Известия на музеите
•» в Северозападна България
Том четяърти
Наука
и
изкуство
Известия на музеите
•» в Северозападна България
Том четяърти
Наука
и
изкуство
Известия на музеите в
Северозападна България
Известия на музеите в
Северозападна България
Том 4
Наука и изкуство София 1980
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:
главен редактор
Тодорова, к.н. н. Днмитър — секретер, Н и и к о 3 а я к о в и
Н- с. Иван Ранкински— Н. е. В ъ Л о В ъ л ов, Гена Пеков, Николай Дойнов Цветан Симеоно в
©Окръжен съвет за култура, Враца, 1980 с/о Jusautor, Sofia
ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕИТЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
Том 4
Художник Свет л,о зар Писарев Худ. редактор Олга П аскалева Техн, редактор Правда Колева
Коректор Ю л и я Стеф а н о в а
Дадена за набор на 27.IX.1979 г. Подписана за лечат иа 11.1 1.1980г.
Излязла от лечат на 5.111.1980 г. Формат 60/90/16
Печатни коли 15,75 Усл. изд. коли 21,76
Издателски № 24576 Литературна груда II — 6
Тираж 630
95314 22411 Код 02	0606-14^-80
ДИ «Наука и и з к у с т в о» — София
ДП «В а с н л Александров» — Враца
Индекс 00
Известия на музеите в Северозападна България е орган на дирекциите „Културно-историческо наследство" във Видан, Враца Михайло вгр ад и Плевен
СТАТИИ И ОБОБЩЕНИЯ
1. Георги Александров. Антична Вила № 2 край Моитана. 9
2* Й о р д а н а];А,т,;а/и ja,c рва. Вила.Рустнка до с. Макреш, Видинско 65
3.	Н.с. Въло В ъ л о в. Въпроси около двата среднобългарски над-пис а на Станислава и Станислав от с. Градец, Видииски окръг ... 85
4	Нннко 3 а я к о в. Към проучване на златарството във Видинско
' през XVIII и XIX век ............................... ИЗ
5.	Н.с. ЙорданкаМанкова. Средства и похвати за лекуването
на болесгта епилепсня от народни лечнтелн във Врачанско .... 129
6.	Цветана Филипова. Видинското читалище «Цвят> (1870— 1878 г.)	..........................................151
7.	Ст. н. с. Екатерина Манова и М и л к о Аспарухов. Пандантиви от експозицията на музей «Освобождението на Плевен — 1877 година» .........................................173
8.	Св/обода Гюр о в а. Борбата на Плевенската областна организация на БРП (к) против буржоазната опозиция (дек. 1945—юли 1946 година) ................................................185
9.	Невена Стефанова. Създаване на ТКЗС във Врачански (1944—1948 г.)....................................
ДОКУМЕНТАЛНО НАСЛЕДСТВО
1. Н. с. Иван Райкннски. Агитационни докумеити .свързани с предизборната дейност на Георги Димитров във Врачански окръг (1911—1919г)..................................................  .235
ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕЙТЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, т, 4, 1979 г.
Георги Александров
АНТИЧНА ВИЛА № 2 КРАЙ МОНТАНА
През античността Монтана е бил значителен икономически и културен център, което се доказа с резултатите от направените проучвания и системни археологически разкопки. Градът имал муниципиално право през 161 г.1 Около карстовия извор в самия град се развило почитано светилище с голям храм и много мра-морни и бронзови пластични изображения на богове, ари и др.2 Над светилището, на височината, наречена днес «Калето>, а в миналото по-често «Традището», през III в. била издигната силна крепост,3 в която пребивавали кохорти и по-малки войскови части като СОН I SUG VE, NCR, СОН III COLL и др. от IV Флавиев, I Италийски, XI Клавдиев и II Августов легион.4 Югозападно от Монтана в планинския район се развил в значителна степей рудо-добивът и особено златодобивът.5 Около града имало много ан-тични вили, три от конто вече са напълно разкрити.® Силно впечатление с внушителния си вид и размери като архитектурен комплекс, а така също и с размаха на стопанската дейност в нея прави най-голямата от тях — Вила № 2.
Антична Вила № 2 се цамира на 6 км североизточно от Ми-хайловград, до и западне от шосето за с. Ерден. Архитектурният комплекс е разположен на леко наклонено възвишение с югоиз-точно изложение. В източна посока то се слива с равнинатапо-край левия бряг на течащата на 2—3 км р. Огеста, а в западна посока се спуска по-стръМно към равнина, през която минават двете'рекички, :ИДващи от към селата Д. Вереница и Студено Буче. В североизточна посока възвишението се съединява с хъл-ма, наречен днес «Затворнишки връх». Мястото отговйря напълйр на условията за вила, препоръчани от Катон.7 А- 1
Източно от вилата, през р. Огеста и в подножието на пред-планината «гПъстрина* е с. Белотинци, в центъра на което има останки от антични сгради с дебели зидове. От това село е монетна находка от меДни монети (102), сечени при Константин Велики и наследниците му.& На 3 км североизточно от вилата е височината, наречена «гЕрденско градище*, върху което има останки от антична крепост.'Обитателите на вилата имали пряка видимост с крепостта на Монтана и крепостите над селата Замфирово, Камена Рикса, Драганица, Лесковец.	'*	' - -
Поради това, че масивните останки от античните сгради на тази вила дълго време са стояли над земята, местното население,
12
Георги Александров
като търсело обяснението им, нарекло местността «Хановете» или <Старото селище». Преди започване на разкопките върху неравния терен имаше само фрагмента от тухли, тегули и парчета хоросан. От жителите на с. Белотинци научих, че когато им тряб-вали хубави тухли за подова настилка или фурни, те идвали в тази местност и изваждали такива от зидовете на сградите. Архео-логическите разкопки, конто започнаха в края на 1972 г. и про-дължиха до 1978 г., бяха ръководени от автора на тази статия. Ние имаме вече изобилии данни, главно от архитектурен характер, за продължителната селскостопанска и занаятчийска дейност на хората от това голямо имение. Находките не са много, което е лесно обяснимо с факта, че масивните зидове на сградите са стър-чали дълго време и през по-късни епохи привличали хората, конто ограбили всичко, което би могло да се изнесе. Не се конста-тира общ пласт от опожаряване. Пълното разрушаване е ставало постепенно.
От голямо значение е архитектурният комплекс, състоящ се от три жилищни сгради, три бани, три хореуми и други стопански сгради, един толос, некропол с 4 мавзолеи и 6 гробници и една раннохристиянска черква. Всяка една от тези сгради е иа израв-нен терен, но в общото им разположение виждаме елементи на терасна система, явила се през 1 в.9 Понеже наклонът на терена е малък, терасовидиият характер не е подчертан чрез стъпаловидно
Обр. 1. Ситуационен плви ва
Вила № 2
Антична Вила №2 край Монтана
13
разчленяване между нивата на отделимте сгради, както и между техните части.
В общия план сградите са доста разхвърляни, поради неедно-временното им изграждане. Все пак и тук през голямата жилищна сграда се оформява вътрешен двор, заграден от ограден зид, деб. 60 см и от други сгради, както е при останалите две вили.10 Между оградния зид на вътрешния двор и сградите от север, изток и запад се образува коридор, шир. от 3,60 до 4,20 м.
I. ЖИЛИЩНИ СГРАДИ
1.	ГОЛЯМА ЖИЛИЩНА СГРАДА (I)
Тя е разположена до високата част на възвишението и заема централно място в целия комплекс. Застроена е на 900 кв. м. Пър-Обр. 2. План на голямата апсидална сграда н жилящего за роби
14
Георги Александров
воначално имала правоъгълен план с размери 39 на 22 м.11 По-късно е била пристроена апсида и сградата се превърнала в ап-сидална. Общата й композиция е с явно подчертан осев характер, като надлъжната осева линия, ориентирана почти юг—север, раз-половява както правоъгълпата част на сградата, така и апсидата. В сградата се влизало през вход, шир. 2,60 м, по цялата ширина на конто има голям праг от монолитен мраморен блок с външен ръб, дупка за оста на вратата и жлеб. Предверието (помещение № 1), шир 6,20 м, е напречно на осевата линия. От него се минава-ло във вътрешен двор през по-тесен вход, шир. 1,20 м, на който е запазен праг от сарматски варовик със същия профил като пър-вия. Над този вход имало арковидно засводяване с радиално раз-положени тухли, което личи от запазената част на арката, сру-тена на пода. Вътрешният искрит двор (cavedium, пом. 2) е с размери 11 X 20 м. Би трябвало да се очаква, че в средата му ще има басейн (impluvium) и около него колонада, както е в перистилните сгради, но такива не бяха открити. Той е бил ограничен от зидо-вете на съседните помещения. Към средата на южната му страна бе открит нисък каменей пиедестал, върху който е стояла напълно запазената сега мраморна ара, пссветена на бог Силван. Това е бил домашен олтар, където са принасяли жертви на този много почитан в района на Монтана бог.12 Олтар е бил открит и във Вила № 14 под Боскореал при Помпей.13 В северната част на двора имало огнище за хипокаустната инсталация на северните помещения. От източната и западна страна на вътрешния двор са разположени по две издължени помещения № 3, 4, 5, 6, шир. 4 м и дълги от 8 до 10,80 м. По-голяма част от суперструкцията на тези помещения е извадена.
Северната третина на сградата се състои от 6 помещения. Техният под е бил с около 50—60 см по-висок, понеже те имат хипокауст. Монолитно каменно стълбище от две стъпала, дъл. 1,40, шир. 0,40 и вис. 0,40 м, води към пентралното помещение (пом. № 7, triclinium), ш. 8,80, д. 10,2 м.То е фланкираноотизток и запад от по две симетрични, почти квадратни помещения № 8 9, 10 и 11, а северно от него е вътрешното пространство на апсидата, превърнато в екседра (пом. № 12).
Субструкцията от камъни на бял хоросан е дълбока 70 см и с 10—15 см по-дебела от суперструкцията, като са сеобразували банкети. Запазената на височина до 1 м суперструкция с деб. 0,50 м, само зидът на апсидата е деб. 0,90 м и подкрепен от 4 симетрични и здрави контрафорси, за да издържат вероятно полу-куполовидното засводяване. Подсвете на всички помещения, с изключение на предверието и вътрешния двор, са от дебел хо-росап на здрава основа, или пък представляват суспензури, там където има хипокауст. Хоросанът на подовете е от два пласта:
Антична вила№ 2 край Монтана
15
Обр. 3. Общ пзглед на част от вилния комплекс
основният е деб. 8—10 см и в него има счукани на ядки тухли (opus signinum),14 а горният е тънък 1 —2 см с нервен цвят от ситно счуканите тухли (testae tusae). За вътрешната украса на сградата съдим от фрагментираннте малки колонки, капители с плоски акантови листа и един римо-коринтски от нервен пясъчник.
От това, което е запазено в сградата, личат няколко етапа на строителство, проявени във вътрешнн преграждения и преправки или в допълиителни пристроявания. Стената, отделяща предверието от вътрешността, е на фуга със страничния зид. Субструк-циите на тезн два зида са еднакво дълбоки и между тях не личи фуга. Може да се допуске, не фугата между су перетру кциите им се Дължи на това, не напречният зид е възстановен върху старата основа след някакво разрушаване или основно ремонтиране. Между пом. № 3 и 4 и между № 5 и 6 има по-късни зидове, изгра-Дени от камъни на кал и с неравни лица. Много ясно личи нов етап на строителството при изграждане на апсидата. Тя е пристроена към първоначалния правоъгълен план на сградата. За Да стане това, на две места в субструкцията и суперструкцията е бил разрушен северният прав зид, където са били вмъкнати край-.
16
Георги Александров
щата на апсидата. Тук ясно личат фугите, а освен това субструк-цията на апсидата е с 10 см по-плитка от тази на правия зид.
Останките от сградата ни дават основание да твърдим, че по-голяма част от нея е била на един етаж. Само до входа във вътреш-ния двор (№ 2) бе разкрито in situ, загладено от преминаване по него каменно стъпало, а до него основа на стълбище, което извеж-дало до някаква по-висока част във вътрешния двор. Притози план страничните помещения и предверието имали възможност за пряко осветление от прозорци, но не и вътрешния двор и три-клиниума (пом. 2 и 7). Изглежда, че заради осветлението техният корпус е бил по-висок. Вероятно в стените на тази тяхна по-висока част, която се е издигала над покривите на страничните помещения, са били остъклените или неостъклени прозорци за пря-кото им и от високо осветление. Едно решение, което по-късно виждаме в старохристиянските трикорабни базилики. Вероятно както повечето прозорци през античността, и тези представлявали правоъгълен отвор със скромно обрамчване. На някои от тях поставили ажурни мраморни решетки, фрагмента от конто бяха намерени.
Покривът бил от дървена конструкция, върху която са нареж-дани извитите керемиди (tegulae) и капаците (imbrex). Изглежда, че много опитност имало у майсторите сградостроители по отношение използуването на дървото, особено като се има в пред вид, че дървената конструкция е разгъвана върху големи площи, и то между зидове, отстоящи на 10 м. Не само са използувани дълги и дебели греди и подпори, но са правели и майсторски преплетени дървени конструкции, конто издържали тежестта на керемидите. С покрив от антични керемиди върху дървената конструкция е лягала 2—3 пъти по-голяма тежест, отколкото с днешните т. нар. марсилски цигли. Покривът на тази сграда е бил от извита те-гули и имбрекси. Както с оглед практического предназначение на покрива, така и от гледна точка на неговото естетическо офор-мяване той представлява една успешно решена задача в общото цяло на сградата. Апсидата правела впечатление не само с полу-кръглата си форма, но вероятно и с полукуполовидния покрив, предпазван отгоре от същите керемиди, с конто е била покрита цялата сграда.
При строежа на сградата са използувани речни камъни, домен местен сарматски варовик (мушелкалк) и тухли. Особено голямо приложение намерила тухлата в суперструкцията на зи-довете, както е във фасадния зид, където над субструкцията има 5—7 тухлени редове, вис. 50 см, следват около 50 см зид от камък и над него изцяло тухлен зид, вис. 1,50 м, който бе разкрит рух-нал навътре в сградата. В зида между предверието и вътрешния Двор има 4 реда тухли, вис. 30 см, следва каменна зидария, в. 50 см
Антична вила № 2 край Монтана
17
Във вътрешните помещения са запазени до 3 реда тухли, вис. 25 см и над тях каменей пояс, вис. 20 см. Различните видове строителна керамика, вложена както при изграждането на тази постройка, така и в другите от целия архитектурен комплекс, са произведени в тази вила, в която бяха разкрити две пещи за строителна керамика. Камъните от сарматски варовик са от каменоломната в близката височина.
Находки
1.	Мраморна ара с латински надпис в два реда: SILVANO	Silvano
VTS	v(o)t(um) s(olvit),
представляваща домашен олтар. По палеографски особености е от средата и втората половина на III в1В.
2.	Фрагмент от тухла с надпис:
TEG(ulae) В него може би е означен броят на готовите OV	за изпичане тухли.18
3.	Фрагмент от тухла с надпис. Върху мократа глина с острие е написано ICVNCMLYS. По начина на изписването на буквата L с наклонена надолу хоризонтална хаста, каквато форма има тази буква и в арата с посвещение на Силван, се отнася към същото време.
4.	Римо-коринтски капител от червей пясъчник, вис. 18,5 см, в калатоса на който има релефно очертани и извити акантови листа. На ъглите на абака има волути.
5.	Капител от червен пясъчник, вис. 15 см. Под абака са стилизирани 8 плоски акантови листа.
6.	Три железни ножчета, две от конто са намерени до олтара посветен на Силван.
2.	МАЛКА ЖИЛИЩНА СГРАДА
Тя се намира встрани от архитектурная ансамбъл и е отда' лечена в югоизточна посока на около 150 м от голямата апсидал-на сграда. Застроена е върху площ от 335 кв. м. Както първата, така и тази сграда има същата композиция, отличаваща се с осев характер. В пристроеното предверие, дъл. 7,90 м и шир. 3,10 м, се влиза през два входа — от изток, шир. 1,40 м и от запад, шир. 1 м. По две стъпала и през вход, шир. 2,50 м, се минава в първото предверие, според началния план. От него вход, шир. 1,80 м, води към централното помещение (triclinium, пом. № 3), дъл. 7,90 и Шир. 6,40 м, чийто под е с около 30 см по-висок отколкото този на второто предверие, понеже е с хипокауст. Пред цялото централ-2 Известия на музеите, т. IV
18
Георги Александров
7« 0 Гм	5"	Юм
Обр. 4. План на малката апсидална сграда но помещение е отворено вътрешното пространство на апсидата, представляващо екседра. От двете страни на пом. № 2 и 3 има по две помещения № 4, 5 и 6, 7, като № 6 и 7 имат отделил вхо-дове, а към № 4 и 5 семинава през един вход от към централното помещение. За отбелязване е, че входовете между отделите помещения не са на една линия. Тази особеност, конто се вижда и в сградата във Вила № 1, строителят е приложил, за да не се по-лучава силно течение в сградите.
В тази сграда допълнително е пристроено първото предверие (№ 1), което личи от фугите и по-плитките му с 10 см субструкция. По същия начин, както в голямата сграда, и тук по-късно е пристроена апсидата, със зидове, деб. 0,85 м, но без контрафорси.
Сградата няма стълбище за втори етаж. Покривът е бил от същите извити тегули и нмбрекси. Строителният материал е местей сарматски варовик и речни камъни. В запазената височина на зидовете (0,80 м) няма тухлена зидария.
Антична Внла № 2 кран Монтана
19
Обр. 5. Малка алсидална сграда
л3ападно 'от пристроеното предверие бе разкрита малка пра-воъгълна сграда, на чийто под бяха намерениняколко монети от IV в. и една леко извита голяма желязна игла с продълговато ухо. Постройката е била използувана от прислугата или за стопански цели.	f
Жилищните сгради от античните вили, разкрити досега в нашата ^страна, най-често са от типа на перистилната сграда, в която като елемент може да има апсида, други, при конто поме-щенията са 'разположени верижно, под формата на буквите Г, П, или по-късните с екризалити, като тези от Мадара17, Ивайлов-град,1! Д. Кремена (Врачанско)’9, Гара Искър,2° Александровска болнипа,21 Орландовци,22 Пернишко23 и др. Около Монтана пър-воначално жилищните сгради във вилите имали правоъгълен план, и то от типа на т. нар. сгради с портик, страничен (Вила № 3) или фасаден (Внла № 1 и 2), каквито са разкривани в Пано-вия.24 Вероятно след първото готско нашествие в началото или през втората половина на III в. са били пристроени големи апси-Ди към тези сгради, като резултат от което, независимо от първо-вачалния замисъл на строители и собственици, те имали вече апсидален план. Като се има пред вид, че от вътре апсидите са вревръщани в екседри, то този факт говори за стремеж за изява <1Т страна на робовладелпите, притежатели на вилите, основан на
20
Георги Александров
икономическо замогване. Апсидалният план станал преобла-даващ в Монтана и Регио Монтанензиум, което личи от трите вили около Монтана, в сградата от вила (?) при с. Галатин, Вра-чанско, конто вероятно е била в района на А\онтана,2В както и по-далечната при с. Макреш, Видински окръг.26 Подобен план има Зимният дворец в Стоби,27 жилищата на собствениците на вилите в Панония при Kadarta28, Budakalasz,29 както Aula Palatina в Трир30 и др. Това говори за западни влияния в Монтана и че имаме особеност в архитектурата, присъща и за други части от Римската империя.
В описаните апсидални сгради има елементи, конто могат да се видят, макар и изменени, в християнските базилики. Цен-тралното помещение с апсидата и страничните помещения от две-те му страни се развили при базиликите в наос, олтар и три ко-раба, отделепи с колони, а предверията в пронаос. В Монтана имало строителна традиция за изграждане на този вид сгради, имало е и майстори и с установяването на точния план на християнските черкви (канона) такива били построявани в града и района. Именно затова между античната и старохристиянската архитектура, особено по отношение на базиликите, независимо че има и различия, не би могло да се прокара рязка граница.31
3.	ЖИЛИЩНА СГРАДА ЗА РОБИ
Тя е на 8 м югоизточно от голямата сграда. Изградена е вър-ху площ от около 450 кв. м, има правоъгълен план с надлъжна ос, ориентирана почти север—юг. Състои се от едно голямо помещение (27,70 X 12,25 м) с вход от запад, хоросанов под и зидове, деб. 60 см. По-късно в северна посока е пристроено по-малко помещение (11,85x5,10 м), зидовете на което са дебели 80 см.
В сградата няма данни за втори етаж. Покривът е бил като на другите сгради. За строителен материал са употребени главно местни ломени сарматски варовици. Само при страниците на входа и в хипокаустната инсталация са вложени тухли и други ке-рамични материали.
В северозападния ъгъл на голямото помещение хоросановият под беше хлътнал. Преди да бъде построена тази сграда, на това място имало боклучна яма, от която бяха извадени фрагмента от римска керамика и кости от едър и дребен добитък. Следователно тази постройка е била изградена по-късно от голямата жилищна сграда.
Какво е било предназначението на тази сграда? Преди всичко прави впечатление нейното голямо неразчленено помещение, което има хипокауст, следователно е жилищно. Обаче едно такова голямо помещение, наподобяващо казармено, не може да се до-
Антична Вила № 2 край Монтана
21
Обр. 6. Жилище за робн и Хореум № 1
22
Георги Александров
пусне, че е било използувано за живеене на собствениците на вилата. Трябва да се приеме, че е направено за работно население. Ако тук бяха настанени семействата на роби или зависими, конто обработвали земята на собствениците, би трябвало да има малки отделения, каквито виждаме вжилищна сграда във Вила № 3. Тази тук не е пригодена за отделни семейства на работещите във вилата, та макар те да са робски. Тук по всичко личи, че са били настанени пленени роби, откъснати от семействата им. За тях все пак са полагани незначителни грижи като за производителна сила, едната от конто е, че зимно време могли да спят на топло, или както казва Катон дробите да не мръзнат*32.
II.	БАНИ
Баня № 1
Това е най-голямата баня от трите, разкрити в тази вила, застроена на 320 кв. м. Тя представлява крайно интересна сграда по своя силно раздвижек план, сложно вътрешно разпределе-ние и по устройство на хипокаустната инсталация. В нея виждаме почти всички разпределения, характерни за римските бани. През вход, шир. 2,20 м се влиза в първото и най-голямо помещение (10x7,60 м), използувано за палестра, която е «една добавка към баните* през римската епоха.33 Широк портал с две мраморни колони (с базите в. 2,60 м, капителите липсват) свърз-
Обр. 7. План на Баня № 1 н Хореум№ 1
Антична Вила № 2 край Монтана
23
ва палестрата с аподитерия (apoditerium), явяващ се като цен-трално помещение, в което се събират зиданите от тухли канали за нечиста вода, дълбоки 0,60 до 1,50 м. В източна посока са по-мещенията за студена вода, северно — стаичка за масажи (?)• а от южната страна—топлите помещения. Последните: горещо (caldarium) и топло (tepidarium) имат кръгъл план, като входът между тях е там, където се допират двата кръга. Кръглият план за топлите помещения се препоръчва още от Витрувий (V, 10). Макар много по-рядко отколкото правоъгълните и полукръгли форми, кръглият план се среща в никои бани още от I в. пр. н. е. при Бай,34 Помпей35 и от императорската епоха в Cambodunum36. В нашата страна бани с такъв план се разкриват за първи път. От калдария, с диаметър 4,30 м, ветрилообразно се издават три правоъгълни отделения с площ по 5 —6 кв. м, две от конто са превъриати във вани (lavatio), а южното, намиращо се най-близо до огнището, служело за потилня (laconicum). По разположение наподобяват полукръглите ниши в кръглите фригидари на Стабиевите и Фо-румските бани в Помпей.37 Тепидариумът е с по-малък диаметър — 3,00 м и ненарушена кръгла форма. От него се минава в централ-ното помещение през вход, на който има праг от монолитен мра-морен блок с канали за изтичане на мръсната вода, нещо, което е характерно за римските бани. Помещенията за студената вода са две: вана и басейн. Ваната има подкововидна форма с макс, дължи-на 1,80 м, подобна на тази в банята при Александровската бол-ница.за Отвътре на правата й страна има две стъпала, под конто in situ е оловната тръба за изтичане на водата. Оловните тръби са използувани за изтичане на нечистата вода, а чистата е идвала по керамични, вероятно поради това, че знаели вредата от оло-вото.зв Стените на ваната са измазани с двата пласта хигрофобен хоросан, основният е opus signinum, деб. 3 см, а горният, деб. 1 см, е testae tusae. Басейнът е правоъгълен (3,30x7,60 м) с хоро-санов под. В стените му има отвори за изтичане на водата. Интерес представлява северного помещение (4,70 X2,40 м.) В него има три ниши, в конто е възможно да са държани благовонии масла или релефни изображения на здравоносни божества: Хигия, Ескулап и Телесфор.
От централното помещение през вход в южна посока се минава в изолиран клозет (latrina). Той е върху разширения край на канала за нечиста вода. Особеното тук е това, че изходът на този канал при излизането от латрината има лъжлив свод, образуван от надвесени напред тухли във вид на обратни стъпала, напомняЩ лъжливите сводове на тракийските гробници.40
В зидовете на банята, запазени от 0,8 до 1,5 м, никъде не се °ткриха тръби за втичаща се чиста вода. Топлата идвала по тръби откъм казана на огнището. Студената вода е черпена от щерна,
24
Георг» Александров
разкрита на около 15 м северозападно от банята, Отвън този резервоар има правоъгълна форма (4,25x4,10 м), а отвътре само южната му страна е полукръгла. На върха на дъгата и на нивото на пода в нейната стена има отвор за пълното изтичане на водата, когато се е налагало почистване на щерната. Стеките били из-мазани с хидрофобен хоросан, а покривът е бил от извити тегули. С вода от щерната била снабдявана и Баня № 3. До щерната водата вероятно идвала от водоизточник в двора или по тръби от из-вори, конто дават началото на близката рекичка и се намират на около 6 км западно от вилата.
Баня № 2
Тя е на около 40—50 м северно от голямата жилищна сграда. Има почти всички характерни отделения за римските бани, как-то и типичния за тях план. Можем да я отнесем към баните от т. нар. «блоков тип»41, правени за по-голяма икономия, а вероятно и от практическа гледна точка. В нейния план особено се налагат
Обр. 8. Баня № 2
Антична Вила № 2 край Монтана
25-
с полукръглата си форма трите апсиди, превърнати във вани,. конто срещаме в архитектурната теория, дадена от Витрувий42 и обогатена след него с изграждането на многото бани както в района на Монтана (бани във Вила № I43 и Вила № З44), така и в цялата страна във вилата при Мадара, 45 вила «Чаталка»,46 при тара Искър,47 Александровската болница,48 термите във Варна,49 в Кюстендил,50 Ескус61 и др. Полукръглата форма е общо явление за баните от тази епоха, особено тези на запад в Nennig,62 Lauriacum,63 Noricum,54 Balatonfured,55 Aquincum,56 Sirmium,57 Poetovio,58 в Румъния Bumbesti,59 Copaceni60. Първото помещение в Баня № 2 е аподитериум, който има хоросанов под и е отделен от фригидария с портал, в средата на който имало колона, от конто е останала мраморната база. Върху колоната и страннчните сре-щуположни пиластри, завършващи със стъпаловидно скосени. конзоли, вероятно имало две арки. Фригидария, тепидария и калдария имат по една апсида, превърнати във вани. В северна, посока от калдария се издава малко правоъгълно помещение, което е най-близо до огнището и затова служело за потилня. В дебелия (80 см) зид между това помещение и апсидата в калдария на височина 1,80 м от пода на хипокауста бе открит канал от кера-мични тръби, с диаметър 12—14 см. По него вървяла горещата. вода или парата от казана към апсидата, превърната във вана. За отбелязване е, че затопляните помещения и тук са от югоза-падната страна, т. е. тази, конто се огрява най-продължшелно от слънцето след обяд, когато, както казва Витрувий, е прието да се мие от полуденя до вечерта.®1
Баня № 3
Памира се до югозападния ъгъл на заградения двор и е пай-малката по площ (15 кв. м). По отношение на нейния план и аналогии с други бани тя има общи черти с Баня № 2. Влиза се от юг през тесен вход и по коридор, който отвежда в съблекалната, подът на конто е постлан с тухли, запазени върху една трета от площта. |Аподитерия и фригидария са слети в едно помещение, което в западна посока завършва с апсида, превърната във вана за студена вода, по-късно преградена на две. В южна посока е тепидария, който има правоъгълна форма от запад и полукръгла от изток. Калдария има две симетрични екседри от изток и запад, превърнати във вани. По-дсбре е запазена западната. От юг калдария има правоъгълно разширение, използувано за потилня. Във ^всички бани топлите помещения са според указанията на. Витрувий62 и Колумела63 откъм летния запад. Строителните ма-териали са от местен произход. От всички разкрити досега сгради.
26
Георги Александров
Обр. 9. Баня № 3
Обр. 10. Баня № 3
Антична Вила № 2 край Монтана
27
в района на Монтана за първи път в тази баня е използуван хи-дрофобен хоросан освен за мазилка и като спойка в зидовете.
Обстоятелствата, че тази баня е извън вътрешния двор, че в зидарията е използуван червен хоросан и че са употребени по-примитивни тегули мамате, дават основание да се предполага, че тя е по-късна в сравнение с голямата жилищна сграда и дру-гите две бани.
Тези три големи бани вероятно не са обслужвали само соб-ствениците, но и обитателите на вилата.
Находки от баните
От Баня № 1.1. Три мраморни бази с различии размери на плинта (квадрати със страни: 47, 55, 45 см) и пластично изразен торус и скоция. Вероятно са използувани вторично.
2.	Три мраморни колони, вис. 2,35 м, долу диаметърът им е 35 см, горе — 30 см, с по едно пръстеновидно надебеляване от-към базата и капитела.
3.	База от червен пясъчник с квадратна плинта (30 см) и кръг за поставяне на колоната (барабан), който е 18 см в диаметър.
4.	Пред входа на банята и 10 см под нивото на Прага бе намерена монета от Проб. Лице: образ на императора и надпис IMPCAURPROBUSAVG. Опако: императорът в цял ръст, в ля-вата ръка с копие, към него пристъпва Победа с лавров венец в ръка и надпис: CONCORDlAMlLITVM, монетарница: XXIMC. Такива монети бяха намерени и на крепостта в Монтана.64
От Баня №2.1. Мраморна база със страна на квадратната плинта 60 см и 47 см диаметър на барабана, върху който е поста-вяна колоната.
'2. Фрагмент от мраморен съд със запазена една от четирите пъпковидни дръжки. Подобии съдове се причисляват към т. нар. мортарии (mortarium), намирани в Кюстендил,65 Сапарева баня66 и се приема, че в тях са стривани зърнени храни. Ако допуснем, че намереният тук съд е използуван като мортарии, би трябвало дъното му да е гладко. Обаче той имгг грапаво дъно, каквото има и друг съд, намерен при банята на Вила № 1. По-вероятно е такива съдове с грапави дъна да са използувани в баните за смес-ване в тях на вода до желаната температура, т. е. като alveus. Другите места на намирането им са известии с бани.
Хипокаустни инсталации. Помещенията с хипокауст са от-към огряваната от слънцето страна и това отговаря на строител-ната практика през античността, установена по нашите земи.67 Помещение 8 и 9 в Сгр. I (голяма жилищна сграда) пряко зато-пляни от слънчевите лъчи се нуждаели от по-слабо отопление, затова хипокаустът в тях заема по-малко от половината им площ
28
Георги Александров
и колонките са два пъти по-ниски, отколкото в североизточните (пом. 10 и 11). Същото виждаме и в жилището за роби, където каналите на хипокауста в южната и западната част са по-тесни от този в източната.
Хипокаустните инсталации, разкрити досега у нас, са из-граждани предимно върху терена,64 както е и в С. I и Б. № 1 (Баня № 1). Но във Вила № 2 виждаме и една съществена разлика от това правило. В жилището за роби (С. Ill), Баня № 3 и в поме-щенията до черквата хипокаустът е вкопан и нивото на суспен-зурата в тях е на нивото на околния терен. Както се установява, тези сгради са по-късни. От това следва, че през втората половина на III в. и през IV в. (а, ако се докаже от други обекти и след тези векове) се е установила практиката за вкопаване на хипокаустните инсталации.
Огнищата са били вън от сградите, с изключение на това във вътрешния двор на С. I, което затопляло триклиниума и ексед-рата. Само С. И (малката апсидална сграда) има два префурниума с размери 1,80X1,80 и 2,30x3,40 м, а Баня № 3 от изток има само защитна стена за огнището. Огнището на С. III първоначално било от запад, засводеният му отвор бил зазидан, когато пристроили помещението, а новото огнище било поставено от север. Обикно-вено отворите (около 50x50 см) за проникване на топлия въздух към помещенията са с полукръгло засводяване, само в Баня № 2 е правоъгълен с триъгълно засводяване.
Подът на хипокауста е от дебел (10—12 см) хоросанов пласт, по-рядко трамбована глина (централния канал на С. Ill и триклиниума на С. I) или плоски тегули, обърнати с ръбовете надолу, и тухли (широкия канал на С. 111 и пом. 8, 9 в С. I).
В хипокаустните инсталации са приложени двете системи: ка-нална (С. II, пом. 3) и в повечето случаи колонкова. Не се откри сво-дова. В С. III и в С. I, пом 12 има смешение на канална и колонкова.®9 В различните канали(шир. от 1 до 2,20м), са наредени по 1,2 и 3 реда колонки (pilae), поставени върху пода на хипокауста-Те сасвис. от 30 до 35 см в С. 1, пом. 8,9, 12 и пом. до базиликата; 40—45 см в С. II и 60 см в С 1, пом. 10, 11. В баните височината на колонките е по-голяма (60—90 см в Баня № 1 и по 60 см в Баня № 2 и 3). Повече от колонките са зидани от различии по размери и форма тухли: квадратни 31x31x5 см (С. I, пом. 11), 22Х X22x5 см (С.1, пом. 8,9); правоъгълни 22х 18x5 см (С. 1,пом. 8,9), 21х17х5и 37x28x5 (Баня № 1 и 3) и кръгли с диаметър 26 см (С. I, пом. 10; С. II, пом. 4,5 и Баня № 2). В Баня № 3 на няколко места за колонки са използувани бипедални тухли, изправени на тънката си страна. В западния канал на С. III има колонки от ке-рамични тръби, вис. 55 см, разширени в краищата и с по една кръгла дупка в стената им. В канала на екседрата на С. I има по-
Антична Вила Ns 2 край Монтана
29
ставени в един ред колонки от керамични тръби, вис. 35 см, с диаметър 14 см, леко издути в средата (entasis) и за по-голяма здра* вина изпълнени с хоросан. В хипокаустните канали на С. III по* вечето от колонките са от правоъгълни паралелепипедни блок-чета от сарматски варовиксъс страни 30—40 см и деб. 10—15 см-Монолитни цилиндрични колонки от сарматски варовик, вис. 50—60 см и с диаметър 15—25 см има в Баня № 1, подобии на колонките в банята при Мадара.70 Под тези колонки за основа са поставени по няколко тухли. Между тухлите и каменните блок-чета на колонките има свързващ пласт от хоросан, деб. 2—3 см (С. I, пом. 10, 11, в С. II и в баните), или пласт от глина, деб. 1 см (С. I, пом. 8, 9 и С. III).
Върху колонките е била суспензурата. Тя се състои от няколко пласта. Върху колонките са поставяни обикновени правоъгълни или квадратни тухли, а над тях бипедални или каменни плочи; конто образували плътна и равна площ. Такива каменни плочи има в Баня № 1. Те са от сарматски варовик, деб. 12—-17 см и с площ 1—1,5 кв. м, като били поставяни върху 4—6 колонки. Плочи от пясъчник, деб. около 5 см и до 1 кв. м има върху колонките в С. III и помещенията до базиликата. Върху бипедалните тухли и каменните плочи е изливан хоросанов пласт със счукани на ядки тухли (opus signinum), деб. 8—15 см и над него хигрофобен пласт с червен цвят от ситно счуканите в него тухли (testae tusae), деб 1 см.
Хипокаустните инсталации са били развити отвесно покрай стените, като награждали т. нар. тубулацио. В С. I и II и Баня № 3 бяха намерени много цели тубули и още повече фрагменти от такива, както и много Т-образни гвоздей.71 С тубулите, вис. 5—10,5 см и с гвоздеите са прикрепвани плочи (керамични или мра-морни), деб. около 2 см, което се заключава от това, че в еднату-була стой захванат с хоросан Т-образен гвоздей, хоризонталната част на който е на 2 см от тубулата. В С. II и Баня № 1 бяха намерени много фрагменти от tegulae mammatae (няма цяла). За първи път в нашата страна тук са открити тези правоъгълни керамични плочи с пъпки по ъглите. Те са правени в калъпи като издатините (пъпките) при ъглите им са вис. 4 см и представ-ляват 1/4 цилиндър. По височината на ръба на всяка пъпка има засечка за закрепване на гвоздей. В цилиндъра от засечките във всяка от неговите четвъртини се получава четириъгълна ос, през която минавал железният гвоздей за закрепване на тегулата към стената. Като се доближат 4 такива тегули, при ъглите им се получава цилиндрична издатина, която отдалечава тегулите от стената. Пъпките играели роля на тубули. Така до зида е била изградена втора стена от тези наредени една до друга и до известна височина една над друга tegulae mammatae, представящи
30
Георги Александров
отвесната част на хипокаустната инсталация или тубулацио. В празното пространство между двете стени протичал топлият въздух. В Баня № 3 за тубулациото са използувани по-прими-тивно изработени tegulae mammatae от по-горните. Техните ци-
Обр. 11. План на Баня Ns 3 и Хореум№ 2
Антична Вила № 2 кран Монтана
31
линдрични пъпки (крачета), вис. 5,5 см не са оформявани в калъпи, а били втиквани в ощесуровата глина до ъглите на кера-мичните плочи. В Баня № 2, за да бъде по-силно затопляна ва-ната в калдария, покрай нейния полукръгъл зид е направено тубулацио от поставени отвесно и захванати с хоросан 26 керамич-ви тръби с крыло сечение. В Баня № 1 част от стеките на ваните и целите крыли стени на калдария и тепидария са били облицо-вани с керамични тръби с правоъгълно сечение, вис. 25 см, с въ-трешни размери 10х 14 см и на една от тесните страни с право-ъгълна дупка (7x4 см). В тепидария между запазената суспен-зура и зида има празно пространство от извадените такива тръби, а върху хоросана на зида са отпечатени техните по-широки стени. В източната вана са запазени in situ двата реда от същитетръби, конто извеждали топлия въздух от подсуспензурното пространство високо покрай стените. От други антични обекти у нас не са известии тръби с правоъгълно сечение за канализация или хипо-кауст. Такива са откривани при разкопки в Lauriacum,72 Саг-nuntum73 и Будапеща.74
Различията в строителния материал на хипокауста в една и сына сграда, говорят за това, че е правей неодновременно, преу-строяван на етапи според нуждите и възможностите. Това личи особено в С. I и III.
При изграждане на хипокаустннте инсталации са спазвани много от препоръките на Витрувий. Това се отнася до системата на хипокауста (канална и колонкова), видовете колонки, суспен-зурата и ролята на кръглите и полукръгли форми на топлите помещения в подсуспензурното пространство, конто създавали въртеливо движение на топлия въздух, което забавяло неговото излизане и по-пълното използуване на топлинната му енергия. Указанието му, че като търколиш топка от пещта тя да се върне, т. е. подът на хипокауста да е наклонен към пещта, не се установи. Едновременно с това тук виждаме неща, непознати на Витрувий и ненамирани в нашата страна, конто са резултат от непрекъсна-тото развитие и повишаване степента на строителното майстор-ство. Тук височината на колонките е от 30 до 90 см, според нужда-та от по-слабо или по-силно затопляне. Практиката е наложила вкопаването на хипокаустннте инсталации за по-продължителното запазване на топлината, което също е ново явление. На Витрувий е непознато и тубулациото. Докато досега в нашата страна бе от-крнто само тубулацио с тубули и Т-образни гвоздей, то във Вила № 2 край Михайловград за първи път се откриват tegulae mam-matae и тръби с правоъгълно сечение за изграждане на отопли-телната инсталации покрай стените в баня.
32
Георги Александров
III.	СТОПАНСКИ СГРАДИ
Складове за зърнени храни Хореум (Ноггешп) № 1
Този хореум е от източната страна на вътрешния двор, южно ют него е Баня № 1, а от север — сградата за роби. Застроен е на <670 кв. м. Неговите зидове, запазени до 1,80 м височина, зидани предимно от местей сарматски варовик на бял хоросан, отвън са заздравени от 17 органически свързани с тях контрафорси. Състои се от две отделения: тясно и дълго преддверие (4,60x29,70 м) и същинска част (14,30x29,3 м). Различного предназначение на тези две помещения е определило и здравината на зидовете им. Преддверието има зидове,деб. 70см, с 6 контрафорси, а същинската част — 90 см, деб. с 11 контрафорси. Зидовете на последната част са по-здрави, за да удържат натиска на странично действуващите сили на натрупаните в склада храни. В преддверието от двете стра-ни на входа към вътрешната част на хореума има по едно стълбище, със запазени 2—3 стъпала, конто играели роля на контрафорси за вътрешната стена. Установи се, че между тези стълбища имало голяма дървена платформа от здрави и дебели греди и дъски, изгорялите следи от която личаха на пода. От нея храните са прех-върляни към вътрешната част на хореума. В последната бяха базкрити 46 зидани стълбове. Първоначално те били 18, в три редици по 6 и с максимални размери 1 кв. м. При някакво преу-•стройство, последвало след разрушаване или по технически необходимост, стълбовете били увеличени с още 28, в 4 редици по 7. Тези, конто са от първия период, със запазена суперструкция до 50 см, са от камък на бял хоросан или от монолитни каменни блокове, а в тези от втория период,има много вторично използувани тухли и пак бял хоросан. Освен различната структура стълбовете от двата периода имат и различна дълбочина на субструк-цията. Върху пода има хоросанов пласт. За да се избегне напълно влагата, както пише Колумела и др. автори,75 върху тези стълбо-' ве е лежала суспензурата, състояща се от дебели греди, поставени от стълб до стълб и от по-тънки, напречни на тях, както и от дебели дъски, върху последните. Хореумът е бил на два етажа. Едно стъпало, вис. 30 см. пред входа на вътрешното помещение, води до първия етаж, в който също имало стълбове над суспензурата като продължение на основните. До втория етаж се стигало от дървената платформа, намираща се между двете стълбища в предверието. На 1 м височина в страничните зидове са запазени 14 правоъгълни дупки, конто може би са от скелето, но останали незапълнени, служели за проветряване на въздуха в хореума, за да не загниват насипаните зърнени храни (Columella, I, 6, 16).
Антична Вила № 2 край Монтана
33
В рушевините бяха намерени голямо количество цели и фраг-ментирани тухли с размери 35x27x5 см, което дава основание да се мисли, че са били в opus mixtum или изцяло тухлени зидове. За дебелината на дървения материал говорят големите ковани желез ни гвоздей, един от конто е д. 37 см, най-дългият от намере-ните досега при разкопките във и около Монтана.Покривът е бил от извити тегули и имбрекси. Суперструкцията на три от стълбо-вете са разрушени, понеже точно в средата на същинската част от хореума преди 25 години ТКЗС в Михайловград направило с булдозер силажна яма. В този хореум са събирани реколтите от зърнени храни, произвеждани в това имение (вила).
Хореум № 2
Намира се северно от Баня №3, вън и западно от оградния зид на вътрешния двор. Построен е на 440 кв .м. Суперструкцията е запазена на няколко места до 30—40 см височина, а на други — разрушена напълно, затова не може да се определи мястото на входа. Зидовете, конто са от обработени камъни на бял хоросан и заякчени с 22 контрафорси, не са еднакво дебели. В северната половина на хореума са деб. 50 см, а в южната — 70 см, без да има фуга от допълнително надебеляване. Това обстоятелство давало възможност в южната половина да се съхранява по-дебел пласт зърнени храни. По надлъжната осева линия на хореума има четири стълбове, зидани от речни камъни на кал, с размери 1,80х 1,80 м. Това, че те са на кал, се компенсира от тяхната големина. Дърве-ната конструкция на суперструкцията е лежала на тези стълбове. Покривът е бил от извити тегули и имбрекси.
Находки: 1. Голяма монетна находка от 656 медни монети, сечени по времето на Константин Велики и наследниците му до Юлиан Апостат (361—363) включително, което е сигурен terminus ante quern за разрушаването на вилата.70 По време на второто готско нашествие (378 г.) собственикът на вилата или негов близък се опитал да скрие монетите в тъмното пространство под суспензурата на хореума.
2. Мраморен слънчев часовник (solarium),77 който бе открит на същото ниво, на което бяха и монетите. Вероятно неговото място е било някъде във вътрешния двор. Товае първият часовник, открит във вила от римската епоха от всички известии досега в нашата страна. Другите три, открити в Дуросторум,78 Марцианопол и Диоклетианопол7в,и гръцкият надпис за слънчев часовник от Пауталия са от градове.80 Този факт е от значение при изтъкване ролята на вилите в живота на Монтана и Регио Монтанензиум. Основната причина за появяването му тук освен като елемент на представителност е известна необходимост от него, т. е. практического му предназначение. Собственикът на ви-
3 Известия на музенте.том IV
Антична Вила №2 край Монтана	35
34	Георги Александров
лата вероятно се е съобразявал с отчитане на времето от часов-ника, и то не от човеколюбиви намерения за спазване на работ-! ното време, а за по-правилно осъществяване ръководството и организацията на стопанската дейност във вилата.
3. Т-образен железен предмет с цилиндрично тяло.дъл. 66 см, дебел 3 см и тежък 2,7 кг. Неизвестно за какво е служел.
Хореум № 3
Намира се встрани от архитектурния комплекс, на около 50 м източно от голямата апсидална сграда. Застроен е на 605 кв. м, а с навеса на 850 кв. м. Всичките зидове, деб. 60 см, отвън са заякчени с 35 контрафорси. Лицевого му изложение е на запад с леко отклонение на югозапад, което можа да се определи по навеса и двата входа, конто водят към вътрешните помещения. И този хореум се състои от характерного тясноидълго преддверие (46,60x2,60 м) и вътрешна същинска част.Преддверието е разделено на три части от две къси стени в двата му края, конто офор-мяват входове към малки помещения. Тези стенички са опрени на вътрешния зид и играят роля на вътрешни контрафорси (с тях 37) за големите помещения. Към същинската част на хореума,
Обр. 12. План наХоруем№3
разделена от напречен зид на две неравни части, се влиза през отделни входове. В северната част (16,70x7,50 м) няма стълбове и може би тя е била използувана въобще за стопански цели, невероятно за обор. Южната част (29,20x7,50 м) има два реда стълбове от речни камъни на кал и с размери от 1 до няколко кв. м площ, която е трудно да се определи, понеже са разрушени. В тази част от хореума са били слагани храни. За това дава основание и фактът, че контрафорсите от източната страна на това помещение са много нагъсто и отстоят на 1,50 до 2 м, докато в северната половина на хореума са на 3,5 м един от друг. От всичките раз-крити досега 6 хореума в трите антични вили около Монтана само този по цялата си лицева страна (47, 80 м) има навес,шир.бм. Този навес е бил върху И колони (дървени), конто имали за база подложки от речни камъни на кал с размери 50x50 см, запазени в основи и разположени точно срещу контрафорсите на западния зид. От север и от юг навесът е бил защитен от плътни зидове, конто са продължение на късите страни на хореума, което давало възможност за подслоняване тук на едър добитък с изключение на зимните месеци. Спойката е от бял хоросан, а покривът от из-вити тегули и имбрекси вероятно е бил двускатен и обхващал и навеса. Изглежда, че билото му е лягало точно над вътрешния надлъжен зид на хореума.
Хореуми. Този вид сграда — Ноггеит.е известна в Римската държава още от републиканската епоха. Тя се явява както там, така и тук,в района на Монтана, със създаването на едрите земе-владения, развитието на градския живот и увеличаване броя на непроизвеждащото селскостопанска продукция градско население ,състоящо се от администратори, занаятчии, войници и др. Хореумитев Остия от републиканско време са изграждани със суспензура върху колонки, върху напречни зидове като ребра или върху сводова конструкция, какъвто е този от Puteoli.81 В провинциите хореумите се появили по-късно. От времето на Траян или Хадриан са строени хореумитев Панония’2 и особено в най-югоизточния град на тази провинция — Сирмиум.13 Вероятно тогава и по нашите земи започнало построяването им във връз-ка с развитието на градския живот и предприемането наблизо на военни действия от по-голям мащаб. В Абритус бе разкрита сграда с контрафорси без колони за суспензура, която се определи като хореум.84
В нашата страна най-добре са запазени и ясно се очертават шестте хореума в трите вили около Монтана. Те имат правоъгъ-лен план, в който личи едно тяспо и дълго преддверие пред същинската част на хореума,която е няколко пъти по-голяма от преддве-рието. Същинската част от хореумите е с по-здрави зидове (по-Дебели и с повече контрафорси), а във вътрешното им простран-
36	Георги Александров
ство има различен брой стълбове. Там, където стълбовете са малко на брой, те са в средата на вътрешното пространство и големи по размери (до 3,25 кв. м). По-малките (до 1 кв. м) стълбове са от 6 до 7 на брой в максимум 7 редици. Върху тяхебила суспензу-рата от греди и дъски. Никъде няма сводова конструкция. През отвори в зидовете е ставало проветряването на вътрешното пространство. Покривите са били от извити тегули и имбрекси. Само Хореум № 3 има навес.
В някои от хореумите едната половина оттях е използувана за склад,а другата за обори или други стопански цели, както е в северозанадното помещение на Хореум № 3 и целия навес пред лицевата му страна или северозападната половина на хореума във Вила № 1 и двата хореума във Вила № 3. По-практично и ико-номично е храните (зърно, сено и др.) да бъдат по-близо до доби-тъка. Освен това практиката е налагала хората, конто се грижели за добитъка, да бъдат непосредствено до него, затова в мал ките помещения, конто са в краищата на преддверията на Хореум № 3 и тези на хореумите във Вила № 3, са живеели хора, точно както отбелязва Колумела (Columella, 1, 6, 8).
Така че едни от хореумите били смесени (като склад и обор) и обслужвали по-широк кръг стопански нужди на имението и вто-ри, в конто се съхранявали само храните като стокова продукция за пазара или за семе и изхрапване обитателите и добитъка във вилата.
Други стопански сгради
Две от тях се намират западно и непосредствено до Хореум № 3. Този хореум и тези две сгради са от три строителни периода.
1.	След разрушаването на Хореум № 3 или най-малко на на- , веса пред него е била изградена пьрвата стопанска сграда на 450 кв. м. Нейният източен зид в южпата си част е легнал върху три от базите за колоните на навеса, а двете напречни вътрешни стени се издават в източна посока и опират на западния зид на хореума. Вероятно този зид на хореума не е бил напълно разрушен, щом са го използували през вториястроителен период. Сградата от вториястроителен период има три прявоъгълни помещения и един тесен навес, ограден с Г-образни зидове от север и юг. Зидовете на таги сграда, деб. 50 см, са от сарматски варовик на бял хоросан.
2.	След разрушаването на хореума и спомепатата по-горе сграда била изградена втората, която е от едно правоъгълно помещение (на около 150 кв. м). Структурата на нейните зидове е много примитивна. Градена е от дребни речни камъни на кал, което наложило зидовете да бъдат по-дебели (70 см)и с два контрафор-
37
Антична Вила № 2 край Монтана си на южния зид. Във височина зидовете вероятно са били от кирпичи или дърво. - — -
3.	Друга стопанска сграда е построена на фуга северно от Хореум № 2 и западно от оградния зид на вътрешния двор. Тя се състои от три помещения (140, НО и 15 кв. м). Субструкцията е разрушена и не личат входове. Зидовете са от сарматски варо-вик на бял хоросан. Вероятно е използувана за стопански цели, възможно за обори, а малкото помещение за жилище на работещи (гледачи на добитък).
4.	Източно от Хореум № 3 и на 21 м от него бяха разкрити основите на правоъгълна инсталации (4x3,70 м) с масивни зидове и дъговидна вътрешна северна страна ^камък и бял хоросан), в апсидата на която горял огън. Около нея вероятно е имало пещи. Намерила се парчета шлак и фрагменти от битова керамика.
5.	На 1 м източно от Баня № 3 бяха разкрити основите на сграда от едно помещение, д. 10, 15 и ш. 4,10 м, на което северният зид е извит леко в дъга, а западният е стилобат с два стълба и вход от юг (3,20) и от изток (1,15 м). Източният и западният зид продължават в северна посока на 3 м от дъговидната северна стена. Ясно е, че тази сграда с широк вход не е жилищна, а сто-панска, предхождаща изграждането на Баня № 3.
Толос
На височината над жилищния комплекс на вилата, северо-западно от голямата апсидална сграда, бяха разкрити основите на сграда, която по план, конструкция и размери засегае един-ствената, разкрита в нашата страна и в целия римски свят. Тя представлява кръгла постройка (толос) от 12 масивни зидани стъл-ба, наредени в правилен кръг, имащ диаметър 22,60 м, в центъра на който е тринадесети, но кръгъл стълб с диаметър 2,10 м. Два-надесетте стълба са с трапецевидна форма, обърнати с малката основа към центъра (средната им дължинае2,40и ширина 1,30м). Строителният материал в субструкцията на стълбовете е от ломени и речни камъни, споени с бял хоросан. От суперструк-цията на трапецовидпите стълбове са запазени по един или два тухлени реда, вероятно от opus mixtum, или пък цялата им су-перструкция е била от тухли. Големите размери и здравината на тези стълбове могат да бъдат оправдани от това, че между тях са били прехвърляни отворени арковидни сводове (с пролет 3,40 м) от радиално поставени тухли.Няма данни за сводове между външ-ните стълбове и централния и дали покривът от извита тегули се е крепял на тези сводове или само на дървена конструкция. Покривът имал конусовидна форма, като върхът му се опирал на Централния стълб, който се издигал високо над страничните.
38
Георги Александров
Обр. 13. Толос
Отвън толосът имал красив вид с преобладание на овалните форми. Изключение са правели само правите линии на странич-ните стълбове, конто се явяват като масивна опора в конструктивно отношение, а в естетическо балансират изящно извитите между тях полукръгли арковидни сводове, съчетани с кръглата форма на цялата сграда и конусовидния покрив. Тази композиция от меки и заоблени форми била увенчана от дантелените вълни на извитите тегули и имбрекси.
Кръглият план на този толос може да се свърже с на редените в кръг камъни на тракийско светилище или погребение, което видях през 1971 г. на височината до Лесковского градище, 20 км югозападно от Михайловград. Известии близки черти толосът има с древногръцките храмове в Делфи/5 Епидавър,86 елипистичес-кия арсинойон на о. Самотраки,87 както и по-късния от тях кръ-гъл периперен храм на Веста (?) в Тиволи (Тибур)88 или Пантеона в Рим и двете постройки (цистерни?) до Рим.89 Този толос с централен стълб много напомня гробницата при Поморие.90 Не-говата кръгла форма има продължение в по-късните постройки, каквито са мавзолеят на Карл Велики и потопдата Св. Стефан в Цариград,91 както и античната сграда, превърната вцъркваСв.
Антична вила № 2 край Монтана
39
Георги в София, за да я видим през X в. в преславската крыла цЪрква. Справедливо Кр. Миятев предполага, че «за да се запазят о X в- (отпася се за кръглите сгради),имало ги е навярно по на-щнте земи още в римско време.*92
Възниква въпросът, какво е било предназначепието на голоса от Вила № 2 край Монтана? Поради липса на точни паралели и находки от самия толос, с изключение на две бронзови лукович-ни фибули от IV в., поне засега не може да се даде с положител-ност отговор дали това е култова сграда, или място за развлечения през лятото на поканени от собственика на вилата робовладелци оТ Монтана и района, или пай-после сграда със стопанско предназначение, евентуално покрит харман.
Налице са данни, конто подкрепят последнего предположение. Имам пред вид размерите на голоса, конструкцията, плана и осо-бено големите отвори между стълбовете, нрез конто постоянно ставало течение. Колумела нише, че житото се жъне по два начина: с част от стъблото или само класовете. «Ако са отрязани само класовете.може да внесем в хамбара и след това през зимата да вършеем с добичета», като препоръчва с коне. Толосът или този покрит харман е отворен отвсякъде, за да може овършаното жито да се «вее на всички ветрове»93.Ожънатите класове могли да овър-шеят в толоса с дикани или коне по всяко времен при постоянного течение плявата да се отвява от зърното. Така собственикът е мо-гъл да икономиса работна ръка и добитък нрез работния сезон мда гиизползува за вършеенето на закритотогава когато наоткри-то се привършвала земеделската работа. Ако това предположение е вярно, то изглежда, че в тази вила рустика е разкрит първият покрит харман (area), използуван през римската епоха.
Находки: 1. Фибула, бронз, д. 6 см, ш. 3 см, с арковидно извит лък, завършващ с дебела пластинка за иглодържателя.
2. Кръстовидна фибула, дъл. 7 см, вис. 2,5 см, шир. 4,5 см, лъкът е извит в ниска дъга и завършва с удължен иглодържател. В основата на лъка и зад иглата се издава луковичовиден израс-тък. Има аналогии с фибули от Нове и Софийско,94 датирани 1 / в.
IV. РАННОХРИСТИЯНСКА БАЗИЛИКА
Намира се на 44 м западно от малката апсидална сграда и е изградена върху по-стара правоъгълна сграда (10,60X17,50 м), гъстояща се от едно голямо помещение (6,30x16,20 м), което на *°г има навес, фланкиран от две нееднакви малки помещения. В голямото помещение се влизало от юг през вход, шир. 2 м. Върху субструкцията на тази сграда е издигната суперструкцията на черквата и са пристроени апсидата, пронаосът и четири нови по-
40
Георги Александров
Обр. 14. Базилика
мещения в южна посока, две от конто са с хипокауст. Наличието на фуги, различната дълбочина на субструкцията и разминаване-то на суперструкцията със субструкцията в зида между наоса и пронаоса ясно очертават двата строителни периода. Апсидата е пристроена допълнително по същия начин, както и апсидите на апсидалните сгради. Тя е почти пред цялото вътрешно пространство на наоса и има външни размери изток—запад,4,20 и юг—север 5,9 м. Пронаосът (6,40x8,80 м) външен вход.ш. 1,40 и към носа— 1,90 м. Общата дължина (външно) на базиликата с апсидата е 30,60 м. Вътре в наоса (16,3x8,80 м) на 1 м от северния му зид бяха открити 4 масивни бази от по два сарматски блока, но без субструкция. Такива бази не бяха открити покрай южния зид, вероятно извадени, и понеже са без субструкция. не са оставили следи. До източната и западната база бяха паднали двемраморни колони, вис. 2,27 и 2,08 м, явно вторично използувани. В наоса бяха открити две мрамор ни бази с диаметър на барабана 31 см, точно толкова, колкото е долният диаметър и на двете мраморни колони. В североизточния ъгъл на пронаоса имаше две по-малки мраморни бази, а на различии места в черквата — 4 фрагмента
Антична Вила № 2 край Монтана
41
10 1	5м
> 11-	—<
Обр. 15. План на, базиликата
от колони и една база от нервен пясъчник, както и монета от IV в. и два стилуми. Подът в предапсидното пространство е от тухли и гладки мраморни или от черен камък плочи, никои от конто запазени in situ, но повечето извадени. Вероятно целият наос имал такъв под.
Две от пристроените помещения са с хипокауст. В западното от тях бе разкрито кръгло зидано съоръжение с два нееднакви !и не срещуположни отвора (шир. 30 и 15 см). Възможно е то да е служело за кожух и поставка на метален казан, използуван за баптистерий. Малкото въглени между него и южния зид показват, че хипокаустът тук е функционирал кратко време и наскоро след изграждането му базиликата е била разрушена.
Пристроените помещения имат субструкция дълбока 40 смг а на апсидата —70 см, колкото на първоначалната сграда, дебе-лината на суперструкцията е 60 см, а на апсидата —70 см. Строи-телният материал на първата сграда, базиликата и помещенията до нея е от речни и ломени камъни на кал. В суперструкцията на южния им зид са вградени като споли една цяла ара, половин от Друга и едва голяма база за полуколона, всичките мраморни. За отбелязване е, че в двете ари съкращението VTS е същото като това в арата от домашния олтар, посветен на Силва. Бази, колони и други вторично използувани паметници са донесени от никое разрушено светилище. В Монтана бе разкрита трикорабна бази
42
Георги Александров
лика, датирана с монета на Фауста. Северният зид на тази базилика е укрепен с подпорна стена от такива мраморни ари, статуи и архитектурни елементи, взети от античното езическо светилище на Монтана, разрушено с установяването на християнството като официална религия. Вероятно от него са взети някои от сполите за тази черква, а други от светилище в самата вила.Разрушаването на античните светилища, както и изграждането на тези две базилики се свързват по време, т. е. началото на IV в. Това се до-казва и като се съпостави разглежданата базилика с други. Полукръглата апсида е почти пред цялата източна страна, характерен белег на раннохристиянските черкви, което се вижда при черквата от Вила № 1,95 тази под основите на Св.София в София,98 датирана по мозайката от началото на IV в., и тази от аула па Омуртаг, датирана в края на IV и нач. на V в.97 Пристроените ют юг помещения напомнят много черквата от Вила № 1 до Монтана или тази до с. Коматево (Пловдивско)94 и на Хисарлъка в Кюстен-дил." Тук за разлика от черквата във Вила № 1 и тази при Син-джирли (Веригово, Хисар)100 покривът е бил от тегули и имбрек-си. За отбелязванее,чевбазиликата отВила№2 базите не са встра-ни от пространството пред апсидата, което изглежда се дължи на още неустановения канон.
Базиликата във Вила № 2 е ярък пример за приемственост между античната и раннохристиянската архитектура най-вече с това, че е приспособена една по-стара сграда за черква, като е из-ползуван старият план и са прибавени апсидата и притворът, как-то и допълнителните помещения, конто имат хипокауст, направен по същия образец, както в античните жилища. В нея са употре-бени вторично антични строителни материали или паметници, и то веднага след разрушаване на езическите светилища. Тази базилика надвишава повече от два пъти черквата във Вила № 1. Това отговаря на големината на вилните комплекси. На християн-ските обреди са присъствували работещите във вилите, с чийто брой е съобразепа и големината на черквите. Тези положения, юсобено фактът, чебазиликата е изградена върху по-стара сграда ют вилния комплекс, доказват, че прониквапето и насаждането на християнството е ставало със съдействието и активната намеса на никой от собствениците на вилата.
Намерените два стилуми в черквата навеждат на мисълта за грамотността и културната дейност на първите християнски ми-сионери.
Върху пода на базиликата бяха открити медни монета от Константин Велики до Валенс, при последний от конто и по време на второто готско нашествие е била разрушена както базиликата, така и другите сгради на вилата, потвърдено и от голямата монетна находка.
Антична Вила Л» 2 край Монтана
43
'Находки от базиликата
Мраморни бази:
:1. Намерена в южния край на наоса, размери на плинта 38Х 38x5 см, торус и скоция по 5 см високи, обща височина 19 см, торен диаметър 31 см.
2.	Намерена пред олтара, същите размери като № 1.
3.	Намерена в северозападния ъгъл на пронаоса, размери на плинта: 28x28x4 см, торус в. 4 см, скоция —2 см, обща височина 14 см, диаметър на горния кръг 22 см.
4.	Намерена на същото място и със същите размери като №3.
5.	База от червен пясъчник, намерена южно от наоса, размери на плинта: 30x30 см, обща височина 10 см, диаметър на барабана 20 см.
Мраморни колони:
6.	Намерена до западната зидана база, пречупена над сре-дата, вис. 2,27 м, долеп диаметър 31, торен—27 см.
7.	Намерена до източната зидана база, цяла, вис. 2,08 м, диаметър долу 30 см, горе 27 см.
Колони от червен пясъчник:
8.	Два фрагмента от една колонка, намерена до мраморната колона № 7, вис. 1,32 см, долей диаметър 19 см, торен с пръсте-новидно надебеляване —18,5 см. На мястото на счупването и на двата фрагмента от две страни има легла за скоби.
9.	Два фрагмента от друга колонка като № 8, намерена южно от наоса.
Вторично използувани като строителен материал:
10.	Ара, мрамор, запазена горната половина, вис. 85 см, от надписното поле запазена част вис. 55 см, шир. 43,5 см, деб. 31 см. Надпис в два реда:
MARTI Marti	Височина на буквите 4,5 см,
VTS v(o)t(um) S(olvit)	на буквата S — 4 см.
’11. Ара, мрамор, в. 123 см, надписно поле 65X42,5 см, деб. 35 см.
Надпис в два реда:
HERCULI	Herculi Височина на буквите: 1 ред:
VTS	v(o)t(um) s(olvit)	5—5,5 см, II ред —4 см.
44
Георги Александров
Изписването на буквата L е като в посветената на Силван ара, характерно за втората половина на III в.101
12.	База за полуколона, мрамор, размери на плинта 75Х Х75Х10 см, обща височина 21 см, диаметър на леглото за полуколоната 59 см.
Железни стилуми:
13.	Намерен източно от западното помещение с хипокауст, дъл. 11,6 см, горнияткрай шир.9 мм,към средата има спиралевиден релефен орнамент.
14.	Намерен в пронаоса, дъл. 13 см, горе шир. 9 мм. На 2,5 см от горния край има надебеляване.
"15. Монети: сечени при Константин -Велики, Констанций, Юлиан Апостат и Валенс.
V. НЕКРОПОЛ
Собствениците на Вила № 2 имали некропол, намиращ се на около 200 м западно от малката апсидална сграда. За отбелязва-не е, че както този некропол, заемащ площ от 3 декара, с непра-
Обр. 16. План на некропола
Антична В ила № 2 край Монтана	45
вилна четириъгълна форма, така и некрополът на собствениците на Вила № 3 е обиколен отвсякъде с ограден зид. Зидът, деб. 65 см, от речни камъни и сарматски варовик на малко хоросан и по-вече кал е заякчен отвън с контрафорси, отстоящи на 5—6 м един от друг. Контрафорсите се явяват като характерен архитектурен елемент за укрепване на дълги зидове през римската епоха не само в района на Монтана.102Това особено ясно личи както воград-ните зидове на некронолите, така и в сградите на Вила № 2 и Вила № 3. Целият зид на некропола, височината на който не знаем, е бил покрит с извити тегули и имбрекси. Зидът е запазен по-вече в субструкция, само при югозападния ъгъл е напълно уни-щожен. Никъде не се откри вход. В некропола бяха разкрити 4 мавзолея, в конто има 6 гробници.
М авзолей № 1
Това е масивна правоъгълна сграда, застроена на 80 кв. м. Входът, шир. 1,10 м, е от западната страна, като за праг вторично е използуван 'надгробен мраморен паметник 'с ’латински 'надпис, който почти напълно е изчукан. Отвътре стените на мавзолея са
Обр. 17. Мавзолей № 1
46
Георги Александров
били с гладка хоросанова мазилка, върху която имало стенописи. От стенописите върху малки фрагменти от цвете страни на входа са останали бледи, неясни, почти заличени цветни петна, от конто не личат изображения.
Под нивото на пода на мавзолея бяха разкрити две гробници с полуцилиндрични сводове от тухли. Едната от тях, зидана до свода от камък, надлъжната ос на която почти съвпада с един от диагоналите на мавзолея, е по-голяма (З.ЗОх 1,80 м, дълбока 0,90 м, мерено от основата до началото на разрушения свод). Подът на гробницата, от конто е останал само малък фрагмент, е бил от тухли.
В югозападния ъгъл на мавзолея бе разкрита друга малка гробница за единично погребение. Тя е зидана от тухли и в нея е запазен първият ред на радиално поставените тухли от полуци-линдричния свод.
От този мавзолей при изкоп за водоем преди археологичес-ките разкопки беизваден падгробен паметник, в който се споме-нават умрелите: бащата Aurelius Seneca и четирите му деца.103 Върху мраморния праг на мавзолея бе открита по-голямата част от друг надгробен паметник с надпис, поставен от освободения роб Ап i cetus.
До северната стена на мавзолея на фуга има масивпа зидана 1 площадка (5,60х 1,90 м), към която се изкачва от запад по мраморни стъпала, само първото от конто е in situ. Вероятно тя еизпол-зувана за изпълняване на погребални и възпоменателни обреди. Зидовете на този мавзолей в суперструкция са запазени до 1,60 м височина. В конструктивно отношение те имат особенсст, която не е отбелязана в римската гробна архитектура. Зидовете са с различна дебелина: източният и северният 1,20 м, южният 1,10 м, а западният 1 м, и то без да има фуги на ъглите, където се сре-щат различните им дебелини. На 0,65 м от субструкцията е запазен първият пояс от 3 реда тухли в opus mixtum. Строителният материал е от ломени и обработени сарматски варовици (между конто има и големи блокове), речни камъни (повече в субструкция) и тухли на бял хоросан. Докато покривите на другите сгради са били повече от извити тегули, то покривът на тази и другите гробници е бил от плоски тегули и имбрекси.
Находки от Мавзолей № 1
1.	Надгробна мраморна плоча с изчукан надпис, използува' на за праг на мавзолея. Надписът започва с D(is) M(anibus) и за-вършва с Н(ос) m(onumentum) h(eredem) n(on) s(equitur). Епи-графските особености на правилно изписаните букви дават основание да бъде отнесен към II в. 104
2.	Надгробна мраморна плоча със следния надпис:
Антична вила № 2 край Монтана
47
vix (it) LXV Ае? Aure?
lius Anicetus
lib (ertus) et h (eres) patro (no)
b (ene) m (erenti) f (acien dum) c (uravif)
Anicetus като освободен роб (libertus) вероятно станал heres на починалия собственик на вилата (patrono).105 Надписпото поле е обградено с рамка, в която има релефна бръшлянова вейка,и увенчано от полукръгъл фронтон с релефен венец.
3.	Надгробна мраморна плоча с надпис: DM AVRELf SENECA F (Е?) VIXIT AN.
LI III J ET MEN VI. DIE. VIII V,u TOR. VIX MEN v; MELITTA .VIX AN II. DIE XI LVPVS VIX ANN V MEN SV FAVSTINA VIX MEN V DI VII AEL GEMEL LA COMPARI BENE MERIT P
По палеографски особености се отнася към III в. 106
4.	Фрагменти от мраморни плочи до 1,20 м дължина, деб. 10—12 см, по цялата дължина на конто има стъпаловидна засечка, шир. 10 и дълб. 4—5 см.
5.	Копзола или ъглов корниз от сарматски варовик, дълж. 1,15, шир. 0,70 м, деб. 0,30 м, със стъпаловидно скосяване до плоскост с размери 0,90x0,48 м.
|D(is) M(anibus) Aurel(ius)
Seneca F(E’) vixit an (is) LIU et men(sis) VI die(S) VIII; V(ic) tro vix(it) men(sis) V Melitta vix(it) an(nis) II die(s) XI Lupus vix(it) ann(i ) V men s(is) V Faustina
vix (it) men (sis) V di(es) VII Ael(ia) Gemel — la compari bene merit(o) p (osuit)
Мавзолей № 2
Има правоъгълен план (6,80 x 5,80 м) и вход, шир. 1,40 м от изток. Това, че входовете на четирите мавзолея в този некропол не са от една страна, още един път потвърждава факта, че ориен-тацията на входовете в гребните съоръжения през римската епо-Ха е най-различна. В мавзолея бяха намерени фрагменти от стен-на мазилка без стенописи. Зидовете, деб. 60—65 см, са от сарматки варовик и речни камъни на бял хоросан. На 60 см от нивото на права в северния зид е запазено началото на първия ред тухли От opus mixtum или от цял тухлен зид.
В южната половина на мавзолея и пак под нивото на пода му
48	Георги Александров
Антична вила № 2 край Монтана
бе открита гробница, чиито зидове до 45 см височина са от камъни, а нагоре от тухли, както при гробницата от Белградец107 и една «от софийските108 Вътрешните й размери са 2,35x0,90 м и макси-мална височина 1 м. Засводяването започва от 70 см височина. Полуцилиндричният свод е бил направен върху кофраж отдъски, отпечатъците от конто личаха върху хоросана по тавана. От вън-шната страна сводът представлява изравнена хоросанова площадка, която в северния ъгъл ,е ,пробита и оттам са влизали гра-бителите. Отворът бе недостатъчно голям, за да мога да вляза и затова се наложи да бъде свалена още една тухла от свода. Не се намериха кости и находки.
Мавзолей № 3
По план и размери (6,60x5,50 м) прилича на Мавзолей № 2. I Под нивото на пода бяха разкрити две гробници. Първата по раз-1 положение, строеж и големина е като тази в Мавзолей № 2. В ней- I ния полуцилиндричен свод има два пробива.през конто са се вмък- I вали рушителите. В северозападния ъгъл, перпендикулярно на първата, е втората гробница за единично погребение с напълно разбит свод.
Мавзолей № 4
Той е втори по големина и най-сложно устроен. Има право- I ъгълеп план и правоъгълно разширение към част от западпия зид. > Застроен е върху близо 70,кв. ,м. Входът е от изток. По стените отвътре имало стенописи, 'от ’който [бяха запазени само отделни фрагмента на северния и западпия зид.От стичането на дъждовна-та рода те са’толкова размити, че едвам личат обезцветени петна. I Останалата част от стенописите, върху малки парчета хоросано- I ва мазилка, бе срутена в рушевините. На тях личат цветни петна от червена, жълта, черна, синя, зелена и кафява боя. Понеже тези фрагменти бяха паднали дълбоко в гробницата и запазени от външни влияния, цветовете по тях са ярки, но без антропоморфни, I зооморфни или растителни орнаменти. Може би тук-там запазе-ните правн линии говорят за геометрични форми.
,От входа на този мавзолей направо надолу по 10 стъпала като по дромос се слиза на около 2 м дълбочина в единствената гробница. Тя е правоъгълна (3,20X2,70 м), с полуцилиндричен свод (ви-сочината до ключа на свода е 2,05 м)и е най-голямата от шестте гробници в некропола. Покривът е почти разрушен, стените са измазани с бял хоросан без стенописи. В гробницата до северния! зид бе намерен голям саркофаг, издълбан в монолитен мраморен I блок. Стените му са .гладки без украса и надпис. Капакът, който
Обр. 18. Мавзолей № 4 бе съборен на пода, отвътре е с полуцилиндрично засводяване, а отвън — с триъгълен покрив, който на късите страни преминава във фронтони с акротерии на четирите ъгли. Този саркофаг е от типа на известните от Рациария, Ескус и Варна.109 В гробницата имало и друг саркофаг от сарматски варовик, поставен до южния зид. Фрагмента,1от него бяха намерени вън от гробницата.
В конструкцията на този мавзолей виждаме някои оригиналки решения. Зидовете му са дебели 1,20 м и в тях бе открита ку-хина, която минава на нивото на прага през трите зида без лице-вия. Тази кухина представлява малък тунел, шир. 70 см и вис. 30 см, който след разрушаването на мавзолея е запълнен със зе-мя и дребни камъни. Преди е бил кух и служел за изолация на стените от подпочвената влага. Чрез тази архитектурна особеност са били запазвани стенописите от влага и рязка промяна на тем-пературата. Същия тунел виждаме и в зидовете на пристройката към този мавзолей от запад, която е предпазвала и от затопляне през лятото. В коментариите на Витрувий Д. Барбаро нарича тези капали сводове.110 Такива кухини (капали) за издърпване на влагата има в основите на сграда, разкрита в центъра па София, както и в много други части на Римската империя.111
I Във височина зидовете на този мавзолей са били предимно °т тухли. От южната стена бяха разкрити 11 тухлени редове на
Известия на музеите, том IV
50
Георги Александров
рухналия зид, който от отвесно положение паднал в хоризонталног а тухлите—обратно.
Фасадата на мавзолея е била внушителна с мраморните колони, завършващи с кемпферови и други капители и увенчана от фронтон, чиито размери, изглежда.са били значителни.щом акро-териите са в. 55 см.
Находки:
1.	Мраморен кемпферов капител с правоъгьлна дол на (32 X Х38 см) и горна (38x59 см) основа и трапецевидно отвесно сечение. Абакът, вис. 7 см, е подчертан с лека дъговидна извивка и отвесни страни. Цялата височина с абака е 22 см.
2.	Мраморен кемпферов капител като № 1, Размерите му са: вис. 22 см, долна основа 34x34 см, горна 59x38 см.
3.	Мраморен капител, който има формата на пресечен конус с конкавна околна повърхнина. Върху голямата му основа е мо-нолитният с него правоъгълен абак (30 x 30 см и деб. 5 см). В мал-ката основа, която има диаметър 22 см, е запазен железен щифт за захващане с колоната.
4.	Акротери: Акротер от сарматски варовик, в. 55 см, основа 45x30 см.
Фрагменти от друг акротер от сарматски варовик, със същите размери. Всичките находки дотук са намерени при входа на Мавзолей № 4.
5.	Саркофаг, мрамор, д. 206 см, ш. 75 см, в. 90 см, с гладки стени-
6.	Капак на съшия саркофаг, мрамор, д. 206 см, ш. 75 см, фронтон вис. 38 см, намерени в гробницата на Мавзолей № 4.
7.	Фрагмент от ажурна решетъчна рамка, деб. 10 см, с ром-боидни изрези, конто имат размери 10x12 см, дебелината на сте-ните между тях е 5 см. Намерена между Мавзолей № 2 и № 4.
'8	. Железен връх на копие, плосък лист с надебелен ръб по средата, обща дължина 23, 5 см, само листа 12 см, отворът на втул-J ката е 2,2 см в диаметър. Намерено на 20 см дълбочина до Мавзолей № 4.
9.	Дръжка от керамичен съд, плоска с канелюри. Глината е пречистена. Датира се II—III в.112
Датировка и особености на гробната архитектура
В гробниците бяха намерени латински надписи, единият от конто по епиграфски особености изглежда да е от II. в, а другите от III или IV в. Всичките започват с употребяваното през периода II—IV в. D(is) M(anibus). Архитектур ните данни, конто имаме
51
Антична вила № 2 край Монтана
от некропола, също ни ориентират към периода II—IV в. Досега в нашата страна не са разкривани такива мавзолеи, изграждани над вкопани в земята гробници, конто да ни дават известии отправки положения за определяне на тяхното време. Обаче кухи-ната в зидовете на Мавзолей № 4 представлява особеност, която е потвърждение на дадената препоръка още от Витрувий. Тази особеност за изолира не на стените от подпочвената влага, известна на римските архитекти и констатирана в няколко сгради на различии места в нашата страна, датирани от II—V в., 113тук за първи път се потвърждава и в един мавзолей.
Повече отправни положения за определяне на времето имаме от гробниците. Те са характерни за римската епоха особено със своето полуцилиндрично сводово покритие, един елемент, който римляните възприели като продължили традиции на гробниците от т. нар. македонски тип.114 В разкритите гробници от некропола на Вила № 2 сводовете са правени от радиално поставени тухли върху дървени кофражи. Колкото сводът се приближава до ключа, толкова повече се намалява фугата между тухлите, за да изчезне напълно в зенита, където тухлите се опират една в друга, чело в чело, за по-голяма здравина. Този факт като традиция виж-даме и в по-късните гробници от християнската епоха около София. 115 В зенита на сводовете няма напречно поставени на осовата линия тухли, както в гробницата при с. Бистрица, който е един начин на засводяване, характерен за ранновизантийското строи-телство.116 Никои от късите страни, след вкарването на почина-лпя, допълнително са зазиждани, като е затварян и сводът, явление, което е констатирано в гробницата при вила Чаталка, дати-рана II в, както и в ранновизантийската гробна архитектура.117 Гробниците са без стенописи. Гробници от този тип с полуцилин-дрични сводове, освен споменатите по-горе, са разкривани както в Регио Л\онтанензиум, откривани в Михайловград и Лом,118 така и в Рациария,118 Белоградец,120 по-късните в Силистра,121 Варна, 122 Хисар,123 София,124 и др.
При датировката на тези гробници и мавзолеи трябва да взе-мем под внимане останалите факти от Вила № 2, а най-вече това, че голямата монетна находка от второто готско нашествие е си-гурен terminus ante quern за нейното опустошаване. Всички тези Данни ни дават основание да определим по време гробната архитектура от некропола на Вила № 2 във времето от II и не по-късно от края на IV в.
При определяне характера на тази архитектура освен посо-чените данни, конто виждаме в гробната архитектура, трябва да имаме пред вид и това, че във вилата е разкрита раннохристиянс-ка черква, която действувала през периода от първата четвърт на IV в. до последната на същиявек. Прави впечатление голямата гробница в Мавзолей № 1. По дължина тя е в ос с единия от ди-
52
Георги Александров
агоналите на мавзолея и има ориентация нзток—запад.Това дава основание да се предполага. че е гробница за хрнстияиско погребение, като е използуван езическият мавзолей. В него се е залазила и малката гробница, която е с ориентация по стените на мавзолея, т. е. чее с езическо погребение. Така че некрополът на Ви-ла№2 по начало еединезически некропол, в контовиждамехарактернее за него паметници с D (is) М (anibus), саркофази, ориентировка и конструкция на гробниците и др. От изградената черква се установява, че никои от собствениците на вилата не са били чужди на християпството. Това повлияло върху известии форми, каквато е и тази на кемпферовия капител, характерен за христи-янските паметници. Като извод може да се каже, че в тази антична езическа гробна архитектура се вплитат и християнски еле-менти, макар и да са незначителни.
Керамични пещи
До южния ъгьл на Хореум № 3 бяха разкрити две пещи за строителна керамика. Първата лещ, кръгла с вкопана горивна камера, чийто хоризонтален разрез има формата на четирилистна детелина. В нейния център се издига масивен цилиндричен стълб, който подпира пода на горната камера, както е в пещта от Олбия, датирана I—III в., и тази от Нове. 125 Долната.или горивна, камера йма отвор с полукръгъл свод от тухли. Отворите за горивнпте ка-мери на двете пещи са един към друг на 5 м разстояние, което съз-давало възможност да бъдат обслужвани от едни и същи хора.
Втората пещ също е полувкопапа, но различна по форма и устройство. Тя е от т. нар. «тунелни пещи*.126 Интересного за нейната горивна камера е това, че тя има два отвора, през конто е вкарван дървеният горивен материал, Североизточният отвор е с полукръгъл свод и представлява тунел, дъл. 1 м, който от двете страни е стабилизиран с дебели (I х 1 м) каменни зидове. Другият отвор е срещуположно на първия и представлява правоъгълен прорез в зида на долната камера. В горивната камера има 4 ма-сивни зидчета като ребра, напречни на иадлъжната ос. Те започ-ват от южния страничен зид и докъм средата на камерата са плътни, след което от тях до срещуположния северен зид са прехвърляни сводове, където са запазени петите им, като обра-зували тунел. Върху тези ребра и сводовете се е опирал реше-тъчният под на горната камера. Тази здрава конструкция е била необходима, за да издържи голямата тежест на изпичаната строителна керамика, както е в пещите от Павликени и Сливен127 или заредените за изпичанс тухли в пещта от Вила № 3. В тези пещи били изпичани необходимите за ст роите лството във вилата тухли, покривим керемиди, строителни и водопроводам тръби, както и тубули, намерените за първи път тегули мамате и др.
Аятична вила № 2 край Монтана
53
Каменоломни
На височината, наречена «Затворнишки връх», която се на-мира на няколко стотин метра северозападно от архитектурния комплекс на вилата, бе разкрита каменоломна. Камъкът е мек сарматски варовик, който при обработване получавал формата на строителни блокове, монолитни колонки за хипокауст, хромели и др. Установи се, че в кариерата са изсичани големи правоъгълни блокове, като били издълбавани канали, шир. 20 см, и то от петте страна на блока, за да бъде отделен под прави линии от скал-ната маса, след което го откъртвали от шестата страна. И сега има голям правоъгълен блок, чипто размери са като на никои от вилата или облицовъчните квадри в цокъла на разкритата кула от кре-постта на Монтана. Преобладаващата част от камъка за строе-жите във вилата е от тази каменоломна. Известии са и други антични каменоломни.128
Производството на мраморните паметници, саркофаг, архи-тектурни елементи и др. е от местен старопланински мрамор, из-важдан от кариернте при Берковица, с. Котеновци и др.
Животът във Вила № 2
Във Вила № 2 не се намериха находки, конто да ни дадат Дании за сигурно определяне terminus ante quem от нейното същест-вуване. От надписи и монети личи, че вилата е реален факт през III в. Преустройствата, извършени през средата на III в., дават основание да се заключи, че тя е съществувала през първата му половина. Основаването й, като се съди по надпис и керамични фрагменти, трябва да се отнесе към втората половина на II в., което трябва да се свърже с издигането на Монтана като муни-пипиум (161 г.).1211
Централно място в жилищния комплекс заема голямата жи-лищна сграда. В нейните зидове, както и в зидовете на Баня № 1, Хореум № 1, Мавзолей № 1 и 4, е използувана много тухлата като строителен материал, докато в останалите сгради преобла-дава местен сарматски варовик от каменоломната. В процеса на последователното изграждане на сградите е бил оформен и загра-Ден вътрешният двор, в северння ограден зид па който има косо поставени тухли, подобно на рибена кост. Във вилата се е засили-ла строителната и възста новител на дейност в началото на втората половина на III в, когато била поставена арата,посветена на Силе-ван. Това трябва да се свърже с първото готско нашествие, след което в Монтана се развила същата дейност под ръководството На трибуна на III Сборка кохорта Публий Аелий Антонин.129
Антична вила № 2 край Моитана	55
54	Георги Александров
Възможно е тогава или малко по-късно да са пристроени и апси-дите на голямата и малка жилищна сграда, конто независимо от първоначалния им правоъгълен план се превърнали в апсидални. Следващият период на строителство е осъществен във времето на Константин Велики, с пристрояване апсидата към старата сграда и превръщането й в раннохристиянска базилика. Може би тогава са строени и преустроявани никои стопански сгради до Хореум № 3, Мавзолей № 4 (с кемпферовите капители) и др.
Когато Катон (в нач. на II в. пр. н. е.) говори за размерите на една вила, той казва, че най-доброто имение еот 100 югера.130 В разцвета на едрото земевладение през императорската епоха само архитектурният комплекс на Вила № 2 край Монтана е разположен приблизително на такава площ. Трите големи хореума, както и другите стопански сгради, са най-ярко доказателство за мащабите и размаха на земеделско-скотовъдната дейност. Хореумите не са строени в едно и също време, но в значителна част от съществуването на вилата използуването им се застъпвало и в тях е могло да бъдат събирани няколко стотици тонове зърне-ни храни. Според Барон средният добив на житии и бобови кул-тури е 15—30 модия от югер, 131 т. е. 53—106 кг от декар. Това означава, че в тези хореуми са съхранявани храните най-малко на около 2000 югера земя, което равнява вилата по размери на латифундия. Обикновено значителна част от добивите (при неплодородии години тя е по-голяма) оставала за задоволяване нуж-дите на собствениците, на роби и зависими, на добитък, за запла-щапе на данъци и за семе (за семе според Колумела били нужни 4—5 модии за югер132). Останалата част била отправяна за паза-ра. Чрез присвоявапето па този чист принаден продукт се увеличивало богатството на робовладелците.
Обработването на такава голяма площ земя при тогавашното ниво на производителните сили изисквало участието в производ-ствения пронес на няколко стотин роби или зависими. Техният , брой ще нарасне, като прибавим и заангажираните и в други дейности, като скотовъдство, керамично производство, камено-делство и др. Като имам пред вид жилището за роби и никои малки помещения до стопанските сгради, смятам, че във вилата не е имало жилища за повече от около 100 души, конто работели в различии сектори на стопанската дейност или обслужващ персонал. Затова се налага изводът, че значителна част от работещите зе-мята са живеели извън вилния комплекс. Много е възможно тракийското селище, съществувало в предримската епоха, чието място не е установено, но фрагменти от керамиката на което се намират в близката рекичка, да е съществувало и през времето на интензивния живот във вилата. На няколко километра северно от вилата на най-високото място, наречено «Перунград», има остан* ки от селище, съвременно на вилата. Възможно е жителите на
тези две села,а може би и други да са обработвали част от земята на собствениците на вилата като арендатори или колони, за как-вито говори още Колумела,133 или от зависими (през IV в.). Така вилата се явява като едно централизирано и децептрализи-рано земевладение,134 една част от земята на което се обработвала от роби под ръководството на виликус, 135 а другата от аренда-тори, колони136 или зависими срещу аренда, която отивала в големите хореуми. Във връзка със земеделието трябва да се от-бележи и вероятного предположение, че толосът е един покрит харман, който могъл да се използува целогодишно.
Като се вземе под внимание характерът на производствените дейности, вилата трябва да се определи като villa rustica независимо от близостта до Монтана, на каквото разстояние са и никои от вилите рустика около Помпей.137 Обаче като имаме пред-вид, че вилата е снабдявала града със селскостопански произведения,138 тя има елементи на villa suburbana.
Тази вила не е изолирано явление около Монтана. Досега са разкрити три такива вили. Освен тях има сигурни податки за още такива в този район при: Якимове, Крапчене, Белотинци, Горна и Долна Вереница, можи би Пишурка и др., където са открити монетни находки от римски републикански монета, който факт евързваме с това, че при ндването на римляните там имало по-заможни траки, притежатели на земевладения, заграбени по-късно от римски робовладелци. Резултатите от проучванията и в Регио Монтанензиум потвърждават мнението, че ссобено в равнин-ния район по-голяма част от земята била притежание на земевла-делци под формата на ровобладелчески вили, конто определяли в значителна стелен облика на икономиката през този период.139
За развитие™ на скотовъдството съдим от разкритите сгради, използувани за обори. Домашни животни: овце, свине, едър добитък, птици, кучета, котки и др., оставили отпечатъците от копитата и лапите си върху много от поставените да съхнат суро-ви тухли. Намерените големи количества животински кости в боклучната яма, съществувала преди изграждането на жилището за роби, също е доказателство за развитието тук на животновъд-ството. На голяма почит във вилата е бил Силван, богът на ското-въдно-земеделската дейност, чийто олтар бе открит в жилището на робовладелеца.
Освен земеделие и скотовъдство във вилата било развито керамично производство и каменоделство. За интензивния обмен в Монтана и Регио Монтанензиум доказателства освен монетните находки, са идеално запазеният кантар140 и откритата във Вила № 3 mensa mensuraria. Обект на търговията, водена от собствениците на Вила Ns 2, сабили зърнени храни, отглеждани животни и строителни камъни от каменоломната. Намерените много монета са били натрупани богатства и средства за размяна.
56	Георги Александров
Мащабите на имението говорят за завидна висота на организация. Като пряк ръководител на стопанската дейност за известен период е бил освободеният роб с гръцкото име Anicetus. Вероятно като роб, дошел от М. Азия, той е бил първият човек след собстве-ника на вилата, щом станал иегов наследник (patronus). Може би като добър специалист и опитен организатор той ръководел про-изводствени дейности или цялото стопанство. Известна податка за организация можем да търсим и в слънчевия часовник, първият от известните в нашата страна, намерен във вила.141 Добрата организация и раз пределение на трудовата дейност допринасяло за увеличаване на производството и при наличието на експлоата-ция — за нарастване на принадения продукт.
В тази вила е бил експлоатиран трудът на роби,много от конто били настанени на казармени начала в сградата за роби, както и на арендатори. Това, че тази сграда не е направена още от нача-лото, значн, че не е имало по-голям брой роби без семейства. С разрастване на вилата се е наложило закупуването на повече роби. Възможност да се закупят роби, особено готи, конто замествали възпроизводството на робската работна ръка във вилата, имало в. началото на втората половина на III и през IV в.142 Най-сигурно доказателство за наличието на роби е споменатият libertus.
Големите сгради на вил ни я комплекс и богатства са реален израз на имуществено неравенство и жестоката експлоатация» конто породили ненавистни отношения. С идването на готите в края на IV в. се засилил ходът на революцията на роби, зависими и варвари и били разрушени обществените отношения и стопанска дейност във вилата. Нови заселници, като използували зидовете на помещението с ниши в Баня №1, тези на толоса и на фриги-дариума в Баня № 2, си направили примитивни жилища, където поставили допълнителен под и оставили огнища с дебел пласт пепел. Те се настанили като дребни собственици, заедно с други като тях и обработвали част от земите на бившата вила.
Нарасналите културни изисквания на собствениците на вилата личат от това, че те ползуват завидного развитие на архитек-турата. Тук са приложена характерните за римского строител-ство архитектурни форми и конструктивни елементи, в конто се съчетават правите линии с полукръглите извивки на арки, сво-дове, апсиди, фронтони и др. Слънчевият часовник навежда на мисълта за осведоменост в областта на астрономията. За грамот-ността на трудовите хора съдим от надписите върху тухли. Наме-рените два стилуми в черквата са особено ярко доказателство за високата степей на културата. Те показват целенасоченоств усвояването на писмеността, както и организираност при ней-ното разпространение.
За религиозните представи съдим по надгробните паметници и мавзолеите, домашния олтар, посветен на Силван, и по ранно-
Антична Вила № 2 край Монтана
57
християнската базилика. До към края на III в. езическите рели гиозни представи са били господствуващи. В началото на IV в., с проникване на християнството и налагането му като официална религия, един от собствениците във вилата (може би на религиозна почва трябва да търсим причината за отделянето му в само-стоятелна сграда) разрешил и насърчил построяването на базили-ката и прнемането на християнството. Запазването на олтара с името на Силван до разрушаване на вилата дава основание да се твърди, че дори и след Миланския едикт в района на Л1онтана езичеството е съществувало. Като потвърждение на това е и над-гробннят надпис с ДМ от първата половина на IV в., намерен при с. Манастирище.143 Християнството срещнало сериозна съпротива в религиозните представи на привърженицнте на старата езпческа вяра, някои от конто преживяли и до днес.144
Като имаме пред вид латипеките надписи, в конто спомена-тите лица носят римски имена (Aurelius Seneca, Lupus, Victor, Aelia), трябва да приемем, че вилата е била собственост на рома-низирани, вероятно дошли от запад. За съжаленне знаем само един от собствениците. От малоазийски произход вероятно е освободеният роб Anicetus, какъвто е скулпторът Сатурнин от Монтана.145 Освен романизовани преселници от западни и източ-ни провинции 146 тук живеело и местно население. Болшинството от хората, с чийто труд били създадени както архитектурните паметници, така и произвежданите материал!!» блага, били от тракийски произход. Като производителен елемент през III и IV век се явили и робите от готски произход, за присъствието на конто в Монтана имаме доказателства и от надписи, в който се споменава готската дума brutus (снаха).147
По-късно върху развалините на вилния комплекс и около него се заселили дребни собственник траки и варвари. Като вземем под внимание отбелязаните от Идриси местоположение и разстоя-ния до споменатата от него и неустановена Вапуа, много е въз-можно да е имал пред вид развалините на тази вил .14‘
БЕЛ ЕЖ К И
1	{Mihailov ~ 'G. Inscriptiones graecac! in Pulparia repertae, Serd. MCMLVII1, p. 21-
2	Бассанович, И. Към елиграфиката и археологията на Горна и Долна Мнзия.— СбНУ, 1894, XI, с. 55; Дсбруски, В. Материала по археологията на България.—СбНУ, 1894, XI, с. 97 и сл.; Дякович, Б. Археологически излет 11 Крайдунавска България.— СбНУ, 1904, XX, с. 17 —26, Филов, Б. Светилигце-Ю на Диана и Аполон при град Фердинанд.— Изв. Бълг. истор. д-во, 1915, V, с-,216 и сл.; Белков, Ив. Две новооткрити римски военни дипломи от Веспасиан.—Изв. Бълг. арх. д-во, 1923—1924, II, с. 83 н сл.; Герое, Б. Романизмът между Дунава и Балкана. С., 1954, II, с. 80 и сл.; Welkow, «Z-Nowe inskrypeje lacinskie z Montany (Moesia Inferior).—Archeologia, Wars. *955, 1, c. 91—101. Белков, В. Приноси към историята на римските градове Е България II. Монтана (дн. Михайловград). Сб. Чипровци 1688—1968.
58
Георги Александров
С. 1971, с. 105 и сл.; Алексанров, Г. Антични паметници от Монтана (Михай' ловград).— Археология, 1970, 3, с. 41—47; Александров, Г. Античнн крепости в района на Монтана (дн. Михайловград) Сб. Чипровци 1688—1968, С. 1971, с. 115 и сл.; Божилова, В. Надписи от светнлището на Диана и Апо-
лон при Монтата (Михайловград).— Археология, 1976, 2, с.
40—48;
Алек.
сандров, Г. Латински надписи от Монтана (дн. Михайловград) —Векове 1977 , 5, с. 51—52.
3	Александров^. Резултати отразкопките на «Калето» в Михайловград, — Изв. муз. Северозап. Вълг., 1977, т. I, с. 278, 282.
4	Надписи с IV Флавиев легион ще бъде лубликуван.
5	Александров, Г. Добив на злато в района на античната Монтана (дн. Михайловград).— Сб. Първи симпозиум по история на минното дело в Югоизтоина Европа, Варна, 1975, с. 122.
6	Александров, Г. Антична вила №1 в района на Монтана (дн. Михайловград), за печат в «Разкопки и проучвания»; Александров, Г. Отчетн за резултатите от разкопките на Вила № 3 през 1976, 1977, 1978 г. пред антич-иата секция на Археологический и-т.
7	Cat., 1, 3; Сергеенко, М. Ученые земедельцы древней Италии. Л., 1970 с. 28.
3 Монетите са в ОИМ— Михайловград.
8 Аркин, Д. Всеобщая история архитектуры. М, 1948, т. II, кн. 2, с. 76.
10	Александров, Г. цит. съч. в заб. Ns 6.
11	Размерите на цялата сграда са външни, а на помещенията вътрешни.
12	Александров, Г. Латински надписи . . ., с. 54, Ns 4, обр. 4.
13	Сергеенко, М. Е. Очерки по селскому хозяйству древней Италии. М. Л., 1958, с. 180.
14	Бакланов, Ст. Археология, т. I, С. 1973, с. 299.
15	А лександров, Г. Латински надписи ... с. 54, обр. 4.
16	Пак там, с. 56, Ns 8, обр. 7.
17	Dretnsizova, Си. La villa romaine en international de etudes Balcaniques, 1969, N
13	Младеново, Д. Разкопки на вилата Археология, 1965, 2, с. 20 и сл. обр. 1.
19	Вилата се проучва от Сл. Машов.
20	Белков, Ив. Римска вила при тара 409, обр. 188.
21	Белков, Ив. Антични паметници из Българня. Год. Нар. муз., 1922— 1925, с. 145, обр. 197.
22	Белков, Ив. Късноримска вила при Орландовци. Изв. Бълг. Арх. инет., 1938, с. 409 и сл.
23	Любенова, В. Разкопки на римска вила в кв. Бела вода, Перник.— Археологически открития и разкопки през 1977 г., XXIII Нац. конф. Ви-дин, с. 85.
24	Thomas, Ed. Romische Villen in Panonien, Budapest, 1964, S. 360, Abb. 176.
Bulgarie. — Actes du I congres 2.
при Ивайловград през 1964 г.

Искър, Изв. Арх. ист. 1936, с.

23	Самата сграда не e разкрита, но за наличието в нея на апсида съдим по контурите на намерената мозайка, която ще публикува Сп. Машов.
26	Атанасова, Й. Вила рустика до с. Макреш, Видинско, Изв. Муз. Северозап. България, т. 4, 1979.
27	Петкович, Joso, Стоби 1932. Старинар, 1933—34, с. 183, обр. 19.
23	Thomas, Ed. op. cit. S. 50—54, Abb. 151.
29	Thomas, Ed. op. cit. S. 213, Abb. 111.
30	Reussh. W. Die Aula Palatina in Trier. — Germania, 1955, 33, S. 180 — 199, Abb. 6, 7, 8, 9.
31	Чанева, H. Старохрнстнянската и ранновизантийската базилика от IV—VI в. в България. Археология, 1968, 2, с. 13.
Антична вила № 2 край Монтана
59
я2 Cat., 5, 2; Сергеенко, М. Ученые земедельцы ... с. 31.
33	Сергеенко, М. Помпей, М. Л., 1949, с. 237.
34	Аркин, Д. Всеобщая история ... с. 105, обр. 64.
38	Daramberg, Ch., Saglio, Е. Dictionneire des Antiquites, t. I, p. 654, fig- 781.
36	Reinicke, P. Cambodunum. Germania, 1926. S. 56, Abb. 1.
37	Сергеенко, M. Помпей . . . c. 235, рис. 84 (6) и 86 (4).
38	Велков, Ив. Антични паметници ... с. 145.
38	Vitruvius, УШ, 6, 10, 11; Барбаро, Д.Десят книг об архитектуре Витрувия. М„ 1938, кн. V, гл. 10.
40	Филов, Б. Куполните гробници прн Мезек, Изв. Арх. инет. 1937, с. 10, обр. 7, 8, 9.
41	Pfretschner, Е. Die Grundrissentwicklung der romischen Thermen, 1904, S. 42.
42	Vitquvius, op. cit. заб. 39.
Александров, Г. Антична Вила Д'» 1 . . . за публикуване.
44	Вилата е в процес на разкриване.
45	Dremsizota, Cv. р. cit. р. 504, fig. 3.
46	Niko'ov, D. Une villa rustica Trace pres de Stara Zagora. Aites du I congres international des etudes Balkaniques, 1959, II, p. 520, fig. 7-
47	Велков, Ив. Римска вила ... и с.
44	Антични паметници ... и с.
48	Мирнее, М. Римские термы в Варне. Actes du 1 congres international des etudes Balkaniques, 1969, 11.
80	Иванов, И. Кюстендилският Хисарлък и неговите старина. Изв. Аря. д-во, 1919—1920, с. 24 обр. 66.
51	Фрова, А, Разкопки на италианската археологически мпсия в Ескус. — Изв. Арх. инет., 1950, с. 45, обр. 6.
82	Steiner, Р. Die romische Villa von Nennig (Kr. Saarburg), Trir, 1929.
83	Vetters, H. Ein doppelapsidaler Bau.— Forschungen in Lauriacum, 1953. I, Abb. 20; Jenny, W, A- Vetters, H. Das Haus Tonrorren. — Forschungen in Lauriacum, Bd. 6—7, 1960, S. 92.
84	Egger, K. Ausgrabungen in Noricum.— JOA1, 1913, XVI. S. 98, Abb. 28; 1914, XVII, Beibl. S. 22, Fig. 8.
88	Silagyi, J. Aquincum, 1956.
86	Thomas, Ed. op. cit. S. 24, Taf. CLXXX1X.
87	Парович-Пешикан. Римские терме у Сирмиум.— Старинар, Нова cepuja, 1964—65, с. 32, фиг. 2.
88	Capua, Б. Археоложке изтраживани;а у области старог Poetovio.— Старинарг, 1922, 1, с. 196, фиг. 6.
88	Tudor. D. Oltenia Romana, Bucarest, 1968, p. 326, fig. 91.
60	Tudor, D. op. cit., p. 327, fig. 92.
61	Vitruvius-, Барбаро, Д. Десят книг ... с. 217.
62	Vitruvius, пак там.
83	CHumella, 1, 6, 2.; Сергеенко, М. Ученые ... с. 128.
64	Алексаднров, Г. Резултати от разкопкпте ... с. 287, заб. 67.
88	Иванов, Й. Кюстендилският Хисарлък ... с. 106 н сл.
86	Иванов, Т. Археологически проучвания при Сапарева баня.— Изв. Арх. инет. 1957, XXI, с. 219, фиг. 6.; Горбанов, П. Каменни съдове от Хиса-ря, Пловдивско.— Археология, 1964, 2, с. 64 и сл.
87	Иванов, Т. Проучвания върху хипокауста от рнмската и ранновм-заитийска епоха в България. Археология, 1971, 1, с. 25.
88	Пак там. с. 24.
48	Пак там, с. 30 и сл.
78	Антонова, В. Новооткрити обекти от рнмската епоха в Мадара. Изв. евр. муз. Коларовгр., 1960, с. 25, обр. 13.
71	Иванов, Т. Разкопки в Nicopolis ad Istrum през 1945. Изв. Арх. аист., 1952, с. 226, обр. 211 и с. 215.
60
Георги Александров
72	Jenny, W, A., Vetters, Н., op. cit. S. 92, Abb. 17. Taf. V. 3.
73	Swoboda, E. Carnuntum, Wien, 1953, S. 183, Fig. 9.
™	Thomas, Ed., op. cit. Taf. CXXX1I.
75	Columella, I, 6, 16.; Сергеенко, M. Земеделие . . . c. 193.
76	Александров, Г. Едно монетно съкровище. Септемр. слово (Михайлов-град), № 2245, 29.1.1976.
77	Александров, Г. Два слънчеви часовннка от Монтана (дн. Михайлов-град). Изв. муз. Северозап. България, т. II, с. 33 н сл.
78	Младенова, Д. Солнечные часы с ререфом Орфея из Дуросторуме.— Советская археология, 1961, № 4, с. 274—278.
79	Тончева, Г. Два надгробии паметника от Одесос. Сб. Изследв. в па-мет на К- Шкорпил, С. 1961, с. 236; Цончева, Д. Хисарските бани.— Год. Пл. нар. библ, муз., 1935—36, с. 185, обр. 97.
60	Русева-Слокоска, Л. Надпис за слънчев часовник от Пауталия.— Муз. памет. култ., 1974, № 2, с. 60. 65, обр. 1.
81	Pauly-VJissowa, 3Real-encvclopedie der classischen Altertumswisen-schaft, Stuttgart, 191, S. 2463 (Horreum)
82	Thomas, Ed. op. cit. S. 188, 257.
83	Beskovis, D. Duval, N. Recherches ; rcheologiques a Sirmium.— Melanges de L’Ecole Francaies de Rome Anticuits (Merfa,) 1974, 86, 1, p.608.
84	Иванов, T. Абритус, пътеводител, С. 1965.
85	Аркин, Д. Всеобщая . . . II, 1, с. 96, обр. 86, 87.
8	,1 Vitruvius. IV, 8, 1; Барбаро, Д. Десят книг ... с. 167.
87	Аркин, Д. Пак там, с. 315, обр. 336.
88	Аркин, Д. Всеобщая . . . 11, 2, с. 83, обр. 55, табл. 31.
89	Василева, Д. Два паметника на римската архитектура.— Археология, 1973, 3, с. 56.
90	Петров, Т., Венедиков, Ив., Кузупов, 5 .Антична гробница край Поморие, Бургас, 1960.
91	Eger, R. Die Begrabnisstatte des Konstantio. — Jah. Ost. Arch. inst. 1913, XVI, S. 213— 230, Fig. 107, 108.
92	Миятсв, Kp. Български преглед, 1929, I, c. 100-104.
93	Columella, II, 20, 5; Сергеенко, M. Ученые . . . c. 165.
94	Петков, И. Могилни и други находки от Софийско.— Изв. Българ. Арх. инет., 1932—33, с. 374, обр. 122.
95	Александров, Г. Антична Вила № 1 в района на Монтана,за печат в «Разкопки и проучвания.»
96	Филов, Б. Софийската църква Св. София, С., 1913, с. 55, обр. 39; Иванова, В. Стари църквн и монастнрн в българските земи.— Год. Нар. Муз., 1922-1925, с. 483, обр. 280.
97	Антонова, В., Дремсизова, Цв. Аулът на Омуртаг край с. Цар Крум, Коларовградско.— Археология, 1960, 2, с. 34—38, обр. 10.
98	/(жамбов, Х.р- Базиликата ври с. Коматево, Пловдивско.— Год. Нар. Арх. муз. Пл. Ill, 1959, с. 160.
99	Иванов, Й. Кюстендилският Хисарлък ... с. 66 и сл.; Иванова, В. Стари ... с. 449.
100	Мутафчиев, П. Няколко бележки за Хисаря и за околностга му.— Изв. Арх. д-во, III, 1912, с. 79.
101	Александров, Г. Латински надписи ... с. 54, обр. 4.
102	Овчаров, Д. Вила рустика до с.Могилец, Търговищко.—Археология 1969, I, с. 3 7 и сл.
103	Александров, Г. Антични паметници . . . 46, 47, обр. 7.
11,	4 Александров, Г. Латински надписи ... с. 54, обр. 5.
106	Александров, Г. Пак там, с. 54—56, № 6, обр. на корицата, с. 3.
106	Александров, Г. Антични паметници . . . цит. в заб. 103.
107	Белков, Ив., Късноримска гробница при с. Белградец.—- Изв.Арх* инет., 1939, с. 423, обр. 209.
Антична вила № 2 край Монтана
61
те» Бобчев, С. Н. Новооткрити гробници на старохрнстиянския некро-п0Л на Серднка.— Изв. Арх. инет., 1940—42, с. 240, обр. 336.
»•* Атанасова, Й. Нов паметник на надгробиата пластика от Рациа-®ИЯ.— Изв. Арх. инет., 1972, с. 145, обр. 22 и 7; Гетов, Л. За вноса на сар-иофаэи в Одесос през римската епоха.— Археология, 197ъ, 2, с. 13, заб. 4.
110	Барбаро, Д. Десят книг ... с. 46.
I11	Кожухаров, Г. Предназначението на коридорите в основите на никои римски сгради.— Археология, 1964, 1, с. 1 и сл., обр. 1, 2 и цчт. лит.
112	Султов, Б. Новооткрит керамичен център при с. Хотница от римската и старобългарска епоха, — Археология, 1969, 4, с. 20, обр. 11, в. Гетов, Л. Трако-римски могилни погребения от Казанлъшко.— Археология, 1969, 1, с. 44, цит. лит. в заб. 32—33.
113	Кожухаров, Г. Предназначението на коридорите ... с. 1 п сл.
114	Филов, Б. Куполните .... с. 105.
116	Бобчев, С. Н. Новооткрити гробници ... с. 241.
116	Станчев, Ст. Старохристиянската гробница при с. Бистрица,— Изв. Арх. инет., 1950, с. 283— 4, обр. 229, цит. лит. на с. 284.
117	Сведенията дължа на Д. Николов.
118	Милчев, Ат ,Филипов, Тр. Новооткрити римски гробници в град Лом. — Археология, 1966, 3, с 17, 18, обр. 3 6.
118	Кацаров, Г. Римски находки от Арчар,— Пер. Сп., 1910, XXII.
128	Белков, Ив. Късиоримска гробница ... с. 423, обр. 209.
121	Димитров, Д П. Стил и дата на стенописите от късноантичната гробница при Силистра.— Археология, 1961, 1, с. 10 и сл.
122	Мирнее, М. Паметници на гробната архитектура в Одесос и негова-та околност. Изследвания в чест на Д.Дечев, 1958, с. 568 и сл.
123	Цончев, Д'., Саркисян, А. Некрополите от стария град при хисар-ските топломинерални извори. Археология, 1960, 4, с. 36 и сл., обр. 4, 5.
124	Бобчев, С. И. Новоогрити гробници ... с. 238 и сл.
125	Джснова, Д Пещн за керамика и керемиди от Нове.— Археология, 1966, 1, с. 41—42, обр. 3, г. н цит. лит.
126	Намирани в Павликени и Б. Черква, по сведение от Б. Султов.
127	По сведение от Б. Султов", Бацова-Костева, Ел. Антични пещи за строителна керамика от Сливен. Муз. памет. култ. 1969, 4, с. 8, обр. 4.
128	Тончева, Г. Антична каменоломна. Турист, 1966, 6, с. 8.
128	CIL, III, 7450; Александров, Г. Латински надписи. . . с. 60, обр. 14.
130	Cat., 1, 7; Сергеенко, М. Ученые ... с. 28.
131	Сергеенко, М. Очерки ... с. 178.
132	Сергеенко, М. Ученые ... с. 146.
133	Сергеенко, М. Очерки ... с. 130.
134	Бокщанин, А, Кузищин, В. История на древния Рим, С. 197 4,
136	Един виликус е известен от Монтана (вж. Божилова, В. Надписи от светилището ... с. 41.
136	Герое, Б. Проучвания върху поземлеиите отношениям нашите земи през римско време. Год. Соф. Увив. Фил. ф-т., 50, 2, 1955, с. 45.
37	Сергеенко, М. Очерки по ... с. 150 и сл.
138 Пак там.
138 Николов, памет. култ.
Д. Едрите поземлени имения в Римска Тракия.— Муз. памет. култ., 1975, 1—2, с. 3 и сл.
140 Александров, Г. Резултати от разкопките... С 283, 288 и цит. лит.
141 Александров, Г. Два слънчеви часовника . . с. 33 и сл.
й 42 Герое, Б. Римангизмъг между Дунзва и Балкана, II, 32—33, Белков, Градът в Тракия и Дакия през късната античност, С. 1959, с. 209 и сл.
1\8К°в’ В' Р°^ството в Тракия и Мизия през античността, С. 1967, с. 117—
142
Георги Александров
143	Матов, Сп. Епиграфски паметници от Врачаискн окръг. Археология, 1975, 3, с. 36—37.	„„„„
144	Тодоров, Ев. Древнотракийско наследство в българския фолклор, С., 1972, с. 12 и сл.
145	Тодоров, fl. Паганизмът в Долна Мизия, С., 1928, с. 83.
146	Герое, Б. Романизмът ... 11, 81—82.
147	C1L, 111, 12377; Белков, В. Градът ... с. 247.
148	Недков, Б. България и съседните земи през XII век според «1ео-графията на Идриси, С., I960, с. 65.; Миков, В. Локализиране на гакоя изчезналн антични и средновековни селища и крепости в България. Археология, 1968, 4, с. 39.
АНТИЧНАЯ ВИЛА № 2 ОКОЛО Г. МИХАЙЛОВГРАДА (МОНТАНА)
Георгий Александров
Резюме
Античная вила№ 2 находится в 6 км северо-восточнее г. Михайловграда.. Найденные постройки этой вилы представляют собой большой архитектурный комплекс, включающий внутренний двор и расположенные вокруг него жилые помещения, бани и хореумы. Неподалеку от них находится другое жилое помещение, хореум, баня, церковь н некрополь.
Первоначальный план жилых зданий был прямоугольным, позднее, после построения абсиды, он превратился в абендальный. Бани являются типичными римскими банными отделениями с полукруглыми ваннами. Особенно интересна баня№ 1 с двумя круглыми помещениями. Гипокаустич-ная инсталяция в жилых помещениях и банях имеет некоторые особенности в зданиях более поздней постройки обнаружен вкопанный гипокауст. Здесь же впервые открыта тубуляция стен т. н. tegulae mammatae и употребление труб с прямоугольным сечением. Хореумы имеют характерные для римских построек контрафорсы и опорные столбы, придающие прочность строению и служащие для,предохранения продуктов от влаги.Это наиболее изученные хореумы в нашей стране. Церковь построена на фундаменте старого здания, с позднейшим пристроением абсиды, как н в жилых помещениях. В одном из пристроенных помещений с гипокаустичной инсталяцией находится батисте-рий. Несмотря на наличие церкви в большом жилом помещении, до разрушения вилы сохранился алтарь, посвященный Силвану. Некрополь огражден стеной. В нем было открыто 4 мавзолея,в каждом из которых было обнаружено no 1—2 гробницы с полуцилиндрическими кирпичными крышками. При построении этого мавзолея в стенах были оставлены пустоты для изоляции строения и стенописей от подпочвенной влаги. Надписи, монеты,керамика и архитектурное построение найденного комплекса дают основание судить, что вила была построена во второй половине II или в начале HI века и просуществовала ,до 378 г. 656 монет, найденных на виле (последниевысечены вп время правления Юлиана Апостата), являются точным terminus ante gnem о ее разрушении. В хозяйстве были заняты, рабы, руководившиеся известное время освобожденным рабом. Часть земли, вероятно, сдавалась в аренду. Солнечные часы, стилуми, надписи на кирпичах и арах говорят о высоком культурном уровне обитателей вилы. Эта и другие вилы в окрестностях города являются богатым источником материалов для изучения античного прошлого Монтаны.
AN ANTIQUE VILLA NUMBER 2 NEAR THE TOWN] ,'OF MIHA1LOVGRAD (MONTANA)
Georgi Ale andro’J
(Summa ry)
The villa is'situated isome 6 |km northeast of the town'of Mihailovgrad. It is a big architectural complex with an inner yard surrounded by residemtial bulding, baths and ho’-eums. Just nearby stands another residential building, a horeum, a bath, a church and a necropolis.
An apsides hid been built to add to the originally angular'designed the residential buildings, so thet thev had become apsidal. 'The baths had been divided into compartments with semi-circular bath-tubs, typical of the Roman baths. The most typical is Bath Number I with two circular rooms. The hvpo-caust installations in the residential buildings and baths has added to the facts already known something new, i. e. the hypocaust dug under the floor the more recent buildings, the use for the first time of the tubular heating in the walls, the so called tegulae mammatae and tubes with rectangular section.The horeums have characteristic counterforts and supporting .columns for/better „stability and isolation of the food from moistu-e. These are the most evident 4horeums in our country. The church had been built on the ruins of an older building with an upsides added as in the residential buildings. In one]ofjthe premises built later with hypocaust there were batisteries. Although a church was built an altar dedicated to Silvan was preserved in the biggest residential building up to the destruction of the villa. The necropolis was surrounded by a wall. What was new in that necropolis were the unearthed mausoleums, four in number, with one or two sepulchers with semi-cylinrdical bricked roofs and a marble sarcophague in one of them. The mausoleum with a sarcophague had hollow places in the walls to isolate the subsolil moisture and to help the preservation of the murals. On the basis of the finds such as inscriptions, coins, ceramics and the type of architecture it is assumed that the villa was built in the second part of the 2nd century or at the beginning of the 3rd century and existed up to 378. Com find of 656 monti, the last of them minted in the time of Julyan Apostate, is a reliable terminus ante que for the destruction of the villa. Slaves worked there and for a time they were under the management of a liberated slave. Perhaps some pait of the grounds was rental. A sun-dial, sty-lums and inscriptions on bricks point to the high cultural level and standard of the villa inhabitants. This villa and the other two found near the town are of a great value for our study of the antique past of Montana.
ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕИТЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, т. 4, 1979 г.
Йордана Атанасова
ВИЛА РУСТИКА ДО С. МАКРЕШ, ВИДИНСКО
През 1969 г. притрасиране на път - а ноЕОПостроените стопански сгради на ТКЗС в с. Макреш, на 500 м западно от селото булдозерите бяха заеегнали постройка и обрушили зидовете на три малки помещения от южната й страна. Предишната година при строеж на телчарник е бил разрушен зид от друга постройка, северно от нея. През 1970 г. бяха проведени спасителни разкопки.1
Новорагкритият сбект е разпсложен на левиябряг на р. Вид-бол, долината на която е била доста заселена през епсхата на римского владичество. Само в землището на с. Макреш са известии няколко обекта от това време. На тара Макреш, отстояща на 5 км източно от селото, в м. «Реденоте камъпе^, при трасирането на жп. линията Видин—София през 1921—22 г. е разкрито све-тилище на Jupiter Optimus Maximus2. На 2 км североизточно от същата тара, от землището на с. Вълчек до с. Въртоп при оране на известии растояния се очертава долната настилка от ломен камък и речей чакъл на римския път от Рациария (с. Арчар) за Н исус (Ниш). Останките ст пътя продължават и западно отгарата по пссска на с. Кладсруц, пътната станция Ccmbusfika8.
В близост до новоразкрития обект на 2,5 км западно от с. Макреш, на отсрещния, десен бряг на р. Видбол, в м. «Гра-дището», личат очсртанията на малък кастел в неправилна чети-риъгълна форма с размери: 80 на 50 м (обр. 1). Той е заобиколен от три страни от стръмните склонове на реката и е достъпен само от югоизточната страна, където е прокопан ров. Извън него се откриват останки от антично селище — фрагменти от тухли, керемиди и съдове.4 От некропола на кастела произхожда из-вестната трупа надгробии паметници с латински надписи, конто се датират през първата половина па IV в.5 Според епиграфски-те данни те принадлежат на войници и воениослужащи от пас-танената в този кастел кавалерийска част от формацията Dalma-tarum Divitensium. Части от нея са лагерували през IV—V вив съседните крепости: Bononia (Видин) и Dorticum (с. Връв).® По-Ради еднаквите стилови особенссти на тази трупа паметници се смята, че от началото на IV в в района на с. Макреш е съществу-вала работилница за надгробии плочи.7 Освен тези по значителен обекти в землището на с. Макреш по различно време са раз-кривани останки и отделни находки от рнмската епоха.8 Всичко Това показва, че новоразкритият обект не е единичен в този
68
Йорданка Атанасова
Обр. 1.
район, а попада в непосредствена близост до един кастел с активен живот през късната античност (IV—V в.).
Вилата е разположева на. високия южен склон на р. Видбол (обр. I). Този терен в миналото е бил пасище и не е обработван. Въпреки това поради големия наклон се е извършвало постепенно свличане нажултурния пласт и оголване на сградата. При раз-копките, освен жилищната сграда се разкриха основи на стопан-ска постройка, с която образуват един малък комплекс (обр. 2).
Жилищната сграда е ориентирана в посока изток—запад, с вход от източната страна. Запазена е в субструкция. По размери не е голяма —с дължина 15—20 м, ширина —13 20 м. Решена е почти в симетричен план (обр. 2,3). Централната й част е заета от едно обширно помещение № 4, с полукръгла апсида от западна-та страна, вписана в правоъгълник. Заедно с апсидата то има дължина 10—Юм, ширина 5—80м. В централната му част се откриха останки от хипокауст (обр. 3). От двете страви на цевтралното помещение са разположени симетрично две крила.
Южного крило е разделено на три малки помещения: № 1 с размери 1,30/2 м, №2— 2/2 м, №3 — 3,30/2 м (обр. 2.3). От южната страна на помещение № 1 прилепва малка апсида. Това крило за разлика от останалата част на сградата, построена със зидове на кал, е със солидни стени от ломен камък и здрав хоросан, с малко прямее от счукана тухла. От западната страна на помещение 3 се откри отворът на засводен канал за топлия въздух,
Вила Рустика до с. Макреш, Видинско
69
Обр. 2.
широк 0,50 м (обр. 2). Сводът е разрушен, запазени бяха само пър-вите две тухли на петата му. С тухли са оформени и “ страните на отвора. В същото помещение, както и всъседнсто—№2, бяха запазени части от подова настилка от наредени плътно дребни ломени и речни камъни и късове тухли. В помещение № 3 се откри-ха останки от хипокауст върху тази настилка, вероятно той е продължавал и в помещение 2.
Северното крило се състои от две помещения: № 5 с размери: 2,70/2,70 м и № 6 — 3,60/2,70 м (сбр. 2,3). Преградната стена между тях, дебела 0,70 м, е по-лабилна ст остаиалите зидове. Отличава се от тях и по градеж — освен камък в нея са употре-бени вторично доста късове от тухли и керемиди. Между помещение № 4 и 6 има отвор, широк 1 м, прагът и страниците на който са изградени от цели и части от тухли. В югоизточния ъгъл на помещение № 6 се откри част от подова настилка от четири напу-кани при опожаряване бипедални тухли с размери: 0,60/0,60 м (обр. 2,3). Този под, както и преградили зид между помещения № 5 и 6, са свързани с едно по-късно преустройство, когато в
70
Йордана Атанасова
Обр. 3.
тази част на сградата е престанал да функционира хипокаустът-Бипедалните тухли от него са използувани вторично в пода-Тогава е бил вероятно разширен и отворътза топлия въздух към помещение 4 и е отворен още един вход към преддверието на сградата. Поради разликата в подовите нива на двете помещения към този под е направено едно стъпало от ломени блокове.
От източната страна сградата има едно обширно преддверие с размери 9/4,80 м (обр. 2,3). Прави впечатление несиметричното му разполагане само пред помещения 4 и 6. С южното крило на сградата то няма пряка връзка. Добива се впечатление, че е при-бавено по-късно към сградата. Конструктивната му връзка със съседните помещения обаче е безспорна. Цялата северна стена, към която прилепва и то, е изградена наведнаж, без фуги между помещенията. Входът на сградата е бил към източната стена на преддверието, ноне можа да се уточни мястотому, тъй като е за-пазена само в субструкция.
Сградата е била снабдена с отоплителна инсталация — хипокауст. Най-значителни останки от него се разкриха в централ-ното помещение, и то в средата му (обр. 2,3). В апсидата на същото нямаше останки от хипокауст. Суспензурата се е подържала от колонки, изградени от квадратни тухли със страна 0,19 м, дебели
Вила Рустика до с. Макреш, Видинско
71
q 05—0,06 м. Тухлите са свързани с глинест разтвор. За подложка на колонките са използувани големи тегули, обърнати с лице-вата си част надолу, поставени направо върху здравата пръст. Освен тях по-рядко са използувани и правоъгълни тухли. По средата на помещение 4 се откриха три такива тухли с размери 0,45/0,37/0,07 м. Колонките са подредени в прави редове с раз-стояние 0,40—0,45 м. Откриха се общо 30 бр. колонки с 2—5 реда тухли. Поради това състояние не е възможно да се установи височината им. Между тях бяха нападали големи и малки късове от бипедални тухли и няколко цели със страна 0,60 м, дебелина 0,07—0,08 м. Върху никои от тях бяха запазени части от хороса-нената настилка на пода на помещение™, наситена с едри късчета тухли, дебела 0,12 м. Тези фрагмента не дават достатъчно данни за това, как е била изградена суспензурата. Пръстта между колонките не беше опалена, откриваха се само отделни въглени. Не можа да се установи от коя страна е бил префурниумът на това помещение. Топлият въздух е идвал вероятно от северната страна на сградата. Оттам е единственият отвор към помещение 6. Двете помещения на северного крило също са били отоплявани. В тях се откриха единични тухли от подложката на колонките. Отворът за топлия въздух между помещения 4 и 6 е преустроен по-късно като отвор за врата и разширен до I м. Това е станало, след като хипокаустът в тези помещения е престанал да работи.
В две от южните помещения на банската част на вилата се откриха също останки от хипокауст. В първото — № 3, бе запа-зена една колонка в югозападния ъгъл и 5 правоъгълни тухли от двете страни на канала за топлия въздух. Тухлите имат размери 0,34/0,26/0,05 м. Те лежат върху подовата настилка от дребен камък. Пред канала, вън от помещение™ имаше доста фрагменти от тухли и имбреци от разрушения префурниум, който е бил из-глежда със съвсем просто устройство. Пръстта тук бе опалена до червено и смесена с пепел и въглени. Със същата опечена пръст и пепел бе запълнен отворът на канала и западната част на помещение 3. В помещение 1 не се откриха останки от под и хипокауст, то вероятно не е било отоплявано.
Между хипокауста в южното крило и този в помещение 4 не е имало връзка. Те са получавали топъл въздух от отделни префур-ниуми. Затова стената между тях няма отвори. Имат разлика и в нивата. Подът на хипокауста в помещение 4 е по-нависоко от този в южното крило с 0,65 м. В помещение 7 не се откриха останки от Хипокауст, то има характер на преддверие и вероятно не е отоплявано.
Хипокаустът на вилата има една от най-разпространените конструкции — от тухлени колонки в прави редове. Същата конструкция има хипокаустът във вилите при Мадара8, Ивайлов-
72
Йордана Атанасова
град10 и редица други обекти: Нове, Ескус, банята в Мадара и др.11 Хипокаустът на вилата от Макреш е по-опростен от тях. Сградата не е имала стенпо отопление. Не бяха открити от малкнте глнпени тубули, към конто се е прикрепила облицовката на стените. Топлиятвъздух е минавал само под подсвете. Това е хипокауст на едно обикновено жилище.
Сградата е със зидове на кал, от ломен местен варовик, де-бели 0,70 м. Зидарията е нзпълиена грижливо, като за лнцата са подбирани по-гладки и едри камъни, а между тях има пълнеж от по-дребнн. Съвсем рядко се срещат късове тухли и керемиди. Въпреки че не са изградени с хоросан, зидовете са доста стабилни. Банкет не се откри, тъй като сградата е запазена в субструкция. Фундирани са на дълбочина 0,60 м, мерена от пода на хипокауста. Само южното крило с трите малки помещения е от ломен камък и здрав хоросан с малко количество тухлени частник. Употребата на тази зидария би трябвало да говори за два строителни периода. Сондирането обаче на основитетам, къдетосесвързватдвата вида зидария, както и под пода на хипокауста, показа, че на това място по-стара сграда не е имало. За да се постигне по-голяма статичност в ъглите, зидовете на хоросаи са фундирани по-наши-роко и навлизат стъпаловидно на разстояиие 1 м под тези на кал. Дори западната стена на помещение 3 лежи под основата на апсидата. Апсидата е изградена едновременно с останалата част на сградата със зидове на кал. Тя има конструктивна връзка със западната стена на помещение 5. Употребата на хоросан в зидовете на южннте помещения есъобразена с предназначението им за баня. Следователножилищната сграда е изградена едновременно с тях.
Постройката е била едноетажна, с двустрех покрив, покрит с тегули и имбрени. Апсидата е имала полукуполовнден покрив. На дълбочина 0,20 м под повърхността по нялата площ на сградата сеоткрнваха части от двата вида керемиди отсрутения покрив. По-наситен с тях бе пластът в северната половина на сградата, където е по-равно и не е така силно свличането по склона Т>к се откриха части от обгорели греди и летви от покривната конструкция. Опожаряването не е било силно и равномерно в отделяйте помещения. Останки от обгорял покрив се откриха само в северного крило, а востаналата част па сградата — отделив въглени. Пръстта също не бе опалена, срещаха се на отделни места пепел и въглени. Липсата на голямо количество тухли в културния пласт, на обгорели греди и гвоздей показва, че сградата е била цялата каменна. Откритите, макар и в малко количество фрагменти от плоско стъкло свндетелствуват, че е имала остъклени прозорци.
Жнлищната сграда, макар и малка по размери, има необхо-димнте помещения за задоволяване пуждите на едно обикновено домакинство. Централната зала с апсидата, с по-големн размери.
Вила Рустика до с. .Макреш. Видииско
73
е безспорио представите!пата част в нея. Жилищиите помещения са били вероятно в северного крило, а предд вер пето е използувано за домакински пужди. Банските помещения са характерии не само за големите, но и за малките вили — вилата в с. Присово, В тър-новско, тара Искър и др.12 Наличието на отопление в помещение 2 и 3 дава основание да се предположи, че те са използуваи и за калдариум и тепидариум на банята, а малкото помещение — № 1 с апсидата, е служило вероятно за басейн.
Жилищпата сграда на вилата се отличава с проста планова схема. Изградена е със зидове на кал, без всякакви архитектурни детайлн и пр. Въпреки това представлява интерес, тъй като иен-тралното и помещение, кэгтэ не е банско, е с апсида. Такива сгради към вилите с апсндалеи план са зарегистрирани за сега у нас само в Северозападна България, и то в последиите годнни. Три подобии сгради към по-големн вилпи комплекса бяха откритн в района па Montana (Михайловград)13. От вилите в Паиония имаме доста примера на сгради с апсндалеи план Обикновено те са по-обшнрин, с портики и пр. Един сравннтелпо по-близък пара-лел за нашата е жилищпата сграда на вилата в Budakalasz, която е датирана в края на 11 — началото на 111 в14. Д. Петрович пу-бликува една антична сграда с апсида, разкрита при с. Проскурине до Крагуевац, която всъщност е принадлежала на вила рустика. Матерпалите в нея датират от Ill до втората половина на IV в.13
На разстсяние 7,60 м северно от жилището се откри стопанска сграда с надлъжна ос нзток—запад (обр. 2) Вътрешната й дължина е 17,30 м, щирината — 6 м. Тя е изградена също със степи на кал с дебелина 0,70 м, дълбочина на осповата 0,50 м. Вътре няма преградни стени, ннто останки от подпорки на покрнва. Вероятно са били изцяло дървенп. Южната степа е подсилена с пет кон-трафорса с дебелина 0,70 м, на разстояние 3 м един от друг. И в тази сграда не се откриха останки от под. Покрита е била също с тегули и имбреии. Останки от обгоряла покривна конструкция не се откриха. Тук културният пласт е съвсем повърхностеи и обезличен. Многого фрагменти от керемиди, иадиали към южната стена, показват, че стрехата е била с наклон на юг. От тази страна е бил вероятно и входът на сградата.
Планът на стопапската сграда показва, че е била предназначена за хореум. Складове за храни има в почти всички известии У пас вили. Обикновено те влизат в комплекса от стоиански сгради, но се срещат и отделпо. В повечето случаи хореумите имат контрафорси. Подобии на нашия хореум имат вилите кран Мадара и Montana (Михайловград)1 Същия план има хореумът до запад-•ата порта на Лбрнтус.17
Жилищпата сграда и хореумът са строени едновременно. От
74
Йордана Атанасова
запад те са свързани с обща стена, която продължава и като за-падна стена на хореума. Тази съединяваща ги стена предполага обграждането им в общ двор със стени от юг и изток. При напра-вата на сондажи на очакваните места, където би могла да върви оградата в източна и южна посока, не се откриха основи или отделяй подпорки за стълбове. Вероятно оградата е била изцяло дървена. Тя се е свързвала с двете постройки посредством контра-форсите в югоизточните им ъгли (обр. 2) По този начин са били свързани отделните помещения на редица вили: с. Могилец, Търговищко, с. Присово, В. търновско и др.1&
Вилата безспорно е била център на стопанство. При разкоп-ките обаче не се разкриха връзки със съседни сгради. По данни на местни хора от строителната бригада на ТКЗС през 1962/64 г. при изграждане на стопанския двор на 50—60 м северно и източно от вилата са били разкрити и унищожени части от постройки със зидове на кал, подова настилка от тухли и др. По време на разкопките в ораното северно от обекта имаше фрагмента от кере-миди, пепел и керамика. Стопанските сгради на вилата изглежда, са били разположени на известно разстояние от жилището.
Културният пласт на двете сгради поради силното свличане и оголване на терена е тънък — от 0,20—0,50 м, а нахореума — от 0,15до0,40 м, и есъвсем беден на находки. В целия обект, и то предимно в жилищната сграда, се откриха само 68 фрагмента от керамика, II дребни железни предмета, един бронзов, 1 оловен, 4 фрагмента от стъклени съдчета и др. Това говори за един съв-сем скромен бит на обитателите на вилата. Липсата на земедел-ски инвентар между находките е също показател, че стопанските сгради са били на известна дистанция от жилището, както и при други вили в страната.
Железни предмета-, черпак с торзирана дръжка, дълж. 0,39 м (табл. I а); лезвие на ножче, дълж. 0,09 м (табл. 16); ключ, дълж. 0,07 м (табл. 1в); част от длето (табл. 1г); част от четири-ръбест гвоздей (табл. 1д); част от четириръбеста железна стрела (табл. 1е); шип за кола с отворена халка, дълж. 0,10 м (табл. 1з); шип за кола със затворена халка, дълж. 0,13 мм (табл. 1и); халка от овална лента, бронзова с диам. 0,03 м (табл. 1й); халка от плос-ска лента с диам. 0,03 м (табл. 1 к); част от верига (табл. 1м); и предмет, оловен, от куха тръба с биконусовидно разширение от едната страна, с неясно предназначение (табл. 1ж). От находките интерес представлява фрагмент от отворена бронзова гривна със стилизирана глава на змия (табл. 1л). Тези гривни са широко разпространени през IV в.19 Намери се и една фибула, желязна, билатерална (табл. 1н). Лъкът й е от гладка лента с полукръгло сечение и преминава в завит навън иглодържател. Иглата е отчу-пена, останала е само пружината в основата й. Две подобии же-
Вила Рустика до с. Макреш, Видинско
75
Табл. 1,
76
Йордана Атанасова
Та6л. II
лезни фибули са известии от кастела Ятрус (с. Кривина, Русенско).20
Керамичният материал се откри изключително в жилищната сграда. Той е силно фрагментиран. Няма нито един цял съд. Фрагментите са предимно от паници и гърнета от сива и сиво-черна глина или покрити със зелена глазура. Няколко фрагмента са от малки конусообразни или със заоблено тяло панички, със завит навътре или издаден навън, профилиран устен ръб (табл. II г, д, е). Те намират близка аналогия с паниците от римската вила до Мадара, късноантичния некропол от IV в. при с. Пей-чиново, Русенско, късноантичната крепост в гр. Кула.21 По-голям е броят на паничките, покрити със зелена глазура. Те пов-тарят формите на паничките от сива глина. Венчето на устието им обаче е по-релефно, украсено с врезани концентрични кръгове или лимби към външния ръб на периферията22 (табл. III а, в, г, д, ж, з). Между фрагментите с глазура има и една дръжка от стомна с надлъжни жлебове, с пъпка под устието (табл. III б). Този вид стомни с пъпки и примки на дръжката са застъпени в некропола при с. Пейчиново, Русенско, и крепостта в Кула.23 Срещат се и фрагменти от конусовидни капаци със и без глазура
Вила Рустика до с. Макреш, Видинско
77
Табл. Ш.
(табл. Ш е). След паницнте по количество следват фрагментите от гърнета от сива глина с равно дъно и извит навън ръб на устието24 (обр. П ж, з). Амфорите са представени с една устие (табл. II и) и няколко дръжки с надлъжни жлебове. Една дръжка от бежова глина е украсена с диагонални ленти от червена боя (табл. II в). Откриха се няколко фрагмента от типа на късноан-тичната червенолакова керамика и един фрагмент от terra sigi-liatta (табл. II а, б). С по-особена украса се отличават два фрагмента — единият от широка дръжка с надлъжни жлебове, върху конто е апликирана част от релефен зигзаговиден орнамент (табл. IV а). Другият фрагмент е от устие на купа с релефно апликиран бръшлянов лист на перваза и врязано клонче на стената (табл. IV б). В същата техника е изпълнена една дръжка от Хотница, Търповско, датирана в III в.26 Релефната апликирана керамика, покрита със зелена глазура, е разпространена и през късната античност. В светилището край Перник са открити фрагменти от подобна апликирана керамика със зелена глазура, която се да-тира в IV в.26 Намери се горна част от светилник със следи от свет-ложълта глазура (табл. IV в). Подобии светилници, но с повече отвори на резервоара, имаме от кастела Ятрус и крепостта в Кула.27 Въз основа на посочените аналогии керамичният материал,
78
Йорлана Атанассва
6
Табл. IV
Вила Рустика де с. Макреш. Вндинско
79
открит във вилата до с. Макреш, се отнася към IV—V в. Колкого и оскъден да е, той дава все пак представа за посудата, употребя-вана от нейните обитатели. Тази керамика се среща в изобилие в селищата и крепоститевдиешнататеритория на Видински окръг — Рациарня при с. Арчар, късиоантичната крепост в гр. Кула и др. Тя е широко застьпена и в градовете и крепостите по лимеса: Нове (с. Стъклен, Свищовско), Ятрус (с. Кривина, Русенско),2* както и във вилите при Мадара, Присово и др. през IV—V в.
За датирането на вилата допринасят и намерените при раз-копките 41 бр. медик монетн, от конто 32 бр. се откриха на подового ниво в хореума, останалите 9бр. —в жилищната сграда. По време те се разпределят както следва: от IV в — 37 бр., от първата половина на V в, — 4 бр. По-запазеиите екземпляри започват от Констанции II (335—361) — 4бр., Валент (364—378) — 3,бр_, Валентная 1 (364—373) — 1 бр., Валентная II (379—395) — 9бр. Между )по-вреденнте монетн има екземпляри от първата половина на IV в2*.
Откритите матернали и монетн във вилата свидетелствуват за активен живот в нея от началото иа IV до средата на V в. Към края на IV в е прегъпяла разрушение, свързано с готските нашествия от 376—378 г., когато е пострадал и целият район. При това бедствие във вилата, вероятно са били разпилени на едно пространство от < коло 1 м* в югоизточния ъгъл иа хореума повече от 20 монети на императорите: Валент и Вазентиниан I. Разру-шението, изглежда. не е било катастрофално за имението, защото в него е продължил жнвотът и след това. При възстановяването на жилището са иаправеии частични поправки. В помещения № 5 и 6 е преставал да функционира хипокаустът, подът е настлан с отпаднали бипедалнн тухли, разширен е бил отворът към поме шение 4 и пр. Загиването иа вилата, ако съднм по последните-монети, е ставало към средата на V в., вероятно при нашествнята иа хуннте.
От скромните размери на вилата съдим, че тя е била едно победно селско имение. Основеи помннък в този зърнодобнвен район е бнло земеделието. Затова непосредствен© до жилището е разпо-ложен хореумът. Възниква въпросът, коиса бнлн собственнцитз на тази вила рустика. Може да се допусне.че те са били свъпзачч с най-блнзкня център — кастела на десння бряг на р. Видбол, В който има активен живот по същото време — IV—V в. Епиграф-ските паметници от него дават давни за войннци и военнослужещн, конто обикновено след свършване на службата си се заселвали в района, къдетослужели катоветеранн и получавалн неголемн участвуй земя.30
Вилата до с. Макреш е малка по размери, жилищната и сгра-ла обаче представлява интерес с апсидата от западната страна на централната зала. Разкриването и на други подобии сгради в
80
Йордана Атанасова
Северозападна България дава основание към известните от наши-те земи типове жилища във вилните комплекси да се прибави още един — сградата с апсидален план.31
Откриването на сграда с апсидален план към вилата до с. Ма-креш, както и към вилите около Монтана показва, че този вид сгради, разпространени в Панония и други провинции, е бил за-стъпен и в нашите земи — днешна Северозападна България. Това е едно доказателство за взаимни връзки и влияния в жилищната архитектура през римската епоха със западните провинции —. Панония и др. Поради липсата на проучвания допреди няколко години не бяха известии вили от Северозападна България. Раз-критите напоследък вилни комплекси около Михайловград, край с. Макреш и с. Долна Кремена, Врачанско, показват, четози район не е правел изключение в земевладението през римската епоха от останалата част на страната.
БЕЛЕЖКИ
1	В разкопките бях подпомогната от н. с. Ана Йоцова.
2	Белков, Ив. Светилище на Jupiter Optimus Maximus до с. Мокрей, Ломско. Изв. Археол. инет. 1923/24, с. 210—212, обр. 74, 76. Авторът иогрешно отнася находката към с. Мокреш. Светилището е разкрито в м. «Реденото камъне» при строежа на жп. линията за с. Александрово (Димово) през 1921/22 г. Колоните с надписи били намерени в изкопаза основите на гарата. Местного население го наричало «Реденото камъне», защото тук били запазени големи плочи от настилката на римския път, унищожена през 1919 г. при направа на шосето Видин—с. Александрово (Димово).
3	Белков, В. Приноси към историята на римските градове в България. 1. Рациария.— Тр. ВПИВТ, 1964/65, № 1, с. 9.
1 4 Миков, В. Старини от разни крайща в България. — Изв. археол. инет., 1928/29, с. 331—332.
ъДлмитроч, Ц П. Надгробните плочи от римско време от Северна България С., 1942, с. 31—34, 97, 109, обр. 19—24.
6	Пак там, с. 12—13; Not. Dign. Огп. XLII.
7	Димитров. Д П. Цит. съч., с. 97, 109.
8	Мушмов, Н. Колективни находки на монета.— Изв. Археол. инет., 1928/29. с. 382—386. Авторът съобщава една колективна находка от 90 сре-бърни монета от I—II в., намерени в близост до «Градището». На 3 км юго-източно от селото в м. «Латинската чешма, са запазени антични глинени тръби от водохващане. Южно от селото до керамичната фабрика през 1958 г. се откриха останки от обширна антична постройка с разрушени стени от речни камъни на кал. В някои стари къщи в селото са вградени части от латински надписи, два от тях произхождащи от «Градището», се намират в ОИМ—Враца (непубликувани).
8	Dremsizova, Cv. Villa romine aux environs de Madara, Acta antiqua Philippopolitana, Studia archeologica, Serdicae, 1963, s. 112, tig. 9.
10	Младенова, fl. Разкопки на вилата при Ивайловград през 1964 г, —I Археология, 1965, № 2, с. 24.
11	Иванов, Т. Проучвания върху хипокауста от римската и раниовизантий-ската епоха в България.— Археология, 1971, №.1, с. 31 и посочената там литература.
12	Султов, Б. Една вила рустика край с. Присово, В. -търновски окръг. —
Вила Рустика до с. Мажреш, Вндинско	8]
0зв. ОМВТ, 1964, с. 50—63, обр. 6; Белков, Ив. Римската вила при тара 0ск-ьр.— Изв. Археол. инет., 1938, с. 409, обр. 188.
,3	Вилите са проучени от Г. Александров, вж. публикацията му в този том-
14	Thomas, Е. Romische villen in Pannonien, Budapest, 1964, s. 214—215, Abb. Hl.
16	Петрович, Д-Остаци от римские граЬевине у Проскурицама.— Ста-ринар, 1964/65, с. 254—255, обр. 5.
18	Dremsizova, Cv. Opt. cit., s. 112, fig. 2(4).
17	Иванов, T. Абритус. C., 1965, c. 30, обр. 6.
18	Овчаров, Д. Вила рустика до с. Могилец, Търговшцко.—- Археология, 1969, Ks 1, с. 20—25, обр. 1; Султов, Б. Цит. съч., с. 53, обр. 2.
19	Gomolka, G. Zur Herstellung von Schmuch und Trachtbestandteilen im spatromischen Thrakien unter besonderer Beriicksichtigung der Funde aus dem Kastell latrus.— Thracia III, Serdicae, 1974, S. 433, Abb. 8.
20	Gomolka, G. Katalog der Kleinfunde. - KLIO, 1966, n. 342, 343.
21	Доемсизова, Цв. Сивочерната керамика от римската вила край с. Ма-дара, Шуменски окръг.— Археология, 1971, №22, с. 22—25, обр. 1 (1,2), 3, 7, 13; Димова, В. Античен некропол при с. Пейчиново, Русенско. Изв. НМР, 1966, с. 17, табл. III (5); Atanassova, I. Le quadriburgium de la for-teresse Castra Martis en Dacia Ripensis.— Actes IX-e Congres international d’eudes sur les fronticres romaines, Wien, 1974, s. 171, Pl. 40 (3).
22	Дремсизова, Цв. Цит. съч., с. 22, обр. 4 (11) п 15; Atanassova, I. Opt. cit. s. 171, Pl. 40 (3).
23	Димова, В. Цит. съч., с. 16, обр. 23; Atanassova, I. Opt. cit., s. 171, PI. 40 (3).
24	Дремсизова, Цв. Цит. съч., с.25, обр. 3 (12 и 13), Султов, Б. Цит. съч., с. 54, обр. 8.
28	Sultov, В. Ancien pottery centres in Moesia inferior. Sofia, 1976, s 63 (3).
28	Сведенного дьлжа на Венеция Л.обеиова, уредник в ОИМ— Перник.
27	Gudrun, G. Opt. cit., s. 333, п. 22, Atanassova, 1. Opt., cit., s. 171, PI 40(2).
28	Димитров, Д. П., Чичикова, M., Султов, Б. Археологически раз-копки в Восточном секторе Нове.— Изв.Археол.инет., 1974, с. 234; B'-sktsch, G. und Botiger. Spatromische und Frubyzantinische Keramik.— KLIO. 1966, 47, s. 2 13— 215.
29	Монетите са определен!! от ст. н. с. Й. Юрукова, изказвам й благодарност.
30	Герое, Б. Романизмы между Дунава и Балкана ... ,11 ч.— Год. СУ. Ист. фил. фак., 1950/51, к. 51, 61.
13	Dremsizova, Cv. Nelctnova. La villa romain en Bulgarie.— Actes de Ier congres des etudes balkaniques et sud-est Europeennes, II, Sofia, 1969, s. 503— 525.
6 Известия на музеите, том IV
ВИЛА РУСТИКА ОКОЛО С. МАКРЕШ ВИДИНСКОГО КРАЯ Йордана Атанасова
Резюме
В результате проведенных в 1970 г. спасательных раскопок в 500 м западнее с. Макреш Видинского края был обнаружен небольшой архитектур^ ный комплекс, состоящий из жилого помещения и хореума. Постройки расположены на левом крутом берегу р.Видбол,долина которой была довольно густо заселена в эпоху римского владычества. Жилое помещение, построенное в западно-восточном направлении,небольшое по размерам: длина его составляет 15,20 м, ширина— 13,20 м, почти симметрично. В центральной части находится помещение с абсидой, на юге три банных помещения, на севере две жилые комнаты, иа востоке обширная прихожая Отопительная ннсталяция помещения—гипокауст представляет собой самую распространенную конструкцию из кирпичных колонок. Жилое помещение построено из кирпича, строительный раствор был замешен на местном известняке, лишь банные помещения, расположенные на юге, возведены на крепком горосановом растворе с добавлением крошеного кирпича. Постройка была одноэтажной, с двускатной крышей, покрытой тегулями и инбреками. Хореум, расположенный севернее жилого помещения, прямоуголен. Его длина— 17,30 м, ширина— 6 м. В южной его стене имеется 5 котрафорсов.1 Найденные материалы и монеты свидетельствуют о бурном течении жизни на виде с IV до середины V века, т. е. до нашествия гун нов, во время которого она была разрушена.
По своим размерам вила навелика, но ее жилое помещение имеющее ! абсидальный план, представляет интерес. Она похожа на постройки в других римских провинциях— Паноиии,Горной Мизии и пр. В настоящее вре-I мя жилые постройки, с абсидальным планом зарегистрированы у нас в Се-' веро-Западной Болгарии— 3 дачных комплекса в районе Монтаны (Михай-I ловград) и вила около с. Макреш в Вндинском крае.

A RUSTICATED ASHLAR VILLA NEAR THE VILLAGE OF, MAKRESH IN THE DISTRICT OF .VIDIN
Yordana Athanassova
[Summary
In 1970 saving excavations were undertaken of a rusticated ashlar villa some 500 m west of the village of Makresh in the Vidin district. A small complex was unearthed consisting of a residential building and a horeum. The buildings were situated on the steep left bank of the Vidboll river, the valley of which was inhabited in Roman times. The residential building was of an almost symmetrical design, orientateded in east-west direction and comparatively small in size, i. e. 15,20 m long and 13,20 m wide. The central part was occupied by an apsidal building. There were three bath premises to the south, two residential ones to the north and an entrance hall to the east. The villa w'as with a heating installation, namely , a hypocaust of the most w-idely spread construction w'ith small brick columns. The walls were by quarried local limestone while the bath premises to the south were built by a solid solution of mortar and powdered bricks. The villa was two-storeyed and its roof was'with two eaves, covered with tegulae. The horeum situated to the north,of the residential building had a rectangular form and was 17,30m long and 6m wide. For the southern wall there, were five counterforts. The materials and coils, that were found, bear an evidence to an active lifetime in the villa from the beginning of the 4 th century to the middle of the 5th century, i. e. to the times of the Huns invasions, when the villa was destructed.
Although the villa is small in size the residential building is of interest with its apsidal design. It must be related to similar buildings from other Roman provinces, namely the Ranonia, the Upper Mizia, etc. Residential buildings with an apsidal design have been found also in Northwestern Bulgaria. These are the three villa complexes in the region of Montana in the district of Mihailovgrad and the villa in the village of Makresh in the district of Vidin.
ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕЙТЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, ». 4, 197Sr.
Н. с. Въло Вълов
ВЪПРОСИ ОКОЛО ДВАТА СРЕДНОБЪЛГАРСКИ НАДПИСА НА СТАНИСЛАВА И СТАНИСЛАВ
ОТ с. ГРАДЕЦ, ВИДИНСКИ ОКРЪГ
В съвременната научна литература са описани 4 кирилски надписа, конто произхождат от територията на някогашното Бдинско феодално владение и царство. 1При голямата оскъдица на домашни източници за нашето мннало и особено на надписи те се очертават като характерна трупа и бнха могли да се назоват «гбдински* надписи. Сравнителио издание на всичките в момента е невъзможно. Поради това сбект на настоящото изследване ще бъдат само два надписа, конто сета се съхраняват във Вндинския музей. Къде с повече, къде с по-малко основание те са въведени в научно обръщение като надгробии паметници на видинската бо-лярка Станислава и болярина Станислав,2 а писаното досега за тях, с изключение на едно заглавие, има предимно информативен характер.3 Никои от тълкуванията им са остарели и не се подкрепят от новооткрити източници за историята на Видинския край. Допуснати са също така и отделни, макар и дребпи грешки в четенето и преписването на текстовете, а сведенията за место-нахождението им са отрупани с подробности. Ето защо повторното издаване и очертаването на кръга от въпроси, произтичащи от съдържанието на тези два паметннка, без претенцията за пълното им изчерпване са наложителни.
। 6914
Първият надпис — инв. № ОИМвд . (обр. 1 а), е намерен вероятно през 1929 г.5 на 4 км западне от с. Градец—Видинско, при оран в местността «Кален поток*. Тя отстой на 18 км всъщата посока от гр. Видин, по шосето, което извежда от града към се-лата Бойница, Раброво и Шишенци. Тогавашният уредник на Видинския музей — В. Атанасов, положил усилия за пренася-нето и съхранението му в града, като събрал обилнд.но несцсте-матизирана информация за цялата околност.6 В научно обръщение е въведен от К- Миятев и С. Младенов през 1931 и 1934 г., след което става популярен като надгробен надпис на видинската болярка Станислава. Той е изрязан върху дялан блок от шуплеста варовикова скала. Формата му на издължен четириъгълник го Доближава повече до античните надгробии стели, отколкото до познатите ни от тази и по-късните епохи християнски надгробия.7 Външните му размери са: вис. — 1,75 м; шир.—0,51м горе, 0,54 м в средата и 0,47 м долу; деб. — 0,27 м горе и в средата; 0,12—0,13 м долу..8 Трите тесни страни на блока са добре одялани,
88
Н. с. В-ьло Вълов
а гърбът по-грубо. Горннят край е леко заоблен, а долният е тесен и заострен.
Лицевата страна е разчленена архитектонически. В средата й е издълбано правоъгълно надписано поле, ориентирано по дъл-гата страна на блока. То е оградено с гладка непрофилирана рамка с размери: шир. — 0,33 м долу, 0,32 м горе; вис. — 0,61 м; дълб. — 0,05 м. Върху ивиците между дългите страни на рам-ката и външните ръбове на блока са издълбани два пояса от тройни зигзаговидни линии. Те завършват отгоре и отделу с 4 волути, а непосредствено над късата страна на рамката има плитко из-дълбан кръг с 0,21 м диам.В него е вписана шестлистна розета, конто е изработена във висок релеф. По средата на всеки чифт от срещуположните листа минава дълбоко врязана права черта, конто ги разполовява на две. Пресичането на тези черти в цен-търа на розетата усилва нейната пластичност и изразителност. Две двойки диагонално пресечени линии има и във всеки от гор-ните ъгли на блока.Отдолу,под надписното поле, покрай късата страна на рамката е врязана дълбока единична зигзаговидна линия. Тя заема почти цялото поле между дол ните две волути. Под тях и зигзаговидната линия са врязани две концентрични окръжности, от конто външната е с диам. 0,33 м, а вътрещ-ната с 0,21 м. В ивичното поле между окръжностите е издълбана единична вълнообразна линия. Вътрешното кръгло поле е заето от релефен равнораменен кръет с разширени краища. Цялата декорация е изработена по тристранната жлебова техника, често прилагана в средновековната каменна пластика и у други народи, където произходът й се евързва или извежда от дърво-резбата.*
Текстът (рбр. 1 а), запълващ цялата площ на надписното поле, е раз положен в 12 реда и се чете така:
р 1.	н»к[м]
р. 2. Bf*1’ ei по
р. 3. vh рвь б[о]
р. 4. jkhia ста
р. 5. ННСЛАКА А
р. 6. МЛН НОВ
р. 7. AK0EA ВО
р. 8. a[h]a^ka Af
р. 9. АГСННОВ
р. 10. а помене11
р. 11. те ю вь 8м
р. 12. ерьшнхь
Всички букви в надписа са издълбани с еднаква дълбочина от 0,08 м по същата жлебова техника, както и орнаментиката. Ви-сочините им варират между 2,6 и 6,1 см, като от всичките 86 зна-
Въпроси около двата среднобългарски надписа от с. Градец ... 89
Обр. 1. Лицевата страна иа надгробията от с. Градец—Видинско. а) Надгро* бният паметник с иадпис на Станислава, б) Надгробният паметннк с надпнс на Станислав.
ка при долната граница са 6 букви, а при горпата само едка P- 10, — *. Останалите 75 знака варират между 3,3 и 4,7 см, а само 4 знака са с височина 5,0 см и 5,7 см. Редовете не са изчер-тани предварително, но хоризонталното им разположение се навага в общия изглед на лицевата страна на паметника. Изкри-вени са само р. 4 и р.5, конто съвсем се доближават в края, а
1
<9Q	Н . с. Въло Вълов
буквите * и л са изместени ниско под редовете. На съвременен български език съдържанието на надписа гласи:
МЕСЕН НОЕМВРИ 15 (ДЕН) ПОЧИНА РОБИН Я БОЖИЯ СТАНИСЛАВА, ДЪЩЕРЯ НОВАКОВА, БОЛЯРКА ДРАГСИНОВА. ПОМЕНЕТЕ Я В УМРЕЛИТЕ
За съществуването на втория надпис — оимвд~’ 'обР- 1 бА било известено във Видинския окръжен музей през 1960 г. от жители на с. Градец. Й. Атанасова — директор на музея, го намерила в разорания кооперативен блок, включващ същата местност, където преди 31 години е бил открит първият надпис.12 Тя не установила никакви останки от строеж, а така също и културен  пласт около мястото, където надписът лежал с лицевата част надолу. Според допълнително събрани от нея сведения паметни-кът престоял на това място няколко години, след като бил <гот-крит» по време на оран с машини. Сега върху него не личат драс-котини от плуга, но отчупената долна част ни подсказва, че ще да е бил привързан и влачен с машините на известно разстояние >от първоначалното му място. Вероятно поради трошливостта на скалата намерението на «откривателите» да го пренесът и укрнят се е осуетило.
Кратки бележки за този надпис намираме в каталога на уре-дената в София през 1963 г. изложба на старобългарски надписи, а иегова снимка е поместена в един илюстрован албум за Видин.1’ Голямата прилика между двата надписа отклонила вниманието на изследвачите от втория и досега той не е публикуван пълно и критично. Той не е достигнал до нас в пълните си размери, но за щастие не са засегнати съществените му части. Добре издялан и обработен, той има при сегашния си вид следните размери: вис. — 1,18 м; шир. — 0,62 м горе, 0,57 м долу; деб.— 0,18 м горе, 0,12 — 0,15 м долу. Значително по-малката му дебелина от този на Станиславиния надпис съвсем го доближава до надгробнит, стели от античността. Горната му страна е наклонена надясное но тъй като долната не е оригинална, трудно е да се каже, че и първоначалната му форма е била ромбоидна, каквато е сегашната. .t . Лицевата страна е грижливо обработена, но поради престоя на открито е много по-изветряла и изронена от надписа на Станислава. Доста е пострадало надписното поле, където голям брой букви не се четат ясно. Архитектоничното членение и декорацията се отличават добре. Надписното поле е издълбано в средата и ориентирано по дължината на блока. Оградено е с гладка, непро-филирана рамка, която има следните размери: шир. — 0,31 м горе и долу; вис. — 0,43 м; дълб. — 0,05 м. Украсата около него 'се състои от същите елементи и мотиви, композирани по иденти
Въпроси около дпата среднобългарски надписа от с. Градец ... 91
чен начин с написа на Станислава. Само чупките на страничните зигзаговидни пояси са с една по-малко в зависимост от по-малката големина на надписното поле. За сметка на това пък кръгът с розетката е с по-голям диаметър — 0,27 м, както и диаметрите на долните два концентрични кръга — 0,40 м на външния и 0,26 м на вътрешния. Освен това розетата е седемлистна, а покрай горната половина на кръга е издълбана единична зигзаговидна линия. Изпълнението на украсата и тук е по известната ни три-странна жлебова техника.
Текстът (обр. I б) заема 8 реда в надписното поле и се чете:
р. 1. ~|- м[«а]чх дек[{м]Б
р. 2.	поун
р. 3. fbEb S[o]<TH ст
р. 4. хнн.[л]хкь т|о]
р. 5. Ко[н] ту[Чт
р. 6. с АЛ. поме
р. 7. не х того15
р. 8- Е[ог]ь АЛ Пр[стн]
Буквите и в този надпис са изрязани по тристранната жлебова техника като украсата. От всичките 52 знака съмнително е четенето на р. 1, л. 2 и р. 3, конто са почти заличени. В лото състояние са ж от р. 3, з, к и т от р. 4, у от р. 5, « и * от р. 7, но четенето им е напълно възможно. Запазени са в добро състояние буквите л и п от р. 2, к, п, р, от р. 5, л, \ п, от р. 6, чиято дълбочина на жлеба е 0,07 м. Буквите варират между 2,2 и 5,4 см, като около долните числови граници са 11 знака, а при горните само 5 знака. Останалите 36 букви са от 3,0 и 4,8 см височина. Без да са изчертавани, редовете са правилни, нямат изкривява-ния и отклонени букви. Правя впечатление, че първите знаци на р. 4, 5, 6, 7, 8 са по-големи, докато останалите са по-дребни и сбити в думите.В превод на съвременен български език надписът гласи:
+МЕСЕЦ ДЕКЕМВРИ----------------ПОЧИНА РАБ БОЖИЙ
СТАНСЛАВ. ТОЗИ КОЙТО ПРОЧЕТЕ ДА ПОМЕНЕ, А ТОТОВА (починалият) БОГ ДА ПРОСТИ.
Паралелизмът, който прокарахме вописанието на двата надгробии паметника, налага следните предварителни констатации за тях:
пълно сходство в местопроизхождението, материала и тех-никата на изработването им. Дори външните им размери не са със съществени разлики, особено размерите на украсените им части;
еднакво разположение на буквите вътре в надписното поле и техниката на рязането им;
92
Н. с. Въло Вълов
Въпрсси около двата среднобългарски надписа от с. ГрадеЦ. . . 93
пълна идентичност в графичния облик на буквите и съкрате-ното изписване на думите;
голяма близост в конструкцията на текстовете, конто се отли-чават със запазване на символната инвокация и липсата на вер-балната. В останалите две части се съобщава накратко причината за направата на надписите — смъртта на една личност с бегли сведения за нея, а последпата, трета част е обръщение към чита-телите. Тази особеност ги причислява към т. нар. «говорящи надписи», доста разпространени сред балканските славяни през средновековието.16
Горните констатации свидетелствуват неопровержимо, че двата паметника са много близки по време независимо от липсата на точно упоменаване па годината, в конто са направени. Видно е също така, че те принадлежат към една и съща писмено-езикова и художествено-пластична школа. Сходствата на памет-ниците се подсилват и от близките имена на починалите — Станислава и Станислав, което, изглежда, не е случайно съвпадение.
Разбнра се, стореното дотук би могло да задоволи интереса към двата паметника, но при тяхното тълкуване както в мина-лото, така и сега възникват н емалко трудности. Първата трудност произтича от непълнотите и наслоенията в сведенията за средата, в конто са открити. Действително в широк аспект като тяхна среда следва да се приемат Бдинската облает и нейният център Един, още повече, че от всички останали«бдински-» надписи тези са най-близко до последний. Но в по-конкретен смисъл от всичко, което поднесе преди 35 годинн В. Атанасов като първич-на информация, най-съществено е сведението за «еднонавтна» църквичка. Тя била разкопана само на 50 м от местонаходището на Станиславиния надпис.17 Без да посочва година, той твърди, че това е станало «наскоро» преди откриването на надписа, а у К. Миятев е цитирана 1923 г-18 Обаче като се вземе пред вид сведението на В. Атанасов за бившия собственик на имотите в тази местност,1* става ясно, че събитието е станало преди 1921 г. и по всяка вероятност преди Първата световна война. Така при променени и наслоени от времето обстоятелства е била приета близостта на църквичката с надписа и е внушено на К- Миятев, че от нея не е останало нищо при изкореняването на дънерите.30 Сведението за открити находки и монети в доста ограничен брой пък се отнася за цялата местност «Пашини пояти», която обхваща около 10—15 кв. км, а не за нивата на Цеко Туфишев, където е намерен надписът.21 С намерение да организираме разкопки на това място ние извършихме няколко обиколки на този район през 1975 и 1976 г., конто също не дадоха определен резултат.23 Макар огледите на повърхността да не са съвсем сигурни, тяхната неколкократна безрезултатност при различии лица и по различно време е показателна. Невъзможно е от хоросановия градеж на
църквичката въпреки минималните й размери — 4x6 м, да не са останали никакви следи. Останките й са лежали до 1 м в Терека,23 така че дори съвременната селскостопанска техника не е в съетояние да го унищожи напълно. Ето защо въпреки раз-сеяните данни за «разкопките» на църквата на тях може да се вяр-ва, тъй като са взети от образован човек — местей учител,24 който е бил с възможностп да разпознае белезите й на култова сграда. Освен това върху надписите няма следи от вторична употреба, каквито са неизбежни при меката порода на скалата, от която са направени. Изглежда, че разстоянието от 50 м между надписа и църквата В. Атанасов е определил по свои отображения без посочване на учителя, който по това време е напускал селото.25 Следователно по теренни данни и наблюдения, събрани от различии хора и по различно време, не може да се твърди, че надписите произхождат от некропола на споменатата църквичка или пък че са евързани с нея.
Обаче въз основа на тази предполагаема връзка в миналото бе създадена хипотезата, че надписът на Станислава произхожда от «частния параклис» на някоя «бдинска болярска фамилия»26. По новооткрити документи и на основата на нарасналото истори-ческо знание за края тя може да бъде ревизипана. Преди всичко, църквите гробници, характерии за периода ХП—XIV в. по нашите земи, обикновено са строени в манастири или укрепените резиденции на феодалите, а от такива неща няма и помен в посочеиата местност, която на всичко отгоре и природни преимущества не притежава. Версията за имение набдинския болярин Драгостин вече не се подкрепя от израза «болярка Драгсинова» в надписа, понеже не изразява родствена връзка, а местопроизхождение. Не може да служи като аргумент за тази хипотеза и топонимът «Пашини пояти», защото не е нито мним превод на израза «боляр-ски пояти», нито пък е възникнал на основата на промените в по-землените отношения от началото на робството. До втората половина на XVI в. във Видинско преобладават тимариотските владения,27 включващи само данъкоплатци, обложени с парична рента, а не територии и недвижими имоти, както е в старобългар-ските дарствени грамотн.28 През този период няма приемственост между българската и турската поземлена ссбственост и такава не е била реализирана до края на робството. Топоними като «Пашини пояти», «Турско бранище» и др. п., макар че са много редки, възникват в резултат на промените в турското земевла-дение, настъпили във Видинско след XVI в.28
Естествено, ако се отстранят горните съображения, би могло Да се предположи, че болярката Станислава е от низшето боляр-ство, чийто гроб се е намирал в двора на някоя селска църква, подобна на църквата в с. Долна Каменица.30 Но и тази аналогия
94
Н. с. Въло Вълов
не може да обясни установената вече липса на археологпческа среда,от което единственият възмсжен извод е,че двата надписа от Градец не са достигнали до местопредназначението им и са останали неизползуваеми за същинската им цел. Могат да се изтъкнат много предполагаеми причини за изоставянето им, но като изхождаме от обстановката, в която са открити, допускаме, че са попаднали там от някоя близка каменоделска работилница, устроена на място в кариерата. Само на 250—300 м от местонаходището на надписите, по левия бряг на «Кален поток» и по билото на рътли-ната, която се спуска към с. Градец, има скални масиви под пли-тък слой пръст. В тях се съдържат същата порода шу плести ва-ровици, от каквито са изработени и надписите.31 А що се отпася до разкопаната от селяните църквичка, изглежда, че тя ще да се е намирала в близката околност и ще да е принадлежала на малък манастир — скит. Допустимо е към него да е била придадена и работилницата и нейните каменорезачи.
Украсата около надписните полета не е била предмет на осо-беното внимание на предишните изследвачи. Бележките им за нея са кратки и без ангажиращи ги тълкувания. Това се дължи на необичайния характер на декора и липсата па каквато и да било украса върху надгробните надписи от времето на българ-ското средновековие. Поради тази причина, украсата на Стани-славиния надпис бе приета на времетоси като изолиран случай, резултат на случайно подражателство на много по-стари образ-ци.32 Сега на тази отличителна съставка на паметниците не може да се гледа по същия начин, понеже тя се повтаря и не е изклю-чено да се открият и други подобии екземпляри.
Основните изразни елементи на декорацията са врязаната линия и релефните фигури. Начупената и крылата линия обра-зуват най-съществените й мотиви — троен зигзаговиден пояс, единички зигзаги и вълнообразни линии, волути, концентрични окръжности и вдълбани крыли полета. Централните мотиви — равнораменният кръст и розетата, са пластично обработени и доминнрат в цялата композиция. Малко по-различни са диаго-нално пресечените прави черти в двата горни ъгъла, но те не нарушават смисъла на композицията. Последната запълва из-цяло декоративного поле и е подчинена на принципа на симетрия-та. Тоя принцип е продиктуван от архитектониката на паметника, съгласно която вдълбаното надписно поле е ориентирано по дъл-:, жината на блока и е разположено в центъра на лицевата му страна. Зигзаговидните пояси със завършващите ги волути ограждат не само надписното поле, но и крыовете с основните пластични мотиви.
Символиката на тази композиция не би била трудна за раз-гадаване, ако разполагахме с близки и точни паралели. Но освен
Въпроси около двата средиобългарски надписа от с. Градец ... 95
за равнораменния кръст, какъвто виждаме върху заставката на първата страница на Бдинския сборник от 1360 г.33 и като символ-на инвокация на редица старо- и средиобългарски надписи,34 другите мотиви не намират никакви успоредици от днешните наши територии. Взети поотделно, за всеки от тях могат да се посочат паралели в босненско-херцеговинските надгробия,35 а така също и сред откритите през последното десетилетие надгробия от XIII — XIV в. в Московский кремъл и Московската облает.36 Така например зигзаговидната или вълнообразна линия като единичен, двоен или троен поясов мотив се среща предимно в Херцеговина, където освен орнаментално има и определено функпионално предназначение.3’ Върху плочите от Московский кремъл се срещат предимно единичните линии, но там те никога не са самостоятел-ни. Орнаментиката върху тях е имитативна, повлияна от везбата и кройката на облеклото на погребания.38 Показателното е, че тази украса в Московский некропол е приложена върху надгробия на лица от по-заможните слоеве —търговци, дворяни, и до-ри върху плочите на двама висши духовници, като московските митрополити Киприян (1390—1406) и Фотий (1406—1431).38 При нашите надписи зигзаговидните линии и пояси имат определено символно предназначение. Тук те изобразяват небесния простор и широта. Затова са утроени и запълват цялата ширина на де-корираното поле, а не са поставени в отделна рамкирана площ. Само около горната розета на Станиславиния надпис зигзагът допълва соларния смисъл на кръга.
Волутите имат успоредици само в босненско-херпеговинскпте па-метници и.както при нас, и там са допълнителни елементи на по-сложни мотиви—главно повлек, плетеница и др.40 И докато там са резултат на растителна стилизация с орнаментално предназначение, в нашия случай те символизират облаците в небесното пространство.
Розетата има паралели пак в същия кръг надгробия, където са разпространени два типа—със заостренн и отделени листа и обикновена—с обли и долепени листа.41 Върху нашите надписи Розетите не са свободно изваяни, а са вписани в кръгло вдълбано поле. Независимо от разликата в изобразителните похвати сим-воликата им е еднаква. Тя произтича от широко разпространените през средновековието езически преживелици, образуващи репер-тоара на различните соларни култове и представите за тях като извори на живота и вечността.42 В нашия случай чрез подсилва-Щите елементи — околовръетен кръг, зигзаг и диаметрално пре-сечени линии, е изразена тенденцията за уподобяване на симвод-ната идея с реалния образ, тенденция, доближаваща се до натурализма, а не до условното и образно мислене на средновековния човек.	. .
96
Н. с. Въло Вълов
Било като обикновена или лъчиста, окръжността се изпол-зува в босненско-херцеговинските паметници за слънчев символ,4* но върху плочите на Киприян и Фотий този мотив, напълно аналогичен на нашия, пмитира коланни принадлежности, шевове и гънки на дрехите 44 Заедно с вълнообразната и зигзаговидната линия окръжностите опасват главния християнски символ в нашите композиции — кръста, като подсилват идеята за всемогъ-щата му пречистваща сила. Твърде е вероятно те да заместват ореола около образа на Христа в монументалната християнска религиозна живопис.
Розетата и особено кръстът, макар че се срещат в босненско-херцеговинската пластика, там тя не акцептора никъде върху тези мотиви,както ев украсата на нашите надписи.45 Интересно е, че в московските иаходища тези мотиви и особено кръстът липсват. Няма съмнение, че в Бдинската облает те отразяват едно по-ка-нонично и ортодоксално мислене на нейните жители. Видно е, че в нашите две композиционни схеми са изключени елементите на всякаква еретическа символика,каквато дълго време, пък и до днес все още се приписва на декорацията на босненско-херцеговинските стели и саркофаги.4® Неубедително е също така и ста-новището, че кръстът върху нашите надписи от Градец има херал-дичен смисъл и се явява емблема на владетелите от Шишмановата династия 47Изобразяването му върху опакото на монетите им за-мества традиционного във византийската и средновековната бъл-гарска нумизматика изображение на Христос на трон или никой светец.
Независимо от изолираността им пресечените черти в горни-те ъгли на лицевата страна на надписите също са символи на не-бесни тела — звездите. Външната окръжност около кръста пък може да се евърже с представата за луната. Тези мотиви са чести върху босненските паметници и съвсем липсват върху московските надгробия.48
Обединяващата идея на композицчята трябва да се търси как-то в сумата от декоративни елементи и мотиви, конто я изграждат, така и в архитектоничното членение на лицевата страна на паметника и в цялостното му съдържание. Създадена на принципа на симетрията и обемаща надписното поле от всички страни, тази композиция се явява иносказателно продължение на разговорния тон на съдържащия се в него текст. Чрез езика на символите тя внушава у читателите, макар и по доста наивен начин, представата за небесните висини като вместилище на рая — вечното обиталище на праведните. Тази трансформация на езическата пред-става за задгробния свят в християнската дуалистична космогония, която станала морално-етичен идеал на средновековните хора, е получила в нашия случай своеобразна материализация, въпре-
Въпроси около двата среднобългарски надписа от с. Градец. .. 97
ки забраната на офицпалната църква. Тя е резултат на чисто народного светоусещане и преобразуване на религиозните норми на църквата и не е повлияна от еретическите учения. Такива явления могат да имат сега само подобно звучение на фона на епохата и дори да притежават известен антифеодален заряд, но посъщи-на не са еретически.
Въпросът за датировката на надписите от Градец е доста усложнен в досегашните им издания. Въз основа на общеисторически съображения пръв К- Миятев се произнесе за XIV в.48 С. Мла-денов посрещна тази датировка с много уговорки и колебания, без да изключва първите два века на робството — XV и XVI, от възможния хронологически обхват за направата на първия надпис.50 В известна стелен с него е солидарен и И. Гълъбов, който датира двата надписа към XV в.,51 а авторите на изданието «Ка-менна пластика» ги причисляват съвсем немотивирано към епохата на Възраждането.52 Без да омаловажаваме изложените становища, ще отбележим, че няма да сме на прав път, ако при да-тирането на надписите се опираме само на господствуващите през даден период форми и белези на кирилското писмо. В същия дух не би следвало и белезите на различие в графи ката на надписите от Бдинската облает да се отдават само на различия във времето на направата им. Нужно е да се държи сметка за конкретната среда, за местните школи и взаимовлиянията па. ппеписвачите и със-тавителите на съответните произведения.
От досегашните публикации на «-бдински» надписи възмож-ности за палеографско сравнение предоставя само изданието на надписа на монаха Георги с мирско име Хрб и отчасти Кожелския надпис.53 Графиката им обаче е доста различна от тази на надписите от Градец. Но възможностите за палеографски сравнения не се изчерпват с това и особено са резултатни сравненията с гра-фичния материал в Бдинския сборник и Брашовската грамота на цар Ив. Срацимир въпреки спецификата им на книжки паметници и елементите на бързопис в царския документ. От досегашните изеледвания на тези най-представителни паметници на Бдинската книжовна школа е известно, че те принадлежат към западнобъл-гарската писмено-езикова редакция,55 която възникнала и се развила в бдинската територия през втората половина на XIII в., а към средата на XIV в. добила съвсем завършен облик. Много от нейните отлики се схождат с тези на сръбската ресавска школа, влахо-българската писмена редакция и писмото на къснобългар-ските писатели от XV в., както и с дамаскинската книжнина от XVII в.56 Съвсем ясно прозират при това положение последствия-та от увлечението да се търсят сигурни палеографски определители, ако попаднем в късиите представители и продължителите На западнобългарската писмена редакция. Така например в едно 7 Изв естия иа музеите, том IV
98
Н. с. Въло Вълов
а	г	в	Г	д	в	Ж	3	И	И	К	Л	м	И	0
зжк	В8«В	а в		В	евъв	в	в	ввв		6	ввв	в в	евв	
1 < \<	16/Г	к(<		К		К If		К"	ГК	к	l/KA'	тк	А/г	К
т т	Т т	л- ‘Г	г		т	т		т			т	т т	Т ГТ	*7^
Y	чч'	чу							Y				Ач	
А <Гх					ДА	4ДЛ	К	АГА	АЛ	4	г* ь-	ДА	а е	А
ь е б	БББ	erf		Б	вге		Есе	Бее-		6	6*	6 в	Б Б	К
г г	Г Г	г ГТ		Г	ГГГ	Г	г	г			г г	г г	гг	г
	€66	06^		ее	еее	€	(	£		Г	st е	f<5	F€r	ее
XX	trt Kt										Ж	Л?	Яг	Ж
	ft V		м			М	Г-Д ЬА	/п	гл		г?		М ЛА	
Мню	HNN	ГЧГЧМ		NN	NN		N N	NM	НК|			An	N N	NH
ооо	о 0	ООО	0	оО	о о	0 о	0 о	°0			0	со	со	о О
Ь Ь	Ь ьь			ьь				Ь<Г				ьь	Ь	ъь
Обр. 2. Букви в кирилски паметници от XIII—XIV в. а. Надписите от Гра-дец. б. Бдински сборник от 1360 г. в. Брашовска грамота на Ив. Срацимир 1365—1369 г. г. Кожелски надпис—1239 г. (По Томович, Г.— №16). д. Вра-чански надпис, 1246—56 г. (По Иванова, В.), е. Надписът иа Георги-Хр, 1371—96 г. (По Гълъбов, И.).ж. Кърчовски надпис, 1204—207г.(По Иванов Й.).з. Надпис II от Крепча, 1222 г, (По Константинов, К), и.Надпис на жу-паи Прибилше, 1237—41 г. (По Томович, Г. —№ 17). й.Кричимски надпис, 1254 г. (По Маргос, А.), к. Шуменски надпис, 1273—79 г. (По Маргос, А.), л. Хрельов надпис—1335 г. (По Томович, Г.—№ 35). м. Надпис на воев. Мас-ие, 1335—37 г. (По Томович, Г. —№51). н. Ряпов сборник — края иа XIV в. (По Кодов, Хр.—№ 80). о. Надпис на севаст Огнян, 1395 г. (По Му-тафчиев, П.)
от предишните изследвания за такива определители &яха избрани буквите Е, к, т и у,67 като за нито една от тях не бяха приведени успоредици от Бдинския сборник или Срацимировата грамота. А ето каква е картината при една такава съпоставка:
само буква к от тези четири определителя няма пълно покри-тие с изписването й в сборника и останалите «бдински* надписи (обр. 2 б, г, д, е). Другите три букви имат пълно покритие със сборника и грамотата (обр. 2 б, в), а * и у се срещат и в кирилс-ките надписи от началото на ХШ до края на XIV в. (обр. 2 ж—н). Изписването на буква к в Срацимировата грамота обаче е напълно идентично с това от надписите на Станислава и Станислав(обр. 2 в);
от всичките 25 букви, употребени в надписите от Градец, 12 са едновариантни в сборника и грамотата и се покриват напълно с тях (обр. 4 а—в).От тях само буквата & се употребява по-рядко в сборника, но интересного е, че е по същия начин, както в надпи. сиге — само в началото или в края на думите и никога в средата.
Въпрсси около двата среднсбългарски надписа от с. Градец . . . 99
а	6	в	Г	д	е	ж	3	и	Й	К
...в	ввв	в	Ё	В8В	в в	8	8	в	8	В В
...к	к и	к	к	« а	Ч	К	К	/г	Н	f к-
. - - 'Т1	Т т*	т	Т гп		тт	Тт	т	Т Т	Г /г»	г m
Y	YY			V		Ч	Y	YY	ч	
... А	4Д а	А		44	яд	Ь *	ЛАЛ	а	а	*
. ,.Б	Е 6	Б	с		6Б	Б1	6	6 е	Б	66-
,...Г	гГГ			Г г	Г	г	г	Г	Г	Г г
е....	f f Е	С	f	if	ее	€	с	е	0£	г г
Хг					ж	ж	f *	ж	у:	яс
..Z'	ч	м м			/л*'	М (И	ЛА ЛА	ЛА		/Ч ЛУ	
...м			V N		N	/V N		N N	NN	N N
.... О	О		о 0	О	0 о	о	О	ОО	с О	О
... Ь	ъ ь ь		8 ь	ь	ьь	Ь	ь ь	ЪЬ	Ъ6	ь
Обр. 3. Букви в кирилски надписи от XV— XVII в. а. Надписите от Градец. б. Надпис иа Вигна Милошевич, 1404 г. (По Томович, Г.— № 88). в. Надпис на поп Вукше, 1427 г. (По Томович, Г.— № 104). г. Надпис на Коста, зет на Янаки, 1435 г. (По Георгиева, С.), д. Надпис иа М. Бранкович, 1471—85 г. (По Томович , Г. — № 121). е. Надпис на Ив.Црноевич, 1484 г. (По Томович Г,—№ 124). ж. Евангелие на Радул, 1574 г. (По Джурова, А. и И. Дуйчев)’. з. Четвероевангелие от 1591г. (По Джурова—Дуйчев). и. Троянски дамаскин, XVII в. (По Кодов, Хр.—№ 88). й. Бояиски поменик, р. II и III— 1633 — 72 г./(По Стаичева, М и С. Станчев). к. Тихонравовски дамаскин VII в.
(По Демина, Е. И.— т. II, с. 352—77)
Особено характернн са обратно наклонените чертички, с конто се изписва тя и в четирнте паметника.
6 от буквите в надписите са двувариантни в сборника и грамотата, като 4 от тях имат еднакво приложение на двата варианта. Това са буквите х, Б, к и т (обр. 2 а — в). Буквите ни*» имат по-рядко използуван вариант в сборника, съответствуващ на съ-щите знаци в надписите (обр. 2 а, б).
буквите г, е, м и у са тройно вариантни в сборника и само по-редките се покриват с надписите (обр. 2 а—в).От тях двата варианта на буквата м в сборника са видоизменение на третия, чиято средна хаста е провиснала под стъпките на страничните. В Брашовската грамота обаче тази буква е едновариантна, но всич-ките й случаи са характерни за кирилските паметници от XIII и XIV в. и никакво объркване с тях не може да се случи (обр.2ж—о)* Близостта на г, * иу в надписите с по-редките варианти в сборника и грамотата отдаваме на тристранната жлебова техника, по която са рязани буквите. Най-осезаемо е видоизменението на бук-
Въпроси около двата средиобългарски надписа от с. Градец . . . 101
100	Н. с. Въло Вълов
вата «, но нейният йотуван вариант има пълно покритие и в че-тирите паметника;
само буквите к, ж и • имат редки покрития в сборника, а ж и « нямат съответствия в грамотата. Причините са предимно технико-изпълнителски и заедно с по-горните 4 букви съставят трупа с изразени лапидарни особености. Те имат паралели в надписи от началото на XIII до средата на XVb.5& (обр.2 ж—о; 36—г) и много рядко в книжовните паметници от XVI и XVII в.59 (обр. 3 е—к).
Подобно на палеографското и езиково-правописното сравнение на надписите, най-вече със сборника, очертава съществени прилики и отлики, подпомагащи датирането на надписите.Послед-ните са по-близки до говоримата реч и по-свободни в правописа, отколкото в сборника, независимо че това е иегова характерна черта. Но поради по-стриктното придържане към стилни изисква-ния и първообразите на житийните текстове в сборника има по-вече книжни варианта на изразите и конструкциите, употребени в надписите. Така например имената на месеците в сборника са предадени с няколко транскрибции: нокмк^Тх,60 нммкрх,61 ноемврх/г к	"t
демярТх,63 декемЕрх,64 дкмб^ъ,®5 д«к«лБрх.ввформите ноемврх и декш-се откриват във фрази и изрази от редовния текст, конто е повлияй от говоримата реч, а не в заглавките, където са препис.
а	£	В
Д^А,	А А	А /
ннн	ннн	НИН
		А
П и	б Г А	
Пип	Пп п	п и_
С> РР	9 Р У	f f
<(<(		«С
Y	YTV	
X	Л	к
ц ч		ч Ч
ш	LU Ш	
ip	Y	>г Г
к>	W тою	
Обр. 4. Идентична букви в надписите от Градец, Бдинския сборник от 1360 г. и Брашовската грамота на Ив. Срацимир от 1365—1369 г.
ванн механически. Все пак те са фонетически променени чужди-ци и наличнето им в надписите свидетелствува за влиянието на книжовната реч върху последните. Обаче глаголът поункхегь67 се употребява в сборника по-често в прекия му смнсъл — отдъх-вам, почивам от умора, и рядко в преносния смнсъл—умирам,
което е по-близко до говоримата реч. Най-често в сборника в смисъл на умирам се употребява аористната възвратна форма жснух се63 от сквнухтн а не са редки случайте и на аористната форма оумрпъ68 от оумртн. От него в края на Станиславиния надпис е производното съществително име	Пак под
влияние на преводни образци в сборника се е залазила пълната конструкция на роднтелния падеж за притежапие, докато в надписа на Станислава тя е подсилена с притежателното прилага-телно име със суфикса-ОВА- Срещу дыни нокхкокх в сборника намираме дыцн кснстхнтннх70 дьщн фнхнппх,71 дьщн гтьрсь,72 дьщ стхрншнны.73 Много честа е и употребата на формата за младо мсмиче— wTf»KCKH4K.7‘>
Една от отличителните черти на сборника е запазването на •в и йотуваните гласни к и В надписите -в е заменено навсякъ-де с «, а йотуването е крайно нередовно — само на две места в Станиславиния надпис от всичко 5 задължителни случая в двата надписа. Въпреки отпадането на г в надписите, нещо напълио нор-мално за района и епохата, прави впечатление запазването на не-говня правилен, книжовен изгсвор в императивните форми — пошнгте вм. помсн-ьте ц дх псм«не вм. дх псмен-ь, докато в сборника има случаи на чисто диалектного изясняване на * в и— поменнте75, вм. псмен-вте. Пак под влиянието на книжовните образци от сборника са се залазили двете ерови гласни въпреки преобладание-то на ь . Гласежът на ь се е залазил в текста на надписите, негде, което е отбелязано още от С. Младенов.76 Освен в думата £м(|Ъ111нуп _ сумсршнуп има го също в дьщн— дьщн, а така също и в Станиславовия надпис —fxsb вм. |1хбъ. Въпреки това отслабна-лата позиция на еровите гласни и оссбено на ъ се установява и в трите паметника. В Станиславиния надпис ь Се е изяснил в «, а в Станиславовия ь е изпаднал от императивната форма Дх прочьте — дх пруте; ъ се изяснил в « в местоименията кон, то, вм. кън, тъ и того вм. тъгс.
Свободата в правописа е характерна черта на лапидарного писмо въебще и оссбено при надписи с неофициален характер, каквито са нашите от Градец. При тях бие на очи липсата на пре-пинателни знаци и произволът в съкращенията,оссбено при вто-рия надпис. В замяна на това и в двата случая употребата на ли-гатури н диакритнчни знаци е сведена до минимум, белези,конто ги добтижават много до Бдинския сборник.Можем определено да твърдим, че както тези, така и голяма част от посочените по-горе езикови и палеографскп особености са резултат на силно осезае-мо подражателство на книжовната реч и писменост в Бдинската облает. Дори оформлението на надписното поле като вдълбано в дебелината на плочите каре подражава книжно тяло, а изпъл-нението на надписа имитира страница от жнтийнн текстове. На пръв поглед нзглежда пресилено да се твърди, че надписите са
102
Н. с. Въло Вълов
изрязани под въздействието на графиката на Бдинския сборник, но приликата между тях е факт, който не може да се отмине с мъл-чание и сам по себе си е показателен. Връзката между трите пис-мени паметника — надписите и сборника, може би не е днректна и е трудно да се идентифицират в случая еднакви почерци.но влия-нието на книжовното писмо върху надписите е повече от очебийно. Обстоятелството, че други надписи от «бдинската» трупа са повлия-ни стилово, а отчасти и графично от Търновската книжовна школа,77 може да се отдаде на съперничеството между двата феодални центъра — Търново и Бдин, но то не може да елиминира напълно силата на местния културен и книжовен център. Ето защо ние причисляваме двата надписа от Градец към произведенията на бдинската писмено-езикова традиция и литературна школа от Х1П—XIV в. и считаме, че са създадени не по-късно от втората половина на XIV в.
В по-обширния текст на първия надпис след името на почи-налата Станислава стой изразът Дьшн нскхкокх eoxxjwx д^хгсннокх който безусловно е свързан с нейния произход, семейно и обществено положение. У В. Атанасов и С. Младенов тоя израз е обект на обширни тълкувания, конто въпреки излиш-ните им отклонения задоволиха в миналото интереса към съдър-жанието на надписа. Във втория надпис на Станислав няма такива подробности, но привлича вниманието ни еднаквостта на име-ната на по шналите. Засега нито от текстовете на надписите, нито от други източници е възможно добиването на данни за идентифи-цирането на споменатите лица. Продължителната екскурзия на горепосочените автори из миналото на Видинския край и местни-те предания потвърждават само нейната безпредметност, тъй като паметници като тези от Градец не могат да бъдат дело на няколко исторически периода или епохи.
Наистина конструкцията на израза намира пълна аналогия с близък паметник — Крушевацкия надпис, където след мнрското име на погребания ьо:тх стой кон^ьиннь синь ^т-куокс Б(>хть.78 Ето защо във втората половина на израза от Станиславиния надпис scxxfKx дрхгсннок». не можеше да се подозира нищо друго, освен че се касае за нейната съпружеска връзка. В тази връзка не се усъмни и С. Младенов, отбелязвайки думата eoak^kx като езико-ва рядкост.78 Въпреки привидната им точност думите Еолхркх дрхгсннокх не изразяват съпружеската връзка на Станислава с някакъв си болярин Драгсин или Драгостин/0 както е пре-образувал това име В. Атанасов. Смисълът на това прозвище изразява връзката на почи палата с едно населено място, което ще да е било нейно месторождение или притежание, а вероятно и едпото, и другото едновременно. Възползувайки се от допустима-та за случая ретроспекция, ние успяхме да забележим сред
Въпроси около двата средиобългарски надписа от с. Градец ... ЮЗ
селищните имена, упоменати вданъчния регистър на Видинския санджак от 1454/55 и от 1560 г., село с името ДРАГСИНОФЧЕ-ДРАКСИНОФЧЕ, което обяснява съвсем точно прозвището Драгсинова. Съобразявайки се с транскрибирането на името в регистъра за българския му първообраз, можем да приемем със сигурност диминутивът ДРАГСИНОВЕЦ или ДРАГСИНОВЦИ,81 от който много лесно е произлязло прозвището ДРАГСИНОВА.
Широко разпространената практика у аристокрацията от Западна Европа да се прибавят локални прозвища към личните им имена не е характерна за византийската аристокрация, за болярството в южните славяни и древна Русия. Това не означава пълната им липса и ги еиждаме към сановете на висшето духовенство, а понякога и към имената на светски личности и дори импе-ратори.82 По всичко изглежда, че подобии прозвища са били по-често явление сред низшего болярство и обикновеното население.
От предварителните констатации и извършения дотук анализ на двата надписа от Градец установнхме, че те имат толкова плът-но покриващи се прилики, конто веднага пораждат предположения и очаквания за други, неизвестни досега паметници и археологически находища. От такива допускания не бяха лишени писа-нията на предишните автори, според конто в района на местона-мирането са съществували «"един или повече малки средновековни грхдьчщ па в някой такъв грхдець може да е живял и някой болярин от царството на Видинските Шишмановци» ,83Но от по-горното наше изложение видяхме, че останки от такова находище в долната част на «Кален поток» не съществуват.Поради това до-пуснахме, че надписите са изоставени в района на кариерата, където са били обработвани до завършен вид. За да постъпят стях по този начин, е имало сериозни основания, конто сега е трудно да се установят със сигурност. Хипотетически е възможно да се мисли, че един от съществените мотиви за това ще да са били никои съставителски грешки и пропуски. Действително в Станисла-вовия надпис виждаме запазено място за числото и деня на него-вата смърт. Резачът не е имал на разпотожеиие тези данни, но попълването им ще да е станало безпредметно при неточности и разменени изрази в текста, конто при използуваната техника, материал и композиция на декоративните мотиви са неотстраними. Ние подозираме, че пропуските засягат двата надписа и по-кон-кретно общественото положение на починалите. Възможно е прозвището Еолхрк* AfixrcHHoKA да е било погрешно вмъкиато в единия надпис,а от другия е изпуснат съответният на него израз — болх-рынь дргсннокь. Такова объркване е възможно при едновременна-та направа на двата надписа, която изглежда съвсем правдоподобен случай, ако се вземат пред вид близостта на имената на починалите и близките месеци на тяхната смърт.
104
Н. с. Въло Вълов
В заключение ще добавим, че независимо от това, дали всичко от гореизложеното за надписите от Градец ще се потвърди или отхвърли при бъдещи проучвания, то направените наблюдения и констатации,надяваме се,ще изтъкнат още по-убедително истори-ческата им важност и ще конкретизират мястото им сред памет-ниците от епохата на Бдинското феодално владение и царство. Тяхната украса, единствена засега върху средновековни българс-ки надписи, води своя произход от народното изкуство и макар да е подчинена на християнския религиозен светоглед, отразява народностното начало в художественото творчество на епохата.
Езиково и палеографски надписите се свързват с представи-телните произведения на Бдинската писмена школа от ХП1— XIV в., увеличавайки нейния тематичен и жанров обхват.
Б Е Л Е Ж К И
1	Освен разглежданите тук надписи имат се пред вид: 1. Надписът от с. Яковлево до Крушевац. Стоянович, Луб. Стари ср пеки записи и натписи Кн>- 1,Београд, 1902, Xs 137; 2. Надписът на Георги-Хрб от Зайчар, сега в Софийския музей. Пак там, № 194, Гълъбог, И. Един малко известен надпис от времето на Срацимнр. Български език, 1956, 3, с. 231; ТомовиН, Г. Морфолога кириличких натписа на Балкану.— Посебна издании истори)ски институт, Xs 16, Београд, 1974, кат. X» 82; 3. Врачанският надпис.Иванова, В. Два надписа на Асеновци— Батошевският и Врачанският. Изв.археол. инет., т. XV, 1946, с. 135—144; 4. Кожелският надпис. Томовиб, Г. Цит. съч., с. 40, кат. Xs 16. Като евързан с традицията би могълдасе посочи и надписът от църквата до с. Лопушна— Тимошки срез, който е отзначн-телно по-късно време— XVI в. Стоянович, Луб. Цит. съч.. Xs 391.
2	Атанасова, Й.,Н. Георгиев и П. Михайлов. Видин. С., 1968, обр. 26. Анотацията не е точна, тъй като думата болярин липсва в надписа.
s Миятев, X. Старобългарски надгробен надпис от XIV в. Год. Нар. музей, т. V, 1926/31, с. 253— 255; Младенов, С. Бележки върху новонайде-ния надгробен надпис на Видинската болярка Станислава. CnBAH,XLVIII (23), С., 1934, с. 241—264; Атанасов, В. Допълнителни сведения около находището на Станиславиния надгробен надпис. Притурка към статнята на С. Младенов, с. 261—264; Една археологически находка. — Мир, Xs 11704, 7 авг. 1939; Енчев, И (Видю). Видин. мир. Xs 9143, 27 дек. 1930, с. 4.; Гълъбов, И. Водач за изложбата на стари български надписи.С., 1963, с. 11, кат. Xs 38 и 41; Атанасова, Й. и др Цит. съч., обр. 26.
4	В сегашния инвентар на музея, заведен през 1963 г., е допусната грешка, тъй като данните са взети от литературата.
5	Тази година сочи Миятев, К. Цит. съч., с. 254, позовавайки се не съвсем категорично на В. Атанасов, който никъде не е посочил годината на намирането на надписа.
°	Атанасов, В. Цит. съч., с. 261—264.
’	Василиев, А., Т. Силяновска-Новикова, Н. Труфшиев и И. Любенова. Каменна пластика. С., 1973, с. 103—106, табл. 269—276, 279—81. Стано-jeeu4, Т. Неготнн и Кра)на. Неготин, 1972, с. 67— 68 и фотосите след с. 80.
6	Младенов, С. и В. Атанасов, цит. съч., с. 242,размерите са неточни — 180/80/20 см., а така също и у Миятев, К., цит. съч., с. 254—180/55/25см.
8	Шаляпина, Н.С. Надгробия XIII—XIV в из раскопок в Московском Кремле.— Сов. археол. 1971,№3, с. 289: Денис, A. Siroki brjeg. Sudnove-Sove
Въпроси около двата среднобългарски надписа от с. Градец... 105
fcovni nadgrobni spomenici Bosne i Hercegovine. Sv. III. Sarajevo, 1952, str. 38—39.
10	Според една от транскрипциите в Bdinski Zbornik.Critical Edition by j. L. Scharpe and F. Vyncke. London, 1972, p. 162.
11	У Младенов, С,, цнт. съч., с. 241 поеписът е неточен. Думата ебез йотувана к в средата, а в поменете няма • и.ртонга -к.
12	На нея дължим изложените тук сведения за обстоятелствата.при конто е открнт Станиславовият надпис. Възползуваме се от случая да и изкажем нашата искрена благодарност.
дз	Гълъбов, И. Цит. съч., с. И, № 41; Атанасова, Й. и др. Цит. съч., обр. 26.
14	Според една от транскрибциите в Bdinski Zbomik . . . р. 143 v.
16	Вариантът то го (сподь) е трудно допустим. Формата того сре-щаме във Врачанския надпис. Иванова, В. Цит. съч., с. 137, обр- 49.
16	Гълъбов, И. Един малко известен паметник ... с. 235. Стоянович, Луб. Цнт. съч., № 9, 10, 12, 16, 37, 53 , 57,70, 80, 82, 95,113, 119, 120, 122, 123.
17	Младенов, С. Цит., съч., с. 242, използува сведения на В. Атанасов.
18	Миятев, К. Цнт. съч., с. 253.
18	Атанасов, В. Допълнителни сведения ... с. 261, точка 2.
20	Миятев, К. Цит. съч., с . 253.
21	Младенов, С. Цит. съч., с. 243.
22	При една от нашите обиколки ни беше посочено мястото, където при разширяване на пътя по гористая склон на североизток от «Хайдук чешма» били открити човешки скелета. Те отстоят на около 2 км от «Кален поток», така че дори да съществуват някакви строежи под корените на дърветата.те ще да са свързани с друг случай, а не с този ,който е описан от В. Атанасов.
23	Младенов, С. Цит. съч., с. 242.
24	Атанасов, В. Допълнителни сведения ... с. 264, точка 9.
26	Пак там.
20	Младенов. С. Цит. съч., с . 243—245, 253.
27	Мутафчиева, В. Видии и Видинско през XV—XVI в. Сб. Видинския санджак през 15—16 в.Документи от архивите в Цариград и Анкара в превод на Д. Боянич-Лукач. С. 1975, с. 45—53.
28	Андреев, М. Ватопедската грамота. С., 1965, с. 193—195.
29	Мутафчиева, В. Цит. съч., с. 49—51.
30	Мавродинова, Л. Църквата в с. Долна Каменица. С., 1969,с. 2—18.
31	Миятев, К. Цит. съч., с . 254, посочва кариерите в м. «Кипнчево», конто са на левия бряг на р. Тополовица.Посоченнте от нас кариери са раз-работени предн 10-па години.
32	Пак там, с. 255.
33	Bdinski Zbornik ... р. 1.
34	Иванов, Й. Цар Самуиловата столица Преспа. Изв. Бълг. археол. д-во, т. I, 1910, с. 59; Займов, Й. Битолският надпис на Иван Владислав, С., 1970, прЯл. 4, където кръстът е предполагаем; Златарски, В. /У.Търновският надпис на Иван Асеня II. Притурка към История на българската държава през сродните векове, т. Ill, С., 1972, с. 592; Маргос, А. Кричимският над-лис. Муз. памет. култ. 1965, № 4, с. 4, обр. 1; Гълъбов, И. Ямболският надпис. Сб. С. Романски, С. 1960, с. 422, обр. 1, с. 423, обр. 2.
36	Вепас, A. Srednjevekovni nadgrobni spomenici Bosne i Hercegovine. Sv. I. Radimlja. Sarajevo, 1950. Sv. II. Olovo. Beograd, 1951. Sv. III. Si. roki brjeg, Sarajevo, 1952.
36	Шеляпина, H. С. Цит. съч., с. 284—289, рис. 1—3. Надгробия митро-. политов Киприяна и Фотия в Успенском соборе Л1осковского Кремля.— Сов1 археол., 1974,4, с. 227—235, рис. 1; Николаева, Т. В. Надгробия XV—XVI вв. Загорского музея.— Сов. археол., 1958, 3, с. 170—179, рис. 2—6.
37	Вепас, A. Radimlja . . . str. 31; Siroki brjeg . . . Tabl. VI— VIII.
106
Н, с. Въло Вълов
38	Шеляпина, И. С. Надгробия Х111— XIV в. . . . с. 289.
38	Шеляпина, Н. С. Надгробия митрополитов ... с. 227— 230
40	Вепас, A. Radimlja . . . str. 30, 31 .
41	Ibid., str. 32, si. 36, 70. Siroki brjeg . . . str. 44; Олово . . . Йела шума— обр. 1. Мусички— обр. 23. Клиса— обр. 2.
42	Ibidem.
43	Вепас, A- Radimlja . . . str. 31.
44	Шеляпина, Н. С. Надгробия митрополитов ... с. 231—233.
45	Вепас, A. Op. cit., str. 30—33.
46	Ibid., str. 31—36.
47	Атанасов, В. Допълнителни сведения........с. 264, точка 10.
48	Вепас, A. Op. cit., str. 31; Шеляпина, Н. С. Надгробия XIII—XIV в	рис. I—3;, Николаева, Т. В., пит. съч., рис. 2—6.
48	Миятев, К. Цит. съч., с. 255.
80	Младенов, С. Цит. съч., с. 246, 255— 258.
51	Гълъбов, И. Каталог на изложбата ... с. 11.
82	Василиев, А. и др. Цит. съч., с. 105.
83	Гълъбов, И. Един малко известен надпис .... с. 229—230 ; Томо-вич, Г. Цит. съч., кат. №82.
84	В сборника се отличават най-малко трима преписвачи.
88	Цухлев, Д. История на град Видии и неговата околност. С., 1932 г . с. 170—171 и цитираната от него литература по въпроса.
88	Цухлев, Д. Цнт. съч., с. 168—171; Иванов, Й. Български стариии из Македония. С., 1970, с. 601 и цитираната там литература.
87	Младенов, С. Цит. съч., с. 258— 259.
88	Иванов, Й. Цит. съч., с. 29—34 (Кърчовския надпис); ToMoeuh, Г., цит. съч., кат. № 17, 35, 51, 69, 73 , 81, 88, 104; Маргос, А. За новооткрития старобългарски надпис от Шуменската крепост. Археология, 1969, № 1, с. 23, обр. 2; с. 24, обр. 3; Кричимският надпис . . . обр. 1; Константинов, К. Два старобългарски надписа от скалния манастир при с. Крепча, Търговищ-ки окръг. Археология XIX, 1977, 3, обр. 56, 66;
8	Гълъбов, И. Ямболският надпис . . . обр. 2; Кодов, Хр. Опис на сла-вянските ръкописи в библиотеката на БАН, С., 1969, № 80, табл. XL—XLIV; Мутафчиев, П. Боженишкият надпис. Избрани произведения. Т. I, С., 1973, с. 517; Георгиева, С. Нови данни за църквата «Св. Петка» изаджамията на Царевец във В. Търново. Археология, 1967, 2, обр. 5.
88	ToMoeuh, Г. Цит. съч., кат. № 121 и 124; Джурова, А. и И. Дуйчев. Славянски ръкописи в Британский музей и библиотека. С. 1977, табл. XXXII —XXXVII. Tabl. XXXVIII—XL; Кодов, Хр. Цит. съч., № 88, табл. XLVII — XLIX; Станчева, М. и С. Станчев. Боянският пометник. С.,1963, с. 25— 92; Демина, Е. И. Тихонравовский дамаскин. С., 1971. Т. II, с. 352—377.
68	Bdinski Zbornik..........р. 25 v.
61	Ibidem . . . , р. 143.
62	Ibid., р. 162.
63	Ibid., р. 143 v.
64	Ibid., р. 77 v.
08	Ibid., р. 72.
06	Ibid., р. 77.
67	Bdinski Zbornik . . . , p. 115.
68	Ibidem, p. 42, 141, 237.
69	Ibid., p. 1 v, 38 v, 39, 48.
70	Ibid., p. 111.
71	Ibid., p. 113.
72	Ibid., p. 125.
73	Ibid., p. 27 v.
74	Ibid., p. 194—202.
78	Ibid., p. 136.
Въпроси около двата средиобългарски надписа от с. Градец... Ю7
76	Младенов, С., цит. съч., 261.
77	Гълъбов. И. Един малко известен надпис ... с. 235— 236.
78	Стоянович, Луб., цит. съч., № 137.
78	Ние също не се съмняваме в нейния пряк смисъл.тъй като в Бдинския сборник тя се използува често.а освен това и в преводен израз, отнасящ се За съпругата на византийски аристократ от провинция Египет— Bdinski Zbornik ... , р. 194, 202, 212.
80	Дадено от Младенов, С.,цит. съч., с. 245—254 и в Мир, № 11704., 7 авг. 1939 г.
81	Подобии диминутивни форми населищни названия изобилствуват в споменатите два регистъра и повечето от тях са съхранени и до наши дни във Видинско— Бранковцн, Буковец, Василовци, Дреновец, Тополовец, Ко-пиловци, Тняновци н др.
82	Например византийските императори Лъв III Исавър (717—741) и Василий I Македонец (867— 886). Първнят п оизхожда от тема Исаврия в Мала Азия, а вторият от тема Македония—днешна Източна Тракня.
Младенов, С., цит. съч., с. 253.
К ИЗУЧЕНИЮ ДВУХ СРЕДНЕБОЛГАРСКИХ НАДПИСЕЙ (СТАНИСЛАВ И СТАНИСЛАВА), НАЙДЕННЫХ
В С. ГРАДЕЦ ВИДИНСКОГО КРАЯ
Выло Вылов
Резюме
Автор рассматривает полное толкование двух надписей, сопровождающееся подробным языково-палеографическим анализом их текстов и сравнительным анализом украшений около текстовых полей, их символики и генеалогии.
Первая надпись (обр. 1, а, б) была обнаружена в 1929 г. в местности «Кален поток», расположенной в 4 км западнее с.Градец Видинского края и взята на сохранение бывшим смотрителем Видинского музея — В. Ата! насовым. Им была собрана богатая, но непроверенная информация. Содержание надписи, занимающее 12 рядов в прямоугольно исписанном поле гласит: «+МЕСЕЦ НОЕМВРИ 15 (ЛЕН), ПОЧИНА РОБИН Я БОЖИЯ* СТАНИСЛАВА, ДЪШЕРЯ НОВАКОВА, БОЛЯРКА ДРАГСИНОВА. ПОМЕНЕТЕ Я В УМРЕЛИТЕ.» («+МЕСЯЦ НОЯБРЬ, ДЕНЬ 15, СКОНЧАЛАСЬ РАБЫНЯ БОЖИЯ СТАНИСЛАВА, ДОЧЬ НОВАКОВА, БОЯРЫНЯ ДРАГСИНОВА. ПОМЯНИТЕ ЕЕ В УСОПШИХ»).
Вторая надпись (обр. 2, а, б) также была обнаружена в этой местности, спустя 31 год, и сохранялась Й. Атанасовой— директором Видинского окружного музея. По материалу, технике выполнения, украшениям и конструкции текста эта надпись полностью совпадает с первой. Ее содержание, занимающее 8 рядов в идентичном первой надписи прямоугольном поле, таково: «+МЕСЕЦ ДЕКЕМВРИ----------ПОЧИНА РАБ БОЖИЙ СТАНИ-
СЛАВ. ТОЗИ, КОЙТО ПРОЧЕТЕТЕ ДА ПОНЕ, А ТОГОВА (УМРЕЛИЯ) БОГ ДА ПРОСТИ.» («+МЕСЯЦ ДЕКАБРЬ-----------УМЕР РАБ БОЖИИ
СТАНИСЛАВ. ТОТ, КТО ПРОЧТЕТ ПОНЕ?, А ТОГО (УСОПШЕГО), БОГ ПРОСТИТ»),
В прошлом первая надпись была исследована проф. С. Младеновым, а о второй сделаны лишь краткие сообщения.1 После обстоятельного описания внешних данных и состояния букв и текстов автор статьи останавливается прежде всего на вопросах,связанных с локализацией двух памятников. Принимая во внимание все предыдущие сведения, а также личные наблюдения и изучение местности, автор пришел к выводу, что надписи были сделаны в заброшенной каменотесноп мастерской, расположенной неподалеку от нх местонахождения. В связи с этим, автор высказывает догадку, что надписи не были доставлены к месту назначения, а были оставлены в мастерской. Онн не были связаны с определенным феодальным имением или фамильной часовней (монастырем).
Анализ декоративных элементов и украшений в целом приводит исследователя с мысли,что в данном случае композиция надписей религиозно-символична. На ней изображены райские кущи— обитель праведников. Язы-
1 Вж. инд. 2 и 3; (см. инд. 2 и 3).
Заглавието иа статието
109
ково-палеографический анализ базируется на сравнении буквенного материала и текстовых выражений в надписях с такими же надписями и письменными памятниками, созданными на территории Бдинского владения и царства—• Бдинским сборником 1360 г. и Брашовской грамотой царя Ивана Срацимира. (обр. 3 и 5). Как эти данные, так и более обширные сравнения с кирилловскими книжными памятниками начала XIII—конца XVII века, позволяют автору отнести найденные в с. Градец надписи ко второй половине XIV века.
В последней части работы уточняются некоторые выражения, такие как «БОЯРЫНЯ ДРАГСИНОВА», которое рассматривается автором не как личное, супружеское имя, а как местное прозвище,связанное с названием селища, из которого происходила Станислава или же являвшегося ее собственностью.
В диминутивной форме «ДРАГСИНОВЧЕ-ДРАГСИНОВЕЦ-ДРАГСИ-НОВЦИ» — это селище упоминается в турецком налоговом регистре Видинского санджака (округа) 1454—1455 гг.
В заключении автор отмечает, что вопреки некоторым гипотетическим решениям части вопросов, связанных с этими двумя надписями, они должны рассматриваться как произведения, относящиеся к Бдинской письменной и книжной традиции, оформившейся во второй половине XIII века и получившей свой завершенный вид в середине XIV века.
TWO MIDDLE BULGARIAN INCRIPTIONS OF STANISLAVA
AND STANISLAV FROM THE VILLAGE OF GRADETS IN THE VIDIN DISTRICT
Vullo Vullov
Summary
The author publishes the complete texts of the abovementioned inscriptions, accompanied by a detailed linguistic and paleographic analysis as well as by a comparative analysis of the decorations to the texts and their symbols and geneology.
The first inscription (I, a, b) was found in 1929 in the Kalen Potok locality, some 4 km west of the village of Gradets in the Vidin district and was taken and kept by V. Athanassov, a worker in the Vidin museum then. He gave plenty of information, which however was not proved. The text of the inscription was formed in 12 lines in a rectangular space and said. ON THE 15TH (DAY) OF DECEMBER, STANISLAVA, A SLAVE OF GOD, THE NOVA-KOVA’S DAUGHTER, DRAGSINOVA BOYAR’S WIFE, PASSED AWAY. PRAY FOR HER IN THE SERVICE.
The second inscription (2, a, b) was found 31 years later in the same locality and was kept m the Vidin District Museum by Y. Athanassova, the director of the museum. The material, the techniques, the decoration and the structure of the text were very much the same. The text of the inscription was formed in 8 lines in an identical rectangular space and said: IN DECEMBER, STANISLAV, A SLAVE OF GOD, PASSED AWAY. WHO READS THIS, LET HIM PRAY FOR HIM AND GOD SAVE HIS (of the deceased) SOUL.
While for the second inscription only brief announcements appeared in the past, the first one was investigated by S. Mladenov. After a detailed description of the outward appearance and the condition of the letters in the texts, the author of the present article dwells on the question of the localization of these written monuments. Keeping in mind all the previous investigations, as well as his own examinations and investigations of the terrain, the author comes to the conclusion that these inscriptions originate from an abandoned stone-cutter’s workshop, operating in a quarry near the place the inscriptions were found. In connection with all this the author makes an assumption that the inscriptions have not reached their destination and have been abandoned in the region of the workshop, so they are not to be connected with any feudal estate or ’private chapel’ (or monastery).
The analysis of the decorations leads the author to the thought it was a religious-symbolical composition, depicting the celestial heights as a paradise, inhabited by the righteous.
The linguistic and paleographic analysis is based on the comparison of letters and phrases from these inscriptions, with written monuments found on the territory of the Bdin feudal kingdom namely the Bdin collection of 1360 and the Brashov’s charter of the Tsar Ivan Stratsimir (3, 5) as well as the Cyrillic written monuments from the beginning of the 13 th c. to the end of the
Заглавията иа статията	111
17 th с. In that way the inscriptions from the Gradets village are dated by the author in the second half of the 14 th c.
In the latter part of the work the author throws light upon some phrases as DRAGSINOVA BOYAR’S WIFE, which is described not as a personal, matrimonial name, but as a local one, connected with the name of the settlement where the dead Stanislava was born or owned it. In the diminutive form (DRAGSINOVCHE-DRAGS1NOVETS-DRAGSINOVTSI) that settlement was mentioned in a Turkish tax register of the Vidin district from 1454—55.
In conclusion the author points out that in spite of some hypothetical answers to some of the question arisen in connection with these two inscriptions, they must be connected with the Bdin tradition in the world of letters, beginning from the second half of the 13 th c. and reaching its final shape in the middle of the 14th c.
J
ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕИТЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, т, 4, 1979 г
Нинко Заяков
КЪМ ПРОУЧВАНЕТО НА ЗЛАТАРСТВОТО ВЪВ ВИДИНСКО ПРЕЗ XVIII И XIX ВЕК
8
От досега публикуваните материала и изследвания1, както и от растящия брой колективни находки2 и отделим предмета3 на златарския занаят може още веднъж да се подчертае, че тази живо сраснала се с бита на народа традиция да се употребяват накитн и други предмета с обичайно-обредно предназначение или за задоволяване на практически нужди е била жизнена и процъф-тявала в тясна зависимост от историческите и икономическите условия на земите в сегашния български северозапад.
В произведенията на златарството намират отражение социал ните противоречия, конто слагат отпечатък върху качеството на материала и прецизността на изработката. Последната в някои отношения е била в зависимост от чистотата и вида на материала— злато, сребро, мед и пр. По-богатите и сложни украси несъм-нено увеличавали неколкократно цената на изделието. Така че многообразните форми от всеки вид произведение на златарството говорят както за творческого умение на мансторите, така и за изискванията на пазара. Оскъдните сведения от времето на османского владичество, конто се отнасят до златарите от Видин и Бело-градчик, показват тяхната зависимост от покупателната спосо ноет на нотребителите.
През 1860 г. в казата _^елоградчик получават позволителни за упражняване на различии видове занаяти 114 души майстори, калфи и чираци, между тях и двама златари — Георги Стамен и Стоян Живко.4 Документът не дава възможност да се локализира местожителството на златарите, но по всяка вероятност то е гр. Белоградчик. Към тях няма регистрирани калфи и чираци, как-то това е отбелязано при някои майстори от други занаяти, което говори за недоброго им икономическо състояние и слабого търсене на техните произведения. Това е съвсем закономерен и естествен резултат от големия духовен и стопански крах на населението от Белоградчишко след неуспеха на въетанието от 1850 г.
Освен бедни дюкяни5 и бедни домове те не притежавали ни-Какви други средства за препитание. «Старите майстори живеели скромно и не е имало случай някои да изпъкне с имотността си. Някои от тях имали малки лозя и по някоя нива, а останалите раз-Читали единствено на занаята си.»* Има и изключения. Един от ^Частниците в организирането на въетанието от 1850 г. в Западна България «Вълчо Бочов — златар», записан и подписан в един
116
Нинко Заяков
списък «Влчо чорбаджи», очевидно е притежавал състоявие, за да бъде между първенците на гр. Белоградчик и да прибави към името си социалния белег «чорбаджи».’
Зърнопроизводителният и скотовъдният характер на края до голяма степей пък определят натуралното за плаща) к, форма, която се среща и в началото на XX в."
Безспорно в епохата на Възраждането наред с останалото ма-териално и духовно раздвижване и въздигане златарскнят занаят също е преживял подем. През 1728 г. в гр. Ввдин има 8 еснафа.9 За съжаление поради нуждата от съставянето на документа пред-ставени само от турци. Но щомпрез втората половина на XVII 1в. българите във Видин упражняват 17 професии и занаяти, в това число и златарство,10 без съмнение те и преди това упражня-валн някой от тия професии и занаяти. За тяхната обаче иконо-мнческа нестабилност говорят взетите парични заеми от богати турци и по-заможни българи.11
Преди Освобождението във Видин е имало 25 златарски дю-кяна с 40 души майстори и повече от 60 души калфи и чираци.12 Нямаме преки сведения за броя на златарите и златарските ра-ботилници в Белоградчик. Знае се, че след разгрома на въстани-ците около града през 1850 г. башибозуците се отдавал на безчин-ства в българската махала на Белоградчик, където убиват 12 граж-дани. Между имената на жертвите намираме «златаря Димитра» и «златаря Стамена».13 Щом в хода на това събитие (при това много от неговите етапи идват до нас в откъслечен вид и непълна документация) между малкото регистрирани имена намираме грима българи с упомената прсфесия «златар», не е рисковано и неу-бедително да приемем, че в средата на XIX в. броят на жителите на гр. Белоградчик, упражняващи този занаят, е бил значително по-голям.
Според обичайното право на видинските златари истинското признаване на усталъка на всеки майстор е изисквало работа в самостоятелен дюкян с калфи и чираци. В редки случав двама и повече майстори работели в един дюкян. Такова съдружие е имало между майстори-братя и баща и син (синове), но само временно. Когато някой майстор нямал средства да отвори самостоятелен дюкян, работел у друг майстор «на драм».11 Така както са описани златарските работилници,15 не давал възможност за работа на много хора. Занаятът се усвоявал след продължително чиракуване от 3—4 години и не по-малко от 4 години работа като калфа.16 Едва след такъв период от време, когато се предполага, че занаятът е усвоен, кандидат-майсторът изработвал самостоя-телно по утвърдени модели (лични или подобрени стари образца) комплект от накити: пафти, обици, гривни, пръстен, гердан в техника (лято, ковано, филигран), определена от първомайстора.
Към проучването на златарството във Видинско. ..
117
Този първи самостоятелно изработен от кандидат-майстора комплект е бил предназначен за бъдещата му съпруга. Сватосването противно на местната традиция не е било дело на родители и род-нини на жениха, а на трупа майстори от еснафа начело с първо-майстора.17 За еснафа е било от особено значение запазването на доброто име и семейната чест на неговите членове. Едва след же-нитба утвърденият майстор е могъл да отвори собствен дюкян и да привлича клиента.18
Златарският еснаф във Видин «не е имал писани правила, а се ръководелн по традицията»,19 която регламентирала с голяма точност отпошенията между майсторите, между майстор и рабо-тещите при него калфи и чираци. Ръководството на еснафа, което се избирало всяка година на патронния празник св. Константин и Елена, упражнявал строго и безпристрастно утвърдените от «традицията» изисквания. Например недобросъвестни майстори, конто произвеждали от лош материал и неиздържани в художест-вено отношение предмети, както и за неморални деяния — изма-ма, разгулен живот и др., —били лншавани отправото даимат чираци и калфи, да упражняват занаята за период от време или за инаги. Покякога тия забрани и решения на еснафа били при-вежданн в изпълнение от турските власти.20 Това показва ува-жението, с което се е ползувало ръководството на еснафа пред тур-ската администрация и зачитането на вътрешното самоуправление на тази стокопроизводителна организация. При това трябва да се подчертае, че това е единственият еснаф във Видин, съста-вен изключнтелно от българи. Документите не говорят за турчин-куюмджия нито във Видин,21 нито в Белоградчик, въпреки че голяма част от произведенията на занаята: златни и сребърни чаши, прибери за храна, богато украсени цнгарлъци и др. били предпочитаю! и от богатите турци, а «съблазнително хубавите украшения» били предназначена «за главите на турските одалиски».2* Етническата еднородност преди всичко определи здравите порядки и авторитет на златарския еснаф във Видин.
Златарството се е смятало за почетен, водещ занаят. Неговите майстори се радвали на всеобще уважение. Първомайсторите се славелн не само с изкуството си, но и с внсоконравствен лнчен живот, висока култура и активност в обществения живот.28
Видин като важен търговски, административен и военен цен-тър в земите на българския северозапад естествено е бил и център на занаятите, в това число и златарството. Едно задълбочено про-учване на произведенията на видинските златарп — техника, фор-ми, модели и пр. — очевидно би открило приемственост издрави, устойчиви връзки. Hue си позволяваме само предположението, че независимо от историческите условия, златарският занаят не е прекъевал своето съществуване, така както неговите изделия не са излезли от бита на населението. Напротив. Неотменното
118
Нинко Заяков
място в традиционного облекло и особена роля за определяне социалисте положение на жената в семейството (мома, невеста, жена) и общество™ (имотно състояние) ги правят винаги необходи-ми и търсени.
Констатацията, че «през XVI в. в България златарското из-куство било на внсоко художествено равнище, което определило пътя на по-нататъшното развитие в тази облает»,25 може да се приеме косвено и за Видин, чиито златари през XVII в. се учат от чипровските,26 зада достигнат широка известност през XVIIIb., да се налагат като водещи във филиграна през XIX в.27 и да издигнат Видин в «най-ранният център на бижутерия у нас.»28
В подкрепа на горната теза ще приведем и факта, че българс-кият елемент през петте века османско владичество във Видинско е променял числеността си, но не е прекъснал битуването си нито в центъра, нито в областта. На асимилаторскпте тенденции на поробителя българите противопоставили своята етническа само-битност, в това число и облеклото и накитите, конто може би и по-ради това показват голяма устойчивост и консервативност до Освобождение™.
Само Видин не е бил в състояние да отговори на голямата нужда от златарски изделия, независимо че «Далеч покрай Дунава, Влашко и Сърбия се е носело името на видинския златарин. Ня-ма панаир, на който да не е стъпил неговият крак . . ,»29 Това се обяснява не само с качество™ на стеките, но и с «предприемчи-востта на видинския златарин»,30 който обаче е разчитал преди всичко на местния консуматор, с когото е поддържал постоянен контакт чрез ежеседмичнпя пазар в четвъртък31 и съборите по селата.32
Освен Видин в тази част на българските земи златарски център е бил и гр. Белоградчик. В подкрепа на това твърдение идва и намерената през 1967 г. колективна находка от накити край града,33 която носи белези, характерни за произведенията на зла-т ар ите-дюкмеджи и.3 4
Голямото количество еднообразни накити и наличие™ на го-тови детайли, както и полуобработен и резервен материал говорят убедително, че собственикът на съкровището е бит майстор-златар, който при неизвестна обстоятелства е бил принуден да скрие стоката си. Този факт сам по себе си прави находката уни-кал на, защото дава възможност да се види в цялост производстве-ният репертоар на едва златарска работплннца далеч отпреди Освобожден и ето.
Качество™ на материала — посребрена мед — и грубата техника — леене и коване — показват, че продукцнята е предназначена за широките слоеве градско и селско население. Or пръв поглед се вижда, че накитите са серийно производство с опростена
Към проучването на злата рството във Видииско . . .
119
украса и елементарни художествени решения. При обиците разнообразие е търсено само в броя на висулките и запълването на никои розети с цветни стъкълца. Може би не толкова вкусът на потребителя е определял производството на тия накити, колкого достъпната им цена. Големият брой обици, пръстени и прешлени (плочки) за метален булчински венец показва, че те задоволяват местната традиция от тия неотменни атрибути в сватбения обред: пръстени за младоженците, обици и сватбен венец за младожен-ката.
Преобладават два вида обици.
1. Наушници от сферично тяло, изрязано хоризонтално в горния край, съставено от две еднакви половинки, изчукани върху матрица и съединени помежду си с тясна пластинка. Елипсо-видният отвор в горния край е затворен с две пластинки, към конто се закопчава с шарнир малка полукръгла халка. В средата на всяка половинка има запоена по една малка розетка с цветообразен орнамент, имитация на филигран. Върху съединптелната пластина има симетрично разположени три ажурни чашковидни розети: долната завършва с халка и на нея във всички случаи има окачена висулка, а другите две могат да бъдат запълнени с черве-ни стъкълца или свободни (обр. 1, 44 бр.). Същите наушници имат и друга разновидност — увеличен е броят на висулките, окачени под страничните чашковидни розети (обр. 2, 22 бр.). Сферичного тяло е в две големини. Такнва наушници работят през XIX в. врачанските златари.33
2. Наушници със сферично тяло, затворено, ажурно. Състои се от две полусфери, изчукани на матрица с имитация на филигран, съединени по хоризонтала с тънка пластинка. На върха на едната полусфера е монтирана силно извита полукръгла халка с шарнир, а на срещуположния край — чашковидна ажурна ро-зета с цветно стъкло (обр. 3, 30 бр.). Когато тази розета завършва с халка и висулка, върху съединяващата двете полусфери пластинка има две симетрично разположени розети, конто могат да бъдат иукрасени с цветни стъкла (обр. 4, 116 6р.). Незначителен е броят на наушници от този модел, към конто има монтирани по 3 (обр. 5), 5, 6 или 7 висулки (общо 8 бр.).
Обици със сферично ажурно тяло, имитация на филигран, има намерени в погребение в дефилето на р. Лева.36 Те повтарят по-стар образец, характерен за Средновековието.37
Отделяй обици от типа на арпалиите (обр. 6, 3 бр. и обр. 7, 2 бр.), лети от бронз, показват, че тази техника не е вече популярна или майсторът-златар не е практикувал производството на груби, лети накити. Възможно е тези образци да са пазени като су-ровина *за претопяване. Но по всичко личи, че типът «видински обици.» (обр. 8, 2 бр.) и «арпалии» (обр. 9, 1 бр.)38 не е влизал 1в
120
Нинко Заяков
номенклатурата на производителя, защото начинът на производство при тях изисква много време и труд.
Вероятно за ремонт е постъпил и един чифт обици с подбрад-ник (обр. 10), съставени от две плочки, свързани подвижно в отвесен ред, с прикачени 4 верижки, конто завършват накрая с цве>-топодобни ажурни плочки.	»•
На второ място по количество след обиците се нареждат пръ-стените. И тук няма разнообразие в модели, техника и украса. Основен вид са столоватите, наречени още «кошничари» пръстени (обр. 11, 54 бр.), конто имат различна по големина халка и горно цилиндрвчно тяло, но еднакво оформление. Изработенн са от лита, орнаментирана с имитация на филигран халка, запоена към основата на цилиндъра и украсена с три, орнаментирани с гранули розети. Цилиндричното тяло е лято от бронз, кухо и украсено в горната лицева страна с лята, орнаментирана с гранулки кръгла плоча (обр. 12). Столоватите пръстени се радват на широко раз-пространение през целия XIX век.3*
Може би най-ценното, което заслужава и 'най-голям интерес в находката, са групата накити, предназначени за полагане вър-ху челото — прочел ник, и главата — булчински венец.40 J Висулките, предназначени за направа на прочелник, се със-тоят от два модела лети, орнаментирани с гранули плочки, към всяка от тях има по две метални висулки с изрязани със замба ажурни орнамента (обр. 13). Има запазена и част от прочелник — лента от конопено платно, червен цвят, с пришити метални плочки (обр. 14).41
Плочките за булчински венец са лети в пет почти еднакви по форма, но различии по големина калъпи от еднаква по качество месингова сплав. Майсторът е потърсил разнообразие в ширина-та и дължината на плочките (обр. 15, 36x20 мм, 100 бр.; обр. 16, 37x22 мм, 142 бр.; обр. 17, 37x21 мм, 28 бр.; обр. 18, 40x25 мм, 12 бр. и обр. 19, 29x21 мм, 28 бр.) и незначително в орнаментите, конто са постигнати с имитация на филигранена жичка с четири-или осмолистен цветообразен мотив с гранули. В центъра па всяка плочка има цилиндрична розета, обогатена с 4 кръстообразно разположени тръбички от филигранена тел. Общата форма на плочките е листовидна със заострен връх и права основа, на коя-то има три шарнирни тръбички от филигранена тел Встрани от розетата, заета от червени или сини стъкълца или цветна стъкле-на паста, са разположени по две, добре оформени в орнамента дупки. През тях и през тръбичките на основата е минавала съе-динителна нишка (конец), която е свързвала плочките в накит. Освен нанизани възможно е плочките да са били пришивани вър-ху лента плат. Накитът е минавал ореолообразно върху главата и е завършвал нависочината на ушитекъдето задватаму края били окачвани наушници. Не е приемливо определянето на подобии
Към проучването на златарството във Видинско. ..
121
Обр. 1
4
_ 2
122
Нин ко За яков
Обр. 2
Към проуч ването на здатарстзото във Видинско.. .
123
плочки като части от метални колани.42 От модел обр. 18 има 'само 12' броя плочки—напълно достатъчни за един венец, а от обр. 17 и 19 — по 28 броя, вероятно за по два венеца.
Евтиният материал и лятата техника, както и голямото количество показват, че венците са адресирани към широкия потре-бител, и то във време, когато традицията да се носят венци от не-рестите е била още сил на.
Димитър Маринов извършва етнографски проучвания в Северозападна България малко преди и след Освобождението. За «златня венец», «лакатник», «медник» той пише: «Някога, преди 50—60 години, във всичките села невестата е носила медник, който в разните племена, ако и да носи разно име, но по форма си ебил почти еднакъв» ... «а днес се намират в по-заможни къщи и то останали от прадеда.»43 Още през първата половина на XIX в. традицията да се носят метални венци от невестите е силно раз-колебана и се ползуват «за послуга»стари такива, конто се връ щат след сватбата на „собствениците им. Ограничената употреба и отмиране на тоя накит трябва да са били почувствувани най-напред от златарите — зависима в известна степей от интервенте на купувачите, което ни кара да приемем, че те преустановяват изработването на невестински венци преди XIX в.
Независимо че някои накити (столовати пръстени наприм.) имат производители и купувачи и през XIX в., находката от Бело1 градчик показва производството на златарска работилница далеч преди това (вероятно XVIII в.)
Изложеният материал дава възможност да се направи изво-дът, че златарският занаят почива на една стара традиция във Вп-динско и че освен Видин и Белоградчик е бил център на златар-ското изкуство.
Б Е Л Е Ж К И
1	Джонова, Д. Археологически данни за селската носия в Северозападна България през XIV в. Изв. Етногр. инет, и музей, № 3, 1958, с. 39—59; Атанасова. Й. Средновековни накити от Видннско. Изв. муз. Северозап. България, т. I, 1977, с. 231— 246; Филипова Ц. Находка от сребърни накити н монети от с. Пешаково, Видинско. Музеи и памет. култ., №3,1966, с. 5—8; срв. Йешева, Р. Старинни български наушници н обици. Изв Етногр. инет, и музей, № 5, 1962, с. 107, 109, 112—114, 12 3 и 124.
2	На 13 юли 1967 г. прн изкопни работи в мест. Третата плоча на около. 1 км .югозападно от гр. Белоградчик работниците Йордан Стефанов Ницов и Адександър Димитров Петров попадат на глинена стомна с богата ко-лекция от накити. Намерените изделия на златарсквя занаят тежат 4,920 кг.
Находката се пази в музея в гр. Белоградчик.
Окръжен нсторическн музей (ОИМ)— Видин, Е, арх. № 6, с. 29.
3	ОИМ— Видин, притежава богата колекция от произведения на златар-ския занаят. Наушници, обици, пръстени, гривни, пафти, колиета и др. могат, все още да се намерят във всяко селнще на окръга.
4	НБКМ, ор. отд., ф. 27, а. е. 326.
6	Каниц, Ф. Дунавска България и Балканът, С., 1932, с. 60; ОИМ — Видин, Е, арх. № 6, с. 8.
124
Нинко Заяков
* 6){1М— Видин, Е. арх. № 6, с. 1.
7	Димитров, Стр. Въстанието от 1850 година в България, С., 1972 с. 67, 72, 82, 83 и 108.
8	ОИМ— Видин, Е, арх. № 6, с. 1.
9	НБКМ, QAK, 37/27.
10	Гандев, Хр. Проникването и укрепването на българите във Видин къ.м края на XVII и през XVJII в. Йзв. Етногр. инет, и музей, № 4. 1961, с. 15 и 16.
11	Пак там, с. 16.
12	Г. Т. Д. (Г. Данаилов ) Видинските златари. Бълг. иконом. дружество, № 10, 1903, с. 682. Авторът съобщава, че «В турско време златарството във Видин е било един добре организиран, голям и богат занаят».
13	Г. Димитров Г. Княжество България, т. И, Пловдив, 1896, с. 158: «Златаря Димитра» и «Златаря Стамена»; Димитров, Стр. Цит. съч., с. 108; «златаря Димитър, златаря Симеон»(!).
14	Г. Т. Д Цит. съч., с. 682; ОИМ— Видин, Е, арх. № 6, с. 5. Каниц, Ф. Цит. съч., с. 60; ОИМ— Видин, Е, арх. № 6, с. 5.
16	Г. Т. Д. Цит. съч., с. 682; ОИМ— Видин, Е, арх. № 6, с. 1—3, 22 и 23.
17	ОИМ— Видин, Е, арх. № 6, с. 10, 23 и 24.
18	Г. 7. Д. Пак там. ОИМ— Видин, Е, арх. № 6, с. 24.
19	Г. Т. Д Пак там. ОИМ— Видин, Е, арх. № 6, с. 21.
20	Г. Т. Д. Пак там.
21	В списък на пришелци-еснафн в гр. Видин, съставен от турските власти, на едно място има изброени имената на 17 златари: Тодор, Кремен, Никола, Иван, Кръстю, Ангел, Стефан, Васил, Пенс, Томе, Петре с калфата му Иван, Първан, Сава, Ангел, Митре, друг Ангел, а на друго място още 5; майстор Михал и чирака му Ангел, майстор Янаки и калфата му Гошо, майстор Гошо.— НБКМ, ор. отд., Вд 118/7, ОИМ— Вндии, Е, арх. № 6. с. 24.
22	Каниц, Ф. Цит. съч , с. 60.
23	ОИМ— Видин, Е, арх. № 6, с. 3, 10, 27 и 28.
24	Друмев, Д. Златарско изкуство, С., 1976. с. 58; Дешева, Р. Цит. съч., с. 104—114.
25	Друмев, Д. Цит. съч., с. 26.
24	Пак там.
27	Пак там, с. 36, 40, 46 и 71.
28	Мавродинов, Н. Изкуството на Българсксто възраждане, С., 1957. с. 233; в документ от 1875 г. се споменава бижутерией магазин в гр. Видин.— НБКМ, ор. отд., ф. 26, а. е. 239.
26	Г. Т. Д. Цит. съч., с. 681.
30	Пак там.
31	Резолюция от 4.IX.1862 г., поставена върху молба на търговци от Видин, свидетелствува, че ежеседмичен пазарен ден на града е бил четвър-тък.— НБКМ, ор. отд., ф. 26, а. е. 826.
32	ОИМ— Видин, арх. № 6, с. 1 и 25.
33	Вж. тук, бележка 2.
;4	Друмев, Д. Цит. съч., с, 47:«Дюкмеджии били и онвя майстори, конто работсли в no-малките селища и за своего производство употребявали евтиии материал?! и сплави. Тяхната клиентела била главно измежду бедного град-ско и селско население.»
30	Георгиева С. и Д . Бучински,С.чсц)сло златарство във Враца, С., 1959, с. 86, срв. обр. 11—13 на с. 87, изработени от Симеон Банишки, който през 1812 г. е вече известен златар (вж. с. 53 и 54), и обр. 1 и 2 на с. 269— брои-зови матрицп ст П. Пльочарски (1854— 1927) (вж. с. 54); Дешева, Р. Цит. съч., с. 93, табл. VII, обр. 35 и 36, с. 117: «Накитнте от обр. 33—37 представляват образци от серийно производство, предназначено за широкая пазар. Условно те могат да бъдат отнесени към края на XVII в.»
Към проучването на златарството във Видинско. . .
125
>в Георгиева, С. и Бучински, Д. Цит съч., с. 82, с. 83, обр, 8.
37	Друмев, Д .Цит. съч., с. 561 (вж. 540, обр. 680) и 560 (вж. с. 530, 649).
38	За подобии обици вж.: Пешева, Г. Цит. съч., с. 94 и 95; Велела, М. Българска двупрестилчена носил. С., 1963, с. 90, обр. Ж, датиран «средата, ла XIX в.»; Георгиева С. и Бучински Д. Цит. съч. На с. 209 е поместена брои-зова матрица (обр. 4), а на с.201 е показан бронзов модел за отливане на подобна обица (обр. 7), използувани от П.Пльочарски, който вероятно гие наследил от по-стари майстори; Друмев, Д.'Цит. съч., с. 540, обр. 679,датиран на с. 561: «първата половина на XIX в.».
88	Срв. Костов Ст.нД. Е. Петева Селеки бит и изкуство в Софийско, С., 1935, с. 177; Георгиева С. и Бучински Д.Цит. съч., с. 112, 113, обр. 3—5, с 206, 207, обр. 1—19; Д. Друмев, Цит. съч., с. 472, обр. 512, 514—516, и с. 554.
40	Срв. Петева, Е. Български народни накити. Изв. Народ, етногр. музей, год. VI, С., 1926, с. 72, обр. 35.
41	Срв. Друмев, Д.Цит. съч., с. 478, обр. 529; този вид висулки грешно се сочат като обици у Георгиева С. и Д. Бучински Цит. съч., с. 91, обр. 2.
43	Георгиева С. и Д. Бучински, Цит. съч., с. 116 и 117, обр. 5, 6 и 7. Авто-рите определят обр. 5 (срв. тук с. 8, обр. 19) като «Бронзова отливана украса с камък в средата», без да ерчат за какъв накит е предназначена (!),а обр. 6 и 7 (срв. тук с8, обр. 15—18) — «прешлен от метален колан». Това колебание отпада в полза на булчинския венец дори при бегло сравнение с бронээ-витс матрици и оловните модели, поместени на с. 209, табл. LXV, обр.7—Ц и 12-18, с, 211, табл. LXVI, обр. 8-18 и с. 213, табл. LXVIH, обр. 1—5.
43	Маринов, Д. Жива старина, кн. Ill, Русе, 1892, с. 104 и 105.
К ИЗУЧЕНИЮ ЮВЕЛИРНОГО ДЕЛА В ВИДИНСКОМ КРАЕ
В XIX ВЕКЕ
Нинка Заяков
Резюме	•• J
I •
На основе документов и архивных материалов выясняются некоторые стороны и обогащаются знания о развитии ювелирного дела и распрббтра-нении золотых изделий на территории Видинского края. Доказывается, что не только Видии, но и г.Белоградчик был центром ювелирного ремесла. Широкие слои городского и сельского населения могли приобрести дешевые украшения, сработанные мастерами-ювелирами Белоградчика. Эта точка зрения подтверждается и коллективной находкой украшений около г. Белоградчика в 1967 году.	। •
Большое количество однообразных украшений, готовых деталей и 'слитков убедительно свидетельствуют о том, что собственник клада был мастером золотых дел. Этот факт делает находку уникальной,так как дает возможность судить об изготовлении золотых украшений в одной из ювелирных мастерских Видиндского края до Освобожения от турецкого ига.
THE DEVELOPMENT OF GOLDSMITHERY IN THE VIDIN REGION {DURING THE 19TH CENTURY
Ninko Zayakov
Summary
On the basis of documents and archival materials seme aspects of the de* velopment of the goldsmith's craftsmanship and the spreading of gold articles in the lands of Vidin region are explained in more details than before.The author proves that not only the town of Vidin but also the town of Belograd-chik had been a goldsmith’s centre, which master-goldsmiths produced cheap jewellry for the urban and rural population. The collective find of jewellry in 1967 near the town of Belogradchik comes to prove that statement.
The great quantity of uniform jewellry and the presence of ready-made details and material for themjpoint to the fact that the owner of the treasure was a master-goldsmith. What makes this find unique is the opportunity it gives to us to get an idea of the produce as a whole of a goldsmith’s workshop in this region before the Liberation.
ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕИТЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, т. 4, 1979 г.
Н. с. Йорданка Майкова
СРЕДСТВА И ПОХВАТИ ЗА ЛЕКУВАНЕТО НА БОЛЕСТТА ЕПИЛЕПСИЯ ОТ НАРОДНИ ЛЕЧИТЕЛИ ВЪВ ВРАЧАНСКО
9
Всекидневният лечебен опит на населенного от Врачанския край е способствувал за формирането на определена медицински знания за средствата и похватите при лекуването на болестта епнлепсия от местните пародии лечители. Срещана често като за-боляване сред местного население до началото на нашия век, тя започва обикновено в детска или юношеска възраст, поради което в иякои селища на окръга е позната под името «детинската более»1. В народная говор'я откриваме и под други наименования— «прнпадчивата», «нийёлата», «лошата более», «снамёрничавата». (с. Зверино, Згориград, Хайредин, Манйстирище, Лесура, Бау-рене и др.).
По своята меднцнйскй същност епилепсията представлява клинически много разновидни епизодични разстройства на цен-тралната нервна система в резултат на различии по сила токсични, възпалителни или травмени влияния.2
И според народннте представи болестта има многообразии проявления. Най-често' за заболяване от епилепсия народът сочи припадъците със загуба на съзнание, известии в научната медицина под името епилептичен голям припадък (Epilepsia grand mal)3. Смята се, че па епнлептична основа са и заболявания като парализа на лицевата мускулатура, временната загуба на зрение или слух, схващанията на крайницнте и световъртежа. «Они са се-дъмдесё и сёдъм вйдове, ама за сёдъм от них лек нёма» (Радка Иванчова, 54 год. с. Зверино).
До истинските причини за възннкването на епилепсията ня-когашното местно население не е могло да достигне, поради което е търсило други пътища, за да си обясни нейното появяване. В народного образно мнелене представите за произхода й са чисто мнтични и са предизвикани от вярата в съществуването на змейове, самодиви и други зли сили, конто спохождали човека в недобър час.4 Тези представи са сравнително уртоДчиви и продължават да съществуват и до днес, особено сред по-възрастното население от селата на окръга.
Заболяването от епилепсия в с. Згориград се отдава на злополучного минаване на болния през места, обитавани от самодиви. Там той «нагазвал» самодивското «игрище» или самодив-ската «софра», с което разсърдвал самодивите и те го поболявали. Тази народна представа за етиологията на заболяването е намерила отражение в баявка от «срешнато», записана в Бяла Сла-
132
Н . с. Йорданка Майкова
тина.6 В нея освен споменаването на самодивите като причинител-ки на болестта се сочи и един от най-характерните й симптома— загубата на съзнание: «Срёщнали го триста самодйви, с триста клъци. с триста мъждрацп, та го в глава удари, та му мбзъка размъти».
В Белослатинско произходът на болестта според най-старите осведомители се свързва с дявола, което наложило в народно-лечебната практика лекуването й да става по църковен пътс под-лагане на пост и молитва, ходене по манастири и правене на оброни.6
В повечето селища на окръга населението е склонно да си обяснява заболяването с по-рационални знания. Епилепсията е или наследствена (с. Търнак), или се придобива «от уплаха» при силна нервна възбуда (с. Баурене, Зверико, Манастирище, Михайлово, Игнатица, Лесура).
2 «Таа бблкя се получава най-мнбго от страхове — разказва жена на 69 години от с. Баурене, която е боледувала от епилеп-сия. — Коги бех манёчка, мёне ме гони бёсно куче и я се сйлно уплаших. Друг път ме набоде едно бичё, ама ма прёфръли през нёго чак. Остапах си здрава, ама като се пропрах, а я падам. Коги ша ладна, знам и ша извйкам, ама когй да стана — не знам нйщо, що е ставало с мёне. И зъби си трошйх, и езйк си преядах, и глава си трошйх, и постйх, и конкавах се, и по цръкви одйх . . -и не помага, и не помага».
Силната нервна възбуда понякога предизвиква възобновя-ване на епилептичните припадъци. Затихнали и почти забравени в продължение на блнзо десет години от жена, боледувала от епи-лепсия и излекувана от лечителка от с. Ззерино, припадъците на болестта се възобновили след силно емоционално преживяване на болната при смъртта на майка й.
Освен свързаните с демонологичните представи на местного население обяснения за произхода на болестта срещат се, макар и рядко, случаи, когато причините за Заболяването се обясняваг с неспазването на някой установени оттрадицията забрани в опре-делени дни от календарната година. Вярва се, че работенето в празник или измиването на косата през Русалската неделя например водело го заболяване от «лошата более» (с. Зверино, Игнатица, Боденц). «Много варднеме, некоги през Русалската нёделя. Нищо на пйпвааме нйкаква работи не зафащаме, ёле-па да пёреш или да се укъпеш — никоги! Вардееме, оти «сна-мёрпичавата» е много нийёла болеет! Да ти не дава Господ! (с.Манастирище, Пена Филчова, 82 г.).
Многовековната лечебна практика на местного население е установила определёни знания за епилепсията — една своеобраз-
Средства за лекуването на епилепсия от пародии лечители.
133
па народна диагностика, според която местните лечители я позна-Бат и подбират съответните начини за лечението й. Епилептич-ните припадъци се отлнчават от припадъците от друго естество по посиняването на пръстите на ръпете от ноктите до средната стара, появяването на сини кръгове под очите, бликащата пянаот устата и конвулсивните движения на цялото тяло, след което болният загубва съзнание. Тази народна диагноза почти напълно се покрива с определянето на епилептичпия голям припадък от съвременната научна медицина, кояфо също взема като главен по-казател за наличието на Epilepsia grand trial именно краткотрай-ното субективно усещане за началото на припадъка, т. нар. «аура», която "е последвана от внезапно падане с вик, със стягане на че-люстите и понякога с отхапване на езика, с прекомерно отделяне па слюнка, опъванена крайннците и свиване на юмруците, с постепенно започващо шумно хъркащо дишане, което преминава в спокойна кома за кратко или по-продължително време.7
Повсеместно из окръга е разпространено вярването, че при-падналият болен от епилепсия не бива да се докосва или пре-мества, а още по-малко да се правият опити за лечение с билки по време на самия припадък. «Такъв болнйк не се пипа»,8 «не се кръти от тава место, додё не превоюва».9 Смята се, че докоснатата част от тялото на припадналия ше осакатее, поради което стрикт-но са спазвали тази забрана.
По отношение периодичността на припадъците се знае, че те се повтарят на интервали от един-два пъти в месеца до един-два пъти в годинага.
В зависимост от произхода на болестта, свързван с демони-зуванн същества, у местного население са се натрупали и съот-ветни познания за профилактика и лечение, в конто рационалното и ирациоиалното се преплитат, като натрупаният мвоговековен опит на народа върви често успоредно с религиозната вяра, с култа и магията. 10
Източник на лечебни знания за лекуването й е бил народният масов опит, който обаче е бил практикуван най-вече от хора, носители на известен професионализъм в народнолечебната практика. Това са лица, конто са упражнявали магическа дейност и са притежавали някой спецнални знания, предавани от поколение на поколение, докато се утвърдят като семейна традиция.
Във Врачанско болестта епилепсия са лекували народни лечители, паричани «баячи» или «запайвачи», конто не са тясно специализирани в лекуването само на епилептични припадъци. При тях са идвали и във връзка с други болести — да «побаят» от сурма и металк’ я, от червёнка и урочасало.
От досегашните проучвания в окръга по народна медицина и по-специално по разглежданата тема установихме, че най-
134
Н. с. Йорданка Майкова
популярно лечители на епилепсия са Пена Филчова, 83 г., от с. Ма-настирище, Радка Иванчова, 55 г. и Велика Танина, 75 г. от с. Зверине, Йонка Котова, 79 г. от с. Згориград, Гана Ганчова, 69 г., от с. Лесура и Стефан Бонов, 71 г., от с. Михайлово.
Посочените села, в конто живеят и практикуват народните лечители, както и селищата, посоченп във връзка с темата от други източници, представят местного българско население от планин-ския, полупланинския и равнинния район на окръга, което ще рече, че териториално проучването обхваща цялостно региона и ще даде обобщена представа за народного мислене, за народно-медицинските знания за болестта и за средствата и похватите, към конто се прибягва при опитите за лекуването й.
Народнолечебната традиция при лекуването на епилепсия във Врачанскпя край включва широко разгърнат кръг отобреди за здраве, магически действия, насочени против злата сила, предизвикала заболяването и култовп жертвоприношения, це-лящи умилостивяването й.
Местните лечители пристъпват към изпълнение на лечебния процес не по всяко време, а в определени дни от седмицата — най-често вторник или четвъртък. За най-подходящи дни в годииата за прилаганите лечебны процедури се смятат Сирии четвъртък, Спасовден или Велики четвъртък. При започване на лечението на тези дни се очаква сигурен лечебен ефект (с. Манастирище, Михайлово, Зверино, Лесура).
Масово разпространена в окръга практика е лекуването на болестта да започва с т. нар. «мёрене» и «обйране» на болния. «Мёренето» става със свилени конци от различии «вёри» (цветове) с различен брой за разглежданите селища — 3) за с. Зверино). 7 (за с. Манастирище) и 9 (отоново в с. Зверино, но при друга баячка). С тях лечителят премерва ръета на болния, след това ги свива в едка топка със събраните след «обйрането» му кичурчета коси, отрязани с «ножлё нерязало» от четирн места на главата, на кръет, с изрязаните нокти на ръцете и краката, с топка восък от «напущен» (изоставен) кошер и «чиста пара» (с. Манастирище) или с яйце, набодено с «игла небодена», в която евдянатедпният от свилените конци (с. Зверино), провира седо три пъти през облечена дреха на болния (с. Лесура, Михайлово), затваря се в дупка, издълбана от баячката със евърдел в ствола па върба, ако болният е жена или на лиляк, акоболнияте мъж, на височи-на, отговаряща на ръета му (с. Манастирище), нзгаря се, хвьрля се във вода или се заравя в земята, където в продължецие на два-десет дни бабата всяка сутрин предп изгрев слънце ще полива мцетото с вряла вода (с. Зверино).
Изхвърлянето на топката е съпроводено от своеобразна вер-бална магия, адресирана към въображаемия дух на болестта:
Средства за лекуването наепилепсия от пародии лечители. . .	135
«Кога се върне косата на главата, кога се върнат нбфтите на ръцёте и краката, кога се върне тва яйце у кокбшката, дек го е снесла, тогйва таа более да се върне при .... (името на болния) (с. Зверино, Велика Танина, 75 г.), или «Да йзгоря я тебе, да не изгорит тн . . . .» (с. Зверино, Радка Иванчева, 55 г.).
В Оряховския край болния «мёрели» с пръчка от «небрат-ствена» шипка (без разклонения), дълга колкото боят му. С увити около кея девет свилени конци тя била свивана на кръг и пускана в котел с вода заедно с яйце от черна кокошка — първескиня, с монета (намерена или открадната пара») и части от ноктите и косите на болния, «обрани» предварително от него.
Водата стопляли така, че да не става нужда да я разхлаждат н с нея поливали болния, конто заставал в корито върху шипкова пръчка. Внимавало се да не се разлее вода извън коритото, за-щото «не е на добро». След «поливките» пръчката, дрехите на болния и яйцето закопавали в земята на мястото, където е настъпил последният припадък. Следвали «обрйчапе» и «зарйчане» на болния. Билки не се препоръчват.
В лдаиинските селища на окръга (с. Зверино, Игнатица, Очиндсл) лекуването на епилепсия включва «мерене» и «обиране» на болния, баялни формули с магически отпъдителён характер и даване на отвара от лековити билки.
Най-усложнено като лечебен акт е л’екуването на епилеп-тично болн’и в равниния район (с. Манастирище, Михайлово, Бауррне, Лесура).
«Мереното» и «обйрането» в с. Манастирище нзвършвали рано сутрин преди изгрев слънце. Болният, който е пренощувал в дома на.баячката, лягал на легло «гол голецйчък», къ го е майкя родила», с.опънатн ветрами ръце и крака. Баячката започвала да го мери със свидените конци от десния крак до лявата ръка и от левйя кррк др дясната ръка. Конците се кръстосват на корема, където бабата е сложила «туртичка» (питка) от «чист восък» (взет направо от кошера) и' върху нея — «чиста пара» (сребърна монета). При опъването на всеки от свилените конци тя бае: «Сёдем свили, сёдем вёри. Чист восък, чиста пара. Сёдем пътища — един кръето-път. Когц дбдеш — там да го камёрпш! От нёго кръф нёма да пйеш п мёсо нёма да едёш! Коги дбдеш—там ша годйриш!» (с.Мана-стпршце, Пена Филчова, 83 г.).
,Сдед «мёренето». се пристъпва към «обйрането» на части от ноктите и косите на болния и преобличането му в нова дреха (потник или камизола), която той не бива да сваля от себе си в продължение на четиредесет дни.
В края на първия ден от лечението болният се «запбйва» с билки.
След двадесет дни той отново идва при баячката, като носи
136
Н. с. Йорданка Майкова
със себе си питка, омесена само със сода и голяма колкото бивол-ско око, шише с вино, три броя подкови, шепа зоб и два вълнени конеца с червей и жълт цвят. Още на същата вечер лечителката завързва червения конец с нанизана на него «чиста парй» на пред-варително избран извън селото шипков храст, с което действие го «белёжи». До корените му оставя питката, шишето с вино, трите подкови и шепата зоб, като произнася следната баял на формула: «Шйпко, леб ти носа — да ядёш зоб ти носа — коня да си назббеш, подкови ти носа — коня да си подковёш, вино ти носа — да са напйеш и парй ти носа — да са откупиш, да обикблиш на земята ширинёто, на неббто висинёто — цер и лек да му намёриш!»
Болният не придружава баячката извън селото. Той е останал в дома й, където ще пренощува със завързан на ръката му жълт конец. Рано на другата сутрин, преди изгрев слънце, баячката ще го заведе със себе си при шипката. Там ще избере най-дългата от пръчките й, ще я разцепи по средата от основата нагоре, без да стига края и ще накара болния да се провре през получилата се дупка. След това ще му даде да изяде питката и да пийне отви-ното, пренощували под шипката, а после ще свали от нея червения конец и ще го завърже на ръката на болния. Жълтият конец, бил до тогава на ръката му, ще омотае около стъблото на шипката, наричайки: «Шйпко, досега си била бёла и чървёна, от сега ще бъдеш жълта и зелёна! До сега . . . (името на болния) е бил жълт и зелён, от сегё ще бъде бел и чървён!»
С това приключва вторият етап от лечението.
Последнпят етап, третият, се провежда след нови двадесет дни,т. е. на четиридесетия ден от началото на лечебните проце-дури. Тогава, рано преди изгрев слънце, болният отново излиза с баячката извън селото. Там тя изкопава в земята дупка като ту-нел и го кара да се провре през нея. После сваля дрехата, с която е «обрён», отново взема «остриг» от косите му, пуска ги в изко-паната дупка, срива земята над нея и повтаря до трипъти:«3ё-мльо, четйресе дёна е постйл и теглйл, тук остйа! Тё му теглото, тё му косата, тё му сйчкото! Къ се слйча землята от брегавёте, такй да се слети злин’ёто от . . . (името на болния).
С това се затваря целият цикъл от обредни и магически действия. Веднага след него болният се повежда по посока на селото, без да му се позволява да се обръща или да говори, за да не тръгне след него и болестта, която са отделили от тялото му и са заро-вили в земята.11
Меренето и обирането на епилептично болни в почти всички споменати селища е аналогично с това в с. Манастирище, докато практиките за по-нататъшното провеждане на лечебния процес са различии.
Магического провиране през стъблото на шипка «от чужд топрак» в с. Лесура и Михайлово завършвало с още една маги
Средства за лекуването на епилепсия от народни лечнтели. . .	137
чески осмислена обредна практика. Лечителите заколвали в ос-новата на шипковия храст черно пиле, вземали в чашка малко от кръвта му, примесена с кръв от болния, събрана след одрасква-нето му с острие по врата (с. Лесура) или по ръцете (с. Михайлово), пускали вътре използуваните от тях билки и давали на болния да изпие съдържанието на чашката.12
По-често лечението приключва с «поливки» на болния на кръс-топът, при река или в дома му с вода, в която са сварени лековити треви и която е засилила своего магическо въздействие поради пренощуването си «под звездйте» (с. Зверино, Згориград, Караш). Обяснението на този способ на лечение свързваме с народната вяра в силата на билките, в очистителната сила на водата, в ми-стичната атмосфера, която се създава в процеса на лечението и която изиграва немалка роля за душевного успокоение на болния.
В окръга се среща и т. нар. лекуване чрез заораване на болния, като баячката го отвежда под орехово дърво и го обикаля три пъти с ралник и търнокоп (с. Караш13) или го лекува у дома св, като след меренето и обирането му в ръка с яйце, прободено с игла «небодена», го обикаля три пъти, надкрачва го и бае: ако е момче — «Коги подйриш мёне за жена, тогйва тйа более да те подйри!», а ако е момиче — «Сама макя родила, сама лек дирй-ла!» (с. Зверино, Велика Танина, 75 г.).
В обредния комплекс от магически действия, извършвани при лекуването на епилепсия във Врачанско, има заложен дълбок рационален смнсъл, проверен от многовековния опит на насе-лението. Употребата па редица средства за физическо въздействие каквито в случая са «поливките» с вода — една старинна обредна практика с катартичен характер — съдържа освен лечебно въздействие на билките, сварени в нея, и съдорегулиращо действие на водата върху капилярната мрежа на кожата.14
Забраната на болния да секъпе в определен срок от време, макар да се обяснява по магичен начин, също цели в основата си предпазването му от евентуална простуда, която би усложнила хода на болестта.
Съпровождането на лечението с баялни слова, произнасяни при особена обстановка, в уречено време и шепнешком, носи в себе си определен психотерапевтичен ефект, то е «преживяване за болния и е неизбежно евързано с психични въздействия».15 Със средствата на народната психотерапия, конто най-често прие-мат магически облик, лечителите обезпечават за болния съответ-ната психологическа атмосфера. Без да съзнават истинската роля на баялната формула, чрез нея те противопоставят на създалото се в резултат на епилептичния прппадък възбудно огнище в мозъка на болния ново възбудно огнище, което подтиска първото. Баянки като: «Запйлила се цёревица, нйщо не е могло да я угёси,
138	Н. с. Йорданка Майкова
угасила я е зелёна тревйца и студёна водица. Разболёла ми се .  (името на болния) нйщо цер не е могло да йдадёдала и го Божа майка!» (с. Зверино, Радка Ивапчева, 55 г.) или «Господи Боже врътйка да отврътй, делёнка да не делёе, оманя да омае, йзпъд^да лзпъди, страшнйк да устраши! Когй се върпе тба кошер у тва кошерйще, тогйва таа более да го подйри! И когй се върне та авлйга у тва гнездо да мъти, тогйва таа более да го подйри! И когй доде таа самодйва с таа лъжйпа да куса, тогйва таа более да го подйри!» (с. Манастирище, Пена Филчова, 83 г.), конто се изговарят, докато се приготви отварата от билки за «запбйването» на болния, са функционално нербходими. Наситени с емоционално въздействуващп слова, те носят увереността на лечителите в до-брия край на лечението и тази увереност преминава и у болния, като му носи ускопокоенне.
Като цяло комплексът от магически действия при лечението на епилепсия цели прогонването на въображаемия зъл дух, който местного население вижда под формата на болеет и заради когого народните лечители прибягват до т. нар. отгонителни действия в народнолечебната практика. В тях откриваме първичните пред-стави на народа ни за дървото, въплътяващо растителните сили на земята, конто чрез магически действия лечителите се стремят да прехвърлят върху болния. Размяната на червения конец, символизиращ здравето, с жълтия, носещ белезяте на болестта, е която баячите символично пренасят болестта от човека на расле-нието п обратно — жизпената сила на шппката — ча болния, е проява с апотропейно осмисляне. Провирането през шппкозата пръчка и през изкопаната в земята дупка в своята същност е защитна магия, осъществена с помощта на стъблата па един храст, избран въз основа на външния му вид и на естествените му защитна свойства. Вярвало се, че бодлите на шипката са надеж дно средство за предпазване от духове и самодиви,15 а етиологията па заболяването в първобитното мислене на местного население е била евързвана именно с тези демонични същества.
Оставянето дрехите на болния и бягането от болестта, без да се гледа назад е позната обредна практика и по своя смисъл цели да се отбегне виждането на духа, на лошата сила, която е останала далеч от него.16
Обикалянето на болния с ралник или търнокоп, или с яйце» прободено с «игла неббдена», бнхме могли да евържем с-някогаш-ната обредна практика у народа ни чрез обикаляне и заораване да се предпазваот вредоносна магия. В нашия случай чрез очерг таването на своеобразния матичен кръг около болния лечителите прекъеват символично всички пътнща и възможности на злата сила да влияе по-нататък върху него
Разнообразният баялен реквизит, използуван в обредните действия, също е магически осмислен. Употребата му в лечебните
Средсттва за лекуването на епилепсия от народни лечители.
лроцедури съвсем не е случайна. Водата в сбредите на народа ни има преди всичко магическо значение. Тя според народната вира има катартично действие и отнася беди, болести и нещастия. И от нея е могло да се приема жизнена сила, както от растител-ността.17
Восъкът в народномеднцинската практика се смята за леко-вит и с голяма магическа сила, ризата (в нашия случай дрехата, с която е облечен болният след'«обйрането» му) е схващана като средство за разваляне на магий, а червеният конец и паричката всякога са били неизменни средства за предпазване от болести.1*
Символично значение има и употребата на яйцето при леку; ването на епилептично болни. Било от най-древни времена символ на живота, на самия иегов зародиш, и тук то играе ролята на но-сител на живота, на нова жизнена сила, която след лечението трябва да се влее у болния.
При провеждането на лечението на епилептици местните лечители отдават равностойно значение както намагическата обредна практика, такай на народната фитотерапия. Редом с баянките и магичните действия, конто влияят по-скоро психотерапевтично, те използуват и други, по-рационални средства, каквпто са билките. «Запойването» с тях е повсеместно разпространено явление в окръга. Дори има случаи, когато народномеднцинската практика в последните десетнлетия е изоставила действията с магическа насоченост за прогонването или умилостивяването на болестта, докато билколечението като явление, почиващо на твърда рацио-налиа основа, се е залазило непременен©. В с. Згориград баяч-ката Попка Котова лекува болните само с билки.дори без баянкн, като допълнително препоръчва «поливки» в домашна обстановка с вода, в която е сварена «самодйвска лъжйца». «Я не съм врач-ката — казва тя — врачката е тревата, 'дет му давам да пйе.»
Прави впечатление, че народните лечители съзнават ясно лечебните свойства на билките за всяка конкретна болеет. Те признават, че « . . . ако бйлкята е за Йа более—лек ша йма, а ако нее за нёя —цёдйика с тревата да изедё, за бадева си е.» (с. Зверино, Рада Бальова, 76 г.) Не случайно в слов есн и я фолк-лор от Врачанско срещаме и поговорката «Цёра й е за две пари, сёкогаш се не мба улучи, трёбва да го знаеш кой е.»
В продолжение па стотици години цо емппричен път местною население е стигнало до определени знания за билките и е установило в своята практика определена народна фармацевтика, която препоръчва при лекуването на епилепсия употребата па конкретни билки в следните комбинации:
С. Зверино, лечителката Радка Иванчева, 55 г. — вратйга, бяла ко-
140
Н. с. Йорданка Манкова
мунйга, синвагбрска тантёва, рйган, елёньо, страшнйк, оманьо, самодйвска лъжйца.
С. Зверино, лечителката Велика Танина, 75 г. — вратйга, кому-нига, синьо-гбрска тантёва, страшнйчан’е и съсвёстниче.
С. Згориград, лечителката Йонка Котова, 79 г. — вратйга, комунlira, омйня, целёнка, мйщерка, чернокбсо, истрйвничеи самодйвска лъжйца.
С. Манастирище, лечителката Пена Филчова, 83 г. — вратйга, комунйга, омйня, делёнка, прёбег, йзпъд, страшнйк, самодйвска лъжйца, восък от «напущен» кошер (изоставен кошер) и части от гнездото на авлига.
С. Михайлово, лечителят Стефан Бонов, 71 г. — жълта комунйга, зрънца от колендрб и една ларва на насекомото «страшнйче» С. Лесура, лечителката Гана Ганчова, 68 г. - жълта комунйга, бяла комунйга, тннтява и една ларва на насекомото «страшнйче».18
Използуването на нзброените лекарствени растения като средство за избавяне от болестта епилепсия само по себе си е едно реално народно знание, плод на вековни наблюдения на наро-дани.20
Българската народна медицина препоръчва отварата от бя-лата комунйга (Melilotos albus desr) като успокояващо нервната система средство при главоболие, неврастения, нервни припа-дъци и спазми.21 Синьогорската тннтява (Gentiana crutiata) в народномедицинската практика е познато средство против «нервозност»22, против прнпадъци и при моминска бледност.23 Вратигата (Tanacetum vulgare L.) е широко използувано средство под формата на запара при нервна възбуда и спазми в стомаха.24
Като постоянен компонент в разглеждаипте комбинации от билки присъствува и «самодивската лъжйца» (Pelyporus lucidus), която е представител на семейството на прахановите гъби и расте по дъбовете и буковете. Препоръчва се на епилептично болни освен под формата на запарка и за лечение чрез «поливки» с вода, в която е сварена и пренощувала «под звездите» (с. Згориград, с. Зверино). Смята се, че лечебното й въздействие е доста силно, поради което някъде лечителите се въздържат да я включват в общата билкова комбинация, когато тя е предназначена за деца. Експернментално обаче лечебните й свойства не са проверени, но ако тя като лекарствено растение представлява интерес за на-шата фармакологична наука, ние сме в състояние да предоставим образци за необходимите анализи.
Използуването в някои селища заедно с отварата от билки и на восък от «напущен» кошер, на части от гнездо на авлига и на ларвп на насекомото «страшнйк», известно в биологическата наука под българското наименование «мраволов» — представител на семейство Myrmeleon formicarius L.25, свързваме с магнческите представп на местного население за апотропейната им сила,
Средства за лекуването на епилепсия от народнн лечители. . .	[41
конто в своята дълбока същност почиват на ирационално обяснени, но вероятно с реално въздействие зоотерапевтични свойства на трите съставки.
Тъй като досега в научната литература по биология няма сведения за направени проучвания по зоотерапия, горното съоб-щаваме без претенции за сигурност в тяхното лечебно въздействие.
Останалите билки, с конто се допълват различните комбинации, също не са попаднали случайно в рецептурния дневник на народните лечители.
Съставките на дрогата на ригана (Oryganum vulgare) са с ясно анестезиращо действие, поради което се употребяват като нерво-успокояващо средство.26 Страшникът (страшнйче) (Leonurus саг-diaca L.)27 и мащерката (Thimus serpyllum)28 също имат успокоя-ващо действие при нервна възбудимост.
Употребата на дилянката (Valleriana officinalis)29 като «средство с класическо седативно действие»30 върху възбудената цен-трална нервна система в българската народномедицинска практика много често се свързва конкретно с лекуването на епилепсия.31 Отвара от нея в комбинация с бял или черен оман (чернокбсо) Jnyla Heienum L. и Symphytum officinales) действува успокоя-ващо при раздразнение на гръбначния мозък, при ипохондрия и определено — при епилептпчни припадъци.32
Експериментално вече е доказано, че препарат от дрогата на черния оман предизвиква рязко понижаване на кръвното налягане и силно възбуждане на дихателния процег — два момента от със-стоянието на болния, чието нормализиране при епилептичен припадък е абсолютно необходимо.33
Установено е в съвременната научна медицина, че вратигата влияе успокояващо на спазмите.34 Страшникът също е антикон-вулсивно «седативно средство» при неврози и това му свойство вече се използува от фармакологичната наука, която го предлага на Медиците във вид на препарата леонурин.35
Пак по експеримеитален път е доказано и противогърчовото н наркотично действие на кумарина, представляващ 3% от съдър-жанието в химическия състав на бялата комунйга.36 0,9% от състава на дрогата на жълтата комунйга също се пада на лактона на кумариновата киселинаЛ’ Кумариновите производив умбели-ферон и скополитин, представляващи заедно с етеричните масла 20% от съдържанието на плодчетата на колендрото (Coriandrum sativum L.)38, както и изолираният кумарин от състава на истра-вичето (Hieracium Pilosella L.)39 вероятно имат аналогично въздействие върху организма на епилептично болния.
’ Фармакологично и клинично е проверено, че етеричните масла действуват стимулиращо и успокояващо върху нервната система40, а такива откриваме в състава на белия оман (3%), на мащерката (0,66%), на ригана (1,27%), на плодчетата на колен-
142
Н. с. Йорданка Майкова
дрото (20% заедно с кумарин)41 и на съсветничето (Filago аг-vensis L.)42.
Утвърдено и широко практикувано в съвременната медицин-ска наука е подсилването дейността на сърцето с глюкозиди, а разновидности от тях са нзолирани от състава на съсвестннчето, на черния «май и дилянката.43 Тяхната употреба в народноле-чебната практика навярно подсилва сърдечната дейност на епи-лептично болния и подпомага по-бързото възвръщане на организма му към нормалното състояние между отделяйте припадъци.
Начинът на приготвяне на бнлковата отвара е еднакъв за всички селища. Предварително нарязани на ситно и изсушени, някъде дори скълцани в чутура, билките се комбинират в отношение 1:1 и се варят в около два литра вода за 10—15 минути, след което се оставят да изкиснат. «Оз сёка бйлка я ша жйбна по малко, да се сбёре колко една шъпа и ша го турна да се свари у чайника. А едно врёме мама тураше бузалачецо да у ври у гърне ненаварванО . . .» (с. Зверино, Радка Иванчева).	;
По' предписание на лечителите бнлковата отвара се приема в йродължение на 10 дни 3 пъти дневно по една су пена лъжица за възрастни и1 п© една чаена за деца (с. Зверино) или «на око, колко една ракйена чашка») (с. Манастирище) в течение на четире-десет дни, докато трае лечебният процес. Без значение е далн ще се пие на сит или гладен стомах.	”
Ако болиият се почувствува добре и припадъците му започ-нат да се разреждат, лечителите продължават билколечението, като поддържат пациентите си с билки в продолжение на една година (с. Згориград, Зверино) и на една и половина до две годный (с. Манастирище).
Този начин на продължително въздействие върху човешкия организъм с лекарствени средства при лекуването на епилепсия е възприст и от научната медицина. Медикаментовното лечение на болестта в здравните заведения също се прекъсва едва след година и половина до две годный «светъл период» след последний припа-дък на болния.44
Аиализираният дотук билков материал, употребяван при лекуването на епилепсия от народните лечители във Врачанско, позволява да открием в него отражение на народного знание, натрупано през вековете във всекидневната медицинска практика на местного население. До тези знания народът ни е достигнал по пътя па откривателството. Тръгнал от случайного опознаване лечебната сила на една или друга билка, после нееднократно проверявал и нзпитвал върху себе си лечебните й свойства, за да стигне най-сетне. до твърдо наложени знания за това коя билка при какви случаи се употребява и какъв ще баде ефектът от ней-ното въздействие.
Освен споменатите дотук способи и средства за лекуването на
Средства за лекуването на епилепсия от пародии лечители
1 43
болестта в народнолечебната практика на бодните се препоръчва и спазването на определена диета, която е почти еднаква за всички разглеждани селища.
«Зарйчането» от определен!! храни като народно знание е постигнато по лично установен опит, който по-късно е станал достояние на колектива и се е наложил като диетична норма в народната медицина. Веднъж открили, че с употребата на определен вид храни припадъците зачестдват и обратно, при избягва-нето нм се разреждат или изчезват напълно, народнителечители в края на лечебните процедури препоръчват на бодните да не ядят месо от риба (особено от шаран) и козе месо (във всички селища), месо от заек и от свиня (Оряховско)45, да избягват солените храни и чесъна, както п да преминат към абсолютно въздържание по отношение на алкохола (с. Манастирище, Зверино, Лесура, Михайлово. Згориград, Оряховско46). «Веднъж обречен, той четйресе Дена, що има дума, и от леб ша пости. Просепйк ша еде, а квасен леб очйте му да не вйдват . . .» (с. Манастирище, Пена Филчова).
В с. Зверино лечителката Радка Иванчева пропуска «зари-чането» като момент от лечението, когато то се прилага на деца. «Кео’ да зарйчам — казва тя, — детё мба ли го заречёш от нёщо!» На възрастннте бодни тя препоръчва, освен избягването на из-брсеннте по-горе табуизирани храни, да не ядат кисело и чесън и да се пазят от миризмата на тамян, която според нея предизвик-вала прппадъци.
Неспазването на наложеннте от лечителите забрани по отношение на храните водело до влошаване на тяхното състояние. «Имал ли е епилепсия и е излекуван, може и дваесе гбдини да се мине . наедё ли се с шаран ели кбзьо месо — ша го повтори»! (с. .Михайлово, Стефан Бонов, 71 г.).
Продължителността на времето за горното диетолечение е различна. Някъде тя трае толкова дни, колкото са необходими за лечебните процедури (с. Зверино), другаде «зарйчането» е за едва година (с. .Манастирище), за година и половина (с. Згориград, Баурене) и за цяч живот (Оряхово47 и с. Лесура).
Наложени от традицията диетичните норми при лекуването на епилепсията имат своето рационално обяснение. И съвременна-та научна медицина освен към медикаментозного и електрошоко-вото лечение на болестта прибягва до т. нар. «диетично лечение». Тя също предписва на болните въздържане от никои храни и пъл-но ограничение в употребата па възбуждащи средства и алкохолни напитки.48
В зависимост от демонологичните представи за произхода на епилепсията в народнолечебната практика на местного население съществуват и съответни способи за предпазване от нея. За да не се разсърдят злите сили, конто я предизвикват, се избягва назо-ваването й по име, а когато все пак се налага да я нарекат, въпреки
144
Н. с. Йорданка Майкова
наложеното табу, предпочитат названията «лошата более» и <ний-елата».
В с. Зверино и Игнатица се прилагали редица превантивни мерки против болестта. Местните жители профилактично лекува-ли децата си още съвсем малки, без да са забелязали у тях симп-томите и. «Доде е манёчко, до четйресе дёна като мине, доведё го и без да е оболёло, та му пребаем и му дадём да пине от буря-нете» (с. Зверино, Радка Иванчева.) На Спасовден и Велики четвъртък по традиция жителите на с. Лесура се «запойват» за здраве и особено против епилепсия. На тези дни те отивали при местната лечителка и тя им давала да изпият една сулена лъжйца с отвара от билките, конто ползувала в своята практика при лекуването на действително болни от епилепсия.4В
В случайте, когато някой от родителите боледувал от епилепсия, карали децата им «да бознат» от крава, за да се «оттър-сят» и предадат на животного евентуално наследената болеет (с. Люти дол).
За да се предпазят от зловредного влияние на демонизуваните същества, на болните от епилепсия се препоръчвало да носят на врата си кръетче, донесено от Божи гроб или Света гора.50 Онези, конто търсели изцеление при ходжи, носели т. нар. «амаллйи» (муски) ,51
В някои селища от придуиавския район се практикувало «обрйчане» на излекувалите се от епилепсия на някой светец. В деня на оброка колели курбан и свиквали хора, та ги гощавали. Оброкът се почитал за цял живот, защото се вярвало, че ако се изостави, болестта отново щяла да сполети човека.52
Схващана като зъл дух, вселил се под формата на белеет в чо-вешкото тяло, към епилепсията се отнасяли особено предпазлийо и освен че спазвали изброените по-горе забрани към определени храни, за да я умилостивят, месели й питки, поднасяли й мед и шишета вино, за да я нахранят и напоят, оставили й пара, за да я подкупят. Вярвало се, че в процеса на лечение, за да се предпази от нови пристъпи, болният не бива да пере дрехитеси във вторник— «да не се повтори болестта», в продължение на четиридесет дни, докато го лекуват и докато трае поста, не бива да се преоблича, да реши и мие косите си.53 «За тйе четйресе дёна гребен у главата му нёма да влйза!» (с. Манастирище, Пена Филчова). В с. Лесура и Михайлово народните лечители препоръчват на болните да се въздържат от храни, приготвени от боб, картофи или домати — «има вреж ... и ша се повлече болестта по нёго».54
До края на миналия век при характерната безпомощност на българското население пред стихните на природата, пред болести и нещастия, вярата му в силата на баялното слово и магическите действия е била съвсем обяснима, но в днешно време тя се приема като духовен недостатък. По силата на традицията вярването във
Средства за лекуването на епилепсия от народни лечители. ..	145
вЪЗможността за изцеление по пътя на народната медицина с прилагането на лечебни билки, магически действия и съответни баялни формули, е запазено в по-изявена форма в мисленето на по-възрастното население и то само в селата на Врачански окръг.
В резултат на настъпилите в ново време промени в бита на местною население, с измененията в мирогледната му основа, с все по-пълното преодоляване на религиозною суеверие и вник-ването в законите на природата, днес се наблюдава един процес на отмиране на традиционната нарОдНОлечебна практика. Современною население при нужда търси помощ в държавните медицински заведения. Само в случаи на пълна безизходица се прибяг-ва до помогцта на лечителите. «От чудо доаждат брата! Като не намёри нигде лек и току дбде - -	(с. Манастирище, Пена Фил-
чова).
Самите народни лечители не могат да не се съобразят с гос-подствуващото влияние на съвременната медицинска наука, тъй като особено в последните 15—20 години, потокът от болни, конто търсят помощта им, Съвсем се е разредил. «Сеги, мале, дбкторите са фанале болестйте у шъпа.» — признава една от тях . Случайте, в конто лечителите не са успявали да постигнат лечебен ефект, се обясняват по следния начин: «Доажда при мене едно момйче ... И поливах го и обирах го, и запайвах го ... , ама лек нёма от мёне. Нёйния лек е у друга баячка.»
Тъй като в своята дългогодишна лечебна практика народните лечители са постигали някакъв лечебен ефект, което личи от спо-лучливия подбор на билковня материал, съобразен със специфи-ката на заболяването, следва да приемем, че реалното му укре-пително въздействие върху нервната система на епилептично болните е резултат на установени в продължение на стотици години народномедицински знания, натрупани по емппричен път.
В процеса на работата по разглежданата тема имахме за цел да се срещнем и разговорим с лица, конто са страдали или страдат от епилепсия и са били лекувани от народните лечители. По понятии съображения не споменаваме имената им, но за да подкрепим тяхното твърдение, че много от случайте на проведено с тях лечение са довеждали до временно облекчение или до пълно прекра-тяване на припадъците им, ще приведем част от разказа на един от тях: «Я боледувах отпреду трйесе години от припадъци. Таа а много лбша более — падаш иумйраш! Епилёпсията й викат сега. И мама ме води при нёгя (при баячката), та ма лекува, бъбра ми нёщо, бурени разни ми варй . . . Пих ги сума врёме, има цела година . . . Заричй ме кбзьо мёсо, от чёсън ... на рйба да не посёгам. Оттбгива не съм падал ... И да не дава бог!»66
В разгледаните случаи не изключваме възможността лечителите да са лекували понякога припадъци с психогенен характер , Ю Известия на музейте, том IV
146
н. с. Йордаика Манкоза
конто са реэултат на хистерия н при конто много по-лесно се по-стнгат положителни резултати при опитите да им се въздейству-ва по споменатите начини.
От изложените дотук средства и похвати при лекуването на епилепсия от народните лечители във Врачанско се вижда, че провежданият от тях лечебен пронес се отличава със своя син-кретизъм, със съчетаването на рационалното с ирационалното и с неразривната връзка с религията. Разгледан в детайлите му, той протича в следните насоки:
1.	Магически действия с апотропеен, катартичен, отгоните-лен и умилостивителен характер, целещи предпазването на болния и освобождаването му от злата сила, вселила се в него и предизвикваща заболяването.
II.	Народна фитотерапия с прилагане на конкретни билко-ви комбинации.
III.	Своеобразна народна диетика по отношение на опреде-лени видове храни.
IV.	Спазване на други забрани, обяснявани по ирационален начин, но съдържащи дълбоко в своя смисъл рационално зърно.
Местната народнолечебна практика при лекуването на епилепсия има свой самобитен облик, обусловен от особеностите в историческата съдба на местното население и от спецификата на географската среда, която то обитава. Нейното етнорегнонално своеобразие се изразява в психотерапевтичния подход на отделяйте народни лечители, в подбора и употребата на лекарствени-те растения, в прилаганото народно диетолечение и народна профилактика за предпазване от нея.
Поради това, че методите на лечение в посочените селища носят различия преди всичко в психотерапевтичния подход на лечителите, но в цялост предполагат извършването на близки по своята същност обредни действия за здраве и еднакво или почти еднакво комбиниране на съответния билков материал, след-ва да заключим, че като етнографско явление лекуването на епилепсия от народните лечители във Врачанския край има общ произход и изразява едно общо положение, една установена от векове назад народнолечебна практика, в която се крие натрупа-ният през вековете дълбок обществен опит на народа ни.
След като направихме този опит достояние на по-широк крьг от хора, ще си позволим в края на статията да предложим на специализираните научни института по нервни заболявания на базата на рационалните момента в изложената народнолечебна практика да пристъпят към експериментално лечение на Epilepsia grand mal, която и за съвременната медицинска наука е едно трудно лечимо заболяване.
Средства за лекуването на епилепсия отнародни лечители. ..	147
БЕЛ ЕЖ К И
1 Икономов, Т. Баяния, лекувания и врачувания от Ряхово. СбНУ, т. XIII, с. 117.
3 Шипковенски, И., Гълъбов, К. и И. Ранее. Медицински терминология и клнничен речник, С., 1950, с. 809— 814.
3 Шипковенски, И. Цнт. съч., с. 158.
* Вакарелски, Л1. Етнография на България, С., 1974, с. 515.
•Архив на Етнографски институт с музей (по-нататък—АЕИМ), инв. № 294, с. 22.
* Пак там.
7	Шипковенски, И. Цнт. съч., с. 158.
8	Икономов, Т. Цнт. съ«., с. 177.
s	ОИМ — Враца, Е., арх. ед. №38.
10	Вакарелски, Д. Цнт. съч., с. 516.
11	ОИМ— Враца, Е., арх. ед. № 22.
12	Пак там, арх. ед. № 1 и арх. ед. № 38.
13	Вагпев, С. Материали по народна медицина в България. СбНУ, т. XXII, с. 10.
Бромлей, Ю.и А. Воронов. Народная медицина как предмет этнографических исследовании. Советская этнография, № 4, 1976.
16	Тодоров, Е. Древнотракийско наследство в българския фолклор, С., 1972, с. 65.
10	Славейксв, Л. И. Гонене на болестите във Врачанско и Оряховско.— Д ен, 1865, № 13; Арнаудов, М. Кукерн и русалии. СбНУ. Т. XXXIV, с. 230.
37 Тодоров, Е. Цит. съч., с. 64.
18 Арнаудов, М. Цит. съч., с. 252.
38	Билковнте растения и останалите съставки, давани в лекарствеиите комбинации, съобщаваме с местннте им народнн наименования. Тяхното определяне сме направили с помощта на специалиста от катедрите по ботаника и зоология при Биологическия факултет на СУ «Климент Охридски», за което им изказваме нашата благодарност.
20	Богданова, Л. и А. Богданова. Любените от змей— душевно болни. Изв. на ЕИМ, № XIV, с. 254.
21	Йорданов, Д. Фитотерапия, С., 1969, с. 185.
22	Урумов, И. Материали по българска народна медицина, СбБАН, 22, С., 1926 с. 46.
23	Иейчев, И. Лечебните билки, С., 1932.
24	Стоянов, И. Нашите лекарствени растения, т. II, С., 1972, с. 434 Урумов, fl. Цит. СЪЧ.	;
26	Плавильщиков, И. Определитель насекомых, Москва, с. 311; Жизнь животных (По Бнем), т. Ill, Москва, 1969, с. 301—302.
20	Йорданов, Д Цит. съч., с.
27	Стоянов, И. Цит. съч., т. II, с. 93.
28	Пак там, с . 446.
28	Пак там, с. 478; Иейчев, В. Цнт. съч., с. 120.
30	Йорданов, Д. Цнт. съч., с. 252.
31	И лиева, Ст. Лекарствени култури, С., 1967, с. 30.
32	Двашев, И. Принос към българската ботанически медицина. СбНУ,т. XXI, с. 45; Илиева, Ст. Цит. съч.,; Йорданов, Д. Цит. съч., с. 118.
33	Стоянов, И. Цит. съч., Т. II, с. 426—428.
34	Пак там, с. 435.
35	Пак там, с. 93.
38	Пак там, с. 126.
37	Пак там, с. 128.
38	Стоянов, И. Цит. съч., т. I, с. 246.
38	Стоянов, И. Цит. съч., т. II, с. 59.
148	Н. с. Йорданка Майкова
40	Йордана», ДНиколов, П. и И. Бойчее. Фитотерапия, С., 1966 с. 2кч
41	Стоянов, Н. Цит. съч. т. II, с. 78, 173, 448.	' ’	°’
42	Энциклопедический словарь лекарственных, ефирномасличных ядовитых растений, Москва, 1951, с. 377—378.
43	Пак там, с. 377- 378, Стоянов, И. Цит. съч. т. II, с. 426, 478.
44	Наръчник по терапия на детските болести, С., 1964, с. 326.
45	Икономов Т. Цит., съч., с. 117.
мАЕИМ, ине. № 779 В.
47	Пак там,
48	Шипковенски, Н. Цит. съч., с. 809—814.
48 ОИМ—Врана, Е., арх., ед. № 38.
58 АЕИМ, инв. № 779 В.
51 Икономов, Т. Цит. съч., с. 117.
52 Пак там.
53 ОИМ—Враца, арх. ед. № 22.
84 Пак там, арх. ед. № 1 и № 38.
68 Пак там, арх. ед. № 22.
58 Пак там, арх. ед. № 5.
СРЕДСТВА И ПРИЕМЫ ЛЕЧЕНИЯ ЭПИЛЕПСИИ НАРОДНЫМИ ЛЕЧИТЕЛЯМИ ВО ВРАЧАНСКОМ ОКРУГЕ
Йорданка Майкова
Резюме
В зависимости |От представлений io (Происхождении болезни э пилеп* сии, которые часто связываются с вредним влиянием демонических существах объясняемые вмещателством дьявола,или они толковались более рациональными познаниями как наследственное заболевание или приобретенное после сильного нервного возбуждения, средн населения Врачанского края проявились соответствующие способы профилактики и лечения, при которых накопленный многовековный опыт идет параллелно с религиозной верой, культом и магией.
В статье рассматриваются народные представления об этиологии заболевания, своеобразная народная диагностика и конкретные способы лечения рассматриваемые в их двойном аспекте: магическо-религиозный и рациональный.
В заключении выясняется современное состояние народной лечебной практики и отмечается, что в результате наступивших в наши дни коренные перемены в быте местного населения и в его мировоззрения, связанных с общим социально-экономическим развитием сегодня, в Врачанском округе наблюдается процесс отмирания традиционных средств и приемов лечения болезни эпилепсии.
WAYS AND MANNERS OF HEALING THE EPILEPSY
DISEASE BY POPULAR HEALERS IN THE REjION O? V3AT5A
Yordanka Mankova
S uinm ar у
Due to the understanding of the origin of the epilepsy connected most often with ill influence of demoniac creatures and explained by the devil’s interference or, on the other hand, interpreted in a more rational way either as an inheritable disease or as a disease caused by an intense nervous excitement, among the population in the region of Vratsa certain prophylaxis and certain manners of healing the diasese have been evolved where rational and irrational go hand in hand and popular experience accumulated in the course of centuries runs parallel to religious faith, cult and magic.
The article examines the popular ideas about the aetiology of the disease, the diagnostics and the specific manners of popular healing in both aspects — the religious or magic one and the rational one.
In conclusion it is thrown light upon the contemporary state of the popular healing while it is pointed out that as a result of the fundamental changes in the life and mind of the local population due to the general socio-economic development of the «country the old manners and Waysof healing the epilepsy are beginning to die out.
ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕИТЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ. т. 4. 1979 г.
Цветана Филипова
ВИДИНСКОТО ЧИТАЛИЩЕ „ЦВЯТ“ (1870-1878 г.)
Известии са немалко публикации, в конто са застьпени отделки момента от дейността на видинското читалище«Нвят» до Освобождението.1 Предмет на настоящата работа е мвогостранна-та дейност на читалището в посочения период. При написването й са използувани копирната книга на читалището2, налнчният архивен материал от БИА при НБКМ, възрожденският печат и посочените публикации.
Идеята за основаване на читалище се зародила у видинското гражданство през 60-те години на миналия век. Това бнли години на пкономически подем, обхванал и ',най-северозападннте български земи. През този период Видин бил един от утвърдените в пределите на Османската империя търговски и занаятчийски цен-трове. Видинското пристанище играело важна роля в стокооб-мена с Австрия. От него били изнасяни много кожи, вълна, зър-нени храни и други. Още по-голямо значение придобил градът за вътрешната и външна търговия след построяването па пътя Видин — Ниш през 1863—1864 г. В търговията с Австрия участву-вали много българи от Видин, конто пътували често до Виена.2
В голяма част от еснафските организации в града, чийто брой бил 32, преобладавал българскнят елемент. Видни представители на бояджийския, коюмджийския, абаджийския, браш-нарския, бакалския и други еснафи вземали активно участие в работата на българската община в града.4 През 60-те и 70-те години на миналия век тя била деен организатор и ръководител на борбата за българска просвета и независима българска църква. Тогава била изградена в основни линии училищната мрежа във Видинския край. Тук учителствували всеотдайните радетели за ново българско училище Костаки Търновски, Сава Илиев, Георги Драгошинов и видните възрожденски дейци Михалаки Георгиев и Димитър Хранов, конто заемали важно място в кул-турния живот на града по това време.
Не бива да се отминава и фактът, че от втората четвърт на XIX век Видинският край бил един неспокоен, непрекъснато бунтуващ се район. От август до ноември 1849 г. във Видин намерили убежище много унгарски революционери начело с Лайош Кошут. През юни 1850 г. избухнало голямото въстание на селя-ните от Северозападна България, което нанесло тежък удар на господарского земевладение.
154	Цветам а Филипова
Революционного настроение на българското население не спаднало и през следващите десетилетия.
Всички тези предпоставки, както и примерът на градовете Лом, Свищов и Шумен благоприятствували създаването на читалище във Видин.
Първото читалище в града било организирано през 1863 г. Единственото сведение за неговото съществуване намираме в бележка, отпечатана на страниците на в. «Българска пчела* от същата година,6 където сесъобщава за клеветите на видинския митрополит по адрес на видинската и ломската общини. Те били обвинени в поддържане на тесии контакта със Сърбия. Авторът пише: «Последствие на тия клевета уверяват ни, че местното на-чалство прибрало книгите на видинското читалище и турило под затвор неколцина от гражданите във Видин и Лом.»
Представителят на гръцкото духовенство във Видин — митрополит Паисий—бил известен с ненаситната си алчност при съ-биране на владишките данъци и разгулния си живот. Той се от-насял с ненавист към българското население в града и осуетявал всяка проява на свободолюбие и независимост. Не случайно бор-бата на видинското гражданство срещу гръцките владици до-стигнала своя връх по негово време.
С изземването на книгите читалището престанало да съще-ствува, тъй като липсват каквито и да било сведения за дейност-та му по-нататък.
Силното желание да имат свое читалище не напуснало най-будните учители, ученици и видински граждани.
Въпросът за организиране на читалище бил подет отново с цялата си сериозност през пролетта на 1869 г. Инициативата този път принадлежала на младежи — ученици на популярния във Видин учител Костаки Търновски. Те виждали читалището като място, където «да могат да се събират и да прочитат вестници и да ся снабдят с една добра библиотека, у която да ся намерват различии книги, щото, като ся събират там, да им бъде в полза**. Към тях се присъединил и учителят Сава Илиев. Изтъкнати видински граждани се заловили с готовност да осъществят идеята. Работата продължила близо година, време, в което били обсъдени всички въпроси около организацията и дейността на читалището. През април 1870 г. било сложено началото на видинското читалище «Цвят». Някои автори7 сочат август 1870 г. за време, в което е основано читалището, позовавайки се вероятно на първите известия за дейността му. Наистина учредителният протокол за основаване на читалището не е запазен,'но'затова пък член 7 от устава му е категоричен: «защото първото'начало заосновава-нието -на читалището ся турна на «Цветница» и този ден ся опре-делява за годишен празник на читалището». Основатели станалн следните видински граждани: Хараламби Иванович, Венко Не-
Видинското читалище «Цвят»...
155
тов, Я паки Циколов, хаджи Тодор Стефанов, Велко Петков, Ставро Ангелов, Коста Дамянов, Младен Валев, Александър Хад-жиилиевич, Дамян Банков, Евдоким Каменев, Иван Ангелов, Сава Илиев, А. Хелаков, X. Ц. Тодоров, Димитър Стоянов, Сава Миков, Ставро Веденов, Петър Стоянов, Петър Дамянов, Митър Иванов, Ставри Статков, Мило Ненчов, Георги Ангелов, Никола Д. Вунович, Никола Петков, Никола Тодоров, Ванко Волков, Пунчо Петров, В. Н. Ангелов, Димитър К- Златарев, X. М. Георгиев. Тома Ванчев, Петко Минков, Иванчо Ценов и Ванко К. Нунциев.8
Организационного ъзграждане на читалището станало въз основа 'на изработения устав. При създаването му авторите са се ръководели от типовия читалищен устав.® Специален правилник регламентирал вътрешния ред в читалището. Уставът и правил-никът били отпечатани в самостоятелна брошура, издадена в Цариград през 1870 г.10
Принципите на вишегласие и колективност, залегнали в типовия читалищен устав, били не само възприети, но и допълнени и разширени при изработване на устава и правилника на видинското читалище «Цвят».
Уставът на читалището се състои от три глави: «Цел на читалището», «Състав и пэддържане на читалището* и «-Управление на читалището».
В първа глава е формулирана целта на читалището, а именно: <га) да доставлява на Видинската публика нужните средства за пропитание, б) да поддържа Българската книжнина, в) да подкрепи сиромашки ученици, г) да разпространява различии полезни книжки и вестници между селените и да ги подканя и поддържа да си отварят училища.»
Значително място в главата «Състав и поддържане на читалището» е отделено на въпроса за правого на членство в читалището, на задълженията и правата на различните категории чле-нове. При третирането на тези въпроси най-ясно проличават демократичните начала, залегнали в устава. Според него броят на читалищните членове е неограничен. В зависимост от сумите, конто се задължавали да внасят в касата на читалището, те се де-лели на две категории: членове основатели и членове посетители обр. 1).
Член 3 от става изисквал от членовете основатели «да внасят всяка годи определеното количество, което не е по-малко от една турска лира». Сумите били събирани в деня на общото годишно събранне. Закъсиелите с изплащане на спомоществува-нието повече от една седмица губели правого си на членове основатели. Изключения се правели само на отсъствуващите от града и на читалищните членове от други населени места. Броят на членовете основатели не бил фиксиран веднъж завинаги. Член ос-
156
Цвета на Филипова
®бр. 1 Квитанция за платено спомоществувание от Севастаки Ив. Гънзовя-нолу, член основател на читалнще «Цвят»
Видинското читалище «Цвят». . .
157
новател можел да стане всеки, който пожелае «в секое време по вишегласие и чрез тайно гл асо по давание в едно заседание», ако отговарял на останалите изисквания. Уставът гарантирал равенство™ на всички членове основатели. Всеки един от тях имал право на глас и могъл да бъде избиран. Цялото ръководство на читалището било поверено в ръцете на членовете основатели със задължението «да се стараят за постепенното достигане на цел-та му».
Членовете посетители имали съгласно устава задължението да внасят ежемесечна вноска от «един шестак в читалищната каса, срещу конто ще им ся издава един билет, подпечатан от ка-сиерина на читалището». Те могли да се ползуват от услугите на читалището по всяко време освен в определените за заседания дни. Тези членове нямали право да участвуват в ръководството на читал ищните дела.
Член 9 от устава предвиждал възможност за приеманена волн и помощи и подаръци.
Внеш читалищен орган било общото годишно събрание, което се свиквало всяка година на Цветница, празник, считан за начало на читалищната година. В него участвували всички членове основатели. Пред годишното събрание настоятелството давало отчет за своята дейност, за решените и нерешени проблеми, за приходите и разходите. Общото годишно събрание определяло тричленна комисия за проверка на финансовата дейност на настоятелството. Тя докладвала резултата в следващото редовно заседание на членовете основатели и едва тогава била утвърждавана. Събранието поверявало ръководството на читалището през след-ващата година на «едно настоятелство, избрано измежду членовете основатели, което ще ся състои: от един председател, двама писари, един книгохранител, един касиер (съкровищник)». На-стоятелите били избирани чрез тайно гласуване за срок от една година. Уставът допускал и преизбиране на едва и съща длъжност, но не повече от три последователни годней- В него са определена точно задълженията на всяка една от длъжностите в настоятелството. Изрично е подчертано, че те са неплатени, «слугуват безплатно».
Цялата дейност на читалищното настоятелство била подчинена на принципите на вишегласие и колективност. Уставът го задължавал «сборно» да работа за «добрия вървеж на читалището» и «за избора и покупката на потребните за читалището книги, вестници и други вещи». При вземане на решения се изи-сквало «безусловно вишегласие» на присъствуващите гласопо-Даватели. Само в случай на равен брой гласове «гласът на председателя има сила на един глас повече».
За решаване на текущите читалищни въпроси настоятелство-
158
Цветана Филипова
то било длъжно да свиква ежемесечно членовете основатели на редовни заседания.
Освен общите годишни събрания то имало право при нужда да свиква и извънредни годишни събрания. Само с разрешението на тези събрания настоятелството могло да изразходва повече от три четвърти от редовните годишни приходи на читалището.
Промени в устава се допускали в изключителни случаи, и то след съгласието на две трети от присъствуващите на общото го-дишно събрание.
Правилникът на читалището се състои от 4 раздела: «Общи предписания», «За книгохранителницата», «За събранията» и раздел за санкции на нарушителите на реда.
В раздела «Общи предписания» са определени редът и времето за посещения на читалището. То било отворено всеки ден, вклю-чително и неделя, след сутрешната църковна служба.
Като на истински народен институт вратите на читалището били отворени широко не само за българи, но и за чужденци. Единственото условие за първите било да бъдат познати, а за дру-гите да имат предварителна препоръка от някой член основател. Правилникът нзисквал в читалището да се пази чистота и тишина. Пушепето, пиенето и игрите се забранявали.
Значително място в него било отделено на реда за провежда-не на чИталищните събрания. Израз на демократизъм е правото на членовете посетители да присъствуват на събранията, макар и с препоръка от член основател. Те били длъжни да заем ат само определените за тях места. Могли да изказват еднократно мнение-то си по разисквания въпрос, но нямалн право на глас при взе-мане на решения.
С правилника се регламентирал и начинът за ползуване на книгите от читалищната библиотека. Те били достъпни за всеки желает да чете.
В четвъртия раздел на правилника са предвидени наказания за нарушителите на устава и правилника. Те са по-строги за члено-вете основатели. За нарушения от тяхна страна след трикратно изобличение на заседания се пристъпвало към отнемане на правото на членство. Неспазването на изискванията на тези два основ-ни документа от страна па членовете посетители се изобличавало от настоятелството.
В същото време правилникът давал възможност на членовете да изразяват своето несъгласие по дадени въпроси в писмена форма до председателя на настоятелството или до едно от редовните заседания на членовете основатели.
Първата и голяма задача, която читалището разрешило още при създаването си, била осигуряването на подходяще помещение. В член 2 от устава е казано, че читалището ,,ще ся намер-ва в църковния двор разделено на три стаи: едната, най-голяма-
Видинското читалище «Цвят». ..
159
та, за прочитание, втората ще бъде като книгохранителница на читалището, а третата за отпочивание».
Най-сигурният източник за иабиране на средства за издръж-ка и организнране на многостранната му дейност бил членският внос, събиран от неговите членове — основатели и посетители. За членовете основатели той бил един от най-високите сред чита-лищата — 100 гроша годишно. По-малко приходи иосел членският внос на членовете посетители, чийто размер бил 6 гроша месечно. Събираните по този начин средства явно били недостатъчни, поради което читалищното настоятелстпо разчитало до голяма степей на дарения в пари, книги, вестници, имоти. В копирната книга на читалишето и възрожденския печат намираме много сведения за масови дарения от страна на дружества, еснафски организации, отделки видински граждани. Значителна сума била събра-на от еднократните дарения при откриване на читалището. Ви-динските гражданки също подкрепили с готовност това родолюбиво дело. «При отварянието на читалището — се съобщава във в. «Право»—им>ше около 15 госпожи, конто записаха близо до две хиляди гроша»,11 Най-големи са даренията, правени в първи-те години от основаването на читалището. Сред тях се откроява това на Руското генерално консулство със седалище в град Русе. Чрез посредничество го на Захари Княжески в читалище «Цвят» през 1871 г. постънили следните книги, изпратени от консулство-то: «За светите тайнства» — 68 броя, «Изяснение на православно-то богослужение»—70 ороя, «Руски старики»— 1 брой, «Исторически календар»—30 броя, «Описание на бита на българите» — 3 броя, «Всеруска етнографска изложба»—1 брой, «Четене за готвещите се да приемат светите тайнства»—1 брой.12 Част от книгите според предписание™ трябвало да бъдат разделени след годишните изпити на отличили се ученици, а останалите да се зачислят към книгохранителницата. Все през тази година други 48 лица — граждани на Видин, Калафат, Пеща, Белград и др., направили дарения за читалище «Цвят». В касата на читалището постъпили 1343 и половина гроша, а в библиотеката 5 броя «Пч -лица», 48 книги «Ружица», историята на Юрий Венелин, «Ле-тоструй», «Зорница», учебник по геометрия и др. Дарителите били членове на куюмджийския, брашнарския, абаджийския, боя-Джийския, кюркчийския еснаф. В тяхното число бил един адвокат, 4 гражданки от Видин. Сред имената на дарителите четем и името на Кръстьо Пишурката от Лом, подарил 45 гроша. С ш с мото си от 28 август с. г. до Н. Попович читалищното иастоятел-ство моли да публикува благодарността му към Руското генерално консулство и останалите дарители.
Повече от 1003 гроша дарение получило читалищното настоя-телство и през следващата 1872 г.13 За съжаление списъкът с име-
160
Цветана Филипова
пата на дарителите е силно повреден и не личат всички имена. И тук най-често срещаните професии на дарители са бояджия, абад-жия, куюмджия, търговец. През 1872г. пет видински гражданки подкрепили парично читалището.
Все през тази година били събрани други 543 и три четвърти гроша, за конто читалищното ръководство моли редакцията на в. «Турция* да помести благодарността му.14 Благодарствени пис-ма изпратило настоятелството и до Хр. Николов от Крайова, който подарил 10 книжки «Детска библиотека* за раздаване на бедни ученици, и до братя X. Данаилови за подарените 30 броя «Детска библиотека*, предназначени също за ученици и читал ища.15
В запазените архивни материали за читалището намираме много данни за дарения и през 1873 г. В. «Право* е публикувал благодариост за даренията на П. И. Попович от Цариград за 23 броя различии книги, на Кр. Николов от Карлово за «Детска библиотека*—10 книжки, на братя X. Данаилови от Крайова за 10 броя «Детска библиотека*, на бъдещия председател на читалището Михалаки Георгиев, родом от Видин, ученик в земеделското училище в гр. Табор, за 1 читанка и 1 указ до живловеди на чешки език, на Иван Козарев, ученик в Белград, на Коста Белков и др.16 962 гроша били събрани в началото на годината от благодетели и изпратени на ученика Г. Младенов в Белград.
Един от дарителите на големи парични суми и предмета сред членовете основатели бил Николчо Хаджиангелов,който подарил 1000 гроша. През 1872 г. той подарил икона «Кирил и Методий* на стойност 8 турски лири. Изказвайки му своята благодарност чрез в. «Право* и в. «Турция*, читалищното настоятелство припаивало примерът на Николчо Хаджиангелов да бъде последван и от други първенци от града.17
В лично писмо до Антим I настоятелството му изказало задо-волството си от подарения абонамент на «Ревю дьо дьо Монд* за 1873 г. и едно течение от в. «Левант Таймс» за 1874 г.18
През 1874 г. Руското генерално консулство в Русе отново изпратило книги за читалище «Цвят*, но от писмото на настоятелството до Захари Княжески не може да се разбере колко и какви книги са доставени15.
Даренията станали по-редки след 1875 г.. Съвсем естествено е размирните 1876—1878 г. да окажат влияниевърху приходите на читалището, макар че дейността му не е прекъевала нито за ден.
Събраните средства настоятелството изразходвало главно за набавяне на книги, вестници, списания; за обзавеждане на чита-лищните помещения и др. Още веднага след основаването на читалището били изразходвани за мебелировка 10000—12 000 гроша. За целта били докарани «от Виена хубави орехови мае и (астали), добри и много столове. Стайте са описаха с разнолични Цветове (бои), провесиха се добри зелени занавеси (пердета), покачиха се
Видинското читалище «Цвят»
161
по стените различии картини, купиха се купиер за писма, мастил-ница, долап за книги, пера, звънчета и много други дреболии.»20 По-късно, през 1872 г., чрез Христо Г. Данов бил поръчан надпис на читалището на турски, български и френски език и друг само на български език със следного съдържание: «Българско народно читалище».21
Една от най-трудните задачи, конто читалището се з аело да решава, била развитието и укрепването на учебното дело. Негови-те усилия се насочили най-напред към разкриване на училища и в по-малките села. За целта във Видин бил открит пансион за подготовка на учители за селата. В началото на октомври 1870 г. настоятелството отправило писма до старей ши ните и първенците в селата Плакудер, Урбабинци (Тошевци), Бойница, Грамада, Го-леманово, Турчин (Цар Петрово), Макреш, Раковица, Старопати-ца, Брегово, Ново село, Бракевци (днес в СФРЮ), Халово (днес в СФРЮ) и др. да издирят и пратят подходящи 15—16-годишни момчета да се учат в пансиона за селски учители. То проявило завидна настойчивост, пишейки многократно до първенците в Кула, до Кулската община с молба да окажат съдействие при набиране на ученици от посочените села. От запазената кореспонденция се вижда, че в пансиона постъпили 12 ученици. Пансионът вероятно е съществувал с прекъсвания, само при необходимост, тъй като две съобщения говорят за подновяване на неговата дейност през ноем-ври 1872 г.23 в къшата на Зографския метох в града и през ноем-ври 1876 г.24
Читалището водило упорита борба за изграждане на нов тип светски училища, отговарящи на нарасналите изисквания на живота. Още през 1870 г. видинският учител Г. Драгошинов поставил въпроса за въвеждането на единна програма за обучение в целия Видински край. В доклада си до училищната комисия предлагал час по-скоро да бъде изработен «закон за изучението по цялата видинска околност» , защото «учението в града, без учението по селата е половин работа»26. За коренни промени в характера на обучението настоявал и учителят С. Илиев в рапорта си до Ви>-динската епархия относно състоянието на училищата. В него съоб-щавал, че в много училища все още се изучавали «часослов, науст-ница и малко писане и сметане».
Първи стъпки в разрешаването на тези проблеми били ре-Довно свикваните от настоятелството съвещання с учители от селата. На тях бил разискван вънросът за състоянието на съответ-пите училища и обсъждани предложенията на учителя от Ви-Дин Костаки Търновски за бъдещата работа на селските учи -лища. През месеците март, май и август 1871 г. били извикани Учителите Велко от с. Арчар, Рангел от с. Макреш, Тошо Павлов °т с. Въртоп, Трифон от с. Извор, учителят от гр. Кула, на конто били дадени указания за работа. Освен указания на тези съвеща-
Известия на музейте, том IV
162
Цветана Филипова
ния се раздавали и безплатни учебници за учениците, по конто следвало да се води занапред обучението. За учениците в гр. Кула читал ищното настоятелство изпратило 20 буквара, 20 читан-ки, 20 бр. «Кратка числителница», 10 бр. «Кратка свещена история», 10 бр. «Кратък катехизис» с поръчение да се раздават на бедни ученици и изхвърлят от програмата часослова и псалтира. В пис-мото си то молело за непрекъснат контакт с Кулската община и обещавало да помага постоянно.27 За -училището в с. Извор били предадени 10 буквара, 10 бр. «Първа читанка», 10 бр. «Кратък катехизис», 10 бр. «Кратка числителница», 6 бр. «Кратка свещена история», по конто да се води обучението.28 Много безплатни учебници получили през същата учебна година и учениците от с. Ра-ковица.29 Читалището не само изпращало учебници, но и строго следило за безплатното им разпределение между бедните ученици. Читалищни членове предприемали проверки на училищата по села и им оказвали помощ за отстраняване на слабостите.
В своята благородна задача да укрепи и издигне селските училища настоятелството намерило подкрепа в лицето на много граждани. Те подпомагали парично или с книги много селски училища. През 1871 г. видинските жители Иван Николов Шекерджи и Вълчо Лозанов подарили годишно течение от сп. «Слава» на училищата в Брего и Татарджик (Слана Бара).30 Примерът им бил последван и от други лица.
Големи грижн полагало читалището за повишаване на гра-мотността и културното ниво на възрастното население в града. По иегова инициатива във Видин било открито неделно училище. Главната му цел била: «да се запознаят видинските еснафски май'-стори, калфи и чираци с български прочест, писание и сметане, 2) доколкото позволяват средствата, да им се дава в разказ все-възможни повърхностни познания: религиоэни, исторически,ес-тествени, търговски, занаятчийски и земледелчески.»31 Издръж-ката на неделното училище поели читалището и учениците, конто получавали заплата. Уставът предвиждал и събиране на добро-волна помощ. Тя се събирала в специална кутия, прикачена на училищната врата или друго достъпно място. Кутията, подпечатана с печата на читалището, се отваряла веднъж в месеца в при-съствието на читалищното настоятелството или това на неделните училища. Със събраните по този начин средства и с отпуснатите от читалището се закупували необходимее книги, табла, хартия, писалки.калеми и пр.През първата учебна година учителите приели да преподават безплатно. Обучението се водело всяка неделя, а по усмотрение на преподавателите и в празнични дни. Занятия-та траели по два часа. Приемането на нови ученици ставало всеки месец, без ограничение на възрастта.
Част от средствата си видинското читалище изразходвало за поддържане на ученици, учещи в други училища. В Болградска-
Видинското читалище «Цвят»
163
та гимназия се учел Георги Младенов, а в Габровското училище Младен (Денчо) Христов.32 За издръжката на последний чита-лищното настоятелство изплатило на пансиона и училището в Габрово през 1873г. 10 австрийски жълтици и 5 турски лири, а през 1874 и 1875 г. по 650 гроша и по 7 турски лири. То следило редовно за успеха и поведението на учениците, конто поддържа-ло. Читалището предпочитало да издържа младежи, готвещи се за учители. Ето защо през май 1872 г. то отказало на Д. Митров да поеме разходите му в медицинского училище в Цариград, увеща-вайки го да отиде да се учи за учител.33
Ученического дружество «Надежда», основано в 1872 г. с подкрепата на читалище «Цвят», му оказало голяма помощ в бор-бата за утвърждаване на ново светско училище. То отделяло периодически част от средствата си за закупуване на книги и чрез читалището ги изпращало на селските училища. За учениците на града дружеството организирало библиотека, уреждало сказки, предназначени за ученици.34
Поставило си като първоначална цел да подпомага материал-но и морално българското училище, читалище «Цвят» постепенно се превърнало в организатор и ръководител на просветното дело в целия район. През 1872 г. Видинската община му възложи-ла ръководството на градските училища.35 То се заело веднага да въведе по-Добър ред в тях и предложило да се създаде настоятелство в състав от 9 души. Последното се избирало ежегодно от читалището и било одобрявано от общината. От януари 1874 г. читалището поело и грижата за селските училища в епархията. Много усилия положило читалищното настоятелство за изготвяне на единна програма за градските и селските училища и прилагането й.
Сериозната намеса на църквата в учебнотс дело след 1872 г. затруднила значително дейността на читалището в тази отговор-на задача. Направени били редина опити за премахване на отри-цателното влияние на църквата върху училищата. Първа стъп-ка в това отношение били инструкциите на Видинската община до представителя й на събора в Цариград. Той трябвало да отстоя-ва искането «градските и селските училища ще зависят направо от народните ни градски общини».38
Успоредно с борбата за ново българско училище във Видин-ския край читалище «Цвят» подкрепило материално и морално Цариградското читалище в дейността му по укрепване на бълга0-ския дух в Македония и Тракия. То се наредило сред първите чи-талища в страната, конто започнали редовно да отделят част от приходите си за борба срещу гръцката пропаганда в тези земи, за откриване на български училища. През януари 1871 г. в касата на Цариградското читалище постъпили първите 10 турски лири, Дар от читалище «Цвят».37 Стщата година на страниците на в «Турция» ръководството на читалище «Цвят» обосновало необхо-
164
Цветана Филипова
димостта от създаване на «Читалищна дружина* в Цариград с цел да открива и поддържа български училища.38 То препоръчва-ло средствата да се набират чрез ежегодни вноски от всички чита-лища в страната. Тази идея била реализирана впоследствие с ор-ганизирането на «Македонската дружина* при Цариградското читалище. В две от своите заседания през септември 1871 г. читалищното настоятелство във Видин взело решение да отдели 1/4 от доходите си за нуждите на «Македонската дружина*.38 След-ващият месец то изпратило 10 турски лири, през 1873 г. също 10 турски лири, през 1874 г. 1800 гроша и втори път 1565 гроша.40 През април 1874 г. видинското читалище станало колективен член на Цариградското читалище,41
Подкрепата и разпространението на българската книжнина и периодичен печат залегнали като главно уставно задължение на читалище «Цвят». Още в първите месеци от основаването си то се заело «да доставлява Видинската публика нужните средства за прочитане* «и да поддържа Българската книжнина*.
От 1870 г. читалищното настоятелство станало ревностен раз-пространител на сп. «Читалище*, за което набирало ежегодно спо-моществуватели. През 1871 г. техният брой достигнал 30.42 Когато през 1875 г. настоятелството не успяло да стори това, за да не спре излизането на списанието, изпратило средства от чита-лищната каса.43 Редовно се набирали спомоществуватели и за списанията «Училище*, «Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Браила*, «Слава*, на което читалището е настоятел. Сред вестниците най-предпочитани от видинските граждани били: «Право*, «Оса*, «Шутош*, «Век*, «Източно време*, «Напредък*, «Българин*.
Читалищното ръководство организирало спомоществувания и за отпечатване на никои учебници. Девет видински граждани подкрепили през 1871 г. отпечатването на «Геометрия* в превод на Н. Марков, а други 6 на «Химия* в превод на Д. Енчев.44
В многобройните писма на читалището до автори и издатели намираме изобилии сведения за помощта, оказана от него, при издаването и разпространението на редица български книги — оригинални и преводни.45 Сред книгите, за конто били записани иай-много спомоществуватели, са: «Български народни приказки и песни*, събрани и издадени от Лачоглу, Г. Н. X. — 35; «Полемика от славянски език», издал Т. X. Станчев —44; «Назначението на жените» на Т. X. Станчев—64; «Кардам Страшний» от Т. X. Станчев—33; «Анатема* на Т. X. Станчев; —64; «Куткудачка» на Кр. Пишурката —45; «Сърдчелива Маринка* на Н. М. Попов — 63 и др. Единадесет души от Видин отговорили на молбата на Българското печатарско дружество «Промишление* през 1871 г. и го подпомогнали, като поели ангажимента да получават всички книги, издавани от дружеството.46
Видинското читалище «Цвят»
165
Сред най-редовните спомоществуватели и абонати се нареж-дали общините, училищата, ученического дружество, учители, търговци, занаятчии. Най-много били те в градовете Видин, Белоградчик, Кула и никои по-големи села на района. Голяма роля в разпространението на българската книжнина изиграла книжарницата, конто била открита от читалището наскоро след осн оваването му.
Дейността на читалището по разпространението и подкрепа-та на българския периодичен печат и книжнина не се ограничила само във Видинския край. То се наело с тази нелека работа и сред българите от Калафат и Кракова. Много от българските книги достигнали там благодарение на неуморното посредничество на читалището между автори и издатели и българските читалища в Калафат и Крайова. Особено упорито е читалищното настоятелство при набиране на спомоществувания за «Куткудачка» на Кр. Пи» шурката през 1871 г. В Крайова били набрани 43, а в Калафат — 26 спомоществуватели на книгата.
Из средата на видните читалнщни дейци във Видин израсна-ли двама представители на българската книжнина у нас — Ди-митър В. Хранов, председател на читалището през 1874 г., и Михалаки Георгиев, председател на читалището през 1875. По време на престоя си във Видин Хранов започнал издаването на пър-вото земеделско списание у нас «Ступан», чиято редакция и администрация се намирали в града. Първият му брой излязъл на 1 януари 1874 г. в Букурещ. Писателят Михалаки Георгиев прави своите първи стъпки също във Видин. В разказите си той рисува една правдоподобна картина на обществено-политическия живот в града.
Уреждането на библиотека не е залегнало като главна цел в устава на читалището, но това било една от първите му задачи. Настоятелството разгърнало оживена дейност за доставяне на повече вестници, списания и книги, «защото една от най-първите нужди на нашего читалище е да се снабди колкого е възможно по-скоро с една по-богата книгохранителница»47. През август 1870 г. то настояло пред читалищното настоятелство в Цариград да бъде абонирано за вестниците «Македония», «Право», «Турция», «Зор-ница» и списание «Читалище». Периодичните издания и книгите постъпвали в библиотеката главно чрез закупуване, за което нае-тоятелството отделяло немалка част от приходите си. То водело оживена кореспонденция с издатели и автори на вестници, списания и книги от Цариград, Русе, Браила, Букурещ, Одеса за наба-вяне на повече литература. Снабдяването на библиотеката се из-вършвало в значителна степей чрез Цариградското читалище и книжарницата на Христо Г. Данов в Русе. С писмо от 4 август 1871 г. настоятелството моли Христо Г. Данов да достави на ви-Динското читалище следните книги: «Българска старина», «Райна
166
Цветана Филипова
княгина», «Изгубена Станка», «Геновева», «Черти беатриче Чннче», «Черти от американский живот», «Хатихумаюн», «Смесен кален-дар», «Песни Беркович», «Поучителни речи на старите философи» «Историята на Александър Македонски», «Ръководство на Шелко», «Нова мода календар», «Завета на Авксентич», «Картина Крумова». Друга част от фонда на библиотеката бил събран чрез дарения, за някои от конто вече бе споменато. Библиотеката разполагала с две помещения — книгохранилище и читалня. Правилникът на читалището задължавал книгохранителя да държи винаги опис на книгите на разположение на читателите. За съжаление днес не е запазен никакъв опис, поради което е трудно да се установи броят на томовете, съхраняванн в библиотеката. Всички библиотечки вестници, списания и книги носели читалищния печат и не се разрешавало да бъдат изнасяни извън читалището. Освен индивидуалисте ползуване на периодичпия печат и книгите в библиотеката се уреждали и общи четения и разяснения. По този начини по-слабо грамотните се запознавали със събитията в европейските страни, с новостите в науката и живота.
Една от дейностите, на конто читалищното ръководство отделяло голямо внимание, била лекиионната. Със съдействието на жените и ученического дружество то организирало редовно, всяка седмица сказки на различии теми. За лектори бнли ангажира-ни най-ерудираните сред учителите. С голяма популярност се ползували сказките на Димитър (Димо) В. Храпов, Михалаки Георгиев, Н. Живков, А. Г. Хаджиангелов, Мария Дочева и др 48 Предпочитани били тези по въпросите на възпитанието на децата и младежта, на обществения живот, отнасящи се до практи-ческите потребности на земеделието и др. Сказката на М- Георгиев «За народната икономия» била отпечатана в списание «Чи-талище».48 Разнообразните сказки, нзнасяни в града, допринася-ли за разширяваие на политический и научния кръгозор на население™, за активизиране на негового участие в обществения живот.
За музейната събирателска работа на читалището са запазени съвсем оскъдни сведения. През март 1871 г. читалищното настоятелство известило на църковните епитропи и училищни надзиратели в Кула, че «ако по селата се намират ръкописи или някои ста-ровремски работи (антики) читалището ги купува»50. В запазени-те архивни материали липсват данни за закупени от читалището предмета с музейна стойност.
Няма сведения за театрална дейност на читалището в раз-гл еждания период.
Като самобитна народна организация читалище «Цвят» осъ-ществявало своята разнообразна дейност за просветного и култур* но издигане на народа, опирайки се на широката подкрепа на об-щините, училищата, ученического дружество, изтъкнати учители
Видинското читалище «Цвят»
167
и представители на еснафските организации.В периода 1870—1878г то било главен организатор на просветного дело, неумерен раз-пространител на българския периодичен печат и книжнина, ръ-ководител на културния живот във Видин и Видинския край. С многостранната си дейност читалище «Цвят» се наредило сред пър-вите читалища в страната, внесли дял в сътворяването на българ-ската национална култура през Възраждането.
Б Е Л ЕЖ К И
1	Чилингиров, Ст. Българските читалища преди Освобождението. С., 1930; Кондарее, Н., С. Сираков, П. Чолов. Народните читалища в България. С., 1972, I, с. 5, 95, 116, 157, 163, 167; Георгиев, Йордан. Материал» по учебното дело във Видии.— Училищем преглед, 1908, 9, с. 837 — 865; Народен светилник, юбил. бр., 2 дек. 1960.
2	Копирната книга се съхранява в архива на читалището.
3	Паскалева, В. Икономическото проникване на Австрия в българските земи . . .— Изв. инет., т. VII, 1957, с. 68.
4	Цухлев, Д. История на града Видин . . . С., 1932, с. 427.
6	Българска пчела, № 2, 7 юни 1863.
* Македония, № 25, 17 май 1869.
7	Цухлев, Д. Цит. съч., с. 437.
8	Пак там.
8	Кондарее, Н., С. Сираков, П. Чолов. Цит. съч., с. 210—211
10	Българско читалище във Видин, устав, Цариград, 1870.
11	Право, № 35, 26 окт. 1870.
13	Копирна книга на читалище «Цвят», 28 юни 1871.
13	Пак там, 28 авг. 1872.
14	Пак там, 19 авг. 1872.
16	Пак там, 17 юни 1872.
18	Право, № 15, прит. 23 и № 16, 25 юни 1873.
17	Пак там; Турция, Ns 2, 2 март 1873.
18	Копирна книга на читалище «Цвят», 27 ян. 1874.
18	Пак там, 24 апр. 1874.
20	Право, № 35, 26 окт. 1870.
21	Копирна книга на читалище «Цвят», 15 юни'1872.
22	Пак там, 14 и 15 окт. 1870.
23	НБКМ, БИА, II А 1712.
24	Зорница, № 45, 9 ноем. 1876.
21	НБКМ, БИА, II А 2606.
28	НБКМ, БИА, II А 2609.
27	Копирна книга на читалище «Цвят», 26 март 1871.
28	Пак там, 4 май 1871.
28	Пак там, 9 авг. 1871.
30	Пак там, 18 септ. 1871.
31	Турция № 6, 26 март 1871.
32	Копирна книга на читалище «Цвят», 17 юли, 8 септ., 27 окт. 11873; 28 аи., 9 юли, 6 дек. 1874; 12 авг. 1875.
33	Пак там, 15 май 1872.
34	Пак там, 25 февр. 1874.
36	Пак там, 18 юни 1872.
34	Цухлев Д. Цит. съч., с. 560.
37 Копирна книга на читалище «Цвят», 18 ян. 1871.
38 Турция, Ns 33 2, окт. и прит. 5 окт. 1871.
Цветаиа Филипова
•* Копириа книга на читалище «Цвят», 24 септ. 1871.
40	Пак там, 19 окт. 1871; 20 май 1873; 20 апр. 1874.
41	Пак там, 20 апр. 1874.
42	Пак там, 13/25 окт. 1870.
43	Пак там, 17 май 1875.
44	Пак там 8 март, 29 юли 1871.
45	Пак там, 29 дек. 1870; 7 март 1871; 12 май 1871.
44	Пак там, 25 септ. 1871.
4’	Пак там, 4 авг. 1871.
48	Пак там, 4 февр., 25 февр. 1874.
48	Читалище, №5, 15 март 1875.
80	Копирна книга на читалище «Цвят», 26 март 1871.
ПРИЛОЖ Е Н И Е
КНИГИ, ОТПЕЧАТАНИ СЪС СПОМОЩЕСТВУВАНИЯ, СЪБРАНИ ОТ ВИДИНСКИЯ КРАЙ
1.	Лачоглу, Г. Х„ Н., Н. М. Астарджиев. Сборник от разни български народни приказки и песни. Русчук, 1870.	45 спомоществуватели.
2.	Водачът по пътя на живота, нъравствеността в класическити поучения (от Райх?). Превел и издал Алеко А. Кръстевич. Виена, 1870. 30 спомоществуватели.
3.	Пишурка, Кр. Ст. Куткудачка или разни моралнн стихове и приказки. Виена, 1870. 100 спомоществуватели.
4.	ДI Ламартин, Л.Животат на госпожа де Севинье. Превел Богдан Ив Горанов. Русчук, 1871.	22 спомоществуватели.
5.	Благовещенский, Н. А. Свята гора (Атон). Превел от руски Д. Енчев. Русчук, 1871. 20 спомоществуватели.
6.	Съкратена османска история. Цариград, 1871. 11 спомоществуватели.
7.	Оливие, Ж. Ф. Геометрия праволинейна, тригонометрия и статика. Превел и издал Н. Марков. Русчук, 1871. 9 спомоществуватели.
8.	Станчев, Т., X. Юстина. Драма. Русчук, 1871.	22 спомоществува-
тели.
9.	Полемика от славянский язик. Издал Т. X. Станчев. Русчук, 1871.
69 спомоществуватели.
10.	Слово за постението. Превел епископ Иларион Ловчански. Цариград, 1871. 20 спомоществуватели.
11.	Бернщейн, А. Селскостопанска неорганическа и оргаиическа химия. Русчук, 1871. 6 спомоществуватели.
12.	Станчев, Т. X. Назначение на жените според святата божия реч. Русчук, 1871.— 78 спомоществуватели.
13.	Пълио събрание иа държавните закони, устави, наставления и всички заповеди на Османската империя. Издал Хр. С. Арнаудов. Цариград, 1871.' 9 спомоществуватели.
14.	Станчев, Т. X. Анатема. Позорищна игра в едно действие. Русчук, 1872. 64 спомоществуватели.
15.	Стойчев, Личо. За въздухът и за неговото влияние на животните и расте-нията. Букурещ, 1872. 35 спомоществуватели.
16.	Гинчов, Цани. Две тополи или неожидана среща. Балада. Цариград, 1872. 23 спомоществуватели.
17.	Попов, М. Н. Сърдчелива Маринка. Русчук, 1872. 62 спомоществуватели.
18.	Чьрковно богословие или обрядословие. Превели и издали Зиновий П. Петров и Йордан С. Наумов. Белград, 1872, 5 спомоществуватели.
19.	Мар..нкозчч, К. Рахилин плач при избиванието на 1 4-те хиляди деца по повеление на Ирода царя Юдейскии. Превод от сръбски Кр-C. Пишурка. Белград, 1872 . 37 спомоществуватели.
20.	Станчев, Т. X, Кардам Страшний. Историческа драма. Русчук, 1872.
33 спомоществуватели.
170
Цветана Филипова
21.	Питиас и Дамон или искрено приятелство. Превел от гръцки Никола Т. Боршуков. Браила, 1872. 5 спомоществуватели.
22.	Станчев Т. X. Правата цивилизация. Драма. Русчук, 1872. 17 спомо-ществуватвли.
.23. Доумев, В. Нещастна фамилия. Русе, 1873 . 6 спомоществуватели.
24.	Чоке, Хенрих, ракийска чума. Повеет. Превел П. Иванов. Цариград, 1873 . 9 спомоществуватели.
25.	Каролев, Р. Уроци по българска черковна история. Цариград, 1873 . 62 спомоществуватели.
26.	Крашевски Игнат. Варвара Убрих калугерица в Краков. Превел от ру-мънски П. Кисимов. Цариград, 1873. 15 спомоществуватели.
27.	Дитес, Фр. Педагогика или основна наука за възпитание и наставление. Издал Т. Станчев. Русчук, 1873. 19 спомоществуватели.
28.	Станчев 7. X. Тълкувание на божествения и молитвений дом.и на вси-чките му принадлежности. Русчук, 1873. 75 спомоществуватели.
29.	Шмид, Хр. Християнска фамилия. Червените и белите триндафили. Ня мото дете. Рибарът. Разкази. Превел и издал К. С. Траков. Одеса, 1873.
11 спомоществуватели.
30.	Фенелон. Приключения Телемаха сина Одисееваго. Превод от фреиски П. Т. Пиперов. Виена, 1873. 8 спомоществуватели.
31.	Наручна евященическа книга. Превели от сръбски Зиновий П. Петров и Йордан С. Наумов. Белград, 1874.— 24 спомоществуватели.
32.	Смрикаров, Д. Й. Додатъци на Златния извор или различии икоиоми-чески и многополезни наставления . . . Белград, 1874. 90 спомоществуватели.
33.	Фенелон. По възпитанието на девойките. Превел А. П. Шопов. Цариград 1874. 13 спомоществуватели.
34.	А у В аск. Разкази за водата и нейните свойства. Издал Д. В. Храиов. Букурещ, 1875.	35 спомоществуватели.
35.	Богоров, И. А. Селският лекар. Виена, 1875. 14 спомоществуватели.
36.	Пушкин, А. С. Капитанската дъщеря. Издал Д. В. Хранов, Букурещ 187 5. 30 спомоществуватели.
37.	Мирски, Кр. Ив. За отгледването на малките дечица. Г. Г. Греев. Букурещ, 1875. 30 спвмоществуватели.
ВИДИНСКОЕ ЧИТАЛИЩЕ (ДОМ КУЛЬТУРЫ) «цвят» (1870 - 1878 гг.)
Цветана Филипова
Резюме
В статье на основе архивных материалов делается попытка раскрыть многостороннюю деятельность Видинского читалища с момента его основания в 1870 г. до Освобождения от османского ига. Автор рассматривает организационную структуру и разностороннюю деятельность читалища. Основой организационного построения читалища стали Устав и Правила,отпечатанные в 1870 году.
Главной задачей читалища сразу же после его основания стала просветительская работа. Попечительство читалища вело упорную борьбу за утверждение новой болгарской школы. В 1872 году оно взяло на себя заботу о городских школах, а с 1874 г.— о всех школах епархии. Таким образом читалище возглавило руководство просветительской деятельностью в Видинс-ком крае.
Наряду с этим, попечительство являлось неустанным распространителем болгарской цериодики и книг. Одной из важнейших задач читалища было создание библиотеки. Под нее были выделены два помещения для хранения фондов и одна читальня.
Читалище проводило и большую лекционную работу. Каждую неделю в ием проводились лекции на различную тематику.
В статье уделяется место и материальной базе читалища. Оно распол а -гало тремя комнатами. Главным источником средства его организации были членские взносы,. Иногда читалище получало подарки в виде денег и предметов .
THE TSVIAT READING CLUB IN VIDIN
(1870— 1878)
Tsvetana Philipova
S u m m ary
On the basis of archival materials the articlemakes an attempt to throw light upon the many-sided activities of the Tsviat (Blossom) Reading Club in Vidin in the period from its foundation in 1870 to the Liberation. The author dwells on the organizational structure as well as on the different aspects in the work of the reading club. The organizational structure was based upon statutes and regulations published in 1870.
The most serious task of the reading club from its very foundation was the development of the education. The reading club management strived hard to establish a new type of Bulgarian school. From 1872 on the education in the urban schools was already its care and responsibility while from 1874 it started guiding the education all the schools in the parish. In that way the reading club exercised a leading role in the education in the Vidin region.
Simultaneously with these activities the reading club management was a tireless disseminator of the Bulgarian letters in periodicals and books.
One of the most important tasks of the reading club was setting up a 1 ib-rary. It had a book-repository and a reading room.
The reading club also developed lecture activities. Lectures on different topics were read every week.
The article throws light upon some material aspects as well. The reading club had three rooms. The main source for money was the membership due. The reading club also accepted different objects as gifts and money.
ИЗВЕСТИЯ НЛ МУЗЕИТЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪДГАРИЯ, т.4, 1979 г.
ст. н. с. Екатерина Манова и Милко Аспарухов
ПАНДАНТИВИ ОТ ЕКСПОЗИЦИЯТА НА МУЗЕЙ „ОСВОБОЖДЕНИЕ!© НА ПЛЕВЕН — 1877 ГОД.“
Една от формите на работа, утвърдила сев последните годи-ни в практнката на военноисторическите музеи—Плевен,е про-веждането на археологически разкопки на братски могили и некрополи от Освободителната Руско-турска война 1877—1878 г..
В разкритите гробове са намирани различии бронзови хрие-тиянски амулети.
Обект на разглеждане в настоящата работа са пет малки бронзови пандантива от експозицията на музея «Освобождение™ на Плевен — 1877 г.»1, конто дават представа за прилагания погребален инвентар в подобии военни гробища.
Тези накити, излети от бронз, представляват ликове на Христос, Богородица, св. Никола и св. Георги. Единият пандантив се състои от две свързани с шарнир крила.
1.	Релефното изображение на св. Никола2 е поставено в про-филирана арковидна рамка с полукръгла дъга. Изпъкнал двоен шнуров мотив образува ивицата на рамката, в която се редуват орнаментални полета с плетеница или полегнал кръст. Средната полуелнпсовидна плоскост е заета от допоясен образ на св. Никола в епископски одежди и с нимб на главата. Покритата му лява ръка носи евангелие, а дясната благославя. Надписът от двете странн на главата му е с поизтрити, но четливи кирилски букви (Сты HI КОЛА).
Полуелипсовидната рамка на иконата с образ на св. Никола е често прилагана при пластични образи и сцени3 в подобии накити. Иконографски нашата находка стой близо до пандантив от музея в Загорск (СССР) (рис. 26, XIV в.) или пък до друг, подарен на Троицко-Сергевия манастир — сега също в музея на Загорск (рес. 64, XVI в.)
I Стилово и художествено тук имаме пред нас излята от бронз в калъп релефна икона, наподобяваща каменни и дърворезбени образи на същия светец. Изпълнителите са се придържали към поз-натия негов тип на полуфигура в епископска дреха с евангелие и благославящ жест. Третирането на косата, брадата, нимбът и надписът сочат придържане към късносредновековен образец в религиозного изкуство след XVI в.
2.	Бронзова релефна икона на Богородица, изобразена до кръста с Христос младенец в лявата ръка, е поставена в тройна линейна четнриъгълна рамка4, затваряща от две страни растителен орнамент. Представен е също разпространен вариант на
176
ст. и. с. Екатерина Манова и Милко Аспарухов
Обр. 1 Св. Никола
този сюжет. Особеното тук са нагръдниците на двете допоясни фи-гури, изпълнени с начупена линия върху пазвите им (известии под названието «цата*5 и наподобяващи украса за обкова на ико-нописен оригинал.
По сгоята структур този допоясен релефен образ на Богородица с детето сигурно има общи източници сред живописни ико-ни с метална обкова6 (от XVI—XVII в.), но по художествен тип и изпълнение стой далеч от посочените образци. По-скоро тук може да се види една обща насока, следвана в много клонове на декоративного и прилежно изкуство след XVII в.
3.	Образ на Богородица с младенеца върху тънка бронзова пластина, в чийто център има две дупчици, вероятно за прикреп-ване към тъкан или кожа7. Изпълнението на тази елипсовидна пластина много се отличава от останалите. Ликовете на Богоро-
Пандантиви от експозицията на музей „Освобождение™ на Плевен1* 177
Обр. 2. Богородица с младенеца— релефно изображение
дица и малкия Христос са нанесени с плитка гравировка върху тънък бронзов лист. Очертанията на рамката със зигзаговидна начупена вълниста линия следват дъгата на елипсата. Подобна зигзаговидна линия определи и детайли от дрехата на Христос. Контурите на двете фигури са нанесени също с вълнистата линия на опъната спирала, но повредената структура на метала не поз-волява да се различат подробности по лицата на Богородица и Христос, както и положение™ на ръцете им и дали има надпис.
За този способ на декорация може би трябва да се търси начало и доста ранен период на средновековието върху блюда, съ-дове или храмови двери8 (към XI—XII в.), без да може да се свър-же пряко по сюжет или мотив с нашата пластинка.
Техниката на гравиране е прилагана и в друг по-ранен период от времето на гореописаната иконка върху панагии от сребро, по метални рамки и обложки от XVI—XVII в.9 Същият способ 12 Известия на музеите, том IV
178
ст. н. с. Екатерина Манова и Милко Аспарухов
се среща и у нас рядко и през средновековието10 и през предвъз-рожденската епоха, а също така и другаде и по-късно П.
Известии контакта с близкия Изток напомня изработката |на тази икона, но сумарното й изпълнение и лошото състояние на же-
Обр. 3. Богородица с младенеца — гравирано изображение
Пандантиви от експозицията на музей „Освобождеиието на Плевен" 179
Обр. 4. Диптих за кръстно дърво
тала не дава възможност за изводи, близки до истината.
4.	Бронзов диптих с релефни образи12. Горната страна на едното крило съдържа допоясен образ на Богородица с детето в правоъгълна рамка и неясен орнаментален мотив от трите й стра-ни. Другото крило има върху горната си повърхност компози-Цията Деисис. Допоясният образ на Христос с кръстат нимб в Центъра на композицията е сравнително ясен. По-малко се разли. Чава образът от лявата му страна (Навярно Богородица), а за та. ЗИ отдясно на централната фигура може да се правят само догад.
180
ст. н. с. Екатерина Манова и Милко Аспарухов
Обр. 5 Ажурно изображение на св. Георги на кон
ки (Йоан Кръстител), попади силната корозия на метала на това място. Връзката между двете части се осъществява чрез шарнир. Диптихът се е носил затворен, което личи от срещането на халки-те за окачване на всяко от двете крила. От вътрешната страна на едното крило е представен релефен кръст, копие и надпис, от конто се различават «ИС . . . ХС . . . Т».
Впечатление™ от някаква грубоватост на изпълнение при този диптих се засилва от разрушения на места повърхностен слой на метала му. Обаче иконографските му белези показват придържа-не към една установена в средновековието традиция в пластиката и живописта, задържали се и до по-късна епоха. По отношение изработката на този диптих най-приемливо е да се допуске, че крилата му са изливани в предварително изготвена матрица, пол-
Пандантиви от експозицията па музей ..Освобождението на Плевен“ 181
зувани многократно. Повредата на метала не позволява да се доловят особености на типа и работата на изпълнителя.
За предназначението на този диптих най-убедително говори релефният кръст и копие на вътрешната страна на едното му кри-ло. Най-вероятно е да се приеме, че крилата на този бронзов диптих са прибирали късче дърво от божигробския кръст.
5.	Бронзова икона с ажурно изображение на св. Георги на кон, поместена в тясна четириъгълна релефна рамка13. Конят в ход надясно, насочен към схематично представена крепост, докос-ва главата на змей. Св. Георги с развято наметало стремително пробожда змея с дългото си копие. Всички подробности на ком-позицията са предадени стилизирано. Обаче основ ните икопограф-ски черти на този тип образ на св. Георги като ездач са спазени. Следгана е традиция от —XVI в. В този пандантив се е залазила и една съставна част, коятоводи началото си от по-древна епо-ха: окачването не с постига направо чрез излята едновременно с релефа неподвижна примка, кактое случаят с три от останалите икони (обр. 1, 2, 4). Тук окачването се осъществява посредством кубична фигура, съедипена здраво със средата на горната рамка на накита. Лицевата стена на това кубичнотяло носи релефно изображение на Убруса. Подобно оформяне на приспособление-то за окачване към верижка е много разпространено в дребната пластика на Русия през средновековието14.
Пряка аналогия на техника, стил и материал на изготвяне не ни е попадала. Но иконографското и композиционно направление на този тип изображение на св. Георги решително води началото ]си някъде около XIV—XV в.15 Към същия период се отнася и изображение™ на Убруса върху кубичната фигура11 между рам-ката и примката за окачване.
Има сведения, че аналогични на тук предложените пандантиви са откривани и в землищата на селата Ясен, Горни Дъбник, Телиш, по склоновете на хълма «Зелените възвпшепия» край Плевен — места, свързани с кръвопролитни боеве в Освободителната руско-турска война.
По намерените паралели, както и по формата и изработката си, разгледапите накити спадат към носени наверижка пандантиви, употребявани още през XI—XIV в. във владенията на Визан-тийската империя и съседните й страни. В пашите иконки се на-блюдават черти, придобити от разпространението на тази практика в Русия.
Необходимо е да се отбележн, че се отнася тук до изображения на почитани през средновековието и ророци, Богородица, Христос или други светци, носени от лицата, в чиито гробове са вамере-ни или тачени в техните семейства. В известии случаи диптихите
182	ст. н. с. Екатерина Манова и Милко Аспарухов
са съдържали свети мощи или късчеот кръста на Христос, донася-ии от поклонници от Ерусалим.
Паралелите с предмети от средновековна Русия, произхож-дащи от Москва и белоруски центрозе са в съгласие със сведения-та за произхода на погребаните край Плевен, в чиито гробове са открити иконките. В конкретния случай наблюдаваме едно извън-редно продължително запазване в бита на средновековна традиция.
Освен това сезнае, че в настъплението на Западния руски отряд в боевете за Плевен и близкитедо него селища са се сражава-ли военни поделения от IV и IX аркейски корпусщтака че може да се уточни донякъде и районът, от който са дошли носителите на тези иконки, а имено градовете Минск, Могилев, Виница в Белорусия и У крайна.17
Б Е Л Е Ж К И
1	Изказваме благодарност на др. Г.Тодорова и сътрудниците на отдел «Фондове при Дирекция на Военно-историческите музеи в Плевен за предос-тавената възможност да обнародваме пета пандантиваот експозицията на музея «Освобождение™ на Плевен— 1877 г.»
2	ВИМ, инв. А 836, разм. 44/39/2,5 мм-
3	Николаева, Т. В. Древнерусская лелкая пластика XI— XVI веков, Москва, 1968—рис. 3 , 23 , 26, 64.
4	ВИМП, инв. А 834, разм. 48/44/2,5 мм.
6	Николаева, Т. В. Прикладное искусство Московской Руси, Москва, 1976, рис. 1, 62, с. 22; Постникова-Лосева, М. М. Русское ювелирное искусство, его центри и мастера, Москва, 1974 с. 65.
^Николаева, Т. В. Древнерусская живвцись Загорского музея, Москва, 1974, 135, 160, 199, 251; Николаева, Т. В Прикладное искусство . . . рис. 65 , 66 , 67.
7	ВИМП, инв. А1501, разм. на 92/73-1,5 мм.
8	Банк, А. В. Прикладное искусства Византии IX—XII в. Москва, 1978, рис. 38, 60, 61 Николаева, Т. В. Собрание древнерусского искусства в Загорском музее, Москва, 1968, 115, 126 132.
9	Николаева, Т. В. Древнерусская целкая пластика . . . рис. 52,72.
10	Брюклиев, Хр. Димитров, М. Никлое, Д- Окръжен народен музей Стара Загора, С., 1965, с. 159, обр. 96.
11	Николаева, Т. В.Прикладное искусзво - . . рис. 77.
12	ВИМП, инв. А 686, разм. на еднощ крило 30/25/1,5 мм.
13	ВИМП, инв. А 835, разм. 70/66/3им.
14	Николаева, 7. В. Прикладное искусство рис. 13, 31, 45, 52, 60, 72, 82.
10	Николаева, Т. В. Древнерусская Мелкая пластика . . . рис. 25, 32, 105.
16	Пак там, рис. 25, 28, 32, 58.
171	Особое прибавление к описанию Русско-турецкой войны 1877— 1878, вып. VI, С. Петербург, 1911, с. 101— 10.
ПАНДАНТИВЫ ИЗ ЭКСПОЗИЦИИ МУЗЕЯ «ОСВОБОЖДЕНИЕ ПЛЕВЕНА —1877 ГОД»
ст. н. с. Екатерина Манова Милко Аспарухов
Резюме
Предмет исследования данной статьи— пять бронзовых пандантквов, представленных в экспозиции музея «Освобождение Плевена—1877 года». Они были воздвигнуты в память русских солдатов, погибших в Освободительной русско-турецкой войне 1877—1878 гг. и украшали братские могилы и некрополи около г. Плевена. Изваянные из бронзы пандантивы были установлены там как погребальные дары. На них изображены христианские святые, почитавшиеся уже и в средние века— Богородица и Христос. Пандантивы носят черты древней традиции, уходящей корнями в средневековье. Имеющиеся данные о подобных обычаях в некоторых областях Белоруссии подтверждают сведения о том, что военные подразделения указанных областей принимали участие в боях за взятие Плевена.
PENDANTS OF THE MUSEUM EXHIBITION ’THE LIBERATION OF PLEVEN IN 1877’
Ekatherina Manova MUko Asparouchov
Five bronze pendants of the museum exhibition THE LIBERATION OF PLEVEN IN 1877 are described. They have been found in the common graves and necropolises of Russo-Turkish War of Liberation (1877—1878) around the town of Pleven and are bronze decorations presented as a funeral gift. They picture the images of the Holy Mother andjesus Christ as w'ell as of some saints of the Middle Ages. They cherish a centuries-old tradition originating from the Early Middle Ages. The origin of such a tradition has been found in Byelorussia and it once again confirms the facts already known concerning the military divisions fighting for the liberation of Pleven.
ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕИТЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГЛРИЯ, т. 4, 1979 г.
Свобода Гюрова
БОРБАТА НА ПЛЕВЕНСКАТА ОБЛАСТНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БРП (к) ПРОТИВ БУРЖОАЗНАТА ОПОЗИЦИЯ (ДЕК. 1945 - ЮЛИ 1946 ГОДИНА)
Периодът след 18 ноември 1945 г. до юли 1946 г. е кратък, но изпълнен с борба и напрежение. Това е времето, когато засе-дава XXVI сбикновено Народно събрание, качествено новият институт на изграждащата се народнодемократична държава. «За разлика от миналите режими—се казва в доклада на В. Коларов пред Деветия пленум на ЦК на партията1 — XXVI ОНС не ще бъде само един чисто законодателен орган, зависим от друга, стояща над него власт,а в същностще бъде върховната власт на стра-ната.^2 В своята дейност Народпото събрание ще се опира на Оте-чествения фронт, конто е решаващата обществено-политичес-ка сила. От 15 декември 1945 г. до 28 септември 1946 г., когато заседава Народпото събрание, се обсъждат и приемат редина решения и закони. Опозицията оказва най-голяма съпротива по вне-сените за обсъждане законопроекта: за конфискация на придоби-тите чрез спекула и по незаконен начин имоти и за трудово позе-млената собственост, конто засягат икономическите позиции на буржоазията.
Съгласно решенията на Московската конференция3 опозицията получава възможност да изпрати двама свои представители в правителството, като спазва приетите за това условия. Но тя повежда борба против Комунистическата партия и Отечествения фронт, като предлага неприемливи условия за участие.
В предлаганата статия4 се прави опит да се разгледа борбата на Плевенската областна партийна организация срещу буржоаз-ната опозиция след изберите за ОНС до юли 1946 г. Тоя въпрос в основни линии е осветлен в редица партийни документа, в речи и доклади на Г. Димитров, В. Коларов и други партийни и дър-жавни дейци. Има и редица исторически изеледвания,5 но проуч-ване от местен мащаб досега не е правено.
В статията се прави опит въз основа на партийни оценки и документален архивен материал да се изясни поставеният въпрос в границите на бивша Плевенска облает.6 Целта е да се разкрият проявите на общите закономерности на класовата борба през тоя период в Плевенска облает и същевременно да се покажат осо-беностите, произтичащи от конкретната политическа и социално-икономическа обстановка.
188	Свобода Гюрова
* * *
Деветият пленум на партията начертава насоките за борба с опозицията, която се бори за връщане назад развитието на стра-ната, за възстановяване на загубената власт. На Пленума се по-сочва, че една от главните задачи сега е да се разобличи и морално-политически да се разгроми тая злостна опозиция, като се под-копаят икономическите и основи «чрез енергична и умна стопан-ска, финансова и строителна политика на Отечествения фронт, политика в полза на широките трудещи се маси, политика за ико-номическото развитие и подем на страната»7.
На 15 декември 1945 г. се открива първата сесия на XXVI обикновено Народно събрание. То възприема препоръчаната от Деветия пленум на НК на БРП (к) политика за революционно преустройство на страната. Опозицията, верен нзразител на инте-ресите на буржоазията, се стреми да внесе смут в работата на Народного събрание, като преди всичко осуети приемането на предложените за одобрение закони. Друго е отношението на широките народни маси. Трудещите се от Плевенска облает поз-дравяват първия народнодемократичен парламент, пожелават му успех и изказват увереност, че той ще утвърди делото на 9 септември и ще доиринесе за укрепване на отечественофрон-товска България.8
Работата на XXVI обикновено народно събрание съвпада със Сьвещанието на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Англия в Москва. На него се приемат основните принципи по сключ ване на мирните договори с победените страни. Опозицията из-ползува и тая възможност и предизвиква обсъждане на нашего вътрешно-политическо положение с надежда, че решението ще бъде в нейна полза. Подкрепата, която оказва на народного пра-вителствосъветският външен министър по време на преговориге, принуждава министрите на Англия и САЩ да подпишат чл.6 от комюнпкето, в конто се записват приемливи условия за нашата страна.®
Отечественофронтовското правителство веднага пристъпва към осъществяване решението на Московската конференция. В хода на преговорите с представителите на БЗНС — Никола Петков и БСДП (о) става ясно, че те нямат никакво намерение да изпълняват съвета на Московската конференция. Напротив, те считат, че е настъпил най-удобният момент за реализиране на тях-ната основна задача — възстановяване на загубената власт. Като тълкуват в своя полза взетото в Москва решение, опозицион-ните водачи предлагат неприемливи условия за участие. Техните ултимативни предложения нямат нищо общо с решението, на Московската конференция. Затова съвсем правилпо правителството ги отхвърля, като заявява, че те «излизат вън от рамките на Мос-
Борбата на Плевснскгта оргагизация на БРП против буржоазията... 189 ковското решение и са в ясно противоречие с него. Те се явяват препятствие за осъществяване на приятелския съвет, който бе дадеп от съветското правптелство на България»10.
Действията и поведение™ на опозицията показват, че тя в никакъв случай няма да се включи в изграждането на нова и демократична България. Това още веднъж потвърждава истината, че опозицията се създава, за да защищава интересите на буржоазията, а не на трудовия български народ, както па думи твърди тя. <?. . . Късогледите и самозабравнли се ръководители наопозицион-ните групп —казва Георги Димитров — след като отказахада дадат подходящи и лоялни допълнителии министр»! в правител ствого на Отечествения фронт, окончателно са проиграли своя-та противонародна игра».11
Като изчерпва всички възможностп, отечественофронтовското правителство прекратява преговорите с опозицията. И тоя път единствено съветското правителство взема правилно отношение по поведение™ на опозиционните водачи. То заявява, че като пропуснаха да се възползуват от предоставената възможност, «тия групп се обричат на пълен провал и тръгват по пътя на соб-ствената си гибел».12
Една от причините за дръзкото и нагло поведение на опозиционните водачи е подкрепата, която те получават от предста-вителите на САЩ и Англия в София. Това се изяспява по-късно на процесите срещу Никола Петков и Коста Лулчев през 1947 и 1948 г.13
Тръгнали по пътя на предателството, опозиционните водачи изпращат на 26 януари 1946 г. ново изложение до Съюзната кон-тролна комисия. В него те говорят за наличие на политическа криза, но не казват нищо ново в подкрепа на това свое твърдение. Изложение™ съдържа сыците условия, конто правителството отхвърля по време на преговорите с тях. Председателят на Съюзната контролна комисия С. С. Бирюзов се среща с опозиционните водачи и им заявява, че те неоснователно търсят външна намеса в работата на една суверенна страна, каквато е България, и им връща изложение™.14
* * *
Поведение™ на опозиционните водачи в София Памира отражение в дейността на опозицията в страната. В зависимост от обек-тивните и субективни условия в едни райони тя има по-голямо влияние, в други — по-слабо. В Плевенска облает са палице и обективни и субективни условия за социално-икономическа база на опозицията.
През 1946 г. има 1131 индустриални предприятия15 от общо 4803 в България,,с или 23,55% от индустриалпите предприятия в страната се намират в Плевенска облает. Броят на работницнте възлиза на 21802 (т. е. 2,06%) от население™ на областта.17 Най-
190
Свобода Гюрова
голям брой предприятия има в Габровска околия — 2£4 с 6514 работници. Следват Плевенска, Търновска и Горнооряховска околия. Общо в тези 4 околии се намират 45% от предприятията (509) и 65,22%от работниците (13 414), а в останалите 10 околии има 622 предприятия и 71 53 заети лица.18 В тези околии предприятията са дребни, запаятчийски. Най-типичен пример в това отношение е Никополска околия, в която има 11 мелници, 9 маслобойни, 5 цигларници и 4 дъскорезници.19
През 1946 г. в областта има 23665 запаятчийски работилници с 39257 майстори, калфи и чираци. Най-голям брой занаятчии има в Плевенска, Търновска, Габровска и Горнооряховска, а най-малко в Тетевенска, Еленска и Никополска околия.20
Същата година в областта има 198 230 селски стопани (19,08% от стопаните в България), конто притежават 8752 хил. дка обра-ботваема земя (19,73% от обработваемата земя в България).21 Или близо 1/5 отселските стопани и 1/5 от обработваемата земя се намират в Плевенска облает. Най-голям еброятна дребните и средни стопани. Те представляват 93,53% от селските стопани, а владеят 79,22% от обработваемата земя. Само 6,47% са кулашки семейства, но те притежават 20,78% от обработваемата земя.22
Броят и размерът на промишлените предприятия и едрите частни селски стопанства характеризират, от една страна, иконо-мическото състояние на отрасъла, а, от друга, те определят чис-лото на хората, принадлежащи към буржоазната класа.
В Плевенска облает паред с хилядите работници, бедни и средни селски стопани, дребни занаятчии и търговци еналице една значителна трупа от индустриалци, едри търговци и богати селски стопани. Докато болшинството от представителите на първата трупа поддържат политиката па партията и правителството, то представителите на втората трупа по всякакъв начин се стремят да възвърнат загубената си власт.
Благоприятните за опозицията обективни условия се съпът-ствуват от благоприятен за нея субективни условия и фактори. В Плевен бе създаден Български земеделекч народен съюз, който в миналото имаше голямо влияние сред селяните като защитник на техните интереси. В тоя край са се родили редица ръководители на Сьюза, конто скоро след народната победа застават на десни позиции. От с. Дойренци, Ловешка околия, е водачът на десните сили в БЗНСГ. М. Димитров. Макар и временно, към него се ориен-тират израслите в тоя край ръководители на БЗНС Асен Павлов и Недялко Атанасов.Към опозицията се присъединяват и издиг-натите от Отечествения фронт членове на БЗНС: Коста Шопов, областей директор и член на Областния комитет на ОФ, и Йордан Русев, член на Областното ръководство на БЗНС и секретар на Областния комитет на ОФ и Димитър Ц. Иванов, председател на околийското настоятелство на БЗНС (Н. П.) в Свищов. Десет
Борбата на Плевенската организация на БРП против буржоазията . . 19J
села от Плевенска околия са родни места на активни ръководни дейци от национален и областей мащаб, привърженици на Г- М. Димитров и Н. Петков.23
В края на 1945 г. в отечественофронтовските партии в Плевенска облает членуват 87 178 души, от конто 49 900 в БРП (к), 29 329 в БЗНС, 4209 в БРСДП, 3740 в НС «Звено» и 454 в Ради-калната партия. Към същата дата в опозиционните партии членуват 10174 души, от конто 8819 в БЗНС — Н. П., 1195 в БСДП (о), и 60 в Демократическата партия.24 Съотношението на полити-ческите сили е решително в полза на Отечествения фронт. Като се вземе пред вид и изискването, че за влизанетов БРП (к) не едо-статъчно само желанието на кандидата, а и потвърждението на партийната организация, че той е доказан антифашист, то Плевенската областна партийна организация е не само най-многочисле-ната, но и най-организираната, здраво сплотена и с голямо поли-тическо влияние партия. Това в никакъв случай обаче не е причина да се подценява влиянието на опозицията, която по време на изберите и в началото на 1946 г. укрепва своите позиции и не случайно опозиционните лидери от София в своите планове за реставрация твърде много разчитат на Плевенска облает. 1 j j
Затова тук те хвърлят много сили за укрепване на съществу-ващите и изграждане на нови опозиционпи организации. През януари 1946 г. едни от най-известните опозиционери — Б. Бум-баров, Н. Атанасов, П. Сърбински, |Г. Йорданов и други, посе-щават Плевенска облает, като я кръстосват надлъж и пашир. Наред с устната агитация, опозицията изпраща и писмени указания. Така например в писмо от София до ©позиционер в Плевенска облает, се казва: «Организационната работа ще се върши смело, без страх, защото е позволена от законите.»25 Най-голям брой организирани членове опозицията има в Свищовска, Плевенска, Ловешка, Луковитска и Тетевенска околия. Активно подпома-гани от своите ръководители от София, местните опозиционери правят опити за свикване на околийски конференции на БЗНС— Н. П., на опозиционния ЗМС, или съвместно почти в цялата облает. Те се стремят да се укрепят в някой села, като подготвят в тях по-големи акции.26	|
Областният партиен комитет разглежда проявите на опозицията, анализира причините, поради конто тя постига, макар и временен, успех на едно или друго място, а също така набелязва мероприятия за изолирането й от народа. Комитетът констатира, че борбата, която се води срещу своеволията на опозицията, не е достатъчна. Същевременно той прави извода, че има прояви, конто не се срещат в други райони на страната, а само в Плевенска облает.27 Това показва, че трябва да се засили бдителността, а там, където е нужно, да се действува по-твърдо, като се използу-ват законните разпореждания, конто позволяват да се наказват
192
Свобода Гюрова
и поставят на място всички нарушители. Има опозиционери с достатъчно прояви за предаване на следственпте органи, но те все още свободно вършат своята антинародна дейност. Това показва, че в съдебните органи чистката не е довършепа, че в тях работят примирили се и залазили своите служб» чу жди елементи, конто срещат подкрепата на буржсазните агент» в Отечествения фронт. Именно тези хора съзнателно бавят делата, не наказват винов-ниците, а това поощрява действията на опозицията.
Областният комитет на БРП (к) отчита незадоволителната работа на околийските комитета на партията в борбата срещу опозицията в Свищсв, Плевен, Севлиево и Никопол. Той им по-сочва, че разоблпчаването трябва да бъде конкретно, организн-рано и да води преди всичко до укрепване на единството в Отечествения фронт.28 Затсва е нужно партийните кадри да работят активно, за да поведат след себе си цялото население, което убе-дено и съзнателно да се бори срещу проявите на опозицията.
На 24, 25 и 26 февруари 1946 г.се провежда Втората отчет-но-изборна конференция на Плевенската областна партийна организация. На нея се прави сериозна и задълбочена оценка на борбата с опозицията. В приетата резолюция по политическото и стопанското положение и задачите на БРП (к) в Плевенска облает се посочва, че през отчетпия период Областната партийна организация е водила упорита борба против проявите на опозицията. Въпрекп злосгната съпротива, която тя оказва, резултатите от всички акции и особено от изберите показват, че грамадното болшинство от население™ стой здраво на позициите на Отечествения фронт. По-пататък в резолюцията се посочва, че въпреки посоченнте успехи не е постигнато окончателно изолиране на опозицията от народните маси. Като взема пред вид допуснатите слабости, конференцпята решава да се организира и най-упорито да се прсведе пълното политическо разобличаване и разгромя-ване на опозицията като народен враг и предател на ннтересите на българския народ. Подчертава се необходимостта от изостряне на политическата бдителност на народа и паказване на всяко нарушение. «Всяка провокация — се казва в резолюцията — да бъде строго смазана от пашите закони. Да се ликвидира с бла-годушното и престъпно бюрократично отношение към злостните прояви на опозицията от органите на отечественофронтовската съдебна власт. Още по-смело да водим народа към демократично преобразуване на нашата страна за бързото ликвидиране на всички остатъци от фашизма.»29
Въпреки правилното становище на Областния комитет на партията и многото мероприятия, организирани за разобличаване на опозицията, резултатите не са задоволителни.
Една от причините за това е слабото участие в борбата на дру-гите отечествепофронтовски партии. В някои села на Плевенска
Борбата на Плевеиската организация на БРП против буржоазията . . 193
околия броят на членовете на опозиционните дружби е по-голям от този на отечественофронтовските. Например в с. Долни Дъбник отечественофронтовската дружба има 120 членове, а опозиционна-та — 200; в с. Петърница съответно 80 и 170; в с. Горни Дъбник 75 и 243; в малкото село Катерица 26 и 70. В Никополска околия 16 опозиционни дружби живеят по-добър организационен живот от отечественофронтовските дружби.30 В тия околии настоятелства-та на БЗНС и местните земеделски дружби със своята пасивност фактически подпомагат дейността на опозицията.
В някои околии (Троянска, Великотърновска и Свищовска) най-активните дейци на БЗНС са народни представители и отделят по-малко време за организационна работа, а в Луковит въоб-ще я изоставят. В Севлиево и Тетевен околийските управители са земеделци, но вървят с опозицията и с това дезорганизират отечественофронтовските дружби.31
Опозицията, разбрала, че по пътя на фронтална атака срещу Комунистическата партия не постига желания успех, в началото на 1946 г. променя своята тактика. Чужди реакционни елементи навлизат преди всичко в НС «Звено» и в БРСДП и оттам водят прикрита борба срещу Комунистическата партия и народната власт.32 Това създава допълнителни трудности. Вместо да работи заедно със съюзните партии за разобличаване на опозицията, Плевеиската областна партийна организация трябва да воюва и за тяхното прочистване от десни реакционни елементи.
В началото на 1946 г. в някои райони в Плевенска облает се дават нови организации на НС «Звено». Особено активна дейност развива в П левенска, Свищовска и Никополска околия Станимир Гърнев, председател на Областния комитет на НС «Звено» и народен представител. Под негово ръководство в бол-шинството от новосъздадените организации се приемат фашисти и реакционери, проявили се по време на изберите като злостни опозиционери. На много места комунисти и земеделци единодушно се обявяват против тия организации, тъй като на следващия ден те поставят въпроса за свои представители в комитета на Отече-ствения фронт. В с. Крушовица, Плевенска околия, членовете на отечественофронтовски я комитет в присъствие на Ст. Гърнев се изказват против приемането на фашисти и други чужди елементи, а той им отговаря, че «фашисти вече няма, те са избити».33Коми-тетът на Отечествения фронт в с. Козар Белене, Свищовска околия, се обявява против организацията на НС «Звено», тъй като членовете й са известии опозиционери, ругаят народната власт и БРП (к), саботират събирането на храни, като казват: «Нека ви храни Русия.» Околийският комитет на партията в Павликени пише до Областния комитет на БРП (к) в Плевен, че не може да решава политически въпроси и да води борба срещу фашизма и реакцията със съюзници като тия в НС «Звено», защото не вижда
*3 Известия в а музеите» том IV
194
Свобода Гюрова
по-активни фашисты в града и околията от тези легализирали се вече групп.34 Тежко е положението на НС «Звено» в Габрово, където организацията е превзета нзцяло от врагове. Те насочват своя удар срещу нап-добрите звенари, членове на Околийския комитет на Отечествения фронт, и особено срещу председателя Иван Калпазагнов, като търсят удобен начин да го отзоват. Не случайно в Габрово се провежда областна конференция на НС «Звено». По-голяма част от делегатите се изказват против полити-ката на вечна дружба със Съветския съюз и се обявяват за по-тясно сближаване с Англия и САЩ. Разглеждайки вътрешната политика на правителството, те казват, че Отечественият фронт служи за параван на комунистите. В изказването си делегатът от Дря-ново заявява, че има разбирателство между комунисти и звенари, което не се приема одобрително. Напротив — дряновци се обви-няват, че нямат организация, а само Секция от комунисти.35 В с. Сергеевец, Горнооряховска околия, организацията на НС «Звено» напуска отечественофронтовския комитет още преди 1 май, като отказва да участвува в първомайското тържество, защото «Първи май е празник на комунистите». В Луковит аре-стуваните конспиратори се оказват членове на НС «Звено».35 Не по-добро е положението в някой организации на БРСДП. Околийските комнтети в Павликени, Луковит и Никопол назна-чават за околийски комисари врагове без знанието и съгласието на комитетите на Отечествения фронт.37 Тогава стоките не достигат, хората недоволствуват, а комисарството се оказва опорно място, откъдето те настройват населението против народната власт. В с. Крета, Плевенска околия, се прави анкета по повод влизането на реакционери в БРСДП. Оказва се, че 7 от 9 членове са бивши сговористи. Тук особено остро се изказват членовете на местната земеделска дружба и се обявяват решително против тях, тъй като са участвували в деветоюнския преврат. В изложение на отечественофронтовския комитет в с. Гривица се съобщава, че е образувана организация на БРСДП. Основателите й са «комунисти», изклю-чени за активна антикомунистическа дейност, и «съмишленици» на БРП (к), конто дълго време не са приемани в нея. Това показва, че партийната организация правилно е преценила, че тия хора нямат качества за членове на Комунистическата партия. В това, че се образува нова организация на БРСДП, няма нищо лошо. Но съвсем основателно в изложението се пита: «Може ли от от-падъците, от утайката на една отечественофро нтовска партия да се обризува елит на друга отечественофронтовска партия и по този начин да се гради HCTopHnecKoffo дело на Отечествения фронт?»38
В своята антинародна дейност опозицията използува различии средства за борба. Тя си служи със злостна устна агитация — раз-пространява слухове, отправя закани и предупреждения, за да плаши, да всява смут и недоверие сред неувереннте. Реакционери
рорбата на Плевенската организация на БРП против буржоазията. _ . 195
открпто злословят по адрес на Съветскня съюз, на Червената армия, на Отечествения фронт. Един от ръководителите на опозицията в Плевенска околия Йордан Русев заявява на околийска конференция: «-Когато дойдат отечественофронтовски оратори, грабнете копралите и ги питайте тия гадове кой ги е пратил при вас*, а в Троян същият казва: «Когато дойде ред, ще видим кой има повече оръжие—те или ние.* Йордан Русев посещава и други райони в областта, за да върши своята противодържавна дейност. В Габрово той заявява: «Май е последният месец, в който русна-ците ще трябва да си отидат, а с тях и комунистите, а ние с помощта на Англия и Америка ще вземем самостоятелно властта.*39
Опозицията широко използува и печата. Тя разпространява позиви и афиши, с конто трови съзнанието на народните маси. В гр. Севлиево, в с. Доброван, Троянска околия, иве. Каленик, Ловешка околия, са намерени позиви, в конто се изказва възхва-ла на фашисткнте водачи Адолф Хитлер, Ал. Цанков и Г. М. Димитров, приканва се към действие без страх от затвор, тъй като Англия и Америка са насреща.40
На различии места в областта тя използува индивидуалния терор, за да създава вътрешни междуособици. В Плевенска околия в с. Вълчитрън убиват ремсист, в с. Обнова раняват милиционер, в с. Крушовица хвърлят бомба в къщата на кмета. В с. Бо-журлук, Свищовска околия, убиват добър отечественофрентсвец.41 Опозиционери извършват саботажни акции в с. Згалево и Николаево, Плевенска околия, причиняват пожари във фабриките «Христо Райков* и «Братя Георгиеви* в Габрово, на тара Коза-ревец, Горнооряховска околия, прекъеват телефонии кабели в Плевенска и Свищовска околия.42
В тази обстановка Плевенската областна партийна организация разгръща още по-широко своите сили за борба с класовия враг. Околийските, градските и районните комитета на партията, местните партийни организации изучават и постоянно и непрекъс-нато прилагат в своята дейност указанията и решенията на ЦК, на Областния комитет на БРП (к) за разобличаване на опозицията. Много факта показват, че колкото и силна и организирана да е тя, щом Комунистическата партия в съюз с другите отечественофронтовски партии поведе широките народни маси, опитите й претър-пяват неуспех.
Една от формите на борба с опозицията са митингите и събранията. В с. Враганово, Горнооряховска околия, опозицията насрочва митинг. И комитетът на Отечествения фронт свиква в същия ден митинг. На него отиват по-голяма част от жителите на селото и с това се проваля митингът на опозицията. В с. Долни Дъбник, Плевенска околия, тя подготвя областна конференция на ЗМС. Узнала, че по същото време се свиква отечественофронтовски митинг, тя я отлага. Тук местните опозиционери са по-
196
Свобода Гюрова
упорити, трудно се помиряват с провала и използуват друг повод за събрание. Опозицията в това село иска на всяка цена да покаже своего превъзходство. Тя обявява тържествено откриване на клуба на БЗНС — Н. П. За това «голямо» тържество идват гости от София и Плевен. Начело на групата пристига Петър Сърбински водач на опозиционния ЗМС. Комитетът на Отечествения фронт за необикновено кратко време извършва разяснителна работа сред населението, в резултат на което се събират повече от 1000 отечественофронтовци. В своите речи опозиционните оратори хулят и клеветят БРП (к) и правителството.43 Отечественофрон-товци им задават въпроси, на конто те не могат да отговорят, слизат от трибуната и сами провалят тържеството. Тяхната без-помощност показва на всички участници, че те са тръгнали по пътя на предателството на интервенте на своя народ.
Опозицията често променя своята тактика, за да избегне контраакция от страна на Отечествения фронт. Тя обявява едно селище, а провежда мероприятието в друго. Така например райо-нен център в Никополска околия е с. Гулянци, но опозицията свиква околийска конференция на ЗМС в с. Муселиево. В тая околия тя успява да проведе и публични събрания в с. Новачене, Славяново и Муселиево.44 Основна причина за успеха на опозицията е преди всичко незадоволителната разяснителна работа и масо-вополитическа работа сред населението, както и неумението на пар-тийните организации бързо да реагират и да дават достоен отпор на врага.
Опозицията хвърля много сили за подготовката на районен митинг в с. Ралево, Плевенска околия. Предварително тя свиква публични опозиционни събрания в съседните села. Околийските комитета на БРП (к) и на Отечествения фронт в Плевен провеж-дат в 10 села съвместни заседания на бюрата на партийните организации и на комитетите на Отечествения фронт за мобилизиране всички отечественофронтовци за митинга в с. Ралево. Опози-ционната трупа от около 500 души носи портрета на Ал. Стам-болийски, Г. М. Димитров, Н. Петков и лозунги против Кому-нистическата партия, за незабавно връщане на Г. М. Димитров и др. На митинга присъствуват представители на опозицията от София и Плевен. От всички страни прииждат колони от съседните села. Първият оратор е заглушен от отечественофронтовците. Народът издига на трибуната свой представител. Вторият оратор също е отстранен. Тогава опозицията се оттегля на друг площад. Но безпартийните остават на отечественофронтовския митинг. Това е голям успех за партията, резултат на неуморната работа на здравите кадри сред трудовите хора. След това всички заедно в единен строй отиват на опозиционния митинг и го провалят. Пред народа излизат и говорят ръководители на БРП (к) и БЗНС45. Много добрата подготовка на митинга го превръща в публичен
рорбата на Плевенската организация на БРП против буржоазията . .. 197
политически диспут, в който народът застава твърдо на страната на Комунистическата партия, с което се провали опитът на опозицията да демонстрира голям брой свои привърженици в тоя край на Плевенска околия.
Под ръководството на ГК на БРП (к) работническата класа провали областна опозиционна конференция, свикана на 21 фев-руари 1946 г. в Плевен.46
В процеса на борбата опозицията сама се разобличава и внася емут у своите съмишленици. Защото в нейните редове има не само врагове на народната власт, но и неориентирани и измамени зе-меделци. В писмо до в. «Работническо дело» Нене Иванов от с. Писарово, Горнооряховска околия, съобщава, чеечлен на БЗНС отпреди 1923 г. Когато през лятото на 1945 г. николапетковци минават в опозиция, той.без да се замисля, се присъединява към тях. Съобщенията във в. «Народно земеделско знаме» за терора над сдружените земеделци възмущават и него. «Но когато проче-тох—пище той — бр. 13 на същия вестник в колоната «Ние твър-дим, че в България няма свобода», че кметът е разтурил насроче-ното събрание и че аз и Гене Денев сме бити, стана ми напълно ясно колко са верни техните факти и документи. Аз заявявам, че на тая дата ние действително имахме събрание, но за неговото разтурянеиза побоя научих едва от клеветитена «Земеделско знаке». Публично порицавам тяхната дейност и се връщам в редовете на Отечествения фронт, защото само там е единственото спасение на България.» И той настоява да се вземат най-строги мерки срещу безотговорното хулене на Комунистическата партия от опозиционерите.47
В борбата срещу опозицията решаващо значение има дейността на Комунистическата партия и правителството за преодо-ляване на следвоенните трудности, за подобряване благосъстоя-нието иа трудещите се. Голям принос за изпълнение на тая задача има неоценимата помощ на Съветския съюз. Сам той, неизлекувал дълбоките рани по съветската земя от войната, ни протяга братски ръка и ни изпраща хранителни продукта, суровини за промишле-ността и много селскостопанска техника. Работниците от фабрика «Електра» — Плевен, заявяват, че ще повишават производството и «с любов ще работам, щом братска Русия ни изпраща памук». Главнокомандуващият Ш украински фронт маршал Ф. И. Толбухин подарява 15 камиона на Плевенската община. По тоя повод кметът на града Цочо Генов казва: «Тоя дар ще ни позволи да оставим в историческата архива гладния кон и счупената каруца в превоза и ги заменим с иай-модерното превозно средство — камиона . . .» Предавайки камионите на бъдещите им водачи, чер-веноармеецът Антонов казва:» «България е живяла и ще живее. Два пъти вече българският народ беше освобождаван от игото на чужди народи с помощта и братското сотрудничество на русите»,
198	Свобода Гюрова
а червеноармеецът Макаревич заявява: «Това не е първият и не ще бъде последен подарък.»48 Топлите думи изразяват дълбочината, чистотата и искреността на чувствата, конто съветските народи изпитват към своя по-малък славянски брат. Не след дълго при-стигат съветски трактори, конто се разпределят между ТкЗС.48 В тяхна чест кооператорите устройват тържества, обсипват ма-шините и тракторите с цветя. В телеграма от с. Муселиево, Никополска околия, се съобщава, че е устроено многолюдно събрание по случай посрещането на първия руски трактор. «Кооператорите — се казва в телеграмата — високо ценят усилията на прави-телството и стоят твърдо и непоколебимо зад народната отечестве-нофпонтовска власт.»50
* * *
На 21 март 1946 г. празителството си дава оставка. Прави се последен опит за привличане на двама представители на опозицията. Подкрепена от САЩ и Англия, тя проваля й този опит.51 Опозиционните лидери преценяват оставката на правителството като проява на дълбока политическа криза.
Както винаги, така и сега Областният комитет на БРП (к) взема мерки да се разясни незабавно на народа, че оставката не е резултат на конфликт между отечественофронтовските партии, а е напълно конституционна и законна. Чрез нея се дава възмож-ност на Народното събрание да състави ново правителство.
В резултат на широката разяснителна работа, която Плевен-ската областна партийна организация извършва, трудещнте се от градове и села, фабрики и работилници, учреждения и квар-тали в стотици телеграми и резолюции изразяват своего възму-щение от поведението на опозицията.82 Те призовават Народното събрание час по-скоро да състави ново правителство от най-здравите и последователи и отечественофронтовци.без опозицията, щом тя не се съобразява с Московского решение, с което цели да предизвика усложнения от вътрешен и международен характер в политическия живот на страната. Жителите на с. Водолей, Великотърновска околия, заклеймяват предателската роля на отречената от народа опозиция, тъй като в тия съдбоносни за Ро-дината времена тя служи на чужди интереси. Те настояват незабавно да се състави нового правителство от отечественофронтовските партии, конто са доказали, че само те единствено мислят и служат на народа. Своята вярност и привързаност те изразяват с думите «Дерзайте, народът е с вас»53.
За Комунистическата партия, нзчерпила всички възможности в преговорите с опозицията във връзка със съставянето на ново правителство, няма друг път освен пътя на настъплението за ней-йото разгромяване: «От всичко това слеДва — казва Георги Ди
Борбата на Плевеиската организация на БРП против буржоазията
митров пред парламентарната трупа на БРП (к),—че полити-ческа необходимост за нашия народ е час по-скорошното изоли-ране на тая злостна реакционна ©позиция от обществено-полити-ческия живот на нашата страна, както и нейното обуздаване.»54
В изпълнение указанията на ПК на БРП (к) и на Георги Димитров Плевеиската областна партийна организация насочва своите усилия, от една страна, към разгромяване на опозицията, а, от друга, към още по-здраво сплотяване на всички прогресивни и демократични сили в Отечествения фронт. На много места се провеждат съвместни заседания и събрания, на конто се обсъждат важни политически и стопански задачи. В Плевенска околия за времето от 20 март до 30 април 1946 г. се организират 59 съвместни събрания на отечественофронтовските партийни организации и 68 съвместни заседания на техните ръководства.55 За отстраняване на недоразуменията се провеждат съвместни анкети. Голямо внимание се отдели на акцията за осигуряване на зърнени храни и фуражи за изхранване на населението и добитъка. Въпреки саботажа на опозицията нарядите се събират.56 Населението се сНасява от глад, а добитъкът от измиране.
За укрепване на единството в Отечествения фронт по предложение на Комунистическата партия се извършва ново прераз-пределение на административните длъжности: от 14 околийски управители 9 са от БРП (к) и 5 от БЗНС; от 451 кметове 257 са от БРП (к) и 179 от БЗНС (на 1. IV. 1945 г. БЗНС има кметове в 62 общини) и 15 от други партии; от 185 областни и околийски служ-би 74саот БРП (к), 30 от БЗНС» от другите партии 38 и 50безпар-тийни.57
През 1945 г. Плевенска облает има 490 отечественофронтов-ски комитета с 5085 членове, а през 1946 г. комитетите нарастват на 525 с 6494 членове (увеличение с 35 комитета и 1409 членове).58 Налице е увеличение с 30%, което показва нарастването на престижа, ролята и значението на отечественофронтовските комитета в бързото демократично развитие на страната.
От друга страна, настъпва съществено изменение в политичес-ката структура на отечественофронтовските комитета. През 1946 г. съюзните партии, особено БРСДП и НС «Звено», увеличават своите представители в тях. Това се вижда в следната таблица.59 (виж. на стр. 200).
Това потвърждава правилната линия на Комунистическата партия за изграждане на здраво партийно-политическо единство и нерушима дружба между политическите партии, влизащи в състава на Отечествения фронт.
Ново завоевание в работата на отечественофронтовските комитета е привличането в тях на голям брой представители на масовите организации (през 1945 г. 306 души, а през 1946 г. 1321, с 1015 души повече, или 300% увеличение).60 Това е резул-
200
Свобода Гюрова
Партии	Членове			
	1945 г.	1946 г.	Увеличен ие	
			в брой |	8%
БРП (к)	2044	2128	84	4
БЗНС	1907	1997	90	5
БРСДП	325	492	167	35
.Звено*	216	341	125	38
Раднкали	41	77	36	47
Независими	119	116	—	•—
Вснчко	4652	5151	502	
тат от неуморната работа на партийните кадри за обединяване на политическите партии с масовите организации под знамето на Отечествения фронт. Но само това не е достаточно. Необходимо е не само да се привличат нови членове, но и да се включват в прак-тическа работа за изпълнение програмата на Отечествения фронт. А в това отношение резултатите не са задоволителни.
Една от формите за борба с опозицията е свързана с трудовата дейност. Плевенската областна партийна организация полага много усилия за изпълнение на стопанските задачи чрез разгаряне трудовия ентусиазъм на работническата класа, селяните и народната интелигенция. Изпълнявайки своите планове, колективите нанасят удар на опозицията, той като тя не е заинтересована от укрепване икономиката на страната, от подобряване положението на трудовите хора. Работниците от язовир «Росица» изпращат телеграма до Георги Димитров, в която обещават да изпълнят и преизпълнят плана, а всеки работник, техник и инженер да стане достоен пример за подражание на трудещите се от цялата страна. <Като изграждаме стопанската мощ на нашата Родина — се казва в телеграмата,— ние не ще забравим нито за миг нейните врагове н ще ги бием по димитровски, където и под каквато форма да се явят те.-»61 На 29 март 1946 г. в Плевен се изгражда областей първомайски комитет. До 10 април в областта се създават 17 околийски, 420 селски и над 450 заводски, учрежденски и квар-тални първомайски комитета. Организират се и 224 агитколектива. Както комитетите, така и агитколективите изиграват важна роля в разгръщането на масовото предпървомайско съревнование. В Габрово 64 предприятия се съревновават помежду си и с други предприятия, а в 138 предприятия работниците воюват за спечел-ване на първите места. Главният резултат от съревнованието е увеличаване на производството. В Габрово в 50 от съревнова-ващите се фабрики производството се увеличава от 4 до 46%;в Троя в 6фабрики—от24 до35,4%; в Плевен в 8 фабрики—до 30%.62
Борбата на Плевенската организация на БРП против буржоазията . ., 201
С високото звание удариик се удостояват най-добрите, постигнали най-високи успехи при изпълнението на производствените плано-ве. На 1 май 1946 г. една внушителна трупа от 3000 ударници в Плевенска облает манифестира с чувство за достойно изпълнен дълг.63 Синдикалните съвети, партийните организации и отечествено-фронтовските комитети обгрыцат с внимание и уважение ударни-ците, връчват им награди, конто ги вдъхновяват за нови трудови подвизи.
В честна64-та годишнина от рождението на Георги Димитров Плевенската областна партийна организация приема в своите редове проявили се в производството работници, селяни, занаятчии, пародии интелигенти, ударници в първомайското съревно-вание, активни участници във всички мероприятия на Отечествения фронт. В Плевен се приемат 129 души, в Габрово 300 и др.64 Този нов прилив в Комуиистическата партия включва своите сили за заздравяване на трудовата дисциплина, за увеличаване на производството, за водене борбата с буржоазната опозиция. В Габрово, като приветствува приетите комунисти от името на БЗНС, ораторът казва: «Георги Димитров не е водач само на БРП (к), той е вдъхновител и водач и на БЗНС. Ние загубихме Ал. Стам-болийски, щастливи сме, че намерихме Георги Димитров, който ни води към окончателно сразяване на фашизма.>®5
За укрепване съюза между работниците и селяните голяма роля играе движението на трудово-културните бригади. Област-ният комитет на БРП (к) се съобразява със социалния състав на Плевенска облает и на дело изпълнява указанието на Георги Димитров за укрепване боевата дружба на работниците и селяните, занаятчиите и народната интелигенция в борбата против остатъ-ците от фашизма, против реакЦията за демократического, стопан-ското и културното обновление на нашата страна.66 Под ръководството на партийните организации и отечественофроитовските комитети се разгаря истинско съревнование за изпълнение на тая задача. През 1945 г. се организират 2308 бригади с 103 349 участници и 105 634 000 лв. стойност на извършената работа. През 1946 г. се постигат още по-големи резултати. Организират се 5516 бригади с 489 131 участници, конто изработват 501 958 трудови дни и дават продукция на стойност 197 842 540 лв.67 Всички села се посещават от един до три пъти. Има бригадири и от селата в помощ на градовете. Плевенска облает заема първо място в стра-ната по брой на бригадитеи второ по стойност на извършената работа.68
Плевенската областна партийна организация отдели голямо внимание на въпросите,свързани с бързото и качествено прибиране на реколтата от есенните култури. Разгръща се широка масово-разяснителна работа, в резултат на което работници и занаятчии се лишават от почивка, чиновниците вземат отпуск и отиват
202
Свобода Гюрова
на жътва в селата. Само град Плевен изпраща 31 еднодневни бри-гади с над 3000 бригадири. «"Чудеса от трудови подвизи извършват нашите селяни и работници, нашите бригадири по просторните житии полета.Превърнат е в дело лозунгът на Националния комитет на Отечествения фронт «Нито едно зърно неприбрано*®*.
С приемането на редица заколи от Народного събрание се нанася сериозен удар върху икономическите и политическите позиции на буржоазната реакция. От друга страна, тяхното съще-ствуване създава по-благоприятни условия за строителството на социализма. Под ръководството на Областната партийна организация започва провеждането им на плевенска територия. С много голямо задоволство се посреща законът за трудовопоземлената собственост, който е насочен срещу селската буржоазия.70 По закона за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти в Плевенска облает се подвеждат 389 дущи.71 Прилагат се и законът за еднократния данък върху имущества-та, за данъка върху военновременнпте печалби, за изменение и допълнение На Наредбата-закон за данъка върху приходите; за държавния монопол върху застрахователпото дело и др., с конто се огранпчава и стеснява ролята на буржоазията. Осъществява-нето на тия закони, конто имат определен антикапиталистическй характер, довежда до укрепване съюза между работниците, селя-ните и трудовата интелигенция, до утвърждаване на народно-демократичната власт като своеобразна форма на диктатура на пролетариата.
Провеждането на законите както в цялата страна, така и в Плевенска облает предизвиква одобрение™ на народа и негоду-ването на буржоазната опозиция. Бедните и безимотни селяни изказват своята гореща благодарност към отечественофронтов-ското правителство за грижите, конто то полага за подобряване на техния живот.72 А опозицията, чиято икономическа база се подкопава, непрекъснато сипе нападки върху законодателната дей-ност на Народного събрание. Тя търси пътища и средства, за да забави провеждането на тия закони. От с. Изгрев, Никополска околия,съобщават, че още не е отчуждена и причислена към фонда земя от частни стопани, тъй като председателят на комисията — околийският съдия, въпреки многократните поканиоще не е до-шъл в селото, за да започне комисията работа.73
В изпълнение декларацпята на ПК на БРП (к) по стопанската политика от 28 септември 1945 г.74 Плевенската областна партийна организация продължава успешно развитие™ на кооперативная сектор в селското стопанство. Докато в края на 1945 г. в Плевенска облает има 39 ТКЗС, то в края на 1946 г. те са 70.75 Водещи в това отношение са Плевенска и Никополска околия, в конто има 31 ТКЗС. Голяма част от членовете са комунисти. Въпреки сушата през 194G г. добивите, полутени в ТКЗС, са
Борбата на Плевенската организация на БРП против буржоазията. . . 203
значително по-високи от тези на личните стопами. Това потвърж' дава предимството на кооперативния сектор пред едноличното стопанство.
Съзидателната работа на Комунистическата партия, всяко нейно мероприятие за укрепване на народнодемократичната власт е форма на класова борба срещу буржоазията и нейния политически представител —буржоазната опозиция. В своята антинародна дейност опозицията, подкрепена от империалистическата реакция, премцнава към конспиративни действия. Тя прави опит да привлече на своя страна част от офицерството, за да из ползува армията като средство за осъществяване на своите пре-вратаджийски планове. Органите на държавна сигурност раз-криват нелегалната организация «Цар Крум*, а водачите й направят на подсъдимата скамейка.76
Голям дял в борбата срещу партията и народната власт се пада на опозиционната преса. От страниците на в. «Народно зе-меделско знамен,«Свободен народ* и «Знаме-» се сипят хули и кле-вети, разпространява се невярна информация, отпечатват се про-вокационни статии по адрес на Съветския съюз. Това принуждава отечественофронтовското правителство на няколко пъти да спира опозиционните вестници, а някои опозиционни дейци да аре-ствува и подведе под съдебна отговорност. «Мерките — казва Георги Димитров, — конто правителството се видя принудено да вземе в отделим случаи съобразно законите в страната срещу печатайте органи на опозицията или срещу някои опозиционни дейци, бяха наложени изключително от техните явно антидържав-ни и антинародни прояви и действия.»77
Под ръководството на Комунистическата партия трудещите се От Плевенска облает изразяват своего гневно възмущение от ръко-водителите на опозиционните вестници и техните антинародни писания. Само през П тримесечие на 1946 г. се провеждат 1885 публични събрания и митинги, по-голямата част от конто са през м. юни по време на процесите срещу Г. М. Димитров, Кръстю-пастуховци и Царкрумовци.73 В телеграми и резолюции те настоя-ват: за най-строго наказание на виновниците, конто са се поставили в пълна услуга на реакцията и фашизма, за прочистване на народната армия от фашистките остатъци; за завършване чметката в държавния апарат от всички противонародни и вражески елемен-ти; за спиране на опозиционните вестници «Народно земеделско знаме», «Свободен народ-» и «Знаме-», конто водят открита борба срещу народната власт и Отечествения фронт.79 В телеграма на работниците от фабрика «Надежда* в Габрово четем: «Ние единодушно заявяваме, че ОРПС е гранитният стълб на република България и щом се наложи да го защищаваме, то с цената на кръв-та си ще го защитим . . . Ние още веднъж повдигаме мощния стоманен лозунг и вие ще трябва да го чуете, че волята на геронте—
204
Свобода Гюрова
творци на стопанския фронт, е веднага спиране на този реакцио-н ен парцал — Зеленого знаме»80. Работниците от фабриките «Родина», «Рекорд», Горна Оряховица, обещават да увеличат п роизводството и по тоя начни да нанесат съкрушителен удар върху провокаторите и саботьорите на стопанската политика на Отечествения фронт, да заздравят Трудовата дисциплина и да увеличат бдителността за издирване на вредителите в тяхната фабрика.81 На протестен митинг в Плевен, организиран от Град-ския комитет на Отечествения фронт, се събират ловечеот 12000 души. В приетата резолюция те искат строга присъда за убий-ците на Ал. Стамболийски, Ас. Халачевидругитеборци за народна свобода; настояват за незабавно прочистване на армията от деветоюнс ките съзаклятници — настоящи заговорници против делото на 9 септември. Участниците в митинга заявяват, че бъл-гарският народ ще стовари тежкия си юмрук върху главите на тези, конто мислят, че ще могат да направят втори Девети юни. «Нека знаят предателите на народа — завършва резолюцията,— че ако се наложи, плевенци ще оставят мирния труд и в 24 часа ще се справят завинаги с тях.»82
На 20 и 21 юли 1946 г. се провежда Втората областна конференция на Области и я комитет на Отечествения фронт,на коЯт» присъствуват и народните представители от Плевенска облает.8* На нея се прави преглед на цялостната дейност на отечественофронтовските комитети. В своите изказвания делегатите разкри-ват причините за незадоволителната работа в отделяйте райоии. На конференцията се отчита и дейността иа народните представители от Плевенска облает. Казва се, че някои от тях са се от-къснали от своите райони, рядко ги посещават, а други работят против Отечествения фронт. Ради Найденов, член на Областния комитет на Отечествения фронт, подчертава, че в навечерието на изберите през 1945 г. те търсят да назначат депутата. Такова е било състоянието на БЗНС тогава. «През целия този период— казва Ради Найденов — стилът на Отечествения фронт се промени. Ситото отнесе много хора и те днес са отпаднали. Още години ще минат, докато съюзът укрепне, ио ще остане честното, годного, което ще издигне и определи мястото на БЗНС.»84 Областната конференция взема решение да се прочистят отечественофронтовските партии от онези членове, конто рушат единството. На конференцията се отнемат депутатските мандата на Никола Василев от Тетевен и Борис Златев от Габрово за тяхната открита вражеска и разрушителна дейност.85 Това показва силата, здравината и твърдата решимост на Плевеиската областна организация на Отечествения фронт, която не се поколебава да приложи най-тежкото наказание, предвидено в закона. То е сурово предупреждение към всички, конто биха тръгнали по пътя на предателството.
В заключение може да се каже, че и след изберите, когато
Борбата на Плевеиската организация на БКП против буржоазията . . . 205
и по парламентарен път се утвърждава народнодемократичната власт, борбата между двете основни класи продължава. В Плевен-ската облает за разлика от други райони на страната тя взема по-остра форма, за което способствуват благоприятните обек-тивни и субективни условия в полза на опозицията.
Плевеиската областна партийна организация въпреки го-лемите трудности, конто има да преодолява, успява да се справи със сложните и отговорни политически и икономически задачи.
Голямо значение за постигнатите успехи има изграденото в борбата срещу фашизма и капитализма единство между работници и селяни, което води своего начало от юни 1923 г. , когато за пръв път в България комунисти и земеделци се обединяват в борбата срещу общия враг — фашизма. През 1945 г. опозиционните вода* чи изменят на отечественофронтовската програма и поемат пътя на предателството. Болшинството от трудовите градски и селски маси се разочароват от техните действия, засгават на страната на Комунистическата партия и участвуват в изпълнение на стопанс-ките мероприятия на правителството.
Б Е Л Е Ж К И
1	IX пленум на ЦК на БРП(к) се провежда на 12.XII. 1945 г.
2	Централен партиен архив (ЦПА), ф. 1, on. 5, а. е. 1, л. 37.
3	Московската конференция заседава на 16—25.XII.1945 г.
4	Статията е част от цялостно изеледване на тема: Разгром на буржоаз-ната опозиция в Плевенска облает 1944— 1947 г.
5	Аврамов, П. Борбата на БКП против геметовщинатй и реставратор-ската опозиция за крепък работническо-селски съюз (1944—1947 г.)— Изв. на ВПШ, № 4, 1959; Генчев, Н. Изберите за ВНС през октомври 1946 г. — Истор. преглед, 1964, № 2—3; Донев, Д. Борбата за възстановяване на народното стопанство у нас през периода от 1944—1948 г.— Истор. преглед, 1958, № 4; Драго любое, П. БКП и изграждането на народнодемократическа-та държава 1944—1947 г., С., 1967; Тишев, Д .Съвместната работа на БКП и БЗНС в строителството на социализма, С., Т969. Куков, К. Разгром на бур-жоазната опозиция, С., 1966; БКП в резолюции и решения . . ., т. IV, С., 1955.
6	В Плевенска облает влизат следните околии: Плевенска, Никополска, Луковитска, Габровска, Великотърновска, Свищовска, Горнооряховска, Севлиевска, Троянска, Дряновска, Еленска, Ловешка, Тетевенска и Павли-кенска. Тязаема16 070 кв. км територия с 1056 436 души население. (Предва-рителни резултати от преброяването на населението 1947 г.. С., с. 29—45).
7	Раб. дело, № 393 , 25 дек. 1945.
8	Държавен централен архив на НРБ (ДЦА на НРБ), ф. 28, on. 1, а. е 184, л. 13—25.
’ Раб. дело, № 396, 28 дек. 1945.
10	Пак там, Комюнике на Министерский съвет.
11	Димитров, Г. Съч., т. 12, с. 13.
12	Известия, № 8, ян. 1946.
13	Куков, К- Цит. съч., с. 133.
11	Раб. дело, № 16, 26 ян. 1946.
15	Окръжен държавен архив (ОДА)—Плевен, ф. 5, on. 1, а. е. 6, л . 86.
206
Свобода Гюрова
16	Исусов, М. Работннческата класа в България 1944—1947 г., С, 1971, с. 34.
17	ОДА—Плевен, ф. 5, on. I, а. е. 6, л. 97
1В	Пак там, л. 87.
19	Окръжен партиен архив (ОПА)— Плевен, ф. 1, on. 1, а. е. 86. л. 5; ОДА-Плевен; ф. 28, on. 1, а. е. 27, л. 12.
20	ОДА—Плевен, ф. 5, on. 1, а. е. 34, л. 2—3.
21	ДЦА на НРБ, ф. 210, on. 1, а. е. 219 а, л. 41—54.
”	Приема се, че беднн селяни са тия, конто владеят земя до 50 дка, средни—от 50 до 100 дка и богати—от 100 дка нагоре. В полските околии,където почвата с плодородна, като се изключат районите с интензивно земеде-лие, по правило до 30 дка са бедни, а от 30 дка до 100 дка са средни селяни (Трифонова, М. Социалистическою преустройство и развитие на селското стопанство в България—Сб. Социалистическата революция в България, С., 411—416). Според М. Исусов в категорията бедни селяни са тези, конто при тежават от 10 до 70 дка, а средни от 70 до 200 дка.(Работническата класа в България 1944—1947, С., 1971, с. 83.)
23	ОПА—Плевен, ф. 1, оп. 2,а.е.23, л. 14.По-късно по-голямата част от тях осъзнават своята грешка,връщат се в Отечествения фронт и отново са приети за членове на БЗНС.
24	ОПА—Плевен, ф. 1, оп. 3, а. е. 4, л. 104— 105 .
26	Пак там, а. е. 55, л. 2.
26	Пак там, л. 3.
27	Пак там, а. е. 7, л . 13.
28	Пак там, л. 4.
29	Пак там, а. е. 4, л. 2.
30	Пак там, а. е. 291, л. 10, 14, 15, 33, 36.
31	Пак там, а. е. 24, л. 11.
32	Пак там.
33	ОДА— Плевен, ф. 32, on. 1, а. е. 16, л. 1.
34	ОПА—Плевен, ф. 1, оп. 3, а. е. 212, л. 29, 31.
36	Пак там, а. е. 24, л. II; е. 55, л. 14; ОДА—Плевен, ф. 32, on. I. а-е. 16, л. 11—12.
33	ОДА— Плевен, ф. 32, on. I, а. е. 16, л. 21—30.
37	ОПА—Плевен, ф. 1, оп. 3, а. е. 24, л. 11.
38	ОДА—Плевен, ф. 32, on. 1, а. е. 16, л. 79.
38	ОПА—Плевен, ф. 1, оп. 3, а. е. 55, л. 2.
40	Пак там, оп. 3, а. е. 27, л. 77, 104, 105.
41	Пак там, а. е. 26, л. 22; а. е. 55, л. 2.
42	Пак там, а. е. 27, л. 23, 32, 55; ОДА—Плевен,ф. 32, on. 1, а. е 47, л. 1—2, 3—4.
43	Пак там, л. 11; а. е. 55, л. 2.
44	Пак там, а. е. 55, л. 2.
48	Пак там, а. е. 227, л. 24.
48	Пак там, а. е. 277, л. 23.
47	Раб. дело, № 48, 5 март 1946.
48	Септемрийска победа, Плевен, № 77—78, 18 март 1946.
48	Раб. дело, № 136, 21 юни 1946.
6(	1 ДЦА на НРБ, ф. 28, on. 1, а. е. 184, л. 28.
51	Генчев, Н. Цит. съч., с. 214.
52	ДЦА на НРБ, ф. 28, on. 1, а. е. 154, л. 149—165, 196— 267.
83	Пак там, л. 139.
54	Димитров, Г. Съч., т. 12, с. 101.
36	ОПА—Плевен, ф. 1, оп. 3, а. е. 31, л. 3 1.
68	Пак там, а. е. 4, л. 100.
67 Пак там, оп. 2, а. е. 256, л. 2; оп. 3, а. е. 224, л. 2.
38 Пак там.
Борбата на Плевенската организация на БРП против буржоазията .  . 207
88 Пак там.
’° Пак там, оп. 3, а. е. 224, л. 4; оп. 4, а. е. 3, л. 18—19.
61 Раб. дело,№ 67, 27 март 1946.
ва Трифонова, М. История на Плевенската окръжна партийна организация 9.IX.1944—1948. ОИМ—Плевен, № 3215, с. 75.
63 Пак там, с. 76.
84 Раб. дело, № 135, 20 юни 1946.
38 Пак там, № 135, 20 юни 1946.
88 Димитров, Г. Съч., т. 12, с. 10.
87 ОПА—Плевен, ф. 1, оп. 2, а. е. 302, л. 1; оп. 4, а. е. 3, л. 16.
68 ОПА—Плевен, ф. 1, оп. 4, а. е. 3, л. 16.
89 Раб. дело, № 144, 1 юли 1946.
70	Държавен вестник, № 81, апр. 1946; ОДА—Плевен, ф. 128, on. 1, а. е 30, л. 25. В Никополска околия през 1946 г. чрез прилагане на закона за ТПС в 10 села са оземлени 2465 стопани с 25 233 дка земя; (ОДА—Плевен, ф. 32, оп. 1,а. е. 76, л. 17). В Луковитска околия са оземлени 2634 стопани с 19 345 дка. На 4 стопани са отчуждени 163 дка земя (ОДА—Плевен,ф. 3, оп. 3, а. е. 5, л. 176) В гр. Левеки са оземлени 218 стопани с 1554 дка. На един стопанин е отчуждена 153 дка земя.
71	ОПА—Плевен, ф. 1, оп. 2, а. е. 235, л. 3—25.
72	ДПА на НРБ, ф. 28, on. 1, а. е. 159, л. 38.
73	ОДА—Плевен, ф. 30, on. 1, а. е. 5, л. 178.
74	БКП в резолюции и решения . . . , т. IV, с. 32.
78	Трифонова, М. Цит. съч., с. 78.
78	Куков, К- Цит. съч., с. 145— 147.
77	Димитров, Г. Съч., т. 13, с. 152.
78	ОПА—Плевен, ф. 1, оп. 3, а. е. 24, л. 11.
78	ДЦА на НРБ, ф. 28, on. 1, а. е. 168, л. 156—211.
80	Пак там, а. е. 171, л. 2.
81	Пак там, л. 8.
82	Пак там, а. е. 168, л. 184.
83	ОДА—Плевен, ф. 32, on. 1, а. е. 26, л. 16.
84	Пак там, л. 24.
88	Пак там, л. 28.
БОРЬБА ПЛЕБЕЙСКОЙ ОБЛАСТНОЙ ОРГАНИЗАЦИИ БРП (к) ПРОТИВ БУРЖУАЗНОЙ ОППОЗИЦИИ
(декабрь 1945—июль 1946 года)
Свобода Гюрова
Р е з ю м е
В статье рассматривается политическая обстановка в стране после выборов XXVI Обыкновенного народного собрания. Указываются решения IX Пленума Центрального Комитета Болгарской рабочей партии (коммунистов), которые являлись основным документом в руководящей деятельности Плевенской областной партийной организации.
На основе цифрового материала и архивных данных доказывается, что соотношение политических сил в указанной области решительно изменилось в пользу Отечественного фронта, что само по себе являлось гарантией успешного выполнения ответственных политических и экономических задач.
В данной статье указываются объективные и субъективные факторы, позволившие оппозиции создать свою социально-экономическую базу н политические организации во всех околиях. Наиболее крупные и многочисленные организации оппозиция создала вСвиштовской, Плевенской, Ловчанской, Луковитской и Тетевенской околиях. В работе разкрывается новая тактика оппозиции, которая путем проникновения в партии Отечественного фронта проводила скрытую борьбу против Коммунистической партии и народно-демократической власти. В тех населенных пунктах, где партийные организации были слабы, и, где отечественофронтовское единство было нарушено, оппозиция достигла определенных результатов. И наоборот. Там, где парти-ные организации были крепкими, сплоченными и сильными, там, где умело проводилась работа с партиями Отечественного фронта, где коммунисты осуществляли широкую массово-политическую агитацию— там оппозиция не добилась успеха.
Большое значение для укрепления отечественнофронтовского единства имело перераспределение административных должностей, увеличение числа комитетов Отечественного фронта и изменение их политической структуры, а также привлечение к участию в них большого числа, представителей массовых организаций. Это подтверждает правильную линию Плевенской областной партийной организации в борьбе за достижение крепкого партийного и политического единства и нерушимую дружбу между антифашистскими демократическими и прогрессивными силами в области.
Важную роль в борьбе с оппозицией играли мероприятия в области экономики, к участию в которых Коммунистической партии удалось привлечь •сновную массу населения. В Плевенской области проводилась большая работа по созданию культурно-трудовых бригад, которые внесли важный вклад в укрепление рабоче-крестьянского союза,—оплота народно-демокра, тической власти, установленной 9 сентября 1944 года.
В статье рассматривается также борьба областной партийной органи
Борбата на Плевенската организация на БРП против буржоазията ... 209
зации за проведение в жизнь законов, принятых Народным собранием и пресечение попыток оппозиции, овладеть руководством в кооперациях.В результате этих действий большая часть населения шла за Коммунистической партией. Под влиянием оппозиции остались недовольные, ошибающиеся, политически непросвященные люди.Доказательством тому служит референдум о народной республике и выборы Великого народного собрания в 1946 году.
14 Известия на музеите, том IV
THE STRUGGLE OF THE PLEVEN DISTRICT ORGANIZATION OF THE BULGARIAN WORKERS PARTY (COMMUNISTS.) AGAINST THE BOURGEOIS OPPOSITION (DECEMBER, 1945—JULY, 1946)
Siotoda Gyurova
S u m m ary
The article examines the political situation in the country in the period after the electiens of the 36th District People's Councils. The dcc’sio.is of the Ninth Plenum of the Central Committee of the Bulgarian '’ criers’ Party (communists) are regarded as a basic document foi the leaning role of the Pleven District Party Organization.
On the basis of statistical figures the author proves that the political situation in the district was entirely in favour of the Fatherland Front forces which was a guarantee for the successful fulfiment of the important political and economic tasks.
It is pointed out that certain objective and subjective factor:, existing in the district accounted for the creating of a socio-econom’s <lim te that helped the opposition to form its organizations in all the rcg ons of the d strict.Some of these organizations as in Svishtov, Pleven, Lovecb, Teteven and Luukovit regions attracted many members. The new tactics of the opposition consisted in making its way to the union parties, chasing the goal to w.ige an underhan struggle against the Communist Party and the People’s Demcc’-atic rule. It succeeded where the party units were not solid and the Fatherland Front organizations were not united. And, on the contraiy, it fa’lcd when the party organization: were united and worked method"cally v> :th the ur’on parties organizing mass political campaigns among the population.
A great importance for the consolidation of the Fatherland rent unity had the redistribution of the duties, the growing in number of the Fatherland Front committees, the changes in their political structure as well as attracting a great number of representatives of the mass organization< in Ihem.All these activities confirmed the rightful pol cy of the Plexen District Party Organisation forthe building up of the solid political paity unity and consolidating the friendship among the anti-fascist, democrat.c and p'ogresshe forces in the district.
The economic activities in which the majorih of the population took part under the leadership of the Communist Party, played a decisive rolr in the struggle against the opposition. In the Pleven district a great work was done for organizing working and cultural brigades, that contributed to the consolidation of the alliance between workers and peasants, that formed the basis of the people’s democratic rule, established on the Ninth ci September, 19*4. The author depicts the struggle off the District Partry Organisation for carry ng out the laws adopted by the National Assembly and for the frustration of the attempts of the opposition to take the upper hand in the management of the co-operations. As a result the greatest part of the population followed the Communist Party. Only some deceived, dissatisfied, politically uneducated and disorientated people remained under the influent- of the opposition. It was proved by the results achieved at the referendum for a People’ s Republic and -it the elections of the Great National Assembly in 1946.
ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕИТЕ ОТСЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, т.4,1973 Г.
Невена Стефанова
СЪЗДАВАНЕ НА ТКЗС ВЪВ ВРАЧАНСКИ СЖРЪГ (1944—1948 г.)
Една от основните закономерности на социалистическата революция е социалистическото преустройство на селското стопанство. Това беше най-сложната и трудна задача на преходния период от капитализма към социализма. Теоретическата основа беше знаменитият Ленинов кооперативен план и опитът в колхоз-ното строителство на Съветския съюз при строгого отчитане на нашите исторически и национални особености и традиции. Наша-та страна беше една от страните с народна демокрация, в конто най-напред започна и завърши социалистическото преустройство на селското стопанство. Главна особеност на социалистическото преустройство на селското стопанство у нас беше тази, че то се из-върши без предварителна национализация на земята, започна и завърши в една единствена форма — ТКЗС, при която най-пълно се съчетаваха интересите на селяните като труженици с дълбоки-те традиции на частната собственост върху земята. Откриването на ТКЗС като специфична българска форма на преустройство на нашего селско стопанство беше едно от най-убедителните доказа-телства за марксистао-ленинската зрелост на Б КП и нейното умение да прилага общите закономерности на социалистическото строителство съобразно конкретните условия на нашата страна.
Настоящата статия има за цел да разгледа създаването на ТКЗС в периода от 9 септември 1944г. до края на 1948 г. в бивши-те Врачанска, Белослатинска и Оряховска околии, конто обра-зуват днешния Врачански окръг.
Докато в национален мащаб проблемът за създаването на ТКЗС е по-подробно изследван,1 то за отделяйте райони на стра-ната е писано малко.2 Подробного регионално изясняване на този въпрос ще позволи още по-пълното му и точно разглеждане в национален мащаб.
В условията на преходния период нашего село не можеше стихийно да тръгне към социализма поради самата природа на селяните като дребни производители. Това можеше да се извърши под ръководството и по инициатива на Българската комунистическа партия и народнодемократичната държава. Наред с другите ос-новни, неотложна и важна задачи, конто имаха за разрешаване, те поеха ръководството и на движението за кооперативна обработка на земята. Това беше една от най-важните точки в Програ-мата на Отечествения фронт от 17 септември 1944 г.3
За правилното ръководство в кооперирането на земята По.
214
Невена Стефанова
литбюро реши към ЦК на БКПи към НК на ОФ да се учредят специални сектора по въпросите на селското стопанство. По пре-поръка на партията към Министерство™ на земеделието и държав-ните имоти (МЗДИ) беше създадена Дирекция за кооперативно обработване на земята.
В редица свои изказвания и особено в разговора с нашата стопанска делегация в Москва през януари 1954 г. Георги Димитров подчерта: «необходимостта да се организира кооперативно обработване на земята, като се създадат всички условия за развитие на този вид кооперация. Така ще се увеличи производител-ността на българската земя и следователно ще се подобри бла-госъстоянието на българските селяни.»5 Вождът на българския народ високо оцени кооперативного стопанство, наричайки го «изключително важно начинание с голямо бъдеще, което ще има голям успех»6.
Българската комунистическа партия разгърна неуморна, богата по форма и съдържание политически, организаторски и кул-турно-просветни работа сред селските труженици, за да ги спечели на страната на социализма. Тя убеждаваше селяните, че пътят на кооперирането отговаря на техните нкономически интереси. В това отношение партията се опря на политическите и’масовите организации, на онази част от селяните, която беше осъзнала необходимости от пълнозо социалистическо преустройство на селското стопанство. Особено наложително беше това преустройство в онези райони на страната, конто бяха изключително земеделски.
Такъв беше в миналото Врачанският край — изостанал, с дребно примитивно селско стопанство. Земята беше разпокъсана на около 79 5С0 частнн стопанства със среден размер 33 дка.7 Ця-лата му индустрия бяха няколко фабрики, съсредоточени в гра-довете. Основен поминък на населението беше земеделието. В периода на капитализма селското? стопанство ла Врачански окръг беше част от цялостния суровинен придатък, който представля-ваше България по отношение на империалистическите страни. Поради тази зависимост селското стопанство на окръга беше насо-чено изключително към зърнопроизводство. Ограбено по време на войната, слабодоходното селско стопанство на окръга не беше в състояние да задоволи нуждите от хранителни продукта. Изхо-дът беше един — коопериране на селското стопанство.
Създаването на ТКЗС във Врачански окръг започна непосред-ствено след установяването на народнодемократнчната власт. Важна предпоставка за това бяха кооперативните традиции, пускали дълбоки корени в живота и бита на селяните.8 Създадени бяха множество кооперации в сферата на обръщението, конто на-трупаха богат положителен опит, изградена беше добра организация на работа на полето, израснаха подготвенн кооперативни кадри. Най-широко разпространение получиха кредитнпте, по-
Създпване на ТКЗС във Врачански окръг. . .
215
требктелните и всестранните кооперации, в конто трудещите се селяни се учеха иа колективизъм, отговорност пред другите, на пазене и зачитане на общото. На много места още в епохата на капитализма бяха направени опити за колективна обработка на земята,8 от конто три успешни в селата: Баурене, Малорад и Тър-няк-10 Тези кооперативни стопанства въпреки враждебного отношение на фашистката власт и многобройните трудности, конто трябваше да преодолеят, показаха назрелите условия и възможността на кооперативного земеделне да реорганизира селското стопанство По пай-убедителен начин бяха демонстрирани преиму-ществата на кооперативните стопанства пред дребннте индивиду-ални селски стопанства. От постиженията и успехите на тези три сполучливи опита на кооперативно земеделие се учеха селяните от окръга. Те бяха ярко доказателство, че спасителният път на нашего селско стопанство е пътят на кооперирането.11 Дългого-дишните прогресивни традиции в кооперативного движение на-мериха широк простор и подкрепа в условията на народната власт.
Друга важна предпоставка за коопериране на селското стопанство в окръга беше примерът на Съветския съюз в колхозного стоочтелство.Околийските и местните партийни комитета раз-гърнаха широка дейност за популяризиране на богатая и съдър-жателен съветски опит. Селските труженици от Врачанско бяха запознати с този опит още в епохата на капитализма, когато се изграждаха първите кооператива за обработка на земя. Комунис-ти и ремсисти изнасяха лекции за работата и успехите на съветс-ките колхоза.12
Много участница в Септемврийското въстание в окръга след поражението на въетанието намериха политическо убежище в съветската стоана и взеха активно участие в изграждането и работата на колхозите в Укоайна.13 Завърнали се по родните места след деветосептемврийската победа, те донесоха своя опит и знания и спомогнаха да се популяризира идеята за коопериране на селското стопанство и да се пристъпн към нейното скорошно осъ-ществяване.
Използувайки опита на движение™ за кооперативно земеделие в епохата на капитализма, въоръжена с теорията на Ленин за кооперацията, опирайки се на успехите в колхозного строи-телство на Съветския съюз, Българската кэмунистическа партия разви активна стопанска политика за извеждане на българското село от незавидната съдба. В началото на октомври 1944 година Политбюро на БРП (к) и Постоянного присъствие на БЗНС из-лязоха със съвместна декларация за подпомагане идеята за коопериране на селското стопанство у пас.14 На своите първи легал-ни отчетно-изборни конференции областните комитета на БРП(к) поставиха въпроса за кооперативната обработка иа зе 1ята кагэ
216
Невена Стефанова
най-главен въпрос от стопанската политика на партията на село.15
Областната отчетно-изборна конференция на БРП (к) във Враца, състояла се на 29—30 октомври 1944 г.,взе решение да се започне образуване на ТКЗС, като се проучат конкретните местни условия и се използуват опитът и постиженията на създадените пред победата кооперативни стопанства.16 Първите трудово коо-перативни стопанства да се създават върху фондови земи и след като се видят резултатите от тях да се пристъпи към кооперира-не на частни земи.17 Масовият отдел на Областния комитет на РП (к) прие резолюция: «Идейно да се популяризира и конкретно пристъпи към изграждане на ТКЗС , в конто да се обединят уси-лнята на дребни и средни селски стопани. Да се открият курсове за подготовка на кооперативни кадри, като за това се използува благоприятният зимен сезон.»18
На 20 ноември 1944 г. беше проведена Първата национал на стопанска конференция, на която бяха разгледани и въпросите на ТКЗС и дадени указания за тяхното организиране.19
Във връзка с реорганизирането на дейността на кооперации-те и техните централи и сдружения ЦК на БРП (к) излезе с решение, в което постави като неотложен въпроса за кооперирането на селското стопанство.20 В решепието бяха дадени и конкретни напътствия по изграждането на ТКЗС, отчуждаване на земята за кооперативни стопанства, спабдяване със семена и добитък, оси-гуряване на безплатен агрономически и ветеринарен персонал, задоволяване нуждите от селскостопански машини и инвентар.22
Главната трансмисия на партията в провеждането на нейна-та стопанска политика на село беше Отечественият фронт. Той стана активна сила в пропагандирането, организирането и сти-мулирането на кооперативното движение в селското стопанство още в първите дни след девстосептемврийската победа.
Стопанският отдел към Областния комитет на ОФ във Враца още в края на октомври 1944 ;. прие резолюция за «разясняване на място и подпомагане населението за възприемане идеята за ко-оперативна обработка на земята, а след това и пристъпване към непосредствено изграждане на ТКЗС»23. По инициатива на отечественофронтовските комитети в много селища на окръга бяха проведени масови събрания, посветени на характера и организа-цията на ТКЗС.24
За идейно-мирогледната и психологическа подготовка на се-ляните за създаване на ТКЗС активно съдействуваше и разгър-налата се в страната огромна по мащаби масово-политическа работа за укрепване на народнодемократичната държава във връзка с успешното завършване на Отечествената война, с изборната кампания през 1945 и 1946 г., с референдума за народна република. Само във Врачанска околия бяха проведени около 150 пу-
Създаване на ТКЗС във Врачанс ки окръг .	217
блични събрания през март и април 1945 г. от партиите, влизащи в състава на ОФ.25
Така в резултат на обективно назрелите исторически и Ико-номически условия, благоприятните предпоставки и голямата агитационно-разяснителна работа на местните партийни организации и отечественофронтовски комитети започна създаването на ТКЗС във Врачански окръг.
Първото кооперативно стопанство, възникнало като отдел към кредитната кооперация «Помощ-» в с. Хайредин, беше учреде-но на 18 ноември 1944 г. на фондова земя.26 През пролетта на 1945 г. членовете на кооператива внесоха своите имоти и инвентар. Общо стопанството разполагаше с 53 членове и 1647 дка земя, от която 829 дка частна и 818 дка фондова. През своята първа цялост-на работна година хайрединското стопанство постигна значител-ни резултати.27 Кооперираната земя беше разпределена в девет блока в зависимост от нахождение™ и засятата култура. Така чрез замяна цялата земя на кооператорите беше събрана и позволява-ше да се обработва машинно. За целта стопанството закупи на кредит, взет от кооперацията, два трактора, две вършачки, две сноповръзвачки и други селскостопански машини. На 46 дка от кооперативната земя беше създадена зеленчукова градина, снаб-дена с моторни помпи, парницп и други необходими градинарски съоръжения.Освен на растениевъдство, което беше основен отра-съл на стопанството, кооператорите поставиха началото и на жи-вотновъдството. През пролетта на 1945 г. беше построен с без-платния труд на кооператорите стопански двор и стопански обор за 40 чифта работен добитък. Създадено беше овче стадо от 400 глави. Към края на с. г. беше построена кравеферма с 45 глави. Ръководителите на стопанството съзнаваха, че машинната обработка на земята дава по-добри резултати, затова създадоха склад за машинен инвентар с ремонтна работилница, която постави началото на машинно-тракторна станция.28
Примерът на хайрединци беше последван от селяните на Ал-тимир, конто образуваха на 14 декември 1944 г. трудово-производителен отдел към кредитната кооперация с 400 членове и 6000 дка обработваема земя.29 С десет трактора и добитъка на членовете на стопанството 5500 дка бяха засети със зимници, а 500 дка подготвени за пролетната сеитба. Истинска работа стопанството започна на 25 април 1945 г, която дата носи и учредителният протокол.80 На 18 септември с.г.стопанството се отдели като самостоя-телна единица.81
На 30 декември 1944 г. беше одобрен от общото събрание и открит отдел за колективна обработка на земя към кредитната кооперация «Подем» в с. Долна Кремена. Официално отделът беше учреден на 27 март 1945 г. с 409 членове и 2484,7 дка обработваема земя и 141 дка ливади.32 Средният размер на внесената зе-
218
Невена Стеф анова
мя беше 30 дка, само две домакинства внесоха над 100 декара.Ос-вен земята членовете на отдела внесоха и добитъка и селскосто-панския си ’швентар.33
Така в края на 1944 г. във Врачански окръг същестгуваха вече шест кооперативни стопанства заедно с трите, образуванн преди 9 септември 1944 г. и продължили своята успешна стопянс-ка дейност.
Учредяването на ТКЗС в края на 1944 г. ставаше при небла-гоприятни условия. Страната беше мобилизирала всичките си сили за преодоляване на тежките последний от монапхо-фаии ст-кото минало, както и за успешното водене на Отечествената война и нямаше възможнсст да им оказва по-ефикасна помоги От друга страна, съюзннците на комунистите в Отечествения фронт не се отнасяха особено благосклонно към кооперативните стотн-ства. Тяхното създаване и укрепване беше дело на ентусиазирапи комунисти и прогресивно настроени земеделски стопани, убедени в правотата на кооперативного дело.
В началото на 1945 г. беше внесена по-голяма организация и съгласуваност в ръководството на движение™ за неоперативна обработка на земята. Бюрото на Областния комитет на БРП (к) във Враца на своего заседание на 1 януари 1945 г. взе решение за създаване на стопански отдел и прие резолюция за планово организиране на ТКЗС.34 Рамо пролетта на 1945 г. в редица селища на окръга членовете на кооперацията взеха решение за откри-ване на отдели за колективна обработка на земя, а на места35 и на самсстоятелни кооперативни стопанства.36 Първото самостоя-телно ТКЗС в окръга беше учредено в с. Рогозен на 18 февруари 1945 г. с 38 членове, предимно комунисти (31), метима членове на БЗНС и двама безпартийни.37
С образуването на първите кооперативни стопанстга в страната възникна необходимостта от правно регулиране на тяхната дейност. В края на 1944 година по инициатива на БРП (к) Нацио-налннят комитет на ОФ подготви и предложи за обсъждане На-редба-закон за ТКЗС.3'4 След оживени дискусии тази наоедба беше приета и публикувана на 25 април 1945 г.39 Тозп документ въпреки неговпте слабости и пропуски изигра важна роля как-то за разгръщане агитационно-разясяителна работа, така и за организационно стопанско укрепване на учредените ТКЗС.
След излнзането на Наредбата-закон за ТКЗС във Врачански окръг започна истински подем в движение™ за коопериране на селското стопанство. Отначало се изграждаха три вида сел-скостопанскп организации: 1) трудово-земеделски кооперации, в конто кооператорите участвуваха съе земята си; 2) трудово-земеделски кооперации, където се обработваха фондови земи, и 3) зе-ленчуково-производителнп кооперации. Впоследствие тези различия се заличиха и ТКЗС се оформиха като многоотраслови коопе-
'ъздаване на ТКЗС във Врз';анс1.и окръг . .
219
ративни стопанства, в конто селяните влизаха с ця.тата си земя и инвентар.4*’
Първите кооперативни стопаиства з окръга се изгоаждаха в упорита бонба с опозиционло настроените етементи. Чрез зло-вредни слухове те настройзаха членовете на ГКЗС срещу нечлено-вете, внасяха враждебно отношение срещу ръкозодствата на сто-панствата. Ревностно се прояви в това отношение секретарят на опозиционната дружба в с. Ботезо, а в с. Кунин, Кризодол и други селища земеделски стопани, засегнати ппи земеустройството на кооператпвните столанства, подадоха оплаквания, конто си при-личаха по съдържание, което подчертаза, че са дето на едяо и съ-що липе.41 В някои стопанства,като с. Камено поле, подстрекава-ни от опозицията членове на кооператива подадоха молби за на-пускане.42 При учредяване на ТКЗС в някои села се допускаха грешки, конто умело се използуваха от опозицията. Имаше случаи на опрецеляне малка рента за земята, с което се отблъскваха средните селски стопани, като з с. Малорад, Криводол.43 Голяма част от стоилнствата още не бяха блокирали земите си, което за-трудняваше работата.44 В Хаиредин упрачителният съзет на стопанството блокчра най-хубавата земя, за да се принудят при-тежателзте й да втязат в стопанството.45 В Кпежа земята, дадена в замяна на блокираната, беше нискодоходна и това породи недо-волство сред некооперираните селяни.46 Някъде се създаваха кооперативни стопанства без неоэхоцимата теоэетическа и практически подготовка за това.47 Във Врачански окоъг нямаше и не допуснаха открити саботажи срещу ТКЗС от страна на реакция-та.48
Независимо от големите трудности, антикоояезативната пропаганда на опозицията и пасисната позиция на съюзннците на партията движението за коопериране на селското стопанство за-воюва значителни успехи през първата свободна година. До края на 1945 г. в границите на днешния Врачански окръг бяха образу-вани 30 ТКЗС,конто по околии се оазпределят така Воачанска—8, Оряховска—14,Белослатинска—8.4ЯСамо през 1945 г. в трите околии бяха образувани 25 ТКЗС, пай толям брой новоизградени стопанства за една година до края на коопериоането. В някои селища—като Кнежа, бяха образувани по няколко стспанства.50 Като се съди по внесената земя, в кооператпвните стопанства вля-зоха предимно малоимотни и безимотни селяни. Средният размер на внесената земя беше около 35—40 дка.51 Кооперираните селяни не надминаваха 13%, а кооперираната земя представлява-ше само 5% от общата обработваема земя.52 По партийна принад-лежност учр едителите бяха: с оло 70%комунисти,18%—членове на БЗНС и останалнте п юненти други партии и безпартийни.53 С изключение на долнокремеиското стопанство, където кооперираните селяни бяха 2/3 от населението, другите стопанства бяха
220
Невена Стефанова
малочислени по състав и маломерни по площ. Сравнително малък беше и броят на комунистите, членове на ТКЗС. В с. Хайредин от 360 членове на БРП (к) само 48 бяха членове на ТКЗС.54
Есента на 1945 г. комунистите в окръга се заловиха сериозно за работа. По решение на Областния и околийските комитета на партията бяха създадени стопански комисии за проучване работата в съществуващите ТКЗС, конто набелязаха мерки за тях-ното организационно укрепване и техническо обзавеждане. За-почна подготовка за изработване на производствен!! планове и норми, формиране на бригады, подготовка и помощ в блокиране на имотите, ремонт на инвентар от технически бригады.55 Местни-те партийни организации поеха отговорност пред околийските комитеты за състоянието на ТКЗС.56
Въпреки липсата на пнвентар, яснота по въпросите на кооперативно™ стопанство и съпротивата на опозицията при нали-чието на големия ентусиазъм и упорит труд на селяните и сравнително доброто ръководство първите стопанства в окръга започ-наха нстински да функционират още първата година. И добрите резултати не закъсняха. Само от дадената премия за житото тру-дово-кооператпвното стопанство в с.Алтимир реализира 206000 лв. печалба, а от зеленчуковата градина—1 млн. лв. Кооперативът в с. Долна Кремена получи печалба 1 500 000 лв , от тях само от бостан 800 000 лв. Добри успехи получиха и кооперативните стопанства в селата Рогозен, Кунино, Крушовица.57
През цялата 1945 година партията и народната власт отде-ляха все по-голямо внимание на селото и на новите форми на не-говата производствена дейност. Особен интерес буди инструкция-та на МЗДИ , Българската земеделска кооперативна банка (БЗКБ) и Общия съюз на българските земеделски кооперации от 18.VI. 1945 г. за създаване и организиране на ТКЗС.58 В нея има указания за учредяването,регламентирането,регистрирането на ТКЗС„ формирането на кооперативни блокове, обзавеждане на коопера-тивни стопанства с жив и мъртъв инвентар, организиране на труда и разпределенне на доходите.
За укрепване на ТКЗС и разширяване процеса на кооперира-нето Земеделската камара във Враца организира на 10—11 де-кември 1945 г. областна стопанска конференция.59 На нея присъс-твуваха всички ръководители на ТКЗС, околийските агрономы, членове на БЗКБ, стопански деятели. Гости на конференцията бяха Стоян Сюлемезов и Михаил Минков—пионери в кооперативного движение в България. Отчетоха се резултатите от едного-дишната дейност на кооперативните стопанства, конто бяха повече от насърчителни. Добивите, получены от ТКЗС, бяха по-високи от тези на частните стопани, а това беше най добрият агитатор в полза на кооперирането. Представители на стопанствата постави-
Създаване на ТКЗС във Врачански окръг...
221
ха въпроса за организиране на МТС и курсове за ръководители на ТКЗС.
В резултат на препоръките на Стоян Сюлемезов, опита на съ-ществуващите ТКЗС и упоритата работа на областния агроном Георги Иванов до края на декември 1945 г. беше изготвен модел за производствен план на кооперативните стопанства, който беше публикуван на 31 декември с. г. във в. «Отечествен зов-». 60
През 1946 г. идеологическата и организационно-политичес-ката работа на партията взе по-големи размери и същевременно стана ясно, че работата по кооперирането на селското стопанство трябва да се съпровожда с по-решително настъпление. Едно от важните мероприятия на народнодемократичното правителство беше приемането на Закона за трудово-поземлената собственост и неговото прилагане, така наречената аграрна реформа.61 Про-блемът за земята не беше нов за българското село и многоброй-ните опити да се разреши той по законодателен път не даваха же-ланите резултати. И сега аграрната реформа, макар и най-демо-кратичната от всички досега,не можеше и нямаше да разреши глада за земя на селото. Но партията си даваше сметка, че реформата е абсолютно належаща, за да се осъществи по-рационално раз-пределение на земята, да се подкопае икономическата мощ на селската буржоазия и да се създадат по-добри условия за коопериране на селското стопанство. Безспорен б.ше и нейният принос за укрепване на народнодемократичната власт.
Приблизително 2/3 от населението във Врачански окръг раз-полагаше със земя до 60 дка, което преставлява около 63% от обработваемата земя. Над 200 дка земя притежаваха само 1,8% от земеделските стопани, което е само 8,4% от цялата плош. 82 Този малък процент от цялата обработваема земя гцеше да бъде за-сегнат от аграрната реформа. Данните показват.че аграрната реформа, на която мнозина залагаха, няма да реши въпроса за снаб-дяването със земя на селското население. Затова комунистите при разясняване и обсъждане на Закона за ТПС подчертаваха, че с прнлагането му няма да бъде задоволен поземленият глад, но из-вънредно много ще бъде облекчено създаването на ТКЗС.63 Втората областна партийна конференция, състояла се на 24—26 фе-вруари 1946 г. във Враца, изтъкна, че главният резултат от при-лагането на аграрната реформа ще бъде организирането на ТКЗС, чрез конто ще може действително да се осъществи социал истичес-ка аграрна реформа.84 На същата конференция беше поставен въ-просът за образуване на ТКЗС в полупланинските и планински райони на окръга. Прието беше предложение да се организират други форми на трудово-кооперативно стопанисване, каквито бяха горските кооперации. Те ще дадат поминък на балканското население, най-рационално ще бъде използувано горското богат-
222
Невсна Стефанова
стбо и ще се пристъпи кьм неграждане на цялосгно кооперативно земеделие.65
През 1946 година много ноли ТКЗС съв Врачански окръг не бяха образуьани, но фугкциониращите все повече укрепваха, на-расна бпечт на «леновете на кооперативпчтс стопанства и се уве-личи площта на коо^ериракага земя 66 Местните партийни конференции пэлагаха грижк за укрепватш единство™ и сработване между кооперативния и частоия сектор, което беше главната га-ранцчя ° а политического единство на село.67 Все еще се чувству-ваше острила нужда от селсксстопански инвентар, особено от тракторе.По силата г... 16-о постановление на /АС за пзземване на ед-рия земедечски пнвента] във Врачански окръг бяха зауегистри-рани за отчуждение 460 трактора, за Врачанска околия —120, Бе-лослатинска—140 и Сряховска—200.63 За цялата бшша Врачан-ска облает, в състава на която вл.шаха девет околии, бяха предвиден!’ за из.темване 68 и утвъодени само 35 трактора.6а Гова бе-ше крайне недистзтъчно, тъй като само няколко стопанства раз-нэлагаха с един-дза трактора,а нмаше и стопанства без пито един. Настойчива мочба ?а снабдлване с един тоактор съдтржа писмото на кооперативного стопавство ^Взаимопомощи в с. Рогозен до Областния комитет на БРП (к).'° Трудности по снабдяв.тне с едър ?емеАелски инвентар ссеща и долнокременското коопепативно стопанство. Определеиата кочисия по отцепка на инвентаря по  6-то постановление на МС оценява ...ного скъпо регистрчраните за изземзане селскостопански мапшни, а стопалствата бяха още слабя икоЕомически и пеможехада си закупят необходимия инвентар. По друго МП бивш разрешено спазаряваче със собстзениците на селсксстопанчз! машлни, по те пък этказваха да ги продадат на пониска цена.'1 Всички това спъваше деловито провеждане на 1 6-то постановление на МС. Зятева на втората областна конференция на БРП (к) беше решено да се излезе с предложение за изменение на 16-то постановлениев.аМС,за да се мобил.изира и i ентарът и да се използуь-i рационално.72 Националната конференция на областните комитент на СФ, посветена на стопанските въпроси и състоянието па ТдЗС.ззе решение да бъде видоизменен) 16-то постановление, като се увеличи броят на определяйте едри земедел-ски машини и се налгали тяхната изкупна цена.73 Акцията по про-веждане на 16-то постановление да предължи до окончите, ноте снаб-дпване на ксиперативчте с машини.
Голяма роля за укрепване па косперативните стопанства и засильане организационно-пслитическата работа на комунисти-те в тях изигра решението на Политбшоо на ПК на БРП (к) от 6 декември 1246 т. за изграждане на първнчни партийни организации въз всички създадони ТКЗС.7’ Пьрва Белослатинска околия пристъпи към създаване на първнчни партийни организации в ко-оперативните стопанства. Яарасна броят на комунистите—члено
Създаване на ТК2С във Врачански (кръг...	223
ве на Т1\СС, конто със своя пример увличаха и останалите в активна стопанска дейност.75
Съветскияг опит беше вече доказал, че механизация на селското стопанство може да се постигне единствено чрез изграждане на МТС. Учейки се от този опит, партията и народното правителство гркстъпиха към основаване на МТС у нас още с учредява-нето вл гърв.гге ТКЗС. Дружеството на българските агрономи на своя XIX редсвен конгрес, състоял се в София на 13—15 май 1945 г., под черта необходимостта от създаване на МТС като държавни предприятия, г сито да бъдат в помощ на кооперативните стопанства.7В Със заповед № 108 на МЗДИ от 2 август 1945 г. бяха от-крити форматно 20 районни МТС в страната, но само някои от тях започъаха работа еще същата година.77 Една от двадесетте МТС в странатв беше и тази в Бяла Слатина, учредена като дър-жагьо-кооператпвна на 1 апоил 1946 г. с ремонтна работилница и седем души технически персонал.78 По-късно някои по-стабилни ТКЗС,като Хайредин, Алтимир, Рогозен, започнаха да обзавеж-дат съ-- собствени средства и кредит от Областната земеделска ка-мара свои ремонтни работилници, конто по-късно прераснаха в 7»1ТС.79 В трудните и слсжни условия на преходния период МТС бяха една от осногните опорни точки на партията и народноде-мократичпата власт на село. Те изиграха огромна политическа и възпитателна рсля за сгечелване на българските селяни за де-лотс на социализма През този период МТС бяха носители на технический прогрес на се«.о. Рашите ТКЗС не разполагаха със свои технически к.адрп, ливсваше нм опит в организиране на социалистического про; зведсгго. МТС бяха изградени и функциони-раха като кооперативни предприятия при решаващата помощ на държавата.	•
В сбластта на стопанската политика забележително мероприятие на Врачанския край през 1946 и началото на 1947 г. беше изгэтвянето, утвърждаването и изпълнението на първия в Репуб-ликача едгогодишен стопански план.80 Планът обхваща времето от 12 април 1946 до 11 април 1947 г., когато беше отчетен пред mi ристър-председателя Г. Димитров,НК на ОФ и ВНС.81 За селското стспанстьо беше стчетено.че е сложено планово начало в ТКЗС а пслучените в тях резултати са с 20—30% по-високи от тез и на частпите стонаки. Въпреки голямата суша врачани по-лучиха пэ 155 кг пшеница средно от декар, не остана нито педя земя незасята. Спряьо беше намалението на едрия рогат добитые, конто даде прираст 16 293 глави. Увеличение имаше и дре-бният рогат добчтък.82 Едногодишният стопански план беше принос към укрепване на народнодемократичната власт, основа за изпълнеиие па дзегодишнкя план, принос към съкровищницата на нашата стопанска история.
През февруари на 1947 г. се състоя Първата национална кон-
224
Неве на Стефанова
ференци я на ТКЗС, конто допринесе много за правилното изя-сняване на проблемите по изграждане на ТКЗС и тяхното организационно устройство.83 Конференцията разгледа редица практически въпроси, констатира съществуващите слабости и набеляза мерки за тяхното преодоляване. В заключителното заседание на конференцията взе участие и Г. Димитров, който подчерта, че движението за коопериране на селското стопанство е натрупало значителен опит. Главната задача сега е «да се укрепят съществуващите и да се пристъпи към организиране на нови стопанства, но само след щателна проверка на местните условия и старателна подготовка за това.84
Решенията на Първата национална конференция на ТКЗС се отразиха особено благоприятно върху по-нататъшното развитие на кооперативното движение както в цялата страна, така и във Врачански окръг. Веднага след завръщането си делегатите на конференцията от окръга запознаха бюрото на Областния комитет на БРП (к) и ОФ с работата и решенията й.85 Проведени бяха много събрания за разясняване решенията на първата национална конференция и задачите, конто тя постави за изпълнение. На пар-тийни събрания в селата наред с другите стопански задачи се раз-глеждаха и проблемите на кооперативното дело, обсъждаше се работата на ТКЗС и се плапуваха мерки за отстраняване на сла-бостите.86 В центьра на активизиралата се разностранна масово-политическа работа на ОФ също стояха въпросите за укрепване на ТКЗС и още по-голямо популяризиране на идеята за коопера-тивна обработка на земята. Само за три месеца от февруари до май 1947 г. местните отечественофронтовски комитети проведоха над 300 публични събрания, изнасяха лекции, беседи и сказки по работата и организацията на ТКЗС.87 Отзовававайки се на призива на Отечествения фронт за стопроцентно изпълнение на нарядите за зърнени храни, ТКЗС в с. Попица преизпълни наряда със 120%, ТКЗС в с. Сходен—със 150 %.98
За подобряване работата на изградените ТКЗС, за навремен-но извършване на пролетната сеитба във всички околийски гра-дове бяха изграденн посевни комитета.88 Във Врачанска и Бело-слатинска околия посевните комитети бяха изградени далеч пре-ди пролетната сеитба и спомогнаха да се приведат в известност всички количества семена в ТКЗС и частните стопанства и навреме да се ремонтират земеделските машини.80 Оряховска околия изгради посевен комитет едва на 15 септември във връзка с есен-ната сеитба.91 Оряховският сеитбен комитет раздели на 24 пункта околията, като към всеки пункт беше прикрепен по един агроном. В резултат на взетите мерки пролетната и есенната сеитба в окръга през 1947 г. бяха приключени в срок и дадоха добрн резултати. Освен посевни основаваха се и жътвени, вършитбени, фуражни комитети, конто организираха и ръководеха полската работа.
Създаване на ТКЗС във Врачански окръг . . .
225
Така се постигаше планово провеждане на селскостопанските кампании, с което селяните по онова време се приучваха към планово извършване на селскостопанските работи и колективна отговорност при изпълнение на задачите. Много ТКЗС започнаха да строят стопански обори, сеновали, да обзавеждат стопански дворове. Все повече се разширяваше и развиваше животновъд-ството, увеличи се производството на свине и птици.92
В работата по създаване на ТКЗС в окръга активно се включи и РМС. Младежите с ентусиазъм прегърнаха ндеята за коопериране на селското стопанство и извършиха широка агитационна работа. Наред с разпространението на политически знания младите хора убеждаваха и подготвяха селяните за встъпване в кооперативните стопанства. Със своето пряко участие в ТКЗС борческата младеж помагаше и за тяхното организационно и стопанско укрепване.93 Ремсистите от с. Гложене, Оряховско, още на 6 януари 1947 г. на свое заседание взеха решение да образуват младежка бригада в ТКЗС и организираха кръжок за изучаване на кооперативното дело не само за своите членове, но и за другите кооператори.94 На околийските младежки кооперативни събрания в Оряховско през февруари 1947 г. младежите поставиха въпроса за навърши-лите пълнолетие да членуват в ТКЗС.95 Членовете на РМС от с. Остров създадоха свое младежко стопанство. В островската низина между селата: Остров, Галово, Селановци и Лесковец имаше 27 000 дка плодородна земя, 9000 дка от конто беше държавна. Тази площ младежите използуваха за организиране па колектив-но земеделско стопанство.96
В периода от април 1947 г. до края на 1948 г. беше приет и се реализираше Двегодишният народностопански план за възстанэ-вяване на народното стопанство, пострадало през военните година и сушата. Пред селското стопанство не само в окръга, но и в ця-лата страна стояха важни задачи. Преди всичко беше необходимо да се мобилпзират усилията на ТКЗС и частннте стопани за макси-мално увеличение на селскостопанското производство, което тряб-ваше да достигне довоенного равнище, за да се задоволят нуж-дите за изхранване на населението и подсигурят суровини за про-мишлеността. Заедно с това вниманието на партията по време на двегодишния план беше насочено и към укрепване на съществува-щите ТКЗС, както и образуване на нови.
И през 1947 г. продължи образуването на нови ТКЗС във Врачански окръг, а съществуващите все повече укрепваха. ТКЗС в с. Рогозен увеличи броя на членовете и кооперираната си площ почти два пъти в сравнение с предишната година. Докато пр^з 1946 г. стопанството отчете 182 лв. на трудоден, то през 1947 г. кооператорите получиха 510лв.9/ Кооперативното стопанство в с. Михайлово още през 1947 г. въведе бригадната обработка на земята, при която на всяка ^бригада се зачислява определена 15 Известия иа музеи те, том IV
226
Невена Стефанова
площ и инвентар.98 Алтимирското стопанство беше едно от най-добрите в трите околии.С всяка година то всеповече се масовизи-раше, членове на ТКЗС започнаха да стават и някои средни селяни.99 Общо взето обаче, в окръга не бяха създадени условия, достатъчно агитационно-разяснителна подготовка за привличане на средните и по-заможни селяни в ТКЗС. Едва на третата об-ластна конференция на БРП (к), състояла се на 15—17 февруари 1947 г., беше поставен този въпрос на дневен ред. Решено беше местните партийни организации да приемат като своя първа и най-важна задача укрепването и разрастването на ТКЗС, набеля-заха се конкретни мерки за работа със средните селяни.100
Освен с пряка стопанска дейност почти всички ТКЗС разви-ваха странични дейности за увеличаване на доходите. На 5 септ. 1947 г., в стопанския двор на ТКЗС в с. Алтимир кооператорите започнаха да строят цигларна фабрика.101 С построяването и пус-кането й в действие тази фабрика щеше да задоволи нуждите от цигли не само на стопанството, на селището, но и на цялата околия. Тук се приемаха на работа и некооператори, конто на практика се убеждаваха в предимствата на колективния труд.
Нов връх в кооперирането на селското стопанство във Врачански окръг бележи 1948 г. Броят на новообразуваните ТКЗС е по-малък от 1945 г., но численият състав е нараснал чувствително. Докато през 1945 г. при учредяването влизаха средне по 30 дома-кинства, то през 1948 г. извън стопанството оставаха до десетина домакинства, освен едрите земеделски стопани, конто нямаха право по устав да членуват в ТКЗС. В с. Цаконица при основава-нето на ТКЗС некооперирани останаха само три домакинства, конто през 1950 г. също влязоха в стопанството.102 В селата Люти брод, Брусен, Ворован извън ТКЗС останаха по шест домакинства, конто още на следващата година станаха кооперативни членове.103
В първата половина на декември 1948 г. околийските партийни конференции отчетоха резултатите от изпълнението на двегодиш-ния стопански план.104 В областта на селското стопанство беше отчетено, че броят на ТКЗС е нараснал, както и численият състав на селяните-кооператори и на комунистите-кооператори. ТКЗС в окръга бяха получили не само високи добиви, но тяхното производство беше станало по-рентабилно, отколкото това на частните стопани. Благодарение на машинната обработка на земята, при-лагането на агротехнически мероприятия и упорития труд на кооператорите средните добиви от декар значително надвишиха тези на частните стопани. Дори някои ТКЗС получиха през 1948 г. рекордни добиви за някои селскостопански култури, непознати досега в България. Така ТКЗС в с. Ханредин от 200 дка площ получи по 326 кг пшеница от декар.106 Заедно с растениевъд-ството в много ТКЗС бяха поставени основите за развитие на продуктивно животновъдство. Преобладаваше овцевъдството, но на
Създаване на ТКЗС във Врачански сьргг.. .	227
редица места бяха създадени също и свинеферми и кравеферми, развиваше се и птицевъдството.106 Увеличен бешеброят на едрняи дребен рогат добитък и птиците-107 Почти всички стопанства освен растениевъдство и животновъдство развиваха и зеленчуко-производство. Някои стопанства започнаха да развиват и други отрасли на селското стопанство за допълнителни доходи и опол-зотворяване на свободната работна ръка. Така ТКЗС в с. Кунино започна развитие на пчеларство и през 1948 г. получи много добри резултати — от 10 кошера по 40 кг мед.108
Важен фактор, конто започна да играе роля за коопериране-то на селското стопанство, беше изграждането на държавни-земеделски стопанство. Те бяха създадени през октомври 1947 г. чрез реорганизация на съществуващите в миналото държавни стопанства, като им се отпускаха нови земи от държавния позе-млен фонд. До края на 1948 г. в окръга имаше три ДЗС—Козлодуй, Кнежа и Б яла Слатина.108 Те убедително доказваха пре-димствата на едрото машинно земеделие и оказваха въздействие върху поведението на частните стопани. ДЗС служеха за пример на ТКЗС в организацията на стопанската дейност. Освен това те имаха и конкретен принос за укрепване на кооперативните стопанства, оказваха им пряка помощ, като им осигуряваха високо-качествени семена и продуктивни животни. Опитната станция в Кнежа, преустроена в ДЗС, ежегодно раздаваше на ТКЗС по 100— 150 тона сортово семе. Само за 1945 г. тя раздаде на кооперативните стопанства 58 тона сортова пшеница и 75 тона ръж.11 ° Освен снабдяване със семена ДЗС в Б. Слатина издаде бюлетин с ценни прийоми за обработка на почвата.111
Както в цялата страна, така и във Врачански окръг в навече-рието на Петия конгрес се разгърна масово движение за учредя-ване на ТКЗС. Само за м. ноември 1948 г. бяха създадени 8 ТКЗС. От началото на декември до откриването на конгреса бяха учре-дени 9 ТКЗС-112 В деня на откриването на конгреса селяните от Кален и Три кладенци основаха кооперативни стопанства. В чест на конгреса селата Бутан, Дюти брод положиха основите на ТКЗС, като изпра тиха до делегатите на кснгреса приветствена теле-грама-118
На Петия конгрес на БРП (к) Г. Димитров отчете, че ТКЗС са една стабилизирана форма на селското стопанство, която един-ствено е в състояние при помощта на МТС да машинизира и мо-дернизира нашего земеделие, да подобри благосъстоянието на селското население и да насочи нашего селско стопаиство към социализма.114 Историческите решения на Петия конгрес на партията бележат нов етап в кооперирането на селското стопанство У нас. Изясняването на характера и същността на ТКЗС, насоките в развнтието на нашего селско стопанство по пътя на’социализма имаше огромно практическо и теоретическо значение.'То позволи
228
Невена Стефанова
на партията и народного правителство да набележат навременни, правилни и конкретни мероприятия за преодоляване на редица трудности в осъществяването на тази трудна и сложна задача на преходния период. Като обобщи опита на движението за коопера-тивна обработка на земята, Петият конгрес разработи и утвърди генералната линия за победата на социализма на село, потвърди, че пълната и основна реконструкция на селското стопанство ще се извърши на базата на ТКЗС и ДЗС.
_В първия, така наречен подготвителен период от социалистическото преустройство на селското стопанство, конто обхваща времето от 9 септември 1944 г. до края на 1948 г., Врачански окръг не се различава много от разрешаването на този проблем в другите райони на страната. Характерна черта на кооперирането на селското стопанство в окръга е тази, че то започна непосред-ствено след победата, тъй като имаше благоприятни нкономически и исторически предпоставки за това. За разлика от другите райони на страната, където върхът на кооперирането беше 1949—-1950 г., във Врачански окръг най-голям брой ТКЗС бяха образувани през 1945 г. Благодарение на големия ентусиазъм и умелото ръ-ководство на партията, въпреки трудностите първите кооперативни стопанства в окръга започнаха истинска стопанска дейност още първата година и получиха насърчителни резултати, конто бяха най-добрият агитатор в полза на ТКЗС. През 1946 и 1947 г. много нови ТКЗС в окръга не се образуваха, но създадените уве-личиха своя числен състав и обработваема площ. В края на 1947 г. в ТКЗС бяха привлечена и средните селяни. Нов подем на обра-зуване на нови ТКЗС бележи 1948 г., особено в навечерието на Петия конгрес на партията. В края на годината във Врачански окръг бяха налице всички икономическн, обществени и социални предпоставки за преминаване към масовизиране на кооперативните стопанства.
Б Е Л Е Ж К И
1 Костов, И. Селското стопанство по пътя на социализма.— Сб. Три-десст години икономика нацРБ. С., 1974, с. 191—280; Исусов, М. Движението за кооперативни обработка на земята в България 1944—1948 г.. Истор. преглед, 1969, № 2—3, с. 147—171; Икономика на НРБ през прсход-ния период от капитализма към социализма. С., 1972; Танев, Т. Борбата на БКП за организационно, стопанско и политическо укрепване на ТКЗС. С.. 1964; Никова, В. Борбата на БКП за коопериране на бедни и средни селяни (1948—1953). С., 1964; Ненчовски, Г. Работата на БКП за коопериране на земята (1944—1948 г.). Изв. Иист. истор. БКП, № 31, с. 189-226; Трифонова, М. Някои характерни особености на аграрната политика на БКП през преходния период. Сб. Първи конгрес на Българското историческо дружество, т. II. С., 1972, с. 97—102; Бесарабов, Вл. Творческо приложение на Лениновия кооперативен план. С., 1963, и др.
№ 2 Илиев, Б. Преломни години. С., 1973, с. 500; Радков, Ив. Създаване на ТКЗС в Русенска облает (1944—1948). Истор. преглед, №4, с. 74—87;
Създаване на ТКЗС bib Врачански окръг.. .	229
Любенов, И. Първите стьпки за коопериране на селското стопанство в бив' шата Поповска околия (1945—1948). Изв. Държ. архиви,№ 17, с. 265— 272> Гроздев, Д. Борбата на Плевенската партийна организация за социалисте-ческото преустройство на селското стопанство (1944— 1948). Истор. преглед, № 1, 1964, с. 128.
3	Иенчовски, Г. Цит. съч., с. 208.
4	НПА, ф. 1, оп. 8, а. а. 11, л. 5—7.
5	Димитров, Г. Избр. произв. С., 1972, с. 172.
6	Димитров, Г. Съч., т. 11, с. 189, 190, 337.
~	Двадесет години Врачански окръг по пътя на социализма. Враца, 1969, с. 18.
8	Минков, М. и др. Поява и развитие на кооперативното земеделие в България. С., 1968, с. 140.
9	Селата: Баурене, Бреница, Горни Вадин, Горно Пещене, Долни Ва-дин, Комарево, Кнежа, Курново, Малорад, Търнак.
10	Матеев, Б. Движението за кооперативно земеделие в България при условията на капитализма. С., 1967, с. 186—188.
11	Пак там, с. 171.
12	ОПА—Враца, ф. 1, on. 1, а. е. 44, л. 29.
13	Дихан, М. Участието на българските политемигранти в изгражда-нето на социализма в Украина 1924—1929 г. С., 1977, с. 128.	__
14	Дейков, Ив. Ролята на Отечественна фронт в изграждането на ТКЗС (1944— 1948). Изв. Държ. архиви, № 14, 1968, с. 102.
15	Иенчовски, Г. Цит. съч., с. 208.
18	ОПА— Враца, ф. 1, on. 1, а. е. 1, л. 8.
17	Пак там.
18	Пак там, л. 10.
13	Пейков, Ив. Цит. съч., с. 102.
20	Сб. Установяване и укрепване на народната власт (септември 19^4 май 1945). С., 1969, с 375.
21	ЦПА, ф. 1, оп. 8, а. е. 17, л. 15—16.
22	Пак там, л. 17.
23	ПДА на НРБ, ф. 28, on 1, а. е. 293, л. 227.
24	ОДА — Враца, ф. 86, on. 1, а. е. 11, л. 6.
26	Пак там, ф. 625, on. 1, а. е. 5, л. 11—14.
26	Отеч. зов (Враца), № 52, 2 дек. 1944.
27	ОПА— Враца, ф. 1, on. 1, а. е. 9, л. 14—15.
28	ОДА— Враца, ф. 333, on. 1, а. е. 1.
29	Отеч. зов, № 4, 16 дек. 1944.
30	ОИМ— Враца, отд. «Соц. строителство», инв. № 173.
31	ОДА — Враца, ф. 333, on. 1, а. е. 10, л. 5.
32	Пак там, ф. 13, on. 1, а. е. 9, л. 4.
33	Пак там, ф. 418, on. 1, а. е. 1, л. 6.
34	ОПА— Враца, ф. 1, on. 1, а. е. 41, л. 24.
35	ОДА— Враца, ф. 86, on. 1, а. е. 47, л. 23.
36	Пак там.
37	Пак там, ф. 462, on. 1, а. е. 4, л. 3—8.
38	УДА на НРБ, ф. 28, on. 1, а. е. 25, л. 11—12, 18—24, а. е. 24,л. 101.
39	Исусов, М. Цит. съч., с. 154.
00	ОДА— Враца, ф. 86, on. 1, а. е. 45, л. 3.
41	Отеч. зов, № 72, 19 окт. 1945.
42	Пак там, № 68, 31 март 1946.
43	ОДА— Враца, ф. 13, on. 1, а. е. 7, л. 6.
44	Пак там, л. 4.
45	ОПА— Враца, ф. 1, on. 1, а. е. 9, л. 15.
46	ОДА— Враца, ф. 13, on. 1, а. е. 7, л. 6.
230
Невена Стефанова
47	ЦПА, ф. 1, оп. 57, а. е. 25, л. 6.
48	ОПА— Враца, ф. 1, on. 1, а. е. 44, л. 358.
49	Пак там, а. е. 47, л. 32.
50	Пак там, а. е. 11, л. 6.
51	Пак там, ф. 1, on. 1, а. е. 44, л. 2.
82	Пак там, а. е. 47, л. 32.
83	ОДА— Враца, ф. 13, on. 1, а. е. 7, л. 1.
84	ОПА— Враца, ф. 1, on. 1, а. е. 47, л 32.
88	Пак там, л. 34.
88	Пак там.
87	Отеч. зов, № 52, 2 окт. 1945.
88	Дойнова, Цв. Коопериране на селското стопанство у нас (1944—1948 Г.) Изв. Държ. архиви, № 8, с. 167.
89	Отеч. зов, № 54, 16 окт. 1945.
80	Пак там, № 56, 31 дек. 1945.
11	Аврамов, П. Укрепване на съюза иа работническата класа и селяните под ръководството на БКП в борбата за възстановяване на народното стопанство (1944—1948 г). Изв. Инет, истор. БКП. №31, с. 138.
82	ОПА— Враца, ф. 1, on. 1, а. е. 47, л. 28.
83	Пак там, л. 31.
84	Пак там, а. е. 44, л. 29.
88	Пак там.
88	Пейков, Ив. Цит. съч., с. 119—120.
87	ОПА— Враца, ф. 1, on. 1, а. е. 43, л. 171.
88	ОДА— Враца, ф. 13, on. 1, а. е. 7, л. 2.
89	ЦДА на НРБ, ф. 28, on. 1, а. е. 285, л. 45.
?0	ОПА— Враца, ф. 1, on. 1, а. е. 90, л. 182.
7>	Пак там, а. е. 44, л. 39.
72	Пак там.
73	Пейков, Ив. Цит. съч., с. 119—120.
74	Ненчовски, Г. Цит. съч., с. 219.
78	ЦДА на НРБ, ф. 28, on. 1, а. е. 293, л. 87.
78	Установяване и укрепване на народнодемократичната власт,С., 1969, с. 674.
77	Изв. Държ. архиви, № 6, с. 40.
78	Пак там, с. 50.
79	ЦДА иа НРБ, ф. 28, on. 1, а. е. 285, л. 230.
80	ОДА— Враца, ф. 625, on. 1, а. е. 94, л. 1—61.
81	Райкински, Ив. Георги Димитров във Врачански окръг С., 1973, с. 116.
82	ОИМ— Враца, отд. «Соц. строителство», инв. № 854.
33	Минков, М. Цит. съч., с. 317.
3*	^Димитров, Г. Съч., т. 13, С., 1956, с. 48—49.
8В	Т)ПА— Враца, ф. 1, on. 1, а. е. 91, л. 17; а. е. 16, л. 23.
88	Пак там, ф. 5, on. 1, а. е. 34, л. 24, 46.
87	ОДА— Враца, ф. 13, on. 1, а. е. 5, л. 24.
88	ЦДА на НРБ, ф. 28, on. 1, а. е. 285, л. 31.
89	ОДА— Враца, ф. 86, on. 1, а. е. 36, л. 9.
90	Пак там.
91	Пак там, л. 12—14.
92	ОПА— Враца, ф. 1, on. 1, а. е. 43, л. 147.
93	Пак там, ф. 954, on. 1, а. е. 12, л. 228— 229.
94	Отеч. зов., № 113, 23 февр. 1947.
98	Пак там, № 132, 20 юли 1947.
99	Пак там.
97 ЦДА иа НРБ, ф. 28, он. 1, а. е. 293, л. 218—220.
Създаване на ТКЗС във Врачански окръг. ..	231
20 години ТКЗС «Г. Червеняшки», бр. единствен. Михайлово, 21 ноем. 1965.
а	а ОПА— Враца, ф. 5, on. 1, а. е. 46, л. 146.
100	Пак там, ф. 1, on. 1, а. е. 43, л. 147.
101	Отеч. зов, № 145, 18 окт. 1947.
102	ОДА— Враца, ф. 356, on. 1, а. е. 6, л. 1.
103	Пак там, ф. 404, on. 1, а. е. 17, л. 1;ф. 442, on. 1, а. е. 3, л. 5; ф. 472, on. 1, а. е. 2, л. 10.
104	ЦДА на НРБ, ф. 28, on. 1, а. е. 293, л. 93, 96, 97.
106	Кожухаров, К. Към социалистического преустройство на селското стопанство. С., 1948, с. 161.
108	ОДА— Враца, ф. 86, on. 1, а. е. 5, л. 28.
107	Пак там.
108	Кожухаров, К- Цит. съч., с. 163.
108	ОДА— Враца, ф. 86, on. 1, а. е. 17, л. 5.
110	ОИМ— Враца, отд. «Соц. строителство», инв. № 345.
111	ДЦА на НРБ, ф. 28, on. 1, а. е. 293, л. 218—220.
112	Пак там.
113	ОДА— Враца, ф. 404, on. 1, а. е. 3, л. 3.
114	Димитров, Г. Съч., т. 24, с. 313.
СОЗДАНИЕ ТКЗХ ВО ВРАЧАНСКОМ ОКРУГЕ (1944—1948 гг.)
Невена Стефанова
Резюме
Победа вооруженного восстания, вспыхнувшего 9 сентября 1944 года-м установление народно-демократической власти создали необходимые ус, ловия для социалистических преобразовании во всех областях общественной-культуриой и хозяйственной жизни нашей страны. Одна из основных закономерностей социалистической революции у нас— социалистическое пере устройство сельского хозяйства. Это было самой трудной и ответственной задачей переходного периода от капитализма к социализму.
Данная статья рассматривает создание ТКЗХ в бывших Врачанской, Оряховской и Белослатинской околиях, входящих в настоящее время во Врачанский округ. Хронологично, на конкретных примерах показывается создание и укрепление кооперативных хозяйств во Врачанском округе с 1944 по 1948 гг. На базе общих закономерностей кооперирования сельского хозяйства подчеркиваются характерные особенности этого революционного процесса в данном округе. Подробно выясняются предпосылки, позволившие приступить к ускоренному кооперированию сельского хозяйства во Врачане ском округе, сразу же после победы народного восстания. Автор рассматривает и особенности развития этого процесса в каждой из бывших околий, уделяет внимание достижениям кооператоров.
Кооперативное движение, получившее широкое распространение в этом округе во время переходного периода, создало благоприятные условия и предпосылки для дальнейшего перехода сельских хозяйств иа кооперативную основу после 1948 года.
THE ORGANIZATION OF CO-OPERATIVE FARMS IN THE VRATSA DISTRICT (1944—1948)
Nevena Stephanova
After the victory of the Ninth of September Armed Uprising and the establishment of the people’s democratic rule favourable conditions were created in our country for socialist reforms in all the spheres of the social, economic and cultural life. One of the basic characteristics of the socialist revolution in Bulgaria was the socialist reconstruction of the agriculture. It was one of the most important and responsible tasks in the period of the transition from capitalism to socialism.
The article examines the question of the organization of co-operative farms in the former Vratsa, Oryahovo and Byala Slatina regions that are included now within the bounds of the present Vratsa district. The author goes into the concrete details of the organization and stabilization of the co-operative farms in the Vratsa district during the period of 1944—1948. The different stages of this process are examined in a chronological order. On the basis of the general characteristics of the co-opertion of the agriculture the author reveals the differences characterizing the peculiarities of this revolutionary process in the district of Vratsa. She throws light upon the premises for the quick start of the co-operation in the Vratsa district immediately after the people’s victory and examines the differences in the development of this process in the former three regions of the present district. She also gives due consideration to the good results achieved by the co-operative farm workers. The continuous expanding of co-operation in the district creates favourable conditions for the transition to mass co-operative farms after 1948.
ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕИТЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, т. 4, 1979 г.
Н. с. Иван Райкински
АГИТАЦИОННИ ДОКУМЕНТЫ, СВЪРЗАНИ С ПРЕДИЗБОРНАТА ДЕЙНОСТ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВЪВ ВРАЧАНСКИ ОКРЪГ (1911—1919 г.)
Най-характерните моменти от предизборната дейност на Георги Димитров във Врачански окръг са вече проучени.1 Както е известно, негови кандидатури били издигнати за първи път от Враца и Врачанска околия във връзка с изберите за V велико и XV обикновено народно събрание, проведени съответно на 5 юни и 4 септември 1911 година.2 Поради все още слабого влияние на тесните социалиста в този край и поради машинацинте на властта виненочервената бюлетина на партията получила иезначително количество гласове и той не бил избран. По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912—1913 г.) авторитетът на БРСДП (т. с.) чувствително нараснал, а позициите на местните й организации във Врачанско значително укрепнали. Съвсем закономерно в изберите за XVI обикновено народно събрание, проведени на 24 ноемврн 1913 г., виненочервената бюлетина съ-брала във Врачански окръг 5097 гласа и осигурила две депутатски места. За първи път в своя живот Георги Димитров прекрачил прага на Народного събрание и поел върху плещите си отговор-ката задача да защищава от неговата трибуна интервенте на тру-дещите се. В изберите за XVII обикновено народно събрание, проведени на 23 февруари и 2 март 1914 г., въпреки правителстве-ния терор виненочервената бюлетина повторила своя успех и Георги Димитров отново влязъл в Народного събрание като врачански народен представител. След Първата световна война ко-мунистическото и работническото движение във Врачански окръг, повлияно от Великата октомврийска социалистическа революция, преживяло години на непознат размах. Създадената Врачанска окръжна организация на БКП (т. с.) станала първа по брой на организации и групи и втора по числен състав след пловдивската. Израз на нейната непрекъснато нарастваща сила били резулта-тите от изберите за XVIII, XIX и XX обикновено народно събрание, проведени съответно на 17 август 1919 г., 28 март 1920 г. и 18 ап рил 1923 г. Георги Димитров още три пъти получил довернете на своите избиратели и още три пъти заемал място в Народного събрание като врачански народен представител. Така в продъл-жение на 10 години — годините до Септемврийското народно анти-фашистко въетание — той влизал в състава на парламентарната трупа на БКП (т. с.) в качеството си на постоянен избрании от Врачански окръг.
Георги Димитров дейно участвувал в предизборните борби.
238
Н. с. Иван Ра йкински
посещавайки Враца и редица селища на окръга. Той организирал десетки срещи и събрания, провеждал разговори и произнасял вдъхновени речи, с конто завладявал умовете и сърцата на работ-ниците и малоимотните селяни.Във връзка с предизборните борби местните комитети, Окръжният изборен комитет на БРСДП (т. с.), а по-късно и Окръжният комитет на БКП (т. с.) във Враца издавали агитационни листовки, позиви и афиши, чрез конто пропаган-дирали лозунгите на партията, съобщавали за насрочени събрания, воювали срещу правителствения терор и призовавали за участие в поредните избери с виненочервената бюлетина. Според споме-ните на Иван Кинов при посещенията си във Враца Георги Димитров лично вземал участие в написването или редактирането на агитационните материали — особено във връзка с изберите за XVI и XVII обикновено народно събрание.3 Това ценно указание засилва интереса към документите и многократно увеличава тях-ната стойност като източници, осветляващи биографията на Георги Димитров и обогатяващи историята на Врачанската окръжна организация на БКП.
Благодарение на покойния вече Димитър Петров4 Центр а л-ният партиен архив в София,Окръжният държаен архив и Окръжният исторически музей във Враца пазят във фондовете си значи-телна част от оригиналните документа, евързани с предизборната дейност на Георги Димитров от 1911 до 1919 година. Упорито събирани в по няколко екземпляра и грижливо съхранявани от Димитър Петров, почти всички те са предадени на архивите и музея в отлично състояние.
Докато обаче виненочервените бюлетини намериха място в научната литература, то само някои от агитационните документа са публикувани във в. ^Отечествен зов» (Враца)? А очевидно те заслужават по-голямо внимание и по-добро познаване. Настоя-щата публикация има за цел да въведе в по-широко научно обръ-щение документите, съхранявани във фондовете на Окръжния исторически музей — Враца. Сред тях са безспорно най-интерес-ните измежду достигналите до нас: Позивът на местния комитет на БРСДП (т. с.) във Враца към работниците-избиратели във Вра-чанска околия (29 август 1911 г.), Позивът на Белослатинската просветителна трупа на БРСДП (т. с.) към избирателите от Бяла Слатина и целия Врачански окръг (9 януари 1914 г.), Позивът на Окръжния изборен комитет на БРСДП (т. с.) във Враца към избирателите от Врачански окръг (6 февруари 1914 г.) и други.
Както всички агитационни документи от това време, предназ-начени за раздаване на ръка или за разлепване, и тези агитационни документи са били печатани при ползуването на най-разно-образни шрифтове и различна големина на буквите. В нашата Публикация намерихме за целесъобразно да избегнем този техен характерен белег и да съсредоточим усилията си преди всичко към
Агитационни документи, свързани с предизборната дейност... 239
точною им текстуално предаване и коментиране. С това се надя’ ваме, че ще направим нова крачка в изследването и популяризи-рането на преките връзки и взаимоотношения между Георги Димитров и Врачанската окръжна организация на БКП. За разлика от историческите изследвания оргиналните документи дават по-точна и по-непосредствена представа за напрегнатостта на пред-изборните борби, за бруталността на управляващите буржоазни партии, за мъжественото поведение на Георги Димитров и за оказ-ваната му енергична поддръжка от страна на партийните организации и групи във Врачански окръг.
№ I
ПОЗИВ НА МЕСТНИЯ КОМИТЕТ НА БРСДП (Т. С.) КЪМ РАБОТНИПИТЕ-ИЗБИРАТЕЛИ ВЪВ ВРАЧАНСКА
ОКОЛИЯ — ВРАЦА, 29 АВГУСТ 1911 Г.
Работници,
Само няколко дни ни делят от 4 септември, деня, в който ще дадем гласа си, за да изберем представители за XV обикновено народно събрание. Но ние, преди да отидем на урните, трябва да си отговорим на един важен въпрос: кои ще бъдат наши представители и кои не, за да не дадем довер исто си погрешно на тези, от конто най-много трябва да се пазим.
Кои могат да бъдат наши представители? Кандидатите на правителствената ли коалиция®, конто чрез насилие иска да ни изтръгне гласовете, за да се закрепи на власт; конто бие и аре-стува нашите съзнателни другари чрез шайки и полиция; конто открито заявява, че ще отнеме правата ни да се сдружаваме и борим и конто най-сетне не крие, че ще увеличи данъчния товар, за да се увеличат печалбите на нашите потосмукачи и нейни пар-тизани — разните предприемачи, лихвари и фабриканта?
Кандидатите на буржоазната ли опозиция, конто до вчера управляваше, грабеше, облагаше с данъци, потъпкваше правата ни и насърчаваше нашите господари към безгранична експлоата-ция над нас?
Или, най-сетне, би [ха] могли да ни представят в парламента агентите на нашите врагове — широките социалиста, конто чрез лъжи и зурли, облечени в социалистическа маска, искат да от-мъкнат гласа ни, за да им помогаем да се издигнат до депутатските места, отгдето най-добре да търгуват с нашите интереси и борби?
Продажникът Илия Янулов и Маврокордатовият адвокат Кръстю Пастухов8 ли са, конто ще ни защитят в буржоазния парламент?
Не, работници, всички тия са наши явни и скрити врагове и ние трябва да ги оставим да се борят помежду си и с бюлетината.
240
Н. с. Иван Райкине ки
на нашата собствена Работническа социалдемократическа партия да гласуваме за нашите кандидаты: Георги Димитров и Тодор Луканов.9
Работницы,
Само работническата класа е заинтересувана днес за създаване на работническо законодателство, защото само чрез него тя ще се защити от израждане и загниване. Само на работническата класа е нужно изменение на данъчната система и въвеждане на прогресив-но-подоходния данък, защото тя днес чувствува най-силно скъпо-тията на живота, която иде главно от косвените данъци. Единстве-на работническата класа се бори непристорено за истинско самоуправление на общините, защото днес господарите и техните пра-вителства грабят и пилеят общинските средства, събирани от работ-ниците, без да дадат ни йота за техните нужди.
Коя друга партия ще се бори за извоюването на тази реформа освен Работническата социалдемократическа партия? Да дадат тия реформы буржоазните партии сами това би значило да се отка-жат доброволно от своего неограничено господство над нас. А това те никога не ще направят. Нам, другари работници, предстои чрез своята партия да се борим и извоюваме своята свобода, прав-дините си и по-добър живот.
Тогава нито един работнически глас не трябва да отиде за кандидатите на буржоазията и нейните оръдия. Всички с винено-червената бюлетина за нашите работнически кандидата:
Г[еорги] Димитров и
Т[одор] Луканов.
Долу експлоатацията, безправието и косвените данъци! Да живее освободителният социализъм!
гр. Враца, 29 август 1911 г.
От комитета
(Отгоре: «Местей комитет на Работническата соц [иал] демократи-ческа партия. Позыв към работниците-избиратели във Врачанска околия»; вляво: «Бюлетината на Работническата социалдемократическа партия е червеновинената»; вдясно: «Нашата бюлетина е J червеновинена»; и отдолу-. «Тласувайте с червеновинената бюлетина»!
Публикува се по оригинала. Печатен.
ОУМ — Враца, К.РРДВ, инв. №782.
Агитационни документи, свързани с предизборната дейност. ..	241
№2
ПОЗИВ НА МЕСТНИЯ КОМИТЕТ НА БРСДП (Т.С.) ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗБОРИТЕ ЗА XVI 'ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ — ВРАЦА, НОЕМВРИ 1913 Г.10
Виненочервената бюлетина |—]
Избирателю,
Това е цвета на бюлетината, с конто на24ноември трябва да гласуваш за Работническата социалдемократическа партия!
С тая червеновинена бюлетина работническата класа в Бъл-гарня ще прикове на позорния стълб народните убийци и потис-ници!
От Местния комитет
на Работническата социалдемократическа партия
Публикува се по оригинала. Печатен. ОИМ — Враца, КРРДв, Инв. №53.
№ 3
ПОЗИВ НА БЕЛОСЛАТИНСКАТА ПРОСВЕТИТЕЛНА
ТРУПА НА БРСДП (Т. С.) КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ
ОТ БЯЛА СЛАТИНА И ЦЕЛ ИЯ БРАЧАНСКИ ОКРЪГ/— БЯЛА СЛАТИНА, 9 ЯНУАРИ 1914 Г.11
Избиратели,
Партийната социалдемократическа трупа в Бяла Статина бе свикала за снощи, 8 януари, т.г. в читалищния салон публично събрание, на което социалдемократическият народен представител от Врачанскн окръг в XVI обикновено народно събрание Георги Димитров трябваше да говори на тема: «Защо се разтури камарата» и да даде своя депутатски отчет пред избирателите от Бяла Сла-тина.
За да осуети обаче това събрание, за да отнеме възможността на белослатинските избиратели да узнаят истинските причини за разтурянето на камарата, полицията прнбегна към един груб произвол, тя си позволи един безподобен скандал! . . .
По заповед на околийския началник Васил Попов стар ши стражар Байчев12, прндружен от един отряд стражари, преди от-криването на събранието, към 7 часа вечерта пресрещна на ули-цата др. Георги Димитров и учителя Никола Илиев13 и неколцина други, отивайки към гостилницата, нахвърля се върху тях и по един най-брутален начин ги закарва в участъка, гдето в нищо не-виновни хора са задържани цялата нощ. Едновременно с това полицията бесно разгоняла отивагцата за събранието публика.
16 Известия на музенте, том IV
242
Н. с. Иван Райкински
Това престъпно насилие върху личната свобода на гражда-ните дойде тъкмо навреме да покаже най-нагледно пред белосла-тинските избиратели защо се разтури XVI обикновено народно събрание.
Тая камара биде разгонена, защото днешното правителство нямаше нужного болшинство, за да прокара своята противена-родна външна и вътрешна политика.
С груби насилия и преследвания то сега се мъчи в идущите избери да си докара такова болшинство.
Избиратели,
Вий, конто цените своите политически свободи и права, вие, конто искате да се води у нас политика на мир и на вътрешни социалки реформи, вие, конто се стремите към по-добър и щастлив живот, опълчете се всички против тия полицейски насилия, против тия бесни предизвикателства отгоре.
Бъдете всички на щтрек!
Не се стрескайте от терора и от заплашванието, и
Отговорете на тези предизвикателства в идущите избери с червеновинената бюлетина, гласувайте за Работническата социал-демократическа партия, първият кандидат на която във Врачански окръг и в тия избори ще бъде досегашният социалдемократи-чески народен представител Георги Димитров.
Сплотете се всички, за да защитим своята политическа свобода, да извоюваме пълно общинско самоуправление, избиране всички властни в държавата и да турим край на беснуващата политическа реакция!
Вяла Статина, 9 януари 1914 година
От групата
(Отгоре: «Работническа социалдемократическа трупа. Белосла-тинска просветителна трупа. Към избирателите от Бяла Слатина и целия Врачански окръг» и отделу «Печ[атница] «Труд» на М[ито] Н. Терекийски, Б[яла] Слатина»)
Публикуеа се по оригинала. Печатен. ОИМ— Враца, КРРДе, Ине. №18р4.
№ 4
ПОЗИВ НА ОКРЪЖНИЯ ИЗБОРЕН КОМИТЕТ НА БРСДП (Т. С.) КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ ОТ ВРАЧАНСКИ ОКРЪГ — ВРАЦА, 6 ФЕВРУАРИ 1914 г.
Избиратели!
Силният подем на социалистического работническо движение във Врачански окръг, подем така блескаво изразен на 24 ноем-
Агитационни документи, свързани с предизборната дейност...
243
ври, м. г. с избирането на двама социалистически народни представители— другарите Георги Димитров и Камен Тошев14— стресна и озлоби, както буржоазната и дребнобуржоазната опо-зиция, така и властниците стамболовисти, радослависти и тон-чевисти. И правителство, и опозиция, безсилни да водят идейна и принципиална борба срещу социалдемокрацията, прибегнаха към хули и клевета. А властниците, като не престават да ругаят и клеветят социалдемокрацията, туриха в ход и старите изпитани средства на терор, беззакония, полицейски вандализъм, бесно пре-следване на социалистнческите оратори и агитатори, разтуряне събрания, интернирвания, арести, конфискуване позиви и т. н., и т. н. Властта се е самозабравила и решила на всички средства, за да задуши широко подемащото се социалистическо движение. Крайната цел на правителството е чрез заплашвания и терор, чрез безогледно нарушение и тъпчене на закони и конституция да попречи на работническите и широки народни маси на 23 февруари да стоварят още една и още по-оглушителна плесница на народните предатели, на монархизма и буржоазията, виновниците за националния погром. Да попречи на тия маси да заявят високо, че не желаят вече България да се управлява по разбойнически начин, че искат мир и благоденствие, че не щат нови кръвопроли-тия и разорения!
Избиратели!
Още не излезъл, указът за предстоящите избери и властта мобилизира всички свои тъмни сили за борба срещу социалдемокрацията! Възкреси епохата на шайкаджилъка, полицейский вандализъм и бесно преследване на социалистите. На 6.1. правител-ствена шайка се опита да разтури събранието във Враца, на което социалистическият народен представител другарят Г[еорги] Димитров даваше своя депутатски отчет, но срещна отпор от работни-ческото множество. На 8 януари самата полиция, въоръженадо зъби в Вяла Слатина, извърши вандализъм над др. Г[еорги] Димитров, арестува го противозаконно, интернираха го в София и осуети събранието, недопусна му да даде своя депутатски отчет. Врачанският прокурор всеки ден получава телеграфически оплак-вания от нашите другари от целия окръгза бесното преследване, на което са подложени от власт и пококровителствувани от нея шайки. Арести, препятствия за свиквания на събрания, опити за разтурване на такива, интернирвания — ето какво върши сега полицията на «отечествоспасителите». Те са турили в ход всички мръени средства, за да заглушат народного негодувание. Напраз-но, злодеи! Това негодувание ще ви се излее върху главите на 23 февруари, когато вие с яд и злоба ще трябва да се помирите с бляскавата победа на социалдемокрацията!
Но върхът на полицейский вандализъм и безобразие, на по-тъпкване всяко право и ред, властта показа с нового арестуване
244
Н. с. Иван Райкински
на др. Георги Димитров, социалдемократически народен предста-вител от Врачански окръг в XVI обикновено народно събрание и бъдещ такъв в седемнадесетото. На 2 февруари бандитската полиция го грабва в Берковица и арестува без всяко основание. На 3-и го изпраща във Фердинанд16 с пакет за София — на инспектора на Обществената безопасност. Още не стигнал във Фердинанд тамкъшният околийски началник получава телеграма от берковския да го задържи до получаване на нов пакет. Такъв се получава на 4-и, но не вече за инспектора на Обществената безопасност в София, а за околийския началник във Враца. Докарват др. Георги Димитров във Враца, но с предложение от берковския началник да бъде препратен в Бяла Слатина. По повод оплакванията пред прокурора да спре тия безобразия, на неговото запитване до белослатинския околийски началник защо иска Г[еорги] Димитров, отговарят му, защото имало съставен срещу него акт. Но какъв? За какво нарушение и престъпление, околийският началник не намира за нужно да съобщи. Намере-нието на този радословав полицай е явно — колкото е възможно др. Г[еорги] Димитров повече дни да стой в полицейските уча-стъци. Запитва го прокурорът втори път н тогава съобщава — др. Г[еорги| Димитров се вика в Бяла Слатина, защото срещу него има съставен акт за метеж и възпрепятстване на властта да изпълнява своята длъжност. Какъв метеж? Какво възпрепятствие? Това знае само белослатинският началник, но не ние, не социали-стическите дейци ще има да отговарят пред съдилищата, а престъп-ните коалиционни органи, конто противозаконно лишават нашите агитатори от свобода.След като на 8 януаридр. Г[еорги] Димитров бе вандалски нападнат от белослатинската полиция,арестуван и интерниран, види се възпрепятствувано и е било да му вземездра-вето и живота в полицейский участък. И др. Г[еорги] Димитров на 5 того бе отпратен под стража в Бяла Слатина, за да бъде оттай изпратен, където е волята на бандитского правителство.
А същия ден вечерта полицията нахлу в партийния ни клуб във Враца и като конфискува предизборните ни позиви, арестува четирима находящи се в клуба работници. Оплакваме се на прокурора, подаваме му писмена тъжба. Тоя я препраща принад-писана [на] околийския началник, но в полицейского управление отказват да я приемат. Полицията, озверена, отдала се единств ено на бесно преследване [на] социалдемокрацията — не зачита да же прокурорската власт!
Работници! Избиратели!
Бъдете нащрек! Бъдете готови да отбиете ударите на раз-вилнялата се буржоазномонархическа реакция! Вашите свободи и правдини са потъпкани. Вие проливахте кръвта си,за да дадете свобода на робите. Но тук, уж България, вашите права се отнемат най-брутално. Вам ви се отказва ползуването на свободата на ело-
Агитационни документи, свързани с предизбориата дейност...	24 5
вото, на събранията, печата — вам искат да ви недопуснат до из-борните урин! Ще допуснете ли вие това? Ще позволите ли на една бесна банда да ви тъпче и обезправи? Не! Вие ще застанете горди със съзнание за вашия дълг и неустрашими на 23 февруари ще дадете отплата на всички безобразия и насилия на властта!
Всички с червеновинената бюлетина за тържеството на социализма, за защита на националните свободи и правдини, против кръвопролитията, за мир и балканска федеративна република!
Напред! Без страх и душевен смут!
Да живее социализма!
|гр. Враца, 6 февруари 1914 год[ина]
От Окръжния изборен комитет на Работаическата социалдемократическа партия1’ {Отгор?'. «Работническа социалдемократическа партия — Враца. Позив към избирателите от Врачански окръг»; н отдолу: «Печат-ница] и *книж[арница] 'на М[ито] Богданов») Публцкува се по оригинала. Печатен.
ОИМ — Враца, КРРДв, Ине. №376.
№5
ПОЗИВ НА ОКРЪЖНИЯ ИЗБОРЕН КОМИТЕТ НА БРСДП, (Т. С.) 'КЪМ'РАБОТНИЦИТЕ И ИЗБИРАТЕЛИТЕ |— ВРАЦА 22 ФЕВРУАРИ 1914 Г.
Работници, избиратели!
23 февруари — решителният ден за съдбата и бъдещето на •страната — е вече пред нас.
Жизнените интереси на работниците и измъчените народни маси ни повеляват да упражним всички до един съзнателно своего свещено избирателно право — за запазване на националната независимост и свобода на страната и за избегване готвящите се нови кървави конфликти, човешки касапници и катастрофи на Балканский полуостров.
Кръвта на 60 хиляди български синове, паднали по бойните полета, неописуемите страдания на 120 хиляди осакатени наши герои и сълзите на 300 хиляди нещастни вдовици и сирачета ни задължават да издигнем високо своя глас против виновниците за войната и катастрофата, да искаме тяхното най-строго наказание и със своята бюлетина да наложим една политика на траен мир, на братско споразумение между балканските народи и тяхното обе-динение в една обща балканска държава.в една балканска федеративна (съюзна) република, която политика единствено е в състоя-ние да ни предпази от ужасите на една нова война.
246
Н. с. Иван Райкински
Изби ратели,
Запомнете добре, че от изберите в неделя, на 23 февруари, ще завися в голяма степей — да имаме мир или да избухне на Балка-ните нов пожар, България да запазп своята независимост или да бъде погубена от Австрия или Русия17. Не ставайте съучастници на предателите и гробокопателите на независимостта и свободата на нашата страна.
Не давайте своя глас за днешното правителство, което, за да се отърве от държавния съд, да избегне отговорностите, конто има за войната и да може да ограбва народните маси, се е ангажирало да води една австрофилска политика, която ще тикне страната в един шайкаджийски лагер.
Отхвърлете с презрение бюлетините на народняци и цанко-висти, конто предадоха нашата страна в ръцете на руските сатрапи и докараха нещастната война и катастрофата. Не гласувайте за тия предатели и убийци на българския народ!
Не подкрепяйте нареките демократа, конто подготвиха нзме-нението на чл[ен] 17 от конституцията, дадоха на царя да сключва тайни договори зад гьрба на народа, подкрепяха напълно руската политика на Данева18 и Гешева19 и сега, в съюз със същите тия предатели, се готвят отново да вземат от ръцете на цар Фердинанд и по иегова милост властта, за да продължат фалиралата и крайне гибелна за нашата страна руска политика.
Не гласувайте също и за «широките социалисти», радикалите и земеделците, защото те са в съюз с народняци и цанковисти, под-държат същата руска политика и защото, пощурели за облагите на властта и за политическа кариера, днес са слепи оръдия на гробокопателите на независимостта и свободата на България, агенти на царска Русия и ортаци на разорителитеи експлоататорите на работническите и народни маси у нас.
Избиратели,
Вие, конто живеете от собствения си труд; вне, конто създа-вате всички блага и богатства в нашата страна, а сами тънете в неописуема мизерия; вие, конто изтърпяхте ужасите на единаде-сетмесечната война; вие, конто милеете за доброто и щастието на своите деца; вие, конто искате траен мир и благоденствие; вие, конто скъпите своята ;национална независимост и свобода и не искате България да бъде превърната в една бездушна руска губерния или една австрийска Босна и Херцеговина:—всички до един гласувайте с червеновинената бюлетина на Работническата социалдемократическа партия, партията на труда, защото тя днес е единствената, която смело и неподкупно се бори както против руските оръдия, така и против австрийските оръдия, против войната -— за мира, против монархизма — за балканска Република, против експлоатирането и ограбването на работническите и народни маси — за ьтяхното благоденствие и щастие, за.
Агнтационии документ!), свързани с предизборната дейност...	247
пълното им освобождаване от игото на днешното икономическо и политическо робство!
Гласувайте за листата на Работническата социалдемократическа партия, в която влизат като първи кандидатиза ВраЧански окръг досегашните народни представители:
Георги Димитров и Камен Тошев и която нма следния състав:
1.	Георги Димитров — гр, София
2.	Камен Тошев — гр. Берковица
3.	Ангел Анков — гр. Враца20
4.	Константин Баждеков — гр. Оряхово21
5.	Ламби Кандев — гр. София22
6.	Вето Петров — с. Койнаре (Б[ело]слатинско)23
"7. Марко Марков — гр. Берковица24
8.	Кръстю П. Димитров — с. Паволче (Врачан[ско])25
9.	Тимо Иванов — гр. Фердинано26
10.	Кръстю Първанов — с. Соточино (Берковска)27
11.	Павел Ив. Пурчев — с. Остров (Оряховско)28
12.	Трифон Вълков — с. Ставерци (Оряховско)29
13.	Герае Кр. Гюрмезов — гр. Берковица30
14.	Ангел х[аджи] Митов х[аджи] Антонов — гр. Враца31
15.	Симеон П. Пурчев — с. Остров (Орях[овско])32
16.	Георги Л. Дорчев — с. Чипровци (Берк[овско|)33
Майки и жени,
Ние се обръщаме и към вас с горещ апел да подкрепите бор-бата на Работническата социалдемократическа партия — партия-та на мира и най-големия враг на войната. Вие не можете да проявите своята воля с бюлетина в ръка, защото днешната държава, която струпва върху плещите ви хиляди тежести, не ви дава из-бирателно право. Но затова пък направете зависящото от вас, щото вашите мъже и синове, вашите роднини и познати да не про-дават гласа си за вино и ракия, за лев-два, за обещаната някоя службица на тия партии, конто бяха по-рано за войната, конто са виновни за избиването и осъкатяването на хиляди невинни бащи, мъже, братя и синове, и конто и сега, със своята чужда предателска политика тикат България към нови опасности и нови кръвопролития. Накарайте своите синове, мъже, братя, роднини и познати да гласуват само с червеновинената бюлетина — за свое добро, за ваше добро, за доброто на своите деца.
Работници, избиратели,
Всички до един на 23 февруари с червеновинената бюлетина — против грабежите, предателствата и военните авантюри — за запазването на националната независимост и свобода, за гаран-
248
н. с. Иван Райкински
тиране трайния мир и осъществяването на балканската федеративна република, за тържеството на освободителния социализъм!
Враца, 22.11.1914 год[ина]
От Окр[ъжния] изборен социалдемократически комитет (Отгоре: «Работническа социалдемократическа партия. Врачански окръг»; и отдолу: '«Централна печатница — Враца») Публикува се по оригинала. Печатен.
ОИМ — Враца, КРРДв, Ине. №794.
№6
ЛИСТОВКА НА'МЕСТНИЯ КОМИТЕТ ГНА БКП (Т. С.
ЗА ПРЕДИЗБОРНО СЪБРАНИЕ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗБОРИТЕ ЗА XVIII ('ОБИКНОВЕНО] НАРОДНО СЪБРАНИЕ — ВРАНА, 14 АВГУСТ 1919 Г.
В четвъртък на 14 август, точно в 8 1/2 часа вечерта, в салона на дружество «Развитие»34
др. Георги Димитров ще говори върху «Изберите и изходът от днешното положение» Работници и граждани! Мъже и жени на труда! Посетете всички това извънредно важно събрание!
Враца, 14 август 1919 год[ина
От’Местния комитет
(Отгоре: «Българска комунистическа партия (тесни социалиста)— Врачанска организация»)
Публикува се по оригинала. Печатен.
ОИМ — Враца, КРРДв, Пне. №792.
БЕЛЕЖКИ
1	Грамчев, Ангел. Принос към историята на БКП във Врачанско. С.» 1949 и 1955; Савова, Елена. Георги Димитров. Летопис на живота и револкг ционната му дейност. С., 1952; Ненковски, Борис М. Георги Димитров във Врачанско. Враца, 1962; Георги Димитров. Биография. С., 1972; Райкински, Иван. Георги Димитров във Врачански окръг. С., 1973; Тук трябва да се имат пред вид цитираните в горните заглавия научно-популярни статии и споме-ните на съвременницн на събитията.
2	Всички дати в авторския текст и в публикуваните документи до 1916 г. са дадени в стар стил.
3	Спомени за Георги Димитров. Т. 1, С., 1971, с. 127. Твърдението на Иван Кинов очевидно не се отнася за публикуваните документи №3 и 4.
4	Димитър Петров Атанасов (1891—1977 г.) Роден във Враца. От 1909 г.
дгитанионни документи, свързани спредизборната дейност.. .	249
секретар-касиер на ученическата тесносоциалистическа трупа «Изгрев». Впоследствие членува във врачанската и софийската организация на БКП. През 1928 г. секретар на ОК на БКП в София. След 9 септември 1944 г. работа известно време в ЦПА. (Вж. Пешков, Павел. Винаги с партията.— Отеч. зов, № 5, 2 февр. 1971).
5	Това са документи, съхранявани в ОДА— Враца.
6	Правителствената коалиция била съставена от Либералната, Народно-либералната и Младолибералната партия.
7	Илия Димитров Янулов (1880—1962 г.) Виден деец на БРСДП (о). В изберите за XV обикновено народно събрание кандидат за народен представител от Врачанска околия.
8	Кръстю Иванов Пастухов (1874—1962 г.) Секретар на врачанската организация и член на ЦК на БРСДП (о). Известно , време работал като юристконсул на гръцката капиталистическа компания «Теодоро Маврокор-дато», експлоатирала медната мина «Плакалница» и работещите в нся ми-ньори. Затова в позива е наречен «Маврокордатовият адвокат». В изберите за XV обикновено народно събрание кандидат за народен представител от Врачанска околия. За противонародна дейност след 9 септември 1944 г. съден и умира в затвора.
8	Тодор Станчев Луканов (1874—1946 г.') По това време ръководител на Плевенската организация и член на Централната контролна комисия на БРСДП (т. с.). Кандидат за народен представител в изборнтеза XV обикновено народно събрание от Врачанска околия. От 1919 г. е член на УК па БКП (т. с.), а през 1922—1923 г.— негов организационен секретар. Обявява се против Септемврийското народно антифашистке въетание през 1923 г. Умира в Москва.
18	Местоиздаването и датата на позива са определени обстоятелствено. По всяка вероятност този позив е бил предназначен за разпространение и в други селища на Врачански окръг и затова авторството не е поселищно определено.
11	Позивът е запазен в с. Ворован, Врачански окръг и е предаден на Окръжния исторически музей във Враца от Вълко Иванов.
12	Иван Байчев— лумпенизиран елемент, ползуван от правителствената коалиция в безперемонната й борба срещу другите политически партии и преди всичко срещу БРСДП (т. с.).
13	Никола Илиев Динов (1877—1927 г.) Народен учител. Участник в Бузлуджанския конгрес на БСДП през 1891 г. Създател на Белослатинската просветнтелна трупа на БРСДП (т. с.). През 1920—1921 г. е кмет на Ловеш-ката комуна. Умира в затвора като член на УК на Работническата партия.
14	Камен Тошев Димитров (1876—1948 г.) Роден в Берковица. Член на БРСДП от 1898 г. Избирай за народен представител от Врачански окръг в XVI, XVII, XVIII и XIX обикновено народно събрание. Кандидат за народен представител в изберите за XX обикновено народно събрание. През 1920—1922 г. е член на Внешня партиен съвет на БКП (т. с.). По време на Септемврийското народно въетание през 1923 г. е председател на Берковския околийски революционен комитет. Политически емигрант в Югославия. След 9 септември 1944 г. е председател на Околийския комитет на Отечестве-ния фронт в Берковица. (Вж.: Бобов, $нко И. Партиен организатор и ръководител. 100 години от рожден исто на Камен Тошев.— Ком (Берковица № 257— 259, 1 окт.— 1 дек. 1976).
16	Сега Михайловград.
16	Окръжният изборен комитет имал временно действие. Той обединява усилията на местните организации на БРСДП (т. с.)в изборната компания. До известна степей окръжните изборни комитета са предистория на изгра-дените през 1919 г. окръжни комитета на партията.
17	Тук и в редовете цо-надолу е отразено отношението на БРСПД (т. с.) към политиката на австрофилски и русофилскп настроените буржоазнии
250
н. с. Иван Райкински
дребнобуржоазни партии, конто виждали едннствения път за решавансто на «националните идеали» в политического и военно обвързване с Австрия и Русия. Като съзирали опасността от нова кървава касапница и нова национална катастрофа, издигайки лозунга за балканска федеративна република, тесните социалисти сочели, че политиката на монарха, австрофилите и русо-филите ще доведе в крайна сметка до загубванена националната независимост. Неприязненото отношение, което БРСДП (т. с.) показвала към Русия, не било насочено към великия руски народ-освободител, акъмруския ца-ризъм.
18	Стоян Петров Данев (1857—1949 г.) Дългогодишен водач на Прогре-сивнолибералната партия. Два пъти министър-председател. Като такъв той носи голяма вина за първата национална катастрофа. Подписал през 1913 г. Лондонский мирен договор. През 1923 г. влиза в Демократический сговор.
18	Иван Евстатиев Гешов (1849—1924 г.) Дългогодишен водач на Народ-ната, а впоследствие и на Обединената народнопрогресивна партия. Като мииистър-председател (1911—1913 г.) той също носи вина за първата национална катастрофа. През 1923 г. влиза в Демократический сговор.
20	Ангел Константинов Анков (1880—1955 г.) Банков чиновник. Един от изтъкнатите дейци на врачанската организаия на БКП (т.с.)през първата четвърт на века.
21	Константин Баждеков. Роден в Пазарджик. Адвокат. Изпратен по поръка на ЦК на БРСДП (т. с.) в Оряхово за укрепване позициите на рево-люционния социализъм.
22	Ламби Кандев Станчев (1879—1925 г.) От 1906 г. секретар на Учител-ската социалдемократическа организация, а от 1912 г.— секретар на Съюза на работническата социалдемократическа младеж. В изберите за XVII обик-новено народно събрание кандидат за народен представител от Врачански окръг. Един от десетките избити комунистн по време на Априлските събития.
23	Вето Петров Митровски (1875— 1939 г.) Учител, бирник. Един от ран-ните социалисти в Белослатинска околия. Основател на организациите на БРСДП (т. с.) в Ворован и Койнаре. Последнего селищесега град. (Вж. по-подробно в: Вето Петров. Първи разпространители на социалистическите идеи в селото.— Борчески Ворован, № 2, 22 май 1962).
24	Марко Марков (1875—1949 г.) Роден в Тетевен. Учител, просветен деятел, чиновник. Един от първите разпространители на социалистически идеи в Берковска околия. Баща на забележителния революционер Емил Марков (Вж. по-подробно в; Пеков, Д имитър, Асен Алексиев и А лександър Михайлов. Вий жертва паднахте. Албум. С., 1969, с. 44.)
25	Кръстю Петков Димитров (1875—1966 г.) Заедно с Димитър Рай* ковски един от най-активните миньори основатели на плакалнишката секция на Работническия рудничарски съюз.
26	Тимо Иванов Кожухарски (1883—1959 г.) Роден в Соточино (Гаврил Геново). Прошенописец във Фердинанд (Михайловград). Един от раннитесо-циалисти в този край, септемвриец.
*’ Кръстю Първанов (1881—1960 г.) Един от дейните социалисти в Берковска околия. По-късно прошенописец във Фердинад (Михайловград). Септемвриец. Баща на загиналата партизанка от отряд «Христо Михайлов» Ненка Илиева.
28 Павел Иванов Пурчев (1883—1950 г.) Един от основателите на орга-низацията на БРСДП (т. с.) в Остров. От 1919 г. кмет на местната комуна. По време на Септемврийското въетание през 1923 г. председател на револю-ционния комитет в селото и командир на Островския въстанически отряд. Политемигрант в Югославия и СССР. (Вж. по-подробно в: Пешков, Павел. Командирът на Островския отряд.— Отеч. зов, № 56, 20 юли 1973.)
26 Трифон Вълков Радуловски (1879 — 1958 г.) Един от основателите на ставерската организация на БРСДП (т. с.) и дългогодишен неии секретар. Известно време общински съветник. По време на Септемврийското въетание
Агитационни документи, свързани с предизборната дейност 251
през 1923 г. председател на местния революционен комитет и коме ндант на селото. Политзатворник.
30 Герае Кр. Гюрмезов — берковски занаятчия.
11 Ангел Хаджимитов Хаджикостов— временен съмишленик и навяр-но за кратко време член на БРСДП (т.с.) Подпомагал предизборната дейност на партията с парични средства.
32	Симеон П. Пурчев (1882—1952 г.) Един от основателите на островска-та организация на БРСДП (т. с.). Участник в Септемврийското въетание през 1923 г. Политзатворник.
33	Георги Лилов Дорчев (1873—1961 г.) Чиновник, основател и секретар на чипровската организация на БКП.През 1920— 1921 г. кмет на местната комуна. Септемвриец. Политемигрант в Югославия и СССР.
34	Сега страда на Пионерския дом «Йордан Лютибродскиэ във Враца
АГИТАЦИОННЫЕ ДОКУМЕНТЫ, СВЯЗАННЫЕ С ПРЕДВЫБОРНОЙ ДЕЯТЕЛЬНОСТЬЮ ГЕОРГИЯ ДИМИТРОВА ‘ВО ВРАМАНСКОМ ОКРУГЕ (1911—1919 гг.)
Иван Райкински
Резюме
В период с 1911 по 1923 г. Георгий Димитров шесть раз избирался кандидатом в народные представители от Врачанского округа. Голосуя рубиновым бюллетенем Болгарской рабочей социалдемократической партии (тесных социалистов) — с 1919 г. Болгарской коммунистической партии, трудящиеся округа пять раз подряд, исключая лишь первые выборы, посылали известного партийного деятеля своим представителем в Народное собрание.
Шесть опубликованных документов, хранящихся в фондах Окружного исторического музея г. Врацы, рассказывают о напряженной предвыборной борьбе того исторического периода, жестокости и беспощадности правящих буржуазных партий, мужестве и стойкости Георгия Димитрова и энергичной поддержке трудящихся, партийных организаций и групп Врачанского округа своему народному представителю.
DOCUMENTS CONNECTED WITH THE ELECTION CAMPAIGN
Oil GEORGI DIMITROV IN THE VRATSA DISTRICT (1911—1919)
/van Raikinski
S u[m тагу
From 1911 to 1923 Georgi Dimitrov was six times an election candidate of the Vratsa district for the National Assembly. He failed the first time. Voting with the wine-red, the colour of lhe Bulgarian Workers’ Socialist Democratic Party (the Bulgarian Ccirirunist I arty since 1919) the working people from the district elected five t n cs ccmecuthely the prominent party leader as their represent ative in the National Assembly.
The publishing of those six ccctmenfs, kept in the Vratsa District Historical Museum, display the intensity of the election campaign struggles, the brutality of the ruling bourgeois parties, the brave behaviour of Georgi Dimitrov and the energetic support of the party organizations and groups in the district of Vratsa.
ЗАБЕЛЯЗАНИ ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ
Стр. Ред Напечатано
26	1 отдолу Обр 10. Баня №3
30	5 отгоре Обр. 11. План на
Баня № 3
и Хореум № 2
91 11 отдолу СТАНСЛАВ
240	1 отдолу ОУМ
242	8 отдолу №18р4
Да се чете	По вина
Обр. 10	План	на Баня	№3	кор.
и Хореум № 2
Обр. 11	Tegule mammatae	кор.
СТАНИСЛАВ	кор.
ОИМ	кор.
№ 1924	«°Р-
Известия на музеите в Северозападна България, т 4