/
Текст
KN 3 o.RAD'O
НАМ .... РС
.1 j
J
I t,-"
., .
'j . _l
If it, ""Ч! "
I
ч tJ.....:':
Iflл
!f
ТЕ'nЕВIII3ИR ЕDЕИТРВНИИА
'0 -." 11,'
';, ,...'t-'. ,
.[. t.,e:\!
"". t.' "
. r .;.' ...
,., ?- ":"
....
J
.!:'
..
.
I
1978
f р
а
11
ш
са
..
""""""
. ( ...
,
.
. .
.
... .. ..
? r
.... .
. .:.,
. .,
"
,
.
..,.,._ ... .8' ...... о"' ;,.
.
."
J
. .,.,.
..
'.Q
<:"
,
"
. rЕJIl:ВИЗИОННИ АНТЕННИ УСИJIВА ТЕЛИ
3А ДЕЦИМЕТРОВИЯ ОБХВАТ
. СИЛИЦИЕВИ ИМПУЛСНИ ДИОДИ
1. М.
2. Л.
З. И.
4. Н.
5. И.
6. [.
7. Т.
S. И.
9. И.
СЪДЪРЖАНИЕ
Момчеджиков, А. Мирчев. Телевизионни
антенни усилватели за дециметровия
обхват
Събев. Измерител на паузата между ме-
лодиите при запис от rрамсq:онни плочи
Лозенски. Импулсно захранване на циф-
рови индикаторни лампи и схема за ав-
томатично нулиране с TTt интеrраюrи
схеми
Мудров. Аналоrо-цифров преобразова-
тел
Веселинов. -измерител на транзистори
Ненов. Проектиране на транзисторен
[енератор с RC д€фазираща вериrа
Стоилов. Стабилизиран токоизправи-
тел
Флоров. Конструктивно сформление на
стереоусилвател 2х35 W тип YH/2
Маслинков, Ц. Маслинков. Удвоител на
честота
СОДЕРЖАНИЕ
3
1. М. Момчеджиков,А. Мирчев. Телевизионные
антенные усилители для дециметровоrо
диапазона
2. Л. Съб€в. Измеритель пауз между мело-
диЯl\Ш при записе из rрампластином
3. И. Лозенски. Импульсное пытниеe цифро-
вых индикаторных ламп и схема для ав-
томатическоrо нулирования на TTL
интеrральных схем
4. Н. Мудров. Аналоrо-цифровой преобразо-
ватель
5. И. Веселинов. -измеритель
6. [. Ненов. Проектирование
RC дефазурующей цепью
рах
7. Т. Стоилов. Стабилизированный токо-
випрямитель
8. И. Флоров. Конструктивное сформление
стереоуси литель 2х35 W типа УН!2
9. И. Маслинксв, Ц. Маслинков. Удвоитель
честоты
10. И. Колев. Применение TTL интеrраль-
ных схем 74121
11. С. В-rлксв, В. Митев. Монс вибратор с RS
триrером
12. Д. Пармаклиев. Новый полупроводниковый
прибор дю! аналоrо-цифровоrо преuбра-
30вате.'lЯ
Техническая консультация
Практические советы
Цаков. Новые линейные интеrральные
схе1>!ы мощные нискочестотные усили-
тели
16. Т. Москов, [. Кондарев. Кремниевые
импульсные диоды
32
3
5
5
7
7
9
)0
9
10
транзисторов
[енератора с
на транзисто-
11
11
14
)4
)4
14
20
20
Н. С.
10. И. Колев. ПРИJl!ожение на TTL интеrрал-
ната схема 74121 21
22
12.
13.
14.
15. М.
16. Т.
Вълков, В. Митев. Моновибратор с RS
триrер
Д. Пармаклиев. Нов ПОЛУЩJOВОДНИКQВ при-
бор за аналоrо-цифров преобра:ювател 24
Техническа консултация 25
Практически съвети 25
Цаков. Нови линейни интеrрални схеми
мощни нискочестотни усилва"lели 27
Москов, [. Кондарев. СИЛИliиеви
импулсни ДИОДII
21
22
13.
14.
15. М.
24
25
25
27
32
fлавен редактор
инж. Т. Тончев
3ам.-rл. редактор
инж. В. Влаева
РЕДАКЦИОННА КОЛErИЯ
ст. н. с. инж. А. Аиrелов, физ. Я. Блъсков, "роф. инж. Й. Боянов, Н. Велев, инж. О. fенчев, инж.
Д. Димов, cr. н. с. инж. И. Иrнатов, инж. П. Овчаров, инж. д. ПармаклиеR, ст. н. с. инж. П.
Тенев, инж. П. Тотев, проф. к. т. н. инж Е. Филков, П. Хинков, инж. д. Чолаков, инж. Я. Янев
редактор инж. Е. Ашканова, стилов редакroр и коректор Б. Китанова, литературен сътрудник Е.
Радева, техн. редактор [. Байкушев'
АДРЕС НА РЕДАIЩИSlТА
уп. "F"аф МrШ!тиев" 13. Ке,ц 1000. СбфИЯ
Тепефоии: 37 SO-46 и 87-fJ1-5S
А.!.\МИIl1SФТраg;ая: 17-34-31
};рой 1. r_АИRII 1978. Формат аох!4/8. Тираж 395110. Дадена ва печат 10. ХlI. 197'7 r. ll&Дo
I'IИ€lIна за печат 30. 1. 1918 r. Fедишен а0онамепт 3,JlВ. 01';\е.nеи 6рой е.З8 пв. ,Щържав-
На печатии..а "Т_д-р Дишrrpов" CkJфия. RОръчка .NII 1i600
rD
ТЕ.DЕВИIИR ЕПЕИТРDНII1КА
БРОЙ 1
rод. XXYII
ИЗДАНИЕ НА МItНИС1'fI'CТ80ТО ил С'ЪОВЩЕнияrА
11 МИНИCnРСТВОТО НА ЕЛЕКТРОНИКАТА И fJIЕКТ'ОТUНИI(АТА
КОВАЧНИЦА НА УБЕДЕНИ СТРОИТЕЛИ
НА ЗРЕЛИЯ СОЦИАЛИЗЪМ
В началото на месец декември 1977 ('однна в нашия печат беше публнкувано пнс-
мото на първня секретар на ЦК на БКП друrаря Тодор ЖИВКОВ до участниците н дея-
телите на движението за техническо н научно творчество на младежта, което беше
израз на доверие на Бълrарската комуннстическа партня към нашата младеж.
Писмото намери отклик в сърцата н умовете на всички млади хора в нашата CTpa
на нстана проrраме'Н документ за двнженнето ТНТМ и HeroBoTo по нататъшНО раз
витие.
Нне сме уверени, че за читателите н сътруДННците на списанне "Радио, телевнзня,
електроника", които в своето МНОЗНlIСТВО са участници н деятелн на двнжението за
техническо и научно творчество на младежта, пнсмото на друrаря Тодор Жнвков ще
служи като стимул за творческо вдъхновение за постиrане на още по-rолеми успехи
във всички техни начннания в областта на радиото, телевизията н електрониката.
Нне сме също така уверени, че следвайки мъдрнте указания на друrаря Тодор Жив
ков, намерили отражение в писмото, нашите мноrобройни чнтателн и сътрудннци ще
вземат актнвно участне в изпълнен нето на повелята за ускорено развнтие на научно тех-
ннческня проrрес н нзпълнение решеннята на Единадесетия партнен KOHrpec и Юл-
ския пленум на ЦК на БКП за претворяване на дело стратеrнческня лозунr на ceд
мата петнлетка "Качество и ефективност ефективност и качество".
По долу отпечатваме извадни от писмото на друzаря Тодор Живнов до
участниците и деятели те на движението за техничесно и научно тBOp
чество на младежта.
Скъпи младн прнятелн,
Дрarи ApyrapKH н друrари,
Отшумяха дннте на Деветия нацнонален преrлед на
движен нето за техническо н научно творчество на мла-
дежта в нашата страна. Вие "самн знаете, че за всички
вас участНицн и деятелн, за младите хора, това бяха
днн на rолямо творческо напреженне н изпитание, дни
на обясними вълнен ня и размнслн. Спазена беше xy
бавата традицня преrледът да завършн с оценка на по
стиrнатите резултатн, с анализ на новите проблеми
пред това движение.
И тази rодииа Ние, членовете на Политбюро иа Цен-
ТрaJJНИЯ комитет на партията, посетнхме Деветата Ha
цнонмна изложба на техническото и научното творче
ство в Пловднв И С интерес се запознахме с изложените
експонатн. Няма да скрня, нашето вълнение н задовол-
ство от показаното е rолямо.
Нне внсоко ценнм тезн резултати, в които са въплъ-
тенн уснлнята и упорнтнят труд на хилядите младн pa
ботницн, селскостопански труженици, специалнстн,
конструкторн, технолози, проектанти, научнн работ-
ННЦИ, учащи се, на деятелн, педаrозн н наставницн,
работещи всеотдайно за създаване у младото поколе
нне на любов Към науката н техниката, към труда и
производството.
3а всичко това искам да ви изкажа нашата rореща
блаrодарност, да вн пожелая от все сърце нови, още по-
високн успехи във вашата високоблаrородна н патрио-
тична наРОДОПQ.lJезна дейностl
Школа за научно-техническо творчество, школа за
възпнтание н духовно израстване, школа за комунн-
зъм такава е същността, такова е предназначеннето,
такъв е патосът на движението за техннческо и научно
творчество на младежта, което се родн н не можеше да
не се родн по социалнстнческия ни път на развитне.
И затова каквнто и да са нерешеннте проблемн и труд-
ностите по пътя на това движенне, както н да се видо
нзменят и усъвършенствуват неrовите форми, то ще се
утвърждава н развнва още повече, ще нма бъдеще,
както имат бъдеще творческото дръзновение и новатор-
скнят устрем на младите хора, както нмат бъдеще ви-
соките комунистнческн добродетели.
На сеrашния етап в изпълнение решенията на EДH
надесетия партиен KOHrpec и на Юлскня пленум на ЦК
на БКП партнята и социалнстическата държава разrръ
щат rоляма работа за донзrраждането на материално-
техннческата база на социалистнческото общество, за
развнтнето на обществените отношення, за по-нататъш
ното формнране на новия човек, като поставят в цен-
търа на вннманнето стратеrическия девиз за внсоко
качество н висока ефектнвност във вснчко н навсякъде.
1
Ние ". можем да си предстаllим pelllanaHtto на tези
задачи, бе да се съединяват орrанически rlOстюкеtiИП
та на съвремениата на "пю-техиическ революция с
предимствата на социаЛИСТИ'Iеския строи. Повелята се-
ra е ускорено да се раЗВIlва научно техническият про
rpec, JJ.a се утвърждава той още пове'lе като решаващ
фактор за изrраждаието иа развито социалистическо
обllltество и за подrотовката на условнята за постепеи
IIЮI преход КЪМ комунизма в нашата страна.
ТаЗII повеля налаrа преди всичко научно-техничес-
кият проrрес да се превръща в общонародно дело, в дe
ло на всички трудови колективи, на ВСИ'IКИ звена на
икономиката и надстройката, на цялата снст'е ш на со-
циалното управление.
Във връзка с това по-нататъшнот'о активно и т'вор-
ческо у'шстие на младежта в осъщеСТ8I18ането на HaY'I-
ho-теJШllчеСКИJl протрес, в цялостния жнвот на иашето
общество изисква да се постиrне качествеll ръст в ма-
совизирането на движението за техническо и научно
творчество. Такъв ръст е особено необходим сред мла-
дежта в селСКОТО ст'опанство, строителстпото, транс-
порта и търrовията, като заедно с това не отслабва вни-
MaНlICТo и в друrите отрасли, осоБCfIO в областт'а на елек-
трониката, машиностроенет'о и химическата промишле-
ност, както и сред учащите се от вснчки степени иа
образователната система.
Повелята да се ускорява нау'Itю-теХНИ'Iеският nporpec
означава също т'ака движението за техннческо и нау'шо
TBop'IecTBo на младежта да се насо'ш още по-пълtЮ и
последователно към зада'lата за реализиране на високо
качество и ефективност. Творчеството на младежта ще
се оползотворява, ако то се свързва тясно с решаване-
то на конкретните проблеми за икономия на труд, ма-
териали, суровини и енерrия, за подобряване Ka'IecTBo-
то на продукцията и обновяване на изделията, с пъл-
иото използуване на пронзводствените мощности, с мо-
дернизацията и реконструкцията, с усъвършеиствува-
ието иа плановото ръководство и социалистическата
орrаннзация на труда, с рационализация та на работ-
иото място, на отделната машина.
Разrръщането на техиическото и научното творче-
ство на младежта в това направление поставя с още по-
rоляма острота задачата то да се развива иа фона иа
нашата haY'Iho-техннческа политика, да служи на tiей
ното осъществяване.
В младежта са заложенн оrромни потенциални възмож-
ности, които следва да се развиват и пълноценно да се
реализират в зна'Iителни научно-теХНИ'IeСКН резултати.
Постиrането на такива резултати е особено необходнмо
в стратеrическите направления на съвременната научно-
техническа революцня. Във връзка с това нзклю'штелно
важна е задачата научното и т'ехническото творчество
да се разпространява в областта на електронизацията,
лазерната техника, химизацнята и т. Н., чието осъще-
ствяване на широк фронт означава ВисокО съвременно
равиище на материалнот'о производство, lIo-натат'ъшно
ирилаrаtiе на научно-техническата революция пъв вснч-
ки сфери на социалния орrанизъм, в бита и мноrостр ш-
ната дейност на социалиСтическнте тружеИIIЦИ.
Не по-малко важна е повелята движението за тех-
ническо и научно творчество да се утвърди още по-пъл-
ио като лост за умножаване на ефекта от вече внедренн
наши и чуждестранни постижения чрез тяхното изпол-
зу»ане в друrи области на производството и научно-тех-
ническия nporpec. Работата за MHoroKpaTHoTo прилаrа-
Ile иа определен научно-технически резултат, за разра-
ботването на различни модификации на конструкциите,
,-еХНОЛОJ'иите, Ilзделията и т. Н., за създаването на мио-
rоцелеВ8 крайни продуктн е творческа дейност, която
2
Ще ДаАе ilъзможност да се змоволйnat IШфок спеК1'ъf}
от съществуващи н бъдещи потребиости, да се реали-
зират orpoMHH ИКОtЮМИИ, да се ускорява теХllичеСКlIЯТ
nporpec. Talia постиженията на млаДИТе творцн ще оси-
rуряват не само локален ефект, ефект в рамките иа от-
делната СТОШНlска единица, tЮ и внсок "apoДHoCTO",tН
ски ефект.
Развитието на Н3У'lIю-техническата революция, иа-
влизането на сложна съвремеlша техника във ВСИЧКIf
области на живота, в това число и на бита, иалаrат да
ИЗДllrнем и лозунrа "Направи си сам!" като компонент
на двнжението за техническо и научно творчество на
младежта, да Осъществяваме с усилнята 113 движението
и образователната система всеобща политехнизация,
която да дава ВЪЗМОЖНОСТ младите хора да прИдобият
СРЪ'IНОСТ, умения и навици за самостоятелно усъвър-
шенствуване, ремонтиране и обслужване на битова,
производствеНR, научноизследователска, експеримен-
Ta lIa и т. н. техника. Движен нето след»а да С1оздава
УСЛОВНJI и стимули за овладяване иа втора .. трета про-
фесия, за бързо ориентиране и безболезнено адапти-
ране към иовите проблеми и задачи на техническии
ПрОJ"рес.
Достнrнатият етап в движението за техиическо
научно TBop'IecTBo на младежта позволява да се изпО.JI
зуват най-резултатно съдържащите се в Hero възмож
IЮСТИ за създаване на наши, бълrарски, конструктоР-
ски, теХllOлоrическн, проектантски и друrи школи, кои-
то в перспектива биха моrли да се развиват» самостоя-
телни звеtla. Разбнра се, формирането на подобнн шко-
ли не се декретира, тяхното развитие е естествен процес.
Но би било наивно да се смята, че този процес може Дll
се разrръща правилно без съответна политика, орrаllИ-
зация и система на ст'имулиране от страна на орrаните,
които носят OTJ"OBOPIIOCT за равнището, за настоящето
и бъдещето на научно-техническия проrрес, иа интелек-
туалния потенциал на нацията.
Мили ПрИЯТели,
Cera ние изrраждаме развито социаЛИСТllческо обще-
ство, подстъпите за постепенния преход към комуннсти-
ческото общество. Всичко, което Бълrарската комуни-
стическа партия и Комсомолът орrанизират и провеждат
сред младото поколение, е иасочено към HeJ"OBOTO кому-
НИСТИ'Iеско възпитание. Затова и в бъдеще rлавнатп
задача на ДВllжеНJlето за техническо и HaY'IHo творче-
ство е Да се формират идейно убедеии млади хора
труженици на социализма и утрешни строители на ко-
муннзма, да се изrражда КОМУНИСТИ'Iеско отношение към
труда, да се възпитава любов към нашата социалисти-
ческа роднна, към пролетарския, социалнст'ическня ин-
тернационализъм, към великото н всепобеждаващо
марксистко-леllИНСКО учен не.
Uент'ралtiИЯ r комитет на Бълrарската комунистнчес-
ка партия е уверен, че младот'о поколение ще влаrа и
занапред своя ентусиазъм и ДрЪЗНОВCllllе, творчество 11
енерrия за развитието на научно-теХНИ'lеСКIIЯ проrрес,
за иретворяване в дела 113 икономическата, културната
и социалната политика на партията.
Нека да укрепва и да се разrръща още повече движе-
нието за техническо и научно творчество на младежта,
за всестранния Възход на Народна република БълrаРИII,
за ускореното превръщане на нашата иация в нация
техническа, нация комуиистическа!
Нека движенпето за техническо и научно творчество
бъде ковачница на дълбоко убедени строите,JIИ на зре-
лия социализъм, иа достойни rраждани на нашата ро-
дина!
Към нови, още по-високи ycnexlI, скъпи млади прия-
тели, друrарки и друrари!
Радио
mеllеi11l8llЯ
еllекmРОНfl1са
ТЕлеs изин
.. .................. .. --
ТЕЛЕВИЭИОННИАНТЕННИ
уСИЛВАТЕЛИ ЗА ДЕЦИМЕТРОВИЯ
ОБХВАТ
К.т.Н. ИНЖ. М. Мо.мчеджuков, UNЖ. А. Мuрчсв
удк 621.396.67: 621.397.13
3а получаването иа качествено
изображение при приемаие на теле
визионна проrрама в IV и V обхват
обикновено при С.'lаби сиrнали се
използуват антенни усилвател и, кои-
то осиrуряват по-високо ниво иа
сиrнала на входа на телевизиоиния
приемиик.
Известни са два начина за свърз-
ваие иа антеиния усилвател "а-
право към вибратора на мноrоеле-
ментната антена или към входа на
телевизионния приемннк. При пър'
пия начин на свързване иа усилва-
теля слабите сиrнали. подадени от
антената, се усилват, а също така
се компенснрат и заrубите в антен-
'i
q O f7!
I
[2 I
I
I
..J
Фиr. 1
в кн. 7/1976 r. на списанието са
посочени основните формули за из-
числение на л/4 линии. Приблизи-
телната формула за определяие на
индуктивиостта иа средиия провод-
ник на л/4 линия е:
L 2l (Iп 1)' lO [1J.H], [1]
където: l е дължината на средння
проводник в сш и d е днаметърът на
проводника в сш. По-долу е дадеио
изчисление на л/4 линия.
Пример: да се определи ВЪ.'lиовото
съпротивление на линията, която се
състои от резонаторна кутия със
следните размери страЮI д;. Jt
Е
t---
8х
T T f
/13.1: "" I
") I
J
Фllr. 2
r ' T
I /1F2.J.9S I
I C, 2 С 2 -82 I
tl j I
I /1
I Rr
I tfK
I I??
I
I 2,2К
L _j}
l 1П
!2 ' +
ЕЕ
ния кабел. Вторият начин се из-
lЮ.'lзува при къс антеиен кабел и при
употребата на достатъчно високоче-
стотии транзистор и с честота на тран-
зитио преминаване иад 1 GHz н ии-
сък коефициент иа шума (2+5 dB).
(одинй XXV/J
кн. 1 197'
...
I
"7- I
I
I
I
L б I
I
I
I
Фиr. 3
Д ==20 шm и среден проводиик с дъл-
жина l==30 шш и dl==d == 1 ШШ.
Да се определят стойността на на-
стройващия кондензатор и иидук-
тивиостта на средния проводник.
Вълиовото съпротивление на ли-
нията (с посочените по-!'оре данни)
сс определя по следната формула:
Z 60 Iп 1+ 2 liO [2)
1+
Стойността на настроiшащия кон-
дензатор е:
1 .
c ( l360 ) 5,4.10 12 F, [3)
2J';fZtg f СО
където с о == 3.)08 m/s е скоростта на
разпространение на раДIЮIJЪ.'lните.
Индуктивиостта на средния провод-
ник с дължина 3 сш н диаметър
d==O, 1 сш е:
L 22.б2.IО :1 1J.H
Проверката за правилността на
получените стойиости зз ИНДУКТИБ-
ността L и капацитета С се извърш-
на, като се заместят във формулата
f/a Томпсън.
Едност'Ъпален усилвател с фиксирана
настройка
Прннцнпна схема. На фиr. 1 е
посочеиа схемата иа антеиен УСИJJва-
тел, реализиран с транзистор тип
AF239S". Може да се използува и
друr тип транзистор AF239,
AF279, KF272, GFI47 или П346А,Б.
УСll.'lIJателят работи сравиително доб-
ре и с траизисторите AFI39 нлн
GF145.
На входа на усилваl'е.'IЯ е включен
високочестотеи Т-филтър С 1 , Ll'
С 2 ' който пропуска сиrиали с чесtо
ти над 400 MHz. Траизисторът е свър-
зан по схема обща база. Колекторът
на транзистора е свързан непълно към
кръrа за по-добро съr.'lасуваие. Кон-
дензаторът С з заземява базата по
променлив ток. Посредством резисто-
рите Rl' R2' R3 се определя работ-
иата точка иа транзистора. Резисто-
рът R& се използува за получаване иа
иеобходимата пропуска на лента.
Усилвателят е реализиран, като при
захранващо напрежеиие 7,5+ 15 V и
общ ток 2,3+3 шА за че8ТОТНИЯ обх-
ват 470+790 MHz се получава кое-
фициеит на усилване 1 1 + 13 dB и
пропусканата лента е около 20 MHz.
КОНСТРУКТИ8НО нзпълнеине. На
фиr. 2 са посочени rеометричиите
размери на антенния усилвател в шш
при свален капак, като е даден поr-
лед oтrope. Иидуктивността L1. е на-
вита с посребреи проводиик 0,6mш
на дорник еднаметър 3 шm. а ИIIДУК-
тивността [ 2 е от посребрен провод-
3
..1иk с диаметър 1,3 тт и дъ.l1ЖИiIЗ
35 тт. Отводите са иа 5 тт и 30 тт
от заземеиия край. Кондензаторите
С З и Сб са тип проходни. Остаиалите
коидензатори са керамични. Необ-
ходимо е изводите им да са възможио
иай-къси. Най-добри резултати се
получават, ако кондеизаторите са
без изводи, с което се предотвратя-
ва опасността от самовъзбуждане.
Резисторите трябва да бъдат с мал-
ки rабаритни размери и къси изводи.
Най-подходящи са тип МЛТ
0,125 \V. Кондензаторът С 4 е от ти-
па, който се използува в ПТК иа те-
левизионните приеми ици. Дълбочина
на килийката 16 тт. L 2 се нами-
ра в ueHThpa на килийката.
б
L
L 2
1i С
/3х. В
, ,
C Сб
Е S f
{4 12 15
Фиr. 4
t Диаметър 1,3 шт, ,lJ.ължина 35 тт
и отводи на 5 тт и 30 тт от зазеlll-
лението.
ОписаниЯТ двустъпалеи антенен
усилвател е реализираи, като за че-
стотния обхват 470+790 MHz се
получава коефициеит на усилване
над 26 dB и пропусканата лента е
около 12 MHz.
Антенни усилватели с електрониа
настройка
Ако в разrледаните схеми иа едно-
стъпален и двустъпален антенен
усилвател се замеии донастройва-
щият кондензатор с подходящ вари-
кап и се оснrури подаваието на стаби-
лизирано управляващо иапрежение
за Hero, схемите на двата усилвате.'lЯ
Двустъпален усилвател с фиксираиа
настройка
Принципна схема. На фиr. 3 е
посочена схемата иа двустъпален
аитенен усилвател, реализиран с два
транзистора AF239S. Двете стъпала
са аиалоrични по схема иа свързва-
ие обща база. Ширината на пропус-
каиата леита се определя от леитовия
филтър, който се образува от индук-
тивностите на L2' L з и L4 И капаци-
тетите иа С 4 и Сб' Връзката между
двата кръrа иа лентовия филтър се
осъществява чрез процепа в разде-
лителиата стеиа и Lз-иидуктивността
за връзка. При пропуска на леита,
по-rО.'lяма от 10 MHz, може да се
премахне L з и връзката се оСъщест-
вява само чрез процепа в раздели-
телиата стена.
Конструктивно нзпълнение. На
фиr. 4 са посочени rеометричните
размери иа двустъпален аитеиен уснл-
вател. Индуктивността L 1 нма три
навивки от посребрен проводиик
0,6 тт и е иавита върху дориик 3 тт.
Иидуктивността L 2 има дъЛжина
35 тт и е от посребрен проводник
1,3 тт. Отводът е иа 30 тт от за-
землеиието. Индуктивността за
връзка L з е с ширина 8,7 тт и дъл-
жина 10 тт. L4 е от посребрен про-
водиик с диаметър 1,3 тт и дължина
35 тт. L б е от IIосребрен проводинк
4
ва да се обърне иа стабилизирйие70
на управляващото напрежение за
варикапите. В противен случай на-
стройката на усилвателя ще се изме-
ня прн промяна на захранващото на-
прежение.
Необходимо е, предн да се постави
аитенният усилвател на екраиа иа
телевизиониия приемник, да има
образ с малка контрастност. С.'Iед
това се свързва усилвателят и чрез
доиастройващите кондензатори С 4
за първата схема и С 4 , Сб И С е за
втората се извършва настройката на
усилвателите, докато се получи мак-
сималиа контрастиост иа изображе-
нието. При наличие на вобелrенера-
тор настроЙката се извършва при ла-
, ! {) :!: :::!
I AF23!JS 1470 B ..g:fO..r
E I< 'O (J1(J 1 .4 , ti4
8х."..... 1" 88ta5"A I
I L[;q I I
I (51( С з Н L 2 I
I ЗJ I I
( R11 I
I Z2K 101( и3Х,
L r .1.! ..J
12У +
ЕБ
Фиr. 5
се изменят и добиват вида, посочен
на фиr. 5 и 6.
Конструктивното реализиране иа
усилвателнте с електронна иастрой-
ка не се различава от посоченото по-
rope за усилвателите с обикновена
настройка. Като подходящи варика-
пи MoraT да се посочат КВ 105, BBI05,
ВАУ70 и др. Особено внимание тряб-
I/зх.
.J
Фиr. б
бораторин условия, като се наблю-
дава формата на резонансната харак-
теристика на усилвателя. Настрой-
ката на усилвателите с електрониа
настройка изнсква предварителен под-
бор на варнкапите и спряrане на
настройката на кръrовете. Входиото
съпротивление на уснлвателите е
75 !З.
Радио
телевизия
електроника
111111111111111111111111111
.I- :.......,..
, .. . .,.., f
.....,..
dB.
II"J' .
.Н.:Ч
ТЕХНИКД
иеМЕРИТЕЛ НА ПАУЗАТА МЕЖДУ
МЕЛОДИИТЕ ПРИ ЗАПИС
отrрдмоФонниплочи
ИНЖ. Л. Събев
удк 681.844(086.72)
rрамофонната плоча е наЙ-разпро-
страненият източник на висококаче-
ствен звуков сиrнал. За съжаление
тя се износва твърде бързо, особено
при просвирване с кристална доза,
която се нуждае от значителен наТиск
на иrлата върху плочата. В резул-
тат на това се появяват шумове, драз-
нещи любителите на висококачеСТЕе-
ното възпроизвеждане и предизвик-
ващи колебания от вида: "Да запи-
ша ли тази мелодия, или да не 51 за-
пиша?"
Преобладаващият броЙ средно из-
носени плочи се характеризират с
От l1ЭJ'оt7 НQ
JlCUAJoтl?.4
A/ А" SimoVko!ft/
"паузата" ПРОСто не се записва. На
практика това става по следння на-
чин: намираМе края на последната
записана меJ7Одия, оставяме място
за пауза и еДВа ToraBa включваме в
по.rюжение "запис:" и временния стоп.
Да предположим. че ще записваме
третата мелодия от плочата поста-
вяме иrлата към края на втората и
след като тя свърши, измерваме пау-
зата с помощта на хронометър, ръчен
часовник със секундомер или просто
чрез броене. После връщаме иrлата в
края на втората мелодия и след за-
вършването Й ОТНОI:О засичаме вре-
17т шхоо но
УСlI/I/}атм
-@-
AI"'.4 .Siт(} KotJt/
незабележим шум при фортисимо,
сравнително поносим при пианисн-
мо, но прекалено натрапчив по вре-
ме на паузата между мелодинте. Този
шум превишава праrа на схемите
DNL и не може да бъде чувствително
намален чрез подобен род схеми.
Все пак шумът в паузите може да
се премахне, и то нанълно. За пе,пта
[одина XXV[/
кн. 1 1978
Фнr.
Rz
J1%
(;fiyAml/l{t'l7j
Фиr. 2
мето, за да отпуснем временния стоп
малко преди започване на желаната
мелодия.
Особено удобни за такава работа
са касетофоните, тъй като малката
маса на лентата в касетата дава въз
можност за бързото и ускоряване,
без да се получи виене. При ро.ТIКОВИ-
те маrнитофони временният стон
трябва да се отпуска по'рано, за да
има време лентата да доvие нормал
ната си скорост преди пристиrане на
полезния сиrнал.
На пръв ПOl лед измерването на
паузата е MHoro "есно, но на прак-
тика е трудно, ососено KoraTo човек
е уморен. Отделните мелодии. с
малки изключения. завършват с
продължително намаляване силата
на звука и фиксирането на края е
твърде субективно и неточно. За
улеснение често пъТи чрез реrулато-
ра на силата плавно компенсираме
постепенно намаляващата сила, но
точността се увеличава незначител-
но, затова пък възниква реалната
възможност, началото на следващата
мелодия да заприлича на rръм, който
да стресне съседите, пък и самите
нас.
Паузата може да се измери обек-
тивно с помощта иа приставка към
мултицета (фиr. 1). Използува се
един от мощните изходни сиrнали иа
усилвателя, например левият. За
да не се прекъсне връзката към съот-
ветното озвучително тяло, входът на
приставката е реализиран във вид на
отклонение от удължител ен шнур.
Схемата съдържа детектор, три-
I"ep на Il1мит, зарядно-разряден кон-
дензатор и волтметър (мултицет).
Действие иа схемата. При липса
на сиrнал токът, протичащ през ре-
зистора R2' отпушва предварително
четирите силициеви точкови диода
Дl+Д4 на детектора, за да MoraT да
детектират не само силния, но 51 сла-
бия сиrнал. Кондензаторът С 1 е за-
реден до около + 1,2 V. Т 1 е наситен
и на базата му се установява потен-
циал +0,7 У. Т 2 е запушен и кон-
дензаторът С З се зарежда през R6 дО
захранващото напрежение. Волтме-
търът контролира това напрежение.
При постъпване на слаб сиrнал
напрежението върху С] намалява.
а при силен сш'нал става дори отри-
цателно. Tl се запушва, Т 2 се наси-
ща и разрежда бързо С з . Стрелката
на волтметъра застава почти на нула.
В края на мелодията настъпва мо-
мент, KoraTo слабият сиrнал не може
да поддържа запушен Tl' триrерът
се преобръща и коидензаторът С з
започва да се зарежда. Стрелката на
волтметъра се придвижва плавно към
края на обхвата до започване на
следващата мелодия. ToraBa волт-
метър ът се нулира и трябва да запом-
пим максималното му показание.
При новторното просвирване освобож-
5
даваме времеиния с оп на маrнито-
фона (касетофона) малко преди МО-
меllта на достипше на вече отчетено-
то максимаЛfЮ отклонсние f18 стрел-
ката.
Измерването протича по същия на-
чин, както с хронометър, с тази съ-
ществена разлика, че хронометърът
се пуска ръчно, а стрелката на волт-
метъра riотеrля автоматично.
Недостатък на тази схема е про-
менливата скорост на зареждане на
кондензатора С з , поради което
стрелката на ВОЛТlIIетъра се придвиж-
ва отначало бързо и постепеино за-
бавя своя ход. И тъЙ като наЙ-често
паузата превишава 4 , rОЛяlllа част
от скалата на волтметъра се изминава
безполезпо с висока скорост, за смет-
ка на това разрешаващата способност
в края на обхпата е намалена.
Този недостатък е избяrиат чрез
замяна на резистора Re с [енератор
на ток (фиr. 2). Тук кондеизаторът
С З се зарежда по линеен закоп и
стрелката на волтметъра се придвиж-
ва с постояниа скорост.
Предназначение на елементите
Щифтов куплунr "двоЙка" за
включване към нзход на крайно
стъпало вместо озвучителното тяло.
rнездов куплунr "двойка" за
включване на озвучителното тяло.
Rl буферен резистор между край-
ното стъпало и входа иа схемата.
Предпазва от разбаланснраие иа зву-
ковата картина вследствие на допъл-
нително натоварване на едното от
краЙните стъпала. Намалява скоро-
стта на зареждане на С 1 от кратко-
трайни смущаващи пикове по време
на паузата.
Дl-:-Д4 СИЛИlщсви ТОЧКОllИ дио-
ди за детектиране на звУКОIJИЯ сю-.
иал.
Д5 силициев точков диод, пред-
пазващ кондензатора С 1 от пробив
при смяна на поляритета. Фиксира
отрицателното напрежение до около
o, 7 У. (Обратното напрежение вър-
ху елеКТРОJ/ИТНИТС копдензатори не
трябна да преВИШ311а 2 У.)
С 1 филтър за промеllJllшата съ-
ставяща р детектирания СI\ПlilЛ.
R 2 "резистор за предварllтс.fШО
отпушване диодите на деТСJпора 11 за
наСИlщше ШI траНЗ.lIстора 1'1'
Rз базов резистор, отдеЛlШ\ пред_
нанрежепието за детектор.. (+ 1,2 У)
от отпушващото ШlПреж('нис (+О,7У)
на транзистора 1'1'
R З С 2 филтър против кратко-
траЙните смущения по време на пау-
зата lIIежду мелодиите.
TIT2R4R5 триrер иа Шмит.
Ro (фиr. 1) товар на '"риrера.
О,"раничител на зарядния ток на С з .
Т з R о R 7 ДОД7 (фнr. 2) I'eHepaTOp
на ток, заместващ Ro от фиr. 1 за
подоБРЯJJiше работата на схемата.
С З зарядно-разряден копденза-
тор.
Избuр tla елемеltТИ
RI рС:lИстор .I\-\ЛТ със съпротип-
ление между 1 ОО и 330 2, достатъч-
но мощен, за да не I!зrОрl! норади
6
невнимание от rОЛЯlllата изходна мощ-
ност на уСИЛВателя. Трябва да се
Уllотреби например 1002 2W. 180 2
1 W, 330 20,5 W. rарантиращи бсзо-
пасното включвапе към KpaiiHO стъ-
пало с 1II0ЩНОСТ до GO W синус.
падат елементите тз, Де, Д7 и R7
И се запоява мост между островите За
колектора и за емитера на Та.
За закрепване 1111 акумулатора
(батерията) са предвидени 4 чифта
острови, в които ее запояват 4 пар-
@
@
8
Фиr. 3
о
+
о
--.;:
I
C(Q А'
V
.42 Аз
R. A АР
f A
..11 e !Q 72 к ч" э
кcr" N +о (/2 R(
Q, КУ Чо
о ---о е е
r1 .
Са Il
_:0 о о О оо о о О
+
t. I t
Кьн t70.1тHCт1Jpa От YC(MtJ(lтtMR
ЛРУ!"И ре:шстори J\\ЛТ ШlI! РПJ\\
0,25 \\' i::20%.
1'1 и 1'2 произволни СИJlициеви
маломощни NPN транзистори.
Тз силициев PNP транзистор,
при липса на маломощен може да се
употреби и средноыощен, напр.
2Т6821, KFYI6, KFYI8 и др.
К миниатюрен ЦК ключ.
Захранване батерия за напре..
жение 9 V или акумулатор 7НКХ-
100.
Коиструкция. rрафичният ори
rипал на платката е даден па фиr. З,
а монтажният i'i чертеж на фш'. 4"
Вър ху тази п.па rKa може да се мон-
тира схемаПI от фИ!'. 1 ил!! схемата
от фш-. 2, IceTO U ПЪРUIJЯ случаЙ ОТ-
чета rол проводпик с f6 1 тт. еrъ-
нати във вид на бvквата П. Запоени'
те П-та се оrъват' встранн до обра-
зуване на кукички. Акумулаторът
се поставя в така оформеното леrло
и се фиксира с едно ИilИ две ласти-
чета, прекарани през кукичките. За
куплиране се използува шючка с
изводи от изтощена батерня за 9 У.
ЦI<>ключето се закрепва е помощ-
та на метално винкеJlче. rнездовият
!(Уп.1Jунr се запоява на ПJlатката, 8
щифтовият поередстоом къс доу-
IlрОlюдеп кабел. Дна МНОI"ОЖИЧНИ
I1рОПОДlIика с дължина 110 0,5 до
1 ПI еДllIIИlIТ червен, а друrият
СИII, сс усукват с (юрмашпна. lIолу
чеllllЯТ 1\;](;(':1 ес [luX.1 л IЮДХОДНЩ
l'адUQ
телеI.JUЗUЯ
t!MritllpOl-1lt1\U
шлаух. В края на червения се запоя-
ва червено банаи-щекерче, а в края
на синия снньо. Останалите два
края се запояват КЪМ платката
червеният към точката (+), а синият
,{ъм точката ( )_
'добно е двата кабела да се фик-
сират към виитопете за закренване на
rнездовия куплунr.
Блаrодарение на акумулатора
платката стои доста стабилно във
вертнкално положенне и поставяне-
то и в кутия не е задължително.
Експлоатацня. Устройството раз-
познава лесно паузата, KoraTo шу-
мът е значително по-малък от полез-
ния сиrнал. Най-неблаrоприятен е
случаят, при който мелодията за-
вършва с пианисимо, в паузата нма
значителен шум и следващата мело-
дия започва с IlиаНИСIIМО. TOI"aBa мо-
же да се паложи да направим две-
........... .....- ... -...-....
.
.
три проби, нзползувайки реrулатора
па силата па усилвателя, докато до-
ведем пиаписнмото над праrа на схе-
мата. а шумът остане под този пры".
Ако това не пи се удаде. плочата е
прекалено износена н трябва да се
откажем от запнса или да се ПрИМН-
рим със значителния шум, засю"ащ и
част от паузата.
По време на двете просвирвания
първото за определяне иа паузата и
второто за записа lIе трябва Да се
манипулира с реrулатора на силата
на звука, за да не се опорочи измер-
ването.
Захранващото напрежение се кон-
тролира чрез волтметъра при лнпса
на сиrнал в продължение иа повече
от 20 s. За схемата от фиr. 2 към
показанието на волтметъра трябва
да се прибавu остаТ1,ЧllOТО Иqllрсже-
......... ................ .. - ....
ИМПЫЛOlolА
ТЕХНИКА
ИМПУЛС НО ЗАХРАНВАН!!
НА ЦИФРОВИ ИНДИКАТОРНИ ЛАМПИ
и ОХЕМА ЭА АВТОМАТИЧНО
НУЛИРАНЕ С TTL ИНТЕrРАЛНИ
СХЕМИ
доц. { .тл. И. Лозенскu
удк 621.387.3 223.6
И:эползуuането на Н1I!НУЛСИО за-
хранване на цифропите ИНДНI{аТОРНII
лампи по,нюлява да се памали зна-
чително (около 2 пъти) консумация-
та на схемата на цнфровата инднка-
ция и да се подобри качесТ!lОТО на
самата инднкация _ Освен това при
импулсен режим се увеличава MHOI'O-
кратно използуването на цифровите
JIампи [I}.
На фиr. 1 е показана схемата на
преброително устроЙство с цнфрова
индикация н автоматично нулиране.
Преброителното устройство се съ-
стои от ПОС.'Iсдователно спързани де-
сети'IНИ броячи НС 4 , НС о ,.., свър-
зани като делнтелн на честотата на
10. КЪМ АВСД изходите на всеки от
тях, работещ в код 8 4 2 1, са
включе\iИ съответните входове ва
двоично-десетични дешифратори
(/1CI/' /1С 7 ,..), които имат по 10
ВИСОКОВО.'IТОВИ изх{)да за дирек 1"110
управление на съответните ЦИфРUIШ
индикаТОрНII .'IаIl!ПН (Л 1 . Л 2 . .).
Изходите са за цифрите (ка"I"Oдите) 0"1'
О до 9.
lIмпулсното захранване е осъшс-
стпепо с ПО IOIцта на му.П'I1впбрц-
'одава XXVII
Кн. 1 J97&
тор, IIЗПЪШlен с TTL иптеI'раЛна схе-
ма ИС 1 , JJИСОКОВОЛТОВ транзистор
(Т 1 ) и схеыа за HeI'oBoTO упраJJ. е!lие
(/1С 2 ). Аlу.'IтивиGраторът е автосене-
раторен с честота около 1300 Hz
и коефициент на запълване на импул-
сите 1/16, коЙто се определя от вре-
мезадавашите nериrи R 1 C 2 и R 2 C 1 .
Допълнителните е.'Iементи (НС 1 ) с
I!ЗХОД 3 и /1С 1 С ИЗХОД б осиrуряпат
автоматично започване на процеса на
rепериране (2).
Внсоковолтовият трапзистор Т 1
е P P (rерманиев). Резисторът R з
опреде.'IЯ базовия ток на транзнстора
в наситено състоянне, а R4 отвежда
обратння ток при запушено състоя-
нне.
Цифровата инДикация се управля-
ва посредством JK трш'ер (/1 С з ),
чиито J входове (изводи 3, 4, 5) и
К входопе (9, 10, 11) са свързанн на
късо с инверсния изход (извод 6)
J К Q. в изХодно състояние из-
ходът 8 на J К триrера има ниво
ЛОI". О 11 затова мултивибраторът НН-
ма да работи, а транзисторът Т 1
е запушен, защото изходът 8 на
ПС шщ I!!1ПО JЩ1'. 1, Прн топа fщлu-
нне на reHepaTopa на ток, което е
около 0,4 У.
с.'Iед приключване на работата с
уреда захранването му трябва да се
ИЗКЛЮЧИ с ЦК-ключето, :Ia да lIe се
изтоши 8l\умулаторът (батерия:rа).
Технически данни
Измервана пауза от О до 20 <.
Праrово напрежение ОКОЛО 450 тУ
(входна амплитуда).
Захранваш о напрежение UT 6 ДО
12 У.
Консумация на ток от 0,3 ДU 1.2111A
за фиr. 1 (непостоянна), ОКОЛО 1 тА
за фиr. 2 (постоянна).
Работоспособност околО 100 часа
при едно зарежданr lIa аI<умулато-
ра 7lil\X-IО().
жение значителна част от захранва.
щото напре)кение 200 V пада на за-
пушения транзистор и цифровите
лампи няма да светят. I<.oraTo J К
триrерът се преобърне (а това става
само 3!{0 сю'налът на тактовиЯ вход
12 на тр!нера премнне от лоr. 1 къ;\\
ЛОI". О), на изхода му 8 се шмучава
ЛОI'. 1, мултивибраторът се включва
и транзисторът започва да се отпуш-
ва пернодическн с честотата иа ыул-
тнвибратора. KoraTo транзисТорът е
отпушен, а това трае 1/16 от периода.
тоЙ практически представлява късо
съединепие, свързващо извода 200У
с +5 У, С.'Iедователно на цифровите
лампи се подава напрежение 205 V
и съответните цифри светват.
След превключването на J К три-
I'epa J о K"""Q==O н триrерът става
вечувствите.'Iен към СИI'налите, по-
давани на тактовня му вход.
Анодвите резистори на цифровите
JIампи R6' R7' . . , са подбрани със
сравинтелно ниски съпротивления
(6,2 ),Щ. Топа е необходнмо за оси-
('уряванс па достатъчен среден ток
(за период) през всяка цифрова лам-
па IJ режим на включена 1I11Дикация.
1
Експериментът показва, че pea
лизираната по описания начин циф-
рова индикация с ИМПУЛСИО захран-
ване на индикаторните rазонапъл-
ненИ лампи е по-икономична от се-
демелементните индикатори със CBe
тоизлъчващи диоди и луминесцент-
ните индикатори (при еднакви разме-
ри на цифрите). А това е от значение
при разработването на портативни
цифрови уреди, захранвани с бате-
рии.
СХЕМА ЗА Н ТЛИРАНЕ
Ръчно иулиране. Превключвателят
П 1 ("авт. ръчно нулиране") се поста-
вя в положение "ръчно". При натис-
кане на бутона Б ("нулиране") BXO
дЪТ 12 на ИС 2 се занулява, на изхо-
да 11 ннвото става лоr. 1, което ну-
лира всички десетични броячи (вхо-
дове 2), а изходът 3 на ИС 2 преми-
нава към ниво О, което нулира .JK
триrера (вход 2). След отпускане на
бутона входовете 2 на броячите полу
чават потенциал О, а входът 2 на J К
триrера получава потенциал 1, кое-
то е необходимо за нормалната им
работа.
При всяко включване на захранва
нето нулирането се осъществява ав-
томатично, сез да се натиска бутонът
Б, блаrодарение на кондензатора С".
KoraTo той се зареди до 1,5 V, ИС 2
се превключва и схемата е rOToBa за
работа.
Автоматично иулираие (ИС в). Пре-
включвателят П 1 се дава в поло-
жение "авт. ". Нормално транзисто
рът Т 2 е наситен, изходите 3, 11 и 8
на ИС в са на ниво лоr. 1, а изходът
б на ниво лоr. О. След преобръща
нето на JK триrера нивото на изхода
3 става О, на базата на транзистора
се получава отрицателно напреже
ние, което [о запушва, изходът 11 е
с ниво О, кондензаторът С 4 бързо се
разрежда през диода Дl' KoraTo кон-
дензаторът С з се презареди преэ
P 1 . R9 и R1fI' траllЗИСТОрЪТ сс от-
пушва, нивото на изхода 1 1 премина
ва към .'10['. 1 и на изход 8 се получа-
ва краткотраен нулиращ импулс,
чиято продължителност зависи от
капацитета С 4 .
Времетраенето на цифровата инди-
кация се определя от времеконстан-
тата (R 9 + P1il R 10 ) С з и може плавно
да се променя от 2 до 20 s с помощта
на потенциометъра Р 1 .
След нулирането JK триrерът се
връща в своето нзходно състояние
(потенциалът на изхода 8 става лоr.
О) и цифровата индикация се изключ
ва, т. е. Jlампите престават да светят
и да консумират ток.
и .sN7+/J/JN
=[}
ИСI
.УбfJ
.;..fJlc Шои
....;
.. ....
А}
IK
1.1
<>,'"'
8
2
12
томатично нулнране беше успешно
приложена в едноканалната цифрова
сеизмична станция тип ЕЦСС-2, раз-
работена във Висшия минно-rеолож
ки институт.
';'.fY
,1,- Z.71lJAI
.%-6;2К
,12 Z.71IJN
2
;.:i -
.J
"')
Rт-б,.,?к
.fк
R.9 ..1711
!ОК !ОК
За ПОВ"lорно вкточпапе на инди
кацията е необходимо сип!алът, по
давап на тактовия вход 1Iа триrсра
(и:шод 12), да премине от пиво JlOr.
1 към .nOl'. О.
РаЗI".педаната схема с импулсно
захранване на цифровите .1Jаl\ШИ и ав-
. .-.-.-.--- III --. .-. --.-.
'.-:.-;.- . 1 0:"8 - . - -
. I. ... .".... .
,. .... ....:...
......... .........
.:.:...... .......... .
....:.:.:.. _.:.:.:-:.:.: в Е С Т И
J1итr:РАТ Тf>А
1.Лернер, М. И. идр.Циф-
ровая индикация. МО(;ква, Энер-
["ин, 1970.
2. r о .п h де п б ер!', Л. М.
Импу.пьсные и цифРOiше устрпС!-
Ства. 10CKBa, СВЯЗh, 1973.
ОТ
ЦJ:lЛ
СВАТ
Устройство за сиитезиране шума
на вятъра и морето WW- 1005.
Проrра ,ира се с 6 клавиша: 3 за
"вятър а и 3 за "морските Bbll-
ни". Има и допълннтеJ!ен клавиш за
смесването им. Предназначено е за JlЮ-
бители на звукозаписа и озвучите.пи
на филми. ЗахраЩЗ8 се с 2 GатерИII по
8
9 V/5 Л. Има и Kyn.nYHr за външно
захранване. (ФРr)
"I'олямото ухо". Това с силно на-
сочсн микрофон за ЗaJlИсване на зву-
ци от rОJIЯl\Ю разстояние. При доб-
ри услщщн (нощсм) има разбирае-
мост от разстояние над 1 kш. Офор-
МСН е като параболично оrледало
с диаметър 430 шт. Има Brpa-
ден преДУСИJIПател "с АРУ над 50
dB. Мож да се заКренва иа статив.
Захранването му е с батерия 9 V.
(Фf>I')
Радио
телевизия
елекrпрОI-!ШШ
111
/ ' .
, // /
,;j ./
f /
.. . ОО .... ......
". ..... ..........
. '" ....... ......
.0..... ...........
. ....:. ':', :.:.: оо:.;.:. :.;.:.:.:.;.
...,.,............................
. .' : .... ::::: : .
"' """" ......
/JI.: :T. :::::::j ;z
.................................
." о. .... ......
... ....... .....,
lи:аМЕ J:lBAI-I S
АНАЛоrО цифРОВ
ПРЕОБРАЭОВД ТЕЛ
инж. Н. МудрО8
УДК G81.З35
Използуването на комбинация от
[енераТОр на лннейно нарастващо на-
прежение и компаратор (фю'. 1) е
класически начин за преобразуване
иа напрежение в интервал от време
или честота. Входовете на КОllшара
тора получават напреження от IlЗ-
хода на reHepaTopa и външно и2'
което е опорно или измеритеЩIО.
Изходното му напрежение се изпол
зува за спнране на трионообразното
напрежение на reHepaTopa. Ако [ене-
раторът на линейио нарастващо Ha
прежение започва образуването на
триона от момента t tl' изходящото
напрежение в момента t 2 , KoraTo се
задействува компараторът (фиr. 2), е:
Uизх kl и 1 (t2 tl) U2 kl и 1 . Т,
където:
T t2. tl е продължителността на
периода на трионообразното напр('
жение;
l/, Il'I/l'jJO/ТI..ojJ
, 110 111/111'''110
IfОjJll'i'/ТIIOЩ/J
IIОЛjll')/(I'IШI'
Фнr. 1
,> . : U
ЗаВИСИмостта T k o
дава ня-
колко ВЪЗIlЮЖНII приложения на
схемата от фиr. 1:
намиране на интервал от ьр('ме,
пропорционален на частното от ДЕе
напрежения (lJ 1 и и2.);
намиране на интервал от време,
пропорционален на едно напрежение
(и2.)' при постоянно опорно напре-
жение, подавано на входа на [ене-
ратора на линейно нарастващо Ha
прежение (и 1 );
намиране на иитервал от време.
пропорционален на реципрочната
стойност на едно напрежение (lJ 1 ),
при постоянно напрежение, подава-
но на втория вход на компаратора
(и 2.).
Вариант на схемата от фиr. 1 е
прнбавянето на триrер къ:'>! изхода
на компаратора. Пускането на три-
lJнл
iii
[, 4
f
!Jш
lI JfJX
( I
I :
4
J Т l'
',
Фиr. 2
l/z
lI"
и 1 е напрежението, което управля-
ва изработването на лииейно нараст-
ващо напрежение;
и 2 е напрежението, с което се срав-
нява изходното напрежение на [ене-
ратора на линейно нараСТ!Jащо напре
жеиие;
k 1 е коефициентът на пропорцио-
налност, зависещ от конструкцията
11 параметрите иа rеиератора на тl-
нейно нарастващо напрежение.
Тоиllна ХХУl/
кн. 1 1978
Фнr.3
I"epa става от външно напрежеиие
(из по вход S), а връщането му в
изходно състояние от импулса в
изхода на компаратора (по вход R).
По този начин направо се получава
правоъrълеи ИМПУЛС с ПрОДЪ.'lжитеk
ност Т, който може да се използува
при Цl'Iфрови измервания на интер-
ва_lа от време (запълване на този ин-
тервал с честота, rеиерираиа от мул-
ТlIвибратор през схема за съвпаде-
пие показано с пуиктир на фиr. 2).
Ако и 1 и и 2 са измеиящи се във вре-
мето величиии, честотата на импул-
сите иа входа из може да бъде из-
брана така, че да се осиrури необ-
ходимата точност на преобразуваие-
то.
Схема, с която се реализират опи-
саните възможности, е показана на
фиr. 4. [енераторът на линейно иа-
растващо напрежеиие е изпълнен с
О!lерациоиния усилвател 741 по кла-
сическата схема на интеrратор с раз-
реждане на иитеrриращия кондеиза-
тор С] посредством полеви транзистор
(КП103М). За компаратор и триrер
са използувани операционии УСИЛ'
ватели 709 (с мииимални честотни
корекции).
ДеЙствието на схемата от фиr. 4 е
следното: нормалио триrерът Аз
е в изходно състояиие, въведенв с
подаване на положително иапреже-
ние през диода за l'Iачалио иулираие
Дl на инвертиращия вход иа опера-
ционния усилвател. Изходното на-
прежение иа триrера е отрицателио и
през rрупата резистор R 1 и ценеров
диод отпушва полевия транзистор.Ин-
теrриращият кондекзатор С 1 е разре-
ден и даден нв !(ъсо през ннското съп-
ротивление на прехода изток сток иа
полевия транзистор. Положителни ят
отскок на вход из задействува три-
[ера и той сменя състоянието си.
Полевият транзистор се запушва и
интеrрираlЦИЯТ кондензатор запоqва
да се зарежда от напрежеиието, по-
дадено на входа иа интеrратора и 1 , с
времеконстанта R 1 C 1 . В момента, ко-
[ато изходното напрежение на инте-
rpaTopa достиrне напрежението, по-
дадено на друrия му вход и 2 , ком-
параторът се задействува, триrерът
се връща в изходното си състояние,
полевият транзистор се отпушва и
зареденнят кондеизатор се разреж-
да през нискоомиия му преход. Вре-
мето, за което триrерът е бил във
включено състояиие, е равно на вре-
мето от ВКJJJочването иа трионообраз-
ното напрежение до прекратяването
МУ.
При означените на схемата стой-
ности на елементите експерименти-
рането на схемата показва следните
резултати:
При иl 10 V и измеиенве на и 2
от 100 mV до 10 V изработените ии-
тервали от време са с ПрОДЪ.'lжител-
ност съответио от 25 Jl.S дО 2 ms. За-
висимостта T klJ2 е лииейна с точ-
иост до 10% за и 2 от 500 mV до 10 V.
За напрежения и 2 , по'ниски от
9
500 тУ. нелинеfJността се увелиiJава.
При и2 10 V и изменение на и 1
от 100 mV до 10 V изработените ин-
тервали от време са с продължител-
ност от 250 I-LS дО 2 ms. Заключенията
за линейността са същите.
За измеиения на и 1 и и 2 В rраии-
ците от 1 до 10 V rрешката е по-малка
от 2%.
При Ul и 2 И промяната им от 1 до
10 V изработеният интервал от вре-
ме е с продължителност 2 т . Това
показва възможностите за качествено
делене на двете величини без допус-
кане на съществена rрешка. За на-
прежения. ПО-НИСКИ от 1 V, продъл-
жителността на интервала от време
т иамалява и става съизмерима с
времето на превключване на компа-
ратора и триrера. Следователно за
ниски напрежения rрешката нараст-
ва.
При настройката на схемата тряб-
ва да се имат пред вид някои особе-
иости:
за интеI'ратора Аl трябва да се
подбират операционнн усилватели с
нисък офсетов ток;
независимо от това, че опера-
ционните усилватели в компаратор-
ни схеми не се нуждаят от честотни
корекции, в случая поставянето им
е иаложително, за да се разшири
импулсът на сработването на компа-
ратора и да се осиrури управлението
на триrера;
rрупата резистор (Rl) цене-
ров ДИО)\ защн'rава от Пробив преХО-
да затвор вток на полевия транзи-
стор и е съобразена с каталожните
данни на конкретния тип. При високи
захранващи напрежения на опера-
+
1 iJ-DJк
Оllt
I
А
/(С1I7
ЦK
.е
IIOк
b2
ционнитс усилватели може да се
предвиДИ II защита с цснеров диод
на изхода на операционния усилва-
тел (A 1 ).
-ИЭМЕРНТЕЛ НА ТРАНЭИСТОРИ
УДК 621.317.79: 621.382.3
С предлаrания уред може точно да
се измерва усилването на всички ви-
дове транзистори. )'редът притежа-
ва два обхвата на измерване: 1
при р== 10+ 100; 11 р== 100+ 1000.
Първият обхват е за транзистори,
изработвани по старата технолоrия,
и за мощни траизистори, авторият
обхват 'за маломощни транзистори
от типа BCI09, 2N2222 и др.
В схемата на'" уреда са употребени
два операционни усилвателя от типа
-(/
R,
[/
+
l/c
j)
d Е
-{j
-[/
Фиr. 1
10
741 (с корпус DIL 14 извода).
Първнят е свързан по такъв начин,
че в базата на измервання транзистор
да се получи напрежение, необходн-
мо за протичането на колекторен ток
1 тА. На инвертиращия му вход се
подава напрежение, определено от
делителя R'J.' R3. Това напрежение се
Rz
опред еля по израза: и R2+R3 ' Колек-
ЛЬ-t2Л--
F
G
R g -lл--
-[/
ОписаИilта схема не прёдлаrа MH6ro
висока линейност на преобразуване-
то, но е ИЗК.1ючително проста, ком-
пактна и удобна за настройка. В ре-
дица случаи напрнмер преобразу-
fJXOd II.fAVfUИ'
Л:
Фнr. 4
ваис на биолоrи'ШИ аиалоrови сиr-
нали, къдеТО не се изисква висока
точност използуването и е особено
подходящо.
торният ток на транзистора дава спад
на напрежението върху резистора
R6' прн което се повншава стойно-
стта на тока в базата на измерваНIIЯ
транзистор. Като резултат се полу-
чава увеличаване на колекторния
ток. Този процес продължава, докато
напрежението на колектора на тран-
зистора стане почти равно на това,
подадено на входа на операционния
усилвател. При това между двата му
входа остава едно малко положи-
lJ Е}! .л
r
N P--/Y f
\ I Д-/Н' J
?
...!(чо{
...!{}ЛёfO(}(:
Оо.к&шт
Фиr. 2
Радио
телевиЗllЯ
електроника
...-.ZL............ .
0--0--0
о
-
:...о
: 1
.,
о
о
Фнr. 3
.zJ/КАЮI,//
с>
I vz Ао
е z,p 4
о /(
'./с
-I-{jc
F
о
/kAЮi.l1
о
G
ое
I/JftJAeKmop/
СfkАЮ/w'j
Eb/ М'I /тей -!i /r'AI{J4I/
Фur.4
ПРОЕКТИРАНЕ НА ТРАНЭИСТОРЕН
rEHEPATOP С RC ДЕФАЭИРАЩА
ВЕриrА
u1tж. r. Ненов
удк 621.3735
Твърде често в практиката се
налаrа употребаТ<I на ИЗТОЧIIИUИ за
синусоидалио напреженне в звуковия
обхват. Подходящи устройства в те-
зи случаи са l'енераторите с дефази
ращи RC веРИfИ. осо(;еllО KOI'aTO по
следните трябва да работю" IIа CЪB
сем llНСКИ и фиксираllll честотн.
В настоящата статия се представя
метод За електрическо проектиране
на reHepaTop от ТОЗИ тип. Методът е
И31'раден на основата на матемаТИ'Jес-
ки аналиЗ на вериrа с дефазиращи
RC звена и ОСIIОвните е.'lементарни
зависимости при определяне на пара
метрите на траllзисторните усилва-
тели. Той дава възможност на кон-
структора бързо, удобно и достатъч
110 точнО да пресметне схемата на [е-
нератор с RC дефазираща вериrа.
В най-uбщия СЛУ'Jай тозн тип [е.
нератор може да се разr.'1еда като
rOaUHa XXV/J
кн. 1, 1978
телно напрежение, което е достатъч-
но за получаването на ток на изхода
H операционния усилвател, равен на
I/ от тока в колектора (1 тА). Поз-
навайки вече lс. иие може да изме-
рим усилването по ток на транзисто
ра. Ако последното е Mlloro малко,
например 10, базовият ток ще бъде:
1 1
/B f' TO lO(l !1А
1
/в юо 1O J.LA
Ако е 100.
Вторнят операционен усилвател
I!rpae ролята на ПОСТОЯннотоков усил-
вател, което ПОЗВО.'1ява използуване-
то на ызмерителна система с номина-
лен ток 1 тА. Захранването на опе-
рационните усилватели става с две
Н<tпрежения С обратен Зllак спрямо
маса. СтоЙността иа резистора Rl
се IIJбира в зависимост от захранва-
щото напреженне. Използуването Ila
опорни диоди ще ДОВеде до стабилна
и то'ша работа с уреда. З<I да се пре-
включи уредът от измерваllе на NPN
към PNP траIlЗIIСТОРИ, трябва да се
използува схемата иа превключва-
теля на фИf. 2. На фНf. 3 е дадена
пе1J8"I-ната Платка на уреда. Етало-
нирането се извършва чрез разделя-
не скалата на измерителната система
на единици кратни на 10 и 100.
Захранването иа уреда освеи от
llзправнтел може да е и от батеРIIИ,
понеже консумацията е незначител-
на.
/10 .ltаmериаЛll на "Le Наи! Рат/еа,",
кн. 158з11584 от 1977 z.
Обработил: И. ВесеЛUНО8
усилвател с коефИIlиеllТ на усилван
по напрежение Ки. обхванат от вери-
ra на отрицателна обратна връзка с
коефицнеllТ Ш\ предаване (фиr. 1).
Условието за появата на осцила-
ции в случая е: Kи. 1 (1). Това оз-
начава реално усилваllе на усилва-
теля, равно или превишаващо З<l"l"ИХ-
ването на дефазиращата RC вериr<l.
и пълно дефазиране за честотата па
rеиерацинте между ВХf';,щия и вър-
11
натия ьт изхода към входа сиtн h.
Усилвателят с коефициент на УСИk
ване по напрежение Ки се реализи-
ра с биполярен траизистор в схема с
общ емитер (фиr. 2), чието дефази-
раие между входиия и изходния сиr-
нал е 180°. За да се изпълни фазовото
условие за появата на rенерации с
(iпределена честота, ВърнаТИ ят от из
хода към входа на усилвателя сиrнал
през вериrата на обратната връзка
трябва да бъде дефазиран още на
180° за тази честота. Освен това
усилваието по напрежение на усил-
вателя Ки трябва Да превишава за-'
тихването на вериrата на обратна-
та връзка за тази честота.
За да се получи 180° дефазиране
между изходния и входния СИП!8JI,
вериrата на обратната връзка тряб-
ва да се състои от три или ПОЕече RC
дефазиращи звена.
Броят JIa дефазиращите RC звена
и типът на вериrата са определени
единствено от съображения за иконО-
мичиост на схемата и лекота в под-
бора на елементите, определящи че
стотата на rенерации. В разrлежда-
ния случай е целесъобразна употре
бата на три RC звеиа от типа "с из-
преварване на фазата" изходното
иапрежение изпреварва по фаза вход-
иото (фиr. 3).
От математическия анализ на ве-
риrата от фиr. 3 може да се установи:
при каква честота то с посоче-
ните стойности на резисторите и кон-
дензаторите се постиrа дефазиране
180" между изходното и входното
иапрежение;
какво е реалното затихване ==
и ВХ
== иа дефазиращата RC вери-
и .
[а, състояща се от три звена, което
опредe.'lЯ какво минимално усилване
по напрежение Ки трябва да при-
тежава усилвател ят.
За удобство при анализа се прие-
ма С 1 ==С 2 ==С з ==С и Rl==R2==Rз R,
а за да се иамали броят на компонеи-
тите и за да се изключи влиянието на
входната вериrа на уСилвателя вър-
ху изхода иа вериrата иа обратната
връзка. е прието R== RBX [2).
В този случай, като се вземе под
внимание и влиянието на изходното
съпротивление на усилвателя Rиsx
върху входа иа RC дефазиращата ве-
риrа, се определит:
1
Ша CR 2(3+2a)
1
р (1.O0)=< 4аЧ23а+29
kъдеtо :
R UЗХ
a
1<
Последният Израз, в съответствие
с [1), определя кое41ициента на усил-
ване по напрежение на уснлвателя
1
Ки'?:. (Ша) 4a2+23a+29 [6], КОЙ
ТО, от Apyra страна, се определя с
достатъчна за практическите прило-
жеиия точност с израза
ЯСе
Kи ' [7]
re+RE
12
ъAeTO: Ce е еквиваЛ НТноtЬ Tl)naj:J-
но съпротивление на усилватсля
re ri+kr
Ки
{
2
{'
2'
Фиr. 1
р l/нл:AU.lIдх.
1
I
АиI
I
I
I I
L J
RC il Jl{IltlЩ/1
!l'fJllt?{l А. "
Фиr.2
O ..,
i 4 CI i Ч О J
I . I
I Rt iJ I
l' I I
I I
.J
2'
i1
Фиr.3
26 Ь
rt[!2):=/ [ mA ] ,k,[!2) ' -----=
Е IE[mA]
[3]
Ь== 3 за модерните силициеви тран-
эистори;
Ь==4 за останалите типове.
Входното съпротивление на един
транзисторен усилвател в схема с
общ емитер (фиr. 2) се определя с
израза:
[4),
RBx h21e (re+RE)' [8]
а изходното му съпротивление се оп-
ределя от паралелното съпротивле-
1
ние на Rk' h и ят:
22е
[5]
R Rk . Я т . 1/h 22e """
UЗХ Rk .RT+R k . 1/h 22e +R T . l/h 22e
Rk.RT
Rk+RT R ke [9]
Я изх
Ако в израза за а== я в съот-
ветствие с f2] се замести R с HeroBoT@
равио от [8] и се вземе пред вид [9]
и 16], се ПОЛУЧ{Iв::t УраВl!ею!\ , от ){О\:-
то се определя минималннят коефи-
циент на УСИЛliане по ток h 21eт in,
който използуваният транзистор
трябва да притещава, за да може да
бъде употребен в схема на [енератор
от този тип:
h21emin 45
Усилването по напрежение на усил-
вателя Киможе да се изрази чрез кое-
фициента на усилване по ток h 21e на
употребения транзястор. rра41ичното
представяне на Ku,--tp(h 21e ) преДЛаrа
I"ОЛЯМО удобство на конструк'сора,
като по транзистор с определен кое-
фнциент на усилване по ток h 21e може
веднаrа да се определи необходимото
усилване по напрежение на стъпалото
и чрез [7] да се пресметнат елементите
на схемата, които [о осиrуряват_
Зависимостта Ки' ф(h21е), представе-
на на 41иr. 4, дава отдична възмож-
ност да бъде направена правилна пре-
ценка, кои типове транзисТОрИ по от-
ношение 'на коефиnиента на усилва-
не по ток h 21e са най-подходящи за
активни прибори на този тип [енера-
тори. Теоретично всеки транзистор,
който притежава ко" 41ициент на усил-
ване по ток h 21e , по-rолям от 45, може
да бъде употребен като активен при-
бор в "схемата на този тип reHepaTo-
ри, но от rра41иката на 41иr. 4 се виж-
да колко силно зависи усилванеfО
Ки от h 21 e при стойности на h 21e <80.
При най-малката промяна на h 21e на
транзистора вследствие на изменение
на температурата или на захранващо-
то напрежение настъпват значителни
изменения на Ки, което води до сри-
ване или до lI!. <?Io rОЛ "lI!_1I не.Л,lIнейни
изкривявания на rенерираните коле-
бания. За да се избеrне това, жела-
телно е транзисторите за тази схема
да имат коефициент на усилване по
ток lI 21e > 80, на който съответству-
ва по-малък коефициепт на усилване
по напрежение Ки и се получава по-
слаба зависимост от промените на
h 21e .
Общата методика за електрическо-
то проектиране на транзисторен re-
нератор с тризвенна де41азираща ве-
риrа "с изпреварване на фазата"
се изrражда върху основата на изве-
дените зависимости и след като се
вземат под внимание предназначе-
нието на осцилатора И условията,>
в които той ще раС;оти. Честотата на
rенерации и затихването на дефази-
ращата вериrа зависят от съпротивле-
нието на товара RT. Топа е причина в
повечето от практическите случаи
осцилаторът да се изолира от товара
посредством 6уфер. По този начин
влиянието на товара върху стабил-
ността на честотата и амплитудата на
rенерираните колебания практичес-
ки се изключва.
Предпочитана схема за буфер е
емитерният повторител. В методи-
ката за пресмятане са включени и
изчисленията за буферното стъпало.
Общата принципна схема е посочена
на 41иr. 5. От съображения за иконо-
мичност и простота се въвежда rал-
ванична връзка между reHepaTopa
Т 1 и буфера Т 2 . Бреят на елемен-
тите се намалява, подобрява се CTa
билността на схемата и се опростя-
ват разчетните зависимостИ.
Радио
телевизия
е ектРОtl.llка
Изходните условия за електричес-
кото проектиране на осцилатора са
честотата на rенерации Р.,товарното
съпротивление RT и амплитудата на
осцилациите върху товара Ии8Х 1'.
Редът на изчисление е следният:
1. Определя се захранващото Ha
прежение Ek-
Като се има пред вид коефициен-
тът на предаване на емитерния повто-
рител и заrубата на част от захран-
ващото напрежение върху RE1' се
определя Ес:
Ес?:. з,7 U uзх l'
Възможен е и случаЙ, при който е
зададено захранващото напрежение
Ес. а се търс'И амплитудата на осцн-
лациите върху товара. В този слу-
чай:
Е
с
U uзх1' 3.i
2. Опреде.rJЯ се емитерното съпро
ТИВ.rJение RE2 на 1'2'
RE2 (0,15"';"'0.40) R T
(по-малките стоЙности на RE2 при
по rоляМ товар. т. е. малко R1')'
3. Определя се токът на емитера
lЕ2 на тз:
Е
/Е2 .,
2R E2
4. Избира се транзистор 72 по
следните параметри:
иСЕтах'?::.Ес
ICmax '?::.2/ Е2
РСтах '?::./Е2' ЕС
5. Определя се входното съпротив-
ление на емитерния повторител:
вx r2 h21e (re+R 1'e ).
където: h 2 1t е коефициентът на усил-
Ване по ток иа 1'2 за IЕ2, а
R1'e Rr. R E2
е еквивалентното то-
RT+RE2
варно съпротивление на емитерния
повторител.
Емитерното съпротивление У в се
определя по завиСимостта:
2б lJ
Ye -т;;+ f;
b 4 за rерманиеви транзисторн;
b 3 за силициеви тра зистори.
6. Избира 'се колекторно съпротив-
ление на 1'1
RC1 (0.05"';"'0,2) R BX1'2
(по-малките стойности при транзисто-
ри 72 с по rолям h 21e ).
7. Изчислява се токът на кодек-
тора на 1'1 по зависимостта:
1 Ec 2и ВЕ2
C1 2R C1
иBE2 ,65 v за силицневи транзнстори;
иBE2 .15 Vза rерманиеви транзнстори.
" . 8. Избира се транзистuр за 7'1
[Одuн.а 'XXV/J
кн.. 1 1978
с параметри:
иСЕlIlах?:Ес
ku l :
7/1
БО
.f/J
to
JD
2/J
О
Jfl
IIlJ IJIl 21l1l 2.f/J J{/IJ
h2f[1
, .
Фиr.4
Ес
R r .
i
Фиr.5
/Стах '?::./Сl
РСтах '?::.EC I C1
h 21t >80
9. Изчислява се еквивалеитното
товарно съпротивление на 71:
R C1 . R sx 1'2
RCt'=' R '''''''''''''''-
'Сl . вx 1'2
10. От фиr. 4 по измерения за 71
1121B за /Сl се отчита Ки.
11. Определя се емитерното съпро-
тивление REl по зависимостта:
R RCt--:Аu. У е == ! [ R
E1 Ки Ки Се
26К и Ь .К и ]
/Е l Е
За REl се избира равна или по
малка стандарТна стойност.
12. Изчислява се токът иа базата
на 1'1'
/С1
/
Вl 1121e
13. ПреСМ5!та се RB RBl+RB2.
0,5. EC UBE1 lc1' R E1
R B == /B '
Приема се за RBl =O,6 RB и за
RB2 O,4 RB.
14. Изчислява се Св
50
С >...
B 'Jr.Fo.RE2
15. Ощ>еделя се съпротивлението на
дефазиращата rрупа R.
R Вl . R Bx1
R. R . ' ==
.x R El + R sx1
R El . [/1 21e (re+ R E1)]
'"" REl+h21e(re+RE1)
16. Понеже сиrналът за обратната
връзка се отнема от емитера иа Тз
вместо от колектора иа 1'1' параме-
търът а е с незиачителиа стойност и
затова кондензаторът С на дефази-
ращата вериrа се определя по зави-
симостта:
1
C[nFJ 21t.F o .k{S-"'"
56
РО [kHzj. R ( kQ]
17. Прехвърлящият койдеИЗ8ТОР
СЕ се изчислява с израза:
50
CE 'lCFoRT
В случаите, KoraTo товарът на ос-
uилатора е незиачителен (RT [о.
Лямо съпротивление) и не се иалаrа
употребата на емитерен повторител,
методиката остава същата.
Пресмятанията за емитерния по
вторител се изпускат. Базата на Tj
се захранва от същата вериrа, но от
колектора иа 71. и ИЗflазът за пре-
СМятане на RB е:
R B ==
O,5EC /C1 RE1 UBEI
/Вl
аколекторното съпротивление на
1'1 се определя по зависимостта:
0.5 ЕС
R C1 < 1,1 . 1O 3
Честотата на rенерации се нама-
лява с няколко процента.
13
,it _:lili
ТDКDЗАХРАНВАЩИ
ЫСТ"РDЙСТВА
СТАБИЛИЭИРАН токоиеПРАВИТЕЛ
инж. Т. Стоилов
удк 621.314
На схемата е показан компенса-
l1ионен стабилизиран токоизправи
Те.п за напрежение 1 + 6 V и ток до
80 II1A, при изменение на захранва-
щото напрежение ::!:25%.
Използувана е обратната xapaKTe
ристика на Д814В. но 1II0r3T да се
използуват и Д814А, Б. r. Д, както
и rерманиевите им еквива.rrенти
Д808. 9, 10, 11, 13, имащи прав уча-
стък иа характеристиката при 0,8+
6,9 У.
Чрез делители R 2 . R3 транзисто-
рът Т] е запушен. Диодът Д3 ИI'рас
ро.'ш на зависимо от напрежснието
еъпротивлеиие с MHoro стръмна Ха-
рактеристика и определя тока на 01'-
пушване на Tl' С тримера R з се оп-
ределя токът през Д3 и оттам напре-
жеиието на стаt5и.:lИзания, което мо-
же да се променя от I до 6 У.
Съпротивлеиието на Rl се подf)и
Таблица
I и (VIJ 2.._1_:J I '
I Rl ( ] 170 160 i 50 140 30 120
![,; m!!I '
ра приблизително по таб.шщата за
раз.rrичните напрежения, така чс токът
нрез Тl да бъде ранен ЩНl пра: ен
ход на максима.rrНIIЯ ток, конто ще се
черпи от токоизправителн, н с.rrучан
80+ 100 тА, като Т] работи с радиа-
тор.
.4017Ж
..
.rrи:шрано напрежение 10 15 У,
като Rl за 10 V е 70 и.
Данните за трансформатора са Ш2;
Ш] 4f>20 нав. ПЕJI 0,09; за напре-
жсние 1 б V Wз"-"Wз"" 185 нан.
))ЕЛ 0,30; за нанрежеиие 10+ 15 V
tt'2 сu:'з 380 нав. ПЕJI 0,30.
.
22:;
При напрежение от трансформа-
тора --,,17 V и обръщане на Д3 (спря-
мо схемата) със същите стойности на
е.rrементите може да се получи стаби
.и НА WИ :[Е ..ин.r;:r.итw.r...и
КОНСТРУКТИВНО ОФОРМЛЕНИЕ
НА СТЕРЕОУСИЛВА ТЕЛ 2ХЭб W ТИП
УН/2
инж. И. Флоров
удк 621.375: 681.84
в кн. 3/1977 сод. на списанието са оnисанu блоковИ/па 11 Щ!lINЦ1U11'т-
та схема На Hi-Fi стереоусилвател 2Х8.5 "7, а в кн. 8'1977 ,'од. .
конструктивното изпълнение на ОЗВУЧllтелно тяло от lii-f"i клис т1Ш
ОТ r 1 OI. В редакцията 1l0ст'Оllиха МНО':О запитвшlUЯ отноCllO тези
две изделия и в Onli!OBOp на 1l0вишения интерес на Нашите !/шпаmели пуб-
ликува,\{с настоящата статия.
Стереоусилвателят конструктивно
е изrраден от: носещо lIIета.пно шаси,
печатни платки за лредусилвате.rrя и
краЙните стъпала, команди (комути-
ращи елемеити и реrулатори), мрс-
14
жов траНСфОРlllатор. стре.пКОА ин-
дикатор на изходното ниво. ВХОДНИ и
изходни куплунrи, мрежови прЕ'Д'
пазители. капак и дъно. llритежа-
ва съвре)lенен външен вид. И:тесе-
р,
и
т,
5/Л31
+
Стабилизираиият токоизправител
е предназначен за захранване НI!
е.rr('ктронни калку.rrатори, транзистор-
ни приемници и др.
ните команди на лицевата ШlOча ro
правят удобеи за експлоатация. Тъй
като не е използувано принудитедно
ОХЛаждане. не бива да се поставя бли-
зо ДО ОIоШlИтеJ1НИ те,13 ил\{ на ниеки
Радио
телевизия
е.Аектроника
рафтове.
Носещо шаси. Металното носещо
шаси е изrрадено от четири CI'лобяе-
ми детай.!Jа лицева П.!Jоча, задна
плоча и две еднакви JIЯва и ДSlсна
елементите). Върху ио сеща та плат-
ка посредством ЩИфТОlJе и куплувrи
са монтирани по една платка за все-
ки канал: универсален предуси.!Jва-
тел модул 11 11 фнr". 5 и 6, с разме-
17 18
ползуват сеrментни превк.!JЮ\Iватели
(1 +3 от фиr. 1) за 220 V и комутиращ
ток 20 Л. Превключвателите (4+10
от фиr. 1) за физиолоrичен коректор,
филтър "ефект присъствие", шумов
22
23
24
ApVCl?1I').4 UAlQJl1"(/4'1?#
страници. Свързването в едно цяло
се осъщеСТВSlва с осем бо.!Jтчета
/11з/6 тт. Всички детайли на шасито
са поцинковани и пасивирани. Ша-
сито е направено от ламарина CT3
1,0 тт. На лицевата плоча (фиr. 1)
има 20 отвора за закрепване на ко-
мутиращите елементи (1+13), стрел-
ков иидикатор (14) и реrулаторн
(15+18). На задната ШIOча (фиr. 2)
има 12 отвора за закрепване на куп-
луиrите за входовете и нзходнте
(19+25) и мрежови предпазите.rrи
(26). Лицевата и задната страна са
покрити с декоративни плочи, върху
които са rравирани съответннте над-
писи. Двете страници на шаснто са
покрити с дървени декоратиВJШ ШIOчн
с размери 335х80Х8 тт.
Печатни платкн. Едии от наи-важ-
ните възли на стереОУСИ_'Iвателя са
печатните П_'Iатки. Електрическата
схема е осъществена с 10 платки, от
които 8 за предусилвате_'IЯ и по една
за крайните мощни УСИ.rrIЗате.пни
стъпала.
За по-rО_'Iяма технолоrнчност и
ремонтоприrодност на предуснлва-
теля при конструирането П.!Jаткнте
са изпълнени модулно. 11редусилва-
те.rrят е изrраден от една основна но-
сеща платка с размери 380х75х 1,5
тт тип П6 фиr. 3 (от страната на
фолиото) и фиr. 4 (от страната на
Тодина XXVIl
кн. 1 1978
Фнr.l
ФМf.2
ри 58Х4ВХ 1,5 шт; емитерен новто-
рител моду.ч П21 фиr. 7 и В, с раз-
мери 5Вх48х 1,5 ШП1; фи.!JТЪР "ефект
на присъствие" моду.п 1131 фиr. 9
и 10, с размери 58Х48Х 1,5 rnlТl; тон-
коректор моду.п П41 фиr. II и 12,
с размери 58Х48Х 1,5 шт.
На отделна печатна ПJlатка са мон-
тиранн краЙните мощни стъпа.rrа, без
краЙните транзистори, моду.п 115
фиr. 13 и И,С размери 222X80xI,5
ШШ.
Всички са изр аботени от едностран-
110 фо.rrиран reTHHaKc тип rф 1, про-
изводство на завод "Н. Киров"
Русе. Тъй като обработката на печат-
ните платки при заводски условия е
доста сложна, предлаrам да се нз-
по.rrзува теХНО_'IОI'ията, посочена в ста-
тията "Метод за ецване на печатнн
платки" от Нико.!Jа Дунков Плов-
див, отпечатана в кн. 8/1976r. на спи-
санието.
KOMaHAIf. Командит в стереоуси.rr-
вателя се осъществяват от комутира-
щи rрадивни е.1Jементи и реrУ_'Iатори
(фиr. 1). Като най-подХОДЯЩИ е.пе-
менти в конструкцнята на усилвате-
ля са използувани сеrментните пре-
включватели тип "Изостат",производ-
ство на фирмата "Унитра" 110.rrша.
Те отrоварят на По.rrските норми BN-
73 33 84 02. За захранване с
220 V и за всеки от каналите се из-
25
2$
филтър, румпел филтър, моно "въз-
произвеждане и монитор" са монти-
ранн на една рейка п всеки от тях
има независимо действие. Последните
4 преIJключвателя (10+13 от фиr. 1)
са па рейка и са със зависимо дей-
ствие един от Apyr. Всички превключ-
вате.!JИ са трипозиционни и комути-
рат мощности до 30 rnW и напреже-
ние до 30 V.
Реrу.rrаторите за усилването, ба.!Jаи-
са и тонкорекцията за ниски и ви-
соки честоти са монтираии също та-
ка на .пнцевата плоча (15+18 от фиr.
1). Стойностите на потенциометрите
са дадени в електрическата схема.
Мрежов трансформатор. Мрежо-
вият трансформатор заедно с 4 бр.
изправителни диоди (rD2135) по-
средством 4 болтчета МЗХ6 тт са
закрепени на лявата страница на ме-
талното носещо шаси. Симетричио от
друrата страна на дясната страница
на шасито посредством стоманеиа
планка са закрепени двата електро-
_'Iнтни кондензатора (С 1 и С 2
5000 f.LF/35 V).
Стрелков индикатор. На лицевата
П.rrоча, от .rrявата страна, е монтиран
стрелков ИJlднкатор на изходното
ниво. Уредът е с две измерителни
системи, по една за всеки канал. Ин-
дикзторът е производство на ФРr.
СJ{а.rrите се осветяват ОТ една обща
15
о
.
,
IS:I, [sj
I ' a1 , . "t:
..... 1
: о,р : . .,
.
о
. .
Фиr,'
о /;'51S о О /?51З О P5! E_-Q +
<:> .Q
4505 1
O-t:J---O + + +
..4504- I l l L50!.
o--t*<> с1 {j о о
t1 p. (h).I.J!
J
I
1 I "[
<! <1j I
Pi y I
"f Q'
.cj1 CQ
" о о ' t;'f08 О Q: 1
Фиr.
-4 ФЮ'. 5
Фllr. (j
с,..о1 + Е ,f}05'
а () о s
8
JI i: I
о 0104 о f?'/(18 C'f""'"
о о о о о о
@) п11 @)
/111
,О
.
i
о
"
о
.:
......
о
о /?505 0 т
I
,. .,
I
о()
+ о С50"
I !
C ! Q'?!
9
!-:i ;si
b
Q
L 501
} :
I
1 1 j
... ФII1'. 7
i T ):,Е 11 [
1 r oR207o i
о С201 0 + С. +
о С'20 З о /')
/') о '1'20,)
О "' 2()!. о
о о R 2M
о о о о
о о о
ФШ'. 8
1721
о Og Ot() а y i I о
о о 50'д' о ( О
О q o/' Ofr(j о t [ .t 8 о
о о
/ ° 90 (j ';) +
('.j<.:J о
о IJO'?r7
....о.ц. зO\;tр 0/
O 'o+ ю fJ + '>0",&
о Ol:"t!I О f>?:OCd' о [ y о
ОоаЬ'О о
0 "'1/.1:"(/ о о ocи о [ [ о
О O 1') .......
90с(} .... ZJC <Y "'-<; G;- о
Ф :1 ч.J
+ о
БОЕС/ Ю + +
JJCd О 9QE:t!I о о "о&cr о
18
;:;J
о>
,,;
.&
ё
. + ". .
. '.
...:
=
ео
:;
.&
...
:з
:::
.ё
РадllQ rnеЛ8/ЗUЭUЯ еАектроика
Ю9V
..... OBb' о O--
! t ; : l l т
Iii '" ?+ <i:l
"-o "'1.if '5 6
1: : : : i l
{ 1 ЕО9'{1' 0-1
o{>t--<> .>oi
'-J (j СО.90 9С! о о QJ
/ l* ) l /J
1 1 ' O Q)
"':х '1' " I I ;:
Q:; -t t-..:t
€J!J(f /
С O I i{
. еи}С! ! ЧJ 7: 'i
'" l I w о У 'k",
:"'l с:с т.9.7 V V
CI) 10 ЧJ
V 1 1 Jo I "-о
f i r O
!
. (.)E09'V' 0-1
1: о 0;:9& о V & i ! [
о й9(/ о CQ l
У [ ,, Jf i
I q:) I 1
CQ q: !
(,,) ..f о ";Шt!j о
;'<1; 0.9090'0
. L.::'!I J09'V"
[сдино. XXVJl
кн. J J 7'
крушка, захранвана от специална
секция на мрежовия трансформатор .
Куплуиrи и мрежови предпазители.
От лявата страна на задната плоча
(фиr. 2) са закрепени 5 броя куплунrи
за входовете: кристалната и динамич-
ната доза, маrнитофонът, нонерът и
мониторът (20,22,23 и 24 от фиr. 2).
ОТ дясната страна на задната плоча
са закрепени 4 броя куплунrи и изво
ди озвучнтелни тела и слушалки
(21 и 25 от фиr. 2). На същото място
са закрепени и 2 броя мрежови пред-
пазители. 3акрепваието е осъществе-
но с болтове М3х6 тт. Куплунrите
(акустични съединители) и предпа-
зителите.. са производство на завод
"Комуна.
Капак и дъно. Капакът и дъното
са изработени от листова стоманена
ламарина с дебелина 1 тт. На зад-
ната страна на капака по дължина,
точно над крайните мощни траизисто
ри, има две редиии отвори, предназ-
начени за охлаждането им, с разме-
ри 25х2 тт. Върху капака и дъно-
то има по 4 отвора с диаметър 3,5 тт
за закрепването на rорните транзис-
тори към шасито.
fабаритите на стереоусилвателя са
410Х345Х80 тт и масата му е
6,6 kg.
:!
..:
:s:
06<
Миниатюреи домашеи металотър-
сач LMS- 100. Предупреждава за
възможно късо съедннение илн навод-
нение при прабиване нли npyrH ви-
дове работа по стеннте, пода и та-
вана. Работното място се опипва
предварително с уреда. Открива во-
ДGПРОВОДНИ и електрически инст ла-
ини и друrи метални предмети. Ин-
дикаllията е чрез сиrнаЛllа лампа.
Захранването е с 9 V батерия. [а-
барнти 115ХБОХ25 тт. (ФР[)
Прецизен стереоиндикатор VU-
26, против премодулиране иа запи
сите. rрадуираи е в dB или W. Има
два реда по 13 светещи диода. Обхва-
тът му е 25++ 6 dB, чувствител-
НОСТПI 500 тУ за О dB, е реrули-
русма, входното съпротивление
1 оо ks.J, точността 0,1 dB, захран-
BaHeTO ::!: 15 У, 300 тА. Конструи
ран е от 32 операцнонни усилвателя.
Размерите на основната платка са:
182Х99 тт. а на индикаторната
част I))Х51 тт. (ФР[)
19
,.,
ЕЛЕ КтР'а'ННА
С.Х:ЕМDТ'ЕХН:ИКА
у Д80ИТЕЛ НА ЧЕСТОТА
инж. /1. Маслинков, U1iЖ. Ц. МаСЛUf-{ков
ДК 621.374"4
в практиката често сс налаrа из-
ползуването на схеми за удвояване
на честотата. На фиr. I е дадена оп-
ростена схема, при която входният
сиrнаJI (и вх на фиr. 16) се диферен-
цира от RC rрупа и полученият сиr-
нал (и R) се изправя от схема [рец
(Дl+Д4 фш'. 1а). На изхода от
всеки фронт на входния СИПlаJI сс
нолучава по един импулс (фиr. 16),
т. е. броят на импулсите сс удвоява.
Ако входният сш'наJI не с с нраво-
'hrЪJIНa форма, трябва преДlJаритеJIНО
да се формира, например чрез триrер
на Шмит. Недостатъци на схемата на
фиr. 1 са липсата на общ 'извод меж-
ду вход и изход и че формата на из-
#.;;r!l!!
.44
а)
+JV
Фиr.
ходните сиrнаJIИ не е правоъrЪJша.
При схемите, дадени на фиr. 2 и 3,
тези недостатъци са отстранени.Прин-
ципна разлика между тези две схеми
няма, различават се пu еJIе:l1ентите,
с които са реа.'!Изирани. И при двете
20
ЕХОДIIИЯТ И инr;ерсният сиrна,л се
диференцират поотдещю (и} и и 2
фиr. 4) и положителните импулси от
така получените поредици (и з ) сс
подават към моновибратор (за фиr. 2
реализираи на транзисторн Т 2 и
Та, а за фиr. 3 на "И-НЕ" схемите
Л 2 и Ла), който определя параметри-
те на изходния СИПI8JI (и uзх).
Необходимо е диодите Д} и Д2
(фш'. 3) да бъдаТ с минимален пад в
права посока (например rермание-
вите диоди от серията Д7А+Ж). В
противен случай амплитудата на им-
пулсите (U З фиr. 4) не е достатъч-
на, за да се задеЙСТвува моновибра-
торът. Схемата на фиr. 2 е предвиде-
.
ll.tt
.'
t
о)
Фиr. 1
J!4 IAb.f.fJ
Фиr 3
на за съвместна работа и с TTL ин-
теrраJIНИ схеми.
От времедиаrрамите се Еижда, че
времеконстантите на диференцира-
щите RC вериrи Нд трите схеми тряб-
ва да са ПQ-МaJIКИ от ПРОДЪJ1жител-
ностите и на входните импулси, и на
паузите между тях.
Схемите от фиr. 2 и 3, реаЛИ3/:lрани
с посочените стойности на елемен-
тите, удвояват честотата на сиrнал с
параметри:
честота на входния сиrнал
0+ 100 kHz;
минимална продължитеJIНОСТ на
входния импулс 5 (J.s;
минимална ПРОДЪJIжителност иа
паузата между импулсите 5 (J.s;
амплитуда на входния сиrнал
2+4 У.
Изходният сиrнал е с параметри:
амплитуда за фиr. 2 4 У,
за фиr. 3 2,4+3,5 У;
продължителиост на изходния
импулс 2,5 (J.s.
Вместо моновибратор и при двете
rореспоменати схеми може да се из-
ползува триrср на Шмит или няка-
къв друr праrов елемент.
ЛИТЕРАТУРА
1. Елисеев, В.
"Умножи тели частоты".
кн. 7, 1977 [.
К. Мяrков'
Радио,
lIВr
1ft
l
',.
lIZ
t
lIз
t
I
Фиr. 4
2. Яко В л е в, В. Н. и кол.
"Справочник по импульсной техни-
ке". изд. "Техника", Киев, 1971 r.
3. Кон О в, К. "Импулсии схеми
с интеrрални TTL елементи". изд.
"Техника", София, 1975 [.
Радио . . телевизия
електроНика
ПРИЛОЖЕНИЕ нд TТL ИНТЕrРАЛНАТА
СХЕМА 74121
инж. И. Колев
УДК 621.3.049
TTL интеrралната схема 74121
предстаВJlява чакащ мултивибратор
с прав и инверсен изход (краче 6 и 1).
Допълиително към нея се включнат
врем задаващ коидензатор и рсзи
стор. Изходният импулс слабо зави-
си от захраиващото иапрежение и
изменението на температурата при
измеиение на Есе от 4,75 до 5,25 У.
На фнr. I е показана схема на реле
за време. В изходно състояние реле-
то ие е задействувало. При кратковре-
менно натискане на бутона Б на кра-
р
t
Фиr. 1
IEft
л
+
U v
l.
o
1
Фиr.3
+Есс
.fY
IHj/(
-JJIJ
Jf" .!1J1Iz
1
че 5 от схемата (вход иа триrер иа
Шмит за бавно изменеиые на вход-
иото напрежеиие 1 V/s) се получава
преход от О в 1, с което се задейству-
ва чакащият мултивибратор и на
нзхода му краче 6, се получава
[одuна XXV[/
кн. 1 1978
лоr. 1, а на изхода иа Л 1 лоr. О,
и релето се задействува.Времето за за-
държане се реrулира с R 2 . При R2 0
то е около 1 s, а при R 2 ===47 kQ
над 1 min. Релето Р е със съпротив-
Jlение 280 и ток на задеЙствуване
15 тА. След завършване на импулса
R.?
/к
1;,=J't?лJ'
pl
Фиr.4
Ах А /'\
V t
Шх
t
Фиr.5
от чакащия мултивибратор на изхо-
да на Л 1 се получава лоr. 1 и релето
изключва.
На фнr. 2 е показана схема за yд
вояваие на входиата честота. С
Л 1 , Л 2 , Л З И .'14 е построеи снметри-
чен автоколебателен мултивибратор.
Чакащият мултивибратор пуска с
преход от 1 в О на краче 3 и 4 и пре-
ход от О в 1 на краче 5. В случая
тоЙ се пуска от всеки фронт на вход-
ния импулс и изходната честота (т.
б от схемата) е два пъти по.rоляма от
+Eir
+Л
-»K {J-22л
@ ЛЛ-
o ЛЛЛIl
1 ;
110
Фиr. 2
входната.
На фиr. 3 е показаиа схема на aHa
лоrо цифров преобразовател на Ha
прежеиие. На вход а на схемата се
подават импулси от същия автоколе-
бателен мултивибратор, както в cxe
мата на фИl'. 2, с период на следване
Т. Транзисторът в схемата иrрае
ролята на изменяемо съпротивление,
управлявано от иапрежението И у .
При изменение на И у в rраниците
2,5+4 V продължителността на из-
ходния импулс t и се изменя около
3 пъти.
На фнr. 4 е показано използуване-
то иа 74121 за изработване на крат-
котрайин импулси с продължнтел-
иост 30 nS. За целта се свързват краче
9 и 14.
На фиr. 5 е показана схема, в
която 74121 се нзползува като три-
rep иа Шмит. Продължителността
на изходните импулсн се определя
от R 2 и С 1 И В случая е малко по-
rоляма от 10 ms. Изходните положи-
телни импулси се подават, KoraTo
входното напрежение иадхвърли 2,4
V. Диодът Дl предпазва входа иа
триrера на Шмит от отрицателни
иапрежения.
На фнr. 6 е показана схема на че-
стотен компаратор. На входа се по-
дават импулси от симетричеи авто-
колебателен мултивибратор с нериод
иа следване Т и честота {. При преход
от О в 1 иа входния сиrнал чакащият
мултивибратор изработва положи-
телен импулс с продължителност t и ,
съответствуваща на пернод на след-
ване иа импулсн Тl и честота {1' по-
rоляма от f. KoraTo входиата честота
21
Вх
1
&
HД
Фиr. 6
МОНОВИБРДТОР С RS триrЕР
доц. К.т.Н. инж. С. Вълков, инж. В. Митев
У ДК 62:534.2
РаЗ2ледана е схема на моновибратор. ИЗ2радена с един симетричен RS
тРИ2ер идваЛО2ически еле.иента ИЛИ. Продължителността на 2енерира.
ните импулси се ИЗ.'ltеня незначително при вариации на захранващото
напрежение и при промяна на температурата и параметрите на инте-
2ралните елементи в широки 2раНlщи.
Моновибраторите, изrрадени с
МОП интеrралнн ЛOl'ически елемен-
ти, [енернрат импулси, продължи-
телността на които зависн от вариа-
циите на захранващото напрежение
н от производствените и температур-
ните отклонения на параметрите на
интеrралните елементи. В настоя-
щата статия е разrледана схема на
моновиuратор (фиr. 1) с относително
стабилна продължителност на reHe-
рираните импулси по отношение на
тези дестабилизиращи фактори. Та-
зи СТдБИJlIЮСТ на продъщкителността
на rенерираннте ИМПУЛСII се ДОСТИl'а
блаrодаренне на това. че деЙСТfшето
на дестабилизиращите фактори е про-
тивоположно при използуването па
диференцираща или интеrрираща
IIремезадаваща вериrа.
В изходно състоянне кондензато-
рът С е разреден, тъй като в ИЗХОДа
Q на триrера и изхода на лоrическия
I"'
i 1
......rf
....:- .
:-'1
' '.'<у
I . ,о,
I
-,
I v-r
i
t2
Фиr. !
елеменТ ИЛИ има установени лоr. О.
При подаване на запускащ импулс
па входа на моновнбратора триrерът
се преобръща и започва зареждане на
кондензатора през нзхода на лоrи-
ческия елемент ИЛИ и рсзистора R,
22
U ' ,
1Ь
I i"n
1J [1 .,
'" "_,_ 'fл
I/px'l/' - --- --
I
I/!.r --
I
като иапрежението между HeroBHTe
електроди се стреми да достнrне стой-
ността на лоr. 1 в изхода Q на три-
repa. KoraTo потенциалът в средната
точка на времеопределящата RC ве-
риrа достиrне велнчината и вх , при
която В изхода на лоrическия елемснт
ИЛИ е установена лоr. 1, haii-маJIКО
равна на nparoBoTo напрежение на
f стане по.rоляма от {l' на изхода /нl
D триrера се получават импулси с
честота, двойно по-малка от входна-
та. KoraTo входната честота е по-
малка от зададената 11' на изход Q
на D триrера има лоr. О. В случая за
TpHrep е използуван единият от двата
триrера на съветската TTL схема
ITK552.
ЛИТЕРАТУРА
Кон О в, К. Импулсни схеми с
интеrрални TTL елементи. с.,
Техннка, 1975.
Сп. "Электроннка", кн. 9172
и кн. 15/76.
вена лос 1. KoraTo потенциалът в
средната точка на RC rрупата отново
достиrне величината и вх , започва на-
маляване нивото на лоr. 1 в изхода
ИЛИ, задействува се вериrата на 110-
ложителната обратна връзка и МОIIО-
вибраторът със скок се връща в из-
ходно състояние. С това завършва
rенерирането на нмпулса в нзхода
.
f
, <:: ,
I
1
Фа. 2
входа на триrера, той отново сс IТС- ИЛИ на лоrическия елемент, при
обръща, с което завършва rенсрира- I:ОЙТО RC rpynaTa вече действува
нето на импулса в изхода на трн- като диференцираша времеопредеJlЯ-
repa. Започва презареждане на кон- ща вериrа.
дензатора, тъй като в изхода на ло- Двата входа на втория лоrически
rическия елемент ИЛИ има устано- елемснт ИЛИ са свързани с тези точ-
Радио
телевиЗия
електроника
време на HeroBaTa работа (1). Ёто за
що продължнтелността на импулса,
rенериран IJ изхода на триrера, ще
бъде
Кil на схемата, в които се rенсрираt
двата ИМnУJIса. Ето защо в неrовия
изход ще се получи импулс с про
дължителиост, равна иа сумата от
лродължитеJI\юстите на тези имлул-
си. Тъй като първият от тях се по-
лучава при работа на RC rрупата ка-
то интеrрираща вериrа, а вторият
при работа на същата RC rрупа като
диференцираща вериrа, относи
телнаrа стаеилност на продължител-
ността на изходния импулс се обус
лавя от частичното компененране,
което се получава при измененис па
продължителностите на двата импул-
иl
tl RCln lJ1 (J ' [1]
вх
тъй като напрежението 11 средната
точка на RC rрупата се изменя от О
ДО и вх .
Продължителността на импулса,
rенериран в изхода на лоrическия
елемент ИЛИ, е
t 1
I 3 I
3,74 I 4,08 I 4,25
V 1 11,4 i 11,1 1 10,8 I 10,6
I т \ 159 I 208 I 276 I
!l5 I 213 I 281 J 277
п6 16i7 1 1 615
\-15
732 I 673 I 629 I
895 I 885 ! 908 I
!J.S "
\ е I 893 I 886 I 910 !
N2 на
сжемата
2
и ВХ I
U пЗХ I
v
3,18
t 2
е
t u
т
1
psj
tf)g
8
11
I}
1з
IТ
1/1
Фиr. 3
са под деЙствието на дестабllJlIIзира
щите фактори.
При предположение, че нивата на
лоr. О в изходите па lIнтсrра,JlJште
елементн са достатъчно ниски и MO
raT да сс преиебреrllат, а стойностите
на лоr. 1 (Ul) не СС променят при
rенерирането на И !JJулсите, MoraT да
се използуват ЛИнейни дифеРСllциал-
ни уравнения за описване на процс-
сите, протичащи в МоновнбраТОР21 по
' р
/2
&
РI EI'/'/
/
/A'
lfJ(/{J
/lPO
нор
'оо
pp
JPP
/tlQ
.10Р
Р Р О 1
10/1
.?.> .» м .if
Таблнца
4
I 5 I
I 4,4 I 5,3
I 10,5 ! 9.37
I 269 I 391
1 273 ' I 395
613 I 512
I 507
I 9О9
I 902
6
271
612
886
889
608
882
881
Този моновибратор МОже да бъде
реализиран с четири от петте ДBYBXO
дони ЛОI'ически елемента ИЛИI
ИЛИ НЕ, конто се съдържат в
бълrарската МОП иптеrрална лоrи-
ческа схема СМ2114.
В таблицата са показани експери-
менталните и теоретично получени из-
менения за t., t 2 и t u при моновибратор
с R==270 kS2, С==2,2 пF и Е== 15 V,
реализиран с лоrически елемснти
или/ИЛИ НЕ от шест различни
ннтеrрални схеми тип СМ2114. Из-
менението на t 1 при тези УСЛОВl'Iя е
46.8%, на t 2 31%, а на t u под
3%.
На фиr. 3 са дадени изчислените
(с точки) и измерените (с ПЛЪТна ли.
иия) зависимосТи на t 1 , t 2 и t u от зах
ранващото напрежение. В широк
обхват от нзменения на Е t 1 се из-
мсня с 280%, t 2 със 170% и t u
само с 4%.
При промяна на температурата от
25 дО 85 0 С (фиr. 4) се вижда, че не-
стабилността на импулсите t.. t 2
и t u е съответно 5,5%,2,8% и 1,27%.
/11
/,
иl+и вх
t2 RCln ,
и ВХ
2ащото в този Случай напрежението
в средната точка на RC rрупата спада
от стойността Ul+U BX до и вх ,
Тorава продължителността на им-
пулса, rснериран в изхода на моно-
внбратора, ще бъде сумата от [lJ
и [2]
иl(иl+и вх )
tи tl+t2 RCln U (иl и Р ]
ВХ вх
- -
Foauнa ХХVП КН . 1 ljп8
dJ'
6
8 5 TI"c/
7з
Фиr. 4
ЛИТЕРАТУРА
[2]
1. fольденберr, Л. М.
Им,пульсные и цифровые устройст-
ва. Связь, М., 1973.
2. В ъ л к О в, С. А. и В. А.
,'11 и те в. МОIIовибратор. Авторско
свидетелство НРБ, per. .!\:\i 34015 от
17. Vlll. 197О.
23
НОВОСТИ В НАУКАТА И ТЕХНИКАТА
НОВ ПОЛУПРОВОДННКОВ ПРИБОР
ЭА АНАлоrо-циФРов ПРЕОБРАSОВА ТЕЛ
Разработен е нов ПОЛУПРОВОДIНlКОВ
прибор, който опростява съществено
изrраждането "на анзлоrо-цифровн
преобразовател и, а също осиrурява
диреКТНО управление на линейн и
индикатори със светещи диоди.
Касае се за монолитна схема. съ.
СТаnена от поредица полеви транзи.
стори с общ затвор (фиr. la). Послед-
ният е изпълнен като дълrа лента от
поликристаJiен силиций със значи.
телно съпротивление. В краищата му
е приложено постоянно напреженне
и к , което създава постоянсн rpa-
диент по дължината му, а като цяло
той е поляризиран спрямо подлож-
ката с напрежение U 1 . Стойността на
последното, сумира на с потенциали.
те по дължината на затвора, при над-
вишаване на определена праrова
стойиост и t обуславя проводимост
между съответен брой изводи и общня
вход (фиr. 16). По такъв иачин дн-
ректио, без междинни схеми, може
да се управлява лииеен индикатор от
типа "барrраф" с 12 и повече светещи
дноди.
На фиr. 2 е показан прост анзлоrо
цифров преобразовател, състоящ се
от подобен прибор и двоичен брояч.
В този случай под затвора и изоли-
рани от Hero се намират поредица
N+ области. Паралелио на тях е раз-
положена друrа N+ област, един от
ръбовете на която попада под ръба
на затвора. По дължината на послед-
ния се поддържа постоянен иапрежи-
телен I'радиенТ чрез и к , Между за-
твора и подложката се прилаrат в
серия две напрежения: триъrълно
(ик)и управляващо (и,). .KoraTo су.
мата от тях и потенциалиТе оТ и к над-
виши nparoBoTo напрежение U t , в
краищата иа R се получава импулс.
С аналоrовото изменение на входиия
сиrнал се изменя дължината на про-
водимата зона и оттам броят на
N+ областите в нея, респективно
броят на импулсите върху R. След
като се подадат на входа на брояча,
той отдава на изходите си двоичен
еквивалент на аналоrовия сиrнал.
(ПО .Аштерllали на чуждестранния
печат)
Д. ПаРJ..taклuев
24
ug
+ ф
I I
Вюtl : I A/I- IJотоqo-ЛОШАрuстшеh:5't
/lJCl6Cl;t</#i7 J(?/Ia [ ;70.7Аожка- I7O..1VАрvtJWа.1еk'S,'
а; I 't
I I
I I
i ' l u.
I . =-= . .
I
и,
"1
l1.
U=(6
Фиr 1...
Ор-=--
+
-1-
lIe
о)
..........l1щ v 1W077at6W6't:.
/(1-
46ovl/Щ Щ.l't?!1l.1
,
I
....J
.,
I
.!
,
I
.!
.46w ed t/pOJi'<t'
I?
]
u+ F
1 11' о l\ 7\ (/=V:
V V \j Иr
Фиr. 2
Радио
телевиSllЯ
мектрОнIIка
' i1i
""'" '-IRf
ТЕХНИЧЕСКА
КDНСЫЛТАЦИR
Въпрос: Какъв е начинът за изра-
ботването на печатни платки в
промщцлени и любитслсl\.U условия"
ОТ r о в о р: Изработването па
печатните платки в промишлени yc
.1IОВИЯ се извършва по следната тех.
нолоrия:
Изработва се rрафичен ориrинал
на платката върху картон с туш или
със специалии лепенки в увеличен
мащаб (2: 1 или повече), за да се
увеличи точността на фотошаблона.
От rрафичиия ориrинал пърху фо-
ТОПЛ8!{а се заснема фотошаблон в
мащаб 1 : 1. Ако платката нма печат-
ни проводници от двете страни, Tora
ва се изработва по един фотошаблон
за всяка страна.
Върху предварително подrотвената
заrотовка на П,lатката се нанася изо
бражението на печатните проводници,
което. МОже да се извърши по някол-
ко начина: по метода на ситопечата;
с помощта на светочувс,\внтелен фото-
резист. нанесен върху платката, на
който чрез контактно фотопечатане
се пренася изображението на фото-
шаблона и др. При двустранно опро
водяване трябва да се осиrури съвпа-
дане на островчетата около отворите
от двете страни.
Формирането на печатните провод-
ници става или по пътя на разяждане
(ецване) на медното фолио, залепено
към изолационната подложка на
платката, или по метода на метало-
покритието. 13 първия случай, при
използуване на ситопечат, с помощ-
та на сито се покриват Със специално
мастило участъците, в които са раз-
положени печатннте ПрОВОДШIUИ. При
работа с фоторезист, в резултат на
послсдващата слсд еКСПОllирансто
ХИМИ'Iсска обработка, J) местата, KЪ
дето фолиото трябва да бъде разяде-
по,фоторе:iИСТЪТ се маХа.В процеса 11<1
еlщаието там, където е било нокрито,
медното фолио се запазва и оформя
IN
печатните про одници. Методът на
металонапластяването се осъществя
ва, !{ато по аН<lлО!'ичен начин се под
rотвят ВЪРХУ изолационната под-
ложка онези участъци, върху които
трябва да се създаде покритието.
След това по химичеи и rалваничен
път се напластява мед с о.пределена
де(елина и се оформят пистите на
n,laTKaTa.
Описаната технолоrия изисква спе-
циалнО ВИСО!{Qкачествено фотообо-
рудване за изrотвяне на фотошабло-
на без оптически изкривявания. Ос-
вен това към фотоматериалите, от
които тоЙ се израсотва, се предявя-
ват висо!ш изисквания по отношс-
ние на разрешаващата способиост,ме
ханичните свойства на подложка та н
.др. При ситопечата допъднителен про-
блем представлява изработването на
ситото. Ето защо в любителски
условия тези методи не се изпо.Л3У-
ват. още повече, че е икономически
нецелесъобразно за изработване на
една печатна платка да се прави rpa-
фичен ориrинал. фотошаблоп, а евен-
туално и сито.
Ще Ви препоръчаме метод, който
се използува и в лабораторни ус-
ловия за изработване на единиЧни
експериментални печатни платки.
ТоЙ се състои в следното:
Върху милиметрова хартия в ма-
щаб 1: 1 се иачертава разположе-
нието на еJ1ементите, отворите и пе-
чатните проводници. Ако. опроводя-
ването е двустранно, печатните про-
водници от всяка страна се означа-
ват с определен цвят (например чер-
вен п син).
Върху предварително изрязаната
но размер платка сс закр.епва мили
метровата хартия и с център се 01'-
С'е,пязва мястото па отворите.
Пробиват сс набелязаните ОТБОрИ.
ФОЛIiОТО па плочката сс зачиства
добре от мазнини и О!шслепия. С по-
мощта на нитроцелулозна или друrа
бързосъхнеща боя се нанася разпо.
: ,
riРАКТ:ИЧЕСК.и
С1:I"Е:(И
ПРИХВАЩАЩИ СКОБИ
Прихващането на кабелните спо-
пове от кабелните форми към профи-
лите и стените на изделията е моп-
тажпа операция, която се прилаrа
след иасповаване, бандажирапс и
присъединяване на накрайпицитс и
[одина ХХУII
/Щ. 1 1978
!{УПJIУШ'ИТС !{ъм отделните проводни-
ци. В нашата електропромишленост,
Н:JЧИСЛllТелната и далекосъобщител
ната Iсхаика сс използуват перфори-
рапи JJeHТII и кОпчета, метални и
ПJIастыасови ХОМУТII и др. Интерес
ложението на печатните проводници
от I\Iилиметровата хартия и OCTpOB
четата за запояване. След изсъхва-
нето на боята при необходимост мо-
же да се извърши ДОПЪ.'lнителна ко-
рекция чрез сваляне на излишния
или нанасяие на допълнителеи слой
боя. Вместо боя MoraT да се използу-
ват лепенките на полимерна о.сно.ва
(известни у нас под назваиието.
"Тиксо"). Най подходя а за целта е
червената лента "Тиксо, чиято. осно-
ва и лепило не се повреждат от о.пи-
сания по-долу разтвор за ецване.
ОТ лентата се нарязват с ножче по.
дължииа ивици с необходимата ши-
рина и се задепват върху добре по
чистен ото фолио. По същия начин се
оформят и островчетата за запо.ява-
не о.коло отворите.
Приrотвената платка се ецва, за да
се отдели медното фолио от непо.кри-
тите участъци. Ецването се извърш-
ва в разтвор на FеСl з - В един литър
вода Cf разтварят от 452 до 530 g
r'еСl з , Може да се добави до 5% со.л-
на киселина. Ецването се извършва
до отделянето на медта от непокри-
Тите участъци. При работа с разтво-
ра трябва да се използуват rумеии
ръкавици.
Ецваиата платка се промива добре
в топла вода, след което се маха боя-
та или лепеиките.
Ако желаете да се запознаете по-
подробно със съществуващите техно-
лоrии за получаване на печатни плат-
ки, препоръчваме Ви да прочетете
книrит.е:
"Спрово'lНИК по пе'юt1lНЫ.м схема.м",
/,Од редакцuеЙ ФайЗ:Jлаева II Квасниц-
КОi!О,!vIОСК8а,..Советское радио", 1972i!.
..Пе'lатНll схе.чu" В. Беевска u
п. Беевс;{U, издателстВIJ ..Техника".
1975 i!.
за производството представлява и
прихващащата скоба, чиято кои-
струкция е показана иа фиrурата.
Тя се състои от основа с крялца 1 и
2. Към всяко крилце се предвиждат
прорези 3, разположени в ПРОтиво-
25
Таблица
,'-
I Днаметър иа ВИСОЧИlJa "а ,Широчина 11. Бро
Типоразмер кабетшя сноп скобата скобата прор
Imш] Imш] I Imrn]
I I I I
1 12,7 22,6 I 6,4 \ 1
2 25,4 I 30,4 12,7 2
3 38,1 68,3 15,9 I 3
4 50,8 76,2 15,9 3
I I
I i
I
ПОJIOЖНИ посоки. Обхващането на
кабеЛIIИЯ сноп с тоя вид скоби се по-
стиrа посредством В!<арване (зацеп-
ване) на съответните прорези 3 от
крилцата 1 и 2 един в ДРУI', Закреп-
напето иа този вид IJ,llaCTMacoВII ско-
би към профила, "cTeHa:r1J 11 дp. с!! по'
стиr.а чрез зздържащиSJ кух издапк
4, който при вкаР6 ие_ KЫ -оТвора
й ыа
езит!'
получаIJа еластична дефОРМallИЯ и
задържа скобата IJ определено поло-
жение. Вместо деформираЩИ7! се кук
издатък 4 разrледаната пластмасов-а
скоба може да се прихване към съот-
IJетпия отвор и чрез замеияне на ку-
хия J!здатък с' пл,астмасов{) болтче.
преДСТ;ШЛЯIJащ{) едпо ЦЯЛО със' СКО-'
бата. Наличието и-а повече прорези
МЕДНОSАЩИТНИ ПРИПОИ
Запояваието с оловно-калаени при-
поп е едии от основните начини за
неПОДIJИЖНО съединяване иа металии
детайли, връзки, радиоелемеити и
'др. и намира широко приложение в
радиоелектронна та, изчислителната,
измервателната и битовата техника.
При това характерио за тия спойки
е, че при процеса спояване протича
взаимно разтваряне и дифузия между
стопения припой и основния метал,
в резултат на което след ВТDърдящше
на разтопепия припоii между детаЙ-
лите се получава спръзка с онреде-
.JlеЮI електрически и механични ка-
чества. При изпълнение па меките
СlIоiiки раЗТОIlеният НРИIlОЙ е сыцо
така в допир (КОIlтакт) 11 с медта от
.
qj
s:>
a-
'-3
О
върха на човката, в резултат на кое-
'то тя се разтваря 11 припоя и по по-
върхнииите на върха се явяват хлът-
иали места (язви). 3апояването с та-
кива износени човки води неизбеж-
но до некачествени спойки. по-rолим
разход на припоЙ и по-често ремон-
тиране иа човките.
Разтворимостта на медта е в за-
висимост от съдържанието на калая
в припоя и температур'ата на запоя-
вапе. На фИТ. I е покаЗ:Jна кривата
за раЗТБорителната сrюсобпост на
оловно-ка.1Jаени принон с раЗ.1JИЧIlО
съдърж.НIие на калаЙ. ОТ ВС}! се DlIЖ'
да, че при повече от 50% калай бър-
зо HapaCTIJa раЗТlJорепото количсство
мед н нрино}! за <'ДIШlща Bpe IC. l<ри-
{'
%!
:.xs
;::;
Qj
8-
"'<::>"(;:)
:::J
Е;"3
j. /,50
fO 2О ....'?/J O 50 бtl 70 Q()
"""i %$п
Фиr. 1
26
f
:2 .з
з в кр:ая на крилцата 1 и 2 дава въз-
можност за по-добро обхващане и
нриrодяване на скобата към раЗJШЧ-
ните сеЧСllИЯ на кабелния сноп.
Размерите lIа Т03И вид пластмасови
с.кvби са уиифицирани в четнри 1'ипо-
размера, чиито стоЙности са дадени
IJ таблицата.
ИНЖ. С. МладеНО8
вата за разтворимостта е построена
на базата на контактупане на чиста
мед с еднакви маси стопилки от олов-
но-калаенн припои с различно съдър-
жание на калай, при което са били
измерени количествата на разтворе-
ната мед в отделните стопилки.
Температурата за припояване оказ-
ва също така влияние върху разтво-
римостта на медта от при поя, което
се внжда от кривата на фиr. 2. В слу-
чая разтвореното количество мед за
единица време е нанесено по орди-
натната ос, като рязко сс увеJlНчава
прн новишаванс температурата нзд
240 0 с.
За намаляванс разтварянсто па
щ дта 01' върха на човката и свеждаие
. ....
??о 260 280 'v ХО
T
Ф!II'. 2
РаисtO
телевllзия
електРОRuка
ДО минимум па вредните последици
от това ЯВJJение в състава па OJJOBHO-
I<алаСl1Iпе припои се включва 1,2-:-
2% мед. Такива OJJOBlIO-каJJасни при-
ПОII са известни ПОД названието ,;МСД-
нозащитни припои" (ОJJОIJJЮ-Ю1.7IаСIIН
припои с ннско съдържание на мед)
и се ИЗПЪJlJшват lJЪВ форма на ТрЪ-
0,300
tQfOO
4200
о
5
бичка с ПЪJJнеж от колофон (тръбо-
виден припой).
За flОЯСНЯlJане намаJJЯВ81Jето на
раЗТНОРIНюстта Н<1 Медта от В1,рха на
човката па ПОЯJшика ще СИ HOC,liY-
жим С l<pIIlJlIТC 1 и 2 (фш'. 3) )<ри-
вата 1 се отпася за обикновеи OJIOBHO-
каласн припuЙ с 50% Sп, а кривата
10
. ........
15тiп 20
о
c
Фиr. 3
сr1РАВОЧНИ
ДАННИ
НОВИ ЛИНЕИНИ ИНТЕrрдлни
СХЕМИ МОЩН"И НИСКОЧЕСТОТНИ
УСНЛВДТЕЛИ
На фиr. 1 с показана схемата на ннс-
кочестопшя уси.'шател ТСА940.В табл.
1 са дадени параметрите на интеrраk
ната схема. включена по начина, по-
казан на фиr. 2. За илюстриране Въз-
можностите на усилвателя ще пока-
жем rрафики ШI някои зависимости.
На фиr. 3а с дадена връзката между
залранвашото напрежение и макси-
малната и'!ходна мощност при товар
4 g и 8 g, fрафпката на фиr. 36
НОК3ЗiJа OТIIOl1iCHHCTO между изход-
ната мощнuст Pq И консумираната
Ptot. Вижда сс, че при товар 8
rOBUUQ х XVll " ,
I\Н. '1 '1978
КПД нз УСИ.r1lJюеля с ПО-)'О.r1ям. За-
висимостта между честотата на уси.'l-
вания СИI'нал и к.1ирфактора с пока-
зана на фиr. 3в. Прекъснатата ли-
нпя се ОН13ся за изходна мошност
50 шW, а непрекъснатата за
4,5 W. Измерването е правено при
захранвашо напрежение 18 У, товар
4 2, съпротивление на рсзистора в
променюшотоковата ООВ R/c.=.o56 g
и температура 25 Q C. ОТ дадсните на
фиr. З завпсимости се вижда, 'ш за
изходна МОЩНОСТ до Ol\ОЛU 5 W нс-
2 е заснета при употреба на медно-
защитен припоЙ с 50% 511 и OKOJJO
1 % Cll. Кривите 1 и 2 са построени
нри температура 320 0 С и 15 g сто-
ПИJJка припоЙ. От тях се lJижда, че
раЗТJJоритеJJната способност иа обик-
НОlJения припой е далеч ПО-I'ОJJяма в
сравнение с тази на меднозащитния
прнпой за едно и също време. В слу-
чая разтворените количества мед от
ДlJата вида припой се отчитат по ор-
динатата на ДИaI'рамата разтворено
КОJJичество MeД BpeMe. Освен тов!!
при производството на меднозащит-
ни припои не се изхожда от чистата
форма на калая и оловото, а се из
ПОJJзува като компонента KaJJaeHO-
медни ят евтектикум с друrа I<ОМПО-
нента OJJOBO.
В заКJJючение трябва да кажем, че
ДЪJJrотрайността на медните човки
при употреба на меднозащитни при-
нон е от 8 до 15 пъти по-rоляма в
сравнение с обикновените OJJOBHO-
каJJаени припои. Освен топа тези
припои имат по добра мокреша спо-
собност, тънколивкост, по-висока ме-
ханична якост и по маJJка склонност
към рекристализационни реакции,
ОТКОШ{ОТО обикновените o.rioBIio Ka-
лаени припои. Поради тези предим-
CTlJa изпълнените меки спонки с мед-
позащитни припои са винаrи с по-
високо качество, отколкото обикио-
вените оловно калаени припои.
инж. С. МладеНОJ
ЛИlIеЙнитс ИЗКРlIвявашш на усилва-
тсля са малки, особено при товар
8 g.
Преимущество на интеrралната
схема ТСА940 е, че издържа прето-
варване и късо с.ъединение на нзхо-
да. Вrрадената термична защита я
пrедпазва 0"[ претоварване при про-
дължителна работа с максимална
мощност и при недостатъчно охлаж-
да пе.
ДрУl'а интсrра.r1на схема с добри,
данни е ра3работката на "Сименс"
27
Технически дании за интеrралната схема ТСА940
Параметър I Условия на измерване
Захраиващо напрежение, и
- .
Консумиран ток в режим на празен ход U"",24 V
Максимален коисумиран ток U 18 V, Р=:9 W, RT 4 g
Подтискане на брума U 24 V. fйр- 100 Hz, R T 4 g
Входен ток U 18 V
Максимална изходна мощност f=:1 KHz, k 10%. RT 4!;!.
U 20 V
RT 8 !;!, U 18 V
RT 8g, U 20V
Чувствителност U 18 V, P 9 W, f l kHz. RT 4 g
Честотна лента ( 3 дВ) U 18 V, RT 4 Q, Сз 1000 pF
-
Клирфактор U 18 V, RT 4!.2, f l KHz
P 50 mW 5 \V
-
у силваие по напрежение U 18 V. RT 4 Q. f 1 kHz
-
Входно шумово напрежение U 18 V, f 40...;-.20 ооо Hz
КПД P 9 \V, u 18 V, RT 4 2, f=:1 kHz
-
7J17.!J2
.4.'
" , .
4-
7
10
Фиr. 1
12
-б
}'
А.9 Аю
5
rz;
{J t?,
0---с:}
I?з
.9 .L
0 28
Таблица 1
Стойност
6...;-.24 V
20...;-.42 тА
770 тА
45 дВ
0,5...;-.з f1A
10 W
5W
6,5 W
90 mV
40...;-.20 ооо Hz
0,3 %
34 40 дВ
3 (.1V
65%
.t!s
Фиr. 2
телевизия
електронцка
Радио
Таблица 2
Параметър
Техничеtки ДаltНИ за интеtpалнэ.тэ. сХеМа TDA1037
Стойност
з
и
t
10
w
I I I I 75 7.f?9
I I I I
I I I I
:/ = ht-/'z /
= ::56J?
/('=5'0% If
liqrпJ=2'''С J
J
IJ'
J
А1 =M ) с.... 8S2 1-
I
1/ /
/
1/ 1/
/ "
1/ "
" .J
1.1 "
l3
6
4
2
5
tQ
а/
15
lJ.s.......
rOallHa XXVJl
кн. 1 1978
I
Условия на измерване
U 24 V
k lO%, U 24 V,
U 18 V,
U 14 V,
P 5 W. U 14 V. RT 4
4728 V
25 тА
RT 16 Q
RT 8 Q
RT 4 Q
5,5 W
5W
5W
ахранващо напрежение,
. ... . - .
Консумиран ток на празен ход
Максимална изходна мощност
Чувствителност
- - .
Входно съпротивление
Честотна лента ( 3 dB)
Клирфактор
Усилване по напрежение
Подтискане иа брума
Входно шумово напрежение
80 mV
175 М2
35720 ООО Hz
P 50 mW 7 3 W. U 14 V, RT 4Q
С обратната връзка
0,3%
36 dB
I U 14 V, fбр. 100 Hz, RT==4 Q
'
t
I 751797
j,
i lI.S= 18V
Al=Ш
III 'ат&=25 0 0
I
I
852
...
,
:Ос
4
W
.з
2
1
о
2
4 б
OJ
8W
p<J.............
Фиr. 3
38 dB
10 j.\V
t
!(
7518 09
I I
I I 1,
hi=tJ.Q Я
l!s==18V
19=5612
r=1kHz
-la: =2Л
I 11
{j
%
6
4-
2
о
01
QS 1
2}
1/ lt......
29
.3
751810
lI.f=ир
RL =13S'2
Rj=5BS2
taт8=25°C
P =Q05.. 2,5W
j
1\ 1/
I
о
Ц01
fOxl!z
:f -JIo--
t
к
4
0/0
t
к
4-
%
'751811
l!s=ftJV
12= Л
A?f :: 5БS2 1
t oт t=25 D C
I
I-----
=o.05W MW
,'{ . 1)
,
1, J
-#"
з
2
2
1
f
о
0.01 0.1
О:!
'О /(f./z
:f.
8)
1
1
"
е
2
'1
8
.5'
h1B
.44
1
-----j?!
Сд
/ф
с
.$
.. Фиr. 4
о
<118 Фпr. 5
<118 Фиr. 3
1 !
Фиr. ()
Фиr. 7
+()
,,)М}l
Фиr.8
РодllО
телевизия
еЛRктрОll1lка
Технически данни за I1нтеrралната схема TDA2020
Таблица 3
Параметър
Захранващо напрежепие, U
К()нсумиран ток без сиrнал
Входен ПОЛllризиращ ток
Входно остатъчно шшрежение
Изходно остатъчно напрежение
Максимална изходна мощност
Чувствителност
I
I Честотна лента ( 3 dB)
КлирфакПJр
TDAI037, ЧИЯТО вътрешна схема е
показана па фиr. 4. Фllr. 5 покаЗВ,1
СDI,РЗВllпето. а в табл. 2 са дадеии
параметрите на усилвател!!. Инте-
rраJшата схема TDAI037 е оформе-
на в корпус SIL9 (фиr. 5). Особеност
па усилвателя са rолемият диапазон
на захранващото напрежение и тер-
мичната защита. Нелинеiiните из-
кривявания са малки за и:;ходна мощ-
иост ДО 3 W.
ВЪНШИИIIТ вид И начинът на монтира-
foiJllBa ХХУII
кн. l l97B
I Усл()шш на пзмерШlllе I Стойност
I I 5722 V
!
! ,
I I
I U :l:22 V 60 тА
' 0,15 J.LA
I
I U :l:17V 5 mV
I
107100 mV
- . ._
k I%, f 40715 ооо Hz
и :l:18 V. RT 4 Q 20 W
RT 8 Q 16,5 W
k 10 %, ' 1 kHz
и :l:17 V, RT 4 Q 24 W
U :l:18 V. RT 8 Q 20 W
P 15 W, ' 1 kHz
U"":l:17 V. RT 4 '-1 260 mV
и"":I: 18 V, RT""" '-1 380 mV
._ ..
RT"",,4 '-1. Cf."",68 pF I 107160000 Hz
P 150 mW 7 15 W. RT 4 '-1
' 1 kHz 0,2 8/0
( 40+15 ооо Hz 0,3 %
. - . .
P 150 mW+15 W. Rf 8 '-1
I ' I kHz 0,1 8/0
'"",,40+15 ООО Hz 0,25 %
не на интеrралната схема ТDЛ2020
са 11()казаШI па фиr. 6. Схематн
на свързване е дадена на фиr. 7,а
в табл. 3 са данните на усплвателя.
Знхраf!ването е симетрично (със сред-
па точка). TDA2020 има вrрадена
защита от претоварвапе и късо съе-
динение в изхода. Максималната из-
ходна мощност, която може да се по.
лучи от този усилвател при товар
4 '-1, е 24 W.
Като пример за В1.зможностите на
ИlIтеrраЛllата техника D об;lастта на
мощните l!искочеСТОТlIIl УСlIлватели
LЩ' посочим пнтеrралната схема
КС2131, произвеждана от американ-
ската фирма RCA. На фиr. 8 е дадена
схемата на СВ'Lрзване. при която мак.
сималната изходна мощност е 50 W
в лентата от 30 Hl ДО 20 kHz при
клирфактор под 0,1 '!1, 11 усилване по
напрежеШlе 30. YCl-lлвателят има
вrрадена заЩJlта от претоварване в
изхода.
М. Цаков, Плевен
31
r<Фиr. 2. Зависимост па
ПОСТОЯННИЯ ток в права
посока от околната тем-
пература
СИЛИЦИЕВИ ИМ ПУ лсни
ДИОДИ
Ul1Ж. Т. Москов, инж. Т. Кондарев
УД1\ 621.382.2
Предназначени са за използуване
в ИЗЧИСЛllтелната техника, радио
CJJeKTpoHJ\KaTa и промишлената елек-
троника. Производство са на Завода
:\а ПОJ1УПРОВОДНИI!И БотеВI'рад.
2Д5605 , 2Д5606
Корпус: С64
B . .
А
. /(
Фиr. 1
Максимално допустими параметри
50
,
2,д5б05
L.. ,. 2д5606
, , , , .
.. . -----:- ,. .
'
'"
25
о
.50
ia, V
150
1IJ{)
Табпица 1
2Д5605
2Д5606
Постоянно обратно напрежение
Иllпупсно обратно напрежение
Постоянеи ток в права посока
Среден изправен ток
Импупсен ток в права посока
Температура на прехода
Температура на съхранение
U R.тax
U ЯЯМтах
1 Ртах
lотах
IРЯМтах
t jтax
20 40
22 43
45 45
45 45
250 I 250
125
35 до +125
тА
тА
тА
ос
ос
Таблица 2
Основни параметри при ta 25°C
Постоянно напрежение в права посока
Ip 10 тА
Постоянен обратен ток
ия 20 v
Uя 40 V
Капацитет на диода
ия о, f lMHz
Време за възстановяване на ()братното СЪПРШИВЛСllие
Ip 10 тА. и я 6 v
irr O.1 I р . R2 100 Q
Импупсно напрежение в права посока
Ip 100 тА, tи 300 J..Ls
32
2Д5605 I 2Д5606 \
и р
v
/р
тах
тах
тах
тах 4 4
шах ... 5
J
ns
!J.A
!J.A
С,О!
)11°
t rr
UPSM
I
I
v \
I
,I
шах
1,5
1,5
Радио
телевизuя
електронuка
1O
fO"
2.45812 1ОО'С
(0 3 ,оС
(fIox '2
(02
25'0
'В'
10'
2А5605 I
>о'с
'Оз I ,
,оС
оХ '2
[f1
V 2
15' .
'О'
v'
V 1
2А5607 mшв оо
2..45812
2.45613
2.д 56 14-
f
D мш I
!ОО.С
,
.
,]
«
'-':
10
11
10
ft.
10
ft.
I{I
!t.
О
!оо
'()
20
1000
500
40
оо
V
UF.тJ"
lf?v
Фиr. 5. Зависимост на ПОСТОЯН-
НИЯ обратен ток от постопнното об-
ратно напрежение
Фиr. 4. Зависимост на постоян-
НИЯ обратен ток от постоянното об-
ратно напрежение
Фиr. 3. Зависимост на постоян
ното напрежение в права посока от
ПОСТОЯННИЯ ток в права посока
Таблица 3
Максимално допустими па ра метри
2Д5614
2Д5613
2Д5612
2Д5607
80 100 110 V
35 105 115 V
50 50 50 тА
50 I 50 50 тА
250 250 I 250 тА
125 сс
60
70
50
50
250
и Rтax
U RRMmax
[Рт«х
Постоянно обратно напрежение
Имнулсно обратно напрежение
Постоянеи ТОК в права посока
Среден изправен ток
ИМПУJlсен ток в права посока
Температура на прехода
Температура иа съхранение
I
55 до +125
Таблица 4
Основни параметри при ta 25°C
I 2Д5607 ! 2Д5612\ 2Д5б13 j 2Д5614 \
Постоянно напрежение в права посока ир
lp 10 тА тах 1 V
Постоянен обратен ток IR
иR 60 v тах f.1A
UR 70 V тах f.1A
Капацитет на диода C tot
UR O, f IMHz тах 4 4 4 4 рР
Време за възстановяване на обратното сънротив-
ление t rr
[p 10 тА. и R 6 v
irr O,1 [р, R2 100 !2 UPsM"1 тах 5 5 5 5 NS
Импулсно напрежение в права посока
[p l00 тА. tи 300 !-1s I тах 1,5 1,5 1,5 1,5 V
I