/
Текст
pa.aua
-: . " I
11 50 200:
", .1
1 " я;: t1 : 1, "
I fOn
I ' I {Ок
[2 ..,. fOO o.t«
зn r ,9к IfK !
....,.J
r fn
If5K
KN 3 RADIO
НАМ РС
2х270
ТЕПЕво оа ЕПЕКТРОНОКА
.., \>,
с. ""',
=. L. >1*'
. w. ...
, 7.
е ..
в БРОЯ:
ПРОСТ вопТМЕТЪР . MOS ТРАНИЗСТОРИ . АНУЕНЕН
ПРЕАусипВАТЕJI ЗА Х' КАНАЛ. МАrНЕТОФОН ZK 120
1
197В
и 3 Л изд в с Е f{ И М Е С Е Ц r о ДИН Д XIX
. ..РЕСПРОМ"
оэавод
в
· о Търно J
) .
,
\
.
. ,
.
lit;' )
, i)
.:,у. '
.. !. " I
- '\j. . -\ "." . .
;' I
) ,. ,. / .
. .: <. ((\11\
llКАФОВЕ:
4
' ( , 1"
, ,
t;J
t. " ; I "'I '
'1:;1', :.,:' 111 jШ
. .' , ," I {I/!
t" ",' . ,. :
. .., .,'
,О
/
.
РАДИО
ТЕЛЕВИЗИЯ ЕЛЕКТРОНИКА
из СЪЧ70;с>kаНlAеУУ'':J
1. Орrанизация и дейност на Me
ждународиия съюз за далеко
съобшения в областта на радио
разпръскването . . . . 2
2. Прост волтметър . . . . .. 4
3. 4 канален смеси тел пред-
усилвател коректор . . .. 6
4. Особености в схемата на теле
визионните приеМННIIИ .Елек
трон - 2" и .OrOHboK - 2" . .. 7
.5. Един нов вариант на декоди
рашо устройство за цветна си
стема SECAM . ' . . . . .. 9
6. Едноканален антенен усилвател
за XI телевизионен канал. .. 12
7. Установяване rодността на ТХО
и на ФОС с осцилоrраф 13
S. Безтрансформаторни противо
тактни стъпала с транзистори с
допълнителна симетрия. . .. 15
9. MOS транзистори Свойства и
приложение на р-каналните
MOS транзистори. разработени
у нас, . . ., ...... 17
10. Измерване иа ъrъла на измер-
ването чрез омметър. . . .' 19
11. Интересни схеми. . . . .' 21
12. Проходни изолатори от шлаух 22
1,). Техническа консултация, .. 24
14. Справочиик на радиолюбителя 26
15. Републикаиски късовълнов шам
пионнт 1969 r. ...... 28
16. Приема/1е И'i рндиотелеrрнфни
сиrнали с обикновен концертен
приемник ' . . . . . 29
17. CQDX . . . . . . . . . ., 30
18, 144 МН7. и Harope. ' . ., 31
РеgоkцuОNNО keA8rUII'
Неделчо Иовчев {'лавен редактор,
Й. Боянов, Я. Блъс"ов, Н. Велев, В.
rрозданов, Сп. Делистоянов, Ив. Иrна.
тов, И. Младенов, Н. Маслев. П. Ов-
чарОI!, д. Пармаклиеь, l.. Рачев. П.
Тотев, Е. ФИЛ"О", П. ХИН"ОВ
Agpec ио реgоkЦURmо:
Улица .rp. Иrнатиев" 18
Т Jlефони: 87-fЮ 46 и 87-91-58
Абонамент 3 лева rодwшно за 12 книжки,
Отделен брой 0,30 лв.
Ра J U
TE'nEBU UR
rf
,1
. .
КНИЖКА
1
1 970
ЕпЕКТРОНОКА
rОДИНА XIX
МЕСЕЧНО СПИСАНИЕ ИЗДАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА СЪОБЩЕНИЯТА И ШШТРАЛНИЯ КОМИТЕТ
НА ДИМИТРОВСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ
с ПРОБЛЕМИТЕ НА ЕЛЕКТРОНИКАТА
Развитието на научн техничесната революция в
нашата социалистичесна родина извика на преден
план осветляването на въпросите. свързани с елен-
тронината н нибернетиката. ОТ IШ. N2 1 на 1970 rод.
иашето списание ще се именува ..Радио телевизия
електроника". В. е по-често в Hero ще се застъпват в
бъдеще въпроси. свързани с миоroобразните проб-
леми иа елентронината. Ние в бъдеще ие ще преста-
нем да отразяваме нуждите на радиолюбителите.
начииаещи и напреднали. Ще съдействуваме за раз
витието на радиолюбителсните кадри. Ние трябва
да вървим с темповете на рОДlIната.
ЮЛСНИЯТ. особено Септемврийсният пленум на ЦК
на БКП ясно сочат иашето развитие: елентроиизация,
автоматизация, нибернетина. траизисторизация, иите-
rрални схеми, минромодули. Пътят е правилен, тряб-
ва твърдо да се следва. ано иснаме да сме в нрак със
съвремието. ОТ преди Две десетилетия редакционният
нолентив на списанието поддържа проблемите за ця-
JЮстна радиофикация, изrраждаието радиопредава-
телна мрежа у нас. за изrраждането на телевизия и
мрежа, телевизионии предаватели и транслатори, за
изrраждането на КВ и УКВ мрежа, за цялостна
радиорелейиа мрежа в нашата прекрасна и бурио
развиваща се социалистичесна родииа. Съдейстну-
вахме на родната радиопромншленост. Само за две
десетилетия страната ии има над 35 слаботоновн
завода с близо 40 хиляди произнодственици. И нсе
пак това е начало на крупните меропрнятия, ноито
ще се раЗfърнат в близките rодини. Ние знаем. че
родината ни под ръковидството на нашата Партия.
с п()мощта на братсния Съветски съюз, в съдружие
със социалистичесните страии ще нрачи все напред
и достижеиията н снетовен мащаб иа науката и тех-
иината ще намерят достоен прием у нас.
С ускореии темпове ще се развива енерrетината,
химията и металурrията, радиоелектронната и при-
боростроителната промишленост, ноито имат rолямо
значение за икономическото раsвитие на социали-
стичесна Бълrария.
През пос.пеДИИТ rодиии ИЗFаснаха хиляди C; -
циалисти в областта на радиоелентронината. В науч-
Ните институти, развойннте бази. във всички звена
на научно-техническата дейност научно-техническите
надри изпълняват поставените им задачи. Радио тех-
Никата и елентр()нината заемат важни места в тези
проблеми. Елентронноизчислителиата техника, елен-
тронноизчислителните центрове, насоката нъм създа-
ване единен еле,ктрониоизчислнтелен цеитър за стра-
ната. са залоr за съвършеиство на управлеическия
апарат и ПОСтиrането най-rоляма ефективност. При
ръноводенето на държаната, в управлеиието на на-
родиото стопанСтво важен дял имат оперативните
....онументи, от ноито ръноводителите се ориентират
за Състоянието иа нсички сентори иа производството.
потреблението и търrовията. Автоматически добитата
информация ускорява израЗЯl<ането на нрai\иия ре-
зултат. аиализа иа информацията, облен'ШВане на
труда, вземане бързи решения.
Ние сме в навечерието на 100-rодишнината от
рождението на rениалния Леиии. 3а нас той е знаме.
HeroBoTo учение е нашият път. Ленин нн учеше, че
работиичесната нласа има безнрайни, неоrраничени
тнорчесни възможности. Рвботиичесната нласа при
изrраждаието на социалистичесното общество трябна
да се опира иа най-иовите завоевания на науната и
техннката за повишаване производителността на
труда и HeroBaTa по-висша орrанизация.
Леиин прозорливо предричаше: ..Пред съюза на
представителите на науката, пролетарията и техии-
ката ие ще устои ни"анва тъмна сила." Ленин ни
учеше, че икономическата база иа нов()то социа
листичесното общество трябва да Пр.евъзхожда
производителните сили на напитализма. В този про-
цес важиа роля има младежта. Тя трябва да уча
ствува най-активио в нласовия ИНономически двубой.
Науката и технината са изключит.,лио важен фактор.
Радиотехииката, електронината, автоматиката, при-
боростроене и изчиспнтелната техиика са модерно
съвременно оръжие в иаУЧlIO-техничесната революция.
Тяхното овладяване преди ВСИЧНО от мщщите надри,
?!I or a нашата побе",а,
инж. Б. Хаджи дочев
В интернационален машаб радиораз-
пръсквателните орrанизации в различ-
ните страни имат обши допирни точки и
въпроси за съrласуване в техническия
аспект на тяхната дейност. НаnpИ\lер
такива са въпрnсите по разпределеиието
на радиочестотите в отделните обхвати и
изб rването на взаимните смущения,
които се явяват при тяхното използу-
ване; съrласуване на параметрите на
техническите средства за международна
обмяна на nporpaMa (кабел,"и линии,
р"диnрелейни връзки И др.); съrласу-
ване на параметрите на записите за
международна размяна на проrрамни
материали и др.
В по-ruляма или по маЛJ<а степен Ta
кива са част от задачите на междуна
родните орrанизации Междvнарод
ният съюз за далекосъобшения (MCД
UIТII, Междуиародната електротехни
ческа комисия (MEK CEI), Междуна
родната орrанизация по ра иоразпръс-
кване и телевизия (ОИРТ OIRT), Евро-
пеАСJ<ИЯТ съюз за радиоразпръскване
(YEP UER) и др.
Водешата роля за развитието на
радиоразпръскването в международен
машаб безспорно принадлежи на Меж
дународния съюз на дълекосъобшения
МСП, резпективно неrония opraH
Международния консултативен комитет
по радиоразпръскваие (MKKP CCIR).
Задачите на Международния съюз за
далекосъобшения в световен машаб са
Да се подобряват, развиват и коорди-
нират техиическите средства за далеко-
съобшения. Рапиор зпръскването е само
еп но от направлевията от дейността на
този съюз. държавите са представени в
съюза като действителни или спомаrа-
телни членове и официалните езици са
анrлийски, френски, испански, руски и
китайски.
Съюзът е специализирана орrаниза
ция в областта на далекосъ< бшенията и е
под покровителството на ООН. Преди
няколко rодини беще отпразнувапа
ты.Jественоo HeroBaTa ЮО-rодищнина.
През първото петдесетолстие той се за
нимава С въпросите на телетрафната и
телефонната техника. През 19::>6 r. се
създава МеlКдународният радиотеле-
rрафен съюз, като през 1932 r. двете
орrанизации се сливат и се приема се-
rащната форма на орrанизация и ново
йме Международен съюз за далеко-
съобшенията.
1 В скоби са дадени съкрашения
та на международните орrанизации,
използуванll на бълrарски и френски
език.
2
ОрrаНИlация и дейност на Международния (ыоa аа
даllекосъоС5щения в оС5l1астта на радиораапръскването
В съюза може да членува всяка
страна, която е член на O'JH. Бълrария
членува в съюза от fi.IX. 1880 r. и се
представлява от Министерството на
съобшеilИята. Международният съюз за
дълrосъобшения по своя характер и
на'!ин на работа се заНИ\lава среще.
нието на въпросите от аД'-lинистрати-
вен и юридически характер в областта
на далекосъоliшенията, докато техни-
ческите проблеми се разrлеждат в
спеЦlfализираните консул тати вни KO
митети.
Съюзът има следната орrанизационна
структура:
КОllференция на ПЪЛНО\lошниците
върховен opraH, който може да изменя
устава на съюза. Мястото и датата на
конференциите се определят Шl пред
идушата конференция.
Административни КОllференции
разrлеждат се и се прие\lа r реrламен-
тите R обласrта на телеrрафията, теле-
фонията, радиосъобшенията и радио-
разпръскването.
Апминистративен съвет състои се
от 25 члена, ИЗ"рани от конференцията
на ПЪЛНОМОШНИЦl1те, и за своята дейност
отrоваря пред Hero Той координира
дейността на съюза, като О'1ределя н
контролира HeroBaTa административна и
финансова дейност.
Постоянните орrани на съюза са:
rлавен секретариат със седалише
Женева, който издава документите
отчети, рекомендаuии, мнения, между
народните съrлашения и периодичната
ивформация.
Международен комитет по реrистри
ране на честотите fМКРЧ IFIШ). Об
разуван е през 1947 r. и се състои or
11 члена. Реrистрира честотите, заявени
от отделните страни, и дава мнение за
намаляване.
Международният КQнсултативен KO
митет по радиосъобщения, (MKKP
CCIR) извършва про. чване и публикува
рекомендация по въпросите на техни
ката и експлоатацията на средстата
за радиосъобшения.
Международен консултативен комитет
по телеrрафия и телефония (МККТТ
CCIT). Формиран е от сливането през
1957 r. lIa Международния консулта-
тивен комитет по таnеrрафия и теllе-
фоиия. Има аналоrични задачи на
МККР в областта на телеrрафните и
телефонните съобщения.
Ме1Кдународен нонсуnтативен но-
мнтет по радиоразпръснване
Като opraH на Международния съюз
за далекосъобшения в този комитет
членуват администрациите, упълномо
шени от съответните държави да взе-
мат участие в HeroBaTa работа.
Работата му се осъществява от:
Пленарно събрание, което нормално
се провежда на всеки три rодини. По-
следното пленарно събрание на МКК:Р
се състоя през юли 1966 r. в Осло.
Комисии за изучаване, избрани от
пленарното събрание.
Специализиран секретариат и дирек-
тор, които се избират от пленарното
събрание.
Лаборатории и техчически съоръже
ния на съюза.
Рекомендациите, които се изrотвят от
комисиите за изучаване на отделните
въпроси, по правило нямат задължи-
телна сила за приемане, но редки са
случаите те да не се изпълняват от
отделните администрации.
Проблемите, к')ито разработват от-
делните комисии за изучаване, са:
КО\lИСИЯ за изучаване N 1 Радио-
предаВ8тели. Изучават се въпросите на
радиопредавателните съоръжения и ха-
рактеристики на излъчения от тях сиr-
нал; в най общ аспект се координират
предложенията за рационално използу-
ване на радиочестотите; изучават се
паразитните радиосмушения от елек
трическите апарати и инсталации и тях
нато влияние върху радиосъобшенията.
Комисия за изучаване N! 2 Радио-
приемнипи. Изучават се характеристич-
ните показатели на приемниците. Meтo
дите за измерването им и се препоръч
ват оптимални стойности за различни
видnве радиосъобшения и различните
служби, изучават се попобренията, които
трябва да се приложат в радиоприем-
ниците, за да се подобрят радиосъоб-
шенията.
Комисия N 3 Фиксови (Henoд
вижни) служби. Изучават се въпросите
на радиосъоръженията при фиксовите
служби (изключват се радиорелейните
връзки) и апаратурите в крайните пунк-
тове; разпределение на честотите иад
30 MHz; практическо използуввне на
теорията на съобшенията.
Комисия N 4 Космични радиосъоб
щения. Изучават се техническите въ.
Радио т левизия лектроltuк а, КIt./ /970
проси на радиосъобщенията с и между
точки от космичното пространство и
въпросите на Рllдиоастрономията.
Комисия N'2 5 Тропосферно разпро--
странение на радиовълните. Изучават
се проблемите на разпространение на
радиовълните близо до земята или в
нейонизираните об.1асти от атмосфера-
та и по.спецално тези, кои:rо имат от-
ношение кыl радиосъобщенията.
Комисия М2 6 Йоносферно разпро
стра.нение на радиовълните. Изучават
се проблемите на йоносферно разпро
странение на радиовълните, включи-
телно и радиоприемниците и по-специал-
но тези, "оито имат отношение към
рациосъобшенията.
КОМIIСIIЯ М2 7 Еталонни честuти и
сиrнали за времето въпросите, CBЪp
зани с орrанизирането на служба от
световен машаб за излъчване на ета-
лонни честоти и сиrнали на точно
време.
Комисия N'2 8 Международен кон
трол на радиоизлъчването. Техничес
ките и експлоатационните проблеми се
изучават в три насоки:
В сътрудничество с МКРЧ се наблю.
дава и сиrнализира за смушения ВЪВ
връзка с използуването на радиочесто'
тите с.поред приетите реrламенти.
Приемат се единни методи при KOH
тролните станции за определяие заетост-
та на честотните ленти и засичане на
радиопредавател ните съоръжения.
Дават се препоръки за избора на
място на радиопредавателните cъopъ
жения, техните антени и друrи спома-
rателни апаратури.
Комисия М2 9 Радиорелейни връз-
ки. Изучават се въпрnсите на радиоре-
лейните връзки директно между два
пункта или И'lвън хоризонта. включи-
телно и апзратурите за честоти, no
високи от 30 MHz. Тук не се включ-
ват радиовръзките посредством спът,
ниuи или посредстяом йоносферното
разпространение на радиовълииrе.
Комисия М2 10 Радиоразпръскване
Изучават се техническите въпроси на
излъчването и приемане-то на звуковото
радивразпръскваие (не се НКЛЮЧEsат тро-
пикалното НIIДtlоразпръскване); BЪnpo
сите на нормализаuията на техниката за
звукозаписване и звукопроизвеждане с
оrлед улесняване иа международната
размяна на проrрамии материали; BЪ
просите за зшисваие на телевизионни
проrрами съвместно с комисия за изу-
чаване М2 11.
Комисия М2 1 1 Телевизия. Изу.qа
ват се техническите проблеми на Te
левизията.
Комисия М2 12 Тропикално радио
разпръскванс. Изучават се въпросите
по нормализацията на системите за
тропнкално радиоразпръскване с оrлед
да се избяrнат смущенията в отделните
честотни ленти; мошностите на преда
вателните съоръжения; оптимални ус-
ловия за излъчване на радиочестотите в
обхвата ва тропикалното радиоразпръск
ване и др.
Комисия N'2 13 Подвижни служби.
Изучават се въпросите от технически и
експлоатационен характер на подвиж-
ните служби въздушни, МОРСК41 И
земни радиосъобщения, службите за
радиодвиrаuия и раllиолокация (изключ-
ват се изкуствеиите спътници за дале-
косъобшения, чиито проблеми се раз
rлеждат от комисия М2 4).
Комисия М2 14 Речник. Изучават
се със сътрудничеството на всички
останали комисии за изучаване и при
необходимс,ст съвместно с МККТТ слt'д
ните въпроси: уточняване на поня-
тията, дефиниция на същите, rрафично
представяне на означения та, мер ните
единици и др.
Метод на работа в КОlIсултативните
I{о итети
И=учаването на даден технически про-
б.1ем се представя за разrлеждане в
отделните комисии, след като се форму-
лира и предложи от някоя crpaHa под
ф-,рмата на проект за въпрос за изу-
чаване.
Слец дискусия и съrласие от болшин-
ството от страните се I'формя като въ-
прос за изучаване със задачата .да се
даде oтrOBOp на технически проблем
ил и въпрос от експлоатацията". Прак
тикуват се сродните въпроси, които
подлежат за изучаване, да се разrлеж
дат в работнн rрупи. Проrрамата за
изучаване на даден технически проблем
представлява детайлиран обема на ра-
ботата по предложения въпрос за изу
чаване.
Мненията на отделните страни по
даден въпрос се изпрашат на членове-
те на комисията за изучаване и в тях в
сбита форма са излаrа същността на
въпроса, без да се упоменава техният
автор. Събраните документи между две
съвешания на комисията за изу 'аване
са предмет на дискусия от техническите
специалисти.
в резултат на дискусията по раз-
rлеждания въпрос се изработват ня-
колко вида документи.
Оrчет (rapport) по даден въпрос за
изучаваие или nporpaMa за изучаване
представлява из ожение на постиrна.
тите резултати до момента.
Радио телевизuя електронuка, КН. Z J 970
Документът има временен характер и
ползува специалистите при по-нататъш-
ното изучаване на проблема.
Karo основен краен документ, към
който са насочени усилията на техни-
ческите спецналисти при разrлеждането
на кой да е въпрос за изучаване или
nporpaMa за изучаване, е рекоменда-
цията (avis). По дефиниция на МККР
рекомендация е обнародван текст като
oTroBop на въпроса за изучаване или
nporpaMa за изучаване, KoraTo той е
достатъчен да послужи за интернацио
налиото сътрудничество.
Очевидно при практическото разrлеж
дане на въпросите за изучаване, което в
MHorO случаи продължава с rодини и
се разrлежда на MHoro поредии засе-
д.ания, е въз\южно до тиrането на раз-
лични крайни резултати. В най-блаrо-
приятен случай, KoraTO се достиrне до
съrласие от техническите специалисти,
се изработва рекомендация, която се
използува от :щминистрациите на OT
дел ните страни. В някои случаи, ко-
raTo рекомендацията третира важен
проблем за развитието на TeXHtlKaTa на
],алекосъобщенията, нейното приложение
се осиrурява с подписите на пълномощ
ниците на страните Такива са случаите
например по плана за разпределение на
радиочестотите, изrотвен в Стокхолм,
плана за разпределение на честотите за
телевизията, които имат силата на
закон в интернационален мащаб.
За съжаление в някои случаи не
може да се достиrне до единно MHe
ние, т. е. не може да се изrотви peKO
меидация. В този случай се изrо вя
отчет, в който се излаrат различните
стаНО8ища или възприетите рекомен-
дапии в отделните страни. Отчет в
такъв вид поооува отделните страни с
идеята да се продължи изучаванетu, а в
друrи случаи въпросът за изучаването
приключва само с отчет, след като няма
перспектива да се изrотви peKOMeн
дация.
Съшествуват случаи в практиката на
МККР, KoraTo в резулутат на диску-
сиите се идва до извода. че разrлеж-
даният въпрос е от компетенпия на
осrанаште орrани на мед или че
трябаа да се разrлеждат от дрvrи меж-
дународни орrанизации. В този случай
се издава мнение, в което е из-
ложено становището на МККР по дa
дения выJос,' с пожеланието да се раз-
rледа от друrите орrани на мед или
от друrи международни ортанизации.
В хода на практическата дейност
на мккр се издават документи, които
се наричат резолюции (reso1ution), Обик
новено резолюциите засяrат въпроси
от оrанизапионен характер по метода
на работа или работните проrрами на
МККР.
3
,\ . \.
ПРОСТ вопТМЕТЪР
Все Оlllе трудното снабдяване на
радиолюбителите с МИКро и милиа"пер
метри налаrа използуването на измери
тели, в които са употребени раЗЛН4НИ
инпикатори, като например електронни
индикатори за настройка (.око" 1, rлим-
лампи и дрvrи, ИЗПОJlЗУват се и скални
крушки. Най простият тип волтметър
представлява последоиателно свързани
крушка и съпротивление. 3а индикация
се използува началото на заrряване на
жичката им. Но тъй като няма рязка
на прехода колектор емитt'Р на Т 2 re
повишава и нараства базисният ток на
ТВ и транзисторът ТВ се отnушва.
Лампичката Л 1 светва. Колекторьт на
Т 2 е свързан с базата на Т 1 посред
ством вериrата R5 С 1 . KoraTo Т 2 е за
пушен, С 1 се зарежда до напрежението
на колектора и токът на зареждането на
С 1 увеличава тока във вериrаlа на ба
зата и надминава nparoBaтa стойност
на тока. Веднаrа слеlt това С 1 започва
да се разрежда през преходнте база
R6 Ra"
{К {к
/l, fOOK С2
r ffi+ '
fO+20У , ,
, " ,
fK , R!}'fK'
f+fOV
О. "т2
4,1к
SFТЗЭ
+Оощ +
Фиr.l
rраница npar на преминаване от студе-
но в наrорешено съсrDянне. измерване
то е твърде неточно. Освен това вход,
ното им съпротивление е твърде ниско.
Постиrнато е по удачпо решение. като
лампичката е Вl{лючена към транзистор
но стъпало, работешо в ключов режим.
Описаният тук волтметьр работи именно
на този принцип.
Транзисторите Т 1 и Т'l (фиr. 1) обра
зуват електронно реле. KoraTo на входа
на уреда няма подадено напрежение
или напрежението е по малко от да-
дена стойност, така че токът във вери-
raTa на базата на Т 1 е по-малък от
определен nparoB ток, транзисторът е
запушен. В съшото време Т 2 е OTnY
шен, тъй като t\азисннят ток на Т 2 се
опrепеля от делителя, съставен от
R6 R7 И от прехоаите : коректор Рмитер
на Т 1 и t\аза емитер на Т 2 . Падението
на напРt'женне на прехода колектор
емитер е малко, базиснияr ток на T е
малък и транзисторът Тз е запушен.
През лампичката Л 1 не протича ток и
тя не свети.
KoraTo измерваното напрежение има
такава Стойност, че токът на базата на
Т 1 достиrне nparoBaтa величина, той се
отпушва, напрежението на прехода
Jfолектор-емитер рязко се намалява,
намалява се токът във вериraта на ба-
зата и Т 2 се запушва. Напрежението
емитер на Тl' емнтеР КQлектор ца
4
Т 2 И съпротивлението R5' През иреме
на разреждането полярността на напре
жението на участъка база емитер на
Т 2 (плюс база и минус на е"итер) е Ta
кова, че запушва TI' ToraBa Т 2 се отпvш-
ва. а ТЗ отпушва и запалва Л 1 . Проце-
сът се повтаря и Л 1 започва да миrа.
Както вече бе посочено, Л 1 започва
да Миrа, KoraTo токът във вериrата на
базата на Т, достиrне праrовото значе
ние. Този момент се използува, за да
се определи стойността на измерваното
напр..жение. Посредством завъртане на
плъзrача на потенцнометъра Rs (отчита
не) се изменя Rапрежен\.1 ТО на баЗlТа и
KoraTo ба ювият ток достиrне nparoBoтo
зна'fение Тl' се отпушва н индикато-
рната лампичка Л 1 започва да миrа. 3а
да се измерват nO TJqHO напрежеliията.
избраният оБХRат от 1 V ло 20 V е раз-
Дt'лен на ДАа подобхвата : 1.-;-10 V и
10+20 V, за всеки от които има отдел-
на букса Съпротивленията R 1 (или Я 2 )
и R з и R4 образуват делител на на-
прежение, от който се получава yпpaB
лявашото напрежение база емитер на
Т 1 . Скалата на потенциометъра R3 се rpa-
дуира във волтове и по нея се отчита
измерваното напрежение. Този потен
циометър трябва да бъде с линейна
характернсrика на изменение на съ-
ПРОТИВЛt'нието му, за да се получи
равномерно разположение на деленията
на скалата,
Чувствителността на волтметъра за-
виси от R5 И Я7' Повишава се при
намаляването на R5 и увеличаването
на R7' С изменението на околната
температура и напрежението на TOKO
източника чувствителността сыllo се
изменя поради изменеиие rлавно на
(коефициента на усилване на ток) на
транзистора Т 1 . 3а да се избеrне He
точност на измерването под влияние на
тези фактори, преди запоqване на из-
мерването уредът трябва да се калибри
ра, както това се посочва по-долу. 3а
да се полобрн яркостта на светвания
та на ИRдикаторната крушка Л 1 и С това
отчитането, може да се включи конден-
заторът С 2 , като опитно се подбере
капацитетът му от 5 -7 J ()11 F и съот-
ветно подходяш за наблюдение брой
на снетванията за секунда.
Реrулираието и rрадуирането на
волтметъра се извършват по следния
начин: без да re Вf(лючва напрежение
на входа, посрелством изменение на R7
се постиrа Т 2 да бъде отпушен. Тоrаиа
напрежението, ИЗ'\olерено между колек-
тор емитt'р, трябва да бъде 0,2.;.0,5 V
и Л 1 да не свf'ТИ. Освен това се из-
мерва напрежението в краишата на Л t
то трябва да се реrулира така посред-
ством R1I' че да бъде с 10 200/0 по-
ииско от номнналното, т. е. 5,l. 5,7 V.
След това плъзrачът на потенцио-
метъра R4 (калиfiроване) се поставя в
средно положение и на входа на волт-
метьра се вклюqва напрежение 10 V.
Инликаторната лампа Л 1 трябва да за-
почне да миrа при крайно дясно поло-
жение на плъзrача на R з (максимална
стойност на R з ), което положение
съответствува на измервано напрежение
10 V. Ако това не се получи, трябва
да се придвижи малко или плъзrачът
на R4' ИJJИ да се измени стойността на R5'
Освен това да се намали малко (но не
да се увеличи) и R7' За да се извършн
ЦЯ.чостна rрадуировка, е необ \одимо
освен източник на постоянно нап\lt:же-
ние и деllиrел IIa напрежение. който
да осиrурява плавно изменение на по-
даваното към входа на волтметъра на-
прежение, например чрез потенцно-
метър. Към вхола на волтметъра се
включва фабричен уред (авомер) и по
следователно се подават напрежения
9V. 8V, 7Vит. н.заобхвата 1 10V.
След това се прехвърхя на обхват 20 V.
За всяка стойносr на скалата се нанася
чертичка и съответната цифра.
Ако не се разполаrа с подходящ токо-
източник И во IТMeTЪp. макар и по.
неточно. rрадуировката може да се
осыllствии с батерии 4,5 V за джобно
Радио телевизия електроника, KH.l 1970
фенерче. Правят се йзводи от всеки
елемент. Така се осиrурява напрежение
през 1,5 V. Необходими са 4 батерии,
като са"о на една от тях се правят
и води. След това се свързват ПОСЛЕ'до-
вателно и съответно към входа "а уреда
се под ват напрежения 1,5 V, 3 V, f; V
ит. н.
Kal<TO вече бе споменато. уредът
трябва да има калибровъчио напреже
ние и съответна маркировка червена
чеIJта на скалата. Например избир:! се
батерия или акумултор 1.2 V, 1.5 V
или 3 V, които не са работили или
срокът на съхранение не е изтекъл, но
се знае, "е lIоминалното им напрежение
не се е измеllИЛО_ Включва се този
еталон към входа на волтметъра >1 се
отбелязва с червена черта мястото на
това напрежение по скалата. Преди
Ш+.:'YJV 1?,-4ЗОк
,
!O-"'20V 1?2'220K
{""!ОУ рт ffA'
започване на измерване този еталон се
включва и се прuверява дали ияма
измествания на скалата. Ако еталонът
не съвпада с маркировката (червената
черта), се ИЗмtства nлъзraчът на R4,
докато се получи отново съвпадане,
след което се извършва измерването.
Входното съпротивление на този уред
е от порядъка на н1 ООО !.!fV. което е
заДОВолително за повечето измерваllИЯ.
Консу",аuията е от порядъка на
15 20 тА и захраивашата батерия
може да се използува .I1ълrо време. При
измерване трябва внимателно да се
с,.еди за поляритета на измерваното
напрежение да съответствува иа поляри
тета на клемите на уреда.
На фиr. 2 е дадена схемата на волт
метър на Същия тип, но с по-rолямо
входно съпротивление от порядъка
на 20000 ЩV. Освен това отчитането е
по-ясно и се намаляват см, щенията,
които MoraT да проникиат в измервання
обект вследствие за ждаието и раз
Рt'ждането иа С 1 !, понеже релето (TpaH
зисторите Т 2 и тв) е отпелеио от обекта
чрез катоден повторител (tpaH-iИСТОР Т 1 ).
Тук лампата Л 1 е в колекторната вериrа
на Т2' коЙто е запушен, KoraTo няма
подадено напрежение на входа, а T g е
отпушен и през Hcro про ИЧl ток ct">ia
8..,..10. СъщютивлеииЕ'ТО Rfl orp. НИЧ81'а
тока на транзистора Т I при евентуал о
претоваРRяне на входната вериrа. Дио_
дът Д! защищава волтм търя при не-
правилно включване полюснте на из-
мерваното напрежение спрямо полю-
сите на входа на уреда, С този волт-
метър може да се измерва и "ромен-
ливо НИСК()f/ СТОТНО напрежрние, Кон-
дензаторът С! служи да отдели по-
стоянната и променливата съставка на
тока.
Реrулировката на волтметъра се из-
вършва по следния ред: потенuиоме-
търът R8 трябва па се постави при
максимално положение. След това иа
входа на волтметъра, например на
....
б+!lV
11"
f.{jK
. 2
.sFТJJ)
7j
+
. n C 2 -2tJ;J
...
о)
б)
ФИТ.2
обхват 10 V. се подава такова напреже
ние, че Л! да свети непрекъснато (Т 1
е отпушt'Н) Чрез R8 се реrулира на-
прежението на Л 1 така. че да е 10 200/0
под номиналиото. След това се noд
бира R9 така, че да почне Л 1 да миrа.
Напр жеиието на колектора на T трябва
да бъде OKOJIO половииата от захранва-
ШОТО. СТОЙНI стта на С 2 се подбира
така, че Л 1 трябва да светва 3 5 пъти
в секунда. След това rр8дуировката се
извършва по вече описания начин.
При достиrане праrа на сработва не
на релето токът на колеКl0ра на Т 2
може да ДОС1иrне 50 80 тА, транзи
сторът да се заrрява недопустимо и да
се получат неточии измервания. Затова
уредът трябва да се ВlUlючва само чрез
бутона Б} за кратко. При rрадуир()в
ката включванията трябва да се из
вършват през интервали от 1 минута.
Протичаието на толкова rолЯМ ток
и отделяне на топлина може да се
избеrне чрез включване на межди
нен по мощен транзи стор или CBЪp
зваие на Та според фиr. 2 б. През
съпротивлението протича началният Ток
на Л I , кой о не иаrрява жичката й до
светване. При отnушване на Т 2 колек-
Радио телевизия електроника, KH,l J970
торният ток е достатъчно да бъде
30 -'- 40 тА, за да светва Л}. Чрез pery
Ilиране на R7' R s и R 12 може да се
20+30V
fO +20V
.srт3п
f -ЧОV
С,' f;i
и
{j= "
Фиr.3
постиrне значително намаляване на
наrряваието Т 2 . ToraBa бутонът Б 1 може
да се замени с ключе.
Освен посочените в схемата TpaH
зистори може да се използуват и друrи,
но не трябва да бъде по маJlЪК от 30.
За да се намали flХОЦНОТО съпротивле-
ние под 10(ЮО (;!jV, ПJIOизведението на
на Т 1 и Т 2 трябва да бъде по-rолямо
от 2000.
Входното съпротивление може да се
повишиощеповече 500О0 l0О000ЩV
и обхватът да се разшири до 30 V, като
се включи още едиН транзистор в схема
на емитерен повторител съrласно фиr. 3.
Уредът се монтира в пластмасова или
дървена кутия. На фиr. 4 е дадено при-
мерно разположение не еJlементите на
шо
RO+ЗDV (0+20У HOV {jKGA, и и
@@@@@@-
I
I
1 1
. I
1
I I
i I
I
I !
",,[
!
i
i
i
I
I
I
i
пзо
B,1(
;
J
ФИТ.4
лиuевата му страна. Дискът на скалата
трябва да бъде по възможност с no
rолям диаметър.
{По материал от .Радио., 1969 r.)
Я. БЛЪСКО8
5
MtМC1I( . .с
kOHCmpYk _
4-канапен смеtиrеп предусипватеп коректор
Предусилвател с чесrотни корекции,
който да осиrурява възможност за до-
зирано смесване по няколко канала, е
винаrи полезен и необходим за люби.
телите на висококачественоrо възпро
извеждане. Свързан към линеен краен
усилвател, той дава възможност да се
смеситеnи напоследък":: се произвеждат
от фирмите за маrнетофuни и се npJ
дават като принадлежности към Т.>IХ или
се вrраждат в маrнетофvtlll.
Схемата е четиристьпална, като пър
вото С1ъпало е отделно за всеки вход.
ЧувствиrитеЛНО lld и импrдансът на
Входното съпротивление за всеки от
1етирите канала се определя преди
всичко от сrрийното съпротивление във
входа (3,9 h!..J за А и В, 18 и 220 k!..J
за С и п). При необходимост всеки от
входовете може да се Нllrоди към Ka
къвто и да е източ.ник чрез изменение
ОС72
C fOOjJ ц RI7
(б lOO)J 27к fKIW
R2б filte (,4-- //J/J;J А1-1ЧЬ'К
4.7к 4-,7К RJ8 Rз7
{"Ок 12
повиши чувствителността му, да се кори
rира плаsно честотната му характери
етика откъм страната на ниските и
високите честоти, както и да се смесват
няколко източници на звукови сиrнали
със самостоятелно реrулиране на ни
вата им и без опасност от взаимни влия
ния
На първо място този смесител може
да се приложи при китарените усилва
тели за едноврем('нно свързване на 4
китари. Използуван като маrнетофонен
предусилвател, той дава ъзможност "а
запис от няколко изrочника и създаване
на различни ефекти (Multiplay). Такива
6
Фиr.l
входовете може да се поберат според
нуждите. В случая имаме следните вхо'
дове:
А и В: 6 шV при 1 10 k!..J (микро-
фон, китара, маrнетофон);
с: LO шV при { lo k2, или 30 mV
при 20 50 k!..J (маrнитна rрамофонна
доза, радио);
. п: 50 mV при 10 50 k2, или
200 mV при 500 k!;! 1 М2 (кристална
rрамофонна доза).
Изходно напрежение: 1 V върху 1'> k!;!.
Отношение сиrнал /Шу'М за четирите
канала: 30 dB (при максимално отворен
потенциометър за силата).
R JS1
4;7К\
I
I
I
Ниски
Високи
иа това съпротивление. Входните тран-
зистори за отделяне на каналите при
смесването (ОС 45) работят по схема с
общ еми тер. Изходите на отделител
ните стъпала за каналите С и D се no
дават на базата на първото усилвателно
стъпало (ОС71), след което следват
плавните реrулатори за ниски и високи
честоти. Сиrналите от ПЪРБите два Ka
нала А и В се подават направо във
второто усилвателно стъпало и при тях
плавните честО1'НИ реrулатори са ели-
минирани. Двете последни усилвателни
стъпала (2)( ОС72) осиrуряват изходно
ниво 1 V.
Радио телевизия елеuтрониuа, ин. 1 1970
Ниски
Високи
о
Фиr.2
инж. Е. П аснаЛО8
Д. Антелова Дас"алова
rълъбово
Захранването на отделните rруnи
усилвателни стъпала е осъшествено
с три развързващи RC rрупи
lkЩI00 I1Р. 27 kVflrOf.1F и 5.6 k'.ЩОnf.1F,
които осиrурява'f стабилна работа на
усилвателя без самовъзБYJКдане.
1l0СJ1едното стъпало работи като еми
'Ререн повторител и осиrурява нисък нз-
ходен нмпеданс. Съпротивленне 12 !;! в
колекторната вериrа подобрява стабил
ността в работата на стъпаJ10ТО.
Ако смесителят се използува само
към китарен усилвател (4 входа за ки
тари). първнте стъпала на каналите С и
D ше се направят напълно идентични
на А н В.
Монтажът е извършен върху печатна
платка с размери 13.5 Х 1 Iп mm, на коя.
то са разположени всички схемни еле
менти. с изключение на шестте потен
Ilиометъра. ПотеНllиометрите са монтн-
рани на MeTaJ1Ha плоча 13.5 х 70 mm, за-
крепена с два винта перпеНDИКУЛЯРНО
на печатната платка (фиr. 2). Връзката
към потенциометрите е напраАена с
едножилен НJ1И ДВУЖИJ1ен ширмован
проводник (наш тип ТЧП). Всичкн BXO
дове и изходи към печатната платка са
осъшествени чрез спояване към кабелни
уши, занитени в краншата на платката.
Посочените в схемата транзистори
може да се заменят с SFT.o53 вместо
ОС45 и OC71, както н SFT321 вместо
ОС72. при което ше е необходимо само
доуточняване на режими те чрез KO
рекция на 6азнсните делители.
Д. Р.
melle8u
Особености в схемата на теllевизионните приемници
..ЕЛЕКТРОН-2" и ..OrOHbOK 2"
Оrраничение на емисионния ток на
лъча на кинескопа
Поради това, че катодите на кинеско
пите се попсъеднняват към анодния товар
на крайната лампа на видеоусилвателоЯ без
преходн" капацитети. те се оказват под
положително напрежение спрямо шаси от
порядъка на \40+ 150 V. За упрввление
тока на Ilъча на модулатора на KHHeCI(O
па се 110дава положително напреженне
от 101'+ 140 V, коет() Ct:' определя от
потенuи.,метъра за реrУJIиране на яр
костта R 522 (0,22 М!;!'. При прекъсване
на вериrата, по която постъпва постоян-
но нвпрежение към анода на лампата
на видеоусилвателя (ЛЮ! 6Ф4П, Ha
пример R995 47.1 f.l, R З94 8.2 k!;! или
пробив на С З '8 2200 рР, С 512 40I1F).
катодът придобива нулев пuтенциал, а
спрямо иеrо мопулатора + 100 140 V,
което преДИ'lвик"а значнтелно на. aCТBa
не на тока през кинескопа и СЪОТЕетно
на това може да предизвика значител-
но нзносване на активния слuй на ка-
Радио телевuзия е.леитронuиа, ин. 1 1970
топа или разрушаване луминофора на
екрана.
За предотвратяване на подобнн слу-
чаи се използува вериrа, съст..яща се
от паралелно съединение на диод (ДЗО6
Д226[) н КОllдеизатор (С s5з (),25 I1Р)
в аНОЗН'iта вериrа на лампата на видео
усилвателя и съпрот"влени" (RM5 68 ka
и RЗ51 0.56 М!;! или 0.75 М!;! за .Oro--
HbGK-2"), в катода на кинескопа. Про
менливата съставяща на видеосиrнала
постъпва на катода през кондензатора
7
С з5s , а постоянната през диода ДЗ06' Ha
личието на ДИода довржда до това, че
токът на лъча на кинескопа преминава
само през съпротивленията R 9t5 и R. 51 .
При нарастване тока на лъча над опре-
делена стоЯност (15{) .ю{) f.LA за кине
скоТlИ тип 47 ЛК2Б JI 250 зоо f.LA за
кинескопи тип 59ЛК?Б) върху посоче
ните СЪПРОТивления се образува Тlaдe-
ние на напрежение от порядъка на
160+180 V с посочения ва фиrурата
"o3J"-";(/
С .'1 +8
I2.2п
I
C 5 f2-ЦJJ1/JOO
1l 2'"
{ОО
См..
I2,2п
с.,рт.50п
поляритет, което действува като отри-
цателно преднапрежение и оrраничава
тока на лъча.
Съпротивленията R З45 и R S51 са подбра-
ни така, че при ма...симална яркост токът
на лъча да не превищава нормално до-
пустимата стойност.
raceHe на Светлата точка (петно)
на еирана на кинеСJ{опа след из
J{лючване на телевизора
Особеност на широкоъrълниrе кине
скопи наред с: относително високите
значения на анодното напрежение (16
18 kV) и тока 150 З(lО IlA е ro))c-
мият капацитет на анода (В1-.трешното
покритие на конуса на балона) спрямо
външното покр<!тие (rрафитен слой или
метализиран за стъклените балони) спря-
мо външното покритие, имащ стойност
няколко хиляди пикоф, рада.
EN защо на анода на кинескопа про-
дължително време (до 15 минути) след
изключване на телевизора се запазва
постоянно напрежение, което предизвик-
ва бомбардиране на екрана от електро--
ните, излъчвани от постепенно изстива-
щия катод. Поради това, че оrклонител-
ните полета отсъствуват (затихват поч-
ти с изключването на телевизор8), лъчът
8
създава на екрана силно светеща точка
с площ няколко квадратни mm и светещ
ореол около нея. Интензивната бомбар
дировка на този участък. предизвикана
от rолямата плътност на електронния
лъч, заrряS8 сипно и довежд до npera-
ряне на луминофора. който изrубва за-
иинаrи способността си па свети.
3а предотчратяване на посочената свет.
ла точка на екрана на кинескопа едно-
временно с нзключването иа телевизо
+2БОV
п'22 220K
Рркрст
,4z.ol.-,422б8
/(44J 820K
420
7п ,.
t rаСflЩU UМПУJlCU
мРиК
ра на модулатора му се подава rолямо
отрицателно преднапрежение, което ro
запушва.
3а целта се използува вериra, CЪCTa
вена от съпротивленията RM5' R s51 ,
кондензаторът C 11 (зо f.LF 300 V) и
диодът Двов (Д226п.
При работа на телевизора конденза-
торът С 511 се зарежда с посочения по-
ляритет до около +150 V през диода
Д 06' След изключване на телевнзора
напрежението на модулатора, получа-
вано чрез делителяR 1О4 (0,56 MQ), R 5s s
(0.47 MQ) и R5 (0,22 MQ) реll'латор
яркост от волтодобавъчния кондензатuр
С 502 (0,05 f.LF), изчезва, аположителното
напрежение на катода се запазва, дока-
то не се разреди кондензаторът С м1 .
В резултат на това кинескопът се оказва
запушен и електрони ие MoraT да по-
паднат на екрана.
Диодът ДВ06 не ПОЗlюлява бързото
разреждане на кондензатора през лам-
пата, което се извършва през rолямото
съпротивление RS50 (за около 20 s
напрежението на КОНдензатора спада
едва с около зо %, т. е. за време, дo
статъчно за изстиване катоД8 на кине
скопа и прекратяване на емисията му),
както вече бе отбелязано съобразно типа
на употребения кинескоп 47ЛК2Б или
59 J1К2Б R S51 е избрано 0,75 MQ или
0.56 MQ.
raceHe на светлата хоризонтална
линия при повреда в reHepaTopa
за веРТНJ{ално ОТJ{лонение
3а предотвратяване преrряването и
npеrарянето на луминофора на екрана
на кинескопа при повреда в reHepaTopa
или крайното стъпало за вертикално от
Т80
+22-'11
клон ение на'lрежението на ускоряващия
електрод се получава чрез изправяне на
импулсното напрежение от анода на
крайната лампа за въртикално откло
нение. 3а целта се използува зад-
ният фронт на посоченото трионооб-
разно напре...ение, което е с малка про--
дължителност и rоляма амплитуда (около
650 V). То се BJeMa чрез разделителен
кондензатор С 438 (0,1 f.LF) н товарно cъ
противление R I55 (0,15 MQ), а с помощ-
та на диода Д401 (селенова изправител
на rpyna тип 5rЕ40Ф и rpynaTa R 520
(1,5 MQ) и Сн (0,25 f.LF) се изправя и
изrражда. Посочената rрупа е едновре-
тенно товарна и разряnна осъществя
ва бързо спадане на ускоряващото на-
прежение чрез разреждане на С 514 през
R 52o . тъй като обратното съпротивление
на изправителната rpyna е MHoro rоля
мо. Така се осъществява запушването
на кине копа при повреда в reHeparopa
за вертикално отклuнение.
Посочените особености в схемата на
телевизорите за зашита на кинескопа
трябва да се имат пррд вид, особено
при ремонти, зашото MoraT да се съз-
дадат эа6луждаващи признапи и да от-
клонят вниманиетО яа ремонтния персо
нал от действителната повреда.
Радио телевизия електроника, кн. ' 1970
Н. с. инж. Емил Владков
инж. Никола НИКОЛОВ
НИПКИРЕ
в статията са разrлежда едно дeKO
дирашо устройство за цветна телевизия
по системата SECAM ПIорt, при създа
ваието на което стремежът е бил да
се получат оптимални резултати при
максимално съобразяване с изисква
нията на системата и lIастоншото ниво
на производство на rрадивни полупро.
водникови елементи. Изпо;тзуването на
нови схемии решения в тракта 11 cъ
вършено нов принцип за цветна синхро
низация води до значително подобрн
ване на качествените показатели при
употреба на минимален брой елементи.*
Предположението, че вертика,шата
рззрешаваша способност може да се на-
мали без съществено влошаване на
KatJeCTBoTo на цветното изображение, и
експериментално установеният факт, че
изменението на цветната инфОР I8ЦИЯ
от ред в ред е незначително, са залer'
нали в принципите на системата за
цветна телевизия SECAM. По тази
причина необходимите за предаването
на цветната информация два сиrнала
на uвeToвaTa разлика R Y и B Y,
определяш и еднозначно цветния тон и
цветнаТ8 наситеност, се предават по-
следователно през ред един след друr.
Сиrналът за цветност след първото
демодулиране в приемника предстаВ.Iява
често сно ыодулиrаната цветова нщ:еша,
която за редовете, през които се пре
дават сиrналите R Y, е /OR == 4,4{)625
MHz, а за редовете, през които се
предават сиrналите B Y, е/ов -== 4,25
MHz. Снrналът постъпва на входа на
,декодирашото устройство в лептов
усилвател, където се усилва до необхо
ДИМОТО ннво. ПОДТИСН2тата UReTo a HO
сеша се възстановява чрсз обрr.тпа
високочестотна корекпия, след косто
сиrналът се ПОД.7аrа на ш,т.1ИТУ;Н'О
оrраничение в първия оrраничител. '{аЕа
обработен, сиrналът' постътша в устроЙ
ство, съставено от закъснителна . И!IИЯ,
която съхранява (задържа) информа
цията от един ред за следпашия. и
електронен превключвател, на изхода
на който се получават разделен,) чс
стотно модулираните сиrпали за дрвта
вида сиrнали на lIветовзта разлика
Р (R Y) и r(B Y) ПраВИЛI8та no
следователност нз преВ!{' !О'lване на сиr
налите се осиrурява от устрОЙСПЮТ,) за
индеНТИфИКlIЦИЯ (опознаване на реда),
Разделителните ':естотномолулир:ши сиr.
нали Р' (R У) и F' (B У) се подлаrат
на второ амплитудно оrраничение,
след което по!:'тъпват на входовете на
два честотни ДИСl\риминатора, където се
демодулират. Получените Rидеосиrнапи
се ПQ.!iЛаrат на обратна ВИДf'окоjiеf!ц!Ш
(деемфазис) за компенсиране на повдиrа
нето на високочестотните съставни НЗ
видеосиrнала (преемфазис), I<оето се
извършва в кодирашото устройство аа
повишаване на отношснието сипraл/шум
при честотната модулация.
* 3а раэработшото устройство "а ! BeTOBa
синхрОН1-J38UИЯ е IIздаден патент с апторско
СRидетепСТБО N, 11734 от 24 февруари 1969, I'O
дина.
Е !ш kt:OJ 6a!) 1aHT [ii! деК(}J :м!)ащо YCT O t!BO
a ЦЗСТt!а тепеI3И::И$1 По ti'lGTeMa SECAM
Сиrналът за цветност, взет от първия
усилвател на ЯfЖОСТlIиq канал с НИВО
0,4 У рр (фиr. 1), се подава през cъ
противление 1 kQ на уси 'пате.т на
сишала за ЦBeTHO T (фи;. 2), ИЗПЪJ!Н tl
с транзистора l (SFT 358), като Л(:НТО3
УСИ,1!33ТСЛ с честотна лента др 3 MHz
при 1 cJB, Лептопият филтър в КОЛ-:l(О'С;Ы
може да се наиройв'i с известно !Ю'ЩИ,i\
не на Вiiсо!(И!е честот!! с оrлед изра!J'Ш
ване на I\-1П;1 11'удночеСi'отнат:} )Cil :}K.
тср;',сти!(з до то"з стъпало от входа на
приемш,к<!.
C'ICIt JlеНТО:JШI фИ.1Тър сериi!!ш е
СВЪрЗ:l!J ре:х екторен J<ръr за допълпи
TCIIH ) подтас. P!C на носещата на зну!{а
6,5 MHz ( ) (13), .
3а изб}!П 2:I:; I1f)о п-н{qlНС'!'О на ЯrКОСТ
ннн сиrН,l,'I в eH 'HepaaTa Rе иr l на
траНЗИСЕlра. е ВК,lючеIl парале:;сп кръr,
настроен на 1,2 l'v1Hz. Стъпа,юто УСИJта
2:) dB за Щ)()'lускзп3.та честотна иента.
ОСЦ\!,lО1-РЮI:па нз ус; кния СИПlал е
7
1("
.....
Ji,
ването па ла шови оrраничители е
оrраничено от решетъчния ток. обу
слав'1Ш силни фазови изкривявания,
надхвърляши допустимите за получаtlане
на пеизкривеп видеОЧЕсrотен СИI'н:ал. В
паЙ.6лаrопринтно по.южение се намират
ТРJ.,висторпите оrраничители, които при
(,'1Т 1\1а"еIl режим внасят приемлl'ВИ
,:;>'Ц,;:! ИЗ:<рИ'J\Jва'шя. В случая оrрани-
ЧПТСilП е ИЗ'lълнен с транзистора Тз
(SF 132), 1(0l1TO ра';ОТи с ИНДУКТИRНИЯ
т:;п,оф на съr,ni!СУВ1.ШИЯ Штотрансфор
Mi!1JOp за зч(ъсшпелrпта линия 1':4 I s,
При това fiОЛОЖС!Ii,е изходното lIапре
жение па пrрапичителя, показано на
ф;н-. 4, е 25 \'ра при t:ИПI?JI f!a входа
па О;Р,j; ПР-Iите.] ' 10 \''''рр. Такова РСlпе...
ппе на U-Ъ;1:-jОС:! с рацион :НО и Cfle
стяш\ допълните.lаа УСИ1шатепни стъ-
пала. кои'JО Morar да внесат фазови
изкри?,явания, надхвърш'!llИ внасяните
от са .ШЯ оrраничите.l. В емитерната
I3сриrа иа последния е ВКJlючен пара
... ' .,
"'la
;
.;;
.
tT
--.,,
' ./;
!s.
t
1;.
:!!..
4-ит. 1 Осци'юr . ма а 'XOД!. OTO Н ПРt'жеН:1е
НЗ декодирапl, ТО YCTpuiiC1U:> 1':: lb6:tt> Hz
показаН1 на СJиr. 3. Вто!)ото СТЪ'1(l1-J,
изпъщс,:(; С 'транзистор Т, (SFT ,';53)
ICt:O RС' уси- na'1'c..1 с честотно за -i::има
обр:1Пlа връз:-:з, Иi>Iа 33 З Д lча ;:3. осъще
СТВИ [tp:'ll'i!a В Н::Оl,-оче' :тс.таа Кt,реКIlИЯ
(КЛ{J{П) с or:IeXf. въз,:таiI(J5явап то. на
lшепша носеща по 11\шлитуда I! заедно
с това да се изранни амплитудпоче
стотната хараКТi:ристика за сиrналите
на цЗСТПо>стта, За цеJIта паралелно на
емитерпото сн,РОТИВ1е;шс 200Q е свър'
зан сериен Т[1С .ТЯЩ кръr, настросн на
4.28 MHz. т:на че Ш'.1JИqт УСИЛ:JаТСJl има
еhвипаленн н Q фа"тор, приб.'iП3ИТt'.'1ПО
равен Н3 16, УДJ!3детворшзад изисква
нията Н1 стандарта. Средният lюефи
циент па усилване lIа СТЫ1:!,10ТО за
ч стоти 3.511Н,- и ) MHz е ОКО,'/О 10 dB,
За подтискане на паразитната аnшли
тудпа модулацип и парюитните ш.lПулс ,
ви шумове и за допълнитслното И;.'l
равпяваас' па аМПЛIlТУДllочестотната
хараК1СР,IСПiка е пеоб;шдюю сиrпа: ът
Д1 бl)lе оrlJ'lПI1Ч':'П по амплитуда с
ЕЪ,МОЖI!О н Й.r<..'Лям коеф:щаент на
VI'рЛЧ!l'Iзране. t!орм лно за целта се
IIЗ!fQ,3УВ'JТ двустраШJ:1 ДИОДIШ ()rранп<:и
тели, конто наред с добрите си Ka'le-
СТБ:1 И:\fат И недостатък, че СИflЧО CH!!
)Ka1- 3T нивото на сиrпала, което ИЗИСI<uа
отново сиrПi!ЛЪТ Д:I се УСИ,lШl. Използу
Радио телевизия електрОН1J.ка, КН. 1 1970
.1!eJjCH трептящ I<ръr с малък Q,фактор
П;lС1роен па 2,,') IЛl'Iz, за допълнително
п'!:нис{зне на евентуално IJроникнади
Я;'Н{ОСТIНI сиrна:1И
Лосл<:дов;;теШiостта на предаването
па двата вида СИПlали изисква заПО iН;l
шо устройсТlЮ, което да съхрани ИН
формацията за даден ред от И3f,браже
нието и за С.lедваши$t ред, KoraTo се
преД'lва .vруrинт вид информация, Като
ззпомшшю УСТРОЙСТВО се използува
'ул rраЗ,jУI{Q!3'l стыленаa закъснител на ли
н:щ С Бреме в. З1 ;Ъёнеаие ,,,,-,63513411S.
Н.' ф:1f. 5 е Д'1;t':i1J CX(:,.iHa н:! дей
Сiiше ;са y.i'rp3.33YK.:J3'3.T.J линин с отра-
J;(C'Hr:e !JL1. И3'.JJI3У!'!!lН3 в случая.
Сипшпът се ПРёvбразува с помощта
на Н:fезоепектрищrки преобразувател в
унтраЗВУ,fOва вълна, която се разпро
страшша по V обра:J':Н път в стъкленото
ТЯJIО СЪ!:' СIЮрОСТ V""" 21)50 ш/s, което
пр\! дължина на пътя 17 сш отrоваря
'Н1 време от с:юло 64, s. Темпепатур
н," Уа Ш:РЗfщомерност на това ереме се
ОСllrурюн чрез употреба на специадни
стъкла На изхода на линията е поста
J;eH също I1незо лектрически преобразу
В2.те"l. ПреобразуваТСJlИте н3. ба1ата на
О:lOвна циркон,титапатна керамика юшт
спепиална поляризация на молеl{улите.
]3()[{торът на остатъчната поляризация
9
I "- . . ... ...........!
"'"
.1 h I
! I
G ""
'"
Q- ...:::, <i"
.
.L
"" t;r
liih
'-'< !"i
,
'" '"
'"
...
I
"'1
">
...
'"
-&
"')
+Н
',;.
'
"" '" "'.
'" >.;,S!.
<" ""
i' "'"'" t:j
::S'"
<..:;
"'-
s>.
"'t:j
<s
'"
<'t
..
I
!
.. "" '"
:1 :'Zcps:J
, ...
.1;
!"> 1<:
. '" . ,
,
I !tcl
"'-
'1"i
! II
'>'1' Т ,-
I о
J
Jй .;э....c:::::r----1k o..:.-
,
!!i
""
I!j
"" 50;
"') '
"'. ......H
1 ' ..
r
""-1. I
".,
"'
...
,"'"
"'<.
io
Радuo телевизия еле1(тРО1tи1(а,_"н.l 1970
лежи препендикулярно на равнината на
ултразвуковия път. При възбуждане от
променливо електрическо поле пре обра-
зувателят извършва трептения в посока
на поляризацията. С помощта на слепващ
КИТ трептенията се предават през Hero в
.,- .,:... <- .- о
J "'с
появяването на допълнително снущаващ
сиrнал.
Във W-образните линии това сму-
щение е почти избяrнато (прим. DL 11).
Едно от най-важните смущения, което
обуславя линията, е трикратноrо ехо,
, "
Фиr. 3 Осци"оrpама иа изхода на лентовия
УСИJiватеJl F == 15625 Hz
Фиr. 4 Осцилоrрама на идола ва първи
оrраничите" F :::::: 50 Hz
стъкленото 1\ЯЛО с посока на разпро
странение, перпендикулярна на оста на
,поляризация. На изхода ултразвуков ата
Вълиа, достиrнала пеР1ендикулярно оста
на поляризация на пиезоелектричния
приемиик, възбужпа електрическо поле
и съответното направление.
Поради относителна rолямата диелек-
трична пронициаемост на керамиката
(:Er == 570) капациrетът на преобразу
вателите се компенсира на входа и на
изхода чрез включване на допълните лв и
индуктивности, с което се получават два
меХ8иоелектрически лентови филтри.
Кривата иа пропускане иа тези фил-
три е симентрична на носещат.а за
цветност. 3а тази честота входната и
ИЗХОДll&та прОВОДИ\lОСТ имат актнвен
характер със сравнит€лно rоляма стой
ност 150 Q.
Динамичното заlихване на линията
при добро съrласуваие със средната
честота е около 13 dB (10 :1: 3 dB).
Честотната лента за 3 dB е 2 MHz,
а точността на времето за закъснение
е :1: 3 ns, отrоварящо на строrите норми
на системата Р AL ( < 6 ns). Линията
отroваря с rолеми резерви и за SECAM,
където изискванията са около 10 пъти
по-маnкн (50 nS).
Максимално допустимото входно Ha
прежение за линията е 25 V РР'
в плоскостта на отражението се по-
лучава частично преобразувание на
трансверзалпото треПfение в надлъжио,
което води при този тип линии до
което за W-образиата лнния се снижава
до 40 dB спрямо полезния сиrнал.
В случая обаче може да се разчита на
подтискаие на този паразитен сиrнал
не повече от 20 dB спрямо полезния.
Това създава върху екрана на теле-
визионния приемник П!Jезредна He
равномерност, която при по-rолеми
яркости е незабележима. .
qpазово-честотната характернстика от-
rоваря на пс-високите ИЗИQ\вания за
системата Р AL и rpYnOBoтo време на
преминаване в rраниците на обхвата
не се отличава повече от 100 ns спрямо
средната честота.
Линията е свързана към изхода на
оrраничителния транзистор със съrла-
суващ 8втотраисформатор 3: 1, който
е настроен на средната честота на про-
пусканата лента. За компенсиране за
rубите в линията на изхода към товар-
ното съпротивление 150 и е включен
подобен повишаващ автотрансформатор
1 : 9, така че на нзхода на aBToтpaHC
форматора прн едно некритнчио Ha
стройване се получава сиrнал с размах
8 V РР' достатъчен за първото декоди
ране и необходимото второ 6rранича-
ване. Закъснителната линия стеснява в
известна степен пропусканата честотна
лента и за окончателно уеднаквяване
на двата сиrиала (директен и закъснял)
може да се разчита напълно на второто
амплитудио оrраничаване. Ptrулнрането
на ,ll.иреI<ТНИЯ Сиrнал с оrлед изравня-
ването му по амплитуда със закЪСНелиll
Радио телевusия еАектроника, КН. 1 1970
се извършва с един потенцнометър
50 k2, свързан към колектора на оrрани-
чителния транзистор.
Четиридиодният електронен npeB
ключвател, изпълнен с диоди SFD 110,
получава на двата си входа едновре-
менно директния и закъсне ия сиrнал.
HeroBaTa задача е да превключва тези
сиrналн всеки ред с оrлед на това на
двата изхода да се получават разделно
честно модулираните сиrнаJIИ F' (R Y)
и Р' (B Y). Това е продиктувано от
механизма на' кодирането, при който
всяка от двата вида информации се
предава през ред, последователно след
друrата.
Паразитното прехвърляне между двата
сиrнала е по,малкО OT 20 dB и удо-
влетворява изискванията за получаване
на изображение с добро качество.
Електронният комутатор се командува
с правоъrълни импулси с честота
7,8 kНz и размах 16 V PP ' Този сиrнал
се получава от бистаби.qен мултивибра-
тор, управляван в такт с импулс на обра-
тен хоп от хоризонталното отклонение
( 400 V РР) Изпълнен е с два ключови
траНJистора Тв, Т7 (SFT 317) и товарни
съпроrивления 390 Q по класическа
схема. Възбудителният импулс на обра
тен хоп след силио диференпиране се
под.ава през RС-rрynи 33 рР 330 kQ на
базите на двата транзистора.
На изходите на електронния прев-
ключвател честотно модулираните сиr
нали бн трябвало да имат еднаква,
I7l1t'JiJeAtlJ(mp.
lIJД/II!7оmtlл
V'оt5jJозtlН Лl'm НО
Clf?HOAO
/
/
17t1l'JtJI?Al'J(/тfJ.
I1риl'МlIи/(
'CIJ1Nfl
отР/JЖI?IIt1l'
t'т.оr\"АРЛ'Q тЛАQ
Фиr. 5 Схема на деi!ствието ВА
эакъсвителвата, ливия 64 tl S
постоянна във времето амплитуда. Това
условие се изпълнява трудно поради
неточност в настройката на схемите за
права и обратна високочестотна KopeK
ция в кодиращото идекодиращото
устройство, неJJинейности следствие
неточна компенсация на амплитудно
честотната характеристика на закъсни-
телната линия, неточност при изравня
ване на директния и закъснял сиrналн
и евентуалнн наклони на плоските
части на превключващия Сиrнал. Поради
това се налаrа на изходнте на npeB
КЛlOчвателя сиrналите да се ПОДЛО1Кат
на второ двустранно амплитудно orpa-
ниченне. Двата оrраничнтеля са изпъл
нени всеки с по два диода Sl-'D 100
и нивото на оrраничение може да се
нзменя чрез положителното пред-
напрежение, подавано едновременно
на двата диода, което се реrулира по-
сре.l!С1'ВОМ потеициометъра за насите-
ност на цвета.
(следва)
11
Едноканапен антенен усипватеп за Х' тепевиаионеи канап
За повишаване нивото на приемания
телевизионен сиrнал и за компенсиране
на заrубите в антеннофидерната система
се използуват антенни усилватели с раз-
lIичен брой стъпала,
Антенните усилватели биват днапа-
зонни илн едноканални.
На фиrурата е дадена принципната
електрическа схема на един едно кана-
лен двустъпален телевизионен усилвател.
С промяиа на някои от стойностите на
елементите схемата ыоже да се изпол
зува З8 приемане и усилване на теле-
визионни сиrнали в целия III ТВ обхват.
Входните, междинните и ИЗХОДЯШИl'е
ръrове на усилвателя са лентови фил-
три. На входа и на изхода на усилва
теля е използувано пре("бразуеано по-
лузвено от лентов К-филтър,
Между двете лампи на УСИЛВ:lтеля е
включен двукръrов лентов филтър с
ВЪНШIIО капацитивна връзка.
За осиrуряване на необходимата че-
стотна лента на пропуска не и paBHO
мерност на честотната характеристика
аНОДIIИЯТ кръr на първото стъпало е
шунтиран със съпротимението R3.
r',..-r -;
/): L -- 'i
f - . - -
r:' ;. :
]
,.
t;i! r" i r:;:
LJ ! 'i' ,
!иц
ДА,ННИ НА БОБИНИТЕ
инж. r. Пейчев
Обозначение I Индуктивност \ Данни 8а на ВИВlште
L 1 , L6 0,19 I1H ,1 ts! 6 тт : 6 нав.; ПЕЛ 0,59; стъпки на
намотката 1 тт
{ 0;11 (УI ТВ) eJ6 . 4 . " . l,5mm
0;-1 (VП и VIII ТВ) 06 . 3.5 . . . .
L 2 0,09 (IX ТВ) 06 " 3 . . . .
0,08 (Х и XI ТЕ) 06 . 2,5 . . . .
ощ (ХП ТВ) 06 . 2 . " . .
{ О, '(Vl, VlI. vш ТВ) 06 . 3,5 . .
. .
0,09 (IX ТВ) 06 . 3 . . . .
L3. L4 О,С8 (ХТВ) (2)1\ . 2,5 . . . .
ощ (Xl и ХП ТВ) '06 . 2 . . . . \
{ 0.22 (vl ТВ 06 . 9 нав,; . . .
0,2 (VII ТВ (256 . 8 " . . . i
L5 0,19 (VШ ТВ) 06 " 7,5 . . N , . I
0,18 (IX, ТВ) 06 . 7 . . . " I
\ 0,17 (Х ТВ) 06 . 6,5 . . . . .
0.15 (ХI ТВ) 06 . 5,5 . . . . I
0,14 (ХП ТВ) 06 . 5 . .
3абеJlежка. Индуктивностите L.!., Ls, L4 И L5 са навити с просребрен про-
водник с диаметър 0,59 тт.
/':,':i':'o 7
' )
, I I J' L "
. ' ,"'" p '''' \1",0 J I
, ') I ! .., , ' Z?1' ";:; l
i -; /.} f -=- ос I ...<:\ 5 ""
1 I I . ' ' , . I f/,7;;Л I I L '. O
I I : . j '" I '.f vи I fJ
, I ( [ I I I 1 )
!.J ,- '1 I j, I ' .!
" ' , ! r. I 1," .1
I : i : /,",'", L4(j,\: ...J,,;.I J.[I .j'!!l I 4, C,2 N
, I I i ,,: I ;,;.'U \ '1:" 1 "п" I J' 1/"1 .
' ' I I '''1 '"
: i: l I I ! i I i I i I
--... . . ..r ь.
1 \ I I d:C,7 ,;7 .J..
. , - 6.JY
I :'-=--=H =i , I . j ;f4IJY
/I' ":' ':,jЛ' -2IX}
ДОПЪЛНЕТЕ И РАЗШИРЕТЕ ВАШИТЕ ЗНАНИЯ
ЧРЕЗ САМОСТОЯТЕЛНИТЕ ЗАД ОЧНИ КУРСОВЕ по:
12
1. Телевизия
2. Транзистори и маrнетофони
3. Радиоприемници
4. Радиоремонти
5. Приложна радиотехника
ПИШЕТЕ
на "Зад очни курсове", София,
ул. ,,}Кданов" 10
телефон 87 99-48
За съrласуване на изхода на усил-
вателя с външния товар анодният кръr
на второто стъпало е натоварен със
с"противленнет J R6'
Плавното реrулиране на коефициента
на усилване се нзвършва от потенцио-
метъра R 8 , включен във вериrата на за
хранване на екранната решетка на пър-.
вата ла \ша. Съпротивлението R7 orpa
ничава намаляването на коефициента на
усилване на не повече от 10 150/o от
максималния.
a освrУрЯВ8не на устойчивата ра-
бота на усилва теля в катодните вериrн
нма блокировъчни кондензатори, а в
анодната в.ериrа на първата лампа; е '
прибавен капацитетът С ь . С ,Hero се
уточнява настройката на межДИННия
кръr при шrлостната настройка на уси.II
вателя в' честотната лента 215,25 +
+ 221,75 11НZ.
Прн правилна настройка на разrле
даната схема на антенен усилвател от
Hero може да се очакват следните ре-
зултати:
1. Усилване около 30 dB
2. Ниво на шума ОКО.70 5 kTo
3. Максимално допустимо напреже-
ние на изхоца 2 V.
4. Неравномерност на честотната ха.
рактеристика не повече от 2 dB
5. Консумирана мощност 10 W.
Радио телевLtЗllЯ електроника, кн. 1 J 970
Проверката на трансформатора за
хоризонтално отклонение (ТХО) на cъ
ставките му товарна и повишаваща
бобина, както и на фокусирашо откло-
няващата система (ФОС) в един теле-
визор винаrи създава мъчнотии и отнема
доста време. тъй като за пълна сиrУD-
ност при никои случаи се налаrа съм-
нителните детайли да се подменят с
npyrH, предварително проверени прак
тически. Това предполаrа, от друrа CTpa
на, наличието на такива детайли от най-
различни марки и системи. При лип-
сата им поставянето на точна диаrноза е
затрудиено Ето зашо сиrурното и бързо
устаиовяване състояиието иа nocтaBe
ните под съмнение rореспоменати де-
тайли е от rолямо практическо значе
ние в ежедневната работа на телевизион-
ните техници.
Конкретното издирване представлява
особен случай от по-общия въпрос за
проверката,дали даден трансформатор е
roneH или не. Обикиовено, KoraTo про-
веряваме един трансформатор, най на-
пред измерваме с омметър дали първич-
ната и вторичната намотка са ЗДDави и
без прекъсване. След това проверяваме
дали двете отделни иамотки нямат KOH
такт помежду си и дали изолапията по-
между им е в пълиа изправност. Това
обшо, важимо за всички трансформатори
правило не може в повечето случаи
да ни информира дали rорепоменатите
детайли са rодни да извършват функ
циите, за които са предназначеии. Почти
всеки телевизионен техник знае от прак:'
тика, че MHoro често една повишяваша
бобина, мерена с оммер, дава вериrа и
показва точно определената величина
омично съпротивление, както една аб
солютно изправна бобина, но на прак-
тика, поставена в ТХО, ти не дава
желания краен резултат и не повишава
напрежението, което да доведе до CBeT
ване на екрана.
!)J}.. '/.
4J .4е--счд--цО Н
\!ЕМОliтll
Установяване rOAHOCTTa ма ТХО и i!!З фас с ощиr.оrраф
този начин да rуби ценно време. Да не
rоворим пък за проверката на складова
наличност или некачествена продукция.
лоrично е да се постави въпросът.
защо късото съединение са\!о между
няколко навивки от един и същ ред
води до неищолзуваемостта на боби
ните от ТХО. Това е не зашото общият
брой на навивките на товари.зта или
повишаваЩ<Jта бобина се наМо;,1Я1Ш с
няколко наuивки, а защотu възникват
сериозни пречки в електром.зrнетичните
Функции на трансформатора. Както е
известно, трансформаторът за хорюон-
тално отклонение се конструира и из-
числява да работи с максимална еф:!-
касност на 15615 kHz или 625 реда по
нащата система. Така разчстенияттранс
форматор е настроен собствсиата му
честота да е в резонанс с третата xap>lo'
нична на честотата на обратния ход на
а}
редовете. Ако между някои навивки
има късо, тази ефикасност пада значи-
телно-, необходимите електромаrнитни
явления не се извършват правилно и в
резултат трансформаторът не може да
изпълни функциите сн.
3атихващите вълни и
използуването им аа диаrностика
Известно е, че всичкн индуктивности,
Влияние на късото съединение каквито са и бобините на ТХО, пред
между навивкнте IIa тхо ставляват не само една чиста ипдуктив
Колкото и да е точен един оммер, ност, но съшо така са и едио правото
той В никакъв случай не може да от- ково съпротивление на иавивките им и
бележи наличието на късо съединение каПllПитет меж ,у съшите, който е раз-
вътре в една и съща намотка между пределен помежду им. Наличието на
две съседни навивки в един и същ ред индуктивност и капацитет неминуемо
на един трансформатор. А тъкмо едно води до колебателен кръr. По този Ha
та;'ова наличие на късо между отделни чин всяка бобииа с в съшност един
навнвки на ('дин и същ ред решава потенциален колебателен кр r, чиято
въпроса за rодността за употреба на об резонаисна честота зависи от броя на
следвания детайл. И Тъй като омметърът навивките и капацитета помежду им.
не ,мо'!!:е да установи тази минимална MHoro лесно може да. се направи такъв
разлика, техникът на практика е при- кръr да осцилира. Това става по раз
нуден да поставя изцяло нов детайл, лични начини, например навивките
за да се увери,. че съмненията върху" да се преключат към една осцилаторна
обследваната част' са основателни и по . . лампа или транзистор. или .ПЪК да се »ин
Радио телевизия електроника, K1i.l J910
жсктира" кръrът с И lПулси, които да
ro възбудят и той Д'I започне да се
колебае (.звъни"). На възбуждаието на
собствената честота се оБУСJ1 ВSI рабо
тата на струнните инструменти. При
пианото например всяка струна под
въздействието на клавиш ното чукче за
почва да осцилира на сuбствената си
честота, получава се точно определен
тон, катО вибраuиите На ({ордата посте
пеино иа'lаляват, от8ТII на тона спада и
постепенно заrлъхва до пълно изчез-
ваие. Вълната на струната е типична
затихваща вълна. чиято амплитуда с
протичането на единица време непре-
къснато намаJ1lша до пълиu прекратя-
ване. Затихването на колебанията е
неизбежно във всеки колебателен кръr
вследствие наличието в Hero иа актив.
ни заrуби. Както при струната на пиа
ното, така и в настроения кръr осци.
'\
б)
)
Фи.. 1
латорните движения на електронИIС
н й-напред в една посока на полуперио
да, а след това в обратиата посока на
следващия ПОlупериод може да бъдат
видени на екрана на ОСЦИ!lOrра:ра no
средством включването иа индуктивност
та във входа на веРТИl{алния му усил
BaTe. (»У"), като едновременно с това
същат се възбуди електрически. Това
възЬуждане може да се извърши, като
се .иижектират. електрически импулси
върху ИНДУКТШJНостта (т. е. в трептяшия
кръr) в момента. KoraTo се придвижва
лъчът на осцилоrрафната тръба от
дясно вляво на екрана. В действител-
ност във времето на този период лъчът е
запушен вследствие действието на CЪOT
ветните кръrове на осuилоrрафа. Дей
ствието на разrъващия reHepaTop на
осцилоrрафа дава fI8личието на импулси,
напълно подходящи за предизвиква не
разколебава не на кръrа. Тези възбуж-
дащи »звънтене" ампулси може да се
вземат при всеки осци. оrраф от буксите
. Си нхр. Вход' или от буксите »x
Изход. и се инжеК'f рат посредством
13
вериrа от едно съпротивление от
5 до 10 kQ и блоккондензатор от
1000 до 2000pF, които имат за цел да
изолират разrъващия reHepaTop от
проверяваната индvктивност и да предот-
вратят едно значително затихващо въз-
действие върху същата от спомена I ия
reHepaTop.
Манипулация с осцилоrрафа
при изследване на бобините
Наличието на две или повече HaBIIB
ки, намиращи се накъсо помежду си,
иrрае ролята на натискането на крач
ния мек педал при пианото, Който пред-
извиква бързото !lаrлъхване на тона.
KoraTo в даден кръr има попобно скъся-
ване, осцилацията на кръrа замира MHoro
по-бързо, отколкото KoraTO треп ящият
-:
...u.....
/ \.
\ I / I
..... 0 ,.-
...... . ......
/ "
.JJ.J:g
[
о
Р88
O \I/':....
....../ ,........
Р29
'- \ 1/,.-
+(Q)s ;/ :
У1Р'
f\N (кН
Фиr.2
кръr е в пълен порядък. Иа фнr. 1 са
дадени три осцилоrрами от повишава
щи бобини на телевизор .Опера". В
осцилоrрама »а" са посочени колеба
нията с мноroбройни периоди на една
напълно изправна бобина, докато в ос-
цилоrрама .б" е показва бобина с ня-
колко навивкн накъсо. В случая .в"
пък бобината показва цялост и пълно
омово съпротивление по фабрични дaH
ни, НО късото е от такова естествс>, че
не се иаблюдава нищо друто освен
една черта. Ако бобината е 8ътрешно
прекъснат.а, на екраиа на осцилоrрафа
въобще няма да има никаква черта.
В следващите редове ще посочим
иачина на работа с широкоразпро-
странения БЪЛfарски сервизен осцило-
rраф .ОН 2" на завод .Електроиика
София". На фиr. 2 са посочени KOMaнд
ното табло и начинът. по който се включ-
ва измерваната бобИН8, какт.) и вели
чините на съп оrивлението и блоккон
дензатора, които се оказаха най подхо-
дящи за работа.
14
Измерваната бобина поставяме на
входа на вертикалния усилвател (отбе-
лязан с ,.У") и маса. Делителя на cъ
щия усилвател поставяме на положението
На най-висока чувствителност. т. е. lIа
1 : 1. 3а да се получи разколебаване на
кръrа, ВКJlючването става посредством
посочената комбинация от съпротивле-
ние 5 kQ и блок 1000 pF.
Фиr.3
Нека направим измерване на една
повишава ща боби на от "Опера". ВК Юl-
ваме бобината по посочения начин. Раз
rъвашия reHepaTop (,.Х") поставяме на
честота 1 kHz Превключвателя за син-
хронизация (,.8") поставяме на поло-
жение "Вътр. плюс". Реryлатора за
плавно реryлиране амплитудата на входа
на вертикалния усилвател (Р 29) поставя
ме на средно положение и след това
бавно изменя ме честотата на разrъва-
щия reHepaтop със съответното копче за
плавно реrулиране (Р 88). На екрана
внчмание на последното обстоятелство,
зашото някоrа може да се заблудим.
ако дадем мното fОЛЯМО усилване чрез
Р 29, и да получим осцилоrрама, която
да ни въведе в заблуждеиие.
Ако обаче не сме направили предва-
рителни сравнителни измерваиия и вся-
Kora, KoraTo се ,,:ъмняваме относно оцен-
ката ни, следва да продължим измер-
ването с оше една манипулация. Ще
поставим разrъващия reHepaTop (,!Х")
на честотата 10 kHz и синхронизация
та "вътр. плюс". Cera при бавно
въртене на реrулатора за пла ио изме
нение на честотата нз разrъващия
reHepaтop (Р 88) към получената 'вече
основна осцилоrР1ма, която ни уверява,
че бобината ,е нзправна, ще наблюдаваме
появата на втора, а понякоrа даже и на
трета, допълнителна резонансна кон-
турна крива (фиr. 3). Наличието на та-
кава допълнителна резонансиа крива
установява по безспореи начиН, че
изследваната ПОвишаваща бобина е в
пълна изправност. Такива резонансни
криви може също така да се получат,
като вмъкнем феритната сърцевина в
бобината и бавно я придвижваме::
По същия начин постъпваме и при
проверка на бобините на ФОКУСИР8ЩО
отклонителната система (ФОС). На фиr. 4
са дадени две осцилоrрами на същите,
направени, както следва: осцилоrрама
.а" кадрова-честота 1 kH7, синхро
низаци.я "вън", и осцилоrрама ,,6"
редове-честота 1 kHl, синхронизация
"вътр. плюс". Подобна проверка може
о)
Фиr.4
ще се появи осцилоrрамата, посочена
на фиr. 1, като "а" е осцилоrрама на
напълно изправиа бобина, "б" е случай
накъсо само между НЯКОЛКJ наВИВI," н
"в" е MHoroKpaTHo скъсяване. rодиа за
употреба е само боби ната с осцило-
rpaMa "а". При вътрешно прекъсване,
което ще отбележи и един обикновен
омметър, на екрана няма да се появи
нишо, Това е обшото' правило. Добре
би било да се направят първоначално
за да се добие опит, какъвто е всякоrа
неоБХОl1ИМ при работа с осuилоrраф, из-
мервания на няколко напълно изправни
бобини и да се отбележи при какво по-
ложение на реrулатора за плавно ре-
rулиране ам'титудата на входа' на вер-
тикалния усилвател (Р 29) се получава
желаната осцилоrрама и да се направи
сравнение с една дефектна подобна бо-
бина. Всичко това става, без да се из-
меня положението на Р 29. Обръщаме
о)
Фиr.5
да извършим и на товарната бобина на
ТХО или на целия ТХО трансформа
тор с двете навивки, последователно
включени. То е желателно да става при
откачени проводници от трансформатора
към монтажа на тerевизора, за да се
избяrиат заблужденнята от друrи по-
вредени детайли. На фиr. 5 е дадена
осцилоrрамата на една товарна бобина
от ТХО на телевизора "Рекорд 2" (r ДР).
направена при честота 1 kHz " синхр.
"Вън".
Съществува втори способ 8а осцило-
rрафно изследване на заТИJl.ващите
вълни. . който позволява да се изследва
прн включен и работещ телевизор
дали повредата е в товарната, повища-
ващата бобина или ФОС. т. е. динамичиа
проверка, иа която ще се спрем в
следващата статия.
Ст. Бояджнев Хенц
Радий телевизия електроника, 1(H.l J 970
инж. Ив. Стоянов
Общо опнсание
Твърде прости схеми на нискочс-
стотии усилватели, при които може да
Се избеrне както изходният, така и въз-
будителният трансформатор, са тези,
които използуват и крайиото стъпало
транзистори с различни типове прово-
ДИIIЮСТИ. На фиr. lа е предста.,ена
принципиа схема, при която транзисто
рите работят в клас В прн свързване
4f "
(,Jt
О)
41 f\
4lt
общ емитер. На фиr. 16 е представен
вариант, при който ТОВdрЪТ се включва
чрез разделителен коидензатор към
едивия полюс на захранзашата батерня.
ИЗХОДlIите вериrи на транзисторите
и свързването на товарн()Т(' съпротив-
ление по нишо не се различават от
тези при безтрансформаторните крайни
стъпала, разrледани в бр. 12, 1969 r.
на списание .Радио и телевизия". По-
ради различните типове проводимости
на транзисторите, обаче тук е ВЪЗIIЮЖНО
присъединяването на емитерите в обша
точка. ToraBa колекторът на транзи-
стора Т 1 е захранен с напрежение
Ео
Ul(el == 2' а ТОЗИ на транзистора
Ео
Т 2 С и Ке2 == + '""2' което осиrуря
ва нормална работа на двата транзисто-
ра. Поради свързването на емитерите в
обща точка става възможно паралел-
ното I'вързване и на техните бази. В
случая, показан на фиr. lа, и двата
транзистора работят без предварително
преднапрежение на базите, което опре
деля режим клас В. ,
KoraTo на входа на усилвателя се
подаде променливо синуcvидално на-
Фиr.l
лr ",tf и--u. d d,:','
техника
&езтраИСФоРматории противотактни стъпаnа
с транзистори с допыIитеnиаa симетрия
прежение, се извършват следните npo
цеси:
3а положителната полувълна на това
напрежение емитерният преход на TpaH
зистора Та поради фаКlа, че е тип
п-p n, се поляризира в права посока,
той се отпушва и в колекторната ве-
риrа, ре::шективно TOBapHUTO съпротив-
леиие R m протича ток с формата на по-
ловин синусоида. В СЪщuтu време тран-
Ij
= Е"
+
А?
tJ)
н,..
Eo
+ 2'
1;
Н Т
........:.1;,
+ 2'
о)
!?к
зисторът Т 1 е запушен тъй като за не-
rовия емитерен преход поляритетът на
входното напреженне е в обратна за
пушваша посока.
За следвашата, отрицателна полvвълиа
на входното иапрежение се отпушва
траизисторът Т 1 н прекарва ток през
товарното съпротивление с полусину-
соидална форма, но в обратна посока.
Транзисторът Т 2 е запушен. Ако двата
транзистора имат еднакви параметри,
протичашите през товара токове ше
бъдат симетрични и нелинейните из
кривявания минимални.
Фа тът, че крайните транзистори pa
ботят в противотакт при синфазно въз
буж.nане на входовете, е твърде rолямо
ПРf>ДИМСТВО. Отпада иеобходимостта от
фазоинверсия, а оттам се създава въз
IIЮЖНОСТ за използуваие ня безтранс
форматорни възбудителни стъпала. По
такъв начин е възможно изrраждането
на изпяло безтрансформаторни и.ч. усил-
ватели, което дава rОJlеми ПРf>димства
по отношение на малоrабаритността,
технолоmчиостта на изработка и подоб
ряване на Чt'стотните характеристики.
Независимо обаче от удобствата, които
предлаrат стъпалата с допълнителна
I
I
СОТ
R,. I
'1
.1 1 ! I с
(o ' f \7
1;
+
о)
1
Т Е.
I
!?т
Радио телевизия електроника, кн. 1 1970
Фиr.2
15
с",ме1'рия по отношение па сипфазпо
възбуждане, свързвансто из предното
възбудитеШI') стъпало по бi.'зтрапсфор
MaToJX'H път се натыша па рслина
СХСi\IНИ затрудненш!. Н'1 фШ'. 2 са пред
СТ8ВСПИ три ваРЩJiпа на схс',ш па I;Р ЙIЮ
стъпа,lО и въз\южните на'1IПИ па c"ъp
зване 113 възбудителните RС-стъпала.
На схемата на фиr. 2а !{райните TpaH
зиспри работят в свързване ОБ. Тоза
означава, че про\:епшшото възбудитешJO
напрежение трябва да се додадс между
базите и емитерите или т. О да бьде HY
Щ;В проводник : a пъзбудитслюто, Вi{:ТЮ-
1;ително и за J]редпите стъпала. 110.1У-
чава се така, че всички предни стъПала
се захранват по постоянен то(( с поло-
вината от общото напоежение на OKO-
нзточника, Основен нсдостат :,1{ обаче,
който прави схемата неприложима. е,
че изходното напрежение върху' товара
се оказва последователно свързано със
Ео
захранващото напрежение 2 и по този
начин се подава на всички предни стъ-
пала.
На фиr. 2б е представена схема, при
която крайните транзистори работят в
свързване общ колектор.
Променливата възбудителна а",пли
туда на напрежението, която дава TP'H
зисторът Т 1 , се по,,:'ва между базите и
колекторите на транзи т()рите 72 и т'1 (за
промен, ивия ток батеl'ията рсспе,(
тивно кондекшториrе СО Пf1едст :в. ЯВ1Т
късо съединение). Товарът R m е в об:Ц1
вериrа на е\lИтер'те. Както е известно,
усилв нето по напрежение [Щ емитерния
повто!)ител е маl!Ю по малко от едини-
ЦВ. Това озн?чава, че за ПЪЛНО раЗIЮ'
лебав:ше на I{Р8йните транзистор'l, т. е.
за да сс получи амплитуда На изход-
ното напрежение. съвсем близ((а да
Eol2, аМП,1итудата на възбу;;,ителното Ha
прежение трябна да бъде равна, дори
Ео
ПО-I"оляма от 2 .
Но транзисторът 71 рз.боТII В RC-
уси 'Бате 111'! схе\18 с ПОСТОЯННО напре-
жение Ео/2, Известно с, че такова CTЪ
пало дзва нсиз((ривепа :J),1Плитуда на
изход:} си шшаrн по мал((а от полОви-
ната от постоянното захранващо напре-
Ео
ние, т. е. n слу'l.;Ш Т' Сдедова-
тешIO разrлсжданатз схош ще работи
при съвсем СЛiiбо изпо,тзувапе на !{рай
ните транзистори по моrIШОСТ, Което е
твърде неизrодно.
На фиr, 28 е прсдстапеп В<lриант на
cxeM , при J{ОЙТО сс ИЗПО,lЗУВ:1 ЩJЛ' то
захранващо lIащ:ежение Ео за предните
стъпа,1а.
Крайните транзистор и работят в cxe
ма КО и общата земя се взеМd от
минуса на захранвашата батерия, а не
от средната точка. ПраJ{тически тази
схема е на мери да най-широ!ю приложе-
Ние, като оБИЮIОБено rорният край на
колекторното съпротивление и" на
траIПИСТОР" 71 се свързва в т. А, раз
положена между раздеJ1Итеш!Ия конден-
затор и товарното съпротинление. По
този иачин изходното напрежение върху
16
[ШСОi{оrоворитсля се свързва последо
вате шо с постсяrшотоков()то заХР2Ш,Ыlе
па транзистора Т 1 и С<С С1.3,13""Т ус:ю-
ВИ<I 31 ПЪ1НО РЗ3КО;fсоаванс па ;;раЙни-
те траНЗJ1СТ'ОрИ.
2. Р;:ална схема п начин па пресмя-
" аУН'ТО Й
На фиr. 3 е пре;{стаВСl1а реа ;;на схс-
ма на противстаJ{ТСН УСИ,f1В3Тс' ;, прп
КОЯТО вры1<'аrаa с еъзБУ "-1.'п:елното стъпа..
ло е JIиреf{Т -Ш, б з на сс пзпо !ЗУВJ rЗЗ
деаитслен !{о:;дензюо:".
Работната точка нз ТрlIIзистора 71
се стаБИ,lИЗИРВ1 тсмпературпо чре"
емитеj.що съп:ютивленае Re и съпро-
тиви'е.1е.н делите,! в базата, ПОСТОШIlIИ!iТ
J{олеJ{тореil то;{ на същия транзистор
-, J
l '
i
f:
со j
g.
1 i , '
\ } , <:
им 'f'
r З 'i,j "
[;! J ".
" С' ,";
'", )'
i
I ,t,l
r е. ,Л ,, :,',
I I O 1. СО 1 '..
.L_ :! '" ",,
Фиr. 3
протича през НИСI{ОО IНО съпротив-
ление Rp F СЪЗ1l'ша неuбходим() пп-
СТШJlШО напрежение мркду б;13ите и
емитерите и пе ,} в режим на J](JI{ОЙ. С
това се на',,'!/1инат lIе.1[,нейните ИЗi{РИ
БЯН?НИЯ. fисссrш от uходните хараКте-
рнсттш На !(рзйшпе тран зи стори.
Изштзувщето на потеll!.iиометър по-
З;ЮЛЯlШ С(('::,JСРИ:,Jента,шото .Уточняване
на иаii б'i8rОПР -1НТСIl РС}! ИМ.
Тра<i3ПСТiJрите Т 2 I! Т 1 е нсобхоци ю
]\1 ичат по uъgмш:шист МШIИМЗJJНИ раз-
ЛИ!Ш в коеф:'цr-!еП!'Сlте на усилrзанс по
ток h 21e за целия об.хваr на Колектор-
нате токове, с коиТО се работи.
lVlаксималната веизкривсна МОЩIIOСТ.
която може Щ! се получи от f<райното
стъпаiЮ бе' П .свиП!аf!ёне на допусти
мите заrуби в транзисторите, сс дава с
израза
T 2
(1) . . . Р 1таХ == ТР1{'
( Ео Uе 2 (Uбео+ и"нас» ) :
Ео +- и е
!(ъде':о Р" са сумарните ДОПУСТИМИ за-
туби в КОЛСJ{ТОРНИЯ и емитерния преход;
и е ПОСТОЯНlIотоi<овият напрежите-
лен пад в емитерното съпротиивлене
на транзистора Т 1 ;
и",шс напрежението на насищане,
обикновено 0,2 -:-- 0,8 V. Ако сс приеме
ис == 0,4 V; Uбео == 0,4 v и и н Нас ==
== 0,2 V, се получава
(2) . . . Р зтах == 4,95 Р".
( { + : ) 2 .
АМП,lитудата на променливото напреже
ние върху товара е
( '" U Ео Uе 2(UбеО+U1С нас2.
,и)... T(т 2
В ьр ,о;оата СТОЙНОСТ на J{олекторния
ТОК съответно
(4) .. .
2 Р 1
I"т== и ...
нт
да бъде по-малък от MaK
I "тах иа употребените
I",n трябва
сималния ток
транзистори.
За товарното
чава
съпротивление се полу
R и1{т
т I мn
J\.1инима,тната стойност на R m , при
която IJ..C още ilС се превишава допу-
стимият !Ю,lекторен ТOI(, е
и"т
11{mrtx
Ефективната стойност на промснли-
вото изходно напр(я(ение е
и тст
U uзх == 1 4C'
Изчис,tЯването на възбудителното
стъпало става по следиия иачин:
1, Избира се постоянният колеJ{торен
ток на транзистора 7 ) 1"10 по такъв
начин, че да се усиrури неИЗJ{рипената
амплитудата на входвия ток на крзй
ните транзисТорИ: 1"10 1,2 I бт , където
I бт е върхоната стойност на базисния
ток на !{раЙliите транзистор и за пълно
, разколеба&ане.
[{ато се Зllае, че I"т == h 21 emiп I бт ,
И е известна вр ъзката м жду тока,
мощността и товарното съпротивление
на крайното стъпадо, може да се Ha
пише
(5а) ..,
(5б)
RTтiп
1,2 V 2 Р]
/НlО== h R .
2Jmiп т
Съпротивлението в колеJ{торната Be
рИJ.'а може да се определи по форму-
лата
(8) . . . R H == R 1 + Rp ==
h;J1emiп (Ео и е )
== 2,4 ITC '
!(ъдето /"т е а\шдитудата на ТО!<З па
крайните транзистор», h 21em iп МИЮf
мадният коефнциеит иа усилване на ток
на крайните транзистори.
Съпротивлението Rp се изчислява по
формулата
(9) . . . Rp == U6eo/ I ,,1O'
като Uбео се избира от 0,2 до 0,4 V.
Примери за изчисление:
Прнмер 1
Дадени са БЪЛJ.'арските rранзистори
SFT321 тип p п p и аналоrичният TpaH
зистор ТИП п-р-п T321N със следните
данни: U"бтrtХ == 24 V; I нтах == 250
тА; Р"тах == 150 т W; h 21eт iп == 20 ;
и ннас ==- 0,2 V.
(7) . . .
Радио телевизия електроника, кн. 1 1970
Да се изчис. и при какви условия от
схемата на фиr. 3 може да се получи
максимална неизкривена мошност и да се
оразмери възБУДИlелното стъпало.
1. Приемане постоянен напрежителен
пад в емитерното съпротивление на
транзистора Т 1 : и" == 0,6 V ; постоянно
напрежение между базите и емитерите
на транзистори Т 1 и Т 2 : и бео == 0,2 V
и захранвашо напрежение lН V. Нами
раме ПО формула (1) максималната по-
лезна мошност;
3,142
Р 1ттС == 2 ' 0,150
( 18 0,6 2 (0,2 + 0,2) ) б W
18+0,6 О, .
Съrласно (3) определяме
18 0,6 2 (0,2 +0,2)
и.'т == .2
== 8,3 V.
Върховата стойност на колекторния
ток съrласно (4) е
2 Р] 2 . 0,6
I"т == И, == 8 3 ==
!Ст I
== 145 тА < I"тох == 250 тА.
Товарното съпротивление, З8 което
ще се получат rорните резултати, е
и"т 8,3
R m == I; =="O,T45 == 57 Q.
Върховата сrойност на базисния
ток е
0,145 . 10 3
I бт == 20 == 7,25 тА.
Постоянният колекторен ток на TpaH
зистора Т 1 е необходимо да бъде
1"10 == 1,2 I бт == 1,2. 7,25 .1O 3 ==
8,7 шА.
Избираме транзистор Т 1 SFT352
иди SFT322.
Съпротивлението в колекторната Be
риrа на Т 1 е (8)
20 (18 0,6)
R1( == К1 + Rp == 2,4.0,145
инж. П. Лаf{ОВ,
инж. П. Димитров,
ИНЖ. К. Фильов
МОSтранзисторите с MHoro високото
си входно съпротивление (1014 &!) и с
квадратичната си зависимост на тока
на насищане от наnрежениеТ(I на упра-
вляваШИII електрод са своеобразен полу-
проводников аналоr на пентода. Съответ-
ната аналоrия в електродите е:
анод дрсйн (D) или сток;
решетка rейт I О) или затвор;
катод сорс (S) или исrок.
Основни данни при изчисление на
отделните схеми са ВОЛl'амперните xapaK
теристнки :
I D ==/ (UD) при Uo==cons t , (фиr. lа);
I D ==/ (ио) при UD==const, (фиr. 16).
Осиовни параметри в rорните xapaK
теристикu са: Uо праrово напрежение.
== 950 Q.
Съпротивлението Rp съrласно (9):
0,2
Rp == 8,7. lO 3 == 23 Q.
Съпротивлението в емитерната BepHra
на Т 1 е
R и" 0,6
" 1"10 8,7 . 1O
От rорния пример се вижда, че за
да се използуват оnтималио избраните
транзистори за разrJlежданата схема на
красн усилвател при зададеното захран-
вашо напрежение, е необходим високо-
rоворител с товарно съпротивление
R m == 57 12.
Пример 2.
Зададени са същите транзистори, KaK
то в пример 1, и разполаrаме с високо-
rоворител. чието съпротивление на бо-
бината е 6,7 Q.
Търси се онази стойност на захран
ващото напрежение, при която няма да
се превишат допустимите колекто-
рни заrуби и макс-ималният колекторен
ток. Да се намери максимадно възмож
ната полезна мощност, която може да се
получи при тези условия.
Съrласно (5б) иамираме максималната
амплитуда на напрежението на изхода,
която би се по"учила при максимален
ток на транзисторите:
и кт == l,(тах R m '=- 0,250 . 6,7 == 1,67 V.
От (3) намираме захранващото напре-
жение
Ео == 2 и1(т + и" + 2 (UБI!о + и,снас) ==
== 2. 1,67 + О,6 -+ 2 (0,2 + 0,2) ==
== 4,74 V.
Може да се избере 6 V, като се
увеличи напрежението и" с разликата:
И е == 0,6 + 1,26 2 V.
Полезната мощност е
1
Р 1 == 2"" 1,67.0,25 == 0,210 W.
69 &!.
Чреs (1) се ПРОВерява дали няма да
се превишат допустимите колекторн/!
заrубн
2 ( 6+2 ) 2
Р1( == 3,142 '0,210 2.1,67 ==
== 0,250 W.
Вижда се, че се превишават допу
стимите заrуби, което се дължи на
лошия к. п. д. на стъпалата поради из-
бор на по.rолямо захранващо напреже-
ние. Затова избираме Ео == 4,5 V и
и,,==0,4 V.
Получава се
2
Р1( == 3,142 .0,210
( 4,5 +0,4 ) 2
4,5 0,4 2 (0,2 + 0,2) 0,1 W
при същата изходна мощност.
Консумираната мощност при пълно
разколебаване е
I Nm 0,250
РО == . Ео == 3,14 .4,5 ==
== 0,360 W.
Съответно заrубната мощност върху
единия транзистор:
1
Р,( == 2 (Р о P 1 ) ==
1
==2 (0,360 0,210)==0,075 W < 0,1 W.
Както се вижда, при пълно разколе-
баваие разсеяната мощност е по-малка
от онази, която се получава прн ня-
какво междинно положение (0,1 W).
К. П, д. при пълно разколебаване е:
Р] 0,210
'1J == РО == 0,360 . 100 == 58%.
Като се сравнят резултатите с тези
от пример 1, се вижда необходимостта
от подходящи товарни СЪПРОТИВ11ения,
за да се извлече максимална полезна
мощност.
MOS транзистори. СвоЯства и ПРИllожеиие
на р-канаnиите MOS транзис.тори. разработеии у нас
Това е напрежението на електрода О,
при което през транзистора започва
преминаването на електрическия ток
(фиr. 16).
10
Ids ток на насишане максимал-
ниятто< през траНЗИСТJра, при Uo==const;
g стръмност показва степента, с
която управляващото напрежение ио
То
1/6 п =СОЩ!
1/6 п { =COIIS!
[1; 11.2 =солst
I/ оп - з =сопst
/ , I/K :СlJпst
Vs lIo =СОЛS!
uЭ ц;
Радио телевизия електроника, KH.l 1970
Фиr. J
17
мияе върху 1"01(8 през прнбора. Има
измерение ( ) или ( A ) .
На фиr. 2 е показана една опростена
еКВl1валентна схема на MOS транзистор
при включваllе' »Обш сорс..
': Означенията имат следния смисъл:
Rgs входно съпротнвление He
rOBaTa стойност е от порядъка на
1012 7 1016 12 ;
GjПliт/ Cgd D/.4РЕЙН/
си 1 {/gs I f{d Cds
Т 'E' иEp
".
,.sjcopcj
Фиr.2
Rd изходно съпротивление. Зависи
от режима на работа. Стойността му
може да варира от няколко килоома до
меrаоми ;
Rs обемно съпротивление;
C gs . C gd . C ds съответни меЖДУeJJек
rродии капацитети от порядъка на ня
колко пикофарада.
Изборът на работната точка е no
яснен на фиr. 3.
То
Ео
Io.
по
Извършва се чрез подаване на псщ-
ходяшо преднапрс:жение на rейта (О)
при предварително и:t6рано товарно
съпротивление. Това естествено зависи
от предварително избраната схема. По
строя ване то на товарната права е, както
при обикновен транзистор.
За разработените у нас Р71(8напи MOS
транзистори FII00 и FII001 съще-
ствуват няколко начина за подаване
предн прежение на управляващия елек
трод.
На фиr. 4а съпротивленията Rl и R 2
образувят делиrел. Избраното напреже
ние ИО. през съпротивлениtoТО R n се
подава на управлявашия електрод и. С
цел икономия на захранвашия източник
Rдел == R 1 + R 2 е от порядъка на
1 72 М12 и за удобство се изпълнява
18
[jp)
1] Р, /{т
1
с тример-потенциометър. Съпротивле-
нието R n се избира от порядъка на
5+ 10 М12 с цел да не се шунтира
/((
РП
Сбх, Р;
1
а
!?т
JI!
1
о
Pa
6 '
S
и о
Фиr.3
източникът на сиrнапа. Този' начин се
използува в предусилвателн за постоя-
нен ток или при използуване на BXo
деи резделителен кондеизатор.
Ролята на съпротивлението R 2 в Ha
чина за получаване преДl-lапрежение,
показан на фиr. 46, се изпълнява от
утечното съпротивление Rgs' Това съ-
противление се дава в каталозите като
по rолямо 01 дадена стойност и затова
R 1 сс определя опитно, като може да
има твърде rоляма стойност. Това на-
лаrа качествен разделителен конденза
тор или работа с източник с безкрайно
rолямо вътрешно съпроrивленне (кон-
дензаторен датчик и др.).
Използуването на външен източник
за получаването на преР.напрежение
(фиr.48, 2, д) се използува твърде често в
някои измериtелни схеми поради: ста-
билността на работната точка. При
схема »в" напрежението от източника
о
{
1 и и +
r Ug
1+
<! iJ
Фиr.4
за преднапреженuе .се подава със съ-
противлението Нк' чиято стойност (от
стотици килооми до меrаоми) се избира
от съображението за иешунтиране на
сиrnал8. и честотни изисквания. Схеми-
те »z" И .д" се използуват при rалва
нична връзка на МОS стъп:!лото с из-
точника на сиrнала (усилване на сиrНI!Л с
постоянна СЪС'l'8.вRЗ, постояннотоков усил-
вател и др,). Недостатък иа схемата »z. е,
че токът на прибора /п минава през
източника на преднапрежение и той
трябва да е съобразен с това. Схема-
та .д. няма този недостатък, оо източ,
никът на сиrн&ла се явява .повдиrнат"
по отношение на шаси.
Видно е, че схемите иа фиr. 4 са по-
казани за случая .общ сорс., който
подобио на ..общ емитер" , .общ катод.
се употребява най-често в практнката.
Напълно а,налоrнчно с електронннте
лампи и обикновеннте транзнстори и
ТУК: съществуват свързванията с друr
общ електрод. 'Това са схе\lите »общ
дрейн. и »общ rейт.. Свързването
.общ дреЙIi" , известно още като .сор-
сов повторнтел", е хараюерно с висок
входен импеданс, ннсък изходен импе
данс, коефициент на усилване на на-
прежение Ки< 1 и малки честотни из
кривявания. Схемата- .общ rейт. е с
висок: входен и висок изходеи импе-
данс и се употребява сравнително рядко
за някои специални решения във В Ч У.
. Радио телевизия електроника, кн. 1 1970
Иамерваие На brblla На HSnl)ea81)a811eto чреа OMMetbP
Измервателната постановка, показана
на чертежа, позволява да се определя
ъrълът на изпреварването на запалва.
нето (авансът) прн автомобилния двн-
rател. Тя нзисква само един омметър,
ПОЛУПРОводников диод н кондеuэатор и
;'f2V
rателят; стрелката се отклонява вляво
на 'ьrъл, определен от времетраенето
на затвореното положение на контак-
тнте. Съпротивленнето, което омметърът
показва, в същност представлява СРЕ'дната
стойност между безкрайното съпро тив-
съвсем малко познания по електротех-
ника.
Свързват се елементите по схемата,
като се внимава полярностите Ра
диода и омметъра да съвпадат с посе-
чените. Завъртва се двиrателят, докато
контактите на прекъсвач разпределителя
(делкото) се аатворят. При това поло
жение стрелката на омметъра се дo
вежда в иулеsо положение (чрез потен-
ЦИОМЕтъра към Hero). Запалва се дви
в Полската народна република вече
се провежда серийно новият модел 7К 120
по лиценз на rрундиr (ТК120). MarHe-
тофонът е двупистов, Е'дноскоростен,
лампов и има следните основни техни-
чески характеристики:
Скорост на лентата: 9,53 cm{s
Неравномерност на движението на
лентата: :$ 0,2 u ,.
Честотна лента на записа: 40
12 500 Hz
Динамичен обхват: > 45 dB
Изходяща мощност: 1,5 W, при клир
фатор 5 "о
Обхват на тонреrулатора: > 15 dB
при 12,5 kHz
Чувствителност на входовете:
микрофон 2 mV{I,5 ML!
ш
ленне на отворените контактн и нуле-
вото съпротивление на затворените KOH
такти. Ако например стрелката се е
преместила на едиа трета от скалата,
това означава, че контактите са били
затворени в течение на 1/3 от общото
време. При шестЦlIЛИНДРОВ двиrател
една искра се получава от затварянето и
отварянето на контактите в продълже
ние на 600 от един цял оборот на раз
пределителя. ToraBa показанието на
радио 500 mV{15 kQ
Изход за втори високоrоворител (52)
и високоомни слушалки (12 V/220 kQ)
Максимален диаметър на р()лкнте:
15 ст.
Маrнетофонът ZK 120 има само един
входен куплунr за запис, в който може
да се включват различни източници. В
положение »микро" там се включва мн-
крофон, а в положение »радио"
всичкн дрyrн източници за <!апис (ра-
диоприемник, rрамофон, друr MarHeTo
фон). Изходите на тези източници се
съrласуват с подходящо съпротивление
в кабела.
Усилвателят за възпронзвеждане е
тристъпален, с ЕСС83 и триода на
ECLB6. rенераторът за подмаrнитване
Радио телевизия електроника, кн. 1 1970
ЗR RвrDЛIO&urЕЛU ТЕ
О lметъра ще означава, че контактите
са затворени в течение на 1/3 от
600, т. е. 200. Това е в същност ъrълът
на изпреварването.
При четирицилиндров двиrател ци.
кълът затваряне-отваряне на контактите
заема 1{4 от цял оборот на раЗfJреде-
лител, т. е. 900, а при осемцилнндров
двиrател този пнкъл е 450.
Диодът Дl има за задача да отдели
омме1ъра от напрежението на акумула
торната батерия на колата. Той трябва
да има MHoro малък ток в запираща
посока, за да не внася rрешки в пока-
занията и да издържа в об[1атна по-
сока им улси от порядъка на 250
300 V. Подходя ши за тази цел са съ-
ветските диоди Д7Ж, D.226Б и др,
Кондензаторът С има каrшцитет от
порядъка на 0,1 0,5 I1Р; той поема
импулсите, които се получават при от-
варяне на контактите.
Ако приборът се употребява по-често,
може да му се добави скала, rрадУирана
в ъrли. Д. П.
СИ8UU
Маrнетофон ZI< 120
е настроен на 65 kHz и работи с пентод-
ната част на ECL86. При възпроизвеж-
дане т('зи пентод се използува като
крайно стъпало на усилвателя.
Потенцнометърът R5 реrулира силата
при възпроизвеждане и нивото прн
запис. R 26 е реrулатор на тона. С Hero
съшевременно може да се заземи BXO
дът на крайното стъпало за прослуш-
ване само на слушалки.
В маrиетофона е предвиден бутон за
»моментен стоп., който създава удоб-
ства прн запис.
Захранванеrо е класическо, с инте-
ресна особеност: мрежовият транс-
форматор им) за сърцевина статора на
електродвиrателя, като за първична се
използуват статорните намоткн.
19
I
()ooo<)o _
uз 1
@ , I
, "i:i
... r r:
I
l
1 I
;jj
[
iP
;'i 1
.... I
: L
' l
<.J
'I:Т
"
! ),
I
I
I
I
-J
'<:s
"c
......
....' "'"
н
н
I
I
I
I
I
I
I
I
""
<::>'
--
'" :
""
-i
>;:; I
jJ " ,,1
",,,,-, ,.1
I
_,]
+I
I
Ш
I
s, J
""
1::> 1::>" ..... :::i,.,. '"
:-.
;s '" '\;
t
@
о о
у ::.. о
'o /
0---0 .
о о
'\, oo
'"
"..:J
'"
+
+
+ +
" ...
D-'
!
:
_J
)(
c:: 1:
'"
X
I
9J
'" +
+
+
, +
I
'"
X
,
I
O
"'> 1,
, 11
Xt:::
I
X
"'" I
'"
.
+
I
'
+
+
+
х'"
I
)("<
f'
20
Радио телевизия електроника, кн. 1 1970
уптивибратор с кварцова
стабилизвция
"5Х
1.5к i +
.....
Схемата може да се ИЗПО.чзува като
[енератор на внсокостаби.чнн пускови
ампулси или колебання с еталонни че
стоти за калибровка. Той' може да
работи в обхвата 3 kHz до 10 MHz
при напрежение на колекторите от 2 до
30 V. Схемата не съдържа конденза
тори и бобини, поради което е удобна
за микроминиатюрно изпълнение.
Транзисторите може да бъдат SFT
308 или всякаkВИ друrи, предназначенн
за имnyлсна работа.
rеиератор
с фотосъпротивлеllие
Р,- {Ок 1l2- fМ фС-f(! MH O
+
шс /JOV
Прост релаксационен [енератор може
да се осъществи от три елемента
потенциометър. HeroBa лампа и фо
тосъnpотивление. Обратната връзка
с такъв [енератор е оптическа и се
осъществява между rли:\!ката и фото-
съпротивлението. 3аналванеТQ на лам-
ната води до намаление на съпротив
лението на фотосъпротивлението. Па
дението на напрежение върху Hero Ha
малява до величина. по,малка от запа-
.чителното напрежение на лампата и тя
yracBa. с.чедва увеличение на напреже
нието на фотосъпротивлението и про-
цесът се повтаря.
Честотата на колебанията на такъв
[енератор се IIзмеия в широки rраници
при изменение на захранващото напре
жение чрез R 1 +R 2 . За осиrуряване на
максимална обратна връзка неоновата
лампичка н фотосъпротивлението се по-
местват в светлонепроницаема кутия.
.,!t' !!/d е
Вибрато с РЕТ транзистор
IЧ IlIf JK Ro-IK
Вибратото се при- rа иапоследък не
само в китареняте уси,шатели. но и
при възпроизвеждане \-т акордеон н
друrи инструменти. В схемата TpaH
зисторът Т} е reHppaTop на око. чо
6 Hz синусоидален сиrнал. Този сиrнал
се подава на ист6ка на полевия TpaH
зис'JОр Т2' където се наслаrа върху BXOД
ния сиrнал от китарения адаптер. Дъл-
бочината на модулаЦИSlта може да се
реrулира с потеНЦИОf>'етъра R4 50 kQ.
Усилването на стъпалото е 6 8 dB
Il, 1
4,7к
1l1O (51( С,- .7)/ IА2
+
= Зх!lV
Р" +Т
2,2к /?в-Пк
и изходният сиrиал може направо да се
прнложи на крайния усилвател.
Честотата (скоростта) на вибратото се
реrулира в малки rраиици с потенцио
метъра Rll 3 kQ. Ключът К, ИЗК.чюч,
ва [енератора за вибрато н възстано-
вява нормалното звучение.
MHoro често ключът К} с потенцио
метъра R4 се оформят като педал за
удобство прн реrулирането. Монтажът
е извършен върху П.чатка с размери
66 х 95 тт и е затворен в кутия 130 х
х 180х50 тт.
RC-rенератор 8 Hz 175 kHz
; Ip! +.2,' 71 .1 , ';' 70 l' '1 i -$,1, IOOOji -2.5 '
I I= ' ,J..I2 i
. liJОл J jЗл i I ' 1 'i].s-j( \ U "t
{ i 20 З <> o .'Jo n ,J', , Изхоо
I L !I!Jк SF --'-; i i SF/ l'2'2
I БSO, J I.J ' ?
шк r Я 1'> ..l...
; ! . {Q, ""' 1 L cT 1
ItJfJ i / 11 U I \
-', { 2Jffo.41 .(, У?I} 5 f 470 'ЗЗО. /ооо J I !Р2u
б8ОU I I т i 11 r
..ь .,h , I
! 1'iJl 1 '7.7! ..I.. П50О + .L r 500J)/
.,... IJF67
Схемата е ориrинаЛllа с избора на
елемента за реrулиране на амплитудата
на сиrнаiJа. Необходимата нелинейност
в съпротивлението на този елемент се
получава от отоплителната жичка на
субминиатюрния пентод с директно за-
rряваие ОР67. Може да се използуват
и друrи подобни лампи фF 64. 65, 66).
rеиераторът има 5 честотни обхвата:
8 120 Hz (1); 90 1000 Hz (2);
Радио mе.ивuзип електроu.иК(J,кн.l 1970
O,8 9 kHz (3); 5 50 kHz (4);30
175 kHz (5). Плавното реrулир"не Ha
честотата става с двоен потенuиометър
2 )( 10 kQ, включен в мост на Вин. Ако
се подбере преuизен потенциометър
или се направи точно сдвояване на два
напъ.ЧИО еднакви потеициометри. reHe
раторът може да осиrури постоянство
на амплитудата + 0,6 dB в цет!Я че-
стотен обхват. АМПlIl!ТУДlI.та на изход-
21
ния сиrнад се реrулира плавно в rpa
ниците 0,1 8 V.
При настройката обратната връзкз се
реrулира с потенциометъра 100 9, като
се кориrира формата на сиrнала за
всеки обхват. Пu-добри резултати в
областта на високите честоти uцe се по-
лучат, ако вместо SFT 322 се изпол
зува п високочестотен транзистор.
Честотен делнтел с неоновн лампи
вити в метални лентички, на които п
стъпват синхронизационните импулси, и
чрез ролето, което създават вътре в
лампата, осиrуряват условия за релак
ционни rенераuии. RС-константите на
rрупите Rl C 1 И R2 са така noд
бранн, че синхронизаЦIIОННИ импулси
се подават един път на всеки два им.
пулса от честотата на предното стъпало.
Показаната схема работи иа този
приицип и е предназначена за елек-
Триrер иа Шмит с високоомев вход
()бикновеният транзисторен триrер
на Шмит има малък входен импеданс.
Един от начините за преодоляване на
това неудобсmо е, като във входа се
използува полеви транзистор. Праrът
на задействуване се подбира чрез малко
положително напрежение (около 2 VI,
подавано на заmора. ()c:18118J1ar8 част
от триrера е класическа. При З8Храи-
/OV
f!.'FJ !?а
Р, fVVVI Rз 201<' ИЛОd
N VИ 2,2М 2,2М ч 2N2008 1& 27K
"O {ОП Ov
11( [/1['2 1 1J
J !' \' с- С з / Вшt1 R, (Ок I?I,.
!l
п ' ' зn 1 "'" 'З'
" I'n тf'
122М I / .... ч%: L
LJ L...... IOI(
I З,520НZ- 880Нz 440Hz .J..
Входни.П' сиrнал на всяко стъпало
синхронизира по твърде необичаен на-
чин стъпалото Неоновите лампи са об
.
8 рn,f СА-.f1
С'ь ети I
ПРОХОдIНи нзолатори от ш;иаух
тронен музикален инструмент. Такъв
делител може да работи в обхвата
100 нz 4000 Hz.
T::;
,
о)
Монтажните ПРОВОДНИIIИ и снопове
често трябва да преминат шасито през
отвори с остри ръбове и чеплъuи. В
промишлеността за тази цел се изпол
зуват проходни изолатори от rYMa, ба-
келит или керамнка. В любителски ус-
ловия окантовка на ,проходните отвори
може да се направи от винилит()в шлаух с
диаметър 3 5 uцт. Дължината на ОТ-
рязаи..те парчета шлаух се определя
по формулата
l==r: (d 2Ь),
22
4.. . 1
където d диаметър на проходния
отвор;
Ь дебелина на стената на
шлауха.
Тръбичките се срязват от двете cтpa
ни под 450, както е показано на фиr. lа.
С остро иожче шлаухът се срязва вни-
мателно откъм дълrата страна, разтваря
се и се поставя в отв ра (фиr. 16).
Ако шасито или плочата са по-дебели,
например 3 7тm, трJlбва да се изпол-
зуват шлаухи с диаметър 7 15 тт.
ване 10 V триrерът nава в' изхода си
отрицателни импулси с амплитуда 9 V
и добра форма до 100 kHz. Р.
в помощ прн ремонта на печатнн
платки
Точнarо намиране мястото на спой
ката, където трябва да се допре поял.
никът, за да се разпои даден елемент,
изисква неколко ратно обръuцане на
платката н дори поиякоrа налучкване.
3а улесняване търсенето иа необходи-
мите . островчета. със СПОйки мноrо
помаrа силна лампа, поставена зад пе
чатната платка. Опроводената част на
платката веднаrа изпъква и не се на-
лаrа обръшането и. Това ускорява ра-
ботата при ремонта и предотвратява
Поrрешн разпоявания.
Разтвор за ецване на печатнн платки
В л бителски условия ецването (раз.
яждането) на платки от фолиран мате-
риал може да стане в разmор на 350 g
хромов анхидраr (GJOsl, разтворен в
10UO ст!! rореша вода (60 700C). Към
разтвора се добавя 50 g rOTBapcKa сол,
(Na Сl). След като разтворът изстине.
се налива в пластмасова или емайли
рана фотоrрафска ваничка. Епването на
платката продължава 20 60 min.
Процесът на ецването може да се
ускори, ако в раЗТ80ра на хромов ан-
хидрат се добави ouцe около 50 g сярна
киселина.
Радио телевuзия електронuка,КН. 1 1970
УнивероаЛIfИ макеТIfИ платки
;{ ;-::. ':;; q. . :. . :: i3 -Щ; ф ' 'Ni .4\,'..
. :'..:'j '.
", M "
а' с D [ r н J k L " D , R 5 Т U V Х у Z
'..0000000.....000..0.0.
1..0000000...0.0000.0.00
Q50000000000000.0000.00000
'0000000000000..000000.0
500000.000.000..0....00.
60000еооооо.оо.ооооооооо
7.00000000000000000000..
01000000000000000000.00000
90000000000000000...0.00
l' 000000000000000 00000000
Фиr. 1
.
" . ""''''''''''' . .. .
\JШРR; J РА:!, 3;j'$.t t;
r--- .' . . ... . . .". . .',. . '. . '''. . . ;; . :--1
I =x=x=x=x=x=x= I
оо а CI CI а liI а CI tJ!:I CI CI CI CI CI CI r,)
::: х::х= х:: х=х=х :с
gcUg g&
L1 ,;: ,OoC?, , . , ' , COO
." __ ' "О' " . .' '.Ъ. : о",
..:.; , . '. ,;,""".... . 'а . >"'! " '. ,ОО
Фиr. 2
. ,-
,,",
, ..
1/11iJ!i.p.ilifi.. """"' t:
.
Фиr.4
'.
--, .
t",,',
. . -
... ша
R ,
I .
l1li
1'"
: ОС О ОО о. ОС О ОО ооо o,J
.., ". ", ... .J"..,.,.
'"0 . . .
. . , .
. (t <1 4) О О О : О ;O,fJ..;
. ':
Фиr.3
Отдавна печатни J т монтаж пресана
да бъде привилеrия само на фабринич
те апаратури. Транзнrторизацията и
миниатюризацията на монтажа е цел,
която вече н радиолюбителиrе преслед
ват. От проrреснвннте технолоrии за
монтаж засеrа за тях са достъпни само
печатните JТлатки от фолиран материал.
Експериментирането на схемите за
печатан монтаж И\fа едно същеСТRено
неудобство. Най-често експериментал-
ният монтаЖ се прави разхвърлян 11
след »прибирането" му в печатната
платка се получават неприятни явле
ния самовъзбуждания, rоле",и пара-
зитнц капацитети и връзки.
Предлаrаните универсалнн Макетни
платкн позволяват предварителното eKC
периментирапе да става в напълно ре.
ални условия монтажът на макета и
разпо южението па елементите ше OT
rоварят точно на действителната платка.
Извън това удобство получаваме и
възможността J\eCHO да начертаем rpa
фич ния ориrинал за платката, тъй като
монта1КЪТ е представен наrледно върху
макета.
Първата и най-често иэцолзувана уни-
версална платка (фиr. 1) съдържа поле
от "островчета" за спойка прн растер
5 тт. Днаметърът на отворнте е 1,3
1,1 тт, така че в един отвор да може
да влезе низводният КDай на елемен
та, и проводникът за ВРЪЗl<а. Размерът
на платката в предложени!! й вид е
134 Х 60 тт. Редовете и КОЛОЩIте HO
сят номерация С букви и цнфри
Вторнят вариант (фиr.,2) е подобен на
първия, но. тук е ВЪ3МОJl<НО за I!ЯКОИ
от проводннковите връзки да се изпол
зува фолията, което MHoro ускорява
експернмен: нрането. Двойните . OCтpoB
чета" са удобни и за това, че позволя-
ват монтирането на два елемента в една
схемна точка, 110 с два самостоятелни
отвора. В двата края по дължина са
предвидени две ши ни за захранването.
Р<lстерът е също 5 тт, а размерът на
платката 134 х 60 е примерен и може
да се изменн сцоред нуждите.
П.qатката, показана на фиr.3, е цредназ
начена за експернментнране на отделни
елементарни схеми при модулно из
пълнен не на монтажа. П.qатките имат
по 6 шнни за входните, изходннте н
захранващите вери rH. Кранщата им са
разmнрени с оrлед да се И1поqзуват
куплуИl'И за печатан монтаж за CBЪp3
ване поме1КДУ нм. Вместо с КУl1Лунrн
връзките MoraT да се правят н само с
Радио телевизия ел е1Строни1Са, 1СН. I 1970
ФИ!'. 5
проводници, като на мястото на раз
lllиренията се направят .островчета" за
спойки. При монтажа на схемата някон
от линиите MoraT да се прекъснат, KЪ
дето е необходнмо. Разстоянието между
линните зависи от стъцката на KOHTaK
тите на куплунrа н обикнонено е 5 тт.
ОТ тази цлатка трябва да се нзработят no
вече екземпляри не по малко от 5 6.
Ексцерименталната платка от фнr. 4
също се оказва MHoro удоliна прн маке-
тиране на схемнте. Прекъсването между
шините може да се правн според нуж
дите чрез изтърrване на фолията, Вън-
lllните й раЗ\lери са 69 Х 120 тт, стъп
ката 5 тт. Ширината на шините е
3 тт.
На фиr. 5 е показана по скоро за ин
формация една нова система за експе
риментиране. Касае се за платки от He
фолиран rетинакс, върху който произ
волно се залепват лентички от медна
фолия. Тезн самоза.qеПRащи се лентички
са цодобни на лепенката »Tixo" н се
продават на руло. Пробнването става
след залепването.
Всички описани експерименталнн плат-
ки са ИJраб"тени от отпадъчен мате-
рнал едностранно фолнран rетинакс
или стъкло с дебелина 1,5 тт.
23
Каroднолъчева '11ръба със седем
пъча. Фирмата .Silvania" е разработила
катоднолъчева тръба със седем лъча
мноrолъчев характрон. Всеки от седеМl'е
лъчtl може да се управлява и модулира
иезависимо от друrите. Лъчите се дви
жат успоредно един спр мо друr, като
яркостта им се изменя от съответиия
управляваш електрод. ПО този иачин се
образува цифра, буква или друr знак.
Увеличава се скоростта на отклоняване и
контрастността. Премахва се трептенето
на знаците.
A
, . .
. ......
, - . .... .o. .,.,.
. .', .' :': ',' .....iii..
КО 11 О YIIT/l"LI, V1Я. (
:. Въпрос: Дайте технически и експлоа-
тационни данни за касетите с. матне-
тофонна лента за касетни мarнетофони.
,"! -
, J
/оо
j
o
o
17,5
7,з
()
о I
()
о
, 'f,(j
-f..
Jl s
Фиr. 1
с;' OTrOBOp: Най-разпространените 11
Европа касети от типа Compact имат
устройство, показано на фиr. 1. Те из
ползуват възпроизвеждане и запис на
две или четири писти, моно или стерео.
Ширииата на лентата е 3,81 тт. ,. раз-
положението на пистите според
фиr. 2. 3а разлика от познатата четири
пистова техника тук пистите за двата
канала при стереозапис не са разме-
стени през едиа, а са съседни.
24
:;..
'<с
*
* *
Холоrрафен филм. С помощrа на xo
лоrpафия се заснема от fрузинския ин-
ститут по кибернетика филм. При за
снемането му са ИЗПОЛЭУRани кукли. Ko
rаю филмът се прожектира, образите
на куклите се явяват като простраист-
веии фиrури. По този начин се очаква
да се получат релефни простраиствени
картини и действието се получава
твърде близко до действителността.
Съшествуват три разиовидиости на
касети тип Сошрасi:
С60 време иа запис 2 Х 30 min,
r
а}
дебелииа на лентата 25 ,:\:,(),05 11 ;
С90 време на запис 2 Х 45 шш,
дебелина на лентата 18.:!: 0,05 I1m;
С 120 време на запис 2Х6С1 min,
дебелииа на лентата 13 + 0,05 11т.
Скоростта на движение иа лентата е
4,75 cm/s. За разлика от друrите MarHe-
тофони тук лентата се движи с маrнит
ния си слой откъм въишната страна.
Съществуват още две разновидности
на касети по-старите американски
типове Fidelipac и Lear Jet. При тях
леитата е навита на една ролка, шири-
ната iI е 6.35 тт, а скоростта
9,5 cm/s. По отношение времето за за
пис и тук съществуват трите разновид-
ности С60, С90 и С120. Касетаlа Fidc-
lipac позволява 4-пвстов запис (моно или
стерео) при нормалио разположение на
*
* *
Комбиниран портативен радиопри
еМНИIi телеВИЗ0р. Фирмата »Matsus
hita' е започнала производство на комби-
ниран портативеи раДИОllриемник' Natio
nal TR39 ЕИ.. Радиоприемникът е със
средновълнов и УКВ обхвати; в Hero се
използуват 11 полупроводникови при
бора. Високоrоворителят му е с диаметър
8 ст. Телевизионната част е с 44 полу
проводникщш прибора. Екранът на те
левизионната тръба е 23 ст. Общите
размери на комплекта са 34Х22Х25 ст
пистите. Касетата Lear Jet позволява
8-пистов запис (4 х 2 стерео), поради Koe
то съдържа два пъти по-малко лента.
о}
Фиr. 2
Въпрос I В RС-rеиераторите ч.е
сто се и'шолзува като нелинеен елс-
мент съпротивлението на маломощни
осветителни крушки. Каква е характе-
ристиката иа тези елементи и как тряб-
ва да се избират?
OTrOBOp: Такива нелинейни елемен
ти (термистори, осветителни крушки)
се включват във вериrа. на обратна
връзка в RС-rеиераторите и стабилизи-
рат амплитудата на rенерирания СJ1rнал.
Най-достъпни и подх.одяши за любите.
лите са малките крутки телефонен
тип 6. 12 или 24 V с възможно най-
малък ток, iIапример 50 тА. На фиr.3
са показани характеристиките им в об.
ластта на малкиче токове, където те
обикновено работят.
Радио телевизия елекm/?оника, кн. 1 1970
HOM 'j,f(1HO / V ....{2V ,"" 24V
HoпR 'Ние
1/ .." ,. ,.,.
..".
/ ./ ..". ""
/ ./ ..". ,.
J / ..". V ,......
f.--.---
1/ 7 ..;' '7 1, 11 V
1-------
/ ,.,. 04
I ./ 1------- ,
I / ", I
"
J .;'h
I "'1=
I
15
{4
(]
12
11
/O
g
18
I 7
б
5
4-
3
2
1
О
0.5
ФИf.3
Въпрос: Какво представлява ефектът
»5kating" в rpамофонното възпроиз
веждане и как се отстранява? .
О rroBOp : Установено е, че триенето
на върха на иrлата в браздата на пло-
., ,
.&
: ,
,
, ,
а)
1
..А..__:
.'
. ...: , '
!. .
\
- ,\
0/
ФИf.4
чата създава цеllтростремителна сила,
която причинява неравномерно наляrане
в двата склона на браздата. При стерео-
плочи това води до неточно следване на
външния ск.qои на бра.!.дата (десен сте-
реоканал) и изкривяване на сиrнала в
f и,[V] 5
2
този канал. На фиr. 4. e показана "'ос-
цилоrрама на възпроизведен стерео Н-
пис с rpамофон, който..няма система за
компенсация на това явлеиие (аПti-
skating). Синусоидалният сиrнал в дес-
.
....
.
(.
"",
"
Фиr.S
ния стереОl<ален (а) в сравнение с този
на левия канал tб) се явява силно из
кривен.
Конструкторите на висококачествени
rрамофони прилаrат различни методи за
компенсация с противотежести
Радио телевизия електроника, кн. J 1970
(фиr. 5), с пружйни или Iюмбинапия
от двете. Във всички случаи пелта е
получаване на сила, действуваща върху
рамото, противопосочна на neHTpOCTpe
митеЛИlIта. ОБИl<новено се предвижда
възможност за реrулирането на тази
сила, тъй като ефектът »skating' е
-,
I
Фиr.6
силно зависим от наляrането на дозата
върху плочата (също реrулируемо).
Някои фирми произвеждат устрой
ство за контрол на компенсацията на
пентростремителната сила скатинr-
метри (фиr. 6).
ВЪП(JОС : Посочете възможно най-
ПРОLтите начини да се установява rод
ността на транзисторите.
01reBOp r Маломощните и средно-
мощните транзистори MoraT да бъдат
проверени с помощта на схемата от
фиr. 7. Проверяват се съпротивленията
;.t
I
....,5012
а)
g
.
"'50/(0
q
ФИf.7
на преходите в права и обратна посока
и по разликата в тях се съди за rод-
ността на транзистора.
При р-п-р транзистори отрицателният
край на омметъра се свързва към ба
зата. а с поло-кителния I<рай последо-
вателво се .опипват' колекторът н еми
терът (фиr. 7а). Омметърът трябва да
покаже малко съпротивление (посоче
ният на фиrурата поряды< 50 r;! е ориен-
тировъчен).
Обратното съпротивление на тези
преходи се проверява според фиr. 76
25
IJЛЮСЪТ на ОМмеТъра се СВързва към
базата, а с минуса се »опипват" колек
торът и емитерът. Съпротивлението в
случая е ВИСОКО, а посоченият I10рЯДЪК
50 k12 е ориеНТИРОБъчен. Също ориен
тировъчно може да сс f'ОСОЧИ, че при
изпраRНИ траJ1ЗИСТОрИ отношението на
двете съпротивления е около 100 до 5(0.
При п p п транзистори методиката е
съшата, ио при раЗМtнена нолярност на
включването (фиr. 8).
Мошни транзистори MoraT да се из
пробват по още по прост начин (фиr 9).
Във вериrата колектор, емt;тер се включ
ва малка крушка с ток под 300 шА н
батерия 4.5 V. При отворена база съ-
противлерието колектор емитер е rОЛ9
мо и лампата не свети. Светването на
лампичкаТII е указание за пробит уча
стък колектор емитер и транзисторът е
неrоден.
kИk н4
'ИЬ (/Й,Й;t'М;I
fl!
. ЕМ
&
"" oп
й)
Фиr.8
HOMorpaMa за съпроrивитеJ1I1И rIРОВОДIIИЦИ
Е(т) Щ9.) d{mm)
[' 0.05
.100 I1Си (9)
1000
200 .500
200
fOО (ОО
50
50 20
fO
20 .5
2
Ю (
O,J
.5 0.2
0,1
2 fl(}J
:' а02
0.0! 2
0,00.5
0.002 2
o.IJ(){
0.2
' o,{ Ф
Съпротивлението на различни cъ
противите.щи проводници с даден диа
метър и дължииа може да се намери
по с f'}1НИЯ начин: точката, отrоваряша
на диаметъра lt (шш), съединяваме с
точката, показваша дължината на np<r
вод/ника 1 (ш). Пресечната ТОЧl<а със
скалата R cu (12) дава съпротнвлението,
съответствувашо на меден проводник
с дадения диаметър и дължина. Ако
проводникът е от дрyr матернал, съеди
26
"'50K!l
tf)
Лри включване в базисна та вериrа иа
съпротивление 100 200 12 колектор-
ният ток рs<зко иараства и лампичката
светва. Ако лаМПИЧI<НТ/I свети слабо или
въобше не свети, R Б може да се на-
мали до 50 Q. Ако и cera резултатът е
Фиr.9
,
5' Е' K
U .
н.,.
J,51?/!.2.A
сыllят,' траизисторът е неrоден. При
добър транзистор с rолям коtфициент
на усилваие лампичката свети нормално
и при R Б == 1000!.!. За п p-п траllЗИ
стори тр бва да се обърне полярността
на батерия та.
Свързваме нзвестните R (12) и р, иами
раме R си, съед.иняваме тази точка с
lt(mm) и продължаваме налявv до 1 (ш)
където получаваме резултата.
rРАФИI.JНО ОТЧИТАНЕ НА ДЕЦИБЕЛИ
ияваме получената точка (R си със специ
фичиото съпротиВ.!!ение р на този MaT
риал. Продължението на правата наляво
до скалата R (12) дава търсеното cъ
противление.
Със съшата HOMorpaMa може да се pe
ши и друrа често срешана задача: даденО
е съпротивлението, което трябва да се
получи, като се знае видът иа провод-
ника, с който разполаrаме, и неrовият
диаметър, а се търси дължината му.
В такъв случай се тръrва отзад напред.
(d8)
80
70
60
50
40
30
20
10
налрежеJll1В, ток
8 (NP/
7
Jll \о- .....
J--.-
j.--. j.--. у
"
, 1:7
I ,
j.--.
.' t; t:.
:,.. Ij
:.:: d8
(
8
.5
) .
з
2""
(}
О, 2З 6fО 2'З Оfо22з 6(1j32З 1J I(}<-
итНОlштце lIt 1i 1}
71;'1;'Р;
Предложената rрафика дава възмож
ност да се на'\.lират отношенията на
напрежения, токове и мощности по
зададено усилваие (или затихване) в
децибели и непери. Естествено със
същата r рафика MoraT да се решават
и обратните задачи. rрафиката е удобна
поради своята компактност и широк
обхват до 80 dB. Това, разбира се,
опрt'деля и една по-малка точност в
сравнение С таблиците. но ЗJ повечето
случаи тази точност е достатъчна.
Радио телевизия електроника, КН.- J 1970
'.,...
":""'':''';;. .ft !JЪ""$f!iJ;: ffP :i
-g;
I
'!f!!.':,.
! . .'f"!/:i?;'"""!f;. ;':\7 .'!; . ;'f :::Ji.,_, f i:7 ; ,"-:;
,,"", ,,,,..
;"
........ ':
"""
Jr."" """-
"'-"'-:
fIf'!iJ:
i.
.... .'i?!f.
,, , , .<
'! ."-O-
.. '\,
. t
""':
nт p
. """-
.
";ji,
'i
r
I
,
, '!k,:<Iii''''
Контролен пункт в приемния център на систе
мата .Орбита" за ретранслиране на телевизионни
проrрами чрез спътници СССР
L..-<i" '_ -,:.""::..!""",.......".,. " "":';
....
..(i! о:: .).
ii<ih 'y;.;;t....."
[:'f ,(j,t J:p.f [Е
\f\
1'1 t
? ;"'!
;.
!;.jd.i,
"".
':1.'1.
, !!
I
: :,:
, >'
.
' ", '.....
{ .:...
"\ 'с1
- { ,
;l -' . .L
.
;;; .
. .
. ;;:;;,
rъвкаВИТt: печатни схеми вече широко се из
ползуват за кабелаж на електронни сметачни
машини. , Кабелните снопове. изработени от
тях, ИМа1 MHoro по-ма пък uбем и са по удобни
" за монтаж.
"
\ллЮ y)'JроВ и ro ormu
Нов микромин"атюрен потен-
циометър с размери 6х6х3 тт
в raMaTa от 10 g до 1 М g.
Разсейвана мощност 250 mW,
минимално съпротивление 1 g
в началото. Брой на превър
танията 12.
.""1)/,,,.
";t:#,: f,- " ,'"
.;.:f<..s!
'0"_
;:,1
: !
:'
gitec 101 е нов уред
робник за установяване
оrическото състояние на
I ,ходите в интеrрални
'"еми. Една малка лампичка
:веува при състояние .1"
11 yracBa при »0". В MHoro
;:лучаи този прост пробник
"вмества осцилоrрафа ипи
волтметъра.
'1";'
'f/f''';-,;
'
.#
tr
Радио телевизия електроника, кн. 1 1970
Сферично оэвучително тяло »Elipson" .f.Възрпоиз-
uеждането е приемтшо,. за Hi fi уредби. но де.
коративните му качества трудноr може да се:
възприемат блаrосклонно.
'!.>.;: ;,..: '"
. '..:i;' i '
".,
::':';!
......
........
,
.f
.
,i;
:
,t
с'
1\
:" '-"-',<"",,,,,...,?<- ,
.:
. :
27
ПИСМА ДО РЕДАКЦИЯТА
Здравейте. CK7Jпu 67Jлzарски приятели!
Здравейте, уважаеми друzарю редактор!
Реших да Ви напиша писмо. Надявам се, че l1W ще
намери място в списан-ие .Радио и телевизия".
Три 20дини получавам и чета Вашето Сn.llсание.
То мн.ozо ми харесва и с нет'Орпен.ие 20 ОЧ'JКвам. Вече
направих Ня/ИЛКО прибора С'02ласно публикуваните в
Списанието опиСания. Аз не знам б'ОЛ2арски език, но
със схемите и описанията се справям.
М1I020 бих искал да вляза вм врмка с б'ОЛ2арски
радиолюбители, оа си кореспондирам с тях, да обменям
lJадиотехн.иЧеска литература, детайли.
Моят адрес е:
ссср
Орловская область, Хотынеnкий рзйон
поселок Хотынец, улица Садовая дОМ N2 14, КВ, 4
Трошину Алексею Александровичу
С искрено уважение: Троmин А. А.
ша
j/ важае.ма редакция,
Аз с'Ом радиплюбител и абпна'1l на вашето cпиca
ние. Интересуват .ме MNOZO някои от разрабо" ките
на б'ОЛ2йi ските радlJолюбители и искам да KopecпOH
ди рам с тях. Моля, да ми пОМ02нете в това.
Моят адрес е:
СССР rрозный
Р. Люксембурr 23171 кв. 43
3аrородннй Вячеслав
ПОПРАВКА:
в статията »Оше за електронното запалване", кн. 9/69 r.,
стр. 280 е допусната rрешка в схемата. дадена във фиr.2.
Емитерът на транзистора SFT 214 трябва да се
свърже с .+".
xpDHuka
Репубпикаиски късовъпl«ОВ шампиоиа, 1969 rодииа
Тази rОДИRа късовълновият шампио-
нат се проведе при н ,ви условия, кои
то ro направиха оше по интересен.
Така например ВКЛЮLJването му в Me
ждународното късовълново състезаиие и
удължаваиетонавремtтоот6 на \2 часа
създадоха условия на истинска състеза-
телна атмосфера. Дрyr интересt'Н мо-
мент беше и тоя, че бълrарските радио-
станции правят връзки само с чужди
станции, а връзките им с бълrарски
станции се зачитаха само за мн жител.
Условията за класирането по окръзи
също бяха изменени, като класацията
сс извърши на базата на точките на
всички участвува щи станции от окръrа.
Това доведе до по. масово участие и
съживяване на MHoro ..мълчащи" стан-
ции. 3а пръв път бе разрешено и уча-
стието на станции, работещи на SSB.
като за тя;х се предвиди и отделна
класация.
7 септември 00,00 часа. Старт I За-
почва борбата за връзки. Етерът rъмжи.
28
Участвуват повече от хиляда станции от
Бълrария, Съветския съюз, r ДР, Полша,
Унrария, Чехословакия, Румъния, Юro
сл.авия, Япония, САЩ. Великобритания,
Бразилия, Аржентина, Панама, flакистан,
Дания, Еrипет, Ливап, Италия, Норве-
rия, Франция, Холвидия и др. Времетс
просто л ти, Надпреварата е rоляма.
MHOro LZ станции работят отлично и
експедитивио. Връзките им нарастват
на сто, двеста, триста, четиристотин.
Някои надхвърлят и тази цнфра. He
усетно идва краят на състезанието.
Cera идва ред на съдийската комисия,
работата на която ие е никак лека. Тряб-
ва да се пров"ряват MHOro отчети и
хl1ляди връзки И след това да се ИJ-
върши класацията. Няколко седмици
упорита работа върху отчетите и pe
зултатите са на,1ице. Отново Ll\ кро
станцията И8 Ленински рай()нен радио-
l<JIуб на ДКМС в СОфИlI, е на първо
място. Нейните оператори мс Димитър
Драчев, мс Янко Боr данов и мс Спас
I
РуБРИl<ата води
Николай Нанков
LZ1ВN
Спасов са направнли 438 радиовръзки,
своеобразен, рекирд, и получ ват 5,950,40
точки. И отново стават шампион на CTpa
ната, LZ 1 KDl станцията на Оl!рЪЖНИЯ
раJlиоклуб на ДКМС Слив{'и, С опера
тори НИКОЛIIЙ Кьнделев, (тоян ДaCKa
лов и Мария Савова е иапрнвила 403
радиовръзки и получените 5,66О,8 точ-
ки я нареждат на' второ място сред
най силните. Неочаквано, но съвсем за-
служено на трето място се нареди ра-
диостанцията на окръжния ра,шоклуб в
rрад ТOJlбухин L/2KDO. Нейиите опера-
тори Росен Радев и Веселин Стоянов
направиха 416 радиовръзки и получиха
5 103 точки. Искам да посоча отличната
работа и I{a оше редица клубни стапuии,
като I.Z1КЕl,L '2KSK, LZIKRI), LZ \КРВ,
LZ\ КАА, L/2KPD и др., които б ха
достойни партньори на първенците във
всяко едно отношение.
От,"ичнн резултати показаха и лич-
ннте станции. 3мс AHreJl Несторов от
Радио телев'!-зия .електро_ника. КН./ /970
Пловдив LZIAG, направи 327 радио
връзки и получи 5037 ТОЧКИ,а с това и
званието шампион. Отличният шуменски
късовълновик Йовчо Йовчев LZ2GW,
направи 209 радиовръзки и получи
4105 8 точки, а с това зае второто
място. Трети с 4()07 точки е мс Христо
Назлев от Пловдив.
В класацията по окръзи София rK
набра 26 709,4 точки и зае първото
място. Сливен с 18 ОО 1,4 точки се Ha
реди на вт(;ро, а Шумеи с 16 843,7 точ
ки трето място.
В състезани то взе участие само една
слушателска станция, поради което не
бе извъшена класация.
Съвсем слабо бе и участието на стан-
циите, работrщи на SSB една клуб-
на и три лични. И все пак за примера, кой-
кв
то дадоха LZ2KKZ, LZ1DV, LZIWO н
L71WD, заслужават нашата радиолю-
бителска бпаrодарност.
Искаме да се спрем на някои слабо-
сти, които считаме, че е крайио време
да бъдат ликвидирани. На първо място
седи въпросът за участието на CTaH
циите в състезанието. Можем да бъдем
ДОВОЛtlИ ОТ rолемия брой участвуващи
станции, но MHoro лошо се отнасят pe
ди ца стаиции, KoraTo трябва да изпра
тят отчети и фактически да удостоверят,
че са участвували. А те не са малко.
От над 120 участвували LZ станции в
ЦРК са получени 80 отчета. От изпра-
тените отчети 12 клубни и 5 лични
стаиции са rи направили така формал
но, без изчисления н деклараци", че
съдийската комисия бе црииудена да
lМ1 @ А{ D=rJ (Ц] @)
rH декласира. Все оше в това най-rолямо
за бълrарските късовълновицн състеза
ние ие вземат У'Jастие всички окръзн.
Защо! Нима в окръжните радио клубове в
Михайловrрад, Кюстендил и Кърджали
няма радиостанции и оператори. Друrи
окръзи, като Враца, Бурrас, Ямбол, са
декласирани поради нередовност на от-
четите им.
Участието на слушатели е слабо.
Техният брой с всяка измината rодина
намалява. Д имаме няколко хиляди слу
шатели в нашата страна! Струва ни се,
че ръководствата на радиоклубовете
трябва да се занимаят с този въпрос.
И да не се забравя, ОТЛИ'Jен оператор
става този, който е упражнявал поне
една-две roдинн слушателска дейност.
Попов
Заведущ Централен радиоклуб
Рубриката
води
Костантин
Чобанов
LZl WD
Приемане на раднотеllеrрафнн (нrнапн (обикновен концертен прнемннк
Приспособяването на обикновения кон-
цертен приемник за приемане на немо-
дулирани телеrрафtlи сиrнали Аl, ста-
ва по Ц03натите схеми, като се вrpади
втори осцилатор или Се удължат и сбли
жат анодният и решетъчиите проводни-
ПИ под цокъла иа усилвателната лампа
за междинна честота.
Първият начин изисква употребата на
радиолампа, трептящ кръr с променлив
кондензатор за и Jменяне тона на прие-
маните сиrнали и це,ка ключе за пре
включване вила на прием iИето: теле
фония или телtorрафия, за които не
винаrи може да се намери място по
шасито на приемника. Вторият начин
не създава условия за бързото преми-
наване от телеrрафия на телефония, освен
това трудно става направата и механи-
чески монтаж за променяне степента на
обратната връзка.
Лесно изпълнение и практично при-
ложение може да намеJ>И вторият на-
чин, като се използува приложената
схема. свободна от недостатъците Прн
обикновения монтаж, както и изпълне-
нието й от начииаещ любител.
Върху цокъла на междучестотиата
усчлвателна радио lампа, върху изход-
дните крачета за анод и управляваща
решетка се запояват по един изолиран
проводник около 2 ст, Върху решетъч-
НИЯ ПРOflодник се надява едно керамич-
но тръбно кондензаторче С капацитет
от 1O 20 рР, но така, че изводът на
вътрешния електрод да бъде по-б"изо
до цокъла. След надява нето ИЗЛИШIIИЯТ
"роводник се отрязва. Външният елек-
т'род се запояна чрез ширмован провод
ник за потенциометъра 50 kg. При OTBO
I l. С('{ б
АРУ
рен потенциометър анодният проводник
се добшжава до кондензаторчето до
получаването на стабилиа обратна връз-
ка, което се познава по възбуждането
на м ч. УСИЛВi1телно стъпало и добро
чуване на телеrрафни станции. При за
тварянеrо, т. е. изключването на потен-
циометъра. кондензаТОР'Jето се дама на
шаси, с което става ширмоване практи
чески на решетъчния проводник и
Радио телевизия електроника. кн. J 1f)70
прекъсваие на възбуждането на м. ч
усилвател телефонните станции се
чуват, както обикновено. При въртене
на л ,тенциометъра се променя степен
та на обратна връзка и се създават усло
вия за доброто приемане на желаната
+
n Cf
I \ Ii I 1
у' 'Y
ЦОКЬА на МЧ!J
станция на телеrрафия. Потенциоме-
търът може да се КО\1бинира с ключ
за анулиране на дРУ при приемане на
телеrраtJия.
Пред laraHaTa схеМй се използува по-
вече от 10 rодини и монтирана в обик-
новен концертен приемиик »Филипс",
даllе задоволителни резултати при слу-
шане на всички континенти и станции,
както и cera на любит лската станция
LZIKF. П. Ив. Пенков
Чирпан
29
CQDX
Рубриката
води
Димитър
lliTpOB
LZIAP
Реауптати от тепе оииия тур
Едии оператор всички бандове
ZD8l 4 184680 т. DJ2Y А 1 783204 т. DL6EN 430330 т. SM4CMG 61 473 т.
W \'XO/KV4 3 135 475 т. IlРШ 1 775718 т. W2SKE 429976 т. SM5BLA 57 f;61 т.
DUlUP 2068813 т. VE7SV 1 752576 т. SM7CCU 405886 т. K2GXI 46835 т.
IA.7'AD 1828503 т. JAIAEA ] 714195 т. KH6GPQ 378 320 т. DJ6TK 40918 т.
ОН7РI 1 813700 т. 1lБAF 1 684 475 т. 21 MHz
3,8 MHz
MHoro оператори един предавател СХ2СО 805 090 т. WIFZJ/KP4 50410 Т'
DL eJ WR 30489пз т. UA9AN 2 n92 440 т. РА РМ 613816 т. ОМ1ВУ 19778 т.
1lI С 1( 304fi 160 т. DL "WW 2 635 133 т. G3HCT 576007 т. YV5BPI 19485 т.
SK6AB 2 831 328 т. UP2A 2524 424 т. SM30NN 525 150 т. W4AXE 18 224 т.
MHoro оператори мноrо предавател и YVIWX 520 030 т. G3IAR 15714 т.
DJ3JB 471 822 т. G3RHM 14723 т.
ОН2АМ 10074 120 т. W3MSK 5515701 т. 14 MHz
OH5SM 9510 588 т. OНlAA 43465180 т. 1,8 MHz
PJ,t)MM 7 037 658 т. W4EТO 3 459 249 т. YV5ANF 754 075 т. W8GDO 36 т.
Еднн оператор един банд UR2AR 609440 т.
VE3LZ 601 n20 т.
28 MHz 7 MHz VE3FHO 561 960 т.
YVILA 664 540 т. YV4UA 97 605 т. РА", нво 521 560 т.
DL4PM 614544 т. JA2BTV 65 910 т. DL8NU 479966 т.
Реауптати от тепеrра иия тур
Един оператор всички бандове DUlUP 353248 т. G3VWK 35 316 т.
KV4FZ 1917456 т. LA 'АО 1 035 188 т' азнст 240468 т. W1SWX 35 309 т.
ZD8J 170995'1 т. W3CiRF 1 024 125 т' SM3VE 214024 т. W2MEL 29445 т.
YV5ANT 1 437588 т. ОМ30М 1 016644 т' 14 MHz 1,8 MHz
ZLIAJU 1 096 779 т. \\ 4YHD 997 548 т, РУ 40О 717410 т. DLICF 2235 т.
JA1AEA 1043 ,ОО т. 9J2MX Э94 224 т. W4AXE 396414 т. OMlIQ 2 185 т.
K4PHY/YV5 29fi 429 т. DL9KRA 2 112 т.
Един оператор един бав1J, K2КlJR 253 4511 т. OКlAWQ 1 984 т.
28 MHz 7 MHz ZL4BO 234 252 т OКl Д TR 1 904 т.
иК2АРК 230 103 т. OK2ZU 1824 т.
К1J':D 158510 т. LZIKPG 159964 т.
i'E3JJ 145340 т. SM5BPJ 131 394 т. MHoro оператори един предавател
HZIAB 132390 т. W2LXK 106526 т. DLI21KF 1 91)9830 т. DJ2BW /LX 1 52n 328 т.
W8VSK 131 733 т. LZIKSF ]01 108 т. KlDIR 1729408 т. U А ' кра 1 321 650 т.
VЕ1ТG 122018 т. W5WZQ 91 504 т. 9F3USA 1 599754 т. W2PCJ 1 260 480 т.
W3MFJ 102742 т. W3FU 89 U94 т.
21 MHz 3,5 MHz MHoro оператори мноrо предавател и
CR!'GO 530550 т. ОМ1ВУ 43560 т. PJ eJ сс 825.8787 т. W4ETO 3435939 т.
PY2S0 479385 т. DJ3KR 42070 т. W3MSK 4 560 038 т. W4BVV 3209518 т.
к1 FNA/KG6 380064 т. UQ2KA У 41706 т. ОН2АМ 4 118 688 т. W3GM 2 $.'82 650 т.
ЗО Радио телевизия електроника, К1(" 1 J 970
в телефонния тур в класацията един оператор един
банд са взел участие 2 БЪ!Jrарски радиостанции. LZ2SA
е работила на 14 MHz и е набрала 32186 точки а
LZIKSA е работила на 7 MHz и има 3160 точки. '
В телеrрафкия тур са участвували 21 станции а
именио: '
Класация Mнoro оператори един предавател
LZIKSM 379920 т. LZ2KSK 59334 т'
LZ11<AA 344955т. LZ2KRZ 40248т
LZl KRD 236338 т. LZ1 кво 31 150 т'
LZ2KAF 138317 т. LZ2KRM 19497 т'
LZIKDZ 108768 т. LZ2KSU 2220 т'
LZIКRB 60416 т. .
От статистиката, направена от орrанизаторите на
състезанието, постижението на бълrарската радиостанция
LZIKPG от 159964 точки е най добротодосеrа на 7 MHz
за европейски радиостанции и е рекорд за този обхват.
Ние поздравяваме LlIKPG и неrовия оператор Тодор
Маиев с rолемия успех и им пожелаваме все така достойно
да представят нашата родина в бъдешите международни
състезания. Поздравяваме и LZIKSF, която се нареди в
шестицата на най-добрите на 7 MHz, заемайки 4-то място.
Попов
3аведуш цРК
LZ2ZZ
LZIAG
Един оператор всички обхвати
279246 т. LZ2EA
]39700 т. LZ2GS
86520 т.
888 т.
Един оператор един обхнат
LZ1 W 28 MHz 46,057 т. LZ1КSF 7 MHz 101,008 т.
LZ2KDFI4MHz I,127T. LZ1DZ 7 MHz 603)4T
LZlКPGJ MHz 159,964 т. LZIKSA 7 MHz 43:260 т:
в чужбина
През изминалата 1969 rодина бяха
подобрени четири световни рекорла на
далt чни любитедекираДl10ЗРЪЗКИ в УКВ
обх а'l'ите. Таблиuата на световните
УКВ DX рекор:щ придоби следния вид:
U нае ар е
около 5 т. Приемникът му ее състои
от параметричен усилвател, транзисто-
рен конвертор и два късовълнови радио--
приемника един за приемане на
СЛlух и един с изход за запис на хар-
тиена лента.
Двустранни радиовръзки
5') MHz: LU3EX JA6FR 19308 km 24.3.1956
[44 MHz: W6NLZ KH6UK 41187 km 8.7.' 957
4 0 MHz: W DRL К2СВА lИ7 km 16.7.1969
12\,'j МН, : WбnQJ/1\ K6AXN/ 6 644 km 14.6.1!-J59
230() MHz: W !BVUfl КI DR 6/1 362 km 30,8 1 68
3300 MHz: W6IFE/ 6 W6VIX/ 6 306 km 9.7.1956
;;"10 (1Hz: W7J\P/7 W71 t-H"/7 42б km 31.7.1960
21 GHz: W2UKL/-l W A2VWI/ 2 43,5 km 24,10.1964
Над 30 GHz: W6FUV/ 6 W6IСJ/ б 3,7 km 9.2.1969
Двустранни радновръзки чрез отражение от Луната
144 MHz: SM76AE ZLIAlR 17797 km 4.3.1969
430 MHz: WA6LET G3LTF 9220 km 25.9.1965
1215 MHz: WB610M G3LTF 8837 km 27.4.1969
Забележка. В официалната таблица
разстоянията са дадени в мили. В слу-
чая за улеснение на читателите сме rи
преизчиСЛИЛИ в километри. При радио-
връзките чрез отражение от Луната
разстоянието между кореспондентите
се отчита върху земната повърхност.
Ра.1иовръзката между \ 6FUV/ 6 и
W6ICJ'6 е проведена на модулирана
телеrрафия, на чест()та около 40 GHz.
За предавател и са били използувани
профеСlIонаЛRИ СВЧ rенератори с мощ-
ност около 10,mW, модулирани с 1000 Hz.
Антените са били параб;)JIИЧНИ с малък
диаметър.
G3LTF и WB6IOM са започнали пър-
вата проба иа 9 ноември 1968 r., а
двустранната връзка е осъществена
през пролетта иа следващата roдина
27 април 1969 АмерикаНСIШЯТ радио-
любител е използувал 500 W предава-
тел и параболична антена с диаметър
Най-силно впечатлеиие върху радио-
любитеЛСl<ите среди направи млунната"
връзка на SM7BAE със ZL I AlR. На-
рушена t'еше хеrtмонията на американ-
ците в УКВ 'реКОf\дите (предишчият) ре-
корд беше на W2 F А с VK3A Тм) и
беше ПОl<рИТО разстояние, почти пре
делво за размерите на нашето кълбо.
За предел на любителските антенни
конструкции се смята и 160-елементиа-
та антена на шведския радиолюбител,
съставена от шестнадесет lO елемеитни
яrи антени.
у иас
В изминалата юбилейна за нашия
народ 1969 r. можем да отбележим ня
кои постижения на любителите на ул-
тра късите вълни, които се открояват след
период на Д8е триrодишно мзатишие".
Ще rи изброим по хронолоrич.еи ред:
Успешно участие на радиостанцията
РадUQ телевизия e/leKmpOHU1ta, кн. J ' 97Q
Рубриката
води
Стефан
Минчев,
LZ1ВW
на Видинския окръжен радиоклуб
LZ2-RBI/p в УКВ състезанията през май,
юли и септември от вр. Бабин нос на
Ст. плаиина. По вреМе на септемврийс
кото УКВ състезание операторите
набраха почти 10 хиляди точки OT
личен резултат прн нашата отдалече-
ност от страиите с roлям брой УКВ
станции.
Установяване през aBrycT на MeTeop
ни радиовръзки с две нови за нашите
любители страни. Това са връзки на
LZIБW с LX1SI, в която кореспонден-
тът MARCEL от Люксембурr работеше
на SSB, и с РА6М6, проведена от пър-
вия сеанс, за 55 минути.
Установяване на няколко рекордни
за Бьлrария ТрОПОСфt'рни радиовръзки
през септември от 1 Z1BW/ p . най-далеч
ната от които са OK3CAF/plQ A КJ62g)
на разстояние 770 km, проводена в
2230 LZT на 9 септември 1969 roдина.
Заедно с постиженията през измина-
лата rодина искаме да отбеrежим все
оше непълноТо ИЗ'10лзувапе на възмож-
ностите за работа иа УКВ в болшин-
ството радиоклубове в страната, откъ-
дето идва и малкият брой участници в
състезанията. Въпреки отделните д"бри
прояви все още масата от радиолюби-
тели няма опит в работата на УКВ,
свързана с определени изисквания към
апаратурата. операторски п()хвати и
особености на разпространението на
вълните на далечни разстояння.
Да пожелаем и се потрудим 1970 ro--
дина да бъде крачка ЮlПред в дейност-
та на бълrарските УКВ любнтели, sa
да бъдат те действително резерв за
техническия nporpec и защитата на
нашата родина.
73! LZIBW
Стефан Минче\8
31
fI @1 1
,; k/l q&1 еАе онц.f I
,.
"-'\
...
r
11
' -
"
'\
.....
. ..... .
r
през rрамофона с фуния и слюдена мембрана. . .
"' "
....
...
"-
"
-.....-.....
""
.. ".
! : ,""
ОТ фоноrрафа на Едисон (1878 r.)...
... и електрическият rрамофон
със стоманена иrличка.. .
. .. до автомата с маrнитна доза, . диамантен"': елиптичеи връх и
реrулиране на вертикалното и хоризонталното Н8ляrане на рамото (1969 r.)
n
--
'!JIt J ._
,
1
(
.....
......
.... I .
......,......
.::........-
.... '
l'
,
,,"
.-
32
Радио телевuзuя,ел.ектроншса, КН.} 1970
'11
+
.,-=,
,,<
R
l
, J
"'-
:... .....}-, , . ."........ Jo..
Двете фиrури са извадки от научеи труд на М. Ли
сажу и възпроизвеЖдат неrовия .осцилоскоп" (1860 r.)
Първата фиrура дава оиаrледяваие на синусоидалните явле
НИЯ. Оr./J далото тезалепено върху едното рамо иа раз-
КО.llебаниа К8мертон, а въртящото се оrледапо М създава
.хоризонталната раэвивка. .
На втората фиrура е показан осцилоскопът, с който
Лисажу е установил Прочутите криви от взаимодействието
на две взаимно перпендикулярии колебания.
ElleK'POIlIUCCI. ara
Електромеханичните иrрачки започ-
ват да отстъпват място и на електрон-
ните. rоворещите кукли вече разказват
приказки, пеят песнички, казват таблицц
ва умножение, дават урок по анrлийСКИ
или отrоварят на въпроси с помощта
на вrраден в тях миниатюрен MarHeTo-
фон или rpамофон,' Малката електронна
.сестричка" на досеrашната кукла има
,МнO.rо,"rолям успех сред децата и вече
",сички сериозни производители на дeт
-ски иrрачки навлязоха в това произ-
ВОДСТВО.
(1)а'вФА
КаКВО ауаете аа тоаи опит?
О. %'
Ct
, !
',.
,,,',,
1 '. Ч1li rr
I '\ \'
....
1 I I ., ..
".(. ,
.. {..
...........,..
.....
...
....
\
'-'
AIIII..
Електронна кръстословица
Хоризонтално: 5. Вид звукозапис.
6. Иижектор на токоносители. 11. Еди
ница мярка в електротехниката. 12.
Електрически полюс (мн. ч.). 13. Ширина
на честотен обхват. 14. Вид транзистор.
17. Единица ыярка, на името на анrлий
ски физик-експериментатор. открил
електромаfНитиата индукция. 20. Марка
съветски транзисторни приемници, 21.
Математическо представяне на информа
цията за машинна обработка (мн. ч.).
22. .Шасита" за печатан монтаж: 23.
Примеси в полупроводници, доставящи
електрони., 24. rенератори на звукови
сиrнали. 26. Отскоци, върхове, остри
импулси. 32. Неправилен, нереiювен.
33. Ча т, от скален ifеханизъм. М.
Виден физик, определил опитно ско-
ростта на електромаrнитиите въ ни.
37. Основно явление в електротехниката:
111,
'1
\
\r
,
I
:- '
\,
'!
"
U
Без ,nvми
38. Еgиница мярка за електрическа
величина. 39. Алумиииева сплав. 40.
Шведска фирма за електронно сметачни
машини. 43. Обхват на музикалната
raMa. 44. Вид детектор.
Отвесно: 1. Блок на телевизионни
приемник (съкр.). 2. Марка Съветски
батерии, З. Следа в маrнитния запис.
4. Вид транзистор. 7. Електронии cъo
ръжения за локация. 8. С:ьпротивителен
материал. 9. Име, дадено на стари лам-
пови цокли.l0. Част от променлив KOH
дензатор (мн. ч.). 15. Честотен обхват
в телевизията. 16. Двиrател. 18. Носи-
телн на електрически заряди. 19. Схема,
позволява ша използуване на хармонич
ните на входния сиrиал. 25. У строй
ства, приборн. 27. Схемеи блок в теле-
визията. 28. Заредена чаСТlща. 29.
Проводим материал. 30. Носители ва
електричество. 31. Вид свързване в
електрическите мрежи. 35. Система за
цветна телеВИЗJl!l. 36. Лампов електрод.
41. Индикатор за настрЬйка. 42. Марка
батерии.
Любопитни вести
При настройка на директната теле
типна връзка Москва Вашинттон съвет-
ските свързочници се учудил и, че
американците непрекъснато предават
едиа и съша фраза: »А duick brovn
feh iamps over the lazu dog", което
означава в превод .Бърза кафява ли.
сица скача през ленивото куче" . КОrБТО
се заинтересували на какво се дължи
изборът именно на тази фраза, оказало
се, че това е наЙ-J."раткото съчетание,
съдържащо всички букви на анrлий
ската азбуli:а.
*
* *
Падащите снежинки в болшинството
случаи са заредени отрицателно, а дъж
довните капки положително. При попа-
дане на снежинките върху проводни-
ците те им предават своя заряд. В
някои случаи зарядите MoraT да дове-
'дат до потенциали и от няколкостотин
волта, което при толефонните провод-
нипи причиНява прекратяване на връз-
ката.
*
* :1:
Полупроводникът селен е получил
своето име от древноrръцката боrиня
на луната Се,тена заради това, че има
сребрист цвят. Открит е през 1817 r.
от шведския хнмик Берцелиус и съдър-
жанието му в земната кора е само
шест ХИЛЯди от пропента.
..,..
, ,
'f1;'"' r
ХИМИЧЕСК"
. 8 Р
"i
) .
'i:!>
""
jJ.. 'j> . .
,'> 1:! '
;; ,
se
t,
i
..,.е
i:i hfi
ft ,... - ..,.. .
'. . "(:{ j. , 1 ..'" . '
'ь , .. _! . i '
J,. . > ;
f:'. а ,.
t' ...,. ". -$
,,,1 .,
_ t. ,
i"
......
.",
'
,......
" .
....
rиr АНУ LJA НАША ТА
Д3'ОТПО ТОРОВ \ ПРОМИШЛЕНОСТ
.Ч,
.,
.'
,... ''/f''" ',<, '
" "''ff)' , { "
;,. "
"7'1
",;,.
---
l
1k.:;'
...
."
КОМБИНАТ
,
ц
А
...... "",,,.,,,,,, _.......,...,...,
"
,..
"'!
'i.
'!"""
f
,,;'''
.':
'-э,
....
-.- -Zl...."",........
,y....1Т'J'"
t ... ';O"
#- ..... d- А",аое".
/'"
,-:
.. .A-
...
-
..... .
'.
"....
. "
"
....<
.........
., :"""....
.
."..,.......",
, '
'-
,
fj
,."j
f:
[\о"
'(
.,..
, '
"
;'\('.
fiJ'Jf ' """"
,
.'
Химически f{омбинат Враца, на..
Л'МИЯТ ком5ина в J ропа 18 прuизво (СТВО на
карбамид.
IIШ:II-" ен и TH1IT
што I 11' 7
(ости ПI'" .,И";(,. J
Изпuдз"ванетс. за
н .. като c 'PU"11
н 1 прои
( шит. РНО'ХИI'иенни
пс pC0l1a.1.
КоМfj....1Тъ' " прuектира!l
I а 12(' JНa I\ЮНЯК и Н
'lIIевн(
HeroBaTa пr'JД:' кци, от и чителна важ-
Н"СТ "a!{ c. 18 C '1CKOT" стопаНlfВu, TaKd и "а
о..руrи ОТр<!СJlИ на" лич '''ата ш. С"РИ 1, I ':I.Т!
орrанnчен и неорrаllНЧ'Н синтез, ICTMacI
и ДР. Особено знаЧl::ние нмат произве)'о',\анит(
кар"амид за селското стопанство, карбамид
;ивотнов- (ството, карflМИД т хни,<ески, тпеlt
а".ОНЯК. амонячна вода 25 I v. технически ис-
'IOPOA 99,5 O, , "Iедицински КИl.IOрод 99, , '}и'
В pe"l'Jhtho-механичния заво! на комбината
сс произв "кдат апаратура ХИ'lИческата
прuмишленоет, р з рвни част . отпИА ,И.
Построеният L помощта на CCr.P TEII с
"ОЩНОСl 50 меrаиата на природен r8: задово-
ява НУЖll1те на кс \!бинаrа ,, П1ра и елек
ТрGен( рrия.
Внедрената най-нова проrресивна теХIЮЛО-
rия, съчетана с автоматизация, дава възмож
ност "родукцията на Химкомбината по техии
ко-икономнчески показатели и качество па
Gъде на световно ниво.
За отли'шите к чествени показатели Bpa
'Iанският карбамид "достоен със златен Me
" '1 на ПЛОПИВСКИJl пананр през 19БР rодина.
.11.11
i Н наЧ<l
.18
сро
пrОИЗВ'JДСl и,).
нас на npllp' -
пр )С1 IВ.Ш
и 'ри
УЖВа1 lия
про TBOT"
она Kap 111.1
" ''r-''
4
-
.
'.": .
'.
."'- .. '..::... ' . . , . . ...f ' ...
ПРОИЗВЕЖДА:
Цимент марка ,,400" и ,,500"
Азбестови тръби и 8збестов-и плоскости
Държавен циментов иомбинат
"ВИЛХЕЛМ ПИК"
Враца
Телефони: номера тор 45 50 и 21 62
Банкова е/ка 31(;UI0 при БНБ, rp. Враца