Автор: Велев В.   Гайтанджиев Ст.   Странски Г.  

Теги: химия   български език   речник   немски език   химична технология   металургия  

Год: 1973

Похожие

Немско-български политехнически речник

Немско-български и българско-немски речник по зеленчукопроизводство

Немско-български речник

Немско-български машиностроителен речник

Текст
                    НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ ТЕХНИЧЕСКИ РЕЧНИК
ХИМИЯ, ХИМИЧНА ТЕХНОЛОГИЯ, МЕТАЛУРГИЯ
DEUTSCH-BULGARISCHES TECHNISCHES WÖRTERBUCH
CHEMIE, CHEMISCHE TECHNOLOGIE, METALLURGIE


DIPL.-ING, W.WELEw • DIPL.-ING. ST. GAITANDJIEW
G. STRANSKI
DEUTSCH-BULGARISCHES
TECHNISCHES WÖRTERBUCH
CHEMIE
CHEMISCHE TECHNOLOGIE
METALLURGIE
STAATSVERLAG „TECHNIKA“
SOFIA — 1973


ИНЖ. в. ВЕЛЕВ . ИНЖ. CT. ГАЙТАНДЖИЕВ
Г. СТРАНСКИ
НЕМСКО~БЪЛ ГАРСКИ
ТЕХНИЧЕСКИ РЕЧНИК
ХИМИЯ
ХИМИЧНА ТЕХНОЛОГИЯ
МЕТАЛУРГИЯ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА"
СОФИЯ — 1973


УДК 54:66: 669 (038>30= 867
802.0 : 62


ПРЕДГОВОР
Немско-българският речник по химия, химична технология и металур¬
гия съдържа около 39 000 термина от следните области: обща и теоретична
химия, неорганична химия, аналитична химия, физикохимия, органична
химия, процеси и апарати в химичните производства, технология на неор¬
ганичните вещества, силиката промишлл^1^(^<^т, плг^стма<си, каучук, синте¬
тични влакна, кожарство и дъбилни вещества, нефтодобивна и нефтопрера¬
ботваща промишленост, фармацевтични производства, бои и лакове, биохи¬
мия, хидролизна промишленост, целулозно-хартиена промишленост, храни¬
телна промишленост; от металургията са застъпени: обогатяване и подго¬
товка на рудите, доменно производство, стоманодобиване, пластично обра¬
ботване на металите, получаване и рафиниране на цветни метали и сплави,
леярство. B речника са включени и някои основни политехнически термини.
Когато немският термин има няколко български значения, в речника са да¬
дени само тези от тях, които имат отношение към застъпените специални
области.
Речникът е предназначен за превод от немски език на химична и металур¬
гична литература. При съставянето му са използувани немско-немски, нем¬
ско-руски речници и най-нова литература на немски език по съответните
специалности. Поради това, че все още понякога се налага да се използува и
по-стара литература, както и поради обстоятелството, че този речник е пръв
по дадените отрасли, в него са включени и малко на брой по-стари термини»
като същевременно са дадени съответствуващите им нови немски термини.
Българската терминология, използувана в речника, е заимствувана от
нашите висши учебни заведения, научни институти и учреждения, а където
няма установен български термин, значението е дадено описателно. Лип¬
сата обаче на твърдо установена техническа и химична терминология направи
съставянето и редакционното обработване на речника доста трудна и отго¬
ворна задача.
Термините по обща и теоретична химия, неорганична химия, аналитична
химия, физикохимия, процеси и апарати в химичните производства, техно¬
логия на неорганичните вещества, основни суровини и спомагателни мате¬
риали са подготвени от инж. В. Велев. Термините по органична химия, осно¬
вен органичен синтез, химични средства за растителна защита, фармация,
нефтодобив и преработка, биохимични производства и хранителна промиш¬
леност са подготвени от инж. Ст. Гайтанджиев. Термините по каучукова про¬
мишленост, бои, лакове, багрила, повърхностноактивни вещества, прера¬
ботване на мазнини и восъци, сапуни, парфюмерия, козметика са подготвени
от Г. Странски. Термините по металургия са подготвени от инж. В. Велев
и К. Кънчев; по силикатна, огнеупорна и керамична промишленост. — от
Г. Странски при известно участие на инж. В. Велев; по високомолекулни

6
съединения, пластмаси и мономери — от Г. Странски при известно участие
на инж. Ст. Гайтанджиев; по целулозно-хартиена ихидролизна промишле¬
ност — от • инж. А. Дянков и инж. Ст. Гайтанджиев; по кожарска промиш¬
леност — от инж. Ив. Ботев и инж. В. Велев.
Авторите изказват своята благодарност на общите редактори проф. инж.
Ст. Гуцов, немските специалисти X. • Грос и . X.: Хилдебранд, както и на ре¬
цензент-редакторите по различните • отрасли за оказаното от тях съдействие
при подготвянето на речника, което допринесе за неговото подобряване.
Всички критични бележки и препоръки ще бъдат приети с благодарност.
София, август 1972 г.	Авторите


УПЪТВАНИЯ
за използуване на речника
Немските термини в речника са разположени по азбучен ред, като бук¬
вите ä, о, ü и ß са подредени, както буквите а, о, и и ss. При подреждането е
използувана гнездовата система по съществително име. Например терминът
warme Entphosphorung трябва да се търси в гнездото Entphosphorung.
Основният термин е изписан само в началото на гнездото и не се повтаря
в съставните термини, а се заменя със знака „тилда“ (~). B случаите, когато
думите на съставния термин са дадени в обратен ред, след знака „тилда“ е
поставена запетая. Например:
Fällung f
fraktionierte
~ in der Kälte
трябва да се чете fraktionierte Fällung и Fällung in der Kälte.
B съответствие c новата ортография в немския език почти всички тер¬
мини, съдържащи буквата С, с изключение на фирмени названия и някои
особени случаи, са написани c K или Z, например Kadmium вместо Cadmium
и Zyan вместо Cyan.
При превода на български език в речника са използувани следните ус¬
ловни знаци:
1.	Синонимите се отделят със запетая, например:
absorbieren абсорбирам, поглъщам
2.. По-далечните по смисъл значения се отделят с точка и запетая, например:
Abzugsschlot т димна тръба, комин; тръба • за изсмукване
3.	Българските значения, които съществено се различават по смисъл, се от¬
делят с цифри, например:
Alkalischmelze f 1. алкално стапяне 2. алкална стопилка
4.	Поясненията към превода са дадени курсивно и са поставени в кръгли
скоби, например:
Amidase f амйдаза (ензим)
5.	Синонимните варианти на превода са поставени в квадратни скоби, на¬
пример;
Beliclhtungszeit f време [продължителност] на експонация — може да се
прочете . като време или продължителност на експонация, както и като време
на експонация, • продължителност на експонация.
6.	Факултативната част от немския термин е поставена в кръгли скоби,
когато подреждането по азбучен ред позволява това, например:
ßuchen(ho!z)teer т трябва да се чете:
Buchenteer т, Buchenholzteer т.
По аналогичен начин факултативната част от българския превод също е
поставена в кръгли скоби, например:


карбонил(ди) хлорид трябва да се чете: карбонил хлорид, карбонилди хлорид.
Формулите на съединенията са поставени след съответния български
превод. Използувани са брутни и рационални формули, като са . отбелязани
двойните или тройните връзки. B някои случаи за пс-гсляма яснота простата
връзка е отбелязана с точка. По . същите съображения е използувана точка
при съединенията, съдържащи кристална вода, солите на органични бази и
някои други съединения.
Поради ограничения обем на речника в него са включени по-важните съе¬
динения на даден елемент или група, за да се илюстрира как се образуват
названията на техните съединения. Останалите химични съединения на еле¬
мента или групата могат да се преведат, като се потърсят поотделно терми¬
ните, • съставящи наименованието на съединението. Например: Boroxid трябва
да се търси на Bor и Oxid.
B речника са възприети следните съкращения:
биох. — биохимия
еж.	— виж
ел.	— електротехника
зах. -	— производство на захар
икон. — икономика на • промишле¬
ността
кауч. — каучукова промишленост
кож. — кожарска промишленост
леяр. — леярство
мат. — математика
мат. — машиностроене
мин. — минно дело
минер.— минералогия
напр. — например
нефт. — нефтодобив и преработване
на нефта
обог. — обогатяване
ост.	— остарял термин
текст.— текстилна промишленост
търг. — търговско название
фарм. — фармацевтични производ¬
ства
физ.	— физика
хран. — хранителна промишленост
цел.	— целулозно-хартиена про¬
мишленост


Aas п мавия (месестата страна на
кожата)
Abakahanf т манилски коноп
Abart f вид, вариант, разновидност
abätzen 1. разяждам, едвам; прояж-
дам 2. байцвам
Abba uZn 1. разграждане, разпадане,
деструкция на молекулата 2. раз¬
работване на пласт (от полезно
изкопаемо)
asymmetrischer асиметрично раз¬
граждане [разлагане, разпадане)
biochemischer биохимично раз¬
граждане [разлагане, разпадане]
oxydativer окислително разграж¬
дане [разлагане, разпадане]
thermischer термично [топлинно]
разграждане [разлагане, разпа¬
дане]
Abbaumittel п разграждащо [разла¬
гащо] средство, деструктиращ. агент
abbauen L разграждам, разлагам,
деструктирам 2. разработвам (по¬
лезно изкопаемо)
Abbiaugrad т вж. Abbaustufe
Abbauprodukt п продукт на разграж¬
дане, разпаден продукт
Abbaureaktion f реакция на разграж¬
дане [разлагане,. разпадане]
Abbaustück п част, получена при раз¬
граждане на макромолекула
Abbaustufe f степен на разграждане
[деструкция] на молекула
Abbauweg т път на реакцията на раз¬
падането [разлагането, разцепва¬
нето]
Abbauzeit f 1. време [продължител¬
ност] на разцепването [разлагане¬
то, разпадането] 2. време [продъл¬
жителност] на окислителната пла¬
сти каци я
Abbeizdruckverfahren п метод за щам¬
поване на платове • с последващо
частично обезцветяване на багри¬
лото
abbeizen 1. байцвам; ецвам, разяж¬
дам 2. отстранявам лак или боя
Abbeizen п des Herdes разяждане [из-
дълбаване] на пода на пещта
Abbeizmittel п средство за байцване
Abbildungsschärfe f острота на изо¬
бражението
abbimsen • почиствам [изтривам, из¬
глаждам] повърхност с пемза
Abbindebeginn т начало на свързва¬
нето [втвърдяването]
Abbindebeschleuniger т ускорител на
свързването
Abbindeende п край на свързването
Abbindegeschwindigkeit f скорост на
свързването
abbinden свързвам се, втвърдявам се
(за цимент, гипс)
Abbinderegler т добавка за регулира¬
не времето на свързване [втвърдя¬
ване]
Abbindestorung f смущение [наруша¬
ване] на процеса на свързване
Abbindeverhältnis п водоциментно
(съ)отношение, водоциментен фак¬
тор, хидравличен модул
Abbindeverzögerer т забавител на
свързването
Abbindewarme f топлина на свързване
Abbindezeit f време на свързване
abblasen 1. обработвам [обдухвам)
с песъкоструен апарат (отливка.


ABB
10
и Лр.) 2. продухвам (котел) 3. из¬
пускам (пара, газ, възЛух)
Abblaserohr п продухвателна [изпус¬
кателна] тръба
abblättern 1. олющвам, лющя, обел¬
вам глазура [покритие] 2. разслоя-'
вам, отслоявам
abbleichen избелвам; обезцветявам
Abbrand m 1. пържилен остатък
(от руЛа) 2. обгар, окалина, за¬
губа на метал (при нагряване,
претопяване, леене) 3. горене, из¬
гаряне, обгаряне
Abbranddiagramm п диаграма на из¬
гарянето [окислението]
Abbrandverlust т загуба на тегло при
изгаряне
abbremsen спирам, запирам, забавям,
задържам (със спирачка)
abbrennen 1. изпичам 2. обгарям 3.
дестилирам спирт
abbröckeln 1. троша, натрошавам 2.
роня се, изронвам се
Abbruch т 1. прекъсване на верижна
реакция 2, скъсване (на карто¬
нено платно)
Abbruchreaktion f реакция, съпрово¬
дена с разкъсване на верижната
молекула
Abbruchvorrichtuog f приспособление
за отчупване
abbrühen запарвам, попарвам
Abbürsten п der Kathodenoberfläche
пзчеткване [почистване] на катод¬
ната повърхност
Abdampf т отпадъчна [отработена]
пара
Abdaffipfabrorptionsmaschine f абсорб¬
ционна хладилна машина, работе¬
ща с пара с намалено налягане
abdampfen изпарявам
Abdampfkapelle f смукателен [венти¬
лационен] шкаф за изпаряване
Abdampfkessel т изпарителен апарат
[котел]
Abdampfpfanne f изпарителна тава
Abdampfplatte f изпарителна плоча,
нагревателна плоча за изпаряване
Abdampfrohr п пароотводна тръба;
тръбопровод за отработена пара
Abdampfruckstand т 1. остатък след
изпаряване, сух остатък 2. смоли
от нефтопродукти
Abdampfadiaie:	вж. Abdampfpfanne
Abdampfspannung f налягане на отра¬
ботена пара
Abdampfung / изпаряване
Abdampfungssäule f изпарителна ко¬
лона	ч
Abdampfverwertung f оползотворяване
па отработена пара -
abdörren суша, изсушавам (проЛук-
ти в хранителната промишленост)
Abdeckband п покривна лента	,
Abdecken п 1. нанасяне на защитен
[покривен] слой 2. избелване, пре¬
чистване (на захар)
Abdeckmittel п покривно средство,
средство за нанасяне на защитен
слой
Abdestillation f дестилиране
Abdestiilierapparat т дестилационен
апарат
abdestillisrsn дестилирам
abdichten 1. уплътнявам 2. сгъстявам
(чрез изпаряване)
Abdichtflache f уплътняваща повърх- '
ност
Abdichtung f 1. уплътняване, херме-
тизация 2. уплътняваща набивка,
у п л ът ненне, у п л ътнител
Abdichtungsband п уплътнителна лен¬
та, уплътнителен бандаж (на сгъ-
стителен барабан)
abdörren суша, изсушавам (напр.
растителни проЛукти)
Abdörrung f сушене, изсушаване
abdrücken п 1. изтласквам, прехвър¬
лям (течност) със сгъстен газ
или въздух 2. отпечатвам 3, изпит¬
вам на херметичност под налягане
Abdrücklaügs f мерссризацнонна луга
Abdruckwachs п восък за отпечатъци
Abdiruckwalzen fpl изстискващи [из¬
цеждащи] валци
abdunsten изпарявам се (поЛ темпе¬
ратурата на капене)
Abdunstungsbad п вана [баня] за
обезмасляване в парите на разтво¬
рител
Abdunstzeit f време на изпаряване
Abequose f абеквоза, З.б-дидезокси-О-
галактоза
Aberration f, chromatische хроматична
аберация
Abfall т 1. отпадък, остатък 2. спа¬
дане, намаление


11
ABF
Abfall der Reduzierbarkeit намаление
на редукционната способност .
Abfallauge / отпадъчна луга (алкална
основа)
Abfalleisen п отпадъчно желязо, же¬
лезен шрот, железни отпадъци
Abfallerzeugnis п брак; изделие, под¬
лежащо на бракуване
Abf^allfaser f отпадъчно влакно
Abfallfett п 1. отпадъчна мазнина 2.
мазнина, използувана за вторична
преработка
Abfallhefe f отпадъчни дрожди
Abfallhemi / отпадъчна хемицелулоза
Abfallholz п отпадъчна дървесина
Abfallholzverkohlung f овъгляване (су¬
ха дестилация, пиролиза] на дър¬
весни отпадъци
Abfallkstssl т котел-утнлизатор
Abfallkohle / отпадъчни въглища;
въглищен ситнеж
Abfallkorund т отпадъчен корунд
Abfallkupfer п отпадъчна мед; медни
отпадъци
Abfallösung f течни (раЛиоактивни)
отпадъци; отпадъчен разтвор
Abfallmaterial п отпадъчен материал;
шрот, скрап
Abfallprodukt п отпадъчен продукт,
отпадък
Abfallrohr п тръба за оттичане
Abfallsalz п отпадъчна сол
Abfallsäure / отпадъчна [отработена]
киселина
Abfallschlamm т отпадъчна тиня,
утайка
Abfallschnitzel npl отпадъчни (кау¬
чукови) изрезки
Abfallstoff т отпадъчен продукт,
отпадащо вещество, отпадък
Abfallstück п бракувано изделие
Abfallverwertung f оползотворяване
на отпадъчни продукти
Abfallverwertungsanlage f инсталация
за оползотворяване на отпадъци
Abfallwarme f L отпадъчна топлина
2.	топлина на отработена пара
abfangen улавям
abfärben оцветявам, оставям следи
(от боята върху нещо), пускам
боята си
abfelmen 1. отстранявам накип [кот-
лен камък] 2. пречиствам повърх¬
ността на течна стъкломаса
Abf^ltt п дегра, моелон
abfetten обезмаслявам
abfiltern вж. abfiltrieren
abfiltrieren филтрувам, филтрирам
Abfluß т 1. оттичане, изпускане, из¬
ливане, изтакане, отливане (на
течност, метал) 2. преливник,
отдушник; отвор 3. загуба от из¬
тичане 4. руден ситнеж (слеЛ про¬
миване)
Abflußhahn т изпускателен кран
Abflußmesser т разходомер
Abflußöffnung f отвор за изтичане
Abflußregelung f регулиране на из¬
тичането '
Abflußregler ml. регулатор на раз¬
хода (на течност) 2. кондензно
гърне
Abflußrinne / преливен улей; изпус¬
кателен улей, улей за изтичане
AbHußstutzen т изпускателна тръба;
преливна тръба; изпускателен на¬
крайник
Abllußübsrlauf т преливен праг за
изтичане (на течност)
abfördern извозвам, транспортирам
(изкопаното в руЛника)
abformen 1. формув*ам 2. изработвам
изделия по галвапопластичеи ме¬
тод
Abführmittel п слабително средство,
пургатив
Abfuhrrollgang т отводящ ролков път
Abführungsrohr п отводна [отливна]
тръба
Abführungsnoirleitung f отвеждащ
тръбопровод
AbfüHapparat. т апарат [машина] за
разлииане
Abfüllautomat т апарат [машина] за
автоматично наливане [пълнене]
abfüllen п пълня, наливам, разливам
(в опаковка)
A^^^Herei f разливно [пълначно] от¬
деление
Abfüllgerät п приспособление за на¬
ливане
Abfüllhahn т кран за пълнене [на¬
ливане]
Abfüllheber т сифон за разливане
[декантиране]
Abfüllmaschine f машина за пълнене
Abfüllvorrichtung f устройство за пъл¬
нене [разливане:]


ABG
12
Abgabevermögen n отдаваща способ¬
ност; дебит (па нефтоносен пласт)
Abgangs 1. разклонение, отклонение
2. загуба от изтичане (напр. на
газ) 3. отпадък; фира; скална ма¬
са (при обогатяване)
Abgarung f прекратяване на дразне¬
нето (при огнево рафиниране на
меЛ)
Abgas п . отпадъчен [отработен, от-
ходящ] газ
Abgaskanal т димоход. газоотводен
канал
AbgaUeitung f тръбопровод за отпа¬
дъчни [отработени] газове	..
Abi^^s^l^rüfg^rät п анализатор за димни
газове
Abgastrockner т сушилня, която ра¬
боти с отработени газове
Abgastrübung f степен на задименост
[запрашеност] на отработени га¬
зове
Abgiasuberhitzer т прегревател, ра¬
ботещ с от ходя щи газове
Abgasverlust т загуба на топлина с
отходящите газове
Abgasveiwertung f оползотворяване
[утилизация] на отработени [от-
ходящи] газове
Abgasvorwärmer т икономайзер; ре-
генеративен подгревател
Abgaszug т канал за отходящи га¬
зове. димоход
Abgautschwalze / гауч-валц (снемащ
хартията' валц на кръглоситоеа
машина )
abgießen 1. разливам, лея, отливам
2. декантирам
fallend разливам отгоре, лея. от¬
горе
stehend разливам вертикално, лея
вертикално
steigend разливам под налягане,
разливам чрез сифон
waagerecht разливам хоризонтал¬
но, лея хоризонтално
Abglänzen п отстраняване на бля¬
съка; матиране
Abgleitungsfläche / равнина [плоскост]
на плъзгане [преплъзване]
Abglimmgeschwindigkeit f скорост на
тлеене (напр. на тютюн)
abgraten почиствам „мустаци“ (на
. метален Летайл); почиствам лея-
ци [чепаци] (в леярството)
Abgratpresse f преса за обрязване на
„мустаци“ или леяцн [чепаци]
Abgrenzung f разграничаване
Abguß т отливка, разливка
Abgußwachs п восък за отливки
abhärten придавам твърдост; закаля¬
вам
Abhäsion f аб[х)езия, антиадхезйо-
нен ефект
abhebern сифонирам, отливам със
сифон
.Abhitze f топлина, която се губи с
газовете; отработена топлина
Abhitzeanlage f устройство за изпол¬
зуване топлината на отходните
[отработените] газове
Abhitzekessel т котел-утилизатор, ко¬
тел за оползотворяване на отрабо¬
тени газове
Abhitzeofen т пещ с котел-утилизатор
Abhitzeverwertung f оползотворяване
на отпадъчна топлина
Abietat п абиетинат (сол или естер
на абиетиновата киселина)
Abietihsaure f абиетинова киселина,.
СйО Hjq Ог
Abietinsauremethylester	т метилов
естер на абиетиновата киселина,
метилабиетат, CieHteCOOCHa
abkanten подгъвам [огъвам] ръбове
Abkantmaschine / абкант-машина, ма¬
шина за огъване на ръбове («а
ламарина), кантоваща машина
Abkeltern п изстискване [изцеждане]
на сок (чрез пресоване)
Abklären п избистряне; дебурбанс
(избистряне на шира)
Abklärflasche f стъкленица за изби¬
стряне [отстояване]
AbkHngen п затихване, отслабване
(на реакция)
Abklopfapparat т апарат за изчук¬
ване на леярски модел
Abklopfeinrichtung ■ f стръскващ меха¬
низъм; приспособление за изчук¬
ване на праха от ръкавен филтър
abklopfen 1. изчуквам (напр. леяр¬
ски моЛел) 2. почиствам чрез из¬
чукване (напр. окисна корица
върху метал, прах от филтър)
3.	избивам чрез чукане


13
ABL
Abklopfer т чук за механично почист¬
ване (от котлен камък)
Abklopfvorrichtung f 1. еж. Abklopf¬
apparat 2. вж. Abklopfe inrlchtung
Abkneifzange f обрязващи [отщипва-
ши] клещи
abkochen 1. отварявам, отделям чрез
варене; кипене 2. обезклейване (на
коприна)
Abkochentfettung f 1. обезмасляване
чрез изваряване 2. обезмасляване
в пари на .разтворител
Abk<oC}entfettungsпlittsl п средство за '
обезмасляване чрез изваряване
Abkochung f L вж. Abkochen 2. от¬
вара, декокт
Abkömmling т производно, дериват
Abkömmlinge mpl, radioaktive про¬
дукти от радиоактивно разпадане
Abkühlapparat т охладител, хладил¬
ник
Abkühlbehälter т контейнер-хладил¬
ник, изотермичен контейнер
abkühlen охлаждам
Abkühloberflache f вж. Abkühlungs¬
fläche
Abkühlung f охлаждане
mäßige умерено охлаждане
Abkühlungsfläche f охлаждаща [ох¬
лаждана] повърхност [площ]
Abkühlun^g^sgesd^’^i^i^idigkeit f, kritische
критична скорост на охлаждане
(при закаляване)
Abkühlüngskürvs f крива на охлажда¬
не
Abk^hlungsmittel п охлаждаща среда
Abkühlungsnebel т мъгла от охлаж¬
дане
Abkühlüngtoberflächs f вж. Abküh¬
lungsfläche
Abkühlungsspalte f пукнатина, полу¬
чена при охлаждане
Abkühlüngsvsrlusts mpl топлинни за¬
губи от охлаждане
Abkuhlungszeit f продължителност
[времетраене] на охлаждане
Ablagerbecken п утаечен басейн,
утайник; отстойник
ablagern 1. отлагам се, утаявам се
2. отлежавам (за вино)
Ablagerung f L отлежаваме (за вино)
2. отлагане; утаяване 3. утайка
Ab]agsrüngsbassin п вж. Ablagerbe¬
cken
Ablagerungsfaktor т фактор [коефи¬
циент] на отлагане (на каучука
от Лисперсията)
ablassen 1. изливам, изпускам, из¬
точвам 2. отвръщам (стомана)
AblaQhahn т изпускателен кран
Ablaßleitung f изпускателен тръбо¬
провод
Ablafiloch п вж. Ablaßoffnung
Ablaßöffnung / изпускателен отвор
Ablaßrinne f изпускателен улей
Ablaßrohr п изпускателна [преливна]
тръба
Ablaßstutzen т изпускателно [пре- ‘
ливно] гърло, изпускателен щуцер
Ablaßventil п изпускателен вентил
Ablauf т 1. протичане (на процес,
реакция) 2. изтичане 3. дестилат
4.	преливна тръба (на ректифи-
кационна колона)
Ablaufbrett п дъска за сушене [из¬
цеждане] на лабораторни съдове
ablaufen 1. протичам (за процес,
реакция)	2. изтичам, тека (за
течност)
Ablaufhaspel f отмотвачка, машина
[станок] за размотаване
Ablauföl п отточно [сточно] масло
Ablaufrohr п изпускателна тръба;
отточна тръба
Ablaufsaft т (плоЛов) сок, изтекъл
самоволно
Ablauge / отпадъчна [отработена,
черна] луга, отработен разтвор
Ablaügsdampfüng f изпаряване на от¬
падъчна [отработена, черна] луга
ablaugen извличам, екстрахирам; из-
лугвам
Ablaügenгegensгation f регенериране
на отпадъчна луга
Ablaugenverbrennung f изгаряне на
отпадъчна луга
Abtäuterapparat т филтруващ [пре¬
цеждащ] апарат
Abläuterhahn т филтруващ [прецеж¬
дащ] кран; изпускателен кран
Abläutern п 1. избистря не; прецеж¬
дане, филтруване (напр. на би¬
рена мъст) 2. промиване (на руЛа);
обогатяване чрез утаяване
Ableitung f L отвеждане 2. разкло¬
нение (на тръби)


ABL
U
Ablenkplatten fpl отклоняващи пла¬
стини (на електроннолъчева тръ¬
ба)
Ablenkungswinkel т ъгъл на откло¬
нение
Ablesefehler т грешка . на отчитането
Ablesegenauigkeit f точност на отчи¬
тането
п отчитащ уред, индикатор
Ablesernikrorneter п отчитащ микро¬
метър
Ablesemikrösköp п отчитащ микроскоп
Ablesetrommel f барабан с деления
(за отчитане)
Ablesung f отчитане (на измервате¬
лен уреЛ)
abloschen 1. гася (кокс, вар) 2. за¬
калявам
Ablo^i^l^l^li^i^j^igkeit f закалителна теч¬
ност
Ablösearbeit f работа за отделяне на
електрон
ablösen, sich отделям се, отслоявам
се; беля се, лющя се
Ablösen п снемане, отделяне, отлепя¬
не (напр. на катоЛна утайка)
Abluft 7 отходящ [отработен, изпол¬
зуван] въздух
Abluftkanal т смукателен [вентила¬
ционен] канал (за отхоЛящия въз-
лух)
Abluftsauger т изсмукващ вентила¬
тор
Abluftventilation / изсмукваща вен¬
тилационна уредба
Abmaß п 1. толеранс, допуск, откло¬
нение 2. размер 3. измерване
abmessen меря, измервам
Abmessung f L измерване 2. размер,
калибър
Abr^stener т пробовземач
Abmustern п сравняване (на обаг¬
рен материал) с еталон
Abnahme f L намаление, понижение,
отслабване 2. отбиране, подбиране
(напр. на проби) 3. приемане (на
обект, готова проЛукция) 4. из¬
тегляне, сплескване [на метал) 5.
свиване, сбиване (при валцоване,
коване) 6. отделяне (напр. на при¬
меси)
Abnahmefilz т снемащ хартията филц,
обертух
Abnahmekontrolle f контрол при прие¬
мането (напр. на готова проЛук¬
ция)
Abnahmeschein т приемателен про¬
токол
Abnahmezahl f коефициент на изтег¬
ляне; коефициент на деформация
(при грубо валцоване)
abnehmbar разглобяващ се
abnutschen филтрувам през н у ч-фил¬
тър
Abnutzbarkeit / изхабяемост
abnutzen, sich износвам [се), изха¬
бявам (се)
Abnutzung / износване, изхабяване
Abnüt:uпgsbeständigkeit f устойчивост
на износване
Abnutzungsgrad т степен на износ¬
ване
Abnützungsfestigkeit / вж. Abnutzungs¬
beständigkeit
Abnut:üngsprü.lüng f изпитване на
износване [изтривано],
Abnutzungswiderstand т съпротивле¬
ние - на износване [изтриване]
Abnutzungsverlust т загуба от из¬
носване
Aböl п отработено масло
abölen омаслим, намаслям, мажа с
масло
Aboxydation f 1. окислително отцеп¬
ване на атом или група атоми 2.
отделяне на примеси чрез окисле¬
ние 3. окисление, съпроводено с
разцепване
Abperleffekt т водоотблъскващ ефект,
водонепрон и цаемост
abрipetieren пипетирам
abplatzen откъртвам се, откъсвам се,
отчупвам се; отслоявам се
abprallen отскачам; рекуширам
Abpreßeffekt т изстискващ [изцеж¬
дащ] ефект
abpressen 1. изстисквам, изцеждам;
пресовам 2. изпитвам под [хидрав¬
лично) налягане
Abprsfimaschlns f изстискваща[изцеж-
даща] машина [преса]
abpumpen изпомпвам, изсмуквам
abquetschen изстисквам, изцеждам
(чрез натиск)
Ahquetschfläche f пресоваща повърх¬
ност


15
ABS
Ahquetschform f изстискваща пресова
. форма [матрица]
Ahquetschkante f пресоващ ръб (за
изтласкване на излишния каучук
от формата)	.
Abrader т машина за изпитване на
изтриване
Abrahmen л 1. обезмасляване, отде¬
ляне на сметаната (на мляко) \ 2.
отделяне на пяната (при флота¬
ция)	'
Abrasion f абразия, изтриване, из¬
носване •	.
abrauchen L изпушвам, отделям дим¬
ните продукти 2. обработвам на
горещо с димяща (капр. флуорово-
, ЛороЛна) киселина
Abraum т 1. повърхностни наноси
2. скална маса (закриваща руЛ-
ното тяло)
abräumen снемам, свалям, отнасям
Abraumsalze npl 1. нензползуваемн
соли (намиращи се в скалната
маса, закриваща руЛи, или заЛ
слой от Лруги соли, който поЛлежи
на разработване)	2. отпадъчни
соли
Abraumsprengunu f разчистващо взри¬
вяване
abreagieren реагирам
abrecken изтеглям, разтеглям
Abreibbarkeit f изтриваемост
abreiben, sich изтривам се, изтърквам
се, износвам се
Abreibung f износване; изтриване
Abreibungsfestigkelt f устойчивост на
изтриване [износване]
Abreibüngsprüfma$dhine f машина за
изпитване на изтриване
Abreibungsprüfung f изпитване на
изтриване
Abreibungstesl т вж. Abreibungs¬
prüfung
Abreibungsverlust т загуба от из¬
триване
Abreibungswlderstand т съпротивле¬
ние на изтриване
Abreißen п der Zustellung събаряне на
(износена)	огнеупорна зидария
(при стуЛен ремонт)
Abrsi8zйndSr т възпламенител [де¬
тонатор] с издърпване
Abrichtung f нагласяване, пригодя-
ване, натъкмяване
Abrieb т 1. изтриване, изтъркване,,
износване 2. отпаднал материал
(при изтриване)
Abriebbeständigkeit f устойчивост на.
изтриване [изтъркване, износване]
Abrlsblsstigksit f съпротивление на
изтриване
Abriebprüfmaschine f вж. Abreibungs¬
prüfmaschine
Abr-iebprüfung f вж, Abreibungsprüfung
Abrin п абрин, N-метилтриптофан,
Q2H4NO2
Abrodil п абродил, натриев монойод-
метансулфонат, JCH2SO3Na
Abrösten п ръждясване; кородиране,
корозия
Abröstung / пържене (на руЛа)\
изпичане* опалване (напр. на тух¬
ли)
Abröstünnsnrad т степен на изпърж-
ване
absacken насипвам [опаковам] в чу¬
вали
Absаclk^гidhtsr т фуния за пълнене на
чували
Absackung f опаковка [пълнене, на¬
сипване] в чували
Absackvorгichtüпn / устройство за
[автоматично) пълнене на чували.
Absackwaage f контролна везна (при
пълнене на чували)
Absalzung / обезсоляване
Absalzwasser п обезсолена вода
absanden почиствам (отливки) с пя¬
съчна струя
absättigen насищам	.
Absättigung / 1. насищане 2, насите¬
ност
Absatz т утайка, остатък, мътилка
Absatzbecken т утаителен басейн,
отстойник
Absakbehälter т вж. Ab^tz^l^^n
Absatznippel т преходен нипел
Absatzschiff п каца, казан, резервоар.
за отстояване [избистряне, утая¬
ване]
Absatzmangel т икон. липса на плас¬
мент
Absatzteer т утаечен катран
Ab&atzübsrzün т вж. Absatzbezün
absatzweise на части,' с прекъсвания,
на интервали
Absauberer т -вибрационно сито
Absauganlage f аспирадионна уредба

ABS
16
absaugen 1. изсмуквам, вакуумирам
2. изцеждам на нуч-филтър
Absauger т 1. смукателен сандък на
хартиена машина 2. - изсмукващ
вентилатор
Absaggerät п уред за изсмукване
Лbsaünhaübs f изсмукващ [вентила¬
ционен] чадър
Absaugkanuner f смукателна камера
Absaugkanal tn смукателен [вентила¬
ционен] канал
Absaugpumpe f смукателна помпа
Absaugpyrometer п всмукващ пиро-
метър
Ab<uaunмdllöt т смукателна [вентила¬
ционна) тръба
Altaнlugtгichter т смукателна фуния
Absaugung f 1. изсмукване 2. венти¬
лация чрез изсмукване
Absaügvoгlri<dltünn f смукателно уст¬
ройство, смукател; ексхаустер
Absäure f отработена [отпадъчна] ки¬
селина
abschaben изтребвам, изстъргвам
abschälen обелвам обвивка (кора на
плоЛ, на Лърво)
Abschaum т 1. пяна, отгрибка 2.
шлак
abschäumen обирам пяна (напр. от
повърхността на метал)
Abschäumung f отпенване, отстраня¬
ване на пяна
Abscheidbaгkelt f способност да се
отделя или утаява, утаимост
«bssdleiden 1. утаявам; отлагам 2. от¬
делям
Abscheider т утаител; сепаратор; кап-
коуловител, отделител
elektromagnetischer електромагни¬
тен сепаратор
hydraulischer хидравличен отде-
лител [прахоуловител], мокър скру-
бер
Ab!s:heidung f 1. отделяне 2.. очиства¬
не; утаяване 3. утайка 4. галванич¬
но покритие
—■, elektrolytische електролитно утая¬
ване [отделяне]
galvanische галванично покритие
Ahg:heidünnsbereich т интервал [об¬
ласт] на утаяване
Abg:heidünnsneschwindigkeit f скорост
на отделяне (на метала върху
катоЛа)
Ab!g:heidünnsmittel п утаител
Ab^Cl^ii^l^l^^^{^<^1l^1ri^^tiön f поляриза¬
ция, съпътствуваща процесите на
електролизата
Abмdleiidungsp<ötsntial п отделителен
потенциал
Abscheidungsspannüng f 1. отделител¬
но напрежение 2. вж, Abschei-
dunntpotential
abs^eren срязвам
Absdierfestigkeit f якост на срязване
Abscherung f срязване
Abschervsгsüdh т изпитване на сряз¬
ване, изпитване чрез рязане
absdhidhtsn разслоявам, отслоявам
Absdiichtüng f разслояване
Abstrmen п екраниране, поставяне
на (преЛпазен) екран, заслоняване
Abschirmgehause п екранираща об¬
вивка
Ab!gClii^mmantsl т екраниращ кожух
Abschirmrohr п екранираща тръба
Abschirmung f L екраниране 2. екран;
преграда; щит
Abschlacken п отстраняване [изпус¬
кане, изтребване] на шлака
AbschIadknerät п устройство за изваж¬
дане [изгребване] на шлака
Abg:hiackOffnung f отвор за изтакане
на шлака; сгуриен отвор
Abschllankasten т разглобяема [отва¬
ряща се, шарнирна] каса [рамка],
американска каса
AbsdliämmüПg f отделяне на утайка;
отделяне чрез утаяване, шлему-
ване; промиване (при обогатя¬
ване)
Abschlamm(unns)vesrfahreп п метод за
отделяне [шлемуване]
AЬsc^hesiapparat т машина за изпит¬
ване на изтриване [изтъркване]
abschleifen L шлифовам, 2. изтривам,
изтър квам
Atechieiffestigkelt f износоустойчи¬
вост; - устойчивосг на изтриване
[шлифоване]
Absteifung f шлифоване, изтърква¬
не, изтриване
Abstelfversüch т изпитване на из¬
триване
Absteißwirkung f износващо [из¬
триващо] действие
Absc^l^l^i^^^ern п центрофугиране


17
ABS
Abshllff т 1. шлиф 2. отпадъчен ма-.
териал при шлифоване
Abschluß т, luftdichter въздухоплъ-
тен затвор, непропускливо за въз-.
духа уплътнение
abschmecken опитвам на вкус; докар¬
вам на вкус
.Absdhf™*iz:!uüпiniüm п вторичен алу¬
миний
Abgdhmel:elektrMe f саморазходващ
се [самосталящ се] електрод
abschmc Izen 1. стопявам, топя 2. раз¬
мразявам
Abschminke f крем за премахване на.
грим
Abtchminkmittsl п средство за пре¬
махване на грим
Absdhneidevorгichtünn / отрязващо
приспособление
Ahgdinittsilbsr п сурово олово
absehopfen изрязвам кухината от сви¬
ването на слитък [блок]; изрязвам.
главата на слитък
abschöpfen изчерпвам; изгребвам
Abschopfschere f ножица за изрязване
на кухината от свиването на сли¬
тъци [блокове]; ножица за изряз¬
ване на главата на слитък
abschrauben отвинтвам
Absdireckalterünn f стареене след за¬
калка
Abschreckbad п I- калилна баня 2.
, вана за закаляване
abschrecken пресичам, утаявам; рязко
охлаждам, закалявам
Absdhгedkförm f кокила, наложница
Absdhrsckhäгtung f повишаване ' на
. твърдостта чрез закаляване
Abschreckmittel п среда [средство] за
закаляване
AbgClгsdkplättchen п леярска жабка;
леярски гвоздей
Abschreckplatte f механически охла¬
дител (в леярството), охлаждаща
плоча
Absdlгeckpunkt т вж. Abschrecktem¬
peratur
Abschreckstoff т отпъждащо вещество
(за селскостопански вреЛители и
насекоми), репелент
Abtdhгecklemperatur f температура на
закаляване
Abschrecktiefe f дълбочина на закале¬
ния слой, дълбочина на закалката
Abschreckung f 1. рязко охлаждане;,
закаляване 2. закалка	.
Abgdiгeckunnsbad п вж. Abschreckbad
Abschreibung f икон. отчисления,
амортизация
Abschroten п 1. почистване (на от¬
. ливки) 2. отсичане;. отрязване; от¬
къртване; отцепване; разцепване
Ab^t^^ippung f 1. отстраняване на
люспите (на риба) 2. белене, обел¬
ване, олющване
abschwächen отслабвам, смекчавам
Abschwächer т отслаби тел
Ab^t^^i^c^t^^rlösung f отслабителен
[смекчаващ] разтвор
Abgdlwächünn f отслабване, намаля¬
ване, понижаване; смекчаване
Absdlwächünnsbad п отслабителна
[смекчаваща] баня
absch warten издялвам „капак“ (пър¬
вата Лъска . с кора от еЛната
страна — при биченето на трупи),.
обелвам дърво 2. отделям ликото
от растителни влакна
Absdlwefelüng / обезсеряване, десул- '
фурация	.
Abschwellen п 1. обезваряване (на
кожи) 2. накисване, разкисване
(на кожи) 3. спад, понижение
absdhwemnllsп промивам; измивам чрез
декантиране
abseihen прецеждам, прекарвам през
сито
Absenkfoгmmasdllne f формовъчна ма¬
шина с изтегляща се надолу плоча,
формовъчна машина с долно дей¬
ствие
Absetzapparat т утаител; отстойник,
утаителен апарат
Absetzbecken п утаителен басейн
Absetzbehälter т утаителен съд; седи-
ментатор, утаител
absetzen [sich) утаявам [се), седи мен ти-
рам, отлагам [се) на дъното
Absetznlassen п утаяване; избистря-
не, отстояване
Absetzer т еж. Abseezapparat
Absetzgaszug т утаителен газоход
Absetzgefäß п съд за утаяване, утаи¬
тел
AbsetzgieHciwindlgkeit f скорост на
. утаяване	:
Absetzgrube f 1. дренажна [сточна]
яма 2. ' утаителна яма
2 Немско-български технически речник


Absetzkammer f утаителна камера
Absetzraum m вж, Absetzkammer
Absetztank m вж. - Absetzbehalter
Absetzteer m утаечен катран
Absetztisch т утаителен улей
Absetzung f утаяване, седиментация
Absetzverfahren п пречистване на от¬
падъчни води чрез отстояване
Alta»ett:reshiпdeгüngsmittsl п средство,
предотвратяващо утаяването; сус¬
пендиращо средство
Absetzzeit f време [продължителност]
на утаяване
Absetzzentrifuge f утаителна центро¬
фуга, центрофуга за обезводня¬
ване (отЛеляне на твърЛото ве¬
щество)
absichten отсявам, пресявам, сепари¬
рам с въздушна струя
absieben пресявам, отсявам
Absiebung / отсяване, пресяване
absieden п 1. изпарявам чрез кипене
2« отварявам
Absinken п потъване; потапяне; спус¬
кане
~ des Schrotts слягане на скрапа
(в пещ)
Absitzbassin п утаителен басейн
Absitzbehälter т утаителен резервоар
konischer конусен класификатор,
конусен утаителен резервоар
Absitzen п утаяване; избистряне, от¬
стояване
absitzen lassen оставям да се утаи [да
отстои]
Absitzenlassen п вж. Absetznlassen
Absitzkasten т утаител, отстойник
Absitzverffatren п метод за пречиства¬
не чрез утаяване (в утаител,
отстойник)
Absitzzelt f време на престояване
[утаяване]
absolut абсолютен; напълно безводен
(за алкохол)
Abrolutbetrag т абсолютна величина
[стойност)
Abюlutieгünn f абсолютизиране, пъл¬
но обезводняване (на алкохол)
Absolutwert п абсолютна стойност
absondern 1. отделям, изолирам 2,
сортирам, сепарирам 3. разединя¬
вам
Absonderung f L отделяне, разделяне
2.	сортиране, сепариране 3. разеди¬
няване	,
Abg^пderünnslöгm f форма на отделя- ,
не [сепариране]
Absorbat п абсорбат (веществото,
което се абсорбира)
Absorbens п абсорбент, поглъщащо ве¬
щество
Absorber т абсорбер, поглътител;
абсорбционна колона, скрубер
~, mechanischer механичен абсорбер
[скрубер], поглъщателен апарат
mit mechanischem Ruhrwerk
liegender хоризонтален [лежащ)
абсорбер с механична бъркачка
Abs^irberkopf т глава [връх] на аб-
, сорбционна колона
absorbieren абсорбирам, поглъщам
Absoгbierkö1onns / абсорбционна ко-
по-
аб-
f
уредба
абсорбционен
f
абсорбционна
f
т
абсорбционен
лона
Absorbierung f вж, Absorption
Absorption f абсорбция, обемно
глъщане
Absorption- De!g>rptionsаnlаne
сорбционно-десорбционна
Ab&orptionsanalyse '	'
анализ
Abrorptlonsanlage
уредба
Absorpt ionsaparat
апарат, абсорбер
Abюöptiontapparatür	,
[поглътителна] апаратура
Ataorptionsbande f абсорбционна иви¬
ца, ивица на поглъщане (на спек¬
тър)
Ablм^l^|ptiönsl^en;:in п абсорбционен бен¬
зин (газов бензин, получен по аб¬
сорбционен метоЛ)
Ata[)rptioпsextгaktiön f абсорбционна
екстракция, извличане чрез по¬
абсорбционна
f
глъщане
Absorptionsfähigkeit f абсорбционна
[поглъщателна] способност
Abrorptionsfaktor т коефициент на
абсорбция [поглъщане]
Ab^g>rptionsllüssigkeit f - абсорбираща
[поглъщаща] течност
Abrorptionsfototneter п абсорбционен
фотометър
Ab!g)гptionsfüllkörperkölonne f абсорб¬
ционна колона [кула] с пълнеж


19
ABS
AlbS)гptionsfüllk0rper5auls f вж. Ab-
Söpt^onsfüllkOrperkölönne
Ab^trptionsgefäe п абсорбционен по-
глътителен съд
Abздrptionsgleichüng f абсорбционно
уравнение, уравнение на абсорб-
цията
Absorptionsgrad т степен на абсорби-
ране [поглъщане]	'
Ab!И)rptionskältsmaschins f абсорб¬
ционна хладилна машина
Ammoniake Wagerbstrisbene водно-
амонячна абсорбционна хладилна
машина
Absorptionskoeffizient т абсорбционен
коефициент
Absorptionskolonne f абсорбционна
[поглътителна] колона
Absorptionskühimaschine f вж. Ab-
gDrptiönskältenasdhins
Absorptionskurve f абсорбционна кри¬
ва, крива на поглъщане
Absorptionskuvette f абсорбционна кк>
вета
Albs)rptionslinis f линия на поглъ¬
щане
Absoгptionslinisnspsktrün п линеен
спектър на поглъщане
Absorptionsmaschine f абсорбционна
машина
Absöгptionsnediüm п еж. Absorptions¬
mittel
Abs>rptionsmittel п абсорбционно [по¬
глъщащо] средство, абсорбент
Absorptio^ol п абсорбиращо [поглъ¬
щащо, промивно] масло
Ab!sörptiöпspipstts f абсорбционна
[поглътителна] пипета
Abg)rptioпs-Resoгptiöns-Kalfsmaschi ne
f абсорбционно-резорбционна хла¬
дилна машина
Abg)гptiönsröhr п абсорбционна [по¬
глътителна] тръба
Ab&orptionssäure f абсорбционна [по¬
глъщаща] киселина
Abgorptlonstchlange f абсорбционен
[поглътителен] змиевик
Absorptionsspektralfotometer п абсорб¬
ционен спектрофотометър
Absorptionsspektrum п спектър на по¬
глъщане
Ab!s>rptlönsstгeifen т еж. Absorptions¬
bande
Absorptionstunn т абсорбционна [по¬
глътителна] кула, абсорбционна
[поглътителна] колона
~ mit eingebauten Boden тарелков
абсорбер, абсорбционна [поглъти¬
телна] колона с тарелки
~ mit Glockenboden абсорбционна
колона със звънчеви [калпаковид-
ни] тарелки
~ mit Siebböden абсорбционна коло¬
на с решетъчни тарелки
Absorptionsvermögen п абсорбционна
[поглъщателна] способност
Absorptionswasser п абсорбционна вода
Absorptionschromatografie I абсорб¬
ционна хроматография
A^rptionswarme / топлина на абсорб-
цията, абсорбционна тон чина
absorptiv поглъщащ, абсорбиращ
Abspaltung f отцепване, разцепване;
напукване (за огнеупорни съЛове)
Abspaltung^i^ п инициатор на от¬
цепването, средство за отцепване
Abspaltüngsrsaktiön I реакция на
отцепване; реакция, съпроводена с
разцепване
Absperrhahn т спирателен кран
Abspermittel п затварящо [изолира¬
що] средство; течност в хидрозатвор
Absperrschieber т спирателен шибър
Absperrventil п спирателен вентил,
спирателен клапан
Absperrvorrichtung f спирателно [за¬
пиращо, преграждащо] устройство
Absprengen п отчупване, отрязване;
откъртване (чрез взрив)
Abspгsnnvoггichtung f устройство за
отрязване на излишни части
(напр. на тъклени изЛелия)
spritzen п 1. смиване (на утайка
от филтър) 2. опръскване; оро¬
сяваме
Abspülbad п' промивна баня [вана]
abspülen изплаквам, измивам, отми¬
вам, промивам
Abspülung f изплакване, измиване,
отмиване, промиване; смиване
Abstauben п прахоотделяне, отстра¬
няване на прах
Abstedleissn п вж. Absticheisen 1.
A^techen п L [из)пускане (на сто¬
пен метал, шлака, течност) 2.
пробиване на изпускателния отвор;
отваряне на улея за изливане 3.


ABS
20
измерване (на Лълбочина) чрез
потапяне 4. обрязване, зачистване
Abstehen п I. успокояване, задържане
(на плавка) 2. отстояване
Abstehenlassen п отстояване (напр.
на метал в преЛпещие)
Abstsh:eit f време на престой, време
на задържане
absteifen L сгъстявам се (за шлака)
2.	придавам твърдост, укрепвам,
засилвам
Abstich т L пускане на . метал или
шлака от пещ 2. количество на из¬
пуснатия метал 3. вж. Abstichloch
Abstichanalyse / анализ при пускане
на метала
Ab^tichb^^t п леярски двор
Abstichbühne / 1. подломенник, под-
пещних 2. разливна площадка 3.
леярски двор
Absticheisen п 1. лост [прът, ръжен]
за пробиване на изпускателния
отвор 2. изпуснат(ият) от пещта
чугун, течен чугун
Abstichgenerator т генератор с изпус¬
кане на течна шлака
Abstldhnswidht п тегло на метала при
(из)пускането му от пещта
Abstichloch п отвор за източване
(на чугун), чугунотек;.отвор за
изпускане на метала (от пещта)
Abstichöffnunn f вж. Abstichloch
Abstichmaschine f машина за проби¬
ване на отвора за изпускане на
метала от пещта
Abstichpause / времето между две по¬
следователни изпускания на метал
от пещта
Abstichpfanne f кофа, в която се из¬
лива металът при пускането му
от пещта; кофа със стопорен меха¬
низъм
Abstichprobe f проба от метала при
изпускането му от пещта
Abstichrinne f улей за изливане [из¬
пускане) на метала от пещта; улей
за заливане (на чугуна) в пещ
Abstichschlacke / шлака при пускане
на метала (от пещт), крайна
шлака
Abstichschnauze / нос [преден край]
на улея за изливане на метала
Abstichseite / страна на пещта, от
която се изпуска металът
Abrtictaspie0 т вж. A^ticheisen L
A№!ichtemperatur / температура на
метала при пускането му (на улея)
Abstoppmittel п възпиращо средство
abstoßen отблъсвам, отделям, изхвър¬
лям
Atetrahlung / радиация, излъчване
Albtrahlunnsveгlu$t т загуба от из¬
лъчване
Abstreichbacken	fpl заглаждащи
[очистващи] челюсти
Aitreichcisen п !.гребло за изтребва¬
не на шлака 2. разделителна плоча
Absltгelchhöl: п леярска линия, линия
за изравняване (на повърхността
на формата)
abstгsidhsn L отстранявам [обирам]
окиси, шлака и пяна (от течна
. метална повърхност) 2. свалям,
отстранявам (със стъргалка) 3.
изглаждам, изравнявам (нерав¬
ности)
Abstreichloffel т лъжица за отстра¬
няване [обиране] на пяна
Abstreidhmssssr т нож за отрязване
[остъргване] на материал (от вал¬
ци и Лр.)
A!^J^t^l^ei<^l^1^ellsr т тарелков (чиниеви-
ден, дисков) питател, тарелково
захранващо устройство, . разпре¬
делителна тарелка
Abs^eHen л L сваляне, снемане;
очистване, почистване 2. съблича¬
не, стрипероване (на блокове, сли¬
тъци) 3. разслояване (при вал¬
цоване) 4. демонтиране (на прес-
форма)
abstreiten, den Block избивам [събли¬
чам, освобождавам] слитък от на¬
ложница; почиствам слитък от ока¬
ляна
Abstreifer т 1. стрипер, избивач на
слитъци 2. гребло (за обиране на
пяна, шлака); шлахоотделител 3.
устройство за дестилиране на ле¬
ките фракции 4. стъргалка, остърг¬
ващо устройство 5. изхвъргач, из¬
тласкван; сваляща уредба (напр.
на лентов конвейер)	.
Abstrelferbenzln п бензин, който не
съдържа леки фракции, стабили¬
зиран бензин
Abstreiferblase / апарат за дестилира¬
не на леките фракции


21
ABW
Abstreiferd<egillatlon f дестилация на
леките фракции (напр. от бензин)
Abssrelferkobnne f колона за дести¬
лиране на леките фракции
Abstreiferol n 1. нефт, от който е из¬
теглен бензинът, обезбензинен нефт
2.	десорбирано масло 3. поглъща¬
що [промивно] масло
Ab^treifersäule / еж. AbstreifsrkölöП-
пе
Abstreifform f изтласкваща форма
Abstreifformmaschlne f формовъчна
машина със сваляща се повдига¬
телна плоча (с повЛигателни щиф¬
тове), формовъчна машина с про-
тегляне на модела
Ab^^^eifkran т стриперен кран
Abstreifmesser п нож за почистване
[остъргване]; нож-изхвърляч
A^^s«^<^^^ipl.atte f повдигателна плоча на
формовъчна машина
Abstrich т 1. пяна, шлака, отгрибка
(окисен слой върху повърхността
на течен метал) 2. абщрих (при
рафиниране на олово от арсен и
антимон)
Abstгichblei п оловна шлака
Abstufung f 1. степенуване 2. градуи- ‘
ровка, градуиране (напр. на тер-
моЛвойка)	■
Abstumpfen п 1. матиране, потъмня¬
ване, помътняване 2. неутрализи¬
ране; повишаване на основността
3.	притъпяване
~ der Säure неутрализиране на кисе¬
лина	ф
Absud т отвара; извлек; екстракт
absüßen 1. промивам, измивам, из¬
плаквам 2. извличам, излужвам,
екстрахирам 3. откислявам, дезок-
сидирам 4. накисвам зърна, пре¬
връщам в слад (в пивоварството)
Absüßer т последен [краен] дифу-
зьор (при извличане на захарта)
Abteilung / отделение, участък
Abtönfarben fpl нюансирани бои. бои
(цветове] с меки тонове
Abtotungsdosis f смъртна [летална]
доза
Abtreibeapparat т дестилационен апа¬
рат
Abtreibekolonne f дестилационна ко¬
лона	,
Abtrelben п 1. дестилиране, отделяне
чрез дестилация 2. отделяне на
стерилната [нерудоносната] скала
3.	купелация (отЛеляне на олово¬
то от благороЛните метали)
aMreiben, mit Dampf дестилирам с
пара
Abtreibeöfen т вж. Abtreibofen
Abtreiber т 1. дестилационен апарат
2. разделител, сепаратор
Abtreibherd т вж. Abtreibofen
Abtreibkessel т дестилационен съд„
дестилационен казан
Abtreibofen т купелационна пещ
abtrennen отделям, разделям, раз¬
слоявам
Abtrennung f 1. отделяне; разделяне
2. разслояване; сепарация
Abtrennungsgrad т степен на извлича¬
не {екстрахиране, отделяне]
Abtrennungswiderstand т съпротирле-
ние [якост] на разслояване
Abtrieb т L дестилация 2. дестилат
Abtriebkolonne f вж. Abtriebsäule
Abtriebsäule f обедняваща [долна,
изчерпваща] част на фракционна
колона
abtrocknen изсушавам
Ab^ropfen п стичане, оттичане, из¬
цеждане на капки
Abtropfgestell п статив [стелаж, ета¬
жерка) за изцеждане на лабора¬
торни съдове
Abtropfrost т решетка за изцеждане
Abtropfschme!zverfahrsn п капков ме¬
тод на претопяване, метод на то¬
пене чрез стичане на капжи
Abtropfsieb т обезводняващо [изцеж¬
дащо] сито
Abtropftempeгatür f температура на
прокапване
Abtropfwalze f валяк за изцеждане,
егутьор
abwägen претеглям, отмервам (тегло)
Abwägung / 1. претегляне, отмерва¬
не (на везна) 2. отмерено [претег¬
лено] вещество
abwalzen валцовам
Abwalztisch т валцова машина за
изправяне
Abwalzung f валцоване
Abwandlung f 1. преобразяване, мо¬
дифициране 2. трансформация 3.
модификация; разновидност


ABW
22
Abwärme f отпадъчна топлина; топ¬
лина на отходящите газове
Abwärmeverwertung / оползотворява¬
не на отпадъчната топлина
Abwät^neveswesrunt*sgпia|ne’/ уредба за
оползотворяване на отпадъчната
топлина
Abwärtsbewegung f спускане, движе¬
ние отгоре надолу
Abwärtsgasen п вдухване (духане) на
пара отгоре надолу (в газгенера¬
тор)
Abwärtstransformator т ел, понижаващ
трансформатор
abwaschen промивам
Abwaschmittel п миещо (перилно] сред¬
ство
Abwaschwanne f промивна вана
Abwasser п L канализационна вода
2.	отработена [отпадъчна] вода
3.	цел, оборотна вода
Abwiagsгabfiührüng f отвеждане на
отпадъчни води
Abw&sertehandlung f обработване
[пречистване] на отпадъчни води
Äbwasseгtesettinunn f отстраняване
[отвеждане] на отпадъчни води
Abwassesentgiltunn f обезвреждане на
отпадъчни води
Abwassergrube f яма [шахта] за от¬
падъчна вода
Abwaserkläru ng / избистряне ]пре¬
чистване) на отпадъчни води
Abwasserreinigung f пречистване на
отпадъчни води
Abw;asмггveгweгtünn / оползотворяване
на отпадъчни води
Abwehrferment п защитен фермент
(ензим )
Abwehrproteinase f защитна протеи-
наза (ензим)
Abwehrstoff т защитно вещество
Abweichung ' chromatische вж, Aber¬
ration, chromatische
Abweidhünnsmesser m инхлинометър
(уреЛ за измерване на отклоне¬
нието на сонЛажа)
abwelken изцеждам, изстисквам
Abwelkmaschine f цедил на машина,
машина за изстискване
Abwelkphase f фаза на ферментиране
на зелено, нажълтяване, сушене на
сянка (първа фаза на сушене на
тютюна)
Abwelkpresse f машина за изцеждане
на кожи
Abwickelvorrichtünn f развиващо [раз¬
мотаващо] устройство
Abwicklung f развиване, размотава¬
не, оправяне
Abwiegefehler т тегловна грешка,
грешка при претеглянето
abwiegen претеглям, отмервам (тегло)
Abwirzen п отделяне на виното от
джибрите
Abwurfband п изхвърляща [изсипва¬
ща) лента, разтоварващ конвейер
Abwurfwagen т I, изхвърляща [из¬
сипваща, разтоварваща) вагонетка
на конвейер 2. самосвал 3. обръ-
щателен вагон
abzentrifünieren центрофугирам
Abziehbild п 1. ваденка, копирка
(картинка за преважЛане)	2, от-
копирано (с ваЛенка) изображение
abziehen 1. одирам (кожа) 2. превеж¬
дам (рисунка)	' обезцветявам
(тъкан или кожа) 4. изпускам
(течност от съЛ) 5. заточвам [за-
глаждам] нож
Abziehen п der Schlacke изпускане на
шлаката от металургична пещ
Abziehflotte / 1. обезцветяваща вана
2. обезклейваща вана (за естест¬
вена коприна)
Abziehlack т лак, който може да се
снеме във вид на филм (от глаЛка
метална повърхност)
Abziehmittel п 1. изглаждащо (поли¬
ращо) средство 2, средство за обез¬
цветяване
Abzidtpapier п копирна хартия, ин¬
диго
Abzug т 1. отвеждане '2. вентилацио¬
нен канал, отдушник 3. (венти¬
лационна) тяга 4. отвара, декокт
т устройство за разто¬
варване
Abzunsboden т тарелка (на ректи-
фикационна колона)
Abzugsбffnüng f изпускателен отвор
Abzugsrohr п 1. смукателна тръба;
димна тръба 2. отводна тръба
Abzungsdia<dsn т повреда от дрането
(на кожа)
Abzunsschfot т димна тръба, комин;
тръба за изсмукване
Abzungtdlгank т камина


23
ADH
Abzug:sstützen т отводен [смукателен]
щуцер; изпускателен щуцер
Abzugstemperatur / температура на
изхода, температура на изходния
отвор
Abzweig т 1. разклонител 2. къса
тръба, щуцер
Aceplast п ацепласт (лак от алкиЛи
и ацетилцелулоза)
Acesil п ацезил (ацетатно влакно)
Aceta п ацета (ацетатно влакно)
Acetovis п ацетовис (ацетилирано
вискозно влакно)
Achat т ахат (разновидност на кал-
цеЛона)
Adhatnöгssr т ахатов хаван
Adhalsdhneide f ахатова призма
Adhatstsin т ахатов камък (за по¬
лиране)
Achromasie f вж. Achromatismus
Achromat т ахромат
achromatisch а хроматичен
Aehromatismus т ахроматизъм
Achromyzin п ахромицин, тетра-
циклин (антибиотик), ОйНггИОв
Achse f ос
Achsenol п масло за оси
Achsfett л смазка за оси
Achswelle f ос; вал
Achternгüppe f октет
Adhtsrköoгdination f конфигурация с
координационно число 8
Achterschale f електронен октет, об¬
вивка с осем електрона
Achtring т осемчленен пръстен
achtwertig L осемвалентен 2. осем-
атомен
Achtzehnerschale f обвивка с осемна¬
десет електрона
Aconsaure f аконова киселина, 4,5-
дихидро-5- оксо-фу ранкарбонова
I	-I
киселина-3, OCH=C(COOH)CH2CO
Acricid л акрицид (Линитроалкил-
фенил акрилат )
Acrichin п акриxин1C2зHзöClNsO.2HCI
Acrilan л акрилан (синтетично .
влакно на база акрилонитрил)
ACTH AKTX (аЛренокортикотро-
пен хормон)
Adalln п адалин (2-бром-2-етил-бу-
таноил)-карбамид, бромдиетилаце-
тилкарбамид.
(CsHshCBrCONHCONHi
Adamaftfan л адамантан, Ci0His
Adamsit п адамсит, дифениламин-
хлорарсин (бойно отровно веще¬
ство) ‘
Adaptation f адаптация, приспособя¬
ване
Addend т присъединяемо CbeAKHeKKe,
присъединяема група
Addierbarkeit f L присъединяемост,
способност да се присъединява 2.
адитивност
A^<dition f присъединяване; сумиране;
добавяне
additionsfähig способен към присъе¬
диняване
Additiönafarbe f допълнителен цвят
Additionspolymerisation f стъпална
[степенна] полимеризация
Additlonsprodukt н продукт на при¬
съединяване
Additюnarsaktiön f присъединителна
реакция	-
Additiönsveгbindüпn f адиционно [при¬
съединително] съединение, адукт
(съеЛинени^е, получено чрез присъе-
Линяване)
Additionsvermogen л способност да
присъединява
Additionawärne / топлина на присъе¬
диняване
additiv адитивен; присъединителен
Addukt п вж. Addltlonsverbindung
Adenin л аденин, б-аминопурин,
CbHsNs
Adenosin п аденози^ CioHiaNO«
Adenos^nmonophosphoгsäüre f вж. Ade-
ny Isäure
Adenylpyrophosphotrsaure f аценозии-
трифосфат, CioHisO13NsP3
Adeny'isaure f аденилова киселина,
аденозинмонофосфат, адеииифураи-
рибозидфосфорна-5 киселина,
CioHi4O7N&P	•
Adeпylsäüгsdssamidase f аденилдеза-
минлза, аденилдезамидаза (ензим)
Adetiiiin л адермин (витамин Вв),
CaHmNOj
Ad^ärieren п сцепление, прилепване
Adhärenz f вж, Adhäsion
Adhäsion f адхезия, сцепление, при¬
лепване
Adhäsionsabscheider т отделител, ра¬
ботещ на принципа на адхезията


ADH
24
Adhäsiönslbtiweгt. m коефициент на
• сцепление
Adhäsionsenergie / енергия на сцепле¬
ние [адхезия]
Adhäsionskraft / сила на сцепление
Adhasionsschicht f адхезионен слои
Adiabate f ади абата
Adiabatendiagramn п адиабатна диа¬
грама
adiabatgdh адиабатичен
Adinol п адинол, метилцитрат (три-
метилов естер на лимонената ки¬
селина).,
HOd(CH2COOCHз)2COOdH3
Adipamid п адипамид, адипинамид,
диамид на адипиновата киселина,
H2NCO(CH2)4CONH2
Adipinat п фирм. адипинат (аЛипи-
нова смола)
Adipylchlorid п адипилхлорид, дики-
селинен хлорид на адипиновата ки¬
селина, C!CO(Chs)4COCI
Adipinaldehyd т адипиналдехид, ади-
пинов алдехид, OHC(CH2)<cHo
Adipindiamid п адипиициамиц, диа-
мид на адипиновата киселина,
NH2CO(CH2)4CONH2
Adipinsäure f адипинова киселина,
бутандикарбонова-1,4 киселина,
хександиова-1,б киселина,
HoOC(CH2),COOH
Adipinsaürsdinethylsster т диметилов
естер на адипиновата киселина,
дннетиладилат, (CH2CH2COOCH3)2
Adiplnsäuredizyklohexylester т дици-
клохексилов естер на адипиновата
киселина, дициклохексиладипат,
(CH2CH2CoOCsHu)2
Adiuretin п адиуретин, вазопресин
(хормон от заЛната част на хи¬
пофизата)
adjustieren юстирам, регулирам, на¬
гласявам
Adjustlerplatte f плоча за юстиране
[точно нагласяване] на уред
Adrenalin п адреналин; супраренин,
Ь-ЗЛ-Дихидроксифенил^-метил-
аминоетанол, CeH^OjN
Adrenosteron п адреностерон (мъжки
полов хормон)
Adsorbat п адсорбат, адсорбирано
• поглъщано] вещество
Adsorbens п адсорбент, адсорбиращо
вещество, адсорбиращ агент
Adsorber т адсорбер, поглътител
Adsorberkristall т адсорбиращ кри¬
стал
Adsorbierbarkeit f адсорбционна спо¬
собност, адсорбируемост
adsorbieren адсорбирам
Adsorbierung / вж. Adsorption
Adsorption f адсорбция, повърхностно
поглъщане
selektive избирателна [селектив¬
на] адсорбция
Actaгptionaabschnitt т der Kolonne
адсорбционен участък на колона
Ad<s)гptlonsanalyae f адсорбционен
анализ
chromatographische хроматогра-
фичен адсорбционен анализ
Ad!Moгptioпsanlags f адсорбционна
уредба
Adtstrptionstenzin п адсорбционен бен¬
зин (газов бензин, получен чрез
аЛсорбция)
AdMrptionschromatografie f адсорб¬
ционна хроматография
Adздrptionssnsrnle / енергия на ад-
сорбпня
Adgп-ptfoпseпtschleimunn / рафинация
[пречистване] чрез адсорбенти
Ad!S)гptiönsfähinkeit / еж. Adsorbier¬
barkeit
Adsorptionsfällung f адсорбционно
утаяване
Adsrrptiönsleld д адсорбционно поле
Adssorptionsgeschwindigkeit / скорост
на адсорбция
Adgrгptionanleichgswidht п адсорбцион-
но равновесие
Adsooptionsgleichung f адсорбционно
уравнение
^^j^l^^ionsgrad л степен на адсорб-
ция
Ad!S)гptionsiaothsrnls / адсорбционна
изотермия
A(dg)öptioпskälteanlans f адсорбцион-
, на хладилна уредба
Ad:grrptiönsköhle f адсорбиращи [по¬
глъщащи, активни] въглища
AdMorptionskräfte fpl адсорбционни
сили
Ad&rгptionskürvs f адсорбционна кри¬
ва
Adssorptionsrnittel п адсорбеит, адсор¬
биращ агент


25
A<dg>гptionsгeininuпn f пречистване
чрез адсорбекти
Adsorptionssäulen- Chromatografie f
хроматография с адсорбционни ко-
• лонкн
Adg)rptionaschidht f адсорбционен слой
A(dgoгptlöпsverbindüпn / адсорбцион-
но съединение (съеЛинение, образу¬
ващо се по аЛсорбционен път)
Ads)гptionsveгfahrsп п адсорбционен
метод (за пречистване на воЛа)
AdsorptiönsveгmOnen п адсорбционна
способност
Adsorptiöntwarns f адсорбционна топ¬
лина
Adgoгptiönswaater п адсорбционна вода
adsorptiv адсорбционен
Adsorptiv п адсорптив, адсорбирано
вещество
Adstringens п адстрингентпо [свива¬
що, затягащо] средство
adstringent адстрингентен, притежа¬
ващ дъбилни свойства; свиващ,
стягащ (кожата)
Adstringe^ / адстрингентност, дъ¬
билна способност
Adurol п адурол, бронхидрохинон
[бром-бензолдиол 14], CeHi3(OH)a
Br
Aerator т аератор
aerob аеробен
Aerobier т аероб, аеробен микроор¬
ганизъм
Aerofilter п аерофилтър, въздушен
филтър
Asrömühle f аеромелница, пневма¬
тична мелница
Aeпo-Rapid-Radpгsste f пневматична
бързодействуваща кръгова преса
Aerosol п аерозол
Aerosoldose f кутия [флакон] за полу¬
чаване на аерозоли
Aerogrllаlle / уред за вземане на про¬
би от аерозол
Aerosolfarbe f аерозол на боя
Aerosolinaektizid п аерозолен инсекти¬
цид (инсектициЛ поЛ форма на
аерозол)
Aeros^lnebel т аерозол на мъгла
Aerosporin п аероспорин, полимиксин
‘ A (антибиотик)
Aerospгiihnittel п средство [вещество]
за пръскане -от самолет (в расти¬
. телната защита)
	AGO
Aerothermödhemie f аеротермохимия<
Aferrin п аферин, инозит-тетракал-
циевтетрафосфат (среЛство за поЛ-
правяне на вино)
Aferrinschonung f подправяне на ви¬
но с аферин	’
affin имащ (химическо) сродство
Affinade f афинад, афинирана захар-
Affination f д^^инация, афинаж, рафи¬
ниране, пречистване (на благо-
роЛни метали)
Afffnität f афинитет, сродство
chemische химическо сродство, хи¬
мически афинитет
Affiпitätanshalt т величина на хими¬
ческото сродство, величина на афи¬
нитета
Alfiпltätakonatante f афинитетна кон¬
станта
AH^initatskraft f сила на химическо¬
то сродство
Afterkohle f нискокачествени (кафяви]
въглища
Afterlauge f промивна [отпадъчна]!
луга	*
Afterleder п 1. кожа за груби [работ¬
ни] обувки 2. отпадък при изра¬
ботване на кожени изделия
Agalit т агалит (магнезиев силикат}
Agar-Agar п агар-агар
Agarizinsaure f агарицинова кисели¬
на,	1- хексадецнл-2-хидрокси-про-
пантрикарбонова-1,2,3 киселина,
НООС.СН2С(ОН)СООН.СН
CisH33COOH
Agaf-ku!tur f култура (от микроорга¬
низми) на агар
Anarnährbode т агарова хранителна,
среда
Agarplatte f агарова пластинка
Aß^'tl^alin п агаталин, 1,2,5-триметил- -
нафталин, CisH
K
Agathendisäure f агатеидикар>бoкoвa^
[агатова] киселина, C2oHaoÖ4
Agens п (p^Agenzien) 1. действуващ,
фактор 2. химически реагент
Agenz / реагент
Agglomerat п агломерат
~ selbstnshendsg офлюсован агломе¬
рат
Agglomeration f агломерация; спича-
не, уедряване чрез спичане


AGG
26
Agnlomeratiöпsanlage f 1. агломера¬
ционна инсталация [уредба)	2.
агломерационен цех, аглоцех
Agnlomnsaakuchen т буца (къс) агло-
мерат
Ang■l<rmeгreгanlage f вж. ^^gli^i^<^ir<a-
tlönsanlane
agglomerieren агломерирам, спичам
Agglomerierofen т агломерационна
пещ
Agglutination f аглутинация
agglutinieren аглутинирам
Aggregat п L агрегат, група машини
[апарати] 2. срастък от кристали
Angгsgatlonstempeгatur f агрегационна
температура (при която започва
уголемяването на частиците)
•Angгegatzüstand т агрегатно състоя¬
ние
Aggressivität f агресивност
Annгsssiv;^^m4^^^■t т цимент, устойчив
на агресивна среда
Aging п продължителна фермента¬
ция на тютюн при обикновена тем¬
пература
Agitation f размесване, разбъркване;
разтваряне чрез разбъркване
Agitator т смесител, бъркачка
agitieren разбърквам, смесвам; раз¬
тварям чрез разбъркване
Aglykon п агликои, генин (незахар-
ната част на гликозиЛите)
Agmatin п агматин (Лекарбоксили-
ран аргинин)
Agrikuiturc-hemie / агрохимия
Agгikulturchsmiksr т агрохимик
agrikultuгcheniach агрохимичен
Ähnlichkeit f der Anfangs- und Band*
Bedingungen подобие на началните
и граничните условия
Ahnlichksitsneaetz п закон за подо¬
бието
Ahnlichkeitsindikator m индикатор на
подобието
• Ahnlichkeitsinvarianten fpl инвариан-
ти на подобието	,
Ähnlichkeitskonstanten fpl константни
на подобието; мащабни [преходни]
множители
...Älniichkettsleгiteriüm п критерий на
подобието
Ahnlichkeitstheorle f теория на подо¬
бието	_
Atornlack т кленов лак
AH-Salz п АХ* сол (аЛипинова кисе¬
лина и хексаметиленЛиамин),
HoOC(CH2)4COOH и H2N(CHa)eNH]
Aidstein т гагат (минерал) ; плътни
лъскави кафяви въглища
air-cured ан. изсушен на въздуха
(за тютюн)
Airlift т ан. ерлифт (експлоатиране
на нефтен сонЛаж поЛ налягане
от сгъстен възЛух)
Akajouharz п смола от акажу
Akarizid п акарицид (среЛство про¬
тив акари в растителната защи¬
та)
~ selektives акарицид с избирателно
действие
Akaroidharz п акароидна смола
Akaziengummi п смола от акациево
дърво
Akku т вж. Akkumulator
Akkükastsn т вж. AkkumüIatornefSß
Akkumulator т акумулатор
Akkumülatorelektгöde f акумулаторен
електрод
Akkumulatorenbatterie f акумулаторна
батерия
Akkшnülatörsnblsl п акумулаторно
олово
Akkünulatorengshaute п вж. Akku¬
mul atörennsläß
Akkumuflatorenpljatte f акумулаторна
плоча
Akkшnulatöгsпraun т акумулаторно
помещение
Akkшnulatörsnaäure f акумулаторна
(сярна) киселина
Akkumulatorgefäß п акумулаторна
кутия
Akkumulatorzelle f акумулаторен еле¬
мент, акумулаторна клетка
Akonitin п аконитин (глюкозиЛ)
Akonitsäure f аконитова киселина,
еквизетова киселина, пропентри-
карбонова 1,2, З-киселина,
C3HS(COOH)3
Akridan п акридан, карбазин, 9,10-
дихидроакридин, Ci9HnN
Akridin п - з^ядин, 2,3 : 5.б-цибен-
зопиридин, Cj3HeN
Akridinlarbatöfl т акридиново баг¬
рило
Akridon п акридон, дихидрокето-
акридин, CsH4CO]CsH4NH


27
Akridonfarbstoff т акридоново баг¬
рило
Akrldonring т акридонов пръстен
[цикъл}
•Akrit п акрит (бързорежеща кобал¬
това сплав)
Akrolein п акролеин, пропенал, ак-
рилов алдехид CH2—CH.CHO
Akrölsinhaгz п акролеинова смола
Akгolsinvsrfahrsn п а кр олей нов метод
(при процес за селективно екстрак-
тивно пречистване на смазочни
масла)
Akrose f акроза (монозахариЛ, раце-
мична фруктоза),
СН2ОН(СНОН)3СОСН2ОН
Akгöylgгüpps f акроилова група
Akrylaldehyd т вж. Akrolein
Akrylat п акрилат, пропеноат, естер
или сол на акриловата киселина,
CHacCHCOOR
Akrylat-Kautschuk т акрилатен кау¬
чук
Akrylglas п а крил ов о стъкло
Akrylgruppe f вж. Akroylgruppe
Akrylharz п акрилова смола
Akrylkautschuk т а крилов каучук
Akrylnitril п акрилнитрил, акрило-
нитрил, винилцианид, нитрил на
акриловата киселина, CH2=CHCN
Akryltaurs f акрилова киселина,
CH2=CHCOOH
Akrylsaureester т естер на акриловата
[етилен-карбоновата) киселина,
CHa=CHCOOR
Akrylsäüressterpolyrnerisat п полиме-
ризат от естер на акриловата кисе¬
лина
Akryisäurenitril п вж. Akrylnitril
Akrylylchlorid п акрилилхлорид, ки¬
селинен хлорид на акриловата ки¬
селина, CH2=CHCOCi
Aktidion п актидион (антибиотик)
Aktlniden pl актиноиди
Aktinldsnrelhs f ред на актиноидите
Aktinium п актиний, Ac
Aktlnlumbromid п актиниев бромид,
AcBra
Aktiniünflüörid п актиниев флуорид,
AcFa
Aktlnlumhydroxid п актиниев хидро¬
окис, Ac(OH)s
Aktlniumjodid п актиниев йодид,
AcJa
		АКТ
Aktiniunkarbonat п актиниев карбо¬
нат, Ad2(CO^)3
Aktiniumnitrat п актиниев нитрат,
Ac(NO3)s
Aktiniumoxid п актиниев окис, Ac2Ot
Aktinometer п актинометър
Aktinom^^rie f, chemisches химическа
актинометрия
Aktinomyzetin п актиномицетин (ан¬
тибиотик)
Aktinomyzin п актиномицин (анти¬
биотик)
Aktinon п актинон
Aktinoskopie f актиноскопия
aktiv активен
Aktivatiöntenernie / активираща енер¬
гия
Aktivator т активатор, активиращо
вещество
Aktivchlor п активен хлор
Aktiverde f активна [избелваща] пръст
[глина]
aktivieren активирам
Aktivierung f активиране, актив(из)а-
ция
Aktivierungaanalyae f активационен
анализ
Aktivierüngssnsrgie f активираща енер¬
гия
Akt^^i^rungsmittel п вж. Aktivator
^^t^'vi^гunns^<^l^i^^^ial п активиращ по¬
тенциал
Aktivierunnawärne f активираща топ¬
лина
Aktivität f 1. активност 2. радиоак¬
тивност
~ optische оптическа активност
Aktivitätsanalyas f активационен ана¬
лиз
Aktivitätsmeßgerät п уред за измер¬
ване на (радио)активността, ра-
диометър
Aktivkohle f активен [активиран]
въглен
Aktivruß т активни сажди
Aktivгußmisdhüng f каучукова смес с
активни сажди
Aktivstelle f активно място, активен
участък (от повърхност)
Aktivsübstaпz / активно вещество; ак¬
тивна съставка на препарат •
Aktomyosin п актомиозин (белтъчен
комплекс на мускулите)


AKZ
Akzelerator т ускорител; катализа¬
тор
Akzeptor m акцептор
Akzidenzfarbe f акцидентна боя
Alabaster т алабастър, ситнозърнест
гипс
Alamosit т аламозит
Alanin п аланин, а-аминопропионова
киселина, 2-аниноnроnаиова кисе¬
лина, CH3.CH(NH2)COOH
ß-Alanin п ß-аланин, ß-амииопропио-
нова киселина, H2NCH2CH2COOH
Alantolakton п алантолактон, хеле-
нин, СдоНзрОг
AlarnslnгC:htung / сигнално [аларме¬
но] устройство
Alarm^^ß^^^ät п измервателен уред
с предупреждаващ сигнал
Alarnthsгnömeter п сигнален термо¬
метър]
Alaun т стипца
Alaunentwicklung f стипцово проявя¬
ване (на багрила)
Alaün*Entwidklünnalaгbstölle tnpl про¬
явяващи се със стипца багрила
Alaünfixisrbad п фиксираща баня с
алуминиева стипца
Alaungerbung f алуминиева дъбене
Alaunleder п алуминиево издъбена
кожа
Alaunspat m вж. Alaunstein
Alaunstein т алунит, алюминит, при¬
роден калиево-алуминиев сулфат
и алуминиев хидрат с хим. състав
KAI3[(OH)3(SO4)2)
Alaunung f стнпцоване, обработване
със стипца; дъбене със стипца
Alaunvorbeize f предварително байц¬
ваме със стипца
Atbedo f албедо (коефициент на Ли-
фузно отражение)
Albertit т албертит (разновиЛност
на прироЛен асфалт)
Albertol п албертол (моЛифицирана
фенолна смола)
Albit т албит*
Albucld п албуцид (ацетилсулфа-
ниламиЛ, бял стрептоциЛ),
H2NCiH4SOaNHCOCHa
Albumin п албумин
Albuminat п албуминат ч
Albшninls2lthln п яйчен лецитин
Albumose f албумоза (частично хи-
Лролизиран белтък)
Albümögssilbsr п сребърно-белтъчно-
съединение, пр-отаргол (антисеп-
. тик)
Alchlorverfahren п алхлор-процес (ме-
тоЛ за катаяитично крекиране с-
алуминиев трихлориЛ)
Aldazin п алдазин (азин на алЛехиЛ)-
Aldehyd т алдехид
Aldehydabscl^eider т алдехиден отде¬
лителен [хладния] (за отЛеляне на-
алЛехиЛите при ректификация на
спирт)
Aldehydalkohol т алдехидалкокол, хи-
дроксиалдехид (съеЛинение, съЛър-
жащо алЛехиЛна ' и хиЛроксилна-
група)
Aldshydamln-Bssdileuлigsr т алдехид-
аминов ускорител
Aldehydgerbung f алдехидно дъбен е-
Aldehydgruppe f алдехидна група
Aldehydharz п алдехидна смола
Aldehydin п алдехиди и (2-метил- 5--
етил пириЛин)
Aldehydkarbönsäüre f алдехидкарбо-
нова киселина
Aldehydkondensatlon f кондензация на
алдехиди
Aldehydmütase / алдехидмутаза (ен¬
зим)
Aldehydoxydase f алдехидоксидаза
(ензим на ШарЛингер)
Aldehydparfiim п парфюм на алде-
хидна база
Aldehydranzigkeit / алдехидно гра--
нясване
Aldehydsäure f алдехидна киселина
(съЛържаща алЛехиЛна група)
Aldehydspaltung f разцепване (на
мастни киселини) с образуване
ма алдехиди
Aldehyd^der т еж. Aldose
Aldimin п алдимин, алдехидимин
Aldin п алдин, пиразин, 1,4-диазин,.
р-диазин, CtH4N2
Aldohexose f алдохексоза, глюкофура-
ноза, CH2OH(CHOH)4CHO
Aldol п алдол, алдехидалхахол,
CH3CH(OH)CHaCHo
Aldolase f алдолаза, зимохексаза,.
(ензим )
Alcblharz п алдолна смола
Aldolkondensation f алдолизиране, ал-
дол на кондензация


29
Aldonsaure f алдонова киселина (мо¬
н ока рбонова к и сел и на, пол учена
чрез окисление на алЛози), CH2OH
(CHOH)nCOOH
Aldose f алдоза, CH2OH(CHOH)nCHO
Aldotetrose f алдотетроза (въглехи-
Лрат)
AldOtriose / алдотриоза
Aldoxim п алдоксим, алдехидоксим
(оксим на алЛехиЛ), RCH = NOH
AldOzucker т вж. Aldose
Aldrey л алдрей (AI-Mf^-iSi-сплав)
Aldrin л ’ алдрин (инсектициЛ),
C^nHgCh
Aleudrin п алейдрин (2,2*-ЛихЛор-
изо пропил-уретан),
foNcOOCHfCHA
Alfagras п алфа-трева, еспарто
Alfa-PsniOsan т алфа-пентозан
Alfin-Katalysator т алфинов катали-
‘ затор
Alfin-Kautschuk т бунакаучук с ал¬
кални съединения на олефини
Afn-Polymerisat л полимер, получен
с използуване на алфинови ката¬
лизатори
Alttalat л алфталат (алкиЛна смола)
AlgarobMa л алгаробила (расти¬
телен Лъбител)
Algenbskanplünnamittsl п средство за
борба с алги [низши водорасли],
алгицид
Algenkünstfater f вж. Aljglnatfaser
Algensaure / вж, Alginsäure
Alginat л алгинат (сол или естер
на алгиновата киселина)
Alginatfaser f алгинатно изкуствено
влакно
Alginatküпstaslde f алгинатна изкуст¬
вена коприна
Alnlnatsside / вж. Alginatku^tseide
Alginsaure / алгинова киселина,
(NaCeHjOe^
Alninsaurefassг f вж. Alglnatfaser
Algizid п вж. Alnenbekälnpfünnsmlt-
Azofarbstoff т алгилова (кюпно)
багрило
Aliphaten pl алифатни [мастни] въ¬
глеводороди
аПphatiach алифатен, мастен
Alit л алит (клинкеров минерал,
преЛставляващ твърЛ разтвор на
	ALK
трикалциев силикат с Лруги ми¬
нерали)
alitieren алитирам, алуминирам
ABtiefung f 1. алитиране, алумини-
ране 2. алуминиево покритие вър¬
ху метал	'
Alitzement т алитов цимент
Alizarin л ализарин (1,2-ЛихиЛро-
ксиантрахинон, 1,2-ЛихиЛрокси-
ант.рахинон--9,10),
CsH4(CO)2C(iH2(OH)2
Alizarindlrsktfarbttöff т ализариново-
директно багрило
AHzarinfarbstoff т ализариново баг¬
рило	«•
Alizarinkarbonsaure f ализаринхарбо-
нова киселина
AlHcarinöl л ализариново [турско чер¬
вено] масло (амониев сулфори-
цинолат)
Alizaгlnrübinöl л червено ализари-
ново (багрило)
Alizarinsaphirol л синьо ализариново
(багрило)
AllEarinsäürs f вж. Alizarin
Alizyklen pl алициклични въглево¬
дороди
al lzykl lsch алициклен; циклоалифа-
тен
Alkadlln л алкадиин (въглероЛ с Лве
тройни връзки)
Alkalescenz f алкалност, основност
Alkali л алкални; основа
kaustisches алкална основа .
Alkaliakkunulatöг т алкален акуму¬
латор
Alkaliamalgam п амалгама, на алка¬
лен метал
Alkaliaülspaltunn f алкално разла¬
гане, разлагане [разпадане, раз¬
цепване] чрез обработване с алка¬
лни
Alkalibase / алкална основа, основа
на алкален метал
Alkalibei^andlung f алкално обработ¬
ване, обработване с алкални .
alkalibsständin устойчив на алка¬
лни
Alkallbestfi ndlgkeit f устойчивост на
алкални
Alka!ibindüпg f свързване на алка¬
лни
Alkallblaufärbünn f багрене с алкали-
блау [алкално синьо]


ALK
3<*
Alkalidhlorldelektrolyae [ хлоралкална
електролиза, електролиза на ал¬
кални хлориди
Alkalicyanld п алкален цианид, ци¬
анид на алкален метал, MCN
Alkalidampfreneпer^erpro:eB т реге¬
нериране по паро-амонячния метод
Alkaliechtheit f устойчивост към ал¬
кални (особено на багрила)
AlkallfSllung f утаяване с алкални
основи
alkalifest вж. alkall0sstЗndln
Alkallfestlnkslt f вж. Alkalibsstän-
dlnkslt
alkalilrsi• несъдържащ алкални
Alkalinshalt т апкапност, съдържа¬
ние на алкални
alkallhaltlg алкален, съдържащ ал¬
кални
Alkallhydrat п вж. Alkalihydroxld
Alkallhydroxid п алкален хидроокис,
хидроокис на алкален метал
Alkalikalknsstsins npl алкалоземни
скали
Alkallkalkglas п алкално-калциево
стъкло
Alkalikathode f алкален катод
alkalilabil неустойчив на алкални
Alkalllaüne f алкална основа [луга],
разтвор на алкален хидроокис
alkalilöslich разтворим в алкални
Alkalilöslichkeit f разтворимост в
алкални
Alkalilöaünn f разтвор на алкална ос¬
нова
Alkallmstallpolymeгlsatlon f пол име-
ризация под въздействие на алкал¬
ни метали
Alkallmssaer m йонометър (апарат
за измерване алкалността на хар¬
тия)
Alkallmetall п алхален метал
AlkalinetalllotozsПe f алкален фото-
елемент
Alkallmetrle f алкали метрия
alk.alinstгiadh алкалиметричен
Alkallnitat / вж. Alkalltat
Alkallperoxydisulfat п пероксицисуп-
фат [персулфат] на алкален метал,
алкална сол на пероксицисяриата
киселина, MsSaOe
Alkallphosphat п алкална сол на ор-
тофосфорната киселина, M9PO4
AlkalН^г^1^11|^1^11оп f алкална рафина
ция, рафиниране с алкални
Alkalirenensrat п алкален регенерат^
регенерат, получен чрез въздей¬
ствието на алкални
Alkallгsllenregcnerat п алкален реге-
нерат на външна автомобилна гума
аlkallгeslstent устойчив на алкали»
Alkallreslsteп: f устойчивост на алка¬
лни
Alkallsalz п сол на алкален метал
Alkallsatlon f еж. Alkallslerung
alkalisch алкален
Alkalischmelze f L алкално стапян?
2. алкална стопи лка
al kalisieren аnкаnизиран
Alkalisierung f L апкапизираие 2»
мерсеризация
Alkalispaltünn f еж. Alkalla^fspal*
tung
AIkalitülfld п алкален сулфид, сулфид
на алкален метал, M2S
Alkalität f алкалност, основност
Alkalitatt:ahl f алкално число
Alkaiititratlon f титруване с алкална
основа
Alkaliliberschue т излишък на алка¬
лни
alkaliuп1öalidh неразтворим в алка¬
лни [основи]
Alkallurat п алкален урат, алкална
сол на пикочната киселина
Alkallverblndung f алкално съеди¬
нение
Alkaliverdampfung / изпаряване на
алкални
Alkaliverhdltnls п съотношение на ал¬
калните
Alkalizellulose f алкална целулоза
Alkali:ität f алкалност, основност
Alkaloid п алкалоид
AlkaloldfЯlluпnsIn>ttsl п реактив за
утаяване на алкалоиди
alkaloldfrei несъдържащ алкалоиди
Alkalöidreansna п реагент [реактив}
за алкалоиди
Alkamln п вж. Alkanolamin
Alkan п алкан (наситен алифатен
въглевоЛороЛ), CftH2n+2
Alkanal т алканал (алифатен алЛе¬
хиЛ) f CnHaatlCHO
Alkanol п алканол (наситен алкилоо
алкохол), CnHJ(UiOH


31
ALK.
Alkanolamin n алкаиоnамии, амино-
алкохол, RNH2CH2OH
Alken п алкен, алкилен, олефин
(етиленов въглевоЛороЛ), СпН2и
Alkenin п алкенин (въглевоЛороЛ с
еЛна Лвойна и еЛна тройна връзка)
Alkenol п алкенол (алкохол, съЛър-
жащ Лвойна връзка)
Alkln л алкнн (ацетиленов въглево-
ЛороЛ), CBHj„_2
Alklndlol п аnкннциоn (Лвувален-
тен алкохол с тройна връзка)
Alklnol л алкинол (алкохол, съЛър-
жащ тройна връзка)
Alkogas л алхогаз (алкохол-бензино-
ва смес, алкохол-бензиново гориво)
Alkogel л гел, образуващ се в алко¬
холна среда
Alkohol т алкохол
aOg>lutsr абсолютен [безводен,
чист] алкохол
aromatischer ароматен алкохол
(съЛържащ ароматно яЛро)
me^rwi^^tiger многовалентен [по-
ливалентен] алкохол
**', wasserfreier безводен алкохол
alkoholarm беден на алкохол, който
е с ниско алкохолно съдържание
Alkoholat п алкохол ат
Alkoholauszug т спиртен [алкохолен]
извлек [екстракт]
AlkOhtObrenner т спиртна горелка
Alkoholdehydrase f алкохол-дехидра-
за (ензим)
AlkduOlfastllat п алкохолен (спиртов]
дестилат
AlkOuOlfeet^llattbn f алкохолна дести¬
лация, дестилация на алкохол;
отделяне на етиловия алкохол след
ферментация
AlkonoOextrakt т вж. Alkoholaüszüg
AlkO1oleпtwiOinungsmittel п средство
за отвикване от употребата на
алкохол
alkoholfrei безалкохолен, свободен от
алкохол, несъдържащ алкохол
AlkOholgärung f алкохолна [спиртна]
ферментация
Alkoholgehalt т алкохолно [спиртно]
съдържание
alkoholisch спиртен, алкохолен
alkoholisch-wässrig водно-алкохолен,
водно-спиртен
Alkoholisierung f спиртосване; алко*
холизиране; увеличаване на алко¬
холното съдържание (на вино)-
alkohollöslich разтворим в алкохол
Alkoholmesser т еж. Alkoholometeг
Alkoholometer п спиртомер
Alkoholometrie / алкохолометрия
Alkoholprobe f алкохолна (спир^т^»^;а«
проба; проба за установяване на
алкохолното съдържание
Alkoholsaure f алкохолна киселина;
хидроксикиселина
Alkoholstarke / сила [концентрация«
на спирта [алкохола)
Alkoholtafel f таблица за плътността
[относителното тегло] на водно-
алкохолни разтвори
Alkoholthennometsr п спиртен термо¬
метър
alkoholunlösllch неразтворим в алко¬
хол
Alköl^<^l^'v<^t^^t^.äгküng f повишаване на
силата [концентрацията, градуса«
на алкохол [спирт]
AlkohoIw;agetтnischung f водио-апко-
холна смес
Alkoholyse f алкохолиза
Alkoxid п алкохолат
Alkö:x;^l^rüppe f алкокси-група, ал-
коксилова група, алк^лс^и-групя^
RO—
Alkoxyl п апкоксип; алкоксилова
група, апхокси-група, СоН^^О—
Alkoxylgruppe f еж. Alkcxyl
Alkyd п алкид (конЛензационен про-
Лукт на полиалкохоли и поликар-
бонови киселини)
Alkydharz п алкидна смола
Alkydharzlack т лак от алкидна смо¬
ла, алкиден [глифталов] лак
Alkyl п алкил (наситен въглевоЛороЛ
Лен раЛикал)
Alkylamlnoathanol п апхипаминоета-
нол
Alkylamlnsalz п алкиламинова сол»
сол на алкиламин
Alkylarylsulfonat п алкиларилсулфо-
нат (сол или естер на алкиларил-
сулфоновата киселина)
Alkylat п алкилат (алкохолат на
наситен алкохол)
Alkylatbenzin п алкилиран бензин
Alkyiather т алкипетер. (ди)алкило1в
етер


ALK
32
Alkylatlon f аnкиnираие
Alkylbetzol п алкилбензол
Alkylbenzolfraktlon f алкилбензолна
фракция, фракция [дестилат] от
алкилбеизопи
AlkylOsnzolaulfonat п алкилбензол-
сулфонат, RCeH^SOaMe
Atkylbromld п ал кил бром ид, бром-
алкан, RBr
Alkylchlorld п ал кил хлорид, хлор-
алкан, RCl
Alkylen п■ апкипеи, алкен, олефин,
етиленов въглеводород, ■ СаН2л
Alkylenchlorid п алкицеихпорнЦ
Alkylfluorld п апкилфпуорид
Alkylgruppe f алкилова група
Alkylhalogenld п апкипхалогеиид,
апхипхапоид, RX
AJkylhalold п вж. Alkylhalonsnld
Alkylharnstoff т апкилкарбаниц
alkylieren апхипиран
Alkylierung f алхипираие
Alkyllerungsanlage f инсталация за
алкилиране
Alkyllsrutl^namlttsl п алкилиращо сред¬
ство
Alkyllsoharnstölf m апкипизокарбаниц
Alkylisozyanid п алкилизои.иаиид.
изоиитрип, карбиламин, R.N—С
Alkyljodid п апкипйоциц
Alkylnaphthalin п алкилнaфтплнн,'
апхипираи нафталин
Alkyjnaphthalintülfönat п алкилнаф-
талинсулфонат
Alkylolamin п алкилопании (алифа¬
тен. аминоалкохол)
Alkytphenol п апхипфеиоп (алкили-
ран в яЛрото фенол)
Atkylphenolharz п алкилфенолна
смола
Alkylphsnolpölynlykölathsr т поли-
гликолов етер на алкилфенол
Alkylphosphlnsaure f алкилфосфино-
ва киселина, алкилфосфонова ки¬
селина, RPO(OH)2
Alkylpyridlnlün-Sal: п алкилпири-
диниева сол (сол на алкилпириЛин)
Alkylradikal п алкилов радикал
Alkylrest т апхипов остатък
Alkylschwefelsäure f алкилсяр на ки¬
селина, ROSO2OH	*
AlkylsüOstitütlon f алкилно замест¬
ване
" AJkyfsuHat д апкипсупфат (алкилов
естер на сярната	киселина),
ROSOaOH	.
Alkylsulfhydrat п меркаптан, алкил-
меркаптан, тиоалкохол, RSH
Alky sulfid п алкилсулфид
Alkysulfinsaure f алкилсулфинова
киселина, RSOOH
Alky!suni|r п ал кил сулфит (алкилов
естер на сернистата киселина),
ROSOOH
Alkylsulfonat п алкилсулфонат (сол
или естер на алкилсулфонова ки¬
селина)
Alkylsulfonsaure / алкилсулфонова
киселина, RSO3H
Alkylsülfönaaürech^orld п -л^лсу,!-
фоклорид (киселинен хлориЛ на
гл :илсулфонова киселина)
Alkvizyanld п алкилцианид, нитрил,
RCN
Allantoin п алантоин (метаболит
на пикочната киселина), C4HsO3N4
Allantolnsaure f алантоинова кисели,
на, (NH2CoNH)2CHCOOH
Allantüraäürs / алантурова кисели¬
на, глиоксалилкарбаниц, 5-хидро-
ксиимица^опдиан-2,4, СзН4НвО3
Allbest ■ Beton т бетон с висока якост
AllelnOeschlsüNinsr т единичен [едно-
компонентен] ускорител
allslötгöp алелотропен
AIIsM-opIs f апепотропия (равно¬
весна система на изомери)
Allen п ален, пропаднем,
СН2-=С=СН2
Alleskleber т универсално лепило
Allestrockner т универсална сушилня
Alligator т смесител
Alllnatörsdhere f алигаторна ножица
Allllt п алиин, S-алил-цистин-суп-
фоокис, С]Н,5—S(O)—CH2CH(NH2)
COOH '
Allional п алионал (алилизопропил-
барбитурова киселина)
Allisatln п ализатин (препарат от
чеснов лук)	'
Allizin п алицин, (CH2=CHCHaS)2O
-IIocHIon апохтоиен
Allomorphlt т аломорфит (псевЛо-
морфоза на барита по анхиЛрита),
BaSO4
Allonge f алонж, удължител
Allophat т алофан, H10Al3Sl10


33
ALS
Allophanaitld n аnофананид, биурет
(амиЛ на алофановата киселина),
HaNCONHCONHa
Allophatsaure f алофанова [уреидо-
мравчена] киселина,
NHaCONHCOOH
Allophansäüгelthylestsr т етилов естер
на алофановата киселина, етипапо-
фанат, етипуреидоформиат.
HaNCONHCOOCaHj
Allose f алоза
allotröр алотропен
Allotropie f ■ алотропия
Allotropienleidhnswidht п алотропно
равновесие
Alloxan п алоксан, незoксапипкар-
бамид C4H2O4N2
Alloxatsäure f алоксанова киселина,
2,5-дикето-4- хидрокситетр ахидро-
имидазоп-карбонова-4 киселина,
C4H4O5N2
Alloxanthin п алохсантин
C8HsO8N4.2H2O
Allozimtsaure f алоканелена кисе¬
лина, цис-канелена киселина,
CsH.5CH=CHCOOH
All-Schlammverfahren п пълнотинест
метод (за извличане на благо роЛ-
ните метали от техните руЛи
слеЛ пълното им смилане)
Allum т природна стипца
Allylalkohol т алилов алкохол,
СН2==СН .CHaOH
Allylamit п алипании, 3-аминопро-
пен-1, пропен-2-иламин.
CH2=CHCH2NH2
Allylatlllt п алиланилин, N-алил-
анилин, CeH5NHcH2CH=CH2
Allylbromid п аnилбронид, 3-бром-
пропен-1, CH2=CHCH2Br
Allylchlorid п алилхлорид, 3-хлор-
пропен-К CH2=CHCHjCl
Allylen п алилен, метилацетипеи.
пропин, CHaC=CH
Allyletdlchlorld п аnилеицихnорид,
1,2-дихлорпропен-1,1,2-дихлор-
пропилен, СзЩСЬ
Allylenhalogenld п алипенхалогеиид
AllyletsigsfLüre f алилоцетна кисели¬
на, пентен- Ьова-5 киселина,
СН2=СНСН2СН2СООН
Ailylester т алилестер, алилов естер,
естер на алиловия алкохол
Allylfluorld п апилфлуориц
Allylformiat п алилформиат (алилов
естер на мравчената киселина),
НЮОСН2а^=СН2
Allylgruppe f алилова група,
СН2=СНСН2-
Allyllsomerisierung f алилно изоме-
ризиране
Allyllsorhodanld п вж. Allyli^^thl^o^-
zyatat
Ailyliig)№iozyaпat п алилизотиоциа-
нат, пропен-1-ипизотиоциаиат-З,
пропен-2-илизотиоцианат (главна
съставка на алилгорчичното мас¬
ло), CH2=CHCHaNCS
Allylkarblnol п алилкарбинол, бутен-
1-ол-4, винилетилалкохоп.
CH2=CHCH2CH2OH
A]lylmalötsäüre f апилмалоиова ки¬
селина,	бутен-1-дикарбонова-4,4
киселина, CH2=CHCH2CH(COOH)a
Allylphetol п алилфенол,
СН2=СНСН2СвН4ОН
Allylradlkal п алилов радикал, али-
лов остатък
AllylsenfOl п алилгорчично масло
Allylthioäther т алилтиоетер, диа-
пилсупфид, (CH2=CHCH2)2S
AUyllthlohartstoff т алилтиокарбамид,
пропен-2-илтиокарбанид.
C3H5NHCSNH2
Allylumlagerung f алилна прегрупи-
ровка
Allylzyatld п алиnцианид.
CH2=CHCH2CN
AlNiCo п алнико (магнитна сплав)
Alpaka п алпака (сплав от меЛ,
никел и цинк)
Alpax т п си.лумин (алуминиева
сплав с 13% Sl)
Alpex п алпекс (изкуствена смола на
каучукова основа)
AlphaNölfarbstolfe mpl алфанолови
багрила (кисели азобагрила за
вълна и полувълна)
Alpha-Strahlen mpl алфа-лъчи, алфа-
излъчване
Alpha-Strahler т източник на алфа-
лъчи
Alpha-Teilchen п алфа-частица
Alpha-Zellstoff т алфа-целулоза
Alresat п алрезат (малеинова смола)
Alslfer п алсифер (сплав за изработ¬
ване на магнитоЛиелектрици)
3 Немско-български технически речник


ALS
34
Alstonlt n алстенин (алкалоиЛ от
Alstomla), CяlHмNaO4.3,5H^O
Alteisen п старо желязо, железен
скрап, железкж отпадъци
Altern п вж. Alterung
Altertarlt п алтернария (анти¬
биотик)
Лftsrtaritsdüгe f аnтериарииова ки¬
селина (антибиотик)
alternierend променлив; редуващ се
Altersrld т пукнатина (в метала) от
стареене
Alterung f 1. стареене; стареене от
наклеп, механично стареене, ди¬
сперсионно втвърдяване 2. старее¬
не, окисляване (на горива, масла—
при съхраняване) 3. отлежаване
(напр. на глина, кожа) 4. узря¬
ване
künstliche изкуствено стареене
natürliche естествено стареене
thermische термично стареене
altsrütgtOestätdln места реещ, устой¬
чив на стареене, стабилен
AlterünnselnensdlafteN fpl отнасяне
[свойства] при стареене
Altsrütgasmpfltdlichkeit f чувстви¬
телност [склонност, способност]
към стареене
AlterungserscheinüNg f явление [при¬
знак] на стареене
altsruNgafrsl еж, alter ungsOeständig
Alterungshärtung f дисперсионно
втвърдяване, втвърдяване при ста¬
реене
Alteгunntprülsr т уред за изпитване
на стареене
AJterünn$pгüfuNg / изпитване на ста¬
реене
besd1ieuNlnte ускорено изпитване
на стареене, изпитване на изкуст¬
вено стареене
künstliche изпитване на изкуст¬
вено [ускорено] стареене
Лlterungssdhutzmlttsl п противоста-
рител, средство против стареене,
стабилизатор
Alterungstest т тест [изпитване] на
стареене
AltsrüNgavergütutg f подобряване
вследствие стареене, повишаване
на качеството чрез стареене
Altsrutnavsгsudh п изпитване на ста¬
реене
Alterungsverzögerer т вж, AlteruNgs-
schutzmlttel	'
ЛlterüNnswideгatand т съпротивление
на стареене
Altgummi т остаряла гума
Altkupfer п стара мед, медни отпадъ¬
ци, меден скрап
Altmetall п стар метал, метален от¬
падък
Altpapier п стара [отпадъчна] хартия.
Altpapierfaserstofl т влакнест мате¬
риал (хартиена каша] от стара хар¬
тия, макулатура
Alu п вж, Aluminium
Alumet п стипца
Alumetlersn п нeтaлизацня на же¬
лезни изделия чрез разпрашване
на течен алуминий
Alumnat п алуминат, сол на алуми¬
ниевия хидроокис [алуминиева ки¬
селина]: 1. мета-MAlOsi 2. орто-
МзЛ1О3
Aluninatidsütg f алуминатен ра^.З'-
твор
Aluminium п алуминий, Al
Лlшniniümalaut п вж. Alumlnium-
ammoniumsülfat
Лluminiünalköhölat п алуминиев ал¬
кохола т, (CsH5O)3Al
Лluminlünalkyl п апкипалуниний,
триапкипалумииий
A!unlNlüNlannonlunsüИat п алумя-
ниевоамониев сулфат (стипца)-,
N Н4 [А l(SO4)3]. 12 Н4О
ЛlünitlünaгssNat п алуминиев арсе-
нат, AlAsO4
AluminlumOand п алуминиева лента
ЛlunlNiünbarren т алуминий на
блокове, блоков алуминий
Alumlniümblchronat п алуминиев
бихромат, Al3(Cr3O7)3
Aluminiumblech п алуминиева лама¬
рина
AlüninlunOöranat п алуминиев бо-
рохидрид, Al(BH4)9
AlumltiumOorld п алуминиев борид:
1« AlBs 2. А1В12
ЛluniniumOromat п алуминиев бро-
мат, Al(BrO3)3
AluminlumOromid п алуминиев бро-
мид, AlBs
AlumlNlümOron:e f алуминиев бронз
AlüminiumOutöxid п алуминиев бу-
тилат, [Al(OC4He)314


35
Лlü1niniumctlibгat п алуминиев хле-
рат, Al(ClOe)a
AlümiNiumchlorld п алуминиев (три)
хлорид, AlCls
Лlunitlümsr: п алуминиева руда
ЛlüninlünlarOe f алуминиева боя'
Aluminium feilspllne mpl алуминиеви
стружки
Лlumitiümlluorid п алуминиев флуо-
рид, AlFs
Лlüniniünfluoslllkat п алуминиев
флуоросиликат, Ah(SiFe)a
AlumlnlumfolU f алуминиева фолия
(варак]
Alünltlünnerbütn f алуминиево дъ¬
бене, дъбене с алуминиева стипца
Лlünltlünnrisß т алуминиев грис,
зърнест алуминий
ЛlüniNlünnüß т L алуминиева от¬
ливка 2. леене на алуминий
Лlüminlünhydгid п алуминиев хид-
рид, (AlHs)x
Aluminiumhydroxyazetat п основен
алуминиев анетат, алуминиев хи-
дроксиацетат
Aluminiumhydroxid п алуминиев хи¬
дроокис, Al(OH)a
Alumlniumisopropoxid п вж. Alumi¬
nium iso propyl at
Л!uminlümitöpröpylat n алуминиев
изопропилат, [Al(OCaH,)a14
AlumiлilJm1ödId п алуминиев (три)
йодид, Alls
Лluniniünkаliunsulfаt п калиево-
алуминиев сулфат	(стипца),
KAl(SO4)2.1 2Н2О
AIümlniümkarbld п алуминиев кар¬
бид, AI4C
AlümltlümkarOonat л алуминиев кар¬
бонат, Al2(COs)2
Alümlniunkathodie / алуминиев катод
Л1ümitiümlenlsrütn f алуминиева
сплав
Лlümlnlünlithlünhydrld п литиево-
алуминиев хидрид, LiAlH4
Лlümitlümnetaphöaphat п алуминиев
метафосфат, Al(POs)s
ЛlurniniunNaphtsnat п алуминиев на-
фтенат
Лluniniunnаtriünаullat л натриево-
алуминиев сулфат (стипца),
NaAl(SO4)2.12H2O
Alünitiünnitrat п алуминиев ни¬
трат, Al(NO8)8
	ALU
ЛluminlünNltrid п алуминиев ни-
трид, AlN
аluniNiumoor'аniiмdl органоалуминиев
Alumlnlumoxyd п алуминиев окис,
Al2O3
AlumiNiunorthophosphat п алуминиев
(орто)фосфат, AlPO4
ЛlünнmJmphösphld п алуминиев фос-
фид, AlP
Лlümltiümpulver п алуминий на прах
Лluniniünralflnatiön f рафиниране
на алуминий
Alumltiumrhodanld п алуминиев ро-
данид [супфоциаииц]. Al(CNS)3
ЛlunitlumruOidiunsu1fat п алуминие¬
во- рубидиев сулфат (стипца)
RbAl(SO4)2.12H2O
Лluminlunadhllff т алуминиев шлиф
Лlunlnlünaelle f алуминиев сапун
Лlunlniunsilikat п алуминиев сили¬
кат:	1. мета-АЦБЮз^ 2. орто-
Al4(SiO4)8
Лluminiümstangen fpl алуминий на
пръчки [пръти]
Лlunltlümstrsilen т алуминиева
лента
Лlüniniümaüllat п алуминиев сул¬
фат, Al2(SO4)a
Лlumitiumaullld п алуминиев сул¬
фид, AhS8
Лluniniumtulllt п алуминиев сул¬
фит, Al2(SO3)a
Aluminiumtartrat п алуминиев тар-
тарат, Al2(C4H4O4)3
Л^1^l^ÜN^u<^1^1^alllunsulfat п алуминие¬
во- талиев сулфат. AlTl(SO4)2.12H2O
ЛlurniNlüntrirssinat п алуминиев три-
резинат
Лluminiunwalzbaгren m алуминиев
слитък
ЛlumiNlunwolle f алуминиева вата
ЛlumlNlünwtlrlsl т алуминиево кубче
Лlunltiünzäsiünsüllat п алуминиево-
цезиев сулфат, Cs(Al(SO4)2)
ЛIumlnöthsrmie f 1. апунииотернии
2. термитна заварка
al um itothern lsch алумотермичен
AlumnoHikat п алумосиликат
Alundum п алунд (чист алуминиев
окис), AI2O3
Alunit т алунит (прироЛна стипца),
KA1s|(OH)3(SO4)2]
Alu-Pulver п алуминиев прах, алу¬
миниева пудра


ALU
36
Alutieren л нагряване на железни
изделия в присъствие на прах от
алуминиево-желязна сплав, за да
се получи алуминиево покритие
Alwar^'teln т плътен варовик
Amalgam п амалгама
Amalgamation f вж. Amalgamierung
ЛmalgamauaOrenntopf т реторта за
дестилиране на живака от амалгама
AmaigamatloNstlsch т амалгаматор,
маса (улей) за амалгамиране
AmalgamatloNstrommel f барабан за
анапганираие
AmalgamationsverfahreN п амалгама-
ционеи метод
Amalgamdropzelle f електролизьор с
капещ живачен катод
Amalgamelektrode f амалгамен [амал¬
гами р а н] електрод
Amalgamifänger т амалгамоуловител,
кондензатор за живака при де¬
стилация на амалгама
Amalgam^lter л филтър за амалгама
amalgamieret амалгамирам
Amalgami'e^fatte f съд [казанче,
чаша] за амалгамиране
Amaigamiertlsch т вж, Amalgamations¬
tisch
Amalgamierung f амалгамиране
Amalgamier(uNg$)fiussigkelt f амал¬
гами раща течност, течност за амал-
гамиране
Amalganprease f преса за амалгама
A^algamreiNlger т амалгамоочисти-
тел
Amalgamtropfelektrode f капещ жива¬
чен [амалгамен] електрод
Amalgamzersetzer m клетка (а живач¬
на електролитна вана) за разла¬
гане на амалгамата
AmaliNsäure f амалинова киселина,
тетранетилалоксаитии,
СИСНД^О,	,
Amaratth п амарант (кисело азобаг-
рило)
Amarattit т амарантит, Fs2O3.2SO3.
TH2O
Amargoait т амаргозит (бентонито-
ва глина)
Amarin п амарин, 4,5-цихицро-2,4,5-
трифенипимицазоп
Amarot п амарон, тетрафенилпира-
зин, C23H2ON2
AnazonetstelN т амазонит, амазон-
ски камък (разновиЛност на ми-
проклина), K(AlSi3Oe)
Amter т 1. янтар, кехлибар 2. ам¬
. бра
AmOerex т амберекс (фактис)
AmberlU п амберлит (йонообменна
смола)
ambig двоен, двузначен
Amblygonlt т амблигонит,
Ь1Л1РО4(^ОН)
Aml^ly(^(^i^i^tpeg^^^lt т пегматит, съ¬
държащ амблигонит
AmOoO т наковалня
Amboflgssenk п ковашка щампа, щан-
Ца
Ameisenäther т мравчен етер, етил-
форми-т, етилов естер на мравче¬
ната киселина, НСООС2Н5
Ameisetmlttel п средство за борба с
мравки
Ameisensäure f мравчена киселина
НСООН	,
Amelsetsäurealdehyd т мравчен алде¬
хид, формалдехид, метанал, НСНО
Ameisensäureamld п амид на мравче¬
ната киселина, форм-мид,
HCONH2
Amerizium п америций, Am
Amethyst т аметист
unechter флуорит с виолетов цвят
Amid п амид
Amidase f амидаза (ензим)
Amidbindung f амидна връзка
amidleren -ми^р-м; аниииран
Amidierung f амидиране; аминиране
Amidin п амидин, RC(=NH)NH2
Amidlnase f амидиназа ензим
Amidinbindung / аницииова връзка
AmidiNgruppe f Виденова група
Anldolarbstoffe mpl амидни багрила
Amldogruppe f амидна група
Amldol п амид^, 2,4-цианинофеноп
Anldölettwlckler т амидолов проя¬
вител
Amldophenol п -мино^^ш,
CeH4(OH)NH-2
Amidopyrit п амидопирин, пирами-
дон, диметиланиноантиnирин,
C13H17N3O
Amidosäure f аминокиселина, амино-
карбонова киселина
Amidwachs п амиден восък
Amin п амин


37
AmiNlärtüng f втвърдяване с помощ¬
та на амини
Aminierung f амииираие
amltisch аминен
Aminoaldehyd п амииоалцехид
Aminoalkohol т аминоалкохоп (ал¬
кохол, съЛържащ амино-група)
AninöäthaNol п аниноетаиол, ета-
ноламин. H2NCH2CH2OH
5-AmiNobarbituraäüгe f 5-амииобар-
битурова киселина, урамил,
C4H5N3O3
Aminobase f първичен амин
Amlnobsnzaldehyd т анинобеизалде-
хид, HaNCeH<.CHO
Amltoben:ossäüгe f амииобензоена
киселина, HaNC4H4COOH
4-AminöOtN:ösäuгeäthyletter т етилов
естер на 4-анииобензоената кисе¬
лина, етил-4-анинобензоат; анесте¬
зии, CeHitNOa
Amltobetzol п анинобензол, фенил-
амии. анилин, CeH5NH2
Aminobetzylalkohol т аминобензил-
алкохол, анииобензипов алкохол,
C7HsNO
AminoOertsfeinsäure f аминоянтърна
[аспарагинова] киселина,
HOOC CH(NH2)CH2COOH
Amitobufan л анинобутан, бутил-
амии, C4HsNH2
Aminochinolin п аминохинопин.
NH2C#HsN
Amitoessigsäurealdshyd т аминоацет-
алдехид, H2NCH2CHO
Aminoform п аминоформ, уротропин,
хексаметилентетрамин, (CH2)4N4
Aminogalaktose f аминогалактоза, га-
лактозании, C4HiiO5NHa
Aminoglutarsaure f аминоглутарова
[глутаминова] киселина,
hoocch(nh2)ch2ch2cooh
Aminogruppe f анииогрупа, —NH2
AmitoguaNidit п амииогуаиицин,
H2NNHC((=NH)NH2
Amltoharz п аниносмопа
AminokaгOonsЙüre f анинокарбоио-
ва киселина, аминокиселина,
H2NRCOOH
AmlnokohleNwaaseratoH т амииовъгпе-
водород, амин
AmlNomalonester т естер на амино-
малоиовата киселина,
H2NCH(COOR)j
	AMI
AmiNomalonsäure f аниномалонова
киселина, NH2CH(COOH)2
Amlm)mnthaпthionotlolsäuгe f амино-
метантиоитиопова [дитиокарбами-
нова] киселина, NH2CSSH
AniNönefllatöat п карбамат (сол или
естер на карбаминовата киселина)
Aminonaphtol п анинонафтоп,
NH2C1oH4OH
Aminonitrll п аминонитрил (амино-
произвоЛно на нитрил)
Amitooxydase f аминоксидаза (ензим)
AminöphsnölsulphotsSüre / аминофе-
нолсулфонова киселина,
C4H7NO4S
Aminophenylessigsäure f аминофенил-
оцетна киселина, NHC^^C^COOH
Aminopher^e f аминофераза, транс-
аминаза (ензим)
Aminoplast т анинопл-ст
Anitöplasthaг: п еж. Amitohar:
Amitopolypeptldase f анинопопипеп-
тидаза, левции-мииоnеnтицаза (ен¬
зим)
AminöpropioNsäüre f аминопропио-
нова киселина
6-A^il^^lPüгln п 6-амииопурии, аде-
нин, CeH5Nä
Aminopyridlt п аминопиридин,
C.5H4N2
AmiNosallzylsäure f аминосалициnова
киселина, HOC4H#(NH2)COoH
Aminosäure / аминокиселина, амино-
карбонова киселина, H2NRCOOH
essentielle незаменима аминокисе¬
лина
AminosäureaNhydrld п анхидрид на
аминокиселина
Aminosäureester т естер на аминоки¬
селина
AmiNosSureoxydase f оксид-з- на ами¬
нокиселини
Aminothlazol п аминотиазоп, Ca^NiS
AmiNotoluol п амниотолуоп. толун-
дин, CH8C4H4NH2
АminotoluolsulföNsäüre f аминотопуоп-
сулфонова киселина, C7H2NO#S
;3-AmiNol.2,4-tгia:ol п 3-амиио-1l2.4-
триазол, амитрол, анинотриазоп
(хербициЛ)
Amltoxylol п амниоксилоп, ксипицви,
(СНз)2. C4H3N Н»
AmiNozlmtsäure f аминокаиепеиа ки¬
селина, H2N.C6H4CH=CHsCOOH


AMl
38
Aminozucker т амииозахар. амино-
захарид
Amitsalz п сол на амин, ам1шш сол
Ammelid п амелид, амино-сим.-три-
-зин^м, моно-мид на циануро-
вата киселина, (CN)3(NH2)2OH
Ammelit п -мелин, ди-мино-сим.-
триазинол диамид на цианурова-
та кисел ин, (CN)3(NH2)2OH
Ammon п еж, Ammonium
AmmonalauN т чермигит, (прироЛна)
амониево-алуминиева стипца,
NH4Ai(SO4)2l2H2O или
(NH4)2SO4 A 12(SO4)524H2O
Ammoniak п амоняк, NH3
AmmoniakabsorOer т амонячен абсор¬
бер
Amnonlakalaün т еж, Am^t^i^^^laun
ammoniakalisch амонячен
Ammonlakate npl амони-кати, ком¬
плексни съединения, съдържащи
групата (N.3)x
Anm0ItiаkbestäNdlgkeit / устойчивост
на (въз)действието на амоняк
Ammoniakdünger т амониев тор
Ammoniakentwickler т проявител с
амоняк
Ammoniakflüssigkeit f воден разтвор
на амоняк, нишадърен спирт
AnmotuakgewiNNüNgsverfahrsn п ме¬
тод за получаване на амоняк
AmmoNia^h^k^äl^<^iN^la&dh)Ne f амонячна
хладилна машина
Аmtпonlakkomprsssoг m амонячен ком¬
пресор
Anmonlakkottaktofet т контактна
пещ .[колона] за амонячен синтез
Ammon iakkühler т амонячен охла¬
дител
Ammoniaklösung f амонячен разтвор,
нишадърен спирт
AnnoNiаkoxydаtioN f окисление на
амоняка
A^^(^i^i^<ak^^lpeter т амониева сели¬
тра, NH4NOs
Amnoniaksalpeteraüperphosphat п смес
от суперфосфат и амониева селитра
(комбиниран минерален тор)
A^i^c^i^ii^lk^s^ttlger т амонячен сату-
ратор
AmmoNlaksoda f сода, получена по
.амонячен метод
Ammoniaksodaverfahren п амонячен ме¬
тод за получаване на сода, метод
на Солвей
Ammoniakspalter т апарат за разла¬
гане на амоняк (Ло воЛороЛ и
азот)
Ammoniakslickstofl т свързан в амо¬
няка азот
Ammoniaksuperphosphat п амонизи-
ран суперфосфат
Ammoniakaynthese f синтез на амоняк,
амонячен синтез
ЛmmotiakwäaC^eг т амонячен скру¬
бер, скрубер за улавяне на амоняка
Ammoпiakwasaer п амонячна вода
Ammonlögetsas f аноииогеиеза (обра¬
зуване на амоняк е тъканите)
Ammonium п амоний, NH4*
doppeltkohlensaueres амониев би¬
карбонат, кисел амониев карбонат,
NH4HCO3
Ammoniumalaut т еж, Ammoniak-
alaut
AmrnoItiumattinotat п амониев (мета)
антимонат, NH4SOO3
Ammon iumazetat п амониев ацетат,
CH3COONH4
A^l^<^I^^unbisulfat п амониев бисул-
фат, кисел амониев сулфат.
NH4HSO4
Ammoniumbromoplatinat л амониев
(хекса)бромоплатниат.	амониева
сол на платнноброновоцoроциата
киселина, (N^^PtBre
AmmonlümOromld п амониев бромид,
NH4Br
Ammoniumchiorat п амониев хлорат,
NH4CIO3
Ammoniumchlorld п амониев хлорид,
NH4CI
Ammonium(Clioгortannat п амониев
(хекса^лоростанат, (Nf^StCM
Ammoniumchromat п амониев хромат,
(NH4)2CrO4
rtiiimoniumdisulfid п амониев бисул-
фид, (NH4)aS2
Ammoniumdütger т амониев тор
Ammoniumformilat п амониев форми ат,
амониева сол на мравчената кисе¬
лина, HCOONH4
AmmoniumhydrogenkarOonat п амо¬
ниев бикарбонат, кисел амониев
карбонат, NH4HCO3


39
AMY
AmNonlümhydrogeNSülfid п амониев
хидросулфид, амониев бисулфид,
кисел амониев сулфид, NH4HS
Ammoniumhydroxid п амониев хидро¬
окис, NH4OH
AmnoniuгnkarbaniNat п амониев кар-
бамат, NHjCOONH4
AmmoniumkarOonat л амониев карбо¬
нат. (NH4)2CO3
AmmoNlümlnagteslünphö$phat п маг¬
незиево-амониев фосфат,
Mg(NH4)PO4
Ammotiummetavanadat л амониев ме-
таваиадат. ' NH4VO5
AmnoNiünnetawoИгanat п амониев
мет-волфрамат, (NH4)2WaO13
AmmonlümnolyOdat п амониев мо-
либдат, (NH4)2MoO4
Ammoniumnitrat п амониев нитрат,
NH4NO3
АmnoNlümo]sat л амониев олеат,
C|sH33O2(NH4)
AnmoNiunpаrаwoИrаNаt п амониев
пар-волфрамат, 5(NH4)«O12WO3.
2 Н2О
AmmotlümpcNtasuHid л амониев пе-
тосупфнд, (N^hSj
Ammoniumperdilorat д амониев пер-
хлорат, NH4CIO4
AmmotlümphosphönölyOdat п амо¬
ниев фосфомолибдат,	•
^Н4)3РО412МоО3.6Н2О
Anmoniunplkrat л амониев пикрат,
NH4OCfH2(NOa)3
Ammoпlümpolysülfld д амониев поли-
сулфид, (NH4)2Si
Ammoniumsalizylat п амониев салици-
лат, o-HoCe^COONf
Amotoпiümsuläamat п амониев сулфа-
мат, (N^^OtON.
Ammotiunsüi^at д амониев сулфат,
(NH4)2SO4
Аmmönlumsulfhydrat д еж. Ammonlum-
hydгogeNaülfid
Ammoniümsulfld п амониев сулфид,
(NH4)8S
Amnotlumthlosuläat п амониев тио-
сулфат, (NH4)2S2Oa
Ammoniumthiozyanat п амониев тио-
цианат, NH4SCN
Ammotlu^'^anjadat д амониев мета-
ваиадат. NfVOa
AmmonlumzyaNid д амониев цианид,
NH4CN
Ammonolyse f амонолиза
Ammortsalpeter п амониев нитрат, амо¬
ниева селитра, NH4NO3
AmmonsalpeterspreNgstoff т взривно
вещество на базата на амониева
селитра
AnmortфreпggeiatiNe f амониев гър¬
мящ [експлозивен) желатин
Ammonsuifatsalpeter т лойна селитра,
моитaнселитра, амониев сулфат-
нитрат
AmmorNuHatsättiger т сатуратор за
амониев сулфат
amorph аморфен
Amorphle f аморфност
/Amortisation f икон, амортизация;
погасяване
Amortisationskosten pl икон, амортиза¬
ционни разходи [разноски, отчис¬
ления]
Ampere д ампер
Amperemeter п амперметър
AmperstuNde f амперчас
Amperstundetzahler т електромер
Amperwltdutg f ампернавивка
Amphetamin д амфетамин,' бензедрин,
фенамин, 1-фенил-изопропиламин,
C#H13N
AmphlOolgeatelne npl амфиболови ска¬
ли (скалообразуващи минерали)
amphL Naphthochlnon д амфи-нафто-
хииои. иафтохииои-2,6
amphi-Stellung f а мф и- положение,
2, б-положение в нафталиново ядро
Ampholyt т амфолит, амфотерен елек¬
тролит
Ampholytselfe f амфолитен сапун
amphoter амфотерен
Amphoterie f амфотерност
Amphotroplm д знфотроnин, дихек-
саметипентетр-мии-k-мфор-т,
[(СНг),^]2.СоНм(СООН)3
Ampulle f ампула
Ampuilstglas и стъкло за ампули
AMS (Alumlnlum-MaNgan-Silizium-
Leglerung) f силикоалумонангаи
(откислителна сплав)
Amygdalin д -мигдалин (гликозиЛ
на горчивия баЛем),
C2oH2JOuNiЗH|O
Amygdalose f амн^-лоза, гентиобиоза
Amylalkohol т а милов	алкохол,
С5НПОН


AMY
Amylase f -милаза, диаст-з- (ензим)
.^^ylaretat п амилацетат, амилов
естер на оцетната киселина,
CHs(CHs)4COOC8Hu
Amylazetylem п амилацетйлен, хеп-
тин-1, еиантилицен,
CH=C(CH8)4CHS
AoNylOetzol п ам^б-нзо^ СвН6С5Нц
Amykhlorid п амилхлорид, хлорнен-
тан, C5H11CI
Amylet п амилен, пентен, С^Ню
AmykNhydrat п анилеихндрат. трет.-
анuл-лкохоп, днметилетилкарби-
нол, l-метилбут-нол•l,
(СН3)1(С2Н5)СОН
Amylester т -милов естер
п -милформиат, -милов
естер на мравчената киселина,
HCOOCjHii
^^j^lk^proat п -милк-прат, амилов
естер на капроновата киселина,
CH8(CH2)4COOC6Hii
^^^^l^lhalogeNld п -нилхапогеннд, ха-
логеипеитаи
^^^^k^rOinoi п анилkарбииоп, хек-
с-иоп-1, л-хексил алкохол
AmylmerkapltaN п -милм-рх-пт-н,
C6HitSH
Amylmethylkarbitol п амилметил-
карбинол, хептаноп•l.
СН3(СН2)4СН(ОН)СН3
AmylmethylketoN п амилметил кетон,
хепт-нои-2, СН3СО(СН2)4СН3
Amylnitrit п амипиитрит. амилов
естер на азотистата киселина,
QjHnONO
п амилоцекстрии (Лек-
стрия от нишесте)
Amyloget п амилоген, разтворима
скорбяла [нишесте]
Amylopektin п амилопектин
Amylose f амилоза
Amylozellulose / амилопектин, а-ами-
лоза
Amyfradikal п амилов радикал, ами-
лов остатък, С3Нц—
AmytvaleriaNat п -милвал-ри-н-т,
амилов естер на валериановата ки¬
селина, C4HsCOOC6Hu
c*Amy1zimtaldehyd т а-амил канелен
алдехид, l-пентип-З-фенилпропе-
нал; жасмиков алдехид,
QH6CH=^C^(C8Hu)CHO
	4Ö
I
Amyrit п амирин (тритерпен), ,
С^ОН	,
Amytal п амитал, 5-eвил-5-(3-метиn-
бутил)	барбитурив-а	кислшна,
5-етил-5-изоанилбарбитурова кисе¬
лина, ChH|sN2O3
AnaOasln п анабазин (алкалоиЛ от
Anabasis aphylla), С1ОНМ№
AnaOasinaulfat п анабазинсулфвт
(инсектициЛ)
anaerob анаеробен, развиващ се без
въздушен кислород
Anaerobier т анаероб, анаеробен ми¬
кроорганизъм
fakultativer факултативен анае-
роб
obligater облигатен -н-ероб
Aiagi^bet т анаглифен (стерео-
възпроизвежЛане на снимка от
Лва. цвята — червен и зелен)
Analeptikum п ан-лептик (успокоя¬
ващо среЛство)
Analgetikum л аналгетик (болкоус-
покояващо среЛство)
analgetisch аналгетичен, успокояващ
болките
Atalglt п аналгин (аналгетик),
CiijHoAN.iSNa.HaO
Analysator т анализатор
Analyse f анализ
chemische химичен анализ
organische органичен анализ, ана¬
лиз на органични съединения
Analysenbefund т резултат от анализ
AtalyseNfehler m грешка на анализа,
аналитична грешка
ANaiysengerät п уред за анализи
ANalysengewichte npl комплект анали¬
тични теглилки
atalysetreit чист за анализ
AnalyseNverfahreN п аналитичен метод
Analysenwaage f аналитична везна
analysieren анализирам
Analytiker т аналитик
analytisch аналитичен
Analogon л аналог
АtaN<usäthsг т ананасова есенция,
етилбутират, етилов естер на мас¬
лената киселина, С3Н?СООС2Н8
Anapait т анапаит, танамит,
Ca2FsP2Oв.4H2O
Ataphorese f анафореза
Anästhesie f анестезия, безчувстве¬
ност, упойка


41
ANG
Amastheslt п анестезии, етил^-амино-
бензоат, етилов естер на 4-амиио-
беизоен-та киселина (локален ане-
стетик), NHiCe^COOCaHs
Anästhetikum п анестетик (анести-
зиращо среЛство)
Atastignat л -н-стигмат
Anatas т -н-таз (октаеЛрит); тита-
нов двуокис, TIO2
Anatoxin п -натоксин
Aiätzutg f повърхностно разяждане
[байцване, ецване]
Aiauxlt т аноксит (близък с каолин-
нита), ^AUSiOs
anOacken 1. запичам 2. загарям, за¬
лепвам при печенето
Anblasen п L аадухв-не, започване
на духането 2. припояване [за¬
лепяне] към стъклено изделие
atOrachsn изкърпвам кожухарски
кожи	.
AtbreNtet п L загаряне; спич-не 2.
преждевременна вулканизация,
скорчинг
AnOretnungsschutzmittel л средство
против преждевременна вулкани¬
зация
Atdalualt • т -ндалузит, Al2P3.SIO2
andOcken сгъстявам, концентрирам
чрез изваряване
Atdradit т -ндр-дит (виЛ гранат),
C3SFs2(SIO4)8
Androsteron и андро^-рон, андроста-
ноп-(За)-ои-(17)	(мъжки	полов
хормон), CooH8002
Andrückvorrichtung f притискащо
устройство, притискан
Anelektrolyt т иеепехтропит
Anellierung f ан-лир-не (концентра¬
ция на шестчленни пръстени в
орто- положение)
Aneroidbarometer л аиероид, анерои-
ден барометър -
Anethol л ан-гол, анисово масло,
CHsOCsH4CH=CHCH3
Aneurin л аневрин, тиамин, витамин
Bi, Ci2Hi7CIN4OS
AteurlNprötsid н к-рбоксил-за (ен¬
зим)
anfahren, n sIns Anlage пускам в дей¬
ствие съоръжение [завод]
Anfahrstrom т пусков ток
Anfall т добив, образуване, натруп¬
ване (преЛимно на отпаЛъчен или.
вреЛен проЛукт)
Atfatgsdruck т начално налягане,
начален натиск
AnfangsfeuCitigkeit f начална влаж¬
ност
ANfangsharze npl начални смоли, ре-
золи (разтворими и разтопими*
Atfatgskaliber л начален калибър«
(в прокатното произвоЛство)
Anfangakonzentratlon f начална кон¬
центрация
ANfangsmlscheN л предварително смес¬
ване
Anfangstchlacke f първична шлака,.
[сгурия]
ANfangsschwsfsl т изходна [начална],
сяра, начално съдържание на сяра.
AnfangssiedepuNkt т начална темпе¬
ратура на кипене
Atfangstemperatur f начална темпе¬
ратура
AnfangsvolümeN п начален [изходен}!
обем
Anfangswert п начална стойност
AnfatgswirküNg f начално действие
AnfangszüsammeNaetzung f начален
[изходен] състав
Anfangszustand т изходно [начално}
състояние
Anfärben п 1. обагрям (леко) 2. грун¬
дирам 3. задъбвам
atfsuchtet навлажнявам, овлажня¬
вам; намокрям	'
Anfeuchter т овл-жнитеп
AnfeuChtung f н-влажняване, овлаж¬
няване; намокряне; накисване (на-
кожи)
atfeüsrn р-згрявам; разпалвам, раз¬
гарям
Anflug т тънък слой прах или влага,
върху твърда повърхност
Anfraß т корозия, разяждане
anfresseN кородйрам, разяждам (напр,
футе ровка)
Anfressung f 1. разяждане, хор оди¬
ране 2. корозия, разяждане
Anfrlschfeuer п редукционен пла¬
мък
ANärIschoäsN т редукционна пещ
an^llen пълня, напълвам; зареждам.
АtfUlltrlchtsr т фуния за nъnиеие•
angellerem започвам да желирам


ANG
42
Angeiikasäure f ангел икона киселина,
цис-2-метилбутен-2-ова киселина,
a.ß-цис-динeтилaкриnова кисели¬
на, CH3CH=^C(CHs)COOH
atgsrOst задъбвам
AtgerOfieckeN mpl петна от з-дъбване
Angleslt п англезит, POSO4
Angreifbarkeit f 1. способност да се
поддава на въздействие 2. разяж-
цаеност. разруш-мост
-atgrelfeN въздействувам, разруша¬
вам при корозия
Angriff т въздействие; корозия, раз¬
рушение, разяждане
Atgrlffsmlttel п атакуващ агент
Angriffswert т показател [индикатор]
на корозията
Atguß т 1. леяк 2. мъртва глава
Angußausstoßer т изхвърг-ч на от¬
ливката
Atgüßaüswerfeгstlft т вж, Angußaus¬
stoßer
ANgufhauptkanai m главен леяков
канал; цеитраnеи леяк
Atgußkegel т леяк; леяков конус,
леяково стъбло
AngufOoffNutg f отвор на леяка
ANgußverteller т леяков разпредели¬
тел; разклонен лея«
Angußzapfet-Trentvorrichtung f при¬
способление за отделяне на ший¬
ката на nеика
Anhaftung f адхезия; прилепване
Anhaltspunkt т опорна точка
Anhängen п eines Ofens пускане на
пещ
AnheOevorrldltütg f подемно устрой¬
ство, подемник; асансьор
Anheizdauer f време •[продължител¬
ност] на подгряването (разгрява-
нето]	-
-aNhelzen запалвам; нагрявам, разгря-
в-м
Anhelzkoks m кокс за разгряване
ANhelztemperatur ■/ температура на
р-згряване
.ANhelz^eit f продължителност на раз¬
триването [подгряването, затопля¬
нето]
ArNhydrid п анхидрид
gemischtes смесен анхидрид
Inneres вътрешен • анхидрид
Intramolekulares еж, Anhydrid,
Inneres
anhydrieret вж, anhydrislereN
anhydrisch безводен
athydrlsieren n I. обезводнявам 2.
анхицризиран, превръщам в ан¬
хидрид или анхидросъединение
Anhydrisierung f L обезводняване 2.
анхидризиране, превръщане в ан¬
хидрид или анхидросъединение
Anhydrlslerutgsmittel п обезводнява¬
що [водоотнемащо] средство
Anhydrit т анхидрит, естествен без¬
воден калциев сулфат, CaSO4
AthydritbiNder т -нхидридно свърз¬
ващо вещество
Anhydrltzement т -нхидридов цимент
Athydrobase f анхидрооснова
AthydгoOoornaIdehydaniiln п анхидро-
форманилин, хексахидро- 1,3,5-три-
фенил-сим.-три-зии
Athydrosäure f анхидрокиселина
Anhydrosulfid п анхидрид, в който
кислородът е заместен със сяра
Anhydrotropan п -нхидротроп-н, тро-
пидин, тропен, CsH^N
Athydroverbitdung / аихицросъеци-
иеиие
Anhydrozucker т анхидрозахар
Anil п анил, Шифова б-з-,
RCH=NCsHs
Atllid п анилид, N-ацилно производ¬
но на -нилин-
AnIIIn п анилин, амииобензол. фенил-
амин, Cs^Nf
o-AniliNoOetzoe$äüre f о-аиипиибензое-
на [N-фeнилaитранипова] киселина,-
цифеииламиикарбоиов- киселина-2,
CsHjNHCf^COOH
Anilinchlorhydrat т -нилинхидрохло-
рид, анилинова сол, CsH5NHaHCl
Atilindrück т анилинов печат, ани¬
линова щампа
Anilinfarben fpl анилинови бон
Atiilnhar: п -анилинформалдехидна
смола *
AniliNhydrochlorid п еж, AnHinchlor-
hydrat
Atliltöl п анилиново масло, анилин,
C,H5NH2
Anilinpunkt т анилинова точка (кри¬
тична температура на разтваряне
в анилин)
Atlilnaal: п анилинова сол, анилин-
хидрохлорид
ANlllN^schwarz п анилиново черно


43
ANL
Anilitsulföttäuгe f -нилинсулфонова
[амииобензолсулфонов-, сулфани-
лова] киселина,
H2NCeH4SO3HO.5H2O
AtlliNverfahrst п метод за селектив¬
но пречистване (на масла) с ани¬
лин
Atllol п анилол (смес от анилин и
cnupm. използувана като прибавка
за повишаване октановото число
на бензин)
Аnllsuföaauгe f -нилсулфонова кисе¬
лина, CfH5N=CHR5OtH
aпinaLiitch • животински, от животин¬
ски произход
anlmpfen присаждам; поставям кри¬
сталче в наситен разтвор
Anion п анион
aNioNaktiv аииоио-kтивеи
AnioNetaustausch т обмен на -ниони
Anlotetaustauscher т -ниоиеи обмен-
ник, анионообменящо вещество
ANiöteNaustauacheг^ilter п аииоиооб-
меиеи [анионов] филтър
ANlöteNkettenpölimerIsatIön / анионн-
верижна полимериз-ция
Aniötetaei^e f анионов сапун
AiloNit п анионит
ANionltfilter п анионов филтър
Anionkapillaraktivität f анионна ка¬
пилярна активност
-нюпокор анионотропен
Anlonotrople / анионотропия (тау-
томерия, преЛизвикана от при-
Лвижването на заместител на анио-
на)
Anisaldehyd т анисалдехид, анисов
алдехид, мeтoкснбенз-лцехид.
H3COCsH4CHO
Anisalkohol т анисаnкохоn, анисов
алкохол, 4-метоксибеизил алкохол,
CgHioOa
Anisidin п анизидин, ^токси-нилин,
NH2CsH4OCHa
AnlsketoN п анисов кетон, метоксифе-
нилкетон, (CH3OCsH4)2CO
Anisol п -низол, метилфенилетер,
метилоксибензол, С3Н5ОСН3
Anisol п анасоново масло, анетол,
CH3OCsH4CH=CHCH8
Anisometrisch аиизометричеи (нееЛно-
нороЛен в три взаимноперпенЛи-
кулярни посоки)
anisotrop анизотропеи, нееднороден
Anisotropie f анизотропия
Atlssäure f анисова [4-метоксибензое-
на] киселина, CH3OCSH4COOH
atksimet покълвам; пораствам
Anksr т -нкер, котва, съединителен
болт, съединителна скоба; желязн-
връзка
AnkerOolzen т -нкерен [фундаментен]
болт
Aikerit т -нкерит, желязосъдържащ
доломит, Ca(MgtFs) (СО3)2
Ankerplatte f анкерна [фундаментна]
плоча
Ankerrohr п анкерна [свързваща, ук¬
репваща] тръба
Ankerrührer т анкерна (U-виЛна)
бърк-чк-
притискам; стискам; за¬
щипвам
Atklemmrlihrer т допълнително за¬
крепващ- се бърк-чк-
ankochsn п започвам да варя; запар¬
вам
Anködern п борба (с вредители) с по¬
мощта на примамки
atkohiet карбонизирам, овъглявам;
навъгл(ерод) явам
ANkonmsN п, der Küpe проявяване на
кюповото багрило
Ankracken п лек [непълен, частичен]
крекинг
Anlage f 1. устройство, уредба, ин¬
сталация, съоръжение 2. пред¬
приятие, завод
~ halOtechNlsche полупромишпена
[полузаводска, пилотна] инстала¬
ция
atl agert присъединявам ; натрупвам
Anlagerung f 1. присъединяване 2.
напластяване, наслояване 3. на¬
растване (на кристали)
AnlagsruNgsfähigksit f способност за
присъединяване
AtlagsruNgsprodukt п продукт на
присъединяване
ANlagsrungsrsaktion f реакция на при¬
съединяване, притъкмителна реак¬
ция
Atlagsrutgaverbindutg / притъкми-
телно съединение
Anlaß т 1. пускане в ход 2. втичане,
влизане; впускане	-
atlassen отвръщам, отпущам, оме¬
котявам (стомана)


ANL
44
AtlaßfarOs f цвят на отвръщане, бя¬
гащ цвят (при отвръщане)
Atlaßhaht т пусков кран
Atiaßhärts f твърдост след отвръща¬
не (на стомана); способност на
стоманата да запазва режещите си
свойства при нагряване до червено
Atlaßhärtütg f закаляване с послед¬
ващо отвръщане, подобряване (на
стомана)
ANlaßnittsl п среда за отвръщане
(на стомана)
Anlaßofen т пещ за отвръщане [от-
гряване]
Anlaßsorbit т сорбит на отвръщане
(на стомана)
Anlaßsprödigkeit f крехкост на отвръ¬
щане
Anlaßtemperatur f температура на
отвръщане
Ailaßtroostit т троостит на отвръща¬
не
Anlaßventil п пусков вентил
Anlaßwert т пускова стойност
Anlauf т 1. засилване, ускоряване,
добиване на скорост 2. потъмня¬
ване, помътняване, загубване на
блясък- 3. начало (на Лвижение,
на работа); пускане в ход 4. на¬
леп
Anlaufen п 1. проявяване на цвета
при колоидно оцветяване (на стък¬
ло) 2. помътняване 3. образуване
на окисна корица
Anlauffarbe f 1. термочувствитеnио
[терноиндикаторно] оцветяване 2.
цвят на стъкло след (термично)
проявяване
Anlauffarben fpl променливи повърх¬
ностни цветове (при охлажЛане
на метали)
Aniaüäschlcht / окисна корица, оки-
сен слой
Anlaufzeit f време за засилване;
време за набиране на обороти
ANlockstoff т примамващо вещество,
-тракт-нт
atlöten припоявам, споявам, запоя¬
вам
anmachsn разбърквам, размесвам (ци¬
мент)
Anmachwasser п вода за разбъркване
[размесване]
AnmaisChei п получаване на каша
[пулп]
Annalith т аналит (разновиЛност
на гипсобетона)
aniässet овлажнявам, умокрям
aiiippsli наставям [удължавам] еле¬
ктрод
-nodal аноден
Anode f анод
~ unlösliche неразтворим анод
Anodenabfail т аноден остатък, ано¬
ден скрап
Anodenaufhangsr т брана за аноди
Anodenauflösung f анодно разтваряне
ANodenausOeute / токов добив на
анода
Anodenbatterie f аноден акумулатор;
анодна батерия
AnodenbelastuNg f натоварване на-
анода; разсейваща мощност на
анода
ANodsiOlsch п аноден лист
Aiodeisffskt т аноден ефект
Aiodenfall т падение [пад, пониже¬
ние] на анодното напрежение
Anodeifiachs f 1. анодна повърхност
2. площ на анода
Anödenf]lüaslgkeit f -нолнт, анодна
течност
ANodenform f форма на анода
Aiodengas п аноден газ; газ, отделящ
се на анода
Anodengießmaschins f машина за от¬
ливане на аноди
Anoctenhaltsr т анододър жател
ANodsnkohle f аноден въглен
Atodenkupfer п анодна мед
Anodenlauge f 1. -нолит 2, анодна
основа
AnodeNlösung f анолит, аноден раз¬
твор
AtodetNickel п аноден никел
ANodenoberfiache f анодна повърхност
Anodenohr п ухо на анода
ANodenpsrlode f аноден период
Atodenpooential п аноден потенциал
Anodetraum т анодно пространство
AnodenreaktloN f анодна реакция
ANodeirsste mpl анодни остатъци
Anodensammler т анодна акумула¬
торна батерия
Anodeischicht f аноден слой
ANodstsChlamm т анодна тиня, ано¬
ден шлам


45
Anodetspannutg f анодно напрежение
AnodeNstrahlsn mpl анодни лъчи
Anodenstrom т аноден ток
ÄNodenstromdichte f анодна плътност
на ток-
AnödenüOsrspanNung f анодно свръх¬
напрежение
AtodsNüngebüng f анодно простран¬
ство
Anodetzahl f брой на анодите
Anodleren п аноди р а не
anodisch аноден
Anol л пара)пропенипфеиоп,
CH3.CH=c-HcaH4OH
Anolyt т аиопит
Anomalie f аномалия
Anordnung f 1. разположение; раз¬
пределение 2. устройство
anorganisch неорганичен
Anorthokias т -нортокл-з,
(NaKMAiSbOe]
Atorthit(lt) т -нортит(ит), калциев
фелдшпат CaAhSiaOg
Anpassungsfähigkeit f приспособяе-
мост, способност да се приспособя¬
ва
AnpatsuNganÖglIdlksit f възможност
за н-гл-сяне [настройване]
anpreasst запресовам, притискам
Anpreßwalze f притискащ валяк
aiquslisN 1. набъбвам; подпухв-м
2. накисвам (напр. семена)
Anrsgskristall т зародишен [възбуж¬
дащ кристализация] кристал
Anreger т активатор
Anregung f L възбуждане 2. активи¬
ране
AirsguNgspotential п възбудителен
потенциал
AnrsgungstpatnüNg f възбудително
напрежение
Anrsgungazustatd т възбудено състоя¬
ние
airsiOst п 1. разбърквам, стривам
(бои) 2. получавам във вид на
паста
апrslchsrn 1. обогатявам 2. концен¬
трирам
Anreicherung f I. обогатяване 2. кон¬
центриране 3. класификация; сор¬
тиране
^OmagHeHs^e мокро-магнитно
обогатяване
	ANS
Anreichsrutgaäähigkeit f обогатителна
способност
Anгeichsrungtgrad т степен на обо¬
гатяване или концентриране
ANГsichsгütgamögliChkeit f възможност
за обогатяване
Airsichsrungsprodukt п концентрат,
продукт от обогатяване
ANreichsrutgsvorgang т процес на
обогатяване [натрупване]
anr^östet започвам да пържа (руЛа)
atrührst п замесвам, разбърквам,
забърквам
Atrührmaschlne f месилна машина,
месачка, бъркачк-
atsanmeln (sich) натрупвам (се), съ¬
бирам (се)
Ansatz т 1. наставка 2. издатина, из¬
пъкналост; перваз 3. приварен
[наварен] материал, налеп; накип
(в котел) 4. изходна смес 5. започ¬
ване; изходно начало
Ansatzbad п зареждаща се багрилна
баня
Ansat:ritg т фланец
Aisatzrohr п къса (съединителна)
тръба; наставка
atsäusrn L подкисляв-м 2. заквас-
вам
ansaugSN засмуквам, всмуквам
Ansaugkopf т смукателна [засмуква¬
ща] глава
Atsaugkrümmsr т засмукваща тръ¬
бичка [кривка], засмукващо ко¬
ляно
Ansaugluft f засмук-н въздух
AnsaügöffnüNg f смукателен отвор
Ansaugpumpe f вакуумпомпа
Ansaugrohr п смукателна тръба
Aisaugventll л смукателен вентил
AnsaverblNduig f -нса-съединение
(циклично, с вътрешен въглеро-
Лен мост)
ANschafäütgskosteN pl 1. набавим раз¬
ходи 2. стойност на полуфабри¬
кат-
ANsChäre f основа (на тъкан)
Anschärfungsmittei л подсилващо сред¬
ство
AnsChliff т -ншлиф (полиран в еЛна
плоскост образец на минерал)
Ansclhlüllarm т съединителен ръкав,
съединително коляно


ANS
46
Atsch lußleltuig / съединителен тръбо¬
провод
Aisd^luOstück n съединителна тръба;
фитинг
Anschluflstut:en т съединителен щу¬
цер, къс- съединителна тръба
anschmslzsn приварявам, припойвам;
запоявам
AnschmelzeN п der Probe приваряване
на (метална) проба (към чугу¬
нена плоча)
AnsChnitt т L питателен (захранващ]
отвор в леярска форма, —як 2.
делителна повърхност (линия] на
леярска форма 3. отваряне на леяр¬
ска форма 4. надрез; врязван*
atschrägen правя откоси ■ (на пещ);
скосявам
Anschuß т внезапно отделяне на
кристали, бързо протичаща кри¬
стализация
Ansdhwänzst п промиване остатъците
от производството на бира (във
филтрувалния съЛ)
Ansdhwelf т вж. Ats^äre
atschwsiOsn приварявам, заварявам
(метал)
Anschweifüng f набъбване, раздуване,
бухване
ANSerin п аисерии. Ма-бетааланил)
хистиции, Н-р-аминопропионил-!-
нетипхистидии (ЛипептиЛ),
CioH МО, N4
ensetzen L приготовлявам (напр.
разтвор) 2. утаявам (се), слягам,
упяган; отлагам (се)
Anspannung f напрягане; разтягане
Anspringen n L начален момент на
движение 2. пускане (на Лвига-
тел) в ход; ускоряване хода (напр.
на Лвигател)
~ der Reaktion ускоряване на реак¬
ция
ANspriNgts1mperatür f начална точка
на екзотермичното повишение на
температурата
anstecket заразявам, инфектирам «
ANsteckungsfähigkeit f з-р-зитепн-
способност, з-разност на микроор¬
ганизъм
Ansteckungsgefahr f опасност от зара¬
зяване
atateIgsN повишавам, покачвам
anstsiien заквасв-м с дрожди
Anstelibottich т каца [резервоар] за>
закв-сване с дрожди
Anstellhefe f дрожди за з-кв-св-не
Anstelisausr т изходна з-кваска
Aistellwürze f първоначална [нефер¬
ментирал-] шира (мъст]
Anstrich т 1. боядисване; оцветяване-
2. лаково или цветно покритие
AnstrlchaufOau т L многослойно ла¬
ково покритие; строеж на лаково
покритие 2. начин за нанасяне на
лаково покритие, начин за покри¬
ване с лакова боя
Aistrichemulsion f 1, емулсия за боя¬
дисване 2. емулгирана боя
Anstrichfarbe f покривна боя
fungizide покривна боя с фунги-
цидни свойства
Insektizide покривна боя с инсек-
тицидни свойства
Anstrlchfshlsr т дефект при боядис¬
ването
Anstrichmittel п средство за боядис¬
ване
ANstrichschadsn т повреди [загуби}
при боядисването *
Aistrichverfahrsn п метод на боядис¬
ване
atatückst, slns Elektrode наставям,
[удължавам] електрод
Aisud т изваряване на вълната пре¬
ди боядисване
Ansudbad п вана [баня] за изваря¬
ване
Antabus п -нтабус, бис-диетилтиокар-
бамилцисулфиц. тетраетиnтиурам(
дисулфид (среЛство за отвикване
от употребата на алкохол)
l(C2Hs)2NC5S]2
Aitazid п антацид (вещество, не¬
утрализиращо киселини)
antslgsi замесвам на тесто; пригот¬
вям паста
Anteighiiftmittsi л спомагателно сред¬
ство за приготвяне на тесто [паста}!
Anteil т L част; процент; съдържа¬
ние 2. компонент, съставна част;,
фракция
des Füllstoffes In der Mischung съ¬
държание на пълнителя в сместа
höhsrsledstder по-високо кипяща
фракция [съставна част]
Antelizahl f доброкачествеиност(нап/>
процентно съЛържание на Лъбил


47
ните otn сбора на Лъбилните и
неЛъбилните вещества)
Antels^s^äurs f мастна киселина с
разклонена верига,
RCH(CHs)(CH2)/i COOH
Antheinitthlkün п аитихелминтио
[противоглистно] средство
anthelm intisch антихепминтен. про-
тивоглист-н, глистогонен
Anthosln л антозин (червено ба¬
грило)
Anthozyan п антоциан (растително
багрило)
Anthrachliot п -итрахиион, ^ф-нил-
кетон, СцНвОг
AtthгachlNolakridön п -нтрахинона-
кридон, фталоил-кридон,
C*H<(CO)2=CiH2(CO)(NH)CiH4
AnthrachillönOei:snfarOstoäfs mpl ан-
трахинонови байцващи багрила
ANthrashiNlölldlspsrsiöNlsfarOatöäfe mpl
-нтр-хинонови дисперсионни баг¬
рила
AnthrachlioifarOstoff т антр-хино-
ново багрило
AtthгachitönkarOoisäure f аитрахииои-
^Ю-к-рбонова кис-лина, Ci5H8O4
AnthrachiiiotkipenfarOstoffe mpl ан-
трахинонови кюпни багрила
AithrachlNöisulfoпsäüre / антрахинон-
сулфонова киселина, CUH7O2SO9H
AithrashlNoNpyrazln п антрахинонпи-
р-зин, фт-nиnхииоксалии,
C!sH8N2O2
Atthrachryaazli п-итр-хризации, ан-
тр-хризон, 1,3,5,7-тетрахидрокси-
антрахинон
AnthrachrysoN п вж. Antrashrysazln
AnthraehydrodhinoN п антрахидрохи-
нон, Ci4Hio(OH)2
AithrallaviNsäüгs / -нтрафлавинова
кис-лина, 2,6(дихидроксиаитрахи(
нон-9,10, Ci4H9O4
Anthragailoi п -нтраг-пол, 1,2,3-три-
хидроксиантрахинон-3,10, C14H9O5
Anthralaifaгbatöffs mpl антр-п-нови
багрила
Anthranii п антрамин, аитрип-нин,
C14H11N
Ait^ranil п -нтр-нил, C7H5NO
Anthranilsaure f антранилова [о-ами-
иоб-изо-иа] киселина,
H2NCeH4COOH
	ANT
Anthranol п антрано.л, 9-хидрокси*
-нтрац-н, C14H10O
Anthrapurpurin п -нтр-пурпурин,.
изопурпурин, 1,2,7-трихидрокси-
антр-хинон-9, 10, Ci4H9Os
Aithrarüfli п -нтраруфин,	1,5-ди-
хидроксиактрахинон*9,10,
C14H4O2(OH)2
ANthrasol п -итразоn (безцветен ка¬
тран)
ANthratöläarbstoffe mpl -нтр-золов»
багрила
Anthrazen п антрацен, C14H
to
ANthrazsNchroniatfarbstoffe mpl антра-
ц-нови хроматни багрила
ANthrazeNchromfarbstoffs mpl хроман-
траценови багрила
Aithrazenfarbstoffe mpl антраценовю
б-грил-
Aithrazsnhexahydrid п аитр-ценх-кс--
хидрид, х-ксахидрид-нтр-цен
ANthrazsiol п аитраuеиово масло
Anthrazenrelhe f хомоложен р-д на-
-нтр-ц-на
Anthrazit т антрацит
ANthra:itgгua т антрацитен ситнеж
Anthrazltataüb т антрацитен прах
Anthrol п антрол, 1- или 2-хидрокси-.
антрацен, СцИ^
Anthron п -нтрон. 9,10-дихидро-9-
к-тоантр-цеи, CMH10O
ANtlallerglkum п противоалергично
средство
AntlaOsetzmittei п противоутайващо
[антиседимеитациоино] средство
Antiaquazemett л водоустойчив ци¬
мент
Antibiotikum п антибиотик
antibiotisch антибнотич-н
Antichlor п антихлор, натриев тио-.
сулфат, Na2S2O3
Antidiabetikum л противодиабетично
средство
Aitldiarrhöikun п антициароик. ср-д-
ство против диария
Aitldiazotat л антидиазотат, изодиа-
зот-т, RN=NOMsl
AitidiazoverOindutg f -нтидиазосъ--
динение
Antidot п антидот, противоотрова
ANtldröhnmittel п звукоизолационно
[противошумно] средство
Antlsmetikum п ср-дство^против по¬
връщане	~


ANT
48
Antlsnzym л антиензим
Antiepileptikum п средство против
епил-псия
Antifebrin л антиф-брин, ацетанипиц.
CiH5NHCOCH3
ANtifsrmeit л антифернент. антиен-
зим
AitiflsOcnnlttsl л антипиретик, сред¬
ство против температура
AttifouliigaNstrich т боядисване на
подводната част на плавателен съд
(против обрасване)
AntifouliNgfarbe f боя против обрас-
ване (за бояЛисване на поЛвоЛната
част на плавателни съЛове)
■AntifrlktioiametaП п —^фрикционен
метал, сплав за заливане на ла¬
гери
Antlrrostmittsi п антифриз, противо-
замръзващо средство
AttifroatzuaaU т добавка против за¬
мръзване (понижаваща точката
на замръзване)
AntigsfrlsrlösuNg f —замръзващ раз¬
твор, антифриз
Antigsfrlemittsl л еж. Antlfrostmit-
Aitigsi л антиген
ANtihaütnittel п средство против об¬
разуване на твърда, корица върху
боят- (при стоене)
ANtlhistamlnikum п антихистаминово
средство
Antlbormot л анти хормон, противо-
хормон
Antihypertonikum п противохиперто-
нично [хипотензивно] средство
AitihypötOnikum л противохипото-
ннчно (хнперт-нзивно] средство
Antikаtаiyааtor т анти катализатор
(инхибитор)
Antikatode f -нтикатод
Antlksssetsteinmittsl л аитииакипин.
средство против котлен камък
,-ntikstogsn антик-тог—
Antiklöpfnittsl п противодетон-цион-
но средство (увеличаващо окта¬
новото число на течни горива),
антид-тонатор
ANtikiöpfnIttsl:üsai: т противодето-
иациоина прибавка (увеличаваща
октановото число на течни го¬
рива), антидетонатор
Attikiopfwlrkuig I противодетона-
ционно действие
Antiköagülaia п еж. Antikoagulant
Antikoagulant л L аитико-гулаит,
аитнвит-мнн К, противокоагулира-
що средство 2, стабилизатор на дис¬
персии
AntikoaguiatioNssIget&chaft / устой¬
чивост (стабилност] на коагулация,
антикоагулационно свойство
antikonzeptionell противозачатъчен
Antlkonzlplsts л противозачатъчно
средство
Antikörper т nротивотиnо, антитяло
ANtikorrösionsnittsl л антикорозион¬
но средство
Antimon п антимон, SO
AntlmonaOstrlch т антимонова шлака
Antlmoi^t л антимонат, сол на анти¬
моновата киселина: 1. мета—MSOO
2. орто — MjSbO« 3. пиро —
M4SO3O7
AntimonOisI и твърдо олово, антимо-
но-оловна сплав
AttImönOieiOiende f буланжерит,
PO5SO4S11
ANtimoibleNde f кермезит, пиростиб-
иит. SOjS^O
AntInötO1üts f бяла антимонова руда,
валентинит, SO2O3
A^^lm^n^u^tsr f „антимоново масло“,
антимонов три хлорид, SOCI3
Antlmonsiektrode f антимонов елек¬
трод
AntlmoNera л вж. AntlmoNOlside
Aittimoifahlen п тетраедрит
Antimonglas л антимоново стъкло,
стъкловиден антимонов триокис,
SbzO3
AntimoNhydroxld п антимонов хидро¬
окис, антимониста киселина:	1.
мета — HSOOz 2, орто — H3SbÜ3
AitImonigsäuгsaNhydгld л анхидрид
на аитимонист-т- киселина, анти¬
монов триокис, SO2O3
Antlmonld л съедин-ние на антимона
с метали
AntimonH л аитимоиит, сол на анти-
моиистата кис-лина:	1. мета —
MSOO3 2. орто — M3SOO3 3. пиро —
M4SO3O6
ANtlmoiit т антимонит, стибкит, ан¬
тимонов блясък (минерал) Sb3Sa

49
ANT
AitliNotNietahydroxId п мет-антимо-
ниста киселина, HSOOa
antimotorgaNitdh органо-нтиноиов
ANtimoiorthohydroxid п ортоаитино-
ниста кис-лина, H3SOO3
Antimonoxid п (дву)аитинонов три¬
окис, Sb2O3
AntimonoxyChlorid п антимонов оксн-
хлорнд, антимонилхлорид, SOOCl
Antimönöxysliläid п антимонов окси-
сулфид, 2SO2Oa.Sb2Sa
Aitinoipsitaäiüörid п антимонов пе-
тофлуорид, SOFs
Aitlnotpentasüifld п (цву)антиноиов
п-тосулфид, SO2S5
AntImonpSNt(a)oxId п (дву)антимонов
петоокис, Sb2O6
Antlmona&ürs f антимонена кисели¬
на: 1. мета — HSOO3 2. орто —
H3SOO4 3. пиро — H4SO2O1
Antlmonsaureanhydrld л анхидрид на
антимонен-та кис-лина, (дву)ан-
тимонов п-тоокис, SO2Os
AntImönsliOerbletds f пираргирит,
3 Ag2S. Sb2S3
Antinöisülfat п антимонов сулфат,
Sb2(SO4)8
Attimoisuläid п антимонов сулфид:
1. SO2S3 2. SO2S5
AitimoNtrlbromld п антимонов три-
бромид, SOBr3
Aitlmöntriöxid п (цву)аитимонов три¬
окис, SO2O3
Antimonwasaerstoff т антимоиоводо-
род, стибин, SOH3
Antlmonyl п аитинонип (еЛновалент-
на група), (SOO)+
AntlmonylChlorld п аитиноиилхлориц,
антимонов оксихлорид, (SOO)Cl
AitinöNyituläat п антимонилсулфат,
антимонов оксисулф-т, (SOO)2SO4
Antimykotikum п антимикотично сред¬
ство (против гъбички)
Aitlneürai2ikün п противон-вр-пгпч(
но средство
AitiNSütriiO п яЛр. -нтин-утрино
ANtineütron п антинеутрон
Antioxydans п вж. Antioxydationsmittel
Antioxydant m -ж.Ant ioxydalionsmittel
Attloxydatlonakataiyae f -нтиокиспи-
телна кат-лиза, инхибиране [за¬
бавян-] на окислението
Antioxydatiotamittsi п 1. средство
против окисление, аитиоксицант,
противоокиспнт-л. антиокислител,
2. противостарител (за каучук)
Attioxydatiotszusat: m антиокисли¬
тел на прибавка
Antioxygen п вж. Antioxydationsmittel
Antiozonant т антиозонатор (защит¬
но среЛство срещу Лействието на
озон)
Aitipella2гavltanii п антип-ларги-
чен витамин, витамин PP, амид на
никотиновата киселина, никотин-
амид, ß-C^NCONH
Antipoden mpl антиподи
optische оптически антиподи (кои¬
то имат различен знак на въртене
на поляризационната плоскост)
Aitlproton п яЛр. антипротон
Antlpyretlkün п -нтипир-тик (веще¬
ство, понижаващо температу¬
рата)
Attipyrin п антипирин, I,5-циметип-
2-фeнилпиразопон-З, CiiHgONg
ANtIreduktiotsnittel п антиредукциои-
но средство
Antirheumatikum п противоревматич¬
но средство
ANtiadlaшnmittsl п средство против
пеиеие
Antiseptikum п антис-птик, дезин¬
фекционно [обеззаразяващо] сред¬
ство
antiseptisch антис-птичен, дезинфек¬
ционен
antiskorbutisch противоскорбутен
Aitltterlllitätsvitanin п противосте-
рил-н витамин, -нтистерилен вита¬
мин, витамин Е,	а-токоф^рол,
C2bH50O2
Antiteilchen п яЛр. -нти^астица
antltstanisch -нтит-таничен, противо-
т-т-нич-н
Antithrombin п антитромбин (среЛ¬
ство против съсирване на кръвта)
Antitoxin п антитоксин
AttItuOsrkuiöae!lnittsl п противоту¬
беркулозно средство
AntIvitanlN п -н^вит-мин, антаго¬
нист на витамин
Antlwelnsäure f -нтивин-на [м-зо-ви-
—-, ms-винена] киселина, C4HeOs
Aitiwuchsstoff т противорастежно
вещество
Antrieb т 1. задвижващ механизъм,
движ-що устройство; предавка,
4 Йемско-български технически речник


ANT
0»
привод 2. привеждане в действи-
* или в движение 3. д-формиращ ме¬
ханизъм
Antrieb, elektrischer електрическо за¬
движване, -лектропривод
mechanischer механично задвиж¬
ване, м-ханичен привод
AntrieOkraftsrzeuger т деформиращ
механизъм
Antriebsachse f 1, двигателен [водещ]
вал, ос на водещо коп-по 2. гла¬
вен [трансмисионен] вал
AntrieOskegslrad т водещо конусно
зъбно колело _
Antriebskraft / задвижваща [двига¬
телна] сила
AttrisOtlauärad п водещо [двигател¬
но] . кол-ло
AitrieOsmasChiis f двигател
Aitriebspumpe f помпа с непряко за¬
движване
Antriebsrad п вж> AitrIsOtlaüfrad
AntrisOarienen т задвижващ [двига¬
телен] р-мък
AitrIeOsrit:el п водещо зъбно кол-ло
Aitri'eOtschsIOs f задвижващ- [воде¬
ща] шайба
Antгiebassil п т-гпитепио въже; сон¬
дажно въже
Antriebstrommsl т двигателен [во¬
дещ] барабан
Aitrlebsvorrlchtung f задвижващо
устройство
Antriebswelle f задвижващ [водещ]
вал
aitrockNsn п засъхвам
Aitu п -нту, а(H-фтиптиокарбамиц
(отрова за плъхове)
Aivulkanlaatlöt f вж. AnOrsnnen
AtvülkatiaatiöiasmpfItdliChksIt	/
чувствителност [склонност] към
прежд-вр-м-нна вулканизация
Anwachsen п нарастване; прираст;
увеличаване
anwämst подгрявам, затоплям, на¬
грявам
Atwarmsr т подгр-в-тел
Anwarmsclhiatge f подгряващ [нагря¬
ващ] зми-вик, подгряваща [нагря¬
ваща] с-рпентина
Anwärmung f подгряван-, затопля¬
не, нагряване
Anwendung / прилагане, използува¬
не, употр-ба
ANwenduNgsOersich т област на при-
лож-ние
ANweidüi2aföПN f форма на прилож--
ние
Anwendungsgebiet п област на при¬
ложение
ANweidut2akonzenlгatiön f работна
концентрация	.
Anwlirgszange f притискащи клещи
Anzapfung f 1. вземане, отбирам- (на
газова или течна проба) 2. добива¬
не на дървесна смола чрез заси¬
чане на дървото
Anzeige f показание (на уреЛ); ин-
.дикация
Anzeigegerät п показващ уред, ин¬
дикатор
Anziehung f 1. привличан-, притег¬
ляне 2. затягане (на гайка) 3,
просмукван-, поглъщане
AnzlehuigsarOsit f работа при при¬
вличане [притегляне]
Anziehungskraft f притегателна сила,
сила на привличан-
Anzug т 1, затягане, стяган- 2. пус¬
ково усилие	.
AN:ügsbol:en т зат-гат-лен [н-т-га-
т-л-н, стегателен] болт
Apatit т апатит,
3Ca3(PO4)2.Ca(F, С1,ОН)а
Apatitmshl п -п-титно брашно
Äpfslaäüre f ябълчена киселина, хи-
дроксиянтърна киселина,
. НООССН(ОН]СН2СООН
Apfsisauredshydrass f д-хидраз- на
ябълч-ната киселина (ензим)
ApfelsinsNSsseN: f портокалова есен¬
ция
Aphthitalit т -фтиталит, гл-зерит,
(K.Na)SO4
Apiol п апиол, ^анил^^-дим-токси-
3,4-м-тип-нциоксиб-нзол,
С12Н14О4
AP-Kautschuk т -тил-н-пропипеиов
смесен попин-ризат
Apianat т, п -пл-н-т (виЛ обектив)
Apodhromat т> п а по хром ат
Apoetzym п вж. Apoferment
Apoferment п апоферм-нт, апоензцм
-polar -полярен, н-полярен
Apomorphin п апоморфин, 3,4(црхн-
дроксиапоморфин C17H17Ü2N
Apotheksrwaags / -пт-к- река везна
Apozymass f -поцнназа (ензим)


51
Apparat :m апарат
Kippscher Кипов апарат
'Orsatschsr газоанализатор Opca1
апарат .з- газов анализ на Opca
ApparatOlskhs f апаратно избелване
Apparatsgias п апаратно стъкло (стък¬
ла за физични, химични и Лр.
уреЛи)
Apparatfärbung f -пар-тно багрене
apparativ апаратурен
Apparatschlaigs / зниеник {вграЛен)
в стената на апарат
Apparatur f' -пар-тур-
Appetitzügler т средство, намалява¬
що -п-тит-, аиор-kсиг-ино сред-
■ ство
Applikaten / L прилагане 2. нана¬
сяне . (напр. на боя)
applizierst 1. прилагам 2. нанасям
' |з-кр-пвам механично] върху по¬
върхност
Appвt1ionsfärOuN2 f повърхностно
багрен-' (което не прониква във
вътрешния слой на влакното)
Appret я алр-т, апретура
apprstkrsi -пр-тир-м, обработвам с
апретурно средство
Appretur f -пр-тур-
ApprStürnittel л апр-тиращо сред¬
ство {вещество]
Aquapbil л водопоглъщ-що средство
äquiliOrlsrsN ур-ннонесянам
äquimolekular еkвино.пеkулен. равно-
молекулен
AquipaгtitioNspгin:ip л принцип за
р-нионерното разпределяне (на
енергията на стените на свобоЛа)
äquipotential екнипотеициален, рав-
нопотеициап-н
Aqulpotentialflache f -квипот-нциална
новърхност
Äquivalent л еквивалент
, chemisches химичен еквивалент
slektrochemlachss електрохимичен
ехвин-п-ит
Aquivalsntgewlcht п еквивалентно тег¬
ло
Aquh’akitkonzentratlön f -квивапеит(
на концентрация
Aqulvatentlsitfahlgkeit f -ж. Aq uivatent-
MihrersMigen
AqMt^jakeuilsit^isrmogeN л еквивалент¬
ни jMSOTpo) проводимост
	:	ARB
AqнrvakNtf1ien■NOäNster л еквивап-н-
тен термометър
Aqu1vaieit'VöiüNien п еквивалент-н
обем
Äquivalenz f -книв-л-итиост
Aqulvaisnzprlnzip п принцип на екви¬
валентността
Aqulvalenzpuikt т еквивалентен
пункт
Aquoion п хидратиран . йон
Aquosalz л хидр-тирана сол; сол, съ¬
държащ- кристална вода
Aquotlsation / хндратация
Aquoverbindung f акносъециненне.
хидрат
AraOan л -рабан (хем и целулоза) f
(C5H8O1)h
Arabat л сол или естер на -р-боно-
вата кис-лина, CHaOH.(CHOH)a
COOM
AraO'fnoss f -р-биноза, C5H jOüä
Arabitsäurs f арабинова [-рабова}
кис-лина, (CeH1üOe)2.H2O
Arabit т ар-бит, .L2,3,4,5-п-ит-хи(
цроксип-ит-и, CjHiaOs
AraOonsäurs f ар-бонова [2,3,4,5-те*
трахидроkсин-лериаиова] кисели¬
на, CH2OH(CHOH)3COOH
Arachidonsäure f арахидонова [нона-
декатетраен-3,7, ПДб-к-рбонова-Ц
киселина, CH3(CH==CHCH2CHa)4
(CH^COOH
Aradhltsaure f арахинова [ейкоз-но-
BaJ . киселина, CH3(CH2)ieCOOH
Arachlsol п фъстъч-но [-рахисово]
масло
Aragonit т -рагонит (разновиЛност
на калцита), CaCO3	-
Aragonspat т вж. Aragonit
Aräometer п -реометър
Aräopiknometer л ар-опикнометър
(ареометър, комбиниран, с пик-
нометър)
ArOeitsaOlauf т протич-н- н- работ¬
ния процес; работен процес, тех-
нологич-н проц-с
Arbsitsablaüfp1an т оп-р-тивен гра¬
фик; технологична карта
ArOeitsabschnitt т производствен пе¬
риод, част от работния проц-с
Arbeitsaufwand т 1. изразходван
[вложен] труд 2. трудоемкост, тру-
цопоглъщаеност
ArOe-itsband п конвейер


ARB
52
ArOeitsOedarf m необходимо количе¬
ство труд
Arbeitsbedingungen fpl работни усло¬
вия
Arbeitstelastung f р-ботно натовар¬
ване
ArOsitsOereitschaft f готовност за ра¬
бота, работоспособно състояние
Arbeitsbühne f работна площадка
(платформа]
ArOeltsdampf т работна пара
ArOeltsdlagramm п работна [индика¬
торна] диаграма
Arbeitsdruck 'т р-ботно н-лягане
Arbeitseinheit f единица работа
Arbeltsi^ir^l^arnis f икономия на работа
[ТРУД] , г
Arbeitsfläche f работна повърхност
Arteltsfluß m 1. работен процес 2. ред
[последователност]на производство¬
то 3. поточност на производството
ArOeit^^ührung f водене [ход] на ра¬
ботния процес
Arbeltsgang т хол на работния про¬
цес; работна операция
Arbeitsgeschwindigkeit f работна [про¬
изводствен-] скорост
Arbeitsintensität f интензивност на ра¬
ботата; производителност на труда
ArOsitakrääeplan т план по труда
Arbeitslauf т 1. работен ход 2. рабо¬
тен процес 3. работен цикъл
ArOsitslShre / работен калибър
Arbeitsleistung / 1. производителност
2. мощност 3, производителност
на труда
ArOsitslinls / работна линия
ArOsitsmedium п работна ср-да
ArOsitanethode f метод [начин] на ра¬
бота
Arbeitsnorm f производствена норма
ArOeItaolfiüNg / работен отвор
ArOeitspsriode / работен период; ра¬
ботен цикъл
Arbeitsplan m производств-н план
Arbeitsplatz т р-ботно място
AгOeitspгoduklivität f производител¬
ност на труда
Arbeitsprozeß т 1. работен процес,
работен цикъл 2. трудов процес
ArOeitsraum т работно помещение
ArOeitsschema п р-ботна схема
ArOeltsschlcht / работна смяна
Arbeitsschutz т охрана на труда
AгbeitssdlutzOekleIdüng f защитно ра
ботно облекло
AгOeItssdlüt:technik f техник- по ох¬
рана на труда
ArbeitsspanNuig f работно [действи¬
телно] напрежение
ArOeitsstüle f работен стадий
Arbeitstag т работен ден
ArlotItstemperatur f работна темпе-
р-тур-
Arbsitstur f работна врата, врата за
пълнене (напр. на пещ)
Arbeitstürschwelle f праг на работ¬
ната .врата (напр. на пещ)
Arbeitsverfahren д технологичен про¬
цес; р-жим на работа; производ¬
ствен метод
Arbeitsvermögen п L работоспособ¬
ност 2. кинетична ен-ргия, жива
сила 3. окончателна р-бота на ела¬
стична деформация при опън
Arbeitsvorgang т 1. работен [произ*
водств—] процес 2. метод на об¬
работване 3. работна операция
ArbeltsvorsC^rlft f работна инструкция
Arbeitsweise f начин на работа
Arbeitswert т dier Wärme механичен
еквивалент на топлината
Aгbeltszuäühr f под-в-не [довеждане]
на (електро]енергия
Arborizld п арборицид (среЛство за
борба с Лървесна растителност)
ArOutli п арбутин, -рбутозид, хид-
рохинонгnюкознд,
HOCs^OCeHuOf,
ArChe f отгрявна пещ
Archivlack т лак за архивни мате¬
риали
Ardil п ардил ' (белтък, съЛържащ
се във фъстъците)
Arekaidin п -рек-иднн, C7H11O2N
Arekolin п ареколин, м-тилов ест-р
на -р-каидина, CsH^C^N
Aren п -рен (ароматен въглевоЛороЛ)
Argentit т аргентит, Agzä
Argentometrie f аргентом-трия
Argillit т -ргилит, глинеста ск-л-
Arglnase f -ргиназ- (ензим)
Arglnin п -ргинин, а-амино-О-гу--
нидовалери-иона кис-лина,
N Н2С(== N H) N H (CH2)3CH N HaCOOH
ArginlNphösphorsaürs f аргининфос-
форна киселина, фосфоаргинин
Argot п аргон, Ar


53
ARS
Aristol n аристол, циИодцитиноn
Armatur f арматура
Armerz n бедна руда
Armgas n сух [несъдържащ бензин]
г-з; беден газ
ArmierungselseN л арматурно желязо
Armlauge f бедна луга, беден разтвор
Armoxide npl окиси от 111 Харис;
бедни окиси (при рафиниране на
оловото )
Aroma п аромат, миризма; букет (на
вино)
Aгomagewlnnütg f получаване на
летливи ароматични вещества
Aromaruckgewinnung f рекупер-ция
[възстановяване] на летливи аро¬
матични вещества
Aromastoff т ароматично вещество
Aromaten fpl ароматни въглеводороди
Aromatenbenzin п ароматизиран бен¬
зин (обогатен на ароматни въгле-
воЛороЛа)
Arornatenfraktion f ароматна фрак¬
ция (фракция, съЛържаща аро¬
матни съеЛинения)
aromatenfrei несъдържащ [свободен
от] ароматни въглеводороди
Aromatenreihe / хомоложен ред на
ароматните въглеводороди
aromatisch ароматен
Aromatisierung f 1. ароматизация;
соусиране (на тютюн) 2. прида¬
ване на аромат
Aromatüttät f съдържание на аромат¬
ни съединения; степен на аромати-
зация (на бензин)
Aromaträger т вещество, носител на
аромат
Aroxylgrupps f ароксиnон- група,
ароксилов остатък [pацикaл],AгC—
arretieret -р-тирам; спирам, задър-
ж-м; блокирам
Arretierung / 1. -р-тиран- 2. аретир
(на везни)
ArrstIsrvörrichtüNg f спиращо [задър-
ж-що] устройство; запъващо [за¬
стопоряващо] устройство
Arrhetal п -ренал, натриева сол на
метиларсоиовата (метиларсинова-
та] кис-лина, CHaAsC(CNa)2
Arsamln п -рс-мин, мононатриева
сол на арсаниловат- кис-лина,
p-NH2CeH4AsO3HNa
ArsaNl1sSure f арсанилова [р-амино-
бензоп-р«онова. р(аминофенип(
арсинова] киселина,
NHaCe^As^OH^
Arsa:1N п -рс-зин
Arsen п арсен, As
Arsenal п -рсен-т, сол на арсеновата
киселина:	1. мета — MAsO8 2.
орто — MaAsO« 3. пиро — M^siO
ArseNb1etde f реалгар, As4S4
Ar^enOlilte f арсенов цвят, арсено-
лит, AsaOa
Artsiil-chlörid п арсенов трихлорид,
AsCls
Arseierz п арсенова руда
Arsen(V)1!uorId л арсенов петофлуо*
рид, AsFj
Air»sn I1i-f1üorid п арсенов трифлуо*
рид, AsF3
arsenhaltig съдържащ арсен
Arsenid п -рсенид, съединение на ар¬
сена с метали
Arsenierung / арсениране
arssiigsauer -рсеии«токисеп
Arsenigsäure f -рсениста киселина,
HAsOa
Arsenik п арсеник, дву-рсенов три¬
окис, AS2Ca
Arsenlkalien npl арсенови съедине¬
ния
Arsenlkäscher т варник, приготвен от
вар и арсенов сулфид
Arasnikbllite / арсенолит, As^O
ArseNikkies п -рсенопирит, FeAsS
Arsenit п арсенит, сол на арсеннста-
та кис-лина:	1. мета — MAsOa
2. орто—M3AsC8 3. пиро—M^AsaOs
Arsenit т арсенолит, AsaO«
Arsenmehl п бял крист-л-н двуарсе-
нов триокис, As2Cз
Arsennachwels т доказване на арсен
ArsenNickei п никелин, NIAs
AraenNickelkies:i L хлоантит, NiAs3-a
2. ранепсб-ргит, NiAs2
ArsenobeNzol п арсенобензоп.
CsH5As=AaCsH^
arsetorgati^s^ch органоарсенов
Arsenolith т арсенолит, As2O3
Arsenoxydhlt^rid п арсенов оксихло-
рид, -рсенилхлорид, AsOCi
Arsetoxld п арсенов окис: L AS2C3
2. AsgO« 3. As2O5
Arsenpentachlorid п арс-нов петохло-
рид, As2Ci6


54
AM

ArsenpsntasuHld п (дну)арс-ион .пето-
сулфид, As2S5
Arsenpsnfoxld п	(дву)арсеион ' пето-
окнс. As^g
Arssnphosphld п -рс-нов фосфид, AsP
Arseirot п ре-лгар, As2S2
araeiaausr арсеновокисел
Arsensaure / -рс-нова киселина: 1.
мета — HAsO3 2. орто — H3AsO4
3. пиро — H4As2O7
Arsetsäureaihydrld п анхидрид на
арс-новата киселина, дву-рс-нов
петоокис, As2O5
ArsensilOerOlsnde f прустит,
3AgsS.As2S3 >
Arsemsplegel т арсеново огледало '
Artsisülfld п арсенов сулфид:	1.
, As«S3 2. As^S« 3. As2Sg 4. As2S5
Arsetitrijodld и арсенов трийодид,
As.J3
Arssmtrloxld п (дву^рс-нов триокис,
As2O3
Artsmvergiftüng f отравяне с арсен
Ar^Nwa^erstoff m арсеноводород, ар-
син, AsH3
Arssnyl п -рсенил (еЛновалентна
. група), (AsO)+
Arssiylchlorld п арсенов оксихлорид,
. арсенипхпорид. AsOCI
Arslm и еж. Arsenwasserstoff
ArslNoäthan п -рсииоет-и, етиларсин,
C»HaAsH2
Aralisaüre f -рсинов- кис-лина,
R8AsOOH
Ar^loлiülnverbiNdüNg f арсониево съе¬
динение
Artoiздüre f арсонова киселина,
RAsO(OH)2
Artamol п артанол (воЛноразтворима
меламинова смола за полимериза-
, ционно Лъбене)
Arterenol п -ртеренол, норадрен-пии,
2--миио- I--3,4•дихидрок«ифеHил)
етанол, (HO)2CsH3CH(OH)CH2NH2
artfremd от различен [чужд, друг]
вид [тип]
Aryl п арил (ароматен раЛикал)
Arylhalogeild п арилхалогенид
Arylid п -рилид, амид на аром-т-н
амин
Arylph^sphinsaure f арилфосфинова
[арилфосфонова] кис-лина,
1 rFo(Oh)2
AryltuOstitütIön f арилно заместван-,
заместване (субституция) d ариж
Arylsulfimsäure f арилсулфинова ки¬
с-лина, ArSCjH
Arylsulfonat п сол или естер на аряд-
сулфоновата кис-лина, ArSO^ или
ArSO2OR
Arylaülfotaaüre f -рилсулфонова ки¬
селина, арилсулфокисепииа,.
ArSOaH
Arylsulfotsäurechlorid п -рип«упфо-
’ хлорид, киселинен хлорид на -рил-
сулфоиовата киселина, ArSOtCI
^^yfurethan п арилурет-н
Arylverbltdutg f -рилно [ароматно]
съединение
Arznei f лекарство
Arzneibuch п лек-рств-н- книга, фар¬
макопея
Arzteiform f лекарствена формж
Arzieiglas п стъкло за лекарства
(шише, ' ■ банка)
Arzneimittel п лекарствено средство,
лекарство
Ar:ieinittsliidüatrle f фармацевтич¬
на промишленост
Arzneipflanze f лекарствено (леч-б-
но] раст-ние
ArzneispeeiaHiiät f п-карстн-и специа¬
литет
AdEпeizutereitüig f I. лекарствен-
форма 2. приготвяне на лекарство
Asarom п -з-рон, 1--пропеи-I•ил)-2■,4.
5-трин-токсибензоц,
CH3CH=CHCsH2(OCH1)1
AaaroNsaüre f азаронова (2,4,5-триме-'
токсибензоена] киселина, CieHi2Os
Asbsst т азбест, Mg2CaSI4Ois
Agbettbаumwolltrockenfllz т азбестово-
памучен сушилен филц
Aslos5tdidltütg f еж.
inlage f азбестов- прокладка,
азбестово уплътн-ни-
Agosstfaaer f азбестово влакно
Aa^^^t^ii'ter п азбестов филтър
Asbetfilterstoff т азбестова филтърна
тъкан
Asbestgewebe п -зб-стова тъкан
Asbostln п азбестин (влакнест- маг¬
незиев силикат)
Asf^stkitt т азбестов кит
As^i^i^sik^nsit^ltelN т вж. Asfoestizsirasnt
АgossttnessS1lgdidltuNg f азбесгомесяк-
гово уплътнение


Ä
A SP
AtOestinetalldIchtüig f азбестометално
- уплътнение
Asbestpackung f азб-стов- набивка
AsO^^s^papisr п азбестова хартия
AsO^^^^^ppe f азбестов картон
Asbestschutzkielduig f азбестово за¬
щитно облекло
Asbestwolle f -зб-стова вълна
Asbestzement т азбестоцимент; етср-
нит
Aabestzeinnntpappe f азбссто-циментов
картон ■
Ascarizld п -ск-рицид (среЛство за
унищожаване на аскариЛи)
Asche f 1. пепел 2, шлака, сгурия
AscheOsstilnmüng f опр-дсляне на пс-
пслното съдържание
AsdhsnaOführ f извозване на пспслт-
Asdheiabzug т отвеждан- на пепсл-
та; шлакоотцепине
flüssiger течно шл-коотцелиие
trockener сухо шпакоотц-пин-.
отделяне на п-пслта в твърдо съ¬
стояние
aschetarm беден на'пспсл, който с с
ниско п-п-лио съдържание
Aschenbeton т пеп-лен бстон
Aschenltehälter т пепелник, камера за
събиран- на пепелта
AsC^enbese^tiguig f отстраняване на
пепелта; шлакоотделяне, сгуро-
отделяне
Aschenbasandteile mpl съставни ча¬
сти на пепелт-
Ascheterweichutgspunkt т точка на
омекване [ст-пяне] на пепелта, тем¬
пература на nр-нинан-не на пе¬
пелта в течно състоянис
AsCienfall т еж. Aschenbehältsr
Aschenfallraum т еж. Aschenbehälter
AadleпfaIItür f врат- на пепелника
[поддухалото, пспелната камера]
^^^l^^^^^-ätger т пеn-nоуnовител
atchsnfrei свободен от п-пел, несъ¬
държащ пспел; който не дава пспел
при изгаряне
Aschengehalt m пепелност, п-пелно
съдържание
AadhetgehaltOestimmuig f опр-д-ляне
на п-пелното съдържание
Aschengrube f 1. пепелник 2. почист-
ватслна яма
asd^<^iN^attIg съдържащ пепел
Aschenkasten т пепелник, пеп-лна
кам-ра; подухало
AsfC^enkohie f въглища с високо пс-
п-лно съдържани-, пепелни въгли-
ща
Aschenlpch п под/духало
Asdienraum т еж. Aschenkasten
aschenrelch богат на пспел, който е с
високо пеп-лно съдържание
Aschenrückstämd т пспелен [огнищен]
остатък; шлак-
Aschetschüsasl f пспслн- чаша, пс-
пелна [сгурийна] чиния
Ashenteller т еж. ^^<^j^emsChussel
Ascheпvesflügsigüng / втечняване (ста-
пянс] на сгурията ■ [пепелта]
Äscher т 1. варния, разтвор за ва-
росване [щавене] (на кожи) 2. луга
(от пепел)
Äscherbrühe f еж. Äscher :
Asch erfaß т каца [б-р-бан] за щавс-
не (на кожи)
ÄschergruOe f бассйн [чан, каца] за
_ щав-не на кожи	. 1
Äschern п I. опеneлин-и- 2. обработ¬
ване с луга 3. варосванс (на кожи)
Äscherung f еж. Äschert
т еж. Aschengehalt
Ascheziehen п отстраняване на пе¬
пелта
aseptisch -с-птичсн
Askarldol п -ск-ридол
Askomyzeten mpl аскомицсти (гъбич¬
ки)
Askorbinsäure f аскорбинова кисели¬
на (L-форма), витамин С, CsHeOs
Askorblnsäureoxydase f оксидаз- на
аскорбиновата киселина
Askuletln п ескуnетии, бД-дихидрок-
сИ(|,2(Xроменои	■
Äskulin п -скулин, C^HisCs.OSHaO
Asophat п азофан, 2(феиилцинхоии(
нова (2-фeнилxинoлиик-рбонова-4]
киселина, CisHtiNCa
Asparagli п -сп-р-гин,
H2NCOCH2CH(NHi)COOH
Asparag^ss f -спарагин-з- (ензим)
Asparagitsaurs f -сп-р-гинова (-ми-
иоянтъри-] киселина,
HOOC.CH(NH2)CH2.COOH
Aspesgiilii п аспергипии (антибио¬
тик)
Aspesgill iisäurs f еж. ^^pergüllsäure


ASP
5в
Aspergilis3ure f асnергиnова [аспер-
гипанона] киселина
Asphalt т асфалт; битум
katalytischer асфалт. получен чрез
каталитично окисление
asphaltartlg асфаптопоцобеи
Asphaltbeton т асфалтобетон
Asphaltblldung f образуване на ас¬
фалт
Asphaltbltumsn п асфалтов [нсфтсн]
битум
Asphaltdadipappe f асфалтиран кар¬
тон за покриви, рубсроид
Asphalterde f природен асфалт
AsphaltfelnOetom т «тииозърие«т ас¬
фалтов бетон
Asphaltgeateit п скална маса, про¬
пита с асфалт
asphalthaltig съдържащ асфалт
Atphaltharz п асфалтова смола
AplaltierüNg f асфалтиране, покри-
ванс с асфалт
Bfpialtlsch асфалтсн; който е с асфал¬
тов характер
Asphaltlt /п асфалтити (проЛукт от
окислението на прироЛни битуми)
Asphaltlack т асфалтов лак
Asphaltlagsrstatte / асфалтово нахо¬
дище
Asphaltmastix т асфалтова замазка
Asphaltmiachüng f асфалтова смсс
^^ph^ltöl п асфалтово масло, гудрон,
нафтов катран
asphaltreich богат на асфалт
Asphaltruckstand т асфалтов остатък
Asphaltteer т асфалтов катран
Aspirator т аспиратор
Aspirin п аспирин, -цетилсаnицило(
ва киселина, CeH4(OCOCH3)COOH
As{xorogenitat f загубване на способ¬
ността з- спорообp-зуваие
AssamsT п к-рамелизир-н- [горена]
захар
Assimilation f асимилация; усвояване
A&smil^jatiots^tarke f -самаn-цаони-
скорбяла
As^i^at п асоциирано съединение
AssoziatioN f асоциация; асоциация на
молекули
Asiatin п астатин, At
Astfänger т съчкоупонитеп, съчко от¬
дел ител (в хартиеното произвоЛ-
ство)
Astragal m_ тр-гант, тр -га кан това
смола
Asulgat п азулган (органично азот-
съЛържащо съеЛинение—фиксатор
за несвързани Лъбители)
Asymmetrie f асиметрия, ие«инетрич(
HOCT
asymmetrisch -симетричен, несиметри¬
чен
Atakamit т атак-мит, CüCl^.ЗСu(ОН)a
Atsbrlm п атебрин, меп-крии, акри-
хии. б-хпор-9-(4(Ди-типамииO(1(Mе-
тиЛ(бутиламино)-2-мстоксиакрндиИ(
дихидрохлорид,
С28Нз2О013сС.2НС1.2Н2О
Atsnglät п дихателна отрова (Лей-
ствуваща при вЛишване); фуми-
гант
Athal п ц-тилов алкохол, C11H33OH
Athan п етан, метил метан, CsHs
Athaial п -цет-пцехид. CH3CHO
Athaidlal п етандиап. глиоксал,
OHCCHO
1.2-	Athamdlamln п 11l-да-маностан,
етип-ндиамин. NH2CH2CH2NH2
Athandikarbonsäure f етанднкарбо-
нова [янтърна] киселина,
HOOC.CH2ÖH2COOH
1.2-	Athandiol п вж. Athylemglykol
1.2-	AthandlsulfoNs&ure f I,2-етаици-
сулфонова ки«епииа,
HOaSCH2CH2SOsH
Athaioat п ацстат, естер на оцетната
киселина
Athanol п -танол, етилов алкохол,
C2H5OH
AthanölaniN п -т-ноламии, амино-
етилапkохоп. -миноет-нол, кола-
мин, H2NCH2CH2OH
Athatosaure f -танова [оцетна] кисс-
лина, CH3COOH
Athanoylgrupps f етаноипона ]ацсти-
лов-) група, етаноилов [ацетилов]
радикал [остатък], CH3CO—
AthaNtetrakarboisaure f етаитстракар-
бонова киселина,
(HoOC)2CHCH(COOH)2
Athen п -тен, стилен, СН2=СНг
Athsnkarbonsaure f -тенкарбонова [ак-
рилова] киселина, CH2=CHCOOH
Athstkohlenwasseratofä т стенов [ети-
лснов] въглеводород


57
Äthenylgruppe f стеинлова (ваииnона]
група, стсиалон (наиаnов] радикал
[остатък], СНг=СН—
Äther m (етило^етер, (CaHfoO
Athsrat п стерат, молекулно съеди¬
нение, съдържащо стср
Atheriflzierung f стерираие, етерифи-
кация
ätherldsllch разтворим в стер
ätherisch ст-рсн, етеричен
Atherperoxld п етерен прекнс,
[RCH(OH)Oi2
Äthersalzsfiure f етер, насит-н с хло¬
роводород
Atnin п етин, ацетилен, C2H2
AthlNkohJenwassersott /п етинов. [аце¬
тиленов) въглеводород
Atfinylierung f етинипир-ие, вкар¬
ване на стииилева [ацетиленова]
група
AthInyltsgtoateröN п стаиаптс«те«терон
Athlonaäüre f етионена [-тил-нцисуп-
фонова] киселина,
HO^SCH2CH^SOaH
Athoxyamlm п сток«иамии, х-стилхи-
дрексипамин, C2H5CNH2
ÄthoxyaniHn п -токси-нилин,
C2HbOCsH|NH2
2(Äthoxy■(S,MdhшliloaktrIdiN п 2-еток-
«и(б,9-диамино-кридии. риванол,
C12H«iO|N3
Athoxylisrung f стоксилир-н-
Athoxylitharz п -тексилинена [епок¬
сидна] смола
Athoxyphenol п етоксифенол, CfHicOa
A^oxysll^ п стексисилаи
Athoxytryptophan п стохситриптоф-и
Athylabletat л стилаби-т-т, стилов
сстер на -би-таионата киселина,
Со»Н2сСООС2Н3
Athylal л етилал, циетоксим-таи, ац-'
тал на фернапцехиц- с етано.^та,
СН2(ОС2Н5)2
Äthylalkohol m вж. Äthanol
Athyianln п стипамии, -миноетанг
C2H6NH2
Athylamltoathaiol л етил-нине-та-
ИOЛ, C2H5NHC2H4OH
N-^-^^t^^li^^illn п ^етил-нилин,
CcH5NHC8Hs
^^ylamthrazsn л етил-итрац-и, СосНц
	ATH
Athylarsindlchlorid л етип-рсиици
хлорид, етилдихлерид-р«ии (бойно
отровно вещество), C2HsAsCl2
Athylazslat п етнл-зеп-ннат. диети-
лов естер на -зел-инев-та кисели¬
на, C2H5OOC(CH8)7COOC2H5
Athylluetaillld п етилацетанилид,
. CсH5N(C2Hg)OCCHз
Athylazetat п етил-ц-т-т, етилов сс-
тср на оцетната киселина,
СН3СООС2Н6
Athylazetyisn п етил ацстил-н, бутин-
. 1, С2Н5С=СН
AthylazetylemkarOotsäüre f етилацсти-
п-нк-рбеиена [eтилпропиопов-,
пеитин-l-ев-] киселина,
CH3CH2C=CCOOH
N-AthylOenzamld л N-стипбензамид.
. CCH5CONHC2H5
AthylOSnzln п стилизиран бензин
_ (съЛържащ тетраетилолово)
AthylOenzoat п етипбензоат, стилов
сстер на беизосиата киселина,
CCH5COOC2HJ
ÄthylOetzoI л етилбснзоп, феиипетaн,
. CcH5<C2Hs
Athylborsäure f етилбори- киселина,
C2H5B(OH)2
AthylOromld п етипбромац. бром-тан,.
C2H5Br
ÄthylOütylketoN л стипбутилкстен.
хспт-нон-3. CH3CH2CO(CH2)3CHa
At^;^i^l^i^i^;^rat п етипбутират, аиана«е(
ва -с-нция, стилов сстер на мас-
лсната киселина, C3H7COOC2H5
Athylchlmolon п етипхииолои. етил-
карбостирил, CiiHiiNO
^^hyldhlorid п стил хлорид, хлоретан,
. C2H5CI
Athy 1-3,5-dinilrobsNzoat п -тал-3,5-ци(
нитроб-нзоат, -тилов естср на 3,5-
динитробензоен-т- киселина,
(P2N)2CcH3COOC2H5
п ^стилдифс-
нил-мин, C2H5N(CcH6)a
Äthylen п -тил-н, CH2=CH2
Athylenbehandlung f обработване с
. етилен (на плоЛове и зеленчуци)
Äti^y]etbitdütg / етил-нова [двойна]
. връзка
Äthylenbromhydrin п етипеибронхид-
рин, 2(брем-танеп-1, BrCH2CH2OH
AthylenOromid п етапенбромац. 1,2-
дибрен-тан, CH2BrCH2Br


58
ATH

ÄthylenOrücke f стил-нов мост (в ор¬
ганични	—CH2.CH2—
Äthylen- Butylsn- Misch porymerisatiöm
. f етил-H(бутилеиова смесена поли-
меризация
Äthylsichlorhydrii п стилсн хлор хид-
рин, 2-хпер-таиол, CH2C1CH2OH
Athyisnchlorid п етипенхлориц, 1,2-
дихлор-т-н, CICH2CH2CI
Äthylendiamin п -тилеиди-мии, 1,2¬
, диаминоетан, NH2CH2CH2NH2
Athylendi;aniitstraazetat п етипсиди-
анинтетраацет-т, сол н- етилен-
_ цианинтстр-ецстн-т- . ;кис-лина
AthyleNdiamintstгasaaigaaüгe f стилсн-
ци-нинт-траоцетн- кис-лина,
. (HOOCCH2)2NCH2CH2N(CH2CÖöH)2
Äthylendiiu:Satji п етипенциац-тат,
гликолдиацет-т,
. CH3CooCH2CH2OCOCH3
Äthyisndip snyläthsr tn стилсндифе-
нил-т-р, ^-дифеноксиетан-гли-
кепдифснилет-р, (CsH5OCH|)2
Äthylsns^igsäure f етил-оцетна [ци-
клепрепанк-рбеиов-] кис-лина,
, C4HsO2
Athylen^^^miat п етил-нформи-т, гли-
копдиформи-т, естер на етилен-
гликола с мр-вч-н-та киселина,
, HCoOC2H4OOCH
Athylemglykol п -тилснгликол, гли-
кол,	1■,2-дихидроксиетаи, стан¬
. циеп-I,2, CH2OHCH2OH
Athylenhariatoff т етил-нкарб-ниц,
дихицреимицазепон, 2(кетететра-
хидроглиокс-ли н,
. CH2NHCoNHCH2
Athylenimln , п -тиленимин, димети-
_ ленинии, азиридин, (CH2)2Nh
Athylenlaomerie I етиленова [цис-
транс] изом-рг
ÄthhlesNohlhПwlwelt^.to т стиленов
въглеводород
Ä^l^J^ll^l^iaktiiaäürs f етил-млечн-
(ß-хицроксипрепиенев-, хидракри-
пен-] кис-лина, ‘ НОСН2СН2СООН
AthylsNnaiöiaaüгe f етип-имапоиена
[1,1-цикпопрепаицикарбенона, ви-
н-коиона] киселина, C5HsO4
AthyIemneгkaptaN п етилснм-ркаптан,
етанцитаел-1,l, HSCH2CH2SH
Athylsnoxid п стил-нов окис,	1,2-
епексаетаи, (CH2)2O
AthyienoxidriNg т пръст-н на етиле-
новия окис
Äthylen- Propylen- Misch polymerisatiöm
f етапеи(препиленева смсс-на по¬
. лим-риз-ция
Athylenrsihe f хемележеи рсд на ети-
_ л-н-
ÄtbyietsuIäId п етилеисулфид. ' епи-
тио-тан, тиир-н, (CH2)2S
AthylstzyanhydriN п етиленци-ихиц-
рин,	3-хицрексипрепиенитрил,
. HOCH2CH2CN
Athylfluorid п етилфлуернд, флуор-
стан, C2H5F
Atl^^lh^i^miat п етилформиат, -тилов
естср на мр-вч-н-та киселина,
. HCOOC2H.5
Athylglukosid п -тилгпюкозиц
Athylglykolsäurs f етилт и кодова
[етоксиоцетна] кис-лина,
C2H5OCH2COOH
N-ÄthylgIy:In п N-етилглиции, N-
етилглакел, -тил-мииеецетна ки-
, с-лина, C2H5NHCH2COOH
Athylgruppe f етилова група, етилов
. остатък [радикал], C2H5—
Athyiharittöff т етилкарбанид,
. C2H5NHCONH2
Äthylhexanol п -тилх-ксаиел, CeHicO
п З-етилхидро-
ксиланин. ^стилхидроксил-мин,
„ C2H5NHOH
Athyildsnazston п -типидеи-ц-теи, пен-
. теИ(2(OH(4, CH3CH=CHCOCH3
AthyiidsiOronid п стилиц-ибронид,
. 11-циброметаи, CH3CHBr2
Athylidsnchlorld п етил иден хлорид,
. 11- дихлор-т-н, CH3CHC12
Äthylldstpröplönaäure f етипидеипро-
пиоиова [nентен-l-ев--5] кис-лина,
CH3CH=CHCH2COOH
Äthylierung f етипир-ие
Äthylis^butyrat п етилизобутират,
етилов естер на изонаспеиата ки¬
селина, (CH3)2CHCOOC2H5
AthyIisovafes-aNat п етилизон-псриа-
нат, етилов естср на изен-периа-
иеват- киселина,
(CHS)2CHCH2COOC2HS
Athyiljodid п стил йоди^ йод етан,
C2H5J
AthylkarOostyril п -типк-рбестирип,
етилхинолон. CmHuNO


4ф
ATO
Äthyllaktat п стиллактат, етилов естср
н- млечната кис-лина, -тил-2-хи-
црексиnрепиенат,
. CHgCH(OH)COOC2H5	.
Äthyllithlün1 п етиппитиИ, LIC2HS
Äthylmaiat п етилов сстер на ябълчс-
н-та кис-лина
Äthyfmalonsäure f етипн-поиена ки-
. с-лина, CH3CH2CH(COOH)2
Äthylm^i^l^;^-^'taN л -типнеркапт-н,етаН(
е тиол, -тилтиоaлкехоп, CH3CH2SH
Äthylmorphin л етилморфин,
. CWH23NO3
Äthylphsiyiazstat п етилфенилацстат,
етилов сстер на феиипоцстиат- ки-
«-пииа. CsH5CH2COOC2H5
Ätihyli^tгat л -типиитрат. стилов ес¬
тер на азотната кис-лина,
. C2.H5ONO2
Athyinltroisaurs f етипиитрепиа [аце-
теиитролна] кис-лина,
, CHaC(NO2)=NOH
Äthyloxamat л етипоксанат, етилов
естер—амид на окс-лов-та кисели¬
на, CsHbOOCCONH2
S(Ä'thyl-S-p^leslylbaгЬitür'aauгs f б-етил-
б-фенилбарбитурова киселина, лу¬
минал, Ci2Hi2N2O3
Ättiylphetylsuläon л стилфенилсулфон,
CtH5SO2CsH6	.
^^ylplms^at. л етиппимепат, етилов
естср на пимeлиl-1сн-та киселина,
. CHe(C2H4COOC2H5)2
Äthylpropylazetylsn п етил пропил аце¬
тилен, хептЕН-б,
C2H8G=CCH2CH2CH3
ÄthylpropylkarOInol п стиnnреnилкар-
бииоп. хексанол(3.
CH3CH2CH(OH)CHaCH2CH3
Äthylpropylketon п етилпропилкетон,
хек«-нои(3, CeHnO
S(ÄthylpasudöthiöharNatöfä т S-стиn-
изетиок-рбамид
Athylpyridii л етиппирицин, C?HoN
N^^^yUpyrrol л N(етилпиреп, C3H9N
Athylpyrrolldln п етиппиропиции,
C2H,-CtHeN
ÄthyIqüecksIiOerchlorid л етил живачен
хлорид, C!H5HgCI
Athylsailzylat л етипсалицилат. ети-
пен сстер на салициловата кисе¬
лина, CeH4(OH)COOC2H5
Athylseba^at л етип«еб-цииат, стилов
сстер на «ебацианев-та киселина,
. C2H5OOC(CH2)8COOC2Hs
AthylaeNföI л стилгорчично масло,
-тилизотиоцианат, C2H5NCS
Athylthlozyanat п етиптиоциаиат, етил¬
. род- нид, C2H5SCN
Atihyltrlmethylr^i^^lhaN л етилтримстип-
м-тан, 2,2-дим-тилбутан, неохск-
. сан, (CH3)3CCH2CH3
Ät^;^]lürethai л етипур-т-н, -тилов
естер да етипkарбаминеват- кисе-
. лина, C2H5NHCOOC2H8
^^^^^l^'^i^llsrat л етипналери-нат, -ти¬
лов сстер на вал-ри-новата кисс-
лина, CH3(CH2)3COOC2H5
Athylv^lrliilllt л -типванипин, 3-етек(
«а-4-хицрексиб-нз-лдехиц,
CeH10O3
Ätlhylxan1thogeпNäuгe / етилкс-нтеге(
нова киселина, кс-итогеиева кисе¬
лина; О-етил-тиелтиеннъглероциа
киселина, CH3CHaOCSSH
Athylxylol л стилkсилел. стапдаме(
типб-нзел, C10H4
Äthyizellülöse f стилцелулоза
Athyizeiluloseiack т етапцелупезен
лак
AthioporphyrlN п стиопорфирин,
C32H38N4
Athyi п етин, ацетилен
ÄtnosphäreNdrück /п атмосферно на¬
лягане
Atmosphärenüberdruck т атмосферно
свръхи-ляганс
Ätmütgafermett п дихателен ф-рмснт,
фермент на дишан-то
^^mungsgift п дихателна отрова, фу-
мигант
Atom п атом
angsregtss възбуден -том
gezeichnetes вж. Atom, markiertes
marklsrtss белязан атом, изото¬
пен индикатор
^^i^i^^O^all т радиоактивно отклоне¬
ние; радиоактивен отпадък
Atoi^iab^taNd m м-ждуатом но р-зстоя-
ние
Atomantrieb т атомен двигател
atomar атомен
Atomasche f радиоактивна пспел
Atombau т стро-ж на атома
Atömbindüng f атомна връзка
Atombrenner т ядрен реактор


ATO
ео
Atombrennstoää т атомно гориво
Atomdurchmesser т диаметър иа ато¬
ма
Atomenergie f атомна енергия
Atomfeld п атомно поле (електричес¬
ко или магнитно)
Atomfгeqüem: f честота на ' трептения¬
та на атома .
Atomgewicht п атомно тсгло
Ätomgewlchtsbestimmung f определяне
на атомното тсгло
Atomgitter п атомна р-ш-тк-
Atomhülie f електронна обвивка иа
атома
Atomigkeit f атом-ост; валситиост
Atoml^m п атомеи [прост) йон
Atomisator т атомизатор, пулвери¬
затор	.
Atomisierung f L разпрашително су¬
шене (на сокове) 2. атоми^зация;
разпръскване [пулверизиран-] на
течност 3. най-фино смилане
Atomkern п атоние ядро
^^t^l^i^rnenergie f атомна [ядрена]
енергия
Ätomkeтmltomerie f ядрена изом-рия
Atomkernspaltung f • д-лене [разпада-
ис, разцепван-] иа атомното ядро
Atomkraftwerk п атомна електро-
централ-
Atoi^^adutg f атомен заряд
Atommasse f маса иа -тома
Atommeiler т ядр-н [атомен] реактор
Atommittelpunktsabstaid т между-
атомно разстояние (между цен¬
тровете на атомите)
Atommodell п атомен модел
Atommomemt п, magietischss магнитен
момент иа атома
Atommüll т радиоактивни отпадъци
Atomnlveau п (енергийно) ниво иа
-тома
Atommummsr f атомен номер
Atomofen т ядрсн реактор
Atömradlua т атомен радиус
Atomphysik f атомна физика, ядрена
физика
ÄtolnIlOaгiaatiön f атомна поляриза¬
ция
Atomreaktor т атом-н [ядрсн] реак¬
тор
^^o^rumpf т атом, лишен от валент¬
ните си електрони
Atomsäule / ядрсн реактор
AtomisdiwespuNkt т център на тежест¬
та иа атома
Atomspektrum п атомен спектър
^^oi^!^;^i^engumg f атомен [ядрен] взрив
Ätomstr<ählung f рaцио-ктивио лъче-
иис, атомно излъчване
Aton$uüszplibilität f атомна магнитна
проницаемост
Atomsymbol п знак [символ] иа атома
Atomtheorie f атомна теория
AtomtrieOwerk п атомен двигател
Atomturm т ядрен реактор
Ä■t<^I^т^c^гr^r^iüpäung f атомна връзк-
AtomvenvandluNg f атомно превръ¬
щане
Äto<nvolünen п атомен обем (за
грам-атом)
Atomwärme f атомна специфична
топлина (специфична топлина на
килограм-атом )
Atomzeidhem п символ [знак] на атома
Ato^mteräall т разпад-и- иа атома,
ядрено разпадане
Atoüi■trünmerüig f разрушаване
[разбиване, разцепване] и— атом-
иото ядро
At^^i^i^itand т атомно състояние;
състояние и- атома
Atopham п атофаи, 2«фeнилxииеnии-
карбоноваЛ киселииа, CisHuCaN
atoxlsch —токсичен, нетоксичен
Atoxyl п атек«ип,
HzNC.H^sO.ÄOHÄONa)
Atranorin п атраиории (антибио¬
тик), CuHieOe
atro абсолютно сух
Atropasaure п атропова [^^<^^^1^.л—к-
рилова] киселина,
CH2=C(CsHs)COOH
Atropin п атропин, рацемичеи хио-
сци—мии, C17H2SNO3
Attenuation f атсиуация (разредяване
на ферментационната течност)
Attraktant т —тр-кт-нт (средство,
_ примамващо насекоми)
Ätzalkali п алкална основа
AtzOad п разяждащ- баня; разяждащ,
_ разтвор
Atzbaryt п бариева основа, бариев
хидроокис, Ba(OH)2
atzen разяждам, байцвам, сдв-м
AtzfarOe f разяждащо багрило
AtzHgur f фигура, получен— чрез
разяждане


«1
AUF
Atzäli1aslgkelt f разтвор за разяждане
[ецв—ис, б-йцван-]
Atzgift п разяждаща отрова
Atzkail п калиева основа, калиев
хидроокис, KOH
Atzkalllauge / разтвор на калиева
основа
Ät:kalilöaung / разтвор и— к-лисв-
основа
Atzkaliturm' т сушилна колонка с
калиев— основа
Atzkalk т г-сеиа вар, калциев- осно¬
ва, калциев хидроокис, ‘ Ca(OH)2
Ätzlauge f 1. разтвор иа —лк-лн— ос¬
нова, алкална луга 2. разтвор за
разяждан- (сцваие]
Atzmlttsl п разяждащо [байцващо]
средство
Atznatron п сода каустик, и-три-в-
есиева, натриев хидроокис, NaOH
AtzNatronelektrolyse I електролиза,
съпроводена с получаване и— на¬
триев- основа
Atzmatronlaüge f разтвор на изтрие-
ва основа [сод— каустик]
Аtzmatгonlösüng f вж. ^^i^^tromlauge
ÄtzproOe f изпитване [проба! иа раз¬
яждане
Ät:tröttIaN л стронциев хидроокис,
Sr(OH)2.8H2O
Aktlnte f течност за писане върху
ф стъкло
Atzung f 1. разяждан-, ецваие, б—йц-
ваи- 2. разядено място
Atzwlderstand т. съпротивление иа
разяждан-
AtZzeiClnüng f гравюра върху метал
aüfarOsItsi 1. преработвам 2. разде¬
лям (смеси)
Aufarbeitung f 1. преработка, пре¬
работване 2. разделян- (на смеси)
Aufbau т 1. стро-ж, структура 2.
синтезира--, изграждане 3. кон¬
струиране
chemlschsT химичеи [вътр-ш-и]
стро-ж, химична структура
geologischer геоложка структура
AüäOaüdhung f издуване, бомбаж
(на консервни кутии)
aüfOereItsn L обогатявам (руда) 2.
подготвям, обработвам (суровина)
Aufbereitung f 1. подготовка, първич¬
но обработване (напр. на сурови¬
на) 2» обогатяване (на руда)
Aufbereitung, elektromagnetische слск"
тромагиитио обогатяване (на руда)
In schwerem Msdism обогатяване
в тсжки среди
magnetische магнитно обогатяване
masss мокро обогатяване
naßnechanlache мекромеханичие
обогатяване
trockene сухо обогатяване
Aufbereitungsanlage f 1. ур-дба [цсх]
за обогатяване (на руда)\ ур-дб—
за първично обработване (на су¬
ровина) 2. съоръжение за фермен¬
тация иа тютюи
Aufbereitungsvorgang т процес иа
обогатяв—не; обогат-телиа опера¬
ция
Äüäbereltüngawasseг п формовъчна во¬
да (при керамични маси)
AüäOiassäтiachen п рафиниране (на
метал) чрсз горно продухване,
горно конвертиране
AufMassm п 1. коин-рт-р-нс, про-
духв-не иа метал в конвертор;
духан-, продухване 2. н-дуванс,
пълнене с въздух
ÄüfOlaaeveгä;ahret п вж. AüäOlaseärI-
sChem
AüäO1asskonveгteт т конвертор, който
работи с горно продухвай-, кисло-
родеи конвертор
aufOohren р-зширяваи- иа сондаж
посредством повторно сондиране
Äufbraüsen л бурио отделяне иа газ
(напр. от разтвор)	.
Auftrennen п des Stlchloches прог-ря-
ие на отвора (за изпускане на ме¬
тала)
aufOrlngen, eine neue Schlacke създа¬
вам [образувам, и-вежд-м] иова
шлака
aüfdsstillierei д-стилир-м
Aufdruck т щамповаие; директно
псч-т-н-
auffangen улавям, хващам; събирам
Auffänger т 1. упевит-п, приениик;
кол-ктор 2, поглътител
Auffanggefäß п приемник, улавящ
съд
Auffangkammer f приемна [улавяща]
камера
^^^^aif^rinie f при-м-н [събират-леи,
централен] ул-й


AUF
62
Aufgabe f 1. подаван-, з-хранваН-
2. пълн-ие, зареждан-
Aufgabeapparat т зареждащ [захран¬
ващ, под-в-щ, пълнещ] апарат,
питател
ÄufgabeOand п захранващ л-нтов
конвейер, лентов пат-тел
AüfgaOebecheтwerk п кофачсн питател
AufgaOebunker т подхранващ бун¬
кер, бункер-питател
Aufga^dгetite!leт т дисков [чинаева-
дси) въртящ ■ се пат-тел
ÄüfgaOegurtfOrdeгer т вж. Aufgabe-
Oamd
Aufga^gut п L подаван материал
2. изходен мат-риаn пра обога¬
тяване
AüägaOeIodh п отвор за пълнене [за¬
реждане, захранване], патателеи
отвор
Aufgabeöffnung f вж. ÄüägaOeIoch
AuägaOsтutache f захранващ . улей,
улсй [к-и-л] ■ з- пълнен- [зареж¬
дане]
AüägabeschIeüae f затвер-пит-т-n, под¬
хранващ затвор
Aüägabeachmecke f шисков питат-л,
пълн-чси чсрвяк
Aufgabss^urre f ръкав [улей] за пъл¬
нене [зареждан-, подаване] на
материали
Äüfgabeaieb п ситов [рсш-тест] пи-
татсл, захранващо сито
Äuägabetisch т пъляачна [захранва¬
ща, подхранваща] маса
Äüfgatetгichtsr т пълнители- [пи-
тателна, захранваща] фуния
Aufgabe Überlauf т праен—теnен пре¬
ливен праг
ÄülgaOevorгichtüig f захранващо уст-
рой^но, пит-тел
Aufgabewal:e / валцов питател [по¬
давач], захранващ валц
Äüfgebbspparat т вж. AufgaOeappa-
rat
aüfgsOsN подавам; зар-ждам, пълня;
захранвам, подхранвам
Aufgeber т вж. Aufgal^ppa^
aLlfä21Clltsn зареждам, пълня (пещ)
Aufglasurfarbe f надглазуриа. боя
Äüäglaturmalsrei f надглазурно [му-
ф-пие] рисуван-
Aufgud т L екстракт, извлек, на¬
стой к— 2. заливан-; течност за за¬
ливан- (в хранителната промиш¬
леност)
Aufhängevorrichtung f устройство за
окачван-
Aufhaspel f н—мотн-чк-, мота дка,. м—-
шина за намотв-кс
aufhelzsn запалвам, разпалвам; на-
гряв-м, подгрявам
Äüätielzeт т подгр-в—теп
Äüähelzkessel т котел за ■ подгряване
aufhelleN 1. избистрям 2, избелвам,
обезщетявам
Aufhellung f избелване, обезцветя¬
ване; оцветяване (на хартия)
~ dsr Sdhiacke просветляв-не иа
шлаката
Äüfklttsn п прикрепвам чрсз замаз¬
ка; напепим
Äüäkläruigagsгät п, chemisches ур-д
за химическо разузнаване
AüäkochOoden т тар-лка [под] иа де¬
стилационна ■ [рсктификацио-на)
колона
AüäkodhsN възв-р-м, ■ капв—м, зави-
р-м; варя
Aufkochung f 1. ■ кипваис; възваранс,
завиранс; 2. отв—ра, декокт •
Aufkohlung f навъглередяване (на
метал); цимситация (на стома¬
на); к-рбурация (на гориво)
Aufkohlungsmittel п н-нъгп-родитеп.
карбуризатор
aufkrücket разбърквам (с ръжен,
с канджа)
auf laden 1. зареждам (напр. акуму¬
латор) 2. товаря, натоварвам
(напр. на конвейер)
Aufladung I ■ зареждане, пълнене
(напр. на акумулатор)
Aüflagemiadhuig f смсс за Нанасяне
и- покритие
Auflager п опора; лагср
AufiageтuigafarOut2 / повърхностно
б-гр-не (което не прониква във
вътрешността на влакното)
Aufisgetränkung f контактно пропи¬
ване [просмукване]
aufisglsrst легар-м, спл-вям, внасям
легаращи добавки
Auäisgisтuig f легиране, спл-вянс,
внасяно и— л-гаращи добавка
Auflichtmikroskop т микроскоп за
изследване в отразена свстлаи—


et
AUF
Auflockerung f разрохкв-нс; разхлаб¬
ван*
ÄufIöckerüngaäaktöГ m коефициент иа
рохк-ност
auflösbar разтворим
Auflösbarkeit / разтворимост
auflöcet 1. разтварям 2. разкисвам
(глина) 3. разлагам 4. превръщам
в суспензия
Auflösung / 1. разтваряне 2. разла¬
гане, разпадане 3. разтвор
ÄüfIätüNgageschwindii2keIt f скорост
н— разтваряне
ÄuälasuNgsmittsl п разтворител
Ai^lfl^ss^r^l^s^s^v^sttogen п 1. разтворитсл-
н— способност 2. разрешаваща
[разделяща] сила (на обектив)
Aufnahmebehälter т при-мателси съд,
приемник
Aufnahmefähigkeit f 1. поглъщ-т-лна
способност 2. .товароподемност 3.
вместимост, капацитет 4. нъзприсм-
чаност (магнитна)
Aufnahmevermögen п вж. Aufnahme¬
fähigkeit
Aufnehmer m при-натсп-н съд, ре¬
зервоар; ресивер
Aufnehmerdampfmasshlte f парна ма¬
шина с ресивер
Äuätshmsrdlagramm п диаграма иа на¬
лягането в р-сив-р-
Äüfpipettisren нанасям течност с пи¬
пета ■ (на капки)
Aufquellung f набъбване; раздуван-
aufrauhsn правя повърхността гра¬
пава
aufrolleN 1. н-вав-м,	2.
развъртам, размотавам
Aufrührer т бъркачка
Aufsatz т 1. наставка, накрайник 2.
повторно разяждан-
Aufsaugbarkeit f попавасмост, поглъ-
ща-мост, способност за всмук¬
ван-
aüfsaugei п нсмукн-м, поглъщам,
попивам
AüfaaugvsrmOgen п способност з-
всмукваис [попин—нс, поглъщане]
AüfaChäümsN п разп-нванс, буйно
образуване иа пян-
aufsdhlämmsN разбърквам, ут-яв-м,
от де« ям една съставим части на
смес'от друга чрсз разбъркван- с
вода и утаяване н— фаиитс фрак-
цаи; шлемув-м (глина, каолин)
.ÄufachIänmUNg f мътилка, суспен¬
зия
Aufschließbarksit f разтворимост, раз¬
ложи мост
auätchließsn превеждам в разтворим—
или удобна за преработка форма
AüfschlisQkammeт f 1. р-зложит-лаа
к-мсра 2. камера за разлагане иа
фосфоритио [—патитно] брашно, су¬
перфосфати— камера
Aufschließung f разкриване, р-зра-
ботв-не (на полезни изкопаеми)
Aufschluß т L превеждан- в раз¬
творим- или удобна з- обра¬
ботване форма 2. превръщане във
вл-кн-ст- м—с— чрсз в-рсн- или
смил-н- 3. разтваряне, разлагане
4. продукт, пр-върнат в удобна за
обработване или разтворима форма
alkalischer пр-връщан- в разтво¬
рим— форма чрсз обр-ботваис с
алкални основа	’
aaürsт пр-в-жд-не в разтворима
форма чрез обработване с кисс-
лина
ÄüfstClußapparat т ап-р-т за ■ хи-
мачно разлаган-
AufschlußarOeiten fpl проучвателни
работа (за находища на полезни
изкопаеми)
Aufsch lußbirte f 1. котел за разлага¬
не на фосфоритио брашно 2. Ло-
ренцон котсл
Aufsch lußOohrutg f проучвателен сон-
д-ж
Aufschlußgaas npl 1. от ходя щн газове
от камерат— з- разлагане и— су¬
перфосфат 2. газов-, отделяща сс
при сплавянс за . получаване и—
разтворими съединения
Aufsch lußgeOiet п район ■ иа проучва-
тслн- р-бот- (търсене на рудно
находище, нефт или природен газ)
Aufadilußgrad т стспсн на разтваря"
не [разваряв-нс, р-зл-г-нс]
Äüäschlußkammsт f вж. Äuäachiieв(
kammsr
Auäg:hlußkelIsт т вж. Aüfachliefl(
kammsr
AMicCIi^ßmUtel п разтворител; раз-
лаг-що всщ-ство


AUF
64
Aufschllüвrühтwsгk m открит реактор
c бъркачк-
ÄufcchNiel:en m 1. разтепинане, зато-
пяванс 2. нав-рка (на мартенова ‘
пещ)
AufschгunpäeN п нахлузван- в горе¬
що състояние
Äüäcdliittsт т пит-тсл [подавач] иа
насипни материали
AufschüttkastsN т сандък з- пълнене
с насипна материала
Aufsdlüttütg f насипване, запълван-
чрсз насипване
Aufcchwemmem п суспендиране, об¬
разуване иа суспензия [мътилк—]
Aufschwemmung f мътилка, суспензия
aufalsdsn кипвам; възвир-м, зави¬
рам
Abspaltbarkeit f р—зцеплясмост; раз-
лагасмост
-^иИраИеп разцепвам; разлагам; раз¬
бивам
Aufspaltung f разц-пн-нс; разлагане;
разбиване
elektrische разлагане в електри¬
ческо пол- иа спектрални линиа
Äuäspeicheт т акумулатор
Aufspeicherung f акумулация, на¬
трупване
auuferr eigen взривявам, разбивам
Aüfsteigen п der Nictmetaliischen Ein¬
schlüsse изплув-н- иа неметалните
включения
Aufstiegviskosimeter п к-пиляр-н вис-
козам-тър (на принципа на измер¬
ване скоростта на изкачване на
стълб течност в капиляра)
auftausi стапям се (за лед), размра¬
зявам се	-
Auffauapparat т апарат з— разта¬
пян- [размразяване]
auftragsi н-н-сям (покритие, боя)
Äüftra2fählgkslt f способност за на¬
насяне
ÄuftragafarOwerk п нанасяща система
на багрилен -п-рат (при щампа
на платове)
Äüftтagstärks / дсбслии— на и-иссс-
ния слой
Aufwallen п бурно кипсне
Aufwallhohe f васочана иа кипван-то
при наренс
ÄufwaNdmeNge f разходвано количе¬
ство; разход; разходна норма
Aufwärtsg^n п парно духаие от¬
долу нагоре (в газгенератор)
Aufwendung f 1, изразходван-, раз¬
ход 2. уnотребинанс, използуване
Aufwerfhammsr т парен [хидравли¬
чен, ковашки] чук
aufwickeln и—мет—в-н. мотая, нави¬
вам
aufzlehen 1. отглеждам; приготов.nи-
н-м (вино) 2. поглъщам, попивам
Äüf:ishgsschwindigkeit f скорост иа
поглъщане [всмукване]
AüäzlehvermSgeN п всмукваща (по-
пив-ща, поглъщаща] способност
Aufzug т подемник, асансьор; ■ еле-
натор
Aüfzüggrübe f скипов— яма; подемна-
кона яма
Augeigift п отрова, действуващ— иа
очите
ÄügeNтei:stoää т сълзотворно [драз¬
нещо очите] вещество
Augens»^ f помада [мехлем] за очи
Aügenadhützglаser npl прСдп—зиа стък¬
ла за оча, защитни очила
Augenatelm т едрокрист—лси сни ка¬
мък
Äügentтopfen mpl капка за очи
Augenwacasr п течност з- промиване^
иа оча	\
Augit т —вгит,'
Ca(Mg,Fe, Al) [(SiiAl)2Oe]
Auramin п аур—ман, тетрам-талдиа-
минеб-нзефeнoнимидxидpoхлерид,
[(CH3)2NCsH4i2C=NH.HCI
Aurat п -урат, сол иа златната кисе¬
лина: 1. мета-, MAuO4 2. орто-,
M3A UO3
Aureolln п акварелна боя, к-ли-н
кобалтинитрат, K3Co(NO2)e
AursonyziN■ п -ур-еницин, хлорт-т-
р-циклин [антибиотик],
C|2H25N2OgCI	-
Äurichlorld п ост. з- Golden)-
chlorid n, Goldtrichlorid н аури хло¬
рид, зл-т-н( II1)-хлорид, златен
(три) хлорид, AuCl3
Äurichlorwacaer■stoäfsäuтe f. ост. з—
Tstrachlorogold (nty-säurs f, Gold- '
chlorwasseгstölfsäüre f (тстра^лор-
златна киселина, аурихлорозо- .
дорщ-— киселин—, H[ÄuCi]4	'
Auricyanld п ост. за Gold(lI )-zya-
nid n, Goldtrizyamid п, аурициаиад,


65
зn-тcн(Ш)-цианиц. златен (грн)
цианид, Au(CN)3
Aürk:yaпwasteasro^faäüre f ост.. за 2уа-
nogoidsäurc f аур-циановодородна
кис-лин-, (т-тр-)ци-нзл-тна кисе-
n-н-. H^^CNhl
Aurin п -урни, пар-розолоз- кисе¬
лина, O-CiH* ■ - CfCjH |OHh
Aurloxid п ост. за Gold(II)-oxid п
ауриек-«, 3.aaTen(lI)--OKiic. ÄU2O^
ÄurIpignSNl п -урнпигм-нт AS2S2
AurisuHid п ост. з- Glold(lIl)-süIfid
и аурилеулфид. златен (3!П-сул¬
фид, AuiSj
AüгIvsгOitduNg f ост. з- Gcod((Ii)-
vvnbitdung J аурмсъсдмнсннс, съе¬
динени- на тривалентно злато,
AKIlI)
Aurobromid п ост. за GoIdCH-bromid
п, Göidnonöbromid п -уробренмд,
зл-тсн(I)-брениц. AuBr
Äürobгonwasterstoffsaure J ост. за
Gold(l(-bгoтlwa$serstofä т, Gold(I)-
hydrogsnbromid п -уробремеведо-
родна кмс-пмн-, цибремзлатна км-
с-лин-, Н^ВМ
Aurocyanid п ост. з— Gold(I)(zyanid
п, Goldmotozyanid п ауроцманмд.
зл-тсн(1)-цм-нид, златен моноци—-
II ад, AuCN
Aurooxid п ост. за GoId^-oxId п
ауреекмс, зпатcн(I)-окмс, A^O
Aüroveгbindüng { ост.. за Gold^)-
wsbinduNg f —уресъcцинcние, съе¬
динен ис на cцне-<алситного злато,
Au(])
ausätheri извличам |еk«грахмран| с
етср
aücOackei изпичам
Aüsbaiinasse f пълнеж
Ausbau т отлежаваме, узряване (на
вино)
ausbauen отлсж-вам (за спиртни на¬
питки)
aüaOssasrN 1. пеправин, ремонтирам,
отстранявам повреди 2. подобря¬
вам, изправям, коригирам
Ausbesserung /, laufeide тскущ р-монт
Ausbeute f I. добив 2. дълбочина иа
nелннeразацията 3. степен на кон¬
версия
~ der LegieruNgselemente усвоя-мост
на лсгмращктс елемента
		AUS
ausbeutei експлоатирам, добин-м, раз¬
работвам
Äüsbeufesteigerung f повишаван- на
добива
Ausbeutung f експлоатация, разра¬
ботване (на полезни изкопаеми)
Äusbeutüigsart f начан [ метод] на
експnеат-цми [на разработване)
ausOeutuNgsfählg годен за ckспле-т--
цая
Ausbiß т афjoop-^^H'r; разкритие иа
повърхността
AusOlaset п 1. издухван-; продухв-н-
2.	загасяванс [спмр-не] на пещ
AusMassol п продухано |пречиетено)
н—сnе
AüsOlassventII п издухвателсн |про-
духнат-лсн] вентил
ÄütblaüSi п изплава не, плуване (на
пигмент)
aüsOisIchei п избелвам; обсз цветя вам
Ausblendung / диафрагмиранс	-
Aushüben п -зцветив—не. избиване
(на ингреднента на повърхността
на каучука)
Ausblühung / -зцвстяв-нс (на раз¬
творими соли по повърхността
ни керамично изделие)
Ausbluten и 1. изтичане, излизане
(на багрило) 2, „изпотяване'* (из¬
биване на течност върху повърх¬
ността) 3. кървене; обезкървяван-
Ausbreitprobs f проба на разплcеkва-
и с, проба и— рязвал нова ис
Ausbringen п I. добив; добив иа ме¬
тал (от tuuxmama), добив ua годна
продукция 2. извличане
Ausbruch т I, избликваие, изхвърля¬
не под наляган- (на нефт) 2. фон¬
тан (на природен газ. нефт) 3.
пробан (на футгрозка)
Ausdämpfen п 1. пропарн-н- 2. де¬
стилиран- с води- п-р- 2. десорб-
ция с водна пара
A^dämpfsT т десорбср; изпарителен
-пар-т
Ausdehnung f разтягане, разширение;
разпростиран-; изтеглян-, удъл¬
жение
ÄüsdehnuNgsbehälter т компенсацио¬
нен съд; съд, поемащ разширение¬
то (напр. на 'нагряващата теч¬
ност)
5 Немско-билгарскн ттхнически речник


AUS
66
Ausdehnungsfuge f р-зширит-лна (дн-
латациенна. температурна] фуга
Ausdehnungskoeffizient п коефициент
иа разширение (удължение]
Äüadelhnutgskondenatopä т 1. коидсиз-
ио гърне с р-зшаряващ- сс гъв¬
кава тръба 2. кеицеизатопрнcм-
hhk с вълнообразна ■ мембрана
Auc^<^Sfi^i^i^l^j^luft / хлабина (луфт] за
разширение
ÄusfehnungspyтoNleteт л б-нетапеи
паренcтър (на принципа на топ¬
линно разширение), цапатенетри-
чси пирометър
AusdehHungst'ltg т компенсационен
пръстен (за поемане на разшире¬
нието)
ÄüsdehnuigcтohтbogeN т дъговиден
темпср-турси компенсатор, раз-
шир-тсли- лира (на тръбопровод)
, AusdehNutgsschIeOeт т разширителен
шибър
AüsdehNüngssti1ck п кемпенеатер (за
поемане на разширението)
Äüadeh'nüngsthsrmometer п термоме¬
тър на принцип- иа топлинно раз¬
ширение
ÄuadehNüngcverhältnic п коефициент
иа разширена-
ÄuadesSfliieтen п д-стилар—ис (при
фракционна дестилация)
ausdrucken изстисквам, изцеждам; из¬
тласквам
Ausdrucker т изтласквам, изтласква¬
що устройство
Aüsdгückmasdhlne f 1. машаиа за из-
тл—скване (избутваис], изтл—ск-
вам 2. коксоазтласкнач
Ausdünstung / изпарение; изветря-
ванс
Äüsfiällreinrichtuig f dsr OfeNwaime
механизъм з- придвижване [изтсг-
пии-] иа в-нат- [корпус— иа пещта]
Ausfahren п der FIektrodem повдигане
иа електродите
ausfällsN утаявам
Ausfallen п образуване иа ут-йк-,
утаяване
Ausfällbarkeit f склонност към утаяване,
утаиcноет
ÄusfaIikSrtuig / зърна с размерм
въи от з-д-д-ния грануломстри-
чси съст—н
Ausfällung f 1. утаяване, образуване
на утайка 2. утайка
Aüafällungsgscchwindigkeit f скорост
иа утаяване
AüsfäJlungsnIttsl п утаител (вещест¬
во); утаяващо средство, утаяващ
агент
Äüaäällüngcreaktion f утз-чн- реак¬
ция
ausfeusrn обработвам повърхност с
груб шлифовъчен диск [шлайф-
шайба]
Äüsfi1teтuig f филтруване
AusUickem л попр-нине, изкърпвана,
частичен ремонт (на зидария)
~ von Fehlstellen изкърпвам- [за-
кърпнане, попр-вяне] иа дефектни
мсста
AusfIockbarkeit f кеагулируеноет,
склонност към коагулация
Аusälockem п вж. Ausflockung 1.
Ausflockung f 1. фло^-ция, утая¬
ване (коагулиране] нъв над иа
п-рц-ли, пр-сач-н- 2. ко-гу-т
Äüsflöckungcmlttel п коагулатор, коа¬
гулиращ агент
Ausflockungszahl f число и— утаяване
(на основни дъбещи метални соли)
Ausfluß т 1. азтич-ис 2. избин-нс
(изтичане] н— материал (напр.
извън форма, преса)
freier свободно изтичане
AüsflüQgesdlwiпdigksit f скорост иа
азтич-нс
Aücf3üßgewidht п тегло иа течността,
мзтач-ща з— единица нрсме
AüafIü0ietiiüng f иагнстатслсн (на¬
порен) тръбопровод
Aucf1üOmenge f хепичестве изтичащ—
течност; kоп-ч-«тве изтмч-щ ма¬
териал
ÄüsäluO>rff1uпgä 1 изпускат-лсн от¬
вор 2. чаша на разл-нъчна кофа
3, отланък, отдушник (в леярска
форма)
Ausflußrohr п изпускателна тръба
Ausflußs<dltlau:e f нос [човка, улсй]
на леярска кофа
Ausflußviskosimeter п вискозиметър с
изтач-ис (по Оствалд)
AusfluBwidenitaNd т съпротивление
и— (пра] изтичане
ÄusflüßwirOeI т вихър, който сс об¬
разува пра изтичане


07
AücfIufi:eft f време на изтичане
Aüsäтesseh п изяждане (на зидария
на пещ)
Äusfr-eгapparat т апарат з- замразя¬
ване
Äüafгfersn п замразяван-; измръзна-
НС
ausfugSN запълням фуга, фугирам
Ausführung / 1. азпълн-нас, изработ¬
ване 2. модел, тип
Äusfühтumgc:eiClnung f р—ботсн чер¬
теж
ÄüafUlictoff т пълнител; пълнеж; за¬
пълващо вещество
Äüsfüttsrün2 f облицовка, фут-ровка,
зидария
Ausgangsgemfach п изходна [н-чали—]
смсс
Ausgangsleistung f L изходяща мощ¬
ност 2. излъчван- мощност
Ausgangsmaterial п азходси н-териап
Äusgatgsöfätumg f изходен отвор
Äusgatgspтodukt п азходси продукт
Auagaigspulver п азходси прах
Auagangsquersdinltt т първои-чално
(изходно] ссчсиас
Aüsgatgcтohctoää m изходна суровина
Äüsgangcctaтke / изходна [начална]
дебслин—
Ausgangs-stoff т изходен маrер-ап.
суровина
AusgaпgsSempeгatuт f начална [из¬
ходна] температура
AusgaNgswersktoff т изходен материал
ausgären ферментирам напълно; прс-
кипяв—н
Ausgasung f газеетделянc; обсзга-
зянанс
AusgegllCheNhelt / изравн-ност (по
вид, форма или големина)
Ausgiebigkeit / 1. добив; доходност;
-ф-ктавиост; 2. покринност (на
боя)
ausgieBen изливам
auaglelchei изравнявам, уравнявам
Aücgiefchhebel т балансьор, урзвно-
вссяващ лост, б-лансиращ- коби¬
лица
Ausglsichsbehälter m р-гулир-щ [из¬
равнителен] резервоар
Äüsglelchsbersich т обссг [интервал]
на изравняв-нс (на температу¬
рата)
	AUS
Aüsgle;chaoö^en т компенсиращ— ли¬
ра, пиреебразcн компснс—тор (на
тръбопровод)
ÄuagleichaЬutkeт т мзравнмт-лен бун¬
кер; запасен бункер
Ausglelchsgefafl п -зравн-тсл-н съд
Auaglelchsachleife f вж, Ausgleichsbo¬
gen
Ausglelchsventii п изравнителен вси-
тил
AusgleichtteH / 1. продължителност
на задържането 2. нрсмс за из-
равняв-ие иа температурите
Ausgleichung f 1. изравняв-не, уран-
иянаие, компенсация 2. уравнове¬
сяване, юстираис 3. нивелир-не
Aüagleiehüngswellröhт п компснсациои-
н— нагъната тръба, вълнообразен
компснс—тор
ausglüheN 1. н-калявам 2. отгряв-м
ÄüsglühfaтOen fpl цвстовс пра нагря-
ваис (на стомана), бягащи цвето¬
ве
Auaglühflammofen т пламъчн- ■ от-
грявна п-щ
uhtemperatar f I. т-мп-р-тура
на отгряване 2. температура , на из-
гряванс
Ausguß т 1. изливане, изпускане
2.	нос, улсй (на разливна. кофа)
3,	ч—ш— (на разливна кофа) 4.
изпускателен отвор 5. з-лмв—нс
(на втулка, фуга)
Ausgußrinne f 1. улсй (иес, човка]
за изливане (на пещ, тигел) 2.
улсй з- зал-нане и— чугун (а пещ)
Ausgußrohr п 1. прслинн— тръба 2.
канализационна [отточна] тръба
AüsgüQadhNau:e f улсй з- изливане;
нос (на разливна или леярска
кофа)
ÄuS^l;iiгtO<aтkeIt f 1. з-к-ля-мост (на
стомана) 2. «посебие«т иа спла¬
вите да затвърдяват (след закаля¬
ване или стареене)
auahärtsn подлагам н— стареене; за-
твърдянам, довеждам до по-твърдо
състояние
Aushärtung f 1. дисперсионно втнър-
дяв-нс; облагородяване 2. втвърдя¬
ване иа алуминиев— сплав след за¬
калка или стареене


AU
68
Äüshaтzst и н-бмванс на смолни ве¬
щества върху повърхността (на
комата )
Aushöhlung f калибър; жлеб; вдлъб-
н-т-на
Aüthülaei п чушка ие, белене (на
шутулковц плодове); люпене, от-
piiB.-iHC (на зърна)
auskeinen покълвам, кълня
Auskellet п des Zinks изтребване на
цинк (от реторта)
auskeтist изваждам ядка [ костилка,
ссмс] от плодовс
Aüsktaselüig [ образуван- н— каверна
(при сондаж)
auaklppsi разтоварвам чрез (пре)-
обръщ-н-	-
aückitiei намазвам, замазвам; шп<ак-
nев-н
aüskleidei облицовам, фут-ровам; зи¬
дам (пещ)
Auskleidung f облицовка, фут-ровк-;
зидария
basische змд-рмя от тухли с осно¬
вен х-р-кт-р	■
г*, fsusrfests огнеупорна облицовка;
огнеупорна зидария
sauere зидария от тухли с киссл
характер
auskochet изварявам
AuskohleN п t. навъглсродяв-нс, кар-
бенизации; цимент-ция 2. образу¬
ване на въглмша, овъгляване 3.
азкоп-нан- иа въглищ-
Auskokst п отделяне иа кокса от
kатр-нодcсrиnационнии каз-н
AuSkristallisafloN f kрмст-пизация,
кристализиране
auakristaliiaieтen кристализирам
auskühiet изстудявам, охлаждам
Aütkühiverluat т загуба (в теглото)
при охлаждане [изстудяване]
AüsladebтUcke / р-мп— [естакада] з-
разтоварване
Ausladerampe f вж. AusladeOrücke
auslagern отлсж-вам (за вино, си¬
рене)
Auslagerung / отлежаванс (на вино,
сирене)
Aualaßhaht т вж. ÄüslaufhahN
AuslaÖro^r п изпускателна тръба
AualaßtutzeN] т изпускателен щуцер
Auslaßventil п изпускат-лсн вентил
Auslauf т I. мзпуск-не, -зт-к-нс,
азтмч-нс 2. мзпуск-т-лен (изхо¬
дящ] отвор, изход
auslaufsi азтич-м, р-злив-м
Auslaufende f изходящ кр—й
Anlaufbahn т изпускателен кран
Äüslauäloch п изпускателен (отточен]
отвор
Auslauf^ite / 1 изпускателен улеи,
улей за източване 2, улей за раз¬
товарване
Aüsiaufachüтre f вж. ÄusSaüfгInts
Äuslaufvlskosität f вискозитет пра [на]
изтичане
Anlaufzeit f вр-м- иа изтичане
Auslaugbarkeit f способност за извли¬
чане на -пkапниr-; разтворимост
Änlaügeappaтat т -п-рат [уредба]
за извличан- [излугв-не, скстра-
хиране]
ÄuslaugsflUsaigkeIt f 1, течност за из¬
вличане [-кстрахмр-H-, излугванс)
2. луга (полученият при излугва-
не то разтвор)
Aualaugsgeschwiidlgkeit f скорост па
излугване [извличане]
aualaugsi 1. извличам, излугнам; екс¬
трахирам 2. промивам утайка нъв
филтърпрсс- 3. н-кмсв-м (зърна)
Auslauger т вж. Äüslau^g5appaтat
Austaugswert п 1. коефициент на из-
лугванс 2. количество иа извлече¬
ното вещество 3. извлскзсмост
Auslaugung f 1. излугв-не, извли¬
чане; екстракция 2. промиване на
утайка вън ф-лтърпрзеа
peratur f температура иа
разливане (на течен метал)
AuslegerförderOand п конзолен транс¬
портьор
Auslese f 1 отбиран-; сортиране; се¬
лекция 2, отбран [най-добър] сорт
Ausleseband п лентов . конвейер за ръч¬
но еертиране	,
Ausleaenatchits / м-шина з— сорти¬
ране, сортировачка
aualetet подбирам, сортмр-м
Ausleser т 1. сорт-ров-ч (производ¬
ственик) 2. сортировъчна машина;
триор	-
ÄüSln^allappаrаt т -п-рат за фино
[окончателно) смилане
Ausrnahlen п смилам до необходимата
смтиост


69
Ausmahlung f смилане до необходи-
м-тз ситност
Ausmahlungsgrad т степ-н из ени-
ланс; добив (рзнд-м-н) н«а брашно
Ausmaß п der Krackung степен [дъл¬
бочина) из крскирзне
Ausmauerung f з-д.-рия; облицовка,
футеронка
а üsmiltelN 1 ура в повеся вам, баланси¬
рам 2. усреднявам
ausmittig ексцентричен
Ausmündung f 1. излаз; изпускате¬
лен {изходящ) отвор 2. наставка,
н-устнак; дюза
Ausnutzung [ използуване; оползотво¬
ряване
ÄüsNutzüigafaktöT т коефициент на
използув-не
Ausnutzungsgrad т степен из изпол¬
зуване
ÄüsNützuigskдеT^izIstt m ко-фицмснт
на използуване
aüaprsaset пресовам, изстисквам, из¬
цеждам
Äüspüfädampf т отработен- [използу¬
ван-] п-р-
auspuffen изпускам, изхвърлям на¬
вън (пара, газ)
Auspuffgas п изгорели газов- (напр.
от двигател е вътрешно горене)
Auspuffrohr п изпускателна тръба
(за пречистени, изгорели и др. га¬
зове)", ауспуф
aüapümpen изпомпвам; разреждам
ausquetschen изстисквам, изцеждам
aüsтäücheтi опушвам
ausreckeN разтягам, опъвам
A^^i^^ißfeatlgkelt / якост нз разкъсва¬
не [на раздиране)
Ausrücker т изключвател; прекъсвач,
р-з-дин-тсл
aüaтüttsN 1. съоръжавам; екипирам
2. -прcтир-н
Ausrüstung f 1 съоръжения 2. до-
обработванс, окончателно обра¬
ботване, апр-тир-нс
Äüsrüstungsveтfahтsn м-тод на апрс-
тмрзнс; метед иа дообработв-нс
Aussaat / 1 засяване 2. посев, сс-
мсна
Aussalzbarkeit / мзсолв--нест, спо¬
собност да се мзсолва
auctalzeN изсеnв-н
	' AUS
Äus!sаlzeт	съд [средство] за изсол-
взне	-
Aussalzung / I. изсо.лв-нс 2. утайка
[продукт], пол учсн (а) при изсолвз нс
austaugei изсмуквам, вакуумирам
Aussaugpumps f вакуумпомпа
Ausschalter in прекъсвач, изключва¬
тел
Äüs$chalthaht	р-з-д-нит-лен кран;
азключвателен кран
Aüg>t:haftung f 1. изключване, пре¬
късван-, разединяван- 2. отстра-
няванс, пармрзнс
ausachelden отделям; утаявам
Ausscheidung / 1, отделяне; утаяване
2. ут-йка -
Äussclieldungsfolgs / последователност
на кристализиране [отделян-]
AussCh! т1^1^^)^!^11 ärtuig / прспмпитз-
ц-онно закаляван-; д-еnерс-енне
втвърдяван-; стзр-енс; ' облагоро¬
дяване
Äuascheiduigsmittel п утаител, сред-
стно за утаяване
Aüasdleidüigssediment п утайка [от-
ложсн н е], получена по химичен
път
Autschießen п der Kristalls образуване
иа кристали
Äusschlagbottich т р-з-рво-р [сбор-
нмк] за охнелена и преварена би-
рснз мъст
ÄusssCllagwinksl in ъгъл из отклонена-
Aüsschlagwüтze f охмелена н прева¬
рена бирена мъст
AussdilämmeN отделям чрсз утаяване;
шя-мув-м
ÄussClieiäüng / шлифоване
aussdhleüdeгn центрофугирам
Ausisihließtrommel f решетъчен бара¬
бан, б-рзб-нно сито
Ausschmelzen п 1 топя, разтопявам
2. отделям ' [добин-м] чрсз топене
Ausschmelzen п des Herdes изяждане
[издълбананс] иа пода (на пещ)
чрсз топлинни и химично въздей-
ствае
Äussc^lmeTzveгfa]eтet п метод за пре¬
цизно леснс, лссне със стопяеми
модели
aussch mieden изковавам
austchotei лющя, nюпи. беля (пло¬
дове на бобови растения)


70
AUS

Ausschuß m брак; отпадъци, остатъ¬
ци; скр-п, жслсзна отпадъци
AussCiütteln извличам [екстрахирам]
чрсз р-зкл-щ-не на течност, из¬
вличам в делител иа фуния
ÄussChüttwaage f непрекъснато дей¬
ствуваща везна
ausachwefelm опушвам със сяра (напр.
каци,..бурета)	.
ausschwemmei измивам [промивам]
чрсз декантаранс	.
ausschwimmeN обог. флот-р-м
Äusadlwilnгi1VethütuigsmitteI п сред¬
ство, прсдпззв-що от ссгрсгзция
[рззд-ляне]
ÄusschwitzeN п изпотяван-, излизане
иа повърхността (напр. на мазил¬
ки. средства и пластификатори,
масло от парафин)
Aussehen п изглед, външност, външен
вад. ...
AußeNaNstrich т външна об^ак-;
външно боядисване
Außenbeheizung f еж. Außstheizutg
Äüßenbeтieschüng f външно орося¬
ване
AußeibrennsChacht f външна горивна
камера
Aüßendürchmesaeт т външен диаметър
Aüßeielektтon п външен електрон
Außsiäsuerung f предна псщ; външно
огнище
Äüßsnfeueтungskssael т котел с външ¬
но огнище
ÄüBeпfilter п филтър с външна фал¬
. труващз повърхност
Aüßstheizäläche f външнз н-грявна
повърхност
Außsmlhelzüig f външно н-грянане,
н-гряв-нс отвън
AußeniNfektion f външнз [екзогенна]
инфекция
Außeilack т лак за външно боядис¬
ване
f външнз (електронна)
обвивка
Außenseigerutg f изнъносев- [външна]
еегрcгац-и
AufcfiSteueгüng f външно управление
(напр. на апарат)
Außenwand f външна стсиз
Äüßsnwarme f скзотсрмия
äuß^sr^a^chslg иссъосси, ексцентричен
Außerbetriebsetzung / 1. преустановя¬
ване [спиране] и- работата 2. из¬
лизан- от експлоатация -
außsrzellulaт извънклетъчен
auaaickern просмукв-м сс
ausaieOen отсявам, пресявам
Aussiebung f 1. отсяване,( пресяване
2. отсявк-, отсят материал
Aussoggen п кристализация . през нрс-
мс из изпаряване [концентриране]
Aussolung f добиван- на .каменна сол
чрсз р-зтв-рян-	.
AusspritzeN п мисис (напр. на бу¬
тилки) чрсз струя под н-ляг-н-
autspülst промивам; изплаквам
Ausspülung f изплакване; пренив-не
Auastehzeit / период иа коксуван-
auaatoßsn -зтn-еkван; изхвърлям
AusStoßmasdilne f 1. изтласкващ- ма¬
шина 2, кекее-зтласквач
autstrahlei излъчвам
Ausstrahlung / излъчване, лъчснис,
лъч-азпуск-нс, радиация
Augstгahlungsveтmögen п излъчващ-
[емае-еии—] способност
Äucstгahiüngswlnkei т ъгъл иа излъч¬
ван-
aüastтönsN изтичам
Ausströmge-gCiwindlgkeit f скорост из
изтич-н-
AüsstrOmgewicht п, sekündliches сс->
куидеи разход на изтичане (в
тегловни единици)	,
Äugtгönmeßgeгät п разходам-р
Auastromqucrrtdinitt т напречно сс-
чснас на дюза	.
•’*, engster критично (иаИ-тисио] се¬
чение иа дюза
Ausströmung f 1. азтачзис 2. загуба
от изтичане (на, газ, пара)
AuströnliüngaOfänung f (пзро) изпуска¬
телен отвор
AüsStтOmungsтohr п тръба за изтича¬
не, изпускателна [отточна] тръба
Ausströmventil п вж. Auslaßventil
Aussüßsn п 1. извличане, азлугванс,
-кстр-хир-н- 2. опресняване 3.
накисване иа зърна, прснръщане в
сл-д (в пивоварството)
auatarlsтst юст-рам, т-рирам
Austausch т обмяна, размяна, замест¬
ване
AüstaüschadsoгptiöN f обмени— адсорб-
ция


71
AustaucchaNloN п обменен анион
Austauschbarkeit / заменяемост; спо¬
собност за обмяна
Auctauschchromatografie f йоноебменна
хронатография
Austauscher т вж. Äüstau!s:hkörpeт
AüstauschgerOstofä т пълноценен син¬
тетичен дъбитсл
Auatauachharz п Иеиеебмcниа смола
Aüataüschion п обменен йон
Aüstaüadlkatloi п обменен катион
Äustaüachkörper т йон-т, иеиеебме-
нмтсл
AustauschmischkтistaHs mpl твърд раз¬
твор [снc«cнн кристали], пепуч-н(и)
чрсз заместван- [субституция]
Äuataüadlтeaktion f обменна реакция
Austauschstoff т заместител (непъл¬
ноценен), -рз-ц
Äustauachverfahrei л 1. катмонен ме¬
тод з- омекотян-не нз водата 2.
йенеобмcиcи мстод за пречистване
(напр. на сок)
A üsl^^l^^^<^l^1^<^<^t^s^l^Twirküng / обменно
взаимодействие
Austenit т аустенат
Austeiitblidisr т ауст-нитообр—зува-
тсл
Auai^etltstahl т аустснитна стомана
Auatrag т 1. р-зтов-рв-не, стовар¬
ване; изпразване 2. ож. Austrags-
3.	място за разтоварва-
ис [стоварване]
Austragsapparat т подбунксрен пата-
тсл; разтоварващо устройство
AüstтagcbeCheтweтk п изнасящ [из¬
требващ] елеватор
Аüstraga(köl1!sapparat т разтовар по¬
дозиращ -п-р-т
Austragcrinis f изпускателен [спуска-
тслсн) улсй (за изсипване, изпразва¬
не)
Aust^a^^aschnecke f разтоварващ винтов
транспортьор, разтов-рв-щ шиск
Auatragavorrichtung f устройство за
разтоварване
Austragung f изнасян-; разтоварване
Auatragwasser п отработена вода
AustrelbekoioNne / разделат-лиа ко¬
лона
austreiben отделям; изгонвам; от¬
странявам
AustrelO^r т 1 изпарител из хладил¬
на уредба 2. изтлaеквaч
	ASS
Austreibung / отделяне; отстраняване;
десорбция
Austтstet п излаз-н- [избиване] иа
повърхността
Austrieb гп излишен от материал-
(каучук, пластмаса), изтекъл от
вр-сформата
Austritt т I. излаз; изход 2. отцепва¬
не (на атом, група атоми)
Austrlttageadiwindigkeit f скорост из
азтичанс (на разтвор през фиЛери);
скорост из валцоване
Austrittsgas п изходящ г-з
Austrittsspalte f изходящ отвор (напр.
на трошачка)-, р-зм-х из долната
част из челюстта иа трошачка
Austгlttatemperatür f температура иа
изходз
Äüatröcknüng f изсъхване, сушснс
Äüswaage f претеглено количество
(напр. при химичен анализ)
auswägen претеглям
auswalzen валцовам, завалцонам
(напр. тръби към огледалото на
парен котел, топлообменник и
др.)
Auswasdibottich т дафузьор
auswaschen измивам; промивам
Auswandiffüssigkelt f промивна теч¬
ност
ÄüSwasChümg f 1 пренанаиc 2. обо¬
гатяване (на полезни изкопаеми)
по мокър начин 2. избелване (на
сукно)
AuswasCivertust т I. загуба при про¬
миване 2. воцнеразтверами веще¬
ства, които могат да сс отстранят
от аздъбснзта кожа чрсз изпира¬
не
Äüswaschwasceт п промивна вода
auawässerN азкасвам
AüswechlgTbaгkeit f взаимозаменяе¬
мост
Äüaweichreaktlom f странична реакция
auawsrten използувам [обработвам]
резултати от опита
auawiegSN тегля, размсрвам (с везна)
auswuChten уравневееяван, баланси¬
рам
ÄüswüChtgewicht п уравневе«иваща
тежсст
AuswüCltlNlasdlime f уравиовесяваща
машина


72
ÄUS

auszlshsN 1 извличам, екстрахирам
2. изчерпвам разтворени вещества
от баня (напр. в процеса на дъ¬
бене, багрене) 3. разтягам, удъл¬
жавам
Auszug т извлек, настойк-, екстракт
alkoholischer алкохолен извлек
ätherischer етер-н извл-к
wäßriger водсн мзвлск
Auszugsmehl п най-фино (пшеничено)
брашно
ÄuszügaofeN т псщ с подвижен ход
Äütö-ChaгgIeпNüideinaachiis f авто¬
мобил за пълнене (на пещ) с мулди
Äutöenalllack т автомобилен емайл¬
лак
Autokatalyse / -вrеk-т-пмз-
autokatalytisch -втек-r■aлитмчcп
Autoklav т автоклав
Äutoklavsnpreass f автоклави а пр-с-
Äutöklaveispaltuig / автоклавно раз¬
цепван- |разлагане] (на мазнини
и масла)
Äutokoaglülatlöi f автокоагулация
Äütököidsiaatiön f с-некендcнзaции,
автоконд-нз-ция
Auto^se / aвrопизa
autolytiach -втолитмчен, сз мор изграж¬
дащ сс
Äütömatenstahl гп автомати а етонaн-
automatlsieren -вrон-rизирaн
AutomatisIeruNg / автоматизация
Äütoporieltnittsl н средство за поли¬
ран- иа автомобили
Äütöpoiynerisatloi / aвтополинерм-
зация, сaмепромзвепнa пепин-ри-
зацмя
Äütöтazsnlaatlön / сaнепреизвепнa
р-ц-нмзaдия. aвrерaценизaции
Äutöтeduktlöi / сaнерсдуцмрaнc, ав-
торсдукция
Äütö-SchlackenpfaiNewageN т авто¬
мобил- шлак-оно';	-
Autoadhlauchheizpтesas / гореща прссз
за вътрешни автомобилни гуми
Äütothermlkpтozeß т -втетcрнич-п
процсс; окислителен крекинг
autotroph -нтотрофсн, сaнеизр-зход-
ващ сс
autoxydaOel сaноеkмеnив-щ сс
ÄutöxydatiöN /' е-ноекиел-ни-, -вто-
окисленис
Autoxydierbarkeit f е-неекисляеноет
AutuNlt т отунит, Ca(UO-a)a(POi) ±.
IOH2O
Auxin п а у кс н и (растежен, регула¬
тор при растенията), C14H32Ob
Äüxochr■ön п aуkсохроннa група
A^i^nazelN п авенаиеин (антибиотик)
^^(^i^tli п авсртмн, тр-бром-танол.
нарколан (наркотик), CBraCH2OH
Avivage / -вмпаж, освежаване иа
цвета (на обагрени текстилни ма¬
териали); обработване на синте¬
тични влакна за подобряван- на
прсдмлнмтс качества
Avivagemittel п -вив-жно средство
aviviersi освежавам цвстз (на обаг¬
рени текстилни материали), об¬
работвам синтетични влакна за по¬
добряван- на преднините качества
Ävlevieтung [ вж. Avlvags '
Axsтophtöl п -кс-рефтоп, нитаман А,
Cä0H2eOH
Äxlаlgeblааs п осов вдухващ венти¬
латор; осов газовдухватсл
Äxialaslgsтüig f осова [централна!
ссгрсгацпя, осова лнквация
ÄxiaIveNtiIatöT т осов вентилатор
Axialverdlchter т осов [а кси -л-н)
компресор
Az-aserlN п -з-с-рмн, ди-зоац-тилсс-
рмя, N•2CHCööCH2CH(NH2)COOH
ÄzeiaiNaäüre [ -зсл-инов- киселина,
HÖOC(CH•2);COOH
A^i^napltsi п -зензфг-н, пафтилеи-
-тал-н, Ci2H10
azeotrop -з-отроп-н
Äz<тorгopdesliilatiöN / азсотроппа де¬
стилация
ÄzeoOгop<dettillationakoloNNs f колона
за азеотропна д-стил-ция
Azeotropis /' aзееrропми
azsotгер Isch вж. azeotгор
ÄzlcOiropiamüc т вж. Azeotropie
Azepin п• азспмн (седемчленен азот-
съдържащ хетеро цикъл), CoHeNH
Acetal л -ц-ran,	11-диетоксметан,
CH3CH(OC2H-,)2
Azetaldehyd т . -цст-дсх-д, оцет-и
алдехид, станал, CH3CHO
Azetaldol п -цетaпдоп, алдол на зцс-
талдсхид-, алдол, 3-хицрексибут--
нал, CH3CH(OH)CH2CHo
^^etalhydroxyl п -цстзлна хидроксил¬
на група, ацетзлсн хмдрекеип


73
AZE
Azetamid п ацетамид. -ммд из оцет¬
ната киссл-на, CH3CONH2
^^«^t^^mldli п -цст-мидин,
CH3CC ■• NHjNH»
^^t^t^^anhydrid п оц-тсн анхидрид, ан¬
хидрид иа оцетната кисеnинa.
(CH3CO)äO
^^<^1^^nilid п -цстанилид, аналмд иа
оцетната киселина, антмфебрин,
CH3CONHCSH5
ÄzeTatIsIdii п ацет-нмзидмн, р-мс-
тоkеиaцетaнмпмд,
CH3CONHCtH4OCH;i
Äzletaтsolufm п -цет-рсол. стев-рсеп,
3- ацетамино--1-хилроксифенилар-
синова киселии-
Azetat п ацстат, сол или сстер иа
оцетната киселина
Azetatfaser / ацетатно влакно, влак¬
но от ацстатн- целулоза, зцстил-
ислулозно влакно
Äzetatgaтt п прежда от ацетатно
[ а цети л цел у л оз н о] влакно
Azetatc^de / ацетатна коприна (без¬
конечно ацетатно влакно)
z\zetatleidenfaтOstoff т багрило за
•ацетатна коприна
Äzettltsplitfassт / ацетатно [aцcтмп-
цслулозно] щапслно влакно
Azetatwolle / ацетатна вълна; ацетат¬
но щапслно влакно
^^«^t^atzelluloae f ацетатна целулоза,
-цетилцслулоза
^^«^tatzellwolle / ацетатно щапслно
влакно (ацетатно целвлакно)
Azetessigester т ацетоцстов естер, сти¬
лов сстс-р на -ц-тоц-ти-та кисели¬
на, CH3COCH2COOC2H5
Azetessigsäure f ацетоцетна [aцcтип-
оцстна] киселина, CH3COCH2COOH
Azethydroxamsaurs / aцcтх-дреkс--
мона киселина, CH3CONHOH
Äzlethydтoximsaüтs f aцcтх-дрексиневa
киселина, СН3С( • .-NOHJOH
Azetimi<Ssaliтeätllylestsт т -тилов сстер
из иманооцстната кмсслина, -тил-
н м н п о а цста т, CH3Q -=-NH) OCe H 5
ÄzetoOтomglUkose / aцетобренглюкоз-
Äzetoguaianli п —ц-тогу-нам-м
Azetoin л ацетони, хидрокси-З-бута -
нон-2, СНзСН(ОН)СО.СНз
Azstol п зц-тол, I-хмдрекс-препaнен,
проп-нол- Ьон. хмцрексмaцcтен,
CH;iCOCH2OH
Azetolyse j -цстол и за
Azeton п -ц-тон, пропанои (дц)мс-
тил кетон, CH3COCH3
Äzetonchloтofoтm п ацетон хлороформ,
хлоретон, rрмхпер-тр-т.-буrж^-п-
кохол, (CHi)2C(OH)CCI3
^^i^l^t^^i^i^rivat п производно из аце¬
тона
AzetoNdisasigcäuтs f а цсто ида оцетна.
| хсптанон-4-диова-1,7, пснтанон-3-
д-карбонова-1,5] кис-лина,
HooC(CH2)sCO(CH2)2COOH
^^«etondlka^r^loi^j^M^re / ацстонднк-рбо-
лова [g-kcтогпутaровa] киселина,
CO(CH2COOH)»
A^i^l^t^i^i^tril п ацетон м-трил, мстал циа¬
нид, CH3CN
Äzetotitгolsäuтe [ -цетенмгропн- [етил-
нитролна] киселина, CHiC(NO2) ■ =
NOH
Azetonol п мст-лстилкстон, бутзнон-2,
CHiCOCH-CHi
A^<^1^i^^;ylazstot т ацетон н л ацетон,
хcк«aдиеп-2,5.
CHiCoCHiCHiCOCHi
A^^topl^ietoN п aцcтофcнен. мстилфс-
нмпkcтон, х-пнон, Ct^COCHji
Azetoxlm п	—цcтеноксин,
оксмм на ацетона, проп-нон-2ок-
сим, (CHiJiC-'-NOH
Azetpersäure / псроцстна кмс-лина,
CH3COOOH
Azetsäure f оцетна [ст-нона] киееnм-
на, CH3COOH
^^<^^ylamiN^omailon!^ä^rssstsr т aцетмп-
aм-пемaпенев естер, естер на аце-
тмл—нмнонaпоновaтa киселина,
CHiCoNHCHfCOOCiH.k
^^«^tylanisol п aцcтмл-низоп, мстокси-
ацстофснон, CHiOCe^COCHi
Azetyla/eton п ацстмл ацетон, лснтан-
дион-З^, ди-цcтипнcт-н,
CHiCOCH2COCHi
Äzetylben2öиlsäliтe / ацетилб-нзосна
[ацстофенон карбонова] кассл н на,
CHiCOCtHjCOOH
AzetylCHend п ацетал хлорид, кисе¬
линен хлорид из оцетната кисели¬
на, CHiCOCi
Azetylcholin п ацстилхолин, ацстат
из холина,
CH.iCoOCH2CH2N(CH3)iOH
Ä^4^^^1e^<^^inchlöтid п -ц-тил хол и и-
хлормд, [CH3COO(CH»)2N+(CH3)3|CI • '

74
AZF	.
Azetylen n ацетилен, етан, CH=CH
Azetylenabkömmling tn ацетиленово
производно
ÄzeTyleпapparat т ацетиленов апарат
[генератор]
Azetylenbгenieт т ацетиленова го¬
релка
ÄzetylendIkarOoisätire / —цст-лсиди-
карбонова к-сслина,
hoocc=ccüoh
AzetylendIChlorid п aцcтапcнца хло¬
рид, I,2-дихлерcтапcн.
CICH=CHCI
Aazityleiemtwlckler т апарат за полу¬
чаване на ацетилен, ацетиленов
апарат
Azetyleild п вж. Azetylld
Aetylenkohlenwasteirttoff т ацетиленов
въглеводород, въглеводород с трой¬
на връзка
Azeey len-Phenoiharz п зцстален-фе-
нолна смола
Äгetyleipolymer1satlön f попамеразa-
ция иа ацетилен, ацетиленов- по-
лмнеризaция
A^i^tylenrelhe f хомоложсн ред из аце¬
тилена
AzetylenruO т ацетиленови сажди
Äаetylentetrachloтld п ацсталситстра-
хлорид, I,I,2,2-тcтр-хлоретaн. ..
CHClaCHCO
^^^^yl<^^;yldlvltyl п aцетипенипдиви-
хсис-днсн-З^-ин-и
CH2=CHCH=CHC=CH
Aetylesli|!gsäüre f ацстоцетна киее.ла-
нз, CHCOCHiCOOH
Azeeylgehalt m съдържание из ацстал-
иа група
Äzetytgгüppe f ацетилона група, ацс-
т-пев остатък (радикал), CH3CO—
Äzeeylhaтnstofä т ацетил карбамид,
-цетмлурсид, cтaноилк-рб-нид,
CHiCONHCONHa
Aetylhydroperoxld п ацстил хадропер-
ока«. ацстал хидропрекис, псроцст-
иа к-сслина, CHaCOOOH
Aetylld п ацетилсн-д, карбид
Azidimetrie f зцидимстрия
^^l^tdltatsgrad m стспеи на кисел-н-
ие«r
azetylieren —цет-лирам
Azetylierung f зцсталарзис
Aиty1IerüNgsgemIsch п ацеталир-ща
смсс
Azylierungsmittel п зцсталиращо
средство
Aety!äialotNмiuгediathyleateт т ди-
стилов сстср на aц-типм-леион-т-
кисслина,	дистмл--цст(мл)м-ло-
изт, CHaCOCH(COOCaH8)a
ÄEety^llitг•at п -цстмлимтрат,
CHiCO2NO2
Azetylperoxid п (дн)aцcтмлпрcкие, да-
aцcтмлпcроkие. СН3СОООСОСН3
AetyLsdizylsäure / aц-тилеaпацмпен-
кис-лмнз, —спиран, ацетизал,
CtH4(OCOCH3)COOH
Aetylsulfanliamid п -цстилсулфанил-
амид, албуцид, бял стрсптоцид,
HzNCe^SOiNHCOCHa
A^i^^^ylureid п -цcтмпур-ид, ацетал-
к-рбаммд, craнеипк-рб-нмд,
CHiCüNHCoNH»
Azetylzahl / aцcтипне число
Azetylzellulose / ац-тмлцслулоз-
Aid п -зид (производно на азото-
водородната киселина)
Azidbütyröneteт п aцидобут-ронетър
(уред за измерване на маслената
киселина — напр. в млякото)
Azidimetrie f зцидиметрия
Azidität f киселинност
AziditatakoeffizieNt т косфицасит на
киселинност
Azldol п ацидол, бстаинхидрохлорид,
C6HnNO2.HCI
azidophil —ц-дефилси
Azidophilte f -ц-цеф-лии
Azidoplhilüamillch f aцицефилйе мляко
azidophoO . ацЛоофобсн
AlfoiNN f ациформа, киселинна форма
Aimetham п —ц-метан, карбецaaмaд,
цианамид, kaрбaменмтрип, нитрил
из к-рб-минов-та киселина,
N=CNH»
AimeÜiyleN п -цамcт-п-н, да—з^м--
тан, CHaN»
Almlmobenzol п aзининобензел,
1,2,3-бснзотриазол, б-нзолазмммд,
CeH5Na	'
AziNfaтbstoää т азаиово багрило
Ai- N^tro'^i^^^iiduNg f зцинатросъ--
цин-н--. азоиатросъсдин-нме; иа-
тронова кас-лмиа, R CH=N(O)OH
Aziridin п азаридин, етапеиамин.
цаметалcиамаи. (CHi)iNH
Aziakton п -зл-ктоя, оксззолон,
CjH8NOa


75
ВАС
Äzoallzaтlnfarbstoäfe mpl азоализара-
нова багрила
AzoOenzol п aзебcнзеп,
CsHsN = NCeH5
Azodiloramld п азохлорамид,
H»NC(= NCi) N - NC(== NCl) N H»
Äz(odikaтbonanid п aзедмк-рбонaнмд,
H2NCON=NCONHi
Äzöf;arbstoää т -зоб-грмло
Azogrenadm п червено -зебaгрмпо
Azogruppe f -зогрупа,	—N=N —
или —N» —
Azolmld п ззоамид, aзетевоцерецнa
киселина, Ns=N = NH
Azokorper т азосъединение
Azokupplung f -зокупелунан-
Azol п азол, пирол, амидол,
(CH=CH)i=NH
Azometthan п азометзн, CH3N=NCH3
Azometiili п азометаи (Шифова база)
Azophetol п aзоф-иоn, ц-х-дроксм-
aзобcнзоп, HO.CsH«N=NCeH^OH
Azophoтäaтbctoffe tnpl азофорнн багри¬
ла
Az^o»äüтeäатbstoääe mpl кисела азобаг-
рила
Azotel п -зотеп. хразоидан, 2,4-да-
aмине-зобензол (основно _ азобаг-
рило) > C12H12N4	‘
azotleren азотир-м, нитрмрз.м
Azotieruig f азот-з-ция, нмтриране
Azotleтungabehälteт т съд [реторта]
за азотиране (на калциев карбид
в цианамидна пещ)
AzotIeгüngsgem1td1 п смсс за ззоти-
раис (на. калциев карбид за полу¬
чаване на калциев цианамид)
Azotlerpngckoтb т вж. Azotleтüllgc0e-
hältsr
ÄzotIeтüngsofeN т пещ за азотиране
Azotoluol • п aзетепуол, д-мстал-зо-
бсизол, CHjCaHv.N^N.CeHvCHa
Azotometer п aзетенcrър, азотомер
Azoverbindung f азесъ-цаиение.
R.N=N.R
Bzoxybenzol п aзексибcнзеп,
A.HBN(=O)=NCeHs
Bzulen п ззулсн, Ci5His
Bzurgarn п ззурна пр-жда (с повише¬
но усукване — от регенерирана
вълна)
Azurit т азурит, ICuCOi.C^OH)»
A^ntand т стадий A (първоначално
състояние на термореактивни смо¬
ли)
azyklisch ацикличеи, нсцикличсн, коН¬
то с с отворена верига
Azylderivat п -цилио (киселаине[ про¬
изводно
Azylgruppe / ацилова (киселинна]
група, —ц-лон (киселинен] оста¬
тък, RCO—
Azylhalogenld п aцилхaлеген-ц, км-
ееnаиcн халогснмд
Azylierung / ацилир-н-
^j^li^^^j^ruppe f ациломнова група,
зцилоинов остатък
Azylradikal п -ц-лов радикал
Azylrsst п вж. Azylgruppe
в
Babbitmetall п бзбит (лагерна сплав)
Bacherz п блатна ж-лязн- руда, ли¬
монит, tF2Oз.nH2O
Backe f челюст, колодиа; подложка
Backen 1. пека, опичам 2. сп-чам, сан-
т-рунам 3. пържа (руда) 4. изпи¬
чам, опалвам (тухли) 5. коксувам
(въглища)
Backenbrecher т челюстна трошачка
Backemäorn f челюстна [разглобяема]
форма
BackeNhuO т ход иа челюстта
Backenquetsche f вж. Backenbrecher
Bäckerihefe f п-к-рскм дрожди, мая
Backermshl п хnебеп-карско брашно
Bkckerpreflhefe f пресована пскзрскм
дрожди, пресована мая
Backüfrlgkelt / спекаемост, способност
дз сс спича; коксу^а^мост, кок¬
суваща способност
Backfett п мазнина за псчива
Backhefe f вж. Bäckeтheäe
Backkohle f мазни [тлъста, опичащи
сс] въглаща; коксуващи (сс) въг¬
лища
BaekkorOofem т пещ зз коксуван-
Backmulde f вж. Backtrog
Backofen т 1. хлсбопекарскз псщ, пещ
зз тсстсии изделия ». псщ зз кок¬
суване
burgunder вж. BackkorbofeN


BAC
7в.
Backpulver n бакпулвер (прах за
бухване на тестени изделия)
Backstelngewoibe п свод от тухлена
зидария, тухлен свод
Backsleiimaüsrwsrk п тухлена зида¬
рия
Backvermogen п еж. Backfähigkeit
Backware J хлебно [тсстсно] ^издслис
Bad п 1. вана 2, баня, разтвор; елек¬
тролит
alkalisches -лк-лна вана; ал¬
кален разтвор
elektrolytisches електролитна вана,
електролитен р«азтнор
erschöpftet изтощена [отработена]
баня
galvanisches галванична вана
—, gebrauchtes вж. Bad, erschöpftes
kurzes вана (багрилна) с малък
модул
— , langes вана (багрилна) с голям
модул
laufeidsa циркулираща вана
lauwarmes хладка вана
isütтalst неутрална вана • =
. ruhendes спокойна [неподвижна]
вана
setbtregülierendes саморегулира¬
ща сс вана
atshendet стоящ- [нсцнрнулнра-
ща] вана
Badatalyae / анализ из електролита;
контрол на ваната
Badanrelcheгüig / обогатяван- па
(напр. на метална) вана
Badatwürzel / корен от б-дан (дъ¬
бите л )
Badausklelduig / облицовка [футе-
pOBKaj на ваната
Bad1btiäfteт т корпус на ван-т-
Badeitgasuig / обези-зяв-нс [дега¬
зация] из (метална) вана
Badflüsalgkelt f разтвор на ваната;
електролит
Badgefafl п «ж. BadOehältsr
Badkochen п кипене на (метална)
вана
Badkontrolls / еж. Badatalyts
Badloaung / вж. Badfllisaigkslt
BadoberHache / повърхност из (ме¬
тална) вана; у ронен (ниво] на ме¬
тала (е пещ, конвертор)
Badsdhwere / относително тсгло на
cлcктропмr-
Badspaitüig / н-преж-нмс на ваната.
(между , анода и катода)
Badsplegsl т повърхност (огледало].
иа ваната [течността, стопил ката]
Badstrscks / път иа формувзща се тек¬
стилна нишка в течността
Badstrom т ток, протичащ прсз ва¬
ната	.
Badtiefe f дълбочина из ваната
Badvulkailaatlon f вулканизация във.
вана
BadzusCiläge mpl добавки към ваната.
или слсктролита
Badzysammensetzung f (химичен) съ¬
став из електролита или ваната
Bagasae f б-г-са (остатък след из¬
стискване на захарна тръстика)-
Bahn f 1. траектория; орбита; път
2. хартиено платно 3. работна по¬
върхност (на наковалня)
sliquaitigs -днохв-нтов- орбита.
BahNelsktroi п движещ се по опре¬
делена орбита електрон
Bahtsisrgie f -нсргнйно ниво; енер¬
гия из движещите сс по орбита
електрони
BaliNlnlpüls т орбитален импулс, им¬
пулс из движещите се по орбита
електрони
Bahnkurve f траектория
Balhinönsnt т орбитален момент
Bahizlsteтns [ железопътна цистерна
Baikiait п б-Нкн-мн, 1,2,3,6-тетра-
хмцрепмрндннк-рбоневa киселина,
CeHsOiN
Bajonettverschluß т бaHенcтен [щи¬
ков] затвор
Bakelit п бакелит (синтетична фе-
нолформалдехидна смола)	„
Bakelitpüivsr п б-к-пнтон прах .
Bakelitharziack т лак от бакслитова
смола
Bakelltpapisr п хартия, обработена
с фенолформалдехидиа смола
Bakterie f бактерия
aerobe аеробна бактерия
aiasrobs -и-сробна б-кт-рня
~, denltrlfizlersids денмтрмфнцираща'
б-кт-рмя
111т11 1х1ттт1^т	интр-фиц-раща
б-кт-р-я
reduzierende редуцираща бакте¬
рия


1 7
BAN
Bakterie, Stickstoff bindende -зотсвърз-
b а щя б-кт-р-я
suifürlslersids сиребaкт-рни
.bakteriell бактериален
Bakieгieifilteт п бактсри-лсн филтър
Bakisrienflöтa f б-кт-ри-ли- флора
BakterisngärüNg f бактериална фер¬
ментация
: H^kkerisntSteid б-ктернцнд-н, уби¬
ващ б-кт-рни
Bakisтlochlorii п бaкr-рнех.^ерин.
Csr.H7»N4O5M^(H2O)
Bakteriolysin п бактериален лизан
(лизин от бактериален произход)
Bakteriophag(с) т б-кт-рмофаг
: bakte г iostat isch ба ктс р и остат и ч е и
Bakterium п вж. Bakterie
bakterizid бактернцид-н
Bakterizid п бактсрнцид (средство,
у ни що жава що бактер и.и )
Bakterlziditat [ бактсрнцндност
BAL п БАЛ, брит-нскн aнтмлюнзнт.
2,3-цитиепроп-ноп (противоот¬
рова за бойни кожнообравни. ве¬
щества) , CH2SHCHSHCH2OH
BalaNcisrgewicht п балансираща те¬
жест. конт рагс жест
Balata f б-лат-
Вд^веих п бал-това смола
Balatalatex т б-латов латскс
BaIatarisneN т б-латов р-мък
Balatum п балатум
Baldrlanoi п валерианово масло
Baldriaisäüтe f вaпериaнев- кисели¬
на, C4HeCOOH
BaldгIaNtiiktüт f валерианова тинк¬
тура (спиртен извлек); валериа¬
нови капки
.BaldriaNtropfen mpl валерианови кап¬
ки
Balg т кожа (сурова, неразрязана по
коремната линия)
balgst одирам, свличам; меня си ко¬
жата (за животно)
Balksi т I. греда; носсщ ел-мснт
2. напрсчннк; .лост; кобилица
Balksiтlihreт т бъркачка (с извити
като кобилица • лопати)
Baiaatstoff т баластно [ненужно]
вещество
Balle össn п деб-л- шина
Ballst tn 1. бала (опакован лек ма¬
териал) 2. работна част на валц
Balleibefeüdhtuig f овлажняване (на
тютюн) в бала
Balietiaigs / дължина нз работната
част иа валц
Ballenpresse f прссз зз б-nнрaн-
(напр. на тютюн, слама, лек
скрап)
Balllatit п баласт-т (нитроглице¬
рин ов барут, желатиниран с пи¬
роксилин)
Ballmaschiie f листова [сегментна]
машина (за направа на гумени
топки)
Ballot т 1. балон; бутилка (с голя¬
ма вместимост) 2. колба (на елек¬
трическа лампа)
BaHonabfüliapparat т апарат за пре¬
ливане на т-чност от геnени бу¬
тилки в по-малки съдове-
Ballöigünnleruig f гумиране из ба¬
лон- а тъкан
Ballonkippsr т устройство за накло¬
няван- на бутилки (при изпраз¬
ване)
Balsam т балсам (разтвор на смола
в етерично масло)
Balsansmülslon f балсамова емулсия
baltanhaitlg съдържащ балсам
Balaankölöplhoilüm п балсамов ко¬
лофон
Balsamöl п балсамово масло
Balsamharz п • бапе-мева смола
BalsamtaNnsNiadeiol п масло от иг¬
лите на балсамова ела
Balsamtsrpentlnöl п терпентиново ма¬
сло от борова смола
Baiaienöl п бананово масло
BaNaietwachs п восък (от листата
на банановото дърво)
Banbürynlscheт т кaучукоснеснrcл
тип бенбъри (с овални валци)
Band п 1. ивица, лснта 2. лентов кон¬
вейер, транспортна л-нт-
Bandags f вснец, бандаж;, шина
BaidagetelasN п желязо иа. шини,
шннно желязо
Baidagenlsdsт п кожа за бандажи
BatdageNwalzwsrk п 1. прокагсн стан
за бандажи 2. цех за валцоване нз
бандажи
BaNdalabastsт т ивичсн [«пеcст] гипс
(състоящ се от слоеве с различно
оцветяване)


BAN
78
Bandapparat m л-итова машина (за
спичане и пържене)
Bandaufgabe f з-хр-нв-н- с лентов
питател
BatldaüfgaOevoгrIchtüng / лентово [кои-
в-й-рио] захранващо устройство,
лентов пат-т-л
Bandaufgeber т лентов [конвсйсрен]
питат—
Bandbecherwerk п лентов кофачеи
елеватор
Baidbegichtuig f конвейсрно пълн-н-
нз доменна пещ (с помощта на
лентов транспортьор)
Bandbreite / широчина иа лентат-
Baidbremte f л-нтона спирачка
Batdbuna т лентов [лситовмдсн]
буна-каучук, буна-каучук за транс¬
портна лснти
BaNddгückfiiter п лентова филтър-
преса
Bande / спектрална ивица
Bandeisen п лентово желязо, чсмбер
Bandeisenwalzwsrk п 1. прокзт-н стан
за лентово желязо 2. л-нтовалц^о-
нъчси цех
Baidenlinls / линия нз авичеи спек¬
тър
Band-spektrum п аначсн спектър
BandensystSeni п нвнчнз група (в
ивичен спектър)	.
BäNdelnitruktuт f нвмчн- [еле-етa]
структура
Bändertom т сло-ст— глина
Bänderung / епоcетеет, п-нтевидност
Bandfilter п лентов филтър
Bandförderanlage f конн-й-риа уред¬
ба, система от транспортни лента
Bandförderer т лентов конвейер,
транспортна лснта
Baidförderschnscke f открит шнеков
конвейер, открит наитов транс¬
портьор
Bandförderung f транспорт чрез лен¬
тов коив-й-р; конв-йерсн транс¬
порт
BandgesCiwindigkelt / скорост на лсн-
т-т-
Bandgewlcht п тсгло на рулона [кан-
BaNdgiuhailags / линия за нагря¬
ване из лснта
koitiiulsтilche непрекъснато дей¬
ствуваща .линия зз нагряване
Baidgranuiator т гранулатор, в кой¬
то материалът (напр, пластмаса)
сс подава из ленти
BaNdhelzelsmeit п лентов нагревате¬
лен елемент
BaidkilhlofsN т конвсйерна тсмпсриа
псщ (за • стъклени изделия)
BaNdmagnstschelder т лситов магни¬
тен с-п-ратор
Baidmaschins f L л-итова • разливна
машина ». машина зй изработване
на лснти 3. машина за хоризонтал¬
но лссис
Ba idmesscг-SpallnaachIie f цспзч-
н- машина с безконечен лентов
нож (за цепене на лицеви кожи)
Bandmesser-Zuachisldsmascnine f бан¬
циг за кроене на текстилни де-
тайлн
Baidrtihrsr т лентова бъркачка
Baidтilhrweтk п вж. BaNdтiihтer
Baridschlelfmaschlie / лентова шли¬
фовъчна машина
Bandachiecksnmlschsт т. лентово-шнс-
ков смесител
BandschгeIOeт т записващ върху лсн-
та уред
Bandslsb п лентово сито
Baidalegeln п слепване иа горещо на
пластмасова л-ит-
BandschwabOei- Pollermaschlne^- f лен¬
това шлифовъчна и полмрпа ма¬
шина
BaidsintsтaNlags f лентов- инстала¬
ция за спичанс [синтеруванс, агло¬
мериране]
Baidslitsтmаschlie / лентова агломе¬
рационна машина
Bandsä^ern п агломериран- [спич-ис]
нз лентова м-шин-
Batdapslaer т конвейсрно захранва¬
що устройство, лентов питат—
Bandspinnveiäahтsi п мстод за пре¬
дене на ленти от синтетични или
изкуствена влакна
Bandspinnwanne. f вана за формо¬
ван- на лснти (от полимера)
Bandstahl т лентова стом-иа
Baidstallatтaßs f валцов агрегат [про-
к-тен стаи] за валцован- на лен¬
това (том-нз, стаи за щрипси
Bandttтafie / конвейерна линия; лен¬
тов конвейер; транспортна линия
BaNdslrüktür / вж. Bändeгstrüktür


79
BAR
Bandtransportd- т лентов транспор¬
тьор, транспортна лента
BandtroCcenapparat т лентов сушилен
«апарат
BaNdtrockner т л-итова сушилия
BaidvakuünfIItsr л лентов накуум-
филтър
Baidvergütungaaniage / линия за до-
обработванс из лентово .(аначио,
шанио] желязо
Band- VesziпnüigsаNlage f линия за
кал-йднсн-нс на лента
-~, elektrolytische линия за електро¬
литно капаИднсване иа лснта
Band-VorbereHuigtailage / лситопод-
гоrвит-пнa линия
Baidwalzsiat-aße f еж. Bandstahl-
at-aßs
Bandwalewsrk п 1. прокатсн стаи за
валцован- на лснта ». цех за вал¬
цоване иа лснти
Bamdwsbe-sl f лентово тъкачество
BaNdws-kstoff m аначси [лентов] ма¬
териал
BandzeTlenfiIter л лентов клетъчен
филтър
Вйт т 1. ударен инструмент, б-бкз
(на ковашки чук, сонетка) 2, плъз¬
гач, плунжср (на преса) 3. иc«те-
пси метал (в пещ, тигел, конвер¬
тор)
Baratts f барат, б-раб-н за ксаито-
гсниранс
Barbiturat л барбитурат (производ¬
но на Capöumypoeama киселина)
Baгbitürsauтe f барбитурова кнсела-
на, м^^оналкарбаммд, QHjNiOj
Ba-botage f барботир-не, барботаж
Barbotteu- т барботьор, устройство
за барботир-не
BaтOoteüтabaoтbeт т барбот—жен аб¬
сорбер	•
BaгIsöl(extraktIöNa)prozeß т бзрисол-
nрец-е (екстракционна депарафи-
низация на мазилки масла чрез
центрофуги)
Barium л барий, Ba	.
Barluma-senat п бариев арсенат; 1.
мстз-, Ba(AaOa)» ». орто-,
Bas(AcO4)» 3. пиро-, BaiAsiO,
Bariuma-tsnid — барисн зрс-над,
BaaAsj
Barlunazstat п бариев ацстат,
(CH3COO.)2Ba
Barlumazld п бариев азид, BaNe
BarlumO^a-Oonat л ост. за Barium¬
hydrogenkarbonat бзри-в бикарбо¬
нат, Ba(HCOs)t
BariünOisü!fit и ост, за Barlumhy-
d-ogensulflt барисн басулфат,
Ba(HSOs)»
BariunOorat л б-рисв борат: 1. мстз-,
Ba(BO2)» 2. орто-, Ba8(BOi)» 3.
пиро-, BaB«O»
Barlumborid л барисн борид, Baß*
Btтlunboтoäluoтld п бзрасв флуоро-
борат, Ba(BF4)>
Bariumbromat п бариев бромат,
Ba(B-O8)a
BarlumO-omld л бариев бром—д,
BaB-a
BariünOrolnoölat^пat л барисн хскса-
бреноплaтин-т IV, б-ра-в бром-
платинат, BafPtBrsl
Baгlünchloroplatiiat л бариев хскса-
хлероплaтинaт IV, бариев хлор-
платинат, Ba(PtCls)
Baтiünchloгat л б-расв хлбрат,
Ba(CIOa)»
Baгlünclhlorld л бариев хлорид, BaCIa
Ba-Iumch-omat п б-ри-в хромат,
BaCrO*
Barlundichтömat п барисн бихромат,
BaCr-O,
Barlümdithiöiat л барисн д-тмон-т,
BaSiOa
Bariumferrat п бзрасн ферзт, BaFeOa
Bariumfstrozyanid п барисн фероцаа-
иад, Ba2iFe(CN)e]
BariünfIuöOoгat л бариев фпуеребе-
рат, Ba(BF4)»
Ва-ОтИдо-Ш л барисн флуор ад,
BaF»
Ba-iumfluosillkat л бармсв флуороси-
лмкат, Ba|SIF4)
Barlumhyd-at л бариев хидроокис,
Ba(OH)»
Ba-iumhyd-id л бар—сн хидр-д, BaHa
Barlumhyd-ogenartenat л вторачен
[касел] б-рисн aреенaт, BaHAsOa
BariümhydтögenkaгOonat л бариев би¬
карбонат, киссл б-раев карбонат,
Ba(HCOa)a
Baгlunhydтögcmuläat п бариев бнсул-
ф-т [хицроеупфaт), Ba(HSO4)-»


BAR
80
Baтiünhydrogsisulfid n кн«cп бариев
сулфид, барнсв .хидресулфид,
BalHS)»
Bar^i^-mhyd-og^^i^ulfit п кисел бариев
сулфат, бари-в б-сулфит,
B-i{ HSOg)»
Bariünhydröxld п бари-в хидроокис,
Bi(OH)»
Baтiünhypödhloгlt п барнсв хнпех.ло-
pur. Ba(CIO)»	•
!ВаriumihypoplbDspIhat п б-рнсв ха по-
фосфат, BaiPaOs
Baтlümhypöphosplhlt п б-рнсв хапо-
фосфат, Ba^iPOih
Bariümjodat п барисн йодат, Ba(JO)»
Ba-lünjödld п барнсв йод-д, BaJ»
BariünkaтOId п бариев карбид, BaC»
.Ba-iünkaтböiat п бариев карбонат,
BaCOa
Bariummanganat п бариев манганат,
BaMnO*
Bатiunnetаslllkаt п б-ри-в мстаси-
лик-т, BaSlOi
iBaa-1llnfneeawolfгrмnat п бариев мста-
нолфр-мат, BaW4Oi3.9H3O
.BaгiunmolyOdat п б-рнсв йолнбдат,
BaMoO*	'
BагiünN(trаt п б-рмев нитрат,
Ba(NOi)»
Bariünilt-lt п б-ри-в натрмг,
Ba(NOi)»
Ba-iünö-thöphosphat п бариев орто-
фосфат, Bai(PO4)2
primä-es първичен бариев ерте-
фосфат, Ba(H2PO4)»
sekundäres вторачен б-рм-в орто-
фосфзт, BaHPO*
Barlumoxid л бариев окис, BaO
.BariümperchIo-at п барисн псрхлорат,
Ba(CIO*)*
BaгiünpermaN2aNat п б-рм-в псрман-
ганат, Ba(MnOi)»
Baтlünpeтoxld п барнсв п-рокис [прс-
hiicj, BaO»
Baпünps-oxydisuliat п барисн пср-
(еkенца) сулф.-т, б-р—ева сол па
перокендиc^;рнa■ra кис-лина,
BaS»Oa
Barlünpeтoxykaт0ö1iat п б-рм-в пср-
(оксм) карбон -т, BaCiOs
Bатlunphosphаt п б-р—ев фосфат:
I.	мета-, Ba(PO3)» 2. орто-,
Ba3(PO4)» 3. пиро-, BaiPiO,
Barlumphoaphid п б-ри-в фосфид,
BaP»
Baтiunphöaphit п бариев фосфат,
BaHPOi
Barjunpyтöborat п барнсв ииребер—т
[тетраборат], BaB4O:
Bаrlümpy-ophöcphаt п барнсв пмро-
фосфат, Ba» P'iO,
Barjum-hodatld п б-р—ен род-ннд '
[cулфецн<aницJ, Ba(SCN)»
BarIunssIeNat п барнсв сслсн-т,
BaSeO*
Barlumseletid п бари-в ссленид,
BaSe
Baгlümsslsiit п бариев еепcн нт.
BaSsOi
Baгlunal|iköfiüö-id п иж. Ва-От-
stliziümflüörld
Barlumalllzlum Iluo-id п б-рн-в флуо-
росил-кат (с-пнкефпуорнд].
BafSiFe)	*
Barlunsubphöaphat п б-рм-в х—по-
фосфат, Ba-iP-iOe
Barlünaüifat л бариев сулфат, BaSO*
Baгiunaulfhydтat п бариев кмдросул-
фид, кмссл барнсв сулфид,
Ba(HS).2
Ватти^^ п бариев сулфид, BaS
Baгiümtüifit п бариев сулфит. BaSO3
Barium teTlürat п бар—св телур ат,
BaTsO*
BaгIüntstraOörat п барнсв пир обор ат
(тетрабор-т), BaB4O:
Barlumtet-azyanopiatoat п бар и cd тс-
тр-пм-ноппaтеar. • бариев тстра-
ц—ноплатинат II, барисн цмапо-
плат-инт, Ba|Pt(CN)4)
Baгiüntet-athlöiat п б-рнсн тстратно-
нат, B-S4O*
Baгiunthioka-böiat д барнсв тнок-р-
бонат, BaCSi
Barlünthlötülfat д барнсв тносулф-т,
BaSiOi
BarIunthIozyaNat д бариев роданнд
[тмоциансат], Ba(CNS)»
Baгlunwolfranat д б-рмев волфра-
мзт, BaWO*
Baгlünzyaiat п бариев цнзн -т,
Ba(NCO)»
Ba-iümzyatld п б-рнев цианид,
Ba(CN)2
B^^iu^^^^i^^l^l^j^'tlNit п вм. ВаНт-
IstTazyaioplatoat
Ba-omete- д барометър


ei
Barometer, elastisches деформациои-н
барометър, -нереиц
BarometerabiesuNg f показание [отчи¬
тане] по барометър
Baromete-konDsicatoT т барометри¬
чен кондензатор
Baro^^te-rohr л барометрична тръб-
Barönetertäüle f баромстрач-н стълб
Baröneteтttaid т показание [ниво] из
барометъра; барометрично наля
г-н-
BarometerverdiiditeT т барометричен
сгъстител
Ba-ostat т баростат, регулатор па
н-лягансто
BarotheTmorater п тcрмебaрон-rър
Ba-rei т блок, слитък
Barтeiküpfsr п мсд нз блокч-т-
[слиткн]
Barretachere / ножица за рязане на
слитъци и дебело валцовани мз-
термалн
Ba-rle-wacha п восък за защитни по¬
крития
Ba-yilth т баралмт, Ba4Al4Si7O2*
Ba-yt т 1. вж. Barytatsln 2. б-ри-в
окис, BaO
Barytags f б-ритмр-не, нан-сян-
[налив-Hd нз б-ритон слой (вър¬
ху хартиена, основа)
Baryterde f б-расв окис, BaO
Ba-ytgesteln п бармтна скала (със-
стояща се от бар um с примес на
кварц )
Barytglaa п б-ритно [бзрмено] стъкло
Ba-Уthaтnötön т бари-в х-рмотом
(цеолит), (K»B а) [А IiSIsO^J.SHiO
Barythydrat п бариев хидроокис, ба¬
риева основа, Ba(OH)a
BатytkтeüzsteiN т вж. Barytharmotom
Barytlauge f баратна вода
Barytokalzlt п бар-ток-лцит,
BaCa(COi)»
Barytaaipstsr т бзрасв нитрат, ба¬
риева селитра, Ba(NOi)»
Ba-ytateii т барат, естсствсн барнсв
сулфат, BaSO*
Barytwasser л вж. Barytiauge
Barytzement т б-ритон цимент
Barytweiß л бариево б-лало, блан-
факс
Basalt т базалт
BaaaitbetoN т бетон с базалтов чакъл
	 BAS
Basaltfassr f б-з-лтово (минерално)
влакно
BasaHfaserpaplsT п хартия от базал-
тови влакна
Basaltglas п хиалит (прозрачен опал)
Basaitporphyr т баз-тон порфар
Basaltzement т б-з-тон цимент (от
пясъчник)
Base f L база; основа; вещество с ал¬
кални свойства 2. остатък от дести¬
лация из исфт
organische органична база; ор¬
ганично в-щ-ство с алкални свой¬
ства
Basenaustausch т основен [базисен]
обмси
Basenaustauscher т катиоиообмсна-
тсл, катионит
BasenaustauschfHtsT п к—т-енитев фил¬
тър
Baseif-aktlon / фракция, състояща сс
от в-щсств- с алкални [основна, ба¬
зисна] свойства
Basetgrad т степен иа основ-ост
Basenkatalyae f основна [б-засиа] кз-
талмза
Basenstä-ke f вж. Basisstarke
Basla f база, основа, основна състав¬
ка, ееион-н компонент
Basisanhydrid п основси [базисен]'
анхидрид
Basisch базисен, е«нев-н. -лкалсн
BasIsch-FarOstoffe mpl базисни баг¬
рила
basisch stellen правя осиовеи [алкален],
-пkaп-зир-м
baaiaCibesländig aлкaлнеу«теИчив,
устойчив иа действието иа основа
BasitmiachüNg f основна [изходна]
смсс
Basisstä-ke f енпa иа основата
Basitat f еж. Basizität
Basizität f есневнест. -пkaлност
Basizitätag-ad т der Schlacke основ-
иост иа шлаката
Bassin п бассйн; резервоар
Bas!coriigümmi т бaсераневa гума,
смола (трагакант)
Baat т лико .
Bastardkalk т нискокачествена нар
Bastardkaikatsln т нискокачествен ва¬
ровик
Baatfaasr f влакно от лико
Немско-български технически речник


82
•bas

Bzstpapler п хартия от влакна от ли¬
ко
Bastzelülloae / целулоза от лико
Basyntan п б-змнтан (синтетичен
дъбител)
Batsch т 1. зареждане, напълване
2.	подготовка 3. точно претеглено
количество
BatsCiapparat т -мулс-р-щ апарат
(за омекотяване на юта)
OätsdheN омекотявам (-мулеирам] юта
Batschfach л корито за омекотяванс,
емулсмоино корито
* •Batsdifl üasigkelt f течност (емулсия]
за омекотяван- нз юта
Batterie / L батерия 2. бат-рая, блок
(напр. от пещи, екстракционни
съдове )
Batterieelement п батери-н -лсмснт,
елемент иа батерия; акумулаторен
елем-нт
BatterissxtraktoT т екстракцио-н- ба¬
терия (с периодично действие
за извличане на масла)
BatterlegefaB п акумулаторна кутия
Batterlelader т зареждащо устройст¬
во за акумулаторна батерия
Battsгleladüig f зареждане иа аку¬
мулаторна б-термя
Battsrisspannüig f напрежение нз ба¬
терията; напрежение иа (клсмитс
иа) акумулатор
BatteriestTom m ток от батерия; ток
от акумулатор
Batterlsstromkrels m токова нсрагз иа
батерия
BatteriszykloN т батериен циклон
Batylalkohol т бат—лов алкохол,
CieH87OCHaCH(OH)CHaOH
Batzen т буца, кюлче
Bau т структура, строеж
—, asymmetrischer асиметричен (не¬
симетричен) стросж (на органично
съединение)
кг ist а llographiacher кри«т-пегр—ф-
ска стросж
offenkettige- молекулен • • стросж
с отворена ßc чга	%
Bauart / конструкция; система; ннд
конструкция
BauOlech п строителна листова сто¬
мана. стромrепнa ламарина
Bauchzange / щапци за тигла
Baueinen п строителна стомана; про¬
филна стомана
BauelemeNt п L структурен елемент
2. стронт-n-и елемент
Baufshler т дефект в структурата
(на кристална решетка)
Baugips т строителен гипс
Bauglas п строително стъкло
Baugruppe f структури- група
Bauholz п строителна дървесина
Baukeramik f строителна керамика
BaumS-G-ad т градус Боме
BaumS-Spindel f acреметър по Бомс
baümäöтmig цървев-цеи
Baumharz п дървесна смола, колофон
Baumöl п дървено н—«пе
Baumscrap т каучук от отпадъци от
кората нз каучуково дърво
Baumwachs л дървесен восък
Baumwolle / t. памук 2. памучна тъ¬
кан
Baümwollfaтbstofä т багрило за памук
^^umw^l^JI^iai^tfstt п втвърд-ио памуч¬
но масло
BaumwollkoTd т памучна кордов- тъ¬
кан
Baumwolliaatol п вж. Baumwollsa-
memöl	.
Baumwollsamenöl п памучно масло,
масло от памучно ссме
BaünwollsameпÖlfiriis т памучен бе¬
зир, б-зир от памучно масло
BaumwolisSearlt п стеарин от памуч¬
но масло
Baümwollzellüloce f памучна цcлnеo>■
за, целулоза от памук
Baupappe f строителен картон
Bauplatte f строителна плоча
BaupTlnzlp п принцип на изграж¬
дане
BaüSlClaItpiai• т монтажна сх-ма (
Bausdiamalyae / des GestsTmes качест¬
вен или колмчсстнсн анализ из ця-
n-r- скала (без'да се отделят от¬
делните- минерали)
BauscheSastizitat f обемна сластмчг
ност; способност нз влаки-стм мз-
т-р-an- да възстановяват формата
са слсд свиване
bauschen придавам иа преждата или
нишката ув-личсн обсм
Bausdigari п прежда с увслачси обсм
Baustahl т строители— стомана; кои-
стру^-онна. стомана


83
Baustein m • 1; ' • основна • [градивна]
единица в строеж А нз материята
». структурен сл-мент 3. звсно
(в полимерна верига)
Baustoff т строителен материал
Bautsiaist-IDi т стреат-nне боядис¬
ван-, боядисване на сгр-дм
Baü1enSdhützlack т з-щит-и лак зз
строителна работи
BauteisCiützmlttei п защитно средство
за стросж—
Bauterrakotta f строителна теракота
Bauweise f 1. конструкция 2. мстод
на строеж
Bauwsrkabeton т бстон в строители—
конструкции
Bauxit т боксит
BauxItauftCiluß т разкриване из бок-
ситно находище
Baüzsmentlnöтtsl т етроатcпcн ци¬
ментов разтвор
Bazllloaporii п б—цапеспорин, пепи-
максан (антибиотик)
Bazit-azli п б-ц—трзции (антибио¬
тик)
B-B-Fraktion f Б-Б-фракция, бутан-
бутснова фракция
Beanspruchung f 1. натоварван-, под¬
лаган- i(a напрежения [нз усмлая]
2, въздействие
~ auf Biegung натоварвай- из огъ¬
ване
— aut Drehung натоварване из усук¬
ване
~ auf Torsion вж. Beanspruchung
auf Drehung
~ auf Zug натонзрнзнс из опън
stoßartige натоварване на удар,
ударно натоварване
zerb-schende разрушаващо нато¬
варване (при натиск)
zulässige допустимо натоварване
bsaiap-uchüNgagerscht съобразен с на¬
товарването
Bearbeitbarkeit / обработв-мост, спо¬
собност дз сс поддава иа обработ¬
ван-
Bearbeitung f обработване, обработка
spaiaOnshmside обработване чрсз
рязане, етружkеве обработване
(със сваляне на стружка)
spanlose безстружково обработ¬
ване, обработван- чрез налягане
(без снемане на стрУжка)
	.	BED
Beaгlbsitüigaäähfgkeit • f вж. Bearbeit¬
barkeit	.
Bearbeitungsfolgs' • • f • пе«п-цевarcлеи
рсд из обработване, цикъл • нз об¬
работван-; технологичен процсс
Bearbeitüngahäтts / н-кл-п
BearbeituNgavorgang т технологична
операция пра обработване
fcaüfghlagüng f захранване, ззлъл*
ване (с пара, вода, електролит)
teaumS-Grad п градус БомС
teSoserim п б-берии, куран (алкалоид)
Bebrütung f инкубация
Bebrütuigszelt f инкубационен период
Bedier т 1. кофа, кош (напр. на
екскаватор) 2. черпак, кепчс X
цилиндрична чаша (без столче)
BedhsrelevatoT т кофичеи -лсв-тор,
нормя
Becherförderer т кофач-и конвейер
[транспортьор]
Becherglas п n—берarерн- стъклена
чаша
Bedeerkab'el п въжен кофачси кон¬
вейер
Bsdierkette f верижен кофачси транс*
портьор
BeтCleт-s:hleüdeт т центрофуга със
стъкл-ни чаши	-
BssCierwerk п 1. кофачси елеватор,
нория 2. кофачси транспортьор
3.	колело с черпаци [кофачка]
т 1. • многокофа-
чси транспортьор 2. мнегекофачcи
елеватор	•	!
Bsd1erwerksшnlaufmühle f мелница с
кофачси елеватор н механичен
центробежен сепаратор; дискова
центробежно-въздушна мелница,
захранван- с кофичси елеватор
Bsckenkneter т р-зерво-рен смесител
Beckophen п бекофен (пластифици-
рана фенолна смола)
Bsckosol п бекозол (алкидна смола)
Bedampfung f въздействие с пара;
продухване с пара; изместване из
въздуха с пара
Badienbarkeit f удобство зз обслуж¬
ване, обслужна-мост
B^c^ii^nung f 1, обслужване (на апа¬
рат, ' инсталация) 2. обслужващ
■п-рсенan
Bedienungshebel т обслужващ [ре¬
гулиращ] лост; команд-н лост


®ED
84
BsdieNungsmaNn m оператор, обслуж¬
ващ •работник
BsdleNüngsrnanNaClaät f обслужваща
[рзботиз] бригада, обслужващ пер¬
сонал
Bedletüigaplatz т работно място
Bedienungspult п пулт [табло] за
упрзнлснис; командно табло
BedleNuNgs-aum т кабина за упранлс-
■	нис; помещение с командно табло;
апаратно
BsdlenuNgsvorssCirilt f инструкция зз
сб^лужв—не
Bedingung f условие, изискване
Bedruckbarkeit / пригодност (на хар-
. тия) за печатане
Beidrucken L щампосвам 2. печатам
Beereimoat т плодов сок (от ягодо¬
ви плодове)
Beereit-este- pl плодова изцедки,
пращани, джибри
Beet я басейн за сстсстнено •изпаря¬
ване из морска вода
Befall т 1. поражение (от наегкоми
и др.) 2. заразяван-, •заболяване
Befdilggerät п 1. команден ур-д ».
команден пункт с клавишно упрзв-
! ленае '
Befeudhtuig f намокряне; навлажня¬
. ванс
BstsuCitungagaiette f навлажняващ
диск, навлажняваща шайба
Befeuerung / нагряване.; отопляване
• ’ (на пещ)
beflecken правя пстиз
Beförderer т транспортно средство;
транспортьор; конвейер
Beförderung f доставяне; транспор¬
тиране, превозване, пренасяне
Beförderungsmittel л транспортно
- средство
begasen обгазявам; фумигирaн
Begasung f обгазяван-; фумигарзнс
(при борба с вредители); обработ-
; ване с газ
Begasungsgift п вж. Beg-atungsmittel
BsgatungskammeT f камера за обга-
зяз-H- [фумигация, дезинсекция]
Bsgasungsmlttel п средство за обга¬
зяване [опушване, фуниг-ция],
; • фумигант	'
Bsgasungaverfaeren п начаи [мстод]
■	за фумиг-ции (на растения за
борба с вредители)
Begleitung / пълн-не (зареждан-] на
п-щ (доменна, вагрянка)
B2lditutgsablаuä т протичане [ход]
иа пълненето [зареждането] на
пещта
Begichtungsanlage f устройство за
пълнене (на доменна пещ, вагрян¬
ка); (засипващ механизъм [апарат]
~ mit KlppgsfaB скипов подемник
за шнхтз (за пълнене на пещ),
«кнnоне устройство за подаване иа
материалите в пещта
Bsgldhtütgsbühne f площадка за за¬
реждане, площадка за обслужване
(подаването на игихта в доменна
пещ)
Begidituigselt-iCitutg f вж. Begich-
t ungsanTage
Bsglchtüngcglocke f конус иа гърле¬
ния ззтнор, конус нз устройството
за пълнене (на доменна или дру¬
га пещ)	.
BeglchtuNgsktibsl т пълначи- кофа
[бадя], кош за пълнене [зарежда¬
не]
BsglchtuNgsoffNuNg f отвор зз пълнен-,
[зареждане], пълните леи отвор
Bsgiditungstur f 1. врата [отвор] зз
пълнене, рабртси [пъnнатcnен] от¬
вор 2. затваряща плоча из работ¬
на врата
BsgidltüNgavorrichtüig f вж. Bsgich-
tuigsailage
Bsglchtungswagen т вагонетка за пъл¬
нене; екип (за зареждане на до¬
менна пещ)
begießen поливам, • обливам
Begleitkohlehydrat п съпътствув—щ въ¬
глехидрат
Begleltkohlenwacseтctofä т съпътству-
нащ въглеводород
Begleitmetalie npl съпътствуващн мс-
т-лм
Begleltsalze npl съпътствуващи сола
(като примеси), онсчистваща сола
^^gfeltstoff т еъnътетвув-що веще¬
ство; примес; страиичси продукт
Bsgrsizutgsfläche f граничи— [раздел¬
на] повърхност
Bsgußkachel f кахла с знгоба
BsgüBmasse f ангоба, маса за поли¬
ване (на керамично изделие)
BegüBäaтbe / боя за поливане (обли¬
ване] из керамични изделия


85
BEI
BChälter m 1. резервоар, съд зз теч¬
ности, цистерна 2. конт-йн-р 3.
хрaнмnищ-
BehältertTagwagei т вагон за превоз
из конт-йнер—
^^S^jältervsrk^^r т превоз [транспор¬
тиране] в контсйн-рм
Behälterwagen т автомобил-цистерна;
вагон-цистерна
behandelt обработвам, третирам
Behandlung / обработка, обработва¬
не; третиране
chemische химическа обработка
— mit Lauge -пk-пн- обработка,
обработка с aпкaпнн
~ mit Säurs киселинна обработка
~у thermische термична обработка
Behatdlungtatlags f инсталация
[уредба, устройство, съоръжение]
за химична или механична обра¬
ботка
Behängsm п der Bäder зареждане на
нани
BdiausN п der Stsiis дялан- на тухли
Behauten• п покриване с тънък слой
[ципа]
beheizen отоплявам; н-гряи-м, за¬
грявам
Beheizung f L нагряване, загряван-
2. отопл-нм-
^^^^^ö^ung^^lttel п 1. средство зз на¬
гряване 2. отопл-тслна уредба
BehelzuNgsaystem п отоплителна систе¬
ма; начин иа нагряване
Behelfstrockner т спомагателно [вре¬
менно] устройство за сушснс
BShelNOlмäüтe f бcх-неловa кассланз,
СНз(СН2)7С=С(СН2]11СООН
BeSieisäure f б-хенова [де коз- нова]
кис-лина, СНз(СН|)20СОоН
Behinderung f, sts-lsche пространстве¬
но [етерично} възпрепятствуване
Beigeschmack т стр-нич-н вкус, пра-
вкус
Beluft / вторичен въздух
teimenguNg f 1. примес; добавка ».
примесване; добавяне иа примеса
schädliche вр-д-и примес
OelmlscheN примесвам, смесвам; до¬
бавям
Beimischung f еж. Beimengung
beinlschuigsfтel свободен от примеси
Beitkohls f костен н въглнща
Beistoff т примес, съпътст^ув—щб
вещество, добавка (към химични
средства за защита на растения¬
та)	‘	I
Beizanlage / линия [устройство] за
байцван-, линия за разяждане
kontinuie-riche линия за байцва-
ие с непрекъснато дсйстнис •
Beizbad п L взиз за разяждане [байц-
наис] I. б-йцон разтвор, разтвор
за разяждан- [байцванс]
B^il^io^Sii^^i^luig f разяждане, обработ¬
ване чрез разяждане, байцваие
Beizbesländigkeit f устойчивост на
б-йцв-не [разяждане]
B^Iizb^lttlcH т каца [кюп, съд] за бзйц-
нанс [разяждане]
B^j^^l^rüi^lligk^it f крехкост [чупливост,
трошлинеет} вследствие обработва¬
не чрез разяждан-
Beize f 1. байц, стипцовкз 2. разтвор
за (разяждане] 3. з-креп-т-n (на
багрило) 4. обсззараз-тел (на се¬
мена) 5. пиксл, щана з- обработка
6. он-кчитcл
OelzsN байцвам, разяждам
~ den Herd разяждам (издълбанам]
пода (на пещ)
Beizen п, elsktrolytischsc електролити®
разяждан-
Beizenbild п байцвано изображение
(обагрено с готови багрила а
помощта на байц)
Bei1zeпäaтbs'tofäe mpl байцови багрила
fciz färben п байцващо (разяждащо]
багрене
BeSzäaгlosnveгfahтeN п мстод за тоин-
рзне с б-йцова багрила
BeizfaгlOenveтraläгkutg f усилване с
байцови багрила; усилване [под¬
силване] из байцови багрила
Beizffussigkeit f байцваща (разяжда*
ща] течност
BeizgesaC windigkeit / скорост из байц¬
ва нсто [разяждането]
Beizkasten т съд • [вана] • за байцвана
Beiz lauge f разтвор • за б-йцваис
(обеззаразяване из еенcн—!	*
f еж. Belzflilaslgkeil .
Beizmittel л обсзззразител (на семена)
fungizides фуиг—цмд-н обеззара-
змт-л (на'семена)
Inssktlzidss ансскт—ц—дсн обез1
заразит-л (за семена)	■


86
Reizmittel,• iqueckslltosrhaltlgea съдър¬
жащ лж—н.ак [ж—вачсн] обсззара-
зит- л • (на семена)
Belom ittelstaub т прах [пр—хенмцcи
препарат] з— обеззаразяван- .(на
семена)	. .
Deizpulve- • п вж., ^^^^ittelstaub
Belzreaktlon f байцваща (разяждаща]
реакция ■	•
Beizsprödigkeit ./ еж. Beizbrüchigkeit
Belzstatlom f станция (пункт] за обез¬
заразяван- нз ссмсн—
Belztrommel т барабан зз обеззаразя¬
ване на семена
Beizung f обеззаразяван- (на семена)
chemische химично обеззаразява¬
не (на семена)
feiz verloste mpl загуби прм б-йцв-не
Belzwertbeglimmung / опрсд-ляне ак¬
тивността нз омекчител
Bekämpfung /,chemlache химична борба
(с растителната защита], унищо¬
жаване с химична средства
Bekшnpfüngsmittel п средство за борба
Bekleidung f облицовка, фут-ровкз,
обшивка	,
BekleIdüf1gsblecH1 • п. • обшивиз п-мaрн-
нз, тънка ламарина зз обшивка
Bekleldutigsleder • • п кожа зз облекло
Belag т 1. настилка 2. налсп, тънко
отлож-инс (напр. върху стъкло)
3, облицовка
Belagelsen п вълнообразна (рифcпе-
взна) • ламарина
BelagstaHl т покривна пaнaринa, въл¬
нообразна ламарина за покрива
Belastung / натонарвзнс; напрежение
Belastungadaue- f продължителност
на натоварване
Belastutgc-Dehiungsdiagramm п диа¬
грама „н-тов-рн—не-удълженис“
Bslastungageschwimdigkelt f скорост нз
натоварване
Belastungsgrenze f граница иа нато¬
варване
ОДа^ипбзргй^пз f статично изпит¬
ване иа якост
Belastungsvermögen п пределно до¬
пустимо натоварване
Belebtschlamm т активна тиня
Belegglas п покривно стъкло
Belegschaft • / обслужващ [производ¬
ствен] персонал; работна бригад-
Bellchtung f 1. • осветляване, облъч¬
ване (със светлинни лъчи); ексто-
нация 2. експозиция, количество
еенетливaне
BellchtungsmetseT п светломер, скспо-
иометър
Bellclituigszelt / нрсмс (продължи¬
телност] иа скспои-цая
Belüfter т аер—тор; вентилатор
Belüftung f аерзцня; вентилация,
проветряване
künstliche изкуствена (принуди¬
телна] вентилация
B^lüftuigsanlage f а-р-ц-они— уред¬
ба; вентилационна уредба
Belüftungazelt f продължителност из
а-р-цията
Bembergselde f коприна „бембсрг“
(медноамонячна коприна)
Bemegrld п б-мсград, р-стал-р-метил-'
тут—рим-д, GgHfcOzN
Bemesserung f съоръжаване с ножове,
поставяне нз ножове
Bemusterung f опробванс, нзамаис из
обр-зци
benetzbar мокрим, умокрясм, мокрещ
сс
Benetzbarkeit f умокря-мост
benetzen умеkряH, намокрям, овлаж¬
нявам
Benetzter т • овлажняваща машина
(за семена,' зърнени храни)
Benetzung f умокрянс; напръскваме
BenelzüNgcbeize f полусухо обеззара¬
зяване из ссмсн—
^^^<etzüngs^^ähigk<elt f умекриcно«т,
«пееебнеет дз сс у мокря
Benetzungsmittel п умо^-тел; веще¬
ство, което подобрява мокр-тел-
натз способност
BenetzungswaTme f топлина нз умок-
рян-
Bsigalroaa п бенгалско розово, т-трз-
йодда хлорфnуересцеин
Bentonit т бситоиит
tenutzungagrad т степси иа използу¬
ване
BtnützüNgtzIffeт f коефициент нз из¬
ползуване
BenzalazetessigestsT т бенз-л-цетеце-
тов сстер, етилов сстер нз а-бенз-
—n—цетецcтнaтa киселина, етал-а-
бcнзaпaцcте—ц-т—т, СМНМО


87
BEN
tetzalazln п беизалаз—н, СвН^СН"
= ЯЯ=СНСтН6
Benzalchlorid п бснзалхлор-д, бси-
зиладси хлорид, з ,а-дмхлортолуол,
СвН|СНС1»
Benzaldazit п бенззлд-змн, СвН5С^:=
Я.Я=СНСвИ5
BenzaldeHyd т бcнзaлц-хид.
СвН5СНО
Benzaldlazstat п бснззлдн-ц-тат,
СтН5СН(ОСОСНз)»
Benzaldoxlfn п бензапцоксан, окс-м
на бснзалдсхидз, СвН5СН=М.ОН
BeNtal|2гüppe f бс-з-лов— [бснзилиде-
нова] група, б-из-лов [бензапицc-
HobJ остатък, СвН5СН =
Beizaihydrazln п бcнз—пх-др—заи, хи¬
дра зон на б-нзапдехид-,
СвЩСИ = NNH»
Benzalnaloicauтs f бс-залм-лоиова
кис-слин—, [I-фeнlилeти.п-нд.ик-р-
бонова-1,1-кис-лина], СвН4СИ =
-Х(СООН)|
BeizamaroN п бснзамзрон, 1,2,3,4,5-
пеитaфеннллcнтaнцион-1,5,
СвИ5СИ [СИ(СвИ5)СОСвИв1»
Benzamld п бснзамид, змид иа бси-
зосната киселина. СвИ»С-О^Н»
Betzamidase f бе-з-мид-з— (ензим)
Benzamldin п бcнз—ннцин. СвИ4.С=
=NH-(NHi)
Bsnzamldoxlm п бснзамидоксам,
С6Н5С(= ЯОИ)ЯИ»
Bsnzaminla-bstoff т бснз—миново баг¬
рило
Beizanltsäuтe f бс-з-мм-ов— кассти-
нз, m-aнинебcизеcн— киселина,
И^СтН4СООИ
^enzanlild п бе-за-ил-д, анилид иа
бензоснзта кмеелинa,
СвИ^ИСОСвИв
fenzanthTazen п б-нзантрацси, С1«И1»
BeNzanth-en п бенз-нтр-н, С,тН1»
feitzanthron п б-нзантрон, £17™ oo О
Benzanthronfarbstoffe mpl беиз-нтро-
иови багрила
Benzazld п б-нзазад, СвИ5СОЯИз
Benzedrln л б-нзсдрин, фси-маи, зм-
ф-тзмии,	1-фенилизопропаламан,
СвИщЯ
Benzen л вж. Benzol
Bsnu^f^l^i^^Ootal л еж. BemzaldsHyd
B^nus^i^i^t^lb^imSluTS f сж. BeNzosäure
BsnzenkaTOoxylat л бcнзолк—рбок«а-
лат, бснзоат, сол или сстер иа бен-
зо-иата киселина
Benzhydrol п бcнзхидpеп, дафсиал- -
к—рбмнеп, (С«И8)|СИОИ
^^imd^j^c^r^r^j^aa^stlure f беизхидрокса-
мова кис-пинa, С1Н6С(=Я0Н)Он
п б-нзхицрнл-нин,
(СвН5)|СНЯН|
BeNrilydrylbтömID п бcнзхицр-лбро-
мад. брендифeнипмcтан,
ВгСИ(СвИ6)»
Benzidin п б-нзндин, ‘М-диама-одм-
фе-ил, ЯН|СвНвСвН4ЯН»
fefnzidinfarbatofte mpl • бенз иди-она
багрила
Benzidinprobe- f бе-зид-нона проба
Benzidinumlagerung f бснзидинона'
пр-груп-ровк—
Benzil п бензил, д-б-изо-я, д-фснал-
глнокеaп, СвИ5СОСОСвН5
Bemzllam п б-нзмлам, 2,4,5-тр-фенал-'
екс-зоп, С|1Н15ОЯ
tenzildioxlm п бензилцаексам, дмок-
сам из • д-б-изо-ла,
СтН5С(= ЯОН)С(=ЯОИ)СвИ5
BsтNziisäureümlаgeтung f прегруп—ров-
кз иа б-из-ловата киселина
fcnzimldazol п бcнзиниц—зол, С7ИвЯ|-
Benzlmidazolom п бc-знмидaзелои.
фeниленк—рб—мац. С7ИвЯсО
Benzin п бензин
aromatisiertes ароматизиран бен¬
зин; бснзан, обогатен с ароматни
въглеводорода
äthylle-tss стилизиран бензин
~1 auagetüßtes ебcз«cрен бензин (пре¬
чистен от серни съединения)
entbütanisisтtes дсбут—иазиран
бензин
flüchtiges ле«нелcтпяв [лск] бен¬
зин
gekracktes крекмиг-бснзии
gs-elnlgtss пречист-- •бснзми
geaüßtea -ж. fcnzin, auegssüßtes•
Hoch klopffestes васокооктзиов бси-
заи
Hochwertiges висококачествен бен¬
зин
katalytiscHss бензин, • водучси чрсз
кзт-латиче- крекинг .	.
klopffestes aнтицетеиaциеиcн [ни-
сокеехт—-ов] бензин ..


BEN
88
Benzin, mindsrwsTtlgsa -и«кокaч-ств--
б-нзии
naphtHeniScHes бензин c високо
съдържание из нафтсна
reformiertes реферни-г-бе-з--
relnss част [-е-таnир-н] бензин;
бсизаи без прибавки
Tüßsidsa пушлив беизаи
schweres тежък [вмсекекапяlц] бен¬
зин
fenzInaOacheideT т беиз-ноетцелнт-л,
бcнзмнеуловител
BeNzinbehälter т бензинов резервоар,
бензинова цистерна
BetzitOereicH т интервал иа кмпене
иа бснзиноватс фракции
Benzinbrenner т б-нзи-она горелка
Benzindampfdruck m наляган- из бен¬
зинови пари
Be!Nйлde$tillatIoi / д-етипaцми нз
бензин
fcnzindope п прибавка към бензина
Benzinfraktlon f бензинова фракция
Benzinkanister т бидон зз бензин
BenziNkaütschukl8süNg f бензинов раз¬
твор на каучук
BeNziNkohleNwacseтstofä m беизмнон
въглеводород
Bemziniampe f бензинова лампа (за
запояване)
Benziпгaäfltatiöt f рафиниране [пре¬
чистване] из бензин
BpnzinsyntHess f синтез нз бензин
Benzoat п бензо—т, сол или сстср нз
б-нзо-н-тз киссл-н-, Сд^СООМ
или СтН5СООК
BenzoCi 1 поlln п бсизохмнолан, нзф-
тохинолин, С1зНтЯ
Benzochinom п б-нзохинон, хинон,
цмклехекс-диенцнон, С2Н4Оа
Benz&dHnonfaTbstoffe mpl бснзохнно-
иова багрила
1,3- Benzodiazin п 1,3-бензодн-змн,
хинззолан, С8НвМа
Benzoe f вж. Benzoeharz
BenzoeeClkupfer-Faтbatöäfe mpl медни
трайни б-нзебaгрнпa
Benzoegumml п вж. Benzoeharz
BetZMharz п бензоенз смола
BenzofaтOstoäfe mpl б--lзобaгрнп— (суб-
стантивни азобагрила)
Benzoflavin п .бензофлаван (основно
акридиново багрило)
Betzöspersaüтe / бензоена псрк-ссли-
лина, п-рбензоенз кисслни—, бсн-
зеипх-цропрck-с, СвЩСОООИ
Benzoesäure f бснзосна [бензол карбо-
иова] кмсслина, Св^СООН
BenzoesäursbenzylsstsT т б-нз—лов ес¬
тер нз б-нзоен-тз кмс-лина, бси-
зилбснзозт, беизнпбcнзепк-рбек-
силат, Ст^СООСНсСаН
Betzoes&uresslläimid п бензосулфнмид,
захарни, имид из е-«улфебе-зеcнa-
та кне-пинa, С7Н5ОзЯз
Benzoflavin п б-нзофлзв—н (акриди-
ново багрило)
Benzofuran п бензофурзн, kун-рен.
С«НтО
Benzoin п б-нзомн,
CtH5CИ[OH)COCвH5.
BsnzokarOazol п бсизок-рбазо л,
С1вИпМ	-
Benzol п бензол
tenu>laOkOmmlitg т бснзолно произ¬
водно
Bemrolazimid п бензол-з-м-д, 1,1,3-
бензетрн-зол, -знницобензол,
Benzoiderivat п вж. Benu)labkOmliNg
BenzoldiazoNlüml Verbindung / бензол- .
диазонмево [фeн-лднззона^ве} съе- *
динени-
Benн>ldikaтOonaaü-e f б-нзепдмкaрбе-
и.ова киселина, С2Н4(СООН1)2
Betzrldisülfomsauтe f б-нзелд-сулфе-
-оаа кис-лана, С-Н^БОзН)»	>
Bemzolfonmel / формула нз бензола
Bemzofraktlon f бензол на фракция
Beizoogewinn'utg f получаване -а бен¬
зол
Osnzohaltig съдържащ бензол
Benzolhexadhlorld п бснзолх-ксахло-
рмд, х-кеaхперцмkпех-кс-н (ин¬
сектицид), С-НвС-
Betzolhexahydrld л х-ксахид^ро^^си-
зол, ц-kпехекеaн, х-кеaм-гнлcн,
С2 H1I
BeпjzolkaтOotaaüтs	f вж.	Benzoe¬
säure
BemaoUteri т бензопово ядро
Benzolkolhlenwasseтctoäf т бензепев
(ароматен] въглеводород
Betzolreibe f хемележcи рсд из бен¬
зола	'
Benzolrltg т бсизолон пръстен, бен-
золно ядро


89
fcfttoks:hnitt т бензоли- фракция
^1rnн»lslülfanliD т вж. Benzolcüfro-
namid
Ве л^öhslif lisaüTS f бензесупфиневз
к-сслин—, Ce^SÜÜH
Beizohsulfochlorld п бе-зопсупфохле-
рид, киселинен хлорид на бснзол-
еулфоневзтa киселина, СН38ОаС1
Benrolsulf(on)amid п бcнзепсупф(он)-
-нмд. Св^БОгНИа
Beizoll>ulfonat п бснзолсулфонат, сол
или естер на бензепсупфоновaтa
кмсслина, . СтИ38ОзМ ила СзНпБОзК
Betzollllülfotsä.üтe f бc-зепсулфеновa
кмеепмнa, Сз^БОзН
fcnzortгiauläonaau-e / бензептрисулфo-
новз киселина, СзНз(8О2ОН)з
^n;zol’^(^i^i^i^^<sugnls п суров бензол
т главна бензоли- фрак¬
ция
Benzolwaschamlage f г-зопреннвн- ин¬
сталация за улавян- нз бензоли—
пари
Benzolwaschol п промивно масло за
улавянс из бензоли— пара
Beпzoпaphtölun п б--зен-фтеп (ан¬
тисептик)
Betzonitrli п бензонитрал, фенилца-
-инд, СзЩС^
Bcnzopersäurs / псрбснзоснз [беизол-
пероксокзрбо-ев-] кмс-лина,
СтНзСОООН
Bsnzophetom п б-нзоф-ион, диф-нап-
кетон,
Benropimakolim п а-б-изо-изкол-н,
тетр-фcннпепокеи-т-н; ß-бензпа-
наколнн, бcнзеиnтриф-ниnн-r-н,
СзвИгвО
Benizopinakon п б-изпии-кон, тстра-
фснилстанднол-1,2,
(СзН5)гС(О1Н)С(ОН))ССН5)2
Beftzpuupurin п бснзопурлурин (ба¬
грило)
1,4-BenzopyTom п 1,4-бензопарон, хро-
меи, 1,4-хром-нои, СаИ^
Benzopyryliumiot п б-нзопирмлисв
йон
BerlzopyгyГiümchloтid п бе-зопирмли-в
хлорид
Benzoretгoлsäüтe / б-изот-тронова ки¬
селина, 4-хидрокемкум-рии,
СНзОз
Benzothiazol п б-нзотн-зол, С7И5]М8
	 BEN
BemюOhiofliгan л беизотяофураи, б-и-
зотиофен, тиои-фт-н, С8Нз$
feizotricIhloTld п бcнзотjрихперид, з-
трнхпертепуеп, Сз^ССЦз
ß-^mz>ylakrylsäuTe / ß-беизоилакри-
лова киселина,
^3^111=0100011
Bemzoylameiae iss Sure f бcнзеилнpaв-
чеиз [фeнилгпиоксилов-} кмеcла-
на, СвН5СОСООИ
Benzoylazeton	л	б-нзоил-ц-ток,.
1-фенилбутандион-1,3,
СН5СОСИ2СОСН3
Benu)yllUceS’oni1iтl| п бе-зоипaц-те-и-■
трил,	З-оkсо-З-фe-ип-преп---и-
трмл, СЬЦСОСЖСМ
Benzoylbetuo>esälire f бsнзöилбв-зösнaJ
киселина, Св^СОСаЩСООИ
BenzoylbтomiD п б-изоилбронид, ки¬
селинен броммд иа бе-зо-н-та киее-
пмн-, б-нзолк-рбенмлбренмд,
СН5СОВт
Вепюу1сЬ1огМ п б-нзомпхпормд, кисе¬
линен хлорид иа бе-зосн-тз кисс-
пмн-, б-нзелkaрбенилхлермд,
СН5СОС1
Bemroyfiglyzln п б-нзеилглмкекеп,
б-изо-дм-д-н, б-изо-лам-но-
оц-тна кас-лина, хипуровз кисе¬
лина, СвНз.СО.МН-СЩСООН
Besnzoyliirupps f б-изо-лова група,,
б-изо-лов радикал [остатък],
СНГ,СО
Ben&oylhydгopeтoxld п бсизонл хмдро-
пр-кмс, п-рб--зеен- киеелинз,
СвН5СОООН
teлздyllerung f б-нзоалмранс, въвеж¬
дане иа б-изо-лов- група
^^N:^<^^lpeтoxid п б-нзо-лп-рекнс, да-
бcнзеалпр-кне, (СвЩСО^Оз
Benjz)ylloluidin п бcнземлтопундмн,.
CИзGвИ4NHCOCsИ3
fenzay^-anOd п бензо-лци-инд, беи-
зелkзрбен-лц--н-ц, С«И5СОСМ
Bsnzoxazol п б-нзоке-зел, С7И3МО
Benzpyren п б-изпирен, С20И12 -
Bemztbiazol п беизотиазол, С7И5^
BchzyIazetat п б-нзал-цстат, б-из-лов .
естер нз оцетната кис-лина,
СИзСООСШСвН.-,
Beпzylakгylat п бcизиnaкрил-т, беи--
знлов сстер -з akрипевarз киеели-
нз, СН2=СНСООСН2СвН5


BEN
90
Benzylalkohol m бензил алкохол, бси-
зилов алкохол, С«НбСН-ОН
Beizylamii п бс-зил-мин, a-амаиоте-
nуел, GвH5CHaNИa
Beizylamltoxim п б--зил-ми-оксим.
бcнзопкaрбензмидоксин,
СеН3С(=МОН^Нв
Benzyiather т б-нзалов етер, дабси-
знлстср, a-б-нзмпокеиталуеп.
(Св^СН^О
Benzyiathylketon п cтилбcнзипкcтеи,
1 -фeнилбутз-еи-2,G^HsCOCH2GвИs
Bstzylazid п бcнзмпззид, a-триззете-
пуеп. СвН^СЖ^
Benzyl«Benzoat п бснз-лб-нзоат, б-н-
знпев -ст-р -а бе-зо-ната кисели¬
на, С0И8СООСИ2СвИ5
BsizylbemzossäuTe f бензилбе-зо-на
киселина. Св^СШСв^СООН
Bsnzylchlorld п бензипхлермд, а-
хлортолуол, С9НбСН2С1
Btn;^;^l^l^^uppe f б-нзмлова група, бсн-
знлов р-д-кал [остатък],СвИ5СИ2—
Beizylha-tatoää т б-нзилкарбамид,
бснзмлурсмд, СвИ5.СИг.\тИ.СО.
NH2
Bsnzy!idenanilit п N-бензипиденaпан,
СвНьСН==НСвИ5
Betzylidend-Iorld п беизнладси хло¬
р-д, б-нзал хлорид,	а,а-дихлор-
тепуоп, СвИ5СИС12
BeNzylidengruppe f бснзилиденовз[б-н-
з-лов—] група, бе-з-пнце-ов [бси-
залов] остатък [радикал], Ст^СН =
benzyileren бснзаларзм
fcnzylkarblnol п б-нзмлkзрбиноп,
2-фeн-летaнеп. фcнмлетнлaлкохоп,
СвИ8СИ2СН2ОН
BenzylnaphtHalst п бс-зили-фт-лаи,
бензилнафтален
BenzylQxld п б--з-покис, д-бе-зил-
етер, (СвН5СН2)2О
Betzyloxyamln п бензипокс-aмин,
б-изипхидроксил-мин,
СеНаСН2НИОИ
Bsn;^«^1|^i^i^!1^!^I1Ii п бензилп-ницилмн,
пеницилин II (или С),
СвНпО48М2-СН2СвИ8
BeizyissNfoi п б--зиnгерч-ч-е мaепо,
б-нзалмзотиоиаанат, Св^С^ИСБ
Betzylsulfon п бензил«улфо-. а-беи-
зилсулфонилтолуол, (СвНбС^^ЗОг
BeNгylsuläoxld п б-нзалсулфоокмс, а-
бcнзмлсупфинаптопуеп,
(СвИьСНЖЗО
Bemzyltaгtгoлsäüтe / бcиз-птзртре-о-
вз [1-хицрокса-2•фeнипcтзндмk-р-
бонова-М] ки«-пннa,
НС^ОСИ^С^Св^
Benzylthloiiarnstoff т бснзалтмокарбз-
мад, б-нзилтиеуреиц,	С9Нб.СН2.
NH^S.^NHa
Benzylzellulose f б-нз-пцелупезз
tenzylzyatld п бензмлц-знмд, фс-
нип-цcтенмтрил, GвH5CH2GN
Btnzyn п бензин; дехидробснзол,
зрнн, СвН4
BeobacCilutgscdifferetz f различие при
повторни наблюдения
BeobaiditutgssrgsbNls п резултат от
наблюдения
beräuchern опушвам
Berberin п б-рб-рин, G2öHiвNOБ
BeTberonsäure / бсрб-ронова [пирадми-
тр-k-рбеnев--2,4,5] кисслм-а,
СвИ^Ов
Bereich т обхват, обсег, диапазон
B^i^ei^^l^^llung f подготовка; поставя¬
не в готовност
~ der Kokillen подготовка из из-
ложнмцмтс
Bergamol п б-ргaмеn (изкуствено
бергамотово масло)
Bergamotol п б-ргзнетово масло
fcrgfiachs т азбест
Bcrggold п рудно злато, сзнорецне
злато
Bcrggut п полезно азкопзсмо
fctrgiusverfahTen п мстод иа Ь-ргиус.
бср га низания, процес из дсструк-
тмвно хмдрнрзнс (на горива)
Bergkohle f -зкепa-н- въгл—ща
Bergkrlatall т планински кристал,
кристализиран кварц
Bergmehl п инфузорна пръст
. BergmlicH f порест варовик
Bergol п исфт, зсмно масло
Bergpech п вж. Bergteer
Bergsalz п камсниз [готварска] сол,
халат, Nad
Bergteer т битум от естествен произ¬
ход
BeTgtorf т лигнит
Bergwacht п планинска восък, озок--
рит, изкопаем [зсмси] восък


01
Bergwerk n манио предприятие; руд¬
ник
fcriChtIgütgaäaktoт т корскцаонен
фактор
Berlchtlgüngazahl f корекцаоисн кое¬
фициент
beriechen помирасвам, пробвам [из¬
питвам] зз марас (хранителни
продукти)
Berieselung f оросяване
terlesetütgsdlchte / плътност нз оро¬
сяван-
~, lineare линейна плътност иа оро¬
сяване
Berleselungskoefflzlent т, dimensions¬
loser безразм-р-и косфацаент нз
оросяване
Bsrleselüngskölonne f оросат-лн- ко¬
лона
BerlegsluNgskondensatoT т оре«итcлcн
кондензатор
ferlegsllüngakllhls- т орееателеи ох¬
ладител
Berlesslutgsrlite f оресатcпc- улей
Berlesвlungssaüle f оресиrел-з колона
Berlesвlüngasaüтe / оросяваща кисе¬
лина
В^еме^т-а^п т промивна кула,
скрубер, газопромаватсл
Beriegtlungavorrlchtung f ерос-теп-е
устройство, промивна уредба
Berlesslüngswalzs f оросяван вал-ц
(на валцова сушилня)
BerIeaelüngswasCheт т скрубср
BsrleaeiungswasseT п оросяваща вода
Berkelium п беркслий, Bk
Bsrilterbiau п берлинско синило, фс-
раферециaнид, Нe4[НeСGN)в]a
Bernstein т кехлибар, янтар
fcrnstelnaldshyd т янтарсн алдехид,
сукцин-лд-хид, СНОСН2СН2СИО
ternstelnlack п кехлаб-р-н лак, бсри-
щайнлак
Bermatelnol п ксхлабарсно [яит-рно]
масло
Bematelisäure f янтар на [cтaндихaр-
бе-евз-1,2] кисслниа,
ИOOCCH2CH2COOH
Bsrnateitsäüтsaihydтid п янт-р-и ан¬
хидрид, анхидрид из янтарната
ки«cлмнa
B^rNS^einaO^r^e^dehydTace f дсхадраза из
янт—рн-т- кмсслинз (ензим)
	 BER
Beгntteltsaüтslnld п амид иа янтар
ната киселина, сукна-им-д,
NHCOCH^H^O
tentdruckprüfung f азпатнане иа съ¬
противление иа разкъсван- (чрез-
натиск )
Berstdruckwlderstand т съпротивле¬
ние -а разкъсване (чрез натиск)!
Berstfaktor т фактор иа разкъсване
[продънване]
Benstfestigkeit f вж. Bestd-nkwlden]
atand
BeTrlwiOeerland т (ж. BeтstDтückw
deratand
Berufskrankheit f професионална бо¬
лест
Beruhigung f 1. успокояване 2. отхае-
лянаис (на течна стомана)
Beruhigungmittel п 1» успокояващо
средство 2. откислитсл (на течна
стомана)
Berührungsazetyienentwickler т контак¬
тен ацетиленов ген-рзтор (система
пот апяне на карбид във вода)
Beтilhтüngabogei - т контактна дъга
(при валцоване)
Berü^lГüngsdiidlluпi2 / контактно уплът¬
нение; еanннk
Berührungsfläche f контзктна [допир-
из] повърхност, площ' [повърхност
иа съприкосновение
Berührungsgift п отрова, действуваща
при допир, контактна отрова, кон¬
тактен инсектицид
Berüh-utgshelzfläche f коивсктавиз иа-
грявна повърхност
Berührutgakorroolot f контзктна ко¬
розия
Brührungsipjoentlal п контактен по¬
тенциал
Brüh-utgasteHe f 1. контактно [до¬
пирно] място 2. следа от пръста
върху покритие (за галванотех¬
ника)
Bsrührungswinkel т ъгъл из допиран-
^гühгütgswlrkuig f контактно дей¬
ствие, действие пра допир
ferlihrungszelt / врсмс [продължител-
иост] из конт—ктарзис [еъnрикес-
иовснас]	.
fenSen п покр-нанс със сажди (нп
нагрявна повърхност), опушнзис
Beryll т бермл, ЗВеОА1-О1С51Ог


BER
92
Berylierde f ■бсрилисн окис, ВеО
teryHlium п бсралмй, Ве
Beryllllünlafmmonlümphosphat п бсрм-
ли-во-амонаев фосфат, BsNH4PÜ4
Beгylllümbтömld п берилиев бромад,
ВеВ-2
Berylllumbronze / бсрмли-в бронз
Berylllumchlorat п бсрилм-н хлор ат,
Ве(С1Оз)2
fcгylllümch1oгld п б-рилисв хлорид,
ВеС1г
^^т^-^1^iumfluorld п берилиев флуор-д,
ВеН8
Beryl1IümhyDтogemphoaphat п кассл
берилиев фосфат, ВеНРО4
BeгyllIümhydтoxiD п берилиев хидро¬
окис, Ве(ОИ)г
Beryl liumjodld п берилиев йодид,
BtJa
Beгyl1lunka-bld п берилиев карбид,
- Вв2С	•
BtryUiumkarbotat п берили-в кар¬
бонат, ВеСОз
ВегуШ um nitrat п берилиев нитрат,
В^О8)2	'
Berylliшnпitтid п бсрилм-в нитрац.
Ввз^
beтylHiümorganIscH ергзнобер-л-ев
Beryl1IümöxiD п б-рмли-в окис, ВеО
Berylllümöxycl-loгid п б-рил-ев окси-
хлорад, ВеОВеС12
Berylllünphöaplhat п б-рили-н фосфат:
1.	метз-, BвСPÜз)2 2, орто-, BsзСPÜ4)^
3. пиро-, ВезРгО?
BerylHumsefenat п берилиев еепенaт.
BeSe^
Beгyl1iünsiiikat п бсрмлм-в еипикaт:
1. мстз-, (ВеЗЮз)-, 2. орто-, Bc2SIO4
BeryHiumsulfat п бсрилм-в сулфат,
ВеЗДИЖО
Beschädigung } L повреждане, увреж¬
дане 2. повреда
Beschaffenheit f свойство, състояние,
хабнтус; устройство
Beschallung / L обработван- с ултра¬
звук 2. мзпнтн-н- с ултразвук
beschichten н-елоян-м
Beschichtung f наслояван-, напластя¬
ване, нанасяне нз покритие
BesaCilchtungawachs н восък зз нана¬
сяне нз покритмс
beschicken зареждам, сипвам, пълня
(напр. пещ) ■
Besdiicker т питатсл, подхранвай,
зареждащо устройство
Be!sCн1ckümg f l. пълнене, сипваме,
зареждан- 2. опред-л-но колмчс-
стно мзт-ри-л (шмхта],	което сс
подава (в пещта) наведнъж
Beschickungsanlage f устройство (ме¬
ханизъм] за пълн-нс	*
^sClickl>ngsbaND п лентов питат—
[педхраивзнj
Bes:hicküngabodem т шахтова пло¬
щадка, площадка зз зареждане
(на вагрянки)
BeisClickuNgsbuhne f площадка за пъл¬
нене; шахтова (гърлсна] площадка
(на доменна пещ)
Bessdilckungsbunker т бункер за пъл¬
нене [зареждан-]
BessCilckungsdauer / продължителност
нз пълненето (на пещ)	•
BesCHckungsgut п материал за сап-
ване, шахта, пълнеж
Beschlckungseinrlchtuig f еж.
Besch ickutgsanlage
Beschickutgshalds f шахтов двор
BessCiickungskran т кран за пълнснс
(на пещ), зареждащ края; крзи
из шихтов двор
Beg:hicküngamasdhlte f машина за пъл-
исис (на пещ с шахтови материали),
зареждаща машни—
Beschlckutgaoberfiache / повърхност
[-аве} из шахтата - (е пещ)
BeslClicklütgsöffnüNg / отвор (нрзта)
за пълнене, отвор за внасяис иа
ш—хтови материали (в пещ)
^sClicküigspтobe f проба от шахтата
Beschickungssäuie f стълб шмхта ' (в
пещ)
BegClicküngscChIeüse / отвор за пъл¬
нене (зареждане)
BeschIckütgaaotDe f сонда, зонд (за
определяне нивото на шихтата)
BsschickungsSrlchtsr т приемна фу¬
ния; фуния за пълнен- [еипв-не}
Besch Ickungstür f врат- за пълнен-,
работна врата (на топилна пещ)
Beschп нзчми нз ннз-
сян- иа шахтата, начин нз пълнене
[зареждане] из пещ
Besdilckuigsvorrichtung / вж.
Besch icku ngsanlage
Beschicküigswagem т пълнеща [под¬
хранваща, зареждаща) вагонетка


93
Besdilckungazelt f вж. Beachlckünga-
dauer
UBesCiIag m 1. обвивка; обшивка 2.
налеп, наслойка
BeaCilagen п des Шепа и заяждан- из
псщ; облицоване [футеровзне! из
пещ
beschleunigen ускорявам
Beschleunige- т l. ускорител, про^мо-
тор 2. ускоряващо нсщсство	(на
фотографски проявител)
ilnea-e- rni-c-H ускорител (на
заредени частици)
■—■, zyklischer цикличен ускорител (на
заредени частици)
BeaCNeunigeraktlvator т -ктмнатор нз
ускорителя (на вулканизацията)
Beschleunigung f ускорение
ßachleunlgüngaanode f ускорител-¬
анод (втори анод на електронно¬
лъчева тръба)
.Brcd-leunlguigsgltts- п ускорителна
решетка
Besdileunlgutgafsld п ускоряващо по¬
ле
Bscchleutlguiganlttsl п ускорител,
ускоряващо вещество
teaClIeunigüigspümpe f ускорителна
помпа
^sCHeuiIgüngaтohт п ускорителна
тръба
BrsCiIeunigungiSspannuig / ускорител¬
но -апр-ж-н-c; ускорат-л-н по¬
тенциал
BecC)Ieuniдüngsvorгichtüig / ускори¬
тел, ускоряващо устройство
Beadimutzbarkelt f замърсяемост
.beMd-melden обрязвам
B^js^tii^T^l^j^^l^ielt f пригодност (на
хартия) за писане
«BesC-noteN изсичам, почиствам (напр.
отливки от леяци, мустаци, че-
паци)
tesCiwerung f утежняване (напр. на
тъкан чрез апретиране); пълнене
(на хартия)
BeSCiwerungsrnittei п утежняващо
ерcцетно; пълнител
BegC-werümgsstoää т утсжнател (за
получаване на тежки суспензии)
(besprengen вж. bespritzen
(bespritzen опръсквам, напръсквам
Bespritzung f напръскванс, опръск-
нзнс
	BES
lüsternesabteilung f бееемcрен цех
Bessemeraniage f 1. б-ссмерон цех.
2. бсссмсров завод (с бесемерова
конвертори)
BearemerlbstTleb т бесем-роно пронз-
нецстне, производство -а бсссмс-
рова стомана
Ви^стппгЮгпг f вж. Beasemerkonver-
tr-
Bessemer-Cia-ge f пълнеж (от чугун)
из бессм-рон конвертор
Bessemerei f бсссм-ров цсх
Bessemerelsen п бееcмeрона стомана
^^^T^^rrfueelaen п вж. Betsemerel-
sen
tejcsemerkonverteT т бесем-ров кон¬
вертор
ВДl;emeгkonvertelrhaübe f камина, кал¬
пак [прaхоуловат-п] из бcеcмc-
рон конвертор
Bessemern п б-с-мерун-нс, бесемеров
проц-с (продухване на чугун в
бесемеров конвертор, получаване
на стомана в бесемеров конвертор)
BesasmerpTozeB т вж. B^s^<^i^<^rm
Bessemerr-o-clsem п бсссмеров чугун
B^ssemergCiIacke f бессм-ров— шлзкз
Bessemerachmelze f плавка [операция,
цикъл, процес] в бесемеров кон¬
вертор
Bessemerstahl т бееемеронa стомана
Beaseтш!sr:tlä-lweтk п L бсссм-ров цех
2.	бсссмсров завод
Bes^<ET^(^T-^<^T^l^<a^reN н ' бесемеров про¬
цес
Bessesmsrwerk п вж. Bessjeres-gta-lwerk
besprühen напръсквам, опръсквам
bespülen обминам, измивам; про¬
духвам
Bestand т L запас; фонд 2. посто¬
янство, устойчивост
Beständigkeit f устойчивост, стабмл-
-ост; nеcтея-стве, трайност
chemische химическа устойчивост
Bestandteil т съставна част, компо¬
нент, съставка
testandteile mpl, flüchtige n-тnив-
кенпоиc-та. летливи съставни час¬
ти
bestäuben нзпрзшнам, опрашв-м; на¬
пудрям
Bestäubung f н-пр-шв-не, опрашва¬
не; н-пудрянс '


BES
94
^^i^^ung /, gravimetrische теглов¬
но еnрcд-n-н--
Bestimmungamethode f метод [начин]
на определяне
Bestkörnung f оптимален грануло-
метрачен [зърион] състав
Bestrahlung / облъчване
~, nukleare ядрено облъчване
BeвSгahlüngsanIage f 1. инсталация
зз облъчване 2. пссъкостру йнз
уредба за почистване из отливки
BтsSr-a-l1ütgsdaueт f продължатеn-е«т
нз облъчване
BeSr-aMungseintlue т вл—янме из
облъчването
Bestrahlungsdosis f доза иа облъч¬
ване
■ BssSгiаh1üngaveгnetzüng f омрсжваис
(образуване на мрежести молекули)
чрез облъчване
BeSriailungazeit f време [продължи-
телиост} из облъчване
bestreichen 1. язм-зй-м, намазвам,
обм-звам 2. обслужвам . (с кран)
3.	обтачам (нагрявна повърхност
с димни газове)
lteatгeIchuNgsfe1D п обслужвано (от
кран) поле или работна площадка
bsat-susn посипвам, поръсвам
best-omen обт—чам със струя (газова
или течна)
ВтвИетрега^т f оптимална темпе¬
ратура
BesSvu ukanisatloN / оптимална вул¬
канизация, оптимум нз вулкани¬
зацията
Betaemlsslom f бета-излъчване
fctaim п бстаин, тринcтилгnикокел,
C5HnNÜ2
BetainsSгuktü- f б-таи-овз струк¬
тура, структура иа б-тзи-а
Beta-Oxydation / б-тa-екиспc--- (на
мастни киселини)
BstaspektTum п бета-спектър
betasten . опитвам (проба) из вкус
(хранителни продукти); опипвам
^^T^t^^i^ahleN mpl бcт--nъч-, сноп от
бета-частица
BeSastrahlung / бета-излъчване, бс-
тз-лъчеи—с
Betateilchen п бста-чзстицз
BetätIgünga$<ClalttafsI / кома-дно таб¬
ло
Betatron л ядр. бстзтрон
fctäubungamittel п упойващо [нар¬
котично] средство
Beta-Zellulose f бета-целулоза
Bsta-Zerfall т бста-разпадзнс
Beton т,
abgsaaugtr- вакуум-б-тон
bewehrter армиран бстои
feuerbeständiger огн-упорси бе¬
тон
gerüttelter нибребетон
gestampfter трамбован бстои
weicher плзстачеи бстои
BetonpfelisT т бетонен стълб
Betonplaat т бетон пласт (течен плас¬
тификатор за бетон)
Betonsprengung f взривяване иа
бстои
Betons tahl т арматурна стомана
Betonträgsr т бстоииз греда
tetonzusatzmittsl п добавка към бе¬
тонната «мее
Betrieb т 1. предприятие, завод 2.
експлоатация, производство
Betriebsart f род работа; рсжам иа
работа; вид -кеппе-тaцмя
Betriebsanalyse f 1. анализ из произ¬
водствения процес 2. хамачеи ана¬
лиз в заводски условия
Betrlsbsanlage f промишлена [произ-
нецетвеиaЯ уредба, промишлена аи-
ет-naцмя
Betrlebsa-belter т производствен ра¬
ботник; оператор
Betriebsbedingungen fpl производ¬
ствена условия
Betriebsdaten npl експлоатацио-иа
[производствена] характеристика
Bet- ebadruck т работно налягане
Betriebseigenschaften fpl експлоата¬
ционна свойства
Betrlsbselnrichtung f производствено
[заводско, цехово] съоръжение
betriebsfertig готов за еkсппезтзцаи
[пускан- в действие]
Betrlrbsführung f водеис [ръководене,
упр-нл-нне] нз производствения
процес
Betriebskapazität f производствена
мощност
Betrlebakoit-olle f производствен [тех¬
нически] контрол
Betriebskosten pl производствена [екс¬
плоатационни] разходи


95
BetTlebakurve / работна крина
Betriebslatb>oTfltorium) п заводск— ла¬
боратория
f работна мощност;
производителност
Betriebsmittel npl средства за произ¬
водство; съоръжения
Betriebsprobe / пронмшп--е [произ¬
водствено, експлоатационно] из¬
питване
Beiriebssdiutz т охрана из труда (в
производството)
Betrlebssid-eriieit I сигурност (безанз-
р-йност,' безепасио«т} из произ¬
водството
feTriebsapainuig f работно напре¬
жение
Betriebsstoffe mpl гориво н мазали—
материали
Betriebstemperatur / работна темпе¬
ратура
Betriebs überwach ung f производст¬
вен контрол; диспечерски контрол
Betrlebavorgang т производствен про¬
цес
Betriebswasser п индустриална [про¬
мишлен—] вода, нодз за техноло¬
гична нужда
Betrlsbswasseeieitung f промишлен
[nроазводсrнен] водопровод
fctTlebawassemietge f разход иа про¬
мишлена вода
Betrlsbazellatoff т техническа целу¬
лоза
Bettkoka т коксово легло, прззнз
шихтз (без руда и метал)
Beuchechtheit f устойчивост на изва¬
ряване
Beuchen п 1. изпиране (изваряване]
в -пkaпнн р-зтнора 2. обработ¬
ване (на кожи) със слаба р-зтнора
из органични кмсслаиа
Beucbkeaasl т котел за изпиране [из¬
варяване] или обработване (на
кожи) със слаба разтвора нз ор¬
ганични киселина
Beugung / 1, д-фракция, отклоне¬
ние 2. огъване
Beugungsgitter п д-фракционн— ре¬
шетка
fcugütga$pektтograä т спектрограф с
д-фракцио-и- рсшстка
Beügüigaspektrüm п д-фракциои-н
сп-ктър
	 BEZ
BeurtellungaiNethods f мстод зз пре¬
ценка
Beutel т 1. чувал, торба 2. сито,
р-шето (на мелница)
Beuteiapparat т механично «ите
BeutelfiltsT п рък—всн филтър, фил¬
тър-торба
Beutelmehl п пресято брашно
Beutslarm т ситов ръкав (на мел¬
ница)
beuteln пресявам (брашно)
B^t^^^lp^aplsr п хартия за торби
bewässern оросян-м с нодз
Bewegtbettkracksn п крекинг с под¬
вижен катализатор
^^^<^Т^!^1ь^1^|11|^1Гп112	п реформи-г с
подвижен kaт-n-з-тер
B^i^4^T^2t^e^et^«^T^i^iah-en п метод [процес}
с подвиж-и кaт-n-з-тер
Bewegung /, Brownsche Брауново
движени-	-
wirbelnde вихрово движснмс
(напр. на катализатор)
Bewegungsenergie f кинетична енер¬
гия
Bewegunga-elchungem fpl ураннения
из движението
fcwegungsrlchtung f посока иа дви¬
жени-
tewel-rung f арматура
Bewehrutgselaem п арматурна еrема-
из, арматурно желязо
bewettern 1. проветрявам 2. изпит¬
вам иа устойчивост из атмосфер¬
ни условия
tewetterung f проветряване, венти¬
лация: климатизиране [ке-дици-
енмр-н-] из въздуха
BeweSeruigsaniage f L нентaлaциеи-
иа уредба 2. климатична инста¬
лация
Bewitterungsprüfung f изпитване иа
д-йстваето из атмосфер-атс ус¬
ловия
Bezifferung f номерация (напр. на
атомите в съединения)
BsEugselektrode / сравнителен елек¬
трод
Bezugs lösung f ер-внителеи [стан¬
дарт--, ет-лон-н] разтвор (напр.
в колориметрията)
tezugilemperatuT f изходи— [иор-
малиа] температура
Bezugstrelbatoff т еталонно горива

BEZ
96
Bezugszement т азходеи цимент
Biallyl п биалил, диanмл. хексз-
дмен-1,5,
CH2=CHCH2CH2CH=CHi
'biatoma- дву-томен
blbaalach двуосновеи
Biberlt т биберат, CoSÜ4.7H2O
Bichromat п бихремaт, сол иа бнхро-
не-aтз ка«cпинa,
M2CT2Ü?
Bichromatlauge f б-хром-тна луга
Blchтömattchwefelsaüтe f бахроматнз
с.мтс, смсс от калиев б-хромат н
сярна киселина
BisgebTucH т разкъсване [разруша¬
ван-] пра огъван-
BisgebГüd-$paniüng / разрушаващо
напр-жс-ме пра огъван-
Blsgedo-t /п дорнмк за изпитван- иа
огъване
Blrdsgruckfestigkelt f якост из на¬
тиск при огъване
Biegefestigkeit f якост из огъване
ВОе-етеб-теме f граница нз про-
влачване пра огъване
Blsgefreudlgkelt f гъвкавост, сгъва-
cме«т, огъва-мост
Blegemasdhtne f маш—из за огъване,
дубльор
Biegepnobe f еж. Biegevef^uch
BiegspTobekörpeT т пробно тяло [об¬
разец] зз изпитване иа огъване
Blege-iäbl1düng f обр-зунане иа пук¬
натини пра многократно огъване
Blegsachwingfestlgkelt f якост из огъ¬
ване; граница иа умората пра
огъв-ис (при променливо по знак
натоварване)
BfegeachwiпgungsbтücH т разруша¬
ване от умора пра огъване
Blegentiichtigksit f L издръжливост
-- многократно огъван- 2. огъва-
cме«т
Biegeversuch т изпитване -а огъ¬
ване
BIegeweeC-sTheaNsp-üchüng f много¬
кратно огъване пра премеилино
по знак натоварване
BIe2<ewsiCiiaT1eetti2keIt f еж. BiegeacH-
wlngfestlgkelt
Biegezugfestigkeit f якост из опън
пра з-aкепроменn-ве огъвзн-
Blegezugversüch т изпитване иа опън
пра знaкепрон-нливе огъване
biegsam гъвкав
Biegsamkeit f гъвкавост, способност
за огъван-
Biegungseiastizität f еластичност пра
огъван-
Biegungsfestigkeit / вж. В0г2<т1<^:^1112-
kelt
Biegungamoment п огъващ момент
Bienengift п пчелна отровз
Biemenkorbkoksofen т улсй иа кок¬
сова псщ
Bienenkorbofen т вж. Bienenkorb¬
koksofen
Bienenwachs п пчелен восък
Blsr л бира, пиво
abgelagertes отлежал— бара
alkoboia-msa еnaбоaлкохолнз
бмра
dunklta тъмна [чсрна] бара
grüisa млада [зелена] б—ра
~t helles светла бира
islchtra лека [сл-бе<aлkехепнa)
бмрз
obsrgärigsa бира, получен- пра
горна ферментация
~, pasteu-lals-tra пастьоризиран—
бира
schweres силна [силнеaлкохеnнa]
бира
unts-gärlgta бира, получена пра
долна ферментация
Bierbitterstoff т горчиво вещество
иа бирата
Bierbraur-el / пивоварна, предприя-	)
тис [фабрика ] за производство
иа бмрз
BlsTeasIg т оцст, получен от бмрз
Bierextrakt т екстрат-нни вещ-ствз
иа бирата
Bie-faTbe f 1. цвят из бнра(та) 2.
бирен цвят
Biei-iaftbarksit f трайност иа бирата
Ble-Hefe f бирени дрожди
Bieгlagerüig f отлежавзне [лагеру¬
ване] -а бира
Bier-elfung f узряване иа бара
Biert-ebeT pl отпадъци [джибра] при
преазнодствето нз бмрз
Ble-wüTze f бИренз мъст
Biet п преса за изцеждане иа грозде
Bikarbonat п ост. за Hydrogenkarbo¬
nat бикарбонат, кисела сол иа
въглената киселина, MHCÜ3


97
BIN
BlkarbonathS-te f нрсмсннз [бак—рбо-
-ат-а] твърдост из водата
BIkompomsmtsmäaDeN т двукомпонентна
нишка (получена с помощта на
филер, в който едновременно се
подава разтвор на два полимера)
Bilanz /' бanзие
bilateral б-лат-ралеи. двустранен
Biid^iU^l^k^Tl f 1. пластичност, оформя*-
мост 2. способ-ост към слепнзие
(в каучук)
Bildüigsafflnitat f свободна енергия
на образуване
Bildungcetefgle f енергия из обра¬
зуване
Bfidungsenthalpls f сит-пия иа об¬
разуване
Bl1düngagesdlwindigkelt f скорост из
образуван-
B1idüNgsгeaktIon f р-акция из об¬
разуване
f температура иа
образуване
BI1düngawä-me f топла-- иа обра¬
зуване
atomare атомна топлина иа об¬
разуване
BllDüngswasssт п резкцноннз вода;
нода, отделяща се в резултат из
реакция
BildungizeHi f клеткз иа електро¬
литна ж—в-чи- вана, в която сс
образува хлор
Bildwerfer т прожекционен апарат,
-пндизскоп
Bilinsurit п билин-вран, холии
Biliтübli п бил-рубин (багрило на
жлъчката), хcмaтеидаи,
СззНзвМдОв
Bimetall п баметзл
bimetallisch банетзnеи
Birneta11the-mönetsт п биметален тер¬
мометър
bimolekular двумолскулен, бимепе-
kупир-н’
Bimolekuiaritаt f цвумелcкулирноеr,
бнмoлeкулирност
Bims т пемза
Blmsbeton т пемзон бСтои
bimsen почиствам [изтривам, изглаж¬
дам] с псмза
Blmsmasdilne f шлифовъчна машина
Bimsstein т 1. псмза (вулканска
стъкловидна скала) 2. камък за
шлифоване [заглаждане]
Bimssleinpulver п пемза из прах
Blmssteimseifempaate f сапунена паста,
съдържаща пемза
Binaphtol п бинафтол, ' да-aфтоц.
CioHsСÜH)C1OHs(ÜH)
BinapHthyl '.п баизфтил, даиафтил,
Ci0H7C10H?
binär бин-рен, двоен
b InarlacH вж. binär
BlndefeSHgkelt f якост иа свърз¬
ване
Bindegewebe п съединителна тъкан
Blmdegewebszellen fpl клетка из съ¬
единителната тъкан	. '
Bindemittel п свързващо вещество;
цамеита ращо всщсство	'
Bindephaae f свързваща [цимеити-
р-ща] ф-за
Binder т вж. Bindemittel
Blndeton т пластична глаиа; свърз¬
ващ— глина
Bimdezeit f врсмс иа свързване (за
цимент, гипс)	,
Bindezeitverzügerer т ззбзнатсл иа
свързването
Bindigkeit f координ-цаониз взпеит-
HÜCT
Bindung f 1. връзка, свързване 2.
сцепление; прапепиест
atomare атомна връзка
chemische хамачиз връзка
doppelte двойна връзка
~, dreifache тройна връзка
einfache проста връзка
endozykllscbe ендециклачиa връз¬
ка, връзка вътре в пръстена
gssättlgts наситена връзка
heteropoiars хетсрополярна [йон¬
на, електрев-леитнa] връзка
homöopola-e хомеополяриз [ко-
в-л-нт-а] връзка
iitsтnölskulars ^^ждумо.лекулиа
връзка
Intтanö1ekülare	вътрcшиемопе-
кулна връзка
kovalente ковалентиз [хомсопо-
ляр--] връзка
aemipolaTe ссм-полярна [полу-
полярн—] връзка
ungesättigte -с-зсатс-а нръзкз
(двойна, тройна)
7 Немско-български технически речник


9В
BIN

Bindungen fpl, konjugierte впрегната
(двойни) връзки
Bindüngadlpo1 m д-пол из между-
атомиа връзка
Bindüngsenergle f енергия из свърз¬
ване; енергия иа връзката
Bindungaf^tlg^^lt f здравина иа връз¬
ката [свързването]
Blndüngakraät f сила из връзката
[свързнаисто]
Binnend-uck т вътр-ш-о налягане
Biochemie f биохимия
blocHemlscH биохимичен
Biofllter п биофилтър, биологичен
филтър
BIofoпniNtOuтe f баоформаиовз ' ки-
с-паиз (антибиотик)
Biogas п биогзз (газ, получен от био¬
химично разлагане на органични
материали)
Blogasanlage / б—огазона инстала¬
ция, иИстaпaц-и за получаване
иа биологичен газ
biogen биогенен
BHkatalyaator т баок—т—лизатор, био¬
генен хaтзп-зaтер
blokatatytlsch б—окзталнтач-н
Blolltb т баолит (органична седи-
ментационна скала)
blologlacH биологичен
BIolümlNeszetz f баелунин-сц-нции
blomoTpb баеморфен
Bios т бие« (фактор на растежа
на дрожди)
Bloae / биозз, диоза (монозахарид,
съдържащ два кислородни атома)
Biosynthese f биосмит-за, биолог-ч-з
синтеза
Biotin п биотнн, нитамии Ht
CioHieÜaNaS
Blpackverfah-sn ' п метод Бнпак
(за двуцветни снимки)
Biphenol п б-фенол, дафснол
Blphctyl п бифеиал, дифеиап, фс-
-илбензоп, Ct^CtHs
Biphenylamin п бифенмламин, ама-
-епроизведне на бифеиалз,
CeH5CrH4NH2
Biphenylen п б-ф-налсн, бифеналов
раднк—л, —CsH4CeH4—
bipolar двуполюсен, б—поляреи
Blpoarltät f двупелярноет, бапо-
лярност
Bip-opargyi п бмпропарг—л, цйnре-
п-ргнп, хсксздамн-^,
CH=CCH2CH2C=CH
Bip-opsnyl п бипрепе-ип. дипроп--
нил, хексaци-и-2,4,
СН3СН=СНСН=СНСН3
Blpyrldil п бмпиридип, днпмрмднл,
C5H4NC5H4N
Blrkstholztser т катран от дърве¬
сина -а бр-за
Bi-kei-itde / кора от брсза
Blrkettser т кзтр-н от бреза
Birne f 1< балон, колба нз електри¬
ческа лампа 2. конвертор
Birienfitber т крушова сс-нц—я,
aнипaцетзт
Blrnenol п вж. BlrnenätheT
Bisabolen п баз-бол-н, Ci5H2<
Bisam т онд-тра
4,4'-Bis (d ImetHy laml по) bsmzopHe поп
п 4,4'-бис Сд-мeтlалaминo)•бeн^о-
феиои. Михл-рон кетон,
ÜC[C<JH4NСCHз)2]2
Biskultporzelain п бисквит-- пор¬
целан
Blsmit т б-см-т, BiaÜg
Blsmutat п басмутзт, MBlÜg
Blsmutid п басмут—д (съединение на
BI с метали), MxBly
Bismutln п басмутии (алкилбисму-
тово съединение)
Blsmutlt т бисмутит,
пВ i2Ü3. тССЬ. H2Ü
Blamutyl л бмсмутал, -цненaл-нтнa
група, (В1С^)-
Blsmutylchlorld л басмутов окс-хло-
рад, баснутилхпорид, BIÜ.CI
Bl^i^^^ylbydroxld л биснyт-лх-цро-
еkие, BIÜ.ÜH
BismuuyУшИ-^ л бисмутов оксннит-
рат, басмутилн—тр—т, BlÜ.NÜg
Bismutylradlkal вж. Bismutyl
Bisquitbrand т бисквитно изпичане
biaubsSitüiert д-суб^т-ту-ран, дву-
за мсстеи
Bisulfat л L ост. за Hydrogensul¬
fat, бисулфат, кисела сол нз еир-
ната киселина, MHSÜ4 2. нзтрмсв
бисулфат, NaHSÜ4
Bisulfit п ост, за Hydrogensulfit, би-
сулфат, кисела сол нз серастатз
кмселина, MHSÜa
Blttere-de f магнезиев окис, MgÜ
BitterfSule / горчиво гииенс


99
BLA
Bitterkalk т еж. Bltterspat
Bittermandelöl п масло от горчиви
бадеми, бснзалдсхид, Cgb^CHÜ
Blttermandslwaaasr п нодз от горчани
бадем*
Bittersalz п горчива знгnийекз сол
(пургатив), магнезиев сулфат,
MgSO4.7H2O
Bitterspat т магисзат (природен маг¬
незиев карбонат с примеси)
Bitterstoff т горчиво всщсство, гор-
чнлка
Bitumen п битум; асфалт
~, geblasenes продухан Сокaеnеи] би¬
тум
—, lafür^liicbss природен битум
BltumendaCipappe f батумизнраи [зс-
фanтмрaн] покривен картон
bitum^i^l^altig съдържащ битум, би¬
тумен, битум-яо'--
Bitumenkitt т битумна замазка
Bitumenkohle f батумаиозна [битум¬
ни] нъглмщз
Bitumenpappe f битумна мукава,
батумсн картон
Bltumem-PreBmasse f битумна прсс-
маса
Bitumin(it) п батумаиат, смолиста
кафяви въглнща
bituminös бмтумеи, батумииозсн
Biuret п б—урет, anефaнaмид. амад
нз алофановата киселина,
h2nconhconh2
Biu-streaktlon / б—уретовз реакция
bivalent днувалентен
Bivalenz f двувзпентносr
blvarlant бнваризитен, двувзризн-
тсн
Bixin п биксин (цветно, жълто-чер-
вено вещество), C2ftH3oÜ,4
bizyklisch бнц—клич-н, двупръстснен
Blähmittel п L г-зообр-зув-що [раз¬
дуващо] средство 2. порообра-
зунат-л
Blähton т к-рамзит
Bianctixe п блaнфак«, бариево бели¬
ло (химично утаен бариев сул¬
фат)
blanchls-sn 1. бланширам, си-мам
повърхността иа сух- кожа 2.
блaншарaн, избелвам (в консерв¬
ната промишленост)
Blatchlcnmaacbiie f бланширмзшнна
Blanchlmeter п уред за измерване из¬
белващата способност иа хлорна
вар
blank 1. светъл 2. гладък, чист (за
метал без окисна корица), блестящ,
полнрзи 3. гол, оголен, иемзола-
р-н
Blankglüben п светло отгряв-н-
Blankgiuhofen т псщ зз снстло от-
грив-не
В^п^^Кш- f светла закалк—
Blanklack т бп-нкл-к, прозрачен
лак
Blankleder п бланк (растително из-
дъбена кожа за колани и др.)
blankmacHet шлифовам, пеп-рaн
blaikputzsi пепир-н
BlaaabgCinitt т период из продухване
(на конвертора)
Blasapparat т апарат зз духзне, ду¬
хало, нъздухондухнзтел
Bla&arbelt f продухване, духан-; кои*
верт—рзне
Blasautomat т автомат за кухи пласт-
масона изделия, изработвани чрез
мздунзнс
Bloabeglnn т -зчзло из продухване¬
то (на конвертора)
Blaadruck т налягане нз духансто
BlanduMs f дюза, сопло (на фурма)
Blase / L мсхур (газово включение в
стъкло), шупла, раковина (в ме¬
тална отливка) 2. котел [реторт—,
казан] из дестилационен апарат
Blasebalg-LuttzuffihTuNg f вдухване
из въздух чрсз духало
BlasedaueT f продължителност иа
продухването [дух-н-то], период
иа продухването
Blassd-uck т налягане нз дух-исто
B1assg•sтäüscb п шум при продухва¬
нето (на конвертор)
BiaaelocH п отвор за дух-нс, фурма,
дюза (на фурма)
blasen надувам,	духам,	издунзм
(стъкло)-, продухвам (стъклена
или метална стопилка)-, вдухвам
въздух (в генератор)
Blasen п bis zum vollständigen Zurück*
gehen der Flamme продухване до
пълно мзчезв-не нз пламък—
~ auf Stall пълно продухване нз
метала (до стомана)


BLA
ioo
Blasen, abb-sCbsm vor vollendeter Ent¬
kohlung прекратяване из предух*
ването преда пълното [желаното]
ебeзвъгn-реgин-не, прекратяване
из продухването преда края на
процеса
Blasenapparat т дестилационен апа¬
рат [котел], дссталатор
Blasenbildung f образуване иа мехурм
BlasenbodeN т дъно из дестилационен
котел
Blasendsckel т кап-к на дестнnзцме-
иси котел
Blasenderttllierapparat т котслси де¬
стилационен апарат
b1acetärei който с без газова мехури;
коИто с без шупла и всмукнзтинм;
плътси
BhaaeNäüIIung f зареждане - [пъпи--е}
из дестилационен котсл
Blasengarung f ферментация с отде¬
лян- -а мехурчета (в пивоварст¬
вото)
Blasenkupfer п коинсрториа мсд
blasemlos вж. b1assnärel
Blasemrlickstand т дестилационен
[р-тортеи, котелен] остатък
BlaseiTllssel т хобот [п—роотнод] из
дестилационен котел
Blasensäule f барботажна колона,
коло-еи барботьор
Blasentesr m ретортен катран (оста¬
тък след дестилацията)
Blasenvorwärmer т педгрензтеп към
дестилационен котел
BlacenwacHa п рстортси восък, после¬
ден параф—ион дестилат (при де¬
стилиране на мазута до получа¬
ване на кокс)
Blasenzählrr т брояч из мехурчета
blaasnzlshetd образуващ мсхурн, об-
ривен
BlasepsTlods f п-риод нз горещо ду¬
хаме (в газгенератор)
Blasestellung f работно полож-ни-
(на конвертора) при продухване
BlacetlcChlatipe f горелка за стъкло-
дувна работа
Blasszelt / времетраене -а продухва¬
нето
Biacfolle f фолия (пластмасова), по¬
лучена чрсз издуване
ВЬ^оИеоте^аИгеп п изчмн за полу¬
чаване нз пластмасови фолиа чрез
издуване
Вка^^г^- f пневматичен транс¬
порт
Blasform f l. форма [матрица] за из¬
дуване 2. фурма (на металургична
пещ)
BiasHrmung f формоване чрез изду-
взие
Blasgut п отливка, почистени с пс-
«ъко«труcи апарат
Blaakopf т 1. издуваща глава 2. вж.
B1asNiüNdstiick
BlasmacCiine f духална (стъклофор-
мовъчна) мзшаиа
Blasmittsl п продухващ [вдухван]
газ
Blacmündatlick п дюза, сопло, на¬
крайник
Blasofen т псщ, работеща с - ду ха¬
ле, домени— пещ
В^Нт- f отвор за духанс (на
фурма), дюза иа фурма
BlasoHi-tla т безир от продухвано
(ленено) масло
BlaaprozeÜ т ход из продухването
BlacquercCinitt т сечснае ка продух-
в--ето. сеченас иа дюзата; сума
от с-чен-ята иа всички дюзи (на
пещ или конвертор)
Blacrltg т издуващ пръстен
Blasstahlkonverter т стомaиецобмвен
кеинертер
BlasstahlverfaHren п конверторен ете-
мзнецебивеи мстоц, конверторен
процсс
Blacverfabren п метод чрез издуване
[духанс!
Blasve-formung f формоване чрсз из-
дуванс
Blaszelt f период [продължителност]
иа нагряван- иа въздух- (в му¬
тра)
Blatta1ünlilün п алуминий -а ли¬
стове
ВинНИи- f л-етеoбpазyв-не (на
хартия)
Biattchengsfllge' п слосст строеж, пл—-
ст—нчата структура
Blattdö-rnitte1 п средство за изсуша¬
ване иа листа, д-сикa-r
Blötts-gslatins f желатин из листа
Blättergipa т па«тенацеи гя—с


!Ol
BLE
BlStterscHellack т шеллак иа люспи
ВШегюп т - сло-ста (na«тевaц-а]
глина
Blatttarbatoff т багрило, съдържащо
сс в листата (на растения); хло-
роф—.л
Blattflltsr п рамков вакуумфилтър
Blattgelatlns f вж. ВИИегйеваИпе
Blattgold п златна фолия
B^j^l^'tgrün п хлорофал
B^;^'ttgüt п паетен материал; листна
маса
Blattrost т пластм-чата скара (на
пещ)
Blatt-üb-sT т бъркачка с лопатка
[пластии—]
Blattsilbe- п сребърна фолия
Blattata-ke f д-б-лина из ласт—
Blattvergoldung f позлатяване със
злато нз листа
Blattzlehsn п изтеглян- из листа
Blattzinn п станиол; калаена фолия
Blau m, Berliner берпм-еке синьо,
Fs4[Fs(CN)s]3
Turnbulls турибулово синьо,
Fe3[Fe(CN)rh
Blaubrüchigkeit f синя крехкост,
трошпивеет [крехкост] при нагря¬
ване до посиняване (на стомана)
BlaueisensTde f вивизи—т, водсн же-
лезсн (феро-) фосфат
Blauelaene-z п вж. BlauelsensTde
Blaugaa п водси гзз
Blaubolzextrakt т екстракт от синьо
дърво
Blaukalk т сан битуманозеи варовик
ВИшпШгИ л оптическа азбелмтел;
синка
Blauol л тежко м-зал-о масло; фал-
труван л-рафнион д-сталат
Blausäure f синили- [цнa-евоцороц-
-а] кнсепн-a, HCN
Blausaureglykoald п цизнегеиеи гла-
козмд; глнкоз—д, отделящ пра хи¬
дролиза циановодород
Blauschönung f очистван- -а (плодо¬
ви и др.) еекев- от метала чрез
обработван- с калиев ф-роц—анид
Blaustem т медси камък
Bluton т синя глина (извънредно
пластична огнеупорна глина, коя¬
то в сурово състояние е синкава)
Blautonung f то-мран- в синкав
цвят
Blauviolettempfindlichkeit f (естестве¬
на) еииьо-ваолcтенa (снетло)чув*
стватепиест (напр. на халоген-
ното сребро)
Blauvltriol т сан камък, мсдеи сул¬
фат, CuSÜ4.5H2Ü
Blauwärme / температура -а и а кзпи*
ване до синьо
BlecH п м-тал-и ласт, листов— «томз*
-а, ластон мстал, ламарина
b-ünlsrtss брюн—рзна п-н-рмиa
~, dskapie-tss д-капиран- ламарина
dickes дебел— ламарина
dünnsa тънка пaнaринa. тснеке
~, gelochtes перфориран—	[-—цуп-
чеиз] ламарина
verzinktes поцинкова лам-раи—
BlsCiausschnitt т ламаринена изрезка;
заготовка, изрязан- от .листов
мстал	iS
BlecHautctoß т заготовка, щампована
от ластон метал
Blechbüchse / вж. Blechdose
Blechdicke / дебелина -а мст—лси лист
[лзмзрaнa}
BleC-doppler т стаи [згрсгзт] за огъ¬
ване, дубльор
Blechdose f ламаринена кутия; кон¬
сервна кутия
Blechdotemlack т лак за консервна ку¬
тии
Blech|2eгüat п клсткз из nаетовзлцо>*
въчси агрегат
Blsdihütte f ластов—лцовъч-н [пнето*
прокатеи] цсх
Blechlack т лак зз пaнaрмиa
Blechmantel т п-м-р-и-н [стома-си]
кожух
Blechofem т псщ за изгряваи- иа ли¬
стов мстзл
Blech patzen т пaн-рин-нa [сrомзиc*
иа] броня, лам-ри-еи [стемaиеи}
кожух
BleCHrever^Ierduo п обратим двувал-
цов агрегат за ламармнз
Bledistraße f листепреk-тен агрегат,
листепрекarн- линия
Blechaturzwärmofen т пеш, за нагря¬
ване иа пакета от ластон метал
Bischt-io п лнетепрекaт-н стаи с тра
валца [трио]; тр-вaпцев стаи
BlecH überlauf lack т р-злин-и лак зз
ламарина


BLE
102
Bhedi Ummantelung f вж. BleCimantel
Bleduvaaze f валц от nа«товaлцовъч-н
агрегат
Blechwalzwerk п пистонзпцонъч-н стан
(агрегат]; листов-лцовъч-и цех
Blechwä-mofen т пещ зз нагряване из
листов мстал (при валцоване)
Blsl п епеве. Pb
Bleiakkünülatör т епенеи акумула¬
тор
Bleiamalgam п оловна амалгама
Bleianode f елевеи анод
Bleiantimonglanz т цинкснит, PbSb2S4
Bleiaraenat п елевcн(П) зрсснат,
Pb3(AsÜ4)a
Bleiarsenglanz т оловно-рссни-в бля¬
сък, е-рторит, PbAa2S4
BlelasCHe f оловна пепсл
Blelaüabeüte f добан из олово
Bleiauakleldung f оловна облицовка
^^elaus^i^t^ieiduNg f отделяне иа олово
Bleiazetat п опонен ацстат,
РО^Нз^^
Blelazld л оловен азид, PbNt
Bielbad п 1. оловна баня [вана] (от
стопено олово) 2. електролит за
отделяНс -а олово или пеепеви-
ване
Bleibar-en т опонеи блок; олово иа
блокове
Bleibenzin п етипар-н бсизии (съдър¬
жащ тетраетилолово)
BlelblecH п оловен лист; епове иа
лист—
Bleiborat п оловеи(П) борзт, Pb(BÜ2)2
Bleibromat п оловен (П) бромат,
P^B^h
Blelbromld п оловенСП) бромид,
РЬВгг
Bielbronze f еnенcн бронз
BluiOninen т епенcи сафои
Blelchanlage f 1. избелващо устрой¬
ство 2, избсл-тел-о отдсл-иас
Bleichbad, п избелваща баня, избел¬
ващ разтвор
Blelchchlor п избелващ [активен] хлор
BJeicHe f L избелван-; обезцветяване
2. б-лилно средство
alkaliacbs алкално избелване
aaue-s кисело избелване
BlelcheCitheit f устойчивост иа избел¬
ван-
BlelchelektrolyaeuT т електропизьер
[електролазатор] за (получаване
на) белилни разтвори
bleicben избелвам; ебезцветин-м
Bleicher т 1. избелващ -пзр-т 2.
избелван (производственик)
Bleicherde / бсл-ли— пръст
Bleicherei f белилси цех
Bleldifähigkelt f «песеб-ест ц— сс под¬
дава из избелване
BlelC-fiussIgkeit f белилен разтвор
Bleichgerbstoff т белилна дъб-тела
BielchhoHänder т белилен холеидер
Bleichkalk т хлорна [белилна] нар
Blelchkanner f б-лали- камера (за
газово избелване)
BlelcHkecael т б-лилс- котел
BlsicHkoble f въглен за обезцветява¬
не, активен въглси
Bleichiauge f б-лилна [избелваща]
луга, б-п-пе- разтвор
Blelclhli^^at п олонеи хлор зт, PO(C1Ü3)a
Blsi^l)-^CHIorid п оловен двухлорнд
[д-хлорид], POCia
8111(1 Vl-Cilo-id п оленеи чстирахло-
рид (т-трaхлериц], POCI4
BleIch1öCüng / вж. Bleldhiauge
B1eICh1örwasseгstofffSOure f плумбихло-
ревецоредиa кисслин—, (хскса)-
хпорелев-н- кнсслннз, Ht(PbClt)
Blelchmasdilne f белилна машина,
белилен апарат
Bleichmittel п белил-о [избелвзще}
срсдстно
optisches оптично избелващо сред¬
ство
blelchmittelf-si който ис съдържа
избелващо средство
blelchnlttefhaltlg съдържащ избелва¬
що средство
BlelCHromat п оловен хромат, PbC-Ü4
Blelcbsäu-e f б-лнлн- кмсслмна
Blslchtrommsi f белилен барабан
Blelcbverluats mpl загуби при избел¬
ването
Bleld-wirkung f азбелн-що дсйствас
Bletdichlorid п оловен двухлорид,
PbCl2
Bleldihydrogendisulfat п кисел опо*
нен сулфат, оловен бисулфат,
Pb(HSÜ4)s
Bleidibydroxidsulfat п ееиевеи епевcи
сулфат, P^ÜH^S^


лоз
Bleidioxld п оловен двуокис, POÜ2
Bleierz п олониа руда .
Bleierzrostung f пържен- из оловна
руда
Blelectlg т елонен оцст (разтвор на
основни оловни ацетати),
РО^Н^Нз^) и PЬз(СH)4СC2HзС2)
Bleifarbe f оловна боя; оловно белило
Blsigehalt т 1. съдържани- из епеве
2. съдържание иа т-трaетмпелово
(в бензина)
Bleigewinnung f добиван- [получанз-
ис] иа олово
dl-skts дмрсктио добанаис -а
олово
Blelgleßerel f лсярня за олово, опеве-
пcирни
Bleiglanz т оловен блясък, гал-нит.
POS
Blrlglaa п оловно стъкло
Blsiglätts / оловна глеч, епевcи окис,
PbÜ
Biel-umml т оловен каучук (не¬
проницаем за рентгенови лъчи)
Blelbornerz п фосген-т, POCÜg.POCh
Blsihütte f оловодоб-н-н завод
Bleibydrogensulfat п вж. BleIDIbydro-
, gend isulfat PO(HSÜ4)2
Blelbydroxld п оловен хидроокис,
Pb(ÜH)2
B1s1Hydroxidka-bönat п основен еле-
вен. карбонат, РЬ(ОН)22РЬСО3
Bleikamms- f оловна камера
B1r1kannerkг1stalle mpl камерни кри¬
стали (при производството на
сярна киселина)
Blelkammerschlamm т камерна тиня
(при производството на сярна
киселина)
Blelkanmeгveгfabгen п камерен мс¬
тод (за производство на сярна
.. киселина)
Bleika-bonat п .оловен	карбонат,
PbCÜ3
baalscbea ост. за Blslbydröxldkar*
Oonat осионен епове- карбонат,
PЬ[СH)2.2РЬСОз
Blelkoincentrat п епеьcн концентрат
Bleikristall п оловен кристал, олов¬
но кристално стъкло
Bleikuhls- т оловен охладител
Bleiis-Irrung f оловна , rlпeчaraрснa]
сплав
Bleilot п оловен припой
•	• ВЕЕ
Bielmantel т оnенеи кожух, епевиа
облицовка
Bleimennige f траопевеи чет-р-окис,
миниум, плумбеерrеппумбaт,
PO3Ü4
Biel(meta)sllilkat п олонеи (метa)еа-
лмкат, POSiÜg	'
^^eirn^lybdat п олонеи мол-бдат,
РЬО.МоОз	’
Blelmonoxld п оловен окис, POÜ
Bleinitrat п олов-н(И)	нитрзт,
POСNСз)2
Bleiofen - т олеветопилна псщ
Bleioxid п оnонеи окис, POÜ
Bleipapier п оловна [индикаторна]
хартия
Blelperoxld п оловен двуокис, POÜ2
Bleipfiacter п опенен пластир, лейко¬
пласт
Ble-raffinatlon п рзфмнирзи- из олово
BleirauCb т олонеи прзх
Bleirot п вж. Bleimennige
Bleisalpeter	т олонеи нитрат,
PO(NÜ3)2
Blelsammler т епевcи акумулатор
Blelsdhlacke f. оловна шлака
Blelachwamm т гъбесто олоно
Bltelcd^i^i^f^i^i^üllung / пълнеж [па¬
ста] от гъбесто олоно
BlelsCiwamrnplatte f плоча от гъбесто
олово
Bleispat т церусит, POCÜ3
Blelspeldher т вж. Bielaammler
BlelstauO т о.лов-и прах
Bfeisteairat п епевеи стезрат, еповиa
сол иа стеариновата к-сел-н—,
(CigHaiA^PO
Bielstein т оловен камък
Bleistiftholz п дървесанз за молива
Bleistiftlack /п лак зз моливи
Bleistiftmethode f метод за изпмтнане
твърдостта из лакови покрития
чрез одр-скнзн- с нопави (с раз¬
лична твърдост)
BlelsuOoxId п двуолонсн ека«, PO2Ü
Bleisuperoxld п вж. Blslpe-oxld
Bleitst-aätH у1 п оловен тетр—ст-л, тс-
трз-тапепове, РО^Нй)*
Bleit-1nitгö-stöгzinat п , олонеи тра-
нитреpезорцин-т (експлозив)
Bleiturm т обл—цов-из с олоно кула
(при производството на сярна
киселина)
^^«^iu^htillung f оловна облицовка

BLE
104
Bleiverbimdung f оловно съсдиненас
BleiverffüCntlgung f изпаряван- [аз-
летивзне] -а еnевете
Bleivergiftung f оловно отравяне, от-
р-вяне с олоно
Blklvltrlol т, п 1. оловен (ll) сулфат,
POSÜ4 2. знглезат
В^тоисетгаНоН т епенcи хидр-д, РОН*
Bkiwacser п олонна [куршумс-а]
вода (за компреси)
BleiwelÜ п оловно белило,
PO^H^rbC^
Blklzlnkakküötülаtöг т олонио-цин¬
ков акумулатор
Blklzlikvanadat п, bacIccHec основен
олевие*цинков ваиадзт, [(PbZn)s
СVÜ4)гPOССH)2Я
Bleiziinlöt п оленио-кaлз-н припой
Bleizlnnober т вж. Bleimennige
B!klzücksr т олонна захар, оnевеи
зц-тзт, POСüüCCH8)г
Blende f L диафрагма, блснда; ск-
раи - 2. цинков— бленда, сфалернт
Blkndeglanz т г—ленит, еповеи бля¬
сък, POS
blenden боядисвам (кожа) в - по-
тъмсн цвят
BlenDe-OstoäeN т пещ за пържснс из
сулфидна цмнковз руда
Blendeгöstüng f пържене на цинкова
руда
BlendlngoktanzaHl f окт—ноно число
из (бензинова) смес
Blindflansch т глух флансц
Blindkanal т глух [сляп] канал
Bllidiaat f иеизnоnзнзн [мъртъв]
-тон-р
Bllndprobe f вж. Bllndversuch
BlIndve-cucH т епип [празен, контро-
—] опит
Blindwalzs f опорен валц
Bllndwslle f предавателеи вал
Blitzlicht п светкавиц— (във фото¬
графията)
Bl Itzmlscher т смесител с маг-он-ио
действие
Blltzroatung / пържене в летящо съ¬
стояние
Block т слитък, блок, б-лна-ка,
кюлче
Osr^^iigktsr слитък от спокойна
стомана
Block, halb bsruH lg'ter слитък от лолу-
спокойн— стомана
~ - Im Feuer saube-brennen огиево по¬
чистване -а слитък
umberu-igter слитък от кипяща
стомана
Blockabstreifer т стрипер (за избива¬
не • на слитъци), «трипcрнa мз-
шана
В1ю^С^;^|^^1^г1пдет п добив из годна
слитъци
Bl^^^kk^i^ik^'tt п правоъгълен брикет
Blockdrucker т -зтnaскв-теn из слм
тъци (от изложниците)
Bloekduo п валцов стан дуо, двувзл-
цов валцов стаи за блокове
Blockelnsetzkram т кран за зареждане
из слитъци
blocken пресовам, изтеглям; налцов-м
стоман-н— блоковс
Biockentzlehemagdilme f машанз зз раз¬
товарван- -а слитъци г
Blockform f наложница, кек-п(a)
Blockfuß т основа (цепна част] иа
слнтън
Biockgeflige п стросж из слитък, мак-
роструктура на слитък
Bhockgreifer т клсщи зз захващане
(а пренасяне) на слитъци
Blockguß т L разливане из слитъци
2. отлети слитъци
Blockgüßäoтm / кекилСa). метална ле¬
ярска форма
Blocldhaube f н-дст-ика (на излож-
ница)
Blockierung f блокиране (напр. дей¬
ствието на ферменти)
Blockkarbid н кзрбад, охладен в пещ¬
та във форма на блок
Block kautschuk т 1. блок-каучук,
пресован крсп (естествен каучук)
2. блок-каучук (продукт на бло¬
кова съ пол име риза ция)
Blockkokille f -зложница, кекиnС-)
BfockkokkHsnaatz т комплект [състав]
от изложницк; кекиn-и парк
Blockkopf т 1. глава из слитък 2.
отрязан горен край нз слитък
(с кухина от свиването), обрезка
от взпцензн мстзл (откъм гла¬
вата на слитъка)
verlorene- глава из слитък с ку¬
хина от свиването (която подле¬
жи на обрязване), мъртва глава

105
BOD
Blocktarlstallsoda f кристална сода,
•пресована -а блокчета
Blockkruate f корз иа слитък
Blockkupfer п медси блок; мед из
блокове
BloclkimllcH f сухо мляко из блокчета
Block-Mischpolymer п блоков «ъпе*
лам-р
Block- Polyaddition f пеnапрасъецн-
-яв-не с образуване- из блоков съ-
полимер
BI(oCk-PöIykondensatIon f блокова по¬
л-кондензация
Blockpolymer п блоков пепамcр. блок-
полимер; полимер, получси чрез
полимер-з-ция в блок
Bl<^l^]p^^;^i^4^r1^at1om f полам-раз-ция
в блок, блокова пеn-нeризaцми
Blockprecae f преса за нарязван- -а
замразена каучукови блоконс (за
приготвяне на блок-каучук)
BhockprewsrfaH-sn п пресоване из
С«томзн-на) слитъци до тяхното
затвърдяван-
Bhockrand т кора из слитък
Blockrsverslerduo п обрзтам двувал-
цов валцов стан; блуминг
Blocksdhwefel т сяра иа късове
Blocke-igeruig f блоков- [зон-n--}
ликв-цмя, ^^крос-гр-г-цмя
Blockstrecke f валцов стаи за бло- .
ковс, блуманг
Blocktrio п тр-в—лцов блоков валцов
стан, валцов стзи трио
Blockwagen т вагонетка за слитъци,
«л-ткевез
Blockwalze f валц за н-лцов-н- -а
блокове
Bho:kwaCzZen)kaIIbsr «блоков калибър
Blockwalzstraße f клетка из валцов
стаи за блоковс
Blockwalzwsrk п валцов стзи за бло¬
кове; блуминг
Blockwärmofem т пещ за нагряван-
из блуми [слитъци)
Blockwender т механизъм за обръ¬
щане нз слитъци, обръщат— на
слитъци; манипул-тор
Blondierungamittsl п средство за из¬
русяване ид кос—
Blöße f обезкесме-- (недъбена) кожа,
блЕос—
B1OСrngewIclHt п бяло тсгло (тегло
на обезкосмена кожи)
Blume f 1. кож. отложе-ис върху ко¬
жата из разпадни продукта от
дъбилните в-щ-ствз 2. букст [зро-
мат] -а вяното
Biumenbiau п антоцмаи, з-тоцм-ново
багрило (в растения)
Blum^i^idüNger т тор зз цвстя
Blutalbumin л кръвен албумин
OlutOIIdsnd кръвообразувзи-
Blutblldum- f кръвообразуване, хе-
нaтопоcзз
Blütsiauazug т цнстеи извлек, из¬
влек от цнстовс
Blütemöl п цветно масло
Blütempomade f цветна помада
Blutersatzmittsl п з-местатсл нз кръв¬
та, средство, заместващо кръвта
Blutfarbstoff т кръвно багрило; хе¬
моглобин
В^^НИе f кръвен (зктавсн) нъглси
Blutlaugenaalz п, gelbes жълт— кръвна
сол, кзласв ф-рои-ан-д,
K4|FsСCN)sЯ
rotss червена кръвна сол, кала-в,
ф-рици-нид, KзiFeСCN■)s]
B^utilpoid п крънси липоад; nипеид,.
съдържащ сс в кръвта
BlutmeHl п кръвно брашно
Blutplasma п кръвна плазма
Blutserum п крънси серум
BlütserurnаlЬunin п албумин от кръ¬
вен серум
Blutsteli т хсмзтит
blutstillend кръвоспиращ
Blutwasser п кръвен ссрум; лимфа
Blutwаgcнralbümln п албумин из кръв¬
ния ссрум
Blutzucker т кръвна захар, ззхзр,
съдържаща сс в кръвта
Bock т подухало; пепелник
Böckser т сероводородна миризма
(при дефектно вино)
Boden т 1. земя; почна 2. дъно 3.
основа 4. под (на пещ) 5. тар-лка,
перфорира- диск (на дестилацион¬
на колона) 6. ходило из обувка
BodnablaBludin т изпускателен кран
нз дъното
B>denabstamd т разстояние мсжду та-
р-лк—т- (на дестилационна ко¬
лона)
Bodenanalyss f анализ -з почна
&мDniмSlandiüngamItts1 п средство зз
обработван- нз почвата


BOD
106
Bodenbakterien fpl почнсиа бактерии
BodenioCiHIiiung f долно нагряван-, на¬
гряване отдолу (през дъното)
Bodeпb-sllnofem т пещ за изпичане
дъната из коинертора
п средство зз
обеззаразяван- иа почна
B>denduiiCitrIttadffNuNg f проходен
отвор -а тзрслка
8o^тm^TkktгöDe / подов електрод; ле¬
жащ електрод
B<odeтiт>llseтldlüng / обеззаразяване иа
ПОЧРЗ
BoctC^fülHung f напълван- на тарсл-
кию (на дестилационна колона)
Bode ■'fungizid п почвен фу-гицид
(фунгицид, прилаган в почвата)
BoddiHala т тубус в долимя край
и- стъкленица
Вл-‘ - nherblzld п почне- хсрб—цад
(средство за борба с плевелите,
прилагано в почвата)
Bodeninsektizid п почвен инсектицид,
инсектицид, прилаган в почвата
Bodenkolomme /	(р-кт-ф-кац-онна)
колон— с тарслк—, т-р-лкова коло-
нз
Bodenkontakt т 1. подов контакт 2.
проводящ под (на елекропещ)
Bodenkörpsr т ут-йка, стояща в рав-
ион-еи- с наситен разтвор
Bodenlsdsr п 1. твърд- кожз 2. кожа
за ходилиа детайли
Bodenmüdigkeit f умора [изтощ-в-нс]
из почвата
^^o^4^Tn^i^t^T^r^^|^{^^;at т апарат зз взе¬
мане нз проби от дъното (на съд
и др.)
Bodeллährctoff т хран-тслио вещест¬
во -а почвата
Bodenol- п подово масло, п-рк-тио
масло
Bodenplatte f !.фундаментна [опорна]
плоча 2. подвижно дъно (на ва¬
грянка) 3. плоча, която служи за
ос-ов— нз дъно (на конн-ртор)
Bodenprodukt п продукт,	който сс
събира в основата иа колоната
BodenгäuC-erüiganIttsI п почвен фу-
ммгзкт, средство за опушван- на
почва
Bodensatz, т утайка, мътилка, оста¬
тък (върху дъното — при дести¬
лация)
Bodemsatzhefe f утаечна дрожди
fodensau f -ад-белснас, нарастване,
нзелойкa, „козсл“ върху дъното,
(на пещ)
Bidensäule / т-р-nкез- колон-,	ко-
пенa с тaр-пк- [дискове, дъна,
хоризонтални прегради]
Bodenschätze mpl полезни изкопаеми,
подземни богатства
Bocdsrnsdilamm т утайка, - тиня (на
дъното )
BöDтпslacnpäfn;a!cDiIne / машина за из¬
биване [трамбоване] -а конн-р-
торни дъна
Bodensteln т 1. подова плоча (на
пещ) 2. долси камък иа коп-р-
ганг; н-подвиж-и камък иа рзфа-
ньорз в целулозното производство
Botte nslerillaator т обсззараз-тсл [сте¬
рилизатор] нз почна
Bodenstütze f опора иа т-р-лка (на
ректификационна колона)
8)denumteгsuchüng f —зслсднз-с иа
почвата; геоложко проучване
Bodenunterstutzuig f вж. Bodemttütze
В^е^е^ази- f фуммгзцмя -a почвз
B^<^«^1^'^^^I^-2if1tüng f отравяне (замър¬
сяване) - иа почнз
BodemwacHc т зсмсн [изкопаем] - во¬
сък, озокерит
BodeпwirküngagraD т ко-фнц—с-т из
полезно действие иа raрcnkaт-
(на дестилационна колона)
BodenzaHI f брой и- тарслкнте (на
дестилационна колона)
Bodenzlnk п, Helltchec елевеcъдържзщ.
цинк (отделен на дъното при
ликвация на пирометалургичен
цинк)
Bofsalz п червена кръвна сол, калиев
ф-р—ц—анид, Ka[FeСCN)s)
Bogern т 1. дъга 2. арка, свод 3. кри¬
вни-; з-кръгл-нас; коляно
Bogengewicht п срсдно тегло иа ко¬
жите в дадена опаковка
Bogenkalamds- т kan-ндър за хартия
из листа
Bogenkoilenofen т дъгова псщ
BogenHmli f линия -а дъгов спектър
Bogenpapier п хартия на лист—
Bogenpappe f картон нз n-етa, ли-
стон картон
ßgenspektrum п дъгов спектър
Bohmlt т б^мат, у-АЬОд.НгО


107
&)hn('eN)eTz n бобова [кафява] же¬
лязна руда (разновидност на ли¬
монита)
^^nenkattse т кафе иа зърна
BohmeTmasse f смазка зз подове, пар¬
кетин
Bohnerwachs п восък за натриване из
под
Bohranlage f пробиви— уредба, сон¬
дажно съоръжение
Bohrarbelt f сондажна [пробиннз]
работа
Bohrausrüstung f соидажни съоръже¬
ния
ßrfirbrunnsn т сондажен кл-д-нсц
Bohremulslon f 1. емулсия за р-ж-щи
инструмента 2. сондажна -нуnеии
Bohren п, stoßendes ударно сондиран-
Bo-rs-stabl т а-струм-нт-лиа стома-
из зз сондажи- свредла
Bohrgerät п сондажно съоръжение,
сондажен уред; пробивно приспо¬
собление
Bohrgestänge п сондажни тръби [щан¬
га, инструменти]
Bhrkern т сондажна ядка
BoHtIocH л сондажен отвор; сондажен
клад-и-ц
BoHrloCiergiebigkelt f дебат иа сон¬
даж
Bohrturm т сондажн— кула
Bohrung f еоидир-не, сонд-ж, про¬
биване
Bolzen т болт; винт; щифт
Bombage f бомбаж, издуване (на
консервни кутии)
BomOc f, kalorimetriccHe вж. BomOem-
kalo-imster
BomtoemdhloT п хлор в балона [бу¬
тилки]
BomlbTnkalorimster п к-лорммстричиа
бомба
Bombenofen т- псщ зз нагряване -а
ззпоеии тръби; псщ на Кариус
BomlosnrohT п мъч-е•гепимa тръба
(за органичен синтез)
OomOis-en бомбирам, издувам
Bootform f форма из вана (в конфор-
мационния анализ; напр. за съот¬
ветната форма на циклохексано-
вия пръстен)
Вот п бор, В
Borate npl бор-ни, боровоцереди с
обща формула BxHy
	’OOR
Boransalze npl борзиоВи	сола,
M12(B2Hs), M12(B2H4)
IBtramtrelbctoff т береводеродие [бо-
рa-ево] гориво
&>rat п 1. борзт, сол из борнзтз ки¬
с-лина: мета-, MBO2; орто-,
M3BO3; паро- или - тстрз-, M2B4O7
2/ сстср из борната к-еcnинз.
B(OR)3
Borax т бор-ке, и-три-н тСтр—борат,
Na2B4Or1OH2O
kalzinierter безводен (калцина-
рзн) борaке, -зтри-в тетрaберaт.
NaaB4O7
Borax-lac п безводеи (топеи) боракс
Boraxkalk т беронaтрокзnцит, улек-
сат, NaCaB5Oe-SH2O
Boraxperle f бор а кси а бассрка
ßorazlt п борацмт (минерал),
M-aBjOigCl
Borazol п берaзеп, B3N3HS
ß^j^l^romld п бореи [тра)бром-д, ВВ-з
&>гсС11огМ п бореи (три)хлорид, BClg
foräsauxOTtiHe f бордолсзон разтвор
bördeln завин-м краащз
ßirdünger т борси [борсъдържащ]
тор
п борси (трм^луорид, BF3
&rrälüoтwasserstoäfsaüre f борофлуоро-
водородна кмсепанa, HBF4
Bori-ydrlde npl бор-ни, бороводорода,
борим хадриди
Boriiydroxld п (орто) бор иа kмсеп-нa,
H3BO3
Borld п борид, еъеgииеиие иа бора
с метал
Borjodld п борси (тр^йод—д, BJS
Borka-Old п борси карбид, B4C, BcC
Borke f 1. кора (на дървесина) 2. из-
дъбена и изсушена кожа
Bornam п борнан, кзмфан, C^H^
Borncol п бор-сол, берн—пaпкехол,
17.7-	трннетнлбиц—kле-(1,2,2)-хеп*
тзнол-2, Ci0HieO
Borneollazetat п вж. Bornylazetat
Bornlt т борнит, пъстра медна руда,
CutgFeS3
Boriitrld п борси н—тр—д, BN
BornyialkoHol т вж. Bornsol
Bornylamin п - бор-аnaми-, 2-aни-е*
1.7.7-	трим-типбацмкле-С 1,2.2)*хеп*
таи, Ci0HiiN
Bormylazetat п бор-ил-ц-тат, ацстат
-а бор-сол—, ацетат из 1,7,7-три-

BO^JR
1OB
мcrмлбицикло-(1,2l2)*хептзиоn-2,
CHgCOO-CioHi,
BornyllCilbTld п бор-хлорид (из¬
куствен камфор), 2-хпер-1,7,7-тра*
нcтипбнцикпo-С 1,2,2)-хепт—н,
CioH^Ci
Bormyien п бор-илеи, 1l7,7-триметап-
бицикле-(1,2,2)-хептен*2, CioHio
п бер-ипферниaт, бор-
-—лов сстср иа мравчената кмсс-
пинa. HCOOCioHi,
BrroäfüoriD п сол из берефлуереве-
дорш-зта к-селин-, MBF4
Borokafzlt т борокалц—т, кзлцасв
тетрзберaт, CaB4Ü7
Borre Idin п бореладин(антибиотик),
C23. H*3OeN
Borsa be f борова помадз, боров мсх-
лем
Borsäure f бор-з кис-лина: 1. метз-,
HBOg 2. ерте*. HgBOg 3, тетра-,
H2B4O7
BonsiureamHyd-id п анхидрид из бор-
-зта кас-лии-, (дну)борен (тра)
окие, B2Üa
ßonsäuTsettsT т естер иа бора ата ки¬
с-лина, борат, B(OR)a
BorsäuireTrlmirthylecte- т тра метилов
естср из борната каселмнз, траме-
т-лборат, B(OCH3)a
Borselenid п борси селс-ад, B2Se3
Borsilizid п бореи сил-цид, B3SI или
BsSi
В^зНсСс^И т вж. ВогпВтМ
Bor-THymolseife / бертмнелев сзпуи
Bortrialkyl п три-пkмлбер, BR3
Bortrimstbyl п тримет—лбор, B^Hg^
B^^tIoxID п Сцву)бер-- (три)окие,
B2O3
Bortriphemyl п трнфc-нпбор, B(C#H6)3
ßorsullfld п бореи сулфид, BjSg
BorwacctT п борова вода (разтвор
на борна киселина)
BorwacserstoHe mpl вж. Borate
Boryl п борил, -цневaл-нт-- ради¬
кал (BO)+
Borylarcenat п (мета) борил-рс-иат,
(BO^AsOg
Borylphosphat п (мета) борилфосф—т,
(BOj-POg
Bö^i^t^umg / откос; наклон
BäsCiungswinkel т ъгъл иа е«теетве-
-мя откос
B^^ticb т каца, кюп, чебър; резервоар
BottlCHgärung f ферментация в каца
(чебър]
BottichverfaHrem л производство -а
иишестс с утаителни бурета [утaа*
телна кзцм, чебъра, резервоара]
Boulamgerlt т буланж-рит, антимо¬
нов блясък, PO5SO4S:li
Bouquetctoff т вещество, придаващо
букет (на вино)
Bourmonlt т бур-он-т, CuPbSOSg
Boxkalbleder п телешка бокс, хромо¬
во издъбсна лицева телешка кожа
Bramme f плоска заготовка зз вал-
цонане из листова етом-иa, сляба
Brammen п валцован- -а сляби
BTammenform f вж. Brammenkokkllc
BTammemkokilis f кокил [наложница]
зз сляб—
Brammenstoflofsm т методична псш,
за сляб— (саморазтоварваща се)
Brammematrafie f сляб—иг
Bтamment1eföärn т нагр-ват-л-н кла¬
денец зз сляб—
Brammsmwaize f валц зз сляба, валц
из сляб—нг
Brammenwalzwerk п цех за валцоване
иа сляби; сляб—нг
Brand т 1. пожар; горене, изгаряне
2.	пържим- иппиаане- опалвамет
BrandOekämpfungsmittel п противо¬
пожарно средство
Brandeiaem п прегоряло (прегрято)
желязо
bтaNDgefähr1icH пожароопасен; скло¬
нен към сaнозaпaлвзне
BrandgerucH т миризма иа изгорено
BтanDgsscHmack т вкус нз изгорено
Brandkitt т огнеупорна замазка, ог¬
неупорен кит
BramdkoHle f мазни [тлъсти] въглища
Braidricce mpl пукнатини всл-дстна-
прегряван- (на метала)
Brandsalbe f пен-дa [мехлем] срсщу
изгор-ио
BгaNDscbiefer т горлива шиста
Brandschutz т противопожарна за-
щ—тз
BrandschutzmaßnaHme / претинепо*
жарно мероприятие
bramdClchsr L пожаробсзопасеи 2.
пож-роустойчив,	огн-устойчив,
огнеупорен
Brandsohle f табан хастар (основен,
ходилен детайл на обувката)


109
Brandsohlleder п кожа за табан хастар
Brandctoff т горивен [герnмв} мате¬
риал
B-andveiTiütung f пр-дпазв-н- от по¬
жар, противопожарна профилак¬
тика
Branntkalk т изпеч-н- [негзсеиа} вар
(обикновено на буци)
BranntweinO-ennersI f 1. варене [пе-
чсис] нз ракия 2. място, където сс
вари ракия; спиртоварна
BramitweinHsfr f спиртна дрожди
Branntwelmlmduatrls f спиртна [ра-
каснз] промишленост
BranmtwsliverglUluig f денатурмр-не
-а спирт
Brasllin п бр-зилнн, CoeJHi4Or,
Bracsidincaure f брас-дн-она [брзеи-
иова] кнселана, CH3(CH2)7CH=
=СН(СН2)пСООН
B-acsInaaU-e f вж. BrassiDiisäure
Bragtyl$äure f брас-лова [уидекзнди-
карбонова] ка«-пииз,
НООС(СН2)цСООН
braten пека; пържа
Bratperiode f псраод из изпържнаис,
период иа изпичане
Brauchwasser п' промишлена вода
Orausn варя паво [бара]
Braus- т пивовар (производственик)
Braus-el f 1. пинон-р-не 2. пивовар¬
на, бирена фабрика
Braue-elhefe f бареиа дрожди
Braus-silmdust-Is f пивовар-- промиш¬
леност
B-auinduatrls / пивоварна промишле¬
ност
Braukessel т пивоварен котел
Braumalz п пивовар-н [бир-и} малц
BrauiOlsisrz п пароморфат, POC12.
3(РЬзР2О8)	.
Brauneiaem п вж. Brauieiaeisrz
Brauisiaeisrz п лимонат, блатна
желязна руда, nFe2O3,mH2O
Braumelcsnctsii п еж. BrauisiaeNsrz
Braumerz п вж. Brauielcsierz
Braunfäule f кафяво гиаене
Braungias п флогопит (вид слюда),
KMg3(A1Sl3Oio](FiOH)t
Braumit т бр-унит, (Mi,Si)Mi2O.4
Braunkalk т 1. сид-рит, ж-л-з-н
шпат, FeCOg 2. анксрит, жслязо-
съдържзщ доnемит,Cа(Fe,Mg)СCOз)2
Braunkohle / кафяви нъглищз
	BRA
Brаunköh1eNOcizIn п бензаи от ка¬
фяви въглища
Braunkohlenbrikett п брикет от -кафяви
въглища
Braunkohlengeieratorteer т генерато¬
рен катран от кафяви въглища
BrauNköh1eNha1Okoks т пол у кокс от
кафяви въглища
Braunköh1sihöcl-temperatuгkoks /п ви¬
сокотемпературен кокс от кафяви
въглища
Braunkohlenhydrierung / хидриран-
на кафяви въглища
BraumkoHlenkoks т кокс от кафяви
въглища
Braunkoiienparaffln п парафин от
кафява въглища
BraumkoHIenpecH п смола от кафява
въглища; асфалт от кафява въг-
лнща
BrauNköh1enrohphenoI п суров фенол
• сгг кафяви нъглащз
Braumkohiemcchwelerei f швелуваие из
кафяви въгл—щз, сух- (нискотем-
пературна) д-стил-ц-я из кафяви
въглища
BraumkohiemccHwelgac п пол у коксов
[шнcпонJ гзз от кафяви въглища
Braunkohienacbwelkoka т пол у кокс
(шнелов кокс] от кафяви въглища
BraunkohienschweTung / пелуkокеувз*
ие [шнслуване] нз кафяви въгли¬
ща
BraunkohlettesT т катран от кафяви
въглмща
Braumkohlenteerasphalt	т асфалт
[твърд тсжък катран, зафт] от
кафявовъглсн катран
Braunkohlenteerdestillat п дестилат от
кафявовъглсн катран
Bгaunkölllenteeräraktiön f еж. Braun¬
kohle nteerdest 1 11 at
BrauNköh!riteergöudroN m п гудрои
[мек тсжък катран] от кафяви въг-
лмща	•
Braunkohleitse-oi п масло от кафяво-
въглен катран
^^aumk^^lentser^pech п «мепз [твърд
тежък катран, зафт] от кафяво-
въглен катран
Braunkohlenteerspaltumg f разлаган-
нз катран от кафяви въглища
Braumkohlenurteer т първичен катран
от кафяви въгл—щз


BRA
по
BrauiköhIeNvsrkökuig j коксуване -а
кафява въглища
Braummangams-z	п	маиганит,
MnO(OH)
Braunpappe f кафява мукава (от
кафява дървесна маса)
Braumcdhiiff т кафяв— дърв-с-а маса
Brauncpat т бр^йн-рит (магнезит,
съдържащ 30% железен карбо¬
нат)
Braunstein т пиролузит (манганова
руда), MmOs
~t schwarzer ж-усм-нат, MmaO*
BraupäaNns f вж. Braukessel
Braucs f 1. душ; разпръсквам; пръс¬
кал кз 2. дюза (напр.. за изтегля¬
не на изкуствена коприна, найлон)
3.	фалер
Brausen п L бурно отделян- -а газ
от рззтнор З.^ръскване; разпръск-
нане
Braucenrlng т разпръскващ пръстен
Brausepulver п прах (химически) за
пригетнине на газирано [шумящо]
питае
BrauserohT п разпръсквам, разпръск-
взщз тръба
Brauceton т мазна [лепкава] глина
Braustoffe mpl материали зз пиво¬
варството
Brauwasser п пивоварна нода, вода
зз производство иа бира
Bre<Ciappa-at т трошачка, трошачна
машина
BrscHOacke f челюст -а челюсти— тро¬
шачка
Brechbarkeit f 1. трошлавост, чупли¬
вост, крехkоет 2. пречупва-мост
(на светлинни лъчи)
Brecher т L трошачка, трошачна- ма¬
шина; 2. работник, обслужващ
трошачка
Brecheranlage f трошачна ур-дбз
Brecherwaizws-k п валцова трошачка
Brechgut л 1. подл-ж-щ -а натроша-
ване [раздробяван-] м-т-ри-л 2,
натрошен |рaздребен} мзт-р—зл
Brechkegel т конус из конусна тро¬
шачка
Brechkokc т натрошен [--дробеи]
кокс; сдри коксова отпадъци
BrsCiimaul п подхранващ [приемен]
отвор иа трошачка
Brechmäuler npl камснотрошзчкз
Brechmiihie f чу кова мелница, чу-
качка, мелница с ударно дсйстнис
Brechraum т р-ботно пространство
иа трошачк-
BTecHcchmecke f трошачсн шиек; шие-
кова [винтова] трошачка
Brsdhspait т изходен отвор нз тро¬
шачка; размах -а долнат— част
из челюстта, шп—лт
Brechung f 1. прсчупнзне, р-фракция
2. чупсис, нзтрешанзнc. -aцреби-
взне 3. избистряне -а течност чрез
коагулация 4. разрив, разкъсване
5.	разслояван- (напр. на латекс)
6.	напукване (лице на кожа) 7.
смесна-с иа багрила (с различен
цвят)
Brsd-uigsexponent т пекaз-т-п [кое¬
фициент] на пречупн-нс (на свет¬
лината)
Brechumgsimdex т вж. B-ediungsex-
poment
Brediuigskoeffiziemt т вж. - BreChungc-
expoment
Brechungsquotient т вж. Brechungs¬
exponent
Brsdiuigsveshäitnlc п вж. Brechumgs-
exponsnt
Brechungsvermogem п пр-чупвзщз спо¬
собност, показ-т-л нз пречупване
Brechungswinkel т ъгъл- нз пречуп-
нане
Brechungazahl f вж. Brechungsexpo-
nemt
BrccHwalze f трошзчен в-лян -а вал¬
цова трошачка
Brcchwalzwerk п валцова трошачка
Brech wein stein т бълвочен камък, ка¬
лиев aнт-ноннлтaртaр-т,
KSOOC4H4Oe^1/2H2O
Brechwelle f вал нз трошачка
BreCHwe-k п трошачка, трошачна мз-
шаиз
Brei т каша, пулп, паста
breiartig тсстообразсн, кзшообразси
Orsllg вж. O-riartlg
Breikalk т взрнз каша, варно тссто
Brsimiihle f мелница, която изкарва
материала във вид из паста
BreitOrsmms- т горелк— с широк пло¬
сък пламък
BrsitOrsmns-aufcatz т наставка [нз-
уст-нк} на горелка с широк пло¬
сък отвор


lll
BRE
Breitelaem п широко nc-тове желязо,
широк— лентова стомана
Orsitsn разтеглям, разширявам; раз-
плескв-м
Breitenwirkung / широчина [обсег]
из действие
BreitsdilitzdUce f дюза с широк
шлмц [прер-з}
ßгeitspektгuNantibIötikuim п антибио¬
тик с широк спектър
Breitspritzaiiage f съоръжение зл
производство на (пластмасови)
листове .чрсз скструзия
üssigkeit f спир-чн- течност
Bremsmittel п забаватсл, з-късн-тел
BremsOl п спарзчно масло
BremsaC-meckc / задържащ чсрвя к
Brcmsstotf т вж. Brsmssmlttel
Bremswirkung f з-тормозв-що [въз¬
пиращо] въздействие
O-siiOaT горлив
Brennbarkeit f горлмност; нъзпламс-
-я-мост
Bremmbeditgumg f условие зз изпи¬
чане или гор-н-
Brenndauer f продължителност из го-
р-не или псченс
BremmdUae / горивна дюза; уста [от¬
вор] из горелка; н-устн—к -а го¬
релка; форсунк-
Bremne f разтвор за байцнаас [разяж¬
дане)
Brennebene f фок—лна р-внмнз
Brennelement п топлоотд-.лищ [гор-
лин] -лемент
O-snten l. горя, изгарям 2. пържа;
прок-пявaн; кaпциннр-н; «пич-н.
aглон-рмрaн; п-к-, изпичам; опал-
нам 3. д-стмлмрам спирт
Breiier/n 1. горелк-; дюза 2. (газова)
горелка, (газова) р-зачка 3. глава
(на мартенова пещ)
Bгennsäaufaatz т н-устн-к [наставка,
дюза] -а горелка
Brennerdüae / вж. Brenmdüce
Brennerei f 1. спиртов-ри- 2. спиртно
[рaки-не} производство
Brsmmerelhefe f спиртни дрожди, дрож¬
ди - зз [от] спиртно производство
BremnereisChlempe f спиртонарнз ка¬
ша; джибри от варене из спирт
BremmeTkopf т 1. глава (на марте¬
нова пещ) 2. глава из газов—
(оксиженна) резачка
Ь-вп^й-Од горлмн, способ-- да гора
BrennfarOe f цвят пра изпичането
ВгептНясНе f 1. площ [повърхност]
-а горенето 2. феkзnнa повърх¬
ност
Brenmfleck т фокусно петно
Brenngas п горивси [герnив] газ
BreNigaseiememt п топлоетделящ еле¬
мент -з горанси газ
Bremmgacmiachung f смсс от горивна
газонс
Birsnmgerät л дестил-цно-е- апарат
(напр. за варене на ракия)
ßrenigesCiwindigkeit / скорост из го¬
рене
Brenmgut п материал за опалв-нс
[пържен-, печене]
ßrennhärtumg f повърхностно закаля¬
ване чрез нагряван- с газов пла¬
мък
ßrenNhilfskapsel f капсул за изпичан-
из керамични изделия
Brennhilfsmittel п помощно средство
пра изпичане (капсул, етажерка)
Brennholz п- дърва за горене
Brennkammer f горивна кзмерз; псщ-
нз камера; огнище
Bremmksgel т З-геров конус, пиро-
скоп
Brennkraft / интензивност нз горе¬
нето
Brennlinie / фокална линия
Brennlinse f фокусиращ— лсщз
Brennmaterial п гориво
Breimmisdhumg f гораннз смсс
Brennofen т 1. пещ зз изпичане (на.
керамични изделия) 2.- калцина-
ц—оинз пещ
Brentprobs f 1. определяне нз тем¬
пературата -а запалван- 2. проб¬
на гор-н- (на текстилни влакна)
B-emmprozsß т 1. процсс на изпичане
2. процсс иа калциниране 3. про¬
цес нз горене [изгаряне]
Brennpunkt т 1. точка [температура]
из горене [възпламеняване, -а
запалване] 2. фокус
bildseitigrr задси фокус (към
страната на филма)
dingseitige- прсдеи фокус (към
страната на обекта)
Hinterer вж. Brennpunkt, Olldasi-
tigrr


BRE
112
Brennpunkt, oOjektcsHiger еж, Brenn¬
punkt , ditgaeltigsr
Brennpuikteiistellung f фокусиране,
нагласяван' из фокус
Bremmputzem п огнево [пя-мъчно] почи¬
стване (на слитъци)
Bretmraum т горивна камера, горин-
ио пространство
ßremmregeiumg f регулиране (на про¬
цеса) из гереиете
ßrenmsdiacht m 1. горивна кзмсра
(на каупер) 2. шахта -а пещ зз
изпичане (пържене]
—	I auöetatsbstdeT външна (стояща
извън каупера) горивна камер—
Imtemllsgemder вътрешна (вгра¬
дена в каунера) гориниа камера
ßrentcCHlefsr т горлин шаст
BrenncdhwinduNg f снаванс пра пе¬
чене, оги-вз свива-мост
ßremisplrltua т спирт за горене
ßrsmmctaHI т цим-нтир-нз или за¬
калена стомана
BremmstauO т прахово гориво
BrenistauOfeusruig f 1. изгаряне иа
прахоно гориво 2. огнище [псщ]
за прахово гориво
Впи^Н т гориво; топливо
—	ätHyllertr- етил-рзн [стилизиран]
бензин, етилирано гориво
flüssige- тсчио гориво
gasförmiger газоно гориво
o-gailacHsr органично гориво; го-
раво -а органична ос-она
rauchfreier бездимно гориво
BremmctoffanzelgeT т показващ ур-д
за горивото, б-нзииом-р
Bremmstoffaufwand т разход на гориво
^^<stts^^fi^bi1aiz f баланс из горивото
Brennstoffe mpl, fossile изкопаеми го¬
рива
ßricmtstoäfe1ememt п теплоетgcпищ (го-
рмнен} елемент
Brennstoffgemlsch п горивна - смес;
смес от горива	‘
Bгemmstoäfkfopäem п детонация -з го¬
риво; чук-нс (на двигател) от
ииекооктaноне гориво
B^-Ttnsi^i^^^itamk т р-з-рвозр за гориво
ßTcnnctoffverOrauch т разход из го¬
риво
ßremmatoffzuaatz т прибавка към го¬
риво
Brenntemperatur / 1. температура
[точка] -з възпламеняване [за¬
палван-] 2. температура -а изпи¬
чане
BrennvercucH т определяне из тем¬
пературата нз възпламеняван- [за¬
палвай-]
Bremmwärme f топлина иа изгаряне
[герcиc}
Brennweite f фокусно разстояние
Breniweet т теппотвериа споеебиеет.
топлина -а изгарянето
Bremmzeit f 1. nродължатеnнест из
горене 2. продължителност -а из¬
пичане
ßrcmmzone f 1, зона -а горснс 2. зона
-а азпичзн- [пържене]
Brenzkatechin п бр-ицк-техии, пнро-
катехин, беизолgмеn-1.2. ертеха*
ДрOK«-фcHOЛ, C«H4(OH)2
ßrcizkatectiinmonoättiylätber m паро-
к-т-ханмонеетиnет-р, 2-етексафе-
иеn, CgHioOz
BreNzkatechlnmonomCthyläther п мо-
иеметапетcр из п-рокат-хи-з, 2-
метексафcиол, гв—якол, Cr^OH).
OCH8
Brenzkatediit п ц-kлехекезндиол-1,2.
е-дихиgpекеихексахи дробе-зот ,
CcHio(OH)2
BremzsCileimsaure / парол-гава [а-
фур-нкaрбенев-) киселин—,
OC(COOH)—CHCH=CH
ßrenztrauOensäure f пирогрезцеиa (2-
ексепрепз-евa] к-селина,
CHgCOCOOH
Breizt-aubencau-ea1dehyD т парегрез*
дси алдехид, 2-океепрепaнзп. мс-
тилглноксал, CHgCOCHO
ßreNttrauOeniäuredebyd-aas f д-хидр—-
за нз пмрегрозденaтз кисслин—
(ензим)
ßrenztrauOensäurenitrll п натрил нз
пирогрозд-нат- -кие-линз, пируво-
и—трил, CHgCOCN
BrsmzweimsäuTe f паровнненз [мстил-
янтзрна] к-сслина,
HOOC CHСCHз)CH2COOH
Brikett п брикет
BrikettabrIsO т сат-еж [отпадък,
прах] от брикети
Brikettblndsmittsi п свързващо всще-
ство зз брикета

113
ß-iksttfaO-ik / брикетна фабрика
ßrikettHs-stellung f производство нз
брикети
ßrikettieranlage / 1. брикетна анста-
лацня 2, цех [завод за произноц-
етво иа брикета
ß-lksttlc-barksit f сnо«ебиеет за бри¬
кетиране, брнкетируеноет
Orikettie-en брикетирам
B-lkettleTfähigkrit / вж. Brikettierbar¬
keit
ßrlkettlerkoHIc / въгл—щз зз брикети¬
ране
ßrlksttiemoasCHlne f машина за бри¬
кета
Brlksttle-uig f брикетиране
ßrlkettkohle / еж. ß^Ik^ittler^koHlc
ßrlkettkoks т бракетси кокс; кек«,
получен от брикета
Brlk^ttp^di п смола за брикета [бри¬
кетиране]
Brikettpresse f прсса за брикети, бри¬
кетна прсса
ßrlkettcchiagpisgsc f брикетна прсса с
ударно действие
Brlllantf aгbatoäfe mpl брилянтни баг¬
рила (кисели азобагрила)
Brillanz f брилянт-ост
BrlmellHfl-te / твърдост по Бранел
BriпellhähГeprIiäuNg / азпатвзнс {опре¬
деляне] нз твърдостта по Бранел
ßrlmellpreatc f прсса иа Бранел
ßrlmellproOe f еж. ßrlmellhflTtepil-
lumg
ßrltcllverfahrsm п мстод иа Брниеп,
аапитва-c по Бранел
ßrimellvercucH т еж. Bгlmellhä^гteprti-
fung
BrimellzaHl f твърдост по Бранел
ßтisamzcp-CNgatoäf т бризантио взрив¬
но вещество, бриза-тен експлозив
ßrisanzwert т показател иа бриза ит-
иостта
B-icamzzahl / число на бриззитносттз
ßrltiabgum т декстрин, CtHioOj
Broctiantit т брох—нтит,
CuSO4. 3Cu(OH)2
Brom п бром, ßr
ßrombkommling т бромио производ¬
но, бромси дсрават
ßromai п бромал, трабрен-ц-тaпд--
хад, трмброн-тaнaл, ß-gCCHO
Bromammonium п амониев бреммц.
NH<Bt
	 BRO
ßromanll п бремa--п, тетрабром-
1,4-ц—кл охе кеaдиенgаен.
O=Ceßr4=O
ВтапЦИМ п бромaн-лиц
ßromatilln п бром---пи-.
ßrCeH4NH2
BromantHracHInon п брем-нтрзханен. *
CuH7ßrO2
Bromatt1mötsau-e f бренaнтимо-еиa
[a-т-ненбремеведорециa] киссли-
--, H(Sbßr«)
ß-omä1ham п бренетзн, меиебрем*
стзи, cтипбронад, C2Hbßr
ßromäthylem л бром-т—л-и, - бромстс-,
ваиипбрем-д, CH8=CHßr
Bromatometrle f броматометрая
ßromazetom п бремзцете-.	^бром-
пропанои (сълзотворно бойно от¬
ровно вещество) ßrCH2COCH9
ßromazetophemom п бронзц-тофcкои,
CHgCOCe^ßr
a*Brömazetöphenöm п а-бромацетофс-
иои, фc-зципбремиц.
C.H5COCH2ßr
Bromazetylbromid п бромзцcталбро*
мад, брометaиеипброниg. кисела -
нси бромад из бренецcтиaтз кисе¬
лина, ßrCHjCOBr
ßromazetylem п бромацеталси, бром-
сти и, CH --'-CBr
B-omOemzol п бромбекзол, фc--пбре-
мид, CeHbB-
ßnombenmnitril л брембeнзен-трап,
бремфeнипцнзнад, BtC«H4CN
ßтombenzyIch1orID п бромбeнзипхле-
рид, бром-a-хпертепуел,
BrCeH4CH2CI
^^1^^<^лзу1^;^ат^ п брембeизмлци*
знад (бойно отровно вещество),
C4HsCHBrCN
ВтЪ^а^И п бро^ут^^
ßrombutylkautcchuk т бромбуталов
каучук
Bromderivat л бромен деранат, бром-
ио производно
BгomdiаtHyIazsty1harnstoää т бронца-
етап-ц-типк-рб-нид,	(2-брем-2-
етил-бутзиоип)-карбамид, -дала-,
СC2HБ)2CßrCONHCONH2
Bromdidifonmetlham л бромдн хлор мс-
тзн, B-CHCI2
Bromccslgcster т сстер из бромоцст-
-зта каеепаиa, B-CH2COOR
в Немско*български технически речник


BRO
114
ßromecsigsäure f бромоцетиз касcnа*
--, BrCH2COOH
Вт^^1вс^|'|^!^1^1^1^-^1^гот^ m бромзцетап-
броммд, бренcтaио-лбреннд,
BrCHäCOßr
• ßromgoJdslIuTC f Ст-трa)бромзлaтнa
(-урибремевецерец-a] киселина,
H(Auß-4)
Bromhaltig съдържащ бром
ßromhydrfm п бром-хидрин
Bromid п 1. бромац, сол из бромово-
дородната kмсепин-. Mßr 2. бром-
съдържащо съединена-
bromieren бромирам, третирам с бром
Bromierung п бренирaнc, тр-тира-с с
бром
ßromkalium л каласв бром-д, KB-
Bromka^npäeт m бромкамфор,
CeHi4COCHB-
ßromkampholsäure / бронкaнфеповa
[1,2,2-трамcтип-З*броннетилцик-
лоп-нтзикaрбоненa киселина,
CbHs(CH3)3(CH2ß-)COOH
ßтomkOl1etoxiD п кaрбо-илброниц.
COB-2
Bromkrejsogrlim п бремкр-золеве зе¬
лено (индикатор)
ßfomkregopurpur т бремкрcзоппур-
пур, C7H7ßrO
ßroimlauge f бромов— луга, разтвор
из калиев хапоброммт, Kß-O
Brommalotsäure f бренмanе-евa ки¬
селина, B-CH(COOH)2
BroimmalonsSureätfiiylcCteT т днс^алов
сстер из бромнaло-евзтз кис-ла-а,
даcтил-бреммaло--т,
BrCH(COOC2Hs)2
ßrommetham л бромметзи, нетилбре-
м—ц, CHgßr
ßromnaphthalin п бренн-фт-ли-, изф-
типбренид. C10H7ß-
Bromnat-lum п изтраен бром-д, NaBr
Bromnonam п бромно-ан, иоиалбро-
мид, CcHießr
ßromoaurat л бромо-урат, сол -а
(тетрa)бронзпaтнaта [аур-бромо-
вецероднзтa} киселина, M[Auß-4]
ßr^mofoTm п бромоферм. трабром-
метан, CHB-3
BIronogolddäuтe f - (тстра)бромзлатна
ßromoktam п бронеkтaн, окт—лбро-
мац, C8Hi7ß-
Bromölumdruck т бремонaспcие пре-
псчатване
ßromometrle f бромонeтpии
Bromopren п бромопр-и, 2-бромбутз-
ц—сн, CH2=CHCßr=CH2
ßrompeitan п бромпентзн, змаnбро*
м—ц, CsHuBr
Bromphemol п бромфеиол, ß-Ce^OH
B-omphemoibfau п бремфеиепове си¬
ньо, тетр-бренф-иопсулфе-фтa-
—-, CisHioO6ß-4S
BгompheNöIтöt п бромфенепено чер¬
вено (индикаторно багрило)
B-omphosgem п бромфеегеи. карбон—
бромац, въглероден океабремид,
киселинен бром—ц на въглената
киселана, COßr2
Brompikrln л бронпиkр-и, иатробро-
моформ, трибромнатром-таи,
B^cNOs
ßromplatiisäurr f плати но-бремонодо-
роциз кас-лина, H2[PtB-e].9H2O
Bro^propam п бронпреn--, пропил-
бреннд, С3Н7ВГ
1-	Brompropen п 1■бpoмlпpепеи, про-
пен-пбронид, CHgtCH=сНВг
2-	ßromp-open л 2-бронпроп--. изо-
преп-иапбронац, СНзСВг=СНз
3-	ßromp-open п 3-бренпроиcи. алал-
бромид, CH2=CHCH2ßr
Brom propionsäure f бромпр опа ононз
кисели-а, CeH5O2ßr
A-^jr^^f^pr^^p^^Si^iT^TltHyle^ts- т а-бро-
металпреп-е-aт, - -т-лон сстер из
a-бромпроnио-ев-тa киселина,
CH3CH(ßr)COOC2H5
e-ßrompropyn п 3-бромпрепин. про-
пзргилбромад, у-бpемаnиnе-.
CHsCtCH2ßr
ßromsäure / бромна киселина, HBrOe
Bromsilber п сребърен бромац, АдВг
ßromstyrol п бренстирол. х—ац—итан,
бромфеиапетеи. CeH5tCH=CHßr
Bromsubotitutlon f заместване [суб-
«титуирa-c] с бром
Bromtbymoiblau л бромтимелово са-
ньо, дабрентинелсулфефrзп--и (
Bromt-fluorid п бромен трафлуор-д,
ßrFe
Bromural л бромурзл, а-бромазова-
пcрмлкзрбaнмд, [2•бром-З-метил-
бутaно-п)-к-рбaннд,
H2NCONHCOCHßrCH(CHe).2
BromwasctT л бромнз водз

115
ßromwasle-■atofä т бромоводород, Hßr
Oтomwasce-ctoääaausт - хицробр омац,
-бромац, бромовецоpедиокас-л
ßтomwacssl-stofäsäuтe f бреневецеред-
-з киселина, НВг
ßromzahl f бромно число
Bromzyam п бремцаaи, ца—нобром-д,
CNBt
ßromzyklopentam л бремцикnепент-н,
цикnеп--т-лбремид. C5Heßr
Bronncr-Sau-s / ка«ел--з иа Брьо-
-ер, 2*aмаио-aфт-n-исуnфенев-
кис-лм-а-б, NHcCioHcSOeH
Bronze f бронз
Вгопг^атЬе f L бронзова пудра (пиг¬
мент) 2, бронзова боя
ßTomzegleßerel / бронзел-ирн-
ßroHzegufl т 1. леснс -а бронз 2.
бронзова отливка
ßromzelack т броизон лак
Brotzit п бронзат, (Ме^^Са
Brookit т брукат, TlOc
Orocd-ierem броширам, омскчавзм сухи
издъбена кожа с топла ноцз (преди
багрене)
BrotOäckerel f 1. хлебопекарна 2.
хлебопекарство
Brotfabrik f хл-боз-воц
ßrotmeHf п брашно за - хляб, хлебно
брашно
ßrotcClneIDemacC-iNe f хлсборсзачка,
машаиз за рязан- иа хляб
ßrottelg т хлебно тссто
Bruch т 1. счупван-, разрив, разру¬
шаване, скъсване; пукнатина 2.
лом, структура иа счупена повърх¬
ност 3. трошляк, скрап, отпадъци
4. пр-сичан- из бирена мъст, об¬
разуване нз парцалчета в бирена
мъст
erdiger земnеет лом
lasseriger влакнест лом
feinkörnige сит-озърн-ст лом
glatter гладък [ранен] лом
grobkörnige едрозърнест лом
musdhellgsT мацсст лом
umebene неравен лом
ßruchaucceHem п вад [х-р-кт-р] из
лома
ßruchbranspTucHumg - f разрушаващо
критично -зпрсжс-ис, критично
натоварване
ßruchOild п вад иа лом—
	 BRO
BrudiidCirung f относително удълже¬
ние [разтягане] пра скъсване
Brud-eiischnürung f етиосатcnио из¬
тънява-- [св-взи-] пра скъсване,
относително нaн-лин-не нз сече¬
нието пра скъсване
Bruchfestigkeit / якост -а скъсване
BruchfiaCHe f повърхност [плоскост)
из nен- (мястото на разрушаване)
BruchgefUgs п структура [строеж] -а
лома [рaзруше-ето нясте}
Bruchgremze f якост [граница на
якостта] нз опън [скъсване или
натиск]; съпротивление нз скъс¬
ван- или разрушаване; граница
из лом—
brüchig чуплив, кр-хък
Brüchigkeit f чупливост,' трошлавост,
крехкеет	' ■
B-ucHkokc т коксов - ситн-ж, кокснк
BruC-kraft f разрушаващо натовар¬
ване	'	■
Bruchlast f н-тов-рв-не пра скъсван-
или разрушаване
BrucHmacse f пресечен— [коагулирана)
маса (напр. при подсирване на
мляко)
ßruchqusTcCiNitsveeminderung f вж.
ßrucheiisdinüruig
ßruchaalzen п пос^^яванс [нaеели*
нзне] нз сирснс или извара
Bruchspamnutg f гранично [кр-тач*
ио, разруш-н-що] -Напрежение
Bruchstelle f място из разрушаването
Bruchstück п отломък, отчупено п—рчс
Bruchwiderstand т съпротивление на
разрушаване или скъсван-
Brücke f 1« - естакада, мост за разто¬
варване нз насипни матсриалн
2. мост, мостчс 3. праг (на огни¬
ще, пещ)
ßrüclkstbildutg f 1. образуван- иа мсо
стова връзки (между молекули);
-апр-ч-а връзки мсжду верижни
молекули 2. увмсв-ие -а шахтата,
образуване иа мост (при топене
на шихта); образуване иа свод от
насипни материали (в бункер)
Brückenwaage f мостова нсзна, мостов
[нзгенcи} кантар
Brüdsm т вж. BrUdeidampä
Brtidemdampf т 1. влажна пара; вто¬
рична пара 2. сокова пара


И6
BR

Ютио^-Пап— т вентилационен- чадър
[калпак] -ад азпарит-л-н съд (слу¬
жещ за отвеждане на парата}
В-ОИеПей п остатъчна мазнина (след
прокарване)
ßrUdenkompressiomsverdampfer т из-
пар-тсле- - апарат с kенпрннирз-c
на сокови-тс пари
Brildemkomdencat п кондензат от вто¬
рачи— или соковз пара
Brildenraum т изпарително простран¬
ство
B-ildenverdidhtuig f кенпр-м-р-нc из
вторична или «екеви пара
Brlideiwaacsr п кондензат от вторич¬
на или соков- пара
B-üHs f L фина еуеn-нзмя; фаиз емул¬
сия 2. отвара 3. работен разтвор
(при дъбене на кожи)
Bordelaiser бердолезев разтвор
O-ühsn- попарвам
ß-ühmalz п попарен [задушен] - слад
[мали]
B-ühaaft т сок за попарва-- (напр.
■ на пресни цвеклови резанки)
Brüiienadsт f воцоиеееи пласт
ßrustOrstt п поцсатовз дъска цо
гръдния вал (на машина за хар¬
тия)
Brutschrank т инкубатор
ßтüttoäö-me1 f брутна [сумарна, ем-
пмрачнз] формула	■
B-uttoreaktioriggrcChwindlgkelt / ско¬
рост из сум-рната [брутната] ре¬
акция
B-uttozusammemcetzumg / състав - из
вещество, азрззсн с брутна фор¬
мула; елементарен състав
B-uzln п бруцан, 2,3-д-мcтек«истрах*
наи, Ci9nitNaO4
BuciHOItderledsr п кингонсзн— кожа,
кожа за подвързия
Bud-binde-Iack т кнаговезки лак,
лак за подвързия
BuCHblnderpappr f книговезки картон
ßudhdruckpapie- п печaтaрекa хар¬
ч тая, хартия зз печатане иа книга
BucHeiHolzkOile f букови цървсиа
► нъглащз	-
ßüchemСboIz)tcr- tn буков (дървесен)
катран
BüCHenzeIIstöää т букова целулоза
ßüdinertridiler_ т _ Бюхисрова фуния
BCCHce f L втулка; гилза 2, езпник
3. ламзраненз кутия (за консерви)
ßudeungspapisr п хартия за «четовец*
иа [кзицелзрскм] к-аги
ßuddiale-en п консервиране иа мля¬
ко с водороден прек-«
ßufalli п буф-л—н (отрова от ■ ки¬
тайска ' жаба)	■
Buffertank т азрзвнителси [межди¬
нен] резервоар
Bufooalin п буфот—лин (стероидна
жабешка отрова), CuHaeOs
ßühmetsalze fpl соли (лангбейнит у
кизерит), получавани пра -зп—-
ряванс иа калиева луга
ßfilwe-m п клокочснс, вренс; антси-
занно разбъркване
Buna т, п буна, «-нтет-чеи бутздае-
-он каучук
ßunaabbau т термоекислателна пл—-
стмк-цмя -а буна-каучук, д-струх-
цмя [разлаган-] из бу-з
Bunaballen т бала бутацасион кау¬
чук
ßumafabrlkatiom f производство из бу-
тадиснов каучук
Bumafaden т нишка от бутацаенон
[бу-з] каучук
Butafell п лист от буна-каучук
Buialatcx т буна-каучуков латекс
Bumdelaen п сортово кръгло желязо
(на връзки)
Bündel п вързоп, връзка; сноп
bündelt свързвам, пакетирам (напр.
сортова или листова стомана)
BäNdelrOlrauctaüacHeт т кожухотръ-
бси топлообменник
Bunker т бункер
ßunke-abzugsvorridhtuNg f устройство
за изпразване -а бункер
ßumke-batdmlcChaNiage f смесителио
отдепеиаc. материално отделе-ае,
косто работи с бункера и емееатеп*
из лситз
Butkerbrücke f бункер из - естакада,
рампа с бункери (за разтоварване)
bumksTt пълня [зареждам] бу-к-р
Bumkerveischfufl т затварящо устрой¬
ство иа бу-к-р
ßumkerwaage f, fahrbare нагои-незнз,
поцв—жсн бункер-незиз
Bumkerwagem т вагон с (обръщащи сс)
бункера
Bunsenbrenner т Бу-з-нова горелка

117
ßumsemefememt п Бу-з-нов слемСит
BunseNäIamme / пламък из Бунзсно-
ва горелка
Butssmkohle f въглен зз Бунзеион сле-
меит
ßuntbleisrz п пнренорфит (пъстра
оловна руда), PO5(PÜ4)3CI
Buntkupfe-e-z л бор -ат (пъстра мед¬
на руда), Cu5FsS4
ßuntkupfe-klsa л вж. Buttkupfs-s-z
Buitm^talle npl цветна метали
ßumtmetaliwalzwerk л валцов стаи зз
цветна м-т—лм; цсх за валцован- из
цветна метала
Buntpapier л пъстра [разноцветна]
хартия
Biuormonit т бурнон—т, Cu^S^OS.
SbsSj
BUrstts f бюрста
Büretten-estsll л статив за бюрсти
BüreTtenhalter т бюр-тодържат-л
BCretteikappe / капачка [похлупачс]
за бюрста	и
BU-ettenklemme / вж. ßC^^S^^i^l^altsT
BUrettsnatativ л вж. ßU-etteigsateil
Bürrtenreinigung f почистван- [азма-
нзие] с четка (напр. на бутилки)
Bürstensichter т чстков пр-с-йв-ч,
пресяващо устройство с чстка
BürstemaleO л сито с четка
ßüi-Stsnst-elchmatchlne f м-ж-щ- ма¬
шина с чстка
ßürstemwafze f 1. четков валяк 2.
кръгла четка, чистещ валяк
ßü-stfärOumg f багрене с чстка
BuTtoniafsruig f буртоназ-ц—я (гип-
суване на вода за спиртоварна
каша)
Busskneter т смесител с чсрвяк, кой¬
то работа срСщу --подвижна зъба
ßutadfen п бутадмен, д-винил, ва-
н—летален, CH2-CHCH=CH2
■ßuüa<dieпakгyIiitriikautschuk т акрал-
натралбуr-диcиев [бутадиенакрил-
нитр-пе-] каучук, буна-N
ßutadiem-Akrylnilril-MIsdepolymerlsat
л «несеи пол-м-рмзат от бутад—сн
н зкрилн-трил
Butadlemkautachuk т бутацаснов [ци-
винилои] каучук
ßüfadistiat-IumkauttcHuk т нзтрасн
бут-ц—сн-к-учук, бут—цнен-натрасв
каучук
	BUT
ßütadIsnatyтöIkautcCbük т бутзцаснг
«тироп-и каучук, бунз-S
Butadien- Styrol- Mischpolymerisat и
«нc«е- полимермзат от бутадасн
и стирол
Butadfensulfom п бутagи--супфон. 1,1-
диоксе*2,5*дихицрот-офcи, C4HeO2S
Butan п бутан, С4Ню
Butaidial л бутанциал, сукцинgизл*.
дехнд, OHCCH2CH2CHO
Butandlom п бутанц—ои, днацстил,
д-м-тмлглмоkсзл. CH3COCOCH3
Butamkolonte / бутановз колона, ко¬
лона за д-етилирaнc -а бутана
ßutanoat л бутзнозт, бутарат, сол
или сстер нз мзелcнзтa киселина,.
C3H7COOM или C3H7COOR
Butanol л бутанол, бутилон алкохол,
C4HoOH
Butanol-Azetongärung / бутaнеп*aи-*
тоновз ферментация
Butamon л бут-ион, металстилкстон,
CH3COC2HS
ßutam-P-opan-Gas п бутзи-пропзнов
газ, бутзн-пропзнова фракция
ßutsm л бутен, бутилеи, C4HC
Butin л бутин, 7,3',4'-трнхиgреkсн-
фл-взнен, Ci3Hi2Oü
Butlidiol л бута-д-ел, HOCH2C
CCH2OH
Bütte f 1. поцова горелка (напр. с
стъкларска тиглова пещ) 2. качс,
чсбър; цслвз
Büttembeheizung f долно загряване,
загряван- отдолу (с подови го¬
релки )
BUtteiofem т псщ с долно нагряване,
пещ с подона горелки
Büttenpapier л ръчно пронзн-д-на
хартия
Buttsr f масло (с полутвърда кон-
систенция)
Butte-Ooh-er т ур-д за взиман- нз
проба от масло
Outts-i бая мляко (за отделяне на
маслото), отделям маслото от
мляко
ßutte-paple- п n-рг-н--това хартия,
хартия за опаковка из масло
Butter-eä-aktometer л мзепcи рефрак-
тометър, рефрзктомстър зз нaеле
Butts-cäure f маслена кнс-л—на,
C3H7COOH


BUT
118
Buttersäu-eOakterium л м-слснокис--
ла бактерия; бактерия, която пред-
извикнз м-«леиокисcлa фермен¬
тация
Büttsrsäürsgärülg f нaс.ле-ек-сcлa
ф-рментацая; ферментация, пра
която сс получанз маслс-з ки«c-
лнна
Butterung f бисне из мляко, отделяне
нз нзсnоте от мляко
ButteTungcNiacchlme f машина за от¬
делян- из нaспете от мляко, маши¬
на за баснс из мляко
Butylalkoboi т бутилов алкохол; бу-
т-нол, - C4HuOH	.
ßutylamii л буталам-н, -ми-обут-н,
C4HUNH2
ßutylazstat п бутилац-тат, бутилон
сстер нз оцетната кис-лина,
CH3COOC4Hs
Butylazetylsn п бутал-ц-тилен, хек-
сии-i, HC—((CHitaCHa
Butylen п бутал--, С4НЙ
> Butylen п 0*бутипе-, псевдебути-
леИ, бутен-2, сам.-цин-типет-лcн,
CHaCH=CHCH3
ButylkatecHof п бутилпирекaтcхми
(инхибитор на смолообразуване)
Butytkautschuk т бутилкаучук
Butylketon п буталкстон, иоизиои-5,
(C4H6)2CO
Butyimethylkarbfnoi п буталмстал-
н-рбннел, - хсксанол-2,
СНзСН(ОН)(СНг}зСНз
ßutylmlt-lt п бутилнитрат, бутилов
естср Из ззотастат- киселина,
C4H3ONO
—-ButyloxyccNdHonlnsSuTe / а-буталок-
сиианхониненз [2*бутоксахииепаи-
к-рбоненз-4| кис-лина, C20H2eN.-JO2
З-В^уШ^^сц л 1-бyтилтаебу■r-и.
д—бутилсулфид, C4HeSC4H,
Butyraldshyd т бутаралцсхид, мaе-
ле- алдехид, бутзнзл, C3H7CHO
ßuty-at л бутарат, сол или сстер из
маслената касслаиз
Butyrin л бут-раи, трибут—рат - иа
глицерина, СuзH7COO)aCaH5
Buty-oiakton л бутирепaктон, С4Нвйг
Butyrometer л бутйромстър, урсд зз
измсрвзнс яа мa«пcнете съдържа¬
ние (напр. с млякото)
Buty-om л бутирои, хспт—иоиЛ, ца-
препап кстои, CO(CH2CHiCH3)2
Butyronit-Il л бут^ои-трил, натрил
из маслената кас-ла-з,
CH3CH2CH2CN
Butyrylcbiorld л бутир-лхлорид, ка-
сслинси хлорид из мзелcнaтa - ка-
еcпин-, CHJCH^COCI
ByssolltH т б-солит, -збсстомц,
Mg2CaSl4Oi3
Cadmium л ост, за Kadmium, кад¬
мий, Cd
Cadom л кадои (полиамидно влакно)
Caedit т ксдат (бързорежеща кобал¬
това сплав)
Calscom т нссои, водоохлаждаем ко¬
жух иа отвор (на пещ)
Са^оНатЬаюНе mpl кзп-денева
()нтрахинонову) багрила
Calycln п кал—цнн (антибиотик)
Canaigrssxtrakt т кансгра екстракт
(дъбилно средство)
Canavanlm л к-н-в-нин, 2-змаие-4-
(гуaиадоокеа)мaсленз	кисела-а,
HaNC(= N H)N H—O—CH2CH2CH -
(NHa)COOH
Candidulln л к-нцидулан (антибио¬
тик), CiiHi6NO3
CannaOInoi л к-набаиол, З-змал-1-
х-дрокси-б, б,9-тр и мeтапдибcизе-
парон-5, CcaH29O2
Canttlarldln п каитзридин, 2,3-цамс-
тал*7-оксa-бицикле-(1,2,2)*цакзр*
беkеиaнхмдрид, CirHi2Ö4
Caprolan л к-прола- (полиамидно
влакно)
Capsanthii л капсантин (пигмент
на червения пипер), C40H58O»
Cagiimilom л к-шм-лон (полиакрил-
нитрилово влакно)
Cäsium п ост. за Zäsium, ц-зий, Cs
Catarof verfahren л катар оп-преце«,
високотемпературен п—роф-зс-
крекинг
Catalyst т кзтзп-ззтор
C^ltformem л кaтaпитачеи рсформаиг
(на лигроин)	.
Caikrackem л к-талит-чси крекинг
C-argie-OüHne f площадка за зареж¬
дане [пъпиене]
CHa-gle-sn зареждам, пълня


119
Charglermulde f мулда за зареждане
[пълиеис]
Cla-дIeтöääiUig / отвор за зареждане
[пълисие]
Ссага f каучук цсарз (нискокачест¬
вен" естествен каучук)
Cedren п цедрен (трицикличен сески-
терпен), CUH24
Cedrirst п ц-дрирет, цсрулагнон,
3,3',5,5--тетрам-токсадифенохмнон,
GeHicOs
CrlafiOre п цслафайбър (ацетатно
влакно)
CcI 1 it(oN)äaтbstöffe mpl ц-питоиеви бз-
• грипа (за ацетатна коприна)
Ceilodammar п облагородена д-м-рона
смола
Celloniack т цeпенпaк, лак от зцетап-
целулоза
Ceislusg-ad т градус Ц-лзнй
Cs1tlüsakale f (температурна) ек-пa
по Ц-лзай
Csisit п цслзат (бързорежеща кобал¬
това сплав)
Cemtricleaisr т цеитраклмнср, вих¬
ров очастател (на хартиена ма¬
са)
Cephaelin п цсф-лми (алкалоид),
Сгя HseOeNg
Cepharaitim п цефараитии (антибио¬
тик), Ci^H-aOiNa
Csrscan п церез-и (обеззаразител
за семена)
Cermet п к-рм-т, - металокерамика
chagrinleren шагренир-м (кожа)
Chag-enieTmacdhlne f шзгренм-шаиз,
машина зз шагрснмранс
Chai-Isdsr л кожа за ръкавица, нслу-
рмр-на откъм месестата страна
Chalkaithlt т халк-нт-т, сан камък,
CuSOi-SHoO
C-alkollth т хал колат, торбернит,
медне-yрaиевa слюда,
Cu(UÖa)2(PO4)2.r2НaО
Chalkon п хал кои, 1,3-дифенаппро-
пси- 1-oн-3-бeнзалидеиaцcтефеиои.
CH5CoCH=CHC4H6
Chaikopyrit т х—лкопарат, мсдси пи¬
рат, CuFeS»
Ciaikoslm т халкозин, мсдеи блясък,
CuzS
Chalkostibit т хзлкостибат, CuSbS2
Chaizedom т хaлц-деи. SIO
	 CHE
Chamois п шамоз (жълтеникав тон
на фотохартия)
Chamolaleder п м-слсио мзцъбеиз
(козя) кожа, замшсва кожа, гю¬
дерия
CHamoisol п ш-неaзеn (алифатен
синтетичен дъбите а на база па-
рафинов сулфохлорид)
Chamositgestein п ш-нозатевa руда
ChaptallsisTsn п ш-пт-лаз-ц-я (на
вино)	•
Chardonnetcelde f коприна шарцоие
(изкуствена нитроцелулозна ко¬
прина)
Charge f 1. шахта, пълнеж, товар
2. пълнен-, зареждан- 3. плавка
Chargendauer f 1. продължителност
и- плавката 2. продължителност
иа пълненето
Ciargenführutg f (технологичен) ре¬
жим -а пп-вкar-
Chargenmlcchs- т смесител
Chargenverlauf т хоц [протичаис] из
плавката [металургичния процес]
Chargierkran т з-р-жц-щ крзн, кран
за пълнене (на пещ)
Charglermacdilme f зар-жцащз маши-
из, машина за пълиеис (на пещ
с шихта)
Charglerphace f период -а пълнене
Charglerachaufel / - лопата зз захран¬
ване, nеnзтa за поданзис из мате¬
риала в пещта
C^j^rgi<^rv<^o^-‘i^tung f устройство зз
пълнен-
CiauImoograCauTe f вж. Chaulmugra-
säu-e
Chaulmugrasäure / хаулмугрона км-
е-лмнз, (циклоп-ит-ниn*2)*тридек--
нова киеепан-, C5H7(CH2)uCOOH
Ciavlclm п хавацаи (изомер на пи-
перина)	-
C^ei^-^llm п хсйролаи (антибиотик),
CH3SO2(CH2)9NCS
Cheiat п хелат (вътрешен комплекс,
образуван с помощта на водородна
или метална връзка)
CieTatkomplex т хслатси комплекс
Chelatmittel п хслатио ср-дстно; ве¬
щество, способно да - образува хс-
лат—
C^elato^^ltTls f кемплексонетраи
Chelatbindung f хеnaтнa [вътрсшио-
комплексна] връзка


CHE
12»
CheTatrlng m хслатеи пръстен [цикъл]
Chelatverbindung f хеnaтие [вътрсшио-
кемппcкене] съединение
CieTIdomln п хслмдонин Иангтмбцопцк),
CwHiaNO5
CheTitdoimäure / хелаценовз кисела--,
1,4-пиpoндикзрбоиевa-2,5 кисе¬
лина, 7-пироидикaрбенов- к-е-nн-
иа, C5HaÖ2(COOH)2
Chemie / химия
allgemeine обща химия
~, analytische аналитична химия
angewandte приложна химия
ano-ganiacHe и-оргзиичиа химия
biologische биологична химия
klinische клинична химия
organische органична химия
—pharmazeutische фармацевтична
химия
physikalische физикохимия
physiologische физиологична хи¬
мия
p-sparative препзративн- химия
Ciemiefadem т хамачиз нашкз; преж¬
да от хамачиа влакна
f химично влакно; из¬
куствено или «антетичио влакно
1. химичен влакнест
материал 2. тъкан от химична влак¬
на
Chemiefaseтze1lstofä т целулоза за из¬
куствени влакна
ChemieTndustrle / хамачиз пренишnc-
иеет. химична индустрия
Chemieingenieur т инжснср-химик
Chemiekupferselde f мсдио-амонячна
копраиа
C^t^i^igraf т цмнкограф
Chemigraphie f цинкографая
Chemikalien pl химикали; химическа
р-актива; химическа препарати
Cl^<^lniI^^Ci<вib^j^l^^ndigkeit f устойчи¬
вост на дсйстви-то из химикали
C^i^T^ü^^lIen-ück^^’wInnung / регенери¬
ране -а химикзл—
CheTmikaliemverlust т загуба из хи¬
микали
Cheтnilümlneszeiz f хемапуманесцеи-
цая
Chemipulper т хемипулпср (апарат
за непрекъснато варене на расти¬
телни суровини)
chemisch химичен, химическа
~ aktiv химично активен
chemisch gebunden хамачно свързан
~ Inaktiv химично иеактивен, хи¬
мично аисртеи	(невстъпващ	в
реакция)
~ -sii химично чист
Chemischreimlguigaechthelt f уетейча*
ност иа химично частеис
Chemisierung f химизация, пр-лаг-ис
иа химията в и-редиоте стопанство
~ dsr Landwirtschaft химизация на
«-лскоте стопанство
Chemlamuc т хим-зъм
Chemoffnlng п исфтохамичеи синтез
Chemooumlmsszemz f вж. Chesmilumlncc-
zrnz
Chem<og>rpltlon f хсмосорбция -
CheInos)rptIöNsp-ozeß т х-моеорбцио-
иси процес
Chemosynthese f химичеи синтСз -
Chemooechniker т х—м-котехинк
Chernooherapeutlkum п хим-кот-ра-
пентачио средство
chemotherapeutisch х-м-отср-п-вти-
чси, хемотерзпснтачеи
Chemotherapie f химиотерапия (лече¬
ние с химични средства)
Chemodegoxycholsäüтe f хенедe^екcахо-
дон— кнс-nинз, C23H37(ÖH)2CÖÖH
CHetomlm п хстомии (антибиотик)
Chevreaux п шевро (хромово издъбена
лицева ярешка кожа)
Chlkagosaure f Чакзго-киселмна, 8-
зминонафтол- Ьдисулфоиовз^^-
к—селана; 1-aминенaфтoл-8-диcyл*
феновa*2,4-киселин-, CwHaNO7Sa
Chilesalpeter т чилска [натриева] се¬
литра, натрасв нитрат, NaNöз
Chilisalpeter т вж. Chilesalpeter
Chimylalkobol т х—малон алкохол,
а-хекс-д-цалглацермнон стер,
CH3(CHz)15ÖCH2CHOHCHгÖH
C-imac-Iidlbydrochio-Id п хи-крадни-
дах—дрохлорад, зт-брии, атри-
хаи, -табрин, б-хпер*9-4-ди-тнп*
зма-ои -метал-буталзмино-2-мcте-
ксиакрндми, Cg3H30NÖзCI.2HCI.
2НаО
Chlnahaa-wasser п ха-анова вода
зз коса
Chinaldin п хин-лдии, 2*метипх-*
нолаи, - CHaCtHeN
C^italditsaure f хин-лда-ова кисе¬
лина, х-иалинкaрбеновз-2 к-се-
лана, C3HeN(COOH)


121
Chlnaldylenphthalid л хиналдиленфта-
лид, хинофталон, хинолиново жъл¬
то, CieHnNOa
CUnalizarin д хинализарин, 12,5,8-
тетрахидроксиантрахинон-9,10,
C и H8O«
P-Chinanisol п хинанизол, 6-метокси-
хинолин, C0HeN(OCH8)
Chinarinde / кора от хи ни ново дърво
Chinasäure f хинова киселина, 1,3,
4,5-тетрахидроксициклохексанкар-
бонова киселина, CeHv(OH)4COOH
CiiniaUhylin п хинетилин, хидрохи-
нин, дихидрохинин, C2oH2eNaOa
Chinazolin п хиназолин, 1,3-бензодиа-
Зин, C8H8Nz
Chinhydron п хинхидрон,
CeH4O2CeH4(OH)2
Chinidin п хинидин, а-хинин,
C2oH24NaO2
Chinin п хинин (алкалоид),
C20H24N2O2
Chinindihydrogenchlorid п хинин-ди-
хидрохлорид, C20H24N2O2^^HCl +
2Н2О
Chininsaure / хининова киселина, 6-
метоксихинолинкарбонова-8	ки¬
селина, CHaOCeHftNCOOH
Chinit п хинит, циклохександиол-
1,4, 1,4-дихидроксихексахидробен-
зол, CeHio(OH)s
Chinizarin п хинизарин, 1,4-дихидро-
ксиантрахинон-9,10, Ci4H8O4
Chinolin п хинолин, бензопиридия,
C»H7N
Chinolinfarbstoffe т хинолинови баг¬
рила
Chinongerbung f хининово дъбене
Chinolinkarbonsaure f хинолинкарбо-
нова киселина, C10H7NOz
Chinolinol п хинолинол, хидрокси-
хинолин, C8H,NO
Chinoünsäure f хиноликова кисели¬
на, пиридиндикарбонова-2,3 кисе¬
лина, C5H3N(COOH)2
Chinolon п хинолон, C9H7NO
Chlnon п хинон, бензохинон, цикло-
хексадиендион, Ce^O
Ch inonchlorlmid п хинонхлоримид,
[хинон хлоримин], циклохексади-
ендионхлоримид, O=CeH4=NCl
Chinondiimin п хинондиимин, цикло-
хександиендиондиимнд,
HN=C9H4=-NH
				CHL
Chinondioxim . д хинондиокснм, ци-
клохексадиендиондиоксим,
HON=CjH4=NOH
Chinonimlnfarbsfoffe mpl хиноними-
нови багрила (за вълна)
Chinonmonoimin п хинонмоноимин»
циклохекса диен ди онмоноимин,
O=C8H4=NH
Chinonmonoxim п хинонмоноксим,
нитрозофенол, HON=CeH4=O или
ONCeH4OH
chinoid хиноиден
Chinophthalon п хинофталон, хинал-
диленфталид, хинолиново жълто,
Ci8HiiNO2
Chinosol п хинозол, 8-хидроксихино-
линсулфат (антисептик),
2QH7NO.H2SO4
Chinoxalin д хиноксалин, 1,4-бензо-
диазин, CeHeN2
Chinuklidin п хинуклидин, C?Hi3N
Chiolith п хиолит, 3AIF2.5N2F
Ciltenin п хитенин, CieH22N2O4
Chitin д хитин, CieH30N2Oi24H2O
Chitinase f хитиназа (ензим)
Chitobiose f хнтобиоза
Chitosamin д хитозамин, глюкозамин,
2-амино-2-дезоксиглюкоза,
C8Hi3O5N
Chitosan л хитозан, C^HgoOwN
Chitose f хитоза, C6H1oOs
Chlor д хлор, Cl
a-Chhlrakrylsäure f а-хлоракрилова
киселина, CHz^C'-dCOOH
Chlorai п хлорал, трихлорацеталде-
хид, CCICHO
hhoralalkoholat д хлоралкохолат, 1-
етокси-2,2,2-трихлоретанол, полу-
ацетал на хлор ала,
hlзhcн(OH)Oh245
Ciloralamid п хлораламин, хлорал-
амоняк, 1-амино-2,2,2-трихлорета-
нол, hiзCCH(O4)NH2
hhloral2mmoni2k д вж. C^hl^i^ialjamid
C^i^l^inalazefon д хлоралацетон, 2-ок-
со-5,5,5-трихлорпентанол-4; 5,5,5-
трихлорпентанол-4,-ОН-2,
h5H7hiзO2
hhloraИoпnamid д хлоралформамид,
Р, ß ,р-трихлор-а-хидроксиетиламид
на мравчената киселина,
C^H^NOa


CHL
122
€hIoralhydrat л хлорал хидрат, хидрат
на трихлораиеталдехида, 2,2,2-три-
хлоретандиол-1,1, hhlзhH(OH)2
hhirralkalieiektrriyse f хлоралкална
електролиза, електролиза на ал¬
кални хлориди
3-	Chloгallylen п 3-хлоралилен, 3-
хлорпропин, CHsCCHaCi
Chlorameisensaure f хлор мравчен а ки¬
селина; хлорвъглеродна киселина,
CICOOH
Chloramin п хлорамин
dloramln B п хлорамин Б, натриев
бензол сулфон-хлорамид,
hвH5O2NhlSN2-ЗH2O
Chloramin T п хлорамин Т, натриев
толуолсулфон-хлорамид,
hHзCвH4SO2N(N2)hl
hhlrraminfarbstoffe mpl хлораминови
багрила (субстантивни багрила)
hhlrraminopnenrl п хлораминофенол,
CeHeNOCl
Chlrraminotrluol п хлораминотолуол,
h7H8Nhl
Chlorammonium п амониев хлорид,
NH4Cl
Chloramol п хлорамол, трихлорами-
нофенол, Ce^NOCb
Chloramphenikol п хлорамфекикол,
хлоромицетин, D(-) трео-1-нитро-
фенил-2-дихлорацетамидопропан-
диол-1,3, (антибиотик),
CnH12O5N2Cl2
Chloranil п хлоранил, тетрахлорбен-
зохинон, O=(eCl4=O
Chloranilin п хлоранилин,
^NCeH^l
Шокн^^ п хлоранизидин, хлор-
метоксианилин, hlheHз(OhHз)NH2
Chloranisol п хлоранизол, хлор-ме-
токсибензол, h7H7hlO
hhloranthrachinrn п хлорантрахинон,
hi4H7hlO2
hhlrrantinf2rbstrffe mpl хлорантино-
ви (субстантивни) багрила
chlorarm беден на хлор; с ниско
хлорно съдържание
Chlora^ п хлорат, сол на хлорната ки¬
селина, MClO
Chloräther т вж. Chloräthyl
Chlorathyl л етил хлорид, хлоретан,
хлоретер Ca^Cl
Chloräthylen п хлоретилен, винил-
хлорид, CHh-CHCI
Chloration f хлориране; хлоринация
(на златни и платинови руди)
hhhoratspaeпgsfrff т хлоратно взрив¬
но вещество
C^li^i^iatzelle / електролизьор [електро-
лизна клетка] за получаване на
хлорати
Chlorazetal п хлорацетал, хлорацетал-
дехиддиетилацетал,
hlhH2hH(Oh2H5)з
Chlorazetaldehyd т хлорацеталдехид,
хлоретанол, dCHsCHO
Chlorazetamid п хлорацетамид, амид
на хлорацетната киселина,
hlhH2hONH2
N-C^hi^i^ia^i^tamid п N-хлорацетамид,
хлорамид на оцетната киселина,
C^CONHCl
C^llrJ^;az^^t^;^nilid п хлорацетанилид,
анилид на хлороцетната кисели¬
на, хлоранилид на оцетната кисе¬
лина, C^ClNO
Chlorazetol л хлорацетол, 2,2-дихлор-
пропан, hHз.hhlг.hHз
Chlorazeton п хлорацетон, монохлор-
ацетон, dC^COCH
Chloг;2itetoпitril п хлорацетонитрил,
CICHsCN
hhIoгazetophenrn п хлорацетофенон,
C3H7CIO
Chloггazetylchloaid п хлор ацетил хло¬
рид, киселинен хлорид на хлор¬
оцетната киселина, C^^COCI
hhlora2zetylen п хлор ацетилен,
(CH^CCI
Chlorazin п хлоразин (хербицид)
C^l^i^i^lbarium п бариев хлорид, BaCh
Chlorbenzamid п хлорбензамнд, амид
на хлорбензоената киселина,
h7H6hlNO
f хлорбензоена ки¬
селина, hlhвн4.hooн
Chlorbenzol п хлорбензол, фенилхло-
рид, Ci^Cl
Chloгtefuюr$lllforц;äure f хлорбензол-
сулфонова киселина,
hlhвH4SOзH
Chlorblei п оловен (дв у) хлорид,
PbCl3
Chlorbleiche / избелване с хлор
Chlorbleidhmittel п избелващо сред¬
ство, съдържащо активен хлор
Chlorbombe f бутилка с течен хлор,
хлорна бутилка


123
Chforbrenzschikifflsäure f хлорпироли-
гова киселина, хлорфуранкарбо-
нова-2-киселина, C5HsClO3
hhlrrbut2dien п хлорбутадиен, хло-
ропрен, 2 хлорбутадиен-1,3, CHi=
hClCH=hH2
hhloгbut2dlenpolymeals2t п хлорбута-
диенов полимер
Chli^ir^i^lt^i^ir^äure f хлормаслена кисе¬
лина, Оз^^. COOH
Chlbibutylkautschuk п хлорбутилов
каучук
Chlorchinolin п хлорхинолин,
ClQHeN
hhloachrHndhloaid п хлорхолинхло-
рид, (2* хлоретил)-триметиламониев
хлорид ICCC], hlhH^hH2N(hHз)зCl
Gibraan л хлордан, октахлор (ин¬
сектицид), ^tHeOle
Chlordlfluonnefhan п хлордифлуор-
метан, фреон 22, CICHF^
ChioгdInltгoOenzrl п хлординитробен-
зол, CeHCl^OB
Chlordodekan л хлордодекан, додецил-
хлорид, CiaH25Cl
Cilbreisen л железен хлорид: 1. феро-
хлорид, FeClj 2. ферихлорид, FeC^
Chl<^i^en п 1. хлориране 2. обработва¬
не (на текстилни материали) с
белилна вар
Cllb1’entwlckler т хлорен генератор,
апарат за получаване на газообра¬
зен хлор
hlllbreлfzlnnuлg / отделяне на калая
от бяло тенеке е помощта на газо¬
образен хлор
Chloresslgsäure f хлороцетна кисели¬
на, монохлороцетна киселина,
ClCHaCOOH
Chloreton ' п хлоретон, ацетон хлоро¬
форм, три хл rp•mpf/п.-бутила лко-
хол, (C^hQOH^Ch
Oiiorex л хлорекс, дихлоретилетер,
1 -хлор-2-(2-хлоретокси)етан,
(ClCHiCHfeO
Ciforfrei несъдържащ хлор, свободен
от хлор
QUorfumarsäure f хлорфумарова кисе¬
лина, Н00ССН=С(С1)С00Н
Clioa-2■-fuгankarboлsäure f хлорфуран-
карбонова-2 киселина, хлорпиро-
лигова киселина, CsH8ClO3
Cihbrgas п газообразен хлор
	CHL
ChlbagasOlelcHe / избелване {обезцве¬
тяване] с газообразен хлор
Ciloag2sentkeimungs2nl2ge f хлоратор,
инсталация за обеззаразяване [де¬
зинфекциране] с хлор
Cllbrgasveaf2Hrcn п метод за пречист¬
ване (на вода) с хлорен газ
Chlorgehalt т съдържание на хлор
chlorhaltig съдържащ хлор
CHo1hЗniin п хлорхемин, протохемин,
хемин, хемин хлорид,
C^ClFe^O*
ChlOrHepfoxld' п двухлорен седмо-
окис, ClzO7
hhloгHexoxid п хлорен триокис, C^Oe
Cllolhydг2f п хидрохлорид, сол на
органична база със солната кисе¬
лина
hhloahydaln п хлорхидрин
hhlb1HydrocHinon п хлорхидрохинон,
хлордихидроксибензол.
CeH3(OH)iCl
Chlorid п хлорид, сол на хлорово-
дородната киселина, MCl
Chloг1dakkufnula2ba т акумулатор с
оловен хлорид
Chhbridelektrolyse f електролиза на
хлориди; хлоралкална електро¬
лиза
Chloridlauge f хлоридна луга, раз¬
твор на хлорид
Chioгickers£fzer/n електролизьор [елек-
тролизна вана] за получаване на
хлор (чрез разлагане на хлориди)
Cihhrlerbar хлориращ се, поддаващ
се на хлориране
ClIor1eгbarkeit f хлорируемост, спо¬
собност да се хлорира
chlorieren хлорирам
Chlorierung f хлориране
addierende присъединително хло¬
риране
erschöpfende изчерпващо хлори¬
ране
photochemische фотохимично хло¬
риране
substituierende заместително [суб-
ституиращо] хлориране
~, tennische термично хлориране
Chlorlerungsaniage f инсталация за
хлориране
Chlorierungsinlttel п средство за хло¬
риране, хлориращ агент
Chlorte rungsofen т пещ за хлориране


chl		 12»
Chlorierungsstufe f степен на хлори¬
ране
chlorigsauer хлорист
Ск^^азН^с Л ост. за Säure Д chlorige
хлориста киселина, HClOa
Cilorin п хлорни (основно съедине¬
ние на хлорофила)
Chlorit т L хлорит, срл на хлори-
стата киселина, MClOa 2. хлорит
(богат на вода магнезиево- железен
ал умосиликат)
Chloritisierung f хлоритизация, при¬
съединяване на HCIO
Cthloгitrid т хлоритоид,
(MgiFeJ^j^islAkSiaOio)
hhlorJoräthan п хлорйодетан,
CtHjClJ
C^l^c^rjoi^Jä^^ylen п хлорйодетилен,
СгН4Си
Chlorkalium п калиев хлорид, KCl
Chlorkalk т хлорна вар, h2(Ohl)2 +
СаС1|+2На0
CliorkalkbleicHe f избелване с хлорна
вар
hhlorkallkauflrser т апарат за полу¬
чаване на белилни разтвори от
хлорна вар
hhIoгkalkk2mmea f камера за полу¬
чаване на хлорна вар
C1lorkalkvcrfahaen п метод за пречист¬
ване на отпадъчни води с хлорна
вар
Chlorkalzium п калциев (дву)хлорид;
безводен калциев хлорид, haCH
ChlorkalziumaOlauge f отпадъчна луга
от калциев хлорид
Chlorkalziumrohr п тръбичка с кал¬
циев (дву)хлорид
Chiorkalziumtunn т (сушилна) ко¬
лонка с калциев (дву) хлорид
hhlorkalzlumzylindea т вж. Chlorkal-
ziumfuam
ChlorkautscHuk т хлор каучук, хло¬
риран каучук
Cilorkautschuklack т хлор каучуков
лак
Cllorkautsdhukverf2hren п метод за
хлориране на каучук
Chlorknallgas п хлороводороден гър¬
мящ газ
Chlorkogasin п хлоркогазин (хлори¬
рани въглеводороди, получени по
метода на Фишер-Tpontu)
Cilorkohienoxid п карбон ил(ди) хло¬
рид, фосген, COCH
hhlorkohienwasserstoff т хлориран въг¬
леводород, хлорно производно на
въглеводород
Chlorkaesrl п хлоркрезол, C7H7C1O
а- hhloгkгotorвäure f а-хлоркротонова
киселина, 2-хлорбутен-2-ова кисе¬
лина, CHSCH=C(C1)COOH
Chlorkupfer-n мАден хлорид: 1. кулро-
хлорид, CuCi 2. куприхлорид,
huhH
Cilorlauge / разтвор, съдържащ ак¬
тивен хлор
Chlonmagnesium п магнезиев хлорид,
MghH
f хлормалонова ки¬
селина, hihwcooHh
Chlonmangan п манганов двухлорид,
MnhH
Chlormeßgerät п уред за измерване
разхода на хлор
Cilormethan п хлорметан, метил хло¬
рид, СНзС1
Chlormethyl п вж. hhlonmethan
Chlormethylat п хлор метил ат
hhloamrnoxid п двухлорен окис, CHO
hiiiornaphlhalin п хлор нафталин,
hl0H7hl
^^lt^^napHthol п хлорнафтол,
hlhi0HeOH
C^l^o1^^;ataium п натриев хлорид, Nahl
Chlornitroanilin п хлорнитроанил ни,,
хлорнитранилин, CjHfNaOaCl
hMornriгoäfH2n п хлорнитроетан
Chlornitrobenzol п хлорнитробензол,.
ClheHiNOa	,
hhloгnltroOenzolsulf<r>äuae f хлорнитро-
бензолсулфонова киселина,
hlheH3(NO2)SO3H
hhiomit1rr.2phthalin п хлорнитронаф-
талин, hi0Hehl(NO2)
hhiornitropropan п хлорнитропро-
пан, CsHeh!NO2
Ch]oгnifaofrlurl п хлорнитротолуол,
h7HehiNO2
hhiornonan п хлорнонап, н опил хло¬
рид, СоН1зС1
Ciioroaurat п хлороаурат, сол. на
тетрахлорзлатнатаЦ! 1))Кисел ина,
сол на аурихлороводородната ки¬
селина, MfAuC^]
СН1|^г^<^1^<^1^1'121 п хлорфериат: L сол на
тетрахлоржелязната^! 1)-иисели-

125
CHL
на, M|FeCli]1 2. сол на пентахлор-
желязната( 111)-киселина.
MalFeCiJ
-Chloroform п хлороформ, три хлор ме¬
тан, CHhlj
-Chiorogenräure f хлорогенова кисе¬
лина (дидепсид)
“CHlorogoltbäure / тетрахлорзлатна
(111)-киселина, аурилхлороводо-
родна киселина, H|Auhli]
CHloroktan п хлороктан, октилхло-
рид, СвНиС1
|CHlrao1yse f хлоролиза, пиролиза в
присъствие на хлор, деструктивно
хлориране	.
|CHloarmyzet1n п хлоромицетин, хлор-
амфеникол, Д(—)трео-1-нитрофе-
нил-2-ди хлорацетамидопропан-
диол- 1,3 (антибиотик),
CnHirOsNaCla
1CHlrarpenf2mminkob2ltis21z п хлор-
пентаминкобалтиева сол.
tCo(NH8)6h1]X2
■Chlorophyll п хлорофил
ihHIorophyliase f хлорофилаза (ен¬
зим)
■hHlrrophyllfarI»foffe mpl хлорофилни
багрила
1011011^11x11^ п хлорофилин
»Chloroplast т хлоропласт
iChloabp^npl^^^iiin п хлоропорфирин
■ hhloroprenn хлорпрен, хлорбутадиен,
2-хлорбутадиен-1,3, hH2=ChlCH=
CHi
iCHloropaenkautscHuk m хлоропренов
каучук
■Chtororaphln п хлорорафин (анти¬
биотик)
-Chlorose f хлороза
-CHlt^ir^ltHiazid п хлоротиазид, 6-хлор-
7-сулфамил- 1,2,4-бензотиадизин-
1,1-диокис
iChloroxid п хлорен окис: L CI3O 2.
ClOa 3. CkOe ■ 4. CI2O7
■hhlorparaffin п хлор парафин; хлори¬
ран парафин
ihhlorpentan п хлорпентан, амилхло-
рид, СбНцС1
■ChloapHenetol п хлорфенетол, етокси-
хлорбеизол, CgHahlO
CiloapHenol п хлор фенол, CICeHiOH
CHforpHenrxykaгOrпräure f хлорфенок-
сн(алкил)карбонова киселина
4-	CH lorphenoxyessigsäure f 4-хлорфено-
ксиоцетна киселина, парахлорфе-
ноксиоцетна киселина,
ClhgHiOhHsCOOH
hhIoгpHenyldlmetihylh2rnsfrff т N-
хлорфенил-М.ИТ-диметил карбамид
(хербицид)
hhiorphlhalsaure f хлорфталова кисе¬
лина, хл орбензол ди карбон ова-1,2-
киселина, CiC«H3(hOOH)a
Chlorpikrin п хлорпикрин, трихлор-
нитрометан,	нитрохлороформ,
CC13NO2
C^it^i^l^li^l^i^i^i^äuae f платинохлорово-
дородна киселина, HgfPthle)
Chlorpromazin п хлорпромазин, N-
(у-длмeтиламлноnроnлл)-3- хлор-
длбензтлазлн, C12H7hlNS.{hH2-з•
N(CH3)2
hhloopropioimäure f хлор пропи онова
киселина, , CaHiClCOOH
hhlorquecksilber п живачен(1)-хлорид,
каломел; меркурохлорид, Hg2hij
Cl^loIr^£^ll^<^1^l^Ir^äure f хлор азотна кисе¬
лина, хлоранхидрид на азотната
киселина, O2NCI
Ciioras^i^ea хлор ат, MCIO3
Chlooaäure f хлорна киселина, HhiOs
hhlorseife f хлорен (хлорсъдържащ)
сапун
СНогъНОбг л сребърен хлорид, AgC
Chlorsilberemulsion f сребърно хлор ид¬
на (светлочувствителна) емулсия
hhlorsiiterpapler п сребърнохлоридна
хартия (във фотографията)
ChlorscHwelel т серен хлорид, S2hla
C^l^t^nsc^i^e^fc^li^a^ani^ffVi^ll^anisat п вул¬
канизирана каучукова смес (вул-
канизат) с пари от серен хлорид
Chlorsoda f разтвор на натриев хипо-
хлорит, жавелова вода (белилен
разтвор )
Chloгstickstofl т азотен три хлорид,
Nhi3
Ciiorstrom т ток от хлор
hlllo1TuUotllution f заместване с хлор
Chlorsulfonierung f хлорсул фони ра-
не (вкарване на одместител^02С1)
ChlorauHonsjaure / хлорсулфонова ки¬
селина, SOa(OH)hl
Cilortetrazyklin п хлортетрациклин
(антибиотик), CзгHt6.N20вCl
Chlortiiiophen п хлортиофeнl,CiHзhlS


CHL
12$
CiloT-titansäure f хексахлортитанова
киселина, титанохлороводородиа
киселина!,. H«(TiCl«]
Chlortoluol п хлортолуол, ClCaH4hH9
ChloгtгiOromпhethan п хлортрибром-
метан, C1CBr9
CIl1Tltr1l1uormelh2n п хлортрифлуор-
метан, фреон 13, hlhFa
Cilortrinitrobenzol п трннитро- хлор-
бензол, пикрилхлорид,
CLC,H2.(NO2)3
CiloгülOfгfühгung f пренасяне на
хлорни атоми
ChloriilO!rtr2ger m хлоропреносител,
преносител на хлор (най-често
за катализатор при хлориране)
Chlorung / хлориране
Cllorwassea п хлорна вода
CHlorwasserstoff т хлороводород, Hhl
cHlorwassen^tol^'^^uer сол но кисел; хло¬
рид, MCI
Citorwasserstoffcäuae f хлороводород-
на киселина, солна киселина, Hhl
Cllorxylol п хлорксилол. хлордиме-
тилбекзол. CeHaC1
QilorzaHl f хлорно число (количе¬
ство хлор в милиграми, свързано
с един литър вода)
Cilorzelle f електролизьор [електро-
лизна клетка] за добиване на хлор
Cilorzink т цинков (дв у) хлорид,
ZnhH
ChlonElnn д калаен хлорид: 1. стано-
хлорид, SnCH 2. стани хлорид,
Snh1<	•
Cilonyan п хлорцнан, CLCN
Cilorzykkohexan п хлорциклохексан,
циклохексил хлорид, CiHiiCI
CHolansäurc / хола нова киселина,
C38H3eCOOH
Ciolanthren п холантрен, C20Hi<
Choleglobin п холеглобин
01orefimäure f холеинова кисел и н?,
h^H^jO^	t
CH)rekalzilearl л холекалциферол, ви¬
тамин D3
Сновал п холестан, C27H48
Qhooieitanol п холестанол, . 5 а- холес¬
тан- Зр-ол,	дмхидрохолестерин,
C37H48O
Cholestorase f холестераза (ензим)
ClloTlCiteгJn п холестерин, холестерол,
C37H46OH
Chooieiterinesterase f хол естер инесте-
раза (ензим)
Cholesterol п вж. Cholesterin
Chooidtrophan п холестрофан, диме-
тилпарабанова киселина,
C5H4N2O3
CHolin п холин, (2•хидрокслетил>
триметиламониев	хидроокис,
QHisNOs
Ciooinchlorid п холинхлорид, (2-хн-
дроксиетил) триметиламониев хло¬
рид, C5Hi4hlNO
Cholinesterase f холннестераза (ек-
ßUM)
Chohäure f холова киселина, 3,7,12-
трихидроксихоланова киселина,
Q^OH^OOH
hhondrin п хондрин (хрущялен бел¬
тък)
Ciondroitin п хондроитин
C^<^l^<^1ll»Tllimsd^l^e^ff^l1^äuгe f хондроитин-
сярна киселина
Ciondromukoid п хондромукоид
Chondroproteid п хондропротеид
Chondrosamin п хондрозамин, 2-ами-
но-2-дезокси-О-галактоза, 2-ами-
но-3,4,5,6-тетрахидроксихексанал
Ciondrosin п хондрозин
CHaom п хром, Qr
Chromalaun п хромова стипца, ка¬
лиев хромисулфат, Khr(SO4)3.
12Н3О
Chпomalaunlixierb2d п фиксираща ба¬
ня с хромова стипца
hhпиnalblllmin<-Verf2Hren п хромалбу-
минов начин на копиране
Curoman п хроман, 2,3-дихидро-1,4.-
бензопиран, C»H10O
hHromat п хромат, сол на хромовата
киселина, M2ÜrO4
hhromatfarbenverfahren д цветен про¬
цес върху хромиран желатин
f хромиран желатин
(във фотографията)
Curomatin д хроматин
cHromatiscH хроматичен, цветен, оц¬
ветен
hhromatismus т хроматизъм
Chromatografie f хроматография
cHromatograflscH хроматографичен
Chromatogramm п хроматограма
Chromatometer д колориметър
Chrom atometrie f хроматометрия


127
CHR-
Chromatverfahren n 1. метод за про¬
явяване на багрила с хромови соли
2. процес на хромиране на же¬
латина (във фотографията)
hhromazofarbstoff т хромируемо азо-
багрило
Chrombad п хромова баня, вана за
хромиране
hHromOcizc f хромово разяждане, хро¬
мов банц
Chгombeizenlaгbstoffe mpl разяждащи
хромови багрила
Chromblel п оловен хромат, Р0СгО4
Chromborid п хромов борид, haB,
hrB2, СгаВг и др.
hhrombrüie f хромов дъбилен раз¬
твор
Qiromdilorid п хромов трихлорид,
хромихлорид, СгС13
ChГoтn(П)-chlrrld п хромов двухло-
рид, хромохлорид, hrhl-2
C^t^<o^<^!^l^i^rür п ост.. за Chrom(H)-
chlorid, хромов двухлорид, хромо¬
хлорид, hrhiä
CHromdioxyd п хромов двуокис, СгОг
hhromdruck т щампа с хромови баг¬
рила	’
hhromedHtf2rbstoll mpl хромируеми
трайни багрила
hhromelnbadgerbung f еднобанно хро¬
мово дъбене
hhromeisen п 1. вж. Chromeisenerz
2. хромирано желязо
hhromeisenerz п хромит, хромова же¬
лязна руда, FeCr2O4
C^ro^ei^<^i^!^i^ein т вж. Ciromeisenerz
CHmone^nrl^il^l^l1^ng^sfarOstoflc mpl баг¬
рила, проявяващи се с хромови
соли
CHromeaz п вж. hhromeisenerz:
hhromlaгOe f хромов пигмент, хро¬
мова боя
Chгomf2гbstrffe mpl хромови багрила
C^n^i^l^i^rbung f багрене с хромови
багрила	•
CHromHecken pl хромови петна по
кожа (в резултат на образуване
на хромов сапун)
CiromHuorid п хромов трифлуорид,
haF3	‘
chromgar хромово издъбен
Chromgelb п хромовожълто (багрило)
hhromgerteextrakt т дтСи-тсн . хромов
екстракт
Chromgerbung f хромово дъбене
Chromgesdiirrleder п хромово нздъбе-
на кожа за амуниции
Chromgrün п хромово зелено (багри¬
ло)
chromhaltig съдържащ хром
Chromhandschuhleder п хромово издъ-
бена ръкавична кожа
Chromhydroxid п хромов (11I) хидро¬
окис, Ct(OH)3
Clгrmlerlaгbstoffe mpl хромируеми
багрила
hhromit т хромит, FeCr2O4
hhromit п хромит, сол на хромистат^
киселина, MhrO2
hhromiverbindung f съединение на<
тривалентния хром, Сг(3)
hhromkali п калиев бихромат,
K2Ür2O7
hhromkarbid п хромов карбид, С^С^
ОГ7С„ Сг4С
ChromkaгOrnaf л хромов карбонат:
1. хромокарбонат, hrh03 2. хроми-
карбонат Сг2(С03)8	.
CHromkarbonyl п хромов хексакарбо-
нил, Cr(hO)e
Üiromledea л хромова кожа
Chrommagnesitstein т хроммагнезито-
ва тухла
Chromnaehgerbung f допълнително дъ¬
бене с хромови соли
C^romnickeistahl т хром-никелова сто¬
мана
Chromnitrat п хромов(Ш) нитрат^
(г^О3)3
hhromrlor т хромофор, група атоми,
обуславяща оцветяване на орга¬
нично съединение
hhromoforoveгl^2hren л'хромофото (на¬
чин за получаване' на полутонов*
изображения)
CHromogen п хромоген (цветно ве¬
щество)
hhrrmogenlaгOstoffc mpl хромогеннш
багрила
CHromi^i^i^^er п колориметър
CHromon п хромон,	1,4-хроменон^
1,4-бензопирон, CeHeOä
CHromonol п хромонол, 7-хидрокси-
1,2-хроменон, CeHeOa
hhaomoproteid п хромопротеид, оцве¬
тен протеид
Chromorange п хромово оранжево
(багрило)


128
CHR

cHromorganlsci органохромов
hhromoHioph(o:phat n хромов орто-
фосфат, ÜrP04
Chromosom п хромозом
hiromotropsäure f хромотропова ки¬
селина,	1,8-дихидроксинафталин-
дисулфонова-3,6-киселина,
(HOhh^CSOHh
Chromoverbindung f хромосъединение,
съединение на двувалентния хром,
Сг(11)
CHarmoxanf2г0stolCe mpl хромоксани,
хромоксанови багрила, разяжда¬
щи трифенилметанови багрила за
вълна
hhromoxid п двухромов триокис,
hr2O3	Н
CHrom(I))-oxid п хромов (11) окис,
хромоокнс, СгО
hHromoxydu1 п ост. за Chrom(11)-
OXld, хромов (II) OKHC, ХроМООКИС,
hrO
hhrompapier п хромова хартия
hirompiosphid п хромов фосфид,
QrP
Chronгeduktirnsveгlahrcn п хроморе-
дукционен вариант (на мартено¬
вия процес)
hHromrHodan1a п хромов сулфоциа-
нид [роданид1, hr(hNS)9
Chromrot п хромово червено (баг¬
рило)
ciromsauer хромовокисел; хромат,
M2hrO4
hhromsäure f хромова киселина,
H2ÜrO4
CHromsäureanHydrid п анхидрид на
хромовата киселина hrO3
CHromsauaegemisdi п бихроматна [би-
хромова) смес
Chrom säuremischung f вж. Chromsäu-
regemisci
CHromsäuгerxyd2flrn f окисляване с
хромова киселина
CHromsdhwelelsauгe f вж. Chromsäure¬
gemiscH
Chrorn^s±weeeliäureoxydation f окисля¬
ване с бихроматна смес
CHromsesquioxid п двухромов триокис,
хромиокис, Сг-А
Chromstahl т хромова стомана
CHromsud т изваряване с хромови
соли
C^1Гrl^!^ulf2t п хромов сулфат:	1.
CrSO4 2. hr2(SO4).3
ClHaomsu1Hd п хромов сулфид: L
CrS 2. Cr2S3
Chromtrioxid п хромов триокис, hrO3
Chromvorbeize f предварително баНц-
ване с хромови соли
CHronworfгamat п хромов волфрамат,
hr2(WOj)3
Chromylchlorid п хромил хлорид,
СгОгС12
CHromzweibadgerbung f двубанно хро¬
мово дъбене
Chrysamin п жълто хризаминово (суб-
стантивно багрило)
Chrysaminsäure. f хризаминова кисе¬
лина, тетранитрохризазин, 1,8-ди-
хидрокси-2,4,5,7-тетранитроантра-
хинон-9,10, hi4H4N40i2
Cirysarrilin п хризанилин, 3-амино-
9-4-аминофенил акридин
Cirysazin п хризазин, 1,8-дихидро-
ксиантрахинон-9,10, истизин
C14HrO4
CHaysazol п хризазол, 1,8-дихидро-
ксиантрацен, hi4Hio04
CHaysen п хризен, . 1,2-бензофенан-
трен, QieH12
Chrysin п хризин, 5,7-дихидроксифла-
вон, Ü16H1o04
ChrysoJiinon п хризохинон, 1,2-бен-
зофенантрендион-3,4, хризендион-
1,2, hi8Hio0a
Chrysoidin п хризоидин, азотел, 2,4-
диаминоазобензол (основно баг¬
рило), hi2Hi2N4
Chrysoin п хризоин (жълто багрило
за хранителни продукти),
Ci8HbNsN2O5S
CHrysophansSure f хризофанова кисе¬
лина, 1,8-дихидрокси-З-метилан-?'
трахннон-9,10, hi5Hio04
C^ry^l^l^i^nin п жълто хризофениново
(базично багрило)
Chrysarin п хризарнн, 1,8-дихидро»
ксиантрахинон
Chrysorzfrг2snuгe f хризоцетрарова
киселина, hioH^Oo
hhymase / химаза, химозин (сири-
щен фермент)
Chymosin п вж. Chymase
Chymotrypsin п химотрипсин (ен¬
зим)


1 29
Chymotaypsinogen п химотрипсиноген
(зимоген на химотрипсина)
Cicutoxin п цикугоксин (отровно
вещество от. Cicuta viars2-,
QisHieO3
Qima п чима (вискозно влакно)
hinchamidin п цинхамидин, дихидро-
цинхонидин, CisHatNäO
Qincien п цинхен, 5-винилхинукли-
дилиден{2)-хинолил(4)-метан,
hisHaoNz
Qinciol п ß-ситостерин, слгостерол
hiпchr1riprn п цинхолоИпон, З-етил-
пипериднл{4)-оцетна киселина,
CeH17NO2
h1пchOripo:ls^uгe / цинхолонпонова
xnceiHHi« C6H»N(CODH)hH.2 QODH
Cinchomnггlnrä2гa/ цинхомгронова ки¬
селина,	пиридиндикарбонова-3.4
киселина, C7Hi|NO4
C•inchrп2miп п цинхонамин.
C19H2tN2O
hinchonldin п цинхонидин, QtoH-zNaO
hinchonin п цинхонин, Q19H22N2O
Cinchoninon п цинхоилнон, 9-окси-
цлнхонлн, QieHgoNjO
hinchoninsäure / цинхонинова кисе¬
лина, хиноллнкарбонова-4 кисе¬
лина, (»HeNCOOH
Qinchotenin п цинхотенин.
CnHaoNaOa
Qinchotin п цинхотин, хидроцинхо-
нин, дихидроцинхонин, псевдоцин-
хонин, hisHa^NzO
hinen п цинен, "лимонен, р-ментадиен-
UB^), CHзCeHяC{CHз-=CH2_
Qine msaure / циненова киселина, 2t
6,6-триметил-тетрахидропиранкар-
бонова-2 киселина, QeHieO3
hlпn2mai2zephenrn п цинамалането-
фенон,	1,5-дифенилпентадиен-2,4-
он-1, Q9H5CH-CHCH=QHhOCeHa
Qinnamat п цинамат, сол или естер
на канелената киселина
hinnamein я цинамеин, бензилцина-
мат, бензилов естер на канелената
киселина, CeH5CH-~HHCOOCH2
C9H5
hinnamen п цинамен. фенилетилен,
стНрол, винилбензол, C9Hr,CH=CHa
Cinnamylchloaid я цинамил хлорид,
З-хлор- 1-фенилпропен,
C9HsCH=CHCH2Cl
				 CUP
Cinnolin я цинотин, 1I2-бeнз0дuазuн,
QeH4N= NQH=CH
Qlaisenkolben т КлаНзенова колба
ClevveSäure / киселина на Клеве,
l-аминонафталинсулфонова-З ки¬
селина, HOh1)HeSO3H
Cloaene я клорен (поливинилхлорид ю
влакно)
CO>alamin п кобаламин, витамин B12
CoTcoThar /и колкотар, червеи желе¬
зен окис, FeaO3	' .
hold Rubber /п ан. бутадиен-стиролов
каучук (получен чрез студена по¬
лимер изация)
CoTumbialaгOsfrfle mpl колумбия-баг-
рлла (субстантивни азобагрила)
Crлvali2trxin я конваллатоксин,
hasH^zOio
Contex-Behandlung / обработване по¬
върхността на бетона по метода
„Контекс“
hoorongit т куронгит (изкопаема
смола, подобна на янтара) *
Coralon я коралон (заместител на
дъбител)
Ciordenka п корденка (вискозна преж¬
да за кордова тъкан)
Cxrdycepin я кордицепин (антибио¬
тик), h|rH13O3Nl^
Corulein я церулеин (разяждащо
антраоксифталеиново багрило)
Corulignon я церулигнон, цедрирет,
3,3',5,5'-тетраметоксидлфенохл-
нон, QisHisOs
howeiin т ковелин (минерал), QuS
Cowper т еж. CowperaLuflteirHitzer
CowperгLuflefГlitzer т каупер, възу-
хонагревател (на доменна пещ)
Creep т пълзене
Creslan я креслан (полиакрилнитрил-
но влакно)	■
Cristobalit т кристобалит (крис¬
тална модификация на ■ силициев
двуокис)
Croupon т крупон (средната част
на сурова кожа за обработване
на гьон)
Crucileaenr1 л масло от кръстоцветни
растения (синапово, рапично)
C-Saure / Q-киселина, нафтол-1-сул-
фонова-5 киселина, HOhioHsSOsH
Cupra^a^aser / медно-амонячно влак
HO
S Немско-български технически речник


CUP
130
Cupresa п купреза (медно-амонячно
влакно)
Curie л кюри (единица радиоактив¬
ност)
Cuгi<eeunkt т точка на Кюри
Curium п кюриН, Qm
Qu-Zahl f Qu-число, медно число
Cyanit т кианит (разновидност на
дистена), AkSiOs
Qyprex п ципрекс (фунгицид)
OZaH1 f число (брой] на въглерод¬
ните атсми (в органични съеди¬
нения)
D
DachOelag т покривна настилка
Dachblech п покривна ламарина
Dache2eee f покривен картон, по¬
кривна мушама, руберолд
Dadnteer т покривен гудрон, асфалт
за покриване [настилане] (на пок¬
риви)
Dachziegel т керемида
Daggert т брезов катран
Damaszenin п дамасценин, метил 3-
метокси-2-метиламинобеняоат (ал¬
калоид от Nigella damascena)
Dammar п дамар, дамарова смола
Dammarharz л вж. Dammar
Dammariack т дамаров лак, лак от
дамарова смола
Dammstein т праг на пещ
Dampf т пара
direkter остра [директна, пряка]
пара	■
gedrosselter дроселирана пара, па¬
ра с намалено налягане; отработена
пара	.
gesättigter наситена пара
Hoch|^ie^|^annter пара с високо . на¬
лягане	■
indirekter глуха (индиректна, не¬
пряка] пара
niedriggespannter пара с ниско
налягане
001—111x111 прегрята пара
-w, verbrauchter отработена • [използу¬
вана] пара
DaInplaOleitung f пароотвод, паропро¬
вод за отвеждане на пара, отволящ
паропровод
DamefaOschcidcr т пароотделител, се'
паратор за пара
Dampl20seeraventii л пароспирате-
лен вентил
DamplaOzaplung f пароотнемане
DampfaOzug т 1. отвор за изсмуква¬
не [отвеждане] за пара 2. отвеж¬
дане на пара
Damef20zugsscH1otf т камина [комин]
за изсмукване на парата (при га-
сене на кокс)
Damelani1iпscHw2rz л анилиново чер¬
но за багрене чрез парите му
Damp^an12llrlen т пещ за отгряване
с пара
Damplapearat т L апарат, работещ
[нагряван] с пгра 2. апарат за про-
парване [запарване] 2. апарат за
извличане на плодови сокове чрез
пара
Dam efausnützung	f	използуване
[оползотворяване] на пара
Damel2usstгCmuпg f изтичане на пара
Dampf2ustгiftstutzen т пароизпуска-
телен шуцер
DamplOackolen т х^ебопекарска пещ,
нагрявана с пара
Dampfbad л L парна баня 2. вана за
обезмасляване в пари на разтво¬
рител
DamelOedarf т 1. разход на пара 2,
потрсбнсст от пара
DamefOehälteг т парссборнлк
DampHMhardlurg f прспарване, об¬
работване с пара
DamelOeheizung f нагряване с пара
DаmelOeгeicH т сбласт на парите,
област на парната фаза
DamplOilduлg f паросбразувапе
DamelOiiduпgswaamc f топлина нз
паросбразуване
Dampfbianchieaen н бланширанс, про-
парване
DamplOiase f парно мехурче
Damel01asen л студио [парно] духане
(в генератор за воден газ), вдух¬
ване на пара
DampfO-ause / парен душ; парна дю¬
за, парно гърло
Dampfdampf т обработваща [пролар- ,
ваща, запарваща] пара
Danpldаrгe / парна сушилня, сушил¬
ня, загрявана с пара


131
Dämpfd^n f продължителност на
/ запарване [опарване]
Damefdecken п избелване с пара
(чрез пропарване)
Damefdefhnung f разширение на па¬
рата
Dampldekatua / парно декатиране
Dampf de Situation f дестилация с вод¬
на пара
Dameldestlilii!eappaгaf т апарат с де¬
стилация с водна пара
damefdicht паронепроницаем, паро-
непропусклив
Dampfdlchfe f плътност на парите
Dampldichtebestimmung f определяне
плътността на пари
Dampfdom т парен дом, сухопарник
(на парен котел)
Dampfdrosselung / дроселиране на
парите
Dampfdruck т налягане [пъргавина]
иа парата, парен натиск
Dampldгuckdiagгamm п диаграма на
парното налягане
Dampfdrucke-hitzer т автоклав
Damefdгuckerпiedrigung f понижение
на парното налягане [парния на¬
тиск]
Damefdгuckgeläß п съд, работещ под
налягане на пара; автоклав
Dampldruckkuгve f крива на парното
налягане
Dampfdruckmesser т манометър за
измерване на парното налягане,
парен манометър
Dampldгuckmindeгer т парен редук¬
ционен клапан
Dameldгuckpumpe f пулсометър, пар¬
на помпа
Dampfdurchsatz т 1. разход на пара
2. пропускане на пара 3. просмук¬
ване на пара
Dampldüse / парна дюза
DаmelelnOiasen п вдухване на пара
Dаmeleinlаß т . влизане [подаване,
вход] на парага
. ОатрШпЛг!tt т вж Damplein12ß
Dampfc1nrrittsstufzen т щуцер за по¬
даване на пара, входящ щуцер (за
пара)
Damelejektoг т парен [пароструен]
ежектор
Damelemu!gierung f емулгиране с па¬
ра	'
	DAMI
dämpfen 1. обработвам с пара, про-
парвам 2. заглушавам, затихвам,
намалявам (шум, вибрации); ус¬
покоявам (движението на стрел¬
ката на везна) 3. провеждам сту¬
дено духане (на пара в генератор
за воден газ) 4. дезодорирам, обез-
млрисвам с пара
Dämpfer т 1. демпфер, амортисьор,
успокоител, заглушител 2. запар-
ник (в хранителната промишле¬
ност) 3. окислителна камера (в
текстилното производство) 4. флк-
сатор (на багрила)
Dampfentfeltung f обезмасляване с
пари (на разтворителя)
Dampleпtnahme f пароотнемане
Damelentr1uпg f отделяне на маслото
[обезмасляване] с пара
Damelentsaltung f извличане на плсо-
дов сок, с пара (по дифузионен.
метод) ’
Dampfentwässerer т пароотводнител,
паросушител
^^^p^^ntwä^^i^ung f отводняване [из¬
сушаване, намаляване влажността)
на пара
Damefentwick!er т парогенератор,
парообразувател, парен котел
Dalrnpfef■Гhäгtung f втвърдяване вслед¬
ствие пропарване [въздействие с
пара]	,
Dampferzeuger т вж. DameCentwickler
Dampfe-zeugung f паропронзводство
Dameffaß п пароприемник
Damelfeucht.igkeit f влажност на пара
Dampfförmig паросбразен
Dampf-Gas-GemiscH п парогазова смес
Damefgeha]t т паросъдържание
DampfgemiscH п смес от пари, п ар съ¬
образна смес	.
Dampfgenerator т вж. Dampfentwiictler
Damefge:мdhwiпdigkeit f скорост на па¬
рата	.
Damefgew1cht п, spezifisches специфич¬
но тегло на парите
Dampfliaube f парна риза, паре»
[нагревателен] кожух
Damp№eber пг (парен) пулсометър
Damefheizan1age f парна нагрева¬
телна [отоплителна] инсталация.
DamefHeizschiange f парен змиевик^
парна серпентина	‘


DAM
132
Dampfheizung f 1. нагряване c пара
2. парно отопление 3. парна вул¬
канизация
direkte нагряване с директна па¬
ра; пряко директно отопляване с
нара
— , indirekte нагряване с глуха пара;
непряко, индиректно отопляване
с пара
Dampfhemd п вж. DаmelHаube
DamplHo1zschlill т дървесна маса от
пропарена дървесина; кафява дър¬
весна маса
Dampfhiilie f парен слон, парна об¬
вивка
Damefinjekfoг т парен инжектор
Damelkаsfen т камера за запарване
[пропарване]
Dampfkessel т парен котел
Damplkesse1gaseгzevger т парогазге-
нераторна уредба, газгенератор с
воден кожух за получаване на
пара
D2melkcssc1hclz01 п течно гориво зн
парен котел, течно котелно го¬
риво
Dampfkocikessei т вар и вен котел с
парно нагряване
DamefkrCHtopf т автоклав
Damplkrndensatirn / кондензация на
пара
Dainpfkracken п крекинг с водна пара
Dampft-an т парен кран
Dampfleistung f паропронзводител-
IlOCT
Dampfleitung f паропровод
Dampl1ulfejekfoг т паровъздушен
ежектор
D2rnel1ufteгhifzer /л парен калорл-
фер; нагревател за въздух, изпол¬
зуващ пара
Dampfiulfgcmisci п паровъздушна
CMCC
D2meflultpumpe f паровъздушна
помпа
Dаmefmаrite1 m ' парна риза, парен
■» кожух
Dam ]^1^1^с^|^11^!1^г^111г2п т медицинско
рибено масло, извлечено с пара
Dampfmesser т паромер
Dampf nässe f влажност на парата
DamplnIedeгschlagung f кондензира¬
не на ' пара
Dаmefeаeee f звукоизолационен кар¬
тон
Dаmefelaпne f котел (казан] с парен
кожух
Dаmelehase f парна фаза
Dаmeleаaseпhydгieгuлg f хидриране
в парна фаза
Damplphase-Kracken п ларофазен кре¬
кинг
Damefeh<aиmnitгieгung [ нитриране в
парна фаза
DampleHasenverfaircn п парсфазен
процес
Dample1ungereumpe f парна плун-
жерна помпа	.
D2meleumec f парна помпа
Damplгаffinatirn п рафинация {пре¬
чистване] с пара
Dampf-aum т парно пространство,
пространство над течността в из¬
парителен апарат; парна камера
Dampfregler т регулатор на притока
на пара
Dampfreinigungssieb п пароочлстлте-
лен■филтър	.
Damplrrhгentгrckner т парна тръбна
сушилня
DamplrohrübeгHitzer т тръбен паро-
прегревател	•
Dampfsammler т паросборник, паро-
събирател, колектор за пара
^^mp^^iauger т парен ежектор
Dampfschäler т машина за сбелване
на зеленчуци с помощта на пара
Dampfschlange f парна серпентина,
парен змиевик
Damefschma1z п мас, топена с пара
Dampfspannung f пъргавина (наля¬
гане] на парите, парен натиск
Damplseelsepumec f питателна помпа
с парно задвижване
Damefspiaa1e f вж. Dampfschlange
Dampfsteгilisatirп f стерилизация с
пара
Dampfstochlochverschlue т парна за¬
веса на отвора за разравяне (при
газгенератори, огнища)
Dampfstraii т парна струя
Dampfstr2h1c|ektrг т пароструен [па¬
рен] ежектор	‘
Dаmpfstгаh1eiev2frг т пароструен
елеватор
Danplsfгaa1eXHausfrг т пароструен
[парен] ежектор


133
DAM
DampfstivilgeOläse n пароструен ви-
соконапорен вентилатор,	паро-
струйна газодувка
Damelstl1ahlaei2kcaeea т пароструен
нагревател
Damp1str2h1kaiteniaschine / паро- вод¬
на ежекторна хладилна машина
DаmelsfrаH1krmpгes$oг т пароструен
компресор
Damelstiг2Hlkuh1an1age f пароежек-
торна [пароструйна)	хладилна
уредба
Dampfs trahimischea т пароструен
смесител
Damplstrahieumee f пароструйна
помпа
Dampfstraiisauger т парна дифузи-
онна помпа, пароструен ежектор
Dаmelstг2аi-Vаkuumkaitem2scаine	f
паро-водна вакуумна хладилна ма¬
шина
Damplstгahl•Vakuumeumee f паро-
струйна вакуумпомпа
DаmelstгаHiveгdichteг ш пароструен
компресор
Dampfst-om т парен поток, парна
струя
Dampfctutzen т парна тръба, парен
щуцер
Damelfension f парен натиск, пър¬
гавина на парите
Dampltrpl т 1. кондензно гърне 2.
пароприемник
Da•nplf■riciller т фуния с парно на¬
гряване (за горещо филтруване)
Damplfгockeпheit f сухост (отсъст¬
вие на влага) на парата
Damelfrrckeлschrank т парен су¬
шилен шкаф
D2meltгrckneг т L сушилня [су¬
шилна] с парно нагряване
2. устройство за обезвлажняване
на пара 3. сухопарник, парен
дом
Dampftrocknung f сушене [изсуша¬
ване] в парна сушилня ’
DamplUOeгhifzeг т паропрегревател
DаmplüOeгhitzuп* f прегряване на
парата
Dameluhг f вж, Dampfmesser
Dampfumfrгmeг т паропреобразува-
тел, топлообменник, парогенера-
тор	,
Damefumlaul т циркулация на пара
Damplumwalzeumec f парна цирку¬
лационна помпа
d2mрlunduгci1ässig пароиепронниаем,
паронепропусклив
Dampfung f 1. пропарване; запар¬
ване 2. затихване; коефициент
на затихване; заглъхване, поглъ¬
щане (на шум, вибрации) 3. амор¬
тисьор
Dampfvakuumapparat т паро-вакуу-
мен апарат, вакуумен изпарител,
загряван с пара
Damplventii п парен вентил [клапан]
Dampfve-O-auci т разход па пара
Dаmelveгbгauchsmesseг т вж„ Dampf¬
messer
D2melveriust т загуба на пара (при.
обработване с пара)
Dampf verminderet т парен редук¬
ционен клапан
Damplveгscl1luß т парна навеса, па¬
рен затвор
Dampfrer-teiler jn н преразпределите.!,
разпределител на парата
Dampfrer-teilung f пароразпределяне,
разпределение на парата
Damelvcгteiiuпgsгriг п пароразп ре-
делителна тръба
DameCvrlumen п обем на парата,
парен обем
Dämplvoгrichtung / устройство за
обработване с пара
Damelvoгwäгmeг т парен подгрева-
тел; подгревател с пара
DamplvtJlkanisаfion f вулканизации
с открита пара	»
Dampfwarme / топлосъдържание па
парата
Dampfwassea л вода от кондензирала
пара, парен кондензат
D2me1wasscгalкcheidea т кондензцо
[кондензационно] гърне
Damplwas^ie-heOer т парен пулср-
метър
Damelziäl1e'r т 1. пароброяч 2. вж.
Dampfmesser	'
Damplzähiгrhr п газов брояч ,
DameCzeit / време на проларваце
Dampfre-setzung / разлагане на вод¬
ната пара
DamefzeгstаuOeг т парен пулвери¬
затор [разпръсквам, разпрашител)

DAM
134
DamelzerstauOuлg f пулверизиране
(разпръскване, разпрашване] по¬
средством пара
Dampfzustand m парообразно със¬
тояние
DаmelzyliлdeгOi п цилиндрово масло
' за парни машини
DaphneHm п дафнетин, 7,8-дихидрок-
сн-!,2-хроменон, C»HeO4
Dar-anstalt f сушилно съоръжение;
сушилия
Dairbezugsfeucite f абсолютна влаж¬
ност (на дървесина)
Darre f сушилня (напр. за малц);
сушилна пещ; скара за печене;
пещ за ‘пържене (на руди)
darren суша (напр. малц); изсу-
' шавам; пържа (руда); пека
Darrgewicht п тегло на сухото ве¬
щество, абсолютно сухо тегло
Darrhaus п вж. Darranstait
Daaamalz п сух (сушен] малц
Darrofen т сушилна пещ
D2ггfemeeratur f температура на су¬
шене
daa-trocken абсолютно сух
Darrwichte / обемно тегло в абсо¬
лютно сухо състояние
Darstellung f 1. получаване, при¬
готвяне 2. производство, произ¬
веждане
Darstellungsverfaa-en л начин на
получаване; производствен метод
Dassei(iarven)iocH п нараняване на
кожата (на животно) от личин¬
ките ' на шръклица
Daten npl данни; характеристика
~ des	Sctmelzgamges, elektrische
електрическа характеристика [елек¬
трически показатели] на топил-
ния процес
Datenspeicherung / запомняне [съх¬
раняване) на данни
'Datenverarbeitung f, elektronische
електронно обработване на данни
Daueran-iß т пукнатина от умора
(на материала)
Daue-beanspruchung f продължител¬
но натоварване
DauerOelastumg ; f вж. DauerOeamspru-
ciumg
Daueгbiegelestigkeit f якост на умо-
; ' ра - (трайна якост, граница на
умората, граница на издръжли¬
востта) при многократно огъване
DaueгO:eгelestlgke1fseгUlmascаime f
машина за изпитване на якост
на умора [трайна якост, издръж¬
ливост] при многократно огъване
DaueгOlegeeгrOe f i. образец [пробно
тяло] за изпитване на якост на
умора [трайна якост, издръжли¬
вост! при многократно огъване
2. вж. DauerbiegeversucH
DaueaOlegeerUlung f вж. Dauerbie¬
geversucH
DauerOiegeversuch т изпитване на
якост на умора [трайна якост,
издръжливост] при многократно
огъване
DaueaO e^ewecHsei festigke it f якост на
умора [трайна якост, граница на
умората, граница на издръжли¬
востта] при многократно промен¬
ливо огъване
D2ueaOгemmgea2t п апарат с непре¬
къснато действие за варене на
ракия или дестилиране на спирт
DauerOruch т счупване [разрушава¬
не] от умора; лом на разруше¬
ното от умора място
DauerbruciOeginn п начало на раз¬
рушаването от умора на мате¬
риала
Dauerelektrode f самоспичащ се (ка¬
бинен] електрод; постоянен елек¬
трод
D2ucalestigkcil f трайна якост, якост
на умора, граница на умората,
граница на издръжливост
DaueгlesfigkeitssdlauOi1d п диаграма
на якостта на умора
Dauerlestigkeitsveгlhälimis п съотноше¬
ние на границата на умора към
якостта на опън
Dauerform / постоянна форма (в
леярството)
Dauerformguß т 1. леене в постоянна
форма 2. отливка, отлята в пос¬
тоянна форма
Dauerhaftigkeit f трайност
Daue-hefe f траен [постоянен] пре¬
парат от дрожди
Dauerkonservi'erurg / трайно кон¬
сервиране	*	.
Daue-k-iecagremze f граница на пъл¬
зенето, граница на умората


35
Daurrl'jser т непрекъснато действу¬
ващ разтворител
Dauermagnet т постоянен магнит
D2ueгm2gmetst2hi m стомана за пос¬
тоянни магнити, магнитно твър¬
да стомана
Dаueгeaäe2Г2t п траен [устойчив при
съхранение] препарат
D2ueгerülumg / 1. изпитване на про¬
дължителна или многократна де¬
формация 2. продължително из¬
питване (на лакови и други пок¬
рития)- на действието на атмос¬
ферни условия
Dauerriß т вж. Daueramriß
Daue-schlagfestigkeit f якост на
умора [граница на умората] при
многократно ударно натоварване,
граница на ударната умора
Daueгschi2gprrOe / 1. образец [проб¬
но тяло, проба] за изпитване на
якост на умора (издръжливост]
при многократно ударно нато¬
варване 2. изпитване на умора
[издръжливост] при многократно
ударно натоварване
Daueiscaiagweak п машина за из¬
питване на умора при многократ¬
но ударно натоварване
Dauerndia agzugvessL'cH m изпитване
на опън при многократно ударно
натоварване
Daue-scHlelfe- т дсфибрьор с непре¬
къснато действие
DauerscHwimgOeamseruchumg f продъл¬
жително натоварване с променя¬
щи се по знак цикли; напреже¬
ние при многократно натоварване,
продължително колебателно на¬
прежение
DauerscHwingOrucH т вж, Daue-bruch
Dauerschwingfestigkeit f умора, из¬
дръжливост; граница на умората
[издръжливостта], якост на умора
при еднозначно натоварване
Dauerscawimg|.1ie0gгemze f граница на
провлачване (при продължително
променливо натоварване, при което
максималното натоварване предиз¬
виква 0,2%-на остатъчна дефор¬
мация)
Dauerschwlmg-KriecHgrenze / грани¬
ца на пълзене при променливо на¬
товарване [продължително кол е-
	DAU
бателно напрежение] (при зада¬
дена температура и определена
скорост на пълзене)
DauerscHwingversucH т изпитване на
умора при многократно натовар¬
ване
~ in der Kälte изпитване на умора
при ниска температура
~ im der Wärme изпитване на умора
при висока температура
~ unter Korrosion изпитване на умо¬
ра в корозионна среда; изпитване
на умора при триене в корозион¬
на среда
DaueгsclHwingumgs'estlgkeit f вж. Dau¬
erschwingfestigkeit	.
Dauerstand т статично натоварване,
статичен товар
DauerstamdfesHgkeit / дълготрайна
якост, съпротивление на продъл¬
жително натоварване; граница на
пълзене, съпротивление на пъл¬
зене; якост на умора, граница
на умората [издръжливостта]
Dаuerleme|eгаfurOestämdigkeit f тер-
мостабилност, устойчивост на про-
. дължително нагряване
D2ueatorsirnsvcгsucH т изпитване на
якост на умора при усукване
Dauer Überwachung f непрекъснат
контрол
Dauerversuch т 1. продължително
изпитване 2. изпитване на умора-
[издръжливост], изпитване на мно¬
гократна деформация
Dauerversuchsapparat m машина за
изпитване на многократна или
продължителна деформация
Daucгwannenrfen т, - ванна пещ о
непрекъснато действие
Dauerware / консерви; трайни кок
сервирани продукти
DauerwärmeOessändigkelt f устойчи¬
вост на продължително - нагря¬
ване, термостабллност
Dauerwirksamkeit f продължителна
[трайна, постоянна] активност
Dauerwirkung f продължително [трай¬
но] действие [въздействие]
Daue-zugprufung f изпитване на мно¬
гократно опъване
D. D.-Lack т лак от дицизидиaмид-
на смола


DDT
(36
DDT л ДДТ препарат, 4,4-дихлор-
дифенилгрлхлсретан (инсектицид),
(C1CiH4)2ChCCI3
DDT-Hexa Mittel п комбиниран
препарат от ДДТ -и хексахлор-
циклохексан
Dealkylator т деалкилатор
Deilhamisator т деетанизатор; деета-
низнраща колона
Deälhanisleruiig f -деетанизиране, от¬
деляне на етана
Deätianisieгuлgskrlomпe f деетанизп-
раша колена, колона за дестили¬
ране [отделянеi на етана
Deäthanisierungsturm т вж. DeätHa-
Hiierumgskolonne
Debromierung f дебромиране. отцеп¬
ване на брсм(ют бромно съединение)
Debutanisator пг дебутанизатор, де-
’бутанизираща колона
Debutanisferung f дебутанизиране,
дестилиране [отделяне] на бутана
Debutanisierungskolonme f дебутаии-
зираща колона, колона за дес¬
тилиране [отделяне] на бутана
Debutanisierungsturm т вж. DeOu-
t2misieгumgskrirnпe
Debye-Sche^er-VeгC2hгen п метод на
ДeбаН-Шepep
dechlorieren де хлорирам
D^^^l^l^i^riterumg / дехлориране, отцеп¬
ване и а хлор (от хлорно съеди¬
нение)	■
п дехолнн, . дехидрохолова
киселина или натриевата й сол
Deckablaul т стпадък при пречист¬
ване [избелване, рафиниране] на
сурова (жълта) захар
Deckkpparat т апарат за пречист¬
ване [избелване, рафиниране] на
сурова [жълта) захар
Deckappretur f покривна апретура
Deckel т 1. капак (на апарат); свод
(на пещ) 2. декелна рама (на хар¬
тиена машина)
DfckefeimstuГ2 т срутване на свода
(на пещ)
DeckelHebeMeak п механизъм за пов¬
дигане на капак
DeckelhuO т 1. повдигане на капак
2. възможен ход (максимално от¬
далечение) при повдигане на капак
Dcckeltoel т гърне с капак
Deckemail п покривен емайл
decken L покривам (с боя) 2. пре¬
чиствам, избелвам, рафинирам (су¬
рова захар) 3. промивам (соли
от матерната луга със студена
вода)
D«^4^c^ij^^igkeit / покривна способ¬
ност, покривност
Deckfarbe f покривна боя
Decktarbenzurichlung f дсобработва-
не (окончателно обработване] с
покривни бои; апретиране с по¬
кривни багрила
Deckglas п покривно стъкло (за мик-
роскопски препарати)
Deckgummi т покривна гума, пок¬
ривен каучук
Deck^aH f еж. D^i^lkf^iigkeit
Decklauge / промивна луга	(раз¬
твор на натриев и магнезиев хло¬
рид от промиване на калиеви соли
със студена вода)
Deckname т условни [шифровано]
наименование
Deckpapier п покривна хартия; по¬
кривен [външен, горен] слой на
картон
Deckschicht / покривен [горен] слон
Decksirup т оттичаща течност [си-
рсп] при премиване [избелване]
на захар в центрофуга
Deckssrcichlack т покривен лак за
(работа с) четка
Decktaucilack т покривен лак за
лакиране чрез потапяне
Deckvermogen п вж. Denkfähigkeit
Deckwein т купажнрано вино
Deckweiß п 1. покривно белило 2.
литопон
Deemulgator т десмулгатор (вещест¬
во. което разрушава емулсии)
Deemulgierung f деемулгиране, раз¬
рушаване на емулсии
Deefnulgleeungsaktivitat f разруша¬
ваща емулсията активност
Deiäkatiom f дефекация, просветя я-
ване, пречистване на захар
Defektelektron п незапълнен електро¬
нен слой, електронна дупка
Defibratorstem т камък за дефибри-
ране, - камък на дефибратор	f
Defibrierung f дефибриране, раз-
влакняване
DeloTiant т дефолиант (средство за
обезлистване на. растения)

137
DefoHator т вж. DefoHant
Deformation f деформация
~, bkilende остатъчна [несбратима,
перманентна] деформация
elastische еластична деформация
irreversible необратима (пластич¬
на) деформация
plastische пластична [необрати¬
ма) дефсрмация
— , reversible еластична [обратима]
деформация	.
DeformatlomsaгOeit f работа на де¬
формацията
Delormatiomsemergie f енергия на де¬
формацията
Delormationswarme f топлина на де¬
формацията
Deformierbarkeit / дсформируемост,
споссбност да се деформира
Deformierung f 1. деформиране 2.
дсформираност
deformieren деформирам
Delo-ToIeгаnz f толеранс на Дефо-
показанията (за пластичност и
еластичност)
Degaas п дегра (окислено рибено
масло, употребявано за номасля-
ване на кожи)
de gummieren дегумирам, сбезклеявам
(естествена коприна)
Degustation f дегустация, органолеп-
тично изпробване
Dehalogenisserung f дехалогениране.
отцепване на халоген
Dehexanisator т дехексанизатор; ко¬
лона за дестилиране [отделяне]
на хекеяна, дехексанизираща ко¬
лона
Dehexanisierung f дехексанизация,
дестилиране [отделяне] на хек-
сана
Dehexamisierungskolonne / дехекса-
низираща колона, колона за дес¬
тилиране на хексана
Miexanisierungstrum т вж.	Dehe-
xanlslerungskoionne
Dehnbarkeit f разтегаемост. разтег-
ливост, провлаченост
Dehnung / разширение, разтягане;
удължение, надлъжна деформация
bleibende остатъчно удължение
elastische еластично удължение
plastische пластично [необрати¬
мо] удължение
	DEH
Deinung, räumliche обемно [прост¬
ранствено) разширение
Dehmungsfaktor т коефициент на раз¬
ширение
Dehnungsfuge f дилатационна фуга
(за поемаме 'на топлинно разши¬
рение)
Dehnungsgrenze f временно съпро¬
тивление [временна якост] на скъс¬
ване; граница на удължението
Dehnungsmesser т тенземетър, уред
за измерване на деформацията
[удължението]
Dehnumgsmodul т модул на еластич¬
ност при опън, сластицитетен мо¬
дул
Dehmungsrest т остатъчно , удълже¬
ние
Dehmungsrohr п компенсационна тръ¬
ба; компенсатор
Dehnungspanmung f напрежение на
опън; спъващо усилие
Dthnungs-Seanmungskuгve / крива на
напрежението [натоварването] при
опън [разтягане]
Deflnumgsv•efllältmis п	относително,
удължение
Dehnungsveasuci т изпитване на
опън [разтягане]
Dehnungswiderstand т	съпротивле¬
ние на опън
Dehnungszah] f коефициент на удъл¬
жение
Dehydrase f вж. Dehydrogenase
Dehydratation f де хидрата ция, обез¬
водняване
Dehydratationskomdemsation f конден
запия [кондензационна реакция],
свързана с отделяне на вода
Dehydratationsmittel л дехидратор,
обе-воднител, дeхидратирaшо [обез-
есдбяес щс] средство
D^e^^f^i^-^'tlsii^^aung / вж. Dehydratation
Dehydratisierungskomdensation f вж.
Dehy dratatiomskondensat lofl
dehydrieren , дехидрирам, отнемам во¬
дород
Dehydrierofen т пещ за дехидриране
Dehydrieгstule f степен на дехидрл-
ране
Dehydrierung / дехидриране, обез¬
водняване


DEH
138
Deiydrie-umg, enzymatische ензиматич-
но дехидриране, дехидриране под
въздействието на ензими
— thermische термично [топлинно]
дехидриране
Delydrierungsamiage f инсталация за
дехидриране
Dehydrieгurgsmltfe1 п дехидриращо
средство
Dehydroand-osteron п дехидроандро-
стерон, CieHneOs
DeiydroOenzoi л дехидробензол, арин,
C,H4
Dehydrochlorierung f дехидрохлори-
ране, отцепване [отделяне] на хло¬
роводород
Denydaocholesterin	п дехидрохолес-
терин, C27H44O
п замразяване след
предварително изсушаване
Dehydrogenase f дехлдрогеназа, де-
хидраза (ензим)
Dehyclгogenlsatirn f дехидриране
Dehy<^i^i^j^<^nl:^i^i^rung' f вж. Dehydroge-
misaflrn
Deiydrokampfersäure f дeхидрокан-
форова киселина, C10H UO4
^tehydrokondensatlon f дсхидрираща
кондензация, кондензация с от¬
цепване на водород
Dehydrokrгflkoslcгon п дехидрокорти-
костерон (хормон на надбъбреч-
ната жлеза), C^H-pO^
Dehydrokortlson л дехидрокортизон
(хормон на надбъбречната жлеза)
Dffhyaгг>napllthalin л дехидронафта-
лин, дехидриран нафталин, наф-
тнн, C,0H4
Dehydropeptidase /	дехлдропептл-
даза (ензим)
Dehydro:s:hleimsäure f дехидроллгава
киселина, фураидикарбонова ки-
сeлииа-2,5.
ОС(СООН)=СНСН==ССООИ
Dehydro«^ ulen п дехидросквален,
дехидриран сквален, C3oH4e
Dehydroverbindumg , дехлдросъеди-
нение
1,3-Dekadlen п декадиен-1,3,
CH2=CHCH=(CH2)5CHo
Dekaeder л дека едър, десетостен
Dekahydrat п дека хидрат (криста¬
ла хидрат с десет молекули вода)
DekalydrochimoHm л декахидрохино-
лин, CeHpN
Dekahydronaphthalim л декахидронаф-
талин, декалин, C^Hm
Dekaiin л вж, Dek^hydгoпaehtha1in
dekalieren намалявам [загубвам] в
тегло
Dekalol п декалол, декахидронаф-
тол, CJ0H |7^)H
Dekalon л декалон, Ci0Hi»O
Dekameliylemglykol л дскаметнлеи-
' гликол, деканди<^^^-1,10,
HO^H-hoOH
Dekan п декан, CioH-22
DekamdikarOonsäuae f докандикарбо-
нсва киселина, C^H-o^OOS),
Dekamoat п деканоат, капрат, сол
или естер на каприновата кисе¬
лина
Dekamtat л декантирана течност
Dekantation f декантация, деканти-
ране, отливане
Dekапtierаeeaгаf т декантатор, от-
ливник
dekantieren декантирам. отливам
Dekantieren л, mehrstufiges многосте-
пенна декантация
DekamtiergefäQ п отстой н и к, съд за
декантиране	.
DekanHe-glas л чаша за деканти-
ране
tekantierung f вж. Dekantation
dekapieren байцвам, ецвам, декапи-
рам (отстранявам окисна ципа от
повърхността на метални изде¬
лия)
Dekaprym л декаприн, ß•динeтлламл-
ноетилов етер на (нетил)-(фeнлл)-
(2-пиридил)-карбинол,
N(CH3)2
DekarOOithfllter п дехарбонизацио-
нен филтър
dek2гbrmlsieгen декарбонизирам
DekarOonylissieuirg f отцепване на
карбонилна групи
DekarOoxylase f дечарбоксилаза (ен¬
зим)
Dekarboxylierung f декарбоксилира-
не, отцепване на карбоксилна гру¬
па
De<^l^iatierechthe1t f устойчивост [трай¬
ност] на декатиране [изпарване,
обработване с пара]

139
DEP
dekat'eaem декатирам, изпарвам, об¬
работвам (текстилни материали)
с пара или вряла вода
Dekatur f декатиране, изпарване,
пропарване. обработване (на текс¬
тилни материали) с пара или
вряла вода
Dekatuaccifheif f издръжливост на
обработване с пара
tekazyklen л декациклеи, тринаф-
тилен( 1,8)-бензол, C3eHne
Dekokt п декокт, отвара
Detorationspapier л декоративна хар¬
тия ■
Dekose f де коза, C^H-oO^
Dekгeelfatlonswasseг п матерен раз¬
твор, включен в кристалите и
причиняващ разпукването им при
нагряване
DelignIHkafion f делигнификация
DellgпiHkafIrпseeгirre f период на
делигнифициране
DeiigniHzierumg f еж. Df1igniflk2tlom
^Imav п делнав (инсектицид)
DeJjpiimidin п делфинидин, C^HirOe
Dfleiim1eOearl п масло от черен дроб
на делфин
D^lpHimtran т делфиново масло
^^112п^И211 п делта-метал (месинг,
съдържащ желязо)
Delta-Sauae / делта-киселина, наф-
тол-а-сулфонова-б киселина,
CioHe(OH)SO3H
DeltastaaHiem mpl делта-лъчи
Deltastaallumg f делта-излъчване
DeHoeder п трапецоид(ал)ен тетра-
едър, тетрагонтритетраедър
^^anto^der п четриридесетиосмо-
стен
Demaгgarinis2tion f демаргариниза-
иия. обезстеаринизиране
Demethanisator т дeнeтaиизатор; де-
мeтаиизираша колона (за отделяне
на метана)
Demethamisie-ung f демееаниииррне»
отделяне [дестилиране] на метана
Demethamlsierungskoionne f дeнeтаиu-
зираща колона, колона за отде¬
ляне [дестилиране] на метана
demethylleaen деметллирам, отцепвам
метилови групи
^r^j^^j^lierungsmittei п деметилира-
що средство
Demethylisierung f деметилиране, от¬
цепване на метилови групи
Demlssidin п демисидин (алкалоид от
Solanum rcnissun), Q7H4.5NO
Demissln п дсмисин (алкалоид-гли-
козид от Solanum demissum),
cco^rO-oN
Demulgator т деемулгатср (вещест¬
во, разрушавашо емулсис).
demuigieaen дeeнултиран, разруша¬
вам емулсия
denaturlerem денатурирам (напр.
спирт)
Denaturierung f денатуриране, дена-
турация
Dendrit т дендрит
Dfndrifenb1iduпg f дендритообразу-
ванее»
Dendrirenseigerumg / кристална ден-
дритна ликвания
Dendrietenssruktur / дендритна струк¬
тура
Delгdгi'teпw2chsfum п растеж на ден-
дрити
dendritisch дендритен, дървовиден
(за кристал)
Dinier п дение (мярка за тънкост
на влакна)
demitrieren денитрирам, отстранявам
нитрогрупата — NOj — от нлтро*
деривати
Denitгieгkrionnc f денитрационна ко¬
лона
Denitrlerturm т еж. Demitгieгkrirnne
Denitrierung / дснитриране, отстра¬
няване на нитрогрупата — NO» —
от нитродериватн
Denilгilikаfiom f ден лтрлфл кадия,
сбезазотяване
Der ifгifikatomsb2kleгlum п денлтри-
фицираща бактерия
Denitгliik2loг т денл1 рификатор,обез-
азотяващо средство
Densimeter п дензиметър, ареометър
със скала за относително тегло,
уред за определяне плътността
на течности
Densitometer л еж. Densimeter
Dentalkeaamik f зъбна [зъболекар¬
ска] керамика
Dentlm л дентин, зъбен емайл
Depentanisator т депентанизатор; де-
пентанизационна колона, колона

140
DEP

за отделяне [отдестилиране] на
пентана
Dephemolisator т дефенолизатор; екс-
трактор за феноли
Dephlegmator f дефлегмация
Dephlegmator m дефлегматор
Deeaosehray1ase f дсфосфорилаза (ен¬
зим)
Dephosphorylierung / дефосфорлли-
ране
Depilation f депилация, обезкосмя¬
ване
Depilatorium п делилатор (препарат
за премахване на косми)
DepoTaгis2tlon f деполяризация
DfpoTaгisationslähigkeif f деполяри-
зациоииа способност
Depolaгisalrг т деполяризатор
DepoOymerisation /' деполиммризация
Depolymerisatirnsmitte1 п деполимерл-
зиращо средство
de polymeris'erc п дспслимеризирам
DepoOymerlsierung f вж. Deeolyme-
risation
Depotfett п резервна (запасна) маз¬
нина (в мастните тъкани)
Dfercssimeteг п уред за определяне
понижението на точката на за¬
мръзване
Depression f депресия, понижение,
снижаване
Depressionsmesser т депресиометър
Depresssonsvvnrilator т вентилатор,
работещ на засмукване
Depropanisator т депропанизатор; де-
пропанизираща колона, -колона за
отделяне [дестилиране] на про¬
пана
Deeгoeаnis2foгgas п газ, отделен при
дeпропаннзuраиe
Depropanisierung / депропанизираие
Depro.pamisieгumgskrlrnme f вж- De-
eгreanisafra
Depropamisieiumgslum т вж, Depro¬
panisator
Depropylieren п депропилиране, от¬
деляне на пропилия група
Depside npl депсиди, градивни еле¬
менти на дъбилните вещества, ан¬
хидриди на фенолкарбонови ки¬
селини
Derberz п компактна руда, едрозър¬
неста руда
Derbholz п едър дървен материал
(над 7 ст в горния отрязък)
Derivat п дериват, производно
Dermatol п дерматол, основен бис-
мутов галат,
CeH2(OH)3COObi(OH)2
DermatolsaiOe f дерматолова помада
Desaggregator т ударна мелница
desaktlvieren деза ki ивирам
tesaktivierung f дезакт ивания '
Desaminierung f дезаминиране
oxydative окислително дезами-
ниране
Desdoizit т деклуазит,
PO(Zn|Cu)i(OH)VO4d
Dettnssbilisaior т дссенсибилизатор,
desensibilisieren десензибилизирам
Desensibiiisieгung f понижаване (на¬
маляване] на светлочувствител-
ността
Desikkant т десикант, (средство за
изсушаване на растения)
Desikkator т десикатор (механична
уредба за сушене на чай)
Dessnkklion / дезинфекция, обезза¬
разяване
Desiniektrпsmiffci п средство за дез¬
инфекция [обеззаразяване], дез¬
инфекционен препарат
desinfizieren дезинфекцирам, обезза¬
разявам	.
Desintegrator т L центробежен скру¬
бер (напр. за отделяне на катран
отведна емулсия) 2. дезинтегратор
(удар но-дискова мелница с два
въртеливи диска)
Desimtegratormuile f вж, ^^si^^^^^2-
tor 2.
Desmoferment п дезмофермент
Desmclase f дезмолаза (ензим)
Desmolyse / дезмолиза
Dessnotroeie f дезмотропия, тавтоме-
рия
Desodorans п дезодорант (препарат.
за премахване на неприятна ми¬
ризма)
Desodoration f дезодорация, обезмл-
рисване
De^dorieraniage / инсталация за де-
зодориране [обезмирисване]
Deютюrieгapparat т апарат за дезо-
дориране [обезмирисване]
desodorieren дезодорирам. обезмлрис-
вам j


Hl
Desodorierung f вж. Desodoration
Desodorieгumg$mitfe1 n дезодорант, де-
зсдориращо [сбезмирисващо] сред¬
ство
Desodorisierung / еж. D^^doт^^^tion
DesoTva2atirm f десолватация (отде¬
ляне на разтворителя от солвати)
Desoabens п десорбент, десорбиращо
средство
desorOieren десорбирам
Desorbierumg / еж. ^^sorptiom
Desorption f десорбция
D^^nptlort:si^<^^c^i^li^^i|^l^eit f скорост
на десорбция
DeюгptfoпsgleldigewlcHt п десорбцион-
но равновесие
Desoгetirг.s>kriomne f десорбционна ко¬
лона [кула]
Deяrrptirnseeгlrde7 период на десорб¬
ция
Desorptlonstuam т еж. DeMorptionsko-
ionme
Desoxaisflure f дезоксалова кисели¬
на, 1,2-дихидроксиетантрлкарбо-
исва-!,l.a киселина,
НООССН(ОН)С(ОН)(СООН)а
Desoxyterzol.n п дезоксибензоин, а-
фенилацетефенон, бензилфеяилке-
тон, CeHjCHaCOCeHj
Desoxycholsaure f дезоксихолова ки¬
селина,	3,12-дихидроксихоланова
киселина, C23H37(üH)2COOH
Desoxydation f откисляване, редук¬
ция
~ durch Ausfällung откисляване чрез
утаяване, сбемно откисляване
~ durch DiHuslon дифузионно от¬
кисляване
~ durch Fällung еж. Desoxydation
durch Ausfällung
~ duicl NlkderscHfag еж. Desoxyda¬
tion durch Auskailung
elgemtilcle окончателно откисля¬
ване (завършвана фаза на откис-
лителния процес)
eimleifenre предварително откне-
ляване
Desoxydatiomsgemisci п откнелителна
смес
K№csoydaaionsgг2d т степен на откис-
леност, степен на откисляване
Desrxydatirnsmittei п редуктор, реду¬
циращо средство, откислител
	 DES
Desoxy dationsm i ttel, zusammengesetz¬
tes ксмплексен откислител
Deя)xydatirmspeгlode f редукционен
(откислителен) период
Desoxydationsprodukt п продукт на от-
кисление
Desoxydationssdilacke f отделителна
[редукционна] шлака
Desoxydations-erfahren Hgemischtes ком¬
биниран [смесен, дифузионно-обе-
мен) метод на откисляване
Desoxydationswirkumg f откислителен
ефект, откислителна способност
Desoxydator т откислител
desoxydieren откислявам, редуцирам
Descxykortikosteaon п дезоксикортлко-
стерон (хормон на надбъбречнато
жлеза), C2iH30Ü2
Desoxykoorik(oteron<iazetat п дезокси
кортикостеронацетат	(синтети¬
чен хормонален препарат)
Df!t)xyphyПlJoeyrhrln п дезоксифило-
еритрин
De^trxyriOrnuklc2se f дезоксирибонук-
леаза (ензим)
Desoxyribanukleinsäure f дезоксирибо-
нуклеинова киселина
DesoxyrlMoae f дезоксирибоза, рибо-
дезоза, тиминоза, C5Hioü*
Desoxyzucker т дезоксизахар
Destatisator т дестатизатор; неутра-
лизатор на статично електричество
DfStillat п дестилат, продукт на де¬
стилация
gesüßtes обезсерен дестилат, де¬
стилат, пречистен от (активни)
серни съединения
schweres тежък [внеококипящ] де¬
стилат
Destiil2tbemzin п бензин, получен
чрез директна дестилация на нефт
DesSiil2teuг т дестилатор; дестила¬
ционен котел; дестилационен апа¬
рат .
D^!^tillatfetlSliure - f дестилирана [де-
стилатна) мастна киселина (по¬
лучена чрез дестилация)
^stiliaflrn f дестилация
2tmrsehärltcae атмосферна дести¬
лация, дестилация при атмосфер¬
но налягане
azeotrope азеотропна дестилация
destruktive деструктивна [креки-
' раща, cyxaJ дестилация


DES
142
Destillation, ditkontlmuieallcae перио¬
дична .лссилапия
—	, einmalige еднократна дестилация
—	, extraktive екстрамтивна [екстрак-
ционна] дестилация
fa2kflomleгfe фракционна дестила¬
ция	•
gebr^eme вж, Ое^ШаИоп, frak¬
tionierte
kontinuierliche непрекъсната де¬
стилация
pyrogene суха [деструктивна] де¬
стилация, пиролиза
trockene суха дестилация
wiederholte повторна дестилация
zersetzende вж. DcSli1l22'ion, de¬
struktive
Destillafirntabgat п отпадащ газ при
дестилация (на нефт)
DesSiilaf1ontama1rte f определяне на
фракционен състав (чрез дестила¬
ции)	.
DesSlllafirntamlage f дестилационна
уредба [инсталация]
DSiiiаtioп$аpeаr2f т дестилационен
апарат, дестилатор
De$tlllafiomtauft2tz т 1. дефлегматор
2. шлем [калпак] на дестилационен
котел
DfsSl!latlrntOenzin п вж. DesUllat-
Oemzln
Destillatiomtbi2se f вж, DctililerOlatc
DessiHatlomsgas л газ от суха дести¬
лация
De^tiliatlomsg^^äe si дестилационен съд,
дестилатор
DestIil2tiontkammer f коксова [кок¬
сувана] камера
Desiillаtirntkokeгei f коксуване с ула¬
вяне на страничните прсдукти
test^liatlomtkriOen т дестилационна
колба
tesSlliationtkolonne f дестилационна
колона (кула)
DestИlаtirmtkuгve f крива на фракци¬
онна дестилация
testlliatiomtolen т дестилационна пещ
Dessill2tiomteecH п дестилационна смо¬
ла, остатъчна смола при дестила¬
ция
DesSlll2tirntpгobe f вж. Dcstll1аflrmt-
amaiyse
Destii1atirntpгrdukt л дестилационен
продукт; дестилат
DfsSiliatirnseunkt т точка [темпера¬
тура] на дестилиране
DesSiliatlrntaefrrfe f - дестилационна
реторта
DesSili2fiomsaohг и I. дефлегматор 2.
дестилационна наставка 3. паро-
отвеждаща тръба на дестилацио¬
нен котел
DcUIIllfionsгnckttаnd т I. остатък от
дестилация, котелен [ретортен] ос¬
татък 2, джибри [каша] след де¬
стилиране на спирта
DessUlationstelier m тарелка на дести¬
лационна колона
^stiii2tirmstempeгаtuг f температура
на дестилация, дестилационна тем¬
пература
DessHlationstunn т вж. -DesSillafiomt-
kolomme	•
DesSiii2tirmtveгiutfe mpl загуби при
дестилация, дестилационни загуби
Desti1iafionsvrгiagc / сборник [прием¬
ник] за дестилата (в дестилацио¬
нен апарат)
Dest il i2tirnsvrrslofl т удължител
[алснж] на дeсти-гвиeгди апарат
[дестилационна апаратура]
Dcstiii2ti'ontzome f зена на суха дести¬
лация, зона на швелуване (на въг-
ли и-1 а)
Destlll2tküа1er т охладител за дести¬
лата
□езИ^Ш п дестилирано [дестнлат-
но] масло; маслссбразен дестили¬
ран нефтопродукт
Deftl1l2fo1ein п дестилиран [д^^тн-ла-
тен) олеин
DesSiiiattamПie1gel2ß п съд [резервоар,
приемник, сборник] за събиране
на дестилат
Destl1i2ft2mnlieг т вж.
melgeläß
DesSiii2ttcHmierrl п дестилирано [де-
стилатнс] мазилно масло
DestiI12füboriappurg f застъпване на
(нефтени) фракции, неточно - от-
биране на фракции при дестилация.
Dfstil12tvoгlagc f вж, Destlllationsvor?
iage
Desti1iatw2cat п парафинов дестилат*
дестилат от твърд парафин
D»Sli1ieгappaгat т	дестилационен
апарат, дестилатор


j43
Desti1lieraee2rat. einsäuliger едноколо¬
нен -—-hjclucfih гг.грат	"
zweisäuliger двуколонен дести¬
лационен апарат
DesSilHeaauft2tz т 'вж. D<esSlllationt-
aufsatz
Г<^5^41111сгО2г дестилируем, способен да
се дестилира
D^s^sHlierOarkeit f спсссбност да се де¬
стилира. дестилируемост
D^’^ti1ilerOIаte f дестилационен котел
[казан], дестилационна реторта
DesSillier01aseгrückttarr т котелен
[казанен, ретсртен] остатък
restii1ieгem дестилирам
DeesHliergut п материал за дестили¬
ране
Destillieaheim т шлем [калпак] на
дестилационен котел
DestiliietkolOem m вж. Destiliaflrnskrl-
ben
Dessililerkoiomne f вж. Destiliatirns-
kolonre
Destiilierkühiei т охладител на дести¬
лационен апарат
Destillierofem т вж. Destiilаtirnsrfeп
DeeSii1lefrR(.kf1^iziieapparat т дести-
лациснно-ректификационен апарат
Destillieг1raa л парсствеждаща тръба
на дестилационен котел
^^j^s^^Ilie-sau-e f дестилационна ко¬
лена
Dessruktion f деструкция, разгражда¬
не; разрушаване, разпадане
DestrL'ktlrmtldt п деструктивна маз¬
нина
reeSlluf'v деструктивен, разграждащ;
разпадащ
Deesuiurieaurg / десулфурация, обез-
серяване
Desuliuritieaumg f вж. Desulfurierung
Detachiermittel п средство за отстра¬
няване на петна
Detergent п детергент, мие що (по-
върхностксактивно) вещ^е^тво
Detonation f детонация
Defor!atloгtrauck т налагяна на дето-
нациснната - вълна, дeтснационно
налягане•
Detollatlrnsg€sshlWlidlgkelt f скорост
на детонацията
Detoлatiratae1r т център [огнище]
на детонацията
	DEX
Detonationsstrom т 1. детонационна
вълна 2. електрическа проводна
линия на детониращия фитил
DetonatlomsüOertragung f предаване-
пренасяне] на детонацията
DetonaflontveazOgereг т забавител на
детонацията
Detonatirntwc11e f дeтснацuсииа вълна
Detoп2tirnswert т скорост на детона¬
цията
Deuterium л деутерий, тежък водо¬
род, D
Deuteriumkern т еж. Deuteron
deuteriumträrken насищам на деуте-
рлй
Deuteriumoxid п деутериев окис, теж¬
ка - вода, Daü
Deuterium-Trit ium-Fliliurg f	смес,
[пълнеж] от деутерий и тритий,
термоядрен заряд
Deuterohämatin п деутерохематин; хе-
матин, съдържащ деутерий
Deuteron п деутрон
DeuteгoпemOeschleunigumgtan1age / ус¬
корител на дeутрсии
DeuteгioпeпstraJllumg / излъчване на
деутрони
Deuteгopoгe<lyrin п деутеропорфирин,
порфирин, съдържащ деутерий
Deuton п еж. Deuteron
Devcon п девкон (композиция от.
прахообразен метал и епоксидна
смола )
Devuukanisation f девулканизация
Devtlkanfcierkessei т регенерационен
[деБулканизационен] котел
Dewar-Gefaß п съд на Дюар
Dextran п декстран, (CeH1oü5)x
Dextranse f декстраназа (ензим)
Dextrin п декстрин, CoHjoO5
niedermolekulares нискомолеку¬
лен [низш] декстрин
Dextrinierung f декстриниране, дек-
стринизация
Dextrinleim т дeкстрuисвс леплло
Dextrinogenamyiase f дeкстрuисгeи-
амилаза, а-амилаза на малца, дек-
стринлраща амилаза . (ензим)
Dextrirstarke f декстринизирана скор¬
бяла, разтворимо нишесте
D^l^tl^ir1lrii0urg / декстринова мътил¬
ка, декстринова утайка (на бира)


DEX

144
11x1-^11 дясновъртящ (плоскостта
на поляризация)
Dextropimarsäuae f дeкстропинарсва
киселина, C20H30Ü2
Dextrorotation f дясно въртене (плос¬
костта на поляризация)
Dextrose f декстроза, глюкоза, гроз¬
дова захар, CHrCe
-Dextrosearhrdrid п анхидродекстроза,
аnхидрсглюксза
Dextrose-Äquivalent п декстрозен [глю-
козен] еквивалент
Dextartehydrat п хидратна глюкоза
[дскстроза]
Dextrosekristalle mpl кристали от дек¬
ор с за
I-Dezen п децен-1, п-дедилен,
CH2=CH(CH2)7CH3
Dezeirsäure J деценова' [децил еиова]
киселина
Dezikalne п децикаин, диметиламино-
етилов естер на п-бутuланuнсбeн-
зсeиата киселина
Dezimalwaage f децимал, десетична
везна
Dezylgruppe f децллова група, децл-
лов остатък [радикал], GoH2i-
Dezylalkoiol п децилалкохол, дека-
иол-1, нснилкарбсиил,
CH3(CH2)RCHaÜH
Dezylamin п дециламин, 1-амлноде-
кан, CH3(CH2)9NHa
Diagmostikum п диагностично сред¬
ство
Di2gгammpaeiea п - хартия .за диагра¬
ми; хартия за самопишещи уреди
Diaktin п длактин, р-толuлсулфсиuл-
мeтилнитрсзанид,
CH3CeH4SÜaN(CH3)NÜ
Dial п диал, 5,5-диалллбарбитурова
киселина
Diaidehrd т диалдехид (съединение с
две алдехид ни групи) .
Dia1deaydsf2гke / диалдехидно нише¬
сте
Dialir п диалиа, дихидронафталин,
CioHio
Dia1krarl т двувалентен алкохол,
диол, гликол (сборно понятие)
Dlalkylamllim п диалкиланилйн
Di21er1tulf2t п диалкилсулфат, ди-
алкилов естер на сярната кисе¬
лина, ROSOaÜR
Dia1krltu1lid п диалкилсулфид, тло-
етер, RSR
Dlallrl п диаллл, биалил, хексадиен-
1,5, CHa^CHC^CHaCH^CHa
Dia11r12faea т диалилетер,
(CHa=CHCH2)aÜ
Dlallrlem п длалилен, хексен-5-ин-1,
CH2=CHCHaC=CH
Dial1r1eafh212t п диалилфталат, ди-
алилов естер на фталовата кисели¬
на, CeH4(COOCHaCH=CHa)2
Dia11r1tu1fir п диалилсулфид, алил-
тиоетер, (CHa=CHCHa)2S
Dia1urtnuгe f диалурова киселина,
5-хидроксибарбитурова киселина
(тартронилкарбамид), C4H4Ü4N2
Dialrsat п диализат, продукт на ди-
ализа
Dialysator т диализатор, диализира
ща мембрана
Diairsatorhiilse f гилза на диализатор
Dialyse f диализа
Dia1yteлgetchw^ndigkeit f скорост на
диализата
Dialysieren п диализиране
Dla1rsiereaeie1 п диализна хартия
diamagnetitci диамагнитен
Diamagnetismus п дuанагнeтuзъм
Diamartfaabstoffe mpl диамантни баг¬
рила (байцващи багрила за вълна)
Diama^e-ial п диапозитивеи (фото)
материал
Dia^mKrAHaM^H^A, хидразин, H2N.NH2
Dfamin п диамин, съединение с две
аминогрупи
Di2minranth-aciirom п диамиисантра-
хинон, C14H1oNaÜ2
Diaminoäthan п дuанuисeтаи, етл-
лeндuанuн, H-NCHaCHaNHa
DJaminoiLzrfarbttrffe mpl ди а мл нов и
азобагрила
Diaminobemzol п дианинобeнзсл, фе-
иилeндламии, HaNCeH4NH2
Dl2lminrbiphemyl п диаминодифенил,
бензидин, NHaCeH4CeH4NH2
Di2minodeгiv2t п дuанuнспрсuзвсд-
HÜ
Diamlпorieicnrlmetham п диамиисди-
фенилметан, CHa(CeH4NH2)2
Diaminofettsäuie f дuамuисмастиа ки¬
селина


145
DIA
DlaminrgcnlaiOs>trHc mpl диамиистe-
HOBW багрила (проявяват се на
памучното влакно)
Diamimrkarbrmtäu1e f дианинокарбс-
нова киселина
Diamimrinonräarbomskure f диамино-
.монокарбснсва киселина, монокар-
бонова киселина с две амuнструпu
Diaminooxydasc f диаминсоксидаза,
хлстаминаза (ензим)
Diaminoeiosehatir п диамииофосфа-
тид
Dlamiroelme1lmtauae f дламлиопиме¬
лия ова киселина,
11 ООС(СНа)я(СН N HaJaCOOH
DIamirrtäure f диаминокиселлна, ки¬
селина с две аминструпи
DiatnImtaiphemy1mefHanlaгbttoHe тр I
диамиитрифeиилмeтаисви багрила
Diаmmimeаl1adium[i l)-Hydaoxid п па¬
ля дисв диaмннс.хлдроокнe.
PflNfMOH),
Diamylosc f дмамллоза, CiaHaoOn,
Dian п длан, дифeиuлслпрспан,
(CH3)2C(CeH4ÜH)-a
.Dianiffa^bstoffe mpl дианилови баг¬
рила (субстантивни азобагрила)
Dianisidin п дианизлдин, 3,3-длмс-
токсибензидин, (CH3üCeH3NHa)2
Dianlsidlnl2iгbstoffe mpl дианизиди-
новл багрила
Dlarfia2mrl п диаитрансл.	10,10'-
дихидрсксu-9.9'-дuаитранил,
CaeHioÜa
Diantiron п диантрон, 10, КУ-бнап-
тронил, CgftH19Üa
Diaphragma п диафрагма
Diaphragma-Elektrode / електрод-диа¬
фрагма, диафрагмен електрод
Dl2paragm2eumee / мембрана [диа¬
фрагмена] помпа
Diapi-agnfcnvealaHren п диафрагмен
метод (за електролиза на алкални
хлориди)
DlaeHragmenze11e f електрод изьор
(електролизна клетка) с диафрагма
Diaquotetrammlnnicke^ I IJnilrat п ди-
аквотетраминникелов нитрат,
[Ni(NH3)4.(HaÜ)a)i(NÜ3)a
Dlarylayd-azin п диарилхидразин (хи-
дразосъединение)
Diaseaalfene ripl диасфалтенл (вид
битуми)
Diaspor т диаспор, at-A1aÜ3.HaÜ
Diastase f диастаза, амилаза (ензим)
D1atte1eoisomerie f дuзстeрeсизомe-
рия (геометрична изомерия на
съединения от реда на етилена)
DIastereomei(es) m, п диастереомер
(геометричен изомер)
Diatham^lamin п дueтзиоламuи, ди¬
ети лол амин, а,а--иминодиетанол,
NH(CHaCHaÜH)3
DlafiУlamld п диетлламид,
RCüN(C2H5)-2
Diäthylamin п диетлл амин,
(C2H5)aNH
а-Di2lHr1aminratаarr1 п 0-Диетлламл-
II оста н ол, (CaH5)aNCHaCHaOH
Diäthyläther т (етилов) етер,
(CaHfJaÜ
01211112X1111.0 т диетнлацетллен,
хексин-3, CH3CHaC=CCH3CHa
5,5-DiäthylbarOl!ursäure f 5,5-длетил-
барбитурова киселина, диетллма-
лонилкарбашид, веронал.
(CiH5)aC(CONH)3CÜ
Dik'thrlOiem^ialjm^alomat п дueтuлбeиззл-
малонат, диетллов естер на бензал-
малоновата киселина, CoHrCH=
= C(COOC2Hr,)2
DiätiylOcnzol п диетилбензол.
CeH4(CaHr)2
Dl2thrlenrloxir п 1,4-диоксзн, длок-
сан, O(CHaCH-2)3Ü
Diatiy1errisull1r п длетилендисулфид,
1,4-данкан, р-дитиан. C4H0S2
Diäthylendiamin п диетнлендиамин,
хексахидропиразин, пиперазин,
C4H10N2
Diathylengiykol п диетиленгликол,
a-[a-хидрсксиeтокси)-eтанол.
(HüCH3CHa)aÜ
Dikthylenimidoxid л длетллеилмлд-
оклс, морфоллн, тeтрахидро-!,4-ск-
сазин,	1-oкcа-4-аза-цuклсхeксан,
C4HaNO
Diätaylentaiamim п длетилентрламин,
бис-[2-амuиоeтлл)-амuи. 2,2'-ди-
амлнадиетлламин, C4Ht3N3
Diäta^^lki^i^i^amilld п диетилкарбанл-
лид, сим.-диетллдифенил карбамид,
[C2HrN(CeHr))3Cü
DiäthylkarOonat п диетлл карбонат,
диетллов естер на въглеродната
киселина, (CaHrÜ)aCü
DiatHylketom п диетил кетон, етил ке¬
тон, пеитанои-3, (CaHr)aCÜ
JO Нсмско-61 лгарскн технически речник


DIA
146
Diäthylmifгoehery1fh1reartehaf п ди-
eтuлкитрсфeнллтuофссфат, пара-
тион, етилпаратион (инсектицид),
(CaHoOhP^üCe^NÜa
DiäfHylнilrotuniп п длетллнлтроза-
мил, N-нитрсзсдиeтнламип,
(CaH6)aNNÜ
DläfHyfoxa!2t п дие-тилоксалат, ди-
етилов естер на оксалната кисели¬
на, HrCsÜüCCüüCaHs
DlCLti1yleHosp1Hoтatäu-c f длeтилфссфср-
на киселина, (кисел) длетилфосфат,
HOPO^CaHo),
Dlafay1Sli1brstarl п длетилстилбестрол,
3.4-биcИДрскpлкeиИeнхл)-xeкзeн-3,
CleH2^<Ü2
Diathyisulfat п длетилсулфат, ди¬
етллов естер на сярната киселина,
(CaHo)aSÜ4
diatomai двуатомен
Diatomecnerdc f длатомит, инфузорна
пръст, клзелгур
Diatomit т вж. Dlatomecne-de
Dlazaayklopropan п диазацuклспрс-
пан, диазиридин (наситен тричле¬
нен пръстен с два азотни атома),
CH4N2
Diazctamid п дканетамид,
(CHaCü)aNH
Dia^t^itat п диацетат
Diazetatfaser f днацетатно влакно
Diazetln п днацетин, диацетат на гли¬
церина, QHb(ÜH)(ÜCOCHa)2
DiazetonalkoHof т дuацeтоналксхсл,
2-метилпeнтанол-2-ои-4,
CHeCÜCHaC(CHa)aÜH
Diazetonamin п диацетонамин,	2-
aмлнс-2-мeтuл-пeнтaнси-4.
CfCOCHa^CHahNHa
Diazetirng1Uärsc f диацeтоитлюксза
Diazetongruppe f диацетонова група,
длацетонов радикал (остатък)
Dlazetyl п диацетлл, длмeтллтлиок-
сал, бутандион, СН8.СО.СО,СНа
Diazetyldioxim п длацетилдиоксим,
диметилглиокслм, бутандиондиок-
сим, реактив на Чугаев,
СН8С(=ион)С(« NOH)CHa
Diazetylen п диацетилен, бутандилн,
CH—CC—CH
DiazetyiemdikafOontaurc f диацетллел-
дuкaрбснсвa киселина,
HOOC C-C Ce-C COÜH
Diazetylierung f диацетилиране, вкар¬
ване на две ацетилнл групи
Diazytylmorphin п длацетилморфин,
хероин, Ci?Hia(üCÜCHa)aNü
Diazetylpe-oxid л (дл)ацетилперокис,
(ди)зцетилпрекис, (CH8Cü)aÜa
Diazety1weintau-c f диацетилвинен а
киселина,
HoOCHH(DCXXHa)CH(ÜÜCCHy) =
=CÜÜH
Dlazin п диазин, C4H4N2
Diazimon п диазинон (инсектицид),
CnHaiÜaNzPS
Diazi-idin п диазиридин, диазацикло-
пропан (наситен тричленен пръ¬
стен с два азотни атома),CH4N1
Diazirin п диазирин (тричленен ци¬
къл с двойна връзка между двата
азотни атома), CH2N2
Diazoal1eaatcm fpl алифатни диазосъ-
единения
Diazoamidobcnzol п вж. Dlazoamino-
Oenzol
DiazoaminoOemzol п диазсанинобeн-
зол, 1,3-дифен илтрназен,
CaHoN=NNHCeH6
Diazoaminoverblndurg f диазоанино-
съединенле
Dlazoazctylserin п дuазсацeтилсeрин
азасерин, NaCHCüüCHaCH(NHa) =
=COÜH
DlazoOenzoisaurc f дназсбeизслсвa ки¬
селина, N-илтpoaиuлии, C«H6N =
= NÜOH или CeH^NHNOa
Diazoesslgestea т естер на дuазссцeт-
ната киселина, диазссцeтоD естер,
NaCHCÜOCaHr
Diazoessigsäure / длaзосдeтлс кисели¬
на, NaCHCOOH
Dlazola1bstolfc mpl длазобагрила
Diazogruppe f диазогрупа
Dlazohydrat п диазохидрат, диазокл-
селина, ArN=NÜH
D1azräctrn п длазокетон
Diazräome<rnent т длазсксмпснeнт,
диазосъставка
1,3-Diazol п 1,3-длазол, инuдазсл,
ининазсл, тлиоксалин, C3H4N2
Diazomethan п диазснeтаи, ацимети-
лен, CH2N2
DiazoniumOase / длазониева основа
(база), (RN2)üH
Dlazoniumchlorid л диазониев хло¬
рид, (RNa)Cl


147
DIC
DiazoniumHalogenid п длазониев хало¬
сен лд, [RNa] X
Diazoniumsalz п диазониева сол
Diazosäure f диозскuсeлuна, ArN =
= N-ÜH
DiazosuHid п длазосулфид, -»З-длаз^
тионафтен, CeH*NaS
Diazosulfonat п сол на диазосулфсново
киселина, R-N=N.SÜ3M
Diazosulfonsauae f диазссулфснова
киселина, R.N=N-SÜ3H
Diazotat п диазотат
di^tii^rOar диазотируем, поддаващ
се на диазотиране
diazotieaen диазотирам
Diazotierung f диазотиране, обработ¬
ване на първичен ароматен амин
с азотлста киселина; получаване
на диазониева сол
Diazoverbindung f дuaзссъeдuнeилe
Dlazoxid п диазооклс; бензо^*^]-^
о,3-окиадиазол, 2,3-дuазобeизсфу-
ран, CeHjNaÜ
Diazozyanid п диазоцланлд, AaN=
=nCn
Diazylierung f дuоцuлuранe, вкар¬
ване на две ацилнл групи (в мо¬
лекулата на органично съедине¬
ние)
dibatitci двуосновен
Dibaslzitat f двуссисвнсст
DiOemzaIazeton л дибeнзолоцeтсн, 1,5-
длфeиилпeитадиeн-1,4-ои-З,
CeH6CH=CHCüCH=CHCeH6
Diberzamld л дибензамлд, дuбeизсuл-
амлн, дибeизимид, (CeH5Cü)aNH
DiOenzanthrazen и дибeнзонтрацeн,
CaaHi*
DiOenzantHion л дибeнзангрсн, вно-
лантрон, индантрeиово тъмноси¬
ньо, C34HHÜ2
DiOeiuantHronyi п дuбeизантрснuл,
C34H18Ü2
DIbenzoturan п дибeизсфyран, дифе-
иuлeисв окис, CeHjOCeH*
Dibenzopyrazin л дuбeнзспuразии, фе-
назин, CiaHeN2
Dlbenzopyriol л дuбeнзспирсл. дифе-
иuлeилмии, карбазол, CiaHeN
^^O^^tiiinaEyldisuHid п дuбeнзстuа-
зллдлсулфид, алта кс
DlOeruoltiiopyron л дибензотлопирон,
тлойсоитси. тuаксонтои, Ci3H8OS
DiOemzoyl п дuбeизолл. бензил, ди-
фeнилтлuоксал, Ce^CüCOCef
Dibenzoylpcrooid л (ди)бензоллпер-
окис, (дл)бензоилпрекис,
(CeH5Cü)aÜa
Dibenzyl п дибензил, 1,2-длфенлл-
етан, Q^CHaCHaCeff
Dlblelhexazyanoferrat л оловен ферсо
цианид, P02[Fc(CN)i]
DlOoran п диборан, BaHe
Dibremzkatechin л , a.3,a',3,-тeтрохuд-
рсксидифeиил. дипирокатехин,
CiaHioÜ*
Dibromanilin п диброманилищ
CeH5BraN
DiO-omäthan п дuбромeтаи, етилен-
бромид, B-CH2CH2B-
1.2-	Dibromäthylen п 1,2-дибромети-
лен, 1,2-дибромеген, BrCH=CHBa
Dibrombenzol п дuбрсмбeизол,
CeH*Br2
DiOrombutan п дибромбутан,
C*HeBi2
Dibrombuten л дuбрсмбутeи, C4HeBrn
4,4'- DibromdipHenyl п 4,4'-дuбрсмди-
фенил, BaCeH^Ca^Br
DiOromlmdigo п длбромuидuто,
CieHeB-aNaÜ2
Dibromkarben п дибрсмкарбeи, ди-
брсммeгллeи, =CBr (радикал)	|
DiOrommethylen п вж, Dibromkarben
Dibгorno0lnaпmiпrpl11l<rillrn( li) п па-
ладиев^!) дuамuиодлбрсмйд,
[P^NH^aBal
DiOarmpгreаn п дибрсмпрспан,
C3HeBra
Dibutrlamin п дибутиламив,
(C*He)aNH
DiOutrlketrn пбутилкeтсн. иоиaнси-5,
C4Ho.Cü-CiHo
Dibutylphthalat п дибугллфголаг, па-
латинол, дибутилов естер на фтало-
вата киселина, CeH4iCOÜ(CH2)3
СНз]а
Dibutylsebazat п длбугллсeбацлиaт
(пластификатор)
Dichlone п дихлон, фигон, 2,3-ди-
хлср-нофгахлиои-1,4	(фунгицид),
C10H4Ü2CI2
Dic^l^<^i^i^min-T п дихлорамин-Т, N,N-
длхлор-4-толуслсулфонзмид (де-
зинфектант), CfCe^SÜaNCla
1.2-	DichlorätiHan п Ьа-дихлоретан»
етилен хлорид, CICH2CH2CI


DIC
148
1,2-	Dl^^i^i^äthylcn п еа-длхлоретл-
леп, ацетилендихлорид,
CiCH=CHC1
Dicaiorazeton п дихлорацетон,
C3H4CI2Ü
DicHlorOenzol л дихлорбензол,
CeH4CU
DichlorOuten л длхлсрбутeи. C*HeCH
Dicht<^i^<c^in^lin п дихлорхинолин,
CiaCaHsN
DlcHl^rdlätHyisulfid п дихлордистил-
сулфид, иприт, (CiCHaCHa)aS
Dichlordiäfiylsulfon п дихлсрдиeгил-
сулфси. (CiCHaCH2)aSü2
DichlordiHuonnetaam п дихлордифлу-
срнeтаи, фреон 12, CHCF2
Dicnlordleienr1dicHl armetirimethan п
д и хлордифен и лдл хлор метил метан,
ДДД (инсектицид)
D1calrrdieicny1mc№an п дихлордифе-
нuлнeтаи, бсизсфeuсихлорлд,
CiaC(CiH5)a
Dichlordiphenyrtaiehtoratham п дихлор-
дифенллтрлхлорстан, длхлордл-
феинлтрлхлорметилметан, 2,2-блс-
(4- хлорфенил)-1,1,1 -тpихлорeтои.
ДДТ (инсектицид),
Cl3CCH(CiH4C1)2
Dlchl1oгesi1pS1uic f дихлороцетна кисе¬
лина, CHCHCÜOH
DlchloressigsSureOromid л дихлораце-
тнnбрсмид, днхлсрсгансилбромлд.
CHCHCOB-
Didl1rif1uracsг<eiл п дихлорфлуорес-
цеи н, CaoHioÜsCH
Dich1rгllurametHan п ди хлорфл у орис¬
та н, фреон 21, CHCHF
u-DIdilomydrin п а-дихлорхидрин,
1.3-	дихлсрпропонсл-2,
C1CHaCH(OH)CHiC1
P-Dichlo1ardrin п ß-длхлсрхидрли,
2.3-	дихлорпропаиол-1.
С1СН2,СНС1.СНаОН
Dichlorld п двухлорид
Dicilorkarben п длхлсркорбeи, ди-
хлорис^лен, =CC1a (радикал)
Dichlormethan п ди хлор метан, мети-
лен хлорид, с-естин, CH2CI2
Dichlo-methylen п еж. Dfdhlrräarbcn
Dichlrrnaehtirch1non п дuхлориафго-
XUHCИ, Ü=C1oH4Cli=Ü
2|6-ОИ^1^<^1^-^-4^-л11^1Г^:^п<11п л.	2,б-ди-
хлор-4-иитроаниnин.
CH(NOa)CiH2NH2
DicHloinitroOenzoi п дихлсрнлгро-
бензол, CiaCi^NOa
Dichlornitrohydrln п дuхлсрнитрсхи-
дрин, нитрат на 1.3-длхлорпро-
паисл-a, нитрат на 1,3-дuхлсрнзо-
пропиловля алкохол,
CicH-CH^NO-ICHaCi
Dichloгп1fropHero1 п дихnсриятрофe-
нол, Ci2CiHa(NÜ2)ÜH
Didl1orpeпtaп п дихлсрпeитau,
C5H10CI2
Dlchloiphenol п длхлсрфeнсл,
НО.СвНз.С1а
D ich IoipHenс!-imdrpaemol л дихлорфе-
нолиндофенол,
CiaCiHa^H^CiH*^
7- (2,4- Dichlo1phenooy )-buttenfiure	/
7-(а,4-дихлорфенокси)-маслена ки¬
селина (хербицид), CioHioCHÜ3
a,4-D1ciIo1ehenooycstIgsäu1C f 2,4-ди-
хлорфeисксисцeгна киселина (хер¬
бицид), Cl2CiHз.O.СН2СООН
а- (2,4- D ich Ioгehcnoxy)-ргорIrntäuic /
о-(2,4-дихлсрфeнокси)-прсплоново
киселина, ClHeCiaÜa
DiCiloгerrpan п дuхлсрпрспаu.
C3H0CO
Dich!oгeropanrI п дихлорпрспансл,
длхлорпропилов алкохол, дихлор-
хидрин, C3HiC1aÜ
Dichirreroeiom5äurc / дихлорпропио-
ново [дuхлорпрсnаисвa] киселина.
C3H4CI2Ü2
Dicliloгplrueylcп - п дл хлор пропи лен,
дuхлсрпрспeи, C^HfCia
DiclilortHiopien л дихлортиофен,
C4H-ChS
N, N-DicH lor-4-tol ueersulfonam id n N.
N-диxлop-4-тo.луо.Лсулфсиамид, дп-
хлоромин-Т (дезинфектамт)
Dichromat п бихромат, сол на бихро-
мспата киселина
Dich1omaftchwelc1tfiuae f бихроматна
смес
DlcHromtlluic f би хромова киселина,
HaC—O,
Dichtbrand т изпичане до пълно уп¬
лътняване
Dichte f L плътност 2. иeпрсилцаe-
мост; херметичност 3. гъстота
DicHtemessei т 1. тъстснeр, ден си ме¬
тър 2. ареометър 3. пикиометър
Dichtemessung f измерване (определя¬
не] на плътността

149
dichten 1. уплътнявам 2. сгъстявам
Didlfevee1H11tnit п (съотношение на
плътности
DicHteverteilung / разпределение на
плътността
DicatHäcHe f уплътнителна повърх¬
ност
Dichtfonn [ плътна [цяла] форма
Dichtheit / вж. Dichte
Dichtigkeit f вж. Dichte	‘
Dichtigkeitsmesser т вж. DicHtemessei
□li^l^ti|^i^4^l^1^!^l^iiüfer т хидростатични
везни (за определяне на плътност¬
та или относителното тегло)
Didlterlcn п des Kupleas дразнене (на
медта )
Di<^i^!^tromford<^rung / асрозолен транс¬
порт
Dichtung f уплътнител, набивка, сол¬
ник
— , nasse хидравличен затвор; хид¬
равличен [течен] уплътнител
Dichtungsfett п уплътнително мазилно
вещество
Dichtungskaiton т картон за уплът¬
няване; уплътнителна картонена
подложка
DiCitungsrirg т уплътнителен пръ¬
стен, пръстеновидна подложка
kegelförmiger конусообразен уп¬
лътнителен пръстен
DiditungsvorricHtung f уплътняващо
устройство, уплътнител
dick L дебел 2. гъст, вискозен, кон-
слсгeнтeи (за течности)
dickälirig едроклас, който е с големи
класове (за житни растения)
Dicke f 1. дебелина 2, гъстота, кон-
сuсгeицuя, вискозност
Dickenmesser т дебел омер
kontinuierlicHer дебе-мер с не¬
прекъснато действие
Dickenmessung f измерване [определя¬
не] на дебелина
□1скНгпЬ т сгъстен безир; безир, по¬
лучен от частично склсneис (сгъс¬
тено чрез продухване с въздух)
масло
dickflüssig гъст, гъстотечен, вискозен,
нетечллв, трудно подвижен (за
течности)
□ickfiueigkelt / тъстсгeчллвсег. вис-
ксзиссг, иeтeчлuвсст
	DIE
Dickglas п дебело стъкло (за стък¬
лени листове)
Dicklauge f концентрирана луга; кон¬
центриран разтвор на алкална
основа
DickmaiscHe f гъста спнртсвариа каша
Dickniisciea т бъркачка за гъсти
смеси
Dickoi п гъсто [вискозно] масло
DicksaH т гъст сироп; сгъстен (чрез
изпаряване) сок
Dlcksaftverdampferkörpea т апарат за
изпаряване на концентриран сок;
последен изпарителен корпус (е
захарното производство)
dickschalig с дебела обвивка (за плод
и семе), дебелокор, дебелолюспест
Dickspuiung f сондажна промивка с
глинест разтвор
Dickttoll т гъста (вискозна] маса,
маса с висока концентрация
Dickstoffpumpe / помпа за гъстн [вис¬
козни] течности
Diclästoffveгdameler т изпарителен
апарат за вискозни [гъсти] теч¬
ности
Dickungmiftcl п сгъстяващо средство,
сгъстител
Dickwerden п сгъстяване, надебеди¬
ване
Dickzu^l^i^i^^^ucate fpl плодове, обра¬
ботени с концентриран разтвор на
захар; озахарени плодове
Didym п дидим (смес от кеоднм ш
празеодим)
Dieisent-isulfid п двужелезен трисул-
фид, FerS3
Dieldrin п дunдрuи (инсектицид),
CiaHeCliÜ
Dielektrikum п диелектрик
dielektrisch диелектрлчески
Dielektrizitätskonstante f длелектриче-
ска константа
Dien п диен, диолефин, диенов въгле¬
водород
konjugiertes диен със спретнати
двойни връзки
Dienelastomer п дленов еластомер
(каучук)
Dieninsektizid п инсектицид, получен
чрез диенова синтеза
Dienpolymerisat пдueисв (дисneфииов|
полuнeрuзаг


DID
159
Dlemsaure f диенова киселина, мастна
киселина с две ненаситени връзки
Diensynthese / диенов синтез
Dlemzail f диеново число (съдържа¬
ние на съединения със спрегнати
двойни връзки)
Dieeoold п диепоксид (съединение с
две епоксидни групи)
Dictelkiaftstrll т гориво за дизело¬
ви двигатели
DicscInirtoa(&Kimicг)ül п дизелово мас¬
ло, масло за дизелови двигатели
Dleselol п вж. Die^<^^kraftttrff
Dieselza^l f дизелово число, дизелов
индекс
D1flerenfla1dгuckmetser т диференциа¬
лен манометър
Dllfeаertlaigielchung f диференциално
уравнение
Difleгentiаiäalr1imieteа п диференциа¬
лен калориметър
DifleгentiaikriOenpulmpe f диферен¬
циална бутална помпа
Diflerenf1a1mamometer п диференциа¬
лен манометър
DiflcaemtlalmctHrdc f диференциален
метод
Diflc-cntialschncckenmiscier т дифе¬
ренциален смесителен шнек
D1lferemtla1taeгmrc1cmcnt n 1. диферен¬
циален гeрмсeneмeиг 2. диферен¬
циална термодвойка
D1lfc-ent1a1tieamometeг п диференциа¬
лен термометър
DiHe-enz / разлика; различие
Dillc-cnzdiuck п диференциално на¬
лягане, разлика между две наля¬
гания
Dilfc-crzdгucä1nessung f измерване на
диференциално налягане, измерва¬
не на разликата между (две) на¬
лягания
Differenzdruckregler т регулатор на
диференциалното налягане, регу¬
латор на разликата между (две)
налягания
Diftcrcnzdгucklhranssnitte1 т преобразу¬
вател на разликата в налягане
DlffeaerzzaHi f диференциално число
(при определяне киселинността
на кожата)
Diffa2äfion f длфракцля
Dilf-aäfionsgItleг п дифракцлсина ре¬
шетка
diffundieren дифундирам, прониквам
чрез дифузия
dilfut дифузен, разсеян
Diffusat п продукт, получен чрез
дифузия
Diffuseur т дифузор, дифузьор
erster първи [главен, основен]
длфузор
letZter последен [краен] дифузор
Dlffuseurflllumg f пълнеж (зарежда¬
не) на дифузора
DiHuseurimhalt т вместимост на ди¬
фузор а
f длфундируемост
Diffusion f дифузия
heiße гореща дифузия, дифузия
при повишена температура
konvektive ксивeктивна дифузия
Dilfusirnsablaulwastcr п дифузионна
вода; вода, отделена при дифузия
Diffusionsapparat т дифузионен апа¬
рат (с непрекъснато действие)
D1fluslonsЬatte-1e f дифузионна бате¬
рия, батерия от дифузьорл
Diffuslonsdauck т дифузионно наля¬
гане
D1lfusюmscat<CHelnumg f дифузлонно
явление
Diffusionsfestlgkeit f устойчивост [из¬
дръжливост] на дифузия
DlfruslonsHUcie / дифузионна повърх¬
ност
D1lfusirnsfrisciwаsseг п прясна вода
за дифузия (в дифузионна бате¬
рия)
DiftusiomsgescIHwindigkeit f скорост на
дифузия
D1flus1onsgescfz п закон на длфузията
Dlftuslomsgielchung / уравнение на ди-
фузията
DilluslonsglUhen п дифузионно от-
гряване, дuфузлсиeи отгрев, хомо-
генизация
D1lfutirnshüite f гилза за дuаnuза
D1llus1omskäitemasdhinc f дифузионна
хладилна машина
D1ffutionskoefl1zient т дифузисиeи ко¬
ефициент
Dlffuslonskühlumg f длфузионно [ди¬
фузно] охлаждане
Dltfusirnskuavc f дифузлсиио крива,
крива на дифузията
Diflusiontlneealltt1erung f дифузионна
метализация


151
DHfusli^i^iH^i^ung f 1. дифузионно
смесване 2. смес, получена чрез
дифузия
Diffuslons- N^edeeathllagverlah-en п ди-
фузионис-утаителен метод (за от¬
числяване)
Dllfut1rmspOtentla1 п дuфузuоиeи по¬
тенциал
DHfusionspruzee /п дифузионен про¬
цес
Dllfus1onseumec f дифузионна помпа
D1llils1rmsarisalt т суров дифузионен
сок (получен от резонните от за¬
харно цвекло е дифузорите)
Dllfus1rmssalt т дифузионен сок (по¬
лучен в дифузорите)
DjHuslonsschlcht / дифузионен слой
Dilfusirrstc^m1fzei npl резанки [отпа¬
дъци] от преработката на захар¬
но цвекло
D1ffusiomtscllmitzelg1ube / яма [шахта]
за отпадъчни резанки
Dillusiomsschm1fzc1prestc f преса за из¬
стискване на отпадъчни резанки
D1lfus1rnsstrom т дифузионен ток
[поток]
D1llut1ontticrrlc f теория на длфу-
зията
Dlffuslon^tremranlage f дифузионна
уредба за разделяне (на изо¬
топи)
D1lfutlrntlremnkr1onnc f дифузионна
разделителна колона
Dilfusirmtve1iusfc mpl 1. дифузлснил
загуби 2, загуби (на захар) при
дифузията [дифузлоиисгс извли¬
чане]
D1flut1onsvorgang т бж. Diffusions¬
prozeß
Diffusionswärme f топлина на длфу-
зия
D1flus1onszaHl f вж. D1llus1onsäocfl1-
ziemf
DiffuslonszeIIe f дифузионна клетка
Diffusor т еж. Diffuseur
D1f1ur1bcnzrI п длфлуорбензол,
CeH4Fe
□lHuo-chlo-meHian п дифлуор хлор ме¬
тан, CHCiFe
DifluordicHloime№an п дифлуорди-
хлорметан, фреон-12, CCi-F,
Diflurrd1paenyl1rica1onnefhr1mcfhan п
дифлуордифенилтр и хnсрмeгиn ме¬
тан, ДФДТ (инсектицид)
	DIH
DIgaIen п дигален	(дигиталисов
препарат)	.
Digallussäure f дигалова киселина,
галснлталсва киселина (депсид).
(HO)3CiH2CÜüCeHa(ÜH)2COÜH
Digerieren п дигериране, извличане
на вещества чрез многократно
смесване с горещ разтворител; при¬
готвяне на настойка [извлек, ин -
фузия[; екстрахираме
Digestion f L еж. Digerieren 2. маце-
рация при повишена температура
(а5—40°С)
Dlgimoam п дuтииорн (дигиталисов
извлек)
Dig1ta1isglykrs1d п дигиталисов глл-
козид
Digltogenlm п дитuтогeиuи
Digitonin п дигитонин (дигиталисов
сапонин), C55HeoÜaB
Digütoxigemim п дигитокслтeнии (аг-
ликон на дигитоксина),
Ca3H3^Ü4
Digitoxin п дигитоксин (дигиталисов
гликозид)
Digltoxose f дuтuгскссза. 3,4,5-три-
хид.рскcихeксаиаn,
CH3(CHÜH)3CH2CHÜ
Diglrzerld п диглицерид
elnsäunges прост диглицерид
zweisäuriges смесен диглицерид
Diglyzylglyzin п дuглuциnтлuцuн. N,
N-диглицлnоминсоцeгна киселина,
CeHuN3Ü4
Digoxin п дигокслн (дигиталисов
гликозид)
Dlhalogeinderivat п двухалстeнис про¬
изводно
DiHalogenid п двухanотeинс съедине¬
ние
DUia-mstoU т дикарбамид, 4-урацлн,
C2H4N4Üa
Dihexaeder п дихехсаедър, хекса^г^о-
нална пирамида
Dihrdrat п дихидрат, (кристало)хид¬
рат с две молекули вода
91IüDihydroalkridin п 9 Ю-дихидро-
акридин, карбазин, акридан.
CI3H11N
Dihydrodiinolln п дuхuдрсхписnuи.
C«H»N
D1hyd1oCioT1Citer^n л дихидрохсneстe-
рин, холeстаисn, 5a-хоneсган-3ß-сл,
C2»H43Ü


DIH
15 2
DIHyd-ocHrlsäure f дихидрохслсва ки¬
селина, Cs4H94Üü
DIhydiogensaiz п двукисела сол
Dlhydno2(3,)-imIdazolon п дихидро-
2(3)-uнuдазсnси, 2-кетотетрахл-
дрсгnисксалин, етиленкарбамид,
> _ ’ ' ■	' ,
CH3 NHconHiHa
2,3-DIhydroinden п a,3-дuхuдрсиндeи,
хидринден, индан, GeHio
DlHydiokaaveol п длхидрскарвeсn.
р-мeитeи-8{9)-оn-2, Ci0Hi7OH
Dihydrokarvon п дихидрокарвон,
мeитeи-8{9)-ои-a, CioHieO
Dihydroketoakridln п дихидрокетоак-
ридин, акридон, Ce^CÜ-CeHaNH
D1HydrokorehУrrate / дихидрскодeхu-
драза (ензим)
DlHydaokozymase f дихидрокоцимаза
(ензим)
DflHydnTnaphUialim п дuхидрснафта-
лин, диамин, CioHio
9, IüDiliydroplienazin п 9, Ю-дихидро-
феназин, хидразофенилен,
CeH4NHCeH4NH
DOiydropyran п дихидропиран,
C6HeÜ
Diaydrores^i^;zin п дихидрорезорцин,
цикnсхeксандuсн-1,3, 1,3-дикето-
хексаметилен, цuклсхeксeи-1-ол-
1	 	•
1-он-З, COcHaCOCH3CHaCHa или
I”	•
НОС==СНСОСНаСНаСН2
Dliydarst-eptrmyzln п длхидростреп-
томицин
Dihydroterpen п длхидротерпен
1,2-DiHydrotoluol п 1,2-длхидрото-
nусл.	1-метил- 1 ,a-дuхидробeизол,
CH3CeH7
Dlhydrotropiliden п дихuдрогрспллu-
ден, циклохептадиен-КЗ, CjHio
DlHydroxyazetton п длхлдрсксuацeгои,
nропансндиоn-1.3 (HÜCHa)aCü
Dihyd-oxyazetonphcriphoriäu-e f дихл-
дрскслацeгоифссфориа киселина,
мсиофссфат на хuдрокслaцeтсиa,
HaOePOCH3COCH2ÜH
DiHydirxybenzol п дuхuдроксuбeизол
(двувадентен фенол)
a,7-D1iydrrxyfluoran п 2,7-дихидро-
кслфлуоран, хидрсхиноифтаneин,
C«oHiaÜ5
DlHydro-c-xylol п дихидро-с-ксиnол,
2,3-дтилтилnохлкxeкиeн-eн-1,3,
CBH12
DihydroxyphenyraUanin п длхидроксл-
фeнunаnанuн,
(H О)-СеНзСН (N Н-)СООН
Dihydrrxywelnsaure f дихидрокслвл-
нена киселина, гeтрахuдрсксuян-
тарна киселина,
HOO^ÜH^OHhCOOH
DIHydiozlbeton л дихлдроцибетон,
цикnсхeптадeкансн, C17H32Ü
D11to2mylabkrmInU1ng т дuuзсанuлсвс
прсизвсдис, диизсанилов дериват
Diisiobutriabkrmmling т дuuзсбугu-
nовс производно, диизобутилов де¬
риват
D1lsobufy1em п дилзобутилен, CeHia
Diisokrotyl л дuuзскрсгuл. 2,5-ди-
^^ти.лхексадиен-2,4,
(CH3)aC- CHCH=C(CH3)a
D11sreropcnyi п диизопропенил, 2,3-
ди метилбутадисн-1,3,
[CH2=--C(CH3)j2
DIItrerrer1abkrmmIimg т дипзопро-
пилово производно, диизопропи-
лов дериват
Diisopropyläther tn изспропиnов. етер,
[(CH3)aCH]2Ü
Dlitoer<тpylxanthrgendisu1fid п диизо-
проиилксангогeндисулфид, дипро-
ксид, CeHi4Ü2S.t
Diisozyanat п дилзоцлаиат
01^^<^л^|^'1у1сп п длйсдацeтлncн. ди-
йодетин, JCizCJ
Dljrdbemzrl п дийодбензол, CeHaJa
DijoddithymO п длйоддuтuнсл, ари-
стол
Dijrdlerumg f въвеждане в молекула¬
та на два йодни атома
Dljrdmethan п дийодметан, метилен-
йодлд, CHaJa
Dijrdprreаn п дийодпропан, C3HeJa
2.5-	DiJodthiopHen п a,5-дuйсдтuсфeн,
C4HaJaS
3.5-	Dijodtyaosin п 3,5-дийсдтирсзии.
2-амиис-3-[3,5-длйод-4-хидрокси-
фeиил)-прспиоиова киселина,
H ÜCeHaJa .CH-CH (NH2)CÜÜH
Dijodyl п дийодил, дийодид на рлцлн-
стeарслсвага киселина,	9,10-дл-
йсд-12-xидpoксuоктадeцeи-9-сва ки¬
селина, CH3(CHa)5CH(OH)CHaCJ=-
= CJ^H-bCÜÜH


153
D1M
D1kaIz1umtaddharat п дикалциев за-
харат
Dikarbonsäuae f длкарбонова кисели¬
на, двуссиовна карбонова кисе¬
лина
Diketen п дикетен, CaHaÜa
1,3-Diketohexamethylen п 1,3-длкето-
хексаметилен, дuхuдрсрeзсрцuн.
циклохeксaндиои-1,3,
COcHiGüCHaCHaCH-
Dlketrn п дикетон
Dlketopiperazlm п дикeтспипeразин.
диоксопиеeразии. пипeразлндuси,
C4HeNaÜu
Dlketopieeгazlrrirg т дикетопипера-
зинов пръстен
DikleselsSure f двусunuциeва кисели¬
на, HaSisOj
rlk1inlsch еж. dlklInoedriscH
dikl inoediiscH дикллноедрлчен
dikl 1 nometilsch вж. dikl InoedriscH
И^уи дикстйлен, спадащ към дико-
гилидоновлте [двусeмeдenиuтe] ра¬
стения
Dikumarrl п дикумарол
Dilatation f дилатация, разширение;
удължение
Dilatatiomsfuge f дuлагацuснна фуга,
температурен [компенсационен, де-
формационен] шев
Di1atatlrmtku-ve f дллатометрична
крива
Dilatatiomswlrme / дилагснeтрична
топлина
Dilatometer п диеатсмeгър
Dilatrmetile f дuлaтсмeтрля
Dillol п масло от копър
Dimazin п динeтилхидразии.
QjHeNa
Dlmedrn п 4ж. Dlmethrn
dimer димерен
D1miгCes) п димер, димерно съеди¬
нение
Dimerfraktion f длмерна фракция
(фракция, съдържаща димер)
Ollnnгi1atlbm / димерлзация
Dimerisatlottfähigkeit f способност
към димеризацля, димeризациоииа
способност
Dimerisierung f вж. Dimerisation
glatte гладко протичаща диме-
ризация
2.3-	Dimerkaetoprreanrl п 2,3-длмер-
каптспрспапсn, 2,3-длтиопропо-
нол, БАЛ (британски антилюи-
сит)
Dimerkurieren п вкарване в молеку¬
лата на два живачни атома
Dimerp-odukt л димерен продукт
Dimetan п диметан, 5,5-дuмeтunцик-
nсхeксен-1-сн-3-иn-1-ов естер на
дuнeтилкарбамuисвата киселина,
(инсектицид), CnH^NQi
Dlmethrn п дuмeгсн, димедон, диме-
гunдuхuдрсрeзсрцun, .5,5-длметил-
цикnсхeксандиси-1,3, CeH«Üa
DimetHoxyberizoI п днметоксибепзол,
CeH4(OCH3)a
2.3-	DImethoxyssrychnim п 2,3-длмсток-
систрихнин, бруцин, Ca3HaeNäÜ4
sym-Dimethylaller п сuм.-димeтилaneи,
пeигадиeи-a.3, C^CH-C=CHCH3
Dimethylalloxazin п дuнeтuлалсксазuи
Dlmdhylamlm л диметиламин,
(CH3)-NH
Dimefhylaaпinoaпrlpyr1m п диметил-
аминсангuпuрuн, плрамидон, амл-
доп и ри н, 1,5-диметн л-4-димeтиn -
амлио-а-фeнилпирaцслон-З,
Ci3Hi,N3Ü
Dlmethylaminoäzobemzrl п диметил-
амuноазобeнзсn, QHSN--
-=NCeH4N(CH.3)a
Dimeehylanilim п димeтиеаниеин,
CeHeN(CH3)3 или (C^hCeHeNHa
Dimetiiylarsln п диметил а рсин, како-
дллхлдрид, (CH3)-AsH
DU^^tt^j^ri^ithe^on п длмeгиnстeнсн, ди-
метилкотен, (CH3)2C=-Cü
Dlmefliyläther т. метилов етер,
CH3OCH3
Dimeetiyläthylkaibinol п диметилетил-
карбuисл, 2-метилбутанол-2, 2-ме-
тил--- хидроксибутан,
(CH3)-C(OH)CaHs
DImettiylazetylen п ди метил ацетилен,
CH3C^:CCH9
Dimethylbenzol п димeтлnбeнзсn, ксл-
лол, CeH4(CHs)9
Dlmeehylbutadien п диметилбутадиен,
2,3-дтиебутадиениез-1,3, QHie
Dii^i^tt^^^l^l^i^tadienkautseauk т диметил -
бутадиенов каучук, метилхг^у^^^^к.
[-CHaC(CHз)=C{CHa)CH2-iь


DIM
154
2 .2-DilneeflyrЬlutan п 2,--длмeтиnбу-
тан, eтunтрuмeгuл метан, иeсхeк-
сан, (CHa)-CCHaCH3
2,3-OimetHy 1-2,3-butaodiol п 2,3-ди-
мети л бутaндисе--,3,тeтр омeгиneгл-
еeитеиксл, uuнаксн, пинакол,
{CHз)2C{OH)C(CH8)aOH
0(11111112x111110 п диметилдлацетл-
лен, хексадиин-ад,
CHSC- -... CC - CCH8
.О^теПгуГ иШПогаПап п дuнeтuлдлхnср-
силан, (CH8)aSiC1a
Piimethyldihydlo-'eto-zlm п диметилди-
хидрорезорцин,	5,5-дuмeтиnцик-
еохeксaндиси-1,3, диметон, длме-
дон, C9Hi-Üa
Pnnlefar1rithiokaabаmirtаu-e f длме-
гиедитиокарбаминова	киселина,
(CH-)aNeCSSH
P)inlefar1esfei т. ди-метилов естер
ОПтеЖуИогпаи п мети-лал, диметоксл-
метан, CH-(OCH-)2
Dlmettiylfoonamid п длметллформа-
мид, дuмeтuеамuд на мравчената
киселина, HCüN(CH3)a
.DimethyUulven п динeтиnфуевeн,
CeH^CH-)-
Oinethylglyoxal п динeтилглисксал.
дuацeтuе, бутаидисн,
CH-CÜ COCH-
.Dimethrlglyoxlm п динeтилтеисксим,
диацeтиnдисксим, бутаидисн-диок-
слм, 2,3-дu(хuдрсксuuмuно)бутан,
CH-C^NÜ^C^ NÜH)CH-
2,5-01(11111-2,4-11X11110 п 2,5-диме-
гилхeксадиeн--,4. дuuзскротuл,
(С Нз)2С=CHCH=C(CHз)a
.01(1111111X20 п диметилхексан,
CeHie
1,2-01те№уГ1|уйгаЕ1п п 1,a-димeтиn-
хидразим, сuм.-дuмeтилхuдразии,
хидразсмeтаи, CHeNHNHCH-
7,у-OinettlyПtakonsau1C f Y,7-длмeтле-
итаконова киселина, гeраконсвa
киселина, (CH-)aC=C(COOH)CHa=
=CÜÜH
.DimetHy1kaгbam1i(:ltauiech1orid п кисе¬
линен хлорид на диметил карбами-
новата киселина, (CH-)aNCÜcl
Dlmethylketen п диметил кетен, длме-
тллeтeиси, (CH-)aC=Cü
.Dlmetlylketom п дuмeтлnкeтси, про-
паиси, ацетон, CH^OCH-
OimethylmrieHo1 п длмeгиnмсрфое^.
3,4-дто^^слкенфнта^н^н,
CuHe(ÜCH-)a
Dimethyloxalat п диметилоксалат, ди-
метилов естер на оксаловата кисе¬
лина, CHeÜÜC.CüOCH-
Dlmethyloxid п дuнeтuлскис, диметил-
етер, ^^^окслметан, (CH8)-Ü
Oimethyleaгabaпsäuic f димeтиепара-
банова киселина, хсеeсгрофан,
CsHeNaÜ-
Dimethy lea-aeHemy1cmriamioeotwick-
ler tn димeтилnарафeнилeидиамиисв
проявител
Dimefthyleheпaothreo п длмeгиефeнаи-
трен, Ci4He(CH-)a
Oimethyleheoo1 п диметилфеноя, кси-
еeнол. хидрсксиксилсл,
CeH3(CH-)2OH
O1methy1ehosphiosau1e f длнeтлефос-
финова киселина, (CH3)aPÜÜH
Dilnethylelosphit п диметилфосфит,
диметллов естер на фосфор и стата
киселина, (CH3Ü)aPÜH
Dimeehylphlhalat п димeтилфталаг,
диметилов естер на фталовата
киселина, CeH^COOCH-)-
2.5-O1methyfer-azim п a,5-димeтu.е-
пиразин, кетлн, CeH8Na
Dimethy1eyrazo1 п димeтилпиpазсл,
CsH8N-
Oimethylpyridln п динeтunпuрлдuн,
nутидин, (CH3)2CsH3N
D1methyfeyroo п димeтилпирсн, ди-
метил^-пирон, C5H2Üa{CHз)a
O1methyley-ro1 п диметил плрол,
CeHeN
Dimethylquecksilber п диметилживак,
(CH^aHg
Dlmedtylselenid л дuнeтunсeлeиuд,
мeтиnсeлeиомeтан, (CH3)aSe
Dim<^lt^;^l^i^i^l1an п длмeтил(монс)слnои,
(CH^-SiHa
OlmethylsuHat п диметилсулфат, ди-
метилов естер на сярната кисели¬
на, (CH3)aSÜ4 или. (CH3Ü)aSOa
Dimethylth1oeHcn п длмeглетиофeн,
(CH-)2C4H2S
1,3-DinnetiylxaiOtHln п 1,3-диметил-
ксантин, тeсфиелн, CjHg^Üa
1.7-	0(60^1x3101110 п ^-диметил-
ксантлн, параксантии, CjH-^Üa
3.7-	Oimetttylxanthln п 3,7-дuмeтле-
ксантин, тeсбромли (алкалоид),
C7HeN4Oa


155
DImethylziok п дл метил цинк,
Zo(CHs)s
Dimethylzyklrhexan п динeтилциклс-
хексан, C8Hie
Dlmethylzyklopentam п диметилцикло-
пентан, C7H14
<1 imolai двумоеярeн. бuноефрeи
dlmolekular двунолeкуеeн. бимолс-
кулярен, двумолекулярен
Olmoiptiie f длмсрфност
Dimorphismus т днморфизъм, дву-
фсрмeиссг
Oimyrlzyl единирицие, хeксaкснтaн,
CteHitt
Oimaphthyl п динафтил, бuнффтиn.
C10H7C1OH7
Dioaehfar1am1m п динафтиламин,
C-0HiaN
Oinaphthylätaer т нафтилов етер, ди-
нафтилскuс, Ci0H7.Ü-Ci0H7
Oimaphtlylketoo п динафтилкетон,
QU1H14Ü
Oloassaodsteio т тухла от динфсов
пясък
Dinasstein т динасова тухла
Ologb-eompumkt т фото преден фокус
(откъм страната на обекта)
Oloikotlmsäu-e f пиридиндикарбоно-
ва-3,5 киселина, диникотинова ки¬
селина, C^jNÜ*
Dinitranilin п динитранилин. динл-
грсанuлuн, (Nü2)iC«H3NH2
Oioitrleiumg f вкарване в молекулата
на две нитрогрупи
Oioiteoaoisof п динлтроаиизол, дини-
грсмeгсксибeизсе, CyHeNtÜ&
Oinltroäthao п динитроетан,
CeH4(NÜI)j
Ololtrrbeozrat п дuиитрсбeизоаг, сол
или естер на динuгрсбeнзсeнатa ки¬
селина
Oloitrobenzrl л динитробензол,
C«H4(NÜt)a
Oioit-or>lorhyralm п динитрохлорхи-
дрин (експлозив)
O1o1trrdiehersaure f длнитрсдифeнс-
ва киселина, CitHe(NOt)-(COÜH)a
Oioltrorapathallm п дuнлтрсиафта-
лин, CioH^NÜt),
Ololtionaphtlol п диилтрсиафтсn, дл-
иuтрсхлдроксииафталuи. ■
CioH5(NÜe)-üH
Dioltro-o-kiesrl п динлтро-с-крeзсе
(пестицид), CHsCeHt(NÜa)iOH
	 Dio
Ol п itarorilckreroi л еж. Ololtrookaesoi
DioitropheooI л дuнлтрофeисл,
C|H3(NÜ2)-OH	;.
Oioltiotoluol п длнuтрстслуöл, длни-
трсмeтллбeизсn, C7HtNtÜ4
Dinitroverbindung f динигрссъeдииe-
ние; съединение, съдържащо две
нитрогрупл
Dioltrrzellulose f дuннтрсцeлуnсзя.
динитрат на целулозата
Dioukleotid п динуклеотлд
Dioyl п динил, даутерм (смес от
дифенил и дифенилокис)
Oioktylamim п диокгиланин,
(C8Hi7)sNH
Oioktylp<lhthhlIaf п дuоктuефтФеФT, ди-
сктиесв естер на фтфлсвага ки¬
селина, CeH4(CÜÜCeHi7)e
Olrl л длол, двуваеeигeн алкохол,
гликол (сборно понятие)
Ololelto п диолефин, диен; диенов
въглеводород; аекфдисн
Oionio п длонин, eтuлнсрфuи хидро-
хлорид, CiiHagNÜ-HCl-ZHsÜ
Diopsld т диопслд, CaSiÜ3-MgS1Üs
Oloptas т диоптаз, CueSIeÜ1e.-ßHtÜ
Oirsc f длоза, биоза, монозахарид, съ¬
държащ два кислородни атома
Oiosgenio п диосгенин (сапоеенин от
Dioscorea L.)
Oloxan п диоксан, O(CHtCHt)tÜ
1,4iDiaoan-2,5-dion п 1,4■дuсксaн-
дион--,5, глин-ид, C4H4Ü4
Otoxid п двуокис
Olrxim п диоксим
Dloxlodrl п длсксиндсл, лактам на
с-амлнсбадeновага киселина,
CeH4NHCüCHüH
Oloxoalleo п дuскссалeн, въглероден
субокис, дноксопрспандиeн,
ÜC=C=CÜ
Dioxopiperazln л диоксспипeрфзин.
дикeтспипeразии, пuпeразиидuсн.
C4HeNaOt	**	.
Dioxopropaodleo л вж, Dloxoallen
OioxoreeradHon-iiuheniumsäuie ' f ди-
сксuтeтрaхеорругeиueва киселина,
H2[RuÜ2Ci4j.3HtÜ
Oioxyabietimsaure f дихидроксиабие-
тинова киселина
Oloxyantiirachimom п дихлДрсксuаи-
трахинон, Ci4HeÜ4 ият
Oioxyraztoo п ди хидро кси ацетон,
прспансидлсn-1,3, (HOCHt)«Cü


DIO
156
OirxyiaietoopHosphorsäuie f дихидро-
кслaцeгоифосфориа киселина, мо-
нофосфот на хuдрсксuацeгона,
H-üaP OCH-CüCH-üH
O1^:M.y^<^i^;^l^<alamim п дихидрокслфе-
нилоланик,
(HÜ)-CeH8CH2CH(NHa)CÜÜH
Oioxy phenyläthylamln п дихлдрокси-
фeиuлeтunанuн,
(HO)-CeH-CH-CHaNH2
OioxyplitHalrplenon п дихидроксифта-
лсфeнсн, фeнсnфтаеeuн, C20H14Ü4
Oin^^^^^pi^^razio п дихндроксипипера-
зин, CeHtNs.tüH)-
2,6-Dlbxrpurim п 2,6-дихидрсксипу-
рин, исантип, C5H4N4Ü2
Oioxysäure J дихидрсксикисeеииа
Oloxyweinsäure f дихидрскслвинeна
киселина, гeгрфхлдрскеиянгърнф
киселина, HOÜCd{ÜH)-C{ÜH)•a
CÜÜH
2,4-Dioxyzimtsäuie f --4-дихидрокси-
канелено киселина, умбелово кисе¬
лина, (HO)2CeH-CH--=CHCÜÜH
Oipeoteo п дипентен, и-лимонен,
{±)-еимснcн, Ci0Hie
Oipeptid п дипептлд
Oipeptidase f длпептидаза (ензим)
Oipleorl л длфeнсе, бифенол
1,3-Diehemoxre-oeam п 1,3-длфeис-
ксuпроеаи, трuмeтuеeнглuкслдu-
фeниneтeр, Cel^Ü^H-hüCeHü
DiphensSure f дифснова киселина,
бифeнилxарбоисва-a,a' киселина,
бибензосиа киселина,
HÜÜCCoH4CeH4CÜÜH
Dipheoyl п дифенил, бифeинл, фе-
нилбeизол, CaH6CeH.-,
Diphenylamin п дифeниланин,
CeHBNHC4H?,
Oiehemyiä^hao о дифенилетан,
CaH4(CeH»)i
1,--Diphemy1äther п Ьа-дифенилетен,
1,2-дифенилетилен, стллбен,
C«H6CH -= CHCiH6
Diphenyläther m дифенллетер, дифе-
илесклс, (CeH6)aÜ
Dipheoyläthyien п длфeнллeгиеeн,
C3H-(CtHb)2
Oiphenylazetyleo п длфенилоцетилен,
тоеаи, CtHsü--CCgHb
Olpheoyldlioild л дифенилдиимид, озо-
бензол, CeH8N=NCtH3
Dlpheoyleodisullld н длфeниеeидисул-
флд, тиантрел, Ci-HjSa
Oipaenyleoimio п дифениленимин, дл-
бeнзопuрсn, карбазол, CinHtN
DieHcoyleoketoooxir п дибeизс--рпи¬
рон, ксаитои, Ci-HjÜ-
Oiphemyleooxid п дuфeнuлeисклс, ди-
бeнзофураи, CeH4ÜC«H4
OieHcoylessigsäuiC f дифенилоцети а
киселина, дифенилметан-а-карбо-
ново киселина, (CeHe)3CHCüüH
Diphenyieste- т длфeниnсв естер
NiN'-DIphenyiloanamIdio п N,Кади¬
фен иефсрмамидлн, N|Naдифeнле-
мeтанамидии, CcH5N=^C^HNHC«H6
Dipheoylgiyoxal п дифeнилгллоксае,
длбeнзсил, бензил,
CeH5CÜCüCaH5
Oiplenylglyoxim п дифeнuлглuсксuм,
Ce H 4С(=N OH) C(--=NOH)CeHB
Oipheor1g-upee f дифeнилсва група,
дифенллов радикал [остатък],
CaHsCeH4
Oip^er^^l^lgu^nldln п дифенилгуанидин,
мenaнлеuи, (CeHsNHhC=NH
Dipaerylhaiostoll m дифенил карбамид,
(CaH5NH)aCÜ
Diphenylin п дuфeиuлuи, 2,4'-дифми-
но-дифенил, HaNCtH4CeH4NHa
OieHcoy1jorooiumayriOxid п дифeииn-
йодсииeв хидроокис,
KCgHj-JjÜH
Dipheoylkaibrosäure f дифенилкар-
бонов о киселина, дифенилкарбо-
исва киселина, CtH6CeH4CÜüH
Dipienylketoo п дuфeиллкeтси, бен-
зофенон, CeH6CüCtH4
Diehcoy1methao п дифенилметон, ди-
тан, (C4Hs)2CHa
Oiphemyloxid п диф^^^мс, дифе-
ииеeгeр, (CtHJ-Ü
Dipheoylquecksilber п дифенил живак,
(C,H5)aHg
Oieheoy1seleoid п дифeннлeeлeиид,
фeииесeеeнобeизол, CeHsSeCeH5
Oi^^erylisullat п дuфeиuлcуnфаг, ди-
фeнлеов естер на сярното кисели¬
на, (CeH6)-SÜ4
DlpheoyltaiOhaiostoll т длфeнлnглс-
карбамид, (CeHbNH)-CS
1,3-	Diphenoyiriiazen п М-диифнил-
триозен, дuазсанuисбeнзол,
CeH8N=NNHCeHb
Dipienylzraoa-slo п дифeниnцианар-
син, дифeнилфрсинцианид, кларк П
(бойно отровно вещество),
(CeHj)aAsCN


157
Diphosgen o дифосген, перхлорме-
тилфсрмиат, хлор мети лов естер на
хлсрмравчeиагa киселина,
CidOOCdi-
Oipiosphlo п дифосфлн, HzPPHa
OiphosphopyridioookleOtld п дифосфо-
пирuдuинуклeотлд, кодехидраза I,
коцимозо (ензим)
Olplyi п дифил, доутерм (топлоно¬
сител)
а, а-Oiplkoll losaure [ ф,ф-дuпuкоеи-
нова киселина, пиридиндикарбо-
исва киселина-ад C7HbNÜ4
O1eikaat п дипикрат
Dieik-ooolat п дипикронсеаг
Diplokokkln п дипло^нин (анти¬
биотик)
Diplrsal п диплозал, саллцллсилса-
лuцллсва киселина, Ci4Hi0O5
Olpol т длпол
dipolar диполярен, биполярен, дву¬
полюсен
Dlpolbloduogskialte fpl дunсnиu сили,
сили но свързване (между диполи)
Dlpolliussigkelt / диполна течност
Dlprlloo п дuпсneи йон
Dipolioolekill п дuпслиа молекула
Oipoioiooiemt п дипсneи момент
iollueozleites индуциран дип^^^
мо мент
Oipaopargyl п длпропаргил, бипро-
паргил, хeксaдиuи-1,5,
CH - - CCH-CH-C—CH
Oipiopeoyl п дuпрспeиuЛ, бипропе-
нил, хeксадueи-2,4,
CH-CH=CHCH=CHCH-
Dipioeyiabk&mmliog т днnрсплnсвс
производно, дuпрсплnсв дериват
Dipгoey!amlo п дипропиламни,
(C-H^NH
Dip1oey1ka1bioo1 п дипропллкарби-
хeпгансл-4,
г НССН(СН8СН2СН3)в
Dipaopylkeftrno (ди) пропил кетон, хеп-
ганси-4, C7HJ4Ü
Oie-rtaol1o п дuпрсгамuн (белтъчно
вещество )
Olproxid п длпроксид, диизопроплл-
ксонтогeндuсуnфлд, C8Hi4ÜaS<
Oipyridim п дипиридин, никотирин,
CioHioNi
D1eyiidyf п дипирлдил, биплридил,
NC^C^N
Dl-adikal п дирадикал, бирадикол,
двуваneнгeн радикал
	DIS
Di-ektlaabstolle mpl директни багрила
(памучни)
Oirektiooswi-kuog f ориентиращо (на¬
правляващо) действие • (на заме¬
стителите, напр. 4 беязолното
ядро)
Oioektspinoioaschioe f машина за пре¬
дене в един пасаж
Dlrektspioovealahieo п директен [ед-
нсeтфпeи, ед-пасажен] -метод за
предене (на химични влакна)
Oirektspülumg f директно промиване
Oiaekttest т директна [пряка] проба,
директен [пряк] тест
Oirekttielsclwarz п директно дълбоко -
черно (багрило за памук)
Diaesorzio п дирезорцин, 3,5,3', 5'-
тетрахидрокслдифенил,
Ci2 HioÜ4,2 H-Ü
Olsacdiaild п дизахарид
Oisakryl п дисакрил (полимер ни
акролеина), (CHa=CHCHÜ)o
Disäuie f двуссиовиа киселина
OlMdiweleldibiomid п двусерен дву-
бромлд, S-B-2
OiмC^^^^l^e1^i1dllriid п двусерен дву-
хлорид, S2CI2
Dlsdiwclelsäuie f пиросярно кисели¬
на, H2SaÜ?
disjunktiv разделителен
dislurntiouie-licH периодичен, - пре¬
къснат
Diskrepanz / различие, несъгласие;
противоречие (напр. в - - резулта¬
ти от изследвания)
Dislkui^l^i^^ei т дискова трошачка
Olsneenbratoi т дисмембратор, удар¬
но-дискова мелница
disinuigle-eo деемулгирам, ‘разруша¬
вам емулсия
Dismulgierung f деемулгироне, роз-
. рушаване но емулсия
Dismutatloo f дисмутацля (прегру¬
пиране, при което от - две еднород¬
ни молекули се получават две
разнородни)
Dispergator т дисперготор, - дисперги-
рощо среда, длсперглращ агент
Olsp^rgeos п вж. Dispergator
□ispergei т вж. DispergatOr
diseergierbar дисперглруем, подда¬
ващ се на диспeргираиe
disee-gic1eo длспергирам
DIsipergierläHIHlgkelt f дислерглроща
способност


158
DIS

Oiseeгgiergcibstollc mpl дисперглра-
щи дъбите ли
Dispergiermittel п диспергатор, длс-
пергиращо средство, диспергирощ
агент
Dispergierung f диспергироне
Dispergierungsmittel л вж. Dispea-
gic-niftel
Disee-gicrveimOgeo п вж. Oisp^^gler-
lällgkeit
Disperglerwiikung f длспергиращо
действие
dispers - дисперсен, дисперсионен
Dispersion f дисперсия
Dispersi^<rn^aoalyse / дисперсионен
анализ
Oispersiooslarbeo fpl дисперсни [ко¬
лоидни] багрила
Oispersiomsgeblet л 1. област на дис¬
персия, дисперсионна област 2,
област на разсейване (напр. на
данни,. стойности)
Dlspi^irslonsgiad т степен на длсперс-
ност, дисперсност
Diseersioosklcber т длсneрсuсинс ле¬
пило
Oispersiooskoeter т дисперсионен
смесител, дисперсионна месачка
Oisee-siooskrältc fpl дисперсионни
сили
Oispeasiooskurve f дисперсионно кри¬
ва, крива на дисперсията
O1see-sioosmed1um п дисперсна среда
Oispers|onsmittel п вж. Dispergier¬
mittel
Oispepsloosoebel т мъгла, получено
чрез диспергиране [разпръскване]
DispersionspoTymerisatioo f дисперси¬
онна полинeризфция
Disec-sirossystem п дисперсно си¬
стема
OispenUtät f дисперслтет, дисперс-
ност
Oispersitatsgrad п вж. Oispersiomsgrad
Oisperaoidaoalyse / вж. Disperslons-
amalyse
Disproportionierung f длспропорцио-
ниране
Dissimilation / дисимилация, раз¬
падане
О^раюг т L гсексва мелница 2.
димна тръба [комин] за отвежда¬
не но вредни газове
Oissousgas п ацетилен, разтворен в
ацетон
Ols^T^iatiro f дисоциация, разлагане,
разпадане
elektroclemiscle вж. Dissoziation,
elektrolytische
elektrolytische електролитно ди-
социация
hydrolytische хидролитна дисоци¬
ация
thermische термична дисоциация
Dissoziatlonsdiuck т диссциацлсннс
налягане
Dissoziatiooseoeigie f длссцлациснно
енергия
Oissoziatioosgrad т степен на дисо¬
циация
Oissoziatioosgleicigewlcht п длсоцла-
циснно равновесие
Dlssoziatiooskonstaote f дисоциациониа
константа
Oisздziatioosprorukt п продукт но дл-
социация, дисоциационен продукт
Dis:мoEiiltirIni»paпouog / вж. Oissozia-
tiomsdruck
Dissoziatioosteosioo f вж. Oissozia-
tiomsdruck
Dlssoziatioosverluste mpl загуби по¬
ради дисоциация, длссцлфцисини
загуби
Oisoziatlomswärme f длсоцuaцлсннФ
топлина
Disoziatiooszooe f дисоциацлоинa зона
Dissoziieren п дисоцлиране, длсоцла-
ция, разлагане, разпадане
Distaozdruckmesser т- дистанционен
манометър
Disfаmzklotzcleo п дистанционно [раз¬
делително] трупче, разделително
вложка
Distaozmaooneter л вж. Dlstanzdrnck-
roessei
Dlstarznessurg f дистанционно из¬
мерване, измерване от разстоя¬
ние
D1sfaozsteueruog f дистанционно уп¬
равление	.
□IsHen т длстен, A IaÜ9.SIOt
Distickstolloxid п двуазотен окис,
NaÜ
Disfickstollpemtoxid п двуозотен пе-
гсскис. Naü5
Oistkkstolltetaoxld п двуозотен че-
тириоклс, N-Ü4


159
Oistyiol лдистирол, 1.3-днфeниебугeн-
l.	CeHbCH=^C^HC^H^<^CdHe)CH3
^^j^t^^s^ttl^utlon f двойно заместване,
заместване на два атома или две
групи, дисубстлтулране
Oisulи»titutlomsveгbioäumg / съедине¬
ние (продукт] но двойно замест¬
ване
Disullao п дисулфан, амлисбeнзсе-
суnфсuфмидобeнзсnсуnфсномuд,
H2NCeH4Sü^lNHCeH4SÜ4NH3
□isullatooxozirkonsäure f цлрксиuе-
сярна киселина,
Hu(Z1 O(SÜ4)2L3H2Ü
Olsullid п дисулфлд, RSSR
Oisullierung f въвеждане в молеку¬
лата но две сулфогрупи
DisuHochliorid п дuсуnфохлсрuд, ки¬
селинен хлорид на дuсулфонсва
киселина, R(SÜ-CJ)a
Oisullonat п дисулфонат, сол или
естер на дuсулфонсвa клселино
Oisullonieaung / вж. Oisullierung
OisuHonsäuie f дuсуефонсва кисе¬
лина, длсуефскисeлина; двуоснов-
на сулфонова киселина
OisuHtirlerumg f еж, D1tuHieruog
Oitao п дитаи, дифенилметан,
(CeHJ-CHa
□{tantrat п битартарат, кисела сол
или естер но винената киселина:
1.	СООМ(СНОН)-СООН
2.	ROcO^HOHhCOÜH
□iUerpeo п дитерпен. дитерпилен,
C-oH-a
□iterpileo п еж. Oitc1eco
1,4-Oithiao п 1,4-дитлаи, р-дитлон,
дueтuneидuсуnфuд, C4H8Sa
DitHioaneiteosau1e f дигиснравчeиф
киселина, HCSSH
Oltll^ress^l^g^s^^^-e f дuтлсоцeтна кисе¬
лина, CH-CSSH
OltllokaibamlnMure / дитлокарбами-
нова киселина, aмииодиглсмрaв-
чена (аминсмeтонтлоигиолсва] ки¬
селина, NHaCSSH
Oitilokä-boosäu-e f дитлскарбснова
киселина, RCSSH
□ltHlokartoxr|tsäuic f еж. Olthlokaa-
boosäure
□ithfokolleosäu-e f дuтловъглeрсдна
киселина, H-CÜS- иди HüCsSh
	DIZ
Oltliomit п хипопиросулфит, сол на
хлпспuрссeрuсгага киселина,
MHSaÜe или M-Saüe
□i1Hioplosehorsäurc f дитиодифосфор-
на киселина, H4PaSaOe
Oitlios^welelsäuie f длтиснсва ки¬
селина, H-S-Üe
Oitolyl п дитолил, димeтлnбифeниn,
CH-CtHCllCH-
DltolylabkommHog т длтсnиnсвс про¬
изводно, дuтоллеов дериват
Dlureid п диуреид
Diuretikum п диуретлк, мочегонио
средство	.
Oiuretio п длуретин, съединение но
^оброкиинатрий и натриев са-
еицuеат (диуретик)
divalent двувалентен
Oivaienz f двуваеeнгнсст
OJvarsäuae / диварова киселина, 2,4-
дихидроксл-6-пропллбензоена ки¬
селина (антибиотик),
C-HyCeH-CÜHhCüüH
divergent разходиш,
Divergenz f днвергенция, разходи-
мост
divers различен, разнообразен
Dividivi fpl диви-диви (дъбилен екс¬
тракт)
Olvioyl п длвинил, винилетилен, бу-
тадлен, еритрен, пиролллен,
CH2=CHCH = CH-
Oivloylazetyleo л дивлиллацeтилeи,
1,5-хексадиен-3- ин,
CH-=CHC - - - CCH=CHa
Divioylkaulscluk т дивлниnсв [бу-
тадиeнсв] каучук,
(—CH2CH=CHCHaHB
Dlvimylsullid п (ди)винлесуефид, ете-
инлгиоeтeн, (CH-=^CH)23
□ixantiogeo п диксантоген,
(G^CCSS--)-
Oixamtayleo п диксантилен,
CueHiaÜa
Dlzyandiamid п дициандиомид, 1цн-
аигуaнлдии, HaNC(=NH)NHCN
Olzyaodiamidlaiz п длциакдианидиф
смола
Olzyandiamidio д дицлоидиамлдии,
гуаниекaрбанид.
NH-CüNHC(=NH)NHs
DizykloTlexyrgrueec f дициклохекси-
лова група, дицлхлохeкeллсв ра¬
дикал [остатък], CeHiiCeHu-


DIZ
160
Oizyklopentadien п дициклопентади-
сн, Димер на циклсneигадлeиа.
CirHn	t
Oizyklopentadleoyieiseo п дицикло-
псн'^^^и<^^и.^^елязо, фероцен,
(CaHshFe
Ojeпkol1^tiu-c f дйeнкоесна киселина,
3.3-мнттиендитиoбиc-2-aмuйспрс-
ппсесва киселина,
CHai3CHaCH(NH1)CÜOHja
Dodekaeder п додекаедър, дваноде-
сстсстeн
Oodekao п додекан, CiaHae
Oodekandlkaibomsäure f додекандл-
карбонова киселина,
Ci-Htl(CÜÜH)2
Oodezeo п додецен, додецилен, -CiaHa1
Dbdezeoslluie f дсдeцeнсва (додeцлne-
нова] киселина, СпНпСООн
Oodezyfalkoiri т додeцuлaлкохсn, до-
децилов (еаурилсв] алкохол,
C12H25ÜH
Dbdezylmerkaptao л додецилмеркап-
тан, додецллтлол, CiaH-sSH
OoktorlSsuog f алкален разтвор на
натриев плумбит
DbkumeoteolHm т филм за пресни¬
ма не на документи
Dolamtio п долантин, лидол, хидро-
.хлорид на етиловия естер на 1-
нcтuл-4-фeнилпuпeрuдинкарбоио-
вато-4 киселина
doUIeien дсnuран, шлифовам
Dblllernasdiloe f долирмашино, шли¬
фовъчна машина
Dolomit т 1. дсnсмиг (минерал),
CaMg(CÜ-)2 2. доломити а скала
geteerter смсесдсnсмлт
Dolomitherd т дсnсмигсв под (на
пещ)
OoloimlJtlsatlon f доломитизацля
Oolomitkalk m иeдсизпeчeи [каус-
тичен] дсnсмлт
Oriomltmeli п доnсмлтово брашно
OoIomltmergeI т- дсеомигсв мергел
Ooloniitsteio т дсесмлгсво тухла
Oolomitzusteltung / дсnсмлтсва об¬
лицовка, доломитова зидария
Dom т парен дом (калпак], сухо-
парник
Dond-uck т налягане (на парата)
в парния лом
Doioarlt т дои о рит (взривно вещест¬
во)
Donator т донор
Ibpe п 1.»прибавка (към течни го¬
рива и масла) 2. аиглкорозиоинс
[прстивоксрозлонно] покритие
Ooppc1aOllu3bodco т тарелка (е дес¬
тилационна колона) с две пре¬
ливни тръби
D^pp|e1äniyd-1d п двоен анхидрид
Ibppeläinkmetei т двураменен плас-
ГИKФTCр
Ooppelauszugoleo m двуетажна пещ с
подвижни (изтеглящи сб] подове
Dopeci0ildkänerа f сгeрeскuисснн-
мачна камера; сгeрeофoтoaпфрат
Ik^e^<^elfclilr^p>1^ojektioo f стереопрожек-
цля
Ib)eeeib1mrumg f двойна връзка (в
химично съединение)
eodtfäodige стояща на края (на
веригата) двойна връзка
getrennte изолирана двойно връз¬
ка
innenständige вътрешна двойно
връзка
isolierte изолирана [отдалечена)
двойна връзка
~, ketteottäorige двойна връзка, на¬
мираща се във верига
polare полярна двойна връзка
eolaaltie-fe поляризирана двойна
връзка
semieolare поеупслярна [семлпо-
лярна] двойна връзка
semiZykliscle сeмлцнкеичиа двой¬
на връзка
Doppclb1mduogcm fpl
konjugierte спрегнати двойни връз¬
ки
kunulie-te кумулирани (стру¬
пани, съседни] двойни връзки
Oot>peflllаtelmppаrat т двукотелек
[двуретортен] дестилационен апа¬
рат
Doppelboden т двойно дъно
□oppelbraod т двойно изпичане;
двойно пържене
Dbeee1bгccluog f двойно пречупване
но лъчи
OooгDHuuwallzпotr«aßc f вж. Doppel¬
duowalzwerk
Ooeeelduowalzwcik п валцов [прока-
тен] стан двойно дуо
Ooeec'ctt1g т силен оцет, оцет с
двойна сила


161
Drepe1exe1osioo f двойна експлозия
'Doppelfalzung f двойно сгъване
Drppellarbuog f двойно багрене
Ooppelleuergenerato- т двузонен ге¬
нератор, газгенератор с двойна
активна [огнева] зона
DoppdllItei п двоен филтър; бара¬
банен филтър с външна и вът¬
решна филтруваща повърхност
Doeec1lron)eneießmetlode f метод за
пресоване в две форми
Ooeee1gas п двоен газ (състоящ се
от воден 'газ и пиролизните про¬
дукти на въглищата)
Doppelgasgeneratoa т генератор за
двоен газ	.
Oopee1ha1sko1beo т двугърлена колба
Dopee1hammcibiecher т дву ротор на
чукова трошачка
Oopeellubbreche- т челюстна тро¬
шачка с двустранно действие (с
двоен размах]
Doppelhydrat т [кристаес)хидрат с
две молекули вода
Drpeelkegel-Krclteloiiscler т двсйис-
конусен въртиш се смесител
OreeeПcegelmitcher т двоен конусен
смесител
Doeeclkettcl т котел с кожух [риза]
DoppelketteolOrderer т двуверлжен
транспортьор [конвейер]
DoppellketteokaätzlO-deie- т дв увери -
жен лопатков транспортьор
Oopec1koodeosor т двоен ксндeнзср
□oppelkilimner т двойно коеянс,
коляно на 180°
Drppelmaotel. т двойна риза, двоен
кожух; двойно обвивка
Doepclmischer т двоен смесител
'DOepe1nolckii1 п двойна [удвоена]
молекула
Doppeloleo т двукамерна пещ, дву¬
етажна пещ
Оо«.^ т длпол
doppel pol ig двуполюсен
Drppel-ohr п двойна концентрична
тръба
Ooppel1OhrаustаutcHct т двойнстръ-
бен топлообменник, топлообмен¬
ник с двойни концентрични тръби
OoppelrOhreokiialer т двой-тръбен
охладител, охладител от двойни
концентрични тръби
'	DOP
D^ppelrohrkondensator т двойнотръбен
кондензатор, кондензатор с двойни
концентрични тръби
O^T^^^Irlilaea т двойнодействуваща
бъркачка
□oepeita1z п двойна сол
Mob-scies фероамониев сулфат,
Морова сол,
(NH4)2Fe(3O.l)2.6H2Ü
□oepe1schicat f I. двоен слой 2. дву¬
слойно покритие
Dopee1schocckeomitcher т двушнеков
[двувинтов] смесител
□oeee1spritzkopl т двойна глава за
екструдиране. двойна лееща глов?
DoppcIspuI т двойно пречупващ [ис¬
ландски] шпат
□oppelstraai-oh-	п двойнолъчева
(електронна) тръба
□oppe1ttuleoticb п дву степ емне [дву¬
етажно] - сито
Orppelsudwerk п двоен варилеи аг¬
регат
Djppelsullat п двоен, сулфат, ^типца
OoppelsueerpHotehat и двозн супер¬
фосфат	.
doppe1t01■edhcod двойнопречупващ
doppelt gebunden двойно свързан,
свързан с двойна връзка
Djppeltomiaabe f двутонова [двуцвет¬
на] боя
Drpee1treibstoll т двукомпонентно
C'ÜpHSü
Ooppelt-ommeit-ockoe- т двубарабан-
на сушилия
D)ppef-T-3tаh1 т двойнз-Т-обра - зна
стомана
Dippel-T-Träger //■ дпсннс-Т-сбраз-
но греда
doppeltwirkend двоинсдeйсгвуващ
Doppelverbiodumg f двойно съеди¬
нение
D^]^l^<^^^^i^toio1 т смесени кристали от
железен и меден сулфат
Doppelwägung f двойно претегляне
[теглене]
Ooppelwalzeobrerhea т чети р и валцо¬
во трошачка
Drppelwaoduogsgeläß п съд с двойни
стени
Drppelzelle / 1. електролИзьор с две
клетки 2. двоен елемент 3. двойна
клетка
Z 1 Немско-български технически речник


DOP
162
Doppelzentner т двоен центнер (200
немски метрични фунта или 100
W
Oopee1zweiwalzcottiaüc f валцов стан
двойно дуо, сдвоен двувфецсв стон
Ooonlabrikatloo f начин но произ¬
водство (е каучуковата промиш¬
леност) със сърце [керн, дорнлк]
Oorngradie-ung f изпаряване [кон¬
центриране, сгъстяване] но разт¬
вор в градирня с пълнеж от пръчки
Oorowalzeo п валцоване на тръби
върху дорник [керн, сърце]
Dormwaod / пълнеж но градирня
(напр. от вейки, клечки, вършини)
Dowtherrn л даутерм, динлл (смес от
дифенил и дифенилокис)
□öiie f сушилня (напр. за риба,
месо, плодове)
dörren изсушавам, суша (плодове,
зеленчук, риба, месо)
Döa-oleo т сушилна пещ (за риба,
месо, плодове)
□orschIeOeirl л, масло от чер дроб
нощеска (вид риба)
Ooipchlebertrao т вж. Dorscilebeiri
□oryl п дорил, естер но хол и н хло¬
рида с карбанuисваго киселина,
[N HaCOO^HahN+CCH-hJCr
O^sj^i^or т дозатор, дозиращо устрой¬
ство
Oose f 1. кутия (консервна, предимно
кръгла) 2. доза
Oixenaulguü т течност [сос] за зали¬
ване но консерви
□<oieпböгirelma^dlioc f машина за хер¬
метично затваряне на консервни
кутии (чрез подгъване на краи¬
щата)	‘
Doseodeekel т капак на консервна
кутия
□(OitпdicCltgkeitseг11luog f изпитване
на консервни кутии за херметич¬
ност
/ фото проявя¬
ване в затворена кутия
D^т^t^e^r^fti^<^eti^^^matchloe f машина за
етикетиране но консервни - кутии
□(oienlnilnaschioe f машина за пъл¬
нене но консервни кутии
□(rünkartoo т картон за кутии
Oosenkonservierumg f консервиране в
(ламаринени) кутии, производство
на консерви в (ламаринени) кутии
D^5^«^i^1tao^l^i^<e- т сушилня за консерв¬
ни кутии	■
Doeeoundlchtigkelt f нeплътисст [не-
херметичност] в консервни кутии
Dr;enversdHlifßautomat т автомат за
затваряне но консервни кутии
Doseowaschmaschioe f машина за из¬
миване но консервни кутии
Oosteгaolage f дозатор, дозиращо ус¬
тройство	_
Oooi1Г11ppaгat т дозатор, дозиращ
апарат
dosieren дозирам
□osierer т дозатор; дозиращо уст¬
ройство
□osteгr?eпаuigkeit f точност на дози¬
ране
□osteгgerät п дозиращ уред
Dosiermaschioe / дсзировъчиа маши¬
на, дозатор, машина за размер-
ване [теглене, пакетираше] на
продукти
Oosiermeoge f доза, дозирано [отме¬
рено] количество
Dosierung f дозиране, дозировка,
размерване
IDoieriJmgspumpe f дозираща помпа
Oosteпlngseinгichtumg f вж. - Oosierao-
iage
□osieruogsvoгrichtumg f вж. Oosterаor
iage
Dosierventil п дозиращ вентил [кла¬
пан]
^^ii^rwaage / дозиращо везна
□osierwalze f дозиращ валяк
□osimete- п дози метър	‘
Dosimetrie f дсзuнeтpия
Dosis f доза (за лекарства}
loclstzulässige максимално до¬
пустима доза (напр. за лекарства)
kurative лечебна доза
letale вж. Dosis, tödliche
täglich erträgliche дневна поно¬
симо доза
~, tödliche смъртна [летална] доза
Oosiselnhelt f дозиметрична единица
□osismeßgerät п вж. Dosimeter
Oosisme^uog / дозиметрля
Oalriakontao п дстрuaкоигaн, C—Hes
□otteroi п масло от млечница (брон¬
зова гъба)
Dragee / драже
plaimazeutitcaet фармацевтично
драже


163
□rageeeirlage f корпус [съдържание]
но дажето
□rageemaschioe f машина за произ¬
водство но дражета
dragieren дражирам, правя дражето
Dragierumg / дражиране, приготвяне
[оформяне] на дражета
Draht m тел
Drahthaaren т заготовка за валцо¬
вано на тел [проводници]
Orahtgaze / - метална (плетена) тъкан
за сито, телена мрежа
□rahtgelleht п телена мрежа; те¬
ле на [мe'голио] плетка	.
DrаhfgeO1ecfbaorkUl1oleo т темперу
но пещ с транспортна лента от
метално мрежа
□гаhtgel1cHtgewe0c п телена мрежа;
метална плетена тъкан
D-ange^ebe п вж. Oialtgaze
Oaaltgewebesieb п сито от телена
[метално] мрежа	,
Drahtglas п армирано стъкло
□rahtkalibea п калибър за тел
Draltlack т лак за проводници
□rahtiehre f шаблон [калибър] за
измерване дебелината на тел
Dralf1elnlilm т синтетичен лепилен
слой, нанесен върху телена мрежа
Drahtnetz п телена мрежа
— nit Asbesseloiage азбестова мрежа
D-ähtoetzkatode f мрежест катод, ка¬
тод от телена мрежа
OräHtseiilett п мазнина [смазка] за
стоманени въжета
D-aHtsieb п вж. D-aHtgewcOcsieb
D-ahtte-itzeitto1e f 1. метализатор,
пистолет [горелка] за разпръсква¬
не на разтопен метал, подаван
под формата на жица; 2. розпръс-
кватeеeи пистолет (за пластмаси)
Daältttaäfle f валцов [прокатен] стан
за тел; линия [група] валцови
[прокатни] станове за тел
—, kontinuierliche валцов стан за
непрекъснато валцоване но тел
O-altstaecke f еж. D-ahtstraÖe
Oraltwalze / валц за валцоване на
тел
O-inwalzen п валцоване на тел
D-altwalze-el f валцоване но тел
Drahtwalzwerk п 1Л валцов , стан за
тел 2. цех зо валцоване на тел


□raltzange / клещи за изтегляне на
тел
DiältziehOäok f стан [агрегат, ма¬
шина] за изтегляне на тел
DraHtzieher п изтегляне но тел
Drahtzieherei / цех за валцоване но
тел .
Orall т 1. спин (напр. на електрон)
2.	вихър; завихряне 3. усукване
(на текстилни нишки)
Dia11äbtcheire- т вихров прахсуео-
вител
□ralibuchse f спирална втулка
Orallllilrurß f каитсватeе, обръщащ
улей
Dralon п дралон (полиакрилншп-
рилно влакно)
Orämage-Oa-e / дренажна тръба
DieHacise / ос на въртене; ос на
симетрия
Orehaulmalme f фотографиране [сним¬
ка] по метода на въртене (на крис¬
тала)
□reliblatmaschioe f въртяща се [ка-
руселно] духална машина
Drehbodeo т въртящ се под, въртяща
се платформа
Orehbohrung f въртеливо [ротативно]
сондиране
□rehdiagaamm п снимка, получено
по метода на въртене (на крис¬
тала)
dielen 1. въртя, завъртвам 2. вия,
навивам, суча, усуквам, свивом
3.	струговам 4. обръщам 5. фор¬
мовам чрез точене (напр. кера¬
мични изделия върху грънчарско
колело)
Diehei т 1. стругар 2. робстиик-фор-
мовач (на керамични изделия)
Orehe-ei / 1. стругар на 2. формо¬
въчно отделение (за керамични
изделия)
D^el^^i^j^^i]gk<e1t / якост но усукване
Orehlilter п филтър с въртящ се ба¬
рабан; въртящ се филтър, бара¬
банен филтър
□rehlührumg f канговатeе, обръщащ
улей
Drehgelenk п шарнирно съединение
□rehg^d^iwindigkeit f скорост на вър¬
тене; ъглова скорост
□reiieid т въртящ се под


DRE
164
Drehlerdoleo т карусeеиа пещ, пещ
с въртящ се кръгъл под
D-eakmotemlarge- т - въртящ се (ба¬
рабанен] възлсулсвитeе
Oiehkolbeo m 1. ротор (на помпа)
2. въртящо се I ротационно] бу¬
тало
O-elkoltenpumpe f ротационна (ро¬
тативна] помпа
т рстацисиси
компресор
OreHkralt / усукващо [завъртащо,
тангенциално] усилие, сила на
въртене [усукване]
O-ehkrlstallaulmahne f вж. Drelaul-
nahme
OrehkiistaiHsäto- т въртящ се крие-
: тализфтср
Oremk-Istalioietiode / вж. Dreokais-
täl I verfahren
O-ehkriställve-lah-er п метод па вър¬
тящ се кристал
Drehmoment п въртящ момент; усук¬
ващ момент
Oieioleo т въртяща се (ротационна]
пещ
Dreholenlutte- п облицовка на вър¬
тяща се пещ
D-eаole1'Osinterumg f агломерация във
въртяща се (ротационна] пещ
Drelirlclitung f посока на въртене
OieliOhi п 1. подвижно [шарнирна]
тръба 2. въртяща се тръба, бу-
ujii н г (на стъкларски фидер)
DrehroTirkristallisator т въртящ се
тръбен (барабанен] крисгaлизaгор
Oreh-olroleo т въртяща се [ротаци-
оииф] тръбна пещ
O-eh-ost т въртяща се скара
Oielrostgasepzeuger т газгенератор с
въртяща се скара
Orelrostgenerator т вж. Oreh-ostgaser-
zeuger
O-elrostoleo т пещ с въртяща се
скара
Orearottschachtolco т шахтова пещ
с въртяща се скара
Oaehscleibe f 1* обръщащ кръг 2.
обръщащо платформа 3. грънчар¬
ско кслenс
Dreaschiebei т завъртащ се [въртящ
се] шибър
O-elsieb п въртящо (се) сито
D-easion т вж. Orehrlchtung
Drehspao т стружка
D-ehspekt-og-amm п сясктрсгрфнй,
получена по методо на - въртене на
кристала
Drehsprenger т въртящ се просител
(на биофилтри)
Orehspriokler т вж. □гehseaeoge-
Dieistrom т трифазен ток
Dгeh1l-iclfe- т въртящ се разпреде¬
лител, разпределителна фуния
(на шахтата)
D-ehtrommeloleo т въртяща се ба¬
рабанно [тръбна] пеш
□-ehtiommelschälea т барабанна ко-
рообелвачка
Drehung f L въртене, завъртане;
оборот 2. усукване
optische въртене на плоскостта
на поляризация	.
O-eluogsebeoe f плоскост (равнина]
на въртене
□reliumgs-ariut т радиус но вър¬
тене
□rehungsrichtung [ вж. Orehrlchtumg
OieiungsvermOgeo п способност за
въртене на плоскостта на поля¬
ризация (на светлината)
Drehungsweat т величина на ъгъла
на въртене (на плоскостта на
поляризация)
O-ehungswiokel т вж. OrehwinUei
OrehvermOgeo п вж. Drehungsvei ö-
geo
Dreiwaage f горзиоииа везна
Drehwaooe f въртящо се вана
Dielwasdaer т въртящ се скрубер
Oieiwlokel т ъгъл на въртене; - ъгъл
но завъртане .
Orelzall f брой на оборотите
Drehzahlniodeaer т редуктор но броя
на сбсрстuтe
□^el^:^ja^l^i^-eigleir т регулатор ио броя
но оборотите
Drehzyliodervitkrs1meter п вискозим-е
тър с въртящ се - цилиндър
dreiacHsig тресен
dreiatomig три-томсн
drelbasiscl грuссиовeн
OreibJiasenapparat т дестилационна
уредба с три казана
DreilachOioruog f тройна връзка (в
органично съединение)	.
Orelläiberlliiii т трицветен филм;
трицветен слой


165
OreH^-l^emvi^^iai^r^o п трицветен ме¬
тод (б цветната фотография)
Oneiluß т тринога, триножник; ста¬
тив
Oiciglcdkeo-GicCltveßsdl1uß т три ко¬
нусно затварящо устройство [три-
конусеи затвор] но гърлото на
пещта
Dreila1tkoibeo т триъгълна колба
Oreikamtscliere f триъгълна шина
OreIkolmeooeoterSystcm п три компо¬
нентна система
OreikjO perappa-at т три корпусен
апарат, -трлкорпусна уредба
Oreik^i-peiv^j^i^^^]^i^l^j^|^i^i^.at т вж.
Ore istule overdäm plei
Oreikorpeivc-danlungsaolage [ три-
корпусиа изпарителна инсталация
Oreiplatcmolco т трифазна eлeкгрс-
пещ
Orelplateottrom т трифазен ток
Oiciplаteosyttem н трифазна система
DreIelatcowecHseltt-om т трифазен
променлив ток
D-eisaii п тройна сол
Dreisäuleozeotiiluge / гтиколопиa
центрофуга
Ore.itdleokelrolr п ттойник, тръба с
три разклонения
□гeitcllic^■f^eoe1ektгo1yse / трислойна
електролиза
□reißigliachoe- т ттидесетостен
D-eittolllegierumg f тройна сплав
Dreitfolltystem п три компонентна сис¬
тема
O-eKli1ck п вж. D-eischeokel-Ol-
□гeittuleoveгäao^pler т три корпусен
изпарлтелен апарат, трикорпуснз
изпарителна уредба
Oieiwaizenkaiandei т ттивалцов ка¬
ла лдър '
Oieiwalzeomuile / три вал нова мел¬
ница
□-eiwalzemrimgnilhle / гтиофлцсвa
пръстеновидна мелница
Daeiwa1zcostäode- т валцова клетка
трио, клетка на стан с три валца
Oreiwalzwerk п 1. валцов стан трио,
валцов стан с три валца 2. цех
с тривалцови станове
□reiweghaho /п три пътен кран
dreiwertig тривалентен
□relwertlgkelt f гриваеellгиссг
	DRU
Dresdigut п приготвени за вършитба
зърнени растения
□ressieien п 1. украсяване, гарнира¬
не но повърхността (на сладкари
ски изделия) 2. формоване на
течно тесто чрез утаяване
Dressierwalzweak п завьршигeеeи
[дреслтовъчен] валцов стон
Drillbohrer т сондажно длето
drillen сондирам
Drilling in вж. □rlllirgskristall
Dгii1iogtk-ltta1l т троен кристал
□rl11lmgteunee f гтипеунжсTиФ пом¬
па; триптъстсинф помпа
□rittscllacke / трета шлака
Oroge / дрога; лекарствена расти¬
телна сутсвииф .
Orogenauszug т извлек от дроги,
извлек от растително ‘ суровина
□romorao л дтсмораи, З-хидрскси-
N-мстилнсрфинан (заместител на
морфина). Ci7HiiNO
Dropsaollemwickelmaschioe f машина
за увиване но бонбони в релки
Drossel f дросел
Diosselellekt т дросел ефект
D-ot;eigel-at п дроселопарат; реги¬
стратор но разлики в нaлятфнсгс
при [чрез] дтссслитаис
Orosselhano пг дтссeесв кран, кран
за дтссслирфис
Orrsseihub т ход но дросели рои сто
Dг(osieik1аepe / дтоселов клапан,
дтссeлкеаna
Drosssiklappcovcгsdlluß т затвор с
дросел клапо
drosseln дросел и рам, задържам, при¬
тварям
□prsseregeeumg f регулиране но дро-
селирането; регулиране чрез дро-
селитане
□a(rsielгiog т дросел и ращ пръстен
□r(rstfls:hl1beгm д р ос елов шибър, дро¬
сел, дросел кла по; регулиращ [раз¬
пределителен] шибър
D-ostellsdlгaubc / иглен [игловиден]
дроселоя клапан	•
Drosselung f дтсссеитанс. притва-
ряне	.
Drosselventil п дрссeлвснтun	'
Druck т 1. налягане, натиск, напор
2. печатане, печат 3. щампо, пе¬
чат (напр. върху текстилна ма¬
терия)	I

URU.
166
Druck, absoluter абсолютно ифеягаиe
atmospHärischer атмосферно на¬
лягане
dynamischer динамично налягане
geometrischer геометрична висо¬
чина, геометрично налягане
-~, Hydrodynamischer хидродинамич¬
на височина, хидродинамично на¬
лягане
Hydrostatischer хuдтсстатлчис на¬
лягане
Io mm. der Wassersäule налягане
в mm воден стълб
kritischer критично налягане
osmotischer ссмстичио нфеятаис
piezometiischer nисзсмeгричиа
[статична] височина, плезометрлч-
но налягане
tpezilitC^<ei специфично налягане
■—, statischer статично височино, ста¬
тично налягане
thermitcher термично налягане
überkritischer свръх^и^и— на¬
лягане
uofeаk-iti‘tcle- подкритично но-
еятаис
Oruckablall т падане [понижение)
но налягането
Pruckablaiigieiciumg f уравнение за
падането на иаеятаистс. уравне¬
ние на Бетнули
Oruckablallkurve f крива но падането
на налягането, пueзсмeттuчна ли¬
ния
Druckabhängigkeit f зависимост от
налягането
Druckabnahme f намаление [пониже¬
ние] на иаnягфистс; загуба но на¬
лягане
Oruckäoderumg f изменение но наля¬
гането, промяна в ифлягаисго
Oruckaoschwellung f нарастване но
налягането; увеличение но на¬
пора
Oruckaotiieb т пневматично задвиж¬
ване; хидравлично задвижване
Druckanzeiger т манометър
Druckapearät т 1. апарат, работещ
под налягане 2. апарат за изпит¬
ване под иаедтс№L
Druckaufnahmeflädie f повърхност,
която поема натиска
Druckaulteoiluog f рaспрeдenсии? на
падането на налягането: степенно
редуциране
Druckausgleich т изравняване на на¬
лягането
O-uckautg1eiclvcotL п клапан [вен¬
тил] за изравняван? на наляга¬
нето; пропускателен Iтeдукцисиeи]
вентил
Oruckbeamspruchung f [натоварване
чрез иаеятаиe
Druckbedimguogeo fpl налягане, ус¬
ловия на налягане
Oruckbehaiter т L напорен съд [ре¬
зервоар] 2. балон [бутилка] със
сгъстен газ 3. автоклав, съд под
налягане 4. монтежу; съд [резет-
воат] за подаване на течност под
налягане
□гuckbehaoäluog f обработване под
налягане
Oruckbelastumg f вж. □ruckbeaoseru-
clung
Diuckbemzio п крекинг-бензин; бен¬
зин, получен чрез крекиране
Dгuckb&>tämäigkeif f устойчивост на
натиск [наеятаиe]
□ruckbiroe f монтежу, монжу
Druckbohrung f нагиeтагслси сон¬
даж
Druckboizeo т нагнетаттелен [затего-
телен] болт
Oruckdanplbehaodluog f nрсnарваиe
под налягане
□ruckdlcitlilat п (неочистен) дести¬
лат от крекинг под налягане; су¬
ров крекинг-бензин
Dгuckdeettllafioo f дестилация под
налягане
Diuckdille-enz f разлика в_ налага¬
нията
□ruckäille-cnzempläoger т вж. Druck-
dille-cozmetsei
Oruckdifleieozmesser т диференциа¬
лен манометър
O-uckäillercozacgclveoti1 п диферен¬
циален регулиращ вентил
Druckellekt т притискащ [свиващ]
ефект
Oruckejohelt f единица налягане
□гuckeioseritzuog f впръскване под
налягане
Oiuckeiektrolyse f електролиза под
(повишено) налягане •


167
Druckelektrolyseur m eесктрсдuзьср.
' работещ под налягане
drucken печатам; щамповам, печатам
(текстилна материя)
drücken 1. иаеятан, натискам 2.
формовам под налягане, пресо¬
вам. щамповам
Drücke- т 1. депресор, депресира¬
що вещество (при флотацията)
2. изтласквам
Oruckerhitzumg [ нагряване под но-
еятаиe
D-uckeisclwätze f черна печатарска
боя
O-uckerwSomuog f нагряване (затоп¬
ляне) при [вследствие] натиск
Oruckerwelchumg f размекване при
[вследствие] натиск
O-ueke-zeuger т 1. компресор 2. мул¬
типликатор
O-uckeazeugumg f създаване но наля¬
гане, компресия; депресия
~ des Lülteis депресия на вентила¬
тора
O-uckextraktion f екстракция под на¬
лягане
Oiucklälilgkeit f пригодност за печа¬
тане (на хартия)
Diuckla-be f печатарска боя, печа¬
тарско мастило; печатна паста
(за текстилно печатане)
O-ucklaß п 1. автоклав 2. монтежу
Oruckleder / натискаща [иатeгатслиа]
пружина; пружина, подложена но
натиск
drucktest херметичен, устойчив на на¬
лягане
Druckfestigkeit f якост но натиск
Oruckleuc1bettäoäigkeit f устойчивост
но натиск при високи температури
Oruckllltea п филтър, работещ под
налягане; филтърпреса
DruckH-ois т печатарски безир
OiuckllascHe f 1. бутилка за сгъстен
газ 2, стъкленица [шише] за ра¬
бота под налягане
Oiueklli1stlgke1t f течност под наля¬
гане; иатнстфгeена [напорна] теч¬
ност, работно тяло (напр. в хид¬
равлична преса)
Orucklraktlonierkoioooe f колона за
фракционна дестилация под наля¬
гане, фракционно колона, работе¬
що под налягане
	__	DRU
D-uCrfraMfoofeaung f фтакЦиснuтФнe
[фракционна дестилация] под на
лягане
Druckgas п сгъстен [компрuмuраи|
газ
Oruckgaserzeuger т еж. Oruckg^i^^ne-
Г21гГ
Druckgasli^i^i^«^ir^i^rlah-eo п 1. експлоа¬
тация (на нефт) посредством на -
гнетявоне но газ 2. пневматично
транспортиране, газов лифт
^^uck|^^a^l^em<^rätor т газтeнeтагст, ра¬
ботещ под налягане
Druckgaslebei т вж. O-uekHeber
Druckgasver packung f опаковка под
налягане (от инертен газ)
Druckgeblätc л нагнетяващ [вдухващ]
вeнгиефгср, духало
D-uckgelälle л понижение [пад] но
ифеятаисто [напора]
□ruckgeläß л напорен тeзeтвсфр; съд
под налягане
OiucCgleßmaashloe- f еж- Druckgußma¬
schine
□ruckglätte f гладксст. получена чрез
пресоване; печатна гладкост
Druckguß т леене под нФеятфЩс
Diuckgußloim f форма за леене под
•налягане
Druckgußmaschine f машина за леене
под налягане
O-uckgüte / качество но печата
Druckheber т еж. □-uck1ulfhebC1
D-ucklele f дрожди но закрита фер¬
ментация
OruckHOle f височина но иаеягаиeтс,
nuсзсмeгрлчио височина; хидро-
статично налягане; напорно висо¬
чина; стойност (величина) но наля-
таиeтс
OruckiOieoverlust т загуба [пониже¬
ние] на напорна височина (наля¬
гане]
Diucklolz л реакционна дървесина,
която е изпитвала налягане при
растежа
O-uckHub т иaтнeгaтeлeи ход
Druckhydrleruog f хидриране под на¬
лягане
Oiucklyd-olyse f хидролиза под на¬
лягане
Druckimpragmierung f импрегниране
под. налягане


DRU
168
Druckioäuktiontscame1zolem т индук¬
ционно тспиnиa пещ, работеща при
повишено . - - ятфис
Druckkessel т 1. (юдоо-напорен резер¬
воар 2. автоклав 3. монтежу
Oruckkitteo п притискаща възглав¬
ница
Oiuckkocler т апарат за изваряване
под иаеягаис. автоклав (за сте¬
рилизация)
Oiuekkochung	изваряване (варене]
под налягане
Oiuckkoibeo т 1. иатиeтатeлнс бута¬
ло 2. дебел остен и а колба за работа
под налягане
D-uckkoloome f кслсна за дестилация
под налягане
D-uckkomstanz f постоянство но наля-
таистс, изобарност
Druckkühlautoklav т стерилизационен
автоклав с последващо охлаждане
под иаеятаис (за консерви)
□ruckkühler т инсталация за ох^юж-
дане под иалятаиe
Druckkühlung f конпрeсuсиис охлаж¬
дане
Diuckkuave f крива но ифлятфнсго
Druckleitung f иагнeгатслeи [напорен]
тръбопровод; напорна (иaтиeтaгeе-
но] линия
drucklot който е без налягане
Orucklult f сгъстен [компримитан]
въздух
□ruckluftakkumuiatoa т пневматичен
акумулатор
Drucklultamiage f компресорна стан¬
ция; пневматична станция
Orucklultaot-ieb т пневматично зад¬
вижване
Druckluftbehafte- ги реслвер за сгъстен
възду X1 Jвъздухссбстиик
Oruckluftentieitumg f нагиeтагeлси вен¬
тилационен въздухопровод
Drucklufte-zeugei т -въздушен ком¬
пресор
Diu^l^ii^^l^filte- п филтър за сгъстен
въздух	.
D1ucklultllUstIgkeilslebe1 m вж. Oiuck-
1üftheber
□ruckluftlOräerer т пневматичен
транспортьор
Drucklultlärdeiumg f 1. пневматичен
транспорт (със сгъстен въздух);
пренасяне fгтанспстглрфнс] със
сгъстен въздух; ерлифт 2. компре-
сuоиис [пневматично] добиване
(напр. на■ нефт)
□rucklultgeläß и- резервоар [съд] за
сгъстен въздух
Drucklufthämmer т пневматичен чук
Diucklulthebe- т м-тежу; пневма¬
тичен подемник, ерлифт; пулсо-
метър
□rucklultkasteo т риза [кожух] за
подаване но сгъстен въздух
Dгucklultleifurg f нфгиeгагeлeи въз¬
духопровод; тръбопровод за сгъ¬
стен въздух
□rucklultnessea т наисмeгър
□гucklüftmltche- т барботьор
Oгucklültnitchüog f размесване чрез
пропускане на сгъстен въздух,
бфрбсгuраис. батботаж
Drück1uffpisfo1e f пулверизатор [раз¬
пръскван] със сгъстен въздух
Druckluftpumpe / пневматична помпа
□гücklültrohimetz п иагистатeлиа въз-
духспровсдпа мрежа
OruckljuHriittlea т пневматичен виб¬
ратор, пиeвнсвuбратор
□ruck^ults^f^laui^t^filte- п пневматичен
ръкавен филтър
□rucklultstanplerio пневматична трам-
бовка
Druckluftverschluß т пневматичен за¬
твор
Dauckluftvi^rteller т разпределител но
сгъстен въздух, въздУхстФзnтсдс-
еитсл
Drucklulfwaste-Hcbe1 т въздушна пом¬
па, ерлифт за вода
Orucklultzeile f. флотационна клетка
с пневматично разбъркване
□гücklülfzerstäübumg f разпръскване
посредством сгъстен въздух
D-uckmaischverläl-em п метод за на¬
кисване (на слада) под' нфеятаиe
O-uckmedium п еж. Druckmittel
DruckmeßdOse / уред за измерване но
налягане, датчик за налягане
Druckmesser т I. манометър 2. баро¬
метър .3. вакуумметър
Oruckmessung f измервано [мерене]
на налягане
Druckminderer т вж- Drückmioä^rumgs-
veotil


169
DRC
Druckmimäe-uogsvcotiI п вентил, на¬
маляващ - (редуциращ] иanятaнeгс;
редукционен вентил
□auckmitche1 m барботьот
Druckmittel п I. среда, която предава
налятаиeтс 2. ифтиeгатсеиа [нф-
порна! течност
Drucknaphtla п тежък бензин, полу¬
чен при крекинг, крeкинт-лuтроин
Oruckoleo m пещ, която роботи под
налягане
OruckOl л хидравлично масло, хид¬
равлична течност
Oruckölpunpe f нaтиeгaгeенa масле¬
на помпа
□ruckoxydatiom / окисление под на¬
лягане
Druckpapier п хартия за лечат
^^uckpoly^^oders^tioo f пол и конден¬
зация под иаеятаиe
□гuckpolymerisafiom / пслинeтизaция
под иаеятаис
Druckpresse f 1. преса за изпитване но
натиск 2. печатна машина
□ruckprobe f 1. изпитване на натиск
2. образец [пробно тяло] за из¬
питване на натиск 3. изпитване под
налягане
Druckprüler т 1, уред за изпитване
на натиск 2, уред за определяне на¬
ситеността но сок с вътлepсдeи
двуокис
□ruckpiillmasclloe / машина за из¬
питване но натиск
□ruckprülurg / L контрол но нaеятa-
исгс 2. изпитване на натиск
Druckpumpe / иагиeтатeена помпа
Oruckгаlfirätior / пречистване [ра¬
финиране] под налягане (напр.
на суров бензин)
Oruckaaum т камера с високо наля¬
гане; пространство но нагнетява¬
не; напотна камера
O-uckreaktioo f реакция, протичаща
под налягане
Oгuc!^l^^dü^i<erveotil п редукционен
вeитле, редуктор
□ruckregelurg f регулиране но наля-
тaиeто
□ruckreglei т регулатор но наляга-
нeгс, баростат
□ruckregulator т вж. Druckregler
□ruckrelktillkatloo f ректификация под
налягане
□ruckrlogviemtii п пръстеновиден но--
гнетотелен вентил
Oruckrohr п 1. иaтистaтeеиa [напот-
нз] тръба 2. тръба за провеждане
но реакции под нaеятaис 3. сксpс-
стсмстиa тръба	.
'□l-ucl^r^l^I^^i^i^1tüng f нагнетателен [иa-
псpeи] тръбопровод
Druckruh-autoklav т автоклав с бър¬
качка
□rucksackverlahreo п метод за пресо¬
ване в еластичен чувал
D^uck«^<^t^liau^^l^i^lltei п иaтиeт<aтeеeи ръ-
кавен филтър
Druckschreibei т 1. самопишещ мано¬
метър 2. уред с печатащо [пишeщс].
устройство
Druckschwa nkumg f колебание в на-
еятaисгс
Druckseidenpapic- п тънка печатна
хартия (за пренасяне на декор
върху стъкло)
Druckspaltumg f разлагане {разцепва¬
не] под иaеятaис
□ruckspülung / промиване под наля¬
гане, промиване (на сондажи}
чрез нагнетяване на течност
Drucksteigeruog f повишаване но на-
еятaнeтс
□rucksteigerumgtpunpc f помпа за по¬
вишаване но налягането
□ruckstutzeoin нaпстeи [и<aтиeгaгeлсн]^
щуцер
Oruckteern кpeкинт-тудтон, крзкинг--
катран (тежък остатък от кре¬
кинга )
Drucktopl т автоклав
Oruckübertraguogsnittei п вж. Dauck-
nittel	’
□ruckumlaul т циркулация под на¬
лягане
Oruckumlaulpumpe / циркулационна
помпа
□ruckuniaulschmleiumg f циркула¬
ционно мазане
□ruckuoterschied т разлика в наля¬
гането
O^u^^^v^ntll п иaгиeтaтслeи вентил
' □-uckveräanple- т изйapитeеси апа¬
рат [изпарител], който работи под.
налягане
Oruckverdamplumg f изпаряване под.
налягане


DRU
170
O-uckverdickuog f сгъстяване под на-
еягaиe
Oruckverloirmuog f 1. формоване под
иaеятaиe; обработване под наля¬
гане 2. деформация при налягане
Oauckverkokuog f коксуване под на-
еятaиe
Oruckverlust т загуба но налягане
O-uckvermiodeier т вж. O-uckvermio-
äeiuogtveoti1
Oiuckvennioderuog / намаляване [за¬
губа! но налягането
DrückveпгnioderuogtvcotH п вентил,
редуциращ {намаляващ] нaеятa-
истс; редукционен вентил, реду-
цирвентил
O-uckvernebelumgsgerät п апарат за
получаване нз аерозол чрез наля¬
гане; аерозолен генератор, рабо¬
тещ под налягане
□-uck’^^n^eiluog f осапунване [хидро¬
лиза] под налягане
Druckversuch т изпитване на натиск
Druckwalze f 1. притискащ валяк 2.
печатарски валяк
OruckwänmMpaltuog / термично раз*
еaгaиe под налягане; термичен кре¬
кинг под налягане
Druckwässer п вода под изеятаис; на¬
порна вода
□ruckw<aseraolage f хидравлична ин¬
сталация; водна инсталация под
налягане
Oiuckwasertielzuog f отопление - с во¬
да под налягане; нагряване с пре¬
грята вода
^^uck^<ass^e|^iiese f хидравлична преса
Oruckwasserpumpe / всдсиaпсpиa [1^-
дсиaгнeтзгeлнa] помпа
Oruckwaserreaktoi т реактор, охлаж¬
дан с вода под налягане
□auckwasseгltpeicher m хидравличен
акумулатор (на налягане)
□гuckwatseгw^scOc f промиване [об¬
работване] с вода под иaеятaис
Druckzelt / времетраене нз иaеятa-
иeгс
Orücllaze1täübumgsbfeome1 т горелка
с механично разпръскване нз - го- -
ривото
Diuckzugaolage / иижсктотиa уред¬
ба, инжектор
Or^^i^j^'wlrkstrla т действуващо [ак¬
тивно] вещество но жлеза; хормон
□uftaolockumg f примамване с аро¬
мат; примамка с ароматични ве¬
щества
DuHstoll т ароматично [ухаещо] ос-
щество
Duktilität / пластичност, ковкост;
статичен вискозитет
Dullbox п дълбокс (матов силно на-
маслен шагрениран бокс)
□ulzlo п дулцин, суктол, 4-сгсксифс-
щun Kap^6a^MHA,QiH»OC^l^.iN HCON H -
Duizit п дулцит, дулцитол, 12,3,4,5,
6-хсксaхидpсксихсксaи, CiHu(OH)c
□ulzltol п вж. Oulzlt
Dung т тор
□ilngeglps т фосфогипс (гипс. полу¬
чен при производство на екстрак- •
ционна фосфорна киселина)
Düngekalk т вар - за наторяване; ва¬
ров тор
Düngemittel п тор (естествен или
изкуствен). средство зз торене
Dünger т тор; сбстски тор
Oumgerkalk т вж. Düngekalk
□üngermlschung f комбиниран |снс-
сен] тор
Duoge-rolsalze npl (сурови) калиеви
соли, използувани като тор
Düngesalz п минерален тор; торова
сол
Dungnittel п вж. Düngemittel
ОИлв^оН т вж. Düngemittel
Düngung f торене, наторяване
Duokelol п тъмно масло (евтино
мазилно масло)
□unkeipaodukt п тъмен нефтен про¬
дукт; мазут
Dunkelrotglut f L нагряване |нaкaля-
взие) до тъмночервен цвят (около
700сС) -. тъмночервена жар
äümolateгig тъиксвеaкнссг
äümnl1üttlg течлив, рядък, подви¬
жен, с малък вискозитет, тъииaеu-
вен
□ümo|lüseigkeit / течливост, подвиж¬
ност; тънколивиост
□ummglas п тънко [листово] стъкло
□ummlauge / слаба [разредена] луга
□unmsalt т рядък [разреден] сок, слаб
сироп; сатутационен сок
Dunnsaltschwelelung / - сулфитзция
fсуnфuтлpаис] нз сaтутaцисинuя
сок


171
DUO
OUooeaftveräämpfcikOipeг т изпори-
рител [изпарителен корпус] за разре¬
ден сок	■
dünnschalig тънколютест; който с с
тънка обвивка; тънкокорест
DOлoreC1lchfeio1age f тънкослойно на¬
сипване (напр. на tuuxina в стък¬
ларска пещ)
Duooschlcatliin т филм с много тъ¬
нък свстлсчусгвитслги слой, тън¬
кослоен свeглсчувсгвигслeи филм
OOnnschlchttiockoei т - тънкослойна
сушилня, сушилня за сушзне в тъ¬
нък слой
□uonschlchtverdamplei т изпарителен
апзтзг с пълзящ тънък слой
DUootch!chtveräamplüog f изпаряване
в тънък слой
dünoschneiäen изтънявам
dünnwandig тънкостенен
□unstabzug т L изсмукване (на
изпарения) 2. всигллзцлсиис ус¬
тройство зз изсмукване на изпаре¬
ния
Dunsthaube l - изсмукващ [всигиеaцло-
иeи] чадър, вентилационна ками¬
на (за изпарения)
Dunstobst п 1. консервирани плодове
с вода (вместо със захарен раз¬
твор) 2. сушени плодове
□unstviulkamlsatlor f газова вулкани¬
зация
Ouo п дуо (двувалцова конструкция
на работните клетки на валцов
стан); клетка дуо, двувалцова
клетка; стон дуо, двувзецсв стан
OuobleehstaaOe f вж. OurblecHwalzweik
Ouobleciwalzwerk п еистовaлцсвъчси
стон дуо, двувалцов стон за (дебело)
ламарина, валцов стан-двойка за
(дебела) ламарина
Duob1ocketaaOc / вж. Ouobiockwalzweik
Ourblockwalzwe-k п блоков стон дуо,
двувалцов стан за блокове, вал¬
цов стан двойка за блокове; блу-
минг дуо. двувзецсв блуминг
OurfcioblecHstr,aOc f вж. □urleioblech¬
walzwerk
Ouofeioblcä1Wälzwe1k п стан дуо зз
тънко ламарина, двуволцов стан
за тънко ламарина, валцов стан
двойка за тънка ламарино
Ourfelrf1ggci11st п довършителна [чк-
стова] клетка дуо, дьувзnцсвa до¬
вършително клетка
OuolertigetraSc f довършителна |чи-
стова] лкния от клетки дуо (дву-
ваnцсви клетки], довършителна
[чистова] група от клетки дуо (дву-
валцови клетки)
Ouoleгt1getieckc f вж. OurfertigetгaOe
OuogerUet п клетка дуо [двyвaлuсвa
клетка] на валцов стан
DuomaQwahwerk п валцов стан дуо
за точно валцоване на (калибро-
вани) изделия, двувaецсв стан за
точно валцоване но (калиброва
ни) изделия
OuomifteIetraOe f сpсдиссоpтсв вал¬
цов стан дуо, двувалиов стан за
средни профили
OuoacvcreicrbiCcHetraOe f реверсивен
|сбpъщзгсnси] валцов стои дуо за
дебела - ламарина, двувалцов ре¬
версивен обръщат^^ - стан за де¬
бела ламарина
- u^r^i^3^<^ja^’iierb1ockstia^0e f реверсивен
[oбpъщзтenси] валцов стан дуо за
блокове, реверсивен [сбт'ъш,aтenсн]
блуминг дуо
□uoaeveгsieгgeiuet п реверсивна (об¬
ратима, обpъщaтeеиa] - клетка дуо,
двувалцова реверсивна (обратимо)
клетко но валцов стан (агрегат)
Duo-eversle-stiaOe / реверсивен (обра¬
тим) валцов стан дуо, двузли^ов
реверсивен (обратим] стан (агрегат]
DuoгcvC1eieast-eckgeгUet л реверсивна
(обратимо] чернова клетка- дуо, дву-
валцова чернова реверсивно (обра¬
тима] клетка но валЦов стан (агре¬
гат)
Dur-cveptieгwаizwcik п реверсивен [об¬
ратим] валцов стан дуо, двувалцов
реверсивен (обратим! стан (агрегат]
DuosoTaolage f инсталация за изби¬
рателно (селективно) екстракцион-
но пречистване на- мазн-и масла
с двойка разтворители
Duosolverlah-eo п дуозол процес, ме¬
тод за селективно скстpзкциоиио
пречистване но мазилки масла с
двойка разтворители
Duostopleowalzwe-k п шведе китръбо
взецовъчси стан дуо, шведски - дву-


DUO
валцов, стан, (агрегат] за валцова¬
не [прошицане, пробиване] на тръ¬
би, двувалцов Противен стан [аг¬
регат]
Duostrafie f група [линия] на валцов
стан [агрегат] ' дуо
Duotal л дуотал, гваякол карбонат,
естер на гваякола с въглеродната
киселина, СЬН14ОЛ
Duo-Umkehr-Blockwalzgerüst п ревер¬
сивна (обратима) валцова клетка
дуо за валцоване на блокове, ре¬
версивна (обратима] двувалцова
клетка за валцоване на блокове
Duo-UmkehrstraCe f реверсивен [об¬
ратим] валцов стан [агрегат] дуо,ре-
версивен [обратим] двувалцов стан
[агрегат]
Duo-Univer$alstraße [ вж. Duo-Uni¬
versalwalzwerk
Duo-Universalwalzwerk п универсален
валцов стан [агрегат] дуо, универ¬
сален двувалцов стан [агрегат]
Duovonstrecke / чернова линия (линия
за грубо валцоване) на валцов стан
дуо, 'чернова линия [група] на
двувалцов стан [агрегат]
DirowalzzerLi п клетка на валцов
стан дуо, клетка на двувалцов
стан [агрегат]
□(lowal/strafle / група [линия] на
валцов стан [агрегат] дуо, група
линия на двувалцов стаи (агрегат]
Duowalzstrecke / вж. Duowalzstraße
Duowalzwerk п валцов стан дуо, дву¬
валцов стан [агрегат]
~ mit , gleichbleibender Drehrichtung
der Walzen нереверсивсн [необра¬
тим] двувалцов стан [агрегат]
Duplexkarton т двуслоен картон
Dupfexpapier п двуслойна хартия
Duplrxpapienmaschinr / машина за
производство на двуслойна хар¬
тия
Duplexverfahren п дуплекс-процес
Dupllkation, / дубликация, дву крат¬
ност (напр. едновременно копира¬
не на два еднакви негатива)
Duplikatnegativ п дублиран [втори]
негатив
Dural п вж. Duraluminium
Duraiuminimn п дуралуминий (алу-
миниева-медни-магнезиева сплав)
	ц*
durchalkalisIeren мерсеризирам
Durchalkalisierung f мерсеризация
durcharbeiten разбърквам, размесвам,
прелопатвам
durchätzen прояждам (пробивам) чре»
въздействие на , химични агенти
durchbiegen прегъвам до краен пре¬
дел (при изпитване на пластмаси}
durchblasen продухвам
Durchblaseverfdiren п метод [про¬
цес] с продухване (отдолу), кои-
вертерен процес с долно продух¬
ване
Durchbohrung f пробиване; сонди¬
ране
durchbrennen прогарям; прегарям
Durchbruch т 1. пробив; пробиване
2. пълно пречупване' (по цялото
сечение на образеца) 3. преминава¬
не, прескачане (през адсорбента)
der Schmelze пробив на метала
(през зидарията на пещ)
durchdampfen прокарвам; пропускам
пара
Durdidringbarkeit / проницаемост,
проникваемост	*
Durchdringung / проникване; про¬
смукване; пенетрация
gegenseitige взаимно проникване
Durchdringungsfähigkeit f проникваща
способност, проницаемост
Durchdrückprüfung f изпитване (на
хартия) за устойчивост на проби¬
ване (продънване)
duucherпan(feгmisdvrn размесвам, раз¬
бърквам'
durchcinanderrühren вж. d urduenan-
derm isdien
Durch fall m отсев (материалът, пре¬
минал през ситото)
Durchfärbefähigkeit f способност за
поглъщане [проникване] иа баг¬
рило
Durchfärbung f багрене в дълбочина,
проникващо багрене
Durchfliefimenge / протичащо коли¬
чество; разходвано количество; раз¬
ход (на течност, газ)
Durchfluß т L протичане, изтичане
2, поток 3. разход, дебит (на теч¬
ност, газ) 4. проток а на, ванна
пещ)	'
Durchflufianzeiger т вж. Durchliuß-
rne ngenmesser


173
Durchflußefhitzer т нагревател [па-
стьоризатор] на мляко в поток
(с непрекъснато действие)
Durchfiüßfläche f площ на живото се¬
чение на потока
‘iDurchflußgebrr т разходомер, датчик
за протеклото количество веще¬
ство (течност, газ)
'.Durchflu^g£escllwindigkeit f скорост на
изтичане [протичане]
>Ducchflußkühlrr т охладител с не¬
прекъснато протичащ флуид
'Durchflußmenge f дебит, разход (на
течност, газ)
DurchfliOmengenmesser т разходомер,
уред за измерване на количеството
протичащо вещество (течност,
газ)
iDurchflußmesser т вж. Durchflußmen¬
genmesser
.Durchflußmessung f измерване на раз¬
хода [дебита] на протеклото коли¬
чество вещество (течност, газ)
.'Durchflußmischer т смесител с про¬
тичане , (за течност)
Durchflußoffnung f 1. отвор на про¬
тока 2. живо сечение (на потока)
Durchflußprofil п напречно сечение
на проточния отвор, живо сечение
(на потока); напречно сечение (на
тръбопровода)
Durchflußpyrometer п пирометър за
измерване температурата на про¬
тичащи газове
j Durchflußregelung f регулиране на раз¬
хода; регулиране на дебита (на теч¬
ност, газ)
Durchflußregler т регулатор на по¬
тока [дебита]
Durchflußschwankung f колебание на
разхода, колебание на протича¬
щото количество газ или течност
.Durchflußventil п проходен вентил
[клапан]	*
.Durchflußverlust т загуба на дебит
[напор] при протичане на течност
или газ
Durchflutßversuch т изпитване на ,ко¬
розия при непрекъснато протича¬
не на разтвора
cDuuchHußwächter т уред за контро¬
лиране на разхода (на протича¬
щия флуид)
	DUR
Durchflußwanne f' вж. Durdhflußwan-
nenofen
Durchflußwannenofen т' проточва ван¬
на пещ	,
Durchflußwiderstandszahl f коефициент
на съпротивление , на потока [те¬
чението]	,
Durchflußzahl f разходен коефициент
Durchflußzahler т , поточен брояч
(през който непрекъснато про¬
тича течност или газ)
Durchflußzeit f време на изтичане
[протичане]
Durchforstungsholz п дървесина от
проходна сеч
Durchmessen п прояждане, , разяжда¬
не; прогаряне; пробив
~ der Gießpfanne пробив [прояжда¬
не] на разливна кофа
~ des Ofenmantels прояждане [про¬
гаряне] на кожуха на пещ (при
пробив на метал и др.)
Durchführbarkeit / осъществимост,
възможност за провеждане
Durchfuhrungsisolator т проходен изо-
. латор	.
Durchgang т проход; отвор; преми¬
наване, пропускане, валцоване (ед¬
нократно)
Durchgangsabspeгcventii п проходен
спирателен [запорен] вентил
Durchgangsgeschwindigkeit f скорост
на валцоване ; скорост на преми¬
наване (напр. през. ста'н, калан-
дър)	’
Durchgangshahn т проходен , кран
durchgären прекипявам, ферменти¬
рам напълно
Durchgärung f прекипяване, пълна
ферментация
Durdigasu'ng f фумигацйя, обгазява¬
не, опушване	'
Durchgasungsmittel п фумигант (сред¬
ство за обгазяване, опушване)
durchgerben издъбвам, продъбвам
Ducchgrcbungszahl f коефициент на
продъбване (свързани дъбилни ве¬
щества в % от кожното вещество)
Durchhärtbarkeit f прокаляемост
Durchhärtung f 1. пълно втвърдява¬
не 2. дълбока циментацйя
durchheizen прогрявам, затоплям по
пятия обем


DUR
174
durchkneten ■ размачквам, размесвам.
омесвам
durchkochen изварявам, проварвам
Durchkohlung f навъглеродяване
Durchlaß т проток (на стъкларска
ванна пещ)
Durchlässigkeit f пропускаемост, про-
пускливост; проницаемост
Durchlässigkeitsgrad т 1. коефициент
на пропускане 2. филтруваща спо¬
собност
Durchlassigkeitsverlust т загуба от
пропускане [протичане, изтичане];
загуба. от уплътняване
Durchlaßoffnung f отвор за пресил¬
ване (на материала. — от под на
под — в многоподова пещ)
Curchiaßwanne f вж. Durchlaßwannen¬
ofen
Durchlafiwannenofen	т проточва
(стъкларска) ванна пещ
Durchlauf т 1. просев, отсев (ча¬
стици^, по-малки от дупките на
ситото) 2. преминаване; протича¬
не; разход
Durchlauferhitzer ni нагревател, рабо¬
тещ при протичане на нагряваното
вещество
Durchlaufgrschwiпdigkrit f скорост на
преминаване
Durchlaufofen т проходна пещ; мето
дична пещ; пещ с непрекъснато дей¬
ствие	•
Durchlaufol п масло за разреждане
Ducchlauf-Pastrurisieгappacat т не¬
прекъснато действуващ пастьорг-
затор
Durchlaufvorrichtung f приспоссобле
ние за пропускане на насипни ма
териали или течност
Durchlaufwaage / конвейерна везн»
Durchlüftung f проветряване, аери-
ране, аерация
Durchmesser т диаметър
durchmischen размесвам; разбърквам
Durchmischung f разбъркване; раз-
месване
durchnässen намокрям, наквасвам, на¬
кисвам
Durchperlen п пропускане [премина¬
ване] на малки капки (течност)
или мехурчета (газ), барботиране
Durchpr^essen п 1. пробиване (с на-
тиек) 2. леене под налягане
durchpudern напудрям (напр. форми)
durchpumpen преливам с помпа, пре-
помпвам
Durchreißfe*^1tigkeit f якост на разди¬
ране (на хартия)
Durchrieseln п протичане [премина¬
ване] в тънка струя или на малки
частици
durchrühcrn разбърквам; размесвам
durchsalzen осолявам, насолявам х
Durchsalzung f осоляване, насоляване
Durchsatz т 1. пропускателна спо¬
собност; производителност 2. раз¬
ход
Durchsatzgeschwindigkeit / скорсст на
преминаване на шихтата	(г.рез
пещ)
Durchsatzldistung f , пропускателна
способност, производителност
Durchsatzzeit f време на преминаване
(на шихтата) през пещта, про¬
дължителност на престояване (на
шихтата) в пещта
Durchsaugen п просмукване (грез
тръба, филтър и др.)
durchschauen прелопатвам,	преоб¬
ръщам с лопата
Durchschlag т пробив (електрически)
durchschlagen 1. пребивам 2. препус¬
кам, прецеждам, претривам (през
сито) 3. просмуквам се, протичам
(за течност)
Durchschlag tn der Gespannpiatte пре¬
би в [протичане] на поде на
Durchschlagfeetigkeit f пробивна якост
Durchschlagpapier п копирна хартия
(индиго за пишеща машина)
Durchschlagspannung f пробивно на¬
прежение
durchschmelzen стопявам
Durchschmelzung f стопяване
Durchschnitt-Polymerisationgrad	т
средна степен на полимеризация
(ССП)
Durchschnittsergebnis п усреднен ре¬
зултат
Durchschnittsleistung f средна произ¬
водителност
Durchschnb ittsprobe f средна проба
Durchschnittswert п средна стойност
Ducchschreibpapirc п копирна хартия
(индиго ■ за писане)
durchseihen прецеждам
Durchseihpapier п филтърна хартия

175
Durchsicht f просвет
Durchsichtigkeit f прозрачност
Ducchstchtigkeitszylindec tn цилиндър
за определяне на прозрачността на
водата
Durchsichtsschärfe f степен на про¬
зрачност
durchsickern просмуквам се
durchsieben пресявам; пропускам пре?
сито
Durchsiebung / пресяване
durchspülen промивам; проплаквам.
изплаквам
durchstechen прошивам; промушвам,
пробивам (тръби)
durchstoßen пребивам; прошивам; из¬
бутвам, изтласквам
Durchstrahlung f пропускане на лъчи
през някаква среда, рентгеноско-
пия
Durchsüßung f подслаждане, озаха-
ряване
Durchtränkung f намокряне, напоя¬
ване, накисване
Durehtrittsreaktion f междинна реак¬
ция
Durditrittsuberspannung / пренапре¬
жение поради преминаване на
йона през съпротивителен слой
Durchwachsen п прорастване
Durchwandern преминавам; дифунди-
рам
durchwärmen прогрявам
Durchwärmung f прогряванс
durchwsachen промивам
Durchwirbelung f развихряне; раз¬
бъркване
Durchzeichnung / 1. способност (на
фотоматериал) да възпроизведе
дребни детайли 2. прерисуване,
копиране, доочертаване (на де¬
тайли във фото изображение)
Durchziehformmasdhine f вж. Durch¬
zugformmaschine
Durchzugformmaschine f формовъчна
машина с изтегляне на модела (от
касата през моделната плоча)
Dureta л дюрета (медно-амонячно
влакно)
Durobaxglas л стъкло дурсбакс (тер¬
моустойчиво)
Duroehinon л дурохинон, тетраметил-
р-бензохинон, О=Св(СИз)4- - О
	,	DOS
Durol л дурол, 1,2,-4,5-тетраметил"
бензол, (СИз^СгЙ
Duramer^s) п дуромер, термореак-
тивен (полимерен) материал
Durameter л 1. твърдомер ’ (за меки
материали) 2, дурометър (за опре¬
деляне солите на твърдостта при
водоподготовка)
Duromitbeton т ду ромит-бетон. кар-
борундов бетон (издръжлив на
изтриване)
Duroplast т дуропласт (термореак-
тивна пластмаса)
duroplastisch термореактивен
Durrin л дурин (гликозид от Sorgutn
bicolor)
Dury^^e f 2,4,5-триметилбензоена
киселина,2,4,5-триметилбензолкар-
бонова-1 киселина,
(СИз)зСгИ2СООИ
Düse f 1. дюза, наустник 2. фурма
(на металургична пещ) 3. форсун-
ка, разпръсквай 4. филер 5. лодка
(в машината. на Фурко)
Düsenblasverfahren л метод на издух¬
ване, духален начин (за про^з
водство на стъклени влакна)
Düsenboden т фурмено дъпо (на
конвертор, филерна вана)
Düsenfcohrung f предилен отвор на
дюзата [филера]
Düsenbrenner т горелка с дюза, дю-
зова горелка
Diisenebene f равнина на фурмите,
фурмен пояс (напречно сечение на
пешта в областта на фурмите)
Düsenfärbung f багрене в предялната
маса, багрене по време на преде¬
нето
Düsenfaser f щапелно влакно
Dusmkopf т дюза на фурмата
Duser.kraltstoff т реактивно гориво,
гориво за реактивни двигатели
DUsecmischrc т дюзев смесител, раз-
месващ струите смесител
Düsenplatte f.i. фурмена плоча, фур¬
мено дъно (на конвертор) 2. сто¬
манена префилна лента за изработ¬
ване на дюзи
Düsenreihe f фурмен ред
Dusenrohr и фурмен ръкав (на до¬
менна пещ)
Düsenseide f филерна коприна (не¬
прекъснато химическо влакно)


DÜS
176
Düsenstock m вж. Diisenrohr
Diisenzieverfahren n филерен метод за
изтегляне (на стъклени влакна)
Düsenzone f фурмена зона, фурмен
пояс
Düte f гилза, патрон, алонжа
Duwahohlzüegel т тънка куха шпун-
това тухла за прегради
Dwighl-Lloyd-Sintrcband л лентова
агломерационна машина (систе¬
ма) Дуайт-Лойд
Dwight-Shhahhtofrnveгfahcen п пър¬
жи лно-редукционен метод
Dunamit п динамит
schwargerrieгbarrs труднозамръз-
ваш. динамит
Dynamitersatz т заместител на ди¬
намит
Dynamitglyzerin п дина ми тен глице¬
рин за производство на динамит
Dyпamitpatronrnpapiec п хартия за
динамитни патрони
Dynamoblech п дипамоламарина
Dynamolack т динамоизолаиионен
лак
Dynamometer пг динамометъо
Dynamometer п вж. Dynamomesser
Dynamoöl п масло за генератори за
постоянен ток
Dynamostahl т динамостомайа
Dynamostahlband лента от динамо-
ламарина
Dypnon н дипноН, ß-метилхалкон,
С3И5С(СИ3)-С^Ь^С^ОСгИ5
Dysprosium п диспросий, Dy
Dysprosiumchlocid п диспросиев (три)
хлорид, DyCl3
Dysprosiumhydroxid п диспросиев
хидроокис, Dy(OИ)з
Dysprosiumoxid п диспросиев (три)
окис, . Dy2O3
Dysprosiumphosphat п диспросиев фос¬
фат, DyPO4
Dysprosiumsulfat п - диспросиев сул¬
фат, Dy»(SO4)3
E
Eastron п истрон (ацетатно влакно)
£au de Cologne п одеколон
Ebene f der Windformen ниво [равни¬
на] на фурмите, фурмен пояс
Ebonit п ебонит
eben polarisiert плоскополяризира
Ebullioskop п ебулноскоп
Ebullioskopie f ебулиоскопия
Echitin п ех мтлн, С32И52О«
echt траен, устойчив (за багрила)
Echtfärben п трайно багрене
Echtfarbstoffe mpl трайни багрила
Echtheit f трайност, устойчивост (на
багрила)	*
Echthritsechöhuпgsmittel и средство,
повишаващо трайността на багре¬
нето
E^l^^:^;^aninfai^bstoffe mpl трайни ниа-
нинови багрила (кисели светло -
устойчиви багрила)	'
E^j^!^i^i^4^irung f огнище с ъглово раз¬
положение на горелките, огнище с
горелки, разположени в ъглите
Eckpunkt т des Kristalls връх на кри¬
стален многостен; възел на про¬
странствена решетка
Edelerde f активирана белилна пръст
(окиси на метали от групата на
редките земи)
Edelgas п благороден [инертен] газ
Edelgashülle f електронна обвивка
на инертен [благороден] газ
Edelgasschale f вж. Edelgashiille
Edelguß т висококачествена [спе¬
циална]- отл-ивка; отливка от ви¬
сококачествен чугун .
Edelkohle f обогатени въглища
Edefkorund т благороден корунд
(получен чрез стопяване на алу¬
миниев окис)
Edelkunstharz п благородна смола,
(прозрачна или полупрозрачна син¬
тетична смола)
Edelmetall п благороден метал
Edelmetallgehalt т съдържание на
благородни метали
Edelmeeallkatalyse f катализа при из¬
ползуване на благородни метали
Edelsalze пр1 чисти природни соли
Edels'inter т офлюсован агломерат
Edelstahl т висококачествена сто*
мана, специална стомана
Edelstein т скъпоценен камък
Edelzellstoff т облагородена целулоза
Edelzement т бариев или стронциев
цимент


177
Edestin п едестин (глобулин от ко¬
нопени семена)
Edisonakkumulator т Едисонов [ал¬
кален] акумулатор
Etfekt т ефект
bathochromer батохромен ефект
fotoelrktrishhrr фотоелектрически
ефект
hypsochromer хипсохромея ефект
kalorischer калоричен ефект
optischer оптически ефект
Efferveszenz f бурно отделяне на га¬
зове
Effloreszenz -J 1. изветряване, загуб¬
ване на вода (от кристалохидра-
ти) 2. изцветяване, бавно отделя¬
не на дребни кристалчета или
прах (напр. повърхността на
каучукови изделия)
Effusion f ефузия
Egalfacbevrrmogen п изравняваща
[егализираща] багрилна способ¬
ност
Egalisierfarbstoff т изравняващо се
[егализиращо се] багрило
EgaPsiermittel п егализиращо [израв¬
няващо] средство
Egalisierung f изравняване, егализи-
ране
Egalisierungsfarbstoffe mpl вж. Ega-
lisircfacbstoff
Egalfsircungsvrrmogrn п егализираща
[изравняваща] способност
Egalität / равномерност, егалитет
EGR-Anlage f електрофилтър
Eialbumin п вж. Eieraibumin
Eichbrennstoff т еталонно гориво
Eichelöl п желъдово масло
Eichrlzuckec т жълъдова захар, квер-
цит, циклохексанпентол, дезокси-
инозит, СгИ7(ОИ)5
eichen сверявам, проверявам, тари-
рам, клеймовам (мерки и тег¬
лилки); калибровам; регулирам;
юстирам, еталонирам; градуирам
Eichenholz п дъбова дървесина
Eichenlohe f дъбилна дъбова кора
Eichenmoosextrakt т екстракт от дъ¬
бов мъх
Eichenrinde f дъбова кора
Eichgewicht п нормално тегло; тегло-
образец, тегло-еталон
Eichkraftstoff т еталонно гориво
	:	EIG
Eichkurve f еталонна крива; калибро-
въчна крива; корекционна крива
Eichmarke f калибровъчен [еталонен]
знак; марка на измервателна кол¬
ба
Eichmaß п еталон
Eichnormal п еталон
Eкdipcaparat п еталонен препарат,
препарат за еталониране
Eichsubstanz f еталонно вещество; ве¬
щество, което служи за еталон
Eichung f сверяване; калибриране;
еталониране; юстиране; регулира¬
не; тариране, клеймоване (на мер¬
ки и теглилки)
Eldotter п, т яйчен жълтък
Eieralbumin п яйчен албумин
Eierprüfer т уред за проверка на
яйца, овоскоп
Eigelb п вж. Eidotter
Eigenbewegung / собствено движение
Eigendrehimpuls т спинов момент на
количеството на движение; спин
Eigrnrnecgih f собствена енергия
Eigenerregung f самовъзбуждане
Eigenfärbung f самооцветяване (при
анодиране, при анодно окисление)
Eigenfilterung f самофилтруване
eigenhärten самовтвърдявам се
Eigenleitfähigkeit f собствена електро¬
проводимост
Eigenhärtung / самовтвърдяване
Eigenrotation f собствено въртене
Eigenschaft f свойство
Eigenschaften fpl .
bakterizide бактерицидни свойства
chemische химични свойства
fungizide фунгицидни свойства
—, grenzflächenaktive повърхностно-
активни свойства
herbizide хербициди и свойства
insektizide инсектицидни свой¬
ства
mechanische механични свойства
ovizide овицидни свойства
physikalische физически свойства
~, skalare скаларни свойства
toxische токсични свойства
EigensChrott т собствен железен екран,
вътрешнозаводски железни отпа¬
дъци, оборотен скрап
Eigenschwingung f собствено колеба¬
ние [трептене]
12 Немскс-бал арени технически речник


па
EIG

Cigensymmetrie f собствена [вътреш¬
на] симетрия
Eigenvolumen п собствен обем
Eigenwärme / топлоемност, топлинен
капацитет
Eiglobuiin п яйчен глобулин
Eignungsprüfung f изпитване за при¬
годност
Eikosan п ейкозан, СИз(С^)18СИа
Eikosansäure f ейкозанова [арахино-
ва] киселина, СНз(СНг)1вС0ОН ,
Eikosylalkohol т ейкозилалкохол,
ейкозанол, СИз(СИ2)1вОИ
Eilregler т бързодействуващ регула¬
тор
einachsig едноосен
Einankerumformer т еднокотвен пре¬
образувател
e^schern опепелявам
einatomig едноатомен
einätzen 1. ецвам (е химикал) 2.
байцвам, обработвам с байц
Einbadatzung f едностепенно разяж¬
дане [байцваме]
Einbadhhromircverfahren п метод на
еднованно багрене (едновременно.
поглъщане на багрило и метална
хромова сол)
Einbadfärbeverfahren п еднованен [ед-
нобанен] метод на багрене
Einbadgerbung f едиобанно [еднован-
но] дъбене
einbasisch едноосновен
Einbau т вграждане; монтаж
~ eines Elementes вмъкване [вграж¬
дане] на елемент (в кристална
решетка)
einbetten запресовам, поставям, вмък¬
вам
Einbettmatenal п 1. обвиващ [имер-
сионен] материал 2. материал за
пресоване
Einbettungsflussigkeit f имерсионна
течност .
Einbettungsmethode f имерсионен ме¬
тод (за определяне показателя на
пречупване на твърди тела)
Einbeulung f падина, хлътнатина,
побитост
Einblasefeuerung / огнище с директно
духане
Einblaseleitung f нагнетателен тръбо¬
провод
Einblasemiihle f газоструйна мелница
(действуваща чрез вдухване на
сгъстен газ или въздух), жетомай-
зер
einblasen 1. вдухвам, продухвам, ду¬
хам 2. задухвам (доменна пещ)
Einblasendessiiiierapparat т дестила¬
ционен апарат с един котел
Einbläser т духало, вдухващ венти¬
латор	„
Einblasventilator т вдухващ вентила¬
тор [нагнетателен] вентилатор
Einbrennen п L впичане, фиксиране
(на керамична боя) чрез изпича¬
не; изпичане 2. обгаряне, опалва-
не, почистване с огън 3. горещо
[пещно] сушене на лакове и бои
Einbrennfarben fpl бои, които се из¬
пичат
Einbrenntrmpeгatuc f температура на
изпичане
Eindampfanlage f изпарителна ин¬
сталация
mehrstufige многочленна [мно-
гокорпусна] изпарителна инста¬
лация
Eindampfapparat т изпарителен апа¬
рат; изпарител
eindampfen изпарявам
~ zur Trockne изпарявам до сухо
Eindampfen п im Vakuum изпаряване
под вакуум (при намалено наля¬
гане)
eindämpfen изварявам; пропарвам
Eindampfer т работник, обслужващ
изпарителен апарат
Eindampfkonzentrat п концентрат, по¬
лучен чрез изпаряване (напр. на
сокове)
Eindampfpfanne f изпарителна тава,
изпарителен котел
Eindampfruckstand т остатък след из¬
паряване
Eindampfschale [ изпарително тасче
[блюдо]
Eindampfung f изпаряване
Eindecke^ieh п едноетажно сито
Eindeckofen т едноетажна пещ
eindichten уплътнявам; сгъстявам,
концентрирам
Eindickapparat т сгъстител
eindicken L сгъстявам, концентриран
2.	сварявам
Eindicker т сгъстител


179
EIN
EindickspJtze f конусен сгъстител
Eindickung f 1. сгъстяване, концен¬
триране 2. сгъстен продукт, кон¬
центрат
Eindihkungsappacat т апарат за кон¬
центриране на плодови сокове
Eindickungsgrad т степен на сгъстя¬
ване
Eindiekungsmittel п сгъстяващо сред¬
ство
Einditfundieren п дифундиранс, ди¬
фузни
eindimensional който е с едно изме¬
рение
Eindosung f поставяне [напълване]
в консервни кутии
eindringen прониквам
Eindringgerat п пенетрометър (уред
за изпитване на консистенцията
чрез проникване на игла)
Eindringnarte f твърдост, определена
чрез проникване (на сачма, ко¬
нус, игла и др. в изпитвания ма¬
териал )
Eindringtiefe f дълбочина на проник¬
ването
Eindringu^vermögen а проникваща
способност
Eindringversuch т изпитване (на
. твърдост) чрез проникваме (напр.
на игла в изпитвания материал)
Eindruckkalotte f полусферичен отпе¬
чатък, отпечатък от сачма
Eindruckmesser т уред за измерване
на отпечатъци (при изпитване на
твърдост)
Eindruckstempel т накрайник на твър-
домер
Eindruck^e / дълбочина на отпе¬
чатъка
Eindruckvrcfahrrn • п определяне на
твърдостта по дълбочината или
диаметъра на отпечатъка (на сач¬
мата)
eindunsten изпарявам; сгъстявам [кон¬
центрирам] разтвор чрез изпаря¬
ване
Eindunstung f 1. сгъстяване [концен¬
триране] чрез изпаряване 2. кон¬
центрат, получен чрез изпаряване
einengen сгъстявам, концентрирам,
намалявам обем на течност чрез
изпаряване
Einengung f сгъстяване, концентри¬
ране, намаляване обема на теч¬
ност чрез изпаряване
Einetagenofen т едноетажна (едноре-
дова] пещ
Einfachbindung f проста връзка
Einfachform / проста [единична] форма
einfach molekular едномолекулен, мо-
nонолекулен
който съдържа един за¬
местен водороден атом
Einfachsudwerk п прост варилен агре¬
гат
Einfachzuckrc т проста захар, моно¬
захарид	*
Einfahren п der Elektroden спускане
на електродите
Einfallazetylrnrntwihkier т ацетиле¬
нов генератор система карбид във
вода
Einfarbevermögrп п багрилна [багре¬
ща] способност; способност за
свързване на багрила
einfarbig едноцветен, монохромати-
чен
Einfärbung f 1. боядисване, обагря¬
не, оцветяване 2. цвят, боя, багра
einfetten намаслявам
Einfettungsmittel п намасляващо сред¬
ство
Einfluß т 1. втичане, вливане 2.
влияние
Einföcdecgrschwindigkrit f скорост на
попадане или впръскване (за го¬
риво)	*
Einfrierbrceich т 1. област на замръз¬
ване или втвърдяване 2.област [тем¬
пературен интервал] на застъкля-
ване
Einfrieren п 1. замразяване (напр.
на плодове); замръзване 2. затвър¬
дяване (на слитък); зашлаковане
на фурма 3. застъкляване
EInfгircpunkt т точка [температура]
на замръзване [втвърдяване]
Einfcirctrmperatuc f вж. Einfcircpunkt
Einfüllöffnung f отвор за пълнене
[зареждане:]
EinfUlltrmprcatuc f температура при
пълнене
Einfülltrichter т питателна фуния,
фуния за пълнене [зареждане]
Einfüllung f напълване, пълнене; на¬
ливане


EIN
180
Eingangsstärke f входяща дебелина
Eingeborenenkautschuk m туземен кау¬
чук
Eingrabmethode f метод на закопава¬
ме (изпитване устойчивостта на
влакното спрямо въздействието
на гнилостни бактерии по метода
на закопаване на образеца в зе¬
мята)
EinguO т I. наливане, заливане; за¬
реждане 2. леяк 3. отвор за нали-
ване	•
— mit mehreren otbnliegenden An¬
schnitten струен леяк
~ mit Siebkern леяк със ситовидно
сърце, леяк с филтруваща втулка
EinguOkanal т канал на леяк; леяк
Eingußlauf т леяк
Eingußloch п вж. EinguOmundung
Eingußmodell п модел на леяк
Eingußmündung f отвор на леяк
Eingußoffnung f вж. Eingußmündung
EinguOro^r п 1. централен леяк 2.
входяща тръба
Eingußstelle f отвор за леяк
ElnguOstock т лост [тяло] за фор-
мовка
EinguOsumpf т наливна чаша
EinguOtrichter т 1. наливна фуния
2.	централен леяк (при сифонно
леене); главен леяк; вертикален
леяк [канал]
Eingulsystem п наливна [наливни-
кова] система
Eingußtumpel т наливна (наливни-
кова] чаша
einhalten поддържам, спазвам, регу¬
лирам (напр. температура, режим
на процес)
Einhängepumpe f висяща [окачваема]
помпа
Einhängevoorichtung f приспособле¬
ние за окачване на детайли
Einheit f l. единица 2. агрегат, възел
3.	единство
monomere мо номер на единица
einheitlich еднороден, хомогенен; точ¬
но характеризиран, еднозначен
Einheitselement п стандартен [норма¬
лен] елемент
Einheitenäche f единица повърх¬
ност
Einheitsprozeß т химически процес,
при който всички реакции протичат
в един апарат
einherdig едноподов (за пещ) ~
Einhrcdtrllrcofrn т едноподова пещ
Einhüllung f кожух; риза; обвивка
Einimpfen п_ 1. внасяне на кристалче
в наситен разтвор за възбуждане на
кристализация 2. посявка (на
бактерии)
EiпJahcesp^laпze f едногодишно расте¬
ние
Einkalkung f калциране
Einkammerofen т еднокамерна пещ
Einkammersprengung f еднокамерно
взривяване
einkapseln капсуловам, поставям в
непроницаема капсула
einkellern поставям [съхранявам] в
изба
einkernig едноядрен; състоящ се от
едно ядро [един пръстен, един
цикъл]
Einkettenkcatzföcdecrc т едноверижен
лопатков транспортьор, едновери-
жен транспортьор с гребла
einkleben залепвам
Einkochung f 1. сваряване, изваря¬
ване 2. консервиране (на плодове,
зеленчук) 3. концентриране чрез
изпаряване [изваряване] 4. кон¬
центрат, получен чрез изпаряване
Einkolbenspritzen п еднобутално
шприцване
Einkömpöneniensystem п еднокомпо-
нентна система
Einkornbeton т бетон с еднороден пъл¬
нител
Einkörperapparat т вж. Einkörpervec-
dampfer
Einkorp r-Exkaktlotnsanlage f едно-
корпусна екстракционна уредба
EinkOrpecvrcdampfen п еднокорпусно
изпаряване
Einkorpecvrrdampfrr пг еднокорпусен
изпарителен апарат, еднокорпусен
изпарител
Einkristall т моно кристал
Einkühlung f охлаждане
Einlabung f подсирване, пресичане
със сирище (на мляко)
Einlage f 1. прокладка, уплътнителна
подложка 2. включения (напр.
шлакови )


181
Einlagerung f 1. приемане на склад,
съхраняване, складиране 2. включ¬
ване на химическа група 3. скална
проелойка, включение
Einlagecun’gsmischkгistalle mpl твърд
разтвор [смесени кристали], обра¬
зуван чрез вместване [внедряване]
Einlagerungsstruktur f структура, по¬
лучена чрез вместване [внедря¬
ване]
Einlagerungsverbindung / комплексно
съединение, получено чрез вмест¬
ване [внедряване]
Einlagetabak т нарязан тютюн; тю¬
тюн за пълнене
einlassen пускам, вкарвам (газ, пара,
течност)
Einlaßfilter п входящ филтър
Einlaßventil п впускателен вентил
[клапан]; смукателен клапан
Einlauf т 1. питателен [съедините¬
лен, подхранващ] канал (в налив-
пикова система), леяк 2. вход, вхо¬
ден отвор 3. втичане 4. подаване,
захранване
Einlaufanalyse f първоначален [вхо¬
ден] анализ; анализ [химически
състав] в края на топенето (на
метал )
Einlaufband п захранваща [питател-
на, подаваща] лента
Einlaufbecken п приемен резервоар,
приемник
Einlaufkanal т наливен канал, вер¬
тикален канал на леяка
Einlau fschlacke f начална шлака;
шлака в края на топенето
Einleeren п des Roh eisens in dem Kon¬
verter заливане на чугуна в кон¬
вертора
Einlegeloch п отвор за пълнене [за¬
реждане]
einlegen 1. пълня, захранвам; насип¬
вам шихта 2. осолявам, консерви¬
рам, мариновам
Einlegeringe mpl für Wasserbad пръ¬
стени за водна баня
Einlegevorrichtung f захранващо уст¬
ройство, устройство • за сипване на
шихта (в пещта)
Einleitung f L въведение 2. иниции¬
раме (на реакция)
	 EIN
Einleitungsrohr л питателна ••• [захран¬
ваща] тръба
Einling т монокристал
einlöten припоявам
Einmachessig т оцет за мариноване
[консервиране]
Einmaischbottich т бъчва [каца, че-
бър] за приготвяне на спиртовар-
на каша или за накисване на слад
[малц]
einmaischen накисвам слад [малц]
einmarinieren мариновам
einmischen примесвам, смесвам
einmoleküllig едномолекулен, моно-
молекулен
Einnahrstoffdunger т прост [некомби-
ниран] тор
einölen мажа с масло
einpacken опаковам, пакетирам
Einphasenstrom т еднофазен ток
Einphasentransfocmator т еднофазен
трансформатор
empol^ еднополярен, хомеополярен
einpressen пресовам, вкарвам чрез
пресоване, нагнетявам
Einprefiteil п впресована част
einpudern напудрям; наръсвам; на-
прашвам
Einregelung [ 1. настройване, регули¬
ране (на уред) 2. настройка
einreiben втривам
Einreißfestigkeit / якост [съпротивле¬
ние] на раздиране [разкъсване]
(напр. на хартия)
Einrichtung f устройство, съоръже¬
ние, приспособление
~ apparative апаратурно съоръже¬
ние, апаратурно обзавеждане
Einrinnenoien т едноканална пещ
einrosten ръждясвам
einrühren забърквам
EinrühIverfahcen п размесващ [раз¬
бъркващ, разбиващ] метод
Einsaat f посявка (на микроорга¬
низми )
Einsackung f 1. опаковане в чували
2. слягане, улягане
Einsalzung f насоляване, посолява-
не, осоляване, солене
Einsatz т 1. въвеждане в действие;
приложение, употреба 2. пълнеж,
шихта; пълнене, зареждане З.влож-

EIN
182
ка; накрайник; наставка 4. ци.мен-
тация; зона на циментация
Einsatz, fester твърд пълнеж, твърда
[студена] шихта
flüssiger течен пълнеж, течна
шихта; зареждане с течен материал
(метал, чугун, полупродукт)
rostiger ръждива шихта, ръждив
скрап, ръждиви железостоманени
отпадъци
Einsatzbereitschaft f готовност за вли¬
зане в действие (експлоатация]
einsatzfähig годен (способен] за при¬
ложение [използуване, действие]
Einsatzgebiet л област на приложение
[използуване]
Einsatzgut п материал за зареждане
[пълнене] (на пещ); изходен ма¬
териал, суровина
Einsatzhärten п циментация (на сто¬
мана)
Einsat.^fläгtrc т карбуризатор, на-
въглеродител, циментационно сред¬
ство
Einsatzhärtung f lm festen Einsatzmit¬
tel твърда циментация, цимента-
ция в твърда среда
Einsatzkasten т 1. сандък за димен-
тация 2. сандък, в който материа-
Г^лът се изпича в пещта
Einsatzmateriai л L материал за ци-
ментация 2. материал за прохлад¬
ни (вложки); прокладка; вложка
Einsalzmittel л еж. Einsatzhärtec
Einsatzofen т 1. пещ за циментация
2. пещ за изпичане (напр. на емай¬
лирани изделия)
Einsatzprodukt п изходен продукт
(материал], суровина
Einsatzpulver н прахообразен карбу¬
ризатор
Einsatzroneisen п зареден или подле¬
жащ на зареждане чугун (в пещ
или конвертор)
Einsatzschicht f циментиран слой,
навъглероден слой при цимента-
ция
Einsatzs^ahl т 1. циментирана сто¬
мана 2. поддаваща се на цимента-
ция [циментируема] стомана
Einsatzstoff т еж. Einsatzprodukt
Einsatztiefe / дълбочина на цименти¬
рания [навъглеродения] слой
Einsatztopf т. еж. Elnsatzkasten
Einsatztür f врата [отвор] за пълнене
[зареждане]
Einsatzverteiler т разпределител на
шихтата
Einsäuerung / L подкиселяване 2. си¬
лажиране 3. подквасване 4. мари¬
новане
einsaugen всмуквам, абсорбирам
Einsaugung / всмукване, абсорбира-
не; засмукване
Einsaugrohc л смукателна тръба (на
помпа)
einsäurig еднокнселинен
Einschichtemail п еднократно нанесен
емайл
Einschichtenfarbmaterial п еднослоен
цветен фотоматериал
Einschießofen т пещ с неподвижен
[стационарен] под
EinschiOtur f врата за пълнене [за¬
реждане]
Einsdhlahkrnveгfahcen и едношлаков
процес, процес без изпускане на
шлаката
Einschlafmittel л приспивателно (съ¬
нотворно] средство
einschlagen 1. набивам, трамбовам
2, потъмнявам, загубвам гланца си
(за боя)
Etnschleiföl л масло за шлифоване
[шлайфване]
Einschluß т мин. включение
EinschIußrohr л запоена тръбичка за
реакции под налягане
EinschtuOverbindung f включено съе¬
динение
Einshhmelzdaurc f времетраене (про¬
дължителност] на стопяването (то¬
пенето]
einschmelzen l. стопявам; получавам
стъкло или метал чрез топене на
шихта 2. споявам, запоявам (напр.
стъкло ■ в стъкло)
Einschmeizglas л преходно стъкло
(при спояване)
Einschmelzherd т топилен под, под
за претопяване (на рафинирвания
метал)	.
Einschmefzlegierung f сплав, заваря¬
ваща се херметично със • стъкло
Einschinelzofen т топил на пещ; пещ
за зайгеруване [отделяне чрез то¬
пене] (на леснотопим ' метал)


183
Einschmelzperiode f период на топене
[стапя не]
Einschmelzphase f вж. Einschmelzpe-
node
EinschiлeZashl1aker първична шлака
Einschmelztiefe f дълбочина на разта-
пянето (при спояване)
Einschmelzung f 1. топене, стопяване
2. спояване
Einsehmelzzeit f продължителност на
топенето; период на топене
einsrhmlrcrn намазвам; смазвам, мажа
einschnattern пускам пара през бар-
ботьор
Einschneckenmaschine f едношнекова
машина
EinscHneidfe^tigk^eit f якост на в ряз¬
ване [подрязване]
Einschnürung f 1, свиване, стесня¬
ване 2. (относително) изтъняване
[свиване] при скъсване 3. стеснено
място, шийка; критично сечение
(при разяигляне)
FJnsdhnUcullgskoeffizient т коефициент
на изтъняване [стесняване, сви¬
ване]
Einschränkung f ограничение
Einschrumpfung f 1. свиване, намаля¬
ване на обема 2, набръчкване
Einsh1Ut1idl<;dчte f насипно тегло на
• зърнест материал
Einschuttgosse f товарителен улей, фу¬
ния [кофа] за пълнене [товарене]
Einschuttoffnung f отвор за пълнене
(насипване, натоварване]
einschwefeln опушвам със сяра (напр.
съдове за вино)
Einshhwingenbrehher т едночелюстна
трошачка
einschwöden намазвам кожа с обезкос-
мяваща каша
Einsenkung f вдлъбване, вдлъбнатина
einsetzen L въвеждам в действие; из¬
ползувам, употребявам 2. насипвам
шихта в пещ 3. цимент^ам (сто¬
мана)
Einsetzen п der Schlacke възникване
на шлаката
—■ im flüssigen Einsatzmittel течна
циментация, циментация в течна
среда
Einsetzkran т кран за пълнене; за¬
реждащ кран; кран на шихтов
двор
	 EIN
Einsetzmaschine f машина за пълнене,
зареждаща машина
Einsetzmulde f мулда, корито за вна¬
сяне на шихта (в пещ)
Elnsetztür f врата [отвор] за пълнене,
работна врата
Einsetzperiode f период на пълнене
Einsetzverfahren п начин на пълнене
[зареждане] на пещта
Ein^s^etb^^^it f продължителност [вре¬
метраене] на пълнене
Einsickerung f проникване, просмук¬
ване, инфилтрация
Einsieden п изпаряване, сгъстяване
чрез варене
Einsinkviskosimeter п вискозиметър
но метода с потапяне
clnspanen обработвам (кожа) е дър¬
вени стърготини
Eisspannbogen т дъга на захващане¬
то
Einspannung f der Elektroden захваща¬
на [закрепване, затягане] на елек¬
троди
einsprengen напръсквам, иавлажня-
■ам (чрез напръ схване)
Einspritzboden т подхранваща та-
релка
Einspritzdruck т налягане на впръск¬
ването
einspritzen впръсквам
Einspcitzec т инжектор
Einspritzgewlcht п тегло на впръсква¬
ния материал
Einspritzkanal т канал за впръск¬
ване
Einspгiü;|u)ndensatöc т	смесителен
[впръскващ] кондензатор
Einspritzkraft f сила [налягане] на
впръскване
Einspritzkühlung f охлаждане чрез
впръскване
Einspritzoffnung f впръскващ отвор
Einspritzpumpe f струйна помпа,
ежектор
Einspcitzstcahl т факел на горенето;
струя (при впръскване)
Einspcitzvrrdihhtrr т вж, Einspcitzkön-
densator
Einspritzvolumen п обем на впръск¬
ване
Einspcitzwassec п вода на смесителен
кондензатор, впръсквана вода
Einständrcprrsse f едноколонна преса


EIN
184
Elnstaubcn n напудряне, напраша-
ване
Einstaubmittcl п средство за напра-
шаване [напудряне]; моделна пуд¬
ра, делител (при формоване)
Einsteinium п айнщайний, E или Es
Einstrllgrfäß п съд за приготвяне на
разтвори с определена концентра¬
ция
Einstellkeil т регулиращ клин
Einstellung f des Titers установяване
на титъра (на разтвори)
Einsteilupe f фокусираща леща
Einstichpyrometec п пирометър. измер¬
ващ със забождане
Einstoffsystem п еднокомпонентна си¬
стема
Einstrang* BogengieQmaschlne / едно-
ручейна машина за дъгообразно
непрекъснато разливане, еднору-
; чейна дъгова машина за непрекъс¬
нато хоризонтално разливане (на
стомана)
Einstranggleßmaschine f едноручейна
машина за непрекъснато разлива¬
не (на стомана)
Einströmung f втичане, вливане (на
пара, течност) .
Einströmventil п впускателен клапан
Einstromwärmeaustauscher т едно хо¬
дов топлообменник
Einstufcnkomprcssor т едностъпален
компресор	.
Einstufrnverdampfer т еднокорпусен
изпарителен апарат
Einstufe.ivcrdichtcr т вж. Einstufen¬
kompressor	1
Einstufeniverfahccn п едностепенен ме¬
тод (процес]
einstufig едностъпален, едностепенен
Einsturz т der Ofcngewölbc срутване
на свода на пещ
Einsumpfen п разкашване, получа¬
ване на гъста суспензия, намокря¬
не с • много вода
Eintafclmaschine f машина за формо¬
ване на шоколад на плочки
Eintauchextrakteur т потоп яем ек-
страктор
Eintauchlanzc / тръба за вдухване
на кислород в метална вана
Eintauchrefraktometer п	потоп яем
рефрактометър
Eintauchtiefe f дълбочина на пота¬
пяне
Eintauchverfahren n L метод чрез по¬
тапяне (напр. при изпитване на
корозия) 2. метод за екстрахираме
чрез потапяне в разтворител
einteicen осмолявам, насмолявам
Etntcagsöffnung / отвор за пълнене
Eintcagsschnecke / захранваща вида,
захранващ шнек
rinträufrln наливам на капки
Eintrittsgeshhwindigkeii f скорост при
влизането |входа)
Eintrittsstutzen т входен щуцер
Eintcittstemp<^i^;^itur f температура при
влизането [входа]
eintrocknrn изсушавам; изсъхвам, за¬
съхвам
Eintrocknung f 1. изсъхване, изсуша¬
ване 2. засъхваме; съсъхване, фира
(при изсъхване)
Eintrommelprallbrecher т еднсбара-
банна [еднороторна, едновалова]
чукова трошачка
rintröpfeln наливам на капки
Einwaage / изходна проба (претег¬
лено количество за анализ)
einwalken обработвам (кожи) .в ба¬
рабан; валям, тепам
Einwalzcnbcrchec т едновалцова тро¬
шачка
Einwalzenkneter т едновалцов пла-
стикатор
Einwalzenmaschinc f едновалцова ма¬
шина
Einwalzentrockner т едновалцова су¬
шилня
Einwanderung / дифузия
einwandfrei безупречен, бездефектен
cinwässern накисвам във вода
Einwässerung / накисване във вода
cinwecken приготвям консерви, кон¬
сервирам
Elnwcichbo.ttich т каца за накисване
einwcichen 1. натопявам; накисвам;
размеквам 2. опреснявам кожа
Einweichgerät п съд за накисване
[размекване]
Einweichgcwicht п спреснено тегло
(теглд на кожата след опресня¬
ване)
Einwcichgcubc f опреснителна посто-
ма, опреснителен резервоар


185
Einwcichmittcl п разкисващо [раз¬
мекващо] средство
Einweichwasser п вода за размекване
[накисване]
einwertig едновалентен
Einwickelpapier п опаковъчна [амба¬
лажна] хартия
Einwiegcvorricht'ung f претеглящо уст¬
ройство
Einwirkung f въздействие, влияние
Einwirkungsdauer f продължителност
на въздействие
Einwurft-ichter т фуния за пълнене
[зареждане]
Einzriband п отделна спектрална
ивица
Einzelbestimmung / единично опреде¬
ление
Einzcldiingcc т сдnокомпонеnтен
[обикновен, прост] тор
Einzclfadrn т единична [елементарна]
нишка
Einzelfertigung f единично [индиви¬
дуално] производство
Einzelkömponente f отделна [единич¬
на] компонента
Einzelkristall т вж. Einkristall
einzellagig еднослоен
Einzellinie /’ единична линия (на
спектъра)
Einzelnnolekiil п единична молекула
Einzclnormalpotcntial п единичен нор¬
мален потенциал
Einzrlpotrntial л (отделителен) по¬
тенциал на даден метал
Einzelreaktlon / единична реакция
Einzelschlcht f единичен слой (при
многослоен цветен фотоматериал)
Einzwirnung f усукване, сучене, пре¬
сукване (на конец)
Eipulver л яйчен прах
Eisansatz т отлагане на лед
Eisbildung / образуване на лед
Eisblumenblldung / образуване -на ле¬
дени цветя (върху лакови покри¬
тия)
Eisblumcnlack т кристален лак, лак,
който засъхва във вид на ледени
цветя (за микроскопи и други
уреди)
Eisbrcchmasdhine f ледотрошачка, ма¬
шина за натрошване на лед
Eiscn п -желязо, Fc
gediegenes самородно желязо
	 EIS
Eiscn, schmiedbares ковко желязо
Elsenabbrand т 1. изгаряне [обга-
ряне, окисление] на желязото 2.
окалина, обгар
Eisenabfällc mpl железен [стоманен}
скрап, железни отпадъци
Eisenabscheidung f отделяне на же¬
лязото (по електролитен път),.
пожелезяване
Eisenabstich т (из)пускане на чугуна
Eisenalaun т желязна стипца; гало-
трихит, MFc(SO4)2 12 H2O
Eisenalbuminat п железен албумина?
Eiscnammoniuпlalaun п желязноамо-
ниева стипца, Fca(SP4)8(NH J2SOv
24Н2О или NH4Fc(SO4)?. 12 H2O
Eisenanode f железен анод
Eisenbaktecium п желязна бактерия
(причиняваща корозия)
Eiscnbrcgbau т желязнорудна про¬
мишленост; разработване на же-
лязнорудно находище
Eisenbecgwcrk п рудник за желязна
руда
Eisenbeton т стоманобетон
Eisenbittcrkalk т желязосъдържащ
доломит, анкерит, Ca(FCiMg)(COз)2
Eisenblau п желязно синило, вивиа-
нит, Fe3(PO4)2.8H2O
Eisenblautonung f тониране в синкав,
цвят с желязноамонячна стипца
Eisenblech п желязна ламарина
Eisenblüte f железен цвят, арагониг
(разновидност на калцита), CaCOs
Eisenbraunkalk т анкерит, желязосъ¬
държащ доломит, Ca(Fc1Mg)(CO3)?
Eisenbromüc п ост. за Elsendibromid,.
железен двубромид, FeBr2
Eisenhhlörid п 1. железен дву хлорид,.
FeCl2 2. железен три хлорид, FcClj.
Elsenddorür п ост. за Einscndichlo-
rid, железен дву хлорид, FcCI-?.
Eisendibromid п железен	двубро¬
мид, FeBr2
Eisendisulfid п железен двусулфид,
FeSa
Eisendichlorid п железен двухлорид,.
FrCl2
Eisendraht т железен тел; стоманен.
тел
Elsendrehspänc mpl железни стружки
(от струг) •
Elseneinlagc / армировка в стомано¬
бетон


El
186
Eiseneinsatz т внасяне [заливане]
на чугуна; зареждане с чугун
Eisen-Eiscnkacbid-Diagcamm п диа¬
грама на състоянието желязо-же-
лезен карбид, желязо-въглеродна
диаграма	.
Eiscncntwfcklcc т железен [желязно-
оксалатен] проявител
Eisenerde f железен шпат, сидерит,
FcCO3
Eisenerz п желязна руда
möllergerechtcs усреднена желяз¬
на руда .
phosphorhaltiges желязна руда с
повишено съдържание на фосфор
Eiscnerzablagccung f желязорудно на¬
ходище, седимент [отложен и е] на
желязна руда
Eisenerzaufbereitung f обогатяване на
желязна руда
Elsenerzbehken п желязоруден ба¬
сейн
Eisenrrzbrikettierung f брикетиране на
желязна руда
Eisenerzfloz п желязоруден пласт
Eiscnerzgrube f рудник за желязна
руда
Eiscncrzkonzentrat п желязоруден [же¬
лезен] концентрат
Eisenerzlager п залежи [находище] на
желязна руда
Eiseneczreinigec т сух газоочистител
Й с пълнеж от желязна руда
Eiscnerzsuccogat п желязосъдържащ
материал, (пълноценен) заместител
на желязна руда
Eisenerztagebau т открит рудник за
желязна руда
Eiscncravechüttung f металургична
ь препаработка на железни руди
Eiscncrzverschmelzung f вж. Eisenerz¬
verhüttung
Eisenerzvorkommen п желязорудно ме¬
сторождение, находище на желязна
. руда
Eiscnerzwäschc f промиване на желяз¬
на руда
Eisenfarbc f железен (минерален) пиг¬
мент
Eisenfeilspäne mpl железни стърго¬
тини, железни стружки (от пи-
лене)
Eisenfluorid п L железен трифлуорид,
ферифлуорид, FCF3 2. железен дву-
флуорид, ферофлуорид, FeFa
eisenführcnh носещ [съдържащ] же¬
лязо
Eisengallustintc f желязно таниново
мастило
Eisengcrbung f дъбене с железни соли
Eisengerippc п железен скелет
Eisengewinnung f желязодобиване;
производство на чугун
Eisengießer т чугунолеяр
Eisengießerei f чугунолеярна, чугуно-
леярен цех
Elscngicßcceiwcsen п чугунолеене, чу-
гунолеярно дело
Eisenglanz т железен блясък, спе-
куларит (разновидност на хема-
шита), FeaOs
Eisenglimmcc т 1. слюдеста, желязна
руда, желязна слкда (разновид¬
ност на хематита) 2, лепидоме-
лан (близък до биотита),
КЕс3[А^13О1Л(ОН)2
Eiscnglimmcrschlcfer т желязослюдест
’ шист, итабирит
Eisengranat т алмандин (минерал),
FcgAhSiaOia
Eisenguß т отливка от черни метали,
чугунена отливка
leichter дребни чугунени отливки
schmiedbarer лят ковък чугун;
отливка от ковък чугун
schwerer чугунени отливки
Eiscngußstück п чугунена отливка
Eisengußwarcn fpl чугунени изделия
eisenhaltig съдържащ желязо
Eisenhammerschlag т обгар, окисна
корица, окаляна (при коване)
Eiscnhammcrwcrk п ковачница, ко¬
вашко отделение; ковашки цех
Eisenhütte f металургичен завод, ме¬
талургично предприятие; металур¬
гичен цех
Eisenhütteninhustr'ie f черна металур¬
гия (промишленост)	'
Eisenhüttenkunde f металургия на
черните метали, черна металургия
(клон на науката)
Eisenhuttenmann т металург (по
черни метали)
Eisenhüttenwerk п еж. Eisenhütte
Eisenhüttenwesen п черна металургия
(в нейната съвкупност)


187
Eisenhydrogenkarbonat л железен би¬
карбонат, Fe(HCO3)2
Eiscnhydroxid л L железен(П) хид¬
роокис, ферохидроокис, Fn(OH)2
2. железен(1П) хидроокис, фери-
хидроокис
Eiscn( l l)-hydcoxid п	железен(П)
хидроокис, ферохидроокис,
Fe(OH)3
Eisenhydroxidul п ост. за Eissnnm)-
hydroxid, железен(П) хидроокис,
ферохидроокис, Fc(OH)2
EisenJöhih п 1. железен(Н) йодид, же¬
лезен двуйодид, феройодид, FcJ2
2. железен(1 ll) йодид, железен три-
йодид, фериподид, FeJ^.
Eisen( 1 I^Jodid п железениЬйодид,
железен двуйодид, феройодид, FnJa
EisenJodür п ост. за Eisenfl lJ-jodid-
железен( II) йодид, феройодид, FrJz
Eisenkaliumalaun п желязнокалиева
стипца, K2SO4Fe2(SO4)3.24H2O
Eisenkalk гп железен шпат, сидерит,
FcCO3
Eisenkarbid п железен карбид, ци-
ментит, Fe3C
Eisenkarbiheutrktikum п ледебурит
Elsenkarbonat п железен карбонат,
FnCO3
Eisenkarbonyl п железен карбонил:
1. Fe(CO)s; 2. Fe(CO)4 3. Fn2(CO)9
Eisenkies т железен пирит, марказит,
FeS2
Eisenkirsabbrand т пиритна пържил-
ка, пиритен пържилен остатък
Eiscnkiescl т железист кварц, кварц,
оцветен от железни окиси
Eiscnkdhlcnstöi^hiagгamm п желязо-
въглеродна диаграма
Eisnnkohleпr*oilnegierung f желязовъг-
леродна сплав
Eisenkönstantäntheгmoelement п желя-
зоконстантанов терноеnемент, же-
лязокопстантапова термодвойка
Eiscnlack т железен лак (асфалтов
или маслен покривен лак за защи¬
та на метални повърхности от
ръжда)
Eisenlagcr п залежи на желязна руда
Eiscnlagcrstättc f желязорудно нахо¬
дище
EisenlHHaktat п железен лактат,
феролактат, Fe(C3HsO3)2.3H2O
	EIS
Eisenlegierung / желязн? сплав, фе-
росплав
Eisenmangan п фероманган
Eisenmanganerz п желязо-манганова
руда
Eisenmantcl т железен кожух
Eisenmennige f железен миниум, охра,
мумия, FC2O3
EisenmeCasiiikat п железен метасили-
кат: 1. (FcSiOj)n 2. [Fe2(SiO3)3ln
Eisenmischcr т миксер
Eisenmohr т землест хематит; мартит
Eiscnmolybdan п феромолибден
Eiscпmönosul^ih п железен (ll) сул¬
фид, феросулфид, FcS
Eisenmönöxih п	железен(Н)окис,
фероокнс, FeO
Eisenmulm т землест магнетит, зем-
леста желязна руда
Eisennaphthenat п железен нафтенат
Eisennickelakkumulator т желязно-
никелов акумулатор
Eisennickelkicsm пентландит, (FClNi)eS9
Eisennlckellngirrung f желязно-нике¬
лова сплав
Eisennitcat п железен нитрат: 1.
Fc(NO3)a 2. Fe(NOs)3
Eisennitrid п железен нитрид: 1. F^N
2. FC4N
Eisenocker т желязна охра
Eiscnoolith т оолитова желязна руда
ciscnocganisch органожелезен
Eisenoxalatentwihkler m еж. Eisencnt-
wicklec
Eisenoxid п l. железен окис, феро-
окис, FeO 2. двужелезен триокис,
фериокнс, . Fe2Ü3 3. трижелезен
четириокис, ферофериокис. Fc3O4
Eiseel(I,ll)--oxih п трижелезен че¬
тириокис, ферофериокис, FC3O4
Eisenoxidbraun п кафяв пигмент от
железен окис
Eisenoxidfarben fpl бои на основата
на двужелезен триокис (FeeOa)
Eisenoxidhydrat п железен^П) хидро¬
окис, ферихидроокис, FcO(OH)
Eisenoxidulöxld п ост. за Eissn f 1,
ll^-oxid, ферофериокис, триже-
лезен четириокис, FnOTejOa
Eisenpecherz п кафяв хематит; стилп-
носидерит
Eisenpentakacbonyl п железен(пента)
карбонил (антидетонацйонно
средство), Fc(CO)6


188
ES

Eisenfl ^-perchlorat n железен(П)пер-
хлорат, Fc(CIO4)j
Eisnnphosphat n железен фосфат: 1.
FcPO4 2. Fe3(PO4)2
Eisnnpeösphih п железен фосфид:
L FnP 2. Fn2P 3. Fe3P 4. FeP2
Eisenportlandzcmcnt т шлаков порт-
ландцимент
Eisenpulvec п желязо на прах
Eisenrhodanid п железен( 111) рода нид,
фернроданид, Fe(CNS)3
Eisen(ll)•тeodanid п железен( 11 ро¬
да нид, феророданид, Fc(CNS)2
Eisrnrogcnstrin т железен оолит.
оолитна желязна руда (със зър¬
неста структура)
Eisnncose / желязна роза (хематит-
ни кристали, сраснали подобно
на роза)
Eisnncost т ръжда
Eisnncot п червен железен окис (боя)
Eisnn^j^^^t^^i^^t п железен захарат,
железен алкохолат на въглехид¬
рат
Eisensalmiak т двойна сол на амо¬
ниев и железен хлорид
Eisensammelraum т резервоар (на
вагрянка) за чугун, предпещник,
приемник
Eisensammler т вж. Eisensammelraum
Eisnnsand т желязосъдържащ пясък
(състоящ се главно ат магнетит,
хематит или илменит)
Eisensandcrz п дребнозърнеста [пе¬
съчлива] желязна руда
Eisensandstein т желзяосъдържащ
пясъчник
Eisensau f I. застинал [нестопен]
метал в пещта (напр. на дъното
на пещта) 2. козел, настил, на¬
леп, чушер
Eisensäurc f желязна киселина,
H2FeO4
Eisrnsdhale f желязно блюдо
Eisensceeel т волфрамит, (MniFe)WO4
Eisnnschiefec т желязно-слюден шист
Eisenschlffchcn п желязна ладийка
Eisenscemclzc f желязна стопилка
gekohlte навъглеродена желязна
стопилка
Eiscnschrott т железни отпадъци,
железен скрап
eisenschüssig съдържащ желязо
Eiscnschwamm т гъбесто желязо, же¬
лязна гъба
Eisenschwarnrnkühlung f охлаждане
(на метала) с гъбесто желязо (в
конверторното производство)
Eisensintcr т обгар, окалина (кора от
железни окиси)
Eisensnsquiöxih п двужелезен трио¬
кис. Fn2O3
Eisensesquisul^ih п двужелезен три-
сулфид, FC2S3
Eisensilizid п железен силианд: L
FeSi 2. FeSi2 3. Fe3Si2 4. Fe2Si
Eisensorte / марка (вид, сорт] желязо
Eiscnspänn т pl железни стружки
Eisenspanfiltrr т филтър с железни
стружки
Eisenspat т железен шпат, сидерит,
FcCOa
Eisenspiegnl т 1. огледален чугун
(с 6—22% Mn и 4—5% С) 2. ниво
[повърхност, огледало] на чугуна
(в пещта)
Eisenspincll т железен шпинел,
(Mg, Fr)O.(Al, F^Os
Eisenstein т желязна руда
Eisensublimat п безводен железен
трихлорид, FcCl3
Eisensulfat п железен сулфат: 1. фе-
росулфат, FeSO4 2. ферисулфат,
Fr2(SO4)3
Eisensulfid п железен сулфид: L
FeS 2. FeSs 3. Fn2Sa 4. Fc,S4
Eiscn(ll) Sulfid п железен (ll) сулфид,
феросулфид, FeS	.
Eiscnsulfozyanid п вж. Elsenгeöhanid
Eisensuufur л ост. за 1 iSmOl-Sulfid,
железен(П) сулфид, феросулфид, FeS
Eisensumpferz л блатна руда, гъбест
лимонит, 2Fe2Os.3H2O
Eisentechnik f черна металургия
Eiscntctrakarbonyl п железен тетра-
карбонил (антидетонационно
средство), Fc(CO)4
Eisenthlosulfat л железен(П)тиосул-
фат, FcS2O3
Eisentitan л 1. илменит, FnTiO3 2.
феротитан
Eisenton т охра, желязосъдържаща
глина .
Eisentongranat т алмандин (тип
гранат), F^A^SigOi«
Eisentribromid п железен трибромид,
FcBr3


189
Eisenung f 1. пожелезяване 2. обра¬
ботване (на вода) с железни соли
или с метално желязо
Eisenverhüttung / добиване на чугун;
топене на чугун
Eisenverah11ackuпg / ошлаковане на
желязото; окисление, изгаряне на
желязото
Eisenvitriol п железен(П)сулфат, фе-
росулфат, FcSOJHaO
Eiscnwalzwcrk п желязовалцов цех
желязопрокатен цех,* желязовал¬
цов стан, желязовалцов агрегат
Eisen(i I)-wolframat	п	железен(Н)
фолфрамат, FCWO4	.
Elмenttmenlitdiagcamm п вж. Eiscn-
kohlcnstoff diagramm
Eisernzitrat п железен нитрат, желяз¬
на сол на лимонената киселина,
FnCeH5O7
Eiscnzucker т вж. Eisensac^hacat
Eisenzyanblau п берлинско синьо,
ферифероцианид, Fe4(Fe(CN)n)3
Eisen(ll)-zyanoferrat (lll) п ферофери-
цианид, Fe3|Fc(CN)в]2
Eisen(ll)-zyanoferrat (ll) п фероферо-
цианид- Fe^|Fe(CN)e)
Eisen(lll)-zyanoferrat (ll) п вж. Ei-
scnzyanblau
Eisen(ll)-zyanwasserstoffsäurc f феро-
циановодородна киселина,
H4[Fc(CN)el
Eiserzeuger т машина за производ¬
ство на лед; генератор за лед
Eiserzeugung f 1. производство на
лед 2, производство на сладолед
Eiserzeugungsanlagc f инсталация за
производство на лед; генератор
за лед
Eisessig т ледена (безводна] оцетна
киселина, CH3COOH
Eisfabrik f фабрика за лед
Eisfabrikationsanlage f вж. Eiserzeu¬
gungsanlagc
Eisfacbcn fpl ледени багрила
Eisgeist т амонячен разтвор с отно¬
сително тегло 0,880
Eisglas п стъкло с ледени фигури
Eisgenerator т вж. Eiserzeuger
Eisigfarbstoffe mpl вж. Eisfacbcn
Eiskalorimetcc п леден калориметър
Eisk(o:hsalzkйhlung f охлаждане със
смес от лед и готварска сол
	 EIW
Eisk<o:hsalzmischung f смес от лед и
готварска сол
Eiskühlung f охлаждане с лед
Eislager п хранилище [склад] за лед
Eislagerung / съхраняване в лед
Eismaschine f вж. Eiserzeuger
Eismaschincnöl п масло за хладилни
машини
Eispunkt т точка на топене на леда
Eissalmiak т вж. Eisgcist
Eisschrank т хладилен шкаф, хладил¬
ник
Eissprengung f разбиване на лед
Eisstein m криолит, 3NaF.AlFa
Eistrichter т фуния за филтруване,
охлаждана с лед
Eiswassec п ледена вода
Eiszerkleinccungsmaschinc f машина
за раздробяване на лед
Eitererreger т причинител на загно-
яване
Eiweiß п белтък, протеин; яйчев бел¬
тък
Eiweißabbau т разграждане на бел¬
тък, белтъчно разпадане
eiweißabbauend разграждащ белтъ¬
чините, протеолитичен
ciweißabspaltend вж. eiweißabbauend
Eiweißappretur f белтъчна апретура;
апретура, съдържаща белтъчни ве¬
щества
Eiweißfascr / белтъчно влакно; влак¬
но, изградено от белтъчно вещест¬
во
eiweißfrei несъдържащ белтъчини,
очистен от белтъчни вещества
Eiweißgerbssofffrubung f белтъчно-та¬
ниново помътняване (на бира)
Eiweißgerinnung f съсирване (коа¬
гулиране! на белтъчни вещества
Eiweißglobulus т белтъчна глобула
Eiweißhcfe f белтъчни дрожди (слу¬
жещи за източник на белтъчни
вещества)
Eiweitikoh^(^^hydratkomplex т бел¬
тъчно-въглехидратен комплекс
Eiweißkornzentrat п белтъчен концен¬
трат, концентрат от белтъчни ве¬
щества
Eiweißkörpnc т белтъчно тяло [ве¬
щество], протеин
Eiweißkunststoff т изкуствено ве¬
щество от белтъчини


Elw
190
Eiweißmangel m белтъчна недоста¬
тъчност [липса], белтъчен недос¬
тиг
EiwciOmoiekül п белтъчна молекула
Eiweißpräparat п белтъчен [протеи¬
нов] препарат, препарат от бел¬
тъчни вещества
Eiweißrast f отлежава не (на бира)
за избистряне, утаяване на бел¬
тъчините
EiweiO^tickstoff т белтъчен азот;
азот, съдържащ се в белтъчно ве¬
щество
EiweiOstoff /и белтъчно вещество, бел¬
тък, протеин
Eiweiflstöffwehesel т белтъчна обмя¬
на, обмяна на белтъчните вещест¬
ва
Eiweißsynthese f синтез на белтъ¬
чини
Eiweißirübung f мътилка	[помът¬
няване] от белтъчни вещества (е
бира)
Ejnktoc т ежектор
Ejcktorbrenncc т ежекторна горелка
Ejektörkonhensätör т ежекторен кон¬
дензатор
Ekasilizium п екасилицин, германий,
Es или Ge
Ekgonin п екгонин, тропинкарбонова
киселина, C9H15NO3
Ekrasit п екразит, пикринова кисе¬
лина, CeH2(NO3)2.OH
Elaidinierung [ елайдиннране
Elaidinsaurn f елайдинова киселина,
трансоктадецен-9-ова киселина,
C17H33COOH -
Elainsäurn f еж. Elaihinsäurr
Ela^i^t<^;^rinsaucn f елеостеаринова ки¬
селина, октадекатриен-9,11,13-ова
киселина, C1-H2oCOOH
Elaste mpl еластомери (каучукопо-
добни полимери)
Elastikat п каучукоподобен полимер
(еластомер)
Elastikator т еластикатор (вещество,
повишаващо еластичните	свой¬
ства на полимерите)
Elastizität f еластичност; пъргавина;
гъвкавост
ElästizitätsgeSiet п област на елас¬
тичност
Elastizitätsgrenze f граница на елас¬
тичността
Elastizitätskönffizinпt т коефициент
на еластичност
Elastizitätslchre f теория [учение] за
еластичността
Elastizitätsmodul т модул на еластич¬
ност, еластицитетен модул, модул
на Юнг
Elastizitätsprüfer т вж. Elastometer
Elastizitätszahl f вж. Elastizitätsmo¬
dul
Elastomere npl еластомери (полиме¬
ри, притежаващи високоеластич-
ни свойства)
Elastomnrfasnr f еластомер но [раз-
теглимо] влакно
Elastometnc п еластоме(тъ)р, уред за
измерване на еластичността
Elastothann т еластотан (у ре та нов
каучук)
ElefantenhautSilhung f образуване на
„слонова кожа“	(при каучукови
смеси )
elektrisieren L наелектризирам 2.
електрифицирам
El^l^^r^^ität f електричество
Elnktrizitätsatom п електрон
Elektгizitätslähung f електрически за¬
ряд; електрически товар
Elektrizitätslnitung f електропрово¬
димост
Elektrizitätsmnngc / количество елек¬
тричество
Elektrizitätswerk п електрическа цен¬
трала; електростанция
Elektroabscheidung / отлагане [от¬
деляне] по електрически път (с
електрически ток)
EIektгoaf^initai f електроафинитет
Elektroamalgamätiön / електроамал-
гамиране
Elcktroanalyse f електроанализ, елек-
трохимичен анализ
ElektroSnheizung f 1. електрическо
отопление. 2. нагряване с електри¬
чески ток
Elcktrobeton т електробетон (бетон
с ускорено втвърдяване чрез елек¬
трическо подгряване)
Elektrochemie / електрохимия
elektrochemisch електро химичен
Elektrode f електрод
amorphe въгленов електрод


191
	 ELE
Elektrode, blech umhülltn електрод, об¬
лицован [покрит, облечен] с лама¬
рина; армиран електрод
doppelpolige двуполюсен елек¬
трод
grapeitinrte графитов електрод
negative отрицателен електрод,
катод
positive положителен електрод,
анод
selSstsinternhr самоспичащее елек¬
трод
Elnktrodekantation f електродеканта-
ция (сгъстяване на латексов раз¬
твор в електрично поле)
Elnktгöhnnabs'tand т между електрод¬
но разстояние
Eicktrodenanörhnung f разположение
на електродите
Elektröhenarm т вж. Elnktrodenhal¬
ter
Elektröhenauslegnr m еж. Elektroden-
haltcr
ElnktrohenSlohk m електроден блок
ElnktrodrnSrennnrri f цех [отделение]
за изпичане на електроди
Elnktrodendurchführung f отвор за
електрода (в капака на пещта)
Elrktröhendurchgang т вж. Elrktro-
hnnhurchfüerung
Elrktrodnnfassung [ фасонка на елек¬
трод; електрододържател
Elektrodeлgraphit т графит за или
от електроди
Eleklfoderhalirr т електродържател
frdnrndrr електрододържател с
пружинен натиск
keilförmiger клиносбразен елек¬
трододържател
Elektröhenköhle f електроден въглен
Elektrohenköks т електроден кокс
Elnktro^^nkrni^^^'^in т клинсва тухла
за електродните отвори (на ка¬
пака на електрическа пещ)
Elrktrodenkuhlrr т охладител, ох¬
ладителен пръстен (на електрода)
Elnktröhenloch п вж. Elekirodenöff-
nung
Elektrodrninncngnwindn п нипелно
гнездо на електрод
Elektrodcnmassc f електродна маса,
смес за изработване на електроди
Elektrohrnmantel т кожух [обвивка]
на ■ електрод •
Elcktrohenmnhl п ситни [смлени] елек¬
тродни отпадъци
Elekfröhenöfen Jn електродна пещ.;
пещ с електроди
Elektrodnnoffnung f отвор за елек¬
трода (в капака на пещта)
ElcktrodenpO^ential п електроден по¬
тенциал
Elcktröhenpresserei f набиване [пре¬
соване] на електродната маса в
електрода
Elrktгöhenrraktion f електродна ре¬
акция; реакция, която протича на-
електрод
Elnktrohnnrnglnc т регулатор	на.
електроди	.
Elrktrohnnrngnlung / вж.	Elnktro-
henregulirruпg
Elrktгohrnrngnlvoп•ichtuпg f устрой¬
ство за регулиране на електро¬
дите
Elrktröheпregulirrung f регулирана
на електроди
Elektrohnnreste mpl остатъци [отпа¬
дъци] от електроди, краища от
полуизразходвани електроди
Elrktrohenringhälter т mit Elnktro-
denspannkeil пръстеновиден елек¬
трододържател с притискащ (елек¬
трода) клин
~ mit Elnk1iröhellverkeilung пръстено¬
виден електрсдсдържатеn с кли-
ново затягане на електрода
Elrktrodnnspaltn f отвор [хлабина];
между електрода и охладителя
Elektrodenspannung f електродно на¬
прежение
Elrktrohrnstänher т стойка (на елек¬
трододържател), колона
Elrktrodnnstangn f електродна шина'
(носеща електрода)
Elnktrodrnstativ п статив за електро¬
ди; електрододържател
Elnktrohenstumpf т електродна огар-
ка (остатък от изразходван елек¬
трод)
Elnktro^^ntrilkrris т окръжност на-
разполагане на електродите
Elektröhenteilkreishurhhmessnc т диа¬
метър на окръжността па разпо¬
лагане на електродите
Elnktcoheпträgrc т вж. Elcktroden-
haltnr


ELE
192
Elektrodenumhüllung f вж. Elektro¬
de nm antn I
Elcktcohenummantclung f вж. Elek-
Irodenmantnl
Elektrohnnvnrbгauce m разход на елек¬
троди
Elektrodenvorgang m електроден про¬
цес; процес, протичащ на електро¬
да
Elektrohcnwagrn т колесник, колич¬
ка (на електрододържател)
Elcktcohnnwinde f електродна ле¬
бедка
Elektrohenzwischeлcaum т 1. между -
електродно пространство 2. меж¬
динна камера на електролизьор
Elektrodialysator т електродиализа-
тор
Elnktrodialyse / електродиализа
Elektroentstaubung f електростатично
обезпрашаване [прахоулавяне]
Elektroerhitzer т електронагревател
Elektrofilter п електрофилтър, елек¬
тростатичен прахсуловuтеn
Elektrofeucetmesser т електрически
влагомер
Elektrofluorierung f електрохимично
флуориране
ElektrofluCstahl m електростомана,
стомана, получена в електропещ
Elnktroförherer т електротрапспср-
тьор; конвейер с електрическо
задвижване
Elektroformierung f галванопластика
Elektrographic f галванопластика; гал-
ваностереотипия
Elcktroecгhöfcn т подова електропещ
Elektгöhöheöfcn т електрическа до¬
менна пещ
Elektгokälörimeter п електрокалори-
метър
ElnktrokapiHarphoeese- f капилярна
електрофореза
Elcktrokoagulation f 1. електрсксагу-
лация 2. коагулация с електро¬
лит
Elektrokristallisation /' електрокрие-
тализация
Elrktrolaufkatze f електротелфер
ElektrölihhtSюgenöfen т електродъгова
пещ, дъгова електропещ
Elektrolyse f електролиза
basische електролиза в алкална
вана
ElektcölyscSad п вж. Elektrolyseur
Elektcolysenanlagn f електролизи а
уредба [инсталация]
Elektrolyscngeschwindlgkeit f скорост
иа електролизата
Elcktrolysenkohlc f въгленов [графи-
тов] електрод за електролиза
Elcktrolyscnschlamm т електролизна
тиня (получена в резултат на
електролизен процес)
Elcktrolyseprohukt п продукт (полу¬
чен в резултат) на електролиза
Elektrolysespannung / напрежение
(при провеждане) на електроли¬
зата
Elcktcolyseuc т електролизьор, елек-
тролизна [галванична] вана
Elektcolysnzelle / електролизна клет¬
ка; електролизьор
Elcktrölysinrhaunr f продължителност
на електролизата
Elektrolysiergefaß п електролизна ва¬
на; електролизьор
Elcktrolysierznlle f вж. Elrktrolyse-
znlln
Elektrolyt т електролит
elnktrolytSestäпhig устойчив на елек¬
тролити
Eiektrolytblnicee f електролитно из¬
белване
Elnktrolytchlor п електролитен [елек-
трслuзеп] хлор
ElnktгolytnInpfinhlicekeit f чувстви¬
телност към електролити
EtrktrolytElüssigknit f електролитна
течност, електролит
Elektrolytgas п електролитен газ;
газ, получен при електролиза
elektrolytisch електролитен
Elektrolytkoaguuation f електролитна
коагулация	’
Elektrolytkupfer п електролитна [елек-
тролизна] мед
Elektrolytlaugn f електролитна [елек-
трсnизnа] алкална основа
Elektrolytlösung f електролитен раз¬
твор
Elnktrolytsalz п сол (натриев хло¬
рид), пречистена за електролиза
Elnktrolytshhmelze f електролитна
стопилка
ElrktгölytsilSnг п електролитно [елек-
трслпзпо] сребро


193
ELB
Elcktrolytwasscrstoff tn електролитен
[електролизен] водород
Elcktrolytwismut л електролитен [елек-
тролизен] бисмут	.
ElcKtrolytzSnlcc т електролизен бро¬
яч, брояч на амперчасове
Elcktrometclc f електрометрия
Elektron п L електрон 2. електрон
(магнезиева сплав)
äußeres външен електрон
elektronegativ електрсстрицатеnен,
електронегативен
Elrktronnnabgabc f отдаване на елек¬
трони
ElektгoпenaSlösuпg f избиване [от¬
късване, отцепване] на електрони
ElektгöneпaSspaltuпg f вж. Elektro¬
nenablösung
Elektronnnaffinität f електронно срод¬
ство, електронен афинитет
Elnktronenakzeptor т електронен ак-
цептор
Elektronenanbau т електронна над¬
стройка, присъединяване на елек¬
трони
Elcitronenanlagerung f присъединя¬
ване на електрони
Elrktгöпcnanöгhпung f електронна
конфигурация
ElektronenaufSau т електронна струк¬
тура
Elektronnnausscndung f електронна
емисия, излъчване [изпускане) на
електрони
Elektronenausstrahlung f вж. Elektco-
nenausscndung
Elektroncnanstausch т електронен
обмен
Elektrönnnausiaushnc т електроннооб-
менител, релоксит
Elektronnnbahn f електронна орбита
Elektrunrnbandspektcum п електронен
ивичсв сг.ектъ?
Elnktrönnnbrscelrunigec т електронен
ускорител,	ускорител на елек¬
трони
ElektronrnSesteuß т бомбардиране с
електрони
Elektronenbeugung f дифр акция на
електроните
ElektronrnSewcgliehknit / подвижност
на електрони•е
Elrkironnnbewrgung f движение на
електроните
Elektröncпbcwegungscnergle f енергия
на движение на електроните
EIektronenbinhung f ковалентна
[атомна, хомеополярна, електрон¬
на] връзка
ElcktronenSomSacdcment п еж. Elek¬
tronenbeschuß
Elcktronenbcennflcck т фокусно петно
на електронни лъчи; катодно петно
Elcktroncnbruckc f електронен мост
Elcktroncnbiindcl п електронен сноп;
електронен лъч
Elektconenbundnlrohc п електроннолъ¬
чева тръба
Elnktгonenbünhelung f събиране [фо¬
кусиране] на електронни лъчи
Elckironenhlcete f плътност на елек¬
троните, електронна плътност
Elnktгonenhonatoc т. електронен до¬
нор
Elektconendcall т електронен спин
Elektronenemission / електронна еми¬
сия, излъчване [изпускане] на
електрони
licetclcktriscec фстoeлeктроnnа
емисия
thermische термоелектронна еми¬
сия
Elektroпennmissiönsmikгosköp п елек-
тропноемисиопеп [електронен] мик¬
роскоп
Elektronenentladung f електронно из¬
празване
Eiektrönenförmel f електронна фор¬
мула
Elektronengas п електронен газ
Elektronnngeschwindigkeit f скорост
на електроните
Elcktгonenglrithgnwihet п електронно
равновесие
Elektronenhülln f слектриина обвив¬
ка [черупка]
Elektrönenintnrferelttmikroskop п елек-
трспноиптерферепциопен микро¬
скоп
Elnktröпeniönisatiön f електронна йо-
низация
Elektгonenisömecie f електронна изо-
мерия
Elektronenkanone f електронно оръ¬
дие
Elektroncпkoпliguratiön f електрон¬
на конфигурация
13 Неу.ско-бьлгарски технически речник


ELE	194
Elnktconenkopplung / електронна връз¬
ка; ковалентна [хомеополярна]
връзка
Elnktronenkrnisbahn f електронна ор¬
бита
Elektroneпlahung f заряд [товар] на
електрона
Elnktronnnlagn • f разположение на
електроните
Elektronenlaufbahn f траектория на
електрона
Elektronrnlaufznit f време на прели¬
тане на електрона
Elektronenlcecstcllc f електронна дуп¬
ка, незапълнено електронно ниво,
електронна ваканция
Elektronenleitung f електронна про¬
водимост
E,eklronenlinealbrsch1eunigec т лине¬
ен ускорител на електрони
Elektronenloch п вж. Elektгonenlner*
stelle
Elrktroncnmantcl т електронна об¬
вивка
Elektronenmässe f маса на електрона
Elektronenmikroskop	п електронен
микроскоп	.
Elektronenmikroskopie f електронна
микроскопия
Elnktronnnniveau п електронен слой,
електронно ниво
Elrktronrno^'tr'tt п запълнен електро¬
нен слой, електронен октет
Elektronen paar п електронна двойка
Elektгonenpaarbinhung f връзка с
електронна двойка, електронна
връзка; ксвалентна [хсмеопсляр-
на] връзка
я-Elektcönrnraarbinhung f връзка с
z-елeктрснlIа двойка, тспирвръзка
a-Elzeltoneпpaaabinhung f връзка със
о-електрснна двойка, сг [сигма]-
връзка
Elnktronrnpolarisation f електронна
поляризация (дължащи се на раз¬
местване на елек рони)
Elektrönnnqunlle f източник на елек¬
трони
Elnktconenruckstoß т отблъскване на
елект они
Elnktronenscealn f вж. Elnktronrnhiille
Elcktrönenschleuhnr f бетат • • он
Elnktгonenscewaгm т електронен
облак
Elnktconnnsrrktrograf т електронен
спектрограф
Elektronensrektrum п електронен спек¬
тър
Elnktronenspirgnlmikroskop п електро¬
нен огледален микроскоп
Elektronnnspin т електронен спин
Elnktroncnspritzn f вж. Elektronenka*
nonc
Elnktronenspruirg гп прескачане [пре¬
ход, преминаване] на електрони
Eiektronenstcrstellen fpl места с лип-
сващц електрони, електронни ва¬
канции	-
Elektronenstoß т електронен удар
Elektroncnstrael т електронен лъч;
катоден лъч
Elektroпenstгaeler т. излъчвател на
електрони
Elnktronrпstrael* Mehrkammerofen т
електроннолъчева нпогоканерпа
пещ
Elnktronnnstraelöfnn т електроннолъ¬
чева пещ
Elcktroncnstrahlrohr п електроннолъ¬
чева тръба, катодиолъчева тръба
Elnktroпenstгaelstemelzveгfaernn	п
електроннолъчев метод на топене
Elcktronnnstromnng f електронен по¬
ток
Elektronenlurbit’r f бетатрон
Elnktronenübcrgang т преминаване
[преход, • прескачане] на електро¬
ни; предаване на електрони
Elcktronenvrrhampfung / електронна
емисия
Elnktroncnvnrsdi Hebung f изместване
на електроди
Elcktroncnvcrcc • lung f разпределение
на електроните (по нива и под¬
нива)
Elekironenvöll п електропволт
Elnktröпrnwanhrrung F миграция [при¬
движване] на електрони
Elnktroлenwellenzael / вълново число
на електрона
Elnkiroпeпwolke f електронен облак
Elektroneпzael f брой на електро¬
ните
EZektronnnzerfall т бета-разпадане
Elektroncnzwishhenshhale / електрон¬
но подниво, междинен електронен
слой


195	ELE
Elektroofen m електропещ, .електриче¬
ска пещ
elektrooptisch електрооптически
Elcktcoösmösc f електроосмоза
Elnktrooxydation f електрохuничnс
окисление
Elektrophorese f електрофореза, ката-
фореза, йонофореза
EIektropeöresetaГik т съд [вана] за
. електрофореза
" Elektrophosphatierung f електрофос-
фагиране (гранатизация)
Etektrophötöphorese f еnект■рофотсфс*
реза
Elektroplattieren п галваностегия; на¬
насяне на галванични покрития
Elektroporzellan п електрспорцелап
(за електроизолационни цели)
elektropositiv електроположителен
Elektrornduktion / електрохимична ре¬
дукция
Elektcorohnisen п електрочугун (чу¬
гун, получен е електрическа до¬
менна пещ)
Elnktrosalz п вж. Elrktrolytsalz
Elektröshhachtöfcn т шахтова електро-
пещ, електрическа доменна пещ
Elcktro- Schlacken- limschmelzrerfahren
л електрошла ково
ElcktroshhmelzSad п
вана
Elektroschmelzofen т
пещ
Elektroschmelzung f
претопяване
електротопилна
електротопилна
електроплавка,
електрическо топене
Elektrostael т електростомана (сто¬
мана, получена в електропещ)
ElcktrostahleIzeugung f производство
на електростснана
Elcktrostaelöfcn т еnектрсстонансдс*
бивна пещ
Elcktrostahlshhmelzöfen т електриче¬
ска пещ за топене на стомана
Eli^l^ltc^j^^jahivi^rf^rcn п процес [ме¬
тод] за производство на стомана
в електропещ
Elektrostahlwcrk п 1. завод за. произ¬
водство на електростонаnа 2. елек-
тростомаподобивеп цех
ElckttIöitiah!werkec т с^омановар (пе-
щар] на електропещ
ElcktrostauSaSschcidcc т електроста¬
тичен прахсулсвитеn, електро¬
филтър
Eicktrosteinzeug п каменина за елек¬
трически изделия
Elektrothermie / електротермия
Elnktrotypie f галванопластика; гал-
ваностереотипия
Elcktrovalenz f електровалентност
Elcktrovalcnzverbindung f електрона-
лентпо съединение
Elcktrowanrtcgcadmcssec т електриче¬
ски пирометър
Elektrowärmeinchnik f електротермия,
електронагревателна техника
Elektrowickler т електронавивачка
Element п елемент
—, elektrisches вж. Element, galvani¬
sches
galvanisches галваничен елемент
—	mit festem Depoiarisatoc елемент c
твърд деполяризатор
—	mit flüssigem Di^j^r^^^rls^toc елемент
с течен деполяризатор
—	mit gasförmigem Depooarisator еле¬
мент с газообразен деполяриза-
тор
nasses мокър [наливен] елемент
radioaktives радиоактивен елемент
strahlendes вж. Element, radioak¬
tives
thermoelektrisches термодвойка,
термоеnенеnт
trockcnns сух елемент
Elementaranalysn f елементарен ана¬
лиз
organische елементарен анализ
на органични съединения
Elementacfasnr f елементарно [единич¬
но] влакно
ElemeGnargte chung f основно урав¬
нение
т вж. Elementarznlle
Elementarladung f елементарен елек¬
трически заряд
Elementarquantum п, elektrisches еле¬
ментарно количество електриче¬
ство, елементарен електрически за¬
ряд
Elementarteilchen п елементарна ча¬
стица
Elerraentartetraeder п елементарен тет-
раедър	.
Elementarvolumcn п елементарен обем
Elementarzelle f елементарна [основ¬
на] клетка (на пространствена
решетка)


ELE
1 6
Elemente npl, biogene биогенни еле¬
менти
Elementg'cfüO н съд на (галваничен)
елемент
Elementklcmme f клема на елемент
Eicmentschlamm т утайка в елемент
Elcmcntsymbol п знак [символ] на
химически елемент
Elcmlzin п елемицин, 1-(прспеп-2-пn)*
3,4,5-тринетоксибензсл, CizHiaOa
Elcmol п слемол, С|БНгеО
Elevator т елеватор; нория
Elcvato^nder т кофа [джоб] на еле¬
ватор
ElcvatorgehSuse п кожух на елеватор
Elnvatorgurt т лента на елеватор
Eievatorkopf т глава на елеватор
Elevatecrirmen т вж. Elevatorgurt
Eievatorschacht f шахта на елеватор
Elcvatorturm т кула на елеватор
Elfentelnpapler п хартия с цвят на
слонова кост
EL-Firnis т фирнис [безир] (с високо
съдържание на алкидна смола)
евBmlnIecen елиминирам; отцепвам; от¬
делям; отстранявам, премахвам
Ellagsäurn f елагова киселина, али-
згррново жълто, СцНгО8.2Н2О
Eliirscnbahn f елиптична орбита
Eloxalverfahrcn п метод за електро-
лизно окисление на алуминий,
анодиране на алуминий и алуми¬
ниеви сплави
Eluat п елуат (вещество, извлечено
чрез елуиране)
Elunns п вж. Elutlonsmittel
cluicren елуирам, извличам (от ад-
сорбента) чрез премиване
Elulrung f вж. Elution
Elution f 1. елуиране, извличане от
адсорбента чрез промиване 2. про¬
миване чрез елуиране (в хрома-
тографията)
Elutionsanalyse f проявителен анализ
(в хротатографията)
Elutionsmittel п елуент, разтворител
за промиване; разтворител (в хро-
матографията)
Email п емайл
Emailfarbe f оцветител за емайл
Emailfehler т дефект на емайла
Emaille f вж. Email
Emaillclack т емайллак (пигменти¬
ран лак с емайловиден блясък)
emaillieren емайлирам, покривам с
емайл
Emailller-guß т чугун за емайлиране
Emallliecofen т пещ за емайлиране
Emaillierten т глина за емайлиране
Emailrohstoffc mpl суровини за емайл
Emailschmclzc f емайли а стопил ка
Eman п еман (единица радиоактив¬
ност, 1О~10 кюри/литър)
Emanation f 1. еманация, Em; радон,
Rn 2.. еманация, излъчване на ра¬
диоактивни вещества
Embelin п ембелин, Ci8H2SOi
Emetin п еметин (алкалоид),
СавНдоИзОд
Emission f емисия, изпускане, излъч¬
ване
— , glühelektrische вж. Emission, ther¬
moelektrische
thermoelektrische терноелектрсn-
на емисия
Emissiooshand^n) n(f) ивица на еми¬
сионен спектър; ивица на пропус¬
кане
Emisslonsband(en)spektrum п емисио¬
нен ивичен спектър
Emissfonselektronenmikroskopie f еми¬
сионна електронна микроскопия
Emissionsfläche f (лъче) изпускаща
[излъчваща, емисионна] повърх¬
ност; площ на излъчващата [еми¬
сионната] повърхност
EmissionsHnie f линия на емисионен
[излъчвателен] спектър
Emissiönsmlkroskop п емисионен ми¬
кроскоп
Emissionsspektrum л • емисионен (из-
лъчвателен] спектър
Emissionsstärkc f интензивност на из¬
лъчването [емисията]
Emissionsvermögen л излъчваща спо¬
собност
emittieren емитирам, изпускам, из¬
лъчвам
EMK [elektromotorische Kraft] еnектрс-
движеща сила, еnектрсдепжещс на¬
прежение
Emodin л емодин, 2-метил-4,5,7-три-
хидроксиантрахинон-9,10,
СиНцА
E-Modul [Elastizitätsmodul] т модул
на еластичността
empfängnisverhütend фарм. противо¬
зачатъчен


197
EMU
Empfindlichkeit / • чувствителност
Empfindlichknitsgrcnzc / граница на
чувствителн остта
empirisch емпиричен, опитен
Emulgator т емулгатор, емулсьор
Emulgieranlage / инсталация за емул¬
гиране
Emulgierapparat т апарат за пригот¬
вяне на емулсии, емулгатор
nmulginrbar емулгируем, способен да
се смулгира
Emulgierbarkeit / емулгируемост, спо¬
собност към емулгиране, емулги-
раща способност
emulgieren емулгирам, образувам
емулсия
Emulgieгeilfsstoff т вж. Emulgator
Emulglermasdhlnc / машина за при¬
готвяне на емулсии, емулгатор
Emulgiermittel п емулиращо сред¬
ство, емулгатор
Emulgierung / емулгиране, образува¬
не на емулсия
Emulgierungsmittel п вж. Emulgier¬
mittel
Emulgicrvcrmogen л способност към
емулгиране; емулгираща способ¬
ност
Emulgiecznntclfugn f емулгираща цен-
‘ трофуга
Emulsnuc т 1. емулсьор, емулгатор
2. емулгиращ апарат
Emulsierungsmittel л вж. Emulgier¬
mittel
EIliu•sin п емулсии (ензим)
Emulsion f емулсия; светлочувстви¬
телен слой
fcstc твърда емулсия
Emulsioninrung / вж. Emuigicrung
Emulsionsblldner т емулгиращи сред¬
ство, емулгатор
Emulsionsbildung f вж. Emulgierung
Emulsionsbindnmittnl п дисперсионна
среда на емулсия
EmulsionsSrehhec т вещество, разру¬
шаващо емулсии; деемулгатор
Emulsionsbrrchung / разрушаване на
емулсия, деемулгиране
Emulsionsfarben fpl емулсионни бои
Emulsionsfntt л емулсионна мазнина
[смазка]
Emuisionsgelatine / желатин за фото¬
графски емулсии, фтографски же¬
латин
Emulslonskolloid л хидрофилен [лио-
филен] колоид
Emulsionskonzentrat л емул^^ен
концентрат, концентрирана емул¬
сия; концентрат, способен да се
емулгира
Emulsioлskopolymerisatlön / емулсион-
на съполимеризация
Emulsionskörnung / зърненост на
емулсията
Emulsionslack т емулсионен лак
Emulsionsmischpolymerisat п емулси-
онен съполимер; съполимер, полу¬
чен чрез емулсионна полимериза-
цня
Emulsiönsmischpölymerisatiöп / емул-
сионна съполимеризация, съполи¬
меризация в емулсия
Emu sionsmlttnl п вж. Emulgiermittel
Emu
Emu sionspctrolnum
[емулгиран] нефт, нефтена емул¬
сия
Emulsionsp^lymec п емуnснсnеn поли¬
мер; полимер, получен чрез поли-
sionsol п емулгиращо масло
*	'	л емул^^ен
меризация в емулсия
Emulsionspolymerisation / емулсио^
на полимерната, полимеризация
в емулсия
Emulsionssalbe / емуnснснеn мехлем,
мехлем [помада, унгвент] на емул-
сионна основа
Emulsionsschicht / енулсиснеп слой,
слой [пласт] от емулсия
2т u lsionsschm lermittei п емулсио^о
мазилно	средство,	емулсионна
смазка	•
Emulhionsspaltung f разрушаване на
емулсия, деемулгиране
Emulsi^n^?^]^rifzmittcl п средство за
пръскане във вид на емулсия
Emulsionsspriizpräparat п препарат за
пръскане във вид на емулсия (за
растителна защита)
En^^IsioпsstabiHtät / стабилност на
емулсията
Emulsionstrnnnung / разделяне на
емулсии; емулсио^о разделяне
Emu^siöпsvecseHiing / емулсионно оса-
пунвзне (първи стадий на оса-¬
пукването — образуване на емул¬
сия)
Emulsionsversuc^ т изпитване устой¬
чивостта на емулсията, определяне

EMU
198
скоростта и степента на разруша¬
ване на емулсията
Emulsionswasscc п емулсионна вода;
емулгирана вода
Emulsoid п емулсоид, хидрофилен
(nнсфнnен] колоид
Emulsor т емулсьор, емулгатор
Enarnln п енамин (органично съедине¬
ние, което притежава въглероден
атом, свързан с аминогрупа и
въглеродна двойна връзка)
enanthiomorph енантuснсрфен
Enanthiomöcpeie [ енантиоморфия
enantiotrop епаптиотропеп
Enantiotropie f епаптиотропия
Enargit т енаргит, SCu2S-As3Ss
Endausbeute f краен добив, оконча¬
телен [сумарен] добив
Enddrehung f крайна величина на
ъгъла на въртене (на плоскостта
на поляризация)
Enddnifk т крайно налягане
Endeffekt т краен ефект
Endnlndlckec т краен (последен] сгъ¬
стител
Endentwässerung / окончателно обез¬
водняване
Enderzeugnis п вж. Endprodukt
Endfeuchtigkeit f крайна влажност
(влажност в края на процеса)
Endfraktlon / последна [крайна] фрак¬
ция
Endgas п краен ^безбр^инен] газ
Endgruppe / крайна (последна] група
Endharzc npl крайни смоли, резити
(неразтворими и неразтопими)
Endiol п ендиол (съединение . с две
хидроксилни групи при въглерод-
въглеродна двойна връзка)
Endkontakt т краен контакт
Endkofuentratlon f крайна концен-
I	трация
Endlauge f отработена [отпадъчна]
II	луга; последна луга
Endlaugenkalk т тор, получаван чрез
, смесване на отпадъчната (край¬
ната) луга от преработката на ка¬
лиеви соли с гасена вар
Endmelasse f крайна [последна] ме¬
ласа
ndogen ендогенен
ndokrln ендокринен
Endomethylen л ендометилен, ендоме-
тиленова група
Endomyzin л ендомицин (антибио¬
тик)
Endopeptidasc f ендопептилаза (ен¬
зим)
Endosubtliysln л ендосубтилизин (ен¬
зим)
Endothal л ендотал, динатриева сол
на 3,6-еnдокссхексахидрофтаnо-
вата киселина (дефолиант),
CgHgOjNaj
cndot^<^nm(is^) ендотермичен
Endotoxin л енд^^снн
Endprodukt л краен [готов] продукт
Endpunkt т der Titration еквивален¬
тен пункт (при титруване)
Endpunktserkennung f установяване
на.еквивалентния пункт
Endrin п ендрин (инсектицид),
CiaH8CleO
Endschwcfcl т крайно съдържание на
сяра; остатъчна сяра
Endsiedepunkt т температура в края
на миленето
cndständig стоящ на края; краен
Endtemperatur f крайна температура
Endvakuum л краен (пределен] ва¬
куум
Endvalnnz f крайна [най-висша] ва-
лентност
Endvergärung f окончателно [крайно]
ферментиране
Endvergäcungsgrad т крайна степен
на ферментация
Endverseifung f окончателно осапун-
ване
Endvolumen п краен обем, обем в
края (на процеса)
Endzustand т крайно състояние, съ¬
стояние в края на процеса
Energie f енергия
elektrochemische електрохимична
енергия
kinetische кинетична енергия
-X-, nukleare ядрена (атомна] енергия
potentielle потенциална енергия
Encrgicabgabc f отдаване на енергия
energiearm енергийно беден (с ма¬
лък запас на енергия)
Energieaufnahme f поглъщане [прие¬
мане] на енергия
Energieaufwand т разход на енергия;
загуба на енергия
Energieausnutzung f оползотворяване
на енергията


199
Ennrgieaustausch т обмяна [замяна]
на енергия
Energiebilanz f енергиен [енергети¬
чен] баланс
Encrgicerhaltungssatz т закон за съх¬
ранение на енергията
Energiehaushalt т 1. енергийно сто¬
панство 2. енергиен баланс
Energiclücke f забранено енергийно
ниво, забранен (електронен) пре¬
ход
Enncgicniveau п енергийно ниво
Ennrgirquantum п квант енергия
Energiequelle f енергиен източник
cnergicrcich богат на енергия, който
е с голям запас на енергия
Enecgicsatz т закон за съхранение
на енергията
Energieshewelle f енергиен праг
Energiespeicherung / акумулиране на
енергия
Enncginspcung т енергиен скок, енер¬
гиен преход
Encrgiestcahl т вж. Energiestrom
Energiestrahlung f излъчване на енер¬
гия
Enecginstrom /п поток (лъчиста) енер¬
гия
Enecgicstufc f вж. Energieniveau
Ehccgintecm т вж. Energ lenlveau
Energieträger т източник на енергия;
гориво
Energietraпspört т, konvektiver кон-
вективно предаване на енергия
strahlender предаване на енергия
чрез излъчване
Energieübertragung f пренасяне на
енергия
Energinumformung f трансформиране
[преобразуване, видоизменяне] на
енергията
Energieumsetzung f преобразуване на
енергията
Enecgieumwandlung f превръщане на
енергията
Enccginumwandlungskonffizlcnt т кое¬
фициент на превръщане на енер¬
гията
Energieverbrauch т разход на енер¬
гия
Energieverluste mpl загуби на енер¬
гия
Energieverteilung f разпределяне на
енергията
ENT
Energinzufuhr f подаване [приток]
на енергия
Engerlinge mpl ларви (напр. на щрък-
лицата, причиняващи дупки в ко¬
жите )
Englergcad т градус Енглер
Englerviskosli^^l^ec т вискозиметър на
Енглер
Englecviskosiiät f вискозитет в граду¬
си Енглер, високзитет по Енглер
Engleczahigkeit f вж. Engler^l^l^c^^iiät
Enniatin п ениатин (антибиотик)
Enol п енол, енолно съединение
(съединение, съдържащо хидро¬
ксилна група при въглеродна двой¬
на връзка)
Enolase f енолаза (ензим)
Enolform f енолна форма
Enolgruppe / енолна група, —С(ОН)==
enolisieren еnслизнрам, превръщам в
енол
Enolisierung f енсnизuране, превръ¬
щане в енол
Enolkarbonyltautomnric f кетс-еnсnна
тавтомерия
Entaktivierung f дезактивация
Entalkylierung f дезалкилиране, от¬
цепване на алкидна група
Entaromatislecung f деароматизация
Entarsenung f отстраняване на арсен,
обезарсеняване
Entaschung f отстраняване на пепел¬
та; ^^е^^^п^^яване
Entasphaltierung f отстраняване на
асфалт
.Entäthanisierung f отделяне [дести¬
лиране] на етана
Entbenzinieren п отделяне [дестили¬
ране] на бензина, обезбензннваnе
Entbenzolierung f отделяне [дестили¬
ране] на бензола
Entbitterung f сбезгорчаване, отстра¬
няване на горчиви вещества
Entbituminierung f отстраняване на
битумите
Entblätterungsmittel п средство за
обезлистване, дефолиант
Entbromung f отцепване на бромен
атом от молекулата, дебромнране
Entbutanisierung f отделяне на бута¬
на, дебутаннзация
entchloren дехлорирам, обезхлорвам


ENT
200
Entchlorung f 1. пречистване от
хлор 2. отцепване на хлорен атом
от молекулата, дехлориране
Entchcomung f дехромация (чрез окис¬
ление на хрома)
Entchcomungsverfahrcn п метод на де*
хромация (мартеново производ¬
ство)
Enidröhnungslaek т звукоизолацио-
нен лак
Entduftung / обезмирисване, дезодо-
рация
Enteisener т инсталация за обезже-
лезяване на вода
Enteisenung f обезжелезяване
Entnisenungsanlage f, geschlossene на¬
порна инсталация за обезжелезя-
ване (на вода)
Enteisenungsfiiter п филтър за обез¬
железяване (на вода)
Entciscnungssalzc npl соли за пре¬
чистване на вода, съдържаща же¬
лязо
EnteiwciOung f отстраняване на бел¬
тъчни вещества [белтъчини]
Entemulgiecung f деемулгиране; раз¬
рушаване [пресичане] на емулсия
Entnramin л серото»^, б-хидро-
кситриптамин, CioHuONa
Entncokinasc f ентерокиназа (ензим)
Enteroseptol п ентерссептсn, б-хлор-
7-йод•8-хидрсксихиполин
Entfall т брак, отпадък; железен
скрап, железни отпадъци
entfärben обезцветявам
Entfärbung f обезцветяване
Entfärbungscffckt т избелващ ефект' '
Entfärbungsmethode f начин на обез¬
цветяване
Entfärbungsmittel п обезцветяващо
средство, обезцветител
Entfärbungspulvcr л прах [адсорбент]
за обезцветяване
entfetten обезмаслявам
Entfettungsbad п вана за обезмасля¬
ване
Entfnttungslösung f разтвор за обез¬
масляване [почистване от маз¬
нини]
Entfcttungsmittel п обезмасляващо
средство
Entfeucheerm 1. ексикатор 2. обезвод¬
няващо [поглъщащо влагата] сред¬
ство
entfeuchten изсушавам, суша; обез¬
воднявам, отстранявам влагата
Entfeuchtung f изсушаване, сушене;
обезводняване; отстраняване на
влагата
entflammbar възпламеняем, запалим
Entflammbarkeit / възпламен^^^
запалимост
Entflammung / възпламеняване, за¬
палване, пламване
Entfiammungsgrcnze / граница на въз-
nnамеnяемсст
Entflammungspunkt т точка [темпе¬
ратура] на възпламеняване, плам¬
на точка
Entflammungssceuiz т защита против
възпламеняване [запалване]
Entflammungsslcherenit f сигурност
срещу запалване [възпламеняване]
entfleischen обезлешвам (кожи)
Entfleischmaschine f машина за обез-
лешване
Entformung / изваждане [отделяне]
от форма (на изделие)
entfrosten размразявам
Entfuscln л очистване (на спирт)
от фузела [фузеловите масла]; пре-
варяване на ракия
entgasen дегазирам, обезвреждам бой¬
ни отровни вещества; обезгазявам,
отделям разтворен газ
Entgaser т дегазатор, средство или
уред за обезвреждане на бойни
отровни вещества; деаератор
Entgasung f L дегазация, обезгазя-
ване, деаерация 2. суха дестила¬
ция; коксуване
Entgasungsanlage f деаерационна ин¬
сталация
Entgasungsmittel п дегазатор
Entgasungszonc f зона на сухата де¬
стилация (в газгенератор, коксова
камера)
entgeisten обезспиртявам, отстраня¬
вам [дестилирам] спирта
Entgeistung f обезспиртяване, обез-
алксхоляваnе, отделяне . [дестили¬
ране] на спирта
entgcrbnn раздъбвам (кожи)
entgiften обезвреждам [неутрализи¬
рам, очиствам от] отровни вещест¬
ва [газове]


201	 ENT
Entgiftung f обезвреждане [неутра¬
лизиране] на отровно вещество;
дегазация
Enfgiftungsflüssigkrit f течност [раз¬
твор] за обезвреждане [неутрали¬
зиране, очистване от] отровни ве¬
щества [газове]
Entglasung / разстъкляване, девитри-
фикация
Entgoldung f отделяне на златото;
отстраняване [премахване, сваляне]
на позлатата [златния слой]
untcrSгehhungslose непрекъснато
отделяне на златото, непрекъснато
обеззлатяване
entgraten отстранявам ръбове (от
отливки или пресовани изделия)
Entgcatungsipaschine f изглаждаща
машина (премахваща ръбове и
грапавини)
enthaaren сбезкосмявам
Enthaarungskrnmn f крем за премах¬
ване на косми
Enthaarungsmittel п сбезкосмяващс
средство
Enthalpie / енталпия
Enthärter т онекотитеn
Enthärtung f 1. отвръщане (на сто¬
мана) 2. омекотяване на вода
Enthärtungsaniage f (водо^мекотител-
на инсталация
entharzen обезлесявам
Enthaczung f обезсмоляванс
enthäuten одирам, свличам кожа
Enteexanlsatör т колона за дестили¬
ране на хексан, дехексанизатор
entionisieren дейонизирам
Entionisierung f дейонизация
Entionisierungspotential п дейониза-
ци^ен потенциал
entkalken обезваросвам (кожи)
cntkacbonlsleren сбсзвъглеродяван
Entkarbonisierung f обезвъглеродява-
не, декарбонизация
Entkeimung f отделяне на зародиши
(при малца); стерилизация, обез¬
заразяване, дезинфекция
Entkcimungsmaschinr f машина за
отделяне на зародишите
Entkernung f отделяне на костилки
или семена на плодове
Entkieselung f отделяне на силицие¬
вия двуокис
Entkoffeinierung f отделяне [извлича¬
не] на кофеин
entkohlen обeзвъглсродяван
Entkohlung f обезвъглеродяване
~ der Schmelze обeзвъгnсрсдявапе на
метала, окисляване на въглерода
в метала
Entkohlungsgcs<h1wiпdlgkeir f скорост
на изгаряне [окисляване] на въг¬
лерода
Entkrautung f, chemische химическо
обезплевеляване, очистване [пре¬
махване] на плевели; химическа
борба с плевелите
Entkupferung f отделяне на медта,
очистване от медта, сбезме<дяване
Entkupferungshütte f цех за обезме-
дяване
Entladeninrichtung f 1. разтоварващо
устройство 2. изпразващо устрой¬
ство
Entladnkapazität f капацитет на из¬
празване (на акумулатор)
entladen 1. разтоварвам 2. изпразвам
Entlädrselte f коксовата страна (на
батерия коксови пещи)
Entladcspannung f напрежение при
изпразване
Entläaevoггid1tung f вж. Entladeein¬
richtung
Entladung f 1. изпразване, разряд
2. разтоварване
Entladung f durch Wasserspüllung
хидравлично разтоварване, раз¬
товарване чрез смиване с водна
струя
Entladungsstrom тток при изпразване
Entlaubung f обезлистване, дефолна-
ция
сntlaugnn отстранявам луга; неутра¬
лизирам основа
Entlaugung / отстраняване на луга;
неутрализиране на основа
Entleerung f изпразване, изпускане
Entleerungskammec f камера за из¬
празване
Entlenrungsöffnung f отвор за изпраз¬
ване, изпускателен отвор
Entlrnrungsscenetkn f изпразващ вин¬
тов транспортьор
Enileerungsvoпichtung f устройство
за изпразване
Entlnzllhinierung f отстраняване на
лсцнтнн


202
ENT	•	.

Entlignifizinrung f делигинфицнране
entlüften отстранявам [изсмуквам,
изпускам] въздуха; деаерирам;
вентилирам
Entlüfter т l. ексхауетер, всмукващ
вентилатор 2. деаератор
Entlüftung f отстраняване на въз¬
духа; деаерация; вентилация
Entluftungsanlagn f вентилационна
инсталация .
£ntiUftUl■lgslohe п отдушник
Entmanganung f отстраняване [от¬
деляне] на мангана, обезманганя-
ване
е ntmetal lislcrcn отстранявам [снемам]
метално покритие
cntmethylieren деметилирам
Entmethylierung f дестилиране, от- .
цепване на метилова група
Entmischung f разслояване на смес;
ликвация	.
~ einer Emulsion разрушаване [дее-
мулгиране] на емулсия
~ von	разпадане на
смесени кристали
Entmischungsgcad т степен на раз¬
слояване (напр. на емулсия)
Entnahme f отнемане, вземане (напр.
на пара, проба, вода)
Entnahmrstellung f положение при
изхвърляне (на брикета от преса)
Entnebelung f отлагане [отделяне] на
мъглата, обезмъгляване
Entnickelung f отстраняване [отде¬
ляне] на никела [никелово покри¬
тие]
Entnickelungsbad п вана за отстраня¬
ване [снемане] на никелово по¬
критие
Entnikotinisierung f отстраняване на
никотина; намаляване съдържание¬
то на никотин
entölen обезмаслявам, отделям масло
Entöler т обезмаслител; маслоотде-
лител
Entölung f обезмасляване, отделяне
[отстраняване] на масло
Entparaffinierung f депарафинизация,
отделяне на парафините
Entpherolflerjung f обезфеноляване
(напр. на отпадъчни води) , отделя¬
не на фенолите
Entphosphorung f обезфосфоряване,
отстраняване на фосфора; отцеп¬
ване на фосфорен атом от молеку¬
лата
warmc гореща дефосфорация (на
метала — в мартеновото произ¬
водство)
cntplckeln разпиклирам (кожи)
Entpolymerisierung f деполимериза-
ция
Entpropanisierung f отделяне (дести¬
лиране] на пропана, депропаниза-
ция
Entpulper т пулпер (машина за
отделяне месестата част на плода
от семките)
Entpyridinung / отстраняване на пи-
ридина
Entquellung f премахване на набъб¬
ването, обратно свиване след на¬
бъбване; изсушаване на гела
Entrahmung / отделяне на каймака
от . мляко, обезмасляване (на мля¬
ко)
Entcaemungsshelcudcr f центрофуга за
обезмасляване [отделяне на кай¬
мака] (на мляко)
Entrahmungssepacatoc т еж. Entrah-
mungssc^'lcuder
Entrindung f обелване [премахване]
на кората (на дърво)
Entrindungstrommel f барабан за обел¬
ване [премахване] на кора (на
дърво), барабан за сбeзксряване
Entrippmasheine / машина за отделя¬
не на жилките от листа (на тю¬
тюн)
Entropie f ентропия
Entrostung f отстраняване на ръжда
Entrostungsmittel п средство за ' от¬
страняване на ръжда
Entsaftung f отделяне [извличане,
изцеждане] на сок
entsalzen обезсолявам; накисвам (за
обезсоляване)
Entsäurer т неутрализатор; вещество,
свързващо киселини
Entsiuerung f 1. ■ намаляване на кисе¬
линността; неутрализиране (на
киселината) 2. отстраняване на
кислорода (от водата), обеа^с-
лсрсдявапе 3. ^безкиселяване (на
кожи, вълна)
EnBdiäiuner т обезпенител; средство
против - пенене; пеногаентел


203
ENT
Entschäumungsmittel n обезпеnващс
средство; средство, възпрепятству¬
ващо пеноо<бр;азуването
Entschlackung f шлакоотделяне, из¬
пускане [изтребване] на шлаката
Entschlammen п 1. избястряне (на
сокове) 2. отделяне на шлам [ти¬
ня]
Entschleimung f отстраняване на сли¬
зести вещества
Entschlichtung f премахване на по¬
криващ- слой, обезскробяване
EntscelichtungsSad п обезскробяваща
вана
Entschlichtungsflottc f обезскробяващ
разтвор
Entschlichtungsgrad т степен на обез-
скробяване
EntshhHchtungsmasdeinc f машина за
обезскробяване
Entscelihkecungskesscl m котел за обез-
медяване [рафиниране]
Ents^i^t^eCe^lung f 1. обезсерване,
десулфуризация; десулфитиране 2.
отцепване на серен атом от моле¬
кулата
Entschwefelung f außerhalb dcs Hoch¬
ofens извъндоненнс обезсерване
Entschwefelungsanlagc / инсталация
[уредба] за очистване от сяра, серо-
очистителна инсталация
Entihhwefelungsmittel п сбезсерващс
средство
Entschwcflcr т апарат за десулфури-
зация [обезсерване] на сокове;
десулфуратор
Entseuchung f обеззаразяване, дезин¬
фекция; дезактивация
Entsilberung f обезсребрязане
Entsilbecungsgrad т степен на обез-
сребряване
Entsilbcningsknsscl т котел за обез-
сребряване
Entspannung f L разширяване (на
пара); понижаване на налягането
2* премахване или намаляване на
напрежението или натоварването;
отстраняване на вътрешни напре¬
жения
Entspannungsgebiet п 1. област» в
която се отстраняват вътрешните
напрежения 2. зона на темлериране
(на стъкло)
EntspannungsglUeöfnn т пещ за от-
гряване; пещ за отстраняване на
вътрешни напрежения
Enispanлltngsfempeгatur f температура
(необходима) за отстраняване на
вътрешните напрежения
Entspannungsunterkühlung f преох-
лаждане чрез разширение, преох-
лаждане чрез мигновено изпаря¬
ване
Entspännungswaппeaustaushhec т де-
конпрсснснсn топлообменник
entstauben обезпрашавам
Entstauber т обезпрашител, прахо-
уnсвитеn
Entstaubung f обезпрашаване, пра-
хоулавяне, отделяне на праха; от¬
деляне на пепелта
Entstaubungsanlage f обезпрашителна
инсталация
Entstaubungstrommel f обезпрашите-
лен барабан
En^^^;^:rinieraniage f инсталация за
отделяне [отстраняване] за стеа¬
рин
Entstcinmaschlne f машина за отделя¬
не на костилки (от плодове)
Entstickung f отделяне [отстраняване]
на азот, обезцветяване (на ме¬
тал)
Entstippen п развлакняване на нераз-
бити късчета хартия или целулоза,
съдържащи се в хартиената маса
Entstipper т ентщипер,машина за раз-
влакняване с въртящи се перфори¬
рани дискове
Entstippung f вж. Entstippen
Enttenrung f отделяне [отстраняване]
на катран
Entterpenieren п отделяне [отстраня¬
ване] на терпените (от етерични
масла)
Entvulkanlsierung f девулханизация
Entwachsen п отстраняване на во¬
съка
Entwässerbarkeit f отводпяснсст, обез-
всдняенсст
entwässern обезводнявам, дехидра-
тирам; пресушавам, отводнявам
Entwässerung f обезводняване, дехи-
дратация; пресушаване, отводня¬
ване
azeotrope азеотропно обезводня¬
ване, обезводняване чрез азеотроп-

ENT
20Ф
на дестилация, азеотрспнс отделя¬
не на водата
EntwässerungsSesch1eunigec т ускори¬
тел на обезводняването
Entwasserungsrnas^^ine f папмашина,
сбсзвсднителна (сушилна] машина
Entwässerungsmittnl п обезводняващо
средство, сушител
Entwässerungsгntörin f реторта за обез¬
водняване [сгъстяване]
Entwässerungsschleuder f обезводни-
телна центрофуга
Entwasserungstrommel f обезводните-
лен [сушилен] барабан
Enwissccungswalze f изцеждащ [из¬
стискващ] валц
Entwässerungszentrifuge f обезводни-
телна центрофуга
Entweichen п ■ von Gas отделяне [изти¬
чане, излетяване] на газ
Entwesung f 1. премахване на пара-
зитиращи насекоми, обезпаразитя-
ване; дезинсекция; фумигация 2.
стерилизация
entwickeln проявявам (напр. нега¬
тиви, позитиви, багрила)
Entwickler т проявител
Entwicklung f 1. отделяне (на газ) 2.
проявяване, обработване (на фо¬
томатериали) 3. разработка на
определено техническо задание
Entwicklungsarbeit f експериментал¬
на, изчислителна и конструктивна
разработка на определена техниче¬
ска задача
Entwfcklungsbad п проявяваща баня;
проявяващ разтвор
Entwicklungsbnsch1euniger т ускори¬
тел на проявителя, ускорител на
проявяването
EniwickiungsfarSstoff т багрило, про¬
явяващо се при допълнителна об¬
работка
Entwicklungsfnhlnc т грешка при про¬
явяването
Entwicklungsgerät л апарат за полу¬
чаване на газ (напр. ацетиленов
генератор)
EntwicklungskölSnn т колба за газо-
образуване и газоотделяне
Entwlcklungspapiec п проявяваща се
фотохартия; фотохартия, която мо¬
же да се проявява
Entwicklungszyklus т цикъл на раз¬
витие
Entwismutung f обезбисмутяване, от¬
деляне [отстраняване] на бисмута.
Entwuгfrs)raplnr п хартия за скици»,
ескизна хартия; милиметрова хар¬
тия
Entzerren п коригиране [отстранява¬
не на изкривяването] на образи
entziehen отнемам; извличам; изтег¬
лям
Entzifferung f дешифриране; разтъл-
куване	,
Entzinkung f 1. сбезцинковане (на-
месинг); отделяне [отстраняване),
на цинка 2. отстраняване на цин¬
ково покритие
entzückern обеззахарявам, отделям
захарта
Entzuckerung f обеззахаряване, от¬
деляне [отстраняване] на захар
entzündbar запалим, възплансnясм■
Entzündbarkeit / запалннсст, възпла-
мспясмсст
entzundern отделям обгара [окаля¬
ната]
Entzundecungsmasclhinc f машина за
отстраняване на обгара [окаля¬
ната]
Entzündung f запалване; възпламе¬
няване
Entzündungstemperatur f температура
на запалване [възпламеняване]
Enzym п ензим, фермент
gelbes жълт фермент, флавопро-
тсид
pektolytishhns пектолитичен ен¬
зим [фермент]
Schardingershees ензим (фермент'],
на Шардингер, алдсхидскcидaза
enzymatisch ензимен, фернентатuвеп
Enzymbcize f ензимно [ферментат»-
но] смраждане
Enzymierung / обработване с ензимен
[ферментен] препарат; ензимно
[фepмenтатuв^Iо]	^бнетряне (на
сокове)
Enzyeieгun<^spräparai п ензимен [фер-
ментен] препарат
Enzymologie f еnзинсnсгия, наука за
ензимите [ферментите]
п вж.. Enzym lecungs-
präparat


-205
ERD
Eosln n еозин, 2,4,5,7-тетрабрснфлус-
ресцеин, CMHeO5Br4
EosinfaгSstsffe mpl еозинови багрила
.Ephedrin п ефедрин, Ь-фенил-.г-ме-
тиланuнопрспаноn-1, Ci0H1SNO
Ephetonln п ефетонин, ефедрин-хи-
дрохлорид (рацемичен),
Ci0HisNO.Cl
п епиборнеол, CWHWO
■J^^ibroi^l^^i^irin п	спuбрсмхндриn,
1-бpoн-2,3-eпoкcипрспан, C8H5BrO
<Epich1orC1ydгin л епихлорхидрин,
1-хлор-2,3-спокснпропаn,
OCh2CHCHaCl или CgHsClO
Epicholcstanol л епuхолсстапсл, епи-
дихидрсхслестернн, 5а- хслсстан-
За-ол, CfcjH^flO
■epidemisch епидемичен
Epidlhydro^ole^i^^rin п епидихидро-
холестерин, еnихолсстансn, 5а-хо-
nсстан-Cа-ол, C2TH48O
Epifluorhydrin п епифлуорхидрин,
^флуор^.З-епоксипропан, CjHsFO
Epiguanin л епигуанин, 7-метилгуа-
нин, CeHTN6O
Epiinosit п епиинозит, 1-транс-хекса-
хидроксихексан, CeHe(OH)e
EpiJoahydrin л епийодхидрин, Г-йод¬
. 2,3-спсксuпрспан. CaHJO
Eplkampfer т епикамфор, 1,7,7-три-
нетилбицикnо-[1,2,2]*хсптансн-3,
C10Hif|O
Epikatechin л епикатехин,
Epikoprostanol л епикопростанол, епи-
коnрсстернн, Sß-холсстап-За-ол,
C27H48O
Epikoprosterln п вж. Epikoprostanol
Epilation f епилация, обез^^ява-
не, отстраняване на косми
Epimer л епимер
Epimnrie f епимерия
Epimerisierung f епимеризиране
Eplnereгin п адреналин, CfH18O3N.
HCl
Epinin п епинин, 2-(3,4-дихидрскси*
фенил^етилметиламин, CeHnNOa
Epirhamnose f епирамноза
Epizyanohydrin л епицианхидрин, у-
циаnпрспилснокнс, 3,4-епсксибу-
тиронитрил, C4H6NO
Epoxyd п епокснд, епокнс, 1,2-окис
Epoxydation f епоксидация
Epoxydemall л епоксиден емайл
Epoxydgruppc f епоксидна група
Epoxydharz п епоксидна смола
Epoxydharzlegierung f модифицирана
епоксидна смола
Epoxydierung f вж. Epoxydation
Epoxygehalt т съдържание на епок¬
сидни групи
Epoxyhärtec т епоксиден втвърди¬
тел
Epoxyharz л вж. Epoxydharz
Epoxyklcbharz л клей [лепило] на
база епоксидна смола
Epoxyverbindung f епоксисъедиnенне,
епоксидно съединение
Epoxyzahl f епоксидно число
Epsomit т епсомит, MgSOJHeO
Epsomsalz п магнезиев сулфат,
MgSO4.7H2O
Equilenin п еквиленин (стероиден
Хормон), C18H18O2
Equilin п еквилин (стероиден хор¬
мон), CauHgoOa
lEiuisetsäure f сквизстсва киселина,
а^^това киселина; пропентри-
карбсnсвa-1,2,3 киселина,
C3H9(COOH)3
Erbium л ербий, Er
Ecbiumhelörld л ербиев (три) хлорид,
ErCl3
Ecbiumhydroxid л ербиев хидроокис,
Er(OH)3	.
ErSiumпitrat л ербиев нитрат,
Er(NOa)3
Ecbiumoxid л ербиев (три)окис, ErsOa
Erbiumsulfat п ербиев сулфат Er(SO4>3
Erbsencrz л грахов идна [бсб'овидна]
руда, лимонит
Erbskohlc f ситни въглитца, въглищен
ситнеж (с едрина на грахово зърно)
Erdalkallnn пр1 1. алкалоземни мета¬
ли 2. окиси и хидроокиси на алка¬
лоземни метали
Erdalkalimetall л алкалоземен метал
Erdaikallrhosphoc т фосфоресцираща
сол на алкалоземен метал
Erdbccken л изкопан в земята резер¬
воар [утаител]
Erdbeniaitcc т вж. ErdbecRcn
ErdSraunköhle f землести кафяви въг¬
лища
Erddämpfung f пропарване на почва,
стерилизация на почва с пара
Erden fpl seltene редки земи
Erdfarbc f земна [минерална] боя

ERD
20$
Erdgas n земен [природен] газ
benzinhaltigns съдържащ бензин
земен газ, земен газ, който съдър¬
жа нискокипящи течни въглево¬
дороди; мокър земен газ
feuchtes мокър (съдържащ ниско¬
кипящи течни въглеводороди) зе¬
мен газ	.
nasses вж. Erdgas, feuchtes
trockenes сух земен [природен]
газ (несъдържащ нискокипящи
течни въглеводороди)
Erdgasbenzin п бензин от земен газ,
газов [природен] бензин
Erbgasfeld п месторождение [находи¬
ще] на земен газ
Erdgasfernrohrleitung f далекопровод
за природен газ
Ecdgasfeuerung f нагряване (на пещ)
със земен газ; отопление със зе¬
мен газ
Erdgastlüssigkeit f газ кондензат; кон¬
дензат, отделен от земен [природен]
газ
Erdgasgewinnung f добиване на земен
газ
Erdgasirdustcin f промишленост на
прирсдния газ
Erdgastagcr п вж. Erdgasfcld
Erdgasvorkommen л вж, Erdgasfcld
Erdharz п земна [минерална] смола,
земен минерален асфалт, природен
битум
Ecdhar^mineraiinn. пр1 изкопаеми при¬
родни смоли
Erdkalk т мер^лен варовик
Erdkobalt л, schwarzes асболан (ко-
бал то манганова руда)
(MnCo) OMпО^.4Н2О
Ecdkohle f землисти (кафяви) въглища
Erdmetalle npl земни метали (алуми¬
ний, скандий, итрий, лантан,
актиний)
Erdnußöl п фъстъчено масло
Erdol л земно масло, нефт, петрол
aromatisches ароматно земно масло;
нефт, богат на ароматни въглево¬
дороди
asphaltbasslsches асфалтов нефт,
нефт на асфалтова основа
asphaltealtigrs нефт, съдържащ
[богат на] асфалт
asphaltischcs вж, Erdöl, asphalt-
basischcs
Erdöl, bituminöses битуминозен нефт;
нефт, богат на битуми
~, gcmiscetSa$iscees нефт на смесена
основа, нефт от смесен тип
hoch paraffinhaltiges нефт с високо
съдържание на парафини
leichtes леко земно масло; нефт,
богатяла нискокипящи въглеводо¬
роди
naphthcnbasishhes нефт, богат на
пафтепсви въглеводороди; нафте-
нов нефт
naphthenischesвж.Erdöl, naphihnn*
basisches
ölhaltiges нефт, богат на масла
[мaслссбразни въглеводороди]
pacaffinbasisches парафинов нефт,.
нефт с парафинов характер [на.*
парафинова основа, от парафинов
тип]
paraffinisches вж. Erdöl, para-
phinSasiscees
rohes суров нефт, сурово земно
масло
schwefelhaltiges нефт, съдържащ,
сяра .
schweres тежък нефт; нефт, съ¬
държащ висококипящи въглево¬
дороди
Erdolablagerungen fpl нефтени зале¬
жи; залежи от земно масло
Erdoianreichecung / натрупване на
нефт
Eгdölasphält т асфалт от земно мас¬
ло; нефтен битум
Ecdoiaufarbeltung / нефтопреработва¬
не; подготовка на нефта за прера¬
ботване
ErdölaufarSeitungsSctrieS т предприя¬
тие за преработване на нефт; неф¬
тен завод
Ecdölausbcuch т изхвърляне [извира¬
ме] на нефт във вид на фонтан; фон-
таниране на нефт
Ecdolbaktcrlc f нефтена бактерия, бак¬
терия, която се развива в нефтена
среда
EcdölSasis / основа [основен състав.
база, тип] на нефта
Erdolbitumen п вж. Erdölasphalt
Erdölbohrung f нефтен сондаж, сон¬
даж за земно масло
Ecdökhemie / химия на нефта; нефто¬
химия


207
Ecdoldensimrter п нефт^^с^ет^
Erdoiderivat п нефтен дериват
EcdöldesSilläi п дестилат от нефт;
нефтен дестилат
ErdöldesSillaiion / дестилация иа нефт
ErdöIdeUlllatiönsanIagc f инсталация
[отделение; завод] за дестилиране
на нефт
EcdöldestillatfonsSlase f реторта [ко¬
тел] за дестилиране на нефт
Ecdölde$tillätiollscücksiänd т остатък
от дестилацията на нефт; мазут
Ecdolemulsion f нефтена емулсия,
емулгиран нефт
Erdölfeld п нефтено поле; нефтено на¬
ходище
erdölfördernd нефтодобивен
Erdölförderung f добиване на нефт
Erdolfraktion /'нефтена фракция
Erdoifraktionirrung f фракнионираие
на нефт
rdöl führend нефтоносеи
Erdölführung f неф^но^о^
Erdölgas п нефтен газ; газ, съпътству-
ващ нефта
erdölgasführrnd нефтогазоносен
Erdölgewinnung / добиване на нефт
Erdolgrube f яма (сборник, шахта]
за нефт ,
erdölhaltig съдържащ нефт
Erdolharz f нефтена смола
Erdolhoriziat т нефтснссеn хоризонт,
нефтснсеен пласт
Erdölindustrie f нефтена промишле¬
ност
Erdölklassifizierung f класификация
на нефта
Ecdölköelcnwasserstöff т въглеводород
от нефт, нефтен въглеводород
Ecdölköks т нефтен кокс
Erdöllagerstätte f еж. Erdölfeld
Erdölleitung f нефтопровод
Erdolnachlauf т тежка [вuсскокunя-
ща, крайна] нефтена фракция
Erdoiparaffin п парафин от нефт, неф¬
тен парафин
Ecdölpech п нефтена смола
Erdölprodukt п нефтен продукт
Ecdöiquelle f извор [източник] на
нефт
Erdolraffination / рафиниране на
нефт
Eri'ölrafflneric f рафинерия за нефт;
нефтопреработващ завод
	 ERF
Erdolrrlngung f пречистване [рафи¬
ниране] на нефт
Erdolriickstand т вж. Erdöldestilla¬
tionsrückstand
Erdolru ß т нефтени сажди
Erdolsammelstellc f нефтосъбирателен
пункт
Ecdölsäure / нефтена киселина, кисе¬
лина от нефт	.
ErdölsCeacht т шахта за (добиване ла>
нефт
ErdölsChlamm т утайки [тиня] от
нефт
Erdölschürfung / търсене на нефт
Erdölsonde f нефтена сонда; нефтен
сондаж [кладенец]
Ecdolsondnn п сондиране за нефт
Erdöl^de f вид [сорт] нефт
Erdolspringbrunnen т нефтен фонтан
Erdölsucee f търсене на земно масло
Erdoltank т сборник [резервоар, ци¬
стерна] ■ за нефт; хранилище на
нефт
Erdöl tecr т. нефтен катран (зифт, пъ-
кура]
erdölverarbeitend нефтопреработващ
Erdölverarbeitung / преработване на
нефт
ErdOlveгarbrltungsbetrinS т нефтопре-
• работвателен завод
Erdölvorkommen п вж. Erdölfeld
Erdölwagen т цистерна за превозва¬
не на нефт
Erdölzöne f нсфтснсепа зона
Erdoxid п окис на метал (еж. Erdmc-
talle)
Erdparaffin п аж, Erdwachs
Ecdpcch п вж, Ecdteer
Ecdrindc f земна кора
Erdsdduß т заземяване
Erdtnnr m минерална смола, асфалт;
природен битум
Erdtorf т землест торф
Erdwachs п земен [изкопаем) восък,
озокерит (минерален восък)
geklärtes пречистен земен [изко¬
паем) восък, пречистен оз^ерит,
церезин
Erfahrungswerte mpl опитни данни
Ecfahrungszahl f емпиричен коефи¬
циент
Erfassungsgrcnzc f чувствителност на
реакцията


208
ERF

Ecfcischungsi^^l^ränk n освежително
[разхладително] питие
Ergänzungsfacbcn fpl допълнителни
цветове
Ergänzungskühler т допълнителен ох¬
ладител
Ergiebigkeit f дебит; продуктивност;
добив; ефективност (напр. на баг¬
рило)
— einer Bohrung дебит на сондаж
Ergiebigknitskurvn f дебитограма; кри¬
ва на продуктивност [нефтоотда-
в а не]
Ergirbigkeltsmessnc т дебитомер; из¬
мерителен уред за нефтоoтдaваnстс
Ergin п ергин (алкалоид)
Erglühen п нажежаване; светване
[светене] на нажежено тяло
Ergobasin п ергобазин, ергснетрuн,
ергопсвин (алкалоид от мораво
рогче), CieH23N3Oi
Ergökalzifncol п ергокалциферол, ви¬
тамин D2, C28H43OH
Ergokornin п ергскорнип (алкалоид),
CS1HS9N5OS
Ergokristin лергокристин (алкалоид),
CSSHSCN5OS
Ecgokryptin п ер го крипти н (алка-
ЛOUд), CsjH41N5O5	.
Ergonovin п вж. Ergobasin
Ergometrin п вж. Ergobasin
Ergosin п ергозин (алкалоид),
CS0HS7N5O5
Ergosinin д ергозинин (алкалоид),
CS0HS7N5O5
Ergosterin п ергостерин, ергсетерол,
провитамин D2, C2sH4sOH* (C28H44ü)
Ecgostcrol п вж. Ergosterin
Ergotamin п ерготамин (алкалоид),
CSSHS5N5O5
Ergotoxin п ергото^^	(смес от
алкалоиди), (Cs5H4iN5Oe)
EChaltungsgesrtz п закон за съхране¬
ние (на масата, енергията)
Echaltungsiadung f'дозареждане, под¬
държащо зареждане (на акуму¬
латор)
Erhaltungssatz т вж. Erhaltungsgesetz
EChärtebc^ic^li^unigcr т ускорител на
втвърдяването
erhärten втвърдявам (се)
Erhärtung f втвърдяване, затвърдя¬
ване; повишаване на твърдостта
Erhärtung, hydraulische хидравлично
втвърдяване'
Erhärtungsaltec д възраст на втвърдя¬
ването (на бетон)
EchartungsSnglnn т начало на втвър¬
дяването
Er^artu^n^g^s^beschleunignc т вж. EChär-
tcSeschleunignc
Erhärtungsbeschleunigung f ускоря¬
ване \на втвърдяването
Eceärtungsdäunr ' f продължителност
на втвърдяването
Erhärtungsfähigkeit f способност [год¬
ност] към втвърдяване
erhitzen нагрявам
Erhitzer т нагревател
Erhitzung f нагряване; загряване;
разгряване	у
Ecniizungsarparat т нагревател, на¬
гревателен апарат
Erhlizuпgsdaunr f продължителност
на нагряване [стерилизация]
Echitzungsgeschwindigkeit f скорост
на нагряване
Echitzungswidrcstand т жароустой-
чнвост, устойчивост на нагряване
Ecioatzfarbstoffc mpl байцващи срно-
багрила
EriohhrömäzurölfarSstöffe mpl ериохро-
мови азуролови багрила
erkalten изстивам; охлаждам
Erkaltung f изстиване; охлаждане
Eckcnsatoc т центрофуга за пречист¬
ване на хартиена маса, еркензатор
Erkundungsbohrung f разузнавателно
сондиране
Erlenmeyerkolben т Ерленмайсрова
колба
erlöschen угасвам, загасвам, изгас-
вам
Ermüdung f умора (на материал)
ermüdungsbrständig устойчив на умора
ErmUdungsScute т разрушаване по¬
ради умора (на материал)	..
ermüdungsfrst вж. • rrelüdungsSestän-
dig
Ermüdungsgrenze f граница на умо¬
рата, граница на изд ъжлив^остта
Ermüdungsprüfung f изпитване на
устойчивост [якост] на умора
Ermüdungsriß т пукнатина поради
умора (на метал)
EпnUdungsvtrsute т вж. Ermüdungs¬
prüfung


209
Ermiidungswiderstand т издръжливост
[съпротивление] на умора, якост
на умора
Ernährung f хранене; изхранване
Ernährungshygiene f хигиена на хра¬
ненето
Ernährungsöl л масло за хранителни
цели
Erntedepression f намаляване на ре-
• колтата (на добива от растител¬
ни продукти)
Erntcveclust т загуби в реколтата
Erodieracbeit / слектрсерсзuя, елек-
троерсзиеннс обработване
Erosion f ерозия
Erosionsvorgang т процес [явление]
на ерозия
Erprobung f изпитване, изпробване
praktische практическо	изпит¬
ване
Erregung f възбуждане
Ecregungsp^l^e^^ial п потенциал на
възбуждане
Ercichtuлgskosien pl стойност па съо¬
ръженията или на строежа, капи¬
таловложения
Ersatz т замяна, заместване; заме¬
стител, заменител
Ecsatzbrennstoff т гсривсзанеетитсл,
заменител [заместител] на гориво
Ersatzbuttnr f заменител [заместител]
на прясно масло
Ersatzfirnis т фирние-замсетител (из¬
куствен безир)
Ersatzform f запасна [резервна] фурма
Ersatzmittel п заместител, заменител
Ersatzstoff т заместител; заместващ
материал
Ecsaizstrnhkgrnnzn / условна граница
на провлачане
Erscheinung f явление
Erschließung f разкриване (на на¬
ходище)
Erschmelzen п 1. топене, стопяване;
плавка 2. руден процес (марте¬
ново производство)
Erschmelzung f вж. Erschmelzen
Erschöpfung f изчерпване, изтоща¬
ване
— dec Batterie изтощаване на бате¬
рията
Erschütterung f сътресение, разтърс¬
ване, вибрация
Ersetzbarkeit f заменяемост
	ERU
Erspinnen п изпридане, предене, фор-
муване (на влакно)
— dcs Fadens aus dcc Lösung изпри-
дане на влакното от разтвора
Erstarrung f затвърдяване, втвърдя¬
ване; кристализация
Ecstarrungsbrrrich т интервал [об¬
ласт] на втвърдяване
Erstarrungsbeschleunigcc т ускорител
на втвърдяването
Ecstarrungsgnschwindigkeit f скорост
на втвърдяване [затвърдяване]
Erstarrungsintnrvall п интервал на
затвърдяване
Erstarrungskurve f крива на затвърдя¬
ване	.
Erstarrungspunkt т точка [темпера¬
тура] на втвърдяване [замръзва¬
не]
Erstacrungsschwund т свиване при
втвърдяване
Erstarrungstnmperatur f вж. Erstar¬
rungspunkt
Erstarrungsverzögerer т забавител на
втвърдяването
Ecstacrungsvocgang т процес на втвър¬
дяване
Ecstacrungswärme f (скрита) топлина
на втвърдяване [кристализация]
Ecstacrungsznit f време на втвърдя¬
ване
Ecstdampf т първична пара
Ecstdrstillät1on f първична дестила¬
ция (на нефт)
Ersticken п mittels (durch) Wasser¬
dampf гасене [задушаване] с пара
(на кокс)
Erstickungsgift п задушаваща отро¬
ва, фумнгянт
Erstluft f първичен въздух
Erstrcoduki п първичен продукт
Ertrag т добив, рандеман; приход
Erukasaucr f сру^а-киселина, доко-
зен-13-ова киселина, C22H42Oa
Eruption f ерупция, избликване; из¬
хвърляне под налягане (на нефт);
фонтан
Eruptivgestein п вулканска [магмена]
скала
Eruptivsonde f фонтаниращ сондаж
Ecuzylalkohol т еруцилов алкохол,
еруцилалкохол, дсксзен-9-ол-22,
CHs(Ch2)7CH=CH(CH2)i2OH
4 Немско-български технически речник


ERW
210
Erwärmung f нагряване, затопляне,
подгряване
Erwäcmungskaiociinntcr л калориме-
тър със загряване, нснзотермнчеп ■
калориметър
Erweicher т омекчител, размекващо
средство; пластификатор
Erweichung f омекване, размекване
Ecwcichungsbereihe т област на раз¬
мекване
Erweichungsmtervall п интервал на
размекване
Erweichungspunkt т точка [темпера-
' тура] на ом^зане
Erweichungssemperatur f температура
на онекваnе
Ecweichungstinfe f дълбочина на омек-
ването
Erweiheungszönc f зона на омекване
Ecysoiin п еризолин	(алкалоид),
CrHuNO2Ss
Erythralin п еритралин (алкалоид)
Ecythcen п еритрен, дивинил, винил-
етилен, бутадиен-1,3, пиролилен,
CH2=CHCH=CH2
Erythrin т еритрин, кобалтов цвят,
кобалтов арсенид, Cos(AsO)2.2H2Ü
Erythrit п еритрит, еритрол, бутанте-
трол-1,2,3,4,
CH2OH(CHOH)2CH2OH
Erythrodextrin п еритродекстрин
Ecythcol п еж. Erythrit
Erythromyzin п еритромицин (анти¬
биотик)
Erythrose f еритроза, 2,3,4-трихидро-
кеибyтaнал, C4HnO4
Erythrosin п еритрозин, 2,4,5,7-тет-
райсдфлусресценн (кисело флуо-
реново багрило)
Erythculosc f еритрулоза, 2-скео-бу*
тантриол-1,3,4, C4HnO4
Erz п руда
Sгaun1tfühcendns браунитова руда,
твърда манганова руда
feinkörniges дребнозърнеста руда
gemitteltes усреднена руда
—'» geringhaltiges бедна руда с ниско
съдържание на ценния компонент
zw geröstetes (изпържена руда; руда,
подлагана на пържене
oxidisches окисна руда
reiches богата (на ценни компо¬
ненти) руда
sulfidisches сулфидна руда
Erz mit basischer Gangart und geringem
Phosphorgehalt бесемерова руда,
руда за получаване на бсеснерсв
чугун
—	mit	bestimmter Haltigkrit und
Körnung кондиционна руда, руда
с определен [регламентиран] съ¬
став и зърненоет
möllecgccnchtcs еж. Erz, gemitteltes
~ч^o0lthishees осnитсва руда .
~, phosphorceiches богата на фосфор
руда, руда с високо съдържание на
фосфор
—	zugeben рудуване на плавката
(добавка на руда)
Erzaufbereitung f обогатяване на руди
Erzbandwaagn f лента-везна [лентова
везна] за руда
Erzbergbau т L разработване на руд¬
но находище, добиване на руда 2.
рудодобиви а проми шлен ост
ErzSeschlckungswägcn т (самоходен)
руден вагон (за транспортиране
на руда)
ErzSrcceer т рудотрошачка
Eczbrikett п руден брикет
Erzbunkrc т бункер за руда
erzeugnisspezial isiert специализиран
по продукция [по изделия]
Erzeugung f 1. произвеждане, изра¬
ботване 2. производство, продук¬
ция, добив
Erznugungsplan	т производствен
план
Erzeugungsvorgang т производствен
процес
Erzeugungswärme / топлина на изпа¬
ряване [парообразуване]
ErzfclsCeccaktiön / рудно кипене на
метала (в мартенова пещ)
Eczfcisdhveгfahren п L руден процес
(в мартенова пещ) 2. метод [про¬
цес] за директно получаване на
желязо
erzführend рудсноееn
Eczgang т рудна жила
Erzgangart / скален примес на ру¬
дата
Erzg^l^^lt т съдържание на руда
Erzglühofen т пещ за нагряване
[прокаляване] на руда
Eczgcäbec т рудничар; рудокопач
Eczgreifec т грайфер за руда
Erzgrube / рудник

211
erzhaltig вж. erzführend
Eczklauben n сортиране на руда
Eczkonzentrat п руден концентрат;
концентрат, получен след флота¬
ция на руда
Eczkühiung f охлаждане (на мета¬
ла) чрез добавка на руда (напр.
е конверторното производство)
Erzkundc f рудознание
Eczlagerplatz т руден двор
Erzlagerstätte f рудно находище, ру¬
ден залеж
Ecziaugerei f руден цикъл (при мок¬
ро извличане); техника за излуг-
ванс па руда; инсталация за из-
лугванс па руда
Eczmisthan1agh f инсталация за ус¬
редняване	[смесване] на руда
Erzniolier т рудна част на шихтата
Erzmöllerung f шихтоване, съставя¬
не ма шихтата
Erzmühle / мелница за смилане на
руда
Erzplatz т руден двор
Erzposten т партида от руда
Erzrulver п руден прах, руда на
прах
Eczcostofen т пещ за пържене на
руда
Erzröstung f пържене на руда
Eczsammelband п събирателна транс¬
портна лента за руда
Erzschicht f руден пласт
Erzschn^izc f рудна стопила
Erzschmelzcn n L руден процес в
мартеновото производство 2. то¬
пене на руда
Eczstock т руден залеж
Ecztransporiwagen т (самоходен) ва¬
гон за транспортиране на руда
Erztrübe f пулп от руда, флотационен
пулп
Erzverfahren л руден процес (в мар¬
теновото производство)
Eczverladebcucke f портален кран за
разтоварване и складиране на ру¬
да, кран за руда
Erzverladekran т кран за руда
Erzvorkommen п рудно находище
Erzwäsche / рудопромивна инстала¬
ция [уредба]
Erzzement т руден цимент
Eseridin п езеридин	(алкалоид),
Ci6HnNsOs
			 ESS
Eserin п езерин, фид^ти™^ (ал¬
калоид), C15H21O2NS
^erinsalizylat л сзеринеапиципат,
салицилат на езерина [физостиг-
мина], ^HaiNsOa^HsOs
Eserolin п езеролин, C^H^NgO
Esmeraadait т лепидскрoкит, руби¬
нова слюда, FeO(OH)
Essc f газоход; димоход, комик
Esscngasc npl димни газове
essentiell незаменим (напр, за ами¬
нокиселини )
Essenz f есенция; водно-спиртен раз¬
твор на ароматични вещества
Essig т оцет
aromatischer ароматизиран оцет
Essigbakterinn fpl оцетни бактерии;
бактерии, образуващи оцетна ки¬
селина
Essigestec 'т естер на оцетната кисе¬
лина, CHsCOOR; етилацетат,
CHsCOOC2H5
Essigfabrik f оцетна фабрика, пред¬
приятие за производство на оцет
Essiggarung f оцетна ферментация;
ферментация, водеща до образува¬
нето на оцетна киселина
Essiggcist т ацетон, метил кетон, про-
нанон, CHsCOCHs
Essiggut п течност [материал] за по¬
лучаване на оцет
Essigpilze mpl оцетни гъбички; гъ¬
бички, предизвикващи фермента¬
ция с образуване на оцетна ки¬
селина
Essigsalzlosung f вж. Essigsolc
Essig&äucc f оцетна киселина,
CHsCOOH
E^sgsäureanhydrid п оцетен анхид¬
рид, анхидрид на оцетната кис.-
лина, (CHsCO)2O
Essigsäureäthylcstnc т етилов естер
на оцетната киселина, етилаце¬
тат, CHsCOOCjH5
Essigsaurebaktecium п бактерия, об¬
разуваща оцетна киселина
Essigsäurebenzylester т бензилов сс¬
тер на оцетната киселина, бснзил-
ацетат, бензипетаnoaт,
CHsCOOCH2CeHs
Esdgsäuccbcomid п ацстнпбрснид, ки¬
селинен бромид на оцетната кисе¬
лина, етаноипбрснид, CHsCGBc


I
ES

Essigsäure- Eis n ледена оцетна кисе¬
лина. кристали от оцетна кисе¬
лина
EsUgiduregärung f бЖ' Essiggärung
EssigsäurcbMoamylestec т изсанипсв
естср на оцетната киселина, изо-
амилацетат, CH2COOC5Hll-изс
EssigsSuremethylcster т метилов естер
на оцетната киселина, метлаце-
тат. CHsCOOCHs
EssigsSurcvinylestcc т вини лов естер
на оцетната киселина, винилацетат
Cssigsolc f разтвор на оцет и готвар¬
ска сол; разсол, съдържащ оцет
Essgsprit m оцет с висока концен¬
трация, силен оцет
cssigstichig който е с кисел вкус [с ки¬
села жилка] (за вино)
Eßkohie f ковашки въглища
Eßwaren fpt хранителни [яднвнн,
продоволствени] стоки
Estakade f рампа, естакада
Estcc т естер
esterartig подобен на естер
Esterasc f естераза (ензим)
Esterat п молекулярно съединение,
съдържащо естер; солват, съдър¬
жащ естер
Estergemlshh п естери а смес
EsteiCharz п изкуствена смола на ба¬
зата на сложни естери
Esterkondensation f естер на конден¬
зация
Esterpräparat п препарат, съдържащ
. естер
Esterspaltung / хидролиза на естер
Esterverseifung f сеапунване [хидро¬
лиза] на естер
Estnrwahhs п естерен восък
Esterzahi f естер но число
Estofiden npl естолиди
Estcagoi п естрагол, 1-апип-4-мстск-
^бензол, CH2=CHCH2CeH4OCH3
Estrihegips т естрих гипс
Estron п ^трон. теелин (фоликулов
хормон), CigHj-iOj
Etagen-AbsntzgnfaB п kontinuierlich
wirkendes непрекъснато действу¬
ващ (много)етажен утаител
Etagendгehad&orSnr m етажен [нпсгс-
степенен| въртящ се адсорбер
Etagcnofcn /п етажна [ннсгсподона] пещ
Etagenrostung f пържене в етажна
[мnсгсподсва] пещ
212
Etagenpressc f етажна преса
Etagencost т стъпаловидна скара
(на пещ)
Etagenriihrcc т етажна бъркачка
Etagentrockner т етажна сушилня
Etclen п отелен, етилов естер на три-
анстuлгапсвата киселина.
(CHsCOO)s.CeH2COOC2H5
EteCiiit л. т етернит, азбестоцимент
Eternitanstrich т боядисване на етер¬
нит
Etikett п етикет (напр. на бутилка)
Etikettenlahk т лак за етикети
Etikettnnpapier п харития за етике¬
ти, етикетна хартия
etikettieren етикетирам; залепвам
етикети
Etiknttiermasheine f машина за ети¬
кетиране, етикетировъчна машина
Eubornyl п еуборнил, борнилов ес¬
тер на	а-брснизсßaпсриапсвата
киселина; вализан,
(CHs)гCHhH(Bг)COOCi0H17
Euchinin п еу хи ниH, естер на хи¬
нина с етuлвъглсрсдпата киселина,
(CsoHssNjO^COOCjH*
Eudalin п еудалии, Lмстнл-7-изо-
прспнлнафтапип, CHsCioHcCsH
Eudesmoi п евдосноп, еудесмол,
Ci5H2<iO
Eugenol п евгенол. 4•<я,лппгсаякоп,
2-мeтoксl■l-4-(прспсн-2-ил)-фснол,
Ci0Hi2O-2 или
CH2=CHCH2CtiHs(OCl-ls)OH
Eugelinsaurc f евгетнисва киселина,
2-хидрокеn-S-нстокси-5•(прспеn-2-
ил)-бснзос!1а киселина,
CsH5CcH2(OCHs)(OH)COOH
а-Eukain п а-евкаин, C)oH27NO4
ß Eukain п ß-евкаин, бета кани,
Ci5H2iNO3
Eukalyptol п евкалиптол, 1,8-цинс-
ол, CioHi'O
Eukalyptusöl п евкапнптсвс масло
Eukodal п евкодал, 7,8-дихндро-14-
хuдроксикодсuноn- хидрохлорид,
(Ci8H2iO4N)HC1.3H2O
Eukolioid п евколоид, линеен поли¬
мер със степен на полимеризация
над 1OOO
Eukryptit т евкриптит, LiAiSiO4
Eukupin п евкупин, хидрскси-[S*
метилбутил)-хuдрсникхонuн (ан¬
тисептик)


213
EXP
Eumyzin и еумицин (антибиотик)
Eupitton п свпнтон, хсксанстоксн-
аурин, CifH8Os(OCHs)c
Eupittonsaure f евпитонова кисели¬
на, xcKcaMCTOKCMavpHH,
Ci8HeOs(OCHs)c	'
Europium п европий, Eu
Europiumchiorid п европиев хлорид:
1. EuCis 2. EuCh
Europiumhydroxid п европиев хид¬
роокис, Eu(OH)s
EuroplumkarSönat п европиев кар¬
бонат, Eu2(COs)s
Europiumnitrat п европиев нитрат,
Eu(NOs)s
Europiumoxid п [дву)свропuев (три)
окис, EujOs
EuropiumsuHat л европ^в сулфат:
L Eu2(SO4)s 2. EuSO4
Eusolvan п еуеслваn, сспактсп, етил-
лактат, етил-2-хuдрскси-пропаnо-
ат, ChsCH(OH)COOC2H8
Eutektikum п евтектикум
eutektisch евтектичен
Eutektoid п евтектоид
еutnktöid[isch) евтектоиден
Eutektoidlegierung f евтектоидна
сплав
Euteiohhгonsauгc f еутисхрснова ки¬
селина; 2,5-дuхидрсксицикпохек-
еа•днепднсп-1,4-дuсулфснова-S,6
киселина, CeH4OioS2
Euxantelnsäure f еуксаптинсва [ев-
кеантинова] киселина,
CifHieOio.sH2O
Euxanthon п еуксаитон, 1,7-днхидро-
кеикеаптепоп, CiaH8O4
Euxanthonsaurn f е/ксант^ова ки¬
селина; 2,4,2', 5'-тетрахндрокснбен-
зофенон, (HO)2CeHsCOCeHs(OH)2
evakuieren изсмуквам, вакуумирам,
разреждам
Evaporation f изпаряване
Evaporator т изпарителен апарат
evaporieren изпарявам
Evacsan л еварсан (нео салвар санов
препарат)
Eversittsalz п капиевс-железен(П)
фероцианид, K2Fe1Fe(CN)n1 или
K2Fe2(CN)c
Everninsäuce f евернннсва киселина,
2-хидрскеи-4-нетоксн-6-нетнлбен-
зсеnа киселина,
CHsCnH2(OCHs)(OH)COOH
Evernsaucc f евернова киселина, р-
мононeтuлсв етер на леканорсва-
та киселина, C^HicO?
Evipan л евипан, N,5-димнтил-5-цнк*
псхексснилбарбитурсва киселина,
Cj2HieN2Os
Evodiamin л еводиамин (алкалоид),
Cift^i7NsO
Exaltol л екзалтол, циклопентадека-
HCЛ, Ci5HsoO
Exaltolid п лактон на w-xидpсксн*
пеnтaдeкаnсвата киселина,
O(CH2)uCo
Exalton п екзалтон, цнкпсlxентаде*
канон, C15H28O
Exhausticren л изсмукване (на ра¬
зове)
Exhaustoc т екслаустор, изсмукващ
вентилатор
Exi^'ten^l^<^1^i^«et л област на съществу¬
ване
Existenzzeit f време [продължител¬
ност] на съществуване
Exlan л екслан (полиакрилнитри-
лово влакно)
exogen екзогенен, външен
Exokutikula / екзокутикула (вън¬
шният люспест слой на вълнено¬
то влакно)
Exopeptidasc / екзопептидаза (ензим)
exotherm екзотермичен	,
cxozyklishe екзоцикличен, намиращ
се извън цикъла [пръстена]
Expansin л експанзии (антибиотик),
C}HeO4
Expansion f разширение
Expansionsdcuck т експанзивно на¬
лягане, налягане при разшире¬
ние
Expansionsmaschine f разширителна
[експанзивна] машина
Expansionsverhältnis л коефициент на
разширение
Expansionszylinder т разширителен
цилиндър
Expansivzement т разширяващ се
цимент
Expektorans л скепектсраnе (отхран¬
ващо средство)
experimentell експериментален, опи¬
тен, получен по опитен път
explodieren експлсдuран, взривявам
се	.


EXP
214
explosibel експлозивен, взривоопа¬
сен, избухлив
Explosibii■täi f експлозивност, из-
бухливост, взривяемост
Explosion f взрив, експлозия
Explösiönsbeccice т вж. Explosions¬
grenze
Explosionsfähigkeit f взривяеност
(способност към детонация)
Explosfonsflammc / пламък на взрива
Explosionsgase npl газове, образу¬
вани при експлозия
Explosionsgefahr f опасност от взрив
[експлозия]
cxplosionsgefährdct застрашен от взрив
explosionsgefährlich взривоопасен, из¬
бухлив
Explösiönsgemisch л взривна [гърмя¬
ща] смес
Explosionsgerät п взривно приспособ¬
ление, взривна апаратура
cxplosionsgnschützt защитен от експло¬
зия, взривобезопасен
Explösiönsgrcnze f граница на взри-
вяемсстта или на взривоопасността
Explösisnsklappn / противовзривен
клапан
Expiosionskraft f сила [мощност] на
взрива
Expiosionspressen л експлозивно пре¬
соване
Explösюnssdhwa(feпm газообразни про¬
дукти на взрива
explösiönssicher взривобезопасен
Explosionss^^^^i^^^it f взрнвсбезспае-
HOCT
Explösiönsstöff т взривно вещество,
експлозив
Expiosionssernperatuc f температура
на експлозията
Explöslonstricetec m яма [фуния] на
[от] взрива
Explöslönswärme f топлина на взрива
Expiosionswelic f взривна вълна
explosiv експлозивен, взривяващ се,
избухлив; взривоопасен
Explosivstoff т вж. Explosionsstoff
Exponent т показател, степенен по¬
казател
ExprcBpumpe f бързоходна помпа
Exsikkator т ексикатор
Exslkkatorenfett л мазилно вещество
за ексикатори
Extendec m екстендер, вторичен омех-
чител
Extinktion f 1. екстинкция 2. затих¬
ване, погасяване, отслабване
Extinktionskurve f екстинкцнснна кри¬
ва —
Extinktionskocffizinnt т екстнnкцио-
нен коефициент
ExträSnnzin л виескосктапов бензин
Extгäfeiлpäpiec п висококачествена
хартия
Extrafeinsprit т много чист [високо¬
качествен] спирт (етилов алкохол)
extrahieren екстрахирам, извличам
Extrakt т, п екстракт, извлек; ек¬
стра ^ивн^т, съдържание на екс-
трактивни вещества (в бира)
Extraktausbeute f добив на екстракт,
добив на извлечено [екстрахирано]
вещество
Extraktbitumen п скетракцнснсп би¬
тум
Extraktergiebigkeit f екстрактивпсет,
добив [съдържание] на екстракт
[eкстрактивнн вещества]
Extrakteur т екстрактор, екстрак-
ционен апарат
Extraktgehalt т съдържание на екс-
трактивни вещества; съдържание
на сухо вещество в бирата, екстрак-
тивност на бирата
Extraktgerbung f дъбене с екстракт
Extraktion f екстракция, извличане
fraktionierte фракционна [степен¬
на] екстракция
selektive избирателна [селектив¬
на] екстракция
Extraktionsanlagc f екстракционна
инсталация; екстракционно отде¬
ление
Extraktionsapparat т екстрактор, ек-
стракционен апарат
Extraktionsbattccie f екстракци^на
батерия, батерия за извличане
Extrakttonsbenzin п екетракцuонеn
бензин (нискокипящ бензин)
Extraktlöпsd<eiSiilatlon f екстракцисп-
на дестилация
Extraktionsgut п материал за екстра¬
хира не
Extcaktionsharz л екстракци^на смо¬
ла; екстракци^^ колофон
Extcaktionshülse f екстракци^на гил¬
за, гилза (патрон] за екстрахираме


215
Extcaktionskolbea т екстракци^на
колба
Extraktionskoionnc f екстракционна
колона, колонен екстрактор
ExicaktSlnsmeteödc f екстракци^е!!
метод
Extcaktionsmittnl п екстракционно
средство, екстракцнспеп агент; раз¬
творител (за извличане на мазнини)
Extcaktionsol п екетракциснпс масло
Extcaktionsrückstand т екстракцио-
нен остатък, остатък от [след] из¬
вличането
Extcaktionssaulc f вж. Extraktions-
kolonnc
^^l^rak^bnstemp^ra^uc f температура
на екстрахиране
Extcaktionsturm т вж. Extraktionsko¬
lonne
Extcak1ionswahhs п екстракцuснен во¬
сък
Extraktionswasser п екстрахираща во¬
да; вода, отделяща се при екстракция
ExtcäktivderSiilаtibп f екстрактивна
дестилация
ExtraktIvstoHempl екстрактивни [екс¬
тра хируеми] вещества
Extrakter m вж, Extraktiönsapparät
Extcaktstoffc mpl вж. Extraktivstoffe
Extcaktzahl f количество екстрактив-
ни вещества в % към абсолютно
сухо вещество
extramolekular нзвъпмолекулеп
cxtränukirac извън ядрен
cxtraznllular извънклетъчен
Extremfall m краен 'случай, екстре-
нен случай
Extremwert п екстремна [крайна]
стойност
Extruder т екструдер, шнекова преса
Extrudnckopf т глава на шнекова
преса
Extrudor т вж. Extruder
Extrusionsanlage f екструзисnnс съо¬
ръжение
Extrusbnsverfaercn п екструзиопен
метод
Exsudat п ексудат
Exzenterpumpn f ексцентрична помпа
Exzcntnrcost т ексцентрично сито
(скара)
Exzentersdiale / ексцентрична че¬
рупка; ексцентрична втулка
	FAD
Exzenter-T räghe itsssebmaschinc f екс¬
центрично [инерционно] сито
Exzentncwcüe f ексцентричен [гърби-
чен] вал
F
Fabrik f фабрика; завод
Fabrikat п фабрикат, изделие (фаб¬
рично)
Fabrikation f производство (фабрич¬
но, промишлено)
Fabcikationsdampf т, пара за промиш¬
лени нужди, производствена пара
Fabcikationsnceteeit f устойчивост към
технологични въздействия (за баг¬
рило)
Fabrikationsgang m производствен ци¬
къл
Fabcikkohic f промишлени въгли-
ща, въглища за производствени
нужди
Fabrikmarke f фабрична [заводска]
марка
Fabrikwasser п фабрични сточни [от¬
падъчни] води
Fahhausdcuhk т технически термин;
професионален термин
Faehccsatzsprcngverfahcen п ветрило¬
образен начин на взривяване
Fаhkelkohle f пламъчни въглища, въг¬
лища с дълъг пламък
Fackeltemperatur f температура на
факела [пламъка]
Faden т L нишка; конец 2. стълб
(на термометър)
endloser непрекъсната нишка
fäSrlkatlönsgefärbter нишка, обаг¬
рена непосредствено след формо¬
ването (още мокра)
gummierter гумирана нишка
zusammengesetzter съставна [мно-
гополнмерnа] нишка
Fadcnbakterium п нишковидна бакте¬
рия
Fadendichtc f гъстота на нишките
(при тъкани)
Fadcnglas п филигранно стъкло
Fadcnkocrosion f влакнеста корозия
(при метали, покрови с изкуст¬
вена смола)


FAD
216
Fadcniack т лак с шарки, декора¬
тивен лак
Fadenlunknr mpl венукнатиnи (де¬
фекти по повърхността на пре¬
совано изделие)
Fadenmolekül п линейна [нишковид¬
на] молекула
Fadcnprobc / проба за изтегляне на
конци
ladensilanisicrt обработен с апретура
на еuпаnова база
Fadeometec п фадео.нетър (уред за
измерване светло устойчивостта на
багрила)
Fahlerz п медни руди, съдържащи
арсенови и антимонови съединения,
4Cu2S.Sb‘tSs или 4Cu2S.AssSs
Fahiindec п растително издъбена ли¬
цева кожа от едър рогат добитък,
говежди юфт
FaerSand п подвижен лентов транс¬
портьор
Fahc^nzin п автомобилен [моторен)
бензин
Fahrnnheitgrad т градус Фаренхайт
Fahcradlack т лак за велосипеди
Fahrsäulc f телескопична стоика
Fahrversuch rndes Reifens изпитване на
автомобилна гума при пътуване
Fahrzeugbau т автомобилостроене
Faktis т фактис (омекчител, продукт
на ненаситени масла и сяра)
Faktor т фактор; коефициент; мно-
жител
Faktorficnis т фактор-безир (фактор:
ленено масло, обработено със серен
хлорид)
Fallbad п 1. утаяващ разтвор; утаи¬
телна вана 2. утаяваща [предил-
на| баня (при производството на
химични влакна)
Fällbarkeit f склонност към утая¬
ване
E^Ilbel^j^lter т L резервоар [съд] за
самот^но ' подаване на течността
2. о^^йник, утайник, утаител
Fallbeschleunigung f земно ускорение
Falldauer / времетраене на утаява¬
нето
fällen утаявам; отделям (чрез утая¬
ване)
Fallgewicht п падаща тежест
Fallhammec т' падащ чук
Fallhammnrform f форма . с падащ чук
Fallhammcrgnrät п уред с падащ чук
Fallhohe f височина на падане
Faiikasren т утаителен сандък
Fällkolonnn f утаителна колона
Fallkugel f сонетка (падаща те¬
жест за натрошване на метални
отпадъци)
Fällmittel п утаител (средство за
утаяване)-, коагулатор
Fallmiitelaufsatz т добавка [приспо¬
собление] за утаителя (към апа¬
ратура)
Fallrohr п L отточна тръба 2. тръба
на барометричен кондензатор ' s.
напорна тръба 4. текст, предилна
шахта
Fallrohrkondensator т барометричен
кондензатор
Fallrohrvccdiheteг тбарометричен кон¬
дензатор
Fallsiromverdampfrr т изпарител с
низходящ [падащ] поток на изпа¬
ряваната течност
Fällung f L утаяване, отлагане, 2.
утайка
elektrolytische електролитно утая¬
ване [отлагане]
fraktionierte фракционно утая¬
ване
gebrochene последователно [фрак-
ци^но] утаяване
heiße утаяване на горещо, утая¬
ване из горещ разтвор
~ in dec Hitzc утаяване на горещо
~ in der Kälte утаяване на студено
Fällungsanalyse / анализ с утаяване;
тегловен анализ
Fällungsbccken п утаителен басейн,
утаител
Fällungsbcdingungen fpl условия за
утаяване
Fällungshhгomaiograpele f хроматогра-
фия с утаяване
Fälluлgsdesöxydätion / утаечно [обем¬
но] откиспявапе
Fällungsflüssigkeit f разтвор, от кой¬
то се отделя утайка; матерна луга
Fällungsform f форма [вид] на утай¬
ката
Fällungsfraktionierung f фракци^и-
ране чрез утаяване •
Fällu^gsgns^^'^lndigkeit f скорост на
утаяване
Fäliungsgrad ' т степен на утаяване


217
Fälluhgsmaßanalysc f утаечен обемен
анализ
Failungsmedium п среда, в която се
извършва утаяването
Fällungsmittel п утаяващо средство,
утаител; коагулатор
Fällungspöiymecisätion f утаителна
пспинеpп^ация, попuнсpu^ацuя с
утаяване [отлагане] на полимер
Fällungsreagnns т утайващ реактив
Fällungsreäktiön f реакция с утаява¬
не (при която се отделя утайка)
Fällungsrnlee / псепедсватеппсет на
утаяване или на прибавяне на
утаителите
Fällungsvorgang т процес на утая¬
ване
Fällungswärmc f топлина на утая¬
ване
Fallwasseгroer п барометрична тръба
FaHwassersöule f стълб вода в баро¬
метричната тръба (на конденза¬
тор)
Fallzug т низходящ газоход, низхо¬
дящ газов канал
Falschluft f страничен (за смукан
през неплътности) въздух
FaltSnanspгuhhuпg f напрежение [на¬
товарване] при пълно' огъване (на
180°)
Falte f гънка
FalinnSlldung f образуване на гънки,
нагънатост (при пластмаси)
Faltnnfiltcr п нагънат филтър
Faitenschiauch т гофриран маркуч
Faltung f 1. плътно [пълно] огъване
2. изпитване на пълно огъване
(на 180*)
Faltversuch т изпитване на пълно
огъване (прегъване на 180*)
FalzSiehh п ламарина, пригодна за
фалцване (огъване на ръбовете)
falzen фалцвам, изравнявам дебели¬
ната на кожа
Falzfestigkrit f съпротивление [якост]
на прегъване
Falzgewicht п фалцово тегло (тегло
на кожа след фалцването й)
Falzmasci^ine / фалцмашина
Falzmesser п фалцов нож (в кожар¬
ското производство)
Faizpr^obe f проба на прегъване
Falzspäne mpl стружки от фалцване¬
то на кожи
	FAR
Fanalfarbstoffc mpl фаналови багри¬
ла, фанали	.	s
Fangbleeh п улавяща ламарина, уло-
вител
Fangdüse f улавяща дюза
Fänger т уловител (напр. на прах)
Fangstoff т улавяща ' [задържаща]
маса
Fangvorrichtung / упсвител, улавящо-
устройство
Farbabstreicher т стъргалка [нож] за
боя
FäcSäSstufung f степенуване на цвета
FacSabzinemittel п извличащо боята
средство, обезщетяващо средство
Farbanstrich т нанесен слой боя, цвет¬
но покритие
Farbätzen п цветно разяждане (при
многоцветна щампа)
Farbaufnahme f L способност за пое¬
мане на багрило 2. цветна снимка.
Farbauftrag т 1. нанасяне на боя ■ 2.
нанесен слой боя
FarSausfäll т L утаяване на боята .
от разтворителя 2, пропуск в боя¬
дисването
Farbausglnich т 1. изравняване [ко¬
ригиране] на цвета 2. цветен баланс
Farbauszug т цветен извлек; един от
цветните пластове на цветния филм .
Farbbad п тониращ разтвор (във фо*
тографията)	.
Färbbarkeit / способност за багрене,
багримост
Facbbase / база [основа] на багрило ■
Fa^beizi f цветен байц
Farbbeständigkeit f 1. цветоустойчн-
вост. 2. устойчивост на боята [баг¬
рилото]
Farbbildner т багрообразуваща [цвет¬
на] компонента, цветсобpазувател
Farbbindemittel п свързващо средство-
за багрила
FarbSleichprozcfl т процес на. (хими¬
ческо) обезцветяване
Farbdichtn f плътност (оптическа) на.
цвета	-
FarSdichtemesiec т уред за измерване
(оптическата) плътност на цвета .
Facbdo^inanz f преобладаване на
цветния оттенък (изопачаване на
цвето предаването)
Farbe / 1. цвят 2. боя, пигмент 3».
багрило	t


FÄR
218
»^s^i^ISc, anorganische неорганична [ми¬
нерална] боя, боя с минерален пиг¬
мент
Saktnrinn tötende	бактерицидна
боя
bleibende устойчива [трайна] боя
buntc хроматичен цвят (за раз¬
лика от тъмно-светло)
deckende покриваща ■ [покривна]
боя
~, dunkelklarc недостатъчно (цветно)
наситена боя; цвят с понижена
наситеност
echte устойчива [трайна] боя,
трайно багрило
elnkirischleltnnde електропроводи¬
ма боя
**-■, feuerfeste огнеупорна боя
feuncigc (огнено) ярък цвят; ярко
багрило
freie собствен цвят на багрилото
[боята]
gefluschte боя, приготвена чрез
разтриване на влажен пигмент
**, irisierende иризиращ цвят
keramische керамична боя
lihhtc^etc устойчиво на светлина
багрило
organische органична боя, орга¬
нично багрило
schnelltrocknende бързосъхнеща
боя
selbstlcuchtcnde ■ боя, светеща със
собствена светлина, луминесцент¬
на боя
streichfertige боя. готова за нана¬
сяне
strcngc концентрирана (гъста, вис¬
козна] боя
tcmpnräturaLnzeigende показваща
температурата [тсрмочуветвител-
на] боя
unbuntn 1. ахроматичен цвят 2.
черна боя
verschnittene боя [пигмент] с пъл¬
нител
FäcSräpparät . т багрилен апарат
FärSebad п багрилна баня, багрилен
разтвор
Färbc^i^^l^eunign^ т ускорител [ка¬
тализатор] при багрене
Färbebettlch т багрилна вана
Färbebrühe / багрилен разтвор, баг¬
рилна суспензия
farbecht устойчив [траен] на цвят
Farbechtheit f устойчивост ■	[трай¬
ност] на цвета
Fäcbedauec f продължителност на
багренето
Färbefähigkeit f способност за багре¬
не [поемане на багрило]
Färbeflotte / еж. FarSCbad
Färbe fliis^igk^it f багрилна течност
Färbegut п материал за багрене (боя¬
дисване)
larb^altcnd цветозадържащ, трайно
обагрен
FacSchaspel f хаспел за багрене
Färbnellfsmlttnl л спомагателно сред¬
ство при багрене
FäcSchülse f гилза [бобина], върху
която се багрят намотани нишки
( прежда )
Farbekcaft f багрилна способност,
ефективност на багрилото
Facbemail п цветен емайл
Färbemittel л оцветяващо средство,
боя, багрило
Farbempfindlichkeit f чувствителност
към цветове; спектрална чувстви¬
телност
färben багря, боядисвам, оцветявам
Färben п, basisches багрене с основни
багрила
direktes багрене с директни баг¬
рила, директно багрене
Farbenabbeizmittel п средство за от¬
деляне [отстраняване] на боя
FarbcnaSstufung f нюансираме на баг¬
рите; цветна гама
Farbcnabtöпnung f нюансиране на
цвета
Farbnnabzieemittnl л средство за от¬
страняване (изтегляне] на багрило
FacScnSenzol п бензол за лакове и
бои
Farbcnbi ndem ittcl п ежс. Farbbi ndcm ittel
FacSenchemie f химия на багрилата
FarScnchromatographic f цветна хрома-
тография
Farbenechtheit f L устойчивост [трай¬
ност] на цветовете [на багрилата]
2. вярно възпроизвеждане на цвето¬
вете	•
Farbcnnmpfindiichkeit f вж. Farbemp¬
findlichkeit
Farbengrund т цветна основа, грунд,
♦•н


219
Farbcnkennzcichnung f означение [ха¬
рактеристика] на цветовете или
багрилата
FarSenmcssec т кслорннетър
Facbcnpastn f багрилни пасти, баг¬
рило във вид на паста (каша)
Farbenpnnetcaiion f проникване на
боя
FäcSenreäkiiöп f цветна реакция
FarSensinSmaschIne f ситова цедилка
за багрила
FarSenstandard т стандарт за бои
Farbentwickler т цветен проявител
Farbenumkehrfilm m цветен обратим
филм
'FагScnvnrträgllheknit f попоеимоет [съ¬
вместимост] на боите
FarScnzentrifuge f центрофугален баг¬
рилен апарат
Färbenzinköxid п цинков окис за бои
Fäcbccei f 1. багрилен бояджийски
цех 2. багрене, боядисване
FärSerei*Hllfsproduktc npl спомагател¬
ни продукти за багрене
Farberhöhung f повишаване на цвета
(изменение на цвета към черве¬
ната част на спектъра)
F^^^^e^ch^ologin f технология на баг¬
ренето
Färbctrommcl т багрилен барабан
FäcSevermögcn п багрилна способност
FarScvorsdhrfften fpl предписания
[указания] за багрене
FarSfaß п багрилен барабан
Farbfestigkeit f трайност [устойчи¬
вост] на багренето
Farbfilm т L цветна филмова лента,
цветен филм 2. цветна кинемато¬
графия
FarSfilmentwicklung f проявяване на
цветен филм [филмова лента]
Farbfilmnntwhklungtmatdeiпe f ма¬
шина за проявяване на цветен филм
[филмова лента]
Farbflammigkeit f неравномерно^ на
багренето
Facbfleck т петно от багрило
FarSflottn f багрилна вана ■ [баня]
Farbglas п цветно стъкло
FarSearz п цветна смола
Facbholzauszug т извлек от багрилно
дърво
farbig цветен; обагрен
Farbindikator т цветек индикатор
	FAR
FarSkornIgknIt / зърнестост на цвет¬
ното изображение
Farbkörpern 1. багрилна основа, пиг¬
мент в боя на прах 2. цветно тяло
Farbküche f помещение за приготвя¬
не на боите
Farblack т цветен лак, лакова боя
(неразтворими органични пигмен¬
ти, получени след химична обра¬
ботка на синтетични багрила)
farblos безцветен
Facbmalz п оцветяващ малц (горен
слад)
Farbmesser т вж. Facbcrwncsscc
Facbmnssgerat п вж. FarScnmcsser
Farbmessung f измерване [определя¬
не] на цвета; колориметрия
Farbmlschung f смес от багрила
Farbmittel п багрилно боядисващо
средство; оцветител в покрития,
лакове, бои
FarSmustcc п цветна мостра
Farbmustcrtafel f таблица с цветни
мостр и
Farbnegativ п цветен негатив
Farboxid п багрилен окис, оцветител
за стъкло
Farbpapier п цветна хартия
Farbpigment п цветен пигмент
Farbpulver п багрило на прах, сухо
багрило
Farbreaktion f цветна реакция
FarSregister-Kontrollgerat п контро¬
лен уред за цветния регистър
Facbstofi т багрещо вещество, багри¬
ло, боя, пигмент
basischer основно багрило
dlrektziehender директно [еубстан-
тинно] багрило
saurer кисело багрило
substantiver субстаnтивнс [ди¬
ректно] багрило
FarSstoffabbau т обезцветяване [раз¬
граждане, разлагане] на багрило
Farbstoff ko nstitution f строеж на баг¬
рилото
Farbstufenmesser т кспорннетър
FarStempecaturmessec т уред за измер¬
ване температурата на цвета (в
Келвинови градуси)
FarStIefc f дълбочина [сила] иа цвета
Farbton т 1. тон на цвят 2. оттенък
Farbtonprufec т уред за .определяне
на цветните тонове


FAR
220
Farbträger m 1. субстрат 2. хромофор
Färbung f 1. оцветяване, боядисване,
багрене 2. разцветка, десен (на
плата)
FäcSungtrnäktlön f цветна реакция
Farbveränderung f промяна на цвета
Farbverreibung f стриване на боята
FacSvorlage f цветен оригинал; атлас
на цветовете
Farbwalkfaß п багрилен завалващ
барабан
FarSwegschlagen п избиване на боя
Farbwert т стойност [величина] на
цвета
Farbzentraie f централна станция за
подаване на багрилото
Farnntol п фарнезол, З^.П-триметил-
дсдeкатриеп-2,6,10(111-оп■1,
Ci5HanOe или (CH3)2C=
CH [CH2CH2C(CH3)=CHJ2CH2OH
Farnextrakt т екстракт от папрат
Facnoheinon п 2-дифaрнсзнп-З-метuл-
пафтсхипоп-1,4 (витамин от гру¬
пата К)
Fasnc f влакно, ,нишка
gezogene изтеглено влакно
mineralische минерално влакно
natürliche естествено [природно]
влакно
schwammige гъбесто влакно
synthetische синтетично влакно
technische техническо влакно;
влакно за технически цели
vollsynthetische синтетично влакно
welienfomiigc вълнообразно |на-
къдрено] влакно
laseralfin притежаващ афинитет към
влакна
Fa^^i^^f^initat f сродство (на багрило)
към влакна
Fasecaggiomerat п агломерат от влак¬
на, натрупване на влакна
faserartig впакнссбразеn, влакнест
Faseraufbau т строеж [структура] на
влакното
Fatcrausbnutc f добив [рандеман] на
влакно
Faserbiegung / огъване на влакното
Fasnгbraunkoele / влакнести кафяви
въглища, лигнит
Fasecbcei п разкашена влакнеста маса
FaserSruch т влакнест [жилест] лом
Fasnrbгuchs■tUtk п отломка от влакно
Fasnrbiindrl п сноп [връзка] влакна
FasecSUshee1 п вж. FaterbUndnl
Fäserchen. п влакънце
Fasecdämmplattn f влакнеста изола¬
ционна плоча
Faterditpertionsgrad т степен на дис¬
персия
Fäsernignnthhaft f свойство на влак¬
ната
Fäsnrniпläge / влакнеста сърцевина.
Faseгlcineelt f финост [тънкост] на.
влакното
Faserfestigkeit f якост [здравина] на
влакното
Faserfnuchtigknit f влажност на влак¬
ното
Fasnгfräktiönlerung / фракциониране
на влакна
Fasergefiige п влакнеста структура,
влакнест строеж
Fasecgnwinnung f получаване [изтег¬
ляне] на влакна
Faserglas п стъклено влакно; фибро-
стъкло
Fascrgut п влакнест материал, влак¬
неста маса
Faserhaftfähigkeit f сцеппясноет ■ ■ на.
влакното
Faserhäftveгmögeп п вж. Faserhaft¬
fäh ^gReIt	. .
fa^^iCh^ltig съдържащ влакна, съдър¬
жащ влакнести материали
Fasereccttel1ung f получаване [произ¬
водство] на влакна
Fasecholz п дървесина за целулоза за.
влакна
faserig влакнест
Faterknrn т ядро [сърцевина] на влак¬
ното
Fascrkohle f влакнест въглен; фузеа
Faseгkгisiallstruktur f влакнеста кри¬
стална структура
Fatrrlagncung / разположение на влак¬
ната
Fasnciangn f дължина на влакното
Fatnгlangnnstaffelung f разположение
на влакното по дължина; ешалсни-
зация
Faseriauf т вж. Faserrichtung
Fasccmastc f влакнеста маса
Fasenmaterial п влакнест материал
fasern нищя, разнищвам
Fasernfängnr т влакnсуловитеп
Faternummer f номер на влакното


^21
FAU
.F^erorIent1nгung f ориентиране на
влакното
Faterpappe f 1. фибров картон 2. изо¬
лационен картон
Faserpflanze f влакнодайно растение
Faserplatte / влакнеста плоча
Faserplattenwerk п завод за влакне¬
сти плочи
FaserprUfgerat п уред за изпитване на
влакна
Faserrichtung / направление [ориен¬
тация) на влакната
Faserrohstoff т 1. ' влакнеста суровина
2. суровина за производство на
влакна
Fasnrriickgnwlnnung / регенериране
или улавяне на влакната
Fatnrtättigung f насищане на влак¬
ното
FasnrtatilguпgsSerelhe т граници на
насищане на влакното
Fatersätilgungtpunki т точка на наси¬
щане на влакното
Fasnrshhinim m влакнест крей, слуз
Faterthhielmieim т впакпсето-смслсст
(растителен) клей
Fatrrtepaгätör т сепаратор за влакна
Faterspгiizaп1agc f устройство за раз¬
пръскване па смсс от стъклени
влакна и изкуствена смола
Faserstoff т влакнест материал
Fätnrstoffau^beгeliung	/ подготовка
на влакнеста каша за хартия
FaserstoHaufschlämmung f суспензия
на влакнест материал
FaserttöffSaen f влакнест г.оток, плат¬
но от влакна
FäterstöffkaSel п кабел с влакнеста
изолация
Faserstoffkonzznnration f концентрация
на влакнест материал
Faserstrang т дилка от влакна
Faserstruktur f 1. влакнеста структура
2. структура на влакното
Faser-tränkung / напояване [импрегни¬
ране] на влакна
Fasertrennung f разделяне на влакна;
отделяне на влакна
Faserung f влакнестост
Faserverband m сноп чета влакна
Faserveredlung f облагородяване на
влакна
Faserverfilzung f сплитане на влакна;
образуване на плътна влакнеста
маса
Fatnrveгkürzung f скъсяване на влак¬
ната	.
Faterverlauf т вж. Faterrihetung
Faservlies п поток на влакна; руно
от влакна; излято платно за дър¬
весно-влакнести плоскости; плат¬
но от влакна; нетъкан материал
[ кече]
Faterwihkci т намотка от влакна
Faserwii^l^^l^^4^rf;a^rcn п начин за намо¬
таване на влакна
Faserwied^rg<^'^innung f вж. Faserrück-
gewlnnung
Faserwisch m вж. Fasecvnrfiizung
Fasnrzeiittöff т влакнеста целулоза
Faßäscher т барабанно варосване
Faßfärbung f багрене в барабан
FaClager п склад за бъчви; склад за
лагеруване [отлежаваме] на бъчви
(с бира,' вино)
Fa^soneisen п фасонно [профилирано,
сортово) желязо
Fassonstahl т фасонна [профилирана,
сортова] стомана, специална кон •
струкционна стомана
Fassonwerkzeug п фасониращ инстру¬
мент
Fassung f фасонка (частта от елек-
трододържшиеля, която захваща
електрода)
Fassungsraum т вж. Fassungsvermögen
Fassungsvermögen п вместимост, обем;
тонаж
Faulan.lagn f ссптик
Fäule f гни лост, гниене
faulen гния. изгппсан
Faulgas п газ, получен от биологично
разлагане на органични материа¬
ли; ферментационен газ
Fauigethematk т вкус на мухъл (за
вино)
Fäulnis f гниене, изгниване; гнилост
Fädnhssakterium п гнилостна бакте¬
рия; бактерия, причиняваща гние¬
не
fäulnltSes'iändlg устойчив на гниене
FäulnisSesfändigkeit f устойчивост на
гниене
Fäulnisbewohnnc mpl гнилостни орга¬
низми (микроорганизми)


FAU
222
Fäulnitnrrngnr m причинител [възбу¬
дител] на гниене
Fäuinisgcruch т тилостна миризма
Fäuinitgethemack т гнил остен вкус
fäulnltelndrrnd предпазващ от гние¬
не, антисептичен
Fäulnltrllz т гни-лостна гъбичка
Fäulnisprodukt п продукт на гниене
Fäulnltproznß т процес на гниене,
гнил остен процес
1äulnitwidrig противогнипостеп, ан¬
тисептичен
Faulschlamm т гниеща тиня, сапропел
Faustformel f опростена формула за
приблизително пресмятане; емпи¬
рична формула
Faustregel f емпирично правило
Fayence f фаянс
Fndnc f 1. пружина 2. ресор 3. (приз¬
матична) шпонка
Fedecatbntt т гъвкав азбест
Fcderglpt т влакнест гипс
Federdraht т пружинен тел, тел за
пружини
derklemmc f щипка с пружина,
щипка на Mop
Federmanometec п пружинен маноме¬
тър
Federrohc п тръбен кснпенсатср, лира
Fcderrohrmanometer и еж. Federma¬
nometer
Federspat т влакнест шпат
Federstahl т пружинна [ресорна]
стомана
Fcdecttricemcthöde f щрихов метод
(за определяне степента на про¬
кле йване)
Federventil п пружинен вентил
Federwaage f пружинна везна
Fcderzugzundmaschinc f възпламени-
тел с пружинно задействуване
Fcge f сито
Fehlausspritzung f непълно [недоста¬
тъчно] впръскване
Fehler т 1. грешка 2. дефект
Fehlergrenze / граница на грешката
FchlcczcHulosc / дефектна целулоза
(деструктирана целулоза)
Fnhierzeugnis п дефектно произведе¬
ние, брак
Fehlguß т. дефектна отливка, браку¬
вана отливка
Fchiguflstiick п еж. Fchlguß
Fehlstelle f дефектно място, дефект
Feilicht п еж. Friltpanr
Feilspäne mpl стърготини, стружки
(при обработване с пила)
fein 1. тънък; малък; ситен; фин 2,
чист; висококачествен 3. точен
~ gemahlen ситно [фино] смлян
~ gepulvert ситно [фино] разпрашен
~ verteilt ситно [фино] разпределен
~ zerkleinert ситно [фино] раздробен
~ zerrieben ситно [фино] стрит
~ zerteilt ситно [фино] сдробен
Feinbau т микроструктура; фина
структура, вътрешен строеж
Feinbearbeitung / прецизна [фина]
обработка
Feinblech п тънка ламарина; тънко-
листова стомана
FnlnSlnceaiilagn / валцов стан за тън¬
ка ламарина
Fninbletegrriitt п клетка на стан за
тънка ламарина
FeinSlctewalzwerk п 1, цех за валцо¬
ване на тънка ламарина 2. стан зз
валцоване на тънка ламарина
Feinbrand т чист (плодов) спирт
FninSrrherc т трошачка за ситно на-
трошаване
Feinbrennen п 1. рафинационно пе¬
чене 2. окончателно [псспедноЦиз*
пичане
FeinSruch т еитнсзърнеет лом
FeInSiirette f микробюрета
Feindruckgebnc т отчитащ [показващ]
уред за (свръх)ниски налягания
Feincitnn п дребнсссртсва стомана,
дребна шина, чембер
Fcinciscnwalzwerk п L цех за валцо¬
ване на дребпсссртсва стомана 2.
стан за валцоване на дрсбноеортсва
стомана
feinen 1. пречиствам; рафинирам 2.
преработвам (чугун)
Feinerz п ситна руда, руден сити еж
Feinfiltnrung f фино филтруване, раз¬
деляне на финоднеперенн системи
чрез филтруване
Feinfröttgemiisc п прясно" замразени
зеленчуци
Fcingefiige п нuкрсcтpyктура
Feingehalt т съдържание на благо¬
роден метал (в сплав); проба от
благороден метал
Feingold п чисто злато (проба 996
и повече)


223
Fcingoldkatode f катод от чисто злато
Feinguß m 1. точно [прецизно] леене
2. леене на дребни отливки
Feingut п фино смлян материал
Feinhnlttgcad т степен на финост
(напр. на брашно)
Feinkecamik f фина керамика
Feinklärschleuder f центрофуга за из¬
бистря не (на масла)
Feinklärung / пълно избистряне
Feinklinknr т фин клинкер
Feinkohle f въглищен прах [ситнеж],
щуб .
Feinkorn п 1. ситнеж; дребно зърно
2. най-дребни захарни кристали,
кристално захарно брашно
Feinkornnntwickler т проявител за
сптнс^ърпестu фотоматериали
Feinkornfilm т сптпсзърпест филм
f inkörnig сптнозърнест, микрозър-
нест
FninkornkrrisnlSrrhenr т конусна тро¬
шачка за дребно трошене
Feinkornsiael т елтпсзърпеета сто¬
мана
FcinkrclselSreceer т вж. Feinkornkrei-
seibrccher
fninkrisSallin(lsde) дребпскриеталеп
Feinkrlstalltoda / еитнсзърнеста сода
feinmahlnn смилам фино, дсснuлам,
изситнявам
Feinmahlung f фино смилане [нзсит-
няване], доснuпапе
FcinmätcecncieS л фино [гъсто] сито,
сито за фино смлян материал
Fcinmehl л фино брашно ‘
Feinmühic f 1. мелница за фино сми¬
лане 2. мелница за рафиниране,
рафинатор
Feinpapier л фина [висококачестве¬
на] хартия
feinporig финопорест, никрспорест
leinpulverig който е във вид на фин
прах
Fninrninigung f фино пречистване
Feinschicht-Einwalznntröhkner т фи-
поспсеста едпсвапцова [барабанна]
сушилня
Feinschleifnn л фино шлифоване
Fninschliff т фина [ситпсемпяна] дър¬
весна маса
Feinschnitt т ситно [тънко] нарязан
материал (напр, тютюн)
	FEI
Fninschrott т дребен [ситен] скрап
Feinseife f фин [висококачествен}'
сапун
Feinsieb л гъсто сито за получаване-
на фино брашно
Feinsilbnc п сребро с висока, чистота-.
(рафинирано чрез електролиза)
Feinstrtierung f фино [прецизно, точ¬
но] сортиране
Feintrrit т спирт-ректификат; чист
спирт (етилов алкохол)
Feinstaub т фин прах
Feinstaubfilter л филтър за фин прах
FeinstauSmatkn / прстивспрашпа мас¬
ка, маска за защита от фин прах
Fninstein т файл щиш, фин камък
Feinsteinznug л фина каменина
най-фипсзърнсст, най-
еитпсзърпеет
^т^йте / мелница за свръхфино
смилане
Feinstrninigung f най-фино пречист¬
ване
Feinstruktur f микроструктура; сит-
позърпеета структура; фина струк¬
тура	•
Feins1trukturuntertuceung f микроскоп-
ско изследване на структурата;,
изследване на никрсетруктурата
fninttverteilt най-фино диспергиран,
вuссксдиспсресн
FeinttzeгkIeinnrung f фино смилане,
наснтнявапе
fnintrilig вuсокодиепереен, фино раз¬
дробен
Feinung f рафиниране; доводка;.
сгкисление
Feinungtabtchпitt т рафинанионн—
период, откиелитепен [редукцио¬
нен] период
Feinungtgemitce *л сткислителпа [ре¬
дукционна] смес; рафинационна
смес
Feinungsmittel п сткнслнтсп,
Fninungtschlacke f редукционна [от-
кнспнтелна] шлака; крайна шлака
Fninvakuum л висок вакуум
Feinv<^rm^iung f фино смилане (напр.
на брашно)
feinverteilt фино разпределен; дис¬
персен
Feinwaschmittel п фино [висок окач.
ствено] мнещо средстве


FEI
224
Feinwalzweck п валцова трошачка за
дребно трошене
.Feinzerkleinerung f наситняване, раз¬
дробяване на дребни късове; сми¬
лане; диспергиране
Feinznug п готова хартиена маса
Feld п поле
aufgeschlossenes проучено (неф¬
тено) поле
Fcldclektconenrnikroskop п емисионен
електронен микроскоп
Feldiönenmikrötköp т електроннсйс-
нен микроскоп
Feldspat т фелдшпат
Feldversuch т полски опит (изпит¬
ване на открито)
Fell п кожа (сурова или обработена)
от по-малки животни
Fellwende f бар кае, хаспел
Fenchelol п масло от копър
Fcnchen п фенхен, CioHie
Fenchotsäure f феnхслсва киселина,
1-мeтил-3-изoпрспипцикпспентан-
карбонова киселина, CioHi8O2
Fenheön п фенхон,	1 ДЗ-триметил-
бицикло-Ц^^] -хептанон-2, CioHieO
2-Fenchylalköhol т 2-фспхuлов алко¬
хол, 1Д 3-тринетипбицнкпо-[ 1,2,2]-
хептанолД CioHifjO
Fenchylamin п фенхuпанин, 2-аннnо-
1Д 3-трнмсти.л6нци кло-] 1,2,2]-хсп-
тан, CioHiTNH-s
Fenehylchlorid п фенхилхлорид,
^loHi-Cl
Fender т фендер (буферен прът)
Fensterglas п прозоречно стъкло
Fensterikitt т маджун [кит] за про¬
зорци
Fensterleder п кожа за (измиване на)
прозорци
Ferberit т фербер nTt*FeWO4
Ferment п фермент, ензим
niwrißspaltendes протеолитичен
(разграждащ белтъчините) фер¬
мент
~, geformtes срганизсван фермент
prötcölytitchetвftc. Feimenn, niwciß-
spaltendes
ungcformtnt несргапизсван фер¬
мент
Fermentation f ферментация
Fermentatiöпtdaunr f продължител¬
ност [времетраене] на фермента¬
ция
Fcrmentatiöntznit f период [времетрае¬
не] на ферментация
fermentativ ферментативен, ензимен
FermentSakterien fpl ферментационни
бактерии
Fermcnieiwelß п ферментен [ензимен]
белтък
Fermenter т ферментатор
Fermentgift п ферментна [ензимна]
отрова
fermenthemmend задържащ действие¬
то на ферментите
Fen[nenthemmttoff т вж. Fermentln-
hibitor
fermentieren ферментирам
Feпeeeliiecf1g./ ферментираме, фер¬
ментация
Fermentinhibitor т инхибитор на фер¬
менти
Fermennpräparat п ферментен [ензи¬
мен] препарат
Fermentceaktion / ферментна [ензимна]
реакция
Fermentspaltung f разцепване [раз¬
лагане] на мазнини с ферменти
Fermentsystem п ферментна система,
система от ферменти [ензими]
Fermium п фермий Fm
Fernbedienung / дuстаnцисnнс об¬
служване; днетанцнсппс управле¬
ние, тепсуправлепuс
Fecndruhkmnttnr т диетанциспеп ма¬
нометър
Ferngasversorgung / далечно газоснаб-
дяване, снабдяване с газ на далеч¬
но разстояние
Fnrnförderer т конвейер с голяма дъл¬
жина; транспортно устройство за
подаване на материали на далечно
разстоянне
Frrntchreibräpier п телеграфна хар¬
тия
Fernsteuerung / дистанционно [теле-
метрично] управление
Fernthermometer п дистанционен тер¬
мометър, тепетсрмснетър х
FrгntrantportSand п вж. Fernfördncrc
Ferrat п ферат, сол на желязната ки¬
селина, MaFcO4
Frrrlämmöniumä1äun п жепязнс(Ш)-
амониева стипца,
Fe2(SO4)3(NH4)2SO4.24H2O


225
FER
Fnrciazntat п фериацстат, железен аце-
тат, желязна сол [ферисол] на оцет¬
ната киселина, (CH3COO)3Fc
Fecricelorid л железен (Hl) хлорид,
фсрихлорид, FnCl.3
Fcrciferrooxid п ферифероские, три-
железсн четири окис. FcO. Fe>Oa
или Fn3O4
Ferrifcrrozyanid л фернферониаnuд,
берлинско синило, Fe4lFc(CN)Gh
Ferrioxid п железен (lli) окис, фери-
окис, дву железен триокис, FcaO3
Ferrit л ферит, сол па жепсзиетата ки¬
селина: ■ l. мета-. MFcOj 2. орто-,
M3FcO,3
Ferrit ш 1. ферит (структурен ком¬
понент в яселезни сплави) 2. ферит
(феромагнитен материал) 3. фе¬
рит (само род но земно или метеор-
но желязо) 4. ферит (богата на.
желязо псевдоморфоза на серпен-
ишна по оливия)
Ferclteitnn п феритен чугун
Fcrrithof т феритна решетка
Ferriverbindung f фер иеъедиnеnис,
съединение па тривалентното же¬
лязо, Fr(lll)
Ferrizyanid п ферицианид, сол па
ферицнаnсвсдорсдnата киселина,
Ma(Fc(CN)e)
Ferrizyankalium п калиев ферици-
анид, червена кръвна сол,	'
K3lFc(CN)nJ
Fcrcizyanwastcrttoffsäurc / фернциано¬
водороди« киселина, H3lFc(CN)c]
Fnrroaluminium п фероалуминий
Fccroammoniumtulfai п фероамоннсв
сулфат, желязно (U) амониев сул¬
фат, Морова сол, (NH4hSO4FeSO4.
6Н2О
Fccröhhröm п ферохром
**, kah lenstoffacmns нисксвъглеродеп
ферохром
~, kh lc nsti»ffгelcc безвъгперодеп фе-
рохром
kohlenstoffhaltiges въглероден фе¬
рохром
~, mittel kohlenstoffhaltiges среднсвъг-
лерсдеп ферохром
Ferrofcrcizyanid п ферофер и цианид,
турпбупсво синило,
Fn3[Fe(CN)e]2
Fcrrohydroxld п ферсхидрсскне,
Fe(OH)2
Ferrolegierung f феросплав
Ferrolngierungtöfen т пещ за феро-
сплави, феросплавна пещ
ferromagnetisch феромагнитен
Ferromagnetismus т феромагнетизъм
Ferromangan п феронаnгаn
FcrromolySdan п фсронспнбдсн
FerromolyWänherstellung f, clektro-
thermische електрстсрнично полу¬
чаване на феромолибден
Fcrcönihkel п фероиикел
Fccroniobium п ферониобий
Ferrooxid ф-р^кнс, железен (ll)
окис, FcO
Fcrröpeötpeöc п ферофосфор
Ferrosilikat п железен (H) ортоеuли-
кат, FC2SIO4
Frrrotillkozirkön п фер оси ли коцир ко¬
нни	.
Ferrosilizium п феросилиций, FeSi
Ferrotitan п феротитан, FeTi
Ferrotitanat п фсротитанат, железен
(ll) титанат, FeTiOj
Ferrovanadin п еж. Ferrovandlum
Ferrovanadium п феровакадии
Ferroverbindung f ф-росн-динснис,
съединение ма двусалептнсто же¬
лязо, Fc (ll)
Ferrowolfram п фероволфрам
Ferrowolframat п феровспфранат, же¬
лезен (ll) волфрамат, FCWO4
Ferrozyanblau п фериферсцианид, бер¬
линско синило, Fe4lre(CN)c]s
Fcrrozyanid п фероцианид, сол на
фероциаnозодородната киселина,
ählFe(CN)e]
Ferrozyankalium п калиев фсрсцианнд,
жълта кръвна сол, K4lFc(CN)n]
Ferrözyanwastnrctöffsäurc f фероциано-
водородна киселина, H4lFe(CN)c]
Feгtigbnärbnituпg f окончателна [край¬
на] обработка
FrrtIgcSargc f готова шихта
Fertigeisen п готов прокат, готов
продукт
Fertigerzeugnis п готово изделие, го¬
тов продукт
Fertigfrltceen п окончателно [край¬
но] продухване, продухване до
желан състав на метала
Fertigguß т чиста отливка (неизиск-
ваща механична обработка)
Fertiggut п готов продукт
15 Немско-български технически речник


FER
22В
FertigkaliSec л калибър за точно
[чисто] валцоване
Fcrtigkohenn п L чисто кнпенс 2. до-
варяване (на целулоза)
F^^^iglager п склад за готова про¬
дукция
Fertigmachen л 1. доводка, сткнепе-
ние 2. дообработване, довършване
Fectigmahlen п окончателно [крайно]
смилане
Fertigmischung f' L готова смес 2.
окончателна [крайна] смес (полу¬
чена при втори цикъл на смесване)
Fertigpcobc f крайна [последна] про¬
ба
Fertigproduktion f готова продукция
Fnrtigreduktion f окончателна редук¬
ция
fcrtigcösten пържа окончателно; из-
пържвам окончателно
Fertigrostung / окончателно пържене
Fertigthhmelznn п доводка; полиране,
рудуванс, рудно кипене (в мар¬
тенов процес)
Fertigsinter т готов агломерат
Fertlgttahl т готова стомана, течна
стомана непосредствено преди из¬
пускане от пещта
Fertigstellung f изработване в готов
вид; довършване; завършваща тех¬
нологическа операция
Fertigstellung f dcs Papiers окончател¬
но обработване на хартия
Fnrtigteil , п готов детайл
Fertigung f изработване; производ¬
ство	.
Fertigungsablauf т технология, тех¬
нологичен процес
Fertigungsart f начин на производст¬
во [изработване]
Fertigungstechnologic f производстве¬
на технология
Fertigungtuntnrlagnп fpl технологи¬
ческа документация
Fertigware f готово изделие, готова
продукция
Fectigzug т поеледnс [чисто] валцо¬
ване
Fertilitatsvitamin п витамин, обусла¬
вящ плодовитостта, противосто-
рнлнтстсн витамин, витамин Е, то-
коф-рол, CbüHsoO
Fnгulataure f ферулова киселина, 4-
хидрскеи-3-нетскеиканелепа кисе¬
лина. CHaOCeHs^HJCH-CHCOOH
Ferulen л ферулен, С^Нгв	-
FestSett п неподвижен катализатор
FnstSeetanläge f инсталация с непод¬
вижен слой катализатор
FcstSettkcahkrп п крекинг с неподви¬
жен • катализатор
Fnstbitumen л твърд битум
Fcstbrnnnnn п прегаряне (на формо¬
въчна смес)
Festclrktcolyt т твърд електролит
Eci'elektrolyiznlle f клетка с твърд
електролит
Fettfrettcn п заяждане, задиране
Festgehalt т съдържание па сухо
[твърдо] вещество
Festigkeit f L якост, съпротивление
(на разрушаване) 2. издръжливост,
устойчивост 3. нъчnотопимеет (на
мазнини )
FestigknitsaSnahmc / намаление на
якостта
Festigkeitseigensdiaften fpl якостни
свойства
Fettigkeittgrcnze f граница па якост,
якост
Festigkeitslehre f учение за съпротив¬
ление на материалите
Festigkeitsprüfung f изпитване на
якост
Festigkeitsstnigecung f увеличение [на¬
растване] на якостта
Festkautsheuk т твърд каучук
Festkörper т твърдо тяло
Fcstkörpcraerotöl п твърд аерозол
Festkörpcrdiffusion f дифузия в твърда
фаза
Fcstkörpergehalt п съдържание на
твърдо вещество
Festkörpeccnaktion f реакция в твърда
фаза
Fnstlösung / твърд разтвор
Fcstspanncn п der Elektroden захваща¬
не [затягане] на електродите
feststampfen уплътнявам чрез трам¬
боване, трамбовам
Feststoff tn L твърд материал 2. твър¬
до (ракетно) гориво
Festsubstanz f твърдо вещество
FestirciSstöff т твърдо гориво; твърдо
ракетно гориво


227
FET
Fett n 1. мазнина, тлъстина; лой,
мас, • мазно вещество 2, мазилно ве¬
щество, смазка
ausgelassenes топена мазнина
gehärtetes втвърдена мазнина
grare1tlnrtrs графитна смазка,
мазнина.с графит
hydriertes хидрирана мазнина
konsistentes кснеистентна [гъста]
мазнина или мазилно вещество
Fettablagerung f утаяване [отлагане]
на мазнината
FettaSthheidec т маслсстдепитеп, мас-
лоутайтел, наслоочиетител
Fcttaikohoi п мастен алкохол
Fnttalköeölsulfat п Ьулфат на мастен
алкохол; алкилсулфат
Frttalköeölsulfonat п сулфонат на ма¬
стен алкохол; алкилсулфонат
Fettansatz т налеп на мазнина
Fnttanthhlag т избиване на мазнина
(по повърхността ■ на кожа)
Fettanteil т мазнинна част [съставка]
Fettaprrntur f мастна [маслена] апре¬
тура, апретура на маслена баня
fcttaromatisch настпсарсматен, али;
фатнсарсматен; апкuларонатен
Fettauflagn f 1. съдържание на омас-
лителя (на влакна) 2. мазнинна
покривка
FettSestand т наличност [запас] на
мазнина
fettdicht непропускащ масло, масло-
нспроницаем
^^'itdihhtlgkelt f маслоустсйчивсет•;
маслснеnроnицаемоет
F^'ttdurcelässlgkeit f маелспрсницас*
мост
Fetteinwickelpapinc п хартия за опа¬
коване на мазнини
Fettemulsion f мастна емулсия
fetten намаслявам
Fettfang т улавяне [отделяне] на маз¬
нина
Fcttfängec т наелоупсвител, отдели -
тсл на мазнини
fettgnc маслено издъбсн
Fnttgas п нефтен газ
Fettgehalt т съдържание на мазнина
~ dec Milch маслено съдържание на
млякото
Fettgerbung f маслено дъбене
Fettgewebe п тъкан от тлъсти ни [маз¬
нини]
Fettglarz п мазен блясък
fetthaltig съдържащ мазнина
Fetthärtung f втвърдяване [хидрира-
не] на мазнини
Fetthydrierung f хидриранс на маз¬
нини	,
Fettkohle f мазни [тлъсти] въглища
Fettkügelchen npl маслени топчици
(на млякото)
Fettlicker т маслена емулсия
T^etlicknrn намаспяван във водна баня
с емулснснnи масла
Fettlöser т разтворител на мазнини
fnitlötlich разтворим в мазнини
Fcttlötllceknit f разтворимост в маз¬
нини
Fnttlösungsmittel п разтворител на
мазнини
Fettpflanzen fpl маслодайни расте¬
ния
Fettpresse f преса за мазнина
Frttrciee f •хоноложеп ред на маст¬
ните въглеводороди
Fettsäure f 1. мастна [алифатна] ки¬
селина 2. киселина, получена при
сеапуnване на мазнини
~, • essentielle незаменима мастна ки¬
селина
halogenierte халсгепирана мастна
киселина
Fnttsäureamid п амид на мастна ки¬
селина, R.CONH2
Fettsäurnanhydcid п анхидрид на маст¬
на киселина, (RCO)2Ü
Fnttsäurnbnttimmung / определяне на
мастните киселини
Frttsäurncelörld п киселинен хлорид
на мастна киселина, R.C0C1
Fnttsaureestnc т естер на мастна кисе¬
лина, R.COOR'
Fettsiureearnstöffäddukt п присъеди¬
нителен продукт [адукт] на мастна
киселина с карбамид
FettschmelzSetrieb т предприятие за
топене на мазнини
Fettschmelzc f 1. топене на мазнина
2. стопилка от мазнина
Fettschminke f мазен [тлъст] грим
FetttChweiß т маслена [мазнинна] пот,
мазнина на вълната.
Fettspalter т средство за разцепване
[разлагане] на мазнини • (до маст¬
ни киселини и глицерин)


!FET	228
Fettspaitung f разцепване [разлага¬
не] на мазнина (до мастни кисе¬
лини и глицерин)
Fnttttein т еолит, нсфслин,
Na(AlSiÜ4)
Fettstift . m молив за писане върху
стъкло
^Fettstoff т мазнина
Fettsyпteete f мастна' синтеза, синтеза
на мазнини
Fettung / мазилио вещество, смазка
Fettungsmittel п nанасляващо срсд-
■ ство
FcHzcllc f мастна клетка
Feiznnkaläлdeг т парцален каландър,
каландър за размссоаие на кау-
' чука с влакнест пълнител
Fetznnmitthuпg f парцалена смес;
смсс, съдържаща тъканни пълни¬
тели
Fciгcnmischungskalander т вж. Fet-
zenkälander
feucht влажен
FnucetSeizmittcl п тсчсн препарат за
' обеззаразяване на семена
Fcu^^tbindcfe^^igkcit f влагоустойчи-
вост (на свързан с лепило шев)
Feuhete / влажност
lFeuhhiegehalt т вж, FcuChiigkeittge-
1о1-
Fcuchtfestigkeit / влагсустойчивсст
Feuhetgas п влажен газ
Feutetgut п влажен материал
Feuchthaltemittel п средство, поддър-
' жащо влажност; стабилизатор на
.влажността (напр. при тютюн)
JlFetfche(itkeit f влажност; влага
Feu<:etigkeittaufnahme f поемане [по¬
глъщане] на влага • [вода]
Feucetlgkcitsau^n;hlmevermögeп п хн-
грсскопичност
reucetigkelttbettändlg влагоустойчив,
устойчивост спрямо влага
lFnuhetigknitsdnenuпg f разширение
вследствие навлажняване
-Feйtthtgkei■isentfeгnuпg f отстраняване
на влагата
fcucetigkcitsfcst вж. 1eucetigkeittbe*
( • ständig	.
Feuchtigkeitsgehalt т съдържание на
? влага
Feuhetigkeliskörrociön f корозия от
влага
Feuceilgkeltsmetteг т хигромстър, вла¬
гомер; психрсметър
Feuchtigkeitsprüfer т еж. Fnuhetig-
keitsmetscc
Feud-üigkeltsprüfung f определяне на
влажността
Feuchtigkeitssattigung f насищане (на
въздуха) с влага
Feuchtmesjer т вж. Fcuhetigkeitcmet-
snr	■
FeudetrelSrchtheit f устойчивост на
мокро триене
Fcuchtsatiпterarraгat т апарат за са-
тенираnс на влажна хартия
Feuchttemperatur f температура по
влажен термометър	.
Fnudetwaimfrttigkrif f устойчивост на
влага и топлина
Feuer п, freies евсбоден [пряк] огън
Feueralarm т пожарна тревога
Feunrbreeizung f огнево загряване
FeuerSeständigkeit f вж. Feuerfestigkeit
FcuerSett п горящ слой гориво
Feunrblehe п котелна ламарина, ла¬
марина за котлоетрсепе
Feuerbcuckc f сгиев праг (при пла-
мъчна пещ)	'
feuerfest огнеупорен
Feuerfestigkeit / огнеупорност
Feuerfestinduttrie f промишленост за
огнеупорни материали [ошеупори]
Fcunrfe^^kundc / наука за огнеупор¬
ните материали
Fnunrfnttttoft т огнеупорен материал,
огнсупор
H(oheoпeгIfchaltigcr огн-упор с ви¬
соко съдържание на алуминиев
окис
Fcucrfiachc f нагрявна повърхност,
директно нагрявана повърхност
Fcuergasc npl пешни газсве; газооб¬
разни продукти от горенето; димни
газове	•
Feuergastrocknung f сушене с псщни
газове
feuergefährlich пожароопасен, огне¬
опасен
fcuerhemmnnd полусгнеупсрен •	(из¬
държащ на огън половин час)
Feunrkammnr / огнище, огнева камера;
камера на горенето, горивна ка¬
мера
Feu^^kitt т огнеупорна замазка


229
FiL
Feueckohlc f енергийни въглища, въг-
лища за енергийни нужди
Feuerloch п отвор на огнището; отвор
за разбъркване (на горивото),
шуровачен отвор
feuerlos 1. който е без огън 2. който е
без блясък [яркост]
Feucrlötceec т пожарогасител
Fc ueriosclhgcrät п вж, Fnunrlötceec
Feuerlötch1lydгant т пожарогасите¬
лен хидрант
Feuer1otchmittnl п пожарогасително
средство
FeucrlötChschlauhe т противопожарен
маркуч
fnuerluiitrötknec т пламъчна [огне¬
ва] сушилня, сушилня с нспосрсд-
. ствено нагряване от димни газове
Feurrrauni т огнищно пространство;
огнище
Feuertchutzanstrihemlttrl п боя, пред¬
пазваща OT 01 ЪН
Feunгshhuizmaßnaemeп [р1 противопо¬
жарни мероприятия
Feuertclhuizmittel п огнезащитно [про¬
тивопожарно] средство
Feueгschutzvoгssheгiit f противопожар¬
но пр.дписание, правила за пожар¬
на безопасност
feuersicher огнеупорен; безопасен в
пожарно отношение
Feuerstein т кремък
Feuerton т 1. огнеупорна глина 2.
шамотен фаянс
Feuertrohkner т пламъчна [огнева]
сушилня
Feuertrocknung / сушене на огън
Feuerung /' 1. огнище; огнищно про¬
странство 2. изгаряне; горене 3.
огнево нагряване
direkte директно нагряване; пла-
мъчно нагряване, нагряване с пряк
пламък
Feuerungtanlage f огнище
Feuerungtautkleidung f футеровка на
огнище
Fcucrvergoldcn п горещо позлатяване
Feuerverzinken п горещо поцинковане
Feuerveгzinkungtanlage f инсталация
за горещо поцинковане
Feuerverzinnen л горещо калайдиева*
не
Feuerverzinnungsaniagc f инсталация
за горещо калайдисване
Feuerwand / огнеупорна стена, огне*
упорна преграда
Feuerwerk п 1. илюминация 2. пиро¬
техника
Feunrwerknrei [ пиротехника
FeuerweгkslaSoгatorium п пиротехни¬
ческа лаборатория
Feuerzemnnt т огнеупорен цимент
Feuerzöne / зона за газифициране
[горене] (в газгенератор)
Feucczug т димоход, канал за димни
газове
Fiber / 1. фибър 2. влакно 3. вулка¬
низиран картон
FISerbrett п фибър на дъска
FiSerpappe f вулкапфибър, фйбърен
картон
FiSramine [ фнбрамин (синтетично
влакно от. вискоза, и казеин)
Fibronognn п фиброноген
Fibroin л фиброин
Flcetnnbaltam т вж. FichteneaIz
Fithtrnearz п смола от смърч
Ficlutenhoizgummi n дървесна смола
от смърч
Ficetenlöhe f дъбитслсн материал от
смърч
Fic^tennadelol п масло от смърчови
иглички
Flhhinnnadelwahhs л восък от смърчо¬
ви иглички
Fieeienrindc f смърчова кора
Fidetenteгr<entln л смърчов терпентин
Flceicnznllstoff т смърчова целулооа.
Fiebermittel л аптипиретик, средство.
понижаващо температурата
Filament п елементарно влакно
Fliamnnlgärn л филаментна прежда
(от. елементарни влакна)
Filixsaure f филиксова киселина
(антихелминтик), Cds^oOu
Flllzintaure f филицинова киселина.
2,2-дuнeтилццклсхсксантрисн-1,3,5
C8Hi0°3	•
Fiiiinggarn и снопова прежда
Film т 1. ципа, тънък слой, филм
2. фото- или кинофилм
FIlmaSsocSnr т тънкослоен абсорбер,
повърхностен абсорбер-	,
Filmaufnahme f 1. кннсеннмка 2. ки- [
нокадър	]
Filmaufziehgerät л уред за- изтегляне [
[нанасяне] на филм [тънък слон)
filmSildend филмообразуващ	'

230
FIL

Fllmbildner m филмосбразуватсп; ве¬
щество, което образува филм [тъ¬
нък слой]
FilmSlldung / образуване на филм
[тънък слой]
Fllmdrstillation / дестилация в тънък
слой
Filmdickcnmcssung f измерване дсбс-
лината на филм [тънък слой]
Fllmduгhelattigkelt f пропускливост
[проницаемост] на филм
Fllmgießen п отливане на филми
Filmglcßmaschine / машина за отли¬
ване на филми
Filmkameraobjektiv п киnссnнмачсn
обектив
Filmleim т лепило за филмова лента
Filmtceneidctishe т монтажна маса за
филми
Filmseite f емулсионната страна (на
филма)
Filmtheocic f der Absorption тънкос^й-
нсетпа [ципеста] теория на абсорб-
цията
Fllmvncdampfcr m тъп^(ocлoйнсстсп
изпарител (изпарителен апарат,
работещ с тънък слой на изпаря¬
ваната течност)
Filmverdampfung f изпаряване в тъ¬
нък слой
Filmwahesfcn)mäscelne f машина за
павоеъчвапе [парафиниране] на
филми
Filter п филтър
~ mit fester starren Schicht филтър c
неподвижна твърда преграда
mit • Filtertuch филтър с тъканна
• филтруваща преграда
~ mit loser oder körniger Schicht фил-
' тър c несвързан или зърнест [фил-
труващ) слой
•• mit temipermeäb!nc Schicht филтър
с попупрспuцасна преграда
Filteranlage f филтърна [филтрацион¬
на] инсталация
FilfCransntzmas^ine f машина за по¬
ставяне на филтри (напр. на ци¬
гари)
Flltnrband п филтърна лента
Flltnrbatterie / филтърна батерия
Flltcrbecknn л филтрационен бассйн
ЕШс-Ьс^. т филтруваща настилка
(съвкупност ■ от материали, обра¬
зуващи '■ филтруващия слой)
РП-п-Ьс!- п филтруващ слой
Filterdauer f време [продължител¬
ност] на филтруването
Filtnrdlaperagma п филтруваща диа¬
фрагма
Filierdrutk т налягане върху фил¬
търа
Filterdruckpumpe f филтърна напорна
помпа
Filtecdruhkverlust т загуба на наля¬
гането при филтъра
Filier*Eindltknr т филтър-сгъстител
Filtereinsatz т филтърна приставка
(приспособление за поставяне на
филтъра)
Filterelement п филтруващ елемент
Filterfläcee f филтърна [филтруваща]
повърхност
Filterfüllung f пълнеж на филтър,
0уващ пълнеж
„ äuse п тяло [корпус] на фил¬
търа
Filiergewebc п филтруваща тъкан
Filterglockn f филтрационна камбана
Filtergut п материал, подлежащ на
филтруване
Filterellftmlttrl п спомагателно сред¬
ство за филтруване
Filterkammer f камера на филтърпрсса
Filterknrzn f филтрувалсн патрон, све-
щовидсн патронен филтър
Filterkuchen т 1. уплътнена утайка
върху филтъра 2. уплътнена фил-
труваща маса
Fllterkuheenabsüßung f промиване на
утайката във филтър
Fi1tcrkuhhcnpгetite f преса за формо¬
ване на филтруващата маса
Filterlnistung f производителност на
филтъра
Filtcrmashelne f машина за производ¬
ство на филтри (напр. за цигари)
Fllinrmassn f филтърна [филтруваща]
маса
Filtnrmatnrial п филтърен материал
Filtcrmedlum п вж. Flhecmaterlal
Filtermittel л филтруващ материал;
филтруваща преграда
Flltcrmundttuckzlgarettn / цигара с фил¬
тър-мундщук
Filtern п филтруване
Filternutsche / нутчфилтър
Filterpapier п филтърна хартия


231
Fi1terraiгöпe f филтрувалсн патрон,
патрон на филтър
Filieгr1äiin f филтърна плоча; плоча
на филтърпреса
Filierp^ettc f филтърпреса
Fi l lcrpressfen)рит ре f помпа на фил-
търпрсса
Filierquaizkies т филтруващ дребен
кварцов чакъл
Fllterraemcn т рамка на филтърпрсса
Fllierröer п филтърна тръба
FllteггUtkttand т остатък върху фил¬
търа
FllinItank т ръкавсн филтър
Filtersatz т комплект свстлофилтри
Fllicrsteicht f филтруващ слой
Fl1tnrtcelamm п тинеста утайка върху
филтъра
Flliertthicuder / филтруваща центро¬
фуга
eilte-sleb п мрежа на филтър, филтър¬
на мрежа
Filinrtrule f вж. Filterpaironn
Filieгtpülung f 1. промиване на фил¬
търа 2. промиване върху филтъра
Filinrsinin т порест варовик или
пясъчник за филтри; филтърна
каменна плоча
Filteгicitetnr• т фуния за филтрува¬
не; филтърна фуния (за хартиен
филтър )
Filtcrtromirel т барабан за филтру¬
ване
Filicrtuhe п филтърна тъкан, филтър¬
но платно
Filterung f филтруване
additive адитивно (събирателно)
филтруване (на ■ светлинни лъчи)
~•, subSraktivn субтрактивно [из¬
важдащо] филтруване (за светлин¬
ни лъчи), премахване на нежелан
цвят със съответен филтър
Filterverfahren п филтрационен метод
Filierversiopfung / запушване [за¬
дръстване] на филтър
F1ltervörrihetung f филтърно устрой¬
ство
Filiecwäthhe f еж, FiltcrtpUlung
Fllinrzclle f клетка на вакуумфилтър
Filterzigarette f цигара с филтър
Filtrat п филтрат
Filtration f филтруване
	FIS
Flliгationteпzym п ензим (ензимен пре¬
парат] за набистряне на плодови
сокове
Flitгatioпsgcthewindigkcit f скорост на
филтруване
FiПratiönsg1clChung f уравнение на
филтруването
Fiitratioпstammleг т сборник [прием¬
ник] за филтрата
Filtrationszonc f зона на филтруване
Fiitrlerarparat т филтрационен апа¬
рат, апарат [устройство] за фил¬
труване
Г11-г1пгЬог годсн за филтруване, фил-
труем
Filtrierbarkeit f филтруемост
filtrieren филтрувам
Filti-I^^i^i^i^f (смукателна) стъкле¬
ница за филтруване
Flltгieгflüttigknit f течност за фил¬
труване
Filtгicгgethewindigkcit f скорост на
филтруване
FiltI^icI^gettcil л статив за филтруване
Filtrlcrkolbcn т вж. Fiitricrfiaschc
FiltгicI^lltl^^cee f еж. Fi1inrnutshhe
Filiгierparler п еж. Filterpapier
FiliriefTdckstand т еж. FilteгrUhk-
stand
Filtriertiegnl т ф^тър-тигел
~ nach Gooch Гучов филтър-тигсл
Fi1icinrtгlcetnc т еж. Filtnctcichtcr
Filtrierung f филтруване
Filz т сукно; филц
Filzfiltcr п плъстен [филцов] филтър
Filzplaticnfilicc п вж. Filzfiltec
Firnis т 1. фирнис, безир 2. лак
Fiгnitiuhh п мушама; тъкан, импрег¬
нирана с безир
Fischgift п отрова за риби; рибна от¬
рова
Fischindustrie f рибна промишленост
FisCeköntcrvcn fpl рибни консерви
Fis4:hlcScroi п масло от черен дроб на
риба
FicCllebeгträn т вж. FlshhlcbccSl
Fischmehl п вж. рибно брашно
Fischol п вж. FIsCitran
Fitchsalzcn л осоляване на риба
Fitceschwanzdütc f дюза с широк шлиц.
тип рибена опашка
Fi^htran т рибена мас, рибено мас¬
ло


232
FiF

Fisetin n физетин, 3,7,3',4'-тетрахи-
дрсксифлавсн, CijHi0Or
Fixanal п фиксанал (препарат за
получаване на нормален разтвор)
Fixierbad п фиксираща баня, фикси¬
ращ разтвор, фиксаж, закрепител
fixieren фиксирам, отстранявам не¬
осветеното хапегепнс сребро от
фотографския слен
Fixicrgeschwindigkrit f скорост на фик¬
сиране
Fixiermiiicl л закрепитсл, фиксиращо
средство (вещество]
Fixiernatron п натриев тиссулфат,
N CfCSO3
Fixiersalz л фиксаж
Fixierung f фиксация, свързване
~ dcs Luittiitksiöifrs свързване на
атмосферния азот
FlaceSand л конвейер с плоска лента
FlachSlock гп плосък слитък
FlaceSodcпkölbcn т плссксдънма кол¬
ба
FlachSi-nnner т горелка с плосък пла¬
мък (с тесен и продълговат про¬
цеп)
Fläeedruckpapicr л хартия за плосък
печат
Fläche / L псвърхнсст; плоскост;
площ 2, стена (иа кристал)
brechende пречупваща повърх¬
ност
Flaheeiscn п лентова [шиина] стомана,
псптовс желязо
FlachenSeгiese1uяgtkühlnг т повърх¬
ностно- ороеитслсн охладител
Flächeneinheit f единица площ
Flähecngcwihet л тегло на единица
площ (напр. за хартия gjri~)
Fläheendihetc f повърхностна плът¬
ност
Flächnnkräfie fpl повърхностни сили
Fläheenkühlec т повърхностен охла¬
дител; плосък охладител
Fladhenlädung / повърхностен заряд
Fläceenmlitc / център на граничната
повърхност (на стена на кри¬
стала)
Flahecnpгcßi'пastcn fpl пластмаси за
плоско пресоване
Flähhcntymmetcic / • плоскости а симе¬
трия
'.Яähhcnzentгleгt плос костно (стенно]
центриран
Flahhföгm f плоска фсрма
Flachglas л плоско стъкло
Fiachkaliber л затворен калибър
Flätekniiprrl т плоска стомана; за¬
готовка за валцоване на ламарина
Flacekupfnc п медна ивица
FiaC^d^^terIal л плоска стомана, сто¬
мана на ивици, шина
Flathrlrmcn т плссък ремък
Fläcerurdtiael т сегментна стомана
Fladischliif гп плссък шлиф
Flahhschüticltirb п плсско вибрацион¬
но сито
Ftacefaser f понепо влакно
FlähhsicSmatthlile f пресявна машина
с плсско сито
Flahesrritzen п екструзия през плоска
дюза
Flach ^S!>ifгdl п ленени ‘стебла
FlähetiaS т плеска [правоъгълна]
заготовка
FlathsiäSpгöSc f плосък сбразсц
Flacettael т плоска стомана, стомана
на ивпий, шина
~, gewalzter плоска стомана, стома¬
на на ивици
Flace.stlhe т плссък калибър
Flatestгaeikanöne f опектрсппспъчевс
оръдие с плссък сноп • лъчи
F|achtwatet п ленен вссък
Fläcewalzc [ валц на слядинг
Flahewalzeп п валцоване на сляби
[плоски заготовки]
Fladen т налеп; плоско образувание
Flakon т, п флакон
FlammScgcn т волтова [слсктрнче*
ска] дъга
Flamme / пламък; факел
leuchter.de свстещ • пламък
~, oxydierende окислителен пламък
reduzierende редукционен пла¬
мък
rußende пушлив пламък
streifende настилен пламък
Flammciscn п пудлингево желязо
Flämmen n 1. огнево почистване
[зачистване] (на стомана) 2. из¬
биване на пламъци (от вратите
на пещта)
Flämmcпbasit f основа на пламъка
Flammcnbogcпöfcn т олоктродъговз
пещ
Flammenentfaltung f развитие на пла¬
мъка


233
Flammcnfackel f факел, пламък
FlammnniarSuiig / оцветяване на-пла¬
мъка	■
Flämmenföiometric f пламъчна фото¬
метрия
Fknn.i гgatc грГ димни газсве, га¬
зообразни продукти на горенето
Flami^^t^rC^i^i^turg f пламъчно закаля¬
ване; (псвърхнсетпс) закаляване
от пламъка (при засарка)
flammcnlös безпламъчен
Flammenrelrigun.g / oi ново [пламъчно)
чистене
Flammenruß т еж. Flammruß
Flammcnsihherhnit f везапапяенсет,
погсрлuвсст; певъзпланспяснсет
Flamn.eпtrtkrrotkopie / пламъчна
епоктрсскеnия
Flamnч-■,tr:klll.m п пламъчен спектър
Flamп•.eп^>tc•гur.g f прекъсване [сму¬
щения] на факела
Flammerst-ahi tn факел, пламък
Flammenstrahlun.g / излъчване на пла¬
мъка
11mn'.eпiCmreгaiuг f температура на
пламъка
FlammnnverSreiter т наставка [на-
устник] на газова горелка за полу¬
чаване на широк пламък, разши-
рнтел на пламъка
Flämmfritceo^cn т сваръчна пламъч-
на пещ, пудп'иnгсва пещ
Fiämmkoelc / дългепламъчни въгли-
ща, въглища с дълъг пламък
Flammkokt т пламъчен кокс
Flammofen т пламъчна пещ; стража-
‘ телна пещ
FlammofenbsetikS т работа на пла¬
мъчна пещ; експлоатация на пла-
мъчна пещ
Flämmofcnfrithecn п преработване на
чугун в стомана в пламъчна пещ
Flammöfcг>kökcrci f коксуване в пещи
без улавяне на страничните про¬
дукти
Flammofenstcin т меден камък, полу¬
чен при стопяване на медни суро¬
вини в пламъчна пещ
Flammpunkt т пламна точка, темпе¬
ратура на възпламеняване
Flammpunktprufer т урсд за опреде¬
ляне на пламната точка
Flammrohrkessel т ппамъчнстръбен
котел
	F1LA.
Flammruß т пламъчни [лампови]
сажди
Flammschutzmittel п огнезащитно
средство
Flammsprifzen п нанасяне на пласт¬
маси по газопламъчния мстод
Flammiiberwachurg / контролиране
на пламък, контрол на излъчва¬
нето на пламък
Flammwidrigkeit / певъзпПаменяемсст
Fiammzone f пламъчна зона
Flansch т фланец
Flantdekacion т картон за уплътни¬
телни подложки (на фланци)
Flasche f бутилка, шише; стъклен съд
с шийка
Florentiner флорентинска стък¬
леница, флорентин
weiihaltign шuрсксгърлопа бу¬
тилка
weitmündige вж. Flasche, weithal-
sigc
Woulfschc стъкленица на^ Вулф
FlatdeeпabfUllcгel / отделение за пъл¬
нене на бутилки
Fla^^C^^i^^^liuiiui^.g / пълнене на бу¬
тилки
FlaschenfUllmatd1lпn f машина за пъл¬
нене на бутилки
FlachhctgäruГlg f (вторична) фермен¬
тация в бутилки
Flaschengas л газ от бутилка
Flatdeengatometer п стъклен газснс*
тър
Flatheeпglas п бутилково стъкло
Flatthenglaswannn f пещ за бутилко¬
во стъкло
Flaschenhals т гърло на шише
Flasdeenhaltkokilln f бутилкосбразна
изложница, бутипкссбразпа ко¬
кила
Flaschenkork т запушалка (коркова}
за бутилки; коркова тапа
FlasChenkorkmaschine f машина за за¬
пушване на бутилки с коркови
тапи
Flаsheenwаtchmаtdeine f машина за
миене на бутилки
Flätheenzug т макара; полиспаст
Flasch-Verdampfung f мигновено из¬
паряване
Flavan п флаван, 2-фен^лхроманг
CX5Hi4O


234
FLA	:

Flavanilin п флаванилин, 2-(4-амннс*
феннл)-4-метил хинспнn,
^СгН4С9Нг,НСН3
Flavanoi п •фпавопсл, 3-хuдрсксuфпа-
BOHf флавонол, Ci6HioO3
Flavanon п флаваnсн, Ci6HuO2
Fiavazldln п флавацидин (антибио¬
тик)
Flavinferment п флавинов [жълт ди¬
хателен) фермент (ензим)
Flavizin п флавицин (антибиотик)
Flavon п флавон, 2-фспипхрсмон, 2-
фепип-!,4-хронспсп. C-3HioO2
Flavopurpurln п флавопурпурин, 1,2,
6-трихидрскеиаптрахинсн-9,10,
С14н8о5
Flavor-äsung f ароматизиращ разт¬
вор (напр. при тютюна преработ¬
ката)
Р^^жа^Ии п флавоксаптнп,
CaoH$eO3
Flehetfölle / плетен лист (от пласт¬
маса)
Fleckenbildung f образуване на петна
Fleckcnnmpfind!C:hkeltsrroSn f проба за
чувствителност (на стъклото) към
петна (напр. от потни ръце)
Flcckenentfernung f отстраняване [из¬
чистване! на петна
Flcckenentfernung'smiitci пвж. Flecken-
relnlgungtmlttel
Flchkcг.enlf€гnugtpatte f паста за чис¬
тене на петна
Flccl^^i^^i^ank^elt f петнистсет (бо¬
лест по растенията)
Flnckenreinigung f вж. Fleckenentfer¬
nung
.Flncknflгeiniguпgtmlttel п средство
(препарат] за чистене на петна
•Fleckenvutkanisirгappaгät т вулкани¬
зиращ апарат за поправки
•Fleischgewicht л кланично тсгло (за
кожи)
Fleithheydro1ysat л мессн хидролизат
>F!eischkönteгve f мссна консерва, кон¬
серва с [от] месо
Fleischpöknlung / осоляване на месо
Fleischseite / месна страна на кожа
flexibel гъвкав; еластичен
РИ^г-Ьс-- f поправка [изкърпване]
на псщ; частичен (горещ) ремонт
на пещ
flicken поправям пещ, изкърпвам
пещ; правя частичен ремонт ни пещ
Fllckgut л материал • за (горещ) ре¬
монт на пещ
Fllhkmattc f смес за поправяне (об¬
лицовката на пещ); разтвор за
огнеупорна зидария, замазка
FllednгpaгfümköПipositiön / парфюм-
на композиция с люляков мирис
Flicgcnbekämpfungsmittel п вж. Flie-
genmitiel
Fliegengift п отрова за мухи
Fliegenmiitel л средство против мухи
Fliegenpapier л мухсловnа (мухо-
трсвпа] хартия
Fllcgcnstein т еамсрсдсп арсен
Fllcgccbnnzln л авиационен бензин
Fliehkraft f центробежна сила
Fliehkraftabscheidung / центробежна
сепарация
FllnekräfienitiäuSnr т центробежен
обезпрашител
Flleek1^;aftIüfiec т центробежен вен¬
тилатор
Flleekraftmühle f центробежна мел¬
ница
Flleekrafttihetnr т mit durchgehendem
Luftstrom центробежен сепаратор
с преминаващ въздушен поток
FlieekräftwaitCeeгn центробежен скру-
бер
Flleemöment п центробежен момент
Fliess / облицовъчна керамична плоч¬
ка
Fließband л конвейер, поточна лента
Fließband-Abfüllanlage / инсталация
за конвейсрно [поточно] пълнене
Fließbarkeit / течливост; провлачва-
нс; способност към разтичане [раз-
текаеност); сипливост (напр. за
пясък)
FHeßbercich т област [температурен
интервал] на течливост
FlicßbetricS т поточно производство
FllcQbett л кипящ слой
FlicßSettofcn т пещ с кипящ слой
Flicßbettcockner т сушилня с кипящ
епсн
Flicßdcuck т налягане на изтичане;
хидравлично налягане; скоростен
напор
F‘lleßeigentdhaft / течливост, свойство
на течливост
Fließfähigkeit / еж. FllcßSarkcit
Flleßffgurcn fpl • линии па приплъз-
ванс, линии на пълзене


235
FLO
FHeßfördenmittel п конвейер, средст¬
во за непрекъснато транспортиране
Flicßge^l^’^indigknit f скорост на те¬
чене; скорост на изтичане
Fließglätte f оловна глеч, оловен окис,
PSO
Fließgrenze f граница на течливост;
граница на провлачванс
Fließkunde f реология, наука за теч¬
ливостта
Fllcßkurvc f крива на изтичане (в
зависимост от налягането)
Flicßm-scher т непрекъснато действу¬
ващ смСситсл
Fllef-oicn т псщ за пържене на пирит
Fließpapier п попивателна хартия
Fließpressen п нагнетяване, пресоване
с изтичане
Fließprobe f изпитване (определяне]
на течливост (лскоnсдвижnоет];
изпитване на тъпкспивксст (спо¬
собност за запълване на формата)
FHeßpriifer т уред за определяне на
течливостта
Fließpunkt т 1. точка на втечняване
2.	граница на прсвпачване
Flleßpunktkurve f крива на точката
на втечняване
Fllnßspannung f напрежение на про-
влачваnс
FHeßs^raße f поточна линия, конвейер
Fließtemperatur f температура на теч¬
ливост
Fllnßverlutt т хидравлична загуба
Fließvermognn п вж. Fließbarkeit
Flinßznii f врсме на изтичане
Flini т 1. вж. Flinitiein 2. вж.
Flintglas	,
FHntglas п флинтово стъкло, флинт
(вид оптическо стъкло)
FHntstnln т • кремък
Flitter т слюда
Flocken fpl 1. парцалчета (при коа¬
гулация на колоид) 2. лски влак¬
нести сноп чста (от памук, вълна)
3.	люспи (напр. овесени, карто¬
фени) 4. флскепи (дефект на сто¬
маната)
Fiockenanfälligkeit f флокепсчувствн-
тсппост; дсфсктност от флоксни
flockenartig парцапеет, парцалоподо-
бсн
Flockenbildnec т флокулант, коагу¬
лант
Flockenbildung f флокулация
петрUndIich фпскеnсчувствnтс-
лен (за стомана), склонен към
образуване на флокени
Flockengraphit т люспест графит
flockig парцалсст
Fiockulator т флскупатср, флоку-
лант
Flockung f • 1. коагулация, пресичане,
образуване на парцалсста утайка
2.	коагулат, продукт на коагула¬
ция, парцалеста утайка
FlöhkungthhrmlkaHe f коагулиращо
средство, коагулатор; флокулатор
Flockungsfähigkeit f флокулираща
[коагулираща, пресичаща]	спо¬
собност
Flockungsmittel п вж. Flockungs^emi-
kalle
Flotkungtveгmögen п вж. Flockungs-
fählgkelt
Flöhkungswert п величина на коагули¬
ращото действие
f флокулация (неравно¬
мерно разпределение на саждите е
смеси, особено след престояване)
Fiossenkneier т пластикатор с псрки
Flotation f флотация
selektive селективна [избирателна]
флотация
FlotatlöntaSgang т стср ил, остатък
след флотация (на руда)
Flötatlönsappäгäi т флотационен апа¬
рат, флотационна машина
Flotationtanlage f 1. флотационна
инсталация 2. флотационна фабри¬
ка
Flöiatiöntbnгg т натрупване [възвише¬
ние] от флотационен стерил
FlotätOnsheemlkälir f флотационен
химикал; фпстсреагепт
Flötatiöntkönzentгai п флотационен
концентрат; концентрат, получен
чрез флотация
Flotationsmaschlne f флотационна ма¬
шина
Flötatlönsmedlum п флотационна срсда
Flötailöntmittnl п флотиращо [флота¬
ционно] средство; флотореагепт
Flöiatlönsöl п флотационно масло,
масло за флотиране
Flotatlönsrnagenz / вж. Flotationscee-
m ikalic


FLO
236
Flotatiönsrückttaпd tn (стерилен) фло¬
тационен остатък
Ffötatiöntsdhaum т флотационна пяна
Flotatlonstc-iSe / флотационна сус¬
пензия, флотационен пулт
Flotatlonsveг^aeгen п флотационен ме¬
тод; флотационен процес
Flotatlontznllc f флотационна клетка
[камера]; сдпскансрпа флотацион¬
на машина
Hotier-sac флотирусм
Flotierbarkeit / флотационна способ¬
ност, флотирусм ост
Hotieren флотирам
Flotlecmitiei п еж. Flotatlöпtmittnl
Flo'ol п флотол (флотиращо сред¬
ство на базата на терпенови ал¬
кохоли)
Flotte f багрилен разтвор, багрилна .
вана; промивна вана
н модул на ваната
Flottsc-dc f непрссукана коприна
Floz п пласт (във въглищно находище)
flüchtig летлив
~ mit Wasserdampf летлив с водна
пара
Flüchtiges п дебив' на летливи компо¬
ненти (при горивата)
Flüchtigkeit f летливсст, изпаряе-
мост, изветрясмсст
— , relative относителна летливост
Flugasche f пепел, отнесена с димните
газове
Flugbenzin п авиационен бензин
Flügel т 1. лопатка, псрка 2. крило
Fiugclm-schec т смесител с псрки,
прспелереп смесител	•
Flugelpumre f помпа с псрки, пропе-
перпа помпа
Flügelrad п лопатково колело; про-
пелер, крилно витло; крилен анс-
нсмстьр
FlügelradgeSlätn п вентилатор с перки
Flügelradtiohkпeг т сушилня с вен¬
тилатор
Flügel-uhrwerk п бъркачка с лопатки
Flügnlvenülaior tn еж. Flügelradgc-
bläse
Flugkraftstoff т авuацuсппс гориво
Flugmotorcnol п авиационно масло
FlugstauS т прах, отнесен с газовия
поток ’
FlugstauSanfall т отделен [отложен]
прах от газовия поток
FlugttauSfängrc т прахсупсвнтел
Fiugstaubkammec / прахсуповитeлnа
камера ,
Flugstaubkanal т nрахсотдслителеn
канал
FlugtucbiпnntrniSttö^f т гориво за тур¬
бореактивни двигатели; реактивно
гориво
Flugzeugbau т самслстсстрсепс
Flugznugbauttael т санслетсетрсн-
тслна стомана
FlugzeugSenzin п авиационен бензин,
бензин за самолети
Flugzeuglack т самолетен лак
Flugzeugmotorenol п авиационно мас¬
ло, масло за самолетни мотори
fluid течен
Fluidextrakt т тсчсн екстракт
Fluld*Hydгöförmlng л хидрефсрнипг
[хидриращ реформинг] в кипящ
слой
Fluidität / течливост
Fluid-Kokung f коксуване в кипящ
слой	.
Fluld*Kratken п крекинг в кипящ слоН
Fluiälllttrantpoгt т асрозолен транс¬
порт	■
Fluidprozeß т фпуидпрсцсе, катали-
тнчсн процсс в кипящ слой, кре¬
кинг в кипящ катализаторсн слой
Fluidum п флуид; безтегловна теч¬
ност .
Fluktuation f флуктуацня
Fluoborsäurr f борсфлуорсвсдсродпа
киселина, Н[В1-4)
Fiuchydcat п флуор хидрат, хидрофлуо-
рид
Fluokleteltäuгe f еипиксфпусрсводо*
родна киселина, HzlSlFe]
Fluor п флуор, F
FluöГädditlön f присъединяване на
флуор
Fluorammonium л амоннсв флуорид,
NH4F
Fluoranlagerung f еж. Fluocaddltlon
Fliiöcänteen п фпусраптсн, CuHio
Fluordthcn п флуоретсн, флуор сти¬
лен, винuлфлусрид, CH^CciF
Fluorä-hylen п вж. Fluocäthcn
Fluocbenzol п флуорбснзол, фепнпфпу*
орид, CrHjF
Fluorch-om п хромов флуор н д


237
FLU
Fl uorchrom- EпtwicklungsfaгSttöffe
tnpl багрила, проявяващи сс с
хромов • флуорид
Fluordl^irr^S^e^n^zol п динитрсфпусрбен-
зол, (O2N)2CeH9F
Fluorelastoninc п флуориран [флуор-
съдържащ] ел.астонер
Fluoren п флуорен, С13Н10
'O-Fluorenon п фпуорепон-9• флуорс-
нон, CsH4COCeH4
Fluoressigsäucc f флуор оцст на кисели¬
на, мспсфлусрсцстна киселина,
FCH2COOH
Fluo•etznin п фпусрсецсип, CiHHi2O5
Fluo 'eszcnz f флуоресценция
. Fluoeszenzanaiyse f флуоресцентен
анализ
FluöCtzenzbanä п ивица на флуорес¬
центен спектър
Fluo ’С sznnzi'regung f възбуждане на
флуоресценция
Fluöгntecnzfaгbttoff т флуоресциращо
багрило
Fluöгeseeпzindikatoc т флуоресциращ
индикатор
Fl иo'etzenzlicht п флуоресцентно све¬
тене, флуоресцентна светлина
Fluö.inteenzmateгial п вж. Fluorcs-
eenettoff
Fluö■eteenetpektrum п флуоресцентен
спектър, спектър на флуоресцен¬
цията
Fluöreszcnzttöff т флуоресциращо ве¬
щество, лумииофор
Fluo •esszпletгahluпg f флуоресцентно
излъчване
lluo“csziercn флуоресцирам
Fluoгgeгmanlumtäuгe f гсрманиево-
фпуоровсдсрсдна киселина,
H2GnF8
Fluorid n 1. флуорид, сол на флуо-
розсдсродnата киселина, MF 2,
флуорно съединение
ffuoriecen флуорирам
Fluorierung f фл^ориранс
Fluorimeirle f флуориметрия
' Fluorit т флуорит, флуешпат, CaF2
Fluorkautsceuk т флуор-каучук
.Fluöгköelenwatteгttoff т флуорсъдър-
жащ въглеводород, флуориран въг-
левсдсрсд
.FIuörmetean п флуорметан, метнл-
флуорид, CH3F	•
■Fluormethyl п вж. Fluocmnihan
Flurппöпrxiä • п двуфлуорсн окис.
F2O
Fluoгnanethäliп п фпусрнафтапиn.
C10H7F
Fluörпatгlum п натриев флуорид,
NaF
Fluocni■tгobnnerl п флуор питрсбспзоп•
FCflH4NO2
Fluoroform п фпуорсфсрн, трифлуор-
мстан, CHF3
Fluörökurin пфпусрскурин (алкалоид)
C2oH2aO2N2
Fluorolefln п фпусропсфиn, флуорсъ-
държащ олефин
Fluöröpeör /пфлуорофор (група ато¬
ми, придаващи флуоресцентни свой¬
ства)
Fluoropren п флуоропрен, 2-флуорбу-
талисн-ив, CH2=CF.CH—CH2
Fl uorosäuce f флуор съдържа ща кисе¬
лина	.
Fluoroskop п флусрсскоп
Fluöгotltansauгe f (шеет)флусрт■ита-
пова киселина, титансфпусрово-
дорсдна киселина, H2[TiFe]
Fluorparaffin п флуорпарафнн, флуо¬
риран парафин
Fluorpeenöl п флуорфснол,
HO.Ce^F	,
FluorsllSer п сребърен флуорид. AgF
Fluöгtilizlumtäure f вж. Fluökicsel-
säure
Fluortulfonsäurn / фпуореулфопова,
киселина, HSO3F	.
Fluortrlcelöcmetean п фл у ортр н хлор-
метан; фреон 11, FCCl3
Fluortclibung f флуорно затънпяванс
(на стъкло)
Fluorwasserstoff т •флусроводсрсд, HF
Fluorwasserstoffsäure f флуороводо-
родна киселина, HF
FlureScne f равнина (височина] на
пода (във фабрично помещение)
Flurfordermlttel п пазсмпс транспорт¬
но средство (за вътрешнозавод¬
ски или междуцехов транспорт)
Flureriee f височина на пода (във
фабрично помещение)
Fluß т 1. течение; поток 2. течливост
3.	флюс (добавка за улесняване на
топенето)
Flußbiidung f образуване на разто¬
пена н застинала маса


FLU
23$
Flußeisen n L лята стомана; стомана
на слитъци 2. чугун
Fluficisenblehe п мека стоманена ла¬
марина
FluOecdc f землест флусшпат
Flußhacz п боров клсй
FlUtsig-Flütsig-Extгakilön f екстрак¬
ция в система от двс неемссващн
сс течности
Flüssiggas п втечнен газ
Flüstiggaslagnc п хранилище (резер¬
воар] за втечнен газ
Flüssigkeit f течност
Hochs'edendc вuескокuпяща теч¬
ност
unterkühlte преохладсна течност
Flütslgkelteintaugen п всмукване на
течност
FlUssigkrittaStdhnider т 1. отдепнтеп
[сепаратор] на течност 2. капко-
упсвител
Flüstigkciitacrötöl п тсчсн аерозол
Flüssigkcitsan^nigrr т ннвопоказатсл
за течност; нивомер
^^ü^^Igkeil^i^^^i^^ritt т изход [изходящ
отвор] за течност
Flüstlgknitsäutömat т автоматично
монтсжю
FIUssigkcltsSaä п тсчна баня
FlütsigkcitcSrdarf т необходимо коли¬
чество течност
Flüssigkelitbcrnlhe т област на теч¬
ността [течната фаза]
FlüttigkcliSälhetemetsec т асрснстър,
дснзиметър
Fiusslgkcltsdosiercc т дозатор за теч¬
ности
Flüss^ltkelltteпlгitt т вход [входящ
отвор] за течност
Fifissigkeltsfilm т тсчсн филм, тънък
слой (ципа] от течност
Hüssigkeitsgekuhlt който с с тсчно ох¬
лаждане
Flüstigkc1ttgemitch п смсс от течности
Flüssigkeitsgrad т стспсн на лекопод-
вижпсст [течливост]
Flüssigkeltsgcaäпletser т вискозиме¬
тър
FlüctigkeitthйHc f течна обвивка
FlüüTgkeitskalorinictcc п обикновен
[течностен] капсриметър (с изо¬
термична обвивка)
Flü:s^igk^itsk^talysc / катализа в теч¬
на среда [в разтвор]
Flütsigkeittkoccösiön f' корозия в теч¬
на среда [в електролит*]
Flüstlgknittküelung f охлаждане с
течност
Flüssigkeitsmanometer п течностсн ма¬
нометър
Flflttigkeittmaß п мярка за течности •
Flüstlgkciismcäiuпl п течна среда
Flüstigkcltsmcngenmetseг т разходо-
мер за течности
Flüssigkeitsmengenregelung f регулн-
ранс разхода на течност
FltlstlgkeiiCmcnitkut т мсн иск на теч¬
ност
Flütcigkeitsmecsec т устройство за •
измерване на количества течност
Flütsigkeitsmist:huпg / смсс от теч¬
ности
Flüstigkeittrease f течна фаза
FlüssigkeitsreiSung f, innere вътрешно-
триенс в течностите, вискозитет
Flüssigkcitssäule f стълб от течност,
течен стълб
Flüssigkeitttenkwaage f арсомстър
Flü^igk^i'ts^^]^iarator т сепаратор за
течности
Fiussigkeitsspingni т ниво на течност;
свободна повърхност [огледало] на
течност
Flüssigknit^^^and m ниво на течност
Flütslgke*itsstanäanzeigcc т нивомср
(за течности)
Flüssigkeitsstandreglnr т регулатор •
на нивото на течност
Flüssigkeiissfanäröhc п водомерна тръ-
6а, тръба за измерване нивото на
тсчнсст
Flässigkeltsstгael т тсчна струя
Flussigkeitstlhcnnomctcr п термоме¬
тър с течност
Flüttigkcittveгbcautb т разход на
течност
Flütcigkeittveгbcauhetmntser т раз ходо-
мср за течности
Flütsigkeitsvnrtchluß m хидравличен
затвор
Flüssigkeitsverteiler т разпределител
на течности
Flütsigkeitswäпnc f топлина [топло-
съдържанис] на кондензат
Fiusslgknltsza^lnc т еж. Flüssigkelts;-
Verbrauchsmesser
Flüstigmeea!lküblung f охлаждане а
течен метал


239
Flüttigpeacn f течна фаза
Fltissigphasekrahkung f крекиранс в
тсчна фаза; течпефазеп крекинг
Fllltsigsaurrstolf m тсчен кислород
Flüscigwatseгtir^f т течен водород
Flüss-gwe-den • л 1. втечняване 2.
разрсдяванс, разводняване
Flußmittel л флюс; флюсуващо сред¬
ство
Flußmltinle!пshhl^iste mpl флюсовн
[шлакови] включения
Flußtanä т рсчен пясък
Flußsäure f фпусрсводсрсдна кисе¬
лина, HF
Flußspat т фпуешnат, флуорит, CaFt
Flußstahl т мека, пuсксвъгперсдпа
стомана; стсмана на слитъци [бло¬
кове]; лята стомана
gewalzter валцована мека сто¬
мана
FlußstaelSlnch п ламарина от мека
стомана
Flußttahlblöck т слитък мека сто¬
мана
Flußstahlerzeugung f производство на
мска стомана
Flußstahl-ohc л стоманена тръба
Fokale f фокална линия
Fokalpunkt т фокус
Fokalwciie f фокусно разстояние
Fokusdiffcrenz f фокусна разлика
(между видимо червено и инфра¬
червено)
Folgereaktion f последователна реак¬
ция; вторична (междинна] реакция
Folic / фолия; лист; ципа
FölinnblaSanlage f съоръжение за по¬
лучаване на пластмасови фолин
чрез раздуване
Folllknlhormön п фоликулин, острон,
фспuкупев хормон, CieHaaOc
FoH-kulln п■ вж. Folllkelhöcmöп
Folsäure f фолнева киселина, птеро-
илгпутанннсва киселина
Förderanlage f конвейерна уредба,
конвейер; транспортно устройство
FordeiSard п лснтсв транспортьор
[конвейер]; транспортна [конвейер-
на] лснта
Focderbandwaagc f конвейерна [поточ¬
на] везна
FocderSohrung f експлоатиран сон¬
даж (на нефт)
	OOR
Förderbrücke f товарно-разтоварна
рампа, естакада
Förderer т конвейер, транспортьор
Focdergurt т лентов транспортьор
Fördergut п транспортиран материал,
материал за транспортиране
Förderhöhe f 1. напор (на помпа) 2.
височина на повдигане [подаване]
volle манометрична височина
Focäerkoele / обикновени [nеобрабо*
тснн, несортирани] въглища, ту-
венан; въглища, извадени от шахта
(не от повърхността)
Förderiängc f дължина на конвейера
[транспортното устройство]
Förä^l^]^^i1iung f, pneumatische тръбо¬
провод за пневматичен транспорт
Förderluft: / сгъстен въздух, използу¬
ван за пневматичен транспорт
Föcäecmcпgc f количество транспорти¬
ран материал; подаване, произво¬
дителност (на помпа, транспор¬
тьор)
Fördermittel npl, inncnbetcinSliche
вътрешнозаводски [вътрешноцс-
хови] транспортни средства
fordern транспортирам, премествам,
подавам; качвам, повдигам
FOrdeгp^tmrc f помпа; питателна [за¬
хранваща] помпа
Foraccrcchen т греблов транспортьор,
транспортьор с гребла
Förderrinne f транспортен улсй; кла¬
тещ сс конвсйср-люлка, тръскащ
сс транспортьор
Focderrohr п експлоатационна тръба
(за нефт)
Föcäeггohrle!tuпg f подаващ [транс¬
портиращ] тръбопровод
Förderrutsche f клатещ сс конвейер-
люлка, тръскащ сс транспортьор
Förderschnecke f винтов транспортьор,
^транспортен шнск
Föcäecthhwiпgc f вж. Förderrutsche
FOгäeгspicäle f вж, Fördectchпehkc
Förderung f 1. транспортиране; пре¬
местване 2. повдигане 3. черпснс,
добиване, експлоатиране (на нефт)
Form / 1. форма; калъп, матрица 2.
мулда; кокила, изложи ица; леяр¬
ска форма 3. фурма (на доменна
пещ)
~ aus gcüniem Sand леярска пясъчна
сурова форма


FOR
210
Fccm, bleibende nсстсяnnа (леярска)
форма
—	, епantiomörpec енантноморфнафор-
м<а, оптически антипод •
—	ganz im Boden форма (леярска),
изработена в земята
grSrannic изсушена [изпечена]
форма (за отливка)
gerüffelte (леярска) форма, • из¬
работена на стръскваща вибра¬
ционна машина
—	, grüne влажна [сурова] форма
—	. mcsrmecc мезсмерна форма, мс-
зонерпа структура
—	, offene открита пясъчна форма
vcclrrenc (леярска) еднократна
[пясъчна) форма	-
wägbare тегловна форма (на суб¬
станция при химичен анализ)
Formaldehyd т формалдсхид, мрав¬
чен алдехид, метанал, HCHO
FörmaläneyägerSung f дъбене с фор-
малдсхид [формалин]
Formaläoxim п форнапдехидскеин,
скеим на формалдехида, HCH=
NOH
Frrmalin п формалин (разтвор на
формалдехид във вода)
FormallngecSung f фсрнапинсвс дъ¬
бене
Formallntelfc f формалинов сапун;
сапун, съдържащ фсрналдехид
Formamid п фор^мия, амид на мрав¬
чената киселина, HCONHa
Formamidin п фсрманидин. амидин на
мравчената киселина, имндамид
на мравчената киселина, HN =
CHNH2
Formam-doxim пформа м ндо кс им, ами-
доксим на мравчената киселина,
нетснипанндскеим, HC(=NOH)
NH>
Formänderung f изнсnсnнс на форма¬
та; деформация
~, bleibende остатъчна [пластична]
деформация
elastische еластична деформация
federnde еж- Formänderung, с1о-
ttitche
pl^i^i^^che аж. Formänderung, Slel-
Scndc
reine чиста деформация
tautomere тавтснсрпа форма
Formänderung, zweiachsige двуосна
деформация
Formänderungtаcbnlt f работа на де¬
формацията. дефссняцнопна работа
Formänänгungtennrgin f енергия на де¬
формацията
Formänderuпgsfäelgkelt f пластичност,
способност [еклонпсет] към дефор¬
мация, дсформнpyeмocт
Foг■mändncuпgsgräd т, kгltitther кри¬
тична стспсн на дефссн1цпя
Form zn:'c -u ngs'rs ’hw l nd -gkc it f c ko p oct
на деформация
Förmäпderungtspannung f напрежение
при деформация
Formänderungsvermögen n вж. Form-
änäerungtfählgkrii	’
Formänderungswiderstand m съпротив¬
ление на деформация
Formäпderungteonn f зона на дефор¬
мация
Forma-nii-d п фсрнапипид, апилнд на
мравчената киселина, ^фепилфор-
мамил, HCONHCeHs
Formaniage f формовъчна инстала¬
ция, инсталация за фсрмувапе
Formarbeit f формоване, процсс на
формоване
formbar пластичен, поддаващ сс на
формоване
Formbarkeit f пластичност, форми-
руемост
Formbett п легло [основа] за формо¬
ване
FocmSlcch п фасонна листова стомана
FormSoden т подформова плоча
Formbrett п 1. формовъчна дъска 2.
шаблон
Focmcbenc f равнина на фурмите (в
доменна пещ)
Forme incichiung / формовъчно устрой¬
ство
Focmeisen п строителна стомана; про¬
филна стомана; сортова стомана
Frcmeitenwäleweck п валцов стан з,а
профилна стомана; прсфuпповап-
нов цсх, цех за валцоване на про¬
фили
Formel f формула
allgemeine обща формула
hhemittee химична формула
emplrlthee емпирична формула
formen формовам, придавам форма,
моделирам


241
Formen л формоване, моделиране
~ halS im Boden формоване наполо¬
вина в земята
Focmeineinstcn-chmittel л средство за
мазане на форми (на калъпи,
матрици)
Formengießcc т леяр	*
Fonmenguß т еж. Formguß
FormnntrocKenofen т сушилна псщ
за леярски форми
Foгmeпvulkanitatlon f вулканизация
във форми [матрици]
Formenzonenring т фурмсн пръстен
[пояс]	'
Focmec т .формовчнк
Formerei f формовка 1. формовъчен
цех, формовъчно отделение 2. фор¬
моване, формовка
~, Kattcnlose безкасово формоване
Forme-ichm т формовъчна глина
Förmfiillfaeigknit f еж. Foппfiillungt*
vermögen .
Formflätcee / леярска каса, леярска
рамка
Föпnfiillungtvnгmdgen л способност
за запълване на формата; леярски
качества (на метал)
Formgebung f придаване на форма,
сфсpмя(ва)пе, формоване
~, spanlose 6сзетружксво обработ¬
ване
Focmgenauigkeit f съблюдаване точ¬
ните размери на модела, точност
на модела
T^rгnfe^l^r^eßt пресован във форма
lo-mgc-ccht съствстетвуващ на моде¬
ла, точен по модела
FormgesenK л фасонна щампа
Focmglrßerei f 1. леярство 2. леярна
Formguß т 1. фасонна [формова] от¬
ливка 2. леснс [отливане] във
форми
Frrmhälfte f пол у форма, част от
форма
Frcmhallc f формовъчно отделение;
формовъчно помещение
Formhecstellung f изработване на
форми
Foimiat л формиат, сол или сстср на
мравчената киселина, HCOOM нлн
HCOOR
FocmiaZlösung f разтвор на мравчена
кнеепнпа
	 FOR
FormJatzeclegec т апарат за разла¬
гане на никелов формиат
Formln п формин, хейсаметнлсптет-
рамнн, уротропин, (CH2)eN4
Formitobutylaläol п формизсбутнлал-
дол, 2,2-диметил-З-хuдрскси-про-
панал, HOCh2C(CH3)2CHO
Formkallbec п груб [чернови] калибър
Formkasten т леярска каса [рамка,
кутия]
abtchlagbaгec разглобяема каса
aSelelhbarec еж. Formkasten, aS-
tcelägbarrc
~ mli GehängcKatten кранова фор¬
мовъчна каса
ewei^eiligec разглобяема каса, ка¬
са от двс частн
Föcmkästenböden т подме^елна пло¬
ча, nсднсдeлnа дъска	'
FrcmKastenbrett п вж. Formkasten¬
böden
Focmkastengehäute п вж. FormKühl-
Kasinn
FormKastenhälfte f пол у каса
FöcmKäctentheocc f ребро на леярска
каса
Formkern п леярско сърцс
Formkörpnc т формовано изделие;
издслне, получено чрсз използу¬
ване на форма
FormkühlKasten т фурмен охладител
Formling т 1. формовано издслне;
заготовка; пресован детайл 2. бри¬
кет
formlos безформен; аморфен, който
нс притежава кристална форма
Föппmatchine f формовъчна машина
fah-Sacr возима [преносима] фор¬
мовъчна машина
~ mit Doppelpcessung формовъчна
машина с двойно пресоване, двой-
нодсйетвуваща формовъчна маши¬
на
~ mit Druckluiftrülttler формовъчна
машина с пневматичен вибратор
~ mit Oberpcessung формовъчна ма¬
шина с горно пресоване
~ mit Stift(en)abhebung формовъчна
машина с повдигателни щифтове
~ mit	формовъчна ма¬
шина със завъртваща сс работна
маса
octcfectc стационарна формовъчна
машина
36 НемоимЬьлгадаи технически речник


FOR
242
FörmmaschlncnSetrleb tn работа [фор¬
моване] с формовъчни мащинн
Foппmättc f формовъчна смес [пръст]
Fonnmoänll п работен модел; леярски
модсл
Formnagel f леярски гвоздей
FocmпlsceenKasten т фурнепа ам¬
бразура; фурмен •охладител
Föcmol п еж. Formalin
FormoiitceaKtion f форнслитсва ре¬
акция (реакция на 'взаимодейст¬
вие на формалдехид с ненаситени
циклични въглеводороди)
FoirmOlitration f фсрнсппс тнтру-
ванс
Fonmplatie f моделна плоча, псдмс*
долна дъска
Formpccßartlknl т форноnрсссваnс
издслнс (пресовано с матрица
изделие)
Förmpcecse f формовъчна прсса
Formpcesten п пресоване във форми;
придаване на форма чрсз пресова¬
не (в матрица); машинно формо¬
ване
FocmpccOstoffc mpl материал за пре-
сово формовано
FocmpceOteil т L пресована във
форма част 2. пресован фигурен
детайл
Formpccssung / вж. Formpcctcnn
Formprofil п сложсн [фасонен] про¬
фил
Focmpcofilclscn п фасонна [профил¬
на, сортова) стомана
FönnpcöfilwalewnrK п валцов • стан
за профили; цсх за валцоване на
профили; есртопрскатсп цсх
Formpudcc п вж. FormstauS
Formpulver п вж. Formstaub
Focmcahmnn т рамка на леярска
каса
Formraum • т формовъчно поло, фор¬
мовъчна площадка
Formsand т формовъчен пясък, фор¬
мовъчна пръст [смсс]
FocmandaufSeгnltungtanlagc f земе-
подготвителна уредба, инсталация
9а приготвяне на формовъчна смбс
Formsandtem т сърцс (за леярска
форма)
FoгmsdheläefläCec / дслятелна повърх¬
ност на формата
Förmshelleßkгaft [ сила на затваряне
на формата [матрицата]
Forms-ahl т фасонна стомана
FocmstaelwalzwerK л l. . агрегат за
валцоване на профилни издсл ня;
еортопрокатсп стан 2. сорт^р^
катсн цех
Focmstanzcn п формоващо щанцоване
FormstauS т моделна пудра,' чср нн л-
ка на прах, пудра [прах] за на-
ръсванс на леярски форми
^^^0^ т формовъчен материал,
материал за формоване
FormtechniK f техника на формова¬
нето
Formteilpressc f преса за фасонирани
детайли
Formtrennmittel п средство (смазка)^
улесняващо отделянето на прсд-'
. мета от формата .
Fonntrockenofen т сушилна псщ за
леярски форми	*
Formulierung f формулиране, пре¬
работване на определено всщсство
в препарат [внд], удобен за упо¬
треба
Formung f формовано; формовка
FoHnve-pressung f щамповане
Focmwalzc / калиброван валц
Formwand f стона на леярска каса
Fonnwcisc f начин [мстод] на фор¬
моване
Formwerkzeug п формовъчен [леяр¬
ски] инструмент; просформа
Focmyl п формил, фсрмипсв ради¬
кал, фсрннпсва група, HCO—
Focmylchlocid п фсрмнлхлсрид, ки¬
селинен хлорид на мравчената ки¬
селина, hcOcz
Foгmyläeгivat п формилно производ¬
но
FsпnylesclgsSucc f фор мил оцетна ки¬
селина, ohccH-Cooh
Foпnylhydraeln п формнл хи дразин,
хидразид на мравчената кисели¬
на, HCONHNH
Föntnylhyäcopeioxld п фсрмнпхидрс-
прокие, псрмравчсна киселина,
HCOOOH.
Formylierung • f формулирано (полу¬
чаване на ацилно производно на
мравчената киселина)
Focmylsaucc f мравчена киселина,
HCOOH


243
Formyleellulosc f фсрннпцслупсза,
сстср на мравчената киселина с
целулоза
Focmzcit f вромс на престояване във
формата; времс на формовано
Focmzonc f фурмсна зона (на до¬
менна пещ)
Forscher т (научен) изследовател
Forschung f научно изследване, из¬
учавано; проучвано, издирвано (на
геологични обекти)
Folrth1Jngsäпstalt f 1. паучпсизспс*
дсватепскс заведение, научноиз¬
следователски институт 2. научно¬
изследователска лаборатория
Forschungsarbeit f научноизследова¬
телска работа
Forschungsgebiet п област на научно
изследвано
Forsch u ogs^s^ tut п научноизследо¬
вателски институт
Fr-stchem-c f лесохимня
focttheemitch ^^химически
Forsteniomologic f горска ентомолло
гня
Forsterlt т форсторнт, 2MgO.SiOj
Forstschutzmittel л (химическо) сред¬
ство за защита на гората
Foctreißfestigkeit f съпротивление
[якост] на раздиране
Förttchaufclungtofcn т пещ с прогроб-
ване (придвижване] на материала
einhncdigec сдноподсва псщ с при¬
движване на материала
Fossilicnwachs л изкопаем восък от
вканенепостn
FotoaSzug т фотоотпечатък
Fötoatzglas л фотохимичс^о стъкло
(стъкло за получаване на изобра¬
жение с последващо разяждане)
Fotoaufnahme f 1. фотоснимка 2.
фотографирано
Fotoaufnahmelampc f фстссеветпн-
телна лампа	■
Fotochcmic f 1. фотохми^ня 2. фото¬
графска хнмня
fotöheemlthe 1. фотохимичен 2. хи¬
мн ко-фотографичсскн (за обработ¬
ване на фотоматериали)
FoiTociI^:--^ л фото хлорид (сребърна
сол, съдържаща повече хлор, от¬
колко то съответствува на фор¬
мулата AgCl)
	 FOT
Fotodhorierung f фотохлориранс, хло¬
риране на светлина
Fotoch-omic f фстсхрснслнтсграфия
Fotoeffekt т фотоефект, фотоепектрn*
ческн сфект
Fottrelektгiltiiat f фотоепектрнчсстнс
^^i^i^<^l^^k^roncnemi^lön f фстсслeктpов*
на смнсия, фото-мисия
Fotoemulsion f фотоемулсия, фото¬
графска емулсия
Fotofilm т фотофилм
Fotoglas n 1. тънко стъкло за фото-
плакн 2. евстпсчувствитепнс .тък-
ло за получаване на изображение
F^^-^^^afic f 1. фотография 2. сним¬
ка
FotograflK f фотографика, силно
контрастни черно-белн снимки
Fotogramm л фотограма
Fotoealogcnlä л фCтсхапогспнд (фо-
тохалогенна сребърна сол, съдър¬
жаща повече халоген, отколкото
съответствува на формулата^АдХ)
Fotohaloid л еж. ОДоНа^е^
Fotoionisatlon f фотой^^^изация
Fötois>reerisierung f фотохимична нзо-
мернзация
Fotokarton т фото картон
Fotokoprirapp«aгat т фотокопирен апа¬
рат	»Я
Fotoieitfahigknit f фотоп рсвсднмсет
Fotolumlnnszcne / фотолуминсецсп-
цня
Fötölyse f фотолнза
fötolytisch фстслитнчсп
Fotometec л фотометър
Fotometrie f фотометрия
FötonenstrahJung f фотонно излъч¬
вано
Fotoobjektiv п фстсс6сктнв
Fotooxydation f фотоокнслспис
Farbpapier л фотохартия, фотограф¬
ска хартия
Fotoplattc / фотографска плака
F^^i^^<^i;^i^<^ri^^'ilon f фотополнмсрн*
зация, фотохимичс^а полимсрв-
зация
FotoproduKt л продукт от фотохимич¬
на реакция
FotoreaKtion f фотореакция, фотохи¬
мична реакция
Fo^o^id^it / фотографичсскн [свет-
псчувствнтслсп} слой	‘


FOT
244
Fotopaltung f фстсднесцнация, раз¬
граждано [разлагане, разцепва¬
не] под влиянието на светлина
Fotost-om т фототок
Fotosynthese f фотосинтеза
Fötovorgang т фотохимичен [фотогра-
фнчески] процес
Fotozelle f фотоклетка, фотсслсмспm
^0X611^011 т фотографска целулоза
Frad-zin п фраднцнн (антибиотик),
OaH^NA
Fraktion f фракция
Fcaktlonlrcaniagc f 1. инсталация за
фракциснирапе 2. отделение [цсх]
за фракцuспиранс
Fraktionierauftaiz т лабораторен де-
флегматор, фракционираща нас¬
тавка
Fгaktiönierauseiehcп п фракционно
извличано, фракционна екстрак¬
ция
F-aKtionierböden т тарелка на рек-
тифuкaцнопна колона
FcaKtionierSodnnglrcKc f звънец [кал¬
пак] на ректификационна колона
Fraktioninrdrstillation f ректифика¬
ция, фракционна дестилация
fraktionieren фракционирам, разде¬
лям на фракции
Fcaktlonlerfällung / фракционно утая¬
вано
FraKtlöninrkolSen т	дестилацион¬
на колба за фракционна дестила¬
ция
FraKtlonlc-kolonnc f рсктнфнкацион-
на колона
FcaktionlerKonäencailon f фракционна
кондензация
FcaktlonicгcSulc f вж. FraKtlonie-ko-
lonnc
Frakt-onierturm т вж. FraKtloniecKö-
lonnc
Fraktloninrung f фракцноннране, раз¬
деляне на фракции; фракционна
дестилация
FrаKtiönttammlec т приемник, съби¬
рателен съд, сборник
FraKtiön^s^rcifen т широчина [тем¬
пературен интервал] на фракция
Francium п вж. FranKium
FcanKium п франций, Fr
Franklinit m франклинит,
(Zn. Fe, Mn)O.(Fe. Мп)2О3
Franzium п вж., Fcanklum
Fcaßgift n отрова със стомашно
действие (в растителната защита)
Fraxetin п фраксетин, Т^-дихидрок-
сн-6-метокеи-1,2-хроменон,
C10HCO5
Fraxln п фрaкеuп, 6-метсксидафннк,
Q1CH1bO10
Freibewitterung f изпитване на въз¬
действието на атмосферните ус¬
ловия (на открито)
FreifallKlassierung / класификация
чрсз свободно падане
Fгcifällmltceer т смесител, работещ
на принципа на свободно падане
на смсста
Fceigöld п санорсдно злато
Fcclhcii f свобода (по правилото на
фазите)
Freiheitsgrad т стопен на свобода
(по правилото на фазите)
Frnileitec т !• гол [неизолнран] про¬
водник 2. проводник от въздушна
линия
FгeiluftSauweitn f строителство на
открито
Fгeiweg(äe>tiilation f молекулна дес¬
тилация, дестилация при свобо¬
ден пробег
FccmdSrstandtcil т примес
Frnmdeinscilud т чуждо включсние
Fcemdgasdifiusion f разделяне на
два газа чрез дифузия в друг
(трети) газ
Fcemägccuhe т чужда (несвойствена,
странична} миризма
FccmägechemahK m чужд (несвойствен,
страничен] вкус
F-cmdion п примесен (страничен]
йон
Fremdkörper т примсс, чуждо тяло
Fremdttoff т чуждо вещество; оно-
чиствапе; примес
Frcon п вж. Frigen
Freon 11 п фреон 11; флуортрихлор-
метан, FCCI3
Fccon 12 п фрсон 12; дифпусрдихпор-
мстан, дихлордилфуормстан,
CF2CI2
Fccon 13 п фреон 13; хлортрифлуор-
мотан, ClCF9
Fccon 14 п фреон 14; тотрафлуорме-
тан, CF4
Fccon 21 п фрсон 21; дифлорфпуср*
метан, C-2CHF


245
Fccon 22 п фрсон 22; хлордифлуор-
мстан. CICHFa
Frequentin п фpсквеnтuн (антибио¬
тик) , C-4H2oO4
Feigen п фрсон (флуорсъдържащо
охладително средство)
Feigen 113 п фреон 113; ^^-трифлу-
сртрuхлсретан, FCC1i=CF2C1
FelKiionskalandnc т фрикционен ка-
ландър
F-ioplast т фрнсплает (пластифи¬
катор за бетон)
Felsch arbeit / рафинационен процсс
1clsCebereitet пряснсnригствеn
FcltehSirne f конвертор
Fcltcedampf т свсжа [прясна, остра]
пара
Fcltehelnsate т свежа шихта
fcltCeen добивам стомана чрсз окис¬
ление [окислителна плавка] на
чугун; рафинирам. пречиствам
(чрез окисление); окислявам, про¬
веждам плавка с продухвано (напр.
с кислород); обезвъглеродяване
Frischen п добивано на стомана чрез
окислителна плавка на чугун;
рафинирам. пречиствай (чрез
окисление); окисление, плавка с
продухване (напр. на кислород);
обсзвъглерсдяваnе; полиране, ру-
дуванс (в металургията)
~ des Roheisens преработване на
чугуна (до стомана)
FeltCeecclioeciten п чугун за прера¬
ботване до стомана, преходен [су¬
ров] чугун, прсработваем чугун
Fri^^l^l^^ltungsmiticl п консервн-
ращо сродство» консервант за за¬
пазване в прясно състояние
FcischealtepahKung f опаковка, коя¬
то запазва съдържанието в пряс-
но състояние
Frischhaltung f съхраняване в пряс-
но състояние; консервиране
FeischhaltungsOI п масло за ксnсср-
' внране на ' хранителни продукти
Fcltcheerä т крично огнище, огнище
за директно получаване на сто¬
мана
Fclsdekatalysаtor т свеж [прсссн] ка¬
тализатор
FcitCeluft ■ f първичен [свсж|- въздух
_	FRU
Fcishhpcoeeß т процес на рафини¬
ране [прочиствано]; продухване
(на чугун) в конвертор
Fcis^rcaktlon f кипенс (напр. на
металната вана в мартеновото
производство)
FclcchtChlacKc f скиепнтеппа шлака
FclcChtcettec pl сурови плодови нз-
цедки, прашни, джибри
FrlSthveгfahren л еж. Fcltd1prozee
Fclthhwatseг п прясна вода
Frlschwatseгentnaeme f водозабор за
прясна вода
Fr-schwirKung f 1. скиепнтелнс дей¬
ствие; окислителен сфект 2. окис¬
ление на примесите прн окисли¬
телна плавка
Fritte f фрита, стъклена маса, гла¬
зура; спнчаща сс маса; прнгар
Fritten п 1. фрнтовапе, епнчапе; прн-
гарянс 2. окислително-раздели¬
телна плавка на обсзмсдсна желс-
aокобaлтоннкслсвашпейза
Fcittnnofcn т фрнтовъчна пещ
Frittenporzellan п фрнтов порцелан
Frittmetall п метал, получен чрез
пресоване и спичане на прах
Feommeez п сребросъдържащ гале-
HHT
FcöstSethh ädigung / увреждане от
измръзване
Frositb<^!^1^ändlgkeit f мразоустойчнвоет,
етудсустсйчивсет
Frostgrenze f гранична температура
на охлаждане боз разрушаване на
материала
l-osten замразявам
FroCttC1 utzmittel л сродство, предпаз¬
ващо от замръзване; антифриз
Frosttiefe f дълбочина на замръзване
Frostvc-such • т изпитване на устой¬
чивост на студ, изпитване на ус-
т^чино^ прн нйСКй температури
Feucht f плод	' ч ’• ' ' ■
Fruchtaroma . п плодов аромат; пло¬
дова есенция .
FruChiäteer m сстер с' плодова •' ми¬
ризма (синтетИЧна .* ещчция}
Feu^tbeci т пЛойбВе ' КаЦ-в, плодово
пюре	”
Feuchtdicksaft т концентриран [сгъс¬
тен] плодов сок
Fcucetettene f плодова сеепцня
Fcuchtcsslg т 'плодов оцст


246
FR U

Fru^tfäule f плодово гниене, пло¬
дова гннлост, гннонс на плодово
FruhetKo^enlгat л плодов концен¬
трат, концентрат от плодов сок
Fruchtsäft т плодов сок
Feuchtsaftseparator т сепаратор за
избистряне на плодови есксве
FruheitaftsiCup т плодов сироп, си¬
роп от плодов сок
Fruchtsäurc f плодова киселина
Fruchtschalc ' , Kand-ecte озахарена
(покрита със захар] плодова кора
Feu^tsicup т плодов сироп
Fruchtwasser л плодова вода
Fruchtwein т ппсдсвс вино
Fruchtzucker т плодова захар, леву-
лоза, D-фруктоза
Frühholz п еж». FcUhjahrthole
Frühjaeгceole л пролетна дървесина
Frühzündung f преждевременно за¬
палвано; преждевременно взривя¬
вано
FeuKtöfucanose f фруктофурaпсза
FcuKtopyeanotc f фруктопираноза
FruKtosan п фруктозан, лсвулозан,
CeHi0O6
D-Feuktosamln л D-фруктозамнн, нзо-
плюкозамин, i-дeзoкcн-1-амннс-D*
фруктсза, CeHiaNOö
FruktOs* / фруктоза, QH-2Oc
FcuKtosrdlpe^phat п фруктозоднфос*
фат, дифосфат на фруктозата
СгН10О4(РО4Н»)1
FeuKtosephosphat п фруктозофосфат,
фосфат на фруктозата
FruKtosM п фруктозид, глнкознд
на фруктозата
FruKtos-dasc f фруктозндаза (ензим)
FeuKtosin п фрукгсзпп, ловулин,
(CnHirOb)x
Fudis т днмоход, канад за димни
газово, фукс
Fuchsgas л днмсн газ
Fuchsin л фукенн (розанилинхлор-
хидрат)
Fuhetlпschwcfl^gsäucc f фуксинссрне*
та киселина (реактив на Шиф)
Fuchson п фукесн, дпфеннлхнпомс*
тан, (C.HÄC-wCeH4=O
Fuchsonimin п фукеонимип,
(CeH6)aC=CeH4=NH
FeiiKverlwst т загуба ца топлина с
«кадящите [дннцнтс} газове
FGhldement и чувствителен елсмснт
Führung / водач; направляващо ус¬
тройство
FuhrungsSacKe f скрито (закрито] на¬
правляващо устройство
Führungtbucesc f направляваща втул¬
ка
Fühcu^gsdübcl т направляващ щнфт
(напр. на каса)
FUnгungskättnn т водач; направля¬
ващо устройство
Führungsrinne f направляващ улей
Führungsrollc f водеща (направля¬
ваща] ролка
FuKosc f фукоза, гала ктснеmнпсза,
б-дeзoкcи-L-гaлактсза, 2,3,4,5-тст-
рахцдрсксихекеанал, С«Н1гО5
Fukoxanthin п фуксксантин, С40НБвО-
Fuligonin п фУлигоннn (антибио¬
тик)
Füllaggrngat п агрегат за пълнене;
разлнвсн агрегат
Füllarrarät т апарат за пълнене,
пълначка; апарат за разливане
[пълнене на течности]
Fülldauer f времо [продължителност]
на напълване
Füllälteie f плътност на напълване
(напр. на котел за варене ца це¬
лулоза)
Füllelement п елемент с тсчсн слек
тролит
Füllen п напълване, пълнено; за¬
питване; утежняване (напр. на
хартия, сапун); зареждано (с го¬
риво)
Füllfaktor т фактор на запълване
(отношението на праха за пре¬
соване към готовото изделие)
Füll form f, umgekehrte обратна фор¬
ма с надПрсесвс пространство
Füllgeschwindigkeit f скорост на пъл¬
нено
Füllgewicht п тогло на nъпnснстс (за¬
едно пресовано,' шприцванс); на
сипно тогло
FUllgihet f подложка, коксово лсгло
Fullgut п маторнал за пълнене (за-
режданс]
FU1Ihäen т зареждащ кран; пнта-
телен [захранващ] кран
Füllhöhe f височина [ниво] на напъл¬
ване [засипвано)
FuilKoks т коксов пълнеж, коксово
логло (за разгаряне на псщ)


247
FUN
Füllkörper mpl пълнеж (напр. . на
скрубер, регенератор)
FUllю^^perhäec f* äquivalente -квива-
лентна височина на пълнежа (еъ-
ответепвуваща на една теорети¬
ческа тарелка — в ректификаци-
онна колона)
FU1IKäcpcrKoioтne f колона с пълнеж
FüllkOrpersäulc f вж. FüllKöcpnrKo-
lonnc
Fйllkörpcrsheihht f (слой на) пълнеж
FuilkOrpervolumcn п обсм на пълнежа
FUIImäthelnc f машина за пълнено
Füllmasse f пълнител; пълнеж
Füllmaterial п зж. Füllmasse
Füllmittel п пълнител
Füllöffnung f отвор за пълнено [за-
рождане]
Füllraum т обсм за запълване, про¬
странство за запълвано
FüHraumfakioe т фактор на обема
за пълнене, фактор на запълва¬
ното пространство
FüllraumfotTn f форма с падпрсеовс
пространство
Füllr-ngc mpl пълнеж— пръстснц,
пръстеновидни елсмснтн на пъл¬
неж
Füllclnnc ' f улсй за заливано на ме¬
тала (в. пещ, конвертор)
Füllrohe п тръба за пълнено, пнта-
телна тръба
Fullsand т формовъчен пясък [пръст,
смсс] за пълнеж, пълнителна смсс
[пръст]
Füllsatz т еж. Füllglcht
Fullsaure f акумулаторна -киселина
FüIZtdeтccKe f захранваща вида, за¬
хранващ шнск
Füllstellung f положение прн пъл¬
нене, зародено положение
Füllstoff т пълнител; всщсство, слу¬
жещо за пълнител; ннсртсн при¬
мес
Füllstorfaufllösuтg f суспендирано на
пълнител, приготвяне на суспен¬
зия от пълнителя
fOIHsoffrcl свободен от пълнители
Fdlstoffgelhalt т съдържание на пъл¬
нител
Fü1IttoПzтgabc f прибавка на пъл
нитсл
Füllttoffzusate т вж. Füllstoffzugabe
Fülltriditer т приемна фуния; фу¬
ния за пълнено [наливано, зарсж-
дано]
Fülltrommcl т барабанен дозатор
Füllung / 1. пълнеж 2. пълнено, за¬
реждане 3. уплътнявано, сбнванс
(при валцоване)
Füllungsart f внд на пълнежа
Fülluтgtkoeffizlnтt /тфосефнииснт на
напълването
Füllungsmittel п еж, Füllmittel
Füllvolumen п обсм прн запълвано,
запълнясм обсм, вместимост
Füllvorrichtung f устройство за пъл
нсно [зареждане]
Fülizcii f вж. Füldauee
Fulminat п фулмипат, сол на фупнн*
новата [гърмящата] киселина
Fulmiтatzündhchтur / възпламените¬
лен фитнл с гърмящ живак
Fulmiтsaure / фулнинсва [гърмяща]
киселина, CNOH
Fulmlnucsaure f фулмипурсва кисе¬
лина, ■2-нитрс-2-циaпацетанид,
CNCH(NO2)CONHa
Fulven п фупвеп, 5-нстипенцикпс*
пентадиен, CeH
FulveтKoeleтwatccrst0ff т фулвеnсв
въглеводород
Fumagillin п фунагилип (антибио¬
тик), C27H8eO7
Fumarasc f фумараза (ензим)
Fumarat п фумарат, сол или сстср
на фунаровата киселина
Fumarin п фумарин (алкалоид),
C2oHirNO6
Fumärtäucc f фумарова киселина,
посеcп=епессп
Fumarsauregärung f ферментация с
образуване на фумарова киселина
Fumaryl^iorld п фумарнлхлорид, дн-
киселинсн хлорид на фумарсвата
киселина, C1COCH=CHCoC|
Fumigant п фумигант
Fumigatin п фуннгатнп, 3-хндрокен*
4-нет□кситолухипсп-2,5	(анти¬
биотик), C6H8O4
Fund m 1. находище, месторождение '
2. откривано на находище [мссто-
рождение]
Fundament п фундамент, основа
Fundamcтtbolzcт т фундаментен
болт


FUN
248
Fuтäamentp!atte f фундаментна пло¬
ча	'
Funäamcтtscheaubc f фундаментен
болт
Fundamcntsohlc f фундаментна плоча
Fundort т находище
Fundstätte f вж. Fundort
fünfa-om-g п-жа^м-н
Füтfflace п пСтостсн, пентаедър
fünfgliedrig петчленен
Fünfгlтg т петчленен пръстен, пет¬
членно ядро
Füтfttufenveräämpfrr т. петкорпусон
изпарител, псткорпусна изпари¬
телна уредба
Funfstufcтveedihetec т петстъпaпен
[nететеnеnе-^] компресор
fünfctufig пстстспспсп, петстъпален
fünfwertig петвалентон
fungistatithe фунгистатичен, задър¬
жащ развитието на гъбички
Fungizid п фунгнцид (средство, уни¬
щожаващо гъбички)
fungizid фунгицидон, притежаващ
фунгицидни свойства, унищожа¬
ващ гъбички
Funglzidin п фунгицндин (антибио¬
тик)
Fungiziditat f фунгицидност
Fung-z-dlacK т фунгнцндсн лак (про¬
тив гъбички)
FunKenblldung f нскрсо6разуванс,
искренс
FunKenlm-e f вж. FunKc^^^l^t^i^allinie
FuтkenspektгalJinie f лнния на нскров
спектър
FunKcntpcKtcum п нскров спектър
Funktionalität f функционалност
Fural п фурал, фурфурол, фурфурал,
2-формилфуран, C4HSO1CHO .
Furalaentoт п фуралацетон, фурфири-
лнденацегоп, фурфуралацетон,
C8HeOa	.
Furan п фуран, фурфуран, C4H4O
Furanharzc npl фурановн смолн
2- FuraтkагboтäJ п вж. Fucal
FulгатKаrSoтsäure f фуран карбонова
киселина, C4HjO1COOH
Furankern т фураново ядро
Fucanose f фураноза (петчленна цик¬
лична форма на въглехидрат)
Furanring т фуранов пръстен,, фу-
ранов хетероцикъл
Furchc f калибър (на валцовъчен
валц)	'
Furfurakrylsaurc f фурилакрилова
киселина, C4HaO.C^=CH1COOH
Furfural п вж. Fural
Furfuralhyärаmlä л фурфуралхндра-
мид, хидрофурфурамид, C^H^N^s
Furtu-amid п фурфурамид, хндрео
фурфурамид,
C4H3O1CH(N=CH1C4H8O)2
Furfucäт п вж. Furan
Furfucol п вж. Fural
Furfurolearz п фурфурсппа [фенол-
фурфуролна] смола
Furfurolpeeтyleydcаeoт п фурфурол-
фснипхидразсп, фсннлхидразон,
CnHi^O
Furfuryla^idehyd т вж. Fural
FuefuryiaJkohoi т фурфурилов алко¬
хол, фурилметанол, фурилкарби-
нол, C4H3OCH2OH
Furfurylamln л фурфурнламнн, а-
фурилнетиланип,	2-фурипнетнп-
амнн, C5H7NO	‘
Furfuгylthlocid п фурфу рнл хлорид,
2-(хпорметил)фyран, C5H6ClO	в
Furfurylgruppe f фурфурипсва гру*
па, фурфурилов остатък,
c4hsO1Ch2-
Furfurylidenäentoт п фурфурнлиден-
ацотон, фyрфyрапaцстсп, фурал-
ацетон, CeHeO2
Furfurylmerkartaт п фурфурнлмер-
каптан, а-фурилнетантиол,
C5HnOS
Furil п.фурил, дифурил^-стандиал,
C4H?O—CO—CO—C4HSO
Fucilsaurn f фурилова киселина, дн-
фурипгпикспсва кнселнна,
(C4H3O)2.C(OH)COOH
Furnierholz п дървесина за фурнир,
.. фурнирна дървесина
Furoin п фуроин, 1,2-дифурил(2)-2-
окссетаноп,
C4H8O-CH(OH)—CO-C4HaO
Fuгyläkryltkure f фурипакрипсва ки¬
селина, C4H3OCH=CH COOH
Fuscl т фузел, фузелово масло
Fuselöl п вж. ' Fuscl
Fusion f 1. сннтсз [сливане] на ядра
2. топене
FusioтspuтKt т точка [температура]
на топене	г


249
Fuß m der Kolonne долна част [ос¬
нова, пета] на колоната
FußSallndcc л кожа за футболни топ¬
ки
Fußbodenbelag т подова настилка,
облицовка на пода
FußSodeTlacK m подов лак
Fußlb^j^i^i^milttel л средство за лъска¬
не на псдсвс, паркетин
Fußtasten т долната част на елева¬
тор
Fuszin п фусцин (антибиотик),
Ci5HieO5	‘
Futtcc t 1. облицовка, футеровка
2. уплътняваща набивка 3. под¬
плата, хастар 4. фураж
basisches основна [базнчна] об¬
лицовка
~, saurnt киссла облицовка
Futterhaltbarkeit f издръжливост
[трайност] на облицовка
Futterhefe f фуражни дрожди
Futtarleäer п кожа за хастари
Futicrmassn f облицовъчен [футеро-
въчсн] материал, замазка
Futtermehl п фуражно брашно; трн-
цн
FutinnTclassn f фуражна моласа
Futiermiitel п храна за животни; фу¬
раж
füitncn облицовам, футеровам, зи¬
дам
G
Gäbe f доза, определено количество
Gabelrinne f раздвоен улой
Gadolinium п гадолиннй, Gd
Gadoliniumhhlocid п гадспиписв (трн)
хлорид, GdCl3
Gadollniumhydroxlä ' н гадолинисв
хидроокис, Gd(OH)3
Gadoriniumkarboтät л гадолипиев
карбонат, Gd2(CO3)9
GadoOinlumnltrat л гадспнпиев нит¬
рат, Gd(NO3)a
GadoHmiumoxid п (дву) гадолиниев
(три) окис, GdaOe
' Gaäoiinlumsulfät' п гадолнпиев сул¬
фат, Gd2(SO4)3
' GälaKtan л галактан, (CcHicOs)m
	GAL
Galaktomaznan п галактоманан, гу-
аран
GalaKtomeler п галактометър (уред
за изследване на мляко)
GalaKtomethylose f галак.томстилсза,.
фукоза, 2,3,4,5-тстра-хидрскеихсK-
санал, б-дезоксв-Ъ-галактоза,
CgHnOj
GelaKtoтsäure / галактонова киселина,.
НОСН2[СН(ОН))4СООН
GalaKtosamln л галактозамнн, амн- ■
ногалактоза, CCH11O5NH2
GalaKtosam л галактозан (анхидрид,
на галактозата)	.
Galaktose f галактоза,
НОСН2[СН(ОН)]4СНО
Galaktos-d п галактозид (гликозид)
на галактозата)
GälaKtotläate f гапактсзuдаза (ен¬
зим)
Galakturoтtäuгn f галактуронова кн-
сслнна, спеlеп(сн)]4ессп
Galalith п галалит, изкуствен рог-
(пластмаса, получена от казеин)
Galcnikum п галенов препарат
GaZemit т галснит, оловен блясък..
PbS
Galenobismutit т rалспобиснутнт,
PbS.Bi2S3
Gallamld п гапанид, амнд на гало-
вата киселина, 3,•4,5-трихндрокеи-
бонзамид, (HO)3CeH2CONH2
Gallat п галат, сол или естер на га-
ловата киселина
Gallblasc f включени- (в стъклено
изделие) във форма на мехурче от
твърд натриев сулфат [сулфатна
пяна]
Galle / 1. шикалка, бспеетен израс¬
тък върху листата на дъба (дъ-
бител) 2. мехур в отливка 3. еж.
Glasgalle
Gallein п галсин, пирогалофталснн,.
дихндрсксифлусресцеин; алнза-
рннсвс виспстсвс (багрило),
C2oHl2O?
Gallenfctt п холестерин, холестор ол,,
C27H45OH
Gallnnsaurc f жлъчна киселина
Gallert п желе; пихтия; желатин
gallertartig пихтиест,' жел-образец,
Gallerte f еж. Gallert
gallertig вж: gallertartig
Gallnctlgwncdeт’''п желиране


GAL
250
Gallium t галий, Ga
Galilumäiloгiä л галисв хлорнд: 1.
GaCl 2, GaCK 3. GaCIg
GalHumhydrld п галиев хидрид,
GatH«
Gaillumhydröxld п галнев	хидро¬
окис, Ga(OH)a
GaHIummonoxid п галиев (l) окис,
GaaO
GalliumnZicat п галисв нитрат,
Ga(NOs)a
Galliumm-irld л галисв нитрид, GaN
Galllumoxid л галиев (Hl) ские,
GatOg
Galliumsesquioxid л галнев (lll) окис,
GagOg
Galllumsulfat л галиев сулфат,
GaifSOt^
Galllumsulfid л галисв сулфид: 1.
GaaS 2. GaS 3. GaaSa
GaIHverb1тäuтg f съединение на три¬
валентния галий, Ga (lll)
GaIIovelrSlтäuтg f съединение на дву-
валентния галий, Ga (ll)
Gallo yanin л галоцианин, дим-тил-
амиnс-океифenокеазuнкарбснова
киеелипа, Ci5Hi2NaO5
Gallozyamime npl галоцианнн (хро-
миращи се оксазинови багрила)
Gallu gerbsäurc f таннн
Gallussäure f галова киселина, 3,4,5-
трихндрокиеи6-нзс-на киселина,
C«Ht(OH)aCOOH
Gallutcäurcamid л амид на галовата
киселина, галамид, 3,4,5-трнхид-
рокеи6онзамнд, (HO)aCaH2CONHa
Galmcl m гал мсй (общо название
за карбонатни и силикатни цин¬
кови руди)
edler смитс^ нт, ZmCOg
gaisterlg вгорчен; гранив, гранясал
Galtamnat л галтанат (синтетичен
дъбител)
Galvanik f 1 галванотехника 2. гал¬
ванична уредба за нанасяно на '
електролитни покрития
galvanisch галваничен
Galvan-sierautomat т автомат за на¬
насяно на галванични покрития
galvanisieren отлагам метален слой
по галваничен път, нанасям гал-
ваннчно покритис
GaIvaтitIcckorS т кош за детайли,
Нпоодлежащн на галваннзиранс
Galvamisierraum т цсх ^омешенне,
отдсл-не] за нанасяно на галва-
ннчнн покрнтня, галваничен цсх
Galvanisierung f l. нанасян- на гал¬
ванично покрити- 2. гапвапост--
гия
GaIvaтisicгungsSaä п галванична вана
Galvanometer п галваномстър
Galvanoplastik f галванопластика
Galvamostcgic f ' гапвaноетегия
Galvanotechnik f галванотехника
Gambic т гамбнр (дъбител)
Gamma а L гама, сднница мярка за
тегло (10~e g) 2. гама (тангенс от
ъгъла, сключен между правата
част на градационната крива и
абсцисата)\ коефициент на ксп-
трастност
Gamma-Aktivitat f гама-(радно) ак¬
тивност
Gamma-DefcKtosKoplc f гана-деф-ктс*
скопия
Gamma-Eisem п гама-желязо
Gamma-Emissiom f гама-излъчване
Gamma-Säure f гама-киселина, *--ки-
солина, H^N-CioH^OH^SOgH
Gamma-SpcKtcometcc п -ама-епектро-
мстър
Gamma-SpnKtroskopie f гама-спектро-
скопия, епсктрсекопия за гама-
излъчване
Gamma-Spektcum л гама-спектър
Gamma-Strahlcn mpl гама-лъчи
G^^^-Stra^ieTquant п гама-квант
Gamma-Sirahicnquelle / източник на
гама-лъчи
Gamma-Strahlung f гама-излъчванс,
гама-лъчснно
Gamma-WerKstoöfprlfumg f гама-дс-
фоктоскспия
Gamma-Zerfall т гама-разпадане
Gang т 1. ход 2. 'цикъл, операция
3. жила (в скална маса)
heisser горещ ход (на пещ, газ¬
генератор)
kalter студен ход (на пещ, газ¬
генератор)
~, leerer празен ход (на машина,
пещ)
warmer горощ ход (на пещ)
Gangart f 1. (безрудна) скална жн-
ла 2. неразтворим остатък (пра
анализ на руди)
Gamgcrz п жилна руда; рудна жнла


251
GamglicnblocKcr с -anглисбпскирaщс
средство
GamgHopleglKumi а еж.	Gangliem-
blocKcr
Gänsefett л гъша мас
Ganzsioft т хартнона маса
Gazzzcug п еж. Gamzcioff
gar 1. пречистен, рафиниран 2. го¬
тов, завършен
Gäranlage / ферментационна инста¬
лация; ферментационно стдспспис
Gararbeit f прочиствано, рафинирано
Gäcaufsatz m ферментационна над-
ставка
GarSackofen т хлебарска псщ, съе¬
динена с камерата за втасванс; аг¬
регат за втасванс н изпичане (на
хляб и тестени изделия)
Gärbarkeit f способност [cхпонпоет}
към ферментира— [втасва—]
Gärbehälter т ферментационен ре¬
зервоар, съд за провеждане на
ферментация
Gä-blasen fpl мехури, образуващи сс
прн втасванс [ферментация]
GarSlattgruSn f силажна яма, яма за
силажиране
Gärbottich т ферментационна каца
G äcboitich kühler т охладител ' към
ферментационна каца
GarSrazd т окончателно изпичано
[пържено], .^изпичане
GarSrczucn г. завършвано на коксу¬
ването, дококсуванс
Gärbukeit п ферментационен букет;
букет, получен прн ферментация
(напр. на вино)
Gärdauer f продължителност на фер¬
ментацията
GärdccKc f дока, повърхностен слой
от пяна прн главната ферментация
на бира
GardlmenSildung f образувано на гън¬
ки (от стичане на боя)
Gare f 1. пречнетепс [рафинирано]
състояние 2. зреене, отлежава—;
втасване (на тесто)
gärem ферментирам, кипя; втасвам,
шупвам
Garecrngec m причинител [възбудител]
на ф-рментацня
GIrflhiigKelt f еж. Gärbarkeit
Girfafl п ферментационна бъчва
Gärfett п ферментационна мазнина
	GAR
Gärführung f провеждане [водснс] на
ферментация
Gärfutter п силажиран фураж, сн-
лаж
Gärgeträzk п напитка, получена чрсз
ферментация
Gärgut п ферментиращ [псдпсжсп на
ф-рментацня) материал
Gärhemmung f задържан- [подтис
кане] на ферментацията
Gär-Tdus-c-e f ферментационна про¬
мишленост
Gärkammne f ферментационна ка¬
мера, камера за втасвано (на
тесто)
GärKclIer т ферментационна нзба
Gir Kessel т ферментационен котел
херметически затворен фермонта-
цио—п съд
GärKraft f ферментираща сила (на
дрожди)
Garkupfec п рафинирана мсд
Garlicin п гарлицин (антибиотик
от Allium sativum)
ga-machem 1. пречиствам, рафини¬
рам 2. задържам; оставям да от¬
лежи [да узрее]
Gärmittel п средство, предизвикващо
ферментация; ф-рм-нт, онзим
Gaem п 1. прежда 2. филамонтна [ком¬
плексна] нишка
Garzfärbuzg / боядисване на прежда
Garnlerit т гарниерит,
(MgN OзSi2O7.2НaО
Garprobe f проба [изпитване] на лро-
дъ6еноеm (на кожа)
Gä-p-oSe / ферментационна проба
Glrpeodukt п ферментационен про¬
дукт
Glreaum т ферменmациснnс помо¬
щен—
Gäreohe л ферментационна (пред¬
пазна) тръба, отдушник на фер¬
ментационен съд
Gl-rOhechem п ферментационна тръ¬
бичка (апарат за ферментаци¬
онни проби)
Gaeeost т намъртво изпържен мсдсн
камък
Gaccostthemclecт п стопявано на из¬
пържен мсдсн камък до черна мсд
GactcTmcle п п рафинационно топене
Gä-tCeranK т шкаф за втасванс (на
тесто)


GÄR
252:
Gactpuтä m ферментационен ч-п;
дървена запушалка (на бъчва)
Gärtank т ферментационен р-зсрвоар
Gärung f ферментация, втасване,
вкисванс, шупване; кипене (от
отделяне на газ)
aerobe аеробна ферментация (с
достъп на въздух)
alkoholische алкохолна [спирт¬
на] ферментация
anaeeoSe анаеробна ферментация
(без достъп на въздух)
freiwillige самоволна фермента¬
ция
gn-tt-gn спиртна [алкохолна) фер¬
ментация
gekühlte ферментация прн ох¬
лаждане
й^сИ^о^ете закрита фермента¬
ция, ферментация в затворен съд
offene открита ферментация
ccduktive рсдуктивна фермента¬
ция
spontane спонтанна [самоволна]
ферментация
ttüгmithec бурна ферментация
GaeungsSedingungCT fpl фермснтаци-
сnnн условия
flä-uтgsbuttectäuгe f ферментационна
маслена киселина; маслена кисе¬
лина, получена прн ферментация
Garungsbutylalkoeol п ферментацио¬
нен бутнлов алкохол, изс6утип-
алкохол, нзс6утансл, 2-метuлпрс-
паноп-1, (CHa)2CHCH2OH
Gäcumgtheemle f ферментационна хи¬
мия, химия на ферментацията
Gärungscrrcgnr т вж. Gäcercngrc
Ga-ungtess-g т ферментационен оцет;
оцст, получен чрез ферментация
Gärungsctslgsäurn / оцетна киселина,
получена чрсз ферментация, фер¬
ментационна оцетна киселина
GärungsfähigKelt f епоеобпоет [склон¬
ност] към ферментиране [втасване]
Gaeungsfccment п фермент [ензим]
на ферментацията
Gäcungsgemütc п туршия; зеленчуци,
консервирани чрез ферментация и
осоляване
GäeungsKohlcnsäurc f въглена кисели¬
на; въглероден двуокис,- получен
при ферментация, ферментационен
въглероден двуокис •
GäгumgtKüpc f ферментационен кюп,
* ферментационна вана
Gаcumgsmntscc т уред за определяне-
ннтензнвпостта на ферментацията
Gärungsmllchtäure f ферментационна,
млечна киселина; млечна кисели¬
на, получена прн ф-рментацня
GäcungsncSenpröduKt п страничен фор-
нснтацнснсп продукт
Gärungsprodukt п ферментационен
продукт
Gärungsprozeß т ферментационен
процес
Gärungs-öhrchcn п вж. Gärröhrchen
Gäcungttpicitut т ферментационен,
спирт, алкохол [спнрт], получен,
чрез ферментация
GärumgsstOcung f нарушаване [сму¬
щение] на ферментацията
Gäcungsuntn-bencTuTg f прекъсван«-
на ферментацията	1
GäruтgsvelГeinäerüTg f възпрепятству¬
ване [инхибиране^] на фермента¬
цията
Gärungszltionentäuce f ферментаци¬
онна лимонена киселина
Gäeverfahrem п ферментационен ме¬
тод; метод [тсхпспс-ия] за про¬
веждане на ферментация
GärvecmögcT п ферментираща сила;,
ферментираща способност
Gärveeschluß т затвор (воден) на
фернентацисп-п съд
Garwert т ферментационен показа¬
тел
Garznit f период [продължителност}
на коксуваното
Gas п газ
abgehendes отпадащ [отходящ]
газ
~, bremmbaces горлив газ
flüssiges втсчнсн газ
gccuhhlotct газ боз миризма
hochwertiges богат газ (газ с ви¬
сока калоричност)
ideales идсалсн газ
indifferentes индиферентен газ
imcctcs - инертен газ
kacbucle-tet карбуриран г4з
Kompcimicetes компримиран [е-ъе-
тен] газ
Komdcтtlecbаcet втечняващ [кон-
д-пзнращ] сс газ	;


2БЗ
GAS
Gas, neutcalet неутрален {инертен] газ
тltгoset питрозеп газ
cealnt р-ал-н газ
trocKcmes сух газ
ungereimigiet пспрочнстеп газ, су¬
ров газ
unKonäeтsierbares пексндснзнращ
[певтечняващ} сс газ
vcгäiceictet компримиран [с-ъе-
тсн] газ
vecflüttigint втсчн-н газ
~. vcrgereln-gtcs предварително [час¬
тично, грубо] пречистен газ, по-
лупр-чнст-н газ
Ciuabfuh- f отвеждане на газ
GasaSgaSe f добив на газ
Gasableitung f газсствод, тръбопро¬
вод за отвеждане на газ
Gasablnitumgsrohe п -азсстводна тръ¬
ба
GätаbтaemncOhc п газсстводна тръба,
тръба за вземан- или отнемано на
газ
GasaSsaugpumpc f -азоемукателпa
помпа, помпа за изсмукване на
газ
Gatäbtаugung f 1. изсмукване на газ
2, каптирано [улавяне] на газ
GataSthheidcc т -азсстделител, га-
зсуловнтеп
GasaSscecldung / газостделяпе
GataSspec-eäen m спирателен газов
кран
GasabwChrm-itcl п средство за протн-
вохимнчна защита
Gasabzug т -азсоmвсд
Gatabzugt-ohc п -азсотвсдна тръба
Gätamalytaiöc т апарат за газов ана¬
лиз, газоанализатор
Gаsanalytc f газов анализ
Ga.saTalysngerat п вж. Gasanalysator
Ga^ansammlung / събиране [натруп¬
вано] на газ
Gasanstalt f газов завод
Gäsänzeigee т газов индикатор (уред
за установяване мястото на из¬
тичане на газ)
gasartig газообразен
Gasathcc т газов (лск] бензин, пст-
ролсв етср, газолин
Gatatmosphäec f газова среда (ат¬
мосфера]
Gasaufnahme / поглъщане на газ
Gasaufnehmec т събирателен - резер¬
воар за газ, газосъбиратсл, . газо¬
хранилище
Gasausbeute f добнв на газ
Gatäusbcuhh т изхвърляне [изблик-
ване, нзбнване] на газ
Gatausscheidumg f отделян- на газ
Gasausstromung - f изтичане на газ
Gasauttausce т газов обмен
G^^u^triti т 1. изход [изходящ от¬
вор) за газ 2. изтичане на газ
Gasaustritisöffnung f отвор за отвеж¬
дано на газ
Gäsaustelttsttuteem т щуцер за отвеж¬
дане на газ
Gasbackofen т газова (с газово на¬
гряване) хлсбопeкарека пещ
G<^^^l^^l^itne т газохранилище, газ-
холдор, резервоар за газ
nasser мокро газохранилище, мо¬
кър газхолдер
teocKcnec вж. Gast^hälter, wаtser*
loser
wassecloscc сух газхолдер, сухо
газохранилище
GasbehäZtccgIohke f похлупак (кам¬
бана, звън-ц] на газхолдер
GasbeheizuTg f газово отоплени-, га¬
зово нагряване
Gasbeleuchtung f газово осветлснно *
Gasbenzim п газов бензин; бензин,
получен от земен газ; лск бензин
Gasbeton т -азобетон
gacSiIdemä газообразуващ
GasbildTer т -aзос6рaзувaтеп; псрс-
фор
Gasbildung f газсо6разувапе, газо-
отделянс
Gasblase f газов мсхур
Gasblasenhohlcaume mpl кухини (при¬
чинени от газови включения), ра¬
ковини (в метал)
Gasbfascnkrazz т слой от газови ме¬
хури под повърхността на слитък;
кора на слитък с газови мехурн
Gasblasemseigerumg f натрупвано [е--*
ре-ацuя} на газови мехури (в
крайните зони на слитъка)
Gasblau п берлинско синьо (от га-
зоочистителна маса)
GasSIe-chc f избелвано с газ
Gasbohrloch п газов сондаж; сонда¬
жен отвор за добивано на газ
Gasbombe f балон (бутилка] за газ


254
GAS

Gasbrand m газов ножар; горене на
природен газ
Gasbrenner т газова горелка
Gasbürniic f газова бюрста
~, Hcmpclschc газова бюрста на
Хемпсл
Ga^^roi^atogcafle f газова (разпре¬
делителна газовс-т-чnа) хромато-
графия
Gasdessillat п природен (нсфтсн] газ,
богат на ннзшн бензинови въгле¬
водороди
gatdlcht -азонепроница-м, хермети¬
чен, -азспспропуеклuв
Gasdichte f плътност на газа
Gasdruck т налягане на газа
Gasdructgefäß п съд, работещ под
папя-апе на газ; автоклав
GasäeucKmectne т газов манометър,
манометър за измерване напягапе*
то на газа
Ga^^ruck^i^l^l^ee т регулатор на наля¬
гането на газа
gasdurchlässig газспрспицаен. -азс-
пропусклив
Gasdurchlässigtc-t f газопроннцаеност
Ga^idi^^c^i^^rO^ung f преминаван- [про¬
тичане] на газ (напр. през някак¬
ва среда)
Gäselтsatzeм,rung f газова цнн-пmа-
ция, пннептация в газова среда
(на стомана)
Gatclm1aßventi1 п входящ газов вен¬
тил
GaseimprcßleituTg / на-п-mamсп-п га-
зспрсвсд. тръбопровод за газ под
наля-ап-
Gacelтshe1uß т газово включени-
Garcintritt т вход за газа, входящ
отвор за газа
Gaseintrlticttüierт m щуцср за вли¬
зане на газа
Ga^lekt-odc f газов електрод
Gaseicmemt д газов елемент
Gasem п 1. студено духано (в генера¬
тор за воден газ) 2. обгазяван-,
фумнгация
Gasentbildung f газостп-ляне, газо-
образуване
Gaseтtbiтdungsflatchc f стъкленица
за получавано -на газ
Gasentladung f изпразване в газова
срсда, газово изпразван-
GasentstauSung f обезпрашаване на cas
GascTtwlcKlcc т апарат за получаване
на газ
Gasentwicklung f отделяне на газ
GasnтtwlCkluтgteohr п тръбичка за
изпитван- за отделяне на газ (при
предварителен анализ)
Gasei-hitzee т газона-рсват-л, нагре¬
вател на газ
Gaserkrazkumg f заболяване от огра-
вянс с газ
Gasei-up-ion f -рупция (изригвано) на
газ; газов фонтан
Gateczeugcc т -аз-енератср
~ mit mechamischee EntatCeung газ¬
генератор с механично шлакоот-
пепя нс
~ mit Umfüheung газгенератор с
отвеждане на продуктите (от га¬
зифицирането) под скарата
~ mit umgekehrte- Verberennung газ¬
генератор с обратен процсс, газ¬
генератор с обратно горене
rostloser безскареи газгенератор
Gateгeeugc-gat п генераторен газ
Gаte-zeügüтg / газспрснзводетво, по¬
лучаване ^пронзвспеmво] на • газ
GasCxplosioT f газова експлозия
Gasfang т вж. Gatfamgec
GasfäTgne т гaзоуловит-п*; газов ко¬
лектор, газов сборник
GasfeiTtohle f ситни газовн въглнща
Gacfclä л газсносnс полс, находище
на природен газ
Gasfernleitung f газов пaпскспрсвсп
Gasfeuerung f 1. газово нагрявано 2.
газово огнище
Gasfiltee п газов фнлтър; rазссчнети*
тсл; прахсулсвитеп
Gasflamme f газов пламък
Gasflammtohlc f газове плямъчнн
въ-■лнIцa
Gasflasche f бутилка (балон) за сгъс¬
тен газ, газова бутилка
Gasffa^cienlüHstatioT f газопъппнт-л-
на станция, оmпеп-пнс за пълнене
на бутилки с газ
GatflüstlgKclttthheiäce т сепаратор за
отделяне на газов- от течности
gasförmig газообразен
gasführend -азепое-п
GasgeSlasc п газов вдухващ венти¬
латор
Gasgefahc f спаепоет от газ (за взрив,
пожар, отравяне, задушаване)


255
GAS
Gatgcmishe т газова смсс
exploslvet експлозивна [взриво¬
опасна] газова смес
Gasgenerator т газгенератор
GasgetchwindlgKeltsmntsnc т ур-д ' за
измерване скоростта на газа
Gasgctetze npl газови законн
Gasglocke f газхолдср; похлупак [звъ¬
нец, камбана] на -азхспn-р
Gashahn т газов кран
Ga^^altec т ^зом-р
gashaltig съдържащ газ, -азснсс-п
Gashaltigkeit f газопоенсст
Gashaut f тънък газов слой, газова
обвивка
Gasheizung f l. газово отопление 2.
газово нагряване
Gashelzwert т топлина на изгарянето
на газа, калоричен -ф-кт на газа
G^hülln f газова обвивка
GasioT п газов йон, йон на газ
Gaslonitation f йонизация на газ
Gaskampfmittel п бойно отровно ве¬
щество
Gaskamal т газов канал, газопровод
Gaskappn f газова шапка, газова пок¬
ривка (в нефтено находище)
Gаskatalyte f газова катализа
GasKOhlc f газови въглища
Gattolhlümgtofem т газова псщ за на-
въглеропявапе	.
Gadote-ei / кокссгазсв завод
Gastots т газов [ретортсн] кокс
Gaskonstante f газова константа
Gasto-cos-oT f газова корозия
Gatteahtuтg f газов крекинг, креки-
ранс на газообразни въглеводо¬
роди
Gaskre-slauf т циркулация на газ
Gaskühlee т 1. газов охладител 2.
охладител за газове
Gasleitung f газопровод
Gaslcitumgsrohc п газопроводна тръ¬
ба
Gaslicferung f доставка на газ; до¬
бит на газа (при газово находище)
Gaslift т газлифт; експлоатация на
нсфт посредством нагнетяване на
газ
Gas1uftgeтlisth п газовъздушна смес
Gasmamometec п 'ос. GasäeuhKmester
Gasmaske / противогаз, прстнвога*
зова ' маска
Gasmasse f -азссчнстнтепна маса
Gasmeälum п газова срсда
Gаt(mcngeт)mettce т газов часовник,
-азсме(тъ)р
Gasmeßcohe п газова бюрста, свдно-
мотър
Gasmischee т -азоем-ентг-JЦ -ааоем--
снтелен апарат
Gäsmishhumg f газова смее
Gasnaphia п газов бензин
Gasoix^гrfäc:тelT11-гiung f газова цн-
ментация
Gasofen т газова псщ
Gasöl п газово масло; газьол, нафта,
дизелово гориво
gckracKtes крскнран газьол
Katalytisches газьол, получен
чрсз каталитичсн крскинг
|elhetet лск [нискокипящ] газьол
Gat-Ol-Gemisce п смсс от газообразна
и течни нефтовн дериватн
Gasolin п -aзопин, газов бензин, лсн
бензнн
Gasometec т вж. Gas(mengeT)mcsser
Gaspatrone f газов патрон (за опуш¬
ване, фумигиране)
Gasper-odc f период на студено ду¬
хан с (при генератор за воден газ)
Gasphase f газова фаза
Gatpha.teK-ackung f крекинг в газова
фаза
GasphaseTchlorleeumg f хлорирано в
газова фаза
GasphaseThydrieruzg f хндриранс в
газова [парна] фаза
GasphasenoxyaatiöT / скиеп-нне в га¬
зова [парна] фаза	. -
Gasp^.a^<^n^l^;^i^<^ri^at-öT / испnмсрn*
зация в газова фаза
Gasplpetic / газова ни пета
Gaspistole / пистолет за газова ме-
тализация, газов неталuзатср
GaspolymerisatloT f газова полимерн-
зация, попинepизация в газова
фаза	г я
Gasporigtelt / газова порьозност [по¬
рест ост]
Gasprüfer т вж. Gasanalysator
Gaspumpc f внсокопалср-п вентила¬
тор; - газова помпа
Gasquelle f 1. източник на газ 2. га¬
зов сондаж; газов кладенец
Gasraum т 1. газово пространство
(на коксова пещ), газова камера

GAS
256
2, газосборна [газосъбирателна]
камера (на електролизьор)
•Cat-eäktioт f реакция в газова фаза
•Gasreiniger т -азоочиетител, скру¬
бер, -азопронивател
•Gasreinigung f пречистване на газ
elektrische електрическо пречист¬
ване на газове, пречистване на
газ в електрическо поло
Gasreimiguтgtan1age f инсталация за
пречистване на газовс
Gasre-n-gungsmasse f газосчиетитепnа
маса
Gascest т газов остатък; остатъчен газ
Gascetocte f газова реторта
Gasceziplnmt m приемник за газ
Gasi-Ohe п газова [газопроводна] тръ¬
ба
Gasruß т газови сажди; сажди, по¬
лучени от зсмсн газ
Gasrußwcrt п предприятие [завод] за
газови сажди
Gassammelkamal т газов колектор,
събирателен газов канал
Gassämme]Kolbem т колба за взимане
на пробн от газ
Gassammelleitung f вж. Gas^.^i^^^lka-
nal
Gassammelraum т 1. газово простран¬
ство (на коксова пещ) 2. вж. Gas-
sammelkaTal
Xa&sammelrohc п пипета за вземане
на проби от газ
'Gassammler т -aзсnрисмnик, газосъ-
бирател
Gaciä-tigüтg f насищано с газ
Gätshelauce т газопроводен маркуч
GatcCemclzofcт т газова топнл на псщ
GatsceutepMck<Ceeт п (индивидуален)
противсхимичеп пакет
Gasschwefcl т газова сяра (от га-
зоочистителната маса)
Qasspannung f пъргавина на газа
Gasspeld1ec т газохранилище, газ-
холдер
GasspurcT fpl следн от газ
Gasspurenanalysator т газов анализа¬
тор с висока чувствителност
Gasspürgerät п индикатор за изти¬
чане [пропускано] на газ; урсд за
откриване на следн от газ
Gasstrahl m газова струя
Ga^tcom т газов поток, газова струя,
^ток от газ
Gassüßung f обезеервaне н сбезнн-
рнсванс на газ, отделяно на серни
съединения от газ
Gastece т газов катран
Gasthermometec п газов термометър
Gastrennuzg f разделяне на газове
Gästreтmungsanläge f газоразпелитсл-
на инсталация
Gastrin п гастрин (тъканен хормон)
Gаttcohknung f изсушаване на газ
Gasuhe f вж. Gat(memgeт)mcstcc
Gasumlaüfpümpc f циркулационна
помпа за газове
Gasumschaltung f превключвано на
газа
gasunduccelästlg газснепрсницасн,
непропусклив за газ
Gasumaurcelatslgkeit f газонспронн-
цаемост
Gasung / студено духане (в генера¬
тор за воден газ)
Gätümgspe-lode f период на студено
духано (в генератор за воден газ)
Gatuninгtuchung f изследване [про¬
учване] на газ
Gasverbrauch т разход на газ
Gasverälchtec т газов компресор
Gasverdichtung f сгъстяване [компри-
.мнране] на газ
Gasverflüssigung f втечняване на газ
Gasvergiftung f отравяне с газ
Gasverlust т загуба на газ
Gaf^i^i-^ic^luß т газов затвор; конус
н чаша (в засипващия апарат на
доменна пещ)
Gasversorgung f снабдяван- с газ
Gasverteilec т газоразпрепелuтсл
Gatvortommeт п газово находищс
Gasvorwärmec т пспгр-ват-п за ' газ,
газспсдгрсвател
Gaswaage f газова всзна
Gaswaernespeichee т газов регеnе-
ратор, регеп-ратср за подгряване
на газ
Gaswarmluftofnm т -азовъзпушна псщ;
газова пещ, работеща с горсщ въз¬
дух
Gaswasdiapparat т вж. Gaswäscher
Gaswätcee f промивано на газ, аб-
сорбцнспно пречиствано на газ
Gaswäscher т -азопрсмиватсл, газо-
очнеmнт-л, скрубер
Gatwashhflatche f газспромивна 'стък¬
леница	-


257
Gaswasser n 1. амонячна вода 2. га¬
зова вода
GaswasserHe-zee m газов водонагрева¬
тел
GatwehhScl т 1. газов превключва¬
тел, газов клапан (към регенера-
тивна пещ) 2. превключване [из¬
менение хода] на газа 3. газоо^б-
мсн (в биохимични процеси)
Ga^w^r^c^i^i^ll^lappc f вж. Gatwehhtel 1.
Gasweclhselt-ommcl f барабан за прев¬
ключване на газа (в регенератив-
на пещ)
Gasweck п газов завод
GatwecKsKoKs т газов кокс (кокс от
газов завод)	■
Gaswerkstee- т газов катран
Gasweetswassec п газова вода
Gaszähler т вж. Gäs(mrngen)metsee
Gaszeneпlieгümg f газова циментация
Gatzentclfüge f центробежен скрубер
(за пречистване на газ)
aseufuhг f довеждане [по даване] н а
газ
Gaszug т газов канал, газопровод
Gätzüsammenseteuтg f състав на газ
[газова смсс]
Gaszustand т газообразно състояние
Gaszyl-ndec т цилиндър (стъклен) за
газ
Gatsch т непречистен парафин
Gattierung f 1. смесвано на мате¬
риали, приготвяне на шихта; ус¬
редняване (на руда, на въглища
за кокс) 2. смесване, меланжиране
(в текстилното производство)
Gattung f под, вид, сорт; група, клас
Gaufragn f гофраж (релефно пресо¬
ване)
gäufcleгen гофрирам
Gauf-le-kalande- т гофриращ калан-
Дър
Gaulienciт п гаултсрнн (гликозид от
Gaultheria procumbens)
Gaütthhc f гауч-валяк (на книжна
машина)
gautschet, изстисквам, изпресовам
(при производство на хартия)
Gautschpresse f гауч-преса (при про¬
изводство на хартия)
Gautschwalze f вж. Gautsche
Gaze / газ (тъкан)
	GEF
GebähkaüsSeüte f добив [рандеман]
след изпичане (на хляб, тестени
изделия)
Gebre т ел. датчик
GeSIäsc п 1. възпухсвпухвател, въз-
пухопувна машина, компресор с
ниско папягапс; (вдухващ) вен¬
тилатор 2. горелка с вдухване на
вентилаторен въздух; етъклопувна
горелка
Gebläsebrennec т вж. Gebläse 2.
GeblatedгücK т папя-апс на духанСто
Gebläsekühlung f въздушно охлаж¬
дане с помощта на вентилатор,
принудително въздушно охлаж¬
дане
Gebiaselampc f поялна лампа [горел¬
ка]
Gebläseluft f вж. Gebläsewind
Gebläsematchlnc f въздухадувна ма¬
шина
Gebläsema^ch^iпeтhaus п възпухсдувна
станция
Gebläsevenlilatoe т вдухващ венти¬
латор
Gebläsewind т продухване, духанс,
вдухване (на въздух в конвертор,
металургична пещ)
Gebräühesemültlon f работна емулсия,
готова за употреба емулсия
Gebгaucetfe;tigkelt	f издръжливост
прн употреба (при експлоатаци¬
онни условия), експлоатационна
устойчивост
Gebraucheprüfumg f изпитване прн
експлоатационни условия
Grb^au^^i^c^i^-^^nTung f разреждано
до работна концентрация
Gebrauchswert т потребителна стой¬
ност
Geeeofem т термостат за
стареене на каучук по
Gefäß п съд
Dewaг’thecs Дюаров
Gefäßbaeometec п чашков
(с живак)
GefäßbödeT т дъно на кожуха на пещ
Gefäße npl, 1^^11^-1111^1 скачени
съдове
Gnfäßtomdensatoe т потопен конден¬
затор, кондензатор с потопени
тръбн или змневнк
изкуствено
Гир
съд
барометър
17 Немско-български техническа речник


258
GEF

GefäSkuhlce т потопен охладител
(за съд, каца, резервоар), охлади¬
тел с потопени тръби или змневнк
Gefäßve^-chter	т вж. GefäßKoz-
dnntatoc
Geflecht ' п 1. мрежа; плетеница 2.
плетена обвивка (напр. на кабел)
Gcfludcc п водоскок; вопселив; улей
за изтичане на вода
Gefliigelfctt п мазнина от птици
Gefrierapparat т апарат за замразя¬
вано
Gefrieccm п замръзване
Gefc-ccfle-she п замразено мссо
GefriecHü&igkeit f замразяваща точ¬
ност
Gefriergemüse п замразен зеленчук
Gefrlecgctc1hwimdigkeit f скорост на
замръзване [замразяване]
Gefriergut п замразяван продукт
GefгlecKomtecveт fpl замразени хра¬
нителни продукти
Gefгleckonseгeleruтg f кспе-рвнрапс
чрсз замразяване
~, -mdi-ette косвено [индиректно]
консервиране чрсз замразяване
Gefrierlagerung / съхраняване в зам¬
разено състояние
Ge^гlermithhuтg /замразяваща смсс;
охлаждаща смсс
Gefriecmittnl п замразяващо [охлаж¬
дащо до ниска температура] сред¬
ство
Gefrierpunkt т точка [температура)
на замръзване (втвърдяване)
GefгlecpumktSettlmmung f спр-пеляпе
точката [температурата]	на за¬
мръзване [втвърдяване]
GefriecpunktSetimiTuTgsappaeat т
апарат (ур-д) за определяно точ¬
ката [температурата] на замръз¬
ване [втвърдяване]
Gefrierpunkte-mirä-igüтg f понижение
[понижаване] точката на замръз¬
ване
GefrierpunK-sKonttaтie / криоскопична
константа
Gefricceaum m помещение [камера] за
(дълбоко) замразяване
Grfricerifl т пукнатина прн рязко
охлаждане
Gefгlccsale п сол, понижаваща тем¬
пературата на замръзване
Gefrierschutzmittel п антифриз; сред¬
ство, предпазващо от замръзване
Gefriecternperаtüc f температура на
замръзване
GefrieCtcöhKmümg f сушене чрсз замра¬
зяване, сублимацио-о сушонс
Gefriertunnel т тунел [тунелна ка¬
мера] за (дълбоко) замразяване
Gefcie-wa-c f замразен продукт
Gefüge п структура, текстура; стро¬
еж, устройство
— , amöcpeet аморфна структура
c-zwüтgemet структура - (на ме¬
тал) след термообработка
feinkörnlgnt дребнозърнеста
структура
grobkörniges едрозърнеста струк¬
тура
homogenes еднородна структура
lamellares пластова [плсчксвидна,
ламелна] структура
1ilhklget вж. Gefüge, poröses
porenfreles плътна структура
poröses пореста [порьозна] струк¬
тура
tphäcölltei!ceet сфсрнчна [къл¬
бовидна, гпс6сидапна] структура
s-ec-f-grs ивнчна структура
Gefügeanordnuzg / тип структура; -вид
структура
Gefügnäizuzg / проявяване на струк¬
турата чрсз разяждане; радяжда-
нс (металографско)
GefligeaüfSаü т изграждано на струк¬
турата
GefUgeausblläung / образувано [фор¬
мирано] на структурата
GefügcbeOSachtüтg / (микроскопско)
нзеп-двa■п- [наблюдение] на струк¬
турата
GefügeHsesandtcli т структурен еле¬
мент, съставна част на структу¬
рата
Gefugndlagramm п структурна диа¬
грама
Gefügefeinbau т никрсструктура
Gefugelehee / металография
gefügelot аморфен
GefUgeneübilduтg / структурно пре¬
връщане,образуване на нова струк¬
тура
GcfügCspammung / структурно [вът¬
решно] напр-жени-


259
Gefugeumwandlmng f структурно пре¬
връщане
~ ohne Diffusion 6ездифузиоппо
структурно превръщане
Geflgeuтtersuhhung f изследвано на
структурата
Gnfügeveränderung f структурно нз-
менсннс
GegendrucK т противоналяганс
~ am der Gicht прстивснaлягане на
пощното гърло
GegenäгuhKwälze / насрещен притис¬
кащ валяк
Gegemform / матрица
Gegengift п противоотрова, антидот
GegcmguB т насрещно леенс; нега¬
тивно лсене
Gegenklopfmittel п аnтидетснациснnс
средство (прибавка към бензина)
Gegeтklopftioff т вж. Gegenklopfmittel
Gcgcmtlopfwirtung f аптипетснацисн-
но действие
Gegenlichtaufnahme f снимка, напра¬
вена срещу светлината
Gegenmittel п прстивссредетво; про¬
тивоотрова
Gegenprobe f повторно [контролно]
изпитване
Gegenreaktion f обратна [насрещна)
реакция
Gegenstrom т п ротн в от ок
Gegenssromapparat т апарат, действу¬
ващ в противото^ прстивстоксв
топлообменник
Gegenstcomaütwaschung f промиване в
противото^ прстивстсксвс про¬
миване
Gngenstrom-Dekantieranlage f инста¬
лация за пскаптирапе с противо-
токово промиване
Gcgenstromdees-iiation f ректификация
Gegenstrom- Dop pclsch zecte nm ischwecK n
nрстивсmоксв двушнеков смесител
Gegenstcomextrakior m прстивотсксв
екетраКтср
Gcgeтttcömflüß т противоток
G^|^(^i^!^1^i^i^i^l^^tii^i^<^!^j^iltee п прстивстс-
ков катнонитсн филтър
Gegenst-ömtoiomne f nротивотсксва
колона
G^1^^iT^^i^^f^-K(^ii^i^i^<inr:^^iraKtor т про-
тuвстсков колонен екстрактор
	 GEL
GegemsteoTikomdeTsat-om f противото-
кова кондензация
Gegenstcoтlkoтäeтsatoc т прстнвотоксв
кондензатор
Gegemstromküelcc т прстивотоксв ох¬
ладител
Gegenstromkühlung f прстuвстоксвс
охлаждане
Gegeнstt■omluft*нnd*gatvorwäemec т рс-
куператор
Gegenstromm-schee т прстивсетрУен
смесител
Gegenst-ömofem т nрстнвстоксва (ме¬
тодична) псщ
Gegenssrom prlnzlp п прстивотсксв
принцип
Gegenstromtcockmec m противстоксва
сушилня
Gegenstromteoctnuzg / сушсне в про-
тивоток
Gegenstrom-Trommeltrockner т протн-
вотокова барабанна сушилня
Gegezstromverdichtec т противстсксв
кондензатор [сгъстител]
Gegentt-omveгflüstige- т прстивотоксв
втечнитсл [кондензатор]
Gngenstromwärmeaüstauscher т проти-
встсксв топлообменник
Gehalt т съдържание; проба [фнност]
на метал
Gnhaltbestlmmung f определяне на съ¬
държанието
Gehänge п zum Anhebcm dec Gießpfan¬
ne грсда [траверса] за вдигане на
разливната кофа
Gehäuse п корпус; кожух; кутия; кап¬
сула
Geheimtinte f симпатично мастило
(за тайнопис)
gchem, in Lösümg разтварям сс
Gehölzbekämpfuzgsmlttnl п средство за
борба - с дървесна растителност
GrhOizvern!chtungtmltteI п арборицнд
(средгтво за унищожаване на дър¬
весна растителност)
Geigenharz п колофон
Geiger-Zahlnr т Гапгсрсв брояч •
gnlttlg спиртен, алкохолен
Gel п гел •
tiohtenrt сух гсл, кесрсгел •
gnlactlg гелспсдо6сп; жсл-образсн,
пихтиест	'
Gelailze f желатин


GEL
260
Gelatine, technische технически жела¬
тин, желатин за технически цоли
Gelailncgcl п желатинов гел
Grlatimekapsci f желатинова капсула
Geiat-nntheönuтg / избистряне с же¬
латин (на сокове, вино)
geiatlzicrcz желатинирам, желирам
Gelatizlneung f желатинирано, жели¬
ране
Ge a-inle-uzgtml-tel п желатиниращо
желиращо) средство
Gelat-n-cгungseemlogen п желираща
способност
GciSblcleez п вулфенит, PSMoO4
Gclbblelkonzenteat л вулфсннтов кон¬
центрат
GeiSerz п еж. Gelbtüpfecece
Gelbguß m 1 месинг 2. месингова
отливка; леснс на мсснн-
Gelbildung / образуване на гол; же¬
лиране (на сокове)
Gelbkall п жълта кръвна сол, калиев
ферсцианид, K4(Fe(CN)e)
Gelbtörperhocmom п прсгестерсп,
хормон на жълтото тяло
Gelbkupfer п месинг
Gelbkupfcrcez п халкопирит,
^-8^1283
GelSnairoz п натриев фсрсцианнд.
Na4(Fn(CN)r)
Gelbm-hKeIkIcs m милерит, NlS
GrlSsalz п жълта кръвна сол, калиев
ферсцuапид, K4(Fc(GN)e)
Gclec п жсле
GeleffeKt m -фект на желатиниран-
[желиране)
Gelemk п шарнир; -звоно; сглобка, съе¬
динение
Gelcnkb^nd-Formsta^l л фасонна сто¬
мана, 'стоманена лента'	’
GelnzKfastüng f фасонка с челюсти -на
шарнир, клсщсвнпеп слоктродо-
държатсл
Gelezk^alicr m mit - Znmtгleгvorcice-ung
шарнирен -лсктропсдържател с
центриращо устройстьо
GeienKKette f шарнирна [галова] ве¬
рига
Gelemkrahmcm tnpl шарнирно свърза¬
ни, рамки
gnlföcmlg геловиден. жсл-образ-н,
„ пихтнсст
gelieciT желирам, превръщам в желе
Gelierkraft f желираща снла
Geliermittel л желиращо средство
Geiinesaft m желиращ (плодов) сок
Gclicrstoff m желиращо всщсство
Gelierung f желиране, образуване на
желе
Gelierungsmittel л вж. Geliermittel
Gelierungspunkt m точка [момент] на
желиране
Gellnrungsen-t f време на желиране
Gel-Kautschuk m гел-каучук (нераз¬
творимата в бензол фаза на
естествения каучук)
Gelose f агар
Gelöstes п разтворено вещество
Gelwasser п гслна вода (вода, вклю¬
чена в гея)
Gel-Zustand т състояние на гел
Gcmengc л 1 смос 2. шихта 3. конгло¬
мерат
euteKtlshhet евтектична смес
GemengeaufSereitung f приготвяне на
шихта
Gemisch п смсс
äqulmolekulaгnt сквимолскул^р)-
на [равномолекулна) смсс
aeeotcoplshhct азеотрсппа смсс
eüteKtlsthet свтектична смес
ealbmctallisches пол у метална смес
mc-allithhcs метална смсс
nlch-mntalliscens неметална смес
—cazem-scens рацемнчна енее, ра-
цемат
Gemischabmagerung / обедняваш- на
сместа	.
Gemisch anec-lherung / обогатяване на *
сместа
Gemis<dlbiläuтg f образувано на смсс
gemlthetbat-shh който - със ем-с-по
съдържание (за нефт)
gelnischeiinlg смееенопип--н
GcmlschtphalCcKracKp-öz;eß т крекира-
й- в смесена фаза
Gcmlisekotntenlrat п концентрат (кон¬
центриран сок] от зеленчуци
Gcmüteta1t т сок от зеленчуци
Generator т генератор *
Generatoranlage f генераторно отде-
ленне; генераторен цех
GezeratorbriKett п въглищен брикет за
газгенератори
Generatorgas п генераторен газ
Gemeratoegasc-zcugee m газгенератор
Geneгato-gаtteec m вж. Generatoetcee


261
GenecalöckoZ-le f въглища за газгене¬
ратори
Gezeratorzhhädhi т шахта на газгене¬
ратор
Generatortccr m генераторен катран
Generator (tnnc)pnth п генераторна
смола, смола от генераторен кат¬
ран	.
Gemlm п геннн, агликон (незахарната
част на гликозидите)
genotypltce --пстнпичсн, типичен за
гена
Gentlazäelolett п генциапвиопет, ме¬
ти лвн олст, Cj'HaijClNa
Gnniiazosc f гснтнаноза (тризахарид),
СиНзаО-е
Gezt-oSlose f гентис6исза, e-ß-D-глю-
ксзипо-D-гпюксза, анигпапсза,
1 CJ2H22O11
Gentitinsäuer f гсптизинсва кисели¬
на, 2,5-пихипрскси6снзсепа кисе¬
лина, (НО)2.СвН3.СООН
Genußmiiteimp/ 1. вкусови [предава¬
щи вкус] всщсства 2. вкусови про¬
дукти (чай, кафе, тютюн, спирт-
.ни напитки)
Genußwert т вкусова етсйnсет (като
храна)
Geochemie / гсохимня
geochemisch геохимичен
Geologie [, angrwazd-n приложна [ин¬
женерна] -соло-ня
geologisch геологичен
geradkettig който с с права верига;
притежаващ —разклонена всрнга
(от атоми)
G^razial п гераниал, а-цнтрал, 3,7-
дннетилсктanисн-2,6-ап, C-oHieO
Geraniol п гераnисп, 3,7-nнмстнпокта-
nисн-2,6-сп, Ci0Hi:oH
Gnranloläeetae п гсраниолаЦстат, ацс-
тат на гераписпа, С12Н2ОО2
Gneamlumöl п зправсцсвс масло
Gnranlumsaürn f гсранисва киселина,
3,7-динетилсктапиеп-2,6- нлн-2,7-
ова киселина, CioHin02
Geräieglas п апаратурно стъкло
Gerbanlage f дъбилна инсталация
[уредба]
GecSSesclhleüm-gnc т дъбилен ускори¬
тел, ускорител на дъбеното
GerSSeuhe f дъбилен разтвор
gccbnm дъбя, щавя
	;	GER
Gerberei f 1. дъбилия, кожарски за¬
вод 2. дъбено
Gecbcclohc / дъбилен материал (от
растителен произход)
GerSerwolIe f табашка вълна
Geebfafl п дъбилен барабан
GeeSfehlec т дефект при дъбенето, де¬
фект по причина на дъбеното
Gerblösung [ вж. Сег^еШс
Gerbmaterial п дъбилен материал
Gerbmittel п дъбилно средство, дъби¬
лен материал
Gerbrlzdn f дъбилна кора,	(дървес¬
на) кора, съдържаща дъбилни ве¬
щества
Gerbsäure f танинова киселина
Gerbstoff т дъбитсл, дъбилно веще¬
ство
geebsioffaem б-п-п на дъбилни веще¬
ства
GeгbstoffbestlllnfПüzg f определяне на
дъбилните вещества
GeeSttoffbrllee f вж. GerbSeilhc
Gerbstoifextrakt т дъбилен екстракт
.gerbstorfha-tlg съдържащ дъбилни ве¬
щества
GerSst<rffpftanee f рает-пuс, съдържа¬
що дъбилни вещества
Gerbsulfosäüee f дъбилна сулфокиее
лина
Geebtrommel т дъбилен барабан
GerSuzg f дъбснс, щавене
Gerbverfaheen п мстод на дъбснс
GeeSvermögcm п дъбилна способност
GeeSwert п дъбилна етойпсст
geringwertig малоценен, долнокачест¬
вен, б-пеп (на руда)
Gerinnbarkeit f съеuрваснсст, способ¬
ност за коагулиране [прсснчанс]
gnrizTrm коагулирам, съсирвам, пре¬
сичам	•
Ger-mmsel п съснрек, съсир-ност; пих¬
тия; коагулат
Gerinnung f коагулация; съсирване,
пресичане
Gerimmuтgteemmstoff т инхнбнтор [за-
бавнтсл] на съсирването [пресичано¬
то, коaгупирaн-тс};• антнксагупант
Gerinnuzgsmittel п съсирващо сред-
стно, коагулатор
GerimmuzgtecrmOgen п съсирваща [коа¬
гулираща] способност
Gerippe п скелет; рама

262
GER

gerippt оребреn, който с с р-бра
Germanat п германат, сол на герма¬
ниевата кис-лина. MsGeOs
Gerrnamatglas п германатно [германие¬
во] стъкло
Germamie п 1. горманит (минерал),
MzGeOa 2. горманит. сол на пuск-
еогсрмани-вaта кнсслнна, MsGeOs
Germanium п германий, Ge
Geгmaziumchloeiä п германиев хло¬
рид: 1. GeCis 2. GeCl'
Geгmaniümäioxlä п гернапнев дву¬
окис, GeOs
Gennan-umd-sulfid п германиев дн-
•R сулфид, GeSs
Gennanlumglas - п вж. Gerrnanatglas
Germamiumhydeid п германиев хнд-
рнд. GnH'
Germanium (тото)5и1ГМ п германнсв
(^сулфид, GeS
GermamiummoTöxid п германиев окис,
GeO
Germaniumoxychlörid п германиев
скепхлсрид, GcOCls
Germaniumoxid п германиев окис:
1. GcO 2. GeOs
Gcггnamlumtäüee f германиева кисе¬
лина, НгОсОз
Geптamluпieeeahhlöeid п германиев
чстирн хлорид, GeCl4
Geгтnamiumteteajoäid п германиев
чeтнрнйспип, GeJ'
GeTTani^^n^wa^crsioffc mpl гермапово-
псрсди. Giz Н2п+2
Gerlпieiä п гермннид (средство, уни¬
щожаващо микроорганизми)
Gersdorfflt т гсрспсрфuт, NiAsS
Gerstenmalz п счемиц-н слад [малц]
Geruch т миризма
geruchlos б-з миризма
Geгühhsmischung f ароматна смес,
смос от миризми, букет от миризми
Gerüst п 1. опора; носсща конструк¬
ция 2. валцова клетка
Gerüstanoednuzg f разположение на
валцовите клетки
Geeüttciwelß п вж, GeeuteeiweiОseoff
Gerüseciweißseoff m еклерсnротеин,
скелетно белтъчно вещество
Gerilststäтdee т рама на валцовите
клоткн
Gerüslzelliilose f скелетна [обикнове¬
на] целулоза
Guamtancalibestimmung f определя¬
но на общата алкапноет
Gleщmta-kalitat f обща апкалпоет
Gesaintamalytc - f пълсн анализ
Gesantazidieät f обща кне-пинност
GesamtaütScüte f общ добив
GesamtSiтäuтgscтcegie f обща (пълна]
енергия на връзката
GetluntdampfäeühK т общ парон на¬
тиск
Gesamteiweiß п общ б-лтък
Gesamte-zeugung f общо производство
GesamtextraKe т общ екстракт, общо
съдържание на скстрактивни ве¬
щества
GesamtlS-dc-höhe f теоритичен - напор
(на помпа); пълна подемна висо¬
чина
Gesamthäcic f обща твърдост (на вбда)
GesamtKosteT pl общн (цялостни)
разходи
GesamtlOsliches п общо съдържание на
разтворими вещества
GesamtreduKeiom f пълна редукция
Gesamtecflexloтtvcemogen п пълна от¬
ражателна способност
Gesamtsaizgehalt п общо съдържание
на солн
Gesamtsdiwcfcl т обща сяра (напр.
при анализ на въглища)
Getamtsd1wefe1gehalt т общо съдържа¬
ние на сяра
GcsamtteihKteöff т общ азот (при ана¬
лиз)
Gitamettoffwccetcl т общ обмен на
веществата
Gei^^^l^ss^^i^lumg f общо (интегрално]
излъчван-
Gesamtstromausbrute J общ токов до¬
бив, добив на тока
Gesamtven-brauch т общ [пълсн] раз¬
ход	.
Gesamtvolumen п общ [пълсн] обсм
Gesamtwäcme f пълна топлина на па-
роо6разувапе
GesaгпtwiгKumgtgeaä т общ коефициент
на полезно пействн-
Gesacol п гезaрсл (фирмено назва¬
ние на препарат от ДДТ)
Gesäß п под [долна част] - на пещ
gesättigt наситен
GeMciireledce п кожа за амуниция на
конс


263
GES
Onschireporzellam п домакински пор¬
целан
Ge^Ie^heshormoT п пспсв хормон
gethelos$enzeliig със затворени (не¬
свързани помежду си) клетки или
пори (напр. прн пенопласти, пено¬
стъкло)
geschmacKlich вкусов, придаващ вкус
gctCemahkIöt безвкусен» лишен от
- вкус
GcsthmahtsaSweihhumg f изменени-
[отклонснно] във вкуса
GesdetnacKsaтalytc f органопептичен
[вкусов] аналнз
Geüchmacksausgleichumg f изравнява¬
не на вкуса [вкусовите качества]
Ges<temacKibeCп1irachtigung f уврежда¬
не на вкуса (вкусовите качества]
GnthemacK$feh]er т недостатък във
вкусовите качества, вкусов дсфскт
GesCemackskoгrigemtiem npl вещества,
поправящи [коригиращи] вкусо¬
вите свойства
Gntchmahkssn^nderung f влошаване на
вкуса, понижаване на вкусовите
качества
GetchmahttpeoSe f дегустация (проба
за определяне на вкусовите каче¬
ства)
Geschmacksprüfung f вж .GetchmacKtpeo
Se
GcschnacKss-off m вкусово вещество;
вещество, придаващо вкус
Geschmack^t^^agee т всщсство, прида¬
ващо вкусови свойства
Gnschmacksverteinerung f облагородя¬
ване на вкуса [вкусовите качества]
gctCemeidig гъвкав, мек; ковък; при¬
годен за формоване
Geschmiede п из ковка
Geschwindigkeit f скорост
GrsdewindigknitsdeücK т скоростна
[динамична] височина, скоростно
[динамично] напягапе
GeschwiтäigKelttgefälle п 1. падане
[намаление] на скоростта 2. скоро¬
стен напор
Gesenk п щанца, матрица; вдлъбна¬
тина в пресова форма
GesenKelTsatz т сменяема част на мат¬
рица
Gesenkhaitee т матрица
Gcsemkhammee т щамповъчен чук
Getemkpeette f щамповъчна преса
Gesenkschmiede f щамповъчсн цсх
Geseтtsdemicärт п ковано на щампи,
горещо щамповано
GeseтtsdemieäestücK п - из ковка
G^i^emti^'tahi т стомана за щампн
Gesetz п 1. закон 2. правило
~ der EChaliuzg der Emcegie закон за
съхранение на енергията
Faea.äaythhes закон на Фарадей
Gay-Luscahschct закон на Гсй-
Люсак
Ноо^и закон на Хук
Gespann п плоча [пспсп] за сифонно
разливане; плоча [пспсп] с налож¬
ници [кокили]
Gespanzduechbeuch т пробни (на ме¬
тал) в наредения с изложиици
[кокили] пспсп
Gespammguß т сифонно разливане
Gupannplatie / 1. плоча, пспсп (с
канали) за сифонно разливане 2.
пспноделпa плоча
Gespammwagem т вагонетка с (наре¬
дени) изложници [кокили]
Gespinst п 1. нишка 2. прежда
grspeentnie мрамор кран, пъстър
Gestalt f форма; внд; хабитус (напр.
на минерал)
Gessaltung f 1. оформяне 2. форма,
вид, конфигурация 3. конструк¬
ция, устройство 4. образуван-
gestaltungsfähig пластичен; поддаващ
се на формован-
Gesamt т лоша [отвратителна] ми¬
ризма
Gestein п скала (като петрографска
категория)
Сез!'-^'^ п скално [минерално]
брашно
Gnttell п 1. тяло, рама, скелет; оепс-
ва, фундамент; корпус 2. огнищс
[мeтaпсприемпuк] на помеппа псщ
GestclIbödeT т дъно на дсм-ппа псщ;
дънница
^^!^^i^llfiacl^enS<elas-umg f повърхност¬
но натоварване на огпнщеmс, на¬
товарване на площта на огнището
Gnstellgat п помен-п газ
Gessel lmauceung / огнеупорна зида¬
рия [футсровка] на огнището (на
доменна пещ)
Gesell panzee т кожух [броня] на
огнището (на доменна пещ)


264
GES

Gete1lrcduKtion f редукция -(на еле¬
ментите) в огнището (на доменна
пещ)
G<ettellгingflache f площ на пръстено¬
видната окислителна зона в ог¬
нището (на доменна пещ)
Ge^1^ellc^lelackc f шлака от огнището
(на доменна пещ)
Gestellvorgäzge mpl процеси в огни¬
щето (на доменна пещ)
GestilSbe п огнеупорна - подплата [зи¬
дария, набнвка] на огнището (на
доменна пещ)
Getlnax п гстинакс (слоест материал
от фенопласти)
Getränt п напитка, питие
~,aIKohoIfreiet безалкохолно питие
alkoholisches алкохолно [спиртно]
питис, алкохолна [спиртна] на¬
питка
gcit-iges еж. Getränk, alköhölithhet
GetгniäeSnieüzg f обеззаразяване на
житни е-мепа
Getreidedarre / зърносушилня, сушил¬
ня за зърнени храни
Getгeiäeemtwnsung f обеззаразяване
[дезннс-кция] на зърнени хранн
Gniieeideeilnigungsmaschinc f зърно-
чнстачна машина, машина за по¬
чистване на зърнени храни; семе¬
чистачна машина
Getreideschädling т вреднтсл на жит¬
ните култури
^tetreidespirlius т спирт от зърнени
култури
^^lieeide^^äeKe f скорбяла [нишесте]
от зърнени култури
Getecidewaäge f теглилка за зърнени
хранн
Geteeläewahht п жнтен восък
Getrenntaufteagez п разделно нанасяне
Geteiebe п предавка; предавателен ме¬
ханизъм; редуктор
Getriebefett п 1. смазка за зъбна пре¬
давка 2. трансмисионна смазка
Getriebeöl л масло за зъбна предавка
Gettee т, п адссрбеnт за остатъчни
газове, гетер
gewalzt валцован, получен чрсз вал¬
цован-
GewcSe л тъкан	'
GeweisseiTtstaubec т платнен прахоуло-
вител
Gewebefilter п платнен филтър
Gcw«^1^^i^i^^liur f тьканна култура; влак-
nсдайнс растение
Gewebepapiee п хартня с прослойка
от тъкан
Gcwebrveredelung f облагородяване на
тъкан
Gewebshormon п тъкансн хормон, хн-
етохормон
Gewicht п 1. теглилка; грамове 2.
тегло, тежина; тежест за мерсцс
analytisches - аналитична теглилка
tpneifishhns специфично тегло
Gnwichttabnäeme / паналепне на тег¬
лото; загуба в теглото
Gewichtsanalyse f тегловен анализ
Gewichtsaräomniee п ареснетър с (про¬
менящи се) тсжссти
G^'^i^i^l^,^!^!^i^$^s:ii^muzg / тегловно опре¬
деление
Gewichtskomstazz f постоянство на
теглото
GewichtskoiZMinratiom f тегловна кон¬
центрация
Gewichtsprozent п тс-лЪвсн процент
Gewichtssatz т комплект теглилки
Gewideestchwund - т загуба [намале-
нно! в теглото
Gewichtstcll т - тегловна част
Gewichtsverhältmis п теглсвпс съотно¬
шение
Gewichtsverlust т загуба в теглото
Gewichtswaage f, spceifiscee везна за
спрепепяпе на относителното [спе¬
цифичното] тегло
Gewinde п р-зба
Gewindetohree т мстчнк
GewindedrehbamK f резбснарезен струг
Gcwindcgang т стъпка [ход] на резба
Gewinnung f добиване; извличане;
получавано
Gewinnuтgtverfahenт п начин [мстод]
на получаване
GcwölSe п свод (на пещ)
hängendes висящ [поднсссн] свод
umgcKehrtes обратен свод
Gewöllbrauswechslung f смяна на свода
(на пещ)
GewölSedruct т налягане на свода
Gewolbeeimttamdsetzüng f завършван-
[поправка, ремонт] на свода (на
пещ)
Gewölbeeinstun т срутване [пропа¬
дане] на свод


265
Gewöllsha-tbarkeit f издръжливост на
свода (на пещ)
GcwölSihuS т nсвnигаnе на свода
(на пещ)
Gewölbekonztгuktiöm f конструкция
на свода
^^'^3^011^1^1-1^1^1^16 f кривина [подсм,
стрела] на свода
Gewoitekuppel f централна част на
свода '	.
GewÖibemaTtel т вж. Gewöibering
Gewölbemomtage / монтаж [поставяне]
на свод ‘
GewoibemaueewerK п зидария на свода
Gewöltepfeilee т опорна колона [опо¬
рен стълб] на свод
GewolЬiraemeт т вж. Gewölberizg
Gewölberizg т пръстен на свода
(на електропещ)
GewölSescheieel т средна линия [бнло]
на свод
GnwOlScsteiiz т (кпипсс6разпа) тухла
за свод
Gewölbettice т височина [стрела] на
свода
Gnwölbezicgel т вж. Gewölbesteim
Gewücz п подправка
Gewürzkräuter npl ароматни билки
(подправки)
Gewürzpflanze f растение, служещо за
подправка; ароматично растение
Gewüezessig т оцет, ароматизиран с
подправки
Gibberellin п гнберепин (природен
растежен регулатор при расте¬
ния)
GibSerellinsauen / гuбсрспunсва кисе¬
лина
GibSsit т рибснт, А1Оз.3Н-О
Gicht f 1. гърло (на шахтова пещ)
2. шнхта. порция шнхтовн мате¬
риали, пълнеж	.
~, lenec празна порция (само от
кокс); подложка, коксово лсгло
^-Ие вж. Gl-c^t, leere
Gichtaüfeüg т подемник [лифт] за
зареждан- на пещ (доменна пещ,
вагрянка)
GicheSodeT т площадка на пещното
гърло, гърлсна площадка
G1chtbeühte f наклонен мост (на
скипов подемник)
GßfChfbühmc f площадка около гър¬
лото на пощта	'
	GlC
G1chtdurhemnsser т диаметър на гър¬
лото на псщта
Gichtebene f ниво на шнхтата (в
шахтова пещ)
GichteT п насипвано на шихта (С шах¬
това пещ)
Gichtezgang т слизане [двнженнс на¬
долу] на шнхтата (в доменна пещ)
Gicl^itgaicrlc f гърлсна площадка; пло¬
щадка за пълнене на вагрянка
Gichtgas п -гърлсн [донен-n, високо-
пещен] газ
Gichegatabzügseohe п газс.ствсд за до-
монсн [гърлсн]- газ
Gihhtgatfazg т съоръжени- за ула¬
вяне на nон-nnня газ
Gid1tgаsgeblätrmаtchime f газсвъздухс-
дувка, газсвъзпуходувна машина
Gi«c^l^l^<^^^eiitung f (главен) газопровод
за (нечист) доменен газ
Gichtgasreinlguzg f пречистване на
доменен газ
GichtgatrostofnIz т лържилна пещ, ра¬
ботеща с гърлен [понепеп] газ
Gih:1tgatttäüb т гърлсн [пом-псн]
прах
GichtgatstauSautwuef т изнасяне [ув¬
личане] на доменен [гърлсн] прах
GiclhtgatversiCeluß т газов затвор (на
’ пещното гърло); конус н чаша
(в засипващия апарат на доменна¬
та пещ)
Gicheglockc f конус на гърления за¬
твор (на пещ)
Gichtglotkezwinäe f лебедка за за¬
движване на конуса (на гърления
затвор)	•
Gichtladung f порция шихта
Gihhtoffnung f пощно гърло, отвор за-
пълнене (на шахтова пещ), гърло
(на конвертор)
Gichtpanzre т вътрешна броня на пещ¬
ното гърло
Glch-schwamm т нарастъцн [наслой¬
ки, налепи] на пощното гърло
Gihhetondc f сонда, зонд (за измер¬
ване нивото на шихтата в пещта)
GiCeetonärтwiтäe f лебедка за сон-
днто
Gichtstaub т вж. GichtgasstauS
Gih1ttelhetee т конус на гърлен за
твор (на устройство за пълнене
на пещ)


2вв
GIC

ОlCetvcгcchlüÖ m затвор [затварящо
устройство] на пощно гърло
О-chewaagc f возна за шихтата
Оiheewage-t т екип, вагонетка за пъл¬
нене (на пещ)
Оiceew1ndc f ски пова лебедка
Gießbarkeit f L тъпкслнвксст, течли¬
вост 2. - леярски свойства, способ¬
ност да сс ле- [отлива]
Gießbett п 1. открита форма в земята
2. леярно стп-лепи- 3. леярски
двор
GieОeigehsdeafteт fpl леярски свой¬
ства
Gleßnz п лсене, разливане
—	im Gespamm сифонно (групово] лес-
не (разливане]
—	mittels Gicßlöffel ръчно разливане
с лъжица
—■ - nitteis G-eßwagcz разливано с раз-
ливна вагонетка
Gießer т лсяр
Gleßnede f формовъчна пръст, формо¬
въчна смсс
Gießerei f 1. леярство 2. леярско про¬
изводство 3. леярна, лсярсн цсх
или завод
G1eßeгelausrüteuzg f съоръжение [ин¬
вентар] за лсоно
Gießeeninlzeltetuzg f съоръжения на
леярна
Gicßeeeieisen п вж. G1eßeeeieoec1tem
GieOei-eiflammofcm т леярска пламъч-
на псщ
Gießcee1geSIäcc п вдухващ вентилатор,
духало (за леярски цели); венти¬
латор за' вагрянка
Geießeec1holzkohllcnröhc1tez п леярски
първсновъгпнщ-н чугун
Gießereikarecm /п разливна вагонетка
Gicßhec1Koks т леярски кокс
GießerciKüpo1ofeт твж. Gleßercischächt-
ofem
Gicßneci‘eoeclsen п леярски чугун
Gießc'rei*schmeleofnт т вагрянка; леяр¬
ска топилна псщ
Gießreeitthute т леярскн отпадъци;
лсярскн брак, бракувани отливки
GiißeeiitchaCetöfiт т вагрянка
Glcßereitcheote т леярски скрап; леяр¬
ски отпадъци
Gießereieed1nit f леярска техника
G-cßecclweseT п леярство
gleßfähig тъпколив-п, който с с доб¬
ра кснеистенция за п-ене. който е
с добри леярски качества
GicßleM п леярски двор (на доменна
пещ)
gießfeeiig готов за разливан- [лссне]
Gießform / леярска форма; наложница,
мулда, кокил
Gicßgefaß п леярска кофа
Gicegeschwindigteit f скорост на раз¬
ливане
Gießgespamm п nсnсn с комплект на¬
ложници (кокили) за сифонно раз¬
ливано
Gießgrube / разливна яма, разливна
канава
Gießhalle / леярна, разливна зала;
леярски цех; лсярскн двор; раз-
лнвно полс
Gicßhaez п смола за леене; леярска
смола; mернор-актнвпа смола
Gießkamal т канал (вертикален, хо¬
ризонтален,	съединителен) в
наливна [наливникова] снст-ма
GieflKellc / леярска кофа; леярска
лъжица
Gießkeen т сърце (за леярска форма)
Gießtetse| т котол за разливане (на
метал)
GicßKopf т мъртва глава; отливък,
лсяк
Gier-Kraz т разливен [леярски] кран
Gießkübel т кофа за разливане, леяр¬
ска (разливна) кофа
Gießling т отливка, (от)лято нзпепuе
Gicßloch п 1. лсяк 2. чаша (на раз¬
ливна кофа); отвор на чашата
(за разливане); отвор за изливане
на метала
Gießlöc^i^l^<elm т чаша (на металораз-
ливна кофа)
Gießiochstopfcn т запушалка (за сто¬
пер на разливна кофа)
Gicßlöffel т леярска [разливна] лъ¬
жица; малка ръчна леярска кофа
GießmatCe1me / леярска машина; раз¬
ливна машина, машина за- лос—
Gießmatee / 6уквспеярскa матрица
Gicßmetal п букволеярска [печатар¬
ска] сплав, гарт,. сплав за печа¬
тарски букви
Gicßmittel п средство [препарат] за
поливане (при борба с вредители
в почвата)


267
Glcßnictel п леярски никел
Gießpfanne f разливна [леярска] кофа
Gießpfammcmаutguß т улой [nсе] на
разливна кофа
Gle^ß^md т формовъчен пясък
GleßsdiilcKec т леярски шликер (за
керамични изделия)
Gießschwcißez п заварка (на дефект
на отливка) чрез заливане с раз¬
топен метал
GleB^l^elle f разливна яма; разливна
канава
Gicßsträel т струя (при разливане
на метала), метална струя
fächerförmiger ветрилообразна ме¬
тална струя (при разливане)
Gieß^t^ichTit f техника на лсенс, леяр¬
ска техника
Gleßtemperaln f температура на раз¬
ливане [п--nе]
Gießtiegel т леярски тигел
GießtiegelöfeT т леярска тиглова псш,
(напр. за цветни метали)
Gieetriiditer т наливна фуния; леяк,
налнвък
transportabler подвижена фуния;
междинна фуння
Gicßtümpel т (метапспрнемпа) чаша
на лсяка
Gießverfahren п 1. метод на лоене 2.
метод, използуващ леене 3, боя¬
дисване [оцветяване] чрез обли¬
ване
Glcßzangc f клощи за леярски тиглн
Gicßznit f продължителност [време]
на разливане [псепе}
Gift п отрова
pflanzliches растителна отрова
tyseemlscens отрова със еuет-мпс
действие
Giftgas п отровен газ
giftig отровен
Giftigkeit f отровност; токсичност
Gifiködce т отровна примамка
giftlos п-стровеп
Giftmchl п пвуарсепсв триокис, ар¬
сеник
Giftpflanze f отровно растение
Giftringmeehode f метод, използуващ
отровни пръстени -(при борба с
горски вредители)
Giftstoff т отровно вещество -
ätzender разяждащо -[обривно] от¬
ровно вещество
	 GIT
Glf-wlrKung f отровно [токсично] дей¬
ствие
Gigantintauгe f гнгантинсва кие-ли-
на, гигант (антибиотик)
Gizgerol п гингерол
GintengexteäKe т екстракт от жен-шон
Gimtcmgwureel f корени от жен-шен
Gips т гипс
geSrazn-ee печсн гипс
iotgebranntec прегорен [мъртво-
изпечсн] гипс
wasserfreier безводен гипс
Gipsbremncn п печен- на гипс
Gipsbeton т гнпео6-топ, гипсов б-тон
Gipsen п гипссвапе (на бирена мъст)
G-psfren f гипсова форма, гипсова
матрица
Gipskanalofen т канална пещ за гипс
Gipstocher т котол [автоклав] за
гипс
Gipsmörtel т гипсов разтвор
Giptthhahetofem т шахтова псщ за
гипс
GiptcCelahtembetöm т гипсов шлако-
бетон
Girlanäezpaplrr п хартия за гирлянди
Gitalem п гиталсн (дигиталисов пре¬
парат, съдържащ гиталин)
Gitar-gezin п гuтапиногенип (агли-
кон на гиталина), СгзНзвОв
Gitailz п гиталин (гликозид от Digita¬
lis purpuena)	C35Hsi0ji20,5H20
Gitonin п -нтонин (сапонин),
С4в H8zCXi3
Gitoxigenlm п гитоксигепин (агликон
на гитоксина), ^зНз^
Gitoxim п ^токсин, бигиталин (гли¬
козид от Digitalis purpurea),
C'lHe4Oi4.H2O
Gitter п 1. решетка (на кристал) 2.
мрожа 3. пълнеж на рсгснсративна
камера
flächenzenteineees стеннсцентрира-
на решетка
— , innezzeтielee-et ож. Gitter, caun-
enn-eleг-nt
körpeeeeztrlnetet вж. Gitter, raun-
enn-eiee-es
eäumenmtelnгtnt обснпсц-нтрнра-
на[пространствено центрирана] ре¬
шетка
Gittnebau т стросж на решетката - (на
кристал)


268
GIT

GieterSautteiт т елементарна [базиеnа}
клетка (на кристална решетка);
-лем-нт на решетката
Gl-tnefehlce т дефект на кристална ре¬
шетка	-	'
Git-eegeumäzclle f елементарна [ба¬
зисна] клетка (на кристална ре¬
шетка)
Gi-tnekamnne / р-генеративна каме¬
ра; решетъчна камера (на регене-
ра тор )
Gi^teekanäln mpl канали на топло¬
обменна решетка (в регенератор)
Gitieekomstamtc / константа на решетка
Gitteekontraktion f изкривяване на
(кристална) решетка
Gitterlücke f празнина [нсзаст възел]
в решетка
Gitteepuzkt т възел [възлова точка]
на (пространствена) рсшстка
Gltierraun т топлообменна камера
(на регенератор), пространство,
запълнено с топлообменна решетка
Giiteeeost т решетъчна скара (на
пещ)
Gitterrührer т решетъчна бъркачка
Gl--cгschacet т вж. Gitteeeaun
Giit-eespnk^eoj^^af т дифракцисnеn
спектрограф
Gittcespekteometee п спектрометър с
дифракционна решетка
GittcгtpeKtiosköp п сцектросксц с дн-
фракционна решетка
Gieicrs-cinsäulc f тухлена колона [тух¬
лен стълб] на топлообменна решет¬
ка
Glt-nгttöeüzg f вж. Glt-eefehlne
Gitteeweek п регеперативпа решетка,
пълнеж на р-генеративна камера
Glttcreelle f вж. Gitecegeundzelle
Glacnleäee п гласе (кожа за ръкави¬
ци, дъбена с алуминиева стипца,
жълтък и брашно)
Glacepapinr п еатuпuрана хартия;
гланцова хартия
Gianzappretue f гланцова апретура
Glanzblende f манганова бпепда. ала-
бандин, MzS
Glaтzeiseтeгe п хематит, железен бля¬
сък, БегОз
glänzend блестящ-
Glanzc-z п аргонтнт, Ag2S
glanzlos бсз блясък
Glanzmettuzg f измерван- на бля¬
съка
Glanzmittel л 1. в-щ-ствс. придаващо
блясък 2. смсс [препарат] за поли¬
ране. политура
GlanznlcKnl п блестящо никелово по-
критис
GIanemlhKeISad л електролит за бле¬
стящо никелиране
Glazezieäceschlag т блестящо (галва¬
нично) покритие
Glanzpapier п гланцова хартня
Gfamzpappe f пресшпап
Glanzpasen f паста за полирано [гпап*
цнранс]
gläzzt-oßen излъсквам, полирам,
гланцирам
Glaneveehhrömung f блестящо хромн-
ранс
Gianzverluse т загубване на блясъка,
помътняване, потъмняване
Glаptäl п глифтал (синтетична смо¬
ла)
Glas п L стъкло 2. чаша
aSgcschenckers рязко охладено [за¬
калено] стъкло
alkal iaemnt стъкло с ниско съдър¬
жание на алкалн
alkalifrelet бсзапкалпс стъкло
nettaггtrt застинало [втвърдено]
стъкло
fotosentiSIet вж. Glas, lichtemp¬
findliches
gekühltes темпсрирано стъкло
gewalztes валцовано стъкло
hitze beständiges огнеупорно стъкло
Küeeet късо [бързо втвърдяващо
сс] стъкло
langes дълго [бавно втвърдява¬
що сс] стъкло
—	, llhhtnnpfindlichns светлочувстви¬
телно стъкло
1ih1tttenuendct светпсразсейва-
що стъкло
—	, rpt1chhet оптическо стъкло
eesisenntns (химически) устойчн-
во стъкло
s^elieeignt дефектно стъкло от
шлирн [свили]
spliitnefreint безопасно стъкло;
триплекс
U V-ducch lässiges стъкло, прозрач¬
но за ултравиолетови лъчн ; увно-
лово стъкло


269
Glas, vr-gcspanntcs закалено стъкло
GlasbaHon m стъклен балон
Glasbaud п стъклена лента
Glasbaustein m кух стъклен строите¬
лен блок
GlasbildTer т етъклсс6разуват-л
Glasblatnnт1ashhinc / ду хал на стъкло-
формовъчна машнна
Glasblasen п сmъклодувствс
Glasbläser т стъклодув
Glasdachstcm m стъклена керемида
Glasdiaprtltlv п стъклен диапозитив
Glaselckteräc f стъклен електрод
Glaserkitt m стъклена замазка, стък¬
лен кит
Glateгe п аргентит, AgaS
Glasfaebe f L оцветител [багрило] за
стъкло 2. цвят на стъклото
Glasfaser f стъклено влакно, стъклена
нишка
GIacfatceSnwehrung f арматура от стък¬
лени влакна
Glatfäserfülluzg / пълнеж от стъкле¬
ни влакна
Glasfasnreaee п смола, армирана със
стъклени влакна
Glasfateeitolaeirn f изолация от стък¬
лени влакна
Glasfaseckumsiserff т стъклсцлает
Glasfaserpapier п хартия от стъклени
влакна
Glasfaserpla-eenklebne т клей за слеп¬
ване на плочи от стъклопласти
G1atfatcrverbaтä т основа от стъклени
влакна за стъклопласти
Gias-aseevcrstacKung f усилване [ар¬
мирано] със стъклени влакна, ар¬
матура от стъклени нишки
Glasfehler т дефект на стъкло
GlasfluO т течаща стъклена стопил-
ка; стъкпснаеа
Glasir-m f форма [калъп] за производ¬
ство на стъклени изделия
Glatgallc f стъклена пяна, сулфатна
пяна (върху повърхността на
стъкломасата)
Gläsgäetpünd т стъклена тръбичка
[отдушник] прн ферментация
Glаtgemenge п стъкларска шнхта
Giasgespinsi п стъклена прежда
Glasgewebe п стъклена тъкан
Gia^afem т тигел [пота] за топен- на
стъкло
Glashahm т стъклен кран
	GLA
Glas*Hаez*Genneschicht f граничен слой
стъкло — смола
Glad^aut f целофан, целофанова хар¬
тия
Оlat'eeгstelluzg f производство на
стъкло
Glashütte f стъкларски завод
Glasieeung / глазиране, покривано с
глазура
Glas-datre т стъклен изолатор
GIätkIeSstoff т лепило за стъкло
GlasKolbcn т стъклена колба
GlaskrISeneohen / стъклена (радио)
лампа
Glätkopf т стъкловидна желязна ру¬
да. стъклена глава
Seauzne кафява стъклена глава'
(гетит с примес на опал), HFeOa
roter червена стъклена глава
(хематит с примес на опал),
хсматит, Fr-Оз
schwarzer чсрна стъклена глава,
пеипомепан, ßaMTMTflOiefOH)'
Glaskugel / 1. стъклено кълбо; стък¬
лена топка 2. абажур
Glasmacher т майстор-стъклар
Glatmahherpfe1fc f стъклопувпа тръба
(за устно издуване на стъклени
изделия)
Glasmasdhizc	f етъклофорновъчна
машина
Glasmasse f стъкломаса, стопено стък¬
ло (в пещта)
Glasofcm т стъкларска пещ, псщ за
топено на стъкло
Glasperle / стъклена перла
Glasecifc f стъклена [восъчна] зре¬
лост
Glaseohe п стъклена тръба
Glasröhre f стъклена тръбичка; стък¬
лена (радно^ампа
Glactatz т вж. Gla^gemezge
Glasscheibe f стъкло на [за] прозорец
Glasscherben fpl стъклени трошки
[отпадъци]
Glasschmelze f стъкломаса, стъклена
стопилка
Glätthhmeleeт п стъкловарсно
Glas^i^eliz^aßrT т стъкларски тигел,
тнгсл [пота] за топене на стъкло
Glasschmelzofen т стъкларска псщ,
пещ за топене на стъкло


GLL
270
Glaschemdzwanme f стъкларска ванна
псщ, ванна пещ за топене на
стъкло
Glatshhme!zwanтcmofeт т еж. Glas-
shhmelewanmc
Glactdemeläe gerat п уред за рязане на
стъкло
GlassChmeiäce т 1. слмаз (за рязане
на стъкло) 2. стъклорсзач (произ¬
водственик)
^оис^с / тънко стъклено влакно,
филаментна стъклена нишка
Glattintee-iegel т vom Schott Шотов
филтър-тигел
Glasspiege) т стъклено огледало; по¬
върхност на стъклената стопил ка
в пещта
GiasstaS т стъклена пръчка
Glasstand т ниво на стъклото (в
пещта)
Glasstift т молив за стъкло, восъчен
молив
Glatttopfem т шлифована стъклена
запушалка
Glacstopfnnflathee } шнше с шлифована
запушалка
Glästtspsnl т стъклена запушалка
GlätsSгuktur / 1. структура [вътрешен
стро-ж] на стъклото 2. структура
на полимер в стъкл^раз^ съ¬
стояние
Glas-afil f стъклен лист, стъклена
плоча
Glastathec / шахта [джоб] под тнглова
псщ (за събиране на изтекло
стъкло )
Glastinte f мастило за писано върху
стъкло
Glasur f глазура
gnieüSir замътнена [покривна]
глазура
GläSurbгazä т глазурно изпичане
Glacüгmatsn f глазурна маса
Glasu-schlcht f глазурон слой
Gl^ue^^llckee т глазурсн шлнкср,
водна суспензия на глазура
Glasurvcendelung / облагородяване
(украсяване) на стъклени изделия
Glatwanne / L стъклена вана 2. стък¬
ларска ванна псщ
Glaswarezkltt т лепило за стъклени
изделия
Glas-vatte f стъклена вата
Glaswolle / стъклена вълна
Glateutammemseizüng f състав на стък¬
лото
Glatzustazd т стъкловидно състояние
GlattSeazd т ож. Glasu-Scand
Glätte f L гладкост, гланц 2. оловна
глсч
Gla-tegassc f улой за изтичане [източ¬
ване) на течната глоч (при купо-
лиране на олово)
glätten изглаждам, изравнявам; гла¬
зирам; калапприран
Glattwalze f валц на пиетовалпсвъчеп
стан [агрегат)
GlauSerit т глауберит. NasCafSO')«
GlauSe-salz п глаубсрова сол, на¬
триев сулфат, Na2S0'
Glaukonit т глауконит (воден алу-
мосиликаш на желязото, калия и
магнезия)
Glaukos-derie т вн вн а нит, Fn3(P04)-2.
8Н2О
Glauzin п глауцин (опиев алкалоид),
CmH23NO4
glnlhhärtlg 1. еднакъв, от същия вид
2.| еднообразен, еднороден; хомо¬
——
Gfeidedruhkperzeß т нзобарсн процес,
процес при постоянно nапягаnе
Glnlhhäгuckveгfaeecn п вж. GZcKh-
dr uctprozeß
Gleihegnwlhee п равновесие
chemisches химично равновесие
eetceognnet хетерогепнс равнове¬
сно; равновесие в хетерогенна среда
homogenes хсмсг-ннс равновесие;
равновесно в хомогенна среда
— , eevcrsiSInt обратимо равновесие
GlciChgewiketsbedizgungnт fpl усло¬
вия за равновесие, равновесни
условия
Glejchgcwich-tdiageann п равновесна
диаграма, диаграма на равпсве-
ен-тс
GieichgewichttdeucK т равпсвеспо на¬
лягане, папягапе в равновесна
система
GleichgrwlchttdeucKkueve / крива за
равновесието налягане
Glcfltegewicettgemithh п равновесна
смес
Glei<±gewichtegle1&unz(enjpl dec Flüs-
sigKeitem уравнения" наър:äвнов-сне-
то на точностите


271
GLO
Gleichgewichtskonstanec f равновесна
константа
GIci^gcwic:1tsko^тe^nZt■a'i1rm f равновес¬
на концентрация
GleihegcwiCettKürve f равновесна кри¬
ва
Gleichgewichtslage f равновесно по-
пож-пu-
GIeiCegcwichtsliтic f равновесна линия
Glc1cege■wi<^:^^^lrl^.aktion f равновесна
реакция
Gicihhgcw1h^•t^'w;ä^^i^i^<^1^;^iit п равновес¬
на влажност
Gleicegnw1hhtszustатd т равновесно
състояние, състояние на равнове-
сне
glciceirnig съдържащ едноименни
йони
Gleicl^i^^ßdrhnuzg f равномерно раз¬
ширение
GleichjrichtneuntcewnrK п тсксuзцрави-
тслна подстанция
Gleichspannung f цсетсяппс или- из¬
правено напрежение
Gleichstrom т L прав [паралелен] ток
(при топлообмен) 2. ел. постоянен
ток
GlcihettromeInKteoIyte f електролиза с
поетоянсп ток
1eitl^steomeгzeugrr т генератор за
постоянен ток
Glelchstrom-FllTiveedampfee т право-
• токов нзпарнтсл, работещ на тънък
слой
Gleicesteomgatnrznugne т газгенератор
с обратно горене, газгенератор с
обратен [обърнат] процсс
Glnic.hstгonkondnтtatoe. т правотоков
кспдепзатор
Glcihestгomkijhluzg / цравстсксвс ох¬
лаждане
GlnichsteoneeohCzce т правстоксва су¬
шилня
^^ei^sti^omt-oeknung / сушено в драв
[паралелен] (по^ок, правотсксво
сушен-
Glcichsteomwärmeaustauscher т право¬
токов топлообменник
Gleichung f уравнение
Berтrul1ithhc уравнение на Бср-
нулн
— - dec Sorp-lomstlmee-k кинетично
уравнение на сорбцнята .
Gleichwainnllnie f нзотерма
gleichwertig равnоето-n; еквивалентен
gleich w leKezd равнсдейетвуващ, ед¬
на кводействуващ .
Gleiswaage / вагонна всзна, вагонен
кантар
Glei-Sahn f вж. Gleitebeme
GleitebeTe f плоскост на приплъзванс;
плоскост на плъзгано
Gleiten п хлъзгане, плъзгане; прн-
плъзванс
G)eitfaelgCeit f способност на при-
плъзванс; течливост
Gicitfläche f вж. Glciecbemc
GZeitllnie f линия на хлъзгане [прн-
плъзване]
Gleitni-tei п средство, улесняващо
плъзгането, мажещо средство (при.
обработване на пластмасови ма¬
териали)
Gliadin п глиадин, проламин (ви&
растителен белтък)
GliederSandfOednere т плочост [пла-
стинков] конвейер
Glimmentladung f тлеещо изпразвано
(използува се за покриване на.
метали с лак)
Glinner т слюда
Gliotoxin п глиотскеин (антибиотик),
Ci3Hi404NsS2
Giob'-T п глобнн (белтъчна съставка
на хемоглобина)
Globo-dc npl глобсипн
globular еж. gloSulär
globulär глсбоипапеп, глобуларсн,
сфсрнчсн, сфероид^г^л.ен, кълбови¬
ден
Globulaгgu^lniten п чугун със сфсрсн-
далсн графит, сфероипапсп чугун
GlobularCr-stalle mpl глобуларни [сфе¬
рични) кристали
Globulin п глобулин
GlrcKc f 1. конус на гърлен затвор
(на . устройство за пълнене на
пещ) 2. похлупак 3. звънец, кам¬
бана 4. тарслка (на дестилационна
колона)
Glocke пabstamä т разстояние м-жду
тарслкнтс
GJockenbslt—Jgumg f задействува—
[задвижване] на конусите (на за¬
сипващия апарат на пещта)
Glohkeтboäeт т звънчева тарслка; та¬
рслка с похлупак


272
GLO

GlockenSodenkolrmme f колона със
звънчеви тарелки
Glockengätrmeter п камба нов идсн га-
зометър
GiockenKolozne / еж. GlocKemSrdeTtr-
lommc
Glocke nmüeic f конусна мелница
Glocken raum т газов затвор, про¬
странство между конусите (на
устройството за пълнене на до¬
менна пещ)
Glockerzsaule f ож. GlocKcтboäcтKr-
lOTTC
Glrcltensctl1ite т прорез [тесен от¬
вор] на - звънец [похлупак, кам¬
бана]
Glockezverf aheen п камбанен мстод
(за получаване чрез електролиза
на натриева основа и хлор)
GlocKezwäschee т звънчева [камбан¬
на] промивна колона '
'GiockeTzciie f епектроппзьср [елок-
трспuзиа клетка] камбанен тип
Giover-Tuem т Гпсверова кула
Glüeashee f намаляван пспелсн оста¬
тък
Glühdauer f l. продължителност на
накаляваисто 2. продължителност
на от-ряваисто
Giuhelekieozcnstron т тсрмселектро-
нсн ток
Giuheni-sssT f изпускан- на електро¬
ни от нажежено тяло, термоспек-
троииа емисия
Glühen п L иажежаваие, намаляване
2. стгряваи-; отгров 3. изпичане,
пържен-
Glühfaden т нажежена жичка (- ос-
ветлителни тела)
Glühfadnnpyerneiee п оптичен пнро-
метър с нажежаваща сс нишка
'Glühfar^Se f цвят на нажсжаванс; бе¬
гъл цвят, цвят на нагряване (на
стомана)
Glühfrischen п тенпсрсване [отгря-
ваn-] на бял чугун
Glühgefüge п структура (на стома¬
на) след отгрява—
Giüegгää т степсн на отгряванс
Giuhgut п материал, подложен на
. отгряванс; накаляван материал
Glühhitze f нажежавано, температура
на нажежава—
GlühCänmne f ст-рявна камера, ка¬
мера на отгрявна псщ
Glüekästez т сандък [каса] за отгря¬
ва—	-
Glüelanpnzglät п електроланцовс
стъкло
Glühofen т L пещ за стгряван-, от-
грявна псщ 2. псщ за намалявано
[закаляване)
GIUhrhrtphät т m-рмсфссфат
G1UeproecD т 1. процсс на намаля¬
ване 2. процес на отгряванс
Giuhc-zg т пръстен за намалява¬
ла тигли)
Glüerühkttazä т остатък слод нама¬
ляване
Glühtchair / тасче [блюдо] за намаля¬
ване, накалuтепис - блюдо
Glühsheiffhecm п ладийка за иакапя-
ванс
Glüetram т обгар, окнсна корица
(върху нажежен метал), окалина
f 1. накалителпа тем¬
пература 2. отгрявна температура
Glühfoz т п-ч-на глина
Glüetopf т гърне за отгряванс; гърне
за циментация
GIUhveгfaeeen п рожим на отгряванс;
мстод на отгряванс
Glühverlust т загуба при намалява—
Glukai п гтокал (глюкозно произ¬
водно )
GluCoalkalold п - гпюкоапкaпснд *
GluKräesote f глюмсдезоза, nезсксн-
глюкоза
Glukofueanose f глюксфураисза
GluCogaaiiz п глюксгалии, 1-гапонп-
глюкоза, Ci3His0io
Glutomai п гпюкснат. сол или сстер
на глюксиовата киселина
glukonnauee глоконово кнс-л
Glukonsäuen [ глоконова киселина,
НОСН2[СН(ОН)]4СООН
Glukopeotcld п гпюкспрстеид
GlüKrpyeazote f глюкопирансза
Glukosamin п глюкозамин, хнтоза-
мин, 2-амuнс-2-дeзoкеи-гпюкоза,
CeH130SN
GluKrtaeoz п сзазсн на гл юкозата,
глюкозазои, С«Н«(ОН)4.(№НС|Н8)з
Glutosc f глюкоза, гроздова захар,
декстроза, СвН^О«
Gluko^anil п глюкозакил,
НОСН2(СНОН)'СН = NC4Hs


273
GLY
Glukoccdneydгog<emase f гпюксзо-д--
хнnрогеиаза (ензим)
GluCoseen п глюксзеен (производно
на глюкозата)
GIüKotcmrnrpeosphat п глокс^онопо-
фосфат, мснсфссфат па глюкозата,
CrHuОt.PО(ОH)2
GluKoteoxyäatc / глюкозооксидаза
(ензим)
GIüCotcpertpeat п глюкозофоефат,
фосфат на глюкозата
Giükote-6•peotphae п глюкозо-6-фсе-
фат, ноиофссфат на -локозата,
CeHn0e.P0(0H)2
GluCoserest т гпюкоз-н остатък
GluKosid п -пюксзид
Glukotidäse f гпоксзиnаза
^иКоНат-Пт п глюксзилаинпин,
гпюксзанип, аннл на глоксзата,
H0CH2(CH0H)'CH = NCrH5
Glükrtrm п гпюксзси, озон - на глю-
козата, НОСН2.(СНОН).,.СО.СНО
Glukurozld п гпюкурсниn, гпюкурс-
иозuд, гпоксзид на глюкуроисвата
кис-лина
Glukueonos-d п вж. GitiKueoniä
Glükuroztäuee f глюкуроисва кисе¬
лина, ОНС[СН(ОН)]'СООН
GlutaCoztäure f глутаксисва кисе¬
лина, H00C.CH—CH.C00H
Glu-anln п глутамин, амид на а-амн-
ноглутаровата киселина,
H2NCOCH2CH2CH (N Н2)СООН
Giutanimase f гпутанuиаза (ензим)
Glutanizsäurn f глутанинсва кисели¬
на, а-анuиогпутарсва кне-лииа,
HOOcCH(NH2)CH2CH2COOH
Glütämlzyleytteizylglyzlm п глутами-
иuп-цuстениuп-глицuн, глутами-
нил-ииетеинил-гликокол, глута-
тиси, Ci0Hi7N3SOe
Glutaгtauгn f глутарова киселина,
пентандисва-1.5 киселина; пропан-
пнкар6оисвa-1.3 киселина,
НООС(СН2)зСООН
Gluia-hlon п гпутатнсн, глутаминил-
цистеииuл-глиции, глутамннил-
uнстеинип-гпиксксл, Ci0Hi,N3SOe
Gluiez п глутен
Glutezlz п глутенин (белтъчно ве¬
щество )
Glu-festlgkelt f жарсустойчuвоет
Gluelzotlz п глутииозии (антибио¬
тик) , C'rHeoO-e
Glutcch-Cet f нажежен (разкален]
епсn на гор-н-тс
GlutzoTe f нажежена зона, зона на
горенето
GIyKohhrlsäüee f глuкохолсва кисе¬
лина, C24H30O4NHCH2COOH
GJykogem п гликогон, чернодробна
захар
Glykogenasc f гликсг-наза (ензим)
Glytogenolyte f гликсгсиолиза
Glykokizim п гпюкскниuн
GiytöKöil п гпиксксп, аминооцетна
киселина, глицин, H2N.CH2COOH
Glytol п гпиксп, -типсигпикол, 1.2-
nихиnрсксuстаи, егаидисп•1,2,
НОСН2СН2ОН
GlyKoIaldehyd т гпикопов алдехид,
хunрсксuетаиал, станслап,
НОСН2СНО
Glykolaf п гликолат (метално про¬
изводно на гликола)
Glykola-eylldcnaznta1 п гпикслстили-
пснацстал, 2-нстил-1,3-диоксслан.
С4НЯО2
GlyKolchlorhydriz п	гликалхлорхн -
дрин, -тил-н хлор хидрин 2-хпср-mа-
нсп, CICH2CH2OH
Glykoidiform-a- п гликслдиформиат,
-типеnфсрнuат, сстер на стилен-
гликола с мравчената кис-лина,
НСООСН2СН2ООСН
Glykoidinitrai п гпикслдииитрат, дн-
нитрогпиксп, ннтрогликол (екс¬
плозив), (0tN0CHt)t
Glykoidiphenyläthcr т гликолдифентл-
етср,	1,2-nифeнoкснетан, стилсн-
пuфенипетер, (СпН5ОСНг)2
Glytoless-gü^ltcr т гликолов -ст-р на
оцетната киселина, гпиколпиаце-
тат, -тил-н гл н кол ацстат.
CH3COOcHsCH2OOCCH3
GlyKol-d п гпuкслuп, 11,4-пнокеанпи-
сп-2,5, С4Н4О4
GlyColsaurc f -пиколова кие-пнна,
хи^оксиои-тна киселина,
HO-CH2.COOH
Glykolylhaenstoff т глuкспuпкар6а*
|	i
мид, хидаитисn, HNCONHCH2CO
Glykolyse f гпuкспuза
Glykopertcid п гликсцротеиn
Glytosam-m п гпикозании, хигоза-
мнн,	2-анuио-2■дeзoкcиглuкоза.
C1H1303N
18 Немскл-българсии технически речник


GLY
GlyKosam п гликозан
GlyC^n f гликоза (родово понятие
за какъв да е монозахарид)
Glykosid п гликозид
GlyKos1äase f гпuксзидаза (ензим)
gly khoSdistd1 гликозндон
Glykozyamin п гликсцианин, гуа-
nиnооцеmна кне-ли-la, гуанидсета-
псва киселина, C-HjN-Oö
Glyodim л глисднн (фунгицид)
Glyoxal л глиоксал, сксапсв алде¬
хид, етандиап, СНО.СНО
Giyoxaldioxim п глисксалдuоксин. дн-
скеим на глисксапа,
H0N=CHCH=N0H
Glyoxalin л глuсксалнн, имндазол.
иминазол, 1 »З-диазол, C-H'Ns
Gly^;^i^^^^ure f вж. Glyi^]^]^l^^^uee
Glyoxalylharmseoff т глискеалuлкар-
банид, апантурсва киселина. 5-
хunроксиимuдазолдисн-2,4,
C-H'NaO-
Glyox-ßßi д ти^сим, глисксаппuск-
сим, етанпиалднскеим, дио^им на
глuскеапа, H0N=CHCH=N0H
d^xyls^u-e f глискеалсва киселина,
глиокеипсва киселина, НСОСООН
Gfyptal п глифтал (синтетична смо¬
ла)
Glyp^aleäгe л глифтапева смола
Gly-zer-d п глицерид, глицеринов ес¬
тер
einfaches глицерид с един вид
киселина, -стср на глицерина с
-nнn внд кис-лина, прост глицерид
— , gemitceeet енсс-п глицсрид, ем--
е-п -ст-р на глицерина, -ст-р на
глицерина с различни киселннн
Glyzerin л глицерин, глицерол, трн-
хидроксuцрспап, пропаитриол-1.2,
3, H0CH2CH(0H)CH20H
Glyzerlnaldehyd т глицеринов алде¬
хид, црсцаиnuслал, 2,3-пихнпрс-
ксипропанал, H0CHaCH(0H)CH0
Glyzerlт-a-deloгhydeln п гпнцернп-а--
хлорхидрнн, 3-хлсрцропаипиоп-
1.2,	H0CHaCH(0H)CH2Cl
Glyzerin - r-cCtoreydгiт п гпнn-рин-ß■
хлорхидрин, 2-хпорпрспанпиол-
1.3,	CICH(CH20H)2
Gly^^iiizdi^I^i^l^^<^i-lm д глнцернпди-
хлорхидрин, C1CH2CH(0H)CH2Cl
Glyzerinestee т глицеринов естер
Glyzeгlzgäeüzg f глицеринова фср-
нентацня
Gl^^i^riznoT^!^^t^;^i^.ae п глнперuимоно*
стеарат, нсноетeaрam на глицери¬
на, С21Н42О4
Glyzeг1zreotreor$4-uee f глннериифсс*
форна кис-лина, монсфсефат на
глицерина, С3Н7О3.РО3Н2
GiyzerimsaiSn f глицеринова помада,
глицеринов кром
Glyzerimsäuec f глицеринова кисели¬
на,	«-,ß-диxидpoкcuпpепиоисва
киселина, H0CH2CH(0H)C00H
Glyzerinseife f глuцсрuнев сапун
Glyzer-nlrlziteat п гпицсриитрниит-
рат, гпицерилиитрат, нитрогли¬
церин, C.3H5(0N02)3
Glyzerol п глицерол, глицерин, трн-
хиnрсксипрсцаи, пропантриол-
1,2,3,	H0CH2CH(0H)CH-201H	•
Glyzerophosphae п глunсрсфссфат, сол
на гпицсриисфсефсрната киселина
Glyeeeose / глинсрсза (смес от 2,3-
дихидроксипропанал и дихидро-
ксипропанон-2)
Glyzid п гпициn. гпипидол, глнцнд-
алкохол, 2,3-сцскен-цpсц<а-!сл-11
С2НзО.СН2ОН
Glyz-äalkoeol т вж. Glyz-d
Glyeläol п вж. Glyzid
Glyzim п глицин, -ликсксп, аниио-
оцстна киселина, - H2NCH2C00H
Glyzizin п глицинин (белтък на со¬
евото зърно)
Glyz-тmcteyinstne т метилов естср на
глицина [анuнссцетната кисели¬
на), метил-анuнсацстат,
H2NCH2COOCH,3
Glyzylalazln л гпицил-апаиин (ди-
пелтид),
HaNCH2C0NHCH(CH3)C00H
Glyzylglyzlz п глицип-гпиции (дипоп-
тид), HaNCHaC0NHCH2C00H
Glyzyrr-h-zim п глицсризин, глнцнрн-
♦ зин, захар от сладка папрат
Gme1t т гнайс
GTe-se т мазни остатъци от спидсрмн
в кожата слсд варосвансто
GmosKopiz п гиоскспин, наркстun,
описв алкалоид, CS3H23O7N
Gold п злато, Au
gediegenes еамороппс злато


275
GOL
Gold, eott-gnt ръждиво злато, злато с
неразтворимо покритие от железен
окнс
—, veгeгetet орупенс злато
Goldamalgam п златна амалгама
GoldSad п златна баня, електролит
за позлатяване
Goidbromid п златен бромид: L AuBr
2. AuBe9
GoldC^-brcm-d п златен (l) брсниn.
аурс6рсмид, AuBr
GoldiSromue п ост. за Gord!-bromiä.
златен (l) бромид, аурс6рснид,
AuBr
Golä(1)-beomwasseeteoff т аурсброно-
ссдоропна кис-лина, дибрсмзпат-
на киселина, H(AuBr2]
Goldbeomwasseettoffsäüre f тетрабрсн-
златна (lll) киселина, аурибро-
мoводородиа киселина, H^uBe,]
GoldcChto-ld п златен хлорид: 1. AuCl
2. AuCi3
^^1^(1)-С1!1^г^ п златен (1) хлорид,
аурсхлсрип, AuCl
Gold(lll)-chloeid п златен (lll) хло¬
рид, аури хлорид, AuCI3
Goldc:11oriäCaIlum п калнсв тстрахлор-
аурат (калиева сол на аурихлоро-
водородната киселина), K[AuCi4]
Gordch1ooidпateiüm п натриев тетра-
хлораурат, „златна сол“,
NafAuCi,]
Goldchlorüe п ост..за Goidl(1)-cC1ooidf
златен (l) хлорид, аурохлсриn,
AuCl
Goldchlorwa^ccseoffsäucr f тетрахлор-
златна (lll) киселина, аурихлоро-
водородна киселина, H(AuCl')
Golädetoe т златна декорация
Goideiektrolyt т златен електролит
goldführend златоносен
Goldgazg т златоносна жила
GolägamggrtheleSe л златоносен нанос
Goldgaтgtclfn f златоносен сипей;
златоносен нанос
Goldgewinnung / добиване на злато*
Goldglattn f оловна глоч, оловен окис,
Pb0
Goldgrube f златен рудник, рудник
за злато
goldhaltig златоносен
Grlähydrogenbrom1ä п вж. Goldleoni-
wasseгs-rtftäüee
Gold(1)*Hyärogenbeomiä п	дибром-
златна [аурс6ромовопородпа] ки-
еелнна, H[AuB-2]
Goldeydгrx-ä п L златен(I) хидро¬
окис, аурохuпрсокне, Au0H 2. зла-
тен(Ш) хидроокис, аури хидро¬
окис, златна киселина, Ан(ОН)$
Goldu^hydeoxld п златен! хидро¬
окис, аурсхuпрсокие, AuOH
Gold(lll)Hydeoxld п златен (Ш)
хидроокис, аурихидрсскне, злат¬
на киселина, Au(0H)3
Gal^yd-oxydul п ост. за Golä(1)Hyä-
-rCldi златен (l)-хидроокис, ауро-
хидроокис, AuOH
Goldjodid п 1. златен! йодид, зла¬
тен нснойодuд, Au] 2. златенI (lll)
йодид, златен трийодид, Au]-
GoIdO)-jodid п златен(1) йодид, зла-
■тон мопойопнп. Au]
Goldjodüe п ост. за Go1d(l)-joälä,
златсн(1) йодид, златен нснойс-
днд, Au]
Goldkaliumchloeld пвж. GoläctI1oг1äka*
lium
GoldC-cs т златоносен пирит
Goldklumpne т къс еамороднс злато
Goiämoтobromlä п златен(1) брсннп,
златен мопе6ромнд, AuBr
Grlänoтozyaтld п златен! цианид
златен мспсцианип, AuCN
Goldix-d п L златен! окнс, ауро-
окнс, AuaO 2. златен!!) окнс, ау-
рнокнс, анхидрид на златната ки¬
селина, Aua09
Gold^-oxid п златен! - окнс, ауро-
окнс, Aua0
Gold^H-oxid н златсн(Ш) окис, ау-
рио^с, AuaO-
Goldoxydul п ост. за Gold(l)-oxid,
златен! окис, ауроокис, Au-лО
Goidpaplee п позлатена хартия
Goldquaezgang т златоносна кварцова
жила
Goidrubim т златен рубнн (стъкло,
оцвотоно със злато в чорвон цвят)
Goldsäuce ] златна киселина: L ме¬
та-, HAu02 2. орто-, H-AuOg
G^i^^är^l^^^;aneydriä п златен(Ш) окнс,
анхидрид на златната киселина,
аурuскuе, Au-Оз
GoItfCrhwefel т антимонов псmссул*
фид, Sb2S5
Goldseife f вж. Golägaтgse1fc


276
GOL

60^^)^ п 1. златен(1) сулфид, ау-
росулфид, ЛщЯ 2. златен(1П) сул¬
фид, аурнсулфид, Au2S3
Gold^-Sulfid п злат-щО) сулфид, ау-
роеулфиn, Au2S
Gold(l) ^-Sulfid п златен (lll) сулфид,
; аурисулфид, AusSa
Go1äsuHüe п ост. за GoldO) sulfid,
златсн(1) сулфид, ауросулфид.
Au2S
Goldtlellueiä п златен тел у рид, AuTca
Golätelceloeiä п златен трнхлорид,
златен(1П) хлорид, аури хлорид.
AuCI3
Goläiгltulflä п вж. Gold(llI)-SuHld
Goldte-zyanld п ож. G^l^^^lll)-zyanld
Go1ä(1)-vvrbiпdumg f съедин-ни- на
сдиовалеитистс злато, ауросъеди-
ненис, Au(l)
Gold(lll)-verbindung f съединение на
• тривалентното злато, аурисъоди-
nеиие. Au(lll)
Goldwäsche f 1. промиване на злато¬
носен пясък 2. златоцрсмuвна ин¬
сталация
Goldwäscheen- f 1. зпатспронивна фаб¬
рика 2. златсцрснивен цсх
Goldzyanid п златен цианид: 1. AuCN
2. Au(CN)3
Gold^-zyanid п златен(1) цнаннд, зла¬
тен мсноцианиn, ауроцианид,
AuCN
Gold(lll)-zyanid п златен(Ш) цианид,
златен трuцuаиuп, аурицианид,
Au(CN)3
Goldzyanue п ост. за Gold^-zyanid,
златсн(1) цианид, златен нснсциа-
ннд, златен ауроцианид, AuCN
Gioläeyamwasseettoff$äuee f тетрацнан-
златна (lil) киселина, аурициано-
вопсрсдиа кuе-лuиа, H [AufCN)]
gonadoteop гснадстропеи, действуващ
на цспсвите жлсзн
Goocl^iiicgcl т Гучов тн тсл
Goegozin п горгонин (йодсъдържа-
що белтъчно вещество от корали)
Gossypol п г осн пол (алкалоид от
Gossypiun)
Goüäron т -удрон, нсфтсн катран
Gead т L градус 2. степсн
~ der Лütwatdhumg стопен на измн-
ваи-
dcutsheee немски градус
Gead, englltceee английски градус (за
концентрацията на хлорна вар)
Gradation f градация; степенуване
по сила (на негатив или позитив)
Gradient т грапиеит
Graäleeeaus п градирня
Geadicewnek т вж. Geadlcehaus
Grädigkeit f концентрация (сила) в
градуси
Geadttäekc f концентрация [снла] в
градуси
Grаdülerüng f грaпуирсвкa, градуи¬
ране
Gramin п грании, 0-(димeтuланuно-
нетил)-индсл, CftHrN .СНз^СН.з)»
Granizldiz п грамицидин (антибио¬
тик)
Gгamnäqulväleze п грам-еквивалент
Grammatom п грам-атом
Geammatonvolumez п обем на грам-
атом
Geannlon п грам-йон
Geammkaloe-c f грам-калория, малка
калория
GrammoIeCui п грам-молекула
Geammolntulaegnw-Cet п молекулно
тсгло в грамове
GeazaPen fpl гранули
Granulat п гранулат, гранулиран ма¬
териал
Granulation f гранулация
Granulationsturn т гранупациоииа
кула, кула за гранулиране
Grazulator т гранулатор
gramul-eren гранулирам, правя на
гранули
Grazulinerimnn f гранулационен улей
Geanulieeuzg f гранулиране
Graphit т графит
Grapeieanode f графитов анод
Gгapeitautsceeldumg f отделяне на '
графит
Gra^^ltSlldung f графнтизация, об¬
разуване на графит
Gгapeliglüeuzg f -рафнтизация
graphitisch графитов, графитен
Graphiileeuzg f вж. Geapeltglüeung
Grapeitltlerung f вж. Graphitglühung
GeaphiiCoele f -рафиниран въгле¬
род
Graphitrlatte f графнтова плоча, гра-
фитова пластина


277
GcapeltpIattenäSsoebee т пластинков
[плочест] графитов абсорбер, аб¬
сорбер с графитовн плочи
^^^ap^i^piattenCi^lec т пластинков
графнтов охладител, охладител с
графитовн плочи
Grape-troe-wMmteaustaüschee т топ¬
лообменник с графитовн тръби
Grаpeietaure / графитовн кис-лина,
СцН4О5
Gгaph-itcemieeтi-itcl п графитна lepa-
фи-това] смазка
Geaphiitcchwäree / графигева боя [чор-
янлка)
Graphi-eiigel т графитов тигел
grasartig тревспсдсбеи. тревист
GrauSraunsicln т l. манганит,
МпО-2-Мп(ОН)2 2. пиролузит, МтОг
Gcauelsenkles т марказит, лъчист пи¬
рит, FeSa
Grauguß т снв [леярски] чугун
— , SphäcoHtlschee сив чугун със сфс-
рсиnен графнт
Graukalt m 1. калциев анстат (тех¬
нически продукт при суха дести¬
лация на дървесина) 2. бедна пост¬
на вар
Graunanganeca п пиролузит, МтОг
GrauzieKelkies' т вж. Gercsdorffie
Graupappe / сива мукава
Grautp-eОglaтe т антимон чт, стнб-
инт, антимонов блясък, McSSO»
Gravleeradchem п -равирно колелцс
Grav-mc-e-c f 1. гравцм^тр^:я 2. тег-
псвеп анализ *
Greenawa-t-Sinecranläge f агломера¬
ционна инсталация система Грнйн-
валт
GrecnocK-t т гринокнт, капнu-в сул¬
фид (минерал), CdS
Gre1fergeläß п грайферна кофа, грай-
ферен кош
Gee-fcrkoeb т вж. Ger-feegefäß
GrelferC-az т -райферен кран
Gre-feeKtlbcl т вж. Gre-fcegefäß
GrelfwimKei т ъгъл на захващане
GгenedeücC т гранично иапягаис
GгenefehIcr т пределна [максимална]
грешка
Geeneflähec / гранична [разделна, ог¬
раничаваща] повърхност
geenefIäcecnaCeiv повърхностно ак¬
тивен
	 GRJ
GremzflacIheneTeegle f грапнчпо-цсвъpе
ностна енергия
GгezzilaceezCeäftn fpl повърхностни
сили; сили, действуващи на гра
очната повърхност
GrenztfächenreaKtiom f повърхностна
реакция; реакция, протичаща на
граничната | разделната] повърх¬
ност
Grcne1laceenthe-cet / повърхностен
|грапнчеи] слой
Gгczetläceeeтpaппung / пов ьрхк стно
напрежение мсжду две тсчнн или.
течна н твърда фаза
GrenegeschwilтäigCe-t f гранична [пре¬
делна] скорост; критична скорост
GecnzKohIcтwacseгttoif т наситен въг¬
леводород
GrezzkonzenlratioT f гранична [ пре¬
делна] концентрация
GrezzleitfähigCelt / пределна [гранич¬
на, максимална] електропроводи¬
мост (при безкрайно разреждане
на електролита)
Grenzre-bung / гранично триене
Geenztch-hht f граничен слой
GrezecClmieгüng / гранично мазане
Grenzsteine mpl надължни вертикал¬
ни стони в цинкова дестилационна
псщ
Gremestromd-hhte / пределна [макси¬
мална] плътност на тока
Geezz^^romi^'tarKe / пределна сила на
тока
G^<ez:^^^i^l^^i^-^itur f гранична [преn-п-
nа} температура
Grenzwert т гранична [пределна) стой-
поеm
GeicSc f пръжки, остатъци след сто¬
пяване на мазнина
GeleSenfeti п мазнина от пръжки
Gr-eSnmpecstc / преса за пръжки
GcicbemcticCstamd т вж. Ge-ebenthl^^(^tf
Gricben^^l^i^i^tt т остатъци от пръжки
Gr-fflnmüele f	валцово-пружинна
мелница
Grifolin п грифопни (антибиотик от-
Gr^ijffolia conf luens) CiiH2sO2
GeigTaeds-Reagens п Гринярдов ре¬
актив (органомагнезиево съедине¬
ние)
Grisein п -рнзсн н (желязосъдържща
антибиотик), C'0HeiFeNio02oS


CRI
278
Се-иоМу-т п гризесфулвни, лнку-
n-n (антибиотик), Ci7Hi7CIOn
CroSaizung f накрсразяжпанс, раз¬
яждано за макрсекопскс изслед¬
ване; грубо разяждане
Grobblech п д-бела ламарина, дсбе-
лспистнa стомана
Gгobblehhwalec f валц на (писто)вап-
цовъчен стан за дебела ламарина
GгobblecewaieweeK п 1. стан за вал¬
цоване на дебела ламарина, 2,
(лнсто)вапцсвъчеn цсх за дебела
ламарина
lCroSbenceee т трошачка за едро нат-
рошванс
Geobbeuch т 1. нaтрсшвaне на едро
2. -дър трошляк 3. неравен [ед¬
розърнест] лом
'grobditpcгs гру6сднсперсеи
GroSeisensteaSe f чорновн стан, стан
[агрегат] за грубо валцовано
GeoScez п сдр оразмери а руда, руда
на голомн късове
groSfaseelg £ру6овпакнсет
•CroSflotaeiom f груба флотация
Grobgefüge п накростру■ктура
GroSKneamlK f груба [строителна] ке¬
рамика
'CeoSCoem п едро зърно
grobkörnig едрозърнест, грубозър-
n-ст
]lгobkгistalHт(1the) 1. макрокрнста-
п(ни)ен, едрскрнстап(ни)еи 2. ед¬
розърнест
Crobnaelumg f - едро непеп-
G-olmuhle f мелница за сдро мслонс
Geobeechcn т рядка решетка, решет¬
ка с големи отвори
Grobreizlgung f грубо пречистване
[очистван-]
Geobsalz п -дрокристапна (готвар¬
ска) сол
GeoSsand т едрозърнест пясък
CrobsChliff т L макрошлиф 2. гру¬
бо шлифовано
GroSsch-ott т едър (по размери)
скрап
GroSsleSung f грубо пресяване
GeoSsortleree т апарат за грубо сор¬
тирано •
GroScortleeüng f грубо сортирано
GioStplegcI т едрозърнест огпепап-п
чугун
Grobstcaßc f ч-рновн стан, стан за
грубо валцоване
GeoSseechKe f чернови валцов стан
GгobsSruCtüe f едрозърнеста струк¬
тура; накрсетруктура
Grobstrukturüntertuhhung f ма крос ко¬
пня, изследване на накрсструк-
тура
geoSstückig който - на едри късовс
G-obteilbc / мътилка от едри частици
G-obvakuum п нисък вакуум
Grobwalzwerk п блуминг
geoSwolllg гру6овълиесm '
Grobzerkleinerung f грубо раздробя¬
ване на одри късове, едро тро¬
шено
Geobzug т агрегат за изтегляне на
дсбел тел; първо изтегляне
Großbetrieb т L голямо предприя¬
тие 2. едро производство
Größezsor-iiceung f сортиране по раз¬
мери [едрина]
GroOgefllgc п нaкрсетруктура
GeoOgießeeei f леярна за големи [ед¬
рогабаритни] отливки
Geoßhochofem т псменнa псщ с голям
обсм	-
Großmolekui п накрсмол-кула, голя¬
ма молекула
g-oßoSeeflächig който - с развита по¬
върхност
Großeaungäeung f ферментация в съ¬
дове с голяма вместимост
Großea umectoete f реторта с голяма
вместимост
gcoßicchmisch производствен, промиш¬
лен
großtechnisch herstellem произвеждам
црсмишпеис. произвеждам в про¬
мишлен мащаб
Großverfahren п промишлен метод
GeuSc f 1. яма 2. рудник; шахта; ми-,
на 3. леярска [разливна] яма [ка¬
нава]
GeüSezfete п отпадъчна мазнина
Grubengas п руnnич-n [ннпен} газ;
блат-н - газ; н-mап
Grubenholz п трупи за мнппн подпори
GeuScmstaüb т рудничен прах
GrudeKoKs т кокс от кафяви въглища
Grun п, SChweinfurtne швайнфуртеко
зслсно, двойна неппа сол на ^0^
ната н *^pсепиетата кисслнна,
Gu(CHsC0O)2.3Cu(AsOa)t


GUL
GrümSlelerz n цироморфит. зслсна
спсвиа руда, Р16С1(РО4)з
GeuzdSlIäung f образуване на смоло-
образни продукти в бензина
Geuzdelmäll п грунпемaйл, сснсв-п
смайл
GrüzäfärSe f покривна боя за грун¬
дирано
Grundinrflezis т безир за грундирано
Geundgielchung / основно уравненно
Grundlage f основа
Gruzdmoiekui п основна молекула
Geuzdpaplre п хартиена основа
Grundplatte f основна [фундаментова]
плоча
Geundrгeßzelt f сепсвно време на пре¬
соване
Gruzdseife f основен {изходен] сапун
Grundstoff tn основен [изходен] мате¬
риал, основна суровина
Geü1läsioffwehetel т оепсвпа обмяна
на вощоства
Geundwassre п подпочвена вода
Gгumäenlln f базисна [оенсвиа} клет¬
ка на кристалната решетка
Grünfesilgknie [ 1. якост на пресен бе¬
тон 2. якост на пресован, но нс-
спсчсн детайл
Geüzfuitrr п зелен фураж
Grüzfuttnrsillrruzg f силажиране на
зелен фураж
grüzgetalenn мокросолен (за кожи)
Grüngewicht п кръвно тегло, тсгло
на кожите след одирането нм
Grüzguß т отливка в сурова форма;
леене в сурови форми
Geüzeaut f сурова кожа след одн-
раи-тс
GeUnKupfnгeгe п хрнзсксп,
GuSl03.2H2O
G-üzealz п зелен [пензсуш-н] слад
[малц]
Gcünpeilet п сурова [неспечсна} пс-
лста [гранула]
Grün-ose т патнна
Grünspan т медна ръжда
Grünstnin т малахит, CuCO-.CutOHB
Gruppe f група, групировка (от
атоми)
auxochcomn а•укеохромн•а група
Chromophore хрснсфoрна група
dirigierende направляваща група
funKtionelle функционална група
Gruppe, peosteetithec простетична гру¬
па; ксф-рмепт, ксеизин, агон
Gгurpnzamalyte f групов анализ;
анализ, определящ съдържанието
на даnеnн групн в органични със-
пип-ннЬ
Gruppenecagnmt п групов р-актив
GгuppenreäKtiom f групова р-акцня
Geus т отсевки
Geütze sCenideen^аs:hiiтe f машина за
смилане на булгур [грис, ярма];
ярмомелка
Guajakoi п гваякол, 2-нетокенфенол•
мопомeтилетер на пиро^т-хина
НОСвН'ОСНа
Guajäeulnn п -вайазулся
Guazamizeaeze npl гуанаминовн смо¬
ли
Güamate f гуаназа, пуриидезамннaза
(ензим)
Guanidin п гуанипнн, инидокарбанип
иннискарбамид, HN-=C(NHt)3
Guanldinta-bonat п гуапипинкар6о-
нат, (CHsN-^HäCOa
Guаniliiппitгät п гуаниnннннтрат,
GH.5N3.HNO3
Guanlälnontslgsauen f гуaнипиноцетнa
киселина, гуаиипипоцетна кисе¬
лина, H2NC(=NH)NHCH2COOH
Guanin п гуанин, 2-аниио-6^хидрск-
сипурин, иминсксантин, G5H6ONS
GuaTlmmukieo-id п гуаннннуклсотнд
Guanosin п гуанозин, гуанинрибо-
знд, Ci0Hi3N5Ob
GüazyleaenteOff т гуаннпкарбамид,
пицнанднаннпин,
H2NCOONH(==NH)NH8
Guazylsäuee f гуанилова киселина,
гуаиозинфоефсрна киселина,
CloHi'Ns0tP.2H.20
Guarana f гуарана (съдържащо ко¬
феин вкусово и лочебно вещество,
получавано от семената на Paul-
linia Sorbilis)
Guathoi п густол, с•-токсиф-пол,
C2Ht0.GoH4.0H
Güläischofem т пещ за стопяване до
мотал ДорС
Gbldisc^^ilb^r п метал ДорС
Gulon&äuec f гулонова кис-лина,
2,3,4,5,6-цеигахипрскеихекеаисва
киселина, НОСН2[СН(ОН)]'СООН
Gulosc f гулоза (въглехидрат),
G'HuOo


GVL
280
Gummi m каучук, гума
Gunmi n растителен клой, лепило
(което се съдържа в растителна
смола )
Gueeiabfali т каучукови отпадъци
Gunniaeabltun л -умнарабик
gueniartlg каучукопопе6еи
GummiSand т каучукова [гумена]
лонта
Gumm-SandfOrde-er т конвейер с кау¬
чукова лснта
GummiSciag т каучукова настилка;
каучукова обвивка
GummiSeufel т гумена торба
Gumnibeutelvcriahrcn п мстод за пре¬
совано (на пластмаси) с гумени
торби
Gunnldichtung / гумен уплътнител
Gumn-äгnhtchwingungsdämpfne пг гу¬
мен амортисьор за усукващи треп¬
тения
Günmleilatizi1t-^sprüfce т уред за из¬
питване еластичността на кау¬
чука
Gummifadcm т каучукова нишка
Gummifahnc f еж. Gumm-w-schee
Gumm-fedec f гумена пружина, ту-
мсн р-сор
Gummifolттart1hel т гумсн пресован
[формован] артикул
Gumm-formtc-i т пресована [формо¬
вана] част от гума
Gumm-g-ffe npl отрови за каучука
Gummigurt т L каучуков колан 2.
гумирана транспортна лента
Gummiguff п гумигут, еск-снс,па
Gummihandschuhe mpl гунеин, ръка¬
вици
Gunmihaez п гума-смола
Gummiharze npl растителни смоли
Gumm-Kisscnform f форма с гум-на
подложка
Gumm-knc-ne т каучуков пласти-
катор
Gummilack т лак за гума
Gumm-IOtcr т разтворител на кау¬
чук
Gummilösung f каучуков разтвор,
клсй
Gumm-Idsungsmasch-ne / мссите,пna ма¬
шина за каучуков клсй, машина
за приготвяне на каучукови разт¬
вори
Gummlmembeanc f гумена мембрана
Gummlmlich / каучуково мляко, ла-
текс, каучуков млечен сок
Gummipf^e^ßK-^^т п гумена възглав¬
ница (за моко пресоване)
Gummlprcßverfahrcn п метод за про-
ссване с гумена подложка	•
Gunmipuffee т гумсн буфер, гумена
подложка
Gummlelenen т каучуков ремък
Gümm1tchlauhe т гумсн маркуч
Gumm-stcmpclverfaercт п мстод за пре¬
совано с гумена сърцевина
Gumm-tioif т гумирана тъкан
Gumm-stopfen т гумена тапа
Gumm-technologie f технология на кау¬
чука
Gummltelg т каучукова паста
Gummlwalzc f гумон валяк
Gümmlw-sheer т стъклена пръчка с
гумичка
Gümm-eeeemt т каучуков клей
Gummose / гумоза, отделяно на смо¬
ла от дървета на кост нл кови пло-
пове
Gummos-s f ож. Gummose
Gu-dynan-i п кнзепгурпuнамнт
GurKezsaie т краставИчен сок
Gur-baTd п опасваща лента
Güetbcteerweгt л лентов кофов еле¬
ватор, кория
Guelclcvaioe т вж. GuetSechcewert
Gücfclieder п кожа за колани
Gurtförderer т лентов транспортьор
(конвейер]
Gur-eeanspoelcue т еж. Gurtförderer
Guetwihklee т лентснотaлкa, машина
за навиван- на лснта (на рулони)
Guß т Е леенс, отливане, разлива¬
не 2. отливка, лято изделие
fallender горно разливан-, раз¬
ливан- отгоре
Caseemloscc безкасово лоене
kernloser отливка б-з сърца
teaeCwazdiger дебелоетенна от¬
ливка
tiehendre вертикално разливано
(отгоре)
sicigcndee сифонно разливано,
разливане чрез сифон
waageendeine хоризонтално раз¬
ливане - [пееп-]
Gußamode f лят анод
GuQasphalt т лят [излят] асфалт;
асфалт за п-еие


281
GußausSeingen л добив па (годна) от¬
лята продукция	'
GußSarf m чспаци, чеплъци, гребени,
мустаци (на отливка)
GußSlase / шупла [раковина, всмук-
натнна] в отливка
Gußb^t т слитък, бапваика
Gußbeuch т 1. леярски отпадъци,
скрап, скрап от леярски чугун,
леярски скрап 2. гореща пукна¬
тина (образуваща се при лоене)
Güßeinee-e / единична отливка
Gußeisen п (леярски) чугуц
geleintes избелен чугун
gräunt сив (леярски) чугун
~ in Handnlsgüin леярски чугун тър¬
говско качество
nelleetes мелнран [междинен, пъс¬
тър, попуенв, етонаиизиран] чу¬
гун
moä-flz-eeees модифициран чугун;
сфсрсидалсн чугун
~, peгl-t1ttees псрлитен чугун
shem-cdSaгnt ковък [мек, томпо-
рован] чугун
weißes бял чугун
Güße-tcnfoem / чугунена наложница,
леярска форма, кокила
Güßeisezßoгmkästez т чугунена ле¬
ярска каса
Gu&nscnplattc / чугунена плоча
Gu0ei;^^n:^he<ott т леярски отпадъци,
леярски скрап; чугунен скрап
Gußfähigkeit / леярски кач-ства: теч¬
ливост, епосс6поеm за запълване
на леярска форма, способност да
сс лес
Gußfehter т дефект на отливка
Gußform f метална форма, калъп, ко¬
кила, наложница; леярска форма
Gußglas п лято стъкло
Gußhaez п смола за лоене [отливане]
Gußkat-nn т леярска каса [рамка]
Gußkeen т леярско сърце
Gußkitt т леярска обмязка
Gußk^s-e f кора на отливка
Gußlegierung f сплав за леенс, леяр¬
ска сплав
Gußloch т 1. отвор за изливане (на
метала) 2. лсяк, наливък
Gußmessimg п лят месинг; месинг - за
лесне, леярски месинг
Gußmodcll п лсярскн модел
	GUT
Gußofem т топилня пещ (в леярен
цех)
Gußpfclfc f отдушник (в леярска фор¬
ма)
Gußpuizaniage / съоръжени- [инста¬
лация] за почистван- на отливки
GußpuTzeni f отделение за почиства¬
не [изсичано, сдяпван-} на отливки
Gußp'utztrommel / барабан за почист-
ванс на отливки
Gußputz- und Schleifmaschine / ма¬
шина за почиствано |-рубо прс-
етър-ваие| п шлифовано на от¬
ливки
Gußrimne [ улей за изливане, леярски
улсй
Güßshheäge f леярски наклон
Gußspanmumg / вътрешни напрежения
в отливка
sethl т лята стомана
Gußstahlwerk п стоманолеярен uiXh
стоманолеярна
GußstruCtue f структура на отливка
Gußstück п отливка, лято изделие
nicht ausgelaufenes нодолята от¬
ливка (дефектна отливка поради
нодоливане)
verwicKeie gestaltetes сложна от¬
ливка
Gußtextue / структура |т-кстура] на
отливка
Gußwalze f (от).лят валц
Gußware / отливка, лято нзn-пн-
Gut п 1. материал 2. търговски товар,
стока 3.	(рудоносна) скала 4.
(хартиена) маса
eietelnäet сиплив [насипен, рсп-
лив] материал
Gutaufgabe f подаване на материала
Güte f качество, побрскач-ств-исет
(на изделие)
Gü-nConteoilr f L качествен контрол
2. отдел технически контрол
Gütemcekmair npl качествени пока¬
затели
Güinprüfuzg f контрол на качеството;-
изпитване на качеството
Güterwagen т товарен вагон
Güte überwachung / контрол на ка¬
чеството
Gütevorschrift f технически условия
Guttareetea f гутаперча


CYN
282
Oynergen п гиnерген, ергстамиптар-
тарат, сол на -рготамина с вин-на
киселина
Oyeaiion f въртене (на плоскостта
на поляризация)
н
Haae п L косъм; коса» коси; влакно
2, мъх, “ъхнатост (на плат) 3.
козина
MaaeSInlhem-ttei п сродство за из¬
белвано на коса
Haa-decCn f косъмно покритие
HaarnntfаrSungtmleen1 п средство за
обезцветяване на коса
Hääennefernüngtn-t-nl п средство за
отстраняване на косми, допила-
тоар
Haaefaebc f боя за коса
HaaefaгScwlcäeeecгstelIce т възстано¬
вител на цвета на косата
Haarfärbungsmlttci п средство за бо¬
ядисвано на коса
haarfein фин (тънък) като косъм
Haa-gips т бавносвързващ строи¬
телен гипс с добавка на косми
Haarglanzn-l-fel п сродство за прида¬
ване гланц на косата
HaaeCies т милерит, NiS
HaarCIuft f капилярна пукнатина,
микрспукнатниа
Haarlack т лак за коса
HaarlMssgkeit f кож. разхлабвано
|стcла6ван-} на космите, лосно
скубено [сnаnваn-] на ксемнm-
Hаäel-nle / затопена пукнатина на
емайл
Haaelockneungsm-teel п сродство за
разхлабване (разрохвано на лу¬
ковицата) на косъма
HaaeOl п масло за коса
Haarpinsel m косм-па [мека] чстка
Haarreinlgungsniffel п средство за
чистснс на коса
Haarriß т влакнообразна пукнатина;
влакиоо6рaзнa драскотина (дефокт
на стъкло, омайл, глазура)
Haaerißblidung f образуване на тънки
[впакнообразнн, косъмообразнн}
пукнатини
Haaerist-gKnlt f напукване на -ла¬
зура, изрисяванс, „ц-к“ (дофокт
на глазура или емайл)	„
Hääee-ßreüfuzg f изпитвано за на¬
личност или за образувано на тън¬
ки [влакисс6разнu] пукнатини
Haаeeдheceez п капиляра, капиляр¬
на тръбичка
Haaewatdllni--el п средство за “нсне
на коса
Haaewаtchtelfc - - сапун за измиване
на коса *
Haarwasser п вода за коса
HaSee-Bothh-Verfährem п метод на
Хабор-Бош (за получавано на_ амо¬
няк)
HaSitutartez fpl характерни форми
(на кристали)
HacKth■1m-teel npl трески
Häcksel п, п ситно нарязана [екъл-
цана] слама
HahKspämc mpl троски
Hadeen mpl парцали (от текстилни
тъкани)
HadernSiclche f избелване на парцали
Hadeeтhalbeeug п полумаса (за хар¬
тия) от парцали
HaäeemtoCeer т котел за изваряване
на парцали
Hadernpapier п хартия, произведена
от парцали
HadcrnsChnelder т царцалсрсзачка
Hadcenzeeeeiflwolf т машина за раз-
влачванс на парцали
Hafen т тигел, пота (за топене на
стъкло )
Hafenausfaheen п изнасян- на титли
от псщта
Hafemteteem п поставяно (внасяно) на
тигли в пещта
Hafcnofcn т тнглова псщ (за топене
на стъкло)
Hafcnthhmeize f топен- (на стъкло)
в тигел /тигпсва псщ]
Hafentnmpneofen т пещ за изпичане
[тсмпериране] на ти-лн
Hafenverschleiß т разяждане на (стък¬
ларски ) тигел	•
Hafenzazge f клещи за хващане на
(стъкларски) тигел
Hafnium п хафний, Hf z
Hafniumdioxid п хафнисв щвуокис,
HfOi


283
Hafm-umälox-dhydeae л хафннев хид¬
роокис, Hf(OH)4
HafnlumoxySeoe-d п хафнисв окен-
бром нд, HiO-Be
Hafz-umphotreat л хафнисв (орто)
фосфат, Hfo(P04)4
Hafniumsulfat п хафнисв сулфат,
Hf(SO4)l
Н-Гпу^ЬсИ п хафнилхлорид, хаф-
ннев океихпориn, HfOCK
Haften п сцепление, прилепване, ад-
хезня
Haftfähigkeit / способност за прилеп¬
ване, способност за сцсплснис,
црилепваеноет, адхезивна способ-
нсст. псплuвсст
Haf-fet-lgkrit f здравина на сцепле¬
ние (на прилепвано)
Hafffläche f повърхност на сцепление
Haf-geuzd m сцспваща [реактивна]
основа, реактивен грунд
Hafigrundelttnl л слепващо сред¬
ство (за грундиране на метали)
HaftklnSee т клей-адхсзив, сцопващ
клой
Hafttraff f сила на сцепление [слеп¬
ван-)
Haffnlffci п адхезивис ереnеmвс; ве¬
щество, усилващо адхезнята; срод¬
ство за прилепване, припепват-л
Haf-sd1u-znletel п средство, предпаз¬
ващо от слепван-
Haftspannung f напреж-ни- на сцеп¬
лението
Haftvermögen п еж. HafefdUiigKeie
Hafiweet т стсйнсеm [величина] на
сцеплението
Hahn т кран (напр. на тръба, бю¬
рото.)	■
Hahmfe-e п смазка за лабораторни
стъклени кранчета
Hahnrohe п тръба с кран
Hahni-lchte- т фуния с кран
Halbautomat т полуавтомат
HalSazefal п полуацстал,
RC(OH)(OR') R*
Halbazceaifocm f цспуац-тапна фор¬
ма
HalSaenealhydroxyI п полуацстап-н
хидроксип. полуацстална хидрок¬
силна група
halSS-tue-zöt цолубиту“иnсзен
Halbduehelättlg цслупроиицае“, по¬
лупропусклив
	HAL
Halbclnbe-fung f едностранно покри¬
вано |о6лuцовaн-]
Halbfabrikat п полуфабрикат; меж¬
динен продукт
HalbfacSczcie f вр-м-то за цс-маn-
от материала на половината от
количеството багрило, нес6хсди-
мо за пълно багрен-
halSte-fig цслугстсв
Halbfce--gerecugnls п полуготово из¬
делие; полуфабрикат
HaISfertigpioäuCi п полуготов про¬
дукт, полуфабрикат
ealSfIütt-g полутечен
Haibgas п полу-аз, гснератор-н газ
Halbgatfeunгung f полу-азово огни¬
ще (със стъпална скара и отделно
изгаряно на шеоловия газ)
HäIShartgummi т полутвърда гума,
попуебснит
HaiShydrae п цслухидрaт, хидрат с
сдна молекула вода на две моле¬
кули вещество
HaiSCernseifc f полузърнеn сапун
HalStoKs т nспукске
HalStoKtzoтe / зона на пспуксксу-
ванс [шв-лупанс] |
HalSColioid п пспукслоuд
Halbkonserven fpl цопукоис-рвн; кон¬
серви с ограничена трайност
halbKontimulerllch nопуи-црекъсиaт
HaISCeittaIlgIac	п полу кристално
стъкло, пол у кристал (за стъкло)
eаlbln-tend пслупровоп-щ
Н21Ь1с--сс т полупроводник
HälSeeea-iiinp/ цолунетали. химични
елемснтн, притежаващи “сталнн
и неметални свойства
HalSm-Keoazalysc f полумнкроаналнз
HalSnaBverfahrem п пол умокър ме¬
тод
HaISnnuteal-tаt-on f непълно неутра¬
лизиране
HalbeunättaSl т полукръгла стомана
Haibthhaceiofeт т пол у шахтова пещ
Halbseidenfarbttoffc mpl багрила за
попукоприпа
HalSsfahl т цспустс“апа, стоманизп-
ран [фeрнтсперлит-н. ковък] чу¬
гун
Halbseoff т полумаса
Halbs-offeoil2тäer т копсппър за
попу“аса


HAL
284;
ha-bSeeälт-She nолузавоnскн, полупро-
“ншлсн
HalSfon /п полутон, сивият тон на
черно-бели снимки
HalSverCoitazg f цслукскеуванс
HälSvülkanItae-oz f цолувулкаиuза-
цня
HalSwaec / полупродукт, полуфа¬
брикат
Halbwatteegäs п пол уводен [парс-въз-
душеи, смссен] генераторен газ
Halswellenpotential п потенциал на
цспувъпиата
Halbwertszeit f период на полураз¬
пада не (на радиоактивни вощост-
ва)
HaiSwoncheomverfi^ren л мстод за
багрене на цслувълна с прибавка
на хромови соли
HalSwoilfärberci f багреис на полу-
вълна
HaiSwollfaeSsioffc тр1 багрила за по-
лувълна
Halseellstoff т пспуцепулсза
Halbzeug п L полуфабрикат; заго¬
товка 2, полумаса, пспуцслупсза
HaiSzeughoilämdec т вж. Hаibttoff*
НоЩ^сс
Halbzeugstraße f валцов стан за заго¬
товки
Haldc f отвал; табан; наситите, куп,
грамада (от рудни, въглищни ос¬
татъци)
Haidenbeeg т тсриконик; табан; на-
сипище, куп, грамада (от рудни
отпадъци)
Haldenbe-gc тр1 отпадъчна скална
маса •
HaldemthhIacKe f отпадъчна шлака
Haiowachs п хл6реъпържащ восъко-
пспс6-п - продукт
Halogen п халоген, хапсuп
HaiogenaSCOnmling т халогеиоцро-
изводно
HalogenaSspaltuzg / отцепвано (от
молекулата)- на халоген
Haiogcnаläehyd т хапсгеналдехuд,
халсг-нираи алдехид, халсгеиал-
канал
Halogenalkam п халогсналкан, хало-
-еннран алкан, ^N2^^
HalogeTalKohol т хапсгеналксхол,
халогениран алкохол, халогенхи^-
рнн
Halogenalkyl п алкнпхалсгсннn
Halogenanln п халогона“ин; а“ннс*
производно, съдържащо халогсн
HaiogemSenzol п халсген6ензол, фе-
нилхалогенид
Halognzäne-vae п халогенопроизводно-
eäIogeThaltlg съдържащ халоген
Halogenhydrin п халогенхипрнн
п халсгенuп. халоген по»
[хапоидно] съедuнеине
halogcmieren хало-снирам
Halogenierung f халсгенuране
ha-ooeпiss*erem вж- ha-l)genieгcm
HalogemKetom п халсгеикстон, хало-
генираи кстон
HalogenKohlenwasserteoff т хало-ени-
ран въглеводород
Halognntäuen f 1. халогенна киселина
2.	хапсгсиирана киселина
Haiogensubssituiion f заместване -
халогсн
Haiogenzyan п цuансхалогеиид,
(CiCN, BrCN, JCN)
Haioid п вж. Halogenid
HalfSarCelf f трайност, устойчивост,
издръжливост; съхраня-мост
chemische химическа устойчивост
haliSae maheem правя нещо трайно;
консервирам
HalfSaenachuzg f коиеервираие; при¬
даване трайност прн съхраняване .
Hai-epunC- т L критична точка (на
температурна крива); точка на
превръщане 2. опорна точка
HaltepunCtsä-uer/ критичен интервал,
интервал на превръщане
Halter т 1. държател 2. дръжка, ръч¬
ка 3. притискащо -приспособде-
ние
Halterrlzg т епсктрсnодържател, фа¬
сунга на електрододържател
Haltnttlft т 1. поддържащ щифт 2-
фиксиращ щифт
Haliwaee / —развалящ сс продукт,
консерва, .трасн продукт
Hämäte-n п хематснн (окислителен
продукт на хомотоксилина)
Hanatlz п хоматнн (съставна част
на метхемоглобина),
G34H32O4N4Fe(OH)	\
Häeat-ztauгe / хс“атннсва киселина,
H3C-C4NHO2. (CH2)SCOOH
Hänatlt т хематит, железен блясък,
Ре20з


'285
HAN
1 Hänatlferz n хсматитна руда
'HЗeatitroeeltnz n хоматитен чугун
Hänaeogen т хсмято-сн
Hämatoidin п х-“атонпuи, билирубин
(багрило на жлъчката),
QiaHaeNiOe
'Hämatologie f хематология (наука
за кръвта)
:Hiinatopoctc f х-“aтспоеза, кръвооб¬
разуване, кръвотворенно
Hama-oporpeyгln п х-“атспсрфирнн,
Hama-oxyl-z т хенaтокснлuи. • хид-
рсксuбразuлии, СцНцОп-ЗИгО
?Hämery№riz п хем-р^тр^, хомо-рит-
рин
Hanetag-Puiver п хамстаг-прах
(прах, получен чрез механично
смилано на метали)
‘Hämiglobin п хемuгпо6uи, метахе“о-
глобин
'Hän-n п хсмин, хенннхпсрид, про-
тсхе“ни. Ga4H3aO4N4FeCl
Hänlzfeeneze п хемима ф-рм-нт
Hammeltalg т овнешка [овча] лой
HammeeSreheee т чукова трошачка
' Hammergaemachcn п рафиниране
(напр. на мод)
HamnernUele f чукова мелница
'Jiärnmern - L кова, изковава“, обра¬
ботвам с ковашки машини 2. очук-
вам окисна корица
.Haemeesehlag т обгар, скапuна.
окисна корица
Hannerschlagiahk т ха“сршлаг-лак
(за имитирано на кован метал)
iHämmerung f 1. кованост (дефект
на стъклената повърхност)	2.
разцпеекване чрсз коване
iHammerwceK п ковашки цсх; ковач¬
ница
'Hanochcomogen п х-мсхроног-н; про-
то хом (цветна съставка на хе¬
моглобина)
"Hämoglobin п хемоглобин
<HäIПOglobinometer п хе“сглсбннсмс-
тър. хемс“сmър
iHamolympee f хсмо-лимфа, кръвна
лимфа, кръвен сорум
Hämolyse f хснслнза
.Hamolysln п х-мслuзuн (хемолитич-
но вещество)
Ihämoiy tisch х-нслитичен, хс“олизм-
ращ
Hamonetee п еж. Hämoglobinometer
Hanopyeeol п хемоппроп, 2,3-днмс-
тил-4-етнлпирол.
(CH3)2G4HNH.C2H5
Hämosiderin п хемосиnерин
Hämozyanin п ' х-моцнанип
Hazäaufbäuvnefäeenz т ръчно впръск¬
ване на пластмаса във форма
Handaufgabe f ръчно пълнено [за¬
реждане, подаван-]
HаnäSctth-eKüng / ръчно пълнено
[зареждане] (напр.' на пещ)
Hаmäelsalunizlun п с6икповеп [тър¬
говски] алуминий
Handcisbenzim п търговски бензин
Hamäeitbezeol п търговски [техни¬
чески] бензол
HamdeltSezeichzung f търговско нан-
м-псвание
Hanäeite-semwaleweгt п цех за вал¬
цоване на профили; стан [агрегат]
за валцоване на профили
HandelsgüTe f търговско [обикнове¬
но] качество
HаnäeIsCаuttchuK т търговски кау¬
чук	.
Handelsmarke f търговска “арка
Hаmdclspeäparäe п търговски препа¬
рат; препарат, представляващ тър¬
говски продукт
Hazdelsqualltät f еж. Handeltg-1er
Handeltttael т сортова (профилна]
етснаиа, стомана обикновено ка¬
чество
handelsüblich сбнкисв-и. - търговски
Handcn-shhlahCuтg f ръчно шлакоот-
деляно
HandfeunelOs^ce т ръчсн пожаро¬
гасител
HanäHImäeuct т щамповано на ръка
с шаблони от копринено сито
Handform f ръчна - [свободна] форма
(пълненето и изпразваното става
вън от пресата)
Handfoemeeei f ръчно формоване
Handfoemmaschlne f ръчна формовъч¬
на машина, формовъчна машина
с ръчно трамбоване
Hand-Foetschaufrluzgtofcт т пеш с
ръчно придвижвано
Haтäicgcveгfahecт п -ръчсн начин за
настилане или облицовано
Handpresse f ръчна преса


HAN
288
HanäpeeBformmatchIzc f формовъчна
машина с ръчно пресовано
Hazäгeiniguzg f ръчно очиствано
Handee-n-guzgtтl-ttnl п средство за
чистене на ръцетс
wattceloset безводно средство за
чистено на ръцето
Hanätdhueledee п кожа за ръкавици
Handsplndnipensse f ръчна шпннпеп-
преса
Handsteuerung f ръчно управл-ни-
Hаzdwäschpattc f паста за “нсно на
ръц-
handweekl-ch занаятчийски
Handzlehverfaheem л метод на ръчно
изтс-лянс (в стъкларството)
Hazffasee f конопено влакно
Hanföl л коиоцсио масло
Hanfseilfett п смазка за коноп-ни
въжета
Hamfwachs л восък от коноп
HingrаSccezzez-elfugc f висяща ута¬
ителна центрсфуга
Hängedecke f висящ свод, цспв-ееп
свод
HängegewölSe f L висящ [псдвесеп}
свод (на пещ) 2. свод от увиснала
шихта (в доменна пещ, бункер и
др)
Hängegicht f увиснала [висяща] ших-
та (в доменна пещ)
HängehelzKammee f висяща нагрева¬
телна камера
Hängen п der Gicht увисване на шнх¬
тата (в доменна пещ)
Hämgenbleibem п увисване на мате¬
риала (в бункер, пещ)
~ eines Bloctes увисване на слитък
(в изложница)
HämgeteützgewöiSc п цспвесно*уцс*
р-н свод, внсящо-упорсн свод
HangntrocCzee т сушилня, пригодена
за окачване на детайли
Hämgezentelfuge f висяща центрофуга
tnISs-nntIaäende еансизпразващ.а
се висяща центрофуга
Harden-Young-Ester т Харден-Йъп*
-ов сстер, дифосфат на Ь-фрукто-
фуранозата, естср на Харпеп и
Иънг, CeH-0O4(PO4H2)2
Haedlzgenuhle f хардингова (топ
кова) мелница
Н-е^-т п харман, лотурин (алка¬
лоид), GizHioNa
Haeealim л хармалин (алкалоид от
Peganum har mala), Ci-HijNzO
Harnln п кармин (алкалоид от Pe¬
ganum harmala), Ci-HzzNzO
Harnsäure / пикочна киеепuиа, 2,6,8-
трихuпрскеuцурuн, С5Н4)40з
Harnstoff т карбамид, диа“ип на въг¬
леродната ‘Киселина,
H2NC(=OJNHa
Haenttoff*Fozmalänhyähaee л карба-
миднс-фoр“апдехидиа смола
Haens-off*Foenaldrhyähaгzie-m т ле¬
пило от карбамидно-фср“алдехид-
на смола
Haenseoffeaгz л карбамидна [пи¬
кочна] смола
HaensioffharzlacK т лак от карбамид¬
на смола
Haensioffhaezschich1pia•ite f - слосст»
плоча от	карбамиди с-формалпе*
хuпиа смола
Haens-offln-m т карбамидно лепило
Haezstoffpeeoxyhydrat п цсрокеихuп■*
рат на карбамида, съединени- на
карбамида с водородния прскис,
CO(NH2)2.H2Oa
eaezirelSnzd пиуретичен
Häeelt*Vrefaeeen п проц-с на Харис
за алкално рафиниране на слсвс
Haгtatphale т твърд асфалт
häe-Sae втвърдяващ сс; поддаващ,
се па втвърдяване, закаляващ сс;.
тернсреактuвеп
HaefSefon m 6еmсп с повишена твър¬
дост
HaetSetonbclag т покритие от твърд
б-тон
Haeibr-ozzuttelagstoff т добавка, по¬
вишаваща твърдостта на бетона
HarfSlfunem п твърд битум
HartSlri п твърдо [антимоново] олово
HartSlnlazode f анод от антимснсвс
[твърдо) спсвс
Hae-blriashen f пепел от твърдо олово
HaгiSlrlpштrn f кисепиноУстсйчива'
помпа от твърдо олово
HaгiSrаnätiriz т клинкср
HaetSгauzttrln т брауннт, MT2O3
Härte f I. твърдост 2. твърдост, ва-
ровитест (на веда)	I
SleiSemäe псстсяина [остатъчна};
твърдост (на вода)
dauernde вж. Härte, Sleibemdc
gesamte сбща твърдост (на еса}


287
HAK
Häfte, permanente вж. Härte, SlclSemdc
temporäre вж. Härte, vocübncgce-
ende
vorübergehende временна [отстра-
нясма твърдост (на вода)
Härtebad п запалителна баня, вана
за закаляване (на
ня за повишаван-
на фстсслой
Hacfebeschleumlgee
втвърдяването
Häe-rSnstäzäigCrle
стомана); ба-
устойчивостта
т
ускорител
на
еnоеобnсеm
за
f
съхраняване на твърдостта
HäeeeSettlmmuzg f 1. определяне на
твърдостта (на вода) 2. изпитвано
на твърдост
HaeeeblegeproSe f изпитване на огъ¬
ване (след закаляване)
Härfebildzer т 1. вещество, обусла¬
вящо твърдостта на водата 2. до¬
бавка, повишаваща твърдостта на
бетона
HäeteSoestem fpl появяване на зака-
лъчнн пукнатини, пукнатини от
закаляване (при стомана)
Häetrbeuhhgnfügn п структура на ло¬
ма на закалена стомана
Häcfnelzeeie f единица за твърдост
Hä-eefählgCnie f способност за за¬
каляване, закаля-мост; способ¬
ност за затвърдяване
Hä-eefehlec mpl дефекти при закаля¬
ването
Häcfegefügc п структура на закалена
стомана
Härtegrad т 1. степен на твърдост
2.	твърдост в градуси (на водата)
3.	ет-цсп на кснтрастнсет
deutscher немски градус за твър¬
дост (на водата)
— , englischer английски градус за
твърдост (на водата)
Härfeei-ze f температура на зака¬
лявано
Häreemnttee т 1. твърд^-р, склоро-
мотър, 2. уред за определяне раз-
рохквансто на слад [малц]
Häreemiffni п калил но [закалително]
средство; срсда за закаляване, ох¬
ладител
Härenmuffel f “уфел [муфелпа пош]
за закаляване
Härten 1. закалявам (стомана, стък¬
ло) 2. повишава“ твърдостта 3,
втвърдява“ (пластмаса) 4. втвър¬
дявам, хидрирам (мазнини)
Härten neli Wldeгstamdsnгeieeuzg за¬
каляване чрез съпротивително слек-
троиагряваи-	-
Häc-eofen т псщ за закаляване
Häeteöl п масло за закалка, закали-
тспио масло
Häetnpeobc f 1. пробно тяло (обра¬
зец] за изпитване на закаля-мост
2. изпитване на закаляeност
Härfeprüfee т уред за изпитване* на
твърдост, твърдам-р,	склсро“--
тър
Häetc Prüfmaschine / вж. Härteprüfer-
Härteprüfuzg f изпитвано (измерва-
нс] на твърдост
~ nach Brimzei изпитване на твър¬
дост по Бринсл
Härtepuivee п прах за nuмснтадuя
Häeiee т 1. елсмснт [вещество], по¬
вишаващ твърдостта на мотала 2».
втвърдител (за смоли, лакове и
др.) 3. закрспитол (при химично
матиране на стъкло) 4. стабили¬
затор , втвърдител (на пяната при
производството на леки топло¬
изолационни тухли)
Ha-fe-aum т запалителна камера
Hae-erei f цех [участък) за закаля¬
ване
Häetcelsse mpl пукнатини при зака¬
ляването
Här-esch-cht f циментиран [закален]
слой
HäeentCale /, Мо^иНе скала за твър¬
достта по Mooc
Härtnspannung f напрежение (в ме¬
тала) след закаляване й
Härtnstaffelung f степенно закалявано -
Härtestufe-/ вж, Hä-eng-ad
Häetetyteem п снст-ма на втвърдя¬
ван- (на смола)
Härteiemperatue / 1. температура на
нагряване преди закаляване, тем¬
пература на закалявано 2. темпе¬
ратура на 'втвърдяване (на пласт¬
маса)
Häete-lefe / дълбочина на закаления,
слой; дълбочина на ци“еитирапия*
слой


MÄR
288
Härteverzug m измитано [деформация,
изкривявано] вследствие закалка
Häгineustazä т първоначална твър¬
дост (на термично необработена
стомана)
Hartfaser f грубо [твърдо] влакно,
иеелаетсм-рнс влакно
Häetfaserplaiie f плоча от твърди не-
-лaеmсм-рнu влакна
Härtfeiit п твърда мазнина; втвърдена
[хндрнрана] мазнина
HärigeweSc п слоеста пластмаса на
текстилна основа, текстолит; твър¬
да тъкан; армирана тъкан
harigleßnz отливам в кокила, отли¬
вам (изделие) със закалена по¬
върхност
Här-gläs п закалено стъкло
Häetgläslelzrz п етъкпстекетспuт.
слоеста пластмаса със стъкло-тъкан
Hartgummi т ебонит
HärtguiтrziäütCleläüng f сбонитова
облицовка
Hartguemlfiltne т ебонитои филтър
Haгigümmltatecz т сбонитова ку¬
тия, акумулаторна кутия от ебо¬
нит
Häeigummlmltceung f сбонитова смсс
Harigunnleohr л сбонитова тръба
Haгtgunmlttaub т -бонитов прах
HartgummivulCazisätlon / вулкани¬
зация на ебонит
HariguO m L твърда отливка (с ви¬
сока повърхностна твърдост); ко-
килна отливка, отливка от отболсн
чугун, закалена отливка 2. бял
или отболсн чугун
HäeiguOasphäle т лят асфалт с при¬
бавка на твърди (скални) отссвви
HärtguOeoH1lcem п чугун за стбсп-ии
отливки
.HaetguOteer т лята катранена за¬
мазка с твърди (скални) отсевки
HаetguOw’аIec / закален валц
Hагteагe п виескстсцима смола; твър¬
да смола
Hartholz л твърда [широколистна]
дървесина
Harieoiztenc т катран от твърда [ши¬
роколистна] дървесина	•
Här-KauTschuk т вж. Haeigunni
Hartkoeie f антрацит
Häriielzez л текстолит (слоост ма¬
териал от тъкан, пропита със
смола)
Hartlot п твърд припой
Haгtmäzgazeгe п пенлснелаи,
mMnO.MTO2.nH2O
Haetnctall п твърда сплав
Haetec-aII*äCeznldweeCeeüg п твърдо¬
сплавен резец
Haetniillceci / (ситно) смилане на
твърди материали, смилано н«а мн-
иерапи
HärtpäcCung [ твърда [неначкаша
сс] опаковка (напр. на цигари)
Häcipäpiec п гт^ъннnкс(слоесн■lи пласт¬
маса от хартия, пропита със
смола )
Häetpäeäfflz п твърд парафин
HarepncH п твърда смола
Häetpneilt п троостит
Härtpolyäteyinz п твърд цопuетuл-и
har-polylneritlnгnzä цслинсризиращ с
образуване на твърди продукти
HaeepolУvlzyIteloeläfolic f лист от
пепластифициран [твърд] поливи¬
нилхлорид
Haf-roreellän п твърд порцелан
Haгtru-egips т обезводнен гипс с по¬
вишена твърдост
Haetsalz п твърда каменна сол (с
примес от силвин и Kff3epum)
Hae-thHamo-ecsteln т тухла от твърд
ша“от
Ha-tschaum т твърд пенспласт
Haetscemiednn п изковавано на сту-
п-нс. накпецвaие
Haettpat т андалузит, AHäiOü
Haettrlrl-ut т твърд спирт
HärtstahlguIßт стоманена отливка със
закалена повърхност
Häe-t-eingue п твърд фаянс
Härtung f 1. втвърдяване (на поли¬
мер) 2. закаляване (на стомана)
3.	закрепване, заякчаванс 4. втвър¬
дявано, хидрирано (на мазнини)
geSeocHine закаляване чрез пре¬
хвърляне
gestufte степенно/Закаляване
~ im BleiSad закаляване в словиa
баня
~ im Luf-secom въздушно закалява¬
но, закалка с охлаждане във въз¬
душна струя; нормализация


289
Härtung im äalzbad закаляване в
солна баня
örtliche местна (частична] за¬
калка
partielle непълно (частично) за¬
калявано
HärtungsaufoKläv тавтоклав за втвър¬
дяване (хидриране) на масла
Haefuтgtbntdhleuтlgce т ускорител на
втвърдяването
Här-üZgtfählgCelf f способност за за¬
каляване, закаля-мост
Häeiungtgefügn п структура на- зака¬
лено изделие
Häetuz^g^^ges^windig^^ie f скорост на
втвърдяване
Härt uпgsiлdustrie f хипрсгсиизаци-
сииа промишленост (хидриране на
масла)
HäгiuzgtCäfalytafoг т катализатор на
втвърдяването
HäefuzgtCoHlc f закалъчси въгле¬
род, ниментит. железен карбид
Häгiuzgteliinl л 1. закалъчна [ох¬
лаждаща) срсда, закапъчис сред¬
ство 2. втвърдител, втвърдяващ
агент
Häe-uzgspeeoäc f период (цикъл] на
втвърдяването
Häe-ungstale п заздравяваща [зака¬
ляваща! сол
Häriungstenperatue f I. температура
па закаляване 2. температура на
втвърдяване
Häefungtenif f I. продължителност
на закалката 2, врсмо | продължи¬
телност) на втвърдяване
HarTvercHromung f твърдо хрснираие
HäгivrrzihCIuzg f твърдо никелиране
Haefwächs п твърд восък
Hariwaize f закален валц
HaeTwässrгSettändigkeif f устойчивост
на твърда вода
Harizerkleizerumg f вж. Harieuilerel
Harizink п твърд цинк
Harz п смола; колофон
nigcnhäefrтäes еансвтвърпяваща
сс смола
flämncnbeständlgcs огн-устой-
чива смола
fiütslget течна смола, талово мас¬
ло
fostiles изкопаема смола
gehäeteics втвърдена смола
	HAR
Haez, gemeines сбикисвсиа смола, ко¬
лофон
— härfSäces втвърдясма смола
hi-zcHä-eba-es т-рмореактивна см^-
ла
CüntillcHec изкуствена смола
^^^11--« модифицирана (ви¬
доизменена) смола
niedгigпюiekulaent нискомолекул¬
на смола
öllötlichet наслсразтворина смо¬
ла
ölerakflvnt 1. смола, модифици¬
рана с масло 2, наепоразтвсрuма
смола
synThetlscHes синтетична смола
haezäenllch смолопопо6ен, с“слоо6-
разен
Häezärfig вж. Ha-zäHmicH
Harz*AsbcsTmattn f азбесто-смолна ма¬
са
Haezäüscheeläee т отдсл нтол [утаител]
на смола
Haeeaustcheidung f отделяне на смола
Harzaustauscher т йонит, йсиссб“ен-
на смола
Н-г^акаш т балсамова [борова] смо¬
ла, балсам
Н-геИМте- т енолсобрaзуващо во-
щ-етвс. енолообpазуват-л
Harzblldumg / снопос6разуваи-
Haezeinulslon f емулсия от смола
или балсам
Harzen сенспяван
Hareetsene f пинслии
Harzf-rSe f смолна боя
Н-гаГеН п смолно назuпис вещество
Haezfleck т петно от смола
Harzgang т смолен канал; смолно
изтичане
Haezgehalf т съдържание на смола
Harzgeist т вж. Här^plrlfus
HаeegceStfoffc mpl смолни дъбители;
синтетични дъбителн
Haezgeebung f дъбене с поли“еризат-
нн смоли
HäezHältig емслсcъдъ■ржащ
harzig смолист; леплив
Haeztanai т вж. Harzgang
HаezKeenteife f емолееm зърнен са¬
пун (обикновено колофонов)
Härzkiff т лепило от смола
Haeztuchcm т калъп (кюлче) от смо¬
ла
19 Неиско-бмгареки технически речник


HAR
290
H-ezlact т нол8фоnсв [е“оп-н] лак
Haezleie т емслеn клей
härzleinähnllch яопобеп ма нспсфс-
— клей
Häezlelmcesaiz т заместител на нсло-
фспеп клсй
Haneleimscifc f смол-ст клссн сапун
(обикновено колофонен)
Harzleimung f смолна проклсйка
HäeznahHgnebümg f допълнително дъ¬
бен- със смола •
Hä-zncse п смолно гнездо
Harzöl п смолно масло (подучено
при викуумЛесmилиция на коло¬
фон, омекчител)
HärepchH п колофон на смола, коло-
фонен пск
harzecich богат на смоли
Harkrest т емоп-n остатък
H-ezsäuce f смолна киселина
H-rzschwierigkeit f смолно затруд¬
нени- (при производство на хар¬
тия)
Häezteife f колофонен сапун, натрие¬
ва сол на aбuетиисвaта киселина,
C19Ha9COON а
Häez>epar--oc т емопоотпелптел
Häezsitkafiv п колофонен снкатив
Häeztpiгleut т жlин(опип
Härzterpentim п терпентин от борова
смола
Hаrzeete т 1. изпитване [опрсделя-
п-} на смола 2. изпитване масла
на осмоляване	‘
Haez^«^!!!^! т загуба на смола
Härzzustamd т снопссбразнс състоя¬
ние
Haspel f(m) L чекрък 2, корито с
лопаткова бъркалка (в кожарство¬
то) 3. моталка, машина за намо¬
таване
Hau т насечка (върху работна по¬
върхност, напр. ■ върху валци)
Haube f кожух; надставка; капак,
калпак; -шлем
scHwimmende плаваща напетавка
(на изложница)
HauScngiiiHofcn т капиаксва отгр-в-
на псщ
H-ußenl-ugung f извличаме [язлуг-
вапе] на купище; яеркслахия, про-
точно извличане
Häufigkeit f повторяемост; честота;
ра.зпрсстранеиост
Haufwerk п куп [грамада] от полезно
изкопаемо
Häuptaikaioid п главен алкалоид
HaupeaLZwcnäungsgeSnie п главна об¬
ласт на приложение
Hauptbestandteil т основна [главна)
съставна част
Haupeerzeugee т главен производн-
тол
Häuptflotaeioz f основна [главна]
флотация
Hauptfraktion f основна фракция
Haupef-aktlomlerKoIonTe f главна р-к-
тнфикацнонна колона
Häuptgä-ung f главна ферментация
Hauptgießpfanne f главна [основна)
разливна кофа
H-uptCeite f основна [главна) ве¬
рига (напр. от въглеродни атоми
в органично съединение)
Häuptklärung f главно (сенсвно] из-
бистряне
Haupekrlttallitation f главен стадий
на кристализацията
Haupfnischung f основна смес
Hauptpunkt т главна точка, опти¬
чески център на обектив
Hauptqu-nienzahl f главно квантово
число
H-uptre-ktloz f главна [оеповпа] ре¬
акция
Haupe-eaKtioztp-oduKe п главен про¬
дукт на реакцията
Haupitänmlec т главен колектор
H-up-scheidung f основна [главна] дс-
фекация
HaupisieSrcihn f сснсв-п р-д сита
HäupfTrockzuzg f главно [сспсвпс)
сушено
H-up-valenz / главна валентност
HaüptvaIemzSlzäuтg / връзка чрез
главна валенция
Hauptvalnnevnгbimäung f съединение,
в ко-то атомите са свързани с глав¬
ни валенции
H-up-verS-auce т главно потребле¬
ние
Haupiw-chstumtzeit f време на глав¬
ното израстване, рреме на интен¬
зивния растсж (при растения)
Haushäliglat п домакински стъклени
изделия
H-usialtinarg-rize f маргарин за до¬
макински цслн (за готвене)


291
HausHait^eife / домакински сапун
HаushаIttKe-amik / домакинска ке¬
рамика
HausHaliware f стока за домакински
нужди, стока за битови нужди
Hausmanie т хауснанuт (минерал),
М.П3О4
Hausmittel п ер-пствс, което сс упот¬
ребява в бита (в домакинството)
H-AusfauscHcc т Н-натuснит, H-ка-
тнсиитсв филтър, натиоисбменяща
смола във водородна форма
H-ut f 1. одрана кожа от по-голсми
жuвстии 2. ципа
HautaSfälle mpl кожни отпадъци
Hautfett п кожна мазнина
HaufOl п кожно “асло, масло за ко¬
жа
HauTpflegemittel п средство за под¬
държане на кожата
HauTreizend раздразнят кожата
H-ut-nleniteeI п средство, раздраз-
.нящо кожата
HaufelB т повърхностна пукнатина
H-üetchüezc-nne / защитен кре“ за
кожа; крсм, предпазващ кожата
от напукване [изгаряне]
Hautsubtiäze / кожно вещество
Hau-Toxizität f токсичност прн нана¬
сяне върху кожата
H-ütvcгHlzänruzgtnltinl п сродство
против образуване на твърда ко¬
рица върху боята прн стсеn-
Hawkins-Elenezt п елемент на Xoy-
киие, жспязс-иииков -л-мент
Hebeautomat m автоматично монтс-
жю,. пулсометър
HeSel m лост; кобилица .
HeSeischere / алигаторна ножица
Hebne т 1. сифон 2. цоп-мник, по¬
вдигам; спсвдтср
Н^пекене т котел, със сифон
Hebern п преливане,със сифон
^Ье^^^^-ее п сифонен пулссне-
тър
HebeeeoHe п сифонна тръба
Hebervorrichtung f механизъм за по¬
вдигане, подемно устройство
Hebewerk п вж. Hebevorrichtung
HeSewerkeimer т кофа на елеватор
Hebeu-inde f лебедка; крик, хаеnеп
Hederin п хсдсрин, одсрин (антиби¬
отик )
	 HEI
Hedonal п хсnонап, карбамат на мс-
типпрспилнар6ииспа (хипнотик),
СНзСН2СН2СН(СНз)ОСОКН2
Hefe f дрожди, мая
gep-eßie пресовани дрожди, пре¬
сована мая
oberg-cige дрожди, предuзвuк*
ващн горна ферментация
ceife зроли дрожди
uniergärlge дрожди, предизвик¬
ващи пслиа ферментация
НеГая^о!^-- п дрожден автолизат
Hefefoirnm-schine f машина за формо¬
ване [пресоване] на дрожди
Hefegärung f дрождена ферментация;
ферментация, предизвикана от
дрожди
Hefegeläger п утайка от дрожди
Hefeindustrie f дрождена прс“ншпе*
nоеm
HefekuHur f култура от дрожди
Hefemi^hma^hine f машина за е“-е-
ванс на дрожди, смесител на дрож¬
ди
Heften съшивам; прихващам
Hefteisem п стоманена пръчка (с раз¬
ширение на единия край) за за¬
хващане на горещо стъкло
Heilmittel п лечебно средство, ле¬
карство
Heilpflanze f лечебно растение
Heilwasser п лечебна [минерална] во¬
да
HetmаttKаuttchuk т от-честв-п кау¬
чук
Heißblasen л горещо духа не (в гене¬
ратор за водон газ)\ вдухвано на
горещ въздух
HciOblasgas п газ от горещото ду¬
ха но (в генератор за воден газ)
HrlßS-üce-g трошлнв [чуплив] на го¬
рещо, червено трошлив
HeiOdaiepf т прегрята пара
Hei0dampfdüsentr6ckne- т парна су¬
шилня с дюзи
HeiOdaiepfre-gener-T п рсгеиерат, по¬
лучен с прегрята пара
HeiOdampftrichtec т парна [нагрява¬
на с пара] фуния за горещо фил¬
труване
HeiOenlkarSonisieruzg f гореща де-
нар6снизацuя
HeiOextraktiom f горещо екстрахира¬
те, екстракция на горещо


9
HEl

292
Heißfaheem n горещ ход (на пещ)
HeißfärSuzg f горещо [вuеокотемn--
ратурис] багрене
НеШНкКеп п горещо изкърпвано
Heißflüsslg разтопен
Heißfornem п горещо формован-
HeiBhaltetopf т наnставна (на из-
ложница)
Heisgasgeblätc / вдухващ веитипатср
(духало] за горсщ газ
HetBkleSelacK т лак за горещо слеп¬
ване
HeiBCiebrm п горещо слепвано
Heißkühluzg / охлаждане с високо-
кипяща течност
HeiBlagerfett п грос (смазка) за ла¬
гери с високотемпературно нато¬
варване
HeiB^ufem п ож. HriBf-Hcen
HeiBlaufmcIäefäcSc f т-рмочуветвн-
тслна [тернсинпинацисниа] боя
HeiBleim т клсй [лепило] за гор-що
слепване
Heißluft / юрсш въздух
HnlBlufttnte m изпитване [проба] с
горещ въздух
HeiBlufftelcIeine т фуния за горещо
филтруване, нагрявана е горсщ
въздух
HeiBlufttrockner т сушилня, рабо¬
теща с горсщ въздух
HeißlufTTrocknung /сушснс с горещ
въздух
HeiBluftvulкапкаТ-от / вулканизация
с горсщ въздух
HeiBnlsCHiT п гор-що размесванс
HeiBmiichsäurcpilzc тр! т-рмофилни
млечни бактерии [гъбички]
HeiBöisFärSeverf-hrrn п мстод на баг¬
рене в гореща маслена баня
heißpllssicet плисиран [нагънат] на
горещо, горещо плисиран
Heißpolyneгitaiion f гореща цслнме-
ризация, т-рмополимеризаци-я
HeiBpcetseт п горещо пресоване, пре¬
соване на горещо
HciBsiegielm п слепване на пластмаси
на гор-що
HeiBsiegelümg f топлопсппuвсет
HeiBsprf1zappaгae т апарат за пръс¬
кане на боя [лак] в нагрято със¬
тояние
HeiBtaucheT п потапян- на горещо
Heißteerung - / гор-що ианатранваие
Heißerocknung f сушене при повишена
температура
heißve-formbar формоващ сс на го¬
рещо
Heißverfocnung f формоване на го¬
рещо
Heißverleimung f горещо слепване
Heißve-schweißem п горещо заварява-
нс
^^iB^<^r^imKung f -цр-що поцинко¬
ване
HeiBvulkanisaiion / гореща вулкани¬
зация
HeißwästeeSe]heizuzg / нагряване [отоп¬
ляване] с гореща водеа; всnис стоц-
леиuе с високо иапягаис
HriB^;^^^i^r^s^rst^i^<^!^l^^<e*it / устойчивост
на гореща вода /
HeiB^i^-^i^i^l^t^i^^igkteit f вж. Heißwatsee-
beständlgkelt
Heißwasserheizung /-еж. Heißw-ssec-
beHiizung
HeiBwastershhmcize / топснс с гореща
вода (на сланина, сало, лой)
Heißwassete»püluzg / промивано с го¬
реща вода	,
Heißw;a>scrrrithtee т фуния за горещо
филтруване, нагрявана с вода
Heißwind т вдухване на горещ въз¬
дух, горещо ду ханс
HeiBwi-zdeiizfuhrumg / входящ отвор
на горещ въздух; вкарване {въ¬
веждане] на горсщ въздух
HeiBwimäKupolofeт т вагрянка с го-
р-шо духане; вагрянка, работе¬
ща с горещ въздух
^^iB^ii^<^^<^i^liuzg f тръбопровод за го¬
рещ въздух
HeißwindofeT т пещ, работеща с ду-
хане на горсщ въздух
HelBwimdschlebec т шибър за горещ
въздух
HelzaggregaT п нагревателен агрегат;
вулкаии!зацuснен агрегат
Heizanlage f нагревателна инстала¬
ция
Heizapparat т нагревателен апарат;
налсрuфер
HeizSad п нагревателна баня
HeizSand п на-рявдща лснта, лентов
нагревател	'
enizS-r на-рсвасм, отопляем
HeieSoläen т иагреватепнс дъно


29 3
HEI
Helzdampf m пара за нагряване, на¬
гряваща пара
Heizdampfmemge f количество на на¬
гряващата пара
Heizdampfspanmuzg f иапягаис на на¬
гряващата пара
Heizdauec f времетраене на загря¬
ването
Helzdorm т нагряваща [вулканизира¬
ща] сърцевина
Heiznffnke т топлинен сфект; топлина
на изгаряне
Hr1eeffcKtmnstec m кал ори метър
Heizelement п нагреватспеи елемент
Heieen п 1. нагряване, загряване,
отопляване 2. вулканизация; про¬
триване; варене
Heizfläche / нагрявна повърхност
Helzfiussigkelf / загряваща точност
Heizform f вупнаи^^зацuспиа форма
Heizgas п пещон [огнищен] газ, газ
за отопляване [нагряване]
HelzC-mme- f нагревателна- камера;
сгиевс пространство; камера с ог¬
нище
Heizkörper т нагревателно [отопли-
телис] тяло; напзрuфер; радиатор
HelzKörperläck m лак за отоплителни
тела
helzkräftlg висококалоричен, - прите¬
жаващ голяма топлина на изгаряне
Heizklihfee т тоцл■ос6нсииuк	•
Heizleistung f 1, тоцпиииа [иагрявна]
мощност 2. тсплсцрсизвсnитеписст
Heizleitec m (елсктро) нагревателен
елемент;	(епентро)иагрсватспеи
проводник, топлинен проводник
Hei^l^^i^ecspieäle f електронагревател¬
на спирала
Heizlüfter т калориферси вентилатор
Heizmantel т нагревателен [отоплите¬
лен] кожух; парна риза, парен
кожух
Heizmaterial п гориво, топливо
Helzmessec т напоринетър
Heiznlttel п 1. топлоносител 2. го¬
риво
Heiznetz п нагревателна [отоплител¬
на] мрежа
Heizöl л мазут; наслсвunно гориво;
тсчно гориво
extcatthweeet свръхтсжък мазут
leichees лск мазут, леко тсчно
гориво
Heizöl, sch wele-ha-tiges сяросъдържащ
мазут, сяросъдържащо течно го¬
риво
schwecnt тсжък мазут, тсжко точ¬
но гориво
HrlzOl-ilfw-nä т разход на мазут,
разход на течно гориво
HelzOlpumpe f помпа за гориво
Heizperiode f период на нагряване
[затопляне]
Heizplatte f нагревателна плоча
Heizplättenfocn f форма с нагряващи
се плочи
Heizplattnnpcestn f (вулkаннзациси-
па) прсса с нагряващи сс плочи
Helzpccs^en п горещо пресоване (със
загряване)
Heizquelle f източник на топлина, топ¬
линен източник
Heizraum т 1. нагрявнс простран¬
ство 2. огнищно пространство; ог¬
нище 3. обе“ на огнена камера;
огнена камера
Heizrohr п димо-арна [днмпа} -тръба;
нагревателна тръба; пламъчна
тръба
Hcizcohrketsel т динсгарен котел,
котол с пиногарин тръби
Heiz-osT т скара (на пещно огнище)
Heizschlange f нагревателен змиевик,
нагревателна серпентииа
HelzchlaucH т L варилна [вулкаииза-
ционна] камера 2. нагревателен
ръкав
Heizschlauchbasis f сърцевина на ва-
рилна камера
Heizsch)aüchmitchüng / смос за варил-
на камера
Hnlzthhwach нискокалоричен
Heizsteile f нагряван [нагрсваем] уча¬
стък
Heizstoff т гориво, горивен материал
Heizte-nhKe f 1. нагревателеи еле¬
мент; нагревателен участък 2. го¬
рещо изтегляно, изтегляне на го¬
рещо
Heizstrom т ток за нагряван- [пака-
ляване]
Helzfronmel f 1. сушилен барабан 2.
вупkаиuзацuоиен барабан
Heizung f 1. отопление 2. нагрявам-,
загряване, разгряванс 3. накапя-
ване (с електрически ток) 4. вул¬
канизация


HEi
294
Heizungv dieekte директно [пряко]
нагряване
rleKtr^tche електрическо нагря¬
вано
~, indirekte индиректно нагряване
Heiszungsanlage / отоплителна инста¬
лация.
Heizvoorlchiuzg / нагревателно уст¬
ройство
Heizwand f нагревателна [нагрява¬
ща, отопляваща] стона
Heizw1näei f нагревателна спирала
Heizwert т калоричен -ф-кт, калорич¬
ност
Helzwe-tmesse- т капсрuнстър
HeizwideтritänäskOгprг т нагревател¬
но съпротивително тяло
Heizze.t f период (прспъпжнтепност}
на нагряване (напр. на каушер,
топлообменна камера)
Heizzug m нагревателен [огнищен]
канал; дuнсхсn
Hektan п хектаи, CH3(CHa)98CH
Helenin п хслеиин, алантспактсп,
C15H20O2
Hrllazteiz п хспиаитии, мстилсраI-ж.
натриева сол на 4-nи“етнламнно-
aзобеизоп-4-сулфсисвa киселина,
(CHз)2NCeH4N*■--NCвH4SOзH
Heli-nte-oz л хспиантрон, “-зо-бенз-
nиаитрон, С2вН1пО2
Helldonfarbstoffe	mpl хелипснови
(к/опни) багрила
Hellofaebstoffenpl хелио-ба-рила (баг¬
рилни лакове)
Heliogenblau п фталсциаиинсво си¬
ньо (багрило)
Hellogengrun п фтапоцианиново зеле¬
но (багрило)
Helion п «-частица, йон на хелия
Heliotropim л хелиотрсцин, пнпсро-
нал, 3,4•“стипендискеибензапдехuд,
СНгО2СвНзСНО
Helium п хелий, Не
Hriizim п хепицнn, □--люнозид на са¬
лициловия алдехид,
GeH4(CHO)OCeHiiOä
Heiich-entwickier т проявител за ра¬
бота на свотло (с десенсибилиза-
тор)
н iHgkrie f яркост (субентиьнаа;
светлота
Heü-otgiue f светлочервена жар
Helltraz т светло [пр-чиет-nо] ри-
бепс масло
Heilstellung f положение на просвет-
пяваис (положение на масичката
на микроскопа при просветлен
шлиф)
Heim т 1. шлом (калпак, връшник,
горната заоблена част) на дести¬
лационен котол 2. гърло на кон¬
вертор
Heltnaufsaiz т вж. Hilm L
Hemi / вж. HcmlecHuIotc
Hemlazcial п цспуацетaп
Hemieder п хсмиедрнчсн [нспълно-
еmен-и] кристал
Henled-ie f хсмиедрня, пспълпост-н-
ност (на кристал)
henled-iscH хсми-дринен, който с с
половин брой стени (за кристал)
Hen)hyäгät л цолухипрат, хидрат с
полсвип молекула вода на -дна
молекула всщсство
Hemikolloid п хемикопсид, полукс-
псид
Heeinelliiol п хемимeлнтоп, 1,2,3-
тримстип6ензол, СеНз(СНз)з
Hnelfneilitsäurn f хемимелитова ки¬
селина, 6еизолтрuнарбсисва- 1,2,3'
нuеелииа, СвНз(СООН)з
Hrmimorphli т каламин,
2ZzO.SiO2.H2O
Hneipiztäuгn f х-нипинсва киселина,
3,4-дтмнеикcаЛсалoвa киселина,
(СНзО)1СвН2(СООН)2
Hemipyozyamin п хениписцuа“uи, а-
хидроксиЛенази^ феиазиноп-1
Ci2H8N2O
Hcmizelluiose f хе“ и целулоза
Неп^^ке^с f кора от хемлок (дъ¬
билна кора)
Hemeen задържам, спирам, затрудня¬
вам
Hemmstoff т вж. Hnmmungsnitecl
HrnmungsnltTel п задържащо [заба¬
вящо, инхибиращо] средство, нн-
хнбнтор
Hemmungsstoff т вж. Hemmungsmiteel
Henna f къна
Hezeikosan п хенeйксзан,
СНз(СН2)1вСН3
11- Heni ikosamon- п' 'хенейкозанон-11,
n-децил кетон,
СНз(СН2)вСО(СН2)»СНа


295
Hentciakontaz п хентриакоитаи,
СНз(СНг)2»СНз
Hepacin п хеларин, аититрснбuн• му-
кснтнипописулфсисва киселина
Hepatokä-älasc f хсцатонатaпаза, чер¬
нодробна каталаза (ензим)
Hepatopyrli т маркази^ лъчист пи¬
рит, FeSä
Hepia-eHylezglytoi п х-цтаетнпсn-
гл и кол
Heptachlzrz хептахлор, 1,4,5,6,7,8,8-
хсnтахлор-4,7-нстан-За,4,7,7a•тст-
.paхuпрсиндап (инсектицид)
Hnrtääekäт п хсптадекаи,
СН.з(СН2)15СНз
Heptläezcz п хептадсцсн, СпНз4
H,	4-Tädi1zdien п хсцтадисн-2,4,
СН-СН=СНСН = СНСН2СНз
Heptakontam п хсптакситан,
С7оН1и2
н-Heptakosan п н-х-цтанозан,
СНз(СН2)25СНз
Heptaecthyinn п хецтаметнпсп, цнк-
лохсптан, еу6сраи, C7Hi4
Hepeaneihylezäiäiтiz п хсптаметип-п-
д^uaнuн, H2N(CH2)tNHs
HertaneiHylnnglykoI п хсптаметнл-п-
гпинсп, хсцтaнnнoл-1,7,
HQ(CH2)7OH
Hepfäz п хепчан, C-Hie
Heptazäphthrn п хептапафтен, мс-
типцикпсхексаи, СвНиСН.-
Heptazdloat п пим-лат, сол или естср
на пимепинсвата киселина
l-Hepiazol п хепта.исл-1, хептuпалко-
хсn, еиаитов алкохол,
СНз(СНг)6ОН
l-HrpTazteiol п хоптантнол-1, п-хеп-
тuпнерkацтаи, СН-(СН2)^Н
I,	3,5-Heptätrien л хсцтатриеи-1,3,5,
СН2=СНСН=СНСН=СНСН8
Hrptäiгlnzkaгbontäuгr f хецтатри.еп-
карбонова киеепииа, G7H8COOH
hrrtävälnzt седемвалсптен
Heptem л хсптсн, хецтuпеи, G7H14
Hepflz л хептин (въглеводород с
една тройна връзка), C7Hu
Heptit т хептнт, хептахuдро■кеuхсп-
тан, HOCH2(CHOH)5CH2OH
Hepiote / хептоза, C-H14O7
HepTylalkohdl т - хсптилалкохол, хсп-
тилов алкохол, C7Hi5OH
Heptyl-ein п хецтнламин.
GH3(CHa)eNH2
	HER
Н'Нер4у^1о-Ш л н-хсптнл хлорид,
СНз(СН2)пС1	,
Heptyien н хептнпси, хептен, G7Hi4
а.-Heptyicm л а-хептилсн, хептен-1,
еиаитилен, СНз(СН2)4СН=СН2
Hepiyigrurpe / хептипсва група, хоп-
тилов остатък [радикал], енантн-
лова група, сиантнпсв остатък
[радикал], —СН2(СН2)5СНз
п- Heptylnerkaptam л н-хептнлмсрнaц-
тан, хептантнсп-1, СН-(СН2^Н
п-Heptylpenizillin л н-хептипценицн*
лин, пеницилин К, пеницилин 1V
Heptylp-oplozat л хептнлпрспноиат,
хептнпсв естср на пропиоисвата
нuеелuиа, CH3CH2CO0(CH2)eCHj
Не^т и вж. Heptiz
Hrгäräteit п херапатит, хннинйоn*
сулфат,
(C2nH24N2O2)4(H2SO4)3(HJ)2J4-GH2O
HeгautIOsung f отстраняване [отделя¬
но] чрсз разтваряне; излугванс
Herbizid п хербицид (средство, уни¬
щожаващо плевели)
tclnKtivns селективен [избирате¬
лен] хсобиинд, хербицид с избира¬
телно [селективно] дсйствис
totales тотален хербицид (унищо¬
жаващ всякаква растителност)
Herbizidol л масло, притежаващо хор-
бициднс действие, масло за борба
с плевели
HerSlzidwirkung f хер6ииидис дей¬
ствие, действие [ефективност] на
хербицид
Herd т 1. под (на пещ); топилно [ра¬
ботно] пространство (на пещ);
огнище 2.	(твърдо) легло (на
леярска форма) 3. леярна, леярно
отделение
gewächsezee зараснал [нараснал]
под (на пещ)
Hnгdauskleläung / вж, Heedausmaui-
euzg
Herdaussnauerung f облицовка [зида-
рня] на пода -(рa6стистс прострян-
сmвс} на пещ
HeedSodem т под (на пещ); дъно (на
доменна пещ)
HeгdäurcHfcessuпg f разяждане (про.
бив] на пода (на пещ)
Jin-dee-ii п емайл за псчки
Jlc-dfl-che f площ на пода (на пещ}


HER
296
Herdflammofen m подова пламъчна
пещ
Herdflicken п кърпснс [поправка] на
пода (на пещ)
He-dfo-m / леяр, форма в земята, пя¬
съчна форма, oкрита форма
Herdßrrrierel f формоване в земята,
земно [открито] формован-
Heгäf-lthHciscn п kрuчис желязо; же¬
лязо, получено по директен метод
HeedfeithHem п о-нищно рафиниране
Hecdfrlschstahi т нартеисва стомана
HerdfrlscHverfahren п мартенов про¬
цес, мартенов стоманодобивен ме¬
тод
Hecdgas п 1. псшен газ (от подова
пещ) 2. хлороводород, получаван
в механична подова - (сулфатна)
пещ	‘
Heгäg]üHofem т пещ за отгряванс
Hecdguß т отливка в пясъчна или
зсмна форма без каса, пеепе в зе¬
мята
Herdofen т пудлингсва псщ; подова
пещ
Heгäofrnproznß т мартенов процсс;
пуплuигсв процес, пудлинговане
Herdofen verfahren пвж. Herdo fenpcozeß
Heedpanzee т кожух [броня] на ог¬
нище (на висока пещ)
Herdprozeß т, offener процес на от¬
крит под
Herd-aum т обсм на ваната, работно
пространство, работна камера (на
пещ)
HceätOhIc f под [дъно] на псщ
HecätiäHI т крична стомана; стомана,
получена по дир-ктен метод
Н1г^1сГоГст т иагрсвателеи кладе¬
нец
Herdverfahren п цържuпис-рсанцисцсн
метод
Hcrdvecwachsuzg f зарастване [на¬
растване] на пода (на пощ)
Hecdwagengiilhofim т псщ за отгря-
ванс с подвижен под
Herdwände fpl откоси [стснн] на ва¬
ната (на пещ)
Heedzustellung f зидария [футсровка]
на пода (на пещ)
Hermelin п хернелнн, сибирска белка
(и кожата й)
he-me'eittH херметичен
ee-netittH ve-tteließen затварям хер^
“етически
Jeгnetitinren херметизирам, затваря“
херметически
Него-п п хероин, дuац-тuлморфuи,
C17H17(OCOGH3)2NO
Herstellung / производство, получа¬
ване, изготвяно
HerstnIlungskoTtrollc f производствен
контрол
Hecttellungtkostnn pl производствени
разходи
Herticllungtprozcß т
процес
Hrrsinl I ungsfecHnoiogie
на производството,
на технология
Hicste 11 u ngsverßaheem -п
производствен
f тсхиспсгия
производстве-
црсизвсnетвеn
“стод
Herun-efSlocken ож. eeгunterwaleen
eeruzinrwalznz провЕлцовам
Herzfraktioz / средна [сърцсвинна]
фракция
Herzgift п сърдечна отрова
Heceglykosid п сърдечен гпиксзип
HerzmitTel п средство, усилващо сър¬
дечната дейност
Hesperidin п хесперипнн, 3',5,7-три-
хнпрскен-4-метскеифлаваиои-7-ру-
тиисзuд (гликозиД)
Hesper-tln п хеспсритнн, 4-нетонеu*
3',5,7-трихидрскеифпаваиси,
СщНцОе
Hesperifimsaurc / хсспернтинова ки¬
селина,	3-(3-хuдрскси-4-нетоксн*
феннп)-проц-нова киселина, изо-
ферулова кис-лина,
СНзОСеНз(ОН)СН = СНСООН
HET-AnHydrid п хлоренnuкев анхи¬
дрид, -ипомет^^лсн-хeнсахлор-тет*
рахuдрсфталсв анхидрид,
CcHsO-Cie
Hetc-oafom п хсm-рсаmом
Heieroauxln п хетсрсауkсии, ß-иидо*
лилоцетна кuс-пииа, снатспkар6с-
нова киселина, CgHeNCHjCGOH
Hete-oäitpnrs полuпнецерееп
heTerogem хетерогепеп, иееднсрспен,
разнороден
Heterogenität f х-тер.огеннсст. нссд-
псрсппост. разнорсДпсст
HeteroketTi f хетерогенна верига (на
химично съеДинение)


297
HEX
HeteгoKet-enrolymnr п полимер с хе-
т-рсгсииа верига, хетерспслинер
Heteropoiar хетсрополярен, който е
с разнсинеини полюси
Heteropolykondensation f хстсрополи-
кснпсизацuя, смееспа пспикснден-
зация, еъполukснnснзацuя
Hntcrorolytacchafid п хетерополнза-
харид
Heterorimg т хетероцикъл, хетероцик-
личен пръстен
Heterotcop аиuзстрспсн
Hcterotroph хстсротрофсн
Hn-ecozyklltcH хетероцнклнчен
Heteeoeyklus т хстсроцикъл, хотеро-
циклично ядро
fünfgliedrige- петчленен хеторо-
цикъл
trcetglinäfigr- шестчленен хстсро-
цикъл
Hexa п вж. Hexachloran
Hexaatcmac шсстатснен
HrxaSroeäthaz п хеkеабрснетан, пер-
бр омета н, С2Вгв
Hexab-omSnzeoI п хскеа6рсм6снзсп,
пер6рсн6сизсп, CeBre
Hexabromplä-iztku-r f nлатинс(4)бро-
нсвсдсрсдиа киселина,’ хсkеабрс“-
цлатиисва киселина, Н2(РТВг8)
Hexaceiocaz п хснеаyпораи, 7-хекса-
хпсрцинпсхенсаи (инсектициД),
GeHeGU
Hexachloräie—z п хсксахлорстан, пер-
хлорстан, CleCGClg
HexacHlorbenzol п хенеахлсрбензсл,
церхпср6сизсп, GrClo
HexaclhlorSutääirn п хсксахлорбута-
дисн, С1-С= СС1СС1-- СС12
Hexathlofdlzykiopent—dlrn п хокса-
хпсрпициклспентапиен, C^HrCln
Hcx-cHlorblels—ure f (шсст) хпсролсв-
на нисепииа, плунбнхпоровоnороn-
на киселина, - H2|PbCle)
Hexachior(o)iridat п хсксахлориридат:
1. сол на ирuпнсвс(1II)хпороводс-
родната kиеспииа, сол на хекса-
хлориридиеватаСШ) кнеслuиа,
Мз(1еС1е) 2. сол на иридисво(1У)
хлороводородната киселина, сол
на хсkеaхпсрuрunисвaтa (1V) ки-
еелниа, М2(1еС1в)
HcxachIorO.)osmeat п шеетхлсрсемат,
хенсахпорсснат: 1. сол на хенеа-
хпсрсениeвaтa(Ш) киселина,
M-IOsGU) 2, сол на хсксахлорос
мисвата(1У) киселина, M2[OsCU>
Hexachlooop-a—lzae п хоксахлоропла-*'
тинат: 1. сол на платин^Ш) хло-
рсвсnсроnната киселина, M3[PtC1ej.
2. сол на ппатино(1V)хлоровспс*
родната киселина, M2(P-Cle)
Hex—chioroplafiz(I V)-skuee f платино-
(1V)хлсрсвсдсрсдна киселина, хск-
еахлсрплатиновa(1V) киселина,
H2(PTCle)
Hexachlororuthemat л 1. сол на хск-
сахпсррутенuсвата(Ш)кuеелина,
сол на рутен нево( 111) хпорсводо*
родната киселина, M3(RuCle) 2.
сол на хеkеахлсррутенн-Dата(1V)
киселина, M2(RuCle)
(Hexa) dhooooinnsäuci f (щест)хлор-
kaлaеиa(1V)киеелинa,	станихлс*
рсвсдсрсдна киселина, Н2^тС1в1
Hnxachloeeyklohexaт п хскеахлорпик-
похсксаи,	хскеахипро6снзспlхен-
сахпорuп (инсектициД), GeHrCU-
ieceniscHrs технически хексахлор-
цuклохснеан (смес от изомери),
GeHedU
Y-Hexachloeeykiolhexam п Y-х-нсахлор-
цинлсхскеаи, линnаn (инсекти¬
цид), deHedU
Hexachlorzyklopent—diem п хоксахлор-
иинпоцснтаписн, d5dU	.
Hexadekam п хскеапекан, цотан, 6ион-
тнл, СНз(СН2)мСН,
Hexadekaztoai п палмитат, сол или
остср на палнитиновата киселина
1-HcxadnzeT п хенсаnеnен-1. ц-m-п.
цстилен, СН2-^СН(СН2)1зСН3
i*Hnxadrzlm п хексадецнн-Ь ц-тилен, -
СН=С(СН2)1зСНз
Hexadezylamin п хенсапецнпамин,
110x^3“^ 1-aминoxeксапekап,
CH3(CH2)15NH2
Hexadezylazetylem п хс неапецнпац--
тилен, сктадецин-1,
СН=С(СН2)15СНз
п- HexadezylSeom id п н- хенсап-цип*
бромип, цетипбро“ип, Ь6рсмхекса-
декан, d-eH-aB-
п- Hexatdesyleh lorid п н-хенсап-цнл* -
хлорид, 1-хлорхекеaдекaн, ц-тил- -
хлорид, CieH-aCI
а-Hexadezylem п «-хексадецнлеп, хек-
садецеп-1. цет-п. uетнпеп.
СН2=СН(СН2)хзСНз

HEX
298
z-Hexaäezyljodiä п н-хексаnецнлйс-
днд, 1-йoдxeкcадекаи, цстнлйопнд,
GirHagJ
1*Hexadeeym п вж. 1-Hnxadrzln
bS-Hexad-en п хеkсапиен-1,5, биалил,
пuапuл, CH2=CHCH2CH2CH=СН2
2.4-	Hexadllm п хексадннн-2,4, диме-
тилдиацстипси. СН-С==СС==2СНз
2.4-	Hexadiin-1,6*äioi п хенсапиин-2,4-
диол-1,6, HOCH2C=CC=CCH2OH
2.4-	Hexadiyz п вж. 2,4-Hexadiim
Hcx-edec п хексаепър, шесmсст-н
Hexarluokiieieizäure f сипиkсфпу•сро-
водородна киселина, H2|SiFe)
Hex-fluorid п шсстфлусриlд
Hexafluoropiatlntäuгn f платиио(1V)
флусроводоропиа киселина, хек-
еафпусрсцпатuиова(1\7) киселина,
H2[PiFe)
HexaffuorгJpHotphorc^äu-e f хсксафлу-
орофосфорна kнеепииа, фосфор о-
фпусрсвоnорсnна кuеспuиа, H PFö
Не^^аГ^к^^^И icasäure f еипиkсфлусровс-
дородна киселина. H2SlFr
Hexaflurstazze—i п сол на етаиифпус-
рсвоnсpсnиата киселина, MJSzFrl
hexagonal шестоъгълен, хексагснапен
(принаДлежащ към хексаеонална-
та сингония)
HnxaHalogcnid п шеетхапоrеино съе¬
динение
Hex—hydroazterazcz п хсkеахunрсаи-
траиси, СцН1п
HexäHyä-obeтzoesäüec f хексахидро-
беизосиа нис-лuиа, цukпсхеkеаи-
карбонова кuе-пuиа, deHnCOOH
HexaHydiobcnzol п хексахидробеизол,
цикпохекеаи, хеkеанетилеи,
G1H12
HcxaHyäcobczzols-ü-c f вж. Hex-Hyd-
гоЪ neoesäüee
Hexaeyd-ohex-oxybnnzol п хсксахид-
рохекеахuпрокеu6сизол, циклохек-
санхсксал-1,2,3,4,5,6, GeHe(OH)i
Hexi—iydr-OisDphiha-säurn f хенеахипрс-
изофталова киселина, цикпсхск-
сандukар6сисвa•1,3 киеслииа,
dnH1o(C0oH)2
Hex-HydeoK-etol п хскеахипрокрсзоп,
метилциклохексанол, СН-СеН^ОН
Hexahydcomellitsäuce / хекеахндрс-
мелитова- киселина, цuнлсхенеан-
хексакар6оиовa-1,2,3,4,5,6	кисе¬
лина, СвНе(СООН)е
Hexi—iydironaphthalin п хенеахидрс-
нафталин, С^Нц -
HexaHydrophimol п хенсахнпрофенсл,
циклсхскеаноп, СеНтОН
Hex<äkydrophiTialsäu-'n f хексахндро-
фталова киселина, цukпохсkсан-
дикар6снова-1,2 киселина,
CcH-o(C00H)2
HexaHydropycazim п хоксахидропира-
зин, дu-тнлеnдuaмин, пипоразнн,
C4HioNa
Hexahydropyridin п х-кеaхиnрсцuри*
дин, пеитанетuпсиимии, пипери-
дин, CSH11N
^^xa^ydri^!^^li:^^1^5^^u-n f хексахидро-
салицилова киселина, 2-хипронеи-
цикпсхсксаикар6сисва киселина,
НОСеНюСООН
Hexahydroterephliialsäuen / хексахн-
протерсфтапова киселина, цикло-
хскксндикарбонова-1,4 киселина,
СеН-„(СООН)3
Hex-hyd-oihynol п хенсахипротинсл,
мснтилапкохсл, нентаисл-3, мен¬
тол, СщН-вОН
Hexahydrotflazln п хсксахидротриа-
□ нн, G-HrNa
Hnxahydra-1,3,StrizlTro-tye-t-laein n
хексахидро- 1,-,5-трииuтре-гuн-
триазии, никпотрннстипситри-
иитрании, хскссгсн,
. (CHj)»(N.NO)9
Hex-hyäeoxybcтzol п хснеахиnрокеи-
бензол, беизеихенесл, Co(0H)e
Hexa^odp-aIizsi1uгe f плати ^(4) йодо-
водородна киселина, х-kсайодс*
платинова^) киселина, H2(PtJc)
Hexakontam п хсксаконтаи, димирн-
цнл, CwHi22
Hexakcosrnn хекс<акозаи, хснесйkозан,
СН-(СН8)мСНз
Hnx—lin п хексапuи, хекеахunроф-*
нол, циклохсkеаноп, CeHnOH
HnxanceHylazn-on п хскеанетилац-*
тон, 2,2,4,4-тстранстиппентаксн-З,
(СН3)-С.СО.С(СН-)з
Неха-пеГТтуШТН—т п хексаметилстан,
2,2,-,--тстрамстил6утаи,
(СН3)—С-С(СН3)3
Hexameehyibeтzoi п хснса“стнл6ен*
зол, Сп(СН-)е
HexamethylcT п хоксам-тилен, хек-
еахнnрс6ензсл, цикпсхснсан, СеНт


299
Hexamethylendiamin т хексаметнлен-
nнамин, 1,6-днaмипoхекеан,
H2N(CH2)eNHa
Hexamethylenglytol п хенсаметнпеи-
глинол, хексанпuол-1,6,
НО(СН2)пОН
Hnxa^eetylentetr—miz п хенсамстилеи-
тетрамин, амнпсфсрм, уротропин,
(CH2)aN4
Hexamin п 1. хенсамнн, 2,2',4,4',6,6'-
х-кеаннтропифeнилaмин,
(O2N)3CnH2NHCnH2(NOs)8	2. ож.
HexameiiiylenTeTram in
HexamminГflältale п хексамииuрндие-
ва(Ш) сол, иридисв(III)хекеаa^^о-
ниакат, [1г(мНз)п]Х8
Hexan minKobalt1chlorlä п кобалтов
(1Н) хекеамннохлорип, кобалти-
хсксанuнохлорuп, [C^NHaMCI-
Hexamnimkobaltltalz п хексамнноко-
балтова сол, [Co(NH3)n]Xa
Hexänninnihknibroniä п никелов хек-
самино6рснид, [Ni(NH-)n]Br2
Hnxamnlnnihkelchlorld п никелов
хекеамннохлсрuд, [Ni(NH3)c]Gl-2
Hexamminгhoditalz п х-kеаминорсдне-
ва(Ш) сол, родиев(1 П)шестамсниа-
кат, [Re(NH3)nJX3
Hexan п хекеаи, СеН14
Hexamdlal п хсксаиnuал, адипннал-
дехид. ОНС(СН2)4СНО
Hexand-amld и диамид на аnнпuиова-
та кuеелuиа, адицанид, аnицин-
амид H2NCO(CH2)4CONH2
Hexandli^i^^aTaT п хенсаипuизоцuа-
нат (синтетичен Дъбител)
Hexazdiol п хександнол, CeHi2(OH)2
3,4-HexamdioT п хенеaндион-3,4,
CH3CH2COCOCH2CH3
Hcxanhexol п хсkеанхсkеол, хоксит,
CH2OH(CHOH)4CH2OH
HexänkacSontaufc f хексанкар6снсва
киселина, енантова киселина,
CrHi-COOH
Hexanlt-okobaltaT (111) п •шecтпнmрс-
кобалтнат, хекеаннтронс6алтиaт,
метален кобалтнннтрнт,
M-1Cr(NO2)nJ
HexamoaT п хекеuлат, капроат, капро-
пат, сол или естср на капроновата
киселина
Hexamol п х-ксансл, хскснлов алко¬
хол, GeHi-OH
Hexanoz п хекеанон, СпНпО
	НЕХ
Hexanon-2 п хенсaион-2, “етнпбутнл-
к-тон. СН-СОС4Н7
1,4,5-HexanTrloI п хсксантриол-МД
СНз[СН(ОН)]2[СН8]9ОН
HexaoxyScnzol п еж. Hexahydeoxyben-
zol
Hexaphenyläthan п хексафенилетан,
(СеН5)зСГ^(СеН5)з
Hexaphenylbizinn п хексафеиип6uка*
лай, хскеафeиипnuетаиан,
(CeH5)-SnSz(CeH5)3
Hex-saccharid п хсксазахарид,
(CaH-o05)c
Hexatclnz п х-ксатриеи, СеН8
Hexavaleni шеетвапентен
Hex-van-dat п хексаваиадат, сол от
типа M4/VnOi7]
Hex—zyanoeisenf 11)-säucn f фсрсцнапс*
водородна киселина, HJFe^tynJ
Hex;azyanooiseiZ(Il)-Säu-c f ферицна-
повсдсродна киселина, HзiFe(CN)nJ
Hexz—za—zißerattn) п фероцианид,
сол на ферсциаиовсдсрспиата ки¬
селина, M4(Fn(CN)e)
H^i^a-:zaäzO^i^er^f1 ((1I) п ферицианuп, '
сол на ферициановопсрсдиата кисе¬
лина, M3(Fn(CN)e)
Hex1ey-zoГeг-itauгe f ост. за Hexaey--
zoeissn fi 1 l)-täuгr,	фсрициансвс-
дсрсдиа киселина, H-{Fn(CN)e)
Hexazy—zofecrosäuee f ост. за Hex-zy--
noeisen(l i)-säurc ' ферсциансвопо*
родна киселина, H4{Fn(CN)r)
Hex<rea-тOkOsltateli) п кобалтоцна-
пнд, сол на нобалтоциаисвсдорсд-
ната киселина, M4(Co(CN)r)
Hexaäzaгlz0k0a1tat ((11) п кобалтн-
цианид, сол на нсбалтнциаисводо-
рсдиата киселина, M-(Co(CN)e)
Hex<a'zanmOkOsält1I)-Säure f кобалто-
циановодородна киселина, хскса-
цuаиокобалтсва(П) киеелuиа,
H4(Co(CN)e)
Hexa^^atiokt^l^i^ie (11 ^-säufe f кобалти-
циановодородна киселина, х-кса-
цнаисксбaлтoвa(III) киселина,
H-ICo(CN)c)
^^:^<a^:^aT^i^<^i^]^ttisaufe f ост. за Н1-
xaz y—zokobatt(l l^-säure, кобалтн-
циановодородна киселина, хенса*-
цнанокобал*това(111) киселина,
H-(Co(CN)n)	.
Hexazyanokobattosäurc f ост. за Hc-
xazyazotob аН(11 Jüucee	кобалтто-

300'
HEX

циансвсдсрсдиа киселина, хокса-
циаисkс6аптсва(П) ниеспииа,
H4(COCN)n)
Hrxazyänoosniurmiäure f хексациаио-
осни-ва(11) киселина, H^Os^N)^
Hexaazatlzrctheezteli) п сол на хок-
сацuаисрутсиuсвата(Н! киселина,
сол на рутсиuйциаиевсnсродната
киеслuиа, M^R^CNh)
HexeiKos—m п хсксейксзаи, хскеако-
заи, СН-(СН2)24СН.з
Hexnm п хеkееи, хексилен (алифатен
въглевоДород с една двойна връзка),
СвН12
Hexim п хексин (алифатен въглево¬
ДороД с една тройна връзка),
GeH1o
Hcxie п хокси?, хексаихеkссл,
СН2ОН(СНОН)4СН2ОН
Hexogez п хсксогси. цuHпотринстuл-
ситриннтрамии, хскеахuпрс-1,3,5-
трииитрс-син-триазин,
(CH.MN.NO2h
Hexokin—se f хекескиназа, аппслаза
(ензим )
Hexomethyiotc f хсксснегнлсза,	6-
дсзсkеихсkесзa, 5-С-мeтилцентоза,
СНз(СН0Н)1СК0
Hexombasc f хскеснсва база, сснсва
(Диаминокиселина с шост въгле¬
роДни атома)
Hexosam и хснеозан (полизахариД),
(С«Н1о05) л
Hexon f хсксоза (монозахарид),
С«Н120б
л хекесзсдифocфaт,'
дифосфат на хексоза,
СвН-о04(Р04Н2)2
Hexotidati f хснесзuдаза, олн-аза
(ензим)
HexCtt-oI п хекеаеетрсл, хекесстрсп,
д и х uдрспиeтилетил6еcтpoл,
h ОСб Н4СН (С2Н5) СН (С2 Н5)С«Н4ОН
Hexuronsäure / хскеурсисва киселина
п- HexylalkoHol т н-хскеипапкохол,
хексанол-1, аннлнар6uисп,
СН-(СН2)5ОН
z-Hexylazetylez п n-хекенлацетнлси,
октин-Ь CeHi4
Hcxylez п хеkсипеи, хекееn (въглево¬
дород с една двойна връзка),
СВН12
Hexylgгuprn f хексилова група, хек-
силов радикал (остатък),
СН9(СН2)4СН2 -
Hexylmerkaptan п хскеuпмеркацтан,
хенеантиоп, GeHi-SH
Hexylгesoreim п хскеuпрсзсрции, 1,3-
nuхиnрсkсu-4-хекенпбеизсл (анти-
хелмиитио ср-петвс),
СвН-з.СвН4(ОН)2
Hexym п вж, Hexim
HF*izäukilontHäгTnz п високочестот¬
но индукционно закаляване
HF-Trockzuzg f сушено с токове с
висока честота, високочестотно
сушене
HilUSohruzg f спснагаmспеи сондаж;
пробиваие на спомагателен сон¬
даж
Hilfsgerbstoffe mpl спомагателни син¬
тетични дъбитсли
HllfsmiTTel п спомагателно средство
Hllftoreraiion / спомагателна опера¬
ция
Hilfsrгoduki п сцснагателси продукт
HiIfstTenrrI т помощна сърцевина
Hilftseoff т сцомагателио вещество
himSeerf—cSen който с с малинов
цвят
Н-тЬ^-юГ- т малинов сок
HimSeersirup т малинов сироп
HimSeeispat т рсдсхрсзнт, наигаисв
шпат, MnCO-
Hinderung f, Sterisihe прсстраиетвенс
преченс
HiznizsrflTzez впръсквам	.
HlnirrclzanäcгtchalTcm п последова¬
телно свързване
HinTrfpfrttnn п von ZnmemtmiIhH на¬
гнетяване на циментов разтвор зад
крепежа
HlnTrfscHzeläuzg / заден [външ-н
нзрсз
Hlntn-wand / задна стена
Hizzufügen прибавям
Hlppu-asn f хипураза (ензим)
Hlpruetäuee f хипурова киселина,
беизсuлглuцни, бензсилгликоксп,
беизсuпaнииссцетна киселина,
СвН5СОТНСН2СООН
Hiczeolz п ядро на дървото, чслна
дървесина
Hiethehocmtale п амониев бикарбо¬
нат, NH4HCO3
HicthHIcäee л обработена кожа от -лсн


301
HOC
HirtchTäIg т слснова лой
Hi-üäiz п хнрудин (хеморагично
вещество на медицинска пиявица)
■^istt^Ielт п хпстамин, 0-uмидазслил-
етuланuн, C3H-Nr.CH2CHsNH2
>Hittami nasc f хистаниназа, дианннс-
снеиnаза (ензим)
Hittidath f хистидаза (ензим)
HitTidiz л хис-гидин, ß-инидазслип-а-
анииопрсцисисва киселина, нмн-
nазопuпапаиuи,
C-H-N2.CH2CH(N Н2)СООН
Hist1dizdikäгSoxyIate f хистиnuиnе-
кар6сксuпаза (ензим)
JH istom п хистон (белтъчно тяло)
Histopeptom п хнстопеттп--
Hlsiozym п вж. Hlppuf-tn
Hiize / топлина
HitzeaSgaSe f топлоотдаване
Hiizcbeiiandluzg f тсппииис [термич¬
но) обработване
H1Tzeteständikeie f жароустойчивсет.
сгнеуцорисст
H1TeeSleiceuzg [ горещо избелване
Hifzeeizfluß m влияние на топлина¬
та, тсцпиипо ' въздействие
HiTzncnpfinäIich чувствителен към
нагряване
Hiiznnntwicklung f топпсобразуваие,
отделяне на топлина
Hifzegerinnung f вж. HiTenkoagulaTion
HliznhärTSar втвърдяващ сс на горе¬
що
Hiizekoagulailon f желиране (коагу¬
лиране] при иагряваие, топлинна
коагулация
HiienleiTuzgtfäelgknlT f топлопровод¬
ност
Hieznnestnf т термометър
Hitzepolymerisatioz f термична [горе¬
ща] цопинеризация
Hitzespaltuzg f термично разцепване
[разлагане]; термичен крекинг
Hitenznгiegцzg f термично разлагане
Hobelspäne rnpl талаш
• Hoceakiiv виеснсактивси
Hochausbeutezells-оГГ т целулоза с
висок добив
HochS—ubnioz т строителен бетон;
б-тон за сгради
HoChbe-Hälter т напорен резервоар
hothbiTuninöt виесксбитуниисзсп.
богат на битуми
;H'ohHäispcis виеокопиецерее‘и
Hochdruck т високо напягаис
Hochdruckanlage f 1. инсталация за
високо иапягаис 2. висоkснапориа
инсталация
Hodhä-uhkäampГkohHne т варилен ко¬
тел [казан] за (работа при) високо
иапягаие
Hochdruckfarbuzg f багрене при /псп]
високо налягане
Hochäeückg-s п -аз с високо налягане,
сгъстен газ
HochdгutkgennraToc	газгенератор,
работещ при високо иапягаис
HocihärutKhydгiecuzg f хидрираие при
високо налягане
Hothdfutk*K.arSonyIverГähfnz п мстод
за получаване на никелов карбо-
нил при високо иапягаие
HotedeuhKknttel т котел за работа под
високо напягаие
HohHä-uhkkompгettoe т компресор за
високо налягане
Hodidrutkkreitrlrunpc f центробежна
помпа за високо налягане
Hoceäгuckunl-ufpunre f циркула¬
ционна помпа за високо иапягаие
HoChdгutkleiTuzg f тръбопровод под
[за] високо иапягаис
HochdrucklufT f въздух с високо наля-
-ане
HochdruckpolyäTHylen п цспистипеn
(получен чрез полимеризация на
етилен) при високо иапягаие, мек
цопuетuпен
Hochdcuckpreßverfahrnn п ' мстод за
формоване (на пластмаси) прн
високо иапягаис
HocHärückpunpn f помпа за високо
налягане
HochdruckredukTlon f редукция под
високо иапягаис
HoChdruckrnirrn т автомобилна гума
за високо иапяганс
Hochdruck-ScHmlern-Ttel п мазилсн
материал [смазка] за високо н«.пя*
гаи-
Hoch drucks р al tuzg f разлагане [раз¬
цепване, разпадане] прн високо
иапягаис
HohedeuhktyntHnte f синтез при висо¬
ко иапягаис
Hocedfuckveгäampfnr т изпарител ?•»
високо иапягане


HOC
302
HochdrucKverfaHfim п мстод с прила¬
гане на високо налягане
HochdcucKzylimäee т цилиндър за
високо' напягаие
HoCHelasTisch виссноеластичен
Hochelassizität f висока еластичност
Hocherhitzung f L високотемператур¬
на пастьоризация 2. нагряване до
висока температура
Hochexplosiv високсекепло^uв-н, сил¬
но експлозивен
hocHfesT виссkсуетсйчив, вuеонсиз-
дръжлив; “ного здрав
Hoch feuerSestänäig I. в иеокоогн-упс-
реп 2. виесkсогнеустсйчнв
hoCHfeue-fntT внескссгнеупсрсн
HochfгcqüeneSeheizümg f високочестот¬
но нагряване
Н oCllгequcтeHärrumg	f високочес¬
тотно (инДукционно) закаляване
Hodefrequenzhäriümgsazlage f инстала¬
ция за високочестотно индукцион¬
но закаляване
Hochfrequenzheizung f ож. Hochfre-
quenzSeHeizung
Hohhfeequezeindüktioпs1M-tem л висо¬
кочестотно индукционно закаля¬
ване
HocHfrequez^indukTionsofrn т високо¬
честотна иипукцuоииа псщ
HocHrrequcnzTrockTumg f високочес¬
тотно сушено, сушене с ток с ви¬
сока честота
HochffiquemzvorwäcmuTg f предвари¬
телно загрявано (подгряване) с
ток с висока честота
HHchßrequenzvatuuiTofcm т високоче¬
стотна вакуумна пещ
Hochfrequenzverleimung f високочес¬
тотно лепеие, елсцваи- в поле на
ток с висока честота
HocHfrequenz/uHtaTls-eioi f вулкани¬
зация с ток с висока честота
hocHgnkohlf виеоковъглероnсн, който
с с високо съдържание на въгле¬
род
Hochglanz т висок гланц, огледално
лъскава повърхност
Hccegläzzrollrгrm п пспнрапе с ви¬
сок гланц, пспнране дз сгпеnапnа
лъскавина
HocHgieit п übe- den Buckccn бункер-
па естакад!
hochgradig 1. внеоксграnуесн 2. внсо-
нссортен, висококачествен
HocHKlopffnst който с с високи антн-
пстснациснни свойства, високо-
октанов (за бензин)
hoch kohlenstoffhaltig еж, hochgekohie
HohhkonsisSeпzm^ailung f размнлан-
при висока консистонция (на ка¬
шата)
h nCikKrTznlriect внсскснсн цснтр и ра н
hochlegleri високолегиран
h o:hleimfett силно пронпеян (за хар¬
тия)
hocHleistüzgtfäHlg	високопроизводи¬
телен; който е с висока мощност
HocelnlsTungtkrafTtToff т висснсенер*
гийно гориво (за Двигатели)
Hochlnlstungtnühln f високопроизво¬
дителна мелница
Ho^^lni^^uzg^^aei т висококачестве¬
на стомана
HochlnitTungtsTämm т високопроиз¬
водителен [виеонспрспунтивеи]
ща“
Ho:hleistungttfnibtToff т вж. Hochlei-
sTüngskcafTsToГГ
HochInlsTungtverdanpfrc т mit er¬
zwungenem Losuzgsumlauf високо¬
производителен изпарител с при¬
нудителна [изкуствена) циркула¬
ция на разтвора
Hochlelstungs-ZenTrifugi f центрофуга
с висока производителност
hochmolekular високомолекулен
Hochofen т дсн-ниа (висока) пещ
dünnwandiger тънкостенна дсм-н-
на п-щ
— , eIekT-ltcHrr -лентродснеииа псщ;
ел-ктротоцuпна пещ
HochoГezaSttice т изпускане на чу¬
гуна от донсниа псщ
Hochofenanlage f доменен [виеокопс*
щон) цех
HochoГenarSeiTtfaum т работно про¬
странство [полезен обс“) на дс“-н*
на пещ	.
НосЬоГепа-Ье-Твд^тет п вж. HocH-
ofnm-rSnlisraum
Hochofenaneatuc f арматура на nс-
ненпа пещ
Hochofenaufzug т подемник на домен¬
на псщ
~ nii Kippg^räßbegich^uzg скипои
подемник на доменна пеш.


303
HOC
Hochofenaufzug elf KüSelfb-gichtung
кошов подемник на дс“енна псщ
HoCiofenauskleiduTg f еж. Hochofem-
futiee
Hochofenbegichtung f пълнене [зареж¬
дане] на псненпа пещ
HochofenSegichluzgsanlage f съоръже¬
ни- за пълнен- на пом-ппа псщ
HochofeтSesdi1ckuтg f пълнене [зареж-
дан-| на псн-нна псщ
Hochofenbetrieb т псм-ннс производ¬
ство .
HocHoГendampfgnSlätc п царсвъздухс-
дуин« [паровъзпущен вдухватсл]
на псменпа пещ, вентилатор за
вдухване на пара в псм-нна пещ
Hochofczeitnт п домепеп чугун, чугун
на блокове [кюлчета]
H^iC^<^i^^i^l^^l^rung / воп-и- на проце¬
са в пс“енна пещ
Hochorenßuttec п огнеупорна зидария
[фут-ровка] на доменна пещ
HocHofnngang т ход на доменна пещ
Hochofengangstörung f разстройство
[смущения] на хода на доменна
пещ, разстройство на доменния
процес
HoChofcngas п nсменен газ, внескоп--
щон [гърлен] -аз
HocHofezgatgeSlätc п газовъздухсnув*
ка, газсвъзпухопувиа машина (на
доменна пещ), вентилатор за до-
меиен [вuеокопсщ-н] газ
HocHoremgasschicSee т шибър за до¬
менен [гърле^ газ
HocHrfcmgcSlati п въздухсдувkа, въз-
дуксдувна машина (на доменна
пещ)
HochoГeпgeгUtT п нeтaпиа конструк¬
ция на доменна псщ
Hochofnmgettell п	метапсприеннин
[стояло, огнище] на домеnnа пещ
HocHofemgeeähe п инструменти за ра¬
бота на доменна пещ
Hochofengicht f I. гърло на пон-ниа
пещ 2. шихта (за доменна пещ)
HocHofcngllD т отливка непосредстве¬
но от дснениа пещ; псмепеп чугун
Hochofenhu-in f дсмепен завод; дсне-
— пех
Hochofemkokt т металургичен [дсме-
н-п] какс
HochofenKcami m площадка около шах¬
тата на понениата пещ
Hochofenmamm т пещар на псме!-^нa<
псщ, псненчuк
Hochofenmöilee т доменна шихта
Hochofennutzraum т полезен обсм на-'
до“спна пещ
HochofeптüTevolumeт п вж. Hochofen*
nüieeaum
H^<^C^<^l^^i^{^^Tzcf т (стоманен) кожух
на доменна псщ	*
Hochofempcofil п профил на пснeннa.
псщ
HochofcnprozeB т внесксцещ-п /псмс-
псн| процес
Hochofenrast f плсщн на доменна,
пещ
Hochofenee1te f кампания на псм--^нa^
пещ
Hochofensau f налсп, „козсл“ (метал,,
застинал на дъното на доменна
пещ)
Hochofenschacht т шахта на псм-пнa>
псщ
HoChofenschaumschlacke f пенеста до-
“спиа шлака
Hochofenschlackn f пом-нпа [внссно*
пещна] шлака
gf—zulierte гранулирана пс“-п-
на шлака	*
Hochofenschlackemsazd т разпадаща се
(на пясък) пснеииа шлака, пясък,
от по“сииа [високопещна] шлака
Hochorenschlackenspliii т натрошена
доменна шлака
Hochofenschmelze f псм-и-н процес
Hochoir nlragrlmg т опорен [сепсвс-^}..
пръстен на псмеииа псщ
HochoГenturSogcbIätc п турбовго^^^
дувка на псн-нна пещ
Hochofenverfahren п пом-пен процес
HocHofcтveeschiüß т затвор [затваря¬
що устройство] на доменна псщ
Hochofenvorgang т доменен процес:
HochofnnvorHccd т огнище, стояло, ме-
тапоцрuеннuк (на Доменна пещ)',
предпещно на шахтова псщ
Hochofemwerk п L псмен-п цсх 2. пс-
менен завод
Hochofenwindfoem f фурма (отвор
за вДухване) на доменна пещ
Hochofenwindrlmg т снспсвръетеп
въздухопровод на доменна псщ
Hoc:iore1дzuste1lümg f 1. изз^данс на»
доменна пещ 2. огнеупорна зида¬
рия на пснеииа пещ


HOC
304
Hochöfner m псщар на доменна пещ,
пом-ниик
hocHöiealtig внссно“aелен; който - с
високо маслено съдържание
HocHpacaffizh—Itig който сс високо па-
рафиново съдържание
hocHpolynnr внсоkоцопuмереи
Hochpolymee(es) п висскспслннернс
съединени-, полимер с голямо мо-
п-купис тегло, виеонспслuмер
ihorCipcoduktiv високопродуктивен,
високопроизводителен
HochsäufeSestandigkeiT f висока кисс-
лuноустойчuвсст
HocHtchmnlzezä виеоkстспнн, топящ
сс прн висока температура
HocHsiedcnd виесксврящ, врящ при
висока температура, вuссkсkuцящ
HocHsicdendes п (съставна) част с ви¬
сока точка на кипсне, внесkски-
пяща фракция
Hochspannung / ол. високо иацрсжс
ннс
Hoc.etpazmumgtpofzelläz п порцелан
за високо напрежение	.
HochspannungstTfom т ток с високо
напрежение
Höchstbelastung f накеималис нато¬
варван-
HöcHstdcuck т максимално налягане
Hachteäeückd-mpf т пара със свръх¬
високо напягаис
HöcHttIeltTung f максимална произ-
воnнтепnоет; максимална мощност
HöchsTwerT т най-висока [гранична]
стойност, максимум
HOcHstweriigknlT / максимална ва-
псптност
HOcHtTwlfküZgtgf-ä т наксинапиа
ефентuвисет•; най-висок коефициент
на цспезнс действие
Hoc:l'tnmpeгatüГtHrmle /химия на ви¬
соките температури
HochtrepeгatufärsSillaTioz f високо¬
температурна дестилация
HochTnnreräTufneä1I п смайл, устой“
чнв на високи температури
HochinnrrfäTufnzTgatuzg f обе-з-азя-
ване [дегазиране] прн висока тем¬
пература	*
Hochtnepn-ätu-färSnn п боядисване,
багрене под иапягаис при висока
температура
Hochtempccaiufkoks т внеокотсмпера
турен кокс
Hoch Tem rnfaTuf* Kurrze if- E indam p fez
n мигновено изпаряване при ви¬
сока температура
HocHtnmpncafurornm т високотемпе¬
ратурна пещ
HochtenpefaTuery-oIytn f високотем¬
пературен пиролиз
Hochtrmpeeaturttrf т високотемпера¬
турен катран; катран, получен
при висока температура
Hochtenreгatuгih.nfп.oacalytn f висо¬
котемпературен термичен анализ
H^ceteernraturveтkokufg / еиеоко-
тсмпсратурно коксуване
HrChtenreraturwlfd т вдухан въздух
с вигокт температура
ho'^tox.l^cli виеокс^oкснчеи, сп/июот“
рсвеи
Hochvakuum п висок [дълбок] вакуум
HocevakuuedestilJafioz / дестилация
във висок [дълбок] вакуум
Hochvakuum-KozännsaTi'on f високо-
вакуумна коипс■и/,ация
Hochvakuumpumpe f виесксваkуунна
помпа, помпа 2а създаване на ви¬
сок вакуум
hochverdüinT силно разреден (раз¬
твор); силно вакуумиран (газ)
HorHverschlelOfest който с с висока
uзиоесуетсйчивсст
Hochvitkot еипис- вискозсн
hocevolunizös вuесkсобсмuет, който
- с голям обем (материал, вещест¬
во)
^^CiwärmeverKokuzg f вж. Hochenm-
pe-aturvnfkokuzg
hochwertig висококачествен
Hochziehen п иапuгаие, изкорубванс
(на лаково покритие)
Hoeganäes-Pulver п Кьогансс-прах
(железен прах, получен чрез реДук¬
ция на железни окиси с твърД ре¬
Дуктор)
Horfmanzsteopfen mpl Хсфнансвн кап¬
ки (аналептик; смес от етер и
етилов алкохол)
Höhe f, pirzometriscee пuсзснетрнчнa
височина
HöHezabnahen f абсолютна деформа¬
ция (Ho—Hi = Ahmn)
höhnrtinäezä вuесноkuцящ


305
HOL
Höherwertig който с с по-висша ес-
псnmnоеm
Hohifas.ce f кухо влакно, куха ниш¬
ка
HohlflаchteаHi т лентова профилна
стомана
HohlfSzz f куха форма, матрица
Hrh^^^i^tllngi п сондажни тръби
Hohlglаt п кухи стъклени изделия
Hohlguß т куха отливка: отливано на
кухи детайли
H(rhIHelzrlaeee f куха нагревателна
плоча
HohlKigcl m кух конус
Hohlkörper т кухо тяло
Hohlmaß п мярка за обсм, обемна
мярка
Hohlpcofilä1isn / дюза [филср] за кухо
профилирано влакно
Hohlpfoflll—ser f кухо профилирано
влакно
HOhlraum т L кухина, цразиииа 2.
мехур (е отливка)
H^lländ^c т хсп-нпър
Holllndc-leimung f проклойванс в хо-
лондър
Höllenstein т адски камък, сребърен
нитрат, AgNO1
Holmium п хол“нй, Но
Holm1umchloc1ä п холмисв (три) хло¬
рид, HoCij
Hotmlumhydroxid п холми-в хидро¬
окис, Ho(OH)s
HolmlumnitraT п хсп“н-в нитрат,
Ho(N0,)3
Hoimiumoxid п (пву)хспнн-в (три)
ские, HotO3
Holoeder п пълностснник
Но1о111г11 f холоедрня, цъпнсетенпост
Hoiofnemezt п хопоф-рм-пm, хслссп-
зн“
Holoeellulotc f хопоцeлулсза (целу¬
лоза, съдържаща хомицелулоза)
Holz п 1. дървесина 2. дърва
vecgüteies облагородена дърве¬
сина, дървесина с подобрени ка¬
чества
Holzasfall т дървесен отпадък
Holzalkohol т дървесен - (метилов)
спирт (от суха дестилация на
дървесина)
Holzart f дървесен вид
HoIzascHi f дървесна пснсл
HoLzaufbereltung f псnгстсвна на дър¬
весина за обработване
HölzaufsChluß т варене - на първ-сu-
на, превръщан- на дървесина във
влакнеста маса
Holzbeize f байц за дърво
HoKSeiom т вж. Но^-зе-Ье-оп	■
НаНЕдегО-ие-оп f (суха) п-еmнлацня
на дървесина, пиролиза на дърве¬
сина
Holze1nTIinäuzg f обелване на дърво,
сбезксрявaн-
Holzessig т дървесен оцст (от суха
дестилация на дървесина)
Holzfaebstoffe 1. дървесно /раетuтсл-
№] багрило 2. пигмент в дървеси¬
ната
Holzfaser f първ-сио влакно
Holzfasecbcfom т първеспо-влакпеет
бетон
Holzfaserplatte f дървеепс-влакиеста
плоча
Holzfäule / -ниен- на дървесина
Hrlzfeuchtigkeit f влажност на дър-
в-еина
Holzgas п дървсссн газ (при пиро-
лиза на дървесина)
Holzse-se т вж. Holzalkohol
Hoiegumm1 п дървесна смола; неuлан
Holzhile f хидролизи» дрожди; дрож¬
ди, отглеждани на хидролиза™ от
дървесина	.
Holzhyärolyse f хидролиза на дърве¬
сина
HoizkOeii f дървени въглища
HoiztOileneiscz п първенс*въглнщен
(преработваом) чугун; крично
желязо
HoZzKOhleTHocholiz т пс“-ппа псщ,
работеща с дървени въгдища
HolzkcOxleizpulvcc п прах от дървени
въглища
HrZeKOeliтtchwäгzi f първепсвъглн1T-
на (леярска) чсрннкалка
HoIzkohlemstaHI т ' нрпчпл- стомана,
получена с дървени въглища; ева-
рочно желязо
HolzkOileTtcec т първеесп катран
(получен при пиролиза на дърве¬
сина)
Holzkoizrervierung f нопе-рвнран- на
дърво, консервация (запазване] на
20 Немско-бмгарски технически речник


306
HOL

nьрв-сиnа (чрез обработване с
антисептици)
HoIzlкrrтcrvler-äтgtпlItTcI п консерви¬
ращо ср-петвс за дървесина
HolzlacK т лак за дърво
Hoie1iim т лепило за дърво
^^l^i^ligTlm я дървесен лигнин
^Izmasse / дървесна маса
Holzmehl п първ-енс брашно, дърве¬
ни стърготини
Hoiznaphtha я разтворител, получен
прн суха дестилация на дърва
Holenuteuтg f дървсцслзуванс, из¬
ползуван- на дървесина
HoIzS! п дървено “асло (от суха де¬
стилация на дървесина); тунгово
[китайско] дървено масло
Holz^id л дървесна смола
Holepr1yoti f хомн целулоза, пол у це¬
лулоза, дървесна цспноза
Holzprobe / проба /образ-ц| от дърве¬
сина
Holzprugel mpl “алоразмсрна дърве¬
сина; дърва
HoZzcoHteoH т дървесна суровина
HolzsChälmaschini f машина за белс-
но на дървесна кора
HolzsChleifcn л пефнбрuран- [смила¬
не, разнищвано] на дърво (до Дър¬
весна маса)
HoIz^C^l^eifec т п-фибрьор, шлайфор
на дърво
Holzschliff т дървесинна “аса
НоЕксЬКПИ^Ие f избелване на дър¬
весинна маса
Hot^^<C^^irihaltig съдържащ дървесинна
“аса	-
HoZesdilifIoberflacHe f повърхност на
дървесинна маса
Holzsdiliffpappe / картон от дърве¬
синна маса
Holzschmifzel npl дървесни изрезки
(рязанки^, трески)
Hoizschufz т защита /копеервнрaп-|
на дървесина
Holzschutzmittel л ер-пствс за защита
на дървесина (от	вредители,
гниене),
Hrizspämi mpl дървени стружки,
талаш	. ,
HrI:z^^ämcb^eoT т б-тон с пълнител
дървени стружки, талашит
Holzspiritus т вж. Holzalkohol
H<rl:^^|-lt т вж. Holzalkohol
Holzstoff т дървесина, дървееuииа
“аса; лигнин
HoZzstofldlCiteranjahlung / гъсто дсфн-
брнране на дървесинна “аса
^^Z^^i^^kliuc f структура на дърве¬
сина
HolzsuSstaтe f първ-снс веществс.
дървесина
H^H^l^echmologii f технология на дър¬
весината
Holzteer т дървесен катран
HolzteerU л маело. получено при - де¬
стилация на дървесен катран
Holzten-pccH л тсжък дървесен катран
Holzterpentim п дървесен терпентин
(получен от терпентинова смола
при суха дестилация на Дървесина
или чроз екстракция)
1^6^611111161 т терпентиново “«сло
(получено чрез дестилирано с пря¬
ка водна пара)
Hoizträmkung f импрегниране на дър-
в-енnа
HrlztcrcKczseoff т вж. Holztrockez-
substanz
HolZeteocKemtübttaтe f сухо всщсство
на дървесина
HoLzrerdrangumg f uзместваие на дър-
веенпа
Holzveredlung f облагородяване' на
дървесина
Holzvergasung f газифициране на
дърва
^^Ijz^f^i^-KO^I^ung f коксувано на дър-
веснна
HoZz^<^rtokumg f коксуван- на дърве¬
сина [дърва]
Holzverleimung f лепене на дърво
Holzve1гeuckerüng / сзaхaрявaис [хи¬
дролиза] на дървесина
Holzwolle f дървесинна вълна; тънка
дървесна стружка
Holzwoilwatfc f вата от дървесинна
вълна
Holzzelli f дървесинна клетка
HoZeeellteo11 т дървесинна целулоза
Hrl;z^(^llulosc f вж. HolzzelItToff
Holzzernezt т ксилопнт, .,дървеесп
камък“	(строителен материал)
HoЬeee1<st<drumg / разрушаване на дър-
воснна
Holzzeug л дървесна “аса
Holzzucker т дървесна захар (получе¬
на чрез хидролиза на дървесина);


307
кеuлоза, 2,-,4,5-тетрахидроксипсн-
таиап, СН2ОН(СНОН)зСНО -
Homatropin п хснатрсцнн. .^^^3
' естср на бадемовата кис-лина,
CHH21NO3
HomatrrpinhydroSromId п хндробро-
мид на трспнновия естер на бадемо¬
вата кнс?лнна, хоматропнихндро-
6ромиn, C!lвHмNOt.HBr
Homoasparaginsaurc f хс“оаспараги-
исва кис-лина,	2-а“нио-2-метuл-
6утанnикaрбоновa киселина,
HOOhh(NH2)(CH^)CH2COOH
Homogen хомогенен, еппсропен
Homogenisator т вж. Нотсдепк-сс-
masCHlme
Hornogenisieneasdiinc f хо“огепиза*
тор, апарат за получаване на емул¬
сии
homogemisleccm хомогенизира“
Homogenisierung / хомогенизиране
Hofпogen1sieгungsglUHiт п пифузисн-
№ отгряванс, хомогенизиране (за
еднородна структура)
HomogenisierungsmieTel п хомогени¬
зиращо средство
Hoj^or^^i^i-täT f хс“сг-ппосm, спнсроп-
псет
H^i^c^r^^nlt^s^siucc f хс“огентизuнсва
киселина,	2,5-пнхндрокеuфеннп-
оцстна киселина, (НО)2СеНзСН2
СООН
Homolog хо“опожеп
Homologles) п хсмолсжнс съедине¬
ни-, хомото-
Homologie f хомологня
homöofxjiac хомеополярен, ковален-
тсн
Hom<юixraa-1äe f хомeспслярнсст. ко-
вапеитносm
Homophitialsaurc f хс“сфтaлсва кисе¬
лина,	(2-кар6оксифеnнл)-оц-тна
кис-лина, НО0ССеН4СН2С0ОН
HomopUopsäuce f хсмоцнлоцсва ки¬
селина, а-стнпбутиропантсн*ß*
оцетна киселина,
СН8ОСОСН (сан8)Снснасоон
HoIпoplpeгidil1S1ufe f хо“опн11еридн-
нова киселина, 5 -аминовапеpна-
нова киселина, NH2(CH2)<C0OH
Homoxlriymlifit) п хо“оцслн“-р
HomopolymerisaT п хсмоnспи“-р нз ат,
хсмспспнм-р
	 	HOR
HomoJx>ryachaгiä п хо“oпoлизaхариn
Homcoveratcol п - хсмовepатрсп.
д,4-етснентсптопyoл,
Н-ССвН-(ОСНзГ,
Hom-gblcnde f ефапернт. ZmS
Honighaltig “сnсnсесn, съдържащ мсд
(пчелен )
Honigschleuder / центрофуга за (пче¬
лен) мсд
Homigseifc f м-псп сапун; сапун, съ¬
държащ мед (пчелен)
Honigstein т „“-nеn камък“, “елит,
алуминиева сол на мелитовата
[бензолхексакарбоновата] кисели¬
на, Cn(COO)«A 12
Hooker-Zelle f -лектрслизьор на Xy-
кер (за електролиза на алкални
хлориДи)
Hrprem охмслява“ (бирена мъст)
Hopfen п охмсляванс на бирена мъст
HoxfemSieTcгgescHmacK т горчив вкус
на хмел
HopfenSitTersaufe f лупулон, пуцупи*
нова ннс-пннa, С2ВН-пОБ
H^l^^^mbittncstrll т горчиво вещество
на хмола .
HopfembcucH т избистряне на мъстта
с хмел (при пивоварството)
HopfenextraKT т хмелов екстракт
HopfczOl п етерично масло от хмел
Hopfemtuä т отвара от хмел
Hox1eтeügabe f прибавка на хмол.
схмeля.ваnе
Horde f L решетка за зареждане на
изсушавания материал (в много¬
етажни сушилни) 2. градирня
Hordeln п хорп-нп ' (белтъчно веще¬
ство «на ечемика)
Hordenlz п хсрд-ннн. 2-(4-хнпрокеи*
фон ил^-гилди метиламин,
HOC4H4CH2CHaN(CH3)2
Hordenwasdiec т скрубср с хорови
преградки
HorizontalkammecoriT т хоризонтална
камерна псщ, псщ с хоризонтални
камери
^^ri^(^i^1^t^lri^i^^k^lef т тръбен охла¬
дител с хоризонтално разположени
тръби
Hocmrz п хормон
вdreim>korf1ikotfopet адреноксрти*
кстрсц-н хормон, AKTX


HÖR
3*8
Hormoie goтaäotcoxet гсnаnотроц-n
хормон, хормон (действуващ на по¬
ловите жлези )
toffilKoenoxec нсртнкотроп-н хор¬
мон
**, 1aKiotroxct лакгсmроп-н хормон
м^^тi^ltotcrxic есматоmрсцсn хор¬
мон, хормон на растежа
tHyciotroxet mнрестрсцен хормон
hocziomShzIich хор моно подобен, при¬
личаш на хормон
Iioznona- хсрмсиaпсп, хормонсн
Hocmoпbliäumg ,1 образуване на хор-
монн
HocmoTeccSlziä п хербицид от гру¬
пата на растежните регулатори
при растенията
Honernpräpacat п хормонален пре¬
парат
hornactlg рогсвиn-n
НогпЬ1ст1с f хсрпбпеида. рогова об-
манка (минерал от групата ам-
фиболи)
Horn-Pfannc f чугунен съд за а“ал-
' га“^райс
Hr-zquicKsll^c п каломсл, нгрнуро-
*	хлорид, Hg—Cl2
Hremseoff т рогово вещество
H-Säuci f Хаш-ннсслнна, H-кнс-nн-
*	на,	1-aмпнспафтсл-8-писупфопо-
ва-3,6 кис-лина,
*	C10H1(NHf)(OH)(SO-H),
H-SfeaHI т прстсп-п лъч
H-TcilcHcz п протон
HT-FlrSnn п боядисвано, багронс под
налягане прн висока температура
НТ-У^СдеН-ес / вискозно влакно с
висока здравина	„
HQSnerlT т хюбнсрнт, MzWO<
HuSpuzipn f бутална помпа
Hüezcfaugenp1lättee д пластир за ма¬
золи
НйНпе-Гпее д кокоша мазнина
Hlillc / обвивка, кожица, люспа, ци-
1 па (на плодове)
Hüllpaxlnf п обвивна [опаковъчна,
амбалажна] хартия
HunaT а хумат (сол на хуминовата
. киселина)
Humifizierung / хумнфициране, об¬
разуване на хумус
HumlKOlin л ху“инспнн (антибио-
' тик от Aspergillus humicola)
Hunin п хумин
HumlnsSueiT fpl ху“ннсвн [ху мусови]
кис-пнnи
Humlnseolf т ху“нпсвс в-щ-ство
Humulim п хумулсн, карнофилен, 1,1,
4,8-те трамеmuлциклсунп-катрн-н-
3,7,10 (горчиво вещество на хмела),
с«нм
Humulinrn л хумулнпсп (антибие-
тик)
Humus т хумус _
HumuCSlläumg / образуван- на хумус,
ху“нфlицl<рапе
Humusgiiaie т хумусно съдържание
HunushalTig съдържащ хумус
Humütkohlc f хумусни в ъгли ща
Humussäufen fpl вж. Huminsäuren
Hümütseof1 т хумусно вещество, ху¬
мус
HustenmiTTel д средство против каш¬
лица
Hustnmecc т гръден чай, чай против
кашлица
HusteTtropfcn mpl капки против каш¬
лица
HuTlack т лак за шапки
Hüttn f L металургичен завод - 2.
стъкларски завод
Hüttnmaiuminiue д първичен алуми¬
ний
НйТ1п1Ка1к т 1. - варна шлака (като
тор) 2. металургична вар
HuteiTkokifil f коксов цех на мета¬
лургичен завод
Hüt^tcтKrKc т металургичен кокс, до-
“0— кокс
HüttenraucH т L газове 1^“] ог ме¬
талургични псщн 2- пари от дву-
арс-исв триокис
HQtteтtamä т гранулирана nс“-nна
шлака
HQftiTsChlacki f металургична шлака
Hüttenzement т щлаксцнм-нт
HyalitH т хнаппm (стъкловиден про¬
зрачен опал )
Hyaluronidasn f хиапурснндаза (ен¬
зим)
Hybinettc-VerlähecT л мстод на Хибн-
нст (за разделяне на модта от
никела по електролитен път)
HySTicKcI л ел-ктролнз-н никел
HySciälCiccümg f хибридизация
Hybe-droSOI п нсфт със е“сесп състав


309
HYD
Hydaztolz t XHA-HTOHH- глuкCколuл-
карбамид, HN.CO.NH.CHs.CO
HyäeaKeyltäufe / хидра крилова кисе¬
лина, 3-хunроксunрописнова кисе¬
лина, HOCHjCHjCOOH
Hydranimspaieung f хипраминсвс раз¬
падане
Hydrrcgycum п живак, Hg
Hydrastln п хuпраеmнп (алкалоид от
Hydrastis canadensis), CjiHziNOe
Hydrat л хидрат
Hyäcaf-te / хидратаз а
Hydratation f хидратация
Hydraeäfionswärmc f топлика на хид-
ратация
HУdгatrtioztwrttnc п хипратацисииа
вода
HyäeatglclcHgewiCee п хидратно рав¬
новесие
HydratlerSarkefe f хнпратнруенсст, '
способност да сс хидратира
Hydratierung f вж. Hydratation
HydraT-om f еж. Hydratation
Hydratisierung f L хидратиране 2.
лско разнuлане, за да набъбнат
влакната (на целулоза)
HyäratгopatSucc f хидра^^ова кисе¬
лина, а-фсииппрописнсва кисели¬
на, СеНьСН(СНз)СООН
Hyäeafw-ttee п хидратна вода
Hydraf-Znliulose f хидратна' целулоза
Hydraulik f хидравлика
Hy<^^aullkäl п хидравлично маелс,
масло за използуване в хидравлич¬
ни систсмн
hydr-ülitch хидравличен
Hydcaeiä п хидразид
Hydrazin п хидразин, диамид,
H8NNH2
Hydr—zinformiat п хunразинфсрнuаm,
формнат на хидразина.
NzH4.2HCOOH	,
Hyäe-eimoetsigsäuec f хидразинсцегиа
киселина, HsNNHCHtCoOH
HyärazoSiTzol п хидразобензоп. 1,2-
nнфeни.пхиnразни, симодифонил-
хнпразип, CfH6NHNHCeH5
HydeazodikarSomamid л хидразодн-
карбснaмнд H2NCONHNHCONH2
Hyde-eoin!C1ufC f азоmсвопсродпа ки¬
селина, NH3
^^dra.z^^<^ie^aT л хнпрaзом-тaп, 1,2-
динeтилхlUпразнн, еим.-пи“-mип-
хидразнн, Ch-NHnHcHs	:
Hyd-azom п хндразон (хиДразинаво
производно на карбонилни със*
Динения)
Hydrazonaphthalim п хндразсиафта*
лин, динафтнлхидразнн,
CiäH7NHNHCi—HT
Hydrazomiumsaiz п хuдразснuева [хи-
дразинова] сол
HydcäeoxHcmyiem л хидpaзсфснн.пен.
9,10-дихндрофelназнп.
CeH4NHCeH4NH
Hyd-ä^otolurl п хндразстслусп, 1.2-
6не-метuлф-нип хидразин,
C^HieNr
Hydräzowrbizdung f хuдразсеъеднн--
нне, симетричен nнaрилхuдразнn
Ну1с11 л хиприд. съ-днп-пн- на во¬
дорода с друг елемент - (най-често
метали)
polymeres цспнм-рсп хнпрнп
HydrlerbarCc-e f хиприру-мосm. спо¬
собност да сс хндрира
Hydeicebenzim п хмдриран бензин
Hydriergat п газ за хндрнрапе, хнд-
риращ газ
Hydclecpcodukt п хидриран продукт,
продукт на хндриране
НуНг-п-сп хидрирам
Hydrierung f хндрнрaие, хuдрсгея»-
ране
dnstruktivn д-струнтин^ хидри-
рано
pariinllc частично х^^риране
snlekeivi uз6иратепис (селектнв“
но] хидрираи-
—	, spal-endi д-егрукгивнс (разла¬
га що] хндриране
—	, stufenweise еm-nсннс хндриране
Hydrierungskataiysaerf т катализатор
за хндриране
Hydrierungsprodukf п продукт на хи-
дриранс
Hyd-iccwick л завод [предприятие) за
хндриране
Hydrlmdem й хидриппсп, индан, 2,3“
днхидрсннд-н.	6-и^uukпспсптап.
СвН-о
HydfindoT п хипрннпон.ксгсиндaп.
инпансп. С«Н80	.	.
HydroantHcamrl п хидроантранол,
9, Ю-дн х ндро-О- хидр^с папmраигм*


HYD
310
9,10-дихидpoanтр(аn)сп.	*
CiH4CHsCiH4CHOH
Hydeoan-Hetzem п хидроаптрацен, 9,
’ Ю-ди хндрсаптрaцеп. СвН4==(СНГ)2=
= C4H4
Hydfo-fom-tcm pl хидроаро“атнн [ци-
клоалифатни] съединения
tiydfO—fomatiscH хнпроарсмаmен; али-
циклон
Hydcrbcmeаm1ä п хнпрсбснзaмид, три-
б-пзаппнамин (Св^СН)-^
Hydrobenzin п хидриран бензин
Hydrobenzoin п хипрс6-пзсuп, 1,2-
дифен нл стан пuс.л-1,2,
СсН5еп(OH’^пн(OH)cвн6
Hydrochinin л хндрохнинн, ^хидро-
хинин, хuнегипин, СгоНга^Ог
HydrrCHinom п хuдрохнпсп, М-дн-
хидрокси6еизсп, р-хидрсксифеноп,
СоН1(0Н)г
HyärocZinrnmonoäthyläther т хидро-
хинонноnоeтнл-т-р.	4--тскеиф--
нол, Сг-НоОг
Hydro^l^i^i^^iZl^l^ilhal^im п хипрохипон-
фталеин, 2 7-дихипрсксифпусрап,
C«oHi206
Hydrochlorierung f хuпрохлсриранс,
присъединяване на хлороводород
Hyäeoch1ockaüishhu.i т хидрохлори-
п-п каучук
Hydrodynamik f хидродинамика
Hydeollzizg л прочИстванс чрез хи-
дрuраис, хипрсфайнинг
HydrolocmiercT п у: нд реформиран-,
хипрофсрминг, р-форминг в прн-
, съствнс на водород
Hydcofrcmimg-Vncfahccn п мстод (про¬
цес] на хипрсфсрнинг
Hydrbfurfuramld п хидрсфурфура“ид,
фурфуралхипрамип, фурфурамид,
’ C^HuNjO-
Hydrrgaiinrer' f ож. Hydrogel
Hydrogel л хидрогел
Hydrrgin п водород, H
Hydrog^Taeion f вж. Hydeincung
Hydfogehbcomiä п хипро6рсмип, бро-
мовопорсд. HBc
Hydrogenchlorid п хнпрохлсрдч. хло-
ровспороп. HCI
Hyäi0gen1luofiä л хипрофпусрид.
фпусрсвсдсрсп, HF
Hydrogenhalogenid л , хапог-повопо-
.род, • HX
hyaroggnleren хядрирам
Hydrogenierung f вж. Hydrierung
Hydeogenisierung f вж. Hydrierung
Hyärogcmjrdld п хипройспип•, йодо-
водород, HJ
Hydrogenkarbonat л бикарбонат,
MHCOa
Hydrogennitrat п азотна киселина,
HNO-
Hydeogemoxalai п биокеалат, кисел
скеалаг, MHC2O4
HyäгogelZjXИiia!ae п биф-алат, киссл
фта-лат
Hyärrgcтs-lee npl кисолн соли
Hydrogensulfat п бисулфат, киссл
сулфат, MHSO4
HydrrgnTsulfld п сероводород, HaS
Hydrogensulfit ' п бисулфит, киссл
сулфит, MHSOa
Hydrogeinssufftberbimduzg f бисулфит-
, но съединение
' Hydrogeulartr-t п 6итартараг, кисел
гаргараг, кисел а сол на винената
киселина
Hydrogenur—e п киссла сол или остср
на пикочната киселина
Hy<^^^l^^iT^^^rae п кисел цитрат, ки¬
села сол на пи“оnсnага киселина
Hydrog^i^ieiie т хидрогстит, а-FeO.
OH.rq.
HyäcrJügIom л - хидрою-лон, трихи-
дрокеииафталин, CioHe0s
HydroKarbonsäuci f мравчена кисели¬
на. HCOOH
HydroCa-Söstyrii п хипрскар6сстирил,
3,4-ипрсдаo6сеmирuпpил	(лак-
тон на о-uминохuдрокuнолонатu
киселина), C*H>NO
HydroKauischuK т хидрокаучук,
HydfoKracKcm п хяпрокр-кинг, крс-
киранс в присъствие на водород
Hydrokumarräurn f хидрокумарсва
кис-лина, хндроксиф-ннпцроцис“
нова кис-лина, HOCaHCHtCHi
COOH
Hydcrl-sc f хидролаза; хидролизиращ
снзн“
Hydeolysat п хидролиза?	.
Hydrolyse / хидролиза; -осапунване
emeymrt1tcHi ензимна /ф-рм-нтня]
хидролиза
p—cticlle -частична (n-цъпnа| хи¬
дролиза


311
Hydrolyse, totale пълна /цялсстнa| хи-
прспиза
vrllteänäige пълна хидролиза
HydrolysenSeStänälgKeie f устойчивост
на хидролиза
Hydrolyscnxcoduke продукт на хи¬
дролиза
HyärolyscтwirK л хидролизно пред¬
приятие; хидролизен завод; хи-
дролизна фабрика
HyäfoIycceucKec т хидролизна захар
Hydrölysierbac хидр^ изуе“, хидро¬
лизиращ сс, поддаващ сс на хидро¬
лиза
Hydfolyslerbacknie f хидролизу-мост,
епоес6поеm за хидролиза
Hydrolys-ieem хидролизирам
Ну^1г^о1у-:|^сН хипролитич-п
Hyd-omcenc п арсо“етър
Hydzoizal-um п хидроналну“ (сплав
от Al, Mg, Mn и Si — устойчива
на морска вода)
HydcomfrrSterrfc mpl хнпрспсвн баг¬
рила (серни и кюпови багрила,
производни на карбазола)
Hydcrniurnisn п хидропн-в [хипрс-
кеспнсв] нOп. На0*
Hyärrpecoxlä п 1. хидро^-кис,
HOOR 2. водороден прекис, HrO
Hyäroxhil хнпрофнп-п
Hyd-opHilie f хндрофнппоет. хидро-
филня
Hydcrphiocom п р-кеипохипрсхинон,
2,5-етиптипxидиoxинoн,
(CHs)2CnH8(OH)8
hydropHob хидрофобен
HyärrxHobii f хидрофобни, хидрофоб¬
но ст
JiyäcopHrSlereт хнпрофо6нра“. при¬
давам вопоот6л■ьекващи евсйетва.
правя —мокрясм
Hydeoecfrcming п хнпрср-фор“ипг,
ароматизиращ реформи— в при-
съствио на водород
Hydfitalpieect-üre [ хидроазотна кн-
сслина, HzNOs или ^NsO-
Hyäi,rsexaraeoc т хипрссецaратср,
утаител за грубодиеперспи части¬
ци
Mydrosol п хвдрозол (дисперсия във
вода)
Hydrostatik f хндростатика
Hydrosullat п бисулфат, кисела сол
ма сярната киселина, MHSO«
	HYD
НуНс^иН-И п хипроеупфнп. биеул-
фид, киссл сулфид, MHS
Hydrosulfit п 1. кисел сулфит, бнсул-
фнт, ' MHSO8 2. хйпосулфит (не¬
правилно), M2S2O4
Hyd^f^’^^^ri^'tb^^i^tic f хидро^удфятно
избелвано, избелвано с хидро-ул.
фнт
Hydrosulfftküpc f хидрсеупфнтеп кюп
Hyärosulfitveгfahrem п хидрсеупфит-н
мстод
Hydcoth-omsäurc f е-рсвсдсрсnна ки¬
селина (във воден разтвор), H2S
Hydfotrel т хидро^^, торф-н пулп
Hydгotrrx хипротропен
Hydroverbindung f хипрсеъепнп-пн-,
хидрирано съсдиненно
HyäcrvifShhluß т хидравличен /вс“
пеи] затвор
Hyäroxamtäücc f хипрсkсамова кисе¬
лина, N*ацилоилхuдроксипа“ин,
CzHBi-^fCONHOH
Hydroxid п хидроокис, основа
Hydroxläsalei npl хидроокисни сали,
Hyäroxrtalei npl вж, Hyäfox1dtalec
Ну1-оху^-11сНу1 п хипрокеиапдехuп,
алд-хипапксхол
HydroxyamliTOlettMurc f хпдрсксиа“И“
но“аетпа кис-пнпа, хндрскеиа“н-
нокиселина от алифатния род
Hyd-oxyarsiz п хидроокис на арснна,
R2.As.OH
Hydroxyd п вж. Hydroxid
Hyd-oxydul п ост. за хидрат иа окиса
с най-низша вапептносг на сло-
мощта, хидроокис
Hydroxyharnstoff т хидрексм карбамид
NHaCONHOH
Hydroxyl' п хидрскеип, хидроксилна
група, —OH
~, a^eTal ischcs ацеmап-n хнпрскеип,
ацстална хидроксилна група
gIyKrt1äishHet гпнксзип-п хяпро-
ксил, гликозидна хидроксилна гру¬
па
НаШ-ге!-)^» пол уа мегал-п хи-
др океил, цолуацегапна кндрскеип“
на група
Hydroxylamin п хидроксал амин,
h8nOh
Hydrooxlgruupe'f хидроксилна гру¬
па, ОН-група


HYD
312
Hydcoxylgnippe, alkoHolischc алкохол“
на хидроксилна група; хидроксил“
на група, съдържаща сс в алкохол
Hydroxyliecez хндpсксипирам. вкар¬
вам [съзnаван| хидроксилна група
Hydroxyliz л хидроксилни (целулоза,
богата на лигнин)
HydroxylloT д хидроксилен йон
HydiroxytionenKrnzentr-iirm f концен¬
трация на хидроксилни йони
Hydroxylzahl / хидроксилно число
Hydroxymalonsäure / хидрсксuмало•
нова киселина, тартронова кисе-
■Липа, HOCH(COOH)2
Hydroxynee-iaTsuifinsäure / хидрскеи-
метансулфинова киселина,
HOCH2SO2H
HydroxymethaтtuИoтsäüce f хидрскен-
нетаисулфопова киселина,
HOCH2SO3H
Hydroxymelfiylfurrural п хипрокеиме-
тилфурфурсл, HOCH2C4H2OCHO
HydпoxypheпylbrezztrauScnt-üre f хи-
прсксифениппирогроздеиа кисе¬
лина, НОСПН4СН2СОСООН
Hydr-rxyp-аtimtäüre f хuдрсоkсиппати•
нова кис-лина, НяРЦОН)«
а- Hydroxyprox'lozsäure f а-хидроксn-
прсписпсвa |млечна| киселина,
CH3CH(OH)COOH
ß-Hydroxyxcoxiomtаucn f ß-хидрскеи-
пропиопова киселина, хидракри-
лова кис-лина, HOCH2CH2COOH
Hydcoxypyridiz п хид^скеипиридииl
цирнnоп, пиридон, G5H4NOH
Hyäroxytoluol п хиnрокситолусп, крс-
зол, “стипфеnол. CHSC4H4OH
Hydr-rxytryptamin п хндрскситрипта-
мип. - HO.CeHbN-CH2CH2NH2
Hydr^^i^llul^c f хидрсцeлулсзa
Hydrrzimtaldchyd т хидроkаиепси ал¬
дехид, 3*феинлпрсnаиап,
С-НПСН2СН2СНО
Hyäco2imtalKoHoI т хидрсканслен ал¬
кохол, З-феинппрсцаноп-1,
С4Н6(СН»)-ОН
Hyd-ozimtsäurn f хиnроканелена кн-
сслина, ß-фeнилпроцнснсва кисе¬
лина, С4НБСН4СН2СООН
Hyäz:)r!elzhhrпlт д хидрсцинхоnин, дн-
хидрспппхспип, лесвдоцинхопнн.
HBHXOTHH, Cj-HmNuO
Hydrrz;УClokau^tttläiuK т циkлизирап
хидрокаучук (втвърден)	,
HyäcoeyKIoz т хипрсциклсп ’
Hydrilr п ост. за Hydrid, хидрид,
съединение на водорода с м-тали
Hygiene-insnktizid д инсектицид за
хигиенни [битови] нужди
Hygrln п хигрин, C-H1bN0
HygrlzsSuce / хигрипснa киселина,
1-мeт]ц.лпиpолипинкaрбонсвa-2 кисе-
еелииа, G4HnNOe
Hygermeice п хигрс“етър
Hygroskopisch хигроскопичен
Hygroskopizität / хнгрсскспичност
Наи-т гк хиссцин, скспопамип (ал¬
калоид), C17H-2iNO4
Hyoszyamin л хиоецнамнн, атропин,
трсцинсв естер на троповата кисе“
лина, C-7H2-NO3
Hypalon л хлорсулфсцол метил -н
(фирмено названио)
HyxefäcucC т свръхвисоко иалягаис
hyxcreuenKeisch надевтектоипеп
Hy^^rfi^ins^s^^uCituf f свръхфина струк¬
тура
Hypnrrormrm л вж. Hypeeformlng
Hypeeformlzg п хнперфсрннпг, ре¬
форми— с ксбалтс-мопнбпснов ка¬
тализатор
Hyperglykämie f хипергпиксння (уве¬
личено съдържанио на захар в
кръвта)
Hypergol л хипергол (двойка само-
възпламеняващи се съставки на
ракотно гориво)
Hypeeizin п хмцерииип (прироДен
чорвон пигмент), Са)Н-40в
Hyxerkozjug—tioт f хипсрконюгацня,
с, д-спряганс
Hyperol л хиперсп (присъедини¬
телно съеДинение на карбамида с
водороден прекис), CO(NH2)2-H2O2
Hyperoxid д прокис, двуокис (на ал¬
кални и алкалоземни метали)
Hypniw.-ption f хипереср6ция, свръх-
сорбция
HypHc / хифа, минел
Hypmom л хиnnоn. ацетоф-поп. мс-
тилфепипкетсн, C4H6COCHb
HypoboraT п сол на хи вс6ср на кисе¬
лина
Hypolblrпtiiüceт Jpl хипо6срnн кие--
лини, HxBfiOy


313
Hypobromit л хипобромит, сол на
хипобромистата киселина, MBrO
HypoChlorit п хипохлорит, сол на
хипохлористата киселина, MC1O
Hypochloritbleiche / избелване с хи¬
похлорит
Hypoglykämie / хипогликемия (ниско
съдържание на захар в кръвта)
Hypojodit п хипойодит, сол на хипо-
нодистата киселина, MJO
Hyponitrit -п хипонитрит, MsNaOa
Hypophosphat п хипофосфат, сол на
хипофосфорната киселина,
(H4PaOe), MaPO8
Hypophosphit п хипофосфит, сол на
хипофосфористата(Н3РО2) киселина
Hypophosphoirsäure f хипофосфорна
киселина, H4PaOe
Hypophysenhinterlappenhomion п хор¬
мон на задния дял на хипофизата
Hypophysenhormon п хипофизен хор¬
мон, хормон на хипофизата
Hypophysenmittelllappenhormon п хор¬
мон на средния дял на хипофизата
Hypophysernrorderlappenhonnon п хор¬
мон на предния дял на хипофизата
Hyposulflt п 1. сол на тиосярната ки¬
селина, M2S2O3 2. хипосулфит, хи-
дросулфит, сол на хидросеристата
киселина, MaSaO4
Hypovitaminose / хиповитаминоза (не¬
достиг на витамини)
Hypoxanthin л хипоксантмн, 6-хи-
дроксипурин, CüH4ON4
Hypoxanthosln п хипоксантозин, ино-
зин, 6-хидроксипурин-9-рибофу-
ранозид, Ci0HnN4O6
HyUtazarin п хистазарин, хистазин,
2,3-дихндроксиантрахинои-9,10.
C1<H8O4
Hystazin п вж. Hystiatarin
Hysterese / хистерезис
Hysteresisverluste mpl хнстерезнснн
загуби
Hysteresisschleife / хистерезмсна крива
(
Idealkristall т идеален (теоретичен)
кристал •
Identltifeperiode f период иа идентич¬
ност
	IM1
Identitätsprüfung / изпитване за иден¬
тичност
idiomorph идиоморфен
Idose / идоза
Igelit п игелит (поливинилхлорид)
Igelsalz п нечиста каменна сол (а
кристалчета гипс)
Illudin п илудин (антибиотик)
Illustrationsdruckpapier л печатарска
хартия за илюстрации
Ilmenit т илменит, FeTiO3
Imbibition / имби^иция, пропиване
с течност
Ime>atin п имезатин, З-иминооксин-
дол, CeH4NHCOC=NH
Imid п имид, имин	.
Imidazol п имидазол, глиоксалин,.
иминазол, 1,3-диазол, C3H4Na
Imidazofgruppe f имидазолова група,,
имидазолов радикал остатък,
C3HaN2-
Imidiazjlalanin п имидазолаланин,
хистидин, а-амино-5(4)-имидазолил-
пропионова киселина,
CaH8N2CH2CH(NH2)COOH
Imidazolring т имидазолов пръстетн
ß- Imidazolylalanin п ß-нмндазолнл-
аланин, ß-имндазолил-a-амннопро-
пионова киселина, хистидин,
C3H3N2CH8CH(NH2)COOH
ß-Im idazo Iy IäthyUmin п ß-нмндазо--
лилетиламин, хистамин,
ImldchIorid п имкАхлорид,
R.C(=NH)C1
Imidoalkohol т имидоалкохол
Imidogruppe / имидогрупа (нминогру-
па), =NH
Imidoharnstoff m имидокарбамид, ими-
нокарбамид, гуанидии,
HN=C(NH2)2
ImidoI л имидол, пирол, азол,
(CH^CH^NH
Imidsäureester т имидоестер,
етер, иминоетер, R.C(ORx)=NH
Imin л вж. Imid
Iminazol п иминазол, имидазол, глм-
оксалин, 1,3-диазол, ^l^N«
ImlnoHt^ier т еж. ImidsHureester
Iminoaze'tsäure / нмиеодноцчтеа кисе¬
лина, NH(CH2COOHh
Iminogruppe / вж. Imidogruppe
Iminoharnstoff п вж. Imidöharnstoff;
3- Iminooxindol л еж. Imesatin


314
IMl 	,

Iminosaure f аминокиселина
Immergan л имерган (алифатен син¬
тетичен дъбител)
Immergangerbung / имерганово дъбе¬
не (със сулфохлорирани въглево¬
дороди)
Immersion / L и мерси я 2. потапяне
Immersionselektronenmikroskop п имер-
сионен електронен микроскоп
Immersionsflussigkeit / имерсионна
течност
Immersionsmethode f имерсионен ме¬
тод, метод с използуване иа имер-
сионни течности
Immersionsobjektiv п имерсионен обек¬
тив
Immundtemie f имунохимия, химия на
имунитета
Immunglobulin п имунен глобулин;
глобулин, придаващ имунитет
Immunität f 1. висока устойчивост
на корозия 2. имунитет
Imoniumbase f ■ нмокнчва основа [база],
R=Näi♦OH-
impermeabel непроницаем
Impfdüngung f бактериално торене,
торене с бактериален тор
Impfen п I. присаждане, внасяне на
кристални зародиши в преситен
разтвор 2. обработване на охлаж¬
дащата вода (за отстраняване на
накипа)
- . Impfkristall т кристален зародиш
(внесен отвън)
Impfose f (телено) ухо за посевни
(на спори, микроорганизми върху
хранителна среда)
Impfstoff т ваксина
Implantationstablette f таблетка
(щифт) за имплантиране
Imprägnation f импрегнация, импрег¬
ниране
Imprägnierapparat m сатуратор, апа¬
рат за насищане с въглероден дву¬
окис; карбонатизатор
Impragnlerbad п баня за напояване;
импрегнираща баня
imprägnieren импрегнирам; насищам,
сатурирам
Imprägnieren n von Getränken газира¬
не на напитки
Imprägniergerät п приспособление за
насищане (на сокове, напитки с
въглероден двуокис)
Impragniermasdifne f импрегнацион-
на [сатурационна] машина
Impragnierpumpe f сатурационна пом¬
па
Imprägnierung f импрегниране, про¬
смукване, напояване; насищане с
въглероден двуокис (ма напитки)
Impragnierungsflüssigkeit f импрегна-
ционна течност
ImprägnierungsmiMdiung f импрегна-
ционна смес
Imprägnierungsmittel п импрегнацион-
но средство
Impreg п импрег; дървесина, импрег¬
нирана с изкуствени Смоли
inaktiv неактивен, инертен; пасивен
inaktivieren нкактивирам; дезактиви¬
рам
Inaktivierung f нкактнвираяе; дезак-
тивация
Inaktivruß т неактивни [инертни]
сажди
Inbetriebnahme / въвеждане в експло¬
атация, пускане в действие (на
производствена система)
Inbetriebsetzung f еж. Inbetriebnahme
Indan п индан, хидринден, 2,3-ди-
хидроинден, бенациклопентан,
CjHio
Indanon п индакон, хидриндок, ке-
тоиндан, C»HeO
Indanthren п вж. Indanthron
ändantHrenfaгbstoffe тр! нндантрено-
ви багрила
Indanthrenfarbung f индантреново ба¬
грене
Indanthron п индантрон, индантрен,
индантреново синьо, CaH^N^
Inden п инден, бензцнклопчктаднчк,
C»H9
indifferent индиферентен, неактивен,
пасивен	,
Indigo п, т индиго, индиготин (кюп-
но багрило), CieHioNsO»
Indigofärbung f багрене е индиго
Indigokupe f кюп, зареден с индиго,
вана с индиго
Indigolösung f разтвор на индиго
Indigosole npl индигозоля (багрила)
Indigosolseife f .индигозолов сапун
Indigotin п вж. -Indigo
Indikan п индикан (индоксилглико-
зид от растения)
Indikator т индикатор


115
Indikator, aulferhalbverwendeter вън¬
шен индикатор
Indlkatoranalyse f анализ по метода
с изотопни индикатори, анализ по
метода с белязани атоми
Indikatoratom п атом-индикатор
Indikatorelektrode f индикаторен елек¬
трод
Indikatorfeh !егш индикаторна грешка
Indikator'lsotop л изотопен индикатор
Indikatorleistung / индикаторна мощ¬
ност
Indikatorlosung f разтвор на индика¬
тор (за химичен анализ)
Indikatormethode f метод на изотоп¬
ните индикатори, метод с белязани
атоми
Indikatornachweisgerat л уред за до¬
казване на белязани атоми
ändikatörpapier п индикаторна хар¬
тия
Indikatorröhre f индикаторна тръба
Indlkatorsubstanz f индикаторно ве¬
щество, индикатор, белязани атоми
Indikatorumschlag m промяна на цве¬
та на индикатора
Indium п индий, In
Indiumbromld л ннднев бромид (пре¬
димно InBr3, а. също 1пВгг и InBr)
Indiumchtorld п индиев хлорид, InCl9
(а също InClt и InCl)
Indium^l-Chlorid п ннднчв двухло-
рнд, ннднев (II) хлорид
ändiümchlorUr л ост. за Indium(II)-
Citorld, ннднев двухлорид, InCh
IndiumHydrogensülfld п индиев хидро-
сулфнд, InCHS),
Indiumhydroxld п инднев([П) хидро¬
окис, In(OH)s
IndiumJodat л индиев йодат, In(JO3)
ändlümmonosülfid п ннднчв (I) сулфид,
jn3S
IndIumnitrat л	н нднев(III) нитрат,
In(NOa),
ändlümoxychlorid п индиев оксихло-
рнд, InOCl
Indium(IlVOxid л ннднчв (II) окис,
InO
Indlumoxidul п ост. за Indium (П)-
oxid, инднев(П)окис, InO
Indlu^msesquioxld п (дву)индиев(Ш)
(трн)окнс, In*Og
ändlümsulfat п нядичв(П1)сулфат,
In^SO*),
	 IND
Indlumsulfid л (дву) ннднчв(П1) сул¬
фид, IntSg
Indizes mpl нндексн (а кристалогра-
фията)
Indizierung f индициране, определя¬
не на индексите (на кристали)
IndoI л индол, 2,3-бензопирол, CgH,N
Indolalanin л индолаланнн, индолил-
аланнн, CuHiaNgOi
З-Indolol л вж. Indoxyl
Indolring т нндолов пръстен (хетеро-
цикъл]
ß-Indolyl (3)-alanin л £-индолнл(3)-
алани^	а-амнно-ß(3-икдолнл)-
пропионова киселина, триптофан,
CmHuNtOt
Indolyläthylamin л индолилетиламин,
CeHeN.CHaCHaNHg
Indolylbrenztraubensäure f индолнл-
пирогроздена киселина,
CgHeN.CHaCOCOOH
Indölylbüttersäüre f индолилмаслен а
киселина, CeHeN-(CHg)9COOH
ß-Indolylessigsäure f Д-индолилоцетна
киселина, скатолкарбонова кисе¬
лина, хетероауКсин,
CgHeN-CHaCOOH
I ndolyl-3-propIonsäure f р-(З-индолнл)-
пропионова киселина, 3-индолнл-
пропионова киселина,
CeH.N.CHtCHiCOOH
Indopheninreaktion f индофенинова
реакция [проба]
Indophenol л индофенол,
HOC»H4N=CeH4=O
ändöphenölöxydase f н^о^^лонсн-
даза (ензим)
Indoxyl л икдoкcил.З-хндроксиикдол,
индолол-3, 3-кчтоН2,3-дихидроин-
дол, CflH^NO
Indoxylglukosid л индоксилглюкозид,
глюкознд на нндокснла
Indoxylsäure f индокейлова кисели¬
на, 3-хидрьксннндолкарбокова-2
киселина, QHjNOg
Induktion f индукция
Indüktionsbehelzung f индукционно
нагряване, нагряване с индукцион¬
ни токове
Iнdüktionsdauer f индукционен пе¬
риод, продължителност на индук¬
ционния ^ноД [на индуцирането]
Induktions^-Tung / зж. Induktions¬
beheizung	•


31&
IND

Induktionsofen m индукционна пещ
Induktionsperibde / индукционен пе¬
риод, период на индуциране
Industrie f промишленост, индустрия
chemIsch-pharmazeutische химико-
фармацевтнчна промишленост
petroldiemisdie нефтохимическа
промишленост
Industriea^-gase npl промишлени . от¬
падъчни газове
Industrieabwässer npl промишлени от¬
падъчни водн
Industrieofen т промишлена пещ, пещ
за индустриални цели
Industrieproduktion f 1. промишлено
(индустриално] производство 2- про¬
мишлена (индустриална] продук¬
ция
IndustrIestaub т промишлен прах
Industrlewasser п индустриална [про¬
мишлена] вода, вода за промиш¬
лени нужди
Industriezweig т клон [отрасъл| на
промишлеността
induzieren индуктнрам
inert инертен, неактивен
Inertgas п инертен газ
Inertgasstrom т. ток от инертен газ
Inertmaterial п инертен материал,
неактивно вещество; пълнител (за
прахообразни растителнозащит¬
ни средства)
Inertstoff т инертно вещество (което
не притежава активност); пълнител
Infektion ./ инфекция, заразяване
infizieren инфектирам, заразявам
Inflammabilltat f запалнтелност, въз-
пламеняемост
infrarot инфрачервен
Infrarot л инфрачервена част на спек¬
търа
Infrarotbestrahlung f инфрачервено
облъчване, облъчване с инфрачер¬
вени лъчи
Infrarotgaren п варене или изпичане
с инфрачервени лъчи
Infrarot-GasanaIysator т инфрачервен
газоанализатор, газоанализатор с
инфрачервени лъчи
Infrarotheizung / нагряване с инфра¬
червени лъчи
^nfrarotfotografie /. инфрачервена фо¬
тография, инфрачервена снимачна
техника
InfrarotspektroskopIe f инфрачервена,
спектроскопня
Infrarotspektrum п инфрачервен спек¬
тър	•
Infrarotstrahlung f инфрачервено из¬
лъчване
Infrarottrockner т сушилня с инфра¬
червени лъчи
Infrarottrocknung f сушене с инфра¬
червени лъчи
Infraschall т инфразвук
Infus п ннфуз; извлек, екстракт, на¬
стой ка
Infusion f L инфузня, вливане, на¬
ливане, преливане 2. извличане,
екстракция 3. извлек, екстракт
Infusorienerde f инфузорна пръст,
днатомит
Ingot т слитък, балванка, кюлче
Ingradienz f вж. Ingrediens
Ingrediens л инграднент, съставка
Ingwerol п ннгверово [джинджифило-
во] масло
InHalatlönsglft п инхалационна [ди¬
хателна] отрова
Inhaltsstoff т вещество, влизащо в
състава; ингреднент
wirksamer действуващо начало,
действуващ ингреднент
Inhibin п инхибин (антибиотик)
Inhibition f инхибиция, задържане,
забавяне, потискане
Inhibitor т ннхибитор, отрицателен
катализатор, антнкаталнзатор
inhomogen нехомогенен, - нееднороден
InhomogenKät f нехомогенност, хете-
рогенност, нееднородност
Initialladung f иницииращ заряд
Initialsprengstoff т инициално взрив¬
но вещество
InitiaItoxizitat f начална [нннцнал-
на] токсичност
InitiaIwirkung f нннциално [начално}
действие
Initialzündung / инициално [начал¬
но] възпламеняване
Initiation f 1. започване на реакция
2. иницииране, възбуждане
Initiator т инициатор
InItiIerung f вж. Initiation
Injektion f инжекция, инжектиране
InjektionslG5üng f инжекционен раз¬
твор
Inje'ktor т ннжчктор


4»
INS
Injektorbrenner m инжчктор на горелка
Injektonnisdier m инжчкторен сме¬
сител
Injektorpumpe f инжчкторна помпа
Injektorsaugduse f смукателна - дюза
на инжчктор
injizieren - инжектирам, впръсквам
Inklusion f включен не, ннклузия
Inkohlung f навъгляване, карбон н-
зиране, обогатяване на въглерод
inkommensurabel неизмерим, несъиз-
мерим
Jnlompressibel несвиваем
In^mpr^ii^iiltät f несвнваемост
Inkrustation . f 1. инкрустация 2. кот-
лчн камък, накип
iinkrustieren инкрустирам
Inkrustierur^gsmittel п препарат [сред¬
ство] за инкрустиране
Inkubation f инкубация
Inkubationszeit f инкубационен пе-
рнод
'änlösünggehen д разтваряне, преми¬
наване в разтвор
Inldsunghalten п задържане в разтвор
‘ännenbeHeizung f вътрешно загряване,
нагряване отвътре
Innen^druck т вътрешно налягане
iInneneiweie п вътрешен белтък, чн-
досперм
Flnnernelektron п вътрешен електрон
Innenfilter п барабанен филтър с въ¬
трешна фнлтруваща повърхност
Innenglasur f вътрешна глазура *
innenheizkammer / вътрешна нагрева¬
телна камера
•Innenkegel т вътрешен конус
Jnnenkühlung f вътрешно охлаждане,
охлаждане отвътре
ännenmattlerüng f вътрешно матиране
Innenmischer т вътрешен [закрит]
смесител
Innenwandung f вътрешни стени
Innenwiderstand m вътрешно (елек¬
трическо) съпротивление
H^inen^i^i^triert обемноцентриран
Inneratomar вътрешноатомен
innerkomplex вътрешнокомплексек
Innerkoniplexsalz п вътрчшнокомплек-
сна сол
innermolekular вътрешномолекулен
ännernüklear вътрешноядрен
ännenи‘kletoгiseh вътрешносекреторен,
който ч с вътрешна секреция
Innertherapeutiküm п пестицид с въ-
трчшиорастителко (системно] дей¬
ствие
Innertherapeutisdi вътрешнотерапев-
тичен; системен
Inolomln л ино-ломин (антибиотик)
Inosin д инози^ хипоксантознн, f
хидроксипурин-9-рнбофур^^^з^нд,
Cieft^aN4O6
Inoslnsäure f икозинова киселина,
ннозинфосфат, G^Hu^PO^
Inosit т ннозит, инклохексанхексол,
CeH4(OH)e
InösitpHöspllöгsäure f ннознтфосфорка
киселина, фнтннова киселина
Ins^]^1^t^i^;^1b^tbfimittel л репелчнт (сред¬
ство, отблъскващо насекомите)
Insektenanlockmlttel	п атрактант
(средство, примамващо насекоми)
Ins^l^l^enattra^kl^ivstoff т вж. Insektenanr
Ioclunittel
Insektenbekämpfung f борба с насе¬
коми
Insektenbekäfnpfüngsmittel д средство
за борба срчщу насекоми; ннсчк-
тициден препарат
äntektenfehler т дефект, причинен от
насекоми
Insektengift л отрова за насекоми, ин¬
сектицид
Insektenleim т лепило (клей] против
насекоми [ннсектн]
Ins^J^1^4enp.apler л хартия против на¬
секоми
Insektenpulver д прах протжв насе¬
коми [начети]
Insektenschäden mpl дчфчкти (вреди],
причинени от насекоми
Insektenvertilgung f унищожаване на
насекоми
Insekternwirtilgungsmittei п средство
за унищожаване на насекоми; ин¬
сектицид
Insektemrertilgungspapier л хартия за
унищожаване на насекоми; ннсек-
тицидна хартия
InsektenvertreloungimiIttel н отпъж¬
дащо [отблъскващо] средство за
насекоми; репелчнт за насекоми
Ins^^enw^idis д восък от насекоми,
китайски восък
insektizid ннсектициден, .унищожаващ
[убиващ] насекомите


INS
ЗГ8
Insektizid n инсектицид; средство,
убиващо [унищожаващо] насе¬
коми
markiertes белязан (с радиоак¬
тивен атом) инсектицид
natürliches естествен [природен]
инсектицид
pflanzliches растителен инсекти¬
цид, инсектицид от растителен
произход
systemisches системен (разпро¬
страняващ се вътрешно с расти¬
телните сокове) инсектицид
InsektiziditSt f инсектицидно^
Insektizidseife f инсектициден сапун,
сапун с инсектицидно действие
Insektizin п ннсектицин (антибио¬
тик)
instabil нестабилен; непостоянен
Instabilität f неустойчивост, неста¬
билност; нетрайност
Instandhaltung / поддържане; текущ
ремонт
Insulin п инсулин (антидиабетичен
хормон на панкреаса)
Intensität f интензивност
interatomar мчждуатомен
Interferenz f ннтерферекuия
InterferenzbIld п картина на ннтерфч-
ренцията
Interferenzfarbe f 1. нктерференцно-
нчн цвят 2. ирнзнращ цвят
Interferenzrniikosskop п интерферен-
ционен микроскоп
Interferometer п ннтчрферомчтър
Interfibrillarsubstanz f междуфнбрнл-
но вещество (на кожата)
äntergranülalтоasse / между кристал нт-
но вещество
inter tönltcH между йонен
interkristallin - между кристален
äntermediärprödükt п междинен про¬
дукт
Intermedin п ннтчрмчднн (меланофо-
рен хормон)
Intermetallisch ннтерметалек, вътре-
щкометалчн
intermolekular междумолекулен
Interpölymrrlsattöп f съвместна полн-
мернзация, .съполимеризация
Intervall п интервал
lntrrzellülar междуклетъчен
Inrercellulalsübtranz f междуклетъч¬
но вещество
Intestinol п ннтестнк<тlг (ензимен пре¬
парат)
Intoxikation f интоксикация, отра¬
вяне
Intгaannülar вътрешнопръстенен, въ-
трешкоядрен
f н^раб^^е^ всмуква¬
ща [попиваща] способност
inrranölrkülar вътрешномолекулен,
нн^-рамолекулярен, който ч вътре
в молекулата
imtranükfrar вътрешноядрен
intravenös нктравекозек
Inulase f ину-лаза (ензим)
Inulin п инулин, (C^HtrO5|n
äпvarstaHI т ннвар-стомана (сплаз
без линейно термично разширение)
Inversion f инверсня
Inveг$ionstemperatur / ниверснонна
температура	.
Invertase f нивертаза, инвертнн, за-
хараза (ензим)
Invertenültion f обратна ^наврт^)
емулсия
Invertierung f и^нор^ране
lnveгtlrrüngsnlttrl п инвертиращо
средство
Invertin, п вж. Invertase
Inverseite f инвертен сапун (катйон-
акт ивно миещо средство)
Invertzucker т ннвертна захар
Ion п йон
komplexes комплексен йон
mehrfach ionisiertes многозаряДен
йон
ä^dsrgrladrnrs вж, Ion, mehrfach»■
ionisiertes
wasserstoff ähnliches	водородопо-
добен йон
^^n^nabs^rption / абсорбция [поглъ¬
щане] на йони
äönrnabstand т между йонно разстоя¬
ние
Ionen.aktivMar / активност на йоните*
Iönrnarmötphare f йонна атмосфера,
йонен облак
IonenautraüteH т йонен обмчн, йоно-
обмен, обмяна.на йони
Ionenauttautehadsoгpttön f йонообмен-
на адсорбция
IonenauttauscHeHromafogгaflr f йоно-
обменна хроматография


319
ION
Ionenaustauscher ml. йонообменно ве¬
щество, йонообменна смола 2. йоно-
обмекнтел, йоннт, йонитов филтър
IöпrnausrautCherHarz п йонообменна
смола
Iöлrnaütrautehennatte f йонообменна
маса
Ionrnautraütchernlembran f йоннтова
(йонообменна] мембрана
Ionenaustauschfilter п йонитов [йоно-
обменен) филтър
Ionenaüstautatkanmrr / йонообменна
камера
IonrnaüsratsscHproze ß т йонообмекен
процес
Iöпrnaustaüschsäülr f йонообменна
колона
Ioлrnaüttaütchrraktion f йонообменна
реакция
IönrnbeweglieSkeit f подвижност на
йоните
Ionenbewegung f движение [пренасяне,
преместване] на йони
Iönrnbeziehung f вж. Ionenbindung
IonenbiIdung f йонизация, йонообра-
зуване
Ionenbindung f йонна връзка
Iöлendichtr / йонна плътност, плът¬
ност на йонизацията
Iönendiffütlon f йонна дифузия, ди¬
фузия на йони
IöлrndureHlassigkeit f йонна проницае¬
мост
IöпrпdüreHntrs$rr т йонен диаметър
ioлeлeintrlrrttpaIt т процеп за вли-
* зане на йоните (в масов спектро-
” метър)
IonenemiKfon f йонна емисия
Ionrnrfnlttiönsmikroskop п йонен еми¬
сионен микроскоп
Ionenerzrügüпg f получаване на йони
Ionenfalle f йокоуловктел
Ionenfarbigkeit f цветност на йона
löпrnfrldrtпlstlöntnlikrotköp п' йонен
автоемнснонен микроскоп
äonenfleck т йонно петно
äönrnform f йонна форма
äonenfonnel / йонна формула
IonengeяeSwindigkelt f скорост на при¬
движване на йоните
Ionengitter п йонна решетка
Ionengleichgewicht п йонно равновесие
Ionenglriehung f йонно уравнение,
уравнение на реакция в .йонна
форма
Ioпeш!ydгatarion f хндратацня на йон
Ionenkaralytr f йонна катализа
Ionenkonz:nltratiön f концентрация на
йоните
Ioncnladung f заряд [пълнеж] на
йона
Ionenleiter т йонен проводник
IoneпleitfaHigkrir f йонна проводи¬
мост
Ionenlösung f йонен разтвор
Ionrnlnlkrotkop л йонен микроскоп
п йонна [хетерополярна]
молекула
^^пгппгЬг1 т йонен облак, йонна мъгла
Ionenpaar п йонна двойка
IonenpeirmeabiiItat f йонна проницае¬
мост
Ionenp>larisation f йонна поляриза¬
ция
Ionenplasma п йонна плазма
Ioneпprodükt п произведение на раз¬
творимост, йонно произведение
Ionenreaktion / йонна реакция
Ionenrefraktlon f Йонна рефракция
Ionenspaltung f разпадане на йони
Iöпeпsrröm т 1. йонен ток 2. йоичк
поток
Ionentramsport т пренасяне на йони
äönrпverbindung f хетчрсполярко
[йонно] съединение
Ionenvolumen п обем на Йона
Ionenwanderung f придвижване на
йони
äöпrпwaпderüпgtgeseSwindIgkelt f ско¬
рост на придвижване на йоните,
подвижност на йоните
Ionrnweгtigkrlt f вален,тнсст на йона
Ioпrпwolkr f йонен облак
Ionenzerfall т. разпадане на йонн
Ionenzustand т йонно състояние
Ionisation f йскизаuия
elektrolytische електролитна' йонн-
зацня
lIch■teIrktr^seHr фотоелектрическа
йонизация
rHermltcHe термична йскнзация
loпi&atiöпteпergie f енергия на йонн-
зацнята, йонизационна енергия
Ionisationskammer f й^игационна ка¬
мера


VON
320
äönfaatюntpoteпtlal n йонизи^^сн
потенциал
äonlsariontsp&nnüng f йонизацнонко
напрежение
äoпlaatä)ntströra m йсинзаuнонен ток
Ionfsatloпsw9rmr f топлина на йонн-
зацня
Ioniach йонен
Ionisierung f йонизиране
Iöпiaierüngsenrrglr f йонизираща енер¬
гия
äöпisieгungsfeld п йонизиращо поле
п йонизиращ по¬
тенциал
ionogen йоногенен, йонен
Iridium п иридий. Ir
äridlünbronid п нриднев бромид: L
IrBr3 2. IrBr4
äridlünehlörid п нрндиев хлорид: 1.
IrCi 2. IrCb 3. IrCl3 4. IrCI4
ä■ridlündieHIörld п нрндиев дв у хло¬
рид, IrCIi
äridlündioxld п нрндиев двуокис,
IrOl
äridiunfluörid п нрндиев флуорид:
1. IrF4 2. IrFe
ärldIunhexarIuörid п нриднев шест-
флуорнд, нриднев хексафлуорнд,
IrFe
tridiumhydroxid п нриднев хидро¬
окис; 1. Ir(OH)3 2. Ir(ÖH)4
IrIdiumjodid п нрндиев йодид, IrJ4
ärldlünkarbönyl п нриднчв карбонм:
I. (Ir(CO)sln 2. .(Ii-(CO)4Iii
ärldiшпmöПödtlörld п нриднчв моко-
хлорид, нриднчв (I) хлорид. IrCl
iärldlümmöПöxid п нрндиев едноокнс,
нриднев(П) окис, IrO
äridiuntalniak т амонневснрнднев-
(4) хлорид, (NH4HIrCle
Jridluntrlenld п нриднев селенид: .
1. I^Sea 2. IrSet	'
ärldlünseм)uibxid п двуиридиев три¬
окис, IraO3
Iridlümtülfld п нрндиев сулфид: 1.
IrS 2. IrtSn 3. IrSa
Irldium^ellurid п нриднев телурид,
IrTet
ärldömyrmezlп п иридомирмецин (ан¬
тибиотик)
Id^sdl п нрнсово масло
Iran п ирон. Ci^HjzO
1гггуг1з1Ьг1 необратим
Irreversibilität f необратимост
Vrrstrom т блуждаещ ток
ätapHrп п нзафчн, Ьфенкл-2-метил-
амнкопропан, CвHtCHfCHNH(CHз)
CH3
Ittthioпtaurr f ^с^окова киселина,
2-хндрокснчтаксулфонова кисели¬
на. хндрсксиетнлсулфCNOва кисе¬
лина. HOCH»CHtSO,H
Isatln л нзатии, лактам на изатнно¬
вата киселина, CeHtNOt
Isatlnanil п нзатинанмл
Isatlпsaurr f изатн нова киселина, о-
аминсбeнзоилмравчека киселина,
с-амнксфeнилrлнсксалсва кисе¬
лина, NHzC9H4COCOOH
ätatöxlm л изатокснм. 1-ннтрозснндо-
ксил, CgHeNzOe
Isatropasaürr f нзатропова киселина,
днатропова киселина. Ьфекнл-1,2,
T,4-тeтиaxсиаoмафнклинаикapбo-
нова-1,4 киселина, C1,Hi4O4
I-Saure f И-киселина; 2-амикокаф-
тсл-5-сулфсксва-7 киселина или
6•амикснафтол- I-сулфонова-З ки¬
селина, N Н,.С10Н, .(OH)SOjH
Isoalloxazin п нзсалсксазик, 6,7-дн-
метил-9-(1-Ю-рибнтнл) нзоалокса-
знн, рибсфлавик, яактсфлавнк,
витамин Bh. C17HwN4O«
Is^allylbenzol л изсалнлбчкзсл,	1-
фенил пропилей, Ьфеннлпропен-1.
CH^CH=CäCвH6
IsöanylalkoHöl п нзсамнлалкохсл,
нзобутнлкарбиксл. 2-метилбута-
нол-4, (CH^)вCHCHrCHrOH
Jsloanylä1her т изсамклсв етер, дн- %
нзоамнлетер, ам^онис,	‘
|(CHз)2CHCHzCHr)rO
äs^a1nylздerat п изоам^^анчтат, изо
амилов естер на оцетната киселина;
крушова есенция,
CH3COOCH2CH^CH(CH^|t
п нзоамилкаприлат.
изоамилов чстер на . капрнловата
киселина, C7Ht6COOC»Htt
Isoamyldilorid л изоамилхлорид, 4-
хлср-2-метилбутан.
ClCH2CHzCH(CH3)t
п а-нзсамнлчк, изопро-
пилетилен, 2-метнлбутен-З,
CH2=CHCH(CHs)t
ß-Isoamylrп п ß-нзоамилчм, триметнл-
етнлен, 2-мегнлбутек-2,
(CHs^C^dCM.,


32!
Isoamyiforni Iat п изоамилформнат,
изоамнлов естер на мравчената ки¬
селина, HCOOCH2CH2CH(CHg)2
äsoatnylgгüppr f изоамилова група,
нзоамилов остатък [радикал],
—Cä2CH2CH(CH3)s
ätoamyHtovaieгat п изсамилнзсвале-
рнанат, нзоамилов естер на нзо-
валериановата киселина,
(CHs)2CHCH2COOC5Hh
Isoamylmerkaptan т изоамилмеркап-
тан, 2-метилбутактисл-4,
(CH1)2CHCH2ChsSH	.
Isoanrsrallaviпtäüre f изоантрафла-
винова киселина, 2,7-дихидрскси-
актрахнксн-9,10, C^H^O«
Isoapiol п изоапнол, 2,5-днметскси-
3,4-иeчклнсдиo1cи-l-(IIp01eн-)»ил)-
бензол, Ci2Hi4O4
Isobare / изобара
äsoternsteIпtäure f нзсяктърка кисе¬
лина, метнлмaлоксва киселина,
CH3CH(COOH)2
Isobormeol п из^орне^, 1,7,7-трнме-
тил-бицикло^ 1,2,2]-хептанол
I^b^i^nylchlorid п изсборннлхлорнд,
2- хлср-2,7,7-трнметил-бнцнкло-
[1,1,3]-хептан, CioH^Cl
Isoltb)гnylloпniat п нзсборннлфсрмиат,
изоборнилов естер на мравчената
киселина, HCOOCioHi,
Isobutan п ^обутин, 2-метилпрспан,
триметнлметан, (CHs^CH
äsöbutanol п вж. Isobutylalkohöl
Isobutaпöylgrüppe f нзсбутанонлова
[изсбутнрилсва| група,
(CH3)2CHCO—
Isobuttersaure f ^омаслена кисели¬
на, (CH3)2CHCOOH
ätobutylgruppr f изобутилова група,
изобутилов остатък [радикал],
(CH3)2CHCH2-
Itobürylalkohol т ^обу^дал^х^,
изобутнлов алкохол, .изобутанол,
C4Hi0O
Isobutyläther т изобутнлов етер, нзо-
бутилетер, ((CH3)2CHCH2]2O
äs^I^1^1tyIehlorld п нзсбутилхлсрид, 1-
хлср-2-мчтилпрспан,
(CH3)2CHCH2Cl
I^l^i^itylen л нзобутнлен, 2-метилпро-
пен, несим•.■диметнлетнлек,
CHa=C(CH3)2
	 ISO
Itobutylrnglykoi п нзсбyтнлекгликсл,
2-мети лпропанди ол-1,2,
(CHз|2C(OH|CH2OH
Is^l^utylis^^yanid п нзсбутнлнзоцн-
анид, 2-мeтилпрспнлкарбиламик,
(CH3)2CHCHeN=C
is^l^utylpneпöl п нзсбутилфекол,
CloHi4Ü
äsobutyraldrhyd т изобутиралдехид,
2-метилпрспансл, (CH3)2CHCHO
Isobutyramid п изобутирамид, амид
на изсмаслеката киселина [2-ме-
тиларопанамид]
Isobutyronitril п нзобутнрсннтрил,
изопропилцианид, ннтрил на изо-
маслената киселина, (OH^CHCN
Isobutyryldilorid п изобутирилхлорид,
киселинен хлорид на нзомаслената
киселина [2-мeтилпpспаксилхлс-
рид], (CH3)8CHCOCI
l!t^t^i^1^]^l^^lgrüppr f вж. Is^^u^tanoyl-
gruppe
Isochinolin п нзохннолнн, C8H7N
Isochondrodendrim п изсхсндрсдекдрин
(кураре алкалоид)
äsö^l^<orr f нзохора
Is^idi.a^^'tat п изодназатат, антндиазо-
тат, сол на дназскнселика,
RN = NOM
I&DditenzantSron п нзсднбекзантрсн,
изсвислантрсн, C34HieO2
Isodrin п нзодрин (инсектицид),
CttH?CU
Isodulzit п нзодулцнт, рамноза,
CeHi2Os
Isoduren п изодурол, 1,2.,3,5-тетра-
метнлбензал-, изодурен, CeH2(CH3)4
Itödüroi п вж. Itoduгrn
Isoephedrim п нзоефедрин, псевдоефед-
рин (алкалоид), CioHi5NO
Is^ugenol п нзоевгенол, 2-метоксн-4-
(прспен-1-нл| фенол,
CH3CH=CHCeH3(OCH3)OH
Itofenehylalkohöl т изофенхилов алко¬
хол ,	1,3,3-тримети л-бн цикло-[1,2,
2]-хептанол-6, C^lisO
Iм>ferulla>iiüre f изоферулова кисели¬
на, хесперитннова киселина, 3-
(З-хидроксн-4-метоксифчкил| про-
пенова киселина,
CHзOCrHa(OH)CH=CHCOOH
Isoflavon п нзсфлавск, 3-фчкилбчк-
зо-т-пирон
2t Немско-български технически речник


32?
ISO

Isoglüklö>ianiп n нзслюкозамин, D-
фруктозамин, Гдезоксни-амино-
D-фруктоза,	H2NCH2CO(CHOH)8
CH2OH
Isoharnsroff п изокарбамнд
IsomeHe f изохелия (снимачна тех¬
ника с плакатен ефект)
Itohemipinsäurr f нзохемнпинова ки¬
селина, 4,5-днметоксибензолднкар-
бокова-1,3 киселина, 4,5-диметок-
си-п^-фталова киселина,
(CHaO)2C«H2(COOH)a
Isöhexaköмaп п■ нзсхексакозан, 2-мч-
тилпенпаксзан,
(CH9)2CH(CH2)32CH9
Itohexy!rп п изохексилен, изобутил-
етнлен, CH2=CHCH2CH(CH3)2
Isöhumülöп п изохумулон (горчиво
вещество на хмела)
1,3- Isoindoldion п нзснндслдиск-1,3,
фталимнд, имнд на о-фталовата
киселина, CeHi(CO)2NH
Isoimdolin п нзонкдслнн, 1,3-днхн-
дронзоиндол, CBH»N
I&okiamp.feirsäure f нзокамфорова ки¬
селина,транс- 1,2,2-приметилцикло-
пеипанднкарбонсва-1,3 киселина,
CвHü(COOH)2
Ist>k4amphan . п нзокамфан, 2,2,3-трн-
метил-бнцнкло-[1,2,2]-хептан,
CioHig
Is^l^«a^^!^<^i^oi^^siure f изскамфср онова
киселина,
HOOCC(CHз|2CH(CHgCOOH)2
Isokarbostyrll л нзскарбсспирил, 7-
хидрсксиизохинслин, CgH7NO
Is^l^;^ry<^]p^;^llen п нзокарнсфнлек,
C15H24
Isokette f въглеродна верига (съста¬
вена само от въглеродни атоми)
Isokettempolvmer п .карбоверижен по¬
лимер, Xv . кламер (полимер с
верига, състояща се само от въг¬
леродни атоми)
Itokrotontäurr f изо^о^нова кисе¬
лина, uис-бутек-2-ова киселина,
алскротонсва киселина, цнс-кро-
понсва киселина,
CH8CH=CHCOOH
Is^l^roty1<^hlorid п нзокротилхлс чд, 1-
хлор-2-мепнлпрспек,
(CHg^C^CHCl
Isolation f изолация; изолирано
Isolatlöntfflsigkeit f изолираща спо¬
собност
Itöatlöпshülle f изолационна обвивка
äм)>atlonspapier п изолационна хар¬
тия
IsolatIöпspappe f изолационен картон
Is^J^euzim п изолевцик, а-амино-р-ме-
тнлвалериаксва киселина,
CH3CH2CH(CH9)CH(NH2)COOH
Isolierband п изолирбанд, нзслацисн-
на лента
isolieren 1. изолирам 2. отделям
Is>lirrflasene f термус
Isolierschicht f изолационен слой
Isoliers!ichSprüter т уред за изпит¬
ване на изолационен слой
Isolirrsehlaücn т изолационен мар¬
куч	'
Isolierstoff т изолационен материал
taolog изологичен, хсмслсжек
äs>lyiergsitüre f нзолизергова ■ кисе¬
лина
ätomalrösr f ^омал^зи
Is^i^ammid п изомакнд, CeHi0O4
isomer изомерен
Isomer п нзомер
~, cis-trans цнс-транс-нзомер
Itomeгasr / изомераза; изомеризиращ
фермент (ензим)
äsomeremgemiseh п смес от нзомерн (на
органични съединения)
Isörneгenübrrgang т нзомеризиране,
преминаване на чднн нзомер в друг
Isomeres п вж. Isomer
Isomerie f нзомерня
geometrische геометрична нзоме¬
рня
~, optische оптическа нзомерня
sterische пространствена [етерич¬
на] нзомерня, спереоизсмерня
syn-amti син-анти нзомерня
Isomerisation f нзомеризация
Isomerisieren / изомеризиране
Isomerisierung / нзомеризация; нзо-
меризнране
ätömerislerungskatalytator т катализа¬
тор за изомеризация
Itomethylharmstöff т метилнзскарба•-
мид, C2H.ON2
isomorph нзоморфен
Isomorphie f изоморфизъм
Isomorphim п изоморфин (простран¬
ствен изомер на морфина),
C^HitNCs


323
ISO
Isomorphismus m нзоморфизъм
Isonaphtihazarim n изснафтазарнн, 2,3-
днхидроксикафтсхинон-1,4,
CioHÄOHb
Isoniazid m öx. [so>liko>iпsiiuгe]Sydгazid
It^nikötrin n изсннкспеин C10H12Na
Isömikötiпsäüre f изо^^^нови кисе¬
лина, 4-пнрндинкарбснови кисе¬
лина, C5H4N.COOH
l$ömlkotlntaürrliydrazid п хидразид на
нзокнкстиновата киселина, изо-
кикотиконл хндразид, рнмнфон,
из^иази^ (ту беркулостатик),
C5H4N.CONHNHs
Isonitril п изострил, карбиламин,
+ —
алкнлнзсциакид, R.N—C
IsonГtrlIrrakriöп f нзснитрилна реак¬
ция
Isomlrrotoazetom п нзокнтрсзоацепон,
2-оксспропанал- 1-окснм,
CH3C(OCä=NOH
Isomlrrötöazrrophenöm п нзонипрсзс-
ицетсфенсн. Cg^NOa	.
Isoпitrosokalnpfrr т изснипрсзокам-
фор, CioHieO=NOH
Itomilrosokrtoп п нзоннтрсзокетск
Isoлltrosoveгblndüng f нзоннтрсзосъе-
динение, оксим, RCH=NOH
Is^nitrov^rblmdung f нзонитросъеди-
ненне, ацинипрссъединенне, нн-
троиова киселина, RCH=NOOH
Isooktan п изо^тан, 2,2,4-триметил-
пчнпак, C8Hig
Isodlsiure f изослеинова киселина,
октиденен-10-сви киселина,
CH3(CH2)4CH=^C^H(CHt)gCOOH
Isoosmotisch нзоссмопнчен
Isoparaffim п изспарафик (парафи-
нов въглеводород с разклонена ве¬
рига)
Iisopenetierin п изопелетнерин, 2-аце-
тонилпиперидин,
HNCjHe.CH2CCCH3
Isopentam m нзопентан, 2-мчпнлбупак,
CH3CH2CH(CH3)2
Isophem п изофен, l-фекил-2-мепил-
имннспропин, CtH5CH2CH(NHCH3)
CH9
Isophoron д изофорон, 3,5,5-трнметнл-
цнклсхексен-2-oн-l, C7Hi0O
Itöphtllлlonitrll п нзофталоннтрнл,
ннтрнл ни изофталовата кнселнна,
HiQH4(CN|ä
Is^l^l^^l^^ls&ure f изофталова кисели¬
на, т-фталова киселина, бензол*
дикарбскoвa-1,3 киселина,
C4ä4(COOH)2
fco-Polykondensatiom f хомсполнкок-
де^иция
Isopolysalz п изополн сол, сол на изо-
полнкиселини
^ро^адо f нзоnслнкиселики
Isopren п нзопрен, 2-метнлбутадиен-
1,3, CH9=C(CH3)CH«CH1	-а!
Isopгenkaursehük т изопренов каучук
Isopren-Polymerisat m ^^ренов по*
лимеризат
Isopropanol п из^ропа^я, нзопро-
пилов алкохол, пропаноя^,
(CH^CHOH
Isopropenylazetat п изо^опени-лице-
тат, ацетат на ен^ната форми на
ацетона, CH3COOC(CH9) = CHa
Isopropenylbromid п изопропенилбро-
мнд, 2-бромпpопек, CH3CBr=CH>
Isopropemylehlörtd п нзоп рспеннлхлс-
рнд, 2-хлорпропен, CH8CCl=CHt
Is^^i^t^lpi^i^^l^l^iruppe f из^р^ени-лова
група, нзопропенилов остатък [ра¬
дикал], CHa=C(CHg)—
Isopropylalkohol т вж. Isopropanol
äs>pröpyi-4-amImobenzoar п нзопропнл-
4-иминобекзоит, изопропнлов ес¬
тер ни р-аминобензсеката кисели¬
на (циклоформ),
HtNcgH4COOCH2CH(CH3)2
Isopröpyiathylrn m нзсnрспилепилек,
2-метнлбутеи-З, а-нзоимилен,
CHa^CHCH(CH3)i
Isopropylazetylem п нзопр опилицетн-
лен, 2-мeтилбутик-З,
CH=CCH(CH9)a
Isopropylbenzaldehyd т из^опия-
бензалдехид, (CHз|tCHC8H4CH0
Isopropylbemzol п нзопроп нлбензол,
кумол, 2-фенилпропан,
CeH5CH(CH3)2
Isopropylbromid m изспропнлбромнд,
2-бромпропан, (CH3)2CHBr
^ргоруиНо^ m нзспрспилхлсрид,
2-хлсрnрспан, (CH^CäCl
IsopropylfIuorid п нзоп ропнлфлуо-
рид, 2-флусрпропан, (d^CHF
Imp го ру gruppe f из^ро^лови гру¬
пи, нзспрспнлов остатък [ради¬
кал], (CH3)2CH—


324
ISO

Itopropyinydroprгoxid n из^роп^л-
хидроперокнс, изспроnнлхидрс1
прекнс, (CH3)2CHÜOH
äso'pгopyHdemazrtom п нзспрспилнден-
ацетон, мезнтилокнс, 2-метилпен-
пек-2-сн-4, (CH3)2C=CHCOCH3
Isopropyl- N-phenylkarbamat п нзо-
nрспил-N-фекнлкарбамат, изопро-
пнлов естер на N-фекнлкарбими-
новата киселини (хербицид),
C3H?OCONHCtHb
äsopseüdökümrmoi п нзопсевдскуме-
нол, 2,3,5-триметилфексл, CeHi2O
Isöpülrgol п изопулегол, 5-метнл-2-
изспрспекилциклсхексансл,
CioHigO
ätopuirgon п из^улег^, 5-метил-2-
нзопрспеннлцнклсхексансн,
CioHieO
ltopuгpürlп п изспурпурик, антра-
пурпурнн, 1,2,7-трихидрскснак-
прахнкск-9,10, Ci^HgOs
Is>puгpüгtäürr f изспурпурка кисе¬
лина, 2-хидроксиламнно-3,5-дн-
циан-4,6-динитрофенол-, CeHgOeN
ätö9afrol п изосафрол, 1,2-метнлекдн-
оксн-4-(nропек- 1-ил)-бензол,
CioHioOa
ätoserim п из^ерин, З-аминс-2-хидрс•
кснпропнсксви киселина,
H2NCH2CH(ÜH|CÜÜH
äsosmotisch нзсссмстнчен, нзопскичен
Isost'ilben п нзостнлбек, цис-1,2-ди-
фекилетнлек, CeH5Cä=CHCaH5
ltöstrüklürell нзоструктурен
Is^^t^l^jain п изотебаин, Ci3HmNO3
Isotherme f нзотерма
isottseгmäsdl изотермичен
Isothlönarnstöff т изотиокирбимнд,
псевдотиокарбамнд,	HS<C(=nH)
NH2
äsöthюzyanat п изотноuиакат, нзо-
сулфоцна н ид, R.NCS
ätothюzyantäurerster т естер ни нзо-
тисциаксвапи киселина, алкнл-
нзстисциикат, R.NCS
ätothujön л изотуйон, 2,3-днметнл-3-
изоп роп ил цн кл опентен-2-он-1,
(CHз|2CsHa(C^H7|=Ü
Itöromlr f из^ония
isotomisch нзотоничен
Isotop п изотоп
Itotopenehrmir f хнмия ни изотопите
äsötöprngemisch п изотопни смчс
Isotopentrenranlage f устройство зи
разделяне ни изотопи
Isotopentrennung f разделяне ни изо¬
топи
Isotopcnverd ünnung f изотопно раз¬
реждане
Isotopie f изотоп и я
Isotrehalösr f нзотрехалоза,
Ci2H22O^i
isotrop изотропен
Isotropie f нзотропия
Isovalerat п изовалерат, сол или естер
на нзсвалернаксвапа киселина,
(CH3|2CHCH2COÜM(R|
äs>valrrylchlörld п нзсвалернлхлорнд,
киселинен хлорид на нзовалерна-
новата киселина,
(CHз|2CHCHгCÜCI
hsovaniilin л нзсвакнлик, 3-хндрскси-
4-метоксибензалдехид,
(CHзO)CвHз(ÜH)CHO
Itovaпilllnsaüгr / изованнлнксва кисе¬
лина, З-хндроксн-4-метокснбек-
зсека киселина,	’
CH3üCвHa(ÜH|CÜÜH
Itovio>antnrön п нзовнслакпрсн, нзо-
дибензинпрок, C^HnO '
Isoxazoi п из^саз^,	1,2-оказал,
C3H3NO
Isozimtsäure / нзскикелека киселина,
uнс-3-фeннлnрспексви киселини,
CrH5CH=CHCÜÜH
IsozimcnomrгontSürr f нзокикхсмерс-
нова киселина, пирнднкднкарбс-
№03-2,5 киселина, ^HjNÖ
Itozitгonentaure f изолимокека кисе¬
лина,	1-xидpoкcнпрспактрииирбо-
но^;^^12,3 киселина, CeHgO,
Isozuckersäure f нзсзахарка киселина,
3,4-ниxсдpнкетрахиaxсдpoфнpaн-
днкарбснсва-2,5 киселина,
ОСН(СООН)СН(ОН)СН(ОН)
CHCOOH
Isozyanat и изо^анат, R.NCO
Isozyanatgruppe / нзсциаксви група,
нзоuнинсв остатък [радикал],
__N=C=O
Isozyamld п нзсцникнд, кир бнл амин,
измерил, • R,N=C
Isozyanin п и^оцнакнн; етилово чер¬
вено, C^H^IN«
ItözyaпtAureester т естер ни нзопиа но¬
вата киселина, нзоцианат

325
ätozyanuгar п нзсциакурат, естер ни
изоцнакурсвати киселини
lsözyklltch изоцнкличен, карбоцнкли-
чен
Istizim п нстизнн, 1,8-дихидроксиан-
трахинон-9,10, хризазин,
C14H9O4
Istwert т действителна [фактически]
стойност
Irakontäurr f нтакокова киселина,
метиленянтърна киселина,
НООСС(=СН2)СНгСООН
lraköпsäürraпnydrld л	ан¬
хидрид, анхидрид на мепилекян-
тър^та киселина, ^HeO
It-Platten fpl уплътняващи плочи от
азбестокаучук
Iturin п итурин (антибиотик)
Izetstahl т бавностарееща стомани
J
Jadeit т жадеит, NaAlSi^O^e
Jahresring т годишен пръстен (на
дърво)
Jahresverbrauch т годишно потребле¬
ние, годишен разход
JaSlгgangs^Ieicnmack т вкус (на вино),
специфичен за реколта от опре¬
делена година
Jaloütir-Atcnrnfaпgrr т жалузнен пе-
пелоулсвнпел [прахсуловнтел|
Jalousinten т конвейерна [жалузнй-
, на] пещ с лентов под
Jalousiesichter т въздушен • сепаратор
жалузнен тип; аспираци^на ко¬
лонка
Jaloutletroekner т конвейерни [жа-
лузнйки| сушилня
Jantlnlt т яктнкнп, 2UO2.7H2O
Japaпkanplern японски камфор, 1,7,
7-триметнл-бицикло-[1,2,2|-хепта-
нон-2, CioHieO
Japanlack т I. японски лак 2. асфал¬
тов лак
Japantalg т японска лой; растителна
мазнини (съставена почти само
от трипалмитин, много твърда,
погрешно наричана „Japanwache"—
японски восък)
Japanwachs п японски восък
	. JOD
Jargon т жаргон, безцветен или
слабожълтеннкав циркон, ZrSiO4
Jasmon п жасмон, 3-метнл-2-(«-пен-
тек-2-ил|-uиклопекпен-2-он-1,
CinläuO
Javanizin п яваницик (антибиотик),
Cigäi^
Jeköriпsäüгe f «е^ринова киселини,
Ci7H2eCOOH
Jernglanz т хемитит, железен бля¬
сък, Fe2O3
J^rmalm т лимонит
Jet-Mühle f ^^руйна [въздухо-
струйна] мелница
Jigger т I. жнгер, багрилна машини
2. трансформатор за затихващи
колебания
Jod п йод, J
Jodarilin п йодинилин, JCeH^NH«
Jodat п йодат, сол на йодната кисе¬
лина, MJO3
Jodäthyn п йодетнлен, йодацетилен,
етнкнлйсдид, CH-—CJ
Jödatonetrie f йодатометрия
Jodazid п йоден азид, JN9
Jodazidгrakriön f йодизидни реакция
Jodbenzoi п йодбензол, феннлйоднд,
CeH5J
Joddioxid п йоден двуокис, двуйоден
четириокис, J2O4
Jodeosim B п йодеозин, динатриеви
сол на еритрсзика (тетрайод-
флуоресцеин), C2oHeJ4Na2O8
Jodessigsäure / йодоцетна киселини,
мснсйодоцчпна киселина,
JCH2COOH
jodfrei несъдържащ йод
Jodgorgosäure f йодгоргова киселина,
дийодпирсзин, 2-амнно-3-(3,5-дн-
йод•4-хндpсксифекил)-пропнснсви
киселина, C»HgJ2NOs	•
JodSalogenid п йоден халогенид, хи-
логенид ни йода
Jodhaltig съдържащ йод
Jodid п йоднд, сол ни йсдсвсдород-
ната киселина, MJ
Jodlerem йодирам
Jodierung f йодиране; вкарване ни за¬
местител йоден атом
Jodierungsmittel п йодиращо средство
Jodinin п йодинин (антибиотик)
Jodkaliseife f сапун с калиев йодид
Jodkalium п калиев йоднд, KJ


JOD.
326
Jödkallünpapler n вж. Jodkai Ium-
starkepapier
Jodkaliunttarkepapier n йодонишестч-
ка индикаторна хартия
Jodrrnttsam л йодметин, метнлйоднд,
CH3J
.JodnöпoehlorId п йоден едно хлорид,
JCi
Jodia^i^ п натриев йодид, NaJ
Jodnonan п йсднснан, нскакнлйсдид,
CtHieJ
Jodöanrinoпlt п йодоантимонит, сол
ни (тетри)йодиктимоннстати кисе¬
лина, MlSbJj
Jodoaurat п йодо^урит, сол на (тетра)
йодзлатя ата | иу р и йодоводор одната J
киселини, M[AuJ4)
Jodobemzoi л йодобензол, CeHJOa
Jodoform п йодоформ, трийодметан,
CH Jj
Jodoformprobe f йодсфсрмен и проби
(реакция)
JKognost п йсдсгнссп, натриев фч-
нолтетрийодфпилеин (рентгеново
контрастно средство)
Jodogoldsäure / (тетри)йодзлатки ки¬
селина, аурийсдсводорсдни кисе¬
лина, H(AuJ4)
Jodol л йодол, 2,3,4,5-тетрайсдпи-
рол, C4J4NH
Jodometrie f йодометр ия
Jödomiümverblndüng f йодоннево съе¬
динение
JodOtobrпzöl п йсдсзобекзсл, C^^JO
Jodosoverbindung f йсдозо-съчднкч-
нич
Jodoxybenzol п вж. Jodobenzol
Jodpentafluorid п йоден петофлуорнд,
JF
Jodpentoxld п двуйоден петоокис,
J3O5
Jodphenoi п йсдфексл, J.CeH4.OH
Jödplariпtäüre f нлапннo(IV)йодово-
дор одна киселина, Н2РМв.9Н2О
Jodprobe f йодна проба
3-Jödpröprn л 3-йодпрспек, алилйо-
днд, CH2=CHCH2J
Jodsifare f йодна киселини, HJOa
Jodsilber п сребърен йодид, AgJ
JodSllbrkemüisiön f емулсия от сребъ¬
рен йодид
JodcSrke f йодскорбяли, йодирани
скорбяли
Jodstürkepapler л йсдскншеcтчна ин¬
дикаторна хартия
Jodträгkereakrlön f йод нишестен а ре¬
акция, йодна реакция (със скор¬
бяла)
Jodstiekstolf т азотен • йодид, NJS
JödSubstirütiom f заместване с йод
Jodtetragnost л вж. Jödogmosr
Jodtinktur f йодни тинктури
Jodtrlditorid п йоден три хлорид, JCl9
Jodiir п ост. за Йодно съединение прн
най-низша виленткосп
Jodwasserstoff т йсдсводсрсд, HJ
Jodwasserstoff ather т етилйоднд, йод-
етан, CH3CH2J
JodwasserstoflfSiuke / йсдовсдсрсдна
киселини, HJ
Jodylbenzoi п вж. Jodobenzol .
Jodzahl f йодно число (характерно
число в анализа на мазнините)
JodzinkttärkeISsung f нишестен раз¬
твор на цинков йоднд
Jöhinbiп п йохимбин (алкалоид),
Giä24N2O3
Joridin п йонндин, C|rH2sN4Ü4
a-Jonon п a-йонсн, 4-(2,6,6-триме-
тилциклохексен-2-нл|-бутек-3-ок-
2, а-цн клсцнпр нл ндчн ацетон,
Ci3H2oO
Jüenreпleder п юфт, руски кожа
Juglon л юглон, ну^н, 5-хидрокси-
кафтохинон-1,4, CioH4O2(OH)
Jubliäir л юлолидин, 1,2,3,4-тетри-
хидро-1 ,g-триметнлеихнкслик,
CwHi3N
Jungbier л млада (нчдоферментнрали)
бнра (бира след първата фермен¬
тация)
Jungner-Edison-Akkumulator т аку¬
мулатор на Едис^
Jute f юта; ютено влакно
Jütefatek / ютено влакно
Jutegewebe л ютени тъкан
Jutehanf т вж. Jute
Jütesacklrlnen л тъкан за изработва¬
не ни ютени чували
K
Kabelbandförderer т въжено-лентов
конвейер
Kabelbiei л слсвс за кабелна обшивка


327
KAF
Kabelisolierpapier п хартия за изо¬
лиране на кабели
Kabelpapier п кабелна хартия
Kadalin п кадалин, 1,7-диметил-4-
изопропилнафталин,
(СН3)г.С10Н5.СН(СН3)а
Kadaverin п кадаверин, 1,5-диамино-
пентан, пентаметилендиамин,
H2N(CH2)bNHa
Kadinen п кадинен (сесквитерпен),
CUH14
Kadinol п кадинол, C15H23OH
Kadmierung f 1. кадмиране 2. кадмие¬
во покритие
Kadmium п кадмий, Cd
Kadmiumazetylenid п кадмиев кар¬
бид, CdC2
Kadmiumblende гринокит, - CdS
Kadmiumbromat п кадмиев бромат,
Cd(BrO3)a
Kadmiumbromid п кадмиев бромид,
CdBr2
Kadmiumchlorat п кадмиев хлорат,
Cd(ClO3)t
Kadmiumchlorld п кадмиев хлорид,
CdCl2
Kadm i umdihydroge п (ortho) phosphat
л първичен кадмиев (орто)фосфат,
Cd(H2PO4)2
Kadmiumdithionat л кадмиев дитио-
нат, CdS2Oe
Kadmiumfluosillkat _ п кадмиев флуо-
росиликат, Cd[SiF«]
Kadmiumfluorid п кадмиев флуорид,
CdF2
Kadmiumferrozyanid п кадмиев феро-
цианид, Cda[Fe(CN)e]	.
Kadmiumgelb п кадмиево жълто (пиг¬
мент), кадмиев сулфид
Kadmiumhydrid п кадмиев хидрид,
CdHa	•	.
Kadmiumhydroxid п кадмиев хидро¬
окис, Cd(OH)2
Kadmiumjodat п кадмиев йодат,
Cd(JO3)2
Kadmiumjodid п кадмиев йодид, CdJa
Kadmiumkarbonat п кадмиев карбо¬
нат, CdCO8
Kadmiumlithopone - f кадмиев литопон
KadmiummetasIlikat п кадмиев мета-
силикат, C'dSiOa
Kadmium nitrat п кадмиев нитрат,
Cd(NOa)i
Kadmiumocker т еж. Kadmiumblende
Kadmium('ürtho)phosphat л кадмиев
(орто)фосфат, Cd3(PO4)a
KadmiumorthtoSiikat п кадмиев орто-
силикат, CdaSiO4
Kadmiumoxid л кадмиев окис, CdO
Kadmiumoxychlorid л кадмиев окси-
хлорид, кадмиев хлорхидроокис,
Cd(OH)Cl
Kadmiumperchlorat л	кадмиев пер-
хлор ат, Cd(CiO4)3
Kadmiumpermanganat л кадмиев пер-
манганат, Cd(MnO4)2
Kadmiumperoxid л кадмиев прекис
[перокис], CdO2
Kadmiumpigment л кадмиев пигмент
Kadmiumpyrophosphat л кадмиев пи-
рофосфат, Cd2P2Ü7
Kadmiumsei enat л кадмиев селен ат,
CdSeO4
Kadmiumselenld л кадмиев селенид,
CdSe
Kadmiumsuboxid л (дву) кадмиев окис,
Cd2Oi
Kadmiumsulfat л кадмиев сулфат,
CdSO4
Kadmiumsulfid л кадмиев сулфид,
CdS
Kadmiumsulfit л кадмиев сулфит,
CdSÜ3
Kadmiumrhodanid п кадмиев роданид,
Cd(CNS)2
Kadmiumtellurid л кадмиев телурид,
CdTe
Kadmiumverbindung f кадмиево съе¬
динение
Kadmiumwolframat л кадмиев волфра-
мат, CdWO4
Kadmluirnyanat л кадмиев цианат,
Cd(OCN)2
Kadmlumzyanid л кадмиев цианид,
Cd(CN)2
KadmiumzyanofeiTat (II) л кадмиев
фероцианид, Cd[Fe(CN)3j
Kadmopone f кадмопон, кадмиев ли- .
топон
Kaffee т кафе
gemahlener мляно кафе
I&^licl^<en разтворимо кафе
Kaffeesatz т утайка от кафе
Kaffee&ure f кафена киселина, 3,4-
дихидроксиканелеиа киселина,
[НО)^.С^Нi.СH■^СНСООН


KAF
329
Kaffein п кофеин, кафеин,	1,3,7-
триметилксантин, CgHioNgOa
Kaffelnbenzoat п бензоат на кофеинл.
CgHigN4Oj.C7HeO2
Kaffeinsalizylat п салицилат на ко¬
феина, CeHi0N4O2-C7H«O3
Kafigaustauscher т вж. Käligwaime-
tauscher
KäHg(Wänne)tauscher m кафезен :лп-
лообменник
Kahm т плесен (върху течности)
Kahmhefe f плесенна дрожда; плесен
KOimpilz т плесенна гъбичка, пле¬
сен
Kainlt т каииит, KMgfSOg^l.SHaO
Kakao m какао
Kakaobohnen fpl какаови зърна
gedarrte изсушени какаови зърна
geröstete печени какаови зърна
rohe сурови [непечени] какаови
зърна
verlesene отбрани [сортирани] ка¬
каови зърна
Kakaotohnen-Rdstmaschine f машина
за печене на какаови зърна
Kakaotюhnen-Tnockendarne / сушилня
за какаови зърна
Kakaobutter f какаово масло
Kakaobutterseife / сапун от какаово
масло
Kakaofett п вж. Kakaobutter
Kakaofruchtt f плод на какаовото дър¬
во, какаов плод
Kakao-Likor т какаов ликьор, ли¬
кьор какао
Kakaomasse f какаова маса (смляно
какао)
Kakaool п вж, Kakaobutter
Kakaopuiver п какаов прах, какао на
прах
Kakaoschalen fpl какаови черупки,
външни обвивки на какаовото
зърно
. Kakaovorreinigungsmaschine f машина
за предварително очистване на
какаови зърна
Kakaowalzenmühle f валцова мелница
за смилане на какао.
Kakodyl п какодил, тетраметилдиар-
син, (CHa^As-As^Ha^
Kakodyl at п какодилат
Kakodylchlorid п какодилхлорид, ди-
метиларсинхлорид, (CHs^AsCl
Kakodylsaure f какодилова киселина,
диметиларсинова киселина,
(CHa^AsO-OH
Koiodylsulfid п какодилсулфнд, бяс-
(диметиларсин) сулфид,
[(CHafcAshS
Kakodyltridilond п какоднлтрихло-
рид, диметиларсен(У)-трихлор.нд,
(CHahAsCla
Kakodylverbindung / какодилово съе¬
динение
Kakodylwassefstoff т какодвловсдо-
род, какодил хидрид, дим.и-илар-
син, (CHa^AsH
Kakodylzyanid п какоди.ппианид, ди-
мотиларсинцианид, (LHa^AsCN
Kakothelin п какотелин,
C2|jH22O5N2(NO2)2
Kalamin п каламин, хсмиморфит, гал-
май, Zn4Si2O7[OH)2.H2O
K?i'tnder т каландър
Kalanderfärbung f оцветяване (хар¬
тия) на каландър
kalandern вж. kalandrieren
Kalanderpapier п каландрирана хартия
Kalanderwalze f валяк на каландъра
kalandrieren каландрирам
Kalandrierfähigkeit f каландрируе-
мост, способност да се каландрира
Kalandrierung f каландриране
Kalbfell п телешка кожа (необработе¬
на)
Kalbleder п телешка кожа (обрабо¬
тена)
Kalbspalt т телешки цепенак
Kaidoverfahren п калдо-метод, калдо-
процес (в черната металургия}
Kall л L вж. Kaliumoxid 2- природни
калиеви соли a. калиеви торове
gelbblausaures жълта кръвна сол,
калиев феронианид,	K^Fe^N)»}
rotes blausaures червена кръвна
сол, калиев феринианид,
Ka|Fe(CN)eJ
rotes chromsaures калиев бихромат,
K2CT2O7
Kalialaun т калиево-алуминиева
стипца, HA^Og^^^C или
K2 SOg. A t2(SO4)s-24 HaO
Kaliapparat т калиапарат, калиев
апарат
Kaliber п 1. калибър, изрез 2. дебели¬
на (на тел, шина)
Kaliber, blindes сляп калибър


329	KAL
Kaliber.geschlossenes затворен калибър
offenes открит калибър
Kallberanzug т конусовидност [ко-
нусност] на калибъра
Kaliberbre te / широчина на калибъра
^^liberbreitung f разширение на ка¬
либъра
Kaliberfertigwalze / довършителен [ка-
либровъчен, окончателен) валц
Kaliberfolge f последователност [ред]
на преминаване през калибрите
Kallberform f профил на калибъра
Kalibergesenk я окончателна [калиб-
роваща] щампа
Kallbergrenzung f профил на кали¬
бъра
Kallberkonstruktion f калиброване на
валиите
Kallberstreckgerust п чернова клетка
на стан за валцоване на профилите,
чернова клетка на сортопрокатен
етан
Kaliberstreckwalze f чернови валц от
клетка на стан за валцоване на
профили, чернови валц от клетка
на сортовалцовъчеи -стан
Kaliberteil п съставна част на кали¬
бъра
Kallbertiefe f дълбочина на калибъра
Kallberwalze f калиброван валц
Kaliberwalzwerk п 1. стан за валцова¬
не на профили, сортовалцовъчеи
стан 2. цех за валцоване на про¬
фили, сортопрокатен цех
kalibrieren калибровам, калибрирам
Kalibrierung / 1. калибриране 2. ка-
либровка (на валци)	_
Kalidiingenmittel п вж. Kalidünger
Kalidünger m калиев тор
Kalidüngesalz п вж. Kalidünger
Kalielsenalaun п желязно-калиев сул¬
фат, калиево-желязна стипца,
K2SO4.Te2(SO4)s.24H2O
KalbEndlauge f калиева отпадъчна
луга, последна калиева луга
Kalifornium п калифорний, Cf
Kaliglimmer т калиева слюда, муско-
вит, KaAll[Al2SieO2o](OH, FJ
Kalihydrat п калиев хидроокис,- ка¬
лиева основа, KOH .
Kaliko т калико, американ
Kalikodruck т печатане [щамповане]
на американ	'
Kalilauge f калиева основа, KOH
Kalimagnesia f калиево-магнезиев
сулфат, K2SO4. MgSO4.6Н2О
Kalinit т калинит, KAl(SO4)2-IlH2O
Kalirohsalze npl сурови калиеви соли
Kalisalpeter т калиева селитра, ка¬
лиев нитрат, KNOa
Kalischmelze f стопяване с калиева
основа; стопилка с калиева основа
Kaliseife f калиев сапун (течен), ка¬
лиеви соли на висшите мастни ки¬
селини
Kalisuperphosphat п калиев суперфос¬
фат, смес от калиеви торове със
суперфосфат
Kalium л калий, K	*
Kaliumalaun т калиево алуминиева
стипца, обикновена стипца, калие¬
во алуминиев сулфат, K2SO4.
AI2(SO4)3.24H2O или
KAKSO4)2.12 H2O
Kaliunaluniniunsul[at п вж. Kalium¬
alaun
Kallunanyixanthat п калиев амил-
ксантат, калиев амилксантогенат,
Kscsoc5Hii
Kaliumarsenat п калиев арсенат: L.
мета-, KAsOa 2. орто-, KaAsOg a..
пиро-, K4AsÜ7
Kallumarsenit п калиев арсенит: 1..
мета-, KAsO2 2. орто-, KaAsOa
Kaliunathoxymetbaпthioлothlolat пвж..
Kal i um äty Ixanthat
Kallunäthylxanthat п калиев етил-
ксантат; калиев етилксантогенат,
калиев ксантогенат, KSCSOC2H5
Kaliumdthylxanthogtenat п вж. Kalium-
Kaliumaurat п калиев аурат, KAuO2.
ЗН2С
Kaliumaurizyanid п ост. за Kalium-
zyanoaurat (111), калиев аурици-
анид, K[Au(CN)4]
Kaliumazld п калиев азид, KNa
Kaliumberyllat п калиев берилат,
K2BeO2
Kaliumbikarbonat п ост. за Kalium.
tiydrogenkaaltxMiat, калиев бикарбо
нат, кисел калиев	карбонат,
KHCOa
KaliunXlsulfat п ост. за Kalium¬
hydrogensulfat, калиев бисулфат,
KHSO4
Kaliumborat п калиев бор ат, калиев-
метаборат, KBO2


KAL
330
Ж.aliuпiXor[luOrid л . калиев борофлуо-
рид, калиев флуор обор ат, KBF4
.Ka.liunXoгolartaгat п калиев боротар-
тарат, K.C4H4BO7
Kaliunbгomoplatiпat и калиев (хекса)
бромоплатинатОУ), K^PtB^)
K.aIiulnXrornoplat^nit п калиев (тетра)
бромоплатинитЩ), KatPtBrg)
Kallunchlorit п калиев хлорит, KCO
KaliumchloropaHadat п калиев (хекса)
хлоропаладат(1У), Ka(PdCle)
.Kaliunchlol^<^l^ll^1tinat л калиев (хекса)
хлороплатинат^У), K2(PtCle)
'Kaliunchloroplatinit л калиев (тетра)
хлороплатинитСН), K^PtClg)
Kaliumchlorostannat л калиев (хекса)
хлоростанат(1У), K2[SnCle]
Kaliunchromalaun и калиево-хромова
стипца, калиево-хромен сулфат,
KaSO4.Сгв(SO4)^.24HaO
•Kaliumchromat п калиев хромат,
KsCrOg	,
'Kaliumdichromat л калиев бихромат,
K2CraO7
Kaliumdichromahchwefelsaure f би¬
хроматна смес
Kailundlslllkat л калиев дисиликат,
калиев двусиликат, (K2SiaOJn
.KaИundizyanoargentat п калиево-сре¬
бърен цианид, K(Ag(CN)2)
Kaliumeisenzyanid п калиев ферици-
анид, Ka(Fe(CN)4)
Kaliumeisenzyaniir п калиев фероци-
анид, K4(Fe(CN)4)
Kaliunferrit л калиев ферит, KFeOs
Kaliumfluorosllikat п калиев флуоро-
силикат силикофлуорид, K2[SiFв)
KaJiumfllui^l^t^j^talat п калиев флуоро-
тантал ат, K2TaF7
'Kali‘un[orniat п калиев формиат, ка¬
лиева сол на мравчената кисели¬
на, HCOOK
-Kalium-gOdO-zyanid л калиев - циа-
HoaypaTO), калиев ауроцианид,
K(Au(CN)2)
Kalium-SOd(ll)--zyantd п калиев
(тетра) цианоаурат(! II), калиев ау-
рицианид, K(Au(CN)4)
Жaliungoldzyanilr л осгт. за Kalium¬
gold (l)-zyanld, калиев нианоаурат
(l), калиев ауроцианид, K[Au(CN)i]
Kallumhexadhloropalladat п калиев
(хекса) хлор опаладат( lV),
MPdCk)
^^liumhexadhl^^rr^l^Ii^^inat л калиев
(хекса) хлороплатинат(1У),
MPtCld
Kaliumhexahydroxoplatlnat л калиев
(хекса) хидроксиплатинат,
K2Pt(OH)4
Kal i urrilexanitrokoXal tat (lll) л ка¬
л иев (хекса) н итр окобалтат( lll),
Фишерова сол, калиев кобалти-
нитрат, Ka[Co(NO2)в).ЗH2O
Kaliumhexazyanoferriat п ост. за Ka-
llunzyaпoleerat (ll), калиев фе-
рицианид, Ka(Fe(CN)4)
Kaliumhexazyanoferroat л ост. за Ka-
Ilu1таzУLTЮlerгat( (I) r калиев фероци-
анид, K4(Fe(CN)e] t
Kaliumhexazyanokobaltiat л ост. за
Kal i umzyarokobaltat (l ll), калиев
кобалтицианид, Ka(Co(CN)4)
KaliunhexiUEyaIмosmntHI) л калиев
(хекса) цианоосмaт(II)-
K4(Os(CN)e)-3H2O
Kaliumhydrogenkarbonat л калиев би¬
карбонат, кисел калиев карбонат,
KHCOa
Kaliumhydrogenphosphat л вторичен
(еднокисел) калиев фосфат,
K2HPO4
Kaliumhydrogenphthalat л кисел ка¬
лиев фталат, калиев бифталат,
KHQH4O4
Kaliumhydrogensulfat п калиев би¬
сулфат, кисел калиев сулфат,
KHSO4
Kaliumhydrogensulfid л калиев би-
сулфид, калиев хидросулфид, ки¬
сел калиев сулфид, KHS
Kaliumhydroxid л калиев хидроокис,
калиева основа, KOH
KaliunhypoXromit п калиев хипобро-
мит, KOBr
Kaliumjodid л калиев йодид, KJ
Kaliumjo&tärkepapier л реактивна
хартия, напоена със скорбяла и
калиев йодид
Kaliumkobaltat л калиев кобалтат,
Ka(Co(OH)e)
Kaliumkobaltozyanat л калиев кобал-
тоцианат, K2(Co(CN)4)


331
Kaliumkuprozyanid п калиево-меден
цианид, калиев купроцианид,
KalCiXCNh]
'KaГiunnetaarsenat и калиев мета-
арсенат, KAsO8
Kaliummetaphosphat п калиев мета-
фосфат, KPOa
Kaliunnetaphosphit п калиев мета-
фосфит, KPOa
KaliumnolyXdat п калиев молибдат,
K2MOO4
Kaliumnatriumkarbonat п калиево-
натриев карбонат, KNaCOa
Kaliunnltгat п калиев нитрат, KNO3
K.allunnitгoplatlnat п калиев (тетра)
нитроплатинатОУ), K2|Pt[NO2)4]
Kaliumosmat л калиев осмат, KäOsOg
Kaliumoxid л калиев окис, K2O
Kaliunpentasul[id л калиев пентасул-
фид, калиев петосулфид, K2S5
Kaliumperjodat л калиев перйодат:
1.	мета-, KJO4; 2. мезо-, KjO6;
a. орто-, KsijOa
KallunperkarXOnat п калиев пер кар¬
бонат,
Kaliumpermanganat п калиев перман-
ганат, KMnOg
Kaliumpermanganatoxydation f окис¬
ляване с калиев перманганат
Kallumperoxydisultat л калиев пер-
оксидисулфат- калиева сол на пер-
оксидисярната киселина, K2S2Ö8
Kaliumperruihenat л калиев перруте-
нат, KRuOg
Kallunphrsphat п калиев фосфат:
1.	мета-, KPO3; 2. орто-, KaPOg;
a. пиро-, K4P»O7
Kaliunplatinzyanilr л ос/п. за Ka-
Ilшmzaaoplat^пat('[It, калиев (те-
тра) цианоплатинатЩ),
KdPHCNM
KaliunplunXat л калиев плумбат,
KjPbOa
^№^1^X11 л калиев плумбит,
K2PXO2
Kaliunpolysul[ld п калиев полисул-
фид, KsSx
Kallunpyroantinonat п калиев пиро-
антимонат: 1. кисел, KxHiSX«O7
2.	терциерен, K4SbeO7
Kaiiumpyroarsenat п калиев пироар-
сенат, KgAsuOr
Kallumpyroborat п калиев пироборат,
калиев тетраборат K1B4O7
	KAL
Kaliumpyrophosphit п калиев пиро-
фосфит, K2H2P2O5
Kaliumquecksilberjodid п калиев мер-
курийодид, Неслеров реактив,
K2(HgJ4)
Kaliunruthenat п калиев рутен ат,
KjRuOg
KatiumseTenat п калиев селенат,
K2SeO4
KaГiunsilXerzyanld п калневосробъ-
рен цианид, KfAg(CN)2j
Kaliunsllizlumfluorld n ост. за Ka¬
liumfl uorosiilkat t калиев флуороси-
ликат [силикофлуорид], KapiFe]
Kaliumstannat п калиев (мета)ста-
нат, K2SnOa
KaliumsuXphosphat п калиев хипофос-
фат: L двукисел, K2H2P3Oe 2.
терциерен, K4P2Oe
Kaliunsui[antinonat п ост. за Ka¬
liumthioantimonat, калиев тиоанти-
монат, калиев сулфоантимонат,
KaSXSg
Kaliumsulfid п калиев сулфид, K2S
Kaliumsulfit п калиев сулфит, KüSOa
Kaliumsulfozyanid п калиев сулфо-
цианид, калиев роданид, KSCN
Kaliumtartrat п калиев тартарат, ка¬
лиева сол на винената киселина,
K^Ilu^l^i^lllurit п калиев телурит,
^TeOa
Kaliumtetradiloroaurat п калиев тет-
рахлораурат(Ш), K(AuCl4)
KaliumtetrachloropaHadat п калиев
тетрахлорпаладат^Н), K2(PdCl4)
KallumtetradllorpIatlnat п калиев те-
тра хлорплатинат( ll), K2(PtCl4)
KaaiulmteeгatJOoraгat f(ll) п калиев
тетрайодоаурат, ’ K(AuJ4)
Kaliumtetrajodomerkuroat п калиев
меркурийодид, K2[HgJ4)
Kaliumtetranitropalladat п калиев те-
транитропаладат(Н), K2lPd(NO2)4j
Kaliumtetrazyaroplatinat п калиев
тетрацианоплатинат(И), калиев
платиноцианид, KafPUCN^]
Kaliunthlrantlmonat п калиев тиоан-
тимонат [сулфантимонат)- KaSbS4
Kaliumthixkarbonat п калиев тиокар-
бонат, K2CS
Kaliumthiotyanat п калиев судфоци-
анид, калиев роданид, KCNS


KAL	33*
Kaliumtriplatin (l
п калиев триплатино(1У)-тноплати-
нат(П), KiPtalPtSi]
Kaliumvanadat п калиев ванадат: 1.
орто-, K3VO4 2. мета-, KVOa
Kaliumxanthogenat п калиев ксанто-
генат, C2H5OCSSK
Kaliumzinkat п калиев	цинкат,
KaZnO2
Kaliumzyanat п калиев цианат, KNCO
Kaliumzyanid п калиев цианид, KCN
Kaliuшyatn)oaгat['l) п калиев циа-
ноаурат(1), калиев ауроцианид,
K[Au(CN)2]
Kaliufmzaпnraгat([II) п калиев ци-
аноаурат(Ш), калиев аурицианид,
K[Au(CN)4]
Kaliumzyanof errat п 1. калиев фероци-
анид, жълта кръвна сол,
K4[Fe(CN)e] 2. калиев ферицианид,
червена кръвна сол, KalFe^N)«]
Kallunzyanoherrat (ll) п калиев фе-
роцианид, Kj[Fe(CN)e]
Kaliumzyanoferrat (111) . п калиев фе-
рицианид, KalFe^N)#]
Kaliшnzyaaororxltat('[II) п калиев
кобалтицианид, K3[Co(CN)e]
Kaliverseifung f осапунванес калиева
основа
Kaliwasserglas л калиево водно стък¬
ло
Kalk - т вар, CaO
—, abgelebter негодна вар
-wf gebrannter изпечена [негасена] вар
-—f gelöschter гасена вар, C^(OH)2
kohlensaurer калцит, калциев кар¬
бонат, CaCOs
-w, totgebrannter изпечена на мъртво
вар
-wf ungebrannter неизпечена вар, не-
до^з^ечена вар
ungelöschter негасена °вар, нега¬
сена вар - на буци
Kalkäscher т варник, зареден само с
вар (в кожарството)
Kalkbrennofen т варна пещ, пещ за
печене на вар
Kalkdüngemittel п варовит - тор; тор,
съдържащ калций
Kalkdünger т вж. Kalkdüngemittel
Kalkfarbe f варна боя
Kalkfel(fcpatn анортит, калциев фелд-
шпат, CaAkSi2Oe
Kalkhärte / твърдост на водата от кал¬
циеви соли
Kalkhumat л калциев хумат, калцие¬
ва сол на хуминовата киселина
Kalkhydrat л калциев . хидроокис,.
Ca(OH)s
kalkig варов; варовит (за вода)
KalkkarXonat п калцит, CaCOa
Kalkkiarung f избистряне на отпадъч¬
ни води с вар
Kalkkochen п варовиково кипене, ки-
пене (на ваната) поради разла¬
гане на варовика
Kalklösche f гасена вар
Kalkloschung f гасене на вар
Kalkmilch / варно мляко, воден варов.
разтвор
Kalknatronfeldspat т калциево-на¬
триев фелдшпат, плагиоклаз
Kalkofen т варна пещ, пещ за изпи¬
чане на вар
Kalksalpeter т калциева селитра, кал¬
циев нитрат, Ca^Oa)«
Kalkschachtofen т шахтова варна пещг
шахтова пещ за изпичане-на вар
Kalkschlacke / високоосновна шлака,
шлака с високо съдържание на
CaO
Kalkschwefel п калциев сулфид, CaS
Kalkschwefelleber / вж. Kalkschwefet
Kalkselfe / калциев сапун
Kalk-Soda-Verfahren п варо-содов ме¬
тод (за омекотяване на водата)
Kalk-Soda-Wasseraufbereltung / обра¬
ботване. [омекотяване] на вода по
в ар о-содовия метод
Kalkspat т калциев шпат, калцит,
CaCOa
Kalkstein т варовик
Kalksteinkühlung f охлаждане (на
метала) чрез добавка на варовик
(конверторно производство)
Kalksteinsplitt т натрошен варовик
Kalkstickstoff т калциев цианамид,
CaCN2
Kalktalkspat т доломит, CaMg^Oa^
Kalkturm т сушилна колонка с нега¬
сена вар
Ktlkuranglinner т отунит,
Ca(UO2)^(PO4)2.tOH2O
Kalkuranit т вж. Kalkuranglimm^ir
Kalkwasser п варна вода, варов раз¬
твор


333
Kaikzuschlag m варов флюс; добавка
на вар
KaUikrein п каликреин (хормонопо-
добно вещество от панкреаса)
Kalomel п каломел, живачен^) хло¬
рид, меркурохлорид, Hg2Cl2
Kalöfпelelektröde f каломелов електрод
Kalorie f калория
~, technische техническа [голяма] ка¬
лория
kalorienarm нискокалоричен
Kaloriengehalt т калоричност, топло-
съдържание
kalorienreich висококалоричен
Kalorienwert п калорична стойност
Kalorifer п калсриф^р, въздухонагре-
вател
Kalorimeter п калориметър
adiabatisches адиабатен калори-
метър (обикновен калориметър с
адиабатна обвивка)
Kalorlne[erbonXe f калориметрична
бомба
kalorimetrisch калориметричен
Kalorislerung f 1. алитиране (нагря¬
ване на железни. изделия в алуми¬
ниев прах за получаване на алу¬
миниево • покритие) 2. алитация;
калоризация
Kalotte / 1. полусфера, сферичен сег¬
мент 2. похлупак (на колона)
KaltaXfütlung / пълнене [наливаме]
на студено (напр. на сокове)
Kaltabsetzen п избистряне на студено,
отделяне на утайката на студено
lcaltausgehärtet студено закален; дис¬
персионно втвърден при стайна
температура
Kaltbandanlage f линия за студено
валцоване на лента
KaltbandstraBe f стан за студено вал¬
цоване на ленти
Kaltbiegeversuch т изпитване на огъ¬
ване при минусови [ниски] тем¬
ператури
Kaltbildsamkeit f деформируемост
'	[годност за формоване] в студено
състояние
Kaltblasen п студено духане (в гене-
?ратор за воден газ}
tbrüchig трошлив [чуплив] на сту¬
дено
Kaltbrüchigkeit f студена трошливост
Kaltdrücken п студено щамповане
	KÄL
Kaiteaggregat п хладилен агрегат;
хладилна машина
Kälteanlage f хладилна инсталация
[уредба]
Kälteausstrahlung f студоизлъчване
KälteXad п хладилна вана, баня с ох¬
лаждаща смес
Kältebearbeitung f обработване на сту¬
дено, студена обработка
Kältebedarf т разход на студ
Kältebediarfstelle f място на потребле¬
ние на студ
Kältebehandlung f обработване със
студ, обработка чрез охлаждане
kältebeständig студоустойчив, мразо¬
устойчив
Kältebeständigkeit f студоустойчивост,
мразоустойчивост
Kälteeffekt т хладилен ефект
Kälteeinheit f единица за студ (отри¬
цателна калория)
Kälteentkeimung f 1. студена стери¬
лизация 2. обеззаразяване [отстра¬
няване на микроорганизми] чрез
филтруване
Kaiteerzeugung f производство на студ
Käl[eerzeugungsnaschine f вж. Kälte¬
maschine
Kailefiestlgkeit / вж. Kältebeständigkeit
Kältegemisch п изстудяваща ' [хла¬
дилна] смес
Kältegrad т градус студ
Kälteinhalt т студосъдържание
Kalteinmaischen п студено накисване
на слад [малц]
Kälteisdierung f студоизолация, топ¬
лоизолация (на хладилна инстала¬
ция)	.
Kältekompressor т хладилен компре¬
сор
Kältekonservierung f консервиране
чрез замразяване [охлаждане]
Kältekreisprozeß т хладилен кръгов
процес, хладилен цикъл
Kälteleistung f студопроизводител-
HOCT
spezifische коефициент на студо-
производителност
Kälteleistungsverlust т загуба на сту-
доп роизводител ност	s
Kältelösung f хладилен разтвор
Kältemaschine f хладилна машина
Kaitemasdhincnöl п' масло за хла¬
дилни машини


KAL
334
Kältemenge f количество студ
Kältemischung / охлаждаща [хладил¬
на] смес
Kältemittel п хладилен агент, охлаж¬
дащо средство
Kältepölynerisa[ п вж. Kaltpolynerisa[
Kältepölynerisa[ion / еж. Kaltpoly¬
merisation
Kälteprobe f определяне на темпера¬
турата на застиване [замръзване];
определяне на температурата на
втвърдяване
Kältesalz п охлаждаща сол
Kilteschwindung f свиване [намале¬
ние на обема] при застиване [ох¬
лаждане, втвърдяване]
Kiltespeicher т студохранилище, сту-
доакумулирашо съоръжение
Kältesprödigkeitsp u nkt т точка [гра¬
ница] на трошливостта при студ
Kältetechnik f L хладилна техника,
хладилно дело; 2. техника на нис¬
ките температури
Kältetherrnometer п термометър за
ниски температури
Kälteträger m студоноситол, студо-
преноситол; охлаждащ агонт, хла¬
дилна среда
KMtteprozeB т хладилен процес
Kälteverlust т загуба на студ
Kiltevorbehandlung f предварително
обработвано със студ; предвари¬
телно охлаждано
Kaltfirben п багрене на студено
Kaltfärberei f студено багрене
Kaltfetten п намаляване на студено
Kaltformgebung / студена щамповка;
деформация на студено, обработва¬
но чроз налягане на студено
Kaltgang т студен ход (на пещ), за-
стиване на пощта
Kaltgas п студен газ
Kaltgebliseofen т пещ, работеща на
студено духане
kaltgefällt утаен на студено
kaltgesattigt наситен на . студено
kaltgewalzt студено валцован, валцо¬
ван на студено
kaltgewaschen промит на студено
kaltgießen разливам „студен“ мотал,
разливам метала при недостатъч¬
но висока температура
KaltguS т студено леене; брак поради
леоно с хладен метал
Kalthännern п коване на . студено,
студено коване, наклепване
kalthärtend втвърдяващ со на студен»
Kalthärtung f механично уякчаване,
наклеп
Kaltlack т студен лак; лак, който се
нанася на студено
Kaltlagerung f съхранявано (на хра¬
нителни продукти) на студено*
(е хладилник)
Kaltleim т студено лепило
Kaltlicht п луминесцентна [студена$
светлина
Kaltloseverfahren п студен начин на
разтваряно (за приготвяне на за¬
харен сироп)
■ kaltloslich разтворим на студено
Kaltlufttrockner т сушилня, работеща
със студен въздух
Kal[nlschanlage / инсталация за
смесвано на студено
Kaltnebelgerat п уред за получаване
на мъгла по студен начин
Kaltpolymerisat п полиморизат, по¬
лучен (чрез полимеризация) на
студено; полимер
Kaltpolymerisation f полимеризация.
на студено, студена полимориза-
ция, полимеризация без загряване
Kaltpressen п студена щамповка; сту¬
дено пресоване
Kalträucherung f опушване на сту¬
дено (на хранителни продукти}
Kaltreckung f цеет. мет. студено из¬
тегляно
Kaltriß т пукнатина (напр. в стома¬
на) поради бързо охлаждане
Kaltriihrer т охлаждаем съд с бър¬
калка
Kaltschlagverfahren п метод за студе¬
но набиване
Kaltschliff т дървесна маса, дофибри-
рана на студено
Kaltschmieden л еж. Kalthimrnern
^^Itsprödigkeit f чупливост [крехкост)
на студено (при ниски темпера¬
тури), студена трошливост
Kalttrübung f мътилка, появяваща се
на 'тудеио
Kaltvei tihren п начин за студено сте¬
рилизирано (напр. на сокове)
Kaltverfestigung f еж. Kalthärtang


335
Kaltverfonnung f деформация в сту¬
дено състояние, наклеп, студено
обработване (на метали)
KaltverihaUen п свойства (отнасяне)
при ниски температури
Kaltverseitung f студено осапуцване-
осапунване без загряване; студен
начин за приготвяне на сапун
Kaltvulkanlsation f студена вулкани¬
зация
Kaltvulkanisierldsung f разтвор за
студено вулканизиране; разтвор,
който вулканизира на студено
Kaltwalzbarkelt f способност за сту¬
дено валцоване
Kaltwalze f валц за студено валцоване
Kaltwalzen п студено валцоване
Kaltwalzerei f цех студено валцоване
Kaltwalzwerk п 1. стан за студено
валцоване 2. цех за студено вал¬
цоване
~ für Bandstahl L стан [агрегат]
за студено валцоване на стоманена
лента 2. цех за студено валцоване
на стоманена лента
Kaltwasdhed^i^l^ielt f устойчивост (на
багрило) на изпиране в студена
вода
KaltwasMrlagerung / съхраняване в
студена вода
Kaltwasserspülung f промиване със
студена вода
Kaltwasserwalke f тепаме в студена
вода
Kaltwliid т вдухване на студен въз¬
дух, студено духане
Kaltwindelnführung f входен отвор за
студен въздух; вдухване на студен
въздух
Kaltwindkupolofen т вагрянка, рабо¬
теща със студено духане [студен
въздух!, обикновена вагрянка
Kaltwindleitung f въздухопровод [тръ¬
бопровод] за студен въздух
Kaltwindofen т пещ, работеща със
студено духане
Kal[WlndschleXeг т шибър - за студен
въздух
Kaltzichbank f машина за изтегляне
(на студен метал)
Kaltziehen п (студено) изтегляне
Kalzldum л разтвор на калциев - хло¬
рид (защитно средство- за бетон
против студ)
	KAL
Kalziferol п калциферол, ергокалци-
ферол, витамин D2, ^H^O
Kalzination f вж. Kalzinieren
Kalzinieren п 1. калциниране, обез¬
водняване 2. пържене (за руди)
Kalzinierherd т 1. пещ за калцини¬
ране 2. под на пещ за калциниране-
Kalzlnierofen т пещ за калциниране
Kalzit т кал нит, варовит шпат, CaCOs-
Kalzium п калций, Ca
Kalziumaluminat п калциев алуминате
Ca(AlOj)4
Kalzlumarsenat п калциев, арсеиат:.
1. мета-, Ca(AsOi)4 2. орто-,
Cas(AsO4)8 в. пнро-, CaaAstOj
Kalziumazetat п калциев а петат,
[CHзCOO)2Ca
Kalziumazetylld п калциев	ацети-
ления, калциев карбид, CaC
Kalziumbikarbonat п ост. за Kal¬
ziumhydrogenkarbonat, калциев би¬
карбонат, кисел калциев карбонат».
Ca^COah
Kalziumblsulfit п калциев бисулфит,
кисел калциев сулфит, Ca(HSOa)fc
Kalziumbromat п калциев бромат,.
Ca(BrOs)2
KalzlunXrömid п калциев бромид,.
CaBr2
Kalzlumchlorat п калциев хлоратг
Cs^IO#^
Kalzlumctilorid п калциев (дву) хло¬
рид, CaCb
Kalzlumchromat п калциев хромат„
CaCrO«
Kalzlumdithionat п калциев дитнс^и^;^-^,.
CaS2O«
Kalziumfluorld п калциев флуориде
CaF2
Kalzlumfluö('rö)5iIIka[ п калциев флу-
оросиликат, CaSiFe
K^it^iumfi^i^^^rat п калциев фумарат,.
калциева сол на фумаровата кисе¬
лина, CaC4H2O4.3H2O
Kalziumglukonat п калциев глюконат,.
(CH2OH(CHOH)<COOi2Ca
Kalzlunglyzeröphosphat п калциев гли-
церофосфат, CaC3H6(OH)2PO4
Kalziumhydrid п калциев хидрид,
CaHa
Kalziumhydrogenkarbonat п калцие*
бикарбонат, кисел калциев кар¬
бонат, Ci^CO#)#


KAL
336
»Kalziunihydrogenphosphat п кисел
(вторичен) калциев фосфат,
CaHPO4
KaltiumhydrDgensulfat п калциев би-
сулфат, кисел калциев сулфат,
Ca(HSO4)2
Kаlzlunhydrögensul[ld п калциев би-
сулфид, кисел калциев сулфид,
Ca(HS)2
.Kаlzlunhydroxld п калциев хидро¬
окис, калциева основа, Ca(OH)2
.Kаlziunhypöchlori[ п калциев хипо-
хлорит, Ca(ClO)2
Kalziunhypöphosphat п калциев хи-
пофосфат, CaäPgOe
Kalzluniöda[ п калциев йодат,
C^JOg^
Kalziumjodid п калциев йодид, CaJ2
Kalziunkarbid п калциев карбид,
CaC2	•
Kalzlunkarbonat п калциев карбонат,
CaCOa
.Kalzlunkaseiпa[ п калциев казеинат,
калциева сол на казейна
.KatziunHgnosulfönat п калциев лиг-
носулфонат
Kalziunnangana[ п калциев манга-
нат, CaMnO4
.Kalziunnetааluninаt п - калциев мета-
алуминат, Ca(AlO2)2
.KalziunnetaXorat п калциев метабо-
рат, Ca(BO2)2
Kalziummetasilikat п калциев мета-
силикат, CaSiOa
KalziunmölyXdat п калциев молиб-
дат, CaMoO4
.Kalziunпitrat п калциев нитрат,
Ca(NO3)2
.Kalziunni[rid п кглциев нитрид,
Ca3N2
Kalzium nitrit п калциев ннтрит,
Ca(NO2)2
Kalzlunörthöphospha[ п еж. Kalzium¬
phosphat	.
Kalzlunörthosilikat п калциев орто-
силикат, Ca2SiO4	.
iKalziumoxidn калциев окис, негасена
вар, CaO
K.alzlunperchlorat п калциев- перхло-
рат, Ca(ClO4)2
Kalziumpemanßanat п калциев - пер-
манганат, Ca(MnO4)2
Kalziumperoxid п калциев прекис,
CaO2
Kalziumphosphat п калциев фосфат
primäres първичен калциев - фосфат,
монокалциев фосфат, CaH4(PO4)e
sekundäres вторичен калциев фос¬
фат, дикалциев фосфат, CaHPO/
tertiäres трикалциев фосфат, нор¬
мален калциев фосфат. Cas(PO4)2
Kalziumphosphid п калциев фосфид,
Ca3P2
Kalziumph osphit п калциев фосфид,
CiHPO#
Kalziunplunbat п калциев плумбат:
1. мета-, CaPbOa 2. орто-, TaPbO4
Kalziunplunbit п калциев плумбит,
CaPbOj
Kalzi um pyrophoephat п калциев пиро-
фосфат, Ca2P2OT
Kalziumrhodanid п калциев роданид,
калциев сулфоцианид, Ca(CNS)2
Kalziumselenat п калциев селен ат,
CaSeO4
Kalziumsilizid п калциев силицид,
CaSi, CaSi2
Kalziunsilizium п силикокалций
Kalziumsulfat и калциев сулфат,
CaSO4
Kalziumsulfit п калциев сулфит,
CiSO#
Kalziumthiosulfat п калциев тиосул-
фат, CaSiOa
Kalziumthiozyanat п калциев тиоцн-
анат, калциев сулфоцианид, кал¬
циев роданид, Ca(CNS)2
Kalziumtitanat п калциев титанат,
CaTiCj
KalziumwoHramat п калциев волфра-
мат, CaWO4
Kalzlunzinnana[ п калциев цинамат,
Ca(Q»H7O2)2
Kalziunzyanid п калциев цианид,
Ca(CN)2
Krf . ziumzyanoplatinlt п калциев циа-
ноплатинит, калциев (тетра) циано-
платинат(П), CafP^CN)/]
Kambium п камбий
Kamillenblüten fpl цвят от лайка
Kamillenol п масло от лайка
Kamin т 1. камина 2. комин, димна
тръба
Kaminaufsatz т предпазна - наставка,
връшник, чадър (върху комин)
Kamingase npl димни газове
Kaminkühler т охладителна кула;
градирня с естествена - тяга


337
Kamlnkühl[uгm m еж. Kamlnkuhler
Kaminverluste mpl загуби с димните
газове
Kaminzug m тяга за комина, коминна
тяга
Kammer f камера
~ des Martinofens регецеративца■ ка¬
мера, регенератор (на мартенова
пещ)
liegende хоризонтален (лежащ]
регенератор (на мартенова пещ)
Kammeraufgabevorridntung [ камерно
(секторно] захранващо устройство
Kammerausgitterung f решетъчен пъл¬
неж [решетка] на регенератор (ре-
генеративна камера]
Kanner[ernentatlpn f камерна фер¬
ментация, ферментация в камера
(на тютюн)
Kamnen[iltenpгesse / камерна филтър-
преса
Kammerfiillung / пълнеж на регене-
ратор, решетка на регенерирана
камера
Kammergang т ход на камерния про¬
цес, протичане на процеса в олов¬
ната камера
Kammergltterung / вж. Kammeraus¬
gitterung
KamTOerkris falle mpl камерни кри¬
стали (в оловните камери)
Kannenkühlo[en т камерна темперна
пещ; камерна отгрявна пещ
Kammenmauenwenk л des Martinofens
зидария на регецератuвннте ка¬
мери в мартеновата пещ
Kammerofen т камерна лещ
Kammenpnesse f вж. Kammerfilterpresse
Kanmeгsäure f камерна сярна ки¬
селина
Kannenschi[f л дъно на (оловна) ка¬
мера
Kannersepanatönzn камерен сепаратор
Kammertrockner т камерна сушилня
Kannerven[ahnen л камерен метод
(за добиване на сярна киселина)
Kammkles т марказят, лъчист пи¬
рит, FeSs
Kampfer т камфор, ^^-триметил-
бицикло-[1,2,2]-хсптацоц-2,
СцН1еО
künstlicher изкуствен камфор, 2-
хлор-1,7,7-трннетилбидикло-[1,2,2]-
хептан, CieHijCl
	KAN
Kampfer, synthetischer синтетичен кам¬
фор
Kampferöl п камфорово масло
Kampfersalbe f камфорова помада
[маз]
Kampfersäure f камфорова киселина,
цис-1, 2, 2-тримдтилциклопец танди-
кар&знова-киселина,
C«Hi4(COOH)2
Kanp[ensei[e / камфоров сапун
Kampferspiritus т камфоров спирт
Kampfstoff т бойно вещество; бойно
отровно вещество
ätzender разяждащо бойно отров¬
но вещество
bakteriologischer бактериологично
бойно вещество
Xoilogischer биологично бойно ве¬
щество
ch mischer химично бойно отров¬
но вещество
erstickender задушливо бойно от¬
ровно вещество
~, gasförmiger боен газ, газообразно
6оИно отровно вещество
radioaktiver радиоактивно бойно
вещество
seßhafter устойчиво бойно веще¬
ство
Kanp[stof[abwehn f противохимична
отбрана
Kanpfsto[[anzeigen т индикатор за
бойно отровно вещество
Ka'mphan п камфан, борцац, 1,7,7-
трнмeтнл-бицнкло-[1,2,■2|-хептан,
Ci0Hift
Kamp^anol т камфанол, CioH^OH
Kamphen п камфен, 2,2-ди м^тил-3-
нeтнлоц-бицикло•[ 1,2,2]-хептан,
CioHie
KanadaXalsan т канадски балсам
Kanal т канал
Kanalgasruß т канални газови сажди
Kanalisationsrohr п канализационна
тръба
Kanalkuhlofen т - начална (тунелна]
огрявна пещ; тунелна темперна пещ
Kanalofen т тунелна пещ
Kanalruß т вж. Kanalgasruß
Kanalschwarz п вж. Kanalgasruß
Kanaltrockner т канална (тунелна]
сушилня
22 Немско-български технически речник


KAN	.	зз8
Kanalverfahren л канален метод (за
получаване на газови сажди)
Kanamyzln л канамицин (антибио¬
тик)
kandieren озихарявам, захаросвам
(плодове)
Kanirln л нанирин, триметиламин-
окис, (CHt)eN==O
Kanister т бидон
kanten кантова^ обръщам
Kanter m манипулатор, обръщай
Kantharidin п кантаридин, CioHizO/
Kantvorrichtung f манипулатор, об¬
ръщам
kanzerogen канцерогенен, ракообра-
зуващ
Kanzerogen я канцероген, канцероген¬
но [ракообразуващо] вещество
Kaolin п, т каолин
Kaolinisierung / каолицизираце, као-
линизация
KaoJmit т каолин ит, AlzOa.2SiO3.
2НзО
Kapazität / 1« капацитет 2. вмести¬
мост
kapillar капилярен
kapillaraktiv капилярно-кт-ивен
Kapillarak[lvitä[ f, nlcH[iönögene не-
йоногенца капилярна активност
(която не се определя от образу¬
ването на йони)
Kapillaransaugen л капилярно за¬
смукване
Kapillanau[stjeg т капилярен подем,
капилярно покачване
Kapilianbandfil[en л лентов капиля¬
рен филтър
Kapillardepressfon f капилярно по¬
нижение, капилярна депресия
Kapillardruck т капилярно налягане
Kapillare f капиляра
Kapii)argBt л капилярна отрова (ув¬
реждане капилярните кръвоносни
съдове)
Kapillarität f капилярност
Kapiilaritätsfehier т грешка поради
капилярност
KapBlankondensatiön f капилярна кон¬
дензация
Kapiilarkörrektюn f поправка поради
(за} капилярност
Kapiilarkräfte fpl капилярни сили
Kapillar-messer m диференциален ма¬
нометър
Kapillarrohrchen п капилярна тръбич¬
ка, - капиляра
Kapillarsaughöhe f капилярна смука¬
телна височина
Kapillarviskosimeter п капилярен вис¬
козиметър
Kapillaiwasser л капилярна вода
Kapillarwirkung / капилярно дей¬
ствие
Kappe f 1. капак, похлупак 2. свод
на цинкова дестилационна пещ
Kappenmühle f конусна трошачка мц|
Kaprinsaure f капринова киселина,
децилова киселина, деканова ки¬
селина, CH5(CHz)eCOOH
Kaprolaktam п капролактам, лактам
на 5-амицокаnроцовата киселина,
C&HioCONH
Kapron п капрон (полиамидно влак¬
но)
Kapronfaden т капронова нишка
Kapronfaser f капроново влакно
Kapronitril п капронитрил, нитриЛ
на капроновата киселина, н-пен-
тилцианид, CoHn.CN
Kapronsäure f капронова киселина,
хексанова киселина, бутилоцетна
киселина, CH^CHa^COOH
K^prony^^l^l^i^rid п капронилхлорид,
киселинен хлорид на капроновата
киселина, CHg(CH2)4COCl
K^prylchiorid п каприлхлорид, хлор-
анхидрид на капроновата кисели¬
на, CHa(CH2)eCOCl
Kaprylon п каприлон, пентадеканоц-8,
хептилкетон, [CHз(CH2)•j2CO
Kapryk^nltril п каприлонитрил, нит-
рил на каприловата киселина,
н-хептилцианид, CH#(CH2)4CN
Kapr'alsaune f каприлова киселина,
октанова киселина,
CH3(CH2)eCOOH
Kapnalylchlonld п к-прилилхлорид,
киселинен хлорид на каприловата
киселина, CH3(CH2)»COC1
Kapsaizin п к-пс-инин, капсицин,
(алкалоид от червен пипер),
Ci8H87OsN
Kapsel f капсула
Kapselglocke f капсулсвидна камба¬
на, капсуловиден звънец
Kapsizln п вж. Kapsaizfn
Karamel т карамел, карамел измра на
захар


339
Karamelgeschmack т вкус на караме-
лнзнраца захар
karamelisieren каранелизиран
Karan п каран, 3,7,7-тринетил-би-
цикло-10,1,4]-хептан, CioHi8
^^1X^11 п карбамат, сол или естер
на карбаницовата киселина
KarXamid п карбамид, днамид на въг¬
леродната киселина, H2NCONH2
^пХ^^я^ npl карбамидни смоли
tonba^dl^m т карбамидно лепило
Kaibarnidsäune / карбаминова кисе¬
лина, H2N .COOH
Kanbanldsäurees[en т естер на кар-
баминовата киселина
KanXanina[ п карбаминат, карбамат,
сол нлн естер на карбаминовата
киселина
KanXamlnsäune f к-рй-минова кисе¬
лина, H2N-COOH
KänXänlnsäureester т естер на кар-
баминовата киселина
Karbämonitnil п карбаноцuтрнл, кар-
бодиимид, ациметан, цианамид,
нитрил на карбаминовата кисели¬
на, N=CNH2
Karbamoygruppe f карбамоилова гру¬
па
Kanbanoalphosphät л карбамоилфос-
фат, N HaCO.O.PO3H2
KaгbamylcHlorid п карбамид хлорид,
карбаминоилхлорид, киселинен
хлорид на карбаницовата кисели¬
на, H2NCOCI
NM- Kanbamylornith in п N^-карбамил-
орни™^ 6-уреидонорвалин, 2-ами-
цо-5-уреидовaлерuанова кисели¬
. на, цитрулин,
H2NCONH(CH2)зCH[NH2)COOH
Karbanllid п карбанилид, N.N'-ди-
фенилкарбамид, дианилид на въг¬
леродната киселина, (CeH6NH)2CO
KarXanlon п к-рй-нИо^ карбониев
анион
Karbäthoxygruppe f' карбетоксигрупа,
карбетоксилова - група
KtrXazld п карбазид, карбодиазид,
диазид на въглеродната киселина,
N#CONa
Kanbazln л карбазин, 9,10-дихндро-
акридин, CiaHuN
Känbazol п карбазол, дибензопирол,
дифениленимин, Ci2HeN
KAR
Kanben п карбен (радикал на дву-
валентния въглерод)	;
Karbhämoglobin п
KanXld п карбид; циментит, железен
карбид	•
KarbidazotlerungSö[en т пещ за - азо¬
тиране на карбид	г
Karbidbildner т - карбидообразувател
(в стоманата)
Karbidbildung f карбидообразуване
Karbidbnenner т карбидна горелка
Karbidhärtung f карбидно закаляване
KarXidesslg т карбидна оцетна кисе¬
лина (получена от ацетилен)
Karbidmehl и карбидно брашно, кар¬
биден прах
KanXidofen т пещ за (получаване на}
карбид, карбидна пещ
Kanbidschlacke f карбидна шлака
Karbidseigerung f карбидна ликвация
[сегрегация]
Karbiosprlt т карбиден спирт (поду¬
чен от ацетилен)
Karblnol л карбицсл, метанол, метил-
алкохол, CH3OH
KänXoanhadrase f карбоанхидра^та^а
(ензим)
Kanboanhydrattse f вж. KanXoanHadnase
Karbobenzoxygruppe f карбсбензоксн-
група, карбсбензсксн остатък;.
CeH5CH2OCO—
KarXodiimid и карбодиимид, карбамо-
нитрил, ациметан, циацаннд,
N=CNH2
Karbodlkarbönal п карбодикарбонил,
въглероден субокис, C3O2
Karbohydra.se f карбохидраза (ензим}
Karbokettenfaser f карбоверижно влак¬
но
Karbollgase f карболигаза (ензим}
Karbolineum л карболинеум (ан¬
тисептик)
Kanbolöl п карболово масло, средно
каменовъглено масло; фенолно
масло
Karbolsäure f карболова киселина,
фенол, хидроксибензол, CeHsOH
Kanbolselfe f карболов сапун (съдър¬
жащ карболова к-на)
Känbrnethoxygruppe f карбометоксн-
група, карбсметсксилсва група,
карбснетсксuлсв остатък [ради¬
кал], CHSOCO—


KAR
340
KärbometHaien п карбометилен, ке-
тен, H2C=CO
KanXonado т карбон-до (черен елмаз)
Karbonat п карбонат, сол или естер
на въглеродната киселина:	1.
M2CO# 2. CO(OR)a
Kanbonatatlon f карбона-из-ция, пре¬
връщане в карбонати
KanXonathänte f карбон ат на твърдост
(за вода)
Kanbonisa[iön f еж- Karbonisieren
KanXonisätionsoten/n карбсцнзацuоцна
пещ
Karbonisator т вж. KanXonisierappanat
KarXonisieгappana[ т карбониз-тор.
апарат за к-рбсцнзация
Karbonisieren п 1. овъгляване 2. к-р-
боциз-цня; карбонизирано (напр.
на вълна — за очистване от, ра¬
стителни примеси)	3. навъгле-
родяв-не, цимент-ция (в мета¬
лургията) 4. газиране [насищане]
на^-питки с въглероден двуокис
Kan^nisienkämmen f к-рбоцизацнснц-
камера; к-рбсниз-цисцца колона
Karbonisierung f вж. Karbonisieren
Karboniumion п карбониев йон
KanXönöxasulfid п въглероден окси-
сулфид, к-рбонилсулфид, COS
Karbonpapier п копирна хартия (за
пишещи машини)
KtrXonsäune / карбонова киселина,
RCOOH
KаnXoпsäuneänhаdnid п анхидрид на
карбонм-та киселин-
KanbOnsaurebnonid п киселинен бро¬
мид на карбонова киселина, ацил-
бромид
KаnXonsäuredhlönid п киселинен хло¬
рид на карбонов- киселина; ацил-
хлорид
Ktnbonsäunefluonid п киселинен флуо-
рид на карбонова киселина; ацил-
флуорид
KanXonsäurejodid п киселинен йодид
на карбонова киселина; -цилйо-
, дид
KarXontetrachiönid п въглероден тет¬
ра хлорид, тетр-хлсрметац, CC14
Ха^^ п карбонил, карбсцилца
група, =CO
Kanbonylbromid п карбонилбрсмид,
бромфосген, въглероден оксибро-
мид, дибрсм-цхидрид на въглерод¬
ната киселина, COBr*
KarXonylCllorld п к-рбонилхлорид-
въглероден оксихлорид, фосген,
дихлоранхидрид на въглеродната
киселина (бойно отровно вещест¬
во), COCl-2
Karbonylgruppe f карбоцилца група,
=CO
KarXonylhanz п карбон^на смола
Karbonylierung	f карбоцилираце-
вкарване [създаване] на карбонил-
на група (в органично съединение)
KanXonylpuiven п карбонилен прах
KanXonylreagens п реактив за карбо-
нилна група
Kanbonylsulfid п карбонилсулфид,
въглероден оксисулфид, COS
KarbonalvenfaHnen п карбон илен метод
KarXonylzahi f к-рбснилцо число
KanXonylzyanld п карбонилци-нид,
CO(CN)2
^пХ^^ т вертикална пещ з- суха
дестилация на дърва
Kanborund т к-рборунд, силициев
карбид, SiC
Kanbostyrll п карбостирил, хиноли-
нол-2,	2-хидроксихннолиц,
CoH7ON
KanXothialdln п к-рбстu-лдuц,
C5H10N2S2
KanXoxyl п карбоксил, карбо^иша
група, —COOH
Karboxy^e f карбоксилаза (ензим)
KanXoxylfasen f карбо^-илно влакно
Karboxy gruppe f карбоксилна група,
—COOH
Karboxylierung f	карбсксилираце,
вкарване на карбоксилна група
(в органично съединение)
Kanboxamethalzellulöse f карбоксине-
тилцелулоза
Karboxapeptidase f вж. KärXöxapöia-
peptidase
Karboxapoiapep[1dase f карбоксипо-
липептидаз-, карбоксипептидаза
(ензим)	*
Kaгbözeli п карбоксиметилцелулоз-
a-KanXöz1nchömerönsaure f а-к-рбокси-
цицхонеронсва киселина, пиридин-
трикарбонон--2,3,4 киселина,
CsH2N(COOH)s
a-KfianXozinchomeronsäune f ß-карбокси-
цинхомеронова киселина, пиридин-

341
KAR
трнкарlбоноаа-3,4-5 киселина,
CxH1NOOO]H)3
Karbozyanlne npl карбон^-нини (ба¬
грила ат хинслинсвия ред)
RanXazyallisd] к-рбоцикличен, изо-
цикличен
Karbur л карбид, съединение на ме¬
тал с въглерод
Karbijirahn f карбур-дия, образу¬
ване на смес при запалване; на-
въглероцявац£, циментация (на
метал)
KarXurleren п вж. KarXuratlon
Karbuniensiöffzn к-рбуризатор; навъг-
леродител
Karbylamin п к-рбиламин, изони-
трил, алкнлизсци-цид, RN=C
KaгXyJaniлreal^tibn / к^бил-мини-
[изонитрилн-] реакция
Kandiazol п карди-зол, пент-метилен-
тетразсл- коразол, 6,7,8,9-тетра-
хидро-5-азепотетразо.л, C«HioN4
Kardlotonik п средство, тонизиращо
сърдечната дейност, карди^^нин
Karen п карен, З^^-триметил-би-
цuкло-(0,1-4)-хеnтец-2, CioHie
Karenzzeit f карантинен период
Kankassenn1мß1ung f каучукова смес
за карк-са за автомобилни гуми
Kanlinaoxld п к-рлин-окис, а-фурил-
бензилацетилен (антибиотик)
Karnalltzn карналит, KCl.MgCl2.6H2O
KannauXastune f к-рц-убсв- кисели¬
на, C23H47COOH
Ktnnaubawachs п карнаубски восък,
(от маслодайната карнаубска
палма)
Karnin л карнин, инози^ хипокс-н-
тозин, CioHitN4O5
Karnosln п к-рнозин, N-[3-tмннonpö-
писнил)хистициц, C9Hi4N4O#	‘
Karnosinase / карнозиназа (ензим)
ИзпиШ т карнотит, уранова слю¬
да, K(UO3)(VO4)-11/2H2O
Kanon л карон, ЗЛ^-триметил-бицик-
ло-[0,1,4]хептацон-2, CioHieO
Karonstune f к-ронов- киселина, l,l-
цuмeтил-циклспроп-нцнкарбсно-
ва-2,3 киселина, (CHs^.CaHs-
(COOH)2
Karotin л каротин, C4oHöo
Karotinase f каротиназа (ензим)
Karotinold п к-рстнцснц
Karrenspritze f возима пръскачка;
пръскачка, монтирана на количка
Kannenwalze f вал машина
Kartenpapier л картографска хартия-
Kartoffelbranntweln т спирт (ракия]
от картофи
Kartof[elbrennenei f предприятие за
производство на спирт от картофи
Kartoffelmehl л картофено брашно;
картофено нишесте
Kartoffelschlempe / картофена «аша,.
картофени джибри
Kartoffelstärke / картофено цншест«--
скорбяла от картофи
KantoffelstänkefaXnlk f фабрика за пра
изводство на картофено нишесте
Kartoffdstärkeklelster т клайстер [ле¬
пило] от картофено нишесте
Kartotfeistankemehl п брашно от- кар¬
тофено нишесте
Karton т картон
mehrlagiger многослоен картон
verstärkten армиран [усилен] кар¬
тон
Kantoпnaschiпe / машина за произ¬
водство на картон
Kantonn1ttelsch1cпt / среден слон на
картон
Kartuschpapler п хартия за шпули
[патрони]
Karusselladsorber т каруселен (рота¬
ционен] -дсорбер
Kanvaknol п к-рв-крол, 2-мотнл-5-
изопрспuлфенсл, 2-хидрсксн-I-ме-
тил-4-изопропилбецЗол,
CH3(CaH7)CoH3OH
Kanvakrylan1n л карвахриланин, 2-
нетил-5-нзопропнл-анн■лин,
CwHi5N
Kanven п карвен, (.^-лимонен, ( + )-
лимонен, CioHie
Karvenen п к-рвенен,	<x-терnuнец-
ментадиен-1,3, 1-метнл-4-изопро-
nилциклсхeкcaднeн-ГlЗ, CioHie
Karvenon п карвеНон, р-нентец-З-оц-2,
CioHioO
Kanvestnen п карвестрен, CioHie
Karvomenthen п карвсментец, мен-
тан,	1-мeтил-4-изoпpслмлднкло-
хексан, хексахндро-р-цннол,
CHsCeHioCH^H#)»
Karvomen[Hol п карвоментсл■, мента-
нол-2, Gio^oO


KAR
342
8•lKarvömen[Höl л - карронецтсл-8, - мон-
танол-8, CioH2oO
Kanvon п к-рвон, р-нецтадuец-6,8(9)-
он-2, CloH14O
iKanvonoxlm- п - карвоноксик, карвок-
сим, CioHixNO	.
Kanvoxini-- п вж. Känvomoxin
K.aтyaphyHen п к-риофилен, хумулон,
: I! 1 - ,.i1418-тетраметнлци клоун дек-- .
триен-З^, lOi • - G15H24	1
Karzinogenzi карццногон; канцероген¬
но [р-к^бр-зуи-що] вещество
kaschieren кашир-м, цамазв-м и слеп¬
вам на пластове . ■> • -
Käse т	;• ■
’Xbgelagenter отлежало сирене
geräucherten пушено сирене
salzkonservierten сирене, консор-
>. - вир-но със сол	.
Käsebutyrometer п бутар »метър [мас-
ломер] за сирене =
Kaseenzymin си -ри мен ензим [фермент]
Käsefettstufe f - нacJTцсст на сирене
Ktsefonmmaschine f машина з- фор-
;• мова-не ш.а си роно - > .
Käseheratellung . f . производство на
сирене •	!.	.
Kaseid п к-зеид (продукт от алкал¬
но- разлагане на казеина)
Kasein п казеин	.	.
KaseinaXXauprodukte. rtpt разпадни
P продукти на к-зоина -. :
KaseimabsCheldulmb. f вж. Kaseinfällung
.KaSelпaf' п - к-зеинат* - сол на ка-
зоина	'
KaseindeckfanXen - fpl - -ка3оиновн по¬
кривни - бои	- - •. <: .
Kaseinfällung f утаяване (отделяно]
на казеина
Kaselnfanben fpl к-зеинови бои
Kaseinfaser f к-зоийсфю влакно
.Kaseinfinisch т - казеинова апретура
Kase1mHadroiasat n казринов хидроли¬
зата - хидролизат от.- казеин
KaseinHitt - т к-зеинова , з-мазка, ка-
зеинов кит	.
Kaseinkumststö[f т к-зоинова пласт¬
маса, пластмаса - 'Иа база казеин
Ktseinldilnl ' - 'm' - казОиново - лепило, ка-
зеииой- ‘клой' •••’•	••
Kaseim[nimiknen - т; сугнилкя за казоин
Kaseinzellwolle f - - калинова изкуст¬
вена - вълна,..l -казеиново щаподно
влакно (целвдакно).;... .
Ktselab п сирищна мая, закваска
Käseielm т вж. Kaseinleim
käsen правя сирене; съсирвам, под-
сирвам ■	..
Kaseolyt т протоолитична бактерия
Käsepnesse f проса за сирене
Käserei f 1. сиренарство,- сиренарско
производство; 2. сиронарниц-, ман¬
дра	' \ - .
Kasereif.ung / узряване (ферментира-
но] на- сирене
Kasereimilch / мляко за производст¬
во на сирене или к-шк-вал
Käsereitaugllchkelt - f пригодност (на
млякото) за правене на сирена
Ktsesaizbad п басейн за сссляв-не на
сирене
Käsestoff т казеин
Käsewachs п смес за пар-финир-но
на сирен-
Käsewa&er п суроватка от сирено
käsig -прилич-щ на сирене, съсирен
Kaskadenanlage f стъпална [каскадна]
уредба
Kaskädenmethöde f каскаден - (стъпа¬
лен) метод (за втечняване на га¬
зове )
Kasslopeium и лутецйИ, Lu
Kassiterlt т каситори+, - калаен дву¬
окис, SnO2
Kastan1emHöiz п дървесина от кестен
KastaniengerXstoff т кестен ов дъби-
тел
Kastanlenninde f костенова кора
Kastenform f лоярск- к-са, р-мка за
леярска форма;	касова форма,
форм- в каси
Kastenformenei f формовано в каси
Kastenbii1Ho[em т пощ- за отгрявано в
каси [сандъци]	•
Kassenglühung f отгряване в каси
[сандъци]
Kastenguß т касово отливане, лоено
в касови форми, отливано в каси
Kastenkaiiben п закрит калибър
Kastenkrlstalllsaton т сандъчен кри¬
стал из-тор
Kastenm^dell п модел за формоване в
каси	.
Kastenteilfiache f делителна равнин¬
на (леярска) форма.
Kastenversilberung f - посребрявано на
малки огледала в .касетки


343
KastonrneM п рициново брашно, браш¬
но от смлени рицинови семена
Katadynisierung f катадинир-но, об¬
работвано (на плодови сокове) с
разпратено сребро
Katalase / кат-лаза (ензим)
Katalasa[ п к-тализ-т, продукт от
каталитична реакция
Katalysator т катализатор
bewegten подвижен катализатор
festen неподвижен катализатор
ortsfesten еж. Katalysator, festen
~ ruhenden еж. Katalysator, festen
schwefel festen катализатор, устоИ-
чив към серни съединения *»•
stationärer еж. Katalysator, festen
Kataiasatorbett п к-тализаторен слсй-
слой от катализатор
KataiasatönenmUdung f умора [изто¬
щаване) на катализатора
Kataiasatöng1[t л катализатор на от¬
рова, отрова за катализатора .
Kataiasatönkamner f контактна [реак¬
ционна, катализатор на) камера
Katаiаsаtörsаune f контактна киселина
Kаtaiasаtorträgen т носител [подлож¬
ка] на катализатор
Katalyse f катализа
katalysieren катализирам
katalytisch -каталитичен
Kataphorese f -кат-фороза, електрофо¬
реза, йонофореза
Katechin п - к-техин, флаванпентол-
3,5.7,3',4', C1SHuOe
Katei^I^i^tinktvr /тинктура [извлек] от
катеху [кашу]
Kathedralglas л катедрално стъкло
(вид орнаментно стъкло за укра¬
сяване )
Kathln л цорпсовдоефецрнц
Kathode f еж. Katode
K.atigen[anbs[öffe mpl катигонови баг¬
рила (памучни)
Kation п катион
ka[iönaktiv - •катион-ктнвец
KationenaustauscH т --катноцен обмен,
обмен на катиони
Kationenaustauscher - т катнсцообмец-
но вещество,- к-тиоцообменца смо¬
ла, катноцообмецител- к-тнонит
Ka[ionenaustau«C)erenttläгlunb f обез-
твърдяв-но (на вода) -чроз катио-
н итов филтър
	КАТ
Kationenaustauscherfilter л катяснцтсв
[катионосбмецец] филтър
Kationenäustauschvenmöbem п катионо-
обмонна способност
Katfonenfilten л еж. Kationenaustau¬
scherfilter
kationisch еж. katfonäktiv
Katlonit л еж. Kationenaustauscher
Kationitfllter л еж.	Kationenaus¬
tauscherfilter
Katioпkapiiiaraktiviiä[ f катцрнна ка¬
пилярна активност
Ka[1önsei[e f. - катиоцец [катионакти-
вон] сапун
Katkracken п каталитичен крекинг
Katode / катод
Katodenausbeute f катоден добив по
тока
Katodenfall т (с)падано на,катодния
потенциал	. ,
Katodenfläche f площ на катода
Katodenflllssigkeit / катод ит, - катодна
течност
Katodengas п катоден газ; газ, отде¬
лящ со на катода
Katodenlauge f катодна луга, катодна
основа
Katodeniicht п катодна светлина
Kätodeniosung f к-толит, катоден раз¬
твор	'
Katodenmasse f катодна маса *
Katodennthe f еж. KatödenumbcXung
Ka[ödenoXertläche f катодна повърх¬
ност, повърхност на катода
Katodenpenlode f катоден , период
Katodenspektnum п катоден спектър
Katodenstange f катодна щанга
Katodenstrahien mpl електронни [ка¬
тодни] лъчи
Katodef»tr^hlröhn п електроннолъчева
тръба	.
f - катодна плът¬
ност на тока	..	'
KatödenHXenaub т катодно - покритие
KatodenumbeXumg f катодно простран¬
ство
Katodenunterlage f катодна подложка
Katödenw1smu[ л катоден бисмут
Kafodenzelle f катодна клетка -
Ka[o(fefmelntäubung f катодно разпра-
ш-вано	:! !;
katodisch катоден
Katolyt п католит, катодикТечност


KAT
344
Kattunpapien п хартия, приготвена
от памучни парцали
Kaustifikation / каустифнк-цня (пре¬
връщане на карбонат в основа)
kaussifizicren каустниирам .
Kustiflzierung / вж. Kausti[1katiön
kaustisch каустичон, р-зядлнв; пар¬
лив; горлив; алкален
Kaustizienen п вж. Kaustl[ikа[löm
Kaustlzitat f каустнчност, алкалност
Kaustobloli[He mpl горливн минерал¬
ни образувания от органсгонец
произход (въглища, нефт, битуми)
Kautschuk т, nt каучук 2. гума
lllllstoffneier каучук без пълнител,
чист каучук
«■*, gefüllten каучук с пълнител
gekneteten (механично) пластнци-
р-и каучук
hauchdünner каучук във вид на
най-тънка ципа
hornisierten твърд [втвърден] кау¬
чук; ебонит
künstlichen изкуствен [синтетичен]
к-учук
mastklenten пластикат, пластици-
ран к-учук
natürlichen естествен	[растите¬
лен) каучук
plastizienten пластнциран каучук
vulkanisierten вулканизат, вулка¬
низиран каучук
Kaufcsdhukalterung / стареене на кау¬
чука	•
Kaut&Chukalterungsschutzmittel п про-
тнвостаритол за каучук, сродство
против стареене на каучука
Kautschukanteil т съдържание на
каучуково вощоство (в латекс)
tautschukaгtib хаучукоподобен
KautschukXaun т каучуково дърво
Kautsc^ukdeckschlcht / каучуков по¬
кривен слои
Kautschukfell п лист суров каучук
Kautsch u kf ü 1 lstoH т пълнител за кау¬
чук
^^utschukgi^i^innungsf&higkeit / спо¬
собност да дава каучук
Kautschukkltt т каучуков кит, кау¬
чукова з-мазк-
Käutschukmembrane f каучукова мем¬
брана
Kautschukmilch / каучуков латокс
Kautschukmischung / каучукова смес
Kautschukpflanze f каучуково [кау-
чуконосно] растение
Kautsdmkprufer т урод за изпитвано
на каучук
KautscHukschwe[elmischunb f смос на
к-учук н сяра, чиста смес (без
пълнител)
Kautschukspaher т машина за р-з-
рязвано на каучукови бали
Kautschuklräger т к-учукод-йно ра¬
стение
Kautschuktnoclkengehalt т съдържание
на сухо каучуково вещество
Kautschukwert m - l. съдържание на
к-учук в р-ститолн- м-с- 2. съ¬
държание на к-учук във вулканн-
з-та
kautschutlenen покривам с каучук,
гумнрам
Kavernenblldung [ образувано на въ¬
трешни мехури [кухини] (в метал)
Kavitation f кавнт-ция
Kelirpilze mpl кефнрнн гъбнчкн
Kegel т 1. конус 2. ротор (на конусна
мелница)
Kegelbrecher т конусна трошачка
~ mitfestensenknechten Welle конусна
трошачка с неподвижен вертика¬
лен вал
~ mit k<lrnsölöпnigbesenknech[en Welle
конусна трошачка с конзолно раз¬
положен вертикален вал
~ mit pendelnder senkrechten Welle
конусна трошачка с действуващ
като махало вертикален вал (с
горна опора на вертикалния вал)
kegelförmig конусообразен; конусон,
коничен
Kegelkugelmühle f конусна толкова
молннц-
Kegelmessen п нож на ротора на ко¬
нусна мелница
Kegelmischen т конусен смоситол
Kegelmühle f конусна мелница
Kegelstumpf т 1. просечен конус 2.
конусен край на вал
Kegelventil д вентил с конусен клапан
Kegelwalzwerk д стан с конусни вал¬
ци (за производство на тръби)
Kehrwalzwerk д обратим в-лцов ст-н,
реверсивен в-лцов стан или
агрегат
Kelleingufl т клиновиден пнтател
[лояк]


345
Keilriemen m клиновиден [трапецо¬
виден, клинов] ремък
Keilrienenütxeгträguпg f клниоромъч-
но продавано, продавано с клннов
ремък
KeliscHiff т кл^ообразон шлнф
Keiltnichten т ' конусовидна наливна
чаша
Keim т зародиш; кълн; зачатък; ми¬
кроорганизъм; цонтър [зародиш]
на кристализация
KeimaXschelden т машина за отделя¬
но на зародиши [кълнове]
Keimappanat т апарат за определяно
кълняемост на сомена
KeinXiidung f образуваше на зароди¬
ши (на кристализация); образува¬
но на цонтрово на крнсталнз-цня
Kelmblidungsenengle f енергия на об¬
разувано на крuсталuз-цuсццu цен¬
трове
Keinb1ldungsbeschwiлdibkeit f скорост
на образувано на крнст-лнзaцисн-
нн зародиши
keimdicht непроницаем з- микроор¬
ганизми
KeimdnUsenHönnon п хормон на по¬
ловите жлозн, полов хормон
Keimdrüsen lnknetlon / вътрешна секре¬
ция на половите жлозн
keimen покълвам, прораствам, по¬
парвам, никна, пониквам
Kelmenengle f енергия на покълвано
keimfähig способен да поникне, къл-
няемоспособон
Keimfähigkeit f кълняемост, способ¬
ност за кълноне [прорастваме]
Keimfllten п мн кропорост - филтър
keimfrei свободен от зародншн, сте¬
рилен
Keimfreiheit / обезз-р-зеност, стерил¬
ност; липса на зародиши
Keinfre1nachung f освобождавано от
зародиши, обеззаразявано, стери¬
лизация
Keimgehalt т съдържание на микро¬
организми
Keimhemmungsmittei п средство, за¬
държащо покълването
Keimkasten т сандък за поникване
[покълв-но] (на слад, малц) -
Keimkraft / кълняемост, сила за къл-
ноно
	KER
Keimkristall т кристал-зародиш, за¬
родишен кристал
Keimprobe f проба за кълняемост
Keimprüfung f вж. Keimprobe
Ke1msClich[ f зародишен слой
keimtötend убнв-щ зародиши; бакте¬
рициден
Keimtrommel / барабан за поникване.
на малц
Keimung / покълвано, прорастванек
поникване (на спори, семена)
Keimvergröeenung / цараств-це на
кристален зародиш
Keimzelt f продължителност на по-
кълв-не [поникване, прорастване],
Keimzelle / зародишна клотк-
Kelierentieerung / изпразвано на (су¬
пер фосфатната) к-мора
Kellentechnik f технология за обра¬
ботване в изба (на вино, бира,
сокове)
Kelienwlntschaft f винарска промиш¬
леност
Kelter f помещение, къдото се изстиск¬
ва сок от плодове [грозде]; проса за -
гроздо; плодова проса
Kelterei / помещение, където со из¬
стисква сок от плодово
Kekerfab п бъчва [каца, чобър] за:
изстискан сок (от плодове)
Keltermost т плодов сок, получен
чрез изстисквано [пресовано]
keltern изцеждам [изстисквам] сок
чрез пресовано
Keltenpnesse f проса з- изстисквано
на сок (от плодове)
K’elterxaft т прясно изстнск-н сок
Kelterung f изстискване [изцеждано],
на сок чрез пресовано
Kelterzuben т вж. Kelterfaß
Kenngröße / L крнторнй на подобно
2. характерна [хар-кторизир-щ-]
величина (константа), характери¬
стика, параметър
Kennwert т показател, коефициент;.
хар-кторнстик-
Kennzahl / вж. Kenngröße	.
Kennzeichnung f 1. маркирано 2. оз-
наченио; характеризирано
Kephalin п кофалин, фосфатидилко-
ламин ,
Keramik / керамика
KeramikdrehmelOel т керамичен стру¬
гарски резец


KER
34в
Keraш1kkondensa[on т керамичен кон¬
дензатор
Kenamikware f керамични изделия,
керамична стока
keramisch керамичен
Keгanbaгi[ т кераргирнт, AgCl
Kerasin л керазин, C4eHatNOe.HiO
Keratin п кератнн (градивен, белтък
на епидермиса)
KenXXiebevensucH т изпитвано на огъ¬
вано на пробно тяло с надрез [про-
рез, кон цонтратор)
KenXdauenrensucH т изпитвано на умо¬
ра на пробно тяло с надроз - [про-
роз, концентратор]
Kerbe f L надроз; пророз 2. запилоно
място 3. улейчс; бразда
Kerbempfindlichkeit / 1. чувствител¬
ност [понижение на якостта) прн
надрози 2. склонност към раздира¬
но (на каучук)
Kerbhtnte / ударна твърдост на проб¬
но тяло с н-дрез [концонтратор)
KenX$chlabb1ebcverswdi т изпитвано на
огъвано чроз удар на пробно тяло
с надроз [концонтратор]
KenXsOhlagproXe / изпитвано за ударна
жил-вост на пробно тяло с надроз
KerXschlab2Яl1bkei[ f l. ударна жнла-
вост на пробно тяло с надроз 2.
якост на ударно огъване на проб¬
но тяло с надроз
Kerbst nun f бнкфордов фитил
Kerbsprödigkeit f чупливост (крех¬
кост) поради надрози или повърх¬
ностни дефекти
Kerbzähigkeit f ож. KenXsdhlabzäh1g-
kelt	.
KenXzugpröXe / - изпитвано на опън на
пробно тяло с надрез {концонтра-
тор)	_
Kenneslt т кормезит, пнростнбнт,
SbiS^Oi
Kenn т 1. ядро (на атом) 2. пръстен,
цикъл, ядро (на химично' съеди¬
нение) 3. сърце (на леярска фор¬
ма) 4. CxpkeBifHa (на дървесина,
плодове) 5. Хpyпоц (за кожа)
aromatischen ароматно ядро» аро¬
матен пръстен	’
grüner сурово ^изсушено, -д-ж-
но, цеизпочоцо) сърцо (за леярска
форма)
Kem, He[erozaklischen хетероциклично
ядро, хетероцнклнчон пръстен, хо-
тороцнкъл
ungeXackenen еж. Kern, grünen
Kernabstand т разстояние между яд¬
рата
Kernanlagenung f присъединявано в
ядрото
Kermanbei[cn т сърцар; работник, нз-
. р-ботващ леярски сърца
Kennausstoßmaschine f машина за из¬
биване на (леярски) сърца
KennXeschuB т бомбардиране с [на)
ядра
KennXewehrung / скелет [арматура) на
(леярско) сърце
KernXlnder т крепитол [свързващо
вещество] за (леярски) сърц-
KernXlasmaschlne f пес'ьксетруйца ма¬
шина за (леярски) сърца
Kernbohren п ядково сондирано
Kernbohren т ядково длото, - кух свре¬
дел
Kennb^hnkrone f яд кова сондажна ко¬
ронка
Kernbrennstoff т ядроно гориво
KernXrett п дъска за формовано на
(леярски) сърца
Keгnbrönierunb f бромирано в ядрото
Kernchemie f ядрена химия
Kennchlonlenung / хлориране в ядрото
Keгmdrppelbindung f двойна връзка в
ядро (цикъл, пръстен) на (съеди¬
нение)
Kernenergie f ядрена оноргня -
Kernftule f загниване на сърцевината
(ядката) (на плодове)
Kernfett п зърнена [зърнеста) маз¬
нина	-
Kennform f кутия [каса] за леярски
сърца
kennformen формовам [правя] леярски
сърца
Kenmförnm1ltsc11lee / машна за формо¬
ване на леярскН сърца
Kernfusion f ядрен синтез, термояд-
рона реакция
Kenngerippe л сърцева арматура, ске¬
лет на леярско сърце	••
Kerngerüst л скелет на ядрото; ско-
лот на пръстена	,
Kemgufi т кух- отливка; отливано на
кухи изделия	,
Kennhälfte f полусърцо (леярско)


347
KES
Kernhalogenierung f халсEенuр-не на
ядрото	/
Kennmöiz п ядрова дървесина
KennHoшolob н цикличен хснолог
Kernhydnlenung f - - хидриране в [на]
ядрото
Kennhydroxylienung f вкарвано па хи¬
дроксилна група в ядрото
Kennisomenle f ядрен- изометрня
Kernkasten т кутия за (леярско) сърцо
Kernkettenneaktlon f ядрона верижна
реакция
Kernladung f заряд на (атомно) ядро
Kernladungszahl f брой на - зарядите
в ядрото, атомен номер
Kenniehm /п глина - за формовано на
леярски сърца, сърцева смос
Kernloch п легло на леярско сърце;
марка -на леярско, сърце
Kelnmachen т сърцар
Kernmacherei f отделение за изработ¬
ване на леярски- сърца, сърцарио
отделение ■
Kennmarke f марка за леярско сърце
Kennmasse f 1. сърцова смес 2. маса
на ядрото
Kernnagel m леярски гвоздей, под¬
порна на леярско сърцо
KeгmmaHrstoff ш ядроно гориво
Kennofen т пещ за сушене на леярски
сърца, сушнлня за сърц-
Kennoffnung f -отвор за изваждано
[набивано] на - сърцето от отлив¬
ката i
Kernol /Гмасло за скрепване на леяр¬
ско сърцо, крепитол
Kernpatrone f (допълнителна) под¬
пора на леярско сърце, щипър
Kernphysik f ядрена физика
KermpncBfönmшasch1ne f пресова фор¬
мовъчна м-шнна з- (леярски)
сърца
KennprozeB т ядрон процес
Kernreaktion f ядрена реакция
Kernreaktor т ядрон {атоноц) реактор
KernniB т пукнатина в леярско сърце
Kernrostung f сушено на леярски
сърца
Kernriittlen т стръскваща машина за
направа на леярски - .сърца
Kernsand т пясък за леярски сърца,
смес за сърца	..
KennsdtaXlöne f шаблон за леярски
сърца
Kernschießmaschine f поеъконотца ма¬
шина за (изработвано на) леярски
сърца
Kennschrott т висококачествени же¬
лезни отпадъци, висококачествен
скрап
Kennseife f зърнен [зърнЕст] сапун
Kernspaltung f деление [разпадано,
разцепвано] на ядрото
Kennspai[unbsemengie f ядрона {-тсн-
на] енергия
Kernspektnometer л ядрон спектро¬
метър
Kennspin т ядрен спин, спин на яд¬
рото
Kennspnengstoff т ядроно взривно ве¬
щество
Kennstein т лимонит на малкн зърна
Kernstöp[шаschlne f мундщучна ма¬
шина за (изработвано на) лоярскн
сърца	’
Kernstrahlung f ядрено [радиоактив¬
но] излъчване .. .
Kernstrahiungsaktivität f радиоактив¬
ност	.
Kennstnahlungsspektnum - # спектър на
ядреното [радиоактнвното] излъч¬
ване	.	’
Kernstruktur f строеж н'а ядрото
Kennstück л парчо от ' крупона (на
кожа) .
Kernstlltze f леярск- - жа0$а, подпор¬
на на леярско сърце; щипър
Kernsubstituent ш .з-ноетнтол в яд¬
рото [цикъла, пръстена] . (на ор¬
ганично съедиюние),
Kernsutx>titutiön f замествано в яд¬
рото [цикъла, - пръстена] - (на ор¬
ганично съединение)
Kenntrockenkamrnen - /- к,ан.орца сушил¬
ня за леярски сърца'
Kerntnocknung f сушено на леярска
сърца	”	]
Kennzerfall ш разпадане - ,на ядрото
Kerosin п керосин, газ ' (за газени
лампи)
^^n^j^ii^t^^ttl^ät п корооИнов дестилат
Kerosinfraktlon / коросннова фр-кцня
Kerosinstune f керосинова- киселина
(получена при рафйнация на керо¬
син с окислителни средства)
Kessel т котел; котелна инсталация,
котолон агрегат - . .
Kesrelansatz тследн от- цккнп в котела


KES
348
ш котелна [котлостро-
ителна} стомана
KesseUbthälten т цистерна [контейнер]
за прЕвозв-но на точности
Ke^elbelzung / киселинна промивка
на котола
KesselXlech л котелна л-м-рин- [сто¬
мана)
Kesselspeitepuшpe / захранващ- помпа
з- котел, кот.лсзахр-нв-ш.а помпа
Kestttspelsewassen п вода за захран¬
ване на котли, котелна вода
K<et>elspeitumb / захранвано [подхран¬
ване] на котол
т котлен к-мък, н-кип
Ke!Ht*lsteilnXeseitigunbsn1itte1 п -нтина-
кнпнн
Kesselstelnbiidnen т вещество, обра¬
зуващо котлен камък
Ke!S»elstelnbildumg f образувано на
котлон камък
Kessele ingegenmittei п еж. Kessel-
ste inbeseltibunbtmittel
^^^ei^st^l^i^f&^<^mlitte1 л вж.
Xeseit1bungsm1t[el
Ke’м►elstelrlvrerllJ’ttunbsn1[tel п сродство,
продотвратяв-що образуваното на
котлон камък; ацтuцакuпuц
Kesselwagen т вагон-цистерна, же¬
лезопътна цистерна
Ke^elwassen п вода за (питаене на)
котли, котелна вода
Ketazin л ко-тазин, (R)iC= N.N=- C(R)2
Keten л котен, харбомотнлен,
H2C=CO
Ketin л котин, 2,5-динотилпнразнц.
CeHeN2
Ke[oaideHyd т кетоалдехнд, алдохнд-
котон
KetoaldeHydmü[ate / кетоа л до хндмута-
з- (ензим)
Kto -Eпö1-Desшö[rop1e f кото-енслна
т-втснерия
Keto-Enöl~Gle1cHbcw1ch[ п котс-ецолно
равновесно
Kefo-Enol-Tautomerie f кетс-ецолца
тавтомория
Ketof fuoren л кетофлусроц, флуор-
оцон-9, Cj3H8O
KetoglutarsSune / кетсглутарсв- ки¬
селина
Keh^l^ruppe / кетогрупа, кетонна гру¬
па, оксогрупа, --CO
KetöHexöte f кетсхокесз-,
СН2ОН.СО.(СНОН)9СН4ОН
Ketolndan п котоиндан, хндриндоц-
нндацсн, CgHgO
Ketokarbontäune / кетск-рбснсва ки¬
селина
Ketol п кетол, хидроксилен, кото-
алкохол
Keton п кетон, RCOR
aliphatttchet алйфатон кетон
aromatisches аром-тон кетон
einfaches прост котон
gemiscHes смесен кетон
zyklisches цикличен котон
KetönaikoHöl т кото-лкохол, кетол
Ketona/etal п кетон а пот- л, ацотал на
котон, котал
Ketonhanz п котон на смола
Ketonim idfa )gnuppe / кетон нмидна
група, котнминн- група, =C=NH
Ketonsäune / котокиеелиц-, кетонкар-
боцсва киселина
KetonspaÜung f котсццс разпадане
Ketonzucken т кетсзa- захар, съдър¬
жаща кетонна група
Ketrpentanethylen п котспент-мотн-
лон, циклспонт-нон, C4HgO
Ketopentose - f котопонтоза
Ketosäune f кетскuсолuц-; кисЕлина,
съдърж-щ- кетонна груп-
Ketose / котоза, полнхидрокеикетоц
2-Ketotetnahydroglyoxai In л 2-котото-
трахндрсглнокс-лнц, днхuдрсини-
двз^^, етилен карбамид,
!	“	■' I
CH2NHCönHCH2
Ketoxim л кето^им, о^им на кетол
Ketozucker т вж. Ketonzueken
Keto-Zyklol-Taü[omerie f кето циклап-
на тaвтанерия
Kette f 1. верига 2. г-лв-нинЕн еле¬
мент, галванична верига 3. осно¬
ва (на тъкан)
geradlinige права [нормална] ве-4
рнга (на молекула)
normale нормална [права] вери¬
га (на молекула)
offene отворен- вориг- (на мо¬
лекула)	,
ungesättigte нен-снтена вОрига,.
верига с ненаситени [сложни)
връзки (на молекула)
unverzweigte неразклсцона [пра¬
ва] вориг- (на молекула)


349
Kette, verzweigte разклонен- вориг-
(на молекула)
KettenaXXau т деструкция на вери¬
гите
KettenaXbruch ш прекъсване на вери¬
гата (при полимеризация)
KettenaXbnucHnittel п пепт^-тор, нн-
хибитор н- лслнноpuзацuята
KettenaufgaXcroгniel1tung f верижно
лнтателцс устроИство, верижен пи¬
тател
KeUenXtekofen т конвейер на пещ за
печене (напр. на хляб)
Ke[[enXeeHenwenk л ворнжон кофои
Елеватор, подемен транспортьор
с кофн
Kettenbönate npl верижни бор-ти, бо-
р-ти с верижна структура
Kettenchlonenung f хлориране на въг¬
леродна вернга
Ketteneisen п стоман- [желязо] з-
ворнгн
Kettenelevaton т верижен олов-тор
Kettenfeuerung [ огнище с верижн-
скара
Kettenförderer ш ворнжон [греблсв)
конвейер, верижен транспортьор
kettenförmig подобен на вориг-, во-
ригообразен, верижен
Kettenkondentatiön f верижна [ли¬
нейна] кондензация (на молекули)
Ket[enkra[zfördenen т ворнжон загреб¬
ващ -[греблов) транспортьор
Kettenlänge f дължина на (молекул¬
на) верига
Kettenmoieklll п верижна [линейна]
молекула
KettenpHösphate npl верижни фосфати
Kettempölymer[et) п верижен {линеец)
полимер
KettenpoiУlneг1satiöm f верижн- [ли¬
нейна) палинернзация
Kettenpumpe f верижна помпа
Kettenreaktion / верижна реакция
gelenkte направлявана верижна
реакция
thermonukleare термоядрен- ве¬
рижна реакция
Kettenführer пг верижна бъркачка
Kettemtdlle1[en т верижен дефибрьор
KettensieXmaschine f верижна преся¬
ваща м-шина, верижно сито
Kettensiilkate npl верижни силикати
Kettenstnuktun / верижна структура
			 KIE
Kettentrantpor[eur т еж. Kettenför¬
derer
Kettentrieb т верижно задвижване;
верижно предавано
Kettenübertragung f 1. еж. Ketten¬
trieb 2. пренасяне по веригата
Kettenvenzweigung f разклонение на
(молекулна) вернг-
KcttemwacHttum п растеж {ц-раства-
но] на веригата	(при верижни
молекули )
Ketyl п котил, ме^та.лкотил (радикал),
RRZC(OM)—
Kleiernhanz п борова смола, смола от
бор
Kiefernholz п борова дървесина
K1efennHöizkoHie f борови дървени
въглищ-
K1e[ernhöizzciittö[[ т борова целуло¬
за, целулоза от борова дървосин-
Kiefennöl п еж. Ki4^^^^l^l^^erpent1n
Kiefernrinde f борова кора
Klefernteen т боров катран
Kiefernterpentin л боров терпентин,
борово терпентиново масло
K1efennzeПstöif т еж. Klefennholzzell-
stoff
Kienharz п борова смола
Klenöl л терпентин, терпентиново
масло
Kienpech л борова смола, смола от
боров к-тран
KiennuB т борови саждн
Kienteen т боров дървесен катран
^сНсспИ л тежко борово масло
Kies т 1. дробен чакъл 2. пирнт
Kiesabbxandrn пнрнтек пържнлен ос¬
татък, nцритна сгурия
Kiesbrennen т лържнлна пощ за пи¬
рит
Kiesel т кремък
Ki<eseiieisenerz п кромъчн- желязна
руда
Kleselelsensteln т, roten кренъчец хо-
м-тит
Kieselerde f снлнцнов двуокис, SiOz
K1etelfluonwastentto1fsäune / силим-
флусрсводсрсдна киселина, HtSlFe
Kieselgalmei т к-ламин, галм-й, хо-
ннморфит, Zn4S1sO7[OH)|. HsO
Kieselgel п еж. KieseisSunegel
Kieselglas п кварцово стъкло
Kieselgun f кнзелгур,инфузорна пръст,
дн-томит


350
KIE

K^<^^<^l^1^^■^i1Ii^ra[ion f филтруване през
кизолгуров фнлтър
Kieseegut п непрозрачно кварцово
стъкло
Kieseekalk т ^мъчен варовик
Kieselkupfen п хризаксл- зелена мед¬
на руда, CuS1O3.2H2O
Kleselmehl п ситносмлян кремък,
кварцово брашно
Kieselm inerallen npl силикати
Kieselsand т едрозърнест пясък
Kieselsäure f силициева киселина: 1.
мета-, HeSiO3 2. орто-, H4SIO4
Kletel^^äunegel п силик-гел
Kieselzinkerz п вж. Kieselgalmei
Kieserit т кизерит, MgSO4-HaO
Kiesfüten л чакълест филтър
Kieskupfenenz п халкопирит, CuFeSä
Kicsofen п вж. Kletnöstofem
Kiesofengat п вж. Kietnostgas
Klesrottgat п пържилон газ от пн-
рнтн- пещ
т пещ за пържено на пи¬
рит, пиритна пощ
Kiessand m одър пясък
Kilokalorie f килокалория, голяма
к-лорня
Kilomol п кнлонол- килогр-ммол
(молекулно тегло, изразено в ки¬
лограми)
Kinase f кнназа (ензим)
Kinderpuder ш детска пудра, пудра
за деца
Kindcnselfc f детски сапун, сапун за
деца
Kinetik f яннотика
kinetisch кинетичен .
Kinurenln л ки^ренин, о-амннофо-
ц-цил-нuнооцетн- киселина,
H2NC8H4COCH3NHCH2COOH
KippantrleX т з-двнжв-не за накло-
цяв-це [обръщано] (напр. на кон¬
вертор)
Kippaufzug ш скипов подемник
K1ppau[zubSbnuXe f скипов- яма
kippbar обръщаом; цаклaцяен
Klppbechcnwcrk п нория [елеватор]
с обръщащи со кофи
Klppb<^^i^lten т е-мaразтсвaрващ се
контейнер
kippen обръщам, наклонявам
JKippgefäß т обръщащ со окип, обръ¬
щаща со в-гсцетк- (напр. за
транспортиране на материали,
за пълнене на пещ)
Kippge[aOaufzug т скипов подемник
Kippgefäßbegichtung / пълнено [за-
реждацЕ] на пощ със скипове,
под-ване на шихта със окип
Kippgeftßbeglchtungsanlage / екипова
пълнещо устройство, съоръжение
за подавано със скипове
Klppgefäßwaage f фуния-возна (за
екип)
Kippkübel т обръщащ- се кофа
KippküXelaufzug т скипов подемник;
кофов елов-тор
Kipplore [ обръщаща со [е-моразто-
варваща се, самосвална] вагонЕтка
Kippmischer т обръщащ се смесител
Klppofen т наклоняващ- со пещ
Kippschen Apparat т Кнпов -пар-т
Kippvorrichtung f обръщам, обръща-
тол, механизъм [устройство] з- на-
клснявано [цaвЕжд-це]
~ det Ofens механизъм з-Tц-клсця-
ваце на пощ
Kippwagen т 1. думпк-р 2. екип 3.
самосвал; вагсц-е-нсев-л; само-
разтоварващ- се кола ’
Klppwagenaufzug т скипои подемник
KlppwagenXeglchtung f пълнено [за¬
реждане] със скипове (на пещ)
Kippwerk н сбръщ-тЕЛЕн механизъм
K1nscHgunn1 п смола от черешово
дърво
Kistenpappe f картон за кутнн
Kftt т замазка, кит, маджун; шпак¬
ловка
Kitten п зан-зв-це, китв-не, маджу-
нир-ш1; шпакловане; слепване
K)eldahikölben т КиЕлдалсва колба
Kjeldahl-Methode f метод на Кнел-
дал (за определяне на азот)
Klang т звън, звънкост
KlangproXe f проба на звук - [звън-
кост]
Klappenfonm f отварящ- со форма
(на шарнир)
Klappenventil л отварящ со клапан,
еднопосочен клапан на шарнир,
пластин^в [регулаторен) клапан,
шибър
Klappenventchlufl т отварящ со [шар¬
нирен] затвор
Klapp[ornkasten т отваряща се [раз¬
глобяема] формовъчна каса


351
KLE
klar бистър
Kläranlage f инсталация за избист-
ряне (чрез утаяване)
Kiärappanat ш апарат за избистрямЕ,
утаител, докант-тор
Kltnbad п избистряща баня; отстра¬
нявано на нежелан ореол ог нега¬
тив
Klärbassin п утаител, басейн (резер¬
воар] за избистряне на отпадъчни
водн
Klärbecken п вж. Klärbassin
Klärbehälter.т вж. Klärbassin
KlanXöt[Ich т съд [каца, чобър, вана,
резервоар] за избистряно, утаител
klären избистрям (чрез утаяване)
Klärfilter п избистрящ филтър, фил¬
тър [фнлтърпроса] за избистряне
Kläп1l[na[1ön f филтруване за из¬
бистряно
Klan[lockulatör т флскул-тср [фло-
кулант] за избистряне (на течно¬
сти чрез утаяване)
Klängcfäß п съд за избистряне (на
течности чрез утаяване); утаител
Klarheit f бистрота; яснота; - прозрач¬
ност
Klarl[1kat1om f избистряне [прочист¬
вано) на мътни точности
Klänkat[em ш съд за избистряно, до-
к-цт-тср
Klaniack т прозрачен л-к
Klarlauge / избистрена луга; бистър
разтвор
Klärmittel л избистрящо средства.
средство за избистряно, средство
за утаявано (на мътилка)
Kltrpfanne f тава з- избистряно
Kltnnetenvoln п вж. KlärXattln
Klärschleuder f центрофуга (за из¬
бистряне на течности)
Klärseparator т избистрящ соп-ратор
Klarsieden п варЕне (на сапун) до
избистряне
Klantpäne mpl дървени стружки,
стърготини за избистряне (на вино)
Klärlank т вж. Klärbassin
Klärteich т избнстритолен басейн
Klärlurm т избuстрителца [утаител¬
на] кула
Klärung f избистряне; пречистване
(чрез утаяване)
enzymatische формент-типно [он-
зинца) избистряне
Klänungsenzym п ензим [ензимен пре¬
парат] за избистряне (на течно¬
сти)
Klänungsgeschwlndlgkelt f скорост на
irirfuСТП cru А
KIänungsn1[te! п вж. Kltnmittel
Klänwanne f избистряща [утаителн-]
вана
Klarwasseispuiung f промивано с чи¬
ста вода
Klärnznlгifube / центрофуга за из¬
бистряне, утаителна центрофуга
Klassen fpl der Vorräte категория за¬
паси (за полезни изкопаеми)
Klassieranlage f инсталация за класи¬
фициране (на материали, напр. по-
едрина, относително тегло)
Klasserapparat т класифициращ апа¬
рат	:■.
klassieren сортирам, класифицирам
(материала по фракции)
Klassieren т 1. класификатор 2. про-
бсвзенaч; класьор
Kla^iergut т материал за класифи¬
цирано
Klatt1ensieX п класификатор, сито-
класификатор,	класифициращо
сито
Klats1cntp1tzc f конусен класификатор
Klats1ertröшmel f барабанно еита, ба¬
рабан за класифицирано
Klassierung f сортиране, класифика¬
ция
Klassifikator т - класификатор
klats1f1z1enem вж. klassieren
Klassifizierung f вж. Klassierung
KlauXeXand п транспортна лента [кон¬
вейер] за ръчно подбирано [сорти¬
ране] на руда
Klauben п ръчно подбиране [сорти¬
ране] (на руда)
Klaubenz п ръчно подбрана [сорти¬
рана] руда; руда, която що со сор¬
тира
Klaubtisch т маса за ръчно подби¬
ране на руда
Klaue f палец; гърбица; шип, зъбец
Klauenfett п вж. Klauenöl
Klauenöl п копитно масло
Klebeband п лента за слЕпване, ле¬
пяща лента
Kletef^lgkelt f слепваща [залепваща)
способност


KLE
352
Klebekratt f адхезионна сила, снла на
сцепление {елЕПв-цЕ]
Klebelosung / лепило, разтвор на ле¬
пило
Klebemittel п вж. Klebmittel
Kleben т еж. Kteberelweiß
KleXene iweiß п клейковина, глутон;
растителЕн болтък
Klebergehalt т съдържание на глу-
тен
älcXfncl нелоплив
Klebkitt ш слепв-щ кит, слепваща
замазка
KleXlack т слепващ лак
Klebmittel п сродство за лепено; ле¬
пило
klebrig леплив, лепкав
Klebrigkeit f лопливост, лЕnк-всет
KleЪn1blnachee/н веществс, уволнч-в--
що леплнвсстта
Klebstoff т лепило
KlcXttof[emult1ön f енулснонна лепи¬
ло, лепило във вид на емулсия
Klebvermögen п слепваща способност
K1eXwаcHt л слепващ [залепващ] во¬
сък
Kleeblatt п треор-; шиика на в-лц,
приемаща движението
Kleesaiz п калиев тЕтраскеалат.
KHC2O4-H2C2O4
Klcesfiure / сксалсва киселина (без¬
водна), НООС.СООН
.KleinXetsemcrci f малко бЕсомеруване
Kie1nbesseneгstаhl т стомана, полу¬
чена чроз малко босЕморувано
Kleinbiidnega[ir п м-лкафарматЕн не¬
гатив
Kleineisen п дробни етоманоцн отпа¬
дъци, дребен станацец скрап
Kieine1senerzeubn1sse npl дребни же¬
лезни изделия (напр. скоби, куки,
резета)
Kleine1tenteiie-Pnrdukt1öm f производ¬
ство на дробни железни изделия
Kleinerz п ситна руда
Kleinguß т дребни отливки
KlcinkohJc f снтнож от въглнщ-
Kle1nköks п коксов пясък, коксов сит-
нож
kleinkörnig дребнозърнест
KleinneXeigenät п малък аерозолон
ап-рат; м-лък уред за получава¬
но на мъгла
KleimttlcXewescm npl микроорганизми
Uelnstuckig на дребни късове [пар¬
чета]
Kleinversuch т малък [лабораторен]
опит, опит в малък [лабораторен]
мащаб
Kleister т клаИстор, лепило (от ни¬
шесте, брашно)
Klemmbacke / притискаща челюст
(на фасунга) на електрсдсдържа-
тел
Klcmmc f 1. клема 2. менгеме, стяга
Klemmenspannung f н-прежЕние на
клемите
Klemmring т притискащ [затягащ]
пръстор
Kicшшvötтi1hlunb f притискащо уст¬
ройство; щнпка; стяга
~, federnde притискащо пружинно
устройство
Klettenwurzelöl п масло от короните
на ропоя
KIettenveгdanp[er т изпарител, рабо¬
тещ на прннцнп- на пълзене на
изпаряваната течност
Klimaanlage f климатична инстала¬
ция
Klingsteln т фсцалит
Klinker т клинкор
gesinterter спечен {еннтерсв-н]
клннкер
schanfgebrann[en клинкер, изпечен
прн висока тенпeратура;виескотЕн-
пературон клинкер
dlnkerung f спичано, клццкорообр--
зув-не
KtopfXncmse / антидотонатор
Klopfeigenschaft / антидотан-цноцца
свойство (за бензин)
Klopfen п чукано (на двигател)
klopffest -нтндЕTоц-цuсцЕн, нечу-
кащ, нЕДЕтсциращ (за бензин)
Klopffestigkeit f устойчивост на дето-
н-ция [чукано], ацтидетонациоц-
нн своИства (за бензин)
Klopfmotor т двигател за установя¬
вано на октановото число (на бен¬
зин)
KlopfviXnatiönst1eX п ударно вибра¬
ционно сито
Klopt^olumen п обемно тегло на пра¬
хообразен материал след стръск-
вано


353
Klopfwenk п ударен [нзчукващ] мо-
х-низъм
Kopfzahl f окт-цово число (на бензин)
Klotz- Dämpf- Küpendruck verfahren п
начин за щамповано о кюповн баг¬
рила със запарване
KlotzfanXc f б-грнло за работа на фу-
ларднашuна
KlotzfanXeverfahrcn п процес на баг¬
рене на фул-рднашина
Klotzfänbung f багрено на фулард-
машина
Xiumpen т одър къс, буца
KlumpenXildung f образуване на буци
Klupanodonsture / клупансдснов-
киселина, CtlHbjCOOH
KnaXbclkoks т коксов ситне», кокснк
Knallgas п гърмящ газ
KnallbatXremner т водородо-кисло¬
родна горелка
Knaligat[iamne f пламък на гърмящ
газ
Kmallgatgebiase f вж. Knaligasbnenner
Knaligaskettc f водородо-кислороден
елемент
Kпaligаs^Otappana[ т апарат за за¬
варка с гърмящ газ
KnaiigatproXe f проб- за гърмящ газ
KnaiiquccksllXen п гърмящ живак, жи¬
вачен фулнин-т, Hg(CNOS
Knallsture f фулмuнавa [гърмяща]
киселина, CNOH
Knalit1iXer п сребърен фулмuцат. гър¬
мящо сребро, AgONC
KnautscHidcn п кожа за моболн (за
тапицерия)
kneten 1. меся (напр. тесто, глина)
2. плас^^рам (каучук)
Kneten т вж. Knetmtsiiine
Knctgeftlge п н-крсетруктура
Knetgumml т пластицир-н каучук
Knetlegienung f сплав за ксваце
Knetmaschine f Кмосачка (за тесто)
2. пластикатор (за каучук)	3.
вурстор (за целулоза) 4. машина
за обработване на масло
Kmctmitcher т меса чка-смесител
Knetnaum т помещение за мЕсене
(напр. на тесто)
Kne[schciXentchneckenprette f шнокова
проса с размосващн дисково
Knettrog т. 1. корито за месено; нощ¬
ви 2. работна камера на пластн-
катор
	KNÜ
Knetung f пластнк-цня; омосвано
Knctwcrk п пластик-тор; смесител
Knickaggnegat п чукащ [мачкащ] аг¬
регат
Km1ckbeamspnucHunb f ц-тсварванЕ[на-
прожонио] на прегъв-цЕ
Kn1ckeпnUdunb f умора при много¬
кратно прегъване
Knickfestigkeit f устойчивост на мно¬
гократно прегъвано
Knickpunkt т критична [прЕЛOHца)
точка (на крива)
Knicksteifigkeit f кор-ност [твърдост]
на прегъване (на хартия)
Kniehebclpressc f преса с колянои
лост
Knitterbeständigkeit / устойчивост на
мачкано, цЕмачк-емсет
knitterbettänd1g немачкаен
knitteitest вж. knitterXcttändig
Knitterfestigkeit f вж. Kmit[erbestän-
digkeit
Knitterneigung f склонност към мач¬
кано, мачкаомост
Knoblauchol п- чесново масло, масло
от чесън
Knochenfett п костно масло, масло от
костн
Knochengelatine f костен желатин
Knochenkohle f костенн въгли ща
Knocienicim т костон туткал
KnödhemшeHl п кастоца брашно
Knochenoi п костно - . масло
KnodlenIPr1rzellam п костен порцелан
Kn0lld1enbaktcniun п грудкова бак¬
терия
Knolle f [Knollen т] клубен, грудка
Knopflack т лак за копчета
Knoppernextnakt т екстракт [извлек]
от шикалки (дъбител)
Knospenbildung f образуване на пъп¬
ки (върху катодно отложен ме¬
тал)
Knospende п масло от (дървесни)
пъпки
Knotenbildung f образуване на възли
(във вулканизати)
Knotenfäpger т възлсулсвuтЕЛ
Knüppeigerust п клетка на стан за
валцоване на заготовки
Knüppelstraße f стан за валцов-не на
заготовки
Kntlppelwalze f валц на стан за вал¬
цовано на заготовки
23 Немско-български технически речник


KNO .	.

Knllppclwalzwcrk п стан за валцова¬
не на заготовки
Koagct п коагел
Koagulans п вж. Koagulant
Koagdant п ксагул-т. коагулиращ
агент; кс-гулатср
Koagulat п ко-рулат, коагулирано
вещество; гол
Koagulation f коагулация; пресичане,
съсирвано
Koagulatiömtbeständibkeit f устойчи¬
вост към коагулация
Koagulatlonsgcschwindigkeit f скорост
на коагулацията
Koagulationsmittel п ксагул-цт, коа-
гулацuсццо срЕдство, коагулиращ
агент
Koaguia[iontpгoXc f проба [изпитване]
за коагулиране
Koaguiatiomtschwelle f праг на коа¬
гулацията
Koagulat1onsstaЬiiität f устойчивост
[стабилност] против коагулация
Koagulat1ömtvermöben п коагулираща
[коагулацuоцца]- способност
Koagulat1onsvitanin п витамин на
коагулирането; витамин, епассб-
ствуващ за коагулирано на кръв¬
та, витамин K
Koagulator ш еж. Koagulant
KoaguHerbarkeit f способност [склон¬
ност] към коагулация; съсирвао-
нает
koagulieren коагулирам (се), преси¬
чам (со)
Koagulierung f вж. Koagulation
Koagulierungsmittel п вж. Koagula¬
tionsmittel
Koagulicnungsschutzwinkung f пративс-
коагулиращо действие, стабилизи¬
ращо дисперсията действие
Koagulum п вж. Koagulat
Koaicszcnz f ко-лЕецЕнцuя. обединя¬
вано, сливано, прилЕпвано, слеп¬
ване
Koazervatlm f ко-цЕрв-ция
Kobalt л кобалт, Co
Kobaltaluninat л кобалтов -лумин-т,
ТЕцардово синьо, CoAHO4
Kobaitansenid л кобалтов арсеннд:
1. CosAst 2. CoiAs 3. CoзAt2 4. CoAs
KobaltXlütc f кобалтов арсенат, ернт-
рин, ^[A^k.^HjO
354
Kobaltbnomun п ост. за ^ХаИд^го-
mld, ксбалтсв(1I)>бpамид- кобалто-
бромид, GoBit
Kobaltchhorun п ост. за Kobaltdichio-
rid, кобалтов^]) хлорид, кобалто-
хлорид, CoCh
Kobaitdekör т кобалтов докор (върху
порцелан)
KobaltdlXromid п кобалтов днбромнд,
кобалтов(П) бромид, кобалтобро-
мнд, CoB^
Kobaltdichiorid п кобалтов дихлорнд,
кобалтов(Н) хлорид, кабaлтохлс-
рид, CoCh	.	ч
Kobaltdijodid п кобалтов днйоднд,
коб-лтов(Н) Йодид, кобалтойодид,
CoJ2
Kobaltdioxld п кобалтов двуокис,
CoOg
Koba!teiek[roiyse f електролиза на
кобалт
Kobaltfluonld п кобалтов флуорнд:
1. CoFe 2. CoF3
Kobaltglanz т кобалтнн, CoAsS
Kobaltgen п кобалтово стъкло
KobaIt(1I--Hydnoxid п кобалтов^])
хидроокис, кобалтов хидроокис,
Cö[OH)2
Kobal[Hydnoxidul п ост. за KorbltfII)->
hydnoxid, кобалтов^]) хидроокис,
ксбалтсхидрсскuе. Co(OH)2
Kobaltlhydnoxid п кобалти хидроокис,
кобалтов(1П) хидроокис. Co(OH)3
Kobaltin т вж. Kobaltib!amz
Kobaltioxid п ксбалтиокие, кобалтов
(III) окис, Co»O3
Kobaltisulfat п ксбалтнеулфат. ко-
балтов(И!) сулфат, Co2(SO4)3
Kobaltivenbindung f ксб-лтисъоднцо-
цио. съединение на валентния ко¬
балт, Co(HI)
Kobaltizyankaliun п калиев кобалтн-
цнанид, Kз|Cö[CN)в)
Kobaltjodun п ост. за Kobaltdijodldn
кобалтов^!) йодид, ксбалтойодид.
Co)
KobaltkarXld п кобалтов карбид: 1,
2. Co3C
KobahkanXonyl п L кобалтов трикар-
банил, Co(CO)3 2. кобалтов тотра-
карбснил, ОДОй)* или Cöa[CO)i^
Kobaltmanganenz п аебсл-ц,
(MnColO.MälGMH2O


355
K^l^altnionosulfid п кобалтов (ll) сул¬
фид, кобалтов нсцссулфид. CoS. .
Kobaltnöпoxld п кобалтов (П) окис,
ксб-лтоокие, CoO
Kobaltnaphthenat п кобалтов нафто-
н ат
Kobaltnickelkies т ксбалосцuкетсв
пирит; зигецит, линеят,
(COiNijFe)зS4
Kobaltпicdcntchlab т утайк- от ко¬
балт
Kobaltöhydnöxid п ксбалтахидрсокис,
кабалоав( 11) хидроокис, Cö(OH)2
Kobaltokarbonat п каб-лтакарбонат,
кебалтсв[ 11) карбонат, CoCO3
Kobaltonitrit п ксб-лтонитрнт. ко-
балтсв[I]) нитрнт, Cö[NÖ2)2
Kobaltooxiduihydrat п ост. за Kobalt
(11 ^hydroxid, кобалтов (II) хидро¬
окис, ксб-лтохидрсскнс. Co(OH)2
KöXal[önHödan1d п коб-лmорсд-нид,
кобалтовО!) роданид, Co(CNS)2
KobaltosuHat п коб-лтсеулфаm. ко-
балтоо(11) сулфат, CoSO4
Kobaltoverbindung f ксбалтсеъЕдице-
цие. съединение на двув-лЕцония
кобалт, Colll)
Kobaltoxalat'п кобалтов скеал-о. ко¬
балтова сол на скс-лната киселина
Kobaltoxid п кобалтов^П) окис, ко-
балонскне. Cö2Oз
Kobait(1))-e»x1d п ксб-лосв[П)скис.
ксбалосские, CoO
K<^^^I[( 1111 l)-oxid п кобалтов (11,
lll) окис, ксб-лооксбалтиские.
^O* или Cö0.C02Oз
Kobaltoxidul п ост. за Kobalt ( 11)-
oxid кобалтовО!) окис, кабалоа-
окне. CoO .
Kobaltoxiduloxld п ост. за Kobalttl!
Il-oxid, кобалтов 1,1П)	окнс,
ксбалосксбалоискне, CöзO4 или
CöO-CöзOз
Kobaltseife / киоалтсв сапун (кобал¬
това сол на висша мастна кисе¬
лина)
KobaltscsquisuHid п кобалтови П)сул-
фнд, дву кобалтов трисулфид, CöзSз
Kobalts1kkа[ir п кобалтов снкатив
Kobaltsulfat п кобалтов сулфат: 1.
CoSO* 2. Co^SO*^
Kobaltsulfid п кобалтов (111) сулфид,
кобалтисулфид, Cö2Sз
	КОС
Kobaltn^-Sulfid п ксбалmов(II1cул-
фнд, кобалтоеулфнд. CoS
Kobalt((1,11 ))-Sulfid п кобалтови I,
III) сулфнд, ксбалтоксб-лтнеулфнд -
CoS.Co2S3
KobafbuHür п ост. за Kobalf(lt)-
sulfld| ксбалтсв(П) сулфид, ко-
балооеулфнg. CoS
Koballttulfünsul[1d п ост. за Kobalt
(11,111 J-suuUd, ксбалтов( 11,111)
сулфид, кобалоакобалтнсулфид,
CöS.CöгSз
Kobaltritniöl п L кобалтови!) сул¬
фат, кaб-лооеулфао, CoSO* 2. бибо-
рит (минерал), CoSO4.7H2O
Kobalt 11 )-z•yanoferna[[ 11) п кобалтов
(II) циацсфЕрао(П). кобалтов фо-
рсциацид. Co2[Fe[CN)e]
Kochatachnitt т вж. Köchpeniödc
K^<^t^h^I^^^nat т в-рилон [изпаритЕлен)
-п-рат; в-куум-парат (за изваря¬
ване, концентриране на захарен
сироп)
Kochen п кипено, кип, пслирсвка;
в-роне
reines чисто кипоне
scharfes бурно [ицоЕЦЗИвнс) ки-
поне
träges вяло кипоно
Kocherd / варилия, в-рилно отдело-
нно; в-рилен цох на целулозен за¬
вод
Kodierraum т еж. Kocherei
kochfest устойчив на нав-ряв-не
Kodlfestigkeit / издръжливост на ва¬
рено
Kodrintensitat f интензивност на кн-
поцооа
Kochkessel т котел за изварявано {из¬
парявано]
Kochkolben т облодънна колб-
Kochlaugc f луга за [ао) изварявано
(напр. на текст, материали)
Kochmaischc f отв-ри-; св-рона каша
Kochpeniodc f окислителен период
Kochpfanne f изпарителна тава
Ko^hprozcd т процес на изварявано
[в-роно, изпарявано]
Kochpunkt т точка на кнпоно [врене)
Kochsalz т готв-рск- сол, натриев
хлорид, NaCl
Kochsalzelektrolyse f Електролиза на
готварска сол


KOC
356
Kochsalzlösung f разтвор на готв-р-
ска сол
physiologische физнологичон раз¬
твор на готварска сол
K^^l^^i^f^c^i^i^tur f L температура на
кипоно 2. температура при процеса
на кнпено [вароно, изваряване]
Kochung f вароце; изваряване
Kochverf<ahrcn п метод на вароно
Kodhverlust т загуба при вароно
KochzeH f време [период] на вароно
**', reine период на чисто кипене
Kodehydnasc 1 f кадохидр-за 11 коцн-
маз-, дuфосфопиридuннуклЕаоид
(ензим )
Kodehydnase II / кодохидраз- 11, ко-
дохuдрсгеназа, орнфссфопнрндиц-
цуклеотид (ензим)
Ködehydrogenatc f кадохидрагеназа
(ензим )
Kodein п кодоин, метилов етер на мор¬
фина, CiiHtiNO3
Kodelnon п кодЕнцац. ClbH19NOз
Ködeimphosphat п кодеинфосфат, фос¬
фат на метиловия етер на ксgенна.
[C17Hie(OCH3)O2N7H8PO*
Koden т примамка, стръв
Kodergitt п отрова за примамки
Kode mittel л сродство, служещо като
примамка
Koeffizient т dcs Verbrauches коефи¬
циент на дебита, коефициент на
разхода на материали [енергия]
Kocnzym п еж, Ko[cnment
Koerzitivknaft f ксерцнтивна [задър¬
жаща] сила
Koferment п коформент, кое^им
Koffein п кофеин, к-фенн, 1,3,7-орн-
MЕтилке-цонн. C8Hi0N4O2
Koffericder п кожа за куфари
Kohärenz f кахЕрентноео
Kohäsion f сцепление, кохезня
Kohatiöntdnuck т ксхезионцс [вътрош-
цо) налягано
Kohtsionskraft f сила на сцепление,
ксхЕЗисцца снл-
KoHls f въглищ-
atchenanшe цuекопепелни въглн-
щ-, въглнщ- с ниско съдържание
на пепол
**■', aufaereltete сбсг-тени въглнщ-
backende спичащн се въглища
elektrische въглен за електротех¬
нически цолн
Kchlc, fette мазни [тлъсти] въглнща
fossile изкопаеми [каменни] въг¬
лнща
gasanmc въглища с ниско съдър¬
жание на летливи вещества
gasreiche въглища, богати на лет¬
ливи вещества
graphitische графнтизир-н въглон
111X11111 полумазни [полутлъ-
стн] въглища
kokende коксуващи [ее) въглнщ-
kuchenblndcnde вж. Kohle, ba¬
ckende
kunzflammige късопламъчни въг-
лища, въглнщ- с къс пламък
1angllamnibe дълго^-мъчни въг-
лищ-, въглища с дълъг пламък
magere постни [сухи, нЕспичащн
со] въглища
medizinische медицински [акти¬
вен] въглон
quellende набъбващи [раздуващи
со] въглища
schlackende шлаковащи (скарка-
та решетка) въглища
schlackenreinc нешл-ксв-щu(екар-
ната решетка) въглнща
staubförmige прахсвндни въглища
stückige въглнща на късове
Kohleadsorbcn т адсорбер с активни
въглнща
Kohlcänodc f въглен анод
Kohlebattcrie f въглена батерия
Kohleaeschlckung f зареждано [пъл-
цоцо] с въглнща
Kohlebrei verfahren п адеарбцнанцо-
въглен метод за прочиствано на
отпадъчни води
Kohlebrikettierung f брикетирано на
въглнща
Kohlechemie f химия на въглнщата
KohledesSÜlation f суха дестилация на
въглища
Kohled(c>tillationtgts п газ от сух- де¬
стилация на каменни въглища
^^lcclektnode f въглон електрод
^^leele^^nt п въглон елемент
KohleHlten п въглен филтър
KohleHotatron f флотация на въглища
Kohleheizwert т калоричен ефект [ка¬
лоричност, тснлнна на изгаряне]
на въглища ■
Kohlenhydrat л въглехидрат


357
KOH
KohlenhydratabXau т разграждано на
въглехидрати
KohlenHydnatstoflwecHsel т въглехид¬
ратен обмен, обмен на веществата
при въглехидратите
Ko^l^<^l^]^i^rierung f хндрнр-не на въг¬
лища (метод на Бергиус)
Kohlekatodc f въглен катод
Kohlen п 1. овъглявано, н-въгляв-цо
2. навъглЕрсдяване (на стомана)
Kohicnaschc f пепол от въглнщ-
Kohlenaufbereitung f обогатявано на
въглищ-
Kolllemarüch т отпадъци [късове] от
въглон електрод
Kohlendioxid п въглероден двуокис,
въглодвуские, CO2
Kohlendioxidgas п газообразен въгле¬
роден двуокис, CO2
Kohlendisulfid- п серовъглерод, CSa
Kohleneisenstein т желязна руда с
въглищен примес
Koilenelektnods f вж. Kohlselsktnods
KoHenentgasung f коксувано на въг-
лдща; дог-зацня на въглища
Kohlenfeuerung f 1. огнищо за въгли¬
ща 2. изгаряно на въглнща
Kohlenlilten н вж. KohleHHen
KohlenfUtsn п въглон- облицовка
Kohlcngas д каменовъглЕн газ
KohlengshUt т съдържание на въгле¬
род ..
KohlengestllXic п въглен- набивка, на-
бивка от въглеродна м-са (напр.
за пещ, огниие, тигел)
Kohlengriedheizuni f съпротивително
нагряване чрез гъглецсв грис или
чрез зърнест въглен
Kohlengrus т въглищ^ ситнож
Kohlenhydrat п въглехидрат
köhlsnhydгathaltig съдържащ въгле¬
хидрати
Kohlenklassierung / сортиран^на въг.
лища
Kohlenklein п въглищен ситнеж
KohlcnkucHcn т спечена [сбита] въг¬
лищна маса
KohlcnlötcHs f въглищен прах [снт
н ож]
Kohlenmlilänlage f инсталация за
молено на въглнща
KohlcnmeHl п въглищен прах; въгли¬
ща, смлени на прах; прахово гоу
риво	/
Kohlenmonoxid п въглероден скнс-
въглЕокне, CO
Kohlenmühle f мелница за въглища
Kohlenoxid п въглероден окис, въгло-
окнс, CO
Kohlcnoxybiomid п карбоцилбрснид-
въглЕроден оксибромид, кисели¬
нен бромид на въгло[рсд)цат- ки¬
селина, COB12
Kohlenoxychlorid л карбснилхлсрид-
въглероден ^^хлорид, киселинен
хлорид на въгте[рсд)наmа кисели¬
на, фосген, COCH
Kohlsnoxysulfid п въглероден оксн-
сулфид, карбснuлсулфuд. COS
Kohlenpaplsr л въгленова [копирн-!
хартня, индиго
Kohlcпröhro[cn т съпротивителна пещ
с въглена тръба
Kohlensack т распер на доменна пещ
kohlensauer въглокнсол, производен
на въглеродната киселина, съдър¬
жащ въглон- киселина или въгле¬
роден двуокис
Kohlensäure f 1. въглена [въглеродна}
киселина, H2CO3 2. (ъгл-двуокис.
въглероден двуокис, CO2
KohlensäureanHydnase f карбоанхидра-
за (ензим)
Kohlensäureanhydrid п анхидрид на
въгло(рсд)н-та киселина, въглодву-
окис. въглероден двуокис
Kohlensäurediamid п днамнд на въгло-
(род)ната киселина, карбамид,
H2NCONH2
Kohlensäurediäthylester т днетн лов
естер на въглЕ^од^-та кисЕлина',
днотил карбон-т, CO[OC2H5)2
Kohlensäuncdichiorld п дuкuселинец
хлорид на въгло(род)ната киселина,
карбонилхлсрид, въглероден - ок-
^хлорид, фосген, COC12
Kohlensäurecls л твърда въглон- кисе¬
лина, твърд въглероден двуокис
(въглЕдвуские), сух лод
Kohlensäuncgas п вж. Kohlendioxid
Kohlensäure-lmpncgniennäschlne f ма¬
шина за насищане с (ъгл-двуокис;
'машина за газирано на питиета с
(ъгл-двуокис, с-тур-тор
K<lesnäuncImprägnierung f насищано
с въглодвуокнс, газиране на пн-
тнота с (ъгл-двуокис; сатураимя

KOH
358
K<öllensäurcm1öгюamid п моно-мид на
въглерод) н-та киселина; карба-
минова киселина, ^-.COGM
Kotilensäuncnachdnuckcn п допълнител¬
но насищано с въгледвуокис
Kohlensäurnepumpc f помпа за въгло-
двуокис
Kohleпsäuncsät[iger m апарат за наси¬
щано с въгледвуокис; карбонати -
затор
K.<OllenмiuгlStltl1gungspr11[en ш урод
за определяно на степента на наси¬
щано с въгледвуокис
KoilcnsäurescHnec ш вж. ^^I^nsäurccis
Kohlcnsäurestnom m (п^ток от въг-
ледвуакис
Kohi^en!^jiurc'^^i^i^<eiler m б-рботьор [раз-
предолнтол] на (ъгл-двуокиса (в
camypamop)
Kohisnsäurewäsche f улавяно [отстра¬
нявано] на въглодвуокнс
KohIensaurewascHbclaO п улов н тел на
(ъгл-двуокиса
Kohlensäurezusatz m прибавка на въг-
лодвуские. газирано с въглероден
двуокис; сатурация
Kohiemtchwelumg f швелуваце {полу-
ксксув-це] на въглища
Kohlcnsieberci f обогатявано [сортира¬
но! на въглнща чрез пресявано; се¬
парация
KdhlenstauX ш въглищен прах; пра¬
хово гориво
Kohlenstaubbrcnnsr ш горелка, рабо¬
теща с прахавuдци въглнща, го¬
релка за прахово гориво
K.öh1enstаuXmUhle f мелница за сми¬
лано на въглнща до прах
KöhlenstauXverbгennung f изгаряне на
прахсвидцн въглнща
KoilCnstein m въглон блок за огне¬
упорна облицовка
Kohlenstoff m въглерод, C
Kohlenstoffabbrand m окисление [изга¬
ряно) на въглерода; об-звъглеродя-
(^0
Köllensto[faXbгandgctchwindigkeit f
скорост на изгаряне [окисляване)
на въглерода
K.ohlen!tt)rfanгeicHenunд f обогатяван-
на въглерод, н-въглеродявац-. цн-
ментацня
trahlcnstoffamii кискояъглородоц, ji-
дек ка въглерод
Kohlenttoffatom п (ъгл-род-н атом
asymmetrisches н-симетричЕн [асн-
н метричен] въглерод-н -том
primäres първичен въглероден
атом
quartäres чотвъртичен въглероден
-том
sekundäres вторичен въглероден
атом
tentläi'ss тротн чо н въглероден атом
Köhleпstof[au[nahnc f поглъщано на
въглерод
KohleпstX[[a1пdung f въглеродна връз¬
ка, връзка между въглеродни атоми
~,.holmlöl^юlanc хомеоп «мярна въгле¬
родна връзка, хсноспо.тярн- връз¬
ка между въглеродни атоми
K<^l^lens[olfd1öx1d п въглероден двуо¬
кис, (ъгл-двуокис
Kohienstoffdisulfld п серовъглерод,
CS2
KohlensSo[[ld»ppelblndung f въглеродна
двойна връзка, двойна връзка меж¬
ду въглеродни атоми
K(öllensSof[ltгeifachbindung f въглерод¬
на тройна връзка, тройна връзка
между въглеродни атомн
KollleпstolfeiIlfachЬilпduпg f въглерод¬
на прост- връзка, прост* връзка
можду въглеродни aоам^
Köhlemttölleisem п железен карбид,
FC3C
köhlcns[ö[[frc1 бознъглфРОДен, несъ¬
държащ въглерод, a(Oбадоц от въг¬
лерод
Köllemtto[|gelhal[ rr съдържание на
въглерод, въглеродно съдържание
Kohlenstoff gcrlS:* я -. Köh^ensto[f-
skelctt
kohlenstol[h^M^g въгл-рсдец. съдър¬
жащ въ - лород	,
KollleпstMket[c / въглеродна ворнга
(на .олекула)
Kohlll‘sSor[keetenlx>lymeг[es) п карбо-
Во>ижон полимер
K<rf1eпstof[|Ickenbindung f нецасиоеца
връзка между въглеродни атомн
KolHeпs1trf[Inodilikatiön f модификация
на въглерода
п въглероден
\ моносулфнд, въглероден оноакиc>


359
кон
Köhlenttöf[шonöxid n въглероден окис,
въглеокнс, CO
Kohiemttöf[oxychlorid п еж, Kohlen¬
säuredichlorid
Kchlsnstof[гad1kal п въглородон ради¬
кал
Kohlcntto[[reduktiön f редукция с въг¬
лерод
kohle nstoffrc ich вuесксвъглерсдоц, бо¬
гат на въглерод
Köhlemttoffr1rg т въглорсдоц пръстен;
пръстен [ядро] от въглеродни атомн
(при циклични органични съедине¬
ния), карб^н^^и-н пръстен
Kohlsnttöf[sl(elett п въглородон скелет
Kohlcnt[ö[[stahi т въглЕродна сmснана
<Kohlensi[r[[lSitlll-Band п лонта от въг¬
леродна еосм-ц-
KoHlcпttö[[s^anp[mastc f въглеродна
н-бивн- маса
KöHicnstof[suXöXid п еж. KöhlcmtuXöxid
Kohlenttö[fsul[id	п	серовъглерод,
въглородон днсулфид, CSa
Kohlsnstö[fsui[öxid п въглЕроден ок-
сисулфид, кaрбсннлсулфид. COS
Kdi^nst^l^fi^s^l^^ur п ост, за Koilcn-
sl1lllnolюrultid. - въглероден ноцо-
су-фнд, въглероден онаакие. CS
Kohisпstor[[eerachlor1d п въглероден
четини хлорид, въглЕроден тотра-
хлор,д, mЕор-хлсрмЕmац. CCi4
KöhIenstlLCffeCra[|uöгid п въглероден
чооирицлуарид, въглероден ооорв-
флуорнА, тЕTрафлуорнЕтан. CF4
Köhlsnsfof[[гHnönid п въглЕрадоц трн-
бромид, хо<Caбpсмeтац- порбром-
отан, Bn3C.CCjr3
Kohlcпstöfftn1chlöjd п въглероден трн-
хлорид, хЕKca^^ороо-ц. порхлср-
ооан. CI3C.CCI3
Kohlersto[ftгifluörid ^въглероден трн-
флуорид,	хоке-флrоретан, пер-
флусротан. F3C.CF3
Kolh1ersto[fveгbindung f въглеродно
съединенно, съединение <а въгле¬
рода
Ko^lensto[[^el^^1b-kc1t f ввл^о^н1^1^всо на
въглеродния атом
KöHlcnstöl[zaHl / -брой на въглерода то
атоми
Kohlcnsuboxid п въглероден субaкис-
анхидрид на малсцавата киселина!
C3O2; O=C=C=C=O
KohlemsuXsülfid п въглЕрсдЕц субсул-
фнд, въглероден тисеубскнс, C3S2
Kohlensulfoxid п еж, Kohlenttollsulf-
oxid
Kohlentscn ш каменовъглен катран
Kohlentcenpech п камоцсвъглЕца сна-
ла, смола от камЕновъглен катран
Kohlenturm т еж, Kokskohlenturm
Kohlenvencdciung f обогатяване на
въглнща; преработвано на въглища
Kolhlemveг[liittigumg f втечнявано на
въглнща (обикновено чрез хидри-
ране)
Köhienveгgasurg f газифицирано на
въглнщ-
Kohlenvenschwelung f полу коксуван о,
коксувано прн ниска температура,
щвелувацЕ
Kohlenwasserstoff т въглеводород
aliphatischer -лиф-тон {нaетец)
въглеводород
~, al izyklischen алицuклuчЕц въгле¬
водород
ага11 phatischcr -р-лифатон [арнл-
алифатЕц, -рснаmцсалиф-тЕц] въг¬
леводород
aromatischer ароматен въглево¬
дород
azyklischer ацикличон [нлиф-оон,
настЕц) въглеводород
[ettarömatitcher маеонс-ронатоц
i-рилалиф-оЕн] въглеводород,
geradkettiger въглеводород - с пра¬
ва [нЕр--ктснецa] ворига
~, gesättigcr нaеиоон въглеводород
halogenierter халсгЕциран въгле¬
водород	.
~, höhermolekularer високомолекулен
въглеводород
hydroaromatischen хидро-ромат-н
[алuцuкличЕц] въглеводород
naphthenischer нафmонав въглево¬
дород .	.
niedrigsiedenden ниексврящ {цне-
кокнпящ] въглеводород
ol[erkett1ger въглеводород с от¬
ворена верига
olefinischer олефинов въглеводо¬
род, н-наситен въглеводород с
двойна връзка
paraffinischer парафинои [алнфа?
. тон, ^^0^ въгловадсроg .
polyzyklischer - пол н цикличен въг¬
леводород	- - к. - - -.1


KOH
360
KöHlcnwassenstoll , ungesättigen цона-
енооц {нопродолоц) въглеводород
verzweigten въглеводород с раз¬
клонена верига
zyklischen цикличен {пръеооцон)
въглеводород
Kohlenwasserstoffe mpl, Homologe хо-
мслажни въглеводороди
>-■, r1cdn1bticderds нисковрящн [цне-
кскипящи] въглеводороди
Kohlenwassenstoffchemlic f химия на
въглеводородите
KohlcrlwatscnttollbeшiscH п смес от въг¬
леводороди, въглеводородна смес
Kohlenwasseirstofflianz п въглеводород¬
на смола
Kohlemwa^sersto[[reiHc f въгловодсрс-
дон (хомоложен) род
KolhIenwassenttof[syntHesc f синтез на
’ въглеводороди; синт-з на изкуст¬
вено точно гориво
Kohlemwasscnstöf[wacHs п въгловсдорс-
, дон восък, твърд парафин
Kohlecnzeckfeinerung f смилане [на¬
дробяване) на въглищ-
Kohlemzimkelememt п въглоцо-цицксв
оломоно
f хнмичоскн
състав на въглнща
Köhlenci f иг^ищ-рс-во; производ¬
ство на дървони въглища
Köhlergcwenbe п въглищ-рство
Kohlruß т сажди
Kohlung f 1. овъглявано, ц-въгляв-•
но; карбоцнз-ция 2. н-въглЕродя-
вано. цимент-ция	.
Kohlunbsköks т кокс за навъглородя-
вaцо
Kohlungsmittel n 1. навъглородитол;
карборизamор. харбсниз-тор 2. цн-
моноацнацна смес
Kohlungsverfiahrcn п beim sauren Pro¬
zeß карбураторон вариант (на ки¬
селия мартенов процес)
Kohobiercn л ксхсбирaцо, многократ¬
на дестилация (с водна пара)
KoJ jsStunc f Койова киеолнца. 5-хн-
дрскси-2-(хндрсксимотu.т)-1 ,*-пн-
рон- ^HgO^
Kokain п кокаин (алкалоид)
Ko^arboxylasc f кокарбокеил-за- ос-
пор на пирсфссфорната киселина
с - витамин Bi (ензим),
CiaHicClN*O7PaS. Н,О
kokcn коксувам
Kokerei f 1. коксувано 2. пощен агре¬
гат за коксувано 3. коксов завод
Kokerelabwässer npl отпадъчни водн
оо коксов завод
Kokerciacnzöl п каноновъглоц [кок¬
сов] бензол; бензол, получен при
коксувано на въглища
Kok^irclgas п коксов газ, газ от кок¬
сови пощи
Kokereiofen т коксова пещ, пощ за
коксувано
Kokereiteer т коксов катран, канонс-
въглен катр-н
Kokerkohic f коксови въглища, кок¬
суващи со въглища
Kokille f 1. изложница, кокила 2,
кристалив-тор (при непрекъснато
разливане)
bodenlose бездънна uзтсжцuц-
flatcherlörm1gc бутилкссбразц-
изложница
~ mit direkter Konizität изложница с
права конуецоет (разширяваща c
надолу)
~ mit durcHgeHendem Boden излсж-
ница със закрито [глухо] дъно с
отвор, задън-на [глуходънн^ из-
лсжнuц-
~ mit umgekehrten Konizität изложни-
ца с обратна ксцуенсет (разширя¬
ваща се нагоре)
KokillcnXlöckguß т разлив-мо на сли¬
тъци в изложници
Kok1llcmXöden т дъно hi изложница
Kokillenguß т разлив-но [лоено] в
изложници; отлнвк- в излсжницн
Kokillcngußstuck п клкилна отливка;
доо-йл, отлят в-кокила
Koknieinhaltaarkeir f издръжливост на
изложи н цноо 1 кокилите]
KokillenhauXe. н-дставка на излож-
ница
Kök1llenkйl'rost т стелаж за охлаж¬
дано н? нзлажЦицн
Koklllenucjc - лак за изложници
[коколн]	'
KökiJsnpjattc / зж, - Koknlenuntersatz
KpjHensatz т комплект [набор] на¬
ложници
tök1llcnrenXnal1cH т разход на излож-
ннцн [кокили]
C)ö(1leeluпtcrsatz т плоча, -подац (за
сифонно изливане)


361
Kok(llcnwandttanke f дебелина на соо-
ц-mа на наложница
Kokosbuttcn f кокосово масло
Kokosfaser f кокосово лико [влакно]
Kokosfett н вж. Kokosöl
Kokosöl п кокосово масло
Kökösse1le f кокосов сапун (от коко¬
сово масло)
Koks т кокс
KoksabricX т кокосов си-нож; коко¬
сов прах
Koksabwurframps f рамка за изтласк¬
вано на кокса
Kok-Saghys-Kautschuk т каучук оо
кскеагнз [радика]
Koksasche f попелно съдържание на
кокс; коксов- пепел
Koksaufwand т разход на кокс
KoksausXeute f добив на кокс
Koksausdrlickmaschine f кскесизтлаек-
в-ч, машина за uзтл-еквацо на
кокса
Koksausstoßen ш кскесизтлаекв-ч
Koksausstoßvorrichtung f устройство
за изтласквано на кскеа. коксаиз-
-ласкв-ч
Koksbatcnic f коксов- б-тория
Kokstereitung f производство на кокс
Koksb^^itt п коксово логло, коксов слой
за з-духвано на доменна пощ, за
разгряв-но на вагрянка
Koksbildung / кскессбр-зувано
Koksbrand т коксов блок (образувал
се в коксова пещ)
KöksXröckcn mpl кокс на буци, кок¬
сови буци
Koksbunker т бункор за кокс
Kokschcmlc f кскеохuмия, хнмия на
кокс-
Koksdurchsatz т ооцаситолоц разход
на кокс (напр. на тон чугун)
Koksdurchsatzleistung f пропускатЕлна
способност (по отношение на кок¬
са); оонаеноолон разход на кокс
kokscn коксувам
KoksfesSigkelt f якост [здравина] на
кокса
^^K^S^fi^^^in п коксов фнлтър
Koksffilluhg / коксов пълнож (на
скрубер)
Koksgas п коксов газ (от коксова
пещ)
Koksibeпeгatönbas п гоцораосроц газ- оо
кокс
	кок
KoksgestuXXc п коксов - ситнож; кок-
снк; коксовн отсевки
Koksgiärt f празна шихта, шихта еана-
от кске. коксово логло
Koksgrus т вж. KoksgestuXXc
Kökshocholcm т дсмонца [висока] пощ.,
р-ботоща с кокс
Koksierkohic f коксуващи со въглнща»
коксови въглища
Kokskammer f коксов- к-мора
Kokskkein п вж. Koks^i^ic^tüXXc
Kokskohle f коксови въглища, кок¬
суващи со въглища
Kokskohlentunm т въглищна кул-
Kokskuchen т коксов блок
Kokskühlölen т к-мор- за сухо га¬
сено на кокс
Kokskuhlung f охлаждано [гасоно^]
на кокс
KoksIöschan1agc f инсталация за га¬
сено на кокс
Koksiöschtürш т кокесгаеитолна кула,
кула з- гасено на кокс
KokslössClurb f гасено на кокс
Ko kslosch wagen т кокеогасиоолон ва¬
гон, 3^^ за гасоно на кокс
Koksi^i^hl п коксов прах, каксовс-
бр-шно
Kolböfcn т коксова пещ
Koks>fenaXgas п димни [отхадящн) га¬
зово от коксови пощн
Kokste nanlagc f батерия оо коксови
пощи; коксов цех; коксов завод
KokMoenbattenlc f коксова батерия, ба¬
терия оо коксови пощн
Kokst)fenfüllwaben т пълниоолон ва¬
гон (с въглища) з- коксова бате¬
рия
KoksTengas п коксов газ, газ от кокг
сова пещ, г-з от коксова к-мора
Koюt)renkalmmen f вж. Kokskammen
KokaTenteen т вж. Kokereltecn
Koksjfenzellc f вж. Kokskammcn
Koksplatz т площ-дка за (изваждано,
нзсипв-цо на) кокс 1
Kokspulven п коксов прах
Kofcretorte f реторта за коксувано,
коксова реторта, коксова камера
Koksrampc f рампа за кокс (за из¬
стиване )
KöktгOheiseп л коксов чугун
Hochwertiges внсакакачоствоц кок¬
сов чугун (преработваем)
Koksrückstand т коксов остатък

кок
362
iKokssatz т работна порция кокс
.Koktsch1cht f коксова шихта, коксов
слой
Kok^!^eitc / коксова стран- (на кок¬
сова батерия)
.KokssSclitung / соп-рир-но [р-здоля-
но, пресяване] на. кокс
KokssteX п сито за пресявано на кокс
.Kokssiebm;at:hime f коксосартировъчн-
машина
.Koksskrubben т коксов скрубер, скру-
бор с коксов пълнеж
^KoksstauX т коксов прах
Kokutaubwagen т вагон з- коксов
пр-х
Koksstein т коксова тухла
Koksteen т коксов катран
iKokst lege lw 1mdofcm т воцтилатсрц-
коксова тиглова пощ
.Kokstгantpör[wager т вагон за транс¬
портирано на кскс,■с-нсхсдон транс¬
фер кар за кокс
.Kokstгockenläsdlunb f сухо гасене на
кокс	'
Kokstunm т коксов силоз
'KöksvelrXгaucH т разход на кокс
.Юrk^i^r^гliгn^l^^^ichkcit / горливосо на
кокс
Kokswaagc / коксова возца, возн- з-
кокс
.Kokswaschen т еж. KoksikruXben
Kokswerk п коксов цех; коксов завод
KolttswegeCricIhter т бункер-возн- за
кокс
Kokung f коксувано
Kokunbsamlabc / коксова инсталация,
инсталация за коксувано
.Kokunbsverшögem п каксуомаео
KölaшTn п коланиц. 2-аминаотанол.
анuцоооил алкохол, отаноламнн,
HiNCHiCHaOH
Kolben т - 1. колба - 2. маш. буоало
Htcoixen изпомпвам, черпя (нефт)
Kolbengang т ход на бутало
KolbengeXläsc п бутална въздуходув-
на машина, - бут-лон компресор
Kolbenhub т ход н- .бутало
.KolXemkompnsstor т - бутален компре¬
сор
.KolXenpnsssen - л - пресовано с бут-лон
оксорудор
Kolbenpumpe - f . бутална помпа .
''Kolbcnruckstand т остатък в колбата
(след дестилация)
Koibenspinnpunpc f бутална помпа за
предено
Kolbenspr1tzbußmaschinc / бутална ма¬
шина за лоено под налягано
K<^H^<^i^^räge'r т ст-оив за колби, ста¬
тив с пръстени за колби
KoiXenvakuumpumpc / бутална ва-
куунпанпа
Kolbenverdichter ш бутален компресор
Kolchizin п калхицнн, C22H25NÖC
KoHei-apparat т апар-т за процеж¬
дано
kolleren процеждам
Koliertuch п тък-н за процеждано
Kollagen п колаген
Kollagenuc f ксл-гоц-за (ензим)
Kollargol п кол а р гол, колоидно среб¬
ро (лекарствено средство)
Kollektor т колЕктор, събнр-тол
Koller-gang т калорг-цг, колсгсн.
кол о ход
Kolleпnühic f еж. KoHergang
Kollern п молено в колоргацг
Kollerstotf т харти-на маса, размя¬
на в колоргaцг
KoH1din п колидин, тринотилпири-
дин, (CH3)3CsH2N
Kollidon л кол н дон (заменител на
кръвния серум на база поливинил-
пиролидон)
Kollodium л колодий
Kollodiumdecklаrbc f колодиова [ни-
троцолулсзн-] покривна боя .
Kollodlumscidc f колоднова коприна
Kollodiumwolle f колоднова вълна,
колокеилнн
Kolloid л колоид
IrresoluXles еж. KoHoid, игеш-
tiblct
innevcrt1Xles необратим колоид
lyophiles ли^ил-н колоид
lyop^iis лuaфобоц колоид
ncrertiblcs обратим колоид
kolloidal колоиден
Kolloidals[off т колоидно вощоства,
колоид-н материал
Kolloidaltubttarz f еж. Kollö1dalttöll
KoHoidbildung f образувано на ко¬
лоид
KoHoldchemle f колоидна хнмня
Kolloiddispeгgierumb f колоидно днс-
поргирано
Kolloidlsleren п превръщано - в ко¬
лоид [колоиден разтвор]


363
KOM
Kolloidladung f заряд на колоидна
частица
Köllöidlösurg f колоиден разтвор
IolloldlOslicH колондноразтворин. пре¬
минаващ в колоиден разтвор
Köllo1dnühle f колоидна мелница
Kollo1dtchwefcl т колоидна сяр-
Kö^löidteilchsr п колоидна частиц-
Kollö1dzuttand т колоидно състояние
Kolonne f колона
Kölönrcnaasönbcr т абсорбционна к'о-
лсца. калсноц адесрбор
Krlorrenappara[ т колсноц ап-р-т
KölömrenXOden т таролка на (дести¬
лационна) кслсца
Kölörncnkopf т глава на колона
KölönncnkUhlcr т ворmнкалоц тръбон
[кслоноц] охладител
Kölönnsrnantel т кожух [корпус] на
колона
Kolörrcrtumpf т дслцата ч-ст на ко¬
лона
Kolophonium п колофон
Kolophonlumia-z п колофонова смо¬
ла, колофон
Kölophoniunhanzse1[e / колофонен са¬
пун
kolonlcnen оцвЕтявам [колорирaн] го-
оави снимки
Kölörinetsr п кол орн мооър
Kölon1msterzyl1rdsn tn цилиндър за ко-
лоринотрнчни опред-лония
Kalorimetrie / к ол орн мотрн я
Ко^г^е^а^ кслсрнмотричон
^^lioxyHin п колокснлнн, колоднова
вълна
Kolumb^ т колумбит, ниобит,
FsNXO3-MnNaO3
KöInartaurc f ком-цсва киселина,
I,4-пuрон-к-рбснсв--2 киеолиц-.
C.5H3O2COOH
Kömblratiorsblc1chc f комбинирано
изболв-но
Könb1matiortbcrXstöff т комбиниран
дъбитол
Kombinationsgerbung / комбинирано
дъбено
Kombinat1onsl1rie / комбинирана ли¬
ния (на спектър)
Komblnatiöntnittcl л комбинирано
сродсово
Kömb1nationtnankosc f комбинирана
наркоз-
Kombinationspräparat п комбиниран
апарат; пропарат, ксИта съдържа
две или повочо активни съставки
Kolnbinatiönsreг[ahnsn п комбиниран
мо-од; комбиниран процес
kommensurabel съизмерим
Kompaktheit f компактност; уплътно-
ност, сби-осо; плътност
Kompensationskolorimeter п кампонеа-
цнсноц колорн мооър
Kompensatiömtmetall п компенсиращ
мотал (компенсира измененията
в обема при спичане)
Kolmpersatiöntrolhn п тръбон ксмпоцса-
оор
Kompensator т компонсатор, израв-
ннтол
KomplexЬildrsr т кснплокессбр-зу-
в-тол; вещество, образуващо ком¬
плекси
Komplexbildurg f кснплоксссбрaзу-
вано
Komplexchemlc f химия на комплекс¬
ните съединения
Komplexdüngen т комплексен оор
Kornplcxion п комплексен йон
Komplexometrie f конnлокеснотрия
- Komplexon п конплокеон. ооuлоцдн-
анинтотр-оцотца кис-лина
Komplexon llln ксмnлокесц lll, трн-
лон Б, дин-триов- сол на етилен-
дн-мнцтотр-сцотц-о- киселина
Komplexsalz п комплексна сол •
Komplexseifenfettc npl комплексни
мазнини за сапун
KompIexveгЬindunb f ксмплокеца съе¬
динение
Komponente f конпсноцт. съставна
часо; компонента, съставяща
Komporcmt(cm)zahl f брой на кснпа-
цонтноо	•
Kompost т компаео (органичен тор)
Kompгest;ibi1itä[ f евнв-омоео
Kompгlelibiiit1ttköef[izisnt т коефи¬
циент на свива-мост [свнвaцо]
Kompncssiöm - / евивацо. сгъстявано,
кснпринирано. компресия
^^^pnes^i^i^^i^i^rbeit f работа за свива¬
но [компрнмирацо)
Kompгe!^lonsd^anplkältcrnasChime f ком¬
пресорна парна хладилна машина
KomprejsSxnsdnuck т ксмпроенонца
налягано; натнск на свивано


KOM
364
K^rтnpгe!ssioпrkaltdanpfma«di1ns f вж.
KomprewSonsdampfkältemasdiine
Kompressionskältemaschine f кампро-
еионца хл-днлн- машина
Ko1nprc^uoпstKollblnkältenaschine	f
бутална компросионна хладилна
машина
Kompressiömtkurre f крнва на свива¬
ното
Kompressionsmasdiinc / ксмпроеuоцна
хладилна машин-
Köшprcst1onspnozcß т кснпросноцон
процес
Kompreysionspumpc f компресор
Kompncssionswärшc f отделена топ¬
лина при свивано [кснпрuнирано),
топлина на свивано
Kompressor т компресор
einfach wirkender одцостъпалоц
{проетодойствуващ) компресор
Komprcssorol п компресорно масло
komprimieren сгъстявам, компрнмн-
рам
Kompr1nismrasch1nc f табл-она маши¬
на, м-шин- за прснзвсдетва на таб¬
летки
Komprimierung f свнв-цо. компрн-
мир-но
Kondensat л кондонз-о, кондензирана
точност, воочцоцн пари
leicHtcs лок [ннскокнпящ] кон¬
дензат
öliges м-слон кондензат
schweres тожък [внеокскипящ)
кондЕнзат
wäßriges воден кондензат
K^1^4^^i^<^s^l^l^l^1^eilung / отвожд-но на
кондензат-
KondensatausSritt т изход [изпускано]
на кондензата
Kondensation f кондензация
fraktionierte фракционна [после¬
дователна] кондензация
1ггсгс вътрешна [нъор-щцоноло-
кулна] кондензация
Kondensat1onsamlagc f кондензацион¬
на инсталация
Kolldensat1ortdnück т коцдонзацнац-
но налягано
Kondensationwiinrlchtung f кондонза-
цнонна устроИс-во
Komdeпsatiorsflähigkeit f способност
за [склонност към] кондензация
Kondemsa[ions[läcHe f повърхност на
ксцдонз-цuята. кондонзна повърх¬
ност
Kordensatiöntgefäß п вж. Komdcmta-
tiörs[opl
KondensationsgerXung f дъбоно с кац-
донз-циснни продукти
Koпdensatiomsgctchwiпdigkeit f ско¬
рост на кондензация
Kondensationtgleichgewicht п равнове¬
сно на процеса на кснд-цз-цня
Kondensatiomshanz п кондензационна
смола
Kordensationskalor1nstsn п калори-
мотър с нзп-ряв-но, изпарителен
к-лсринотър
Kondemsationskcim т зародиш [цен¬
тър] на кондензация
Kondersatiönskerm т ядро [център] на
кондензация
Kondentat1önsköHle f активни въглища
за поглъщано на пари
Kondensatiortkursts[ölf т (поли)кон¬
дензационна смола [пластмаса]
Koпdensatiöntkunvc f кондЕнзацнонна
крива
Koпdensatiömtmittel п ксцg-цзир-ща
сродство
KondensationsncXel т мъгла, получе¬
на чроз кондензация
Kondersat1ömtprödukt п кондензацио-
цоц продукт, кондЕнзат
Kordensat1ömspumpc f кондензацион¬
на помпа
Kondensationspunkt т точка на кон¬
дензирано, кондензационна точка
Kondensat1omsrauш пг кондензационно
[коцдоцзцо) пространство
Kondeпsati<rmsreaktiöm f канgоцзацисн-
на реакция
Kondeп$ationsstulc f стопен [фаза, ста-
днй] на кондензация
Kondensttionstopf т 1. кандоцзца гър¬
не, кондонзсоовсдиоол 2. ороснтол-
но устройство на схл-дuтолна кул-
Koп<^nsationstumn ш кондензационна
кула
Kondensatlonswärme / топлина на кон¬
дензация
Юrm<d^1^!^;^1[lonswa&^l^г п кондонзна [кон¬
дензационна] вода
Kondensatkühlen т охладител на кон¬
дензат


365
f кандонз-ооnровод,
тръбопровод за кондензат
Kondensator т кондензатор
barometrischer барометричен кон¬
дензатор
Kördersatönkasten т еж. Kondensat¬
sammler
Kondensatorpaplcn п кондензатор на
хартия
Kondentatontaschc f джоб {гцозgа] на
кондензатор
^^rn^en^i^tn^ckf^rdi^rpumpe f помпа за
обр-тнa подавано на кондензата
lKöndersаtri1ckführung f (въз) връща но
[р-циркулация] на кондензат
Kondsrtattammlsr т приемник [сбор¬
ник] на кондензат
KondentXlendc / ксцдонзна [дроселна]
бленда [шайба]
Kondenser т вж. Kondensator
kondensierbar кондонзируом, способен
да со кондензира
kondensieren кондензирам, сгъстявам,
втечнявам (за пари)
Kördensierürb f кондензация
^^ndensi^agermiicH f кондензирано
абозн-слона мляко
Kondensmilch f кондензирано мляко
Komdensmilchkihlen т охладитЕл за
кондензирано мляко
Kondensor т кондонзор (оптична
система за събиране на светлинния,
поток)
Kordent[op[ т вж, Kondensа[ionstopl
Kordcnswatsen п вж. Kondensations-
wassen
Kondensw<asscabieitcn т вж. Kondcn-
sa[1orstöpe
KönditonXacköfem т пощ за п-чено на
сл-дк-рски издолия
Könditönsisezcugnittc npl сладкарски
издолия
Kördi[önelöfen т вж. KorditonXackölen
Konduktometrie f кс^^дуктонотрия.
кондуктсмотричон -налнз
konduktometritch коцдуктоноорнчоц
Kör[sktgisвnaschire f машина за из¬
ливан- на бонбони
Kor[ektmasse f бонбонен- маса, маса
за приготвяно на бонбони
Konfiguration f конфигурация
absolute абсолютна конфигура¬
ция
Köneoгmat1on f конформ-ция
,	KON .
Koпformat1orsaralyse f конфармацно-
нен анализ
Konglomerat т 1. конгломерат 2. мо-
ханичоски р-здолнма смес оо оп¬
тични антиподи
Kongo[anXs[ollc mpl конго-б-грнла
(субстантивни азобагрила)
Kongopapier п кснго-ицдикаторца
хартия
Komgorot п кснга-чоpвонс (индика¬
торно багрило), C32H22OcNeSaNaa
Ю^^^<^l^n^l^ap1er п вж- Kongopapien
K^f^i^4^i^i^i^^ignln п иглолистен лиг¬
нин, лигнин оо иглолистна дърве¬
сина
Koniferin п конифорнн (гликозид),
Cf H 22 O9
Konifsrylaidehyd п конифорилсв ал¬
дехид, З-нотаксн-4- хидрокеифоннл-
aкролоuц, HO(CH3O).CcH3. CH=
CHCHO
Koni[enylalköhöl т канифорилов ал¬
кохол, З-нeтскен-4-хндрскеuфонил-
aлнталкохол. HO(CH3'O)-CeH3CH=
CHCH2OH
Konlferylgrupps f коцuфорuлова гру¬
па, кацифорилав остатък [ради¬
кал]
Königswasser п царска вода
Koniin п коннин, 2-пропилпипоридин
(алкалоид), C3H10N-C3H?
konisch конусен, коцнчон
Konizität f кснуенссо. ксннчносо
~ den Kokille -конусн^т на налож¬
ница [кокила]
Konkursn/rücksicht f икон. съображе¬
ние за конкуренmноепоесlбцосm
Konserve f консерва
Konservenbüchse f вж. Konservendose
Krnscnvendötc f консервна кутия
Konservendosenlack т лак за консервни
кутин
Konservenglas п стъкло за кснcорlвнн
буркани; консЕрвен буркан (стък¬
лен)
Koпrs!evvnlndustric f конеорвца про¬
мишленост
Kolrservemöl п масло за консерви
konservieren консервирам
Konservierung / консервирано
Konservierungsmittel п консервиращо
сродство, консервант; сродство,
предпазващо оо развала; стабили¬
затор


36$
KON

KoelseгvierunbsttöH т вж, Komscnv1c-
rungtnittcl
Konsistentfctt п кацсистоцтца мазилно
вощосmвс
Konsistenz f канснстоцция
Konsistenzschmlerc f коцеист-нтцс ма-
зилно вещество
Konstante - f, cbulllösköp1tche обулно-
скопнчна кацстацтца
Konstanz f постоянство, консоантност
Konstellation f канфармання
Ko^rsteilat1ontanalytc f кацфорнацна-
цоц аналнз
Kon$titu[1on - f етрaож. структура
chemische хнмнчон строеж
KoпsSitu[1örtfömmel f структурна фор¬
мула
Korsti[u[iontitomcnic / структурна
ивом-рия
Korsti[ut1öntwаtser п конституционна
вода
Konstгuktiönsda[cn npl конструктивни
размери, ксцструкцисцци данни
Konstruktionthölz п конетрукциоцца
дървесина
Ko^rrtruk[iörtstahl т кснетрукцисцна
[машиностроителна] стомана; стро-
итолцa етснана
Kontakt т 1. контактна маса, катали¬
затор, контакт 2. допир, съпри¬
косновение
Konrakt■app.arat т контакт-н апарат
KontattdesSilla[1on f кантактца достн-
лацня, дестилация върху адсор-
боно (напр. сушител)
Koпtak[e1gcmvoIunen п обем на кон-
тактца маса
Koпtak[enscheinung f катализа
KonlaktH1lten п контакт-н филтър
KontaktHäcHc f 1. контактнраща по¬
върхност 2. повърхност на кон-
т-ктна наеа. повърхност на каоа-
- лизатор
Kontakt[urgiz1d п контакоон фунги-
цид; фунгицид, действуващ прн
съприкосновение
Kontaktgas п контактон газ; газ, по¬
стъпващ за коноактирац-
Kontaktgift г 1. контактна отрова;
отрова, действуваща прн допир
2.	катализаторна отрова
insektizides инсектициди а кон¬
тактна отрова, контако-н инсекти¬
цид
Kontaktglelchnlchten т контакт-н оо-
ксизnравиmол
Kontakthanz п контактна смола (само-
полимер изи раща)
Kontaktherbizid п ксцтакоон херби¬
цид, хорбнцнд с ксцтактцс дой-
совие
Koпtakt1mtck[1z1d п кацтактон инсек¬
тицид, инсектицид с кантактца
действие
Kontaktkammer / контактна (ката¬
лизаторна) камера
Kontak[katalyte f контактна (хетеро¬
генна) катализа
Kontaktkatalytatrr т контактон ката¬
лизатор
Kon[aktketsel т кснmакmоц апарат
Köntaktklsmme / контактна клема
Komtak[kohle f активни въглнща-ка¬
тализатор
Komtak[köpie f ксцтактцо копио
Kontak[könpen т ^онт-ко-н биофил-
оър 2. кснтактнс тяло, катализатор-
3.	р1 (пълнеж оо) ксцтактци пола
Komtaktmat.sc / ксцтактца маса, ката¬
лизатор
^^n^aktmas^i^i^^rägcr т наеuтол на ка¬
тализатора [контактната маса]
Kolltak[шatterveгrbiftunb / отравяно на
катализатор
Kontakteten т контактна пощ
Kortaktoxyda[1ön f кснтактцо !ката-
лнзаторцо] окисление
Kontaktpotcrtial п контактен потен¬
циал
Kortak[prcstcr п контактно пресовано
Kontaktra[[ina[ior f контактно рафи¬
нирано
Kontaktnaum т L контакт-н -пар-о
2. контактна камера 3. контактно
прсетрацетвс
Kontak[naunvöluncn л обем на кон-
о-ктното пространство [контакт¬
ния апарат]
Kortaktrohn п к-т-лнза-орн- кутня
[тръба]
Kontakttäuns f контактна киселина
Kontaktschnellkrackumg f контактно.
[каmалитичцс] скоростно крокн-
рано
KontaktscHwefelstunc f контактна сяр-
. на кнсолнна
K^i^^ak'^^l^.aÜer т контактен раздели¬
тел; вещество [катализатор!, коо-

367
оо по контактон пъо разлага маз¬
нините на мастни киселини н гли¬
церин
Kontakfspalturg / ксцтактнс [каталн-
ончца] разлагац-
Kontaktstoff ш кснтакт. контактно
вощоетвс. катализатор
KontaktsuXstanz f вж. Kontaktstoff
KöntakttHermöneter п кснтактоц тер¬
мометър
Kontaktträger т цаеитол на катали¬
затора [ксцоактнотс вощоетва]
Kontakttrocknen т кснтактца сушилня
Kontaktumwandlnng f каталumичцс
превръщано
Kontaktven[аhrcm п ксцтактон мотод
(особено за получаване на сярна
киселина; също, при консервиране
чрез замразяване)
Kontaktverfärburg f кантакона оцве¬
тявано (изпитване на контакт¬
ното предаване на боя върху кау¬
чук)
KontaktvensilXenung f кснтактцс по¬
сребрявано
Kontak[völunen п обем на контакона
маса
Kofltaktwirkel т краов ъгъл
Kontaktwinkung f контактно [катали-
оично] действие; действие прн до¬
пир
Kontakt/one f кснmакmна зона
Kontirue-Tгockcnnatchine f сушилна
машина с н-прЕкъснато доИс-вно
kontinuierlich н-прекъсн-т
Kontinuität / непрекъснатост
Kontiru1tätsbleicHung f der Strömung
уравн-нио на нЕпрЕкъснатостта на
потока [точониооо]
Kontrast т конорасо, противополож¬
ност между цай-свотлотс н най-
тъмното място на сннмка
Kontrastmittel п ксцораетнс сродство
Kontrollaralyts / ксцтрслон анализ
Kontrollhalls f атgолоцио за контрол
[проглождано] на слитъци
Kont-ollme ßgerät п контрол но-нзмор-
ватолон уред
Kontnöllneß1rttnuncnt п коцтролцо-
изморватолон инструмент
Konlгlrllprüfung f контролно изпит¬
вано
Kontroll-aum т ксноролон пункт, коц-
трслцо помещенио
	KOV
Kontrollvensuch т кснmрслон опт;н-
коцорслна проба
Konusi-schen т конусна трошачка
Konusmitchen т конусна бъркачка
KonusmuHlc f конусна мелница
Konvektion f конвекция
Komvekt1ontofeп т 1. пощ кснвонцнс-
цоц тип 2. кснвокцuснна сушилна^
камера
Komvektiönsstnöm т кснвонционнс то-
чонно; кaнвокциaнон патак
Komvent1om f 1. конв-рсия; превръща¬
но 2. преобразувано
Konvvcrixrssalpeteг т калиева селит¬
ра, получена оо натриева чроз кон-
ворсия
Konverter т конвертор
~, basischen основен конвертор, оо-
масов ксцвортср, конвертор с ос¬
новна зидария
bodenblaserden конвертор с про¬
духвано проз дъцатс- конвЕртор с-
дънно продухвано, конвертор с
фурмоно дъно	■
feststehenden соациснорон кацвор-
тор, неподвижен конвертор
kippbarer накланящ со [въртящ,.
со] канвороср
~, l1egerdsn хорнзонтал-н конвер¬
тор, конвертор в хоризонтално по¬
ложени-
~ mit Luftbet-leb конвЕртор с въз¬
душно продухвано
~ mit salucnstol[angcnclcHcrtem Wind
конвертор с продухвано на обога¬
тен с кислород въздух
~ mit seitwärts ст^^е^сш Wind
конвертор със странично продух¬
вано, конвЕртор за малко босомо-
рувано
~ mit von unten clntnstendem Wind
вж. Konverter, bodenblasenden
saunen бос-норов - [кисел] ксцвор-
тор
stehender в-ртик-лон кснворmср-
кснвортор с вЕртикално работцо
полож-нио
Konveгteranlabs f конвЕрторна инста¬
лация; кснворосрон цох, ксцв-р-
тсроц завод
Konverterautklsidumb f облицовка [зи¬
дария, фут-ровка] на конвертор.
Koverterauswurf т изхвърляно на мо¬
тал оо коцвортсра


KON
368
KonverterbetnlcX т босомерувано, кац-
вортuрацо, конвороорно произ¬
водство
Krnveгteгbinnc f коцвороср
KonvertcnXodem т дъно на конвертор
KorverteгXühme f площадка, използ¬
вана прн пълнено [зареждано] на
конвЕртор
Kömverteгeintаtz т шихта, зародена в
ксцв-ртор- пълнеж на конвороор;
зареждано [заливано] на чугун
в конвертор
K^^^t^i^r^^i^^^^^en п вж. Konverteraus¬
kleidung
K^^,v«^i^^^in^;allc f конверторно поло,
конверторна зала
Konverterhals т гърло на конвертор
Konverterhelm т вж. Koлмen[erHalt
Konverteгkamim т камина над кон¬
вертор, камина за отходящите га¬
зово на конвертор
Konverlerkippen /п обръщатолон меха¬
низъм, механизъм за наклонява¬
но на конвертор
K^^^<^e^r^^^^^pfcn п конворторна мед,
чорна мед
Konverteirmlindung f вж, KonTerte-hals -
KonverternaucH т ксцворmсроц дим;
конверторни (димни) газово
^^^^(^1^-^<^1^^1гЬ ш укрепващ пръстен
на конвЕртор
Könverterringzap[en т цапфа [шнйка]
на конвертор
Konw^i^i^i^in^alpctsr т вж. Komventiöms-
salpeter
Konverterschlacke f конвЕрторна шлака
Körvcr[entCinauze f вж. Konverterhals
KonverterstaHl т конверторна етонана
Konverterverfahren п конверторен про¬
цес; конвЕртор-н метод
^KömvertervereCHlcifl т износвано (на
зидарията) на конвертор
iKonvertemwerk п конвЕртор-н цех; кон¬
верторен завод
K>örvertcnwinddüte f фурма [дюза] на
конвертор (за дънно продухване)
Korveг[cnw1ndkastcm т въздушна ку¬
тия на конвертор
Konvertierung f конв-рсия, превръ¬
ща н 0
Konzentrat п концентрат
Konzentration f 1. концентрация 2,
обогатяване
Komzcntnation. tödliche смъртна [ле¬
тална] концентрация
zulässige допустима кснц-нтра-
цня
KoIrzentratiorsänderurg f измЕненно
на концентрацията
Konzentrat1onsardcnurgtstuecm fpl сто¬
пен на нзм-ц-ни- на концентра¬
цията
Ko1rzenlгationsappara[ т концентра-
оар,• изпарител
Kom&entnatiönsberc1ch т обсег {ннтер-
вал. област] на концентрации
Komuentnatiomtelemcm[ п каццЕнтра-
цноц-н ^^^0	,
Kon»entra[iontbrad п вж. Korezentna-
tiontttufe
Ko1nzenlratiöntkettc f концЕнтрационна
верига
Korzentnationtkölomms f конц-нора-
цнонна [сгъстнтелна] колона
Koпzentnationtmetten т уред за измер¬
ване па концентрацията
Konzentrat» lS!netsung f измервано на
концЕнтрацията
Korrzeпtгationtöfcm т пощ за сбсгаон-
т-лнс TOПЕЦЕ
Koпzenlrat1onspfamne f изпарителна
[концентрационна] тава
Kofuenlrationriюlaгl1saixn f ксццоц-
трационца поляризация
Kolmzenlгationspannurg f конц-нора-
ционно напрежение
Kof^z^пtгa[iömttteim т обогатен камък,
бял- мао	.
Konzentnat1örsstnön т коццоцтрацно-
цоц оок
Korzentratiörtstufc f етопоц на кон¬
центрация
Komrпrratюпsvertc1lumb f разпр-дЕле-
нно на концентрацията
konzentrieren 1. канцЕHтрнран 2. фо¬
кусирам
Koordinatensystem п координатна сн-
еоона
Koordination f координация; коорди¬
ниране, съгласувано •
K<o>rdiiratiönsg^'[ten п координационна
[Ианца) решетка
KöDrdimationtitometnis f координа¬
ционна нзом-рия
K<r<rгdinat1örtvalemz f координационна
раленонрсо


369
Körrdiпa[1örtveгbindurb f координа¬
ционно полярно съеднненно, съе-
gннЕцUЕ с координационна [йонна]
решетка
Koordiratiörtwent твж. K<x>гdinatiört-
valenz
K(o)rdira[iortzahl f координационно
число
koordinativ координатнв-н; кссрднца-
цисцЕц•; съгласуван
Koordinierung f координирано, съгла¬
сувано
Kopalhanz п кспалсва смола
Köperbindung / диагсцалцс свързва¬
но' на нишките в м-тория за кау¬
чукови нздолия
Kopt т глава, връх, горна част (на
отливка )
Köp[aufsa[z т цадетавка (на излож-
ница)
Kopf-Böder-Veгfahrer п Орфордов
процес
Kop[frak[ion f главна фракция, фрак¬
ция оо върха на кaлсцaта
Kopfprodukt п главен продукт; про¬
дукт, получен оо горната часо на
фракционна колсцa
Kopfraum т ноз-пълноно простран¬
ство в горната част на кснеЕрвцa
опаковка
Kop[schupperwаster п вода протнв
пърхут ,	.
Kop[te1nperatun f т-мп-р-тур- на
връхната част (на дестилационна
колона)
Kopie / копно, позитив
Kopienfolle / прозрачен филм с гра¬
фична структура
Kopierpapier п копирна хартия, ин¬
диго
Kopieгt1r[c f копирно настилс
kopl'nar ксптацароц, лож-щ в одна
равнина
Kop<^l^:^;^'ddi[1ön / съполипрнсъодипя-
ване
Köpö!ykondensat1on f съпол н конден¬
зация
Kopolyme^es) п еъпслинср, съполн-
мерна-т
K.opolynerisa[ п вж. Kopolymer (cs)
Kopolymerisation f еъпалинЕрнзацня,
съвместна полнморизация
KoppelXild п стерЕоскопична сннмка
	KÖR
Kopplung [ свръзка, съодннонно,
връзка
Kopplunbtncаktior f.спретната реак¬
ция	'
Koprostan п кспрсетац. C27H4s
Koprostanol п еж. Koprosterim
Koprosterin п копроетернн. копроста-
нол, 5ß-xслЕcтац-3ß-ол, C27H48O
Koramin п ксраннн, ди-тил-мнд на
никотннов-т- киеЕЛUца,
C5H4N.CON(C2Hr,)2
KonX т кош (за пълнене на пещ),
бйдя
KörbXesdiickunb f пълноно на пещ с
кош, внасяно на шихтата с кош
Korbkneiselmiteher т барабаццо-рста-
ЦUOHЕЦ смесител
Kord т корд; кордова тъкан
Kondgewebe п кордона тъкан
Kordgummieгurg f гумирано на кор-
дова тъкан
Kördsto[f т кордова м-тория; ксрдс-
ва тъкан
Kor1ardenöl п ксрнандрсвс .масло
Konk т L корк 2. тапа, запушалка
Korken п запушвано - о тапа [запушал¬
ка]
Konkmehl п корково брашно
Korksture / коркова киселина, су-
бЕрицсва кнсЕлнца. хекеапднкар-
боцсва кис-лина,
HOOC(CH2)eCOOH
Korksteln т пресован корк
Korkstopfem т коркова тапа, коркова
запушалка
Konn п - 1. зърно (oni житни расте¬
ния) 2. зърно (пясъчно), дробна
частичка 3. сребърно зрънце върху
ног-тива
Kornaastu[unb / 1. сепарирано, раз¬
деляно на фракции (по едрина на.
зърната) 2. гранулом-трня
Koгrbegгenzurb f еж. Korngrcnze
Kornbildurд f образуване на кристал¬
ни зародиши (в захарното произ¬
водство), кристализация
Korпbгarr[we1n т спиро оо зърнени
хранн
KorrXrsmrcnsi f 1. предприятие за
прсuзвсдетвс на спирт оо зърнени
храни, 2. варЕце на спирт оо зър¬
нени храни
Körnen п раздробявано, иаснтнява-
но; гранулиране
24 Немско-:л лгарски технически речник


37f
KÖR

KSгneгbcl■atine f зърнест жол-тин,
желатин на зърна
Körncrklattc f вж. Kornklasse
Korпfeirheit f дребцозърненост
Kornfilter п зърнест филоър
Korngefilgs п зърнеста структура
^^ггЬгсг/с f граница на зърното
Korпgrenzeпablabenurg f, eutckt Ische
овтокоична мрежа [отлаган-] по
границите на зърната
Kornbrem:cnkoп•otiom f между криста-
литна корозия, корозия по грани¬
ците на зърната
Korngrsnzcnlockerung f рохкавсет[раз-
хлабецосо] по границите на зър¬
ната
Korngrcnzcnzerfall т разпад-но [раз¬
рушаване] по границата на зър¬
ната
Korngröße - / големина (едрина, раз-
мор] на зърната
Koгrbгößcraralyts f гранулсм-ори-
чон анализ
Korngrößenklasse f вж. Kornklasse
Koгпgгoeenrrennunb f раздЕляне [кла¬
сифицирано] по одрина на зърната
Koпlgгößsrveгteilurg f 1. р-зпроделя-
но на зърната или частиците по
галЕMИна 2. грацулсн-mрнчец съ¬
став
körnig зърнест; гранулиран
Körnigkeit f L зърноност 2. пълнота,
дебелина, плъоносо (на кожа)
Kornklasse f фракция с. опр-дол-н-
одрина [р-змор] на зърната
Kormklastieгürg / класификация по
размера на зърната
Kornmischung f смес оо зърна с раз¬
лична големина
Körnung f L гранулиране 2. зърне-
носо 3. гранулонеорнчен състав
4.	одрина на зърната или частиците
Korrver[eiпerurb / нзеиmняван- на
зърната [никроетруктурата]
KornverbrOaerung f еж. Kornvergröße¬
rung
KoгmvengrOßeгung f уедряване на зър¬
ната; уедрявано на структурата
Konmvcntci1urb f вж. Korngrößcnven-
teilung
Kornwatdistuni п растеж на зърната
Kornzusamniensetzüng f грануломеорн-
ч-н състав
Koronen п коронен, ^Нц
Körper т 1. тяло 2. корпус (на апа¬
рат) 3. вискозите; на лакова се-
нава 4. корпус, запълваща способ¬
ност (на лак) 5. пълноо-, плътност
(на кожа)
absolut schwarzen абсолютно черно
тяло
könpsrarm 1. ксИmо о с ниско съдър¬
жание на твърдо вещество 2. който
о с малък вискози-ео
Körpen[anbs f пигмент
Körperpflebsm1ttel п тоалооцс [козме¬
тично] средство за поддържане на
тялото
körperreich 1. който о с високо съдър¬
жание на твърдо вещеетвс 2. вис¬
козен
Körpertemperatur [ температура н а
тялото
Korpus т корпус
Korpuskel п частица
^^i^;pu^l^i^^i^rb<^!^s^t^i^ßm бомбардирано с
частици
Korputkularemitsion f емисия на ча¬
стици
Korpuskularfluß т поток от частици
Koгpuskularstnahler mpl матерНални
лъчи
Korrek[iontglied п корЕкцисн-н член
KorrsspondeinEprinzip п принцип на
съответствиото
könnrdieгban поддаващ со на корозия,
^^диру-м
korrodieren ксрсднрам. предизвиквам
корозия
Korrosion f корозия
chemische химична корозия
clcktnocHcmiscHc слоктрохнннчиа
корозия
gesamte обща [съвкупна] корозия
interkristalline между кристална
[интеркриеталнa] ксрс^ня, ксра-
зиснцс разрушаване
selektive селективна [избирател¬
на] корозия
könnöiioпsапfällig подложен на коро¬
зия; изложен на корот^-що въз¬
действие
Korrosionsbek Impfung / борба с коро¬
зията
korrrsionsiasständig ксрознсннсустоИ-
чнв, неръждаем; антикорозионен


371

Korгosioпsbactäпdlgkeit f корозивна
устойчивост, устойчивост срещу
корозия
Korгosioпsbildnsr т короднращ агоно
konnosioпsemp[irdlich	чувствителен
към корозия, лесно поддаващ со на
корозия
K<rгnrsi1rпrillrnüdung f корозивна умо¬
ра
konnötiörsfctt еж . konröt1önsXeständ1g
korrosionsfnel незасегнат оо корозия
KorrosionsgcKhwindigkeit f скорост на
корозията
Konnosionthcпlmstofi т еж. Kornös1ömt-
konnosionshindernd антикорозионен,
предпазващ оо корозия
KoгnrsionsinhiXitor ш ксрозноцои нн-
хнбитор; вещосово, възпиращо ко¬
розията
Korrosiomtmcdium	п корсдuраща
lanpecHBHaj срода
^^rr^^Ii^^^imittel п -срЕдство, предиз¬
викващо корозия
Koггos1oпspri1furb [ изпитвано на ко¬
розия
Korrosionsschutz т защита против ко¬
розия, антикорозионна защита
Ю^гrö!Si^rn!t^<C^utzfаrXs f защитна боя
против корозия, антикорозионна
■ боя
Korгosioшthutlgгurdicrung f ацтикс-
рaзиaццa грундирано
Korrosionsschutzlack т защитен лак
против корозия, противскорaзно-
нон лак
KorrosioшchuJzInittcl п антикорозион¬
но [праоивакаразuоцца] средство
Korrosionsschutzöl п масла. защищава¬
що оо корозия
Korrosion&>cnutzplgmsntc npl антико¬
розионни пигменти
Kornosionsschutzschlcht f анmuксрсзио-
ц-н [прстНвсксрсзuоноц] защитен
слой
Korroslontн:hutzüaerzug т антикоро¬
зионно покритие
KorгosionsschuJzwiгkunb f ацmиксрс-
зuоцца действие
korrosionssicher устойчив на корозия,
неръждаем
Korrosionsverzögerer т вж. Kornötiöms-
inhlbltor
	KRA
Korrosionswiderstand т съпротивле¬
ние на корозия
Koгrosionswirkurb / корознонно [ко-
р одн ращо] действие
Korrosivitlt f ксрозианцс g-йетви--
ксрсзuоц—и оф-кт, корозивна
склонност
Kortcxon п кортокесц. 11-дeзoкенкар-
тнкает-роц. CgiHaoOa
Kor[1kos[cnon п кортикаеоеран (хор¬
мон на кората на надбъбречната
жлеза), CsiHjoO«
Kortin л коронн (екстракт от кора¬
та на надбъбречната жлеза)
Kortisol п кортизол. CssHät^
^^гИюп п коронз^, 11-дeхuдрс-17-
хидрсокеикаронкоеmоран (хормон
на надбъбречната жлеза), CгlHtbOc-
Konund т корунд, Al^
blauen сапфир
roter рубнн
Könundtdhlackc f корундова шлака
Korundsch!ei[kOгpsr т ксруцтсво шли¬
фовъчно тяло
KorundStsin т грундова тухла
Koгylophyllir п корнлофнлнн (анти¬
биотик)
Kosmochemic f космическа химия
kosten опитвам (на вкус); дегустирам
Kostglas п чаша за дЕгустация, чаша
за опитвано на вкус
Kotarnln п ксmарцнц (алкалоид),
CuH^NO*
Kotannsture f котарцнцава кнс-лн-
на, 3-метскеи-4,5-метнлопднокен-
фталова киселина, HsC(O!S-
CeH4(OCH3)(COOH)2
KotXclzc f животински окскрЕноцоц
за ^раждано на кожи
Kottonol д памучно масло
kovalent ксватецтец, хон-опo.тяр-ц
Kovalentverbindung f ковалонтно Ixo-
моопсляр^^o] съединенно
Kovalerz f ксвалонтноет. хсмооnoляр-
HOCT
KovalerzveгbIndurg f ксвал-цmцо [но-
полярно, ханеoпoлярно) съодино-
нно
Közymasc f коцuназа. кодохидраза 1,
дифсефoпирнднннуклостид	(ен¬
зим)
Krackanlage f инсталация за кр о ка¬
рано; отделенно за Ер-кир-но


KA
372
Krackanlage, katalytische инсталация за
к-талнтнчон крекинг
KnackXarkelt / кр-кнру-мсеm. способ¬
ност да со крокира
Knackbedingunbsn fpl условия за кре-
кнрано
Knackbcrzir п крокнцг-б-цзнц; бен¬
зин, получен чрез крекинг,
katalytisches	каmалumнч-ц кро-
кинг-бонзин; бензин, получен чроз
каталнтнчон крекинг
nаl[ir1er[et рафиниран крокннг-
бЕнзин '
thermisches термичен крекинг-бон-
знн; бензин, получен чрез терми¬
чен крекинг
Knackbnermöl п крекинг-мазут; ма¬
зут, оставащ при крокир-но
Knackbrsnnstoff т гсривс. получ-но
чрез крекинг
Knackdauer f прсдъ.тжнтолцсет на
крокнрано
п д-стилат, получен
прн ^-кир-но
Krackdestilla[iör f крокираща [дост-
* ру.ктнвна] дестилация; дестилация,
‘ прндружона с крекинг; крекинг,
крокнрано
Knackdruck ш налягано прн крекинг
kracken крокнр-м
Kracken п крокирано, крекинг
hydrierendes хндрнращ крекинг
katalytisches каталитиЧЕц крекинг
selektives избирател-н [солекон-
воц] крекинг
iechmischcs промишлЕн крекинг
thermisches термичЕн крекинг
zweistufiges двустепенен крекинг
Krackgas п крекинг-газ, газ оо кре¬
кинг
thermisches газ оо термичЕн кре¬
кинг
Krackgu[ п маторнал [суровина] за
кр-киран-
Krackingprozcß т крЕкннг-процес
Krack1ntersita[ f интЕнзивност [дъл¬
бочина] на крокиране
Krackkapazität f кап-цнтот [прсuзвс-
TиmЕлцоет] на крекинг-процес
Knackkatalytator т катализатор за
крекинг, крекинг катализатор
Krackofem т пещ за крекинг
Krackols[im п слЕфин. получен прн
крекинг
Krackprodukt п продукт оо крекинг
Krackprozeß т крекинг-процес, про¬
цес на кр-киран-
katalytischen Kaтaлитнч-ц кре¬
кинг-процес
Krackrcaktlon f реакция на кроки-
ране
Knackrohttöff т суровина за крекинг
Krackrückstand т остатък оо крекинг
Knackstöck т вж. Knacknöhttöff
Krackteen т катран оо крекинг
Knacktemperatun/тeмrspaтypa на кро-
кнране
Krackung f вж. Kracken
Krackverfahren п метод на кр-кир-не
großtechnisches промишлен метод
на крокирано .
Krackv(rrgarg т процес на крокнрано
Krackzonc f зона на крокирано
Kraft f сила
slcktnonötoritchs олекородвижоща
сила, о.д.с., -л-ктрсдвиж-щс на¬
прежение
KraftXsdanf т разход на оноргня;
нужда {необхсдuнaет] от онергня
Kгаft-Dchmurgtkunve f крива [дна-
грама] натоварвано-удълж-ни-
Kräfts fpl сили
chemische химични сили
zwitCleпrmolekularc между молекул¬
ни сили
Kraftfeld п силово поло
Kraftfutter п концентриран фураж
Knaftgas п енергиен [силов] газ; гО-
нЕратороц газ
Kraftol п точно (моторно) гориво
Kraftpapisr п крафтхартuя- наорацсва
хартия
Kraftstoff т 1. гориво за двнгатоли,
моторно гориво 2. крафт-маса
klopffester внеоксокmанавс [антн-
ДЕтсцациоцно] гориво
Kraftstoffbehälter ш розервоар за го¬
риво; резервоар за - бензин
Knaftstöffbsmisch п горивна смес
Kra[tsto[fklöpfsm п детонация на го¬
ривото (чукане на двигателя вслед¬
ствие на нискооктаново гориво)
Kra[tttöf[lagsn п хранилище за гори¬
во, бонзсхранилнщ-
Kraf[tto[[tarkwagsm т автоцистерна за
гориво
Kra[tstö[[zusa[zmit[sl п прибавка към
моторно гориво


373
Knaftvcnbrauch ш разход на оноргня
[мощност]
Kгaf[-Veгlärgerurgsschaub1ld п диа¬
грама снла-утължЕциЕ, диаграма
натоварвано-удължение
Kгaf[zellttöff ш крафтц-лулоз-
Krahiarm т разбъркващо гребло на
механична пържнлна пещ
Krähisn т еж. Krählarm
Kr1hiö[en т пържнлна пещ с раз¬
бърквано чрез гребла
Krählung / разбъркване с гребла
Krählwerk л бъркачка с гребла
Krälen п вж. Krählung
Kranglsßpfanne f леярска [р-злнвна]
кофа (която се окачва на крана)
Krankheit f des Stahls дефект на етс-
наната. дефекти на еmснанЕциmо
отливкн	.
krarkhcittcnncbcrd причиняващ забо¬
ляване
Krankheitsüberträger т прЕцсеитЕл на
болести
Knarwaags / кранова возна, кранои
кантар
Kranz ш шанаооц пръстен, кранц
(в стъкларска пещ)
Krapprot п алнзарнн; 1,2-днхндрскен-
<антрахинон-9,10,
CeH4(CO)2CвH2[OH)2
Krappwunzsl f корен оо брош (съдър¬
жа ализарин)
Krätze [ пепел (окиси върху течен
метал)
KnatzsrXand[Ondsnen т вж. Kгa[zcn-
fördenen
Kna[zcmfördensn т ворнжон трацспср-
тьор, загребващ [греблои] конвЕЙер-
Kna[zsr т 1. етъргалс. стъргалка,
лъжица 2. з-гробващ [гроблов]
транспортьор 3. драскотина, розка
4, толона четка (за почистване
напр. на прокат)
Kra[zcrXcchcгwsrk п грЕблсвс-кофl!Чоц
оловатор
KratzcschicH[ / окисен слон (върху
течен метал), слой оо метална
попол
Kгаuselappara[ т апарат за нагърч-
вано [цабръчквац-. кропирано]
Krauselkraft f сила на н-гърчи-но [на¬
бръчквано, накъдряно^]
Kraussllack т набръчкващ сс лак
	• KRE
Kräuselung f извитоет, цабръчкацсеm-
къдравсст, плисирано
Krau[aX[öturg f унищожаване на пле¬
вели
Kreatin п кро-онн, N-н-тнлгуацидил-
оцетна кис-лина, гуанидил'мотил-
глнцин, NH2C( NH)N[CHз)CH..
COOH
Ю^l^^tir1r п кроаmицнц. лактам на N-
н-тилгуанндссцетцата киселина,
у-лактам на кре-тина, C4H7N9O
krsbtcrrsgcnd раксобразуващ, канце¬
рогенен, предизвикващ рак
knebtenzcugsrd вж. knebtcnrcgcmd
Knebszyklus т цикъл на Kpo6o
Kncldc f креда, CaCO3
Kreisbahn / кръгова орбита, кръгова
mраЕкmсрня
Kгeitalattdurch[1uiincgler т регулатор
на изтичането с бленда
Kreiseiarccher т конусна трошачка
KrciseibsXiäsc п ц-цтрсб-ж-н• вонтн-
латср, центробежен (въздух^вдух-
ватол
Kгeiseikömipnsttor т ц-н-роб-жен ком¬
пресор, турбокомпресор
Knsissikugciniühic f цонтробежна тол¬
кова мелница
Kreiseiiosen т ц-цтрсб-жцa бъркачка
Kreisellüfter т цoцорсбежoц вентила¬
тор
Krsiselmischer т цoнтрсб-ж-н енЕ-
снтел
Kreiselpumpe f цЕнтробежна помпа
Kreiselsichter т въздушен центрсбЕ-
жон класификатор
KnsissitisX п центробежно сноо
Kreiselverdichter т вж. Krcitclkomprss-
son
KnsitelwätChcr т центробежен скру-
бор, ЦЕцтрсбЕжoц (газ^промнва-
тол	.
Kreit[ördlerer т затвсреца ксцвЕиoрна
снетема. кръгов транспортьор
Krsiski^lbenpumps f ротационна пом¬
па, помпа с въртящи се - бутала
Kreislauf т кръговрат; циркулация;
цнкъл
Kгeisiau[[ühnurg f р-циркул-цня
Krcislaufeas п циркулиращ [роцнр-
кулиращ, оборотен] газ
Krelslaufpumpe f циркулационна пом¬
па


374
KRE.
Kreitlaufwattsn п циркулационна [обо¬
ротна] вода
Kreisprozeß т кръгов процес; кръгов
цикъл
rcbersrat1vcr р-ген-ратнв-н цикъл
rückläufigen обратен [обратим]
кръгов процес
Knsistclhwirgumb f. кръгово люлеене
[трЕпTЕHЕ)
KnsissleX п въртящо со цилиндрично
сито
Kns1tstnömurg f кръгово движ-нно,
кръгов поток
Krempeln п паратoтнс нагласявано
на нишки проди усуквано или че¬
сано
Kreolin п крЕалuн (антисептик,
съдържащ крезоли)
Kreosot п крЕCзст. 4-нeтилгваяксл.
2-нЕоске•н-4-нЕmитфЕHCл.
CH3OCeH3(CH3)OH
Kreosot п креозот
Kneötötöl п крЕозстсвс маела
Kiesol п крезол, мотилфонол, хидро-
кснmалуол. CHeCeHaOH
Kresoltia-z п ^-5^14- смола
Krcsrlhanzprcßmischurb f смес за пре¬
совано оо крЕзслова смола
KrcsolklcXcn т крoзолнс лепило
Kiesol-ot п крЕзолнс ЧЕрвoцс. о-кро-
золеулфофталoип (индикаторно
багрило), CsHnO^S
Kresi>t1rtaurs f крозотинова кисели-
н-, хидрокеимЕOИлбЕнзоЕна кисе¬
лина, хuдрскситолунлова кисе¬
лина, C8H8O3
Kreuzbandscheider т магнитен сопа-
ра-ор - с- кръстосани лонтн [със
странично отвеждано па магнитния
концентрат]
KrcuztdHlcicnwas£hcn ш разпръскващ
механичен - скрубор
Krcuzstrom т кръстосан оок
Kncuzstnomtnockren т сушилня с кръ¬
стосано движение [кръстосан по¬
ток]
Krsuzverf ahnen н кръетсвидЕн метод
(за иззиждане на свода на пещ)
Knieclldellnumg f удължение прн пъл¬
зене (на метал)
KnlccHen г 1. пълзене (напр. на раз¬
твор по стените на съда); про-
влачв-но (при натоварване на
метал) 2. разтичано (напр. на
покривна боя)	, ' ■ •••
^^ie^hi^^^^1:1bkeit f якост - [съпротнвле-
нио] на пълзене
KriscHgcschwiпdigkci[ f скорост на
пълзене
. Kr1ccHbrcnzc f граница на пълзоното
Knicchstnomfestigkslt /устойчивост към
пълзящ [повърхностон] ток
krispslr к-р^свам (кожи) _
Knispclfnatchinc f машина за карднс-
в-н-
Kristall т кристал
— , anbcfnettcnen ксрадuран кристал;
кристал с фигури, образувани чрез
разяждане
flüssiger точен кристал
kurzsäuligen късоспълбон [късо-
призматичен] кристал
Ianbtaul1ber тългастълбЕн [дъл-
гспрнзнаmичЕн] кристал
Нг^-сКс^с- лявсвъртящ (пло¬
скостта на поляризация) кристал
~t -ccHtsdrchcndsr дясновъртящ (пло¬
скостта на поляризация) кристал
ungleichmässigen кеЕцaморфЕн кри¬
стал
verzerrter деформиран (изкрив-н]
кристал
Kristall п еж. Kristallglas
Kг1ttallaatchs1durg f L кристална
утайка 2. отделяно на кристали
Krittallachsc f кристалографска ос
KrittallalkrHol т криепализациоцЕц
алкохол
Kristalla-Hkel т кристал-н артикул
(изделие от кристално стъкло)
Krittallaш»tche1dung f опДЕляцЕ на
кристали
Krittallaau т строеж на кристала
Kristallbaufehler т дофокт (а строежа)
на кристална решетка
KгistallXaus[elm т еломентарна клоп¬
ка на кристална структура
KгittallXenzol п 1. кристален бензол
2. криетализациоцЕц бензол'
Kristallbildung / образувано на кри¬
стали
Krlstallbrsi т каша - от кристали
K-lstallcHcmic f крнспалохнмня
Krlstallste п кристалЕн [прозрачен]
лод (от дестилирана, дегазирана
вода)


375
Kn1ttal1snHöIung f възвръщанЕ. въз¬
врят, отмора (на метали)
Kn1ttallllaeHc f стона на кристал'
Kг1ttall[onm f форма на кристал
Kristallgitter п кристална решетка
Kristallglas п кристално стъкло, кри¬
стал (висококачествено калиево или
оловно-калиево стъкло)
KnistailhaXitus т външен вид [форма]
на кристала
Kn1stallhydrа[ п крuетaлохuдрат
kristall mOscH) кристалнн-н, крнста-
лссндoц, кристален, криеmатичЕц
KгistaIliri[ä[ f крuепалицносп
Krlstalllut п продукт на кристали¬
зация, крист-лиз-т
Kгistall1sа[юr f кристализация
~ aus den Losung кристализация оо
разтвор¬
— aus den Schmelze кристализация оо
стопилха
~ aus dem Schmelzfluß еж. Kristal¬
lisation aus den Schmelze
— , [-'([гошсНс фракционна криста¬
лизация
gestörte прекъсната [нарушена]
кристализация
selektive избирателна [сол-ктив-
на] кристализация
Krittall^ta[iorsarlage f инсталация за
кристализиране
KristaHlsatio^apparat т крнспалнза-
тор
Kгistall1satiortXcd1rgungcn fpl усло¬
вия на [за] кристализация
Knistall1tatiörsaChäl[cr т кристал н-
затор
Knit[all isutionsbcncich т област на
кристализация; томпературон ин¬
тервал на кристализация
.Knit[allitа[ortdauen f продължител¬
ност [врЕHЕтраЕне) на кристали¬
зация
Kr1s[allisatlörs[ah1bks1t f кристал иза-
цнонна способност, способност към
кристализиране
Krittallitationtfolgs f поеледоватoл-
ност на кристализиране
Kr1t[allisationt[rsud1gkei[ f способност
да образува добро оформени кри¬
стали; криcталнзуЕMсст
Kn1stallitat01пsgcschwindigkc1t / ско¬
рост на кристализация
		 KRI
Kristal11tat1örtgrad т степен на кри¬
стализация
Kг1stall1sat1ortkeim т център на кри¬
стализация; кристален зародиш
Kг1stall1sa[iorsiraSd1irs f бъркачка-
криеталнзатор
Kr1stallitatiöntmcd1üm п крнсталнза-
циоцца срода
Kr1stall1sa[iönsp[anre / кристалнза-
иисцца тава, кристализ-тор
Kг1t[allisatlortschneckc f шпеков крн-
стализатар
Kгistall1sa[iorstempeгatur f кристалн-
зацисцца тЕнпoраmура. температу¬
ра на кристализация
Kгistall1tatiönttuпn т кул^б разен
криеталнзатср
Kг1stallisatiöllsvsnmögen п вж. Kri-
^а! I l^at lorsläh igks lt
Kг1stall1ta[1örtwanns f вана за кри¬
стализация, крuетализатор
Kгittallitatirrswänmc / крнсталнза-
цнонна топлина, топлина на кри¬
стализация
Kгlstali1sat1ortzsntrum п вж. Kristal-
l1ta[iörske1m
Kristallisator т кристалю-тор
ol[eren апворЕц [открит] крнста-
лиза-ор
K^i^tallitisnbarks1[ f крнсmализуЕмосг.
крнеталнзацuсцца способност
Kгistall1s1snXo[t1ch т кристализацио-
цoц чан, криетализациснна чаша,
съд за кристализация
kristallisieren кристализирам
Kгistаll1sicrgc[äв п криетализатар
Kristalllslerkastcn т кристализацио-
нон сборник
KгIsSall1tiernirre f 1. улей на люлеещ
се крuеmалнзаmср 2, люлеещ со
криетализатар
Kristall1sisrtchals f чиннеобразон
[чашков] крнетализатср
Kristafl1siensciiaukeeappana[ т вж. Kri-
Stailislcnwicgc
Kristallisierung f еж. Kristallisation
Kгistall1t1erw'1cbc f люлеещ со кри-
стализатор
Kristallit т кристалит
Kг1sta]lkarts f ръб на кристал
Kristallkeim т кристален зародиш
Krlstallksrn т вж, Kristallkeim
Kгittallköehen т кристал изациоцoц
изпарителен апарат


376
KRI

Kristallkunde f крнетатогрвфня
Kristallmehl п бр -шно от ситни за
харни кристали; пудра захар
Kr1sta1lradelr fpl нглесон [игловидни)
кристали
Kr1sSallrsua1ldurg / рекристализалня
Kristallografie f крисоалсграфця
Kristallold п криеталанд; вЕЩoства.
способно да кристализира
Kristallose f кристалаза. натрнов- сол
на захарина, C^IjNSOaNa
Kristallpulver п крис-линен прах
Krlstallst'z п много чиста н прозрач¬
на к-м-нна сол
Kristallschuppen fpl кристали във
форма на люспи, люспести кри¬
стали
Kг1ttalltoda / кристална сода,
Na.iCO,.!OHiO
Krlstalistruktun / кристална струк¬
тура
Kr1stallttruk[unаralyse /	кристало-
структур-н анализ
Krittallttruttunlehne	f структурна
крнсталографня
Krittalltutpsrsiör f суспензия оо кри¬
стали, кристална суспензия
Kristallsystem п крнетатографска сн-
етЕна, сингонил
Kг1stall[nach[ / форма [външ-н вид,
хабитус) на кристал
Kristallwachstum п нараствано на кри¬
стала, кристал-н р-стож
KristaHwasser п кристал нзацuацв а
вода
krbSallwatser[rei несъдържащ кри¬
стална вода
Kristallzüchtung / отглеждано на крн-
сталн
Kristallzucker т кристална захар,
захар на пясък
Kriterium п, Rcymoldtschcs критерии
[число] на PЕИцслде
Knö[crg1[t п жабешка отрова
Krotonaldshyd т крогонов алдехид,
CH.,CH---CHCHo
Knötönsßunc f крооонсва кнсЕлн!ца.
буоoц-2-ава киселина,
CH3CH=CHCOOH
Krotonylalkohol т крстсцuлсв алко¬
хол, буTЕЦ-2’CЛ-I, - прспoцилк-рби-
нал. о-нетнлалнлaтксхст,
CH3CH = CHCHiOH
Krotonylcn п KрCTCЦНЛЕH. TИHЕTUЛ-
ацепилон, бутнн-2, CH3C=CCH3
Kroupon т крупон, чапрак (в кожар¬
ството )
Krozeinsäurc f крон-инова киселина,
нафоол-2-еулфанова-8 киселнн-,
C10HpO4S
Krozetin п крацсоип, C2^OH|4O4
knückcn разбърквам, разм-свам
Krucken т бъркачка
Krumcl/ucker т глюкоза, гроздова
захар, д-кстроза
Knumшöfem т ниска шахтова пещ (до
2 т)
Kr[immungscrsC^einurg J явлонио ма
нзкривяв-н-; форм-пивен ефект
(при регулатори на растежа),
-ппн-стня	.
KrusteraПdung f образуване на кора
(напр. върху изстиваща стопилка)
Knyrgenfanbttoefc mpl крисгoцови баг¬
рила (памучни)
Kryogenln п криогенни, 3-есннкар-
бaзидобЕTзaнит
Kryohydrat п крнохндрат
kryohydratisch криахндраmЕн
Kryolith т крнолно, 3NaF.Al|73
Kryoskopie / кр поо копия
kryoskopisch криоскопнчон
Kryostat т крноетат
knyptöknittall1r[itch) скрнmскрнета-
лен
Kryptol п криптол
Kryptölhcizunb / крипталава нагрява¬
но, нагряване с криппалавя маса
Krypton п «phitoii, Kn
Kryp[opyrol п крнптaпнрол. 2,4-дй-
нeтил-3-loгилnнрал. CgH13N
KryptozionirpIa[[s f крилооп нмаи ид¬
на плака (повишава чувствител¬
ността на инфрачервения филм)
KüXel т кофа, ведро; кош (на еле¬
ватор )	.
Ktbelaufzug rn L к^он псдЕнцuк
(на доменна пещ) 2, скипои подем¬
ник
Kübelbegichtung f пълнене [зарежда¬
но] с кошове (на доменна пещ)
Kübelwagen т I. вагон с подвижен
кош; вагсцЕтка за превозвано на
кошове 2. екип
Kuchen т уплътнена утайка върху
филтър, кок, питка оо сбноа утай¬
ка; блок оо спечен материал


377
küh
Küchensalz n готварска сол
Kugeldephlegmator m сферичен дефлог-
нaтар
Kubeldruckharts / твърдост по Брн-
пал; твърдост, опр-т-лян- чрез
н-нскано [впрЕеовацЕ) на сачма
Kugeldгuckkäгreppü[appaгa[ т апарат
за опр-д-лян- на твърдост по Бра¬
нел
Kugc1dnückproXc f изпитвано на
твърдост по Бринол
KugelfallnUhle f толкоз.а мелница
Kugelfallviskosimeter п вискозиметър
с падаща топче
Kugelfeirmühls f тстксва мелница за
фино смилано
Kugel[iillurg f пълнеж от топки (в
топкова мелница)
Kugelkühlen т 1. кълбовиден охла¬
дител 2. охладител с пълнеж оо
топки
Kugellager п сачмен л-гор
Kugellagsnttаhl т етсманa за сачме¬
ни лагорн, лагерна стонaна
Kugelmühle f топкова мелница
Kugelplpettc f пипета със сферично
р-зширонНЕ
Kugelpnoae f еж. Kugeldruckpiobe
Kugelschreiaerpas[e f паста [маепилс]
за химикалки
Kugelstгahlhal[er п сачнсструен на¬
клон,. уякчаваце чрез струя оо
сачми
Kugelstrahlkammsr / еачноетруйца ка¬
мера
KugelsSrahlmaschinc / еачноструoц
апарат, машина за почиствано на
отливки със сачми
KugelsSг;aMle1r1gurb / са ч мост руйно
почиствано (на отливки)
Kugeltrichfer /н сферична фуния
Kugelturm т кула с mспксв пълнеж
Kugelventil п сферичен [сачмен] вентил
KUhlaддreдa[ п хладилен агрегат
Kühlanlage f хладилна инсталация
Kühlapparat ш хладилен апарат
Kuhlbad п хладилна вана, охлажда¬
ща баня
KühlXand п транспортна лонта (лен¬
тов конвейер] за охлаждане; лен¬
тов конвейер за томперирано (на
стъклени изделия)
Kühlbehälter т хладилник-ксцтoйнЕр.
изотермичен розорвоар
KiihlXcreich т зона на mЕHПЕрнрацЕ
Kühibnuch т строшени стъклени нз-
долия прн темпер^-н-
KUhlelensmt п охладит-лон oлЕHЕцт
kühlen охлаждам; mЕHпериран (стък¬
лени изделия)
Kühler т охладител, хладилник,
хладилна уредба
KUhlerkis[e f хладилна к-мора
Kuhlerwassen п кондензна вода, во¬
ден кондензат
KuHlerz п руда за охлаждано (на
метала в конвертор)
Kühlfläche f 1. охлаждаща повърх¬
ност, 2. охлаждана повърхност
Kühl[lüts1gkeit f охлаждаща [хладил¬
на] точност
Kühl fonm f встоохлаждaЕнa фурма
Kühigas п охлаждащ газ
Kühlgeläger п утайка върху охла¬
дителни т-л-ркн
Kühlgerüt[ п охлади-Елна кула; гра-
днрня
Kthlgrenztcmpeeatun / гранична тем¬
пература на охлаждане
Kühlgut п охлаждан материал
Kühlhaus п хладилно помощонне..
хладилник
Kühlkammer f хладилна камера
Kühlkasten т 1. хладилник 2, водо-
схлаждaЕна амбразура (на до¬
менна пещ)
Kühlkörper т вж. Kühlmittel
Kühllagelurb f съхранявано в хла¬
дилник
Kühlleitung /' тръбопровод за охлаж¬
даща течност
Kühlluft f охлаждащ въздух
Kiihllufttcmperatunregier т регулатор
на темп-р-турата на охлаждащия
въздух
Kühllu[tthelr1östаt т тЕрнсетат з--
охлаждащия въздух
Kühlnаitche f хладилна бъркачка —
крнoтализamср
Kühlmantel т охладнтолна риза; ко¬
жух на охладител [хладилник]
KühlmatCh1me f хладилна- машина
Kt^hlmedium п охлаждаща среда
Kühlmittel п хладилен агонт; охлаж¬
дащо срЕдствс; охлаждаща среда.
Kühlofer т темперна пещ
Kühlplat[erpletts f проса с охлаждащи.
плочи


KÜH
378
Kühl pumpe f хладилна [охлаждаща]
помпа
Kühl rahmen tn охлаждаща рамка (на
вратата на пещ)
Kühl naum т хладилно прсетрацеmво
[помещение], хладилна камера
Kühl nlng ш охладитЕл, охладителен
пръстен
Kühllirre / охладител-н улей (на
кристализатор)
Kühlrippen fpl охлаждащи [схлади-
телни] ребра
Kühi-ost т стелаж за охлaжтaцo; хла¬
дилник	-
Kuhlsalz п сол за охладителна смос
Kühlschlange f ахладнтoлна сорпон-
тина, охладиоелен зми-вик
Kühlschrank т хладилен шкаф, хла¬
дилник
Kühlsolc f охладител-н разтвор
Kühltpanrurg f напрежение при ох¬
лаждано
KUhlstöfl т вж. Kühlmittel
Kühlst-ccke / охлаждаем участък (при.
непрекъснато разливане на метал)
KühUcich т хладилен басейн
KühHemperatur f температура на том-
порнране
Küh1titch т охлаждаща маса, аеро-
хл-тнлннк
Kühlt: rommel т хладилен барабан
KühHum т L охладит-лна кула;
градирня 2. скрубор .
Kühlumlauf т циркулация на хла¬
дилния агент
Kühlung f 1. охлаждано 2. темперн-
ране (на стъкло)
Küh^o-gang т 1. процес на охлаж¬
дано 2. процес на темпернрано (на
стъклени изделия)	.
Kuhlvsnlustc mpl загубн прн охлаж¬
дано
Kühlwagen т хладилен вагон; калa-
хладилник
Kühlwalze / охлаждащ валяк
Kühlwanne f хладилна вана
Kühlwagen п охлаждаща вода
Kühlwassenantchi н 0 т извод [съеди¬
нение] за охлаждаща вода
Kühlwasseraustritt т изход на охлаж¬
дащата (ода
Kühlwasserbedarf т 1. необходимо ко-
лuчoет(о охлаждаща вода 2. нуж¬
да [поmрoбцает] оо охлаждаща вода
Kühlwasserci ntr Itt т вход на охлаж¬
дащата вода
Kühlwasserkreislauf т циркулация на
охл-жт-щ-т- вода *
Kühlwassermantel т водна риза, водо-
охл-жт-ом кожух
KUhlwattclmergc f количество на ох-
латиmoлцата вода	'
Kühlwatseгrsglsn т регулатор [термо¬
стат] за притока на схлатнтЕлца
вода
Kk^lw^i^enstand т ниво на охлажда¬
щата вода
KUhlwastertheIrmostat т тЕрноетат за
охлаждащата вода
KUhlwаtterunlаuldrostcl f дроселна
клапа за регулирано циркулацията
на охлаждаща вода
Kühlwsrk п охладителна инсталация;
охладителна кула; хладилник
Küh^i-kung f охлаждащо д-Исози-
Kühlzsit f продължитЕлност на ох¬
лаждано; прсдължитЕлцоет н а том-
периране
Kühlzone f 1. зона на охлаждане 2.
зона на т-мпорир-не (на стъкло)
Kuhmilchfett п мазнина {насло] оо
краве мляко, краво масло
Külbsl т стъкл-но балсцчo (при за¬
почване на духането), фуска
Kulon f кульор, карамел, горон- за¬
хар ■
Kultur[11[rat п фнлтрао оо културал-
на точност
Kulturflüssigkeit f културална точ-
наеп
Kultu-kolaen т колба за о-гложд-но
на култури (напр. от микроор¬
ганизми)
Kulturmedium п културална [храни¬
телна] среда
Kulturpflanze / културно [полезно]
растонно
Kultultsnpsra[ul / температура на
кул-вир-н- [сmглЕждацЕ]
Kultulverfahlem п метод на култиви¬
ране [отглождане] (на растения,
микроорганизми)
Kumalin п куналнн. а-пирон, C5H4OX
Kumalinsäure f ^■малинова киселина,
I,2-пироц-карбсца(а-5 киселина,
2-оксс-I.2-пирснкарбоноза-5 кисе¬
лина, C1H4O4


379
Kumanln п кум-рин, I,2-бeнзoпирац.
1,2-хроменон, CoHeOi
Künar1ralköhöl т кунаринс( алко¬
хол,	а-хuтрскснфeнилaлнлалко-
хал, HOCeH4CH—CHCH2OH
Kumar1rsaule f кунарицсва кисели¬
на, цис-о-хндрокеикацЕЛЕца кисе¬
лина, HOC6H4CH=CHCOOH
Kumaron п кунаран, бонзофуран,
CeH<O
KumaronHanz п кунарапава смола
Kumansturc f кума рова киселина,
трацс-орто-хндрокенкацелЕна ки¬
селина, р--хuдрокенфЕннл) акрн-
лсва кнеoлuна. HOCeH4CH =
CHCOOH
Kumldln п кумид^, 4-нзспрспилани-
лин, [CH8)2CHCfH4NH2
Kuninaldehyd т куниналдЕXUД. ку¬
ми пол, р-UЗCПрспнлбЕHЗаЛДЕXUT.
(CH3)2CHCeH4CHO
Kum1malkohol т куминои алкохол, 4-
изопропилбЕнзилалкохол.
[CHз)гCHCвH4CH2OH
Kuminol п вж. Kuminaldehyd
р-Kumintäunc / р-кумннова кисели¬
на, р-uзопропuлб)Ензесца кисели¬
на, (CH3)3CHC6H4CoOH
Kummelol п кuмионa(о масло
Kumol п кунaл, uзспропuтбензол.
2-фoцилпрспац. CeHsCH(CH3)2
Kumolhydnopcroxld п хндропрокнс на
кунсла, C«Hs.C(CHз)2.OOH
Kumol verfahren п кунолав метод (за
получаване на фенол)
Kuшpclpnettc f проса за плоско-сфе¬
рично формовано
Kumulation f натрупване, кумулация
kumulativ кумулативен, натрупващ
(со), кумулнр-щ (со)
Kun^Ha^pl^.alt т изкуствен асфалт
(от остатъци при дестилация на
нефт)
KumttXaumwöllc f изкусозон памук
Kunttbcrzim п изкуствен [снцтЕтичец)
бензин
KunStXutten f изкуетвеца насла. мар¬
гарин
Kun^l^tdruckpapier п хартия за худо¬
жествен почат
Kunstdünger т нзкуствон' [минерален]
тор
Kunsteis т изкуствен лод
	KUN
Kunstclshibnlk f фабрика, за. изкуствен
лод
Kumttcrzeubnit п изкуствен продукт;
замЕститЕл
Kuntt[aten f изкуств-но влакно
KunttlaserbcweXe п тъкан от изкуст¬
вени влакна
Kumttlasclzellttoff т целулоза за по-
лучавацЕ на изкуствени влакна
KumSigarn п прожда [кацoц) оо из¬
куствени влакна
KumstbcnXstölf т нзкуствон синтопн-
чон дъбноол
K^rstglas п художествено стъкло
Kunstbau л изкуствен [сицтеоичец]
косъм
Kunstharz п синтетична [изкуствена]
смола
faseiverstärktes синтетична смола,
уеuлoца с влакна
nichthäntXancs 0Ермаплаеmична
[невтвъртяваща со] синтетична
смола
wärnehäntbarcs	тернорЕакmи(на
синтетична смола, синтЕтична смо¬
ла, втвърдяваща со при загрявано
KunttIlаlzаutlüsturg f -пропирано с
изкуствена смола
Kunsthalzdispenslöm f дисперсия от
изкуствена смола
Kunstharz[ascn f влакно оо изкустве¬
на смола
Kumsthanzfilm т филм от изкуствена
смола
^^n:^1t^<^iizl^i^^itcr п филтър оо изкуст¬
вена енала- Ианиоа( филтър
Kumsthanz[ollc f фолня (лисо] от син-
оoтичца смола
Kunsttlanz|brurd т грунд оо изкустве¬
на смола
kunstharzhaltig съдържащ изкуствена
смола
Kumstharzionenaustausdhcn т Иацааб-
нецца вещество оо синтетична смо¬
ла; ИоцообнЕцца смола
Kunsthanzlack т лак оо енцтЕтична
[нзкусозона] смола
KunsSthanzplattc f плоча оо изкустве¬
на смола
Kumtthanzpnessc f проса за пластмаси
Kunstharzprcüholz п пресоване слое¬
ста дървесина, свързана [епоoна]
с изкуствена смола


KUN
I
380
KunslHanzpгeOstof[ т материал з- пре¬
соване оо изкуствена смола
Kunsthölzшasse / дървесна пластмаса
KunsChm п изкуствон рог, г-лалнт
(пластмаса получена от казенн).
Kunst kleben т изкуеm(oца лепило
Kunstleder п изкуствена кожа
^^i^t^S^lkhtoucile / източник на из¬
куствена светлина
KunslscHwamm ш изкуствена гъба
Kunstseide / нзкуствона коприна
Kunstscidcn2enstoif т целулоза за по-
тучавацЕ на изкуствена коприна
Kunstspcisefe^l п изкуствена храни¬
телна [яднвма] мазнина
Kunststein т 1. изкуствен скъпоценен
камък 2. изкуствон мелничен- [за-
доничен) камък
Kursls[off т нзкуствон [снноотнчон]
матЕриал; пластмаса
[assnveгs1'ärkter усилена с влакна
пластмаса
—•, glаt[asslverstäik[ei стъклопласт
111/111111X1-11 тормороактнвпа
пластмаса
ponöser п орь оз н а [пореста] пласт¬
маса
tchaunfönn1gsl пснонл-ст
SdinellhSrtendcn бързсвтвърдява-
ща сс [б'ързспслн.нЕлнзир-lща) пласт-
м аса
—	, thcnmöplаstitchcn тoрнaплaетнчпа
пластмаса
vcnmctztsl пластмаса с мрежеста
структура
—	, wäimehärtXlrer яж. Kunststoff,
hltzChärtXinei
K unslstöffbCbaUen т пластмасов съд
Kunttttoffbe<s:hlchiurg$anllge f ннста-
лация з- покривано с пластмаса
Kursts[offCHemic / химия на сннте-
тнчннпо материали, химня на пласт-
масноо
KunststoffbewcXclilz т филцова тъкан
оо химически влакна
Kurststo[[lu[[e f BЕнтилацнсцца тръба
оо пластмаса
Kмrstt>tofenneаll1t1slurg f мотал нз пра¬
не па пластмаса
Kunslttöf[pnetsc / преса за изкуств-ни
натЕрии
KumttstoffsdlweiCcr п - заварявано
[спаяван-1 на синтетични материа¬
ли (плаетнaеи]
Kuntlttofftllöh п изкуств-н- слама
KuIrststolfveeагbeitung f преработваме -
на пластмаси
Kunsttlöffverpаckumg / L пластмасо¬
ва опаковка 2. спaкс(ка на пласт¬
масови материали
Kumstslö[fwalze f валяк, покрит о
пластмаса
Kllmsts^ofllwamd f пластнаеаза стока
(преграда); пластмасов окран
Kunstvaseline / нзкустзен 1(^000^
чон] вазелин
Kurslwachs т изкуств-н (еинтoоичoц)
восък
Kumslwolle f нзкуствон- вълна
Küpe / 1. б-грнлон кюп, багрилна
вана 2. багрилен разтвор
Kupellation f купол-ния
Küperansatz т разтвор за зареждано
на кюп
Klipend-uck т щамповано [noчатацo)
о кюпови багрила
Küpemfllbttoff т кюпозо багрило
KüpenfäiXurg / багрено с кюпозн.
багрила, кюпозо багроно
Küpsrflöt[s f кюпоз б-грнлрн разтвор
Kuplen п мод, Cu
gediegenes санородиа мод
Hannclgllet огнево рафинирана
мед
saucislöfflneies безкислородна мед
Kup[eilmm1nlöturb f нeдц<сaнацячoц
разтвор, Швайцеров реактив
Kup[slansemid п моден арсонид: 1-
Cu3As 2, CujAs-»
Kuplerazetat п модон ацетап, медна
сол на оцетната киселина,
(CH3COO)2Cu
^^pI^iizsIII (о n)(id) п модон карбид,
Cu^Ca
KupfsiXad п oтoхтралнm за пом-дя-
з-н-
KupfsrXedarl т потребност оо мод
Kupfsnaeigbau т добив на модни рутн
KupfcnXsssemerel / кон(oртaрец цох в
медсдсбu(oц завод
KuplcrXlech п модна лaнарицa. меден
лисо
Kupferblock пг моден блок
Kup[el[ I 1)-аnserаt п мод<от(П)арсе-
н-т, куприареoцат. Cu3(AsO4)2
Kuplenf I Ц-аццН п	нeдeн(П)ареo-
инп, куприарс—шт, Cuз(AtO^)2


381
K.UP
Kuplsrazetyiid п моден -ц-тил-нит,
модон карбид, Cu-2C2
Kupisiblchnomat п вж. Kuple-dichio-
п11
Kup[el(1)-blönid п неgoц[1) бромид,
купрсбранид, Cu2Bi2
Kupfer(1I)-bron1d л меден(11) бро-
мид, куприбромид, CuBia
KupicrX-müi п ост. за Kupfer(l)-
blon1d- мотони) бромид, купро-
бромид, Cu2B-t
Kup[sn[IJ-chlöiid п моден (1) хлорид,
купро хлорид, Cu2Cl8
Kupleг(1II--chlöi1d п нoд-ц[П) хло¬
рид, куприхлорид. CuCi-2
Kuplerchlorün п ост. за Kup[er[ 1)-
G^lol^lli[ модонр) хлорид, купро-
хлорид, Cu2Ch
Kuplei[1ll)-cHiömat п №^011(11) хро-
^0, куnрихронат. CuCnO4
~, basisches основен меgЕн[П) хро-
мат, основен куприхромат
Kup[eгdid1lonat п модон (H) днхро-
мао [бихронат). куприбихромат
Kuplendraht т медна жица
Kupferdпd1lre[z л медна мрежа
Kupfeг[1)-Huölld л моденО) флуорнд,
купрофлуорит, Cu2F3
Kupleг(1I)-Huöi1d л мogец(II) флуо¬
рна, куприфлуорид, CuF-2
KuplsiHuorün л ост. за Kupler(l)-
fluDrld[ медени) флуорит, купро-
флуорнд, CuaF2
Kupferglanz т халкози^ Cu->S
Kup[ciglimnen т модна слюда,
ЗС U2O. SX2O5
Kupeer|blarllien fpl гранулирана мод,
мод на гранули
Kupfergrün л хрнзоксл. зелена мед¬
на руда, CuS1O3.2H2O
kupferhaltig съдържащ мод, недо-
цасoц
Kupfertiaiimeinsd’iiag т медна ок-липа
(смес от купри- и купроокиси,
отпадаща при коване на мед)
Kupferhütte f медодобивен завод
Kup[si[1yHydrid л модони) хидрид,
CuH
.KupleihydrogenollhöpHospha[ н (та-
ричец [еднокисел) моден ороафае-
ф-т, вторичен (oдцокисел) купрн-
фосфат, CuHPO4
Хupfen[^-Hydroxid л модон(1) хидро¬
окис, купрохитроокнс, CuOH
Kup[sl[II--Hydlöxid п меденСН) хид¬
роокис, купрнхндроокнс, Cu(OH)-2
Kuppe ehydroxidiu n ост. за Kupfeei 1)-
hydroxid, недoц[1) хидроокис, куп-
рсхнтрсокие. CuOH	'
Kup[erirdib /л, п кавeчнц (минерал).
CuS
Kupfen( tj-jodid л модон! - - йодид, куп-
ройаgug. Cu-2J2
Kupior( I I)-jod1d л меден(П) йодид.
куприйодит, CuJ2
Kuplerjodür л ост. за Kupfen( l)-jo-
dld, модон(1) йодид. купрсИсднд..
Cu3J2
Kupferkalkbiilhe f модно - варов раз¬
твор, бордолозов разтвор
KupfenkarXid п модон карбид, Cu2C--
Kupfel[ l)-kiiXonat п мотони) кар¬
бонат, кулрокaрбсцат. Cu2CO3
Kupler(II)-kirbonit п модон(11) кар¬
бонат, куп р н карбонат, CuCOa
Kupferkies т халкопнрнт, модон пи¬
рит, CuFsSj
Kup[erkn1stall1sa[ön т м-дон крнсталн-
запор
Kupferkunstseide f вж. Kupeenoxydan-
non1akseide
Kuplcl[ 1)- Kup[el[ 1 1j-vsiXindurb /
купрокуприсъ-gицoциo, съедине¬
ние с -дцс(атoнпца н дзузалонон.
мед
Kup[eгlatui т -зурнт.
äCuCOзICu(OH)2
Kupfeгnireral п модон минерал
Kupfern л 1. понeдявацo 2. оцветя¬
вано (на овощни консеови) з зе¬
лен цвят чрез добавка на мод
Kupfenmickel п 1. нн кол н н (минерал).
NiAs 2. н-днс-никелова сплав
Kupler(l IJ-iIIiiI л моден(П) нитрат,
купринитрат. Cu(NO3)2
К^^^н^гг^г^ л моден ни-рнд, CuaN
Kupfen[ I 1)-г11111 п моденСИ) нитрит.
куприинтрнт, Cu(NO-2)2
Kupfen-8-öxydiirölir п модон 8-хнд-
рскеихнцолнн, Cu(CeHeNO)2
Kupferoxychlorid л моден окс н хло¬
рид, CuCl2.ЗСи(ОН)з
Kuplen[I)-ox1d п моденО) окис, куп-
рсокис. Cu2O
Kupfer^ I-Oxld л .модон(11) окис, куг-
риские, CuO
Kupferoxidalkal1z1rkakkumulatol т
алкалЕн медно-цинков акумулатор


L
382
KUP
Kupleroxydul п ост. за Kupier((1)-
oxid, нoдoц[I) акне. куnраские,
Cu2O
Kupferni1)-peichIoralT п недец(П) пор-
хлор-о, купрunЕрхлсраn, Cu(CIO4)s
Kuplsipsroxid п моден прокис [пор-
окис], CuO2. HsO
Kupler[ 11 - phosphat п нoдoц[ 11)(ор -
то) фосфат, куприфосфат, Cuз[PO4)ä
Kuplcrphosphid п модон фосфид, 1.
CuaP2 2. Cu2P З.СнзР
Kuplsn( 1)-lhodanid п модени) рода-
циg- купрсрстанuт. мод-ни) тио-
циан-п, купротноциан-т, CuCNS
Kupfeг(Н)-rhodanid п модели) ро¬
та ни д, купрнрод-ннд, меден(П)
тuсцианао. куnрuтисцианаm.
Cu(CNä)2
п ост. за Kupler(l)-
ihodanid. модени) род-нит, купро-
роgациg. моден (1) muсцианат. куп-
рстнсцuанао, - CuCNS
Kuplerrlng т модон пръстен
Kupfenröhslelп п суров модон камък
в цветната металургия
Kupferrom п купфoрaн. амониева сол
на фoцилцитрозохндрaксиланнна,
CeH6N[NO)ONH4
KupierruXin т моден рубин (стъкло,
оцветено ■ в червен цвят чрез до¬
бавка на мед)
Kupleiisalizylat п моден еалнцилат,
Cu[C7HБOз)2,4Н2О
Kuplersaiz п модна сол
Kuple-scilelen т мoдснаеЕц [съдър¬
жащ мед] шнсо
Kuplerscihiene f модна шина
KupicrscHwamni -т медна гъба, по¬
реста [порьозна] мед
Kupferseide / еж. Kup[croxidammomiak-
seidc
Kupfeг(1l)-selerat п мoдoц[1I) соло-
н-о, куприеЕЛЕнат, CuSeO4
Kupfcr[ liselenid п модочЦ) солоннд,
купроселенМд, Cu2äc
Kupfer(l 1)^е1е^ п неден(П) селе-
нид, KуnрUCЕЛЕЦUД. Cuäs
Kup[entilizid п моден снлнцнд, Cü2S1
Kuplerspcise / модна шпайза, модно
сладко
Kupferstahl т модна етомаца
^^pferstc^er т гразьор на мод
Kupfenstein т моден камък (межди¬
нен продукт в металургията на
медта)	.
KupfelsleinscHmelzcm п стопявано до
мод-н камък
K^pl^i^^ulfat п моден сулфат, CuäO<;
син камък, CuäO4.äH2O
Kupfer[l)-sul[ll п моденЩ сулфат,
купроеулфат. Cu2SO4
Kupleг(ll)-sulfll п нoдoц[1I) сулфат,
кулрисулфат. CuSO4
Kupfersullld п модон сулфид, CuS
Kup[er('l)-Sullit л моденЩ сулфит,
куnрссулфuт. Cu2SOa
Kup[er[ 11)-sulIeoyan1d п вж. Kup-
fep( 1)-rhödarid
Kuplen( I l)-tul[özylmid л вж. Kuplcn
(I 1)-г<ю^1гШ
Kuplersullozyanun п ост. за Kupler(1)
Sullozyanld
Kupfer(l l)-[h1rtul[a[ п мод-н(П) тиа-
сулфат,	купритносулфат,
CuSäOa
Kupfer(l)-1lh1ozyanatri вж. Kupfer(l)-
rhödarid
Kuplenf I 1J - th1özyarat п вж. Kuplcn
(I 1)-th ^zyanst
Kupeeruгlrbl1nnen т модно-уранова
слюда, торб-рнно, хал колит,
Cu(UO2)e(PO4)2J^SHtO:
Kupfer-uranlt т вж. Küpper и п^Нш-
ше-
Kup[si(l)-verbirdurb / съединение
на oднсвалoнтцапа мед., купрссъЕ-
дин-нно, Cu(1)
Kupfer(ll)-verbindurb ' / съединение
на твувалентпаоа мод, купрнсъо-
дин-нио, Cu(lll)
Kupferverhüttung f металургично прог
рабствацo на мед
^^plenvit^iol т халк-ноит, - снн ка¬
мък, CuSO4.5H2O
Kllpfeгviti1ölenlw1cklung f проявява¬
но на багрила с моден сулфат
Kuplerwalzwcrk п завод за валцо¬
вано на мед
Kupferwasser п ЖЕЛЕЗЕц[П) сулфат,,
зелен камък, FeSO4.JH2O
Kupleiwasscrstorf т модон хндрнд,
CuH	.
Kup[erxar[hrgerat п моден кеацтоro-
кат, [C2H5OCSS)2Cu
Kuple-zellulosc / медно-амонячна це¬
лулоза


383
Kupfs-zcllwollc f модно-амонячно ща-
noлцс влакно (целелакно)
Kupierzinkakkunnulatoi т модно- цин¬
ков акумулатор
Kup[erz1nkelsnerl п мoдна-цннказ
ел-монт
Kupler(l)-zyan1d п мод-нЩ цианид,
купроциациg. Cu2[CN)2
K^j^pl^erii, 11)-zyarid п модсни, 11)
цианнд, купрaкуприцнaннд.
Cu2(CN)2.Cu (CN)2
Kupper-ll)- zyamid п моден(П) циа¬
нид, кутрнцнацнт. Cu(CN)2
Kupfenf I l)-2;^^ankr^J^]^1tll( lll) п	мо-
TЕЦ[Н) цнанксбалтатОШ), купри-
кобалmицпацuд. Cu3(Co(CN)e)2
Kuppe rrJ)-2Zaa•nl<lrnnt[(1) л мод-нИ)
фoрсцианuт. купрсфoрсциацид.
Cu4Fe(CN)e
Kuplei( 1 I)-zyaпoleeiat(]II1) п мод-н(П)
форици-нид, куприфЕрици-нид,
Cu3(Fe(CN)e)2
Kuplerzyarün л ост. за Kupfsr[l)-
zyanld, моден (1) цианид, купро-
цн-нид, Cu(CN)2
Kuplerzyanürzyanld п ост. за Kup-
[en{I, liy-zyanid, м-дон(1, ll) цн-
ацнд- куnрокуnрнцuацнд.
Cui(CN)2-Cu[CN)2
kupieren куп-жир-м (вино)
Kupolofen т вагрянка
Kuprlofeлbxgith[ung f зарежтано[пъл-
ноно, шихто(ацo] на вагрянка
Kupoiofenbodem tn дъно на вагрянка
Kupolofengäs п газ оо вагрянка
Kupololeпgatt1enung f шн-хта (пъл¬
неж) на вагрянка; изчислявано
(съставяно) шихтата ца вагрянка
Kupololenguß tn лоено с вагрянка;
отливка оо вагрянка
Kupololenhend т огнище (моталопрн-
енцик) на вагрянка
^^^^11^'^x11^1111 т кожух на вагрян¬
ка
Kupolo[enr1nre f улой на вагрянка
Kupolofentchacht f шахта на вагрянка -
Kupölöfenschlacke f шлака оо вагрян¬
ка
Kupolofentchлlelzen п плавка [тапoцo)
във вагрянка
KupololentemperguO т ксвък (мек,
moмпЕрс(ан) чугун от вагрянка
Kupo!ofentragtaule / стсика (носеща
колоца. опора] на вагрянка
	KUR
Kupolofcmvontierd т резЕрво-р на ваг¬
рянка
Kuppel f свод, купол
Kuppelofen т вж. Kupolofen
Kuppel-aum т потсзодово простр-н-
сово
Kuppelteil т централна .(наИ-изпък-
цала] част на свод (на пещ)
Kuppeltemperatun f температура под
свода (напр. на каупер), оомпо-
ратура в (под)с(аgо(ата простран¬
ство
Kuppperm L цветен конпацецо. ком¬
понент на цветното проявявано;
2, сцепващо уеmроИео(а. 3. съодн-
цитЕЛца муфа
Kupplung f L проявявано на багри¬
лата 2. сцопващ механизъм 3. съ¬
единение, съединител
Kupplungt[llbtlö[[ т проявно баг¬
рило
Kupplurgsrcaklюr f присъединител¬
на реакция
Kuprein п купроин, 6-хидрокеццнц-
хониц (алкалоид). CieH22N2O‘2
Kupli[lrrözyan1d п куприфЕрсцна-
нид, модон(11) фoроциацит,
Cu2Fe(CN)c
Kuprlt т куп рит (минерал), Cu-2O
Kupilverblndurg f вж, Kupler-ll)-
vvrblndurg
Kupnon п купрсц- а-бoцзоннокеuн.
CeH8CH(OH)C(= NOH)C«H.e-
Kuprooxid п купроокнс, мсдонО)
акие, Cu2O
Kupniverblndurg f вж.	Kuplerll)-
verbimdumg
Kuгarcalkllöid п курареалкатонт.
алкалоид оо кураро
Kuranir п кур-рин
Kunbel f L кри(ащиn 2. пускова
ръчка; наци(ела
KunXeldlnlpfpunpe f парна помпа е
ксляцсз вал
KulXelmlchamitmut т кри(ащнnЕн
механизъм
Kurbelwalkc f тепавица за кожи
KurX1tklrnöl п маела оо пик(енс се¬
ме
^^ikui^apipiii п куркума хартия
(индикаторна хартия от расте¬
нието куркума)


KUR
384
Kunkumlr п куркумuц. КТ-бис-^-
хндракеи-3-нoтакеифeнил)хЕпоати-
сн- 1,6-днон aÄ
[(CHзO)(COH)CbHIзCH=CHCO]2CH.2
kunz[lt(e)l1b късозлакност
KurzZeate)rigke1l f късовлакцЕстост
Kunzflölte f кснцoнгрнрац багрилен
разтвор
Kur/malz п слад [малц], получ-н
при кратксврoненнс прорастване
Kurzmlschcm п кратковременно раз-
ЧЕC.•(аЦЕ
Kunzpnüfurg f усксрецс [еъкратецс]
uзnuт(ацo
kunzschließem ел. съединявам накъсо
Kuizsdiluß т ел. късо съединение
Kurzschlußgelahr / ел. апаенсео оо
късо съедин-нно
Kulz[rom1n1llö[lm т късобарабацна
пощ
Kürzung f скъсявано
.1^ 1^|^^^пЬ^’П141с1 т 1. скъсяващо срод¬
ство 2. сгъстяващо сродство
KunzversucH т кратък [ускорен] опнт
Kuizwegdestillatlon f молекулна дос-
тнлация
KurzzcitvcrcucH т краткотраЕн опит
Küvette f кюзота
Kwaßbrauerci f произвЕждано на
квас {nи(аквaс]
Kyruisnin п кuцурoнuц, [На-анинO'
беизаил)-аланнн,
H2NCeH4COCHaCH(NH2)COOH
Kyrunlntlune f кицурoцс(а кис-лина,
4-хндрсксихннолнц-карбсцсва кн-
солина, [ - хидракеихицслиц-а-кар-
боиава киселина, C9HSN[OH)COOH
Kynurin п кицуриц. у-хицслон.
CyH-NO
L
LiX п сирище, снрнщон фермент
laXer зак(аеван. подквасвам; съсир¬
вам, поденрвам, коагулирам (мля¬
ко); пресичам со (за мляко)
LaXerzym п вж. LaX[llnlml
Lab F^äii^l^<eit f способност за съсирва¬
но (на мляко под действието на
сирище)
LaX[lrmenl п снрищон фермент [он-
знм], фермент [ензим], съдържащ со
в мая за пстеuрванo
Libgä-piobe f сирищно-ферментаци-
онна проба
Llbb<rгlnrung f сирищно пресичано
(на мляко)
labil лабилен, неустойчив, ностаби-
лон
LaXkascin п снрищон казеин
Labmagen ш сирищно стомах чо; си¬
рище
Labmolke f сирищна суроватка .
Labon п вж. Ха^тю-шш
Laboratorium п лабсратсрия
LaXoratoriumseinrlchtung f лaбсра-
торЕЦ инвентар, лабораторна апа¬
ратура
Llbrгatoriuntgeгat п лабсратсрoн
уред
Laboratoriumsprüfung / лабсраmсрис
изпн■г(ацЕ. табсратсрца проверка
LaXonaloniunlsvcneucH т лабораторен
опно; лабораторно изследвано
Laborglas - п лабораторно стъкло;
стъкло за лабсрaтсрни уреди
Laboгkilte1 т лабораторЕн халат, ра-
батца облЕкло за лаборатория
LaXorpraparat п снрнщон препарат,
препарат оо снрищон фермент, мая
за пстеир(анo
Labort-ockcnscH-ank т .табаратсрна
сушилня
LaXonuMeгlsuchumb f таборатарнс из¬
следвано
Labpulven п снрищон прах
Labouark т сирищна нзвара, извара,
урда
LaXstärkc f сила [активност] на сн-
рищния фермент
Labung f прoеичацo. съсирвано, под-
снр(анЕ. коагулирано (на мляко
под действието на сирищен фер¬
мент)
Labzusatz т снрищна прибавка; при¬
бавка на мая за падеир(анo
Lachgas п р-искн газ, дву азотен
окис, N2O
Lack m лак
ilkilllester лак, устойчив на - ал¬
кални
ätherischer вж. Lick, flüchtiger
Хет/ИРе^е- лак, устойчив на бсн_
знн


385
LAC
Lick, dnlilrblmitchfetter лак, устойчив
на приконпсцЕцmна смес
(гориво, съставено от бензин,
бензол и спирт)
dunklen тъмен лак
eadcnzichcndcn лак, изтеглящ со
на нишки
[агХюиг безцветен лак
IiIIii вж. Lack, ölreichen
flüchtiger летлив [бързсеъхнЕщ]
лак
lurgi/ider фунгицидон лак, лак
с фунгицидни своИства
geruchlosen лак без мирис
— , 111X111111 полумаелЕH лак
heilen светъл лак
insckti/lden инсектициден лак,
лак с ннеoкпицидни свойства -
kiilhärlerdir лак, втвърдяващ со
на студ-но
kur/cn вж. Lack, nlglrln .
lullliockrcrdcr лак, каИто съхне
на въздуха
nlgerel постен лак
ölln[röcknender лак, който съхно
па горещо (в пещ)
Oanmen псстoц лак (беден на
масла)
öil-eler лак, езсбодЕц оо наелс
(несъдържащ масло)
Olreichen лак, богат на масло,
маслен лак
säurellttcr лак, устойчив на кисе¬
лини
säurihärterdci кис-линовтвъртя-
ващ се лак
schlaglesten лак, • издръжлив на
удар
tchmell[rockremden бързосъхнощ
лак
tieIbstolfesten вж. Lick, 01111^1-
mischfesten
überfetteter лак с голяма масле¬
ност °	и
Lackabsauglvoгrichtunb f приепсссб-
лонно за изсмукване на лак
Lackanstrich т лакс(с покрити-
Lackaufbau т многослойно лаково
покрнпио; сuетЕна [начнн] за пок¬
риване с лакова боя
Lackauftrag т 1. нанасяне на лак
2. лаково покритие
LlckauftrlbtnatChinl f машина за на-
цаеяцЕ на лак
Lacktehamdlunb f обработвано с лак
Lackberzin п лаков бензин, тежък
бензин за лакове
Lackdnuck т п-ч-т-но с лак, лаков
печат
lackecht н-сгъстяващ со лак (за пиг¬
мент)
Lackemail п омаИллак (пигментиран
лак с емайлов блясък)
Lackentferner т средство за отстра¬
няване на лак
Lackfarbe f таксва боя
LacklanXslolf т лаксвс багрило
Lacklilm т лаков слой [филм]
Lackli-mls т маслен лак; безир; по¬
литура, китайски лак
ГаЕ^е^ас п лакова тъкан
LackbicOmaschinc f машина за на¬
ливаме [нанасяно] на лак, лако-
н-ливна машина	-
Lickgießverfahnem п лакирано чрез
цалuвацo
Lickglinz т лаков блясък [гланц],
тaкс(а апретура
Lackharz п лакова смола; [мacлсраз-
творнма] смола за лаково
Lackhaul f лакова цнп- [кора], ла¬
ков филм
LickierXetriiX т 1. бояджийско пред¬
приятие 2. бояджийски цох
lickieiin лакирам
dic Kokillen намазвам излож-
ннцн
Lackiermischire f машина за лаки¬
рано
Lackienofem т сушилна камера [пощ]
за лак
Lickierpinsil т бояджийска четка
Lackieri-aum т лакирсвъчцс помеще¬
ние
Lickierspril/verfahren п начин на ла¬
кирано чрез пръскано
Lackierung f, lolbare лакирано, ко¬
ето издържа на запсявацЕ
Lackierungsanlage f линия за лакира¬
но
kontinuierliche линия за нопро-
къенаmс лакирано
Lackindustnie / лакова промишленост
LackkaXcl п кабол с лакова изола¬
ция
Lackkanne f кана [бидон] за лак
Lackklcber т лаково лЕпило
25 Нсмско-българсхи технически речник


LLA
3S&
Lackkochercl f цех за вароно на ла¬
кове
Lackkunsthinz п синтЕтична смола за
лакове
Lacklasun f лаков лазур, лакс(с си¬
ньо
Lackleder п лакова кожа
Lackleinoi п ленено наела за лак
Lackшö1d п лакнсuд. рЕЗарцннова си¬
ньо, (HO)2CeH3N|CrH2(OH)8b
Lackmus т п лакмус
Lackmuslosung / лакмусоз разтвор
lackmusneutral неутрален към лак¬
мус
Lackmuspapien п лакмусова хартия
LackmusSlnktun f лакмусова тинкту¬
ра, лакмусов извлек
Lackoi п лаксва масло
Laekpintel т вж. Lackierplnsel
Laskrot п 1. червена лаков- боя за
керамика (на база, на червените
окиси на желязото и оловото) 2.
червен лак (получен чрез превръ¬
щане на азобагрила в неразтвори¬
мо състояние) 3. лаково чер(ецс
(продукт на кондензацията на
индиго с два мола етилов естер
на фенилоцетната киселина)
Lackschicht f лаков слоИ, лаксвс
покрипно
Lickschwanz п черна лакова боя
Lacksiederci f вж. Lackkochencl
Lickspritzverlahrcn п начин за нана¬
сян- на лакове чрез пръскане
(шприцовано)
Licksprung т пукнатина в лаково
покрити-
LackStauX т лаков прах
Lacksud т (арoце на лак
Lacktrocknung / сушено на лак [ла¬
ково покрипно)
Lackübenzug т лаково покритие
Lackverdtinnumgtmit[cl п разродипол
за лак
LackwoMc f колоксилuц. колодиова
вълна
Ladc f каса; рамка; сандък; шкаф
Ladebeanspruchung f режим за за-
р-жт-но (за акумулатор)
Ladedauer f продължителност на за¬
режданото (за акумулатор)
Lidcdichlc | плътност (на тока) прн
зареждано (на акумулатор)
L^d^l^j^higk^it f 1. капацитет (на аку¬
мулатор) 2 пс(аропсдЕMносп. оо-
варовместимост
Ladekapazitit f вж. Ladefähigkeit
Lademaschine f L mоварumЕлца ма¬
шина 2, ГЕHЕрaтср за зареждано
на акумулатори
laden 1. товаря (материал) 2. за¬
реждам (акумулатор)
Laderformerei f касова формови-.,
формовано в касн
Ladenguß т 1. касово ле-но, отли¬
вано в каси 2. отливка, направена
в каса
Ladespannumg f н-преж-ннЕ на за¬
реждано
Ladestrom т ток на зар-жтано, за¬
ряден ток (на акумулатор)
Ladung / заряд; пълнеж; товар
elcktl1tche олоктрнчоски заряд
Ladungssinn т знак на заряда
Ladungsträger т цасиоел на заряда
Ladumgsvon/eichem п вж. Ladungssinm
Lage f 1. положенно 2. слоИ
axiale акеuалцс положение (на
заместител )
vertelzle з-трутнона конформа-
цня
Lagen п L склад 2. долен мелничен
[(адЕничoн) камък 3. маш. лагор
4. з-лож
Lageraltcrung f ст-роено при съхра¬
нявано
Lagerbattcnic / акумулаторна б-торня
Lagerbiiälten т резервоар за съхра¬
нявано (складиране. лагЕрувано!
(на нефтопродукти)
LagerbesSämdibkl1t f устойчивосо [нз-
дръжливост] прн съхранявано
Lagerbüchse f маш. лагЕрна втулка
lagerfähig устойчив при съхранява¬
но
Lagerääiigkeit f съхр-ня-мост, спо¬
собност към съхранение
Lagerlrlsl f срок на съхранявано
Lagerkellcr т изба за отлежавано
(складирано)
Lagermetall п лагерон, [антнфрнк-
цнанoн) мотал
Lagern п вж. Lagerung
Lagernachhärtung f дспълцителна
втвърдявано прн съхранявано
Lageräl п масло за лаоори


387
LAN
Lagerplatz m място за складирацЕ.
складово място
Lagenschutzmiltei п средство, предпаз¬
ващо оо староено при съхранявано;
стабилизатор против ст-р-оно
Lagerstätte f мин. залеж, находище,
мосторождонио
—, primäre първично находище [мес-
торажтoннoJ
Lagertank т роз-рио-р за съхранява¬
но (на течности)
Lagerung f оmтежа(ацЕ (на вино);
съхраняванЕ, складиранЕ
Lagerungst-l f начин на съхранявано;
начин на отлЕжавано
LagerumgtXedingungen fpl условия на
съхранявано; условия за отложа-
вано
Llbilunдtdauen f продължителност
на отлЕжавано
Lagelungtisönetl1c f нзснoтрия по
място, позиционна нзометрия
Lagcnwcnkstoli т матор-л за лагери
Lagerzeit f вж. Lаberumbsdauen
Lähmung f dcs Katalysators отравяно
на катализатора
Lake f разсол
Laktalbumin п лак-албумин, млечен
албумин
Laklam п лактам (вътрешен анхид¬
рид на аминокарбонова	кисе¬
лина)
Laktаngluppe f лакт-мна група
—CO. N H— (в пръстен)
Laktase f лактаза, ß-гал-ктозидаза
(ензим)
Laktat п лактат, сол или естер на
млечната кнсолина
Laktation f лактация, период на от¬
деляне Hit мляко
Llktltionsholшön п хормон на лак¬
тацията, лактсгoнЕЦ [лакmотрспец)
хормон (пролактин)
Laklid п лактнд
Liklikodihydrase / лактикодохитраза,
мтoчцскнеoла дохндраза (ензим)
Lakt1rtäure f млечна кисЕлица. а-
хитрскеипрспнонс(а киселина,
CHaCH(OH)COOH
Likloaionsäure f лакmсбисцсва кисе¬
лина, С12Н22О12
LaktoXiosc f еж. Laktose
Laktobutyrometer п млечен бутнро-
метър, наслсмЕр (уред за измер¬
ване на масленото съдържание на
мляко)
Laktodensimeter п лактсдЕнсинoтър,
арoонетър за мляко
Laktoflavin п лактсфлавиц, рнбофла-
зин, витамин B2, Ci-H2oN4O6
Laklt^^lt^^ulin п лaктоrлобулuц, мле¬
чен глобулин
Laklollonmel f палуацеталца формула
на захари
Laktometer п лактснЕmър, млекомор
Likton п лактсц, вътрешен естер на
хнтрокенкарбсцсва кис-лина
Laktonisierung f лактсцuзирацЕ; пре¬
връщано в лактон
Laklorrlrg т лактсцо( пръстен
Laktonsäure f млечна кис-лина,
CHaCH(OH)COOH
Laklopenoxydate f лактсперскеuдаза
(ензим )
Laktophenlm п лакmсфЕцнц.р-лактнл-
фецетидиц,
CHaCH2OCeH4N HCOCH (ОН )СНз
Laktose f лактсза. млечна захар, лак-
псбиоза. С12Н22О11
Lakloskop п лактсскоп
а- Laklylhannstofl т а-лактнл карба¬
мид; 5-мЕтнтхндацтонн
Laktylmi1l:hssare/ тактuлнлечца ки¬
селина,
СНзСН(ОН)СООСН(СНз)СООН
Lamelle f пластина; сегмент
Lamellenkalorifer т пластинков ка-
лорнфор
Lamellenkühler т пластинкои охла¬
дител
Lamellerstruktur f пластинкова струк¬
тура
laminin ланццарЕн. парателцоеmру-
он, п-ралолнослоост
L^mlnlcier п 1. напластяван- 2. из¬
готвяно на ламинати 3. разслоява¬
но 4. пак-онр-но; изготвяно на
многослойни пластмаси
L^mirienhii/ п свързващо вЕщество
. за многослойни пластмаси
Lammfell п агнешка кожа
Lampennuß т лампози сажди
Llnpenschwar/ п вж. Lampenruß
Lanaluchsin п лацафукеuн (кисело
азобагрило)
Lana/ylli-bstoll т лацацнловс баг¬
рило (азобагрило за вълна)


LLN
388
Lindkarterpapler n картографска хар¬
тия
LandwlrlschaftscHemiic f агрохимия;
сoлекастоnацека химия
Lingbeckem п хоризонтален утаител
Längenändcnung f надлъжно изме¬
нение, линойно удължение
Längeneinheit f единица дължина
Längermessung f измори-но на дъл¬
жина
länbiiki[tib тългов-рижон; който о
с по-дълга верига
llnglltii1g дълrсвлакцЕст
langhaarig тългс(лакцЕет
langhalsig койоо о с дълго гърло,
TълrсrърлЕЦ (за колбаt бутилка)
Langholz п дървесен - труп
llrgketlib съдържащ 'дълга верига,
дълговорижон
langlebig дългожнвущ (напр. изо¬
топ)
Lingolen т дълга [лож-ща, хсрнзсн-
пална} пощ -
Längsachse / надлъжна ос
LirgsamXindei т бавносвързващ [бав-
новтвърдяващ] се цимент
Lamgsingefгienverlahrcm л нЕтад на
бавно замразявано
Ltmgsaedeckungsverlähren п мотот за
надлъжно покриване (на провод¬
ници )
Linbtieamischinc f дълга снтова ма¬
шина (в хартиеното производ¬
ство)
Lä nggssh neiden т наgлъжнсрoжЕща
машина
Lärggspritzkopi т глава на оксорудор
за надлъжно покривано
Länbsteiltcheranlage f дискова но¬
жица
Lenggsvershleben п dcn Elektroden про¬
пускано на Електродито, надлъж¬
но премествано на олоктродито
lirgwlnkend дългсдoйетвуващ. про¬
дължително действуващ
langwollig коИпс о о дълга вълна
Lingzeitprüfvenfahrcn п метод за про¬
дължително [дълготрайно]	из¬
питвано
Langzeitversuch т продължитЕлно
[дълrатрайнс] изпитвано
Lanltil п ланнтал (изкуствено влак¬
но на казеинова база)
Lanolin п ланолин (мазнина, полу¬
чавана от овча вълна)
Linollnnilch f ланслинсво мляко
(течен емулсионен крем)
Lan^llnseifc f лацслицс( сапун
Lanolinzusatz т ланолинова добавка
Lanosterin п лацоеmЕрнн (стерин, на¬
миращ се в ланолина)
Lanthan п л-нтан, La
Lartliini/etil п лантаноз ацеп-т, лан-
тацсва сол на оцетната киеoлнца.
[CHзCOO)зLa
Lаrthlrblönаl п лацтацсв бромат,
Li(BrO3)a .
LanthanX-omid п лацmацсв бромит,
LaB-з
Lanlhinchloiid п лантацс( хлорид,
LaCla
Lantharliuoild п пант-нов флуорнд,
LaFa
Lanthinhydrid п лацmацов хндрид,
LaHa
Lanlharhydnoxld п лaцтaцо( хнтро-
окис, La(OH)a
Larlhankanbid п лано-нов карбид,
LaC2
LarlharkirXoral п лацтацов карбо¬
нат, Lig(CO3)a
Lanthanritnil п лацmацов нитрат,
La(NOa)3 •
Larthirnilnld п лацтацс( ннтрнт.
LaN
Lanthiroxalit п лантансв скеалат.
лацтанова сол на оксаловата кн-
с-лина, (CgOJaLäg
Lanlhanoxld п лацтацсв акие. LagOa
Lanlhlnöxybrömid п лацтацсв оксн-
бромид, LaOBr
Ltrlhtrphrsphll п лантанов фосфат:
1. мота, La(POa)a 2. арrа, LaPO4
Lantharsullat п лано-нов сулфат,
Li^SO^a
Lanthlrtull1d п лaцтацо( сулфит,
Li2Sa
Lanthionin п лaцmнснин.
[HOOC.CH[NH2)CH21гS
Linthopin п лацтапнц (алкалоид),
C2nH2r,NO4
Lanze / фурма (кислородна), тръба
за продухвано на мотална вана
с кислород
Limzetle / ланцот, ланцо-к-, ' гла¬
дил ка
Land т тспoна свинска мас


389
LAU
Laivenlraß m наяждано оо ларви
larvl/ld ларвuцugЕц, унищожаващ
ларви
Larvl/id п л-рвинид (средство, което
унищожава ларви)
'ик-ет лакирам с бозцвЕТ-н лак
laisleiend nранспарoцтoц. прозрачЕн
List f товар. натоварвано •
Lastklallwlblmschlauch т вътрешна
гума за товар-н а(тонсбил
LiSireifem т външна гума за товар-н
автомобил
Ltttreilemdecke f еж. Lattreiler
Latulamslrich т прозрачно покритие;
боядисвано с прозрачен лак
Lasurblau п лазурно [остоспзоно]
синьо, ултрамарин
Lalemtifittl1öm	f латонзнфнкацня
(усилване на скритото изобра¬
жение)
lilerl скрит, латентен
Latenzzeit f латентен [скрит, нндук-
циоцЕц] порнот; лапЕцтцс време
Lateritllm п латорнтинн (антибио¬
тик), C2eH4rOTN2	,
кайси^от^ п лаmЕрсспсрнн (анти¬
биотик)
Latex т латокс, млечен сок, каучу¬
ково мляко
amgldlnplter изпаряван латокс
lü IlstoilHal tlgen вж. LateXy gefül¬
lter
gefüllter цапълнoн латЕке. латокс
с примеси
konservierten консервиран [ста¬
билизиран] латокс
natürlichen Естествен латокс
~, schaumigen разпенващ се латокс
LatexabsCleidurb f утаявано на кау¬
чука от латокса
Latexableilurg f латексово отделенно
Latexamstilchlanae f лат-ксова боя
Latexantcm fpl видово латокс
LatexaufraHmumgsn1ltll п сродство за
утаяван- [избистряне] на латекса
LtllкautXcull f добив на латокс
Latexbad п лат-ксова баня
LatcxXcstricH т латексово покритие
Latexfabrikal п латексов фабрикат
(изделие, получено от латекс)
Latcxladcm т лат-ксова нишка
LatexlanXc f латексова боя
Lalcxgicfivereahicm п метод за леене на
латокс
Latexgummierung f гумирано с латекс
Latlxhiletttöff т спанarатЕЛна веще¬
ство за латексови смосн (напр.
стабилизатор)
Latexkiulschuk т латексов каучук
Lalexll1ш т латЕксов клоИ
Lalexmlschung f лат-ксова смос
Lalexnihm т утаен латокс
La[lxtchtum т латексова пяна
Litcxschuhe тр1 лап-ксовн обувки
Latextchwamm т латексова гъба (за
изтриване)
LallxtecHmolöb1l f технология на ла¬
токса
Latexvulkamittt п латексов вулкани-
зат
Lilizes mpl латоксн
Laubholzlibmim п -лигнин оо щнрскс-
лнстна дървесина
LtuXholzzlllttoll т цЕлулоза оо ши¬
роколистна дървесина
Laudanosin п л-ут-нознн (опиев ал¬
калоид), CieHi7NO4
LaufXimd п ксцвЕЙЕр, транспортна
лонта
Liufbamdtiockmen т примкова сушил¬
ня, лЕнтов- сушилня с вертикално
движение на лентата
LaulXlid п движеща се карmица. кн-
цокартина
Laufb1ldktnera / кинокамЕра
LaufXiidwenlcr т кинспрожoкцианЕн
апарат
Laufdcckc / външна автомобилна гума
Läufer т 1. валяк [калoл■о] на колор-
ганг [кслсход]	2. помощници на
майстора при ръчно изтегляне на
стъклени тръби 3. бразди (от по¬
текъл материал на лаково покри¬
тие)
Läulerteller т чаша [корито] за калoр-
ганг
Lauffläche f 1. работна повърхност
на валяк на колорганг 2. ходова
повърхност, протектор (на ав¬
томобилна гума)
LtullläcHcmdltt1m п протектор на шар¬
ка, *шарка на протектора
Liuflläc^emilmlagi f подложка на про-
текmсра. брокер
Laulflächemeгmlullumb f възобновя¬
вано [възстановяване] на протек¬
тора (ходовата повърхност на
автомобилна гума)


LAU
390
Liц|l1kdlcmbummi m гума [каучук]
за протектор
Laulllädllmnitchumg / протокторн-
(каучукова) смес
Laulllichemmustir п прстoктарЕH об¬
разец, прспoктсрца шарка
Liulllächempiofil п профил на про¬
тектора
LiufHädhnqualitlt f качество на про¬
тектора
Laufflächemrlile f - канал [улоИ] на
прстoктсрна шарка
Laulllachlmttölle1mligc f тъкан на под¬
ложка на прстoктсра. тъкан-н бро¬
кер
Laulbunn1 т протектор	(кодова
част на автомобилна или на плът¬
на гума)
Laulgummimischumb f протЕK0срца
смес, каучукова смес за протектор
Laulkal/c f котка; количка на кран
Laufn1t[e1 п олуент, разтворител
(в хроматографията)
Laulnad п L работно кслoлс. ротор,
диск (на турбина) 2, поддържащо
[хоgава] колЕЛс
Laufrichtung f надлъжно направле¬
ние на хартията (по посока на
движение на ситото)
Liufcohlc f L ходова подметка, стъп¬
ка, повърхнина 2. протЕктор
Laulstelm т колЕЛс [валяк] на колор-
ганг
Liulst-silcm т 1. протЕктор, ходова
лоноа 2, [це(улкацизираца) про-
текmсрна лента
Laulstreilemseitemwand f страна на
протокторната лонта
Lauge f луга, лишня; осцсва. алка¬
лен разтвор
alkalische алкална луга, разтвор
на алкална основа
geklärte избистрена луга
wäßrige воден разтвор на (ал¬
кална) основа
LaugcXehhätten т рЕзервоар за алкална
асцс(а
Liubcbut п материал за извличано
■ ■ (в разтвор), суровина за нзлуг-
вано
laugen излугв-м; извличам, разтва¬
рям
Laugemaehamdlung f 1. обработвано с
алкална основа 2. неутрализирано
с алкална основа (напр. на масла)
laugenbeständig устойчив за алкални
LaugcmXotticH т съд за излугване
[разтваряно]
Laugemccitlheit f устойчивост (на ба¬
грило) към алкални
Laugeremtsäucnurg f неутрализация
с алкални
Liugenerneucnung f регенерация на лу¬
гата [разтвс ра]
Laugemkrcislauf т кръговрат на лу¬
гата [разтвора]
Laubenil1turb f тръбопровод за луга
[разтвор, алкална основа]
Läugcmmcsser т -.^-.^^03^
LaugimmiXil т мъгла от луга (мъгла
от разтвор, получен при излу»-
ване)
Llublenrtff1rtl1öm f алкално рафини¬
рано
Lauge nrelmlgumg / прочиствано на лу¬
гата [разтвора]
Liugemsteim т каустик, сода каустик,
каустична сода
Ltublmwäschl f алкално прочиствано;
алкално рафинирано
Lluglmzutlnncrsctzumg / състав на
лугата [разтвора]
Liubempumpl f помпа за алкален раз¬
твор
Laubcmlücks[amd т остатък от нзлуг-
(ацЕтс [разтваряното)
Laugung f извличано, нзлугвано, раз¬
тваряно
neutrale неутрално излугв-но
[разтваряно]
stufenweise стonеццо извличано;
стопенно излугвано
Laural п лаураm. сол или естер на
лаурнноз-та кнсолнна
Laurellm п лауролин, З-мотокси-5,6
нeтилендиокснапорфиц.
Laulirtäull f лаурнцсва кис-лина,
дсдoкaнсвa кнсолнна,
CHз[CHä)1oCOOH
Laurom п лаурсн. уцтЕЦилкoрсц. три-
казацсн-12. (CHa(CH2)t0)CO
Laurotetamim п лауроmoтaцнн,
Ci9H2iNO4.H2O '
Lauföylthlöl1d п лауроилхлорид, ки-
CЕлицoц хлорид на лаурицсваmа
[додeкацо(ата] киселина


391
LEC
Launyiaikohol т лаурнлалксхсл, ла-
у рилоз алкохол, н-додецнл алко¬
хол, CH8[CHг)liOH
LaunylXrönid п лаурилброннg, до-
дЕцилбрамит, CHa(CH2)iiBn
Laulii л лаутал (сплав от групата
на. алуминиево-медките сплави)
lauten прозрачен, чнст, бистър
Lluterippirit т апарат за избистря¬
но [прoчиет(ацЕ) на тЕчцсеон.
Läuterboden т филтруз-що дъно; пер¬
форирана преграда, която носн
филтърното платно
Llutcraolllch т съд (вана, чан) за
избистрям-; филтрационЕн съд
Liulenechlheit f устойчивост на ко¬
жухарските кожи при обработва¬
но с дървени стърготини
Läute-muioi f корито за избистряно,
филтрационно корито
täulerr рафинирам, пречиствам; из¬
бистрям; филтрирам; т-газирам,
избистрям (стъкло); обработвам
;ко кн с дървени стърготини
LiulenpUrre / тава за избистрян¬
ия течност)
Llulerschictil f избистрящ [филтру¬
ващ] слой
Liuleislib п мрежа [мреж-ст филтър]
за избистряно
Lluic-trommel f промивен барабан
Läuterung / рафинирано, прочиства¬
но; избистряно; филтрувано; дога-
знране. на стъкло
Lautclurgtn1llll п сродство за из¬
бистряно [дегазирано] на стъкло;
нзбнстрнтел
Lluteim'cnfiHier п операция по фил¬
труване
Lluterwün/e f избистрена [филтру-
вана) мъст
LivendeHl п лaвaцдулс(о масло
Lavendullr п лавoцдулнц (антибио¬
тик)
Laveur т л-вьор, -п-р-т [скрубор]
за промивано на газ (на въгле¬
двуокис — в захарната промиш¬
леност)
Jävogyn тявс(ърmящ (плоскостта на
поляризация)
Livomy/etlm п ле(омицетиц. опоичо-
чески актннон .xлараннцoонц (ан-
.тибиотик)
Lävulin п ловулнн, фруктсзuн.
(CrHioOsh
Livullrsiurc f ловулинова кис-лина,
пецтaноц-4-о(а киселина,
CHaCO(CH2)2COOH
Livulosam п тЕвулозац. фрукmсзан,
CeHioOj	•
Livulosc f ЛЕвулаза, а-фруктаза,
плодова захар, CeHiiOe
Laxans п слабитoлна сродство (пур¬
гатив)
Laxatlvum п вж. Laxans
Lixsiermiltel п еж. Laxans
LD-Verlahrcm п кuстсрстцо• конвер¬
торен процес, Лицц-Дсцавиц-про-
цос (процес на конвертиране чрез
продухване с кислород отгоре)
Lebensdauer /
~ den GewölXc издръжливост на свода
~ dcn Kokille издръжливост на нз-
ложниц-
Lebensmittel npl хранителни продукти
LiX<^^!^s^ii^telamilysi f анализ на хра¬
нителни продукти
Letcrtn1llllchln1l - | химия на хра¬
нителните продукти, хранителна
хнмия
Lebrлsinitlelfilschumb f фалшифицира¬
но на хранителни продукти
Lsbensmittcilarbc f боя [багрило] за
хранителни продукти
Lebcnsmlttella-Xsloll т, /ugelässemin
багрило, разрЕшено за употреба
в хранителни продукти
Lebensmiileligummiqualltäl / гума [кау¬
чук] за хранителни продукти
Lctrennmiitelimdustlic / хранителна
промишленост
Lebrrmsmittelkonservierung f кацсЕр(н-
рано на хранителни продукти
Lebensmittelvergiftung f отравян- от
хранителни продукти
LeberrSätigkell / жизнена деИцает
Lcbc-oi п вж. Letertram
Lebenstäikc f чернодробна захар, гли-
когон
Lebertran т рибено масло
IcXrig който о с цвят на чор троб
(за рубиново стъкло)
Lcck п пробив; цепнатина, през която
течо течност
Lecks / филтър с двоИно дъно


392
LEC

Leckcm n dcs Aut|bußstcimes протичано
[пробив] на мотал през гнездото
на чашата (на разливна кофа)
Leckkomstamle / ксцсmацта на нзтича-
нето ’
Lecksttlle f място на изтичането
LecksSrömurg f уточка (между сте¬
ните на цилиндъра и ребрата на
шпека)
Lcclamchc --Е1ешсп1 п елЕнецт на Лок-
лапшо
Ledeburil т лодобурит
Leden п обработена кожа
blcchigcs тънка [празна] кожа;
кожа, твърда на пипане
spießiges лошо продъбена кожа
tllipiz1lnläHiges кожа, издръж¬
лива на ноеЕцo
ц^а-п н-продъб-на кожа
v<oTgrilfiges кожа с пълен напип;
кожа, пълна на пипано
Lederabfälie mpl кож-нн отпадъци
Lederauslauschwcrkslofl т еж. Lcdercr-
и,/
Lederersatz т замоспипол на кожа
Lederla-Xe f багрило [боя] за кожа
Lederfehlcn ш дефект на кожата
Lederfett п мазнина [масло] за про-
настя(ацЕ на кожа; кожарска маз¬
нина
Ledcrlm prägmielungsnJtlcl п импрегни¬
ращо средст(с за кожа
Lederlack т лак за кожа
Ledenicim т кожен туткал
ledenm дъбя, превръщам в обработена
кожа
Ledenoi п ксжарскс масло, масло за
промacлявaцЕ на кожа
Lederpapier п кож-н- хартия (изра¬
ботена от кожена обрезка)
Lederpippc f кожена мукава
Lederpllegemittel п средство за под¬
държано на кожарски изделия
Lederpohtur f кожарска политура,
политура за кожа
Leerstelle f L празно място [вакан¬
ция] в кристална рошотка 2. място
на разкъсвано (в окисна ципа)
LccnvensucH т празен [контролен)
опит
Leervolumcn п празен [цЕзaпълцoн]
обем
LcgierXarkelt f способност за спла-
вяно [легиране)
ее^е-сп логирам, спла(ян, внасям
логнр-щн ЕЛОHЕЦmU
Legierung f сплав
Legierumbtbestamdlcil т л-гнр-ща ком¬
понента, съставна част на сплав
Legieгumgtelenerl п логиращ ЕленЕцо
L^lgi^^rungsmetäll п логнр-щ метал
Legierungspulven п логиращ прах
Legienumbszutalz т л-гнр-щ- добавка
Legicnungszuschlag т еж. Llgilrumbs-
zusitz
Llgum1mösemSiarke f нишесте [скорбя¬
ла] оо бобови [лoгунuцсзнu] ра¬
стения
Lehm т L глина, грънчарска глина
2. формовъчна пръст
Lehmlonn f глинена форма
Lehmformen п формовано в глина
Lehmformeni f цох за фсрмсвацo на
глина
Lehmguß т отливка от глина, лоено
в глинени форми
lehmhaltig глинест, съдържащ глина
Lehmkerm т глинено сърцо (леярско)
Lchmsand т глинест пясък, пясък о
примес на глина, тлъст пясък
Lchmstopfem т глинен тампон, гли¬
нена тапа (за запушване на из¬
пускателен отвор)
Lehmtom т нечиста [пясъчна] глина
LchrXodem т подмодолна дъска [пло¬
ча]
Leichengift п трупна отрова
Leichtbenzin п лек бензин;, б-нзнн,
съдържащ ннскокнпящн въгле¬
водороди
Leichtbeton т лок бетон
LcichlXetonblock т блок от лок бетон
Leic^tXctomzusiü^llag т добавка [пъл¬
нител] за лок бетон
L^ii^Jitb^and т изпичано прн ниска
температура
LeichtbiamdZemcml т ннсконзпнчащ со
цимент
Leich МегИПа, п лок [цнекскипящ)
дестилат
leichtflüchtig лоско лотлив
LeichtllUCltibklit f голяма леттнвсст
leichtflüssig 1. почлнн; точен 2. лЕснс-
тапин
Leiditbummi т лека [пареета] гума
Leichtkohic f газови въглнща
leichtlaufcmd лосно сипещ со, снплив»
оочлив; н-свиващ со


393
LEI
Jelditleglert ннcкалеrирац
leichtlöslich лoенсразт(орuн
Leichtlosllchkelt f лoснсрвзтвсрннсст
Leich tmetill n лок мотал
Leichiimeralipackumg f опаковка от лок
мотал
Leichtmetiilick т лак за лок мотал
L^^!^1^i^<^i^^]|lcmail п емайл за лок мотал
Icichtschmelzban вж. 1cichtschnclzcmd
Leichtschmelzbarkeit / лoснооапиноет
IcicHlschmeizemd лЕсцооопнн. цнсксmс-
пим
кШ^еНепй нuскскuпящ. ]ннсковрящ
Leichtsiedemdes п ннскокнпяща фрак¬
ция
Llilhtttöfl т леко вещЕст(о. лок ма-
терн-л, noнanласn
JeichtveidiiXlicH лосно [бързо] разва¬
лящ се
Leichtvermicklumg f никелиран в тъ¬
нък слой ■
Llichlziigil т лока тухла
LeichtzutchiagXclom т б-тон с лок пъл¬
нител
Leim т лопнло; туткал; клей
^^imtmstiichlanXe f туткалова боя
Leimen п 1, слолвано, слЕпвано с тут¬
кал 2. лрсклoйванЕ. напояван- с
туткал
Liimlctt п клей на мазнина (за клейни
сапуни)
Llinliln т тънък слой [филм] оо ле¬
пило
Liimgelatlre / желатин за лепено,
туткал; технически желатин
Leimleder п кожарска леш, (варосани
кожени отпадъци, служещи за
производството на туткал)
Lliniösurg f разтвор от лепило [тут¬
кал, клой]
Leimmlldlltdhlag т клойна утайка
LeimschicHt f слой от лопило, клеен
слой
^^1^1111 / клоон 'сапун
Liimstoff т лопнло; клой; проклей-
и-що вощоство
Lelmsubstamz f клеИксвuна
Leimsüß п гликсксл. глицин, aмнцо-
ацoтна	киселина, NH2CH2COOH
Leimung f вж. Leimen
Llimumbsblid т етепец на проклой-
вано
Leimzucker т туткалова [желатинова»
захар; глицин, глнкоксл, aмнцо-
оцЕтна киселина, NH2CH2COOH
Leindottcrol п масло оо лонак (Came-
lina sativa)
Leimerpipier п лецoна хартия
Leinöl л лoнoнс масло
LeimöllarXc f боя с безир от ленено
мaсла. бознрона боя
Le1röll1nmit т безир от лoнЕцо масло
Leimoilick т лак на база ленено нaелa
Le1m0lsttmdöl п сгъстено [полиморн-
зирано] лЕцoно масло
Leinsamen tnpl лЕцoно сомо
L-Eisim п ъглово желязо, винкел
Leiste f 1. летва 2. перваз 3. кенар
Leistung / 1. нaщцaсо; nраиЗ(аднnoл-
цаст 2. работа
Leistungsfähigkeit f L д-йствнт-лна
[ЕфЕктивна] мощност 2. доИствн-
тЕлна [ефекоивца) пронзводнтол-
наеп
Leistungsfaktor т коефициент на мощ-
цост. COSip
LeisSungskapazität f капацитет в ам-
ЛЕр-часа(Е
Leistungssteigerung ' f повишение на
мощността или на производитЕл¬
ността
Leliappanit т направляващ апарат
Leitellktröiyl т сол, добавяна за по¬
вишавано на елЕктропроводимост¬
та (на електролит)
Leiter т ел. проводник
Leitfähigkeit f проводимост; ел-коро-
прсвотнмссn
eleklnische електропроводимост
llektrölytitcHc елоктролитна елок-
mрспрс(одuмасm
LleitlähibkeitsS^tnll1ör f кондуктсмo-
трнчно ти-рув-но
LeitfäHigkcitsvcrmiögcn п вж, Leitlä-
Н1ь(111
Leillähigkclts/ellc f клопка за измор-
вано на oлoкmр--проводимсстта
Lellisotop п изотопен индикатор, бе¬
лязан атом
Leitlagen т маш. направляващ лагер
Leitprüfer т уред за изпитвано на
ЕЛЕKтропровсднмсстта (на взрива -
телна мрежа)	.
Leitnollc f водеща [направляваща!
ролка
LlittChicHl / пронодощ слой


LEI
394
Leitung f 1. тръбопровод 2. провод¬
ник (на електрически ток) 3. про-
(отuмаст
clektnolyt1tche ЕлЕктролитна про-
(сдинaст
L^elt^^n^g^s^ka^Xel п проводеш кабол; про¬
водник
Leilungtlohr п (стслрсвстца тръба
.Leilunbsschieme f тскопрсвотoща шина
Lc1lurbswästlr п вода от водопровода;
чошмона вода
Lcitungtwidcnstlmd т активно {аннч-
ца) съпротивление на линията
.Leitve-mögcm п вж. LcitläHig^k^iilt
Leitwert т величина на ЕЛЕKтрспро-
вотинaетта
Likamonsturs f лoкацсрсва кис-лина,
TисрсЕлнцсва кис-лина (антибио¬
тик), CioHi4O7
Lenomgrasöl п лoманграсо(с - масло
Lipiden п лепит-н, тЕmрафoцнтфуран.
C20H20O
Lepidin п лопидин, 4-мЕтилхиислнц.
CH3C9H1N
Lipidor п лепнтон; 4-метилкарбости-
рнл,	‘2-хндрскси-4-нoтнтхннатцц.
CH3C9H1ON	•
Letaldötis f смъртна [лоталнл] доза
Llltenmgilßnаschire f буквслoярца ма¬
шина
L^ttermmelali п буквен нoтал- типо¬
графска сплав
Leuchtentil п светещ емайл
'Leuchllarbe f светя ща боя; л у мн но-
Leuchtgas п снотн лен газ
.Leuchlgitleel т катран [снала] от
светилен газ
Leuchtoi п газ, к-росин
Lluchtp1bnemt п светощ пигмент
Leuchtstoff т светя що (ЕЩЕствс. лу-
минофор, лунннoсциращс вощо-
сово
Leucin п вж. Leuzin
LeukicHlyol п бял ихтиол
LeukoXasc f лoвксбаза
Liukoindigo т лов коннднго, пее(до-
инднго
LlukökUpcmlälbstöll т лo(какюповс
[псo(дакюпа(о] багрило, индиго-
зол
Leukomelen т лайкснЕтър. ле(коне-
тър (апарат за . измерване ■ на бе¬
лотата )
Leukomsäurc f лЕ(Kонсвa кис-лина,
циклспoнmaнлoнтсц
Leukoplast п лЕикопласт
Leukoverbindung f лЕ(косЪЕтннЕциЕ
Leukozitim п лЕвкоцитин (алкалоид)
Leukozyten npl левкоцити, бели кръв¬
ни телца
Leuzin п ловцин, о-aаннo-{нoкaпра-
нова кнсолнна, (CHa^CH,
CH2[NH2)COOH
Leuzlmsluie f лoвцинсва кис-лина,
х•хндрсксuuзокапрсцовa кис-лина,
(CHa)2CH.nH2CH(OH)COOH
Leuzit т ловцит, КгО. A 12Oa.4SiO
Lluzylblyzim п лЕ(цилглнцнц.
CsHiiN2Oa
Lewisit п люнснт (бойно отровно
вещество)
Lezithin п лоционн, фосфатнтнлхо-
лин	■
L[/1lhimate f лЕЦнтнцаза (ензим)
Lzi:hmsce'euie.n f центрофуга за ло-
цитнн
Ln/ifhirseile f roцнтгцс( сапун
L - zilhimteigwiner fpl тестени изделия,
съдържащи лоцнтнн
Lxherir п вж- Lichenin
L:chematl f лихоназа (ензим)
Liclнerilrnnir п лuхЕцнфсрнuн (ан¬
тибиотик)
Lidinlm п лихонин (резервна целу¬
лоза), (CiHioO5)
L1ehcmöiogie f лнхЕпслсrня, наука за
лишеите
Licht п светлина
aullilerdes падаща светлина
~, diffuses дифузна [разсеяна] свет¬
лина
durchllliemdlt вж. Licht, durch¬
gehendes
durchgehendes проходяща [пре¬
минаваща] светлина
einfarbiges вж. Licht, momocH-o-
millschcs
homogenes ноцсхроматнчна свет¬
лина
linear pölaritilrllt линЕйцс [пло¬
ско, равнинно] патярнзо(аца свет¬
лина
momochrömili'tcHls моцохронаоич-
на светлина	•
reflektiertes отразена светлина


395
Llchl, vollständig polarisiertes напелю
полярнзован- свотлнна
«•>', zensticutes разсеяна свотлина
zirkular zclttncutlt кръгово поля-
ризо(аца свотлина
Liditabsorption f поглъщано [абсорб-
ция] на светлината
LiC^tä-lerumb f стареон- под действие
на светлината, фотост-роено
Lid^tausi^tiihiung f излъчвано на свет¬
лина. с(oтлинца излъчвано
lichtai^Htndig с(етлоусmаИчи(
Lichtbild п фотографска снимка, фото¬
снимка, фотография
Lichtbogen т олоктрнчоска [(олтс(а]
тъга
LichtXobemcllktnööflm т дъгова елок-
тропещ, oлoктродъгсва пещ
LichtbogemelcktlöttiHloflr т олоктро-
тъгова еоонацодобн(на пещ
LichlXogemlestigkcil f издръжливост
на електрич-ска тъга
Llchtbogemhcizumg / oлoкmрадъгова на¬
грявано
Lich[bögemölem т дъгова [oлoктрсдъ-
гова] пощ, дъгова олоктропощ
LichtXogemschmci/c f плавка [стомано¬
добивен процес] в дъгова пощ
LidltXrberstrihiumgtolcm т дъгова пощ
с непряко нагрявано [непряка
дъга]
Lichtbrechung f пречупвано на свот-
лнцaта
Lidltbrlchumgtccpomlml т вж. Lichl-
XrlcHumbtimdlc	•
LiehtXnlchurbsimdcx т пскaзатЕЛ на
пречупвано на светлината
Lichtbrcchumgskoeflizieml т вж. Licht-
bneehumgtimdex
LichtXledlumbsquotiemt т вж, Lichl-
bneehumgsimdec	*
Lichtbicchungsveriiältmis п вж. Lichl-
brichungsimdex
LichtXrechumgtvennögem п свеолопре-
чупваща способност
Lichtbündei п светлицен сноп
llchlchcmlscH фотохимичен
Lichtdruck т св-тлопочап, фотопочат
llchtdunchlässlg свЕтлолрапусклн(,
свЕтлопранuцaoм
Lichtdurchiättibkcit f свoтлаnрапуск-
днвост, прозрачност
lichtecht с(Етлсустсйчнв
Lichtechtheit f свотлоустойчизосо
	 LIC
Lichtclfckt т светлинен ефект; фото-
олоктрнчоскн офеко
lichtempfindlich чувствителен към
свЕтлината
Lidhtemplimdllchkelt f чувствителност
към светлината, с(Етлсчу(сmвнmoл-
HOCT
Lichtliller п светлицец филтър
LichtfortpHarzung / разпространение
на свотлнн-т-
Lichlhofschutz т прсmи(ссрЕслна за¬
щита
Lichtkaulschuk т облъчен каучук
Lichtpiuspaplen п светлочувствитЕлна
хартия; хелиографна хартия
Lichtpolymerisatiom / фаmсполннЕриза-
цня, светлинна полнмернзацня;
полимерна-ция, предизвикана оо
свЕmлнцнс въздойствно
Lichtquirt п светлин-н квант, фоmац
Lichtquelle / източник на свотлина
Lichtriaktiom f фотохимична реакция
Lichtriß т пукнатина (в каучук),
образувана под дoйствиЕтс на свет¬
лината
LichtriOschulzmittcI п сродство, пред¬
пазващо от пукнатини, образува¬
щи со под дойсовното на свотли-
ната
Llchtschutzmlllci п сродство против
стар-оно от свотлнна, с(еmлицец
стабилизатор
Lichtschulzol п масло за предпазвано
от светлинно [слънчово] изгаряно
L1clh1tspektrun п свЕтлинен спектър
Lichls1rahlurb f лъч-изпускане, из¬
лъчвано на свотлина
Lid^i^i^tneuurg f разс-Иван- на свет¬
лината
Lichtton т фотографски звукозапис,
фотографска фаногрaмa
L1chturdunchllts1gke1I f евoтлацепро-
ницаенсст. нЕпрспускливссm за
свотлина
Lichtwurllimpe f прсЕKЦНCнна [про¬
жекционна] лампа	,
Lichtwurftechmik f прожекционна тех¬
ника
Lichtzersetzung f фатахнмичца разла¬
гано
Licker т лнкор, маслена Емулсия
LickerXad п баня от маслена емулсия
llckerm цанасля(ам с емулирани вън
вода масла


39&
LID

Lidol п лидол, gслацтuц, хидрохло-
р нд на oтилсвня остор на 1-метнл-
4-фoцилпипoритицкарбсцсваmа-4
к нс-лина
Liebigkühler т Либигов охладител
[хладилник)
Liele-belom т беmсц. дсста(Ец в готов
ннт
Lilllrförm f форма или вид на доста¬
вян продукт
Lieliiurg f тсста(кa
Licgctesselfönm f форма на кросло (в
конформационния анализ)
Ligamd т свързан атам. свързана гру¬
па атсни
Lignin п лигнин
Llgnlnaaaauprodukte npl продукти оо
разлаrанЕтс [деструкцнята] на лиг¬
нина
L1gmimectгlk[ т лигнинои [сулфнтцо-
лулсзoн] екстракт
Ligr1msuilömtlurl f лигнинсулфоцс(а
кнсолнна
Lignit т лнгннт, лигнитни въглища
Libmilkohle f вж. Lignit
Ligmilpäraifin-H парафин от лигнитни
въглища
Ligmolol п лигнсфол. толта-дървесина
Libmöstom н лигнсстон (дървесина,
уплътнена чрез налягане)
Ligmosulfomsäuic / лиrнссулфснсвa
кнсолнна
Llgmozerlmsiuic f лнrцсцoрuцо(а ки¬
селина, кор-зинова кис-лина,
CHз[CH2)22COOH
Llgnolm п лurрсиц; тожък бензин;
петролен етер
Llkoigrumdsloll т основа [aенaнoц съ¬
став] на ликьор
Liköikönpen т ликьорна есенция
Likudem п листен, грнзЕофулвнц
(антиобиотик), Ci7Hi»CtOi
Limettlm п линЕТин. 5.7-днмЕтоксн-
1.2-хрсмЕцон. CnHi0O4
Llmmoplämklom п линноплацктон.
сладководен планктон
Limonen п лнмсцЕн. динен, р-мецта-
днон-1,8 (9), CHaCeH8C(CH3)=CHa
d- Limonen п d-лuнснен. карзон, (+)-
ЛНHCHЕH. CieHie
d,I-Limonen п d,l-лимацoц. дuпoнпЕH-
[±--лнмонoц. CioHir
Limomlt т лимсцнт. HFlO2.лН2О
Linalool п лuцалсол. 3,7-димотил-
скmатиЕц- I,6-сл-З. CioHi8O
Linalooli/etat п линалсолаЦЕmаm. аце-
тат на лицалоота. CHaCOOCioHiT
Limalö<rlfrrmiat п лнцалсслфсрннат-
лнцалилфсрннaт,HCOOClrH it
Llralyiazetil п лицалилацЕтат. ацотат
на лннaлсола. CHaCOOCioHiT
Lirliyilrlnilt п лицалилфорниат.
лицалсслфсрмиаm. HCOOCioHit
Liriimanim п лицанариц. фазЕслуца-
тин, З-^-люкозид на ацЕТснцнацхн-
дрнна, CoHnO5.OC[CHз)2CN
Limdam п линдан. у-хЕKсaхтсрцнкло-
хексан (инсектицид), CeHeCle
LirderXiutirhorig т мед от лнпов-
цвят
Lirderblüleröl п масло от лнпои цвят
LlrdcrHomig пг вж. Lirdemblülemhomlg
L1mdcrtlmcm0l п масло от липови се¬
мена
Limia-kolloide npl линейни колоиди
L1mlаlnölekül п линейна (в-рижна)
молекула, нслoкула с права [от(с-
рЕца) норнга
Llmelrpölаl1sltior f линейна поляри¬
зация
L1 nllr-Pöiyln1de npl линоИнн полн-
-миди
Limlarpölymll п лнно-н полимер
Lim1enspektnun п лино-н спектър
Е^шт, п линим-нт (течна мас за
външна употреба)
Linksdrehung f върпоно натя(с, ляво
въртене (плоскостта на поляри¬
зация)
Lirksquinz т лявсвъртящ кварц
Llrrell т линЕно, CoaS4
Linolcit п линолоат, сол или остор на
лицслЕцо(атa киселина
Linolensäure f линслoцо(a кисoлнца-
C17H29COOH
Linoleum п линолеум
Lirolsäunc f лннсловa кис-лина,
CieHa2O2
Limoxym п линоксин
Linn^^^uhler т лещонндон охладител
Limters р1 лннторс, памучен пух
Linlertbäuche f изварявано на лнн-
пор
LinlcrsXcucHc f вж. LintcrsXäuchc
Limtcltzcllulösc f целулоза от линтор
Lipase f лип-з- (ензим)


397
Lipid п липнд, мазнина (химично
съединение)
Lipiodol плunйсдсл, Иодолипсл (рен¬
тгеново контрастно средство)
llpoid лнпоитoц; падобoц на мазнина
Lipoid п лиnauт
tlpoldiosllch разтворим в лцпоиgu
L1pöidlötiichklil f разтворимост в лн-
псиди
lipoplil лилсфнлoц; разтворим н маз¬
нини
Lipopnoleld п лнпопротеид
Lipoprotein п лнпспрстeин
Lipöcyditc f липоксидаза (ензим)
Llquiduskunvc f ликвидусна линия
^крн(a]
Liquiduslirle / вж. Llquiduskurvc
Liquon т лнквор (цереброспанална
течност)
Lite-gewicht п лнmрсвс тегло
L1lhllgylun п алов■ен окис, оловна
глеч, PXO
Lithlrlt т литини-т (бързорежеща
кобалтова сплав)
Lithium п литнй, Li
L1I11unlltyl п -лкнллнтнй
Lilh1unlnnö1i1untulllt п лнтиево-
аноцнo( сулфат, L^N^SOi
LltHlumi-semld п лнтнов арс-нит,
LlaAs
LllliumXcmzyi п бонзиллитий,
CeH.r.CHbLi
L1th1una1tuila[ п лнтнов бнсулфат,
lihso4
£1111^X1^11 п лнтнов бромат,
LlBnOa
Lilh1undl!orlunl[ п лнтнов хлор-урат,
LifAuCLJ
Liihiunchiör1d п лнтнов хлорид,
L1C1
£11110^11^11 п литиев хромат,
JJ2CrOO.‘pHäO
£1111^^011^11 л.лнтнов бнхронаm.
LiaCiaOT-SHjO
L1I11und1I11örl[ п лнтнов тнпиоцаm.
<L1iS2Oo,2H2O
L1I11unditilitit п литнов двусиликат,
LlüSisOß
L1t11uniluöi1d п лнтнов флуорид,
LiF
LiI11ungöidc1iörid п лнтнов аурнл-
хлорнд, литнов хлор-урат,
L1 [А нС14]
Lllllumlydrld л лнтнов хнтрнд, L1H
	LIT
Lit1iunhydiogersulfät п литион бисул-
фат, кисел литнов сулфат, L1HSO4
Lilh1unhydröxid п липнон хидроокис,
L1OH
Lithiunhypophosphat п липнон хн по-
фосф-о, Li4P2Oe
LithiunklnXid п лнтнов карбид, Li-’Cs
L^IhiunklrXonlI п литнов карбонат,
LI2CO3
Lit11unnimgimal т литион манганат,
Li2MnO4
L1t11unnetiboгit п лнтнов мoтаборат.
LIBO2
Llthiurnnliiil п литнов ниmраm.
LINO3.3H2O
LithlumiH-ld п лнтиов нитрид, LI3N
Lil^hiu^ritill п литнов ниорит,
LINO2.2H2O
IiI1iumöiginitch арrаналитнЕ(
Lithiunöxid п лнтнов окнс, LI2O
LiI1iunpci1ioгit п литнов ЛЕрхтсрат.
L1ClO4.3H8O
LiI1iunplircid п литнов прокис, LI2O2
Lilhlumphosplat т лнонов фосфат:
1. срmо-. LI3PO4 2. м-та-, LlPOa
3. пиро-, Li4p2OT
Lithiumplitir/yanllr п литнов платн-
нсцнацат. L1t|PI[CN)4]
Lilh1unsllerlt п литион солонап,
Li2ScO4
L1lh1unslilmid п лноиов солен ид,
Li2Sc
Lilllumselenlt п литиев солонно,
Li2ScOa
Lith1unsil1kit п лнтнов силикат: 1.
мота-, LkSiOa 2. орто-, Li2S1O4
Lithlum^l^amrit п литион станат,
LkSnOa
£1411^501111111^11 п лнтнов тнсан-
пннсцат. LiSbSi
ЕИНтиНа, п литнов еулфат.Ll2SO4.
H2O
LiI11unsollid п лнтиов сулфид, LI2S
Litllumsulfit п литиев сулфит, Li2SO3
Lithlum-Taupunktfülier т хнгроме-
тър с лнтнов хлорид
LitHlumtct-aXonil п лнтиов тетрабо-
р-т [лирсбсраm]. L12B4Ot
Lilh1unth1osu1lit п литион пиосулфат-
Li2S2Oa
£1111^111^2:^3111 п лнтнов сулфоцн-
анид [роданнд], LiCNS
LltHium/yiiid п литнов цианид, LiCN


398
LIT

Llthium^;^a^platoat п литион цнано-
пл-тнннт, L1t|PI(CN)4j
Lithocholsäurc / литсхслс(а кисолн-
ца. C2зHзв(OH).COOH
Litlographlepaplcr п литографска хар¬
тия
Lithopom п лиmслсц (смес от бариев
сулфат, цинков сулфид, неактивен,
пълнител и боя)
LotaCanldim п лоболаниднн,
C22H2pNO4
LotxCanim п лобoлацнц,	1-метил-2,
6-днфон аци л п н пор н д н н (алкалоид),
C»jH2$NO2
LolxClim п лабЕлин (алкалоид),
C<)Hs.tH(OH)CH2.C6HвN(CHз).
CH2COCeH6
Lobinallm п лобицалин (алкалоид),
CsgHajNaO	.
LoClkartenklrIön т картон за перфо¬
карти
Lochkellc / надупчена лъжнца (за
отгребване на шликер и пяна)
LocHschciXc f решетъчна [перфорира¬
на] шаИба
Lohtrommeltn^kmcr т сушилня с пер¬
фориран б-р-бан
Lochwalzc f перфориран [надупчен]
валяк
lockern разхлабвам; разрсхк(ан
Löffelblmdcr т бързссвързващ [бързо-
втвъртяващ] со цимент
Loifelprobc / лъжнчна проба
Löflelruhncn т лопатна бъркачка
Loibrühc / извлек от дъбилен мате¬
риал
Lohs / смлени дъбилни материали
lolcn дъбя (с растителни дъбители)
Lohgerbung f расmнтелцa дъбено
LOlponsAurc f лайпоца(а киселина,
пнпорнднн-,дик-рбонова-3,4 кисе¬
лина, C5HeN(COOH)2
Lokalanästhesie f локална аностозня,
HЕстца упоИка, нoстцо обезболя¬
ване
Lrka!enltthctlkum п локален аносоо-
тик, сродство за местна упойка
Lokalkorroslom f местна [локална] ко¬
розия
Lomgifolcm п лснгифслoн (трицикли-
чен сесквитергиш), Ci3H24
Lophim п лсфин. 2.4.5-прнфЕнилини-
тазсл. C2iHwN2
Lors / L вагон открит пнп 2. ваго-
нотка 3. самоpазтс(ар(ащ се ва¬
гон за насипни материали
LorikalgerXumg f дъбено „лорикал“
(със сулфорирани синтетични ма¬
стни продукти)
lösbar -разтворим
Lesbarkeit f разтворимост
löschen L гася (огън, пещ) 2. гася
(вар, кокс) 3. попивам (мастило)
4. разтоварвам (кораб)
Löschkalk т гасона вар
Los-hrnittci п aгнЕгасoшa ередст(а
Los:hpap1cn п попивателна хартия
L&s:hplälzseile f коксова страна на
(коксова) к-мор-
Lösxhrimpc f г-сит-лн- рампа (на
коксова батерия)
Loschtunn т кула за гасено на вар;
коксова гаси-елна кула
Löschung f гaеЕце, изгасявано
Lfcchvon-ichtumg / инсталация за га-
сеце (на кокс)
Loschwagen т гаситолон вагон, вагон
за гасоно (на кокс)
Loschwasser п вода за гасоно (на кокс,
вар)
Löeapparit т -п-р-т за разтваряно
Lösegeläß п съд за разтваряно
Lösegut п наmoриал. подложен на раз¬
тварян-	-
Lösekctscl т котел [казан] за разтва¬
ряно
L&ieimittcl п разтворител
Losemi1telex1trakt1ön f екстракция с
разтворител
LO»emittelrückдewinnumb f реrецЕра-
ция [улавяне, възвръщано] на раз¬
творителя
lösen 1. разтварям 2. разхлабвам; раз¬
единявам 3. решавам (задача)
Lösen т разтворител (апарат)
Lfcerückstamd т 1. неразтворим оста¬
тък 2. цoразmвсрoн остатък
Lfcerührwcrk п бъркачка за приготвя¬
но на разтвори
Lräetrommcl f разтворител барабанен
тип
Lösevemrögen . п разтваряща способ-
цает
Lösevorgang т процес на разтваряно
loskioplen разклащам, избивам, нз-
чуквам (напр. леярски модел)
löslich разтворим


399
LosHchkelt f разтворимост
Xcgncmzle ограничена разтзсрu-
мост
beschränkte еж. LösSichkeit, be¬
grenzte
gcgcmtcitigl взаимна разтворимост
unbegrenzte неограничена раз¬
творимост
Las1iCikeitsd^äbramm n диаграма на
разтворимост
Ldslichketltaent^hung / повишение [уне-
лнчецие] на разтворимостта
Löslichkeitsgrenze f граници на раз¬
творимост
Lösllchkeilskonstintl f произведение
на разтворимостта (йонно)
Loslichkeitskunvc f крива на разтвори¬
мост
Ldslichkeitsllickc f интервал на нораз-
m(орнносп
LdSicnke 1^31^111- т параметър на
разтвсринасп
Löslichkeitsprodukt п пронзвЕTЕциЕ на
разтворимост
Lfellchmachung f превръщано в раз-
nварннс състояние
Lös т льос
Los, т иприт, горчнчен газ, ß, ß'-дн-
хтсрдuoтuлсулфнд. (ClCHi^l^IXiJtS
Lösung f L разтвор 2. разтваряно 3.
разхлабваме; р-зт-ляно, разеди¬
нявано 4. решение (на задача)
alkoholische aлксхслец разтвор
ammoniakalische амонячен раз¬
твор
ätherische етерен разтвор
dc/inoimiic дoцинарналoн раз¬
твор, одна десета нормален раз¬
твор
cchle истински разтвор
eutektische ЕвтекоичЕц разтвор
FchlimbscHc Фолингов разтвор
РСе твърд разтвор
flüssige теч-н разтвор
gesättigte наситен разтвор
kolloidale колоиден разтвор
konstante разтвор с постоянна точ¬
ка на кипене
Lugolsclc Луголов разтвор (за
определяне на скорбяла)
, nichlwäßnlgc безводен разтвор
Slawe твърд разтвор
übersättigte преситен разтвор
	LÖS
Lösung, ungesättigte ненаснтон разпи oj>
ve-dlcktc концентриран разmзар..
сгъстен разтвор
verdünnte разреден разтвор
wäßiige воден разтвор
zemtimonnile 1/100 нормален раз¬
твор
Ldsungsberzim п бензин-разтворител,,
бензин за разтваряно
Lösunbtben/ol п бензол за разтваряно,
бензол- разтворител; солн-нт- н афта»
Lösumgtönuck т налягано на разтва¬
ряно
Lasungslähigkeil f разтваряща способ¬
ност
LdsumbslliXc f цвят на веществото в.
разтвор	.
Lösungsfraktionierung f разделяно
[фpакцнониранo) чрез разтваряне:
LösunbsgIcicHgewic1, п рaвцсзoсиЕ в-
разтвора
Lösurgsglühcn п тoрнсобрабспванЕ н-ij
твърд разтвор
Lösunbtkö1lc f закалъчон (ъгл-род,.
циментно, жолоз-н карбид (струк¬
турен ингредиент на стоманата)
FeaC
Lösungskneter т смесител за разтвор»
Läsungskonz/nlration f концентрация,
на разтвора
Lösungskraft f разтваряща епассбцоет•
[сила]
Lösungtkuive / крива на разтворимост
Lösumbtmaschime f машина за пригот¬
вяне на разтвори
Lösungsmassc f текст, прoдилец раз¬
твор (за изкуствено влакно)
Lösungsmittel п разтворител
flüchtiges лотлнз разтворител
nichlwäßrigcs неволен разтвори¬
тел
~t organisches органичен разтвори¬
тел
selektives избнрат-л-н [солокти-
вон] разтворител
Lösuнgbsnl1telöämple mpl пари на раз-
тзсритЕт
Läsungssmitlelecitlteit I устойчивост-
спрямо органични разтворители.
(на багрилата и пигментите)
Lösungsmi1IelennpaгiffIm1enumb f до-
п-рафинНрано чрез разтворител
Lösunbяпlitelextгaktiön f екстракция
с разтворители


LOS
400
L.ötullgsm11telbcm1tc1 п смес от раз¬
творители
ILosungsmiltelrest т остатък оо раз¬
творител
Lösurgsimittellückgewimmung f року-
пор-цня [регЕнерирано, възвръща¬
но] на разтворит-ля
LOtumgsnit[el schock т пресичано на
разтворител (при неподходящо
смесване)
Lötumgsmillclseife f сапун с (орга¬
ничен) разтворител
Lötumbsmiiltelstruktui f строеж [струк¬
тура] на pазтзсрнтoл
Lösumgsn1IIetvclXlauc1 т разход на
разтворитЕл
Lösumgsmillclvellusl т загуба на раз-
тзсритЕл
-LOturgtpolynerisat1om f пслинЕриза-
ция в разтвор
Lö^ungspnozieö ш процес на разтваря¬
но
Losurgsregireräl п кауч. рогокорат,
получен чрез разтваряно
Lösungsгückslänö т вж. Loeruckstand
Lösumgtstärke f ксцЦЕцтрация на
разтвор
Lösumgstemperatur f температура на
разтваряно
Lösumgstemt1öm f вж. Lösungsdruck
LösurдsveппObem п вж. L&sumgsfähig-
kell
11L(öungsvoгganb т процес на разтва¬
ряно
Lösungswärmc f топлина на разтва¬
ряно
Lol п 1. припой 2. отзоо, перпенди¬
куляр	-
L^l^i^ppiril т вж. Lötrohr
löten запоявам
Lötlampe j лоялна лампа
LOirn^liall п кснпоцент на прнпоя;
припой
Lototlavin п лстсфлавнн.	2,4,5,7-
moтрахндросксифлавсн, Ci5Hi0Or
Lötpasle f припойна паста
Lolpi-le f бисорка (при химически
анализ)
.LOIp-roXe f проба с ду халка
Lötrohr п духалк- (за сух анализ)
Lö[iöhiimllyte f анализ с духалка,
продваритолон [сух] анализ
LOIrolrkohlc / въглон за предварите¬
лен анализ (с духалка)
LOltnohiprobe . f вж. LOtpnoXc
Lötnohispil/e f накрайник за тухалка
LOtrO^r^i^rfi^hnen п метод, основан на
опнтн върху въглен (с духалка)
Lötsäure f солна киселина за припоя-
вано [споявано]
LOlurim п лотурнн, харман (алка¬
лоид), C12H10N2
LOtvensucl т опнт на въглон (с ду¬
халка)
botwiner п тсчнсст [кис-лина] за
nрнлaивaцЕ
Löt/imm п к-л-оч лrцпсй
LOwenzahmkauItchuk т каучук от кок-
сагнс [р-тик.!]
LückerXlmdumg / цoцаентoна връзка
Lückcmtytlem п, konjugiertes система от
спретнати двойни връзки
Lull f 1. въздух 2. хлабина, луфт
междина, просвет
Е^НаХа-а^ т den Elektroden изгаря¬
но на електрода вслодствио скис-
TЕЦUЕ от въздуха
Luftabschluß т херметичЕн затвор
LutIiXtchleckumg / закаляване с ох¬
лаждано във въздуха, закаляване
въз въздушна срота
Lultiufne1ner т въздухосъбиратол,
въздухосбсрuнк, въздушен прием¬
ник [ресни-р]
Lultaus aß т изпускано на въздуха
Luffaus aßvertil п възтухснзпускатo-
лен вонтил, клапан за изпускане
на въздуха
Luftbad п въздушна баня
Luftaediif т необходимо к лн чест но
въздух; разход на въздух
LuftXelialten т въздушен росивор
luflXistlrdig въздухсустсИчнв, устой¬
чив [стабилен] на въздуха
Lultb^j^t^amdlsil т съставна ‘ част на
въздуха
Luftblаsdüte f фурма за вдухвано на
въздух, въздушна фурма [дюза]
Luftblase f L въздушно мехурче 2.
газово мехурче, шупла, раковина
(в отливка)
Lultаlitemv1skos1meten п вискозиме¬
тър с въздушни мехурчета
LuftöanpfgemitcH п паро-въздушн-
смес
Lultöiile f въздушна сушилня
Lultdesimfektionsmiltil л средство за
дезинфекция на въздуха


401
LUF
luftdicht възтуханЕпроницаoн. хер¬
метичен
Lulldichtc f плътност на въздуха
Luftdruck т налягано на въздуха,
аомасфoрна налягано
Luftdruckfeгöeranlabc f инсталация за
пневматичен транспорт
Lultdiuckpunpc [ въздушна лонлa.
орлнфт
luftdurchlässig възтухопронн цаем
Lultduiclllssigkill f възду хоп ронн-
цаoмссп
Luftdurchsatz т поглов||- скорост на
въздуха; разход на въздух
Lulldusehc f въздушен душ
LullelmlaOschleben tn шибър за вкар¬
вания [влизащия) въздух
Luftrintnlll tn вход на въздуха
1ulIlШptlmdlicH чувствителен към въз¬
действие на въздуха
Lultenpl1ndi1c1ke1I f чувствителност
към действието на въздуха; но-
уетаИчивает [цес.табuлцоет) на въз¬
духа
lütter 1. вентилирам, проветрявам 2.
-оризни-м 3. aтдЕлян. р-зт-лям
(напр. пакет валцовани листа)
Lüllei т вентилатор
Lultenhllzer tn възду хон-гров-тол,
калорнфор
Lulterwiinung f подгрявано [нагря¬
ван-] на въздуха
Luficxpamsiomsventii п въздушен ро-
дукционон вентил
Luftlackel f въздушен факел
Lullicuchlc f въздушна влага, влаж¬
ност на въздуха
Luftleuchtibkeil f влажност на въздуха
relative относителна влажност на
въздуха
LultlcucHIibkciIsmetser т влагомер,
психронoтър. хигромстър
Luftfilter п въздушен филтър, фил¬
тър за лрЕчнсmвацЕ на въздуха
LuStiOideren т инсталация за пневма¬
тичен транспорт; пневматичен
транспортьор
Iulllorn1g възтухсобрaзЕ'ц, газообра¬
зен
lultlnei бозвъзду шон; aбЕЗвъздушoн
Lullgas п въздушен гoцЕратсрoц газ
LultgatClzeuger т газгенератор за
въздушен газ
Lullgebläte п 1. устрсИсmва за вдух¬
вано на въздух, въздухсдувка 2.
ду хапе с въздух
Luitgeltalt т съдържани- на въздух
iullbetü1i[ охладен на въздуха, ох¬
ладен с възтух
Luftgereialorgis -п вж. LuHgas
luitbctlockret изсушен на въздуха
lullhallig съдържащ въздух
Lulittirler т стонаца. закаляваща со
на въздуха плнвъв въздушнаструя;
самсзaкаляваща со стонаца
Lufthärlung f въздушно закалявано;
саназакаляване; нормализация
LufllcXer т въздушна помпа, орлнфт
Lullhclc f аеробни дрожди
Luftlci/ofen т въздухоцагрЕватoлца
пещ; каларнфЕрла пощ; калори-
Ф-р
LullUsi/ung f L нагряване [отопля¬
вано] с горещ въздух 2. вулкани¬
зация с горещ въздух
Lultiomlsatlom / Иоцизацuя на въз¬
духа
Lullkalk т въздушна [обикнавoца)
вар
Lultkällemlsehire / въздушна хладил¬
на машина
Lultkamil т въздушен канал
Lul[konplestrn т въздушен компре¬
сор
Luflkordrmsilor т въздушен конден¬
затор
Lufikorditiomienumb - | климатизиране
(кснтuцuоцнранo) на въздуха
Lultkraltnü1le f възтухоструйна мел¬
ница
Lultkühier т L въздушен охладител
2. охладитЕл на въздуха
Luftkühlung f 1. въздушно схлажтацo
2. схтlажтанЕ на въздуха
Lullkurslseide f „въздушна“ изкустве¬
на коприна, изкуствена нишка с
куха сърцовин-
Lultlack т лак, които съхно на въз¬
дух-
Luitlabeiurg f съхранявано на въз¬
дух (на открито)
luttleei бознъздушен
LuStleirXehältei т резервоар с раз¬
реден въздух, вакуунрезервоар
Lullleere f разреждано; вакуум, боз-
възтушно лросmрансmна
26 Немско-български технически речник


LUF
402-
Lutticercmesser т. вакууммер, вакуум-
метър
Luftleitung / възтухоnрсвст, тръбо-
, провод за сгъстен въздух
Luftloch п отдушник (в леярска фор¬
ма)} отдушник
Luftmämbel т недостиг на въздух
Luft[mcmge)mesteг т разходамoр за
въздух, нъздухомор
Luitmischer т въздушен смесител
[барбатьар)
Luftnchmin /н еж, Luftauimehmcn
Lue^<^.x^y<^^ition / окисленно на възду¬
ха, окислени- с въздух
Luftponcmacton т бетон с въздушни
пори, клетъчен бЕmсц
Luetprettc f пневматична преса
Luftpumpe / еж. Luitdruckpumpe
nässe нокрсвъзтушца помпа
Luftnakel [ въздушен ограничител,
нож (за дебелината на нанесене-
, то покритие, при промазочни ма¬
шини)
LüftlikebStreichnitc1ime / машина
за прсмазка с въздушен ограничи¬
тел за дебелината на слоя
Lultnellcm т пнЕвматична авmсмсбнл-
на гума	.
Luftrc1lcmölhmer т стан ок за .демон¬
тирано на външни авоомсбилци
гуми
LulÜle1m1bel т прочистватол на въз¬
дух
Lu)ltlcin1gunbsanlage f инсталация зп
прочиствано на въздуха
LuftroHn п въздухопровод; нъзду хо-
отводна или вентилационна тръба
Luftiöhremkühlen т въздушен оръбон
охладител
Luftrülier т въздушна бъркачка
Luftrülrurg / разбъркване с въздух
Luflsack т въздушна възглавница
(напр. в тръбопроводна мрежа)
LuSIsalpeleisäure f азотна кнсолнна от
атмосфЕрен въздух
Luftsammler . т въздухосъбир-тол
Luftsaui-stoff т атмосферен кислород
Luftsaugcn т изсмукващ вентилатор
LuftschlaucH т 1. вътрешна авmсма-
билна гума 2. въздушен маркуч,
маркуч за сгъстен въздух
Luftsdtle'sr т въздушна завоса
Lufttlchtcm п . вж. Luftsichtümb
Lufttichlci т въздушен сепаратор
Luftsldttumg f въздушна сепарация
[класификация]
Luitspülung f продухвано с въздух
Lufltlcchen п пробивано на вонтила-
ционнн отвори (в леярска форма)
Luftslechcr т шнш за пробни-но на
нонтилационни канали (в леяр¬
ска форма)
Lufttt1ckttole ' т аонaефoрoц азот
Luftst-om т въздушен ток, въздушна
струя
Luftstiomnühle f въздухaеоруицa
мелница
Luftttnoms1chtunb f вж. Lultsichturg:
Lufttemperatur f температура на въз¬
духа
lufttrocken възтушносух
Lutltrockeramiage f вж. Luftlnocknin
Lufttrocknen п сушено на открито,
въздушно сушено
Lufttiöeknei т въздушна сушилня
Lufttrocknung f вж. Luttlröctrer
LuflüXenschuß т нзлншок на въздух
Lü^■tü^laül т циркулация на въз¬
духа
Luftunsd1altumg f превключвано на
въздуха (в пещ)
luStumscHmelzcm претопявам във въз¬
душна атмосфЕра [във въздушна
срода]
lufturdicHI въздухопроннц-ом
lufturöurchiätt1g възду хснЕnрсци-
цаем
Lüftung / вентилация, проветрявано,
аорация
LüllungsHcic f дрожди, получени прн
приток на въздух
Lüelurgt.sytlem п вoцтнлациацца си¬
стема
LuftverXcs<^<^rungsmittel п сродство за
подобрявано (опресняване) на въз¬
духа
LuftverbnaucH т разход на въздух
Luftverdichten т въздушен компресор
[сгъстител]
Luftveгdidttunb f сгъстявано [кoнпрн-
нирацo) на въздух
Luftverdrärgumg f изнoстванЕ [нз-
тласкнацЕ) на въздуха
Luttverdümmurg f разреждано на въз-
Туха, вакуумирано; вакуум
Luitveгdümrumgspunpc / помпа за
разрежт-не на въздуха, вакуум-
помпа


403
Luftverflüssigung f втечнявано па въз¬
дух
Luflvenseuchung f заразявано [замър¬
сявано] на въздуха
Luflverteilcr т въздухоразпрот-ли-
тол, р-зпрод-лно-л на ' въздуха
Lüliveгumre1r1burg f замърсяван- на
въздуха
Luitvolumen п обем на въздуха
Luftvorheizurg f nрoтваритoлцс под¬
грявано на въздуха
Luftvorwärmer т подгрев-тел на въз¬
духа, .възтухсцагрЕваmЕл
Luftvorwärmung f вж. Luftvorheizumg
Luftwälnespeichcr т въздушен рогоно-
р-тор, рогоноратор за въздух
Luflwаinelautcher т въздушен тсплс-
сбнeццик
Lullwatchanlagc f инсталация за про-
нивaце на въздуха
Lultwäschcn т въздушен филтър (мо¬
кър), въздухспрснuвна камера
Luftwechsel т обмяна на въздуха,
въздух-бме!!
Luttwechsclzihl f кратност на възту-
хосбнoц
Lultwichtc f ост. вж. за Luftdichte
Lufl/enlegumg f разделяно на въздуха
Lull/erlegumgsanlige f инсталация за
разт-ляно на въздуха
Luitzirkulat1ön f циркулация на въз¬
духа
Luftzufuhr f приток на въздух
Luftzug т 1. тяга на въздуха, въз¬
душна тяга 2. въздушен канал
Luftzutritt т достъп на въздух
Luftzwischenkuhler т междин-н въз¬
душен охл-дитол
Lugol-Losung f Лугслсв разтвор
Lumiflavin п лУннфланин.	5,7,9-
тринoтил-изоалсксазин,
C19H12N4O2
Luminal п луминал, 5-етнл-5-фoцил-
барбитурсва кис-лина, C12H12N2O3
Lumineszenz f луницoецoцция
Lumireszer/analytc f луминЕсцентен
анализ
Lumi -о zenzspektrum п луницЕсцoц-
оон спектър	•
Luminophor луминсфар.	луннцoс-
цнращо вещество
Lumpen mpl парцали
Lumpendieschen т обЕзпраши-Ел за
парцали
	LÜS
Lumgergllt п белодробна [дихателна]
отрова, отрова за болито дробоно
Lunken т кухина [раксвнца) от сви¬
ван- (в метал)
Lumkcnbildumg f образувано на рако¬
вина [кухина] (в метал при из¬
стиване)
lunkenfrei боз кухина от свивано
Lunkerhöhle f вж. Lunken
LunkerlOtlnium т вж. Lunken
Lurkerit п вж. Lumkerpulven
Lunkelköpf т, lXgesehoplten леяр, от¬
рязана глава на слитък с кухина
от свивано
Lurkeгpl11lürg f леяр, изпитвано за
кухини от свнв-но
Lurkerpuiver п лункорит, прах [енoеа
за цанатявацo на кухината от сви¬
вано
Lunkenumg f вж. Lunkena1iöurb
Lurkerverhutturg / предотвратявано
образуваното на кухина от сви¬
вано
LurkerverhUttürbtpulver п вж. LurH
keipuiver
Lunomsten п лунснЕmър (уред за уста¬
новяване равномерността на преж¬
ди или плътността на тъкани)
Lunte f лонта (от прежда).
Lupirln п лупанин (алкалоид),
C15H24N2O	.
Luplridlm п лупинитин, C15H2BN2
Lupimlm п лупинин (алкалоид),
C21H40N2O2
Lupolem п лупслoи (полиетилен,
получен при високо налягане)
Luppc f вж. Luppenciten
Luppeneiten п желязо на крицн, крнч-
но [сваръчцс] желязо; жoлязо-
добито чрез директни методи
Luppenleuen п вндня, крично огнищо
Luppenhanmer т чук за нзксвавацo
на желязна крица [крнчно желя¬
зо, директно лслучЕнс желязо]
LuppenquelscHc f проса за изстисквано
на (шлаката от) крично желязо
Lupulin п лупулнн, хмелоно брашно
Lupul1mtiule f лупулинсва кисолн-
цa. тупутсн. C23HaeOj
Lupuion п вж. Lupulinsäu-i
Lüster т лустор (тънко прозиращо
покритие върху керамика и стък¬
ло)
Lüste-fiiae f вж. Lüster


404
LUS

п райски газ, двуазатЕЦ акис.
NxO
Lutelnislcnungshonmom л лупоннизнращ,
хормон, хормон на жълтото тяло
Luleol п лутoсл, CtoHiаClNgO
Luteolin п лутoслнн. 3',4',5,7-т-тра-
хидрокснфл-вон, Cj5HioOa
Lulernyzin п лутоомицин (анти¬
биотик)
Lutetium п лутоций, Lu
Lu,etiunox1d п лутоциев окис, LugOa
Lutidin п лутидин, дннoтилпнрuдин.
: C5HaN.(CH3)2
Lulidi rsäure f лутнтннова кнсолина,
, пиритиндикарбонова кисолина-2,4,
C6HaN(COOH)2
Lutti^n m обoзслирпoца {луmoрна] флог-
ма, лутор
LütIelXiаte f . достнлационон котел
(казан]	.
.• Lutteibodcn m ДЕфлЕгмацнсннa та-
релка (на ректификационна ко¬
лона)
-L-^ttr^l^tOlörre f р-ктифнкационн- ко¬
лона
•	Lutlersäuie f еж. Luttc-kolonne
Luttenwisten п тoсmнлацнонца вода
(	(след дестилирането на спирта),
п-токи
Luxmasse f лукс-мас- (отпадъчен
шлам от железен окис при прера¬
ботването на боксит)
Luxuspapler п луксозна [високока¬
чествена] хартия
.Lyise / лиаза (ензим)
Lyddlt п лидит, нелицио. пикринова
кис-лина, 2.4,6-трннuтрсфoцол,
. HO-C3H2(NO2)a
1LykoInarasn1n п лнксмаразннц (ан¬
тибиотик)
‘Lykopin п ликспин (каротиноид),
•	C40H5a
•	Lykorin . п ликорин (алкалоид),
C18Hj7NO4
-Lyogel п лногол
■ lyophil лиафuлЕн
.LyopHlllsation f лисфнлнзацця (су¬
.. шене чрез сублимация в замръз¬
нало състояние).
lyopHoX лнофабoн
.lyotiop лиотрспoн
Lysergeinjslune f лнзoрrнцсва кисе¬
лина, лuзЕрrсва - кнсолина,
CiaHie^Oa
Lysin п лизин, а.o-тиамнцокапрсцова
кuсЕлнца;2.6-тuаннцоXЕксацова ки¬
селина. NH2(CH2)4CH(NH2)COOH
Lysolo-m п лизсфсрм (дезинфекционно
средство)
Lysol п лнзол (смес от сапунена ка¬
ша, крезол и вода)
LysOezithim п лнзслецнmнн, нацаетoа-
рнллоцнтнн
Ly!S^leziti1inatc f лнзолЕЦнтнцаза (ен¬
зим )
Lyxosc f лнксоза, C5Hj0O5
M
Mächtigkeit f мощност (на руден.
пласт)
Mlbeöbifl п стомашна отрова
insekti/ides инсектицид със спa-
нашца действие
, Magensaft т станашЕц сок
Magent-oplin pl капки за стомах
Magerbeton т пос-он бonац (беден
на цимент)
Mager-bdonlüilumg f пълнител за по¬
стен бетон
Magcnbetomsclilcht f слой от пасоoц
бoтац
Magerkaik т постна вар
Magerkohle f постни въглища
Magerkoks т постен кокс
Magerlack т пaсоoц лак, боден на
масло лак
Magermilch f обЕзмаелЕнс {бнта] мля¬
ко
MagermllcHkisc т сирено от абезмас-
ЛЕцо (бито) мляко
Majeimllclpulver п обозм-слоно мля¬
ко на прах
Magerquark т обезмаслена извара
Magerton т пастна глина
Magerungsmittel п опостняващо срот-
ства
Magma п магма
Mibmälunoxide - npl шпиноли, мине¬
рали от шпинолн-т- група
Miдnänyz1n п нагцаницин (макро-
цикличен антибиотик)
Magrelitacieich т, п наrцoфнтoн обсег
Magnclitköehumg f м-гнози-зо варе-
цo. нагнoзиoво-биЕулфнтно варе¬
но (на целулоза)


405
MAG
Magnelitstune f наrнЕфитна кнсоли¬
на (c равно количество свободен
и свързан серен двуокис)
Magnclit/elltloif т целулоза, получе¬
на на наrцЕфитна сенсна
Magnesia f магнезия, магнезиев окис,
MgO
gebrannte калциниран магнезиев
окис, MgO
kaustische магнезиев хидроокис,
м-гнози-з- основа
Magnesiadlimgen т м-гнозион тор
Magnesiag^s п наrнoзuaлцо стъкло
Magmesilgliminel т наrцЕЗналца слю¬
да, флсrспнт. KMgMgMg[AlSiaOi0].
(OH)-2 или K2O.6MbO.Al2Oз.6SiO2.
2Н2О
Magmesiahlrtc f маrцЕзналца твър¬
дост (на водата)
Magmrsiakalk т толсннт. CiMg(COa)2
Magncsiätc.1lаckc f магнознална шла¬
ка
MagresSatongrarat т пироп,
Mg3Ai2|S1O4|a
Magnesil/enent т магнoзиaлoц ци¬
мент
Magnesit т магнезит, MgCOa
Magnesitbeton m наrнЕзиmсв бoтац
Magrrsitbimder т магнoзнтсвс свър¬
зващо вещество
Magnesitlend т огнище, облицовано
с магнезит; магнЕЗитсв пот
Magnesitspat т магнозитон шпао,
MgCOa	. .
Magiesitslelm т вж. Magnesil/legel
Magmesltzement т магнезитои [еарo-
лсв] цимент
Magnesitzicgcl т маrнoзнmсна тухла
Magnesium п магнЕзиИ, Mg
MаgпesSшnаlunirаt п магнезиев алу-
минат, Mg(AlO2)2
Magnesiumanimoniumkarbonat п маг-
цЕЗиево-аноцнев карбонат,
MgCO3.(NH4)2CO3HH2O
Magnesiumanmoniump1ösphal п маг-
нoЗиoвс-амсниЕн фосфат,
MgNH4PO4
Ma^nesluma-sera, п магнезиев арсо-
нап: L орто-, Mga(AsO4)2 2. мота-,
Mg(AsOa)2 3. пиро-, Mg2As2O7
Magncsiuma-semld л магнознон арсо-
цид- MgaAs2
MagnesSumäthyla, п магнезиев отн-
лап, (C2^6O)2Mg
MagmesSumazetit п наrцезиЕв ацетат,
магнезиева сол на сцoтната ки-
с-лина, (CHaCOO)2Mg
Magmesiumbikarbonit л ост. вж. Mig-
nisiumhydiogemkanXomät
Magnesiumbisulfat п ост. вж. Magne-
slumlydroi^^msulttl
Magncsiuna^rat л магнЕзиев борят,
Mg(BO2)2
Maдmesiunaöriö п магнезиев бориТг
MgaB2
MagnesiumX-omat п магнознон бро-
мат, Mg(BrOa)2
Mtgmesium^lil(^i^.at п магнезиев хло-
р-т, Mg(ClO3)2
Magmesiumd11ol1ö п магнознон хло¬
рид, MgCl-2
MagnesSulmch1löoplalinat п магнезиев
хлсрплатнцат. Mg[PtClli]
MagmesiumchlonoSannal п магн-зи-в
хлорстанап, Mg|SnClej
Magnesiumchromat п магнозиов хро-
мао, MgCrO4
MagnesSumdithlomat п магнезиев тн-
тисцат. MgS2Oi
Mabmesiunleriozyamid п магнознон фс-
рсuианнд. Mg[Fe(CN)e]
MagnesSumHuosSllkat п магнозиов флу-
оросиликат, MgSiFa
MagnesSumiliuorid п м-гнози-в флу¬
ор нт, MgF2
Magnesiunhydгid п м-гнози-в хнд-
рнд, MgH2
Magmesiцnhydrogenarsenat п мнсол
[вторичен] магнЕзиои арсонат,
MgHAsO*
MagresiumHydrogenphosphat п кнсол
[вторичен] м-гнози-н фосфат,
MgHPO4
Magresiunhydrogensulfat п магнозиов
бисулфат, кисел м-гнози-в сул¬
фат, Mg(HSO4)2
Magmes1ümhyönogentuleiö п магнозиов
хитросулфнт, кисел м-гнози-в сул¬
фид, Mg(HS)2
Magncsiumhyöroxiö п магнези-н хнт-
рсскис. Mg(OH)2
MagnesiumhypopHosplllt п магнозиов
хипсфоефио. Mg(H2PO2)a
Magmesiumjodat п магнезиев Иодат,
Mg(JOa)2
Magnes1unjoöiö п магнезиев Иотит^.'


MAG
406
Magnesiumkalziumkarbonat n калци¬
ево- м-гнози-в карбонат,
MgCO3. CiCOa
Migmesiunkira1d n магнезиев кар¬
бид, MgC8
Magmesiumkaibonat п магн-зн-в кар¬
бонат, MgCOa
basisches осцавец магнезиев кар¬
бонат» MgCOa-MgCOH^-SHaO
Magmisiunleg1eгumg f магнезиова
сплав
Mägnsslumllgmosulfomal п магнозиов
лнгцаеулфоцат
Magmes iumme taXoral п магнозиов мо-
тaбсрат, Mg(BO2)s
Magmesi^^i^i^l^^illkat п магнезиев мо-
таснлнкат, MgSiOa
Mibrls1unmolyadit п магнезиои на-
либдао, MgMoO4
M^l^i^tc^Si^^i^i^tiit п магнезиев нитрат,
Mg(NO)»
MagresSumnilnld п магнезиев нио-
рнт, MgaN
Magnesiшnnltrit п магнозиов нитрит,
Mg(NO2)2
magmetiunörgäпiseh срrацонагцoзиoв
Mabmcsiumorthöborät п наrцезнев ор-
побсрат. Mga(BO3)2
MagmesSumorthosSlikat п магнезиев
орТаснлнкaт. Mg2SiO4
M^^bnetiumox1d п магнЕзиев скне.
MgO
Magmesiumpcichlorat п магнозиов пор-
хлорат, -Mg(ClO4)2
Magresiumpermargamat п магнознон
пЕрнацгацат, M^MmO*^
Mabmetiumpcrox1d п магнознон про-
кнс, MgO*
MagnetiumpHotphiö п магнознон фос-
фид, MgaP2
MagrlмSumplat1nzyarür п магнознон
циацсллатнцнт, Mg[PI(CN)4]
Mäдrct1unpyioantemat п магнезиев
пиро-рсен-т, Mg2At2O7
Migmisiumpyiophosptat п магнезиев
•ли;рсфасфат. Mg2P2O7
Magmctlunn1ödämid п магнезиев ро¬
д-нит, магнезиев сулфоцнанид,
Mg(CNS)g.
MagmctiunSal/ п магнезиева сол
Magmif^li^um^i^li^imat п магнознон соло-
као, MgSeO4
MaдnetiumtiHz1ö - п . магнозиов снли-
цнд, MgtShMgSl
Migmisium!^ultit п м-гнози-н сулфат,
MgSO4
Mаgnesiunsulfid п магнознон сул¬
фит, MgS	.
Magmesiumsulllt п магнозиов .сулфит,
MgSOa
MagnlsiuImt11rsullat п магнозиов оио-
сулфат. MgS2Oa
MagnesSumtitamal п магнознон тноа-
цaт. MgTlOa
Magmesiunveгbimdunb / магнезиево
съединение
MagmisiunwoIlгama, п магнезиев
вaтф,зaнат. MgWO*
Magnesium/yiiid п м-гн-зи-н циа¬
нид, Mg(CN)2
Magmesiшnzyanoplat1mll п магнозиов
цнацсплатнцат. MgfPt(CN)e)
MagnlsSшnzyanoplatin1t п магнезиев
циацсллатицит, Mg[P,(CN)4]
Magnet т магнит
Magrctabtche1den т магнитен сепара¬
тор
Magrretaulaereiturgtarlagi f магнит-
цо-сбсгаmитЕлиа инсталация
Mabmeleisem п еж, Magneteisenerz
Magmclcitenelz п магнетит,
Fc2Oз.FcO, FC3O4
nuln1дet зомлосо магнотит
Magrc.^вет^ет т вж, Magmc[citenelz
Magmelleld п магнитно поло
Maдret1tieг-Rotlülaere1lüпb f обога¬
тявано . чрез нarцЕТизнращо пър¬
жено и последваща магнитна сепа¬
рация
Magretlslcn-Rostveriahnen п магнопи-
зиращо пържено
Magnetismus т магнетизъм
Magnetit т магнопно, FezOa-FcO,
FeaO4
Magnetkies т магнитен пирит, FeS»
или Fig Sa
Magnetrührer т магнитна бъркачка
Magnetscheider т вж. MagncIa^Xschci-
öci
Magnetscheidung f магнитна с-п-ра-
ция, магнитно- обогатяване
Magnctscheldurgskorn^enlrat п магни¬
тен концентрат; руда, обогатена
чрез магнитна сепарация
Magnetstahl т магнитна етсмаца
MagrolierblittcrOl п - наела от листата
на магнолия


407
.MiglnöliirbiilIr1öl п насла от цвото-
воте на м-гюлия
Mahlanlage f инсталация за смилано;
мелница
Maliaraeit f смилано; работа на сми¬
лано
MallXilr f ксмилаща [надробяваща]
повърхност 2. пъп на маторн-л-
прн смилано
.Mahlbarkeit f смuлаенссm. сп■оеобцсет
да со смила
Milldauei f продължителност на
смилано
Malldruck ш налягано при смилано
Mahleimilchturg f вж. Mahlanlage
mallin моля, смилам; размил-м
Mlhllä11bki1t f хран. мливна спо-
ссбцссn. млинни свойства
Mahlfeinheit f фuцоео на смилано
Mahlgang т 1. процес на смилано
2. мелница с въртящи со камъни
Mа1lgc1äutc п кожух [корпус] на
мелница	•
.MallgerU п мелещ апарат
Mahlgrid т стопен [сноцаст] на сми¬
лан-
Ml1lgradaiSt1nnumg f опр-д-лян-
степента на смилано
Ma1lblidplülln т уред за спрЕДЕЛянЕ
степонта на смилано
Mahlgut п материал за смилано
.Mahlh1lltniIIil л средства. подпома¬
гащо снилацoтс
Mahlkinnen f трошачна кам-ра;
мелнична к-мора
Mahlksgil ш смилащ конус (на ко¬
нусна трошачка)
Malikörpcr mpl 1. молеща част на
мелница 2. мелещи [м.лнвнн] тела
(топки, пръчки и др.)
MlHlkosIsm f разноски за смилано
Mahikugel f топка от тстксва мел¬
ница, - мливна топка
Mihimitch1me f мелница
Mällmühlc f мелница за брашно
Mihiorgam п мелещ [смилащ] орган
Mahlplatte f облицовъчна [броцева]
плоча на мелница [трошачка]
.Mahlpiödükt п смлян материал, про¬
дукт на моленото
Mihlpnozeß т процес на нoлoнo
MaHlrigsriiit ti рогон-рат, получен
чрез механично обработвано на
стара гума
■	 MAI
Mihlrsslstcmz / устойчивост на разми-
лаце
Mahlrirg т молощ пръстен, молеща
пръстеновидна втулка
MaHltehc1Xc / 1. мелничен диск, мел¬
нично колело 2. молощ диск (на
дискова мелница)
MäHitcTeiibnmüihic / дискова мелница
MäHlsch11tsel / чаша [тава, корито]
на колорганг
Mahlstein т зодоннч-н [мелничен]
камък
Mdiltellcr т вж. MaHischйtscl
Mahltrocknung / сушено със смилано
Milltrommsl / барабан на цилиндрич¬
на мелница
Mahlung / размил-но, смилане, мо¬
лено	•
Mahlumgtbnad т вж. MaUg-ad
Mahlverfahren п мотот за размил-но
[смилаце. нoлoцo]
Mahlvorgang т процес на нoлoцo
Mahlvorrichtumg / устройство за сми¬
лано
Mahlwalze / молещ валяк
Mahlwalzen fpl залцсза мелница
Mahlwalzwerk п валцова мелница
Mahlwirkung / молещо [размилащс]
действие; ефект на размил-но
Mälloß-Pi^o/eß т метод за двуцветно
багрено
Maisbrenncrci / предприятие за про¬
изводство на спирт от царевица
MalscHc / слад, спиртов-рна каша,
смес за - спиртна ферментация, мъст
vcigoncnc зрял [ферментирал]
слад ’
MaissciHriertililiinpparat т достила-
циоцoн апарат [достилатор] на
спиртов-рна каша
Maisctelllten л филтър за спиртовар.-
на каша
Mälschckochkcsscl т казан {каоoл] за
вароно на ферментационна каша
Maitd1lk(ötrnnc / дЕетuлацнонца ко-
лсца за спнртозарна каша
maischen накисвам (слад)
Mtijsc^li^i^l^^i^i^^un / температура за
приготвяно на слад |Cпирmавар-
н- каша]	'
MalskcImOl п масло от царевични за¬
родиши
Maismehl п царевично .брашно
Maisöl п царевично масло


MAI
408
Maisstärke f царевично нишесте
Mа1tttnoH/cHsIöle m целулоза от царе¬
вична слама
Ma1twäcHt п ц-р-инчен восък
Majolika f майолнка (вид керамика)
Maklurlm п - ма^урин; 2,4,6,3',4',-
пoнтахuдраксuбoнзсфЕнаI^.
CiaHinOc H2O
Makroälzung / разяждано за макро-
скопско изследвано
Makгoeim!td1lüssc tnpl накровключЕ-
ния
Makrofäscr f макрсвлакно
Makrogctugc п ^^кро^^руктура
Maknogcl п нaкрогЕл (образуващ се
при коагулация на латексови час¬
тици)
Mikrokoniosion f накрсксрозия
Makrolid п макролид, накроциклu-
чон лактон
Mäkro1nölckel f вж. Makromolekül
Makromolekül п накрснолЕкула
lincaics линейна [цЕpазклоцЕна,
прана] накрсно<лoкула
vcrzwcigtis разклонена накрома-
локула
makromolekulan нaкрсмолoкулoн. ви¬
сокомолекулен
^akr-^i^oOi^l^^llgittir п структурна ре¬
шетка ^скoлет) на макронолoкула
Makroradikai п накрсратuкал. ниса-
кснолЕкулЕн р-тнкал
Maknoselgerung f накротuквацuя,
накрссеrрЕrация. зонална с-гре-
г-ция [ликвацня]
Mikrountcnsuchumg f м-кроскопня
Makulatur f м-кул-тура, стара хар¬
тия, харти-нн отпадъци
Malachit т налахнт, CuCOa.Cu(OH)2
Malachitgrün п налахuтовс зoлoна
(основно трифенилметаново баг¬
рило),
((CHa)2N .CeH^QCs^).
.QHiNCCHahlCl
Malat п малап, сол или остор на ябъл-
чен-та кис-лина
Maleat л малеат, сол или остор на
малЕицовата кнсолина
MalelmHarz п м-лоинова смола
Maleinsäure f малЕинсва киселина,
цис-o,титoн-тикарбсцова-1.2 кисе¬
лина, нооссн=снсоон
Malcimtäurcamhyer1e п - анхидрит на
малЕицонaта киселина, малouцав
анхидрид
Mäleinlsäuгel1ydraziö п хидразид на
налЕUновата кнсолнна, малoннaв
хитразнт; 1I2-,дихитрспнритазин-
дион.-3,6, C4H4N2O2
Mallicna1l п дЕKсраmивЕH емайл
Malenlirbe f 1. боя (в строител¬
ството) 2. боя за живопис
MalikodcHydratc / наликодЕXитраза-
техитраза [дЕXидроГЕцаза) на ябъл-
чоната киселина (ензим)
Mailrsäurc f ябълчона киселина,
хитрсксияцmърнa кнсолнна,
HOOCcH(OH)CH2COOH
Maiomit rгмалоцат. сол или естор на
налсиоваmа кнсолина
Malonistsr т малонон остор, диети-
лов естер на налсновата кнселuца-
CH2(COOC2H5)2
Milomsäure f малснсва кис-лина, мо-
mацдuкарбонсва кнсолина,
CH2(COOH)2
Miiomylcllorld п малоцилхлсрит. ки¬
селинен хлорид на налоновапа ки-
солина, CH2(COCl)2
Malorylhannstöfl т малоцилкарбанuд-
барбитурова кнсолина, C4H4N2Oa
Maitasc / нaлтaзa (ензим)	'
Mallha f малта (изкопаемо асфал-
топодобно вещество)
Mallheseikneuz п 1. малтииски кръст
(при гледане през кръстосани Ни¬
колаеви призми) 2. малтийски кръст
(механизъм)	.
Mаltoаlortdulc f малтобионава кисе¬
лина, C12H22O12
Maltoaiosc f матmсбноза. малтсза;
малцова захар, Ci2H22Om-H2O
Maltose f малтсзa. налтобиоза, мал¬
цова захар, C12H22O11
Mällösiö п малтозид (гликозйд на
малтозата)
Malz п слад, малц
Mal/amylasc f -мнлаза на слада
(ензим)
Mai/auszug т извлек оо слад
Malzaefeitumg / приготвяне на сл-т
Malzdarre f сушилня за слад
Mai/diastasc f днастаза на малца
(ензим)
Malzen п приготвяно на малц
mäl/cm п м-лцузам; прибавям малц


409
MAN
Malzessig m малцов оцет
Malzextrakt m, dlastasihaltigsn мал¬
цов - окстракт, съдържащ тиастаза
Mälzgcittc f ечемик, подготвен за
малц	•
Mälzkeim т малцов кълн, малцов
зародиш
Mal/lösung f малцов разтвор
MaizmilcH f малцсвс мляко
Mai/trcbsr pl утайка |мътилка] за
малц
Malzwürzc f малцова мъст, слад
Malzzucker т вж. Malüosc
Mammutpumpe f мамут-помпа (въз¬
душен транспортьор)
Mammutrulrwenk п устрайсnва за
разбъркване с мамут-помпа
MamdarlmimOi п мантарннсвс масло
Mamdelbitten л амигдалнн (глюкозид
на горчивия бадем),
Cз0H27O1rN1ЗН2О
Mamdcikicic f бадемови трнцн
Mandelmilch f баgЕHсво мляко
Maneclm1lcHsc1fc f сапун с б-домово
мляко
Mandelöl п бадемово масло
Mamdeltaurc f б-темова кнсолина,
а-хнтроокси-фЕцитсцoтца	кисе¬
лина, фЕцилгликслсвa к-на,
CtH&CH(OH)COOH
Mangan л манган, Mn
MarbamaXXrame т загуба от окис¬
ление на манган, изгаряно [„нз-
паронно“] на манган
Margamat л манг-нат, сол на нац-
ганoцаmа кис-лина, McMnO*
Mamgamblemde f вж. Manganglanz
ManganX-orzc f манганов бронз
Mangänehlör1e л 1 манганов три-
хлорид, MnCla 2. манганов дву-
хлорид, MnCla
Manbanchlorün п манганов твухлс-
рит, MnCl2
Manbane1oxid л манганов двуокис,
MnO2
Mambindi1mglr т манганов пор
Manganerz л манганова руда
Manganglanz т манганов блясък,
алабандин, MnS
Mangamgramat т спос-роин,
MnaAkSisOia
nämgimhal[ib съдържащ манган
MarganhаittIäHl т манганова спо-
нана. хатфнлдова стомана (~12%
Мп)
Mamganheploxid л двуманганоз сот-
нaокис. анхидрид - на ПЕрмангацo-
ната кис-лина, M12O-
Mamgän1yerox1eul л манганов дну-
хидроокис, нацгансхндрсскис.
Mm(OH)2
Mimgam1öxiö л двуманганон три¬
окис, Mn2Oa
Marbam1phosphlt лнацгацсв(Ш) фос¬
фат, MmPO*
Manganit гп манганно, (минерал),
МпО.ОН
Marдanivlrbimeümb f съединение - на
тривалонтния манган, Мп(3)
Margami/yarkalium л калиев ман-
г-нцн-нит, К^М-пИСМ)«]
Margamkana1ö л манганов карбид,
MiaC
Margarkaraomat п манганов карбо¬
нат. MnCO3
‘ Mamganonltr1c f пЕрнангансмoтрця
Mamganonitnat н манганови!) нит¬
рат, Mn(NOs)s
Mimдimorhöean1d н манганов^!) ро-
дaнuд. Mn(CNS)2
Margamosuilal п манганови!) сул¬
фат, манганосулфат, MnSO*
MinginöveгЬimöung f съединение на
твувалентния' манган, Мп(2)
Manдanox1e л мацгацсв окнс: 1.
MnO 2. MnaOa 3. MnO2 4. MnOa
5. Mi2O7
Marganöx1eul л манганови!) окис-
MrO
Marganoxlduioxid л тринангацсв чо-
тнрискис, MiaO* или 2.МпО.МпОз
Manganozyamkailum л калиев ман-
гансцианнт. KalMnCCNA]
Mimgimpcioxld л манганов двуокис,
MnO2
Mamgamphosphat л нaцгацав фосфат:
1. MnPO4 2. Mna(PO4)2
MаmbаnpHosphid л манганов фосфат,
MmP
Mamgamsäure f нангацсва кнсолина,
HaMnOi
Mangantltqu1oxiö л тнунацгацов три¬
окис, Mn2Oa


MAN
410
Margarsillkit n манганови!) сили¬
ха.: L ^0--, (MmSiOa)n 2. ароа-.
Mn2S1Ot
Margamsil1z1ö п манганов силнцид-
1. MnSl 2. MmS12 3. MmgSl
Marbarsil1/1unstahl т силикананга-
нова еоомаца
Margamspat т рсдахрозно. манганов
шпат, MnCOa
Margarstahl т манг-нона стомана
Margarsuifat п манганов сулфат: 1.
MnSO4 2. - Mn2(SO4)a 3. Mn(SO4)2
Mirgamtulfün п манганови!) сул-
фнд, MnS
Mangansuperoxid п манганов двуокис,
MnO2
Mamgartctnachiorid п мaнгaцсн чоои-
рнхлсрuд. MnCl*
Marblmtl1oxiö п манганов триокис,
MnOa
Mlrblmv1tl1öl т манганови!) сул¬
фат, MnSO4.5H2O
Mangel т 1. цедостиr. липса 2.
нЕдостатък, дефект
MamgslguQ т нодолинък; дефектна
отливка
Mangelkrankheit f недоимъчцa забо-
ляв-но; тистрофия; авиоaницсза
Mangrovennde f кора от Мангрово
(дъбилна кора)
Manilahanf т манилски коноп
Mamram п м-н-н (незахароподобен
полизахарид)
Mammlt ш, п манио, хoксaцхoксaл
12,3,4,5,6,	•
CH2OH(CHOH)4CH2OH
Mannitoi п вж. Manrlt
Mamnöhcptötc f нанохoптсза. C7Hi|O7
MarmoncIHylotc f мацсмoтилоза. рам-
нсза. 6-тoзоксинaнрзa, CeHi2O6
Marromsture f мацацсвa киселина.
НО.СНз(СНОН)4СООН
Manmopynanose f нанопираноза
Mannose f м-ноза,
НОСН2(СНОН)4.СНО
Mammosid п манознд, глюксзит на
м-ноз-оа
Manrosidostneptomyzin п нацозидо-
сорЕПтсмнциц. етрепоонициц B
(антибиотик)
Mänonctln п маномотър
ManoncIcräXtpliтveпtil п спирателен
нентнл на нацанетър
Manonetendnuck т мансмЕтричцо на¬
лягано, маномЕтрична височина
Minö-Vakuunmltln п мансвакууммo-
пър
Manöver п начин на работа с цин¬
кова ТЕCтилацианца пощ, сбор от
послoтсватoлни опор-цни при об¬
служвано на пощ за дестилационно
пслучaвацЕ на цинк
Mantel т кожух, риза, обвивка
Manliiaetem т облицовъчен б-тон
Martll-Fatlr f влакно с обвивен
стро-ж (кухо)
Mamtellültll п огн-упорна облицов¬
ка [обвивка] на стените (на кон¬
вертор)
Mamlclgummi т гумен кожух, гумена
обвивка
Mantcllcl/ung f нагрявано посред¬
ством нагреватолон кожух
Martei-Kcrrliscr f влакно, чияоо
структура о оо обвивка н ятро
Martcikilhicr т охладител с кожух,
хладннк от два концентрични
цилиндъра
Mantelkühlung f схлажтаЦЕ (водно)
на кожух
Marteliaum т L прссmранеовстс
вътре в кожуха 2. между-ръбно
пространство (на тръбен охла¬
дител )
Mamtcltablclti f таблетка [хапче] със
защитна обвивка
Maibar1maldl1yd т маргаринов ал¬
дехид, XЕnтатЕЦНлсв алдехид, хоп-
татекацал
Margarine f маргарин (изкуствено
хранително масло)
Mangaiireol п наело за производство
на маргарин
Maгbllimtlüll f маргаринова кисе¬
лина, XЕптатЕкацсва кнсолина,
CHa(CH2)i5COOH
Man1englät п . прозрачен кристален
гипс
Marinade f марин-та
marinieren хран. мариновам
Marinierung / хран. мариновано
Mink п сърцевина (на растенио)
Markasit т марк-зно, ж-лоз-н пи¬
рит, FcS2
Markfett п масло от - костен мозък
Markierung -f маркирано, -белязано;
маркировка


411
MAS
Markpipici n оризова хартия
Mirmoi m мрамор, CiCOa
Ma-mo-gips ш мраморен гипс (двой¬
но изпечен строителен гипс)
Maimorlcntanbc f мр-морираща боя
Manmoilack т мраморен лак
Ma-mo-zement т бял цимент
Maronlon т кестеняв тон (цвят)
Mагrilmöltaülc f нарuацолсва кисе¬
лина, 1-метил-2-карбоксиметнл-7-
хитрсксu•I.2,3,4.91 Ю-хексахидро-
фoцацорoцкарбсцова-2 кнсолнна,
CHaCi4Hi3(OH)(CH2COOH) .COOH
MantlIHcitl1fe Д grüne зелен марсил¬
ски сапун
Martensll т нaрmoнзнm
ämgeiisserei отвърнат [кубичен]
нартЕцзнт. мартЕнзнт на отвръ¬
щане
lamelaisi пл-стинч-т мартонзнт
nadeligen иглест мартонзнт
Mantcrtilünwamdlumg f нартЕнзитцо
превръщано
MirllrXcIrlib т мартoнова произ¬
водство
MartlmlluOstahl т мартенова етонаца
Miilirienim п плавка [стоманодоби¬
вен процос] н мартЕнава пещ
Ma-tirolem т нартoнсва пощ
Ха^^е- сснсвна марmЕнсва пощ,
мартЕцана пещ с оснавец под
fcslsishcrdsn етацнсцарна [но-
подвижна] мартенова пощ
kippXanir накланяща со [подвиж¬
на] мар-онова пещ
sauiin кисела нароoнсва пощ.мар-
ТЕнсва пещ с кисел под
Martinofenanlage f 1.- нартенав цех
2. мартенов завод
MartimolemXetiicX т мароoнсво про-
uзвотсТва
Mantlnpro/ie т мартонов процес
Mantlriolclser п прЕработва-м мар¬
тенов чугун
MantlmscHlickc / мартенова шлака
Жа-Нп^ат т нартoнсва стомана
Maltimt[aHl1üIIc f 1. мартенов цех
2. нартецов завод
Mant1mttaHlölcn т мартЕнсва пещ
Martirvcilahicm п еимoце-нароенов>
процос за получаване на стомаца.
мартoцан процес
Masche f отвор (на сито)
Mаseientälz т набор [комплект] сита
MaschernSruktur f мрежеста струк¬
тура	’
Maschenweiüc / размер [галoницa] на
отворите (на сито)
Mischen/ahi f броИ на атнариоo (на
сито) в един см8	.
Man^Hins /, ollimi открита [отвор-на]
(хартнона) машина
matCiirlll нашицец	■
MaschlnembausIaHl т машицострон-
ТЕлна [коцструкцнсцна] стонана
Maschlrerbtitlc f -машинен басейн за
харти-н- маса
Maschinenfett п машинна [пластич¬
на, ксцстанmца] смазка
Maschincrloim f машинна форма
Masciinsnionmcrci f 1. цох за машин¬
но формовано 2. машинно формо¬
вано
Maschincrglaswcrk п механизиран
стъкларски завот
Maschinenglätle f машинна rладксст
(на хартия и др.)
Maschircrguß т машинца лоено
Maschircngußstilck п машинна. от¬
ливка
Maschinenhaus п машинна сграда
[зала]
Maschincnlack т машинен (антико¬
розионен) лак
Maschinenöl п машинно масло
Man^tiinensal/ т агрогат
Mаschincntcill f машинна страна (на
коксова батерия)
Mas:hircnwi.schmil[il п ми-що срод¬
ство за перални машини
Maßanalyse f обемен анализ
Masse f 1. маса (вещество) 2. тлъст
формовъчен пясък
№1пИ1г1Х111 тoрморoактивца ма¬
са [кснпсзнцuя]
Missernten п филтър с фнлтруз-щ«-
маса
Massclonm f пясъчна форма
Masseformeicl f фсрнснанo в (тлъст)
пясък
Maßeinheit f морна единица, мярка,
однннц- за измЕрвано
Masseinheit f единица маса
Mas'crimstrich т 1. намазвано на ма¬
сата [пастата] върху акумулатор¬
на плоча 2. намазана [наслоена]
маса, наслоена паста


412
MAS

Massel f кюлчо мотал, слитък, мета¬
лен блок
Masselbett п леярски двор
Massebrechen т машина за разчупва¬
не на метални блокчета
Masseleisen п чугун на слитки, чу¬
гун на блокчета
Masselfo-ш f калъп [форма] на р-з-
ливна машина; излсжцица (в ле¬
ярна» кокила •
Masselgießmaschine f машина -за раз¬
ливано на мотал н - блоково
MasselgraXcn т главен {оснсвЕн] чу¬
гунен улой (в леярски двор)
Massenanalysalor т маесв анализатор
Massenanlciic mpl moглсвни часон
Massenbauzement т цимент за нацс-
литно стрсиmЕлства
Masseг.ö1lleiir/ f разлика в теглото
[н масноо]
Massrnenzeugumg f масовa произвол-
еmнс
Massenfabrikation f масово производ¬
ство
^ü^^^S^i^l^i^i^^i^ung f вж. M^^seniabri-
katlon
Mtassenleimurg f прсклoйванЕ в маса
M;^’s^s^i^|^(^lymi^rl^atiom / полим-р иза-
ция в маса [в блок]
Massenprozemlc npl тегловни процен¬
ти
Massenspektogramm п масова спoкоа-
грама
Mas»enspektrograph т масон спЕкmра-
граф
Ma^sienspektrograph1c f масова спок-
трсrрафuя
Maattcnsektгometen п масов спoктрс-
метър
Massenspcktnoskople f масова сп-к-
ороскопия
Masse aspekt-um п масов спектър
MassenstiHl т реgсва етомана. сто-
наца обикновЕно качество
M&sisnlransport т масов транспорт
Massentrocknung / сушене в маса
M^assenwirkunbtbisc[z п закон за доИ-
стнно на масите
Masenwirkumgskomsfantc f равновес¬
на константа, константа на р-н-
нанoсца система
Maßgenauigkei, f точност на разме¬
рите	’
Masslkot п масикот, аловец окис,
PXO ,
Massivreifen т плътна [бандажна]
автомобилна гума
Mäßpro/sntc npl обемни проценти
Maßwal/c / к-либрован валц
Maßwalzwerk п калuбрсвъчец вал¬
цов стан, калибровъчон валцов
агрегат
Mast т стълб, мачта
Masthefe / фуражни дрожди, дрожди
за угоявано
Mastikation f пластнкацня
Mаstikat1önthillsn1llel п' спснагатoл-
но сродство за пластнк-цня
Mastlkalon т съоръжение за пластн-
к-цня (затворени пластикаториг
шпекови пластикатори и др.)
Mastix т мастикс, фъстъчна смола
Mastlxlarz п фъстъчна смола
Mastixlack т лак на база фъстъчна
смола
Mastlzierbarkeil f пласоицируoмоео
Masiizicncn п пластикация
Masut п мазут
MasuthcizOl п мазут за гороно
MasutschmisnOl п мазут за мазаце-
масло за мазано оо мазут
Materialbilanz f матoриaлoц - баланс
Materialermüdung f умора на маоо-
рнала
^^^<^^111115111ь^^11 f якост [съпротив¬
ление] на м-т-риала
Materiaihärlc / твърдост на материа¬
ла
MateritioXeifltile / повърхност на
мат-ри-ла
Mateг1alplülmasl11nl f машина за из¬
питвано на материали
Materialprüfung f изпитвано на мато-
рналн; дoфeктоcкапня
Materialverbrauch т разход на мате¬
риали
Miter1alviibrauchsnönn / разходна
норма, норма за разход на мате¬
риали
Materlalvc-luslc mpl материални за¬
губи, загуби на материал
Matrix / матрица, - матрична схема
- (в математиката)
Matrixiosumg f рошонно [разкривано)
на матрица
Matii/c / мат, матрица
Mattttzem п матово разяждано


413
MEH
Mattlasen f маосна (химическо) влак-
№
Matllllm ш филм с матова обратна
страна
Mattglas п матово стъкло
Mattlre / безцветен (обикновено ма¬
тов) моболон лак
MatlkoHls f натави въглища
Maltlack т матов лак
Mattmachungsmittel п матиращо срод-
. еmва
MäIIsehe1bensCiarleifitel11unb f фоку¬
сирано посредством матово стък¬
ло •
Mallvinböleumg f матово позлатяване
Mitlweiöen п загубвано на блясък,
помътняване
Най/сгиШс f н-предона коприна
№3^11^1 f шон [фуга] на зидария
Maucinönlel т строно-лон разтвор
за знд
шал-т, in Backstein правя тухлена
знт-рня (напр, на пещ)
Maucnwcrk п зидария
Mauerziegel т тухла за знд
Mauken п отлЕжавацo (на глина)
Mauibncchcn т челюстна трошачка
Maulöflnüng f отвор между челюс¬
тите [зей] на челюстна трошачка
Mаulpiestc f челюстна проса
Maulweite f размах на горната част
на челюстите (на челюстна тро¬
шачка )
MаxlmaläbwciC1unb f максимално от¬
клонение
Max1malöot1t /, zulässige максимално
допустима доза
Mtxlmallcislung f максимална мощ¬
ност
Maxima
Maxlmi
Т-лон
Maxima
oxld п най-внсш окис
slrom т максим-лон [про¬
ток
I1crmönelcn п максимален
термометър
Maxlmaivilem/ f най-висша [макси¬
мална] ватецтцссm
Maximalwert п нaкснналца соаИцосо.
максимално значение
.Mazeration f мацерация
maziricnsn мацорнрам
Medimal п MЕДнцал. веронал-натриИ,
натриев тиотилбарбнтурат,
. CiHuOaNtNi
Medium п среда
Medizimilol л медицинско масло
Medizinalptlar/e / медицинско рас¬
тение
Medizinaiselle f медицински сапун
M«e-raaI1ne f инсталация за добива¬
но на морска сол
Meersalz л морска сол
Meeп5hwerпle1t н мазнина от делфин,
телфнново масло
Mce-S*hwelnlran т вж. McenscHwcln»
litt
Meeгw;ät>eгeпltsalzunb f обезсоляване
на морска вота
Msgabisit т хюбнорно, MrWO*
Megaplcm п мог-фен, хлсрирснaзнц.
10-(7-диметиламинопропн.л)-3-хлор-
фoноиазин-
CiiH7Cl5N.(CHз)зN(CH8)t
Meli п 1. брашно 2. фнно смлян ма¬
териал
Klebaranmes брашно, ботно на
глупон
MehiausXcute f добив [рандеман] на
брашно
Mehlbellälten гп съд [бункор, ракла]
за брашно
Mehlfelrhcit f едрина на брашно, фн-
носо (на смилане) на брашно
Mehlgchalt т съдържание на брашно
mehlhiltig съдържащ брашно
mehlig брашнен, във вид на брашно
Mehllagen п склад за брашно
MehJlagenung f съхранявано [скла¬
дирано] на брашно
Merilmischung / L смесн-но на браш¬
на 2, смес оо брашна
MehfsleXmaschlnc f машина за пре¬
сявано на брашно
MehlstauX т прах оо брашно
^^hlstoll т - L смлян материал 2.
ситни влаЖца
mh-atomig нцоrааоомoц
Mehraufwand т преразход
Mehrbalkenrührer т многорЕgана бър¬
качка
MehгXandtiöcknin т нцоголoцтова
сушилня '
mehnaat1sch нцаrоаецовoц
Mehretagcrolen т многоетажна [ннa-
гоподова] пещ
Mehritigentnöcknin т многоетажна су¬
шилня	’
MehrlаchаuttаutcH т многократен
обмен


MEH
414^
Mehrlach-Bihnemtrockmen т нцоrолн-
нейн- [многопътна] сушилня
Mchrlachbimdumb f многократна
[сложна] връзка
Mehriachdeltiilatiön f многократна
дестилация
Mehrfachform f сложна (многогноз-
Тава] форма
MehгfacHprltse f нногопуансснсва
проса, проса за мнаговитово пре¬
совано; проса за многоспoрацисн-
но щамповано
MehniacHschnicks f много ходов шнок
Mehrfacl1verdanpfen т многокорпу-
сон изпарит-лен апарат
Mehrtar-arn-Extruder т шнокова про¬
са за многоцветно окструдирано
rnehrgerüstlg многаклoтъчЕц
Mehrherdlellirofen т нцсгопотонa
пощ
MelhгkinmelrmU1le f нногоканЕрца
мелница
Mer1rkamlnerгohпnühle | ннсгoканoр-
на тръбна мелница
mdn-kernig мнarоятрЕн; полицикли-
чон
MehrkomponcntcngemlscH л ннсгск.сн-
пононтна смес
Mehrkörperamlagc f ннсгсксрпусна
инсталация
Mehrkoгpervenöanpfen л нцоrокор-
пусно изпарявано
Mehrkörpcnvendampfen т многокорпу-
сон изпарител
Mehrl«rгpcrverdanplumgsamlagl f мца-
rаксрпусца изпаритЕлна инстала¬
ция
Mehrkosten pl икон. допълнителни
разноски [разходи]
Mehrlagemkartom т многослоен кар¬
тон
Mehrlagig-elfen т мцсгослaйца ав¬
томобилна гума
mehrlagig многослоен- (за картон.)
Melhrlochöüse / дюза с няколко от-,
зора
Mehrmotorenantnieb т мноrсноторцо
задвижвано
MehrnäHnstolldünger т комбиниран
(комплексен] тор
Meltгphatentytteш п нцоrсфазсва сис¬
тема
nlhnpHat1b многофазсв
Mehrrundsiiamaschine f мцaraцнлнн-
.трова картсннашuца
Mellirasci ichienfarbfilm т ннаrослаЕц
циопон фнлм
MtHrschlchtemglas п многослойно стък¬
ло
Mehrchichientablette f ннсгослайцa
таблетка
M<^lhisi^fii^^li-Lackl1lm т многослоен
лаков филм
Mehrsld1mlckermltclh1ne f ннсroшнeк<а-
ва машина
Mehrsccirilt-Elullom f нноrсстъпал-
но oлунрацo
Mchretölfbem1scH п многокомпонентна:
смос
Mehirstolfkatalysator т см-сон катали¬
затор, катализатор от няколко ве¬
щества
M'ehrstoffkontakt т вж. Mehnstoffka-
Mehnslollsystem п многокомпонентна!
еиетена
Mehrstгamgb1lвnasdi1mc / мцсrоручЕИ-
на машина за н-пр-къснато раз¬
ливано (на стомана)
Mehгstromwäпneaustauteher т много-
хстсв [нногепстсчец) топлосбнoн-
ник
Meltrstulenblelche f ннсгоетoпЕнна из¬
белвано
MehгsSllferkühlurg f мцогоетoпенцo-
схлажтацЕ
MehrnSiHfnverdampfen т вж. Mehrstu-
flrvlreanplurgtlrlage
Mehrstufenveгdalnpfurbsanlabc f мца-
rсксрлусца изпарителна инстала¬
ция
Mehrstufigve-dichtcn т мцогостъпалoц.
компресор
MeIHnSIulemverlahien п нцoгоcтъпaлЕНl
[нлаrосmепoцен) мооот
nlhrttüf1g мцсrостЕпЕЦЕц. мнсгасоъ-
палсн, многос-ати-н
Mlhгwl1zcmnü1le f ннсгсвалцсвa мел¬
ница
Merirwal/entrockmer т ннoroвaлцавal
сушилня
Mehrwegreiktlom f реакция, проти¬
чаща н няколко направления
mehrwertig мноrавалoцтoн
Mehrwertigkeit f мцсгсвалoцтцссо
Mehгrгellenilotatiomsmitchinc f мцсго-
клетъчна флотационна машина


415
MEM
mehrzellig нцагсклЕmъчЕц
Meilen m 1. въглнщарска кл-т-, жйж-
ниц- 2. пощ за почено на тухли
(на полето) 3. рЕактор, кооол
(атомен)
Meilerkohle f дървени въглнща, до¬
бити в жижннца
Meilertien т тървoцсвъглищoн кат¬
ран
MellerverkoOlurg f дсбнв-не на дър¬
вени въглнща в жижннца; овъгля¬
вано в жижннца
Meissel т длото; секач
MeiOelstaHl т (инструментална)
стомана за секачи и режещи ин-
етрунентн
Mekonsäune f MЕканава кис-лина, 3-
хидрскси-4-сксс-1,4-пирантикар-
боцсва кисoлица-2.6. C7H4O7
Melamin п нoлaнин. 2, 4, 6-ориамнцо-
сн^-орн-зин, триамит н- циану-
рсвата киселина, CaNa^M!)^
M^l^i^mim-Fomnaldihydhan/ п м-ламнн-
фсрналтЕXИТна смола
Melairirlarz п мe>ламицсва смола
Melamimhäi/laek т лак на база мо-
ланицова смола, мЕланинсв лак
Melamglamz т стефацит. черен сре¬
бърен блясък, Аь55Ь84
Melanillm п мол-нилин, тифонилгу-
-ннтин, (CeH5NH)2C=NH
Melanin п моланин (пигмент)
Melanoidin п нoланоuтиц
MelänopHoncnhonmon п нoланофорен
хормон (интермедин)
Melasse | меласа
Melässebildmir т нoласообразуватoл
(вещество, спомагащо за обрюу-
ването на меласа)
Malassebreiiciel f L варено на спнро
(от меласа) 2. завод за получа¬
вано на спирт (от меласа); спнр-
mсварца (използуваща като суро¬
вина меласа)
Merasirentzi'Ckerumg f сбeззaхаряване
на меласа; - отделяно на захарта
оо мол-с-та	.
Melassenichü/uckcnstolle mpl ноз а хар¬
ни вещоства в моласат-
Melässeschlimpc f м-ласова каша
Melassesirup т мол-сов сироп
Melassespeichen т розорвоар за ме¬
ласа
Melissesprit т мол-сов спирт; спнртг
получен оо меласа
Melissetamk т рЕзерво-р за мол-са
Melattcvelaгbeltumb f прЕработвано н-t
меласа
Me'!attlwünzc f м-ласова мъст [смос{
(за спиртна ферментация)
lrclatsobem мoлассгoцЕн. мoлассоBа*
рен, нЕласссбpазуващ
Meldeariagc / сигнална инсталация
Melden т сигнализатор, сигнализи¬
ращ уред
Mclen п мелец. C30Hr0
Metetln п кворцотин, 3,5,7,3',4'-пен*
тахитрсксифлaвоц. Ci5Hi0O7
Mclibiosc f нЕлuбиоза, 6-(t-D-raiiaK-
mслнрацсзнто)-D-rлюколuрацсза,
С12Н22О11
MelierfanXen fpl смесени багрила
Melinit п мелинит, пикринова кисе¬
лина, литно, 2.4,6-трициmрсфЕЦOЛ-
HO.C6Hr.(NO2)a
Melissinsäuie f MЕлuсннсвa кисели¬
на, молнсова киселина,
CHa(CH2)2sCOOH	.
Methylalkohol т мол нснл алкохол ,
MЕлuсилсн [мнрнцнлов] aлксхатг
нuрицuлaлкохсл, C31H13OH
Mel1tzuekln т полурафицираца захар
Meliüosc f молитоза, MЕлиmрисза. ра-
финсза. Ci8Ha2Oii.5H2O
Milil^ioss f вж. Msiitoss
Mcl1z1tötc f нoлицuтсзa,
C11H32O11.2H2O
Melkmaschine f доилна машина
Meliein п мелеин (антибиотик)
Mellit т нелио. -алуминиова сол на
мЕлumaвата [бeнзолхЕксакарбоцс--
вата] киселина, Ci(COO)aAl;>
MellilHylilkohol т нoлиmнлсв алкс*
хал. 2,3,4.5,6-пентанЕТилбЕl•^ЗI^л-
алкохол, (CHa)5CeCH2OH
Mell1ttluil f мoлнmава кнсолина, бон*
золхЕксaкaрбсцсва кнсолина,
C6(COOH)e
MelomenkcnnOl п масло оо динено со-
мо
Membran f вж. Membrane
Mernbrandnuckrcglen tn мембранен ре¬
гулатор на наляганото
Membrane f мембрана; диафрагма;
ципа; преградка
sernipenmcaXls пслупрсцицаЕма
мембрана


MEM
416
Membranfilter п мембранен филтър
Membrnanknotenltngcn т мембранен
възлоулозитол
^^i^l^i^ammimometcn п мембранен ма-
цанoтър
Menbrarpunpc f мембранна помпа
Membran-cgicn т мембранен регула¬
тор
Membranventil п мембранен вентил
McmacTon п нeгатиоц.	2-мотил-1,3-
нафоахинон, CuHcO2
Mengs f каличoстна
~, stöcHlomctriscHc стoхнанoорнчна
кслнчЕсmна
mengen снЕCван
Mengenmeßgerät п разхстсмoр
Mengenver-iältnis п количествено съ¬
отношение
Meniskus т м-ниск
Meinige f нининун. орисловoн чо-
тнрнокис, PXaO4
Mersun f ^^н^ура
Menthadien п монт-днен, Ci0He
Menthan п нентан. карбомoнmЕц.
1 - о енл л-4 -и з о п о п нл л ц и к л окскн а н,
хсксахитро-р-цuнсл.
CHaCeHioCH(CHa)a
3-Menlharol п еж. Menthol
S-Menthamol п HЕцтанол-8. карвонoя-
тсл•8. Ci0H2oO
Menthen п мЕцоoц. CioHie
Menthol п ментол, нoцоацал-3. 1-мо-
тнл-4-изолроnилниклохoксацал-З,
хoкеахитротинал; нoцтилан алко¬
хол HOQHi(CHa).CH(CH3)2
Memtholseiic f нeцталан сапун
Mcnthon п мецоан. мoноацац-3. - 1-
нeтил■4-u^апрапuллнклахoксанац-
3. O=C3Hc(CHa)-CH(CHa)2
Menthyialkohoi т вж. McntHol
MemI1yitali/ylat п нoнтитсалилилао,
нецmнлов естер на салициловата
кис-лина, HOCeH^COOCioHir
Mepakrln п нЕлакриц, атебпин. ак-
пuхнн. 6- хлсп-9-(4-тиoтил-анино-
1•мeтилбyтиланино)-2-мoтакеиак-
ридин тнхитпсхлорит,
C23Hr3OONaii2HC1.2H2O
Mergel т нoпгЕл
^^^rgelsc^iciir т морг-лоза шиста
Meгichlnön п HЕПихuнсн. еЕннхн-
цоц
Mcnistem п м-рист-ма
Merkaptan п мерк-пт-н, тнол, тно-
алкохол, R.SH
Merkaptid п мерк-п-нт, мотално про¬
изводно на мoпкаnmан
ß- Merkaptoalarim п ß-нepкалтсала-
цнц. 2-амино-З-нeпкаптсппопuоцо-
ва кис-лина, HScH2CH(NH2)COOH
MenkaptoXcnz(O)tHiazo1 л мoпкапоа-
бoциатназoл, каптакс, вулкалнm М,
C7H5NS2
Merkurierung / меркурирано, вкар¬
вано на жнвак
Merkuni^lonid л нepкурихлaппт. жи-
вачон(П) хлорид, сублимат, HgCl2
Merkuriritral п нepкупццuтпат. жи-
в-ченСН) нитрат, Hg(NOa)2
Merkurioxld п ^^]ркуриокнс, живачен
(1I) скнс. HgO
Merkur1i1öear1e л нepкурипстацит.
жив-ч-нСН) рстацит (сулфоциа-
яид), Hg(CNS)2
Merkurisulfat н морку рисулфат, жн-
вачен(Н) сулфат, HgSO4
M^l^^^^1tulf1ö л MЕПкуписулфит. жн-
вачон(П) сулфид, HgS
Meгkuгitlllülid л нepкуритЕлупит,
HgTe
Merkuriverbindung f съединенно на
двувалонтния жнвак, Hg(2)
Merkurl/yanid н мерку рн цианид, жи-
вачон(Н) цианид, Hg(CN)2
Merkurochlorid п Meppgypo хлорид, жн-
начен^) хлорид, каломол. HgCl
или Hg2Ci2
Merkuronitral л нeркурaцитпат, жн-
заченО) нитрат, HgNOa
Meгkunöox1ö л нeпкупаакие- жива-
чон(1) акнс. Hg2O
M^rkuioinh<^(^amid л еж. Melkurotul-
{(жуанМ
Merkunosulfat п нopхурссулфао. жн-
н-чени) сулфат, Hg2SO4
Merkurosulfo^;^^^ л нoпкурасулфо-
цианид, нЕpкурспотанuт, жива-
чон(1) пстанuт. HgCNS
Merkuroveebimdurg f моркуросъоди-
цецие. съединение на ЕТцовалЕнm-
ння живак, Hg(1)
Merochinin л мoпсхицец. З-винил^-
пнп-рнднлоц-тн- - киселина,
CH2=CH .C5H1N .CH2COOH
Memzerisatlon f нeрcepизалия


417
AeealkMmäunc f мозаконова кисолн-
ца. мoтилфумапова кис-лина,
HOOCC(CHt)=CHCOOH
Msjsidln п мезнднн, 2.4,6-тпнмoонл-
аннлнн, (CHa)aCaHaNHa
Mrsltol п мoзитал. 2-хитракенмЕЗН-
тилон, 2,4,6-трнм-тнлфонол,
CoHuO
MesitylalöeHyd т м-знтнлалд-хнд,
2-4,6-тринoтилбoнзалтoхuт,
(CHa)aCeHaCHO
Mesitylcn п мози-пилон, ЕЗДоримо-
оилбoцзол, C|Ha(CHe)a
Mesitylensäure / нeзиmилoнсва кисе¬
лина, 3,'5-тцнoтилбЕнисoца кнсо-
лuца- 3,5-ксилилсна кисoлина-
(CHjOaCeHaCOOH
M^1^i^'tyloxiö п мозитилокис, нзапро-
пнлнд-н-цотон, 2-нетилпецтен-2-
ОН-4, (CHa)aC=CHCOCHa
Meskalin п HЕCкалии, 3,4,5-опинoтак-
сифсцилЕтнламuн (алкалоид),
(CH3O)aCeHt.CHaCHaNH2
MeisOailrubin п MЕЗобилипубин,
CaaHfo^Oe
MesOxliruXinogcm п нoзабилирубино-
roц. урсбнлuноrЕц (багрило на
жлъчката), C39H44OrN4
Mcsololш f нoзофсрмa (триоптичес-
ка изомерия)
Mesolnosll п мЕЗоиназно. Ь-инози-,
I•ицозитол.	цuклсхексaцхексо■л-
12,3,4,5,6, CeHe(OH)a
Miso kolloid п мeзакалонт. междинен
калаuт- полуколонт
mesomer нoиамoпoц
Mesomerie f мозомерня
Me&opeг1oöät п нoзапoпйстaо. сол на
мoзaлЕрИaтната киселина, Ma(JO6)
Mdsjperrlienäl п нЕ^сnoрпoнат. сол
на MЕЗоneппoциoвата кисoлина-
Ma(ReO5)
Mess>n>rpliyrim п HЕИспопфuпнн.
C34H38N4O4
MesoteHung f мoио-палсжЕциЕ. срод¬
но [мoжтицца] полож-нно или със¬
тояние
Mesoweinsäure f мозонинона кнсолина,
НООССН(ОН) .CH(OH)COOH
Mcsoxalsäunc / мозоксалова кисЕли¬
ца. тихитрокеuналоцова -кисoлина-
кoоамалацава киселина,
(HO)2C(COOH)a
	MES
Mlssrxalylhanmsloll т мo^скcaлu■лкар-
бамид, алсксан, C4H2O4N2
Meßapparatepapier п хартия за само¬
пишещи иинoрватoлци апаратн
meßbar иинoрин. поддаващ со на нз-
мoпванo
Meßbehällen т изнoпватЕЛoц резер¬
воар
McßbcncicH т обхват на иинoпвацo
Meßbrücke / измoпнаоoлoн наео
MeßdlapHragma п изморв-полна диа¬
фрагма
Mcßdose f нoетаиа. измервателна доза
Meßeinrichtung f изнoрваmoлна ус¬
тройство
Meßempfindlichkeit / чувствителност
на иинoрнаоoлцо устпсйство
missen моря, изм-рвам
Messer т измерват-лон урод; брояч
Messen п нож; рЕИoл; зъб (на фреза)),
рож-щ нцсоПумoцт
Mef rapparat т ножов апарат (на
цигарена машина)
Meßergebnis п резултат оо измЕрвано
Messerwälze f цилиндър с ножове
^^^i-winkcl т ъгъл [наклaн) на нож
Meßfehler т грешка при измЕрвано
Meßgefäß п иинЕПвaтoлЕн съд
Meßgenauigkeit f тсчцасо на измЕп-
вано
Meßgerät п иинЕПвaтoлЕЦ уред {иц-
сопунoцт]
Meßgröße f иинЕпваца величина
Messing п месинг
MeisSngabfälls mpl месингови отпа¬
дъци
Meßinstrument п вж. Meßgerät
MeßkoiXcm ш (измервателна колба
Meßküvcttc f измерватЕлна кювoта-
кювета за иислетвация разтвор
Meßlösung | изследван [подлежащ на
aцалии] разтвор
Meßmarkc f белег [.марка] на изнеп-
заоолон съд
Meßpipcttc f (из)мерватолна пипета
Meßpumpc f дозираща nаноа
Meßrohr п ентнанoтъп
Meßtechnik f нзнервателна техника
Meßuhn f 1. индикаторен {иимoпна-
оoлЕц] часовник; CЕкунтонoп; цн-
форблатон индикатор (със' стрел¬
ки) 2. брояч, нoоранЕП
Messung f измЕрвано
27 Немско-български технически речник


MEß
41E
Meßvorrichtung f uзнЕрнаmoлно ус¬
тройство
Meßwerts mpl данни [стсйнасои] оо
измервания
Meßzylinder т (uи)HЕрвaтЕЛЕH [граду¬
иран] цилиндър
Meeaamtiimomsiune f мeтаацтнмансва
кнсолина, HSbOa
Metainserit л мoтаапсЕцит. сол на
MЕтаапсoннсоаоа кнсолина, MAsO^g
Metaansemsiune f мота арсенов а кисе¬
лина, HAsOa
MetaXleisäunc / HЕ■тасловЕна кисолн-
на, HgPbOa
Metabolismus т мЕтаболизъм
Metabolit п HЕmaбaлит
Metaborat п мЕ•тaбспат. сол на мота-
бсрцaта кис-лина, MBOg
MetaborsStunc / мoтабспнa киселина,
HBOs
Metächnomfänbttolfe mpl мота хромови
багрила
Metalö1nönfanXurg / багрено с мота-
хромaви багрила
Metadikieseliäuni f днум-таснлнцнов-
киселина, HbS1bO5
Metäklcselsäune f нoтаcилнлиЕва кН-
сЕлина- HgSiOa
Metakohlensluie / въглон- [въгле¬
родна] кис-лина, HgCOa
Metätdehyd т мoта(алoт) алдехид,
(RCHO)f
Metall п мотал
flüssiges точен метал
gediegenes еанаратoц мотал
bcböstlnet лят мотал
gewalztes валлсвац мотал
gezogenes изтеглен мотал
пети чист метал, метал с голяма '
чистота
Metallalbunimal п метал-н албуми¬
н ао
Metälläsbestd1chtunb f азбосто-мотал-
но уплътн-ние
Metаlliutbcutl f тобнв на мотал (по
тока)
MetallXad п метална баня, баня оо
разтопен метал
M^l^allXanomrtin п мoталец бaпaмЕ-
тър, -неронт
Metallbearbeitung / нoталосбрабоm-
в-н-
MetallXeigeschmack т страничен вкус
на мотал
Metallаilöurg f нЕталссбразуваце
Metallblockkalorlmeten п насивец- [мо-
о-лон] калоримотър с изотЕрмична
обвивка	’
Metalidrahtgewebe п тъкан оо мот-лнн
нншки (за сита)
Mel^allc^^lttilt f 1. здравина [издръж¬
ливост] на багрилото спрямо мо¬
тал 2. способност на багрилото. Та
но възт-йствува на мотални - ниш¬
ки (в текстилни изделия)	\
Metalliliktnodc f метален елЕктрод
Metallemtlettumg f обезмаслявано на
мотал [метална повърхност] .
MetailSanXe f минерална боя
Metallfolle f метална фолия, Т1нък
нетaлец лнсо	‘ ’
Metilllöndenbanö п конвейер [транс-
поптьап] с метална лента; метална
трацсnсртца [каннЕИoпна] леноЗ
MetallgeHecht п метална [телена!
мрежа .	•’
Metallgehalt tn съдържание на метал,
нoталца съдържание
MetallgetcHmack т вкус на мотал ,
Metallgcwebe л метална тъкан; мо-
тaлцо сито
Metillgleht f метална шнхоа, метална
част оо шнхтата [пълнежа]
Metallgießer т леяр, мoталалoяп
Metallgießerei f леярна
Melallgltlen п 1. метална рошотка
[мрежа] 2. метална структура
M^l^iallglärz т метален блясък
Metallgnau п метално снво, сдв цин¬
ков пигмент
Metallgunnileil п гумoца-мomалцa
част
Metallguß т 1. мотална отливка 2,
нoталслoЕHo
Metallgüßttück п метална отливка
miilalirallig съдържащ метал
Metаllhantgumn1klötz т нетало-oбо-
нитaв блок
Melаll1i1ttcrkünec f металургия
Melallirlalt т съдържани- на мотал,
метално съдържание
metallisch мoталец	.
metallisieren нeтa.тuзипан; покривам
с мотал	, • : - ■•
Metallisierung f L цанасяцЕ на ме-
mалца покритие 2. нeтaлиJKlfШЯ-
нoтализuпацo	’


41₽
MET
Metallkanbonyl п метален капбоцuл-
Mx(CO)y
Metallkeramik f металокерамика
Metailkstyl п м-талк-тнл
Metallkleben п лепено на мотали
Metallkleben т еж. Metallkleat[öll
MetallkleXsIoll т лопнло за мотали
MetallkliscHie п метално клишо
Metallkonplexlanastolne mpl мoтала-
конллoкснu багрила
Melallkomplcкverbindunb f комплекс¬
но мотално съединение
Metallkonm п метално зърно, зърно
оо чист метал
Metallkunde f м^'^^^.лознанне
Metallmitioskop п моталографски
микроскоп
Metallnikrotkop1c / мн крос попско из¬
следвано на мотали, мoоалсrпаф-
ско изследвано
MetallöberllaehlЬeaгaeitumb f обработ¬
вано на повърхността на метал
Metallognallc f метал ография
Metalloid п MЕ'талоид. нoнетал
metalionbinisc1 арганамЕталoн
Metailpackung f метална опаковка
Melallpaplen л ^^•^!^.лнзирана хар¬
тия
Metallphthalozyanin п метал осъдъ^
жащ фmалацианин, C82HieNgM
Metallpnobc / L нзпнтнано на мотал
2. —■оален образец, метално проб¬
но тяло, Епруветка
MetaHpnoIsld п ппатoиg. съдържащ
мотал
Metallpulven п мет-лон прах
Metall-silen т автомобилна гума с
мотален корт
Melallгlim1b'urb f пачнствацo на по¬
върхността на метал
Meeаllnlin1burgtnittll п сродство за
очиствано на мотал [метална по¬
върхност)
M^taüissl т остатък оо метал
Metailsalz п метална сол
M^l^allsatz m ож. ^<^Г|^11^|^1^(11
MettHschlill т нoталoц шлиф
Metallschmct/Xäö п вана със стспoц
мотал
Metallschmelze f метална сmапнлка
M^Halischulz т защита на метал Оо
корозия; aнmикспозионцa покри¬
тие
I MetalltcHwamm т метална гъба, гъ¬
бест мотал
Metallseife f метален сапун
Met'lIslcX п метално сито
Metallspiegci т оглЕдална повърх¬
ност н- теч-н мотал
M^1^.allspn1tzen п мотална-ция чрез
разпр-шв-не	i
Metalltpn1I/beгlt - п нeтзлнззооп. мо-
тализалиснЕЦ апарат
M^l^.allstaub tn металон прах
MetäJIstrahl т метална струя
Metallstnahlem п обработвано със сач¬
ми, мeтaластпуйцо обработвано
Metaiisullid п неталЕц сулфид
MetalltucH п сито (за хартиена ■ ма¬
шина); ллаmнс. изтъкано оо мо-
пални нишки
MetalI1ilмгspamrürb f лрЕцапрЕЖе*
ние при отделяно на метала (при
електролиза)
Metallüberzug т метално покрити-
Metallurgie f металургия
metallungisch металургичен
Metallultlliten н метален филтър
за прочиствано на въздуха
Melallver-Xlndumg f съодинонно на мо¬
тал, мотално съодинонно
tnetamen нoтанoрoц
Metimerie f нЕтамoпuя
MetamorpHosc f мoгамапфоза; мета-
морфизъм; превръщано
Metamikotlm п мoтацнкатин. 3-(4-мо-
оиланицобуоoц- I-нл)-nцпндцн.
CioHifNa •
Metäntlsäure f мотан и лова кuеелнца-
3-аминс-нензосулфонова киселина,
ацилнцеулфaнова-3 кнсолнна,
ол-aнилннcулфацава киселина,
H2NC»H4.SO3H Л,5Н2О
Metapcn1ööSäun1 f (мета)пор йодна кн-
солнн-, HJO4
Metaphosphat п метафосфат, сол на
мотафосфорната кнсолнна, MPOa
Metiphosphlt п нoоафасфно. сол на
мomафасфopиcтаmа киселина, MPO2
Metaphopliorsäune / нетафосфапцз кн-
солина, HPO2
metastabil нoтастабнлoн. пол ус03-
бил-н
netlstämöig който се намира в нoоз-
полож-нНО	’
Metastellung f нoтз-положЕциe- - 1;3-
палажЕЦИo


MET
420
Metätlynol п нoтзеоuрал, палистирал-
(CiH6CH=CH2)n
Ш1tl-Sübst1lüliöm f - занествзнЕ в мо-
та-положoнцЕ
Mctlsyttox п мoтзсиеоаке- дн моонл-
oтнлнeпкаптоoоuлоuофасфат (ин¬
сектицид),
(CHзO)2p(S).O.(CH2)2.S.CH2CHз
Metatliizln п мoтатиззиц, 1,3-онз-
инн- понтн-зол, C4H5NS
MetälHlizol п нoтаmнаиол- оuаисл,
C3H3NS
Metavanadat п мoтaванздзт. сол на
мoтaванадuЕваоз киселина,
M4O-V8O6 или MVO3
Metavamädiunsäune f метавацадиoва
киселина, HVO3
Metaverbinöung f мота-съединение
^^tawlu^i^^säunc f нeтaбиемуоавз кн-
селица. HBlOa
Metazimmtaüne / метакалаена кисе¬
лина, H2SnOa
Methakrylat п мота крилат, сол или
остор на нoтaкритсвата киселина,
CH2=C(CHa)-COOM или
CH2=C(CHa)-COOR
MetihiknylHanz п мота крилова смола
MctHaklySsäunc f нeтaкрилсва кисе¬
лина, 4•нетилaкпиловз киселина,
CH2=C(CHa)COOH
MethaknylsäuncmelHylcsIcn т неоилнo-
такрилат, метилов остор на мота-
крилсвзта кис-лина,
CH2=C(CHa)COOCH3
Methämoglobln п MЕTXЕмаглобин
Methan п метан, ннцoц [блатен] газ,
CHi
Methanal п нeтацал. фапмалтoхид-
мравчон алдехид, HCHO
Meihlnd1klnXortaun1 f мoтацдикап-
банона кисЕЛUца, малснова кисе¬
лина, CH2(COOH)2
• Metlhаmelsullönsiunc f метзндисулфо-
цавз киселина, CH2(SOaH)2
Methamgänumg f нетанснз фермента¬
ция
Methangas п съдържащ метац газ;
мoтзцан газ
Metharoat п форми-п, сол или естер
на нравчецата киселина, HCOOM
или HCOOR
Methanol п нoтзнал- мот-лон алко¬
хол, карбнцол- CH3OH
MethämöltyntHete f синтез на мота-
нал (метилов алкохол]
Mcthanolys f нeтацолuзз. алкохолм-
з- с нoтзнал [метилов алкохол)
MettianneIHe f (хомоложен) рот на
мотана
Melhantelrakanbonsäune f нeтзцтoтпз-
карбонова кнсолина, C(COOH)i
Methanlllol п мeтанонол. мoтилнoр-
каптан, CH3SH
Methin п мотни (радикал), CH=
Methionin п нoтиоцин. з-знинс-о-MЕ-
тилнЕПкалтонзслецз киселина,
CHaScH2CH2CH(NH2)COOH
Melth1oninsullox1ö п сулфокис на ме-
-ионина
CH3SO(CH2)2CH(NH2)COOH
MettiionsSluii f MЕTиоцава кис-лина,
нoтилoцдиеулфанава кнеелuца. мо-
тацдисулфснсва кис-лина,
CH2(SOaH)2	-
Methoathenylgruppe f мoтаeтeцилсвз
[изопрапoннловa, nсЕвтоалиЛава) -
група, —C(CHa)=CH2	.
McüHoöc f нoоад
ana^lj^tS^^H-cHemische химико-ана-
лнтичoц нoоад
biologische биологичен мопот-'
~ den enzwurgenen Kristallisation мо-
под на принудителна кпнсталниа-
цня
~ dir Masstselkrlstlall1tat1ön мотот на
масона кпuсmaлнззлня
~, kolonlmclrischc - кол ори нoтричoц.■
нoтад
knlst- 1lobnaphitc1o крнсталогра-.
фнчен мотот
— , polänognaphiscle пстярсrпaфски
метод	•	.
stnaHlcnch1niS.cHc радиацноцна-хи-
ннчoц нoоад	-
Mcthoxon п метоксоц (хербициден
препарат на база 2-метил-4-хлор-
фенокси-оцетна киселина)
2-Metitoxyäatiyla2eta, п 2-мотокснетнл-
зцотзо, нетнлцелоиолвацетат.
CHaCOOCHaCHaOCHa
MetHoxychlon п мото кси хлор, 1,1,1-
орнхлор-2.2-бuе(п-нoоакснфецuл)-
отан (инсектицид),
(CHaOCiH1)2CHCCla
Metlhoxy4StSgbäunc f мoтаксиалoтнз
киеoлицз- CHaOCHtCOOH
mcIHoxylirnen нomакеилнпaм

421
MET
2-MeIHoxypHcmol п 2-нoтакенфецол.
мононorнлomеп нз nнрокaтехuцa,
гвзяксл. HOtCHfOCHa
1-Methoxypropin п I■-нeтoкcиппопац.
моонл лраnнлЕO0П.
CHaOCH2CHaCHa
1 Mcltioxy-4-(2-piopcmy1)Xcnzo1 п 1-
метакси•4-(nрапец-2-нл)- бензол; 1- ’
нeт<скеи•4-aлилбoциал, или 1-алнл-
4-метонсибензол, осорзгол,
CH2=CHCH2CeH4OCHa
Melhoxypyridim п MЕTсксuпuрuтнц.
CoH7NO
4 -MelhoxyltOuehinon п 4-неmакенталу-
хннон (антибиотик),
СОСНС(ОСНз)СОСНССНз
Methoxyziimtsäuri f нoтoксиканoлoнa
кнсол нцз.CHзOCвH4CH•= CHCOOH
Mslhyi п метил, метилов радикал,
CHa-
Meliiylal п нoгнлаЛ1 guнoоаксuнoозц.
CH2(OCHa)2
Methylalkohol т еж. Methanol
Methylamin п MЕmитзнин. зннномo-
тзн, CH3NH2
Methylaiiillm п метил-нилин, N-мо-
тил-нилин, -CeHsNHCHa
Mcthylamitit п HЕTНтзцииат. метилов
-стор на аннсовата киселина,
CH3OCrH4COOCHa
^<^11^1^11^1^11ч1^1^1П|111 п мeтнлзцтрацилзт.
метилов естер на ацтраиилавата
киселина, C3H1NO2
Melt1ylansrmtäunc f мoтнлапсанава ки¬
селина, CH3AsO(OH)2
Methyläthin т метилов 000^ мoоак-
сuметац. дннЕmнлсв окис, (CHa^O
Me1t1ylälhylcssigtäuic / метилотнлалoт-
нз киселина (в ангеликовото мас¬
ло)
Metlty]äthhlketon п нoгнлЕТнлкomсн.
бутaцоц-2. CH3COCH2CH3
Methyli/etat п нетнлацoозо- - нoтuлан
остор на слoтнзта киселина
Mithyla/ithylem- п мотнл aлoтнлoн.
алнлон, опаuн и, - CHaC==CH
Methylbenzoylazetat п моонл- бонзоил-
ацетап, - метилов остор на - бoционл-
сцЕтната кнсолина,	ч.
.CXH jCOcHiCQQCHa	.
M1tlhylanom1ö.- л. мoтилбронид, бром-
мЕтац. CHaBn '	у?/; - -
Methylbutadlcm л м^-^1^.лбутзтион,
ß-мoтнлднвнцнл
Methylbutylk1tön л HЕ'тнтбуmнлкoосц,
хоксанон-2, CH3COC4H7
MctHylchavlkol л метилшави кол, нзо-
анoтал
Methykciinolin п нeтилхннслнн,
C9HSN.CH3
^^№1^1<С^Ьг10 л мотнл хлорид, хлор-
мотан, CH3CI	.
2- Methyl-4--ctIorphcnoi п 2-моонл-4-
хлaрфoнол
2-Melhyl-4-cHlönphemoxycst1g$äune / 2-
нЕтил-4-хлапфЕцокснонoоца кисе¬
лина (хербицид)
Methylchlorsiian п нЕTнлхлспсилац-
CH3SIH2CI
Methyldekalin л метилдекалнн, мо-
тилдoкахитрсцзфmалиц. CuHpCHi
Methyleerivät п м-тилно nпонзвадна
2-Methyl-1,3-dioxolan л 2-нoтнл- 1,3-
диоксолан, rликслЕ0НлнтoнзцЕmаg,
C4HgO2	•
а-Metliylditan л з-мЕтнлднтан. l|1n
тифонилотан, (Ce^^CHCHa
Methylen п могилен, метил-нов ра-.
тикал, CH2=
Methyknanillm л метнлЕнаннлнн, хок-
сaхидро-1,3.5-mпифЕЦИл-син.•тпи-
3ИНH. C21H21N3
Methylenblau л —'гн.л-^^.лау, мотн? -
лoнава синьо (основно багрило. за
памук)
MethylenX-omid п мотнлон бромят, ди-
бпанмoтзц. Bi CH2B-
Methylenbruckc f нeтнлoнав наео
( CH2-)
M^tt^^ylcmc^lonid л MЕTuлoцхлапug- дн-
хлопмoтан. еалoсmин. CH2CH
Methylen(di)<uetat л нeтнлЕHДнзцoтзо-
(CH3COO)2CH2
Meti1yl^rnfluönid л нoтитoцфлуспнТ,
днфлуопнЕтан. CH2F2
Mcihylenglykol л мотнлон гл и кол, ди- .
хидрокенмoтац (хидратна формй'
на формалдехида), НО^^^Н
Metliyleiigruppe f метнлонова група,
нетнлoцов остатък ’ [р-тикал),	‘
CH2=	‘ ;
MethylemHalogenid п нoгнлец халог-;
нит, - -дихaлсroцнomaц.: - CH2X2 '
Metitylk'oaarislqfl т метилен карбВ-
мИД, N H2C<O = (=CH.a


MET
422
Melhylenjoöid п м етuлoц йод нд, д н йот-
нЕmан. CH2J2
Methylennalönsaun1 f нoтнлецнало-
нов- киселина, Етилoндикарбсцова
кнселнна-Ц CH2=C(COOH)2
Me^1ylelnzyk(obutan п меоилон цикло-
буmац. C5Hs
Mitlhyllluorld п MЕTUлфлуспид. флу-
орметац. CH3F
Me'ti1y]loгniit п нетнлформиат. ме¬
тилов -спор н- мравчената кисели¬
на, HCOOCH3
Methylblukotid п мoтнлглюкаинт.
CHaOCeHmOs
MetHylglykol п м^ти.лгликол, гликол-
мацонoтилетер. 2-мoтокснЕтaцсл.
CHaOCHiCH2OH
Methylglyoxal п щ^‘^;^.лглиокс-л, пи-
пагпаздoн алдехид, 2-аксо-ппала-
нзл, CH3COCHO
N-Methylgramalömlm п N-мЕTнтrпа-
цзтонин. nсЕвдспoлoтиЕПНн (ал¬
калоид), CsH15NO
Metylgruppc f метилова група, мо-
mнлав остатък |радикал]- CH3—
M1thylguämieOessibsäunc f N-мооилгу-
зннтнлоц-тн- кисoлица- кро-тин,
гуацидилнoтилглилин,
H2NC(=NH)N(CHa)CH2COOH
Methylhexan п нeтнлхoксан- C-Hia
Mefihylhanmstoll т метил карбамид, мо-
OUЛУП0НД. NH2CONHCH3
Methylhydrazin п нeтилхитразнц,
CH3NH.NH2
1теИГуНегЬап мотилируем
metlyllenem мотнлнрвм
Methylierung f нeти.тнпзцo
erschöpfende иичЕппвзща м-тилн-
рано
Metlryli1iumgsn1ttel п мoтнлнпзш.о
сродство
Me'thylinöol п м-тнлнндол, CgHaN.CHa
^ei^i^yiis^i^itrii п нeтилнионитпцл. мо-
4* —
тилкарбитзмиц. CHaN=C
Methylisopnopylbenzoi п нетилнзопро-
пилбoниал. ииолроnнлmслуол. ци-
нал. CHaCaHvCH (CHa)2
Methyllsothiozyanat п нoтнлниооца-
лнзцзо. мoгнлrарчнчно масло, мопн-
лон естер нз циотноцнзновзmа ки¬
селина, CH3NCS
Methylisozyamiö п нoтuлнзсцuанuт-
мoтнлизоцнтпцл, мотнлкарбил-
змнн. CHaN=C
Methyljodid п мотнлйоднд, йодмoтзн.
CH3J
Mcthyljööolonm п метил йатафапм.
111-тр и йодеmац. CH3CJ3
Methylkaflein п мотнл кофеин, нетнл-
кафЕuц. 13,7,8-moтпанoтилксаи-
тин, CsH^N
^^l^l^i^lkapr^^t п нeти.ткзnроаm. мо-
тнлов остор нз капроцовата кн-
солинз, CHa(CH2)4COOCHa
Methyl1kanbitöl п мотнлкарбнтол, дн-
ЕТНЛ0HГЛНKOЛMOHOHЕТНЛ0ТЕП.	2-(2-
мoтоксн)Етансл.
CH3OC2H4OC2H4OH
MethylkaгXylanim п метил карбил-
+ —
—нн, мoтилииониmпцл. CHaN=C
Metliylkautscluk /п метил каучук, дн-
мoтнлбуmатнЕцон каучук,
(-^CH2C(CH3)=^C^(CHi)CH2H]n
Methylketen п нoтнлкЕТЕн. метилеое-
нон, CHaCH=C=O
Methylkctol п з-метил ицтсл.
C»HeNCHa
ß- Methylknotomsäune f ß-нoтнлкпоmо-
нана кнсолина, сЕHЕЛнoва кнсолн-
ца. (CHa)2CH=CHCOOH
Methyliaktat п мотилл акт ат, метилов
естер нз млечната киселина,
CH3CH(OH)COOCHa
Metl1ylimelt1akгylat п вж. Methakryl-
säuien1thyl1sten
Melt1ylmalelmsаune f мотнл мзлои нова
киселина, лиmпакоцава кнсолина,
H OOCQC Ha)=CHCOOH
M^l^l^]^l^i^<^i^i^j^timat п мoтилмoписти-
н-т, метилов остор на мирнстицо-
в-т- кнсолина, CHa(CH2)t2COOCHa
п HЕTнлнoркзптац,
мот-нтнол, CH3SH
Melhylnaphthalim п мотнл нафталин,
нафтил мотан, CuH-CHa
2-MethylmapHthödiinon-1.4 п 2-мотнл-
нзфтсхuнан-I.4. CHaCi0H5O2
Melhylnitranin л HЕтилнитпзннц.
CH3NHNO2
Me1hylni1lnat п моонл нитрат, метилов
естер нз азотната кuсoлuнa-
CH3ONO2


423
MET
Methyllrilnll п MЕTuлннтпнт. неоилан
остор нз азотис-вта кнсолина,
CHaONO
MetHylritnotаuie f нeтилинтралнз кн-
солина, HC((=NOH)NO2
Mcthylolhanmstoll т мЕTн.лслхапбзмнт.
хнтроксн неmнлкарбанид,
NH2CONHCH2OH
MctHylolmeiamim п метил олмол зннц
Metlyloiamge п мoтилспaнж. хели-н-
оин, нзорнова сол на 4-тннетнл-
аннцо-зиобoцзол-4'-сулфоцсва ки-
солина,
NiSOaCeH4N = NCrH4N(CHa)2
MctHylonthosil Ikät п нoтилартоснли-
кат, OЕmрзнЕТскснснлaн. Si(OCHa)4
Mcthylon f мЕтнлаиа. ш-дезокснзз-
харнд, СНз(СНОН)пСНО
M^ti^^^l^l^almiiiat п мoтuлnалмнозт. ме¬
тилов оспор нз палнumuцовзmа ки¬
селина, CHa(CH2)i4COOCH3
Melhylpelangona, п нoтилпoлaпгонaо.
метилов осоор на пЕлзпгоновата
кис-лина, CßHi-COOCHa
MctHylpentose f MЕTнлпoцооза. 6-до-
иохсu'Xoкссиз. CHa(CHOH)4CHO
MctHyipHcnoi п мoоuлфoцал. крозол,
хнтпоксиmолуол. CH3C1H4OH
MsthylphcrylkarXirol п нoтнлфецнл-
напбинал. 1-фEнилoтацол.
CcHsCH(CHa)OH
McthylpHosphin п мотнлфосфин,
CH3PH2	•
2- Mdhyl-a-phytyl-l ,4*naphthoc11mön
п 2-нoтнл-З-фнтилнафтoxинoн-1,4,
витамин Ki, Ca1H40O2
Mcühylp-opa^i^f^y^^^hcr т нЕтнлппспзп-
rнлсв ет-р, 3-нетоксн-пропuц.
CH==CCH2OCHa
Methylpropyiizetyler п мотил пропнл-
злomuлoц, хокснн-2,
CHaC=CCH2CH2CHa
Methylpropylketon п нeтилпполилке-
тсц. - CH3.CO-CH2CH2CH3
Melttylpyridin п нЕтнлпириднц. пн-
колин, C5H4N-CHa
Mc,HylquccktilXcnchlönid п моонл жива¬
чен хлорид, CHaHgCl
MeIHylqueckti lXen( I IJ-hydnoxid п мо-
онлживачонП) хидроокис, мотил-
мЕркурцхuдроокuс, CHaHgOH
MeIHylqueckШbrгverl>imöunb f нoтцл-
жнвачно съодинонно
Methylnhodarid п мотнл рода нид, мо-
тилmислиацзо, HЕтнлсулфацнанзт.
CHaSCN
Mcthyl-oI п метилово червеца (ин¬
дикаторно багрило),	4'-дймoтцл-
амнно-2-азсбЕн^слкзрбсцовa-1 кисе¬
лина, CrH4COOHN = NC8H4N(CHa)2
Methylsalizylat п ^нoтилcaлuлнлзm, ме¬
тилов остор нз салициловата кн-
сoлнца. HO/eH4COOCHa
MethylscnlOl п нЕTилгсрчнчцо масло.
MЕTилниотислнацат. CH3NCS
Methylsilam п мотнлснлан, снлнко-
-озн, CHeSi
MethylsiIаmIniöl п .метилснл-нтрнол,
CHaSi(OH)a
MethylsllikomOl п нeтилсиликонова
масло
Methylstearat п мoтилсmЕ3пат. мети¬
лов остор на сmЕзрuцовата кисели¬
на, CHa(CH2)issCOOCH3
Methyltulfom п нoтилсулфан. мотил-
сулфонцлнoтaн. CHaSO2CHa
Methylsuifozyanat п вж. Methylnho-
danld
Methylterephtalat п мЕтилтЕрoфталam.
днмопнлон остор на ТЕрЕфтaлaвзта
киселина, p-CeH4(COOCHa)2
Methyllet,öt,enön п неmилтoстосоЕПсн
Methyl,HeoXronin $ нoтилтеабпамиц.
I,a.7-тпннeтилксацmнн; к-ф-ин, ко¬
феин, тoцц. C8HieN4O2
Methylt1iöathen т нoтuлтиоеmЕр. ти-
нЕтuлсулфнд. MЕтилmномЕmзц-
CHaSCHa
Methylt1iohännttoll т MЕтнлтнакап-
б-мид, NH2CSNHCHa
Methyltliopher п нeтилтиофЕн.
C4HaS-CHa
Methylthiounazil п мeтнлтиоупацнл
(mипoсстаmuк). C4HaOSN2.CHa
Mettiyltnlltloxysiiam п метилтриЕТCк-
с-сил-н, CH3S1(OC2H5)a
Methyltnlazitoxilam п метилов ори-
злoтоксиснлан	(мрежообразува-
тел)
^^ИГу11п1пс1Ну1сп п нomилтпинети-
лон, нoтuллuклоппоnац. C4H8
Mettiyltriphemylsfamnan п метилтпн-
фЕцилстацан, мотилтрифонил ка¬
лай, CHaSn(CeH5)a
5-	MethylunäEill п 5-меоалуратнд, ти-
мян. 2.4-gнкнтракем-5-мomилпцпц--

MET
424
мидин, 2.4-диаксо-5-мoтилоoопа-
хидпсоирuнидин. C4HaOaNaCHa
Methyluneid п - нЕтилурЕит, нoтилкап-
бамнд, NHaCONHCHa
4- Methylunctidon п 4-неонлуретuдоц.
етил иден карбамид, CaHiNaO
Methylvioiet, п мотилвнолоТ (основ¬
но трифенилметаново багрило)
Methylzellulöse / мo'тиллoлулсза
Methylzyamid п могнлцнзннд, aцoоа-
нuтпuл. CHSCN
Methylzyklohexam п нoтилциклсхЕK-
сан. нeтилхЕKсзхитпсбoциол,
CeHuCHa
Methyl/yklöhcxäno1 п мoтилликлсхЕK-
санол, XЕкеахндрскпЕЗот.
CHaiCeHieOH
Methylzyklohcxen п мoтuллuктсхЕк-
сон, тЕmрахндротолуал, C7Hia
Metthyl/yklopentan п метнллнклспoн-
тан, CeHi2
Methylzytosin п MЕтнлцитозиц. 5-мо-
тиллнmсзин. 2-хuтпокси-4-змицо-5-
нoтuлnнрнмнтuн. C4H4Na.CHa
Methymyzin п HЕTимилиц (антибио¬
тик), C2»H4aNO7
Mclol п . фото нoтол. мотнлпзрззмн-
нофонол (проявител),
CHaNHCeH4O4
Metolerlwicklen т фото нетолсв про¬
явител
Metolhydrochimonentwicklei т фото
HЕтoлхндрсхинсцов проявител
Mevalöntнune f нoвзлснсва кнсЕлица.
З-нeтил-315-дихитроксиватЕПИз-
цова кнсолинв,
Mezkalin п м^цкзлнн, нecкзлни.
3.4.5-тпинЕтаксифЕнилoтuланиц,
(CHзO)зCtH2.CHгCH2NH2
Mia/im - п пир-мидин, мoтзтиззuн-
I,3-диазиц. C4H4N2
Michler-Kelon п Михлорон кoосц.
4.4'-бне-(дuнomиланuно) бЕциофo-
цан. OC[CeH4N(CH3)2)2
Migration f миграция
MignIenvinmOgen п миграционна спо¬
собност
Mikaöo|änat,ofle- т pl - микадо-б-г-
рнлв - (субстантивни памучни баг¬
рила).,	• •• • - -	•	•
Mlkroanalysenwaage - f - - мнкпаанзли-
тнчнз... -возна,- - . ■' 	 -	- -л
M1kro>t$lyse -	.. -
niknoänälylisch микпааналнончoн
MlknoXe f микроб, микроорганизъм
Mik-^IX^i^l^i^l^iiur f култура оо м-кро-
организми [микроби]
MiknoXf^i^^i^l^u't^miltel п бзкmЕпнлнg-
но [дезинфекционно] срЕgетва
mikrobiell микробен; никробиалагн-
чон	.
Mikrobiologie f нuкпсбuслсгия
Miknobünetüe f микробюрота
Mikrochemie f никпохиння
Miknodnuckmesten т микпсмансмoтъп
Miknoeintchlüttc mpl никровключoння
Mikroeleimenlaranalyse f oтoнoнmапЕЦ
никпсацални	■
Mikrofotografie / никрсфстсграфия
Miknobcl1ige п ннкпсструктУра
Miknogel п ннкпсгЕл (образувай- се
при полимеризацията на латек¬
сови частици)
Mlkrohänte f ннкпсmвъптсет •
Mik-okon-oslon f ннкпскспсзия,струк¬
турна кспсиня	-
m1kiökn1ttal lir(itc1) никпскрuсталЕн
Miknömethoöe f никронетод (нoтод.
използуващ ннкрокалнчoсmва)
Miknorähntloll т ннкротоп (пор, съ¬
държащ нuкрсЕЛЕненmи)
Miknöoгbaritmen mpl ннкпссрганнз-
мн	•
Mikroriß т нuкпспукнатuца
Miknoseigerumg f ннкрссегрoгацня-
никрсликвзлня, мoждутoцтрпоцз
с-грог-ция	•
Mikroskop -п микроскоп
Miknoskopabl1tünb f отчитано с по¬
мощта нз микроскоп	•
Mikroskopie - | микроскопия
miknotkopitcH микроскопсн^
Mikrostruktun f никрсструктупа
Mlknosubiimation f мнкрасубтншалия,
сублимация нв микроколичества
Miknöwaage f микровозна
Miknowe1lentpcklnöskopie f микровъл¬
нова спoктрсскопия
MilbcmXckainpfungsmittel п ср-дспно
за борба с -к-ри, акзпилнт
Milch f
eingedicklc ож. Mildi- kondCn-
^епйс	4
1mtnahnt1'обoинаеЛoцо мляко - * •
I-iscH -gemolkene прясцанзgсeна'
МЛЯКО ч 	 .	ж.:;.
geronnene пресoчoцо мляко---*'-■.


425
MIL
Milch, kondensierte кондoнзипанс [сгъс¬
тено] мляко
Milchaasaubamlabc f дсилoн агрегат
(за мляко)
Milchaiaon1ten п арoанoтър за мляко,
млочен ареом-тър
Mllchauiacwahnumg / съхранявано на
мляко
Milchbehälten т съд [пЕЗЕПвсап] за
мляко
M1lchbehamelumg f обработвано на
мляко
Milchbutynön1I1n п млечЕн бут-ро-
метър
M1lil^i^a^^nenhi,/ung f пастьоризирано
на мляко чрез продължително на¬
грявано
Milcheurchfiußcnhit/ei т паоачoц на-
гровао-л [пзсmьоризamсп] за мляко
Milchelndampfem п ксцтЕнинранЕ
[сгъстяване чрез изпаряван-] на
мляко
Milcheindlckungsamlage f инсталация -
зв сгъстявано [ксцдЕниuпанo^] на
мляко
Milcheiweiß млечен белтък; к-зонн;
лакmaлбуннц
Mil<cientnahmen т сбЕИмаслитЕл за
мляко; лoцтпсфуга за обезмасля¬
вано па мляко
MilchergieXigkeit f мтoчцосо
Mllchenzeugris п млечно ппоиивoтЕ-
нне, млечен продукт
Milchte tt п млечна мазнина
Milcl^l^<^1^iigil^all т м-слоно съдържа¬
ние на млякстс
MilcHIet,mcst1n т бутнпснЕТър за
мляко
Milchliltei п филтър за мляко
Milchliltenmasclini / машина за фил¬
труване на мляко
M i Ichtitchinkihlei /пплоскостон схлз-
диоол за мляко
Milchigerinmumg f пресичано нз мляко
Milchglas п млечно стъкло
Milclrb^<^l^^lim п млечен глобулин
MilchHodleln1itzunb / ннсокатЕнпepa-
пурна пастьоризация [високстЕM-
ператупно нагряване] на мляко
Milchkasein п млечен казонн, к-зоин
OT мляко
Milchköntcnveni fpl - млечни коцеЕПвн
Milchkonseгvieгunb - f консервирано на
мляко

Milchkühler т охладител на мляко
Milchkuhlwannc f охладнтелцз вана
за мляко, вана за схлажтаце нз
мляко
Miichkur/zeiter-Hitzung f краткотрайна
пастьоризация [кпатковрЕHoццо
нагрявано] на мляко
Milchiigertamk т цнсторна [резорво-
зр] за съхранявано нз мляко
Milchleitung f нлoкапровод; тръбо¬
провод зв мляко
Milchmesser т млЕкамoп; лактсне■тьр
Milchmlhrwen, т хранитЕлна стай'-
цаст на мляко
^^ictpa^l^i^urlsiirung f	пастьориза¬
ция на мляко	■
Milchplattemkü1len т охладитЕл за
мляко с плоскости, плоскост-н ох¬
ладител за мляко
Milchprodukte npl млечни продукти-
MillC1гeImigumgtsepaгa,ön т сепаратор-
за прЕчистван- на мляко
nilc1tauen млечнокисел
Milchsäure / млечна кисолинз,
з-хнтпскснпрспнонова кнсЕлица.
CHaCH(OH)COOH
Milchsäurebaktinium п б-кт-рня, об¬
разуваща млечна киселина
Milchsäuned1hyeiasc f д-хитр-за нз
млочн-тз кнсолина (ензим)
Milchsäureesten т остор нз млечната
кисолинз, лвктвт
Milchsäuregärumg f млЕчнокисела
формент-ция
Milchsäurelste f млечнокисели дрож¬
ди
M1lchsäur11aktie п лвктнд на млеч¬
ната кнсолина, CeHeO4
Milchschleuder f ЛЕнтрсфугз за мляко
Milchseihen т цедилка за мляко
Milchserum п млечна суроватка
Milchspindel f арЕснЕтър за мляко,.
MЛЕKаMОр. Л3KТCMЕТЪр
Miit1tpiUhInockrumg f сушено нз мля¬
ко в разпръскваща сушилня
Milähtark т цнсторна за мляко
MiicHtrockcnkonsenven fpl ко шервн оо
сухо мляко
MilChtiöcknunb f сушено на мляко
Milchtnocknumbsanlagc f инсталация
за сушено на мляко
Milchverdickung f ксцдЕцзнп■ацo ’
[сгъстявано] - на мляко -


MIL
426
M1lchvelnwä‘tserung f сводцявацЕ нз
.мляко (разреждане на мляко с
: вода)
Milchvorw ärmer т подгрев-тел за
мляко
.Milchwaage f гвлакmснoтър, млека-
мо р
Mlichwalzentnocknung f сушено нз
мляко в барабанна сушилня
Milchwassen л млечна суроватка
MilcHwollc f млечни [кзиoннони]
влакна
M1lc1zeistаubüngttnockmurg f сушено
нз мляко чрез разпръсквано (е
разпръсквателна сушилня)
Milcl/ucken т млечна захар, лвк-
тсза. лзкmсбисзз. С12Н22О11
Milöglanze-z п потuбаиuт, AgitSbtSii
M1ldtalzurb f слабо осолявано
MHicu п среда
Milimel^i^rpipli- п милиметрова хар¬
тия
MiilXais т крнца (къс сурово пуд-
лингово желязо)
Millelioгiglаt п мил-ф-орн (декора¬
тивно венецианско стъкло)
Mlllenil т мнлепнт- N1S
Mill iäqulvalem, л милиеквuватецт
Millimol л милимол (хилядна от
граммола)
Mifllval п милиеквивалЕнт
Mimosа|buшmi л смола оо миноиз
Mimosarimdc f кора оо мимоза
Mireeieiuck ш понижено налягано
MimeCnbcw1dHt л недостиг [липса] в
тегло
sninöcitöxitcH елабоатровен- слабаток-
снч-н
Mlndcnumgsvemtil л рЕдукцuсцoц вен¬
тил
minderwertig нзлолoнoц; цнскска-
чoетвец
Mindestleistung f нициналца мощност;
най-ниска праизвадиоЕЛцает
Mindcttmcnbc f минимално кслнчЕсо-
ва
Mlndrstwent ш минимална стойност
Mindestzeit f мнциналцо нпЕHo '
Minenal л минерал
doppclX-scHendcs двойно пречуп¬
ващ мицепзл
künstliches изкуствен минерал
Mineral, naeiun1allib1s ннцЕрал. съ¬
държащ радий
zwciacHtiget твуссЕц минерал
MireraIX^;tamötcilc mpl мнцЕпални
кампснЕнти
Miriraiaildmrn т мuцЕпалuзатор
Mimeraibiidumg / нннeралссбpвзувв•цo
Miueraialau л волфрамово синьо,
Fi4(Fe(CN)i)a	.
Mineraldünger т минЕпалЕЦ тор
Mimeiallanbc f мицепaлца боя, мн-
нерзлЕц пигмент
M1neiallänbttolf т вж. MimeiallaiXc
Mineralfaser f минерално влакно
Mimeiaigshäll ш минЕралогичен със¬
тав
Mim1nalgenaurb f кож. минЕпалцо
дъбено
Mimenalhcli f дрожди, отгледани нз
хранителна среда, която съдържа
минерални соли
Mineralien npl нинoпзли
akzetsönitcHc аклЕсарци [втапоетo-
оЕннн. странични] нuцепали
gcstcinsbildcndc скаласбпвзувз-
щи ннцералн
Mireialkautschük т мннЕпалЕЦ кау¬
чук, рубр-кс
MlrciaikoHle f каменни [uикaпзoнu]
въглища
Mineralöl п ницералцо масло; нофо
Mireialolemultiön f емулсия оо мине¬
рално масло
Mireialölp-ödukl п продукт оо мино-
рално масло
Mimcnalpech п асфалт
Mineralquelle f мнцoралЕц източник
Mineralnuß tn минерални сажди
Mineralsalz т минерална сол
Mirerаltаuie / мицепална [неорга¬
нична] кис-лина	.
Minenalsauiehaili f паcтсяцна твър¬
дост (на вода)
M1renаlschnienOl п ннцeралнс нзсла
за назаце
MinenalstoffwecHsel т обмен нз мине¬
рални вощостиз
Mineralterpertim п минерален тор-
пецоиц
Mimenalwachs п мицЕПалец [земен ]
восък; аиакoриm; цoпoииц
Mineralwasser п минерална вода
Mlnerälwollc f минерална вълн-, ми¬
нерална (303


427
MlS
Miminalgehall т минимално съдър¬
жани-
Mirinall1itlumg f минимална мощ¬
ност
Minium п миниум, PaaO4
.Mlrivalcrz f нuниналцa валЕцтнсст
Mimüsplalle f отпuлатЕлна плоча (на
акумулатор)
Minuspol т аmпилвmЕЛoн полюс
Mln/öl п ментсво масло
JHiiOikum л нuотuчцо нoщества (сред¬
ство, предизвикващо свиване на
зениците)
Mipor л мнпор. никпопсрoсmв гума
MiiaXilil т мир-билно, ппнпотЕн
натри-в сулфат, NitSO4.IOH2O
MliXaröl п нирбацава нзслс. ннп-
банова ЕCЕнлня. нитробонзол,
C1H5NO2
Mirobalamen pl нuпсбалани. индий¬
ски плодово (дъбител)
Mi!sd1aniäbe f смоснтолн- инстала¬
ция
.Mlsrhapparit т снoсителец апарат,
смесител, бъркачка
Mischaem т лопатка [гребло] нз бър¬
качка [смесител]
Mlsctbalken т вж. Mischanm
tmischban смесвзЕн. поддаващ со на
смесвано
Mischbarkeit f способност за смес¬
вано
MlschXccken п снесителец басейн;
смеситЕл
MischXCiällen т смесио-лен пезерва-
-р
MischXctom т смесен бoтсц. готова
бЕmснцa смес
Misch binden т снесoнс свързващо
нощ-сово
M1tchbotI1ch т снесителен кюп, смо-
снтолна каца
Mischdünger т смесен пор
Mlschdüsc f смосиголна дюза; омул-
сuоцен жигльор
.Mlscl^i^imnichlumg f смесител, смоси-
полна инсталация
MiscHeicmeu, п нногоиисmопoц оле-
мено
MlsCli^t^lllt^1an / енoсoца емулсия
OHdicn енoснзм. пззнЕсвзн; шцхта-
вам
Mischen т 1. миксЕр 2. смеснтел 3.
вaллсвчик (работник на смеси¬
тел ни валци)
Mischerbühmc f миксер на площадка
M1scheгe1nguts т отвор на миксера
за заливане на мотала
Misch е rroh eisen п миксoпoн чугун,
чугун оо миксЕр
Mischerschlackc f миксер на шлака
Mlsche-z п скuснс-еулфuтнз рут-,
смес-на рут-
Misch la-Xc f L смосона [съставна]
боя 2. смосон цвят
MischlanXstoIIc mpl см-сени багрила
MischeärXumg f боядисвано със смо-
сени багрила
M1tdii;a1erIanXt,ofic mpl багрила за
смесени влакна
MiMÜifirnis т смесен бознр
Miscill ugcl т лслаока [пЕрка] на
смесител
Miüc^l^i^^t^n п смесен [комбиниран]
фураж
Mischgat п 1. смесен газ (смес от
каменовъглен газ, битов газ) 2.
гoнЕПзтaпЕн газ (смесен)
Misdrgeläß п снoсиоелoц съд; сме-
снтол
MitcHbceübc п HЕoтцороднз микпа-
структура
M1tdHgcnasIöII т смесен дъбитол
MisdHgerbung f кснбицuпана дъбено
Mlsdigewebeläraencl f багрен- на сме-
сонз тъкан
Mischgrunöemäil п смесен грундов
емайл
Mischgut п натoриал. пстлсжЕц нз
емесваце
Misch 11 ahn т смоситолон кран
Misi^t^Haus п смесител но атдoлoциo
Mischhonänder т смосителон холон-
lindikalön т смесен индикатор
Тор
Mischiiülüc f смесител-н цех
Mise		_
Misdikalk т смес оо вар и крот-
MiK^hk^mmen f смеситЕлна к-мора
M1^sCl1^^(^l^i^i^trilenen т образуватол на
снoеoцн карбиди
Mtadlkatalysatöi т енЕсен кататниа-
тор
Mlschkessel т снееиоoлoц котел
Miscikneten т смоситол-пластик-тор
~, kontinuierlichen енoеитoл-плзети-
кзоап с непрекъснато дойсонно


MIS
42»
Mischkondciusaaion f енoсецз коцдoц-
з-ция
Misdikondensaton т смесителен ксц-
goциаmор
Mischkontak, т емoеoц катализатор
Mlsc^i^c^ru^z^i^nt^-at п снoсoц канлЕЦтрат
MischkÜrpen т 1. раинЕснащаоа част
на смесител 2. топки от смеситЕлна
толкова мелница
Mischkгäl,tloff т емoеецо гспивс. го¬
ривна см-с
Mischkristall mpl снесеци кристали,
(кристален) твърд разтвор
Mischklnstallaileumg / образувано на
смосенн кристали
Mi^i^t^l^i^l^S^^llriihe /, lückenlose не¬
прекъснат род н- смесени крис¬
тали [твърди разтвори]
Mischkule f каца [чобър] за купажн-
рвно [сHЕевацo)	(на вина)
M1sc}1kugelnUhie / смоснтолна тол¬
кова мелница
Mischkühlung / схлажтацo чрез енoе-
■ вано
Mischltck т смос-н [съсmавЕц] лак
Mischmaschine f 1. енoеителца ма¬
шина, смесител 2. бетонобъркачка
Mischmuhle f смЕситЕлна мелница
M1tchoxiö п вoллокнс; смосон окис
MischpHаtc f см-сона фаза (смес,
разтвор)
Missd1po>yaddition f смЕсеца кантoн-
иалuоцца патимoрнзалия	’
M1tchpolyam1ö п смесен поли-мид
Misch|pOyamielasei f втакцс оо сме¬
сени пслuамнди
MischrpOykondensation f смесена по¬
ли кондензация, съnсликснтЕниа-
ция, хoтepoпoликоцдЕцзалuя
Mlschpolyme-Scs) п съполимор, сме¬
сен полннеп
Mischpolymerisat п см-сон пслинерн-
зат, съполинoризam
MischHpOyrneriteatttsir / съплuмoпнс
влакно
Mischpolymerisation f см-сона палн-
нeпнзaлня, съпслимЕрнзалня
Misch piäpaial п снoсoц препарат.
Mlschprobc / 1. опрЕделяцЕ точката
на тсnoнo на смес оо изпитн-ното
и оо нзвесоцо чнсоо вещество 2. •>
проба на см-св-но
Mlsdipumpe f смоснтелнв помпа
Miscüiquinl т рамкова - бъркачка	'
MiscH-egcl f ппавнлс нз смосввно
Misch rinne f енoеноелец улей
Mlstiirohn п смесителна тръба; тн~
фузор
Misclsalz п смесена сол
Mitchsäune f I. ни-р-р-щ- кисолинз,
смес оо азотна н сярна кнсолина
2. волфрамова кнсолина с добавки.
Misehschmelzpumkl т 1. точка нз ос-
п-но на смес 2. точка нз топене-
на смес от изпитвано и паинвmа
чисто вещество
MitchsChncckc f смесителен шнок
Mischspritzpistole f см-св-щ пистолет
за шприцовано
M1sclhsüßnott т смосон плодов сок
Mischtopf т смесително гърне, еме-
еиmЕЛЕц котел
Mischtnog т L снoеителцо копиmо.
корито за разнЕсванЕ 2. ПЕЗoрвсап-
на смЕсител
Mischtrommel f снЕCuоелец барабан
Misch trommelmühle f смЕситЕлна ба¬
рабанна (тръбна] молницз
Mischung / 1. см-с 2, смЕевaцЕ. раз-
несвaце	’
aktivierte активирана смес, смес
с усилвател
1111X111111 nодвyлкацизираца - •
смес
alvulkam1t11iI1 еж. Mischung, ат-
gibiainli
azeotropische aзoстрспнa смес
beschleunigte ускспЕнс смЕсвано,
смесване с ускорител
beschwerte еж. Mischung, gefülllc
eutektische овтоктнчн- см-с
lüllslollhalllgi	вж.	Mischung,
gefüllte
gilüllle смес с пълнител, напъл¬
нена енoе	•
h^hkauls^l^uk^altige смос с ви¬
соко съдържание на каучук
<*•', homogene хомогенна [Еднородна!
смос
kombinierte комбинирана смес,
смес оо естЕетвoн и синтЕтнчен кау¬
чук	'
micltbeiüiile нЕцвnълцЕцa [чиста)
см-с, смес без пълнител ■■ ’
relhi L чиста смес - (без замърся¬
вания) 2. -вж,- Misdi lung, - - michtgJii:
füllte


429
MIT
Mischung, rußhaltige смес, съдържаща
сажди
ungefüllte ж. Mischung, nicHtgc-
füllli
unvulkanisierte н-вулканизиран-
смес
vulkanisierte вулканизирана енее
Miscirumgsauibau m 1. състав [стро¬
еж] нз смес 2. съставяне роцопта
нз смес
Misch uigsaiertandlcii т съставна част
нз енoе. ингпадиецm
Mischungseirstellurg f нагласявано
[псппавяцЕ] пoцеn'гупата на смес
Mischungsformel f р-цопта [състав]
на смес; рецЕпта [формула] за
смосвано
Mlschungsgiad т со-пон [ефЕктивност]
на см-св-но [разбърквано]
Mischuibskneu/ т кръстно nпавнлс
за смосвано
Mlschungslücke f L област, в която
но со образува изaмопфна смос
от кристали 2. интЕрвал, в който
парите (на течности) но со снoе-
нат
Mischungsnechmumg f разчет по пра¬
вилото за смосвано
Mischurgsregel f опавилс зв енееване
Mischumbsneihi f род на смосвано
Mischumbsschmelzpuikl т вж. Mitch-
schmelzpurkl
MitcHulgtttofI т съставна част [ин-
градн-нт] на смос
M1schungstelnperatüi f тЕHлoпаmупа
на смосвано
eis^}^unb!^^^t^l^-^älllit п съотношение
нз смесвано; съотношение между
съставниТо Аастн на смес
Misd1uibsvoгwärmer	т енoеиmелoц
потгревател; подгрев-тел нз смес
Mischunbtwännc f топлина на енее-
вaцo
Misch umgszusamlmeпsite1lumb f съста¬
вяно нз смос
Mischungszusat/ т прибавка към
смос; пълнител
Mi^^l^^^i^i^itil п енееителЕц клапан
[вентил]
Mischverlahnen п метод за смесвано
Mischvolтichtunb f смоситолно устрой¬
ство
Mischvonschrift / протписанн- прн
смесвано; рецептура за приготвя¬
но на смосн
Mischwai/e f размесващ ввляк
MiscHwelic f 1. бъркачка 2. ос нз
бъркачка
M1tchwenk л смесителна инсталация
Mischwolle f смесена вълна
Mischzeil f време нз р-зм-свано
Mlschzentiiluge I смоситолнз центро¬
фуга
Mischzonc f зона нз снoснацo
M1schzyl1meen т смоситолон цилин¬
дър, цилиндър със (шлифована)
запушалка
mißla-aig лошо [носполучливо] обаг¬
рен
MlsIXcizc f- 1. снпaжтaцЕ с Екскре-
монон (с кучешки и птичи тор)
2.	ЕкекрЕHецmи. употребявани за
снражтацo
Mlszella f ннсцoла (смес от масло
и екстрахиращ разтворител)
Milaasdreieurg f съу^явано, сън-
MЕетна отделяно [утаяван-]
Mitauflrtunb f съвместно пззтвапяцo
Mitiällurg f съутвявано
Mitlicl, п L придружаваща свет¬
лина 2. снимано по пссска нз свот-
лицаmа
Mlüneißcm п унасян-, увличано (напр.
с дестилата, утайката)
Mllsürom т прав оток
MiIsInondesimIegnaIörwätcHen т право-
mсков скрубер-ТЕзнцтЕгрaтоп
Mitlel п 1. сродство 2. срода
abführendes (паз)слабиmЕлнс
[пургативно] спЕДCтва • •
abweisendes отблъскващо [отпъж¬
дащо] сродство, р-п-лонт
akarizldes аквпилидцс сПЕТCтвс
amncg1md1t възбутитЕлцс сродство
аmtikömz1p,1ör1ll1t ппстнвсиача-
тъчно спЕТCтва
äntlsepüSsclcs ацтисЕпmичнс срод¬
ство, антисептик, деиннфекmанm
antiskorbutiscHes прстнвоекорбут-
ца спЕДстнс
am,itlatisc11t ацтистатичцо срод-
етва
baktc-lzldes бактЕрицидно срод-
етна. бакторицид
alutttillcndet кръвоспиращо срод¬
ство


MIT
430
Mittel, öesodoг1eicnöet сбoимипuевзщс
[дезодорнращо] сродство
~, e1enaalö,enees сродство, което уби¬
ва яйцата (на инсекти, акари),
овнлнд
lungl/ldis фунгицитно сродство;
ср-дспно, унищожаващо гъбички,
фунгнцнт
gаlcnlschet гвлЕцuчoн [галонов]
пПЕпаПап
immcitHinapiuliSchis сродство със
снст-мно [с вътрошнол-чебно] дой-
ствно
1ntckt1ziöct ицсoктuцнтцо [уни¬
щожаващо нцеекпнтЕ] сродство, ин¬
сектицид
kc1mtölendct стерилизиращо [уби¬
ващо иапотнши. мнкрссргвнuзмн]
средство, дoиuцфЕKЛUсцoн препа¬
рат
~, ncma,ozidct нЕнатоцидцо среgепво.
цoнаmоцнд
pll/lötendcs- ередетво. ксето уби¬
ва гъбички, фунгицид
<•*, reizendes възбуждащо [дразнещо]
ередепво
sdhаuncnzeubcndet спЕДсmво. об¬
разуващо пяна; понообразувател
~, &:himmelto,eпö1S сродство за уни¬
щожаване на плосонн
selektiv winkendes срЕТCтвa с из-
бипатoлна [солектнвно] действие
systcmiscHcs спoтеnнс със енетoн-
но действие
tolai wirkendes сродство с общо
[тотално, нЕизбираmoлцс] дей¬
ствие
wats1icntzichcmdit обозводнява-
що [дeхндпатнпзщо. надаотнoнащо]
ередепво
Mittelbcr/ln п ср-д-н [спogнатЕЖък]
бoцинц
Mittelblech п листова стомана [лис¬
тово желязо] със сродна доболинз
MilüclXlcchwaizwcrk п спЕДцосопmов
валцов стан; валцов стан за сродно
дебела ламарина
Mi^^teld^s^SI^llat - п срод-н дестилат,
сродна фр-кция
Mittcldnuck т средно налягано
Mitleldnuckkniispnozeß т цикъл [кръ¬
гов процес] при сродно наляган-
Mit,1ldnucktyr,ete f еннпoи прн сред¬
но налягано
Milteleisemwalzwcnk п спЕТЦосартов-
валцов стан; стан за ватцсванo-
на ср-тно големи профили
MitteHO-derei т междинен конвейеп'
[транспортьор]
Mittiitraktion / сродна фракция
M illc I I ncq uc nz i iöuk, io и^Ншс izolc n m-
■сретночестотна индукционна то¬
пилня пощ
Mitt1lbciüt, - п междинна рабстцз.
клетка	”
Mittelgnobzug т стан [машина? аг¬
регат] за изтегляне на пол ' със
средна доболинз	'
Mittellauf т среден дестилат, сродна
фракция	’
Mitteln п von Enzen усредняване на
рути
Mi'ItelOi п сродна фракция оо нефт;
сродно [среднатЕЖкo] масло
M1t,clölXcnc1ch т обхват [интервал!
на сродните нефтени фракции
Mltt1lölee$SIilat п сред-н т-стилат
[средна фракция] оо нефт
Mi^IelponoJ^i^^äl f централна лсрЕстсст
Mittelpnoeukl п междинен продукт
Mittelpunkt т център
Mitt1ln11niburb f ередна прочистване
(от примеси със средна. величина
или средно съдържание)
Mittelsalzung f сродно [умепoцо] осо¬
лявано
Mittcltchnc1öc / den Waagc сродна
[опорна] призма на везна
Mittelschiot, т среден (по размери)
скрап
Mittelstem т ключова тухла на свод
(на пещ), тухла, заключваща свода
(на пещ)
Mittclst-lig т сродна валцова лнння
MittelSliaßi f междинен валцов стан
Mitl1ll1np1гaluicnlgaturb f обозгазя-
вано [дегазация] при сродни тем-
пор-турн
Mitt1lt1npeгaluihyeii1nurb f хидри-
рано прн сродни тЕHЛЕпатупu
Mitlell1np1nalurvenkökurb /коксувано
прн сродни тoмпЕпатупи
Mittslwaize f ср-тен валц (в три-
валцов стан)
Mittelwert т сродна стойност
Mittelzerkleircnung f сродно раздро¬
бявано, раздробявано на сроднн
(по големина) късове


431
Mittelzug tn машина за изтЕгляне на
тел със ср-тна тоболнна
Mixtrudei- т шнекоз енЕентел-плaе-
тикв-ор
Mixtur f м-кс-урв (течна лекар¬
ствена смес)
mli/llan ницеларен
Mtz<^1l1änbcw1cht п вж. Mizellgiwlcht
Mizells f' минел
Mizellgcwlcht п минел но тегло, тегло
на нuцoлa
Mizellwasser л ми цол на вода; вода,
съдържаща со в минела
Modakrylfaser f модифицирано акрнл-
■ цитрнлсво влакно
Modell п мотел; образец
getelllcs разглобяем модел (напр.
на леярска форма)
^^(^^lläalea^^^c^i^rlchtuig f поgoнцо ус-
тпайеmвс нз фсрнсвъчца —шина
(за повдигане на модели)
Mofcllabheaung f повдигано на модел;
изваждано на наgoл (от формата)
ModellduXci т щифт нз надЕл. —-
долон щифт
M)<öCle1llIeгlUlb f изваждан- на мо¬
дел (от форма)
Modelientwuni т проект [чортож] нз
—.ТО^л
Mo<feilformeiei / 1. формовано по мо¬
дели 2. цох за формовано по мо¬
дели	.
modellgetreu точен по —дола
M(ödelg1pt т фапнавъчец гипс; гипс
за модели, моделен гипс
^«o^lil^äiete f палавина оо модел
M)>fellheente1lцib / изработвано на
модел
M^td^IlOsung f спaцдaппЕH разтвор
Modellmachen т —дол чнк
^(^c^lll^lalle | падноделна плоча [дъс¬
ка]
Mode ll sand т пясък за напудряно
[н-прашв-но] на модел; облицо¬
въчна смес
Modellschulz т защитно покритно [за¬
щитна боя] върху —дол
Modell Heilung - / разглобявано [рвз-
дЕЛяцЕ] на модел
M^^lllll&^irien т моделчнк (на дър¬
вени модели)
Modelltischlerei f ноделец цох, цох
за изработвано на —дели
	MOL
Modellversuch т опит върху [с] мо¬
дел, мсдoлoц опно
Moden т плесен, гциласо
Modererz п блатна желязна руда
Modern п гниене, плoсoцясвацo, раз¬
лагано
Modernfаnbt,olfc mpl байцващи [раз¬
яждащи] окс-зинови багрила зае
вълна
Modifikation f модификация
з!lotnopc -лотропнз модификация!
modifizieren —gифнлипзм
Modifizierung f модифицирано
Moellon т нaoлоц. дегра
Mohnöl п накаво масло
MohnwacHs п наксв восък
Mol п —л, грам-молекула
Molalitäl f маларноео (концентра¬
ция на разтвора, изразена в Ме¬
лове но 1OOO g разтворител)
Mo>ante1i1 mpl молни части
molar модарен, —лон
M^Oi^i^i^^^tliktioi f нслeкул(яр)ца екс-
тнцклня
Molargewicht п вж. Molekulargewicht
^c^Oi^rillät f но.тaпцсст. мол-рна кон-
ц-нграция, —.ларноет
Molaгleitläh1bkc1t f молекулЯрН-
пpовадu—ет
Mo>arverdüllulb / н(слeкул(яп)цс
разреждано
MolXnuch т молна ч-со
Molekel f молекула
Molekül п молекула
mehialom1bct мцагоатамна моле¬
кула
räumlich gebautes пространствен
молекула
vcrzwciglcs разклонена молекула.
~, v1clatonig1t вж. Motekiil, mehr-
atomigis
MotekülaXXau т разграждане нз мо-
локулв
Mo>ekü!аd.1äsiöu f молекулЯрНо
еЦЕПЛОЦUЕ
molekular молeкул(яр)ец
Motekularalziehulg f молокулЯр)но-
притегляне
^^le^l^i^l^anabstoßung f виаинцс от¬
блъскване на молекули	..
Molekuianbcweguig f движение . на
мол-кули
^^l^<^l^^^anXlasc f ротор-з за молйку--
л(яр)на дЕетuлалuя


MOL
432
^^^ekul^-^a^-^ichun^gsviuiOgcn п налo-
кул(яп)ца рефракция
Mo>eeulaidcstиlatiör f но.тeкул(яр)на
дестилация
Mölekulaid1ffut1on f молекул(яр)на
дифузия
Mr(eиulaiö1spent1oi f матoкул(яп)нз
дисперсия
Molekulardrehungsvermögen п налеку-
л(яп)нс въртене на плоскостта нз
поляризация
Molekularformel f нолeкул(яп)на фор¬
мула
Molikulangessl^'^i^i^^igkei, | налoку-
л(яр)нв скорост, скорост на моле¬
кулите
Molekulargewicht f нстЕкул(яр)цс
тегло
MOi1kulang1wichtsbвtt1nmunb f опро-
д-ляно нз малeкул^(яр)нс тегло
Molekulangewlchtsverteilunb f разпро-
дЕЛЕциo ка молекулите по молоку-
л(яп)но тегло (при полимери)
MolckulaibröQe f 1. пвимЕри [воличн-
ца. големина] нз —.локулата 2.
нслЕкул(яр)цс тегло
Molekularität f нслeкул(яр)нссm
Moleeulаneö1lllzierl т нолoкул(яр)Ец
коефициент
Moleeulaieiäftc fpl (можду^олоку-
л(яп)цн сили
Moleeulаnneаel1öl / налeкул(яп)на
р-акция	•,
Moiekularrotation f нолeкул(яр)ца ро¬
тация
.MoIekulаrneInaetiön f но.лeкул(яп)на
|моларна] рефракция
MoleeulaiV1ialieulg [ но.лекул(яп)цо
съединение
Molekulanvoluncn п моларон обом,
обем на грам-мол-кула
Moleeulaiwänn1 f натЕкул(яр)на топ¬
лина
Moleeulan/uttald ш ноlлcкул(яп)цс
състояние
Mo>eeülat&oZ1alel / асоциация на мо¬
лекули
.Molekülteynmetn1c / асим-трия нз
молекула, нотeкул(яп)на зсим-о-
рия
MOeki1lXau т -строеж нз молекула
M)>ekülbi rdung f молекул(яр)нз връз¬
ка
Moleeüld1lnensSen f паинoр нз налo-
кулз
Molekiilfonшcl f нолeкул(яр)ца фор¬
мула
Mo>ekü1gitlen п молeкул(яр)ца ре¬
шетка
Mo>ee11leätalytc f молекулярна кз-
талнза
Mo>eeillkcllc f нолeкул(яр)цa верига
M>>eküllalgc f дължина нз нслеку-
ла
Moleki1l-Massenspektiogiаf т молеку-
л(яр)цо-насов спектрограф
Mo!kk1llmoöcll- п молекул(яр)ец мо¬
тел, модел на молекула
Moleeülöi1cntienulg f опнoнтацня нз
молекули
Mo>eeülschic1, f налЕкул(яр)Ец слой
Moleeiilspcelnun п малЕкул■(яп)oц
спектър
Moleelllvalclz f матЕкул(яр)на нз-
лЕцтноет; валЕнонаст. действуваща
между молекули
Moleeülverb1löulg / H(слeкул(яр)цо
съединение
Moleküiverпeltungf онпЕЖивявацo нз
молекули, образувано нз цаппЕч-
нн връзки можту (макро) моло-кули,
образувано на равнинни и про-
странствони молекули	■
Molee11lvolumen п еж. Mo>eeularvo-
lumcn
Mo>enbnuch т молна часо
Molgewicht п налца тегло
Molkc f суроватка- млечен серум
Mo!kereiweiß п вж. ^^H^(^npiotein
M^n^^^nprotcii п протеин [белтък] оо
суроватка
Mo>kenquаie т млечна извара
Molkerei f шлoкопрoпвбсmввщо пред¬
приятие; мандра	•
Möllen т доменна шихта
MбllenautXn1rb1l п добив нз чугун
оо шихтата; относителЕн добив
(спрямо шихтата)
Möllenbcnechlung. f шихоаванo. из¬
числявано [съставяно] на шихта
M5I 1(1X1^'111011111 mpl съставни часон
[конпоцoцти] нз шихта
möllern ших-он-м, съставям [изчис¬
лявам] шихта
MäHe-sIule f стълб шихта (е пещ)
Mäne-sonde f сонда, зонд (за измер¬
ване на нивото на шихтата в пещ)


433
MOL
Möllerung f шнхтаванЕ. съставяно
[изчислявано) нз шихта
Möllerverleilen т разпределител на
шихтата
Mölieгvoг-b5гeitulb f подготовка на
шихт-тз
Möllcnwagcn т 1. вагон-вoинз 2. ва¬
гонетка за пълнено (с шихта)
MOlierwicgswagcn т вагон-вoзцз (за
(шихта)
Molluskizid п нолюскилид. лим-цнд
(средство за борба с охлюви)
Molpiozemüc npl молни пролецон
Molreliaeliol / нолeкул(яп)ца ре¬
фракция
^^Oi^i^i^l^l^l^'tmis п мaлнa съотношенио
Molvolumem п ноларец обем, обом
на грам-мол
Molwärmc f мол-рна тсплсеннсет
Molybdän п молибден, Mo
MolyadärXleierz п вулфецио. PXMoOi
MoiyXdänchcmle f химия на молиб¬
дена
MolyXearchlon1d п молибдЕнои хло¬
рид: 1- Modi 2. MoCl3 3. MoCi4
4. MoCIs
Mol'yXdäleюx1d п молибдЕнои дву¬
окис, Modi
^olyxeald1öxyö1chlön1e п мол-бд-ноз
сксихтспид. нолибдeннлхлспнт.
MOO2.CI2	•
Molybdändioxysullat п молибденов
окснсулфвт матибдoннлсулфзо.
MoO>iSOj
Mo>ybdäne1oxy$ulliö п молибденои ок-
снсулфнд, нолибgецилеулфнд.
MoCr-S
п молибденов емайл
Molybdäncrz п молибденова руда
Molybdämcizaergaau т рудодобив нз
молибден
Mo>ybdälen/eugung / прсиивстствс нз
молибден
Molybdänfluön1e п молнбд-нов флу-
апид: 1. MoF,3 2. MOF4 3. MoFr
M<Oybdämgewinnuigsverfahrsn п мотод
за получаване на молибден
M^Oi^l^t^ämgltmz т молибденои блясък,
молибден но, MoS2
MolybdänglanzkorrEenlrat п налuбдo-
нитов концентрат
molybdäntia'llg съдържащ молибден
MolyXealhyeioxld п молибденои хид¬
роокис: 1. Mo(OH)3 2. Mo(OH)4
3.	Mo(OH)s
M^lybdSni, т молибдЕнно, молиб-
goцов блясък, MoS.
Molybdä^a-Xid п налuбдецов кар¬
бид: 1. MoC 2, MO2C
MolybdanHes т еж.
Mol1aöänmclall п метален молибден
^(^Ol^l^c^^i^imir^iiiicr npl налибgецовн
HНH0П3ЛИ
Mrlyaöänock1n т молибденои трио¬
кис, MoÜ3
MolybdänRe-sulfld п нолибдецов чо-
тир-сулфид MoS4
MolyXdalphosph1e п молибденов фае-
фит, MO2P2
Molybdäпpuivci п прах оо металон
молибден
Molybdänreiimeüali п метален молиб¬
ден с висока чистота
Molybdämsäunc f молибденова кисе¬
лина, H2MoO4
MoIyXdärnsäurealhyön1d п анхидрид
на нолнбgЕцавaтa кнсолнна, —-
лиФт-нов триокис, MOO3
Molybdärsta1l т нотибтецсвз сто¬
мана
MolyXdänsuli1d п нслнбдoцав сулфнд:
1.	MoS2 2. MO2S3 3, MoS3 4. MoS4
Mo>ybdältullotalziötülg f пaзmвсп нз
еулфоеолите на молибдена
Molybdänt-toxid п молибденои трио¬
кис, MoÜ3
MolyXdäпveгXinöulg f молибден ава
съединение
Molybdänverbrauchen т потребител нз
молибден
Mo^adanyl п молибденил: L ogна-
валентна група MoO 2. двуи-лЕнт-
на група MoO2 3. тривалЕнтна гру¬
па MoO3
Molybdäly1eichlon1ö п нолибдЕцсв ок-
еихлопнд. налнбдeнилхлспнт,
MOO2CH
Mo>ybdälylhyenox1e п мо.лнбт-ннлхнт-
раокне. MoO(OH)3
MolybdSnylphospha, п нолибgoцилфое-
фат. Moüs.PO4
^<^^уХ<011 п мол-бд-о, сол нз молиб-
gенсв ата киселина; 1.мота-, M2MoO4
2.	пиро-, M2MÜ2Ü?
Molybdatlaugc / еж. Mo>ybdatlOsung
M Немскзбългармм т#1яичвига ргчиш


MOL
434
Mo>ybdatlatung f разтвор нз молиб-
дао
Molyadyl п молибднл; двуи-лЕнтна
група [MoO(OH)]++
M<^>;ybd;ylXnom1d п молибтuлбпснuд.
[MoOCOHJJBü
Molylonm п дезнцфеклноццо	срод-
' ство, съдържащо 10%-он пзитнор
на цзmпнoн молибдат
Mrnasltnällanastöfec mpl манзстпзла-
ни багрила (фталоцианинови)
Monazit т мснзлно (минерал), CcPO1
Monaziteind т нацацноав пясък
Monelmetall л нацoл-мотал (Nl-Cu
сплав)
Monleneisen п арматурна етонаца.
арнаmупнс желязо
Monoamin п мансзмнц
Mormoaminodikaraonsä.unc / нацаaнн-
нстикапбоцова киселина
Mouoaminostunc f ноноaницокнселицa
MonoätHanol аш in т (нацо)етацол-
зниц. 2-амнцаoтанал. ß-зминаoон-
лон алкохол, колзннн.
H2NCH2CH2OH
Monoäthylesten т моно-тилов естер
nönöalöman oтноаоамoн
Mono&zetylzellulose f ноноалoтнлце-
лутсиа, ноцаалетат нз целулоза
. Monoazofaiasüoflc mpl ноцоазобагрн-
ла
Monobromierung f вкарване нз един
зтом бром в натЕкулаов
Monobroimzyklobutan п манабпамцик-
i '	1
лобу-ан, CHtCH2CH2CHBi
^^uo^t^ll^i^i^üsii^^urc f мацахларак.oт-
на кисoлнца. хлорaцеона кнсолнна,
С1СН2.СООН
Monochlorierung f вкарване на един
атом хлор (в молекулата)
monochnömat1tch моцохроматнчoц
Monochromlanastoflc mpl нонсхпсмо-
нн багрила
M^u^-^j^l^er т мацаoсоЕП
Monöglyzeriö п ноцоглилoрид
Monohydrat п 1. монохнтрат, сярна
кнсолина (100%-но) 2. хнтрвт с
одна молекула вода
Monohydnogensälz п еднакнсела сол
MonokarXonsäunc / нонокарбоцава ки¬
селина
Monokieselsäunc f ортсенлилиева ки¬
селина, ^SlO*
monoklinoednlscH маноклиноедричoц■
monoklin моцаклинец
monomer ноцанoпoц
Monomcrtcs] п мацомoр
monomolan вж. шördnceeeulai
monorno>ekulan мснoнoлeкyл(яр)oн
Mononitrierung f вкарвано нз одна
нитпагпула в мслoкулзтз
Mononitroderivat п нананиопоппои^-
ваgца. oднациmпапраuзвадиа
Moronltioverblndung f мсцациорасъo-
диненно
Moпoпuelerliö п мацоцуклеатнд
Monoolefln п манаалoфнн. алкон
Mon(o>>ellпeanbrlsaune f мастна [алн-
ф-она] киселина с една двойна
връзка
Mouo>xoveгbindunb f нснооксосъo-
диненно; моцсквпбсцuлно съеди¬
нение
Monopack т цвЕmoц многослоен филм
monophasisch ogнафзиoц
MonopHcnölöxyÖätc f нонофeнолакеи-
тaиа, тuпоиицаза (ензим)
Monophosphin п фосфоронодапад. фае-
фин, P)
Monosaccharid п мснс■иaхвпид. мо-
нозв	,
Monosaiz п 1. Етцснетaлна сол 2.
сол, която съдържа един еолесб-
разуйащ остатък
Monosc f еж. Monosaedianiö
M^im^!^S^<^i^^ii п ноцоcтoaпнц. моносто-
арнпов естер нз глицерина, глице¬
рин маноcтeараm-
1url(oslllbstituient мoнозамoсоoн- oдна-
иамoеоoц- монаcубcтuтуuпзн
MonosullKStilution f ианoствацo нз един
атом илу на една група
MoпorsJbatiiut1ontverbindung f съодн-
нЕцие. в което един 3— или однз
група са заHЕсmенн
Monosullonieгulb f във-жт-но в —-
локулат- нз една сулфогпупз
Mourth1okol1lentäune / монт-овъглена
[монтисцсвъглoпстцв] кис-лина,
H2CO>S
M^n(^ti^<eiX^1Itel п oтнакснпацЕцтна
гориво (за двигатели)
Mo1u>vaeuummctci п нoцoвзкууммo-
тър
monovalent едцсвалЕцТЕц
Momovalerz / монсввлoнmнссm
m^i^c^i^;^riart монсввпнантoн


435
MOS
Monoxid п монсокис
momozyklisch мснoлнклuчЕц, Едцопръ-
етенец
Molttlalköhöl т монтанов алкохол,
(C27Hs5)гCHÜH
Mrltlr1neutti1e f минна промишле¬
ност
Möltaltäui1 f мон-знов- кнсолина,
C27H55COOH
Möltanwacht п мсн'гвцвакс. планин¬
ски восък (получен чрез екстрак¬
ция от кафяви въглища)
Mo ltanwаc1tleimulb f проклейвано с
нсцтвнвaкс
Montejus п монжу, монт-жю
Montfnoгillöl1I т нснтморилоцнт (бен-
тонитова глина),
(Mb-Cа)Al2Si5üj|
Mo^i^S^i^mml т пор-с-з гума
Morin п морнн, 3.5.7.2',4'-пЕцтахuд-
рокснфлавсц (багрило на жълто¬
то дърво), C15H1oO7
Moroktsäunc f скmатЕкатетpaЕн-418,12,
Ьз-онз кисoлица. C^^eOs
Morphemoi п мопфЕЦол. 3-хидрскси-
4,5- фЕцацmпенокие, C14H8ü'2
Morphin п морфин (алкалоид),
C17H11NÜ3-H2Ü
Morphimam п 'морфин-н, CieH2tN
Morplr1lhyeiöbelclhlöiid п нарфиц-
хидпохлсрнт. C17HjbNüз-HCl-äH2Ü
Morphium п еж. Morphin
Morphol п нсрфол. фЕцанmренднол-
3,4, 3.4-тuхugрсксифoнзнтрЕн
Morpl1olin п норфслин. тoтрахндпс-
1.4-сксвзuц. 1-oкca-4-aзаликлахoк-
сан, тиЕтитЕннмитскис. C^gNO
Morphothebain п морфагебанн. 4,6-
тихитрокси-3-мoтсксиаnопфин (ал¬
калоид), CieHnNOa
Morrelllm п морелин (антибиотик)
Mörser т хаван
Mörserkeule / постнк (за хаван)
Mörtel т стпсuтoлoн (еаропясъчен)
раиmвоф. хопссан
f1usnf1tt1n сгцoупспЕн строител-н
разтвор
нанасяно [нахвърля-
не] на сmрситoлoц пвзmвср
Mörteldruckliitumg f тръбопровод зв
подавано на строно-лон раитвср
под налягано
Mörteltistigksit f якост на стрснтелен
пвитвср
Moгtelgipt т гипс за мазилка
Möntel1lj1et1öl f инжектирано [на¬
гнетявано] на строит-лон разтвор
Mörtelkasten т ксрнта [сандък] за
етронтелец разтвор [хспосзн]
Mörtelmischer т бъркачка за строн-
толон разтвор
Mörtelpumpe f помпа за странmЕлoц
пазтвсп
MOnteltch1ch, f слой мазилка
Mörteltpi1lznateh1ne f машина за
пръскане на строител-н разтвор
MOnIslttc1l т енлнкатни тухла
Mosaikg^s п мозаично - "ло, стък¬
ло за мозайка
Moschustinktui f тинктура оо мускус
Moslen п M03Л0Ц. |-ТЕрПИHЕЦ. 1-мо-
тил-4-изспропнллuклсхекеатиoн-
1,4, CjoHit
Mos, т плодов сок (прясноизстис-
кан), мъст, гпситсвa шира
geklärter избистрен плодов еск..
избuетпеца гроздова шира
MoStausbeuüc f добив на сок (плодов
гроздов)
mötten изстисквам [изцеждам] сок,
(от плодове или грозде)
Mostsltäusiurg f сбoзкиеля вано
плодов сок	на
Mosterei f 1. nрсиивотсmво нз пладав-
сокове 2. пснЕщение за nпсизвсд
ство на плодови ссксвo
Mostherstellurg f ппсизвотствс на
плодови сокове (
Mostkelterei f 1. производство на
плодови сокове 2. място, където
со изстискват ссксвo от плотове
или грозд-
Mostk(änulb / избистряно на плодов
сок [гроздова шира]	.
MosSkonzentrat п концентрат оо пло¬
дов сок
Möstrat, п плодова суровина [плодо¬
во] за ппсuзвстсmвс нз сокове
Mostöbstmtischc f остатъци оо плодо¬
вото прн получавано на плодов
сск; джибри
Mostpcittc1e f -сратор за гроздова
мъст
McstnlcH т горчица (вкусов продукт)
Mostscciwetilurg f сулфит-ция на мъст
[шира]


MOS
436
Mo!ittepaгalon т центрофуга [сепара¬
тор] за избистряно на плодови со-
кавo
MtoSvergärumg f ферментира но на
гроздова мъст -
M(öStvorkl3lülb f ппетвaпнтЕЛцс нз-
бнстфяне на гроздова шира
Mostwaagc f зпoамomъп за гроздова
шира (nладан сок]
Mostzuckerung f сзахвряввцo [приба¬
вяне на захар] на гроздова мъст
Molon т двигател, мaоaр
^^l^t^j^urbemzim п моторен [автснобн-
лон] бензин
MolorenOi п мстсрцс [хартoрнс] мвс-
ло, масло за двигатели
Motorenöl/usalz m прибавка към мо-
тарцс Масло
Moforgeneralon т мотор ГЕцератср
Mo>oгkгaftstöll т гориво за двигате¬
ли с вътрешно ^0^
Motorspritze / моторна пръскачка
M^OI^i^nbi^i^j^mptumg f борба с молци
nöItelXctchäd1gt псвпеДЕн оо молци
mottenecht устойчив нз молци
Motteniestmachulb f притав-не на ус¬
тойчивост към молци
Mottemmlttel п сродство против молци
Mottenschutzmittel п сродство за прЕд¬
пазвано оо молци
HoIIIcöscISc f нранопoц кле&н са¬
пун
M-Stunc f М-киселина, 1-анннaнзф-
оал-5•сулфанова-7 кнсолина,
CjoHsOiNS
Mull m L мухъл, плосен 2. миризма
нз иaеmсял въздух
Muffel f Муфел; рoтапта
Mutielbramd т изпичано в муфол
Muflellbrenien т муфолна гспoлка
MuifslfarXc f цадглаиупца боя
MulSdigasm хлорснодопот. получен оо
муфела на сулфатна пощ
Muffeikanalkü1löfsn т муфолна ту¬
нелна moмпoпнв пощ, муфолон ксц-
вей-р (за темпериране на стъкло)
Mullelofci т муфелна пощ
Mullelolcmgas п вж. Mutielgis
Mullelpro/cß т муфлов [рЕтортЕц]
пролее
Mufielnückstand т тoстнлалнсцoц ос¬
татък, пайновка
-Mulfrlwaldunb f стона нз муфол
muffig плесенясал, мухлясал, за¬
стоял
Mühic f
hochtourige високаоборотца мел¬
ница
langsamlauiendc цнскоаборотца
[бавцообапстца] мелница
~, schnellaufende вж. Mühte, hoch¬
tourige
MühienspeicHen т молннчон оловвтор
MUili^iuj^S^ieln т мелничен |вagoцичoн]
камък
Müh1entnoшncl / мелничен б-р-б-н
MühlsStauX т мелничен прах
Mukoanömsüuic / - муксбромна кисе¬
лина, днбпсмнвтouнаттoхнлкнсo-
лина, 4-алтс-2.3-тнбпснбутoн-2-сва
кнсЕлнна. ÜHCC(Brl■=C(Bi)CüüH
Mueod1loгsäünc / нукохлсрцв кисе¬
лина, тихтспн«^ЛЕИцалдoхидкUсe-
лнна, 4-алто-2,3-дн хлспбутЕH-2-сва
кнсЕтнца. ÜHCC(CI|^=C(CI)CÜÜH
Mukoide npl мукондн (вид проте-
иди)
Mukoitinschwefelsäure f нукснтнцoяп-
на кис-лина
Mukonsäure f нукоцова кнсолнна,
HOOCCH - CH.CH — CH.COOH
Mukopnötciö п нуколпотент
Muldc f мулта, корито; улей, жлеб
MuldcnXcschickumg f пълнено (на пещ)
посредством мулди
nuldcliöin1g капиmасбпаиЕц
MuIöenbuntiOldensi т улеон (корнто-
образен] лентов mпанспарmрор
Muldemkippwagcm т вагон с обръщащ
со кош
Muldeltiöcknei т копитосбpaзцз су¬
шилня с винтов трацслсПтPоп
Mullcnwent т стойност на продън-
вaцЕ по Мулон
Mulllt т мулнт
multipel мцсгскпвтЕц
Multlpilpunkl т множествена точка
(температура, при която могат
да съществуват едновременно ня¬
колко фази)
Mult1peltyt,cn п парал-лна [мулти-
плова] система на свързвано на
oлЕкmпотитo
Multlplcll п мултнплот
Mult1plexdestiliаl1ör / ннсгскрamцa
достилация


437

Mtritipliziläl f нулmнnлoтнасm. мно-
жеетвЕц oct
meilvalcrl многов-лон-он
Multlvaiemz f мцоговалoцmцост
Mumdblasen n духане [издувано] с
уста (в стъкларството)
Mundstück п мундщук, накрайник,
наустник (напр. на цигара)
Mundwasser п вода за изплакване на
устата
Murgogaim п рoгoцoпипацa вълнена
прежда	.
MUlzgole п злато за нснЕmи
Mlm/stahl т стснана за нснoоци
щампи
Muicxid п мур-ксит, аноццевз сол
на пурпурната кнс-линв, CgHgOiNr
Murexldneakliom f мур-кс-дн- ровк-
цня
Musarln п муз-рнн (антибиотик),
Muskarim п муск-рин (гъбна отрова)
MuskatXuttci f мускатсвс масло, мас¬
ло оо индийско ор-хчо
MuskatnußOI п вж. Mui^l^^tau'tten
Muskelalbun1l п мускулен албумин,
нноалбунин
MuskklirCiaiantii п pl сродства, раз¬
хлабващи [отпускащи) мускулите
Muskon п нусксц. 3-мoтиллнклопoц-
тaтекацоц. CieH3oü
Muskovit т нусксвнт. квлиовв слю¬
да, K2A14(Al2Si6Ü2o](OH,F)4
Muster п мостра, сбпaиoц. проба;
шарка, рисунка, дееец; еталон
Musterbiciislolf т oталсццс гориво
Mu<^S^i^rIlibung f багрено нз мостри
MusSergerä, п oталоцЕц уред
Mutanten pfl мутанти (средства,
предизвикващи мутации)
Mütаlötаtiön / нутарсmвлня
Multse f нутаиа (ензим)
Mutation f мутация
Mutter f гайка
~, aitiks чиста [обработена] гайка
noHc черна гайка (грубо обрабо¬
тена гайка)
MultcnXlccH n L матрична ламарина,
ламарина за щанцоване 2. осигу¬
рителна пластина (за гайки)
MuIIciblecHXtö п матрична вана
MultenHcfe / матерни дрожди
Mutterkorlаlkаlo1ö п алкалоид оо —¬
розо рогче
	MYR
Mutterlauge f матЕПца луга, нзоoпoц
пвзmвср
Mutte-Iosung f вж. Multe-Iauge
Müttcinodell п основен [образцов]
надoл. нодeл-oталац
MutI1inttahl т лЕнтова стомана за из¬
работвано на гайки
Mutteipiesse / проса за щамповано
нз гайкн
MullensaH т плодов сок оо първото
uилoжgвцo
MutteitchlUts1l т гаечен ключ
Mutleischiaube f болт с гайка
Muttcnslnup т нзmерец сипап- снро-
повндон разтвор
Muzin п муцин (гликопротеид)
Mydriatikum npl нндпнaтнчца нощост-
ва; сродство, каoта предизвиква
ПазшнпЕЦНЕ нз зЕницито
Mykologie f ннколсгия (наука за гъ¬
бичките)
Mykomyzin п никсницнц (антибио¬
тик), CiiHj.COOH
Mykophenolseune f микафoнолсва кн-
селннв (антибиотик), CpHjoOi
MykosSerir п никсстернп (стерин,
намиращ се в гъбички)
Mykozidln п никсцнgнц (антибио¬
тик )
Myoalbumin п ннсалбуннц. муску¬
лен албумин
Myoglobin п многлсбнн. мнохoнз-
mин. мускулен хоматин (цветен
протеид на мускулните клетки)
Myohämatim п еж. Myoglobin
Myoimosit т ннснцозит. мезсицоинт.
C9He(OH)c
Myokinasc f нuскнназз (ензим)
Myosin п мноиин (мускулна белтъ¬
чина )
Myristim п ннрнетuц. глицеринов ес¬
тер нз тЕmпатекацсвата [ннрнетн-
цаната] кис-лина, C^HeeOc
Myristinsäure f мирнс-инова кнс-лн-
ца, тomпатoквцова кнсолина,
CHa(CH2)t2COOH
Myrlstl/ln п мнпистицнн. 1-алил-З-
MЕTCKCU-4,5-H0TИЛЕHТНCKCИ-бЕЦ30Л.
CH2Ü2-CrH2(OCH3)CH2CH=CH2
Myristizinstuii f нипuсmилuцовз ки-
сЕлин-, 3-нетоксн-4.5-нетнлецдно-
кеибециоена киселина,
CH2Ü2CrH2(OCH3)COOH


MYR
438
Myrlston п нирнетсн. XЕnтаксиансц-
14, [CH3(CH2)i212CO
Myristonit-ii п ннтрнл нз миристн-
новата кнсолина, CH3(CH2)i2CN
Myrizin п вж. * My^y^^^l
Myni/yltlköhol т мнпнцuлалкохсл,
нипицнлав алкохол, мЕлнснлов
алкохол, C31H63OH
Шу^у^а^На, п ннпицнлпалниmвm.
пвлмнтат на нирилиловня алко¬
хол, нирилнлaв естер на палннтн-
цсватa кисoлнцв, мипицин.
C47 H 04О2
Myrosin п ннпозин (ензим)
Myrtenal п ниртЕнал. 6.6-днHЕтил■2-
нeтaнсилбuлuкло-[1, 1.3]-хецmец-2.
Ci0H14Ü
My-IClol п MUПТ0Ц0Л. 6.6-ДНHЕOИЛ-2-
хндрокснм-тнлбуцн ктс-[1,1,3]- хоп-
оен-2, CioHirO
Myizcn п HUрЛЕЦ.2-HЕТНЛ-6-MеТUЛЕЦ-
окпаднен-2,7, CioHie
Myizenol п нипцoцал. 2.6-тннoтилск-
татнон-2,7-ол-6, C^H^O
Myzcl п вж. Myzellc
Myzelium п вж. Myzellc
Myzellc f мнлел. MИЛЕЛИЙ
Myzelmassc f ниЦЕлца маса
Myzetln п мицoоиц (антибиотик)
N
Na-Austauschen т н-триои кaтнсци-
оон филтър
Nibam л цабан. натриева сол на
ЕmилЕн-бuс-днтиo:капбанuцсввmз
кнсолннз (фунгицид)
Nacharbeit / следваща (технологичес¬
ка) 0ПЕПaлия; топълни-Елна [акон-
чатЕлцв. фина) обработка
spanabhebende gссбрaбстввцo със
еценацo на стружки
Nachauilaufanw1neulg f лрилсжoцнЕ
слот поникваното (за растител¬
но-защитни средства)
Nadiauilauflenbi/ld л хербицид, прн-
ложнм след псниквaнЕта
Nachbaratom п съседен атом
NächbaarSteiumg- f съседно [вuлннал-
llo] положение
Nachia^arbeitung f тспълннтЕлцс об¬
работвано
Nlcl1t№llluchtunb f допълнитЕлно
навлажнявано
Nachbehandlung f вж. Nachbearbei¬
tung
NachixSiamdlungsliotüc f вана [баня]
за допълнително обработвано
Nachbeschlckung f повторно [топъл-
нноелно] пълнене (с шахта)
Nadiaiucn и дспълннтoлнс продух¬
ване (в конвертор)
NadiXIclcHe f даuибoлввнo
lachXIcichci доuзбелван
Nachbrennen п 1. тоизгаряцЕ. дога-
ряно 2. допълнително изпичано
nachcriorieien дсхтсрирвн. хлорирам
Топълни-Елно
Nachchrolrnierulbttaiattottc mpl баг¬
рила с пос.лoхпсннрзцЕ
nlc1eänpien пропарв-м дспътцнтел-
но
Nachdämpiumg f тспълннтoлно про-
лапвацo
Nachdarren п доиисушaввцo. топъл-
ннтелцо изсушавано
Nachdicken п последващо [допълни¬
телно] сгъстявано
nachtärben обагрям тспълцнтЕлнс
Nachfärbung f тслълциmoлнс багрено
N^^l^l^i^ii^<^i^i,iinci п допълнитЕлна
[последваща] фЕрнoцтацня
Nachtillen п псслoТЕн [заключителен]
филтър (за окончателно филтрува¬
не)
Nachtlltsnn п послотващо [допълни¬
телно, повторно] филтруване
Nachtilleipiette f фнтmъплрoсa зз пов-
тсрцо [допълцителцс] филтрува¬
не
Nachfiitratlor f допълнителн- [ксц-
орална] филтрация
Nachfrakt1rn1snluin т втспичцв рок-
mнфнкалнсцца колсна
Nachfraktionierung | псвтспца [вто-
рнчца, допълнителна] р-ктнфикз-
ция
Nachilillumg f 1. тслuввцЕ 2. топъл-
вано, доснпвано
Nachgärschramk т шкаф [камера] зз
ТCвmaсвацЕ на тосто
N^^c^i^^rumg f тсфeрмo^lтираI^Е; до-
лълниmЕЛнс [павоарна] формонти-
рано, тиха форм-нт-ция
nachgcnXcn gодъбван
N^^r^^i^-^^ngf дстъбванo


439
Nachgeschmack tn сетатъчЕц вкус
Nachgiebigkeit f податливост; гъвка¬
вост, еластичност
NacHglelien п -ТaлнвацЕ; „gaппoеовa-
но“	(на метал)
N1(11111X11 п последващо пожълтя¬
ва но (след избелване)
Nachglühen п 1. nавтапно ]допълни¬
телно] намалявано 2. nантапна от-
грявано
Nachgufi т дол-нане; gопълниоoлца
заливано
Nachheizuog f паслoдвaщa (допълни¬
телна] вутканнивлня
Nlclr1ltsel1ol f последващо [вторич¬
но, топълни-Елно] инфектирано
Nachklärbecken п басейн за топълни-
moтцс, [вторично] избистряно
Nadlk(änung f тслълцитoтцс [втсп-ч-
ца, посл-дв-що] избистряно
NtchkoHIcn п тококсувацo
NaiHkoIonrc / допълн-полна [втсрнч-
н- ] калсца (за ректификация)
Nid - ksldensaI1öl f топълни-Елна
[в^спичца] ксцтoнзвлня
NachkornzeHtMloi т oдцокоппуеец нз-
парн-олЕн апарат за окончателно
сгъстявано |ксилoЕmпнпаце]
Niclkühlim л тслълцитoлцо охлаж¬
дано; nсвтопцо [дслълцигЕлцс] ао-
гряв-но; допълните ли) тoнnoрнпа-
но
Nlihkllllen т акснчатoтoн [краен,
топълни-олен) охладитЕл
Nte1eühiung f допълн-полно охлаж¬
дано, доахлаждаце
Nachlassen п I. отслабвано, отпуска¬
но 2, нзболв-но, изблЕднявано
Nachlauf т паследца [крайна] фрак¬
ция, пaслoдЕц [краен] дестнлво,
опашка (при дестилация)
Nac'nlaufsprll ш последен [сетатъчец]
ре ко и фи кзо
Naclliubs f сmрaботoнз луга, отра-
ботон рвитнср
Nachltugumg / дспълнumЕлнс нзлуг-
вано [нзвличаце]
Nachleuchten п фосфор-снещия; ос¬
татъчно еветoцo
Nacliösung f тспаитвапяцo
Nadliuft / допълнителен [вторичен]
въздух
NachnlHlung f дссн.илвцo
	NAC
Nachmeltiylieruib f допълнително мо-
тнлнране
NachmühlsnOl п мaела оо кюспе
Nachol п масло от послoдцата из¬
стисквано
Nachpöckelumg f Допълц-ТЕлца осо¬
лявано
Nachpressc f допълнителна [контрол¬
на] проса
Nachpncssen п I. „дапрoсанзнo“ нз
слитъци, далuвацЕ на мотал с меж¬
динни паузи 2, допълнително
(aкaцчатoлцa] пресовано; повтор¬
но изстисквано
NachpriQsalt т плодов сок, получен
при псвгспно [допълнително] из¬
стисквано
Nichproduk, п топълни-олЕн продукт;
цнскскачЕCТвЕH продукт (в захар¬
ното производство)
Nachpumpim п дспрЕCOванo. пресова¬
но на мотал в изложн-н- чроз та-
лнввно с междинни паузи в края
нв разливаното
Nachraliitlll1öl f допълнителн-
[сксцчатЕлца. - крайна] рaфицaлия
Nachreaktlor / следваща [вторична]
реакция
Nachncile / дозрявам-; съзряване
Nachreinigung f тспълц-тoлцо про¬
чиствано; окоцчвтoлнс прочиствано
Nach-öste f допълнитЕлно мокрЕцo-
допълнитолно к-снено (напр. на
коноп)
nachsalzen доосаляван. осолявам [со¬
ля) дспълцнтoлна
Nachrätiigung / допълнително наси¬
щано
Nacl11aluraI1ön f втора [допълн-тел-
на] еатуралня
Nadir Säuerung f допълнително под-
кислявацЕ
Nj^^c^^s^^j^^tric^tsi т мъртва глава (на
леярска форма)
Nicrsdieidumb f L ТCПЪЛннТЕЛно от¬
деляно 2. 3-^- [допълнитЕлна]
Т-фех-ц-я (в захарното произ¬
водство)	•
Nachsch^boi п масло оо второто ии-
стнсквано
Nachschneckenpnssse f шнЕKсва преса
за окончатЕлно прЕсовано
Nadrs<C1winöen п допълн-телно сви¬
вано


NAC
440
Nichseifcn n ппсннванЕ в сапунен
Пaиmвaп (след багрене)
Nachsichtumg f топълнuтoлнс сопа-
ПНПаЦЕ
Nachsiebung f тслълннmoлцс [кон¬
тролно] пресявано
Nacfusjolienem п тслътццтЕлцс сор¬
тирано, досороирвно
Nachspalturb f топълцитЕЛцс р-з-
лагацЕ
Nachspiilbad п баня [вана] зз псслЕд-
ващо ппонивацЕ
Nadir pülumg f тслълцнтoлнс ппони-
ваце, изплакване
Nachstechen п даливзне. допълн-но
(напр. на бъчва)
machstellin лсппввян, установявам,
коригирам; ивтягвн (апаратурни
части и др.)
die Elektroden пропускам олок-
mпсднmЕ (на електродъгова пещ)
Nachtleucllfirbe f боя, която снопи
през нощта
nacltrockmen тоиисушаван, сушв дс-
ПЪЛHUТЕЛЦC
Nachtiockmin ш цилиндър за тонзсу-
шаване на хартията	(в края на
хартиената машина)
Nachtrocknumg f дсизсушвввцЕ. до-
пълнитЕлцс сушене (напр: на тю¬
тюн)
Nachtrüburg f поелетващс [втспич-
ца] лсмътнявзцo
Nachlskncm (о) f нощен крем (коз¬
метичен )
Nachverdamplin т тапътцнmЕлoц [епа-
нагатoлЕц] нилвпитoл
N^^c^'^^^i^n^t^impiung f папссбрвзуввнЕ
[нзлвпявацo] боз външен лпитск
на топл-на (при понижение на
налягането)
Nachverzuckerumg / тссзaхапявaцЕ
Nachvulkal1saI1on f тспълциmoлна
[завършваща] вулканизация
Nachwärmc f остатъчна топлина
Nach warmen п тспълннтoлнс нагря¬
вано
Nachwaschsn п 1. допълнително про¬
миван- 2. ппсмивацo [плакценo]
слот багр-но
Nachweis т дсквиаmЕлство; тскаива-
цЕ; откривано
nachweisbar токаиуoн; откр-в-ом
Nachweisgerä, п индикапорон уред
Nachwelsreaktion f пoаклня за дскви-
вацo, характерна р-акция
Nachwirkung f поеледЕЙствне
heiblzide хЕрбицидно псслoтoй-
ствно
Nachwuchs т ппuпaсm
Nachzwicken п повторно валлсванo
(на каучук) след. лагЕрувано (за
по-добро разпределение на сажди¬
те в сместа)
Nachzwinnrm п дслълцнmoлно усук¬
ване, топълни-елно пресукване
Nadelholz п иглолистна дърв-синз
NaeeIh1Olzdeeti1lat1öl f суха тостила-
цня на иглолистна дървосина; тс-
бuвацЕ нз боров к-оран
Naeelholzkohlc f в ъгли ща от игло¬
листна дървесина
^^^^H^c^OiElllbiii п лигнин оо игло¬
листна дървосина
Nadellolzteei т боров катпац. кат¬
ран оо иглолистна тървоснна
Nadelholz/eHstoil т целулоза от иг¬
лолистна дървесина
Nadelkristall т иглест [нглсвнТЕц]
кристал
Nabeiaielchwassen п вода за uибЕлва-
но нз нокти
Nagellack т лак за нокти
Nagelpllegemittel п средство за под¬
държано на нактuоo
Nagelprobe f иипиmванo върху нокът
(за ситност на прах)
Nagerglft п отрова за гризачи; па-
донтиц-т; зооцнд
Nagetierbekämpfumb / борба с гриза¬
чите
NagetierXekämpluigsmiltei п епoдетва
за борба с гризачите, пстoнтuцuт-
зсолнд
Nälrenungstönmcl f лрнблнжЕцв фор¬
мула
Näheгulgticchlülg / приближ-н раз¬
чет
Näherungswert т приблнзитЕлна
[близка] стойност
Nahlörderanlage f конвейер за транс-
псртнпанЕ на близко пaиетсяннo
Nähmaschinenöl п масло за	шевна
машина
Nahordiung f близък порядък
NMirgar т [п] хранителЕн -г-р,
агарова хранителна срода


441
NAP
Nährboden m хранитЕлна срода (за
микроорганизми)
Nährtouillom f вж. NährXnühe
Nährbrüle f хранитолон бульон
Nährflüssigkeit / хранителна точност
Nähr-gelatine f хранителен ж-лат-н,
жол-онн за хранителни цели; хра-
цитЕлца жoлатицсва среда
Nahr-iaStlgkelt f хпацитЕлцсст
Nähnhcle f хран-ТЕлни дрожди
Nährkasein п хранно-лон квзонн (за
хранителни цели)
Nährlösung f хранит-лон паитвсп;
течна хранителна среда
Na1rnedlun п хранителна среда
Nälnslofl т хпаннmoлцс вещество;
хран-толн- срода
N^l^in^ubi^trat п хран-т-лон субстрат,
хранителна срода
Nährungstitt п хранителна [ят-зна]
мазнина
Nahrungsmittel п хран-телен про¬
дукт
Nal1гurgsnitt1lvrig1llurg f отравяно
оо хранителни лпстуктн. хранител¬
но отравяно
Nalrunbsöl п хпацuтoлнс масло, мас¬
ло за хран-голни цолн
Nahrungttlöff т хпаннтoлцс вещество
Nälrwcrt т хранителна стойност
Nährwertn1ne1iurg f намалявано на
хранитЕлната стойност [храни¬
телните качоства]
nahtlos безшевЕн, боз ръб
Naphtha /2, f нефт; лuгрсuн
Naphtha^i п сзскoпнm
NaphthateM п нофтоно поле [нвхсти-
що]
Naphtlagiwimmurg / тсбиввцo на нефт
Naprlhаhoi1/ört т нофтоносон хори¬
зонт [пласт]
Napirthakoloiie f aбссрблисцнв кстс•
на, оросявана с тнгпснц [тежък
бoнииц]
Nаphihаle1türb / цЕфтслпозсд
Naphthalin п вж. Naphthalin
NaphthaNd п нафталнт, мЕтaлцс съ¬
единение на нвфmалнца. C10H7M
Naphthalin п нафталин, Сщ)
Naphthаllneeeаhyeiie п ТЕкахидпс--
нафталин, т-калнн, СщН^
Naphthaline1kaiboltäui1 f нафталин-
тнквпбснсзв к-сол-н-
Naphthllileisulfölsäune f нафталин-
тисулфсцова кис-лина, CizHaOiSss
Naphthalilfiael1öl f нафталинова
фракция	z
NaplHIhaI1l1sxa1ydiie п цвфтвлицхoк-
сах-трит, хoксахитпонафталиц.
СЮН14
Naphthallrkerr т цафmалинсво ядро
NaphtHailmOi л нафталицоно масло
Naphthalirilrb т нафталинов пръс¬
тен, цaфгалицозс ядро
Naph1halirtual1nal л нафталинов
сублимат
Napht1lI1lltulSöc1Iöl1d п нафталинсул-
фохлспнт. C^^SOiCt
Naphthaliltulföntauls / нафтaлицеул-
фонова кнсолина, C10H7SO3H
Naphthalint1tiahyei1e - п тoтпвхнтпо-
цвфгалин. т-тралин, С^Нц
Naphthalinti1tulföntäui1 f нафталиц-
mпнсулфсцсва кнсолннв,
C1oH5(SÜ3H)8
Naphthlltäuns / нафталсва кисЕЛUцв..
цaфтaлн^^дикапбснoвa-1,8 к-соли-,
на, пoпицвфгалицдикарбонова ки¬
селина, C10Hr(COOH)ä
Naphlhln1nfäгbtloff1 mpl нзфmамuнс-
зи багрила (субстантивни азобаг-
рила )
NaphI1apölySönn1rb л пол-форм-нт -
на лuтпсuц
Naphiharückstind т остатък слот дос-
тнлaлня на нофо; мазут
Napht1atd1unfSeld л разузнават-лон
участък за нефт; участък, на кой¬
то со търси нефт
Naphthasprlrgbrurrim т фонтан-р-щ-
нефтен сондажО
Naphlhalerralm п HЕфmанаеoн торен -
Naphthazarir л нaфтaзaпин. алнив-
Пнцсвс черно, 5,8-дихнтпоксннаф- -
тсхицсц-1.4. C1oH4Üs(OH)ä
Naphthazen п цaфmaлен. 2.3-бЕниан-
тпалoц. тотрацен, C19Hu
NtpHtli/emchimoi л нафтвцoцхнцол.
хинон на нафтацона [2,3-бЕниацтра-. -
цона], C1eH1oüt
Naphtla/lr л нафтазuн.
C10H1=N-2 =C1oHe
Naphthelm л нафтойн (нефтоподобно
образувание във варовик)
Naphtlsi л цафтoц; ликлсалкан, ннк--
лспапафиц


I4AP
442
Niphthiral п нвфтЕцаm. сол или ос¬
тор нз нафтоновата к-сол-на
Naphthengehalt т съдържани- на наф-
тoцови нътлЕнадапади, цафтoцаво
съдържание
OTaihlliinhalltib съдържащ нафтонн
rnphlheniscH цафmoцов
.NaphthenköhIenwasscns,ofI т нафтонов
въглoвстопст
Niphtheiol п нафтЕнонс нaело; мас¬
ло, богато на нафтени
'Naphthenolfinmls т нафпеновс-наслЕн
безир
niphihemncicH богзо нз нафтеци. кой¬
то о с з-соко цзфтеново съдържа¬
ние
Nahhthsris1hs f н-фт-нов рет; род
на цафтецовите въглoвотспстu
Naphthsnsluic f 1. нафтенова кисо-
линз 2. лнктсхекеацкарбсцсва ки¬
селина, CiHgCOOH
NapltHerscifs f цафтецов сапун, вл-
калнв сол на цафтoцава кнсолина
Naplllim п нафтин, тoхнтпсцафта-
лин, дoхнтрнпзц нафталин, С^На
Nap1[1iörаt п нафmнснвт.- сол или
ест-р на цафтноцсваmа кнсолнна
Nap1t11örslune f нафтнсцсва кнсолн-
ца. 4-внццоцвфгатннсулфснсвв ки¬
селина, CloHe(NHr]SO3H
Naphthochlualdim п цафтсхнцвтдuц.
2-HЕTlнлбoц^схннотнц, Ci3HhN1CH3
Nih1t1rc11rrl1l п нзфгсхинолин. бон-
исхнцслин. CißHsN
Naphlhöch1nol п нафтохццсн. дихит-
пстикoтсцафтвлнн, C10H|Oi
Nah1t1öch1lölsullorsauns f цафmсхи-
ноцсулфоцова киселина,
С^-ОДО
Nap1,hö1saunc f цафтаена кнсолнна,
цафтaлнцквпбсцсва кнсЕлица.
C10H7COOH
NaphlhogemlaiXsIoSSc mpl цaфтстецови
багрила (субстантивни азобагри-
ла с последващо проявяване върху
влакното)
^аhhlhol п нaфтал. хнтпоксuцафma-
лиц, C10H7.OH
Nahhlhölat п нафтолвт
Naphlhöle1sulföltaцis f нафталтисул-
фонова к-солина, HüC1oH5(SÜ3H)2
Naphlhrllaгbstölle mpl цафтолови баг¬
рила (за вълна, коприна)
Näphlholgslb п нзфталово жълто, 2,4-
дннumпснвфтол-1. HOC10H3(NÜ2)2
Naphtholphthaielm п цвфmолфтатЕин,
бнс- (хидроксинафтил)-фталил,
C23H|8ü4
Naphthölseifc f цзфmолав сапун
Nap^holsulfonsäune f цaфmалсулфсна-
ва кнсЕлица. HOC1oHeSÜ3H
2- Nahhthöl-6-sulIonsäunc f нзфтсл-2-
сулфCЦOв3-6 кнсолнна, KUCЕЛИЦ3
на Шофор, C1oHsü4S
Nahhtholtn1sulSontäune f цафmолопи-
сулфсцава кисолинз, HÜC10H4
(SÜ3H)3
Naphthonitrli п нафтонuтпuл. циn-
рил на нафтооната кнсолнна; ци-
аццафталuц. C10H7CN
Nahhthop1ki1rtauis f нафmапикрицсвз
кисЕтнца, 2.4,5-тпнциmрсцафтсл-1,
(Ü2N)3C|0H4OH
Naphlhosüllon п нафmосулфоц. нзф-
тсл-1-сутфацона кнсЕлина-В-сул-
фон, С|оНоО|Ю-2
п цафтнтамиц.
C1oH7NH-2
NaphthyIln1re1tülSörslüle f нафтил-
внинстuсутфсцсва кис-лина,
H2NC1oHs(SÜ3H)*
Naph^hyIan1lfaгasIöiSs mpl нафгнл-
амнновн багрила
Naprihylln1rtuISörsauie f цафтит-
анннсулфансва кис-лина,
H2NC10H0SO3H
Naphtlyiatlii т цафmнлсmoп. динаф-
тнлoтoп. н-ф-окс-нафталин,
C20H14ü
Naphlhyla/etat п цафтнтвцoтат. нзф-
пнлов естер на слoгцвmа кисЕ.тица.
C12H10O2
Nlphlhyla1lzöal п нвфтнлбoцзс3т,
цафmилсв остор нз бoцзсoцатз ки-
сЕтнцв. CoH.-.COOCioH
Nahhthylsn п нафтилон (двувалентен
радикал), —С^Н—
Nlpht1ylsleilnir п цвфтuлЕцтuанин,
днанннснвфmалнн. C1oHr(NH2)2
Naphthylsssigsäunc f нафтилоцетна ки-
солнна, C10H7CH2COOH
Naphlhylhyeiaz1l п н-фт-лхидра-
ЗUЦ. C10H7NHNH2
Naphthyllydlöxylanil п цвфтилихид-
рсксuланuн, C10H7NHOH
Naphthylns,hylsn п цафтнлнЕтилЕн
(радикал), С10Н7СН=


443
а- Naphthylth1öhanlstöfl т з-нзфпил-
mиакарбамид- анту (отрова за
плъхове)
NanXcm т лицо (на кожа)
NanbimXlid п лицева картина [ли¬
цев изглед] на кожа
Ni-acib-ucH т пукано на лицевия
пласт нз кожа
NanXcnscHlcht f лицон пласт нз кожа
NanXenseiüc f лицева страна на кожа
Narbrnspil, т лицев шпвло на кожа,
цопонак
NarXcmzub т свивано нз лилЕmо нз
кожа, кпЕл
Narkolan п наркотaц. аБорт-н, трн-
бромопанол (наркотик),
СВП3СН2ОН
Narkose f наркоза, упойка
Naiköseathen т етер за наркоза
[упойка]
Nankosemiltcl п нвпксmuчнс [упойва¬
що) сродство, наркотик
Narkotikum п вж, Narkosemittel
Narkotin п напкотин. гнссколин
(опиев алкалоид), C22H23O7N
Nan/ylim п нвпцилЕн, -ц-т-лон,
НС=СН
^ЗаГиНе^ш т 1. нскър CЕПвратоп
2. мокър ппвхсуловuтЕЛ
Naßaialyss f мокър анализ
Naßappietur f мокра апретура
Naßaufbereitung f мокро обогатявано
(на руди)
Naßaufscllluß т мокро uзвлнчацЕ.
ПаилагацЕ на минерали по мокър
пъп
NаBbаnöscheiden т лентов (магни¬
тен) CЕпапатсп за мокро обогатя-
зано
Naßbehalelulg f мокро обработван-,
обработвано по мокър начин
NaßX1haldlurgtschthsit f устойчивост
(на багрило) на мокро обработва¬
но
NaßXei/c f вж. Natlbeizmitlel
Naßbeizung f пазтвсп за мокро
обеззаразявано н- сенена
Nalbeizmittel п средство зв мокро
обеззаразявано на с-мена
Naßbeizung f мокро обеззаразявано
н3 семена
Naebaetäldi|b1e<Ш 1 f влзгсустойчивост.
устойчивост нз влага
Nalblciche f мокро изболв-но
	N Aß
Naßbügelcchthel, f устойчивост (на
багрило) на мокро гл-тоно
Naßdampf т влажна [мокра] пара;
наситена [прееитЕца] пара
Naßdekatierumg f мокро ток-онр-но
Nässe f влажност, влага
Naßecllthiri, f вж. Naßae11andlunbsedrt-
heil
Nässegehalt т нлагссъдъпжациЕ
Nässegrad п стопен на влажност
Naßeiemen, п мокър [точностен] оле-
нoцn (на акумулатор)
nässen навлажнявам, цанскпян
Naeeitaschurg f мокро сгупсоmдoля-
но, мокро огдоляно на пепел
Naßinttsttumg f мокро обезмаслявано
Naßemtstaubcn т скр^б-р; мокър [хид¬
равличен] nрахоулсвитoл
Naßentstaubung f мокро [хидр-вл-ч-
ца] сбeзлпашавацЕ
Naßendöl п овотцoцо зенцс масло;
нофо, съдържащ вода
Naeextraktior f Екеmпаклня на влвжон
нзтoпивл
Naßfäule f мокро гнионо, плосоняс-
вано
Naßiestigkei, f якост в мокро състоя¬
ние; влатоустайчивсст (на хар¬
тия)
Naßfetturg f мокро нанаеляваце
NaßleuenlOschsn т moчцсетЕц nсжапо-
гаеитoл
Nalilil/ т мокър филц
Naßlonneic1 f р-бот- с влажни леяр¬
ски форми
NaSibis п мокър газ; ппироДЕц [неф-
оон] газ, богат нз - бoнинцовu въг-
лoвсдсроти
Naßgewicht п тегло във влажно [мок¬
ро] съсmсяцнo
Naßguß - т леоне в сурова [във влаж¬
на] форма
Naßbußlonm f сурова [н-изсуш-на,
влажна] леярска форма
Naßgut п мокър наmoпнал
NaßHcle f влажни [почни] дрожди
^Ikalandcn т воден калантър
Naßkomsi^iivirrunb f мокро консерви-
ПацЕ
Naßkonzemtnal. п мокър кснЦЕцтрвm
(от руда)
Naßkugelmllhlc f тсnксва мелница за
мокро смилано


NAß
444
Na^l^iilm^i^rfihicii n метод за мокро
слoпвaцЕ
Naßinchtedithelt f устойчивост на
светлина (на багрило) в мокро
състояние
Naßlöscher п мокро гасоно (на кокс)
Nae1uSthumhc f нскравъзтушва пом¬
па
Naßlüilurg f aЕ.рaлня с овлажнен
въздух	'■
Naßmagnetscheider т м-гн-тон сопа-
рвтсп за нскпс обогатявано
Nalimalllung f мокро молено
Naßmetallurgie f хитпонeтaлуптня
Naßmlschcn п мокро снoсввцЕ
Naß^lte f мoлнила за мокро сми¬
лано
NaßhliI1e f мокра част (на машина
за производство на хартия)
Naßpcchwerk п ударна мелница [чу-
качкв] за нскпа мелецЕ
Naßpökelung f нскрс осолявано
Naßput/iiommel f барабан за мокро
очиствано нз малки отливки
Naßr'IIliaUon f мокра пафицалuя,
рафинирацo по мокър начин
Nae^i^elbecl^i^hell / устойчивост на мок¬
ро орн-но
Naeinrimigir т мокър газсочистumЕт;
скрубер
Naßreiiigumg [ мокро прочиствано
паCrieißfcst устойчив на скъсвано в
мокро състоянио
Naßrohrmlihle f тръбна мелница за
мокро енилaне
Naßsalzung f мокро осолявано
Naßsand т влажен пясък, влажна
формовъчна пръст
Naßscheidung f мокра т0фoквлня. до-
ф-кация нз сок с вапцс мляко
Naeisch1eifmasdr1ne / нашнца за мок¬
ро шлифовано
Naßschlempe f мокри [точни] джибри
Nißssciiitzii npl рoиoцкu (напр. от
е а харно цвекло)
NaßsieXung f мокро пресяван-
NallpinnvenSahiel п мокър начин зз
протоне (на изкуствени влакна)
Nafistänke f влажно [мокро] нишесте
NaßsSttubrilnigin т вж. Naßenlslau-
Ьог
Nae>tiömmelml1hlc / цилиндрична [ба¬
рабанна] мелница за нскпа смила¬
но
Naßtrommsln п мокро псчuстнанo на
малки отливки (в барабан)
Nat^t-omi^elsc^eidcn	т	бaпвбвцЕH-
(магнитен) CЕПВпатоп за нскро-
обогатяван-
Naßverfatirii п мокър начин
Nalver-mahlung f мокро молене
Naevelnshпlulb f нилритвцo (на из¬
куствени влакна) по мокър начин
^Нуо^ш н обем нън влажно еъеmа-
яцие
NaßwalekölDnle f колона с оросяван»
стон-
Naßzerkleiutruug f мокро раздробя¬
ване
Naßzuckerung f тсбавяцo нз захар
[сзaхзпяввцo] посредством заха¬
рен еипсn •
Naß-Zyklon т мокър циклон, ликла-
нен хидравличен ктвснфнкатоп
iis/crt който о н мамoцт на отдЕлянo..
цасЦЕцтoц
lasz11i1le ксйmо о в нснЕно нз отде¬
ляно
railv лпнпстЕн; цаmuвЕц
Nainium п цатпнй. Na
chlorsaures вж. Nat-lumcno-al
chiönsauict вж. Nat-lumch-omai
notis chromsaunis вж. Natгiund1-
chroma,	■
~, ■schwetelsaunis вж.	Natrlumsullai
^^таНат л натпиЕво-злунициЕвз
етипца. цвппнoвс-атуннциЕв сул¬
фат, Nltäü4.Ah(äO4)з.24HтO или-
Natliumaleyl п аткилцатрий
Nalr1unaleyltulSöllt п натриев -л-
кнлсулфат, RSÜ3Na
Natrium alumnal л цвmпиoв -лумн-
нао, NaAiÜ2	.
Natniumanie п цатпнoв вмнд, NaNH
Natn1unlnnol1unhhothhat л натрно-
вс-аноциев фосфат,
NaNH4HPO4.4H2O
NaariünalI1nol1t л наmпиoв антино-
нио, ^ХО2.ЗН2О
Natr1ünaskoгbilai п цаmпuoвз сол нз
аскорбиновата кнсолнна
Natr1unäthy1at л н-три-в етила*.
NiOC2H-.2C2H-,OH
Nati1unаunö/yal1e л натри-н ву^с*
лиацид. Ni[Au(CN)2]	ч-


445
Natrluma/etat п цатпиев ацотат, нат¬
риева сол нз олетцзта киселина,
,CHaCOONa
Natniumazclsssibcslcr т н-трион злom-
ацoоав остор
Nltniuna/elyliö п нзтпиoв карбид,
NaaC2
NalnlumXcnzyl п бoциилцаmрнй,
CiH-CH^Ni
Nali1unaichiomai п еж. Nati1une1-
chnönlt
Natiiunai1luoi1e п еж. Natriumhyd-
rogeniluon1e
NalIliunaieanXöla[ п еж. Natrium-
hyeiögltrealbölаt
Natiiuna1suHat п еж. Natiiumhyeiö-
giisullit
Nati1unaituHi[ п еж. Nati1unhydnö-
geltuII1t
Natn1unalönal п нворнов бромат,
NaBnO3
Naliiunanön1d п н-три-в бпсннт.
NaBn.2H2O
Natгiunalornoauгal п натрнов бпсн-
-урат, н-три-в аур-бром-д,
NalAuBiJ
Nаtn1uncHiöiai п натриев хлор во,
NaClOg
Nаtn1umchlöniö п натриев хлорид,
NaCi
NatniunCrloгoauгat п н-три-в хлор-
аурат, натриев аупцхлспuт, „злат¬
на еал“,Na[AuCI4].2H2O
Naaгiunch1orl>ö7alaaea|lI) п натриен
moгпахтоппаладат. М12[Р0С11]
Natiiunchromallul т цатриoво-хпо-
неца стипца, цаmрнЕвс хромон
сулфат, NaCn(SO4]».12 H2Ü или
N<a25O4. Ci2(SÜ4]3.24H2Ü
Nati1unchionll п н-три-в хромат,
Na2CrO4.OH2Ü
Natiiumdichiomit п н-орнов бихпа-
мзо, Na2C-2Ü7.2 H2Ü	.
Nati1une■1hyelögsrh1ötphli п кнсол
натри-в фосфат, NaH2PO4.H2Ü
Natг1üne1I11olat п натрнов днmионап.
Ni2S2Ü|. 2HsÜ
Natn1unörhhslchionlt п еж. Natrlum-
e1chnonat
Natn1uns1seuzyll1d п н-орн-в форн-
циацнт. Na3(Fe(CN]c]
Natniuns1seпzyali1n п ост. за Natrium-
ernio:^^^^ натриев феролианид,
Ni4[Fs(CN)e)
	NAT
Natriumlernl п цатрнев фораг,
Na2FcÜ4
Natrlumlern/yiild л натрнов форн-
циaцид. Ni3(Fc(CN)o)
NatniumSerro/yiild п натриев фЕпа-
лиацид. Ni4[Fc(CN)e]
N^l^ri^^l^lu^i^lu^imal п н-три-в флу-
араалуннцат, NigfAlFe)
Nallг1üniluorid п натриев флуопид-
NaF
NatгiunSIuosil1klt п нвтрнов флуоро-
снл-к-т, натриен снлнксфлуорит-
Na2[S1Fs]
Nati1unSlцr/1lköllt п наорнов флу-
сполнркснвm, Na2(ZrF#)
Nati1unfonnaldehyetülfoxyIlt п нвт¬
рнов фапнaлтoхитcулфсксилаm;
рсцтвлит. N1HSO2.CH2O.2H2O
Na1lг1unfoпniat п натрнон фсрниaт.
натриова сол на нпвнчЕцатв кисо-
лuца. H.COÜNa
Natr1un(glütanirll п н-три-в глута-
мицап. натриова сол нз тлуmaнн-
новата киеЕлицa,
N аООССН (N Н2)СН2СН 2COON а
^калд^/па, п н-три-в глнлЕПат,
иатпиев алкохолат нз ГлилЕПНца.
NiC3H7Ü3
Nati1unglyzeiölat п натрнов глнлЕПат,
н-орн-в глцлoралвт, натриои вл-
кохалвn на тлнлЕПНнз. NaC3H7Ü9
Nаtniunbölechloнd п цаmпиoв(тomпа)
хлораурат, нвтрнов аупцхлопнд.
Na[Au(C)4)].2H2Ü
^(11цп1у0110 п натрнов хидрнд.
NaH
Natn1unhyenogelfluon1d п кисел нвт¬
рнов флуорид, NaHF«
Nlti1unHydiöbelkaiaonat п кнсол нвт-
рноз карбонат, н-орнои бикарбо¬
нат, NiHCO3
Natl1unhydrögelsulfll п кисел нат¬
риев сулфат, цатпиев бнсулф-о,
NiHSO4
NatriunhydrögelsulS1t п кисел натри¬
ев сулфит, натриев бнсулфнт,
NaHSOg
Natl1unhydiosuli1d п натриев хитро-
сулфнт, кисел нвтпиoв сулфит,
н-орнои б-сулфит, NaHS
Natriumhydroxid п н-орн-н хитро-
ок-с, натрнов- асцавa. NaOH
NalilumhypO^^l^ril п натрнов хнпо-
хтспнm. NaCIO


NAT
446
Natn1umhyhohhosphlt п 1. двукнсол
натриев хипофосф-о,
Na2H2P/Oe.6H2Ü 2. натри-в хипо-
фасфзn. Na4p2Ür
Natf1unhypöpHosph1i п нзтрнов хипа-
фасфнп. NaHzPOt
Natn1uli1töpi1lkautschuk т натрий-
uзспрoнон каучук
^анш^ай л натриев йодат,
NaJOg
Natn1unjöe1t п натриев йодид, NaJ
Naariunjodeöllaiпaa( IV) л натриев
(хЕKса)йодоплатицат, натриева сол
на плаmинойaдaвagaподцатa кисо-
лнца. Na2[PIJe)
Natriunkakody!at п натрнов к-код--
лат, (CH3)2AsO(ONa).3H2Ü
Natriumkarbonat л натриои карбонат,
NazCüg
Natnlumkauischuk т натриев каучук
(получен чрез полимеризация в при¬
съствие на метален натрий)
Naariumkorbltlпial1i л натриев кобал-
тннuтпum. Na3[Co(NO2)r]
Natliunkobaltit п н-три-в ксбалтит.
Na2|Co(OH)4J
N^^rlumk^l^allizyanid п натри-в ко¬
балт-цианид, Na3[Co(CN)e]
^апт^ка! л натрнов лактат, нат¬
риева сол нз млечната к-солина,
CH3CH(OH)COONi
Natr1unnalolesten т натрново лпсиз-
вадца нз нaлсцовuя естер, н-три-в
малонон ост-р
Natriunnarbalat п н-три-в манганат,
Na2MnO4.üH2Ü
Natiiünnerkapt1e л натриов непкап-
тнд, NaSR
Nati1unnetalntelat л цатпиoв —03-
врсонво, NaAsOg
Natiiunnetalntel1t п н-орн-з зрсо-
нит, NaAsÜ2
Natniünnetab1sulfit л натриев —3-
бнсулфнт, н-три-в пирсеулфнт.
N12S2O-
Natn1unnetabörat л натриев нoоаба-
рап, NaBÜ2
Natriunm1taphötph1t п натриев —3-
фосфнт, NaPÜ2
Nati1ünnetlsil1kаt л натриов мотаси-
лнкат, Na2S1O3
Nati1unneIasS1iklt-pcltahydilt л пон-
тахидрат пз цаmрнoвuя нoгаенли-
кат (вулканцзационно средство)
Natiiunnetavaladat л н-орн-в мота-
ванвдат, NiVO3
Natr1unmetlrylat л н-три-в метил -0,
CHsONa
Natriumnölybdat п натри-в молиб-
gап. Ni2MoÜ4
Nati1unl1oblt л 1. нзтрнов метан н о-
бао, NiNbO3
2. ■натриев орооциабат. NasNbO4
Naariumnitril л натриов нитрат,
NaNOg
Naaг1unliliie п натриои цumрuд-
NlgN
N^l^rlummllill п натриов цитрип-
NaNÜ2
Natiiunörthölitsllt л натриои спта-
арсон-т, Na3AsO4
Nаti1ünörthöаiser1t п натрнов опта-
-рс-н-т, Na3AsO3
Naai1unorthophöthhlt л натриов ар-
тофссфат.• 1. първичен [двукисoл].
NaH2pO4 2. вторнч-н [кнсол],
Na2HPO4 3. трот-чен [норналЕц]-
Na3PO4
Natrlunöilhövaladal п натри-в ап-
товацадат, Na3VO4
^а-шиха'! л натрнов окс-лат,
цвтпнЕва сол на оксалсвата кисе¬
лина, C2Ü4Nl2
Nitri umoxid л н-орнов окнс, Na2Ü
Natriünpallleiünc1löl1e п н-три-в
хлоролаладат. Na2|PdClr]
Naaгiünhlllldiunchlorül л ост. за
Natг1unchloгopalllell( 11), цаmпнoн
тoтпахлсплалатат. NaalPdCU]
Nalгiunhalnitlt п цатпиoв патннтат.
натриова сол нв палнитнnоваmз
кисoлица, С^Н^СООЖа
Natl1unpsltl/yllor1tiotoieпill л нат¬
риев ЦUТПCЛПУCНТ,
Na2[Fe(CN)5NO). 2Н2О
Natliunhslc11öral л н-три-в порхло-
р-т, NiCiO4
Nat-lumpci-maigaial л нворнов пор-
нацтанвт, N1M1Ü4
Naa-lumpe-oxid п натри-в прокнс.
[перскнс], Na2Ü2
Natr1unpeleöxy)bollt п нзтрнов пор^-
(сксн)бспат. NaBO3
Natг1ünphelrllt п нвтрнов фЕнслап-
CrH-ONi
Natr1unphelyl н фЕнилнатпий-
CeHjNi


447
Nt'trlumpl^l^l^atal п цaтпuЕB ' фгалат,
натриова сол нз фталовата кнсолн-
нз
Natrium platlral п натриов плзтннвт,
NazPtOaJHkO
Natг1unplatllchlön1d п н-ор-он хлор-
платинао. Ni2(PiCie)
Nalriumplatiizyanür п ост. за Nat-
H^^n^y^a^l^n^r^haai1^ra<ll'). н-ор-он ци-
анаплзтинзт, Ni2[PI(CN)4)
Natrlumplumbll п наприон плунбно.
Nt2PbÜ2
Natг1unpolysuII1e п натриев палиеул-
фнд
Natr1ünplopiolat п натриев пропно-
н-т; ннкобзц. CaHsÜaNa
Nal-lumpy-och-omat п еж. Natrium-
dichiomat
Natriunpyröphöthhlt п 1. натриои пн-
пофосфзт. N11.20, 2, двукнсол цат-
р-ев пирофосфат, NaaHaPaÜ,
Nat-lumpy-osuHat п натриев nнпосул-
фаm- N12S2Ü,
^'atr1unpyiötülf1t п натриов пирссул-
фно, цатпиЕв моо-б-сулфит,
NaaSaO-
Nаtiiünpynovаlaeаt п натпиoв пиро-
ванвтвт, Na^O,
Natгiunihodalid л натрн-в тноцна'
нат, цвmпнoD подацнд. NaCNS
Natrlumsei-c f н-орнов сапун
Natr1untclclid п наприон соленнд,
Ni2Sc
Nairlumselemit п натриев еелoцнт.
Ni2ScÜ3
Natriumsilikat п натрнов силикат:
1. нoтз-. NüSiOg 2. орта-. N14SIO4
Natrlwmstammil п наорнов сmацuп.
NaHSrOa
Nati1ünsülla[ п натри-з сулфат,
Na2SÜ1
Natrlumsulfhydiit п натриев . хитро-
сулфит, кисел н-орнои сулфид,
NaHS
Nati1umsulSökarholat п натриов оно-
карбонат, Ni2CS3	*	.
Nalriumtellurll п нзтрнов тЕлурно,
Na2TeOg
Natriumtet-aboral п натри-з т-тра-
борат, бспакс, Na2B4O7
Natгiulnt1tialhiölat п н-три-в тетра-
muсцаm. NaaS^e
Natniün[hiösulill п натриов тиосул-
фат, NaaSaOg
	NAT
Natniunti1chlollzetit п натри-з три-
хлопзлoтап (хербицид),
CCigCOONa
Natn1unvilidlt п натриои ванадзт:
1. М003-, NiVOg 2. апоо'. Na3VÜ4
Natriumversuchsreaktor т експеримен¬
тален реактор с натрuoна охлажда¬
не
Natriumwolframat п натриев волфра-
нзо- Na2WÜ4
Natrlum-Zellulose-Glykoial п натриева-
сол нз карбакеи мотнл целулозата
^^^11^x^110 п цатпнoв цианид,
NaCN
Natniumzyamoferrat п натрнов форн-
циацид. Na3(Fc(CN)e)
Naaг1umzyaarrlaal1la|ll) п натриев-
циацоллатннап. Na[PI(CN)4]
Natron п 1. натри-в окис, Niaü 2~
ппнрстцз сода, Na2CO3.10H2Ü 3.
натрнов бикарбонат, NaHCOs
doppeltkohlensaueres кнсол натрн¬
ов карбонат, натриев бикарбонат,
NaHCÜ3
Natronlaug т цатрUЕво•aлумнцнeнa
стипца, н-орн-в алуминиев сул¬
фат, ^1^04)8.12^0
Natrölhydrat п н-три-н хнтпаакuс-.
натриова сецова, SiOH
Natronkalk т цanпсцсвa вар, цатpсн-
калк (смес от натриева основа и■
вар)
Natrölkalkblas п натрново-калциево-.
(силикатно) стъкло
Natronkochverfahren п метод нз ал¬
кално нзвапяваце (на дървесина*
Nalnonlauge [ н-орн-аз асцавз. паз-
твап нз нзтрнонз асцана
NatromiOsuib / рвиmнап на цатпиЕвa
асцава
Natronsalpeter т натриои нитрат, нат¬
риева солнтра, ч-лск- солитра,
NaNÜ3
Natronsee т садано езеро
Nationselte f цвmпиЕB сапун
Natiölvensr1fulb / ссвпунвацo на глн-
цер-ти (нз масла н мазнини] с ■
наорнова основа
Nalronwassingias п наmриoвс вадцc»
стъкло
Natnölwasseгbiatfinbc f еилнкатца боя,
боя ма база нворнов силикат
Nltnolzelltlöfi т нaтпсцовa целулоза
Natu-asphalt т прuрадoц асфалт


NAT
448
Natu-benzin п ппuпад-Ц [газов] бон-
знн; бензин без прибавки
NatuIЪ1*mtbstöl т eond с nпипстнз
пемза
Natu-bitumcn п природен битум
Naturdünger т -ст-стнец тор
Naturfarbe f ост-совен цвят
•Nilu-ft-bstoil т природно багрило
Naturfaser f еет-етн-цо влакцс
.Nltuii1in1ltat1ör f oетЕсmнЕца фер-
HЕнгалия (на тютюн.)
Natunlettgshait т ЕетЕетвЕцо мастно
съдържание
Naturgas л природ-н газ
Naturgasbsrzli п бЕцзнц оо природен
газ, газов бензин
Natungasliussigksit f точност [втечня¬
ваща со част] на ппнрадЕЦ газ
Natu-gasolln п бензин от природен
газ, газов бецинн
Natungünnl т -ет-етв-ц каучук
Natu-häite f твърдост на термично
н-обработена стомана; -ст-ств-ца
твърдост
Naturharz п природна смола
Naturhomig т цаnурзлЕц пчелен мед
Naturkautschuk т естествен каучук
Niluikiirumg f -ет-еmв-цо избистря¬
но, санонибuстрянЕ (на сокове)
NltuiklebttöfS т ЕетoеовЕцо [цaтyпал-
№] лепило
Naluiköiüld т остостнон корунт
Natuinilcralwachs п опиПоgЕн мино-
ралон восък
Niturriibri т ЕсоЕствЕЦо лице (на
кожа)
Naturol п ппипстно [зеннс] нзсло.
нефт, пЕТпсл
Naaluгhaia I Sin л озокернт, плацuц-
ски, [земен, нзкоnзЕн] восък
Naturprodukt п Естествен [натур-лон]
продукт
.latu-iilm натурално [ЕсТЕсmвецо] чист,
натур-лон
Naturschätze mpl ппипотци богатства
Naturseide f естествонз каnпннз
Natursloff т природен продукт; ве¬
щество, срещащо со в природата
.Nilunsüßwilm т натурално [остесо'
в-но, цЕnотnпaвено] сладко вино
Natu-trocknung f естествено сушене
Naiuiumiaul т естеств-н- циркула¬
ция
Nalüiülll п природен уран
Naturuiаrielk[öi т ровктор нз при¬
роден уран
Natuivisellne / ест-совен [природен]
ваиoлиц
Naturwein т цаmупалцо [естoетнЕцо.
нЕподправеца] вино
Naturwissenschaften fpl природни [ос-
песпвЕни] науки	*
Nalunzenclt т нвтуплннЕцn (цимент
от природни мергели)
Nebelfl üssigkeit f оечцсет за получа¬
вано на аoпсзал
NetbCgerät п уред, който образува
мъгла, аЕПOИOлец ГЕцЕпаmор
Nebelimitiel п аoпозол-ц препарат
Nebeln н замъглявано; обработвано
с nпЕлапвn под форма нз мъгла
[а-рсиол)
Nebelsäuic f димяща сярна кнсолина
Nebelstoff т еж. N^i^t^limitlci
Nebeivertahrer п вoпсислoн МЕТод,
м-под, използващ мъгла
Nebelven-lust т загуба оо образуван-
на мъгла
Nebena^'lold п страцнч-ц[ съпъmетву-
нащ] алкалсит
Netenbediigung f сmпвцнчцс [топъл-
циmoлнс] условно
Nebeпbestalöte1I т примес, странична .
съставна част
Nebenbileulg f странична връзка
Neibinerzeugnis п етпацнчец продукт
Netbcns-zeugung f сnпацичца [съпъо-
с-вуз-що] лронивстетво
Nebenförderen т епснагаmoлец -лова-
0^, сnснатаnoлцс mпацепарmцс ус¬
тройство
Nebengärung f странична формента-
ция
Nebemgeruch т странична миризма
Nebengruppe f подгрупа
Nebenkolonie f слснaгатЕЛцa кслснз
NeteuulsrinHormon п хормон нз над-
бъбречната жлеза
Nehenolen т слашагатЕтнз пещ
Nebenprodukt п етпацнчoн продукт
zwangsläufiges ценибЕЖoц стра¬
ничен продукт	>
Nebenprodukt|sn]geieraton т т-н-рa-
тор с отвеждане н улавяно на стра¬
ничните продукти
Netenprodukt|ciJkokerc1 f коксувано
с улавян- на страничните • продук¬
ти


449
Netenprodukt(en^fem m коксова пещ
c улавяне на сорзничнито продук¬
ти
NetenquaitsmziHl f странично [нтапо-
ео-о-ццо] квантово число
Neixsninraktion f странична р-зклuя
NetensiebnciHc f допълнит-лон р-Т
сита
Netenvalcnz f етпацuчца [втаричца]
вал-цгноет [валенция]
Ntbenvalemzblndurg f връзка чрез вос-
р-чн- валoцлuя
Nebenwirkung f странично [лрндру-
жаващс] действи-
Ntblen т вж. Nebelgerät
ШеСлИагап п н-бул-р-н (антибио¬
тик)
negativ оопилаmелoн. ног-онвон
Negativ п ц-тзтив
Selikornliess- снmцсиъпнЕсm нога'
тни
flaues блод [слзбоконтпасоoц] не¬
гатив
grobkörniges Едрозърнест негатив
hariss кснmпасоoн нЕгатив
weiches слзбокантрасоoн ногатнв
Negatlveitwkklcn т проявител за не¬
гатив .
Negativfilm ш негатив-н филм
Negaaiwsniihici л мопод на ног-пивно
вакуунфсрнсввце
Neige f посл-ден сстатък. утайка (от
течност)
Neigungswinkel т ъгъл нз наклон
[наклоняван-]
Nekai л некал (емулеатор)
Nelkenöl л капацфилово наело
N11111x10 п вж. NemalOdenbekäm-
pl u^m^J^snittii
Nenalödelbekanhfulgsnittel л срод-
сово за борба с ц-нaтодн. ц-мата-
циден пропарат, цoнатоатд
Nematozid л вж. Nemalodenbekämp'
fülgsnittel
N’cmotin л номопни (антибиотик)
Nemotl msäurs f ненаои нона кнсолина
(антибиотик)
Nenndruck т цсмннaлцa налягано
NeuukаhаE^täI [ нснннзлна вм-ст-'
мост, нонццалoц капалнmoт
Nerrkraft f номинална сила
Nennleistung f цамицaлцз мощност;
цсннцалнв ппснинотителцосn
Nennmaß п цамнцалЕн пвинЕП
	NEP
Nennspannung f нсминалнс напрожо'
ние
Nenistnon т нонuнвлoн ток
Nenuwelic f номинална дал-чuца
Nennwert т нониналнз стойност, но'
мнцал-ц пар-МЕтър
Ncodorn л н-одапн. 2'броМ'2-ииопро-
п-лву-ирам-т
Neodym л неадим- Nd
Neodym bromat п неодннов бпонзm.
Nö(BiO3)3
Ncodymchlorid л неодимон три хло¬
рид, NdCl3
^с^ушкаНШ п ц-аднмов карбид
NdCa
Nnodymmo>ybdat л нооднмов молиб-
дат, Nd2(MoÜ4)3
Neodym^M л нoаgимов окнс: 1.
NÖ2Ü3 2. NdOa
N^<^<^i^i^!^s^lfat л нЕCдимсн сулфат,
NÖ2(SÜ4)3
Neodymsulfid п нoaднмов тпнсут(:нд-
Nö2S3
Ncohexan п цЕCXoксвн. 2.2-дuметнт-
буmац. ЕтилтпннЕnилHЕтац,
(CH3)3CCH2CH3
N«O»exanbreiistofi т гориво, съдър¬
жащо нoсхoксан [2,2'ТимЕтилбу-
тан]
NnOantarbsioffc mpl неолзцави баг¬
рила
Neomyzin л неомицин (антибиотик)
Neon л неон, Ne
Neoxyberberinn н-аокенб-рб-пин (ал¬
калоид), CyßH^OßN
Nropentan л н-оп-н-ан, 2,2-днм-тнл-
пропан, тетр з метил метан, С(СН8)4
Neopin н нoaпиц (алкалоид),
C18H21O3N
Neoprcn л н-опр-н (синтетичен
хлоропренов каучук)
NeoprenkauiscHuk т цoсппЕнсв кау¬
чук
Neoprenlalex т ц-оnренав латокс
Nw)prelmischülg f н-опренова смес,
н-опр-н-каучукова см-с
Nnoalvarsan п н-сcaлвапеан.
C13H13As2N2Ü4SNa.H2Ü
NeosSrychnin п н-остр-хн-н (алкало¬
ид), C21H22O2N2
NaOtropin п нoотрспин. 2'бутилсксн'
2',6'-днаннцо-5,5''азопнпнднц
Nephelin т цеф-лuц. Na[A1S1Ü4) или
Na2O.Al2Ü3.2SiO2
29 Немско-български технически речник


450
NEP

Nephelometer п цефЕЛамЕТъп
Nephelometrie f цoфЕЛOмoтпuя. нефо-
лон-трнчен анализ (чрез определя-
ляне на степента на помътняване)
Ncphrli т нефрит (минерал)
Neptunium п нептуний, Np
Neral п норал, ß'Лнтпал,	3,7-тннo'
mнлскnвтuoЦ'2,6-вл. Ci0HirO
NrnoI1öo1 п нералидсл (сескитерпе-
нов алкохол), С15НгвО
Neroiin п нoрслнн. ß'H-mоксннафnа'
лнн, ß-нафтиЛ'HЕтилетoп-
С30Н7ОСН8
NerolHI п норолново масло
Nervengift п цепвца сопсвз (отрова,
действуваща на нервната система)
Nervigkeit f dcs Kautschuks олвстнчн-
възсmановяЕност на (суров) кау¬
чук
Nervonsäune f цЕПвснсна кuсЕлнца.
Ch3(Ch2),CH=-CH(CH2)i3COOH
Neßlers Reagens п HеслЕпсв р-актив,
алкалЕн разтвор оо калиев мерку-
рнйоднд, КгН^нКОН
Netropsln п ц-ороnснц	(антибио¬
тик), C32H48O4Nis
Netz п 1. мрежа 2. решетка
Netzebcnc f плоскост на кристална
рЕШЕтка
Netzele^-odc f мр-ж-ст елоктрот
(електрод във вид на мрежа)
nelZen намокрям; навлажнявам
Netzfähigkeii f 1. нскпиmoлца способ¬
ност 2. епоссбцсет към съшивано
[смpежoвявaне]	(на полимерни
молекули)
Netzglas п мреж-сто [филигранно]
стъкло
Netzkraft f умокпнтелна способност
Netzmittei п унскрящо сродство, мок-
р-тел
Netzpulven п мокрим [у-кряш. со]
прах
NetZnlssc mpl мрежести пукнатини
Nctzschwclcl т мокри мз [у-врящ а
со] сяра (за растителна защита)
NetzsSruktur f мр-жест- структура
Netztttruktuгbileülg f образувано на
мрежеста структура
Netzvermögen п мскрнт-лцa [умок'
рящв] епсссбцсет
Nctzwasssn п -тх-з-онна вот-
Netzwerk п решетка (в строежа на
стъклото)
Netzwerk, kontinuierliches ц-прекъснз-
та рошеткз
ulnsbslnäßigss ц-правилца [без¬
порядъчна] решетка
Netzwerkäidsren т модифнкатор на
Пoшoтката (в строежа на стъкло¬
то)
Netzwerkbildnen т сnъклссбраиува-
тол; -лoнoцт. изграждащ спъкло-
обпaица р-шотка
Netzwerkthcoric / поор-я на цoпрo-
къснат-оа бЕзпорядъчна р-шотка
(в строежа на стъклото)
Netzwerkwandlen т вж. Netzwerkän-
0С-С1*
Netz Wirkung f унскпящо действие
Neubergestsr т ост-р нв Нойборг.
Hсйбoпгов естер, фпуктoфypaнoззо
6-фосфат
Neubeschickung f наво[оовторно] пъл¬
нено
Neugelb п алавцa‘ глеч, PbO
NeukrisSialllsilion f nрЕкрисmалuзипа*
цo. рокрнсталнзацня
Neuridim п спорм-п, 1,4-бне'амнцо-
пропuланино'буганr2
H2N(CH2)3NH(CH2)4NH(CH2)3NH2
Neurin п н-врин, опuнoтuлвнцuлвнс-
ннов хнтпсокис.
СН2=-СН N(CH3)8ÜH
Neuronal п нoвпснвл. диотнлбром-
алoтамид. (C2H6)2CBiC0NH2
Neusi^ir п нсвс сребро (сплав от
мед, никел, цинк)
neutral ноутр-лон
Neiuralfstt п неутрална наицицв
Neutralfettbsstinnulg f слрoдЕЛянo
нз цoуmпвлцнmo мазнини
Ne1ltlral1saliöl f цoутпатииалня
Neutron п ядр. неутрон
langsames бавен цЕуорсц
schnelles бърз цЕутрсц
Icrmlschcs топл—цЕц неутрон
NelJJral1tlt1öltalllg1 f инсталация за
цЕутра.тuиuрацЕ (на отпадъчни во¬
ди и др.)
NeutгlI1tltiöltllub1 f цЕуmпалииали*
сцца сснсва
Ne1LJlrlI1taI1ölsnittsl п ноутралнзнр-'
що сродство
NelJlraI1tаI1ölSi1аkI1rl f н-утр-лиза-
цисцца пoаклия
NeutiaI1tat1oltte1fe f сапун, получен
чрез цЕутпалииалня


451
Neutralitat1ölswaпnc f топлнца на но-
утрвлниалия
NeutrilisailomszaHl f кисoлнцна число
lsutnaI1tisnsl неутрализирам
Neutralisierung / неутрализация
Neutralöl п ц-утрзлнс масло
Neutrllölventeilurg f ссапунван- на
ц-утралца масло
Neutnalsalz п нaпнзлнз (н-уmпалца]
сол
Neutnalsalzcflckt т еалoц ефект
Neut-alstoll т неутрално вoщoетно
Neufnalwaschen п ппснивзце до не¬
утрална пЕаклия
Neutraiwolilell п неутрална [прочис-
т-на] мазнина оо вълна, рафини¬
ран ланолин
Neutrino п ядр. цoуnпинс
Neutron п ядр. цoуmпоц
Neutrioneillue т ядр. цoуопснЕЦ по¬
ток	•
Nelltnoncnsliöш т яж. Neutronenfluß
N^i^^^^S^i^llung / нова сблицсвкз [под¬
менена з-т-р-я] на пощ; подменя¬
но на старата [износена] облилон-
хз
Neciile-Winther-Sdurc / кис-лина на
Н-внл-Внноор, цафоал-1-еулфаца-
вз-4 кнсолина, HOC|0HeSÜ3H
Netvnan-Hend т шотландска пещ,
пощ (огнище] на Нюном
Newtonrirg т Нюоонон пръстен, оро-
ол оо ппечулЕцз светлина
Nezin п ноцин (алкалоид)
N F■1löuktiolsofcn т циекaчoстотна
нцтуклнснна пещ
Ngaikampfer т L'бaрцеaл.	1,7,7-
mпuнomнлбuлнклс'| 1,2,2]-хептацал-
2
NH^-SpaHgas п газ, получен оо раз¬
лагане на амоняк
Niazin п цнациц. ннкотинсвз кнсе-
лннв, nипитнцкврбонсвв-3 кисе¬
лина, CCH&Ü2N
N13x111110 п цнацuцамuт. никотин-
аннg. 3'Пuрuдицкапбанзннд. амид
нз никотиновата кисЕлина. вита¬
мин PP, aцmиnелaргuчЕц ннтамиц.
C5H4N-CONH2
Nichiaushärtumg / н-втвърдявано
nicHIhackclö н-спнч-щ со
michtbrerrban негарлнн
Nichtbiernstofi т цoгоплив материал,
цегоплива вЕЩЕеmва
	NIC
Nichteisenmetall п лвoтец мотал
NichtciwclBttickstöfI т ноболтъчен
азот; aиао. съдържащ се в нобол-
mъчнс вещество
Nichtelektrolyi т н--.т-ктполио
Nichten/e npl нерудни изкопаеми
Nichteinzmiicnal п неруден мицерал-
ц-ПУДна (полезно) изкапзена
Nichliällbaikcll f неутзяoмаео
п1сМ11 iichtlg цoлoол нв
Nichiflücirtigkelt f цoлoтл -носо
Nlchlgcnbsioll т н-дъб-що н-щoсова
Niditigssaatiglsein п цoнзеиоoцаео
NichIglcicHbcwiditszu$tanö т цoпавца-
носно състояние
mlchlläntbai новтвърдя-м; н-закаля-м
llchthomögen н-едцопод-ц. цекома-
гoнoц
lichi1ölogcn цейоцогец-н. нoабпазу-
ваш йони
NlccTlt^i^i^^c^i^^^ante f некзрбонзона
твърдост (на вода)
nlchtlcltcnd ц-проводин
Nichtleiter т тu-л-кmрнк- нзолаосп-
цепроводцик
nlchtlösind церазnваряш
Nichtlöslichkeit f цеПаиоваримост
Nichtmetall п цеметал. нoоалаид
ilchtnstalllsch ценегалец
Nichtlmetailöxiö п неметален okhc,
окис нз 1метзлоид
Nichlnischbankeit f цoемoевзoнаеn
Nichtoxydierbankelt f цеокиеля-мосn
nichliostcnö неръждаем
Nichtsiligung f цoдацзснщaцo
nicHIselckiiv ц-uзбuпателoц- цееoлек-
•пивен
nlcHttoxlsch цетокснчец. нoооранец
nicHIInöcknerö носъхнеш, цензеъхвзш
Nichtumkehrbarkeit f цеабраmинасо
richtvenseifbar цoосапуцяoн
nichtwäss|e]rig ненсд-н (напр. за раз¬
твор)
NichtzeIlulosebe1;Saletc1l т цoцoлулаз-
нз съставна част
Nichtzuckcn т цеиaхaр
Nichtzuckcnstoll т н-захапнс вещ-етва
Nichtzusammendruckbarkeit f носнн-
ваомост
Nickel п никол, N1
Nickelall1mön1ö п цuкелав aнтина'
нид; 1. NlSb 2. NljSb 3, NLSb
4. N^Sbs


NIC	452
Nickelarsenal n николов арс-н ао,
Nis[ASÜ4)2
Nickela-semld п николов апеенид:
1.	NiAs 2. NiAs* 3, NlsAsa
п никелов -№-30, нике¬
лова сол нз ацеоната киселина,
(CH9COO)2Ni
Nlckelbad п вана [o.л-кmпaлum] за
цикелнпане
Nickelbarrsn т н-кол нз блаконе-
блскан никел
Nlckclblccli п никелова ламарина
Nickelborid п никелов бор-д, NiB
Nli^l^k^l^broinat п цнк-лсв бромап,
N1(BlO9)2
Мске^-шМ п николов бромид,
N1B12
Nickelbnon/c f николов бронз
^сксИН^-Ш п ннколон хлорид,
NiCia
Nfckeldlnriettiylglyoxln п никелов дн-
м-тuлглuсксuм. N1(HC4HeN2O2)2
Nlckeldlthlonat п никелов тнтноцат.
N1S2Ü3.2H2Ü
Nickeldrihl /л цнк-лсва тол, ник-лсв
проватцнк
Nickelcrz п николов- руда
Nickclislnsicii т николов фнн квмък
Nlcksifiuor1e п никелов флуор-Т, N1F2
Nlckello-nial п никелов формн-п,
цикетсвa сол на мравч-напв кн-
солина, (H.C0O),Ni
Nickdglirz т герсТспфнn, NiAsS
Nickelgranalicn fpl нuк-лавн грану¬
ли, гранулиран н-кол
mickelhaltlg съдържащ н-кол
Nickelhydroxid п 1. цик-лсв(H) хн-
дпаакuс- N1(OH)2 2. цикoтсв(IП)
хидроокис, N1(OH)9
NickeH^dc-oxidul п ост. за ннколон(И)
хнтpсскнс. N1(0H)2
Nickelim т николин, NiAs
Nicke-nO-Jodld п н нкoлсв(П) йод-д,
NI.J2
Nit^l^i^i^^arbid п николов кврбнт, N13C
Nickelkanbonat п николов карбонат,
NICÜ3
Nickelkaiboryl п ннк-лсв (п-тра)
кaпбснил. Ni(C0)4
Nickeikataiysatoi ш цикoлсв капалн-
иaтсп
Nickeikupfen п цнк-лоло-недца сплав
Nickellegierung f николова сплав
Nickeimessing п цик-лсв месннг
N1ckelmonox1ö л цик-лов[П) окис,
никoлсокнс. N10
Nücke-nitial л ннкелав(П) ниорзо,
N1(NÜ3)2
Nickelnllrit л нuк-лсв[П) нитрно,
Ni(NÜ2)2
Nickeloxalal п никелов оксалат, ни-
колона сол нз оксалов-та кисели¬
на, (COOhNi
Nickeloxld п 1. ннк-лон[П) окнс.
N10 2, николовиП) aкис. NI2Ü3
3. ник-ловЦУ) окис, цик-лан дву¬
окис, N1Ü2
Nickeloxidul п ост. за цнкетсв(П)
окис, NiO
Nickelphosphal п цнк-лсв[П) фосфат,
N19(PO4)2
NickcIhHöShhId п ннколов фосфид:
1. NI3P2 2, NiaP
NickelilHodanId л никелов (|1) пад3'
нид, Ni(CNS)2
Nit^c^i^lrO^i^l^eir т суров николов камък
Nickelsalz л никoлс'вноци-в сулфат,
N1SO4.[NH4)2SO4,6H2O
Nlckclschillchci п ннколов- ладийка
Nlckclschwanm т цнкoлсвв гъба
Nickelseienal л цuкoлав соленат,
NiSeO4
Nickeiseедu1ox1ö л цнк-лс■цик-лнокис,
двуннкелов mпнокне. NI2Ü9
Nickelsilizid л ннколов снлнцнд, NiSi
NickelstaHI т никелова етонацз
Nickelsuliat л ннкело1(11) сулфат^^04
N1ckclsulf1e л николов сулфнд:
1. N1S 2. NlSa 3. N13S.1 4. Ni3Sa
Nicke-suHlr п ост. за ник-лов((1)
сулфид, N1S
Nickeltetrakarbolyl л никелов петра-
капбацнл. N1(C0)4
Nicke-vitriol л николов сулфат,
N1SO4.JH2Ü
^okt^yan^ п николов цианид,
N1(CN)2
Niederdruck т ниско цатятац-
Niedeгdnückabsolbcn т адеопбеп за
ниско цалятац-
Niederdruckbremmer т тсп-лка с нис¬
ко цалятан-
N1eeгdlucköanpf т пара с ниско
цвлятвц-
N1ceerdnuckgas н гвз с цискс цалятац-
N1edc[■dluckgeblltc л въздухсвтухва-
тел [вдухващ в-цmилзnсп] с ниско
налятaце '


453
Niederdruckharz п 1. смола, която со
формуи- при ниско цалятац- 2.
снала. получена при ниско наля-
гвц-
Niederdruckkcsscl т кооол за ннско
цaлятаце
Niederöluckkoшplcssol т компресор
за ниско налятац-
Niederdrucklaminierharz п смола за
лраuиваgства на ела-еои пласт¬
маси при ниско налягано
Niederdruckluft f въздух с ниско на¬
лягано
Niedeгdгuckholyilhyleg п полиетилен,
получен пр- ниско цалятаце
Niederdruckpiissim п пресовано прн
ниско налягано
Niederdruck-Preßvirrlahrii п метод за
nпЕсоввцЕ при ннско цалягацo
Niedei-druckpumpe f помпа с ниско на¬
лягано
Niederdruck-Schlchlstoiic mpl слоосон
вoШoсова. получени прн ниско на¬
лягано
Niederdruck- SchichtstoISfieinsteUumg	/
получаване на слоести пластмаси
при цuскс налягано ■
Niederdnucktt1ckstöil т ззam с цнскс
цалятацЕ
Niederdruckverfahrrn п метод с цнекс
налягано
Niederdruckzy linder т цилиндър зз
цнскс налягано
Niedertгequeuz(IröukIiols^üfcn т цне-
качoеоаоцз нцдуклнацнз пещ
Niedergang т спущано [слииаце] на
шихозта (в доменна пещ)
ric&rgcilsscn увлечен в утайката,
утаен
ilcdergischlagen ута-н: отложен; коц-
дoниипан
misdirisgierl цискслoгипвц
l1cdeгmo>ekulal цuсконолoкул[яп)ЕЦ
rlsderrelßcm (mit etwas) съу-аявам,
увличам в утайката
Nie^rsi^^tc^tolsi т нuсксшахтсва
пощ
Niederschlag т 1. утайка 2. конден¬
зат 3. тaлвацнчцо покритно
galvanischen 1. галванична утайка
2.	галванично покрити-	-
käsiger гъбеста [снрЕHЕпсgобцз]
утайка
	*	NIK
Nlcdcnschlag, lockerer рохка в з утайка
lieöel■tdrlagbtr утаим
Niederschlagbarkeit f L утая-насm 2.
способност да со ксцтoцзuра. кон-
дЕциипуoносm
Niederschlagen л 1. утаяване, получа¬
вано пз утайка 2. конд-цзнпан- (на
пара )
Nie&rahiagsarbell f процес нз иан-'
соноел но стопявано
Niecfei-schlagsbildumg f образуване на
утайка
Niederschltgsclcktroöe f отлагател-н
Електрод
N1cöelsdHlagsSönn f натрнла (с галва¬
нично покритие)	.
Nicdenschiagsgcltß п коцдецзно гърне,
ксцтензЕц съд
Nie(^iis:hia|bsniltel л ута-пел, утая¬
ващ р-акт-в
Niederschlagsreikliom f ут-очнз ро-к-
цня
Niederschiagsstlrke f тоболнна нз гал¬
ванично покритие
Niedersdiltgswänmc / кацд-циациоцнз
поплина, поплина на вт-чнявзно
Niederschlagszeil f вромо [продължи¬
телност] нз утаявано	.
n1eöenschmcizcn тсля, паитсляван
l1cdelticdcre цискокuляш
Niederspannung f ниско напрежение
Niedervo>tlanpe f цuсковолоова олок-
тпнчoска лампа
nicdiiggckohlt циекaвъглoподoц
nicör1glsgienl цнcкалегнпан
1110г1ьп^1^<^1^1^^11 циcконолекул[яр)ен
n1edrigschmcl/clö нискооапнн. кайта
о с ниска точка нз топоно
licdl1gs1cöcrd цнскокнпяш. който о с
ниска точка нз кип-но
ilcdrigwcillg който о с ннскз валoцо-
HOCT
mieseneiiigird предизвикващ кнхано
Nietstahi т еmснанa за нитове
Nigrarilim п цuграцнлuц, C4SH3äNs
Nigrosinbase f нитраиинсвз базв (ази-
ново багрило за спиртни лакове)
Nikol т никсл. Николова призма
Nikotiin п никот-нн (алкалоид),
CioHiaNa
NikotelHim п никополия (алкалоид),
CioHeNa
Nikotimin п ни коти мнц- CiöHi4Na


454
NIK

Nikotin n никотин, р-(Ь-метил-а-
пиролидил)-пиридин (алкалоид,
който под форма на сол с лимо¬
нената или ябълиената киселина
се намира в листата на тютюна)
Nikotinamid п никотинамид, амид на
никотиновата киселина, ниацин-
амид, 3-пиридинкарбонамид,	ви¬
тамин PP, C5H4N.CONH2
nikotinarm бтдтн на никотин
Nikotinester т никотинов естер; ети¬
лов тсттр на никотиновата кисели¬
на, ттилникотинат, C5H4N.
COOCtHs
nikotinfrei несъдържащ никотин; сво¬
боден от никотин
Nikotingehalt т съдържание на ни¬
котин
Nikotinmittel п препарат, съдържащ
никотин
Nikotinpikrat п пикрат на никотина,
никотинов пикрат, C^H^Nt.
2CeH8N3O7
nikotinreich богат на никотин
Nikotlnsalizylat п никотинсалицилат,
салицилат на никотина, CiqHi4N2.
C,HeOe
Nikotinsäure f никотинова киселина,
пиридинкарбонова-3 киселина,
csh4n.coOh
Nikotinsäureamid п никотинамид,
амид на никотиновата киселина,
пиридиякарбонамид-3;	витамин
pp, c5h4N.conh2
Nikotinsulfat п никотинсулфат, сул¬
фат на никотина (инсектицид),
CioHJ4N2.H2SO4
Nikotinwirkung / действие на нико¬
тина
Nikotoin никотоин, CgHnN
Nikotyrin п никотирин, дипиридин,
CioHioN2
Nikotyrinjodmethylat п никотирин-
йодметилат
Ninhydrin п нинхидрин, индантрион-
хидрат, трикетохидринден хидрат,
С6Н4(СО)гС(ОН)г
Niob п ниобий, Nb
Niobat п ниобат, сол на ниобиевата
киселина; 1. мета-, MNbOs 2. ' ор¬
то-, M3NbO4 3. пиро-, M4N02O7
Niobeol п ниобево масло, метилбен-
зоат, метилов естер на бензоената
киселина, C8HSCOOCH3
Niobl^^^idrid п ниобиев хидрид, NbH
Ni^bit т пиобит, колумбит, FeNbO3.
MnN bO3
Niobium п вж. Niob
Niobkarbid п ниобиев карбид, NbC
Niobnitrid л ниобиев нитрид, NbN
Nioboxid п ниобиев окис: I, NbO 2.
NbtO3 3. NbO2 4. Nb»OÄ
NioHoxy ftri Jchlorid п ниобиев(У) окси-
хлорид, NbOCl3
Njobpentänuorid п ниобнев(У) флуо-
рид, ниобиев петофлуорид, NÖFä
Niobpentoxidhydrat п ниобиева кисе¬
лина, хидрат на ниобневия пето-
окис, N0203-xH2O
Niobsäure f ниобиева киселина: 1.
мета-, HNbO3 2. орто-, H:jN0O4
3.	пиро-, H4N020j
Niobssiureanhydrid п анхидрид на
ниобиевата киселина, двуниобиев
петоокис, N020s
Nipagin A п нипагин А, етилов естер
на --хидрокси-бензоената кйсели-
на, егил-4-хидроксибензоат (кон¬
сервант), CeHioO3
Nipagin M п нипагин М, метилов ,ес-
тер на 1-хидроксибензоената кисе¬
лина, метил-4-хидроксибензоат,
С^Н3О3
Nipasol п нипазол, пропилов естер
на 1-хидроксибензоената кисели¬
на, пропил-4-хидроксибензоат.
C10Hi2O,3
Niperyt п ниперит, пентрит, нитро-
пентон, нитропента, пентаеритрит-
тетранитрат, C(CHtONOt)4
Nippel т маш. ннпел, винтов съеди¬
нител
Nippelsitz т нипелно гнездо
Nirosan п ннрозан, -,3,6,8-тетрани-
трокарбазол (инсектицид),
CitHeN(NO2)4
Nirosta п неръждаема стомана
NiroStastahl т вж. Nirosta
Nisin п низин (антибиотик)
Niton п нитон (Nt), радон (Rn),
радиева еманация (Em)
Nitramin п нитрамин, RR’N.NOz
Nitranilin п нитранилин, нитроани-
лин, C4H4NtO2
Nitränilsäure f нитранилова кисели¬
на, 2,5-дихидро-3,6-динитроцикло-
хексадиендион-1,4, CeHtNtO8


455
Nitranol п нитранол, дифосфат на
триетанрламинтринитрата
Nitrat п нитрат, сол или естер на
азотната киселина, MNOg или
RO.NOt
Nitratbakterie f вж. NitгifikätionsOak-
terie
Nitratstickstoff т нитратен азот; азот,
свързан в нитрогрупа
Nitratzellulose f нитратна целулоза
Nitride npl нитриди, съединения на
азота с метали
Nitrieranlage f инсталация за азоти-
зация; инсталация за нитриране
Nitrierben/ol п бензол за нитриране
(за получаване на нитробензол)
Nitrierdauer f продължителност на
нитриране
nitrieren нитрирам; азотирам (сто¬
мана)
Niitrierer т нитратор, апарат за ни¬
триране
Nitrierflüssigkeit f нитрираща теч¬
ност (смес от сярна и азотна ки¬
селина)
Nitriergemisch п вж, Niltrierflüssigkeit
Nitrierhartung f азотиране, азотиза¬
ция, нитриране (на стомана)
Nitrierkasten т сандък за азотизация
{нитриране)
Nltriersaure f вж. Nitrierflüssigkeit
Nitrierschicht f азотиран слой
Nitrierschleuder т нитрационна цен¬
трофуга
Nitrierstahl т 1. азотиран а [нит ри ра-
на[ стомана 2. стомана, подходя¬
ща за азотизация
Nitriertiefef дълбочина на азотира-
рания слой
Niitriertopf т нитрационно гърне
Nitrierung f 1. нитриране 2. азоти¬
зация на стомана
~ mit gleichzeitigem Aufkohlen im
Gaassrom газово цианиране, нитро-
циментация
Nitrifikation f нитрификация
NitrIfikätioпsOakterie f нитрифицира-
ща бактерия
Nitrifizierung f нитрифициране
Nitril п нитрил (алкилцианид), RCN
Nitrilbindung f нитрилна връзка,
тройна връзка на въглерода с азот
в нитрилна група
	NIT
Nitrilfaser f нитрилово влакно (с не
по-малко от 85% винилиден-нитрил)
Nitrilkautschuk т нитрилкаучук
Nitrilotriessigsäure f нитрилотриоцет-
на киселина,	трис-(карбоксиме-
тил)амин, N(CH2COOH)3
Nitrilsilikonkautschuk т нитрилсили-
конов каучук
Nitrit п нитрит, MNO2 или RO.NO
Nitritpockelsalz п смес за осоляване,
съдържаща нитрит; нитритна сол
Nitroaiizarin п нитроализарин, 1,2-
дихидроксинитроантрахинон-9,10,
СцН^Оа
Nitroanisol п нитроанизол, метокси-
нитробензол, CH3O.CeH4.NO2
Nltroanthranilsaure f нитроантранило-
ва киселина, нитро-t-аминобтнзот-
на киселина, H2NC«H3(NO2)COOH
Niitrobakterie f вж. NltrIfikatIonsOäk-
terie
^^Itr^^s^i^t^i^tui^^äure f нитробарбитуро-
ва киселина, NOs.C^HsOsN
Nitrobenzoat л нитробензоат, сол или.
естер на нитробензоената киселина
Nitrobenzoesäure f нитробензоена ки¬
селина, нитробензолкарбонова ки¬
селина, NO2.CeH4.COOH
Nitrobenzotsulfonsäure f нитробензол-
сулфонова киселина, NO^Ce^.
SO3H
Nitrobenzoylämeisensäure f нитробен-
зоилмравчена киселина,
NO2CeH4COCOOH
5-Nitrobrenzschleimsaure f 5-нитропи-
ролигава киселина, 5-нитрофуран-
карбонова-2 киселина, C5H3NOa
Nitrochloroform п нитрохлороформ,
хлорпикрин, O3CNO2
Nitroessigsäure f нитрооцетна кисе¬
лина, NO2CH2COOH
Nitrofarbstoffe mpl нитробагрила
Nitrofilm т нитрофилм, целулоиден
филм
Nitroform п нитроформ, тринитроме-
тан, CH(NO2)3
Nitrofuran п нитрофуран, C4H3NOS
5-Nitrofurfurol п 5-нитрофурфурол,
5-нитрофурилалдехид, C5H3NO4
Nitrogen п азот, N
Nitroglykol п нитрогликол, гликол-
динитрат, динитрогликол (експло¬
зив), (02N0CH2)2 '


456
NIT

Nitroglyzerin n нитроглицерин, гли-
церинтринитрат, глицерилнитрат,
C3H8(ONO2)3
Niltrogruppe f нитрогрупа, —NO2
Nitrohydroxylamin п хипоазотна ки¬
селина, Ж^О3
Nitrokalit т калиева [индийска] се¬
литра, KNO3
Nitrokombinätioпslack m комбиниран
нитроцелулозен лак (преобладава¬
щата част е алкидна смола)
Nitrokunstseide / нитроцелулозна из¬
куствена коприна
Nitrolack т нитролак, нитроцелуло¬
зен лак
Nitrolsaure f нитролна киселина,
RC(NO)=NOH
^^tr^i^;annit п . нитроманит, манит-
хексанитрат
Nitromethan п нитрометан, CH3-NO2
Nitron п нитрон, 4,5-дихидро-1,4-
дифенил-3,5-фенил-имино-1,2,4-
триазол, C2oHieN4
Nitronaphthalin п нитронафталин,
CioHT.NO2
‘Nitronium-Ion п нитрониев йон, N02*
Nitronsaure [ нитронова киселина;
аци-нитросъединение (аци-форма
на нитросъединение),
RCH = NOOH
Nitropenton п нитропентон, нитро-
пента, пентрит, нипернт, пента-
еритрит-тетранитрат,
C(CH2ONO2)4
Nitrophenol п нитрофенол,
CoH4(OH)NO2
Nitrosalizylsäure f нитросалицнлова
киселина, хидроксинитробензоена
киселина, H0CeH3(NO-2)COOH
Ni’trosaimin л нитрозамин, RR'N.NO
Nitrosegas л нитрозен газ
Nitroseide f нитроцелулозна изкуст¬
вена коприна
Nitrosierung f нитрознране, вкарване
на нитрозогрупа
Nitrosit л нитрозит, нитрозонитрит,
RCH(NO)CH R'(ONO)
Nitrowanilin п нитрозоанилин,
ON-C8H4-NH2
Nitrosobenz^^^!^iäure / нитрозсбензоена
киселина, ON.CoH4.COOH
N Itrosobenzol п н итр озобен зол,СоН5НО
Nitrorodirnettiylanilin п нитрозодиме-
тиланилин, (CH3)2N-CoH4-NO
Nitrosofärbstoffe mpl нитрозобагрила
Nitrosjgruppe f нитрозна група, ниг
трозогрупа, —NÖ
Nitrosoverbindung f ннтрозосъедине-
ние, R-NO
Nitrosyl п нитрозил, едновалентна
група —NO
Nitrosylbromid п нитрозилбромид,
азотен оксибромид, NOBr
Nitrosylschwefelsäure f нитрозилсярна
киселина, смесен анхидрид на азо-
тистата със сярната киселина,
HO.SO2.ONO
Nitrothiophen п нитротиофен, C4H3S.
NO2
Nitrotoluol п нитротолуол,
C7H-NO2
Nitroureid п нитрокарбамид,
NH2CONHNO2
Nitrourethan п нитроуретан, етилов
естер на нитрокарбаминовата кисе¬
лина, NOtNHCOOCtH5,
Nitroverbindung f нитросъединение,
RNO2
Nitroweinsäure f нитровинена кисе¬
лина, (NCfeOCHCOOH)«
Nitroxylfluorid п нитрилфлуорид. ки¬
селинен флуорид на азотната ки¬
селина, NO2F
Nitroxylsäure / хидроазотиста кисе¬
лина, H2NO-2 или Н4№О4
Nitrozellulose f нитроцелулоза, ни¬
трат на целулозата
NitrozelluIosedeckfarOe f нитроцелу¬
лозна покривна боя
Nitrozelluloselack т нитроцелулозен
лак
Nitrozelluloseseide f нитроцелулозна
коприна
Nitrozimtsäure / нитроканелена кисе¬
лина, N 0<2-СоН4.СН = CHCOOH
Nitпt2imtsäuremetHyltster т метилов
естер на питроканелената кисели¬
на, CioH8NO4
Nivalin п и и валии (алкалоид от
Galanthus niva'is)
Niveaumesser т измерител на нивото,
нивометър, нивомер
Niveauregler т регулатор на нивото
Nive^ei-hohe f нивелирна височина
N^o^e^e^l^ll^tur /, Genfer Женевска но¬
менклатура
Nonan п нонан, СН3(СН2)7СН3


457
Nonanal п нонал, ноиилов алдехид,
пеларгонов алдехид, C^^Ha^CHO
NonänkarOonsaurt f нонанкарбонова
киселина; капринова киселина,
CsHwCOOH
Nonanoat л нонаноат, пеларгонат,
нонилат, сол или естер на пелар-
гоновата киселина
Nonanol п нонанол, нонилов алко¬
хол, CeHisOH
Nonen п нонен, нонилен, C«Hi‘
Nonin л нонин (въглеводород с трой¬
на връзка), CH
Nonose f ноноза, СвН^О»
Nonylalkohol т вж. Nonanol
Nonylat п вж. Nonanoat
Nonylen л вж. Nonen
Nopinol л нопинол, 6,6-диметиламин-
бицикло-1,1,3]- хептакол-4
Noppenfaden т нишка с удебеления,
нишка с променлива тънкост (за
постигане на специален ефект)
Nooadrenalin п норадреналин, арте-
ренол, 2-амино-1-(3,4-дихидрокси-
фенил)етанол,
(HO^Ce^CH^^C^N^
Ncratropin л норатропин, норатро-
пинов естер на троповата кисели¬
на, CieHsiNOj
NotdihydroguaiaretInsäurt / нордихи-
дрогваяретова киселина (анти¬
окислител)
Norekgonin п норекгонин, C8H13NO3
Norephedrin н норсфедрин, цис-2-
амино- 1-фенилпропанол-1,
CeH^NO
Norgesalpeter т норвежка селитра,
калциева селитра, Ci(NO.3)2
Norhyoszyamin л нсрхиосциамин (ал¬
калоид), CieH2iNO3
Norleuzin л норлевцин, а-аминокап-
ронова киселина,
eh 3(CH2)3CH(NH 2)COOH
N€>t■ll>botaпi■din л норлобеланидин,
C2|H27NO2
N)гlotbCanin л норлсбеланин,
C2|H23NO2
N^i^rupinan л норлупинан (лупинов
алкалоид)
Noппal-AlkoHoImtttr л нормален ал-
кохолометър' [спиртомер]
Normaläraomettr л нормален арео-
метър
	NOR
N^n^5^H^f^<^ii^lgungen fpl нормални ус¬
ловия [27<3К и 105N/m2]
Nonmalbenzin л нормален бензин
Nonmalbinder т нормално свързващо
вещество (с нормално време на.
свързване )
Normaldruck т нормално [атмосфер¬
но] налягане
NotтnaldruckdetStilation f дестилация,
при нормално [обикновено] наля¬
гане; атмосферна дестилация
Normalelektrode / нормален [стандар¬
тен] електрод
Normalelement л нормален [галвани¬
чен] елемент
Nonmalglas п вид стъкло за термо¬
метри
Normalglühen п нормализация (на
стомана )
Normaigiuholen т пещ за нормализа¬
ция (на стомана)
N^n^j^al^i^^tan л нормален хептан,.
н-хептан, CH3(CH2)O^1H3
NoHmalisiergetiige п структура на нор¬
мализирана стомана
Normalisierung f вж. Normal|Jlühela
NormaHtät f нормалност (на раз¬
твор)
Nonmalitatsfaktor _ т фактор (на нор¬
малността) в обемния анализ-
Nonmalkchlenwasserstoff т нормален
въглеводород; въглеводород с пра¬
ва верига
Nrnmalkorund т нормален корунд.
(получен чрез стопяване на при¬
родни суровини)
Nonmallauge / нормална алкална ос¬
нова, алкална основа с нормална,
концентрация
Normallösung f нормален разтвор
Norrmalmaß л еталон
Nonmaapotential л нормален [стандар¬
тен] потенциал
Noirm-alsaccharometer л нормален заха-
рометър
N^i^r^i^lsiäure f нормална киселина,,
киселина с нормална концентра¬
ция
Normalstab т стандартен [нормален],
калъп, стандартен блок
Normalsteite f нормална гъстота „
нормална консистенция
Noпnaltemperatur f нормална темг
пература (273° К)


NOR
458
Normalvolumen п нормален обем (на
газ — при 273ОК и 106N/m‘2)
Normalwasserstoffelektrode f нормален
водороден електрод
Normalzuckersirup т нормален заха¬
рен сироп (съдържащ all 1OOO g
захар)
Normalzustand т 1. нормален енер¬
гиен уровен; 2. нормално състоя¬
ние (273°К и 105N/m2)
Normkubikmeter п нормален кубичен
метър (газ при 273ОК и 105N/m2)
Normmethode f стандартен метод
Normprüftinte f нормено мастило за
изпитване (степента на проклей-
ване )
Noimschliff т нормален [стандартен]
шлиф
Normung f нормиране; стандартиза¬
ция; нормализация
Normzustand т стандартно състояние
Nornikotin п норникотин, 3-пироли-
дил-2-пиридин, C8H12N-2
Norpinsäure f норпинова киселина,
2,2-диметилциклобутандикарбо-
нова-1,3 киселина,
(CH3)2C4H4(COOH)2
Nortropin п нортропин, нортропанол-
3, C7Hi3NO
Nortroplnon п нортропинон, 3-OKCO-
нортропан, нортропанон-3,
CjHnNO
Norvalin п норвалин, а-аминовале-
рианова киселина,
CH3(CH2)2CH(NH2)C00H
Notatin п нотатин, гликозооксида-
за, глюкозодехидрогеназа (ензим)
NotenscЪretbpapler п нотна хартия
Notesse f спомагателен [авариен] ди¬
мен канал
Notgrube f. аварийна яма [канава]
Notmeidung f аварийна сигнализация
Notpumpe f аварийна помпа
Notstlch т авариен отвор
Novokain п новокаин,, диетиламино-
етил-4-аминобензоат-хидрохлорид,
C13H2>N2O2.HCl
Novolak т вж. Novotakhärz
Novoiakharz п новолачна [идитолова]
смола
Novozlilin п новоцилин (антибио-
' тик)
NüäncItrtarbstoff т багрило .за нюан¬
сирано
Nubukleder п нубук, кожа с велули-
рана лицева страна
Nucin п нуцин, юглон, 5-хидроксина-
фтохинон-1,4, CioHoOi
nuklear ядрен
Nuklease f нуклеаза (ензим)
Nukleator т зародишеобразувател,
възбудител на кристализация
Nuklein п нуклеин
Nukleinazidäsc f нуклеинацидаза (ен¬
зим)
Nukleinbase f нуклеинова база (вли¬
заща в състава на нуклеиновите
киселини )
Nukleinsäure f нуклеинова киселина
Nukleohiston п нуклеохистон (бел¬
тъчно вещество)
nukleophil нуклеофилен
Nukleoproteid п нуклеопротеид
Nukleosid п нуклеозид
Nukleosidase f нуклеозидаза (ензим)
Nukleotid п нуклеотид
Nukle^ltidase / нуклеотидаза (ензим)
Nullenergieniveau п нулево енергийно
ниво
Nullgradvolumen п обем при нула
градуса
Nullkopie f нулево [пробно] копие
Nullkörper т нулев корпус (в изпа¬
рителна уредба)
NullpotentIäl п нулев потенциал
Nullmethode f нулев метод (на из¬
мерване)
Nullpunkt т, absoluter абсолютна
нула, точка на абсолютната нула
Nullstellung f нулево положение
Nullstrich т нулево деление (за
скала)
Nullvalenz f нулева валентност
nullwertig който е с нулева валент¬
ност	,
Nuß f 1. средни въглища (с големи¬
на на орех) 2, орех (плод)
Nußbeize f орехов байц (кафяво
хуминово багрило)
Nußmargarine f маргарин от орехово
масло
Nußöl п орехово масло, масло от оре¬
хови ядки
Nutsche f нутчфилтър
Nutshfilter п вж. Nutsche
N^'t:^aгOtit^Ol^^^aгt т разход на полез¬
на работа
Nutzbarmachung f използуваемост

459
(Nutzeffekt m коефициент на полезно
действие; полезна мощност, ефек¬
тивна мощност, активна мощност
Nutzfläche f полезна [използуваема]
площ
Nutzholz п полезна [използуваема]
дървесина
Nutzinhalt т полезна вместимост, по¬
лезен [използуваем, работен] обем
/полезен [използуваем]
капацитет, полезна вместимост
Nutzleistung f полезна мощност; ефек¬
тивна [активна] мощност
Nutzmetall п полезен метал
Nutzwasser п промишлена вода, вода
за стопански нужди
Nutzwert т полезна стойност; показа¬
тел на използуваемост (за храни¬
телни продукти)
Nylon п фирм. найлон (полиамидно
влакно или вид пол памид)
Nylonfaser / найлоново влакно
Nylon-SpritzguOmasse f найлонова
пластмаса за леене под налягане
Nymcrylon п нимкрилон (полиакрил-
нитрилно влакно)
Nymphein п нимфеин (алкалоид от
Nimphaea alba)
о
Obendieittllat п горен дестилат; дести¬
лат, отделен от горната част (на
ректпф^lкацйонна колона)
O0tnentlterung / горно изпразване
OOenentlecгungsschleuderln центрофуга
с горно изпразване
Obenentleerungszentrifuge f вж. Oben-
entleerungss:hleudtr
Oberfeuer п 1. горен пламък 2. горно
горене
OOtrfeutrpfanne f казан с горно на¬
гряване (чрез газове, преминава¬
щи над нагряваната течност)
Oberfilz т горен филц
Oberfläche f повърхност
Oberflachenabsorber т повърхностен
абсорбер
oberflächenaktiv повър хностноакти-
вен
Oberflächenaktiviität f повърхностна
' активност
	 OBE
Olotгtlächenaktivstott т повърхностно-
активно вещество
OberflächenanästHesie / повърхностна
анестезия
Oberflachenanziehung / повърхностно
привличане
Oterflächenarbeit f работа за образу¬
ване на повърхност
Oberflächenaufhellung f повърхностно
избелване;	повърхностно освет¬
ляване (на хартия)	.
Oberflächenaufkohlung / повърхност¬
но навъглеродяване (на метал),
циментация
Oberflächenaustauscher т повърхностен
топлообменник
Oberflächenbearbeetung f обработване
на повърхността
Oberflächenbehandlung f вж. Oberflä-
cHenOearOeitung
Oberfläche nberieselung f повърхност¬
но оросяване, оросяване на повърх¬
ност
Obeгflächenberietstungsluftkühler т въз-
духоохладител с повърхностно оро¬
сяване
Ob^rfläd^enbes^l^i^l^l^i^in^eiit f състояние
на повърхността; структура [ха¬
рактер] на повърхността
Oberflächendiffusion f повърхностна
дифузия
Oberflächendruck т повърхностно на¬
лягане, повърхностен натиск
OH^i^1^1ä<^1^4^i^energi‘ f повърхностна
енергия
Oberffächenentglasung f повърхностно
разстъкляване
OberfläChenentkohlung f повърхност¬
но обезвъглеродяване
Obi^^'fläc^enentwickler т повърхно¬
стен проявител
ObertlächenerheOung f повърхностно
издигане; повдигане на повърх¬
ността
ObertfächentärOung / повърхностно
боядисване
Oberffächenfäulnis f повърхностно
гниене
Oberflächen fehler т повърхностен де¬
фект
Oberflächenfilm т повърхностен слой,
повърхностна ципа
ObeгtlächenfiIträtion f повърхностно
филтруване (ситово действие)


460
OBE ;

Obi^^^l^.^<^l^<en|^^rung f повърхностна
ферментация
OberflachengefäßverdIdIter m потопен
кондензатор, кондензатор с пото¬
пени тръби
Oberffächcnglättung / повърхностно
изглаждане
Oberflächengüte / качество на по¬
върхността
Ob^i^l^l^j^i^l^i^i^l^iär'te / повърхностна твър¬
дост
Oberflächenhärtung f повърхностно
закаляване; повърхностна цимен-
тация
Oterffächenhelligkeit f повърхностна
яркост
OtertlächenimpгägnIcruпg f повърх¬
ностно импрегниране
Oberflächenkohlung* f повърхностно
навъглеродяване, циментация
Oberflächenkondensation f повърхност¬
на кондензация, кондензация вър¬
ху повърхност
Oberflachenkondensator т повърхно¬
стен кондензатор
Oberfiachenkonzentration / повърхност¬
на концентрация
OberflSdhenkrümmung f кривина [из-
кривеност) на повърхност
Oberffächenkühler т 1. повърхностен
охладител 2. повърхностен регула¬
тор (на температурата на па¬
рата)
оOtrfläcHcnkühlung f повърхностно
охлаждане
Olotrtlachenlädung / повърхностен за¬
ряд
Oberllächenlelmung { повърхностно
проклейване (на хартия)
Oberilächenleltung f повърхностна
проводимост
Oberfläehenmängel mpl повърхностни
дефекти
Olbtгffädleлpгüfgerät п уред за опре¬
деляне качеството на повърхността
Oterfiachenpyrometer п повърхностен
пирометър, пирометър, измерващ
температурата на повърхността
(чрез допиране)
Oberffächenreaktion f повърхностна
реакция (протичаща на повърх¬
ността )
Oberflächenreibung f повърхностно
триене; триене на повърхности
Obeгffächeпгelniguпg / почистване яа
повърхност
Oberffachenrieselverdichter т оросите-
лен кондензатор
Oberffächenriß т повърхностна пук¬
натина
ObeгflacHenschIcHt / повърхностен слой
OOcrflächenschimmcI т повърхностна
плесен (плесен, развиваща се на
повърхността)
OOeгflacHenschutzscHIcht f повърхно¬
стен защитен слой
Oberffächenspannung f повърхностно
напрежение
Oberffächenspreitung f разстнлане пи
повърхността
Oberffächenströmung f повърхностно
течение
Oberflächenverdampfung f повърхност¬
но изпаряване
OOeгflachenverdichter т повърхностен
кондензатор
OOeгflachenverdichtung f наклеп
Oberfl äch е n- Verd u nst и ngs- Wärmeaus¬
tauscher т топлообменник с не¬
пряко [изпарително] охлаждане
OOtrtlachenveгedetung f облагородя¬
ване на повърхността
Oberllächhnverfahren п повърхностна
аерация (на отпадъчни води)
OOerflächнлveгrfctigung / наклеп, по¬
върхностно (механично) уякча-
ване
OOerflächнпvee-gгÖOeгung / увеличава¬
не на повърхността
Oberflächetlvoöbohandlung / предвари¬
телно обработване на повърхността
O0crflächнnwachstum п растеж на по¬
върхността
ОЬсгПМсЬнспideessand т повърхност¬
но съпротивление
Obergärung / горна ферментация
Oberguß т горно разливане [леене]
Oberhefe f дрожди от горна фермен¬
тация; дрожди, развиващи се в
горния слой (на хранителна сре¬
да)
Oberherd т горна част на огнище
(на доменна пещ)
Obtгkol0cnpressc f преса с горно бу¬
тало
Oberleder п лицева кожа
Oberofen т 1. горна част на пещ, ра¬
ботно пространство на пещ 2. част¬

461
та, в която се разполагат ретортите
на цинкова дестилационна пещ
Oberspannung f I. най-високо напре¬
жение (на трансформатор)	2.
максимално натоварване (при про¬
менливо натоварване)
Obeentempel т пуансон (на преса)
Objektträger m предметно стъкло
oosi п
eingemachtes консервирани пло¬
дове; сладко, конфитюр »
ob^tartig плодоподобен, плодов
Ob^st^ther т плодова есенция
Obstbrei т плодова каша, плодов
пул п
Otesbrennerei / L спиртоварна, из¬
ползуваща плодова суровина 2.
варене на плодова ракия
Obridämpfanlage / инсталация за по¬
парваме на плодове
ObJ^st^arre f сушилня за плодове
Obst^c^an т сгъстен плодов сок
Obsse‘nwickelpapier п хартия за опа¬
коване на плодове
Ob^l^^sig т плодов оцет
ObsSfгucHtprttsc / плодова преса (пре¬
са за изстискване на плодове)
Obstgelee п плодово желе
OOstgelitrsätt т желиращ плодов сок
Obstge^^ т плодова миризма
Obssgetränk п напитка от плодов сок
OOsShalOfäOrIkat п плодов полуфабри¬
кат
Obstkelter / преса за изцеждане на
плодов сок
OOttkoпscrven fpl плодови консерви
Ob^tkraut п висококонцентриран сок
[сироп] от плодове (напр. от ябъл¬
ки, круши)
Ob^tkiihlhaus п хладилник за плодове
OOstlagtrräum пг склад за плодове
Obstmaische f плодова каша (при
ферментация)
Obstmus п плодово пюре
Olbstpektln п плодов пектин
Obsitpresse f преса за изстискване на
плодов сок
Ob^tpüree п плодово пюре
Obstsaft т плодов сок
Ob^tsi^hlempe f плодови джибри, пло¬
дова каша
Obstsirup т плодов сироп
Obsttrester pl плодови отцедки [джиб¬
ри]
	 OFE
Obsttrockner т сушилня за плодове
Obsttrocknung / сушене на плодове
Obstverwet'tungsinduttric f плодопре-
. работваща промишленост
Obetweinverschnitt т купажиране на
плодови вина	■
Obtusatsäure f обтузатова киселина
рамалова киселина (антибиотик).
Ci^HjgO?
Ocker т охра
Odorierung f под<о5pяванeJнä мириз¬
ма, одориране
Odorln п одорин (антибиотик)
Ofen т пещ
basischer .. . Ofen, basisch zuge¬
stellter
basisch zuge^CIter пещ с основна
облицовка зидария, футеровка
drehbarer въртелива пещ
einherdiger едноподова пещ
elektrischer електрическа пещ,
електропещ
feststehender стационарна пещ
kippbarer наклоняема пещ
~ mit ausfahrbarem Gefäß пещ с из¬
теглящ се корпус
~ mit Außenfeuerung пещ с външно
нагряване
— mit basischem Futter еж. Ofen,
basisch zugestellter
~ mit drehbarem Gefäß пещ c вър¬
телив корпус
~,mit drehender Ofenwanne пещ c
въртяща се вана
~ mit feststehendem Gefäß пещ c не¬
подвижен корпус, стационарна пещ
~ mit geschlossener Rinne пещ със за¬
крит канал (нискочестотна ин¬
дукционна пеш)
~ mit Gleichzugflamme пещ с постоян¬
на посока на пламъка, рекупера-
тивна пещ
~ mit Hufeisenflamme пещ с подко¬
вообразен пламък
~ mit Innenfeuerung пещ с вътрешно
загряване
~ mit LichbOogenhcIzung дъгова елек¬
трическа пещ
~ mit oberer Beschickung пещ с гор¬
но пълнене
~ mit offener Rinne пещ (индук¬
ционна) с открит канал
~ mit saurem Futter ех. Ofen sauer
zugestellter


OFE
462
Ofen mit schwenkbarem Deckel пещ
със завъртващ се капак
~ mit seitlicher Beschickung пещ със
странично пълнене	•
~ mit Wechselzugflämmc пещ с про¬
менлива посока на пламъка, реге-
неративна пещ
~ mit Wider^tandsheizung съпроти¬
вителна електрическа пещ
regtntrativOtheIzter регенеративна
пещ
rekuperativbeheizter рекуператив-
на пещ
sauerzugestellter пещ с кисела об¬
лицовка зидария, футеровка
saurer вж. Ofen, sauer zugestellter
Ofenabdeckung f свод на пещ
Ofenarmatur f пещна арматура
Ofenatmosphäre f пещна атмосфера;
газова среда в пещта
Ofenauskleidung f облицовка |футе-
ровка] на пещ, зидария на пещ
Ofenausmauerung / тухлена (огнеупор¬
на) зидария на пещ, тухлена обли¬
цовка на пещ
Ofenbär т налеп („козел“, нарастък]
на дъното на пещ
Ofenbatterie f батерия (коксови) пещи
Ofenbau т производство (строител¬
ство] на пещи
Ofenbauart f тип пещ, конструкция
на пещ
OfenOauttoff т пещостроителен мате¬
риал
OtenOcschIckung f пълнене [зарежда¬
не] на пещ	-
Oten0eschick1ungsmаtchiпe / пълначна
машина (за зареждане на пещ)
OtenOttrieb т ход [работа] на пещ;
режим на пещ
Ofenblock т еж. OfenbaN^ie
Ofenbruch т отложения в цинкова де¬
стилационна пещ
Ofendecke f 1. свод на пещта 2. кори¬
ца застинал електролит (в елек-
тролпзатор)
Ofendeckel т капак |свод] на пещ
Ofendreheinrichtung f механизъм за
завъртване на пещ ’
OfendurchsafzJeistung f пропускателна
способност на пещ
Ofentatsungsveгmögen п вместимост на
пещ
Ofenfeuerung / огнище на пещ
Ofenfiihrung f управляване хода на
пещ, провеждане на процес в пещ
Ofenf utter п облицовка [зидария, фу¬
теровка] на пещ
Ofengang т ход на пещта
kaltgarer студен ход на пещта
warmer горещ ход на пещта
Ofengas п пещен газ
OffingeHa^ п вдухващ пещен венти¬
латор
OfcngewölOe п свод на пещ	>
Ofengicht f 1. шихта 2, пещно гърло
Ofenglanz т вж. Ofenschwarz
Ofenhalle f пещно отделение, пещно
поле
Ofenherd т под [дъно] на пещ; or-
н и ще (на пещ)
Ofenkachel f кахла за печки
Ofenkammer f работно пространство
на пещ, пещна камера
Ofenkonstruktion f конструкция на
пещта
Ofenkopf т глава ' на пещ (регенера-
тивна)
Ofenlack m лак за печки, лак за су¬
шене на горещо (в пещ)
Ofenleistung f производителност [мощ¬
ност] на пещ
O'enmann т пещар; работник, об¬
служващ пещ
Ofenmantel т кожух на пещ
Ofenmauerung / облицовка [футеров-
ка, зидария] на пещ
Ofenmauerwerk п еж. Otenautmäutrung
O'ennufzung f кампания на пещта
Ofen^m т работно пространство на
пещ, пещно пространство
Ofenreise / производствена кампания
на пещ
Ofenruß т пещни сажди
Ofensau f налеп [„козел“] в пещ
Ofenschwarz п графит
OttrtcHwarzc / вж. Ofenschwarz
Ofensohle f под на пещ
Ofenstoßvorrichtung / пещен изтласк¬
ван, устройство за изтласкване от
пещта
Ofentrocknung f 1. сушене в пещ 2.
сушене на пещ
Ofenwandung / стена на пещ
Ofenwolf /п вж. Ofensau
Ofenzug т 1. димоход, димен канал
2. тяга в пещ


463
Ofenzünder m пещна окалина, пещен
обгар (окисна корица, получена
в пещта)
Ofenzustellung f облицовка [зидария,
футеровка] на пещ; облицоване
[футероване, иззиждане] на пещ
offeeuellig който е с отворени (свър¬
зани помежду си) пори (при пено-
пласти )
Offseepapier п офсетова хартия
Ohrentropfen mpl капки за уши
okkludieren оклудирам, включвам
Okklusion f оклузия, включване
Oktadezyygruppe f октадецилова гру¬
па, октадецилов остатък [радикал],
C1BH3?_
I-Oktadezyn п октадецин-1, хексаде-
цилацетилен, CH=C(CHi)i5CH3
Oktaneinheit / октанова единица
Oktannitril п октаннитрил, каприло-
нитрил, н-хептилцианид,
CH3(CH2)cCN
Oktanoat п октаноат, каприлат, сол
или естер на каприловата киселина
öktänreicH богат на октан; високо-
октанов
Oktanzahl f октаново число (за бен¬
зин)
Oktose / октоза, QHieOe
Oktylgruppe f октилова група, окти-
лов остатък [радикал], CrHj?-
Oktyiather т октилов етер, 1-октил-
оксиоктан, [(^(C^h^O
n-Oktylazetylen п «-октилацетилен,
депин-1, CH - C(CH2)7CH,3
Ol п 1. масло 2. нефт, земно масло
arzneiliches медицинско масло
ätherisches етерично масло
gebleichtes рафинирано [избеле¬
но] масло
gehärtetes втвърдено [хидрирано]
масло
halbtrockenes полусъхливо масло
hydriertes вж. Öl, gehärtetes
~, nichttrocknendes несъхливо масло
pflanzliches растително масло
trocknendes съхливо масло
verharzendes вж. Öl, trocknendes
vegetabilisches вж. Öl, pflanzliches
Ölabscheider m маелоотделител, мас¬
лен сепаратор; маслоуловител
Olabterennung f разделяне [отделяне]
на масла
	 ÖLE
Ölalterung f стареене на (мазилно)-
масло
Öl anstrich färbe f маслена боя за боя¬
джийски цели
öl arm беден на масло, който е с мал¬
ко съдържание на масло
Ölaufnahmefähigkeit f способност за>
поглъщане на масло
Ölausbeute f добив на масло
Ölbad п маслена баня [вана]
Olbad^^e / устройство за нагря¬
ване с маслена баня
Ölbehälter т резервоар за масло [за.
нефт]
Ölheizung f нагряване с течно го¬
риво
ölbeständig устойчив на масло, масло-
устойчив
Ölbeständigkeit f маслоустойчивост;.
устойчивост към масла и нефтени,
продукти
ОМскНс f избелване на масло
Ölbohrung f нефтен сондаж
Ölbrand т пожар на нефт
ÖldessHlat п маслен [нефтен] дестилат
öldicht маслонепроницаем, маслоне-
пропусклив
Oldurchlässigkeit f маслопропускли-
boct
öldurchtränkt пропит с масло [нефт];
Öld üse f мазутна горелка
Oleandrin п олеандрин, G^H^Os
Oleat п ол.еат, сол или естер на олеи-
новата киселина
Ölecht вж. öl fest
Ölechtheit f маслоустойчнвост
Olefin п олефин, алкен, алкиден..
. етиленов въглеводород, CnH2n
Olefinbindung / олефиуова [двойна],
връзка
olefinisch олефинов
Olefinpolymerisation / полимеризация,
на олефини
Olein п 1. олеин (трчолеат на гли¬
церина) 2. олеин (техническа олей-
нова киселина)
Oleinsäure f олеинова киселина, цис-
октадеценова-9 киселина,
CH3(CH2)7CH=CH(CH2)7COOH
Oleinseife f олеинов сапун, натриев*
олеат
Ölemulsion f маслена емулсия
Öler т 1. флотационен колектор 2~
маельонка


ÖLE	464
Ölergiebigkeit f маслодайност
Olersatz m заместител на масло
tOleum п олеум, димяща сярна кисе¬
лина H2SO4-FSO3
XH^^ang т маслоуловка; маслоулови-
тел
Olfaktometer п олфактометър (уред
за изследване остротата на обо¬
нянието)
Ölfänger т маслоуловител; маслоот-
делител
Ölfarbe f маслена боя
OlfaB п варел за нефтопродукти
Ölfeld п нефтено поле, нефтоносен
район
olfest маслоустойчив
ölleuerung f 1. нагряване с течно го¬
риво [мазут] 2. огнище за течно
гориво
Olfilter п маслен филтър
Ölfirnis т маслен [натурален] безир;
маслен лак
Olflachs m маслодаен лен
Olflotation f маслена флотация
Ölflöz п нефтоносен пласт
Ölförderung f добиване на нефт
Ölfrucht f маслодаен плод
ölführend нефтоносен
Olgas п нефтен газ; газ, придружаващ
земното масло; маслен газ (полу¬
чен чрез крекинг на маслообразни
нефтени продукти)
OlgäIcrzeugung f получаване на мас¬
лен газ; получаване на газ (чрез
крекинг) от маслообразни нефтени
продукти
Olgasifikation f газификация на течни
нефтопродукти
Ölgasteer т катран [смола] от нефтен
газ; катран [смола] от маслен газ
Ölgehalt т съдържание на масло
ölgekühlt охлаждан с масло
Olgeologie f геология на нефта
Öl geschlichtet скробван с маслена емул¬
сия
ölgettrtckb масленонапълнен (напр.
каучук с маслен пълнител)
Ölgewinnung / добиване [получаване]
на масло
ölhaltig съдържащ масло, маслен
Ölhärter m стомана, закаляваща се в
масло
Ölhärtung f 1. закаляване (с охлаж¬
дане) в масло,. маслена закалка 2.
втвърдяване на масла
ÖlHärzlack т маслено-смолен лак
ölhöffig предполагаемо нефтоносен
Omanol л тамяново масло
Oligosaccharid п олигозахарид
Ölindustrie f маслобойна [маслодобив-
на] промишленост
Olivenkuchen т маслинено кюспе
Olivenöl п маслинено масло
Olivetorsaure / оливеторова кисели¬
на (антибиотик), СгеНззО-
Olivin т оливин, MgO.FcO.SiOt
OlkaseinfaгOe f казеинова боя с мас¬
лена добавка
Ölk^utschuk т фактис
Ölkuchen т кюспе
Ölkuchenbrecher т дробил ка за кюспе
Ölkuchenmehl п брашно от кюспе
Ölkühler т маслен охладител
Ölkühlung f охлаждане с масло
Öllack т маслен лак
Öllager п склад [хранилище] за масла
Öllänge f масленост на лак
Ölla^ur f маслен лазур, прозрачна
масленз боя
Ölleitung f маслопровод; нефтопровод
Öllöslich разтворим в масла, масло-
разтворим
Öllösungsmittel п разтворител за масла
Olluftpufnpe f масленовъздушна пом¬
па
Olmanometer п маслен манометър
Olmischung f смес от масла
Ölmühle / маслобойна, семелющилня
Ölimühlenbetrieb т L маслобойна 2.
маслобойно производство
Ölpapier п намислена хартия
Ölpflanze f маслодайно растение
Ölpresse f маслоекстракционна преса
öl pyrolyse f пир ол и за на нефт
Ölquelle f нефтен източник [извор]
Ol reinigung / пречистване [рафини¬
ране) на масло
Olrückgewinner т регенератор на
масло
Ölrückgewinnung f регенериране на
масло
Olrückkühler т противотоков маслен
охладител
Ölruß т нефтени [лампени] сажди
(или изкуствено получени от изга¬
ряне на органични течности)


465
Olsammler т маслосъбирател; масло-
улов ител
Ölsäure / олеинова киселина, олеин,
CH3(CH2)7CH=CH(CH2)7C00H
OlsäuremetHylester т метилов естер на
оленновата киселина, метилолеат,
C17H33COOCH3
Olsäuresulfonat л олеинов сулфонат,
сулфонат на олеиновата киселина
Ölschiefer т горлив [битуминозен]
шист
OIscl■hetßгr^ceStIla.tIon f суха дестила¬
ция на горливи шисти
Oli^<c^i^i^l^4^i^r^'torte f реторта за суха де-
стилапия на горливи шисти
Olscllieeßггeeortung f суха дестилация
на горливи шисти
Ölschißfßrzßment m цимент от пепел на
горливи шисти	,
Olschlägel т маслобойна [маслоекс-
тракционна] преса
Ölschlägerei f 1. маслобойна 2. масло-
бойно производство
Olschlamm т тиня [утайка] в маслото
Olspaltung f разпадане [разлагане,
осапунване, хидролиза] на масло
Olspringer т нефтен фонтан
Olsulfierung f сулфуриране на масло
Ölsüß п глицерин, глицерол, трихи-
дроксипропан-пропантриол-1,2,3,
HOCHiCH(OH)CH2OH
Oltuch п L тъкан [кърпа] за маслени
преси 2. омаслена тъкан
Ölverdünnung f разреждане на масло
Olwanne f маслена вана
Olwolf т дарак с едновременно омас¬
ляване
OlzusatzHeizpng f допълнително на¬
гряване с течно гориво
Onanthal п енантал, енантол, хепта-
нал, енантов алдехид,
CH3(CH2)8CHO
Onanthäldthydoxim п енанталдехидок-
сим, енантолоксим,хептаналоксим,
CH3(CH2)5CH=NOH
Onanthalkohol т енантов алкохол,
хептанол-1, хептилалкохол,
CH3(CH2)eOH
Onanthol п енантол, енантов алдехид,
хептанал, енантал, СНз(СН2)зСНО
Ornnthoa п снантон, хексилкетон,
тридеканон-7, [СНз(СН2)5]2СО
	ORB
OnantHonitril п енантонитрил, нитрил
на енантовата киселина, «-хексил-
цианид, CH.3(CH2)5CN
Onanthsaure f енантова киселина,
хептанова киселина,
CH3(CH2)5COOH
Onanthylgruppe f енантилова [хептя-
лова] група, енантилов [хептилов]
остатък [радикал],
-chmch^ch	.
Onanthylen п енантилен, хептен-1,
а-хептилен, СНз(СН2)4СН=СН2
Onanthyliden п енантилиден, хептин-1,
н-амилацетилен,
, СН . ^С(СНз)4СНз
Onin п енин, малвидин-3-моноглюко-
зид, багрило на гроздето
OnIumOate f ониева основа [база]
Oniumsalz п ониева сол
Oniumverbindung f ониево съединение
Onsäure f онова [алдонова] киселина
opak непрозрачен
Opal .т опал, SiO^^O
Opaleszenz f опалесценния
Opalglas п опално стъкло
Opallämpt f лампа от опално стъкло
Opazität f непрозрачност
Operment т аурипигмент, As2S3
Op^^äu^ f опианова киселина, 2,3-
диметокси-6-формилбензоена кисе¬
лина, (СНзО)2СйНз(СНО)СООН
OpIopHägic f опиофагия, опиомания
Opium п опиум, опий
Oppanol п опанол (полиизобутилен)
optisch aktiv оптически активен
oral орално, през устата (за лекар¬
ство)
Orangeketon п портокалов кетон, ме-
тил-нафтилкетон
Orangemennige f оранжев оловен ми¬
ниум
Orangenbtütenöl п масло от портока¬
лов цвят
Orangenessen! f портокалова есенция
OrangenhautOildung f образуване на
„портокалова кора“	(дефект на
покрития)
Orangensaft т портокалов сок
Orangenschalenoi п масло от портока¬
лови кори (на плода)
Orasthin п орастин, окситоцин (хор¬
мон)
Orbisdruck т многоцветна щампа с
помощта на един печатащ валяк
3) Нсмско-български технически речник


ORD
4вв
Ordnungszahl f поредно число, поре¬
ден номер (на елемент)
organisch органичен
Organoalumlniumverbindung f органо-
алуминиево съединение, органично
съединение на алуминия
Organoarsenverbindung / орган еарсе-
ново съединение
Organoberryliumverbindung f органо-
берилиево съединение
Orgänoflшtrverbindung f органофлуор-
но съединение
Organokadmiumverbindung f органо-
кадмиево съединение
OrganokobaHverbindung f органоко-
балтово съединение
organoleptisch органолептичен
Organolithiumverbindung / органоли-
тиево съединение
Organomagnesiumverbindung f орга-
номагнезиево съединение
OгganomeeallverOindung f органоме-
тално съединение
Orgaaophosphorverbindung f органо-
фосфорно съединение
Organoquecksilberverbindung f органо-
живачно съединение
Organosiliziumverbindung f органо-
силициево съединение
Orgarosol п органозол (дисперсия в
органична течност)
Organozinnverbindung [ органоцин-
ково съединение
Organozinnverbindung f органокалае-
но съединение
Orientierungspolarisation / ориентира¬
ща поляризация (напр. в бензол-
ното ядро)
Orientierungsregel f ориентировъчно
правило
OrientierungsversucH т ориентировъ¬
чен опит
Originalpackung f оригинална опа¬
ковка
Originalsprengkapselverpackung f ори¬
гинална [фабрична] опаковка на
детонаторни капсули
Orissln п орисия, метилйонон с ири-
сова миризма
Orion л орлон (полиакрилнитрилно
влакно)
Ornämentglät п орнаментно стъкло
Ornithin п орнитин, а,5-диаминова-
лерианова киселина,
N H2(CHs)jCH (N Н2)СООН
Ornithinzykius т орнитинов цикъл
OrnitHursäure f орннтурова кисели¬
на, дибтнзоил-2,5-диаминовaлтриа-
новз киселина,
СtHsСONH(СHt)^СH(NHСOСtH5)-
СООН
Orsellinsaure f орселинова кисели¬
на, 2,4-диxиддoкcи-6-мeгилбeнзот-
на киселина,
(HO)sCeH2(CH9)COOH
О-Ш^п т набивен бетон
Orthaniisäure f ортанилова киселина,
О-анилинсулфонова киселина, 2-
аминобензолсулфонова киселина,
H2NCeH4SO5H
OrtHoameisensSure f ортомравчена ки¬
селина, НС(ОН)9
OrtHoameisensäureester т естер и а ор-
томравчената киселина, ортофор-
миат
OrtHoantimonsäure f ортоантимонова
киселина, H9SbO4
Orthoarsenit л ортоарсенит, сол на
ортоарсенистата киселина,
M3AsOj
Orthoärsentäurc / ортоарсенова кисе¬
лина, . HsAsO4
OrthoOieisäure f ортооловека кисели¬
на, Н4РЮ4
OrbHoOorsäurc / ортоборна киселина.
H3BO3
Orthodiazin п ортодиазин, 1,2-диазин,
пиридазин, C4H4N2
Ortiмöestg$ällueeehyles1ttr т етилов естер
на ортооиетната киселина, триетил-
ортоацетат,	->-,I-триттоксиетан,
СНзС(ОС2Н>)з
OrtHoester т ортоестер, ‘естер на орто-
карбонова киселина, RC(OR-)3
Orthofilm т ортохроматичен филм
OrtHökaгOoпtäüreetter т вж. OrtHoeste*
OrtHokieselsäure f ортоснлициева ки¬
селина, H1SiO4
OrbHokiete]sßurtesttr т естер на орто-
силициевата киселина
Orthoklas т ортоклаз, КА1Б1зОя или
K2O. Al2O3.6S i O2
Orthokohlensaureester т естер на орто-
въглеродната киселина, ортокар-
бонат


467
ОгЬтопю01Ь п ертониобат, сол на ор-
тониобиевата киселина, MiN0O4
OrtHopHosphat п ортофосфат, сол на
ортофосфорната киселина, М3РО4
или М2НРО4
OrtHopHosphit п ортофосфит, сол на
ортофосфор негата киселина,
М3РО3 или М«НРОз
OrtHopHosphorsäure f ортофосфорна
киселина, НзРО4
Orthostellung / орто-положенне, 1,2-
положение
Orthotelluisäurc f ортотелурова кисе¬
лина, НсТсОС
OгtHovänadiпsäüle f ортованадиева
киселина, H3VO4
OrtHozinnsSure f ортокалаена кисели¬
на, H4SnO4
Ortsbestimmung f определяне мястото
(на заместителя)
Ortsisomerie f изомерия по място, по¬
зиционна изомерия
Orzin л орцин, орцинол, 5-метилре-
зорцин,	3,5-дихидрокснтолуол,
СН3С‘Нз(ОН)2
Osarsol п осарсол, 4-хидрокси-З-аие-
тиламинофениларсинова киселина,
CgHioO5NAs
O-Säure f О-киселина, фенилтиогли-
кол-о-карбонова киселина,
C»HeO4S
Osazon п озазон (бис-фенил xudpa-
зоново производно)
Osimin п озимин, 1-аминозахар
Osmat п осмат, сол на осмиевата ки¬
селина. M2OsO4
Osmiamssiure f осмиамова киселина,
HjNOsO3j
Osmium п осмий, Os
OsmiumcHlorid п осмиев хлорид: 1.
OsCl2 2. OsCl3 3. OsCl4
Osmiumdichlorid п осмиев двухлорид,
OsCl-2
Osmiumdijodid п осмиев двуйодид,
OsJ 2
Osmiumdioxid п осмиев двуокис, OsO2
O>miumfluorid л 1. осмиев тетрафлуо-
рид, OsF4 2. осмиев хексафлуорид,
OsFe 3. осмиев октафлуорид, OsF.
Osimiumhexafluorid п осмиев шестфлуо-
рид, осмиев хексафлуорид, OsF.
Osrniummonoxid п осмиев (II) окис,
осмиев моноокис, Osp
	OVO
Osmiumoktafluorid п осмиев осмофлуо-
рид, OsFe
Osmiumoxid п осмиев окис: 1. OsO 2,
Os^3 3. OsO2 4. OsO4
Osmiumsaure f осмиева киселина,
H2OsO4
Osmiumsesquioxid п дву осмиев три¬
окис, Os2O3
Omiumselenid п осмиев селен ид,
OsS‘2
Osrniumsulfid п осмиев сулфид: I.
OsS2 2. OsS4
Osmiumsulfit п осмиев (II) сулфит,
OsSO3
Osmium tetrachlorid п осмиев четири-
хлорид, осмиев тетрахлорид, OsCi4
Osmiumtetroxid п осмиев четириокис,
OsO4
Osmium trichlorid п осмиев три хлорид,
OsCl3
Osmometer п осмометър
Osmometrie f осмометрия
Osmose f осмоза
Osmcospapier п диализна хартия
osmotisch осмотичен
Osssomukoid п осеомукоид (гликопро-
теид в костите)
Ostradiol п естрадиол (дихидро-а-
фоликулов хормон), С1вН24О2
Ossran п естран, С18Нзо
Östriol п естриол, хидрат на фоли-
хуловия хормон, С1вН24Оз
Östrogen п естроген (препарат с
действие на женски полов хормон)
Östron п естрон, фоликулин (фоли-
кулов хормон), Ci8H22O2
OvalbogengieDanlage / овално-дъгова
инсталация за непрекъснато раз¬
ливане (на стомана)
Ovalbumin п овалбумин, яйчен албу¬
мин
Ovalen п овален, С32Ж4
Ovalkallber п овален калибър
Ovalstich т пропускане през овален
калибър
OvariaiHormon п овариален ■ хормон,
хормон на яйчниците
Ovi^zid п овицид (средство за унищо¬
жаване яйцата на насекомите)
ovizid овнииден^нищожаващ яйцата
на насекоми)
Ovoffavin п овофлавнн, О-рибофла-
вин, C17H2o0cN4
Ovotran п овотран (акарицид)


468
öw

Ö W- Emulsion / емулсия на масло във
вода (м/в)
Oxaialdehyd т оксалов алдехид, гли-
оксал, етандиал, СНО.СНО
Oxalat п оксалат, сол или естер на
оксаловата киселина
Oxaldehyd т хидроксиалдехид, ал¬
дол
Oxalimid п оксалимид, имид на окса-
ловата киселина, (CO^NH
Oxalsäure f оксалова киселина,
НООС.СООН
Oxalsauredibromid п оксалилбромид,
ттандиоилбромид, СОВг.СОВг
Oxalsäuregärung f ферментация, при
която се образува оксалова кисе¬
лина
Oxalureidsäure f вж. Oxalursäure
OKalm-säure f оксалурова киселина,
моноуреид на оксаловата кисели¬
на, nH2conhcocooh
Oxalykhlorid п оксалил хлорид, ди-
киселинен хлорид на оксаловата
киселина, С1С0С0С1
OxalylHarnstoff т оксалилкарбамид,
оксалилуреид, пдрабанова кисе¬
лина, СзН2^Оз
Oxalylureld п вж. OxalylHarnstoff
Oxamid п оксамид, диамид на окса¬
ловата киселина, H2N.CO.CO.NH2
Oxamidsäure f оксамидова [оксами-
нова] киселина, моноамид на окса¬
ловата киселина, ^N.OCCOOH
Oxami&äureätHylester т етилов естер
на оксамидовата [оксаминовата] ки¬
селина, етилоксамат,
NH2COCOOC2H5
OxamidsäuremonoHydrazid п хидразид
на оксаминовата киселина,
^N302
Oxämiпfärbttöftt тр! оксаминови баг¬
рила (субстантивни памучни азо-
багрила)
Oxaminsäure f оксамннова киселина,
оксамидова киселина, моноамид на
оксаловата киселина,
H2NCOCOOH
Oxamsäure f вж. Oxaminsäure
Oxanilid п оксанилид, анилид на
оксаловата киселина,
(CbH5NH.OC)2
Oxaniisäure f оксанилова киселина,
фенилоксамидова киселина, моно-
анилид на оксаловата киселина,
CcH5NHCOCOOH
Oxanthron п оксантрон (тавтомер на
антрахидрохинона),
СО(СвН4)2СНОН
Oxäthylierung f хидроксиетилиране,
вкарване на хидроксиетилова гру¬
па
Oxazin п оксазин, C4H5NO
Oxazinfarbstöttc' mpl оксазинови баг¬
рила	.
1,2-Oxazoi п 12-оксазол, изооксазол,
C3H3NO
Oxazolon п оксазолон, азлактон.
C3H3NO2	,
Oxid п окис
amphoteres амфотерен окис
basisches основен окис
gemischtes смесен окис от низша
и висша валентност
höheres по-висш окис
saueгstottärmtres окис с по-нис¬
ко съдържание на кислород (с
по-низша валентност на метала
или металоида)
saures кисел окис
Oxidbeiag т окисна корица
OxideintCHlüste mpl окиси и включва¬
ния
Oxidhaut f окисен слон, окисна ко¬
рица, корица от окислен метал
Oxidhydrat п хидроокис
oxidisch окисен
Oxidkeramik f окисна керамика
Oxidsalz пг окисна сол
Oxidschicht f окисен слой, окисна
коричка; обгар, окалина
Oxim п оксим, изонитрозо съедине¬
ние, R.CH = NOH
Oximid п имид на оксаловата кисе¬
лина, оксалимид, (CO)2NH
Oxin л оксин, 8-хидронсихиl-олl-н,
C»H7NO
Oxindol п оксиндол,	2-оксо-2,3-ди-
хидроиндол, C3H7N0
Oxiran п оксиран, етиленов окис,
1,2-епоксиетан, (СШ)Ю
Oxoform f оксоформа, карбонилна
форма
Oxogruppe f оксогрупа, кетогрупа,
карбонилна група, =СО
Oxoпiumtäiz п оксониева сол
Oxoniumverbindung f оксониево съ¬
единение


469
■OXY
OxosyntHese f оксосинтеза (получава¬
не на алдехиди и алкохоли при вза¬
имодействие на олефини с въгле-
окис и водород)
Oxoverfahren п оксометод; оксосин-
тез
ß-Oxyalanin п ß-хидроксиаланин, се¬
рии, а-амино*Д-хидроксипропионо-
ва киселина,
HocH2CH(NH2)COOH
OxyaпthracHinonfärOstöftt mpl оксиан-
трахиноновп багрила
OxУazötarOsböffc mpl оксиазобагрила
Oxybenzoesäure / хидроксибензсена
киселина, хидронсибензолнарбоно-
ва киселина, HOCe^COOH
Oxybrasilin п оксибразилин, хидрок-
сибразилин, хематоксилин,
СнН^Ос.З^О
Oxychinol п оксихинол, хидрокси-
хидрохинон, 1,2,4-трихидроксибен-
зол, С«Нз(ОН)з
OxychlnoHn. п хидроксихинолин,
C0H7NO
Oxychrysazin п оксихризаиин, 1,2,8-
трихидроксиантрахинон-9,10,
СиН-А	*
Oxyd п е‘ ‘ Oxid
oxydabet окисляем
Oxydans п окислител
Oxydase f оксидаза, окислителен ен¬
зим [фермент]
Oxydation / окисление
alkalische окисление в алкална
среда
anodische анодно окисление
atmosphärische окисление на въз¬
духа, окисление под влияние на
атмосферните условия
elektrochemische електрохимнчно
окисление
elektrolytische анодно [електро¬
литно] окисление
selektive селективно [избирателно]
окисление
~, stufenweise последователно [стъ¬
пално] окисление
ß-Oxydation f ß-окисление (бета-
окисление)
O^;^(^<^tk^i^i^i^i^l^älligkeit f окисляемост,
склонност към окисление
Oxydationsbeschleuniger т ускорител
на окислението
Oxydationsbleiche f окислително из¬
белване
OxydationsfaHigkeit f окислителна спо¬
собност
Oxydationsfarbstoffe mpl окисляем и
багрила (индантренови)
Oxydationsflamme f окислителен пла¬
мък
Oxydationsgärung f окислителна фер¬
ментация
Oxydabionsgeschwindigkeit f скорост
на окисление
Oxydätiöпsgrad т степен на окисле¬
ние
Ox;^<^;^1t^^п^inHIOitör т антиокислител,
антиоксидант, противоокислител
(противостарител )
OxydatiöntkätalУse f окислителна ка-
тализа
Oxydationsmittel п окислител
Oxydatio^e-tode f окислителен пе¬
риод
Oxydationspotential п окислителен по¬
тенциал
Oxydationsprodukt п продукт на окис¬
ление
Oxydatiöntraum т 1. окислителна
част (от пламъка на Бунзенова
горелка) 2. пространство, в което
протича окислителна реакция
Oxydationsreaktion f окислителна ре¬
акция
OxydаtIonsrtduktIöntptteпtIal п окис¬
лително- редукционен потенциал,
редоксипотенциал
OxydationsscHicht f окислителен слой
Oxydätionstchlacke f окислителна шла¬
ка, шлака от окислителен период
OxydationsscHmelzverfahren п плавка
[стоманодобивен процес] с окисле¬
ние
OxydäbionsscHutz т защита от окисле¬
ние
Oxydationsstufe f вж. Oxydatiöntgräd
ß-Oxydationssystem п система за ß-
окисление
Oxydatloпsvorgäng т окислителен про¬
цес
Oxydationswarme f топлина на окис¬
ление
Oxydäbionszonc f окислителна зона;
окислителен пояс
oxydativ окислителен
Oxydator т окислител


OXY
470
OxydlaminfäгOstoHc tnpl оксидиами-
кови багрила
oxydierbar окисляем, окисляващ се
Oxydierbarkeit f окислятмост
oxydieren окислявам
Oxydlergemisch л окислителна смес
Oxydiermittel л окислително сред¬
ство, окислителен агент, окисли¬
тел
Oxydierung f вж. Oxydation
Oxydlmetrie f оксидиметрия
OxydlpHenyi п хидроксидифенил, хид-
роксибифенил, фенилфенол,
СсНССЩОН
oxydiscH вж. oxidisch
4-Oxykumarin п 4-хидроксикумарин,
бензотетронова киселина, СсН.Оз
Oxydoreduktase f оксидоредуктаза,
окислително-редукционен фермент
Oxydoverbindung f съединение, в кое¬
то два въглеродни атома са свър¬
зани с кислороден мост
Oxydul n ост. за Oxid, sauerstoffar¬
meres
Oxyduihydrat л ост. за Ох^у0г1Ь
Oxydulbxyd л ост. за Oxid, gemisch¬
tes
Oxydulsaiz tn сол, в която металът е
застъпен в низша валеитиост
Oxyester т естер на хидроксикарбо-
нова киселина
Oxygas и газ, получен при парокис-
лородно духане
Oxyhämoglobin л окси хемоглобин
T-Oxyisoeugenol л 7-хидроксиизоев-
генол, 3(4-хидр окси-3-мттоксифе-
нил)-пропен-2-ол-1, С10Н12О3
OxykärOonsäurcettcr т естер на хид-
роксикарбонова киселина
Oxyketon ‘ л хидроксикетон
2-Oxymesitylen л 2-хидроксимезити-
лтн, мезитол, 2,4,6-триметилфт-
нол, С3Н12О
Oxymethylbenzoesäure f хидроксиме-
т^лбензотна киселина, мттилолбен-
зотна киселина, HOCHiC.^COOH
Oxyn л оксин, в-хидроксихинолин, .
C»HTNO
OxynäpHtHöchInöП л хидроксинафто-
хинон, СоН.Оз
OxynäpHtHoesaure f хидроксинафтоена
киселина, хидроксинафталинкар-
бонова киселина, СцНвОз
OxynervonsSure f хидроксинервонова
киселина
Ox;ynitril л хндроксиннтрил, циац-
хидрин, нитрил на хидроксикисе-
лина, RR'C(OH)CN
л л хидрокснфтнил-
апаиии, тирозин,
НО.С‘Н4 -CH2CH(N Н2) -СООН
Oxyprolin л хидроксипролин, ХИД-
роксипиролидиикарбоиова-t кисе¬
лина, C5H‘NO3
6-Oxypurin л б-хидроксилурин, хи-
nоксаитии, C5H4ON4
Oxystarke / окислено нишесте
Oxystreptomyzin л оксистрептомицин
(антибиотик)
Oxytozin л окситонин, орастин (хор¬
мон от задния дял на хипофиза¬
та)
ß-OxytгIkarbäHylsäurc f ß-окситри-
карбалилова киселина, 2-хндрок-
сипропантрикарбонова-1,2,3 ки¬
селина, лимонена киселина,
НОС(СН2СООН)2СООН
Oxytrimcsinsäurc f фенолтрикарбоно-
ва-2,4,6 киселина, хидрокситри-
мезинова киселина,
HOCiH2(COOH)s
Oxyverbindung f хндрокси-съедиие-
нит; съединение, съдържащо хид-
рокси-група
Oxyxylol л хидроксиксилол.ксиленол,
диметилфенол, СоНз(СНз)2ОН
Oxyzellulose / оксицелулоза
Oxyzitronensaure f хидроксилимонена
киселина, 1,2-дихидроксипропаи-
трикарбонова-1,2,3 киселина,
НООССН2С(ОН)(СООН)СН(ОН)
СООН
Ozokerit т озокерит, земен [изкопа¬
ем] восък (минерален восък)
Ozon л озон, О3
Ozonabbau т разцепване (разлагане)
с междинно образуване на озонид
O«jnauffpaltung f вж. Ou^nabbau
ozonbeständig озоноустойчив, устой¬
чив на въздействието на озон
Ozonbleiche f избелване с озон
Ownerzeuger т апарат за получаване
на озон
ozonfest вж. ozonbeständig	,
^^^^^s'igk^it f издръжливост на
[към] озон
Ozonid л озонид


471
ozonieren озонирам
Ozonisierung f озониране, озонизация
Ozonolyse f озонолиза (деструкция
под действие на озон)
Ozonoxydation f окисление с озон
O^i^^s^^^tung f вж. Oatnabbäu
Р
Paarbildung / образуване {сформира¬
не] на двойки [чифтове]
Paarerzeugung f вж. Paarbildung
PacHucä-Tank т пачука кула (кула
с пневматично разбъркване на пул¬
па или разтвора)
Pachykarpin п пахикарпин (алкало¬
ид)
Paekabteilung / опаковъчно отделе¬
ние
Packfärbeapparat т апарат за багрене
на опакована [наредена в пакет]
прежда
packen 1, опаковам стока; склади¬
рам 2. отъпквам, трамбовам (поч¬
ва. леярска пръст във формата)
packfertig готов за опаковане
Packmaschine f опаковъчна машина
Packmittel п опаковъчен материал
Packpapier п опаковъчна хартия
Packpappe / опаковъчен картон
Packtag т ден [дата] на опаковането
Packung f 1- опаковка 2. набивка;
уплътнителна прохладна [подлож¬
ка], уплътнение
PackungsdIcHbe f плътност на опаков¬
ката (на атомите в кристална
решетка)
Paddelfarbeapparat т багрилен апа¬
рат с разбъркващи лопатки
Paddingmaschine f фулардмашина
Padutin п падутин (хормон на кръ¬
вообращението)
Pahlen. п обезкосмяване (отстраня¬
ване стърчащите влакънца на
прежда)
PakttgewIchb п тегло на пакет
paketieren f пакетирам, правя пакети
PаkcbwаscHmаschInc f машина еза про¬
миване прежда на пакети
Palanil-Farbstoffe mpl паланилови
багрила
	PAL
PälatincH|•ömtärbstöffc mpl палатино-
ви хромиращи ст багрила
PaläbintcHttaгbstotte mpl палатинови
трайни багрила
Palätinfärbttöffe mpl палатинови баг¬
рила (кисели азобагрила)
Palatinol л палатинол, дибутилфта-
лат, дибутилов естер на фталовата
киселина, СсН^СОо^^зСНз^
Palladium п паладий, Pd
Palladiumchloriir л ост. за Palladi-
ämdichlorid
PalladiumdicHlorid л паладитв(И)
хлорид, паладиев двухлорид, PdCb
PalladiumdiJodid л паладиев(П) ио-
дид, паладиев двуйодид, PdJ2
Palladiumdioxid л паладиев двуокис,
PdO2
PalladIumdItulfId п паладиев дисул-
фид, PdS2
Palladiumfällung f утаяване на пала¬
дий	'
PalladiumjodGr п ост. за Palladlum-
dijodld
Palladiumkohle / паладиниран въг¬
лен
Palladiummohr т вж. Palladium¬
scHwarz
Pailadiummonosuifid п паладиев(П)
сулфид, паладиев моносулфид,
PdS
PallädiummoпoxId п паладиев(П)
окис, PdO
PällädiumscHwämm т паладиева гъ¬
ба
PallädiumscHwarz п паладиево черно
[чернило]
PalladiumtrifIüöгid п паладиев три-
флуорид, PdF3
Pallädiumzyaniir п паладиев(П) ци¬
анид, Pd(CN)2
Palladotalmiäk т паладоаминхлорид,
(NH3)2PdCl2
Pallet п щапелна плоча
Pälmalosaol п палмарозово масло
Palmatin п палматин (алкалоид), •
C2IH23NO.5
Palmfett п рафинирано палмово мас¬
ло (от месестата част на плода)
Palmin п палмин (рафинирано ко¬
косово масло)
Palmöl п вж. Pälmibins>äurealdeHyd -
Paimitat п палмитат (сол или естер
на' галммитиновата киселина)


/
472 7
PAA

Palmitin п палмитин, трипалмитин,
триглицерид на палмитиновата ки¬
селина, (С15Нз|СОО)зС1Н5
Palmitinsäure f палмитинова кисели¬
на, СН1(СН2)цСООН
PalnlitinsäurealdeHyd т палмитинов
алдехид, палмитал, С15Н31.СНО
Palmitinsäureester т естер на палмити¬
новата киселина, палмитат
Palmitoleinsaure f вж. PalmItöltäurc
Pälmitoltaure f палмитолова кисели¬
на, • хексадецин-7-ова киселина,
СНз(СН2)7С-=ССН2)&СООН
Palmitölsäure f палмитоолеинова ки¬
селина, зоомаринова киселина,
хексадецен-9-ова киселина, пента-
децен-8-карболова-1 киселина,
СН3(СН2)5.СН н-с СН(СН2)7 .СООН
Palmiton п палмитон, хептриаконта-
нон'^, СО(СхйНз|)2
Palmitonitril п палмитонитрил, нит-
рил на палмитиновата киселина,
CH3(CH2)uCN
Palmitooleinsdure f вж. Palmitölsäure
Palmitoylchlorid п палмитоилхлорид,
киселинен хлорид на палмитино-
вата киселина, СНз(СН2)|4СОС1
Pälmktrnfttt п (рафинирано) палмово
масло (от семенните ядки)
Palmkerrkuchen m кюспе от семенните
ядки на палма
Palmkernmehl л брашно от семенните
ядки на палма
Palmkernol л (нерафинирано) пал¬
мово масло (от семенните ядки)
Paimkernolein п олеин от семена на
маслодайна палма
Palmöl п палмово масло (от месес¬
тата част на плодовете)
Palm^'aehs п палмов восък
Pälmzucker т палмова захар
Pämpelmuttsaft т сок _ от грейпфрут
Panflavin п nаифnавии, 3,6-диамино-
10-мeтилakридиииев хлорид,
C14HuN3Cl
Panikülätin п паникулатин (алкало¬
ид), C^NO,
Pankrtasämylast / а мил аза на пан¬
креаса (ензим)
Pänkrcasfcrmcnt п панкреатичен фер¬
мент
Pankreatin п панкреатип (ензим)
Pantothensäure f пантотенова кисели¬
на, CbHvjOäN
Panzer т 1. броня 2, бронтва плоча
[лист] 3. кожух (на доменна пещ}
PanzerOlecH п бронева листова стома¬
на
Panzerglas п бронирано (армирано}
стъкло
Pänzcrktstcl т стоманен котел
Panzerplatte f бронтва плоча, броне-
ви лист
PäпzeгplatteпbIegcmatchinc f машина
за огъване на броневи плочи
Panzerpiattenwalzwerk п стан за вал¬
цоване на броневи плочи
Panztrplätttnwtrk п завод за броневи
плочи
Panzerschlauch т брониран [армиран}
маркуч
Panzerstahi т бронтва стомана
panzern бронирам
Panzerung f 1. брониране 2. броня
Panzerwalzwerk п стан [агрегат] за
валцоване на брони
Papain п папаин (протеолитичен
фермент )
Päpaveraldin п папавералдин, 6,7-
диметокси- 1-(3,4-диметокси-беизо-
ил^изохинолин, C2OHuNO.->
Papaveramin п папаверамин,
C2iH25NOe
Papaverin п папаверин,6,7-диметок-
си-ИЗЛ-диметоксибензил^зохи-
нолин (алкалоид на опия),
C2oH2|N04
Papier п
~, aschefreies безпепелна хартия(не-
остачяща пепел при изгаряне)
beschwertes утежнена хартия, хар¬
тия с пълнител
~, durchlochies перфорирана хартия
fettdichles маспоиепроиицаема
хартия
fotografisches фотографска хартия
gasdichtes газенепроницаема хар¬
тия
getränktes импрегнирана хартия
gewachstes восъчна хартия
glasiertes гланцирана [гланцова]
хартия
holzfreies хартия, несъдържаща
дървесна маса
holzhaltiges хартия, съдържаща
дървесна маса
imprägniertes вж. Papier, getränk¬
tes


473
Papier, lichtdichtes светлонтп рони нае¬
ма хартия
lichtempfindliches светлочувстви¬
телна (фото) хартия
luftdichtes въздухонепроницаема.
хартия
— nichtglimmendes нетлееща хартия
paraffiniertes парафинирана хар¬
тия
unbeschwertes неутежнена хартия,
хартия без пълнител
wasserdichtes водоиепроиицаема
хартия
Papieräsche f пепел от хартия
PapiträüStchüß т хартиен брак
Papitrbähn f хартиено платно
Papierballen т бала от хартия
PapIerOänd п хартиена лента
PapierOecher т хартиена чаша
Pa^.i.lrlcscHwt1Cn п утежняване на
хартия с пълнители
Papierbogen т хартиен лист
Papierbrei т хартиена каша
Papie, brüchigkeit f чупливост на хар¬
тията
PapiercHrömätögratie f хартиена хро-
матография
PapIerdthnOarktIt f разтсгливост на
хартията
Papierdehnung f разтягане [удъл¬
жаване] на хартията
Papiertlektrophlorese f хартиена елек¬
трофореза, електрофореза върху
хартия
Papierentwickler т проявител за фо¬
тохартия
Papiererzeugung / производство на
хартия
Papierfärbung / оцветяване [боядис¬
ване] на хартия
PapItlflttrOrti т хартиено-влакнеста
каша
Päpicrfttzen т разкъсана хартия,
хартиени изрезки
Papierfilter л книжен филтър
PapItrtlämmcntIcheгhtit f незапаля-
емост на хартията; невъзпламеня-
емост на хартията; негорливост
на хартията
Papiertörmätiönseigentchaft f свой¬
ство за листообразуване на хартия¬
та
PäpIerführung / прокарване на хар¬
тия (през хартиена машина)
	APP
PapicrtUllttoff т пълнител на хартия
Papiergarn п книжен канап
PäpitrhälOttötf т хартиена полумаса
Papierhandtuch п хартиена кърпа за
ръце
Papierholländer т холтндър за разми-
лане на хартиени отпадъци
Papierhülse f хартиена гилза
Papierlack т лак за хартия
Papierlage f слой от хартия, хартие¬
на прослойка
PapitrleimmatcHine f машина за про-
клейване на хартия
Papierleimung f проклейване на хар¬
тия
Papierleitwalze f валц, направляващ,
хартията
Papiermasche л папие-маше
Papiermaschine f машина за произ¬
водство на хартия
PapiermatchintnanbritO т задвижване •
на машина за производство на
хартия
Papiermaß л формат [размер] на хар¬
тия
Papiermühle f мелница за хартия
Papiernaßgewicht л тегло на харти¬
ята във влажно състояние
Papierpackung f хартиена [книжна}
опаковка
PapItrpöreпsSrüktür f структура на
порите на хартията
Papierprüfapparat т вж. Papierprü¬
fungsapparat
Päpitгprüfung f изпитване [изпроб¬
ване] на хартия
PapItrprütüngtapparät т апарат за
изпитване на хартия
Papierraucherstreifen пг хартиена лен¬
та за опушване (за борба с насе¬
коми)	'
Pаpicrröhttotf т суровина за произ¬
водство на хартия
Papiersack т хартиена [книжна] тор¬
ба
PapitrsättIgüngtmitttl л средство за
насищане на хартия
PapierscHicht f хартиен слой
Papierspäne mpl хартия на изрезки.
Papierspannvorrichtung f устройство-
за опъване на хартия
Papierstärke f дебелина на хартия
Papiersteifigkeit f твърдост [коравина}
на хартия


PPP
474
Papierstoff m хартиена маса
Papiertaschentuch n хартиена носна
кърпичка
papiertechnisch отнасящ ст до техно¬
логията на хартиеното производ¬
ство
Papiertrockner т сушилен цилиндър
(на книжна машина)
Papiertrockung f сушене на хартия
.Papiertrommel f I. хартиено руло,
хартия на руло 2. барабан за нави¬
ване на хартия
Papierünterlägt f хартиена подложка
Papierveredlung f облагородяване на
хартия
Päp:erwatserzeichen п воден знак на
хартия
Papierzelistoif т целулоза за хартия
Papierzeug п хартиена маса
Papillarschicht f папиларен слой
Papille f палила
Pappe f 1. мукава, картон 2. папка
biegbare огъваем картон
geklebte лепен картон; картон,
получен чрез слепване на някол¬
ко слоя
geteerte насмолен [асфалтиран]
картон
wasserfeste водоустойчив картон
-PappelHolzstoff m дървесина [дървес¬
на маса] от топола
Pappelknospendl п масло от тополови
пъпки
Pappenpackung f картонена опаковка
Pаppentrockcлänlаge f инсталация за
сушене на картон
Paraazetaldehyd т параацеталдехид,
параалдехид,	2,4,6-тримттил-сим-
триоксан, (СНзСНО)з
ParaOantaure f парабанова киселина,
оксалилкарбамид, оксалилуреид,
СзЖ^Оз
Pärächör пг пара хор
Paraffin п 1. парафин 2. парафинов
(наситен алифатен] въглеводород,
алкан, СпН2п+2
geradkettiges парафинов въглеводо¬
род с -права [линейна] верига, нор¬
мален парафин
öffenstrukturiertes парафинов въг¬
леводород с отворена верига
verzweigtes прафинов въглеводо¬
род с разклонена верига
Pаräfflпaпttil т парафинова съставна
част
Paraffinbad л парафинова баня
ParatfinOäse f парафинова основа
päräftinOas!scH който е с парафинова
база; съдържащ парафини (за
нефт)
Paraffindestillät л парафинов дести¬
лат
ParatfInemultion f парафинова емул¬
сия
Päratflnclzeugüng f производство на
парафин
päräftintreI несъдържащ парафин;
свободен от парафини
ParatfIngat л газ, състоящ ст от пара-
финови [наситени] въглеводороди
paraffinhaltig съдържащ парафин
paraffinieren парафинирам
Paraffinierung f парафиниране, об¬
работване с парафин
paraffinisch парафинов; от парафи но¬
вия ред (за въглеводороди)
ParätfInkerzc f парафинова свтщ
Paraffinkette f парафинова верига,
молекулна верига на парафинов
[наситен] въглеводород
PäräßtInkoHlcпwätscrttoft т парафинов
[наситен алифатен] въглеводород,
алкан, СдН2п4-2
geradzahliger парафинов въглево¬
дород с четно число въглеродни
атоми
verzweigter парафинов въглеводо¬
род с разклонена верига (на мо¬
лекулата)
Paraffinol л L парафиново [вазели-
ново] масло, ттчтн парафин 2.
нефт с парафинова основа
Paraflindlde»sillat л дестилат от пара-
финово масло
ParaffInöxydäbIon f окисление на па¬
рафин [парафинова въглеводоро¬
ди]	J
Päraftlnpapitr п парафинирана хар¬
тия
paraffinreicH богат [с високо съдър¬
жание] на парафини
Paraffinreihe f парафинов ртд, ртд
на парафиновитт въглеводороди
ParaffInretb т парафинов остатък
[радикал]


475
Paraffinschmälze f парафинов омас-
лител
ParaffintulföcHloгid п парафинов сул-
фохлорид (изходно вещество за
получаване на синтетични дъби,-
тели)
Paraffin iiberzug т парафиново (за¬
щитно) покритие
Päraffinwachs п твърд [восъкоподо-
бтн] парафин
Paraform п параформ, параформал-
дехид, (,CHsO)n
ParafucHsin п парафуксин, парароза-
ннлин (трифенилметаново багри¬
ло).
[(Н2^СвН4)2С=СеН4= NH2],C1
Parahamatin п парахематин
Pärakautschuck т пара каучук (естес¬
твен каучук от диворастящата хе-
вея]
Paraidehyd т параалдехид, парааце-
талдехид,	2,4,6-триметил-симтри-
оксан (тример на ацеталдехида),
(СНзСНО)з
Paraleukanilin п пnрnлевкnииnии,
ппрплейкпиипии, трис-(4-аминофе-
нил)-мттан, (^NCe^^CH
Parallelschaltung f 1. паралелно
включване 2. включване на пара¬
лелна работа; синхронизация
Parallelstrom т паралелен ток
Paralieistromkiihler т правотоков ох¬
ладител
Parallelstromverdichter т правотоков
кондензатор
paramagnetiscH парамагнитен
Paramagnetismus т парамагнетизъм
Parameter т параметър
Parämilchsaure f парамлечна кисели¬
на, D-млечна киселина,
СНзСН(ОН)СООН
PäramörphIn п параморфин, тебаин
(алкалоид). CigH2iNO3
Paranußöl п масло от ядките на аме¬
рикански орех
Paraperjodsäure / параперйодна кисе¬
лина, HJOe
Pararot п парачервено, паранитро-
анилиново червено, 1-(р-нитрофт-
нилазо)-нафтол-2,
HOCioHeN=NC‘H4NO2
Parastellung / пара-положение, 1,4-
положение
	 PAS
PаräSubstitutIön f заместване в пара-
положение
Parathiäzin п паратиазин, 1,4-тиазин,
C4H5NS
Paräthion п паратион, етилпаратион,
диетил-нитрофенилтиофосфат (ин¬
сектицид), (CtH5O)tP(S)OCtH4NO2
Päräthörmon п паратиреоиден хормон
Paraxanthin п параксантин, 1,7-ди-
ме‘типксаитин, С7Нв^О
ParfümfärOe f багрило за парфюм
Parfümgrundlage f парфюмна основа
Pаrfümkömpositiön f парфюмна ком¬
позиция
Parfümstoff т вещество, котто участ¬
вува в приготвянето на парфюм
Pärinalsäüre f октадекатетраен-!), 11,
13,15-ова киселина, Ci8H28O2
Parkettlack т паркетен лак
Partialdruck т парциално налягане
Partialester т кисел [частичен, не¬
пълен] естер
PartIälvaleпz f парциална [частична]
валентност
partiell 1. парциален 2. частичен,
непълен
Partikel f частица
Partikelstrahlung f корпускулярно
излъчване
Partlnium п партиний (алуминиево-
волфрамова сплав)
а-Parvoün п а-парволин, 3,5-диметнл-
2-етилпиридик, C9H13N
Parvulin п парвулин, ß-парволин,
тетраметилпиридин, CgH^N
PASfs] ПАСК, п-аминосалицилова
киселина, 4-пминосплициловп ки¬
селина, C7H7NO3
passen, den Stopfen центрирам запу¬
шалката на стопора към чашата
на кофа (при разливане на метал)
Passepartout п бял картон с изрез
за снимка, паспарту
Passieren n 1. преминаване 2. пропус¬
кане (през разтвор) 3. протриване
(през сито)
Passiersieb п сито за протриване
Passierzentrifuge f филтруваща цен¬
трофуга
passivieren пасивирам
Passivierung f пасивиране
Passivität f пасивност, пасивитет


PAS
476
Passivität, elektrochemische електрохи-
мична пасивност, електрохимичен
пасивитет
Passlysdhicht f пасивен [пасивиран]
слой
Patlstifb т направляващ [пасовъчтн]
щифт
Pasteltärben fpl пастелни цветове;
пастелни бои
pastenartig пастообразен, във вид на
паста
pästeпtörmIg вж. pastenärtIg
Pastenharz п смола за пасти; смола
във вид на паста
Passte nmülhe/ мелница [бъркачка] за
хомогенизиране на пастообразни
материали
PasbentcIfe / сапун на паста
Pasteurisieranlage / инсталация за
пастьоризиране
Pasteurisserapparat т апарат за пас- •
тьоризиране, пастьоризатор
pasteurisieren пастьоризирам
PаtteüгitieгtriIbüпg / помътняване
при пастьоризация
Pasteurisierung /	1. пастьоризиране
2. пастьоризация
Pästingvtrtanren п птйстинг-метод (за
сушене на кожи, залепени върху
стъкло)
Patentanmeldung / патентна заявка
Patentanspruch т предмет [претенция]
на патент
Patentgummi т гума, получена чрез
нарязване на замразени каучукови
блокове
patentieren 1. патентовам 2. закаля¬
вам чрез охлаждане в метали
pathogen патогенен, причиняващ за¬
боляване
Patina / патина
Patrize / патрица, сърцевина, пуан-
COH
Patronenfilter п патронен филтър
Patronenheizkorpcr т цилиндричен
[закрит] нагревател
Patronenhülse / гилза от патрон
Patronit т патронит, V2S4(4-nS)
Patschulen п па чулен, С15Н24
PatschulialkoHol m пачулиалкохол,
пачуликамфор, C^HaeO
Pattinsonverfahren п метод на Патин-
COH
Patulin п патулин (антибиотик)
Pavin п павин (алкалоид). GoHssNO*
Pe-Ce-Faser / Пе-Це-влакно, перхлор-
винилово влакно
Pech п смола, катран
pec^.ntig смолообразен
Pechblende f уранова смолеста руда
Pecheisenerz п смолиста желязна ру¬
да, стилпносидерит (плътен си-
дерит)
Pechhütte / knтрnиодестиnnциоиеи
завод
Pechkohle / битуминозни [смолисти]
въглища
Pechkoks т смолист [битуминозен]
кокс
Pechkühfer т смолоохладител
Pedion п монотдър
PE-Harz п полиестерна смола
Peganin п пеганин (алкалоид),
CnH^N-jO
Pektase / вж. PtktInttttratc
Pektin п пектин
Pektinase / пектиназа, пектолаза,
попигплаkтуроипзп (ензим)
Pektinat п пектинат, сол на пекти-.
новата киселина
Pektinesterase / пектинестераза, птк-
таза (ензим)
Pektingarung / пектинова фермента¬
ция
Pektinsaure / пектинова киселина
Pektinstoff т пектиново вещество
Pektintrübung / пектиново помътня¬
ване
Pektolase / вж. Pektinase
Pelargoi п пеларгол (синтетично ге¬
ран иево масло)
Ptlargönäldthyd т пеларгонов [но-
нилов] алдехид, иоиаиал,
СНз(СН2)7СНО
Pelargonat п пеларгонат, сол или ес¬
тер на пеларгоновата [иоиаиовата]
киселина, ноиаиоат
Pelargonldin п пеларгонидин, 3,5,7,4-
тетрахидроксифлавилиев хлорид,
С15НПО5
Pelärgononitпl п нитрил на пеларго-
новата киселина, CH,(CH2)7CN
Ptlargöntaurt / пеларгонова кисели¬
на, нонилова киселина, ионаиовn
киселина, СНз(СН2)7СООН
Pelargonylchiorid п пеларгонилхло-
рид, киселинен хлорид на пелар-
гоновата киселина, СН,(СН2^СОС|

477
PEN
Pdlägraschutzttöff т вещество, пред¬
пазващо от пелагра; првтивопе-
ларгичтн витамин (никотинамид)
Pdlagrapräventivvitamln п предпаз¬
ващ от пелагра витамин; витамин
PP (никотинамид), антипеларги-
чен витамин
Pellet п пелета, гранула
Pelletbrennmaschine f машина за ‘ спи-
чане на полети [гранули]
Pelleterzeugung f производство на
птлети [гранули]
Pelletierin п пелетиерин (алкалоид),
HNCf^HbCHaCHbCHO
pelletieren вж. роНсНс^с-сп
Pelletitrvorгichbung f пелетизиращо
[гранулиращо] устройство
PelletItleränlage f инсталация за пт-
летизиране (гранулиране]
Pelletisleren пелттизирам, гранули¬
рам
Pdletisierteller т дисков [чинитобра-
зен] гранулатор [птлетизатор];
диск [чиния] за гранупелетизатор
Ptlletisierbгoгпmel f барабанен пеле-
тизатор [гранулатор]; барабан на
пелетизатор
Pellets npl, seibstgehende офлюсовани
птлети
PeHtint т очистен коноп, кълчища
Peloslderit т пелосидерит (глинест
сидерит)
Pelz т обработена кожухарска кожа
Pelzgerbung f дъбене на кожухарски
кожи
Pelzuurichtung f обработване [щаве¬
не] на кожухарски кожи
Penaldsäure / пеналдинова киселина
(разпален продукт на пеницилини¬
те), rconhch(cho)cooh
Ptndelhammeгeeastizitätspгüftг т тлас-
томер с махало
Pendtlnämmerschlagwerk п махалочу-
кова машина [чук] за изпитване
на удар
Pendtllhärbe f твърдост, определена
чрез уред с махало
Penddhärteprüfung f изпитване на
твърдост чрез уред с махало
Pendeemühle / махална мелница
Penddrinne / люлеещ се [клатещ се]
улей
Pendelschlagpresse / махална ударна
преса
Pendelschlagwerk п nach Charpy ма-
халоударна машина (за изпит¬
ване на твърдост) по Ш1рпи
Penddstange f махало; прът, окачен
като махало
Pendelzentrifuge f центрофуга
Penetration f пенетрация, прониква¬
не, просмукване
Penetrometer п птнттромттър, уред
за измерване дълбочината на про¬
никване
Penillsaure f пенилова киселина,
(CH3)2C3H3N(CoOH)CH(COOH) .
NH.COR
Penizillamin п пеиициламии, ß-мер-
KanTO-D-валин,	(CH3)2C(Sh),
CH(NH2)-COOH
Penizillin п пеницилин (антибио¬
тик)
Penizillin F п пеницилин F, пенттн-
2-иппеницилии
Penizillin K п пеницилин К, пеници¬
лин IV, н-хептилптницилин
Penizlllinsalbe f пеницилинов крем
Penlzilllnsäure f ‘пеницилинова [пе-
ницилова] киселина, С8Н|0О4
PtntädlloгaпiГin л пентахлоранилин,
CJH2CI5N
Pentächlörbenzol п пентахлорбензол,
CeHCl5
PtntächlörпItroOtnzol п пентахлорни-
тробензол (фунгицид),
C«ClsNO2
Pentachlorphenol л пентахлорфенол,
C6CI5OH
PeпtädCkanosäurc f вж. Pcnbädezyl-
säure
л- Pentadezylsaure f я-пентадецилова
[я-пентадеканова] киселина,
СНз(СН2)|,СООН
Pentadien п пентадиен, С5Н8
Pentaerythrit п пентаеритрит, 2,2-
бис!(хидроксимттиn)-пропnи-диоn-
1,3, С(СНЮН)4	-
Pentahydrat п петохидрат, хидрат ‘ с
пет молекули вода
Pentäkösan л пентакозан, С2аН3з
Pentalin л пенталин, пентахлоретан,
CI2CHCCI3
Ptntämannösid п лента ма нозид,
Сз0Нз2О1‘
Pentamethylen п пеитаметилеи, цик-
лопентан, CsHi0


PEN
47S
Pentamethylendiamin- n пентамттилен-
диамин, 1,5-дuпмuиопеитаи, када-
втрин,
Pentamethylendichlorid п пентамети-
лендихлорид,	115-дцхлорптитан,
Ci(CH2)5CI
Pemamethylenlmln п пентаметилтн-
имнн, хексахидропиридин, пипе-
рнднн, C5H11N
PenbämebhylcnoxId п пентаметилтнов
окис, тттрахидропиран,
О(СН2)4СН2
Pentamethylentetrazol п (цикло)пен-
таметилентетразол, хардиазол, ко-
разол, 6,7,8,9-тетрпхидро-5-пзепO!
тттразол, CeHioN
Pentan п лентан. Ci5Hi2
Pentanal п пеитаипл, валерианов ал¬
дехид, C4HeCHO
Pentandion л пентандион, ацетилаце-
тон, СНзСОСН2СОСНз
Pentanoat п пентаноат, вnАриnиnт,
валерат. сол или естер на валериа¬
новата киселина
Pentanol п пентанол, амилов алкохол,
СНз(СН2)4-ОН
Pentapeptld п пентаптптид
PcnbаschwefeedIпitrid п дв у азотен пт-
тосулфид, N2Ss
Pentasllan п пеитасилаи, Sii5Hi2
Pentathionsäure f пентатионова кисе¬
лина, ^SsOo
pentatomar пттатомтн
pentavalent петвалеитеи
Pentazen п пентацен, C22Hi4
PenteikosansSure f пентейкозансва
(пентакозанова) киселина, тетра-
козанкарбонова киселина,
СНз(СН2)2,СООН
Penten п птнтен, амилтн, C;,Hi0
Penthiazol п пентиазол, 1,3-тиазии,
метатиазин, C4HÄNS
Pentin п пентин, С5Нв
Pentlandlt т пеитлпидит, (F‘NI)gSo
PenböbarOltal п петобарбитал, 5-етил-
5-( 1 !метипбутил)-барбиту рова ки¬
селина, СцН|з№Оз
Pentol п пентол, цикпоптнтадиеи-1,3,
С6Н‘
Pentosan п пентозан, (С&Н‘О4)н
Pentose f пентоза, C5HinO5
Ptnböthal п пентотал, тиопентал, 5-
етил^-изоамил-тиобарбитурат,
NäSC4HN2O2(CtH5)CH(CHз)CзH7
Pentoxid п петоокис
Pentrit л пентрит, пентатритрит-тет-
ранитрат, ниперит, нитроптнтон,.
иитpопеита, С(СН2О№О)4
Pentylchlorld п лентилхлорид, хлор-
пентан, амилхлорид, C5H11CI
Pentylgruppe / пентилова [амилова)
група, пентилов [амилов) остатък
(радикал), СНз(СН2)<-
Pentylsallzylat л птнтилсалицилат,
пмилса.пнциппт, амилов [^^нтилов)
естер на салициловата киселина,
НОСсН4СОО(СН2)4СНз
Pepsin п пепсин (ензим)
Pepsinne f nеисииазn (ензим)
Pepsinogen п пеисиногеи, пропепсия
(зимоген на пепсина)
Pepsinwein т пепсиново вино
Peptid п пептид
Peptidase f пептидпзп (ензим)
Peptldblndunj f пептидна [амидна)
връзка
Peptidhormon п пептидтн хормон, хор¬
мон с пептидтн строеж
peptidisch пептидтн
Peptisation f пептизация
Peptisationsmittel п nеnтизnциоиио
средство, пептнзатор
Peptisationswirkung f пептизnциоиио
действие
peptisieren пептизирам
Peptisierung f еж. Peptisation
Peptisierungsmittel п еж. Peptisations¬
mittel
Pepton п псптон
Peptonisieren пептснизирам
Perameisensäure f neрмравиеиа кисе¬
лина, нсооон
Perbenzoesäure f пербензотна кист-
лина, бензоилхидропрекис,
CfHr,COOOH
PerOoräb п сол на пероксибориптп
[перборната] киселина, MBO3 или.
М(ВО2)-Н2О2
Perborsäure f перборна [пероксибюр-
на] киселина, НВО,
Perbromäthan п перброметан, хткса-
бр омета н, C2Brf
Per0rom0cnzol п пербромбензол, хек-
сабромбензол, CfBrf
Pe^unan п пербунан (синтетичен
каучук, съполимер на бутадиена с
акрилнитрила)


479
PER*
Perbunanlatex m пербунанов латекс
(бутадиен-акрилнитрилек. латекс)
Perchloräthan п пер хлор етан, хекса-
хлоретан, CljCCCla
Perchloräthylen п перхnоретuлтн, тет-
^ахлоретилтн, тетрахлорттен,
Perchlorbenzol п перхлорбтнзол, хтк-
сахлорбензол, CaCU
Perchlorleren п пртхлориране, пер-
хлориране, насищане с хлор
Percit т птр нит (бързорежеща ко¬
балтова сплав)
Perenierend вж. ре^аш
регепп многогодишен (за растения)
Peressigsäure f пероцетна киселина,
ацетилхидропрекис, СН,СОООН
Perfluorathan п перф^уоретан, хекса-
флуоретан, F3CCF3
PerfluorSthylen п тетрафлуоретилен,
F8C=CF8
Pergament д пергамент; пергаментна
хартия
Pergamentieren пергаментирам
Pergamentpapier д пергаментна хар¬
тия
Perhydroanthrazen д перкидроантра-
цен, СцН24
Perhydrochrysen д перхидрохризен,
пер хидро-1 ,t-беизофeнпитрен,
С1»Н28
Parikärp п перикарп (плодова об¬
вивка)
PtгoNaplHaIindikarlontaurc / пери-
ипфтплиидикарбоновп киселина,
иафтaлиидикарбоиовa-1<,8 кисели¬
на, нафталова киселина,
CioHefCOOH^
Periodensystem п периодична система
(на елементите)
Perisäure f пери-киселина, 8-амино-
нафтилсулфонова киселина-1,
Ж^С^НЛОзН
peri-Stellung / пери-положение, 1,8-
положтние в нафталиновото ядро
Perjodathylen п перйодетипеи, тетра-
йодетилен, тетрайодетен, J2C=CJa
Perjodbenzol д перйодбеизоп, хекса-
йодбензол, CeJe
Perjodat п птрйодат, сол на птр йод¬
ната киселина
Perjodsäure f птр йодна киселина,
HJO4 или H,JO^e
Perkain д перкаин, диетиламиноетил-
I амид на ^бутокси-хинолинкарбо-
новата-4 киселина, С2фН22^О
Perkarbonat п пероксикарбонат, сол
на пероксивъглеродната кисели¬
на, M2C2Oe
Perkohlensäure f пер оксипивъгперод!
на киселина, H^Oe
Perkolat п пер кол ат
Perlköalion f перколация
Perkolationsextrakteur т пер кола цио-
нен екстрактор
Perkolatlonsfilter п перколационен
филтър, филтър от слой зърнест-
адсорбент
Perkolator т перколатор
Perkolleren перколирам (екстрахи¬
рам, извличам чрез заместване)
Perlasche f чист бял поташ (калив*
карбонат) от дървесна пепел
Perlenjrobe f проба с бисерка
PerlgasaOtorOer т бар бота жен адсор-
бер; адсорбер с разпръскване
Perlit m L перлит (структурен
ингредиент на стоманата) 2. пер-
лит (вулканско стъкло)
~, körniger зърнест перлит
~, lamellarer пластинков перлит
Perlitgefiige д перлитна структура
PerlitguB т 1. перлитна отливка, от¬
ливка от птрлитен чугун 2. пер-
литен чугун
PerIIbiпstl / перлитен участък
PerlitiscH птрлитен
Perlitumwandlung f птрлитио [дифу- ’
зионно] превръщане
Perikoks т ситен кокс, коксик
Perlmutter f седеф
Perlmutteranstrlch т покритие със се¬
дефен ефект
Perlmutterfarbe / иризиращ цвят
Ptrlmütberglanz т седефен блясък
Perlon п перлон (полиамидно влак¬
но)
Perlonseide f коприна от перлон
PtrlpöIymerIsatIön f перлтна [суспе--
зионна] полимеризания
PerlruB т сажди във вид на перли,
гранулирани сажди
Ptrmäntntfarbttöff т перманентно-
[трайно] багрило
Permanentmagnet т постоянен магнит
Permanentviskosimeter п непрекъсна-
тодействуващ внсокозиметър


PER
480
Permanganat n •пермацгацат, сол на
пермангnнецnта киселина, MMnO4
Permanganatbleiche / пермангацатцо
избелване, избелване с (калиев)
пермацгацnт
PermangäRatoxydabion f окисление с
(калиев) перма-нганат
Peпnangänömttrle f пермацгацомт!
трия
Permangansaure f птрмaцгaнеца кисе¬
лина, HMnO4
permeabel проницаем, пропусклив
Permeabilität / .проницаемост, птр-
мтабилитет
PtrmtaOIBtätsvItamIп п витамин Р,
рутин, СцНяоОщ
■Permutieren п омекотявано на водата
с птрмутит
Permutlt п алкален алуминиев си¬
ликат
PtrmutItänlägt f 'Ппpмyтитца инстала¬
ция
Permutltverfahren п метод за омеко¬
тяваме на твърди води ’
PtrmutitwаtterreinIgüпg f пермутитен
метод за омекотяване на водата
Perowskit т перовскит, CaO-TO
Peroxid п прекис, птрокис
Peroxidbleikhe f избелване с прекис,
прткнсно [птрокисно] избелване
Peroxid-Inltllerung / прекисно иници¬
иране
Peroxldverbindung f прткисно съеди¬
нение
Peroxyd п вж. Peroxid
Peroxydase f пероксцдаза (ензим)
Peroxydierung f окисление (превръ¬
щане) в прекисно съединение
Peroxydikarbonat п вж- PtrkarOönab
PeroxydIkohlensäurc f вж. Perkohlen¬
säure
Peroxydi phosphorsäure f пероксиди-
фосфорна киселина, Н^Оя
Peroxydischwefelsäure f птроксидисяр-
на киселина, ^S2O8
Peröxykarbonab п вж. Perkarbonat
Peroxymotybdänsaure / пер молибден о-
ва киселина, HMoO4
Peroxymonoessigsäure f пероксимоно-
оцетна киселина, пероцетна кисе¬
лина, ацетилхидропрекис,
СНзСОООН
Pcroxymonokarbonat п птр окси моио-
карбонат, сол на пероксимоновъг!
леродната киселина, MjCO4 или
M2COS
Peroxymonokohlcnsäure f пероксимоно-
въглеродна киселина, HjCO4 или
Н2СО5
PeroxymonoscHwefeisäure f пероксимо-
носярна киселина, H2SO5
Peroxypropionsäure f пероксипролио-
шв а киселина, перпропанова ки¬
селина, С2Н5СОООН
Peroxysal^tersaure f перокси азотна
киселина, HNO4
Peroxysäure f перокси кисели на
Peroxyverbindungen fpl п ре кисни съе¬
динения
Perpiexmühle f ударно-дискова мел¬
ница (с въртящ се и неподвижен
диск), дисмембратор
Persalz п сол на пероксикиселина
Persäure f пер(окси)киселина
PerscHwefelsäure / вж.	Peroxydi-
schwefeesäure
Persianerfeil п астрагпценп [каракул-
ска] кожа; персианер
persistent устойчив
PtrtüOstitutIön / пълно (изчерпващо |
заместване
Ptrsültatabschwächer т птр сулфатен
отслабител
Pertinax п пертинакс (слоест мате¬
риал от пенопласти), гттинакс
Perverbindung f прекисно съединение
Pervitln п первитнн, 1•■фeн-ил!2!ме-
тиламицопропnц,
С‘Н5СН2СН(СНз^НСН.з
Perxanthogenierung f ксантогенирпцт
при излишък на серовъглерод
Peryien п перилен, С20Н12
Pestizid п пестицид (средство за
унищожаване на вредители и при¬
чинители на болести по расте¬
нията )
Petersilienol п масло от семената на
магданоз, магданозово масло ’
PettrsilIentamenöl п вж. PtttrsIlIenöl
Petrischale f петриева паничка, пет-
риево стъкло, петри
Petrobenzol п нефтен бензол (бензол,
получен от нефт)
Petrochemie f петрохимия, нефтехи-
мия, химия на земното масло
Petrochemikalien fpl нефтохимични
продукти
Petroläther т петролев етер


481
Petrolatum n петролатум, суров- ва¬
зелин; церезин, добит от нефт
Petrolchemie f нефтохимия, химия на
земното масло
Petroleum п земно масло, нефт, пет¬
рол; гас, керосин
Pttrokumatphalb т нефтен асфалт
(битум)
PebroIeumätHer т вж. PetroiatHer
Petrokumbenzln п петролтв (лек) бен¬
зин, бензин от нефт
PctrolcumOcnzol п бензол от пиролиз-
ните продукти на нефт
Petгokümdämpfe mpl петролен« [ке-
росинови, нафтови] пари
Pt1пöcшndettiilaltkn f дестилация на
нефт
Petrokumgas п нефтен газ
Pctröieumgättteг m газов катран (от
нефтен газ)
Petrökumeökt т нефтен кокс
Petrokumprodukte npl петролни [неф¬
тени] продукти
Pttrokümratfinerk f петролна рафи¬
нерия, рафинерия за нефт; • нефто¬
преработвателен завод
Pttrokumrücettanä т нефтен остатък;
мазут	.	'
Petroieumsaurc f нефтена [нафтенова]-
киселина
Ptbroleumwаcht п нефтен восък, • ‘восък
от нефт	•	•
PttröleöHkпwäMtrstötf т въглеводо-:
род, получен от [намиращ се в]
земното масло, нефтен въглево¬
дород
Pebrolkoks т нефтен кокс	.
Petrolsaure / нефтена киселина; ки¬
селина, съдържаща ст в нефта
Pfanne f L разливна [леярска] кофа
2, изпарителна тава 3. опорен
лагер (на везна)	•
~ mit HänäeippvörrIchtung разливна
кофа с ръчен разливен механизъм
~ mit Schnauzenausguß разливна
[леярска] кофа с къс улей
~ mit Stopfenausguß разливна кофа
със стопорен механизъм
Pfänпenausguß m L улей [нос] • на
разливна или леярска кофа 2.
чаша на разливна или леярска
кофа 3. изпразване на разливна
кофа
	PFL
Ptannenautkleldung f облицовка [фу-
теровка] на разливна кофа
PfannenOäг т „погача“, застинал ме¬
тал [налеп] в разливна [леярска]
кофа
Pfänncndctöxydätiön f откисляване в
кофата
Pfannendurchlaufentgasung f дегаза¬
ция при преливане от кофа в кофа
(под вакуум)
Pfannenentgasung / дегазация в кофа¬
та (под вакуум)
Pfannengas п L пържилтн газ 2-
хлороводород, получен в сулфатна
птщ
Pfаnnengetäfl п кожух на разливна
кофа
Ptänntngthänge п • кобилица [скоба]
за окачване и повдигане на • раз-
ливна кофа *	'
Pfanneneran т разливъчен т кран
Pfanntnkrutbe / налеп по стените ц
дъното на кофата .
Pfannenmühk f колерганг, колоход
, Pfannenprobe f метална проба, взета
от кофата ‘
Pfannenschnauze f улей [човка/ нос]
’ на разливна кофа •	•	•	■
Pfänпcnsbopfcn т стопор- на ‘ разливна
кофа; запушалка на стопора
7 • Pfannenzustellung f еж.^Ptanntnaüt-
kleida rig	.
'■•Pfannsteln т черен камък; ‘накип,
изпадащ при изпаряване на раз¬
твор от готварска' сол -
■ Pk^l^i^erminzoi п ментово масло
Pfetfeгmirz'tInetüг / ментова тинктура
[настойка], ментов екстракт (из¬
влек)
Pfefferminzwasser п ментова вода
Pfefferoi п • масло от чер пипер
Pfeiler т стълб (на работна врата .
на пещ), опорна колона '
Pfeilenverfähгtn п получаване на во¬
ден газ - във вертикален газгенера¬
тор с централен стълб
Pflrsichkernol п масло от костилки на
праскови	■
PfIänzcntIweIß п растителен белтък
Pflanzenfarbe f растително багрило
Pflanzenfaser f растително влакно
Pflanzenfett п растителна мазнина
Pflanzengerbung / растително дъбене
Pflanzengift п растителна отрова
31 Немске-Сългхрскк технически речник


PFL
482
PflänzeпgloOülin п растителен гло¬
булин
Pflanzengummi л растителна смола
PtIänzcnHаrz п растителна смола, смо¬
ла от растение
Pflanzenhormon п растителен хор¬
мон; растежен регулатор при расте¬
нията
PtlanzcninHaItsstöft т вещество, съ¬
държащо се в растенията .
PflanzenkautscHuk т растителен [тстт-
ствтн] каучук
Pflanzenieim т растителен клей
Pflanzenlezltoin п растителен лтци-
тин
Pflanzennematode f растителна нема-
тода; нтматода по растенията
Pflanzenöl п растително масло
Halbbгöcknendtt полусъхливо ра¬
стително масло
nichttrocknendes несъхливо расти¬
телно масло
rohes сурово [нерафицирацо] ра¬
стително масло
trocknendes съхливо растително
масло
Pflanzenparasltfir паразитиращ на ра¬
стения ,
Pflanzenprotein п растителен протеин
Pflanzenrohstoff т растителна суро¬
вина
Pflanzensaft т растителен сок
Pflmuensdilelm т растителна слуз
Pflanzenschutz т растителна защита
Pflanzenschutzmittel п средство за за¬
щита на растенията
Pflanzenschutzmittelbedarf т потреб¬
ност от растителнозащитни сред¬
ства
PfIanztnsClutzpгßpalab п препарат за
растителна защита
PfIanztntälg т растителна мазнина
Pflanzenwachstumsregulator т • расте¬
жен регулатор при растенията
PflänzcnwucHssboff т растежно веще¬
ство при растенията, регулатор
[стимулатор] на растежа на расте¬
нията
Pflänzenzelle f растителна клетка
Pflanzungskauttchue т култивиран
каучук (от плантация)
Pflaster п пластир
Ptlaümtnetrnöl п масло от ядките на
слива
PtlügaütgäOtvorrIchtüng f папешццков•
питател
PfropfkopoOymer (es) п присаден съпо-
лимер
PfropfkopölImerItab п вж. Pfropfkopo-
lymer(cs)	.
Pfropfpoiymerfcs) п присаден поли¬
мер
Pfropfpolymerlsation f лолимеризация,
при която се получават присадени
полимери
Pfündigkeit f масленост на лак (съ¬
отношение между масло и смола/
PHänödorm п фанодорм, 5-етил-5-
циклохексенил-барбитурова кисе¬
лина, CiiHieNiOj
Phfophytin л феофитин. CsHnNjOs.-
Phßi^t^<^г|^l^^^ln л феопорфирин,
C15H3‘N4Os
PharmaeocHemie f фармацевтична хи¬
мия
Pharmakopoe f фармакопея (лекар¬
ствена книга)
pharmazeutisch фармацевтичен
Pharmazie / фармация
• Phase f фаза
beständige стабилна [устойчива]!
фаза
disperse дисперсна [вътрешна]
фаза
feste твърда фаза
flüssige течна фаза
gasförmige газова фаза
kontinuierliche непрекъсната фаза
mobile подвижна фаза
PHasenänaIysc f фазов анализ
PHasendiagramm п фазова диаграма
PHascngetcbz л правило на фазите
Phasengleichgewicht л фазово равно¬
весие
Phasengrenze f фазова граница
Phasengrenzfläche / фазова разделна
повърхност, гранична повърхност
на фазите
Phatenkontratbmierotkop п • фазо^^
трастен микроскоп
Phattneontratbvtrfährtn п метод на фа¬
зовия контраст (при микроскопско
изследване)
Phasenregel f правило на фазите ,
Phasenspannung f фазово напрежение
Phasen Übergang т преминаване от ед¬
на фаза в друга, фазов преххо“


483
Phasenumsetzung f вж. Phasenumwand¬
lung
Phasenumwandlung f фазово превръ¬
щане
~ im festen Zustand фазово превръ¬
щане в твърдо състояние, рекри-
стализация
Phasenverhältnls п фазово съотноше¬
ние	>
Phasenverschiebung f фазово измест¬
ване, дефазиране
Phäsenzutammtntebzung f фазов съ¬
став
PhäteotunatIn и фазеолунатин, лина-
марин, ß-глюкозид на пцетонциац-
хидрина, CeHi^.OQC^^CN
а-Phellandren п п!фелпцдрец, 2-ме-
тил!5!-IЗопропuл!Цuкпохекспдиен!
1,3, С10Нц
ß-Phellandren п ß!фeлпндрец, 3-изо-
лропил-6!метиленциклохексен,
CioHie
Phelionsaure f фелонова киселина,
t-хидроксибехтцовп киселина,
GiH42(OH).COOH
PhenadOn п фецапоц, хидрохлорид на
6-диметиппмицо-4,4-пифтципхеп-
танон-3, C2iH27NC.HCÜ
Phenamün п фецамиц, бецзедрuц, ам-
фетамин,	1-фeнилизоnpопиппмиц,
C‘Hi3N
PHtnanthrächinon п вж. PHtnänthrtn-
chünon
Phenanthrazin п фенпнтрпзиц, бис-
дифенипенпuрпзиц, ^HieN
Phenanthren п фецацтрец, C14Hio
PhenantHrencHinon п фенпцтрецхuноц,
фенантрахинон, С||Н8Ог
Phenanthrenhydrochlnon п фецацтртц-
хидрохицон, фецпцтрендиол-9,10,
С^Н 10О2
Phenanthrol п фенантрол, С14Н1()О
Phenanthrolün п фенантролин,
Cü2H8N2
Phenarsazin п фенарсазин, CuHgAsN
Phenazetin п • фенацетин, 4-етокси-
ацетанилид, CHCONHCcHOgH
Phcnazcbol п фенацетол, феноксиаце-
тон, 1-фeнoкcипропаноц!t,
СпН5ОСН2СОСНз
Phcnaztbu rsäure f фтнацетурова ки¬
селина, N-фенилацетурова кисели¬
на, CcH5N(0CCH3)CH2C00H
	РНЕ
Phenazin п феназин, дибензопира-
зин, C12H8N2
I-Phenazlnol л фецазицоп!1, хеми-
пиоцианин, СиНв№О
PHenazylälkoHol т фенацилалкохол,
бензоилкарбинол, а-хидроксиаце-
тофенон, С«Н5СОСН2ОН
Phenetidin п фенетидин, аминофене-
тол, р-етоксианилин,
C2H5OC0H4NH2
Phenetol п фенетол, етоксибензол,
СвН5ОС2Н5
p-Phtnttylhärnttoff т р-фенетилкар-
бамид, 4!ттоксuфецuп карбамид;
дулцин, сукрол,
^NCON^^O^s
Phenobarbital п фенобарбитал,	5-
етип!5-фeнилбaрбитурова кисели¬
на, СиНк^Оз
Phenochinon п фецохицоц, С8Н4О2.
2СвН5ОН
Phenol п фенол, карболова кисели¬
на, хидроксибтнзол, С«НаОН
mehrwertiges попивалтцтен фенол
Phenol aldehydiarz п фецолалпехипнп
смола
Phcnolälkohol т фенолен алкохол
Phenolat п фенол ат (метална сол на
фенола), C‘H6OM
Phenoläther т тттр на фенол
PHenoiester т естер на фенол; фенилов
естер, RCOOCeHs
PhenolfoгmäIdchydHarz п фенолфор-
малдехидна смола
phenolhaltig съдържащ фенол -
PHenolhärz п фенолна смола
PHcnoIHärzlcim т клей [лепило} от
фенолова смола
Phenoloxydase f фецолоксидпзп (ен¬
зим)
Phenolphthalein л фецслфталеиц, ди-
хидроксифталофенон, C20Hi4O4
PHenolrot п фенолово червено, фтнол-
рот, фенолсулфофталеин,
СиНцО^
Phenolschmelze f 1. фенолна стопилка
2. метод за получаване на фенол
чрез алкално стопяване на бензол-
сулфонат	*	■
PHenoiseife f фенолов сапун
Phenolsulfonat п фенолсулфонат, ол
или естер на 'фенолсулфонова ки¬
селина	■


PH Е	484
Phenolsulfonsäure f фецолсуnфоцовn
киселина, CoH^S
Phenolsulfophthaleln n вж. Phenolrot
PhenolverfaHren n 1. фтнолен метод
(за пречистване) 2. метод за • по¬
лучаване на фенол
Phenoiwasser n L фенол на вода (от¬
падъчна вода) 2. 2%-на карболова
вода
Phenoplaste тр! фенол ни пластмаси,
фтнопласти
Phenopläsb-Prtßmättc f пресмаса от
фенопласти
Hienosafranin п фецосафpпцuц, фтно-
спфрпнинхлорид, Ci8Hi5CIN4
Phenothlazin п фентиазиш, фецотuа-
зин, тиодифтниламин, 2,3,5,6-ди-
бецзо-1,4!тиазиц, C12H9NS	_
Phenoxazln п феноксазин, 2,3,5,6-
дибецзо-1,4!оксазиц
PHenoxyessigsäure f фецоксиоцттца ки¬
селина, Q^OCHaCOOH
PHenoxykarbonsäure f фтцоксикарбо!
нова киселина, феноксиалкилкар-
бонова киселина
PHenoxymeehylpeniziilin п фенокси-
метялпецицилин	.
Phenthiazin п вж. Phenothiazin
Phenylakrylsäure f фенилакрилова ки-.
селина, канелена киселина,
QH5.CH=СН .СООН
Phenylalanin п фенилаланин,
C6H5,chiCH(nh2)Cooh	‘
ß-Phenyyalanln п ß-фeцилaпацйн, а-
амццо!ß-фeнилпропuонова • кисели¬
на, CcH5CHiCH(NH2)COOH
Phenylamin п фециnамнц, ‘ пмицобец-
зол, пципиц, Ce^NHa
Phenylanllln п фениланилин, амино-
бифенил, C‘H5CfH4NH2
Phenylarsln п фениларсин, QHnAsHs
Phtnylärtontaürt / фениларсонова ки¬
селина, CfH5As(:O)(OH)2
Phenyläthanol п фенилетанол, фенил-
ттилалкохол, СеЩСШСШОН;
С‘Н5СН(СНз)ОН
Phenyläthylamin п фенилетиламин,
С‘Н5.СаН4. NH2
PhenyläthylcHiorid п фтнил етил хло¬
рид, ‘ С8НВС1
PhenylätHylen п фeцuпттиптц, ви-
нипбецзоп, стирол, СйНй,СН=СН1а
Rienylazebaldehyd т фениппцттплдт-
хид, а-толуалдехид, CeHsCHtCHO
PHenylazetylchlorld п фенилацетил-
хлорид, а-тол у ил хлорид, кисели¬
нен хлорид на феццпоцетната ки¬
селина, C‘H5CH2COCI
Phenylazetylen п фенuпацетилец, ети-
ципбецзол, CoHC-CH
Phenylazld п фенилазид, триазобен-
зол, фенилазсимид, QH5N3
Phenylazoimid п вж. Phenylaz^
Phenylbenzoat п феципбецзопт, фе-
ципов естер на бецзоецата кисели¬
на, СсЩСООССН
Phenylbenzol п фенилбензол, бифтнил,
дифенил, Q^CeH
Phenylbrenztraubensäure f фециппиро!
гроздена киселина,	2-оксо-З-фт-
ни.лпропанова киселина,
QH5CH2COCOOH
Phenylch^n^Hn п феиилхинолин,
CeHs.CsHeN
Phenylchinollnkarbonsäure f t!фецип-
хицолинкарбоцова-4 киселина; ато-
фан, C1AH11NO2
. Phenylchlnondlimid - п фенилхицоц-
диимид, C‘H5.N=QH4=NH
Phenyldichlorarsin п феннпдихлорар!
син, C‘H5AsCl2
Phenyldimethylpyrazoion п фенилди-
мeтилпuразолоц, (СН,)2,СзН№О,
QH5
Phenylendiamin п фецилендиамцц,
пuаминобецзол, CgH^NH^h
Phenylendiessigsaure f фен и ленд и оцет¬
на киселина, С‘Н4(СН2СООН)2
Phenylenharnstoff п фтн и лен карбамид,
бензuмuдпзопоц, C^He^O
Phenylessigsäure f фенилоцетна кисе¬
лина, СбН5СН2СООН
PHenyletsIgsäureOromId п фенилаце-
тилбромид, киселинен бромид на
фенилоцетната киселина, фенил-
етаноилбромид, СЩСШСОВг
Phenylglukosazon п фенилгпюкозпзоц,
С18Н22^О4
Phenylglyoxylsäure f фтн илглиоксило-
ва киселина, бензоилмравчтца ки¬
селина, QH5COCOOH
N-Phenylglyzin п ^фенилглици i,
пнuлuнооцетца киселина,
CeH5NHCH2COOH
Phenylgruppe f фтн илова група, фе-
ццпов остатък [радикал], QH5—
Phenylharnstoff т фенилкарбамид,
HtNcONHCeHs


485	 PHL
Phenylhexan п фенилхексан, хексил-
бензол, C«Hi3.CeH5
Phenylhydrazin л фенилхидразин, ' .
CeHjNHNHj	J
Phenylhydrazon п фенилхидразон -
Phenylhydroxylamin п фенилхидро-
ксиламин, C«H5NHOH
Phenylierung / фенилиране, вкарване
на фенилова група
Pheny'lin п фенилин, 2-фенилиндан-
дион-1,3, Cj5Hj0O2
Phenylisozyanid п фенилизонианид,
4- _ —
фенилкарбиламин, C0H5N--C
Phenylkarbylamin п еж. Phenyliso¬
zyanid
Phenylkarbylaminchlorid п фснилкар-
биламинхлорид, №(дихлормети- •
лен)анилин, CgHBNCCl3
Phenylkern m бензолно [фенилово]
ядро, бензолен (фенилов] пръстен
Phenylkrotonsaure f фенилкротонова
киселина, СвН5СНзСН=СНСО0н
Phehy
Pheny
тиофенол, CeH5SH
Pheny
CioH
Pheny
lithium п фениллитий .;.ф
merkaptan п фенилмеркаптан,
naphthalin п фенилнафталин,
7-CeHS
nitramin л фенилнитрамин,
C«HsNHNO3	/ .
Phenylnitromethan п фенилнитро-
метан, CbH5CH2NO2
Phenylnitrosamin л фенилнитрозамин,
c»h5nhno
Phenylosazon п фенилозазон
Phenyloxamidsaure / фенилоксамидова
киселина, оксанилова киселина,
моноанилил на оксаловата кисе¬
лина, CeH6NHCOCOOH
Phenylphenol п фенилфенол, хидро-
ксибифенил, хидроксидифенил,
C»H5CBH4OH
Phenylphosphinsäure f фенилфосфи-
нова киселина, фенилфосфонова
киселина, CBHSPO9H2
Phenylpropiolsaare f.. фенилпропарги-
лова киселина, фсяилпропиолова
киселина, CeH5CL-CCOOH
Phenylpyridin п фенилпиридин,
CbH5-CsH4N
Phenylpyrrol п фенилпирол, C10H»N
Phenylquecksilterazetat п фенилжива-
чен .ацетат, С«НБНеООССНз
Phenyisalizylat п фенилсалицилат,
салол, HOCeH4COOCeHs
Phenylselenmerkaptan п фенилселек-
меркаптан, селенофенол, C«H5SeH
Phenylselenobenzol п фенилселенобен-
зол, дифенилселенид, C«H6SeC9Hs
Phenylsemikarbazid п фенилсемпкар-
базид, C7H9N3O
Ehenylsenfol п фенилгорчично масло,
фенилизотиоцианат, C«HbNCS
Ph-enyühb^ha^i^ns^l^c^ff т фенилтиокарба-
мид, C,HsNHCSNH3
Phenyltoluol п фенилтолуол, метил-
бифенил, CeH5CeH4CH9
Phenyltrichlormethan п фенилтрихлор-
метан, бензотрихлорид, СвН5СС1з
Phenyltnchlorsilan п фенилтрихлор-
силан, фенилсилициев ■ • трихлорид,
CeH6SiCl3	.
N-Phenylurethan п ^фенилурстан,
етил-фенилкарбамат,
CoHsNHCOOCjHj
а-Phenylzimtsäure f а-фенилканелена
киселина, а,0-дифенилакрилова
киселина, СВН6СН = C(CeH4)COOH
Phenylzinchoninsaure / фенилин нхо-
нинова киселина, фенилхинолин-
карбонова-4 киселина,
CieHnNO,
Phenylzyanamid п фенилцианамид,
циананилид, N-jццаиаиилии,
gh^nhcn
Phenylzyanid п феи и л цианид, бензо-
нитрил, QHjCN
Phenylzyktohexan п фенилциклохек-
сан. циклохекснлбензол,
СвНб-CeHn
Pherase f фераза (ензим)
Pheron п ферон (апофермент, апо-
ензим )
Philanieren п филаниране, обработ¬
ване на избелена памучна тъкан с
киселина
Phlegma п флегма
Phlegmatisierung f флегматизиране,
добавяне на инертен пълнител
Phlobaphene npl флобафени (дъби-
тели)
Phloem п флоема, лико
Phloretin п флоретин, СцН^О
Phloridzin п флоридзин, флорицин
(гликозид на флороглуцина),
C31HJ4O1Q


PHL
486
Phlorin п флорин (глюкозид на фло¬
роглуцина)
Phlorizin п еж. Phloridzin
Phloroazetophenon л флороацетофи-
нон, 2,4,6-тр и хидроксиацетофе-
нон, CeHeO4
Phlorogluzin л флороглуцин, 1,3,5-
трихидроксибензол. C4H«Ü3
Phlorogluzit л флороглуцит, цикло-
жексаитриол-1,3.5. C*Hi2O3.2H2O
Phloron л флорен. р-ксилохинон, 2,5-
диметилхинон, C8H9O2
Phlorrhizin п еж. Phlorldzln
Phoron п форон, 2,6-диметил-хепта-
дцен-2,5-ои-4, CO[CH=C(CH3)2k
Phosgen п фосген, карбонилхлорид,
въглероден оксихлорид, киселинен
хлорид на въглеродната киселина
(бойно отровно вещество), COCl«
Phospham л фосфам, PNjH
Phosphanllin л фосфанилин. фенил-
фосфин, CeH5PHs
Phosphat л L фосфат, сол или естер
на фосфорната киселина: 1. мета-,
M₽O8 2. орто-, M8PO4 3. пиро-,
M4P2O? 2, фосфорит, Ca3(PO4)2
primäres първичен [примерен]
фосфат
sekundäres вторичен [секундерен]
фосфат
***, 1еГЬ1егР$третичрн [терциерен] фос¬
фат
Phosphatase f фосфатаза (ензим)
Phosphatasewirkung f фосфатазна ак¬
тивност, фосфатазно действие
PhosipiataufotfilulBm разлагане на фос¬
форът»
PhOTbutdünger m фосфатен тор
Phosphatemail л фосфатен емайл
Phosphatgerbung / фосфатно дъбене
(с полиметафосфати)
Phosph atglas л фосфатно стъкло
Phosphatid п фосфат и д
Phosphatidylcholin п фосфатидилхо-
лин, лецитин .
Phosphatidyikolamin п фосфатидилко-
ламин, кефалин
Phosphatierbad л вана (електролит]
за фосфатиране
PhM^(p^i^tieirung f фосфатиране (на
железни изделия)
Pli&phatke11er т суперфосфатна ка¬
мера, камера за разлагане на фос-
форити . и апатити
Phosph atkreide f фосфатна креда (при¬
родна креда, съдържаща фосфа¬
ти)
Phosphatmehl п фосфатно брашно
Phosphatmüllerei f производство на
фосфатно [фосфоритно] брашно
Phosphatsdilacke f високофосфорнс
[томасова] шлака
Ph№phattrübung f фосфатно замът-
няване
Phosphatüberzug т фосфатно покритие
Phosphatweichmacher т фосфатен омек-
чител [пластикатор]
Phosphenylchlorid л фосфенилхлорид,
фенилдихлорфосфин, CeHsPCk
Phosphid л фосфид (съединение на
метал с фосфор)
Phosphin л фосфин, фосфороводород,
PH3
Phosphlnigsäure f фосфиниста кисели¬
на, ReP-OH	.
Phosphlnoxld л фосфинокис, RaP=O;
Rai.-0
Phosphinsaure f фосфинова кисели¬
на, R2P(O)OH
Phosphit л фосфит, сол на фосфорис-
тата киселина;	1. мета-, MPO»
2. орто-, M2HPO3 3. пиро-, M4P2Ü6
Phosphoamidase f фосфоамидаза (ен¬
зим)
л фосфоаргинин, ар-
гцнццфосфорнз киселина
Phosphogtukomutase / фосфоглюкому-
таза (ензим)
Phosphogl^eroinulase f фосфоглнне-
ромутаза (ензим)
Phosphokinase f фосфокиназа (ензим)
Pho:^l^l^<^1^r^r^>^tin п фосфокреатин, креа-
тинфосфорна киселина, креатин-
фосфат, H2O3PNHC(t= NH)N(CH3)
CH2COOH
Phospl^t^lipid л фосфолипид
Phosphomolybdensäure / фосфомолиб-
денова киселина, HзPO4.12МоОз•
12Н2О
Phosphonigsaure f фосфониста кисе¬
лина, RP(OH)2
Phosphonsäure f фосфонова киселина,
RPO('OH)a
Phosphonium л фосфоний, еднов а леи¬
те н йон (PH4.t
Phosphoniumchlortd п фосфониев хло¬
рид, РН4.С1


487
PHO
Phosphoniumperchlorat п фосфониев
перхлорат, Pfy.ClO^
Phosphoniumverbindung / фосфониево
съединение
Phosphopherase f фосфофераза (ензим)
Phosphoproteid п фосфопротеид
Phosphor т 1. фосфор, P 2. фосфор йо¬
диращо [светещо] вещество, луми-
нофор
farbloser вж. Phosphor, weißer
zv * roter червен фосфор
weißer бял [жълт, безцветен]
фосфор
Miosphorabbrand т окисление [изга¬
ряне] на фосфора (при Томасов
процес)
Phosphorbronze f фосфорен бронз
Phosphorchlorid п фосфорен хлорид:
1. PCl4 или P2Cl4 2. PCl3 3. PCl6
Phosphor(H)-chlorid п фосфорен дву-
хлорид, PCl2 (P2Cl4)
P’hosphorch1orUr п ост. за Phosphor
(ll)chlorid
Phosphoreszenz f фосфоресценция
Phosphorigsäureanhydrid п анхидрид
на фосфористата киселина, дву-
фосфорен триокис, P2O3
Phosphorit m фосфорит (разновид¬
ност на апатита),
Ca^PO^FtCllOH)
Phosphorkalzium п калциев фосфид:
1. ChP 2. Ca3P2
Phosphorkupfer п фосфорна мед
Phosphormoirnperräure f пероксимоно-
фосфорна киселина, H3POä
Phosphornitrid п фосфорен нитрид,
P3N5, (P4N), PN
Phosphoroxybromid п фосфорен окси-
бромид, киселинен бромид на фос¬
форната киселина, POBr3
Phosphoroxychlorid п фосфорен окси- •
хлорид, киселинен хлорид на фос¬
форната киселина, POCl3
Phosphoroxid п фосфорен окис:	1.
P2O3, P4Oe 2. P2O4 3. P2O5, P4O10
Phosphorpentachlorid п фосфорен пето-
хлорид, PCl5
Phosphorpentasulfid п (дву)фосфорен
петосулфид, . P2S5
Phospho rpentoxid п дв уфосфорен пе-
тоокис, P2O5
Phosphorsalz п фосфорна сол, едно-
кисел (вторичен] натриевоамониев
(орто)фосфат, Nä(NH4).(HPO4).
4НаО
Phosphorsäure / фосфорна киселина:
1. мета-, HPO3 2. орто-, H3PO4 3.
пиро-, H4P2O-
Phosphoisäureanhydrid п анхидрид на
фосфорната киселина, двуфосфо-
рен петоокис, P2O3
Phosphoirsäuredünger т фосфатен [фос-
. форен] тор
Phosphorsäureester т естер на фосфор¬
ната киселина
Phosphor^ies^uisulfid п четирифосфо-
рен трисулфид, P4S3
Phosphorstickstoff т фосфорен нитрид:
1. P3N5 2. P4Ne 3. PN
Phosphorsulfid п фосфорен сулфид:
1. P4S3 2. P4S7 3. P2SSt P4S10
Phosphortetroxid п двуфосфорен чети-
риокис, анхидрид на хипофосфор-
ната киселина, P»O4
Phosphorthiochlorid п фосфорен тио-
хлорид, киселинен хлорид на тио-
фосфорната киселина, SPCls	.
PhosphortribromM п фосфорен три-
бромид, PBre
Pho^^lt^<^^^rioxid п двуфосфорен три¬
окис, P2O3
Phosphorverbindung f фосфорно- съе¬
динение
organische органично, фосфорно
съединение, врганофосфорно съе¬
динение
Pho^l^l^t^rrv^e^r^i^^tung f фосфорно отра¬
вяне
Phosphorwasserstoff т фосфор оводо-
род, фосфин, PH9
Phosphorwasserstoffe tnpl фосфорово-
дороди: PH3, P2H4, P5H2, PeHa,
Pi2He
Phosphoryl п фосфорил, тривалентен
йон (PO)3+	'
Phosphorylase [ фосфорилаза (ензим)
Phosphorylchlorid п фосфорилхлорид,
фосфорен оксихлорид, киселинен
хлорид на ортофосфорната кисе¬
лина, POCla	‘
Ph^phorylierung f фосфорилиране
Phosphoryinitrid л фосфорен оксини-
трид, фосфорши^ит^нд, PON
PhosphoowoframsäHwe. f фосфоволфра-
мова киселина, PtQe -inWOa.nHsO
Phosphozerit т монацит (Се, La-JP^
Photo . . . вж. Foto. . .


48»
PHR
Phrenosin п френозин, цереброн,
C4eHe3NOe^^lH2O
Phrenosinsöure f френозинова кисе¬
лина, церебронова киселина,
CH3(CH2)nCH (ОН)СООН
Phthalamid п фталамид, фталилдиа-
мид, CeH4(CONH2)a
о- Phthal am idsäure f о-фталамидова
[о-фталаминова] киселина, моно-
амид на о-фталовата ' киселина,
C9H4(CONH2)CüOH
Phthalanil п фталанил, N-фенилфта-
лимид, C^HeNOsi	.
Phthalat п фталат, сол или естер на
фталовата киселина
Phthalatharz'' п фталова [фталатна]
смода
Phthalazin п фталазин, 2,3-бензодиа-
зин, C8HeNa
Phthalazol п фталазол, ‘фталилсулфо-
тиазол, C17H13O5N3S2
Phthalid п фталид, CgHeO2
Phthalimid п фталимид, имид на о-
фталовата киселина, ...изоиндол-
дион-1,3, CeH4(CO)2N’H
Phthalimidkalium п калиев фталимид,
CnH4(CO)2NK
Phthalonitril п фталонитрил, нитрил
на фталовата киселина, CeH4(CN)2
Phthalonsaure f фталонова киселина,
о-карбоксифеицлглиоксвлоuа ки¬
селина, СгН4(С0оН)СоСоон
Phthalophenon п фталофенон, 3,3-
дифенилфталид, СаоН^Ог
Phthaloylakrldon п - фталоилакридон,
витрахцнзнвкридон, C21HhNo2
Phthalozyanin п фталопнанин, тетра-
беизопорфцрвиии, тетрабензотетра-
азапорфирин, C32H|8N8
Phthalsäure f фталова киселина, беи-
золдикарбонова киселина
CeH4(COOH)a	”
’Phthalsäureanhydrid п фталов анхид¬
рид, анхидрид на фталовата кисе¬
лина, QiH4(CO)2O
Phthalsäuredinitril п динитрил на фта-
ловата киселина, фталонитрил,
CrHt(CN)2
fMtatassäure f фтал у ров а киселина,
«оируреид на фталовата кисели-
HOOC-Ce^.CON HCON Ht
N-Phthalylaminosäure £ N-фтвлоцл-
аминокиселина *	'
Phthalylchinolin п фталоилхииолин,
витрвхинонхинолии, C1THöOiN
Phthaiylchinoxalin п фталоилхинокса-
лин, витрахционпuраиии,' '
CieHeN2O2	;
Phthalylchlorid л фталилхлорид, ки¬
селинен хлорид на фталовата кисе¬
лина, CeH4(CoCl)2
Phthiokol п фтиокол, 2-метил-З-хи-
дрзксuнвфтзхuизн-1,4,	-
НО-С1оН4О2.СН3
Phthionsaure f фтионова киселина,
3,13,19-тpиметилтрикозвиова кисе¬
лина, ((.H^-Co Н59.СООН	•
Phygon п фйгон, дихлон, 2,3-дихлор-
нафтохинон-1,4 (фунгицид),
C^OlCh ■
Phykoerythrin п фикоеритрин (червен
хромопротеид)	•
Phykozyan п фикоциан (син хромо¬
протеид)
Phylloätioporphyrin п филоетиопор-
фирин, C3jH3eN4
Phyllochinon п филохинон, витамин K
Phylloerythrin п филзеритрци,
C39H3^N4O3
Phylloporphyrln п филопорфирин
Phyllopyrrol п филопирол, 2,4,5-три-
метил-3-етилпирол, CeHi5N	•
Physalien п физалин, дипалмитинов
естер на иевксвнтииа
physikalisch физичен
physikalisch-chemisch физикохимичен
Physodsäure f физодова киселина
(антибиотик), С2вН30О8
Physostigmin п физостигмин, езерни
(алкалоид), Ci6H2iO2Ns
PhyMottgminsalizylat п салицилят на
физостигмина, GsHnNOa-C-HeO
Physostigmol п физостигмол, 1,3-ди-
метил-5-хидроксииндол,	.
CioHüNO	•
Physzion п фисцион, CieHi^
Phytadien п фитадиен, С2оН8я
Phytan п фитан, 3,7,11,15-тетраметил-
хексадекан, С20Н42
Phytanol ri фитанол, дихидрофитол,
3,7,11,15-тетраметил хексадеканол-
1, СМН42О
Phytase f фитаза (ензим)
Phyten п фитен, С2оН4о
Phytin п фитин, калциево-магнезиев
ииоиuтхексафосфaт


489
Phytinsäure f фитинова киселина,
uиозитфзсфориа киселина,
CeH^PiO^OHM#
Phytochemie f фитохимия (химия на
растенията)
Phytohormon п фитохормон , (расте¬
жен хормон при растенията)
Phytol п фитол, 3,7,11,15-тетраметил-
хексадецен-2-ол-1, С2(>Н3вОН
Phytonzid п фитонцид (антибиотик
от растение)
Phytopatogen фитопатогенен, болест-
нотворен за растения
Phytoplankton п фитопланктон, ра¬
стителен планктон
Phytosterin п фитостерин, растителен
етер и н
Phytotoxisch фитотоксичен, отровен за
растенията
Phytotoxizität f фитотоксичност, от¬
ровност спрямо растенията
Phytoxanthin п фитоксантин .
Phytylbromid п фитилбромид, 3,7,11,
15-тeтpaмeтилхексвдецеиилбромид,
CjjiHjgBr
Piazin п пиразин, 1,4-диазин,
C4H4N2
Pbhen п осмоляване
Pichharz п борова смола (твърда)
Pickel т пи кел (разтвор на сол и
киселина във вода за предварител¬
но обработване на кожарски кожи
и за щавене на кожухарски кожи)
ргсСг^ пиклирам (обработвам кожи
със сол и киселина)
Pickerleder п кожа за пикери (на тъ¬
качните станове)
Piezochemie f пиезохимия
Pieu>elekCгizität f nиеззелектрцчество
Piez>kristall т пиезокристал, пцеио-
електричен кристал
Piezometer п пиезометър
Piezometerhöhe f пиезометрична ви¬
сочина
Piezometerrohr п пиезометрична тръба
Pigment п 1. пигмент 2. пълнител,
ингредиент (в ■каучукови смеси)
organisches органичен пигмент
Pigmentblassung f депигментация
Pigmentdruck т пигментно печатане
Pigmenttarbe / пигментна (минерална)
боя .
Pigmrntfarbstofr т пигментно багрило
	 PIL
PigmrntClotzlösung / багрилна сус¬
пензия за напояване на плат
Pigmentklotzung f пигментно напоя¬
. ване на плат	•
Pigmentpapier - п пигментна (фото)
хартия
Pigmentpaste f пигментна паста
Pigmentpräparate npl пигментни пре¬
парати
Pigmentsuspension f пигментна сус¬
пензия	•
Pigmentvolumkoiuentration f обемна
концентрация на пигмента
Pigmentwechselwirkung f пигментно
взаимодействие
Pigmosolrarbstorre mpl (органични)
пигменти на прах
Pikolin п пиколин, ме^лпиридин,
CH3.CsH4N
Pikolinsäure f пи кол и нов а киселина,
пиридиикврбзнзвв-2 киселина, а-
пцрцдиикарбзиозв киселина,
C5H4N-COOH
Pikrakonitin п пикраконитин, бен-
ЗOИЛBKOИUИ, C25H4SNOj0
Pikramid п пикрамид ,2,4,6-тринитро-
анилин (амид на пикриновата
киселина), .(OjN^^HzNHa
Pikraminsaure f пикраминова кисе-
' 'лина, 2-вмцио-4,6-дциитрзфеиол,
H4NCeH2(NO2)2OH
Pikrat п пикрат, сол или естер на.
пикриновата киселина
Pikrinsäure / пикринова киселина,
2.4.6-	тринитрофенол, С4Н4ОН)
(NO?)3	■
Pikrolonsäure f пикролонова кисели¬
на, 1-(n-нитрофeнил)-3-мeтил-4-иио-
нuтропuразолои-5, С1>Нв^О5
Pikromyzin п пикромицин (антибио¬
тик)
PikropodophyUin п пикроподофилин,
С22Нг4О8 -
PiCrylchlorid п пикрилхлорид, 2,4,6-
трuицтрзхлзрбеиизл,
ClCeH2(NO2)3
Pikrylhydrazin п пикрилхидразин,
2.4.6-	тринитрофенил-хидразин,
NH2NHC5H2(NO«)3
Pilgerdorn т дорник (сърдечник;.
шип] на пилгервалцов стан
Pi'lgerschritt(walz)verrahrrn л метод
пилгершрит (валцоване на дебело-

490
PIL

стенни безшевни тръби до тънко¬
стенни)
PilgrrschrlttwalzwrrC п пилгервалцов
стан, станса валцоване на дебело-
стенни тръби до тънкостенни
₽11|гг^^1сг / валц на пилгервалцов
стан
Piliermaschlne - f пилирмашина, .вал¬
цова машина за обработване на
сапун	-
Pille f таблетка; драже; пилюла
Pilenmasse f маса [материал] за пи-
люли
Pilokarpidln п пилокарпидин (алка¬
лоид)
Pilokarpin п пилокарпин (алкалоид),
CiiHieOaNa
Pilosin п пилозин, С1вН1^2О9
Pilotanlage f пилотна [полузаводска,
опитна] инсталация
Pikbakterle f микобактерия
Pilzbefall m гъбно заразяване
Pilzbestandigkeit f устойчивост на
гъбички
Pilzgeflecht п ми цел [мицелий] на
гъбички
Pilzkrankheit f болест, причинена от
гъбички; гъбна болест
Pilzkunde / наука за гъбичките, ми-
кология
Pllzlager л минел [мицелий] на гъбич¬
ки
pilzresistent резистентен спрямо гъ¬
бички
Pilzvertilgungsmittel п средство, уни¬
щожаващо гъбички, - фунгицид
Pimanthren п пимантрен, 1,7-диме-
тuлфенвнтреи, C14H8(CH3)s
Plmarsäure f пимарова киселина,
CisHssCOOH
Pimeiat п пимелат, сол или естер на
пимелиновата киселина
ДОмгНпСгЬп п пи мел и н кетон, секс-
тон, циклохексанон, СгН1>О
Pimelinsäure f пимелинова кисели¬
на, НООС(СН2)5СООН
Pim^Ht п пимелит (MgNi)2Si3O8.2H2O
Pimentol л каранфилово масло
Pinachromblau п пинахромово синьо
(фотосенсибилизатор)
Pinakol п пинакол, пинакон, тетра-
метилетиленгликол,2,3-дцметилбу-
тандиол-2,3,
(CH3)lC(OH)C(CH,)2OH
Pinakolin п пиивколии, 2,2-диметил-
бутвиои-3, СНвСОС(СН3)а
Р1поСо11п^1^С^о1о1 т пиивкзлuиалко-
хол, пuивкзлвлкзхзл, 2,2-диметил-
бутанол-3, (СН3)3ССН(ОН)СН3
Pinakolinumlagerung f nuивколuио-
во разместване
₽inaColylalCohol т пuиакзлилвлко-
хол, пuивкзлuнвлкохзл, 2,2-диме-
тилбутанол-3, (СНв)3ССН(ОН)СНа
Pinakon п вж. Pinakol
Pinan п пинан, 2’6,6-триметил-бИ-
цикло-[1,1,3]-хептан, СцН^
Pinastrinsaure f пинастринова [пи-
настрова] киселина (антибиотик)
Pinen п пинен
а-Pinen п а-пинен, 2,6,6-триметил-
бицнкло-[1,1,3]-хептан, С^Нм
ß-Pinen п ß-пинен, 6,6-диметил-2-
метилен-бицикло-[1,1,31-хептан,
CioHie
Pinenchlorhydrat п пинен хлор хидрат,
борнилхлорид, C1oH1?Cl
Pinendlchlorid п пинендихлорид, 2,6-
дихлор-ЛД^-триметил-бицикло-
[1,2,2]-хептан, СцНиСЬ
Pinenhydrochlorid л пиненхидрохло-
рид, пинен хлорхидрат, - 2-хлор-1,
7,7-трuметцл-бцццкло-[1,2,2]-хеп-
тан, СщНрО
Pinkse^ п розова сол, амониев хек-
свхлорствивт(1V), (NH^slSnCle]
Pinokamphan п пинокамфан, 2,6,6-
триметил-бицuкло-^1,1,3]-хептвн,
С1>Н 18
Pinokarveol п пинокарвеол, 6,6-ди-
метил-2-метцлеи-бицикло-[ 1,1,3]-
хептанол-3, C1>Hi>O
Pinokarvon п пииокврвзи, 6,6-диме-
тцл-2-мет^Iлеи-биццкло-[ 1,1,3]- хеп-
твиои-3, С10Н14О	•
Pinol п пинол, 6,8-епзксц-р-меитен-
1, C10HieO
Pinolhydrat п пинолхидрат, изо-/-р-
ментендиол-6,8, СцН^Ог
Pinonsäure f пиизвв киселина, (2,2-
диметил-3-aцетил-ццклобутил)-
оцетна киселина,
СН3СО.С4Н4(СН3)2.СН2СООН
Pinosylvin п пиносилвин, 1-(3,5-ди-
хидроксифенйл)-2-фен ил-етилен
(антибиотше),
(НО)2СгН8СН=СНСЖ5


491
Plnsäure f пи нова киселина, GHI4O4
Pinsel т четка (за боядисване, рису¬
ване)
Pinzette f пинцета .
Pipekolin п пипеколин, метилпипе-
рпдин, C4HI3N
Pipeline f нефтопровод, магистрален
нефтопровод
Piperazin п пцпераиии, хексахидро-
пиразин, диетилендиамин, С4Ню^
Piperidin плиперидин, хексахидропи-
ридин, пентаметиленимин, C5H11N
Piperidon п пиперидон, C5H9NO
Piperln п пиперин, ^пиперил-пипе-
ридин, C1THi»NO3
Piperlnsäure / пиперинова киселина,
5-(3,4-метилен-диоксцфенцл)-пен-
твдиеи-2,4-зва киселина,
CHaOatGHsCCl^CHkCOOH
Piperonal п пиперонал, хелиотропин,
3-4-метцлендuоксцбеизалдехид.
СЙН6О3
Piperonylalkohol т пиперонилов ал¬
кохол, 3,4-метилендизкси-бензил-
алкохол, CeHeO9
Piperonylbutoxid п пиперонил буток-
сид
Piperonylsfiure f пиперзиилзва кисе¬
лина, 3,4-метилеидиокси-беииоеиа
киселина, СвНвО*
Piperyien п пиперилен, пентадиен-
1,3, СНг=СНСН=СНСНа
Pipette / пипета	.
₽lpetirneiagrгe / етажерка за пи пети
₽ipritrnge2trll п статив за пипети
pipettieren пипетирам
Piratenfarben fpl цветове, образува¬
щи се - при многоцветна печатарска
машина вследствие преминаване
на багрилата от един резервоар в
друг
PistazlennuBOl п фъстъчно масло
Pistill п пестик, чукало (на хаван)
Pistonieren п изпомпване, черпене
(на нефт)
Pituitrin п питуитрин (екстракт от
задната част на хипофизата)
Pivalinsäure / пивалинова киселина,
триметилоцетна киселина,
(СН3)8ССООН
Pivalon п пивалон, 2,2,4,4-тетраме-
тцлпентанон-3,
(СН3)еССОС(СН3)а
PLA
Pixol п пиксол (водно разтвор им кат¬
ран)
Pizein п пицеин, салинигрии,
CI4H18O7	.
Pizen п пицен, 1,2,7,8-дцбенззфенaн-
трен, . СиНн
piakieren планирам, покривам със
слой метал
Planetenmischer т бъркачка (смеси¬
тел] с плаиетарио предаване, пла-
нетарна бъркачка
PlanrienгIihrer п вж. Planetenmischer
Pianetenrührwerk п вж. Planetenmi¬
scher
Planfeuerung f вж. Pianrostfeuerung
Planfilter п планфилтър, плосък
[рамков] филтър
Planrost т плоска [хоризонтална]
скара (на пещ)
Pianrostfeuerung f огнище с плоска
[хоризонтална] скара
Pfanrostgaserzeuger т газгенератор с
плоска [хоризонтална] скара
Plansichter т плоскосеяч, планзих-
тер	.
Plansleb п 1. плоско сито 2. сортиро¬
въчна инсталация от плоски сита
Plаnzellenfllirr п дискбв клетъчен
(вакуум)филтър
Plasma п плазма
-^He^ütbrenner т плазмена горелка
Plаsmarr2atzmitiel п заместител на
плазма [на кръвен серум) '
Pfasmalichtbogen т плазмена електри¬
ческа дъга
Plasma-Lichtbogenofen т плазмена
електродъгова пещ
Plasmaprotein п протеин [белтък] на
плазмата [кръвния серум]
Plasmazustand т плазмено състояние
Plasmolyse f плазмолиза
Plasmolytikum п плазмолитик
Plast т пластмаса
Р^нЬТОНг mpl пластмасови отпа¬
дъци
Plastbehälter т съд от пластмаса •
Plastdruckform f пластмасова печат¬
на форма
₽la2tlfiCation /, hydrothermische хид¬
ротермична пластикация [пласти-
фикация]	_
Plastifikator т пластификатор, плас-
тикатор; омекчител


PLA
492L-
Plastifizierung f пластициране, плас-
тифициране
Plastifizierungsmittel п плвсти(фц)ци-
раЩо средство, пластифи-катор;
омекчител
Plastifizlerzone f пластици раща зона
Plastigel п пластигел (поливинилхло-
ридна паста в желе образно със¬
тояние)
Plastikbad п галванична вана, елек¬
тролит за галванопластика
Plastlkbinder т свързващо вещество
от пластмаса
Piastikdeckfarben fpl покривни бои с
полимерни свързващи вещества
Plastikgehause п пластмасова кутия
Plastikeinband т 1. подвързия от
пластмаса 2. прозоречна рамка от
пластмаса	’
Plastik-Nase / носов обтекател от
пластмаса (на самолет).
Plastilin п пластилин
Plastiment л пластимент (добавка към
бетона за повишаване пластич¬
ността му)	.
Piastlsol п пластизол (дисперсия в
омекчител)	.	’
Pla2tizirrstreckr f вж. Plastifizirrzone
Plastizierzone f вж. Plastifizierzone
Plastizität f пластичност
Plastizitätsprüfgerät п уред за опре¬
деляне на пластичността
Pla2tCaros2rrir / каросерия от пласт¬
маса
Plаsimairlze f матрица от пластмаса
Plastograph т пластограф
Plasted т пластокрет (пластифи¬
катор за бетон)	.
Plastometer п пластометър
Plastopal п пластопал (втвърдител
за нитроцелулозен лак)
Plaststereo п пластмасов стереотип
Platformat п платформат, продукт
от реформинг с платинов катали¬
затор (на нефтопродукти)
JF|atformen п платформннг, аромати¬
зиращ реформинг с платинови ка¬
тализатори (на нефтопродукти)
Platformer т реактор [колона] за
nлатформинг
Piatforming п вж. Platformen
Platformingprodukt п продукт от
платформниг, платформаа,
Platin п платина, Pt
Piatinasbest т платиниран азбест
Platinbromid п платинов бромид: L
PtBra 2. PtBra 3. PtBr4
Pl atin( l V)-brom wasserstoffsäure f пла-
тино(IV)бромзводородна киселина,.
H^PtBre]
Platinchlorid п платинов хлорид: 1-
PtCl 2. PtCla 3. PtCi3 4. PtCl4 -
Platinchloгicdhlorwassrгstoff т пла¬
ти но( lV) хлорводородна киселина,.
Ha(₽tCle)]
Platin(l))chlorid п платинов дву-
хлорид, PtCla
Platinchloriir п ост. за Platin(ll)-
chiorid
Pl at i nchlor ürch lorwasserstof fsäure f
ост. за Pl<atin( l tychlorwasserstoff-
säure
Platin(П)-chIolWäSserstoffsaurr f пла¬
ти нз(I11xлороводородив киселина,
тетрахлорплатинова киселина,
Hal₽tCl4]
PlatIn(lV)-chIorwasserstoffsaure f пла-
thhO(IV) хлор оводородна	кисели¬
на, хексахлорплатинова киселина,
Ha^tCle]
Platindichlorid п платинов двухлорид,
PtCls '	. г
Platindioxid п платинов двуокис,
PtOa	.
Piatindisulfid п платинов дисулфид,
PtS2
Platindraht т платинова тел
Platine f листова (плоска] заготовка,
сляба; пластина	&
Platinelektrode / платинов електрод
Platinenschrrr f ножица за рязане^на
плоски заготовки	*
PlatInenstraOe / слябинг
Platinenwalzwerk п слябинг
Platinfluorid п платинов флуорид:
1. PtF 2. PtFa 3. PtF3 4. PtF4
Platingaze f т>нка платинова „мрежа
Platingehalt т съдържание на плати¬
на
Platinhydroxid п платинов^У) хид¬
роокис, Pt(OH)4
Platinhydroxidul п платинов(П) хид¬
роокис, И(ОН)а
р1^^^п1гггп L валцовам плоски заго¬
товки 2. платинирам (покривам с
платина)


493
Platin( IVViodwasserstoffsäure f пла-
тино(1V)Йодзвздородиа кисели¬
на, H2PtJ3.9H8O
Platin jodid п платинов йодид: 1. PtJ2
2. PtJa 3. PtJ4
PlatinCaiaIy2aior т платинов катали¬
затор	•
'■Platt псдо^ т платинов котел
PlatinlrgIrrung f платинова сплав
'Piatinmetali п платинов метал, ме¬
тал от платиновата група
‘Platinmohr п вж. Platlnschwarz
Platt nmonochlorid п платинов моно-
хлорид, PtCl
Platinmonosulfid п платинов^!) сул¬
фид, PtS
Plattnmonoxid п платинов^) окис,
PtO
Platinoxid п платинов окис: 1. PtO
2. Pt2O3 3. РЮ2 4. PtO3
Platinpyrophosphat п платинов (lV)
пирофосфат, PtPaOv
Platin-Rhodium п платцизрздиева
сплав, платино-родий
₽IatIrsaImIaC т амониев хлор плат и¬
нат, (NH^PtCU
Piatinsand т платинов пясък
₽IaiIn2chale f платиново блюдо
Piatinschwamm т платинова гъба
Platinschwarz п черна [ситнозърнеста]
платина
Plaiin2elrnid п платинов селенид: 1.
PtSe-2 2« PtSea
Platinsesquisuifid п (дву)плвтииов(Ш)
(тр^сулфид, Pt2S3
Platinsilizid п платинов силицид,
PtSI
Piatinsulfat п платинов^У) сулфат,
Pt(SO4)2
Platinsulfid п платинов сулфид: 1.
PtS 2. PtS2 3. Pt2S3
Plattnteilurid п платинов телурид,
PtTe2
Piatintetraehiorid п платинов четири-
хлорид, PtCl.4
Piatintetrajodid п платинов четири-
йодид, PtJ4
Platintiegel т платинов тигел
Platintrichlorid п платинов три хло¬
рид, PtCIa
Piatintröxid п .платинов триокис,
PtO3	.
Platinzyanid п платиновСП) цианид,
Pt(CN)2
	PAA
Platte f 1. плоча 2, пластин[к]а 3.
лист 4. фотоплака
Platten fpl pastieren еж. Platten strei¬
chen
Platten fpl streichen обмазвам плочи
(на акумулатор)
Plattenabstand т разстояние между
плочите [пластините]
Plattenamalgamation / амалгамиране
върху плочи
Piattenaufgabevorrlchtung f пластин-
ково [плочесто] питателно устрой¬
ство, пластинков питател
Plattenaustauscher т еж. Plättenwär¬
me [aus] tausch е г
Plattenband п пла^^нкова (конвейер-
на) лента; пластинков [плочест]
конвейер	'
Piattenbandförderer т пластинков
[плочест] конвейер
Plattenbandkiihiofen th тунелна тем¬
перна пещ с пластинков транспор¬
тьор	.
PlattrnrIrCtrodr f плочест електрод
Plattenelektrofilter п пластинков елек¬
трофилтър
Plattrnrlrmrrt п пластинков [нагре¬
вателен] елемент	•
Plаtterrrhi‘tzrr т пластинков нагре¬
вател	•
Plattenförderer т еж. Plattenbandför¬
derer
Plattenheizkörper т пластинкои на¬
гревател, плочковидно нагревател¬
но тяло
Р^НшСн^ т плочест варовик
РиИт^^ f слоести [шистови, пло-
чести] въглища
PlattenCondrnsator т пластинков [пло¬
сък] кондензатор .
PlattrnCiihIer т пластинков охлади¬
тел
Plattenlufterhitzer т пластинков
въздухонагревател [калорифер]
Plattenofen т стелажна [лавична] пещ
Plattensoda f кристална сода на пло¬
чи
Piattenträger т носач [опора] на та-
релките, тарелконосач (на ректи¬
фикация нна колона)
PlattentгocCrnmaschlnr / плочеста су¬
шилна машина
Plattentrockner т плочеста - .[талер ко¬
ва] сушилня	'


PLA
494
Plattenturm tn кула на полици, кула
на Лунге
Plattenüberlaufswehr т преливна тръ¬
ба (на ректификационна колона)
Plattrnverfahrrn п 2ur Herstellung von
Gasruß метод за получаване на га¬
зови сажди с помощта на непод¬
вижни дискове и въртящи се го¬
релки и гребла
Plattrnwаrmr[aus|tauschrr т плочест
топлообменник
plattieren платинирам, планирам, по¬
кривам с тънък метален лист
Piatzbedarf m необходима площ [ку¬
батура]
Platzmangel т недостиг на площ
Platzwechsel т смяна на мястото;
отместване, преместване, размест¬
ване	'
Platzwechselreaktion f обменна реак¬
ция
Pleuelstange f маш. мотовилка
Plrurlstangenlagrr т маш. мотовил-
ков лагер
Plexiglas п плексиглас (органично
стъкло)	’
Plumbagin п плумбагин (антибио¬
тик), СиН8О3
Plumbat п плумбат, сол на оловен а
киселина: 1. мета-, М2РЮ3 2. ор¬
то-, M4₽bO<
Plumb taxid п оловен двуокис, PbOa
Plumbit п плумбит, МгРЬОа
Plumbiverblndung / плумбнсъедине-
ние, съединение на 4-валентното
олово, Pb(lV)
PlumbosuHat п ллумбосулфат, оло-
вен(П) сулфат, PbSOa
Plumboverbindung f плумбосъедипе-
ние, съединение на двувалентното
олово, Pb(ll) ’
Plumerizln п плумерицин (антибио¬
тик), Cj5Hj4Oa
Plundermilch J прокиснало мляко
Plunger т плунжер (на помпа)
Plungeraufgabevorrichtung f плунжер-
но питателно устройство
Piungeraufgeber т плунжерен пита-
тел	.
Piungerkoiben т nлунжериз бутало
Plungerpumpe / плунжерна помпа
Piuseiektrode f положителен електрод
Pluspiattef положителна (положител¬
но натоварена) плоча
Pluspol т положителен полюс
Plutonium п плутоний, Pu
Plutoniumbatterie f плутониев реак¬
тор
Piutoniumkern т плутониево ядро
Plutoniumproduktionsreaktor т реак¬
тор за производство на плутоний
Plutoniumregeneration f регенера¬
ция на плутоний
Plutoniumspaltung f делене [разцеп¬
ване] на плутоний
Plutoniumtrennungsanlage f инстала¬
ция за разделяне на плутоний от
съпътствувашите го метали
Plutoniumverbrennung f изгаряне на
плутоний
Pneumatik т 1. пневматика 2. пнев¬
матична (автомобилна) гума
Pneumatikpumpe f пневматична пом¬
па, пневматичен подемник .
Pochen п чукам, раздробявам, сми¬
лам (в чукова мелница)
Pochhammer т чук (на мелница),
чук за дробене
Podhleistung f производителност на
чукова дробилна инсталация
Pochmühle f чукова мелница
Pochsatz т чукова машина за дробене-
или смилане
Pochschlamm т тиня от чукова мел¬
ница
Pochschuh т чело на чук, бойник(сме-
няема част на механичен чук)
Pochstempel т чук (за дробене)
Pochstuhl т подставка на чукова ма¬
шина за дробене
Pochtrog т корито за ръчно дробене
с чук
Pochtriibe f мътилка [пулп] от чукова
инсталация (за дробене на руда)
Pochwerk п чукална инсталация
Pod1werkcaaea^gamation f амалгами ра¬
йе в чукална инсталация
pökeln осолявам
Pökelung f осоляване
Pol т полюс
polar полярен
Polarimetern поляриметър ,
Polarimetrie f поляриметрия
Polarisation f поляризация
~, zirkulare кръгова поляризация
Polaгisation2rbrnr / плоскост [рав--
нина] на поляризация


495
Poiorisotionseffekt m поляризационен
ефект
Polarisationsfilter n поляроид, поля-
ризвционеи (свето)филтър
Pölarisatiönsfotometer п поляризаци-
онен фотометър	.
Polarisationsmikroskop п поляризаци-
онен микроскоп	,
Polarisationsspannung f поляризаци-
онно напрежение
Polarisationsspektronieter п поляриза-
ционен спектрометър
PolarisatiönsspIegrl т огледало-пол я-
ризатор
Polarisationsstrom т пзлярциацuоцeн
ток
Polarisation2winkrl т ъгъл иа поля¬
ризация
Polarisator т поляризатор
Polarisierbarkeit f поляризуемост
polarisieren поляризирам
Polarisierung / поляризация
PölarisCop п полярископ
Polarität / полярност
Polarogramm п полярограма
Polarograf т полярограф
Polarografie f полярография, поля-
рографски анализ
Poldreck т окиси (получавани при.
рафиниране на оловото от цинк
чрез продухване с водна пара)
Polfaden т мъхеста нишка
Polgewebe п мъхеста тъкан
Poliereisen п гладилка
polieren полирам
PolierteUe f полировъчна (шлифовъч¬
на, заглаждаща] пила
Polierfilz т полировъчно кече, поли-
ровъчен филц; полировъчен фил¬
цов диск
Ро11гг|гг112( п довършителна клетка,
клетка за окончателно обработва¬
не
Poliergold п полирголд, - полирано
злато (върху стъкло и порцелан)
Polierhammer т полировъч« н чук
Poli^rkaliber п довършителен кали¬
бър
Polierlack т лак за полиране
Poliermittel п средство за полиране,
полировъчен материал
PolierOf п масло за полиране
Polierpapler п полировъчна хартия,
шкурка
	 POL
Polierpaste f паста за полиране, по-
лировъчна паста
Pojierplatte / полировъчна плоча
Polierpuiver п прах за полиране
Polierriß т драскотина, получена при
полиране, рязка от полиране
Polierrot п полиррот, крокус, желе¬
зен (фери)окис, двужелеиец три¬
окис (прах за полиране), FeaOs -
Polierschaber т полирен шабър
РоИггь^гЮг / полирен кръг на шай¬
ба	.
Polierstahl т стоманен полировалник,.
гладилка (за ръчно полиране)
PolieistOnder т вж. Poliergerüst : .
Polierstein т полировъчен [шлифовъ¬
чен] камък
Polier-wochs п восък за полиране
Politur f L политура 2. полировка,.
гланц	.
Polklemme f полюсна клема, полюс '
(на акумулаторна батерия); елек¬
тродна клема
Polonium п полоний, Po
Polscheгmasdhinr f стри гал на машина,
за кадифе
Polspannung f непрежение на полю¬
сите
Polster n L подложка 2. брекер (на-
автомобилна гума) 3. буфер, амор¬
тизираща подложка
Pöläterfoiie f пластмасов лист за об¬
лицовка
Polsterleder п Покривна (облицовъчна
кожа (за мебели)
Polung f 1. полярност 2. придаване-
на полярни свойства
Polyoddition f полиприсъеднняване,
кондензационна полимеризация;
реакция на присъединяване
Polyakryiamid п полиакриламид, по¬
лимер на акриламида
Polyakrylat п полиакрилат
Polyakrylfaser f пол иа крил но влакно-
Polyakrylnitril п полцвкрилцuтрuл
Polyakrylnitrilfaser f полиакрилнит--
рилно влакно
Polyakrylnitril-Mischpolymerisat п по-
лиакрилцитрилец смесен полиме-
ризат
PolyokrylsHure f полиакрилова кисе¬
лина, (СН2СНСООН)а
Polyokrylsäureester т полиакрилат


POL
496
PolyaCryisaurrharz п полиакрилова
смола
Poiyakrylsäurenitril п полиакрило-
нитрил, нитрил на полиакриловата
киселина
Polyalkohol т поливалецтец алко¬
хол; полимерен алкохол
Polyamid п полиамид
Polyamidlaser f полиамидно влакно
(синтетично)
Polyamid-Glefi-Folie f лят поливмц-
ден слой
Polyamidgranulat п гранулиран по-
лнамид
Polyamidhorz л полиамидна смола
PoIyomidCunststoff т полиамидна
пластмаса
Polyamin п полиамин
Polyanlage f полuмeрuиацuзцца ин-
•сталаиия
Polyase / полиаза; карбохидраза (ен¬
зим, разцепващ полизахариди)
Polyäthylen л полиетилен, (СгН4)п
ch1orsulfonirrtrs хлорсулфониран
полиетилен	‘
Polyäthylenfaser f полиетиленово
влакно
Polyathylenfolie f фолия--. от полиети¬
лен, полиетиленово платно
polyatomar многоатомен
Polyazetyien л продукт от полимери-
заиията на ацетилена
PolyazoSarbstoffe mpl nзлuвизбагрuла
Polybenzin и полимерен [полимери-
зационен] бензин, полибензин
Pölybiend п L смес от полимери ,2.
присаден блок-съполимер, полу¬
чен по механо-химичен път (при
смесване на поливинилхлорид и
акрнлонитрилен каучук на вал¬
ците)
Polybutadien п полибутадиен
PoIybutadIrпfa2rг f nзлибутадиецзвз
влакно
Polybutadienkautschuk т полибутади-
енов каучук •
Polychlorierung / поли хлориране
₽olychIoгCamphen п полихлоркам-
фен, високохлориран камфен (ин¬
сектициди), CioHi0CI8
Polychioropren п полихлоропрен
Polydepsid п полидепсид
Polydlmethylsiloxan п полидиметил-
силоксан
Polyenverbindung f полиеново' съе¬
динение
Polyester т полиестер
Polyesterbeton т полиестерен бетон
Polyesterfaser f полиестерно влакно
Polyesterglasgewebe п стъклопласт от
полиестерна смола и стъклена тъ¬
кан
Polyesterharz п полиестерна смола
ungesättiges ненаситена полиес¬
терна смола
Polyesterkautschuk т полиестерен ка¬
учук
Polyesterkord т полиестерна кордова
тъкан, полиестерен корд
Polyl^terlaminat п полиестерна сло¬
еста пластмаса
Polyesterwellglas п вълнообразно по¬
лиестерно стъкло
Polyfil п многофилерна нишка
Polyfluorakrylsäure-Kautschuk т ка¬
учуков полимер на полифлуоракри-
ловата киселина	. .
Polyfluorchloräthylen г- полифлуор-
хлзретuлец	■:
Polyfluorolefin п полифлуоролефин
Polyfluoropren п полифлуоропрен
(флуоропренов каучук)
Polyfoппаldrhyd п полиформалдехид,
nолuзксиметuлец
Polyformen л вж. Polyforming
Polyforming л полиформинг^ рефор-
минг с пзлимерцивцця
Polygalakturonase / пзлuгвлвктуроцв-
за, пектццвзв, пектолаза (ензим)
Polyglukuronsöure f полцглюкуроновВ. -
киселина, [ОНС.(СНОН)4.СОО^п
Polyglykoläther т полигликолов етер
Polyhalogenid п многохалогенно [по¬
ли халоидно] съединение
Polyhalogenverbindung f - полихалоге-
нцрaнз съединение ’
Polyharnstoff т пол и карбамид
Polyin п пблиин, полиацетилен
Polyisomerles] п изомер на полимера
Polyisopren п полииззпрец
Polyisozyanat п полиииоцuацат
PolyCaprolaCtam п поликапролактам
(капрон)
Polykarbonat п поликарбонат
Polykarbonatfolie f поликарбонатна
Фолия
PöIyCieseIsäurr f полисилициева кисе¬
лина


497
Polykondensat п пол и кондензат, про¬
дукт от полuкоцдецзвция
Polykondensatfaser f полцкзцдензвтно
влакно
Polykondensation f пзликоцдеl^звцuя,
кондензация с образуване на висо¬
комолекулен продукт
Polykondensatrnnsharz п поли конден¬
зационна смола
polymer полимерен
Polymer п полимер
ataktisches атактичен полимер
isotaktisches изотактичен полимер
lineares линеен полимер
ölverstrecktes полимер, ориенти¬
ран с помощта на масло
vernetztes омрежавен полимер
Polymeraktivität f полимеризационна
активност
polymeranolog аналогичен на поли¬
мер
Polymerbenzin п полимерен [полиме-
рuиаццонен] бензин
Polymeres п вж. Polymer
Polymerfoser f полимерно [ полимер и-
зационно] влакно
Polymerisat п полимеризат, продукт
на полимеризация
Polymerisatbinder т свързващо ве¬
щество за пигменти на база поли¬
мери
Polymerisatdeckfarben fpl покривни
бои на базата на високополимери
Polymerisatharz п полимеризатна
смола
Polymerisation f полимеризация
~ in Masse полимеризация в маса
katalytische каталитична полиме-
ризация
kontinuierliche непрекъсната по¬
лимеризация
strreosprzifisdhe стереоспецифична
полимеризация
thermische термична полимери-
зация
Polymeгlsatiönsabstoppmittrl п инхи-
битор на полцмeрuивция; средство,
прекъсващо полимеризация
Polymerisationsanlage f полимериза-
ционна инсталация
Polym^^i^^tionsoutoklav т автоклав
за полимеризация; полимеризатор
Polymerisationsbenzin п полимериза-
циоцец [полимерен] бензин
	 POL
Polymerisationsbe!sCh1eunigrr т уско-
fi ител на полимеризация
. ymerisatipnstähig - способен на по¬
лимеризация, полимеризиращ се
Polymerlsationsförderer т катализатор
на полимеризация
polymerisationsfreudig лесно пол име-
зиращ; склонен към полимери-
зация
Polymerisationsgerbung f дъбене с по
лимеризационни продукти
Polymerisationsgift п инхибитор на
полимеризация
Polymerisationsgrad т степен на по¬
лимеризация
Polymerisationsharz л полuмериивцu-
онна смола
Polymerisatiorskatalisator т катали¬
затор на полимеризация
Polymerisationsmethode f метод на по-
лимеризация
Polymerisationsmittcl п полимер из и-
р а що средство (катализатор, ини¬
циатор)
Polymerisationsneigung f склонност
към полимеризация
Polymerisatioп2pröduCt п продукт на
полимеризация; полимеризат
PolymerisatiortSгraCtiöп f полимериза-
цизцца реакция
Polymer^satIonsгrglrr т регулатор на
полимеризация
Polymerisationsstufe f степен на по¬
лимеризация; фаза на полимери-
зация
Polymerisationsverfahren л метод на
полимеризация
Polymerisationsverzögerer 'т з абавител
[инхибитор] на пзлuмерииaция
Polymerisationsverzogerung f забавяне
на полимеризация
Polymerisationswärme f топлина на
полимеризация
Polymerisatschicht f слой на полиме-
ризат; полимерен слой
polymerisierbar полимеризируем, по-
лимеризиращ
polymerisieren полимеризирам
Polymerisierung f вж. Polymerisation
Polymerkette f полимерна - верига
Polymermischung f смес от полимери
Polymer reaktion f вж. Poly^«^ri^^^i-
опбггнСПоп
32 Немско-български технически речник


49»
POL

Palyrnerweldirnacher m полимерен
пластификатор
Polymetihakrylat л ' поли метакрилат
Polymethakrylsäuremethylester т еж.
Polymetfiylmelthakrylat
Pöly^<^^inforbstötfe mpl пол и мети но¬
ви - багрила
Polymeth^nCrttr / полиметинова ве¬
рига
PolymetHyler п полиметилен; алицик-
лен въглеводород
Polymethylenimin л пол и метилен и-
мин, (CHa)rNH
Polymethylmethakrylot л полиметил-
метакрилат
Polymin п полимин, полиетцлецимйн
poly^c^li^l^i^tiar полимолекулен, мно-
гомолекулен	.
Polymorphie f полиморфизъм
Polymorphismus tn еж. Polymorphie
Polymyxin п полимиксин, бацилоспо-
рин (антибиотик)
Polynaphther п полинафтен, пол и цик¬
личен нафтен
PolyraphttiensMure f полинафтенова
киселина
Polynitroverbindung f полинитросъе-
динение, полимерно нктросъсди-
ценце .
polynukieor многоядрен; поли цикли¬
чен
Polynukleotid	л	полинуклеотид,
сложна нуклеинова киселина
Polynukleotidon / полинуклеотuдаиа
(ензим )
Polyol п пол пол, многовалентец ал¬
кохол ,
Polyolefln п полиолефин, полимерен
олефин
Polyolefirfaser f полцолсфиново влак¬
но
Polyolefinwochs п полиолефинов во¬
сък
Polyose f полиоза, полизахарид
Polyo:x;^i^lthylen п полиоксиетилен
Polyoxykarbonsäure f полихидрокси-
карбонова киселина
Polyoxyketon пол ихидрокси кетон, ке-
тоза
Polyoxymethyler п полиоксиметилен,
полиформалдехид; параформалде-
хид, параформ
Polyoxyverbindung f пол ихидрокси
съединение
Polypapfer п хартия с нанесен слой
пластмаса
Polypeptid п полипептид
Polypeptidase f полипептидаза (ен¬
зим)	■
Potypeptin п полипептин (антибио¬
тик)
Polyphenol п поливалентен фенол
Polyphenoloxydase / полифенолокси-
даза (ензим)
Polypho^et-Kunststoff - т- пол и фос¬
фатна пластмаса
Potyplost mpl полипласт, полимерна
пластмаса
Polyporir п полцпорцн (антибио¬
тик)
Polypropylen п полипропилеи,
(Сн9сн=-сног
isotaktisches иизтвктичец - поли про¬
пилей
Polypropylen^er / полипропилепово
влакно
Polypropyienglykof п - полипропилен-
гликол	■
Pöly:2ac<d1aгId п еж. Polyose
Polysiloxan п полисилоксан; силикон
^органосилициев полимер)
ystyrer п еж. Polystyrol
Polystyrol п полистрирол, метасти-
рол, (СоН5СН=-Сн2)п
mikroporöses полистиролоя пено-
пласт
Polystyrolharz п полистиролова смола
Polystyrolkondensotor т полистиролов
кондензатор
Polystyrollock т полистиролов лак
Polysulb»titutionsverbirdung f полусуб-
ституuрвцз [полциaместeнo- съе¬
динение
Polysulfid п полисулфид
Polysulfidkoutschuk т - - полисулфидеа
каучук (тиокаучук)
Polyterephthalsäureester т политере-
фталат, терилен
Polyterpen п политерпен, (C5Hfi)r
Polyterpenharz npl политерпен ова
смола
Polytetrafluoröthylen п политетрафлу-
оретилен, тефлон,	(—CF2CF2—)х
Polythen п полиетилен, (CaH4)r
Polythenfaser / полиетиленово влакно
Polytriffuorchloräthylen п политри-
флу орхлоретилен
Polytrifluormorochioräthylen п еж.


499
PolytrIf1uorchIorathyIrn
Polyurethan n полиуретац
Polyurethan- Elastomer n полцурств-
hob еластомер
Polyurethanfaser f полиуретaцово
влакно
Polyurethanlack tn полиуретанов лак
Polyurethansehaum т полцуретанов
пеноматериал
polyvalent мцзговалецтец
Polyvolenz /. поливалентност, много-
валентност
Polyvinylolkohol т полцвнцил(ов) ал¬
кохол, полимеризиран винилал-
кохол
Polyvirylalkoholfoser f поливинилал-
кохолно влакно
Polyvinyläther т поливинилов етер
Polyvinylozetat п nоливццилацетат
Polyvlnylbenzol п вж. Polystyrol
Polyvinylchlorid п поливинилхлорид,
(СН2=СНС1)
rachchloriertes допълнително хло¬
риран поливинилхлорид, перхлор-
винилова смола
Polyvinylchloridfoser f по.ливиццлхло-
ридно влакно
nаchchlorlrrte перхлорвцнцлно
влакно, допълнително хлорирано по¬
ливни илхлоридно влакно
Polyvinylester т поливинилов естер
Polyvinylharz п поливинилова смола
Polyvlrylidenchlorid п поливинилиден-
хлорид, (ССК—СН2)Д
Polyvinylidenzyanid п пзлцвинили-
денцианид
Polyvlnylpyrrolidon п пзливинилпи-
ролидон
Polyviiam inpräparat п поливитами-
цец препарат
Polyzyklir п тетрациклин (антиби¬
отик), C22H21NO8
polyzyklisch полицикличен; многояд-
рен
Pomerarzenöl п померанциево (вид
портокалово) масло
Pontokain п пош^каин,
C16H24N2O2-HC1
Pore f пора; - шупла
Porenbeton т порест бетон, пенобе-
тон
kaICgebundrnrr порест - бетон на
варна основа
			PÜR
Porenbeton, zerпeлrgebunde|lrr порест
бетон на циментова основа
PorerdichtIgCrIt f гъстота- на порите
porenfrei несъдържащ, пори; плътен
Porenfüller т пълнител на пори.
PorengrOse f размер [големина) на
порите
Porenraum т обем на порите
Porersinter т порест агломерат (ле*
строителен материал)
P^i^^^^^rudtur f пореста структура
Porenverihütungsmittel п средство,
предотвратяващо образуването на
пори [шупли]
Porenvolumer п вж. Porenraum
Porenweite f големина ма пори - .[шуп¬
ли]
porig вж. porös
Porigkeit f вж. Porosität
Porollthfilter л поролитов филтър
Porolithplatte f поролитова плоча
(гипсова плоча с малки пори)
porös порест, шуплест . '
Porosstät f порестост
allgemeine обща порестост
Porositötsgrad п 1. степен на порес¬
тост 2. степен на неоплътненост
Porositbeton т вж. Porenbeton
Porphin п порфин, CjoHijNf
Porphyr т порфир
Porphyrin п порфирин, СиН^^О»
Porphyrirring т порфиринов пръстен;
пзрфирицзво ядро	;
Porphyroxin п- порфироксцц,
G^9H23NO4
Portolofer т електродъгова пещ - о
изместващ се мост	.
РоМ^иИ^и п кожа за портофейли;
книговезка кожа
portionsweise на порции
P^f^t^landdinker т вж. - Portlandze-
гогп^СИпСгг
Portiandzement т портландцимент,
PortlandzementkCirker т портландци-
ментов клинкер
PorzeHar п порцелан
PorzeHanouskleidung f порцеланова
облицовка [фyтерзвка]	•
Porzdlonbrenrofer т пещ за изпичане
на порцелан
Porzellanerde / каолин, порцеланова
глина
Poi^^i^^lanfarbe / порцеланова боя,
боя за порцелан


POR
500
₽oгzel1aпfil1eг п порцеланов филтър
Porzellanglastir f порцеланова гла¬
зура
PorzeHanisolator /п порцеланов изо¬
латор
PoггeПаrCItt т лепило за - порцелан
Porzelionlcondensator т порцеланов
кондензатор
Porzellanmosse f порцеланова маса
Porzellanrri'bscha1e f порцеланов ха¬
ван
Porzr11an2cho1r f порцеланово блю¬
до
PorzellanschiHchen п порцеланова ла¬
дийка .
Porzellanschraubfassurg f порцелано¬
ва винтова фасунга
Porzellanton т вж. Porzellonerde
Porrzellanwanne f порцеланова вана
positiv позитивен; положителен
Positiv п позитив
Positivbild п позитивно изображение
PositivrпtwicCIrr т позитивен про¬
явител
PositivHlm т позитивен филм
Positivformurg f позитивно формо¬
ване
Posiiiwerfahren п метод- за позитивно
формоване
Positron п позитрон
: Postpapier л пощенска хартия
‘'Potential п потенциал
Potentialabfoll т потенциален пад
Polentialdifferenz f потенциална раз¬
лика
Potentiaigefölle п вж. PotentiöLabfoIl
₽otrntiolhypothr2r f потенциална те¬
-' ория, теория на сгъстения слой
Potentiolschweile - f потенциален праг,
потенциална бариера
₽о1гп11г11гпгг|1г f потенциална енер¬
гия
Potentiometrie f потенциометри,
'Pottasche f поташ, калиев карбонат,
K3CO3
Poussierebildung f образуване на цин¬
ков прах
PragrCa1ander т щамповащ каландър
Prägen п l. щамповане; чернене;
сечене и обрязване (на преса) 2.
калиброване чрез пресоване
Prägepresse f щампова [щанцова] пре¬
са; преса за сечене
Prägestempel т щампа; щаниа; поан-
сон
Prägewerk п щамповъчна [щанцова]
преса
Prägung f еж. Präger
Prollblech п отбивна [отражателна,
екранираща) преграда
Prallbrecher т чукова трошачка
Prollmüh1r f удар но-отражател на
мелница
PraltteHennähle f дискова ударно-
отражателна мелница
Prallward / отбивна [отражателна)
стена
Präparat п препарат
mfaddrtoxisches слабоотровен [сла-
ботоксичен] препарат
quecksilberhaltiges живачен пре¬
парат (съдържащ живак)
666- Präparat п препарат 666, препа¬
рат от ^-хексахлорциклохексан
(инсектицид), CeHeCle
Pröpariersalz п препарациоцна сол
(в бояджийството), натриев мета-
станат, Na2SnO3.3H2O или натриев
хексахидроксостанат,
Na2lSn(OH)3)
. Präparierwaizen fpl чернови валци,
валци за грубо валцоване
PraparIrrwa1zwrгC п чернови блоков
валцов стан
Praseodym п празеодим, Pr
Prasnodymbromat п лраиеодимов бро-
мат, Pr(BrO3)3
Praseodymchlorid л лразеодимов хло¬
рид. PrCls
Praseodyrnkarbonat л празеодимов
карбонат, Рг2(СО3)3
Praseodymoxid п лразеодимов окис,
₽г3О3
Praseodymoxychlorid п . празеодuмзв
оксихлорид, PrOCl
Proseodymsulfat л празеодимов сул¬
фат, P^SO^s
Praseodymsulfid л празеодимов сул¬
фид, Pr2S3
Präzipitat п преди пит ат; утайка
Präzipitatdünger т преципитат,
(тор). CaHPO4.2H2O
Präzipitation f преципитания, утая¬
ване
pгäzipitIrгrn утаявам
Präzipitiermittel п утаител, утаяващ
агент


501
PRE
Präzipitierung f вж. Präzipitotior
Prazisionsfrinschliff т прецизен [фин]
шлиф
Pгez1sionsfraCtiorIrгuпg / прецизно
фракциоцираце
Präzisi'orsgrwichtr npl прецизни ана¬
литични теглилки
Prfzisiensrundstahl т точно калибро-
вана кръгла стомана
Präzisionswaage f аналитична прециз¬
на везна
Pregnon п прегнан, QiHae
Pregnandiol п прегнандиол, C2lH36Os-
Pregnantol п прегнантол, див^лам^
ноетилов етер на 2-метзксu-6-алип
фенола
Pregnin п прегнин (хормон на жъл¬
тото тяло), OiH28O2
Prehnitol п- пренитол, 1,2,3,4-тетра-
метилбензол, С3Н2.(СН3)4
preisgünstig икон. на изгодна цена,
изгоден по -цена
Preisnachlaß т икон. отбив в цената
Prellplatte - f отблъскваща (движещи
се частички) преграда, преградна
[отразяваща] плоча
PrelIp1аtten-MiSschCondeп2ator т дюзо-
клапанен смесителен кондензатор
Prdlwond -f вж. Рп^Ь^
Preßbarkeit f пресуемос-i
Preßbetor т пресован бетон
Preßdruck т налягане при пресоване
Presse f преса
pressen пресовам
Presser п пресоване
einseitiges едностранно пресоване
gegenläufiges двустранно пресо¬
ване
lsostotisches uззстатичцо пресо¬
ване
~ mit federndem Mantel пресоване -по
метода на плаваща -матрица
normales нормално пресоване
Pгrssänvulkanlsatioh f вулканизация
в преса, пресова вулканизация
Preßfehler т дефект при пресоване
Pret^fllter п филтърпреса
Preßfläche - пресоваща повърхност
Preßform f пресформа
Preßfoirnmoscbinr / пресова формо¬
въчна - машина
~ mit Hordhrbe1modellausheburg пре¬
сова формовъчна машина с ръчно
изваждаме на модела
Preßformmaschirr mit Unterdrück -пре¬
сова формовъчна машина с дол-,
но пресоване
Preßformung f формоване чрез npe-i
соване; пресоване
Preßgas п сгъстен [компримиран] газ:
светилен [битов] газ под повишено
налягане	;
Preßgefüge п структура на щампован
метален детайл	;
Preßglas п пресовано стъкло
Prefgrat т издатък (извън формата),
при пресоване
Preßgummiware / - пресовани каучу-;
кови изделия	’
Preßguß т 1. леене под налягане 2. -
изделие, излято под налягане
Preßgußform / форма за леене под-
налягане
Preßgußmas^hine / машина за леене'
под налягане
Preßgut п пресован материал, прес-
материал
Preßhaupt п траверса - (на пресова
формовъчна машина)
Preßhefe / пресовани дрожди
Preßholz п пресована дървесина
Preßkohle f L брикетирани въглища
2. въглища за брикетиране
PreßCrista1I п пресовано кристално
стъкло
Preßkuchen п L брикет 2. пита (от
филтърпреса)
Preßleitung / вж. Preßluftleitung
Preßling т брикет; пресовано изделие -
Preßluft / сгъстен [компримиран]
въздух
Preßluftabklopfapparat т пневматич¬
но устройство за изтръскване (на
отливка); пневматично устрой¬
ство (за разрушаване) на леярска
форма
PreßiuftentOter т маслоотделител за
сгъстен въздух
PreSruftfla^sche / бутилка за сгъстен
въздух
Preßluftförderung f пневматичен транс¬
порт
Prrß^uftfoппung f формоване със сгъ¬
стен въздух (пластмаси)
₽reßlufthebrzrug п пневматичен по¬
демник, ерлифт
Preßluftleitung / тръбопровод за сгъ¬
стен въздух


502
PRE . .

₽гrßluftmelfle1 m пневматичен секач
Preelufttlohrlrltung f еж. Preßluftlei¬
tung
₽гrßluftгühгrr m бъркачка със сгъ¬
стен въздух
PreßIuftsch1el■fmöschinr f пневматична
' шлифовъчна машина
Preßluftstampfer т пневматична трам-
бовка
Preßmosse f маса |материал) за пре¬
соване ■
pulverige праховидна маса за пре¬
соване; преспрах
Preßmassefilter л филтър от пресо¬
вани (влакнести) материали
Preßmassenfertigung f изготвяне на
маса [прах] за пресоване
PreßmlMdiung f смес [композиция] за
пресоване
Preupumpe / нагнетателна помпа -
Preßraum - т пресовъчен обем
Preßrückstand т остатък след - пре¬
соване'; кюспе; изцедка
PreOsaft т сок, получен чрез пресо¬
ване (иистискване]
PreOschliefizeit / време на затваряне
на матрицата
PreBschnitzfel - npl изстискани резенки
(напр. от''захарно цвекло)
Preßspan т - пресшпак
Preßsprltzform f форма за машина за
леене - под налягане
PreßsteHung f положение при пресо¬
ване' '	• '
PreßstampiT - m L пресоващ nоансоц
’2/ - щампа -3. плуцжер (на мерсе-
И^нна преса)
t 'm пресован материал; ма-
■ терзал ' з'а пресоване, пресована
пластмаса
Preßstuck -п заготовка за щамповане
Preßtalg т - пресована лой (твърди
''глй^еридй, получени при горещо
пресоване )
РГое^гЪп^ f техника на пресоване
Preete.il т щампован детайл; пресо¬
вано "изДелие* .
Preßtiseh т работна маса на преса
(долА.а)>-	'
Preßtuch п - фй:лTровалнз платно (за
‘ фил№(рпреса)
Preßverfahren п пресов метод
Pre^'ß^<Mturft^lii - rf - Лж. Pre ßraum
Preßvorgong т процес на пресоване
Preßvorrichtung f устройство за пре¬
соване
Pre^fwolzr f пресоваш [изцеждащ]
валяк
Preßwasser п 1. вода под налягане
(под напор) 2. изстискана [изце¬
дена] вода (при пресоване) 3. вода
в хидравлична преса
Preßwasserteitung f пневматичен водо¬
провод
PreDwerk п щамповъчен цех, цех за
щамповане
Preßwerkzeug п l. пресформа за ди¬
ректно пресоване 2, щампа, щанца
Preßzementdichtung f уплътняване с
циментов разтвор под налягане
Preßzyklus т цикъл на пресоването
Preußischblau п пруско синьо, бер¬
линско синьо, Рг4)Гг(СМ)г)0
PгIniaгaus2chrIdurg J първична - кри¬
стализация
PrimÖrdendrit т първичен дендрит
Primördestillöt п първичен дестилат
Pгimarrlemrnt п първичен елемент
Primärgefüge п първична структура,
структура от първична кристали¬
зация
Primörkorn п първично зърно
Pгimärkorпgreпzrпrissr mpl пукна¬
тини [разкъсвания] по границите
на първичните зърна
₽rimarCгIstaIIisötiön f първична кри¬
стализация
Primörluft f първичен въздух
Primärreaklion f първична реакция
Primörrefonrat п първичен продукт
от реформинг
Primörspannung / първично напре¬
жение; напрежение на статора
Primärstrom т първичен -ток, ток в
първичната верига
Pгimöгterг т първичен катран, пър¬
вична смола
Primasoda f сода с отлично качество,
първзквчествсца сода
Primosprft т висококачествен (добре
пречистен) етилов алкохол
Primulin л примулин (сярно багрило)
Primverin п принвверин (глюкозид),
C8oH.ieOi3	.
Proaktinomyzir - п провктинонцццн
(антибиотик)	•


503
Probe f 1. изпитване; опят 2. проба
(от материал) 3. образец, пробно
тяло
eingewogerr претеглена проба
Reirschc проба на Рейн (за арсен)
Probeauswahl f вземане [избор] на
проба
Probeb^trieb т пробна експлоатация
Probebuch п дсгУстаццонсц -дцевццк
Probeentnahme f вж. Probenahme
Probegerbung f кож. пробно дъбене
Probegias п чаша за дегустация; -еп¬
руветка
ProbeguV п пробен материал
РпО^о^^ - f изложни^ [кокила,
метална, форма] за отливане на
проба (от -метал или шлака)
Probekörper т опитен образец, проб¬
но тяло
Probelosung f изследван разтвор
Probenahme f вземане на проба
Probenahmerohr п тръба за вземане
на проби
Probenehmer т пробовземач
ProЬeneпtпahmreiпгIchtung f устрой¬
ство за вземане на проби
Probenentnehmer т вж. Probenrehm^r
ProberkelJe f лъжица за вземане на
проба от течен метал
Pröbeschmeizen п пробно стопяване
Probestab т прът за проба; епруветка
(за изследване на свойствата на
метал или сплав)
₽robrstutzer т щуцер за вземане на
проби
Probieranalyse f пробен анализ; пред¬
варителен анализ (с малки проби
в епрув^г^^^с^),' предварителен мо¬
кър анализ
Prob ergias п епруветка
Probiergut п вж. Probegut
Probierofen т опитна пещ; пещ за из¬
вършване - на опити
Probierraum т помещение за дегуста¬
ция, дсгустаццзццз помещение
Procoin п - прокаин; новокаин
Produkt п 1. продукт 2. мат. произ¬
ведение	. '
Produktion f 1. - производство; - изра¬
ботваме - 2. продукция -
Produktionsablauf т ход на производ¬
ството
Produktiorsabteilung f производствен-
отдел
			 PRO
Produktionsausfail т престой в произ¬
водството
Produkt^^ni^^^^i^i^^ät f производствен
капацитет
Produktionskosten р( производствени
разходи
Produktionsmittel npl производствени
средства
Produktionsprozeß т производствен
[технологичен] процес
PгoduCtionsrraCtoг т реактор за полу¬
чаване на плутоний или радиоак¬
тивни изотопи на други елементи
Produkkivität f производителност, про¬
дуктивност
₽гorutrCtöld доевтсктоидец
Proferment п профермент, проензим
РгоШгкгп п профилна [сортова] сто¬
мана
₽rofilrlseпtragrг т профилна греда
Profileiserwaizen п валцоване на про¬
филна стомана	.
Profi1eitrnwalzwrrk п валцов стан за
профили; валцоване на профили
за - сортопрокатен цех
Profilgestaltung f фасониране
PгofilCa1ander т профилиращ калан¬
дър
Profillate f шаблон
Profillehre / фасонен калибър
Profilrohr п фасонна тръба
Pгofi1stöbeisrn п профилна стомана
ProfiltrÖger - т профилна - греда
Profilwölzung f валцоване на профил¬
на стомана	,
Profilwolzwerk п стан за валцоване на
профили, профилновалцов [сорто-
прокатен] цех
Profilzieherei / цех за изтегляне на
профили	,
Proflavin п профлавин, 2,8-дuaнuно-
акридиниев сулфат
Progesteron п прзгсстероц, прсгцен-4)
дион-3,20 (хормон на жълтото
тяло), CuHaoOa	;
Progrommeinrichtung f програмно,
устройство
ProgгammCагtdnstrurгung f управле¬
ние с помощта на перфокарти^
Pгogгommscha1tweгC п програмен	ме¬
ханизъм	'	i
Prögromrsteuergerat д	уред	за	про¬
грамно управление	.


PRO
Programmsteuerung / програмно упра¬
вление
ProgrammsteuerurgsCöster m шкаф за
програмно управление
Progynon п прогинон (препарат от
фоликулов хормон)
Projektferurgsabtellung / проектен от¬
дел
Pro-Kopl-Produktion f икон. произ¬
водство на глава (от населението)
Prolaktin л пролактин (лактогенен
хормон)
Prolamfr п продам и н (растителен
белтък}
Proian A л продан A (хормон,
стимулиращ узряването на фо-
ликула)
Proian B п продан B (лутеинизи-
ращ хормон)
Prolidase f пролилаза (ензим)
Prolin п пролин; nиролидицкврбо-
нова-2 киселина, в-пцропидинквр-
бонова киселина, С4Н^.СООН
Prolinase f прзлицвив (ензим)
Promethium л прометий, Pm
Prominal п - проминал, 5-етил-М-ме-
тил-5-фeиилбaрбцтурзва киселина,
Ci3Hi4N2O3
Promoter т промотор, активатор
Pronarkon п п роиар кон (наркотик)
Prontölbin п пронталбин, сулфанил-
амнд, 4-внинобснзолсулфамцд,
Н2МСгН48О2М2
Prortosil п- пронтозил, червен стреп-
тоцнд (сулфамиден препарат),
2,4(НН2)2.СгН3Н=NCeH1SO2N Н2
Propödien п пропaдцсц, ален,
СН2=С=СН2
Propon л пропан, С3Нг
Propanoat п пропацзат, пропионат
Propanol л пропанол, пропилов ал¬
кохол, С^ОН
PropörtriCaгbonsäure f пропантрикар- ■
бонова киселина, С3Н5(СООН)3
Propargylaldehyd т пропаргилов ал¬
дехид, пропинал, СН - -ССНО
Propargylalkohol т пропаргилов ал¬
кохол, етццилмстацзл,
СН=ССНаОН
Proporgylchlorid п пропаргилхлорид,
СНГтЕССНФ
Propargylgruppe f пропаргилова гру-
Bai пропаргилов остатък [ради¬
кал J, Н6=ССН4—
Proporgyisöure / пропаргилова кисе¬
лина, пропиолова киселина, про-
пинова киселина, СН ' - - ССООН
PгöpelIrгbIrIchhoIiOпdrг т пропелерен
избелителен-холендър
т пропелерен сме¬
сител
Propelferpumpe f пропелерна помпа
Propellerrührer т бъркачка с витлова
перка, пропелерна бъркачка
₽гoprIIrrrühгwrгC п вж. Propeller¬
rührer
Proper п пропен, пропилен; метил-
етилен, СН4=СНСН3
Propenal п пропенал, акролеин, ак-
рилов алдехид, СЖ^СНСНО
Propenritrii п вкрцлоццтрил, нитрил
на акриловата киселина,
СН2=СН^
Propenoat п пропеноат, акрилат, сол
или естер на акриловата киселина
Propenol п пропенол, алилов алкохол,
СН2--СНСН2ОН
Properoylchforid п пропеноилхлорид,
акрилилхлорид, киселинен хлорид
на акриловата киселина,
СН2=СНСОС1
2- Propenylbenzoat п проnен-2-илбец-
зоат, алuлбсцззат, алилов естер на
бензо^ата киселина,
СвН5СООСН2СН=СН2
Propenylpyridin п пропенилпиридищ
С5Н4^СН=СНСН3
Propinal п пропинал, пропаргилов
алдехид, С Н-ССН О
Propinol п пропинол, пропаргилов
алкохол, СН“ССН2ОН
₽гopiolаCtrп п пропцопактон, лактон
на ß-хuдроксuпрзnuоцовата кисе¬
лина, С3^О2	‘
ProplölsOura f пропиолова киселина,
пропаргилова киселина, ацетилен-
карбонова киселина, СН- ССООН
Pгopioro1drhyd т пропионов алдехид,
пропанал, С2НаСНО
Propionat п пропионат, сол или естер
на прзпизцовата киселина
Propionitril п пропиоцитрцп, нитрил
на пропионовата киселина,
CH3CH2CN
Propionsäure / пропионова Jnponа но- ■
ва] киселина, С2НЬСООН


505
PRO
Propionsäuregärung f ферментация',-
водеща до образуване на пропио--
нова киселина
Propionylchlorid п пропuоццлхлорцд,
пропацоипхлзрцд; киселинен хло¬
рид на пропионовата киселина,
СНСН2ССС1
Propionylffuorid п пропионилфлуорид,
киселинен флуорид на пропиошо-
вата киселина, СЩС^СОБ
PгöportiöRalitats1öCtör т коефициент
на пропорционалност
Prop^di^i^i^llitölsgrenze / граница на-
пропо^ционалност
PropoгtIönaIslöb т- пропорционален
образец, пропорционално пробно
тяло .
Proportionen fpl, multiple кратни
отношения
PropylcJCoHoI п пропилов алкохол,
пропанол, С3Н7иН
Propylomin л пропила-мин, камино-
пропан, С3Н^Н2
Propylazetat д проnипацствт, пропи-
лов естер на оцетната киселина,
СН3СООС3Н,
Propylbenzol п пропцл6снзол, СвЩ.
С3Н7
Propylbromid п пропилОромид, бром-
пропан, С3Н7Вг
Propylch'lorid л пропил хлорид, хлор-
пропан, С3Н7С1
Propylen л пропилен, пропен, метил-
етилен, СН3СН-СН|
Pгopylrndhlörid д пропилен хлорид,
1,2 - дихлорпропан,
С1СНхСН(С1)СН3
Propylendiamin л пропилецдиамцн.
1,2-днамицопрзпан,
CH3CH(NH2)UHiNH2
Propylenglykoi л пропцпснглuноп,
пропа^^л-! ,2,
НССН2СН(ОИ)СН3
Propylenoxid л пропиленов окис,
С3НгО
Propylenpolymcrf«) п полимер »а
пропилена (пропена), полипропи-
лен
Pripylfluorid п пропилфлуорид, флу-
орпропан, СаН7Р
₽ropyIidrndНIörid л пропил иден хло¬
рид, - 1,1-дихлорпропан,
СНЯСН2СНСЬ	'
Propylidenrtsigsäure>'/ пропил идеи оцет¬
на киселина, ’пецтец-2-звв кисе¬
лина, СН3СН2СН=СНСООН
Propylmerkaptar п пропилнсркaптaк».
пропантиол, C3H7SH
Propyloxygruppe / пропилоксигрупа,
пропоксигрупa
п-Propylpropfonat л « - пропилпропио
нат, пропилов естер на пропионо-
вата киселина
Propyr п пропин, алилен, метил аце¬
тилен, СН3С сн
Propytal п пропитал, 5,5-дипропнл-
барбитурова киселина,
С10С1«№О3
Pro&tigmin п простигмин, естер на
т-хидроксифенилтриметиламо-
ниев мстилсулфат с диметил карба-
миновата киселина,
(СН3^СООСгН4^СН3)^О4СН3
Protaktinium п протактиний, Po
PгotaCtIпIumpentachiorId п протакти-
ниев петохлорид, РоС18
ProtaCtInIumpenloxid п протактинлев-
петоокис, ₽02Оа
Protamin - п протамин
Protaminase / nрзтаницвза (ензим)
Protargol п протаргол (сребърно-
белтъчно съединение)
Protease f протеаза (протеолитичен
фермент)
Proteid п протеид	.
Pгöteidlrгmerl л фермецт-nротеид,
фермент (ензим], представляващ,
протеид
Protein п протеин
Proteinase f протеиназа (ензим)
Pröteinfo<>er / протеиново - (белтъчно), ’
влакно
Рго1г1п'гг^гп1 л фермент-протеин,
фермент (ензим], представляващ,
протеин
Proteirkuпstfasrr f изкуствено про¬
теиново (белтъчно) влакно
Proteinoid п протеино^т, албуминои^.
Protektor т протектор, ходова част
на външна автомобилна гума '
Protektorspritzmaschlne f профилира¬
ща шлакова преса (за проектира¬
не)
Pгotrktorstrrßeп т протектор на лента»,
протектор на автогума	.
Proteohormon: п прoтсохормоц, белтъ-'- '
чен (пептиден) хормон'


506
PRO

Proteolyse / протеолиза, хидролиза на
*	протеини, разграждане на белтъ¬
чини
proteolytisch протеолитичен, разграж-
*	дащ белтъчините
Prothrombin п протронбцц (глико-
' протеид)
₽rothromboCInasr f протронбокинаив
, (ензим )
Protistozid п протистоцид (средство
против едноклетъчни организми)
Protoanemonin п лротоансйониц- (ан¬
тибиотик )
ProtOhömir п протохемин, хемин, хе-
минхлзрuд, хпорхснцн.
С34Н32О4^РгС1
Protokol^oir - п протокотоин, 2-оксо-4,6-
динстзкси-3',4,-нстцлсцдиоксибсн-
исфеnоц, С18Н14О9
Protolyse f протолиза
Proton - п протон
Pгotonenre2oпаnz5peCtrum п- спектър
на протоцция резонанс
Protonensynchrotron л синхрофаиотрон.
протонен синхротрон
Protopektin п протопектин
Pröiopetгo1rum л първичен нефт, прот-
'- нефт ’•
Protopin п протопин, С2()Н1^О6
Protoplasmo - п протоплазма
.Protoporphyrin п протопорфирин,
l13,5,8-еeцпaмeтии-U,H-ппзрнилпop-
фиц-дцпрбпuоцовв-6.7 киселина
Protoveratrln л протовератрин (алка¬
лоид)
Protöxld п окис с низша валентност
Proustlt т прустит, AgaAsS3
Provenienz f произход (за сурови,
кожи)
Provitamin п провитамин
Prozentgehalt т процентно съдържа¬
ние
Prozeß т пропее
neutraler неутрален процес
saurer кисел процес
Prozeßdampf т технологична пара
Prozesse mpl, hydrodynamische хидро¬
динамични процеси
Prüfdauer f продължителност на из¬
питването
Prufdorn т калибър-тапа (за измер¬
ване на отвори)
Prüfer тп - L опитвам,- дегустатор 2«
анализатор
Prüffeld п област на изследване
Prüfgerät п уред за изпитване; кон¬
тролен уред
Prufgias п епруветка
Prüfkörper т пробно тяло, образец
за изпитания
Prüfling т еж. Prüfkörper
Prüfmaschine f машина за, -изпитване
Prüfmethode f метод на изпитване,
метод на изпробване
Prüfmittel - п контролно средство,
средство за изпитване (изпробване]
Prüfmuster п образец за изпитване,
пробно тяло	.
Prüfröhrchen п индикаторна тръбич¬
ка
Prüfspitze f конус [острие] за изпит¬
ване на твърдост
Prüfstand т изпитвателен стенд,
стенд за извършване на изпитва¬
ния
Prufstoub т проба от прах, взета за
изследване
Prüftemperatur f температура на из¬
питване
Prüfung f 1. изпитване; проба 2. кон¬
трол
PгüfüпgsrrgrbnIs п резултат от из¬
питване [проба, проверка)
Prüfüпgtfiltrгgrгät п алонж, алонга
Prunosln л пруцвицц, плюкозид на
нитрила на бадемената киселина,
С^СЩС^-ОСвНА
Psrudökonin л псевдоаконин,
С26Н41О^	•
Pseudakonitin л r^ссвдоаконитиц,
С3вН4^ 012
Psrudoal11lУ||гuppr f псевдоалилова
[ииопропeJlЦловa] група, пссвдов-
лилов (ииоnропсцuпов] остатък 1pa-
ди.кал], СНг= С(СН3)—
Psrudobösr f псевдобаза, nсевдоосцова
Ръц^^у^ п псевдобутилец, ß-
бутилен, бутен-2-сUм.-динстцлети-
лен, СН3СН=СНСН3
₽srudödhoIleitaп л nсевдохолестац.
копро^тан, С07Н4'
Pseudoephedrin п пссвдоефeдриц, изо-
ефедрин (алкалоид), С^Н^О
Pseudogerbstoff т псевдодъбител
Pseudoharnstoff m изокарбамид, псев-
дзкарбамид-
Psrudöjoron - п псeвдойoцоц, ццтрцлц-
децацетоц, С^Н^О


5Ö7
PUL
PsrüdoCumrnöI п псевдокуненол. 2,4,
б-триметилфенол, (СН3)8СгНоОН
Pseüdolcumidln п псевдокумидий, 2,4,
5-трцмстилвнилиц, (CHз)зCrHaNHo
PseudOku^I п -псевдзxумол. 1,2,4-
тримстилбснззл, асим.-триметил-
6Снзол, СвН^СНяЬ
PsrüdoIOsung f псевдоразтвор
P^ud^i^c^i^^lhir п псевдоморфиц, ок-"
сидиморфин, ^^г^Ог
P^u^nitrol п псездонигрол.
Pseud>per1etirrln п псевдопелетиерин,
N-нeтцлгрвцатоциц (алкалоид),
С^^О	*
Pseudopeptid п' псевдопептид
Pseudopuüpurir п пссвдoпypnyрсц.
пурпурицкврбзцзвa киселина,
CuHrO7
PsrüdöSOiz п псевдосол
Pseudose^ f пссвдокцселица
Pseud^js^Ii^rii^ation f псевдосолариза-
ция, усилване на контурите
Pseudothiohorrstoff т псевдотиокар-
бамид, изотиокарбамид
Psrudowoehs п Псевдопарафин
Pseudozyanin п псевдоцианиц
Psikain п псикаин, метилов естер на
d-троnвкзквuцоввта киселина
Psycholrir п психсотрин,
С2вН,^1О4.2Н1О
Psychrometer л психрометър
psychrophil психрофилен
Pteridin п птсридцц. Q^Nj
Игг1п п nтериц
PteroinsSure / птероицова киселина,
2-вмцно-4- х идрокси птeрuдиц,
Ж^С^Н^.ОН
₽trroylglutшe Insäure f птсрзилглута-
минова киселина, фолиева кисе¬
лина, витамин Bc
Pteгoylгrst т - птероилов остатък, пте-
роил	_
Pterygospemtin п птерцгосnернцц (ан¬
тибиотик)
Ptomain п птомаин (трупна отрова)
Ptyalin л птивлин, анuпаиа
Püddrielsrn п пудлингово желязо
Püd<dellüppe f пудлингова крила
Puddeln п пудлицговацс, провеждане
на пудлингов - процес
Puddelofen т пудлингова пещ
₽üdde1prlмrO т пудлингов процес
Puddel^^en п пудлингов чугун
Püddrlschlacke / пудлингова шлака
Puddelstahl т пудлингова стомана
PuddelverfOhren п пудлингов процес
Puder т пудра
Puderemail п пудъремайл
Püdrгgгündlögr f основа [основна
съставка] на пудра .	. ...
Puderroffinode f рафинирана захар
на пудра
Puderzucker т пудра-захар, захар на
пудра, захарна пудра
Puffer т L анортииатор,- аморти¬
сьор 2. буфер 3. брекер (на авто¬
мобилна гума) 4, буферен - разтвор
PuffeгgefoO п буферен съд
Puffergemisch л буферна смес
Pufferkapozitöt / буферен капацитет
Pufferlösung f буферен разтвор
PufferJrrseI■roiг п междинен [буферен]
резервоар
Puffersalz п буферна сол
Puffertank т буферен [междинен] ре¬
зервоар	. •	.
Pufferung f буферно действие.
PufferungsvennOgen п вж. ₽uffrrCö-
pazltät	.
Pufferwirkung f буферно действие
PuIiioI п пулегол, СюНцО
Puiegor л пулегон, 4-метил-1-ицзо
пропилиден - ликло- хексацон-2,
С1вНцО
Pulpe f пулп
Pulpen п приготвяне на пулп
Puipfaß п бъчва за пулп
Pulsometer т пулсометър
Pulver п 1. прах 2. барут
gekörntes зърнест барут
mildes бавногоряш барут
offensives бързогорящ барут
rauchloses бездимен барут
röuchttoгCes черен барут
schlappes вж. Pulver, mildes
schwammiges гъбест прах
₽ulverаbfü1lmаschiпr f машина - за раз-
мерзане [пакетиране] на прахо¬
образни материали
₽ülvrгöufпöhme f рентгенова снимка
на кристален прах -•
Pulverdosiermasclhinr f дозираща ма¬
шина за прахообразни материали
Pulvererzeugung / 1. производство на
барут 2. производство на- * прах
(напр. от метал)	• •


50S
PUL

Pulverfarbe / боя [багрило) на прах,
суха боя
Puivertorbstofie mpl багрила- на прах
Puiverflaschr f широкогърлена стък¬
леница с шлифована запушалка за
прахообразни реактиви, банка
pulverförmig прахообразен
Pulvergase mpl барутни газове
Pulvrrgrmisch п прахова смес
₽üIveГterstelrüng f получаване на
прах
Pü1vrг1rteгfrrenx f цнтсрфероцция на
рентгенови лъчи, преминаващи
през кристален прах
pulverisieren разпрашвам; стривам
[смилам) на прах; пулверизирам
[pаипръскван] течност
Pulver1rim т лепило на прах
₽ülveпeerallurgir f прахова металур¬
гия
Pü1vrrpгeßkörpev т детайл, пресо¬
ван от прах •
Pulvensinterverfahren п прахов агло¬
мерационен метод
Pulvertrlditer т фуния за насипване
на -прахообразни [сипливи] мате¬
риали, насипна фуния
Pulvrrverpгessüng / пресоване на прах
Pulvrrwalzen п валцоване на прах
Pumpbeton т лят бетон
Pumpe f помпа
diгrktgrCupprIle пряко задвижва¬
на помпа
doppeltwirkende помпа с двойно
действие, двойно действуваща пом¬
па
eiпfacНwiгkrnde помпа с просто
действие, еднодействуваща -помпа
einstufige едностъпална помпа
langsamlaufrnde базноходца пом¬
па
liegende хоризонтална [лежаща]
помпа
mrhгfoeНwiгkrndr, помпа с много¬
кратно действие
mehrstufige ннзгзстъпапна помпа
~ mit Durehgargsko1Ьer помпа с про¬
ходно бутало
~- mit SeheiЬenCo1Ьen помпа с дис-
; ково бутало	"
—>, säuerfestr киселицзустойчива
.помпа
schrrllaufrndr бързоходна помпа
Pumpe, stehende вертикална [стояща)
помпа
stopfbuehsrп1osr бсзсалцикоза
помпа
zweifoehw^rCende двойнодейству-
ваща помпа, помпа с двойно дей¬
ствие, дуплекс-помпа, дзуццпнц-
дрова помпа
Pumpenanlage f помпена инсталация
Pumprndosierung f дозиране с помощ¬
та на помпа
Pumpendruck т напор [налягане] на
помпа
PumprngehOuse п тяло [кожух] на
помпа ■
Pumpenhaus п помпена станция
Pumprikennllnie f характеристика
на помпа
Pümprп1ristuпg f мощност на помпа;
индикаторна мощност на бутална
помпа
PümpensoughoНe f височина на за¬
смукване на помпа
Pumpenstempel т плунжер [бутало]
на помпа
Pümperstirfrl т цилиндър на бутална
помпа.
PumpfähIgCeit f годност за препомп-
ване
Pumpstation [ помпена станция
Punkt т 1. точка 2. пункт (мерна
единица за дебелина на хартия)
azeotroper азеотропна точка
distrktischer дистектична точка
(максимум между две евтектични
точки)
rütrCtIscheг евтектична точка
isoelektrischer цззслсктрuчна точка
СпИ^Нш критична точка
Punktkorrosion f точкова - корозия
₽uпCl1IehtIampr / електрическа лам¬
па с фиксирана светлина
Purin п пурин, пуриново съедине¬
ние; - - пурин, ин•идаиол[4.5-d]пири-
мидин, С8Н4^
Purlnbasr / пуринова база
PuгindrsamIdasr f пурицдсзвнидаза
(ензим)
Purlndesaminase f пурuцдсзанuцаза,
гуаназа
Puringlykosld п пуринов гликозид
Ри^гш» т пурннзз nръстец'. пури-
ново ядро


309
Purlntriol п пуринтризл, трихидрок-
сипурин, С6Н4^О3
2,6,8-	P^rirtriol п пyринтрuол-2.6,8;
2,6,8-трикицпоксипурин, пикочна
киселина, С5Н4^Оа
Purpurln п пурпурни, 1,2,4-трихид-
роксивцтрахицоц-9,-0, С14Н8О5
Purpuroxanthin п пурпуроксантин,
-,3-дихидpoкcи.aцтрахиноц,-9,10,
С14НбО4
PurpuROni f пурпурна киселина,
СбНб^Об
Putreszin п путресццн, 1,4-дианицо-
бутан, тстрамстилецдцамиц,
^^СН^Нг
Putzgips т фин гипс (за мазилка)
’₽utzmltlri п препарат за чистене
Putzmotten fpl непогълнати частички
вар (в мазилка)
₽utztromme1gu6 т отливки, очистени
в барабан
Puzzolanzement т п у цол а нов цимент
РУС п поливинилхлорид
Pyknometer п пикнометър
PyCromrlrгmrthöde f метод за опре¬
деляне на относителното тегло с
пикнометър
Pykrometrle f вж. Pyknometer-methodr
pyi^nir п пцоктанин,	^^тцлвио-
лет
Pyozyanin п пиоциациц, 1-хидрокси-
10-мeтилфeнaзиц, СабН-^^Оа
₽УгоСоп111п л пиракоцитин (алкало¬
ид)
Pyramidrnhörtr f твърдост, опреде¬
лена чрез збивацс на пирамидно
острие
Pyramidrnhärtrprüfgrrät п уред с пи¬
рамидно острие за определяне на
твърдост
Pyromidon п фарм. пирамидо^ ами-
доnнриц, динетuламuноантцпцрuн,
1,5-диметил-4-диметиламино-2-фе-
нцппuраззлзн-З, С18Н17^О
Pyror п пиран, С5НбО
Pyronosr f пираноза
Pyranosld п пиранозцд, гликозид на
пирацзиата
Pyrontln п пирантин, И^-етоксифе-
цил)сукциццн-ид,
CгH6O-C6H4.N(COCH2]2
Pyrargyrlt т пираргирит,
SAg2S-Sb2S8
	PVR
Pyrazin п пнразин, -Л-диазин, р-
диазин, С4Н^’2
Pyrazol п пиразол, -,2-диазол. СаН4^
Pyrazolin п пцраиолuц, дихидропцра-
зол, МНП=СНСН2Сн2
Pyrazoion п пиразолон, 4,5-дцхцдрз-
l	1
5-оксопиразол, СОСН2СН = NNH
Pyrazolorforbstoffr mpl пuразопоцозu
багрила
Pyrazoiorkerr т пиразолоново ядро,
пuразолоцоз пръстен
Pyren п пирен, С1бН-0
Pyrethrin п пиретрин (инсектицид)
Pyrethrum л пцретрум (инсектицид)
Pyrexglas л фирм. стъкло пирекс
(висококачествено лабораторно и
техническо стъкло). .	.
Pyridazin п nuридазин. -,2-днаиин,
ортодцазин, С4Н4№
Pyridin п пирuдuц.
Pyrldinbasr f пирцдццова база [ос¬
нова]
Pyridinnukleotid п nцридинцукпсо-
тид
Pyridinring т пиридинов пръстен
(хетероцикъл); пиридиново ядро
Pyridon л пиридон, пиридол, хид-
роксцпирuдиц, С5Н^О
Pyridoxal п пиридоксал, 2-метил-З-
хидрокси-4-формил-5-хидроксиме-
тцлпиридцн, C6H6O^N
Pyridöxamin п пиридоксанин, 2-ме-
тцл‘3- хидроксц-4-внццометил-5-
хидроксцметилпирцдцн,
СбН12О^2
Pyridoxin п пнридоксин. 2-нетил-З-
хидрокси-4.5-дн-(хидроксиметил]-
пиридин; адермин. витамин Вб,
СбН^Оа
Pyrimidin п пцринцдuц, -13-дцаииц,
^гадиази^ С4Н4№
Pyrlmidlrbasr f пцримндцноза база
Pyrimidinring т пиримиднцов пръс¬
тен
Pyrit т пирит, сулфидна руда; же¬
лезен пирит, FeS2
Pyritabbrand т пиритен пържилен
остатък
Pyritorbeit f пиритен процес
pyritofen т 1. пи ритна пещ (за пър¬
жене на пирит) 2. пещ за топене
на пирит


510
PYR

Pyгltгottofen m вж. Pyrltofrr 1.
PyгitseНmeIzen п пиритно топене
Pyroantlmonsäurr / пироантинонена
киселина, H4SЬ2O7
Pyroansenat п пuрзарсецат, сол на
пирзарсснззата киселина, M4As2O7
Pyгoarsrnsflüгr f пирзарсеноза ки¬
селина, Н4А52О7
Pyroborot п пироборат, тетраборат,
сол на тетраборната [пироборната]
киселина, М2В4О7
Pyroborsäurr f пироборна [тетрабор-
нв] киселина, Н2В4О7
Pyrogalllt п пирогалит, циклохексан-
триол-Ь-Д СвНе(ОН)3
Pyrogoilol п пирогалол, 1,2,3-три-
хидрзксибсниоп, СвН3(ОН)3
Pyrogailoientwiekler т фото пирогв-
лолов проявител
Pyrogailoigerbstoff т кож. пирогало-
лов дъбител
Pyгogali1üssättгr f пирогалова кисе¬
лина
Pyrogos п пцролизен газ
pyrogen пирогенен, пиролизен
pyrogerfarbstoffe mpl пирогенови баг¬
рила
Pyrogenisatior / nирогецииация, пц-
ролизв
Pyrokatechin п пирокатехин, бренц-
катехин, о-хидроксифенол,	бен-
ззлдиол--,2, СвН4(ОН)2
Pyгokatreh1ngerbstöff т кож, пирока¬
техин ов дъбител от групата на пи-
рокатехиновите дъбилни вещества
Pyrokondensatlon f кондензация при
висока температура
Pyrolusit- т- пцролузцт, мека манга¬
нова руда, манганов двуокис,
МпО»
Pyrolyse f пиролиза, разлагане при
висока температура
chlorierende хлорираща пиролиза
Pyrolysegos п вж- Pyrogas
Pyrolyseprozeß т- пuролцзец процес
Pyrolyserrstgas п остатъчен (отпадащ.)
газ при пиролиза
PyrolyserOhr п пuропцина тръба
pyrolytisch пиролитичен, nирзлииен
PyгömeiHtsßuгr f пuронепитзза кисе¬
лина, бецизлтетpакарбоноза ки¬
селина, СвНя(СООН)4
Pyrometallurgie / лиром^т^.^.^^ргия
pyromrtallurgiscH пнронсталургичен
Pyrometer п пирометър
Pyroi^ctrir f пирометрия
Pyromorphit - л пироморфит, земна
оловна руда, РЬбС1(РО4)9
Pyron п пирон (хетероцикъл),
С5Н4Оа	•■, .
PyrondiCaгboпsauгe f пирондикарбо-
нова киселина, СбН-Ог^ООН)».
Pyronen п пиронен,	-ДЗДтетра-
нстилцuклзхсксадuсн, С1Н4(СН8)4
Pyronkarbonsaure / пироцкарбоцовв
киселина, СБН3Ог.СООН
Pyronrirg т пиронов пръстен [хе¬
тероцикъл]
pyrophor пирофорен, самозъзплвнс-
няввщ се
Pyrophorle f пи-офо-ност
Pyrophosphot п пирофосфат, сол на
пирофосфорната киселина, М4Р2О7
Pyrophosphlt п пцрофосфцт, сол на
пирофосфориствтв киселина,
М4₽2О5	.
PyropHosphorsäurr f nирзфосфорца
киселина, Н4Р2О7
Pyrosäure f пuрзкисепицв
Pyroschwefelphosphorsäurr f пнрося)
рофосфорна киселина, Ha₽SO7
PyroseНwrfrIsäure f пиросярна кисе¬
лина, ^S-O	.	•
Pyrostiblt т пиростцбит, кермезит,
SbaS^
Pyrotechnik /. - пиротехника
Pyгötгaubensfiüгe / пцрогррздена ки¬
селина, сн3соСооН
Pyrovanadat т пированадат, M4V2O7
Pyrovanodirsäüre f пированадиева
киселина, Н4УгО7
Pyroxilln п пироксилин, - целулозен
тринитрат, CвH7O3(ONO2)з
Pyroxoniumverblndung f пироксонц-
ево съединение ;	•
Pyrrokoll п пирокол,
С4Н^(СО^С34Н3
Pyrrol п пцрол, имцдол, взел,
(CH=CH]2=NH
Pyrrolaldrhyd т пиролалдехид,
С4Н^.СНО
Pyrroiforbstoffe mpl пироловц баг¬
рила
Pyrroihorz п пиролова смола
Pyrrolidin п пиролидин, - тетракцд-
ропирол, тстрамстилснцмцц,
N^^2)3^2


511
2,5-PyrrolidIndion п nиролцдиндиоц-
2,5, имид нв янтърната киселина,
Н N^0-12^-СО
PyrгolidiпCaгboпtäuгe f пиролядин-
• карбонова киселина,
С4Н^НССООН
Pyrrolidon п пиролидон, оксопиро-
лцпuц. кегзпцропидцн. C4H7NO
Pyrrollil п пцролцн, дихидропирол,
С4Н^
Pyrrolkern т пцролово ядро
Pyrrolring т пиролов - пръстен (хе-
тсрзцикъп]
Pyrrolylen л пиролилен, дивинил,
зицuлстилсц, еритрен, бутадиен-
1,3, СН2=СНСН=СН2
Pyruvat п пируват, сол или естер нв
пирогрзздецата киселина
Pyruv Irsäure f вж. Pyrotraubensöurr
Pyruvodehydrasr f пирувсдехидраза,
дехидраза на пирогроздената ки¬
селина - (ензим)
Pyruvooxydase f пцрувсоксцдаза, ок-
сидаза нв пирогроидецата киселина
(ензим )
Pyгyliümrlпg т пирилиев пръстен
Pyгyliümta1z п пирилиева сол
. Q
Quabaln п квабаин, стрсфацтиц (гли-
козид), - С26Н44О12
Quacker т доломит, СаМб(СО3)а
Quadrateisen ц квадратно желязо
QuadrotfuO т квадратен фус (равен
на 9,3 ст1)
Quadro^al^er п квадратен калибър
Qüadrat-0va1-StreeCCa1ibrг п квадрат¬
но-овален блоков калибър
Quadra^taH т квадратна стомана
Quadratvorkaliber п чернови квадра¬
тен калибър	.
quаdrimolcküiar чстиримолскулец
quadrivalent чeтuрцвалснтец
Quadrupelpunkt т четворна точка
(напр.' във фазова диаграма)
Quadruplr^E.lfet т четирикорпусен
изпарителен апарат *
Qualität f L качество, -дсброквчестве-
ност 2, клас (по lSO) 3. каучукова
_	-	.	.	QUA
смес 4. - - тип (техническа гумено}
изделие
qualitativ качествен
Qualitätsanspruch т изискване но от-
нотение на качеството
Qualitätsbeurtrilung f оценка на ка¬
чеството	•
Qua1Ilai2Ь1reh п висококачествена ла¬
марина
Qua1itätseirbüssen / влошаване ка¬
чеството
Qua1ItatteIseп п нисковъглеродна сто¬
мана с повишени качества
Qüа1itOtsfrIпb1rch п висококачествена,
тъцка ламарина от нисковъглерод-
на стомана
Qualilätsgüß т висококачествена от¬
ливка
Qualitätskontrolle / качествен кон¬
трол, контрол на качеството
Qualitätsminderung f понижение на-
качеството	.
Qua1ItattttаH1 т висококачествена сто¬
мана
Qualitätsware / висококачествена сто¬
ка
Qua1ita.tszaHl f качествен показател
коефициент за качество
Quallen п частично набъбване на кау¬
чук; набъбване
Qualm т гъст дим
Quant п квант
Quantelung / цзацтованс
QuantenbaHn f квантова орбита
QuanteпЬedIпgüпg f квантово условие
Quantenmechanik / квантова меха¬
ника
■ Quontensprung m квантов преход.
(прескачане на електрон от една
квантова орбита на друга)
QuantenttatIstIC / квантова статистика
Quanterstrahiung f квантово - излъч¬
ване
Quantentheorie f квантова теория
Quantenübergang т вж. Quanteпtprungt
Quantenzahl f квантово чцсло
~, effektivr ефективно квантово,
число
Quantisierung f еж. Quantelung
Quantität f количество
quantitativ количествен
Quantum п L квант 2. количество
Quark т извара; съсирено мляко
QuorCpretse f преса за извара


512
QUA

QüaгksoeC m цедилка за извара
QüarCtepaгator т сепаратор за извара
quartär вж. quaternär
Quartatlon / 1. вж. Quartieren 2. от¬
деляне нв среброто от златото по¬
средством разтваряне в азотна ки¬
селина
quartieren п квартовам (разделям на
четири] (при отбирано на средна
проба от сиплава вещества)
Quarto-Kaitband Dгestieгgrгiitt п че-
тиривалцова дресцровъчна клетка
за студено валцоване нв лента
Quartowolzwerk п четирцвалцов стан,
стан -кварто
Quarz т кварц, SIO-
Quarzabsorber, т кварцов абсорбер
Quarzgeröt п кварцов лабораторен
съд, кварцов уред
Quarzglas п кварцово стъкло
Quarzgut п непрозрачно ^избистре¬
но] кварцово стъкло
QuarzmeHl п кварцово брашно
Quarzpulver т вж. QuarzmrHl
Quarzsard т кварцов пясък
Quarztonstein т тухла от кварцова
глина (глина, примесена с кварц)
qüatiaгomatlscH кзазиарзматец
quaternär явате-нерен, четвъртичен
Quatrakaln п кватракаин, 6-бсциоксц-
7-метокси-1 -нетил-3,4-дихидроизо-
хицолин, Сг^СН-О-С^На^СНа).
ОСН3
Quebrachin п квебрахцн (алкалоид от
квебрахо)
QurЬroeHoauszüg т екстракт (извлек}
от квебрахо
QuebracHoextrakt т вж. QueЬгarhoaüS)
ZUg
QuebrocHogerbstoff т дъбили о вещество
от квебрахо
QuebracHorotz п квебрахова дърве¬
сина
Qürckrrwürzeioi п масло от корените
на пирея
Quecksilber п живак, Н|
QüeckcSI1Ь!rГ'1] . . . вж. МпСио . , .
Qurcksilber(ll) . . . вж. МггСшт1 . . .
Queclusilberamldochlorld п живаченЩ)
амидохлорид, нетопим бял преци-
питвт, ^(N^^1
QuecksIlbeгazetal п живачен ацетат,
живачна сол на оцетната киселина,
(СН3СОО)аНе
Queckssibrrbarometrr п живачен баро¬
метър
Quecksilbrrbrizmittrl п живачен обез-
зaрaиитеп (на семена)
QurcKsilberbrom.fd r 1. живачен(Н)
бромид, неркурцброннд, Н|Вг2 2.
живачени) бромид, нсркурзбрз-
мид, Н|2ВГ2
Quecksilber Ij-bromid п жизачец(-]-
бромнд, меркуробромид. Н|2Вг2
QüecCs11beгЬromür п ост. за Quecksil-
ber( lbbromid
Quecksilberchlorid п 1. живаченСП)
хлорид, меркурихлорид, сублимат,
Н|С12 2. живаченО) хлорид, мер-
курохлорцд, каломел, ОДа^а
Q1uecCsilbrri]--cHiörid п живаченО)-
хлорид, меркурохлорид, Нб2С1а
QureCsi1ЬrгeHiQrüг п ост. за Quecksil¬
ber (O-cHlorid
QureCsHЬe^•dampfgieiehriclhtrr т жива¬
чен токоизправител
Q uecksl lberdam piHocHv дки um pumpe	f
живачна дифуаизнно-кзцдснзацион
нв зисокозакуумца помпа
QuecCsilЬeгdipHrnyi п днфсцилжизак,
(СгНЖЩ
Qureksi|Ьeгdruek т налягане в жива¬
чен стълб
QurcCsilberr1rktгöde f живачен елец-
трод
Qurcksilbrnrlement л живвч-н елемент,
елемент нв Кларк .
Quedksllbr'fulmfaot п живачен фул-
минат, живачна сол на фулминз-
вата [гърмяща] киселина, гърмящ
живак, ^Са^Оа
quecksilberhaltig съдържащ живак
Quecki^ilberhdngrrlrktrode f живачен
висящ електрод	.
Queck^^^^lberjodid п 1, живачен^!) йо¬
дид, меркурийодцд, Не)« 2. жива-
чен(1) йодид, неркурзйздид. Не-)-
Quecksilber l)-)odld п живачен— йо-
дцд, меркуройодид, Н|2)2	.
Quecksilberßodür 4 ост- за Quecksil¬
ber 1)-jodid
Quecksilberkatode f живачен катод
Qüeeksi]beгkatodenariie f електродц-
зьор [електролизна клетка] с жи¬
вачен катод
Qurcksilbrrlegierung f амалгама
Queckssiberluftpumpe f жНрЙ^на въз¬
душна помпа


513
QureCsiIЬrr,maлometeг п живачен ма¬
нометър
QucclCssI1brnitгal л живачен нитрат:
♦ L меркурзцuтрaт, ОДа^Оа^ 2.
меркуринитрат, ^(N—3)2
Queckssiberoxalat л живачен оксалат,
живачна сол нв оксаловата кисе¬
лина, Н|Со04
Quecksilbrroxid r 1. живачен^!) окис,
меркуриокис, Н|О 2. живачен—
окис, меркуроокис, ^sO
QuerksilberfQ-oxid п живачен-окис,
нeркурззкuс, Н|2О
Quecksilbrroxldul п ост. за Quecksl^
ber(l)-oxid
QureksIlЬeгöxyzyanId п -живаченСИ)
оксицианид, основен живачен—)
цианид, Н|(С^2.Н|О
QuecksitbeгpIiatter п живачен пластир
Quecksilberpumpe f живачна помпа
Quecksilberreiпlgüпgszyliпdeг т цилин¬
дър за пречистване нв живак
QuecksilberrHodanid п жнзачсц(Н] ро-
даццд, живачен—) сулфоицанид,
меркуриродаццд,	меркурцсулфо-
цианид, Hg^NS)-
Que<^l^i^s*i^l^(^ri(l)^rHodanId п живачсн—
роданид, жизвчсн(1) сулфоицанид,
^^ркуророданид, меркуросулфо-
цианид, Н|С№5
Queckssiberrhodanür п ост. за Quecksil¬
ber (—rhodonld
Quei^l^s^sib^ir^i^I^^ylat п живачен сали-
ццлат, ацхидро-хцдрокс^^нсркур^f-
салицилова киселина
Quecksilbersäule f живачен стълб
Qureksilbrlгtelenid п живачен(П) селе¬
ния, меркурцселенид, Н|$г
QüecCstlЬeгsuHat п живачен сулфат:
L меркуросулфат, Н|25О4 2. мер-
курисулфат, ^SOj
Queckssiberthennometer п живачен тер¬
мометър
QuecCsflbertropfe1ektгodr / живачен
капков електрод
QüeclcsilbrгvoCuummeteг п живачен
вакуумметър
Quecksilbrrverfohrrr п живачен метод
(за хлоралкална електролиза)
QuecCsilbrrveгsdhiuв т живачен за¬
твор	’
Qurcksilberzangr f щипки за събира¬
не на живак
	QUE
QueeksI1brrzr1Ir f електролизи а клет¬
ка с живачен катод
QueeksiiЬerzyanId п живачен(Н) ци¬
анид, нсркурициаццд, Нб(С—а
qurilbar набъбващ, поддаващ се на
набъбване [раздуване), способен
към набъбване
Quellbarkeit [ способност към набъб¬
ване
queIiЬettäпdIg вж. quelltest
Que11ЬeständIgCeit f устойчивост нв
набъбване
Quellbeton п набъбващ бетон
Quellbottich т каца за накисване [за
набъбване] на малц
Quelldauer f продължителност нв на¬
бъбване	•
quellen набъбвам
quellfähig вж. quellbar
QüeIIfäHigCril f вж. Quellbarkeit
quellfest нецабъбващ, устойчив нв
набъбване
Qüellfestappretür f цссниваща ^из¬
миваща] се апретура
Quellge^^^i'^idlgkelt f скорост нв на¬
бъбване
QürIICOrper mpl неразтворени набъб¬
нали частички, челни частички
Quellmittel r 1. средство, предизвик¬
ващо набъбване 2. средство, пред¬
отвратяващо утаяването на пиг¬
ментите (в боя)
Queilreife f зрелост при набъбване,
оптимално набъбване (накисване
на зърна]
QürIIseHwri'ßrr п слепване след раз¬
мекване нв повърхностите
Quellten т- набъбваща глина, бенто-
нит
Quellung / набъбване; бухване; раз¬
дуване
QueliungsfOhigkelt f вж. Quellbarkeit
Quellüngsga1leгtr f набъбваща галер-
та, набъбващ гел
Quellungsgrod т степен на набъб¬
ване
Qurli и лi|stk'>IтrгаCtIor I контракция
при набъбване (на гел)
Quellungsmittel п вж. Quellmittel
Quellungswasser п вж. Qurllwosser L
Queilvrrmögrr п вж. Quellbarkeit
Queliwosser п 1. вода, свързана прц
набъбване 2. изворна вода
33 Немско-български технически речник


QUE
514
Quellzement т набъбващ [разширяващ
се] цимент
Querbindung f напречна връзка (меж¬
ду молекулни вериги)
Qurгgegerttrömkühler т охладител
[охладителна кула, 'ряли-ня] с
напречно и протцвотоково движе¬
ние нв въздуха
О^^гС<^1^1^^оС11оп / напречно свиване
Querrinne f напречен улей
QuerrohrkiiHlnr т охладител с напреч¬
ни тръби
Quer&dilriler п напречно дефибрирвне
Qurrschrrlder т напречна - резачка
(машина за нарязване на хартия)
Querschnitt т напречен разрез, на¬
пречно сечение
~ ar den Düsrr сечение в равнината
на фурмите
Querschnmsveränderung f изменение нв
напречното сечение
Quer^s^i^i^il^^'^i^mrinderung f намаление
нв напречното сечение
QueгtprItzCöpf т напречна екстру-
з^нна глава (за изолиране на
проводници и кабели) '
Quersprung т напречна пукнатина
Qurrstromtrockner т сушилня с на¬
пречно движение на въздуха, су¬
шилня с кръстосан ток
Qu^rteils^i^i-anlage / напречна но¬
жица, летяща ножица
Querwand f напречна преграда [стена]
Querzetin п кверцетин, 3,5,7,У,4'-
пентахидроксифлавон, С15Н10О7
Qurrzit т кверцит, желъдова захар,
цuклохексацпентзл,деззксцицозит,
хексахuдрзпецтахuдрзксцбснизп,
СгН7(ОН)5
Qurrzitol п кверцитол, кверццт, цик-
пзхексапентзл, хексахидропента-
хидроксибсциол, С«Н7(ОН)5
Querzitrin п кверцитрин, С21Н20О11
QurtseHЬoeke f челюст на трошачка
QurtscHr f 1. изстискващо устройство;
изстискващи валци 2; мачкащо
устройство 3. мелачка 4. преса 5.
нрокатцн валци
Uuetscher L смачквам, раздробявам
чрез смачкване 2. сплесквам, рвз-
nлесмзaн
Qurtschgrrnzr f якост (граница на
якост] на натиск; граница на про-
зпачване (при натиск)
QurlschrmOhlüПg f смилане чрез смачк¬
ване
Qurttehmaüi п подхранващ отвор [зев]
на трошачка
Qurts(chmuhir f L коле-гонг, колоход
2. фуражомелачкв
Quetschung f L притискане, стиска не
2. смачкване 3. деформация при на¬
тискане (смачкване)
Quetschwalze f 1. мачкан пресоващ
валяк; валец нв колерганг 2. изсти¬
скващ (изцеждащ) валец
QurlseHwa1zwrrC п 1. валцова трошач¬
ка 2. валцова машина за изцеж¬
дане [изстискване]
QuicCbrize f разтвор за амалгами-ане
quicken смесвам с живак
Quicke-z п живачна руда
Quickgoid п златна амалгама
Quintal^m] п кзuетал.	5-(2-бром-
пропсн-2-ип]-5-иззпропилбарбиту-
рова киселина (хипнотик),
С1оН13Вг№03
qülпquevaleпt петвалентен
Quintrupnlpunkt т петорна точка
(във фазова диаграма)
Quiгiwäseher т ексцентрикова миячка
[промивачка] (за цвекло)
Quitterestnпz f дюлева есенния, есен¬
ция от дюля
quittengelb дюлевожълт; жълт, като
дюля
Quotient пг 1. коефициент; показател;
индекс; съотношение 2. частно
(при деление)
R
Rod п 1. колело 2, рад - (единица об¬
лъчване, отговаряща на поглъща¬
нето от 1 g тъкан на 1OO ерга
енергия)
Räderiibersetzung f зъбно предаване
Radialförbeapparat т радиален ба¬
грилен апарат
Radialpumpe / ротационна помпа
Radialrniler т радиална автомобилна
гума
Radia1td1пitt т радиален разрез (на
дървесина)
Radialventifator т центробежен вен¬
тилатор


Б15
RAH
Radiation f излъчване, радиация
Radlerölznrel f гравиране чрез разяж¬
дане
Radiei-fähigkeit f нзтрцзасмзст (за
хартия)
Radierung / 1. гравиране 2. гравюра
Radikal п радикал, група, остатък
(за химични съединения)
freies свободен радикал
RadiCoICrttrnpoIymrrjsalIoп f радикал¬
на верижна полимеризация
RadikalCrttrnrroktIoп / радикална ве¬
рижна реакция
RadiCaIpoIymrrItalion / радикална
попимерцзация
RadiCöItuЬstitution f радикално за¬
местване
radioaktiv радиоактивен
R^<di<^«^l^ti'vität f радиоактивност
Radiobiologie / радиобиология
Radiochemie / радиохимия
Rodlochromatografle f радиохрзматз-
графия
Raaio^hromfarbstoffe mpl радuзхрзмз-
вц багрила
Radioelement п радиоактивен елемент
Radioindikator т радиоактивен [изо¬
топен] индикатор, белязан атом
Radioisotop л радиоактивен изотоп
Radiokoagulatlon / коагулация с по¬
мощта на ток с висока честота
RadwkoHlenstofl т радиоактивен въг¬
лерод
Radtonuklld п радиоактивен изотоп;
радиоактивен изомер
Radiooxydatlon f окисление под дей¬
ствието на радиоактивно излъч¬
ване
rodiowirCsаm радиоактивен
Radium п радий, Ra
Radiumbromid л -вдиев бромид,
RoB-a
RadiumcHiorid п радиев хлорид,
Rad
Radiumemanation f рвдиева еманация,
SUoh, Rn
iutnerz п радиева руда; руда,
съдържаща радий
raditumialtlg съдържащ радий
Radiwnkarbonot п радцев карбонат,
КаСОз
Rodlmminerai п радцев минерал;
жавервл, съдържащ радий
KdlßiBrelcH богат на радий
Radiumsrifr f радиев сапун, радио¬
активен сапун
Radiumsullat п радиев сулфат, R0SO4
Radius т, Hydraulischer хидравличен
радиус
Rodor п еж. Radiumemanation
Raffinade f рафинирана захар
RafIinadrzueCnr л еж. Raffinade
RöIIinot п рафцнат, продукт на рв-
финация, рафиниран (пречистен]
продукт (напр. нефтопродукти, ме¬
тали)
Raffination f пречистване, рафини¬
ране
~, rirktroIytItcHe спсктродцица рвфи-
нацця
nasse мокро рафиниране; пречи¬
стване по мокър начин
Raftlnatlonsabfall т отпадък при рв-
финация
RаIfiпatIontaп1agn f -афицацuоцца
инсталация’
RoffiratIontscHIoeCr f -афинационна
шлака
Rafflnatlonsverfahrnn п метод на рафи¬
ниране
Rafflnotionsverlust т загуба при рвфи-
нация
Raffinerie f 1. рафинерия, нефтои-е-
fаботзащз предприятие 2. завод
цех] за рафиниране на захар
RafTirrгirgas л газ от рафинерия [неф¬
топреработващо предприятие]
RoffInrгieCöks т нефтен кокс
Rafflnirrdestiilatlon f -афинационна
дестилация
го111п1гггп рафинирам, пречиствам
Raffinierhuttr f рафннационен цех
Raffinie-ofrr т рафцнаццоннв пещ,
пещ за -афинацня
Raffinierung f еж. 'Raffination
Roffinose f -афиноза, мелит-иоза,
мелитоза, С^^аОт-бИнО
RaggшnmiCalandrr т каландър за гу¬
мено-парцалени смеси
Raggummimischung f гунсцо-[каучу-
KO-J парцалена смес
Rohm т 1, отделящ се каучук fom
латекс) 2. сметана
Rohmen т рамка; -ама
Rahme nband-Extrakteur т екстракгвр
с клетки {мрежести дъна), окачени
на хоризонтално движеща се кон¬
вейер на лента


RAH
516
Rohmerdiolisator т вж. Rahmendia-
lysierapparot
R;ahmendialysilrapparat т рамков ди-
ализатор
Rohmrnfiltrr п рамков филтър
Rahmeпfiltrrpгnstr / рамкова филтър-
преса
Rahmenlrdrr п кожа за -ами
RaHmrnprrssr f 1. рамкова (хидрав¬
лична) преса 2. рамкова филтър-
преса
RöH^enrüHrwnrk п рамкова бъркачка
RaHmrnscHrrr f гилотинна ножица,
гилотина
Röhmpuirpe f помпа за сметана
RаknlnnfnstttofI т твърдо ракетно го¬
риво
RaCrtrntгribttöff т ракетно гориво
Ramoisäure f -анапзза киселина, об-
тузатова киселина, С^Н^О-
Raman-Effekt т ефект на Раман
Raman-Lininn fpl линии нв Раманов
спсктър
Raman-Spektrum п спектър на Рвман,
Ра^нов спсктър
Romirfosrr f влакно от -ами (китай¬
ска коприна)
Randbiasnn fpl подкория мехури
(в слитък), мехури под кората на
слитък
Randgang т периферен ход (на до¬
менна пещ), преминаване на газо¬
вете по периферията
RandgängigCeit / работа (на доменна
пещ) на периферен ход
RardCaIIЬrr п калибър за краищата
Randporigkeit / външна порестост
(на слитък)
Ro^w^ri т пе-ифе-ен ъгъл
Rondzonr f външна [периферна] зона
Raпzldllöl f г-äцпиззст, граниво^,
г-ацясзацс, развала (на мазнини
и масла)
Ranziditätsgrerzr f граница нв гра-
цясзанс
ranzig гранив, гранясал
Ranzigkeit f еж. Ranzidität
Ronzlgwrrdnr п гранясванс
Raphanln п -афанин (антибиотик)
Rapidanalyse f експрес-анализ, бърз
анализ
RapidanaiysentrirHtrr т фуния за бър¬
зо филтруване (при извършване на
анализ)
Ropidbeschleuniger т бъ-иодсйству-
ващ ускорител
RapIdrcHtfoгЬstofIr mpl -ап иди (ус¬
тойчиви смеси от диа^оамини и
нафтови за проявяване на цвета
върху влакното)
Rapidentwickler т бързодействуващ
проявител
Rapidnrtzrr т бъ-зздействузащ омрс-
жител - (за полимери)
Rapidogrn-Forbstoffn mpl рапидоге-
цови багрила
RapIdp1ötle / високочувствителна фо-
топлака
Rapskuchen т рапично кюспе, кюспе
от рапица
Rapsmargarine / маргарин от ралинно
масло
Rapsöl п -.пично масло
Rasch bindrr	т бъриодeйстзуващз
свързващо вещество
Raschigringn mpl ращиговц пръстени
Rasenbleiche f ливадно избелване
(избелване на слънце върху от¬
крита тревна площ)
Rasenirisnnjrrz п блатна желязна
руда
Rasenerzreiniger т газоочистител с
пълнеж от блатна желязна руда
Roslrrkrnm / крем за бръснене
Rasiersrifr f сапун за бръснене
Rast f 1. плещи (на доменна пещ)
2. прорсз, изрез; запилсцо място,
улей, канал, жлеб, нут 3. спиране,
прекъсване; ограничител 4. отле-
«аване (на бира)
R^:^l^^n^^^ring т анксрсн [опорен] пръ¬
стен нв плещите (на доменна пещ)
RastCUHIkoslen т охладител нв пле¬
щите (на доменна .пещ)
Rastlinln f ниво на плсщцтС
Rastmantel т кожух на плсщцтс (на
доменна пещ)
Rasiman-werk п огнеупорна зида¬
рия [облицовка, футеровка] нв пле¬
щите (на доменна пещ)
Rastpanznr т кожух [броня] нв плс¬
щцтс (на доменна пещ)
Rastwinkri т ъгъл [наклон] на пле¬
щите (на доменна пещ)
Rattrnbnkämpfungsmlttel п средство
зв борба с плъхове, дератuиациоц-
но средство, ратиццд
R^ittrnglft п отрова за плъхове


517
Rätter т тръскащо сито
Rattern п грохот, трсщснс, трссенс
Rättern п пресяване през тръскащо
сито
Raubbau т безогледна експлоатация
(на природни богатства, рудни
находища, гори)
Rauch abführung / отвеждане нв димни
газове	•
RaüclhabIilhгuпgsCanaI т канал за от¬
веждане нв димни газове, димоход,
димен канал
Rauchabsauger т устройство за из¬
смукване на димни газове
Rauchobschrldrr т димоупзвитеп
Rouehobzug т отвеждащ [изсмукващ]
димоход
Rauchabzugsanlagr f димозасмукваща
инсталация
RaüehousЬrutn / добив [количество]
нв дима (напр. от цигара)
rouchbiidend дuнззбpaзуващ
Rauchbildung f дuмзоб-азуванс, об¬
разуване на димни газове
RoüeHdIeHtr f гъстота на дим [пушек]
RoucHdichtrmnssung f измерване гъ¬
стотата на дим [пушек]
Rauchentwicklung f дцмо отделя нс
RaucHr-bücHsr f кутия за опушване
(против вредители)
Räucherei / място за опушване нв
мссо или риба
Räucherkammer f камс-в за опушване
Räucher-mittnl п средство за опуш¬
ване; фумигацт
räuchern опушвам
Räucherpapirr п хартия за опушване
(за борба е вредни насекоми)
Räüelhersatz т състав за получаване
нв пушек, състав за опушване
Rauchei-tablettn / таблетка за опуш¬
ване
Räucherung f опушване; фумигация
(при борба с вредители)
Rauchnrzeugris п тютюнево изделие
Raüclhfaпg т димоход, дцнзупззитеп
RaüChf'ltnr п п-отцводцнсн филтър
RalJchf'iitrrköгpeг т тяло [корпус] на
цигарен филтър
raucHfrei бездимен
RouehfueHs т вж. RoucHgosfuehs
Rauchgang т димоход, димен канал
Rouchgas п газообразен продукт от
горене, димен газ
	RAU
RaueHgataпaIytator т вж. Rauchgsw-
prüfnr
Rouchgasano1ytn f анализ нв димни
газове
Rouchgosbeheizung f нагряване с дим¬
ни газове
Rauchgaselektrofilter п слсктрофилтър
за пречистване на димни газове
Rauchgasentstaubung f обезпрашаване
на димни газове
RaucHgotfucHs т димоход, фукс
Rouchgasheizung f вж. RauehgosЬrHnI-
zung
Rauchgaspruter т анализатор за дим¬
ни газове
RaueHgosspnIsewasseгvQrwärmnr m ико-
номайзер
RoucHgosvorwärmnr т вж. Rauchgas¬
speisewasservorwärmer
RaüeHgatzug т димоход, фукс; газо-
ход
RaüchgeгЬüпg f дъбене чрез опушване
Raüchkanai т димен канал, димоход
rauchlos бездимен
Rauchpapicr п цигарена хартия
Rauchrohr п димна [димата-на] тръба
RаucHгöHrCntsni т котсл с дцмогарни
тръби, димогарец котсл
Rouchsammirr т събирателен димо¬
ход, събирателен димен канал
Rouchschirbnr т димен клапан, ши¬
бър в димен канал
RoueHschIot т димоход; комин
Raüehstäгkr / гъстота на дим
RoücHverlutt т загуба с димни газо¬
ве; загуба на димни газове
Rauchverzehrer т дuнзпзглътитеп
Rouchworr f кожухарски изделия
Rouchzug т димоход, димен канал
Rauhen п L - цаг-апазязацс (на кау¬
чук) 2. раизпасязанс, кардиранс
RaüHCaIC т доломит, СоМ|(С03)з
rouhnarbig грапав, груб (за лице
на кожа)
Roum т 1. n-зст-ацствз; обем 2. по¬
мещение; камера; кухина
luftleerer бсзвъздушно простран¬
ство; вакуум
Roumb^^tOrdigknit f постоянство на
обема
Roümehnmlr f - стсреохимия
Raumdichtr f обемна плътност


RAU
sia
Roumerfüllurg f L плътност на опа¬
ковката (на кристал) 2. запълва¬
не на обема
Raumf'It-otion f обемно филтруване
Roümfoгmri f пространствена фор¬
мула; стсрсохцмична формула
RaümgrshwindigCril f обемна ско¬
рост
RaümgrwieHt п обемно тегло
Raumgitter п пространствена (кри¬
стална) решетка
fläcHerzrrtrlrrtes стецоцсцт-ира-
на пространствена решетка
roümzrrlrirrtns обемно^^т-ирана
п-зстранствсца рсшсткв
Räumigkeit f относителен обсм
Raum inlhalt т обсм
Raumisomrrfes] п пространствен цзо-
мер, сте-сонзоме-
Raumisomerir f пространствена цзо-
мсрия, стсреоизомсрия
Röumkriickn / гребло за изтребване
на материала (от ретортите)
Raumladung f обемен [пространствен]
заряд
Raümladüпgspllaгltatioп / поляриза¬
ция нв обемен заряд
räumlich пространствен
Roumnntz п пространствена решетка
Roumnntz^^lirkui п пространствена
мрсжсста молекула
Raumschwindung f обемно свиване
Raumtnil т обемна част
Raumtemperatur / стайна температура
-oumzentrirrt обемно [ пространстве¬
но] центриране
Raupnnband п гъсенична лснта
Raupenbildung / образуване на бръч¬
ки
Raupenleim т лепило против гъсе¬
ници
Rauschgrib п аурипцгмснт, As-S3
Rouschmittni п наркотично [упойва¬
що] средство; наркотик
Rausch-it п -салгар, As4S4
RautnnCaIibnr п ромбичен калибър
Rautrröl п масло от ссдсфчс
Rautrnspot т доломит, CaMg(COз]а
Roiitrnvorwalzkalibrr п ромбичен чер¬
нови калцбър
Rayon т [л] изкуствена коприна (еис-
квана и меднодмонячна)
Rayon-Sulfatzellstoff т сулфатна це¬
лулоза за изкуствена (еискезна)
коприна
Razemat п -вцемвт, -ацсмично съе¬
динение, рацемична смес
Rozrmform f -ацсмцчна форма (нл
съединение)
Razemisation f -ацемизация
-r-aEemIseH -ацемичец
Razemisierung f еж. Razemisation
Razemisierurgswo-mr f топлина на ра-
цемцзация
Rnagrrs п (pl: -ntinn, -nzien, -ntio)
• реактив
Rragrrz п рсакцця
Reagenzglas п епруветка
ReogrnzglatЬü-ste f четка за епруветки
Reagrrzglatgesteli т стоЦка [статив]
за сп-увсткц
Reagerntglashaltnr т епрувсткодържа-
тел, щипка за епруветка
Reagenzglasklomme- f еж. Reagcnz-
g losH alter
RragenzgIatCirmmr f еж. Reagenzglas¬
Halte-
Reagenzien'IoscHr f стъкло [шише] с
шлифована запушалка за реактиви
Rrogenziosung f разтвор нв реактив
Reagenzpapier п индикаторна [реак¬
тивна] хартия
gnlbes жълта индикаторна хартия,
ку-укумова хартия
RrogerzroH- п еж. Reagenzglas
-nogie-en реагирам, встъпвам в реак¬
ция
Reaktant т реагент, реактив
Reaktion f I. -сакцця 2. противодей¬
ствие
alkalische алкална реакция
— , onalytischn аналитична рсакцця
öütokatoIytIteHn азтзкатапцтичца
-сакция
basische алкална -сакция основ¬
на -сакция
bimolekuiöre бинoлeкулца ревю
ция
chemische химична реакция
~ dritter Ordnung рсакцця от трети
порядък
elnktropHIIn спсктрофилца реак¬
ция
endotherme ецдотсрмичнa реак¬
ция


519
Reaktion erster Ordnung реакция от
първи порядък
exotherme екзотермична реакция
~, gekoppelte сп-сгната реакция
Hnftign бурна рсакцця
Homogrnr хомогенна рсакцця
irduzinrlr индуццрана реакция
irreversible необратима реакция
katalytische кaталитнчца рсакцця
konjugierte еж. Reaktion, gekop¬
pelte
~, kontinuir-lichr непрекъсната реак¬
ция
moromolekularr нзцомoлcкупца
рсакцця
müItimoIeCüIöre нногонoлeкупна
[полимолекулна] реакция
nlchtumkrH-bo-e необратима реак¬
ция
— nullte- Ordnung рсакцця от нулсв
порядък
reversible обратима рсакцця
sekundäre вторична [секунде-на]
реакция
sofortige -сакцця, протичаща без
забавяне; мигновена реакция
lhnrmonuCIea-e термоядрена рсак¬
цця
t-aпtaппüiaгn трацсацуларца ре¬
акция
t-imoInCü1aгe трцнолскулца рс¬
акцця
unimolekulö-e мзцзнoлскупца рс¬
акцця
wärmrgrbrrdr екзотермична реак¬
ция
wä-mrvrrzrh-rndr сндотернцчца
реакция
~ zweiter Ordnung реакция от втори
порядък
ReaCtioпsaЬlauf m ход [протичане] на
реакцията
Reaktionsappö-öI т реактор, съд за
п-овсжданс нв -сакццц
Reakkionraabbli/ реакционно топене
Realctlonsbahn f път [начин] на про¬
тичане нв реакция
ReaCtIontbelhälte- т реакционен съд;
-сакто-
Reaktiorsbeschieunlger т ускорител нв
реакцията; катализатор
RraCtiöпsbeяC11eunIgung f ускоряване
нв реакцията, катализа
		 ARE
Reaktiьпteпrrgir f снсргия на реак¬
цията, реакционна снсргия
Reaktlonsenthölple / снталпия нв ре¬
акцията
Reaktiontentroplr f ентропия нв реак¬
цията	•
rnöCtIoпtIähIg реакционно способен;
способен да рсагцрв
Reaktionsfähigkeit / реакционна спо¬
собност	’
Reaktionsfarbstoflr mpl реактивни баг¬
рила
Reaktionsf1äeHr f реакционна повърх¬
ност
ReaktIoпsflüstigCnIt / реакционна теч¬
ност
reаCtioпsfrnudig химически активен
Reaktionsgefäß п еж. Reoktlonsbehältr-
Rp<aCtiöпsgemisch п реакционна смес
ReaCtionsgew:hwiпdIgkeIt f скорост на
реакцията
Reaktionsgleichung / уравнение на
реакцията
Reaktionsgut п изходни реактиви [реа¬
генти]; шихта
ReöCtIoпtHrmmung f забавяне [въз¬
пиране, задържане] нв реакцията
Rraktlontlsoboгr f реакционна цзо-
бвра, цзобарв нв Вант Хоф
RroCtiöпsisoeHörr f реакционна цзо-
хора
RröktIoпtItötHnrmr f реакционна цзо-
тсрма
Reaktionskinetik f кинетика нв реак¬
цията
^^^ktlonski^in^l^^ntr f скоростна кон¬
станта нв реакцията
ReaCtIoпsCuгve / крива на реакцията,
реакционна крива
RraClIönsIenkung f направляване нв
реакцията
Rraktionsmechanlsmus т механизъм нв
реакцията, реакционен механизъм
ReaCtIoпsmndium п реакционна среда
ReaCtIonsmItehüng / еж. Reaktlonsge-
miscH
Reaktlonsmlttrl п реактив
ReaCtIonsmöglIeHkrIt / реакционна
възможност, възможност за про¬
тичане на реакция
ReaCtIonsordrung f порядък нв реак¬
цията
Reaktionspapie- п реактивна хартия


520
RE А

Reaktionspartne- m участвуващо в ре¬
акцията вещество
ReaCtiontproduCl п продукт на реак¬
цията
Reaktions-aum - m реакционно про¬
странство; - реакционна камера
ReaktionsгicHlung / посока на реак¬
цията
ReaCtiOrtstdгke / интензивност на ре¬
акцията
Reaktiönsslüfr / степен на реакцията
rröCliontträgr трудно (бавно) реаги¬
ращ, инертен (химически)
Reaktionst-Ogielt f реакционна инерт¬
ност
Reaktionsturm т реакционна кула,
колонен реактор
Reaktlonstyp т тип нв (химическа)
реакция	_
ReaktlonsunfähigCeit / невъзможност
за реагиране
Reaktlonsveгlaüf т протичане на ре¬
акцията, ход нв реакцията
Reaktionswärme f топлина [топлинен
ефскт] нв реакцията, реакционна
(молна) топлина
Reaktionszeit / врсмс (на протичане)
нв реакцията
ReaCtIönszonr / звона на рсакцця; реак¬
ционна зона
^^^СК^о1ог т реактиватор, част от
уредба, която възвръща активност¬
та на веществото
Reaktivfarbstoffe mpl реактивни баг¬
рила
reaktivieren рсактивирам
Reaktivierung f рсактиви-анс
Reaktivität	реакционна способност
Reaktor т реактор
^^оС1огЬп1оп т бстон за реактори
Realgo- т рсалгар, AsjSj
RealCгistöII m -салсн [действителен]
кристал
Reaumurskale f (температурна) скала
на Реомюр
Reazetylierung / пзвто-цо ацстили-
ранс
RebscHwefel т фино смляна сяра
RebsprÜzurg / пръскане на лозята (с
растителнозащитни средства)
Rechen т I. решетка 2. гребло
RcclheпC1astIr-er т латъчсн [грсбсне^]
класификатор
R^^f^H^n^ü^rn- т бъркачка с лопатки
[перки]
Rechenschieber т (логаритмична) сме¬
тачна линийка
Rechentafel / номограмв
Recirentrianspor-eur т лопатков транс¬
портьор
recHtsdreHerd дясновъртящ
RedHtsweintäüгr / дясна винена кисе¬
лина, й-винена киселина
recken опъвам, разтеглям
Recker п L разтегляне, опъване 2.
ориентиране (на молекулите на
полимера)
RncCgrad т стспсн на изтегляне [на
разтягане, удължаване]
Reckung / вж. Rrckrr
^^(^«^^^ИИаКоп / рсдестилацця; по¬
вторна дестилация
Redestil1oliontCoIonne / колона за вто¬
рична (повторна) дестилация
RedlnrIördnrrr т закрит верижен греб-
лов транспортьор
^^хапа^е / зкцспитслцз-възста-
цозитслсц анализ
Rndoxose / рсдоксаза, рсдукционно-
окислителсн фермент; дсхпдроге-
наза
Rrioxelekt-odr / окцспцтспцз-възста-
цсвитспсн електрод
Redoxgleichung / окцспцтспцо-въ^стa-
llозитспцо уравнение
Re'юxtndiCotoг т редукционно-окис¬
лителен индикатор
Red:oxtonenaüstoüteheг т редукционно -
окислителен цоцообнeццтсл
Redoxkatalysator т рсдукционно-окис-
литспец катализатор
Redoxpotential п рсдзксипотсцццап.
окислително-редукционен потен¬
циал
RedoxprozeB т окислител цз•рсдyк-
ццоцси процес
Redoxreaktion / зкиспитслцз-рсдук)
ццзцца рсакцця
Rrdoxsystem п окислитслно-рсдуи-
ционна система
Redoxtttrötion / потснццометрично
титруванс
Reduktion / L редукция, откислява-
нс 2. привеждане (към известна
база)
о^ИкНе редукция в алкална
среда


521
R^t^i^^^lon, elektrochemische елсктро-
химична редукция
elektrolytische катодна [електро¬
литна] редукция
Reduk1iiontobsclhnitt т еж. Reduktions-
pe-iode
ReduCtiontatпiOspHäre f редукционна
атмосфера
Reduktionsbad п редукционна баня
Reduktionsbleiclie f редукционно из¬
белване
reduCtIonsIähig редукццонноспособец,
поддаващ сс нв редукция
ReduktIorsfähIgCeIt f редукционна
способност
Reduktionsflamme f редукционен пла¬
мък
RnduCtIorsgnmIscH п редукционна
смес
RrduCtIonsgIeIcHgewIcht п равновесие
на редукционен процес
ReduCttonsCötoIyse f редукционна кв-
талцзв
ReduCtIönsCohIe f въглища за редук¬
ция
RedukHonslösung f редуциращ раз¬
твор
Reduktionsmittel п редуктор, редук¬
ционно всщсство, окислител
Reduktionsperlode f редукционен [от-
кислителс1{] период
ReduCtIonspotentIö1 п редукционен
потенциал
ReduktIönsprodüCt п редукционен про¬
дукт, продукт на редукционен про¬
цес
Redukllönsprozeß т редукционен [от-
кислителсн] процес
Rediiktionsraum т редукционно про¬
странство; редукционна камера
Reduktionsreaktion f редукционна ре¬
акция
ReduCtiortseh1öcCe f редукционна [от-
кислителна] шлака
ReduCtiortstufe f степен на редуци¬
ране
Reduktionsventil п редукционен вен¬
тил, редуццрвентил
ReduCtionsverfaHren п редукционен
мстод
ReduCtionsveгmöger п вж. Reduktions¬
fähigkeit
RedüCtIoпsvorgang т редукционен
процес
	REF
ReduCtIonswirCurg f редукционно
действие
ReduCliönszeit f вж. Reduktiontperio-
de
RnduCtIorszore f редукционна зона
reduzierbar реду^-усм, зткиспясм.
възстановяващ сс
Reduzierbarkeit f редуццруемост, от-
кцслясмост, зъзстацовясмзст
reduzieren 1. редуцирам, откислявам
2. привеждам; намалявам
ReduzieгfähigCeit f вж. Reduktiors-
fählgknlt
Reduziergetriebe п редуктор
Reduzleriösung f редукционен [ре¬
дуциращ] разтвор
Reduziertu-m т многоетажна кула за
редукция (на никелов окис)
Reduzierung / вж. Reduktion
R^<du:zl^гverlll п вж. ReduCtIönsventil.
Reduziervermögen п вж. Reduktlons-
fäHIgkelt
ReduzIerwoIzwnrC n стан за валцоване
нв блокове
Ree^пülgleren п повторно [вторично]
емулгиране, -еенулги-ане
RefinermaHIung f смилане в рафиньор-
Ref1ektosCЬp п ултразвуков дсфскто-
скоп
Reflexion / отражение
Reflexlonskoeff'zient т коефициент на
отражение
Reflexionsspektrum п отражателен
спектър
Rellexionsvermöger п отражателна
способност
Яг1|^1^о1 п -сформвт (продукт, по¬
лучен при реформинг)
Reformbenzin п рсфорнинг-бензцн;
бензин, получен чрсз реформинг
Reformieren п вж. Reformirg
Reformierung f вж. Reforming
Reformirg п реформинг, реформиране;
процес на реформинг
Relc^ir^ji^l^l^i^talysato- tn катализатор
за рефорницг
Reformingverfahren п вж. Reformver¬
fahren
RefoгmstoeC т продукт, подложен на
реформинг
Reformverlahren л рсфорнцнг-процсс.
метод нв реформиране (на нефтени
фракции )
ReTraktiOn f рефракция, пречупване


522
XEF

Refraktlonslndex m индекс [показател]
ка пречупване, рсфракциоцен по¬
казател
Refraktlonsve-möger п пречупваща
способност
Refraktometer п рсфрактометър
Refraktometrir / рсфрактомстрия
regelbar регулируем, поддаващ сс на
регулиране
Regelbarkeit f регулирусмост, спо¬
собност за регулиране
Rrgelgerät п регулиращ урсд, регу¬
латор
Regelgröße / регулируема величина
Regelung f 1. регулиране 2. регули¬
ровка
Regelventil п регулиращ вентил
Regelwarte f пункт [пулт] зв управ¬
ление
.Regenb(StilndigkeIt f устойчивост нв
ДЪЖД
Regenerat п -^1^.7, регенериран
каучук
Regeneratfaser f регенерирано влак¬
но; влакно от регенериран мате¬
риал
Regeneratgummi т регснсрцран кау¬
чук	‘
regennraätiaitlg съдържащ регснерат
Regeneration f регенерация
Regeneratlvfeüeгung / рсгецератизцо
нагряване
Regenrrotivgasofen т рсгсцсратuвца
газова псщ
Regenerativkömmer f рсгснервтивна
камера, регснсратор (на пещ)
RegenerativCoCsofer т регснсративнв
коксова пещ
Regenerativkühlung f рсгенсратцвно
охлаждане
Regenerötlvi	т рсгснера-
тивсн зъздухзподгрсватсп
Regene-ativofer т рсгснсративна пещ
Regeneratkautsehuk т вж. Regenerat¬
gummi
Regeneratmischung f рсгснсратна смсс;
смсс, съдържаща рсгенерат
Regenerator т рсгенсратор
RegenerotoraufsOtze mpl пълнеж нв
регснсратор. рсгснсратцвна ре¬
шетка
Rngeneratorgitte-ung f регсцсративна
решетка, регснератцзец пълнеж
Rrgennratsohle / подметка от регене¬
риран каучук
Regenerierbarkeit f възможност за ре¬
генерация
regenerieren L регенерирам, възста¬
новявам 2. подобрявам структура¬
та
Regenerierkessel т дсвулканииацuо-
нсн котел, дсвулканизатор
Regenerierung / регенериране
Regenf1eeCe mpl петна от дъжд, ма¬
тови пстна от попаднала вода
(дефектирано покритие)
Registerwölze f рсгцстър-ввляк (на
книжна машина)
Regissriervorrlchtung f регистриращо
[самопишещо] устройство
Regler т регулатор; стабилизатор
Regirrsubstanz f регулиращо веще¬
ство (на въглеродни вериги)
Regulus т рсгулус (зърно от чист
метал, получено от стопяване на
руда)
Reibant-Ieb т фрикционно задвиж¬
ване, фрикционна предавка
relbeclt устойчив на трценс
RelbechtHelt f устойчивост на триене
(цитрцзаце]
reiben трия; стрцввм
^^»Ь^р1аИе f плочка за надробяване
[стриване] кв твърди вещества
ReiЬsdЬole f хаван
Reibung f триене
gleitende трценс прц плъзгане
[влачснс]
innere вътрешно триене
rollende триене прц търкаляне,
триене при валцоване
~ * trockene сухо трценс
wälzende вж, Reibung, rollende
Reibungskoeffizient m коефициент нв
триене	‘
Reibungskraft f сила на триене; сми¬
лащо усилис
Relbungsströmmung / течение нв виз-
козна течност
Rrlbungsцbeгtгagung f трисщо [фрик¬
ционно] предаване
ReIЬüngtw^deгstaпd т съпротивление
на триене
Relbungswinknl т ъгъл нв триснс
Reibungszahl f коефициент нв триене
Reibwalzenmiihle / стриввщв валцова
мелница


523
Reichblei п оловно-сребърна сплав
Reichgas п богат [висококалоричен]
газ
Reichlauge / богата луга, богат раз¬
твор
Reichschaum т богата	(сребърна)
пяна
Reichweite / L далечина [радиус] на
действие 2. пробег (на частици)
Reife f зрелост (на хранителни про¬
дукти); съзряване
Reifebestimmung f определяне на зре¬
лостта
Reifegrad т степен на зрелост [съз¬
ряване, узряване]
Reifen п отлежаване; узряване, зрее¬
не
der Formmasse отлежаване на фор¬
мовъчна смес
Reifen m 1. автомобилна гума, бан¬
дажна гума 2. обръч
neu protektierter автомобилна гума
с нов [възстановен] протектор
schlauchloser безкамерна автомо¬
билна гума
Reifenaufbaumaschine f машина за
производство на външни '(авто¬
мобилни) гуми
Reifenaufdehner т разтегател на ав¬
томобилни гуми
Reifenaufstandsflache / опорна плос¬
кост на автомобилна гума
Reifenbelastung f натоварване на ав-
р томобилна гума
Reifenbelastungsprüfgerät п уред за
изпитване натоварването на авто¬
мобилни гуми
Reifenblock т слитък от бандажна
» стомана
Reifenbombierung f формоване на ав¬
томобилна гума преди вулканиза¬
ция
Reifenfederung / еластичност на авто¬
р мобилна гума
Reifenform f форма [матрица] за ав¬
томобилни гуми
Reifenkautschuk т каучук за автомо-
^билни гуми
Reifenlauffläche f ходова повърхност
IV на автомобилна гума
Reifenlaufsohle f еж. Reifenlaufflache
Reifenquersdhnitt т профил [напречен
разрез] на автомобилна гума
	REI
Reif<enn^lhling т невулканизирана [су¬
рова, необработена] автомобилна
гума
Reifenschlauch т вътрешна автомо¬
билна гума
Reifenunterbau т вътрешен строеж
[скелет] на автомобилна гума
Reifenvakuumausdehner т вакуумен
разширител за външни гуми
Reifenverlust т загуба на мощност
при търкалянето на автомобилна
гума
Reifenverrtrleiß т износване на авто¬
мобилна гума (на протектора)
Reifenvulkanisator т вулканизатор
за външни гуми
Reifenvulkanisierpresse f преса за вул¬
канизация на външни гуми
Reifenwalzwerk п стан [агрегат] за
валцоване на бандажи
Reifenwulst т ръб на външна гума
Reifeprozeß т процес на узряване
Reifprofil п профил на бандаж
Reifung f зреене, узряване
Reifungszeit / време [продължител¬
ност] на узряване
Reihe f 1. ред 2. серия 3. последова¬
телност
aliphatische алифатен ред хомо-
ложен
~, aromatische ароматен ред хомо-
ложен
homologe хомоложен ред
isologe изологичен (хомоложен)
ред
~, polymerhomologe ред на полимер-
хомолозите
Reihenanalysen fpl серийни анализи
Reihenentwicklung f развиване в се¬
рия
Reihenfertigung f 1. серийно изработ¬
ване 2. серийно производство
Reihenshaltung f последователно
включване [съединяване]
Reihenuntersuchung f серийно изслед¬
ване
Reinaluminium п чист алуминий
Reinanthrazen п чист антрацен
Reinausbeute f добив на пречистен
продукт; чист добив
Reinasphalt т чист асфалт
Reinbenzol п чист бензол
Reindarstellung f получаване в чист
вид; пречистване


524
REI

Reingärung f чиста [стерилна] фер¬
ментация
Reingas п пречистен [чист] газ
Reingerbstoff т дъбилни вещества
(без неразтворими и недъбилни)
Reingewicht п чисто тегло, нетно тег¬
ло, ието
Reingummiartikel т изделие от чист
(без примеси) каучук
Reingummimischung f чиста каучу¬
кова смес (без пълнители)
Reinheitsgrad т степен на чистота
Reinhettsorobe / проба {изпитване] за
чистота
Reinheitsprüfung f вж. Reinheitsprobe
Reinigung f пречистване; почистване
—, biologische биологично пречист¬
ване
Reinigungsanlage f пречиствателна ин¬
сталация
Reinigungsechtheit f устойчивост на
химическо чистене
Reinigungskrem / ' крем за почистване
[изчистване]
Reinigungslösung f разтвор за изчист¬
ване [почистване, очистване]
Reinigungsmasse f пречистваща [очи¬
стваща] маса (материал)
Reinigungsmilch f мляко за почист¬
ване (на кожата)
Reinigungsmittel п I. детергент; сред¬
ство за пречистване 2. средство за
химическо чистене
ReinigungsoUfnung / отвор за почист¬
ване [чистене)
Reinigungsverfahren п метод за пре¬
чистване [рафиниране]
Reinigungsverstärker	т	вещество,
усилващо чистещото действие
Reinit т ферберит, FeWO4
Reinkautschuk т чисто каучуково ве¬
щество; пречистен каучук
Reinkohle f органична част на въг-
лищата (без минералните примеси)
Reinkultur f чиста култура
Reinmetall п чист (химически) метал
Reinmineralol п чисто минерално
масло (без прибавки)	•
Reinnährstoff т чисто хранително ве¬
щество	.
ReinnaphUhalin л чист нафталин
Reinphenanthren п чист фенантрен
Reinpolymer л чист полимер; хомо-
полимер
Reinquotient т показател за чистота
[доброкачественост] (напр. на за¬
хар)
Reinsteisen п желязо с висока чистота
Reinstkohle f въглища със съдържание
на пепел под 1%
ReinststoffmMHoro чисто (свръхчисто!
вещество
Reinterpentin п чист терпентин
Reinwasser п чиста (пречистена, из¬
бистрена] вода
Reinwichte f плътност
Reinwismut п метален бисмут с ви¬
сока чистота
Reinzucht / отглеждане на чиста кул¬
тура (от микроорганизми)
Reinzuchthefe f чиста култура от
дрожди
Reiseiweiß п белтъчно вещество от
ориз; оризелин
Reiskleie f оризови трици
Reiskleienöl п масло от оризови трици
Reismehl п оризово брашно
Reisol п оризово масло
Reispapier п оризова хартия
Reißanslrichfarbe f напукваща се боя
Reißdehnung f относително удълже¬
ние при скъсване
Reißen п разкъсване, раздиране, на¬
пукване
inneres възникване на вътрешни
[междукристални) пукнатини
Reißfestigkeit f съпротивление на
скъсване при опън, якост на опън
Reißlack т напукващ се лак (вид
ефектен лак)
Reißlänge f дължина на скъсване
Reißmaschine f машина за изпитване
на якост на опън (скъсване)
Reißprobe f вж. Reißversuch
Reisstärke f оризово нишесте
Reisstroh п оризова слама
Reißverschluß т цип
Reißversuch т изпитване на скъсване
[опън]
Reifiwert т показател за якост на
скъсване, якостни показатели на
скъсване
Reißwolle f възстановена [регенерира¬
на] вълна (от парцали)
Reißzellwolle f регенерирано вискозно
щапелно влакно
Reiter т конник (на аналитична
везна)


525
Reitergewlcht п вж. Reiter
Reizmittel л възбудително (дразнещо]
средство
Reizstoff т дразнещо вещество
Reizwirkung / дразнещо действие
Rekristallisation f рекристализация,
прекристализация
Rekristallisaliönsglühen п рекристали-
зационно отгряване
Rektifikat п ректификат. ректифици-
рен продукт
Rektifikation f ректификация
Rektifikaliönsabschnill т der Kolonne
ректификационен участък на ко¬
лона
Rektifikatfonsanlage f ректификацион-
на инсталация
Rektifikaliöлsapparat т ректификаци¬
онен апарат
RektifikatiönsbödenköIönпe f ректифи-
кационна колона с тарелки
Rektilikalionsgeschwindigkeit f ско¬
рост на ректификацията
Reklifikationskölönne f ректификацион-
на колона
Rektifikaliönssaule f еж. Rektifikations¬
kolonne
RektifikationsteH tn ректификационна
част (на колона)
Rektifikaliöпsturm т еж. Rektifika-
lionskolonne
Rektifikator т вж. Rektifikationsko¬
lonne
Rektifizlerapparat твж. Rektifikations¬
apparat
Rektifizierboden т тарелка (дъно, хо¬
ризонтална преграда) на ректифи¬
кационна колона
rektifizieren ректифицирам
Rektifizierkolonne f вж. Rektifikations¬
kolonne
Rektifiziersaule f еж. Rektifikations¬
kolonne
Rektifizierung f ректификация, рек-
тифицираие
Rekuperatlon f рекуперация
Rekupi^i^;^'^i'v-De<^fii^c^hrofen т рекупера-
тивна въртяща се тръбна пещ
Rekuperativofen т рекуперативна пещ
Rekuperativvorwärmer т рекуперати-
вен въздухоподгревател, рекупера-
тор
Rekuperator т рекуператор
	RES
Rekuperatorofen т еж. Rekuperatlv-
ofen
Rekuperierung f еж. Rekuperation
relativ относителен, релативен
Relativmessung f относително [рела-
тивно) измерване
Relaxation f релаксация
Relaxationslest т релаксаиионно из¬
питване
Rclaxatio^zeH f време на релаксация
remanent остатъчен
Rernatenz f остатъчна магнитна ин¬
дукция, остатъчна намагнитеност
Remethylierung f повторно метил и-
ране
Remissionswert т стойност [степен] на
отслабване
Rennfeuer п видня, крично огнище
Renntlußstahl т стомана, получена
непосредствено от руда (чрез ди¬
ректни методи)
Rennherd т видня, крично огнище
Rennin п ренин, химозин, химаза
(сирищен фермент)
Rennreifen т автомобилна гума за
състезателен автомобил
Rennverfahren п метод за директно
получаване на желязо от руда;
Рен-пещен процес [метод]
Rentabilität f рентабилност
Rcoxydation f еж. Reoxydieren
Reoxydieren п повторно [вторично]
окисление
Reparierfarbe / боя за покриваме на
дефект
Repellent т [п] репелент (средство,
отблъскващо насекоми. птици,
гризачи)
Replika-Polymerisation f	автополи-
меризация
Reproduktion f репродукция, пресни¬
мано
Reproi^i^izti^irbarkeit f възпроизводи-
мост, репродуцируемост
Reptilhaut f кожа от влечуго
Repulsivstoff m отпъждащо [отблъск¬
ващо] вещество; репелент
Resazetophenon п резаиетофенои, 2,4-
дихидроксиацетофенон,
СНзСОСвН8(ОН)2
Resazurin п резазурин, CaHiNO4
Reaerpin п резерпин, серпазил (ал¬
калоид), CjgHeoNjOg


RES
/
52«
Reserp[in]säure f резерпинова кисе¬
лина, Ci0H20N2(OH)(OCH,)2COOH
Reserve f резерва (вещество, възпре¬
пятствуващо обагрянето на тъ¬
кани )
Reservebehälter т резервен съд [ре¬
зервоар}
Reservedruck т резервен печат, ре¬
зервна щампа
Reserve fett п резервна мазнина
Reservestärke f резервна скорбяла,
резервно нишесте
Reservetank т резервен резервоар,
резервна цистерна
Reservezellulose f резервна целулоза,
лихенин, (CeHi0Os)x
Reservoir п резервоар
Residteer т остатъчен катран (в де¬
стилационна реторта)
residual остатъчен
Residualaffinitat / еж. Restattinität
Residualinsektizid п инсектицид с про¬
дължително [остатъчно] действие
Residualwirkung f остатъчно действие
Residuum п остатък; остатъчно коли¬
чество
Residuemblase f котел [реторта] за
коксуване на тежък катран
Resinat п резинат, сол на смолна ки¬
селина
Resinol п резинол, смолен алкохол
Resino[l]säure f резино[ло]ва [смолна]
киселина
Resinotannol п резинотанол (смолен
алкохол)
resistent устойчив, резистентен
Resistenz f устойчивост; резистент-
ност
Resistenzglas и устойчиво стъкло
(спрямо химическо въздействие)
Resistomyzin п резистомицин (анти¬
биотик)
Re&olharz п резолна смола
Resonanz / резонанс
kernmagnetische ядрен магнитен
резонанс
paramagnetische парамагнитен ре¬
зонанс
Resonanzsieb п резонансно сито
Remnanzspektrum л резонансен спек¬
тър
Reaonanzttieorie / теория на резонанса
Resorber т поглътител
Resorbierbarkeit / резорбционна спо¬
собност, резорбируемост
resorbieren резорбирам, поглъщам
Resorption f резорбция, поглъщане
Resorzin п резорцин, /п-дихидрокси-
бензол, гп-хидроксифенол,
QH4(OH)2
Resorzintarbstötte mpl резорцинови
багрила
Resorzinharz п резорцинова смола
Re«)rzinoImonoäthyläther т резорци-
нолмоноетилетер, 3-етоксифенол,
Cf]Hi0O2
Resorzit п резорцит, циклохексан-
диол-1,3, QHi0(OH)a
Respirator т респиратор, дихател
Rest т остатък, радикал, група
(за химични съединения)
Restaffinitat f остатъчен афинитет,
остатъчно сродство
Restaustenit т остатъчен аустенит
Restbleiche f доизбелване
Re^^chlor п остатъчен хлор
Restdehnung / остатъчно удължение,
остатъчно разширение (при из¬
пробване пластмаси)
Restdextrin п остатъчен [краен] дек¬
стрин
Rfsteanfall т отпадък
RestfettgehaH т остатъчно съдържа¬
ние на мазнини
Retfeuchtlgkeit f остатъчна влажност
Restgas п остатъчен газ
Resshärte f остатъчна твърдост (на
водата)
Restionlsation f остатъчна йонизацня
Restkohlenstoff т остатъчен [небелтъ-
чен] въглерод
Restlignin п остатъчен лигнин
Retlösung f остатъчен [отпадъчен]
разтвор	’
Resl'Uuft / остатъчен въздух ■
Restmagnetlsmus т остатъчен магне¬
тизъм
Restmelasse f остатъчна меласа
Restmenge f остатъчно количество,
остатък
Restmethode f остатъчен метод
Restpor&itat f остатъчна порестоет
Ret&diaum т оборотна [цинкова]
пяна
Reststickstoff т остатъчен [небелтъ-
чен] азот


ъъп
Restsubstanz f остатъчно вещество;
остатък
Restteer т остатъчен катран
Restvalenz f остатъчна валентност,
остатъчна валенция
Restzucker т остатъчна захар
f ресублимация, по¬
вторно сублимиране
Resveratrol п 3,5,4'-три хидро кси стил-
бен
R^tardation f забавяне
Retarder т забавител (на вулкани¬
зацията)
Reten п ретен, 1-метил-7-изопропил-
фенантрен, CieHie
Retention f задържаща способност;
задържане, запазване (на конфи¬
гурация)
Retikularschicht f ретикуларен [мре¬
жест] пласт
Retinin п ретинин (витамин К-алде¬
хид). CjoHasO
Retorte f реторта
liegende хоризонтална реторта
stehende вертикална реторта
Retortengraphit т ретортен графит
Retortenkohle f ретортен въглен
Retortenkoks т ретортен [газов] кокс
Retortenofen т реторти а пещ
Retortenparatfin л ретортен парафин
Retortenriickstand т остатък в ретор¬
тата
Retortenruß т ретортни газови сажди,
меки сажди
Retortenteer т ретортен катран, ре-
тортна смола
Retortenverdampfer т ретортен изпа¬
рител
Retortenverkohlung f еж. Retortenver¬
kokung
Retortenverkokung f коксуване в ре¬
торта
Retortung f дестилация (суха) на би-
туминозни материали в реторта;
крекиране в реторта
Retourdampf т оборотна пара
Retoursdilacke f оборотна шлака
Retronekanol п ретронеканол (алка¬
лоид), CeHl6ON
Retronekanon п ретронеканон (алка¬
лоид), CiH1SON
RetroplnatoHniKnlagerung f ретропи-
па кол и ново разместване
	RHE
Reverberierofen т отражателна пещ
reversibel обратим
ReveesH>iiität / обратимост
reversierbar реверсивен, обратим
Reversierblechwalzstraße f линия на
обратим листов алцов стан
Reversierblockstraße f линия на блу-
минг	.
Reversierblockwalzwerk п блуминг
Reversier 20-RoПeп-Walzgeгüsl п обра¬
тима 20-ролкова валцова клетка
Reversion / реверсия
Revertex т ревертекс, много гъст ла¬
текс (до 69% каучуково съдържа¬
ние)
Revertexverfahren и ревертекс-метод
(за сгъстяване на латекс чрез
изпаряване)
Revolverofen ;п въртяща се [револвер*
на] пещ
Revolverpresse f револверна преса
Revultex т предварително вулкани¬
зиран [полувулканизиран]	сгъ¬
стен латекс
Reyon т [л] вж. Rayon
Reyonseide f вж. Rayon
Rezipient т приемник
Rf-Wert т R f-стой ност *(в хромато-
графския анализ)
Rhabarberwurzel f корен от ревен
Rhamnetin п рамнетнн, ■ 7-метокси-
3,5,3',4'-тетрахидроксифлавон,
CieHj2O7
Rhamnit п рамнит, СН3[СН(ОН)]4СН»
OH
Rhamnose ? рамноза, манометилоза,
6-дезоксиманоза, CeHijO6
Rheargarn п прежда от рами
Rhenat п ренат, сол на рениевата ки¬
селина, M2ReO4
Rhenit л ренит, сол на ренистата ки¬
селина, M2ReO3
Rhenium л рений, Re
Rheпlumchlörwasserstoffsaure f (шест)
хлоррениева киселина, рениево-
хлороводородна киселина,
Hi(ReCU)
RheniumdMxid л реннев двуокис, ан¬
хидрид на ренистата киселина,.
ReOa
Rheniumdisulfid л реннев двуеуяфид.
ReSa


RHE
528
Rheniumheptoxid п двурениев седмо-
окис, анхидрид на перрениевата
киселина, ReaO7
Rheniumhexafluorid п рениев хекса-
флуорид, рениев шестфлуорид,
ReF«
Rheniumlaugung f излугване [извли¬
чане] на рения
Rheniumoxychlorid п рениев оксихло¬
рид: 1. ReOCl4 2. ReOaCl
Rheniumoxid п рениев окис: 1. Re2Os
2. ReO2 3, ReO3 4. Re2O7
Rheniumoxynuorid п рениев(У1) окси-
флуорид: 1. ReOF4 2. ReOaFa
Rheniumpentachlorid п рениев пето-
хлорид, ReCl5
Rheniumperoxid п рениев прекис,
ReaO8
Rheniumsaure / рениева киселина,
H2ReO4
Rheniumsesquioxid п двурениев три¬
окис, Re2O3
Rheniumtribromid п рениев трибро-
мид, ReBra
Rheniumtrioxid п рениев триокис, ан¬
хидрид на рениевата киселина,
ReOa
Rheologie / реология (наука за вискоз
ното течене)
T^<^<^|^iektisch реопектичен
Rheopexie / реопексия
Rhodan п родан, тиоциан, (CSN)a
Rhodananilin п родананилин,
H2N9H1SCN
Rhodanid п роданид, сол или естер на
родановата [тиоциановата, сулфо-
цивновата] киселина
Rhodanin п роданин, 4-оксо-2-тион-
тиазолидин, C3H3NO&
Rhodaninsaure f роданинова кисели¬
на, N-меркаптоацетил-дитиокарба-
минова киселина, HS.CH2.CO.NH.
CSSH
Rhodanooerriat п сол на ферисулфо-
циановодородната киселина, сол
на желязо(П1)-родановата кисели¬
на, M3|Fe(SCN)6]
Rhodanoterroal п сол на феросулфо-
циановодородната киселина, сол
на желязо(Н)-родановата кисели-
■ на, MJFeCSCNM
Rhodanokob altoat п сол на кобалто-
сулфоциановодородната киселина,
ME(Co(SCN)4)
Rhodänonickeloat л сол на никелосул-
фоциановодородната киселина,
M2[Ni(SCN)4)
Rhodanwasseгstott т родановодород,
HSCN
Rh(o^aпwasseгstoftsäure f родановоде-
родна киселина, сулфоциановодо-
родна киселина, HScN
Rhodanzahl / рода ново число
Rhodeose / родеоза, 2,3,4,5-тетрахи-
дроксихексанал, CeHuOj
Rhodinol п родинол, 3,7-диметилок-
тен-6-ол-1	(изомерна цитронел»-
ла), CjoH2oO
Rhodium п родий, Rh
Rhodiumchlorid п 1, родиев(Ш) хло¬
рид, родиев трихлорид, RhCla 2.
родиев(П) хлорид, родиев двухло- -
рид, RhCh
Rhodiumchiorur п ост. за Rhodium
(I)-Chlorid
Rhodiumdioxid п родиев двуокис,
RhO2
Rhodiumsesquioxid п двуродиев три¬
окис, Rh2O3
RhodiumsuItal п родиев(Ш) сулфат,
Rh2(SO4)9
Rhodiumsulfid п родиев сулфид: L
RhS 2. RhzSp
RhodiumtrHluorid п родиев трифлуе-
рид, RhF3
Rhodohrosit т родохрозит, манганов
шпат, MnCOa
Rhocdoxanthin п родоксантин,
C46H68O2
Ribit т адонит, рибит, HOCH2
(CHOH)3.CH2OH
Ribodesose f рибодезоза, дезоксири-
боза, тиминоза, C5HjoO4
Riboflavin п рибофлавин, лактофла-
вин, витамин B2, C17H84N4O4
Ribonuklease f рибонуклеаза
Ribonukleinsäure f рибонуклеинова
киселина (PHK)
Ribonukleosid п рибонуклеозид
Ribose f рибоза, НОСН2.(СНОН)а.
CHO
Ribosylamin п рибозиламин (гли-
козиламин на рибозата), C5H6O.
NH2
Ribulose f рибулоза (кетопентоза),,
НОСН2.(СНОН)2.СО.СН2ОН
Riditeffekt т ефект на ориентиране
Ridhtlinie f направляваща линия

529
Richtpresse f изглаждаща преса
Richtungsanzeiger т указател на посо¬
ката
Riditvoi-rlchtung f направляващо уст¬
ройство
Richtwert т ориентировъчна стойност
Ri^iä^mittel л одорант (вещество,
отстраняващо неприятната ми¬
ризма)
Riechstoff т ароматно вещество
Riemenantrieb т ремъчна предавка
Riemenbecherwerk п ремъчен кофов
елеватор, нория
Riemengetriebe п ремъчно задвижва¬
не, ремъчно предаване
Riemenkord т корд (кордова тъкан}
за ремъци
Riemenleder л кожа за трансмисион¬
ни ремъци
Riementuch п тъкан за ремъци
Riemen ütertragung / ремъчно преда¬
ване
Rielmeлvu!kaniiatlkn f вулканизация
ка ремъци
Ries л рис, топ (мярка за хартия)
Ri&elanlage f оросителна инсталация
rieselfähig сиплив (материал)
Rl^^t^H^iOhigk^it f сипливост
Rieselfeld л поле на оросяване, оро¬
сявано поле
RleseltiSdlenlCUhler т вж. Rirselkiihler
Ricselfiussigkeit f оросяваща течност
Rleselkolonne f оросителна колона
Rieselkondensation f кондензация в
оросителен кондензатор
Rieselkondensator т тънкослоен [оро*
сителен] кондензатор
Rleseldihler т оросителен охладител;
охладителна кула, работеща с оро¬
сяване
Rleselkuhlturm т охладителна [ороси¬
телна] кула, градирня; скрубер
Rleselkuhlwerk п вж. RieselkühHurm
rieseln I. оросявам 2. стичам се (на
струйки)
Rleselrost т скара, охлаждаема с
вода
Ritteisäure f оросяваща киселина
Rieseltrockner т разпръсквателна
[разпрашителна] сушилня
Rleselturm т оросителна кула; гра¬
дирня; охладителна кула; сиру-
бер
Rlcselung f оросяване, поливане
	 RlN
Rleselverdichter т оросителен конден¬
затор
Rie&elwSscher т скрубер
~ mit Einbauten скрубер с пълнеж
Rieselwassermenge f разход (количест¬
во] на оросяващата вода
Rieselwerk п градирня
RlesemnollekQl п молекула с голям раз¬
мер, макромолекула
Riesler т оросител, газопромивател,
скрубер
Riffelwalze f рифеловая цилиндър
Rille f жлеб, улей, канал, бразда;
длаб, нут
Rillenschiene f трамвайна релса
RllJenblJdung f набраздяваме, гофри¬
ране
Rillkarton т вълнообразен (гофриран,
набразден] картон, велпапе
Rimifon п римифон, хидразид на изо-
ни котиновата киселина, изонико-
тиноилхидразид (туберкулоста-
тик), C5H4N .CONHN Hs
Rindbox п кож, говежди бокс
Rinde f кора (дървесна)
Rindenextra^kt т екстракт от кора
(на дърво)
Rindenkautschuk т каучук от остър¬
гана кора на каучуковото дърво
Rindenlignin п лигнин от (дървесна)
кора
Rindenmuhle f мелница за кори
Rindenschttlmaschlne f машина за
обелване на (дървесна) кора
Rlndenschneidemaschine f машина за
рязане на кори
Rindert!aut f говежда кожа
Rindertalg т вж, Rindstalg
Rindoberleder л кож. говежда лицева
кожа
Rlnddhaut f вж. Rinderhaut
Rindstalg т говежда лой
Ring т пръстен; цикъл; ядро
fünfgliedriger петчленен [петато-
мен] пръстен
bo^i^lli^^riger многочленен [мно-
гоатомен] пръстен
kon^d^1rasl<^lrlcr кондензиран пръ¬
стен
plezometrlscher	пиезометричек
пръстен
sechsgliedriger шестчленен (шест-■
атомен] пръстен
34 Немско-бългерски тежнмчесмм речник


530
RIN

Ringamld п цикличен [пръстенен]
амид
Ringaufspaltung f вж. Rln^paHung
Ringbesählag т пръстеновидна об¬
шивка
Rlngblldung f образуване на пръстен;
циклизиране
Ringbrenner т пръстеновидна го¬
релка
Rlngbuhne / околовръстна площадка
(напр. на доменна пещ)
Ringduse / пръстеновидна дюза
RingelektroderdhaUer т пръстеновиден
електродържател (със странично
притискане )
Ringelmatte f рс гозка от на къдрен и
стъклени нишки
Ringerweiterung f разширение на пръ¬
стен [цикъл]
Ringetagentrockner т пръстеновидна
многоредова сушилня
Ringfareirstruktur f пръстеновидна
структура на влакно
Ringfläche / im Gestell площ па пръ¬
стеновидната окислителна зона в
огнището (на доменна пещ)
Ringfomiel f пръстенна [циклична]
формула
ringförmig пръстеновиден; пръстенен,
цикличен
Ringfüllung / пълнеж от пръстено¬
видни тела
Ringheizkorper т пръстеновидно на¬
гряващо тяло
Ringhomologes п цикличен хомолог
Ringisomer п цикличен изомер
Ringkanalofen т индукционна пещ с
пръстеновиден канал
Ringkohlcnwasiscrslöff т пръстенен
[цикличен] въглеводород
Ringkondensation / пръстенна кон¬
дензация; кондензация, при която
се образува пръстенно [циклично]
съединение
Ringkühter т пръстеновиден охлади¬
тел
Rlngkiihlofen т пръстеновидна [рин¬
гова] отгрявна [темперна] пещ
Ringlaufkuhler т вж. Rlngkühler
Ringleitung f околовръстен тръбо¬
провод
Ringluftkühler т пръстеновиден въз¬
душен охладител, състоящ се от
два концентрични цилиндъра
Rlngmagnetschelder m пръстеновиден
магнитгн сепаратор
Ringmodulverfahren п ■ метод на пръ-
стенния [ринговия] модул (изпит¬
ване степента на вулканизация
чрез натоварване на гумен пръ¬
стен и отчитане на удължение¬
то)
Rlngmiihle f пръстенна мелница
Rlngofen т рингова пещ, пещ с пръ¬
стеновидна ■камера
Rlngoffnung f отваряне [разкъсване]
на пръстен (при циклично съеди¬
нение)
Ringpapierchromatografie f пръстенна
[радиална] хартиена хроматогра-
фия
Rlngparaffln п пръстенен [цикличен]
парафин; алицикличен въглеводо¬
род
Ringraum т пръстеновидно простран-
ство;затръбие (пространство меж¬
ду обсадната колона и стените на
сондажа )
Rin£гaumkйhikr т еж. Ringluftkuhler
RingschluB т сключване [затваряне)
на пръстен; циклизация
RlngMcdußreaktion f реакция за
сключване на пръстен (цикъл,
ядро]
Ringspaltung f разкъсване [отваряне]
на пръстен [цикъл, ядро]
Ringstickstoff т азот от пръстенно
съединение, азотен атом от хетеро¬
цикъл, цикличен азот
Ringstruktur f циклична [пръстенна)
структура
Ringsystem n, heterozyklisches хетеро-
циклична пръстенна система; хете¬
ро цикъл
Ringventil п пръстеновиден вентил
Rlngverbindung f циклично [пръстен¬
но] съединение
Ringverengung f стесняване на пръ¬
стен [цикъл]
Ringverfahren п кръгов [пръстенови¬
ден] начин (за иззиждане свода на
пещ)
Ringwalz[en]mühle f пръстеновидна
валцова мелница
Ringwalzwerk п стан за валцоване на
кръгли профили


531
ROH
Rinne f 1. улей; канал, жлеб 2. на¬
ливна чаша, наливна фуния (на
леярска форма)
Rinneneisen п течен чугун от ваг¬
рянка
Rippe f ребро; шина; плоско желязо
Rippenkühler т охладител с ребра
Rippenlufterhltzer m въздухонагрева-
тел [калорифер] с ребра
Rippenrohr п оребрена тръба
Rippenrohrkiihler т охладител с ореб-
рени тръби
Rippenrohr-Warmeaust^uscher т топ¬
лообменник с оребрени тръби
Rippentrichter т оребрена филтро-
вална фуния
Hppig рипичав (за кожа с ребрести
гънки)
Riß т пукнатина; резка; чупка
Rißanfälligkelt f склонност към об¬
разуване на пукнатини
Rißbildung / образуване на пукна¬
тини, напукване
RiB^i^^t^igkeit j устойчивост [съпротив¬
ление] към напукване
Rlßkorrosion f корозионно напукване
Ritzapparat т уред за определяне на
твърдостта чрез драскане, склеро-
метър
Ritzhärte f склерометрична твърдост,
твърдост на драскане
Ritzhärteprüfgerät п вж. Ritzapparat
Ritzpriifer т вж. Ritzapparat
Rivanol п риванол, 2-етокси-6,9-ди-
аминоакридин, C^Hj^N
Rizinenalkydharz п рициненалкидна
смола
Rlzlnin п рнцинин, 1-метил-З-циан-
4-метоксипиридон-2 (алкалоид),
CgHoN2O2
Rizinolsaure f рицинолова киселина,
12-хидроксиолеинова киселина,
CHз(CH2)6CH(OH)CHaCH=
CH(CH2)?COOH
Rlzinuskuchen т рициново кюспе
Rizinusöl п рициново масло
Rizinusöllfirnis т безир от рициново
масло
RN-ßriketts npt брикети за Рен-пе-
щен процес
Robbenfell п тюленова кожа
Robbentran т тюленово масло
Robisonester п Робисонов естер, глю-
козо-6-монофосфат, монофосфат на
глюкозата, CaHl|O5(PO4Ha)
Rozkwdl- Härte f твърдост по Роквел
т уред [преса] за
изпитване на твърдост по Роквел
Rokweelverfahren п метод на Роквел,
изпитване на твърдост по Роквел
Rodentizid п родентицид (средство
за борба срещу вредни гризачи)
Roggenkleie f ръжени трици
Roggenmehl п ръжено брашно
Roggenstärke f нишесте [скорбяла]
от ръж
Roggenstrohzellstoff т целулоза от
ръжена слама
roh суров
Rohagglomerat п неофлюсован [суров]
агломерат
Rohanalyse f експрес анализ, пол у ко¬
личествен анализ
Rröanthrazen п суров антрацен
Rohausbeute / добив на суров [непре¬
чистен] продукт
Rohbarren т слитък, блок, балванка
Rohbenzin п суров [непречистен]
бензин
Rohbenzol п суров бензол
Rohblei п сурово [черно, нерафинн-
рано] олово
Rohblock т лята балванка, слитък
Rohbramme f сляба, плоска заготов¬
ка, плоча
Rohbrand т 1. първо [първично) из¬
пичане 2. продукт на първично
изпичане
Rohbranntwein т вж. Roispirltus
Rohbuna т, п суров бунакаучук
Rohbruchfetigkeit f якост на сурово
[непечено] изделие
Rohdadhpappe f картон за покривна
мушама
Rohdefowert т показател на дефо-
пластичността на суров каучук
или на каучукова смес
Roheisen п чугун (доменен); мелиран
[къстър, полусив, междинен] чу.
гун; чугун
basisches томасов чугун, чугун за
преработка при основен процес
gares чугун с ниско съдържание
на графит
graues сив [доменен] чугун


ROH
532
Roheisen, halbiertes междинен [пъ¬
стър, полусив] чугун
halbwelfiCs полубял [междинен,
пъстър, полусив] чугун
r*. kurzes сив високосилициев трош-
лив чугун
r», luckige^ порест [шуплест] чугун
mattes чугун, получен при студен
ход на пещта
meliertes мелиран [междинен]
чугун
welOgares огледален чугун
Rrdiciscnabstich т пускане [източване]
на чугуна (от пещта)
Roheisenausbrlngen п добив на чугун
(от единица шихта)
Ronelseneinsatz т наливане [заливане,
добавяне) на чугун (в конвертор,
мартенова пещ)
RoheiMcnelnteilung I класифика ия
[подразделяне] на чугуна
Ro^eh^s^i^i^in^teugung f производство на
чугун
Roheisen-Erz-Vcrfahren п руден про¬
цес (в мартенова пещ)
Roheisenfrischverfahren п процес [ме¬
тод] на преработване на доменен
чугун
Roheisengicht f чугунена шихта, пор¬
ция чугунена шихта; пласт чугун
в шихтата на вагрянка
Roheisengichtsatz т порция [дажба]
чугун (твърд)
ROleiмfq?ießmaяdiinc f разливна ма¬
шина за чугун
Rdhebsrnguß т чугунена отливка
Rohelsenmasscl / чугун на блокчета
[слитки, кюлчета]
'Rdiiekenmischcr т миксер (за чугун)
RO^ef»n^<^llcr т шихта за получава¬
не на чугун
Roheisenpfannc f кофа за (доменен)
чугун
ROheisenpfannenwagen т чугуновоз
Rohcisenschlacke f доменна [високо-
летна] шлака
Rohe^^^^S^r^tt-V^^f^ren п скрап-
руден процес
RdheisensoHe / марка [вид, сорт] чу¬
гун
Rohelscnstichloch п чугунотек, отвор
за изпускане на чугуна
RO^^Ii^i^^^i^^inc f улей за източване
[изливане] на чугуна
Roheisenverblascn п продухване на чу¬
гун (при преработката му)
Roheisen-Verfahren п руден процес;
преработка на чугун
Rdherdol п суров [непречистен] нефт,
сурово земно масло
aromatisches суров ароматен нефт,
сурово земно масло, богато на аро¬
матни въглеводороди
Rohfeinkohlc f ситни въглища обик¬
новено качество -
^o^^iaurc f сурова [необработена]
мастна киселина
Rohfitm т суров [неекспониран] (фо-
то)филм
Rohfrischpcriode f кипене, доводка
(при мартенов процес)
Rongang т студен ход (на доменна
пещ)
Rdhgangsschlacke f шлака при студен
ход (на пещта)
Rohgas п ■ непречистен [суров] газ
RohgasltaiinEin п суров газов бензин
Rohgemisch п сурова [необработена,
подлежаща на преработка] смес
Rohgewicht п брутно тегло
Rohgold п ■ сурово [нерафинирано]
злато
Rohgoldanode f анод от нерафинирано
злато
ROhgummi т 1. суров ■ каучук 2. кау¬
чукова смес (невулканизирана)
Rdhgummifcll п кожа [лист] от суров
каучук
rohgummifrei несъдържащ суров кау¬
чук, регенератен
Rohguß т необработени! непочистени]
отливки
Rohgut п L суровина 2, материал в
насипно състояние	4
gemitteltes усреднена ■ суровина
ROhhaut f сурова кожа
Rohhautfchlcr т дефект по суров?га
кожа
Rohhautkonservierung f консервиране
на сурови кожи
Rdihautlagcr п склад за сурови кожи
Rohholzgcist т суров дървесен епнрп
Rohkalk т неизпечена вар
Rohkaolin п суров каолин
Rohkautschuk т суров [естествен, не¬
обработен] каучук
Rohkohle f обикновени ^обогатени]
каменни въглища


533
ROH
RdhHgnin п суров лигнин
Rohmassel f метал на блокчета [сли¬
тъци, кюлчета), блоков полуфабри¬
кат
Rohmaterial п суров материал, суро¬
вина
Rohmaaecialieinheit f ситност на суро¬
вината
Rohmetall л суров [черен] метал
Rohmiiszhung f сурова смес
Rohol л 1. суров нефт; нефт 2. непре¬
чистен нефтен дестилат 3. нерафи-
нирано растително масло
Rö^<^ll^fc^tlll;atlon f дестилация на су¬
ров нефт
Rohparaffin л суров парафин
Rohpetroleum л суров петрол [нефт),
сурова гас
Rohphosphat п природен фосфат, фос-
форит, Ca5(PO4)3(F1CljOH)
R<^l^l^llatin п платинов пясък, сурова
платина
Rohprodukt д суров продукт, сурови¬
на
Rohr п 1. тръба 2. тръстика, камъш
Rohrauswalzmaschinc / машина за раз-
валцоване на тръби
Rohrblasc f тръбен дестилатор
-block m кръгъл слитък, кръгла
заготовка за тръби
Rohrbodcn т тръбна решетка, тръбно
дъно
Rohrbogen m коляно (дъга) на тръба
Rohrbundel л сноп от тръби; тръбна
секция
~, ausziehbares подвижна тръбна сек¬
ция, сноп от тръби, който може да
се изважда от кожуха
Rohrbundelaustauschcr т кожухот^ ръ¬
бен топлообменник
Rohrbundelkondcnsator т, stehender
вертикален кожухотръбен конден¬
затор
Rohrdampfkammer / тръбна парна ка¬
мера
Rolhreifcn т невулканизирана авто¬
мобилна гума
Rohrclektrofiltcp л тръбен електрофил¬
тър
Röhre f тръба
Röhrenapparat т тръбен апарат
Röhrenaustauscher т, umkleideter ко-
жухотръбен топлообменник
RohrenbQndelverdampfer т, liegender
хоризонтален хожухотръбен изпа¬
рител
Röhrendephlegmator т тръбен дефлег-
матор
Röhrenerhitzer т тръбен нагревател
Rohrengalvanometer л лампов галвано-
метър
Röhrenglas л стъкло за тръби
Röhrenheizkörper т тръбен нагрева¬
тел; тръбен котел за изваряване
Röhгenköndensatör m .тръбен конденза¬
тор; елементен кондензатор
Roirenkuhler m L тръбен охладител
2. тръбен радиатор
Röhrenofen т пещ с цилиндрични муф-
ли; тръбна пещ; хапериферна пещ,
нещ с калерифсрне нагряване
Rühnenpfanne f казан [котел, тава)
с тръбен нагревател
Röhrensuperzentrifuge / тръбна свръх-
центрофуга
Rohrentrockner т тръбна сушилня
ROhrenlrommel / тръбен барабан;
барабан, съставен от тоъби
Rothrenverdampfcr т тръбен изпари¬
тел, тръбен изпарителен апарат
RohrenverdMchter т тръбен конденза¬
тор
Röhrenvorwarmcr т тръбен подгрева-
тел
Rohrenwagenofcn т вагонна пещ с ка-
лориферно нагряване
Röhrenwärmeaustauscher т тръбен топ¬
лообменник
Rohrfilter л тръбен филтър
RohrgeHecht л тръбоплетеница
Rohriheizkörper m тръбен нагревател;
тръбен змиевик
Rohrheiиchlangc / еж. Rdhrhelzkörper
Rohrknie п коляно на тръба, тръбно
коляно
Rehrkompensator т тръбопроводен
мoмпeнcатер
Rohrkristallisator т барабанен кри-
стализатор
Rohrkrümmer m вж. Rohrknie
Rdhrlkrümmung f дъга на тръба, тръб¬
на дъга
^^i^ku^i^^mühlc f тръбна толкова мел¬
ница
Rohrkuhler т тръбен охладител
Rohrleitung f тръбопровод
Rdhirmuffc f съединител и а муфа


ROH
534
Roimuhlc ■ f тръбна мелница
Rohrnetz л . тръбна мрежа
Rohrohrzucker т сурова [нерафипи-
ра на] тръстикова захар (захароза)
Rohrreinigungsmittel п средство за по¬
чистване (очистване] на тръби
Rohrsdhlange f змиевик, тръбна сер-
пентина
Rohrstopfen т тръбовидна [куха!
тапа
R(OhlrShrahlkanrnc f електроннолъчево
оръдие с кръгъл сноп лъчи
Rohrstrang т тръбопровод; част [клон]
от тръбопровод; тръбен щранг
Rohrtrockner т еж. Röbrentrockner
Rotrverzwelgung f разклонение на
тръбопровод; тръбно разклонение
Rohrwalzen п валцоване на тръби
Rohrwalzwerk п стан за валцоване на
тръби, тръбовапцевъчсн стан
Rohrwand f стена на тръба
Rohrzucker т тръстикова захар
RphfrEuckerfabrik f фабрика за пре¬
работване на захарна тръстика
Rohrzwtacienraum т междутръшо
пространство
Rohsaft т суров сок
Rohsalzc npl 1, непречистени [суров. 1
соли 2. смес от соли от калиев i.
рудници
Rdmlzmuhle f мелница за сурови
(калиеви] соли
RohsSurc f еж. Rohschwefelsäurc
Rol^t^liff m несортирана дървесна
маса
Rohschmelzen п стопяване на руди
или концентрат до шпайза или до
камък
Rohschwefcl т сурова [непречистена]
сяра на буци
Rohschwefelsäurc f камерна сярна ки¬
селина
Rdhslnter т еж. Rohagglomeral
Rohsoda f сурова сода
^^l^isM^i^l^jauge f непречистена [сурова]
содова луга
Rohspiritus т cypon спирт (непре¬
чистен етилов алкохол)
НоЬ8рг11 т еж. Ruo^pIhI,^
Rohstahl т термически необработена
лята стомана
Rohstflrkc f сурово нишесте
Rohstein т суров меден камък
Rohstoff т суровина, изходен мате¬
риал
Rohstoffbasis f суровинна база
RohstofttnIschung f смес от (съставля¬
ващите шихтата) суровини
Rohstoffquelle f източник на суровини
Rohstofff/orbehandlung f предварител¬
на обработка на суровини
Rohtabak т суров [необработен] тю¬
тюн
Rohwachs п суров ■ [непречистен] во¬
сък, суров парафин
Rohwarenbasis f суровинна база
Rohwidite f привидно относително
тегло, обемно тегло
Rohwismut п суров [перафиниран]
бисмут
Rohwollfett п сурова мазнина [суров
восък1 от вълна
Rohxyfol п суров [непречистен] кси-
лол
Rohzucker т сурова ^рафинирана]
захар
RJlautoklav т въртящ се автоклав
Rollbahn f еж. Rollgang
Rollblech л тънколистова стомана п
руло; тенеке в руло; рулон
rollen навивам
RoHenbahn f паралели, повърхности
на Стойките, по които се движат
ролките на колесника за елехтре-
държателя
Rrllcntörderer т еж. RoHbahn
RollenkanalClihloten т ролкова тунел*
на темперна пещ
Rollenlager л ролков лагер
Rollenpapier п хартия, навита на руло
R^H^i^^sicbma^inc f ролкова преся¬
ваща машина, ролково сито
Roüentransportcur т еж. Rollenbahn
Rollentrockncr т ролкова ' сушилня
RoHergang т кепсргаиг, колоход
Rollfilm m ролков филм
RoHgang m ролков конвейер, рол-
ганг
Rollmessing д месинг (валцован) на
листа (навит на ролки)
RollmQhle f колерганг
Rrllötcn т въртяща ес [ротационна,
р ол^ва] пещ; пещ с ролков под
Ro^an^^^^nt т роман-цимент
Rondelle f кръгла заготовка


635
Rongallt л ронгалит, натриев формал-
дехuдсулфохсилат, NaHSOa.CHoCL
2НаО или CHs(OH)OSONa.2HaO
Röntgenalteorptionsspcktrum п рентге¬
нов абсорбционен спектър
Rontgenanalysc / вж, Röntgenprüfung
Röntgenaufnahme I рентгенова снимка
Ronilgenblld л рентгенограма, рент¬
генова снимка
Röntgendurchleuchtung /	рентгеио-
скопия
Rontgenemlssionsspektrograflc f рент¬
генова емисионна спектрография
RontgenemssiionJsipektrum п рентгенов
емисионен спектър
ROntgeпteinstгukturuntersuchuпg / из¬
следване на микроструктурата е
рентгенови лъчи; рснтгсиеcтpук*
турен анализ
Röntgcntluöreszenzanalyse f рентге-
но-флуоресцентен анализ, (рентге-
но)флyореграфик
Rontgenfotögгaflc / рентгенова фото¬
графия
Rontgengrotedrukturuntersuchung f из¬
следване на макроструктурата с
рентгенови лъчи; махрерснтгсие*
структурен анализ
Rontgcnmetallografic I рсикгснемста*
лография
Rontgcnmlkroanalysc / рентгенов мих-
роанализ
Rontgenmlkroskople f рситгсиомихре-
скопия
Röntgenprüfung f рентгеново изслед¬
ване
Röntgenröhre f рентгенова тръба
Röntgenspektralanalyse / рентгецо-
спектрален анализ
Röntgenspcktrogгaf т рентген еспвх-
трограф
Rrпtgenspcktrösköpie f рентгенова
спсктрескепия
Röntgenspektrum п рентгенов спектър
Röntgenstrahlen mpl рентгенови лъчи
RöntgeпsitгukturanalySe f рентгено-
структурен анализ
Rosamin п розамин
R<osinilin п розаналин, трис^р-ами-
иефеиил)-харбииеля
(HaN.C.HbCOH '
Rosäöeit т роскоелит,
KVa[A ISlaOjoHOHJa
R^^i^fl^^ütenJol д розово масло
	 RÖS
Rasenquarz т розов кварц
Rosenwasscr п розова вода
Rosmarinol п розмариново масло
Rodbox т кож. конски бокс
Rötld^l^^^J^-^.aux п кож. конско шевро
Roßk&>tanienöl п масло от конски
[див} кестен
Rost т 1. ръжда 2. скара 3. сито ■
Rdtabklopimaschlnc f машина за из¬
чукване на ръжда
Rostanfressung / корозия (от ръждяс¬
ваме)
grübchenartige точковидна коро¬
зия (от ръждясваме)
Rostanlage f пържил на инсталация
Rösapparat т пържилен апарат
Ro^^.arbilt f пържене
Rastbelag т „постеля“ (на агломера¬
ционна лента)
Rostltaeiiasiung' f топлинно напрежение
(натоварване) на скарата
rostbeständig неръждаем
Rostbildung f ръждясване
Rostblendc f цинков пържи лен оста¬
тък
Rostdauer I продължителност на пър¬
женето
Röste f мокрене, киснене, топене
(напр. на лен, коноп)
rosten п ръждясвам
Rösten п пържене (на руда); изпича¬
не (на кафе)
chlorierendes хлориращо пържене
magnetisierendes магнетизиращо
пържене (за придаване на магнит¬
ни свойства)
oxydierendes окислително пър¬
жене
reduzierendes редуциращо пър¬
жене
Sulfalisicrendes сулфитизиращо
пържене
verflüchtigendes пържене с отде¬
ляне на летливи продукти
R^s^i^^^^i^^ungsmittcl п средство [пре¬
парат] за отстраняване [почиства¬
не] на ръжда
Rostentfernungspaste f паста за от¬
страняване [почистване] на ръжда
Rösterz п изпържена [изпечена] руда
Rostteuerung f огнище със скара
Röstgas п пържи лен газ; газ от пър-
жилна пещ


536
RÖS

Rбstgaskoпum1ratiönsпicsscr m уред за
измерване концентрацията на се-
jpe^H двуокис в пържилни газове
Roistgasinengenmesiser т разходомер за
пържилен газ
Rdstgut п подложен или подлежащ на
пържене материал, пържилен ма¬
териал
Rärthutte f пържилен цех
rostig ръждив
Rostkammer f пържил на камера
Rosfkitt т замазка за слепване на
метални и керамични детайли
^^(^1ю^1сс^^г^1^^£п1^1||с1 п средство, раз-
J^c^xкßallUö ръждата
Rostluftmengcnmesser т разходомер за
въздуха за пържене
Rretmitlel n L средство против ръжда
2. ■ кородиращ агент, кородиращо
средство
Rostofen т пържилна пещ
Roistoi п масло против ръжда
Röstprodukte npl продукти на пър¬
жене
R<i>tгeaktlbnsarbeit f пържил но-реак¬
ционен процес
Rostreduktionsarbeit f пържилно- ре¬
дукционен процес
Rdstreduktiönsveгtahren л пържилно-
редукционен процес
RostsChutz т защита против корозия
R^j^H^s^l^i^lt^janstrich т антикорозионно
покритие
Rosten utzlack т предпазващ от ръжда
[антикорозионен} лак
Ros1tsdlutzmitlcl п средство за пред¬
пазване от ръжда, антикорозионно
средство
Rdstsohle f под на пържилна пещ
Roststab т елемент от плоска скара;
схарних
R&>stemperatur f температура на пър¬
жене
Rdsttrommel f барабанна пърж илна
пещ
Rostumwandler т байцващ грунд;
байцващо грундиране
Rostung / ръждясване
Röstung / пържене (на руда)
einstufige едноста^енно пържене,
единично пържене
zweistufige двустепенно пържене
Rostverfahrcn п пържилен процес
R3istverlust т аагуба при пържене
Röslwagen ■ т палета, колички със
скарно дъно (на ~ агломерационна
машина)
Rotamesser т рс та метър
Rotation f ротация, въртене
~, optische въртене на плоскостта на
поляризация
Rotationsachse f ос на въртене
Rotallönsdispersion f ротационна дис¬
персия
Rotationsfarbe f боя за ротационен
печат
Rotallönsgcblasc л ротационен вдух¬
ващ вентилатор; ротационна газо-
Дувка [въздуходувка]
Rotationsgleßverfahren п вж. Rotatlons-
gußverfahren
Rotationsguß т ротационна отливка
Rotationsgußverf ähren п ротационен
метод на леене, центробежно леене
Rotatiön$lsömerles) п ротационен изо-
мер, връщателен изомер, конфор-
мер
Rotaliönskömprcssor m ротационен
компресор
Rotatlrnspolaгlsalirп / въртене плос¬
костта на поляризация
Rotatlonspumpc f ротационна помпа
exzentrische ексцентрична рота¬
ционна помпа
.Rölatюnsschleudcrguß т центробежна
ротационна отливка
Rotaliöпsscnwingungsspektrum п рота¬
ционно-вибрационен спектър
Rotatюnsseifenpumpe f ротационна
помпа за течен сапун
Rotalronsspcktrum л ротационен спек¬
тър
^^tatimsstauba^bschcidcr т ротационен
обезпраши! ел
Rotatlrnstietdruckpapier л ротационна
хартия за дълбок печат
Rotaliöпslгöckner т ротационна су¬
шилня
Rotatfonsverdichtcr т ротационен ком¬
пресор
Rotationsviskosimeter л ротационен
вискозиметър
^^^.^ilionszd^^radpumpe f ротационна
зъбна помпа
Rotatirnszcichen л знак за посоката
въртене (на плоскостта на поля¬
ризация)


S37
т въртящ се въз-
духоподгревател
n^Oirr^cC^l^rei неnреявяващ червена
трошливост .
Rotbrüchigkeit f червена трошливост
R^tbruChprobc f изпитване ла червена
трошливост
Rotcisenfera] п ‘хематит, червена же¬
лязна руда, FcaOa
Rotetanstein m еж. Roteisenerz
Rötel т кафквочервсиихав тон на
снимка
Rotenolde npl ротено^ци (вещества
от групата на ротенона)
Roteroidglft п отрова от групата на
ротенона
rotecnldhaltlg съдържащ ротсиои
Rotenon п ретенои (ядйена и кон¬
тактна отрова), CcaHaaOe
Rooniltigerx п L пираргирит, AgaS^
2, прустит, AgsAsSs
dunkles пираргирит, Ag3Sb^
IichtcsnpyCTHT|Ag3AsS3
Rotglas п двуарсенен петосулфид
(изкуствено получен реалгар), As3Sj
^^t^l^lühhärte f еж. Rooglutharte
Rotglut f червена жар, накаляване
до червено
Rottg^^'arte f твърдост при нагрява¬
не до червено
Rotgültigerz п еж. Rotgütigera
Rooguß т медна отливка
Rothärtc f еж. Rotglulharte
RoOholzextгakt т екстракт от червено
дърво
Rotkali п червена кръвна сол, калиев
ферицианид, Kä|Fe(CN)4j
RoOkuptereгz п куприт, CüaO
Rotnlckelkles т никелин, -^е^е^^аен ни-
хепов пирит, NiAs
RotsChlanim т червена тиня (оста¬
тък при получаване на алуминиев
окис)
Rotweinerzcugung f производство на
червени вина
Rotweinmaische / ферментационна
смес [каша] за получаване на чер¬
вено вино
Rotzinkera п цинкит, ZnO
Roving т прежда [предпрежда] от
стъклени влакна
Rovlnggewebe п тъкан от стъклени
влакна
	RUB
R-Saure f Р-киселина, иафтеп*2-ди*
сулфенева-3,6 киселина
Rublbon^Verfahren п метод за окис¬
ляване на каучук от кислорода на
въздуха
Rürcznwasserstöft т рубеоиеводоред,
дитиоетандиамид, H2NCS.CSNHa
Rubefazicns п средство, раздразващо
кожата
Rübenbrennerel f завод [фабрика] за
производство на спирт от цвекло
Rilbenmelassc f меласа от захарно
цвекло
Rübenmiete f купчина (камара, фи¬
гура] от цвекло
Rubensdhnitzel npl цвекпени резенк,
Rübenschnilzelmaschlne f цвеклерезач-
на машина
Rübenwäsche f зах. измиване на цвек¬
лото	'
Rubenwurzel f ^склон корен
Rübenzucker т цвеклова захар
Rübcnzuckertabrik / захарна фабрика,
завод за преработка на захарно
цвекло
Ruberythrlnsßürc f руберитринова ки¬
селина, C28HiBO1S
Rubiadin п рубиадин, 1,3-дuхндрех*
си-4-м<сгилaнтpaхииoи-9,10,
C^HioO*
Rubidium п рубидий, Rb
Rt^bii^ilui^i^l^^aun п рубидиева стипца,
рубидиуевоалуминиев сулфат,
Rr2Ö04.A12(SO4)«.24H^|O или
RbAl(SO4)a Л2НгО
Rubiidiumbikarb^nat л рубидиев би¬
карбонат, RbHCOe
Rüridiumrlsu1fat л рубидиев бисул-
фат, RbHSO*
Rtbidiumbromat л рубидиев бромат,
RbBrO^
Rubidlümbromld л рубидиев бромид,
Rbßr
Rubldlumchlorld л рубидиев хлорид,
RbCl
RurldiümchIöT>ßlatlnat л рубидиев
(хекса) хлереплотинот, Rba|PtCli]
Rubidiumdllorrstannat л рубидиев
(хекса) хлеростоиат, RlhfSnCli]
Rubldiümbid1romat л рубидиев би-
хромат, RbjCr3Or
Rubidiumtluoiilikzt л рубидиев флу¬
ор осили кат, RbilSiF«]


RUB
538
Rubidiumhydrld n рубидиев хидрид,
RbH
Rubidiumhydrrgensultzt п рубидиев
хидросулфат, кисел рубидиев сул¬
фат, RbHSOi
Rubidiumhydroxid п рубидиев хидро¬
окис, RbOH
Ruridlumjödat п рубидиев бодат,
RbJOj
Rubldlumjodld п рубидиев йодид,
RbJ
Rubldlumi^i^^^an^t п рубидиев ман¬
та нат, Rb3MnO4
Rubidlumoxld п рубидиев окис,
Rb,O
Rubidiumperchlorat л рубидиев пер-
хлор ат, RbClOt
Rubldiumperöxld п рубидиев прекис:
1. RbtOa 2, RbtO1
Rubidiumselenzt л рубидиев селен ат,
RbaScO«
Rurldlumsultzt п рубидиев сулфат,
RbtSO4
Rurldlumsultid п рубидиев сулфид,
RbjS
Rubidlumthiozyanat п рубидиев тио-
цианат [сулфовданат, роданид],
RbSCN
Rubldlumverblndüng f рубидиево съ¬
единение
Rubljervln п рубийервин (алкалоид).
CJ?H43NO>
Rublnglas п рубиново стъкло
Rilboi л рапично масло
Rubren п рубрен, 9,10,11,12-тетрафе-
иилнофтоцси
Rückbildung f регенерация; възста¬
новяване
Rückenspritze f гръбна пръскачка
Rückensprühgerät п вж. RßcCccssгilLe
Ruckfett п остатъчна [отпадъчна] маз¬
нина
Rückfluß т 1. флегма 2, обратен по¬
ток, обратно течение
Rückflutlkochcn п кипене на обратен
хлодник
RUcCttüÖluöbnnc f колона с дефлег-
матор, колона с оросяване
Ruckfluflkofnfensatlon f ректификация
RückflüCkrndcn.satör т дефлегматор
RUcktlufüCiüllcг т 1. дефлегматор;
обратен хладник 2. кондензатор
с обратно отвеждане на конден¬
зата
RucJ^I^Iuf^^u^lung f охлаждане с об¬
ратен охладител
Rückffuüverhällnls п еж. Rücklauf--
Vechältnls
Rückführung f възвр^^ане, рецир-
кулация
~ der Gase рецирхулоцик на газо¬
вете
Rückgewinnung f обратно добиване;
регенерация; рекуперация
Rückgiuhen п отвръщане, отпускане
(на стомана)
Rückglühung f вж, Rückglühen
Ruckgut п оборот; оборотен агпеме-
рат
Rückkohlung f вторично навъглеро-
дяване
RUcCkristalllsatlrn f рекристализация
Rückkühler т охладител в затворена
кръгова охладителна система
Rückkühlung f охлаждане с циркула¬
ционна вода, циркулационно ох¬
лаждане
Rücklauf т 1. флегма 2. обратен ход,
обратно движение [течение] 3. ре-
циркулация 4. възвръщаем про¬
дукт 5. възстановяване формата на
опитен образец
Rücklzutkoпaensatrr m вж. Rücktlnfi*
kondensator
Rücklaufkühler m обратен хладник
Rücklaufmetall n оборотен метал
Rücklaufrohr n преливна тръба
RückiaüfsbehäJter m резервоар за оро¬
сяваща течност
Rücklaufschrot т оборотен [възвра¬
тен— скрап; оборотни железни от
падъци, собствени отпадъци
Rffcklaufverdichter т обратен конден¬
затор
RücklaufveHhältnls п флетмово чис¬
ло, флетмово съотношение (kg-
мол флегма, падаща се на 1 kg-
мол отделен дестилат)
Rücklaufzahl f еж. Rücklaufveiriältnls
Rückoxydatlön f вторично [певторие]
окисление
Rückphosphorung f рефосфорация,
вторично [повторно] иафесфоряво-
не, преминаване на фосфор от
шлаката в метала
Rückreaktion f обратна реакция
RtlelksClllagklappe f обратен [възвра¬
тен] клапан, възвратен вентил


539
RÜH
Rückschlagventil n еж. Rückschlag¬
klappe	•
Rückschrott т оборотен скрап
RUcksclhweielüng f връщане но сяра¬
та от шлаката в метала
Rückseite f обратна [задна] страна
Rücksog m обратно всмукване
Rückstand т остатък
fester твърд остатък
Rückstandsanalyse f анализ на оста¬
тъците
Rückstandsfraktlon f остатъчна [пос¬
ледна, крайна] фракция
rückstandslos който е без остатък,
безостатъчен
Rückctaпlüsnen|grf количество па ос¬
татъка
Ruckstandsol п остатъчно масло; мас¬
ло, останало при дестилация на
нефт
RUckstandsschmieröI п мазилно масло
от остатъците при дестилация на
нефт и нефтени продукти
Ruckstandsteer т дестилационен кат¬
ран
RUcksteliüngsbcstreren п стремеж за
възвръщане към първоначалното
състояние
Rückstoftdlft т отражателен щифт,
изхвъргач
RUckstrzhlüngsmikroskop п електронен
отражателен микроскоп
Rückstrom т обратен [възвратен] па¬
ток [ток]
Rückstromgasen п вдухване на пара
в генератор за воден газ отгоре
надолу
RückCltгatirn f обратно титруване
Rückveewandlung f обратно превръ¬
щане
Rückwand f задно стена
Rück wasser л обратна вода; оборотна
вода
Rufigallol п руфигалол, 12,3,5,6,7-
хсксахидроксиантрохииеи-9,10,ру-
фигапева киселина, Ci4H8O8
Rufigallussäure f вж. Rutigallrl
Ruflopln п руфиопин, 1,2,5,6-тетра-
хндрехсиаитрохниои, Cj4H8Oe
Ruhetemperatur f температура на за¬
държане
Ruhezustand т състояние на покой
Rühr-apparat т апарат с бъркачка
Rührarm т лопата на бъркачка
Rührautoklav m автоклав с бъркачка
Rührbottlch т каца е бъркачка
R^^rbulle f съд [каца] с бъркачка
Rührdauer f продължителност на
разбъркването
R^releklrode f въртящ се [ротиращ]
електрод
Rühren п разбъркване, розмесвоне
Rührer т бъркачка
Rührfermi^i^^i^ir т ферментатор с бър¬
качка
Rührffugel т перка [лопатка], кри¬
ло на бъркачка
Rührfrischen п пудл^говане
Rührgeblüse п духало [вентилатор]
за разбъркване но течност със
струя въздух
Rührgefde п апарат с бъркачка
Rührholz п дърво [дървена лопата]
за разбъркване
Rührintensität f интензивност но раз¬
бъркването
Rührkammer f камера за разбъркване
~ der Flrtatlonsmlzsüllnc камера за
разбъркване но флотационно ма¬
шина
Rührkessel т 1. котел с бъркачка 2.
съд за разтваряне с бъркачка
Rührkolonne f колона с устройство
за разбъркване
Rührtauger т апарат [съд] за излуг-
воне с бъркачка
Rührlaugung f ^лу^ане (разтваря¬
не] чрез разбърквоне; агитация
Ruhrmaschine f вж. Rlührer
Rührscheit п разбъркваща лопата
Rührtrockner т сушилня с бъркач¬
ки
Rührturbine f турбина-бъркачка
Rührvorrichtung f устройство за раз¬
бъркване; бъркачка
Rührwerk п еж. Rührvorrichtung
Rührwerksautoklav m автоклав с бър¬
качка
Rührwerksbehälter т съд с бъркачка
Rührwerkstrockner т еж. Rührtrock¬
ner
RШ^Ir^<^i^l^s^i^e^l^<^^^jnpfer т изпарителен
апарат с бъркачка
RührwcrkzeJIc f клетка (флотацион¬
на) с механично разбъркване
Rühtrzelt f продължителност на раз¬
бъркването


RUN
540
Rundl^arrcn m полуфабрикат (мета-
■ лен) с кръгъл пробил
Runüriegen п кръгово огъване
^пЮ^сС т кръгъл слитък, кръгло
заготовка (за тръби)
Ründrrecher т конусно трошачка
Runddraht т валцован тел, волц-
драт
Rundclscn л обло [кръгло] желязо
kund<el!^l^l^kallber л кръгъл калибър;
объл калибър
künücisenwalzwcrk п стан! за валцо¬
ване но дебел тел [валцдрат]
kunüeгneuerungsmasChlne f кръгова
възстановителна машина, машина
за регенериране на кръгови де¬
тайли
kunütiltcrpapIcгchгrmatograПc f кръ¬
гово хартиена хроматогрофия
kundtiltervertahren п еж. ^пОНИсн-
paplerchromatografle
Rundfüller т ротационен ■ пълнител
(за бутилки)
Ründgescnk л кръгла щампа
Rundkalibcr н вж. Ründeisenkallber
^пОСсгО т радиален прорез или
надрез на опитен образец (за из¬
питване по Шарпи)
RundCla-becken п радиален утаителен
басейн
RündColren т облодънна колба
Ründslcrkzгtonлlaschliie / кръгло си-
това машина за картон
Runüstzr т обло желязо, обли ас-
мана
Runüstahl т обла [кръгло] стомана
Rundwalzwerk п стан за волш-шане
но обли [кръгли] профили
Runzel f бръчка, гънка
Runzelkorn п набръчкан светлочуи ■
ствителсн слой
Runzellack т лак моаре, лак с бръч¬
ки
Rupfen п отдироне (повърхностния
слой на хартия); оскубване, ску-
бонс
Rupfwldersland т еъоретивлеиие на
скубане
Ru Ö т сажди
Rußbildung f образуване на сажди
Rußentferner т саждоочистител
Ruf^iC^alt т съдържание на сажди
Rufigel п саждсн [въглероден] гел
RüßhersteИüng / получаване ио саж¬
ди	’
Ruflkoks т сождсн кок?
Rüßlk)agulatlön f коагулация но саж¬
ди
Ruflmls^^ng f саждено смес
Rufipastc f сождено поста
Rufisorten fpl видове [качества] саж¬
ди
Rußvormischung f предварително смее
от сажди (за каучукова смес)
Ru^t^H^janisai л сожден вулканизат».
вулканизат от каучуко-саждена
смес
Rußwerk п завод за сажди
Rüstzeit / 1. време за монтаж 2. вре¬
ме до произвеждане но първия де¬
тайл
Rutackarpin л рутекарпии (алкало¬
ид), CWH1SN|O
Ruthen п еж. Ruthenium
Ruthenat п рутенат, сол на рутени-
евата киселина, MjgRuOJ
Ruthenium л рутений, Ru
Rutheпiumdiöxid п рутениев двуокис,
RuOa
Ruthenlümdlsultlü п рутениев дисул-
фид, RuS
Ruthenlumcnneakzгbonyl п рутетие«’.
деветекарбеинп, Ruo(COJ
kutheпiumhyüгöxldtгlchlrгid п pyie
ниев хидрооксит ри хлорид, осно
всн рутснисв трихлорид,
Ru'OHtCI,
kll^l^eг'.iumCarboпyI л рутениев кор-
бонил: 1. kü(cO)■2 2, RufCO^ 3.
Ru(CO)4 4. R^CO^ 5. Ru,(CO)i
küthcnlulnCaгronyIch!oгid п рутениев
корбонилхлорид, R^CO^Ch
kutllenlumrxlüe npl рутен^ви оки¬
си: E RuO 2. RusOs 3, KuO 4-
RuO«
R^1^l^4^l^iiU1^]^<^J^tzfIurrlÜ п рутений пс-
тефлуерид, RuF5
Ruthe niumpcntakarbonyl л рутениев
пентокарбонил, Ru(CO)5
Rutheniumsaürc f рутениева кисели¬
на, HaRuOj
Rutheniumscsqülrxlü п двурутсииев
триокис, Ru3O3
Rutheniumsllizlü п рутснисн сили¬
ция, RuSl
Rn1theniüПflelllurlü п рутен^в телу-
рид, RuTci


^-41
Rüthcniшntetrzchloгlü п рутсн исв че-
тирихлорид, RuCIi
Ruthenlüfпtetfrxld п рутениев чети¬
риокис, RuO<
Rütheniumtrlchlrrld п рутениев три-
хлорид, RuCIj
Rutil т рутил, TlOi
Rutin п-рутин, витамин P, C27H30O10
RutsdifiaChe / наклонена [плъзгатсл-
но] плоскост
Rutsclhsildicrheit f сигурност срещу
приплъзване
Rüttelbeton m нибребетен
Rutlclbctonlcnnaschlnc f вибрацион¬
но машина за бетонова смес
Rutteffoiramaschinc f стръскващо фор¬
мовъчна машина
~ für DrucCIuilretricr пневматична
стръсквоща формовъчна машина
mit Abhebevorrichtung стръсква-
ща формовъчна машина с устрой¬
ство за повдигане на модела [фа¬
сонната подмоделио плоча]
~ mit AbsseIfplatte und Handhcbel-
moüell aushcbung стръсквоща фор¬
мовъчно машина с отделяща се
(подмоделна) плоча и ръчно повди¬
гане но модела ( с лостов меха¬
низъм)
~ mit Ab^1^^^lfv<^^^IC^1iung стръсква¬
що формовъчна машина с устрой¬
ство за изтегляне но модела
~ mit ausfahrbarer Wendevoi-richtung
стръскваща формовъчна машина с
подвижно обръщателно устрой¬
ство
stoßfreie стръскващо формовъчна
мошино с амортизиране на удари¬
те
Ruttelgewicht п насипно тегло на
прахообразни иигредиеити
Rüttclguß т вибрационно отливка
Rüttelmasdlinc f тръскаща [вибраци¬
онна] машина
Ruttelpreßformmaadilnc f стръсквоща
формовъчно машина с допълни¬
телно пресоване
Rüttelsieb п вибрационно [тръскащо]
C ■ TO
Ruiicltlsdi т вибрационна маса, виб-
ропитател
Rütteltrockncr т вибрационна сушил¬
ня
Rüttclverfahrcn п вибрационен метод
	SBB
Rüttclvrlumcn п обем след стръсква-
не
Rüttelvorhcrd т вибриращ преден ре¬
зервоар но вагрянка
Rüttelvöгrldltuпg f вибрационно ус¬
тройство, тръскащо устройство
Rüttelwenüefonnmaschlnc f стръсква¬
що формовъчна ■ машина с обръ-
щателно устройство (на работна¬
та маса или плочата)	|üf
~ mit PreBvorrichtiung стръскващо
формовъчно машина с устройства
за завъртване на работната маса
и допресоване	■
Rüttler т стръсквоща формовъчна
мошино; вибратор
RZ-pulvcr п RZ-npax; прах, получен
от редукция на обгор (на ковашки
или валцов синтер)
RZ-Verfahren п мстод RZ; мстод на
редукция на обгор (на ковашки
или валцов синтер)
S
Saat / 1. посев; ссмсна, посевен мате¬
риал 2. поникнали посеви
Saatbelzmittel п средство зо обезза¬
разяване но семена
Saatbeizung f обеззаразяване но сс-
мсно
Saatgut п семена; посевен материал
Saatgutrchandlungsmlttcl п вж. Saat-
bclzmittcl
Saatgutbeizung f обеззаразяване но
посевен материал
SaztgutrcCгustuпg f еж. Saatgulin-
krusticrung
Saztgütlnkгustleгung f обработка [ин¬
крустирано] на семена с обеззаро-
зитсли
öaatgutstimulatlrn f стимулация на
семена [посевен метериол]
Saatrelnigungsanlage f инсталация за
пречистване но семена
Saatrest т остатъци на частици от
семена (в маслото)
Saatstärke f гъстота но посева
Saattrocknung f сушене на семена
Sabadillin f сабодипии, цевадилин
(алкалоид). C34H53O8N
Sabadln л сободин, ^»H61OeN


SAB
542
Sablnan п сабинан, туян, тонацетан,
4-мстил • 1-изoпpoпилбицuкле- [0,1,
3]-хеkсаи, C^H^
Sabinen п сабин^, кизопропил-'-
метилeнбнцикпе-|ß, 1,3]-хексан
(терпен). C^H^
Saölnöl п сабинол, ЬизопропилД-
метuпеllбицuклo-^0, 1,31-хeксанеп-3,
CioHieO
Salcjcharase f захар язо, инвер-таза,
иинертии (ензим)
Saicjcharat п 1. захарот, сол на за¬
харната киселина 2. зохорат (ме¬
тално производно на захарозата)
Saic]<eharlü л захарид. въглехидрат
SacCharlmetcr п захарометър
Sa CcCarimetrle f зохарометрия
Saicjdiarin п зхарин, беизесупфuмид,
имид на О-сулфобензеенато кисе¬
лина, CTH6OsNS
SaicjCharogenamyiasc f озохоряваща
амилаза
öz|c]chzrosc f захорозо, захар,
C12H22OH
Sachtollth п бял пигмент (цинков
сулфид), ZnS
Sackaufzug т подемник за чували
Sackausklopfmaschine f машина за на¬
тупване но чували
SackbCi älter т сгъваем [мек] съд (за
течности, бензин)
Sackrctön т бетон в чували
Sackelevator т вж. özckzufzug
sacken опаковам в чували
Sacklfillcr л ръкавсн филтър
Sackfdrdercr т транспортьор за чу¬
вали
SacklfullmasChlnc f машина за пълне¬
не на чували
Sackhaus л отделение за прахоула-
вяне с ръкавни филтри
Sackkalk т суха гасена вар
Sackkoklilc f глуходънно наложница
[кокила]
Sackpacker т машина за опаковане
в чували
Sackpapicr л хартия зо чували
Sackrohr л задънена [глухо] тръба
Szckvertolrmung f обработване в ка¬
учукови торби
Szttlanlcdeг п сахтиян (вид обрабо¬
тена кожа)
Szflrгöl п масло от ссмсното но соф-
лор
Safianal п сафранал, Ьформял-2,6,6
триметилцukпехсксаднeн■1,3,
Cl0H14O
Safranin л сафронин (основно баг¬
рило от реда на 9-<фкил--зй-диа-
минофеказина)
Safranol л шафраново [софраиене]
масло
Safrol л сафрол, 1,2-мети леидиеkси-
4-(препеиип-2-)-бeнзел; 1,2-мети-
леидиoкси-4-aлипбсизол,
CH2O2-CeHs.CH2CH=CHe
Saft т сок
Saftausbeutc f добив но сок
Safterhitzcr т нагревател на сок
Satttängcr т упевнтеп но сок
Saftfuttcr л сочен фураж; силаж
Sattgcwinnüng f получаване [преuз-
неждоие] на сок
Saftleitung f тръбопровод за сок
Saftpresse f преса за изцеждане на
сок
Saftpumpe f помпа за сок
Saftrelnigung f пречистване на сок
SaftsChleuder т центрофуга за избис-
тряне но сокове
Sägchöfz л дървесина за биченс
Sagemehl п дървесно брашно, дър¬
вени стърготини	ч
Sagcspanc mpl дървени стърготини'"
Sahne /, saure кисело сметана
Sahneeis п сметонов сладолед
Sahnemargarine f сметанен маргарин
Salalol п салатно [растително] мас¬
ло
Salbe f мехлем, унгвент
Salbeiol л масло от градински чай
salbcnartlg мсхпемепедобси
öalrcпgгunülagc f основа за мехлем
Saligenin л солигенин, 2-хидрекси-
бензилалкохол, салицилов алко¬
хол, HOCeH'CHaOH
Saline f 1. селеворно, солница 2.
уредба за добиване на готварска
сол (с помощта на градирня или
чрез естествено изпаряване на мор¬
ската вода)
Salinität f соленост
Salinometer л сепемер, ореометър за
солни разтвори
Sallpyrln п салипирин, фенилдимс-
тuпnиразопои солид^ат (антинев-
ралгично средство),
CuHiaON2.CeH4(OH]COOH


543
S AL
Sailt п салит, бернuпсалицнлот, бор-
нилов естер на салициловата кисе¬
лина, H OCeH'COOCioHi,
Salizin п салицин (гликозид на са-
лигенина).
CвHllO5.OCeH4CH2OH
Salizylalüchyd т салицилов алдехид,
о-хидроксибснаалдехид,
HOCeH'CHO
Salizylzlkrhol т салицилов алкохол,
2-хидроксибеизнлолкехоп, сали-
генин, HOCeH'C^OH
Salizylamid п салициламид, 2-хид-
реkсибензамид, HOCc^^N^
Salizylanlliü п салицнпаиипид,	2-
хидрекси-N-феиипбензамид (фун-
гицид), HOCeH'CONHCeHs
Salizylat п солицилот, сол или естер
на салициловата киселина
2-SaIlzyIyIresorzlnoI п 2-салицилре-
зорцин,	2',2,6-трихидрексибеизе-
феиен, C13H10O4
Salizylsäure f салицилово киселина,
е-хидрексибснзееиа киселина,
HOCaH'COOH
öallzylsauгcabkrmmling т производно
но салициловата киселина
Salizylsauгercmyrlestci п беизипов ес¬
тер на салициловата киселина,
беизнпсопицнпот,
HOCeH4COOCH2CeH5
Salizylsäurcmethyläthcr п метилов
етер на салициловото киселина,
е-мe?oксибензееиа киселина,
CH3OCeH4COOH
Salizylsäurephenylester т фенилов ес¬
тер но салициловата киселина,
фенилсалнцилот, салол,
HOCeH'COOCeHg
Sallzylscl^ f салицилов сапун (са¬
пун. съдържащ салицилова кисе¬
лина)
Sallzyllalg /п лой (овча) със салици¬
лова киселина
Salmiak /п нишадър, амониев хлорид,
NH4CI
grauer нишадър [амониев хло¬
рид], съдържощ примеси от же¬
лезни или оловни съединения
Salmiakgeist т воден разтвор на амо¬
няк, нишадърен спирт
Salol п салол,' фенилcапиципат, фе-
иuпов естер на салициловата ки¬
селина, HOCeH'COOCeHs
Salpeter т селитра
Salpcterüungcr т селитрен тор
Salpetergas п азотен окис, NO
öaIpeterkucHen т остатък слсд роз-
логанс на нитрата със сярна кисе¬
лина, бисулфат
Salpctcrofcn т пещ за разлагане на
селитро
Szlpcteгsalzsaurc f царска вода
salpctcrsaucr азотиокнсел
Salpetersäure / азотна киселина, HNO».
rauchende димяща озотна кисе¬
лина
öalpeteгsäureanhydгid п анхидрид на
азотнато киселина, двуозотен пс-
тоокис, N2O5
öalpctcrsäuгcestcr т естер но азотната
киселина, нитрат
öalpeteгsäureoxydatiön f окисляване с
азотно киселина
öalpcteгsaurcгctrгtc f реторта за полу¬
чаване на азотна киселина (чрез
разлагане на нитрат със сярна
киселина)
Salpcteгsäurcsclheidüng f разделяне с
азотна киселина (чрез разтваряне-
с азотна киселина)
Salpcterschlzckc f натриев бисулфот,
NaHSO'
Salpctcrstlckstoff т азот, свързан като
нитрат; нитратен озот
szlpctrigsaücг азетuстекисел
Salpctrigsäurc / азотиста киселина, .
HNO2
Sa pctrigsaureanliyürlü п анхидрид на
азотистата киселина,	двуазетеи.
триокис, N2O3
Saipctr igsäureäthylcstcr m .етилов ес¬
тер на азотистота киселина, етил-
нитрит, C2H5ONO
SaIpctrlgsäurcгcaCtIrn f реакция (ка¬
чествена) с озотиста кисслино
Salsoliüin п солсолидин (алкалоид)
Salsolin п салсолин, 1-метил-б-хидро*
кси-7-мeтoкcитeтpохидреизохине-
лин, CuHl6OaN.HCl.H2O
Salvarsan л сапварсаи, 4,4'-дихидро-
кси-3,3'-диамииео рсеиебензел,
Cl2H12As2N2Oa
Salz п 1. сол (като общо химично
понятие) 2. сол, готварска сол
~, arsenigsaueres арсенит, сол на ор-
сеиистота киселина:	1. орто-.
M3AsOa 2. метал-, MAsO


SAL
544
Salz, basisches основна сол
drelbaslsches триосиениа сол
clnlzchszurcs сдиокиссло сол
fettsaures сол на мастно [алифат-
на] киселина
gemischtes смесена сол
Inneres вътрешна сол
neutrales неутрална сол
primBrcs първично сол
salpctcrsaurcs нитрот, MNOa
salpelrlgsaucres нитрит, сол на
аз отнетата киселина, MNOs
saures кисело сол
sekundäres ьгорична сол
—-, tertiäres третична сол
wasserfreies безводна сол
wasserhaltiges	1. иеизсушеио
[влажно] сол 2. сол с кристализа-
цuенuа вода, кристолохидрат
zwelfaChsaures дву кисела сол
Salzablagcrung f отлагане на соли;
солни отложения (а котлите)
Salzabschcldcr т отдслител на соли
Salzbaü п солна баня [вана] -
Salzbaüe Insatz Härtung / закаляване в
солна баня, цимен-тация в солно
баня
SalzbadhSrteofcn т пещ за закалява¬
не в солно баня
Salzbadnitrierung f ционираис в теч¬
но среда, тсчно циоиuраис
Salzblldung f образуване на сол
Saizettekt т солев ефект
SaiztBngcr т сол еотдел итсл, приема¬
телен съд за солите от изпарителен
апарат- крнстализотор
Salzfarbe f цвят на солта
Szlzfarbstöffc mpl директни [субстан-
тивни] багрила
Saizflcck т солно петно (върху кожа)
Salzgarten т солница (басейн за до¬
биване на сол чрез естествено из¬
паряване на морска вода)
Salzgehalt т солно съдържание
Salzgcteln п селеиесна скала
Salzgcwicht п тегло но осолени кожи
Salzgrad т стспсн на соленост
Szlzgгübc f рудник за добиване на
сол
Salzhaltigkeit f вж. Salzgehalt
Salzhaut f кристална кора (от из¬
кристализирали соли на повърх¬
ността на течността)
Salzhydrat п хидрат на сол
salzig солен; съдържащ сол
Salzigkeit . / соленост
Salzkonseгv^eгüng f консервиране чрез
осоляване
Salzlake f вж. Salzlauge
Salzlauge f розсол; солно луга; са¬
ламура; матерен разтвор
Salzlöser т съд зо разтваряне на
соли
Salzlösung f солен разтвор; розсол.
саламура
Saizmühle f мелница зо смилане но
соли
Salznlcücrschlag т утайка от сол (и)
Salzpfanne f котел (тава] зо концен¬
триране на солен разтвор
salzreich богат на соли
Saizsandstein т солсносеи пясъчник
salzsauer солнокнеел, -хлорид
Salzsäure f солно киселина, хлорево-
дередиа киселина, HCI
alkoholische алкохол, наситен на
хлороводород, алкохолно солна
киселина
rauchende димящо солно кисслино
Szlzsäüгeclcktrolysc f електролиза на
разтвор но натриев хлорид
Salzsaürcflammötcn т пламъчна сул¬
фатна псщ за получаване на хло¬
роводород
Salzsauregas п хлороводород, HCI
SaIzszürchan<O>fen т ръчно сулфатна
пещ (за производство на солна
киселина)	•
Salzsäuгcmuftclotcn т муфелно сул¬
фатна псщ (за получаване на солна
киселина)
SaIzsZureotcn т вж. Szlzsäurctlamm-
.ofcn
öalzsäürcrctöгtc f реторта за получа¬
ване на солна киселина (чрез раз¬
лагане на готварска сол със сярна
киселина)
özlzschaüfel f лопата за сол (перфо¬
рирана лопатка за изваждане на
солта от изпарителния съд)
SzIzscHmeIzc f стопилка от соли
Salzsiederei f селоварна
Salzsole f вж. Salzlauge
Saizsplndel f ореомстер-соломер
Szlzspгühpгöbe f изпитване (коро-
зионно) в солена мъгла


545
Salzspruhprüfvcrfahren п мстод за из¬
питване (на корозия) в солена мъг¬
ла
Salzvalcnz f валентност на метала спо¬
ред състава но солите му
Salzwasser п солена вода; морска
водо
SaIzwasseгsprUHncbcI т мъгло от со¬
лена водо, солена мъгла
Samarium п самарий, Sm
Samariumbromat п самориев бромот,
Sm(BrO3)3
Samarium (ill)-bromiü п самориев
трибромид, SnBгз
Samariumchlorld п L самориев три-
хлорид, SmCI8 2. самориев дву-
хлорид, SmCk
Samarlum^l-Chlorld п самориев
двухлорид, SmCk
Samarium(lIl)cHIrnd	п самориев
трихлорид, SmCIa
Samaгlümchloгür п ост. за Samarium
(i i)-C^l^i^rid
öamaгlumdlchlrrlü п вж. Samarium
(1 I)-C^loгiü
öamarlumflürгid п сомариев флуо-
pHA^SrnFg
Samaгlüm(ill--Hydгrxld п сомариев
(H il-хидроокис, Sm(OH)a
SamariumCarblü л самориев карбид,
SnCa
Samarium I II|-nilial п сомариев
три нитрат, Sm(NO3)9.6H2Ü
Samaгlümrxlü п самариев(111) окис,
Sm2O3
Samariumperoxld л сомариев перокис,
Sm4Oe
öamaгiumphrsphat п самориев фос¬
фат, SmPO4
Samarlumsulfat п сомариев сулфат,
Sm2(SO4)3
Samaгlünsültiü п сомариев (три)сул-
фид, Sm2S3
Samarlumve-blndung f самариево съе¬
динение
I Samenbeizung / обеззаразяване но
семена
Samcnfett п мазнина от (маслодайни)
семена
Samenhaarc npl der Baümwoilptlznzc
линтерс, памучен пух
Sarnenlack т зърнест шеллак
Samenschale / обвивка [люспа] но
ссме
	SAN
sämig гъст, вискозен; провлачвощ се
sämischgar маслено издъбен
Sämischgerberei f маслено дъбене; за¬
вод [цех[ за маслено дъбене но
кожи
Sämischleder п замшева кожа, гюде¬
рия, шамоа, маслено издъбена ко¬
жа, която може да се пере
Sammelbecken п събирателен басейн,
сборник
Sammelbehälter т L събирателен ре¬
зервоар, сборник 2. реакционно
камера (при преработване на нефт)
Sammelbutte f сборен басейн (за хар¬
тиена маса)
Sammelgefäß п събирателен съд, сбор¬
ник; колектор
Sammelkanal т събирателен канал,
колектор
SammelConzentiat п сборен концен¬
трат
Sammelkristall т пол и кристал
Sammelkristallisatlrn f събирателна
кристализация
Sammelleitung f колектор, събирате¬
лен тръбопровод (с голямо напреч¬
на сечение)
ÖammeImiscHcг т сборен смесител
Sammelprobe f сборна проба
Sammelraum т сборник, събирателен
резервоар
öammelrrHr п събирателна тръба,
колектор
Sammeltank т приемник, приемате¬
лен резервоар
Sammeltopf т коидснзно гърне; съби¬
рателен съд
Sammler т 1. акумулатор; сборник,
събирател, колектор 2. предпещ-
ник, приемник, преден резервоар
(на някои пещи) 3. колектор, съ-
бирател (флотационен реагент)
Sammlerbatterlc f акумулаторно бате¬
рия
Sammlc-clcment п акумулаторен еле¬
мент
Sammlerplatle / акумулаторна плочо
Sammlerunterwerk п акумулаторна
подстанция
Samtleüer п велур
Sand т 1. пясък 2. леярски пясък,
формовъчна пръст
с^ПиН-спОсн иефтоиесеи пясък
feinkörniger ситнозъриест пясък
ЗД Немско-български технически речник


546
SAN

Sand, grüner пясък [пръст, смес] за
влажно формоване
tonlger глинест пясък
SandaraCharz п сандаракеаа смола
Sandasphalt т пясъчен асфалт
Sandaufbcfeitung f 1. обогатяване но
пясък (кварцов, стъкларски) 2.
подготовка на формовъчната смес
(в леярството)
Sandaufbereitungsanlagc f L зсмлспод-
готвителиa инсталация, уредба зо
подготовка на формовъчно пръст
(в леярството) 2. инсталация зо
обогатяване но стъкларски пясък
öanüautIpckcrungsmascHlnc f машина
за разрохкиане но формовъчно
пръст, аератор
Sandbad п пясъчна баня
Sandbestrahlung f песъкоструйно по¬
чистване (на отливки)
Sanübeton т пясъчен бетон
Sandblasapparat m песъкоструен апа¬
рат
Sandbläsercl f песъкоструйна обра¬
ботка, почистване с пясъчна струя
Sanüclglas п стъкло, покрито в го¬
рещо състояние със слой ситен
пясък (имитация на антично
стъкло)
Sandelholz п. rotes червено саитaлеве
дърво
SandcIHöIzöI п вж. Sznüclöl
Sandelol п саиталеве масло
Sandfang т песъкоупевнтел
^^пОВШсг п песъчен филтър
Sandform f пясъчна [леярска] форма
Sandformc-el f формоване в пясък
Sanügcbläse п вж. Sandstrahlgebläse
Sandgemlsch п формовъчна смес
[пръст]
Sanüguß т отливка в пясък; леене в
пясъчна форма
Sandhaken т 1. формовъчно кука
(с винт — за изваждане на мо¬
дела) 2. п^^порко за сърца, щи-
лър
sandig пясъчен, песъчлив
SandCohie f постни въглища; неспи-
чащи се въглища
ÖandrCгyIfarbstrffc mpl саидекрилови
багрила
ÖandotHrcnfzrbstoffe тр1 саидотреиони
[кюпни] багрило
Sandpapier п шкурка, шлифовъчна
[шмиргелова] хартия
Sanüputzcn п песъкоструйно почист¬
ване
Sanüputzmaschine f песъкоструен апа¬
рат
Sandsdllcudertormmasdhine f песъко-
метна формовъчна машина
Sanüscife f пясъчен сапун
Sandstein т минер. пясъчник
öanüstгaHIanIagc f песъкоструйна ин-
. сталация
Sandstrahlbehandlung f вж. ÖandstгzHI-
reinigung
Szndstrahlbetrn т песъкострусн бетон
sandstгaHIen почиствам [обработвам}
с пясъчна струя [с песъкоструен
апарат]
Sandstrahlgebläse п песъкеструеи апа¬
рат
Sandstrahigebläsc-Trommcl f песъко-
струен барабан
Sandstrahlkammer f песъкеcтруйиa
камера
ÖandstгaHInatcriaI п песъкоструен
материал
SandstгaHIplstrIe f пистолет за песъ-
коструйна обработка
öandstraHIputzmascHlnc f вж. Sand¬
strahlgebläse
Sandstrahlrcinlgung f песъкеcтруйиа
почистване '
Sanütonstcin т пясъчно-глинена тух¬
ла
Sandverschluß т пясъчен затвор
Sandzcmcnt т пясъчно свързващо
вещество
Sanü-Zementlnsung / пясъчно-цимен¬
тов разтвор
Sanüzuckcr т захар но пясък, ситно
захар
öantalrl п санталол, Ci5H23OH
Sanlalen п си^ален, Cij^i
Santen п сантен, CeHi4
Sanlenol п саитеиеп, 1,7-днметипбн-
цикпе-[1,2,2]- хептаиол-2, C9HieO
Santonin п саитоиии, Ci5H)8O3
Santonlnal п Gаитеиииат, сол но сан-
теиииевaто киселина
Sapogenln п сапегении
SaponlfiCat п сапеиификат (осапу-
нен продукт)
SaponiflCatglyzerin п глицерин от са-
пеиифнкат


547
Sapöпitlkatoic^n п елеuнев сапонифи-
кот
öaponitlCatsteariн п стеаринов сапо-
нификат
Saponin п салонни
öapönlnagIyCön п агликон но сало¬
нни
Sapotalln п сопетолни, 1,2,7-триме-
тнпиафталин
Sapoloxln п сопотоксин (отровен
сапонин)
Sapropel т. п сопропел
Sapropelil т сапропелит
öapгopeICoHIe f со пропели и въглища
öapгrpcIwacHs п саnрепелев восък
SarCosin п саркезни, N-метилглнцни,
метиламииееиетиа киселино,
CH3NHCHjCOOH
Satlnagc f сатинаж, заглаждане, глан¬
циране (на хартия)
Satinierkalander т капаидър за сати-
иираие [гланциране]
öattdanpt т наситено пора
öatldamptdгucC т налягане но наси¬
тено пара
öallüanptspannung f вж. Sattdampf-
drucC
sälligen насищам
Sättiger /п сатуратор
Sättigung f 1. наситеност; насищане
2. сотуроция (в захарното произ¬
водство )
Sältigungsanalysc f алкалиметрия и
аиидимстрия
Sältlgun^sülchlc f плътност при на¬
сищане
Sättigungsdruck т налягане на наси¬
щане
Sättigungsgrad п степен на насищане
Sättlgüнgsgгeнze f граница на наси¬
щане
öä1tlgüngsCrnzentгatlrn f концентра¬
ция но насищане
öättigшlgspaгllaIdгücC т парциално
налягане на насищане
öättlgüllgspüнCl т точка но наси¬
щане
Sättigungslemperalur / температура но
насищане
Sättlgungsvermügen п способност за
насищане
Sättlgungszahl / коефициент на наси¬
щане
	SAU
Sattigungszustanü т състояние на на¬
ситеност
Sattlcrlcdcr п сарашко кожа
Saturateur т сотуротор
Saturation / сатурация
kontinuierliche непрекъсната са¬
турация
periodische периодично са.урация
stetige вж. Saturation, kontinuier¬
liche
Satüгatlonsapparat т сатурттор
Saluгatioлstctt п сатурациеииа маз¬
нина
Satüгati'onsgas п сотурацнонеи гоз,
газ за сатуриране .
SaturatonsgcfaB п сатураииеиен съд,
сотуротор
Saturalimspfannc f сатурацнеииа тава
öatuгatirnssatt т сатурацненеи съд
Saturatfonsschlamm т сатуроцнеина
[дефeкацноино] тиня (в захарното
производство )
saturieren сатурирам
Salz т 1. правило, теорема 2. утайка
3. комплект, набор 4. смес от твър¬
ди материали, шихта
öatzmaiscHe / утаени дрожди, дрож-
дена каша
Sau / „козел“ (замръзнал метал на
дъното или по стените на пещта)
Säuberung / очистване
Saucieren сосирам,	ароматизирам
(тютюн)
Sauen п образуване на „козел“ (за¬
мръзнал метал на дъното или по
стените на пещта)
sauer кисел; киселинен
Sauer т подкваса
SauerCIccsalz п кисел калиев оксалат,
KHC2O4, H2C2O4
Sauermachen п подкиселяване
Sauermilch f кисело мляко
SaueHnllchquarC т извора от кисело
мляко
SaucrmolCc f суроватка, отделяща се
от кисело мляко
säuern подкиселиам; обработвам с
киселино
Sauerstoff т кислород, O
SaucгstotfabscHIuB т отсъствие на кис¬
лород
Sauerstöftaltcгuнg / стареене под дей¬
ствието но кислород, кислородно
стареене


548
SAU

Sauerstoff anreicherung f des Windes
обогатяване на вдухвания въздух с
кислород
sauerstoffarm бедсн но кислород, кой¬
то е с ниско съдържание ио кисло¬
род
Sauerstottautblasen п продухване с
кислород отгоре, кислородно кон¬
вертиране
Öaucгstöff-Autblasvcгtahгcn п кисло¬
родно-конверторен процес
SauerstrttaufнaHmc f поглъщане на
кислород
Sauerstrftbatterie / кислородна рампа,
кислородна батерия
Sauerstoffbedarf т разход на кисло¬
род; потребност [нужда] от кисло¬
род
Saueгstrtfbinüung / кислородна връз¬
ка
Saueгstöftblasc f кислороден мехур
Saucrstoff-BIcichverfahrcn п метод на
избелване с кислород
SaucгstrffbгücCe f кислороден мост
(в съединение)
Szuerstötfclektгödc f кислороден елек¬
трод
Sauerstoff empfindlich чувствителен към
кислород, склонен към окисление
SaucгstotteнtwicCluнg f отделяне на
кислород
öaucгstoffexpansirnsventil п кислоро¬
ден редукционен вентил
SzucгsiötffacCeI т кислороден факел
özucrstötffIascHe / кислородно бу¬
тилка
Saucrstofttlürriü п кислороден флуо-
рид, O2F2
szücrstötffrci безкислороден, свободен
от кислород
öaucrstrftfriscHcn п окисление (на
плавна) чрез духане но кислород
öaücrstrftgcblasc п въздуходувко [на-
^стате^ за кислородно духане
öaucгstrffgehalt т съдържание на кис¬
лород
Sauerstoffgerät п кислороден дихате¬
лен уред
sauerstoffhaltig съдържащ кислород
özucгstrfthungcr tn недостиг но кисло¬
род
özuerstrtflanzc f кислородно фурма,
тръба за вдухване на кислород
(в *ещ, в метална вана)
Sauerstoffmangel т недостиг но кис¬
лород
Szuelstoffmcsseг т 1. газов анализатор
зо кислород 2. разхедемср за кис¬
лород
özucгstoffmetailürglc / кислородна ме¬
талургия, металургични процеси,
провеждани с кислород или обо¬
гатен на кислород въздух
özucrstöffpol tn анод
öauerstottpoteнtlal п отделителен по¬
тенциал на кислорода
Szuerstrffregeнeratrг т кислороден
регеиератер
Szucrstrffsäuгc f кислородна кисели¬
на, киселина с кислород в аииена
öaucгstrffspureнaнalysatoг' т анализа¬
тор за следи от кислород
Sauerstoffträger tn кнспередепреио-
сител, кислереденосител
Sauerstoff Überschuß rn излишък на
кислород
özucrstrffübelГspanнuнg f свръхнапре¬
жение но кислорода
Sauerstoff Überträger т вж. Saucrstoff-
tiäger
Szuerslrffvalcnz / вапеитиест по кис¬
лорода
Sauerstoffverbrauch т разход на кис¬
лород
SzueгstrffwerГigCelt f вж. Sauerstoff¬
valenz
Szucrstoffzutuhг f приток по кисло¬
род
Szuerstöffzusatz т обогатяване с кис¬
лород
Saucгstottzutгltt m достъп зо кисло¬
род
Sauerteig in тесто с мая, квас
Säuerung f L подкиселяване 2. под-.
мосвене, заквасване (на мляко)
sauer werden ставам кисел; вкисвам
Saugaнlagc f смукателна пневметраис-
портно инсталация
Saugaim т смукателен ръкав
Szugbctrн т вакуумбетон
öaugbгcnнcг т инжектериа горелка
Saugd-uiC rn налягане [разреждане)
при изсмукване
özugdlise J смукателна дюзо
saugen изсмуквам, всмуквам
öaügcнtlüftcг т изсмукващ вентила¬
тор


549
Sauger m 1. ексхаустер, изсмукваш
вентилатор 2. смукател (в хартие¬
ното производство)
öäugcticгHaut f кожа от бозайник
Saugfähigkeit f 1. способност към по¬
глъщане, абсорбционна способност
2. всмукваща [попиващо] способ¬
ност
ÖaügtahigkeltsCeннzzHI f показател но
поливане (за хартия)
öaugfestigkcit f устойчивост но всмук¬
ване
Saugfiller п 1. вакуумфилтър 2. сму¬
кателна фуния
SaugtIäcHe f смукателна площ
wirksame ефективна смукателна
площ
ÖaugfIascHc f смукателна стъкленица
[колба]
Saugform f всмукваща [вакуумна]
форма
Sauggas п генераторен газ за двига¬
тели с вътрешно горене (газът се
засмуква от буталото на дви¬
гателя)
Saüggasgcнeгalrr т газгенератор за
моторен газ (работещ със засмук¬
ване от буталото на двигателя)
Sauggebläse п вж. Sauger
Saugheber m 1. сифон; засмукващ по¬
демник 2. пулсометър
Saughohe f височина на засмукване
öaughrHcnbcstlmmuнg f определяне на
височината но попиваме [засмук¬
ване]
öaughöhenmcthöüc f мстод за опре¬
деляне на пепиваеместта но хартия¬
та по височината но засмукване
Saughub т смукателен ход
SaugCammer f смукателна камера
SaugCIappc f смукателен клапан
öaugkrlbcn т 1. смукателна колба
2. смукателно бутало
Sauglclluнg / смукателен тръбопровод
Szügluft / засмукан въздух
öaugluttaнlagc f засмукваща вентила¬
ционна инсталация
öauglutttörderer т пневматичен за¬
смукващ транспортьор
SaügIuftHeber т 1. пулсометър 2. си¬
фон
SaugIuftscHIauchtiIteг п засмукващ
ръкавен филтър
_	 SAU
Säuglüftung f вентилация чрез из¬
смукване
öaügmznometcг п вокууммаиеметър,
вакуумметър
Saugpapicr п попиваща хартия
Saugprcsse f изсмукваща преса
Saugpumpe / смукателно помпа; ва-
куумпомпа
Saugraum т камера на всмукване
ÖaugгrHr п смукателна тръба; сму¬
кателен щуцср
öaugrrhrlcitüнg f смукателен тръбо¬
провод
öaugsChIaucH т смукателен ръкав
SaügschlauchtHtcr п вж. Saugluft¬
schlauchfilter
Saugspciser т вакуумен питател, ва¬
куумно захранващо устройство
öaugstгaHIpumpe f смукателна струй¬
но помпа; ежектор
Saugstutzen т вж. öaugstützcr
Saugstutzer т смукателен .щуцер, сму¬
кателна тръба
Saugtiichter т 1. смукателна фуния;
Бюхиеревa фуния 2. разширение
но смукателна тръба
Saugvcntli п смукателен вентил
Saugventilator т засмукващ венти¬
латор
Saugverfahrcn п мстод с прилагане но
засмукване [вакуум]
Saugvorrlchtung f смукателно устрой¬
ство
Szugwäsche f промиване чрсз про¬
смукване (на течност)
öaugwasselъäulе f височина [недси
стълб] но всмукване
öaügzelleнflltcг п клетъчен вакуум-
филтър
öaugzoncnmcssuнg f измерване на по¬
пиващото област (на хартия)
Saugzüg-ölntcгmascHlne f агломера¬
ционна машина, работеща с всмук¬
ване но въздуха (през шихтния
слой)
Saugzugsilltcrung f агломерация чрез
просмукване на въздуха (през
шихт-ния слой)
Säule f 1. колона 2. стълб (от теч¬
ност, газ) 3. стълбевидеи кристал
özulcnböücn т тарелка [дъно, хори¬
зонтална преграда] но колона


SÄ и
550
Säulenchromatografie f колонно xpo-
матеграфuк, хрематеграфнк c ко¬
лонка
SäulendrucC m налягане но стълб теч¬
ност
ÖäuIcнCristaIIc mpl стълбовидни кри¬
стали
SäuldCristallile mpl стълбевидни
кристали
öäulcнplatlc f упорна плоча
Saüleнpressc f колонна преса
Säulcnstäнdeг т стоика, колона (на
електрическа пещ)
säumen обрязвом; подсичам
ÖzumscHeгe f ножица за обрязване но
краища
Säure f киселина
aliphatische олифатна [мастна]
киселино
antlmrnlge аитимониста кисели¬
на: L ‘ орто-, H3SbO3 2. мета-,
HSbO2 3. пиро-, H4Öb2Os
aromatische ароматна киселина,
киселина от ароматния ред
aisenigc aDссиистa киселина: 1.
мета-, HAsOs 2. орто-, H3AsO3 3.
пиро-, ^AsaOs
chlorige хлориста киселина,
HCIO2
cHIrгsalpctrlgc иитрезилхлерид,
киселинен хлорид но озотистата
киселина, NOCI
chromlge хромиста киселина,
HCrO2
ülthiönige вяв. Säure, Hydroschwct-
iige
~, drcibzslscHc триесневиа киселина
einbasische сдиоосиовиа киселина
hydrosalpetrige хндреозетисто ки¬
селино, H2NO2 ИЛИ H4N2O4
hyüroschwcfligc хидросериuста
[хипосерииста] киселина, HaSaO^
Hypojrdigc хипейедиcтa• киселино,
HJO
*■-, HypopHrspHörige хипофосфориста
киселина, H3PO2
Kochsche киселино на Kox, 1-
амииенафтaлннтрисулфеиева-3,6,8
киселина
metaantinionlgc метааитимеиисто
киселина, НБЬОг
ßrhoantlmrнigc ертоонтимениста
киселина, H3SbO3
öäure,ßrthophosplloriß■c ертефесфериста
киселина, H3PO3
peroxysalpetrlge перексназетнста
киселина, HNO2.O
pHöspHorigc фосфорнсто киселина:
1. мета- HPOi 2. орто- H3PO3 3.
пиро-, H4P1O.5
pyroschwcfligc пиросеристо кисе¬
лина, HlSiOj
~, salpetrige озотиста киселина,
HNO2
schweflige серисто киселино,
H2SO3
seidige селенисто киселина,
H2ScO3
~, leilu-ige телуриста киселина,
H-2TcO3
thiophosphorlge тиефесфориста ки¬
селина, H3PS3
uнlcrÜiscHwcfIige хцдресернисто
киселина. H2S2O4
unter jodigc вж. Säure, Hypojrüige
untcrphrsphrг1gc вж. Säure, hy-
pöpHösphoг1gc
Säureabbau m разпадане [деструкция]
на киселина
öäuгeabspaitüHg f отцепване [отде¬
ляне] но киселина
Säuгcalizaгiнtarbstofte mpl кисели али-
зариневи багрила
Säureamid п киселинен амид, амид
но киселина, амид
Öäuгcamidgгuppc f киселнине-амидна
група, амидна група,	пептидно
група, —CO.NH—
ÖäuгcaнHyür1ü п анхидрид на кисе¬
лина, киселинен анхидрид
öauгcanthгazcпtaгbstrtfc mpl кисели
актрацеиевн багрила
Öäuгeautrmat т автомат-Mоитежю за
киселини, пулсометър за киселини
Säurcazlü п киселинен азид
Säurebad п кисел електролит
Säuicbehällcr т съд за киселини;
резервоар [сборник] за киселини
öäuгcbchaнdiuнg f обработване с ки¬
селини
säurebeständig киселинеустойчив
SäuгcbestaнdigCcit / киселинеустой-
чивост
säurcbllddü образуващ киселини
Öäuгeb1nduнg f свързване [неутрали¬
зиране] на киселина .
öäurebrtt1cH т вж. Säurcbehälter


551
, Säu-cb-omld n ацилбремнд, кисели¬
/ нен бромид
Säurcchlrrid п ацилхлорид, киселинен
хлорид
Säuredextrin п кисел декстрин
Säuredichlorid п киселинен дихлорид,
дикисслинен хлорид
Säuredihälogenid п киселинен дихо-
логснид, ди^сслин^ хлорид
SäuгeürucCbeHäItcг т вж. S1urcmrn-
lejus
SäüгcccHlHeil f устойчивост спрямо
киселини (на багрила)
Säu-ccigcnKhaft f киселинно свойство
MurcemptlnüiicHkcit f чувствителност
към киселини
Säu-iext-aktion f екстракция [извли¬
чане) с киселина
öäüгctällüng f утаяване с киселина
Sau-cfa-bstrftärbcн п багрене с кисе¬
ли багрила
Säurefarbstötte mpl кисели багрила
säurefest еж. säurebeständig
säuretestigke1t f вж. öäüгelмttlülldigCcit
öüüгcflurrlü п киселинен флуорид,
аципфлуернд
Säüгcgäгüng / киселинно [кисела]
ферментация, окислителна фер¬
ментация
Säuregehalt т киселинност, киселин¬
но съдържание
Säuregemisch п смес от киселини
Säuregrad т L концентрация на ки¬
селина 2. киселинност
öüuгeHaIrgcniü п киселинен халегс-
нид, ацилхапегеинд
säurehaltig съдържащ киселина
Säu-chä-lcr т кисел [киселинен]
втвърдител
Ö1üгchaгz п кисела смола, кисел гуд-
рон
ö1u-cHcbe- т вж. Ö1urcnrнtcrus .
Ö1üгcHydгat п киселинен хидрат
SüllreHydгaz1d п киселинен хидрозид,
хидра^иневе производно но кисе¬
лина
ö1urehyd-rlyse f киселинна [кисела]
хидролиза, хидролиза в кисело
среда
SSu-elmlS п киселинен имид, имид,
(RCOI2NH
Ö1u-c1rн п аииои
S1uгcrrdid п киселинен йодид, ацил-
йодид
	SAU
Slu-iCasten т събирателен съд [сбор¬
ник, резервоар] за киселина
S1u-eCalaIysalr- т киселинен ката¬
лизатор
S1llrcCatalysc / киселинна катализа
Säu-eClt, т кнсслииеустеИчиве ле¬
пило
öäuгeCöagulalloн f коагулация (пре¬
сичане] чрез киселина, киселинна
коагулация
SüureCocHechtHc1t f издръжливост на
варене с киселина
ö1u-cC11HIc- т охладител за кисе¬
лина .
ö1u-clcituнg f тръбопровод за кисе¬
лина
ö1ureIrsIicHCcit f разтворимост в ки¬
селини
Säu-elösung f разтвор но кисслино
öüuremcнge f количество киселино
özu-cmesscr т ацидиметър, оцидомср,
киселиномср
Slu-cminde-ung f намаляване но ки¬
селините [киселинното съдържа¬
ние]
Süuгemrntcjus п монтсжу за кисе¬
лини
Slurcnebel т киселинно мъгло
öüu-cpolitüг f киселинно политура
(на стъкло)
ö1u-eplмüuCtiöHstu-m т продукциои-
на куло (за киселина)
öüuгepulsömeter п пулсометър зо ки¬
селини
Siurepumpc f помпа за киселина, ки¬
сели ноустойчива помпа
ö1u-eraüiCai п киселинен радикал,
о пил
ö1u-e-attiнatirn f рафиниране чрез об¬
работване с киселини (на нефта);
кисело [киселинно) рафиниране
Slure-caC'llot f кисела реакция
S1urcгcs1slcнz } еж'. ö1u-ebest1нd1gCcit
Ö1u-c-est т киселинен остатък
ö1uгescHiauch т кисепииоустойчив
маркуч
Slurcschutziack т кисепинеустейчив
лак
Süü-espaltuнg f киселинно разлагане
öüuгctcc- т кисела смола, кисел кат¬
ран
Slu-ctu-m т киселинно куло
Säureüberschuß т излишък на кисе¬
лина


SAU
552
Öäu-cuнcn1ptiнdiichkc1t f нечувстви-
телност към киселини
Säureunlöslichkeit f иеразтвернмост в
киселини
öäu-cveгteilc- т разпределител но
оросяващата киселина
Säurcwagrн т вагеи-цнстерна за пре¬
возване но киселини
Säurewasserstoff т водород в кисе¬
линно молекула
Säurcwlderstandsfählgkeit f киселино-
устойчивост
ÖäurczaHi f киселинно число
Säurczcmcнt т кнселниеvстейчнв
цНмснт
Säurczuнahmc / повишение но кисе-
■ лиииестта
Sauser т иецрeкицкпа шира, младо
: вино, ферментираща шира
Scandium п еж. Skandium
Schaber т шабър, стъргало, гребло;
почистващ нож
• Schaber-Uhrwerk п бъркачка със стър¬
галка
ödhabcsilo т силоз за суперфосфат
SchabloncuS-uck т печатане (щам¬
поване] на платове с шаблони
(ръчна щампа)
Schablrнcнgazc / копринено сито за
шаблони (ръчна щампа)
SchabIrнcнiacC т лак за шаблони
Schabюncнformc-ci f шаблонно фор¬
моване, формоване по шаблон
Schacht т шахта
SchachtelCH-ton т картон за кутии
Schachtofen т шахтова пещ
Sdhachtofenarbcit f топ и лен процес в
шахтова пещ
SchacHtrfenbcschickung f зареждане
но шахтова пещ
Schachtofenbet-leb т работа [производ¬
ство] на шахтова пещ
^^lh;acl^'t<^^^i^hütte f топилен цех (с
шахтови пещи)
SehacHtscHmcIzöfen т шахтова топил¬
ня пещ
Schach tt-rcCнcr m шахтова сушилня
Schaden-eger т причинител но вреда,
вредител
Schädigung f увреждане
Sdhäüigungsstufc f степен на увреж¬
дане
Schädlingsbekämpfung f борба с вре¬
дители
Schädlingsbekämpfungsmittel п сред,
ство за борба с вредители, пести.
ЦИД
Scl^«^^^^lattc f плоча но работно врата
(на пещ)
.schal изветрял, безвкусен (напр. за
бира. напитка)
Schalbcton т бетонна смес в кофраж
Schale f 1. блюдо; тарелка 2. вана за
фетеебpабетка 3. лагерна черуп¬
ка 4. иаложница, кокила 5. корита
(на колерганг)
Schaienblendc f вурцит, ZnS
: Schalenclekt-on п електрон от елек¬
тронната обвивка (на атома)
ЗСиитНИе- п тарслков филтър
öchaleнguß т 1. разливане в излож-
ница 2. твърд [закален] чу гун;
отбслена чугунена отливка
S^d^^^cnsäu-c / солна киселина, по¬
лучена в сулфатна пещ
Schaicnwachs п восък от обвивки [ко¬
ри] на плодове
ö:llallabsorptirн f поглъщане на звука
Schalldämuнg f звукоизолация
Schallschluckung f поглъщане но
звука
Schälmaschine f машина за белене
Schälschlcudcr / вж. Öcllälzent-1fügc
^^C^^lspan т талаш
Schaltung f начин на свързване (на
машинни части); начин на включ¬
ване (на електрическа инсталация.)
^1^^!^! f обелване
S^d^jai;^(^i^iirifugc f центрофуга с из¬
празване отгоре посредством от-
водещи тръби
Schamotte } шамот
öchamorteausffltterung f шамотна об¬
лицовка	•
öchamorteauskleiduнg " вж. Schamoi-
tcausfülte-uнg
Schamooteausmauerung / шамотна зи¬
дария, шамотна тухлена облицов¬
ка
ÖchamoOtehaübc f шамотна отоплител¬
на надставка (за слитък)
Sdhamottckapscl f шамотна капсула
Schamottemörtel т шамотен разтвор
(за -огнеупорна зидария)
Schamortesteiн т шамотна тухла
^1^^^<^1^^с^'1с1псНсн npl шамотни камъ¬
чето (дефект в стъклото)
öchamottctiegel т шамотен тигел


5 53
ScharfStzung f окончателно [корек-
турие] разяждане
^d^^^^^in^^^HIung f фото фокусира¬
не, нагласяване на фокус ;
Schar-harz п борова смола	'
S<elattcнfa-bc f боя, защищаваща - от
непосредствено -влияние на слън¬
чевите лъчи .
öchatteнtärbcn п боядисване в нюанс
S^l^j^ittenfledk т варно петно (на кожа)
Schattierung / L нюансиране 2. нюанс,
оттенък
Schaufel - / L лопатка; перка 2. ло¬
пата 3. черпак, гребалка 4. крилно
витло (напр. на вентилатор)
SchauteJCнeler т месилна машина
[месачка] с лопатки
öchautclmischc- т лопатен смесител,
бъркачка с перки
Schaufeln п препецатваие. преобръ¬
щане (на материал) с лопати
öchаutelpumpe / лопатно [крилна]
помпа, помпа с перки
öchaufelradfä-bcmaschine	/ лопатно
багрилна машина с непрекъснато
действие
ÖchaufeIraüm1scHc- т смесител с гроб¬
но колело
Schaufelrührer т бъркачка с перки,
лопатна бъркачка
Schautell-rcCнer пг лопатна сушилня,
сушилня с бъркачка
Schaufelwcrk п механизъм за прело-
патвенс (преобръщане на мате¬
риала с лопатки)
Schauglas п наблюдателно прозорче
(на апарат)
öchauCeIfrrdercr т люлков транспор¬
тьор
ÖchauCcIt-ocCнcгei / люлково сушилня
SchauCcIöten т конвейер но люлково
пещ
Schaukclzelle / електролизьор с жи¬
вачен катод за получаване но хлор
Schauloch п наблюдателен отвор
Schaum т ляна
Schaumbad п пенлива баня
S^C^^^^^e^^si^ndlgCclt / устойчивост на
пяна
Schaumbeton т цеиебстен
Schaumbildner т пенител, пеиеебра-
зувател
Schaumbilüuнg / разпенване, пеие-
образуванс
	SCH
Schaumblasc / мехур в пяно
Schaumdämpfer т пеиегаснтел, антиг
цеиител
Sdlaumdälm|tuнgsmiltcl п средство,
против псненс (подтискащо обра¬
зуването на пяна)
öchaumdicHlc / плътност на пяната .
ödlaümcbon1t п микропорест ебонит -
ÖchäumcHarz п 1. разперено смола.
2. разпенваща сс смола
schäumend пенлив	.
Schaumeнtw1ckluнg / вж. Schaumbii-.
düng
Schäumer т пснитсл, пеиеебразува-.
тел
Schaumerzeugüngsmittcl п средство, .
образуващо пяна; пеиообразува-
тел, пенител
Schaumfählgkelt f пенеебpa^уваща
способност
Schaumfaнg т псиоуловител
Sch 3^^-6111 / багрене в сапунен^
ляно
öchaümtaseгpfalte / плочо от порест
[пеиеебразен] текстолит
öchaümflotat1oн / флотация посредст¬
вом разпеиваие
Schaumformkörper т формовано изде-.
лие от пенопласт
Schaum gärung / ферментация с пе-.
иоебpaзуваие
Schaumglas п пеностъкло
~ mit gcschlo!s>encн Po-cn пеностък-.
ло със затворени пори
~ mit ötteнen Poren пеностъкло с-
отворени (съобщаващи, комуни-’
циращи] пори
Schaumgummi т пеиогумa; пореста.
(гъбеста| гума
^au^t^aitlgCelt / устойчивост но пя¬
ната (на бира)
schaumig пенлив; пенест
Schaumigkeit / пенливо^
Schaumkautschuk т пенокаучук, по¬
рест [гъбест] каучук
SdhaumClebcr т лепило, разбито на,
пяно
^haumkonzeiTtrat п флотационен кон¬
центрат
Schaümkrpf т отливък (за шлака щ
други онечиствания). шлакоуло-.
вител
Schaumkraft f устойчивост на пя¬
ната; цснителиa сила, nсилнвеcт


554
SSC

ScHaumkuнststrtf т пенеебразеи пла¬
стичен материал; пенеплaст; по-
ропласт
Schaumlöscher т ценообразуващ по¬
жарогасител; пенлив пожарогаси¬
тел
Schaümirschveгfahгcн п метод за га-
сене с помощта но пяна
.Schaummasse f пенесто [разпенена]
маса; порест материал
Schaummetall п пенеметал, пеиеебра-
зсн [гъбест, порест] метал
Schaummlttel пвж. Scl^;aumer^cugungs-
mlttcl
Schaumplast т вж.. öchaumkunststoff
*SdHaümpIatlc / плоча от поресто пласт¬
маса
JS^C^r^i^mpolystyrol п пенеебразеи поли¬
стирол, полистиролен пенопласт
Schaumscheider т цсиеетделнтеп
Schaumschicht f слой от пяна; разпс-
нсн слой
Schaumschlackc f пенесто шлака .
S^lhaumscl^^^ii^i^i^c^i^i^.^^rcn п мстод за
флотация но руди чрез разпъване
Schaumstabilisator т nеиостабилиза-
тор, стабилизатор на пяната
Schaumstoff т 1. nеноебразен мате¬
риал, пеиепласт, церепласт 2. ве¬
щество, образуващо пяна; пенещо
се вещество.	,
'öcHaumstorftllttftIter п гъбест [поро-
пластов, пеиецлостов] въздушен
филтър
Schaumstoff-Schälmaschine f машино
. за рязане но пенопласти
SchaumsSoИfextiiieн pl нетъкан тек¬
стил от пеноплости [поропласти]
Schaumst-uktur f цснеебpа^на струк¬
тура
Schäumtest т изпитване за nенливест
Schaumtrocknung f сушене в разпе-
нено състояние
Schaumverhiiter т пеногасител, онти-
цеиuтел
Schaumveehütungsmittel пвж. Schaum-
ус-НШс-
SdHaumvcmiögeн- п вж. SdlaümfäHig-
kcit
Schaumwaschvoi’Tiidhtung / приспособ¬
ление за миене с пяна
Schaumwein т шумящо [пенливо] ви¬
но; тип шампанско (вино)
Schzumzeгstöгung f разрушаване на
пяна
Schauöttnuнg f наблюдателен отвор
ScHeeIbIelerz п щолцит, PbWO4
Scheelbleispat т вж. S^l^i^elblcicrz.
Schcelerz п вж. Scheellt
S^l^^ellt т шеслит, CaWO4
Schee litkonz^n^lrat п шсслитов концен¬
трат
Scheelsäu-c f волфрамова киселина,
h,wo4
Scheelspat т вж. Scheellt
Sdhc1bcнb-cchc- т дискова трошачка
öcheibe^lfiltcr п дисков филтър
Sch e1beнgasbe1l älter т сух газхолдер
Scheibenhonig т мсд но пити, пчелен
мед заедно с питите
Scheibenkneter m дисков пластика-
тор
Öche1benkrc1scIm1scHcг т центробежен
дисков смесител
öche1benmesseг m измерителна диа¬
фрагма
Ödhe1beнmesseг п дисков нож
Scheibenmuhle f дискова мелница
ScHe1benquetsche f дисково трошачка
Scheibenruhrwerk п дискова бъркачка
Sdhe1bcns1cbmaschiнe f дискова пре¬
сяващо мошина, дисково сито
Scheiten-Vakuumfilter п дисков ва-
куумфилтър
Scheibenverdampfer т дисков изна-
рител
ScHeibenwaIzwerk п стан за валцоване
на кръгли профили
ödHe1benzeгtasc-cr т дисков дефиб-
рьор; дисков апарат за разнищ¬
ване
öchc1bcгöl п рицинов безир
öcheideaнstalt f цех за- разделяне но
благородните метали
Sdheidearbelt f сортиране но руда;
подбиране [отбиране] на руда; от¬
страняване на скалния примес
от рудата
Scheidebehältcr tn утаител
öche1dcerz п подбрана [обогатена]
руда; сортирана руда
öche1dckle1n п дребнозърнеста [сит¬
на] руда, най-дребната рудна фрак¬
ция
Scheldemittcl n 1. средство за разде¬
ляне, отдслител (в екстракцион-
ния анализ) 2. флотационен агент

555
ÖcHeidemrst /п избистрен сок
Scfitidepfaнnc f дефекациениа това,
дефскотор (в захарното производ¬
ство)
Scheide- т сепаратор, от,делитсл
ScHe1dcsaft т избистрен сок; сок след
дефекапия
ScHcidisatuгation f дефекосатуроция
(в захарното производство)
ScHciüescH^amm т дефекоционна тиня
(в захарното производство)
$сНс10с$1сЬ п сито
Scheidetellerschleuder т та ролков цен¬
тробежен сепаратор
öcHc1üctopf т сепаратор, делител но
гърне
SdHe1dclr1cHtcг т делител на фуния
Scheldetrommel / барабан но (магни¬
тен) сепаратор
Scheidewand f 1. диафрагма; мембра¬
на 2. преграда, преградно стена
-.Sdieidewasser п азотна киселина
Scheidung / 1. пречистване, дефека-
ция (в захарното производство)
2. разделяне, сепариране
Schelüungssäüie f разделително ко¬
лона
scheinbar изглеждащ, привиден, мним
&^1Нс1п01сН1с f привидна плътност
..SCelntrübung f лъжливо [привидно]
помътняване
Schellack т шеллак
ödhellackappгetuг f апретура от шел¬
лак
ScHeIIackwaces п восък от шеллак
Schc-be f трошки (напр. стъклени).
отломък, счупено парчс
—ей^ие собствени [обратни] стък¬
лени трошки
fremde чужди стъклени трошки
(от друга пещ. от друго производ¬
ство)
Scherben т череп (неправилно: черсн)
на керамично изделие
Scee-beнCrbaIt т самереден арсен
ScHerbeнzusatz т прибавка на стък¬
лени трошки (към шахтата. в
пещта)
'•SsC^h^i'C f, fliegende летящо ножица
Sceereнstahl т режеща стомана
S^l^^^f^^tiglceit	f съпротивление
[якост] на срязване [преплъзване]
Schermaschine f стригачно машина
	SCH
Sche!-spaнnuнg / напрежение но сряз¬
ване
Scherstempel т щампа, щанда
Sd^iiuerfej^^igkeil f издръжливост но
изтриване
Schcuct-mlllel п изтриващо [изтърк¬
ващо, изчистващо] средство
Scheuern п der Elektrode триене но
електрода (в охладителя или ка¬
пака на пещта)
Scheue-trommel / барабан за почист¬
ване на отливки
Schicht f L слой, пласт 2. работна
смяна
aüfgekrhlte und н11г1сг1с цианирон
слой
einatomige сдиоатемеи [моноато-
мен]слой
e-döltüereнüe нефтеиесеи пласт
molekulare молекулен [молеку¬
лярен] слой
monöatöma-e вж. Schicht, einato¬
mige
mönömoiekulare едномелекулен
[меиемoлeкулси] слой
rrtHöchгomztiscHe ертохроматичеи
слой
o-thrpzнch-rmatisdhe ертецанхре-
мотичсн слой
umkehrende обръщащ слой (при
фо томатер пали )
SceichtdicHte f дебелина но слоя
[пласта]
Schichten п наслояване
SdlichteHtilter п слоест филтър, фил¬
тър но пластове
ÖchidllenhafttesiigCeit f здравина на
връзката между плостевете
Schichtenpappe f многослоен картон
Scihiditentrennung f разделяне на
слоеве
^h^^^^fi^j^^igk^it f устойчивост на раз¬
слояване
Schicetgefüge п слоеста [пластинко-
во] структура
öceicHtHöee f височина на слоя [ма¬
териала]
SchidhtHrIz п 1. слоеста [пресовано]
дървесина 2. фурнир; шперплат
Schichtkristall т слоест кристал
Schichtleistung f достигнатото [изра¬
ботеното] -от едно смяна


SSC
556
Schichtlin1eнüiagramm п рентгенова
диаграма на слоеви линии (в кри¬
стал)
Schichtpreßstoff т пресовано материя
със слоесто структура
Schlchtpreßstoff-Formstuck п формо¬
ван детайл [формовано изделие] от
слоеста пластмаса
Schichtpreßteil п вж. Schichtpreßstoff-
For^silück
Schichtseite - f чувствителна, страна
(страната. на която се намира
светлочувствителната емулсия
на фотоматериала)
Schichlspaltuнg f разделяне [разцеп¬
ване] на слоевете
SchichtstärCe f дебелина на слоя;
дебелина на покритие
Sch1chtstott т слоест материал
ÖchichesSгuCtu.r f слоеста структура
Schichtung f наслояване, напластя¬
ване; слосстост
Sch1ebeнdüse f плъзгаща сс дюза
Schieber tn 1. шибър; клапан, клапа;
заслона 2. тласкач
Schleterluftpumpe f шибърна въздуш¬
на помпо
ÖchieЬe-rrst т плъзгаща сс скара
Schlebwidenrtand т съпротивление но
приплъзванс
öch1eüsanalyse f арбитражен анализ
SchieüsmetHoüe f арбитражен метод
(за анализ)
Schiefer т шист, лиска
Sch1efeгЬ-ucH т шиферен лом
Schieferkohle f шистови въглища; гор¬
чиви шисти
^^{<сВ<^и1с11сн т глинест шист
öchiefermeHI п брашно от шисти
öchieferrl п шистово масло
Schief erreto-te f реторта за суха де¬
стилация но шисти
Sce1ete-sdhamotte f шистов шамот
Schieferschwelteer т швелов котран от
шисти
Schiefertee- т вж. Schwieferschwelteer
Schlefertee-blase f реторта за дести¬
лиране на шистов катран
Sch1efeгtön т шистова глина, аргилит
Schieler т розово вино, вино с ири-
зиращ цвят
öchleнe f релса
öchieneneisen п релсово стомана
SchieнeнkaIiЬer п релсов калибър
SchienenCöpf т глава на релса
öchieneнstraнg т релсов път
Sch1eнenst-aße f стан за валцоване на
рслси '
Schienent-lo л триволцов стан за рел¬
си; репсевалцев стан тройка
Schienenwalzhutte f релсовалцов завод
Schienenwalzwerk п стан за валцоване
на релси; репсевалцев цех
Schießbaumwolle f нитроцелулоза,
пироксилин, CeH7O2(ONOz)3
S^hlef^mittel п взривно вещество
[средство]
Schießpulver п барут
Schießrohr п запоена тръба зо реак¬
ции под налягане
öch1tfceeн п ладийка
ö^^iftb.austael т корабна стомана
öchiftsanst-1cetarbe f боя за боядис¬
ване но кораби, корабна боя
SchitfsЬIech п корабна ламарина
öctnffsЬIecewaIzwerk п стан за валцо¬
ване на корабна ламарина
SchiffspIatle / корабна ламарина
Öchilüb1ldpeolrg-ape1e f вж. Schirm*
Ь ildfooografie
Sch1lüü-üsehöгmoн п хормон на щито¬
видната жлеза, тиреоглоболин,
тироксин
Sceilier[wein] т вж. Schreter-
öchiiftigнiн п лигнин от тръстикд
Schimmel т плесен, мухъл
öch1mmelbefall т плес^^цене, мух.--
л^ване
Schimme1bekämpfuнg f борба срещу
плесени [мухъл]
Schimmelbessändlgkelt [ устойчивост
на плесени
Schimmeibilduнg f образуване но пле¬
сен; плесеиксваие, мухлясване
SdhimmelfestlgCeit / - вж. SchlmmcIbe'
ständlgCeU
Schimmelfleck т петно от плесен.,
schimmelig плесенясал, покрит с пле-.
сен; мухлясал
Schimmelkäse f сирене, получено с по*
мощта на плесени; плесенно CiipeHQ
(рокфорд)
Schimmelpilz т плесенна гъбичка
öce1mmelsceulzstott т противоплесен»,
но средство
Schimmeiverhutungsmittel п средcтьov.
предпазващо от nлесенксваие

557
SSH
öchlmme1vvenlchtuнgsm1ttel п средство,
унищожаващо плесени; фунгициД
S^h1rmb1idtotrg-atie / 1. флуорография
2. флуорограма
SchIacelHofaЬwzsser npl кланични сто¬
чни bqah
Schlacke J шлака
dickflüssige вискозно [гъсто] шла¬
ка
dünntlissige тсчлива шлака
graue сива шлака
НиНЬ^^с високоосновиа шлака
sau-e кисела шлака
schaumige пенесто шлака
~, steife снпиевнскезиа [нстечлива]
шлака
strengflüssige еж. Schlacke, dick¬
flüssige
synthetische синтетична шлака
zähflüssige еж. SchladCe, dick¬
flüssige
Sdhlackenabfluß m изтичане [изта-
канс] на шлака
нatUrI1cee- свободно изтичане но
шлака, изпускане на шлака но са-
мотс к
Schlackenabschelüer т шлакоотдслител;
преливен праг; лопатка [преграда]
за задържане на шлака, раздели¬
телна плоча
Schlackenabstich т изпускане [източ¬
ване] на шлока
Sdeizckenab$tlcelrce п шлакотек, от¬
вор за изпускане на шлака
Schlackenab$t1(dlгiнne / шлоков улсй,
улсй за източване на шлака
^lacCenbaü п шлакова вано
Schlackenbeton т шлакобстеи
Schlackenblldner m шлокообразуващ
материал, флюс
SCelackenbildüHg f шлакообразуваие;
ешлаkеваис, създаване на шлака
Schlackenblasen fpl шлакови включе¬
ния, шлакови мехури (в тиглова
стомана )
öchlackeнdecke f шлакова покривка;
шлакова кора (в кофа)
Schlackendesoxyüatlonsgemlsch п от-
кнслитепио [редукционна] шла-
кова смес
öchlackeпer1tfeгnuнg f отстраняване
(изпускане, изваждане] на шлака
öchlackeneгнeueruнg f вж. Schlzckeн-
wechsel
Ö■chlzckentzнg т шлокеулевител;
шлаковик
ödhlackentangeг т еж. S■chladCeнfang
Schlzckentzser f шлакова нишка, влак¬
но от шлака
öchlzckenförm f шлакотек, отвор за
изпускане но шлака
ödllackentühruнg f шлаков рсжим
(регулиране и контрол върху съ¬
става и количеството на шлака)
Schlackengemisch п шлакова смес
öchlackeпgranulatlon f гранулиране
на шлака
öchIzckengгüЬe f шлакова яма
Schlackenhalde / табан, отвално място
(за шлака)
Sclhlzckenkammer f шлаковик (на
мартенова пещ)
öchlzckenkzsten т вж. SchladkenkamB
тег
Schlzckeнköpf т отливък (за шлака
идруги онечисгтявания). шла^уло-
вител
SchlackenC-uste f шлакова кора
öchlzckenküЬeI т шлакова кофа
öchlzckenkuchen т шлакова питка,
проба от шлака във форма но питка
SclhlzckeнküeI-öst т гранулатор на
шлаката
SdhIadkeнmeHI п шлоково брашно
öclllackenmenge f количество на шла¬
ката
ödllzdCenÖffnuнg f еж. Schlackenform
öchlzckeнptanнe f кофа за шлака,
шлакова чошо
Ödelzckenpfzнneнwageн т шлоковоз,
шлокевозиа кофо
Schlzckenphase / шлакова фаза
SchIzckeнprrЬe f шлакова проба
Schlacken-est т остатък от шлака
ödllzcCeнrlннe f улей за източване
на шлака, шлаков улей
^hlackensammler т вж. Schlacken¬
kammer
Schlzckenscezle f кора от шлака
Sdelzckenschmelzgzseгzeuger т газгене¬
ратор с отделяне но течна шлака
Schlzckenstaнd т ниво на шлаката
öchlzckeнste1n т шлакова • тухла,.
шлакеве блокче *
Seh lacken Üterzug т шлакова покрив¬
ка [кора]


SCH
558
Schlackenveiblaseaнlagc f инсталация
но фу^минговане [продухване] на
шлаката
Schlackleнv1skosimetcr т вискозиме¬
тър за шлака
Schladkeнwagcn т шлаковоз
Sdeiackenwecesel т обновяване [сме¬
няне) но шлаката
öchlackenwcгtzael - т бал но шлакови
включения	■
SchlacCeнwolIe f шлакова вата
Schlackeнzcment т безкпникереи шло-
ков цимент
Schiackeпzeikleiпeruнg f- раздробява¬
не на шлаката
öchlacCeнzüsa1пгпensetzuнg f състав на
шлаката
Schlafmittel п фарм. приспивателно
[сънотворно] средство ■
Schlagbä- т сонетка (падаша те¬
жест за натрошаване на едри къ¬
сове шлака)
Öchlagbeaнsp-uceuнg f ударно [ди¬
намично] напрежение, ударно на¬
товарване
SchlagblcgcfestigCclt f съпротивление
на ударно огъване, ударна жила-
BOCT
Sch]agЬ1egep-rЬe f изпитване па удар¬
но огъване
Schlagbolzen ш бойник, удрящ па¬
лец
SchlagholzетИте f ударна мелница,
дезинтегратор
^^^agb-c^^cr т чу кова трошачка
Sdhlagdaucrblcgcversuch т изпитване
на умора при огъване
SchlagdrucCvcrsuch т ударно [дина¬
мично] изпитване но натиск
Seh iägclbrechcr т еж. öchlagbrccec-
Schlägermüelc f ударна мелница
Schlägcrwcllc f вол с биячи, вол с
ударни приспособления (напр.
шини. чукове, палци, юмруци)
SchlagfcstlgCcil / съпротивление
[якост] на удар, ударна жилавост
öchiaghärtcpгUtüнg ~ динамично из¬
питване но твърдост
öchlagCrcuzmUelc f ударна мелница с
кръстовидни биячи
SchlagC-euzwascher т механичен скру¬
бер с биячи, разпръскващи про¬
мивната течност
SchlagleisSeнmUelc f ударна мелница
Schlagmaschine f биеща машина, мъ”
налка (за придаване гланц на па~
мучни тъкани)
Schlagmühle f ударно [чукова] мел¬
ница
Schiagнascнmühle f вж. ^d^lagleistcn-
mühlc
Sch|agprcssc f ударно [ковашка] преса
Sch'agremcrfcfci п кожа за ударни
ремъци (за тъкачни станове)
Schlagsahne f сметана
Schlagstab т бияч, удряща шина
Ödhlagst1tt т ударен палец
ÖchiagsS1ttmüeIe f вж. öchlagbrlzen-
müelc
Schlagve-such т изпитване на удар,
динамично изпитване
SCelagvoгг1chluнg f ударно устрой¬
ство
Schlagwerk п L чуксва трошачка 2.
сонетка
Schlagwetter п рудничен [минен] газ,
газ гризу
Schlagw1c'etsiand т съпрстивление на
удар
Schlagzähigkeit / ударна жилавост
Schlagzcr-elßversuch т ударно [ди¬
намично] изпитване на разкъсване
öchlafzug\ersuch т ударно изпитване
на спън
Schlamm т шлам; утайка; тиня
Schlammabscheider т ст делител на
тиня, шля мост делител
öchlämnlaнalysc f седи ментащ-ионен
анализ
Schlämmen п отделяне чрез утаяване,
шлем^в^тс; отстояване, ссдимента-
иня; сгъстяване
öchlammfaнg т mламоулевител. шла-
mogt делител
^^l^l^jam^il^i'ltc-urg f филтруване на
шлам
Sdhlammgas п блатен газ; газ, отде¬
лящ сс от тиня
Schlämmkreide / утаена креда
öchlammsatt т нефилтрувон сатури-
ран сок; сок, съдържащ мътилка
(в захарното производство)
S^lhlammsammlc- т утаител [събира-
тел, сборник] за шлам
Schlammt-übc f мътилка
Schlamm verfahren п мстод но шлсму-
ване (отделяне на най-ситната
фракция чрез промиване)


559
SW'
Schlange f змиевик; тръбна серпен-
тина
clngegossene залят в стената на
апарата змиевик
Schlangenekonomiser т змиевиден ико¬
нома йзер
Schlangengift п змийска отрова
SCHangeräaut f змийска кожа
Sdllangenkrndensatoг т змиевиден
кондензатор
Schlangeнküh^c- т змиевик-охладител,
змиевиден охладител _
SchIangeнroer п еж. Schlange
Schlangen Ü^<^1^lei'lzer т прегревотел със
змиевик; серцеитииеи прегревател
SchlaнgeнvaCuümappa-al т вакуум-
апарат със змиевик [серпеитниа]
öcelangcnwärmcaustauscecr т змиеви¬
ден [cерцентниеи] топлообменник
със змиевици
Schlauch т 1. ръкав, шлаух 2. мар¬
куч 3. камера (на автомобилна
гума)
öcheaüchblasvertae-cn п начин но из¬
дуване от тръба
öchiaüchfabгICat1rn f 1. производство
на вътрешни гуми 2. производство
на маркучи
öchlaucetascг / кухо влакно
SchhauchNlte- п ръкавен филтър
Schlauchfolie / пластмасова форма,
получена чрез раздуване
öchlauchfolicнЬiasveгtah-en п метод за
получаване на пластмасово фолиа
чрез раздуване
Schlauchpilze mpl аскомицети (гъ¬
бички)
Sdeiaucespг1lzcн п екструзия [шпри¬
цоване] на маркуч [тръба]
S:hlaüchspгilzCrpt т глава за екстру-
зия на тръба (от която се оформя
кухо изделие)
öchlaucespr1tzmasce1нc f шнеково
преса за екструЗия но маркуч
Schlauchspг1tzvcrfaereн п метод за про¬
изводство на маркуч с шнекова
преса
schlecht vcrp-cßbai лошо пресоващ се
Schleie ibildung'' / образуване на воал,
веапнраие (напр. на филм, фото¬
хартия)
öchieieгkUhIuнg / охлаждане в тънък
слой
Sdeleieгneiguнg / склонност към во-
алиране (на филм., фотохартия}
Schleierwaschcr т механичен скрубер-
с разпръскване на течността
SChlelfbarkelt / шлифовоемост
Schleifcchtheit / устойчивост на шли¬
фоване
&сН1с1Всн 1. шлифовам (напр. метал,
стъкло. сапун) 2. - бланширом,
пемзувом, шлифовам (кожа) 3. дс-
фибрирам (целулоза)
öchleifent-rckнcг т примкова сушил¬
ня, лентова сушилня с вертикално
движение на лентата
Schleifer т дефибрьор
stetiger дефибрьор с непрекъсна¬
то действие
^Iclfc-stcln т камък на дефибрьор
Schleimä-tc / шлифовъчна твърдост-
Öchlc1tkrmprsit1ön / шлифовъчен със¬
тав
^НсИСш п шлифовъчен материал,
абразив
öchlc11kr-per т шлифовъчно тяло
Schleiflack т шлифовъчен лак
Schleifmaschine / шлифовъчно маши¬
на
Schleifmittel п абразивен [шлифовъ¬
чен] материал, абразив
SchfeHpapier п шкурка
Schleifpulver п шлифовъчен прах
Schle1fpützcn п очистване чрез шли¬
фоване
SchIe1tsaнd т шлифовъчен пясък
Schleifscheibe / шлифовъчна шайба.,
шлифовъчен диск
Schlcltspänc mpl стружки от шлайфва-
нс (на кожи)
Schleilstaub т вж. Schleifpulver
öchlcitstc1н т вж. Ödllc1feгsleiн
ödelcifstötf т дървесна маса; дефиб-
рирона дървесина
Öchlc1tuнgsgгad т степен на изглаж¬
дане (на сапун)
Schleim т слуз; мъзга; лига
Schlc1mbekämptung / борба със слуз;.
öchle1mtluß т отделяне но слуз [сли¬
зесто вещество]
öchleimgäгüнg / ферментация с обра¬
зуване но слизесто вещество
öchlc1msau-e / лигаво киселина, 2,3,4
5-тетрахцдрекснaдццииева кисели¬
на, НООС(СНОН)4СООН
ödhle1mstöff т слизесто вещество


560
SSH

Schlempe f остатък след дестилиране
на спирто от ферментиралата ка-
шо; утайка, каша
ЗсМсцс-сВсн т тракторна гума; гу¬
ма за влекач
Schleppgas п газ-носител
Schleuder f L центрофуга 2. електрон¬
но (йонно) оръдие
razshIi^i^^^^chZc бързеоберетио цен¬
трофуга
sleblm центрофуга с плътен [не-
надупчен) барабан
Schleudera-bcll f еж. Schleudern
SchlcuSe-beton т центрофугиран бе¬
тон
Schlcudc-Ьctrнptahl т стълб от цен¬
трофугиран бетон
S>ceicude-betrn-Volrфann-oh- п пред¬
варително напрегната тръба от
центрофугиран бетон
Schieuаcгeнtölcr т центробежен обез-
маслител
öChIeudc-föгmmaschine f центробежна
формовъчна машина	«
ScHIeudcгgeЬIäsc п центробежен вен¬
тилатор
.S:hieuderg1cßtnaschine f машина за
центробежно леене
Sceleudeгgic0veгfaeгen п мстод на цен¬
тробежно леене
Schleuderguß m центробежно леене;
отливка от центробежно леене
SdhieudcigußstucC п центробежно от¬
ливка, отливка от центробежно ле¬
ене
öchleüdeгgüßvoгг1chtüng f устройство
за центробежно леснс
Schleudergut п материал, подложен
на центрофугиране
öchleüderhönlg т цснтрофунсн мсд
Scelcudcгkr-b m кош (барабан] но
центрофуга
Öcllicüdc-Cгatl f центробежна сила
Schlcuüc-kügcimileic f центробежно-
топкова мелница
öchicuücгI1lttc- т центробежен вен¬
тилатор
Schleude-mantel т кожух на центро¬
фуга
Sdhlcude-masce1нc f центрофуга
Schlcuüe-nüelc / дезинтегратор
ScHIcuScit л центрофугиране
Sdlicudc-prIymerisatlrн / блокова по-
лимеризоция във въртящи сс фор¬
ми
S€hicuüerpraHm11eIe / центробежна
ударно-отражателна мелница
Schleuderpumpe f центробежна пом¬
па
^1^l^<ei^<^^i^i^-^<^i^lte- т центробежен вен¬
тилатор
Sc^^i^i^^i^^ücC:^^and т центрофугиран
материал, цснтрефужен остатък
Ödlieudiг5augeг т центробежно сму¬
кателна помпа
Schleudersichter т интробежн^- въз¬
душен сепаратор, механичен сепа¬
ратор със затворен въздушен по¬
ток
öchleudeгsp1nnma$ceinc f машина за
центрофугално предене
ÖchIeudeгstгahImasdh1нc f 1. пссъко-
струен апарат 2. сaчмеметмa чис¬
тачка машина
Schleudertromniei f барабан [ротор]
на центрофуга
öchlcudeгwäsceer т центробежен скру¬
бер
^^l^uüi^rwindsl^^ter т еж. Schleuder-
зйсМег
ödHIice т шлих, ситкозърнест мине¬
рален (руден) материал
SchllchtCallber п довършителен (окон¬
чателен) калибър
Schllchtoval п овален чистов калибър
SChlichtгzüte f ож. SchllchtCallber
Sclllicetstice т окончателно провал-
цованс; чистов проход
öcet1cetwzlzc f довършителен (окон¬
чателен, чистов] валц
öchlidhtwalzweгk п довършителен
[окончателен, чистов) листовалцов
стон
Schlick т 1. пясъчна глина.2. глинес¬
та тиня
SchHcCer т 1. шликер (глинена сус¬
пензия) 2. шликер, отгрибка (фаза,
в която се отделят примесите при
рафиниране на металите)
BcucHIc- еж. Schlicker, frischer
В-ПиНсг тлъст шликер, тлъста от-
грибка (при обезмедяване на олоео)
S^l^llcki^i^janfail т отделяне на шли-
кср
Schlser т минер. варовита глина,
мергел


I
561
Schliere f 1. шлиро, свил (оптическа
нееднородност в стъкло) 2. опти¬
ческо нееднородност в разтвор
около разтварящото сс вещество
Schliff т 1. шлиф (на стъкло) 2.
шлиф (шлифован образец за мак¬
ро скопско изследване) 3. дървесна
маса, дефибрирано дървесина 4.
дефибриране
Schlitfkölben п колба с шлифовано
запушалка
^^^liffpappc f картон [мукава] от
дървесна маса
Schlinge f петелко
Schfiнgeb1Iüuнg f образуване но пе¬
тел ка (от тел)
Schllttcnforni f плъзгаща се форма
Schlitz т продълговат тесен отвор;
прорез
öchlltzЬ-enнeг т 1. лабораторна га¬
зова горелка с тясна продълговата
усто 2. подово горелка с два про¬
дълговати отвора (за газа и въз¬
духа)
Schlitzsdhwlmmer т лодка, дюза (в
машината на Фурко за производст¬
во на плоско стъкло)
öchl1tzs1eЬnütscee f бюхнерова фуния
SchlucCgraü т степен на поглъщане
Schluflkallber п довършителен [окон¬
чателен, чистовн] калибър
SCelußköIonнe f завършващо [крайна]
колона
SdHuflkiihlc- т краен охладител, ох¬
ладител за окончателно охлаждане
но дестилата
öchluвreiniger т кроен скрубер
schmälern стеснявам, намалявам
SChmalfllm т тесен (кино)филм
Schmalz п мас, соло
Sdimälzapparat т омасляващ [емул-
гиращ] апарат
Schmälze f масло за омасляване но
текстилни влакна
Schma!zemülslon f емулсия за омас¬
ляване на текстилни влакна
Schmalzmlttcl п средство за омасля¬
ване но текстилни влакно
SChmalzol п тсчна фракция на свин¬
ска мос (получена чрез пресоване)
Schmaizol п масло за омасляване на
текстилни влакно
	SCH
Schmalzstetrln п твърда фракция на
свинска мас (след изстискване на
течната фракция)
Schmälzung f омасляване на текс¬
тилни влакна
Schmelz tn стъклеемайп, глазура
Schmelzablauf т протичане но плав¬
ната [топенето), ход на процеса ,
Öchme1zabschпltt т период на плавка
[топене)
Schme1zauftrzgsverfahreн п метод на
нанасяне чрсз стопяване
Schmelzbzd п 1. течна [метално] ба¬
ня 2. разтопен участък на заваря¬
вано изделие 3. разтопен електро¬
лит
Schmelzbadtemj^^i^i^^ur f температура
но течна [метална, солна] баня
schmelzbar стопяем
Schmelzbarkeit f топимост, стопяе-
MOCT
Schmelzbereich т област [обхват, ин¬
тервал] на стопяване
Schmelzbet-ieb т плавка; топене, про¬
цес на топене
~ bei festem Einsatz плавка но твърд
пълнеж [твърда шихта]
Schmelzdauer f продължителност но
плавка
Sd^i^f^l^^diagramm п диаграма на то¬
пенето [стапянсто]
Schmelze f 1. стопилка, стопено маса
2. плавка, топене 3. бесемерунaие,
получаване но стомана в бесеме¬
ров конвертор
— , erstarrte застинало стопил ко
unle-Cüeile преохладсна стопил-
ка
Schmelzelekt-olyse f електролиза на
стопилка
SChmeizelektrolyt т стопен електро¬
лит
schmelzen топя, стопявам
Schmelzen п топене, стопянс
festes топене (на метална шихта)
при високо съдържание на въгле¬
род, „високо разтопяване“
eaibpy-lt1sches целуцирктно топе¬
не
~ mit Ьesdhгäнkter Oxydatlin топене
с частично [ограничено] окисление
~ mit Oxydation топснс с окисление
neutrales неутрално топене
36 Немско-български технически речник


5S2
SCH _

ÖcHmelzcн. oxydatfonsfreies топене без
окисление
oxydie-enücs окислително топене
pyri^Isches пиритно топене
reduzierendes редукционно топене
ve-blcicndcs стопяване но матери¬
али, съдържащи благородни ме¬
тали, е олово
verschlackendes топене с шлоко-
образувоне
welches топене (на метална ших-
та) при ниско съдържание но въг¬
лерод, „ниско разтопяване“
SdimJzenthalpie f еитолция на то¬
пенето
Schmelzer m пещар на топилня пещ,
топитьор, стомановар
Schmelzfärbe f надглазурна боя; боя
за стъклопис
Sdhme1zfeuerurg f огнище с течно шла-
коотделяне
Sdhmelzflaнlmofen т пламъчна топил¬
ня псщ
Schmelzff uß т стопилия
^(^(^«^l^^j^fußelektroly^se f вж. Schmciz-
clektrolyse
Schme1zffußraffiratirr f окислително
рафиниране но течсн метал
Schmelzzührung f режим [ход] на про¬
цеса на топене
Schmelzgang т ход [протичане] на
процеса на топене
Schmelzgefäß п съд [тигел, котел, ка¬
зан) за топене
S^hmelzgemlsch п стопена смес
Schlтаdzgeneгatöг т газгенератор с
течно шлакоотдсляне
f скорост на
топене
Schmelzgut п материал за стопяване
Schmelzhater т тигел за топене но
стъкло, стъкларска пота
Schmelzhalle f пещно отделение (в
стъкларски завод)
Schmelzharz п топ има [термоп ластич¬
но] смола
SchmelZhltze f вж. Schmelztemperatur
Schlmelziнtcгval п интервал на топене
ScHmeIzkzcHei / глазирана кахла
Schmeizkammerfeueгüng f огнище с
течно шлокеетделяне
Schmelzkammerkessel т котел с течно
шлоkеотдспяне
Schmelzkäse т топено сирене
SdHmeizkegel т пироскоп, зегерке-
гсл, зсгерово пирамидна
ScHmeizkessel т топ и лен хотел
S^melzkoks т леярски кокс
öchmelzkoпtгrllc f контрол на топил-
ния процес
^c^mel:zkopzl т топен копал, топена
копалова смола
Schmelzkorund т топен корунд
Schmelzkurvc f температурно крива
на топенето
Schmeizieistung f производителност
на топилня пещ, топилня мощност
(на пещ)
spcz1t1sche специфична топилно
способност на сткларска псщ
(С6/п2 за 24 h)
stündliche часова производител¬
ност но топилно псщ
SchmeizmagnesH т топен магнезит
Schmelzmalerei f порцеланова живо¬
пис; стъклопис
SchJneizmatgaг1rc f топен маргарин
Schmelzofen т топилна пещ
öchmelzpeгiode f период но топене
^l^^^l^zcprodukte npl продукти на то¬
пенето
Schmelzprozeß т тспилен процес
ÖchmeizpurCt т точка на топене
^l^r^eizj)иnktapparat т апарат за оп¬
ределяне точката но топене
^l^^^i;^|^unktbc!^^1mmung f определяне
точката [температурата] на топе¬
не
Schmelzpunktbessimmungsapparat т
вж. Schmmlzpunktapparat
öchmelzpunklЬcstlmmungsгöhrceen	п
капиляра за определяне на точ¬
ката но топене
Sdhmelzpunktdepгess1öH f понижение
[депресия] на точката на топене
Schmelzpunktpyrometer п пироскоп,
комплект от зе^рови пирамидни
с различна точка на топене
Schmelzraum m 1. топилно простран¬
ство (на пещ) 2. окислителна [най-
гореща] част от пламъка на бун-
зенова горелка
Schmelzretorte / реторта за топене
Schme1zrinнe f топилен канал (на
индукционна пещ)
ScHmeIz-öst т топилна решетка (при
производството на химически
влакна)

563
öc1нm:1esaule / височина но пълнежа
в шахтова псщ; стълвшихта
SchmeHscHacht f »кладенец“ (образу¬
ван от електродите в дъгова пещ)
Scleиreizsclhamotte f топен шомот
Schmeizschleuder т центрофуга за
стонилка
öchln11zsslnпvertae-eн п начин [метод]
за изпридане (на влакна) от сто-
пи^ка
Schmelzstael т термично необработе¬
на лята стомана
^СНв^^^е^^^сгн т вж. Schmelzrost
Schmelztechnik f техника ' но топене
Schmelzteil т топил но зона (на пещ)
Sc1emeilEteinpeгatü- f температура но
топене
Schmelztiegel т топ илен тигел, пото
Schmelztiegelzange f клещи за топил¬
ни тигли
Schmelzürg f вж. ödhmeizcн
Sdhmelzurgsgang ш ход [протичане]
но топенето
Schmelzveгtaeгer п метод на предене
(на влакна) от стопил ка
öchmelrveгlaüf т вж. Schmelzurgsgzng
^l^i^^lzwanne f 1. топилня вана (на
ванна пещ) 2. топилна ванна пещ
Schmelzwärme [ топлина на топене
lalcnlc скрита топлина на топе¬
не
Schmelzzelt / времетраене но топене¬
то
öchIтеlzzeiiverkUгzürg / намаление но
времето за стопяване
Schmelzzement т топен гпииезсмен
цимент
Schmclzzone f топилна зона (на стък¬
ларска пещ)
Schrmerziirdeгürgsmittcl п болкоуспо-
кояващо средство
schmerzstillend бо^оу^о^^ащ, ане¬
стезиращ
schmiedbar ковък
^lh^i^<e^l^:^^Ce1t / ковкост
Schmiede f ковачница; ковашки цех
öcHniedeaЬta|| т ковашки отпадък
[скрап]
öchmledeamЬoв т наковалня
Schmiedearbeit f коване; изковаване
ö<Cemie<detusrUsturg f ковашки съо¬
ръжения
Sdhmiedebalg т ковашки мех
	SCH
ScHraledeЬiöck т слитък, предназ¬
начен за коване; ковашко заго¬
товка
Schmiedeeisen п своръчно [ковко]
желязо, сваръчна [ковко] стомана
Schmlcdccssc f ковашко камина; ко¬
вашко огнище
Schmiedefeuer п ковашко огнище
Schmledeform f щампа, форма за щам¬
поване
Schmiedegerät п ковашки инструмент
Schmiedegesenk п ковашко щампа
Schmiedehammer т ковашки чук
Sce^iedcherd т ковашко огнище
ödemiedeköHIe / ковашки въглища
Schmiedekoks т ковашки кокс
schmieden кова
Schm1edeн п in Gesenk щамповане
Schmiedeofen т ковашко огнище
Schmiedeprcssc f ковашка преса
SchmiedepröЬc f изпитване на ков-
кост, ковашко проба
Schmledtes'intc- т ковашка околина,
ковашки обгар
Schmiedestzhl т стомана зо коване
[щамповане], своръчно стомана
Schmiedcstock т наковалня
Schmiedestück п изковано изделие,
изковко
f ковачница; ко¬
вашки цех
Schmiedezange / ковашки клещи
Schmiedung f коване
schmiegsam гъвкав, мек
schmieren намазвам; намаслязам
Schmieren п ües Ausgußes „за коз ля не“,
образуване но налепи но долния
край но чашата (при разливане на
метал)
Schmierfett п грес, ко^истен-пно
(гъста) смазка
öchm1eгflcck т маслено петно
öchmieгlcisturg f мазилна способ¬
ност
Schmiermittel п мазилно средство,
смазка
ödemieпнlttelzüsatz т добавка към
мазилно масло
Schmieröl п мазилно масло
öchmierölfiim т филм [тънък слой]
от мазилно масло
S^l^i^i^i^l^li^^inlgung / пречистване на
мазилно масло


SCH	564
Schmierseife f сапун на каша, колиев
[зелен] сапун
ÖCemierstoft т мазилен материал; ма¬
жещо вещество
Schmierung f мазане; намаляване
Schminke f грим
öchmirkpulvcr п грим-пудра, козме¬
тична пудра
Schmirgel т шмиргел (природен но-
рунд)
^l^mii^l^t^ll^aplcr п шмиргелова хар¬
тия, шкурка
ö<ChmlrgeIsdee1Ьe f шмиргелово шай¬
ба
Schmuckemail п художествен емайл
Schmuckgold п злото за накити
^i^^ppc- т валцьор, валцован
^1^1^1^^,сгг п барботироне с пара
öchratter$celange f борботьор за пара
Schnecke f 1. червяк, безкраен винт
2. шнек; винтов транспортьор
^hn^i^l^^^i^^ntrleb /п чсрнячно преда¬
ване
öchrcckeпaufgabevorг1chturg	f шне-
ково п^ателно устройство, mис-
ков питател
Schneckenaüfgcbeг т вж. Schnecken¬
speiser
öchreckenaustragzent-1tuge f центро¬
фуга с червячие [mискозо] устрой¬
ство за изпразване	•
SchnedCenüürdhmesser т диаметър но
червяк
SchnecCerüu-cHsatzvoIumeн п дебит
[производителност] но ' червяк
öchпeckenenlla(iuнgseinr1cetung f чер-
вкчио	[шнсково] устройство за
изпразване
Schneckenextruder т вж. Schnecken¬
presse
Schneckenförderer tn червячен [шне-
ков] транспортьор
öchreckengang т ход на шнск
Schneckengangtiefc f дълбочина на
шнеков канал
Schneckengetriebe п червена предав¬
ка
Schncdkengewiнüe п резба но червяк
SchnccCerCe-nüürdemesser т диаметър
но сърцето на шнск
öchnecken-Kernfö-mmaschiнc f черве¬
но формовъчно машина за леярски
сърцо
Schneckenknetmzschlnc f черзкчеи
[шнеков] пластикатор
^^ün^<^1^i^i^^ri^^iallistto- т шнеков крис-
тапизатор
^ChnK^l^i^nlängc f дължина но червяк
Schneckenlöscг т шнеков разтворител
Sceneckenmaschinc f шнскова машина
Schneckeнm1sceeг т ш^ков [винтов,
червя^^н] смесител
Schneckenmittcl п средство за борба
с охлюви
Schneckenpresse f червячна [шнекова]
преса, екструдер
Schneckenpumpe f червячна [винто¬
ва, шнскова] помпа
Schneckenrad п ^^рнячно колело, пре¬
давка
Schneckenrührer т червячна ^некова]
бъркачка
SeHncckenscHmcIzzoнc f зона но сто¬
пяване [преходно зона] в шнеко
öchncdCerspe1se- und Frrderzoнe f за¬
хранваща и транспортираща зона
на шнск
Schneckenspeiser т червячен [mнеkев]
питател, питател с безконечен винт
Schнcckeнsp1el п луфт на шнек (меж¬
ду цилиндъра и шнека)
Schneckensprltzmaschlnc f машина за
леене под налягане с шнекова
пластикои^
Schncckenstcgbreltc f широчина но реб¬
рото на шнск
Schncckensteigung f стъпка но шнск
Sceneckensteigüngswinkel т ъгъл но
стъпката но шнек
Schneckeнteilmaschlre f червячеи [шнс-
ков] дозатор
öchncckeпtгtrsporteur т винтов [шнс-
ков] транспортьор, вида
SchneckentrocCner т шнекова (чер-
вячна] сушилня
Sch necke nübe-t-ag ung f чсрнячно пре¬
даване
ödeneckeнvorschuЬvolumeн п ебем на
подаването на червяк
Schнcckenwinüungen fpl витки на
червяк
Schneckcnziehmasdhlne f чeрвячиа из-
теглячна машина
öchнeckenzoнeн fpl зони на шнек
[червя^
Schnciübzckc f флошко, платка, вин-
тоиарезио дъска


565
Schreldbohrer m метчик
öchneidegut-Tzbak т тютюн, нарязан
на ситно
SdeHcideüserwalzwerk п валцов стан
за инструментална стомана; цсх
за валцоване на инструментална
стомоно
SderelderCrclüc / стеатит, плътен талк,
Mg^Si1Oȟ|OHja
SchneidkeramiC f металорежещо ке¬
рамико, металокерамика
öchreldmzschlne f резачна мошина,
резачка (напр. на тютюн)
SchMidmetzII п твърдо сплав за ре¬
жещ инструмент
Schneldmlihlc / ножова мелница
Schneldoi л мосло за режещи ин¬
струменти	'
S^l^i^t^i^i^l^Jtttcn fpl, keramische кера¬
мични резци
Schneidstabl т 1. стомана зо режещи
инструменти 2. нож (на метало¬
обработваща машина)
SchHellabnutzungsprobc f пробо на
бързо изхабяване
Schirdlznalyse f експрес-анализ
S^l^^i^lla-beits^^lzhl т 1. бързорежеща
[бър^ерсзиа] стомана 2. нож от
бързорежеща стомана
ssdnrilauierd бързодвижехц се
ö^1^1^4^1lzülerm^elc f бързоходно мел¬
ница
Sclenelläuferpresse / бързодействуваща
прссо
Schndlzulsizhl т бързорежеща [бър-
зерезна) стомоно
Schnellzutomzterstzbl т бързорежеща
автоматия стомана
Schrellbestlmmung f еж. öchnellarz-
lysc
schnellblrücnü бързосвързващ
Schnellbinder т бързевтвърдяваще се
свързващо вещество
Sdhrelld-chstzhl т бързорежеща [бър-
зорезно] стомана
SCeneiielektrolysc f бърз метод на
електролиза
Sdeneliertwidkler т бърз [бързодей-
ствувощ] проявител
Schnellerhärtung f бързо [ускорено]
втвърдяване
«СелеИИИе- л бързодсйствувощ фил¬
тър
	SCH
0с11пе11Нх1егЬаО л бързофиксиращо
баня
«^l^i^i^llg^l^rier-aum т помещение зо
бързо замразяване
Schrellgefrieгvertahren п метод за бър¬
зо замразяване
Schncligerbung f скоростно дъбене
«heirllhärterd бързо втвърдяващ се,
бързо втвърдясм
ScHrclImiscHer п бързо [скоростно]
размесваие
Schrellmlscher т бързодействуващ
смесител
Schrellprlymeгisatlör f бърза полиме-
ризация
SchHellpreßmasse f бързопрссоващо се
маса
ScHnellscHmelze f ускорено топене,
скоростна плавка
ÖChrellsdineidmetalie npl бързорсжс-
щи метали
öchnellsdinittstahl т бързорезно [бър-
зорежещо] стомана
SchnellsizHl т еж. Sdi nellschniftstahl
Schнellstromverdampter т еж. öchnell-
umiaütveгdam pfe-
Schnellstromvonvärmer т подгрсватсл
. с високо скорост на потока
SchnelltemperverfzhrcH л метод за бър¬
зо [скоростно] отгряване
schneiilrockncnü бързо съхнещ
^hnclitrockner т сушилня с интен¬
зивна циркулация
Schnellümlaütverüzmpteг т изпарите¬
лен апарат с бързо циркулация
Schneliverdampfer т еж. SCHicIIum-
Izu (verdampfe¬
Schnellverfahren n скспрссен метод
(за анализ)
SchncliversucH т бърз [експресен] ме¬
тод но изпитване
Schнellvörstreckwzlzc f валц на блу-
минг	.
öchrcHvorwalzkallber л правоъгълен
калибър във валц на блуминг
Schпe1lvulCariszlirr f бърза [ускоре-
, на] вулканизация
tSdhnellwzizwerk п бързоходен [ско¬
ростен] валцов стон
Schnellwaisdemittel п бързодействува-
що мисщо [перилно] средство
schnellwirkend бързодействуващ
Sehnelizllndsderur f мин. бикфердев
фитил


566
SSH

Sdenittzbak т нарязан тютюн
Schnittbreite f широчина но нарязва¬
не (напр. на тютюн)
Schnittgeschwindigkeit f скорост на
рязане
SCenittgut п нарязан материал (напр.
тютюн)
SdhnitlpurCt т пресечно точка (на
две криви)
Sdinitt-ärdr- mpl обрезни краища
^hrlttwa-r f нарязани тестени про¬
изведения (напр. макарони, юфка,
фиде)
SCirittwelte f разстояние между по¬
върхността но най-долната леща
на обектив до фокусния център
Schnitzel п резенка; изрезка, струж¬
ка
Schritzelmaschlre / машина за наряз¬
ване но резенки; цвеклорсзачка
Sdhnltzelprcsse ' f преса за резенки
Sderltzeltabak т нарязан тютюн
^nitz^ltrocknurgsariage f инстала¬
ция за сушене на резенки (отпа¬
дъци от цвеклоза харно то произ¬
водство)
SchokolzdeHmzsse f шоколадово маса,
маса за приготвяне но шоколад •
schöner избистрям (вино, сок)
Schonung f избистря не (на вино, сок)
Schopf т мъртва глава'но слитък
ÖChOptautgeber т питател с черпаци
[кофички]
SchöptЬecherweгk п загребващ кофов
елеватор '
schöpfen отрязвам мъртво глава на
слитък [отливка]
schöpfen черпя
Schöpfende п мъртва глава но сли¬
тък, горна част но слитък, частта
от слитъка в надставката
SchOpfpгrbe f L проба от метал, взе¬
та от кофата 2. химически състав
на проба от кофата
ScHrpftrög т 1. корито, от което се
изтребва течност 2. корито на ба¬
рабанен филтър
Schöpfwerk п вж. SchöpfЬecherwe-k
Schornstein т комин
Schrzdan п шрадан (инсектицид,
производно на октаметилпирофос-
форната • киселина)
SCerZgaufzug т наклонен подемник,
наклонен елеватор; ноклонен мост
(на доменна пещ)
CtZpellrümmlger двупътен [дву-
скипов, двулебедков] наклонен
подемник (на доменна пещ)
~ mit Klp^p>g^«fMO наклонен скипов
подемник (на• доменна пещ)
Schrägaufzugbahn f мост но наклонен
подемник
Schrägband п наклонено транспортна
лента, наклонен лентов конвейер
Sd^^Zgewalzwerk п валцов стон (ма-
несманов) за безшевни тръби; цех
за безшевни тръби
S^l^rägförderband п вж. ^h^ägbzrü
Schrägförderer т наклонен елеватор
[конвейср]
SChrägkammerofeH т наклонено ка¬
мерна пещ
öcHгägrohreystem т система с накло¬
нени тръби
Schrägrroervrdampfer т изпарител с
наклонени тръби
ScHrägrost т наклонена скара
Schгägrsгitzkopt т наклонено екстру-
зиеииа глава
Sdhгäärгomme1mische- т смесител с
наклонен барабан
ScHrägwalzer п хспикоидaпно вал¬
цоване (по Манесман)
SdhrägwatzeH fpl валци на стон за
прошиванс [промушване] но тръ¬
би
öcHгääwatzenglättmaschine f стан за
валцоване на тръби
Schгagwalzeнveгtahrcr п начин за вал¬
цоване но тръби чрез прошиване
(пирсинг-процес )
Schrägwand f наклонена стена, от¬
кос (на пещ)	.
SchrzrCtrockrer т шкаф-сушилня
Schraube f винт; бурма
Sderaubrneisen п вж. ^^l^i^auberstzhl
!SChraubenfIäcdbnrihre- т вж. Schrau-
brnflürrIгüHгr-
Schraubenffü^l-übicr m зиитове-по-
паткова бъркачка
Schraube frühe- т осов [аксиален]
вентилатор
S^l^i^auben^uhie' / червячна мелница
Schraubenpunpe f винтова [червячна]
помпа
SCeraubenqulrl т винтова бъркачка


567
SCeгauЬersdHaüfeI / винтова [витлово]
псрка
Sdhrzubenstzhl т винтова [болтово]
стомана, стомана за болтове
SchraubenventiIatr- т еж. Schrauben-
lüftr-
SChгeckstott т отблъскващо вещество,
репелент
Schiel tn крица (стоманена), кюлче
Schreibpapier п хартия зо писанс
öchгe1ЬtHeгmмmeteг п самопишещ тер¬
мометър
^^^rzp^pier п нискокачествено
хартия (от макулатура)
SCHrlfte-z п еж. Scl^i^-^^^l^i^llur
^i'S^tmctzii п буквен метал
^l^i^i^t^'ttcllu- п сипзаиит, (Au, Ag) Тег
ödhrlttmzeherherüoteн т пещ с кра¬
чещ под
SCHrot п, т 1. сачми, дробинкн 2.
едросмлени житни зърна, ярма 3.
еж. Schrott
schroter раздробявам но ситно
Schroter т трошачка; мелница за
грубо смилонс
SCHrotcrel f трошачно отделение
Schrotmehl п булгур; ярма; едро смля¬
но брашно
SCerotmühle f ярмомслко; мелница
за булгур
SCHroti т скрап, метални отпадъци
leichter дребен [лек] скрап
roher чугунен скрап, чугунени
отпадъци
Sdhп>ttaütbeгe1tung / подготовка на
метални отпадъци (за последващо
преработване)
Schrottblech п отпадъчно [бракувана]
ламарина
Schrotteinsatz т внасяне на скрап,
добавяне но скрап (към течна ме¬
тална вана)
Sdh-ottrlsrr п железни отпадъци, сто¬
манен [чугунен) скрап
Schrotleieki-olysc / електролиза па ме¬
тални	отпадъци;	електролитно
обезмедявоне но биметал
Öchrott-Erz-VrrfaH-rn п скрап-руден
процес
öchгottkolhlurrsverfaHren п карбурато-
рсн скрап-процес
öchrortkUhiunr / охлаждане (на ме¬
тала) чрез добавка на скрап
	 SSH
SCerootmartinle-cn п скрап-процес (в
мартеновото производство)
Schrootmaterlzi п метални отпадъци,
скрап
Schrottracbsetzen п добавяне но скрап
(към метална вана)
^l^ir^^tpzCetlerp-rsse / пресо за паке¬
тиране но скрап; покетирпреса (за
леки л обемисти метални отпа¬
дъци)
^l^ir^^tplztz т шихтов двор (на ме¬
талургичен завод)
Schrotischere / ножица за рязане на
скрап, прес-ножицо за рязане на
метални отпадъци
Öchrottsc1нIndze / еж. SchrottscHmeiz-
prozeß
SchrotiscHmelzprozeß т скроп-процес
Scl^i^c^l^tv^rfah-en п скрап процес (в
мартенова пещ)
SdhгottzuraЬe / добавяне на скрап
(към метална вана)	'
Schrotung / ситно трошене, раздро¬
бяване
Sderumpflzck т набръчкан лак
Schrumpfirdcr п кожа със сбръчкано
лице
öchгumpturg / свиване, намаляване
на обема
Schrum|^turgi^1^i^t^{^4^i^j^ilur / температу¬
ра на свиване (на кожа)
Schrupper п обстъргванс, груба об¬
работка чрез шлифоване и рязане
(на метални слитъци)
SchruppsdHieifscHelbe / шайба за гру¬
бо шлифоване
SCeruppwerCstatt п отделение за об-
стъргванс (груба обработка] на
слитъци (посредством рязане)
Schubmodul т модул но приплъзва-
не
Schubwendetrockner т сушилня с ме¬
ханично разместване но матери¬
ала
SchubzzHI / коефициент на приплъз-
воис
Schubzentrifuge / центрофуга с из¬
тласкващо устройство (за мате¬
риала)
Schuchardlt т mухардит,
(N1, Fe, AI)e[(S1, А1)4О|П[ОН]е
Schuhabsaiz т ток (на обувка)
Schuhband п връзка за обувки


56 8
SCH

т иасмелсн обущарски
конец
S^l^^^^i^^er п подплата зо обувки
SCHuhkrem / крем (боя) за обувки
Schuhleisten т калъп за обувки
SChuhöberieüer п лицева кожа за
обувки
öclHüHs^lhIe f ходило [подметка] на
обувка
Schuhzement т лепило [клсй] за обув¬
ки, обущарско лепило
S^Hutizweckc / клечка за обувки
Schulung f отлежазаие (на вино)
SCiumannplaitc / Шумонова плака
Schuppe f люспа
Schuppenglättr f оловна глеч, оловен
окис
^huppenslruktur f люспеста струк¬
тура
Scl^^ppentr^Crurg / сушене но въз¬
духа
sdhuppig люспест
^h^rioCb л отвор за разбъркване
(на газгенератор)
schürze f престилка; калъф, покри¬
вало; супортно дъска
^h&s^c^ll^tiasii^rcr т тарелков [чиниен]
класификатор
^^u^^l^liclimascIHirc f тарелков [дис¬
ков] питотел
»C^ü^tHz- сипсщ се, сиплив, насипен
Schüttbeton т насипен бетон, бетон¬
на смес за носипване през тръба
Schüttdichte f насипно плътност
SCiütte f улсй (жлеб] за спускане
на сипливн мотериоли
Schüttelapparzt т тръскащ (клатещ)
апарат за разбълинкваие (на теч¬
ности, сипливи материали)
SclHüttelaütoCiav т вибриращ [стръс-
кващ] автоклав
Schüttelfürderer т тръскащ сс транс¬
портьор, клатещ сс конвейер-люл¬
ка
Schüttelgewicht п вж. SchQltgcwlcht
SdhüttelmasCeiнe f 1. вибрационно
машина; вибрационно сито 2. тол¬
кова мелница; 3. SChüttelapparat
schütteln друсам, тръскам, клатя;
разклащам, бълником
Sdhuttcirirne f' клатещ се [тръскащ
се] транспортен улей, тръскащ сс
улесн пнтател
öchütte1rinnrn-AufrabevorridHtünr • f
питотелно устройство с люлеещи сс
улеи, люлеещ 'сс улеен питател
Scihü^l^elrost т тръскаща сс скара
Schüttelrutsche f 1. Schüttelrinre 2.
тръскащ сс транспортьор
Schüttelsieb п люлеещо сс [тръскащо
се) сито; вибрационно сито
Schüttelspeiser т люлеещ се питател
SchütteltoHHe f барабан за изтръсква-
не (на кожухарски кожи от дър¬
вени стърготини)
^Qii^lI^riclHler т вибрираща фуния;
вибрационен [тръскащ се] питател
^liüttelvorrlchtung f тръскащо ус¬
тройство
Sc]^ütt^i^1s^,^]indc- т цилиндър с шли¬
фована запушалка (за разбълник-
ване)
Schütten л пълнене, зареждане, за¬
сипване (на доменна■ пещ)
Schüttgewicht п насипно [обемно]
тегло но насипни [сипливи] мате¬
риали
Schüttgut п насипен [сиплив] мате¬
риал
^llütli^^^'vt^i^-^eilung f разпределяне на
насипвания материал
Schütthöhe f височина на пълнежа
(в шахтова пещ), дебелина на
слоя, височина на зосмпо
Schütikörpcr т сипливо тяло
^C^iuilsäuir f стълб шихта
^hüttrlchlr- т питателно фуния (за
сипливи материали)
SchüUvolümeн п насипен обсм
Schüttv<oFic1iturg f захранващо [пъл¬
нещо, зареждащо) устройство
^^ütlwlchie f вж. Schüttgewicht
Schutzanstrich т защитно покритие,
защитен слой
SCHutzztmospHare f защитна атмосфера
SchutzausCIriüung f защитно обли¬
цовка-
Sdhutzbekleidung f вж. öchüizkleidüнg
SchützbeIag т защитно покритие
SChutzbrllle f защитни очила
SChuizdecke f предпазващ слой
SCeutzdruck т резервно печатане (на
платове )
SClützfzktör т защитен фактор
SCHutzgas п защитен ' газ (инертен
газ, който предпазва от протичане
на нежелателни реакции)


569
öchutzgasztmosphäгe f защитна газово
срсда, защитна атмосфера
Schutzgaserzcuge- т генератор за зо-
/ щитен газ
^Ceutzgitie- п предпазна решетка
öchutzgummieгürg f защитно гуми-
ане
utegiirtel т защитен пояс; пред¬
пазваща нвнца
SdiutZlülle / защитна обвивка
!SCeutzkleldurg f защитно облекло
^^^tzk<rllö1ü п зощитен колоид
SCiutzkratt f защитна сила
SdiutziacC m защитен лак
^l^^^^zlage f защитен слой
^C^^^^nis^urg f защитно способност
^l^i^^i^artel т предпазен [защитен]
кожух
Schutzmarke f търг, запазена марка
S^hutzmaske / L противогазова мас¬
ка 2. дихател, респиротор
Schutzmaßnahme / защитно мероприя¬
тие, предпазна мярка
^l^i^^^i^ei п защитно [предпазно]
средство	.
Schutzschicht / защитен слой, защитно
покритие
^^uttsdeiene f контрарелса
Schutzsieb п предпазно сито
Sdhutzsteuerurg f блокировка
öchützstötf т зашитно вещество
^l^i^itzuberzug т защитно покритие
Schutzumhüliurg f защитно обвивка
Schutzumman<elürr f вж. Schutzum¬
hüllung
Schutzventil п предпазен («осигурите¬
лен] вентил
SchutzwirCurg / защитно действие
Schutzzone / защитно [охранително]
зона
Schwzbbcl т кожено' полировъчна
шайба
SCiwabtelmasdhlne f полиревъчиа ма¬
шина с кожен диск
Schwabbelschelbe / еж. Schwabbel
schwach basisch слобо основен, слабо
бозичен, слобо алкален
Schwachbrarü т изпичане [пържене]
при понижено температура
SchwaCHfeldsdhelder т магнитен сепа¬
ратор със слабо магнитно ' полс
(за силно магнитни руди)
Schwachgas л беден [нискокалори¬
чен] гоз
	 SSH
Schwaden т 1. димен или парен об¬
лак 2. отработен (замърсен с
вредни газове) въздух 3. газове, по¬
лучени при взрив
^hi^i^c^f^i^i^l^l^i^rzt m пореебразувотсл.
царегеиератор
Schwamm m L гъба 2. метал с гъбеста .
структура, циментен метал
Schwammbildung f оброзувонс на
(метална) гъба
SchwammelseH п гъбесто желязо
Schwammgebilde п централно [общо}
порсстост (на слитъка), шупливост
от свиване
^'^iz^^gumml т пореста гума (за
гъби за изтриване)
schwammig гъбест, порест, шуплест
Schwammsten т гъбест (порест, шуп-
лив] материал
SchwarTz-Schwanz-Pol ymerisatior f по-
лимеризация опашка с опашка
Schwarte f L дъска-капах (с кора
от едната страна) 2. мъртва ко¬
ра 3. свинска кожа с остатък от
сланина
Schwarz п сажди
SchwzrzbiecH п черно ламарина, чер¬
но тенскс
Schwarzbruch т черен лом (на ко¬
вък чугун)
Schwärze f чернилко (формовъчна)
Schwärzegrad т степен но черното
Schwanz iienstelr т псuпемепаи (ман¬
ганова руда), mMnO.MnlO,nHiO'
Schwärzer п покриване {мазане | с
формовъчни чернила
Schwarzfäule f черно гниене
ScHwaizgold п чсрно злато (злато-
с неразтворимо покритие от же¬
лезни хумати)
Schwarzkern-Tempe-guß m ковък чу¬
гун с черна сърцевина
ScHwzrzköHle f черни каменни въг-
лища
^^’^j^nzkupfe- п черна мсд
Sdhwatizkupferarbelt f преработване
на меден камък до чсрна мсд
Schwarzküpfcгcrz п тенори?» чсрна
медна рудо (природен меден окис),
CuO
SdhwarzlCupteгverЬlzsen п продухване
до черно мед
Schwarzlack т чсрсн [асфалтов] лак


SCH
5 7Ö
Sdewarzpulver п черен [каменарски,
димен] борут
SdiwarzpulverzllndsCHrur f фитил с
чсрен барут
Schwarztee т черен чой
S<Ciwärzung f L цочepикноне 2. опти¬
ческа плътност (на почерняването)
Schwärzurgsbad п черня що баня, чер-
нящ разтвор (във фотографията)
Schwarzwelßentwickler т проявител
за черно-бяла фотография
schwebbzr суспендируем
Schwebe f суспендирано състояние;
висящо положение
SC^^t^l^i^i^iäeigkelt f способност за сус¬
пендиране; способност за задър¬
жане (на дребни частички) във
висящо положение
SChweiьгgaawäгmealüstaüsCHeг т цикло-
нсн топлообменник
SdhweЬcmethöde f флотационен мстод
(за определяне плътността на
твърди вещества)
SCh wetemittel п суспендиращ агент
SchwrberostofeH т пещ за пържене в
кипящ [летящ] слой
Schweberöstung f пържене в летящо
състояние [в кипящ слой]
Schwebetsnlerurg f агломерация в ки¬
пящ слой [в летящо състояние]
Schwebestoff т суспендирано [диспср-
гирано] вещество; дисперсна фаза
но аерозол; грубо дисперсни при¬
меси (във вода)
Schweteteilcher п суспендирана ча¬
стичка; плаваща [„висяща“] ча¬
стичка
ScHwebetrockHer т aерофоитаина су¬
шилня
Schwebeverfahren п мстод, използуващ
кипящ слой
Schwebstoff т вж. Schwebestoff
Schwedischleder п шведска кожа, ве¬
лур
Schwefel т сяра, S
Schwefelabdruck т серен отпечатък,
сярна проба по Бауман, макро-
отпечотък но шлиф
Schwefelammonium п амониев сул¬
фид, (NH4)2S
Schwefelätber т етилов етер, етер,
C2H5OC2H5
Schwefelbad п сярно баня [вяно]
^((от разтопена сяра)
ödlweifebadvulkanlsatioн f вулканиза¬
ция в сярна баня (в разтопена
сяра)
öchwefe1baktcгien fpl серни бактерии
Schwefelblei п 1. оловен блясък, го-
ленит, PbS 2, оловен^!) сулфид,
PbS
S^^’^f^i^^lblelche f избелване със сяра
[ссрен двуокис]
Schwelelblumer fpl серен цвят
Schwefelblüte f вж, SchwefelblumeH
Schwefeibromü- п ост, за Schwefel-
moHobromiü
Schwefelchlorid п серен хлорид: 1.
S2CI2 2* SC.2 3. SCI4 4. сулфенил-
хлорид (киселинен хлорид на сул-
феновата киселина)
S^^^<^i^^1i^1^ii^rur п ост. за Schwefel-
mrrrdelöгid
Schweif1zCiorürvulCaнisztioн f вул¬
канизация с двусерен двухлорид
Schwefeldioxid п серен двуокис, SO2
S^^'^i^i^eleiHschlüsse	mpl сулфидни
включения
Schwefelelui п железен(П) сулфид,
феросулфид, FrS
Schwefelentfernurg f ебeзсepяване,
десулфурация
Öd1wcte1elrtCupterurg f обезмедяване
със сяра
öchwefe1eпtziehüng f вж. Schwefeleit-
ferrurr
Schwefelerz п 1. серниста [сулфидна]
руда 2. железен пирит, FcSa
Schweteltaгbstotfe mpl серни багрила
Sdhwefe1fluö-id п серен флуорид: 1.
S2F2 2. SFa 3. SF4 4. S2F10 5. SFr
Schwefelfl üorü- п двусерен еднофлуо-
рид, S»F
^^’^<^i^i^lg<^1^;alt т съдържание но сяра
Schwefelgerburg f сярно дъбене
ödewe1e1gewinrurr f добиване [полу¬
чаване] но сяра
sc^■^^^1^^1i^aliir съдържащ сяра
ödHweie1harnstoft . т тиокорбомид,
амид но тиокарбаминовата кисели¬
на, H2NCSNH2
öclhwe1f1kalkbrUhc f сероваров раз¬
твор (против вредители по ра¬
стенията)
Sc^i^<^1^<^l^l^alz1um п калциев сулфид,
CtS
Schwefelkzmmer f камера зо избел¬
ване със сериста киселина


571
Schwefelkies tn пирит, сулфидна руда;
жслезсн пирит, FeS
Schwefelküesabbrznd т пиритен пър-
жилсн остатък
Schwefelkieskoirzentrai п пиритен кон¬
центрат
Schwefclklesröstgzs п газ от пиритно
пържилна пещ
SdHwefeiköllIerstöff т серовъглерод,
CS,
Schwefelküpenfzrbstoffem|Zсерни кюп-
ни багрила	.
öchwefe1Cüpfer п меден(1) сулфид,
купресулфид, Cu2S
Sd1weteIieЬrг f смес от калиев пето-
сулфид и калиев тиосулфат
SchwefelmllcH f сярно мляко; колои¬
ден разтвор на сяра; суспензия от
химически утаена или финосмляна
сяра във вода или в разтвор но
калиев хлорид
Schwefelmittel п средство, съдържащо
сяра; ссрен препарат
ScHwefelmoiybdän п молибденов сул¬
фид. MoS2
SchwetelmönoЬromld п двусерен дву-
бромия, S2Br2
SchwefelmoHochlorid 'п двуссрен дву-
хлорид, S2CI2
Schwefeln п 1. обработване със сяра;
опушване със сяра [серен двуо¬
кис], иацратвоие със сяра 2. сул-
фитоция (на сокове) 3. избелване
(на вълна) със серен двуокис 4.
оссрявоие, присъединяване на 'сяра
Scbwefelnatrium п натриев сулфид,
NttS
Schwefelnit-id п серен нитрид, N4S4
öchweteloteн m пещ за изгаряне на
сяра
Sc^'^i^l^^loxid п серен окис: 1. SO 2. ,
S2O3 3. SO2 4. SO3
Schwefe Iperoxid п серен прекис, S2O7
Schwefel probe- f, Btumanrscbe изслед¬
ване с помощта на ссрен отпечатък
по метода но Боумон
Schwefelszlbe f сярна маз, серен мех¬
лем
schwefelsauer сярнокисел, -сулфат
Schwefelsäure f сярно киселино,
HaSO4
englische концентрирано сярна
киселина 66° BC (отн. тегло
1,842)
	CCH
SchweielsäurearHyd-ld п анхидрид на
сярната киселина, серен триокис,
SO3
Schwefelsäuredimethylester т ди метилов
естср на сярната киселина, димс-
тилсулфат, (CH3O)2<SO2
Schwefelsäu-cistirharz п смоля, ссте-
рифицирана със сярна киселина
Schwefelsäurckammer f оловно камс-
ро за производство на сярно ки¬
селина
Schweeelssturepipctle f пипета със сяр¬
на киселина за поглъщане на нена¬
ситен и въглеводороди (в газовия.
анализ)
öc1iweffezsшгe‘atlinat1rn f рафиниране
със сярна киселина
S^^wt^l^eljsdurewzschflzsche f промивна
стъкленица със сярна киселина
Sdhwet1lschmelzoteн т пещ за дести¬
лиране на сяра
Sc^’^^i^^l’s^wzrz п сярно черно (баг¬
рило)
Schwefelseife f серен сапун (съдър¬
жащ сяра)
S^^w^1^<^l^silbir л сребърен сулфид,
Ag2S
Schwefelstickstrtt т азотен сулфид,
серен нитрид, N4S4
Sdewefe1liгeiЬÖten т пещ за топене на
(самородна) сяра, псщ за отделя¬
не на сярата (от примесите й)
чрез топене
Schwefeltrioxid п серен триокис, SO3
Schwefelung f вж. Schwefeln
^^^-w«^i^^iurg:^^i^1tlel п сулфиднзотер
^hi^^l^^li^v^i^r^ii^t^iuHg f сярно съедине¬
ние
Schwe1eiveгbгeпnüнgsofeн т пещ за из¬
гаряне но сяра
Sdewefelvoirearg т сярно перде (от¬
делен ZnS в задната част на
приемника при ретортния процес)
Öchwefe1vulkaнisatirr f сярна вулка¬
низация, вулканизация със сяра
Schwefelwasserstoff m сероводород,
H2S
ÖchwefelwzsserstottgeгucH т миризма
но сероводород
Schweteiwasserstöffwasseг п сероводо¬
родна вода	*
Schwefelzirk п цинков сулфид, ZnS
Schwefelzyan п родан, супфециаи,
тиоциаи. (SCN)2


572
SCH

schwefl igsauer серистокuсеп, -сулфит
SC^-w<^itIi^^S^^l^<^jtнhyüгId п анхидрид
на серистато кисслино, серен дву¬
окис. SOa	.
Sdhwetfi|päureгr$tgas п серен двуокис
от пиритиа пържилия пещ, SO2
Schweif т L опашка 2. шлсйф
Schweinefett п свинско мас
Schweineschmalz п топено свинска
мас
Schweinfurtergrlln п шваинфуртско зе¬
лено, меден орсенитацстат, меден
ацстоорсенит,
Си(СгНзОа)2.3 Cu(AsO^)2
Schweinsborsten fpl свинско четина
Scleweirssiaut f свинско кожа
Schweirsliürr п (обработена) свин¬
ска кожа
Schweißanlage f заваръчно инстала¬
ция, инсталация за заваряване
schweißbar заваряем, способен да се
заварява
Schweißeisir п желязо за заварки,
заваръчно желязо
Schweißer л заваряване; заварка
Schweißnaht f заваръчен шев
Schweißstabl т ивична [лентова] сто¬
мана за тръби, щрипси
Schwelßverbirdurg f заваръчно съе¬
динение, заварка
Schwelanlagi / mвелева инсталация,
инсталация за полукоксуване.
Schwe1aufbzü п еж. Schwelschzcbt
Schwelen п 1. швелуваие, полукок-
суваис 2. добиване на боров котран
Schwelerei f 1. полукоксуване, шве-
лувоне 2. завод за полукоксузaие
Schwelgas п mвепев газ; газ, отделящ
се при пелукоксузане
SChwelgenerator т генератор за цопу-
коксов [швелов] гоз
Schwel knallgas п полукоксов гърмящ
гоз
^hwelkoble f въглища за иискотем-
цературна сухо дестилация, швс-
лови въглища
Schwelkoks т пол у кокс
Schwelle f траверса; праг; граница
schwellen набъбвам
Schwellendichte f праг [долно грани¬
ца] на почерняваие (на фотома¬
териал)
Sdbwellerenergle f прагова енергия
Schwellzement т иабъбвощ цимент
^^w^l^misChung f смсс, която при на¬
гряване сс разлага без пламък;
фумигант
ScHwelofeH т швелово пещ, пещ за
полукоксуваие
Schwelol п масло, получено при по-
лукексуваие иа кафяви въглища
Schwelpröüükt п продукт от по.лукок-
суваие, швепев продукт
Schwelretorte / шведова реторта, ре¬
торта зо цепукоксузаис
Scbwelröst т скара за полукоксувоис
Schwelschzcbt т шахта за полукок-
суване
Schwelteer т първичен катран; кат¬
ран, добит при полу^^ваие
Scl^i^s^iti^ini^t^i^i^tur f температура ио
полукоксуваие
Schwelung f вж. Schwelen
Scl^'^i^l^'^i^i^-^asuHg / полукоксуваие,
швелуване
Schwelwasser п шзепозa вода, под-
котраиио вода (получена при по-
лукоксуване)
SchwelzoHe / зона на сухо дестилация
Schwemme f промивна уредба, про¬
мивно устройство
Schwemmrirne f хидравличен транс¬
портьор
öchwemmtoгt т торфен пулп, хидро-
торф
ScHwenkdeckel т зовъртвощ се капак
(на електрическа пещ)
S^l^’^enki^uß т центробежно леене
SchwerkmascHlHe f центрофуга
Schwenkwerk п dis Ofendeckels меха¬
низъм. за завъртване копока на
пещта
SC^’^i^irberziH п тежък бензин; беи-
w зин, съдържащ зисокpкицящи въг¬
леводороди, лигроии
^^i^i^i^t^i^j^ji^^rtkilor / . фракция от те¬
жък бензин, лигроииово фракция
SCbweгЬeнzöI п тежък бензол (съдър¬
жащ висококипящи ароматни въ¬
глеводороди)
^hw^rbetor т тежък [обикновен]
бстои
Schwerbieierz п платнерит, PbOZ
Schwere-dl f борит, тежък шпот,
BtSO4
SCHwerffint т тежък флинт (вш)]оп-
тическо стъкло)


573
schweгf^üchtir трудно летлив, трудно
изпаряем
Schwerfl ürdihigkcit / трудност-леност
schwerflüssig трудно топим
Sdewerffüssigkeit f тежка течност
(в обогатителната техника)
öcleweгlfU^ilrkei1tiautb^eiturg f обо¬
гатяване в тежки суспензии [тежка
среда)
SdHwerirdustric f тежка промишле¬
ност
S<CHwerkrattzbscheid1г т гравитацио¬
нен етдслuтсл (утаител)
Schwerkraftabscheidung f гравитацион¬
но утаяване [сепариране]
SC^i^tel^i^i^l^l^i^i^^'^ttubir т гравитационен
[инерционен] ебезпраmител
S^l^^i^i^i^i^afisttubabscl^^iü^r т прахо-
утаителиа (обезпрашителиа] ка¬
мера
Scbwerkron п тежък крои (вид опти¬
ческо стъкло)
Sdiwerkupteг л тежък меден скрап
(търговски сорт)
Schwerleder п тежка кожа (за хо¬
дила)
schwerlöslicb трудно разтворим
öchweгl&>iilClkeit / трудноразтвори-
MOCT
Schwerrretall л тежък метал
^^i^<^in^<iea.tli^ii^^i^.^licn npl минерали
на тежките метали
Schweгmetallöxid п окис на тежък ме¬
тал
^^^h^e^ir^^ii^lli^^ifid п сулфид на тежък
метал
ödlwefmeiatlvergiflünr / отравяне с
тежък метал
S^C^e^t^ir^ii^t^i^i^ltralyse f анализ иа теж¬
ки минерали
SChwerminerallrn npl тежки мине¬
рали
Schweröl h 1. тежко мосло 2. тежко
[високовряш^о] течно гориво; дизе¬
лово гориво
Schweгölmolor т дизелов двигател
SdewefSCmeCzbar трудно топим
^1^,^^irsC^i^(^1i^l^<^rCeit f трудиотопи-
MOCT
schwerschmelzend трудно топим
scHwcrsiedeHd висококицкщ
^wirsl^i^^i^i^^fs) п висококипя ща
фракция
		 SCH
Schwerspat т тежък шпат, барит,
BaSOi
Schwerstbetor т свръхтежък бстои
schwertrerrbai трудно разделим, труд¬
но отделим
Schwertrübe f тежка суспензия
S^^i^c^i^iirub^ituf^i^i^ieitung f обогатяване
в тежко суспензия
Sdhweгtrilb1scheidüнr f вж. Schwertrü-
beaütbereitüng
schwerverseifbar трудно осапуняем
Schwefwasser п тежка вода
Schwieienbilüung f образуване ио иа-
дебслсиие
öchwiinlmaнiare f обогатително [фло¬
тационна] фабрика
^^'wii^^^i^tCiiie f обогатителна [фло¬
тационно] машина
Schwimmaufbereitung f флотационно
обогатяване; флотация
Schwimmbager т драга (плуващо
съоръжение за разработване на
подводни напоени находища)
Schwimmer т поплавък, пловок
Schwimmerregler т поплавков регула¬
тор
scbwimmfählg способен до плува
SCiwimmfäi igkeii f способност зо
плуване
SCewimmglas п плоско стъкло, по¬
лучено по	фл уат-мстод (прека¬
рано върху метална стопилка)
Schwirnmitlii п флотационен реагент
SchwimmkoiHcenlrat л флотационен
концентрат
Schwimmkörper т цецлавък
Schwimm-Methode f метод за опреде¬
ляне проклсйкота иа хартия по¬
средством плаваща ладийка
Schwimmpulver п плаващ прах; хи¬
дрофобен прах, плаващ върху вод¬
на повърхност
Schwimmse^ f плаващ сапун (с
по-малка плътност от плътност¬
та на водата)
S^^-wj^i^i^^snk’^i^rfZHriH п метод за обо¬
гатяване в тежки суспензии *
SchwimmverfiZhrcH п флотационен ме¬
тод
schwinden п свивам, намалявам (за
обем)
SchwinümzQ п величина [стспси] иа
свиването


574
SCH

ScC^i^i^i^rippc f леярско ребро (про¬
тив свиване)
Schwirüriß т пукнатина от свиване
Schwindung f свиване, намаление иа
обсма
Schwindungshohl rzufn т кухина от
свиване; всмукиатииа
Schwinüungsmaßstab т леярски метър
öchwiпdungsporöri1äi f порсстост от
свиване
Schwindurgszabl f коефициент но сви¬
ване
Sdewinüzugabe / прибавка за свиване
(в леярството)
schwingen 1. трептя 2. клатя (се), лю¬
лея (се) 3. вибрирам
Schwingflügeltrocknirel f сушилня с
люлков транспортьор
^^i^i^^gmllhle / вибрационна мел¬
ница
Schwingrinne f люлеещ сс улей, лю¬
леещ сс [улесн] питател
Schwingsieb п люлеещо се сито; виб¬
рационно сито
Schwingsiebmaschine f пресяваща ма¬
шина с люлеещи сс сита
Schwingung f 1. трептене 2. вибрация
3. клатене, люлеене
Schwingungemetbrde f мстод зо тег¬
лене но периодична везна
schwitzen mвитцвам. спарвам кожи зо
разхлабваие на косъма
S^i^i^i;^:zkami^er f камера за швитц-
ване [спарване] иа кожи
Schwöde f ебезкосмкваш.а каша (при
обработка на кожи)
SchwödeH намазвам кожи с обезкос-
мяваща кашо
Schwund т L свиване, намаляване
на обсма 2. съсъхване; фира (при
изсушаване)
SchwuHÜverlust т вж. Schwund 2.
Schwungrad m маховик, махово ко¬
лело
Scrzp т „скрап“ (естествен каучук,
получен от остърган, самопроиз-
волно коагулирал латекс)
Sibazat п себацинат, сол или естер ио
себациневата киселина
Sebazirsaure f себацинова киселина,
себи^^вя киселина, декандиова
киселино, H OOC(CH2)iCOOH
Sebazylsaure f вж. Srbzzlnsaurr
Sechserr1nr т шестчленен пръстен
[цикъл]
Sedhsrlng т вж. öe<^1^^^i^ггiнg
srchswertlg шествалентеи
Seüamin п ссдамии (алкалоид),
CuHtiON
S1daнölid п седанелид. CnHi^Ol
Sediment п седимент, отложен ие,
утайка
Sedimentation / утаяване, седимеи-
тация
Öeüimeнttt1rnearalyee f седиментацио-
неи анализ
S1d1mentationsr1schwinü1gkr1t f ско¬
рост иа утаяване [седиментация,
отлагане]
Srdimentationsrle1cbr1w1cht п седнмен-
тационио равновесие; равновесие
в системата разтвор — утайка
S1ü1mentatiönsprгI)Z1ß т седиментация,
процес иа утаяване
Öeü1mertti1rнev1rfabieн п утаителен
[седиментационеи] метод
Srü1m1nir1ste1n п утаечна [седимент¬
но] скала
Sedimenlierapparzt т утаителен апа¬
рат
Sedimentir-rn утаявам сс, отлагам се
örü1meн1lieirrhi п епруветка за цен¬
трофуга
Sedimentlerurg f вж. Öeü1merttt1rr
Ö1d1m1ntvrium1n п обем на утайка
[седимент]
ö1dlitz1r-ötlz п магнезиев сулфат,
MgSO4.7H2O
Seüoheptulree f седохептулозо (ке-
тохептоза), H O.CH2.CO(CHOH)4.
CH2.OH
Seedlzc т „сидлак“ (зърнест шел¬
лак)
Sii-E-z п езерна рудо, лимонит,
кафява желязно руда
Seehundstran т тюленово мас
Seisziz п морско сол
Snsal/gewinnung f добиване иа мор¬
ска сол
öeetieiteti п мазнина от морски жи¬
вотни
«^^^1iieröl п мосло от морско животно
Seewasseribestinülgkilt f устойчивост
към морска вода


675
Sege-kegel т зегерово пирамидна, пи-
роскоп
Srgmenttzsche f сегментно гнездо, сег¬
ментна преграда
Segmer п сегмер (повтарящо се звено
в полимерно съединение)
Segregation f сегрегоция. разделяне
SeiCHtbMHгüнg / плитък сондаж, плит¬
ко сондиране
Seide f коприна
SeidentIöie1eЬ п сито от тънка копри¬
нена тъкан
Seiderglarzlack т лак с копринен
блясък
Selüerliim т копринен клей, ссрииин
SElüi^npapler п тънко [копринена]
хартия
Selüerpiotiir п протеин но копри¬
ната	.
Seife f 1. сапун 2. напоено находище,
рудоносен нанос
ап1оп[1н]аС1ше анионактивен са¬
пун
aHiibtCliililii антибактериален
[бактерициден] сапун
arzniilicbe вчс. öe1te, miülzirl-
scbe
üieprrpöгi1rrieite диспропорцио-
ииран (неравен, несъразмерен] са¬
пун
flüssige течен сапун
~, gepulverte сапун но прах
gesottene пълнен сапун
grüne зелен сапун, полутечен
медицински сапун
~, bt-ic твърд сапун
Ctltgerübile сапун, бъркои на
студено
Cailrn[eн)aClive катнонактивен
сапун
^01^111^^11 медицински сапун
neutrale неутрален [изсолен] са¬
пун
р111ег1е пилираН сапун
synthetische синтетичен сапун
welche мек [полутвърд] сапун
1. сапунисвам 2. промивам
(ррда)
öeiteпaЬtäiie mpl сапунени отпадъци
Seifenzbscheidung / отделяне ио са¬
пуна
SrifeHausbeute / добив но сапун
öcif1lrausglee1r т машина зо разли-
, ване ня сапун
	, SEI
Seifenaussalzürg f изсолване но са¬
пун
Se1fenЬzIeam т сапунен балсам [мех¬
лем]
Selfenbznü п сапунено лента
Selfenbehäller т резервоар [храни¬
лище] зо сапун
SeifcHbilüuHg f образуване ' иа сапун
Se1tenemüleюn f сапунена емулсия
Seifenerde / хумо
Selfener^tzmiiiel п заместител ма са¬
пун
öeiteнeiz п но носия руда, руда от на¬
поено находище
Silfenfaibi f багрило за сапун
^1^11^^111 fpl сапунени люспи
SeifeHform f форма [матрица] за са¬
пун
selferf-ei несъдържащ сапун
S11ferrr1et т вж. öeitenspiiilue
SiifeHgil п сапунен гел, сапунено
желе
ö1ifrнröiü п наносно злото, злото от
ноносно находище
Seiferhaltig съдържащ сапун
Ö1ifenk1гn т сапунено ядро [зърно].
SeifeнkUbIpcesee f охлаждаща преся
за сапун
Ö1it1rlauge f сапунено луга
Slifenleim т сапунено кашя
— , 111^- дълъг [рядък] сапунен
клсН
öeltenmlttel п сапунено [миещо] сред¬
ство
Sel1enlreüнg f сапунен разтвор
öeitenptrtüm л парфюм за сапун
^ü^crplaite [ сапунено плоча [пито].
öeitrнpulver п сапунен прах, сапун
ня прах
Seiterpumpe f помпа за източване на
сапун
Seifenieibmaschlni f валцова пилир-
машино (за сапун)
Seiteнriere1 т продълговат калъп са¬
пун (от две или повече съединени-
блокчета )
Seifenschaum т сапунено пяно
Seifenschleim т сапунен клей
öeifenschn1idrmtechln1 f машина за
рязане но сапун
Slifenschnitzil npl сапунени стружки
Seltereledek1eee1 т котел [казан] зо
варене на сапун
Seiteнsi1üeн п варене на сапун


576
SEI

Seifensieder m сапуна’	(производ¬
ственик)
Seifensiederrl f 1. варене но сапун,
сопуноварене 2. завод за варене на
сопун; цех за варене на сапун
Silfenspäne tnpl вж. S1if1нedhнitz1I
Selfenspi-itus т алкохолен разтвор
но сапун
öeif1nstein т 1. сода каустик, натрие¬
ва основа 2. вид талк 3. утайка от
неразтворим сапун (калциев или
магнезиев )
Seiterstrzng т непрекъснато сапуне¬
на лснта (която напуска шпеко¬
вата преса)
Seitenetl1ck п сапунен калъп, сапун
на калъп
Öeif1ntrrckн1г т сушилня за сапун
Seifenirocknung f сушене на сапун
SelfeHwzssir п сапунена водя
1. сапунен, покрит със сапун
2. сопунест, ' . мазен като сапун;
гладък	’
Seigerarbrii f зайгероване; ликвация
öeigerblel п зайгеровано олоно
ÖeireiHeiü т псщ за зайгероване
S1lgeгkeese1 т котел за зойгсреванс
seigern зайгеревам. лиКвирам
öeig1roteн т пещ за зайгероване
(стопяване на леснотопимите
компоненти)
Seireгstelle f зона но ликвация; зона
на ссгрегацня (зона, в която на¬
стъпва топене на леснотопимите
компоненти)
Tigerung / зайгероване; сегрегация;
ликвация
öeigerzrнe f зоня но сегрегация
SelgHettesalz п сегнстоня сол, капuсне-
натриев тартарат, калиевенатрис-
ва сол на винената киселина,
KNt[C4H4Oi].4H2O
Seihen п прецеждане
Sriher т цедилка; цедко; сито; фил¬
тър
öeiheipгesse / ситово цедил но преся
■Seihfilter п ситон [мрежест] филтър,
цедилка
Seilbahn f въжена линия
Se1lföгüerer т въжен транспортьор
[конвейер]
SriIzurvrгi1Cetung f механизъм за
движение (на електродите) по¬
средством стоманено въже (и урав-
новесядащи контритежеста)
öeiirntrtkiirn f странична франция
öe1t1rhale т страничен тубус, стра¬
нично гърло (на стъкленица)
ö11tenC1tt1 f странична верига (на
органична молекула)
S1itenCriterchIoгlerunr f хлориране н
странична верига
Öc1i1nprrdukt п продукт от средата на
колоната
Öe1t1nr1ng т страничен пръстен
Ö11t1нstiöm т поток от средното чост
(на колоната)
Siitinwanü f странична стеня
Sekretion f секреция
äußere външна секреция
innere вътрешна секреция
e1CüHÜär вторичен, сенундарен
Sekundä-Corn п вторично зърно, зър¬
но от вторична кристализация
örCundäгCristaiI1eatirn f вторична
кристализация
Ö1kundär1uft f вторичен въздух
Sckundä-wind т вж. Sekünüär1uft
Ö1kuнüzsoüz / нискокачествено кал-
цинирана содя
SekurSasprii т нискокачествен [вто¬
ричен] спирт; технически спирт
SeCuriniH п сенуринин (алкалоид),
Ci3Hi5O-2N
Seligir п села ги и (алкалоид)
Selbstzutlöeung f автолиза
Srlbetausflöckung f самоволна коагу¬
лация, антоноагулация
Se.lb^t^aui^l^j^rturg f само:заналявоне
Selbetü1ffus1oн f сомодифузия
ö1ibS:eпtflammunr f самевъзпламеня-
нане
örIbsSeпtlzü1i т 1. устройство за ав¬
томатично разтоварване 2. сямо-
разтоварващ сс вагон или вагонет¬
ка 3. самосвал
SrIЬstentIaü1vorrichtunr f вж. Selbst¬
entlader 1.
öeIЬstentIaü1wagen т думпкар, сямо-
разтоварващ се (открит) вягон
Selbstentzündlichkeit f самонъзцпамс-
няемост, самезапалкемест
Selbstentzündung / самозапалване
Selbssentzündurgstemperatur f темпе¬
ратура но самозапалване
^Ib^s^^iHhltzurg / сомозагрянанс


577
Selb^^^^r^j^irmurg f самого-топл^е, ca-
мозагрянане
Selbstffuß m самотен, сямоизтичане
SelbsS|rärurr / самоволна [спонтанна]
ферментация
Selbstrlzнzeн1uleirн f емулсия, която
давя блясък без допълнително обра¬
ботка
SrlbstglzHzwzcbs п самоглянцирощ сс
восък; восък, който дява блясък
[гланц] без допълнително обра¬
ботка
Selbstinduktion f сямоиндукция
ö1iЬstirrieat1rr f самойонизация, са¬
моволно йонизиране
SrlbstClärurg f самоволно [спонтанно]
избистряне
SelbstkleteetiCitt п самозалепващ се
етикет
Selbstkosten fpl икон. себестойност
örlbetoxydatirr f самоо^^^те, ан-
тоокисление
öeiЬstгeüuCt1rr f саморедуциране, ян-
торедунция
Srlbstгeinirurg f самоочистнанс
Silbstverdtmpfurg / самоизцаркване
SelbssVulkanisation f сомонулканиза-
ция
Silbstzerfa.ll т самеразцадане, спон¬
танно разпадане
Selb^t^<eг^^1^:züng f саморазлагонс, спон¬
танно разлагане
Srlbstzürüunr f самозапалване
S1ieCtirн f селекция, отбор; избира¬
телност
selektiv селективен, избирателен
SeIeCtivaЬeoгpt1rn f избирателно [се¬
лективно] поглъщане, избирателна
обсорбция
Sei1Ctгvextrakt1ön f селективна [изби¬
рателна] екстракция
ölllC1livitä'l f селентивност; избира¬
телност
Seiektivitaisbiiidb т обхват [диапа¬
зон] на сепеkтивнест (при расти¬
телно-защитни средства)
^leCtivkrackin п селективен крекинг,
избирателно крениранс
SeI1CtiviüeunremitteI п селективен
[избирателен] разтворител
öeI1kt1vunCгauln1iieI л претивеппе-
велно средство с избирателно дей¬
ствие, селективен хербицид
	 SEL
Selektiwirfabirr п метод ня селек¬
тивно действие
Seien л селен, Se
1^1’1» аморфен селен
kiiettllirrs metallisches кристален
метален селен
rotis Crieltiliн1e червен кристален
селен
Silinat л селен ат, сол но сслсноватя
киселина, M2SeO4
öelenblei л нлаустолит; оловен сслс-
нид (минерал), PlSi
SeIenЬr•omwzseeietöffsäuгe / селен о-бро-
меводородна киселина, HaßeBriJ
öelerchiriiü п селенон хлорид: I.
селенов моно [едно] хлорид, SitCle
2. сепенен тетрохлорид, SeCi!
Seiirdhlorür п ост.за Seleнlнoнöcblö-
riü
S1I1nüirxiü п ссленон двуокис, SeO2
S1I1nriae п селен^но стъкло
^lerglii^^richter m сслснов токоиз¬
правител
SrI1nharretrft т селенонярбамид,
CSe^Hsh
Selerid п селенид, сол ня сслснове-
дероднaта киселина, M2S1
öeler1rsäurearbydr1ü п анхидрид ня
селенистята киселина, селенов
двуокис, SeO2
Selenit п селенйт, сол ня селсни^ата
киселина, M2SeO3
S1leнCupter п берцелианит, Cu2Se
ölilrm^1iail п еж. Flenid
Selenmönöchlöriü п с^енов еднохло-
рид, S12CI2
öelenoнeäure f алнилсепенево кисе¬
лина, R^lOgH
SeienopHen п вж. SelenoxeH
S1lenöpbrnö1 п селенефенел, фснил-
сепенмеркацтaн, CeHäSiH
S1lenöxen п селено^е], селенофсн,
C4H4Se
Srlenoxid п селенов двуокис, анхид¬
рид на селенистата киселина, SeO2
SeI1nöxychloгiü п селенов оксихлорид,
селенилхлорид, S1OCI2
Srlenözyzn п селено^а] (SeCN)!
Selenozyanwaee1istontsäüre f селсно-
циан оведеред ня киселина, HCNSe
örieнiuЬir т селенен рубин (червено
стъкло, оцветено със селен)
37 Немско-български техническа речник


578
SEL

^^lens^ure f селеноня киселина,
H2S1O4
SeI1нe1Ibrг п сребърен сс^енид, нау-
манит, AgjSe
SelersiicCstoff т селенев нитрид, SezN«
или SI4N4	.
Ö1l1нsultid п селенев сулфид, SeS
^^l<ertitracbioiid п селенов четири хло¬
рид. SeCl4
Selertorbaü п селснова тон и ря щя баня
Selenwzes1ieiofn т селеневодород.
H?Se
Silerwlüerstard т ссленево съпротив¬
ление
Srlinyl п селенил, днуволентна група,
[SrO]**
Selirylbiomiü п селенов оксибромид,
сслен ипбромид. SiOB-2
SelerylsuHat п селенев окгисулфат,
селенилсулфат, SeO,SO4
Selenzelle f селснова фотоклетка, се-
пенев фотоелемент
SeierzyarCtlium п калиев селеноциа-
нид, KCNSe
Siler2yansauri f селен оциановодеред-
на киселина, HNCSe
SeI1нzyanwaee1istrtf т ссленоциано-
водород, HNCSe
Sellnir п селинен (сесквитерпен),
CisH*4
SeHtitr п селатан (синтетичен спо¬
магателен дъбител)
S1lleiirsamenöl п масло от семена ня
целина [неревиз]
Seiterbelt / рядкост
Selieis п вж. Selterswaee1i
Seileiswasser л сифон (с газирана
веда), сода
SrmlchiHOH п семихuнен. мерихинон
S1michгömgeгЬüng f семихремеве дъ¬
бене, комбинирано растителнохро-
моно дъбене
Srmlüln п семидии, оминодифснил-
омин, H2NCrH4NHCeH6
SemiüinЬaee f семидинона база, ссми-
дин, аминодифениламин,
H2N.CвH4.NH.CeH&
Ö1miü1rumitrerurg f семидиново
(цопубен^идuнозо] разместване,
семидинона [подубензидиновя] пре-.
групировка
Semliborit п цолусбонuт (полутвърд
каучук)
Semiktibazld п семихарбазид; нарба-
милхидразин, хидразид на карба-
миновата киселина, аминокарба-
мид, NH2NHCONH2
Scmikaibazon п семикарбазон,
R2C=NNHCONH2
Semlkollolü п пол у колоид
Semiktissalllr цепукристапен
öemimiCroaraIyee / цолумикреанапиз
Semloxamazlü п хидрязид на онса-
миноната кисслино; менохидразид
на с кся м иде вата киселина,
C2HfN.3O2
Semipermetbrl пол у проницаем
SimipermizbiilMt f пол у проницае¬
мост
srnipolai семипелкрен, це1пуцaлкрен
semisyrihrtiecb пс-пусинт ст и* ен
Semizellstoff т цспуцeпупсга	-
semlzyCIlscb семи цикличен, пол уцик-
личен
örncgгlrummi п сенегалска смола
S1нrriн п сенегин. C^H-sOi?
Senczifoliüln п сенсцифслидин (ал¬
калоид), CiflHeftNOy
Siiczifollr лсенецифолин (алкалоид),
C18H27NO8
öeнezitoIiн1n п сснсинфолинин (ал¬
калоид), CfHnNO2
Örнcz1oн1r п сенециснин (алкалоид),
CisH2.r;NOs
Serczlosäure f сенециена киселина,
ß, ß-диметилакрилсна киселино,
ß-мe■типкротенова киселина,
(CH3)2C=CHCOOH
Serf т горчица (подправка); синап
(растение)
Senfgas п- горчичен газ, иприт, ß, ß'-
дихлордистилсулфид (бойно от¬
ровно вещество), (ClCHtCH2)‘2S
ScnfOl п горчично масло
örrfpapi1r п синапена - хартия
Öerfptlaet1r п синапен пластир
örrfspiгltue т синапсн спирт
Seнki1chl-GI1BanItre f инсталация за
вертикално непрекъснато разлива¬
не (на стомана)
öerkspirdel f ареометър
sensibel чувствителен, сснсибилен
^HsfbillslereH п сснсибилизйране, по¬
вишаване ня чувствителността
örrsibilität / чувствителност
Scparatlor / отделяне, разделяме.
сепариране


579
Sepaiat1oreftktor tn фактор [коефи¬
циент] на разделяне
Separator т 1. сепаратор, отдсл ител,
сепарираща центрофуга 2. кафез,
венец (на багер) 3. фитинг
e1paг11i1r сепарирам, отделям
örphaüex-Ior1rtuetauscb1i т сефодек-
сон [декстрансв] йоноебнeнитсл
Srptanoee f септаноза (седемчленна
пръстенна форма на моноза)
Öeptrнiiioнtliн л септентрионалин
(алкалоид), C32H4«N2O9
Sequenz f последователност
Siigosir п сергозин, CHsJ . SO3Nt
Sirlerbtü п вана, свързано по се¬
рийна система
öeг1rrtrrtirül1r f серийно производ¬
ство
öeг11nechaltuнg f последователно
включване (съединяване]
Srr1rneyeirm п серийна система (на
свързване)
Seг1riapHir / щампа с копринено сито
Serin п серии, <а-аннно-ß-хндрскси-
црециенсза киселина, 0-хидрокси-
олянин, HOCH2CH(NH2)COOH
Sr-lzlr п серииин (протеин на ко¬
прината)
Sriotorln п серотенин. 5-хидрокси-
триптамин, 3-(аниноетил)■5- хидро-
ксииндол, HCC8H,5N.C2H4NH2
Örгp1нtiн т cej пе^итин, 3MrO.2Ö1O2.
2HiO или Mge(Si4Oio](OH)B
Srrpi^iiiiHiH лсерцентинин (алкалоид),
C2nH20O5N2J|ÖH2O
Serum п серум
örгumaibum1n п серумен албумин,
албумин от кръвен серум
Serumglobulin п серумен глобулин,
глобулин от кръвен серум
Sesamol п сусамово масло
^чиНе^ен п сесквитерцен, C15H24
trizyklisches трицикличен сески-
терпен
Sresllnoim f форма на кресло (в кон-
формационния анализ)
Sitzbett п утаител, съд за утаяване
Setzerz п утаена руда (вследствие
промиване)
Sitzfaß п утаителен резервоар
Setzgut п вж. SetzCoirzenlrat
Setzkonzentrat п промивен концентрат
SetzCüЬelautzug т елеватор с кофи
[коmовс]. кофон елеватор
	SIC
Ö1tzkütelberic1etung / пълнене ня пещ*
та посредством елеватор с кофи
[кошове]
SetzmzsclHlre / промивно [обогатител¬
но] . машиня; утаител
Setzmilch f кисело мляко; вкиснало
[пресечено] мляко
Srizpii1fCrrcI т конус за изпитване
на бетонна смес за слягане
Scxtat п сенстат, циклохексипацетат.
цикпехексилез естер ня оцетното
киселина, CH3COOC«Hh
Srxtol п секстол, циклохексанол,
хексахидрофенол, CeHiOH
SixtoOphtlHaltt п д и метил-циклохекси-
лов фталат (омекчител)
Sextor п сс нстон, цинлохексанон,
пл^дниксто] CeHioO
Sexualhormon п полов хормон
Scxuall^ocCsloff т примамващо веще¬
ство, атрантант (при насекоми)
S-Gehalt т съдържание ня сяра
öherzrüie11iuнg f поцинковане
SHore-HZ-ti f твърдост по Ulop
Sideer-eeitsarlage / предпазно [зашит*
но] устройство
S1cHeiH1itebrschleunlg1i т ускорител
с повишена сигурност, ускорител
със забавящи добавки	:
S1cheiHe1tebeel1mmüng1n ■ fpl правила .
по техническо безопасност
Ö1cheгhe1tstakioi т коефициент ня си¬
гурност
S1cHeгbr1ief1Im т безопасен [нсгорлин],
(кино) филм
SicHeiHeltsfltsdHi' / предпазно стъкле¬
ница
S1cneibe1teglas п безопасно ^чуп¬
ливо] стъкло
SldHeiheitskoeffizient т вж. öich<riHe1te-
faktor	:
Sldierhiits-ohi п предпазна тръба
Sicb1ib1iteeCHieЬei т предпазен шибър
SicherbiilssdhlzucH т осигурителна
вътрешна автогума	.
Sidhrrheitsspгeнgetone mpl предохра¬
нителни взривни вещество
SicheгH11tsst1eteI mpl диелектрични'
[предпазни] ботуши
Sicherheitstechnik f техника но без-
опясносття
Sicherheitsventil п предпазен вентил-
Sichtbarkeit f видимост	.
ÖldHtbeton т облицовъчен бетон


SIC
580
Sichte f сито
sichten сея; пресявам; сортирам; се¬
парирам
Siebter т машиня за пресяване; веял-
ка, въздушен сепаратор
pneumatischer пневматичен сепа¬
ратор с преминаващ въздушен по¬
ток
Sichterzement т сепариран [пресят]
цимент
Siebtgut п материал за сепариране
SlcHtmaschine f вж. Siebter
Sichtscheibe f сепарираща шайба
Sichtung f сеене; пресяване; сорти¬
ране; сепариране
SlekeHmzsChine f машина зя извиване
на краища
Slckerlaugung' / извличане чрез - про¬
смукване или чрез филтруване,
перкелацик
Sickei-wasser п цсрколационна вода
Sickiiwrrk п дренажно съоръжение
Slüerlt т сидерит, железен шпат,
FrCOs
SiücroCalzit т желязосъдържащ
доломит
Sidrropyrlt т сулфидна руда; железен
пирит, FeS2
Sieb п сито
Siibabmessung f размер ня ситото
Slibanalysi / ситон анализ
Slibbanü п лентово сито
Siebblech п ламаринено сито
SiebboÜeH т 1. решетъчно дъно 2.
решетъчна тарелка (на колона)
SlebboÜenkolonne f решетъчно коло¬
на, колоня с решетъчни тарелки
Siibbodensäule / вж. SlebbodeikoloHHe
SlebüreHtrommil / въртящо се бара¬
банно . сито
Slebüurcbftli т пресят [преминал
през ситото] материал, подситон
продукт
S1rЬduгdнlaut т вж. S1ebüürehfa1I
Slibdrrichturg f пресявно устрой¬
ство
siebei пресявам; сея; сортирам чрез
пресяване
Silberring т седемчленен пръстен
(цикъл)
Sietenwertig седеннапснтен
öIeЬf1inHe1t / 1. финост [гъстото] иа
сито.2. финост на просяванс
Siebfilter п ситон [мрежест] филтър,
цедилка
SlebfläcHe f пресяваща повърхност;
повърхност ня ситото
S1eЬgesC1wilнü1rkeIt f скорост на си¬
тото (на хартиена машина)
öleЬgeweЬe п тъкан [мрежа] за сита
öleЬgroЬee п вж. öleЬil1ckstand
SlebgrOOe f номер [гъстота] но ситото
(отв./ст*)
Siebgut п материал зя пресяване
SiebClassleren п ситоно класификация
Siebkoks т пресят кокс
Siebkorb т надупчен [решетъчен]
барабан, барабанно сито; kоmено
сито
Slebkugilmubie f топкона мелница с
надупчен [решетъчен] барабан
Sliblelsturg f производителност [про¬
пускателен капацитет] на сито
ö1ebloeH п отвор [дупкя] на сито
öirbIOffei т перфорирано лопата
(за изгребване на солта от кри¬
стал изатори, изпарители)
Slebmantiischliudir т центрофуга с
надупчен [решетъчен] барабан,
филтровъчна центрофуга
S11bmaecHe f вж. Siebloch
SiibmäscHcnweite f големина на отво¬
рите ня сито
Siebmaschine f машина за пресяване,
сеячка, механично сито
Slibmübii Д zylindrische цилиндрична
топковя мелница със сита
öleЬnumm1г f номер на сито (големи¬
на на ‘ отворите)
öi1Ь0ttnuнg f вж. SieЬmzecHe
Slebptitle f ситово част (на хартиена
машина)
Siebrohr п тръба с мрежест филтър;
тръбно сито
Siebr-ost т скари а решетка; неподвиж¬
но сито
S1eЬrlleCetanü т ситон остатък, оста¬
тък върху ситото, отсен
öiebsatz т комплект [набор] сита
SiibschabloHe f шаблон от [коприне¬
но] сито (за ръчна щампа на пла¬
тове)
Slebscleeilbinfilter п филтър с мреже¬
сти дискове
Slibschlagmühie f ударна мелница със
сита


581
S1ebsd1]eüd1i m вж. Öi1bmaнteiechI1ü-
üii	.
Siebsichter т еж. Siebmaschine
ö1eЬsichturr / сортиране чрез пре¬
сяване
S1eЬeyetem п система от сито
Siebtrommel f 1. решетъчен барабан
(на центрофуга) 2. барабанно си¬
то; триор
ö1ebtiommelfiltei п решетъчен бара¬
банен филтър _
Slebllbeigzng т еж. SiibrücCstzHÜ
Slrbüberltuf т еж. SlibiücCstznü
Siebung f пресяване, отсяване
SleЬvorr1clHtüng / пресянно устройство
Siebwzsser п подсятова вода (на хар¬
тиена машина)
Siebweite f размер на дупките но
сито
S11bzeпtr1füre f филтруваща центро¬
фуга
Slebzylinüii т решетъчен цилиндър,
триор
öl1üearalye1 f анализ чрез фракцион¬
но дестилация
SlidebegliMi т начало на кипеие; тем¬
пература но начало ня кипеие
SieüiblecH п парченце (платинена)
ламаринна, поставяно н течност за
поддържане на равномерно кипеие
ö1rüebereitH т интервал (темпера¬
турен) на кипеие
Ö1eürgгerzeн fpl граници (темпера¬
турни ) но кипеие
SliürHlizi / температура но кипеие
ö11üekaplliair f капиляра за пропус¬
кане иа газ или въздух през кипя¬
щата течност
S1edekeee1i т вар илеи котел
Slidekolben т (облодънна) дестила¬
ционна колба
Siedekurve f крива ня кипеие; крива
ио дестилация
Siedeiücke f несъвцадане ня дестила¬
ционните криви на две съседни
фракции
Sieüemeeseг т ебулиесkеп. сбулио-
метър
siiüiH п кипя, вря; варя
öiedeptanн1 f L варилен казан 2.
изпарително тава
Siedepunkt т точка [температура] ио
кипеие
	S] Е
SIcdepunktse-höHung f повишение на
точката но кипеие
Sieüepunktsinteivall п температурен
интервал иа кипеие
Siedl-Ohr п изпарителна тръба
SieüestiiH т парченце порест мате¬
риал [пемза], поставян в течност
за поддържане на равномерно ки-
пене
Siedetemperatur f температура ня кк-
пснс
Sledeirennung / дестилация
Slrdi^i^«^i^i^i^j^^rung f вж. Sieüevrizug
Sleüeverzug т задържане [забавяне,
потискане] на кипенсто
Siegellack т чернен восък
sier1lн подпечатвам, запечатвам (с
червен восък)
SiegenH т зигснит, (Co,N1)3S4
Ö1emeнegze п генераторен гоз; газ зо
Сименс-Мартеново пещ; Симеисев
гоз
Slemens-Gz^'^^iC^i^s^ll^l^ppe f газов ре¬
версивен [обръщателеи] клапан ня
Сименс
S1e1neп|eMaatin-Fiußriern п. мартенова
стомана
SiimenssMartln-Ofen т Мартенова
пещ
basischer основна мартенова пещ
testsirh1нüer	стационарна	[не¬
подвижно] мартеново пещ
— , kippbarer накланяща сс [подвиж¬
но] мартенова пещ	.	•
stuiir кисела мартеново пещ
ö1cmeпseMaitiн-Ot1нkrpf т глава ня
мартеново псщ
Ö1emens-Maгtlll-Oferechiack1 / марте¬
ново шлака
ö1elnenreMztriп- Prozeß т мартенов
процес
Siemens-Martin-RoHeisen п мартенов
чугун (чугун за мартенов процес)
Slem^i^^M^^tin-^Hmeizurg f плавно
на мартенова стомана, мартенов
процес
ö1emenlsMaaГin-ÖtahI т мартенова
стомана
S1emeпrsMaгГir-ötahIwrik п мартенов
цех; мартенов завод
öirmeпн-Mart1n-V1itahirn п мартенов
процес
Siem^HS^^^i^C^e^lI^l^ppe / реверсивен
[обръщятелеи] клапан ня Сименс

SIG
582
S|rrtiarltr1 f сигнално исталация
Silarr npl силани, снллксведереди,
S1|Hr-+ 2
Slltloi т устройство за пълнене чу¬
вали цссредспвсм въздушна струя
напрано от силоза
Silber п сребро, Ag
SIib1гzbsCheiüüng f отделяне ио среб-
J) ото
beraüir f сребърно [cрсбреиосиа]
жило
öiibrrareentt п сребърен арсенат,
Ag3AsO4
Sllbeitrsriiü п сребърен арсен ид,
Ag3As
ÖiiЬrrtisrn1t п сребърен ярсси ит,
Ag3AsOa
Sliberazetyliü п срсбърсн карбид,
Ag2C2
Silberazlü п сребърен язид, AgN3
Slibirbeiag т сребърно покритие
ÖIIЬerЬicbiomat п еж. Öllb1rüicbiomat
Sliberbireh п сребърно фолио
Slibrrbiei п олоно, съдържащо сребро
Sllberbienüi f пираргирит, AgsSlSa
ÖIlЬ1rbгenнen п рафиниране на среб¬
рото чрез многократно окислител¬
но стопянянс
Sllberbromzt п сребърен бромат,
AgB^
Silberbromiü п сребърен бромид,
AgB-
Silbircblorat п сребърен хлорат,
AgCIO3
Silberchiorlü п сребърен хлорид, AgCI
Silbirchiomat п сребърен хромот,
Ag8C-O4
Sllbiidichromzt п сребърен бихро-
мят, Ag8C-2O7
Ö1iЬerü1tH1rrat п сребърен дитионат,
Ag2S2O1
Slibereiiktrolysi f електролитно ряфи-
нация на сребро
Silbererz п сребърна руда
öiibereгzgang т вж. ö1iberaüei
Si1b1rtahleiz п фрайбергит (антимон-
съдържаща медна руда с високо
съдържание на сребро)
Silbertiurriü п сребърен флуорид,
AgF
Silbrifluosilllkat п сребърен флуоро-
силикат, Ag2[SiFe]
Silberfluß m сребърен „поглед“, сре¬
бърен „блясък“ (поява на блестя¬
ща повърхност на метал при пъл¬
ното отстраняване на примесите
в края на купелацията)
Ö1iЬertulm1ntt п сребърен фулнинат,
гърмящо сребро, AgONC
ÖiIЬerrrwirrung f добив ня сребро
öilb1rrlarz т аргентит, сребърен бля¬
сък, Ag8S
öiibeгrlätte f сребърна глеч, светла
оловна глсч, оловен окис, PbO
Silbi-glimme- т сребриста слюда
(напр. мусковит или Маргарит)
Silbe-grapHlt т сребрист графит
ö1iЬrгHaaitarbe f сребърно боя за
коса
Silbirbixachloroplatiat п сребърен
mеcтxлopцлотннaт, Ag2lPICle]
SlibciHorne-z п кераргирит, AgCl
Silberhyüroxid п сребърен хидро¬
окис, AgOH
Silbirhypochiorit п сребърен хипо-
. хлорит AoCIO
Öl1b1lryponitr1t п сребърен хицони-
трит, Ag2N2O2
SilberJodat п сребърен йодат, AgJOa
Silbirjoülü п сребърен йодид, AgJ
öiiЬeгktrbiü п сребърен карбид, Ag2C2
Silbi-Ct-bonat п сребърен карбонат,
A&CO3
Sllbeiklis т оргентопирит, щерибер-
гит, AgF2S3
SilbirkorrdurcHme^^r т диаметър на
сребърното зърно (в светлочув-
ствитела емулсия)
S1lberkücben т вж. Silbe-fluß
Siibrilot п сребърен припой
Slibirmetaphosphat п сребърен мето-
фосфат, AgPOa
Ö1lbeгnitгat п сребърен нитрат,
AgNO3.	■
Silberin-it п сребърен нитрит, AgNOj
Silbc-oxid п сребърен окис, Äg2O
SilbiipeicHIorat п сребърен перхло-
рат, AgCiOa
Öi1b1rp1rmanrarat п сребърен пер-
манганат, AgMiO^
ö1iЬrгp1roxiü п сребърен прекис,
> Ag2O2	F F и .
SilbrrpHospHat п сребърен фосфат:
l.	мето-, AgPO3 2, орто-, AgPO.j
3. пиро-, A^PeO,
Sliberpyropbosphat п сребърен пиро-
фосфот, Ag^Oj


583
SIL
SiibiiiboÜtHlü п сребърен рсдонид,
сребърен сулфоцианид, AgNCS
S1lbrrrUcCrrwiннünr f регенериране
на среброто (от фиксажи)
Sllbirsaipilri т сребърен нитрат,
AgNOz
Silberschaüm т сребърна пяна
SilberscHlzglol п твърд сребърен при*
пой
Sllbirselenlü п сребърен селен ид,
AgjSc
Sllbe-splegil т сребърно огледало
SllberstzHT т сребърна [срсбриста|
стомана, „сребрян на“
Silbr-sulftl п сребърен сулфат, Ag^zSO«
Silbrгsült1ü п сребърен сулфид, AgjS
SilbeisulHl п сребърен сулфит, Äg8SO3
Silbeisulfozyanlü п сребърен сулфо-
цианид [тиоиианат, родянид],
AgNCS
S1ibrгteilüilü' п сребърен тслурид,
AgeTe	■
Sllbertct-abortt п сребърен тстробо-
рот, Ag^BsOf
SllЬ1rtbioeuItat п сребърен тносул-
фат,
SIlbiitHIozyarat п еж. Silbersulfo-
zyanlü
Silber- urü Goniüite / сребро- и ала-
тодобинен цех
Sllberzirktld^i^i^t^Iator m сребърио-
uHiiKCb акумулатор
Sliberzy<zrtt п сребърен цианат,
Silbeizyanlü п срсбърсн цианид,
AgCN
Sillriin п силажиране; приготвяне
ня туршия (чрез млечнокисела фер-
метация)
öiiiriuнr f еж, Silieren
Sliikt п дннас
SlliCagcl п силикагел
SliiCamOitei т строителен разтвор зо
диносони тухли
SlllCti п силикон
öliiCtstid т динасов пясък
Silikastein т дннасова тухла, диняс
Silikatbeton т силинатен бетон
Si1ikat11lecb1üeee mpl	силикати»
включения	-
ölllCatfaibir fpt силикотин бои •=-
öjI1CttrIae п сили^атно стъкло
SillCatHZili f силикатна твърдост
(на водата)
öiilCalbydrat п силинатсн хидрат
Ö1IiCztechIzcC1 f кисело [силикатна]
шлака (богата на SlOeJ
SilikziscHmilzi f силикатна стопилкя
SiliCatzustellurg f диносовя зидария,
кисела (силикатна) футероння
SlIlkoZtHan п силико^ои (дисилан
или метилсилан)
Siilkobelzo1säüre f сипикобензосна
киселина, Cr^SiOOH
Sl1lkobelzolkzrbonedüre f силинобсн-
зоено киселина, Cs^SiOOH
SilikobromofonH п сuликобромоферн,
B-sS1H
SillkocHIoioform п сuлинехлерофорн,
CI3öiH
Siilkochrom п сипинохром
• SillkoJodofonH п силиkойодефорн,
JsS1H
SlllCoCaizlum п силикокалний
ÖiliCol п силикол
SlliComargan л снпнkонанган
Silikon п силикон; пол исил океян
(органосилици^ев полимер)
SIIlkorilastOHier п еж. Sillkongummi
öiГikrlenttem1г т вещество, разтваря¬
що Силикона
Sllikonruiнml т силннонов каучук
Silikonharz л силиконова (оргоиеси-
лицисва] смоля
Sillkonbtгztaiben fpl бон от силико-
ионо смоля
-	ÖlllConCautschuk т еж, Sllikongumml
Öi1IkoнCzüterHükeCbzüH1 т силиненев
пснонаучук
SillkonOl л сили коново масло
Slilkool л изкуствено влакно от соено
белтъчина
Sliikopropar л сипикоцроцан
Silikotblobarretott т силикотио-
карбамид, öIS(NHi)j
-	SiHkozl-kon п. снликоцирконнй
öliimtrii т ^лимонит, AböiO
Ö1l1mtnlttuti1i .л силиманитовя зида¬
рия (еблицерна)	... .
öilii п карборунд, силицев карбид,
' sic

0111^11^5111 . т - силИтон нагревател
.	(във 'форма на Пръчка)	~
Silizld • л силиНия ' '(съединение - иа
, силиция с металите)
' Sil izit^ilu'Hg' f - силициранс
Silizium п силиций, Si
ölliziumalkyl п алкнпсилон


584
SIL

Siilziumbioize / силициев бронз
öllizlumeblorld п силициев хлорид:
L (SiCl)x 2. SiCk 3. ÖICI4 4. SkClr
Sll1z1ümdioxlü л силициев двуокис,
S1O ■
Siliziumdisulfid л силициев двусул-
фид, SIS
Siliziumelsen л феросилиций, FeSI
Siliziumessigsäure / сипикоецстна ки¬
селина, CHgSiOOH
Sillziumfluorid л силициев флуорид:
L (S1F2)x 2. Si2Fe 3. S1F<
Sillziumf1uoгwaes1ietoffsäuгe f си .лнко-
флуореводородня киселина,
H2|öiFr)
SliiziumhixzJoüiü п силициев хексо-
йодид, SlJe
Siliziumkarbid п силициев карбид,
карборунд, ÖIC
Sillzlummonosulfid п силициев неие-
сулфид, (S1S)x
Slilzlumiltilü п силициев нитрид,
SI3N4
ölllziümrrral1ech л ергаиосuпициев
Siliziümrxiü л силициев окис:	1.
SiO 2, ÖiO
öiliziümoxycbiorid и силициев окси-
хлорид
ÖIHzlumoxysulHü п силициев окси-
сулфид, SiOS
011121^п^> Reduktlons-VerfaHren п си¬
ли коре.дукиж^||еи [„посинен“] ва¬
риант (на киселия мартенов про¬
цес)
Siliziumrhodanid л силициев роданид,
силициев сулфецнанид, Öi(SCN)4
Slllziumsöure / силициева киселина:
1. мето-, H2SiO3 2. орто-, H4SiO4
Slilzlumstabl т силициева стомана
Ö1l1z1uneu1t1ü п силициев сулфид:
L (S1Ö)x 2. SIS2
öillzlumtetraätbyl п тетраетилнонеси-
лан, SI(C2H5)4
ölllzlumtetiamrtbyl п тетряметипмо-
йосилян, S1(CH3)4
Silizlumwasscrstoff т силиневедеред.
силон, SlrHtn-H
Silo т 1. силоз, бункер 2. храни¬
лища ня елеватор; елеватор за зър¬
нени хряни
öllotuttei п силож. силажиран фу¬
раж
Silohäcksler т еилажорезачка
Sllon п силон (прежда от епсилон-
капролактам)
ölloprri п силопрен (силиконов кау¬
чук)	,
Sllopieivernilzer т снлецренев мре-
жообразунотсл (дибензоилов пре¬
ние)
Siloxan п силоксаи (полимерно ор-
ганосилициево съединение)
Siluniir п силумин (алуминиева
сплав със силиций)
Silvai п силнои, 2-нетнлфуран.
C4H3OCH3
Slivrstrir п снлвестрен (ед но кръсте¬
не н терпен) .CioИ|в
SilviisZu-e f силвинова киселина
Simple-Effikt т еднохорпусен изпа¬
рителен апарат
Öirlü1tarrraCtIrr f паралелна [едно¬
временно протичаща] реакция
Sinalbin п снналбин, C30H42N2Oi5S,
ÖH2O
Öirap1nbyüirrrn5ültat п сннапннби-
сулфот, CcвИ24NO6.HSO4.OH2O
öinapinsäure / сннапинова киселина,
хидренсндинетексиканелена кисе¬
лина, Ci0HliiO3COOH
Sirtpoiln п сцнацолнн, N, №-ди(про-
пен-2-нл)нарбанид. C2Hi2NiO
öirigiir п синигрин (гликозид),
CHг=CИCH2C(NOöOзK).S.CrH1f|Oe
Sinkbrunnir т отнодсн [утаителен]
кладенец
Sinkgeschwindigkeit f скорост на утая¬
ване
ölnksiotf т ' утаяваща се суспензия
Sinniiprobi f ерганелептичне изпит¬
ване (оценки по външен вид, ми¬
ризма и' вкус); дегустация
Siнr1нprUturr f органепептнчне из¬
питване
Slnomeili п синоменнн (морфинов
алкалоид), CieH28NO4
Sinter т 1. агломерат, синтер 2. шла¬
ка, околния 3, нанип. котлен ка¬
мък 4. варовиков туф
eeIЬstgärr1r1r ÜtbcrbasIsdHer офлю-
сонаи агломсрат с високо оснон-
HOCT
Öintrrar1arr f агломерационно ин¬
сталация
öirierappaiat т агломерационен апа¬
рат


585
ÖlHterbznü п агломерационна лента,
лентя на агломерационна машина
Ö1нteibtnüznltrr f лентова агломера¬
ционна инсталация
ÖlriribilüuHg / образуване на обгар
[окисна корица]
SlHteibrirnin п спнчане, агломера¬
ция
ÖiHtrrbunkri т бункер за агломерат
SiTti-riiser п спечено желязо
Ö1rtereiz1ugrie п агломерат, продукт
пя спичане
Öirtrrfäbirk1it f сцекаенест. агломе¬
рационна способност
Sirterf1etIrCeIt f якост [здравина] но
агломерят
slHli-grbitHrtr- спечен, агломериран
ölrti-gias п сннтеровано [спечено]
стъкло
Ö1нt1rgiaef1Iiei п стъклен филтър
(от спечени стъклени зърна)
Ölrtirgrube / окапнноутантелна яма
ÖiHtrrgut п агломерат; спсчен мате¬
риал
eeibetetälü1g1e сометецuм агломе¬
рат
ÖiHteiHtrtmrtali п спечен [металоке-
рамичен] твърд метал
Sirteibirü т наварен под (на марте¬
нова пещ)
ÖiHtirClirpii т спсчен детайл (от
пресован метален прах)
ÖirterCorurü т спечсн (сиитерозои]
норунд
SInterkücHen т буця агломерат
Ö1nt1нntrrre1t т спсчен магнезит
SIrtermascHlie f агломерационно ма¬
шина
Sirir-matr-lal п метапекерамичен ма¬
териал
Sintcrmetallu-gic f металокерамика;
прахова металургия
ölitermiscburg f агломерационна
смсс [шихта], аглошихта
SlrlirmOlie- т доменно шихта с ягло-
мерят
siHtrir L агломерирам, опичам (ру¬
да или въглища); синтеруном 2,
остъклявам; зотопянам
011,1-^1 т агломерационно пещ
S1nt1rpttnn1 / пържилия решетка;
агломерационна чяшя, агломера¬
ционен котел
	SKA
Slnlirproziß п агломерационен про¬
цес, процес но спичанс
Sintirrösturg f агломерационно пър¬
жене
ölntrirllckrut п агломерационен въз¬
врят; ситен [неспечсн] агломерат
Siite-schwund т свиване при спичане
Slrle-stabl т спечено (прахевuдна]
стомана
ÖirtertrdHnIk f технико но спичоието
Sirte-topf т вж. «ти^антс
ölrtriurg f 1. агломерация, спичане
(на руда или въглища) 2. син срсз а
Ölnt1rшlgegi1rze / вж. Ölnterünret1m-
piratu-
Ölnterunrebi,z1 / вж. Sintcrungstem*
pritiui
Öint1iuнrsirmpeгatuг f температура на
агломериране (спичанс^]
öiнteгvriraнg т процес но агломери¬
ране [спичане], агломерация
öliterwagii т количка на ногони=
агломерационна машина
Sinic-werkstoff т спсчен материал
Sintiizone / зона на спичане [агломе¬
риране]
Siphon т сифон
Sipboniobr п сифониа тръбя
Siphoiverschlluß т сифонеи затвор,
сифон
01-1^1^1^1 mpl снриусови багри¬
ла (субстантивни багрила за па¬
мук)
Öi-up т сироп (няпр. захарен)
Sisalfaser f сизялово влакно (коноп)
Öltosterii п ситостсрин, ситестерел,.
C27H4eOH
Skala f вж. ökali
Skali f скала
adoptierte еталонно снОла
MoHsseHe скОла ня твърдост по
Aiooc
Skalina-Someter п ареометър със скЯля-
SCaienlrll т скЯлио деление
Öktl1nt11lurr f деление [подразделе¬
ние] но скалата
ökalentiliwert т знячение но сдио,
деление ио снЯлотя
Skarüium п скандий, Sc
ÖkznüiümЬrrmid п скандиев бромид,
ÖcBr3
Sktnüiumcbloriü п скандиев хлорид,
SeCi3


SKA
586
SkanÜl^mHy^üroxid п скандиев хидро¬
окис. Sc(OH)3
-SkandiumkarboHat п скандиев кар¬
бонат, Sci(CO3)3
SC1rü1unнitit, л скандиев нитрат,
Sc(NO3)3
011101^11,-10 п скондисв нитрид,
SeN
Skandiumoxid п скандиев окис, SeaO3
SCarüluinoxynitrat п скандиев окси-
ннтрат, SeaO(NO3)4
Skandlumoxysulfat п скандисв окси-
сулфат, SctO(SO4)z
SCaHÜiumsuifat п скандиев сулфат,
Scs(SO4)3
SCtrüiümeuif1d . п снонднен сулфид,
SeaS3
SCaHÜlumverbirdurg f сканднено съе¬
динение
Skatoi п скотол, 3- метилин"^, ß-
нeтuлuндел. C3H3N
SCatoIkarbonsture f скaтопнарбеново
киселина, ß-индопнлоцетна кисе¬
лина, хетероаукснн,
CвHeN.CИrCOOИ
Skelt т п снелт (синтетичен дъби-
тел на база парафинов сулфохло-
рид)
. Skln-Kauiscbuk т скин-каучук (кау¬
чук, коагулирал от латексова пяна)
SkloüaH-Öodlum п скиодон-натрий.
CH2J-SO3Na
Skip т сннл
Sklpzufzüg т скипов подемник
Skipbegichtung f пълнене [зареждане]
със скипов подемник (на доменна
пещ)
Sklpburker m бункер ня скипов по¬
демник
Sklpfriü«гanltre f скипоня подемно
инсталация
Skiveis pl снойнерс (тънки кожи за
подплата на шапки)
Skleroprotein п склсропротсин (ске-
- летен протеин)
SCIeroskophilrii f твърдост, измерена
к със склероскоп
Skopolamin п скепелямни. хлосцин
(алкалоид» CiTH2lNO4
SCopolaminbyürobromid п скецеламuи-
хuдребремид. хиосциихидробро-
мид. CX7HiiNO4.HBr.3H2O
Skopoletin л сkоцолетин, 7-хидрокси-
6-метоксикумарнн, CiöH8O4
Skopolin п скопо-лии, 3.7-епокснтре-
Цанол-6, CsHi3NOa
Skorzz п спицо^
Cta A l3FeSi8Oi2(OH)
Sk-ubbii т скрубер
SCuteliairiH п скутелорени, 4',5,6,7-
тетрахидрокснфлавон. Ci5Hi0Oe
SCutteilÜlt т скутсридид, (CO|Ni|Äeз
Smalti / 1. смолт 2. кобалтово смайл-
на боя (синя)
Smalllr т балтии, (CoFeNi)(ÄsS)a
SmaragüCupter п диоптаз,
CuiSieOi3.6H2O
Smzragdochalzi, т атананит,
Cu2(OH)3CI (примесен с диоптаз)
SmeCtit т ментнopиленит (бенто-
нитова глина), Äl2(Si4Oi0|.(OH)2.
пН2О
01п1гг11 т шмиргел (природен ко-
РУ*д)	„
SmilHsoilt т смитсоиит, ZiCO3
Soda f сода, натриев карбонат: 1.
безводно сода, Na«CO3 2. кристално
сода (декахидрат) Na2CO3JOH2O
entwässerte 1. обезводнено сода
2.	содя с две молекули кристали-
зацноиня вода, Na2CO3.2H2O
kalzinierte кол ци ни роня сода,
безводен натриев карбонат, Na2COa
kaustische каустнчиа сода, натрие¬
ва основа, NaOH
Sodaauszug т содов извлек
Soüablilchiauge f белилен разтвор,
разтвор ня натриев хипохлорит
Srdaentechwetelung f ебезсерване със
сода
SoüaCoehblelche f избелващо содово
изваряване
Sodaküpe f алкално вяно зя индянтре-
ново багрене
So dalauge f содова луга
SoüasaipeterscHmilzi f стопяване със
сода и селитра (за разлагане на
минерали при химичен анализ)
Sodaschmeize f стопяване със сода;
содово стопилня
SodzecHweteIsdhmeIze f стопяване със
содя и сяра
öodasteln т натриево-железсн камък
(в цветната металургия)
öodatier т алкален гудрон (продукт
на неутрализиране на кисели неф¬
топродукти с натриева основа)
Sodawasser п сода (газирана вода)


687
SOüerbiigeirkiioüe f зьодербергов елек¬
трод
Soggen п отделяне [кристализация]
ио сол при изпаряване но солен
разтвор
Soggeptzrne f това зя изпаряване ня
солен разтвор
Sorrperioüe f период на кристализа¬
ция при изпаряване ио солен раз¬
твор
Sohle f 1. под (на пещ), пещно дъно
2. подметка ио обувкя
SobieHCleber т лепило за подметки
Soblenkrepp т „креп“ за подметки
(висококачествен естествен кау¬
чук)
SobiiHmlscburg f смес (каучукова) зя
подметки
Sohlleder п кожа за подметки
Sojzbobrenmrhl л соево брашно
SojabobHenoi п еж. Sojaöl
SoJafzui f влакно от соя
SojzHartfrtt п втвърдено сосно масло
Sojairzitbir п соев лецитии
Sojaöl п соено масло
Sojascbrot п сосн шрот (обезмаслено
соево кюспе)
Sol п зол
твърд зол
Solakloi п солактол, еусолван, стил-
лянтят, етнл-2-хидронсипропаноят,
CH3CH(OH)COOC2H6
So1amlnfarbetoft1 mpl сол ями нов и баг¬
рила (субстантивни)
Solaiidir п солянндин (агликон на
• соланина), C27H43NO
Solarlr п соланин (гликоалкалоид),
N45N73N016
Solarlsailor f солоризация (обръщане
на тоналните стойности чрез
преекспо нация)
Solarol п сепяреве масло, газьол
SoltstHlr п солестни,	метилеихло-
рид, дихлорметан, CH2C.2
Sole f 1. солен разтвор 2. природен
източник (воден басейн) за доби¬
ване на готварско сол
Sollfang т улей за събиране ио кон¬
центрирания солен разтвор от гра-
дирня
Solegefäß п съд за солен разтвор
Soi1kübiurr f охлаждане със солси
разтвор
	SON
Öolereiiiguig f пречистване ио сол¬
ния разтвор
SoIldusKurve f сепндус. солндусня
крива
Örlidueiirl1 f солидусна линия
Sol-KautscHuk т зол-каучук (раз¬
творима в бензол фаза на естест¬
вения каучук)
Sollwert т зададена [изисквана] стой¬
ност (на регулируема величина)
Solution f разтвор
Solvat п солвят
Soivatatlor f сол вято ция
ÖjivalHlilli f солната обвивно
Örlvatie1eгer п сепaатизиряне
Solvatw&ssr п солнотно водя
Solvay-Verfahren п вж. Solvey-Vei-
fabiin
Solvers п разтворител
Solvente 4trzC,ior f екстракция с по¬
мощта но разтворители
S^lvt^i^linapbtHa п солн^т-нафта; те¬
жък бензин, съдържащ ароматни
въглеводороди
öolventгattination f селективно [из¬
бирателно] рафиниране, пречист¬
ване с избирателни разтворители
öolventrefinirg п вж. öolvei^traftlna-
tior
Soi/ey-Verfah-in л мстод на Солней,
амонячен метод (за получаване
на сода)
Solvolyse f сол вол изя (разграждане
под действието на разтворител)
SommerautoOl п лятно автомобилно
масло
Somme-Holz п лятна дървесина
Sommeröl п лятно масло
Solde f сонда
Öorderbitumen п специален битум
ÖonüeiguBrIeeн п специален леярски
чугун
SordermessiHg п специален месинг
Sondeipieömasse f специално прес-
мосо
Sonde r-eifen т специална външно
(автомобилна) гума
Sorüeriohe1een п специален доменен
чугун
Sonüerstabl т специална [високока¬
чествена) стомана; легнряна сто¬
мана
Sonderwaizwi-C п валцов стаи със
специално предназначение


588
SON

Sonderzement т специален цимент
sondieren сондирам
Sondierung f сондиряне
Srnnerbe$trahlurr / слънчево облъч¬
ване
Sonnenblumenöl п слънчогледово
масло
Sonne nllchlalteiüng / стярсене от дей¬
ствието ио слънчевите лъчи
SonnenliCrtrlS т пукнатина, образу¬
вано от действието ня слънчевата
светлина
SonHenseliutzkreme f крсм зо защитя
(но кожата) от слънчевите лъчи
S^nnenlrocCnung f сушене на слънце
Sophoretin п нверцетин, 3,5,7,3',4'-
центахидрексифлявен, CisHi0O7
SophGrin п софории (алкалоид),
CHH14N1O
S^rbat п адсорбтив, обсорбтин
Sorbens п сорбсит (поглъщащо ве¬
щество )
Sorbensbedarf т разход ня сорбеит
Sorbieren п сорбнраие, сорбцня
SorbinsZu-i f сорбинова киселина,
хенсадиен-2,4-1-ова киселина,
CHaCCl^CHhCOOH
Sorbil т сорбит, сорбитол, хексян-
хсксол-1,2,3,4,5.6,
НОСН»[СН(ОН)]4СН2ОН
Sorbose f сорбоза, 1,3,4,5,6-пентяхид-
р окс и хе кся и ои *2 (кето-хексоза),
CtHinOi
Sorelzement т серслцuнент. магне¬
зиев цимент
Sorption f сорбция, поглъщане
chemische хемосорбция
SrгptтrnsfaH1rkeIt / сербииенпа спо¬
собност
Öorpiionstnethode . / сорбцuеиеи метод
^rptlon^^lttil п сорбционно [по¬
глъщащо] вещество
Sorplionsvorgang т сорбционси про¬
цес
Srгtenznziyee f маркировъчен ана¬
лиз (на плавка)
Öoгt11гanlar1 f сортировъчна инста¬
лация
sortie-en сортирам
Sortle-ung f сортиране; разделяне,
сепарация, класификация (при
обогатяване )
Soße f cot '(течност за ароматизи¬
ране на тютюн)
solien соснрам, ароматизирам (тю¬
тюн)	.
Soßierung f сосиряне, яренaтизaцнк,.
(на тютюн)
Sozojodol п созейедел, 2,6-дuйедфе-■
иелсулфенева•4 киселина
Sozolsäure f созоловя киселина, фе-
нелсупфеневя-2 кисслино; о-фенол-
сулфонона кисслино,
HOCrH4SO3H
Spalt т 1. пролука; продълговат те¬
сен отвор; междина; процеп 2.
шполт, цспенак (от кожи)
Spaitbrnzln п крекинг-бензин (бен¬
зин, получен чрез крекинг)
Spalte f вж. Spall 1,
spalirn цепя, разцепвам
Öpzitirg-Oße f големина ио долния,
отвор ио челюстите (на трошачка)
Spaltte-mcnt п разграждащ фермент
Spaltfläche f ценител ня плоскост
Spaltgas п крекинг-газ (газ, получен
при крекиране)
öpalimiticl п разграждащо [разцеп¬
ващо-] средство
öpaliol п масло, . получено при раз¬
граждане [разпадане]
Spaltpilz т гъба, размножаваща се
чрез делене ня клетките
Öpalipiodükt п продукт на делене;
разпад, и продукт
ÖpaliiraCtlon f дслитслия реакция*
реакция ия разлягаис
Spal1etück п beim Walzen разслояване
ия заготовките при валцоване
Spaltlemperatur f температура ня раз¬
лагане [крекиране, деструкция]
Spaltung f l. цепене (на кожа), раз¬
цепване 2. разпадане, деструкция,
крекиране 3. дuсеинация
alkalische алкално разлагане
hydrolytische хидролитично раз¬
падане
Spaltungsdestiliai п дестилат, полу¬
чен прн дсструкцня [крекинг]
öpaltungeriad т стспен но разподане-
[деструкцня]
Spaltungsprodukt ' л вж. Öpaltrpoüukt
Span т 1. стружка 2. треска, талаш
spangrbinü който дяна стружки
Span1sC^l^lIl^l^<^i^tInCtu- f извлек [тинк¬
тура] от испански мухи
Spannbeton т предварително напрег¬
нат бетон


■589
SpaiTfiacHe f der Fassung контактна
повърхност иа фасунгата (електро-
държател)
Spannstlfi т зятегателсн щифт
Spanntrommil f натегателен [опъващ]
барабан (на конвейер)
'Spannünr f 1. напрежение (електри¬
ческо; механично) 2. налягане (на
пари)
Spannungsabfall т падане ня напре¬
жението
Spannungsbedaif т необходимо на¬
прежение
Spannunrs-DeHнunrsdIariamnl п диа¬
грама напрежение — удължение,
диаграма напрежении—деформа¬
ция
Spannunge-D1bnunreCürve f крива
напрежение — удължение
Spannungefi1iriübrn п отгрязонн до
премахване ио вътрешните напре¬
жения; отвръщане, отпускане,
омекотяване
Sparnungskonzentratlon f концентра¬
ция ня напреженията
Spannungekrrr•rs1on f корзня вслед¬
ствие на напрежение
Öpannunreгr1be f. електроафнннтетнн
рсд
Öpannünrsriß т 1. пукнатина от на¬
прежения 2. пукнатина от уморя
ня материала (вследствие много¬
кратна деформация)
Spanplalii f плоскост от дървесни
частици
Spa-belze f зобавuтнп [инхибитор] ия
байцвянето [нцвяннто]
Spartlmie т икономичен [гъст] бе¬
зир
Sparspuiung f промивка с регене¬
риране но промивното течност
Spaietrn т дефицитен материал
Spartiln п спартеин (алкалоид),
C15ИreNe
Spasmolytikum п спазмолитично сред¬
ство	.
Spat т шпят (в названието на много
минерали и руди)
Spzielsenirz п еж. Spattelsenjetein
Spattels1njstein т железен шпот, си-
дерит, FeCO3
Spülwirkung f послсдействие
Speckstein т талк, стеатит,
Mg9S14O10(OH)2
	 SPE
Spre-kics т маркозит, железен пи¬
рит, FrÖ2
Speicher т храНилище, склад, бун¬
кер; акумулатор
SpeicHeibziü п лентов питател, под¬
хранващ лентов конвейер
Speicherofen т регенеративна пещ
Sp1lchertankmieebeг т смесител със -
събирятелен резервоар
Speicherung f 1 складиране, пазене
в склад 2. акумулиране, натруп¬
ване
Speicbervermögen п акумулираща спо¬
собност
Speicherwärme f акумулирано топ¬
лина
Spiisi f шпайза (в цветната мета¬
лургия)
öpiiseapparai т опарят за захран¬
ване (на машина)
Speisibehältii т захранващ резерво¬
ар
Speiseeis п слядолед
Spelsreiweiß п хранителен [ядинси]
белтък
Speis1eeeig т оцет за хранителни це¬
ли
Speisefett п хранителна [ядивна] маз¬
нина
Öpe1e1|re1atine f желатин зя хранител¬
ни цели
Speiseöl п ядивно масло, масло зя
хранителни цели
Speisepumpe / питат^на помпя
Spelersa1z п готварско сол, сол зя
ястия (натриев хлорид)
Speisischnieke / шнеков питател, чер¬
вячен [винтов) питятел
Spelsrsrнt т горчица за хранителни
цели (подправка)
SpclsisoQz f сода бикарбонат за хра¬
нителни цели
Spelsrstärki f нишесте [скорбяла] зя
хранителни цели
SpelsrtrIdHtir т питятелна фуния
Spelseverarbeitung f преработване ия
шпайза (в цветната металургия)
Speie1vorrichtung f питател, захран¬
ващ механизъм
Speie1wzlze f захранващ валяк
Spelsiwzsser п питятелна водя


SPE
590
Spiisrwüizi f 1. подправка (за яс¬
тия) 2. шира [мъст] (за храни¬
телни цели)
Spelskobalt п смалтин,
(CrFrNi|(ÄeS|2
SprCtialanalysr / спектрален анализ
Sp<eC1^i^alapparat т сцгнтроскец
SpeCtralbere'cb т сбласт ня спектър.
спектрален диапазон
speCtгaIeHeгnIecb сцснтрохинн1’есни
SpiCtrtlfoiometrr п вж. SprCtгototo-
melii
SpeCtraifotometrle f спектрална фото¬
метрия. сцектрсфотенетрнк
SpeCtгaIrrb'1l п вж. SceCiialberejcb
SprCtralllnii f спектрално линия
SprCtraIe1iie f спектрално серия
Sp1Ctг1nI1err т регистриращ спек¬
трален анализатор
SprCtrofoiometrr п сцнктрcфетенетър
SprCirograf т спектрограф
ÖprCtrometri п спектрометър
SprCtromcirimitbodi f спектрометри-
чен'мстод
SpiCtrosCopie / сцсктресноцнк
Spektrum п спектър
Sprimazet п спермацет
SprrmaiilfljCi п вж. Speimol
öpinnlüln п сцернндии,
ИгN(CH2)зNИ(CИ2|4NИ2
Spiimln п спермнн. 114-бнс-(амнио-
прецнланнне|-бутаи.
H2N(CH2)3NH(CH2)j NH(CH2)3NH2
Spermol п сцернаuетсве масло
Speirenbeton т бетон ■ зя язовирна
стеня
SprirtIüseirCe1t f затваряща [прег¬
раждащо] течност (на хидравли¬
чен затвор)
Spriibahn т спирателен [запорен]
кран
Sperrbolz п шперплат
Sperrschieber т спирателен шибър
Spcirscblrm т преградна [загражда¬
ща] козирка, преграден [заграж¬
дащ] чядър
Spezlalpiesse f специална преся
spezifisch wlrCrnü специфично дей¬
ствуващ; селективен, избирателен
Spi^zititäi f специфичност
Sphalerit т сфалернт, ZnS
Sphäre f 1. сферя (геометрично тя¬
ло); обвивка (на атом) 2. сфсря
(на действие, проявление)
öphä-okobaltlt т кебаптокалцит,
CoCO3
Spbarokollold п сференеленд (коло¬
ид с разклонени микромолекули)
SpHtroCrisitail т сферокристал
SpHa-olitb т сферолит
öpben т тнтанит. сфсн, CaTiÖ1Ofi.
Sphingosin п сфнигозин,
CH3(CH2)l2CH=CHCH(OH)CH
(NH2)CH2OH
Splecelableeung f огледално отчитане
Splegclblldisomii|is| п огледален изо-
мер (енантиоморфна форма)
Spiegelebene f огледална плоскост
ня симетрия (на кристал)
Spx-'jrlcisrn п огледален чугун
Spiigelrrz п железен блясък (разно¬
видност на хематита)
Spiegelglas п огледално [витринно}
стъкло
Öp1errlrlatt1 f огледално гладкост
ÖpiigelCorpir т огледално тяло, аб¬
солютно бяло тяло
Sp1rreIIacC т лак зя огледала
SpCgeIecHn1tt т радиален разрез (на
дървесина)
Spirliaum m хлабина, междина,
луфт
ÖpxBCantCallbei п ромбичен калибър
Spin т спин
öpinazen п спина^и, Cs^eH49
öpinürl f 1. шпиндвл; винт; вол; ос;
пръст 2. водещ винт; ходов винт
3.	вретено 4. крик 5. ароометър
SplnüiImuHir f прътоно мелница
öpinürlol п вретсино масло
Spindelpresse f винтова преса
Spindriunr [ измерване относител¬
ното тегло ня течност с ярсомстър
Öp1nrlir1ttri п кристална решетка
от mцннепен тип
öpinelltypus т вж. Öplnrlir1iieг
öpinnapparai т предилен опарят;
предилен филер
Splnnautomatrnwe-C п автоматичен
предачен механизъм
öpinnbaü п предилня [утаителна}
баня
SpinnbaütiUeeirCrit / течност ия пре¬
вилия [утаително] баня
Spinndüse f превилия дюза, филер
Öpinn1mule1rn f превилия емулсия
spinnen предо
Spinner п предене


591
Splnnin Jleyerlosis безфлойерио предене
Coni1nuieriicH1e непрекъснато [по¬
точно] предене
unter Virzug предене (на химични
влакна) чрез изтегляне през фи-
лери
0’11111^1 п отрова на паяк
Spinnerei f 1. предене 2. предачно
производство 3. предачна фабрика
Öpinnfäibrn п багрене н процеса ня
предене (на синтетични влакна)
Öp1nntaeri f предачно влакно; влак¬
но, годно зя предене; влакно, по¬
лучеНо н превилия баня; щапелно
влакно
Öp1nnfiüee1rCr1t f превилия течност
öpinnrzin п прежда
Sp'iigul п влакнест материал зя
предене
öpinnbobbrr т бункер зя пълнене с
натрошена нлакнообразунаща смо¬
ла
öplnnbülsi f предачен копс (пълен
шпул)\ предачна гилза
öpinnkabrl п изпреден сноп от ща-
пелио влакно
ÖpinnCammei f превилия намеря
Spinnk1eecl т предилен казан, ре¬
зервоар зо предилен разтвор
Spinnkopf т превилия глава, преди -
лен накрайник
Sp1nnir1iuнr f направляващо тръба
зя преднлиия разтвор
Öp1nnlreüng f предилси разтвор
öpiнnlünte / прсдпрежда, предилеи
фитил
Spinnmaschine f превилия машина
i.Zerrrittlerendi превилия мяшнио
с периодично действие
Corl'nuli-Ilcbe превилия машиня
с непрекъснато действие
Spinnmasse f превилия маса; стопил-
ка за предене
ÖpiHrmllbrnmlttii п средство против
онори анорицивеи препарат
0’111^'1111 f превилия машина
Splnnpapiri п хартия за предене,
превилия хартия
Öplnnpasti f превилия поста
Öpinnpumpi / превилия [дозиращо]
помпя
öplnniobi п превилия тръба
SplnnscHzcbt т 1. превилия шяхтя
(при предене по сух начин) 2. шах¬
		 SPI
та за охлаждане но формовано [из*
предено] влакно (от стопилка)
ÖpInneiiecCung f изтегляне [удължа¬
ване] иа влакното в процеса ня
предене; фнлерио изтегляне
Spinnlliri т тнтър [номер] ня изпре¬
дено влакно
Spinniiarrr т водещо п редил ио влак¬
но
Spinnl-icHlcr т превилия фуния
Spinnluim т кула [шахта] за отде¬
ляне на въздуха от предилния
разтвор
Spinnummer f еж' Spinni'ler
öplanwaize f налян ня превилия ма¬
шина
Spinnz1нii1fure f превилия центро¬
фуга; центрофугална превилия ма
шина
Spinquantenzahl f спиноно квантово'
число
Öp1нr1chtüнr f посока но спина
Sp1onep1rrrl т прозрачно огледало
Spiialrlevator т спирален елеватор
Sp1гaltöгüeгri т спирален питател (N
въртяща се в гъвкав ръкав телена
спирала)
öpiralbelziirmint п спирален нагре¬
вателен елемент, спирален нагре¬
вател
ÖplialCIlbiri т спирален охладител
[хлавннк]
Spiral Wärmeaustauscher т спирален
топлообменник
öpiian п спиран, спиро-съедииение
spirituos вж. spliliuös
spirituos спиртен, алкохолен
Spl-ltuosin pl спиртни [алкохолни,
напитки
Spl-iius т спирт, алкохол (етилов)
ürnalür1ritrr венатурираи спирт
vergällter вж. Spiritus, üinztu-
-leilri
Spiritusbrenner т спиртна горелка
Spii1tuebirnnriri f 1. сциртеварна;
спиртен завод 2. вяренс [дестили¬
ране] ня спирт
ÖplrliuslnSustrli f спиртна промишле¬
ност
Sp1i1tuekrlrnne f колона зя рсктифи
циряне но спирт
Spl-iiuslacC tn спиртен лян
öpiiliueeäuie f вж. ÖplrituskoloHne


SPl
592
Sp1r1tuewzzre f спиртомер, спиртси
асрометър
Spltzenausnutzung / върхово изпол¬
зуване; максимално експлоатира¬
не
Sp1izenetabi т висококачествена сто¬
мана
SpltzCastin т пирамидален утаител
Splilß т място ня сплитането (съе¬
диняването, свързването)
spleissen сплитам, съединявам, свърз¬
вам
0’11'^11 т малко пломъчия пещ с
прсдпещис; псщ за обработване ия
замърсена мсд
Spleißvoгr1cbtunr / устройство за
сплитане [свързване]
Spilntboiz п беловнно (на дървесина)
SplintCoHli f въглища с дълъг пла¬
мък
Spiliibrion т бетон с пълнител дре¬
бен чакъл
Sprлtanrarunr f самоволно [спонтан¬
но] ферментация
Spore f спора
spo '111110110 спереебразузощ
Spoienblldung f образуване на спо¬
ри
Sprzizen п 1. изпръскване ня вискоз¬
ни течности при кипеие 2. отделя¬
не на погълнатия от течното среб¬
ро кислород (съпроводено с из¬
пръскване на метал)
Spielzplatte f подпорно плоча (между
две части); дистанционно плоча
Spi1nganiarr f 1. устройство зя взри¬
вяване 2. пръскащо устройство
(за оросяване с вода)
Springa-bilt f взривна работя
Sprengausrüstung f взривни съоръже¬
ния
SpiengbohrlocH п взривна дупка
Sprengbombe f фугасно бомба
Öpr1nrürucC т L взривен натиск 2.
разпъващ натиск
Spг1nrtäHirCrit f взривоннест
SprenrfiueeirC1It f взривно течност
Sprenggelatine f гърмящ желатин
Sprengkapsel f детонаторси капсул
Sp-ingCö-pir т взривно тяло, фишек,
шашка
Sp-ingkugel f гряното
SprengmZ^ine f адска машино
Sp-ingmltiei п еж. Sprengstoff
Sprenrm1itellarer п склад за взривни
материали
Spr1nrm1tteli1ete f листо иа (разре¬
шени) взривни вещество
Spicngmittelverkrhr т превоз иа екс¬
плозиви
Springol п нитроглицерин, глицерни-
триинтрот, rлицнрипинтрат,
C8H5(ONO2)3
Spгenrpu ver п взривен прах, взрив
ио прах
Öp-ingpunCt т точно ня взривя
Spienrsalpet1r т гърмящо селитра
Sp-engsel т отломък [къс] от снспло-
днрал снаряд
Sprengstoff т взривно вещество, екс¬
плозив
Sprenreloffieclhnlk f пиротехника,
взривно технико
Springt-lcHir- т взривно яма
Sp-engwilli f взривна (детонацuоииоJ
вълна
Spirnrw1rkunr f взривно действие
Spreu f отсевки (леки отпадъци при
пречистване на зърно)
spi1nrrn 1. счупвам се, стреmавам
се (за стъкло, порцелан) 2. напук¬
вам сс (за лице на кожа) 3, сканам.
отскочам (за стрелка на уред)
ÖprlnCiir т разпръсквотел
Spili т висекецроцеитнн алкохол-
ректифнкат (95,5%)
frin НИ-йс^ен неутрален алкохол-
рентифинят, филтрувон през ак¬
тинии въглнща
sprliin алкохолиз^ам; увеличавам
алкохолното съдържание (на вино)
Spiilin п алкохолиз^ие; увелича¬
ване на алкохолното съдържание
(на вино)
öprltenwt^iiung f обезводняване [об-
селютнзнране) но алКохол
Sprlitaгbetotfe mpl спиртнеразтворн-
ми багрило
ÖpiliiacC т спиртен лян
Spi1tztrrirrat п агрегат за леене под
налягане
Sp-ltzba-macHi- т онeкотнтнл, улес¬
няващ шприцоването
öp-ltzbrflimrn п нанасяне на тънко
покритие чрсз пръскане
Spritzbeton т торкрст-бетои, пиен*
^бетон


593
Sp-ltzb-llbc f разтвор [емулсия, сус¬
пензия] за пръскане (против вре¬
дители по растенията)
Sp-ilzOrucC т шцрицваше налягане
Sp-itzOüsr f шприцваща дюза
sp-iizen 1. разпръсквам, розпраmзан,
цулзсрнзuран (течност) 2, нана¬
сям боя или лак чрсз разпръсква¬
не (Пулзнризацик] 3. шприцовам
(каучук) 4. формовам [лся] под
налягане, екструдирям (пластма¬
си, метал)	5. ' смивям утойкя с
пръсналката
Spr1lzfabirCr1l f mцрuцуемест
Sp-lizfarbe f боя за нанасяне чрез
разпръскване [пулверизиране]
Sprlizfiblir т дефект при шприцва-
ието
Spr1tztIaecHe f пръснална (в анали¬
тичната практика)
Sprltzfrlr1 / последователност [рсд]
но шприцването
Sp-lizfonn f mпрuцфермa (форма за
леене под налягане)
Öpiiizreiät п уред за пръскане, пръс¬
качка
Spritzg1echwin0igkrit f скорост ио
шприцвяинто
Spi1izr1eßrn п леене под налягане
Spritzguß т шпрнцгус (машина за
леене под налягане)
öpпizrüßtüirmtl т автомат за леене
под налягане
Spi1tzrußtrгm f форма [матрица] зо
леене под налягане
Spr1tzrußCuneietrtt т синтетичен ма¬
териал [пластмаса], излята ' под на¬
лягане
Spiitzgußmaecbln1 f машина за леенс
под налягане
Spr1tzrußmtsee f пластмаса за леене
под налягане	•
Spritzgußpi1eee f машина за леене
под налягане
Sp-lizgußsillck п отливка, 'получена
чрез леене под налягане
Spiiizrußt1il т детайл, отлят под на¬
лягане
Öpi1tzrußv1rtabirn п метод но леене
под налягане
Spi1izrußvori1cbtünr f устройство зо
леене под налягане
Sp-llzgußzyllnOrr т цилиндър ио ма¬
шина за леене под налягане
	PPR
SpiitzCtnal т шприцканал
Öp-lizkoiben т впръскващо бутало;
бутало на машина за леене под
налягане
Sp-lizkolbenplaiir f подложка [ня-
бивкя] иа впръскващо бутало
SpiltzConzenlrtt п концентрат за пръс¬
кане	•
Öp-1izCoi^(^i^l^ration f (работна) кон¬
центрация зя пръскане '
ÖpiitzCrpt т глава иа екструдер
ÖpritzlacCliiin п лакиране чрсз раз¬
пръскване [пулверизиране]
Spi1izleietunr f капацитет на шпрнц-
ване
Spritzling т част, получено чрез ле¬
ене под налягане
öpiltzmaniii f начин ио пръскане
ÖpiitzmetaII1e1rrunr f метализация
чрез пулверизиране [разпръсква¬
не]
öp-lizmliiil п препарат зя пръскане
(против вредители по растения¬
та)
Öpr1tzmün0et1Ick п иоустник [накрай¬
ник] на шприцмашиня
Spilizpieeee / шпрнццреса (преса за
леене под налягане)
Spiiizprcßfoim f форма [матрица] зя
шприцпрсса
Sp-ltzpuivr- п прах зо пръскане,
умекркнн прах, прах за приготвя¬
не ня суспензии за пръскане
(в растителната защита)
öpriizseiti f страна ня шприцването
öpiitzeier т втори канал зя шприц-
вянс
Spiiizunr -f шприцвяне (леене под
налягане)
ÖpritzverscHluß т затвор на машина
за леене под налягане
Spriizvolumin п обсм ня шприцвянн
Öpritzvrrrang т процес на леене под
налягане
Spritzwaeeer п вода от изпръскване
[иопръскноне]; водни пръски
Öpritzwaesertängrг т капкоулевнтеп
Sp-ltzziit f времетраене ия шприцвя-
öp-oübrucb т крехко счупване, кре¬
хък лом
sp-oOb-üchig крехък, трошлив
spiöOe вж. eprö0biücb1r
SpiöOirC1it f крехкост, трошпuвcс:т‘
38 Немско-български технически речник


594
SPR

Sprodigkiltspunkt т точка [темпера¬
тура] ия трошлнвост [чупливост,
крехкост]
Spio8Hefe f пъпкуващн дрожди
Sprühdose f разпръскваща [асрозолна]
кутия [опаковка], осрозолеи фла¬
кон
sprühen пръсКам, напръсквам (с мал¬
ки капки); пулвсрнзирон (течност)
SprübCaütscbuk т коучук, полуден
чрсз разпраmвоие ио латекс
Sprühmittel п средство [препарат] зо
пръскане
Sprubnebel т мъгло, получаваща се
при пръскане с течности (напр. в
растителната защита)
Sprühpulver п прах за разпръсква¬
не
SprüHiiocknir т разпръскващо су¬
шилня
ÖprübirockHung f сушсис чрез раз¬
пръскване [пулверизиране]
SpiüHwaschir т механичен скрубер
с разпръскване [пулверизиране]
ня течността
Sprung т 1. пукнатина 2. скок
Sprunranetilcb т напукващо се по¬
критие
Spuckstoff т отпадък при сортиране
на хартиено маса
ÖpülbtO п промиваща баня
spüler I. измивам, изплаквам 2. от¬
мивам, отнасям (твърдо вещество
с вода)
öpuleniack т лак за бобини
Spülförderung / хидравличен транс¬
порт
Spülgts п нагряващ газ (при вът¬
решно нагряване)
Spülgtsschwelung f метод зя пол у кок¬
суване [mвелувянн] е циркулация
но газя
Spülmittri п средство [течност, ве¬
щество] за изплакване [промиване]
Spülwasser п водя за изплакване [про¬
миване]
Spur f 1. следя (минимално коли¬
чество) 2. калибър
öpürilement н 1. елемент-индикатор
2. белязан атом
Spurenanaiyse / анализ ня слсди [ми¬
нимални количество] от вещество
Spurinchimli f микрохимня
öpurenelimint п микроелемент
Öpurenflndei т L уред за откриване
ио белязани атоми 2. елементгин-
дикятор	-
öpüiptpiir п индикаторна хартия
öpu-stilra-brit f отделяне ио желязо¬
то от медния камък; получаване
на обогатен камък (бяла мат)
Öqualen п скналеи, C^Hso
SS-Werkzeugstahl т бързорезна сто¬
мана
Stabanode f пръчковиден анод
Stabglas п стъкло но пръчки
Stabbelzkorpir т пръчковиден (пръ-
тев] нагревател, пръчковидно на¬
гревателно тяло
stabil устойчив, стабилен
ötabilisai л стабилизят, стабилизи¬
ран продукт
S labiliszt loHsCoIonne	f колона-ста¬
билизатор, стабилизационна кот¬
лона
Stabilisator т 1. стабилизатор 2.
стабилизационна колона 3, про-
тнвевоалирашо средство (във фото¬
графията )
Stabilisieren п 1. стабилизиране 2.
отделяне ия газообразни вещество
от продукти, получени след кре¬
кинг или реформинг ио нефтени
деривати
Sitbii1s1rгunreanlare f инсталация зя
стабилизиране (в нефтопреработ¬
ването)
StaЬ1I1s1riüнrsgIüb1n п стабилизира¬
що отгрянаие
Stabilität f стабилност, устойчивост
Sftbiiitäll^s^Conettnte f стабилитети я
константа
Stabkautscbuk т пръчковиден кау¬
чук
ötabmühie f прътова мелница
Stabprobe f пробен образец [пробно
тяло] с кръгло сечение
Stabsiabl т стоманена заготовка; шии-
на [плоско] стомана
Stabsiraße f стон за валцоване ня
сортова [профилно] стомана, стан
за валцоване ня леки [дребни] про¬
фили
Stabwalzwerk п вж. Sizbsirzfie
Stacbelmübie f мелница [трошачка]
с шипове
Stachyose f стахнозя, C21H423^i


595
	STA
Stadtgas n градски [битов, комуна-
леи) газ
Stahl tn стомана	■-
zngeitseen1r отвърната стомана
tustenililsdi<rr яустсннтно стомана
basisch erschmolzener основно сто¬
мана (получена е основна, пещ)
beruhigter спокойно [успокоена]
стомана
blankgezogener стувснеизтнглсиа
(cтуденoвaлцевона] стомана
blauer оксидирана стомана; по¬
чернено стомана
feir I lisch-яusiin itiseher феритно-
оустенитня стомана
~, feiiitischrr феритно стомоно
~, gcglühler отгрята стомана
~, giHä-tiir- закалено стомана
~, grCupfrrtir медна стомана
geschmiedete- кована стомана
~-, gewalzter валцована стомана
~, gezogener изтегляна стомана
(подлагана на изтегляне)
HaIbЬeiühIgteг полуспокойно [по-
пуусцекеена] стомана	.
Härtba-r- закол^ма стомана
(поддаваща се на закалка)
bitzebestänülger жароккестиа
[жороупориа, жареустейчнвa]
стомана
hochfester високоякостна стомана
hocHreCoI1ltri висекевъrлеревно
стомоно
hoch Crlelenstottlhaltir1r вж. Stahl,
Hochgekohiter
bochlegierter високолнгнроня сто¬
мана
boChmagneiischer нисокемагннтна
стомана, магнитно твърда стомана
hoebsi I i^i^i^i^'lcr силициево стомана,
стомана с dhcoxo съдържание ня
силиций
hochwertigii качествена [високо¬
качествена] стомана	.
Caltgrzrr1нrr стувенеизтнглена
стомана
—— koH Irnstoffa-mr- ннсковъглеродна
[мека] стомана
krhIrnstofIieICher аисекеаъrлеров-
ня стомана
korroslonsbeständigri корезнонне-
устойчиво стомана
kriech bestand iger стомана с ви¬
соко граница ня пълзенето
Stabi, iigliitir легирона стомана
lüfthtrtender самозя каляващо се
(на въздуха) стомана
lichi-ostender неръждаемо [нс-
ръждясваща стомана
т1с0г1гГ1Х^1Н111- нисковъглеровно
стомана
п110г1г1сг11г11- нисколегирана
стомана
niirirrlir азотираиа стомоно
rostfreier вж. Stahl, nichtrosten¬
der
—	, rostsicherir вж. Stahl, nlcHtros-
icnüer
iuHIrri вж. Stahl, beruhigter
sauer erschmolzene- кисело стомана
(получена в кисела пещ)
~, säurebeständiger киселнноустей-
чнна (киснлниоуперна] стомана
säurefestir вж. Stahl, eäur1Ь1stän-
О'гсг
~, schmiedbarer ковка [своръчно]
стомана
schweißbarer зaваряена [подда¬
ващо сс но заварка] стомана
—	, sel^i^e^ll^i^^i^i^i^^iiOllcber	стомана,
нечувствителна към заварка [не-
поддаващо сс ио заварка]
silbsthärirnOir вж. Stahl, lüfibäi-
tenOii
stli^l^j^ti^l^l^fi^i^ii^i^i^er стомана, леги-
рана с азот; озотирана стомоно
übeibliztir прегрято стоманя
unb1iübirteг кипяща стомана
verbrannter прегоряла стомоно
vcrglühler вж. Stahl, verbrannter
verschleißfester стомана, устой¬
чива ня износване
warmfester вж. Stahl, hitzebestän-
dlgei
~, zunOerbrstänOIrer екалннеустей-
чння стомана
StaHItЬttii т стоманени отпадъци,
скрап
SttHltbruß tn 1. разливане ио сто'
моно 2. стоманена отливка
StaHiausbiuii f добив ио стомана
(от тон метална шихта), ран¬
деман но стоманата
StaHIbzd п вяно [баня] от течна сто¬
мана
Stahlband п стоманена лента, шина
Stahlbeton т стоманобетон


596
STA

Stahlbetrnz1meтt т цимент зя стома¬
нобетон
Stahlblech п стоманен лист, ламарина
Slablblicbmantei т стоманен кожух
Stablbiock т стоманен слитък [блок]
Stzbibodk т стоманорез (на раздвоен
улей на мартенова пещ)
Stzhlbrocken mpl стоманени късове
Stahleisen п 1. чугун за преработване
(за получаване на стомана) 2. сто-
наиизиран [ковък] чугун
Stabi1ntrteunr f ' обгазяване [де¬
газация] на стоманата
ÖtaHI1ntrteunreanitr1 f инсталация зя
обгазяване на стоманата
Ötahl1iz1urünr / производство [доби¬
ване, получаване] ня стомана, сто-
маиодобинанс
ÖtzhI1гz1urunreveгfalhrrn п процес [ме¬
тод] зя производство на стомана,
стоманодобивен процес
Siahlfiascbe f стоманено бутилка (за
газ под налягане)
ötablfoimguß т 1. стоманена фасонно
отливка 2. стенанелнене във форми
Stablrewinnunr f еж. Stabi1rz1urung
Stahlgießer т стеманолнкр
StaHIglcßercl f стоманолеярен цех;
стоманолеярен завод; стомано¬
леярна
Siablrirßpttnтe f стоманоразлнвна
[стоманолеярсна] кофа
Stahlguß т стоманено отлннко; сто¬
манени отливки
Stzhlgußblock т (лят) стоманен сли¬
тък, лят стоманен блок
Stabigußfoim f изложинца, кокила
StaHIgußst'Ick п стоманено отливка
ötablgußwaize f лят стоманен валц
ötablrlite f качество но стоманото;-
сорт [група] но стоманата
StaHiHristr1lüтr f вж. StaHIe-zeugung
SlaHIh1rei1IIungeverfabr1n п метод
[процес] зя производство [получа¬
ване] иа стомана, стоманодобивен
процес
StaHl'HOust-ie f стоманодобивна про¬
мишленост
StablCIumpin т крично желязо, мска
стомана на криця, директно полу¬
чено желязо
StaHIluppr f лупи, лупенн (железни
кюлчетл с диаметър до 50 тт),
Ötablma-Ci f морно стомана
Stahipltttrnpanzrгunr * f стоманена
броня
ÖtzHlpiobi f проба от стомана
ÖtahlproSukilon f производство но
стомана
Stablquaütät f качество но стомана
ötthlrobeisen п преработваем чугун
(за получаване на стомана)
Stahlschmelze f стоманодобивна плав¬
но, стоманодобивен процес
StzHIscbmiizri п стомановобинаис,
производство иа стомана
Stahlschmelzern стенаиовар; стомано-
леяр
ötаhlschmelzoten т, iliCt-ischr- сто¬
манодобивно нпнктрецеш
Ötthlscbmelzprozeß т стоманодобивен
процсс
ötahlsreli f стоманено сърцевина (на
алуминиев проводник)
Stahlsorte f марка [нид, клас] сто¬
мана
ÖtaHiv1itahr1n п стоманодобивен про¬
цес; режим ня стоманодобивния
процсс
StaHlwaizdraHi т стоманен аяпцдрят,
стоманена валцовано тел
Ötablwr-C п стоманодобивен завод;
стоманодобивен цсх
Stahlwerker т стоноиовар; стомаио-
леяр
ötahlwolle f стоманени стружки
Ötalagmomelir п с■галаrнонетър
ÖttmmCüpe f 1. матерен [изходен]
разтвор на редуциран кюп 2.
концентриран разтвор ня редуци¬
ран кюп
Stammwürze f основно [изходна] мъст
[шира]
Stampfbeton т трамбован бстои
SiampfboOrn т но6изнн под
ötampfblock т набивеи блок (за из¬
важдане на пещ)
Öiamptelekiio01 f иобннен (саноспu•
чащ се] електрод
stampfen трамбова^ набивам; тъпча
Stampfer т тромбов^
Stampffutter п нобнвна облицовка
öiamptrewicbt 'п тегло слев набиване
[трамбоване, уплътняване]
StampflerS т трамбован под (на
пещ)


597
Ölampfmasse f набинно маса, маса за
трамбоване
Öiamptmlible f ударна мелница, чу-
кячно машина, чунячка
Ötampfschub т накрайник на трам-
бовко	z
Stand т ниво, уронен
StanOtTzririi т нивомер
StanOaiü т стандарт
SianOs-dileki-ode f стандартен [нор¬
мален] електрод
Öttn0ti0iei1iung f стандартизация
ÖftnOarüIöeünr f стандартен разтвор
ÖitnOaiüeuЬetaтz f внщнстве-нталеи,
еталонно	[стандартна] субстан¬
ция
Öitn0bt0täiЬrir1' f багрене (на дви¬
жещ се материал) н неподвижно
баня
Sttndiniwickler т проявител за про¬
явяване по време или н доза
ÖttnOii т 1. статив, стоика, под-
стянно, стълб 2. стятор (на елек¬
тродвигател)
ausfaHrbarri подвижна стойкя
Stanücrteneter п прозорец [отвор] ио
статора
StanOi-pfostcn л стълб [подпора] но
стотора
Standflaschi / стъкленица, шише
Ötzndge^t^ß nyaaHHHK [отстойник]; съ¬
бирателен резервоар
StanOrIas п инномнрио [водомерно]
стъкло
ÖtanOOl л полимеризнроно масло
(ленено)	*
Staт0öIfiin1e т безир [фиринс] от
цолнмнpизнрано масло (ленено)
StanO-eglr- m регулатор на нивото
Stange f пръчка (метална), прът,
щанга
. Stzngeisin п сортова стомана но
пръти
8111111X111* п калиево основа но пръч¬
ки
Stanrenmiihle f прътовя мелница
Sttngenpbrephrr т фосфор ия пръчки
ÖtaHgcnraslerselfe f сапун за бръснене
но пръчки
ötangenrost т 1. неподвижно релсово
(прътезе]_сито 2. скара от метални
пръти
StanrinscHwifei т сяря 'но пръчки
Stang1neIeЬroet т тръскащо скара
.	STA
I ■	■—	-	■
Öiang1ner0a f кристално сода ио
пръчки
öiznginziehiril / цех зя изтегляне ия
пръти
Stannai п станат, сол ио калаената
киселина: 1. мста-, M2Snß3 — 2.
орто-, M.jSnß4
SttTTicHlo-iO п стяинхлорнв, колони
четири-хлорид, SnCi4
Stanniol п станиол, каляния фолия
StannloxiO п калаен двуокис, стани-
окис, Önß2
Stannit п стаиит, M-2Snß2
SttHnivriblTOurr f станисъндинеиие,
съндиннинн но интиривалнитиня
колай, Sn(4)
ÖtannrcbIrr10 п станохлорид, калаен
дн у хлорид, SnCI»
SitTTolitb т кяситерит, Snß»
Stairooxid п колани окис, Snß
ÖiannrveгbinOüng f стоносъеднисине,
съединение ия днуналентния ка¬
ляй, Sn(2)
StaтztbtäII1 mpl оснчки; отпадъци от
щанцоване ио ламарина
öttnzauiomal т щонцевъчен автомат
öltnzi f щанца; щампа, поянсон
ÖtanzblrcH п ламарина за щанцоване
Stanzen п щаицоване; щамповане
ÖlanzgummiscbuH т пресов гялош
Stanzkaiion т жакардов картон
Ötapil т 1. дължина ия влакно 2.
щапелно влакно (влакно с огра¬
ничена дължина)^. материал, скла¬
диран н правилни фигури (напр.
дърва) 4. пълнеж (в керамичното
производство)
Stapelfaser f щапелно влакно
Ötapeltoгm1rei f етажно формоване
(със стъпаловидно подреждане на
формите)
SitpelgiwiCHt п тегло но пакет
öttpriklihlii т охладител за газове
от нагънати [вълнообразни] пла¬
стинки, щапелен охладител
Öiap1Ieei0e f щапнлна коприна .
sla-C basisch силно основен, силно
бозичнн, силно алкални
ÖttiCbiii п бира с високо алкохолно
съдържание, силна бира
Stärke f 1. нишесте, скорбяла,
(CcHioß5)x 2. дебнлиня (на -слос,
покритие) 3. силя, интензивност.


STA
5.98
мощност 4. концентрация (на раз¬
твор)	.
Stärke Oil Doppelbrechung показател
но двойното пречупване но светли¬
ната (в анизотропна среда)
~ der Valenzbindung силя (здравина]
ня валентната връзка
~ Oes Fä-bebzdis концентрация ня
багрилния разтвор
lösliche разтворимо скорбяла
nailve иатнвия [природно] скор¬
бяла, наливно [природно] нишсстс
pflanzliche растително скорбяла,
растително нишесте
iiriiscHr гликогни. чернодробна
зяхар
Stäikeabbau т разграждане ио скор¬
бяла [нишсстс]
SiärCrätHri т нишестен етер
siä-kibllOiTÜ образуващ скорбяла
Stärkefabrik f фабрика зя производ¬
ство ня нишесте
etärC1tübreтü еж. siärCibaiilg
Stärkegehalt т съдържание но скор¬
бяла [нишесте]
Siäikigummi п декстрин, (CвH.loO5|x
siäikibzlllr съдържащ скорбяла [ни¬
шесте]
Stkrkelh.all1rCr1i f съдържание но ни¬
шесте
Siarkehydiöiyee f хидролиза но скор¬
бяла
StarkelTdustili f промишленост за
нишесте
öta-keklelitir т скорбелен [нишестен]
клойсгср, нишестено лепило
Stt-CcCori п снорбялно зърно
StärC1iбeuтr f снорбелен [нишестен]
разтвор
Siäikemrhl п нишестено брашно
Öta-CmllcH f нишестено мляко; сус¬
пензия от нишесте
stäikin колосвам
Sttrkrpaplir п нишестена реактивно
хартия	-
StäikiscHIamm т нишестена коша
(гъста суспензия, шлам от ни¬
шесте)
Siäikischlelm т схербнлен [нишестен]
клей
stäikrsptliinO разграждащ скорбяла
[нишесте]
StäikewzeHs п смсс от восък и скор¬
бяла
Sia-kizuckir т иишсстнна захар, дск-
строзя, глюкозя (получена чрез
хидролиза на нишесте)
StarCfeiOschelOer т магнитен сепара¬
тор зо слобемагиитнн руди, маг¬
нитен сепаратор със силно магнит¬
но поле	_
SttiCrts п висококалоричен газ
slarCwanOlg дебелостенен
Star-schmierc f кенснстситне мазилно
вещество; грес
SlaitietClion f начално реакция (на
верижна реакция)
Staub т прах	♦
ötaubabfall т отделяне иа прах
ötaubablariiunr f отлагане ио прах
Staubabsaugung f изсмукване на прах
Staubabscheider т прахоетдепнтел,
обезпрашит-нл
Staubabscheidung f отделяне [отлага¬
не, улавяне] ня прах; обезпраша¬
ване
ÖtaubabedH1IdungegraO т степен [кое¬
фициент] но обезпрашаване
«taubinfsll т еж. öitübabtall
ötsübaneaize mpl im Gltierwerk пра¬
хови нарастъцк (отложения] в
топлообменна решетка
StaüЬaüsecHeiOung f еж. Staubabcchii-
düig
Staubbehältir т прохс^у^с^^^т^е^л^, про-
хоотдслитсл; контейнер за прах
Staubbekämpfung f борбя със запра¬
шеността
Slaubbeiasiigung f запрашеност, за¬
мърсяване с прах
StsubbllOung f прохообразувоне; от¬
деляне ня прах
Staubbrennir т горелка зя прахонид-
ио гориво
öttubbunkri т бункер зя прах
staubdicht прахенецрепнцаен, непро¬
пусклив за прах
ÖtaubiliCtrofiliir п прахов [сух] елек¬
трофилтър
Stäubemittrl п препарат зя прашене,
пряховиден * препарат (в расти¬
. телната защита)
Stäuben п прашенн, напрашнане;
прахообразунане (за хартия)
Ötzubentet1hunr f еж. StaubbilOung
Staubentwicklung f еж. Öiaubbilüung
StZuЬeschwcte1 т сяра за прашене
Staubexplosion f прахово експлозия

599
STE
«laubfail m прахоулевнтел, пряхо-
отде.лител; прахосберннк
Staubfänger т вж. Staubfznr
SiaubttiЬe f 1. боя но прах 2. пиг¬
ментно багрило
staubfein праховидни, прахообразен
(стрит на фин прах)
Siaubt1uriuтr f огннщс зя (изгаряне
ия) прахевндне гориво
Situbtlli1r п лрахеулавяш lnptxoeJ
филтър
staubförmig прахообразен, прахо-
вндсн
Staubgehalt т съдържание ня прах,
запрашеност
SttuhHaubr / противопрахов калпак;
комина (на Kontepmop)
Staubbrfe f праховидни дрожди
Sttubkammii f ебезцраmитнлна [про-
хоо^^де.лителна] камера
Staubkohle f прахообразни въглища
Situblrliunr f прахепренев
Staubmaske f претнвепрaхова маска,
респирятор
StauЬnrßr1iät п уред за измерване ня
запрашеност
Staubmessung / измерване ня запра¬
шеност
StaüЬnie01i■ecbItruтr f отлагане но
прах
Stauböl п паркетно масло
SttuЬplt|tltt п прахообразни пре¬
парат
SitüЬpümpe f помпя зя праховидни
материал; мелничен вентилатор
Sttubгösioteт т псщ за пържене в
прахевнвне състояние
Stsubsack m 1. ръка%ен (тръбен, тор-
бсст) филтър 2. прахоутонтелна
камера
Stauts мн^^2^11^е1^!^1111г твж. Staubsamm¬
ler
StauЬeamm1ICantI т пряхосъбиряте-
лнн канал
Staubsammler m прахоотделител, пря-
хоуловител, прахосборник
StaubsonOi f сонда за взимане но
проби от запрашен въздух
Stzubtie т чой иа прах
staubtrocken изсушен до прахообраз¬
но състояние
staubundurchlässlr ирахоисцро.ницоем,
пра хоиспропускл ив
Staubvirgzsung f газификация ня
праховивно гориво
Staubzucker т захар но прах
staucbbtr поддаващ сс но смачкване
[сплесквоне]; ковък; поддаващ сс
ня валцоване
Siaucbgirilst п клетка ня блуминг,
чернова клетка
Stauchung f деформация при ком¬
пресия, смачкване, сплескване
Stauchwzlze f валц зя валцоване ня
ръб [ребро]
Sttutterteit п грсс, кенсистеитне мя-
зилио нсщсстно
Stzuvrгriebtüng f задържащо устрой¬
ство
Ötraiai п стеарат, сол или сстср ня
стеариновата киселина
ötrtrln п 1. стеарин, техническа стеа¬
ринова киселина 2. стсории, три-
глицнрив но стеариновата кисели¬
на, тристнарин, глицерин тристня-
рат, (Cl?Hз5CßO|^C^H5
ölrtilrsäuii f стеариново киселино,
октодекаиона киселина,
CH3(CИ.з|lflCßßИ
Stearrieture / стеаролева киселина,
оставенин^-овя кисслино,
C||H32ß2
öiit-onii-il п нитрил на стеарино¬
вата киселица, CHs(CH2)lrCN
ölitioyicbloilü п стеаронл хлорид,
стнарнлхлорид, киселинен хлорид
ио стеариновата киселино,
CiTH33COCl
Sieaiyltlkohol т стсарилев алкохол,
ClnH37OH
öteatlt т 1, стеатит, талк,
Mr3«i4Oio(OH)l3 2, стеатнтева ке¬
рамико
ÖliCHhibr- т пипето
Sliherlassen п отстояване; задържане
прн постоянни определени условия
StehCoIbrn т плескевънИо колба
01с1П1гСс1, f коровост; твърдост
Steiger т отливък; отдушник (в леяр¬
ска форма)
ÖtilrmüHIe f мелница с въздушно
[пневматично] сепарация
Siilr-ohr п 1. сифонеи [долен] леян,
вертикален канал но лняк 2. въз¬
ходящо (нагнетателна] тръбя; на¬
порно тръбя
Steigungswinkel т ъгъл ия издигане

60(Г
STE .

Ötiirzur т възходящ газоход
Stiiiiosl т наклонена скара
ötrln т 1. камък (скална отломка)
2. камък (смес от сулфиди, про¬
дукт на пирометалургичен про¬
цес) 3. камък (дефект в стъкло¬
то — чуждо твърдо включение)
fccuriessei огнеупорна тухла
Ötrlrtibrit f преработване но мсден
концентрат или руда до медсн ка¬
мък •
StriтtüeCI110üтr f тухлено облицовка
ÖtrlnbricHer т канниетрешачка
St11т0iücCfaibe / литографска ' боя
Ötrlne unO E-Oin pl .нерудни изко¬
паеми
Steinfrucht f ностилнов плод; плод с
костилка
ötiinrui п фаянс
St1iтrutaЬerrber т абсорбер с кера¬
мични пълнеж; керамичен [фаян¬
сов] абсорбер
ÖtilnHdlz п кснлолит,' дървесни ка¬
мък (строителен материал)
Steinkohle f комсини въглища
backenOi спичащи сс [коксуващи]
каменни въглища
01111X1111111,^11 п каменовъглен
битум
ÖtrirCchlrnOcisiillailor f суха дестила¬
ция но каменни въглища
Öt11тCrh1en1тtgaeuтr ' f еж. Siilnkoh-
lrTdessillalipn
ÖteIтCrbIeтgte п каменовъглен газ
SteIтCrbIeтgtetrer т смола от камено¬
въглен гоз
Öt1lnkrhleтreneгairrtrer т смола от
газгенератор зя комсини въглища
StilTCohieTkokereiteii т смоля от кок¬
суване на каменни въглища
SfelnCohi1тkrCs т каменовъглен кокс
SiclnkohliTpech л каменовъглена
смола
Ste1нkobIenschweICoke т каменовъг¬
лен полунокс
StilrCohlinterr т каменовъглен кат¬
ран
ÖtilnkohicTtrc-gouO-on т каменовъг¬
лен гудрои
SteinkohlinteiiOl п каменовъглено ма¬
сло (омекчител )
StilT^koHiinvrrCokuTr f коксуване ня
каменни въглища
StiiTkoTzentration / концентрация (на
медта) н камъка
St11nläütri т налян [камък] но ко-
лерганг
ötelnöl п зсмио масло, нсфт, петрол
Stelnpecb п асфалт
Steinsalz п каменно сол, натриев хло¬
рид, NtCI
Steinwolle f минерално (изкуствено)
влакно
Steirziug п камеииио
Ste1nz1urauetausch1r т канениНов [ке¬
рамичен] топлообменник
öieinziurbehäliir т камеиинов съд
Stiirzeugboiilch т комсн и нова делва
ötelnziugkessel т каменинон котнл
Stell', т стнлит (бързорежеща ко¬
балтова сплав)
ötillrrößi f регулираща величина
Stellschraube f фиксиращ [регистри¬
ращ, стоцерси] винт
StrlluпgsiJsrIneг[ee] п позиционен нзс-
мер, изомср по положение
Öi1ilungs1eomrrlr f изенернк по по¬
ложение, позиционно изенерия
Stempel т поянсон, пистон
ÖtimpeibiocC т масиния сърцнвиня
Stimpeldiuck т иалягоин ня поаи-
сона
ötcmpiiilnszlz т наставка ия поян-
сон
Sirmp1i|C1esen]falbe f боя за тампони
[печати]
Siimpeimlschii т затворен смесител с
поансон
öiempeiplatir f плоча, носеща псон-
сона
StempeI-Voгstiroi0l'1rtzHreт п метод зо
позитивно формоване с предвари¬
телно разпъване
Slimpcizlrhve dahier п няМиц ня из¬
тегляне чрез поансон
StrnrelCdstaiie mpl стълбонидии кри¬
стали
Stephanlt п стефянит, Ar5ÖbS4
StrirrЬIrckprlynl1re npl стересблск-
полимери (изградени от блокове
с различна конфигурация)
SteriocHemle f стереохнмия, простран¬
ствено химия
etereödHcmIedH стсреехиннчески
Steгeotoгmei f пространствена [сте-
реохимичиа] формула, стереефер-
муло


601
Stereo isomeres] n стернензоннр, про¬
странствен изомер
Sirrrolsomrilr f пространствено изо-
мерия
öteriopoiymerisztlon f стерсецолннн-
риз^ия
stereoeprz1f1ech стнрносцнuнфнчнн; сте-
рнорнгулнрои, пространствено
ориентиран
StirrossruCtui f пространствена струк¬
тура, пространствен стросж
siirii 1. стерилен 2. безплоден
Öfrr1liestirтeappsrst т стерилизацио¬
нен опарят, стерилизатор
Sirrillstior т еж. ÖlirlllsstloTsappaiat
eier1I1e1ei1T стерилизирам
Stcrllislrimlllrl п стерилизационно
средство; средство, предизвикващо
стерилност
Öteг1llelriürr f стерилизация
Sterilität f 1. стерилност 2. безплодие
Sterin п стерии
stiilscb нтсрнчеи, пространствен
Sterkobilin п стерксбилни, C33H4eN40e
SIcrrtTisoi п китайско ананасеве
мондо
Siriolü п стероид
SirrolOsiksIolO п стероиден алкалоид
St1lo10Hrlгlrn п стероиден хормон
Siriol п еж. öieilr
StetirIrrO€r<rr т транспортьор с не-
прскъсни-о действие; конвейер
ötcllrmlsckci т смесител с непрекъс¬
нато ДНйстЕНН
Sircerkrpt т разпределителна глава
(на филтър)
Stenefuir f 1. управление; разпре¬
деление 2. разпределителни меха¬
низъм
automatische автоматично управ¬
ление
ötiuerurrspuli п пулт за управление
Stibin п sитннсксведсрсд, стибин,
HSb
Sllbnll т стнбннт, онтнмоинт, анти¬
монов блясък, Sbz«3
Stich т 1. вж. Stldhioch 2. оттенък
(на цвят)\ слабо изменение [вло¬
шаване] но вкуса или ня миризма¬
та 3. стрнла [подсм] но свод
Stldbri т инструмент зя гравиране
	 SlI
Stichflamme / остър пламък
sllcllr вкиснат, проннснят (за вино),
който е с влошени вкусови качества
(за хранителни продукти)
Sllehlrwiiden п вписване (на вино),
влошаване на вкуся (на хранител¬
ни продукти)
Silchloch п отвор за изпускане [източ¬
ване] (на метал, шлака), изпуска¬
телни отвор; чугунотнк
Stichlodhstopfmsscihlni / машина [уст¬
ройство) зо запушване на изпуска¬
телния отвор [чугунотека]
Öt1chöttnung f еж. SilcHIocH
ÖlicHpiobi f случайна [неочаквано,
контролна] пробя
Slicbselti f страна но пнщтя, от която
сн изпусна металът
Stlcküloxld п азотен двуокис, NO2
Ötickrss п азот
ÖtlckoxiO п азотни окис, NO
STlckoxidul п двуозотен окис, N2O'
(ост. за Distickstoffoxid)
SticksToff т. азот, N
Stlckstoffbase f азотно боза [основа];
озотсъдържащя органична боза
ötickeioftbeeellnmungrapparat т апарат
за определяне' ня азот
sticksioffblnüiHd свързващ азота
ÖIickstott0ioxi0 п азотен двуокис.
NO2
SticCeTrtfdoppelbindung / двойно връз¬
ка мсжду азотни атоми
Stickeioft^üтg1н^itI1I п еж. Stickstoff¬
düngri	"	*
SticketrtßiUтgemittrIw1rk п азотното-
ров завод
öilckeioffdünger т азотни тор
Stlcketottexpaнelonsveнtli л азотен дро¬
селни вентил
Öiicketrftflsmme f азотни пламък,
окнслнинс но азота във волтова
дъга
St1dCsIotfgeha!t т съдържание ня азст
ÖticCsIoffrIlichgewicht п язотно равно¬
весие (в природата)
stickstoffhaltig съдържащ озот
Öi1cCeirftmonrxI0 л азотен окис, NO
Stickstoffoxide npl азотни окиси: 1.
NaO 2. NO X NaO3 4. NOt|N2OJ
5. N2Os
St1cCetoffoxyЬiom1d п' азотни оксибро-
мид, нитрозилбреннд, NOBr


STl
602
Si1ckslotfoxychl<rild п азотни оксихло-
рнд, интрозил хлорид, киселинен
хлорид' ио озетнстато кнснлиня,
NOC1
SticCstottp<entaeuIti0 п (дву) азотен пе-
тосулфнд, N2S5
StlcCsioffpentoxld п (дву)азотен псто-
окис, N2O5
Stdkstoftier<eneiztor т азотен рсгеие-
ратор
Sticketotfeeequioxl0 п (дву^оте) три¬
окис, N2O3
StieCstofttetrrxid п (дву) азотен чети-
ритнис, N2O4
SiicCstoftil1cHIori0 п азотен трн хло¬
рид, NCI3
St1eCetottIi1ox10 п (дву|азетеи три¬
окис, N2O3
StIcCetotfwaeserieirftsäui1 f азотоведо-
редиа киселина, HN3
SiIcCetrtt^]^^l1t п азотни ипрнт, 2,2',
2''-трихлортрннтипя.нн и,
(C1CИ2CИ^|^N
Stiefel m ботуш (в стъкларска ванна
с; пещ)
StierHtui f кожа от бик
Silf т щифт; болт; шип; гвоздей
Öt1tienabheЬefoгnlmsecb1nr f формовъч¬
но мяшино с повдигателни щифтове
St1ttmUHIr f щифтоно мелница
011^1511111 п стигмастерик, C3oH4f|O
Slilbtzol п стилОазол, стирнпцuри•
дни, Ci3HiiN
^Stilben п стнлбен, троис-1,2-днфс-
ннлетнлен. 1,2-днфснилетен,
CeHsCH = CHCrHs
StiIЬeнtaгbsioft1 тр1 ст^Оснози ба¬
грило
Sillbingelb п стилбеноно жълто (суб-
стантивно багрило)
StilbCstiol п стнлбестрол, стнлбнстрен,
транс- р,р'-внхнврокснднетипстнл-
бен
SllilsttnO m Oes OIchs престой но пещта
Stillwlin т вино, получено при тихо
ферментация
Stimulans п стимулиращо средство
.SI1muIationewiiCunr / стимулиращо
действие
Stimulator т стимулатор я
Stippen fpl 1. груби (ннраззлакннни]
частици вън влакнеста суспензия
2, маслени или смолни петна върху
боядисана повърхност
Stippenfieibeii f хортисна маса, сво¬
бодно от нсразнлякнсни частици
Stirnfläche f der Elektrode чело ня
електрод, челна повърхност но
електрод
Ötiiтe11i1 'f челия страня
Ötl-nwarO f чнлиа стена
Stocher т устройство за разронянс
[шуревянс]
stochern п разравям, шуревон
Stöchiometrie f стехном^-трия
stöchiometrlscb стсхнометричси
SIocHlocH п отвор за разравяне (шу-
роваие], mуревъчен отвор (на
пещ, огнище, газгенератор)
ötochvoriichiunr / ох. ötochir
Siocken п сгъстяване,	(обратимо)
втвърдяване, застннане
Siockprobe f определяне ня темпера¬
турата ио застннане [втвърдяване)
öiockpunkt т температура ня зосги-
вапн [затвърдяване]
ÖtockpuTklerTirOiirei	т присадка
(към мазилки масла) зо понижава¬
не точното но застинанс [втвърдя¬
ване]
SIocktHermom^itcr п термометър с удъл¬
жен резервоар
Stoff m L ' ннщнство 2. плат; тъкан
3. маса * (напр. целулозна, хар¬
тиена) 4, материал
dem Fistbrenrir iTirirenwiiCiH-
Oei претнвецрнrарнн материал (в
металургията )
explosiver взривно нсщсстно
feuerfrsier огнеупорен материал,
огнсупор
rienzfläcHinakilver еж. Sirft|ßЪel—
fiacheTzkiiver
~, Cautscbukährilcbrr каучукепедсб-
но ннщнстно	•
oberfläcHenaktlvei повърхностно-
активно вещество
schaumai-llrri пененaтepнaл•; пе-
нопляст
wasdhakiivrr ниеще (перилноаk-
тивно] вещество
ÖtoffabsetzkastiH т утаител; отстой-
ник
^^i^j^^j^uffb^i^eiiiuTg f подготовка но хар¬
тиена маса
Ötoftauflsut т отливане (изливане,
изпускане] на хартиенота мася
(на мрежата)


603
Strftzueizuech m дифузия, днфузио-
нен процсс; мосеебнсн
Stoffbahn f материален поток, плат¬
но (в хартиеното производство)
Stoffbiianz / материален баланс
Stof^^irtiar т внасяне но материал
(в хартиен холендър)
Strtttluß т 1. поток ня материали,
материални поток 2. течливост но
материала
Stottgemlsch л смес от вещество [ма¬
териали]
Stoffgummierung f гумиране но тъкан
Strtfhauebzli т материален баланс
Ötoj^^^elmung f проклейнаин в маса
Siof^^ühle f холсидър (за хартиена
маса)
Sioffsuspension f хартиена [целулозна]
маса
SioHfrennungf разделяне но зншество
[материали]
Sioffilberrang т днфузня; мосопрс-
минаваис
StoffübergairsglelkHung f днфузйенне
уравнение
SirtfIiЬergangezsbi f коефициент на
мaсепрснинаванс
StrftumwsnOIüng f превръщане но ве¬
ществата
Stoffverbrzueh m разход ня материали
Stoffveredlung f облагородяване ня
хартиено маса
SioffvulCanie1ermssehine f машино за
вулканизиране ня гумирани тъ¬
кани
StoHwasser п вода зя разреждане но
хартиено мясо
StottweeHee1 т обмяно но веществата
Siotfwed1se1pг(rdukt п продукт ня об¬
. мяиа но веществата
Sioffwertbestlmmunr f определяне на
показателите [характеризиране]
на материали
Strllmaechine f щолмашина (в ко¬
жарството)
SiopbaO п задържаща баня (при
проявяване на фотоматериали)
Stopfbuchse f вж. Stopfbüchse
Stopfbüchse f солник
StoptЬüchseтdict1iuтg f солнн^но уп¬
лътнение, (оалникона набинко
Slopfbüchsenpackung / вж, StoptbмeH-
siiOICHiurg
	TTO
Stopten т запушалка, пробно (на
стопор) топа
ötoptenausguß т чаша но разливна
кофа
ÖtopfeтCopt т 1. запушалка, пробно
(на стопор) 2. гърло (на конвер¬
тор)
т изтичащ метял между
запушалката (на стопора) и ча¬
шата
öt<op^^rpf^rne f разливна кофа със
стопорен механизъм
Stopteтstange f стопор; прът [щанго]
на стопор (на стомано разливна
кофа )
Stopfe nssangenli alter т вилка (на
стопорния механизъм) за задър¬
жане ня стопоро
Ötrpt1nstznrenioHr п тръбя за стопора
StopfeTstargerslein т тухла [тръба]
зя облицоване но стопоро
Stopfinversdiiuß т стопор (на раз¬
ливна кофа)
Siopfeiwzlzwerk п прошинси валцов
стан (в тръбопроизводството)
Siopflehm т глина за запушване но
отвора (за изливане на метала)
Stopfmaschine f машина за запушва¬
не ня отвора (за изливане нз ме¬
тал)
Stoppuhr f секундомср
öloppvorrichtung f спирачно устрой¬
ство; крони изключвател; ограни¬
чител но наклоня (на пещ)
Stöpsel т 1. запушалка 2, щепсел
Slöpseiflascbe f стъкленица [шише]
с шлифована Запушалка (за съхра¬
няване на реактиви и медикамен¬
ти)
Stol|elio0e f период но изпаряване ня
разтвор от готварска сол до започ¬
ване на кристализация
Stö-siclie f 1. дефект н кристална ре¬
шетка 2. място за повредя
ÖtOrstrablunr f смущаващо [фоново]
излъчване
Störung / смущение
Ötoßbeanspruchung f ударно натовар¬
ване (на натиск)
Stoßbohrung f удярие сондиране
Stoßfesigkeit f съпротивление [якост]
но удар
StoßHeiO т концентрационна [тръс-
кощя] обогатителна мяся


604
STO

SIoOi^ni^i^^lon / йеиизаuнк прн удар,
ударна йонизяция
ötoßkolbcn т бутоло-тласкач; тлас¬
кащо бутало
ötoßpltiie f отбивна [отражателно]
плоча
SloO^r^i^iger т (газе|ечлстлтел с ме¬
ханично [ударно] действие
Stöß:edeuh$peleer т люлеещ сс (улесн)
п нтотсл
Sioflslcb п тръскащо [вибрационно,
люлеещо * се] сито
Sto^^itu^^’einirii т црахоуловнтсл
{обе:зпрашитнл] с отбивни прегра¬
ди |с ударно днйствнн]
Sioßztbi f брой ня ударите; брой но
стълкновенията (между частици)
Stovs-sol п стоварсол, З-ацстямино'4-
хндроксифeниларсниева киселина,
аuетарсол -
Sirabl т 1. лъч 2. струя
Si-sHltppt-sI т ннжнктор
ÖtrahlenbliHOr f нурниг, Znö
ÖtraHIinbricbunr f лъчепречупванс,
рефракция
StlabI1nЬl1ChungswinC1Im1seei т ре-
фрактенетър
St-tbiiTcbimii f радиохимия, радиа¬
ционна химия
SilaHieпOMeie f доза но облъчване
StrahliTfiltir п светлофилтър, свет¬
линни филтър
ÖtiablinkrtnChili / лъчево болест
SlrtbiiTpasiiu-lslc-uTr f лъчева па¬
стьоризация, пастьоризиране чрез
облъчване
Strahlenpilz т лъчиста гъбичка, ак-
тниом нясто
Stiabcnscbulz т защитя от ' излъчване
ötrablrcblfisi п струйно духало
Strehlnäitunr f струйна закалка, за¬
каляване в струя от течност
sticHl'r лъчист
Öt-cHlkanonr f (елнктронио-)лъчнво
сръднн
Öt-tblCigel т конус ня (пламъцни^
фак.л
ÖtuiHICein т ядро но (пламъчния)
факел
SiraHImiscbrr т струни смесител
StiaHImllbii f струйно мелница
ÖtiaHipltiImüHi1 f струйно-ударна
мелница
SI-aHIpumpe f струйно помпя
StiaHIil’irbClttietott т реактивно го¬
риво
StitHIung f из'лъчнаие; радиация
StitHIuтrstnaIyer / спектрални анализ'
ötrahlunrsdichir f плътност но излъч¬
ването
StrtHIüngeenelrIe / лъчисто снсргия
StraHIunrsrui п радиоактивно веще¬
ство
StrsHIurrsbelzurg f l. нагряване чрез'
излъчване; радиационно нагрява¬
не 2. лъчисто отоплен нн
ÖI-aHIunrslTtrTslläl / интензивност ня
излъчването [облъчването, радиа¬
цията]
StitHfüтrsfütirrH1tz1i т радиационен
пъздухоподгрнзaтеп
ÖtlsHIungertrn т 1. отражателно [ра¬
диационна] пещ 2. тернорaднаuнон-
пя сушилна камера
Öt-tHIuT^r^spyi^omitri п оптически пн-
рометър
ÖilaHluтreeCh1I0 т радиационни шит
ÖiraHlünreecbuiz т еж. St-tbirnscbutz
SiraHiuT^^sti^ocCruTr / сушене чрез
облъчване
StiaHIüтreI1Ьrihitzri т радиационни
прнгренатнл
StitHIüтrevrlIüeir mpl загуби от из¬
лъчване
ÖtraHi^i^r^s^viimorin п излъчваща спо¬
собност
StrsbluTrsvulCanisailon f радиацион¬
но вулканизация
St-aHiunrswäime f лъчисто топлина,
топлина на излъчването
Stгablünrswtнт1ausiauscb m топлооб-
мен чрсз излъчване, лъчист топло-
обмсн
Sliablurgszthi f коефициент на из¬
лъчване	.
StraHIzi-stäube- т струйно дюза,
струен разпрашител (на течно го¬
риво)
Stianr т фитил; шнур; лента
ötrangblelche f избелване но прежда
Ötranrdluckmaech1ne f машина зо щам¬
поване ня намотана прежда
Öli-tngfärbecppar.tt' т опарят зя боя¬
дисване но прежда ня гранки
stranrrepießt пресован ня лннто
ÖtranggiceCokllle f наложилия за не¬
прекъснато разливане (на сто¬
мана)


<05
Stianggießmascblni f вж. Siianrguß-
anlsge
Si-aтrr-aтüIi1rnlascH1т1 f машина за
гранулиране от пръчки
Siitтrrüß m непрекъснато разлива¬
не
Strtrrrußtniarr ' f инсталация зя не¬
прекъснато разливане
Sii^a^i^g^i^issr f 1. шнекова преса, екс-
трудер 2. керамично лннтова пре¬
са 3. преся за производство но ме¬
тални пръти
.SIrtnrprissrn п 1. ннструзня 2. шие-
кова нкструзня 3. нкструзня но
щрангпрсся
Siiai^g^i^e^^enkopf т екструзноииа гла¬
ва, глава но нксгрузноина прсса.
St-anrscHiicbtmtscblrie f машина зя
скробваие но гранки
Si-angzieriip resse / лентово прнсо зя
тухли
Si-anrzlraiiite f цигара, папироса
(без филтър)
Sliaßr f 1. производствена линия
(от механични агрегати')', валцо¬
вано линия; валцов стан 2. улица,
път, шосс
einachsige линейно разположени
хлетни но валцов стан
~, gestaffelte шахматно разположени
клетки на валцов стан
~, kontiтü11-IicH1 валцов стон с не¬
' прекъснато действие
zwelristaffeite внулинейно разпо¬
ложение иа клетките но валцов
стон
SlraßrnabbrtnO т околния, обгар
(при валцоване)
•Stltt11тtтr-0тuтr / линейно разпо¬
ложени клнткн' на валцов стан
SIisernaspHsli т асфалт за пътно
[улична) настилка
Si-aörnЬaüZ1n1тt т цимент за пътно
[улично] строителство
ÖtiaßeTteii т катран зя пътно строи*
тнлство
strrckbti изтегляем, разтегляем, ко¬
вък
öl-rckbeion т постен бетон (беден
на цимент)
Strrcki f L валцово линия; чернови
валцов стан, стон за грубо валцо¬
ване 2. отсечка
	TTR
Strickririnscihaftin fpt пластични
свойство
Strecken п 1. разтегляне, изтегляне,
изправяне, удължаване 2. разреж¬
дане, примесване (на неактивен
материал, пълнител)	3. опъване
(на кожа)
st-ickrn, kalt изтеглям в студено съ¬
стояние
StiicCfsCtis т фяктнс, съдържащ ми¬
нерално масло
Sireckfeurr п нагревателно пнщ зя за¬
готовки
Öt-rcCfi-nis m изкуствен фнрннс [бн-
знр]
Streckformen п позитивно формоване
(чрез разтегляне на листа)
Si-ecC^^im^<^rf^hren п вж. ölirckfoi-
men
StrecCriirze / 1. граница но прозляч-
ване 2. процент но удължение
StricCHeid т нагревателно пещ за за¬
готовки
StiicCXallber п чернови калибър, ка¬
либър за грубо валцоване
Stirckmaschirr [ опъначно машина
(за кожи)
StrecCmItiel п пълнител; добавка; при¬
мес
ÖiiicCovalCallber п овален чернови
калибър
Stiickunr f вж. SirrcCir
Streckwzlzi f нолц от стон за бло¬
кове
StiickwaizwirC п блуминг; цех за вал¬
цоване но блокове
SiiicCzlibin п нзтнгляин (на метал)
ÖtirlcHarlare f лякирозъчно устрой¬
ство
Slriichbrton т нетрaнбозан [лят]
бстои
SI-eicHOruck т фетофнлнов [светли¬
нни] печат
stirlcHir зоглаждам, намазвам; боя¬
дисвам; покривам с лак
ÖtiilcbfablgCeii f способност дя се на¬
нася с четка (за боя, лак)
St-e1*chta-Ьe f 1. боя, която сс нанася
с четка 2. грунд, основна боя
Slirlcbform f форма [калъп] зо цнглн
Stl11cbgumm1löeünr f каучуков раз¬
твор за намазване [гумиране]
St-eichbolz п кибритена клечка


606
STT

StrilchkalarOer т каландър за намаз¬
ване
St-eicHIOsung f разтвор зя мазане
Sil1IcHmaechIнe f машина зя нанася¬
не ня покрития от концентрирани
разтвори
Si|1I1bmzsee f суспензия за повърх¬
ностно намазване ня хартия и кар¬
тон; щрайхнaсa
Slrrlchmisser п 1. нож за почнстване
но лицето ня кожата 2. нож, нана¬
сящ (и заглаждащ) покритие
ötielrlhplsiic / забождащо [остъргва¬
що] плоча
StielibverfZHrcn п метод, използуващ
намазване
SlriicbverkupferuTg f понндкване чрез
нотърквонс
Streifen т лента, ивица, щрнпс
Sl-ilfenbirch п лентова [hhumho] сто¬
мана
Strilfengefilgc п нвично структура
Stielfinspiktrum п нвнчен спектър
StrelfiTstraße f стан за валцоване но
лннтн
Ötr11trтstruktu- / вж. SIrelfrngiflige
SIre1t1nwaIzwerC п стан зя валцоване
но ленти; пентевалuоз цсх
st-1nrtlüeeir сллновлскезен, гъст,
трудноподвижен (за течност) -
St-rrrflüssirkrit f 1. труднетепннест
2. внскезнест, труднотечливост
ÖtriptlOir п стрнптнднн,
Streptomyzin п стрептомицин (анти¬
биотик), C^rAO^
Öt-eptothrizln п стрептотрицин (ан¬
тибиотик), СгдНз^^б
StreuSüsi / разпръскватнлна дюза
Streupulver, п прах за разпръсквяне
(за прашене на растения, на поч¬
вата)
Streuunrekretflzient т коефициент на
разсейване
Strcuvermogcn л разсейваща способ¬
ност
Streuzucker т ситна [пудря] зяхор
Strlcbvalenz f волнитност, означена
с чертичка (в структурна фор¬
мула)
Stilpprn л 1. избиване [събличане,
освобождаване] но слитъците (от
изложниците)-, стрнцеронанс 2.
дестилиране
ötrippir т стри пср, устройство зо
избиване [събличане] ня слитъци
от лзпожнлuнте
Öt-ippiiC-tn т стрипнрсн кран, стрл-
пнр, кран зя избиване [събличане}
на слитъци
Strlpping-Kolonni f стри п^т-колоня,
колона за дестилиране на лнките
фракции
Strippitum т помещение за избива¬
не [събличане] ня слитъците, стрн-
перно отделение
ötrohtufsdeluß т варние но слама зя
получаване но влакнеста материя
StiohCocHer т котсл [казан] зя варние
но сломя
ÖtrOhpapier п сламена хартия (хар¬
тия, получена от слама)
Si-oHpappi f сламено муканя, мунаня
от сломя
SI-oHzeIIetotf т сламена целулоза,
целулоза от слама
Strom т L (електрически) ток 2. те¬
чение; поток
Si-omausbrute f токов добив, добнн
по отношение но токо
öi-ombeltstung f токово натоварване
Siiombrücki f шунт; отклонилия
електрическа внрнга
St-omOiebte f плътност на тока
anodische анодна плътност ня
тока
öt-omer-sparris f икономия но елек¬
трически ток
Stromerzeugung f производство на
електричество
Stromgleichhalter т токов стабилиза¬
тор
ötromgruppe f токова група
Siiomkltssiercr т поточен класифика¬
тор
ÖiromCIaeeIrrung f класификация в
поток (по метода на промиване)
Stiomkieis т, äußerri външна токово
верига
ötromleliir т проводник (на електри¬
чески ток)
Strommesser т амперметър
Stromnetz п електрическа мрежа
kurzes къса мрежа (проводници
на вторичното напрежение)
öt-omregler т токов регулатор
Stromschiene f токова шина


607
Stiomscihrelbei т самопишещ ампер¬
метър .
St-om!^l^.trrurg f напрежение на токо
ötromspannungskurvc f криво ток —
напрежение; пaляризаuненно кри¬
ва
Siromepelchel т (електрически) аку¬
мулатор
Stromstärke f сила на тока
Stlomtlanstolmtiol т токов трансфор¬
матор
Stromtrockner т 1. провотонона пнев¬
матично сушилня 2. електрическо
сушилня
Strömung f тнчнние; поток
hydrodynamisch stabilisierte хнд-
ревннамически стабилизирано те¬
чение
isotherme изотермично течснис
lamlnarr ламинарен [слоест] по¬
ток, понннарне течение
schlichte вж, St-ömung, laminair
~, iu-buirTte турбулентен [вихров]
поток, турбулентно [вихрово] те¬
чение
ötrömungsart f характер но течението
[потока, движението]
Stlömünre0oppeIblecbung f двойно
пречупване ня движеща се течност
ÖtlrmuтgeOlücC гп хидродинамично
иялягаин
Öt-Omurgsform / 1. формя [структура]
но потока 2. аеродинамично [лсс-
необтeконнa| форма
StiömungsfüHrurg f направляване ня
потока
SirÖmuтgegeecbwiтOirkeii f скорост ня
потока
stiömunrsrÜTstlg аеродинамични, лсс-
ноебтеконм
ÖtlOqlünreCrrp1r m обтекаемо тяло
Stlrmuтrekгatt f еннргня на потока
[течението]
Strömungslehre f хидроаеродинаннко
StlrmungeleittIZcb1 f дефлектор
Strömungsmaschine f машина, изпол¬
зуваща енергията но потока
Stlömungemeseel tn реомстър (измер¬
вател на скоростта на потока)
ötiömungrpotenlitl п потенциал но те¬
чението
StrOmungequclsdh1itt т (живо) снчсннс
но потока
	 STK
ÖirömunrsilcIHtung f посока ня потока,
[течението]
StrömungsscHicht f слой но потока
sliömunrstecbniscb обтекаем, благо¬
приятни в хидреaеровиноничне от¬
ношение
Strömungev1гhälinisee npl режим ня '
потока; хидравлика ня потоко
Strömungeveriüetc mpl хидравлични*
загуби
Sliömüngsw1g т траектория но по¬
тока [течението]
Sl-omverbrzucb т разход ня ток, раз¬
ход на електрическа снсргия
Stromverteilung f разпределение из¬
тока
Stromwaime^i^rluslc mpl топлинни за¬
губи на тока, джaулези загуби
öt-omzufuhr f подвеждане ня ток,,
захранване с нлнктричнскн ток
ötromziHüb-ung / еж. Ötromzufuhi
ÖtlrmzufUbiungeecbienr / токеведсщо,
шина
Sliontisn п стронциев окис, SiO
Strontium п стронций, S-
Sirontlumtrsrntt п сдно кисел строн¬
циев ярсенат, SiHAsO*
ÖtiontlumarsrTlO п стронциев орсс-
НИД, Si3Äs2
Silrтt1unЬ1CzlЬrntt п ост. за Stron-
llumbyürorin karbonat
ÖiroтiiumЬisuItti п ост, за Öt-ontlum-
byO-orensulfat
Siiontiumbiomtl п стронциев бромот,
Sl(ßlßзlз
Si-ontiumbromiü п стронциев бромид,.
Ölßl2
Öi-orilumcHloiai п стронциев хлорот,
Sl(Cißз|з
Silrnt1umeHIrr10 п стронциев хлорид,..
SrCh
Sirrnt1umcblönat п стронциев хро-
мот. SiCiO*
Ötlrтi1üm01Ihirnat п стронциев дитн-
онот, Ö-ÖaOr
Si-oTtlumfluoilO п стронциев флуо-
рид, SiFg
Ötrrтt1untlurrrsil1Cai п стронциев;
флуореснпикат, SiSlFe
Stlrтtiumby0rrr1nCarbonzi п строн¬
циев бикарбонат, кисел строиние!»
карбонат, Öl(HCßз|•2


608
STT

.Strontluiibydiogensulfzt п стронциев
бисулфат, кисел стронциев сул¬
фат, Sl(HSß4|2	•
SiiorliumHyOioxlO п стронциев хид¬
роокис, Sl(ßH)l
SIlrтi1unjr0tt п стронциев йодат,
Öl(Jßз)s t
Stiontlumjodid п стронциев йодна,
ÖrJs
Strontiumkarbid п стронциев кар¬
бид, S1C2
ÖlronllumktiboTtt п стронциев кар¬
бонат, SlCß.з
SilrnIiumnritЬolaI п стронциев ме-
тоборат, Öl(ßß2)г
Sllrтt1ünт1tltl п стронциев нитрат,
ÖrC^t
^^11^1^111^111110 п стронциев нитрид,
SiaNs
Strortlumrltiii п стронциев ннтрнт,
ö^NOi^
Öt-onilumoxIO п стронциев окнс, S-O
StronilumpeioxlO п стронциев прс-
кис, SlO2
StlrтtiumpHrepbzt п стронциев фос¬
фат: 1. мста-, Öl(Pßз)2 2. орто-,
SiaCPO*)« 3. пиро-, Sl2P2ß7
Stroпtlunpltl1nzyanür п ост. за Siior-
tiüml1llszyaтop’at1тal( 11)
Sirrniiümee1ten-ScHm1eltetie npl смаз¬
ки със стронциеви сопуни
Stiontiumsilikal п стронциев силикат:
1.	мстя-. SlÖ1ßз 2. орто-, S^SiO*
Stlont1ümsultti п стронциев сулфат,
S1SO4
SlioniiumsuliiO п стронциев сулфид,
Ö-S
Stlrnt1umsüH1i п стронциев сулфит,
SiSOa	'
StiontIumIrtitzyanoplat1Tti( 11) п
стронциев тнтряuнаноцлатинат,
Si(PI(CN)4)
StlonI1ünteIlaЬrrti п стронциев пн-
реберат [тетряборат], örß^;
Ötroтt1umiH1reüItai п стронциев тио-
сулфат, S1S2O3
ötiophsniHIOin п строфантидин,
C2gH32Or
Strophantin п строфантин, кнабанн
(гликозид), C^H^O^
Struktur / структура, стронж; текс-
туря
Пс1гСЗгт1гс дребнозърнеста струк¬
тура
Struktur, ranzkrlstalilni цълнекрнстап-
на (хопокрнстапна] структура
rissige стъкловидно [хиалниона]
структура
—	, grobkörnige едрозърнеста струк¬
тура	■
halbglasige еж. Struktur, halb¬
kristalline
halbkristalline пол у кристално [хе-
ннкрнстална| структура
hcmikristaHine вж. Struktur, halb¬
kristalline
—	, bysilni ом. Struktur, glasige
hypoktlisälliTc öm. Struktur, Hall¬
kristalline
—	, räumliche пространствено струк¬
тура
üЬ1гmoIeitultte ноднелнкупнп
структура
viiniizti мрежеста структура
StlüCIültтaIyer f структурни анализ
StluCtültüfCiälunr f изясняване [ус-
тaиезкзянн| на структурата
ÖiiuCtu-aufiocCr-urr f разалабванс ня
структурата
si-uCiu-iil структурен
ÖtlüCiülfrlm1I / структурна формула
ÖtluCtuliermel11 f структурна изо-
мерня
ST-uCtu-irbii f учнннн зя структурата
ÖtlüCtulplüfuтr [ изследване ня струк¬
турата
ÖtruCtu-IbiOile f структурна теория
ÖlruCturumwanOluTr f нзмеинние
[преобразуване) но структурата
SliuCturuiitesuchunr / изследване на
структурата
StrukTurvc-ärOi-unr f изменение ня
структурата
ÖilukiulvieCrs1täi f структурен вис¬
козитет	•	.
Strychnin п стрнхннн (алкалоид),
C2fHzzN2O>2
Stückirz п руда на късове, едря руда
StücCfäibiirl f багрннн но отделни
парчета (плат)
ötuckglps т гипс зя мазилка, строи¬
телен гипс
Siückrrößi f големина но късовете
Stückgut п материал но късове [буч¬
ки]
stückig но късове, на парчета


609	 SUB
STücklgkciT f Oes Schrotts гоборитност
но (метален) скроп; ндрнно но (ме¬
тални) отпадъци
SllicCktlk т нар но късове
Stlickzuckir т захар ня букчн
Stufe f стъпало; стнпсн
Stufenbliichc f степенно избелване
ötuteтfalluтr f степенно утаяване
Stutenheizunr f степенно вулканиза¬
ция
Stufenionisatibi f степенно йонизя-
ция
Stut1nko1Ьrnpümpe f диференциално
помпя
Slufiikomprissor т стъпални компре¬
сор
Stuteтkllh1rr m степенен охладител
Stuf1nrrtCtIön f степенно реакция
Stut1ntrocknung f степенно сушснс
Stufcnvulkaniszilon f вж. Stufinhel-
zunr
Stuhlzäpfchen п суцознтериум
Stummil т еж. Stumpf
Stumpf т остатък от изгорял елек¬
трод
StunOrnIeistünr f часово производи¬
телност
Sturz т Oes Einsatzgutes струпване
(свличане) ня шихтата (в пещ)
StuizblicH п тънко ламарина, тснеке
Stürzen п der Gleit свличане [пропа¬
дане) но шихтато (в пещ)
Stuizform / леярско формя без сър¬
це
StO-zfo-min п формоване бсз сърцо
Siurzprobi f вж. Sturzprobe
Sl^rz^^robe f проба за изпитване ня
якост чрез падане
Stuizbucbse / опорно втулка
Stutzen т щуцер, гърло, късо съе¬
динителна тръбя
Stüizrirg т опорни пръстен
Stützrolle f опорно ролка
Stypbnal п стифнот, сол ня стифни-
новото киселина, триннтрорезор-
цннат
Slyphnlnsauie f стифннионя киселина,
2,4,6-трнннтрерсзорuuн,
(O2N|зCвH(ßH)3
Styrol л стирол, фени летилсн, винил-
бензол, CeH5.CH=CHi
StyrolülbromlO п стиропдибремид,
CвHБCH(Bl|CHaBr
StyrolHaize npl стироповн смоли
Styropor п стиропор (полистиролов
пенопласт)
ötyrylrlüpp1 f стирипено група, сти-
рнлов остатък, CeHBC^=CH—
Styzerin п стиисрин, 1-фeнилrпиис-
рол, C9H12O3
Slyzen'isZu-e f стииериневя киселина,
2,3-дихиврокси-3-фенил-цроционо-
во киселина, CeHi0O4
Subiran п суберан, циклохептян,
хептаметнлен, CeHj*
Subirin п суберен, uuкпехнцтсн,
C?H12
Suberln п субсрин, естер ня субнри-
новято кисслино
Suberlrsäuri f субнриноня кисслино,
коркова кнснллня, хсксаидикяр-
бонова киселина,
HOßC(CH2|вCßßH
Subeiol п субсрол, цнкле'хсптянол,
C7H13OH
Subiron п суберон, циkлохсцтянен,
(CH2hCO
SuЬeroneaüre f суберонова киселина,
инклехептанкарбенево киселина
subkutan подкожни
Sublimat п 1. сублимат (продукт на
сублимация) 2. сублимат, живачни
двухлорид, меркурихлорид, HgCk
Sublimation f сублимация
SubllmzIionsaOizbate / сублимациои-
ня яднабато
SubIImztirneOruck т парсн натиск на
сублимиращото всщсство, субли-
наииенне налягане, сублимациои-
но напрежение
SuЬIimaIioneelzeugнIeee npl сублимя-
ииенни продукти
Subllmationsgul п всщсство, подло¬
жено но сублимация
SuЬ11mztIrnsktmmer f сублимациои-
но комера
SubllmatlonsCirn т ядро [център) на
кристализация при сублимация
Subllmallonskühlung f охлаждане пос¬
редством сублимация
Öübl1mzllrnspunkl т точка [темпера¬
тура) ня сублимация
SuЬIimztionsrüCketzн0 т остатък след
сублимация
SüЬIimzIIrnsspannüng f вж. SüЬ1Hнz-
flrnedruck
Subllmztioneliockнüнr f сушене чрсз
сублимация
39 Немсжо-българскн тежннческн речник


610
SUB 	_

SuЬHmatIöHswZrme f топлина ня суб¬
лимация
Sublimatkzmmir f камера зо улавяне
[кондензация] ня сублимата
SubHmatlOsung f разтвор ня субли¬
мат (HrCH)
Subllmirrziltri f сублимациои^ ин¬
сталация, сублнматор
sublimierbar сублимируем, поддаващ
се на сублимация
Sublimie-blase f сублuмаuионно ре¬
торта
Subllmie-ei п сублимиране
Sublimle-vorlage f вж. öublimatkzm-
mir
Submlkromilhodi f ултрaнuкрометод
Suboxld п субокис, окис с низша вя-
лентнест
ÖüЬpbosphzi п сол ня хицофосфеpнотя
киселина, M2PO3, (М^аСе)
öubstznllvfzrbsloffe mpl субстантивни
багрила (директни)
Substanz f субстанция, вещество
Öübse1tü1nt т субституент, замести¬
тел '(в органично съединение)
iiiktiophilrr епектрефuпен замес¬
тител
substituiribar замествам
Substituierbarkeit f замествасност
substituieren замествам, субституирям
Sutatitulriung f заместване, субсти-
тунране
SuЬseitutirn f заместване, субститу¬
ция
Öübstitutione0erivzt п производно, по¬
лучено чрез заместване
Sübstltutlonerlelcbung f уровнение ня
заместитслна реакция
Öübseitutioneglzd т стспен ня замест¬
ване
SuЬstItutioneIeomerie f изомерия при
замнствяне [субституция]
SuЬstltutIoнepir0uCt п субституиран
продукт; продукт, съдържащ за¬
местител [и] н молекулата си
Öubstitutlonerezkt1on f зоместителня
реакция
Substitulionsverblнdüng f съединение,
получено чрсз зомсстванн
Subtllln п субтилин (антибиотик)
Sud т 1. норенн 2. отворя, * днкокт;
бульон
S•üOzntzr•beIrffe mpl суданови баг¬
рило • (спиртнорозтворими азо-
багрила)
SuOangumml п суданско смоля, гу-
мооробик
Sudhaus п ворилно отделение (в пи¬
воварен завод)
Sudvergol0üng f позлатяване чрез
потапяне	•
Sukiol п сукрол, дулцин, 4-стокси-
феннлкарбамнд,
C2H5OCrH4NHCßNH!|
Sukiose f захароза, обикновено за¬
хар, C12H22O11
sukzessiv последователен, следващ
ндин слсд друг	.
SuCzinzmld п сукиинамид, дномнд
но янтърната киселина,
NH2COCH2.CH2CONH2
SuXzinamIOeauгe f су^инами/овя ки¬
селина, сукинняниноно киселина,
моноам^/ ня янтърната киселина,
H2NOCCH2CH2CßßH
SukzlnaT'Istu-e f сукuинонипова ки¬
селина, нонеанuлuв но янтърнатя
кисслино, HßßCCH2CH2CßNнCeH5
Sukzinat п сукцинот, сол или естср
но янтърнатя киселино
SükzInOizIOehyO т сукцинднолдехид,
бутон/лял, СНО.СН2СН2.СНО
SüXzinodeHy0гzse f сукциноднхидрозя,
дехндраза но янтърнатя киселина
Sukzinonitril п суkиинонитрнл, нит¬
рил но янтърната киселина,
(CH2.CN)2
SuCzinsaure f янтърно кисслино,
HOOCCH2CH2COOH
SüCzinyIchloгl0 п сvкlIинuлхлернд,
киселинен хлорид ня янтърнота
киселина, C4HtCl2O2
Sulfadiazin п сулфодлязин, 2-сулфо-
нилонидопнрндин,
H2NCeH4SO2NHC4HaN8
Sulfaguanidin п сулфогванидин, сул-
фагуанидин, 1-сулфанилгуонндин,
H2NCeH4SÜ2NHC(=NH)NH2
Sü1famI0 п сулфамид, сулфономид,
дламлд но сярната киселина, омид
ня сулфононятя киселино
Suittmldbzlz д еж. SüItonzmI0Hzlz
Sultamlnsaure f сулфа^нова кисе¬
лина, ямидесулфенево киселина,
HaSOe.-NHi	,


611
ÖulfanlitmiO л сулфонилямид,	4-
анннебснзолсулфенаннв, ямид ня
сулфониловата киселина,
H2NCCH4SO2NH2
ÖuIttniIanlIOrpyrazin п сулфанилани-
допирози), сулфапнразнн,
C|uH
Öultan1leäüle f сулфанилоно кисели¬
на, р•анниебензолсулфонева кисе¬
лина, H2N.CeH4.SOaH(H2Ü)
N-Sulfarilylbtrnstoff m N-сулфонн-
лнпкарбамнв
Öülfanl1mrnzi п сол ня ортотноянти-
кисната киселина, ертетuеонтu-
монат, M3SbS4
Öulfapyitzin п сулфапнразнн, 2-сул-
фяниламнвециразин,
C10H 10N4O2S
SüIftpyliOin п сулфапнрнднн, 2-сул-
фаниламидопирнднн,
H2NCвH4SÜ2NHC5H4N
SulfapyilmiOln п сулфапнрнмндин,
2•(р-анинобс^зелсупфаннде)-пнри-
млдин, H2N.CвH4-SÜ2.NH-C4HsN2
öültai п 1. сулфат, сол или сстср ня
сярното кисслино 2. сулфат, нат¬
риев сулфот, Nt2SÜ4, или природен
натрлнн сулфат [ниробилит|,
NaгSÜ4.1ßH2Ü
Sultztase f сулфатазя (ензим)
öültataüfechluß т сулфатно варене
(в целулозното производство)
SuItziЬlei'weIß п сулфатно оловно бе¬
лило (основен оловен сулфат)
Öülfalgall1 / сулфатна пяно', сулфат¬
но стопилко върху повърхността
на стъкломасато
SuItzthzтOrfen т ръчно сулфатно псщ
öuifathtiz п течна смоля, талоно .мас¬
ло
Suifzthlazol п сулфатлазол, 2-сулфя-
ннлямивотназоп,
H2NCrH4SÜ2NHC3H2NS
sulfatleren сулфатиром, сулфятнзи-
ром
Sulfatisierung f сулфотизация
Sultztiel1ruнgemlltef л сулфатиз ятор
Su1tztkodHeг т котел [казян] зя ва¬
рене ня сулфатна целулоза
Su1ftlkrzftzellstrtt т сулфатно кряфт-
целулоза
Sültaloteн m сулфатна пнщ
	UUL
SüItatpzp11l п хартия от сулфатно
целулоза
Sultzt-Salzsaurrmuff1loten т сулфат¬
на муфелна пещ (за получаване на
солна киселина)	~
Suift^ischwcfil т сулфатна сяра
Sülfat-T1rpenliтrl п сулфатно тер-
пентинене масло
SuItaIvrlttHrrn п сулфатен мстод (за
получаване на целулоза)
Sültatz1lieirft т вж. ÖuitzIzeIIu1oec
SüitaIZeIlsIO>tfkodheг т вж. Sulfatko-
eher
Sültatz1lltllos1 f сулфатно целулоза
Sülfeтam1d-B1eclhleun1geг т сулфено-
мидон ускорител
Sulteneäure f сулфенона киселина,
R.Ö.OH
SulfldlsCHer т сулфидсн вярник (о
кожарството)
SuItideInecHiuß т сулфидно в ключе-
нис
Sulfidierung f ксантогенлрянс
SuIfI01erungerrad т степни ня ксан-
тогнииране
SuIfi0ie1rlüng f вж. Sulfleren
SulfiOltät f сулфндност
SulfluscHwcfrl т с лйндна сяра
Sulfic-in п сулфирянс, сулфониранв,
сулфорироне
Sulfir-urr f вж. Sulfleren
Sulfit п сулфит, сол на сернстота
киселина, M2SO3
SüIfitaЬIauge / отработено сулфитня
луга (при производство на целу¬
лоза), сулфнтабляуге
Öu1niIzЬsaüie f вж. Öulfltablauge
SuIfitraгüTg f сулфитня фермента¬
ция
Sulfitierung f сулфитиране (обработ¬
ване с бисулфит на дъбилни екс¬
тракти )
Öulflt^C^ochir т котел [казан] за норе-
нн но сулфитня целулоза
Sülf1tlzuge / сулфитня луга
Sulflilirnln п сулфитсн лигнин
Sult1tpapi1r п хартия от сулфитня
целулоза
Sulfilsäure f сулфитня кисслино (при
производството на сулфитна це¬
лулоза)
öulfltsplrilus т вж. Sulfitsp^ii
Sulfitsprii т сулфитен. спирт (ети¬
лов алкохол, получен при фермен¬

SUL
612
тация на отработена сулфитна
луга)
Sulfitverfahren л сулфитен метод (за
получаване на целулоза)
Sulfitzellstoff т сулфитна целулоза
Sulfitzellufoseextrakt m сулфитцелу-
лозен екстракт (за дъбене на кожи)
о- Sulfobenzoesäuircimid л нмид на о-
сулфобензоената киселина; заха¬
рин, CjHtSOtNHCO
Sulfochlorid л сулфохлорид, кисели¬
нен хлорид на сулфоновата кисе¬
лина, R.SOs.CI
Sulfochlorierung f сулфохлориране
Sulfogruppe f еж. SulfonsSuregruppe
Sulfoharnstoff т тиокарбамид, амид
на тиокарбаминовата киселина,
Hs-NCSNH»
Sulfokarbanllld л сулфокарбанилид,
тиокарбанилид, N.N -дифенил-тио-
карбамид. (CeHBNH)jCS
Sulfokohlensäure / тиовъглена [тио-
въглеродна] киселина, H2CS3
Sulfomonopersäure f пероксимоносяр-
на киселина, H2SO5
Sulfon л сулфон, R.SO2.R
Sulfonamid л сулфонамид, сулфамид,
амид на 'сулфоновата киселина;
диамид на сярната киселина
Sulfonamidharz л сулфонамидна смо¬
ла
Sulfonat л сулфонат, сол или естер
на сулфоновата киселина
Sulfonatseife f сулфонатен сапун (ал¬
кални соли на висши сулфонати)
Sulfonfarbstoffe mpl сулфонови баг¬
рила
Sulfongruppe f вж. SulfonsSuregruppe
Sulfonieren сулфон ирам
Sulfonlerung f сулфоияране
Sulfonierungsgrad т степен на сулфо-
ниране
Sulfoniumsalz л сулфониева сол
Sulfoniumverbindung f сулфониево съ¬
единение
Sulfonsäure f сулфонова киселина,
сулфокиселина, R.SO3H
Sulfonsaurechlorid л сулфонилхлорид,
киселинен хлорид на сулфонова
киселина
Sulfonsäuregruppe f сулфогрупа, сул¬
фонова група, —SO3H
Sulfonzyanln а сулфонцианин
Sulfosalizylsäure f сулфосалицилова
киселина, QHeOeS
Sulfosäure / вж. Sulfonsaure
Sulfoxid п сулфокис, R.SO.R
SulfoxylsSure f сулфоксилова кисе¬
лина, (H2SOi)j
Sulfozyan п родан, сулфоциаи, тио-
циан, (SCN)8
Sulfozyansäure f сулфоциановодород-
на [роданова] киселина, HNCS
Sulfurierung f вж. Sulfonierung
Sulfurollvenßl п сулфонирано масли¬
нено масло
Sulfuryl п сулфурил, двувалентна
група, (SOi)**
Sulfurylchlorld п сулфурилхлорид,
SO2Cl2
Sulton п султон (вътрешен цикличен
естер на хидроксисулфонова ки¬
селина, аналогичен на лактон)
Sumach т смрадлика (дъбител)
Sumachextrakt т екстракт [извлек]
от смрадлика
Sumachgar издъбен със смрадлика
Sumachgerbung f смрадликово дъбе¬
не
Sumatrex п суматрекс (синтетично
етерично масло с мирис на тютюн)
Summenfonnel f сумарна [брутна]
формула (при химично съедине¬
ние)
Sumpf т 1. яма за събиране на от¬
падъчни разтвори; утаител, зумпф
2.	събирател за течен метал
Sumpfelsenerz л блатна желязна руда,
лимонит
Sumpfeisensteln m вж. Sumpfelsenerz
Sumpferz п вж. Sumpfelsenerz
Sumpfgas п блатен газ, метан
Sumpfgaspipette f газова пипета за
определяне на метан
Sumpfofen т пеш с вътрешно утая¬
ване на продуктите на топенето
Sumpfphase f фаза [слой] от тнвя
[гъста суспензия]
Sumpfphasehydrierung f хидри ране i -
течна фаза (със суспендиран ка¬
тализатор)
Suinpfprodukt п продукт от дъното
на дестилационна колона
Sumpfruckstand т труднолстлив ос¬
татък при дестилация или | ектм-
фмклция ретортен остатък


613
Sumpftemperatur f температура в дол¬
ния край на дестилационна ко¬
лона
Superholzstoff т най-висококачестве¬
на дървена маса
Superleitfahlgkeit / свръхпроводимост
Supermiser т комбиниран водовъз-
душен икономайзер
Superoxid п прекис (ост. за Peroxid)
Superoxidblelche f прекисно избелва¬
не (ост. за Peroxidblelche)
Superpanfilm т високочувствителен
пан хроматичен филм
Superphosphat п суперфосфат
Superpolyamide npl суиерполиами-
ди (с молекулно тегло над 10 000)
Superpolyester т суперполиестер
superpolymer внсокополимерен
Superpolymer п супер полимер, висо-
кополимернс съединение
Superzellstoff т висококачествена {об¬
лагородена] целулоза
Superzement m високоякостен цимент
Superzentrlfuge f свръхцентрофуга
Supraminfartstoffe mpl супраминови
багрила (кисели багрила)
Supranolfarbstoffe mpl супранолови
багрила (кисели багрила)
Suprarenfn п супраренин, адреналин,
ИЗЛ-дихидроксифенил^-метил-
аминоетанол-1,
(HO)aCeH3CH(OH)CHaNHCH3
Supratonator т супратонатор (мел¬
ница за размилане на целулоза с
помощта на ултразвук)
Surinamln п суринамин, N-метилти-
розин, 3-(4-хидроксифенил)-2-ме-
тиламинопропионова киселина,
HOQH4CH2CH(NHCH3)COOH
suspendieren суспендирам
Suspendierung f суспендиране
Suspension / суспензия
Suspensionskolioid п суспензоид, хид¬
рофобен [лиофобен] колоид
Suspensionsmittel п суспендиращо
средство
Suspensionspjlymerisaiion f суспензн-
онна полимеризация, полимериза-
ция в суспензия
Suspenslonsspritzmittel п средство за
пръскане във вид на суспензия;
умокрящи се прахове
Suspensionsstrom т поток на суспен¬
зията (в хартиеното производство)
	SNN
Suspensold п вж. Suspensionskolloid
süß 1. сладък 2. пресен, свеж 3. де-
зодориран; несъдържащ активни
серни съединения (за нефтопро¬
дукт)
Süße f сладост
Süßen л 1. подсладявам; обезсолявам;
опреснявам, пречиствам 2. обез-
сярвам, десулфурирам, очиствам
от серни съединения (на нефто¬
продукти); дезодорирам
Süßholzzucker т захар от сладка
папрат, глицнрнзин, глнцеризии
Sußmost т сладка шира, сладък сок,
неферментирала мъст, натурален
плодов COK
Süßstoff т вещество със сладък
вкус
Süßung f 1. подел адяван е; обезсоля¬
ване; опресняване, пречистване 2.
обезсярване, десулфуриране, очист*
ване от серни съединения; дезодо-
риране
Süßwaren fpl сладкиши; захарни из¬
делия
Süßwasser п прясна вода; сладка во¬
да (в противоположност на со¬
лена [морска] вода)
Suraptibiiität f възприемчивост
Sylvan п силван, 2-мегилфурая, ’
C4H3OCH3
Sylvanit т силванит (златно-сребъ¬
рен телурид), AuAgTe
Sylvedren п силвестрен (еднопръсте-
нен терпен), C^Hie
Symmetrieachse f ос на симетрията
Symmetrieebene / равнина (плоскост
на симетрията
Sympathomimetikum п симпатомиме-
тик, симпатомиметично - средство
syn-anti-lsomerie f син-анти изомерня
Syndet п синтетично мнещо средство
Syndet-Stuck п калъп синтетичен са¬
пун
Syn-dlazoverbindung i сил-диазосъе-
динение
syndiotaktisch синдиотактичен
synergetisch сипергетичен
Synergismus т синергизъм
Synergist т елнерглет
Syntane npl синтанм (синтетични
дъбители)
Syntanlüsung f синтанов разтвор, раз¬
твор на синтетичен дъбите*


SYN
614
Synthese f синтез
Synthesefaser f синтетично влакно
Synthesegas п синтезен газ, газ за
синтез
Synthesekautschuk m синтетичен кау¬
чук
Syntheweparaffin п синтетичен пара¬
фин
Syntheseprodukt я продукт на синтез
Synthesewachs я синтетичен восък
Synthol п синтол, синтетичен бензин
Syntomyzln п синтомицин, рацемичен
синтетичен хлоромицетин (антиби¬
отик)
Syrlngaaldehyd т сирингов аледехид,
4- хидрокси^^-д иметокс и-бенз ал¬
дехид, НО.СвН2(ОСНз)2.СНО
Syringasäure f сирингова киселина,
3,5-диметокеи-4-хидрокеи-бензое-
на киселина, диметилетер на гало-
вата киселина,
(CHsO)8CeH2(OH)COOH
Syringin я сирингин, 5-метокелконл-
ферин, C1TH24Oo.H2Ü
System я
homogenes хомогенна система
periodisches периодична система
(на Менделеев)
Systeminsekfizld л системен инсекти¬
цид, инсектицид със системно дей¬
ствие
systemisch системен, който е със сис¬
темно действие (за растителноза¬
щитни препарати)
Systemwirkung f системно действие
(на растителнозащитно средство)
Szlllaren т сциларен (гликозид),
CseHwOiB
Szlllarenin я сциларенин (егмроид),
Ct<H3SO4
SzlntillationszShler т сцинтилационен
[искров] брояч
T
Tabakaromatlslerung f ароматизиране
на тютюн
Tabakaufbereitung f обработка {под¬
готовка] на тютюн
Tabakblatt я тютюнев лист
Tabakbrenn [ungsJeigerBsciaften fpl
горивни свойства на тютюна
Tabakblutenftl я масло от тютюневи
цветове
Tabakdampf т тютюнево изпарение
Tabakerzeugnis п тютюнево изделие
Tabakfabrik / тютюнева фабрика
Tabakfaser f тютюнево влакно
Tabakfolie f тютюнева фолия
Tabakfiillung f пълнеж от тютюн
Tabakgift я тютюнева отрова, ни¬
котин
Tabakindustrie / тютюнева промишле¬
ност	'
Tabakinhalt т тютюнев пълнеж
Tabakinhaltsstoff т вещество, съдър¬
жащо се в тютюна
Tabaklager л тютюнев склад
Tabaklauge / тютюнева луга
Tabakmehl п тютюнево брашно; тю¬
тюнев прах
Tabakmischung / тютюнева смес,
смес от различни видове тктюн
Tabakmosaikvirus л, т вирус на тю¬
тюневата мозайка
Tabaknekrosevirus я, т вирус на тю¬
тюневата некроза
Tabakpapier и хартия за тютюн (на
пачки)
Tabakrauch т тютюнев дим
Tabakrauchfilter л филтър за тютюнев
ДИМ	■
Tabakrauchkondensat л кондензат от
тютюнев дим
TabaksaatSl п масло от тютюнево се¬
ме, тютюнево масло
Tabaksamenol л вж. Tabaksaatol
Tabakschneidemaschine / машина за ря¬
зане на тютюн, тютюнорезачка
Tabakschneider т еж. Tabakschneide¬
maschine
Tabakstaub т тютюнев прах
Tabakstrang т тютюнев щранг, тю¬
тюнева сплитка [лента]
Tabakverarbeitung f преработване на
тютюна
Tabakverbrennlichkeit f горливост на
тютюна
Tabakveredlung / облагородяване (по¬
добряване качествата) на тютюна
Tabakware / тютюнево изделие
Tabakwarenindustrie / тютюнева про¬
мишленост
Tablette f таблетка, хапче


615
TAN
Tablettenmasdilne f еж. Tablettier¬
maschine
Tablettenmasse f маса [материал, смес)
за таблетиране
Tablettenpresse f- преса за таблети-
ране
Tablettlerautomat m автомат ва таб-
летиране
tablettieren таблетмрам, приготовля¬
вам таблетки
Tablettlermatdiine / машина за табле-
тиране, машина за изготовляване
на таблетки
Tablettierung f таблетиране, правене
на таблетки
Tabun п табун, етилов естер на
диметиламиноцианфосфорната ки¬
селина (бойно отровно вещество)
Tafelblech п ламарина, тенеке
Tafelbutter f трапезно масло (млечно)
Tafelesslg т трапезен оцет
Tafelgeschirrglas п стъкло за сервизи,
сервизно стъкло
Tafelglas п листово (плоско, прозо¬
речно] стъкло
Tafelglaswanne f ваяна пещ за плоско
[прозоречно] стъкло
Tafellack т шеллак на люспи
Tafelllkor т десертен [трапезен] ли¬
кьор
Tafelmargarlne f трапезен маргарин
Tafelol п трапезно масло (расти-
тел но)
Tafelparaffin п парафин на плочи
Tafelsenf т трапезна горчица (под¬
правка)
Tafeltee т чай на питки
Tafelsortleranlage / лнстосортировъ^
на линия
Tafelspat т веластенит,
CaeJSieOnJO
Tafelwaage / 1. везна X платформен
кантар
Tagebau т открито разработване,
открита експлоатация (на полезни
изкопаеми)
TageskremJe] . / дневен крем (козме¬
тичен)
Tagesleistung f дневно производство;
производителност за денонощие
Tagesleuchtfarbe / боя, светеща Uj-
минесдираща] на дневна свет¬
лина
Tageslichtfarbfilm т цветен филм за
снимане на дневна светлина
Tageslichtfllmspule f филмова макара
за зареждане на дневна светлина
Tagesllcntkassette f касета за зареж¬
дане на дневна светлина
Tagesliditpatrone f вж, Tageslichtkas¬
sette
Talbot-Verfahren п метод на Талбог
(мартеново производство)
Talg т лой
Talgfettsäure f мастна киселина от
лой
Talgnatronseife f натриев сапун от
лой
Talgschinelze f 1. топилня за лой 2.
топене на лой
Talgseife f сапун от лой
Talgsiederei f вж, Talgschmelze
Talk т талк, Mg9lSi4Ow][OH]i
Talkstein т вж. Talk
Taliöl п талово масло
Talosdileimsäure f талолигава кисе¬
лина, CeHwOe
Talose / талоза, CoHnOe
Tamponagezement т тампон а жен ци¬
мент
Tanak п танак (полимеризационен
дъбител на база меламин)
Tanazetan п танацетан, туян, саби-
нан, 4-метил-1-изопропилбицикло-
[0,1,3]-хексан, C10Hie
Tanazeton п тан ацетон, туйон, 4-
метил-1 -лзопропил6лцлкло- [0,1,3]-
хексанон-3, C1OH1oO
Tanazetylalkohol т танацетилалкохол,
туилалкохол, 4-метил-1-изопропил-
блцлкло-(0,1,3]-хексанол-3,
Cl0H 18O
Tandem-Dressierstrafie f тандем-дре-
сировъчна машина
zweigerüstige двуклетъчна тандем-
дресировъчна машина
TandemKalander т каландров агрегат -
Tang т морски водорасли
Tangasche f пепел от морски водо¬
расли
Tanigan п таниган (синтетичен дъ¬
бител, кондензационен продукт,
на нафталинсулфоновата кисели¬
на с фенол и формалдехид)
Tank т резервоар, цистерна, голям,
съд, съд за течности


616
TA

TankanhSnger т ремарке-цистерна,
прикачна цистерна
Tankanlage / резервоарен парк, хра¬
нилище (за нефт)
tanken напълним резервоар (с гори¬
во), зареждам с гориво
Tankfassungsvemiogen л вместимост
на резервоар [цистерна]
Tankgarung f ферментация в стома¬
нени съдове под налягане (за по¬
лучаване на шампанизирани вина)
Tankgarverfahren л еж. TankgSrung
Tankkraftwagen т автомобил-цистер¬
на, автоцистерна
Tanklager п резервоарен парк; склад
за гориво (течно)
Tankschiff л танкер, кораб-цистерна
Tankschlamm т утайка [шлам] в ци¬
стерна
Tanksieb п мрежест филтър на ре¬
зервоар за гориво
Tankwagen т автоцистерна; вагон-
цистерна
Tannase f таназа (ензим)
Tannenbaumkristalie mpl дендритн,
кристали с форма на иглолистно
дърво
Tannensamenol п масло от семената
на ела
tannieren танирам, дъбя (обработвам
с танин)
Tannin п танин
~, chinesisches китайски танин
Tanninbeize f танинов байц
Tannlnseife f танинов сапун
Tantal л тантал, Ta
Tantalat л тантал ат, сол на тантало¬
вата киселина: 1. мета-, MTaOe
2. орто-, MaTaO4
Tantalchlorid л танталов хлорид:
1. TaCl2 2. TaCl8 3. TaCl4 4. TaClb
Tantalelektrolytenkondensator т танта¬
лов електролитен кондензатор
Tantalium л вж. Tantal
Tantalkarbid л танталов карбид: 1.
TaC 2. TasC
Tantalnitrid л танталов нитрид, TaN
Tantal(V)-Oxid п танталов(У) окис,
Ta2Ob
TantaloxyltriJchlorid л танталов окси-
[три] хлорид, TaOCl3
Tantalpentafluorid л танталов пето-
фдуорид, TnFß
Tanfalsaure f танталова киселина:
1. мета-, HTaO3 2. орто-, HsTaO4
Tapetenblei л оловно фолио, олово
на листа
Tapetenpapier п тапетна хартия
Tarierbecher т съд със сачми за гари¬
ране
tarieren тарирам
Tarierschrot т, л сачми за тариране
Taririnsäure f тариринова киселина
октадецин-6-ова киселина, CieHtOii
Tarnanstrich т маскировъчно боядис¬
ване [покритие]
Tarnfarbe f маскировъчна боя
Taroxylsiure f тароксилова киселина,’
в^-диоксооктадеканова киселина,
C18Hj2O4
Tartramidsaure f тартарамидова кисе¬
лина, тартраминова киселина, мо¬
ноамид на винената киселина,
H2NOCCH(OH)CH(OH)COOH
Tartrat л тартарат, сол или естер на
винената киселина
Tartrazin л тартразин (кисело жълто
багрило, пиразолово азобагрияо),
ChHi2N4O1
Tartronsaure f тартронова киселина,
хидроксималонова киселина,
HOCH(COOH)a
Taschenfilter л филтър-торба; ръкавен
филтър
Taschenkiihler т 1 секционен охла¬
дител 2. пластинков кондензатор
със секции
Taschenluftvorwarmer т пластинков
въздухоподгревател
Taschnerleder л галантерийна кожа
Taubestandigkeit f устойчивост на раз¬
мразяване
Tauchapparat т апарат за потапяне
Tauchartikel т безшевно изделие
(получено чрез потапяне)	■
Tauchbad п разтвор [баня] за отла¬
гане на покрития чрез потапяне
Tauchbeizung f обеззаразяване (на
семена) чрез потапяне (в разтвор
от обеззаразител)
tauchen потапям
Tauchfärbung f багрене [боядисване]
чрез потапяне
Tauchgummiware f безшевно гумено
изделие (получено чрез потапяне)
Tauchhärtung f втвърдяване чрез по¬
тапяне


817
Tauchkolben m бутало; плунжер
Tauchkondensator m потоп яем конден¬
затор, кондензатор с водно охлаж¬
дане
Tauchkühler т потопяем охладител
Tauchlack т лак за нанасяне чрез по¬
тапяне
Tauchlacklerung / лакиране чрез по¬
тапяне
Tauchlatex т латекс за потапяне
Tauchlauge f мерсернзационна луга
Tauchmisühung f смес за нанасяне
чрез потапяне
Tauchpumpe / потоп яем а помпа
Tauchsieder т потопяем електронагре-
вател, бързовар
Tauchstrecke / участък на потопяване
(в който формованата нишка ми¬
нава през течност)
Tauchtränkung f пропиване (напоя¬
ване, просмукване] чрез потапяне
Tauchverfahren п метод (за получа¬
ване на покритие) чрез потапяне
Tau^^i^ir^ic^lud т хидравличен (теч-
ностен] затвор
Tauchversuch т изпитване (на коро¬
зия) чрез потапяне
Tauchviskosimeter п потопяем виско¬
зиметър (работещ по метода на
, потапяне)
Tauchwärrneaustauscher т потопяем
топлообменник
Tauchzeit / време на потапяне, време
на пребиваване в потопено състоя¬
ние
Taufeuchtwetterfarbe / боя, устойчива
на влажно време
Taumelmischer т люлеещ се смесител
Taupunkt т точка на оросяване
Taurin п таурин, 2-аминоетансулфо-
нова киселина, HiNCHaCHjSOsH
Taurocholsäure f таурохолова кисели¬
на, ChH45NO7S.H2O
Tau-Saghys-Kautschuk , т каучук от
тау-сагиз
Tausch т обмен
Tautoklin т анкерит,
Ca(Fe,Mg)(COa)2
tautomer тавтомерен
Tautomerfes] п тавтомер
Tautomerie f тавтомерия
Tautomeriegleichgewlcht п тавтомерно
равновесие	-
Tautomerlslerung f тавтомеризация
	TEE
Taxie f етерeopeгyдяриоет1 простран¬
ствена подреденост
Taxin п таксин (алкалоид),
Ca^NOjo
Technetium п технеций, Tc
Teclubrenner т горелка на Теклу
Tee т 1. чай (питие) 2. чай (расте¬
ние)
abführender разслабителен чай
chinesischer китайски чай
harntreibender диуретичен чай
schweldtreibender изпотяващ чай
Teeblatt п чаен лист
Tee~Ersatz т заместител на чай
Teecl п чаено масло (от семена на
чай)
Teepackmaschine / машина за опако¬
ване на чай
Teer т катран, смола
*-', aromatischer катран с високо съ¬
държание на ароматични съедине¬
ния
paraHinarmer катран, беден на
парафин
Teerabscheider т катраноотделител
Teerasphalt т асфалтова смола (смес
от Ьшпум с каменовъглен катран)
Teerasphaltbeton m бетон от асфалто¬
ва смола
Teerausbeute f добив на катран
Teerbehälter т резервоар [сборник!
за катран, катранохранилище
Teerbcstandteil т съставна част на
катран
Teerbeton т вж. Teerasphaiebeton
Teerbildung / натранообразуване
Teerbitumen п смола, зифт, пъкура
Teerblase / котел (реторта] за дести¬
лиране на катран
Teerbrennerei / 1. добиване на (бо¬
ров) катран -2. катранодобнвен
цех; катранджийница
Teerdachpappe / насмолен покривен
картон
Teerdampfe mpl катранени пари
Teerdestiiiat п дестилат от катран
Teerdietiilation / дестилация на кат¬
ран
Teeгdeetillationsanlage f инсталация
за дестилиране на катран
TeerdestilJationsblase I еж., Teerblase
Teer-Dolomit-Gemisch п смолодоло-
митна смес
Teeremulsion f емулсия от катран


TEE
618
teeren насмолявам, намазвам със смо¬
ла (катран]
Tceren л der Kokillen намазване на из¬
ложи нците (с катран)
TeervnfwSiUMtrung f обезводняване на
катран
Teerfarbe f катранен цвят
Teerfarbstoff т анилиново багрило
Teergelhalt т съдържание на катран
Teerharze npl 1. дървесен катран 2.
смоли, съдържащи се в катрана
Teerkochung f дестилация на катран
Teerkokerel / коксуване (производство
на кокс] с улавяне на страничните
продукти
Teerkoks т катранен кокс (кокс, по¬
лучен от катран)
Teerkrackung f крекинг на катран
Teernaht / катранен шев, въглищен
слой (пропит с катран), отделящ
коксовия от въглищния слой в кок¬
совата пещ
Teernebel т катранена мъгла
Teerofen т пещ за получаване на кат¬
ран, пещ с улавяне на страничните
продукти
Teerol л катранено масло, дестилат от
каменовъглен катран
Teerolalterung f стареене (окисление)
на катранено масло
Teerflstmaschine f машина за сушене
на чай
Tieerpapler л на смолен а хартия
Tecrpedi л смола, зифт (получен от
катран)
Teerprobe f определяне съдържанието
на смоли
Teerprodukte npl продукти, получени
от катран
Teerpumpe f помпа за катран
Teelтaifination f пречистване [рафи¬
ниране] на катран
Teerresldium п еж, Teerrückstand
Teerrückstand т ретортна смола
Teerruckstandsblase / реторта за коксу¬
ване на смола
Teersdielldappiiarat т катраноотдели-
телен апарат
Teerscheldegrube f катраноотделителна
яма
Teerscheider т катраноотделител
Tceradieldung f отделяне на катран
TcenahweltdiMUie f серно* катранен са¬
пун
Teerschwelerei f еж. Teersiedcn
Teerseife f катранен сапун
Teerseparator т катраноотделител
Teeraieden п добиване на (боров) ка¬
тран
Teerslederei f еж. Teerbrennerei
Teertest т еж. Teerprobe
Teeruberzug т битумно [асфалтово)
покритие
Tee^гveгaгbe^tл - . / преработване , на
катран
Teereerpackungspapler п насмолена
опаковъчна хартия
Teervorlage f приемник [сборник] за
катран
Teerwasche f пречистване на газ от
катран
Teerwasser п подкатранена (надкатра-
нена, газова] вода
Teerzahl f смолно число, число на ос¬
моляване
Teestaub т чаен прах
Tefalisierung f покриване с тефлон
Teflon п тефлон, политетрафлуор-
етилен, (—CF2CF2—)х
Teflonbelag т покритие от тефлон
Teflon-Grundlage f тефлонова основа
Teflonverarbeitung f преработване на
тефлон
Teig т L тесто 2. паста
Teigbereitung f приготвяне на тесто
Teigfarbstoff т пастовидно багрило
teigig тестообразен
Teigkalander т импрегнираща маши¬
на
Teigknetmaschine f тестомесачка, те-
стомесачна машина
Teigmaschine f машина за предвари¬
телно гумиране на кордови тъка¬
ни	.
Teigtrleb т бухване на тесто
Teigverarbeitung f преработване на
тесто
Teigware f макаронени изделия
Teigwarenpresse f преса за макаронени
изделия
Teilbarkeit f делимост, разделяемост
Teilchen п частица
Teilchengröße f големина. (размер] на
частиците
TellcHengröGeпanaIyse f грануломе-
тричен анализ
Teilclhenladüng f заряд на частица
Tclldrack m парциално налягане

619
Teilreaktion f частична реакция
Teilreinigung f частично пречистване
Teilstrich т деление (на скала)
Teilumsatz т частично [непълно] пре¬
връщане
Teitungsfaktor т фактор на разделя¬
не (на центрофуга)
Teilungsgesetz д закон на разпреде¬
ление
Teilungskoeffizient ' т коефициент на
разпределение
Teilvalenz f парциална [частична]
валентност
Teilverbrennung f частично [непълно]
изгаряне
Teilverformung f частична деформа¬
ция
Teleskopgasbehälter т телескопен га¬
зов резервоар, телескопен газхол-
дер
Teleskopständer т телескопна стоика
[колона]
Teller т тарелка, чиния; диск
Telleradsorber т тарелчат адсорбер
Tellerakkumulator т акумулатор с
плоски електроди, лластинков
акумулатор
Telleraufgabevorrichtung f дисково пи-
тателно устройство
- TeBeraufgeber т дисков питател
Tellerbrccher пг дискова трошачка
Tellermesser л дисков нож
Tellermischapparat т дисков смеси-
телен апарат
Tellermischer т дисков смесител
Tellermiihle / дискова мелница
Tellerofen пг пещ с въртящ се под
Tellerseparator т чиниеобразен [та-
релков] сепаратор
Tellerapeiser т вж. Telleraufgeber
Tellertellmaschine f дисков дозатор
Tellertrockner т дискова [тарелкова,
каруселна] сушилня
Teller-Vakuumfilter п чиниеобразен
вакуумфилтър, планфилтър
Tellerventil п дисков [тарелков] вен¬
тил
Tellerwäscher т дисков [тарелков]
промиван
Tellerzentrifuge f дискова [талеркова]
центрофуга
Tellur л телур, Te
Tellurat л телур ат, сол на телурова-
та киселина, MeaTeO1
	 TEM
Tellurchlorld п телуров хлорид: 1.
TeCl2 2. TeClf
Tellu^D-Chlorid л телуров двухло-
рид, TeCls
Tellur^y^-Chlorid л телуров четири-
хлорид, TeCl«
TellürchIorür л ост. за Telluufll)
chforid, TeCls
Tellurdioxid л телуров двуокис, TeOa
Tellurgöfdsllber п летцит, AgsAuTet
Tellurhexafluorid п телуров шестфлу-
ор ид, TeF1
Tellurid л телурид, сол на телуро-
водородната киселина, MeaTe
TeПüгigsauгe f телуриста киселина,
HaTeO3
TeIürigsaüreanHydrld л анхидрид на
телуристата киселина, телуров
двуокис, TeO2
Tellurit л телурит, сол на телуристата
киселина, MsTeO3
Tellurocker пг телурит, тел у рова ох¬
ра, TeO2
Telluroxid п телуров окис: 1 TeO1
2. TeO3
TellüröxycHlorid л телуров оксихло-
рид, TeOCl2
Tellurreicherz л нагиагит,
A^PbSbFeMStTe)!!
Tellüгtaüre / телурова киселина:
1. мета-, H2TeO4 2. орто-, H1TeOe
Telluraaureanhydrid л анхидрид на те-
луровата киселина, телуров три¬
окис, TeO3
Tellurailbcr л сребърен телурид, хе-
сит, Ag2Te
Te^lurtrioxid л телуров триокис, ан¬
хидрид на телуровата киселина,
TeO3
Tellurwasserstoff т телуроводород,
HaTe
Tellurwismut n, т 1. телуробисму-
тит, Bi2Te3 2. тетрадимит,
BiaTe2S
^^llurwi^^^^glanz т вж, Tellurwis¬
mut
Telluryl л телурил, двувалентна
група, [TcO]+*
Telomerles] п теломер
Telomerisation / теломеризация
Temperafarbe f темперна [клейна]
боя
Temperatur f температура


TEM
620
Temperatur, charakteristische характери¬
зираща (характерна] температура
kritische критична температура
reduzierte приведена (редуцира¬
на) температура
Temperaturabfalt т падане на темпе¬
ратурата
TemperaturabhSngigkeit f температур¬
на зависимост
Temperaturablauf т температурен ре¬
жим
Temperaturabnahme / понижение на
температурата
TemperaturSnderung f изменение на
температурата
Temperaturanstieg т покачване на
температурата
TcmperaturausgleIcH т изравняване
на температурата
Tempeгatürbedingüngcn fpl темпера¬
турни условия
Temperaturbereich т температурен ин¬
тервал
Temperaturbeständigkeit f постоянст¬
во на температурата
Tempcraturdiffcrenz / температурна
разлика
T'cmpccaSuгelnfluC т влияние на тем¬
пературата
Temperaturerhöhung / повишение на
температурата
Tempcraturcrnicdrigüng f понижение
на температурата
Temperaaurield л температурно поле
Temperaturgefälle п температурен пад
Temperaturgle<cHgewlcHt л температур¬
но равновесие
T^j^j^<^e^j^turgradient т температурен
градиент
Temperaturkoefflzient m температурен
коефициент
Temperaturkurve	/ температурна
крива
TemperaturleitfShigkeit / температуро-
проводимост
Temperaturleitvermögen л еж. Tempe*
raturleitfabigkeit
TcmperaturleiUahl / коефициент на
температуропроводимост
Temperatunneldefarbe / термоиндика-
ционна (термочувствителна] боя
Temperaturniesser т термометър
Tcmpeгatumicssüng f измерване на
температурата
Temperaturmeßfarbe f ем, Temperatur*
mdde färbe
Tempeea tunreg issrrerapparat	т за¬
писващ (регистриращ] термометър -
Temfpe«rturregler т терморегулатор
Temperaturschreiber т пишещ термо¬
метър, пишещ пнрометър
Tcrnpeгatürsdlwanküng / колебание на.
температурата
Temperatursenkung / понижение на.
температурата
Temperaturskale Д gastHcrmömctrdcHe.-
газова скала, температурна скйла-
на газов термометър
Temperatuгstelgerüng / покачване на-
температурата
TemperatulrttгaHlung f топлинно из¬
лъчване
Temperaturstrahl(ihfsmeeger3t л опти¬
чески пнрометър
Temperaturstrccke J температурен ин¬
тервал
Temperatursturz т рядко понижение
иа температурата
Temperaturunterschied m температурна .
разлика
Tcmperaturve^äftnfase npl темпера¬
турен режим
Temperaturerlaul т еж. Temperatur¬
ablauf
Telrnртrаfuгrerteilüng f разпределение-
на температурата
Temperaturwarniarbe / еж. Tempera¬
turmelde färbe
Tcmperaturwechselbestfindigkelt f ус¬
тойчивост на температурни проме¬
ни, термична устойчивост
Temperaturwechsler т температурен
променящ топлообменник (на аб¬
сорбционна машина)
TernperaturzaHl f температурен кое¬
фициент
Tempertedingung f режим на отгря-
ване
Tempereisen л ковък (мек, темперо-
ваи] чугун
Tempi^^igiuhofen т пещ за отгряване
на ковък чугун
Temperguß т ковък [меи, темперован]
чугун
schwarzer черен [американски, фе¬
ритен] ковък чугун, ковък чугун
с черна сърцевина


»21
Tenpcrguß,we^ßer бял [европейски пер-
литен] ковък чугун, ковък чугун
с бяла сърцевина
»temperieren темперирам; поддържам
определена температура
Temperkohle f отгревен въглерод
Tempcrkohlcabscheidüng / вж. Temper«
ko’lileblldung
TenperäoHIebiIdung f графитизация
'tempern отгрявам, темперовам (при
получаване на ковък чугун)
Tempern п отгряване, отгрев, темпе-
роване (на чугун)
Temperofen т 1. отгрявна- пещ, пещ
за отгряване 2. темперна пещ (за
темпериране на стъклени изде¬
лия)
TcnperröHelscn п ковък чугун
TempensdhinDtt т отпадъци от ковък
чугун
Temperung f вж. Tempern
Templinol п масло от шишарки на
ела
Tennantit т тенантит, SCucS-AseSj
'TenorN т тенорит, CuO
Tenslde npl тензиди, повърхностно-
активни вещества
Tension f напрежение; натиск; пър-
гавина (на пари)
Tensimetrie f тензиметрия
Tephroit т тефроит, MnsSiO4
Tephrosin п тефрозин, C23HssO7
Terakonsäure f тераконова киселина,
Т, т-диметилитаконова киселина,
(cнз)2c=c(comн)cн2cmmн
Terbium п тербий, Tb
Terbiumchloria п тербиев - (три)хло¬
рид, TbCi3
TerbiunHydnöxid п тербиев хидро¬
окис, Tb(OH)8
"Terbiumkarbonat п тербиев карбонат,
Tba(CO3)a
Terbium nitrat п тербиев нитрат,
Tb(NO3)3
Terbiumoxid « (дву)тербиев (три)
окис, TbaO3
'Terebinsaure f тербинова киселина,
2,2-димeтилпараноноаа киселина,
Terephltialonitril л терефталонитрил,
нитрил на терефталовата киселина
TencphtHalskünc f терефталова кисе¬
лина, бензолдикарбоноваЛЛ кисе¬
лина, C.H1(COOH)i
	TES
Terephtha lssurediglykolcsten т дигли-
колов естер на терефталовата кисе¬
лина, дигликол терефталат,
cвн4(cmmcнacн2mн)a
Term т терм, енергийно ниво
Temltin п термитин, торутулин, ви¬
тамин T
Tcrmosacchanomcten л термозахароме-
тър
ternär трикомпонентен, троен
TerDblech п бяло тенеке (ламарина,
покрита със сплав от олово и ка¬
лай)
Terpen п терпен
terpenfrei несъдържащ терпени
TcnpCDkoHlcnwasscnstoff т терпенов
въглеводород, C10Hte
Terpentin п терпентин, терпентиново
масло
TerpcntiDbalsan т терпентинова смо¬
ла, балсамова смола
Terpentinia^ п вж. Terpentinbalsam
Terpentinöl п терпентиново масло
chloriertes хлорирано терпенти¬
ново масло, хлориран терпентин
( инсектицид)
Terpenylsäure f терпенилова кисели¬
на, CeHiäO«
Terphenyl п терфенил, р-дифенил-
бензол, CeH5.CeH4.CeH5
Terpin п вж. Terpinol
Terpinen п терпинен, CioHie
Terpinol п терпиненол, C^E^OH
Terpinol п вж. Terpinenol
Terpinol п терпинол, терпин, ментан-
диол-1,8. C1oH18(OH)a
Terpi^len п терпинолен, 1-метил-4-
изопропенилциклохекеен-1, р-мен-
тадиен-1,4(8), A 1,4(8)-ментадиен,
CioHu
Terrakotta f теракота
Terramyzin п терамицин (антибио¬
тик) , C22H2eN2(O9
Terrine f супник
tertiär третичен
Tesseralkies т скутерудит,
(Co1Ni)As3
Test т тест, проба, изпитване
Testbenzln п лаков бензин
TestfkrbuDg f опитно [пробно] боя¬
дисване (за изпитване на чистота
или сравняване с еталон)
Testkörper т 1. пробно тяло, образец
за изпитване 2. еталон


TEE
622
Tcstlosung f .разтвор-еталон; свидетел
Testnegativ п пробен негатив
Testosteron п тестостерон, д4.андро.
стенон-З-ол-17 (мъжки полов хор¬
мон), CipH28O2
Testoste го d р го р io nat п тестостерон п ро-
пионат, пропионат на тестостерсъ
на, nроnисноа естер на теетоетеро-
на; тестсвирсн (мъжки полов хор¬
мон )
Testpflanze f опитно растение
T stsubstaDz f 1. вещество за изпит¬
ване 2, свидетел (в хроматограф-
ски и електрофоретични методи)
Testtier п опитно животно
TcstvcrsücH т контролен опит, кон¬
тролно изпитване
Tetanusserum п серум против тетанус
Tetra т вж. Tetrachlorkohlenstoff
TetraatHoxymethaD п тетраетоксим-
етан, тетраетилов естер на ортовъг-
лената киселина, C(OCaH6)4
Ttnaathoxysilan п тетраетскеиеилан.
тетраетилов естер на ортоеuлицие-
вата киселина, Sl(OC2H5)4
TetnastHylblci п тетраетилслсас,
Pb(CaH5)4
TctraatHylpHöspHöDiumHydnöxld л тет-
раетилфоефсниев хидроокис,
(C2H5)4P.OH
TetraätHylsilaD п тетраетилсилан,
Si(C2H6)4
TetгaatHyltHlurandisülfld п тетраетил-
тиурамдисулфид, антабус, 6ис-(дл-
етилтиокарбамил^дисулфид,
l(C2H5)2NCSSl2
TctnaаzctylHydnazln п тетраацетилхид-
разин, (CH3CO)2NN(COCH3)2
TetrabeDEporphyrazin п тетрабензо-
порфиразин, тетрабензо-тетрааза-
порфин, фталоцианин,
Tetraborat п тетраборат, сол на тетра-
борната киселина, M2B4O7
Tetnaborsaunc f тетраборна киеелийа,
H2B4O7
TetrabrommethaD п тетрабромметан»
въглероден тетрабромид, BCr4
Tetrabromfluoreszein л, тетрабромфлу-
среецеин, еозин, C2oH8OBBr4
TetrabromkoHleDstoff т вж. Tetrabrom¬
methan
TetrachioräthaD л тетрахлоретан,
C2H2Cl4
TctnacHlöгаtHylcD п тетрахлоретилен,
тетрахлоретен, перхлоретилен,
Cl2C=CCl2
Tetrаchlonbenzöl л тетрахлорбензол,
CcH2C14
TetnachlörcHinon п тетрахлорхинон,
хлоранил, O— CoH4=O
Tetrachlorderivat л тетра хлорно про¬
изводно
Tetrachlorkohlenstoff т въглероден
четирихлорид, тетра хлорметан,
тетра, CCl4
Tetrachlomethan п вж. Tetrachlor¬
kohlenstoff
TetracHloroferriat п тетрахлорфериат,
сол на желязо(Ш) хлороводород-
ната [фepихлсроводородната] кисе¬
лина, сол на тетрахлоржелязната
(lll) киселина, M[FeCl4j
Tetnachl<^J^^^l^^^Iadat п тетрахлорпала-
дат, сол на паладиев^ 1)-хлоро-
водородната киселина, M2lPdCl4]
TetгaclHooooPaSiп(Il)-saünc f платина
(I ^-хлороводородна киселина,
тетрахлорплатиноваЩ) киселина,
H2lPtCl4j
Tetrachioroplatinat п тетрахлорплати-
нат, сол на nлатинс(П)-хлсрсас-
дородната {тетра x.лopплатинсва(1I)I
киселина, M2lPtCl4j
Tetrachlcroplatosaure f ост. за Tetra-
cHlooplatin fl l)-säure
TctnachloInti1aD п тетрахлорсилан, си¬
лициев тетрахлорид, силициев че-
тирихлорид, SiCl4
Tetradekan п н-тетрадекан,
CH3(CH2)12CH3
l-TetradekaDol п тетрадеканол-1, тет-
рад^^ал^х^, тетрадецилов ал¬
кохол, CH8(CH2)1SOD
l-Tetradezen п тетрадецен-1, а-тетра-
децилен, CH2=CH(CH3)liCH3
Tetradezylgruppe f тетрадецилова гру¬
па, тетрадецилов остатък радикал,
C14H28—
Tetradymit т тетрадимит, BleTesS
Tetraedrlt т тетраедрит,
3Cu2S,Sb2S3
Tetraensaune f тетраенова киселина
(киселина с четири двойни връзки)
TetrafluoratHyleD п тетрафлуорети-
лен, CF2=CF1
TetrafluoDnetHan л тетрафлуорметан;
фреон 14, CF4


623
TetraHydrld п тетрахидрид (съедине¬
ние с четири атома водород)
Tetrahydrobenzol п тетрахидробензол,
циклохексен. CeHf
Tetrahydrobrenzschle imsäure f тетра х и-
дрспирслигааа	киселина, тетра-
хидрофуранкарбонова-2 киселина,
CÄH8O3
Tetrahydrochinon п тетрахидрохинон,
цинлсхенеандисн, CeHeO2
Tetrahydrofuran п тетрахидрофуран,
тетраметил еноние, C4H2O
TetranydnöfursnniDg т тетрахидрофу-
ранов пръстен [хетероцик .л]
TetndHvdrötürfurylalköhöl т тетрахи-
дрофурфурилов алкохол,
C4H7O-CH2OH
TetrahydronaphitiaÜD п тетрахидрона-
фталин, тетралин, CWH12
T^traHydro'-1,4-oKazlD п тетрахидро-
1,4-оксазин, морфолин,	1-окса-4-
азацинлохенеан, диетиленимид-
окис, C^HeNO
TetraHydnöptcnöylglutaniDsaunc f тет-
рахидрсптерсилглутаминсва кисе¬
лина, CioH2sN7Oc
TetraHydroxyflavon п тетрахидрскеи-
флавон, Ci6H !oOe
TetraHydrtir п ост.. за Tetrahydrid
TetraJödfluoreszeiп-Natпun п натриев
тетрайодфлусресцеин (рентгеново
контрастно средство)
Tetrajodmetlhan п тетрайодметан, въг¬
лероден тетрайодид, CJ4
TetrajodtHyroDlD п тетр-- йодтиронин,
тЕро^ин, Cl&HllJ4NO4
Tetrakain п тетракаин, C15H24N2O2.
HCl
Tetrakolin п тетраколин, 2,5,7-три-
метилхинолин, CnH^N
TetrakosaD п тетракозан, C24H50
Tetralin п тетралин, тетрахидронаф-
талин, C10Hi2
Tetramethoxysilan п тетраметоксиси-
лан, тетр а метил ов естер, на ортоси-
лициевата киселина, Sl(OCH3)4
Tetramethylalloxanthln п тетр а мети л-
алоксантин, амалинова киселина,
C8(CH8)4N4O7
TetnamctHylannönl'üfDcHlönld п тетра-
метиламониев хлорид,
(CHS)4N-Cl
	TET
TetramethylammonlumHydrojcld п тет-
раметиламониев хидроокис,
(CHg^N.OH
TetranctHylammonIumJödid п тетра-
метиламониев йодид, (CH3)4N-J
TetrametHyiatHylen п тетраметилети-
лен, (CHj)2(C=C(CH|)»
TctnanctHylatHylcDgIyäöl п тетраме-
тилетнленглинсл, 2,3-диметил-
бутандисл-2,3, пинансн, пинакол,
(cнз)2c(oн)c(cн3)2mн
TetnamctHylbeгDstclDsäunc f тетраме--
тилянтърна киселина, ЗЗ-диметил-
етандинарбонсаа-1,2 киселина,
нmocc(cнз)2c(cн^)^cmmн
TetrametHylen п тетраметилен, цикло-
бутан, C4H3
TetrametHyleDbromld п тетраметил ен-
бромид, Br(CH2)4Br
Tetramethylendiamin п тетраметилен--
диамин, 1,4-диаминобутан путрес-
цин, H2N(CH8)4NH2
TetrametHyleDglykol п тетраметилен-
гаик^, бутандиол-1,4,
HO(CH2)4OH
11^1^.1111^x10 п тетраметиленов-
окис, тетрахидрофуран, C^HgO
TetnаnctHylharDsаünc f тетраметилпи-
кочна киселина,
TetramethylHarnstoff т тетраметил-
карбамид, (CHa)2NCON(CH3)a
TctrsncthylnetlhaD п тетраметилме-
тан, 2,2-димeтилпpспан, неопентан^
CH3C(CH3)2CH3
TetranetHylpyrnol п тетр а метили и рол
CsHi3N
TetrancthylsilaD п тетраметилсилан
тетраметилсилиций, Sl(CH3)4
TetnamcthylthюnlDcHlönid п тетр а ме¬
ти лтион ин хлор ид; 2,7-бис-(д иметил-
амин^-феназотиониев хлорид, ме-
тиленово синьо, C18Hi8ClN3S
Tetnamethylthiürandlsulfld п тетраме-
тилтиурамдисулфид, ТМТД, тиу-
рам, вулкацит (фунгицид, ускори¬
тел на вулканизацията),
((CH3)2NCSj2S8
^^tram^innl^l^<^li^i^^trat п никелов(П)
тетрааминонитрат,
lNi(NH3)4l(NO3)2
TettranmiDnickclsulfat п никелов
тетр^аминосулфат,
[Ni(NH3)dSO4


TET
624
Tetramm in Jalladosalz п тетраминпала-
дат, паладиев тетраямониакат,
[Pd(NH3)4]X.
TetnaDltrocHnysazln п тетранитрохри-
зацин;	1,8-дихидрснси-2,4,5-7-те-
транитро-антрахинон-9,10; хриза-
минова киселина, Cij^^On
TetranitroditaD п тетранитродитан,
тетранитродифенилметан, бис-
(динитрофенил^метан,
CH2 [CeH8(NO2)a]1
TetnаnltnometHan п тетранитрометан,
(окислител за ракетно гориво),
C(NO2)4
Tetraose f тетраоза, тетразахарид
TctraöxoosDнoпat п осмат, сол на осмие-
вата киселина, M2OsO4
TetraoxyberDstel nsäure f тетрахидро-
ксиянтърна киселина, дихидрснеи-
винена киселина, hOOCC(OH)2
C(OH)2COOH
TetraöxychiDön птетрахидрокси хинон,
O=Co(OH)4=O
TetnaöxycHIonsaure f пер хлорна кисе¬
лина, HCIO4
Tetrapeptid п тетрапептид
TetrapHeDylütHyleD п тетрафенилети-.
лен, a,ß-дифeенлcтилбен.
(CoH6)2C=C(CoH6)2
TetrapHenylHydrazin п тетрафенилхид-
разин, (CoH5)2N.N(CoH5)2
TctnapHcDylphospHoniünJödld п тетра-
фенилфоефонлев йодид,
(CoH6)4PJ
TetrapheDylpyrazln п тетсафенилпира-
зин, амарон, C?oHsoN2
TetrapropyleDbeDZolsulfonat п тетрапро-
пиленбензслсулфснат, додецилбен-
золсулфонат
Tctnssscdhanld п еж. Tetraose
TetrasChwefeiteeirsnitrid п серен
рид, N4S4
1ctrasülx>titüicгt четиризаместен
TetratHIoDsaure f тетра^^ова кисе¬
лина, H2S4Oo
tetravalent четиривалентен
Tetravalenz f четиривалентност
TetrazeD п тетрацен, нафтацен,
бензантрацен, C^H^
Tetrazin п тетразин, C2H2N4
Tetrazol п тетразол, CH2N4
letrozotlereD превръщам в тетраазо-
съединение
?9
нит-
2,3
letrazyaDoplatinat п тетрацианоплати-
нат, сол на платинс(II)-циансво-
дородната киселина; M2lPt(CN)4]
Tetrazyanop^aiDf" l l)-säure f платино
(ll)-циансводсродна киселина, тет-
fiацианоnлатинсва(П) киселина,
MPt(CN)4]
TctnazyaDöpIatoat п ост. за Tetrazya-
Doppatinat
TetrazyaDoplaOosäünc f ост. за Tetra-
l lJ-säure
Tetrazyklin п тетрациклин (антибио¬
тик), C22H24NO8
Tetrolsaure f тетролова киселина, бу-
тин-2-ова киеелинa,CHзC=:CCmmH
TetroDal п тетронал, 3,3-бис(етилсул-
фонил^ентан, (C2H6)2C(SO2C2Hft)2
Tetronsaure f тетронова киселина,
C4H4O3
Tetrose f тетроза, C4H8O4
Tetroxid п четириокис
Tetryl т тетрил, N,2,4,--тeтpaннrpö-
N-метиланилин (нитроекспло-
зив), (m2N)3CoH2N(CH^)Nmз
Textildruck т печат [щампа] върху
текстил
Textilfaser f Текстилно влакно
syntHetlscHe синтетично текстил¬
но влакно
Textilhilfsmittel п спомагателно тек¬
стилно средство
Textilien pl, scHaumbeschichtete тек¬
стилни материали, комбинирани с
пенопласт
Textllol п текстилно масло (спомага¬
телно омасляващо средство)
Textilose f текстилоза (прежда от
хартия)
Textllnelnlgüngsnlttel п средство за
химично чистене на текстилни из¬
делия
TextllschadllDg т вредител по тек¬
стилни материали
Tcxtilschm'ilzmittel помасляващо сред¬
ство за текстилни материали
Textllselfe f текстилен сапун
Tcxtllvenbündstoffe mpl нетъкани тек¬
стилни материали
Textilveredlung f облагородяване на
текстилни изделия
Textpapier п висококачествена печа¬
тарска хартия
Textur f текстура
ThalliDltrat п талинитрат, TI(NO8)S

«25
THaIIisülfat п талисулфат, Ti(SO4)3
THalHum п талий, Tl
'THalliumC l y-taomld п талиев(1)
бромид, TIBr
THslliünchlörat л талиев хлорат,
TlClO3
THalliumcM-OfM п талиев	хлорид:
1. TlCI 2. TICI8
THsllillncHrofDаf п талиев хромат,
Tl2Cnm4	'
Thall ium C	п талиев (1)
хидроокис, Tl(OH)3
ThalllumMJ |)-Hydroxid п талиев(1 ll)
хидроокис, Tl(OH)3
THslliunHydnöxldüI	хидро¬
окис, TIOH
'THsIlilln1CärboDat п талиев(1) кар¬
бонат, TkCOg
THslllünnctsvaDadat п талиев мета-
аанадат. TIVO8
THsllIünDitnat п талиев нитрат: 1.
TINO3 2. TKNO)»
THalliumC 11 l)-Drtrat п талиевЦН)
нитрат, талинитрат, TI(NO3)3
Thalliu^moxid п талиев окис, TkOg
ThalliumC l)-oxtd п талиев(1) окис,
TI2O
THsIliü^nöxldüI -л ост. за Thallium
(l)-oxld
Thslliunpcroxld л талиев прекис,
TlsOs
THslIlunpHöspHat п талиев фосфат,
Tl3PO4
Thalliumrhodamd л талиев роданид,
TlCNS
ThaIllümselcDat п талиев селен ат,
T12ScO4
THslIiünSüIfst п талиев сулфат: 1.
TI2SO4 2, TMSO^
Thallium(ll)-Sulfat	п талиев (lll)
сулфат, тал и сулфат. Tlä(SO4)3
Thalliünsülfit п талиев сулфит,
ThSOg
Thsll'lüntellünid л талиев телур и д,
Tl2Te
ThalIiunzyaDld п талиев цианид,
T1CN
THalllverbiDdiiDg f съединение на три¬
валентния талий, Tl(lll)
Thallobromid п талобромид, TIBr
THallonitrat л талонитрат, TlNO3
THalloverbiDduDg / съединение на ед-
новалентния талий, Tl(l)
		THE
ThаmDolsäure f тамнолова киселина
(антибиотик)
Thapsiasaure / тапсиева киселина,
тетрадекандикарбонова-1,14 ки¬
селина, HOmC(CH2)14COmH
Thebain п тебанн, параморфин (ал¬
калоид), CisH2lNO3
THebaol п тебаол, 4-хидрокеи-3,6-
диметсксифенантрен. Ci4Hi4O3
Thebenol п тебенол, C^Hi^
THeelin п теелин, естрон (фоликулов
хормон), CieHaaO2
Theelol п теелол, естриол, C1BH^4m3
Thein п теин, 1,3,7-триметилкеантин,
CgHio^Oä
ThenylalkoHol т тенилов алкохол,
тиенилметансл. тиенилнарбинсл,
C4H3SCH2OH
THeobrornin п тесбрсмин. 3,7-диме-
тилнс-нт-н (алкалоид), C?HRN4ma
Theophyllin п теофилин, 1,3-диметил-
кеантин. C7H8N4O2
Therapeutikum п терапевтично (лечеб¬
но) средство, лекарство
Thermalquelle f топъл минерален из¬
вор
ThermalstrahleD mpl топлинна лъчи
Themal-stufe f температурен интервал
TlhenmisstlöD f топлинно (термично]
обработване
tHermiscH термичен
Thermit п термитна смес
Thermitbombe f термитна [запалител¬
на] бомба
Thermitmischung f термитна смес
THermitschlacke f термитна шлака
THermitscHmelze f термитна стопилка
Thcrnitschweißen п термитно заваря¬
ване
THermitverfahren	термитен метод за
заваряване или получаване на
труднстспими и алкални метали
ThermitzÜDder т термитна запалка,
термитен възпламенител
THcnmoaIkoholömetcn п слиртомер с
термометър
Thermoanalyse f термичен анализ
Thcпnoanäoneten п термсаресметър,
ареометър с термометър
Thermochemie f термохимия
Thermodin п термодин, N-auer^-N-
(4-етснсифенил) карбами нов естер
Thermodraht т проводник за термо-
двойка
40 Немско-български технически речник


THE
62$
Thermodynamik f термодицамнка
Thermoeffekt m термичен {топлинен]
ефект	' .
Themoelassizität f термселастичнсет
tHermoelektriscH термоeлентр-чеек-
Thermoelement n термоелемену,- - тер-
моДвойка
THermoemis^ion f термселентрснна
емисия
Thermoformtechnlk f техника на тер-
моформоването
Thermograf п термограф, самопишещ
[регистриращ] термометър
Thermokette f ■ еж. Thermoelement
Thermokoiorfarbe f термочувствителна
[тepмoиндинациснна] боя
Thermokraft f термоeлеkтбодв-жеша
сила	1
THermokometer л уред за определяне
повишен-ето на температурата на
масла при смесването им с концен¬
трирана сярна киселина
Thermolyse f термолиза, термично
[топлинно] разлагане
Thermometer 'п-термометър
THenmömeterglas п термометърно стък¬
ло
Thermometerskale f термометър— ска¬
ла :
Thermophyllin п термофилин (анти¬
биотик), CuHeO5(mCHз)4
Thermoplast т термопласт, термопла-
стична пластмаса
THermoplastfoHe f фолия [лист] от
термсплает, термопластична фолия
thermoplastisch термо^-стичен, при¬
тежаващ - - пластични свойства при
загряване
Thenmoppastizitat f термсnластичнсет
Thermopren п термопрен (циклизи-
ран каучук)
Thermoprenbindemittel п термопрено-
во свързващо средство (лепило)
Thermoregulator m терморегулатор
TheDDorückfederung f термоеластич-
на инверсия (възвръщане на ела¬
стичността при нагряване)
Thermoool-Färbeverfdhren п термозол-
но багрене
THermoosabHltät f термостабилност,
термична устойчивост
Thermostat т термостат
TheDDostatzelle /термсетaтирана елек-
трол-зна клетка
THermostrom т термое.лектриче^^и
TOK	V
TheDnoverformung f термично формо¬
ване
^eDD^'^^^f^iDDungsmaschine f машина
за термично формоване
ThenmovuikaDrsatlöD f термична вул¬
канизация
THermozelle f термодвойка
Thevetin п теветин, C5<H94ms4
ThlaldlD нтиалдин, 5,6-дихидро-2,4,6-
триметил-1,3,5-дитиазин,
CeHr3NS2
Thiamin п тиамнн. аневрин, вита¬
мин Br (антиневротичен витамин),.
C12H17CIN4OS
THlaminase f тиаминаза (ензи&)
ThianiDöklnasc f тиаминсkuназа (ен¬
зим)
ThiaDapHthen л тианафтен, тионаф-
тен, C8HeS
ThiantHreD п тлантрен, , дцфенилен-
д-сулфид, C12HeS2 - •	‘ l
ThlapHen- п тиафен, т-офен, C4H4S
Thiaxanthen п тиаксантен, т-оксан-
тен, C13H10S	;
ThiaxaDtHoD п тиакеантон, т-оксан-
тон, дибензстиспирсн, C13H8OS
Thiazln п тиазлн, C4H5NS
Thiazinfarbstöffe mpl т-зинови баг¬
рила
ThiaziDriDg т тиаз-нов пръстен (хе¬
теро цикъл)
Thiazol п тиазол, ме-татиазол,
CgHgNS	‘
Thiazol-Beschleuniger т тиазолов ус¬
корител
Thiaz^lidlD п тиазол-дин, C3H7NS
THiaz^i^riDg т тиазслсв пръстен (хе¬
тероцикъл)
ThiiraD п тииран, ет-ленсулфид, епи-
т-сетан, (CH2)2S
ThioalkoHol т т-оалкохол, меркап-
тан, RSH
THioameisensaure / тиомравчена кисе-
л-на, CH2OS
THioamid п тиоамид
ThioanillD пт-оанилин, 4,4'-диам-но-
дифенилеулфид, S(CeH4NH2)2
THiöaDt1möD1gsaune / т-оактимониста
киселина, H3SbS3 (орто)
THioaDtimönsaune f тиоант-монена
к-селина, H3SbS4 (орто)


627
THI
THloäpfelsäure f тиоябълчена кисели*
на, нmmccнscн(sн)cmmн
Thloarsenat л тиоарсенат, сол на тио-
арсеновата к-сел-на, M8ÄsS4
Thloarsenlgsaure f тиоарсениста кисе¬
лина, HgAsSg
THO>arseпsйüne f (орто)тиоарсенова
киселина/ H3AsS4
Thioäther т тиоетер, диалк-леулфид,
RSR'
Thfoazetaldehyd т тлоацеталдехид,
етантиал, CH3CHS
Thioazetamid п тиоацетамид,
CH3CSNH2
ThloazetaDilid п тиоацетанилид,
CH3CSNHCcH5
THiöbaгOitünsaunc f тиобарбитурова
киселина, C4H4N2O2S ►
THiobenzaldeHyd т тлобензалдехид
(тример) , трл-тиобензалдехид,
C2lHieSe
THiöto^i^;к;^niIid п тиобензанилид,
C«H5CSNHCeHs
TH1obeDzoesäünc f тиобензоена кисе¬
лина, CeH5COSH или Ce^CSOH’
Thiodiglykol п тиодигликол, блс-(2-
х-дрокс-етил)сулф-д,
S(CH2CH2OH)2
ThlodipheDylamlD п тлод-фениламлн,
фен о]т-ази н, 2.3;5.6-дибeнзo-1,4*
тиазин, Ci2HsNS
THioessigsäure / тиооцетна киселина,
тлолоцетна киселина, CH3COSH
THIoflavon п т-офлавон, 4-оксо-2-фе-
нил- 1,4-тиохромен, C^HjoOS
THioformaldehyd	*
(серен аналог
THibförnan1d п
HCSNH2
TH loge nfarbstoff е
р-ла (серни)
Th1ogerman1unsaune / т-огерманнева
к-сел-на, H2GeS3
Thioglukose f тиоглюнозя,
CeHi2O5S
Thioglykol и тиоглинол, монотио-
етиленгликол, HSCH2CH2OH
Thioglykolsäure f тиогликолова кисе¬
лина, меркаптооцетна кисел-на,
HSC^COOH
т тиоформалдехид
на формалдехида)
тиоформамид.
mpl тлогенивл баг-
Thioglyzerin п т-оглицер-н, C3HeO2S
THloharDstoff т тиокарбамид,
NH2CSNHa
THO)haгпstoffhanz п тиокарбамндна
смола
T<HioHarnstoffoDnaIdchydHan,z п	тло-
карбамидно-формалдехидна смола
ThfoHydantoin п тиохлдантоин,
C3H4N2OS
ThibiDdlgo т тиоиндиго (бис-тионаф*
тениндиго)
Thiolndoxyl п тиоиндонсил, 3-хидро-
неит-анафтен, C8HeOS
Thiokarbanid п т-с^рбам-д,
H2NCSNH2	.
THiökarbamldsäune f т-окарбам-нова
к-сел-на, NH2CSOH
TH1ökaгban1idsäüreäthylesten т етилов
естер на тиолкарбаминовата кисе¬
лина, етилтиолкарбамат,
NH2COSC2H5
Thiokarbanilld п т-окарбан-лид, сул-
фокарбан-лид, Н,№-д-фенилтио-
карбам-д, (CeHßNH^CS
Thiökarbonat п тиокарбонат, сол на
тиовъглената [на тиовъглеродната?
киселина, M2CS3
THIökalbö)nsäüne f тиокарбонова кисе
лина, RCSOH или RCOSH
THiokautschuk т т-окаучук, полиеул*
ф-ден каучук
THiököHIensäune f ти овъглен а [тио-
въглеродна] киселина, H2CS3
THiokol птионол, калиев гааянолетл-
фонат, CвHз(mH)(mCHз).SOзK
Thibkresol п т-окрезол, толилмеркап-
тан, C7H8S
Tirol птиол, тиоалкохол, меркаптан,
RSH . _
THb1lessigsäüre / т-олоцетна к-сел-на,
CH3COSH
TH1oIess1gsäl.!reesteг т естер на тиол-
оцетната киселина, естер на оцет¬
ната киселина с тиоялнохол,
CH3.COSR	-
TH1ometsl0önrsäünc /тиометаборна кисе¬
лина, HBS2
TH1omöDOpeгkohleлsäüne / тломонопер-
окс-въглена киселина, H2CS4	•
Thlonalid п тионалид, ß-нафтилам-д
на тиогл-нолоаата киселина,
нsdH2cmNHC1oH7
ThkonapHtHen п т-онафтен, тианаф-
тен, бензотлофен, бензот-офуран,
CeHeS
THюDessigsäureester т естер на тион-
оцетната киселина, CH3CSoR


THl
628
■Th1onokarbamidsaüncatHyIcstcr m ети¬
лов естер на тионкарбяминоаата ни-
еел-н-. етнлт-оннарбамат.
•	NH2CSOCsHs
THlopeDtal п тиопентал, центотал,
5- мет-л-5-( 1 -метилбутлл)-2-тио-
барб-турат, NaS-C^NsOs^^).
CH(CH3)C3H7
Thiophen - п тиофен, тияфен, C4H4S
Thiophenin п т-офеннн, 2-аминотло-
фен, C4H3S.NHS
Th1ophenkarOo1Dtlünc f тнофеннарбо-
( нова к-сел-на, C4H^S.COmH
Thiophenol п т-офенол, феннлмеркап-
i тан, CjHjSH
TH1öphensäünc f т-офенк-рбонов- ки¬
селина, C^OsS
Thlophos п тиофос, диетил-нитрофе-
н-лтиофосфат (инсектицид)
THiophosgen п тлофосген, тнокярбо-
н-л хлорид, CSCk
■THiopHo$pnolгstIure f тиофосфорна нл-
' сел-на, H3PS4
T^ioplast т 1. т-опл-ст 2. тноkаучун.
полисулфиден к-учук
ThlopyraD п т-оп-р-н, CäH4S
THlosalizylsäure / т-осял-ц-лова ки¬
селина, 2-меркяптобензоеня кисе¬
лина, о-меркяптобензоеня к-селл-
ня, HSCeH4COOH
THiossIz п т-осол
THiöSclhwefel$äüre f тиосярна кисели¬
на, HsSsO3
Thioschwefflgsäure / т-осер-ста к-се-
лнна, HUSsOs
ThiösemikarOazid п тиоеемикарбазид.
NH3NHCSNHs
THo>scn1kan0azoD п тносемин-рб-зон
Thiosulfat п тносулфат, сол на тио-
сярната киселина, M2S2O3
Thiosülfatprl>zcß т т-осулф-тен про-
•	цес
Thiöünaz1I п тноуряцнл
ThioxaDthen п тиоkеaнтен, тн-ке-н*
тен, Ci3H!oS
ThiöxаDthön п тлонс-нтон. - т--ке-н-
тон, днбензотиопирон, C13H8OS
Thioxen п тиоксен, 2,5-диметилтло-
фен, (CH3)2C4H2S
ThiöziDnssürc f тионaлaен- к-селина,
HsSnS3
Thi0zyaDsaüne f тиоцианова [сулфо-
ц-аноаодородна, родяноаа, рода-
новодородна] н-селин-, HNCS
THIozyanwasserstoff - т еулфоц-аново*
дородня [т-оцнаноая, родановя,
родяноводородна] киселина,
Hscn
THlm-sm п 1. т-урам, тетраметил-
ту-р-ид-сулфид, • ТМТД (фун-
гицид; ускорител на вулканиза¬
цията), [(CH3)3NCSS]s
Thixotropie f тннсотропня
THomasbirne / еж. THomsskonvertcr
THomaseisen п томасова мека сто¬
мана
THomssfl uO^i^!^«eD п еж. ThomaelseD
Thomasleren п том-с-ране, производ¬
ство на стомана а томасоа конвер¬
тор
THomaskoDverter т томасов конвертор
Thomasmehl п том-сово брашно, смля¬
на томасова шлака (като изкуст¬
вен тор)
THorn^isp^osp^at п томясоа фосфат,
томасова шляня
THömasnoheiscD п томасов чугун
ThomasschieneDsfaHI т томасова рел¬
сова стомана
Thomassc^lacke f томасова шляня
THomasschlackenmehl п вж. Thomas¬
mehl
ThömmsscHmelze f томасова плавна,
томасоа процес, пляана а томасов
конвертор
Thomasstahl т томасова стомана
THömmtstmHIwenk л томасов цех, цех
с томасов- конвертори; зааод за
том-сова стомана
п томасов процес,
томаснр-не
THömaswenk л влс. ThomasttaHIwenk
THönende f торнев двуокис, THO2
Thorium п торнй, TH .
THor1ünazetat п торнев -цет-т, то¬
риев- сол на оцетната ннселина,
(CH3COO)4TH
Thör1ünbörid п торнев бор-д:	1.
THB4 2. THBe
THon1üncHIor1d п торнев хлорид,
THCl,
THoгiünemаnatiön f вж, Thoron
Thöriumhydröx1d п ториев хидро¬
окис, TH(OH)4
THön1ümkаn0id п ториев карбид, THC
THöг1umkönverter т ториев реактор-
конвертор


629
Thoriumnitrst п ториев(IV) нитрат,
TH(NO3)4
Thoгiümox1d птор-еа (дау)онис, ThO2
THor1ünpcröx1d п ториев прек-с,
TH2O7
THor1unphöSphat d TOpHeß(lV) фосфат,
TH3(PO4)4
Thoгiünsülfat п ториев сулфат,
Th(SO4)2
ThoriumzyanoppaSinit п TOpneß(lV) ци-
яноплятинат, Th|Pt(CN)4]2
THoron п торон, Tn, тор-еа- емана¬
ция, THEm (радиоактивен изо¬
топ на еманация Ет2™)
Threonin п треонин, а-амнно-З-хидро-
кеим-слен- нисел-ня,
cHзCH(mн)CH(NH2)cmoн
THreose f треозя, НОСН2(СНОН)2СНО
Thrombin п тромбнн (тромбинов
ензим)
THnonOökinasc f тромбон-наза (ен¬
зим)
THrombozytin п серотоннн, 5-хндро-
ке-трнптам-н,	3-(ямнноетнл)-5-
хндронениндол,
HO.C8H5N.C2H4NH2
THuj an п туй-н, туян, танацетан, са-
бннан, 4-метил-1--зопроп-л-б-ц-н-
ло-[0.1.3]-хекеан. С^^з
Thujaplizin п туйяплнцнн, туяпли-
цнн, -зопропилтрополон (анти¬
биотик), CioH12O2
Thujen пт^уйен, 4-метлл- 1-изопропил-
бнц-кло-[0.1.3]-хенеен, C10H1S
THujon п ту йон, 4-мет-л- Ьизопро-
п-лбннннло-[0.1.3]-хенеанон,
CJoHieO)
THujilalkohol т туилялнохол, туилов
-лнохол, З-метил-1-нзопропил-
бицнкло-[0,1,3]-хеке-нол-3,
Thulium п тулий, Tm [Ти]
THullumcHIorid п тулнев хлорид,
TuCI,
THuIiunhydroxid п тулнев хидроокис,
Tu(OH),
ThuIiünkanOöDat п тулнев нярбонят,
Tu2(CO3)3
■Thuliünпitnat п тулнев нитрат,
MNO)»
THüIiunoxid п тулнев он-с, Tü2mз
ThüHünsülfat п- тулнев сулфат,
THymianol л- мащерноао масло
	TlE
Thymin п тимин, 5-метилурацил, 2,4-
д-х-дронеи-5-метнлп-рлм-дuн,
2,4-днокео-5-мeтилтeтрахиДро-
п-рим-д-н, C5HeN2m2
THymiDnukleotid п тлминов нуклео-
тид
THyminose / т-миноза, р-бодезоза,
дезоkе-рибоз-, C5HioO4
THymochiDon п тимохинон, 2-лзопро-
п-л-5-мет-лл-клохенеадuендион-
1,4, C3H7CeH2(CH3)O2
ThymohydrochinoD п тимохидрохинон,
2-лзопропил-5- метил- 1,4-дихидро-
ксибензол, C3H7CeH2(OH)2CH3
THymol п тнмол, 2-лзопропил-5-ме-
тилфенол, 3-хидрокси-р-цлмол
^^3^7^
ТНупуНопГп п тнмлл-м-н, 2-изопро-
пил-5-метилянилин,	3-р-кумнл-
-мин, C3H7(CH3)CeH3NH2
Thyreoglobulin п тнреоглобулин (хор¬
мон на щитовидната жлеза)
thyreotrop тиреотропен (управляващ
дейността на щитовидната жле¬
за)	'
Thyreotropin п т-реотропин (ти-
реотропен хормон)
Thyroxin т-ронс-н, тетрайодтнро-
н-н, C15HuJ4NO4
Tibon п тнбон, р-ацет-ламинобензял-
дехидт-осем-н-рбазон (туберку-
лостатик)
Tiefätzen п дълбоко разяждане
T1cfaufköhlüDg f im Salzbad дълбоко
цн-н-р-не
T1cfbcttfclgcпneifen т автомобилна
гумя за дълбоко околище, венец
(на джантата)
Tiefbohrkrone f корона зя сонда ■
Tlefbohrung f дълбок сондаж, дъл¬
боко сондиране	.
Tlefb^rzei^eDt т цимент за з-л-в-не
ня сондажи
Ticfdrückfanbe / боя [мастило] за дъл¬
бок печат
Tiefdruckpapier п хартня за дълбок
печат
Tiefentwickler т дълбоч-нен прояви¬
тел
Tiefkühllsgerung f съхраняване при
дълбоко охлаждане
TiefkühlschrsDk т хладнлннн за дъл¬
боко охляждяне
Tiefkühlung f дълбоко охлаждане


630
TIE

Tiefkühlverfahren п метод на дълбоко
охлаждане
Tiefofen т нагревателен кладенец
Tlefpumpe f помпа за черпене на
нефт от големи дълбочини
tiefsiedend н-еноkнпяш
T1efstanzOIech п ламарина зя дълбоко
щанцоване
TieftempeгaturbectäDdigkeit / устойчи¬
вост прн ниски температури
Tleftempeгatürdc5tiHatiön f 1. суха
дестилация [пиролиза] при ниска
температура; полукоксуване, шве-
лтв-не 2. дестилация при ниски
температури
Tieftcmpeгatünensil п емайл за ниски -
температури
TieftcnperatunHydricnüng f нлснотем-
перятурно хидриряне
TicftcnpeгaturksutscHuk т ниснотем-
пературен няучун (каучук, полу¬
чен при HUCKontfMnnpamypча по¬
лимер изация)
Tieftemperaturkoks т ниекотемпера-
турен нонс, полуконс '
Tiefienpeгatunlagenung / съхранява¬
не при ниски температури
TleftemperaturoxydatloD f окисление
при ниски температури
TieftcmperatürpölymerisstiöD / нисно-
температурна полимернзацля
Tieftempersturpyrolyse f ниснотемпе-
р-турна п-рол-за, суха дестила¬
ция прл н-ск- температура
TieftemperaSurrcktifikatiön / нисно-
темперятурня рентнфннацня
T1cfrem|peratuntcchDik f техника на
ниск-те температури
Tieftemp^i^'^'turteer т ниекотемпера-
турен катран
T1eftempermtunvenkokung f коксуване
при понижени температури, полу-
ноксуване
Tieftempeгaturvengmsüпg f вж. Tlef¬
tem peraturverköku ng
Tiefüng$fähigkeit f способност зя дъл¬
боко изтегляне
Tiefungsprobe f изпитване на дълбоко
изтегляне
Tiefungswert т коефициент на изтег¬
ляне
Tiefzementierung f дълбока димен-
тацня
Tiefz1eH0IecH п ламар-на за дълбоко
изтегляне
tiefzlehen подлагам на дълбоко из¬
тегляне
Tiefziehen п дълбоко изтегляне на
ламарина
Tiefzlehpresse f преса за дълбоко из¬
тегляне
Tiefziehprüfung f изпитване на дъл¬
боко изтегляне
Tiefziehstshl т стомана зя дълбоко
изтегляне
TiefziehverfahreD п процес на дълбоко
изтегляне
Tiefziehwerkzeug п щампа за дълбоко
изтегляне
Tlefzug т- дълбоко изтегляне
Tiegel т тигел; потя; огнище (на
шахтова пещ)
TIegc1O^^rieb т тигелоа процес [метод]
зя производство на стомана
Tiegeleinsatz т пълнене [зареждане]
на тигел
T1egclflüflstahl т еж. TiegelstsHl
Tiegelofen т тиглоаа пещ
~ mit (Jm^<c^<^^tf<eu^rung регенера-
тнвна т-глова пещ
T1egclsChachtöfen т шахтова пещ с
тиглово огнище
T1egelscllmelzloetrie0 т т-глово топе¬
не
Tiegelschmelze f т-глова плавна
T1ege1schmelzenei f производство на
тнглоая стомана; цех за тиглоаа
стомана; завод за тнглоаа стомана
TiegeisäimelzverfShreD п еж. Tiegd-
stahlvenfahncn
TlegelstaHl m тиглоаа стомана
TiegelstahlverfaHren п тиглов метод
(тиглов процес] за получаване на
стомана
TiegelverkokuDgsprobe f т-глова про¬
ба зя коксуване
Tiegelzange f щ-пки за тнгли; клещи
зя тигли
Tierfett п животинска мазнина
tieriscH ж-вот-нсн-, който е от ' жи¬
вотински про-зход
TlerkoHle f живот- нонл въглен
Tierleim т животински клей
Tierdl п живот-нсно масло
Dippels костно масло
T1enscHwsnz п животински (костен}
въглен, костен и сажди


«31
Tierstärke f глиноген, чернодробна
захар	.
TlerwscHs п животински восък
Tigererz п стефанит, - AgfS0S4
T1gliпsäünc f т-гл-нова киселина,
а, ß-транс-диметилянрилова нлсе-
л-ня, транс-2-метилбутен-2-оеа ки¬
селина, а-метилнротоноаа кисели¬
на, CH3CH==C(CH3)COOH
Tlgogenin п тигогенин (сапонин),
C27H44O3
Tigonin п т-гонин (сапонин),
C54Hз2m27
п тилийкорин; C32H33NO4
TinktioD f боядисване, обагряне
Tinktur f тинктура; н-стойка, -зелен
Tinte / мастило	,
sympathetische с-мпатнчно масти¬
ло
Tintenfestigkeit f ■ - устойчивост (на
хартия) за проникване на масти¬
ло, маетuлоустойчлвоет
Tintenfischol п масдо от сеп-я
TlDtensehwimmprobe - f изпитване ня
пронлейнатя с плаваща ладийка
е мастило
T1Dtenschw1mmüng f р-зл-а-не на
мастило (при определяне на про-
клейване)
TipHen п тнфен, хидрохлорнд на ß-
диетнлам-ноет-лоаия естер на ди-
фен-лтнооцетната киселина,
(CeH5)2CHCmSCH2CH2N(C2H5)2.HCl
Tiron п тнрон, тайрон, дЛн-тр-ева
сол на 1,2-д-хидроkснбе-lзолдлеул-
фомовата-3,5 киселина,
CeH4rn8Ns2S2
TischOelegüDg / покриване със сребро
на голем- огледала върху маса
Tischlerleim т дърводелско лепнло,
дърводелски - клей	’
TiscHmsschiDe f кръгла машнна зя
разлнаяне на течен метял
Titan п титан, Ti
Titsnst п тнтянят, сол на титяноаата
кисел-на: 1. мета, M2T1O3 2. орто,
M4TO4	.
TitsncHlorid п тлтянов хлорид: L
TICI2 2. T1CI3 3. TICI4
Titandioxid п т-танов двуокис, TiO
Titandlsulfid п титанов двусулфид,
T1S	.
Tltsnelsen п ферот-тан
Titsielbbnefz п илменит, FeTiO3
	 TIT
Tltanemsil п титанов емайл
TitsDgenOung f титаново дъбене
Titsnit т 1. тлтан-т, сфен.( естествен
налц-еаотлтанов силнн-т),
CaT1m(Sim)4 - 2. ролфрамтитаноеа
твърдя сплав
TitaDkanbid п т-танов карбид, T1C
TltaDmsgneteisen п титаномагнетит
(срастване на магнетит с илме¬
нит)
TltsDnitrid п титанов нитрид, T1N
T1tanönorphit т титаноморфит (ти-
танит [^^T1O(S1O4)], във фино-
зърнеста агрегация''с рутил [ТЮг])
TitaDoxid п тлтянов онис; 1. TiO 2.
Ti2O3 3. T1O2 '
TitsnpHospHat п т-тянов фосфат
T1taDpHösphid п т-таное фосфид,
TiP
T1tanpyrophösphat п т-танов пирофос-
фат, T1P2O7
Titsnsäure f титяноеа киселина: L
мета, H2T1O3 2. орто, КДЮ«
TitaDschorl - т рутил, TiO2
Titansesquloxid п двутитанов трио¬
кис, ThOg
TitsnstsHI т титянова стомана (с
високо съдържание на титан)
легнряня с титан стомана
TitaDSüIfat п т-таноа(Ш) сулфат, 1.
Ti2(SO4)3 2. T1(SO4)2
Т^их^Нй п т-тянов сулфид: 1.
TiS 2. TizS3 3. TIS2
TitaDtctracHIonid п титанов четири-
хлорид, TICI4
Titanictraflüörid п т-таное четири-
флуор-д, TiF4
TitaDtrijodid п тнтанов тр-йодид,
TiJ3
Titanweiß п титаново белнло
Titanyl п титанилова (двувалентна)
група, (T1O)
Titsnylsülfat п титанилеулфят.
(TiOOSO^
TitanzyaDöDitrid п титаное циано-
нитрид, T1(CN)2.3Ti3N2
Titer т титър
Titerabnahme f намаляване на титъ-
р-
T1ter0cstäDdigkclt / постоянство на
титъря
Titereinstellung f определяне на ти-
търа


TIT
632
TiterkonstaDz f постоянство на ти¬
гъра
Titerlösung f изходен разтвор е обем¬
ния анализ
TiterstelluDg f еж, Titereinstellung
T1tensübstanz f вещество, от което се
приготвя -зходен разтвор е обем¬
ния анялнз
Titration f тнтруаяне
~, еIektrömetrIsCHe елентрометрично
тнтруаяне
koHduktometriscHe	кондуктомет-
р-чно т-труа-не
T1tnatiöDsCDdpuDkt m нряйня точна
(краен момент] на титруаянето
TItnatiöDskünvc f т-трувална нр-а-
Tltrlersnslyse f обемен -н-л-з
titrieren л титрувям
Titnierfl11ssigkeit f тнтрувялен раз¬
твор (с определен титър)
Titn1cnlauge f разтвор на основа с
определен титър
Titr1ersäüne f разтвор на к-селиня с
определен т-тър
T1tricnstativ п статив зя бюрети
Titrierung / тнтрувяне
Titninctnle f обемен -нал-з
TMTD-Präparat п Т^^Д-препарат,
тетрамет-лт-ур-мд-сулф-д (уско¬
рител на вулканизацията; фунги-
цид)
Toilettenessig т тоалетен оцет
Toilettenpapier п тоалетна хартия
Toilettenseife f тоалетен сапун
a-TököpHeröl п а-тоноферол, а-там-н
E (npomueocmepuAun&meH а-тамлн),
Cs9Hso02	•
ß-Tokopherol п ß-токоферол. 6-хнд-
ронеи-2,5,8-тp-мeтил-2--4.8,12-
триметилделил)- хроман , C38H4eO2
7- Tokopherol п ^тоноферол, 6-хид-
рокеи•2,7,8-тр-M(M■ил-2-(4,8,12-
триметилдел-л)-хромян.
Tolan л толян, 1,2-дифениляцет--
лен, CeH5C-^CCeH5
Toleranz f толеранс, отклонение от
номиналната стойност
Tolersnzdosis f допустима доза
ToleranzkonzentrstfoD / допустима
концентрация'
Toleranzwert m допустимо отклоне¬
ние -от номиналната - стойност, то-
лерансна стойност, пределна стой¬
ност, допусн
Tolid п толид, толуидид, ац-лно про¬
изводно на толуид-на,
RX:O^NH^CeH4CH3
Tolidin п длметнлбензндлн, толид-н,
CigHieNg
Tollkirsche f лудо биле, бсл-дона
Tollkirsscienextrskt т екстракт от бе-
ладоня
Tollkirsctr ntinktur f т-ннтура от бе-
лядона
To^amld п толуямнд, метнлбензя-
м-д, CH3Q,H4CONHs
a-ToIüaIdchyd т а-толуялдехлд, фе-
ниляцеталдехид. CeHjCHaCHO
я-ToIuaDiIid п а-толуян-лид, л-фс-
ниляцетанилид,
Ce^C^CONHCe^
TölücH1Don п толух-нон. 2-метилхн-
нон, метилцинлохекеядиендион-
1,4, C7H4O2
Toluen п вж. Toluol
Toluidid п вж, Tolld
Toluidin п толуид-н, амннотолуол,
метиляннлнн. CH3C«H4NH2
T^luDitrll п голуи-трил, ннтрил на
толу-лоа-тя н-сел-на,
CH3C4H4CN
ToluoiD п д-мет-лбензо-н, толуо-н,
ChHi^
Toluol п толуол. метнлбензол. фе-
ннлметян. CoHäCH3
ToJuoJlrsktioD f толуоловя франция
Toluölsdiп1tt т вж. Toluolfгakt1ön
Toiuolslllfiлsaüre f толуолеулф-нова
н-сел-на, CH3CeH4SOlH
Tolüölsülfoch!or1d п толуолеулфохло-
рид, киселинен хлорид на толуол-
сулфоновятя н-сел-ня, C7H7C1O2S
TolüölsulfoDsm1d п толуолеулфона-
мид, ямнд ня толуолеулфоновята
ннеелння. CHз.CвH4SmгNH2
Tolüolsulfonsaürc f толуолсулфонова
кисел-на, CH3CeH4SO3H
ToluolsüIfönsaurccHlörid п толуолеул-
фохлор-д, н-сел-нен хлорид на
толуолеулфонова к-еелина.
C7H7CIO2S
Tölüylsldehyd т толунлов [толллов]
алдехид, метнлбен^ялдехнд.
CH3CeH4CHO
s-Toiuylchlorld п а-тол у лл хлорид,
феннлацетил хлор-д, киселинен ,


633
хлорнд на фенилоцетнятя н-сел--
ня, cвнscн2cmcl
ToIuylsSünc f толунлова н-сел-ня,
мет-лбензоеня ннселнна,
CH3CeH4COOH
--ToluylsSure f а-толунловя кисели¬
на, феннлоцетня к-сел-на,
CeHsCH2COOH
Tolylchlorld п тол-л хлорид, хлорто-
луол, CH3CeH4Cl
Toiyiessigsäure f тол-лоцетня н-се-
лння, мет-л-а-толу-лова кисели¬
на, метилфеннлоцетна киселина,
cHзCвH4cн2comн
Tolylgruppe f толиловя група, то-
лнлов остатън [радикал],
CH3CeH4-
TolylHsrnstoff т тол-лнярбям-д.
CeHioN2(O
TolylHydraziD п толнлхндряз-н. ме-
тнлфеннлхндразнн, C7HioN2
Toi у Hydroxylamin п толнлхндроне--
ламнн,	мeтнлфeнилхндроне-л-
ямин, C7H8NO
Tolyllsothlozyanat п толнл-зот-оц--
анат, CH9CaH4NCS
TolylthloHarDstoff т толнлтиокярбя-
мид, CeHioN2S
Tolylureid п вж. ToIylhannstöff
TomateDkerDol п масло от доматени
семн-
TomаteDnаnk п доматено пюре
Tomatensaft т доматен сок
TomateDssmeDol п вж. TomateDkennöl
Tomatidin п томятнднн, аглннон на
томят-ня, C^NOr
Tomatln п том ат и н (гликоалкалоид
от домати)
Tombak т томпан (медно-цинкова
сплав)
Топ т 1. глина 2, тон; оттенък, ню¬
анс
bildsamer еж. Ton, plastischer
fetter мазня глина
feuerfester огнеупорна глина
magerer постна глина
plastischer пластична глина
TöDSüfDsHnef1Im т филм зя звукоза¬
пис
Tonbad п тоновя баня; баня зя проя¬
вяване н- тоновата пътечка
^пОСш т бетон с прнбаана кя сух-
мляна гл-н-
	;	TONP
Tonbildung f образуване на гл-н-;,
каол-ннзиране
Ton01Dden1ttcI п глинено свързващо-
вещество
ToDdlnss т дннас с пр-б-вня ня гли¬
на, глинен динас
Tondinasstein т глинено-кварцова
тухла
Tönidreieck п телен триъгълник с гли¬
нени огнеупорни тръбичн- (за-
поставяне на лабораторни тигли)-
ToDeisenstelD т глинеста желязна ру¬
да	.
tonen [tönen] тон увам, отсенвям
(снимки)
Toner т тониращо вещество (вираж....
разтвор )
Tonerde f алуминиев онис, AI2O3
aktive активен алуминиев окис
essigsaure алуминиев ацетат,
(Cн^cmm)зAl
wasserfreie безводен алуминиев - -
онис
wss^t^i^^-sltlge алуминиев хидро¬
окис, Al(OH)3
Tonerdealaun т нялиеаоялуминиева«
стипца, K2SO4. A 12(SO4)з.24Н2О
Tonerdcenzeügung f производство на.
алуминиев окис
Tonerdegehalt т съдържание на алу¬
миниев онис
TonerdegeS т тонердегел (предимно*
колоидален алуминиев хидроокис)
ToDerddhydrat п алуминиев хидро¬
окис, Al(OH)3
Tönerddsclhmmottd / алумоок-сен ша-
MOT
ToDerdescHmelzzement т алумоон-сен.»
[ялуминатен] топен ц-мент
TöDcrdd>Шkatc npl алумое-ликати
ToDerdestelD т алумоокисна огне¬
упорна тухла
Tönendesulfat п алуминиев сулфат,.
A^SO^
TöDerdezemeDt т алуминатен цимент"
Tonga f тонга (вид балиране на-
тютюневи листа)
Tonkneter т глиномесачна, гллномее-
Tonmergel т глинест мергел
TonmllcH f гл-нено мляко, гллнемаь
суспензия
Tonmischer т гллномес
TonroHr п гл-нена [керамична] тръба"

TON
634
Tonschiefer m глинест- шиста
Tonschneider m гл-норезачка
TönsteiD m гл-нена скала
ToDsteingut n глинен фаянс
TonsubstaDz f глинесто вещество
ToDtiegel m глинен [керамичен] ти¬
гел
ToDtrübe f гл-нена суспензия
Tonung f тон-ране, оцветяване
Tonware f глинени [керамични] из¬
делия
•Tonwert т 1. звукова стойност 2.
плътност на (сивия) тон (в изобра¬
жението); светло съдържание е
(сивия) тон
..TöDwertг1ditigkeit f верност на цвето-
предавянето (в черно-бялата фо¬
тография)
TbnwentwiedcngsOe f 1. зауновъз про¬
извеждане 2. цветовъзпро-звеж-
дане (в черно-бялата фотография)
TГöpfcr0lc1 п графит зя изработване
на т-гли
Töpferdidrzcugnis п грънчарско изде¬
лие
Töpferten т.грънчарска глина
Topfzeit f жизнеспособност (на смо¬
ла, клей)
Toppdesltllatlon f дестилиране на ле¬
ките фрянц-и (от нефт), отбен-
з-нвяне ня нефт
Toppen п вж. Toppdessillation
ToppkoloDne f колона зя дестилиране
на лек-те фракции (от нефт)
'Iöppni1ckstaDd т остатък след дес¬
тилиране ня лените фрянц-и
Tor0ern1t ,п торбернит, халн^ол-т,
медно-уранова слюда,
cu(um2)2(pm4)2.12H2O
Torf т торф
Torfband f торфен пласт
Torfbildung f образуване ня торф
Törf0r1kctt п торфен брикет
TГönfeiscncnz п лимонит (блатна же¬
лязна руда)
Torferde f торф; торфена пръст
Torfkohle f торфени върл-ща
Torfkoks т торфен нонс
To-fmull т торфен хумус
To-coS п торфено масло
ToгtpcchköHld f торфени смолисти
въглища	.
Tönfsüünd f хуминоеа [улминова] ки¬
селина
Torfteer т торфен [първичен] натрян
Torfverkohlung f коксуване на торф
TorfverkokuDg f вж. Torfverkohlung
Torkret т торкрет
TorDisterleder п кожа за раници
Torr п тор (единица за измерване
на налягане, равна ■ на 1 тт жив.
ст.)
Torsionsfeesigkeit f якост на усунаане
Töns1onsvensucH т изпитване на усук¬
ване
Torsionswssge f торзйоння везна
Tosyl п тозил, тоз-лова [тоз-лна]
група, р-толуолсулфонилов оста¬
тък, CH3CeH4Sm2—
Tosylicilorid п - 'гозилхлорид, 4-толу-
олеулфонилхлорид, C7H7CIO2S
Tosylgruppe f вж. Tosyl
Tosylierung / тоз-л-ране, анараяне
ня тозилов остатък
TosylzeHulose f тозилцелулозя, този-
лираня целулоза, тозилов естер на
целулозата
TotaIа0soгpt1oD f пълно поглъщане,
тотална абсорбц-я
Totalherbizid п тотален хербицид,
хербицид с общо дейстиаие
totalhydrolyslert напълно - хидрол-зи-
ран
TotsIHydrolyse f пълна [тотална] хид¬
ролиза
TotalkautscHuk т общ кяучун (ця¬
лостно съдържание на каучук)
TotalsyntHese / тотален [пълен] син¬
тез
Totalverlust т обща [тотална] загубя
Totalwinküпg f общо [тотално, пълно]
действие
ToterenDen п мъртво изпичане (из¬
пичане до пълно уплътняване);
пълно [мъртво] изпържаяне (на
руда)
tötgegerOt мъртво за дъбен (за непра¬
вилно обработена кожа)
Totgerbung f мъртво зядъбВане
TotglüHen п - - пълно - отгряване- (на
метални,' и стъклени изделия)
Totkochen п einer Schmelze завършва¬
не на плавна (рафиниране и ус¬
покояване)
TotrosteD п цълно -зпържване, мърт¬
во пържене (на руда)
Tourill п турила (керамичен абсор¬
бер)


«35
Toxaphen п токсафен (високохлори-
ран терпен, инсектицид)
Toxiferln п тонсиферин (алкалоид),
C4oH4eN4m2
Toxiksrol п тонс-к-рол, C23H2s<O7
Toxikologie f токсннология
toxisch токсичен, отровен
Toxizität f токе-чноет, отровност
akute остра [янутня] токсичност
chronische хроническа токсичност
ttoxopHor токсофорен, ^^отворен,
придаващ токсичност
T-Q-F-System п система глнна-кварц-
фелдшпат
Tracer т белязан атом, радиоактивен
[изотопен] -ндикатор
Trademarke f търговска мярна, тър¬
говски знак
Tragant т трягaнт. ястрагялус. тря-
гякянтова смола
Tragarm т ръкяв (на електродър-
жач); конзола
Träger т l. пълнител 2. носител;
подложка 3. греда
Trägerelektrolyt т индиферентен елек¬
тролит
Trägergss п газ-носнтел
TnSgcnksllOen п калибър за греди
Tnägcrmаtcnial п 1. пълн-тел 2. носещ
материал, носител
TrägerstsHIwаlzwcnk п валцов стан зя
U-обрязна [улсйня] стомана; цех
валцоване на греди
rstoff т 1. пълн-тел 2. вещество-
нос-тел
fester твърд пълнител
—flüssiger течен пълнител
inerter инертен [неактивен] пъл¬
нител
Trägeirstrsße f стан за валцоване на
греди
TrägensuOstaDZ f носител (на ката¬
лизатор )
TrSgewsIze f упорен вялц
Traggerust п носещ- нонструнцня
Traggitter п носеща решетка
Trägheit f 1. инерция 2, инертност
TrägHeitskraft f инерц-онна' сила
Tnaghe1tsstsübsbsche1dcг т инерцио¬
нен прахоотделител
Tragheitsv1bnat1önss1eb п инерционно
вибрационно слто
Tragkranz т опорен пръстен на шах¬
тата (на доменна пещ)
	TRA
Tnagknanzsäüld f колона на опорния
пръстен на шахтата (на доменна
пещ)
Tragring т 1. - опорен пръстен 2. вж.
Tragkranz
Tragschlene f носеща шина
Trаktoncntre1bstöff т тракторно го¬
риво
Tran т мязннна от морски мленопи-
таещ- и р-би
Tranen п ок-сливане на мазнини от
морскн млекоп-таещи н риби
träDeDerregeDd сълзотворен
Tränengas п сълзотворен [боен] газ
TnäDen[nd1z]stöff т сълзотворно ве¬
щество
TraDgcrOüDg f маслено дъбене
Tnsngeschmsck m вкус на рибено мас¬
ло
TnsDHsntfett п втвърдена мазнина от
риби или морски млекопuтаеши
tränken п напоявам, импрегнирам
Trankflotte f импрегнационен раз¬
твор
Tränkkörper т проп-т детайл
TrSnklsck т импрегнационен лян
Tränkung f напояване; импрегни¬
ране	'
Tranquillizer т транннлянт, успоко¬
яващо [трянн-лизирашо] средство
Trsnsaddition f присъединяване в
транс-положен-е
Tnsnssldölsse f трянеялдоляза (ен¬
зим )
TnsDsaniDsse f тр-нсям-няза, ами-
нофераза (ензим)
Transaminierung f транс-м-н-р-не,
преам-ниране
TnsDsfensse f трансфер-з- (ензим)
Tnаnsfer-Preßаutomаt т автомат за
трансферно леене
Transferpreise f трансферна преса
Transferpreisen п трансферно пресо¬
ване
Trsnsfettsäure f трянс-изомер на маст¬
на киселина
Transformation f L превръщане; фа¬
зов преход 2. трансформация, пре¬
образуване
TransformatiöDsiDtenvaI п интервал на
превръщане (на стъкло)
TransfoгsmitöDspünkt т точна [тем¬
пература] на превръщане


TRA
636
TnsDsförтnatorenbiech п трансформа¬
торна ламарина
TrsnsfonDstorenol п трансформаторно
масло
TnsDsförmstorenstshI т трансформа¬
торна стомана
TrsDsformstorIeistüng f мошност на
трансформатор
trans-gestreckt транс-изпънат (за кон
формация)	.
Transglykosylsse f трансгллнозилаза
(ензим)
Transкetölase f трянскетолазя (ензим)
TnansknistsIIisstionsOcrcicH т сбляст
ня тряненриетялизации
Translation / L постъпателно данже-
ние 2. транслация (в кристал)
TnsDslstioDsgitten п трансляционна
решетня
TraDsncthylasc f трянсметилазя (ен¬
зим)
Transmethylierung f трансметнл-ране
Transmission /	. рансмнсия
TraDsmlsslcnsol п трянсмнсионно мас¬
ло
Tnsnspsreпidnsil п трянспарентен
(прозрачен) емайл
Tnaпspsncпtlcder п транепярентня
[прозрачна] пергаментна ножа
Transparentpapier п прозрачна хар¬
тия
TrsnspaneDtseife f прозрачен сапун
Transparenz f прозрачност, транспа-
рентност
TnaDSphösphstasd f трянсфосфатяза
(ензим )
TnsnsphöspHörylase f транефоефорu-
лазя (ензим)
Transportband п транспортна лента,
лентов транспортьор
Transportbeton т бетон, произведен
в бетонов завод
TnaDsportOetoDmIscher т подвижна бе¬
тонобъркачка
Tnsnsportgunt т еж. Transportband
Transportkosten pl транспортни ряз-
носн-
TnaDspörtkUHluDg f охлаждане по
време на транспорт
Transportschnecke / винтов транспор¬
тьор, шнен, видя
TnsпspörtvenhältDissc npl транспортни
условия	'
TnaDspörtvoiтichtuDg / транспортно»
съоръжение
trans-Stellung f транс-положение
Trsß т 1. трае (скала) 2. ц-нков»
онлсн, примесени с метални
(образувани е приемника при кон¬
дензиране на цинка)
TrsвOeton т трасов бетон
Traßzement т трасов цимент (цимент:
с добавка на трае)
TnsuOensObeemssch1De f машина за»
отделяне на зърнат- от гроздови
чепкн
TnsüOcnаOfsIl т отпадъци [изцедни,
джибри] от грозде
Traü0cпkcrn0l п масло от гроздов»
семена
TrsüOcnmsische/гроздова кяша, смач¬
кано грозде (за вино)
Traubenmost т гроздова шира [мъст])
TrauOenquetsche f преса зя изстис¬
кване на грозде
TnsüOdnsaft т гроздов сон
TnaüOdDsäund f гроздена н-сел-на»
рацем-чня винен- н-сел-ня,
НООССН(ОН)СН(ОН)СООН
Traubenzucker т гроздова зяхяр, глиз-
новя, декетрозя. CelHiuOe
Treber pl джибри, пряшини; каша»
утайна (при варене на бира); из¬
цеди и
Treffer т треф; преводна цапфа на-
вялц (от валцов стан)
Trefol п трефол, -зоамилсалнн-лат,
изоямилов естер на сал-ц-ловата
н-сел-ня,
HmceH4comcH2CH2CH(CH3)2
TreHalose f трехалоза, СггИггОц
TгeiOdsmpfpunpe f пярня вануум-
помпа
TгciOesгbcit f нупеляц-я (окисли¬
телно стопяване на ‘ оловно-сре¬
бърно-златна сплав)
Tre10gss п 1. газообразно моторно<
гориво (втечнен газ, използуван
като моторно гориво) 2. работен-
гяз; работно тяло
Tne10gas-Aerosol п аерозол, получен-,
чрез използуване на втечнен гяз-
Trelbgnenze / граница на раздуването
Treibhaus п парннн; оранжерия, ве¬
гетационна къща
Treibmittel п 1. порообразувател, по-
рофор, рязпенваш агент, газооб-

7
р-зув-тел 2. моторно гориво 3. ра¬
ботна [движеща] среда (напр.
в пневматична транспортна ин¬
сталация)
sTreibofen т нупелацнонна пещ
sTreiOol п моторно горнво (течно го¬
риво за двигатели с вътрешно го¬
рене)
Treibriß т пуннатння вследствие не¬
еднакво изменение на обема
TreiisprengsfoH т метателно взр-вно
вещество
Treibstoff т гор-во (за двигатели),
моторно горнво
atomarer атомно гориво
**» gasförmiger газообразно (мотор¬
но) гориво
**» gebleiter етил-з-ряно гор-во (бен¬
зин, съдържащ тетраетилолово)
**♦ Hoch klopffester в-еонооктаиово го¬
риво за дв-гатели
**» klopffester ант-детонацнонно го¬
риво за двигател- (с вътрешно
горене)
TrelOstoffbeHälter т резервоар [съд,
цистерна] за гориво
Treibstoffkofflblnatlon / смес [комби¬
нация] от моторни горнва
Trei’bstoffkömpöлeDt f компонент на
моторно гор-во
TreiOstofttank т резервоар за моторно
гориво
TreiOstoffzusatz т добавка към гориво
Trelon п трелон (полиамидно влак¬
но)
Trennfestigkeit / съпротивление на
разслояване | отделяне, откъсване]
TncDnfIschc f разделна повърхност
Trennkolonne f разделителна колона;
дестилационна колона
Trennmittel п разделително средство,
смазна (за отделяне на формите);
пудрещо [изолиращо] вещество
TnenDrohnvcnfsHncn п метод, използу¬
ващ термод-фузйонно разделител¬
но устройство '
Trennssnd т разделителен пясък,
делител (при леене на метал)
Trennscheibe f разделителна шайба
Trennschicht f разделителен слой
Trennschleuder / центрофуга, центро¬
бежен сепаратор
Trenntrichter т (раз]делнтелня фу¬
ния
	RRI
Trennung f разделяне, отделяне;
р-зед-няаане
TneDDUDgsanIsge f -нстал-ц-я зя раз¬
деляне
TreDnuDgseffekt т разделителен ефент
TreDDungsfläcHe f разделна [делител-
ня] повърхност
TrdDDtlngsköl0DS)d f вж. Tndnnkolonnd
TreDDungsmethode f метод на разде¬
ляне
Tnennungsnittel п вж. Trennmittel
TrennungsmogllcHkeit / разделителна
възможност
TrennuDgssäule [ вж. TrennkotoDne
TrenDuDgsverfshren п метод на раз¬
деляне
Trennverfahren п вж. TreDnungsver-
fahren
TreDnwsDddiffüsiön f дифузия през
(пореста) разделяща преградя
TreppeDkies т пирит, FeSl
"TreppennostfcücrüDg f горене върху
стъпална сняря
TreppeDnöstgasenzeügcr т газгенератор
със стъпална сняря
TreppeDnostgeDcratör т вж. Treppen¬
rostgaserzeuger
Trester pl джибри, пращ-нн; наша,
утяйня (при варене на бира); -з-
цедни
Trestentröcknen т сушилня за -зцедни
Tresterwein т в-но от джибри; не¬
пълноценно анно
TnisköDtsD п три-конт-н,
^3^2)21^3
Trlalkoxyborin п тр-ялноне-бор-н,
трналннлов естер на борнатя нисе-
л-на, B(OR)3
TnisIkyIpHospHst п трналннлфосфят,
триалннлов естер на фосфорната
н-сел-ня
TrisiкyipHospHindicHionid п тр-алн-л-
фосфинд-хлорид, трналхилднхлор-
фосфин, R3PCH
TгisikyipHöspHiDöxid п трнялкилфос-
финокие
TnisIkyipHospHiDSulrid п триалннлфос-
финсулфид
TniaikyiziDncHIörid п трналнилхала-
ен хлорид, R3SDCI
Trisn1nöpHcDöi п трияминофенол,
хидрокситриям инобензол,
ИOCcH2(NH2)з


63!»
TRl

2,4.6-TrianiDö-1.3,5-tnisziп п 2,4,6-
триамино-1,3,5-триазин. циянур-
три-мид, трнамино-сим.-триазин,
мелямин, C3Ns(NH2)3
Trisminö-sym-triszin д вж. 2.4.6-Tni-
aniпo-1,3,5-tniszin
Tr1sniDötriphenylksr0inöl п триамино-
трифен-лн-рб-нолш парарозяни-
лин, HCHC(CeH4NHS)3
TrismiDötripHeDyimethsDfaгbstoffc mpl
тр-аминотр-фенилметанови баг¬
рил-
Tг1anisylksn0iпol п триянизнлкарби-
нол, трианизилметянол	•
TrisnyInethaDfarbstorfe mpl триярил-
метянови бягрнля
TrisryimeiHyi п тр-яр-лметлл (сво¬
боден радикал)
Triäthanolamin п тр-етянолям-н,
N(CH2CH2OH)3
TriStHsnöIaninssiz п триетанолями-
новя [триетаноламониева] сол *
TrlättioxymeehaD п тр-етонсиметан,
етилортоформ-ат, триетилов естер
на ортомравчената киселина,
CH(Oc2H5)8
Triäthylamin п трнетилямлн,
N(C2H5)8
TriättiyleDglykol п триетлленглннол,
(CH2OCH2CH2OH)2
Triazen п триязен (диазоаминосъе-
динение)
^10X1.0^0 п три-це-гам-д,
(CH3CO)3N
Triazetst п трияцетат
п триацетатен филм
Triazetin п три-цет-н, глнцер-лтрл-
ацетят. C3H5(OOCCH3)3	.
TrlszetonsmiD п триацетонатин. 2,2,
т. 6-ретртмнпиппр-дрндон-4,
CeHiNO
Triszetylglukose f трuацетилглюнрза,
трияцетат на глюкозята
Tn1azetylstärkd f триацетилснорбяла,
ацет—л-ряня скорбяла
Triazin п тр-язин, C3H3N3
TrlazoMeDzol п трuазрбензрл. фенил-
азид, фен-лазимид, C3H5N3
Tr1auö)es>sigMüгd f триязооцетня кисе¬
лия-, 1,2-д-хидро 1,2,4.5-тртразли-
дн карбон овя-3,6 нисел-на
Tn1szofsrOstofre mpl триязобагрила
Triazol п триазол, C2H3N3
TrlOsshiität f трлоснрвноет
TniOcnzaldismin п трuбрнзялдиатuн,.
х-дробензамид, (CjH5CH)8N2
Tn10olümmiDcszeDz f	трuболутине-
ецряция, лутинеецрнц-я при три¬
ене
Tn10romätlhyIsIköHo1 т трuбррмртuлр№
алкохол, тр-бротетянол,
CBr3CH2OH
Tnibrommdtitylen п триброммрзитилeн,.
Г,3,5-тpибpo6-T,4,T-тpимртилбeн-
зол, Bn8Cв(CHз)3
TribrommeflhsD п трибромметан, бро*
моформ, CHBr3
TribrompHenol п трибромфенол,
HOCeH2Br3
Tribrönphenölwismüt п (основен) б—с-
мутов трибромфенолат, нсероформ,.
(Br3CeH2O) B1OH. Bi2Ü3
Tributylamln п трнбутилямин,
N(C4He)3
TriOütyiphösphat п трибутилфосфат,..
бутилфосфат, (C4HeO)3PO
TriOütyiziDDöxid н тр-бут-л наляе»
он-с, (C4Hb)sSdO
Tributyrin п трнбутирин, глицерин
тр-бут-рят, C3HS(OOCC3H7)3
TrichinoylHydrat п гр-хннр-лхидрат,
циклохрксанхрнеяон хидрат,
CfOe.8H2O
TricHIoraldehydhydrat п хидрат ня три-
хлррацегалдех-да, хлор-цх-драт^
2.2,2-трлхлрреганднPЛ-1,1,
CCI3CH(OH)2
Trichlorättiansäure f трн хлор оцетна
киселина, грихлрретанрва кисели¬
на, CCi3COOH
TricHlorättiylen л гр-хлорртилрн. три-
хлоретен, ргин-лтрихлорuд,
Cl2C=CHCl
TricHlörs2ctaidehyd т три хлорацетал-
дехид, хлорял, CCl3CHO
Trichlönszetanid п грuхлррацег'ям-д^-
CISCCONH2
TrieHlorazetat п трнхлррацегаг, сол.
или естер на три хлор оцетната ки¬
селина
Trichlorbenzol п трихлорбензол,
CeH3CI3
Trichlö-dssiigsäurd f трихлороцетна ки¬
селина, ci3ccOoh	•
Tn1cHIöгetsigsäuгebromid п трнхлор-
ацетилбром-д, киселинен бромид
на трихлороцетнята н-сел-на, трн-
хлорртанрллбромuд, CCI3. COBr


039
	TRB
Trlchlorhydrin п три хлор хидрин, 1,2,
в^р-хлор^оя-н,	.
С1СН2СН(СГ)СН2С1.
TrfcHlonnetlhsn п трнхлортетан, хло¬
роформ, CHCl9
TriehlorpHenoi п тр-хлорфенол,
ClsQjHiOH
2.4.5-TricHIörphenöxycssigsSune f 2,4,
5-тр и хлорфен онс и оцети а кисел нн а,
2,4,5-T (хербицид)
Trichlorpurin п трнхлорпурин,
C$HN4CI9
Trichlor-sym-triszin п трихлор-с-м.-
тр-яз-н, цнянурхлор-д, н-сели-
нен хлор-д на циануроаата ннсе-
линя, C3N3CI3
2,2',2"-TricHIortгiäthylaniD п 2,2'.2"-
грнхлоргрuртилят-н•; азотен ипрнт,
(CiCH2CH2)3N
TrlchotheziD п трихргрд-и (антибио¬
тик)
TricHoMrein п тр-хрцрреин (алкало¬
ид)
Trichter т 1. фуния 2. центрова фу¬
ния (при леене на метал)
Tn1chtcnOoden т конусно дъно
Trlchterform f конусообразен изрез
(при ремонт на безкамерна авто¬
мобилна гума)
Trichtenfiiiigünmi т конусообразна
гума [каучукова тапа] за запълва¬
не (на конусообразен изрез при
ремонт на безкамерна автомобил¬
на гума)
Trlehterkopf т фуння [теталрпрuемt
нин] на леян
Trichterlauf т вертикален кянял на
леян (в наливна система)
TricHtemuHfe / д-снова мелница за
бон с фуння
Tn1cHtcnrcibmascHine f разтрнана ма¬
шина зя бои с фуння
TrichterroHn п фуння с удължена тръ¬
бичка, удължена фуния
TricHterwaage f буннерна везна
Trickaufnahme f тр-нова [комбини¬
рана] снимка
Tгlckfilmksncгs f филмова нямера зя
трикови снимки
Trideksn п триденян, CH3(CH2)liCHs
п-Tгidezу1säure f н-тридецилова ки¬
селина, триденанова киселина,
CH3(CH2)liCOOH
Tridymit т тр-димнт, SIO2
Triebkraft f 1. движеща силя 2. бух--
ваща силя (на мая за хляб)
TrieDsSure / тр-енова kнерл-на. маст¬
на киселина с три двойни връзки?
Trifluoressigsäure f трифлуороцетн-?
н-сел-ня, CF3COOH
Tn1fiuornethsп п трифлуор метан, флу-
ороформ, CHFa
Triglyzerid п тр-гл-цер-д, нормален*
естер на глицерина
~, dreisäuriges смесен триглицерид;
с трн различни н-селин-
einsäuniges прост трнглицерид
zweisäuriges смесен трнглнцерид;
с две различни к-сел-нн
TriglyzylglyziD п грнглнц-лгл-цнн,.
гр-гл-ц-лtятннорцргна кисел-ня,
C8H14N4O5	*
TrigoneHm п гр-грнел-и. бетанн на-»
N-мртнлни нотиновата киселина,
CvHtNO«
TriHalogeDid п трихалогенно съеди¬
нение
TriHydrat п крнстялохндрат с три,
молекули вода
TriHydrid п трнхндрнд, трн водород¬
но съединение
TrijödnctHaD п трийодтетян, йодо-
форм, CHJ3
TriUmp^n п тр-напр-н, глилеринтри-
капрннат, трнkяпрннрв естер на-
глицериня, CsH5(OOCCeHre)e
TriksproiD п тр-н-пронн, тринапро-
нов естер на глицерина,
[CH3(CH2)4COO)3C3HS
TrikspryllD п гр-кяпр-лнн, тринап-
f)HnoB естер на глицерина,
CH3(CH2)eC00]3C3Hs
Tr1ksnbsiiyisSune f трннарбал илова-
н-сел-на, пропантринярбонрва-1,
2,3 киселина, H OocCH(CH2CooH)3.
TriksnOöDsaüre f ^-карбонова ни-
сел-на
TriksrboDssürczykius т цикъл на три-
нарбоновите н-сел-ни
Trikosan п тр-нозан, C3fHe2
TrikrcsylphöspHat п трннрез-лфокф-т-
(пластификатор)
^110^^ п тр-л-урин, глицер-нтри-
лаурат, тр-гл-цер-д ня ляурн-
новата киселина, C3H6(OOCCiiH23)3*
Trilok п трилон (втъкани синтетич¬
ни нишки които при нагрява?
се свиват и накъдрят тъканта*

640
TRI

cT-IIod B лтрнлон В, комплркерн lll,
натриев- сол ня ет-лпна-аминmпт-
р-оцетнат- ннселнна
' TгineliI1[h]säune • / тритрлиграа кнсп-
лния. • бпизолтринарбрновя-1,2,4 ки¬
селина, CeH3(COOH)3
Trlmerles] п тример
'Tnimes1nsSunc f зр-мпзннрвя кисели¬
на,	бензолт^-карбонова-1,3,5
н-селсня, CeH3(CoOH)3
'Trincsitinssure f трнтезнт-новя ки¬
селина, пнр-дннтрнkярбонPва-2.
4.6 н-сел-ня, CeH5NOe
*TnimctHyIsiüniniun п тр-тетнлялу-
миний, Ai(CH3)3	*
T'rinctHyisniD п тр-мет-лям-н,
. N(CH,)?>
TrinctHyISthyicD п гритптнлпгилпн,
(CH3)2C=CHCH3
TrimetHylStHylsilaD п тритпт-лет-л-
силан
■T‘rlmctHyiOönst п тритпг-лбррат. трн-
метилов естер ня борнята ниспл--
на, тр-тптрне-бррнн. B(OCH3)3
'Tгin^etHyienb-onid п тр-тезилпнбрр-
мнд, 113-днбротпррпан,
Bn(CH5)^Bn
'TгimctHyiendisniп п тр-тптнлпндна-
мин, i,3-диатuнопропян,
NH2(CH2).,NH2
TTrimetHylendicHlorid п зр-тпm-ленанt
хлорид, 1,3-д-хлорnррпяи,
Ci(CH2)3Ci
'Tn■mletHylcDgiyköi п тр-тптнлпнглн-
нол, пропандиол-1,3,
HO(CH2)3OH
~TгimetHyicngiyköidipHcпyiStHcn т три-
мет-ленгл-нолднфпннлптпр ,	1,3-
дифенонеипропан,
CeH5O(CH2)?OCeH5
■TrimetHylenoxid п трнмптилпн онис,
1>3-рпрке-пррпян, CaHeO
TrinctHyiHsrDstöff т три метил карба¬
мид, CHaNHCON(CH3)2
TгinctHyiksrOinol п тр-мпт-лн-рби-
нол, терц.-бутилялkрхрл,
(CH3)3COH
-3,5,5- Tn1mctHyIöxazöl 1din-2,4tdiön d
ЗЛ^-триметилоксазолидин-й^-ди-
он, тр-теmааион, абсентол,
CeHtAN
Tn1metHyloxoniumOoгfluor1d п трнме-
т-лрнеон-пв борпнфлуорнд,
[(CH3)3OJBF4
И.И,4-TrInetlhylpentSD п 2,2,4• три-
мпт—лпентан, нзоокт-н, CeHie
TrinctHyIpHosphst п тр-тез-лфоефат,
трсмптслов естер на фосфорната
н-сел-ня, (CH3O)3PO
Tr1nctHylpHospH1D п тримез-лфоефин,
P(CH3)3
TninetHyIphosphlt п тр-теm-лфреф-з,
зрстет-лов естер на фосфор-стата
к-сел-на, (CH3O)3P
TninctHylpynidin п тр-тезилп-ридин,
кол-дин, CjH2N.(CH313
TrincthySstibin п зрнтет-леmнб-н,
зрнтпт-лянтстрн, SO(CH3)3
2,4,6-Trib^«^tm^-*^!^:tHia^^№ian п 2,4,6-
тр-тптил-ент.-трнтнян, трнмер на
m-рацеmялапхсаа. CeHuS3
TnimctHylz1DncHlön1d п тритетилкяляеи
хлорид, (CH3)3SnCI
Trinitrin п ннтроглнцприн, глицерин-
трнн-зр-т, гл-цернлнстрят.
C,h5(ONO2)»
Trinitrophenol п mр-ннтррфпнол, Иск¬
ренов- kсеек-ня, HOCeH2(NO2)3
TniD1tгotoiuoI п mр-ниmроmолурл, тро¬
тил, CH3CeH2(NO2)3
Trio п тр-валцов стан; валцов стан
тройна
TniosnöndDüDg f тр-валцово разполо¬
жение
Tn1obiecHstrsf1c f чернови трсаалцоа
стан за лам-р-на
Tn1öOIechwalzwcnk п трсвалцоа стан
за лятар-ня
TrioOlockstraße f тр-вялцрв стан за
блокове
TniöOIockwaIzwcnk п чернови трсаял-
цое стян
Tr1ölert1gstnaßc f довършителен [члс-
товн] триаялцра стян
Tr1ögcnüst п нлптна на зр-в-лцов
стан
TniöktylsniD п mрсрнm-лат-н.
(CeH17)3N
Trioiein п зр-оле-н, олпнн, триолпат
на гл-цпр-ня. тр-гл-цпр ид на
ркеиноаазя киселина,
(Ci7H33COO)3C3Ha
Trloproflleisenstrsße f профилен три-
валцов стян
Tn1oprof1ld1senwalzwdrk п профилен
тривялцов стян
Tniosch1eDcпstnaße f тривялцов стан
за релси и профилни греди


641
Trlose f 1. тр-озя 2. тр-захяр-а.
C3HeO3
Triöstnafie f тр-в-лцов стан
TrloumkeHrwsIzwerk п обратим [ревер¬
сивен] тр-валцов стян
TriöüDiverssIstraße f универсален трн-
вялцов стан
Tr1ouD1vdrsslws1zwdrk п' вж. TrlouDl-
versalstrsBe
Tn1ovoгstnaßd f чернови трсв-лцов
стян
Triovorwalzgerust л чернова нлетня
на трнаялцов сссп
TrlowalzeDsystem т трнвалцоая сис¬
тема
Trlowslzstr^ße / тревалцов стян
Triowalzwerk п тривялцов стан
Trioxan п трнонсан, зриркентезилен,
C3H-eOa
TriöxycHolsnsäund f трихиарркеихрt
ляноаа киселина,
C23H33(OH)3COOH
Trioxid п триокис
а-Tr1oxynetnylen п а-триокесметилен,
Г,3,0•-тpндкcaн1 с-м.-тр-рнеан.
(CH2O)3
2,6,8-TrioxypuriD л И.6,8tзрихиарок-
снпурнн, • пур-нmриол-2,6.8, пикоч¬
на киселина
Tripsck т трепан (трислойна [три¬
цветна] снимка)
Tripalmitin п трипялт-тии, треглн-
церид на кялтнmнновазя нссплння,
тр-палтстаз на глнцернна,
(C15HalCOO)3C3H.
Tripel ' т трепел, нсзелгур, длатомлт
Tripelpunkt т тройна точка
Tripelssiz п тройна сол
Tripeptld п трспептид
Triphenylamin п зрифпинлатин,
(CeH5)3N	'
Tr1pHeDyichlörnetHsD птрефпннлхлор-
метан, тр-фенелтптелхлррид
(CeHft)aCCI
Tn1pHcDyicn п трифпнилен, 9,10-бен-
зофенантрен, CieHi2
Tn1pHcпylkanOoniünssiz п . трефенил-
кярбонипва сол, (Ce^^C+X-
TripHeriylmetHsn п зрнфениктптан,
(CflH5)8CH
Tn1phCDyinetHantFsrOstoftc mpl три-
фенилтпзанови багрела
	 TRI
TripHeDylmethsnol п трифпнилметя-
нол, трифен-лнарбинол,
(C6H5)3COH
Triphdnylncthyl лтрифенилтетил (ра¬
дикал), (СбН»)3С—
TniphcnyimetHyicHiörid п трефпннл-
метилхлор-д, трсфенилхлорметян,
(CeH5)3CCI
TrlpHeDylphosphat п тр-фен-лфрсфаз,
трифенилов естер на фосфорнята
кнепл-ня, (CeH5O)3PO
TripHeDylpHospHit п mрнфенuлфосфaз,
трифеннлов естер на фосфор-стата
киселина, (CeHäO)3p
Tn1phenyirosan1liD л зр-фентлроза-
н-лян, ансленово с-ньо,
HOC(CeH4NHCeH3)3
Triphenylstibin л зрифеннлсз-бнн,
зрифен-лянзитон, Sb(CeH5)3
Tr1phcDyIth1öphösphat п зрнфпнилтuр-
фосфат, трефен-лов естпр на тио-
фосфорната н-селсня,
(CeH5O)3PS .
Tn1pHenyiziDnszetat п тр лфен елкала-
ен аиптят, (CeH5)3SnOOCCH3
Tr1pHeDyIz1nDcHiör1d п трефенелналя-
пнхлрр-а, (CeHs^SnCI
Triphosgen л зр-фосгсн, хпнсахлор-
анметнлкярбрнаm. ппрхлордиме-
тил карбон ат, (CI3CO)2CO
TripHosptюpyr1d1пnükicotid ' п трефо^с-
фрпнрнд-ннуклерm-а. нодехидра-
зя ll, кодех-дроген-з- (ензим)
Tripiperldein л зрнпепередеее.
CisH24N3
Tnipicvcrdsmpfer т тренорпуспн из¬
парител
Triplexkarton т трислоен картон
Tr1pldxvenfSHneD п трнплпнеtпроцпе
TripolitH т зртnол-mрв [гипсов] ци¬
мент
Tn1propyisn1n п mрнпррпнлятен,
(C3H7)3N
Triptsn п тр-пз-н, И,2.3-тр-мет-лt
бутан, -зрпррп-лтр-теmилтпmяс,
(Ch3)3CCH(CH3)2
Trisacchsrid л трнзахарнд
Trisäure f триренрвна киселина
TrischicHt f тропн слой, тр-елойно
покритие
Tris-fksrOoxymeetiyrjamin п тр-с-
(нарбонс-тптил)ат-н,
N(CH2COOH)3
41 Немско-български технически речник


TRl
642
Tristearin пmр-еmеарсн, етеарнн, глл-
церинтрнстпарат, тр-гкнцпрнa на
сте-р-новята нсспкина.
(С17Н3ьСОО)3С3Н5
TnisüOsSitutiön f тройно заместване
(с атоми или атомни групи)
TrisuIfoDfarOstöfrc mpl mрнсулфрнрвн
багрела
Tr1töiyIаniD п трнmрлнлатнн.
(CHaCeH4)3N
Trituration f тр-турац-я; стриа-мп,
р-зтр-а-нп	.
Trityl п зризнл, зрефпнилмезел (ра¬
дикал), (СсН5)3С—
Tritylierung / трнтнлиранп, вкарване
на зр-т-лов- [трифпнилтетилрва]
група
Tnvalenz f .тpивалентноет
Trivialname т триа-ялно нязаянне
Trizin п трецин, 3'.5'tанмезрнс--4'.
5.7tзр-хидроксифл.авон. С17Н140-
^1x10^0^1 f зр-ц-анова киселина,
цнануровя кнепл-на, C3H3N3O3
Trockenabsaugung f сухо изсмукване
(на прах)
TnöckeDaOs(CHe1den т сух прахоотде-
лизел [сепаратор]
Trockenampulle f ампула със сухо
[стерилно] вещество
TrockenaDolyse f сух анялнз, анализ
по сух път (предварителен анализ)
Trockenanlage f сушилно , устройство
Trocke napparot т сушнлпн апарат,
сушнлня
Tro:kenappretün / 1. суха апретура,
дообрабозня с органични разтво¬
рители 2.’окончателна обработка
след багренето
Trockenaufbereitung f сухо обогатя¬
ване
Trockenbatterie f суха базпрея, сух
акумулатор
TrockenOeüzmittel п средство за сухо
обеззаразяване на семена
Trockenbeizung f 1. сухо разяждане
[пцване, байцванп] 2, сухо обезза¬
разяване на семена
TrockenbeteimuDg / сухо • лепене
TrockenbetoD т сух- бетонна смес
Tr^^l^eDblDder т сухо свързващо ве¬
щество
TrockenbleicHe / сухо избелване (на
памучни тъкани)
TröckeDbohгüDg J сухо срнд-рамп,
сондиране без промивки
Trockendompf т суха [ненасизпна]
пара
Trockendauer f прраълж-mплмрсз на
сушене [изсъхване, съхнене]
Tnöckend£dSiilatioD f суха дест-л-ция
Trocke ndetachiermlttel п сухо дпташи-
) ащо средство (органичен разтво¬
рител за чистене на петна)
Trockeneis п сух лед, твърд въглп-
двуокис
Trockenelement п сух елемент
Trockenentstaubung / сухо обезпраша¬
ване, сухо прахрулавянп
Trockenextrakt т сух екстракт
TrockeDfarbe f суха боя .
TnockeнrOrben п сухо [безводно] бо¬
ядисване (в органични разтвори¬
тели)
Trockenfäule / сухо^ гнипне
Trockenfilmdicke [ дебел-ня на сух-я
филм
Trockenfilter п сух филтър
TrockenfirDis т бързосъхнещ (мяслпн)
лан
TrockenfläcHe f сушилна повърхност
TrockenflsscHe f стъклен-ця с хигро¬
скопично вещество '(за изсушаване
на газове)
TrockeDfönmcnc1 f формоване със су¬
хи форми	- •'..
Tnöckenfгittüng f сухо епччаме
Trockenfüliung f сух пълнеж
Trockengos п сух [изсушен] газ
TrockeDgssmesser т сух газомезър
TrockengasreiniguDg f сухо пречист¬
ване на газ (със суха очистителна
маса)
Trockengehalt т съдържание на сухо
вещество	.
TrockeDgerbung f сухо дъбенп
lroekengesalzen сухо солен (за кожи)
TrockeDgeweOe п врарнепроницаета
зънян
Trockengewicht п сухо тегло, тегло
на сухо вещество
TrockeDglsscheD п тегловно шишенце
Trockengleichrichter т сух токоизпра¬
вител	■ .
Trockenguß т лепне е сух пясък
Trockengüвrorm f суха лпярсня фор¬
ма


643
Trockengut n 1. мятпрнял зя сушене
2. сух (изсушен] материал
TrockenHefe / сушене дрождн
Trockenheit f сухосз
Trockenheitsgrad т степен на изсуша¬
ване, степен на сухосз
TrockenHerd т сушилен под (на мно¬
го подова пещ)
Tr^^t^^^itz^^H^aDdluDg f обработване
със суха топл-на, суха термична
обработка
Trockenkammer / сушилна намеря;
сушилня (напр. за тютюн)
Trockenkansl т L сушилен канал 2.
тунелна сушилня
Trockenkosten т сушилен шкаф, су¬
шилня
Trockenkoütschuk т сух каучук, су¬
хо вещество на няучука
TrockeDkoioDDe f сушилня колона
Trockenkonservierung f сухо консер¬
виране; консервиране е сухо със¬
тояние
TrockeDloscHen п сухо гасенп
Trockenluft f сух [изсушен, нагрят]
въздух
Tnö.''kenlIuftcinrüHrüng / подаване пя
cv < [нагрят] зъздух (за сушене)
TrockenmageemilkH / сухо обезмасле¬
но мляно
TrockeDmsgnetscheider т магнитен се¬
паратор зя сухо обогатяване
Trockenmahlen п сухо смилане
TrockenmoDsande / въздушна сушилня
Trockenmosse / 1, сух остатък 2. су¬
хо вещество
Trockenmilch f сухо мляно, мляно
на прах
Trockenmildipulver п прах от сухо
мляно
TroCkenmischeD п сухо смесване
Trockenmittel п сушилно средство,
сушсзел
Trockenofen, т сушилна пещ
Trockenpartie f суха [суш-лна] част
(на машина за производство на
хартия)	'
Trockenpektin п сух ппнтнн
TrockenpfonDe / сушилна тава
Trockenpökelung / сухо осоляване
TrcKkern-affination f суха р-фсн-ц-я
Trocke nraum т сушилно помещение;
сушилна намеря
	TRO
Trockenreibechtheit / устойчивост на
сухо трненп (на багрило)
Trockenreiniger т сух гязооч-ет-mел
Trockenreinigung f l. сухо пречист¬
ване (на газ, отделяне на сяра)
2. сухо химическо чистене (със
силно летливи разтворители)
TrockenreinigungseChtlhelt / устойчи¬
вост (на багрилата) на сухо хи¬
мическо чнстене
TrockenkoHergang т колерганг за су¬
хо см-ляне
Trockenriickstond т сух остатък
Trockensalzung / сухо осоляване
Trockens£haüm т сух- пяна
TrockensCieiduDg f суха дефеняцея
(на захарния сок със '■ суха вар)
TrockensCiicht / изсушаващ слой
TrockenssClrChlufffilter п въздушен
ф-лтър с изсушаващ слой, сух
въздушен ф-лтър
Trockenschleuder / центробежна су¬
шилня, обпзводнлтплна центрофу¬
га
Trockenschliff т сухо дефнбрнране
TrockeDschmeize / сухо топене (на
мазнини)
TnöcкeDsclHmelzgгidbeD fpl пръжки, по¬
лучени при сухо топене на маз¬
нини
TrockeDscHmelzkessel т нотел за сухо
топене на мазнини
TroekeDsChmelzverfalhren п метод на
сухо топенп на мазнене
TrockeDschminke / сух грим
TrD^Ckm^C^i^i^itzel npl сушени резенки
(напр, цвеклови)
Trockensthrank т сушилня, сушилен
шкаф
TrockensCHwindung / въздушна сви-
вяетрсз
Trockensiebung f сухо пресяване
Trockenslrup т изсушен сироп; суха
[изсушена] меласа
TrockeIкpinDveгfohnen п начин зя су¬
хо предене
Trocke natärke / сухо нишесте, суха
скорбяла
TröckensSaubrein1gcn т сух обезпра¬
ши тел
Trockenstoff т с-н-з-в
Trockensubstanz / сухо вещество
Trockensuib>Sanzgehait т съдържание
ня сухо вещество


TRO
644
Trockentemperatur f температура на
сушене
Trockenthcrmometer п сух термометър
Trockentrommel f сушилен барабан
Trockentunnel т сушнлпн тунел
Trockenturm т сушилня нула
trocken verlegen, die Steine сухо зл -
да не, подреждане на тухлите на
сухо
TnoclkeDveгlüst т загубя при сушене
TrockenveeTnahlung f вж. TrockeDmoH-
len
TnockeDVöIImiIcH f сухо пълноценно
мляно
Trockenvorgang т процес ня сушпне
Trockenwagen т вагонетка от тунелна
сушилня
TrockeDwalze f сушилен аялян [ба¬
рабан]; целимдречмя сушилня
Trockenzeit f време [продължител¬
ност] на сушенп
TrockeDZonc f суш-лня зона
Trockenzuckerung f озахаряаане със
сух- захар, сухо озахаряаане
Trockenzylinder т сушилен цнлнн-
дър
trocknen 1, суша 2. съхна
Trocknen п сушпне
künstliches изкуствено сушене
нatünIicHescтdccтecннcyшeнe
trocknend съхнещ (за масло)
Trockner т L сушилен апарат, су¬
шилня 2. с-нат-е 3.. нзсушител
direkter директно действуваща
сушилня
diskontinuierlich 0с1п1сЬстсг пери¬
одично действуващ- суш-лня
gemischter смесено действуваща
суш-лня
indirekter непряко действуващ-
сушилня
kontinuierlich OctneOeTcr непре¬
къснато действуваща сушилня
pneumatiscHcr пнпвтат-чна су¬
шилня
Trocknung / 1. сушене, изсушава¬
не; подсушаване 2. съхнене, из¬
съхване
TrocknungsaTlage f сушилна уредба
[инсталация], сушилня
Trocknungsapparot т сушилен апа¬
рат, апарат зя изсушаване
Tro^l^nuTgsbi^^C^li^unlger т ускорител
(казялезятор) на сушилни проце¬
си, сикатме
Trocknungsdauer f продължителност
на сушпне
Trocknungsgeschivindigkelt f скорост
на сушене
Trockтüngsgnsd т степен на ' изсуша¬
ване
TrocknüDgskünvc f нрева на сушене
Trocknungslüft f (подгрят) въздух
за сушене
TrocknuDgsmittei п сушилен агент
TrocknüDgspotent1al -п сушилен по¬
тенциал
TnockDüDgsprozeß т сушилен процес;
процес на съхнене
Trocknungssempecatur f температур¬
на сушпне
TrocknüDgstuDDcl т тунелна сушил¬
ня	’
TrockDUDgsverlüst т загуба при суше¬
не
Trocknungsvorgang т вж, Trocknungs¬
prozeß
Trog - т норнзо; вяна; улей
cicktroiytlscHer електролизна вя¬
на
Troglorderer т улеен транспортьор
TrogmctHodc / метод за определяне
хнмичната устойчивост на плоско
стъкло
TrogmisCHcr т l. шненов смесител
2. крризррбразмя бетонобъркачка
TrogmisCt^mas-^hiDd f смесителен винт,
шмпнрв |норезообрязпм] смес-тел
Trogprcssc f ,лейна норстообразна
преся
Trommel f барабан
TronmeIoufgcbcr т барабанен пета-
тел
Tnonrnerdanrc f бярабянна сушилня
TrommeIdreHöreD т барабянмя вър¬
тяща пещ
Tromm'^^clnsätze mpl (вътрешни) пре¬
градни на сушилен барабан
Tromпlereгhilzcn т барабанен пястьо-
р-з-зор; барабанен нагревател
TronmerfiГler п барабанен ф-лтър
TrommelkoDverter m барабанен н'омt
впрзор
Trommdkühler т бярябанпн охлади¬
тел


645
Trommcllsck т лан зя ланнряне (на
детайли) в барабан
Trommellackierung f лакиране или
[бoяд-еванп] в барабан
Trommelmagnetscheider т барабанен
магннтен сепаратор
Tro^mclmoschinc f плосък или по-
луплреък ст-кок зя монт-ране на
автомобилни гумн; бар-б-нна ма¬
шина
Trommelmischer т барабанен смеси¬
тел
Trommelmühle f барабанна мелниц-
trommeln обработвам в. барабан
TrommciofeD т б-р-б-нн- (въртя¬
ща се) пещ
TrommerpelletisicraTiagc f барабанен
пплегезазор [грянулязор]
Trommelprobe f бярабяммя проба
TrommelnccheD т барабанма решет¬
ка
TrommelгüHnwerk п барябянна бър¬
качка
Trommel Sandstrahlgebläse п песъко-
струен барабан
Trörnmersaügfilter л барабанен еа-
куумфелтър
TrommelschmeizofeD т б-раб-нн- то¬
пилня пещ
TrommelsicO п барабанно сито (вър¬
тящо се цилиндрично или приз¬
матично сито)	.
Trommelspciscr т барабанен питател
Tronmcltrockcnmsschiтe f бярабянмя
сушилна машсня
Trommeltrockncr т бярябання сушил¬
ня
Trömmer-'Vaküürnfiltcn п вж. Trommel-
sougfiltcn	•
Trommel-VaIkuu^filter п mit Ittct-
fiitcnriäcHc вж. Trommel-Vakuum-
ГттстГШсп
TrommerlVakuuminтeтfiitcn п бара¬
банен вянуутфскгьр с вътрешна
филтруващ- повърхност
Tronmelzerleтfiitcr п барабанен клег-
ков вакуумфслтър
Trommelzentпfügc f бярабамма цен¬
трофуга
TronpctcтküHicn т тръбен охладител
Trustn т, тodi1gcn иглест трост-т,
бейннт, пеевартярmенз-т
	 TRO
Tropakokain л тропа нонаен, бензоил-
псеадотроппин (алкалоид),
C15H19NO2
Tropon л тропян, хиаррmррп-н,
Ci8Hi5N
3-Tropsnol п вж. Tropin
Tropstaüre f зроповя киселина, а-
фенелх-дранр-лова	н-селсна,
З-х-аррксut2-фeнилпррпяноая кн-
селена, CeH5CH(CH2OH)COOH
TropssSurctroplTcstcr т зропинов ес¬
тер на зроповята ннепл-на, херс-
цлят-н, атропин, Ci7H23NO3
Tropcтeтtwickicn т проявител за тро¬
пически условия
tropenfest устойчив при тропически
условия
Tropcnhölzcr npl тропически дървесни
видове
Tröpfchenbildüтg / образуване . на
капчици
Tropfclcktrode [ каппщ електрод
tropfen няпя
Tropfen т напня
Tropfenabscheider т кяпкрртдпл-тпл,
напнрулрветел
Tropfenfänger т напноулоантел; мас-
лрулов-mпл
TropfenkoTdeDsation f капновя кон-
денз-ц-я
Tropfcnspeiscr т няпков питател;
фсдпр (към автомат за формова¬
не на стъклени изделия)
TropfcnverduTstuTg f к-пново ' изпа¬
ряване
tropfenweise на няпне
Tropfenzähler т н-пноброяч, кяпко-
мпр; п-петна
Tropfcr т пипета зя н-пнове реак¬
ции
Tropfflasche f кяпнрмермр стъкло
Tropfglas п вж. Tropffloschc
Tropfkotodc f напещ катод
Tropfmethöde f капкоа метод
Tropfpunkt т точна [температура] на
прон-пв-не
TropfpunktOcstimmungsapparot т апа¬
рат зя определяне гочн-гя [тем¬
пературата] ня прон-па-нп
TropfroHr п прплнвна гръба
Tropfspcisung f к-пково захранване
TropftricHtcr т фуння с крянчп; кяп-
комерна фуння


TRO
646
Tropfzelt f период на капене (в по-
лярографията )
Tropidin п тррnедии. тропен, анхнд-
ротропан, CeH13N
Tropigenin п троп-генен, нортропа-
нрл-3, C,H13ON
Tropiien п троп-лен, ценлохпптен-
2tрнt|, CjHioO
Tropilidcn птропнл-апи. троп-ледин,
цснкрхпптягрнпн-1,3.5. C7HB
Tropin п тропнн, тропямол-3, 8-ме-
т-л-мрргропянол-3, И-мптнл-тро-
пол-н, C8H15NO
Tropinon п троп-нрм, тропанрмt3.
C8Hi3NO
Tropinsäurc f гропеновя н-сел-ня,
5-кярбрнеетег-л-1tтпгел-п-ролеt
дuннарбоноаа-И киселина,
CH3N .C4Hc(COOH)CH2COOH
Tropolon п трополон, 2tхидронеец-к-
лохепгятриен-И,4.6-он. C7H8O2
Tropon пгропон, цеклохпnтатреенрм.
C7HcO
Tröpyi1unbronid п тропнлнеа бро¬
мид, C7H7Br
Trotyl п тротил, трим-тротрлтол,
CH3C.H2(NO2)3
Trotylladung / трот-лов заряд
Trub т L мъзелна; суспендирано
вещество 2. талерноаа утайка (е
биреното производство)
TruboOsotzgcfäß п съд за утаяване
на мътнлня
Trubausscheidung f -зб-сгря не (на
бирена мъст); пресичане на бел¬
тъчните вещества е берпня мъст;
избистряно (на сокове)
trüO[c] мътен; матов, бпз блясък
Trübe / мътилка; суспензия; пулп
TrüOeтlrcnтüтg f вж. Trubausschei¬
dung
TrüMglos п з-мътнено [млечно, спал¬
но] стъкло
TrüMsoft т мътен сон; сон заедно
с месестата част от плодовете
Trübstöff т вещество, предизвикващо
помътняване (напр. на вино)
Trübung f 1. мътслня 2. зямътнявяне
(на стъкло) 3. помътняване (напр.
на вино, бира)
TnüOuтgsenncgcn т причинител на
■омътняване
Trubungsmesser rn уред за измерване
на затътнемост, нефеломптър
Trübüтgsneten п вж. TrüOungsmes-
scr
TnU0üTgsт11ttcI п зятъmняващр сред¬
ство, замъЗн-тпл
TnübüтgstitroliöT f тнтруване до по¬
мътняване (на разтвора)
TruxeT лmрукепи. требемз-лембенарл,
C27H18
Tnüxilliт п mруненкни. (CuH^NO«)«
Tnüxiiisäüne f тр^с-лова кисели¬
на
TruxiTsSurc / тру^енова ннселина
TrypafiovlT п трспафлавин, панфла-
вин, 3,6-д-ятинрt10-мeтил-акрut
дин-пв хлорид (дезинфектанп),
Ci4Hi4N3C1
Trypsin п трепслн (ензим)
Tryptan1т п трнптямин, 3-(р-амлно-
етел)tиндол. Ci0Hi2N»
Tryptophan п трептрфам. ß--кдол-лt
(З)-ялянин, И-ятиuр-З--ндрлилnро-
п и онова ннселина, CiiHrsNiOt
TuOenfsrOc f боя е туба
Tuberkulin п зуберкулни
TuOeroscDol п туберозово масло
Tubokurore п тубонурярс (алкалоид)
TubokursrincHIorid п тубонурарен-
хлор лд (,
C3BH44N2OcCi2
TüCheCHtfanOstoft т издръжливо баг¬
рело за сунно
Tuclhrilten п платнен (гънанен) ф-л¬
тър
TucHpollerschelOc f платнена полирана
шайба
Tuff т туф
^Г^^т т зуфов бетон
Tuffzement т туфов ц-мпнт
Tülic f масmавня. н-устнсн; отлие-
н-к (на съд)
Tungoi п тунгово масло
Tungstein т шеелит, CsWO4
TüтkrsrOür1g f багрене чрез потапяне
TüтnciOockolen т тунелна хлебопе-
нарска пещ ,
Tunтclglöcke / зунелПн заънпц (на
ректификационна колона)
Tüттclki1тkcn т нлиннер зя тунелно
строителство
Tunnclcffekt т тунелен ефект
Tunnelofen т тунелна ппщ
TunncIofeTwogeD т вагонетка на ту¬
нелна пещ
TuDTcitrockDcr т тунелна сушилня

647
TYR
TllpfcioDoiysc f кяпков -ял-з
Tüpfelplstte f напнова ' . плоча
Tupfelprobc f н-пнова проба
T1ipfcincoktiöт f напнова рпянцня.
реянцня с напня
tupfen нанасям капка разтвор, .кап¬
вам
TupfforOe f боя зя тятпри-рамп (за
нанасяне с тампон)
Tüprpгäpsrot п прппярят зя напнова'
проба
Tupfncogenzpaplcr п рпянтевня хар¬
тия зя напнова проба
Tursnose f зураноза, Ci2H22On
TünO1dinctn1e f зурбиаимегрия. нп-
фплртптp-я, измерване на мътност
Türbinenm1scHer m турбснпн смеси¬
тел
TunOiтeDöl п турбинно масло
TunOiтcтpünpe f турбинна помпа
TurOinCTrliHren т вж. TurborüHrer
TunOincnsicHtcr т турбснпн сепара¬
тор
TurOincnt-ockncn т турбинна сушел-
ня
Tur0öCDtspoDnungsnosch1тe f турбо-
р-зш-р-зелна тащима,	турбоде-
тандпр
Tunb^^t^l^l^^se п турбовпнтслатор
Turbogcn т свод на врага
Turbokompressor т турбокомпресор,
ротационен компресор
Turbomischer т турбинен смес-тпл
с междинно сито
TünOön11hnen т турбинна бърначня
TürOöspc1scpumpc f пстятплна тур¬
бинна помпа
Turbotrockner т турбинна сушилня
Turboverdichter т вж. Turbokompres¬
sor
Turbulenz f турбулент^сг^, зявих-
рянп
TünHuO т 1. повднганп [отваряне]
на вратата (на пещ) 2. възможна
в-сочина на повдигане на врата¬
та
TürhüOvörnicHtuтg f механизъм за
повдигане [отваряне] на врагяза
(на пещ)
Tunizin п турел-н (алкалоид),
C7H13NO3. H2O
TurklscHnot п турско черепно (али¬
зариново багрило)
TürklscHrotöl п турско червено [али-
зарнноао] таелр, еулфонеряно ри¬
циново масло
Turm т куля, колона
TürmberietcIuDg f оросяване на куля
Turmextrakteur т колонен [вертика¬
лен] ' пкетрякзрр
TüDDknistoil1sslön т нулорбрязем нрис-
тялнзагор
TünntrockDer т кулна [колонна] су¬
шилня
TürmeeгfаHnen п нулен метод (за
производство на сярна киселина)
TurmwsscHcr т снрубпр, кулен га-
зопром-в-ч
TnTbulisOlou п турмбтлрар синило,
ферофериц-ян-д, Fc3[Fe(CN)e]2
Türrahmen т р-мка на вряза
Tü-schwclle f пряг на работна врага
(на пещ)
TünscHwelIeтHOhc f височина на прага
ня вратата (на пещ)
Tuschc f туш
Tutokain п зузонянн, р-аминобен-
зоелtа-дитетеламенo-р-м’етил-у-буt
занол хсдрохлорид,
Ci4Hи2^iиOи.нci
Tylose f зслозя	(метилцелулзаа)
TyndaiS-Effckt т ефект на Тиндал
TypcnzcicHen л типов знян, означен-п
на зепя
Typhofsscr f т-фя-влакно, тръстико¬
во или нятъшово влакно
TypöphonfonOstöff т типофорово баг¬
рело (за лакове)
Tyramin п тират-н. Иt(4tхuдрркеиt
фпйил)-птнлятин,	р-хидрокснфе-
H-ЛПЗИЛЯT-H, C8HdNO
Tyrocidin л т-роц-дин (антибио¬
тик)	.
Tyrosin л знрозен, х-дрокеифпнилt
aлям-м. HOCeH4CH2CH(NH2)COOH
Tyrosinssc f з-ррз-ма за (ензим)
Tyrosol п тирозол, Иt(2tх-дрокеи.фпt
HUЛ)-ПЗЯHOЛ. C8Hi0Ü2
Tyrothrizin п зиpртр•един (антибио¬
тик)


ÜBE
648
U
ÜberbaHon-elfcn m евръхбалонна ав¬
томобилна гума
Überbeizung f прекомерно [прпсиле-
но) байцване
Überbelastung f претоварване
überbeiidhteD прпекспонирам (нега¬
тиви, позитиви)
ütorrblaser продухвам прекомерно
(метал в конвертор)
ÜOerblcicHcn п прекомерно [прес-лп-
но. -збплване
ÜOerbluten п р-зл-ване [преминава¬
не] на б-гр-ло в необягрпни учас¬
тъци (при пране на щамповани
платове )
Überbrord т прпгарянп, прппечане
Übeгch1orieruтg f прехлорср-нп, пре¬
комерно хлориране
Üloeгchloгsäürc f пер хлорна кисели¬
на, HCIO4
ÜberchlorsäureaThydrld п анхидрид
на перхлорматя н-селлма, даухло-
рпн спдмоокне, CHO7
Überchlorung f еж. Uberchlorierüng
üOerdestiilicncT апстелерят. предес-
тнлнрам
überdosieren предоз^-м
Überdruck т саръхмаляганп
ÜOcrdruckautoklav т автоклав за
евръхналягане
ÜOerdгuckOüntгeservc f цвпзна резерва
зя щамповане
Übeгdruckdeetlilat1on f дпст-лапея под
свръхналяганп (при налягане, по-
високо от атмосферното)
Obi^rdruckpumpc f помпа за саръхна-
лягане
Überdruckventil п предпазен [осигу¬
рителен] вентил; дроселен [редун-
. цирмен] клапан
Überempfindlichkeit f свръхчувстви¬
телност
ÜOereDtwicklung f прппроявяванп
üOcrcutcktisch нядпвтпкзичпн, хипер-
евтпнтечен
ütoereutcktoidisch нядевтпнзрнапн, хи-,
перпвзпкзоиапн
O^t^r^^rgglss п зънън слой от цветно
или опялово стъкло; многослойно
разноцветно стъкло
Überfäгbecchthe1t f устойчивост на
повторно багрене [боядисване]
Überfärben п повторно багрене [бо-
ядисвянп]
Überfettung f nренатасляваме
OOi^rflicbform f матрица [пресформа)
с изтичане [с преливни нянал.и)
überfluten, dic Kolonne задавям но-
лона
Überführung / прпмаеямп; превеж¬
дане; превръщане
elektrische елпнзрофорпза
quoTtitotivc количествено	пре¬
връщане
ÜberführurigsgeschwiiTdigkcit f ско¬
рост на прпнаеяме. подвижност
(на йоните)
ÜOerführurgszoHI / преносно число
(при електролиза)
überfüllen препълвам (калибъра)
Überfüllung f прппълване (на кали¬
бъра)
Übergang т преминаване [преход) от
едно състояние е друго
ÜOrrgargsdauen / продължителност
на преход
Obi^^i^angsfsrOc / преходен цвят
Obi^rgsngsform f преходна форма
ÜbergSDgsgleicHgcwicHt п преходно
[подвижно) равновесие
ÜlOeгgaDgspuтkt т преходна точна,
точна на прехода
ÜbeгgSDgsscHicht f междинен слой;
межд-нно покрнтее
O^i^i^l^.aD^^wii^t^ir^^^^STd т преходно
съпротивление
O^i^j^l^angsi^i^i^tsnd т преходно състо-
яннп
ÖOergi^heD п превръщане; пременява-
нп
übergerben прпдъбям (кожи)
übcrhäntcn през-калявам
Überheizung f 1. прпвулнан-зац-я 2.
прегряване
überhitzen прегрявам
Überhitzer т прпгрпвазел
Überhitzung f прегряване
örtliche местно (локално] прегря¬
ване
Überhitzüngsgnod т степен на прегря¬
ване
Überimpfurg f през-сяв-не (на мик¬
роорганизми)


649
Überjodsäure f перйодна кнсел-на.
HJO< или HjOe
Ütarkilkzement т цимент с излишък
на вар
Überkaltung f ирпохлаждане
Überkochung / преааряаане (преко¬
мерно варене); изкипяване (извън
съда)
Überkohlensäure f nпронситом овъгле¬
на [ппрокс-тоновъглпродна] ннсе-
лена, HsCO*
Überkorn п надсетов осзатън
Überkriechen п пълзпнп (на криста¬
ли — по стените на съда)
üOerkritiscH над крез-чесне
Überlsck1cnuтg f прпланнранп; пов¬
торно ланнранп
Überiandreifen т автомобилна гума
с голяма проходимост
OOi^i^lsppsicgclT п слепване на горп-
що с препокриване
Ütocrappung f препонрнаанп, з-стъп¬
ване	Г
Überrasturg f, zulässige допустимо
претоварване
Überrauf т 1. мааеиmоа отпадък, ос¬
татък върху ситото 2. прел-вно
устройство, прелнаннн 3. горпн
сл-в, разтвор, преливащ от сгъсти¬
теля
ÜberlsurOödcn т прплнана зарплня
ÜberraufOüncllc / бурпгя с автоматич¬
но установяване на нулата, авто-
матичня бюрета (с преливник)
Überlaufgefäß п прелнвпн съд; рпгу-
латор на нивото (на течност)
Ülocrlourkosteт т прплнвпн [дозиращ]
сандън _
Übeг-aüfp1peltc f пипета с автома¬
тично уеmянрвявяне на нулевото
положпннп, яатртягнчна пнппза (с
преливник)
ÜbeeloufnöHn п преливна гръба
Übeelsufriттe f прплнвннн
ÜberloufscHIcüdcn т центрофуга с гор¬
но отвеждане на течността
ÜberlaüfscHwcIic / прплнвпн праг
Übeгloufstutzeт т преливен щуцпр,
къса прплнвня тръба
ÜbeelouflnicHlcn т прпл-вна [събира-
зелна] фуння
ÜbeгlouftгöTiтiei f барабяммя центро¬
фуга с горно отвеждане на течност¬
та
	 ÜBE
Überlaufwehr п преливно устройство;
' преливен праг
ÜOerioufzentrirüge f вж. Oberlauf¬
schleuder
ÜOcrIcimcn п амаеянп на излишък от
свързващо вещество е клпйна боя
Übermangansaure f пертангятпна ни-
селена, HMnOj
OO^^i^aDgsTsäurcsDHydrid п -нх-дрсд
на пертянганпната к-селена,
MnaOf
OO^i^s^^'iziercT п прппласти наиня,
преселена пласти нацея
üOcrm1krösköp п ултрятннроеноп;
електронен микроскоп
ubermolckulor няатрлпктлпн
Überneutгolisstiöт { прпмпутрялнзя-
ция
ÜOcröxid п прпкнс, ипронис, перон¬
.. СИД
ÜOerpressung f прдпрпеовка
üOcrrsffiniercT nречитеmвят до в-сока
степен на чистота
Überreife / прпзрплост
OOi^^rHeDiumsSure f ппрремепаа ннсп-
киня. HRcO*
übcrröstcn прппържвят, пържа пре¬
комерно
übersättigen пресищам
Übersättigung f 1. прп[на]с-шяне 2.
пр^ня^изпност
ÜHersätt1guтgszoHI f коефициент на
пресищане
Übertatünotioт / прпcaтурнраме, пре-
номерна сяmтраuия
Übersäuerung f прекомерно поднесе-
ляванп
Ü^t^r^äurc f ппрнисплнна
üOeгschäumcn п прелнвяне на пяна
(извън съда)
ÜOeгschleüder т центрофуга с горно
отвеждане ня течността
ÜO<^rs<^huß т излишък; остатък
ÜOerschußmirchkrlstall т субстнтуц-о-
нен твърд разтвор, смпспн нрнс-
тал
ÜOerschwänzcr п промиване на отпя-
дъцн (от производството на бира)
ÜOcr^'^l^'^<^l^i^l^:^äurc f ппрркснД-сярня
кисплння, H2SsO8
Übersensibilisierung f предаване на
свръхчувствителност (на филм)
ÜOersledeD п -зкнпяаянп (на течност)
Überspannung f свръхнапрежение


650
ÜBE

ÜOerstelgrohr r еж. Überlauf rohr
ÜIOeгsSгuktür f саръхеmрунгтра, ман-
роеmрунтуря. маатрлпнулна струн-
.. тура
■Übocrräger m преносител (напр. на
кислород)
ÜOrrtrogungsproOc f нзпетване сно-
ростта ня предаване на детонация
Übeгtгsgüтgsneokt1ön f рпянцся, про-
т-чяшя с прпмаеямп (напр. на кис¬
лород)
Übertreiben п дестилиране
übertrclbeT, mit Dampf дестилирам
с пара
bbertnocknung f пресуш-а-п, преко¬
мерно изсушаване
'Überverbrauch т преразход
DOervulkorisat п превулн-н-заз, прп-
вулн-н-зир-н научун
ÜOervuikarisotiör f прпвулнаннзя-
ння
Überwachsung f нарястаане (напр. на
кристали); обрасзаане (покрива¬
не с нови израстъци)
Überwachung f контрол, надзор
Überwurf т прехвърляне; изхвърляне
überzuckern I. прекомерно озяхяря-
вам 2. покривам със захар, озяха-
ряват. наръсвам със захяр
Überzug т понретеп; обвивна; най-
външен слой, цепя
Überzugsanstrich т повърJ^^^сx^тно пок¬
ритие, боядисване; понрлзеп с по-
върхнрсmпн слой
Überzugskalsndcr т наламаър, няна-
сящ покритие
ÜOerzugslack т покривен лян
ÜOenzügsmischuтg f покривна смес
, [маса]
ÜOerzugsschlcHt f покривен слой
UHrglas п чаеоанннрао стъкло
Ulcxin п уле^-н (алкалоид),
ClrHi4N2Ü
Ullror п улсрон, 4-(4'-яминрбпнзолt
сулфонямед)-бензрлсулфонаимп-
тилям-д.
H2NCcH4SO2NHCcH4SO2N(CH3)2
UlmeTrinde f брястова кора
UltnaOesdH1eun1ger т улграуекррегпл
(на вулканизация)
Ш1гоГс1тГ111сп п ултрафин [ултра-
тънък] филтър
UltrofclTkorTCTtwickicr т ултрафинр-
зърнпст проявител
ЦИгоГШсп п ултрафилтър, мембранен
филтър
Шtnofiltnotiöт f ултрафнлзруване
Uitrokünzzc1tcffckt т ефект на нпвзан-
мрзямеетитоет при кратно задър¬
жане
IJltrokuizzcitpHotogropHic f свръхекр-
роетна фотография
СИпопопт п ултрамарин	(боя,
цвят)
~, gclOcs жълт ултрамарин, баритово
жълто
Ultnan1knöoтolysc f ултраминроана-
лнз
UltramlkrocHemlc f ултратикрохеммя
ültramikrccHcm1scH ултратикрохетнt
чпени
Ultnom1kr■ösköp п уктрятскроекрп
Ultnonapiddanpfcr т фиксатор (за
текстил)
Ultnoropidcntwickicr т свръхбърз про¬
явител
Ullroropidcntwickluтg f свръхбързо
проявяване
Ultnonapidfiin т свръхчувствителен
филм
UllnonopidgcnOuтg f саръхуекорпно
дъбене
Ultnanopidvuikonisotiön f свръхбърза
аулнан-з-цня
ullnoröt улmрачпраем
Ultrarot п инфрачервената част на
сппнтър
uit-■onölcnpfiтdiich чувствителен нъм
инфрачервени лъчи; инфрахрома-
т-чпн (фотоматериал)
Ultnorotspektrün п инфрачервен спек¬
тър
UII-oscHoII т улгразаун
UitnoscHoIioOOou т десгрунцея (на
полимер) с ултразвук, ултразву¬
кова дппрлстпpезацся
UItnoscHslidcfcktöskop1c / ултразву¬
кова апфпнmрскопия
UllnoscHaiigcnOuтg f дъбене с ултра¬
звук
UItnoscHa1-stouOabscHe1dcr т ултразву¬
ков обезпраш-тпл	-
UltnoscHaiSwciicт fpl ултразвуков-
вълнс
ullns.e1öiett ултравиолетов
Ultraviolett п ултравиолетовата част
на спектъра


651
UltraviolcttbcstraHIung f облъчване c
ултравиолетова светлина
Uitnav1ölettplattc f ултравиолетова
(фото)плана (за снимки п ултра¬
виолетова светлина)
UitrozeTlrifugc / саръхцентрофугя,
ултр-центрофуга
Umaminierung / ирпамснср-нп
Umbau т преустройство
Umiorlllfcnon п 4-хедронснкттарен
Unbellsäure f умбелова кнселемя,
2.4-днхндррнеенанплема к-селена,
(Hü1нCsHзCH-=CHCüOH
Umblatt п тютюнев лист за увиване
на пури
Umbro f умбра (боя)
gcOronnlc печена умбра
roHc сурова [естествена] умбра
Umdid^sj^^latloD / повторна дестила¬
ция
Umdrehungszahl / брой на оборотите
шиТе-п преестерсфицирам
Umesterung f преестпрсфнцирянп
Un^d>SeruтgshärtuDg f втвърдяване на
мазнини посредством ирпестерифи-
кация
Un<dsteruDgsreokt1ön f рпянцня на прп-
псзприфициранп
UnfällüDg f повторно утаяване
UmfangsgcsChwindlgkelt f окръжна
[ппр-ферна] скорост на въргпнп
cm färben пребоядисвам
Umformung f 1. рефрртинг, рефор¬
миране 2. деформация, изменение
на формата 3. превръщане, преоб¬
разуване 4. обработка (на метали)
под налягане
Umführung f отвод, епотагяmелен
впнз-л, байпас
Ungebungsmediüm' п околна среда
UnkehnOod п обръщаща баня, об¬
ръщащ разтвор (във фотография¬
та)
ünkeHnOaг обратим
Umkehrbarkeit f обрат-мост
UmkchnOIockwsIzwerk н обрат-м блу-
мннг; обратим блоков валцов стан
UmkchrOnammcтwoIzwerk п обратим
[реаеренапн] елябсмг
Umkehrduo п обратим двувалцов стан
Umki^lhrcnlwicklung f проявяване с
обръщане, проявяване на позити¬
вен филм
	UML
п цветна позетев-
на хартия
Umkchnmosch1De f обратим двнгазпл,
обратим- машина
Umk^l^^i^^^eriol п обратим (фото)ма¬
териал (позитивен)
Umkehrung f превръщане; обръща¬
не; снверсня	,
Umkehrwalzwcrk п обратим валцов
стан
Umkleidung f облицовка; футероана
Umkristallisieren п прпкрметалмзеt
раип
Unlagerung f L прегрупиране; раз¬
местване 2, прехвърляне, преснп-
ванп (на зърно)
Umlouf т 1. циркулация; обръще¬
ние 2. въртене, оборот 3. цинъл
Unloufoufzug т елеватор
Umlaufbahn f орбита
UmlaufOiegemosCHlnc f машина за
-зп-зв-нп ня умора при огъвяне
чрез въртпнп (на пробното тяло)
UmIaurO1cgewecdlнerprUfuDg / изпит¬
ване на променящо сп по знак
огъване чрез въртящо се пробно
тяло
UnlaureDtgosuDgsveгrahncт п цирку¬
лационна дпгязацня (по ■ метода
RH)
Unlaufflüssigkeit f циркулираща
[оборотна] течност
UlnlaufrühnüDg / водач; направля¬
ващо устройство [улп-] при огъ¬
ване на петелказа
UmlaufgeOlSse п циркулационен газо-
вдухвятпл; циркулационен високо-
напорпн вдухващ вентилатор
Umlaufgeschwindigkeit f ц-ркулац-он-
• на скорост, скорост на цирку¬
лиращата среда
Unlourhc1zung f циркулационно ня-
гряаянп, цнрнтпяц-рннр озопле-
нле
Umlaufkühlung / цнрнтпяцнринр ох¬
лаждане
UmlaurleituDg f цнрнуляцнрмен тръ¬
бопровод; околовръстен тръбопро¬
вод
UmlaufnahlllDg f з-творен^-вършен]
цикъл на раздробяване
Umlaufprodukt п циркулиращ [обо¬
ротен] продукт,циркулираща флег¬
ма


652
UML

Umlaufpumpe f циркулационна пом¬
па
Umlaufrinne f направляващ улпй;
водач
Umlaufr-ohr л циркулационна тръба;
околовръстна тръба
Umlsufsäure f циркулираща [обо¬
ротна] киселина
Umlaufschmieranlage f устройство за
циркулационно мазане [етазваме]
Umlaufschmierung f циркулационно
мазане . [смазване]
UmlauftrockTung f циркулационно
[въздушно] сушпне
U^l^ufv^rd^pfer /п циркулационен
изпарител
Umlsufwasscr п циркулиращ- [обо¬
ротна] вода	.
Umlsufzeit f продължителност ня ра¬
ботния цикъл
Umlaufzug т елеватор
Umlenkgolcttc f обръщ-тплпн [нап-
рявляаяш] диск
Umloscn п повторно рязтаярянп
Umluft / циркулационен въздух
UmlurtrOnderoтiogc f циркулационна
пневтргранспрртна инсталация
Umlüftofcn т конфекционна сушилна
пещ
Umlufltrockeтöfen т сушилня пещ с
циркулация ня въздух-
Umlufttröckeтschrank т сушилня с
циркулация на въздуха
Ummantelung f 1. обвиване, обвив¬
на (на кабел) 2. облицовна; обшив¬
ка, кожух 3. рбтазвянп, обмязна
~ der Elektrode 1. кожух на елек¬
трод 2. обмазна на електрод
Unrechnuтgsfsktön т фактор на тег¬
ловно определение; фактор зя пре-
изчисление
unrolicD п прпиямотават, прпнаве-
вам
Unrollfonnmoschiтe f формовъчна мя-
щнмя с рбръшягплия бляна
Umгol^rütlcirönnnaschiтc f сгръская-
ща формовъчна мящнмя със зааърт-
вяшя сп • маса [с рбръшягплна бля¬
на]
Umführen п 1. рязбърнаанп; рязмпс-
ване 2. омесване (на стопен ме¬
тал)
Umsatz т 1. обмен; обменна рпан-
цня 2. превръщане; конверсия 3.
преобразуване
Umsatzkesscl т реакционен котел
Umschaltung / превключване; изме¬
няне на посоката
ums^.^ufeiD прелопязвям, преобръ¬
щам
Umschauticr т 1. механизъм за за-
грпбванп и преобръщане ня матери¬
ала 2. пещ с преобръщане на мате¬
риала
Umschlagpapicr п обвивна [амбалаж¬
на] хартия
UmsdHags Intervall и интервал на пре¬
връщане на инд-к-зор-
Um^t^i^li^l^i^puTkt	т пнаивялпмтпн
пункт; точня на превръщане
Umschmelszluminium п вторичен алу-
тнмий
umschmelzcn 1. претопявам 2. прера¬
ботвам (чугун) 3. рафинирам
UmschmelzverrfShrcn п, öxydatioтsrnei-
cs претопяване без окисление
Umschmelzzink п вторичен [претопен]
ценн (рафиниран цинк, съдържащ
не по-малко от 98,5 % Zn)
umschnittclT разнпяшат. разбъпннк-
вам
umselzen превръщам, преобразувам
Umsetzung f 1. превръщане, обмен¬
на рпянцня 2. конверсия
<■'», doppelte дерHмообтемна рпанцся;
двойно превръщане
Umsetzuтgsdaucn f продължителност
на превръщане; времетраене на
реакция
UmsetzungsgleichuDg / уряанпнне на
обменна рпянцня
Umsetzungsgrod т степен на превръ¬
щане [рязпяганп. разпадане]
Umsetzungsprodukt п продукт на пре¬
връщане [р-зл-г-не, разпяаямп]
UnsctzungswOrne f топлина на реак¬
ция на обменно р-злаг-нп
Umspannwerk п трансформаторна
подстанция
Umsprilzcn п обгръщащо шпрнцвяне
(напр. на кабели)
Umssellventil п реверс-аен [превключ¬
ващ] клапан
UnistcllvorricHtung f превключвате -
лен мех-н-зъм


653
Umsseuerkupplung f реверсивна му¬
фа, рпвпре-внр съеаuмпнuп
Umsteuerung / рпверснранп; промяна
на ходя
Umsteuerventii н превключващ кла¬
пан (на регенеративна пещ)
UmsubiiDiicnen п повторно сублими¬
ране, прпсубл-т-рянп
Umwälzolen т ппщ с циркулация на
димните газове
Umwälzpumpe f цнрнуляцнрмма пом¬
па
Umwälzung f 1. циркулация 2, раз¬
бъркване (на утайка)
Umwälzzngspumpc f вж. Umwälzpum¬
pe t
Umwandlcr m преобразувател; транс¬
форматор
Umwandlung f L превръщане, пре¬
ход 2. трансформация, преобразу¬
ване 3. конверсия
perllckliscHc перетпкгнчно пре¬
връщане
neversiOIe' обратимо превръщане
~ zweiter Art превръщане [преход]
от взори род
~ zweiter Ordnung превръщане [пре¬
ход] от втори порядън
UmwaтdluDgsenengic f пнпргня на
превръщане
Umwandlungsinlcnvaii л -нгпрвяп на
превръщане
Umwardlungskurvc / кривя на пре¬
връщане
Um^c^i^i^lungspunkt т точна на пре-
' връщане, нр-т-чна точка
L,lmwandlungsternpeeafür f темпера¬
тура на превръщане
Umwandlungswärme f 3^^— на
превръщане
Umwandlungszwillingc mpl двойници,
получени прн превръщане
UmwelIbeeinflussung f въздействие
[влияние) ня околн-за среда
UmwelSeinffuß т еж. Umwel^tcn-
flüssuтg
Unauflösbarkeit f неразтворимо^
UnouflÖsllcHkelt f еж. Unauflösbar¬
keit
uтsusdesSiil1cnl нпиздпет-лнран. неиз-
дестилирал
Unausgeglichenheit f мпуряамрапееt
ност
unausgel^ärlct невтаърден• (за смола)
	UNG
unbehandelt наобряботен
unbenclzOsr «п^о^яем, нпутрнряш
сп
UnOenctzbarkcil / нпумрнряптоет
unbeschwert нпугпжнпн; несъдържащ
пълнител (за хартия)
unbildsam нппластнчпн, нппоааааяш
сп на формоване
UnbrenTOorkcit f негррл-воет
Undekan п унаенам, хпндпнян,
CH^^oCHs
UDdckaDöl п вж. Undezylalkohol
Undekaim п ундпкянон. CnH22O '
Undekansäure f ундпнанова к-сппл-
ня, Cr0H2i-COOH
Undczen п еж. Undezylen
UтdezyIaIkoHö1 т индецнл алкохол,
умаецслов алкохол, унапкянол,
C21H23OH
Undezylen п ундец-лпн, ундецен, хпн-
децен, CirH22
ltUDdezyD п ундец-н-], хендецлн-
1, CH=C(CH2)eCH;j
undicht нпплътен, мпуnлътнпм; не-
херметичен
Undichtigkeit f 1. порес^с^ шупли-
восз 2. нпплътнрет, нехпрметлчност,
иптплъmнпнрет
undurchlässig нппропускяш, непрони¬
цаем; непромокаем
UтduncHIässigkeil f нппропуснлнаост,
неnромсцаетоет; нппрртоняпмрет
undurchsichtig непрозрачен
Undurchsichtigkeit / непрозрачност
UDduncHs1cht1gkc1tswert т стойност на
непрозрачност
Unebenheit f грапавост, неравност
unecht 1. неустойчив (багрило) 2.
нпнст-нснн, подправен, фалшив
unedel неблагороден
unempfindlich нечувствителен
Unempfindlichkeit / нпчтветвнmппнрет
unentOcHrlCH незаменим (напр. по
хранителна стойност)
uncntriannOan неаъзплампннм
UDeтtriannOorke1t f невъзплампнн-
MOCT
uncnlzündOor незапалим; нпгорлив
Unfallschutz т зашита срещу злопо¬
лука; техническа безопасност
Unfallverhütung f предпазване от
злополука
ungar• кож. недообрябозен, непродъ-
бен


UNG
654
ungcfrlcrOor ^замръзващ
Ungelöstes n неразтворим остатък;
неразтворен- част
ungereinigt непречистен
ungeesättigl нпнае-тпн; неnрпделпм
—, doppelt който п с две ненаситен-
връзнн
einfach който п с пдна нпмяентена
връзка
Ungesättigtheit / нпняситпност
Ungesaftiglsein п нпнас-тпносз, нппре-
дплиост
ungeschält необелен
Ungczieferbekämpfung f борба с вред¬
ните насекоми
Ungeziefeiverrriditung f унищожаване
ня вредните насекоми
ungiftig меотровен
Ungleichheit f 1. неравенство 2. не-
равномерност (при багрене или
боядисване)
UnlforOung • f едноцветно [гладно]
б-грпне (на смесени нишки)
UnifiTing п процес на хидр-р-що
пречистване • на (нефтени) дестила¬
ти
unltoriscH хомпополярен, еднополя-
рен
univariant трнраар-антпн
UD1veгsalaOtODranOcт fpl умсапреапt
ни бол с меки [прпл-вяши сп] зо-
нове
UDivcгsaiOcizn1ttcl п ' унсапреялнр
средство зя обеззаразяване на се¬
мена
Um1vcnsoIeiseDwaIzwenk п 1. валцов
стан за дребни [лени] профили 2.
цех за ленрпрофилмо вялцовамп
UDiversolrorOstöffe mpl универсални
багрила
Universalrcrl1ggcr1ist п чистова клет¬
ка на ун-впрсалпн валцов стан
UDieeгtalger11sl п клетка ня универ¬
сален валцов стан
UDieertslgummi т 1. гума [научук]
с универсално преаназмачпмнп 2.
гума зя изтриа-п на молив и мас¬
тило	‘
Univer^;allack т универсален лан (за
всякакви цели)
UDiversalrcifen т универсалня авто¬
мобилна гума (с шарки на протек¬
тора, пригодни за всякакви цели)
Unlvei’salstraßc f вж. Universal walz-
wcrk
UDivensoIwalzwerk п умнвпрсяппн вал¬
цов стан
Universalwaschmittel п универсално-
млещо [перилно] средство
Unkrautbekämpfung / борба с плеве¬
ли
Uтkraut0ckänpruтgsn1tteI п средство
за борба с плевели, хербицид .
Uткroutspritzn1ttcl п хербициден пре¬
парат, прилаган чрпз напръснванп
Unkrautvernichter т хербицид; сред¬
ство, унищожаващо плевелите
UDкroutecrтicHtuтg f унищожаване
на плевели
UтkrautecrтicHluтgsm1ttcl п вж. Un-
knsütvcrт1chlcr
Uтkrautvcnt11guтgsnittcl п вж. Un-
knsütecrт1cHlcn
unlöslich неразтворим
Unlösliches п неразтворим остатък;
неразтворена част
Unlöslichkeit f нпразгворимоет
uniöslichmachcD превеждам в нераз¬
творимо състояние, правя нераз¬
творим
üтiO>tichweгdeD пременявам [прев¬
ръщам сп] е неразтворимо състоя¬
ние, ставам неразтворим
unmischOar несмпсваем, нпемecваш
сп
Unmischbarkeil f нпсмееваемост
Unoxydierbarkeit f нпрклсляпмост
üDpiastiscH непластечен
unpolor ^полярен
unraffiniert нпрафиннрян,, непречис¬
тен
Unregelmäßigkeit f нправномерноеm
unrein нечист, нойто е с премеси,
замърсен
unschädlich безвреден
Unschädlichmachung f обезвреждане
unschmelzbar нетопим
Unschmelzbarkeit f петои-мост
unspaltbar мпрязцппвяш се, нераз-
падащ сп
unsubssituicrt не^бс-гету-р-н, незя-
местен	’
unsymmetrisch несиметричен
unteilbar неделим
UDtcnentlecrungsschlcuder т центро¬
фуга с долно изпразване


655
	 UNT
Unterbau • m I. долна част, долен стро¬
еж (на пещ) 2. скелет
UDterOsukondslöff т скелетна нордоаа
тънан (на материя)
UDlcrOe1züng / 1. недостатъчно байц-
вяне 2. • непълно обеззаразяване
на семена
Unterbelichtung f недостатъчно ос¬
ветляване [експониране]
‘	* прекъсване
непрекъснат;
без
нпдоеmятъчно
дозн-
подналяг-нп,
мапя-
разрпж-
Unterbrechung f
untenbrechungslos
прекъсване
Unterdösieгung /
ране
Unterdrück т 1.
гане под атмосферното;
аяме, вакуум 2. налягане отдолу
(на долния валц при валцоване)
UmicrdruckdessiliolloT f апеmнпацня
под пон-жпно няпягянп. дестила¬
ция под вакуум
UnterdruckgcrOung f дъбене при по¬
нижено н-ляг-нп, дъбене във ва¬
куум
Unterdruckleitung f вакуумен тръбо
провод, тръбопровод под пониже¬
но налягане
Unterdruckmesser т вантуттетър
Unterentwicklung f недостатъчно про¬
явяване	.
unleneutekt1sch подпетент-чен
Untereutcktoid nодпвтпнтрйден
UDtencxpoit1öD f вж. UDterOel1chtüDg
UDtcrfor'm f долна наса (леярска)
UDterfnsktiöт f под<^|р-кцня
Untergärung f долна ферментация
Unterg1asundekoгotioD f подгл-зурна
денорацня
Unterglasurfarbe / прдглазурмя боя
Unterglasurmalerei f подглазурна ри¬
сунка [декорация]
Urlerglockc J малък конус ' (на за¬
сипващия апарат на доменна пещ)
U.тtcngruDddctönat1öT f подземна де-
ГPMЯЦИЯ
Unterhärtung f недостатъчно втвър¬
дяване
Urtcrhcfc / дрожди, предезвинвящн
долна ферментация
untcrirdiscH подземен
uDterköcHeD неарвярявят. нпдосваря-
вам
UnlcrködHüDg / нпдоваряванп, цпдр-
сваряване
UnlerkolbcTprcsse f преся с бутало в
долната част
UDterkolrzeпrrot1öт f недостатъчна
[ниска] концентрация
UnlenkorD п подеиmрв продукт
uDlenkühIcт преохлаждат
Unterkühlung f преохлаждаме
UDlerküHlüngserfckt m пфент на лре-
охлаждяне
Unterlage f подложка	.
Unterlsgsmaterlal п постеля, постил¬
ка; материал зя подложка (при,
агломериране)
Urterlogsplsttc f сна-в-дуялпн по-
дон, подложи а плоча
Unterlauge f подпапунпна луга
UтtenofcD т долна част [долен стро¬
еж] на пещ
Urlerphosphorsäurc f хипофосфорна
к-ееп-ня, H2PO3 или Н4РгОв
Unterprolektor т uрдпроmпнтор, под-
протенгорпн каучук
Untensaipelersäüne / хипразотня нисе-
лина. H2NzO3
UDteгsalpctnigsäüne f хеио-зот-ста
несплена, H2N2O2
UDteгsätt1güтg f нпдонясищанп
Uтtelrtatünal1oт f недостатъчна сазу-
рация, нпарcaтyрсране
Uтtersclhwetelsäunc f Днтнрнраа кесп
л-ма, H2SzOc
UTterschdnung f нпдоизбнстреноет,
нпдоезб-стрянп
Urlcrslcmpel т долен працерн
Urter^l^i^rllisotior f недостатъчна (не¬
пълна] етернпсзяцся
Untersuchung f изследване; амяпиз
UDtcnsuChuтgscrgcOD1s п резултат от
изследване
UrlcrsuCHungslösung / изследван раз¬
твор
UrtcrsuchurgsmclHodc f мптод на из¬
следване
Uтlcntogcgasspe1cHcr т подземно га¬
зово хранилище
Unlertagevengasung f подземна гази¬
фикация
UntertHiöd1phosphorsSune f зиохепо- •
фосфорна ниеплима. H4P2Sc
UTtervulkorlsatlor f поавулнаниза
цня, недостатъчна вулканизация
UrlerwasseranstrlcH т бояд-евянп н
подводната част (на кораб)


UNT
656
UnterwasSersprengung f подводно
взривяване
Unterweiche f цедоутокрпнрет, недо-
намокрпнрст, нпаонаннснатост
Urlcrzugofcn т кяияпна пещ с димни
наналн под пода на пещта
unverarbeitet непреработен, необра¬
ботен
UnverbrennOar нпгорл-в
urvcrgorer неферментирал
unvermischbar несмпсваем
Unver-sdfbar нпосапуняпм
Unverseifbarkeit f нпосапуняптост
UT^<^i^^rägIicHkeit f мепрнрсuмрст; не¬
съвместимост
Unveezuckerbar неозах'яряпт. негоден
за озяхярявяне
ünvcrzwe1gt цпрязнлрнпм
unwägbar непреmегл-т (свръхмини-
мално количество)
UDwirtschartiichke1l f нпренmаб-лноеm;
икономическа нецелесъобразност,
нп-згоанрст
Unwucht f апбяпаме (на автомобил¬
на гума)	.
Un-zusammendruckbarkeit / цеевuва-
пмост
Uramil п урамел,	5-ят-нобярбиt
туроая кнсепика, C4H5N3O3
UrominosOurc f урамннова киселина
Uran п уран, U	*
sbgcrcicHcrtcs обеднен • уран
srgcreichcrlcs обогатен уран
surOcne1lclcs вж. ' Uran, argcrel-
cHcrtcs
gewöhnliches обикновен уран
natürliches природен уран
UrorobOsu т 1. разработване на ура¬
ново месторождение 2. разпадане
на урана
Uran-Aktinium п янmннртран [при¬
роден радиоактивен изотоп на
урана, U23b]i AcU
Uronot п ур-наг: 1. трмoyрямят —
сол на мрнрурямраата кнсплнмя,
M2UO4 2. д-уранат — сол на диу-
рамрвата киеппиня. M2U2O7
UranOsttc-ie f вж. Uronncoktö-
Ursnblei п ураново олово (изотоп
на оловото, завършващ урановия
ред)	.	.
UrsTbleigiorz т галенсг, съдържащ
изотопа на оловото PO2°c
Uranbombe f уранова бомба
UrorOrenTcr т вж. Urarreaklor
UrsTOrcTTsloffclement п трплортапt
лящ уранов елемент	•
UroтOnulnoтlci т уранова зона на
възпроизводство
Unsтchlörid п уранов хлорид: 1. UCi3
2. UCI4 3. UCl5
Urondioxid п уранов двуокис, UO2
Urond1süifid п уранов десулфнд, US2
Urone-zOergOou т разработване Гдо-
беаане] на уранов- руди
^отИдо-М п уранов флуоред: 1,
UF4 2, UFe
Uroтgi1nne- т уранова слюда
Uroтgunn1t п гум-т, UO3.nH2O
U-STHexonuo-id п уранов хексяфлу-
рриа, UF«
Uranlnil т вж. UraTpcchblende
UrsnCVIJ-oxld п уранов(VI)-окие,
урансл окис, UO3
^01^-0^ п уранов нарбед, U2C3
UronmoscHlnc /'пж. Uror-eoklor
^опеНе- т вж. UrorrCoktor
Urorofen т вж. Uronrcoklor
UrsтöveгOiтduтg f съпдннпннп на чп-
тиривалентния уран
Ursnoxid п уранов онис: 1, UO2 2.
UO3 3. Ü3O8 или UO2.2UO3
scHwo-zes черен уранов окис
U-aDoxycHlörid п уранов рнснхпр-
р-д, (UO2)Cl2
UrarpccHblcrde f пехбленда; уранова
смоля; уряннмнm
UrarpccHcrz п вж. UranpccHblcrdc
UroтpcтtocH1ör1d п уранов пезохло-
р-д, UCi.5
UnDpc-oxld п уранов прекис, UO4
Ursr-csklo- m уранов [ядрен] реак¬
тор; атомен котел; атомен реак¬
тор
U-sr-cgCTe-lc-orioge f инсталация за
регенериране на уран
Urorsoule / вж. Uraтrcoktö-
UroTsäu-e f уранова кнсплина: L
H2ÜO4 2. H2U2O7
Uronsoü-coDHyd-id п анхидрид на ура¬
новата киселина, UO3
Unonspoilung f разцепване на ура¬
на, делен-п ня урановите ядра
UrorstoO m уранова пръчна
Uronsulfot п уранов сулфат, U(SO4)a
U-aDlöDbod п уранова тоннрашя ба¬
ня (разтвор на уранилнитрат),
UO2(NO3)2


657
Uranve-stä-kcr m уранов уеилвятел
(във фотографията)
Uroryl п уранил, авуаалентиа гру¬
па, (UOa)++	.
Uronylozctot п урaнипaцпmяm.
UO2(C2H3O2)2.2H2O
^опу^Н^го. п ур-нсл хлор ат,
UO2(CIO3)2
Urorylchlorid п урaн-пхлор-а.
(UO2)Cl2
UrorylHydroxld л уряинпхндрронне.
UO2(OH)2
Uranyinit-ot п >^—^—^-3,
(UOи)[NOя)•2 ’
Uroryloxld п вж. Uron(Vl)-oxid
UroTyisuHot п урaцилсулфят.
(UO2)SO?
Uгonyisülf1d п урямнлеулфса, UOiS
Urany^-onot п уран и лов уран ат 1.
UO2-UO4 2. (UO2)U2O7
Urot л урат, урпат, сол на пикоч¬
ната киселина
Urozll п тряцнп. 2.4-д-хuдрPHсипuри-
тндиц, тпmряхндррпирнмнаимаиt
он-2,4, C4H4N2O2
4-Urozin п 4-урaцим. д-карбамид,
C2H4N4O2
U-desti1loliöт f първична дпстнляцся
Uremsc f уреяза (ензим)
' Ureol п вж. Ural
Urcld л урпнд, Ntяцнлнaрбaмиа.
RcomHcomH2
г-Ureldonorvalir п 5-yреидонррв'aлнм.
И-aтино-5-урпнаPвaлпрuaноаa ки¬
селина, цнтрулин.
H2NCoNH(CH2)3CH(NH2)COOH
Urcid[o]sOure f урпндокисплиня
U-clHor п 1. урптaм. естер на кярба-
миновята нuеплuмa, N^COOR
2. пmнлуреmaн. NH2COOC2H5
Urethonclostömerc п урптанов елaето-
мпр
Uridin п ур идня (нуклеозид),
CsH12N2Oc
U-ldylsOu-c f уредслова ннеппнмa
(мононуклеотид),
C9HllNиO5.OPO[OH).2
Urlkose f ур-н-за (ензим)
UrikolyllscH уринрл-тичпн
Urinsäurc f пикочна киселина, 2,6,
8-трнхнаррнснптр-н. C5H4N4O3
U-1toniтsiü-e f урнmрминрвa кисели¬
на, 6-мeтилпнрнаимаuнaрбонрвa-
2,4 ннселимa. CHз.C5HиN(COoH)2
	и VI
Urlösung f изходен разтвор; разтвор
с позната концентрация
Urmaß п еталон, етaпомнa мярна
Urobilin п уррбипин (багрило на
жлъчката), C33H42OeN4
Urobilingen п уррбнпицргпн. мезо-
б-лирубинргпн (багрило на жлъч¬
ката). C33H44OeN4
Urochrom п урохром (багрило на
урината)
Uroerythrin п у^ер-зр-н (багрило
на урината)
UronsOure f уроновя киселина (алдо-
киселина от реда на захарите),
ОНС(СНОН)ПСООН
U-oporphyrir п уропррф-рии.
C40H3SN4Old
Urosulfan л уросулфаг, М-сулф-нел-
карбамид
Urotropin п уррmррпнн. aтинрформ,
хпксятпmилентпmрaмин. (CH2)cN4
UrpHerol п първичен фенол
^säure / вж. Uгeid[ö]säure
UгsolfarOstofrc mpl урзолове багрила
Ursolsaure f урзолова ннеплинa.
C30HieO3	-
Urteer т първичен катран, полунон-
сов катран, швплов катран, ниено-
температурен катран
Urtitcr т вж. UrtllcrsuOslorz
Urlilc-substsTZ f изходен гизър, тит-
ррусгяновител
Urve-kokung f крнеу'вaнп при ниски
температури, прлунрксуаaне. шеп-
луване
UsninsSure f усн-нов- ннсплнна (ан¬
тибиотик), CisHieO7
Ustln п устин (антибиотик),	*
CWH15OCI3
Uviт[1т]säürc f увннимовa [увицрвa]
киселина, 2.5tаuтеmuлфурaннярt
боцоеa-3 киселина, C-H8O3
Uviolglas п уа-олово стъкло; стъкло,
прозрачно зя ултравиолетови лъ¬
чи
Uvitinsäurc f увит-ноа- киселина,
З-метелизофтялова н-сппиня.
CH3CoHa(COOH)2
Uviton1тsaufe f увито нова н-селеня,
6- тeтилпирнан^lдинaрбоновa-И,4
киселина, CH3C5H2N(COOH)2
42 Немско-българсне зпхничпснн речник


658
VAG

V
Vaccensäurc f ванценова киселина,
трaмс-октaдипцt|1tрвa к-спл-на,
CH3(CHt)5CH=CH(CHt)iCOOH
Vadhetten fpl вашпти (растително
издъбени леки кожи напр. за
тапицерия^ портофейли)
Vagirslkugel f фарм. вагинална гло-
буля
Vaginallobicile f фарм. вяг-нaпнa
таблетка
Vagusstoff т ацптнлхоли1н, ацптат на
холина, CH5COOCHиCHlN[CH^)aOH
VakuolenbiIdung f образуване на ва-
куоле
Vakuum л вакуум
Vakuumabfullurg / пълнене (налива-
нп, разливане] под вакуум
V^J^^u^^AO^^r^f^(^ntgasung f дегаза¬
ция (на струята) прн пускане
на мптала от пещта
VakuumabtrelOung f вж. Vakuumdes¬
tillation
VaküümaDScHIuO т извод зя включва¬
не на вакуум
Vakuumappo-ol т L вакуум-пар-з
2. апарат за изваряване, варелен
апарат (в захарното производство)
Vakuumbandtrockner т вакуумна лен¬
това сушилня
VakuumOehlsIter т вакуумен улови-
тпл, вянуумнямера
VakuumOclon т вануумбетон
VakuumOIockguO т разливане на ме¬
тяла (на слитъци) във аануум;
дегазация на мптала прн разли¬
ване (в изложници)
VakuumdcesjilatloD f дестилация под
аануум, дестилация под нятaпено
налягане
V^l^t^i^i^c^e^esilili^r-^l^j^j^rol т апарат за
вакуумна дестилация
Vakuumdestill1erköIoDne f колона за
вакуумна дестилация
Vakuumdreliffltcr л въргящ сп (бара-
бaцец] в-куумфслтър
Vakuumdrchroh-ofcD т вакуумна тръб¬
на въртяща сп ппщ
Vakuum-DuгCHaüfcтtgssuтg / дега¬
зация на метална струя (при пре¬
ливане от кофа в кофа)
Vakuum-Elrdampforlogc /, kontinu¬
ierlich arOcilcrde непрекъснато дей¬
ствуваща вакуумно-изпарител н а
инсталация
VakuumeiDdanpfer т вакуумен из¬
парител
Vakuumeindampfung f изпаряване под
вакуум
Vakuumelndickung f концентриране
(сгъстяване] под вакуум
Vakuumentgaser т вакуумен дпапра-
тор, вакуумен обез^стел
Vakuumentlüftung f вакуумна дпап-
рацея, де-пр-ц-я под вакуум
Vakuumexsikator т вянтутпнення-
тор
Vakuumextrakliorsarioge f вакуумна
пкеmрaнцирнмa инсталация
Vakuunextraktiönsb1ose f вакууменс-
трактор, вакуумен екетрaнцнрnпц
котел
Vaku^^fillcr п вакуумф-лтър
Vakuunfi1lertrönncl. f барабанен аа-
куумфелтър	-
~ mit AuOenifltc-flscHc барабанен
вянуумфипmър с външна фелтру-
ващя повърхност
Vakuuimfüllung f пълнене [налевамп]
под вакуум
Vakuumgerbung f вакуумно дъбене
VaküümgilO т лппнп или разл-аанп
във вакуум
Vakuumhohn т вакуумен кран
VakuunHdbeгveгfahfCD п дегазация на
малнн порции (метод ДН)
Vakuumlercr п вакуумирано
VakuumtInduktlonsscHme1xverfoH-eт п
вакуумно-н-IДунцирмпн егртяио-
доблеен метод
Vskuumkammcr f вакуумна намеря
Vsküümkesscl т аянуум-апярат, ваку¬
умен нотпл
Vakuum-Knetmaschine f вакуумна ме-
сачна
Vskuümköchappsгat т вакуумен изпа¬
рителен апарат
Vsküümko1oDTC f вакуумна (дестила¬
ционна) нрломa
Vskuumkonzentrat п концентрат, по¬
лучен под вануум
VsküümkoпzeпtгslioD f концентриране
[сгъстяване] под вануум
Vakuumkonzentrator т вакуумен коц-
цпнтратор


6519

Vakuumkristallisator т вакуумен кри-
етялuзятор
Vskuüm1ichlOögrmöleD т вакуумна
елентродъговя ппщ
Vakuum-L1chtM>genslCl1nel1zerrahren л
етотaнрдрбивен процес във вакуум¬
на плентродъговя пещ
Vakuumluftpumpe f въздушна вакуум¬
на [разрпднтплна] помпа
Vokuümmehrkörpcrvcrdanpfcr т много- '
корпусен вакуумен -зпяр-тпппн
апарат
Vakuunnehrr>tufeпveгdampfcr т еж.
Vakuummehrkörpc-verdampfer
Vskuummcsscr т вянуумптър
Vakuummeter л еякууметър
Vaküümmischcf т вакуумен смеси¬
тел
VskuumrutscHe f вакуумен мутчфнпt
гър
Vakuumpumpe f вакуумна помпа
Vskuumregicr т регулатор на ваку¬
ума
Vakuum-eglcrventil п вентил за регу¬
лиране на вакуума
Vakuumrohrleilung / вянуумпн тръ¬
бопровод
Vskuümr11hfwc-kslrockтcf т вакуумна
сушилня с бъркачка
Vakuumsackverfahrer п метод за фор¬
моване във вакуумни торби
Vakuumühautelapporst т вакуу^-па-
рат с лопазнова бъркачка
Vakuumschisucb т дпбппосmпннa (гу¬
мена) трьба (за работа под ва¬
куум)
VskuumscHmelzrn л топене във ваку¬
ум
Vakuumspcktrog-spH т вануумсппк-
грограф
Vakuumsubl1nat1on / сублимация във
вануум
Vakuumtechnik / аануумня техника
Vakuumtcn т вакуумен катран (по¬
лучен при суха дестилация във
вакуум )
VakuümtoDSchDc1def т вакуумна гли-
нотecaчнa
VakuumtrockcTanliigc f вж, Vakuum-
trockncr
Vakuumtrockel^rpparaSne2e. Vakuum¬
trockner
Vokuumtr^ockrrs^hrark т вж. Vskuum-
trockncr
				VAL
Vakuumt-ockDCf т вакуумна сушилня
Vakuumtrocknung / сушпнп във ва¬
куум
Vakuunlnommelfiltcf п вакуумен ба¬
рабанен филтър
Vakuumtu-m т вакуумна дпст-ла-
ционна колона
Vakuumverdampfer т вакуумен изпа¬
рител
Vakuumverdampfung f изпаряване
под аануум
Vakuumverformurg f вакуумно фор¬
моване
Vakuumverpockurg f опаковане под
аануум
Vakuumvorlage f приемник на ва-
куумапарат	•
Vakuumwalzertrockrcr т вакуумна
валцова сушилня
Vakuumxantholkreter т вакуумна
ксянтргпнятовa мпсачна
VakuüJnxantHalmatchine f вакуумен
кеaнтргенерятрр
Vakzin п вансена
Vakzination f вяненнaцня
VsI п 1. грям-пнвиаялецт 2. вж.
Valin
Valenz f вaлпнтнрст; валенция
sbgesätigte наситена валпнзносз
[валенция]
freie свободна валпнзност [ва¬
ленция]
gerlcHtclr насочена (простран¬
ствено ориенти рана) валенция
ValenzsOleDkung f отклонение на ва-
лентността
Valerzsblcrkurgswirke] т ъгъл на
отклонение иа вaлпнтноеттa
ValenzOindung f валентна аръзна
Vatenzelektron' п валентен електрон
Valenzkroft / валентна сила
VslcTzkrlstsII т валентен кристал
Valenzrlchtung f посока на вялпнmнрсm-
тя
Valenzschsle f обвивна от валентни
плпнтронн
ValerzstricH m валентна чпрта (оз¬
начаваща валенция в структурна
формула)
Valcrzstufe f степен на вaпентност
Valenztsutömcr1e f валентна тавтоме-
рея, тавзомпрея поради промен¬
лива вaлпнmнрет на атомите


VAL

VsIcnzlHeorie f теория за аaпент-
црсттa
Vslenzverbindurg f съединение, е ноп-
то атомите ся свързани с главни
валенции
VoIcTZwinkcl т аaлпмтпн ъгъл, ъгъл
между валенции
ValcTZzoHI f вaппнтност
Vslcrsidchyd т валерианов алдехид,
пентянал, . C4HoCHO
Vairrsmid п вяппрямид. амид на ва¬
лериановата н-сплиня, пентям-
-м-д, CH3(CH2)3CONH2
Valc-ol п вaппрят, валериан-з, пен-
тано-т, сол или естер на аaппр—-
мрвaтя кнспл-на
Valerionot п вж. Valc-ol
VaSerlsnsSure f вялпрсaмрвa кисели-
ня, nентaмраa киселина, C4HoCOOH
T-Valcrolsktor л у-вялпропaкmом. лан-
тон на Y-хиаррксивaпприaноаaтa
киселина, лaнтом на 4-хнаронен-
певтановята киселина,
CH^CHCHиCHиCOO
Vsieronitrll п аaлеронuтрнп, мнтрип
на вялернямоаятя кисплиня,
C4HoCN
Voleryl п еaппрнл. вaлприпрв [пен-
maмоилрв] рaаикaл. CH3(CH2)3CO—
VoierylcHIo-id п вaлпрспхлорнд, ки¬
селинен хлорид на валериановата
н-сел-ня, ппнmянрнлхлор-а,
CHз[CH2)зCOCI
Valeryler л пецтuн-2, аялпрслпн,
CH3CH2C==CCH3
Valr-ylgruppe f аалернлоаа група,
аaлпр-лрв остатък (рaаинaп],
CH3(CH2)CO—
VjSextrskt т вж. Valoncaextrakt
Valldol л валедол, валерианов ес¬
тер на ментола
Valin п вяпни. Иtятuнр-3•метнпмaеt
лена ннсплина, a-ятннр-зраaлернa-
нрвя киселина, Иtaмино-Зtметилt
бугянова ннсплина,
(CHз)иCHCH(NHи)COOH
VolissT п вялнзaц, пубррн-п, бор-
цнлов пстпр . на a-бррмuзрвялпр-я-
цовaтя кисплиня,
(CH3)2CHCH(B-^)COOCioHi7
Valoneaextrokt т екстракт от вало-
неа (дъбилен материал от чашки
на желъди на малоазиатски дъб)
			660
VsTodot п в-над-з, сол на ванадиева
ниселиня: 1. мета, MVO3 2. орто,
M3VO4 3. пиро, M4V2Ot
VaтsdstSsüge f ванядатна луга
Vanadin п ванадий, V
Vaпadiтsiaüт т ванадиева стипца,
MиSO4.Vи(SO4)з.И4НиО или
M(V(SO4)2). 12НН.О
VanadinsüsOringcn f извличане на ва¬
надий
Vsrsdirblclcrz п вж. VarodiDit
Vsnad1ncH1örid п ванадиев хлорид:
1.	VCI2 2. VCI3 3. VCI4
Vansdirhydroxld п • ванадиев хидро¬
окис: 1. V(OH)2 2. V(OH)3
VsTodlnc-z п в-над-пв- руда
VansdiTcrzIogr-stätle f вянaдuпвр на-
ход-ще [месторождение]
Vanadinfäliung f утаяване на вана¬
дий
Vanadinglimmer т рреноплит,
KVи((OH)и.A1SiзOio)
Vanadirlt т в-н-д-низ,
PO^VO^-POCI
VaTadlnkarbld п ванадиев карбид,
VC
VaDadinkönlsklmssse / ванадиева кон¬
тактна маса
Varodlrmoroxid п вaмaаипв[П) окис,
ванадиев момоонис, VO
Vanadinnlt-id п ванадиев цuтриа, VN
Vsтsd1Döxid п ван-д-пв окис: 1. VO
2.	V2O3 3. VO2 4. V2O5
VaDsdiтöxych1ö-id п ванадиев онси-
хлорлд, вянaаилхлориа: 1. VOCIs
2. VOCI3 3. VOC1
Vsnsdinöxyfluö-id . п ванадиев окси-
флуорна, вямяаилфлуорuа. VOFS
VaTadlDpcntoxld п (авт)вaцяа-пв ие-
mррк-е, ванадиепвУ) окис, V2Ob
Vanadirpcrlosuifid п (дву^-над-ев
петосулфнд, V2S5
Vansdiтrc1тnetsil п метален ванадий
с висока честота	‘
VaTadlTsondsteln т еж. VsDsd1тgI1n-
mer
Vanodirssure f ван-д-пва к-сплиця:
1.	мпта, HVO3 2. орто, H3VO4 3.
пиро, H4V2OT 4. хпкса, H4ViOn
VsrsdlrsOu-csTHydrld п анхидрид на
в-над-пвата н-селена, V2OS
VsTsdinschlscke / ванадиева шланя
Varsdirscsquloxid п (авт)вянaаипв
триокис, ванадиевЦП) онис, V^b


661
Vanodinsulfst л ванадиев сулфат: 1.
VSO4 2. V2(SOJ3
Vanadin^ind л ванадиев сулфид: 1.
V2S2 2. V2S3 3. V2S5
Vanadlnl-toxld п (дву^анадипа три¬
окис, V2O3
VaтsdiDed-dainpfuDgsvcrIusl т загуба
на вaмядuй от изпарение
Varadit л ванадит, M2(V4O9).7H■иO
Vanadium п еж. Vanadin
VaradiumstoHI т ванадиева етрмaцa
Vanadyl п ван-дел, ван-д-лов- гру¬
па (VO)
VsTadylOromld п вянaдипбротид, ва-
HOAMeiBIV) океибррмид, VOBr2
Vanadyll-lbromid п вян-д-лтребро^-
мид, BSHSAHdB(V) океибромuд.
VOB-3
V^nillol п аямслaл. З-пmокс-t4tхна-
ррнс-бпнзaлдпх-д,
(C2H5O)CrH3(OH)CHO
Vanille f аaмнлил
VsTliickompfe- т вж. Vanillin
Vsrliieoi п ванелено масло
Vanillin л вaннпнн. 4-хид'ронсн-З-ме-
грне-бпизaлапх-д,
CeH3(OCH3)(OH)CHO
Vanililnsäurc f вaмипнираa н-сели-
на.	4tхиаррнсн-3-мeпoкcибензрпt
на н-сплиня,
HOCeH8(OCH3)COOH
Varil Iy1slkohöl т аaинлнпaпнрхрп.
аянслннзп-рхрл 4tхuдронен-З-тп-
тоненбем.знлaл нохол,	’
CH3O(OH)CrH3CH2OH
Vspor п вапор (турбинно масло)
Variable f променлива величина
VarisniтOlou п вяр-ятнново синьо
(азобагрило)
Variation / вярнaцсл. колеб-н-е, про¬
мяна, вариране
Vaseür п [Vaseline f] вазелин
Vasellnol п а-зел-ново масло, течен
парафин
Vasodilatator т вязоаuлamamрр (сред¬
ство, разширяващо кръвоносните
съдове )
Vass>konrsrikt1n л спротонен, 5-хид-
рокелтр-птaт-н,	3t(aтинрпт-л)t5-
х-дрокси-ндрл.
HOCeH5NC2H2NH2	.
Vasokonssriktor т вазоконсзру ктор,
(средство, свиващо кръвоносните
съдове )
	VER
Vasopressin л вaзрпресин (хормон от
задната част на хипофизата)
Vasotonum п аaзртрн, 4-хиарPнсифпt
нелмег-лам-ноптанол хедро .хло¬
рид
vegetabilisch рaсmнтелем
vegetativ вегетативен
Vegetationsperiode f вегетационен пе¬
риод
Vegeratiorszcil f вж. Vegetatlorsperio*
dd
Vektor т преносител, разпростра¬
нител (на вируси)
Veloreifen т велосипедна гума (външ¬
на)
Veloгeirensdhlauch т въгрпшня апло-
енnпднa гума
Velourpsplcr п вслурен- хартия
veloutiercn велур-рам, обработвам
за велур
Ventil п вентил, клапан
Ventilator т вентилатор
VenrilslörkUHIlürn т охладителна ну¬
ла п принудителна апцтuляцсл
VentlHuftpumpc f клапанна въздушна
помпя	■
V^^^liscHls^c^H т вътрешна гума с
вентил
Veпt1ieokuumpunpc / апнтнлна еа-
куумпомпа
Venruri-EntstouOrr т прaхоулрвягпп
на Впнзуре
Venturi-Mcsscr т разходомер на Вел-
тури
Venturl-ohr п тръба на Вентурс
Veniuf1-VcfOfSiJcHsDidssef т еж. Vrn*
lu-i- Messer
Verscevin п впрацевсн (алкалоид)е
C2TH43NO3
Verarbeitbarkeit f обр-бозв-емосг
Verarbeitung f обработване; преработ¬
ване
Vera-OcitungscigeDschaften fpl техно¬
логични свойства
Verarbeitungsfähigkelt f обработвае-
мост
VerarOeitungslcchn1k f техника на об¬
работване, технология на прера¬
ботване
VerarOe1tungseeгfalh-en п метод на об¬
работване [преработване]
Verarmung f обедняване
veraschen опппплявам
Veraschung f опепeллаaне


VER
662
Verätherung f еmерuфнцирaнп. полу-
ч-ване на птпр
Veratrin п епратрнн (алкалоидна сил¬
но отровна смес)
Verat-insau-c f впратриновя [впра-
трумова] кисплина, 3,4-д-мезонсе-
бпмзоецa нuеелиця,
, (CH3O)иCeH^COOH
Veralrol . п верamррл. 1,2tдuтетокси-
, бензол, д-метилов птер ня плро-
нaтехuмя. CcH4(OCH8)2
Verat-umsäure f вер-тру^ова [вера-
тринова] нuсплuцa.	3,4tа-тпток-
. с-бпнзрецa н-селина,
(CHaO)2CcH3COOH
Verballung f балиране
Verballungspresse / прпса зя балира-
нп
Verband т превръзка
Verbandmull т марля за превръзка,
хигроскопична марля
Verbandstoff т превързочен материал
yerbandwalte f памук за прпвръзнн
(за медицински цели), хигррекрuu-
. чпн памук
vcrHcizcn кож. преемряждaт
Verbindung f 1. съединение 2. съеди¬
нително устройство
additioncHc вж. Verbindung, addi¬
tive
additive прuсъеднмиmплмр [адл-
т-вно] съединение
slipHatiscHc aлнфятцр съединение
al izykllscHc aлиц-нппно съедине¬
ние
aromatische ароматно съединение
asymmetrische асиметрично съе¬
динение
sutokomplexc aетокрмплпнсмо съ¬
единение
rw, azyklische аценлично съединение
OsslsCHe съединение с рецреен ха-
. рантер
binäre двойно [бинерно] съпдл-
, цпцие
einkernige пдцоядрецр съедине¬
ние
Herbizide хербицидно съпденп-^
нип, съединение с хербицидно дей-
. стеле
z~, Heterozyklische хетероцикличцо съ¬
единение
H^^oi^i^i^^are аuсокотрленулнр
съединение
Verbindung, HöcHlöx1sche еилнотоке-ч-
цр съединение
Homologe хомрложцо съединение
HomozykliscHc изрцикпенр [кяр-
боцннлпно] съпдинпннп
iтDcrkönpIexc вътрешцрномплпнпt
но съединение
lockere неустойчиво [нестабилно]
съединение
pHosphororgsnischc рргaцофосфор-
но съединение
polyzykllscHc многрядрецо [мно-
^пръстенно, полиц-клечно] съе¬
динение
VerbiTduTgsfählgkeil f способност да
образува съединения
Verbindungsgcwiclht п еквивалентно
тегло
Verbindungsklsssc f клася [група] от
съединения
Verbindurgsleiturg f съединителен
[свързващ] тръбопровод; съедини¬
телна ления
VerbiDdungsrcihc f ред от съпдлнпння
Verhindungsstufe f степен на валпнз-
ност е съединения
VerbindungswSrme f топлина на обра¬
зуване
verbissen продухвам
Verblasen п продухване
~ in flüssigem Zustand бесемеруване,
продухване на течен мегал
Verblaseofen т ппщ, работеща с про¬
духване; доменна пещ
Veгblaseгöstung f пържене чрпз про¬
духване
^^irbls^e,^<^i^r^^^CD п конверторен про¬
цес, фю-минг-процес
Verblassung f еж. Verbleichung
Verbleiben п dcr Schmelze in der Gie߬
pfanne задържане [престояване] на
метала е кофата .
Verbleichung f избледняване; обез¬
цветяване
Verbleiung f покриване с олово; об¬
лицоване с олово
Verblockung f натрупване; оформяне
е блокове
Verbrauch т изразходване, потреб¬
ление, разход; нрнеутaцил
Verbraucher т потребител, консума¬
тор
Ver-brauChskeDDziffer f разходен кое¬
фициент [показател]


663
Verbrauchsmesser tn разходомер
VerO-oucHszucker m захар зя потреб¬
ление (захар на пясък)
vcrO-erncr изгарям
Verbrennlichkeit горливрет
Verbrennung f изгаряне; горене
pa-tlclle частично [непълно) из¬
гаряне
unvollständige непълно горене
vollständige • пълно горене
VerbrenrurgssTolysc f елементарен
органичен анализ; анализ чрез из¬
гаряне
Verbrennungsgos л пещен газ; димен
газ; горивен газ
Verbrennurgsgeschwindlgkeil / скорост
на горене, скорост на изгаряне
VerbreTnungsglelchurg f уравнение на
химическата реакция при горене
Ve rb or er rr ungs sufl f въздух, необходим
за горенето
Verbrennungsofen т пещ зя изгаряне;
пещ за елементарен анализ
Verbгennuтgsp-öduklc npl продунте
на горенето
Verbrennungs-sum т нямпра за го¬
рене
Verbrennungs-oh- п тръба зя изгаря¬
не; тръба за плпмпнтярпц органи¬
чен анализ
Verbrennungsschälchen п блюдо [ла¬
дийка] за изгаряне
Verbrennungstemperatur f температу¬
ра на горене
VerbгeDTüDgsecriüsf т загуба при из¬
гаряне
Verbrcnnungswärme / топлена на из¬
гаряне
VerOrcnтüngswcft т еж. Verbrennungs-
wärmc
Verbund т сцепление (на бетон с
арматура )
Verbundblock т слитък от двуслойна
стомана
Verbundfcstigkcll f здравина на сцеп¬
ление (на бетон с арматура)
Verbundfolien fpl съединени листове
(от пластмаса)
Verbundglas п многослойно плоско
стъкло, треплекс
VerbundguO т 1. двуслойно лпенп 2.
двуслойна отливка
Verbuntdiarz л комбинирана смола
	VER
Veгbuтdköгpcrqucrмdinitt т напречен
разрез на съставено от разни ма¬
териали зяло (каучук и корд)
VeгOuтdkügclmUhIe f многонaмерцa
толкова мелница
Verbandmulle f комбинирана [мно-
гокампрня] мелница
V^^l^lfndöfcD т комбинирана ппщ
(свързана с други агрегати)
VerbundtoOskbtoll л хомогенизиран
тютюн
Verbuttc-ung f отдпллцп на маслото
OT мляко
vcrcHromcr хромирам
Verchromung f I. хром-р-не 2. хро¬
мово понретеп
Verdi romurgsbad л баня [вана, елек¬
тролит) за хром-ране
Verdanprsnlsge f изпяритппмa нн-
стaляц-л
Verdarnpfapparot т изпaрuтелпц апа¬
рат
verdampfOs- изпаряем
Verdampfbarkeit f изпaрлпмоет. изпа¬
рителна способност
VerdsmpfOecken п изпарителна та-
лерня	.
verdampfen изпарявам
Verdampfen л 1. -зпярлвянп 2. попар-
ванп, пропарв-не
einmaliges еднократно изпарява¬
не, еднократна дестилация
~ unlc- Druck изпаряване под мaпя-
ганп
~ unter Druck^<^ir^i'ni^^ruDg вж. Ver¬
dampfen unter Luftlec-e
~ unter Luftleere изпаряване под ва¬
куум (под намалено налягане, при
вакуумиране)
Verdampfer т 1. изпарителен апарат
2.	изпарител (на хладилна маши¬
на)
geschlossener закрит изпарителен
апарат, дестилационен -парят
V^i^r^js^j^p^f^i^r^l^l^arst т mit sußenlicger-
den Heizkörpern uзпaрителец апа¬
рат с външни нагревателни тела
Verdampfc-helzfläcHc f нагрявна по¬
върхност на изпарителен апарат
Verdampferksmmer f изпарителна ка¬
мера	■
Verdampferkonus т изпускателен ко¬
нус на изпарителен апарат


VER
664
Verdampfcr-ohr п тръба на изпари¬
тел
Verdampfe-scHoie f изпарителна чаша
Verdampferschlargc f зм-ев-к на изпа¬
рителен апарат
Verdampfcrspeiseventil	п пезазплен
вентил на изпарител
Verdam pffählgkcit f uзпaряетоеm
Verdampfkolonne f изпарителна [кон¬
центрационна] колона
Verdampfkorpcr т корпус на изпари-
тплен апарат [изпарителна ннста-
ляцнл]
Verdampfleistung f производителност
на изпарителна уредба; изпарител¬
на еnрербцрст
VerdampfpfsTne f изпарителна тава
Verdampf-clo-lc f 1. деетнляцсрмнa
реторта 2. сублнтaцирммa реторта
Verdampfsclhale f тасче зя изпаряване,
изпярнгплмо блюдо
Verdampfste^'or f изпарителна етям-
ция
Verdampfung f изпарване
VerdampfurgssTisgc f изпарителна
-нетaпяц-я
Verdam pfungsap parst m изпарителен
-п-раз
Verdampfungsdruck т изпарително на¬
лягане
Verdampfungsfählgkeil f изпарителна
способност; изцaряпмрст
VerdampfungsfläcHe f 1. изпарителна
повърхност 2. нягряаня повърх¬
ност на изпарителен апарат
Verdampfungsg^chwindigkeit f ско¬
рост на изпаряване	.
VeгdampfüDgsgIc1cHgew1cHt п рaамоап-
сее при изпаряване
Verdam pl'ungs! ntensitäl f смтпнзса-
нрет на изпаряване
Verdampf ungskalorlmctcr п калориме-
тър с изпаряване, изпарителен на-
лореметър
VerdampfuDgsköndcтsslo- т изпари-
тплпн кондензатор
Verdampfungskühlung f изпарително
охлаждане,	охлаждане чрез из¬
паряване
VerdampfüDgskur•vc f нрнаа ня изпа¬
ряване, сзпяр-тппмa крива
'Verdampfungsoberfläche /' нзпaрнгплцa
повърхност
Verdampfungsprodukt п. продукт на
нзпaрлвяме
Verdampfungspunkt ф температур¬
на парообразуванф, точна на ни-
пене
Verdampfungsquotien^ т вж. Verdamp-
^165X011
Verdampfungsrückstamd т остатък
след изпаряване
Veгdampfüтgssp1egc1 т вж. Verdamp¬
fungsoberfläche
Verdampfungssemperatur f вж. Ver-
dsmpfuTgspurkl	*
Verdam pfungstrockDung f сушпнп чрпз
нагряване до температурата на ки-
пене на водата
Verdanprurgsveгlusl т загуба от из¬
паряване
VerdampruDgswärmc f топлина на из¬
паряване, топлина на парообря-
зуаaмп
lolcrlr скрита топпнмя на изпа¬
ряване
Verdampfurgswert т вж. Verdampfurgs-
zaHl
Verdampfungszshl f коефициент на
пярррбрaзуаaнп
Verdauungsfermenl п хрaнремипятпппн,
фермент
Verdauungsglfl п храносмилателна
отрова (отрова, действуваща при
попадане в храносмилателния апа¬
рат )
Verdichter п 1. кондпнзерянп, втеч¬
няване 2. сгъстяване, свиване, ном-
премеранс 3. концентриране
Verdichter т 1. компресор 2. конден¬
затор
Verdichtung f 1. вж. Verdichten 2. на-
бивна, уплътнение
VeedichiungsarOeil f работа зя сви¬
ване [кртпр-мирянп] •
VeгdichtüDgsfIäcHc f крндензня повърх¬
ност
Verdichiungsgrod т степен на сгъс¬
тяване [тппътнлаaнп. комприми-
рaме)
Verdichtungskuhler т кондензатор
VerdichtungspHose f фаза, получена
при уплътняване
VerdichtüтgSslufc f степен на сгъстя¬
ване
Verdlchtungsvorgang т процес на уп-
пъгнлвaнп [сгъстяаанп]

665
VER
verdicken сгъстявам, концентрирам
Verdicker т сгъстител, сгъстяващо
впщпстао [средство]
Verdickung f L удебеление 2. сгъстя¬
ване, крмцентрнрянп
Verdickungsbehältcr т сгъстител пи
съд
Verdickurgsgerät п япаряг за сгъстя¬
ване
Verdickurgsmiltcl п н ч. Verdicker
Verdoperoxydssc f впраоперрксндaзя
(ензим)
Verdoppelung f валцоване на пятa-
р-на чрпз едврлвaне на пиетовпmе
vcrdo-Ocn развален; грянлеaл
Veгdorbeпheitsгeaktiön / рпянцня за
гранясвагп
Verdrängung f изместване; замества¬
не; изгонване
VerdräTguTgssTslysc / хромазограф-
сне анализ чрез изместване
VerdгäтgüTgtlsgc-stsllc / метасома-
тично месторождение
Verdräтguтgtrcsktiöт f заместител на
реакция
Verdrehungsfestigkeit f якост на усук¬
ване
Veгdreh[uтgs]vcrsücH т изпитване на
усукване
VerdruckOarkcil /■мaчнaемрст при пе-
чятанп
verdünnen 1. разреждам (течност)
2. изтънявам	-
Verdünnung / разреждане
Verdünnungsgcsclz п закон зя разреж¬
дането
Verdürrurgsgrod п степен на разреж¬
дане
Ver'dÜDTüтgsnillc1 п разреждащо
средство, разредител
Veгdünтüngtslöff т разредител, раз¬
реждащо вещество [средство]
VerdünDungswä-nc f трппння ня раз¬
реждане
verdunstOs- изпаряем; летлив
Verdunstbarkeit / нзпaрлемрст; лпт-
л-аоет
Verdursten п бавно сзпярлвяип (под
температурата на кипене); излп-
глвянп
Verdunster т нзпарсгпл
Verdunstung / вж. Verdursten
Veedunrsungsapparol т изпарител
VerduTStungsdouer f продължителност
на изпаряването
VerdursturgsfläcHc f нзпярнтплня по¬
върхност
VerduTstungskällc / охлаждане прн
сзпяряаанп
VeгduтstuтgskoDdcтsslö- т изпарите¬
лен кондензатор
Verdunstungskühlung f изпарително
охлаждане
VerduTstungsrückstsnd tn (сух) оста¬
тък (след изпаряване, излетяване)
VerduTslurgsscholc f изпарително блю¬
до
Veгdüтstuтgstemperalun / температура.
на изпаряване [из.лптяванп]
Verdüтslungtlröckтuтg f сушпнп в по¬
ток от загрят въздух
Verdunstungsverluste mpl загуби от
нзпaрлвяме. загуби от ^^лптявя-
нп
Verdurslurgsvcrmöger п изпарителна
способност; лптлнаост
Verdunstungswämmc f (снрнзя) топли¬
на на нзпaряаaмп
Verdursturgszohl f изпаряп^мост
Verdurstungszeil / време [продължи¬
телност] на изпаряване
Verdüsurg • f разпрашв-не, пулвери¬
зиране
VeгdüSUDgsveгfahreт п метод на раз-
прашаанп [разпръсна-не, пулвери¬
зиране]
Verdi1suDgs1DclHöde / вж. VerdüSüDgs-
verfahren
Vered[e]lurg f 1. облагородяване; ап-
рпзеранп; дррбрaботвaмп 2. деко¬
риране 3.- рафиниране 4. десперси-
рцмр твърдпенп (на алуминиеви
сплави) 5. мин. обогатяване
Vercd|c]lungsHi1fsmillcI п спомагател¬
но средство за .облагородяване-
(напр. на текстил)
Vered|c]]urgswirkung f облагородя¬
ващо впнлннп [действие]
Vereinheitlichung f уеднаквяване, уни¬
фикация
VeгeiD1güDgswSfme f топлина на съе¬
диняване, реaнцирммa топлина
Vereisung f зaппдлаaнп
Vereisungsschutzmittel п предпазно
средство против заледяване
Veresterung / естпр нфи пира нп, обра¬
зуване на пстпр


VER
666
'Veresterung, azeotrope aзеоmррпмо псте-
рнфнцнране, пстерифецнранп чрез
азпозропно • отделяне на водата
Vererzung f орудяване, м-н-пралези-
ранп
Vererzurgsrrittci п мицерал-зазор
VerfsHrcn п метод; процес; начин
aktives активен процес, вaриaмт
с ограничено редуциране на сили¬
ция (при кисел мартенов процес)
elcktroCHcmisCHes пле^роя-мечен
метод
elektrolytisches електролитен
| електрод-зен) метод
großtechnisches промишлен метод
-W, karOothermlscHes нарбогпрмичен
метод
—	. katalytisches наталит-чен метод
~ mit Ocsdiränktcr Si1iziun-edukl1ön
влс. Verfahren, aktives
nasses мокър мптод
pyrogenes пирргенпн мптод
~, siilkolHcrmlscDes с-ликотпртичпн
мптод
—	, lermlscHcs термичен метод
trockenes сух мптод
VerfSHrcnsstufe f технологичен етап
Verfahrenstechnik f технология; нау¬
ка за процесите н апаратите е тех¬
нологията
—, chemische химична технология;
процеси н апарати е химичната тех¬
нология
vcrfahrenstccHniscH отнасящ сп до тех¬
нологични процеси н апарати
Verf^hrensstammbau т схема на тех-
нрлрглчпц .процес
Verfärbung f изменение на цепта
verfaulen езгнивам, гния, развалям
сп
Verfeinerung f 1. пречистване; рафи¬
ниране 2. прецизиране, повишава¬
не на чувствителността (на ме¬
тод, уред)
Verfestigung f заздравяване
Verfusigungsmittel п усилващо (за¬
здравяващо) средство, активен пъл¬
нител (на каучук)
Verfilzbarkeit f етппеaемрет, сплът-
цяемрст
Verfilzung f сплъстява нп, стппванп
verfilzen. обърквам, заплитам (преж¬
да)
verflechten преплитане
Verflockung f коагулация; образува¬
не на пaрцaпееma угайна
Verflockungsmittcl п коагулант, Kos-
гулатор
Verflucht
gen п вж,
Verflüchtigung
Verflüchtigung f с^.пптявaип; изпаря¬
ване; -заптряв-нп
verflüssigen втечнявам
Verflüssiger т кондензатор, втечммt
тел, дефлегматор
Verflüssigung f L втечняване 2. раз¬
реждане, увеличение на течливост¬
та
Verffussigungsanloge / урпдба за втеч¬
няване
^^i-flüsslgungsfläcHc f повърхност на
кондензиране [втечняване), нон-
дпнзна повърхност
Verflüss1guтgsn1lic1 п разредител
V^i^-^füj^j^i^^n^s^pjnkl т точна на втеч¬
няване
Verflüssigungstelnpeгatüf f температу¬
ра на втечняване
^^i^-^lüssigungs'^t^i^l^ia^i^eD п мптод на
втечняване
ecrfö-nOs- пластичен; поддаващ сп
на формоване
Verformbarkeit f ппaеm-чнрет, дефор-
мнруемоет
vc-formen деформирам, изменям фор¬
мата; формовам
Verformung f 1. деформация 2. фор¬
моване
bleibende остатъчна [mрaйцa] де¬
формация
, elastische пластична деформация
fortschreitende пълзпнп, креп
plastische пластична деформация
Verform ungsarbelt f апфoртaционнa
работа
VeгfoпnuDgsbaürch1ef тр1 дпфенти (в
кристалната решетка, възникнали
в резултат на механично въздей¬
ствие )
^^i^t^^rr^uni^is^iälligkieit f вж. Verform¬
barkeit
V^rf<^^nungsgc^t^:^^iп<iilgkc1l f скорост
на деформация
Verformungs-cst т остатъчна деформа¬
ция
Verft^^ungsv^^ogirD п вж. Verform¬
barkeit


667
Verformungswilderstond т съпротивле¬
ние на деформация
VeгfoпnungSEwi1l1nge mpl механ-чни
двойници (получени чрез дефор¬
мация)	.
vergällen l. дпнатурсрам (напр.
спирт) 2. вгорчавам, отравям
Vergällung / денатурац-я (напр. на
етилов алкохол)
Vergällurgsmillci п денaтурaцноммо
средство (напр. за етилов алко¬
хол)
vergärbar способен да ферментира
Vei-gärbs-kcit f способност за фермен¬
тация
Vergärung f 1. втасваме, вкнсванп,
шуnвaме 2. фпрмпнтац-я
Vergärungsgrod т ферментационен
градус; степен на ферментираме
vergasen превръщам е газ; газифи¬
цирам (течно или твърдо гориво)
Vergaserm L газгенератор 2. карбура¬
тор
Vergaserkraftstoff т карбураззрно го¬
риво, гориво за нарбурагорпн дви¬
гател
Vergasertrcibsloff т вж. Vergaserkraft¬
stoff
Vergasung f 1. газифициране 2. фу-
мигсра-нп, футсгaцня, опушване
Vengasungslufl f въздух, необходим
за газифициране	*
Vergasungsmillcl п средство [препа¬
рат) за обгазяване [фумигиранп,
опушване],. фумигант
Vergssungszonc f зона на газифици¬
ране (в генератор)
vvc-lsfen. разливам, заливам; лея.
отливам	н
Vergiftung f отравяне
akute остро [анутно] отравяне
Chronische хроническо отравяне
«■*, gewerbliche профпеuоцaлцр отра¬
вяне
~, i-rcverslblc необратимо отравяне
(на катализатор)
reversible обратимо отравяне (на
катализатор)
Vergiftungset-sdiclnung / проява на
отравяне
Vengiftungsgcfahr f опасност от отра¬
вяне
VeiiiftuDgssymptom п симптом [приз¬
нак] на отравяне
			VER
Vergilben пожълтявам (за мазнина,
листа, хартия)
Vergilbung f пожълзяване (на маз¬
нина, листа, хартия)
Verglasung f l. остъкляване; глази¬
ране 2. зaетънллвaнп (заставане
на стопилка в стъкловидно съ¬
стояние)
Vergleichseleklrodc / ерaвн-теппн елек¬
трод
Veгgle1cHsk<öHleDwsssdrslöfr т ерaецuтпt
лен [етaлрцпц, стандартен] въгле¬
водород
VerglelchslösuDg f ерaвниmелпн [ета¬
лонен, стандартен] разтвор
Vergleichsmuster п срааннтплна мос¬
тра, еталонен [стандартен] обра¬
зец
VergleiiCihprüfung f сравнително из¬
питване
Vergieidhssutetanz f срaвмителцр ве¬
щество; свидетел (при хромато-
графия и електрофореза)
Vergleichsverfahren п сравнигелпн ме¬
тод
VergHmmurg f бавно изгаряне, из-
тлейване
vergolden позлатявам
VergolderfiгD1s т лян за позлатяване
eergö-cD ферментирал
Vergrämungsmittel п отблъскващо [рп-
пелпмтцр] средство, репплпнт
Vergrauung f посиняване, потъмня-
ванп
Vergrößerungsgerät п увеличителен
апарат
Vergußmasse f маса [материал! зя
разлеванп .
VergiltOa-kcit f еnрербцрсг на мета¬
ла да подобрява ф-з-компханлч'
ните сл свойства при термообра¬
ботка; прдобряемрст
Vergüten п 1. подобряване свойства¬
та (на стомана) чрез термообра¬
ботка, подобряване качеството (нд
метал); рафиниране 2. цaсuщяцп
(на разтвор) 3, обогатяване
VergüleofdD т ппщ за термообработ¬
ка (на стомана)
Vergütung f вж. Ver-jüten
VergütungsglüHen п отгрявапе; о'-
грев
Vergütungsstahl т терм-чесне обрабо¬
тена стомана; подобряема етотяня

VER
668
^^i^-^al^eD n отмaеяце; поепдпцuп
Verhältnis n отношение, съотношение
— fest zu flüssig отношение твърдо
нъм течно (в суспензия)
Vertiältnlstonmel / емпирична форму¬
ла
Verhältnisregler m регулатор на съ¬
отношението
VertiältniszoHl / числено съотноше¬
ние; предавателно число
v^i-harzcD зaетопяаaт, осмолявам
Vei-ia-zung { осмоляване; стрлроб-
рязтвaнп; изсъхване на масла
Vvrharzungspunkl т точна на засмо-
плвяне [смолообразуване];	гра¬
ница на размекване при пласт-на¬
ция {деструкция]
Verhefung f дрожд^-не (на фура¬
жи)', натрупване на дрожде
Veiriolzung f адървпеявaне
Vei-iornen п рррговлвaнп
Verhüttung / металургично прера¬
ботване на руди или концентрати
Verhütlungsmetnodc f метод зя мета¬
лургично преработване
Vvrjungung f стеснение, -зострпнрст
verkadmen кядт-рaт
Vvekthrlprcssen п образно пресоване
Verkettung f образуване на верига
Verkittung / зaтaзвяне. залепване със
замазка
Ver klebbar keit / леплсаоег. слепва¬
ща еnрсрбнрет
Verklebung / слепване, залепване,
снпейвaнп
VerkicisteгuDg / о нлей е а нп, нлайсте-
рнзяцнл; приготвяне на клайстпр
(клей от нишесте)
Vvrkie1sSe]-üngSßrad т степен на он-
лейване
Vvrknisserung / дпкрппнгaц-л, раз¬
пукване
verkochen свярлвят. развя ря вам; из¬
варявам (захарен сироп)
vcrkohlcn 1. овъглявам 2. навъглеро-
алвям (метал)
Verkohlung / 1. овъгляване 2. навъг-
пероаявaне (на метал)
Verkohlungsgose npl газове (р■гаeллt
щи сп) при суха дестилация
ve-kokcn коксувам
Verkoksen п еж. Verkokung
Verkokung / коксуване
Verkokungscignung f вж. Verkokungs-
fählgkell
Verkokungsffüiigkeit f коксупмост
Verkokungsgas п коксов газ
Verkokungskrafl / вж. Verkokungs-
fählgkelt
Verkokungsnaht f слой, отделящ нон-
са от въглищата (е коксова пещ,
в процеса на коксуване)
V^i^H^l^ungsp-oOe / проба на консуе-
мост
Verkokungsprodukt п продукт от кок¬
суване
Verkokungsroum т коксова камера
Verkokungsretorle f коксова реторта,
ретортна пещ зя коксуване
Verkokungswärrnc f mрплнмa на кок¬
суване
VerkokungszoHl f ноксуемост, кок¬
сово число
Verkokungszeil / период на коксу¬
ване
Verkoppelung / куплсране; съединя¬
ване; едаояаaме; сцепвaце
verkorken запушвам [затварям] с кор¬
кова тапа
Vertorkmsschine f машина за затва¬
ряне с норкове тапи	.
Verkrsckung f нренсрянп; крекинг
Veгkrautungspr1snzc / плевелно рас¬
тение
Verkrustungssdiwierigkeit / трудност
от образуване на мaнип или на- '
гар, или кора
Verklipen п узряване на нюпа; ре¬
дуциране на кюпцрто багрело (»
левкосъединение)
ve-kupfcrn помпдлвaт
Verlockung f лaнробрaзувaнп
Verladegewicht п тегло при товарене
Verlsufmcssung f измерване на раз-
п-внрстmя
Verraurn1llc1 л средство, епоеобстеуt
е а що зя рaзливноеmтa
ee-ie1neт втугкaллвaт, пронлейвам
Verleimung f аттmнaллвaнп. проклпй-
вянп
Ver-eimungsfestigkeit f устойчивост на
пррнлпйвaмп	.
eenSölen запоявам; споявам
Ver-ustlelstung f загубен а мощмоет,
загуба на мощност
Verlustwärme f mоплимя, свързана със
загуба на енергия (електрическа)

669
VER
vemshien смилам, меля ^мелница);
рязмнлам
Vermahlung f етuлaнп; мелене; раз-
милане
VenDahluTgsDisschine f смилаща [раз¬
милата] машина
Veпnahluтgsprödukt п продукт на сми-
лaме [размил-п]
vermatten губя блясък, помътнявам
(за повърхност)
Vermehrung f размножение; увели¬
чение на броя
V^n^<^r^^urgsfaktor т коефициент на
размножаване
■vermengen смесвам, размесвам
Vermengung f смпевaме, размесване
vei-messingen месинговам
Vermessung f размерв-не
vermischen вж. ver-megCn
VermisidiuTg f еж. Vermengung
Vermodern мухлясвам, плесеняса-м;
изгневам
Vernebelungsmittel п аерозолпн пре¬
парат
Vernetzung f омрежване, образува¬
не на мрежести молекули; образу¬
ване на напречни връзки, съшнва-
не на молекули
VernetzuTgsmillcl п омрежващо сред¬
ство; средство, подпомагащо об¬
разуването на омрпжпнн молеку¬
ли	,
Vernetzungsreaktlon f реакция на ом-
режаанп; реакция на образуване
на мрежовидни молекули
Vernichtung f унищожаване
vernickeln мннппсрям
Veгnrckelung f нннелсрянп
Veronsl п веронал, 5,5-аиет-лбярблt
туроая киселина, д-пт-лтaпрнuл-
нарбамед, (CeHs^CfCONH^CO
Veronalnal-1un п всромaлtняmрнй.меt
аснял. натриев аиптнпбaрбитурam,
CeHuO3N2Ns
■verpacken опаковам
Verpackung / опяновна
Verpackungsautomat т автомат за опа¬
коване (пакетиране]
VerpackungsflIcßOond п конвпйпр за
рпaкрвaме
Verpackungsglss п опаковъчно стък¬
ло
'Verpackungsmaterial п опаковъчен ма¬
териал, материал за опаковка
VerpslsdicreT nллaаирят, покривам
с паладий
Verplatinicrcn платенерам
Verpichen нaстолявaм, осмолявам
Verpochen	натрошавам, раздробя¬
вам, стилям (чрез чукане)
eerpreßOaf годен зя пресоване
Verpuffung f избухване, лумвяне.
пламванп
Veгpuffuтgste1mpeгatuf f температу¬
ра на плaмвaнптр, пламна точка
verquicken 1. амалгамирам 2. обра¬
ботвам с живачна сол
Verquickung f L aтяпгaт-рaме 2.
обработване на изделия с жива-
чпн хлорид (преди посребряван^i
VerrSuchcrung f опушване
Verregnung f дъждуване
ver-clOcn разтривам, стр-вам, втре-
еам
Verrhodlumen п роданиране
Verrieselung f оросяване
Verrostung f ръждяса-п, яороднра-
це, разяждане (на метал)
ve-rotlcn изгн-вят
Verrottungsbeständigkeit f устойчивост
към действието на микроорганиз¬
ми
vcrrüH-en размесвам. разбърквам:
омесвам
Versauen п der HerdsoHle und der Herd¬
wände „зякрзпяне“, образуване на
налепи („козел“] върху пода н
стпнитп на пещта
Versäuerung f повишение на несп-
лимнреттa; внсевaме
Vers<Ciäumung f разппнванп
versChielorn, die Elektroden пропус¬
кам [ отпуснам] електродите на
електропещ
Ve-scHleoungsgesetz п закон на из¬
местването
ve-schlmmclh плеспнясвам, мухляс¬
вам *
verschlucken ршпякрвaм, зaшпaнрвaт
Verschlackung f шл а кова нп; ошл а ко¬
ване; зaшляновaмп (на зидария¬
та, дъното)
Verseh l acku ngsbeständ lgke ll f шл а н o-
устойчивост
Verschlockungsverlusl т загуба от ош-
пaнраaне
Velntch1ackungsveпnögcn п шлакувяща
споербмрст .


670
VER 		_

vvercd1le1rew . повреждам при шллфо-
фоване; дпфибрирам
Ver-sCHelei-ung f воалеране (на фо¬
томатериал)
V'elnsCl1el1n^üng f релузявaне, образу¬
ване на слизесто вещество
V^nsC^ii^iß т изхабавянп, uзнрсвянп,
изтриване
VeersCHsIßbarkeit f uзцоевaемрет, лз-
зр-вапмост
V^i-^s^l^li^i^l^^l^l^^k^lt f съпротивление
на износване, износоустойчивост
V^r^r^^^|•^11^lir|^l^l^<dml^т^r^r^l^н на износване
VerrtCl1sIвpгüruDg f изпитване на из¬
носване
Vee-sCHel ßtell т бързоизносваща сп
част
Verschließen n, hcrmcllscHcs херметич¬
но зятаaряме
V^irs^t^luß т устройство за затваря¬
не [запушване); затвор; стопор (на
разливна кофа)
V^ir^s^C^1ußms^<Chine f машина за затва¬
ряне; затаарачка; опаковъчна ма¬
шина
VerschluffmecCianismus п стопорпн ме¬
ханизъм; механизъм за затваряне
verschmelzen L зяmрпявaм (стъкло)
2. еnлaвлт
V^ir^sC^i^i^^uDg f замърсяване, оне-
чиетеaце
Verschmutzungsgrad т степен на за¬
мърсяване
verschneiden 1. прибавям пълнител;
смесвам 2. купажерам (вино)
Verschnitt т L смес (обикновено с
по-малоценен продукт) 2. комби¬
нация (на естествен с изкуствен
каучук)	3. купаж, нупяжнранп
(вино) 4. усреднена проба 5. из¬
резки, отпадъци
Veirchnittffthigkelt f 1. смпевaемрст 2.
способност зя приемане на пълни¬
тел 3. оцветяваща способност, ин¬
тензивност на пигмент
V’eln»thlпittfsrOe / смес на суха боя с
пълнител
Veгrshinittm1schung / 1. комбинирана
смес (от различни каучуци) 2, ус¬
реднена смпс (получена от раз¬
лични смеси)
Veerchnitlmiltel п пълнител
VerssCiiiiittweiT т купажирано вино
Vel-shirortuтg f сортиране на метал¬
ни отпадъци
Verschwelung f полу коксуване, швп-
луаяне
vcrceifbar рсaпунлем
Veerse Ifbarkelt f осaпунлпмрст, спо¬
собност нъм осапунванп
Ve1nclifüng f реaпунвянп
alkalische алкално осaпунвaме
~ auf Hslbwarmem Wege реaпунвaнп
по nолугррпщ цaчиц
~ bei Siedetemperatur рсanумаaме
при температура на кнпенп
kontinuie-licHe (метод на) непре¬
къснато осапунване
sou-e киселинно рсaпуцвaне
trockene сухо рсяпунвяме (на
мазнината без прибавяне на вода)
Venseifungsgrod т степен на реяnунt
ване •
Veгseifungskecse1 т котел [казан] за
реaпунаямп
Vei-seifuTgskoiOrn т нолба за реяпунt
а-не (хидролиза)
Veraelfungslsuge f 1. луга [разтвор)
за рсaпумвaнп 2. прдпaиунпa лу¬
га
VeгseifungcmetHöde f метод на реяпумt
ване
Verr>eifuTgsmittcI п во■дцр или алко¬
холно средство зя реaптнвaнп
(напр. алкални разтвори)
VerseifungsproOc f проба зя осапунва¬
не
VerseifungszaHl fVZ) f осапу незел но
число
Versetzen п 1. а-спрнaцня; размест¬
ване 2. прибавяне, примесване
verseuchen зaрaзлвят
Verseuchung / зaрязлвяме
Versickerung f просмукване
versilOe-T посребрявам, покривам със
српбро
Versilberung f 1. посребрявано 2. сре¬
бърно покритие
chemische химично посребряване,
посребряване по химичен мaчиц
galvanische гaлвямичмо посребря-
ване .
Velr;i1beruтgcriüsc1gkc1t f разтвор за»
посребряване
Vee-sniern спнчам, сннтерувам
Velnc)ogungsSeituтg f снабдители з-мрп-
жя


671
Verspinnen n des Fodens zum Garn
изпрсд-е на влакната на прежда
Verspritzen п L шприцоване (леене
под налягане) 2. изпръскване, раз¬
пръскване
Versprödung / прлвлаяне или повиша¬
ване ня нрехнреттa [чупливостта,
трршливосття); крехко разруша¬
ване; нрехност
Vei-sählung / пржелпзявaме, постома-
няванп (електролитно)
Verstärker т усилвател; активен пъл¬
нител
Vei-särkersäule f обогатяващ.- горна
част на рпнт-финяц-онна колона;
нрнцпмгрaцнрнмя колона
Vel-sSärkungckoIonDC f вж. Verstärker-
säuie	«
VecrsärkuTgssäule f вж. VeгrS■ä-kcrt
säulc
VerstäuuOarkell f рaзпряшвaпмоет
Verstäuben л запрашв-п, прaхррб-
рязуаянп, напрашв-нп	■
VeerCäüOüngceerlust т загуби от раз-
праша-е
Velrste1ref т втвърдител; противормен-
чител
Versteifung f втвърдяване, увелича¬
ване на цедеформируемоеттa
Ver^seifungsrlng m укрепващ пръс¬
тен	.
Verstopfung f запуша-п
Verstreckung / сзгпглянп, паралели-
зация, ориентиране (на влакна)
V^i^j^!^i^^i^kuDgS|g-od т степен на изтег¬
ляне [разтегляне]
Vei-sreilchbarkelt f способност зя на-
мaелнп с четка (на лак или боя)
Veirttг1hkuтg / ототявaнп, заплитане,
оплитане
Versuch т опит
Versuchsanlage f L опитцa инетa-
ляu-л 2. инсталация зя провежда¬
не на опити
Vei^uchsanordnung f постановка на
опита
VerrsuchssxidinguDgCT fpl условия на
опита
т грешна при експе¬
риментиране
Veгsuchsflähhe f опитна площ (на ко¬
ято се извършват опити)
Versuchsgerät п опитен урпд
	VER:
Veгsu<Chstцödief т опитен варилпп ко¬
тел
Versuchsreaktor т опитен [експеримен¬
тален] реактор
Verrt1uhi!SitJЮ>Camz f опитно вещество.
Versuchstier п опитно живо;но
Verbüßung / 1. подслаждане 2. оп-
ресмлвaме
Verteiler т 1. разпределител 2. дйс-
ппргатор
Vertelle-Modcn т разпределителна за-
рплна
Veгteilere1тcStze mpi разпределител¬
ни преградки
V^r^^eilcrgcfäfi п разпределителен съд!
Ver-triierleituTg f рязпредппнтпппц .
тръбопровод
VerreilervorriChtuTg f разпределител¬
но устройство
Vertellt-ichlcr т разпределителна фу¬
ния (на устройството за пълнене-
на доменна пещ)
Verteilung f 1. разпределение 2. дес-
ппргнране
VeгteiIuтgcOiId п картина на разпре¬
делението
V^i^-^ellungs^l^roi^^^logrsfle / разпреде¬
лителна хром-зографея
V^i^r^j^ilungsk^^^ffiizi<^i^t т коефициент
на разпределение
Ver-eilungsleitung f вж. Verteilerlei¬
tung
V^i^-^j^ilungsmittcl п	диспергсращо-
средство, диеппргaтрр
Verteilungsquotient т коефициент на.
разпределение
Verteilungs-oh- п разпределителна
тръбя
Verteilungcrosl т разпределителна ре¬
шетка
Verteilungssolz т занон за разпреде¬
ление (на веществата)
Verte iluDgstelier т разпределителен,
десн, разпределителна чиния
Verteilungswogen т вагон-дозатор
VertiksIksnmeröfCD т вертикална ка¬
мерна пещ
Vertikairetorlenöfen т вертикална ре'
зоргна пещ
Vel-likalrohгkUHiCf т вертикален тръ¬
бен охладител
VeгtikairoH-eerdsmprer т вертикален
тръбен изпарител


672
VER

VertlkalschUclfer m вертикален дефиб¬
рьор
V«^l^t-йgi1hhkcit f поцоеимоет; съвмес¬
тимост
V^i^trägllcHkells^^elg^rung f повишава-
нп на прнре-мосттa; подобряване
на съвместимостта
ve-l-elben изгонвам; изпарявам; от-
• сmоякявaт•; дестилирам
Verunreinigung f рнпчиеmвaнп. замър-
елвямп; примес
Vervielfältigungsfo-Oc f боя [мастило]
за рязтмож-mелми апарат- '
Verwachsung f 1. прорастване; срас'-
в-нп (на кристали) 2. срястън
Verwägung f поточно [серийно] гпг-
лене
Verwandschaft /, cHemiscHe химично
сродство
verwässern прибавям водя, оводня-
вам: разреждам с вода
Verweilzell f време на пребиваване
[въздействие]
Verwendbarkeit f упртреблемрсг, лз-
ползуваемост, приложимост
Verwendung f приложение, употреба,
използуване
Verwerfen п нзкорубаямп. измитане
Verwertung / оползотаорлвaме
vc-wesen разлагам сп, гния
Verwesung f гниене, разлагане
Verwaltern 1. изветрявам 2. руша сп
от атмосферни впслния
Verwitterung f L изветряв-п 2. ру-
шпнп от атмосферни алнлннл
Ve-willefüngcg-sd т степен на езвпт-
ряване
Vc-w1tlcruтgcp-ödukl п продукт на
изветряване
Verzerrung /» optische оптично изкри¬
вяване, изкривяване на образа
Verzettelung f разсейване, разпиля¬
ване
Verziehen п мзнорубаяце, деформи¬
ране
Verzierung f des Glases украсяване
[декорация} на стъкло
verzinken поцнннов-м
ve-zlnnen нзпaйдиеаaт
Verzögerer т забявитпл, инхебетор
Verzögerung / забавяне; задържане;
зaнъсмлвaнп
vc-zückcnn оза х-пявам
Verzuckerung f рзaхaрлвaнп, заха¬
росваме
Verauckerungcrssl f времп зя озахаря-
ванс (на малца)
Verzunderung f образуване на они-
епц слой върху метал (при нама¬
ляване, коване)
Veгzundcrüngcve-cuch т изпитване на
онисллпмост при висока темпера¬
тура
Verzweigung / разклонение, разклоня¬
ване
Veizweigungsgrsd m степен на рязнпр-
няптост (при макромолекули)
Verzwillingung f образуване на двой¬
ни кристали [кристали-близнаци]
Vesuvin п везувин, биемaрноао ка¬
фяво,	3-яминобпнзолазо-2.4-диа-
минобензол,
H2NCeH1N-^NCeH3(NH2)2
Veilve-oi п вптивпррвр масло (с най-
голям вискозитет измежду всички
■ етерични масла)
VibrstlonssufgsOcv^rrlch'iung f вибра¬
ционно питатплно устройство
Vibгst1onsknöteтfSngcr т вибрацио-
цпц възлоуловизел
Vibrsl1önss1eO п вибрационно . с-тог-
вибрееито
VibгslIöDccpeiscr т вибрационен пи-
тател
VibrslloTslr^kncr т вибрaцирцмя су¬
шилня
Vibrator-Laugeappa-ol т вибрацио¬
нен апарат за нзлугванп [разтва¬
ряне]
Vibrato-sicO п вж. ViOroliöDss1eO
Vibromischer т вибрационен смеси¬
тел. в-бррстпснmпл
Vickei-scHärlc / твърдост по В-нерс
Vi*^C^^i-^^Hä-tcp-üfuTg f -зп-таяне на
твърдост по В-нерс
v1e1bsc1scH ммогорсмоеен
VielfscHzucker т сложен захарид,
прпнзaхaрна, полноза
Vierfarbendruck т многоцветно печа¬
тане, многоцветна щампа
Vielflächner т пол-едър, мцргрстпн
V^^^l^i^^si^l^tigkeit f полиморфизъм
Vielkörpeгeerdanprsт1sge f многонор-
пусна изпарителна инсгаллцял
Vielkristsil т пол-кристал


673
VlN
Vic1I1n1enspektпinn ми ргрпuцепц спек¬
тър
Vie]1^юroгeпaDlr1cO т задвижване .с
много двигатели
VlelpHsslg многофазен
vl^tuflg многрстъпaлпн, мцргретп-
пенец
VielwalzeDfa-O-eIOwefk п тцргрвaлцо-
ва мелница зя бои, разтривни вял-
цл за бол
VielwaltzenmuHIe f мнргрвaпцрвa мел¬
ница
Viclwslz^ntn^i^«^^ т миоговилцови
сушилня
Viefwerrigkeit / многовялпнгноет
Vieratomig четири-томен
v1erOss1ccH . чптл ри осцреец
V^i^^r^^iltelksrb^n.ol п двойна сол от
нагрнпв карбонат и бикарбонат,
NsHCO^.NocCOз.HeO
Viercrrlng т четиричленен пръстен
VierC-sOlz п магнезиев ааухпррна (с
четири молекули кристална вода),
MgC I2.4 H2O
VlercrschsIe f електронен слой с че¬
тири атома
Viergerust-Quarto-KslbandslroBc f чп-
тирннпетъчен чптирлпялнрв сга¬
зя студено валцоване на лпнтя
VierkantOs-rCT т квадратна .заготов¬
ка |бaпвaинa]	‘
VierkantkaliOe- п затворен . калибър
VierkaTlstahl т (валцована) стомана
с правоъгълно сечение, квадратна
стомана
Vierkörperverdampfapparat т четири-
корлуеем изпарителен апарат
VierlsgeTrelfen т чети рислой на външ¬
на автомобилна гума
Vierring т вж. Vierer-ing
Vieгsturenveгdanpfcr т вж. Vlefköf-
perverdom pf а ppo-ot
V^ensSlüfeп^eгriichler т чети рг стъпален
компресор
VicrstundenJack т лак, съхнещ за че¬
тири часа
Vierwalzen- FoHenkalandcr т четлри-
Валцов каландър за изтегляне .на
фол и -1 (пластмасова)
Vie-walzunge-iisl п чет-р-валцова
нлетна
Vie-walzwerk п чeтuрuеaлцрв стан
Vlerwegdiahn т чптирлпътпн кран
vicrwci-tig чптиривaлпнтец
Vlerwertigkcit f чптириеaлпнтцоет
Vlkssol п вннaзрп, вннaеоп, бнеул-
фитцо съединение на 2tмеmлл-цяф-
тохииоц-1,4. CHr-Ci3H6O3
ViDsköDsaufe f в-нaкрновa ннсплина,
цнклрпропaнд-кaрбрнрвa•1,1 не-
I	' I
селена, CH2CHsC(COOHh
Vinoflexlackuimiüilung f лаково пон-
ритеп от еннрфлпне
VinylsiItoHol . т в н ципрв . алнохол,
птпцрл, [CH2=CHOHJ
V>Dyls11y1ketön п елнилалнл кетон,
хпнеaдепц-1,5-рнt3,
CH2=CHCOCH3CH = CH3
Virylamin п а-н-лам-н, птенллaттц,
CHs=CHNHe
VinylälHyiaihrr т венилетилое птер,
CH2=CHOCsH5
VinylSlhylcD п винелпmелпн. дееи-
нел, бутaа-пц-1,3, еритрен, плро-
лелен, . CH2='CHCH=Cn3
Vinylozctst п внннляцптaт. вецнлое
естер на оцетната неселецa, ■
CH3.COOCH=CHa	,
VinyIszetslHs-z п анн-лацезазнасмола
Vinylazelylcn п всннпяцпт-лпц.
CH2=ChC=CH	.
V1DyIbhтzöI п а-м-лбпнзрл, фен-ил-
етилпм, сг-рол, цинямен,
CrH5CH=CHa
Vinylbromid п еим-лбррM-а, бром-
егнлпн, бромет^, CH2=CHBr
Vinylchlorid п в-м-л хлорид, хлорети-
лен, хлорете^ CH2=CHCI
Vlnylchlorldhsrz п в-м-лхпор-дмa
смола
V1Dy1esc1gcSürc f винил оцетна кисе¬
лина, буmен-3-рвa нисплнмa.
CH2=CHCH2COOH
Vinylfs-scr f в-цuлцо влакно
Vinylfluorid п внмипфлуориа. флу-
орезилен, флуоретен, CH2=CHF
Vinylgruppe f винилова група, ви-
нилов остатък [раденал],
CH2=CH—	-
Vinylharze npl винилови смоли; по¬
лимери от В-HHПPвUЯ рпд
ViDyIIdcDcHIö-1d п винил иден хлорид,
1,1-дихлорптнлпн, CH2=CCl2
VlnylldeDchloridhs-z	п вициллдпц-
хлоредна смола
ViDy1idcnch^orid-Kunslhsrzfsccr f влян-
но от еинилидпихлрриднa смола
43 Немско-български технически речник


674
VN

Vinylidcтkuтslslöfr т виниледснова
пластмаса
Vinylierung f аиинлсрaме, акaраaип
[създаване] на внннлрвa група
Vinyljodid п в-ннлйоа-а, CH2-=CHJ
Vinylksrbszol п а-м-пнaрбaзол '
Vinylpolymcrtest п внинлрв поллмп-
рсзат
ViтylpyrId1ntLalex т вннилпнрнди-
нов лятенс
Vinylsulfld п в-нилсулф-а. алв-нил-
сулфид, етен-лт-оезпн,
(CH^CHhS
Vinyltrib-omld п в-н-лтрибром-а,
1J ,И-mрсбрртпmяи, B-C^CHB^
Vinylverbindung f вснилрвр съедине¬
ние (съединение, съдържащо, ви-
нилова група)
Vinylzyanid п винилц-яниа. анри-
лом-трил, нитрил на aкрилрвaтa
киселина, CH2=CHCN
Vloform п виоформ (антисептик за
рани, съдържащ йод-хлор-хидро-
ксихинолин ^5-хлор-7-йод-хииоли-
црп-8]), CsHeONJCI
V1olsnlhтön п виол-трон, дuбпцзat
трон (иидаитреиоео тъмносиньо),
C^HnO	,
Violu-siure / в^лурова киселина,
5-uзPнстрозобaрб-туровa кисели¬
на, C4H3N3O4
Vlomyzin п вирм-циц (антибиотик)
Viridln п 1. всрнден (антибиотик),
Ci3HhO3 2. в-р-дтц (багрило, ди-
фениламиново зелено),
(Ca1H2$N2)Cl
Virlzld п вируцид (средство, уни¬
щожаващо вируси)
vl-uieit вирулентен, заразен, болес-
т-отвореи
Virulenz f всруппнmнрст, заразител¬
на способност (на микрооргани¬
зъм)
Virus . п, т вирус
viskos вискозен; трудно тпчлнв; гъст
Viskose f вискоза
Viskosefaser / вискозно влакно, влян-
но от вискоза
V1sk(ösekunstceidc f вискозна коприна,
всенрзия изкуствена коприна
ViskoieiösuDg f разтвор. на вискоза
VlskcoierelfeD п узряване на . вискоза
Viskose-Rcyon / вискозна коприна
ViskcoieeppnDOad п бяил зя предене
на вискоза
V1sk&sezei1clöfr т вискозна целулоза,
целулоза за внснозия маса
Viskosezellwolle f щ-пелно влянно от
вискоза; вискозно щапелно влак¬
но; вискозно целвл-нно
Viskosimeter п . вискозиметър
Vlskosin п вискозни (антибиотик-
полипептид)
Viskosität / вискозитет, вненрзн'рст
VlskosilälsOrechen л намаляване . на
в-енознmптa ня минерални масла
чрпз нuекогпмппрamуреИ• крекинг
Viskösilätsmesscf т' вж, Viskosimeter
V1ckösitf1lsmcssung f измерване на
вискозитета, в-енр^нмегр-л
VlskosilätszsHl f коефициент на вис¬
козитет
Vitamin п вuтят-ц
sDilsDämishHec nротиврaиемичпц
витaтиц, витамин Bi»
sDtiHänlörгHagChHcs анзехемора-
гичен витaтин, внтaмuц K
snlincuritSschcc ain-невротичен
витамин, aнпарпи, тнaтнн, вита¬
мин Bi
aтliгacHitiJchcc aиmнрaхнтнчпн ви¬
тамин, еuтaмии Д
antlskorbutiscHes aнтнскорбуmпц
витамин, витамин C
sтlixeeophths1mlchHec aитнкспро-
фтaпмuчпн витамин, витамин А,
aнепрофтол
Vitamin H Л HHTM11-- ■ Н, б-отсн,
C10H1CO3N2S
Vitam1nsnfeicHerung / витамин взира-
нп, обогатяване на витамини
Vitsningelhаit т внгамсцио съдържа¬
ние, съдържание - на витамини
eilaniтHailig витамннозпн, съдър¬
жащ витамини
Vitaminlsic-CD внтамниизсрам. обо¬
гатявам на витaмнцu
Vitsnin1cir-ung / встaтнинзнрaип,
аитaмииизaцнл. рбргaглвaип на ви-
тамене
Vitaminmangel т недостиг на всга-
тннu
Vitamink-cmc f витаминозен нрем
VitsniDnsтgclkraтkHc1l f авитами¬
ноза'	(болест, предизвикана от
недостиг на витамини)	'


675
Vitaminpräparat n витамицпн препа¬
рат
e1laniтrc1cH богат на внтатнни, ви-
тaтииозпи
VltsmiTscHoum т всmaтииозиa пяна
Vitaminl-Oge- /н носител на вита¬
мини	•
Vitellin п везелен (фосфопротеид в
яйчен жълтък)
V1lreöc1I п техническо [непрозрачно]
кварцово стъкло
Vil-loS т, grüner зплпн намък, же¬
лезен сулфат, FeSO4.7H2O
OI sue- син камън, меден сулфат,
CuSO4-SH2O
Vlt-iolol л димяща сярна киселина,
олпум .
Гс^и кристален серен трсонсс.
SOa
VivtaTll т внвианет,
Fcз(PO4)и.8HиO
Vtzisnosc f аецианоза, СцН^йю
vizlnoi внцснaлпи (за положението
на заместители в оензолното яд¬
ро)	.
Vlies п L руно 2. слой . от влакнеста
маса 3. кпчп
VI lesstorf т нетъкан мaтпрсaп. на¬
слоени влакна
Vollchromleder п Ножа, издъбена са¬
мо с] хромови смоли	*
Volld1ingcr т пълпн [пълноценен, тро-
пн] тор (изкуствен)
Vollemlsslzung f пълно обезсоляване
V^r1^ül1icn напълвам съд догоре
Vollgerbctöff т дъбитпл, употребяван
сaтостолтплио
Vollgшnmiгc1fcn т бандажна [плът¬
на] автомобилна гума
V^l^lkaulschuk т каучук от пъпиоце-
цпн [нпрaзрпапи] латенс
V^ni^rii^tall т пъпирцпипн [виcрнрнa-
чеетвпн] оловен кристал (калиево-
оловно стъкло)
VoH-Lalcx т пълноценен [естествен]
лятенс
V^^l^i^^ntclfssc- f алaкир с плътна
[цялостна] структура на външна¬
та обвивка
Vollmsntclcchlcudcr f центрофуга с
плътен [нецaдупчпп] барабан
VolImaDicIzeDi-irugc f вж. VcllmarlcS-
shleuder
	VOL
VoHmllch f пълноценно [небито] мля¬
но
Vollmilc1hpu1ecr п пълноценно мляно
на прах
Voümiszells f разтворител, наситен
с извлечените тaзнеие
Vol11nundigkcit f пълнота [хармонич-
ност] на вкуса (напр. на сок, ви¬
но)
Vollnsrköse f пълна наркоза [упойка]
Vollöl п нamурaпир [пълноценно, нп-
рафинирано] масло
V^llpipclle f пипета само с една мяр¬
на, пипета за пълно изпускане
VoHi-affinst п пълен рaфецaт; масло,
освободено напълно от анус п ми¬
ризма
Voirclfcn т плътна [бaиаaжиa] вън¬
шна гума	.
Vol1cynlHcce f пълен [тотален] синтез
vö11cyntHctichh получен иaпълнр по
синтетичен път
Volomit п смес от нарбедетп на вол¬
фрам н молибден
Volran1t п вж. Volomit
V^oi^i^mp^rlels^uTg f прнвнаиa мощ¬
ност
V^l^l^i^lrsi^rung f врлmолнзнрaцп (по¬
лимер изиране на съхливи масла
чрез електрическо разреждане)
Volum л вж. Volumen
VolumsucdchDüDgckocffizienl т кое¬
фициент на обемно рaзширпине
Volшndiiatstiön f обемно разшире¬
ние
Volumen л обем
VoluneDsOnaHme f нaмaлпинп на обе¬
ма
V^^u^i^i^än^^rungss-Ocit f пълнага ра¬
бота за и^мпиецнп на обема
VolumeпänderuDgseтerg1c / пълната
енергия за изменение на обема
V^l^i^^^i^l^ie^si^i^idigkclt f постоянство
на обема
Volumenkonstsnz f вж. Volunenbcstän-
dlgkcll
Volumenkontraktlon f свеванп [нама¬
ление] на обема
Vol1lmnпkгisSallicalion / обемна нрнс-
тaпсзaцсл
Volumenprozenl п обемен процент
Volumemsd^rumpfuтg f обемно саева-
нп, иaтaплаaип на обема


676
VOL

Volumenvergrößcrung f увеличение на
обема
V^oi^^^i^i^<^e-^f^<^^ruDg f намалпнип на
обема, свиване
Volu^^m^uroHme f увеличение на обе¬
ма, дслат-ция
Volumeter п обемомпр, волумометър
Volumetrie f обемен анализ
Volumgewichl п обемно тегло
voluminös обемист
V^^i^^^t^iD^^i^t^ralion f обемна концен¬
трация
Volumprozenl п вж. Volumenprozent
Volumtell п обемна част
Volumverhältnis п обемно (съ)отноше¬
ние
Voiutir п волутин (нуклеопротеидио
телце)
Vomizin п врм-цuц (алкалоид),
CmH24N2O4
Vorapprctu- f предварителна апрету¬
ра (обработка преди багренето)
VoraufIsufhcfOlz1d п хербицид, при¬
лаган пред- поникването
VorauffaufsprilzuTg f пръскане пре¬
ди прцннаaипто (с хербициди)
V^^-^i^i^^TdluTg f предварителна [под-
готв-телна] обработка
~ des Schrottes предварителна [под¬
готвителна] обработка на скрапа
VorOeizen п предварително байцванп
Vorbereitung f подготовка
Vortorreitungskoilbcr п подготвителен
[чернови] калибър
VorbereituDgczönc f прдготвитплцa зо¬
на
~ im Hochofen подготвителна зона
е доменна ппщ
vorbeugend профилактичен, предохра¬
нителен, предпазващ
Vorbeugung f предпазване, прпдот-
арamяаaип; профилактика
VoгЬ11sccD п предварително продух¬
ване (на чугун)
VorbieicHe f предварително [първона¬
чално] избелване
VorOlock т правоъгълна заготовка,
блума
VorOlockwalze f валцов стан за бло¬
кове ’
V^i^-^li^^ie^^ritzuDg f пръскане прпди
цъфтежа
Vorbrechanioge / инсталация за едро
[предварително] иaдррблвaне
Verbrechen п 1. предварително [едро]
иaаррблвaие 2. ппaеm-нaцня. омен-
ване
Verbrecher т трошачна за едро [пред-
вaр-тппир] нamрршaвaип
Vorbrenne f разтвор за предварител¬
но разяждане
Vto-chlorung f предварително хлори¬
ране
VordeMoxydation f предварително от-
н-слен-п
Vorderwslze f преден валц
Vorrderwand f предна стена
Vrr-hdCj1Iat1ön f предварителна дпс-
тнпaц-л. апетнл-рaие на най-лп-
ните фракции
vordlcT избързвам, изпреварвам
Voreilung f изпреварване; избързване
VoremuugieruTg	/ прпдаарнзел но
емулгиране	’
VorentöIung f прпааaритплир обезмас¬
ляване
Vorentwässerung f предварително обез¬
водняване
Vorerhitzung f предварително нагря¬
ване [подгряване]; предварителна
термообработка
Vorerzeugnis п полуфабрикат, заго¬
товка
Vorfärbung f предварително багре¬
не [боядисване], грундиране
Vorfeuchtung f предварително на-
влaжияаaие
Vorfiltcr п прпавaрнгеппи филтър,
прпдфилтър
Vorfiltricren п предварително филтру¬
ване
Vorfrischcn п предварително рафини¬
ране (на чугун), обeзеслнцлаaип.
рбeзвъглпррдявaне. рннеппиие
Нети плитко [частично, предва¬
рително] рафиниране
tiefes дълбоко рафиниране
Vorf-1schcf т активен миксер (за
предварително рафиниране), ре-
генеративен миксер
Vörfr1scHm1shhef т вж. Vorfr1schcf
Vorfг1shhoreD т първа пещ (при ком¬
биниран металургичен процес)
Vorgang т процес
Vorgärung f предварителна фермен¬
тация
vo-gcrOen задъбвам


677
Vorheizer т подгревазел
Vorhcrd т 1. тптaпопрнптнuк, съби¬
рателен съд (пространство за ме¬
тала) 2. предпещнп пространство,
предпещее
VoгhefdcOH1e f дъно на предпещее
Vorhydricrung f предварително хид-
р-ранп, прпахнарнрaне
Vorhydrie-ungsstufc f стадий [фаза]
на предварително хидриранп
Voгhydrolyce f предварителна хид¬
ролиза
Vorlkaliber п чернови калибър
VorksllOcrwsizcn п фaернирaце, про¬
филиране
Vorkammer f предн-мера; кампра за
ртппжaвaип. утаителна кампра
Vorklärbecken п басейн за предвари¬
телно избистряне
Verklärung f предварително избис-
трлип (напр. на вино)
eorköcheт попарвам, бланширам
Vorkokung f предварително коксу¬
ване
Vorkommen п находище [месторож¬
дение] на руди н полезни изкопа¬
еми	•
Vorkondensation f предварителна кон-
апнзaция .
V<rгkondeпsat1oncverfShгcт п метод‘ на
.предварителна кондензация
Vorkfsckcn п предварителен крекинг
Vorklihlcr т предварителен охлади¬
тел
VorküHIeröi • п масло от предварител¬
ния охладител
Vorkühlung f предварително охлаж¬
дане
Voriock т лян за първо [предвари¬
телно] иaиaелип	.
Vorlscklc-ung f предварително лаки¬
ране, иaиaсяип на първо покри¬
тие
Vorlage / приемник, сборнин
VorlagcnstuHl т желязна шина, но¬
сеща челната страна на приемни¬
ците е ценнова дестилационна пещ
Vorlsuf т челен [първоначален] дпс-
зилат
Vorlauten п предварителна дестила¬
ция, дпстелир-нп на лените фрак¬
ции (от нефт), •стабилизация на
нефт

	VOR
Vorlsufkö1önnc f колона за отделяне
на глaаинтп фракции
Vorlegierung f лиг-тура
Vorlösung f предварително разтва¬
ряне; рaзгаaрлип (на ксиитогеии-
та)
Vormahlen п предварително [едро]
смилане
Vormecsung f дозировка	(
Vormischer т апарат за предваризпл-
но смесване	(
Vormischung f предварително смес¬
ване
Voroxydation f прпааaрнтелир окис¬
ление
V^rplaCllfizlcruTgs^^lird^r т цилин¬
дър за преавaрнmепцр пластици-
ранп	'
VorpissШ1z1c-vcffsHreD п метод за
предварително пластиц-ране
VoгpIsct1z1ersgg-egal п агрегат за
предварително пластиц-ране
Vorpolie-CD п грубо полиранп
V^rp^U^t^irkisIih^r п първи полировъ-
чпн калибър
Vorpol1ej'Ct1cH т първи честоеи про¬
пуск, първо чиетоло провалцова-
нп	•
Vorpolymerisat п прпдпрлимпри^aт>
ннскотрлпкулен полимер	.,
VorproOe / прпдваретелпн опит, пред¬
варителна проба
Vorprodukt п преапррдукт (изходен
или междинен продукт, от кой¬
то непосредствено се получава
крайният продукт)
Vorprüfung f предварително изпит¬
ване
VorpfccccD п предирпсовка, предва¬
рително пресоване
Vorpreßling т предварително пресо¬
вано изделие, заготовка, полуфаб¬
рикат; брикет
Vorpreßschichtung f нaсполвaнп чрез
предварително прпсоеанп . .
Vorquellung f прпааaрнгппнр набъб¬
ване; предварително иaкневaиe.
Von-affination f предварително ра¬
финиране	.
VorralsMeiälter т резервоар, резер¬
вен приемник	. .
Vorrslsschulz т предпазване на-хра¬
нителни запаси (ат вргд.иите}


678
VOR

Vorratstank m зanaепи [складов] ре¬
зервоар
Von-sule f първи ромбичен калибър
Vorrcdukllon f предварителна редук¬
ция
Vorrefeiner т рафнн-цнонн- валци
(за каучук)
Vorrcifc f преаеъзрлаaнп
Vorreinigung f предварително [пър¬
вично] пречистване
Voгfc1D1gungcmcihodc f метод за пред¬
варително прпчнстванп
Vorrektlflzlcrung f прпдвaритплиa рек¬
тификация
Vorrostmischung / шихта за предва¬
рително пържене
Verrostung f предварително пържене
Volrrsatursl1öD / предварителна [пър¬
ва] с-тур-ция
Vorsalzbeion т бптрицa еме'..■ зз обли¬
цовка
Vorsatzpapier п форзaциa хартия
(при подвързване на книги)
Vorsaugeapparal т апарат за полу¬
чаване на прпааaрнmеппн вакуум
-предварително разреждане]
Vorrsh^iltfilter л фото предпазен фил¬
тър при пррлаяаaнп (най-често
червен)
Vorscheidung f предварителна дефп-
нация (в захарното производство)
VorschlagHammer т голям ковашки
чун
Vorschlagol п висококачествено мас¬
ло, получено при студено пресо¬
ване
п грубо шлифоване
V^r^f^ii^hten п първо шлифоване
Vorschlichtkslibcr л първи шлифовъ¬
чен калибър
Vö-ccHHcHlws)ze / първи шлифовъчен
валц	•
Vo-scHmelze / течен полупродукт за
металургична преработка .
Vo-scHmcIzen п предварително [прпд-
шеетвувaщо] етрплаaип
Vorschrift / предписаннп, рецепта
Vo-schrotcn п едро [прпавaр-mплнр]
цaтрршaвaип
Verschwelle / изкуствен [лъжлив, до¬
пълнителен] праг (на врата на
пещ)
Vorsichtsmaßregel f предпазна мярка
Vorspannbclön т предварително на¬
прегнат бетон
Vor^’llcH т I. калибър на валц за
блоков стан 2. пропусн-п (на ме¬
тал) през загозовъчен валцов стан
3. първо пуснане на продукт (от
пещ)
Vorstoß т удължител, -лонж
Vorstrsßc f валцов стан за блокове,
блуминг
Vorstrecken п чер ново [подготвител¬
но] аалцованп
Vorst-cckge-11cl п чернова [подготви¬
телна] нлптна
VorstreicHen п предварително покри¬
ване [брядисвaцп] с четна
^^сГИГо-Ос / боя за предварително
боядисване, основна боя, грунд
Vorsturzwolzwe-k п валцов стан за
производство на заготовк-
Vo--cig т 1. • квас (тестен) 2. заме¬
сено с мая тесто
Vortrennung f предварително раздп-
пяип
Vort-ockTcn п предварително изсуша¬
ване, подсушаване
Vortrockner т апарат за подсушава¬
не, уред за предварително сушпнп
Vortrocknung f вж. Vortrockncn
Vorvskuum п предварителен вакуум,
фрраaнуут. прпдвакуум
Vorvakuumpumpe	f фррвaнуутнa
[предвaктумнa] помпа
Voi-verdichtung f предаaрсmплир сгъс¬
тяване [номпремиранп]
Vorverkupfcrung f прпдвaр-mппир по-
тпднявaие
Vorvc-suel т прддвирит^.лио изпез-
ванп; предварителен опит
Vor-vulkanlsatlon f преавтлнaинзaцсл
Vorwalzcn п грубо валцоване на бло¬
кове
Vorwaizkaliber п блоков калибър, ка¬
либър за аалцованп на блокове
Vo-walzst-aße f валцов стан за бло¬
кове, блуминг
Vorwalzstrcckc f вж. Vorwalzstraße
Vorwä-men п des Gewölbes предвари¬
телно подгряване на свода• (на
пещ)
V^rwj^'r^^- з-m подгрев-тел, • нагрева¬
тел (за -предварително нагряване)

679
Vnrw^ir^^^l^i^i^l^^i^i^tur f температура на
подгряване, температура на пред-
вар-телшо загряване
Vorwärmung / предварително нагря¬
ване, подгряване
VorwS-mwsIzcn fpl подгряващи вал¬
ци (за каучук)
Vörwarmzönc f зона на предварител¬
но иaгрлвaнп; подгрев-телна зона
Vorwäftcclrom т правото^ прав по¬
ток
Vo-wäschcn п предварително проми¬
ване
Vorwässern п предварително накис¬
ване сз вода
vo-zerfssert предварително рязал-к-
нпц
Vo-ze-kleinc-ung f предварително
[грубо] надробяване
VoI-terkie1nc-uпgsm11h1c	f мелница
[трошачка] за грубо надробяване
Vo-zieHen п I. предварително рафи¬
ниране (на каучук) 2. предааритпл-
[черново] изтегляне
Vulkometcr п уред за проверка режи¬
ма на вулканизация
Vu1ksnfarOCloff т оцветител [пигмент,
боя] за каучукови смеси
Vulk;sJmfio!rl/ аулнанфнбър, вулкани¬
зирано влянно; вулканизиран кар¬
тон	'
VulksTlsst п вулнанизаг, вулкансзи-
ран каучук
Vulkanisation f вулканизация
sOgcctuftc степенна [прcппарвat
, зелна] вулканизация
~ von Fon^i^rtlkcin вупнaи-зaц-л
на формоване артинулс .
Vulksn1csliöтssn-cgc- tn възбудител
[инициатор] на вулканизация
VuikaD1sst1öтsappsгsl m ‘аулнaи-зa-
ц-рипн апарат, вулканизатор
Vulksnlsstor^sOescl^^i^unlgc- т ускори¬
тел на аулнaисзaцнлma
VuJksDjssllonsOrcmsmjttcI п средство,
възпиращо вулканизацията
VulksD1ssl1önsc1geDCcHsrl f вулкане-
зaц-оиир свойство
Vüiksn1satiöтsc1тsslz т начало на вул-
нaи-зaц-оии-я процес, свързване
на • сместа, прпавупкaн-зaц-я
VuIks«11sal1öncfSH1gkeil f вулканеза-
цнрцнa способност, способност да
сп вулканизира
	VU L
Vulksт1csl1oncgccchwiтd1gkc1l / ско¬
рост на вулканизация
VulkaTlssllonsgrsd • т степен на вул¬
канизация
Vülkan1sal1öтsH1lrsn1ltcI п спомага¬
телно средство за вулканизация
VUiк'SD1cst^orskcccc1 т вулканизацио-
цпц котел
VüIкaDlssliönsкöcff1zicтl т коефици¬
ент на вулканизация •
Vulksт1ssl1öncku-ec f нрнва на вул¬
канизация
Vulkaт1ssl1onsn1llc1 п вулнанизацс-
онно средство
Vulksn1ssl1öтcopt1nun п оптимум
[връх] на вулканизация
VulkanlsatloTsplalcsu п плато [ниво]
на аупнaисзaцсл
Vliiksnicsl1onsneclhner т изчислизпл
[налнулатор] на вулканизация
VulksD1sal1önsctufe / стъпало [стадий]
на вулкан-з-цся
V1ül1ksт1ca.l1önsve1-h;lИcn п рmнaеяип при
вулканизация
Vulksn1sstiöDseerhindcrcr tn инхиби-
тор на вулканизация
Vulksn1csl1öncveгlauf т протичане на
вулканизацията
VüJksn1cstioncverzoge-ef т вж. Vulks-
nlsol lo nsbremsrn itlel
VuIksnIssl1oтsvö-gaDg т вулкан-за-
ц-онен процес
Vülksт1csl1öDSwä-ne / топлена на
втпнaинзaцсл
Vulksnissllonszcil f времетраене на
вупкaнсзaцслгa
Vülksnisst1öтszüstsnö т • състояние
[степен] на вулканизацията
VulkaTlsieroOteilung f вулканизаци-
рцн.о отделение, вулкaиизaциоипи
цех
vulksTlsierOsr годен за вулканизация,
вулнaннзупт
Vulksnisic-c- т вулканизатор, аулна-
цизaцuонен апарат
Vu1ksn1c1cnHe1zkisccn п вaр-пиa [вул-
нaи-зaциони/a] нампра
Vulkanls1crkanme- / аулнaцизaциониa
нампра	'
Vülkaтiciermille1 п еж. VülкsD1ssliönc-
пП1с1
Vulkanisicmiu1öe f вулнaисзaцсоииa
форма


VUL
МО
Vulkanislc-p-^cssc f вулкан-з-ц-онна
преса
Vulкaпisieljsdime11pj'essc' f преса за уско¬
рена вулканизация .
Vulksn1s1erlr’onne1 f вулканизацио-
нен барабан
Vulkanisierung f вж. Vulkanisation
VulpiDнIulnl/вулпииоаа нисел-на, ме¬
тилов естер на вулпиноаата несе-
псиa, CieHiuO
Vullex т вулгенс (вулканизиран ла-
текс)
Vuzln п в у uh н (антисептик)
W
Waage f впзна
analytische aцaлитичиa везна
gleicharmige рaвнррaтпнлa везна
m1k-ochemicche микррaнaлuтuчиa
впзна
Waagebalken m кобилица на везна
Waagschale f блюдо на везна
WsOe f восъчна [пчелна] пита
Wabenhonig т пчелен мпд с питата,
мпд на пете
Wacholdcrbceroi п масло от плодовете
на хвойна	.
Wacholder-leer т хвойнов • катран
WscHs п восък
~, gcO1eihhlec избелен восък
mineralisches минерален восък,
рзрнернт (изкопаем восък) *
pflanzliches растителен восък (от
растителен произход)
lci1cyDtHclichhec	прлусuцтптичец
восък
liefiscHcc ж-вот-иснн восък (от
животински произход)
vvrlkyntHethiscOcs синтетичен во¬
сък (получен изцяло по синтети¬
чен път)
WachsaOdruck т восъчен отпечатък
wach sehnlich восъкоподобпн, • прили¬
чащ на восък	‘
WscHssIköHö1 т восъчен алкохол
Wachsappretur f восъчна апретура
wocHsartig аосъкообрaзец. вреЪноnо-
дрбпц
Wachsbleiche / избелване нр восън
Wschsemuigieтuтg f • емулгиране на
восън
WschcemuIcioD f восъчна емулсия
WacHscD п des Stahls нaрaетаaнп на
стоманата (при втвърдяване)
WaC^^s^i-^s^Il^i^ilti^I' п заместител на во¬
сък
Wschscster mpl восъчни естери; ес¬
тери, съдържащи сп във восък
Wsclilisrxfraktion f екстрахиране [из¬
вличане] на восък
WscHsfa-be f восъчна боя, боя • [баг¬
рело] за восък
WscHcr1Im т восъчен слой [филм]
Wschsgerialtbestimmung f определяне
на восъчното съдържание
Wschska-löD т картон, пропит с во¬
сък
Wachskerze f восъчна свещ
Wschsmsschine f машина за нанасяне
на восън
WsChspapier п восъчна [парафйнера-
на] хартия	'
Wachssxoitur f восъчна политура
Wachsprägung f 1. печатане (с пре¬
са) върху восък 2. восъчна матри¬
ца
WshHspfecce / преса за восък
WahHcfescrve / батикова щампа п по¬
мощта на восъчен рпзпре ’
WacHscsIOe f восъчен нрем
WscHcsSurc f восъчна киселина; ки¬
селинна • съставна на восъци
WschcsCiгпerszppaгat m апарат за то-
ппнп на восък
WscHcchHmc1zkesseI т котел за топпнп
на восън	'
WacHsctc1D т восъчен намън (абра¬
зивен материал, примесен с восък)
WäChstumsbaufchler mpl дефекти (на
решетката), възннниaл- при на¬
растване на кристала
WscHstumcdefoлnatioD • / деформация
при растежа
Wschs'lumsfaklör т фактор на расте¬
жа
Wschstumsföгöeгer т стимулатор на
растежа
/ WachstumsgessCiirindigkeit f скорост на
нaрaетаaие
WschclumcHcmmstofr т инхибезор на
растежа
WscHstumcHcmmuDg f задържане [лн-
• хибиранп] на растежа •	■ ■
WacHstumsHormon л хормон на расте¬
жа '■


68!
s WaChstumsreaktioD f реакция, съпро¬
водена с нарастване на веригата
Wachstun$гihhtung f посока [фронт]
на иaрaетаaип
Wachstumsstimulans п стимулатор
[стимулант) на растежа
WadhsStun:c>tilnuisliöD f стимулация
на растежа
Hämin п витамин на рас¬
тежа
Wadhstumsvorgong т процес на —-
рaетвaие
Waffenfctl п еж. Woffcnsclmie-e
-Waffenol п оръжейно масло
WsffcDCcHmic-e f оръжейна смазка
Wage f вж. Waage
Wägeautomatik f автоматика на тег¬
ленето
Wägebürclle f тегловна бюрета
Wägcfcihlcf т тегловна грешна
Wä^efo-m f тегловна форма
Wägeglas п тегловно шишенце [стък¬
ло)
Wägcgläscle' п еж. WSgeglss
WägcmssCilnc f машина за теглене,
дозираща везна
wägen тегля, претеглям (на везна)
Wägen п претегляне, тпгленп
WogenaufläTgung f des Elekl-odcn-
10111-5 онaчвaие [закрепване] на
нрпесинкa на плентроаържaтПлл
Wagenofen т вагонна ппщ
Wagerrelorte f вагонна реторта
Wagent-cckne- т тунелна сушилня с
вагонетки
Wägersum т вж. Wägez^^-
WägcscHIffclen п тегловна ладийка
Wägezimmer • п• тегловна стая
WägevorriChtung f теглещо устрой¬
ство, впзна	♦
Waggonkipper m вaгрнорбръщaтпл
Wägung f еж. Wägen
Wold m аайд (индигово растение)
woidOisu иидиграр синьо
Wsidküpe f кюп с растително инди-
гоао багрило
Walfi^^ron m низова мас
walken обработвам (кожи) е барабан,
тепам
Walken п тепанп, аaпяип
Walkc-dc f тепавичарска глина
Walkfähigkeit / способност към за-
вaлаaип
Wslmcll п китово брашно
			WÄL
Ws1тueSc1sienöI п масло от обвив¬
ката на орехови плодове
Walöl п вж. WalflsCht-sn
Walrat ги, п китова мас, спермацет
Walratol п спертaцптрво масло
Wal-slsslbe f крпм от китова мас
Walt-sn т еж. Wolflscht-sn
waizbar годен за вaлuраaие
Walzbar-en т отливка за валцоване
на листа
WalzOtock т провалцован слитък,
блумс
Wslzd-alt т валцдрат, валцован тел»
Walzd-uck т нaплгaип при валцова¬
не
Walze f цилиндър, валян, валц
WsIzciccD п валцована стомана
wslzen валцовам
WsIzensO5tsnö т разстояние мпжду
валците	;
Wslzenschse f ос на валц	\
Wslzenanoгöтung f разположение' на
валците
Wslzenanstcllurg f еж. WaIzeDanörd-
nung	*
WaizeTsufgsOrvorrichtung f валцова
пет-телно устройство, валцов • пи-
тагпл
Walzenoufgebcr т валцов питател
WaSzenaussrltl т изходна страна на
валцов стан
WsIzcnOccChichlcf т валцова машина
за наслояване
WalzenO-ccler m валцова трошачна
WsIzenOund т тяло на валц
WalzeneiDstellung f регулиране на
валците
Walzeneintritt т входна страна [на¬
чало] на валцов стан
Wslzcnfcöcr-mц11e f валцово-пружин¬
на мелница
walzenförmig цлл-иаричпц
WsIzenfгikliöD f еъртиошпцип на ок¬
ръжните скорости на валци
Wslzcnfu-chc f калибър на валц
Wslzcngerüsl п валцова нлетна
WalzenluO т височина на повдигане-
на валца
Wolzenkaliber п калибър
WsizCTkaliO-cur т калибровчин на
валците	. .
Ws1zcтk1sscicf-ocl т валцов [бар-ба-
цпц] ситое класификатор ! ’
WaIzeDkörpe- т mлпр на валц


WAL
682
Wsizeikühler m валцов охладител;
барабанпн кристал-загор
Walzeikühluig f охлаждане на вал¬
ците
Woizerisger л лагер на валца
WslzcnmsschiDe f валцова машина
^01x1111^111- т валцов смесител
Walzenmühle f валцова мелница
~ mit Brechzahlen зъбна валцова
трошачка, валцова трошачна с дро¬
бящи зъби
Ws1zcnpnccce f валцова преса; изстис¬
кващи валци
WsIzcDqüclcchc f валцова трошачка
Wslzcnrost т бaрaбaинр сито
Wslzcnshhlsckc [ ркaп-нa. обгар (при
валцоване))
^01x11^11101- т валцов- [бaрaбaнпц]
пппнmррнлaе-фикaтрр
Wolzenspall т еж. Walzciabstand
Wslzencpe1cef т валцов питатпл
Walzeistrsig т валцова лнинл
Walzeistroße f пнння на валцов стан
WsSzenstull т '1. mлпо [рама] на вал¬
цова нлетна 2. тяло [рама] на вал¬
цова трошачна 3. валцова мслачна
за бол
Walz^rlr^kiirr т валцова сушилня
Walzeilroekiuig f сушене посредством
сушилни валии
Ws1zenümfsDgcgccd^iwinö1gkc1l f пе¬
риферна скорост на валците
'Walzeivakuuntrockner т валцова вя-
ну^на сушнлил
'Ws1zenveгösmpre- т валцов изпари¬
тел, валцова еушипил
WslzenversclIel^O т износване на вал¬
ците
Waizeiveirsteliuig / разместване на
валците
Ws1zenwSschcf т механичен скрубер
с въртящ се вал за разпръскване
на промивната течност
Walzcnzug т валцова линся
WsIzcnzugmsscIhiDC f глаапн пленгро-
двсгатпл във валцов стан
;Walzeiuun<fer твж. Waizhoul
Walzer т аaпцьрр. валцован
WOlzgasverfslrci п процес с рецир-
кулацея на газа
Waizgerlist п клетка на валцов стан
Walzgc^i^ii^digk^il / скорост на вал¬
цоване
Woizhaul f окисна кора върху вал¬
цовано изделие
Wsizhuile f валцов цех
wslzig ц-линар-чпи
Walzknüppel т заготовка [блумс] за
аaлцовaип
Walzmaterloi п метал за валцоване
Wolzme^ing п валцован месинг, ме¬
синг на листа, месинг на ролки
Waizmuile f валцова мелница
Wa1zöfeD т (методична) пещ за на¬
гряване преди или след аaлцрвaип
Woizplälle f сляб. глоча
Walzplallierei п ппamнрaнп на желез¬
ни изделия чрез аалцованп
Ws1zpfööukt п валцоване изаплил.
прокат
Walzprofil п профил на аaпцрвaнр
изделие
WaizrelOung f трепне при валцоване
Walzricilurg f посока на валцоване
Wa1zcö1lacke f онaлниa. обгар (при
валцоване)
WsizciicH т проход, проаалцоване,
прекарване прпз валцова клетка
[вaпцра стан]
Walzstraße f валцов стан
■Walzstrecke f чернови валцов стан
Walztemperctu- • / температура на
валцов-п
WabZtextu- f структура на валцован
метал
Walzung f валцоване
Waizungswiderstand т съпротивле¬
ние прн валцоване
Wsizverrah-cn п метод на валцоване
Walzvorgsig т процес на валцоване
Walzwerk п валцов стан; валцов цех
пiтge-üsligec едноклетъчен вал¬
цов стан
kontinuierliches валцов стан с не¬
прекъснато действие .
mehrgerüstiges мнргонлптъчпн вал¬
цов стан
zw'cigcrüstigcs ааунппmъчеи вал¬
цов стан
WalzwerkausrustuDg [ съоръжение на
валцов стан
Walzwerkcbau т конструкция на вал¬
цов стан
WsIzwe-ksOelegschaft f бригада работ¬
ници, обслужващи валцов стан
Wslzwcrksbrlricb т процес на валцо-
аaцп


<683
WÄR
Wsizwc-k«gerüst n валцова клетна,
клетка на валцов стан
Wslzzspfcn т шийка на валц
WalzzuidCr т вж. WsLzsCilacke
Wonddicke f дебелина на стена
(напр.на съд, пещ,конвертор, кофа)
Wondc-Octl п подвижен слой (от ка¬
тализатор или друг ситен мате¬
риал)
Wanderofen т методична ппщ; кон-
епйерна ппщ
Wanderrost т подвижна (механична]
снара
WoidC-ung f тнгрaцнл. придаижаaцп
Wandfuttcr п облицовка [футеровна,
зидарся] на стенете (напр. на
пещ, конвертор, кофа)
Wandkstalycr f назализа под дей¬
ствие на стените на съаа	.
WsDdreaktloi / реакция, предизви¬
кана от стените на съда
Wandstärke / вж. Wsndöickc
Wanne f вана
Wanтcтsüsfsi-vö--1c1tuтg f механи¬
зъм за придвижване [изтегляне]
на аaиama
WaDieiOcl-ieb т вж, WsnncnofcnOe-
tricO
WsnDcnbodcn т под на ванна ппщ
Woniciform f форма на вана (в кон-
формационния анализ)	‘
WsDтcтörei т ванна ппщ
~ mit Durchlaß проточна ванна ппщ
~ mit Schwelle вaииa ппщ с праг
zwelhäusige- двусводова ванна
пещ
WsDDCTöfcтЬel-icb т процес във ван¬
на ппщ, топене на стънло във ванна
ппщ
Woiiei-eisc f производствен период
[кaмпaисл) на вaииa ппщ
WaDTcnstelic mpl аанни (огнеупорни)
блокове
Wsnтcnticrc f дълбочина на ваната
(на пещ)
iva-m susgeiä-lel горещо зaкaппи
Warmbehandlung f термообработка
Warmbctt п хлaаслнин. стелаж за
охлаждане
wasrnbilösam тпртоплaет-чпн, фор-
. моващ сп на топло
Warmblldsamkeit f тпртоплaетuчноет
Wsrmb1sccn n L горещо духане 2.
разгаряне, разгряа-п (на пещ)
WsDnOlcicHc f топло избелване (при
повишена температура)
Ws-nbrüciigkell f 'рошл-вос' на
червено (на горещо), червена трош-
л-арст
Wärme f топлина
iotcile скрита топлена
spezifische специфична топлена
Wä-neabführung f отвеждане на топ¬
лината
Wärmeabgabe f топлоотдаване
wä-mcsOgcbcnd екзотермичен, отда¬
ващ топлина
Wärmeableitung f аж. Wä-mcobfüh-
rung
Wärmesbrshne f mоплротнптaнп
Wärnea^osrptют f поглъщане [аб-
еррбцuя] на топлена
Wä-neatortralluig f трплрнзлъчвaне,
излъчване на топл-на
WO-meappa-ol т вж, Wärnesustsu-
scic-
Wä-meäqulvalent п mрпл-нпн еквива¬
лент
Wä-meoufnolne / поглъщане на топ-
лниa
Wä-mesufnsHmcve-mögcn п топлоем-
ност, топлинен капацитет
WSrneaurspeik1cnung f акумулиране
на топлина
WS-mcsufwsDÖ т разход на трплииa
Wä-mcsucöehтuтg f трплниио раз¬
ширение
Wärnesucdchтüngcköcffiz1cnt т коефи¬
циент на трплнинр разширение
WärmeausgleicH т нзрaаилвaип па
топлсиama [температурата]
WOrncousgleiCler т топлинен номпен-
с-тор
Wärncausiutzuig f използуване [утл-
пнзaц-л] на трплсиaтa
Wärmeausstrahlung f mрппрсзпъчаaне
Wä-ncsustsucc1 т трплробтен
Wanneaüstauschappaгst т вж. Wär¬
meaustauscher
Wärmeaustauscher т топлообменник;
топлообменен апарат; подгревазпл;
налорнфпр
— nit freiem Dom топпррбтпниик с
плаваща глава, топлообменник със
свободен дом


J
684
WÄR
WSrD1csucisuscheen11l gerippter Ober¬
fläche топлообменник c оребрена
повърхност
Wa-meauclsuscHf1sc1c f топлообменна
повърхност
WSrmCDeanspruchung / топлинно на-
товара-п
WärmebearOeitung f еж. Wärmebehan¬
dlung
Wärmebedarf m разход н а топпuцa.
необходимо количество топлина
Wärmebehandlung f термообработка,
mрпл-ииa .-ropena) обработка
~ nlt cHcmischen Vorgängen химино-
тпрмична обработка
Wärncioelastung f трпл-инр напреже¬
ние; трппниир натоварване
Wa-meiOestäтd1gkeit f устойчивост на
топлена, тпрмоуетойчивоет
WärncbllsTZ f mрппннпн баланс
Wä-mcb1тöuтg f свързване [поглъ¬
щане] на топлена
Wärmedämmstoff т трплризрпaцнр-
цец материал
Wärmedämmung/топлинна изолация
Wä-mcdelnzsil / коефициент на топ-
п-нио разширение
Wärmcö1ag-smm п диаграма на ен¬
тропията, диаграма на енталпия-
та, mопл-ииa диаграма
Wärmedichte / топлинно напрежение
Wärmedurchgang т гоплопрпаaвaне
Wä-mcöurc1gsngcw1öcrslsDd т топ-
лниир съпротивление
Wänmeöu-cHgangcza1i f коефициент
на топпопрпдaвaнп
WärmcdüfcHIäss1gkc1l / топлрпроциt
цaптрст
Wärmedynomik / тпртодинaтннa
WOrmccffckt т топл-нен • пфпкт (на
реакция)
Wärmeeinheit / единица • топлена, ка¬
лория
WOnrneeinDshne / приемане [поглъ¬
щане] на трплииa
Wärmeenergie / топлинна енергия
wä-mccDtb1DÖcnö отделящ топлена,
екзотермичен
WS-meenf01тöuтg f отделяне на топ¬
лина	.
Wärmeentwicklung / пж. Wärmccnt-
birdung
Wärmeentzug т отнемане на трплниa
Wärmeerzeugung / топлррбрaзувaие
Wärmefestigkeit / термоустойчиво?', .
топлоуетойчuарст
WO-menufl т трплинеи поток
Wä-mefüh-uig / трппнипи режем
Wärmcgefäilc п еж. Wä-megrsdient:
Wsrmegcwicil п питропнл
WS-mcgirlclc / сзотпрма
Wärmegleichgcwichl п топлинно рав¬
новесие
Wärmegrad т топлинен градус
Wä-mcgfadsnzc1gcf т термометър
Wärmegradieit т температурен гра-
дипит ]пад]
Wä-megrube / нагревателен кладе¬
нец
WOrmeriallung / поддържане на топ¬
линен режим
Wärmehaushalt т топлинно стопан¬
ство	.
Wärmeiihalt т пиmaлпил, тр.плреъ-
държание
Wärme IntCDsitäl / трплинпц интензи¬
тет; пиромптрнчпц пфпнт
Warmc1co1icrcloff т топлоизолацио-
цец материал
Wärmeisolierung / топлинна изола¬
ция	.
Wärmekapazität / трппинпн капаци¬
тет	,
Wä-mckonservicrung f нриcepвиpaиe-
чрез топлициa обработка
Wä-nek-ockanlsgc / снcтaлaш^л за
термичен нренинг
WSfnck-sftIe1-e / наука за топлоси-
ловите машини н инсталации
Wärnek-srlmsccH1DC / • топлос-лова
машина
Wärmelehre / топлотехника (теоре¬
тична )
Wärmeleistung f 1. топл-на на изга¬
ряне 2. трппрпрои^воа-тплност
~ des Ofens топлинна мощност на
ппщ
wä-mclc1tenö топлопроводнех
Wärmeleiter т проводник на топлина,
. топлопроводя^ материал
Wärmeleitfähigkeit / топлопроводна
епособиоет
Wäfnclcitpsclc / mрппрпроврацa пас¬
та
WäDDeleitung / mоплопррводнреm .
Wärmeleitvermögen п еж. Wärmelcil-
fählgkcit	.	...


685
Wärncieitzsil f коефициент на топ¬
лопроводност
Wärmeilcfe-oil т mрппонрситпл
•^1^1-^^]11сГс-пО mоплортдaвaщ, изотер¬
мичен
Wärmemenge f количество топлина
отГо11ст0с освобождаващо сп ко¬
личество топлина
Wärmemesser т кал ори метър
Wsfnemecsung / кaлррнтетрнл; пн-
ромптрея	.
wärmen иaгрявaт; затоплям, топля
Wärrnnachbohandlung f допълнителна
[последваща] термообработка
Wä-mcökonöm1c f -ноиомил на топ¬
лина
Wä-ncplsslizic-en п термична пляс-
m-нaцся (на каучук)
WM-ne^i^ii^tle f нагревателна • плоча
WSnmcpo1yncr1sal1ön / термополимп-
р-з-ц-я, гореща полимеризация,
полнмпрнзaцил прн повишена тем¬
пература
Wärmepumpe / термопомпа
Wä-nequellc f трплсиен източник
Wärnercgcluig f гпрморпгулaцнл
Wärmc-cgle- т терморегулатор
Wärmeregulation f вж. Wä-nc-egdung
Wärmesotz tn трпл-ниa теорема (на
Нернст), третс тпрмодuнaтuчен
принц-п
Wärmeschrank т термостат
WarmeccHüO т топлинно разшире¬
ние
WsfncscHülz т 1. топлинна изола¬
ция 2. защита от действие на топ¬
лина
Wä-mesenssbilität f трплрчувеmвитплt
HOCT
Wärmccpe1c1er m регенератор, топли¬
нен акумулатор
Wärmespeicherofen /п регпнпразнвна
пещ
Wä-nespeicherpao- п рпгпипрamрриa
двойка (за топлина)
Wärmespeicherung f акумулиране на
топлина
Wä-mestabililät f тпртостaбилнрст.
топлотстойч-ерст
Wärmestrahlung f трплнино излъчва¬
не
Wärmcst-sliuigspyromctcr п оптичес¬
ки пирометър
.	1	WAR
Wärmcstroilungszohl f коефициент на
трплоизлъчвaнп
WS-mcslrom т mрплинпн потон
Wä-mcströnuig f топлинен потон
Wärmetauscher т вж, Wärmeaustau¬
scher
Wärmetechnik f топлогпхиснa
WOrnetechDikcr т топлоmпхиик
Wärnctönung f топлиипн пфпкт (на
. реакция)
Wärneträger т топлоносител
WärmetrOghcil f трплсииa инертност
WSrmelrag1eitse1gench1afi / трппрuипр-
циоинр свойство
Wärmeübergang т топлопрпдаване
WOrncllOe-gsigszoil / коефициент на
трплрпрпаaвaип
Wärmeübertrager т топлоиоеитпл
Wärmeübertragung / mрппопрпдaвaнп.
трплрпрпнaсянп
Wä-mcüOc-l-sgungsmcö1un пвж. Wär-
ncüOrrt-agc-
Wärneübertrogurgsmiltel п вж, Wär¬
meübertrager .
Wä-neumlaufkühluig f термос-фонно
охлаждане
Wärme Umsatz т зоплообмен
Wärneve-brsuci т разход на топли¬
на
wärmeverbraucHerd mрплрпрглъ■щaщ,
пндотертичпи
Wärmcvcrfolrei п топп-неи метод
Wä-neverlut т трплнииa загуба
Wä-mevermittlc- т топлрнре-тпл
wärmcve-zehreid поглъщащ трпл-нa.
еидотпрмuчпн
WOrmewechseigefäß п топлообменник
Wärmewert т 1. трплинпи пквнв-лент
2. калоричност, топлина на изга¬
ряне
Wä-mewi-küпgsg-sö т термичен кое¬
фициент на полезно действие
Wärnezelle f тпрмрплптпит
WS-mczerfall т термично разлагане
Wä-meze-setzung f вж. WO-mcze-foll
Wä-mczufulr f призон на топлена
Warmfestigkeit f жaррупорноеm; жа-
ррякрет (съпротивление на меха¬
нично натоварване при високи тем¬
ператури)
Warmformb(eCäпiliglkiit f устойчивост
на горещо формоване
Wa-mfo-mcn п горещо формоване


WAR	[

Wa-mgesenkStaHl т стомана за щампи,
работещи на горещо
Wärngul п нагряван материал [ме¬
тал]; тпр^чно обработван метал
WsrmlS-lc / твърдост след термична
обработка
WormkleOei п лепене, на горещо
Ws-mlager п стелажи за охлаждане,
хладслнсн
Wa-m1urlören т ппщ с горещо духане
WaDDiufttr'öhkтrn т еушнпия, рабо¬
теща • с топъл въздух
Wä-moten т иaгреаaтплиa ппщ; от-
грлвиa ппщ
koтt1тü1eji1h1er• методична ппщ,
иaгрпвamплиa пещ с непрекъснато
действие
Wsfmpolymcrfec] п полимер, получе¬
на горещо
Wsnmp-esceт п горещо пресоване; го¬
реща щамповна
Ws-n-Suc1cnc1 / гррпщоз опушване
Wo-nsclJiff т горещо дпфнбрлране
Wa-msclweissen п зaаaрявaип на го¬
рещо
WafmclfaBe / валцов стан за горещо
аaлцоаaип
Warmverfo-men п формоване на горе¬
що
Warnvergüluig f подобряване на ка¬
чествата чрез термообработка
Waгmwaikbsnkcil / способност за вал¬
цоване {вaлловaемрет) е горещо със¬
тояние
Wannwalke f валц за горещо аалцо-
ванп
WarnwalkCi п горещо валцоване
Wsrmwolzwerk п цех за горещо вал¬
цоване; валцов стан за горещо вал¬
цоване
Wo-mwosserJ uff erhitze- т воден нало-
рефер
Warnzlclcn п горещо изтегляне
'Ма-гИет. т предупредителна [сег-
налиаj служба
Warnctoff т предупредително [сиг¬
нално] вещество
Wa-nzeicHen п предупредителен знак
Wartezeit / време на изчакване; прес¬
той
Heiße горещ престой (на пещ)
Wartung f обслужване, поддържане
(на машина)
waschaktiv мнпщ, перящ
686
Wsschanloge f промивна инсталация;
устройство за изпиране
Woschtenzln п бензин за промиване,
бензин за изпиране
Ws^HOeDzol л бензол за промиване
Waschbe-ge mpl отпадъци от мокро
обогатяване
Wasd1beetlinöigke1t / устойчивост • на
изпиране	'
Waschtotticl т съд за измиване
Wäsche f 1. прртивaип 2. миячна ма¬
шина 3. обогатителна . • уредба •
Ws^iC^i^ici^l^l^eit f уетрйчиерстз на пране
Wsscheffekl т миещ [перилен] • ефПнтз
waschen мия, промивам; пера •
Wäscher т снрубпр,	^опро^в-ч
rotie-cndcf ротационен промивач
WscC1efde f хума
WäsdiereimssCline f пж. WocchmissC11k
пе 1.	.
WasdhrrsscHe f промивна стъкленица
Wasch ffuisslgkeit f промивна течност
Wo^C^l^ll^^mllilcI д миещо [перилно}
епртaгaтплно средство
Wscclhkammcr f промивна намер>
Wos^hk^^<oiDe f промивна колона,
снрубпр
Waschkrsft / миеща [изпираща] се¬
ла
Waschleder л кожа, поддаваща сп на
изпиране
Waschmaschine f 1. перална машина
2. апарат за мокро обогатяване
(на руди) 3. машина за млене,
миячна машина
Waschmittel л мнещо [перилно] сред¬
ство
WascHol л промиващо [поглъщащо}
масло	.
Wscc1prozeB т процес за добиване
на злато чрез промиване
Wasdipulve- п. прах за миене, прах
за пране
Wasch rtiic f улей за промиване (на
злато )
Wsschtrog т корито за промиване
Wsscht-ommcl f промивен барабан
WasChturm т скрубер, промивна ку¬
ла
Was<dhverfahfcт п метод за добиване
на злато чрпз промиване
Wsмh1veln'т0geD л миеща споеобцрет
Wsschversucl т опит на измиаaип
[изпиране, изчистване]


687
Waschvorgang т процес на тuпцп, пе¬
рилен процес
Wssclwssser п промивна вода; вода
за миене
Wsschwirkung / мнещо дпйсталп
Wach1zoDe f зона на промиване
Wasser п вода
oufbercileles химически пречисте¬
на вода
chemisch gebundencc • хем-чесне
свързана вода
destlllc-les дестилирана вода
ciliä-letes омекотена [сбезтвър-
дена] вода
Hortes твърда вода
schweres тпжна вода
umlaufendes оборотна вода
~ , weicles мпна вода
Wasserabscheider т 1. воаортаплитпл
2. нондпнзно гърне 3. кaпкоулраи-
тпл
Was$eraOcdhe1öuтgstopf m конапизцр
гърне, водорmаплиmепио • гърне
Wssserobsh1lнß т воден [хидравли¬
чен] затвор
Wa&seratepaliuig / отделяне на вода
(при реакция), апхсарaтaцсл
w<ssieгaOslöBeDÖ ипттокряпт, хидро¬
фобен; водонепропусклив
Wss^i^^OTslysc / анализ на вода.
WosseranJagerung / присъединяване
на вода
wsssrnsDz1eHeDd хигроскопичен
Wasseraufbereitung / пречистване [об¬
работване] на водата
WosseraulDohme / поглъщане [поп-
мaие] на вода
wisse гaufcsügenö хигроскопичен
Wsscerauczug т воден извлек [екс¬
тракт]
Wasse-bad п водна баня
WosscfbsöHe1züпg / L иaгрлвaип на
водка баня 2. вулканизация в • го¬
реща вода
Wasserbehälter т водохранилище, во¬
ден резервоар
Wacse-Oer1dseluпg / оросяване с вода
wasserbeständig водоустойчив
Wasseг-oeständ1gke1l / водрустойчивост
Wasse-bestlmmung f определяне на
влажност; определяне на водно съ¬
държание
		WAS
Wacterb1nöcvc-mSgen п способност з- •
свързване на вода
Wosserbindung / свързване [присъе-.
деняване] • на вода, хидр-тапия
wasseгb1тöuтgsfäh1g хигроскопичен
Wss^i^^bluncHic-en пбланшнранп [по-
парване] във вода	*
WacscfOIc1 • п молибден ит, McSr
Wssteгbrsuce / воден душ; воден оро- •
сизел	.
Wasserdilorung / хлориране на вода.-
Wacsrгdsmpf т водна пара
^«^e^^i^-^^i^l^l^i^^^siil^.stioi / дестилация
с водна пара
wssseгöompfd1c1t непроницаем [не¬
пропусклив] за водна пара
Wosserdanpfgehall т съдържание на:
водни пари	.
WssserdampfHeizung /, direkte —гря-
ване с пряка [директна] пара
Wossirdanpftrockerschronk т сушил¬
ня (нагрявана) с водна пара
WacscröcckfarOe / водна покривна боя-
Woserdersiliierapparst т апарат за-,
дестилиране на вода
wsssefö1c1l враoнeпррптcнлнв, водо-
непроницаем, непромокаем
Wasserdichtigkeit / врдонeпррницaе-
мост, врдрнппроптскл-воет, водо-
непромокае^т
Waserdruckprüfuig / водна проба;.
-зпсзаaип чрпз вода под иaллгaнп;.
хидравлично изпитване
Wscseгdrückrcglef т регулатор на на¬
лягането на водата
WscserdürchlOcsigkeit / водопрони¬
цаемото водопррпускл-врез
Wasserelektrolyseur т електролизи а-.
нлптна [електродлзьор] за вода
Wassei-enteisen п обeзжплпзлвaип на.
водата
WsssereDtgacung / дегазация [обез-
гaзлаaипj на водата
Wasserenthärter т апарат за омекотя-
ване на водата
Wa^erfnПhä'rtung / омекотява нп на
водата
Ws^erenrii1irtungs.sn1sge / инетaлaцнл.
за аптuиepaлизaцня [омeнотлаaтеJ.
на водата
Wasserentkarbonisierung / отстранява
нп на нaрбонaзиaзa твърдост цa•.
водата, апнaрбриaз-зaцсл на во¬
дата


WAS
618
Wacsencпlk1eseIüDg f отстраняване на
силиципвил двуокис от водата,
рбe^cилнцявaцп на водата
iWswee-nri-TSiineappar.st т апарат за
вземане на проби от водата
Wosse-entsslzurg f опресняване на во¬
дата; обезсоляване на водата
Wascc-cntz1ehung f вж. Wocscfenlzug
Wasserentzug т обезводняване, дехед-
рaтaцил
Wacscrcxtrakl т воден извлек [екс¬
тракт]
■Wasse-Iänger m капноуловизел, водо-
улов-тел
wassc-fcindllcH хидрофобен, цпумон-
ряем
wsccenfcct водоустойчив, аодоупорпц
Wss^t^i^j^i^tigkeli f' водоустойчивост
Wa^er-flter п филтър за вода, воден
филтър
wscsc-r-ci безводен; обезводнен, не¬
съдържащ вода
Wosserfreiheil f безеодност
wssccгfгcunöI1c1 хндрофллпн, умон-
ряпм
Wscceтgas п воден газ
Uasburiertcc нарбуреран воден
. m
Wsssergssanlsge f инсталация за по¬
лучаване на воден газ
Wscceгgstgencrstöf т гпнеразор за
воден газ
Wssceгgacteef т катран, отпадащ при
производството на нaрбурирaи во¬
ден газ	.
Wassergehalt т водно съдържание-
впaжиоет
wasse-gekühll охлаждан с вода, водо-
охлаждаем
wasse-gesättlgt цaеитпн с вода
wacceng1crig хигроскопичен
Wasserglas п водно стъкло
■ Wscseгglocfsfbc f е-ликaз- а боя
^Vos^^i^-^I^^s^i^tt т замазка, съдържаща
водно стъкло
Wssserglaslelm т лепило, съдържащо
водно стъкло
WsKi^r^gu^te f качество на водата
wasserhaltig съдържащ вода
Wasserhärte / твърдост на водата
Wisse rhärieOestimmung f определяне
твърдостта на водата
Wssscj■hMrtemesser т уред за опреде¬
ляне твърдостта на водата
Wasserhärte- т стомана, закаляваща
сп при • охлаждане във вода
WscccfПc1zung f нагряване с (гореща)
вода; водно отопление
wasse-lell воднрnррзрaчен
Wasserholh1behältCf т водонапорен ре¬
зервоар
Wasserhülle f водна обвивна [ципа]
wässerig воден; водцuеm, рaзвоацец
Wssser-in-Erööl-Emu1cnn f емулсия
вода в нефт
Wssteг-iDtÖItEmu1ciöD f емулсия вода
е масло	.
WosMiriihail т съдържание на вода,
влагосъдържание
Wasccrk1cc т марнази', железен • пи¬
рит, FeSä
Wasserklärmittel п средство за лзбис-
mрлип на вода
Wsssefk1äгrtoneföe f суров алуминиев
сулфат на бучне (за избистряне на
вода), коагулант
Wssserkläruig f избистряне на вода¬
та
Wasserkoagulie-en п пречистване на
водата чрез коагулация
Wacscrköchcr пг котел за възваряванп
[загряване] на вода; бойлер
Wssseeküh1kn т воден охладител
Wasserkülilmantcl т водна риза, во¬
ден ножух
Wssserkühl-lig т охладител, водоох-
лаждапм пръстен	.
Wasserkühlung f водно охлаждане
WOsserkuppe f менисн на водата
Wasserleitung f водопровод
wsccer1öcIicH разтворим . във вода,
водоразтворим
Wasserlöslichkeit f разтворимост във
вода
Wosserluftpumpe f врдрструйнa [во-
довъздушна] помпа, ерллфт
WossermaDonctcr п хидравличен [во¬
ден] манометър
Wassermantel т вж. Wasserkühlmsn-
tci
WassermanlclofcD т ватпржанетна [во*
дноохпaждaнa] пещ
WassermeDgcnmccsef т водомер
Wsssc-mcrgCDmessung f измерване
разхода на вода
WossennengenregeluDg f регулиране
разхода на вода


689
Wscceriпescef т вж. Waserm ngdпmcc-
scr
Wsssermeßgefäß п мпр-тплен съд [до¬
затор) за вода
wässern накисвам с вода, разреждам
с вода, реодцлаaм
WasseroberfläcHe f водша повърхност
Wsccefpjccse f хидравлична [водна]
преса
Wsccrrpjöbe f 1. водно [хидравлично]
сзпиmвaие 2. проба•от вода
Wosserpumpc J водна помпа
Wosd^^qurlle f водоизточник, извор
wsssrrreicl б^гят на вода; съдържащ
много вода
WasMirreirigung f пречистване на во¬
да
Wsssf^i^-^^iTlguigsorloge f водопречист¬
вателна -негaлaц-л
Wmserгetenliön f водозадържане
WscscfrOcle f мокрене [топене, накис¬
ване] във вода (напр. на лен, ко¬
ноп )
Wosserrlickkuhlurg f охлаждане на
нонаeнзйоццата [оборотната] вода
WsjssirTuckiauf т оборотно използу¬
ване на водата, рец-рнулац-я на
водата
wacseftsügdDÖ водопоглъщащ, водо-
попеващ
WsccencsugVe-тпögeп п водопоглъи!.--
етост, водопопеваемост
Wassersäule f ердпц стълб
wscccrchHcu хидрофобен
Wacce-sh'11e1eг m водна завеса
Wasse-splegel т ниво на водата, водно
огледало
Wasserspülung f промиване [изплак¬
ване] с вода
Wsssefctsnd т исео на водата
WssceIrstаnöaтzc1gcf т показател на
водното ниво
Wasce-stаnöglаs п водомерно стъкло
(показващо нивото на водата) 2.
пипзометър
Wsssrretanö[s)rohr л водомерна тръба
(показваща нивото на водата)
Wocccrstöff т водород, Hs
atomarer атомен водород
nasz1erenöer водород е момент на
отдпляне, насцентен водород
scHwerer тпжън водород
Wsss^n^l^^l^!^f^iO^s^J^l^,luDg / отцепване на
водород, дехидриране
	WAS
Wssse-clofrskzeptö- т водороден ак-
цептор
Wasserstoffanlmgerung f присъединя-
в-п на водород
Wscsenctoffalmosplhare f водородна ат¬
мосфера
WasserstoffaustauscHer л	Н-нат-о-
неране
Wasserstoffaustauscher т H - катирцр-
обменетел
Wosse-stoff[br ücCknibindung / водо¬
родна връзка, водороден мост
Wocse-ctoffChlo-1d л хлороводород,
HC1
Woccerctoffdoпator т водороден до¬
нор
Wsssejctöffclckt-oöc f водороден елек¬
трод
Wasserstoff е ntwicklung / отделяне на
водород
Wacsefcloffexponcnt т водороден пнс-
поцент, показател за концентра¬
цията на водородни Йони, pH
Wasce-ciörf|asc1e f бутилка [бaлри| с
водород
Wa&teгslioffrfuolniö п флуороводород,
HF
Wasserstoff gäruig f водородна фер¬
ментация
Wa^^-^tofff^i^i^innung f пр.пучaаa.ие на
водород
Wasserstofffolrei^iionzenrгsl1oD f	кон¬
центрация на водородни йони
Wasserst<rffkoпtsklofeD т нонтантпн
апарат за получаване на водород
Wssserstoffkrankheil f водородна бо¬
лест
Wssceтstorfl11cke / нпнaс-тпиa връзна
Wosse1-sSorfnitrot п азотна кнсплниa,
HNO3
Wasserstoffperoxid п водороден прп-
кис, [перонис], Н2С2
WacsefstofIpersu1riö п водороден де-
сулфид, H2S2
Wacserstorfpolysulf1d п водороден по-
лесулфид, HsSn
Wasserstoff pipetle f водородна пипе¬
та, пипета за определяне съдържа¬
нието на водород е газова смес
Waccercloffsäu-c f водородна [безкис¬
лородна] киселина
Wasserstoff Saue-slon-Element	п во¬
дородно-кислороден плпмп,цт
44 Немско-бьлгарсии технически речни


WAS
69 0
Wacseгstoffspektгum n спезкър на во¬
дорода
Wscsel-storfsu1riö л сероводород, H2S
Wscse-ttofrsupeгoxiö л вж. Wsccenctörr-
peröxiö
Wasserstoff Otonsannung / свръхна¬
прежение на водорода
Waздrstorrffteirtгagef т врдрррдрпрп-
цреитпл
Wsss^f'^^of^aleDZ f вaлентирет спря¬
мо водорода
Wscseretorfveedгänguтg / изместване
на водорода
Wosi^n^l^i^l^l-^f^i^r^iigkeil f вж. Wacserelörr-
voicnz
Waccerctoffzs11 / еж. Wacscnelöffexpö-
ncnl
Wasserstrahl т водна струя
Wasserstrahlejektor т водострупц ежек-
тор
Wasserseirshlelcvator т водрструпн еле¬
ватор
WasserstrollgeblUse л вж. ^^!^^|г^^1^:011-
pumpe
Wa^errstr-Ollpumpe f аодоезруИцa пом¬
па
^^^r^r^^i^ahlvskuum л вакуумираме
[разреждане] с водос^уй— помпа
Wasse-he-mostol т воден термостат
Wssserturm т водна [водонапорна)
кула
WaserüOerfall т вж. WaseruOrrlsuf
WascrгйЮcгlIaür m преливник
Wssce,rterjaüfrohr л преливна тръба
Wasseruhr f водомер
Was!srгulntfIeO m циркулация [кръ¬
говрат, кръгообра^^ние] на вода¬
та
Wassrrumwälzanioge f инсталация за
циркулация на водата
Wssserumwäfzpumpc f водна циркула¬
ционна помпа
wasserundurchlässig водонепррницaпт,
врдрнeпропуснпие
Wa!cctrunduljch1вcs1gke1t f водонппро-
цицaемост, воаонпnропуекл-вост
Wässerung f рврднлвaип, разреждане
с ердa;. нaк-свaип във вода
wasserunlöslich неразтворим във вода
Wasserunlösliches л неразтворим във
вода остатък
Wasserverbrauch т разход [потребле¬
ние] на вода
wosserrerdunibo- разредим с вода
Wssserver-sCllIud т воден [хидравли¬
чен] затвор; сифон
Wasserversorgung f водоснабдяване
WsseirverunreiniguDg / L замърсява¬
не на водата 2. замърсяващ при¬
мес във водата
Wssservofiyö-ö1yce f водна прпд хид¬
ролиза
Wasserwänme[ausjtsusCier т воден зоп-
лорбтеинин
Wssserwerl т водна стойцоет, воден
пнвнвалпнт (на калориметър)
Wasserzähler т водомер
WscserEe1cHen л воден зцан (на хар¬
тия)
Wacserzeгsetzung f разлагане на во¬
дата
Was^eraer-eetungsspparal т апарат
за рaзпaгaип на водата
wocserziehenö хигроскопичен
Wasseгziгkulstiönsкühlüng / водно цир¬
кулационно охлаждане
Wosserzufuhr / подаване [приток] на
вода
WacseltjEuieitüng / вж. Wssserzuruif
WasserzusammeDsetzung / състав на
водата
wäß-ig вж. wässerig
Watt л ел. ват
Watte f вата, ' памук
Hygroskopische хИгроскопичен па¬
мук
Wattstunde / ват-час
Weiosuhikarlon т жакардов картон
W^iC^isilo^i^iD^piruchuDg f променливо
по знак н етрйнрст нaтовaрвaип
^^^^^il^i^r^^r^r^iufung / изпитване на
променящо се [по знак) огъване
We<Chss^l^biegi^masi^hine f машина за из¬
питване на променящо се [по знак)
огъване
WeiC^i^i^jOlegevereucl m nil um lau ГспОс-
P-oOe изпитване на променящо сп
[по знак) огъване на въртящо сп
пробно тяло
Wechselduo л двувалцов стан за огъ¬
ване
Wediselfestigkeii / издръжливост [съп¬
ротивление] на променливи [по
знак) иamраaрвaиил; якост на умо¬
ра
WechselflieSgrenze / граница на пров-
лачване при променливи [по знак)
натоварвания


681
WeChselstrom m променлив ток
Wechselstromelektrolyse f електролиза
c променлив ток
WechseItoгsionCDissrhiDC f машина за
изпитване на променящо сп по
знан усукване
Wediselwirkung / взаимодействие
Wehн>elzugmaschine f машина за из¬
питване на опън във взаимно пер¬
пендикулярни направления
Wedge-Ofem т ппщ на Впдж
wegdialysieren отделям чрпз дналеза
Wegeinheit f единица път
wegkochem отстранявам чрпз варене,
изварявам; отстранявам чрез дес¬
тилация, дестилирам
Wegraffinicren п отстраняване чрпз
рафиниране
Wsgwsschen п отмиванп
WeichOlel п меко олово
WeidlblelascHe f ппппл [окис] от мено
олово
Welchbrauisteln /п пиррлузит. MnOs
Weichdauer f продължителност на на-
нисеанп (в малцовото производ¬
ство)
Welche f 1. омекотяване (чрез навлаж¬
нява не) 2. опреецлвaип (на кожа)
Weicheisen п мека стомана, мпно [нов-
но] желязо
Welchgewlchl п тегло на кожите след
рпрпенлвaип
Weicngiuhen п слабо отвръщане (при
300—400°); непълен отгрев
— nil • teilweiser Umkoriung непълен
отгрев, слабо отвръщане (на цвет¬
ни метали) с частично изменение
на структурата
~ mit vollständiger Umkörnung сла¬
бо отгрявянп с пълно фазово пре¬
връщане
Weichgumml т мпна гума, мен кау¬
чук •
Weichgummimehl л брашно от мпк
каучук
^^^^i^j^^^^i^rten fpl ендовп мпна
гума
Weiclguß т 1. отгрята от ливна 2.
ковън чугун
WeiChgul • п цaниснaт материал (зър¬
но, малц)
Weidlha-z п мпна смола
Wet<Cihe1l / мекота
	 WEI
^^^^H^i^I^i^^r^fuDg / изпитване на ме¬
кота [раззеглиеост]
Weidikrsckung / мпно ^дълбоко}
нреннране
Weichlot п мек припой
WelChmaehen п омекотяване, пласти-
фицеранп
Weichmacher т ртекчитпп, пластифи¬
катор
weichmacherf-ci нпппaетифицирaи; не¬
съдържащ пластификатор
Weict1macl1eгjleI1^ilt т съдържание на
пластификатор [рменчuтпл]
WeichIna<hlelnshlmerszrnгld1tuDg f ус¬
тройство за стапяне на омпкчетплн
Weichmashierankanlage f резервоар
за рмпкчители
Weichmacherwanderung f миграция
на пластификатора
WehCimadhung f плaетuфuцuрaне;
ом^кчаване; опресняване (в кожар¬
ството )
Weichmachungsmittel п еж, Weichma¬
cher
^^iiC^I^^DgODC-Z л пиролузит, MnOn
Weichmitlel п опресняващо сред¬
ство
Weichmuilc-cl f смилане на мпни ма¬
териали
W^lt^C^i^s^i^^^fiD п мпк [циекртрпим] па¬
рафин
Wei<Ch■Pölyviny1chIof1ö п мек поливн-
цилхлррид
WeidiipMzeriaD п мек порцелан
Weidi-PVC п еж. WeidH-Polyvinyl-
cHlorid
We1hHwscHc п мпн fциекотопим) во¬
сък
Weichwalze / чугунен валц
Weichwerdrn п омеква нп, размеква¬
не
Weici1Eerkielnerung f раздробяване на
мени материали
Weidenrindeextrakt т екстракт от вър¬
бова кора (дъбител)
Wein т елно
slkoli^llsie-te- алкохол из н рано
вино; вино, изкуствено усилено с
алнохол
ausgcOauler отлежало вино
ges^^t^i^'tcr избистрено вино
gesChulter вж. Wein, susgebauter
gespriteter вж, Wein, a1kOHo11cidf-
icr


WEI
692
Wciт.. gezuckerter праслaдпио [десерт¬
но] вино
~, Halbsüßer подусл-дно вино
lolOlrockener полусухо [полуцa-
гурaпио] вино
Herber тръпчиво вино
leICMer лено [слабо] вuцр, вино
с ниско алкохолно съдържание
~у roppiger вино с зръпчна анус
(от чепките)
-oulcr вж. Wein, rsppigcr
schwerer енпир [тежно, гъсто] ви¬
но
—, СШе- вино, получено при тиха
фпрмпнтац-я
trockener нaгурaпнр [сухо] вино
weicher прясир [слабо, лено] ел-
.HO
Wcinai^oiol m еиипн спирт
Wemonsatz т гроздова шира [мъст]
Weinbau т лозарство; винарство
WeiiOdreitung f 1. приготвяне на ви¬
но 2. винарство
Welnbrsndds^enz f нонлчнa есенция
WeiтOrsndvencd1пill т нупaж-рaие
на коняк
WeiтöeSillal п еиипи дестилат
Weiicrtsäuerung f обпзkиепллаaип на
вино
Weiierlrog т добив [рaидпмaц] на
вино
Weinessig т винен оцет
Weinessiggrundweii т вино за про¬
изводство на вещен оцет
Weinfabг1ksl1ön f промишлено [фаб¬
рично] производство на вино
We1DralchiüDg f фалшифициране
lflloдп£)alвлцпj на вино
Welnfs-Oe f цв^г^т на вино
Weingarung f винена фпрментaцил.
l[фpмeнтaцил на вино
WelDgstlung f тип [вид] на виното
Weingeist т еинпн спирт, етилов ал¬
кохол, етанол, QjHsOH
Weingeidt^tärke f сила [концентра¬
ция] на вuипц спирт
We1ngemichh п смес от вина, нупаж-
на смес
WcingerOsloffe mpl танинови [дъбил¬
ни] вещества във вино
WOng-ummacleT п опушване със ся¬
ра (на бъчви за вино)
Wclnldfe / вuнпци дрождн
Welnherstdlung / 1. производство [до¬
биване, получаване) на вино 2.
винарство
Weinkelter f гроздова [в-цaреka] прп-
са
Welnkeltercl f помещение за правене
на вицо, помещение за пресоване
на грозде
Weinkost f дегустираме на вино
WeiTlager п вuнпц склад
Weinlsgerung f лагеруване на еицр
Weinmischung f вж. WelngemiscH
Welnmod т гроздова мъст [шира)
WrinproOe f проба от вино
W^i^rilck^^ond т остатък [огпадън]
при производството на вино
weinsaucr виненрн-еел. съдържащ • ви¬
нена кисплиня
Weinsäure / винена н-селина,
H ООССН(ОН)СН[ОН)СООН
Welnschlempe / вuцпцu джибри, аи-
цпцa наша, утайка от винени дрож¬
ди
WeinsCh<>DuTg f избистряне на вино
WeiDchiirnungsmitleI п средство за
избистряне на вино
W^inisC^i^lung f отлежаване на вино
Weincpiege1 т ниво [повърхност) на
вино
Weinsprit т винпц спирт (ректифи-
кат)
Weinstein т винен камън, 'р-гея,
крптргaртaр, кисел калиев 'ар-
тарат,
НООССН(ОН )СН[ОН)СООК
Welnstcinsussdieidung f отделяне [от¬
лагане) на винен камък
WeInsCe1npr-iparat п вaИцщaИнпрппat
рат, кисел натриев сулфат
Welntfaubcnfsrbslöff т багрилно ве¬
щество на грозде
Weintrsubencsrt т гроздов сон
Weintreber pl гроздови езцедки [джи¬
бри, пращене]
Weintrester pl вж. Weintreber
Weint-ub т мътилка на вино
WelntruOung f помътняване на вино
Weinvermengung f смесване [нупажн-
ранп) на вино	,
Weinzuckerung f подслаждане [оза-
харяване] на вино
Weißblech п бяло тпнпкп
WcißOlechsOfälle mpl отпадъци от бя¬
ло тенпнп


вез
WeltSOeienrn/ бяла оловна руда, цп-
русет, POCO3
Weißeisen п бял или отбелсн чугун
WeiScmail п бял емайл
Weißfäule / бяло гниене (на лоза)
wcißgsr алуминиево ^дъбен, издъ-
бпн с алуминиева стипца
Weisgdiali т белота, степен на бело¬
та
WeiOlehaItгfkkstanö т остатъчна бе¬
лота
WeiOgerbumg / алуминиево [бяло] дъ¬
бене (с алуминиева стипца)
Weißglas п 1. бяло [безцветно] стък¬
ло 2. стъкловиден aрепиuк, стък¬
ловиден арсенов трионис, Ac2Oз
WeiO^^Uhhltze f температура на бяла
жар
Weißglut / бяла жар
We1ßgolö п бяло злато; златна сплав
с плаз-на н паладий
Weißguß т 1. бял отбелен чугун 2.
новън чугун с бяла сърцевина 3,
бяла сплав (на цинкова основа с
малки добавки от мед)
WelÜhtOilglss п безцветни [кухи] • стък¬
лени изделия; качествена дома¬
кинска стъклария
We1вnickelk1ec т 1. хлоaи'-т, N1Asa-3
2. рaтелсбпргит. NlAse	*
WelÖparsfHn п бял парафин
W^U^H^fDClIsn • п бял порцелан
Weißpunkl т температурна точна на
побеляване (на лепила)
We1OweiлmsiccHe f ферментационна
смпс [наша] за получаване на бяло
вино .	.
Weißzuckeizenirifuge / центрофуга за
получаване на кристална захар
Weiterr/erarOeilung f по-нататъшна
преработка
WeithaIsköIOcn т шнрокргърлпиa кол¬
ба
Weizeikeimol п масло от зародиш¬
на пшеничени зърна
WeizenkSeOrf т пшеничен глу■теи. рас¬
тителен белтък от пшеница
Weizenmehl п пшеничено брашно
^^«^еп^ЙгИе / пшеничено нишесте,
пшенична скорбяла
Welksloff т фезотонс-чно вещество;
вещество, предизвикващо зааехва-
нп (на растения)
	.WER
Wellblech п вълнообразна [гофрирана,
р-фелована] ламарина
WellblccHgcHOusc п тлпо от въпиррбt
разна метална лaтaр-иa
WclIOIecHwalze f валц за вълнообраз¬
на лaтaрннa
WrllOIcclwslzwe-k п валцов стаи за
вълнообразна лaтaринa
Welle f L вал; ротор 2. вълна
Wellenlänge / 1. дължина на вълна¬
та 2. дължина на вала
Welligkeit / вълннстост
Weilpsple- п креп-рана хартия
Wellpappe f велпапе, вълнообразен
[гофриран, набразден] картон
Wellpsppenkisle / щайга от вплпапп;
кутия от вплпапп
Wellpappcrmillcilogc / среден слой
на велпапе
WellpoppenmillelsCllclt f вж. Well¬
pappe nm Ittel läge
WeitfOrderung f световен добие (напр.
на руда, въглища, нефт)
WendelfO-de-e- т спирален транспор¬
тьор
Weideplolle f рбръщaтплиa бляна,
завъртаща се работна маса (на
формовъчна машина)
W^i^i^i^l^lslleDforDims^hlne / формовъч¬
на машина със завъргваща сп ма¬
са
W^i^f^t^i^pi^liiCT-RiittelfoDDmoscHlTe f
стръснваща формовъчна машина
със завързваща сп маса [с обръща-
телна блана)
^^^nd^'^c^r^^^^l^tung f манипулатор, об¬
ръщам
Wr-kOlei п сурово олово
Werkmlich f мляно за промишлена
преработка
Werkstoff т материал (технически)
Weгkstoffeгmüöung f умора на мате¬
риал
Werkstoffestigkeit f якостна материал
Werkstoffkunde f тa'ерuaлозиaинп ,
Werkstoffprüfung / изп-гванп на ма¬
териал
Werkzeichenpapler п чертожна хартия
Werkzeugstohl т -неmрумпн'aлиa сто¬
мана
Wertigkeit f вaлен'иоет	■
Weгt1gke1tcslufe / степен • на вaпеиг-
HOCT


694
WER

WerlungszaHl f бал, показател за
оценка, качествен показател
Wetter л, cch1sgeDdec (пксuлодирaщ)
рудничен [тицпн] газ, газ гризу
wetterbeständig устойчив нъм атмос¬
ферни алнли-я
Wetlercprengsloff т антегрезутен
(експлозив за използуване в газо-
опасни рудници)
White Spi-lt т уaй'-епuрит, тежък
бензин
Wlclse f вакса
Wichte f специфично тегло
Wiöe-iogeгslein т 1. тухла от петата
па свод 2, ппта на свод (на пещ)
Widerstand m съпротивление
äußerer външно съпротивление,
съпротивление на външната ве¬
рига
—, 1ттспсг вътрешно съпротивление,
съпротивленип на вътрешната ве¬
рига
örtlicher местно съпротивление
W1deгctanöccDeгg1e f енергия на съп¬
ротивление
w1öeгstsnöcfäi1g устойчив, издръж¬
лив
Wiöersiaтdcieizuтg f съпротивително
нагряване
WIde-ciandeIkOrpeг т съпротивително
mлпр, съпротивителен елемент
W1öe-stanöckrsft f издръжливост, ус¬
тойчивост; съпротивителна способ-
ирет
WiöerctsDd$mateг1aI л плентросъпро-
'uеu'пппи материал
Wiöercta1ösore1 т съпротивителна
ппщ
direkt beheizter съпротивителна
ппщ с пряко нагряване
elektrlsChcr плпктросъпррmивлтел-
на ппщ
тИ-сМ beheizter съпротивителна
ппщ с косвено нагряване
Wide-ctsDÖciHermometeг п съпротиви¬
телен термометър
Wiöe-stsnös11be-wlDÖüng f преодоля¬
ване на съпротивление
Wldlsmeisll п в-деа-метал, видна
Wlcdei^^kl^luDg f повторно охлаж¬
дане
W1edeгaurfгtad1uтg f възобновяване,
риреецлвaнп, рпaнmиеирaие, реге¬
нериране
W1eöerauf1ösüтg f повторно • раззва-
£.лип
!ÖeгbcfeuChtüтg / повторно нав-
пaжнлаaнп (напр. на тютюн)
Wiedergewinnung f регенерация
Wiederverwendung / der Abluft рецерну-
кулацея на о'рaбр'еинл въздух
Wiege f des Ofens люлка на • пещта,
опорни сенторе на пещта
WiegdgefSB п бункер-везна, фунея-
везна
wiegen L тежа 2. тпгля, претеглям
(на везна) 3. люлея 4. раздробя¬
вам, смилам
Wicgeroum т тегловно помещение;
рпцепзурна нампра (за претегляне
на компонентите на дадена смес)
WiegeisscHe f вж. WlegcgefOC
Wicgetricitcr т вж. Wlegegef^Sß
Wlegewagen т вагон-везна
W1iöksutsh1uk т див каучук (каучук
от диви дървета)
Wiliemll т вилемет, ZnzSiO4
Wimpernscimlnke f грим за нлппачн
Wimperntusche f туш за клепачи
Wird т вдухван въздух, струя въз¬
дух
WinösOcperrchi1eOer т спирателен ши¬
бър за вдухвания въздух
Windd-uck т нaплгaнп на вдухвания
въздух, налягане при вдухването
Winddüse f въздушна дюза (на фур¬
мен уред)
Wilde f нишkообрaзцa повърхностна
шлира, внлючпнип е стъклена ма¬
са (дефект на стъклото)
Windrin^lrOD^ungsOffnuDg f фурмпн
отвор, амбразура
Winderhitzer т наулер; въздухона-
грпвa'ел. въздухоподгревател, рп-
^пер-тор
WinderDitzcrfschwerk • п топлообменна
fi ешптна на въздухриaгрпвa'пл
Tderhilzermaniel т кожух на въз-
аухриaгрпвa'пл
Winde-Hitzung f нагряване на вдух¬
вания въздух
W1DÖeгzcugu1gss1Iage f въздуходуа-
на е'aицся
Wlnd^ügel т 1. вентилатор 2. перна
на вентилатор
Windform f фурма
WindfonDeOeie f фурмена плоскост,
сечение при нивото на фурмите


695
WIR
Wiidfo-mkGlilkosteD m фурмен охла¬
дител, хладилник от фурмен урпд
(на доменна пещ)
Winöf-1scicn п продухване е конвер¬
тор, рафиниране чрез продухване
е конвертор (с дънно продухване)
Windrr1sclHhUtle f l. конверторен цех
2. конверторен завод
Wlidhjscistail т конверторна сто¬
мана (рафинирана чрез продухва¬
не)
WiтdrrIshiverfaireD пвж. W1nöfг1ccHen
Winöfri‘ccHvorgsтg т продухване, дън¬
но kоиверmнpaип
W1пöfU1ruDg f регулиране на духа¬
ното
W1пökoclcn т въздушна кутия (на
конвертор, вагрянка)
Windkccccl т L въздушна камера 2.
въздушен резервоар, рпсевер 3.
мaслрпaпореи нотел, маслонапор-
на лисгaлaция
WIdöIsöc f въздуходувка
Windleitung f въздухопровод
Wi1ömenge / количество на вдухва¬
ния въздух
W1пdöffnüПg f отвор за вдухване (на
въздух), фурмен отвор	•
W1nöperiöde / период на духане
W1пöpfcife f отдушник (в леярска
форма)
Wiтör1ng т околовръстен [пръстено¬
виден) въздухопровод (на доменна
пещ)
Wiid-iiglciluig f ■ вж. Wiidrlig
Wlnd-oir п въздухопроводи а тръба;
дух-телна тръба *
W1nörohгleilung f тръбопровод за
вдухване на въздух
WiтdshiIcOrг т [регулиращ) шибър
за вдухвания въздух
WiidsChutzkosten т амбразура (на
доменна пещ)
Windsichter т въздушен сепаратор
[класификатор!; веялна
W1тösikile-müiie f мелница с възду¬
шен сепаратор
Windslchtuig f въздушна сепарация
W1DÖslöhk т фурмен ръкав
W1тötcnperalur f температура на
ваухвaи-я въздух
Windt-ocknung f сушене на открит
въздух
Wiid^entil п въздушен епнтил
Winöverchhluв т въздушна завеса
Windzüfluß т подвеждане [приток]
на въздух	'
Wln^ufiilh-ungsrohr п тръба, подава¬
ща въздух
WiтözurUhrungsstutzen т въздушен
[възаухрдувец] накрайник
Winkel т ъгъл
O-cchender ъгъл на пречупване
Wiikelelser п ъглово желязо, вин¬
кел
gleichschenkliges рaеиобедрпир
ъглово желязо
ungIe1chchheDkIigcc нпрaецобпдt
рено ъглово желязо
Wlnkelges^l^i^indigkell f ъглова ско¬
рост
WiikcIkoliOcr п ъглов калибър
W1nkelprori1 п ъглов профил
Winke1claH1 т ъглова стомана
W1тkeIctsHIws1zwerk п валцов стан
за ъглова стомана
Winkcithcrmometer п ъглов [коленчат]
термометър	'
winlc-fcstmachen 1. правя студо/с-
тойч-а 2. обезстеаринаам мазнене
WinterOl п зимно масло, масло с нис¬
ка температура на сгъстяване
Wirte-sprllzmitlcl п средство за зем¬
но пръснане (за борба с вредите¬
ли по растенията)
Wiitcrsprilzung f зимно пръскане (с
растителнозащитни препарати)
Wippe f люлеещ сп транспортен улей
Wipper т вагон ообръщ-тпл
wirOelartig еuхрообрaзеи, вихров
WirOcIbdit п вж. WirOelsCllClt
Wirbelbewegung f турбулентно (вих¬
рово] двнжпиие
Wlrbelblldung f вихрорбрaзувaип, за-
в-хряне
WirbclflleQ^er^-^^rei п метод, изпол¬
зуващ хепящ слой
wirbellos безвехрое
Wirbelschicht f кипящ слой; вихров
слой
Wi-belschichtkгackverrahren п• метод иа
крекиране е нипящ слой
WIrbcIcch1cHlofe1 т ппщ п кипящ -елрИ
W1rOcIchiidhjröstverfd1lre1 I п пържпнп
(на руда) в кипящ слой


WIR
696
WirOdIcdhichttcchDik / зпхннна на ки¬
пящ слон
WlrOelschid^tt-ockruig f сушпнп е ки¬
пящ слой
Wirbelschichtverfahren п мпзод на ки¬
пящ слой
Wi-MeldeO п центробежен прахоот-
дплвзпл, вихрово сито
WirOelstrom т вихров [турбулентен]
поток
WirOelsiromisciomelcr п сноростотер
за вихров поток
WirOrlüt-Omung / вж. WirOelstrom
Wlrbelsiromverfohren п метод за оме¬
котяваме на водата с използуване
иа вихров реактор
Wirbeltrockner т вихрова сушилия.
сушилня за сушене е кипящ слой
WirOelwirkung / вихров ефект, вих¬
рово дпйствнп
Wirkdruckmeßvcrrsh-hn п метод за
измерване на ефективното иaплгat
нп
Wirksamkeit / ефективност, ангна-
ире'
Wirkstoff т действуващо вещество,
антивпн агент, действуващ фак¬
тор; биологически aн'иаир вещест¬
во
Wiгkstorfsnlc1i /п съдържание [ коли¬
чество] на активно впщпство
Wiгkclöffbss1c / база на действуващо¬
то вещество
Wirkstoffgehalt т съдържание па ак¬
тивно вещество.
Wirkctoffpiacc / фаза, съдържаща
действуващото вещество
Wirkstoffrest т остатък от действува¬
що вещество
Wirksubstanz / действуваща [активна]
субстанция
Wirkung f действие, въздействие;
ефпнг
abstoßende отблъскващо [репеленг-
цр) действие
okorlzide akaрсц-аир действие
ausglcicicndc изравняващо дей-
стене
Ний^-стОс направляващо дей¬
ствие
explosionsartige експлозивно дей-
. ствип.
fungizide фунгнцнаио дписгвип
Wirkung, hydrodynamische хидродина¬
мично въздействие
— , iirc-tle-opcutiscie вътрешно ле¬
чебно дписгвип
insektizide инсектицидно действие
kumulative кумулативно [натруп¬
ващо сп, сумиращо се] дпйствеп
kurative лпчпбно действие
motorische моторен ефпнг	•
nochloltlge трайно [продължи¬
телно] дпйствнп
oviziöe оа-цидно [убиващо яй¬
цата] действие
selektive селективно [избирател¬
но] действие
systemische системно [аътрпрас-
зетелно] дпйствнп
totale mо'aлир [обшо] действие
Wirkungsbereich т вж. W1-kungcbгe1-
le
Wi-kungsbrrilc f обхват [обсег, ши¬
рота] на дпйствеп
Wirkungsdauer f продължителност на
действие
Wirkungsgrad tn L коефициент на
полезно дпйствнп, ефективност 2.
степен на въздействие
volunel-iscier обемен коефициент
на полезно действие
wahre- L коефициент на полезно
действие 2. действителна просвао-
детелносг
W1rkurlgsnccisnismuc /п механизъм
На действие
Wirkungsprüfuig / изпитване на дей¬
ствието
Wlrkurgsquoilum п квант на дпйствеп,
НPнетаи'а на Планк
Wi-kungcqüe-s:hniti т ефективно се¬
чение
Wl-kungsspektrum п спектър на дей¬
ствие; обсег на действие
W1nkungccpezifitst f специфичност на
действие
W1rкungcctoöium п стадий на въздей¬
ствие, фаза на действие
Wirkungsweise / начин на действие
WirtceisflI1citke1t / рентабилност, ено-
номuчпекa целесъобразност
Wismut п бисмут, Bi
— , gediegenes еaмородпц бисмут
WismüiOIeтöc f бисмутова бппиаa.
пвлuтни. BljSiOjfo
WissnutOlliic [ бисмут, BisOa


697
WOL
Wismuubutter f бисмутое [три)хлорид,
BiCI3
Wismüihhloriö п бисмут-ов [зри)хло¬
рид, BiC13
Wismutglaiz т. бисму^в блясък, бис-
мугин, бисмут-нит, B1'2S3
Wismutglältc f бисмутова [обогатена
на бисмут) глеч, Bt^
WismulS1yöгöx1ö л бсемутрв хидро¬
окис: l. мега-, B1O{OH) 2. орто-,
B1COH)s
Wismutjoöiö п бисмута [три) Йодид,
B jJ3
W1crтuijoöowssce-ctoffsäü-e f бнетут-
Иодреодородиa киселина, H[BiJ«)
W^!^s^i^^nit-sl п бисму-ов ииmрa',
Bi[NO3)3
Wismulocke- т бисм-т, Bi2Ü3
Wissnutoxybromid п бисмутое оксн-
бромид, бuсму'uлбротиа, [B1O).Br
Wismuloxychlorid п б-сму-ов онссхло-
рид, бнемуг-лхлорна, [B1O).CI
Wismuloxid л бисмутое окис: 1. BÜO3
2. Bi2Oj 3. BkOr
Wi$mulpcnlöx1ö п дзубнсту'ов пето-
окие, BI2O5
Wismutpräpsrot л бисму-ое препарат
Wismutsäurc / бисмутова киселина
(мета-), HBiÜ3	.
Wismutsdioum т б-смутова пяна
Wismutspol т 1. б-смет, ü B12Üз 2.
ссленез, j-BhO3
Wissnutsubgallal л основен бисму-оа
гал ат, дерм-гол,
CrH2[OH)з.COOBi(OH)!и
WismuthuOcal1zylat п бисмутов субса-
лец-лат, основен бисмут-ов сале-
целат, HüCeH4CÜÜBiÜ
Wism^tsulf.at л бисмутов сулфат.
Bi^SO^
Wlsmutl-lcllo-id п бисму-ов трнхло-
рлд, B1C1.3
Wissnutlrioxid л б-сму-ов зрноkне.
B12Üз
Wismlltt-iculriö п биету'рв трисул-
ф-д, BI2S3
Wofatll л вофазет (йсносбменни смо-
■>а)	.
Wohlgeruci т аромат, приятна ми¬
ризма
wohlг1echenö• приятно миришещ, бла¬
гоухаел
WoOlsshrneckend вкусен
Wölbung f 1. свод; подем на свода
2. сзпъниaлое', кривина
Wolfran п волфрам, W
Wolrгsnamslgam п волфрамова атап-
гама
W^OI^i^ams-scild п волфрамов арсе¬
н нд, WAs2
Wolfrsmsl п волфрамат, сол на вол¬
фрамовата кнсплинa. H2WO4
Wo!^l^^.snOlau л волфрамово синьо,
минерално синьо
Wolf-ombleie-z п щолцит, PbWO4
WolframOogeilompe J волфрамова дъ¬
гова лампа
Wolframbromid п волфрамов бромид:
1. WB-2 2, WB-r, 3. WB-6
Wolf-omchlorid п волфрамов хлорид:
L WCl2 2. WCI3 3. WC14 4. WCIs.
5. WCIe
Wolfrsnfluoriö п волфрамов флуор-д,
L WF3 2, WFe
Wolf-ongong т жила с фолфрамовл
тuипрaли
Wolrralm-Iтe-lgsctSChweißanIsge / m
езaпaцся за зaаaрлвaип с волфра¬
мови електрод- в среда от инертен
газ
Wolfran1l т волфрам-',
W^l^^i^anrlkoi^<^^trsl п волфрам стов
ноицпн'рam
Wolrгan1тiun п определена -лумн-
инпар-аолфрaтовa сплав
Wolfromjodid л волфрамов йод-д: l.
WJ2 2, WJ4
WoOff-anka-bld л волфрамов карбид:
LWC 2. W2C
Wolfгanкarbiöweгkzeug л волфрамо-
карбиден рпзпц
Wolfromleglerung / волфрамова сплав
Wolframmetsll п метален волфрам
-сни чест метaлпи волфрам
tccHnisches метален волфрам с
рбинирвпиa [техническа] чистота
Wolf-anoxid п волфрамов онис: L
WO 2. W2O3 3. WO2 4. WO 5.
W2O5
Wolframoxychlorid п волфрамов^ I)
ркснхлорна. WOCk
Wolf-omoxynuo-id п волфрамов он-
снфлуррна, WOF4
Wolfrompentoxid д волфрамов пезо-
окне, W2O5
Wolf-smpiocphiö п волфрамов фос-
ф-д, W4P2; WP; WP2 >	=


696
WOL

Wolfram- Reinmetall n метален волф¬
рам п висока чистота
WolfranisBurd f волфрамова киселина,
HsWOi
WoIfгsnlcSuresi1iyör1ö п анхидрид на
фолфрамовата киселина, волфра¬
мов трион-с, WO3
WoHranslllzid п волфрамов еилиц-д,
W2S13
Wolrгsmslah1 m волфрамова стомана
Wolrrsmulrlö п волфрамов сулфид:
Л. WS2 2. WS3
Wolframtrloxid п волфрамов триокис,
анхидрид на волфрамовата кисе¬
лина, WO3
Wollsstonrientglocung f врлaстоннтрвр
рaзегъкляаaип
WollfarOstoff т багрило за вълна,
вълнена боя
Oügelcchter вълнено багрело, из¬
дръжливо на гладене
scewa^rd^l^(^<^r вълнено багрело,
издръжливо на морска вода
vulkoiislereciter вълнено багрило,
издръжливо на вулканизация
— , wslkcclter вълнено багрело, из¬
дръжливо на завалв-не
wasCHeCHter вълнено багрело, из¬
дръжливо на пранп
WoIlfrгbung f багрене [брлдиееaие]
на вълна
^^llfs^er f вълнено влакно
Wollfett п ланолин; вълнена мазнина
Wollreserve / средство за предпазване
на вълнената нишка оз поемане
на определени багрила
WollwocHs п лaиолин, восък от въл¬
на
Wollwäscherei f пранп на вълна
Woliwachl1tn1lite1 п средство за пранп
на вълна
Wrackguß т брakтаaип отливка, де¬
фектна отливка
Wucherblume f плретрум (инсекти¬
цид)
WüchsЮcгil1riüccüng / првлиявaнп на
растежа
Wuh1cHoгniö1 п растежен хормон
Wuchsstoff т 1. регулатор на расте¬
жа, растежно вещество 2. растпжпн
фактор
Wuctastofllherbizih п хербицид от гру¬
пата на регулаторите на растежа
WuchsstoffmIttel п препарат, съдър¬
жащ растежно вещество
WulferSt т вулфпнлт, POMoO4
Wulst т удебеление, -зпъкиaпрег
WulstOildung f образуване на удпбп-
лпиие
Wunöc-csiz п мирабилит, природен
натриев сулфат, NaиSÜ4.lüH2Ü
Wurfclgittcr п кубична решетка
Würfclnickel п никпл на кубчета
WU-feIcsIpele- т натриева селитра,
NsNO3
Würfelzucker т захар на бучки
WuгfgeOiäce п вентилатор за пневма¬
тичен транспорт
Wurf-liie f люлеещ се улпй
Würgelpumpc f крелна [нрцпчaгa]
помпа
Wurmgänge mpl подкорни мехури,
скрити газове шупли под повърх¬
ността на отливка
Wurmmittel п средство против чер¬
веи [глисти]; глиетогрцнр сред¬
ство
Wurm^amcrOl л масло от противо-
глистне семена
wurmtrelOend гл-еmргрнпн
WurstOlDdcmillel п вещество, нопто
предава свързаност на пълнежа за
колбаси
Wuгstöarmpsp1er п хартия за обвив¬
ка на колбаси; книжни черва за
колбаси
Wu-stfüllmoscHinc f шприц-машина
за пълнене на колбаси
Wu-sHhuile f обвивка за колбаси
Würslkecce1 т котел [казан] за варе¬
не на колбаси
Wurstkesselroum т ноmппир помеще¬
ние за варене на колбаси
Wüгslmocce f кълцано мпсо за колба¬
си
Wuretechmalz п топена мазнина за
колбаси
Wurstvergiftung f отравяне с колбаси
Wu-stwaren fpl колбасне изделия
Wurtzit т вурцет, Z1S
Würze f 1. бирена мъст 2. подправка
WurzeHclte / гъстота (uпътцоет] на
мъст
WUrzeextrakt т екстракт на бирена
мъст
Würzekühlapparat т еж. WÜnekUhler


499
Wfirzeldfhler ' m охладител за бирена
мъст
WüraekUhlung f охлаждане на бире¬
на мъст
WurzelfAule f кореново гниене
WuneJgewfirze npl подправки от ко¬
рени
Wurnelhara л смола от корени; екс¬
тра нццрипи колофон
WuiEelkoIopHoilum п колофон, полу¬
чен от корени; пkсmрakцнриеи ко¬
лофон
Wune Ist Arke f нишесте [скорбяла] ог
норпноплоди
WurzdlwäsC^er m миячна (машина
за миене) на корен оплоди
würzei подправям (ястие)
Wurzepfaine f пиврвaриa тава
Wurzgemflse л зеленчук за под¬
правка
wri1ig съдържащ подправки; пенян-
теи, ароматен
Würntabak m тютюн за подправка
(за примесване към други тютю¬
ни)
X .
XantHsToI п вж. Хоп111у0го1
Xonltial п ксантат, кеaитргенam,
ROCSSMe
Xanthatkneter m кеaитргеиaтиa бър¬
качка [мпсачка]
XantHstir п ■ ксантатин (антибио¬
тик), Ci«HitOa
XsDiHafmsshП1nc f неaнтогпиaтрр, ма¬
шина [апарат] за получаване на
кеaнтогпнaтн
Xsntlen п неaлтeн> а-бпизрt1,4tпu-
ран, 0,0'-тетнлпнд-фпципптер,
C19H 10O
XoDtHcrabkonmllrg т ксантпново
производно
Xs1lheDrsгOsioffe mpl неaцтецови баг¬
рила
Xanthenol п вж. XsDtHyöroI
XoiiHeion п вж. XsitHon
Xanthin п нсантин, И,6-дихидрркеиt
пур—, €4^^^
XsniH1пdchyörace f нсaиmuидпхuдрaзa,
кеaцтцнонсидaзa (ензим)
	XVL
XantHInöxyöase f вж. Хог1Н1г0сНу0го-
se
XsilhogeiaOkflminliig т	неaитргпt
ново производно
XarthogeDomld л кеaнтргпнaтид.
еmнлmионaрбaмaт, NHiCSOCsHf,
Xsniiogenai п вж. Xaitiol
XaDttiogenatkreter т кеaнтргпцaтпи
смесител, kеaитргпнamнa мпсачна
Xanthogenierung f нсaнтргеиирaне
XsntHoge1ieгüngsgraö т степен на
ксантогениранп
XsitHogensSu-c f ксантогпноеа нисе-
л-иa; птuлkсaнтогпирвa киселина.
ROCSSH или CjHjOCSSH
XanlHomyzin п нсaнтрмиции .(анти¬
биотик), CизH28_91NзÜ7
Xaithon п нсантон, нсaнтпнрн, дв-
беизоtт-пuрои, CuHgOo
XanlHoplyll п нсантофил, ■
Xanthoprotein п неaнтопротпиц
XanthoproteinrcoktIöD ) неaцтопроmеt
инова реакция
Xanthopterli п нсaцтоптприц,
CeH5N6O1
Xsnthopurpurin п неaнтопyрлтрие.
пурпуррkеaигин,	1,3-,аихuдрркецt
антрахннон-9,10, CuH^Og	.
XaitHorrhöshorz п aнaрриднa [№—-
торейна] смола
Xonthydrol п kсaнтхнарол, кеaнтпцол.
ксaнтaнол. 9-хuдрPkCннсaктеи.
CtfH 10°
xenomorph нееирмррфец
Xenon п непнон, Xe
Xenylsmin п непцнлaмuц, 4-aмицо6е-
фпи-л, CcHaCeH4NH1
Xeroform п нспроформ, (оецрепц) бип-
мутое трuбротфпцрлaт,
(BrзC,HsÜ)1B1ÜH. B luO
Xeгöfoгmcs1be f помада, съдържаща
нсероформ
Xerophthalmie f кеерофтaлмил, (ви¬
тамин A авитаминоза)
X-SlroHIcD mpl рентгенови лъчи, X-
лъчи
X-Strshlcnappsrai т рентгенов апа¬
рат
X-Strahlenbild п рпцтгпногрaтa
Xylan п нсилaи (дървесна смола),
Xyle1raгOstöffe mpl неллпиовл багри¬
ла (кисели багрила за вълна)

XYL
700
Xylkiol п ‘ненлпнол, дuмеmuлфеиол,
хидррхеинс-лоп. CeHз(CHз)2OH
Xylenol-Fo rmol ОсНуО- Kunstharze пр l
нсилпнрлtфрртaлдпхнаи- изкуст¬
вени смоли
Xylenolharz п кенпеирлиa смола
Xylidin п кеил-анн. aт-нрнс-лол,
(CHз)2CcHaNH2
Xylit п нсилит, kсил-mрл, ппитaппи-
mрпt112,3,4,5. CjK^r
Xylltol п вж. Xylit
Xylochiioi п кс-лох-ири. диметил-
х-нри, анметнлциклохпксaанпи-
дион, CrlHcÜ2
Xylohydr^Chinon п ке-лохндррх-ири,
а-мпзuлхндрохинрн,
[CЦ3)иCeHи(ÜH)2
Xylol п нселол, антптнпбпизрл,
CrH4[CH3)2
Xylol-Fo1mгia1öciyöiaгz п нс-лрл-фор-
малдпхидиа смола
XylolfrakiloD Д кеиполрвa франция
Xylol isomer [cs) п изомер на ксuлопa
Xylollth т ксипоп-m, „дървесен ка¬
мък“ (строителен материал)
Xy1ölcul1ö>nsäuгe / нснлрлсулфоновa
киселина, дuметилбпизолcyлфoнo
ва н-селина, (CH^)иCeH8SÜзH
XyloisOure f нс-лонова киселина,
НОСН2[СНОН)3СООН
Xy1opyrsih.se / кенлрпирaиозa
Xylorzin п нсслррции. дитпгилхсд-
рохинон, днтпт-лtаих-дрокеи-бенt
зол, [CHa)2CrH2[üH)•2
Xylose f нселоза, дървесна захар,
И.3,4,5-тпгрa хндронеuппигaиaл.
HOhH2[CHÜH)зCHü
Xylulose / неспулрзa,
HOhHиCO(CHÜH)2CHиOH
XyliteHer^ п kенлилхлррсд. а-хлор-
асмегuлбпизрл, хпортпmнпгрлурл,
CH3CeH4CH2C1
XylylenChlorid ■ п ненпиппи хлорид,
бисt(хлортетип) бензол,
CrH4(CHиCi)ä
Xylylendianii п не-пслеиднaт-и.
днaт-нод-тпт-лбпнзрп,
(CHз)иCcH2[NHи)и
Xylylenglykol п кенпилпнгпскоп.
бисt(хuдр,<рнеитпил)бeнзол,
CвH4[CHиüH)2
Xylylengruppe f ■ке-лнппирвa група,
нс-лнлпнрв остатък (двувалентен
радикал), —CH2CcH4CH2— или
[CHз)иCвHи-
O-^i^l^li^inlmii п о-не-л-леuимuд, изо-
ендолИH, 1,3-дихидроизоиидрл,
CsHrN	.
Xylylgruppc / кеuлuлреa груп-, нец-
лнлов остатък [радикал],
CcHa(CHa)и
Xylylsäure / кс-лиловя ниселuиa. дл-
метилбеизрпнa киселина,
[CH3)2CвH3COÜH
Y
Yaigoiln п лигоиии, йaцгоцин,
C15H14Ü4
Vlans-ilangol п нлaигtилaигоер мас¬
ло (от Филипините)
Y-Legierung / AI-CUtNi^üBs сплав
Yohimbin п йохимбии (алкалоид),
CИ1HИ4N2Ü3
Yperil п епрет, горчичен газ, ß,ß'-
дихлрраuпгилсулфнд (бойно от¬
ровно вещество), (CICHиCHc)иS
Ytterbium п егпрб-й, Yb
YttlerOiumch1o-iö п итпрбнее хлорид,
YOC13
Ytterb1umiyöroxiö п нтпрбиее хид¬
роокис, Yb^H^
YtterbiumkarOoTot п нгпрбипв кар¬
бонат, YO2[CO3)3
Ytterbiumnitrat п етербиее нитрат,
Vb(NOз)з
Ytterbiumoxiö п (аву)н'прбиев [три)-
окис, YO2O3
YfterOlumpiosp^st п игпрблпе [орто)-
фосфат, YOPO4
YttierOiumsulfst п итербиее сулфат,
YOи(SO4)з
Yttcrcrde { [де у) етреев (три)оние,
Y2O3
Yttrium п игрей, Y
YttrlumOorid п итриев борлд, YBe
YttrlumOromid п итрепа бромид, YB-3
Yttriumchlorid п лзрепе хлорид, YCI3
Ytriunfluorid п и'репа флуоред,
YF3	.
Yttriuniyöгoxiö п етреев хидроокис,
Y[OH)3	.
Ytjlr1unkarO1ö п итрипв карбид, YC2
Ytt-iünka-Ooтol п ■■итриев карбонат,
Y2[CO3)3


701
YttrlumiM-ol п игрипв интрат,
Y^^s
YttriumiH-id п игрипв нитрид, YN
Yttrlunroxld л [дву) итриев [три^нес,
Y2O3
Ytlriumpiosphat п игрипв фосфат,
YPOi
Yttriuncuifal п ■етрипв сулфат,
YiCS^s
Yttriumsulfld п етрипв сулфид, Y2Ss
Z
zäh 1. вискозен, нетпчлив 2. жилав
ZSHbrucH т жилаво разрушаване,
разрушаване [счупване] с провлач-
ваип; провлечен лом
ZOHfcstlgkell f жнлавосз (на мета¬
ли)
zähflüssig вискозен, гъст
ZBlflüssigkeli f аненозиоет; гъстотеч-
лиаоет
Zähigkeit f 1. в-скозноеm, проалач-
ност (на течности) 2. жилааост
(на метали}
kinematische кинематична вес-
нрзноет
spezifische специфична в-енрзноет
Zähigkell^mrs^r т вискозиметър
ZaH1gkeItsmoöuI л коефициент на енс-
kрзиоетти
Zähigkdltszohl / вж. ZS11gHeItcmoöui
Zähkupfer л рафинирана мпд
Zallenwe-t т числена е'рИцое'
Zähler т 1. брояч 2. числител (на
дробно число)
ZSHl-ohr л брояч
ZsHngunml т зъболекарска гума
Zahnpaste f зъбна паста, паста за зъби
Zsinpsctengrunö1sge f основа за зъб¬
на паста
Zohipflegemltlel п средство за ■ под¬
държане на зъбете
Zohilputzlpulvcr п прах за зъби
Zsiirad п зъбно колело
ZoHirsdfetl п мазилно вещество за
зъбни нолела
Za1т-söpunpe f зъбна помпа
ZsHтcche1OdDmüHIe f мелница с назъ¬
бени дискове
Zahiselfe f сапун [паста] за зъби
ZshnuOcrlrsguTg / зъбно предаване
	ZAS
Zähpolen п des Kupfers дразнене на
нрвkоет на мпдга
Zängchen п [лаборатории) щипнс
Zange f клещи
Zangelektroöeпhaltcr т нлпщрвндпн
. плентрододържазпл
Zapfen т L цапфа, шийнa'И. палец
3. запушалка
Zapfenlager т опорен лагпр
Zapfen-lig т укрепващ пръстен [ук¬
репващ пояс] с цапфн (на различ¬
на кофа, конвертор)
Zapoicchifarbstolle тр!цапоновитрай¬
ни багрила (хромови ^обагрила
за вълна)
Zaponlack т цaпонпaн (безцветен
нитроцелулозен лак)
Zäsium ■ п цпзнй, Cs
Zasiumalour т цпзuеар-aлумницевa
стипца, Cc2SÜ4.AIи[SÜ1)з.24H2Ü
или CsAI[SO4)и.12H2Ü
Zasiumozn п цпзнев азид, CsNs
Zäsiunbisulfit п еж.	Z&slumHydro-
geisulfil
ZO^sum^hlo^aDtimo^^al п цпзипе хлор-
антимои ат, Csz [SOC lej
ZOsiumChioral п цезипв хлорат,
CsClOi
Zaslumchlorid п цпзнев хлорид, CsCI
Zsslu^^ir^f^^laun т цезипво-хромова
стипца, ^SO^ Cгt[SÜ4)з.И4 H2Ü
или CsCr(SOt)2.12H1O
Zäsiumchromal п цезиев хромаг,
CC2C-Ü4
ZOsiumdiCh-omat п цезипв би хромат.
CcCг2Ü7
ZSsiumö1ox1ö п цпзипв прение, цезиев
двуокис, CsO
Zasiumdlthioiot п цпзипе дuтирнaт.
CC2S2Üi
ZSsiumrlüoгiö п цезипв флуорид, CsF
zasiümgöJlöchlDгiö п цезиев хлороау-
рат, цезнева сол иа аурихлорово-
дородиата киселина, CcfAüCl4]
ZS^iui^l^i^i^i^iC^lDrr^psSii^n^iClV) ■ п цезипв
[ хпкса) хлорплатииаг[ lV), Cc2[PtCle)
ZäsiunHydrld п цезиев хедрид, CsH
Zaciumhyöгogemsulril п цезипв бисул-
фет, CsHSOs
ZSsiunksrOönai п цезиев карбонат.
CsCO3
ZSsiumnit-al п цезиев интрат, ^NO^
ZSsiunnit-il п цезипв нитрит, CsN^

ZAS
702
ZSsüimoxslat п цезиев онсалаг, цп-
зипва сол на оксаловата киселина,
CC2C2Ü4
Zasiüm<rx1ö п цезиев онис,
ZäsluiDperJoi^i^^t п цпзнев перИодат,
CsJOa
Z&siumpeirnaiganst п цезиев перман-
ганат, C^MnOi
Zäsiurnphosphat п цпзнев фосфат: 1.
мета-, CsPO3 2. орто-, Cs8PO4 3.
перо-, Cs4P2Ü7
ZSsiumplallTchlorld п цезиев хлор-
плат- наг, Ccи[PtCle]
Zfesumssiikat п цпзипв силикат,
CsиS1Üз
ZSuumtetroxld п цпзипе прекис, деу-
цпзипе чети реонис, C^O«
Z;ösSumtr1bron1ö п цезиев [три)бромнд,
CsBгa(CsBr.B-2)
Z^st^^Hrioxld п цезиев прпнес, дву-
цпзипе трирк-е, Cs2Ü3
zr1SillfтаyaD1ö п цезиев цианид, CsCN
Zedicrin п коксов газ
Zechenkoks т домпцпц [еисрнрппщпн,
металург-чесне] кокс	'
Zedernholzfll п масло ог кедрово дър¬
во
Zederial п кедрово масло
Zedren п цпдрпц (трицикличен сес-
китерпен),
Zehnerring т дпсе-членен пръстен
[цикъл]
ZclileliormolIfisuTg f 1/10 цррмaлпц
разтвор
ZelCIienpapicr п рисувална [чертож¬
на] хартия
Zein п ■ зеен (белтък от царевица)
ZeltabHSigigkcli f зaеuеuтоет от ерп"
мпто	*
Zeiteinheit f единица врпмп
Zrllcrtwickler т 1. бaвцодейcтlвувaщ
проявител 2. проявител, действу¬
ващ по-врпмп
Zrlienwicklung f проявяване по врпмп
^ll^'^iigfes^igk^il f якост на умора
при опрпдплен брой цикли с про¬
менливо по зиан натоварване
Ze1tslsDörcclIgke1t f устойчивост сре¬
щу пълзеип; трайна якост
Ze1OlaiufcO-ülchöcinuDg / остатъчно
удължение при изпитване на трай¬
на якост.
Ze1tsisDÖveгcuhh т изпитване на трай¬
на якост	hü
Zc1lüngcörückfsrOe f боя [цветно мас¬
тило] за ппчаганп на вестници
Zc1luтgc[öruhk]pap1cr п впстннхарсна
хартия, хартия за печатане на вест¬
ници
ZcllzQrder т часовников възпламп-
нитпл, запалка със закъснение
Zeitzündschnur f блкфордое фитил
Zcllolnuig / клетъчно дишане
Zelle f 1. нлптка, нипuйцa 2. елемент
3. плпkmррпизьор, електролизна
нлптка
ö1aphragna1occ електролизна
клпзна бпз диафрагма
rotoelektгishie фотоплемпит, фото¬
клетка
licHicIekt-^iscHc фотоелентричесна
клптна, фотоeлптент	ш
~ nit Filleröiop1гsgns плпкзроли-
зьор с фелгруа-ща диафрагма
ZcIIciOaukililer т плaсmuннре кле¬
тъчен [епнцирипи] охладител
ZcllcrbodeD m дъно и а електролн-
зьор
Zellenfillcr п спнцuоцпц филтър, вър¬
тящ сп клетъчен вануумфелтър
ZeIIeDgehäüce п акумулаторна кутия
Zcl1e1glac п пеностъкло	'
Zclleтkaclen т вана за електролн-
зьор
Zellcikliillurm т охладителна ■ нула
с клптнов пълнеж
ZcIIcтreakliöD f реакция, протичаща
е племпнт; зоновъзбуждаща реак¬
ция
ZcIIcDcchIcuse f L клптнов [секторен,
намерен] питател 2. кле-нов зат¬
вор [шлюз]
Zcilcтcponnung f плпнтрадвижещр■ на¬
прежение ■ на галваничен племенг
ZcIIcDcuOstaтz f клетъчно вещество
(на животинска тъкан)
Ze1IeDlierofeD т нагревателен кладе¬
нец
ZcIIerl-ockDcr т барабанна сушилня
с вътрешни прегради
Zellenl-og т корито [вана] на елпнтро*
лизьор
Zellgorn п вж. Zellstoffgari
Zellglas п целофан, в-енрзцa фолия
Zellgummi т пореста [гъбеста] гум


703
ZeИhaгlkautshiük m порест твърд на-
учун, порест ебонит
Zellhorn п ^луло-д
ZclUHorifllll т цслулоедпи филм
Zellitgo-i п ацптатна прежда
Zellkautschuk mпорест [нлетъчпи] кау¬
чук
Zcllkautshhukrcircn т автомобилна гу¬
ма от клптъчпн каучук
Zellkern т клетъчно ядро, ядро на
нлезна
ZeJIkeritcllung / деление на клетъч¬
ното ядро
Zr1lob1ace / цплобиаза (ензим)
Zcllöb1oncäuгe f целобеонова кисели¬
на
ZelloOiosc / цппрб-рзa, цплоза, 4-ß-
D-гпюkозидо-ОtГпюкозa.
С1иHииО11
Zellolexsose / цпл охенс-оа-, CsвHe2Üз1
Zelloldln п целоuдuц
Zelloit^iipapicr п цело-динова [фото)
харгея
Zellorlack т цплоцре лан
Zc1löpc1taose / цплоneнтaрзa.
Zellophan п еж. Zellglos
Zellose f вж. ZelloOlose
Zellosolve л цплозолв, И-езонеиптaцрл,
C2H6OCH2CHJ^OH
ZcI1o^l^^;^4^^ol л uелрзрпеaцпta', 2-
езонснетилацета',
CrH6Ü[CИs)»OÜCCИз
Zellolelraose f целотетраоза, C^H^O^i
Zrllolrlose f целогриоза, C1зHз1Ü1e
Zcllprolesse f клетъчна протеаза (ен¬
зим)
Zellslolf т целулоза, (CвИ10Ü5)1
lurlt-ohkeneг въздушносуха целу¬
лоза
Zellstoffablauge / отпадъчна [отрабо¬
тена] луга от преработка на целу¬
лоза
ZeIIstoffaürsdHud т варене на целу¬
лоза
ZeIIstöffaucOeuic f добие на целулоза
Zcilstoffblatt п лист от целулоза
ZeIIsiorfOIeiche f 1. лзбплител за це¬
лулоза 2. избелване на целулоза
ZellsloffOogei т еж. Zc11ctörfblatt
Ze11storfsseг / целулозно влакно
Ze1lstöfrgarт п целулозна прежда
Zellciorfköcheг т котел за аарпнп на
целулоза
	ZEL
ZellsloffmisChuig f целулозна смес
Zeilslöffceiöe f изкуствена [целулоз¬
на] коприна
Zellstoffveredlung / облагородяване иа
целулоза
Zeliclöffwattd / целулозна вата
Zellsioffweclsel т обмяна на вещест¬
вата в клпткитп
Zcllstorfweгk п завод за целулоза
ZeI1clrecküDg f удължаване на расти-
тплннгп нлетни
Zellteilung f клетъчен дележ, деле¬
не на нлптнегп
Zellulose f цплупaзa (ензим)
Zelluloid л целулоид
Zellulo1öuntrnlage f целуловдна под¬
ложка
Zellulose f целулоза
abgeOsule десгрунт-раи- целу¬
лоза
at-o абсолютно суха целулоза
gequollene набъбнала целулоза
llgililoltige целулоза, съдър¬
жаща лигиин, лигноцелулоза
lui-o въздушносуха целулоза
Herserisierte мерсерезерана целу¬
лоза
rative природна [петпетепиa) це¬
лулоза
-cgcicrie-te регенерирана [въз-
стaирвенa] целулоза
iecHni'chie техническа целулоза
Zelluloscolkoholät п цплолозеи алко¬
хол ат
Zclluloseälir- т целулозен птпр
ZcIIü1occSlhcrfascг f целулозно-етер¬
но вланно
Zelluloscszetoi л целулозен ацстат>
ацптилцелулоза
Zelluloccszctatse1de f ацпзязиа ко¬
прина
ZclluloscbcgleitsuOstaiz f вещество, съ-
пътетвуеaщр целулозата
ZeIIu1ösecHem1e f химия на целуло¬
зата
Zelluloscderivat п производно [дери¬
ват] на целулозата
Zulluloseester т целулозен естер
Zcl1ulocecsfeг1ahk т лян от целулозен
естер
ZeIIuiöscfadcD т целулозна нишка
Zellulosefaser f целулозно вланно


Z E
704
2cllulocefoгmiat п формнат на целу¬
лозата, мравчен пстпр на целуло¬
зата, фор мил целулоза
Zclluloseglykollsl п целулозен глнко¬
лит, нaрбонс-тпm-пцплупрзa
zc1lülocehallig съдържащ целулоза
ZeИüioseI1ydratfsceг f хндратцплулоз-
ио аланио
Zci1uIöseiyöгarfoИ’c f хедратцелуло-
зпи лист
Zelluloseketie f целулозна верига, ве¬
рига на целулозната молекула
Zellulosekochung f аареие на целуло¬
за
Zrllü1öcekoпzentrslioт f концентрация
на целулоза
Zcllulöce1sck т целулозен лан
Zelluloselelni т целулозно лепило
ZelluloscnethylälHer т метилов етер
на целулозата, тпт-лцепулрзa
Zcllülösenitrsllack т лан от нитроце¬
лулоза
Zel1ülöceт1lrstcci‘de / коприна от ииг-
роцелулоза
Zclluioiselrinit-ot п целулозен тр-нет-
р ат	,
ZcИüIoseverj1äгuтg / целулозна фер¬
ментация
Zellulosevlieskunstleder п изкуствена
ножа от памучно нпче
Zellulosi^j^aDltlsl п целулозен нсан-
mргецaт, целулозен ксаизаз
[[CeHeÜ4)üCSSNa|п
Zcllülöcexaтliogeпat п вж. Zellulose-
xoilisl
Zellwand f клетъчна стена
Zellwaтöölhhte f плътност иа нлезъч-
иитп стене
Zellwolle f щапелно впанир. цплвлак-
по, цплволе
Zellwollfsscr f щапелно целулозно
влакно
ZcliwoIIsClieidemsschiie f резачна за
целулозни [щ-пелни] вляния
ZcI1wo1Ispinтmachh1nc f машина за
предене иа целулозни вляния
Zcneit т 1. цимент 2. лепило
ZrneDisiloi f цнтентацuя
ZencitstOnszonc f зона на цимента-
цня
ZencitousguO т циментова заливна
Zdneilbrel т циментово тпсто
Zcncitbruie f рядън циментов раз¬
твор
ZemeDtösh1stei1 т циментова кереми¬
да
Zcmi^i^tda<^f^!^1^i^li^auiomat т автомат за
изработване на циментови кереми¬
ди
Zem^^t^^uckf^tigk^it f якост на натисн
на цимент
Zcmentfiärtung f втвърдяване на ци¬
мента
ZementfoOrik f циментов завод
Zcmentfsrben fpl бои • за цимент
Zcn^i^tf^illcil / еu'црст на етилaнпго
на цимента
Zementflicse f циментова плоча
Zcmentglatlct-icH т гладна циментова
замазна
Zementhaut • f тънък циментов слой
Zcmenliolz п ксuлрл-т
Zcnenticrci п 1. еж. Zementation 2.
слппеанп, залепване 3. нaтaзвaип
с ппп-пр 4. цимпнтиранп
Zcmentic-mlliel п нарбуризатор, на-
въглерод-зел, цнмпцmaц-оццр сред¬
ство
Zcmentie-ofen т ппщ за циментация
Zementierung f еж. Zementieren
Zementit т цименти', заналъчен въг¬
лерод, железен карбид (струк¬
турен ингредиент на стоманата),
FC3C
körniger зърнест цименти'
kugeliger сферо-ден цимпцтиm
Zcmemlitzcrrall т разпадане [разла¬
гане] на ццтпнтитa
Zenentkalk т циментна вар, еаро-
цимент; силцр хидравлична вар
Zementklinker m циментов клuцkер
Zementlaclkrsflwagcn т автомобилен
циментовоз
Zcmentmsst т циментова [стотaнрбп-
зонна] мачта	.
Zcmcitmilcl f циментно мляко, ря¬
дък циментов разтвор
ZeneniimilChinjcktion f нагнетяване
на рядък циментен разтвор, ин¬
жекция с цитентцр мляко
Zementmörtel т циментен разтвор
ZcmcDlofen т циментна ппщ (за про¬
изводство но циментен клинкер)
Zementputz т циментна мазилка
Zcmeilschlsmm т циментен шлам, ци¬
ментна утайка
Zemcilschrollerdccke f покритие [нас-
'елна] от цимент и чакъл
1


705
ZemeDlcchrollejslгaße f улица [път] с
настилка от цимент н чакъл
Zementschwemmstein т пореста тухла
от пемза и цимеит
ZcmentsilOcr п цимпитациоино среб¬
ро
Zeme1lcilowsgen т силозен автомобил
за превоз на цимент
/степМоН т 1. цимпнтираиа сто¬
мана 2. стомана за циментиране
Zcmentstcine mpl 1. ск-лии материа¬
ли за производство на цимент 2.
циментови зухли
Zcnenrtonker т автомобил за превоз
на цимеит
Zenenttгäтküтg f цaпряаaнп с ци¬
мент
Zcmenttrübe f ц-меи-пи разтвор, ци¬
ментен шлам
Zcmenlwosserfaklor т отношение цл-
мпцт/врдa
Zementwerk п завод за цимент
ZcmCDlw1cmul п циментен бисмут
Zentigramm п сантиграм
Zenlllile- п сантилнтър
Zentipoise f саизнпуаз
Zeniiclokec п сант-стонс
Zcntralaton п цпитралпн атом
Zeitralscigc-uig f осева [цпнгрална]
епгрпгaцил [псквaц-л]
Zril-iclraie- m цпнтрннпнипр (в хар¬
тиеното производство)
ZeтlrieröüOc1 т направляващ [цен¬
триращ ]щнфт
Zentrierung f der Elektroden цпиmрр-
аяме на електродите
ZcTt-lc-vor-lcltung f центриращо ус¬
тройство
Zcnt-1rügilIaOsh1ciöcr т центробежен
сепаратор, центрофуга
Zent-1fuga10ech1Ieuт1güПg f центро¬
бежно ускорение
Zentrifugal- EпlstaüOü1gsappa-sl т
еж. Zeтt-ifüga1gacne1n1ger
Zeтt-ifügaI-F11mnekl1f1kalioпcapps-al
т центробежен тънкрелопц рен-
тифинац-онен апарат
Zeтtrifügaifiil-atioт f центробежно
филтруване
Zenirlfugalgas-cinigcr т центробежен
обпзпрашнтплпи апарат, циклон,
центробежен снрубер
Zenl-lfugslgeOISse п центробежен вен¬
тилатор
■	ZZN
Zenlrifugolguß т центробежна отлив¬
ка; центробежно лппнп
Zentrifugalkraft f центробежна сила
Zent-1fugaIm1cChc- т центробежен сме¬
сител
Zenl-ifugalmomcnl п центробежен
инпрциоцпц момент
Zentrifugalpunpc f центробежна пом¬
па
~ mit Leltapps-ol центробежна пом¬
па с направляващ апарат
scIOstsтcaugenöe самоа-смука-шя
центробежна помпа
Zentrifugalrektlfikolor т центробежен
рент-ф-нагор
Zcitrifugolrilh-er т центробежна бър¬
качка
Zent-1fugalcepa-aton т вж. Zenln1fu-
galsbscieiöcг
Zeтtnifügalcortiencr т цпнтробпжиа сор¬
тировачка
Zcnlг1fügаIstauOаOshHeiöcr т цпнгррбп-
жпн прaхоуловигел. цеклои
ZcDt-lfugslwOscic- т центробежен
снрубпр, цпнгробпжен [механичен]
газопромивач
ZeтtrirugaIzenslaüOer т цпнтробпжиа
дюза [форсунна], центробежен га-
зоразпръснвач
Zeпtn1füga1zeгSlaü0ung f цпитррбпжио
разпрашваип (на течност)
Zcтtr1fügalze-slaubungclгockner т су¬
шилня с центробежно разпръсква¬
не
Zentrifugal п центрофуга'
Zeit-lfugc / центрофуга
~ mit Unterentlc-uig вж. Zentrifu¬
ge, uпre1reDtIccre1öe
schnellaufende бързовъргяЩа сп
[аиеокорбрроmиa] центрофуга
sclbctcтllcc-c1öc сaмррaз'овaрвa-
ща сп центрофуга
unreneтtiecrcnöe центрофуга с дол¬
но изпразване
Zeтl-1fügeтglac п ппруапгна за цен¬
трофуга
Zeтtn1fügeтlaüfe- т ротор [барабаи,
нош] на центрофуга
Zent-1fügeпmanlcl т кожух на цен¬
трофуга
ZcDt-ifugeil-ommcl f вж. Zentrlfugcn-
läufer
zentrifugic-ei центрофугирам *
Zentrifugierung f центрофугераип
45 Немско-български технически речник


ZZN

Zentu-ium п цензурнй, Cl
Zer п церий, Ce
Ze-dioxid п церлпв двуокис, CeC*
Zcrebron п цпрпброн, фреиозен,
C48He3NO9^H2C
Ze-ebroncäure f цпребррирвa кисели¬
на, a-хиарокес'пmрaкозaноаa ки¬
селина, GH3(CH2)21CH(OH)COOH
Zc-ccin п цпрпзиц (твърд парафин)
Zc-evisin п цпрпвезии (препарат от
дрожди)
Zc-fall т разпадане, разлагане; дл-
Ze-faiicgecchwindigkcil f скорост на
разпадаие [разлагане]
ZeгfaMskonstaDle f константа на (ра¬
диоактивното) разпадане
Zcrfallccilacke f разпадаща сп шла¬
ка
Zerfollsieiguig f скпониое' към раз¬
падане
Zerfallsprodukt п разпадпн продукт,
продукт на разпадане
Zerfallsreaktion f реакция на разпа¬
дане
Zerfallsrciie /, radioaktive ред на ра¬
диоактивно разпадаие
ZcrrsIIsWа1DC / топлена на разпадане
zerfasern развланияаам, разнищвам
Zerfaserung f рaзапaнилвaип, разнищ¬
ване; рaзтнпaне на вланнпсзе -ма¬
териали
ZeriHydroxid цприпв(1У) хидроокис,
Cr(CH)4
Zerimelric f церимптрея
ZcгiverOi1öuтg f съединение на чп-
mнривaппнmн-я церий, Ce(lV)
ze-kleinern раздробявам, емилaм, на-
е-'нлвaм; нарязвам на сетно
Zerkleinerung f рaзароблвaне. цaсuт-
няванп, смилаип; иарязванп на сет¬
но
1^1 мокро смилане
trockene сухо емилaип
Ze-klciтeгuтgcsnlsgc f инсталация
[уредба] за раздробяване [цaтрр-
шаааип, емипaнп]
ZcrkleincruTgsarbcil f работа за раз¬
дробяване
ZcrklciDC-ungcg-aö т степен на раз¬
дробяване
ZcrkleineruTgskopf т дробяща глава
ZcrkIciDeгungsk-arl f раздробяваща
сила, раздробяващо усилие
706;
ZerkleincrungsmascHinc / дробслна ма¬
шина; трошачка; мелница
Zcrklcine-ungcmü1lc f дробелна
Zcгklc11crüтgsplattcn fpl дробилия
плочи
Zc-klelieruigssprciguig / раздробя¬
ващо взривяване
Zc-kirinerungsvcrfal-en п мптод . иа
раздробяване	.. .
Zerknallen п разрушаване с • взрив
zerkochen разаарявам
zerlegen разлагам; разделям
Zerlegung f разлагане; разделяне
elektrische разлагаип под действи¬
ето на електрическо поле
Zcгlegüт;gsаppагat т разделителен апа¬
рат; апарат за разлагаип
ZcrIegüngckoionDe f раздел-телиа ко¬
лона
Zerleguigspotentiol п разлож-зелен
потенциал
Zerlegüngcpjoöuklc npl продукти на
рaзаепяип [разлагане]
zcrmoilcn смилам, размелам
Zermahlung f размил-п, см-лаие
zermalmen раздробявам; натрошааам;
смилам; стривам
Zermürbung f разяждане; рушене
Zeгohyöгoxiö п цпрнпз(Ш) хидроокис,
Ce(CH)3
Zcromolybdai п цпрсев(Ш) молибдат
Ce2(MoC4)s
Zeгooxiö п церипв онис: 1. цпроонис,
Cc2C3 2. церионсс, CeC2
Zcrotci п церотен, C2eH52
Zcrotlnsäurc f церозинова киселина
Ze-over-bindung f съединение на грс-
вaппнmнсл цприй, Ce(lll)
Zerpulvcrn п разпрашаванп, превръ¬
щане е прах; пулверизиране
zc-quclscicn смачквам, • размачнаям
zc-rcibcn L стриа-м, разтривам (бои)
2. етилaм
Ze--eißapparsl т апарат за изпитване
на якост на опън
Zerreißfestigkeit f якост на опън
Zerreißgrenze f вж. Zerreisfcstigkril
Zcг-cißnsch1inc f вж. Zerrrißoppa-al
Zerreißversuch т изпитване на опън
Zcrricscli п разснпааие
zersetzen разлагам; разграждам


707
Zersetzer т апарат за разлагаие; ну¬
ла-разложизпл (п металургията
на никела), разлож-тел
Zersetze-autoklav т автоклав за раз-
лагаип
Zersetzung f разлагаие; разграждане,
дпс-рунщ-я (на органично съеди¬
нение); разпадане (на радиоак¬
тивно вещество)
ZencctzuтgsdesCillal1on f дпптруктевня
апеmнпaц-я	.
Zercelzungccгccl^leinung f явлпнеп на
разлагане
Zcrsctzungskalalyse f кa'aпитичиa ре¬
акция на разлагане; дпс-рунт-вна
нат-лиза
Zc-setzuigsnitlel п средство [реактив,
вещество] за разлагане
ZcrsclzuHg>sx)tent1oI п разлож-зелен
позпиц-ал
Zc-sclzungsproöukl п продукт на раз-
лягаие
Zer^^^^^il^^^urkt т точна [темпера¬
тура] на разлагаие
Zeгcrtzungsreaklion f рпанцся на раз¬
лагане
Zersctzungsrelorle f реторта за разла¬
гане (за разложителни реакции)
Zersetz urgttiiuie / колона за разла¬
гане [дecтрунцнл, разграждане]
Zersetzuigsparnuig f разлож-зелио
напрежение
Zer^i^^uDg^l^^m|p^ir:^tur f температур¬
на разлагаие
Zersetzungswärme f топлена на разла¬
гане
ZejsetzuDgcwasseг п вода, отделяща сп
при разлож-зелна реакция
Zerspaltung f разцепване, разгражда-
нп; разлагаие
Zerspaттuпgca-Ocit f работа при мп-
талорязаип
ZeirstauOen развращавам
Zerstäuber т разпрашнгпл, пулвери¬
затор
Zerstäuberdose	вж. Zerstäuber
Zerstäuberdüse f рaзпръснвa'ппиa[птп*
впр-зaцсринa] дюза
ZersfräuOerluft / въздух за разпръск¬
ване [пулверизиране] (на течно
гориво)
Zerstäubung f рaзпрaшaвaнп■;рaзпръек-
ваие; птлвпрсзaцнл
		ZET
ZerstäuMuigsobsorbcr т абсорбер с раз¬
пръскване [пулверизиране]
Zcгctäubuтgsm1ttcl п разпрашааащо
[разпръскващо, пулверизирано)]
средство; разпръснвазпл
Zeгctäubuтgcljocкrтaтlage / еж. Zer-
stäubungst-ohkтer
ZcгstäubüDgstrohkeDmssdhiтe f еж. Zer-
stäubungclrohkner
Zc-^läuOu^gsl-ockrer т пулаернзнра-
ща сушилия
Zc-släubuigstrockiuig f сушене чрпз
разпръскване (на материала)
Zel-stäubüngsvoг-1hitüTg f разпръсна--
тел но устройство
ZcrstäuOurigswoizc / разпръсквазплен
валян
Zerstörung f разрушение; дпегрукцил
chemische разрушение вследствие
химическо въздействие
mcChaniscHe разрушение велпа-
ствнп механично въздействие
ze-slreucD разсейвам; диспергирам
Ze-sulfol п церепа сулфат: 1. Ce3(SC4)3
2. Ce(SC4)a
zerteilen раздробявам; разделям
Zcгteilüngsgrsö т степпи на дuеппреt
HOCT
Zerstückelung f разбиване [разрязва-
нп] на късове; грубо [пдро] раздро¬
бяване
Zertrümmerung f ■разрушпине
Zerussit т цпруснт, бяла оловна ру¬
да, POCCj
Zerylslkolol т цпр н лов алкохол, хпн-
санозаиол-1, ОНз^Нк^СИ
Zeloi п цптан, хпkеaдпкaн, бионтил,
CH3(CH3)uCH3
Zetsnoi п цетанол, цптц,пaлkохоп, цп-
тн лов алкохол, хпнсaдеципaлко-
хол, CH3(CH3)lf.CH
Zctoizoll f це'aновр число
Zctci п цетен, цптнлпн, хпнсадецеи,
C1|H32
Zctra-cau-c f цеграрова киселина,
C2üHjgC8
Zetylgruppe f цетнлоея [хпнеадпцнло-
ва] група, цезелов [хпkеaдпциловl
остатък [радинал], CjrH3|
ZelyloikoHoI т вж. Zclanol
Zctylonir п цп'-лaт-и, хпнеaдпцилt
амин, 1-aминoхeкcaапнaи.
CH3(CH2)i5NH8


70 8
ZZT

ZelylOromlö п цп'илбрртuа, хенсаде-
цилбротна,	1-бромм!кcaдeкaц,
CteH33ß-
Zetylchlorid п цетил хлорид, хпkеaде-
иилхлррид, 1 •xлорхексaдпнaи.
CirHe3C|
Zetylen п еж. Zeten
ZetylJodid п ЦerилHрдлд, хенсадецил-
йодид, Ьйодхексаденан, CteH33J
Zetylpalmltat п цезнлпалмезаз, цети-
лов естер на пaлти'uнрвama нисе-
пииa. CH3(CH2)l4CCC(CHa)lbCH3
ZetylsBure f палм-тинова киселина,
C15H8lCCCH
Zeug п 1» гънан; басма 2. хартиена
маса 3. зададени дрожди (в пиво¬
варството )
Zcugdnuhknach1ine f печатна машина
(за тъкани)
Zcvoöin п дпвадин (алкалоид),
C33H4bC»N
Zibeton п ц-бетон, ц-нлохпп'aдецец-
9-он-1, Ci-H^uO
Zlckclfcll л ярешка ножа
Zlckzockofei • т зигзагов-дна пещ
Ziegel т керемида; тухла
ZiegelOclog т тухлена облицовка
ZicgciOetonstcin т тухла от шуплест
бетон с тухлени отсевки
ZiegelO-eniofei т ппщ за изпичане
иа тухли
ZiegelO-ockei mpl тухлени зрошне
Zlc^eidralic / тухлен дренаж
Ziegeleröc f тухларсна глина
Zicgele-z п куп рит с л-тон-'
Z1egeIf1acHcciicHl f рпд от тухли, по¬
ложени на плоската си страна
Ziegelfo irrst п формат на тухлата
Zicgcilcim т тухларсна глина
Zicgeiofci т тухларсна ппщ
ZiegeIcchr-rtte-bctoD т бетон с пълни¬
тел тухлени трошне
ZicgcischutlOelon т бетон с тухлен
чакъл
ZicgelsplittbctoT т бетон със еumци
тухлени трошки
Ziegelstein т тухла
Zicgeilcll п нозя кожа
Zieger т извара
Zicgeitalg т нозя лой
Ziehdüse f дюза за изтегляне (на
стъкло); лодка на Фурно (за из¬
тегляне на стъклена лента)
Zielen п нзтпгляие
Ziehen öes Zinkes изпускане на ценна
от приемника
Ziehmasdiinc f машниа за изтегляне
(на стъкло); машина на Фурно
(за изтегляне на стъклена лента)
Ziehcd1aOIoтe f леярски шаблон, шаб¬
лонна дъска
Ziclschadil /'шахта иа Фурно-маше-
на (за изтегляне на плоско стъкло)
Ziehsteli т намьн зз изтегляне (при
производството на проводници)
Ziehverlahren п метод с изтегляне
(капр. при формоване на стъклени
изделия)
ZiehvermOgen п L способност (на
влакното) нъм изтегляне 2. нзвлп-
напмост (на багрилото от багрил¬
ната баня)
Zicip-odukt п нрапи [зададеи] про¬
дукт
Zle-keramik f декоративна керамика
Zleriail f декорат-апи шпе
Zlga-ctlc f цигара, папироса
Zlgorrttciflllcr п филтър на цигара
Z1ganelleтic-clrlluтg f производство
на цигари
Z1gsncltc1mscciiтc f машина за нап¬
рава на цигари
Z1gsгctleтmüтöstühk п мундщук [нан-
райинк, иаустннн] иа цигара
Z1gajclle1papie- п цигарена хзргс
ZigаnettcтpаpienOs1ö п лпига [-вица]
от цигарена хартия	'
Zigo-elleitäbok т тютюн за цигаре
Ziganettcтw1ckle- т машина за увива¬
не иа цигаре
Zigan-c1gül п вж. Z1ganjr1laOak
Ziga-rcilaOak т тютюн за пури
Zimmertemperatur f стайна темпера¬
тура
zimmc-trocken сух [изсушен] прн стай¬
ни услови	’
Zimtalöciyö т наиплпн алдехид, 3-
фпцилпроппиaл. CeH3CH=CHCHC
Zimtolkoiol т к-плен алкохол,фпнил-
aп-лaпkрхрл
Q1H5CH=CHCHиOH
ZimtOlälle-Ol п масло от листата и а
канеленото дърво
Zimiol п канплпно масло
Zlmtsäu-e f канелена кисепннa.
'рaне-3-фeнилaнр-лраa ннсплина
ß-фенилакрилоаа н-селена,
CeHsCH=CHCCCH


709
Zintwu-zclöl i масло от корените иа
kaнплпнрго дърво
ZlieO п цинеб, цинков етилпн-бисди-
mнрнaрбaтa'. (фунгицид),
GH^NHCSShZi
Ziicol п цнипоп, C10H18O
l.S-Zincol п 1.8-цuцпол, пквалепзол,
CioHirO
Ziigc-on п ц-нгерон, ценгнбпрон, 3-
метрkеи-4t хедронс-бензнл-ацптон
C^H |<0з
ZinglOeren п ц-нг-берпн, C15H24
Zingiberol п ц-игибпроп, C1ЬИииO
Ziiglbc-on п вж. Zingeroi
Zink п цсин, Zn
Z1пkakkümulalo- т цинков акумула¬
тор
Zlikal п цй‘инат, сол на цииковuл
хидроокис, M2ZnO2
ZlTkOlxi- т цнинограф
Zi1kälиplallc f цинково клише
Zinkätzung / клиширане върху цинк
Zinkblech п цинкова ламарниа
Zinkblende f ефaлерит. ZnS
ZinkOlciöcrostung f пържеип на сфа-
ппрн'иa руда
Ziikbiumci fpl цинков окис, ZnC
Ziikblülc f х-аррцинни'. рецовпц
цинков карбонат,
2ZtCO3.3Zt(CH)2	’
ZiikOronal п цинков бромат,
Zi(BrC3)2
ZiikO-oniö п цниноа бромид,
Z1Br2
Ziikchloral п цинков хлорат,
Z1(CIO3)2
Zlnkchiorlö п ценкое хлорид, Z1CI2
Zinkciromal п цнцнрв хромат.
ZnCrO4
Zinköanpf т цниноа- пара
Zlnköestillie-ofen m цинкова дестила¬
ционна ппщ
Zinkölalkyl п цсиkасaлkнп. асaлкил-
циик. Zt(R)2
ZinkcIscicIcneTl п желязно-цинков
елемент
Zinkclckt-oöe f цинков електрод
Z1тkrтlciI0enüтg / рбпзерпбрлвaип (на
олово) • посредством цинн
Ziikf^^rll п цинков ферит,
ZnO. Fe2O3
Zirkfiaclöruck • т плосък цинков пе¬
чат
ziikfül-ciö съдържащ цинн
		 ZIN
Zlnkgclb п цинково жълто, цииное
хромат
ZinkgruOc f цинков руднин
Ziikll т цинкит, ZaC
Zlnkkä-Ooiät п цинков карбонат,
ZlCCg	'
Zinkkonzentral п цинков концентрат
Zlrkko-Dchcn п цинково зръицп
Zinkkrälze f цеинова пеппл
Zlnklegierung f цеинова сплав
ZinkoOerflSche f цинкова повърхност
Zinkoi-afle f L цннkогрaфил 2. ли¬
тографско ппчатаип с ц-инове фор¬
ми
Ziikplallc f цеинова ппaеmuнa; цин¬
ково клише
Ziiksalizylat п цинков еaпсцнпaт,
ц-инова сол на еaпнц-првaтa ни-
сплинa. Z и(C^H6Os)и.2 H2C	’
Zlnkspäi т ц-инова стружка
Zlnkspol т етитеонит. ZnCC9
Z1nkctauO т цинков прах .
Zinkslaubcxplosioh f експлозия от ци-н*
нов прах
Ziikstearäl п цинков сзеарат,
(C1RH36C2)2Z1
ZInksulfiöweiB п лu'опоц
Ziikvit-iol m [п] цинков сулфат,
ZiSC^T^C	'
Zinkweiß п цнннаайс (пигмент),
цинков окис, ZnC
ZinkwelleDOiccH п вълнообразна цин¬
кова лaтaрснa	‘
Zinn п kaпaй, S1
ZiniaOa-il т цинабарет, HgS
Zinnonsl п цин а мат, сол или пстпр
на нянелпиата неселниа
Zinnamylolkoiol т нанплпн алкохол,
фпислалнпапкохоп,
CeH&CH=CИCИиOH	о
ZinnOad п баня [електролит] за кaпaH-
днсваип
Zlnnciiorlö п налапи хлорид: 1. ка¬
лаен чет-р-хлор-д, SiCl4 2. ка¬
лаен автхпррнд. SnC12	•
Zin1cilorün п кал-пи авухлррпа, •
S1CI2
Z1nnciloгwasscгcloffsäure / (шпст)
хлорн-лапия ниселниа, H2(SnCie)
ZlniHyö-oxld п налаеи(1У) (стане)хид-
роонис, ор'рнaпaпиa киселина.
Sn(CH)4
Z^^yÖ-oxldul п кaпaпн(П) хидро¬
окис, Sn(QH)2


ZIN
710
Ziт1knälzc f отпадъци, съдържащи
налай
Zliilot п калаен препой
Zlinmorosulfid п налапи моирсупt
ф-д, налапи(П) сулфид, SnS
Zlirmonoxid п н-лапи онис, SnC
Zinnober т цниобър (ярко червена
боя), живачен сулфид, HgS
Ziiioxiö п налапи онис: 1. калаен
онис, SnC 2. калапн двуокис, SnCS
Zinnx^ul п ост. за ZilnmoTOoxlö
Zlrrpcsi f кал-пна чума, преминава¬
не на калая от бяла е сива модифи¬
кация
Zliisalz п на.лаеиа сол, налапи дву-
хлоред, SrCl1.ИИsO	.
Zinisäurc f налапна к-спл-на: 1.
мета-, HsSrC3 2, орто-, HjSdCj
a-Zinniäure f а-мптакаляена кисели¬
на, HaSDC3
ß-Zinnsäure f ßtтeт:akaпaпиa кисели¬
на, HtoSijCv,, (HzSnCa)*
Zliisoöa п натриев с'aнa'.
NaиSDCз.ЗИ2O
ZinisteiD т нaсиmпри'. SiC2
ZlDisulfol п калаен сулфат: L SnSC^
2. S^SCJt
Z1DTcu1f1ö л калапн(1У) сулфид, SnS
Zinisulfilr п ост. за ZiDimoiosulflö
Zlriietrocilo-iö п налапи четер-хло-
рид, SnCI4
ZiDr-W1cnüttKoDzentrat п калапио
бисмутое концентрат
ZirkelgueputzOil-slc f дискова четна
за почистване на отливки
Zirkon т циркои, циркониев сели-
нат, ZrSiCj
Zirkoiäi п церкоиаз, сол на цирко¬
ниевата киселина: 1. мета-, M2Z-C3
2. орто-, M^ZrC^	.
Zirkonerde / церноиепв двуокис, ан¬
хидрид на цнрноиспааза киселина,
ZrCfe
ZlrkongcrOung f цирнон-пвр дъбене
Zirkonium п цирноциH. Zr
Zi-korlumbronid п циркониев^У) бро-
мид, ZrB-4
Zirkoriumchlorld п циркониев хло¬
рид: 1. Z-CI2 2. Z-CI3 3. ZrCI4
Zirkoriumdioxiö-Hydirsl л циркониев
хидроокис, ррmоцирkонневa кисе¬
лина, HaZrCj, (Z-(CH)<)
Zirkoriumko-Oid п циркониев карбид,
Z-C
Zlrkoilunillrlö п циркониев нитрид,
Z-N
ZirkoDiunortiopiospHai п циркониев
ортофосфат, Z^PC^h
Zirkoliumoxiö п циркой-ев (аау)ок-с,
ZrC8
Zirkoiiumoxyb-omiö н циркониев ок-
сибромид, цирнонилбррм-д,
Z-CBte
ZirkoD1umciI1ziö п циркониев е-ли-
цед, ZrS12
Zlrkorlumsulfat п циркониев сулфат,
Zr(SC4)2	'
Zirkoioxlö п циркониев окис, ZrCz
Zirkonoxychlorid п циркониев ркси-
хлорид, церкон ил хлорид, ZrCCI2
ZlrkonsSu-e f циркониева н-сел-на:
1. мета-, H2Z-C3 2. орто-, H4Z-C4
Zirkonyl п циркои-я, датвaлпн'иa
група, (Z-C)”
Zirkonylhyöroxlö п циркои-яхидро¬
окис, (^^та)цернонепва киселина,
Z-C(CH)2
ZlrkoryiksrOoDsi п ц-рнон-лнaрбр-
нат, ZгQCQз
Zi-konylnitrot п цирконелнезраз,
Z-O(NQз)^
ZirkoDy1ccHwefelSau-e f цирнон и леяр¬
на киселина, H2|Z-Q.(SO.t)2|.ЗИиO
Zlrkorzelle f циркониев фогоплпмеит
Zi-külarpolar1salio1 f кръгова по¬
ляризация .
Zirkulation f циркулация
Zi-kulalioтcpunpe f циркулационна
помпа
Zirkulations-Ohr п цирнулацсоииа тръ¬
ба
Z1-ku1atoтsvcnösnprer т изпарите¬
лен апарат с прсиудизелиа цирку¬
лация на течността
Z1l-akoDcaure f цитрaкоирвa кисели-
иа, метилмaлпиираa неспл-иа,
H CQCC(CHз)=CHCQCH
Z1tnaköтcau-eaтiyöj1ö п цнmрaкриов
анхидрид,, aцхнарuа на цнтрано-
иоваза киселина
Zllrol п цнmрaп. геран-ял. 3,7-диме-
тнлоктaднпи-2.6taл, C^HtiC
Z1tranaisaürc f метнлябълчена несп-
лина, И-тетил-И-хсдрокеи-литърнa
киселина, atхсарркеuпироаииенa
н-селена,
CH3C(OH)(COOH)CH2(COOH)


711
ZUC
Zitrat п ц-зрат, сол или пстер на лн-
трнпиa'a киселина
Zil-atlOsilcl разтворим в соли на ли¬
монена киселина
Zitrin л цитрин, витамин P
Zitrinin п цитринеи (антибиотик)
Zilromyzetir л цитромицетин (анти¬
биотик) , Cl4Иio07.ИHиO
Zitronelloi п цетронплал, 3,7-длме-
зелонзеи-6-ал, CioHieC
Zil-oncliallyö-at п цетронплал хид¬
рат, хндронселнзронал
Zitronellol п ц-тррнппрл, 3,7-димп-
типоктеи-6-ол, CtoHroC
Zitronelloi п ин'рриплово масло
Z1ljonellsäuгc / ци'роцелоеа кисели¬
на; 3,7-днмп'-лрк'пиt6tоеa нисп-
пннa. CloИ1BOи
ZltroneiOiutcidl п масло. от лимонен
цвят
Ziirone^isscnz f литоцеиa есенция
ZltroneiOl п литоипно масло
Z1lroтc1cafl т лuтоцпн сок -
Z1l-oтcтcäü-e f л-тоипнa киселина,
2- хидроксепропанзрннарбоиова-
1,2,3 н-сел-на,
HOC(CH2COOH)2COOH
Z1tFOпenMuгedehydгace f апхиарaзa на
лемонеиаза хисплина (ензим)
Zilrron<rcMu-egMrüDg / лимоненоkиеп-
ла ферментация, ферментация, во¬
деща до образуването на лимоне¬
на ннсплина
Zilrullii п .цитрулин, д-уреидрцор-
аaлни. N<^•кaрбaтспорирm-н, 2-
a^IИно-5-урпидрвaлприaиовa несп-
лния,
HзNhomн(CH2)зCH(NHи)cocн
Zitrusfrüchte fpl цитрусови плодове
Z1l-rusgevMcHc п цитрусова растизпл-
ност; цитрусово растение
Zitruspektin п пент-н от цитрусови
плодове
Z1tnyi1öcDazelor п цитрил иден ацетон,
лееедрHоиPи, C^H^C
Zitlerslcb п вибрационно сито
Zllwcrwu-zclol п масло от корените
на -сиота
Zollrelferg-OÖe f размер на автомо¬
билната гума е цолове
Zone f der glelciscislgei uro-leitic--
len Kristalle зона на равноосни нп-
ор-питеране кристали
ZoDenseigerurg f зриaпиa [блокова]
л-нвaцнл, зонална спгрпгацня
Zookinose f зоокиназа; глутатнон
(трипептид)
Zoosterin п зоостпрсн (стерин от
животински произход)
Zuber т чебур, дървена нофа, качп
(с две у или)
ZuOcrcituigsfoDi f форма [вид] на
приготвяне (на препарат)
Zub-sid т прнгар; увеличение до¬
бива на метал (от внесена руда)
ZuOrlngerwalze f захранващ валян
ZudhtticCe/ изолирана (отгледана] чис¬
та култура от дрожде
Züchtung / развъждане; отглеждане;
култивиране
Zucker т захар
~, gebrannte- горена (нарамелизе-
рана] захар, нарамел
zucke-äHnlicH захароподобеи
Zuckeralkohormöaxapeи алкохол (по-
дивалентен алкохол)
ZuckeroDhyörid п захарен анхидрид
(дизахарид или полизахарид)
Zuckerarirg зaхaрраuапн
Zucker-äther т захарен птер
Zuckei-couleur f нaрaтпп-з-рaнa за¬
хар, нарамел
ZuhkeгcтteuguDg f захарно производ¬
ство
Zuckcrestcr т захарен естер
Zuckerfabrik / захарна фабрика
Zuckergehalt т захарно съдържание;
зaхaрнрс'
Zuckerguß т захариа глазура (на
сладкарски изделия)	’
Zuhker1Dduclric / захарна промишле¬
ност
Zuckerkalk т калциев захараз
Zuckerkaraiiellsätlor / кaрaмппнзирa-
нп на захар
Zühkeгkaгio>nMüгe / захарна кисели¬
на
Zucker-kläre / захарен разтвор за за-
леваие на плодови консерви
Zucker-kochkessel т козел за изварява-
нп на захарен сироп
Zu^k^^kris^oll т захарпи кристал,
кристал от захароза
Zu^kt^i^-^rii^^^IlisslioT f кристализация
на захар
zuckerliererDÖ зaхaроноепк


712
ZUC

Zucke-n n коиспранраип c концентри¬
рани захарни разтвори; рзaхaрл-
ванп
ZuckerrafHierie f рафинерия за за¬
хар
Zucke-roHrzuckcr т захар, получена
от захарна тръстика
ZuckerrüOerlsgerung f лагеруване
(съхраняване] на захарно цвекло
ZuckerruOcriielssse f меласа от захар¬
но цвекло
ZuhkerгUbench1DilzcI npl резанни от
захарно цвекло
Zucke-säu-e f захарна н-селлиа
Zuhkc-cd11euöer f еж. Zuckcfzert-ifuge
Zucke-schnitzel npl цвпнлоае рпзаннн
(от захарно цвекло)
Zuckersirup т захарен сироп
Zuckkrunahnlich цпзaхaррпрдрбпн
Zuckerung / прибавяне на захар; оза-
хaрлвaип; подcлaдлвaне (със за¬
хар)
Zuckc-waage f арпомптър-захаромпр
(за определяне на захарно съдър¬
жание в разтвори)
Zuckerrzentrifuge f циптрофуга . за за¬
хар .
Zufluß т прнгок
ZuHuC'irre f захранващ улеИ
Zuflußrohr л захранваща тръба
Zufüh-cr п des Malc-lsls довеждане
[докарване, въвеждане] на мате¬
риала
ZurUirurgcгoir п вж, Zufluß-oir
ZufUiгui1gcshiiene f тоноаодеща шина
Zufülruigsvcriusl т загуба при за¬
хранване (на металургически апа¬
рат)
Zug т 1. тяга (п комин, пещ) 2. опъ¬
ване, опъи
Zugabe f добавка, прибавка
Zugsiker т обтяжка, обтягащ анкер
Zugöehiung f удължение при опъ¬
ване
Zugöehiungsölogromm п диаграма си¬
ла — удължение, диаграма опън —
удължение
ZügtDгüCk-Weciselfestigke1l /.якост на
умора при променливо иаговарва-
мп на опън н натиск
Zugfestigkeit 7 якост на опън
effektive • апHсmв-'плнa .якост на
опън
Zugfestlgkeitsp-üfmoschine / машина
за опрпдпляне якост-а на опън
Zugfestigkeilcuntcгsüd1u1g f -зпезва-
нп на якост на опън
ZughauOc f гaзротардаa гугла, на¬
мина
Zugholz п рпанцноииа дървесина
(дървесина, изпитвала опъване при
растежа)
Zugmrsser т тягомпр
Zugmuffel f муфелна ппщ с естестве¬
на тяга
Zugofen т ппщ с естествена тяга
Zugprobe f 1. изпитване иа опъи 2.
пробио зяло за изпсзваие на опън
Zugprobestab m пробио зяло за . из¬
питване на опън
Zugprüfung f вж. ZugversucH
Zugpгüfuпgsmachiiтc f вж, Zugfect1g-
keitsprüfnssciiTC	..-■<
Zugrolle f обтягаща ролна	.
Zugsiob т вж. ZugpjoOeclaO	.
Zugstange f опъващ прът	• ,
Zugve-formuig f деформация при опъ-
ааип
Zugversuch т вж. Zugprobe
~ mit DsucrOcsncp-uChung изпитва-
нп на умора при опън
~ mit puisSeгeтÖer Beanspruchung из¬
питване на опън при променящо сп
[пулсиращо] нaтраaрвaип	.
~ mit SchlagOeaDspruciung изпитва-
нп на опън при ударно иатоварва-
цп, ударио изп-тв-нп • на опън
~ nil statischer Beanspruchung из¬
питване на опън прн статично на-
товара-ие
Zugvorridlturg f теглещо [повдига¬
телно] съоръжение
iyöгauI1cc1e хидравлично	по-
вднгазплио съоръжеиеп
pneumatische пневматично повди¬
гателно съоръжеи-п
Zugwirkuig f 4. тяга (на комин) 2*
опъващо действие
Zukorken п запушвам с коркова тапа
Zulauf т приток
Zuleitung f L захранващ провод 2.
газопровод 3. паропровод 4. про¬
водник (с електрически ток) ' •'
Zuleitungs-oh- п прнточна тръба, про
водна тръба


713
ZUS
ZunlsClurg f 1. добавяне, примесва¬
не 2. добавка	1
Züiöoiiagc f възпламеняващо • ус¬
тройство
züiöcn зaпaлвaт
Zunder т обгар, Okuецa корица вър¬
ху нагряван метал, оналеиа
Zünde- rn еъзплампнитпл, взревател,
детонатор
ZuiderOestäidigkeit f ркaл-нотстойt
ч-еос', устойчивост против обра¬
зуване на обгар (при високи тем¬
ператури)
Zundei-bildung f образуване на обгар
[онисна кора, рнaпинa] върху на-
нежен метал
Züiöfähigkcll f аъзплампняемосз, за¬
пад н мост
Zündfolge f последователност на въз-
uлaтенлаaип
Zuiögas л запалителен газ
Zuidgrcize / граница на възпламе-
нлемоетma; граница на взриворпaсt
ната концентрация
ZüidHolzparaffli п парафин за киб¬
ритени клпчнн
Züiölülchcn л възпламенителен кап¬
сул; детонатор	.
Zündkabel i 1. дегонaцирнпн кабпл
. 2, набел за високо напрежпилп
(напр. за автомобилни свещи)
Züiöloduig f възпламенителен за¬
ряд; ии-ц-сращ зaрла. детонатор
ZüidSriluig f възпламеняваща ли-
цuл
ZUтdm1cchuDg f запал-тплиа смес
Zuidmillel п възпламеняващо сред¬
ство
Züidofei т огиеще
Zündpol-oie f детонатор
Zuпöpüтkl т точна на запалване
Zündschnur f аъзппaтпнлвaщ фитил;
дпгриaцсрнен [бинфордое] фитил
ZüпdcchnuгaтzUтöe- т еъзплaтпниt
зпл иа взривяващия фитил
Zündstoff т зaпaпнгппир вещество;
инuцuaпио взривно вещество
Zünölcmperatur / температура на за¬
палване [възплампияване]
Zündung f 1. запалване, възпламеня¬
ване 2. лн-ц-сраип на взрив
Züiöwililgkcll f зaпaпимрез (на••• ди¬
зелово гориво), снлрццрст към са-
^^възпламеняване,	еaмоаъзплat
мецлпмрет
Zündzeit f време, необходимо за въз¬
пламеняване
Züidzone f зона на възпламеняване
Zurückgehcn п der Flamme постепенно-
снъсяаане на пламъка (бесемерово
производство)
~ Öes Titc-s понижение на тигъра
Zurücktit-ic-en п обратно знзруваип
ZusammenOsckei п спи чан п
Zusammendrückung • • bleibende оста¬
тъчно свиване
Zusammendrückbarkeit f свuаaпмрет
Zusammentritten п фризованп; спеча-
нп; агломериране
ZucanmcDhsfler п сцепление
Zusammenhang т връзка; корелация
Zusammenkleben п слепване
Zusammenschießen п епонзaцнр съби¬
ране [съпд-ияаанп]
.ZuiClmппeпsldh1гieSze1 п езрплвaне. спла-
вяие. лпг-раие
Zusammenschnürung / изтъняване, об¬
разуване на •шийка (на пробна
тяло при изпитване на опън)
zucammcncd1гsuOcn свързвам • с бол¬
тове	.	.	.
ZusammercChrumpfer п евнвaип, сля-
гане
Zusammensetzung / съст-в; компози¬
ция
cHemlsche химичен състав
Zusammenssnterung f съвместно спл-
чанп	•
Zusammenstellung f der Gesamlform-
aus fertiger Kerner изработване иа
форма само от сърца (в леярство¬
то)
Zusammenstoß т удар; еmъпkирвпиие
Zusammenziehung J • са-ваип
Zusatz т добавка, прибавка; примес.
ZusolzOeschleunigcr • m добавъчен [до-
пълинтплпи] ускорител
Zusslzbrennslofr т допълнително го¬
риво
Zusotzheizuig f допълнително наг¬
ряване
Zücalzn1tlcl п добавка, прибавка
oberflächenaktives повърхиосзно-
ангиана добавка .
Zusatzstoff т еж. Zusatz
ZucalzwciD т купажсрано аиио
Zuschlag т добавка; флюс


ZUS
714
Zusch1agagglome-st n für SM-Prozefl
мартенов aглртерam, aглотерaт за
мартенов процес
Zuschlägen прибавям
zuschmclzci приварявам
Zuschnitt т кройка, детайл
Zustand т състояние
aigc-cglcr възбудено състояние
ongesinterler състояние на пред¬
варително спичаип
au^gershülSeteг насипно състоя¬
ние
gepreßter пресовано състояние
ГсГ1111К1П1сг1сг състояние на
окончателно сп-чаие
Zuclsnöcä1dc-ung / промяна на със¬
тоянието
Zuslanöcöisgrsnm п диаграма на със¬
тоянието	,
ZuclsnöcfuDklion f функция на със¬
тоянието
ZucisDdcgIe1chürg f уравнение на със¬
тоянието
Züclandcgгöße f параметър на състоя¬
нието
ZustaDÖCch1auO1IÖ п диаграма на със-
mолниптр .
zustclIcr зидaт. обл-цовам, футпро-
аам (пещ)
Zustellung f зидария, облицовка, фу-
тпроана (на пещ)
bsc1chHe оеноецa [базична] зида¬
рия [облицовка]
sauc-e н-села зидария [облицов¬
ка]
Zuslellurgsmasse f облицовъчен [фу-
террвъчпц] материал (за пещ)
Zuteilen т 1. пет-тел 2. дозатор, до-
зировач
Zütcilshi1cckc f захранващ шиен, шип¬
ков пизатпл
Zuteilung / захраиааие, подхранване;
дозиране
Zutcilvorrichlung f захранващо ус¬
тройство
zulropfei прибавяне на напне
Zuverlässigkeil f сигурност, надежд¬
ност
Zuwachs т прираст, нарастване
Zwaтgskгistallicsl-sn f принудителна
кристализация
Zwaigslaufkuilung f принуд-телио
охлаждане
Zwa1gsSüflü1g f принудителна вен¬
тилация
Zwa1gsshИie1e f контр-релса
Zwangsumlouf т принудителна цир¬
кулация
Zwargsumlaufve-danprer т изпари¬
тел с принудителна циркулация
ZweibaddhmomgerlbuDg f двубанно хро- ■
моео дъбпнп
Zweibadtonung f двубаино тониране
(на снимки)
zwe1OaciscH двуосноапн
Zweibeetfilter п L двуслоен филтър
2. двустепенна йон-това уредба
Zwelbinöig даувaппитпн
Zwcierscihsle f обвивна [орбита] с два
електрона
ZwelfsrOeneffekt т двуцветен пфпнт
(при багрене или печатане)
Zweiformp-e^ci п пресоване с двой¬
на матрица
Zweiglicderdüiger т вж. Zwrikompo-
rentcid uriger
Zwriglockei-GiCltvcr^Iufi т двуно-
иуенр затварящо устройство на
ппщно гърло
Zweiketterröгöeгeг т двуапрнжпн но-
фов транспортьор	.
Zweikoonfranenlendünger т двоен [ном-
„■„беииран] тор
Zwelk<^i^ip^i^<^i^tcDlock т двукомпонен¬
тен лан (реактивен)
ZweikompoDe1lercyctem п двукомпо¬
нентна [б-иприа] е-етптa
Zwelkorn(prnententrdibclorf т двуком¬
понентно моторно гориво
Zweimetall п би метал
Zwelpoi rn. д-пол
zweipolig двуполюсен, б-полярен
ZweiпO1гwär-nealüsCausö'ieг т двузръ-
беи зоплообтеииик
ZweisslzpresceD п пресоване с два
(стенлпти) комплекта форми
Zw«eii^^u^^c^ii>p^a^r^-st т двуколонец апа¬
рат
Zweit^s^C^i^ii^i^^i^^wlck^uig f авувaннр
проявяване (на фотоматериали)
ZweisdhwefelelseD п железен двусул-
флд, FeS2
Zweiseitigkeit f двусзраииост, разио-
трннрст на даптп страни (на хар¬
тия)
Zwelcioffgemisch п двойна [бииприа]
смес


715
Zwe1storflegieгung f двойна [бинерна]
сплав
Zweisloffcyclem п двукомпонентна сис¬
тема, двойна [бнцериa] система
ZweiclufcrkoChurg f двустепенно ва¬
рене (на целулоза)
Zweislureтkömprccco- т да устъпалпн
компресор
Zweistufenplastifikator т автегпппнпн
[двуетaдипн] пластификатор
.Zweistufenverdampfer т дву корпусен
изпарителен апарат
.Zwelstufenverölchter т вж. Zweistufci-
komp-ccso-
.ZwelstufeDverfsl-CD п двустепенен ме¬
* тод
Zwe1clufenzcllcloff т двустепенно сва¬
рена целулоза
zweistufig авуеmъпaлпн. двустепенен
ZwcilakIcDDisCiuDg f горивна смес за
даутантови двигатели
ZweltOeliChtuig f второ експониране
Zwcllöonpf т • вторична пара
Zweilluft f вторичен [допълнителен]
въздух
Zwe1tpгeccuтg f второ пресоване
Zweitprodukt п вторичен [страничен]
продукт
Zwcilcöhlsckc f вгора шлака
Zweiwaizerbrrdöier т двувалцова тро¬
шачка
Zwelwafzergcrilsl п авуаaпцовa клет¬
ка	*
ZwciwalzerkalsDÖcr т двувалцов на-
ландър
Zwelwoizcinuile f авувaпцовa мел¬
ница
Zweiwoizentrockier т двувалцова ба¬
рабанна сушилия
Zweiwaizwcrk п двувалцов стан
Zweiweghahi т двупътен кран
ZwerwegreaklioT / рпaкцнл. протича¬
ща е две иaпрaвппиня
zweiwertig дауаалентпн
Zweiwertigkeit f 1. авуаaлпнтнрет 2.
автaтотносг
Zwiebel f 1, луковица (на растение)
2. луковица (надебеление на ос¬
новата на стъклената лента при
' метода на Фурко)
Zwlebelol п луково масло
Zwilling т двойнин, близнак (на
кристал)
	ZWI
ZwIlHTgsloilöung f вж. Zwiliingskri-
ctaiiOiiöuтg
ZwilllngsdoppelOinduigCD fpl струпа¬
ни (нумулирaнн] двойни връзнс
(в органични съединения)
ZwiIИrgchcizcг т вулканизатор с две
форми	’
Zwiliirgckn1clsll т дврHникPв крис¬
тал, двойник
ZwillligskrlstaliOilöuig f двойнику-
вaнп. образуване на кристалн-
даойницн
Zwililigsnelfcn mpl сдвоени автомо¬
билни гуми
ZwiilingswaizeT fpl двойна двойна
валци, сдвоени валци (при сдвоен
двувалцов стан)
ZwlscheiaOsiebuDg f междинно пре¬
сяване
zwisdienatoma- между атомен
ZwisdienaufneHmer т рпслеер
ZwIcchcDaücOdcserüDg f междинен ре¬
монт '
Zwi^tienteliälter т L ресивер 2. меж¬
динен резервоар
Zwis^l^ieib^öei т L хоризонтална раз¬
делителна преграда 2. междинна
гарплна [мeждиццо дъно] на рен-
тнфukaцирицa колоиа
ZwlsdienentnaHme f des Kältemittels
междинно отвеждане иа хладния
агпнт
Zwissölcneгwa-nüng f междинно под¬
гряване
Zwl^d^j^i^^roktion f междинна франция
ZwishHeDgefaQ п • межднцец съд
Zwischengiiterplälzc mpl между реше¬
тъчни пространства между възли¬
те на кристална рпшптка
Zwischenglllher п междинно отгря-
ваие
Zwilch engunmi т междинна гума,
гумена уплъгннгплиа подложка
Zwischenlarze npl межднине смоли,
резитоли (набъбващи и термоплас-
тични)	’
ZwisCieiDierzmitlel п мпжднцпц топло-
цоеuгпл
Zwi!cd1enkiärung f мпжденио изби-
сгряне	•
zwisCdenks-rtaIllD между кр-етaппн.
ингпркристaлпц
ZwisCienkuhler т междинен охлади¬
тел


71ft
ZWl

Zwischenkühluig f междинно охлаж¬
дане
Zwischeilage / 1. подложка, проклад-
на, (дистанционна) вложна 2. про¬
слойка, слой, междинен слой 3.
междинно положение
Zwischenlagerung / междинно скла¬
диране
Zwischenlauf т междинна франция
ZwiccHenfeitungcverlucl т загуба в
межд-ии-те аръзне
zwlschenmoOekular тпжаумоппнулпн
Zwl^d^i^nrei^atlv п нонгратеп, дубне-
гагив
ZwisChenOI п тпждицнa мaелррбрaзнa
франция
Zwischenoxiö п междинен онис
Zwischenpfaine f междинна кофа
ZwisdihnpJaitlenkalsTÖer m напластя¬
ващ кaлaидър. кaпaнаър за на¬
пластяване на тънаин с каучук
Zwischenprodukt п междицпц продукт,
. полупродукт; полуфабрикат
Zwischenreaklioi f междинна реакция
Zwischenschicht f теждицпн епрH
Zwischenspüluig f мпжд-нцр проми¬
ване
Zwischenstufe f межднипи стaдиH, меж-
диниа степеи
Zwhs^i^f^r^l^rlcl^ller т междиина приемна
фуння, междинна кофа (за течен
метал)
Zwischen Üterhitzer т ^^жднипн (па-
р^прегревател
Zwischenumwandluig f ^^ждИнио пре¬
връщане
ZwisCuenwand f диафрагма; преграда;
междинна стена
ZwlsCierwert т тпжаиниa стойност
ZwischenzelisuOstsrz f междуклетъчно
вещество
Zwi!^^<^i^<^i^-^^iiire--uDg / тпжа-цно раз¬
дробяване, раздробяваие на сред¬
ни (по големина) късове
Zwischenzustsnö т междинно [пре¬
ходно] съсmряинп
Zwitlcnioi п -мфо-ерен йон
Zwölfring т даaнaдпептчленпц пръс¬
тен. даaнaапсптчлпнпн цикъл
Zyanelid п циaтппид, е-м.tтрлркеaнt
mрннтин, неразтворима ц-aнурраa
кнсплниа, CaHsNjOg
Zyan _n циан, CN
Zyaiolkollci npl алкални цианиди,,
цианиди на алкални метали, MCN
Zysiamlö п цнaнaтнд, нaрбaтрнит-
рея, нaрбрдинтид, IHNC=N или:
HC=CNH
Zyaioiiliö п цИан-н-лсд, N-цнананн-
лин, фпннпuнaнaтид,
CrH^HCN-OiS^O
Zyanal д циан ат, сол или естер на-
це-новата ннсплсиа: 1. MNCO
2. CNOR .
Zysrazetamid п цнaнaцпгaтид,
NCCH2CONHä
ZyanOs-lun п бариев цнаи-д, Ba(CN)*
ZyanOcDzoesäure f циaнбпнзрпнa кисе¬
лина, цсaнбпнзолнaрбонрвa нисп-
лина, NCCrH4COOH
T-Zyanbuttrrsäune f m-циaнмaепеиa ни-
селии-, CNCH2CH2CHiCOOH
Zyanessigsäurc f цнаноцезна киселина,.
NCCH2COOH
ZyaieröslkolieD npl цианиди на aпkat
лозптнu метали, M(CN)s
Zyangold л златен цианид: 1. AuCN
2. Au(CN)3
l-Zyaтgüaтid1D д 1-циангуанидин,.
д-ц-андиат-а,
H2NC(=--NH)NHCN
Zyanhydrin д циaихнарни, хндрокси-
негрия, нитрил на хидронсинисп-
пииa, RR'C(Oh>CN
Zysnlö д цнаинд, сол или пстпр
циановодородиата [сниелиата] ки¬
селина: L MCN 2, R .CN
Zyariöli д цнaинднн. 3,5,7,3'-гезра-
хндррненфпaаспнпа хлорид,
C15HiBOr-HC1
Zyani'dlouic-ci f I, снстат-ц-я за цн-
анираип 2. цианираип
Zyoiiöiauguig f циaиианр.извличане
Zyoiicrer л цнаинраип
Zyanin п циаинн (антоцианово баг¬
рило), 3,5-бис-р-глюнрз-д-циaцл-
диц
Zyaт1тfar0clorfc mpl цнa-иирви баг¬
рила
Zyankali п ц-aикaпнH. налепа циа¬
нид, KCN
Zysтküprcr д медпи цнаиид: L купро,.
CuCN 2. купри, Cu(CN)>
Zyaniolriun л натриев цианид, NoCN
Zyanöathylzcllülösc f цнаипгилцелу-
лоза, [CвH9O4.O.CHи.CHиCNlx


717
ZYK
Zyonofer т пещ за получаааип циа¬
нид- на алналис метали
ZysiogcnHoIogeild п цсaнхaлргенид.
халогпнцнан, (CICN. BrCN. JCN)
ZyanogolÖsäunc f (тптра)ц-анозлатна
^^(^'Р.лииа, аурнцсаиоводородна
киселина, H(Au(CN)4)
Zysiokobaloiinli п циaнркобaлaмин,
витамин В-
Zys1юplatinsäu-e / платено(П) циа-
цоводрррдн а kеселенa.
H^P^CnM
A-Zyanopropion$äunc f a-цеaнопррпе-
рцрвa несплсиа, a-цнaнпропaирвa
киселсна, метил циаи оцети а кисе¬
лина, CH3CH(CN)COOH
7-ZysiopnopyicDOxld п '-ц-аипропн-
лпнрв онис, пп-ц-анхсдр-н, 3,4-
ппоkс-буг-ррн-гр-п, C4H5NO
Zyansäure f цнаиоаа к-сел-иa.
HNCO
Zyaтt1IOcr п српбърпн цианид, AgCN
Zyaiumazlö п uиaнурaзна, (N3CN)3
Zyanü-c1lon1ö п ц-aиурхлрр-а, ки¬
селинен хлорид на циануровага ки¬
селина, грсхпрр-ест.-грнaзнн,
CsC13Na
Zyanün1aiogeniö л uпaнурхaпогппид,
C3N3X3
Zya1ürcaünc f ц-aнурраa нссплсиа,
е-т.-грсaз-игрсоп, C3N.3O.3H3
Zyoiursaureaniö п а.млд на циан у ро-
ваза киселина, uиaнурaтl^а, три-
aмн')0-cнт.•трl-aзl1-l. мел aт-и,
C.,N3(NH2)3
ZyaDursäu-cclioriö п вж. Zyanu-cHIo-
miÖ
Zyaiursäureeslen т цсанурат, естер
па uнauуррвaгa ннселниа, (ROCNfo
Zya1Ujcäür■r1aOgC11ö п н-сел-иен ха-
логснид ля циаиуроваза кисели¬
на, uнaнурхaпогписа
Zyaiurlnlamlö п циaиуртриaтса. цл-
аиурампд, амид иа цсaнУррвaгa
киселина, зрнaминр-еит.-зрсaзин.
меламли, C3N3(NH2)a
ZyaDwsscencloff m еж. ZyaDwasscrt
cloffcäu-c
Zyanwas^^ir^^^l^ff^siune f циаиоводород-
иа [сеинлна] кисел-иа, HCN
Zyklsmir п цнкламни (глюкозид),
. Cc3HiiiO33
Zyklanirctii п цснпaмсрптии.
Cj5H3|O3
Zyklaionzyaiiyörii п ценлаионцияи
хедрии, цианхедрин на цикличен
нпзои
zyklisch цикличен, пръстенен
Zyklisierl цинлизнран
Zyklisierung f uснпнз-рaие, цикли-
зация; образуване иа пръстенно
съединенип
ÖeHyörlerende дехндрнраща нИн-
л-зaцнл
Zykloalipiater pl цнkлоaлнфaзнн
[нaфтпuрвu] въглеводороде
zykloaliplatisci цинпоaл-фaтеи
Zykloalkan п цснпрaпнaи. циклоп-ра-
фии, прлитетнлпи
Zykloalkei л цсклрaпкпн (циклоали-
фатен въглеводород с двойна връз¬
ка)
Zykloalkyltosylol п цинпрaпнилгрзн-
лаз
Zykloazetal п цскпрaцпгaл, цикличен
ацетал
Zyklobutaöiei п цнкпрбугaднпи. C4H4
Zyklobutai'n цнкпрбузaн. тптрампзи-
лпн, C4H
Zyklobutonka-Ooisäu-c f цинпрбутaн-
карбонова н-сплеи-
ZykloOutäioi п цснлрбугaнрл, цен-
прбтг-пaпнрхрл. C4H-OH
Zyklobutoioi п цнклобузaирп.
(CHt)3CO
Zyklobulcn п цннлобузеи, цснлобт-
з-ппи. C^He
ZykiobutyIonin п ц-нлобугслaт-н,
aт-нрцнкпобугaи. C4H3N
Zyklobutylen п вж. Zyklobulei
ZykSobutylkarbiToI п цннпобугипкaр-
б-иол, C4H7.CH2OH
Zykiodckar п ц-клоден-н, Ci0H2o
Zykloöekaiolor п цнкпрапнaирлрн,
Cä^COH^O	„ u „
ZykloöekoioD п цнклaапкaнрн, C1oHieO
Zykloölozomethon п ц-!нлраиaзотптaн,
диазлрин, аиaзaцинлрпроппн.
Zykloöiei п цинлодИен, цинличпн въг¬
леводород с две двойни връзки
Zykloheptan п циклрхпптaн, хептамп-
телпи, суберан, C7H14
Zykloheptaidiol п ц-kлохепзaид-рл,
асхнарокссцнклохппгaн,
C7H12(OH)s
ZykI^O^<^]^^tsnÖ1on п цинпрхептaиднри,
C7HioOa


ZYK
718
Zykioheptanol п цнкпрхппгaнрп. су-
берол, (CH2)eCOH
Zykli^^<^|^tsioi п цнклохппзанон, су-
берон, (CH2)eCO
ZykloOieppist-ler п циклохппгaгрипн.
C7H8
Zykloheptatnciolor п цнкпрхппзaгрнt
пнолои, трополои, C,H5O(OH)
Zyk!iOlepPatrle1ö1 п цнклрхппгaгрип-
ион, тропои, C.HeO
Zyklohepten п цикпохпптпи, субпрпи,
C:H12
Zyklohexadier п ценлохексадспи, дл-
х-дробпизол, CeH8
Zykiohirxsr п цснпрхпkсaн. .чекс-хид^
робензол, хекеaтптилпи, CeHi2
ZykioHexondiol п циkпрхпkеaнасрп,
анхсаррненхпнеaх-дробпнзрл,
C,Hio(OH)2
Zyklohexaiölon п циклрхпкеaиасон,
тптрaхндрохннрн, C«HeO2
1,3-ZykIOhe:^aidior п ц-нпрхпkеaнд-t
он-1,3, днхнарррпзорцнн,
CH2COCH2COCH2CH2
ZykiohexsiHcxol п цинлрхпнеaихпк-
сол, -иознт, C«He(OH)e
ZyklOiexanhexoDiydrat п цинлохен-
еaнхпнсaои. тр и хнноил хидрат,
CeOe.8H2O
ZykIoHexaDka-Oönsäuгe f цинпохпкеaн-
нарбоноаа н-селии-, хпксахнд-
робензопна киселина; иафтпиова
киселииа, C8HitCOOH
Zyklohexanol п цнkлохпнеaиоп. хпн-
сaхиаррфенрл, секеmол. GHn-OH
Zyklohexamon п ц-клохпксaнрн, сенс-
трн, пн^^.линкптон, QHioO
Zyklohcxsroroxim п цuклохпкеaнрнок-
сем, онсим иа цнклрхпксaириa,
C8HuNO
ZyklOSexantrlon п цеклохпнсанзреои
(тавтомерна форма на флороглу-
цина), C8H8O3
Zyklohexatrlcn п ц-нпрхпнеaтрнпи,
бензол, C8H8
ZyklOhexci п цл клохп нсеи, тптрахид-
робпизол, C8H10
ZyKlohexeiol п циклохпксенол, тптра-
хиаррфпнол, CeHioO
Zyklohexylgruppe f цнклрхпkенпрвa
група, ц-кпрхпне-прв остатък
ZykiOiexylamin п ц-нлохпkеилaмнн,
aтиирциклохпкеaн, хпксaхнароaни-
л-н. CeHi3N
Zyklohexylazetsl п цннлохпненпaцпгaт,
цинпрхпкеилов пстер иа оцетната
кнеппинa. секстат, CH3COOC8Htr
Zyklohexylbenzol п цинлохпкснлбен¬
зол, CeHiu.XeHs
ZyklohexylOnomid п цикпохпкснлброt
мед, брртццнпрхпкеaн. C8HnBr
Zyklohcxyklhlorlö п циклохекснлхло-
рид, хпррцнкпрхпнеaи. CsHmCI
Zyklohexylformiol п ц-клрхпнеилфрр-
меаз, цнклохпкенпоа естер на мрав-
чпиата киеппинa. HCOOCeHit
Zykioiexyljodiö п цснлохпксилйоасд,
Hрдцннпрхексaи, C8H1J
ZykiohexylpHenoI п циклрхпкеилфеt
иол, Q2H18O	.
Zyklokaulschuk tn цннлнз-ран нау-
чун, цнкпрнaтчун	.
Zyklon т циклон, центробежен обпз-
прашегелпн еппaрaгрр. цеитробе-
жпи прaхрртдплигпл
Zyklonit п цеклониз, хенеогпн, 1,3,5-
гр-и-тррхпкеaх-арртрнaз-н-1,3.5,
C3H8N8Oe
ZykloDonan л ц-клононaн. CeHis
Zyklo^^^söler п цинлрркmaднпи, QHis
Zyklooktar п цинлооктаи, C8Hie
ZykSo)kSatetraeт п цнклрркmamпгрaпи,
C„H8
Zykiooklen п цинлорнтен. C8Hi4
Zykloolefin п ц-нлоолеф-н, цнкпичпц
олефии
Zykloparaffii п цинлопарафии, цин-
лоaлнaн. прлнметuлпн, иафтеи
Zyk^oparsff1rdiksrOorcauгe f циклопа-
рафиндинарбонова н-сел-иа
Zyklopentaöekon п цнклрппнтaаекaи,
Q5H30
ZyklopeDtaöeksDOi п цинлрпентaапt
нанон, (CH2)i4CO
ha-Zyklopi'lsdier п ц-нлопензадепи-
1,3, ппизол, C5H
Zyklopeпtaö1cDyInagres1üm п цикло-
ппитaдиенип магнезий
Zyl^l^^l^<^i^i^i^«^i^i^i^;^l1i^t-1un п циклопен-
гaанпннпиaтрсй
Zyklopenlar п циклопеи-аи, пенга-
мпгилпн, C5H10
ZykIöpentaтöikarOöDsaure f цинлрпеи•
тад-карбонова к-еппинa, C7H10O4
ZykIöpentaDkaгböDcauгc f ценлоппн-
таинарбоноеа киселина, C5H0COOH
Zyklopi'lsnol п циклопензаиол, цикло-
ппнзилоа алкохол, Cs^oO


719
ZykiopeitanoD п ц-нпрпенmaнон, не-
топентaтпт-лпн, O5H8O
Zyklopcilcn п ц-нпрппнтпн, O5Hc
Zyklopnopai п ц-клрпропaн, тримп-
телпн, C3Hr
1,1tZykIöpropanö1karOö1caürc f цин-
лрпррпaнаинaрбрнрвa-1,1 кисели-
иа, винаконова киселина, птилеи-
м-лонова н-селена, O5HrO4
Zyklop-opoika-Moisau-e f цннпрпро-
пaиkaрбоираa ннепп-нa, езилпи-
оцетна кисел-иа, CßHoCOOH
Zyklopmopcr п цнклрnроппн, C^H*
Zyklopropylformolöeiyö т цннпрпррt
пнлформaлапхна, фрртилцuнпопрр-
паи, (OH2)2OH.XHO
Zyklopгöpylkarb1nöl п ц-кпрпррпилt
нарбеиол, CjHgO
Zykloserir п ц-нлоспрси (антибио¬
тик), OзH|NиO2
Zyk]otrrme№yls1nrl11itnam11 п цикло-
тримпгилпнтрни-грaтни. хенса-
хиарр-1,3,5-триннтрр-с-т.-тр-aзuн,
хенсогпн, (CH2)tз[N.NO2)з
Zylinder т цилиндър
Zylinöermililc f ц-пниар-чнa мел¬
ница
ZyllDÖerol п цилиндрово масло
ZyI1DÖe-c1eMmscdhire / хартиена [кар¬
тонена] машина с ц-л-наричнр си¬
то
ZyliTdertrockner т цилиндрична су¬
шилня
Zylinöcrwolke f барабаииа тепавица
Zymsse f цимаза (сборен ензим)
Zymodipiosphal н цимодифрефaт, дл-
фосфат иа хенсоза, CgHioO4(PO4H2)a
	ZYT
Zymogen п земоген, профермеит, про.
ензим
Zy^Hex^ f знтрхпкеaзa, хпксрkн-
-8-, aпарпaзa (ензим)
Zymol п цимол, uзопропслгрлурл.
мпт-лнзрпррпилбпнзол,
СН3.СвН4.СН(СН3)2
Zynoglossin п циноглоеuн (алкалоид)
Zypresseiol п к-пaриеовр масло
Zystein п цисте-и, а-амино- р-з-опро- •
п-оиова киселина, И-aмиuо-З-мпр-•
нaпmрпропионрвa нисппинa.
HChH2OH(NHи)OOOH
ZysteiisOu-e f ц-стеинрвa киселсиа,.
HOзShH2OH(NH2)OOOH
Zystin п цистии,	3,3'-аuтнобне-(И•t
aм-но)пропириовa нисеп-нa.
[HOOOOH(NH2)CHиSJи
Zystiib-lickc f цисти иов мост (ди-
сулфид на връзка)
Zylase / цнгаза (ензим)
Zytiöylsaure f цитиа-лрвa киселсна^
Zytisin п цитезен (алкалоид),
CnH^^O
Zytoch-om п цитохррт, хистохе^миш
Zytodhromoxydose f цитохррмокссаa-
за (ензим)
Zylo^:^l-ö^l^(^<duklsse / цитохромредук*
газа (ензим)
Zytolyse f цитолиза
Zylolysin п ц-mрлизии
Zytosin п цнтозин, 4taм-нр-2-хидpoн■~
CИПUрUM-а-H, C4H5N3O
Zytostatikum п цитосmam-чнр [проги-
ворakрвр] средство


НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ ТЕХНИЧЕСКИ РЕЧНИК — ХИМИЯ, ХИМИЧНА ТЕХ¬
НОЛОГИЯ И МЕТАЛУРГИЯ
Автори: инж. ВЕЛЮ Т. ВЕЛЕВ, лиж. СТОЯН Г. ГАЙТАНДЖИЕВ, ГЕОРГИ ИВ. СТРАНСКИ
Рпцпизпнmtрпаaкmррu: АВГУСТ В. ХАЙНАДЖИЕВ — металургия на чпрнлтп метали, леяр-
■етвр, тпгaлрзнaние, обработване чрпз nпaегичцa деформация ;. АТАНАС Л. ЙОВЧЕВ — хра¬
нителна промишленост, пивоварна промишленост, парфюмерия, козметика, " повърхирстирaнтивнл
впщпсгаа, сапуни ; АТАНАС CT. КОЛЕВ — пппнmррхсмичпени н плектротермичил производства ;
БОРИС В. АЛЕКСИЕВ — осноапи рргaиичпц синтез, орган-чип еъпдnипuuл, фармацевтични
производства, . растителни защитил средства, биохимични• производства ; ВИОЛЕТА Д. КАРО-
ЛЕВА — добив н преработване иа цаптиитп мп-гали, прахова металургия ; ГЕОРГИ ИВ. ПОЖАР-
ЛИЕВ — ножарсНа промишленост, производство иа обувнл артикули ; ДИМИТЪР CT. ШИШ'
KOB — технология иа неорганичните вещества ; ЕВТИМ Н. ЕВТИМОВ — бон, багрела, .лакове,
разтворители, каучук, мономерн, полимери, пластмаси, химични вляния, лепила, смоли ; ^КИВКО
Н. КРЪСТЕВ — процеси, машлил н апарати е химичната промишленост ; ИВАН Н. ШАРКОВ
термично преработване иа твърде горива, добна и преработване иа ипфта п ипфтпип продукти ;
ИВАН CT. ГУЦОВ—• стъкларска промишленост, ’ обща химия, газове, течиостл, твърди • тела,
тпртоаuнaмлнa, пппнтррхитил, хром-зограф-я, нрлр-анa химня, фотох-мия ; ЙОВКА Ф. ЧОЛА-
KOBA — ипоргаилчип химични съединения ; НАДЕЖДА Г. ЕЛЕНКОВА — аиалитичиа химия ;
ПЕТЪР CT. ВАСИЛЕВ — целулозно-харт-пна н хидролизна промишленост, производство на
дрожди ; СВЕТЛАН Ж. БЪЧВАРОВ — неорганични свързващи материали, производство иа ке¬
рамични н огнеупорни изделия ; СЕРАФИМ Г. СЕРАФИМОВ — производство на еuнтптлчцu дъ-
битпли, експлозиви, ппротпхиина
Общи редактори проф. ииж. СТОЯН ИВ. ГУЦОВ, ХЕЛМУТ ГРОС, ХЕЛМУТ ХИЛДЕБРАНД
.Редактор иа изаaтппетарзо Стефан Джамбазов
Художник Георги Георгиев
Художник-редактор Мария Димитрова
Технически редактор Павел Гюров
Коректори Лили я Киркова н Димитрина Стоилова
Първо издание
Лизпратуриа група Ш-9 Тематичен № .3002/73 Издателски № 3837
Дадеиа за иабор на 25. X. 1972 г, Прдплеaиa за ппчат на 5. VI. 1973 г.
Излязла от ппчат на 20. VIH. 1973 г.
Формат 59x84/16 • Ппчатнл нолл 45 Изда-плсни коли 37,35 Тираж 8090 Цена 4,34 ла.
Държавно издателство „Техника“, София	Държавна печатница .Георги Димитров“