Радио, телевизия, електроника №07 за 1978 год

Теги: радиотехника електротехника радиоелектроника списание радио телевизия електроника телевизия

Год: 1978

Похожие

Как се четат радиосхеми

Любителска SSB техника

Български радиоприемници

Транзисторни радиоприемници

Текст

KN®^.!JApiO

намЭЧРС

РАДИО

ТЕЛЕВИЗИЯ ЕЛЕКТРОНИЮ

17 J
1978

К
О
а
ю

• АКТИВНИ АВТОМОБИЛНИ АНТЕНИ

• УПРАВЛЯЕМ МУЛТИВИБРАТОР

• ЦИФРОВИ ФАЗОМЕТРИ
АВТОМАТИЧЕН СИГНАЛИЗАТОР НА РАДИОАКТИВНОСТ АСР—4

АСР-4

Джобният сигнализатор на радиоактивност АСР—4 е предназначен
да открива и оповестява наличието на радиационна опасност, включвайки
автоматичен акустичен сигнал. АСР—4 се комплектува със зарядно ус-
тройство, което позволява продължително използуване на вградения из-
точник на захранване.

шш
шш

2. Работен температурен

3. Основна грешка

4. Допълнителна грешка

ютване на сигнализация та
- 2 mR/h

обхват

от —10 до'.|.45°С
30%
в работния темпе-

ДОСТАВИМ К: СПО „ЯДРЕНА ТЕХНИКА"

София — 1738, „Самоковско шосе“ № 1
телекс: 23497; телефони 76-83-26; 78-12-52

ратурен интервал:

а) при температура от -|-20 до -|-45'С ±20%

б) при температура от —10 до -f-20°C ±20%

5. Относнтелна влажност при 30°С 95% ±3%

6. Внд на сигнализацията — акустична

7. Захранване — от вграден акумулатор с

напрежение 3,75 V±10%

8. Консумация в следящ режим (без сигнали-
знране) — 13 mA

9. Време за непрекъсната работа с нови
батерии — 8 h

10. Габаритни размерн — 90X60X30 mm

11. Тегло — 0,250. kg
РАДИО

ж Ж ЖЖр

ТЕЛЕВ1Ш1Я ЕЛЕНТРОНИКА

БРОЙ 7 ИЗДАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОМ) НА СЪОБЩЕНИЯТА

ГОД. XXVII И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕЛЕКТРОНИКАТА И ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА

НАЦИОНАЛНАТА ПАРТИЙНА КОНФЕРЕНЦИЯ —
СТИМУЛ ОА РАЗВИТИЕТО НА СЪОБЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРИЯ

Министър на съобщенията
инж. Пандо Ванцев

Доклады и заключителното слово на другаря Тодор
Живков пред Националната партийна конференция н
приетнте от нея Тезиси са практическа програма за реа-
лизиране докрай решенията на XI коигрес и Юлския
пленум на Централния комитет на БКП. От тези забе-
лежителни материали произтичат много сериозни задачи
както за цялата ии нкономнка, така и за трудовнте
колективи от работници и служители на Министерство-
то на съобщенията.

Националната партийна конференция оперта стра-
тегия та на развитието иа страната през следващите
годннн чрез усъвършенствуване на социалистическата
организация на труда и планового ръководство.

С най-голяма сила това важи и за съобщенията —
дейност, жизнено необходима за целия обществено-по-
литически и икономически живот у нас.

На сегашния етап от изграждането на развито социа-
листическо общество в нашата страна усъвършенству-
ването на социалистическата организация на труда е
главно звено за привеждане в действие резервнте на
икоиомиката, за повишаване иа ефективността и ка-
чество™, за най-пълно използуване постижения та на
научно-техннческия прогрес в различните сфери на
обществения живот.

Ето защо днес ние поставяме с такава загриженост н
острота този голям въпрос, защото той има решаващо
практическо, политическо и научно-техиическо значе-
ние в нашите основни направления на работа.

Налага се в духа на Националната партийна конфе-
ренция да направим критичен анализ на нашата дей-
ност от гледна точка на социалистическата организа-
ция на труда и от позициите на голямата идее иа дру-
гаря Тодор Живков за диалектического единство на
основните елементи на производствеиия процес — жн-
вия труд, предметите на труда и средствата на труда.

Какво зиачи при нас да направим социалистическа
организация на живия труд? Това означава да създадем
такива условия за работа, при конто субективният фак-
тор — човекът, нашият труженик в системата на съоб-
щенията, да разгърне всичките сн творчески възмож-
иости, да даде всичко, на което е способен.

Полабяването на безцениото време и иа високопла-
тення жив човешкн труд означава пренебрежнтелио от-
ношение към едни от най-важните икоиомическн кате-

гории на нашего съществуване — време и труд, което е и
опасно, и вредно.

На практика това означава, че ние можем повече, а
даваме по-малко, че ние трябва да работнм определено
време, а работнм по-малко време.

За съжаление ние не сме решили напълно проблемите
за най-рационално използуване на живия труд. Още
преди една година поставихме много остро въпроса за
втора професия на нашите изпълннтелски кадри. Това
беше необходимо именно за да можем чрез тях да прео-
долеем тесните места, върховите моменти, напрежение-
то на работата ни. Взехме решение по този въпрос, но
то все още не е изпълнено.

Обучение™ на нашите кадри не трибва да има само
теоретична основа. Те трябва практически да усвояват
сложността на съобщителната професия, да бъдат го-
товя за новата съобщителна техника, която ще навлнза
в бъдеще. Работниците е необходимо да станат нстински
майстори в своята работа, да тежат на своего място.

Партнйната конференция и лично другарят Тодор
Живков ни посочиха един от сигурните и изпитанн от
практиката начнии за решаваието на този проблем —
бригадната форма на работа и вътрешностопанската
сметка.

Независимо от това, че производство™ и реализа-
ция та на услугите не завършва в едно и също предприя-
тие, налице са всички условия за въвеждането на бри-
гадната организация на работата н заплащането на
труда.

Бригадна форма на организация на труда може да
бъде въведена във всичкн подотрасли на съобщенията —
телеграфите и телефоните, пощите, радиото и телеви-
зията, автотранспорта и др.

При прнлагаие на бригадната форма на организация
на труда ще се явят спецнфични особености. Така на-
пример в една АТЦ може би като бригада следва да се
отчита целият персонал, обслужващ централата, вклю-
чително и персоналът, поддържащ кабелното стопанст-
во. По този начни заплащането на всички ще бъде
обвързано с крайните резултати от работата на цялата
АТЦ. Това ще създаде възможности за обедиияване иа
колектива, за търсене на резервн, за подобряване на ка-
чество™ на телефоините услуги и постигане на макси-
малеи ефект от експлоатацията иа съоръженията. В
бригадите на телефонистките също може би следаа
да бъде включен н техннческият персонал на поддържа-
нето, аа да се осъществн колектнвната заинтересованост
за постнгане на резултатнте.

Вторнят основен въпрос на Нацноналната партийна
конференция беше въпросът за усъвършенствуване на
планового ръководство на нкономнката.

Особено полезнн за нас са указаннята на Министер-
ский съвет за разработване на ннженерннте проектн и
насрещннте планове за 1678 н 1080 година, върху конто
нне нзработнхме вече инструкции за поделеннята на
съобщеннята.

За пъраи път при разработването на ннженерннте
проектн н на насрещннте планове за 1078 година взеха
участие и широк кръг спецналнстн и първенцн в
пронзводстаото и планирането се подобрн. Доказател-
ство за това са благоприятните резултатн в нкономн-
ческня растеж и повншааането на качеството н ефек-
тнвността на стопанската дейност, постнгната през
първнте 4 месеца на настоящата година.

За четнрнте месеца планът за приходите е прензпъл-
нен на 103,5%, нлн с 3 113 000 ла., а планът за печал-
бата — на 106,4% н обществената пронзводнтелност на
труда — на 104,3%.

Не можем да говорим за соцналнстнческа организа-
ция на труда н за планово ръководство на нкономика-
та, без да подчертаем решаващата роля на науката.

Нашнят институт нма дългогодишна история н добра
матернално-техннческа база.

На разширення колегнум в НИИС беше нзтъкнато,
че предн 40 годннн съобщеннята създадоха институт,
а сега ннстнтутът би следвало да създаде съобщеннята
на страната. Тоаа означава, че той трябва да се заеме с
практнческнте съобщнтелин проблемн.

Нне не можем да говорим сернозно за ноаи начини и
подход в планирането, ако нямаме соцналната научна
подкрепа на института. Какво ще представляват на-
шнте ннженернн проектн, ако научннте нн работннцн
гн отмннават с пренебрежение.

За да се осъществн набелязаната от Нацноналната
партийна конференция програма, е необходимо по-
нататъшно усъвършенствуване на структурата н функ-
цннте на упраалението на всичкн стопанскн еднннцн
от снстемата на съобщеннята.

Съобщителните услуги се създават а нашите много*
бройнн предприятия, конто представляват основните
единяци на съобшителната система. В тях се трудят
хнлядн хора _ спецналнстн и ръковоаитетн.

На тя"? е необходимо да предоставим решаването
на икономнческнте въпросн на стопанскнте еднннцн,
конто ръкоаодят. В технн ръце е вече решаването на
проблема за качеството н ефектнвността от дейността
на трудовня колектнв, на заплащането на техння труд.
Ето в тезн моментн ръководнтелите трябва да покажат
умение, знание, да мнслят самостоятелно и творчески.
Никои обаче продължават да жнвеит спокойно далеч
от проблемнте на колектнвнте, надяаат се отгоре да
дойдат указанна по вснчкн малки или големн аъпросн.

Решенията на Нацноналната партийна конференция
са пред нас. Но за да почуаствуваме тяхната дълбочнна
н значнмост, не е достатъчно само да нзучаваме и да
аналнзнраме публнкуваннте матерналн. Необходнмн
са конкретнн дела, необходим е реален принос на всекн
един от нас.

Сега на вснчки ръководителн от снстемата на съоб-
щенията предстон голвмата н отгоаорна задача да мо-
билнзират трудовнте колектнвн за нзпълненне иа зада-
чнте, поставенн от Нацноналната партийна конферен-
ция. По вснчкн конкретнн задачи, конто се породиха
от решеннята на партийната конференция, колегнумът
иа мнннстерството прне мероприятия за нзпълненне
решеннята на конференцнята. Сега на вснчкн ръково-
днтелн от снстемата на съобщеннята предстон голяма-
та н отговорка задача да мобнлнзнрат трудовнте колек-
тнвн за нзпълненне на целите, поставенн от Нацно-
налната партийна конференция.

Нне вснчкн сме окрнленн от духа на апрнл 1956 г.,
който намерн най-ярко потвържденне на своята прав-
дива жнзненост през апрнл 1978 г. _ плод на огром-
ння труд на първня ръководнтел на нашата партия и
държааа другаря Тодор Жнаков.

Големнте задачи са пред нас н нне сме се обърнали с
лице към тях.

Призоваваме многохилядння колектна на Мнннстер-
ството на съобщеннята н вснчкн труженнцн от другите
министерства и ведомства, нмащн отношение към про-
блемнте на съобщеннята, на упорнт труд за светлою бъ-
деще на нашата мила родина — Народна република
Българня.

ЭЕМНА СТАНЦИЯ ЗА КОСМИЧЕСКИ
ВРЪЭКИ В НРБ

иною. С. Стойкое

През 1976—77 г. в нашата страна
с помощта на Съветския съюз се по-
строй Земна станция за космически
връзки. Тя е предназначена за рабо-
та в снстемата „Интерспутннк" и
обезпечава приемане и предаване на
радио- и телевизионнн программ, те-
лефонии и телеграфии връзки с всяка
страна, включена в снстемата.

Станцията има възможност за ра-
бота както чрез изкуственн спътннцн
на Земята (ИСЗ), намнращи се на
стационарна кръгова орбита (с вн-
сочнна около 36 000 km), така и на
елиптнчна орбита от типа „Молния"
(с апогей около 40 000 km).

В състааа на оборудването на Зем-
иата космическа станция влнзат:

— антена и антенно-вълноводен
тракт;

— опорно-въртящо устройство със
система на електропровод и апара-
тура за насочване на антената;

— предавателн за телевнзня и теле-
фония;

— приемно оборудване за телевн-
зня и телефония;

— крайно телевизнонно оборудва-
не;

— каналообразуващо оборудване
за телефония;

— контролнонзмерителни устрой-
ства;

— устройства за захранване и ох-
лаждане на оборудването.

Най-опростеиа блокова схема на
станцията е предстааена на фиг. 1.

Двуогледална антена с контрареф-
лектор се нзползува за приемане и
предаване.

Антенно-вълноводен тракт (ВТ)
свързва антената с приемннте н пре-
давателните устройства. Основни не-
говн елементн са:

— блок за поляризация (БП). за
разделяне сигналите за приемане и
предаване;

— заграждащ филтър (ЗФ) за за-
щита на входовете на прнемннците от
предавателите;

— шнроколентов филтър (Д/Ф);

— въртящи се съединення за обез-
печаване възможности за въртене на
антената по азимут и по ъгъл място;

— дехндратор за подаване на сух
въздух под налягане във вълновод-
ння тракт.

Опорно-въртящо устройство служи
аа закрепване на отражателя на ан-
тената и позволява насочването й
във всяка точка на небесната полу-
сфера.

Допустимите максимални грешки
на насочване на лъча на антената са
стотни части от градуса и се осигуря-
ват от сложна система за управле-
ние — електропровод (ЕПА) и
програмно устройство (УПН-2).

Електропроводът включва пулт за
управление, устройства за форми-
ране и отработване на сигналите на
грешка в двнженнето на антената,
усилвателни н контролнн устройства
н двнгателнн снстеми по азимут и
ъгъл място (ДВ).

Програмното устройство оснгуря-
ва движение на антената по програма,
която е дискретно представена траек-
тория на двнженнето на спътннка.

Предавателите за телевнзня (Пр-1)
н за телефония (Пр-11) излъчват го
ляма СВЧ мощност, необходима За
надеждна връзка с ретранслаторите
на МСЗ. Основният тракт ла вески
предавател се състои от възбудител
и мощен клистронен усилвател със

система за водно охлаждане (ВО).
Модулацията на сигналите се осъ-
ществява в модулаторите (Л1). Сиг-
налите на предавателите на телеви-
зиоииия и телефонии я ствол през съ-
бирателен мост (MCi) се подават в
общи я вълноводен тракт.

На входа на приемного устройство
е разположеи четиристъпален мало-
шумящ параметричеи усилвател
(МШУ). Първите му две стъпала
са охладели с течен азот до 1=77° К.
Параметричният усилвател има лента
иа пропускане, достатъчна за едно-
временно усилваие сигналите на два-
та ствола. Освен това той осигурява
нисък коефицнент на шума при висок
коефициент на усилване.

Разделянето на сигналите на ство-
ловете за телевизия и телефония ста-
ва чрез разделители и филтри (РФг
и РФ2).

Прёобразуването на двата ствола в
междинна честота се извършва в СВЧ
преобразователите Bj и Bs. По-ната-
тък обработката на сигналите и тях-
ната демодулация се извършва отдел-

но за ствола иа телевизия и телефо-
ния.

В телевизиониия ствол сигналите
по междинна честота се усилват и де-
модулират в приемка апаратура П.

Крайиото телевизиоино оборудва-
не е предназначено за:

— временно уплътиеиие иа канала
за изображение със сигналите за зву-
ковия съпровод при предаваие и
обратно преобразуване при прие-
мане;

— активна регенерация на синхро-
низиращите сигнали;

— контрол, корекция и измерване
на параметрите и комутации на сиг-
налите иа изображението и звука.

Първите две функции се осъществя-
ват от апаратура за разделяне и съв-
местимост (PC). Комутациите и кон-
тролът се осъществяват от пулт за
контрол и комутации (ПКК). Гене-

раторй на изпитателни сигнали (ГИС)
обезпечават подавале в тракта иа
изображението иа изпитателни сиг-
нали МККР при профилактични ра-
боти и сигнали на изпитателен ред за
контрол на качеството иа телевизион-
ния канал по време на работа. Апа-
ратурата за радиоканали (РК) уплът-
нява телевизиониия ствол с две ра-
ди опрограми. Контролните стойки
Ki и съдържат малки предаватели
на СВЧ и позволяват да се прокои-
тролира целият приемо-предавателеи
тракт на станцията.

Каналообразуващата апаратура се
състои от съсредоточеио общостволно
оборудване (СОО) и едва стойка за
индивидуалпо оборудване (СИО).

Генераторно оборудване, влизащо
в състава на СОО, образува мрежа от
честоти и осигурява уплътнение на
телефонния ствол със 100 дуплексии
телефонии канала.

В апаратура СОО има и системи за
автоматично регулиране по ниво и
честота за компенсация на бааната
промяна на честотата на сигналите по
линията за връзка, предизвикана от
ефекта на Доплер.

Стойката за индивидуално оборуд-
ване е за 12 телефонии канала. Ин-
формацията на всеки телефонен ка-
нал се предава на отделна подносе-
ща с помощта на честотна модула-
ция. Увеличението на числото на те-
лефонннте капали е възможно чрез
установяване допълнително на стой-
ки СИО.

За отстраняване на действието иа
електрическото ехо в каналите иа
междуградски телефонии връзки с
голямо разстояние, каквато е връз-
ката с помощта на ИСЗ, се използу-
ват ехозаградители (ЕЗ).

Приемо-предавателни телеграфии
блокове (ТЛГ) позволяват телефон-
ният ствол да се уплътнява с теле-
графии канали.

Приемо-предавателното • оборудва-
не на станцията има „горещо“ резер-
виране. (Резервните приемници и
предаватели не са показали на бло-
ковата схема.)

Енергийният комплекс (ЕК) оси-
гурява всички необходимн напреже-
ния за захранване на станцията.

Земната станция за космически
връзки има възможности за уплът-
нение и с радио-, телевизнонни про-
греми, телефонии и телеграфии кана-
ли и друга информация.

XXXIII ВСЕСЛЬЮеНА НАУЧНА СЕСИЯ,
ПОСВЕТЕНА НА ДЕНЯ НА РАДИОТО

В края на миналии век (7 май
1895 г). великият руски учен Алек-
сандър Степанович Попов направи
откритие с епохалио значение — ра-
диото. От тясна облает за пренасяие
на информация радиото се разпрост-
ря в безпределната облает на електро-
ииката, която стана един от главиите
факторн за ускоряване на научно-
техническия прогрес, а 7 май се пре-
въриа в Ден на радиото.

В чест на тази дата, утвърдена като
празник на радиото, Научно-техни-
ческият съюз по радиотехника, елек-
троника и съобщения „А. С. Попов"
в СССР провежда ежегодни научни
сесии.

От 16 до 18 май т. г. в Москва се
проведе поредиата XXXIII всесъюз-
на- научна сесия, посветеиа иа Деня
на радиото.

Сесията беше ръководена от пред-

седателя на съюза, известния съ-
ветскн учен в областта на радиото
проф. Владимир Иванович Сифоров.
В саоето слово на пленарного заседа-
ние проф. Сифоров изтъкна голямата
популярност, която са придобнли еже-
годните сесии, посветени на Деня на
радиото. Той подчерта, че тези сесии
са се превърнали във форум за срещи
и обмяла на опнт между учени и спе-
циалиста не само от СССР, но и от
други страии, работещй в една от най-
прогресивните области на науката и
те- с ката — радио-електрсниката.

На сссията бяха нанесена над
400 научнн доклада и съобщения из
областта па радиото, телевизията,
изчис. ителната техника, автоматич-
ната и многоканална телефония, мик-
роелектрониката, полупроводникова-
та техника.

Поради големияброй доклада и тях-
ната разнообразна тематика те бяха
разпределени в 24 секции, а именно:
аналогова начислите . а техника; ан-
тенни устройства, г юцЭгччна теле-
фония и връзки; микрослсктрсника и
полупроводником прибори и стек-
тропна микроскопия; мпогоканалпи

връзки; телевизия; електроника; въл-
новодни устройства; радиотехника;
радиоразпръекване; електроакусти-
ка и звукозапис; приложение на радио-
електрониката в биологията и меди-
цината; изчислителна техника; тео-
рия и техника на предаването на ди-
скретни сигнали; теория на информа-
цията; радиоприемни устройства и
усилватели; сбор, предаване и изобра-
зяване на информацията; кибернети-
ка, автоматизирани системи за управ-
ление; раднопредаващи устройства;
пощенски връзки и „Съюзпечат";
изеледване на операции; машинни ме-
тоди и средства за решаване на крае-
ви задачи; разпространение на ра-
диовълните; теория на телетрафика.

На пленарните заседания при от-

криването и закривайето бяха йзйе
сени следните интересни обзории до
клади: Нижегородската радиолабо
ратория „В. И. Ленин"; Нов етап в
развитието на микроелектроннката;
Състояние и перспективи на прило-
жението на лазерите вмедико-биоло-
гическите изеледвания; Съвременни
направления на изеледванията в об-
ластта на полупроводниковата елек-
троника на СВЧ; Приложение на съв-
ременната електроника за изеледване
на околната среда.

В сесията освен научни работни-
ци и специалиста от СССР участву-
ваха и такива от НРБ, ГДР, МНР,
ПНР, ЧССР, УНР, а също така
от САЩ, Англия, Финляндия и
Швеция.

МЕЖДУНАРОДНА ОПЕЦИАЛИвИРАНА
ИЭЛОЖБА НА ЕЛЕКТРОННОИЭЧИО-
ЛИТЕЛНА И ИЭМЕРВАТЕЛНА
АПАРАТУРА, БИТОВА И ПРОМИШ-
ЛЕНА ЕЛЕКТРОНИКА

От 6 до 12 юни т. г. па територия-
та на Международния панаир —
Пловдив, бе организираиа специали-
зирана международна изложба на
електронноизчислителна и измерва-
телна апаратура, битова и промиш-
лена електроника.

Изложбата се проведе в духа на
решенията на XI конгрес на Б КП и
Националната партийна конферен-
ция — за още по-бързо развитие на
електронизацията на иародиото сто-
паиство и’обществения живот у нас.

На изложбата бяха- представени
експонати от четири водещи направ-
ления иа иашата електронна про-
мишленост:

— изчислителна техника;

— приборостроене;

— промишлена електроника;

— битова електроника.

Освен нашите външнотърговски
организации „Изот“ и „Електроим-
пекс" със свои експонати в излож-
бата участвуваха и ВТО от СССР —
„Машинотехноекспорт", „Електрон-
оргтехника", „Енергоелектрон", от
ЧССР — „Ково“, от УНР — „Видео-
тон".

През време на изложбата на 7 и
8 май се проведе и симпозиум, на
който се изнесоха доклади и съобще-
иия по номенклатурата на излож-
бата.

Целта на изложбата и симпозиума
беше:

— да се направи преглед на пости-
женията иа нашата електроника в
посочените четири направления' и да
се сравнят с нивото иа страните—
членки на СИВ и развитите капита-
листически страни;

— да се даде възможност на по-
широк кръг български специалисти
да се запознаят с опита и постиже-
нията иа чуждестранните участници
както чрез изнесените доклади, така
и чрез делови срещи, дискусии и кон-
такта по време на симпозиума;

— да се запознаят както иашите,

така и чуждестранните специалисти
с нашите постижения и опит в отдел-
яйте направления, което да послужи
като предпоставка за сотрудничест-
во, обмен, коопериране и износ.

В изложбата участвуваха и едни
от водещите фирми в посочените че-
тири направления от Австрия, Вели-
кобритания, Дания, ФРГ, Япония,
като: „Хитачи", „Пиоиир", „Родеш-
варц", „Сенсор", „Хаиюел", „Хюлет
Пакарт" и др.

В докладите и съобщенията, изне-
сени на симпозиума, се разглеждаха
конкретни изделия или системи, пред-
ставени на изложбата.

Така например докладът на С.
Станков и кол. от Института по из-
числителна техника е посветен на
въпроса за ускоряване на процеса на
подготовка и въвеждане на първичци
данни в ЕИМ. Направен е анализ на
възможните решения в тази насока и
е разработена концепцията за систе-
ма с разделен процесор или система
за подготовка на данни върху маг-
нитен диск. Разгледана е разрабо-
тената в ИИТ система за подготовка
на данни ЕС9003, преминала успеш-
но международни изпитания и пока-
зала средне иарастване на производи-
телността на операторите с 40%.

В доклада на С. Христова и Зл.
Александрова от ИИТ „Нови типове
електронни калкулатори и микропро-
цесорни системи" е направен преглед
на традициоиното за нашата страна
производство на електронии калку-
латори („Елка*), разгледани са иай-
новите произвеждани у нас настолни
калкулатори за икономически начис-
ления, за елементарни начисления,
за научни нужди. Същевременио са
очертани тенденциите на внедрява-
нето и производството у нас на микро-
процесорната фамилия 600, по-спе-
циално иа системата за управленчес-
ка дейност ИЗОТ 9 НОУ, тестообра-
ботващата машина ИЗОТ 91 ЮТ —
за съставяие, редактиране и размно-

жаване на документа, пропускната
система 9110П и устройството за под-
готовка на даини ЕС9112.

В доклада на Н. Ботев и кол. от
ИИТ „Тенденции в развитието иа
запомнящите устройства на магнитни
дискове (ЗУМД)“ са разгледани тен-
денциите на това направление, в
което нашата страна в рамките на
СИВ има водещо значение. Направен
е преглед на постиженията на воде-
щите фирми,- очертани са основиите
тенденции, перспективиите техноло-
гии. Разгледани са устройството
ЕС5052, произвеждаио у нас, иовите
устройства ЕС5061, ЕС5061—01,
ИЗОТ 1370, ЕС5074 — флопидиск.

В двете научни съобщения иа ииж.
К. Киров и инж. Г. Николов са из-
ложени две конкретни реализации
на ИИТ.

В доклада на инж. Кунчев и кол.
от Института по приборостроене (ИП)
са разгледани осиовните тенденции в
развитието на нашето приборострое-
не, в областта на създаването на сред-
ства за комплексна автоматизация,
някои от основните прибори на на-
шата промишленост.

В доклада на инж. С. Колев от ИП
е направен анализ на тенденциите на
перспективите в изключително важ-
ната облает на програмиото цифрово
управление на металорежещи маши-
ни. Разгледани са системата „Про-
грама", внедрена по япоиски лиценз
в завод „Електра", разработеното в
ИП сервоустройство „Програма
101", внедрена също в завод „Елек-
тра".

В иаучното съобщение на инж. Н.
Николов от ВМЕИ „Ленин" е раз-
гледан стенд за изпитание на диоди
и транзистор и на надеждиост, внедрен
в Завода за полупроводники в Бо-
тевград.

Промишлената електроника е пред-
ставена с три доклада на специалисти
от завод „Промишлена електрони-
ка" — Габрово. В доклада иа инж. А.
Джамбазис и кол. са разгледани се-
рията ултразвукови генератори £
ГУ1-0.1, ГУ1—0,6, ГУ2- 2,5,1
ГУ2—6, ГУ4—0,6, ГУ5—0,6, авто-
матична машина за почистване иа пе-
чатни платки след запояване
УЗСПШ—270, уредбата„УЛФИМА"
за почистване на финн механизми,
ваната за почистване на медицински
инструменти „Ултрамедика", уред-
бата за обработка на пластмаси
УОП600. Разгледани са уредби за
нагряване с мощности 100, 160,
250, 400 и 1000 kW, внедреии в раз-
личии предприятия в страната, как-
то и уредби за теглене на метали и
сплави, за високочестотно закаля-
ване и запояване, за диелектрично
нагряване. Важно място е отделено
на уредбите за заварка иа пластма-
си — УЗП6000А, УЗП6001,

УЗП12000, УЗП4001 и УЗП2500А.
Съвместно с Института по прибо-
ростроене в Ленинград с разработена
специализирана високочестотна уред-
ба за производство на панели от стък-
лопласти.

В доклада на инж. Ив. Овчаров и
кол. са разгледани мощни тиристор-
ни преобразователи за индукционно
нагряване на метали. Направен е
преглед на произвежданите в завода

фамилия преобразователи ПТ2—100,
ПТ 1—160, ПТ2—250, ПТ 1—400,
предназначени за пещи за топене на
метали, машини за обемно нагрява-
не, машини за огъване на т'ръби, кон-
то са внедрени в редица заводи на
страната.

В доклада на инж. Т. Петров и кол.
се разглеждат произвежданите в съ-
щия завод тиристорни изправители и
регулатори за автоматизация на про-
мишленото производство.

В областта на битовата електрони-
ка е представен обзорен доклад на
инж. П. Беевски (Институт по ра-
ди оелектроника) за перспективите
на битовата електроника у нас и
основните постижения на ДСО „Рес-
пром“.

В доклада на инж. Тосиюки Коса-
ка, Япония, е направен обзор на
съвременните тенденции в областта
на висококачествения (Hi-Fi) запис
и възпроизвеждане, както и иа ос-
новните постижения на фирмата
„Пионир".

В доклада на д-р Д. Шнайдер и
инж. X. Гнайнер е направен пре-
глед на възможностите за измервания
с уредите от серията ТМ-500 на фир-
мата „РСТ“ — Австрия.

В доклада на В. Раденау „Системи
за приемане на данни" са анализи-

рани съвременните тенденции в об-
ластта на телеобработката на данни
и е обобщен опитът на фирмата
„Хюлет Пакарт", а от серията мощ-
ни настолни калкулатори подробно е
разгледана снстемата 45 серия 9800
на същата фирма, която представля-
ва настелен компютьр, способен да
решава широк кръг задачи.

Представител на фирмата „Ха-
нюел“ — Великобритания, запозна
слушателите с някои нови тенденции
в автоматичното регулиране.

Представители от ВТО „Машино-
техноекспорт" — СССР, запознаха
слушателите с малката ЕИМ „СМЗ“,
която е нагледен пример за между-
народна социалистическа интегра-
ция, тъй като е комплектувана от
изделия, произвеждани от предприя-
тията на НРБ, ГДР, ПНР, СССР и
УНР.

Симпозиумът беше масово посетен,
слушателите задаваха много ъпро-
си, на конто авторите давахаЗизчер-
пателни отговори.

Копия от докладите и съобщения.
та се намират в НТС — София, ул
„Раковски“№ 108, откъдето заинтере'
совани специалисги могат да ги по-
лучат.

инж. Т. Тончев

ТЕЛЕВИЗИЯ

ТЕЛЕВИ0ИОННИ ИГРИ

(продължение от бр. 6)

Изводите на модулите са от калай-
дисаи проводник с диаметър 0,8 mm
и дължина около 10 mm, като целият
модул се крепи на тях. Шасито е от
гетинаксов лист с дебелина 2 mm
(фиг. 22). Винкелът, изработен от
алуминиева ламарина с дебелина
1,5 mm (фиг. 23), служи за закрепва-
не на цоклите за съединителите от
двата командни пулта и потенцио-
метъра с изключвател. Закрепваме
превключвателя за програмите към
шасито и винкела. Превключвателят
предварително е скъсен с 24 mm.

Сега вече разполагаме отделяйте
модули върху шасито (фиг. 24). Из-
водите иа модулите поставяме в съот-
ветните отвори на шасито огъваме
ги в двете посоки, като с това закреп-
ваме и модулите. След това поста-
вяме елементите (тримери, резистори,
кондеизатори), конто са разположе-
ни направо върху шасито. На края
закрепваме държача за батериите.
Свързването между модулите става с
тънък, изолиран проводник, а за-
хранването от батериите —с многожи-
лен проводник. Кутиите за двата ко-
мандни пулта са пластмасови- На
гориия ляв ъгъл на всяка кутия е
закрепен двоеи потенциометър за уп-
равление на хоризонталното движе-
ние на макета на играча и височи-
ната на полета на топката, надясно

е единичен потенциометър за управ-
ление на вертикалното движение на
макета на играча. На средата между
потенциометрите има бутон за вкар-

Фнг. 22

вапе на топката в игра. Припцип-
ната схема на командните пултове е
дадепа на фиг. 25. На задната страна
на кутиите са изведены осемжилни

Година XXV11

кн. 7—1978

5
кабели с дължина около 1,5 т, за-
вършващи със съединители. Съеди-
нителите можем да изработим и са-
ми, като счупим балона на нензправ-
на електронна лампа с 9 извода, но
вннмателно, за да не се повреди цо-
кълът.Отстраняваме системата на елек-
тронната лампа и върху почистените
краища запояваме свързващия ка-
бел. Жилата на кабела при цокъла
свързваме с конец. С цокъла на елек-
тронната лампа пробнваме лист хар-
тия, под конто сме поставили съот-
ветното гнездо. Около цокъла на лам-
пата трябва да направим пръстен от
хартиена самолепеща лента с диа-
метър.малко по-голям от диаметъра
на балона на електронната лампа.
Пръстена залепваме към пробития
лист хартия отвесно и заливаме с
епоксидна смола на внсочина 25 mm.
След втвърдяването му отстраняваме
хартиената обвивка и коригираме
формата на съединителя с пиличка,
след което го лакираме.

Кутията за управляващия блок се
изработва от шперплат с дебелина
5 mm (фиг. 26). Предния панел изра-
ботваме според фиг. 27 също от
шперплат или плексиглас. На осите
на потенциометъра и превключвателя
са закрепени само копчета. Панелът
е вмъкнат в кутията на дълбочина
5 mm. Държачът за батериите (4 еле-
мента) е от пластмасова тръба с раз-
мери 040X250 mm. На около 1 ст
от края тръбата е прорязана за про-
филираната лентичка (фиг. 29), коя-
то образува и пружиниращ контакт.
Лентата е закрепена неподвижно за
отрицателния полюс на батёрията
(фиг. 30). Държачът е закрепен за ша-
сито с две метални ленти.

Управляващият блок е свързан с
телевизионння приемник чрез коак-
сиален кабел със симетриращо звено.

Пускане в действие. Подходяще е
да се използува осцилоскоп за на-
стройка на формата и широчината на
импулсите и вобелгенератор за на-
стройка на амплитудночестотната
характеристика на лентовия филтьр.
Но и без тези измервателни уреди
устройството може да се пусне в дей-
ствие. При настройката използуваме
телевизиониия приемник за индика-
ция. Модулнте пускаме в действие н
настройваме последователно. Най-
напред измерваме общата консума-
ция на тока (около 15 mA). С това се
убеждаваме, че в уреда няма късо
съединение. При значително по-го-
ляма консумация е необходимо да се
изясни причнната.

Започваме с настройката на висо-
кочестотния генератор. След измер-
ване на напреженията върху елек-
тродите на транзистора включваме
телевизора на 3-и канал. Коаксиал-
ния кабел на уреда включваме към
антенните букси VHF на телевизион-
ния приемник. С -'онастройващото
ядро в бобнната Lt се стремим да на-
строим честотата на генератора да
съвпадне с честотата на канала, кое-
то ще познаем по получаващата се
върху екрана мрежа от линии. След
това настройваме с бобината и
лентовия фнлтър, за да получим
по-контрастен образ и по-малко
смущения. Необходимо ли е да се
разтегнат или сгъстят намотките на
бобината, ще установим, като прибли-

жаваме феритно ядро към нея. Ако
контрастът се увеличи, намотките
трябва да се сгъстят и обратно. Тази
приблнзителна настройка засега е
достатъчна. Окончателно веригите ще

зира като нормален образ. Време-
траенето на импулсите може да се
настрои само с помощта на оецнло-
скоп. Синхронизиращият импулс по
редове трябва да има продължител-

Фиг. 23

Фиг. 24

бъдат донастроени, когато уредът
бъде пуснат в действие.

Честотата на генератора се на-
стройва фино с помощта на тримера
Р2, а грубо—чрез подмяна на резисто-
ра 2?10. При правилната настройка
иа честотата по редове и кадри по ек-
рана иа телевизора ще се появи чист
растер, който може да се синхрони-

Фиг. 26
вост 4,8 [is, а този по кадри — 0,3 ms,
като формате им трябва да бъдат пра-
воъгълни. След пускането на тези
вериги в действие пристъпваме към
настройката на генератора на маке-
ти. Елементите върху командная
пулт поставяме в средно положение.

фиг. 27

Фиг. 28

Фиг. 29

а превключвателя за програмите—в
положение пинг-понг. На екрана на
телевизора трябва да се появи бяло
квадратче на макета на играч Ns 1.
С тримера Р3 се регулира широчи-
ната на квадратчето, а с тримера
Pt — височината му. По същия на-

Фиг. 30

чин настройваме макета на игра*
№ 2 от командиия пулт 2.

Освен макетите на играчите при
това положение иа средата на екрана
се намира вертикална линия — мре-
жата. Широчината на мрежата се
настройва с помощта на тримера Рв
от генератора за мрежата, а височи-
ната — с помощта на тримера Р<.
Размерите на топката се определят с
тримерите Р3 и Р4 от генератора за
топката след иатискане на бутона
Старт и при минимална скорост иа
движение^ на топката. Останалите
схеми са подобии и се настройват
според посоченото описание.

Сега трябва да се провери тригер-
ната схема на топката. Макета на
играч № 1 изместваме на левия край
наекрана, а макета иа играчХэ2—на
десния край. След натискане на бу-
тона Старт се стремим чрез движе-
ние на макетите на играчите към сре-
щата им с топката. При допир топ-
ката трябва да се отблъсне от играча
и да се върне обратно. Ако това не
стане, грешката може да бъде в ма-
трицата, в неправилното свързване на
превключвателя на програмите или
тригерната схема на топката. Им-
пулсът, получен при допира на топ-
ката с играча, може да се наблюдава
на осцилоскопа.

Нулиращия, модул изпитваме по
следния начин: когато на базата иа
транзистора Т13 (т. 2) в моностабил-
ната тригерна схема подадем поло-
жителен импулс, на неговия изход
(т. /) трябва да измерим нулево иа-
прежение. С положителен импулс на
базата иа транзистора Ти (т- 4 и т. 5)
се преобръща тригерната схема и иа
иеговия изход (т. 1) се появява пълно
напрежение.

Останалите схеми (за умножение и
събиране) не се настройват. Напре-
женията, посочени на фигурите, са
само информационни, тъй като при
измерването е необходимо да се взе-
мат под внимание превключващото съ
стояние на транзисторите и големи
ната на управляващото напрежение

ОСОБЕНОСТИ

НА ТЕЛЕВИеИОННОТО ПРИЕМАНЕ

УДК 621.397.62 доц. к. т. н. инж. Д. Дамянов, инж. Й. Чучерков

При телевизионното приемане и
особено при разработване на нови
антенн, антенни усилватели и пре-
устройство иа телевизиоините прием-
ници не винаги се постигат очаква-
ните резултати независимо от израз-
ходваните усилия, средства и време.
Това се дължи на факта, че от голя-
мото многообразие на технически ре-
шения е твърде трудно да се избере
най-правилното решение при конкрет-
иите условия. Нерядко могат да се
срещнат указания за използуване’на
антенн и параметрични усиЛватели с
голям коефициент на усилване, без
да се дава реална оценка за тяхната
иеобходимост и целесъобразност. Та-

ка например използуването на анте-
нен усилвател при къси фидерни ли-
нии не допринася съществено за по-
добряване качеството на изображе-
нието и звуковия съпровод, тъй като
същото съотношение сигнал/шум мо-
же да се постигне и при сполучливо
изпълнение на входною устройство
на телевизора.

Качеството на телевизионното прне-
мане зависи не само от техническите
решения, но и от условията за раз-
пространение на радиовълните. Те-
риторията, която се снабдява с теле-
визионна програма от мегровия обх-
ват, може да бъде разделена на ня-
колко зоии (фи г. 1):

1. Зона на оптическата
видимост. В тази зона радио-
вълните се разпространяват практи-
чески по права линия. В приемната
антена сигналът се формира от интер-
ференцията на прекия и отразения от
земната повърхност лъч и по стой-
ност съществено зависи от височи-
ната на приемната антена. В тази
зона качеството на приетото телеви-
зионно изображение е най-добро и
няма причини За непостоянно прие-
мане. Това е основната зона на об-
служваната от даден предавател те-
ритория.

2. Зона иа полусянка-
т а. Тя лежи непосредствено до зо-
ната на пряката видимост и радио-
вълнитс се разпространяват в вея,
като следват крКвината на земната
повърхност. Сигналът в iipnet ния
пункт се формира основно от директ-

ве са възможни преди всичко за че-
стоти от ниските телевизионни кана-
ли, като тези от спорадичния слой
възникват през летните дни, а отра-
женията от слоя F2 са свързани със

Практически интерес представлява
определянето на минималната стой-
ност на напрежението на входния
сигнал, което е необходимо за осъ-
ществяване на телевизионно прие-

Оптическа Минюст Лолусянка Тропосферно приемане Ионосферю тема не О,кт

ния, леко обвиващ земята лъч и от
отразените от тропосферата лъчи.
Затихването зависи от коифигура-
цията на земната повърхност и от от-
далечаването от зоната на оптичес-
ката видимост, а не зависи съществе-
но от височината на приемната ан-
теиа. Качеството на приетото т.еле-
визионно изображение може да не се
отличава много от това в зоната на
пряката видимост, но ще зависи от
излъчената мощност в тази посока,
от чувствителността на телевизиои-
иия приемник и от коефициента иа
усилване иа приемната антена. Ам-
плитудата на сигнала слабо зависи от
метеорологичните условия. Това е
воната на възможното приемане.

3. Зона на тропосфер-
ного приемане. Тя започва
от зоната на полусянката и основ-
ният сигнал в приемната антеиа се
формира от тропосферното разсей-
ване. Зоната се простира иа разстоя-
ние 600—800 km от телевизиониия
предавател. Напрегнатостта иа елек-
тромагнитното поле не завися от ви-
сочината на приемната антена, но в
известна етепен се влияе от метеоро-
логичните условия. Това е зоната на
сравнително слабо и нередовно прие-
мане.

4. 3 о н а н а й о и о с ф е р-
ното приемане. В зависимост
от това, дали отражението става от
спорадичния слои Es, или от слоя F2
на йоносферата, тази зона се про-
стира на разстояние 800—2000 km
(за отражение от слой Es) или до ня-
колко хиляди километра (за отра-
жение'от слой F2). Напрегнатостта па
електромагнитното поле в тази зона
зависи от електронната плътнсст па
отразяващия слой. Качеството на
приемането е твърде циско и нередов-
н<. Отражения от йопосферните слое-

Фиг. 1

Фиг.

слънчевата активност. У нас са

приемани нееднократно предавания
на телевизионни програми от ФРГ,
Франция, Белгия, Дания, Швеция
и др. периодично от началото на май
до средата на септември, сутрин от
6,00 до 10,00 часа и вечер от 18,00
до 21,00 часа, като особено ясно изо-
бражение е получавано непосред-
ствено след дъжд или гръмотевична
буря.

Трябва да се има пред вид, че прн
нормални условия стойността а на-
прегнатостта на електромагнит ото
поле при нормално нзлъчена мощ-
ност на телевизионння предавател не
само в третата и четвъртата, но и във
втората зона е твърде ниска за осъ-
ществяване на качсствено приемане.

мане с определено качество. За тази
цел може да се използува следното
уравнение:

UmA^KTaVRa. [V]

където К— 1,38-Ю "23-^;— е кон-

станта на Болцман;

7д[°К] — средна шумова темпера-
тура на приемната антена;

/?д[й] — входно съпротивление

на приемната антена;

дДМНг] — лента па пропускане
на приемната антена.

Изчислената стойност на напреже-
нието пр н честотна лента а/ и входно
съпротивление Ra трябва да се уве-
личи съответно п пъти в завнснмост
от това, какво съотношение сигнал/
шум се приема за задоволително. В
най-общня случай минималната стой-
ност на напрежението на полезния
сигнал се определи от израза

U min=2njKbfRA(TA+Ty),

където п е необходимого отношение
сигнал/шум;

Ту—ефективна шумова темпера-
тура на усилвателя.

За да се опрости определянето на
мйнимално необходимого напреже-
ние на полезния сигнал, на фиг. 2 са
Дадени кривите на минималния сиг-
нал, който се определи за лента на
пропускане д/= 1 MHz, Дд=73 й и
п=1. Крнвата 1 съответствува на
гранична чувствителност за лента на
пропускане 1 MHz и вход на лампа
6Н14П при минимално ниво на кос-
мнческите радиошумове; крива 2 —
за същата лампа при максимално
ниво; крива 3 — при нзползуване па
параметричеи усилвател и минимал-
но няво на шумовете; крйва 4 —
за параметричен усилвател и макси-
мално ниво на шумовете. Така напри-
мер, ако зрителят се задоволява с
кратковременно наблюдаване на от-
делни предавания с много ниско ка-
чество, при лента на пропускай е 1 —
1,5 MHz и отношение сигнал/шум
п=2 минималната стойност на полез-
ния сигнал на входа на приемного
устройство при минимални космичес-
ки шумове за I телевизионен канал е
7—8 pV, а за IX телевизионен ка-

нал 5—6 pV. При максимаЛнИ косми-
чески шумове тя е съответно 10—
12 pV и 6—8 pV. За приемане с по-
средствено качество при същата лен-
та на пропускане отношението сиг-
нал/шум трябва да бъде п>5. Тога-
ва посочените стойкости на напреже-
нието трябва да се увеличат повече от
2,5 пъти. Ако се изисква приемного
устройство да дава възможност за ху-
дожествено приемане, лентата на про-
пускане се разшнрява до нормалната
Д/=6,5 MHz. При съотношение сиг-

нал/шум п=5 и минймални косми-
чески шумове ще бъде необходим по-
лезен сигнал за първи канал Umin= 40
pV и за IX канал Umin=23 pV, а при
максимални космически шумове —
съответно 125 pV и 38 pV. Трябва да
се има пред вид, че за осъществяване
на качествено художествено приема
не отношение™ сигнал/шум трябва
да бъде значително по-голямо.

Особеностнте в разпространението
на радиовълните от дециметровия
обхват не се разглеждат. j

АНТЕНИ

АКТИВНИ АВТОМОБИЛЯМ АНТЕНН

УДК 621.396.676

н. с. инж. С. Джуджев — ВМЕИ „Ленин'1

Общи сведения за активиите аи-
тени

Големите постижения в областта
на микроелектрониката създадоха
възможности за разработването на
нов тип антени, наречени актйвни.
Под активна антена най-общо се раз-
бира съвкупност от вибраторна
част — излъчвател, и полупровод-
ников усилвател, оформени в едва
обща конструкция.

Активните антени притежават ре-
дица качества, недостигнати на този
етап на развитие на антенната техни-
ка от обикновените (пасивни) анте-
ни, като:

— по-добро отношение сигнал/шум
за дадена работна честотна лента;

— значително по-малки геометрич-
ни размери (затова те още се наричат
миннатюрни антени);

— усилване по мощност при запаз-
ване на изотропна диаграма на из-
лъчване.

За увеличаване на отношение™
сигнал/шум е необходимо свеждане до
минимум на загубите от антената до
първото стъпало на приемника. То-
ва се пости га лесно с помощта на

Фиг. 1

активните антенн, тъй като тсва стъ-
пало е интегрирано с антената.

При проектиране на активна анте-
на водеща цел може да бъде както
постнгане на минимален шум по трак-
та (режим на съгласуване по шум),
така и получаване на максимален кое-
фйциент иа предаване (режим на съ-
гласуване по мощност). Обикиовено
двата вида съгласуване се различа-
ват малко един от друг, т. е. съгла-
суването по шум води до незначител-
но разсъгласуване по мощност и
обратно.

Подобряването на отношението
сигнал/шум в антенно-фидерния
тракт е полезно в честотния обхват,
в който шумовете на атмосферата
стават по-малки от тези на елемен-
тите на антената, а именно за често-
ти, по-високи от 304-40 MHz. За
обхватите на дългн, средни и къси
вълни, където атмосферните шумове
са достатъчно големн, отношението

Фиг. 2

сигнал/шум практически не зави-
си от типа на приемника и антената.

От казаното до тук следва, че една
активна автомобилна антена (ААА),
предназначена за АМ и ЧМ радио-
разпръскване, трябва да бъде пре-
сметната и конструИрана:

— за АМ — по максимална стой-
ност на коефициента на предаване по
напрежеиие, за да бъде компеисира-
но намаляването на размерите на виб-
ратора и повишена чувствителността
на по-старите, малко чувствителни
радиоприемници за АМ;

— за ЧМ — по минимален шум,
за да бъде подобрено отношението
сигнал/шум, т. е. повишена чувстви-
телността на ЧМ приемника.

Функционална схема

Напоследък в редина научни тру-
дове е разгледана теорията на този
нов тип антени и са показани разра-
ботки на различии модели на ААА.

На фиг. 1 е дадена обща функцио-
кална схема на активна авТОмоЙил-
иа антена, където: 1 е пасивна част
(вибратор),2 — ннскочестотен фил-
тър за АМ, 3 — лентов филтър за ЧМ,
4 — апериодичен широколентов усил-
вател за АМ, 5 — резонансен уси>л-
вател за ЧМ, 6 — филтър за обезшу-
мяване, 7 — развързващ филтър, 8 —
радиоприемник.

Действие™ на схемата е следното:
от вибратора 1 сигналите се разделят
на АМ и ЧМ посредством филтри 2
и Я и се подават към съответиите
усилватели 4 и 5. Усилени, сигналите
отново се събират в развързващия
филтър, откъдето посредством анте-
нен кабел се подават на входа на ра-
диоприемник 8. Постояннотоково два-
та усилвателя са захранени от елек-
трическата мрежа чрез филтър за пре-
махване на шумовете от искрите,
предизвикани от запалителната уред-
ба на автомобила.

Прииципии електрически схеми иа
фабричии ААА

В зависимост от техническите ха-
рактеристики на радиоприемниците
и моделите автомобили, за конто са
предназначен и, са разработени раз-
личии видове антенн:

„Алфа-3“

Предназначена е за АМ-ЧМ радио-
приемане и е вградена в огледалото
за обратно виждане на автомобила.
Принципната й схема е показана на
фиг. 2.

С пунктир са отбелязани еквива-
лентните съпротивления на излъч-
ване Дх и капанитет С а на вибратора
(огледалото) спрямо корпуса на ав-
томобила.

Капацитетът С а и индуктивностите
Lg, L7 и Lg образуват елементите на
пасивната част на ААА. Оптималният
импеданс за оси.гуряване режим иа
съгласуване по шум в ЧМ обхвата
се постига с избор на индуктивности-
те Lg, А7 и Ье заедно с капацитетите
Cg, Ся, Cg и Са- Този импеданс се
получава между маса и точка 1,
съединяваща пасивните елементи- на
ААА с входа на усилвателя за ЧМ
обхвата. За този обхват пасивните
елементи образуват двузвенен лентов
филтър с капацитивна връзка. Пър-
вият резонансен кръг включва по-
следователно свързаните елементи
С Ai Cj., Le, С2 и А7.- Включените пара-
лелно елементи С4 и Lg формират вто-
ри резонансен кръг, а С3 е елемент
на връзката. Целият филтър осигу-
рява оптимално съгласуване по шум
само за двете резонансни честоти,
като разсъгласуването за останалите
е незначително.

Лентов и ят филтър работи и като
устройство за разделяне на АМ и ЧМ
сигналите. За да се избегне шунтира-
нето на първия резонансен кръг за
ЧМ сигналите, предизвикано от вход-
ния капацитет на усилвателя за АМ,
АМ усйлвателят е свързан с вибра-
тора посредством разделителен дро-
сел L2, навит на феритна основа. То-
зи усилвател се състои от транзисто-
рите 7\ и Т2, съответно свързани като
емитерен повторител и усилвател с
отрицателна обратна връзка, бла-
годарение на която се регулира дина-
мичният обхват без влошаване ,ч.ув-
ствителността на усилвателя. Еми-
терният повторител осигурява голя-
ма стойност на входния импеданс за

АМ сйгналйте Между тойка 2 й Маса,
с което се избягва шунтирането на
последователно свързаните Дх и Сд.
Кръгът С2, А7 за АМ сигналите има
капацитивен характер и се явява

Товар Между тойка 2 И М;.сй, Като
оказва незначително влияние на
чувствителността в широк честотен
обхват. Стойността на капацитета С\
значително превишава този на Сд, та-

Фиг. 3

Фиг. 4

Фиг. 5

ка че той изпълнява ролята на галва
нически развързващ елемент между
усилвателя и корпуса иа автомо-
била.

В целия АМ обхват е невъзможио
да се осигури режим на съгласуване
по шум заради неблагоприятиото
съотиошение на импедансите в пре-
делите на много широкия честотен
спектър (150 kHz 4-30 MHz). Това
обаче не е съществено, тъй като шу-
мовата температура на атмосферата
за тези честоти може да 'Достигне ня-
колко милиона градуса.

От изходите на АМ и ЧМ усилва-
телите сигналите чрез лентово раз-
делително устройство и коаксиален
кабел се подават на входа на радио-
приемника. Елементите £5 и Си
образуват ВЧ филтър, който съгла-
сува изхода на ЧМ усилвателя с ка-
бела. Дроселът Lg разделя ЧМ сиг-
налите от изхода на АМ усилвателя,
а кондензаторът Сп — АМ сигналите
от изхода на ЧМ усилвателя. Су-
марният изходен капацитет на ААА,

Фиг. 6
сЬс^ойЩ сё от Cjo, Сп И капацйтега
на кабела, се включва към кръговия
капацитет на входннте кръгове на
АМ приемника.

„Бета-3*

Тази антена представлява моди-
фикация на „Алфа-3“ н е предназна-
чена за монтиране в която и да е точ-
ка от корпуса на автомобила. Прие-
мащнят елемент е изработен от ме-
тално стебло с диаметър 24-3 mm и
дължина 40 mm. Електронната схема
е монтнрана в херметически затво-
рена пластмасова кутия. Електри-
ческите параметри на двете антени
не се разлнчават съществено.

АА—001 СССР, гр. Пермь, 614066,
a/s 61

Принципната схема на антената е
показана на фиг. 3. Предназначена е
за вграждане в огледалото за обрат-
но виждане на автомобили ВАЗ и
„Москвич", снабдени с радиоапарат
А370, и е оформена в два блока —
усилвателен и блок на противосму-
тителния филтър.

Технически данни:

— обхвати — ДВ (150+408) kHz
СВ (525+1605) kHz

— собствен шум — ДВ — 10 pV
СВ — 5 |iV

— захранващо напрежение

(124-14) V, (—) на маса

— консумиран ток 10 mA

— температурен обхват (454-

4—)~55)ОС

ААА-1 — ВМЕИ „Ленин"

Антената е предназначена за об-
хватите на ДВ и СВ, по-специално

Фиг. 7

за автомобилей приемник АР-12,
производство на Слаботоковия за-
вод — В. Търново.

Принципната схема на ААА-1 е
показана на фиг. 4. Тя се различава
от тази на фнг. 2 по това, че тук ЧМ
каналът лнпсва. Не са необходнмн
и разделнтелннте фнлтрн на входа н
на нзхода на усилвателя. Корнгнращ
дросел (Ls от фиг. 2) за ДВ н СВ също
е излишен, тъй като за тезн честотн
паразнтните и монтажните капацн-
тети не са същественн. В захранва-
нето е включен двузвенен RC и LC
филтър. Включеннят на входа диод
служи за защита на входния тран-
зистор от статично електричество, с
каквото се зарежда автомобнлът при
движение.

Всичкн стойкости на ёлементите са
показанн на схемата. Вместо посоче-
ннте транзистори може да се изпол-
зуват други малошумящн планарно-
епитакснални с транзитна честота

2004-300 MHz. На мястото на диода
също може да се употреби друг по-
добен нлн един от преходите на си-
лицнев транзистор.

Общият вид на ААА-1 е показан на
фиг. 5. Позиция / представлява пласт-
масова кутийка, в която е поставена
електронната схема; позиция 2 —
метално стебло (вибратор), и пози-
ция 3 — болт за закрепване към ав-

томобнла.

На фнг. бе показана графично за-
висимостта на коефициента на усил-
ване на честотата, отнесена към тозн
на телескопнчна автоантена с дъл-
жина 1300 mm.

Антена за служебнн връзкн

Предназначена е за приемане на
сигнал н в обхвата 204-80 MHz. Об-
щнят вид и принципната електрн-,
ческа схема са показанн на фиг. 7
а н б, където 1 е метален цилнндър,
а 2 — пластмасово тяло.

Електронната схема е монтирана
вътре в тялото и цилнндъра. Експе-
рнменталната днаграма на нзлъч-
ване в хорнзонталната равнина е
практически изотропна. В сравнение
с широколентовия УКВ дипол А-182
на фирмата „Телефункен" разгледа-
ната ААА осигурява увеличение на
чувствителността с около 8 dB.В обхва-
та 204-80 MHz коефициентът на шума
се движн в границите от 3 до 8 6В.

ЕЛЕКТРОННОИаМЕРВАТЕЛНАТА

ПРОМИШЛЕНОСТ НА ГДР В СОФИЯ

В Културно-информационння цен-
тър на ГДР, ул. „В. Левеки" № 2—4,
на 22—24 юни т. г. бе организнрана
изложба на най-новите постижения
на ГДР в областта на електронно-
измервателната промишленост.

Завод Месселектроник „Отто
Шьон" — Дрезден, представи апара-
турн за нзмерване на вибрационни
н акустически велнчинн:

— Триканален виброизмерител с
визуален контрол и комплект пиезо-
датчнцн.

— Специалязиран уред за измер-
ение на вибрации с батерийно за-
хранване. Вграденнте фнлтри позво-
ляват измерване на внбрационна ско-
рост върху машннн в честотен обхват
10 Hz-j-l kHz, вибрационно ускоре-
ние върху цялото човешко тяло в
честотен обхват 1—80 Hz и на части
от човешкото тяло в обхвата 3,15—
2500 Hz.

— Двуканален импулсен лаборато-

рен измервател на звукого налягане
с вграден аналогб-цнфров преобразо-
вател. Към него може да се включга
печатащо илн перфорнращо устрой-
ство. Обхватът му 'на измерване е
34—154 6В, а честотннят обхват —
от 2 Hz до- 200 kHz.

— Пр^цизни преноенми шумомери
с вграден октавен нли терцооктавен
филтър за нзмервання в промншле-
ността, стронтелството, транспорта, а
същотака за провеждане на измерва-
ния за спазване на нормите по охра-
ната на труда. Честотен обхват —
от 2 Hz до 100 kHz (в зависимост от
използувания микрофон), нзмерва-
телен обхват — 30—140 6В.

— Пнстофон с батернйно захран-
ване за точи о и бързо калибриране на
шумомерн с ннво на пронзвежданото
звуково налягане около 118 6В.

Комбинатът Функверк — Ерфурт,
показа цнфровн нзмервателни уреди:

— Прецнзни цифрови волтметрн от
снстемата ESDM31, конто отчитат
напреження до 0,1 p.V. Волтметрите
имат нзход за печатащо устройство.
Намнрат приложение при тестови
нзмервания, за автоматизация на
промишлени процеси, в медицнната,
в стронтелството н др.

— Универсалии цифрови броячи
за измерване на честоти и честотни
съотношення в обхвата от 0 Hz до
400 MHz. Измерват и интервали от
време от порядъка на 10“7—10~* s.
Разрешаващата им способност е
10—e s.

Почти венчки уредн са изградени
на модулей принцип н това дава въз-
можност за реалнзнране иа модифи-
кации.

Интерес предизвикаха принципно
новнте схемни решения, както и ес-
тетнчното външно оформление.

В. Влаева
ИЗ МАШИТЕ ИНСТИТЫТИ

ШИРОКОЛЕНТОВ ИЭХОДЕН
УСИЛВАТЕЛ QA УНИВЕРСАЛЕН
ИЭМЕРВАТЕЛЕН ГЕНЕРАТОР

УДК 621.375.4 : 621.319.5

к. т. н. И. Адърски, инж. Н .Георгиев, инж. С. Джананов

Изходният усилвател е един от
май-отговорните блокове в измерва-
телните генератори. Изискванията
към него са особено повишени при
уннверсалните (функционални) ге-
нератори, тъй като те работят в мно-
го широк честотен обхват, усилват
сигнали с различна форма и е жела-
телно да имат ниско изходно съпро-
тивление.

На фиг. 1 е показан изходен усил-
вател за генератор на трионообразни,
сииусоидални и импулсни сигнали-
Схемата се състои от нискочестотно и
вмсокочестотно усилвателно звено.
Първото обхвата интегралната схе-
ма ИСх и транзисторите 'Га-?7'в, а
второто — транзисторите 7'1-?7в. По-
рад» това, че входного и изходното
напрежение се променят както в по-
ложителна, така и в отринателна по-
сока и се изисква малък коефициент
на нелииейни изкривявания, отдел-
имте стъпала са изпълнени с компле-
ментарии транзистори. Различните

видове сигнали постъпггт на вход-
ния резистор /?2 през контактите Kj-t-
К3 на рид-релетата Prx-P3 R2 чрез
кондензаторите С10, Си е свързан
към базите на транзисторите Т\ и
Т2, конто са в режим на емитерни
повторители. Ако входното напреже-
ние Uех е равно на нула, поради си-
метричната конфигурация на схема-
та изходното напрежение U изх също
ще бъде нула. При положително из-
менение на Uex нарастват напреже-
нията на базите на Т3 и 1\, намалява
емитерният ток на Тъ и се увеличава
емитерният ток на 7\. Напрежение-
то 6/Ктзна колектора на Тъ намалява,
а 6/Кт4се увеличава, което довежда
до появата на отрицателно напреже-
ние Uusx на изхода на усилвателя.
Чрез резистора за обратна връзка
/?24 се възстановява нулевото състоя-
ние на общата точка между R2 и RM.
Прн отрицателно изменение на 1/вх
пронесите в усилвателя протичат по
аналогичен начин. Напрежението на

изхода за практически цели може да
се определи чрез опростения израз:

,, _ (11

vu3x— '-'ех. 14

където Rn е Съпрстивлението на до-
настройващия потенциометър Пг.

Действие™ на елементите Rlt Ci и
С2 не е отчетено във формула [1].
Тази трупа представлява чевтотна
компенсация, която намалява поло-
жителните и отрицателните пикове
при усилване на правоъгълнИ им-
пулей.

Интегралната схема ИСх е опера-
ционен усилвател, който увеличава
общия коефициент на усилване без
обратна аръзка и участвува а зада-
ването на работните точки на Tt и
Т4. Кондензаторите С4, Св и резисто-
рите Ri, Rb подобряват честотната
характеристика и се подбират по ка-
таложните данни за HCi-

Диодите Д3 и Д4 компенсират тем-
пературните изменения на преходите

Фнг. 1

база-емитер на транзисторите Т3 и
Т4- Елементите Д5, Р28 и Д6, Д30
намаляват емитерните съпротивления
на Тъ и Т6 при големи изходни токо-
ве. Други компенсиращи вериги в
схемата са Д22, ^21» ^гг> ^20» Дгз» Cis*

Потенциометърът П2 се използува
при калибриране на усилването на
усилвателя, а тримерът С14 — за
премахване иа пиковете в режим'на
усилване на правоъгълни импулси.
С П2 и П3 се осъществява измества-
нето иа изходните сигнали около ну-
левата линия, като П3 може да бъде

монтиран на лицевата плоча на ус-
тройството, в което се използува усил-
вател ят.

Разгледаната схема се използува в
генератора 1ЕК451, производство на
Приборостроителния завод — Пра-
вей, и има следните данни:

— честотен обхват — от 0,005 Hz
до 1,5 MHz;

— максимална амплитуда на из-
ходното напрежение (от връх до
връх) .— 10 V при товар 50 Q, 20 V
на празен ход;

— максимална амплитуда на вход-

ного напрежение — 5Vbb‘.

— изходно съпротивление — 50 Q;

— коефициент на усилване — в
зависимост от съотношението на съ-
противленията във формула [1] мо-
же да се променя от 3,2 до 4,5 (иа
празен ход);

— спад на амплитудночестотната
характеристика — 5%;

— при подаване на единичен им-
пулс фронтът на нарастване на из-
хода на усилвателя е по-малък от
40 ns;
— дрейф на нулевата линия —
±30 mV;

— нзместване на нулевата линия с
помошта на потенциометъра П3, не
по-голямо от ± 1 V.

Тъй като за честотния обхват, в
който ее нзползува уснлвателят, го-

Фиг. 26

лямо значение оказват взанмното раз-
положение на елементите, начинът на
прокарването на пистите, както и
тяхната дебелина, на фиг. 2 е пока-
зана печатната платка, на която е
нзпълнена схемата. Трябва да се има
пред вид, че ако се налага използу-
ването на уснлвателя, монтиран вър-

ху платка с други габаритни разме-
ри, може да се наложи експеримента-
лен подбор на всички елементи, кон-
то влизат в честотните компенсации.
Във всеки случай препоръчваме под-
борът да се нзвършва около стойко-
сти, конто са близки до посочените в
спесификацията.

Миниатюрен елемеит РЦ31С. Про-
нзвежданият от промншленостга на
СССР миниатюрен елемеит РЦ31С е
предназначен за захрапване на елек-
тронни ръчни часовници с индикатори
течни кристалн, а също така и за
други малогабаритки прибери.

Елементът се отличава с висока
специфична енергня на единица обем,
продължнтелна съхраняемост и на-
деждна херметизацид.

Н
СП ЕС ИФИКАЦИЯ нА ЕЛЕМЕНТИТЕ

Обозначение Стойност Толеранс W, V
I: Rs,Rs,Re,R7 R* R6>Rs1>Rs5 Ra ' R10>R15,R16 R11-R14 г?12 Ris R17»R18 R19 D20 RspR^Rso R» Ras Rai Ra5,Ra7>Rz9 •Rsa Rae>Rsi Ras Rae Ci C2 Cs,C5 c4 Cg.Cg.Cj^.Cxi, 1 Ci2,Ci3,Ci6, > Cia-Caa-Cai J CT.Cxg.Cgg.Cas Cg Си — керамичен См C17 Cao-Cai Д1 Дя Д&Д&Д&Дв 560 a 649 a 2,2 ka 1 ka 5,1 ka 200 a loo a 6,98 ka зол ka io ka 316 a 1,91 ka 2,37 ka 15 a 8,2 a 56 ka 2 ka io a 15 a 470 a 49,9 a 10 pF 15 pF 47 pF 47 pF 10 nF 10 pF 1 nF 4-1-20 pF 27 pF 33 pF 0,1 pF Д813 KC156A KA222 5% 1% 5% 5% 5% 5% 5% 1% 1% 5®/o 1% 1% l°/o 5% 5o/o 5% 1% 5 % 5% 5°/o 17» 0,5 \V 0,25 W 0,5 W 0,25 W 0,5 W 0,5 W - 0,5 W 0,25 W 0,25 W 0,5 W 0,25 W 0,25 W 0,25 W 0,5 W 0,5 W 0,5 W 0,25 W 0,5 W 2 W 0,5 W 2 W 16 V 25 V
Л Ts T9.T6 Ti.Ti KSY72 KSY82 2N2905A 2N2219A
HCt TA72702 SN72702 pA702
Pl 4- Rs PMK 11105 5 V
r4 W « tsbibi 100 ka 1 ka Юка

Характеристика иа елемеита
ЕДС, V..................... 1,35

Максимално допустим ток
mA............................ 1

Първоначално напрежение

при ток 1 mA, V не по-
малко ................... 1,25

Вътрешно съпротивление, а,

приблнзително

Капацитет при ток 200 рА
н стайна температура, Ah

гарантирана................. 0,105

фактически...............0,13—0,15

Време на съхраняване,
месеци......................... 30

Интервал на работнн
температури °C............ 0^-50

Днаметьр, mm, не повече
от........................... 11,6

Височина, mm, не повече
от............................ 3,6

Маса, g, не повече от • . . 1,7

„Шилялис-Ц401“ Портативният цве-
тен блочно-модулен телевизор „Ши-
лялис-Ц401“ е предназначен да при-
ема цветни й черно-бели телевизион-
ни предавания в метро пня и децимет-
розия обхват.

В този телевизионен приемник е
използуван взривозащитен кинескоп
32ЛК1Ц с размер и на екрана 32 -ст и
ъгъл на отклонение на електронния
лъч 90°, а също така електронен блок
за запомняне и избор на програмата,
обезпечаващ предварителна настройка
на телевизора на шест телевизионни
канала. Преминаването от една прог-
рама на друга се осъществява с леко
натискане на бутона на псевдосензо-
рен превключвател.

В телевизионния приемник е пред-
видена възможност за включване иа
слушалки и жичноевързан пулт за
дистанционно превключване на прог-
рами, магнитофон и видеомагнитофон.
Включването на програмите се сигна-
лизира със светеие на съответна циф-
ра на табло.

Разрешаващага способност _ на ли-
ниите по хоризонтала е 300, а по
вертикала — 400.

Номиналната изходяща мощност е
0,5 W, а консумацията — 100 VA.

Габарити 355x350X385 mm и маса
17 kg. (СССР)

„Вега-325-стерео“. Стационарната
касетна магнитола „Вега-325-стерео“
се състои от шестобхватен радио-
приемник и касетеи магнитофонен
блок, който е производство на Ун-
гарската народна република. Електри-
ческата схема на радиоприемната Част
на тази магнитола е аналогична на
схемата на серийно произвежданата
магнитола „Вега-321-стерео“.

„Вега-325-стерео“ е комплектувана
с кълбообразни високоговорители
6АСШ-4, във всеки от конто е мон-
тирана по една магнитодина доза
10ГД-38.

Чувствителността за обхватите ДВ
и KBI — КВШ е 200 pV, за СВ —
150 pV, а за УКВ — 15 р¥.

Номиналиите честотни обхвати за
ДВ, СВ и КВ са 100 -? 3500 Hz, за
УКВ — 100—10000 Hz, а при запис
и възпроизвеждане — 63—10000 Hz.

Номиналната изходяща мощност
е 2X3 W, а консумацията от мрежа-
та — 100 VA.

Скоростта на лентата 4,76 cm/s —
четири писти.

Габарити 570X350 X 140 mm и
маса 25 kg. (СССР)
УДК 621.396.7 : 681.844

ОЭВУЧИТЕЛНИ ТЕЛА ЗА ДИСКОТЕКА

Т. Манов

Предлагат се на вниманието на чи-
тателите две изработени и изпитаии
озвучителни тела. Едното е трилен-
тово, а другото—двулентово. Раз-
работени са с елементи, с каквито
разпслага нашият пазар. За ииско-
честотен високоговорител се изпол-
зува ВК3013А (8 S), за високочестр-
теи — ВВ104, за средночестотен —
ВВК131/А8.

На фиг. 1 са показами размерите на
лицевата страна на трилентовото тя-

ло. Погледът отстрани на фиг. 2 пояс-
нява монтирането на лицевата плос-
кост. На фиг. 3 са показани размери-
те и координатите на отвора на куп-
лунга за връзка с усилвателното ус-
тройство. Филтърът от фиг. 4 е станг
дартен — 500/5000 Hz. На фиг. 5 са
дадени размерите на стойка, повди-
гаща тялото иа необходимата висо-
чина за разпръскване на високите
гестоти, при нормално седящо поло-
жение на слушателите. Рамката е на-

пластмасов разтвор е боядисана в
черен матов цвят. Така изработеното
тяло е с обем около 50 1, акустически
затворено и с доли а честотна грани-
ца около 60 Hz. Импедансът е 8 Q.
Гориата честотна граница се опре-
дели от висококачествения високого-
ворител — 18 000 Hz. Важно е при из-
работването на кутията да се херме-
тизира добре и да се укрепи така, че
да липсват вибрации дори при пълно
натоварване.

Фиг. 4

Фиг. 2

Фиг. 5

ЛоглеО 0тза&ч'*'

Отбор м кугмунгим$1ойка

Фиг. 3

Раюга os Оекоратибшг шат

Фиг. 6

правена от чамови летви — фиг. 6 —
и or акустичен прозрачен плат, боя-
дисан в тъмносив към черен цвят, до-
бре опънат върху рамката и залепен.
Кутията е изработена от дървесни
плоскости с дебелина 20 mm и след
Сглобяването и херметизирането с

Фиг. 8

Второто тяло е по-непретенциозио
по отношение на разделяне на чес-
тотните ленти, но има по-професио-
иален дизайн. Разработено е като
басрефлекс с изнесени високочестот-
ни излъчватели, с акустичен раз-
пръсквател, никелйрани стойки от
двете страни на колелца, позволява-
щи движение в помещен и ето и изме-
нение на наклона на тялото. Послед-

ка поради басрефлексното конструи-
ране. Резонансът на кутията е около
70 Hz. За разлика от предната кон-
струкция, където мощността може да
достига 20—25 W без повреждане н^
излъчвателите (поради силно демп-

да издържат термично претоварване.
За ВК3013А то не е повече от 20 W-
Разположението на конструктив,
ните чертежи от фиг. 7 до фиг. 12 е в
същата последователност, както^от
фиг. 1 до фиг. 6. На фиг. 13 и фиг. 14

ното дава възможност излъчването
да се насочи съсбразно изискванията.
Електроакустическите качества не
се различават много от предното тя-
ло, но чувствителността му е по-висо-

Фиг. 11

Фиг. 12

фане на снстемата), тук не-трябва да
се надвцшават 12—15 W- При тази
мощност ходът на конуса (респек-
тивно на звуковата бобина) достига
максимална амплитуда и по-нататъш-
ното увеличаване на електрическата
подавана мощност довежда до повре-
да на звуковата бобина. Или ако се
сравнят двете тела, за едно и също
налягане на звука първото трябва да
получи около 1,5 пъти по-висока елек-
трическа мощност. За тази цел упо-
требените високоговорители трябва

Фиг. 14 '

е показан акустическият разпръск-
вател за разпръскване на високите
честоти. Той може да се анодира, да
се боядиса в червен цвят или да с*
никелира.

УДК 621.375.4 : 681.844

ПРЕДУОИЛВАТЕЛ С НЙСКООМЕН
ВХОД QA КРИОТАЛНА
ГРАМОФОННА ДОВА

К. Русел

Амплитудночестотната характери-
стика на кристалната грамсфонна до-
за зависи изключително много от
съпротивлението, с което е натова-
рена. За номинални значения се
приемат стойностите на входною съ-
противление на предусилвателя 1ч-
2 Мй, като в този интервал се
наблюдават нежелателни отклонения
на характеристиката, увеличаващи се
с приближавацето на долната му
граница. Те се възприемат слухово
като обедняла на ниски честоти зву-
кова картина. При употреба на тран-
зисторни НЧУ въпросът за осигуря-
ване на високи входни съпротивле-
ния води до усложняване на схем-
ного решение и увеличава разходите
по построяването на усилвателя. Из-
численията и експеримецтите показ-
ват, че амплитудночестотната харак-
теристика на дозата не се отклонява
много от номиналната, ако ее изпол-
зува обикновено транзисторно стъпа-
ло с въведени за целта специфични
честотни корекции.

Такъв е и предусилвателят иа пока-
заната схема. Отрицателната обратна
връзка С3 и Re предизвиква силно
спадане на честотната характеристи-
ка ва честоти иад 500 Hz. Групата
С2, /?1, R2 подтиска нискочестотнито
смущения, предизвикани от паразит-
ни вибрационни явления в механич-

Всички резистора р, i
са с мощност Qf?W

1 422

Тг2ТМ8б

ната система на грамофона. Резисто-
рът Ri служи за настройка на тем-
бровия баланс между високи и нис-
ки честоти. За да се получи по-малко
влияние на собствения капацитет иа
дозата върху входния капацитет иа
предусилвателя (той варира в гра-
ни ци 300—500 pF), е постааен кон-
дензаторът Сх. Честотната характе-
ристика на стъпалото е стабилизи-
рана по отношение на входного съ-
противление’на следващите предусил-
ватели чрез|включването на допъл-
нителния променлйвотоков тоцрр Rs.

При разработката на стереофонич-
ния вариант на предусилвателя е
.необходимо резисторите за" настрой-
ка (/?i) на двата канала да се купли-
рат по подходящ начин.

Забележка иа редакцията. За да се
повиши качеството на звука, се из
бира транзистор с малък собствен
шум.
НЯКОИ ПРИЛОЖЕНИЯ НА TTL
ИНТЕГРАЛНИ МУЛТИВИБРАТОРИ

УДК 621.373.431.1

к.т.н инж. Т. Вълчев

Чакащият (моцостабилён) мулти-
вибратор представлява електронна
схема с две състояния — устойчиво
и неустойчиво. Под действието на
външен импулс, действуващ най-
често по фронт, мултивибраторът,
намиращ се нормално в устойчиво
„нулево" състояние, преминава в
неустойчивого си „единично" състоя-
ние. Връщането му в изходно със-
тояние става в зависимост от изти-
чане на временен интервал, който се
определи от времезадаваща верига.

Изпълнението иа чакащи мулти-
вибратори в интегрални схеми с
TTL технология стана предпоставка
за тяхното масово приложение в
електрониката. То осигури и ди-

ректното им влагане в цифровата
електроника, както и високата ста-
билност на времеконстантата по от-
ношение на измеиенията на захран-
ващото напрежение (5V) и околната
температура. Постигнатата точност
за най-разпространените типове мул-
тивибратори, конто ще разгледаме,
е от порядъка на ±1%.

Най-широко разпространение в
практиката получиха интегралните
схеми SN74J21N, К155АГ1 от СССР
и UCY74121 от ПНР, както и
SN74123N с аналози TL74123 от
УНР и UCY74123 от ПНР. Първият
тип интегрална схема SN74121 съ-
държа в 14-краков корпус един ча-
кащ мултивибратор с тривходов

логика за запускане по преден или
заден фронт, както това личи от при-
ложенията, показани на фиг. 3 и 6.
Интегралната схема SN74123N, за
разлика от SN74121N, съдържа два
чакащи мултивибратора в 16-кра-
ков корпус също с. възможност за
запускане по предсн или заден фронт,
но с възможност за външно изчиства-
не (принудително установяване в ну-
лево състояние). Особеното при този
тип мултивибратори е, че може да
се презапускат, преди да са се вър-
нали слад запускане в изходното
си състояние. С други думи, това оз-
начава, че ако интервалът между
запускащите импулс и е по-малък
от временната задръжка, осъще-

Фнг. 1

Фиг. 2

Фиг. 3
ствявана в мультивибратора, той ияма
да се върне в нулевото сн състоя-
ние, докато режимът на запускане
ие се измени в обратна посоха.

Принципът на работа на посоче-
ните типове мултивибратори е; до
известна степей различен, но в

крайне сметка се базира на следното:
запускащнят импулс установява трн-
гер в единично състояние, като при
това се презарежда сернйният кон-
дензатор на външно свързаната вре-
меопределяща RC трупа. Времен-
ната задръжка за изчвстване на три-

гера, т.е. установяването му в ну-
лево състояние, зависи от сработаа-
ието на тригера на Шмит, следящ
зареждането на времезадаващия кон-
деи затор през времезадаващото (то-
коопределящото) аъншно саързано
съпротивленне към +5 V. Изхо-

Фиг. 7

Фиг. 6

дите на основния тригер са изведеии
като изходи за състоянието на целия
мултнвибратор и времето, за което
единичният изход има високо ниво и
респективно „нулевият’1 — ниско ни-
во, определи интервала т на мулти-
вибратора.

За интегралната схема SN74121N
важат следиите по-важни ограниче-
ния и съотношения: стойността на
външния (времезадаващия) конденза-
тор може да се мени от 0 до 1000
pF, т.е. външён кондензатор може
и да не се свързва, при което на
съответиия извод на интегралната
схема остава да действува паразит-
ният капацитет, който е от поря-
Дъка на 28 pF. Когато се изпол-
зува външен кондензатор със стой-
иост, по-голяма от 1 nF, необходимо
е да се включи допълнително диод
(силициев) между общата точка иа
RC групата и извода на мултиви-
братора за нея (фиг. 1). Стойността
на външното съпротивление е до-
пустимо да се мени от 1,4 kQ до 40
kQ. Времеинтервалът з на мулти-
вибратора се изчислява приблизн-
телно по следната формула:

-С

За интегралната схема SN74123N.
важат в общи линии същите експло-
атацнонни данни, дадени за SN74121N.
За разлика от първия тип тук стой-
ността на паразитного съпротивле-
ние е от порядъка иа 50 pF, а стой-
ността иа външното съпротивление
е позволено да се мени от 5 kQ до
50 kQ. Времеконстантата на този

А57
тип мултивибратори се различава
от тази на първия тип и времеин-
тервалът се изчислява приблизи-
телно по следната формула

I 700)

т74123^К./?.С. (1+-Д-)Н.прн ₽[й], C[F],
К=0,32, когато няма диод, и К=
=0,28, когато има диод.

Ще разгледаме никои интересни,
ефективни и потвърдили се в прак-
тиката приложения на интегралните
мултивибратори SN74121N и SN74-
123N извън рамките на тяхното стан-
дартно използуване за формиране
на импулси с определена продължи-
телност.

Ако в мултивибратор се въведе
обратна връзка, като ннверсният
изход на SN74123N се свърже към
вход, запускащ се по преден фронт
(фиг. 1), или обратно — правият из-
ход се въведе като обратна връзка
към вход за запускане по заден
фронт, получава се универсален ге-

нератор с честота f=~~—,

където Ti е

времеинтервалът на мултивибратора
с обратна връзка. На изхода Ах—01
се наблюдава един негативен импулс
с продължителност и един кратък
положителен импулс (204-30 ns) с
независима продължителност от т1.
Продължителността иа последний
импулс представлява времето за
превключваие на самия мултивибра-
тор. Тъй като генератор с такъв кое-
фициент на запълване е неизполз-
ваем в повечето случаи на практиката,
вторият мултивибратор, включен
след първия, се нзползува за фиксн-
ране на коефициента на запълване
чрез обикновено формиране на импулс
с определена продължителност та.
В предложената схема е показано
как входът за изчистване на мултн-
вибраторите може да се използува
като разрещаващ сигнал за старт/
стопен режим на генератора. С
диода Дх е показано как се свързва
такъв,. когато се използува конден-:
затор, превишаващ стойността 1 nF.
Както личи, геиератори иа правоъ-
гълни импулси с TTL интегрални
мултивибратори могат да покрият
широк честотен обхват от 1 Hz до
5 MHz.

Малка разновидност на схемата
от фиг. 1 се илюстрира на фиг. 2,

където запускането на вторил мулти-
вибратор за фиксиране коефициента
на запълване се извършва от пра-
вия изход на първия мултивибратор
и разрешението за старт/стопния
режим се подава към запускащ вход.
Такава блокировка, за разлика от
първата, независимо от момента на
забрана по отношение на работата на
генератора, осигурява възможност
последният импулс да се генерика
изцяло.

На фнг. 3 е показана също схема
на универсален генератор на пра-
воъгълнн нмпулси — с интегралната
схема SN74121N. Особеното в тази
схема е, че обратната връзка се прави
чак от втория мултивибратор. Тук
във формирането както на честотата,
така н на коефициента на запълване
участвуват одновременно и двата
мултивибратора с tj и т2. Честотата
може приблизително да се нзчнсли
по формулата

f= Q,7.(R1.C1+RS.CS)

На фиг. '4 се илюстрира схе-
ма, която по Даден стартов им-
пулс (т. е. по неговия фронт) гене-
рира определен брой импулси с не-
обходима честота. .Вторият мулти-
вибратор определи честотата на им-

пулсите —, а първият — времето,
т2

през което точно определен брон (л)

импулси с честота ---трябва да се

т2

J__£

генернрат, при което

Чрез умело използуване особе-
ностите на електрическата схема
на TTL интегралния мултивибратор
SN74123N може ефективно да се
постигне временна функция на за-
къснение само на единия фронт на
даден нмпулс с произволна продъл-
жителност на закъснението. За цел-
та мултивибраторът се управлява по
RC трупа с интегрална схема с отво-
рен колектор на изхода, например
SN7401N или К155ЛА8, както и
SN7405N или К155ЛН2. Импулсът,.
подлаган на обработка, се подава

в права или инверсна форма, с което импулс за първоначално установява-
се постнга алтернатцвно забавяне — не на цифрова електроника при включ

или на предния, или иа задиия му
фронт. На фиг. 5 е илюстриран слу-

чаят на забавяне на задним фронт.
Свързването на отворения колектор
може да стане или към общата точка
на RC групата, или към втория
край на кондензатора, като във
втория случай важи зависимостта
т'«=^2 л.

Продължителността на импулса,
определен от времеконстантата на
свързаната към мултивибратора RC
трупа, може да се управлява циф-
рово, като се избират различии по
стойност външни съпротивлеиия, как-
то това е илюстрирано на фиг. 6.
За избора на отделяйте времеопре.
делящи съпротивлеиия, свързани па-
ралелно и отделени с диоди, се из-
ползуват .схеми с отворен колектор
на изхода, както това бе показано
на фиг. 5. Подаването на висок по-
тенциал на' входовете Х1-т-Хп оз-
начава шуитиране на съпротцвле-
нията /?! До Rn, при което остава да
действува само съпр'отивлението R.
Затова, за да се включи времеопре-
делящото действие на някое от съ-
противленията от 7?] до Rn, е не-
обходимо на този вход да се по-
даде ииско ниво. Така стойността
на еквивалентното времеопределящо
съпротивление, което се получава,
може да се изчисли по формулата

при което коефициентите Х14-хя мо-
гат да заемат само двоичните стой-
ностй 1 или 0 в зависимост от това,
дали на съответния вход е подадеи
нисък или висок потенциал, т.е.
членът на съотввтното съпротивле-
ние участвува във формулата само
когато то не е шунтирано. За стой-
ностите на кондензатора се препо-
ръчва диапазон от 10nF до 10 pF.
Времеинтервалът се изчислява по
формулата

т«=»0,2. Rr • С

На- фиг. 7 е показана проста, но
ефективна схема за генериране на

ване и изключване на захранващото
напрежение.

УДК 621.375.132.3

ПРОЕКТИРАНЕ НА ЕМИТЕРНИ
ПОВТОРИТЕЛИ

к. tn. н. инж. С. Куцаров

Двете най-често използувани на
практика бхеми на емитерни повто-
рители (ЕП) са показанк на фиг. 1.
Схемата от фиг. 1а е обикновен еми-
терен повторител с базов резистор
Rb за осигуряване на постоянното-
ковия режим. При необходимост от
голяма температурка стабилност и
слаба зависимост на постояннотоко-
вия режим от производствените толе-
ранси иа статичния коефициент иа

предаване по ток на транзистора й21£-
се препоръчва заместв-аие на Rg с
базов делител (Rbi и Rg^ от фиг. 16).
За да се избегне намалението на
входного съпротивление на емитер-
ния повторйтел, базовият делител се
включва не непосредствено към ба-
зата на транзистора, а през допъл-
нителен резистор Rgs. Освен това
чрез кондензатора С изходното на-
прежеиие на схемата се подава об-

ратно в долния край на резистора
(точка а). Ако се приеме, че ЕП има
коефициент на предаване по иапре-
жение К=1 (на практика K=0,97-j-
-4-0,99) и че капацитивиото съпро-
тивление на кондензатора С е 0,
променлИвотоковите потенциал» на
точка а и на базата на транзистора
(т. е. на горния край на 7?вз) са рав-
ни. В резултат на това през Rg3 не
протича промеилив ток и следовател-
йо HefoBofo ti роМенлЙвотокоЁО сЪ-
противление Rbs ебезкрайио голямо.
Същевремеино чрез Rg3 постоянно-
токовият потенциал от точка а се
подава на базата на транзистора.

Фиг. 1

Протичащият през RB3 постоянен
базов .ток създава пад на напреже-
ние, поради което постояниото на-
прежение на базата не е равно на
иапрежението в точка а. На практи-
ка не се препоръчва разликата между
тези две напрежения да е над 1,5—
2 V, което ограничава съпротивление-
то на Rb до около 200 kQ. В действи-
телност К на ЕП е по-малко от I и
Rbs има иякаква крайна стойиост,
обикновено по-голяма от ияколко
мегаома. Освен това при ниски че-
стоти капацитивното съпротивление
иа С иараства, което води до пони-
жение иа променливотоковия потен-
циал иа точка а и по-нататъшно на-
падение иа Rez- Тези две влияния оа
взети пред вид в дадеиата по-иата-
тък методика за проектираие. Описа-
ната схема е известна в литературата
като схема със следяща обратна връз-
ка или схема „Bootstrap".

Прехвърлнщите кондецзатори Св
иа двете схеми от фиг. 1 имат обик-
иовено капацитет под 1 p.F, поради
коете не са електролитни. Съпро-
тивлеиието Rr представлява вътреш-
иото съпротивление иа източиика иа
сигнал,, a Ry и Су-— съответно вход-
ного съпротивление и входният капа-
цитет на следващото стъпало. По
принцип тези две съпротивления и Су
не са част от схемата на ЕП, но оказ-
ват влияние иа неговите параметри.

. Проектираие иа обикиовен ЕП
(фиг. 1а). Като изходни даини при
проектираието служат:

1. Входиото съпротивление на схе-
мата Rex.

2. Необходимого макси малио не-
изкривеио изходно иапрежеиие UUsx
(ефективна стойност).

3. Големината на генераторного
съпротивление Rr-

4. Големииата иа товарного съпро-
тивлеиие Ry. Трябва да се има пред
вид, че колкото Ry е по-малко, тол-
кова по-трудно'(а понякога и невъз-
можно) е да се получи зададеиото
U USX-

5. Големииата иа товариия капа-
цитет Су. Този капацитет е от значе-
ние само ако гориата гранична често-
та [в иа ЕП е над ияколко мегахерца.

о. Долиата и. гориата гранична
честота fH и /в и честотиите изкриви-,
ваиия Мн при честота fH. Честотиите
изкривявания Мв при fB се изчисля-

ват в последната точка от МетоднкаТа
за проектираие. За да бъде възможно
използуваието на формулите за на-
числение на капацИтетите на Св и
Св, честотиите изкривявания Мн

трябва да имат едиа от стойностите,
отбелязани в таблицата.

Проектираието се извършва в след-
ната последователност:

1. Избира се транзистор с честота
на предаване, удовлетворяваща иера-
венството

/г>10/в. [1]

При наличие на повече транзистори с
fy според [1] трябва да се избере тран-
зистор с голямо h3ie> малък коефи-
циеит иа шума (при нйско ийво на
сигнала иа изхода иа ЕП, напри-
мер 1/ЫЭЛ;<100 mV) и малък капаци-
тет иа колекторния преход Суе (в ка-
талозите често се озиачава като Ссво)-
Последнего изискваие е от значение
само когато /в иа ЕП е над ияколко
мегахерца. От каталога се вземат
входного съпротивление иа транзи-
стора hiie и минималиият и средният
коефициеит на- предаване по ток
hsiemin и I^siecp- Ако не е дадено,
при силицИеви транзистори се изби-
ра между 5 и 20 kQ, а при германие-
ви — между 2 и 5 kQ.

2. Изчислява се необходимиит ми-
нимален постоянен колектореи ток
иа транзистора

Ic.Amln^^- [2]

В резултат се осигурява’ иеобходи-
мият ток през товара (Iy~ UusxlRу),
без да се получат забележими иели-
нейни изкривявания.

3. Изчислява се необходимого мн-
нимално постоянно напрежение
UcE>Amin на транзистора

UCE,Amtn=l.4lUusx+l, V, [3]
при което се осигурява получаване-
то на зададеиото UUsx без забележими
нелинейии изкривявания.

4. Изчисляват се иапрежението
колектор-емитер Uce>A= l.o UcE.Amln
и кол^кторният ток 1с,А= 1.6 1 С.Amin
на транзистора. Не се нрепоръчва ра-
бота с по-големи Uсе, А и IСгА, тъй ка-
то това ввд'и до ненужно увеличаване
на Захраиващото напрежение и по-
стояййотоковата коисумация на схе-
мата, до по-трудио постигаие на за-
даденото Rex н До увеличаване на соб-
ствения шум на транзистора. Про-
верява се дали избраният транзистор
има максимално допустими колекто-
рен Юк Icmax и иапрежеиие колектор-
емитер U се max, по-големи от избра-

нйте. В противен случай се избира
друг транзистор.

5. Изчислява се съпройивлението
на базовия резистор

„ Uce-A—Ueb

rb= ica hzit-cP- HI

като при използуваие иа силициеви
транзистори се приема Uев=®,5-т-
-т-0,7 V, а при германиеви — 0,14-
4-0,3 V. При приблизителии начис-
ления може да се приеме Ueb=®-
Полученото Rb се закръгля на иай-
близката стандартна стойиост. Ако
се получи RB< 1,2 Rex, трябва да се
изменят една или ияколко от след-
ните величини: да се иамалят 1с,А
или Uu3x или да се увеличат Uce-A
или Ry.

6. Изчислява се съпротивлението
Re на паралелната комбинация иа
Re и Rt

Rb Rex
Rb—Rex

R-е -----------

[51

необходимо за получаване иа зададе-
иото Rex.

7. ИзчисляваГсе съпротивлението
на емитерния резистор

в rtRe

Re-rt_r~

[6]

и се закръгля на следващата по-
голяма стандартна стойност. Ако се
получи недопустимо голяма или от-
рицателна стойност иа Re, трябва да
се увеличи RT или да се намали
Rex-

8. Проверява се дали избраиият в
т. 4 постоянен колекторен ток иа
транзистора може да осигури зададе-
иото Uизх без забележими нелииейни
изкривявания. Това ще бъде възмож-
ио, ако е изпълиеио неравенство™

, . w ^USX

1С.А^ 1,7 [7]

В противен случай трябва да се уве-
личи 1с, А11 изчислението да се повто-
ри от т. 4.

9. Изчислява се необходимого за-
храиващо иапрежеиие

Ucc=Uce,a+Ic,aRe- [®]
Възможно е изчисленото Ucc да се
закръгли на някоя по-ви сока стой-
иост (например иа захраиващото иа-
прежение иа електронната схема, част
от която е проектираният ЕП), което
ще доведе до увеличаване иа иапре-
жението UcE’A-

10. Изчислява се изходното съпро-
тивление на схемата
в (hue+Rr)RE ,
Rmx~ hne+Rr+hzuminRE 14

11. Определи се коефи.циеитът иа
предаване по напрежение за средни
честоти

к-— 1101

hliieminRE

12. Изчисляват се капацитетнте на
Св и Се по формулите

Св“ MRr+R.x) 1111

CE~fH(Rusx+RyY 1121

като коефициентите q и S се вземат
от таблицата за дадеиите честоти И иа-
Таблица

МН dB —0,1 —0,2 —0,5 —1 —2 —3
' % 1,15 2,28 5,59 10,9 20,6 29,2
Я 2,34 1,65 1,04 0,733 0,512 0,413
S 1.17 0,820 0,512 0,354 0,239 0,186

кривявания Мн за цялата схема.
Получените капацитети са закръглят
на следващата по-голяма стандартна
стойност. Максималното работно на-
прежение на кондензатора Се трябва
да бъде най-малко с 2 V по-голямо от
произведението Ic, A Re-

13. Изчисляват се честотните из-
кривявания Мв ПРИ зададената гор-
на гранична честота

Мв=

f В ‘

hzie.cp +6,28 {bRe(Ья1е-срСтетах+Ст)

7 , . Re ?

(***“•*'Яв+Я/J

В [13] Стетах е максималният капа-
цитет на колекторния преход, който
се взема от каталога. Ако се получи
Мв <0,707, което се случва много
рядко, трябва да се намали зададе-
иият Ст- Ако това не е възможно,
избира се друг транзистор с по-малък
Стетах илн с по-висока /г, при което
начислен ието се повтаря.

Проектиране иа емитерен повтори-
тел със следяща ОВ (фиг. 16). За
да се извърши проектирането, необ-
ходимо е освен изходните данни за
обикновения ЕП да бъде зададено и
процентного намаление у на входного
съпротивление на схемата при често-
та гн- Проектирането се извършва в
следната последователност:

1. Избира се транзистор според т. 1
от методиката за проектиране на
обикновен ЕП.

2. Избира се съпротивлеинето на
резистора Rbs в граничите (5+10)hiie-

3. Изчислява се съпротивлеинето
Ri? на паралелната комбинация на
Re и Яу

необходимо за получаване на зададе-
ното Rtx-

4. Изчисдява се съпротивлението
на емитерния резистор Яе по форм.
[6] и се закръгля на следващата по-
голяма стандартна стойност. Ако се
получи недопустимо голямо или от-
рицателно съпротивление, трябва да
се увеличи Яг или Да се намали Rtx-

5. Изчисляват се необходимият
минимален постоянен колекторен ток

Ic. Amin-[15]

и необходимото минималцо постоянно
напрежение UcEiAmin на транзистора
по форм. [3], при което се осигурява
получаването на зададеното Uuax без

забележи^и нелинейни изкривява-
ния.

6. Избират се напрежението ко-
лектор-емитер UcE-A^UcE-Amin и ко-
лекторният ток 1 с.А^ 1С,Amin- Не се
препоръчва неравенствата да се нз-
пълняват с повече от 50%, тъй като
това води до ненужно увеличаване на
захранващото напрежение и постоян-
нотоковата консумация на схемата,

[13]

до по-трудно постигане иа зададеното
Rtx и до увеличение на собствения
шум на транзистора. Проверява се
Дали избрвният транзистор има мдк-
симално допустими колекторен ток
?Стах и напрежение колектор-емитер
1)сЕтах> по-големн от избраните.В про-
тивен случай се намаляват Uce>A и
?с,а (ако е възможно) или се избира
друг транзистор.

7. Извършва се постояниотоково
проектиране на схематв в следи и я
ред:

а) Изчисляване . на захранващото
напрежение по форм. [8].

б) Избор на коефициента k, който
представ ляваотношението ReIR’b, къ-
дето Я’в=Явз+-Яв1Яв»/(Яв1+Яв»)-
Прй използуване на силициеви трвн-
зисторисе препоръчва: k— 0,5+1 при
професионвлни апаратури, й=0,1+
+0,5 при висококачествени апарату-
ри и £=0,01+0,1 при обикновени
апаратури. Ако използуваиият тран-
зистор е германиев,' k трябва да бъде
5—10 пъти по-голямо.

в) Изчисляване на

. Rp

Ако се получи Я'в<Явз-тРябва Да се
избере по-малко k (това прави схе-
мата температурно по-нестабилна)
или по-малко Ява- От ДрУга страна,
ако Я'ве по-голямо от Явз с повече
от около 30 kQ, ще се получи недо-
пустимо високоомен базов делител.
В този случай трябва да се увеличи
избраното Явз- При извършввне на
която и да е от тези промен и изчне-
лението трябва да се повтори.

г) Изчисляване на помощния кое-
фициент

а==Усс ,

+Re)1 С,А+Ueb

[17]

д) Изчйслййане ria Явх. RBt, Токй
през базовая делител /ди постояи-
ния ток 1о, консуМиран от захранва-
щия токойзточник по формулите

Яй1=(1+аХ/?'в—/?ва); Rbs—

(R'b~Rb&) [18]

U'cc

Ia=R^+R^;l°^lc+I^ [19]

Съпротивленията на Rbi и Rb» се
закръглят на най-близките стандарт-
ни стойности.

8. Определят се изходното съпро-
тивление на схемата Ruax и коефи-
циентът й на предаване по иапреже-
ние К по форм. [9] и [10].

9. Изчисляват се капацитетите на
Св и Се по форм. [11] и [12], като
коефициентите q и S се вэемат от
таблнцата за дадените честотнн изкри-
вявания Мн на цялата схемв. По-
лучените капацитети се закръглят
на следващата по-голяма стандартна
стойност. Работното напрежение на-
Се трябва да бъде най-малко с 2 V
по-голямо от произведен ието Ic,aRe-

10. Изчислява се капацитетът на
кондензатора С по формулата

_ 0.159 (Яв1+ЯВ2)J100K—S •

/нЯвгЯвз \(1—K)S I20'

и се закръгля на следващата по-го-
ляма стандартна стойност. Работно-
то напрежение на кондензатора тряб-
ва да е над 3 V.

11. Изчисляват се честотните из-
крнвявания Мв при зададената горна
гранична честота 1в по форм. [13]
и се вземат пред вид забележките
след формулата.

Практически особеноСти :

1. Получаването на много големи
входни съпротивления на двете схе-
ми се ограничава от съпротивлението
нв колекторния преход, а при схе-
мата от фиг. 1а — и от съпротивле-
нието на Яв- На практика при сил и»
циеви транзистори със схемата от
фиг. 1а може да се получи Rax до
около 1,5 MQ, а със схемата от фиг.
16 — до около 6 MQ. При германие-
ви транзистори тези стойности са
съответно 0,5 MQ и 1 MQ.

2. При непосредствена (галванич-
на) връзка на ЕП с предшествуващо-
то стъпало постояннотоковият по-
тенциал на базата се осигурява от
това стъпало. В този случаи Яв от
фиг. 1а става излишно (с коетоRax
нараства), а схемата от фиг. 16 не
може да се използува. Независимо
от това дадената методика за проек-
тиране на схемата от фиг. 1а остава в
сила, като отпада т. 5 и във форм.
[5] се полага Яв-»°°-

3. Когато стъпалото преди ЕП е
транзисторен усилвател с резистор

като колекторнр съпротивление, в
силае неравенството Яг< <Rtx и фор-
мули [9], [11] и [13] могат да’се опро-
стят чрез полагаце на. Яг=0.
УПРАВЛЯЕМ МУЛТИВИВРАТОР

УДК 621.373.431.1

инж. С. Митков, БАН

В изчислителната техника и авто-
матика често се налага използува-
ието на мултивибратори, конто да се
запускат по предния фронт на раз-
решаващ сигнал в една и съща посо-
ка, т. е. с една и съща фаза. Схемата
на такъв мултивибратор е описана по-
долу. Той е синтезиран на базата на
два моновибратора (един корпус
SN74123).

Интегралната схема SN74123 съдър-
жа два моновибратора (фиг. 1). Съ-
гласно таблицата при високо ниво
на вход В на изход Q ще се' изработи
импулс по задния фронт на постъп-

Ызход
.4 В Q Q
7 X 0 7
X 0 0 7
0 t л и
1 7 л 1Г

74/23

U- tn 4л 2 .. ..

Фиг. 1

На фиг. 4 е дадена схемата на мул-
тивибратора. Йзходът 7Q се подава
на вход 2А, a 2Q постъпва инвертиран
на вход 2А, ако сигналът е лог. 1.
Тъй като. на 1В и 2В е подадено ви-
соко ниво, и двата моновибратора ще
сработват по заден фронт (при раз-
решена обратна връзка). Когато 11*
е лог. О, генерациите са забранени.
В момента, когато l/i стане лог. 1, на
вход 1А нивото пада и на изход 1Q
се геиерира единичен импулс (фиг. 5).
По задния] фронт на този импулс
сработва и моновибратор II и на 2Q
се генерира единичен отрицателен
импулс. Тъй като той се инвертИра
от схема 1 (1/4 корпус К1ЛБ553),
моновибратор I ще сработи по зад-
ния му фронт и т. н., докато е
лог. 1. По такъв начин на 1Q се ге-
нерират поредица импулси, като пър-
вият от тях е синхронизиран с пред-
ния фронт на разрешениетб. Ако
и или Q и С2 са регулируеми,
честотата и коефициентът на запъл-
ване могат да се регул ирвт в широки
граници. Максималната честота, коя-
то е постигната експериментално, е
10—11 МНг. При промяна на захран-
ващото напрежение в допустимите
±5% честотата се измени с макси-
мум ±1,5%.

Фиг. 2

UivSxog Кгн&ф

Фнг. 3

Фиг. 4

ващия на вход А сигнал и обратно —
при ниско ниво на вход А импулс ще
се получи по предния фронт на сиг-
нала, подаден на вход В. Широчи-
ната на импулса зависи от стойно-
стите на резистора R и кондензатора
С (фйг. 2), конто се свързват съглас-
но фиг. 3 и могат да се подберат екс-
перй ментално.

Ако се премахне схема 1 и изход
2Q се свърже с в*ход 1А, се получава
мултивибратор, който се самовъз-
бужда при включване на захранаа-
нето.

При положение, че запълването иа
импулсите не е от значение, може да
се синтезнра мултивибратор само от
ёдин моновибратор. Изходът Q се

свързва с вход А, а на вход В се по-
дава лог. 1. Широчината на отрица-
телните импулси се определи от фрон-
товете и е от порядъка иа 30 ns. Ако
това не е достатъчно, между Q и А
може да се включат последователно
два инвертора. С тази схема е постиг-
ната честота до 20 MHz.

„Елегия-102-стерео“. Стереофо-
ничната радиола „Елегия“-102-сте-
рео" е разработена на база на серий-
ния модел „Мелодия-101-С1ерео“ и се
отличава от нея по' повишената из-
‘ ходяща мощност, Подббрената регули-
,.,рорра на тембъра и в1нш,но'оформле-
ние. ,ЕлеГия-102-стерео“ с предназна-
чена да приема програмн от радиопре-

давателни станции на обхвати ДВ,
СВ, КВ и УКВ, има фиксирана с
настройка иа три радиостанции в
УКВ обхвата филтри, снижаващи
шума при просвирване на гра!мофонии
плочи. В радиол ата е монтиран гра-
мофон 11ЭПУ-74С. „Елегия-102-стерео“
е комплектуван. с две колонки, във
всяка от която са монтирани по един

високоговорите л 10ГД-34 и ЗГД-31.

Номинал ните ч< стотни обхвати са:
за АМ—63-4-4000 Hz, за ЧМ - 63-г
12500 Hz.

Номиналната изходяща мощиост е
2X6 W, а консумацията от мрежата —
45 VA. „

Целият комплект] тежи] 30 kg.
(СССР)
ЦИФРОВИ ФАЗОМЕТРИ

УДК 621.317.77

Сьвременната измервателна техни-
ка се характеризира с все по-широко
използуване на цифрови измервател-
ни прибори. Това се дължи на ня-
колко причини, по-важни от конто
св:

— висока разрешаваща способност;

— удобство при отчитане и реги-
стриране на резултата;

— лесно запомняне на резултатите
от измерванията, лесно предаване
и обработка без загуби на информа-
ция;

— висока устойчивост към меха-
ничии и климатични въздействия;

— възможност за широко изпол-
зуване на интегрални схеми, което
води до повишаване надеждността и
намаляване на габаритите;

— възможност за автоматизация на
процеса на измерване и удобен за
машинна обработка вид на изходната
информация.

Широкого използуване в радиона-
внгацията и свръзките иа фазови

се реализират по различии схеми в
зависимост от използуваните методи
на преобразуване на фазовата раз-
лика в удобна за измерване и инди-
кация величина.

Могат да се иабележат две основ-
ни направления по отношение насхем-
ните реализации на цифрови изме-
рители на фазата:

1. Цифрови фазометри, при конто
измерването на фазовото изместване
се осъществява чрез компенсирането
му — компенсационни фазометри.

В този тип прибори се извършва
иепрекъсната компенсация на фазо-
вата разлика до предварителна зада-
дена такава (например 0°) посредст-
вом дефазиращо устройство и отчи-
тане ъгъла на завъртане на това ус-
тройство. Този вид измерители на
фаза са от следящ тип.

2. Цифрови фазометри с пряко
преобразуване на фазовата разлика
във величина, удобна за квантоване
и измерване с цифрови устройства.

н. с. инж. В. Филипов — ИСЕ

Сигналите, фазовата разлика меж-
ду конто трябва да бъде измерена,
с напрежения съответно 1/г и иа,
след предварително уснлване от усил-
вателите 1 и 2 постъпват на входа на
фазочувствителния детектор 3. Еди-
ният от тях постъпва направо (l/J,
а другият — след предварително из-
местване на фазата от фазоизмества-
щото устройство 7. Напреженнето
на изхода от фазочувствителния де-
тектор (ФД) се филтрира от филтъра 4.
Псследният е необходим за изглаж-
дане както на пулсациите, така и на
възможните флуктоации на сигнала
при наличие на шум. След филтъра
сигналът постъпва към фазоизмества-
щото устройство, което се състои от
усилвател на постоянен ток (УПТ) —
5, и постояннотоков реверсивен елек-
тродвигател с редуктор — 6. Нали-
чието на сигнал на изхода на ФД пре-
дизвиква завъртане на фазой змества-
щото устройство по такъв начин, че
фазовата разлика на входа на ФД

Фиг. 3

Фиг. 1

Фиг. 2

методя определи и необходимостта от
прибори за точно измерване на фа-
зата. Доскоро това бяха прибори от
аналогов тип с голима грешка при
измерването и сложно обслужване
(иулиране, компенсации, многократ-
ка калибровка и др.). Реализирането
на измерителите’иа фаза на цифрова
основа ризко повиши техните пара-
метри, особеио’ раздел ителната спо-
собиост, точността и обслужването.

Съвременните цифрови фазометри

Тези прибори са със затворен цикъл
иа действие и работит по предвари-
телно зададена програма.4 Резулта-
тът от измерването при тях се полу-
чава не непрекъснато, а през опре-
делена временни интервали.

Компеисационии цифрови
фазометри (фиг. 1)

Принципът на действие на този
тип прибори е следиият:

Фиг. 4

да стане равна на 0° (или 90°). В то-
зи момент сигналът на изхода на ФД
става равен на нула и измерването
завършва. Измерената по такъв на-
чин фазова разлика се индицира
от цифровая индикатор 8, който ре-
гистрира ъгъла на завъртане на фа-
зоизместващото устройство.

Като главно преимущество на циф-
ровите автокомпенсационни фазоме-
три следва да се отбележи тяхната
голяма шумоустойчивост, т. е. рабо-
та при сигнали, съпровожданн от
дначителни смущения. Това предим-
ство се определи от факта, че греш-
ката при измерване зависи основно от
грешката на фазоизместващото ус-
тройство и чувствителността на ФД.

Некорелнраните смущения в двата
канала водят до сннжаване чувстви-
телността на ФД н лесно се компенси-
рат чрез увеличаване на уснлването
на блока, управляващ движението.
Флуктоациите на сигналите на входа
на прибора се неутрализират чрез
увеличаване времеконстантата на
филтъра 4, което води само до уве-
ли чаване времето на измерване, без
да влняе върху точността н разреша-
ващата способност.

В съвременните автокомпенсацион»
нн фазометри механичннят фазонз-
местващ елемент се замени с цифров-
Структурната схема на такъв изме-
рнтел на фаза е показана на фнг. 2.

Входннте напреженни, фазовата
разлика между конто трябва да бъде
измерена, постъпват на два ндентич-
ни канала. Всекн от тях се състон от
Предварителен уснлвател-атенюатор
1, смеснтел 2, филтър на междинна
честота 3 и ограннчител, формиращ
правоъгълни импулси—4. Като хе-
теродини се нзползуват два тригер-
нн брояча 5 с коефициент на деление
N. На входовете им постъпва импулс-
на пореднца с честота f от импулсния
генератор 7. Честотата на генерато-
ра 7 се настройва по честотата на
изследваните снгналП, като се уста-

новява завнсимостта F = където

F е честотата на нзследваннте снг-
нали.

По такъв начин иа входа иа двата
смесителя постъпват две правоъгъл-
ни напрежения с честота-^- и гро-
изволна фазова разлика. Фазовата
разлика между напреженИята, по-
стъпваща на фазочувствнтелния де-
тектор 6, е равна на сумата на фазо-
вата разлика между входните н-апре-
ження Ui н Ц2 и фазовата разлнка

между изходните напрежения на
броячнте-5. От изхода На ФД импул-
сите. постъпват на единил от двата-
брояча в завнсимост от знака на фа-
зовата разлика. Те изменят фазовата
разлика йежду изходните сигнали на
броячнте 5 по иачнн, обезпечаващ.
сннфазност на сигналите на входа на
ФД 6. Тогава фазовата разлнка меж-
ду нзходннте снгналн на броячнте
5 става равна на фазовата разлика
между входннте сИгналн Ut н Ц2.

За записване на кода на фазовата
разлика служи регистърът 8, в кон-
то се преписва състоянието на еди-
ни я от брояч'ите 5 в момента на пре-
мннаване на другия брояч през нуле-
во състояние.

Разглежданата схема позволява'
да бъдат нзмерванн фазови разлнкн

360

С ТОЧНОСТ

където е стъпката на дискретната
компенсация.

Посредством изменение на често-
тата f на генератора 7 схемата може
да работи в широк честотен обхват.
Ако към изхода на ФД 6 се включи
аналогов нлн цнфров филтър, въз-
можно е измерване на фазови раз-
лики между сигнали с внсоко ниво на
шума.

Цифрови фазометри с междинно
преобразуване

Основното при този тип приборн е
използуването на вече създаденн схе-
мн и конструкции на цнфровн волт-
метрн. Извършва се преобразуване
на фазовата разлика в постоянно на-
преженне и измерването му от цнфров
волтметър. Примерна структурна
схема на такъв фазометър е показана
на фиг. 8, а принципът на действие е
поясней на фиг. 4.

Напреженията, чиято фазова раз-
лика трябва да се нзмерн, постъпват
на входа на формиращн устройства 1
(компаратори с нулево ниво на срав-
няване). Последннте нзработват пра-
воъгълнн нмпулсн, чнито поедни и

задни фронтове съвпадат с момента
на преминавайе на входните сигнали
през нула. Тези импулси превключ-
ват трнгера 2 с предайте си (или.зад-
ни) фронтове, т- е. продължително-
стта нд изхрдния импулс. т е пропор-
цнонална на фазовата разлика между
изследваните напрежения. След три-
гера импулсите постъпват на форми-
ращо устройство 3 (усилвател-огра-
ничител), което ограничава макси-
малното ниво н прави теглото на им-
пулсите1 зависими само от продъл-
жнтелността нм. Фнлтьрът 4 из-
глажда пулсацинте до стойност, необ-
ходима за достигане на необходимата
точност прн измерване на напреже-
нието, с цифровия волтметър 5.

Основнн грешкн, възникващн при
тозн тип приборн, са следннте:

— Грешка от преобразуването на
фазовата разлика във временен ин-
тервал. Тазн грешка завнси нзцяло
от компараторите и е присъща на по-
вечето фазометри. Прн съвременните
схемн за сравнение тя е незначителна.

— Грешка при измерване на по-
стоянного напрежение от цифровия
волтметър. Тази грешка е малка при
'съвременните цнфровн волтметрн и
приведена към фазов ъгъл, не над-
хвърля 0,02°".

— Грешка от преобразуването на
временния интервал в постоянно
напрежение. Тази грешка изцяло
завися от схемата за поддържане на
велнчнната на нмпулса 3 постоянна.
Грешката е основна в този тип изме-
рители на фаза. Поддържането на
постоянна амплитуда на импулсите
продължително време на практика
е много трудно, като за това се на-
лага периодична калибровка. Това
затруднява използуването на тези
прибори в автоматични измерителни
комплекси.

1 Тегло на импулса — площта на им-
пулса, определена ог произведение-
то на амплитудата н продължител-
ността. Характерйзнра енергията на
импулса.

(следва в бр. 8)

ЗА АВТОЛЮЕИТЕЛИТЕ

УДК 654.922.3

УСТРОЙСТВО ЭА АЛАРМИРАНЕ НА
НЕЖЕЛАТЕЛНО В ЛИВ АНЕ

3 АВТОМОБИЛА

Д. Димитров

Устройството се захранва от елек-
трическата инсталация на автомоби-
ле. Включването става от купето са-
мо с един двоен ключ ЦК-

Действие иа схемата

ЦК ключът е поставен в положе-

ние „изключено”, както е показано на
схемата.. Прн всяко отваряие на ня--
коя от вратите се задействува релето
А, докато. се зареди кондензаторът С\
за около 25 ms; След затварянето на
вратата кондензаторът С2- се. раз--

режда през съпротнвленнето Яр

ЦК ключът е постарен в положе-
нно включено. С превклщчването на
ЦК ключа зареденнят-кондензатор-
С2 започва да се разрежда през- .
н базовата верига на транзистора
За около 15 s транзисторы 7\ е на-
ситен. За това време водачът трябва
да напусне колата. След 15—20 s
транзисторы Тг се эапушва. Ако след
това бъде отворена вратата, реле А
след задействуването си се задържа
преЗ контакт а'. През контакта а"

започва да се зарежда конденэаторът
Са. След около 25 s ценер-диодът Д
се отпушва и се задействува релето
В- С контакт в" се включва алармата
(клаксоны) и одновременно се прекъс-
ва задържащата верига на реле А.
При задействувано^реле В и отпус-

нато реле А конденэаторът С3 започва
да се разрежда през резистора R,
и базовата верига на транзистора Т3.
За около 1 s сазадействувани реле В
и клаксоны. Ако работният контакт
в' се включи не към базата и а Та,
а към базата на Т2, времето, през кое-
то клаксонът е включен, може да се
увеличи многократно и да достигне
3 до 5 min.

След като се разреди коидензаторы
С3,реле В отпуска и устройството е
готово отново да се задействува. Най-
късно след 20—25 s след влизането
на водача в колата трябва да изклю-
чи ЦК ключът.

Използувани детайли:

Реле А — субминиатюрно, произ-
водство на УНР със съпротивление
на намотката 80 а и максимална раз-
сейвана мощност 300 mW.

Реле В — тип РПЗ с ток на задей-
ствуване 454-50 mA, като е необхо-
димо да има пене един контакт за
ток — 8А.

Вместо ценер-диод (Д808) може да
се използува емитерният преход на
силициев превключващ транзистор
(BCY58). Транзисторы може да бъ-
де с повреден колекторен преход.

НОВИ книги

ПОЛЕВИ ТРАНЗИСТОРИ

автор к.т.н. инж, А. Шишков

Полевите транзистори заемат опре-
делено и важно мисто в съвременна-
та радиоелектроника. Безспорните
нм предимства: високо входно съпро-
тавление; малък собствен шум; до<ра
темп.ературна стабилност, квадратич-
ност на характеристиката на право
предаване; липса на преходи в управ-
ляваната верига; висока устойчивост
на радиации; добри честотни свой-
ства и т.н., ги прави незаменими при
решаване иа редица схемни аъпроси
и проблемы. Поради своята техноло-
гичност и относително малката площ,
върху конто се изграждат, полевите
транзистори са оейовният гра^ивеи
елемент иа съвременните интеграл ни
схеми с голяма степей на интегра-
ция.

На този важен проблем е посветена
излязлата наскоро книга на издател-
ство „Техника** „Полеви транзистори**
от к.т.н. инж. Атанас Шишков. Та-
эи книга е първата, в която се раз-
глеждат свойствата и особеностите
на полевите транзистори. В нея е да-
ден теоретически анализ на транзн-
сторите с управляващ PN преход и
иа полевите транзисторы с нзолиран

управливащ електрод. Достойнство
иа киигата е това, че всички теоре-
тически изводи завършват с формули,
удобны за- приложение в инженер-
ната практика. Главно внимание в
кнкгата е отделено на транзисторните
параметри, необходнмн за инженерно
изчисляване на електронни схеми с
полеви транзистори. Например из-
ведени са изрази за вырешното съ-
противление Rj и за статичния кое-
фициент р на полевите транзистори,
както и изрази за температурния кое-
фициент на тока на втока, важни прн
коиструирането на высокотемператур-
но стабилни усилвателн. Определен
принос в теорията на полевите тран-
зистори е разделы за двуполюсните
стабилизаторы rfa ток, а така също и
разделите за използуаане на полевня
транзистор като регулируемо съпро-
тнвление и регулируем варистор-
Предложен е и метод за определяне
на неуправляемите съпротивлення на
канала в областта на втока и изтока.
Интерес предстаалива и изеледване-
то на работата на полеаия транзистор
в третия квадрант на характерный-

ката. Вснчките тези изводи са по-
твърдени с експернментален мате-
риал.

В кннгата освен това са разгле-
дани конкретни схемни приложе-
ния на полевите транзистори в някои
уенлвателни, стабнлнзкращи и нзмер-
вателнн схеми.

Като се има пред вид, че полевият
транзистор е сравнително нов при-
бор с неокончателно развита теория,
настоящата книга в някон отноше-
ния има монографнчеи характер и
представлива определен успех за ав-
тора, който е успял да обобщи, раз-
работи и снетематнзира теоретнчните
н практическите особености на инже-
нерного приложение на полевите
транзистори.

Кннгата е предназначена за науч-
нн работницы, ннженери и специа-
листы, заннмаващи се с внедряването
на полевите транзнсторн в различ-
ннте радноелектроннн схеми и ус-
тройства.

ст. н. с. к. т. н. инж. К.
Конов
СПРАВОЧНИ ДАННИ

PNP СИЛИЦИЕВ ПЛАНАРНО-
ЕПИТАКСИАЛЕН ОРЕДНОМОЩЕН
ТРАНвИСТОР 2Т6821

Т. Москов, Г. Кондарев

Предназначен е за използуване в
радиоелектрон и ката, апаратостр.ое-
нето, промишлената автоматика и
изчислителната техника.

Приблизителни аналози са ВС313—
ПНР, ВС160—Siemens, KF Y18 —ЧССР.

4 Фиг. I

Максимално допустими параметри

Напрежение колектор-база

Напрежение колектор-емитер

Напрежение емитер-база

Колекторен ток

Постоянна или средна мощност на колектора

Температура на прехода

Температура на съхранение

—U С Вшах 60 J
UCEmax 50 V
—U ЕВ max 5 V
—I Стах 500 mA
Рстах 600 mW
t/max 155 °C
—50 до +165 <>С

Основни параметри при /а=25°С

Обратен колекторен ток —r/cB=40V; 1е=® Пробивно напрежение колектор-емитер —/с=10тА; /д=0 min max
1с во 1! * _ U{BR)CEO 50 50 nA V
Статичен коефиниент на предаване по ток в схема с общ емитер —l/c£=10V; —/с=150тА Напрежение на «асищане колектор-емитер —/с=150тА; —7в=15тА Напрежение на насищане база-емитер —/с=150тА; —7в=15тА Честота на предаване —l/C£=10V; — /с=50тА; f=30MHz. Капацитет на колекторния преход —l/CB=10V; /д=0; /=1 MHz оранжев жълт СИН виолетов UС Esat —UbEsat fT СТс 20 30 90 230 60 45 125 300 470 1,3 1Д 15 V V MHz pF

* Импулсно измерване fa=200|iS; 8^2%
ьэ
00

Радио телевизия електроника

Зависимост на пълната изходна
проводимост от колекторния ток
(фиг. 3) ►

Зависимост на коефициеита на об-
ратна връзка по напрежение от ко-
лекторния ток (фиг. 2)

Зависимост на коефициеита на пре-
даване по ток от колекторния ток
(фиг. 4)

Зависимост на капацитета на колекторния преход
от напрежението колектор-база (фиг. 7).
Зависимост на напрежението на насищане колектор-
емитер от колекторния ток (фиг. 11)

Зависимост на капацитета на еми-
терния преход от напрежението еми-
тер-база (фиг. 8)

JT Зависимост на честотата на предаване от колектор-
ния ток (фиг. 10)

Зависимост на напрежението на наеищане база-
емитер от колекторния ток (фиг. 13)
Зависимост на статичния коефициент на предаване
по ток от колекторния ток (фиг. 14)

ЗависимостТГна статичния коефициент на предаване
по ток от колекторния ток (фиг. 15)

Изходни характеристики (фиг. 17)

Изходни характеристики (фиг. 16)

(продължава в бр. 8)

НОВИ ОЗНАЧЕНИЯ НА БЪЛГАРОКИ
ПОЛУПРОВОДНИКОВИ ПРИБОРИ

1. Силициеви изправителии диоди КД2010 Д246А ГТ4130 SFT130
КД 2011 Д246 ГТ4131 SFT131
Ново означение Старо означение КД2012 Д246Б ГТ4143 Т143
КД2013 Д247 ГТ4144 Т144
кднш Д226Д КД2014 Д247Б ГТ4145 Т145
КДП02 Д226Г КД2015 Д248Б ГТ4146 Т146
КД ПОЗ Д226В ГТ7301 SFT212, АД301
КДИ04 Д226Б 2. Германиеви диоди ГТ7302 SFT213, АД302
КД2001 Д242А ГТ7303 SFT214, АДЗОЗ
КД2002 Д242 ГД2115 SFR115 ГТ7304 Т250, АД304
КД2003 Д242Б ГД2135 SFR135 ГТ7312 Т238, АД312
КД2004 Д243А ГД2136- SFR136 ГТ7313 Т239, АД313
КД2005 Д243 ГТ7314 Т240, АД314
КД2006 Д243Б 3. Геоманиеви тоанзистоои ГТ7325 АД325
КД2007 A245AJ ГТ2306 SFT306
КД2008 Д245 ГТ4124 SFT124 ГТ2307 SFT307
КД2009 Д245Б ГТ4125 SFT125 ГТ2308 SFT308
АНАЛОЭИ НА СЪВЕТСКИ

Година XXVII кн. 1 1978

Съветски ИС Основно функционално предназначение
К133ИЕ2 Двоично-десетичен четиразряден брояч
К133ИЕ4 ! Брояч-делител на 12
К133ИЕ5 ; Двоичен брояч
К133ТМ5 Четириразряден универсален пре.местващ регистър
1 К133ИР1 ! Четириразряден D тригер
К133РУ1 Оперативно 16-битово запомнящо устройство със схеми за управление
К133ИЕ6 Двоично-десетичен реверсивен брояч
К133ИЕ7 Двоичен четириразряден реверсивен брояч
К133ИЕ8 Двоичен брояч с променлив коефициент на деление
К133ИМ1 Едноразряден пълен суматор
КГЗЗИМ2 Двуразряден пълен суматор
К133ИМЗ Четиразряден пълен суматор
К133РУ1 Модул на запомнящо устройство с произволен избор на 16-разрядни думи
TTL ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ СЕРИЯ К133

Чуждесгранни ИС

Texas Instrument Fairchild Motorola J National I Semicon- i ductor Signetics j Sprague Transitron Stewart Warner Advanced Micro Device
SN5490S 9390 MC5490P I- DM7530 S5490 US5490A TC5490 SW5490 —
SN5492S 9392 I MC5492P I DM7532 S5492 US5492A TC5492 SW5492 —
SN5493S 9393 MC5493P DM7533 S5493 US5493A I TC5493 f SW5493 —
SN5477S 9377 MC5477P — S5477 I TL5477 j SW5477 —
SN5495S 9395 MC5495P — S5495 US5495A TR5495 SW5495 —
SN5481S 93407 MC5481P — — — TM5481 —
SN54192S 9360 MC54192P DM7560 S54192 — — SW54192 54192
SN54193S 9366 MC54193P DM7563 S54193 — —— SW54193 54193
SN5497S — — — — — — —
SN5480S 9380 MC5480P S5480 i i US5480A — SW5480 —
SN5482S 9382 MC5482P — — j US5482A I TA5482 SW54S2 —
SN5483S 9383 MC5483P — S5483 I US5483A — SW5483 —
SN5489S > MC5489P — S5489 — — 31013
СЪДЪРЖАНИЕ

СОДЕРЖАНИЕ

I. П. Ванчев. Националната партийна конфе-
ренция — стимул за развитие™ на съобще-
нията в България 1

2. С. Стоиков. Земна станция за космически
връзки в НРБ 2

3. Т. Тончев. ХХХШ всесъюзна научна сесия.
посветена на Деня на радиото 3

4. Т. Тончев. Международна специализирана
изложба на електронноизчислителна и из-
мервателна апаратура, битова и промишлена
електроника 4

5. Т. Върбанова. Телевизионни игри 5

6. Д. Дамянов, Й. Чучерков. Особености на
телевизионното приемане 7

7. С. Джуджев. Активни автомобил ни антенн 9

8. И. Адърски, Н. Георгиев, С. Джананов. Ши-
роколентов изходен усилвател за универса-
лен измервателен генератор 12

9. Т. Манов. Озвучителни тела за дискотека 16

10. К. Русев. Предусилвател с нискоомен вход
за кристална грамофонна доза 17

11. Т. Вълчев. Никои приложения на TTL ин-
тегралии мултивибратори 18

12. С. Куцаров. Проектиране на емитерни по-
вторители 20

13. С. Митков. Управляем мултивибратор 23

14. В. Филипов. Цифрови фазометри 24

15. Д. Димитров. Устройство за алармиране на
нежелателно влизане в автомобила 25

16. К. Конов. Нови книги 26

17. Справочки данни

1. П. Ванчев. Национальная партийная кон-
ференция — стимуль для развития сооб-
щении в Болгарии 1

2. С. Стоиков. Наземная станция космических
связей в НРБ 2

3. Т. Тончев. ХХХШ Всесоюзная научная се-
сия посвещенная Дню радио 3

4. Т. Тончев. Международная специализироган-
пая выставка электронно-вычислительной и
измерительной аппаратуры, бытовой и промы-
шленной электроники 4

5. Т. Вырбанова. Телевизионные игры 5

6. Д. Дамянов, Й. Чучерков. Особености теле-
визионного приема 7

7. С. Джуджев.Активные автомобильные ан-
тены 9

8. И. Адърски, Н. Георгиев С. Джананов. Ши-
рокополюсный выходной усилитель для уни-
версального измерительного генератора 12

9. Т. Манов. Озвучительные тела для диско-
тека 16

10. К- Русев. Предварительный усилитель с нис-
коомным входом для кристалического звуко-
снимателя 17

И. Т. Вълчев. Некоторые применения интеграль-
ных мультивибраторов 18

12. С. Куцаров. Проектирование емитерных по-
вторителей 20

13. С. Митков. Управляемый мултивибратор 23

14. В. Филипов. Электронносчетные фазометры 24

15. Д. Димитров. Устройство для сигнализа-
ции при нежеланное вторжение в автомобил

16. К- Конов. Новые книги 25

17. Справочные данные 26

На корицата: Земна станция за космически връзки в НРБ

Главен редактор инж. Т. Тончев

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ст. н. с. инж. А. Ангелов, Я. Блъсков, проф. инж. Й. Боянов, Н. Велев, инж. О. Генчев, инж. Д. Димов,
ст. н. с. инж. И. Игнатов, инж. П. Овчаров, инж. Д. Пармаклиев, ст. н. с. инж. П. Тенев, инж. П. Тотев,
проф. к. т. н. инж. Е. Филков, П. Хинков, инж. Д. Чолаков, инж. Я. Янев

ПОСТОЯННЫ КОНСУЛТАНТИ

инж. А. Апостолов, к- т. н. инж. А. Ангелов, проф. д. т. н. инж. Б. Боровски, ст. н. с. инж. К. Витанов,
ст. н. с. инж. В. Вълчанов, инж. В. Грозданов, ст. н. с. инж. И. Кръстанов, инж. И. Марангозов, к. т. н. инж. П. Мар-
тннов, инж. С. Орозов, ст. н. с. к. т. н. инж. И. Петров, ст. н. с. к. т. н. инж. Л. Тонев, инж. И. Флоров

зам.-гл. редактор инж. В. Влаева, редактор инж. Е. Ашканова, стилов редактор и коректор Б. Китанова, литературен
сътрудник Е. Радева, техн, редактор Г. Байкушев, художник на рекламите М. Руев

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА

ул. „Граф Игнатиев" 18. Код 1000. София ’ Брой 7. Година 1978. Формат 60x84/8. Тираж 39 500. Дадена за печат 9. VI. 1978 г. Подписана за

Телефонн: 87-60-46 н 87-91-58 печат 24. VII. 1978. Годишен абонамент 3 лв. Отделен брой 0,30 лв. Държавна печатница

Администрация ; 87-34-81 „Тодор Димитров" — София, иоръчка jfs 558
РАДИОРЕЛЕЙНИ СИСТЕМИ

РРС 24/60/ 120 КАНАЛА - 2

РРС 24/60/ 120 КАНАЛА — 7

Системата е напълно транзисторна.

Честотен обхват:

(l,7-*-t,9) THz или (1,94-2,1) THz

(7,4254-7,725) THz

Постояннотоково захранваие 48 V.

Капацитет на системата ____24,60 или 120 телефонии канала -[-4 служебни канала.

Параметрите отговарят на изискванията на МККР и МККТТ.

Висока надеждност и сигурност на връзката, което позволява създаване на необ-
служваеми междинии станции.

ИЗНОСИТЕЛ:

ВТО ,.ЕЛЕКТРОИМПЕКС** СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ

ул. „Георг Вашингтон** 17, тел. 86181, телекс: 022075

022076
СЕЛЕНОВИ ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ

Селеновите токоизправители се използуват за
преобразуване на променлив електрически ток в
постоянен. Независимо от все по-широкото из-
ползуване иа силициеви и гермаииеви диоди, се-
леновите токоизправители не са загубили своето
значение. Благодарение на значителното разви-
тие на технологията за тяхното производство
технического им ниво през последните години бе
повишено до такава степей, че в определеии обла-
сти на токоизправителната техника те са предпо-
читани и занапред си запазват твърди позиции.
Това се дължи на предимствата, конто притежа-
ват, по-важии от конто са следните:

1) просто устройство и добра механическа ус-
стойчивост;

2) голяма експлоатационна сигурност;

3) възможност да се свързват паралелио и по-
следователно голям брой клетки и с това да се до*
стигиат желаните иапрежеиия и токови натовар-
вания;

4) сравнително добър коефициент на полезно
действие;

5) способиост да се възстановят след електри-
чески пробив;

6) издържат значителни краткотрайни прето-
варвания по ток, достигащи до 10 пъти номинал-
ното токово натоварваие;

7) дълъг срок на работа.

Телефоии: 76-83-01, 2, 3
Отдел Пласмеит; 76-81-22
Телекс: 22-623

„ИЗОТИМПЕКС" — София
ул. „Чапаев", 51

Тел.: 72-34-71

Цена 0,30 лв.

Индекс 20820