ПРОСВЕТА
ЗЛДТОЗДР БОЕВ
^\\\\\\<\\WNN
Златозар Боев


Художник на илюстрациите
Георги Пчеларов
ПРОСВЕТА
СОФИЯ
Пъстроцветни и игриви
На проф. Кръстю Тулешков (1901—1976) — бележит
изследовател на насекомите в България
3. Боев
Наред с птиците пеперудите са може би най-популярните при-
родам създания. И те като пернатите и гласовити летци са пищно
надарени от природата с всевъзможни багри и форми, конто ви-
наги ни изпълват с възхита. Когато в окъпаната от слънчеви лъ-
чи поляна погледът ви се спре на затрептелите във въздуха край
разцъфналите Цветове пъстрокрили същества, душата ви навярно
се изпъл$<. със същия възторг и умиление. Пеперудите ни
доставят същата радост, същия трепет и събуждат у нас любовта,
кодто кара човека да се чувства щастлив в този все по-тесен и
обедняващ на природам красота свят.
Светът на пеперудите. Техен ли е той? И откога? Колко вида
пеперуди живеят на Земята? Какво е развитаето им, устройство™
им и какво е тяхното място в ощетената ни природа? Това са само
някои от въпросите, конто днес занимават лепидоптеролозите —
учените, конто изследват пеперудите. В научната литература ла-
тинското название на разреда Пеперуди е Lepidoptera (от гръцко-
то лепис — люспа, и птерос — крило).
Пеперудите са се оформили като самостоятелен разред насе-
коми в началото на триаския период на мезозойската ера, т.е. пре-
ди около 240 милиона години — или те са връстници на данозав-
рите! Едай от най-древните веществени доказателства в палеон-
тологичната им летопис датират от началото на кредния период
(преди около 140 милиона години). Запазилите се вкаменени или
включени в кехлибар техни останки дават основание на палеон-
толозите да смятат, че преди около 70 милиона години вече са съ-
ществували съвременните семейства пеперуди. През олигоцена
(преди 37—25 милиона години) възникнали много от съвремен-
ните им родове. Изкопаеми пеперуди са намирани в земните
Пластове в Испания, Германия, Хърватска, Италия, Франция, Ве-
ликобритания, Русия, Казахстан, САЩ (щата Колорадо) и др.
В съвременната ентомофауна* на Земята пеперудите са най-
многобройният разред насекоми след разреда на бръмбарите
(твърдокрилите). Според различии специалиста разред Пеперуди
наброява от 100 до 200 семейства, конто включват общо не по-
малко от 140 000 вида. Разпространени са на всички континента
и на много, дори на значително отдалечени в океана малки остро-
ви. На Антарктида пеперуди няма.
Пеперудите се разделят на два подразреда — Равнокрили
(Низши — Jugata, или Нотопеига) и Разнокрили (Висши —
Frenata, или Heteroneura), всеки от конто има доста сложна вът-
репша подялба. Ентомолозите (специалистите, конто изучават
насекомите) всяка година описват десетки нови за световната на-
ука видове пеперуди. От друга страна обаче с бурните темпове на
преобразуване на природата (разораването на стелите, изсичане-
то на горите и т. н.) стотици видове измират, преди още да са ста-
нали известии на учените. Унищожаваме по-малките си съседи по
планета, без дори да сме научили, че те същестауват редом с нас!
Повечето пеперуди дори нямат български наименования и затова
в книжката някои от тях са спомената само с латинското им име.
(Илюстрираните видове в текста и на таблото са означени с цифри.)
За много хора пеперудите са дневни животни. Според тях те се
активизират едва след като слънцето огрее добре горската поляна
или склона. В действителност обаче повечето пеперуди отбягват
слънцето. Те предпочитат да летят привечер, нощем или призори.
И денем, и нощем обаче те са винаги добре дошли. Та нали нощ-
* Ентомофауна — от гр. ентомон — насекомо, и Фауна — бо-
гиня на горите и полята, покровителка на стадата. В зоологията
думата фауна означава животински свят, видовия състав на жи-
вотните.
© Златозар Николаев Боев, 1995 г.
© Георги Стоянов Пчеларов — художник, 1995 г.
Издателство „Просвета44, София
ISBN 954-01-0494-7
ните пеперуди са главната храна на стотици видове прилепи, а съ-
що и на козодоите, чухалите, кукумявките и на още много други
шици! Денем пък дневните пеперуди са основната храна за реди-
ца видове дневни птици, като славеите, коприварчетата, сврачките,
мухоловките, пчелоядите (въпреки името им!) и още много други.
Кое отличава пеперудите от останалите насекоми? Преди
всичко особеностите на техните крила. Независимо от формата им
всяка пеперуда има четири крила, чийто размах може да бъде от 2
мм до 31 см. Те са покрита с много дребни люспички от хитиново
вещество. (Нали са люспокрили!) Подреждането на люспичките е
подобно на подреждането на керемидите по покривите, но то може
да се вида само с микроскоп или с лупа с по-голямо увеличение.
„Патент44 на пеперудите е спирално навитого под главата им
удължено хоботче, образувано от силното разрастване на долните
им челюсти. Чрез него те се хранят, като смучат нектар от цвето-
вете на растенията. Важно е да знаете, че ларвният стадий на пепе-
рудите се нарича гьсеница. След време гьсеницата се превръща в
какавида, защитена в пашкул, от който излиза напълно развита пе-
перуда. Ползата или вредата от някои видове пеперуда за човека
зависи от храненето на техните гьсеници. Формата и големината
на гьсениците е видово специфична. Размерите им са от 2—3 мм
до над 15 см. Често пеперудата (т.е. възрастното насекомо — има-
гото) живее много по-кратко от гьсеницата. При някои видове ста-
дият гьсеница трае до две години, а имагото при други преживява
не повече от едаа-две седмици. Понякога след обилно размножава-
не на някои пеперуда гьсениците им на огромни пълчища тръгват
да тьрсят храна. Така, впуснали се в масово преселение, те могат
да унищожат растителността върху обширни площи.
Досега в България са известии около 2600 вида пеперуда,
представители на 50 семейства. 94% от тях са нощни видове. Ос-
таналите едва 6% за дневните пеперуда обаче са им донесли по-
пулярност, зарада която наши и чуждестранни колекционери, во-
дени от съмнителни изследователски мотиви, опустошават нахо-
дащата на редки видове. Нещо повече — преди няколко години у
нас се появи и детска шарена книжка със заглавие ,Довци на пе-
перуди44.** Тя не само обясняваше как, но и като че ли насърча-
ваше децата да колекционират мъртва тази пъстрокрила красота.
Целта на нашата книга е съвсем друга. Тя ви представя многооб-
разието на пеперудите и значението им в природата, а оттам и не-
обходимостта за тяхното опазване.
Обедняването на света на насекомите, голяма част от който са
пеперудите, вода до по-трудното изхранване на малките в гнездо-
то на пойните птици, до затрудаеното намиране на храна от приле-
пите и т.н. Отгук и връзката им със следващото звено — грабливи-
те птици, хищните бозайници и др. Затова нека всичко бъде на мяс-
тото си! Онези от вас, конто искат да разгледат отблизо красотата
на пеперудите, могат да се разходят из залите на Националния при-
родонаучен музей, където ще видят и някои от най-изящните пред-
ставители на тази трупа насекоми, събирани в продьлжение на по-
вече от 100 години от всички кътчета на Земята. Красиви сбирки от
пеперуди има и в природонаучните музеи в Пловдив, Варна, Бур-
гас, Плевен, Белоградчик, с. Черни Осъм (Ловешко) и др. Не ста-
вайте и вие събирачи на пеперудена смърт! Защото много преди.
да сме се появили на този свят, той е принадлежал на останалите
живи същества, сред конто са и пеперудите!
Златозар Боев
** Милчев, А. Ловци на пеперуда. С., Отечество, 1978.
На първа страница на корицата — Protogonius tithoreidis.
На четвърта страница на корицата — горе Ornithoptera croesus, долу
— брукенов птицекрил (Trogonoptera brookiana).
На титулната страница — средна винена вечерница (Deilephila
elpenor).
Семейство Полумесеци
(Papilionidae)
В нашата природа те са може би най-ефектните пеперу-
ди. Правят впечатление не само със значителните си раз-
мери и контрастною си и ярко оцветяване. Бързият им
стремителен полет е също отличителна особеност.
Антенките им са дълги и неразклонени. Когато пеперу-
дите си почиват, те държат крилата си затворени, прибра-
ли едно до друго във вертикално положение. Полуме-
сеците водят дневен начин на живот, т.е. активни са само
в светлата част от денонощието и особено при слънчево
топло време.
Размахът на крилата им е от 4 до 25 см, но при евро-
пейските видове не надхвърля 10 см. Едрите представите-
ли обитават тропиците. Техните размери неколкократно
превишават големината на някои от най-дребните птици
— колибрите. За повечето видове е характерен т.нар. по-
лов диморфизъм (разлики във външността, главно в раз-
мерите и в окраската, на мъжките и женските). Известии
са около 540 вида, като огромною им мнозинство предпо-
чита гоплите тропически ширини. В България се срещат 8
вида.
Всички имат едри, пъстро нашарени гьсеници. Между
главата и първия гръден сегмент имат вилоподобен орган
с ароматни жлези. Какавидите висят свободно, закрепени
с тънка нишчица за субстрата (предмет, материал, служещ
за здрава основа). В това състояние те презимуват и на
следващата пролет вече се превръщат в пеперуди.
Полумесеците са едни от най-красивите и най-едрите
пеперуди. Ею защо много видове — особено в тропични-
те страни, днес са подложени на хищническо излавяне от
колекционери. Европейските представители също са сред
най-редките пеперуди на континента. Някои видове са
включени в Световната и в Европейската червена книга,
както и в Червената книга на България*.
Видове в България: голям полумесец (Papilio
machaon, 1, 2, 3), малък, или многоивичест полумесец
(лястовича опашка) (Iphiclides podalirius), аполонова пе-
перуда (Pamassius apollo, 4, 5), поликсена (Zerinthia
polyxena).
Чуждоземни видове: райски птицекрил (Ornithoptera
paradisea, 7), брукенов птицекрил (Trogonoptera
brookiana), еленин троидес (Troides helena), лидердалова
армандия (Bhutanitis liderdalii), алкиной (Atrophaneura
alcinous, 6), серицин (Sericinus montela).
* У нас все оше не е отпечатана червена книга за безгръбначни-
те животам, но в предвиденото бъдещо издание вече са набелязани
видовете, за конто съществува опасност за оцеляването им в нашата
природа.
3
Семейство Бели пеперуди, или Белянки
(Pieridae)
Белянките са най-обикновените пеперуди у нас, конто
можете да срещнете почти навсякъде, дори и в централни-
те части на големите градове. Не мислете, че тези пеперу-
ди са само бели! Макар че окраската им най-често е бяла,
жьлтият, охровият и оранжевият цвят също багрят крила-
та им. В тропиците има дори почти черни белянки! Пове-
чето белянки са дребни видове, а най-едрите достигат 8 см.
Всички видове имат тьнки и неразклонени антенки, завър-
шващи с топчесто разширение на върха, подобно на
главичка на топлийка. Предайте крачка са развита пропор-
ционално на останалите. Семейството наброява около 500
вида, разпространени в Европа, Азия и Америка. В Бълга-
рия са установени 24 вида. Гъсениците им са зелени или
пъстри и са покрита с къси косъмчета, конто изглеждат ка-
то фин мъх. Какавидите се прикрепват към субстрата чрез
задния край на тялото си с тьнки нитки.
Броят на поколенията в различните райони за отделни-
те видове е различен. На север белянките дават по едао
поколение годишно, но на юг могат да имат и до 5 поколе-
ния. Ако пролетта или лятото се случат хладни и дъждов-
ни, гъсениците от I—Ш поколение презимуват в пашкули
и така дочакват следващата пролет, когато се превръщат в
пеперуди.
Гъсениците на някои от видовете са изявени вредители
по зеленчуковите и овощните култури. Възрастните насе-
коми (пеперудите) се хранят с нектар от най-различни рас-
тения, но обикновено предпочитат нектара от цветовете на
растенията от сем. Кръстоцветни (Brassicaceae) — пол-
ския и черния синап, различии видове зеле, рапица и др.
Затова се препоръчва в селскостопанските учасгьци сис-
темно да се унищожават плевелните растения от сем.
Кръстоцветни като едаа от мерките за борба с вредящите
видове белянки.
Видове в България: бяла овощна пеперуда (Aporia
crataegi), бяла зелева пеперуда (Pieris brassicae, 1, 2, 3),
кардаминова пиерида (Anthocharis cardamines), лимонена
пеперуда, или лимонница (Gonepteryx rhamni, 4, 5), пепе-
руда пощальон (Colias crocerd).
Чуждоземни видове: вискотова жълтушка (Colias
wiskotti), източна пиерида (Euchloe orientalist, розов мада-
ис (Madais fausta, 6), тайванска жълтушка (Hebomoia
glaucippe formosana, 7).
4
Семейство Многоцветници, или Нимфалиди
(Nymphalidae)
Два белега в устройството на тези пеперуди са особено
характерни: отсъствието на нокътчета на предайте им
крачка и силното им скъсяване, както и липсата на удебе-
ления на жилките по крилата. Многоцветниците у нас са
едай от най-едрите дневни видове. Летят из горските поля-
ки, над пасища, ливада и планински открити пустеещи те-
рени. Понякога може да ви зарадват с ярките си Цветове и
в градските паркове.
Някои видове, като дяволската пеперуда например, извър-
шват далечни сезонни пътешествия. Този вид всяка година
прелита от Европа над Средиземно море и достига пустинята
Сахара. На север е разпространен до Швеция и Исландия.
Окраската им е ярка, контрастна, фигурирана. Разма-
хът на крилата е от 2,5 до 18 см. Те са изпъстрени с петна
с формата на очи, конто при някои видове имат и защитно
значение. Когато пеперудата разтвори рязко крилата си
пред клюна на наближилата я птица, „очите“ изведнъж се
„облещват“ и за миг, докато изненаданата птица ги раз-
глежда, пеперудата е вече отлетяла... Някои видове на дол-
ната си страна имат мозайка от красиви петьнца, святкащи
със седефен отблясък. Затова и се наричат така — седеф-
ки. В света са установени около 2000 вида многоцветници,
разпространени из всички континента. Според ентомолога
Юлий Ганев у нас се срещат 48 вида.
Гьсениците им са със средни и големи размери и обик-
новено имат шипчета или месеста израстьци. Пашкулите
им са висящи, с ъглеста повърхност. При някои видове те,
както и гьсениците им могат да променят цвета си според
околната среда. Зимата прекарват както в състояние на ка-
кавиди или гьсеници, така и като възрастно насекомо —
пеперуда. Някои видове на многобройни ята предприемат
далечни пътешествия, при конто прелитат понякога стоти-
ци и дори хиляда километри.
Видове в България: голяма тополова пеперуда
(Limenitis populi), адмирал (Vanessa atalantd), даевно па-
уново око (Inachis io), лилава седефка (Boloria dia, 1), дя-
волска пеперуда (Cynthia cardui), траурна мантия
(Nymphalis antiopa, 2, 3), ясенова мелитея (Euphydryas
matuma).
Чуждоземни видове: явански адолиас (Adolias dirtea
javana), японска седефка (Argyreus hyperbius), северна се-
дефка (Boloria aquilonaris), шренкова преливница
(Apatura schrenckii, 4), пенелопена седефка (Argynnis
zenobia), Kallima inachus, 5.
5
Семейство Сатири, Кадифянки и Очанки
(Satyridae)
Към това разнообразно семейство отнасяме много от
ефектните едри и ярко обагрени дневни пеперуди. По външ-
ното и вътрешното си устройство, какго и с биологичните
си особености те са много близки до многоцветниците, с ко-
нто понякога ги обединяват. Имат закърняла първа двойка
крачка, а антенките им приличат на топлийки.
Наброяват над 1500 вида. Семейството е разпростране-
но почти космополитно (повсеместно). Сред тропичните
видове има и такива, конто летят нощем. В България се
срещат 55 вида в равнинки, горски и планински местооби-
тания.
Сатирите са едри пеперуди. В размах крилата им до-
стигат 25—100 мм. Обикновено са тьмно оцветени — в
кафяво, тьмносиво, черно, тъмновиолетово и др. От дол-
ната страна на крилата си имат по няколко светли петьнца
(точици), оградени с тьмен кант, подобии на очи, откъдето
идва едно от българските им имена — очанки. Биологич-
ният смисъл на тези шарчици е в отвличането на внимани-
ето на неприятеля. Нападащата птица често се заблуждава,
като кълве не по тялото, а по краищата на крилата, където
са „очите“.
Гъсениците на повечето видове са голи, неокосмени.
Формата им е вретеновидна, често с по два израстька в
задняя край. На цвят са зелени, жълти или кафеникави с
надлъжни ивички. Хранят се и живеят сред житните треви,
по-рядко — по тропичните дървета. Видовете от това се-
мейство презимуват като гьсеници. Високопланинските
видове за краткого лято не могат да продължат развитието
си след стадия гьсеница и прекарват две зими, преди да се
превърнат в красней пеперуди. Само някои видове прези-
муват като какавиди или яйца.
Видове в България: шахматна, или зеброва пеперуда
(Melanargia galathea), кадифяна медуза (Erebia medusa, 1,
2), родопска кадифянка (Erebia rhodopensis), сатир въл-
шебник (Kanetisa circe,. 3), профилна пеперуда (Maniola
jurtina).
Чуждоземни видове: памирски, или алфераков сатир
(Satyrus alpherakyt), еверсманова очанка (Lasiommata
eversmanni), едроока, или давендрова очанка (Hyponephele
davendra), тундрова, или мелисова кадифянка (Oeneis
melissa), пиретов сатир, или пиретова калитера (Callitaera
pireta, 4), сатир на Бишоф (Satyrus bischoffii, 5).
6
Семейство Синевки и Огневки
(Lycaenidae)
И даете български имена се използват равностойно,
когато става дума за представителите на това семейство.
В повечето случаи те са дребни, игриви дневни пеперуд-
ки, с размах на крилата 2—4 см. Мъжките са ярко обаг-
рени в огнени (червено-оранжеви) или небесни (светло-
сини) Цветове. Понякога са зеленикави, но почти винаги
имат красив метален отблясък. У нас най-често можете
да срещнете тези пеперудки покрай горските пътища, в
покрайнините на широколистните гори, по сечищата, чес-
то накацали на рояци покрай някоя локва на пътя или в
канавките.
Гъсениците им се срещат по широколистни дървета и
храсти, а също и по тревисти растения. В тропиците гъсе-
ниците на някои видове са хищни — хранят се с листни
въшки, кърлежи, яйца на мравки и др. Видовете от умере-
ния пояс презимуват в стадий на гьсеница, от която на
следващата пролет се развива пеперудата (имагото).
Наброяват около 1000 вида, разпространени почти кос-
мополитно, с изключение на Антарктида, вътрешностга на
Сахара и някои други райони. В умерените пояси на Земя-
та се срещат около 500 вида, но в българската природа са
представени едва 60 вида. Смята се, че огневките и синев-
ките не нанасят особена вреда на земеделското стопанст-
во.
Видове в България: брезов зефир {Thecla betulae, 1),
бяло дубъл-ве (Satyrium w-album), малинова пеперуда
(Callophrys rubi, 2), червена огневка (Lycaena thersamon),
орионова синевка (Scolitantides oriona, 3), бърза синевка
(Polyommatus amandus).
Чуждоземни видове: коронован теритас (Theritas
coronata, 4), феретиадова синевка (Acriades pheretiades),
романов томарес {Тот ares romanovi, 5), филипиева синев-
ка {Lycaenopsis filipjevi).
7
Семейство Хеспериди
(Hesperiidae)
Ввдовете от това семейство съчетават в себе си беле-
зите на дневните и на нощните пеперуди. С размерите си
не правят впечатление, но нежната им, често бледа или
постепенно преливаща от един цвят в друг окраска на кри-
лата е фина и красива. В нея обикновено участват резеда-
вият, оранжевият и лилавият цвят. Главата и тялото на
хесперидите са удебелени и крилата им изглеждат сравни-
телно къси. Имат тьнки антенки, конто към върха се уде-
беляват постепенно. Активни са през деня, но полетьт им
е без пърхане и прилила на полета на нощните пеперуди.
Често можете да ги забележите, като прелитат от цвят на
цвят из равнините, горските поляни, по планинските лива-
ди и пасища.
Гьсениците им са дебели, набита. При някои видове
те имат вретеновидна форма. Живеят сред листата на
дьрветата или на открито. Хесперидите обикновено пре-
зимуват като гьсеници, но по изключение — и като ка-
кавиди.
В световната фауна наброяват около 3500 вида, раз-
пространени във всички континента. Южна Америка е
най-богатият на видове от това семейство континент. У
нас то е представено с 23 вида. Заради многообразието им
хесперидите се подразделят на няколко подсемейства:
Pyrrhopyginae, Pyrginae, Hesperiinae.
Видове в България: горска хесперида (Ochlodes vena-
tus), слезова хесперида (Pyrgus malvae), траурна хеспери-
да (Erynnis tages), Thymelicus sylvestris, 1, кафява ружова
хесперида (Carcharodus alceae, 2).
Чуждоземни видове: полярен пиргус (Pyrgus centau-
reae), Pyrrhopygae spatiosa, Yanguna cometes, 3, Леонардо-
ва хесперия (Hesperia leonardus), пъстросребриста хеспе-
рида (Epargyreus clarus), японска хесперида (Pamara gut-
tata), черна, или бразилска сарбия (Sarbia diamippe, 4).
8
Семейство Вечерници
(Sphingidae)
„Най-бързо и продьлжително летящите пеперуди, ко-
нто имат най-мощна мускулатура, най-аеродинамично ус-
троено тяло и крила, принадлежат към семейството
Sphingidae" — така накратко ги представя изтькнатият
български зоолог проф. Кръстю Тулешков*. И наистина
— изследователите на насекомите са единодушии, че най-
добрите летци в света на пеперудите са не други, а вечер-
ниците.
На български ги наричаме вечерници заради това, че
повечето видове са активни нощем. Научного им име про-
излиза от думата сфинкс, защото при безпокойство гьсе-
ницата им заплашително издига предната част на тялото си
подобно на прословутата древноегипетска статуя край
Кайро.
Известии са повече от 1200 вида, мнозинството от ко-
нто са разпространени в тропиците. Най-голямо е разно-
образного им в Южна Америка. В България са известии
25 вида. Тялото им е вретеновидно, дебело, често изпъст-
рено с пастелни шарки. Предната двойка крила са издьл-
жени, островърхи. Размахът им при отделяйте видове е от
6 до 20 см. В сравнение с тях задайте крила изглеждат не-
* Тулешков, Кр. Пеперудите в България. С., Наука и изкуство,
1958, с. 103.
доразвити. Окраската на крилата е двойствена — както за-
щитна, маскировъчна (предайте крила), така и демонстра-
тивна, ярка (задайте крила). Гръдните им мускули са сил-
ни, затова и полетьт на вечерниците е много бърз, динами-
чен, с рязка смяна на посоката. Някои видове развиват
скорост от 60 км/ч. Могат и да увисват във въздуха подоб-
но на колибрите докато всмукват нектар от разцъфналите
Цветове.
Гъсениците са едри, дебели и са голи, лишени от мъхо-
во покритие. Задницата им завършва на VIII сегмент с рог-
че, стърчащо нагоре. Превръщат се в какавида, като се за-
равят в почвата. Гъсениците на някои видове са вредители
в горското и селското стопанство.
Видове в България: мъртвешка глава (Acherontia
atropos}, олеандрова вечерница (Daphnis nerii, 1), люляко-
ва вечерница (Sphinx ligustri, 2, 3), гьлъбова опашка
(Macroglossum stellatarum), прилепова вечерница (Hyles
vespertilio, 4), ивичеста дейлефила (Hyles lineata).
Чуждоземни видове: пеперуда вещица (Smerinthus
geminatus), турангова вечерница (Amorpha philerema),
ясенова вечерница (Dolbinopsis grisea), Phlegethontius sex-
tus, Pholus tersa, вечерница на Комаров (Rethera komarovi,
5).
9
Семейство Вилоопашки и Качулатки
(Notodontidae)
Това са средноголеми нощни пеперуди с размах на
крилата 27—80 мм. Предайте им крила са удьлжени и зад-
ният им ръб при повечето видове има един или няколко ка-
чулести (зъбовидни) израстька, конто са дали и името им.
Денем, когато почиват, кацнали по стволовете на дървета-
та, прибират крилата си покривовидао, като тялото остава
под тях. Коремчето е дълго, а пипалата — гребеновидни.
Окраската им е сиво-кафява, но в тропиците има видове с
ярки наситени Цветове. Вилоопашките са топлолюбиви ви-
дове. Ето защо обитават само умерения и субтропичния
пояс на всички континента. Позната са над 3000 вида, 33
от конто и у нас.
Яйцата си снасят върху листата на дърветата. По-
вечето видове имат голи, неокосмени гьсеници. Те
имат два вилоподобни израстька на задния си край
(оттук и другото им име — вилоопашки). Гъсениците
са вредители по културните и по дивите дървесни и
храстови насаждения. Хранят се с листата им. За ви-
лоопашките е характерна монофагията — специализи-
ране в хранене само с определен вид храна (например
дъбовата вилоопашка се храни само с листата на дъ-
ба). Какавидират в пашкули, образувани сред цепна-
тините на дървесната кора или под нея, сред листата
или дори в сухата почва. Презимуват като какавиди
или като яйца. В топлите райони дават до две поколения
годишно.
Видове в България: дъбова вилоопашка (Peridea
anceps), тополога вилоопашка (Cerura vinula), буков коп-
ринопред (Stauropus fagi), голяма харпия {Cerura
(Dicanura) vinula, 1,2), месечница (Phalerea bucephala, 3).
Чуждоземни видове: средноазиатска качулатка
(Paragluphisia oxiana), жълтоврата качулатка (Datana mi-
nistra), червеногьрба качулатка (Schizura concinna), дву-
цветна качулатка (Leucodonta bicoloria, 4), Norraca
longipennis, Symmerista canicosta.
10
Семейство Процесионки
(Thaumetopoeidae)
Това е едно от най-малобройните семейства в света на
пеперудите. Включва само 1 род, обединяващ 9 вида, раз-
пространени в Европа, Северна Америка, Близкия изток и
Индия. Те са нощни пеперуди с размах на крилата 30—40
мм. В окраската им преобладават сиво-бежови тонове. Из-
пъстрени са с финн тьмни ивняки. В отпуснато състояние
крилата им са прибрани като скатовете на покрив (не сто-
ят изправени нагоре). Тялото им е късо, дебело и мъхнато
— покрито с финн косъмчета. Антенките им са дьлги и
нежно двустранно разклонени.
Гьсениците на процесионките са спечелили славата на
тези пеперуди като едни от най-опасните вредители на
горското стопанство. Процесионките периодично преми-
нават през каламитети (рязко и многократно увеличаване
на броя им). Наричат се процесионки, защото гьсениците
им, струпани с хиляди на едно място, се придвижват из го-
рата една след друга във вид на дьлги колони като проце-
сия. Една колона понякога може да включва неколкосто-
тин гьсеници с обща дьлжина няколко метра. Денем и при
лошо време те се крият по връхните клонки на дърветата в
големи гнезда, изпредени от нитки. Масовите нощни пъ-
тешествия на гьсеничните пълчища целят намирането на
обилна храна. Гьсениците на процесионките са космата,
но имат и специални, дьлги 0,1—-0,2 мм парливи косъмче-
та, конто лесно се отделят при докосване и силно дразнят
кожата (особено лигавиците, ако попаднат по тях), без да
са отровни. Причиняват силни обриви, а понякога и дъл-
готрайна екзема.
Гьсениците какавидират в обли пашкули, обикновено
под листата по земната повърхност. Процесионките пре-
зимуват като яйца или гьсеници. Яйцата си снасят на куп-
чинка с характерна за всеки вид форма. Те се обвиват от
специална прозрачна ципа, образувана от отделяния от
женската процесионка секрет. Този секрет понякога също
може да предизвика възпаление на кожата или очите.
Заради сходного си устройство понякога процесионки-
те се отнасят към обширного семейство на качулатките
(Notodontidae). У нас семейство Процесионки е предста-
вено с 1 род и 3 вида.
Видове в България: борова процесионка (Thaumeto-
роеа pinivora, 1), Thaumetopoea pityocampa, дъбова про-
цесионка (Thaumetopoea processioned, 2, 3).
Чуждоземни видове: херкулесова процесионка
(Thaumetopoea herculeand), уилкинсънова процесионка
(Thaumetopoea wilkinsoni), Thaumetopoea bonjeani.
11
Семейство Гьботворки, или Вълнарки
(Lymantriidae)
Това семейство включва едки от най-опасните вредите-
ли за горското стопанство и за овощарството в страните от
умеренна пояс. Те са предимно нощни пеперуди, размно-
жаващи се понякога в огромен брой.
Палице е силно изразен полов диморфизъм — женски-
те са по-едри, с големи крила и перести, гребенести антен-
ки, докато мъжките са непропорционално късокрили и ан-
тенките им са неразклонени. У някои гьботворки женски-
те са дори напълно безкрили. При отделните видове разма-
хът на крилата им е от 25 до 70 мм. В окраската им преоб-
ладават светлите тонове — бяло, кремаво, бежово или
млечносиво.
Семейството наброява около 3000 вида, обитаващи
предимно влажните тропични гори в Южна Азия и Еквато-
риална Африка. Тези райони са и най-богата на видове. В
България се срещат 14 вида.
Гъсениците им са космата, покрита с гьста власинки,
групирани в снопчета по однообразен начин върху всеки
сегмент от тялото. Хранят се с листа и филизи на зелени-
те растения, но по правило са полифаги, т.е. използват раз-
нообразна храна. Унищожавайки листната маса на горски
и овощни култури, гъсениците на тези пеперуди повреж-
дат дърветата, като ги обричат на постепенно изсъхване.
Повечето видове презимуват като гьсеници, а някои — ка-
то яйца или какавиди. Противоположно на гъсениците
имагото (възрастните индивида) на гьботворките не се
храни. Устният им апарат — хоботчето, е силно скъсено
(редуцирано) или напълно липсва. Пеперудите разчитат
единствено на телесните си тлъстини, за да преживеят, до-
като снесат яйцата си.
Видове в България: гьботворка (Lymantria dispar, 1),
златозадка (Euproctis chrysorrhoea, 2, 3), червеноопашка
(Elkneria pudibunda), плюнкотворка {Leucoma salicis), мо-
нашеска вълнарка (Lymantria monacha).
Чуждоземни видове: детелинова предачка (Elcneria
fascelina), елова вълнарка {Dasychira abietis), Orgyia
recens, Orgyia antigua, 4, 5.
12
Семейство Копринарки, или Копринопреди
(Lasiocampidae)
Пеперудите от това семейство са с твърде характерен
външен вид. Тялото им е масивно, дебело и при някои ви-
дове е цилиндрично, а при други е с конусовидна форма.
Крилата им са широки, със заоблен овален контур, срав-
нително къси. По правило повечето видове имат силно из-
разен полов диморфизъм (вънпши разлики в двата пола).
Женските пеперуди са по-едри и в размах крилата им до-
стигат 9 см. Хоботчето им е неразвито и не се хранят. Ан-
тенките им са гребенести.
Копринопредите имат едни от най-косматите гьсеници
сред нашенските пеперуди. В превод научного им име оз-
начава „рунтави гьсеници“. Имат по 16 коремии крачета.
Покрити са с гьсти косъмчета и са сред най-разпростране-
ните вредители в широколистните и иглолистните гори, тьй
като се хранят главно с листата на дьрветата и храстите. Го-
леми вреди нанасят и на овощарството. Гъсениците само на
някои видове са тревоядни. Численостга им в природата се
променя периодично, като преминава през фази на свръх-
размножаване, когато се преврыцат в истинско бедствие за
горского и за селското стопанство на обширни райони.
Яйцата си снасят на купчинки. Какавидират във фино
изработени паяжинни (копринени — отгук и имело им)
пашкули с продьлговата форма. Презимуват като яйца или
като гьсеници.
Семейство Копринопреди е от средноголемите пеперу-
дени семейства. Включва около 1000 вида нощни пеперу-
ди с твърде обширно разпространение. Най-богати на ви-
дове са тропиците на Африка и Азия. В България се сре-
щат21вида.
Видове в България: малинов копринопред
(Macrothylacia rubi), боров копринопред (Dendrolimus
pint), пръстенотворка (Malacosoma neustriam, 1, 2), топо-
лов копринопред {Poecilocampa populi, 3), обикновена
торбогнездница (Eriogaster lanestris), дъболистница
(Gastropacha quercifolia, 4).
Чуждоземни видове: пеперуда кукувича прежда, или
американска пръстенотворка (Malacosoma americana), се-
верноамериканска пръстенотворка (Malacosoma disstria),
сибирски копринопред (Dendrolimus sibiricus).
13
Семейство Паунови очи
(Satumiidae)
Семейството на сатурнидите, или пауновите очи,
включва един от най-едрите представители на пеперудите
въобще. Най-едрите пеперуди от нашата фауна се отнасят
също към това семейство. Размахът на крилата им дости-
га 25 см, с което значително превъзхождат много видове
врабчоподобни птици, колибри и др. Наименованието па-
унови очи са получили заради красивого и винаги добре
оформено „очно“ петно, оградено с тьмен кант, в който са
разположени ексцентрично (т.е. с отместен центьр) едно
или две кръгли, а понякога и овални петна, подобии на
шарките по надопапшите пера на пауна.
За разлика от крилата тялото на тези пеперуди изглеж-
да дребно, дори непропорционално скъсено. То е мъхнато
— гьсто покрито с къси власинки. Повечето видове имат
двойногребенести антенки, конто изпълняват и обонятел-
на функция. Чрез отделяните от женската полови аромата
мъжкият е в състояние да я открие в гората от няколко ки-
лометра разстояние. Хоботчето е слабо развито, често до-
ри липсва. Това е във връзка с краткотрайния живот на
възрастните насекоми (пеперудите). Те не се хранят и жи-
веят до десетана дни.
Пауновите очи наброяват над 1200 вида. У нас са из-
вестии 5 вида. Разпространени са предимно в тропичните
и субтропичните ширини в Африка, Азия и Австралия.
Срещат се и в Северна и Южна Америка, но отсъстват в
Нова Зеландия и някои други отдалечени океански остро-
ви. Летят предимно вечер — по здрач, или призори. Гъсе-
ниците им са едри, обикновено обагрени в зелено. Снабде-
ни са с по 16 крачка. Хранят се със свежи листа на дърве-
та и храста. До края на есента се превръщат в какавиди и
така прекарват зимата. Някои видове преди образуването
на какавидата си изпридат копринени пашкули, от конто
може да се получава коприна. Ето защо нишките им се из-
ползват и в текстилната промишленост.
Видове в България: голямо нощно пауново око
(Satumia pyri), малко нощно пауново око (Eudia pavonia),
розово пауново око (Perisomena caecigena), буково пауно-
во око (Aglia tau, 1, 2).
Чуждоземни видове: атлас (Attacus atlas), едуардов
атакус (Attacus edwardsii), артемида (Actias artemis, 3), ки-
тайско дъбово пауново око (Antherea pemyi), Automeris
io, 4.'
14
Семейство Нощенки
(Noctuidae)
Това е най-многобройното семейство пеперуди. Към не-
го се отнасят над 30 000 вида, разпространени по всички
континента с изключение на Антарктида. Поради многооб-
разието си те са групирани в 15 подсемейства. По данни на
лепидоптеролога Ю. Ганев в България се срещат над 624 ви-
да.
Както подсказва и името им, те са предимно нощни
пеперуди. В окраската на крилата им преобладават сиво-
то, бежовото и кафявото — нощенките имат предимно
покровителстваща окраска. Така почиващите през деня
пеперуди са труднозабележими на фона на околната сре-
да — дървесна кора, сухи листа и др. Почти всички но-
щенки имат характерна само за тях шарка от 3 петна и ня-
колко напречни вълнисти линии. Предайте крила са с
триъгьлна форма и са забележимо по-дълги от задайте.
Размахът им при повечето видове е 25—35 мм, но при
рекордьорите той достига цели 30 см — например при
Thysania agrippina — най-едрата пеперуда на Земята,
един екземпляр от която, уловен през 1934 г. в Брази-
лия, с разперени криле достигал 30,8 см. Някои субтро-
пични видове са прелетни и всяка година преодоляват ог-
ромни разстояния както прелетните птици.
Слуховият орган при нощенките е разположен на пос-
ледний гръден сегмент. Хоботчето при повечето видове е
добре развито.
Гъсениците им са дълги от 2 до 8 см. Те са голи, но по-
някога имат снопчесто разположени мъхнати власинки
(например при подсемейството Acronictinae). Имат по 16
крачета, с конто лазят по растенията. Хранят се както със
зелени листа, така и с плодове, стьбла, листни дръжки, фи-
лизи и др. Гъсениците на някои видове живеят сред лише-
ите или сред опадалите листа, където нападат дребни без-
гръбначни животни.
Нощенките презимуват на различен стадий от развити-
ето си — както като какавида или гьсеница, така и като
оплодено яйце или пеперуда. Много от видовете са изяве-
ни вредители.
Видове в България: яворова нощенка (Acronycta
aceris), удивителна нощенка (Agrotis exclamationis), зеле-
ва нощенка (Mamestra brassicae), жълта лентова нощенка
(Noctua fimbriata, 1), ахатова нощенка (Phlogophora meti-
culosa, 2), зъбокрила нощенка, или зъбокрилка
(Scoliopteryx libatrix).
Чуждоземни видове: агрипа (Thysania agrippina,
3), тиранов адрис (Adris tyrannus), ричардсънова но-
щенка (Anarta richardsoni), турангова орденова лента
(Catocala optima), амурска змийска нощенка (Ophideres
tyrannus, 4).
15
Семейство Педомерки
(Geometridae)
По броя на видовете си — 15 000, това семейство се на-
режда на второ място в света на пеперудите. По многооб-
разие го превъзхождат само нощенките. В България са из-
вестии 442 вида. Педомерките са разпространени в Евро-
па, Азия, Африка, Америка и Австралия. Най-разнообраз-
ни са в тропичните гори и в широколистните гори на уме-
ренна пояс.
Българското им наименование е съставено от думите
„педя“ и „меря“ и е във връзка с особенна начин на при-
движване на гъсениците им. За разлика от гъсениците на
останалите пеперуди, конто пълзат, гъсениците на педо-
мерките се извиват като подкова, доближават задана край
на талого си до предана, след коего отместват предана
напред и т.н. Тези движения се определят от намаления
брой коремни крачка и приличат на измерване с педи, ко-
гато доближаваме кутрето си до палеца, преди да премес-
тим ръката си напред.
Повечето педомерки са с дребни и средни размери —
от 13 до 50 мм, но размахът на крилата на някои видове
достига 80 см. В окраската им преобладават кафяво-бежо-
вите, сивите и жьлтите тонове. Шарките им са такива, че
ги маскират, и на фона на субстрата както гъсениците, та-
ка и имагото са почти незабележими. Самата форма и по-
зата на талого на гъсениците при много видове ги маски-
рат като клонче, стьбло, пъпка и др. При някои видове хо-
ботчето е закьрняло. Половият диморфизъм е много сил-
но изразен. Женските на някои по-студенолюбиви видове
често са безкрили или имат много къси крилца. Педомер-
ките са предимно нощни пеперуди.
Гъсениците им се хранят главно със зелените части на
растенията — листа, стьбла, филизи на дървета и треви,
но има и такива, конто за храпа използват и лишен и мъ-
хове, а някои дори са хищници. С храненето си много ви-
дове вредят на горского и селското стопанство и борбата
с тях всяка година поглыца огромни средства. Какавиди-
рат в почвата или в листния опад в гората. Презимуват ка-
то какавиди, гьсеници или яйца. Много рядко възрастни
педомерки доживяват следващата пролет.
Видове в България: брезова педомерка (Archiearias
parthenias), бъзова педомерка (Qurapteryx sambucaria, 1),
малка педомерка (Operophtera brumata), ъглеста педомер-
ка (Chloroclystis rectangulata), борова педомерка (Bupalus
piniarius, 2).
Чуждоземни видове: переста, или перната педомерка
на Данилевски (Cheimoptena pennigera, 3), великолепна
педомерка (lotaphora admirabilis, 4), насечена ентефрия
(Entephria caesiata), очилата педомерка (Cosmorhoe ocel-
lata).
16
Семейство Мечи пеперуди
(Arctiidae)
Представителите на това семейство сыцо са нощни пе-
перуди. Обикновено размерите им са 30—80 мм. Разпро-
лранени са повсеместно с изключение на Антарктида, но
най-много видове обитават тропичните гори. На науката
са известии около 7000 вида. От тях в България са устано-
иени 45 вида.
При част от вцдовете хоботчето е редуцирано, т.е. има-
сото не се храни. Повечето видове са пъстро оцветени. От-
Е(елните представители силно се отличават по форма, цвят
н големина, поради коего са групирани в две подсемейст-
ва — Arctiniinae и Lithosiinae. (Напоследък им се придави
ранг на самостоятелни семейства.) Предайте им крила са
с илно удьлжени и стеснени. Когато са кацнали и крилата
им са прибрали, те се вписват в триъгълен контур. Някои
bi вдове извършват сезонни миграции, като прелитат голе-
ми разстояния. Такава е пеперудата Utetheisa pulchella,
конто масово зимува в Африка, а лятото прекарва в Евро-
п<ь
Гьсениците им са мъхнати, гъсто покрити с финн ко-
ст.мчета. Оттук и сравненного с мечешката Козина, откьде-
го* е дошло и наименованного им. Заради контрастните им
HEimiecra шарки на някои езици ги наричат „тигрови пепе-
ругци“- За разлика от имагото гьсениците използват твър-
де: разнообразии хранителни източншщ, но това са главно
свежи зелени части на тревни растения. Какавидират в
копринен пашкул, в който понякога са примесени и финн
косъмчета. Повечето мечи пеперуди презимуват в стадий
гьсеница, по-рядко — като какавиди или яйца.
Видове в България: млечкова меча пеперуда
(Ammobiota festiva, 1), кафява меча пеперуда (Arctia caja,
2, 3), траурна меча пеперуда (Phragmatobia caesarea),
Cybosia mesomelia, меча пеперуда — госпожа
(Callimorpha dominula), храстова меча пеперуда (Diacrisia
sannio).
Чуждоземни видове: американска бяла пеперуда
(Hyphantria сипеа), пасищна меча пеперуда (Ocnogyna
loewii), Ephestris melaxantha, 4, мрачна закаспийска меча
пеперуда (Axiopoena тайга, 5).
17
Семейство Психиди, или Торбарки
(Psychidae)
Психидите са дребни пеперудки, външно приличащи
много на молците. Имат силно изразен полов диморфизъм.
Мъжките са по-едри и при отделяйте видове в размах кри-
лата им достигат 8—60 мм. Крилата са широки, често са
полупрозрачни. На цвят са сиви, жълти или черни. Хобот-
чето е напълно закърняло и пеперудите изобщо не се хра-
нят. Женските торбарки имат опростено устройство. Те
често са безкрили. При някои видове липсват и краката. С
това приличат на гьсеници.
Гъсениците им са изкусни зидари. Те си изграждат ка-
лъфчета — торбички (откъдето е дошло и наименованието
им) от слепени почвени частички, песъчинки и растителни
остатъци. В тези торбички става и какавидирането. В тях
гъсениците прекарват целия си живот (1—2 години). Тор-
барките посрещат зимата като гьсеници. Те са полифагии,
използват разнообразии хранителни източници — свежи
листа на дървесни и тревисти растения, лишен, загниващи
растителни части и др. Рядко гъсениците на някои видове
се проявяват и като хищници — нападат дребни бавнопод-
вижни насекоми.
Като цяло представителите на семейството са топлолю-
биви видове, обитаващи припечии, слънчеви места. Разп-
ространени са преди всичко в саваните и стелите на Афри-
ка и Южна Америка, но се срещат и на останалите конти-
ненти (без Антарктида). Известии са около 800 вида, 1/3
от конто обитават Европа и Азия. Около 30 вида са раз-
пространени на Балканский полуостров, съответно и в на-
шата страна. Те са дневни пеперуди, но летят и привечер.
Срещат се сравнително рядко главно по поляни, ливади и
пасища. За някои видове е характерно явлението партено-
генезис — размножаване на женските без участието на
мъжкия. По правило обаче мъжката пеперуда опложда
яйцата на женската в нейната колибка (кыцичка).
Видове в България: чиста торбарка (Psyche casta, 1,
2), торбарка охлюв (Apterona crenulella), едноцветна пахи-
телия (Lepidopsyche unicolor, 3, 4), гребенеста психидея
(Bijugis pectinelld), тръбеста талепория (Taleporia tubu-
losa).
Чуждоземни видове: лишейна психида (Brevantennia
triquetrella}, кавказка ребелия (Rebelia plumella, 5, 6).
Семейство Пъстрянки, или Цигени
(Zygaenidae)
Представителите на това семейство лесно се отличават
от останалите пеперуди. Връхчетата на антенките им са
постепенно удебелени, а хоботчето е добре развито. Тяло-
то им е скъсено. Предайте им крила са тесни и удължени,
а размахът им обикновено е 20—^0 мм. Задайте крила са
сравнително къси.
Пъстрянките са даевни пеперуди. Наброяват около
1000 вида, разпространени главно в тропиците. В Бълга-
рия са известии около 25 вида. У нас се срещат предимно
из откритите терени извън горите — по ливади, пасища,
сечища. Често кацат по цветовете на сложноцветните рас-
тения и се хранят с нектара им. Накапали по тях, те оста-
ват и при студено, ветровито или дъждовно време. За пъс-
трянките е характерна открояващата се ярка, нерядко и
предупредителна окраска. Най-често срещаните Цветове
при тях са червено, черно, яркооранжево, жълто, зелено.
Цигените не са добри летци. Полеты им е слаб и те-
жък, нисък, със забавени движения. От неприятелите си
във въздуха не бягат и не се укриват, защото „разчитат“ на
неприятната силно миризлива течност (свободна синилна
киселина — циановодород) и на някои други отровни ве-
щества, отделяли от тялото им), както и на предупредител-
ната си окраска.
По същия начин — с капчица зловонна течност, се спа-
сяват и гъсениците им. Те са къси и дебели, с конусовид-
но стеснение в краищата. Покрити са с финн косъмчета.
Какавидират в пашкули в тревата. Основната им храна са
листата на тревисти растения, особено на бобовите. Разви-
тието на някои видове при неблагоприятни условия може
да се прекъсне за 2—4 години.
Видове в България: изменчива пъстрянка (Zygaena
ephialtes, 1), огнена, или пурпурна пъстрянка (Zygaena
purpuralis, 2), равнецова пъстрянка (Zygaena achilleae),
сливова ино (Rhagades, или Ino pruni), гръцка ино (Ino
graeca).
Чуждоземни видове: туркменска цигена (Zygaena
turchmena, 3), червенокрила еразмия (Erasmia sanguiflua,
4), ненапетнена пъстрянка (Zygaena contaminei).
19
(Ctenuchidae, или
Syntomidae)
Семейство Лъжливи пъстрянки, Лъжепъструшки,
или Синтомиди
Това име им е дадено, защото външно много приличат
на сыцинските пъстрянки (сем. Zygaenidae). Разнообрази-
ето им обаче е двойно по-голямо. Наброяват над 2000 ви-
да, разпространени в Северна и Южна Америка, Европа,
Азия и Африка. Богатството на форми и багри е най-голя-
мо в тропиците. С най-много видове семейство™ е пред-
ставено сред насекомната фауна на Южна Америка. В
българската природа се срещат 2 рода с 4 вида. Един от
най-широко разпространените видове в Европа (и в Бъл-
гария) е обикновената лъжепъструшка (Syntomis phegea).
Лъжепъструшките са средни- по размер пеперуди.
Предайте им крила са удьлжени, с триъгълна форма и са с
2—4 пъти по-голяма площ от задайте. При някои тропич-
ни видове (например от рода Corematura) крилата са на-
пълно прозрачни, тялото е оцветено в яркожълто и черно
и с това силно наподобяват оси. По този начин чрез ми-
микрията — заблуждаващата шарка и сходство™ във
формата и дори в поведение™, те „предупреждават“ (т.е.
заблуждават) враговете си да внимават, преди да ги напад-
нат, макар че за тях те са съвсем безобидаи. Такъв тип ми-
микрия се нарича Милерова мимикрия по името на беле-
жития естественик и изследовател на Южна Америка
Фриц Милер (1821—1897). При повечето видове обаче
крилата са обагрени с наситени Цветове и са нашарени с
ярки светли петънца. Често те са с плавно преливащи от-
тенъци на зеленого, изпъстрени с черно, бяло, ръждаво-
оранжево или червено. Антенките при някои видове са
почти нишковидни, а при други са четинковидни с нежни
къси разклонения.
Видовете от умерените ширили се хранят главно с цве-
товете на ливадаите растения. У нас са разпространени из
откритите тревисти терени в равнините и планините докъм
1700 м надморска височина. Презимуват като гьсеници.
Видове в България: обикновена лъжепъструшка
(Syntomis phegea, 1, 2), южна лъжепъструшка (Syntomis
marjand), Disauxes punctata, 3, Disauxes ancilla.
Чуждоземни видове: вирджинска ктенуха (Ctenucha
virginica), златокоремна корематура (Corematura chryso-
gastra), Syntomeida epilais.
20
Семейство Стъкленки, или Стьклокрилки
(Sesiidae, или Aegeriidae)
Стькленките са получили името си заради прозрачни-
те си крила. Прозрачността им се дължи на отсъствието
на покривни люспици по задните, а често и по голяма
част от повърхността на предайте крила. Те са тесни и
силно удължени. В размах при отделяйте видове не пре-
вишават 15—45 мм. Обикновено тялото им е дълго 15—
30 мм.
Както и някои лъжепъструшки, стькленките приличат
на ципокрили насекоми (главно оси). Коремчето им е дъл-
го, често е изшарено с черни и жълти пръстенчета и в края
си има снопче от космовидни люспички. Пипалата (антен-
ките) им са вретеновидни или нишковидни Хоботчето им е
много добре развито.
Стькленките са даевни пеперудки. Хранят се с нектара
на цветните растения. Някои видове, подобно на колибри-
те и на пеперудите вечерници, се хранят от цветовете в по-
лет, като увисват над тях, без да кацат. Яйцата им са плос-
ки. Снасят ги поединично.
Тези пеперудки имат дълги и голи гьсеници с цилинд-
рично тяло. Често са оцветени в бяло или бледожълго. Те
нанасят сериозни вреда на овощните градини и на горско-
го стопанство, като прогризват своите ходове в клоните и
стволовете на дьрвета и храсти. Понякога нападат и тре-
висти растения. Развиват се за 2 години. Какавидират в
прогризаното тунелче в дървесината или в специално об-
разуван пашкул в почвата.
На науката са известии около 1000 вида стъкленки,
разпространени по всички континенти. В България това
семейство е представено с около 40 вида, отнасяни към 4
рода.
Видове в България: осоподобна стькленка
(Synanthedon vespiformis), комароподобна стькленка
(Synanthedon tipuliformis), пчелоподобна пеперуда, или то-
полова стькленка (Sesia apiformis, 1,2), табаноподобна пе-
перуда (Paranthrene tabaniformis, 3).
Чуждоземни видове: Conopia exitiosa, Bambecia
marginata.
21
Семейство Дървопробивачи, или Дървесинояди
(Cossidae)
Тук се отнасят около 800 вида нощни пеперуди със
силно развита крила, движени от мощни мускули. При по-
лета си едрите видове издават силно бръмчене. Размахът
на крилата им е от 23 до 110 мм. Пр» един вид от Австра-
лия обаче — Xyleutes boisduvali, те надхвърлят 25 см. Тя-
лото им е масивно, грубо и силно окосмено. Женските
имат яйцеполагало — разположени в края на коремчето
удължени пластинки, улесняващи снасянето на яйцата.
Разпространени са из целия свят с изключение на Антарк-
тида и някои острови. Тропиците на Африка и Азия са с
най-много представители. Хоботчето им е редуцирано, но
се хранят с дървесни сокове. При повечето видове оцветя-
ването на крилата е в сиво-кафяви тонове с вълнообразно
редуващи се оттенъци.
Гъсениците им са голи, месести. Снабдени са с по 5
двойки коремни крачка. Имат силно хитинизирана глава и
здрави челюсти. В дървесината на диви и културни расте-
ния подобно на стъклокрилките те прогризват дълги ходо-
ве, откъдето са получили и името си. С това повреждат
дървесината и отслабват дърветата. Някои видове се
хранят с корените или стъблата на тревните растения. Раз-
витието им трае 2—3 години. Презимуват като гьсеници.
Към това семейство се отнасят може би най-големите
вредители на горските култури. Съдете сами — само един
вид (миризливият дървопробивач) напада крушата, ябъл-
ката, дюлята и други овощни видове в България, върбата,
бряста, дъба, ясена, явора, кестена, брезата, бадема, клена,
ореха, трепетликата и още много други. (При това изреж-
дане не отчитаме, че повечето от споменатите дървета са
представени с по няколко вида.) Какавидират в дървесина-
та близо до отвора на ходовете, откъдето излита младата
пеперуда. В България са известии 10 вида дървопробива-
чи, отнасяни към 5 рода.
Видове в България: миризлив дървопробивач (Cossus
cossus), двуцевен дървопробивач (Dispessa ulula), малък,
или кестенов дървопробивач (Zeuzera pyrina, 2,3), тръста-
ков дървопробивач (Phragmataecia castaneae).
Чуждоземни видове: саксаулен дървопробивач
(Holcocerus campicola), гигантски дьрвояд (Xyleutes bois-
duvali), Langsdorfia frankii, 1.
22
Семейство Огневки
(Pyralidae)
Огневките са сред най-големите семейства на пеперу-
дите. Те включват над 10 000 вида, или 7,14% от всички
пеперуди на Земята. Неслучайно някои ентомолози ги раз-
глеждат като надсемейство, поделящо се на над 15 семейс-
тва. (Не забравяйте, че огневки се наричат и някои пеперу-
ди от сем. Lycaenidael) Разпространени са в Европа, Азия,
Африка, Австралия, Северна и Южна Америка, но повече-
то видове населяват тропичните и субтропичните райони.
У нас се срещат 350 вида.
Огневките са най-многобройни в обпшрните открити
местообитания — пустините и стелите. Те са нощни пепе-
руди, но летят и привечер. Отбягват слънчевата светлина,
но в тьмнината се привличат от локални светлоизточници.
В книгата си „Пеперудите в България“ проф. Кр. Тулеш-
ков обяснява, че „...огневките са наречени така не защото
крилата им имат цвета на огьня, а защото се привличат
силно от светлината на огьня или от всеки светлинен из-
точник“.
Разнообразието в размерите, окраската и формата на
крилата, антенките и хоботчето при огневките е огромно.
Има големи разлики и в биологията им. Някои са високо-
планински обитатели, други не напускат ливадите в низи-
ните, трети пък предпочитат близостта на блата, реки и
езера, където се развиват гьсениците им.
При повечето видове размахът на крилата е 20—35 мм.
В систематично отношение огневките се причисляват към
подразреда Microlepidoptera, въпреки че някои видове с
разперени крила достигат 8 см.
Много от огневките са сапрофаги, т.е. хранят се с мър-
тви тъкани — изсъхнали стьбла, листа, пера и др. С това
те нанасят огромни щети в складовете и в домовете, къде-
то повреждат текстилни изделия (облекло, постилки, заве-
си), хартиени, найлонови опаковки и др.
Гьсениците им живеят в свити, сплетени с копринени
нитки листа. Гьсениците на много видове са растително-
ядни и повреждат реколтата от слънчоглед, царевица, пше-
ница, зеленчуци и др. Вредят и в горското стопанство.
Видове в България: брашняна огневка (Pyralis fari-
nalis), мелничарска огневка (Ephestia kuehniella), южна ог-
невка (Plodia interpunctella, 1, 2), малък восъчен молец
(Achroia grisella), бобов молец (Etiella zinckenella), царе-
вичен пробивач (Postrinia nubilalis).
Чуждоземни видове: сатурнидна, или паразитна ог-
невка (Stemauge parasiticus), ленивцова огневка
(Bradypodicola hahneli), Crambus ericellus, 3, Endonia
sudetica, Evergestis frumentalis, Udea prunalis,
Heterogenea asella, Pyrausta sanguinalis, 4.
23
Семейство Листозавивачки, или Листоврътки
(Tortricidae)
Листоврътките са дребни, подобии на молци пеперудки
с размах на крилцата 8—40 (обикновено 10—25) мм. Кри-
лата са широки и предайте по форма наподобяват трапец.
В спокойно състояние те заемат покривообразно положе-
ние. Разнообразного в шарките засяга предимно предайте
крила.
Летят обикновено вечер, но някои видове — и през де-
ня. Когато се разхождате из сухите треви по безлесните
терени, те се разлитат обезпокоени от разлюляването на
тревата. Мъжките са по-подвижни и затова те по-често се
забелязват. Имат дебело, гьсто окосмено телце. Хоботче-
то им е слабо развито, но много видове смучат растителни
сокове, изтичащи от повредените дьрвесни стволове или
от стьблата на тревистите растения.
Името си са получили заради една особеност на гъсе-
ниците си. С паяжина те умело свиват листата главно на
широколистните дървета и храсти, оформяйки фунийка,
тръбичка или пакетче, конто им служат за укрития, в кон-
то живеят. С това те силно вредят на селското и горското
стопанство, особено в перйодате на масовото си размно-
жаване. Гъсениците имат 8 двойки крачка, твърдо шийно
щитче и рогов израстък в задняя край. Те са много дребни,
но подвижни. Дълги са едва 1—2 см. Листозавивачките
имат едао, рядко две поколения в годината.
Наброяват над 5000 вида, разпространени почти кос-
мополитно. Най-многобройни са в тропичните и субтро-
пичните гори на Азия. Много видове имат обширно раз-
пространение в районите с умерен климат. Досега ентомо-
лозите в нашата страна са установили над 400 вида от то-
ва семейство.
Видове в България: дъбова листоврътка (Tortrix viri-
dana, 1, 2), ябълкова плодоядка, или ябълков плодов чер-
вей (Cydia pomonella, 3, 4), червена пъпкозавивачка
(Tmetocera ocellana), розена листозавивачка (Archips
rosana), плодова корогризка (Adoxophyes reticulana).
Чуждоземни видове: Archips cerasivorana, Archips
argyrospila, Harmologa fumiferana, Chrysoxena auriferana,
Vulpoxena vulpicoma, Dorithia consacculana, Bidorpina
poolei.
24
Семейство Ветрилокрилки
(Alucitidae, или Orneodidae)
На руски ги наричат още пръстокрилки заради насече-
ните им крила, конто при полет се разперват като пръсти-
те на ръката. Хърватите пък са ги нарекли перокрилки,
намирайки прилика с перата при птиците. Ветрилокрил-
ките са дребни, ефирни нощни пеперудки. Някои ги опре-
делят като най-нежните насекоми на Земята. В целия свят
са познати не повече от 100 вида. В размах ветрилопо-
добните им крилца достигат 12—25 мм. Всяко от тях е
наделено на 6 части, подобно на елементите на дамските
ветрила. Телцето им е късо, плътно, с удължена конична
форма. Крачката са със средна дьлжина. Имат добре раз-
вито хоботче.
Гъсениците им са растителноядни и се развиват в
тъканите на тревистите растения. Много видове ветри-
локрилки са специализирани към определен вид расте-
ния за храненето и развитието на гъсениците си. Какави-
дират в пашкул в сухата почва или в прогризаните кухи-
ни в растенията. Повечето видове имат годипшо по едно
поколение.
Разпространени са главно в Африка и Азия. Най-мно-
го видове има в Азия. В северните и умерените ширини
на Европа и Азия са разпространени не повече от 40
вида. Въпреки невзрачните си размери те устояват на су-
ровите условия за живот и във високите планини!
Видове в България: обикновена ветрилокрилка
(Alucita hubheri), нокътна ветрилокрилка (Alucita hexa-
dactyla), заеуха ветрилокрилка (Alucita grammodactyla, 1,
2).
Чуждоземни видове: Omeodes pterochroma, Omeodes
xanthozona, Alucita pentadactyla, 3.
25
Семейство Хермелинови молци
( Yponomeutidae)
Това е само едно от общо 40-те семейства дребни пе-
перудки, конто наричаме с името молци. Получили са го
заради чинно прибраните си крилца, както богомолците
смирено прибират ръце до гърдите си. Те, както и предс-
тавителите на останалите семейства (общо наброяващи
над 15 000 вида) са дребни, често сивопепеляви пеперуд-
ки. Името си „хермелинови“ са заслужили заради контрас-
тната си черно-бяла шарка на предайте крила (черни точи-
ци на снежнобял фон), подобно на кожата на дребния гор-
ски хищник — хермелина. Крилата им са равномерно ши-
роки по дьлжината си. Телцето им е дьлго и тьнко. Пипал-
цата им са нишковидни, но основата им е задебелена.
Гьсениците са много подвижни и живеят в паяжинни
гнезда по храсти и дървета, групово и поединично. Поня-
кога в едно гнездо има 50 и повече гьсеници. Нерядко те
изпридат дребноклетьчни мрежи, с конто омотават цели
дървета и храсти или само отделяй техни клони. Често гь-
сениците на хермелиновите молци масово нападат пъпки-
те и филизите на дърветата. Какавидират в пашкулчета.
Повечето от нашенските видове са широко разпростране-
ни. Срещат се в разнообразии местообитания от морското
равнище до над 1500 м надморска височина.
Видове в България: ябълков молец (Yponomeuta
malinellus), сливов, или плодов молец (Yponomeuta padel-
la), върбов молец (Yponomeuta rorrella), черешов молег
(Argyresthia pruniella), зелев молец (Plutella xylostella, 4).
Чуждоземни видове: степей молец (Yponomeuta vigin-
tipunctatus, 1, 2), чашкодрянов молец (Yponomeuta
ewonymella, 3), Prays ignota, Eftichia chrysoleuca, Zelleria
leucostrota, Tetroptera astochia, Urodus parvula.
26
Семейство Торбести молци, или Калъфарки (Coleophoridae, или Eupistidae)
Наричат ги така заради едка особеност на гъсениците
им. Те изграждат малки калъфчета от сплетени листа и
листки парченца, скрепени с паяжинни нишки. Тези калъф-
чета са преносими — гъсениците пълзят с тях. Те са удьл-
жени и приличат на торбичка, лула или чехълче. Имат
строго специфична за всеки вид форма. Обикновено от-
деляйте видове са приспособени към определен вид расте-
ние, чиито листа повреждат още в първите дни от живота
си. При някои видове гъсениците живеят скрити в цветове-
те на полските цветя. При други първоначално живеят
сред листата, а после преминават в плодовете. Веднъж
пострадалите дьрвета обикновено биват нападани почти
всяка година. Това ги отслабва, забавя растежа им и в
крайна сметка те загиват.
Торбестите молци са нощни пеперудки. Приличат мно-
го на молците. В размах крилцата им достигат от 7 мм до
4 см при най-едрите видове. Обикновено обаче размерите
са между 1 и 2 см. Формата им е малко нетипична за пепе-
рудите. Те са силно удьлжени, с недобре оформени ръбо-
ве (с изключение на предния ръб на предайте крила) и
много дьлги ресници — особено на задния ръб на задайте
крила.
Семейството обхваща над 1000 вида от Европа, Азия,
Африка, Америка. Най-много видове има в средиземно-
морските страни. Много видове са разпространени и в
пустините Сахара, Гоби, Казълкум, Каракум и др.
Видове в България: лиственицова калъфарка, или ла-
риксов молец (Coleophora laricella, 1, 2), жълтугова калъ-
фарка (Coleophora vibicella, 3, 4), детелинова калъфарка
(Coleophora spissicomis), пъпкова калъфарка (Coleophora
hemerobiella).
Чуждоземни видове: Apocopta lentiginosa, Coleophora
monoceros, Coleophora adallogata, Casignetella legitima,
Multicoloria gazella, Multicoloria micrispinella, Aureliana
villosa.
27
Семейство Същински молци
(Tineidae)
Дотук няколко пъти споменавахме молците, но всыц-
ност само видовете от това семейство са истинските мол-
ци, познати ни от жилищата и складовите помещения.
Tineidae е от средноголемите семейства и обединява
повече от 2000 вида. Има почти космополитно разпро-
странение. Поне 40 вида сред тях са широко разпростра-
нени и изявени вредители на продоволствените запа-
си, кожата, перата, вълната и др. В Европа се срещат над
100 вида, външно доста сходни, с характерния облик на
молец.
Много видове са пряко свързани с гората. Те живеят в
цепнатините и под кората на старите дървета, в пъновете,
в хралупите и гниещите клони, в почвената постилка или
дори в птичите гнезда, където има немалко храна за опол-
зотворяване. В размах елиптично удължените им крилца
при различните видове достигат от 6 до 60 мм, а дължина-
та на тялото — от 5 до 30 мм. Челюстните им пипалца са
добре развита. Хоботчето — обратно, при много видове е
недоразвито.
Гъсениците им живеят в паяжинни торбички (калъфче-
та или тунелчета) и се хранят с растителни или животин-
ски остатьци. Някои ядат и птичи погадки* и изпражнения
на хищни бозайници, съдържащи изсъхнали пера и косми.
Не отбягват дори лишен и гьби.
Видове в България: платнен молец (Tineola bisselliel-
la), кожухов молец (Tinea pellionella), зърнов молей
(Nemapogon granellus, 1, 2), мебелей молец (Tineola fur-
ciferella, 3), гъбен молец (Nemapogon personellus),
Euplocamus antracinalis, 4.
Чуждоземни видове: Cephitinea longipennis, Catabola
sarobiella, Myrmecozela saule, Cinnerethica optodes.
* Уплътнени изплювки, съдържащи несмлени останки от жертва-
та — пера, кости, люспи и косми.
28
Семейство Тьнкопреди
(Hepialidae)
Тънкопредите са едно от малобройните семейства в
света на пеперудите. Наброяват едва 250 вида. Макар че
ги отнасят към примитивните пеперуди, те никак не са
невзрачни. Размерите на отделните видове варират силно.
Размахът на крилата им е от 2 до 15, а при някои видове
дори до 25 см! Предайте и задайте крила имат сходно ус-
тройство. Те са тесни и са заловени за тялото на разсто-
яние едай от други. На големина са почти едаакви. Затова
ги наричат и едааквокрили пеперуда. Имат къси нишко-
видни пипалца. Според Ю. Ганев в България са известии
6 вида от два рода.
Имат широко разпространение — Европа, Азия, Аме-
рика, Австралия, Нова Зеландия, но са особено много-
бройни в тропичните области. Тънкопредите от тези райо-
ни са с красиви ярки Цветове — зелено, синьо, виолетово,
червено с металически отблясък. Видовете от Европа,
Азия и Северна Америка са предимно сиво-кафяви. На
всички хоботчето е закърняло. Полетьт им е бърз, но лъ-
катушещ. Повечето летят вечер и нощем, но има и дневни
видове.
Тънкопредите имат пословична плодовитост. Женската
снася до 30 000 много дребни яйчица. Любопитно е, че
яйцеснасянето по тревите става по време на полета, без
пеперудите да канат.
Гьсениците им имат по 5 двойки коремии крачка. Те се
развиват в почвата в продьлжение на няколко години. Ос-
новната им храна са свежите корени на растенията, в ко-
нто прогризват цели галерии. Затова на някои езици ги на-
ричат коренари. Освен на тревната те нанасят значителни
щети и на дървесно-храстовата растителност, тьй като ог-
ромните гьсеници на някои от видовете (до 15 см — едай
от най-едрите гьсеници изобщо) са ненаситни.
Видове в България: хмелов тънкопред {Hepialus
humuli, 1, 2), папратов тънкопред {Korscheltellus fiiscone-
bulosus), адриатически тънкопред {Hepialus adriaticus),
Phymatopus hecta, малък хмелов коренов пробивач
{Korscheltellus lupulinus}.
Чуждоземни видове: австралийски гигантски тьнко-
пред {Leto staceyi), Trioda sylvina, 3, кавказки тънкопред
{Phassus schamyl, 4), Choragia ramsayi, Stenopis argenteo-
maculatus.
29
Семейство Зъбати молци, или Дребнокрилки
(Micropterigidae)
Това семейство се отнася към групата на примитивни-
те пеперуда. То обаче се противопоставя на всички оста-
нали пеперуди чрез своеобразного устройство на гризе-
щия апарат. Затова дори го поставят в отделен подразред
Челюстни пеперуди (Laciniata). Мнозина лепидоптероло-
зи смятат зъбатите молци за най-примитивното семейство
сред пеперудите. Някои дори не ги разглеждат като пепе-
руди. Придават им ранг на самостоятелен разред, сходен,
но отличаващ се от разред Пеперуди (Lepidoptera).
Зъбатите молци са най-примитивните пеперуди. Техни
вкаменени останки са намерени в земните Пластове с дол-
нокредна възраст (140—130 милиона години). Затова и
днес още няма единно мнение за тяхното място в система-
тиката на насекомите.
Възрастните индивида нямат хоботче. Те се хранят
чрез дьвкателен апарат, състоящ се от гризещи горни че-
люсти (назъбени мандабули) и дъвкателни пластинки на
първата двойка максили (долни челюсти). С тях те отлич-
но се справят с цветовете на цветните растения (по-точно
— със зрънцата на цветния прашец). За храна използват и
спорите на низшите растения. За разлика от останалите
нектарофагни (хранещи се с нектар) пеперуда те не сму-
чат, а ядат цветния прашец. Това е архаичен белег, залазил
древното устройство на устния апарат на далечните им
предшественици. Вероятно се досещате, че зъбатите мол-
ци са дневни пеперудки. Те обичат слънцето и тихого вре-
ме без силен вятьр. Много видове се срещат само по опре-
делен вид растения. Разпространението на дребнокрилки-
те обхваща всички континента с изключение на Антаркти-
да. Името дребнокрилки е във връзка с миниатюрните им
крилца. Размахът им при европейските видове е 7—9,5
мм, макар че за цялото семейство пределите са 6—15 мм.
Нашенските видове имат по едао поколение годишно.
Гъсениците им са свободно живеещи и обитават мъхове,
лишен или почвената постилка в гората.
Видове в България: лопенов зъбат молец (Micropterix
mirtetella), блатняков зъбат молец (Micropterix calthella,
1), Micropterix amasiella, Micropterix isobasella,
Micropterix ammanella.
Чуждоземни видове: Micropterix thunbergella, 2,
Micropterix aureatella, 3, Epimartyria pardella, Micropterix
jacobella, Micropterix doroxena, Sabatinca zonodoxa.
30
ЛЕТЕТЕ, ПЕПЕРУДИ!
Вие привършвате една малка книжка за пеперудите. От
нейните страници научихте, че пеперудите — тези прек-
расни и все още ненапълно изучени същества, в съвремен-
ната епоха са в разцвет. Огромного разнообразие на фор-
ми и багри, с конто ги е надарила природата, днес обаче е
застрашено. Човекът всекидневно съкращава жизненото
пространство за тези крилати красавицы. Всяка година по-
жарите, механичните триони и брадвите обезлесяват по
една горска територия с площ колкото България... А дали
плошта на разораните природни тревни съобщества —
стелите, пампасите, прериите, ляносите и др., не е дори и
по-голяма? Дали с тяхното преобразуване не ликвидираме
жизнената среда на различии видове, много от конто още
не сме се научили дори да разпознаваме? За жалост данни-
те на науката показват тькмо това. Трябва да добавим оба-
че и убийственото въздействие на химизацията, конто има
вече глобално значение. Унищожавайки вредителите на
земеделската реколта, ние всекидневно вървим към обед-
няване на природата, отслабваме съпротивителните й си-
ли, въобразявайки си, че с това ще направим живота си по-
богат.
Пеперудите се нуждаят от действена защита — това е
известно от десетилетия. Бързите промени в природната
среда поставят много видове на ръба на изчезването им.
През 1988 г. например от ефектната пеперуда алотеев пти-
цекрил (Qrnithoptera (Troides) allottei) от Соломоновите
острови (в Тихия океан) са били останали в природата не
повече от 10 индивида! Дали ще са достатьчни, за да про-
дьлжат съществуването на вида? През 1966 г. един разко-
шен мъжки екземпляр от този вид бил продаден на тьрг в
Париж за 750 фунта стерлинги... Очевидно е, че богатите
колекционери сыцо допринасят за излавянето нанай-за-
страшените видове, въпреки че тези пеперуди са защитени
от закона. Оказва се, че най-трудно е да се осигури конт-
ролы върху спазването на природозащитните мерки. То-
ва е една от първостепенните задачи по опазването на жи-
вотинския свят и в България.
Красивите прелетни северноамерикански пеперуди мо-
нарх (Danaus plexippus), конто зимуват на многохилядни
ята в Калифорния, Мексико, Флорида и на остров Куба,
могат да станат лесна плячка на „колекционери“ — недоб-
росъвестни събирачи на тези насекоми. В огромни мно-
жества те накацват по определени дьрвета, покриват ги
плътно и с това ги правят приказно неузнаваеми. На клон-
че с дьлжина една педя може да накацат над сто такива пе-
перуди. Това е впечатляващо зрелище и като природна за-
бележителност зимуващите ята на пеперудата монарх са
се превърнали в интересна туристическа атракция. В Ка-
лифорния обаче са много ревниви към опазването на пепе-
рудите. За всяко посегателство срещу тях (дори например
само да ги замерите с камък) рискувате да бъдете глобени
най-малко 500 долара.
В някои напреднали страни се подготвят специалисти
по т.нар. декоративна фаунизация, т.е. специалисти по от-
глеждането и развъждането на красиви безопаски живот-
ни, живеещи на свобода в градските градини .и паркове.
Сред тези животни са и някои видове красиви и ефектни
дневни пеперуди. В забързаното ни съвремие не всеки мо-
же да се откъсне за час-два, за да излезе извън града, да се
поразходи из полята или планинските склонове наоколо и
да се порадва на трептящия полет на пеперудите, на песен-
та на чучулигите, на цвърченето на щурците... Ето защо в
градските зелени площи за отдих в тези страни отглеждат
и пеперуди, и щурци, и водни жаби, и сърни. Има, разби-
ра се, и пойни птички, гълъби, лебеди, зеленоглави пати-
ци, каролинки, мандаринки... Оказва се, че пеперудите
радват еднакво както бабката с бастуна, седнала на пейка-
та, така и едва проходилото й внуче, затичало се „да хва-
не“ някоя от кацналите върху разцъфналите цветя пеперу-
ди. Те са радост за окото, ако щете — живо цветно петно,
което поражда топли чувства и те кара да осъзнаеш, че
съвсем близо до тоя бетонено-асфалтов метално-стьклен
свят има и един друг, от който май все по-бързо се отдале-
чаваме... Нека да го преоткрием и да осъзнаем безценното
му значение, да не допуснем той да изчезне пред очите ни
просто ей така — като оставаме безучастии! Да надникнем
в света на пеперудите, за да го опазим! Това е основната
цел на книгата „В света на пеперудите44.
Авторът изказва своята благодарност на
ентомолозите ст.н.с. I ст. Михаил Иосифов д.б.н., н.с.
Станислав Абаджиев и Юлий Ганев за полезните и
компетентни препоръки за подобряване на ръкописа.
31
СЪДЪРЖАНИЕ
ПЪСТРОЦВЕТНИ И ИГРИВИ 2
Семейство Полумесеци (Papilionidae) 3
Семейство Бели пеперуди, или Белянки (Pieridae) 4
Семейство Многоцветници, или Нимфалиди
(Nymphalidae) 5
Семейство Сатири, Кадифянки и Очанки (Satyridae) 6
Семейство Синевки и Огневки (Lycaenidae) 7
Семейство Хесперида (Hesperiidae) 8
Семейство Вечерници (Sphingidae) 9
Семейство Вилоопашки и Качулатки (Notodontidae) 10
Семейство Процесионки (Thaumetopoeidae) 11
Семейство Гъботворки, или Вълнарки (Lymantriidae) 12
Семейство Копринарки, или Копринопреда
(Lasiocampidae) 13
Семейство Паунови очи (Satumiidae) 14
Семейство Нощенки (Noctuidae) 15
Семейство Педомерки (Geometridae) 16
Семейство Мечи пеперуда (Arctiidae) 17
Семейство Психида, или Торбарки (Psychidae) 18
Семейство Пъстрянки, или Цигени (Zygaenidae) 19
Семейство Лъжливи пъстрянки, Лъжепъструшки, или
Синтомиди (Ctenuchidae, или Syntomidae) 20
Семейство Стькленки, или Стьклокрилки (Sesiidae, или
Aegeriidae) 21
Семейство Дървопробивачи, или Дървесинояди
(Cossidae) 22
Семейство Огневки (Pyralidae) 23
Семейство Листозавивачки, или Листоврътки
(Tortricidae) 24
Семейство Ветрилокрилки (Alucitidae, или Omeodidae)
25
Семейство Хермелинови молци (Yponomeutidae) 26
Семейство Торбести молци, или Калъфарки
(Coleophoridae, или Eupistidae) 27
Семейство Същински молци (Tineidae) 28
Семейство Тънкопреда (Hepialidae) 29
Семейство Зъбати молци, или Дребнокрилки
(Micropterigidae) 30
ЛЕТЕТЕ, ПЕПЕРУДИ! 31
ст. н. с. Златозар Николаев Боев, к. б. н.
В СВЕТА НА ПЕПЕРУДИТЕ
Рецензент ст. н. с. I ст. Михаил Иосифов, д. б. н.
Редактор Калина Връблянска
Художник на корицата Светозар Сребров
Художник на илюстрациите Георги Пчеларов
Художник-редактор Красимира Коцева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Силвия Минева
ISBN 954-01-0494-7
Българска. Издание 1/тираж 1995 г. Дадена за набор на
З.Х.1995 г. Подписана за печат на 13.XII.1995 г. Излязла
от печат на 20.XII.1995 г. Формат 84x108/16 Печ. коли 2.
Изд. коли 3,36. Поръчка № 4960.
Издателство „Просвета*
София 1184, Цариградско шосе 117
Набор „ИСМ Компания1*, Цариградско шосе 117
Печат ,Дунае прес* ООД
УСТРОЙСТВО И РАЗВИТИЕ НА ПЕПЕРУДА:
1. Крила; 2. Ресни на крилата; 3. Антенки; 4. Сегмента; 5. Гърди; 6. Коремче; 7. Вълниста снопчета;
8. Устен апарат; 9. Гризещ апарат; 10. Пипала; 11. Хоботче; 12. Слухов орган; 13. Очи; 14. Яйцеполагало;
15. Челюсти; 16. Челюстни пипала; 17. Ръбове на крилата; 18. Какавида; 19. Пашкул; 20. Сегмента; 21. Ви-
\ лоподобни израстьци; 22. Четанки; 23. Власинки; 24. Гръдни крачка; 25. Коремни крачка; 26. Шийно щитче.