Автор: Гочева Э.   Еленска В.Б.  

Теги: български език   речник  

ISBN: 5-200-01118-3

Год: 1990

Текст
                    УЧЕБЕН
РУСКО-
БЪЛГАРСКИ
РЕЧНИК
РУССКО-
БОЛГАРСКИЙ
УЧЕБНЫЙ
СЛОВАРЬ


Э. ГОЧЕВА В. Б. ЕЛЕНСКА РУССКО- БОЛГАРСКИЙ УЧЕБНЫЙ СЛОВАРЬ Издание 2 -е , исправленное # % МОСКВА ^ „РУССКИЙ ЯЗЫК” СОФИЯ „ Н АУКА И ИСКУССТВО’ 1990
Е. ГОЧЕВА В. ЕЛЕНСКА УЧЕБЕН РУСКО- БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК Издание второ, поправено МОСКВА русский язык” СОФИЯ „Н АУКА И ИЗКУСТВО’ 1990
ББК 81.2 -4 Г74 Рецензенты: канд. филол. наук В. В . МОРКОВКИН, канд. филол. наук С. И . КОКОРИНА Голева Э., Еленска В. Б . Г74 Русско-болгарский учебный словарь. - 2-е изд., испр. - М.: Рус. яз.; София: Наука и искусство, 1990. — 296 с., ил. ISBN 5-200-01118-3 Словарь относится к серии учебных словарей для изучающих русский язы к . В основу словаря положен „Краткий толковый словарь русского языка” под ред. В. В. Розановой. Словарь познакомит болгарского читателя с 5 тыс. наиболее употре­ бительных и актуальных слов современного русского языка. При русских словах дается грамматическая характеристика и приводятся наиболее распространенные словосочетания, которые отобраны с учетом к а к основных особенностей сочетаемости русского язы ка, так и различий в русских и болгарских конструкциях. В учебных целях часть словарных статей снабжена иллюстрациями. Предназначается для болгар, изучающих русский язы к , а также для преподавателей русского язы ка в Болгарии. Г 4602030000-233 ... „„ ББК 81.2 -4 1 шушмо 211-90 ISBN 5-200-01118-3 ©Издательство „Русский язык” , 1984
ОТ ИЗДАТЕЛСТВОТО Предлаганият «Учебен руско-български речник» е от серията руско-чуждоезикови учебии реч- ници за чужденци, изучаващи руски език. Учебният характер на речника се проявява както в подбора, така и в подиасянето на езиковия материал. Речникът съдържа 5 000 най-употребявани и актуални думи от съвременния руски ли- тературен език, голям брой типични за съвременния руски език речеви конструкции, както и най- често употребяваните устойчиви словосъчетания. В речника не са включени остарели, простона- родни, жаргонни и тясноспециални думи. При подбора на думите са взети под внимание: актуалиият характер на изразяваното от думата понятие, честотата на нейната употреба, способността й да влиза в съчетания с други думи, възмож- ностите й за словообразуване. При подбора на словосъчетанията са взети под внимание основните особености на съче- таемостта в рускня език, различията в руските и българските конструкции. Включените в речника словосъчетания показват характерното лексикално обкръжение на думите или типичната за дадена- та дума граматична конструкция. В сравнение с обикновените руско-български речници в учебния речник се отдели повече внима­ ние на странознанието. Широко е включена лексиката, даваша информация за характерните за съветската действнтелнбст явления иа обществения и културния живот. Думите и словосъчетанията със страноведски характер, конто са трудни за разбиране или нямат еквиваленти в българския език, се дават в речника с пояснения. Включената в речника лексика е необходима за общуване в официална обстановка и в бита, за разбиране на предаваиия по радиото и телевизнята, за четене на вестници, списания, художествеиа литература. Обучавашата насоченост на речиика се проявява и в характера на граматичните сведения за думата. Граматичната характеристика в учебния речиик е по-подробна в сравнение с тази в обикно­ вените руско-български речници. Към всяка изменяема дума се дават основните й граматични формн, конто позволяват да се възпроизведе цялото й склонение или спрежение. Като ирнтурка към речника се предлагат в сбита форма «Бележки за руската фонетика» н «Бележки за руската граматика», където се излагат основните правила за произношение, иай-ха- рактерните за руския език редувания на звуковете, основите на изменението на думите, начините за образуване на нови думи с помощта на представки и наставки. Познаването на словообразува- телните елементи в руския език ще даде възможност да се разбере значението на думи, конто са образувани по дадения модел, но не са включени в речника. С учебна цел към някои от речниковите статнн се предлагат илюстрации. Това с а черно-бели рисунки, чрез конто се обяснява предметната лексика, и цветни илюстрации със страноведски характер, даващи представа за природата на Съветския съюз, за градовете и тяхната архи­ тектура, за културните и историческите паметници. Това ще помогне на читателя по-добре да се запознае с различии страии от живота на съветските хора. При съставянето на речника за основа на руската част послужи „Краткий толковый словарь русского языка” под ред. на В. В. Розанова (Москва, издательство „Русский язык” , 197В). Речникът е предназначен за българи, изучаващи ру ск и е зи к самостоятелно или с преподавател. Той може да се използва и от преподавателите по руски език при работата им върху лексиката, граматиката и т. н. Издателството моли всички забележки и препоръки по речника да се изпращат на адрес: 103012, Москва, Старопанский пер., 1/5, издательство „Русский яз ы к ” .
ОТ ИЗДАТЕЛЬСТВА Настоящий «Русско-болгарский учебный словарь» входит в серию русско-иностранных учебных словарей для иностранцев, изучающих русский язык. Учебный характер словаря проявляется как в отборе, так и в подаче языкового материала. Словарь содержит 5 000 наиболее употребительных и актуальных слов современного русского ли­ тературного языка, большое количество типичных для современного русского языка речевых конструкций, а также самые употребительные устойчивые словосочетания. В словарь ие вошли слова устаревш ие, просторечные, жаргонные, грубые, узкоспециальные. При отборе слов для словаря учитывались: актуальность выражаемого словом понятия, частотность слова, его способность вступать в сочетание с другими словами, возможность образова­ ния от данного слова других слов. При отборе словосочетаний учитывались основные особенности сочетаемости русского языка, различия в русских и болгарских конструкциях. Включенные в словарь словосочетания показывают характерное лексическое окружение слова или типичную для данного слова грамматическую конструкцию, В учебном словаре больше, чем в обычных русско-болгарских словарях, уделяется внимания страноведению. Широко представлена лексика русского языка, несущая информацию о характерных для советской действительности явлениях общественной и культурной жизни. Слова и словосочета­ ния страноведческого характера, трудные для понимания или не имеющие эквивалентов в бол­ гарском языке, даются в словаре с пояснениями. Представленная в словаре лексика необходима для общения в официальной обстановке и в быту, для понимания передач по радио и телевидению, для чтения газет, журналов, художественной литературы. Обучающая направленность словаря проявляется также в характере грамматических сведений о слове. Грамматическая характеристика в учебном словаре является более развернутой по сравне­ нию с обычными русско-болгарскими словарями. При каждом изменяемом слове даю тся основные грамматические формы, которые позволяют полностью воссоздать склонение или спряжение данно­ го слова. В виде приложения к словарю даны «Сведения о русской фонетике» и «Сведения по граммати­ ке», где приводятся основные правила произношения, наиболее характерные для русского языка че­ редования зву ков , основы словоизменения, способы образования новых слов с помощью приставок и суффиксов. Знание словообразовательных элементов русского языка даст возможность понимать многие образуемые по регулярной модели слова, не вошедшие в словарь. В учебных целях часть словарных статей снабжена иллюстрациями. Это черно-белые рисунки, поясняющие предметную лексику, и цветные иллюстрации страноведческого характера, дающие представление о природе Советского Союза, о городах и их архитектуре, о культурных и ис­ торических памятниках. Это поможет читателю сл оваря лучше познакомиться с различными сторонами советской действительности. Прн составлении словаря в основу русской части был положен «Краткий толковый словарь рус­ ского языка» под редакцией В. В . Розановой (Москва, издательство «Русский язык», 1978). Словарь предназначается для болгар, начинающих самостоятельно или с преподавателем изу­ чать русский язык. Он может быть использован также преподавателями русского языка как иност­ ранного в качестве вспомогательного материала при работе над лексикой, грамматикой и т. д. Издательство просит все замечания и пожелания по словарю направлять по адресу: 103012, Москва. Старопанский пер., 1/5, издательство «Русский язык».
КАК ДА СИ СЛУЖИМ С РЕЧНИКА Всички заглавии думи в руската част са представенн по азбучен ред. Омонимите се дават в отделим статии и се означават с римски цифри: печь I ... ж печка... печь II ... несв. ... пека, пържа... Всички руски думи (освен едносричните и с буквата ё) имат ударение. Речииковата статия включва: 1) заглавна дума; 2) граматична характеристика на заглавната дума; 3) превод на значението (или значенията) на за гла вната дума; 4) примери за употребата на думата и превод на тези примери; 5) в края на статнята след знака ромб (О ) се посочват устойчивите словосъчетания. Понякога за по-точно определяне значението на основната дума в скоби с бележка против, се посочва дума с противоположно значение: белый ... (против, чёрный) бял ...; с бележка ср. се съпровождат синонимите и думите, конто се отнасят към същата тематнчна трупа и могат да се съпоставят в едно или друго отношение: багаж ... (ср. вещь във 2 знач.) багаж... Заглавната дума се дава в основната си (речникова) форма: съшествителните имена — в именителен падеж единствено число, прилагателннте имена, редннте числнтелни, притежателните и показателиите местоимения — в именнтелен падеж единствеио число мъжки род, глаголите — в ннфинитивна форма. За пестене на място прн изменяемите заглавии думи частта, която не се променя при образуване на граматичннте форми, се отдели с две успоредни вертикални линии (||). В граматичните форми, посочени след заглавната дума, нензменяемата част на думата се замени с дефис ( -) : зиа|| ть, -ю, -ешь, -ют; нов|| ый, -ая, -ое, -ые; цвет|| ок, -ка. В речииковата статия нензменяемата част на думата илн цялата заглавна дума, ако тя не е раз­ делена с успоредни вертикални линии, се заменя със тилда ( ~ ) : давлёииЦ е, -я... ~ е воды... вход, - а ... ~в метро... Понякога в граматичннте формн след главната дума се поставя една вертикална линия (|). Тя отдели частта на граматичната форма, която остава неизменяема. Тази неизменяема част се заменя с дефис въ в всички по-нататъшни форми: брать, бер |у, -ёшь, -ут. мин. брал, брала, брал |о, -и... В многозначните думи различните значения се отделят с арабски получерни цифри: бросать... 1 хвърлям, мятам ... 2 нзоставям, напускам, зарязвам ... Когато преводите на значенията съвпадат, те не се разграничават, а се илюстрират със съответ- ни словосъчетания (вж.: база, век, вкус, герой, дио и др.) . В речника са включени същ ествнтел нн, прнлагателни, чнслителии имена, местоимения, глаголи, наречия, предлозн, съюзн, частицн. Междуметието като част на речта, изразяваща чувства и волеви подбуди, не е включено в речника. Прн всички руски съществителии имена се д а в а формата за родителей падеж и се посочва родът (м, ж, с): стол, -а м ...; авари|| я, •ИOfC >••, искусств|| о, -а с...
В случайте, когато нма редуваие на звукове или промяиа в мястото иа ударението, освен форма­ та за родителей падеж се дават н други форми: оки || 6, - а , мн. окна, окон, окнам ... Когато съществителните се употребяват предимно в множествено число, единственото число се дава в скоби: ботйи|| ки, -ок, -кам мн. (ед. ботйи|ок, -ка м)... Ако съществителното в руския език няма множествено число, а съответното съществителио в българския езнк има, при думата се отбелязва (мн. ням а)' картофел|| ь, -я (мн. ням а) м картофи... При прилагателиите имена се посочват формнте з а именителен падеж единствеио число женски и среден род, именителен падеж множествено число и най-употребими кратки форми: далёк|| ий, -ая, -ое, -ие; далёк, далек |а, -6, -й... При качествените прилагателни се отбелязват формитеза сравнителна стелен, конто имат особе- ности в образуването: хороший ... сравн. ст. лучше ... Тези форми се дават на съответното място по азбучен ред. Прилагателиите, конто се употребяват като съществителни, се посочват като отделно значение на съответното прилагателно: больн|| ой ... 2 като същ. больи|ой, -ого м..; больн|ая, -ой ж... При несклоняемите руски думи се отбелязва неизм .: ателье неизм. с ателне; сервйз ... богаче неизм. сравн. ст. на богатый по-богат Прн глаголите се дава т формнте за 1 и 2 лице единствено число и 3 лице множествено число сегашно време (за глаголите от несвършен вид) или бъдеше време (за глаголите от свършен вид). Безличните глаголи (бележка б езл .) и глаголите, които се употребяват само в 3 лице, се дават във формата за 3 лице. Ако глаголът в никое свое значение се употребява само в 3 лице, при това значение се отбелязва (само З а.): быва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (само 3 л.) бива, става, случва се; ~ ю т такйе случаи ... 2 съм, ходя, идвам; ~ т ь в театре... След личните форми на глаголите се посочват и формите за мннало време и повелително наклонение, ако има някакви особености при образуването им: ввестй, введ|у, -ешь, -ут, мин. ввёл, ввел |а, -6 , -й ... бить, бью, бьёшь, бьют, повел, бей ... Посочва се видът на всеки глагол: несв., с в . При двувидовите глаголи се отбелязва: несв. и св . Глаголите от несвършен и свършен вид се поместват в отделни статии. За да може читателят да се ориентира във вндовото съотношение на глаголите, в скоби се посочва съответният глагол от другия вид: проходйть... н ес в. (св. пройти)... пройти ... св . ( н есв. проходить)... След втория глагол от видовата двойка с помощта на падежннте форми на местоименията кто, что се посочва управлението на глагола: догнать ... кого'что ... Ако глаголът, изискваш допълнение, се употребява н без него, наред с управлението се отбеляз­ ва и без доп.: говорить... кому что, о ком-чём и б ез доп. ... Бележките, които не са разделени със запетан и съюзи, означават, че глаголът се употребява едновременно с две падежни форми: вставля|| ть... что во что ... ~ т ь стекло в окно ... Тъй като в българския език глаголите нямат инфинитив, според съществуващата лексико- графска традиция българската съответка на руския глагол се дава в 1 лице единствеио число сегаш­ но време или 3 лнце — когато руският глагол не се употребява в 1 и 2 лице. При местоименията се отбелязва мест. Личните местоимения, възвратното местоимение себя и местоименията кто, что се представят с всичките си падежни форми. Тези форми се дава т също по азбучен ред с препрашане: меня вж . я; кому вж . кто. 8
Местоименията, конто се скланят като прилагателни, се дава т та ка: иаш, -его м; наш|а, -ей ж; наш |е, -его с; мн. наш|и, -их ... Местоименията, които се употребяват като съшествителни, се отбелязват като отдел но значение на съответиото местоимение: весь ... 2 като същ. всё» всего с... 3 като същ. все, всех мн. ... Всичкн числителии имат граматичиа бележка числ. При бройните числителни се посочва формата за родителей падеж: пять, пяти числ. ... Редиите числителни се представят в отделни статии на тяхното място по азбучен ред и са разработени ка то прилагателни: пят|| ый, -ая, -ое, -ые числ. ... Наречията също са представени в отделни статии с граматична бележка нареч. При тях се посочват и формите на степените за сравнение, които имат особености в образуването: высоко и высоко, сравн. ст. выше нареч. ... Тези форм и се дават иа съответното място по азбучен ред. Наречията, които се употребяват като безлично сказуемо, се придружават със съответна бележка и се посочва възможиото им управление: грустно ... 2 безл. като сказ. кому... Йредлозите са представеии с граматична бележка пр едл ог н се отбелязва падежът, с който се употребяват: за предлог с вин. и твор. п. Съюзите и частиците са дадени в отделни статии със съответна граматична характеристика. Тъй като речникът е предназначен за българи, ударението върху българския превод на думата се отбелязва само в случайте, когато българската дума съвпада с руската по форма, но се отличава по ударение: адрес (рус.) — адрес (бълг.)у автобус (рус.) — автобус (бълг.) . В речника се дава бележка не бъркай с, за да се предотвратят грешки в случай на междуезикова омонимия: банк м (не бъркай с байка) банка банка ж (не бъркай с байк) буркан баия ж (не бъркай с ванна във 2 знач. и ваииая) баня ванная ж (не бъркай с баня) баня жеиа ж (не бъркай с женщина) жена, съпруга женщина ж (не бъркай с жена) жена За да се спестн място, в словосъчетанията, съдържащи руските неопределителни местоимения кто-нибудь, кого-нибудь...у что-нибудь, чего-нибудь...у чей-нибудЬу чьего-нибудь... и т. н ., с е пропуска частицата -нибудь\ в българскня превод им съответствуват неопределителните местоимения някойу някого...у нещОу н ечий... и т. н .: встречаII ть... ~ т ь кого иа улице срещам някого на улицата Поиякога в превода на словосъчетанията при българските съществителнн се дава в скоби и члеиуваната форма. Това означава, че в зависимост от контекста може да се употреби или члену- ваната, или иечленуваиата форма: авария самолёта авария със самолет (а ), съесть апельсйи изям портокал(а), взрывать скалу взривявам скала (та).
О ПОЛЬЗОВАНИИ СЛОВАРЕМ Все заглавные слова русского языка даются в алфавитном порядке. Омонимы даются отдельными статьями и обозначаются римскими цифрами: печь I ... ж печка... печь II ... несв. ... пека, пържа... На всех русских словах, кроме односложных и с буквой ё, ставится ударение. В словарную статью входят следующие элементы: 1) заглавное слово; 2) грамматическая характеристика заглавного слова; 3) перевод значения (или значений) заглавного слова; 4) примеры употребления сл ова и перевод этих примеров; 5) в конце статьи за ромбом ( 0 ) даются устойчивые словосочетания. Иногда для более точного определения значения сл ова в ск обка х с пометой против, приводится его противоположное значение: белый ... ( пр от ив. чёрный) бял...; с пометой ср. даются синонимы и слова, относящиеся к той же тематической группе или сопостави­ мые в каком-либо отношении: багаж ... (ср. вещь във 2 знач.) багаж... Заглавное слово дается в основной (словарной) форме: имена существительные в именительном падеже единственного числа, имена прилагательные, порядковые числительные, притяжательные и указательные местоимения в именительном падеже единственного числа мужского рода, глаголы в форме инфинитива. Для экономии места в изменяемых заглавных словах часть слова, остающаяся неизменяемой при образовании грамматических форм, отделяется двум я параллельными вертикальными ли­ ниями (11). В грамматических формах, которые приводятся после заглавного слова, иеизмеияемая часть слова заменяется дефисом ( -) : зна|| ть, -ю, -ешь, -ют; нов|| ый, -ая, -ое, -ые; цвет|| ок, -ка. Внутри словарной статьи эту неизменяемую часть слова или все заглавное слово, если оно не разделено параллельными линиями, заменяет тильда ( ~ ) : давлённЦ е, -я ... ~ е воды... вход, -а ... ~ в метро... В грамматических формах после заглавного слова иногда употребляется одна вертикальная линия (|). Она отделяет часть грамматических форм, которая остается неизменяемой. Эта неизме­ няемая часть заменяется дефисом во всех последующих формах: брать, бер|у, -ёшь, -ут, мин. брал, брала, брал |о, -н ... В многозначных словах разные значения разделяются арабскими полужирными цифрами: бросать ... 1 хвърлям, мятам ... 2 изоставям, напускам, зарязвам... В тех случаях, когда переводы разных значений совпадают, значения не разграничи­ ваются — они иллюстрируются различными словосочетаниями (см. статьи: база, век, вкус, герой, дно идр.). В словарь включены имена существительные, прилагательные, числительные, местоимения, глаголы, наречия, предлоги, союзы, частицы. Междометие как специфическая часть речи, служащая для выражения чувств и волевых побуждений, в словарь не включается. 10
При всех русских именах существительных указывается форма родительного падежа и помета рода(м,ж,с): стол, -а м ...; авариЦ я, -и ж ...; искусств)! о, -а с ... В случаях чередования звуков, изменения места ударения кроме формы родительного падежа даются и другие формы: окн|| о, -а , мн. окна, окон, окнам ... Существительные, которые употребляются преимущественно во множественном числе, даются в словаре в форме множественного числа, единственное число указывается в скобках: ботйн|| ки, -ок, -кам мн. (ед. ботйн|ок, -ка м) ... Если русское существительное не имеет множественного числа, ставится помета (мн. ням а) в тех случаях, когда болгарское существительное, которым оно переводится, употребляется во множественном числе, например: картофелЦ ь, - я (мн. няма) м картофи... При именах прилагательных даются формы именительного падежа единственного числа женского и среднего рода, именительного падежа множественного числа и наиболее употре­ бительные краткие формы: далек|| ий, -ан, -ое, -не; далёк, далек |а, -6, -й ... При качественных прилагательных даются формы сравнительной степени, имеющие какие-либо особенности в образовании: хороший... сравн. ст. лучше... Эти формы приводятся на своем месте по алфавиту. Прилагательные, употребляемые в значении существительных, даются отдельным значением при соответствующем прилагательном: больн|| он ... 2 като същ. больн|ой, -ого м..\ больн|ая, -6й ж ... При несклоняемых русских словах ставится помета неизм.: ателье неизм. с ателие; сервиз... богаче неизм. сравн. ст. на богатый по-богат При гл а го л а х даются формы 1-го и 2-го лица единственного числа, 3 -го лица множественного числа настоящего времени (у глаголов несовершенного вида) или будущего времени (у глаголов совершенного ви да). При безличных глаголах (помета б е з л .) и глаголах, употребляющихся только в 3-м лице, дается форма 3-го лица. Если глагол употребляется только в 3-м лице в каком-либо значении, то при этом указывается (сам о 3 л.): быва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (само З а.) бива, става, случва се; ~ю т такие случаи ... 2 съм, ходя, идвам; ~ т ь в театре... После личных форм даются формы прошедшего времени и повелительного наклонения, если есть какие-либо особенности в их образовании: ввестй, введ|у, -ёшь, -ут, мин. ввёл, ввел |а, -6 , -и ... бнть, бью, бьёшь, бьют, повел, бей ... При каждом глаголе дается помета вида: н есв. , с в . При двухвидовых глаголах ставится помета н есв. и св . Глаголы несовершенного и совершенного вида разрабатываются в отдельных статьях. Для того чтобы да ть возможность читателю ориентироваться в видовой соотнесенности глаголов, в скобках приводится парный в видовом отношении глагол: проходйть ... несв. (св. пройтй)... пройти ... св . (несв. проходить).- . Глагольное управление дается при помощи падежных форм местоимений кто, что: догнать ... кого -что... Если глагол, требующий дополнения, употребляется и без него, то наряду с управлением стави т­ ся помета и без доп.: говорить... кому что, о ком-чём и без доп. ... Пометы, не разделенные запятыми или союзом, означают, что глагол одновременно управляет двумя падежами: вставля|| ть... что во что ... ~ т ь стекло в окно... 11
Поскольку в болгарском языке отсутствует неопределенная форма глагола (инфинитив), по сло­ жившейся в болгарской лексикографии традиции болгарский эквивалент русского глагола приво­ дится в 1-м лице ед. числа настоящего времени или в 3-м лице (в случаях, когда русский глагол в 1-м и 2-м лице не употребляется). При местоимениях дае тся помета мест. Личные местоимения, возвратное местоимение себя и местоимения кто, что приводятся с указанием все х падежных форм. Эти формы даю тся та кж е на своем месте по алфавиту с отсылкой: меня в ж . я; кому вж. кто. Местоимения, склоняемые по типу прилагательных, разрабатываются так: наш, -его м\ наш|а, -ей ж\ наш|е, -его с\ мн. наш|и, -их... Местоимения, употребляемые в значении существительных, даю тся отдельным значением при соответствующем местоимении: весь ... 2 като същ. всё, всего с ... 3 като същ. все, всех мн. ... Все числительные снабжаю тся пометой числ. При количественных числительных приводится форма родительного падежа: пять, пяти числ. ... Порядковые числительные даются отдельными статьями на своем месте по алфавиту и разраба­ тываются как прилагательные: пят|| ый, -ая, -ое, -ые числ. ... Наречия даю тся отдельными статьями с пометой п а р е н . При наречиях приводятся нерегулярно образующиеся формы степеней сравнения: высоко и высоко, сравн. ст. выше парен. ... Эти формы приводятся на своем месте по алфавиту. Наречия, употребляемые в качестве безличного сказуемого, даются с соответствующей пометой и указанием на возможное управление: грустно ... 2 безл . като сказ, кому ... Предлоги даются с пометой пр едл о г и с указанием падежа, которым они управляют: за предлог с вин. и твор. п . Союзы, частицы сопровождаются указанием на часть речи. Поскольку словарь предназначен для болгарского читателя, ударение на болгарских словах не ставится. Чтобы предотвратить возможные ошибки, оно дается лишь в тех случаях, когда болгарское слово отличается от русского только ударением: адрес (рус.) — адрес (болг.) , автобус (рус.) — автобус (болг.) . В словарь введена помета не бъркай с (не путай с) для предупреждения ошибок в случаях межъязыковой омонимии: банк м (не бъркай с банка) банка банка ж (не бъркай с банк) буркан баня ж (не бъркай с ванна във 2 знач. и ванная) баия ванная ж (не бъркай с баня) баня жена ж (не бъркай с женщина) жена, съпруга женщина ж (не бъркай с жена) жена При подаче словосочетаний в русских неопределённых местоимениях кто-нибудь, кого -н ибудь..., что-нибудь, чего-нибудь..., чей-нибудь, чьего-нибудь... и т. п. в целях экономии места опущена частица -нибудь\ в болгарском переводе им соответствуют неопределённые местоимения някой, някого..., нещо, нечий... и т. п.: встреча!! ть... ~ т ь кого на улице срещам някого на улицата Иногда при переводе русских словосочетаний членная форма при болгарских существительных дается в скобках. Это означает, что в зависимости от того или иного контекста возможна или член­ ная, или нечленная форма: авария самолёта авария със са моле т(а), съесть апельсин изям порто- кал (а), взрывать скалу взривявам скала (та).
УСЛОВИИ СЪКРАЩЕНИЯ безл. — безлично бъд. (вр.) ~ бъдеще време вж.— виж вметн. Ö.— в метната дума вин. ( п . ) — винителен падеж глаз. — глагол гром. — грам этичен термин дат. (л .) — дателен падеж доп . — допълиение ед. (ч ) — единствено число ж (р.) — женски род знач.— значение и др.— и други и т.н.— и тъй нататък им. ( п . ) — именителен падеж инф. — инфинитив кратк. ф .— кратка форма л. — лице личн. мест. — лично местоимение М (р)— мъжки род мат.— математически термин мест.— местоимение мин. (вр.) — минало време мн. ( ч . ) — множествено число нареч.— наречие н еи зм . — неизменяема дума несв. — несвършен вид обикн.— обнкновено п о в е л . — повелително наклонение предл. (п .) — предложен падеж прил. — прнлагателно име против. — противоположно пълн. ф . — пълна форма род. (п.) — родителей падеж с (р.) — среден род св.— свършен вид сег. (вр .) — сегашно време сказ. — сказуемо ср.— сравни с р а в н . ст.— сравнителна степен с ъ щ . — съществително име твор. ( п . ) — творителен падеж числ. — числително име
РУСКА АЗБУКА Аа Кк Xх Бб Лл цд Вв Мм Чч Гг Нн Шш Дд Оо ЩЩ Ее Пп ъ Её Рр ы ! Жж Сс ь 3з Тт Ээ Ии Уу Юю Йй Фф Яя
А а 1 съ ю з противопост. а; пък; это не кнйга, а тетрадь това не е книга, а тетрадка; эта кнйга ваша, а не моя тази книга е ваша, а не моя; на улице было холодно, а в доме тепло навън беше студено, а в къщи топло; ои шу­ тил, а я сердился той се шегуваше, а аз се сърдех 2 съюз съед. и, а; вечером он собрался, а утром уехал снощи той се приготви и сутринта замина; сначала оий пообедали, а потом по- шлй гулять отначало те обядваха, а след това отидоха да се поразходят 3 частица а, пък; а как вас зовут? а как се казвате?; а где сейчас его брат? а къде е сега брат му?; а он не придёт той пък няма да дойде ф а то съюз иначе, в противен случай; надо идтй быстрее, а то опоз­ даем трябва да вървим по-бързо, иначе ще закъснеем авари|| я, -и ж авария, повреда; ~ я самолёта авария със самолет(а); на заводе произошла ^ я в завода стана авария; в дороге машина по­ терпела по пътя колата се повреди август, -а ж август; жаркий, холодный ~ горещ, студеи август; ои родился в ~ е , пятого ~ а той се роди през август, на пети август; мы вернёмся в начале (в середине, в конце) ~ а ще се върнем в началото (в средата, в края) на август августовскЦ ий, -ая, -ое, -ие августовски авиационнЦ ый, - ая, - ое, - ые авиационен; ~ о е училище военно-въздушно училище авиацн|| я, -и ж авиация; гражданская, военная ~ я граждаиска, военна авиация автобус, -а м автобус, рейс; садиться в (на) ~ качвам се в (на) автобус(а); выходйть из ~ а Автобус слизам от автобуса; ехать в (на) ~ е , ехать ~ом пътувам с автобус; остановка ~ а автобусна спирка автобусн|| ый, -ая, -ое, -ые автобусен; ~ а я остановка автобусна спирка автомат, -а м 1 автомат; токарный стаиок- ~ автоматичен струг 2 автомат, шмайзер; стрелять из ~ а стрелям с автомат 3 автомат; я звоню тебе из ~ а обаждам ти се от автомат автоматйческ|| ий, -ая, -ое, -ие автоматичен; ~ и й токарный станок автоматичен струг; ~ а я телефонная станция (АТС) автоматична телефон на централа (АТЦ) автомашин|| а , —ы ж автомобил, кола автомобйл|| ь, -я ж автомобил, кола; легко­ вой ~ ь лека кола; грузовой ~ ь камион; са- Автомобиль дйться в ~ ь качвам се в кола (та); ехать в (на) ~ е пътувам с кола автомобильн|| ый, -ая, -ое, -ые автомобилей; ~ ы й завод автомобилей завод; ~ а я промыш­ ленность автомобил на промишленост автор, - а ж автор; известный ~ известен автор; ^романа, статьи, проекта автор на ро­ мана, на статията, на проекта авторитет, - а м авторитет; большой ~ голям авторитет; пользоваться ~ о м у свойх това­ рищей имам авторитет пред другарите си; ие иметь ~ а иямам авторитет; терять ~ губя а в ­ торитет агрессйвн|| ый, - ая, - ое, - ые; агрессйв|ен, - на, -но, -ны агресивен агрёссиЦ я, -и ж агресия агроном, - а ж агроном; работать ~ом в колхозе работя като агроном в колхоза адвокат, - а м адвокат; обратйться за со­ ветом к ~ у обърна се за съвет към адвокат администрации я, -и ж администрация; ~ я завода, театра, выставки администрацията на завода, на театъра, на изложбата адрес, -а, мн. - а , -ов ж адрес; домашний ~ домашен адрес; обратный ~ адресът на пода­ теля; ~ товарища, знакомых адресът на прия­ теля (ми), на познатите (ми); наш Москва, 1£
AKA АПП Здание президиума Академии наук СССР в Москве ул. Горького, д. 15, кв. 30 адресът ни е Москва, ул. «Горки», No 15, ап. 30; послйть письмб по новому ~ у изпратя писмото иа иовия адрес академик, -а м академик академии я, -и ж 1 академия; Академия наук СССР Академия на науките на СССР 2 академия; учйться в сельскохозяйственной ~ и следвам в селскостопанската академия аккурйтн|| ый, -аи, -ое, -ые; аккурат]ей, -иа, -ио, -иы акуратен; ~ ы й человек акуратен човек актйвно нареч. (против, пассивно) активно; о* участвовать в общественной работе вземам активно участие в обществената работа актнви |] ый, -аи, -ое, -ые; актйв|еи, -иа, - но, -иы ( против. пассйвный) активен; ~ыЙ член кружка активен член на кръжока алгебр]] а, -ы ж алгебра алгебрайческИ ий, - ая, -ое, -не алгебричен аллё|| я, -и ж алея; лйповая ~ я лнпова алея; гулять по ~ я м парка разхождам се из алейте на парка алфавит, -а м азбука; русский ~ руска(та) азбука; написйть фамйлии по ~ у напиша фа- милните имена по азбучен ред алюмйииев]] ый, - ая , -ое, -ые алумиииев; ~ а я кастрюля алуминиева тенджера алюмйии|| й, -я м алуминнй; кастрюля из ~ я алуминиева тенджера анализ, -а м аиалнз; химйческий ~ химичен анализ; ~ крови анализ на кръвта, кръвна картина; ~ статьй анализ на статнята ангйи|| а, -ы ж ангина; болеть ~ о й боледу- вам от ангина; у меня ~ а имам ангина апельсин, - а , мн. -ы, -ов м портокал; съесть ~ изям портокал(а) апельсинов || ый, - а я , -ое, -ые портокал ов; ~ ы й сок портокалов сок аплодйр]] рвать, -ую, -уешь, -уют н есв . кому- чему аплодирам, ръкопляскам; зрители долго ~ овал и артйстам зрителите дълго ръкопляска- ха на артистите аплодисмёнт|| ы, - ов мн. аплодисменти, ръкопляскания; раздались бурные ~ ы чуха се бурни ръкопляскания аппарйт, -а м ап арат; телефонный ~ теле- фонен апарат аппетит, - а м апетит; хороший, плохой ~ добър, лош апетит; есть с ~ о м , без ямс 16
АПР апетит, без апетит; у ребёнка нет ~ а детето няма апетит О приятного ~ а ! добър апетит! апрёлН ь, -я м април; он родйлся в ~ е той се роди през април; взять отпуск в ~ е взема от­ пуск (а) през април апрельскЙ ий, -ая, -ое, -не апрнлски аптек|( а, -и ж аптека; заказать лекарство в ~ е поръчам лекарство в аптеката арбуз,-а м (не бъркай с дыия) диня, лю- беница; спелый, сладкий ~ узряла, сладка ди- ня; съесть кусбк ~ а изям резен диня арестЦ овать, - ую, - уешь, -уют св. кого арестувам; ~ овать преступника арестувам престъпника арифметик!! а, -и ж аритметика; задача по ~ е задача по аритметика; четыре действия ~ и четирите аритметични действия арифметйческ|| ий, - ая, -о е, -ие аритметичен; ~ а я задача аритметична задача армий я, -и ж армия; Советская Армия Съветската армия; действующая ~ и деист- вуваща армия; служйть в ~ и служа в ар- мията артиллерййск|| ий, - а я , -ое, -ие артилерийски; ~ и й снаряд артилерийски снаряд артиллерий я, -и ж артилерия; морская ~ я морска артилерия артист, -а м артист; известный ~ известен артист; ~ кино киноартист; ~ цирка цирков артист; иарбдныЙ, заслуженный ~ республики народен, заслужил артист на републиката артйсткЦ а , -и, мн. артист |ки, -ок, -кам ж артистка архитектор, - а м архитект; главный ~ города главният архитект на града архитектурÜа, -ы ж архитектура; ~ а здания архитектура на сградата; дом старйниой ~ ы къща със старинна архитектура; пймитпики ~ ы архитектурни паметници аспирант, -а м аспирант аспираиткЦ а, - и, мн. аспирант |ки, -ок, -кам ж аспирантка асгронбми!! я, -н ж астрономия; изучать ~ ю изучавам астрономия атак|| а, -и ж атака; ~ а протйвника атаката на противника; идтй в ~ у тръгвам в атака атак|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св . кого-что атакувам; ~ овать врага атакувам противника ателье неизм. с ателие; сервиз; ~ мод моден салон, ателие; телевизионное ~ телевизионен АТЕ А Памятник архитектуры — Исаакневскнй собор в Ленинграде 2-612
ATM БАЛ Аэропорт Шереметьево в Москве сервиз; заказать платье в ~ поръчам (си) рок- ля в ателието атмосфер|| а, -ы ж атмосфера; ~ а Земли атмосфера на Зем ята; полёт з а пределы зем­ ной ~ ы полет вън от земната атмосфера атмосфёрн|| ый, - ая, -ое, - ые атмосферен; ~ о е давление атмосферно налягане; ~ ы е осад­ ки валежи атом, - а м атом; строение ~ а строеж на атома атомн|| ый, -ая, -ое, -ые атомен; ~ый вес атомно тегло; ~ а я энергия, электростанция атомна енергия, електроцентрала; ~ о е оружие атомно оръжие аттестат, - а м свидетелство, диплом (а), атес- тат; ~ о среднем образовании свидетелство за зрелост, зрелостно свидетелство аудитории я, -и ж аудитория афйш|| а, -и ж афиш; театральная ~ а теат­ рален афиш аэродром, - а , мн. - ы,-ов м аеродрум, летише аэропорт, -а, предл. об -е, в -у, мн. -ы, -ов м аерогара, летище; встретить делегацию в ~ у посрещна делегацията на аерогарата Б бвж.бы Бабочка бабочкЦ а, - и, мн. бабоч |ки, - ек, -кам ж пеперуда; поймать ~ у . хван а пеперуда бабушк|| а, -и, мн. бабуш |ки, -ек, -кам ж баба; ~ а с внуком баба с внуче; провести лето у ~ и и дедушки прекарам лятото при баба и дядо багаж, -а м (ср. вещь във 2 знач.) багаж; погрузить ~ в вагой натоваря багажа във вагона; приехать без ~ а дойда без багаж; сдавать ~ в камеру хранения давам багажа на гардероб; отправлять ~ 6 м пращам като багаж; сдавать в ~ давам на багаж багажи|| ый, -ая, -ое, -ые багажей; ~ы й вагон багажей вагон, фургон баз|| а, -ы ж 1 база; материальная, эконо­ мическая ~ а материална, икономическа база; научная ~ а коммунизма научната база на комунизма; военная, морская ~ а военна, мор- ска база; туристская, туристическая ~ а (тур­ база) туристическа база, хижа 2 склад; полу­ чать товар на ~ е получавам стоки в склада; привезти продукты с ~ ы докарам хранителни стоки от склада балет, - а м балет; классический ~ класи- чески балет; ~ Чайковского балет от Чайков- ски; смотреть новый ~ гледам нов(ия) балет; ставить ~ ы современных композиторов поста­ вим балети от съвременни композитори; театр оперы и ~ а театър за опера и балет балкон, - а м балкон; выйти иа ~ изляза на балкона; купить билеты иа ~ куп я билети за (на) балкона 18
БАН БЕГ Останкинс кая теле визионная башня (М осква) бараи, - а м овен бархат, - а м кадифе; шторы из ~ а завеси от кадифе бархатн|| ыЙ, - ая, -ое, -ые кадифен; ~ое платье кадифена рокля; ~ ы е шторы кадифени завеси баскетбол, - а м баскетбол; играть в ~ играя баскетбол; соревнования по ~ у състезания по баскетбол баскетб6льн|| ый, -а я, -ое, -ые баскетболен; ~ а и команда баскетболен отбор бассейн, - а м басейн; закрытый плавательный ~ покрит плувен басейн баши|| я, -и, мн. баш |ни, -ен, -ням ж кула; телевизионная ~ и телевизионна кула; ~ и Кремля кулите на Кремъл; подийться на ~ ю кача се на кулата бег, -а, предл. о -е, иа -у м бяг, бягане, тичане; быстрый ~ бързо бягане; ~ на ты­ сячу метров бягане на хиляда метра; ~ ло­ шади конски бяг бега|| ть, - ю, -ешь, -ют несв. (св. бежать в 1 знач.) тичам, бягам; дети ~ю т по саду Байка воря буркана с капак; открыть ~ у коисёрвог отворя кутия консераи баи || я, -и ж (не бъркай с ваииа във 2 знач. и ванная) баня; пойти в ~ ю отида на банг банк, -а м (не бъркай с банка) банка; Государственный ~ СССР Държавната банка на СССР; сдавать деньги в ~ виасям парите в банката; получать деньги из ~ а , в полу- чавам пари от банката, в банката банк|| а, -и, мн. баи|ки, -ок, -кам ж (не бъркай с байк) буркан, стъкленица; кутия (консервена); положйть варенье в ~ у сложа сладкото в буркан; закрыть ~ у крышкой зат- 2* 19
БЕД БЕР децата тичат из градииата; ~ т ь наперегонки надбягваме ее бед|{ а, -ы, мн. беды, ж беда, нещастие; с иим случилась случи му се бгде; попасть в нгпадна в беда, помочь в ~ е юноша при ндаастиг: брбспть* оставить кого в изоставя някого в беда О иа ^У 33 беля бедн|| ый, -ай, -ое , -ые; беден, беднё, бёди|о, - ы lz бедны (против. богётый) беден; бедняшкн, енромашки; ~ ы й человек беден човек; ^ а я семья бедно семейство; они очень ~ ы те са много бедни О ~ый! горкият! бедрiSб, -а, мн. бед|ра, -ер с бедро йгжкгь, бегу, бежишь, бегут несв. I (ср. бегать) тичам, бягам; ^ по дороге, к реке, вперёд тичам по пътя, кьм реката, напред; собака бежит за хозяином кучето тнча поднр стопаннна сн; лошади бежали быстро конете прекускаха 2 (само 3 л.) бяга, носи се; по нёбу бегут облакё по небето се носят облаци 3 (само 3 л.) тече, лее се; слёзы бегут но щекём сълзи текат по бузите (мн) 4 (само 3 а .) тече, минава, лети; время бежит времето лети 5 (същ о се.) бягам, избягвам / йзбягам; ~ из плёна, из тюрьмы йзбягам от плен, от затвора без предлог с род. п. без; квартира ~ балкона апартамент без балкон; выйти из дома ~ зонти­ ка нзляза от къщн без чадър; читёть ~ очков чета без очнла; еха ть ~ билета пътувам без билет; писёть ~ ошибок пиша без грешки; работать ~ отдыха работя без почнвка; слу­ шать ~ интерёса слушам без интерес; оставить вопрос ~ ответа оставя въпроса без отговор; разговор происходил ~ саидётелей разго воры ставаше без свидетели; это было ~ вас това ста­ на без вас; иа часах было ~ пяти шесть часовникът показваше шест без пет; ои пришёл домой ~ двадцати (минут) час той си дойде в един без двадесет; сейчёс ~ четверти три сега е три без четвърт О ~ (всякого) сом- иёиия като вметн. д . без съмненке, несъмненс; ~ конца безкрай, постоянно безлйчн|| ый, - ая, -ое, ~ые: ~ ы е глаголы гр а я . безличии глаголи бегижёсшетЯ ь, -и ж безопасност; снгурност; ийходитьсКу быть в ~ н в безопасност съм; ~ ьдшжёиии (иа дорогах) безопасност на двн- жението (по пътищата); борьбё за международ­ ную ~ ь борба за международна снгурност; государственная ~ ь държавна снгурност белкУа, -и, мн. бел |ки, -ок, -мам ж катерица, катеричка бёл|| ый, - аи, -ое, -ые (против, чёрный) бял; ~ а я бумёга бяла хартия; ~ о е плётье, платье ~ ого дзета бяла рокля; ~ые цветы бели цветя О ~ые иочи бели нощи; ~ый хлеб бял хляб бель|| е, - я с бельо; надеть чистое ~ ё облека чисто бельо; носить зимой тёплое ~ ё нося през знмата топло бельо; стирёть, глё- дить ~ ё пера, гл адя бельото; постельное ^ ё спално бельо бёрег, -а, предл. о -е, на -у, мн. -а, -ов м бряг; нрёвый, лёвый ~ реки десннят, левкят бряг на реката; морской ~ морскн бряг; ~ мори брегьт на морето; у ~ 6 в океан и край бреговете на океана; адтй по ~ у , вдоль ~ а вървн по брега, покрай брега; стоять иа ~ у стоя на брега; ветер (дует) с ~ а вятърът е (духа) откъм брега береговЦ 6й, -ёя, -6е, -ые бреговн; ~ая- ли­ нии брегова линия берёз||й, -ы ж бреза Белые ночи (Ленинград) 21
БЕР БИТ Берёзовая роща берёзов|| ый, -ая, -oet -ые брезов; ~ а я роща брезова горичка берё|| чь, - гу, - жёшь, - гут, мин. берёг, берегл|а, -6, -й несв. 1 кого-что пазя; ~ ч ь учебники пазя учебниците; ~ ч ь одежду пазя дрехите (си); ~ ч ь здоровье ребёнка пазя здравето на детето; ~ гй те лес от пожара па- зете гората от пожар 2 что пестя, икономис- вам; ~ ч ь деньги икономисвам парите; ~ ч ь время, силы пестя времето ( с и ), силите (си) бесед|| а, -ы ж беседа; дружеская, интересная ~ а дружеска, интересна беседа; вести ~ у водя беседа бесёдЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. беседвам; ~ о в а т ь с друзьями о новых кнйгах беседвам с приятелите си за нови(те) книги бесконёчн|| ый, - ая, -ое, - ые; бесконёч|ен, - на, -но, -ны 1 безкраен, безграничен; ~ с е мировое пространство всемирното пространство, всемирът 2 безкраен; ~ а я дорога безкраен път; ~ ы е разговоры, споры безкрайни разговори, спорове бесплатно парен, безплатно; ~ получйть путёвку в дом отдыха безплатно получа карта за почивкд бесплатн|| ый, -ая, -ое, -ые безплатен; ~ а я медицинская помощь безплатна медицинска помощ; ~ с е обучение безплатно обучение беспоко|| ить, -ю, -ишь, -ят несв. кого 1 безпокоя, тревожа, вълнувам; отца ~ и л о поведение сына поведението на сина тревоже- ше башата; меня ~ и т ваше молчание безпокои ме вашето мълчание 2 безпокоя, преча; боль­ ного ~ и т шум шумът безпокои болния; извините, что в а с своей просьбой извинете, че ви безпокоя с молбата си беспоко]] иться, -юсь, -ишься, -ятся несв. о ком-чём безпокоя се, тревожа се, вълнувам се; ~ н т ься о детях, о своём здоровье безпо­ коя се за децата, за здравето си беспокойств || о, - а с 1 безпокойство, вълнение; его охватйло ~ о обзе го безпокойство 2 безпокойство, обезпокояване; простйте за ~ о извинете з а безпокойството бесполезно пар ен , безполезно; об этом гово- рйть ~ безполезно е да се говори за това бесполёзнЦ ый, -ая, -ое, -ые; бесполёз |ен, -на, - но, - ны безполезен, напразен; ~ ы е усйлия напразни усилия беспоряд|| ок, - ка м безредие, безпорядък; в комнате ~ о к в стаята е разхвърляно; оставить пйсьменный стол в ~ к е оставя бюрото си разхвърляно библиотекII а, -и ж библиотека; районная, детская ~ а районна, детска библиотека; читатель ~ и читател на библиотеката; брать книги в ~ е вземам книги от библиотеката билёт, -а м 1 билет; железнодорожный, трамвайный ~ железопътен, трамваен билет; ^ в театр, в кино, на концерт, на новую пьесу, на этот фильм билет за театър, за кино, за концерт, за нова (та) пиеса, за този филм; вход по —ам вход с билети; купить ~ на поезд купя билет за влака; ёхать без ~ а пътувам без билет; купить — туда н обратно купя билет (за) отиване и връщане; проездной ~ карта (за пътуване); пригласительный ~ покана 2 книжка, билет; партййный, комсомоль­ ский ~ партийна, комсомолска членска книжка бннт, -а м бинт; перевязать руку ~ о м превържа ръката (му) с бинт биографн|| я, -н ж биография; ~ я писателя, поэта биографията на писателя, на поета; рассказать свою ~ ю разкажа биографията си биолог, - а м биолог биологйческ|| ий, - а я, -ое, -ие биологически; биологичен, биоложки; ~ и й факультет Биоло­ гически факултет; ~ и е процёссы биологични процеси биологи!! я, -и ж биология; урок ~ и урок по биология; учитель ~ и учител по биология битв|| а, -ы ж битка; жестокая ~ а жестока битка; участники ~ ы за Москву участници в битката за Москва; выиграть, проиграть ~ у спечеля, загубя битката бить, бью, бьёшь, бьют, повел, бей несв. 1 ко­ г о бия; ~ собаку бия кучето 2 что чупя; троша; 22
Библиотека им. В . И. Ленина в Москве 23
БИТ БЛЮ ~ посуду, чашки чупя съдове, чашн 3 к ого бня, разбнвам, побеждавам; ~ врага побеж- дава м противника биться, бьюсь, бьёшься, бьются несв. 1 бня се, сражавам се; ~ с врагом сражавам се с про­ тивника; ~ до полной победы бня се до пълна победа 2 (само 3 л .) бие, пулснра, туптн; сердце бьётся ровно сърцето бне спокойно; его сердце перестало ~ сърцето му престана да туптн благ|| о, - а с благо, добро; для общего ~ а за общото благо; трудиться ва ~ о народа трудя се за благото на народа благодари йть, -ю, -ишь, -ят несв. (св. побла­ годарить) кого-что благодаря; ~ й ть кого за подарок, за внимание благодаря на някого за подаръка, за вннманието; ~й ть кого от всего сердца от все сърце благодаря на някого благодарности ь, -и ж благодарнсст; выра­ жать, приносить ~ ъ з а что нзразявам, подна- сям благодарнсст за нещо; с ~ ь ю возвращаю тебе книгу връщам ти кннгата с благодарнсст благодаря предлог с дат. п. блаюдарение на; ~ общим усилиям работу закончили вовремя благодарение на общнте усилия работата беше завършена навреме благороднН ый, -ая, -ое, -ые; благород |ен, -на, - ио, -ны благороден; ~ ы й человек благороден човек; ~ ы й поступок благородна постъпка; ~ ы е цели благороднн цели благосостоянии е, -я с благосъстоянне; по­ вышается ~ е трудящихся повишава се благо- състоянието на трудещите се бледнёЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. поблед­ неть) бледнея, пребледнявам; ~ т ъ от c rpäxa, от волнения бледнея от страх, от вълненке блёдн|| ый, - ая, -ое, - ые; бледен, бледна, блёдн j о, -ы и бледны блед(ен); ~ о е лицо бледо лице; вы очень ~ ы вие сте много блед(а) блест|| ёть, -йт, -ят несв. блестя; звёзды ~ я т звездите блестят; снег ~ й т на солнце снегът блести на слънцето; гл аза ~ я т очите (му) блестят блестящ|| ий, -ая, -ее, -не 1 блестящ; лъскав; ~ и й шёлк лъскава коприна; ~ и е глаза блес­ тящи очи 2 блестящ, бляскав; ~и й ответ на экзамене блестящ отговор на изпита; получйть ~ее образование получа блестяще образова­ ние; иметь ~ у ю память имам блестяща па- мет ближайш|| ий, -ая, -ее, -ие 1 най-блнзък; — ая почта, остановка най-близката поща, спнрка 2 най-блнзък, следващ, предстоящ; в ~ е е вре­ мя в най-близко време; в ~ и е дни през следва- щите дни 3 най-близък; ~ и й друг най-близък приятел блйже неизм. 1 сравн. ст. на блйзкий по- близък 2 сравн. ст. на блйзко по-близо; по- дойдйте ~ ! елате по-близо? {) ~ к делу! да се върнем на въпроса! блнзк|| ий, -ая, -ое, -ие; близок, близка, блнз- к|о, -и и близки; сравн. ст. ближе 1 (против. далёкий в 1 знач.) блнзък; подойти на ~ о е расстояние прнблнжа се 2 (против, далёкий във 2 знач.) предстоящ, блнзък; думать о ~ом отъезде мнеля за предстоящото заминаване; Новый год близок наблнжава Нова година 3 блнзък; ~ и й человек, друг блнзък човек, прня- тел; ~ а я подруга близка прнятелка близко, сравн . ст. блйже (против, далеко) 1 нарёч. близко, (на)блнзо; библиотека находит­ ся ~ бнблиотеката се намира наблнзо 2 като сказ, блнзо е; город был ^— градът беше блнзо; до города ~ до града е блнзо 3 като сказ. блнзо е, наблнжава; весна ~ пролетта наблн­ жава блин|| ы, -6в мн. (ед. блин, -км) блинн (вид палачинки); ~ ы со сметаной блинн със смета­ на;печь~ы пекаблннн О как ~ы печьвърша нещ о (на)бързо; первый блин комом първият опнт е несполучлив блузк|| а, -и, мн. блуз |ки, -ок, -кам ж блузка, Блузка блуза; шёлковая ~ а копринена блузка; надеть, снять ~ у облека, съблека блузката блюд!! о, -а, мн. - а, блюд с 1 блюдо, чнння, табла 2 ястие, ядене; первое ~ о (суп, борщ и т. н .) първо ястие (супа, борш и г. и .); третье ~ о (компот, кисель, пирожное и т. н .) десерт (компот, кисел, паста и г .« .) ; обед из трёх блюд обед от три ястия; приготовить любимое ~ о приготвя любимото (си ) ястие блюдц|| е, - а , мн. блюд|ца, -ец, -цам с чи- Блюдце нийка (за под чаша); чашка с ~ем чаша с чи- нийка 24
БОГ БОМ богатствf| о, -а с богатство; природные ~ а природни богатства богат || ый, -ая, -ое, -ые; богат, -а, -о, -ы; сравн. ст. богаче (против. бедный) 1 богат; ~ ы й человек богат човек; ~ а я семья богато семейство; ~ ы й колхоз богат колхоз; ~ ы й уро­ жай богата реколта; ~ а я библиотека богата библиотека; ~ ы й опыт богат опит 2 чем богат с; страна, ~ а я лесом страна, богата с гори; эта река ~ а рыбой в тази река има много риба богаче неизм. сравн. ст. на богатый по-бо­ гат боев(I 6й, -ая, -ое, -ые боен; ~ой устав боен устав; ~ о е задание бойна задача; ~ ы е то­ варищи бойни другари бой, боя, предл. о бое, в бою, мн. бой, боёв м бой, битка, сражение; воздушный, морской ~ въздушен, морски бой; вступать в ~ влизам в бой; вести упорные бой водя упорити боеве; с боями войти в город вляза в града с боеве; погйбнуть в бою загина в битката бок, -а,предл. о -е,на-у,мн. -а, -овм1стра­ на, хълбок; лечь на правый ~ легна на дясната (си) страна; лечь на ~ легна на една страна; лежать, спать на ~ у лежа, спя на една страна; повернуться ~ с м извия се настрани; обърна се настрана (в легнало положение) 2 страна; ма­ шина упала на ~ колата се преобърна на една страна; по ~ам от двете страни ф ~ 6 ~ рамо до рамо, един до друг боков || ой, -ая, -6е, -ые ограничен бокс, -а м бокс; заниматься ~ с м занимавам се с бокс; соревнования по ~ у състезания по бокс; чемпион по ~ у шампион по бокс болгары, болгар мн. (ед. болгарин, -а м; бол- гарк|а, -и; мн. болгар |ки, -ок ж) българи болгарск|| ий, - ая, -ое, -ие български более нареч. (против. менее) 1 по-; ~ высо­ кий по-внсок; ~ спокойный по-спокоен; ~ спо­ койно по-спокойно 2 повече; над; ~ часу пове- че от час; ~ десяти рублей повече от 10 рубли; ~ ста километров над 100 километра О ~ или менее повече или по-мал ко, до известна сте­ пей; они ~ йли менее похожи те си приличат до известна степей; тем ~ още повече, толкова повече болёзн|| ь, -и ж болеет; тяжелая ~ ь тежка болеет; ~ ь сердца, желудка болеет на сърцето, на стомаха болё|| ть 1, -ю, -ешь, -ют несв. чем и без доп. боледувам; ~ т ъ гриппом боледувам от грил бол|| ёть Ü, -нт, -ят несв. (само 3 л.) боли (ме); у меня ~й т голова боли ме глава; у не­ го ~ я т зубы болят го зъбите болот|| о, -а с блато; лесное ~ о блато в го- рата; идти по ~ у вървя през блатото бол|| ь, -и ж болка; зубная ~ ь зъбобол; го­ ловная ~ ь главобол(ие); сильная, рёзкая ~ ь силна, остра болка; чувствовать в руке усещам болка в ръката больнйцЦ а, -ы ж болннца; районная, городс­ кая, детская ~ а район на, градска, детска бол- ница; лечь в ~ у постъпя в болница; лежать в ~ е лежа в болница; выйти из ~ ы изляза от болницата; положить ребёнка в ~ у настаня детето в болница больно 1 н ареч. силно, болезнено, зле; ~ ударить силно ударя; ~ удариться коленом зле си ударя коляното 2 безл. като сказ, кому- чему, често с инф. боли (ме); мне было ~ болеше ме; ему ~ ходить боли го при ходене; ~ глазам болят (ме) очите; мне ~ смотреть боли ме, като гледам больн|| ой, -ая, -ое, -ые; болен, больн|а, -ы 1 (против. здоровый) болен; ~ о й ребёнок болно дете; ~ о е сердце болно сърце; он болен, ан­ гиной той е болен от ангина 2 като същ. боль- н 16й, -ого м болен; больн |ая, -ой ж болна; приём ~ы х преглед на болни; вызвать к ~ому врача нзвикам лекар при болния больше неизм. 1 сравн. ст. на большой в 1 знач. (против. меньше в 1 знач.) по-голям; этот дом чем соседний ( ~ сосёднего) тази къща е по-голяма от съседната 2 сравн. ст. на много (против. мёньше въ в 2 знач.) повече; над; он читает чем я меня) той чете по­ вече от мен; ~ пятидесяти километров над 50 километра; ждать ~ дву х часов чакам повече от 2 часа; отсутствовать ~ недели отсъствувам повече от една седмица 3 н ареч. повече, вече; он ~ не слушал меня той вече не ме слушаше; я ~ не буду так дёлать повече няма да правя така; они ~ не встречались те повече не се срещаха; ~ вопросов нет? има ли други въпро- си? больш|| ий, -ая, -ее, -ие сравн. ст. на большой в 1 зн а ч . ( против. мёньший) по-голям большинству 6, - а с ( против. меньшинство) мнозинство, повечето; подавляющее ~ о преоб- ладаващо мнозинство; получйть на выборах ~ о голосов спечеля изборите с мнозинство от гласовете; ~ о студентов уехало на каникулы повечето студенти заминаха във ваканция Q в ~ ё случаев в повечето случаи больш|| ой, -ая, -6е, -йе (против, маленький) 1 сравн. ст. больш |ий, -ая, -ее, -ие и больше голям; ~ой дом голяма къща: ~ о е дёрево голямо дърво; ~ о й город голям град; ~ а я семья голямо семейство; ~ а я сумма денег го­ ляма сума; ~ о й успёх голям успех; ~ о й ар- тйст, писатель, художник голям артист, писател, художник 2 (ср. взрослый в 1 зн ач.) голям, възрастен; у них ужё ~ о й сын синът им е вече голям ббмб|| а, -ы ж бомба; атомная, нейтронная, водородная ~ а атомна, неутронна, водородна бомба 25
БОР БРО борÜёц, - ца м борой, ~ ё ц за свободу борец ;:i свобода; ~ ц ы за дело мира борци за делото на мира бород || а, -ы, вин. бороду, мн. бороды, бород, - ам ж (не бъркай с подбородок) брада; муж­ чина с ~ой, без ~ы мъж с брада, без брада; отпустить бороду пусна си брада; ои сбрил бо­ роду той си обръсна брадата бороться, борюсь, бор |ешься, -ются несв. 1 с кем и без доп. боря се; мальчики любили ~ момчетата обичаха да се борят 2 с кем-чем, против кого-чего боря се; ~ с недостатками боря се с недостатъци(те) 3 за что боря се; ~ за свободу, за мнр во всём мйре боря се за свобода, за мир в целия свят; ~ за высокий урожай боря се за богата реколта борт, -а, предл. о -е, на -у, мн. -а, -ов м борд; левый, правый ~ корабля левият, десният борд на кораба; бросить за ~ изхвърля през борда; человек за ~ о м човек зад борда; находиться на ~ у намирам се на борда борщ, -а , мн. - й, -ей м борш; ~ со сметаной борш със сметана борьб|| а, -ы ж борба; классовая ~ а класова борба; ~ а за мнр, за свободу борба за мир, за свобода; ~ а с врагом борба срещу врага ботаник, - а м ботаник ботаник|| а , -и ж ботаника ботанйческЦ ий, - ая, -ое, - ие ботанически; ~ и й сад ботаническа градина ботйн|| ки, -он, -кам мн. (ед . ботйн |ок, -ка м) Ботинки обувки; мужские, детские ~ к и мъжки, детски обувки; ~ к и со шнурками обувки с връзки бояться, боюсь, бойшься, боятся несв. кого - чего, с инф. или съюз что страхувам се, боя се; ~ темноты страхувам се от тъмно; они боя­ лись заблудйться (что заблудятся) те се страху- ваха да не объркат пътя- (че ще объркат пътя) О ~ как огня кого-чего боя се от някого- нещо като от огън брак, -а м брак; счастливый ~ щастлив брак; вступать в ~ сключвам брак брат, -а , мн. брать |я, - ев м брат; старший, младший ~ по-голям, по-малък брат; у него было трн ~ а той имаше трима братя О двою­ родный ~ братовчед братск|| ий, -ая, -ое, -ие братски; ~ а я любовь, помощь братска обич, помощ; ~ и й союз на­ родов братски съюз между (на ) народите О ~ а я могйла братска могила брать, бер|у, -ёшь, -ут, мин. брал, брала, брал |о, -и несв. (св. взять) кого-что 9 вземам. взимам; в руки карандаш вземам молива; ~ с собой портфель вземам със себе си чантата; ~ книги в библиотеке вземам книги от библи- отеката; ~ деньги в долг вземам пари назаем;, — такси вземам такси; ~ сына на прогулку вземам сина на разходка; ~ к ого на работу взе­ мам някого на работа 2 (за)вземам, превземам; ~ в плен вземам в плен; ~ крепость, город пре­ вземам крепостта, града О ~ билёт (на поезд) вземам билет (за влак); ~ отпуск вземам от- пуск(а); ~ пример с кого вземам пример от някого\ ~ себя в руки овладявам се; ~ слово (для выступления) вземам думата; ~ слово с кого карам някого да обещае нещо; ~ на себя ответственность поемам отговорност; ~ под за- щйту кого-что вземам някого-нещо под своя закрила; ~ под контроль кого-что контролирам някого-нещо браться, бер |усь, -ешься, -утся, мин. брал |ся, - а сь, -ось, -йсь несв. {св. взяться) за что зала- вям се, (за)хващам се; ~ за кнйгу, за чтение залавям се с четене; ~~ за работу залавям се за работа бригад На« -ы ж бригада; молодёжная, строи­ тельная ~ а младежка, строителна бригада (но поехать на уборку урожая, в стройотряд отида на бригада (в селското стопанство или на стро- еж) бригадир, - а м бригадир; ~ стройтельной бригады бригадир на строителна(та) бригада (н е член на строителната бригада) брйтв|| а, -ы ж бръснач; острая ~ а остър бръснач; электрическая ~ а електрическа само- бръсначка бриться, брё |юсь, -ешься, -ются несв. (св. побриться) бръсна се; ~ в парикмахерской бръсна се в бръснарница ( т а ) ; ~ электрической бритвой бръсна се с електрическа самобръсна- чка брови, бровей мн. (ед. бров|ь, -и ж ) вежди; чёрные, густые ~ черни, гъсти вежди; хмурить ~ въся вежди бросать, броса|ю, -ешь, -ют несв. (св. бро­ сить) 9 кого-что и чем хвърлям, мятам; ~ мяч хвърлям топка; ~ камни в воду хвърлям камъни във водата 2 кого-что изоставям, напускам, зарязвам; ~ семью напускам семейството си 3
БРО БУР что и с инф. изоставям, зарязвам; ~ занятия зарязвам занятията <0> ~ деньги на ветер хвър- лям (си) пари (те) на вятъра, пилея, пропиля- вам пари (те); ~ слова на ветер хвърлям думи- те си на вятъра бросаться, броса|юсь, -ешься, -ются несв. 1 (само н есв.) чем замервам се; мальчишки бро­ сались снежками момчетата се замерваха със снежни топкн 2 (с в . броситься) хвърлям се, спускам се, скачам; ~ навстречу товарищам спускам се към приятелите си; ~ на врага хвърлям се срещу неприятеля; ~ в воду скачам във водата О ~ в глаза бие на- очи бросить, бро|шу, -сишь, -сят св. (несв. бро­ сать) 1 кого-что и чем хвърля, метна; ~ камень хвърля камък; ~ палку в воду хвърля пръчката във водата; ~ камнем в окно хвърля камък в прозореца; ~ снежком в кого замеря някого със снежна тонка 2 кого-что изоставя, напусна, зарежа; ~ жену напусна жена си 3лто и с инф. изоставя, зарежа; ~ работу зарежа работата; ~ курить оставя пушенето О ~ взгляд на кого-что хвърля поглед на някого-нещо; ~ упрёк кому отправя упрек към някого броситься, бро|шусь, - сишься, - сятся св. (несв. бросаться във 2 знач.) хвърля се, спуена се, скоча; ~ навстречу товарищам спусна се към приятелите ей; собака бросилась на кошку кучето се на хвърл и върху котката; ~ с моста в реку хвърля се от моста в реката брынзII а, -ы ж (не бъркай със сыр) сирене брюки, брюк мн. панталон ( и ) ; мужские, жён- Бркжи ские ~ мъжки, дамски панталон (и); надеть ~ обуя панталон(и); носить ~ ходя с панталон (и) будить, бужу, буд|ишь, -ят несв. (св. раз­ будить) к ого събуждам; ~ детей събуждам де- цата будто съюз (също будто бы, как будто) 1 като (че л и), сякаш; снег блестит ~ серебро снегът блести като сребро 2 че, уж; говорят, ~ он уже здоров казват, че бил вече здрав буд1! у, -ешь, -ут 1 (бъд. вр. от глаг. быть) ще бъда 2 (служи за образуване на бъд. вр. на глаг. от несв. в . с инф. на тези глаголи) ше; я ~у писать ще пиша; он ~ет работать той ще работи будут|| ий, -ая, -ее, -не 1 бъдещ, следващ; ~ а я встреча бъдеша среща; в ~ е м году дого- дина; отложить на ~ н й год отложа за дого- дина; ~ е й осенью идната есен 2 като същ. бу­ дущ ее , -его с бъдеще; мечтать о счастливом ~ е м мечтая за щастливо бъдеще О время грам. бъдеще времс букв|| а, -ы ж буква; строчная (маленькая) ~ а малка буква; прописная (большая) ~ а главна буква букет, - а м букет; ~ (из) полевых цветов бу- Буке т кет от полски цветя; подарить девушке ~ роз подаря на девойката букет рози 6улк|а, -и, мн. бул|ки, -ок, -кам ж кифла; Булка франзела; пить чай с ~ о й пия чай с кифла; резать ~ у режа франзела булочиЦ ая, -ой ж хлебарница; пойти за хле­ бом в ~ у ю отида за хляб в хлебарницата бульвар, - а м булевард; гулять по ~ у раз- хождам се по булев арда бумаг!! а, -и ж хартия; тонкая ~ а тънка хар­ тия; лист ~ н лист хартия; рисовать на хоро­ шей ~ е рисувам на хубава хартия; завернуть книгу в ~ у увия книгата в хартия бумажник, -а м (не бъркай с портфель) порт- фейл бумажнЦ ый, -ая, -ое, -ые хартиен, книжен; ~ а я фабрика фабрика за хартия; ~ ы й пакет книжна кесия буржуазии я, -и ж буржоазия буржуазии ый, -ая, -ое, -ые буржоазен; ~ а я республика, партия буржоазна република, пар­ тия бурн|| ый, -ая, -ое, -ые бурен; ~ о е море бурно море; ~ а я радость бурна радост; ~ ы е апло­ дисменты бур ни ръкопляскания; ~ о е развитие промышленности бурно развитие на промишле- ността 27
БУР БЫВ Бульвар в Москве бур II я, -и ж буря; началась, поднялась ~ я започна буря; ~ е й свалило в саду несколько деревьев бурята повали в градината няколко дървета бутерброд, -а м саидвнч; ~ с маслом, с кол­ басой, с сыром сандвнч с масло, със салам, с кашка вал бутылк|| а, -и, мн. бутыл |ки, -ок, -кам ж бу- тнлка, шише; ~ а молока бутилка мляко; ~ а с вином шише с внно; налить в воды налея в шишето вода буфет, - а м бюфет; — » гостинице бюфет в хотела; завтракать в закусвам в бюфета бы (б) частица (с глаг. в мин. вр. или в инф.) 1 бнх, би; если бы я был свободен, я бы поехал с вами ако бях свободен, бих дошъл с вас; я бы охотно прочитал эту книгу с удоволствие бих прочел тази книга; ои мог бы сделать хороший доклад той би могъл да направи хубав доклад; поговорить бы с другом да бих могъл да пого­ вори с приятел(я сн) 2 да бях; бн трябвало; поужинал и бы вы с нами да бяхте вечеряли с нас; сход|1ть бы вам к врачу да бяхте отишл'н на лекар быва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (само За.) би- ва, става, случва се; ~ ют такие случаи нма та- кнва случаи; здесь ч&сто ~ ю т наводнения тук често стават наводнения; этому ие ~ т ь това няма да го бъде 2 съм, ходя, идвам; ~ть в театре, на концертах, в гостях ходя на театър, на концерты, на гости; по вечерам я дома ве­ чер съм в къщи; профессор ~ е т в институте три 28
БЫВ ВАГ раза в неделю професорът ндва в института три пъти седмично бывшЦ мй* -ая, -ее, -не бивш, лредишен, по- раншен; ~ и й директор бивш директор; ~ а я столйца бивша столица бык, -а м бик быстро парен. ( против. медленно) бързо; ~ бежать, говорйть бързо тичам, говоря; ~ развиваться, растй бързо се развивам, раста быстрII ый, - ая, ое, -ые; быстр, быстра, быст- р |о, -ы и быстры ( против. медленный) бърз; ~ ы й бег бързо бягане; ~ о е движение, течение бързо движение, течение; ~ о е развйтие промы­ шленности, сельского хозяйства бързо развитие на промишлеността, ка селското стопанство быт, а, предл. о - е, в -у м бит; социалисти­ ческий ~ социалистически бит бытов|| ой, -ая, -ое, -ые битов; ~ ы е условия битови условия быть няма сег. вр.г освен 3 л. ед. ч. есть; мин. был, была, было, были (не был, ие была, не было, не были); бъд. буд|у, -ешь, -ут; повел. будь несв. 1 съм; мой отец врач баща ми е лекар; труд — дело чести трудът е въпрос на чест; де нь был тёплый денят беше топъл; в комнате было светло в стаята беше светло; сестра будет учительницей сестра ми ще бъде учителка; завтра магазин будет закрыт утре магазинът ще бъде затворен 2 имам; у меня есть эта кнйга имам тази книга; у них не было денег те нямаха пари 3 (есть не с е употр.) съм; вчера мы были в театре вчера бяхме на театър; вечером я (буду) дома довечера съм в къщи; библиотека (была) на втором этаже библиотеката е (беше) на вто- рияетаж4(1и2л.иестьнесеупотр.) случва се, става, има; это было давно това беше отдав- на; что будет с иами? какво ще стане с нас?; вчера была гроза вчера имаше буря 5 (с някои същ. означава действие, състояние) съм; —✓ в перепйске с кем кореспондирам с някого; ~ в восторге във възторг съм; ~ в отчаянии отчаян съм 0 как какво да правя?; должно ~ сигурно, вероятно; может ~ може би; будьте добры! бъдете така добър (добра)! бюро неизм. с 1 бюро; партййное, комсомоль­ ское ~ партийно, комсомолско бюро; члены ~ членовете на бюрото; в ~ нйдо выбрать пять человек в бюрото трябва да се изберат 5 души 2 бюро, служба, кантора; ~ погоды метеороло­ гична служба; ~ путешествий туристическо бюро; справочное ~ бюро «Справки» В в, во (пред думи, започващи с две съгласни: во дворе, во сне, во взгляде, во всем, во власти ит.н.) предлог1свин. ипредл. п. 1(вин. п. куда?— посока, предл. п. где?— място) в, на; положйть кнйгу в портфель сложа книгата в чантата; книги лежат в портфеле книгнте са в чантата; войтй в комнату вляза в стаята; находйться в комнате намирам се в стаята; приехать в город пристигна в г рада ; жить в городе живея в града; поступйть в ин­ ститут постъпя в институт; учиться в институте следвам в института; избрать в комйссию избе- ра в комисията; работать в комиссии работя в комисията; при географски названия: в Москву (в Москве) в Москва; в Крым (в Крыму) в Крим; в Снбнрь (в Сибнрн) в Сибир; в Болга­ рию (в Болгарии) в България; в Европу (в Европе) в Европа (но: на У&райну, на Украине; на Кавказ, на Кавказе; на Север, на Севере); в школу (в школе) на училище (в училище); в магазин (в магазйне) в магазин(а); в инсти­ тут ( в институте) в института ( но: на вокзал, на вокзале; на рынок, на рынке; на почту, на почте); пойтй в (на) кухню отида в кухнята; работать в (на) поле работя на полето; ехать в (на) трамвае пътувам с трамвай 2 (вин. п. в кого-во что?— преминаване в ново състояние, предл. п. в ком -чём?— някакво състояние) в, на, с; превратйться в лёд превърна се в лед; завер­ нуть в бумагу увия в хартия; роман в стихах роман в стихове; быть в новом костюме с нов костюм съм; работать в очках работя с очила 3 (размер, тегло. цена) в, на, от и без предлог; дом в два этажа къща на два етажа; разница в три года разлика от три години; комната в двадцать метров стая 20 метра; ромйн в трёх частях роман в 3 части; собрание сочинений в десятй томах събрани съчинения в 10 тома 4 (когда?— време) в, през и без предлог; в два часа дня в два часа през деня; в субботу в събо- та; в двадцатом веке през двадесетия век; в прошлом году миналата година; в мае было холодно през май беше студено; это было в ночь на понедельник това се случи в неделя срещу по- неделник II с вин. п. 1 (куда?, во что?— посока) в, на, по; ветер дул мне в лицо вятърът духаше в лицето ми; свет в глаза светлината бие в очи- те; стучать в дверь чукам на вратата; целовать в щёку целувам по бузата 2 (во сколько р а з?— сравнение) не се превежда; в два раза больше двойно по-голям, д в а пътн повече; во много раз сильнее много пъти по-силен III с предл. п. I (в чём?, гд е? ) в; недостатки в работе недо- статъци в работата; в году триста шестьдесят пять дней годината има 365 дни; в статье мно­ го интересных фйктов в статията има много ин- тересни факти 2 (где?— разстояние) на; в двух километрах от города на 2 километра от града вагон, -а м вагон; мягкий ~ вагон ггьрва кла- са; жесткий ~ вагон втора класа; плацкарт­ ный ~ вагон със запазени места; купейный, купированный - — вагон с купета; багажный ~ 29
ВАЖ ВВО багажей вагон, фургон; входить в ~ качвам се във вагона; выходить из ~ а слизам, излизам от вагона; грузить уголь в ~ ы товара въглища във вагоните важно като сказ. важно е; мне ~ знать это за мен е важно да знам това важн|| ый, -ая, -ое, -ые; важен, важна, важ­ но, важны важен; ~ о е решение, сообщение важно решение, съобщение; эти исследования очень ~ ы тези изследвания са много, важни вазII а, -ы ж ваза; хрустальная ~ а кристал- на ваза; ~ а для фруктов фруктиера; ~ а с Ваза с цветами фруктами фруктиера с плодове; поставить цве­ ты в ~ у сложа цветята във ваза вал|| йть, -ю, вал |ишь, -ят несе. (св. свалить и повалить) кого-что повал ям, събарям; ветер валит деревья вятърът поваля дървета; ~ й т ь с ног събарям вам, вами вж. вы ванн|| а, -ы ж, 1 вана; детская ~ а детска ва- на; мыть ребёнка в ~ е къпя детето във ваната; Ванна мыться в ~ е , принимать ~ у къпя се във вана 2 (не бъркай с баня) баня; солнечная ~ а слън- чева баня; грязевые ~ ы кални бани; принимать ~ы правя бани ванн|| ая, -ой ж (не бъркай с баня) баня (в къщи) вареж|| ки, -ек, -кам мн. (ед. варежк|а, -и ж; не бъркай с перчатки) ръкавици с един пръст варен || ый, -ая, -ое, -ые варён; ~ о е мясо варе­ но месо; ~ ы й картофель варени картофи варёнь|| е, -я с сладко; вишнёвое ~ е сладко от вишни; варйть ~ е правя сладко вариант, - а м вариант; первый ~ проекта първи вариант на проекта; проект в двух ~ а х 30 проект в два варианта; есть три ~ а решения задачи задачата може да се реши по три начина варйть, варю, вар |ишь, -ят несв. (св. сварить) что варя, готвя, правя; ~ суп варя супа; ~ обед готвя обед; ~ кашу правя каша; ■— кофе правя кафе вас вж. вы василёк, василька м метличина, синчец; бу­ кет васильков букет от метличина ват|| а, -ы ж (не бъркай с хлопок) памук; пачка ~ ы пакет памук ваш, -его м; ваш |а, -ей ж; ваш |е, -его с; мн. ваш |и, -их мест, ваш, ви; ~ дом, завод вашият дом, завод; ~ портфель чантата ви; ~ друг, отец приятелят ви, баша ви; ~ а машйна, квар­ тира колата ви, апартаментът ви; ~ е письмо вашето писмо; как ~ е здоровье? как сте със здравето?; мы радуемся ~ и м успехам радваме се на успехите ви введёни|| е , -я с увод, въведение, предговор; небольшое ~ е малък увод; кнйга состоит из ~я и пяти глав книгата се състои от увод и 5 глави ввез|| тй, -у, -ёшь, -ут, мин. ввёз, ввезл |а, -б, -й св. (несв. ввозйть) кого-что (против. вывезти) внеса (с превозно средство) вверх парен, (куда?; ср. наверх; против, вниз) (на) горе; подниматься ~ (из) качвам се; идтй ~ по лестнице качвам се по стълбата; руки ~ ! горе ръцете! вверху нареч. (где?; ср. наверху; против, вни­ зу) (на) горе; ~ развевался флаг горе се раз- вяваше знаме ввестй, введ |у, -ёшь, -ут, мин. ввёл, ввел |а, - б , -й св. (несв. вводйть) 1 кого-что куда (про­ тив. вывести в 1 знач.) въведа, вкарам; ~ боль­ ного в кабинет врача въведа болния в лекар­ ский кабинет 2 что въведа, внедря; ~ новый закон въведа нов закон О ~ в строй (новый завод) пусна в експлоатация (нов завод) вводйть, ввожу, ввод |ишь, -ят несв. (св. ввестй) 1 кого-что куда (против, выводйть в I знач.) въвеждам, вкарвам; ~ гостя в комнату въвеждам госта в стаята 2 что въвеждам, вне- дрявам; ~ обязательное обучение въвеждам задължително обучение О ~ в действие (вос­ становленную ш ахту) пускам в експлоатация (възстановения рудник)
вво ВЕР вв6дн|| ый, -ая, -ое, -ые грам. вметнат; ~ о е слово вметната дума; ~ о е предложение вметна- то изречение ввоз, - а м (против, вывоз) внасяне; внос; ~ кофе из Бразйлии внос на кафе от Бразилия ввозйть, ввожу, ввоз |ишь, -ят несв. (св. ввез­ ти) кого-что (против, вывозйть) внасям (с превозно средство) вдвое парен. 1 два пъти, двойно; ~ больше два пъти повече 2 на две; сложить лист ~ сгъна лист на две вдвоём парен. двамата, заедно; прийти ~ дойдем двамата; жить ~ живеем двамата (две- те) заедно вдоль предлог с род. п. (против, поперёк) (по) край; идти ~ б ёре га вървя покрай брега; посадить деревья ~ забора засадя дървета покрай оградата; ~ стены стоят стулья покрай стената са наредени столове О ~ и поперёк надлъж и (на)шир вдруг парен, изведнъж, внезапно, неочаквано; ~ раздался стук в дверь изведнъж на вратата се почука; он ~ побледнел изведнъж той пребледня; ~ пошёл дождь изведнъж заваля (дъжд) О а вдруг (във въпрос. изрази) ами ако; а ~ он не придёт? ами ако не дойде? ведр!1 6, -а , мп. вёд|ра, -ер, -рам с кофа, ведро; ^ 6 с водой кофа с вода; принести ~ 6 воды донес а кофа вода ведь частица 1 нали; ~ я вам говорил нали ви казвах; ~ правда? нали (това) е истина? 2 ами че; ~ это было давно ами че това беше отдавна; я ~ не спорю ами че аз не споря вежливо парен, вежливо; ~ отвечать отго- варям вежливо вежлив|| ый, -ая, -ое, -ые; вежлив, -а, -о, -ы вежлйв, ~ ы й человек вежлив човек; говорить ~ым тоном говоря с вежлив тон везде парен, (ср. всюду; против, нигде) на- всякъде; он побывал ~ той е ходил навсякъде: у него ~ есть друзья той навсякъде има прияте­ ли вез|| тй, -у, -ёшь, -ут, мин. вёз, везл|а, -6, -й н есв. кого-нто (ср. возить) возя, превозвам, карам; ~ т й вещи на машине превозвам нешата сисколаОмне(не)~ётвървими(неми върви) век, -а,мп. - а, -6в м век; двадцатый ~ двадесети век; середина ~ а средата на века; четверть ~ а четвърт век; в прошлом ~ е през миналия век; в иаш ~ в (през) нашия век; ~ электрйчества векът на електричеството; атомный ~ атомният век вел|| ёть, -ю, -йшь, -ят песв. и св . (мип. само св.) кому, с ипф. или съюз чтобы заповядвам/ заповядам, нареждам/наредя, поръчвам/поръ- чам; мне ~ ё л и прийтй вечером заповядаха ми да дойда вечерта; он ~ ё л принести книгу той нареди да му донеса книгата велйк|| ий, -ая, -ое, -ие 1 (велйк, -а, -6, -й) голям, велик; к моему ~о м у удивлению за го- лямо мое учудване; опасность была ~ а опа- сността беше гол яма 2 (велйк, -а, -о, -и) велик; Великая Октябрьская социалистическая рево­ люция Вел иката октомврийска социалисти- ческа революция; ~ и е открытия велики откри- тия; ~ и й писатель, художник велик писател, художник 3 (само кратк. ф. велйк, -а, -6, -й кому; против. мал) голям; костюм мальчику велйк костюмът е голям на момчето; сапоги мне ~ й ботушите са ми голем и величин}} а , -ы ж големнна, величина; пред­ меты разлйчной ~ ы предмети с различна голе- мина; измерить ~ у н его измеря големината па пещо; ~ой с грёцкий орех голям колкото орех; в натуральную ~ у в естествена големина (величина) велосипед, -а м (пе бъркай с колесо) колело, В велосипед; ёздить (кататься) на ~ е карам ко- лело вёр||а, -ыж1вкого-вочтовяра;~а влю­ дей, в победу вяра в хората, в победата 2 вяра, религия; христианская ~ а християнска рели­ гия О принимать/принять что на ~ у приемам/ приема пещ о на доверие верёвк|| а, -и, мп. верёв |ки, -ок, -кам ж въже, връв; канап; крепкая ~ а здраво въже; пере­ вязать пакет ~ о й завържа пакета с канап; повесить бельё на ~ у простра бельото вёрить, вер |ю, -ишь, -ят песв. (св. поверить) 1 кому-чему вярвам; ~ другу вярвам на прия­ теля (си); ~ каждому слову вярвам на всяка дума 2 в кого-во что вярвам; ~ в народ, в по­ беду, в успех вярвам в народа, в победата, в успеха О ~ на слово приемам на доверие верно п ар е н . 1 правилно, точно, вярно; ~ ответить правилно отговоря 2 вярно, преда­ но; ~ служйть Родине предано служа на роди- ната (си) верн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. кого-нто върна; ~ у т ь кнйги в библиотеку върна книгите в би~ блиотеката; ~ у т ь долг товарищу върна заем а на другаря си; ~уть кого с дороги върна ня- кого от път; меня ~ули домой върнаха ме в къщи вернуться, верн|усь, -ёшься, -утся св . върна се; ~ в комнату, домой върна се в стаята, в 31
ВЕР ВЕР къщи; ~ из командировки, из театра, из школы, из Москвы, с концерта, с Кавказа, с почты, со стадиона върна се от командировка, от театър, от училище, от Москва, от концерт, от Кавказ, от пощата, от стадиона; ~ в Москву, на почту върна се в Москва, в пощата; ~ поздно вече­ ром върна се късно вечерта вёрн|| ый, - ая, -ое, -ые; верен, верна, вёрн|о, - ы и верны 1 (ср . правильный) правилен, точен, верен; ~ а я мысль вярна мисъл; ~ о е решение правилно решение; ~ о е замечание правилна (за)бележка 2 верен, предан; ~ ы й товарищ верен приятел; ~ ы й помощник верен помощник вероятно вметн. д . вероятно, изглежда; мы не увйдимся вероятно няма да се видим; он, приедет завтра вероятно той ще пристигне утре вертикально пар ен , (против, горизонтально) вертикал но, отвесно вертикальи|] ый, - ая, -ое, -ые (против, гори­ зонтальный) вертикален, отвесен; ~ а я линия отвесна линия; в ~ о м положении във верти- калио положение вертолёт, - а м въртолёт, хел иконтер; лететь на ~ е пътувам с въртолет; перевозйть грузы на ~ а х превозвам товар с въртолети верх, -а (-у), предл. о -е, на -у л 1 (ср. вер­ шина в 1 знач.) връх; ~ горы върхът на плани- ната 2 горна част; ~ дома най-горният стаж на къщата; жить иа самом ~ у живея на най- горния етаж 3 връх, крайна степей; ~ мас­ терства връх на майсторството; ~ глупости връх на глупостта О брать/взять ~ взе- мам/взема връх, надмощие; надделявам/надде- лея верхи|| ий, -яя, -ее, -ие (не бъркай с горный; против, нйжний) горен; — ий этаж горният етаж; ~ я я часть дома горната част на къщата; ~яя полка в шкафу горният рафт в шкафа; ~ я я одежда горна (връхна) дреха верхови|| ый, -ая, -ое, -ые върховен; главен, в и с т; ~ а я власть върховна власт; Верховный Совет СССР Върховният съвет на СССР вершйн|| а, -ы ж 1 (ср. верх в 1 знач.) връх; ~ а дерева връх на дърво; горные ~ ы планин- ски върхове; подняться на ~ у горы (из)кача се на върха на планината 2 връх, кулминациои- на точка, апогей; ~ а славы връх на славата Горные вершины (Кавказ) 32
ВЕС ВЕС В вес, -а м тегло, тежест, тежина; ~ багажа двадцать килограммов багажът тежи 20 ки- лограма; груз ^ о м в одну тонну товар с тегло един тон О на ~ золота извънредно ценен весело (против. грустно) 1 парен, весело; он ~ смеялся той се смеете весело 2 безл. като сказ, кому весело е; ему ~ весело му е; на вечере было ~ на забавата беше весело весел || ый, -ая, -ое, -ые; вёсел, весела, ве­ сел |о, -ы и веселы (Против. грустный) вёсел; ~ ы й человек, смех, рассказ весел човек, смях, разказ; ~ а я комедия весела комедия; ~ о е на­ строение весело настроение; ~ ы е глаза весели очи; весь вечер она была весела (през) цялата вечер тя беше весела весённ|| ий, -яя, -ее, -ие пролетен; ~ий день пролетен ден; ~ и е каийкулы пролетна ваканция весить, вешу, вес |ишь, -ят несв. тежа; арбуз весит пять килограммов динята тежи 5 кило- грама весл|| 6, -а , мн. вес|ла, -ел, -лам с весло, гребло; лодка с вёслами лодка с весла весн|| а, -ы, мн. вёс|ны, -ей, -нам ж пролет; Ранняя весна тёплая, ранняя ~ а топла, ранна пролет; при­ шла ~ а пролетта дойде весной парен, (през) пролетта; это было прошлой ~ това се случи (през) миналата пролет; ~ он уехал в деревню през пролетта той замина на село вестй, вед|у, -ёшь, -ут, мин. вёл, вел|а, -6, -й несв. 1 (ср. водйть в I знач.) кого водя; ~ больного к врачу водя болния на лекар; ~ ребёнка за руку водя детето за ръка 2 (ср. водйть въ в 2 знач.) что карам, управлявам; ~ машину карам кола, шофирам; ~ корабль управлявам кораб; ~ самолёт пилотирам са ­ молет 3 (само 3 л.) без доп. води, отвежда; куда ведёт эта дорога? къде води този път?; дорога ведёт в лес пътят води към гората; лестница ведёт на крышу стълбището извежда на покрива; к дому вела аллея към къщата во* деше алея 4 что водя; ~ борьбу водя борба; ~ войну водя война; ~ запись водя записки, записвам; ~ серьёзный разговор водя сернозен разговор О ~ себя как държа се; дёти хорошо велй себя в театре децата добре се държаха в театъра; ~ огонь стрелям Весы вее11 ы, - o b мн. везни, теглилка; взвешивать что на ~ а х тегля нещо на везните весь, всего м; вся, всей ж; всё, всего с; мн. все, всех мест. 1 цял, целият, всичкият; ~ день (през) целия ден; вся семья цял ото семейство; все ученики всички ученици; все люди всички хора; ~ мир целият свят; вся книга цялата кни­ га; все кнйги всички книги; во всю длину по цялата си дължина 2 като същ. все, всего с всичко; всё для победы! всичко за гюбедата!; сделать всё направя всичко; радоваться всему радвам се на всичко; спросить обо всём попитам за всичко 3 като същ. все, всех мн. всички; все до едйного, все до одного всички до един; его все знают всички го познават; он лучше всех той е най-добър О всё время през цялото време; всё равно все едно; мне всё равнб все ми е едно; я всё равно приеду все едно ще дойда; всей душой (всем сердцем) с цялата си душа (с цялото си сърце); от (всей) души (от всего сердца) от (цялата си) душа (от все сърце); во весь голос с пълен глас; бежать во весь дух (со всех ног) тнчам с всички с ил и (кол кото ми държат краката); мастер на все руки всичко 33 3-612
BET ВЗГ му иде отръки; всего хорошего (доброго)! всичко хубаво!, всичко добро! ветв|| ь, -и, мп. -и, -ей ж клон; ~ и деревьев клоните на дърветата; дерево с густыми ~ям и дърво с гъсти клони ветер, ветра, предл. о ветре, на ветру м вятър; холодный, северный ~ студен, северен вятър; ~ (дует) с юга, с моря вятърът е (духа) от юг, откъм морето; поднялся ~ излезе вятър; идтй против ветра вървя срещу вятър а О бросать/ бросить деньги на ~ хвърлям/хвърля (си) па­ р и ^ ) на вятъра, пилея/пропилея пари(те); бросать слова на ~ хвърлям думите си на вятъра вёткН а, -и. мн. вёт |ки, -ок, -кам ж клон, клон- ка, вейка; ~асирени клонка люляк; сломать ~ у счупя клонка(та) ветчин)| а, -ы ж шунка; иа завтрак была ~ а за закуска имаше шунка; бутерброд с ~ о й сандвич с шунка вечер, -а, мн. -а, -ов м 1 вечер; зймиий ~ зимна вечер; провестй ~ дом а прекарам вечер- та в къщи; в этот, в тот ~ тази, онази вечер; в семь часов ~ а в 7 часа вечерта 2 вечер, ве­ черинка; забава; школьный ~ учнлищна заба­ в а ; литературный, музыкальный ~ литератур- на, музикална вечер; ~ танцев танцова забава; ~ для молодёжи младежка забава; пойтй на ~ отида на забава О добрый ~ ! добър вечер!; до ~ а ! до довечера! вечери || ий, -яя, -ее, -ие вечерей; ~ е е время вечерно време; ~ я я школа вечерно училище; ~ и е занятия вечерни занятия; ~ и й спектакль вечерно представление вечером парен, вечер(та); мы пойдём туда ~ ще отидем там вечерта; вчера ~ снощи; сегод­ ня ~ довечера; что вы делаете сегодня ~ ? какво ще правите довечера?; завтра ~ утре вечер; поздно ~ късно вечерта вечно парен, вечно вечн|| ый, -ая, -ое, чые вечен; ~ а я дружба вечна дружба; ~ а я слава героям! вечна слава на героите! вёшалк|| а, -и, мп. вешал |ки, -ок, -кам ж з а ­ дач алка; повесить пальто на ~ у закача палтото 34 Вешалка на закачалка; у моего пальто оторвалась ~ а скъса ми се закачал ката на палтото вёша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. повесить) 1 нто закачвам, окйчвам; простирай (прапе); ~ т ь картйиу закачвам картината; ~ т ь на окна шторы окачвам пердета на прозорците 2 к ого беся, обесвам (екзекутирам) веществ)| 6, -а, мп. -а, веществ, -ам с вещест­ во; твёрдое, жйдкое л /о твърдо, течно вещество; полезные, вредные ~ а полезни, вредни ве щ е ст­ ва вещ|| ь, -и, мн. -и, -ей ж 1 предмет, вещ; кра- сйвая, дорогая ~ ь красива, скъпа вещ; в ком­ нате много ~ёй в стаята има много неща 2 (само мн.; ср. багаж) неща, багаж; приехать без ~ёй пристигна без багаж; сдать ~ и в ка­ меру хранения дам багажа си на гардероб 3 (само мп.) дрехи; возьмй с собой тёплые ~ и вземи си топли дрехи 4 произведение; это луч­ шая ~ ь композйтора това е най-доброто про­ изведение на композитора взаймн|| ый, -ая, -ое, -ые взаимен; ~ а я лю­ бовь взаимна любов; ~ о е уважение взаимно уважение; оказывать ~ у ю помощь помагаме си взвёЦ сить, -шу, -сишь, -сят св. (несв. взве­ шивать) кого-нто претегля, премеря взвёшива|| ть, -ю, -ешь, -ют песв. (св. взве­ сить) кого-нто претеглям, премервам; ~ т ь то­ вар претеглям стоката взволи)! овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. вол­ новать) кого-нто развълнувам, разтревожа; вы ~ овали всех свойм сообщением (вие) развълну- вахте всички със своето съобщение; моя теле­ грамма ~ овал а родйтелей моята телеграм а (бе) разтревожила родителите ми взгляд, - а м 1 поглед; весёлый, грустный ■— весел, тъжен поглед; заметить чей ~ забележа пений поглед; тревога во ~ е тревога в погледа 2 поглед, възглед, становище, гледище; правиль­ ный ~ на историю правилен поглед върху исто- рията; политйческие, научные ~ ы политически, научни възгледи О бросать / бросить ~ п а кого-нто хвърлям / хвърля поглед на някого-не- що\ с первого ~ а от пръв поглед; влюбйться с первого ~ а влюбя се от пръв поглед; на мой ~ според мен взглянЦ уть, -у, взглян | ешь, -ут св. па кого- нто погледна, хвърля поглед; ~ у т ь на часы, на товарища погледна часовника, приятеля си
вид вздохнЦ уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. взды­ хать) въздъхна; тяжело /—уть тежк0 въздъх- на вздрагиваЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вздрог­ нуть) трепвам, изтръпвам, потръпвам, потрепер- вам; ребёнок /—л во сне дете то потръпваше насън вздрогнЦ уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. вздраги­ ва т ь) трепна, изтръпна, потръпна, потреперя: /—уть от страха изтръпна от страх вздыхаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вздохнуть) въздишам, въздъхвам; грустно '—ть тъжно въздишам взлетаЦ ть, -ю, -ешь, -ет несв. (св. взлететь) литвам, хвръквам, излитам; самолёт /—ет само- летът излита взле|| тёть, -чу, -тишь, -тят св. (несв. взле­ та ть) литна, хвръкна, излетя; самолёты /—тёли самолетите излетяха О /—тёть на воздух избухне, експлодира взойЦ тй, -ду, -дёшь, -дут, мин. взош|ёл, -л а , -лб, -ли св. (несв. всходйть) 1 (против, сойти) (нз)кача (се); /—тй по лёстннце изкача стълба- та ; я взошёл на крыльцо изкачих се по стълби- те към входната врата 2 (против, зайтй в 3 знач.) изгрее; луна ещё не взошла луна- та още не е изгряла 3 поникне, покара; пше­ ница хорошо взошла пшеницата поникна добре взорв|| ать, -у, -ёшь, -ут, мин. взорвал, взорва­ ла, взорвал |о, -н св. (несв. взрывать) кого-что взривя, направя експлозия, вдигна във въздуха; /—ать корабль взривя кораб(а) взорв|| аться, -ётся, - утся, мин. взорвал |ся, - а сь, -ось, -йсь св. (несв. взрываться) избухне, експлодира; бомба /—алась бомба (та) избух- на взрослII ый, -ая, -ое, -ые 1 (не бъркай с пожи­ лой; ср. с большой във 2 знач.) голям, възрас- тен; ~ ы й сын голям (големият) син; стать /—ым стана голям 2 като същ. взросл |ые, -ых мн. (против, дети в 1 зн а ч .) възрастни; дёти и /—ые деца и възрастни; слушаться /—ых слушам въз- растните взрыв, -а м избухване, експлозия, взрив; сйльный — силен взрив; /— снаряда, бомбы избухване на снаряд, на бомба; /— скалы взривяване на скалата взрыва || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. взорвать) кого-что взривявам, правя експлозия, вди- гам във въздуха; /—ть скалу взривявам ска- ла(та) взрывйЦ ться, -ется, -ются несв. (св. взорвать­ ся) избухва, експлодира взять/возьм |у, -ёшь, -ут, мин. взял, взяла, взял |о, -и св. (несв. брать) кого-что 1 взема; /— кусок хлёба взема парче хляб; /— тетрадь со стола взема тетрадката от масата; /— в доро­ гу еды взема храна за из път; /— дёньги в долг взд взема пари назаем; — такси взема такси; — сына на прогулку взема сина си на разходка; /— кого на работу взема някого на работа 2 (за)взема, превзема; ~ в плен взема в плен; — крёпость, город превзема крепостта, града О /— билёт (на самолёт) взема билет (за само­ лет); /— отпуск взема отпуск(а); /— себя в руки овладей се; — слово (для выступления) взема думата; слово взял мастер цёха думата взе майсторът на цеха; /— слово с к ого накарам някого да обещае; он взял с меня слово, что я приёду той ме накара да обещая, че ще дойда; — на себя обязательство поема задължение; — под защйту кого-что взема някого-нещо под (своя) закрила; /— под контроль что проконтро- лирам нещо взяться, возьм|усь, - ёшься, - утся, мин. взял|ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. браться) за что заловя се, (за) хвана се; ~ за работу заловя се за работа вид I, -а (-у) м 1 вид, външност; внёшний /— външен вид; праздничный /— города празничен вид на града 2 изглед, гледка; /— из окна изглед от прозореца; комната с /—ом на море стая с изглед към морето; открытки с /—ами М осквы картички с изгледи от Москва 3 (с предлози: из вйда, йз виду, на виду, при вйде): скрыться из —а скрия се от погледа; потерять к ого из /—а изгубя някого от погледа; на —у у всех пред очите на всички О в л/е чего като, във вид на н ещ о; сдёлайте это в /—е исключёния направете това по изключение; делать / сдёлать — пре- струвам се / престоря се, правя се / направя се; имёть в —у кого-что имам пред вид някого-не­ що; не показывать /—у не давам вид, не давам да се разбере; ни под каким /—ом по никой, по никакъв начин; быть на /—у добре се виждам, изпъквам, заемам видно място вид II, -а м вид, разновидност; новый ~ рабо­ ты нов вид работа; /—ы обучёння видове обуче­ ние; разные /—ы растёний различии видове растения О несовершённый, совершённый /— глагола грам. несвършен, свършен вид на глагола вйдеть, вйжу, вйд |ишь, -ят несв. 1 (само н е с в .) виждам; он хорошо вйдит той вижда доб­ ре 2 (св. увйдеть в 1 зн ач.) кого-что виждам; из окна я вйжу площадь от прозореца виждам площада 3 (св. увйдеть във 2 знач.) кого виждам (се), срещам (се); вчера я его не вйдел вчера не съм го вижда л; рад вас /— радвам се, че ви виждам вйдеться, вижусь, вйд|ишься, -ятся несв. (св. увидеться) виждам се, срещам се; — каждый день виждаме се всеки ден; мы давно не виде­ лись отдавна не сме се виждали видимо вметн. д . както изглежда, вероятно; ты, /—, ещё не знаешь об этом ти вероятно още не знаеш за това В 35 3*
т а - Виды Москвы •wrr 36
вид вил в Виды Ленинграда видиё|| ться, -ется, -ются несв. вижда се, очер- тава се; за деревьями ~ется здание зад дърве- тата се вижда сграда видно безл. като сказ, кого-что вижда се; здесь хорошо ~ и слышно тук се вижда и чува добре; вам хорошо ~ ? добре ли виждате?; ни­ чегоие~ нищонесевижда;комуне~? кой не вижда?; мне не ~ (аз) не виждам; башню ~ йздали кулата се вижда отдалече вйднЦ ый, - ая , -ое, - ые; виден, видна, вйдно, видны 1 (обикн. кратк. ф .) видим; башня ~ а йздали кулата се вижда отдалече; иа снегу ~ ы следы на снега се виждат следи 2 (само пълн. ф.) виден, значителен, известен, бележит; ~ ы й учёный виден учен визйт, - а м визита; посещение; ~ врача ле- карска визита; дружеский ~ приятелско посе­ щение; прибыть с официальным ~ о м пристигна на официално посещение вйлк|| а, -и, мн. вйл |ки, -ок, -кам ж вилица; 37
вин вли подать ножи и ~ и донеса ножове и вилици; есть ~ойямсвилица вин||а, -ыжвина;этомоя~атоваемояви­ на; признать свою ~ у признан вината си; по ~ ё кого, чьей по вината на някого, по чия вина; авария произошла по ~ ё шофёра аварията (повредата) стана по вина на шо- фьора винйтельный: ~ падёж г р ам . винителен па­ деж вин || о, -а, мн. вина, вин с вино; белое, крас­ ное, крёпкое ~ 6 бяло, червено, силно вино; по­ дать к столу ~ о поднеса вино; выпить стакан ~ а (из) пия чаша вино виновато нареч . виновно виноват|| ый, -ая, -ое, -ые; виноват, -а, -о, -ы 1 (обикн. кратк. ф .) виновен; я ~ перед вами ви­ новенсъмпредвас;онаннвчёмне^атяза нищо не е виновна 2 (само пълн. ф .) виновен; ~ ы й взгляд, вид виновен поглед, вид; ~ а я улыбка виновна усмивка виновнЦ ый, - ая, -ое, -ые; винов|ен, -на, -но, - ны в чём виновен; виновен в преступлении вино­ вен за престъплението; признать себя ~ ы м призная се за виновен виноград, - а м грозде; спёлый ~ зряло грозде; Виноград выращивать ~ отглеждам грозде; сбор ~ а гроздобер виноградник, -а м лозе винограднЦ ый, -ая, -ое, -ые 1 лозов; ~ ы й лист лозов лист 2 гроздов; ~ о е вино (гроздово) вино вис|| ёть, -йт, -ят н ес в. виси, окачен е; пальто ~ й т на вёшалке палтото виси на закачалката; лампа ~ й т над столом лампата е над масата; на окнах ~ я т шторы на прозорците има завеси внтрнн а, -ы ж витрина; ~ ы универмага витрините на универсалния магазин; оформлять ~ у оформям витрина (та) вишнёв|| ый, - ая, -ое, -ые вишнев; вйшнен; ~ о е варенье вишнево сладко; ^ а я косточка костилка от вишна; ~ ы й цвет вишнев цвят Вишня вйшн|| я, -и, мн. вйш |ни, -ен, -ням ж вишна, вишня; посадить в саду ~ ю посадя вишна в градината; варёнье из ~ и сладко от вишни вклад, - а м принос; ~ учёного в науку при­ нос (ът) на учения в науката; внести ценный ~ в дело мйра дам ценен принос за делото на мира включа || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. включить) 1 кого-что в о что (против, исключать) включ- вам; ~ т ь в состав делегации включвам в съста- ва на делегацията 2 что (против, выключать) включвам, пускам; ~ т ь мотор, радио пускам мотора, радиото; ~ т ь свет запалвам лампата включЦ йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. включать) 1 кого-что в о что (против, исключить) включа; ~ й т ь в спйсок включа в сгшсъка; '—йть в роман новую главу прибавя нова глава към романа 2 что (против, выключить) включа, пусна; ~ й т ь мотор, телевйзор пусна мотора, телевизора; ~ й ть свет запаля лампата вкус, -а м вкус; горький, солёный ~ горчив, солен вкус; ~ хлёба, мяса, вина вкусът на хл яба, на месото, на виното; яблоко, кислое на ~ кисела ябълка; иметь хороший ~ имам добър вкус; одеваться со ~ о м обличам се с вкус; у него нет ~ а той няма вкус вкусно нареч. вкусно; ~ пахнет клубникой вкусно мирише на ягодн вкусн|| ый, - ая, -ое, -ые; вкусен, вкусна, вкус- н |о, -ы и вкусны вкусен; ~ ы й обед вкусен обяд владё|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. чем 1 владея, притежавам; имам; ~ т ь имуществом, дачей, ма­ шиной имам имот, вила, лека кола 2 владея, служа си добре; ~ т ь оружием служа си с оръ- жието; ~ т ь иностранными языками владея чужди езици О ~ ть собой владея се власт|| ь, -и ж власт; совётская ~ ь съветска власт; ~ ь рабочих и крестьян власт на работ- ниците и селяните; органы государственной ~ и органи на държавната власт; взять ^ ь в свой руки взема властта в ръцете си; прийти к ~ и дойда на власт; быть у ~ и на власт съм влезаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. влезть) 1 покатервам се, качвам се; ~ т ь на дёрево покатервам се на дървото 2 вмъквам се, влизам; ~ть в окно влизам през прозореца влезЦ ть, -у, -ешь, -ут, мин. влез, -ла, -ло, -ли св. (несв. влезать) I покатеря се, изкача се 2 вмъкна се, вляза влияни|| е, -я с влияние; оказывать (хорошее, плохое) ~ е на кого оказвам (добро, лошо) влияние на някого; он находится под ~ем товарищей той е под влияние на приятелите си (той се влияе от приятелите с и ); попасть под чьё ~ е попадна под нечие влияние влия|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. повлиять) на кого-что влияя; ~ т ь на детёй влияя върху (на) децата; погода ~ е т на моё настроёние настрое- нието ми зависи (се променя) от времето
влю во в влюбйться, влюблюсь, влюб |ишься, - ятся св. в кого-во что влюбя се; ~ в девушку с первого взгляда влюбя се в девойката от пръв поглед вместе н ареч . заедно; мы ~ работаем, учимся заеДно работам, учим; мы ~ отдыхали заедно бяхме на почивка; жить ~ с родителями живея с родителите си; я пришёл ~ с ними дойдох заед­ ностях вместо предлог с род. п. вместо; взять чужую книгу ~ своей взема чужда книга вместо своя- та; сделай это ~ меня направи го вместо мен вмешательств)! о, - а с намеса, вмешателство; ~ о в чужйе дела намеса в чужди работа вмеша|| ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. вмешиваться) во что намеся се; ~ться в спор намеся се в спора вмёшиваЦ ться, -ю сь, -ешься, -ются несв. (св. вмешаться) во что намесвам се; ~ т ь с я в разго­ вор намесвам се в разговор; я не люблю ~ться в чужйе дела не обичам да се бъркам в чужди работи вначале нареч. (ср. сначала в 1 знач.) отначало, в началото; ~ было трудно отначало беше трудно вне предлог с род. п. (из)вън, вън от; ~ дбма вън от къщи; больной ~ опасности болният е вън от опасност ф ~ очереди с предимство; ~ себя извън себе си внедрёниИ е, -я с внедряване; ~ е новой тех­ ники в производство внедряване на нова (та) техника в производством внедри йть, -ю, -ншь, -ят св. (несв. внедрять) что внедря внедря|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. внедрить) что внедрявам; ~ т ь новую технику в произ­ водство внедрявам но ва(та) техника в произ­ водством внезапно нареч . внезапно, неочаквано, не- надейно; ~ пошёл дождь неочаквано заваля (дъжд); он уехал ~ той замина внезапно внезапнЦ ый, - а я, -ое, -ые внезапен, неочак- ван, ненадеен; ~ ы й отъезд внезапно зами- наване внести, внес |у, -ёшь, -ут, мин. внёс, внесл |а, - б , -й св. (несв. вносить) 1 кого-что (против. вынести в 1 знач.) внеса; ~ в комнату стулья внеса столове в стаята 2 что внеса, платя; ~ деньги в банк внеса пари в банката; ~ плату за квартйру платя наема 3 кого-что внеса, вклю- ча, впиша; ~ фамилию в спйсок впнша името в списъка внёшн|| ни, -яя, -ее, -ие (против, внутренний) външен; ~ и й вид здания външният вид на сгра- дата; ~ я я сторона външна страна; ~ я я поли­ тика государства външната политика на държа- вата; ~ я я торговля външна търговия; укреп­ лять ~ и е связи укрепвам връзките с чужбина внёшност|| ь, -и ж външност, външен вид; приятная ~ ь приятна външност вниз нареч. (куда?] против, вверх, наверх) (на) долу; посмотреть ~ погледна надолу; спуститься ~ по лестнице спуска се по стълба- та; лежать лицом ~ лежа по очи внизу нареч. (где?] против, вверху, наверху) долу; ~ течёт река долу тече река (та); книга лежит ~ на полке книгата е долу на раф та; мы живём ~ ние живеем на долния етаж внимани|| е, -я с внимание; слушать с ~ е м слушам с внимание; читать без ~ я чета, без да вннмавам; направлять ~ е на что насочвам вниманием (си) къмнещо; окружить гостя ~е м обкръжа госта с внимание О обращать / обра­ тить ~ е на кого-что обръщам / обърна внима­ ние върху (на) някого-нещо; принять во ~ е взема под внимание внимательно нареч. внимателно; ~ слушать лекцию внимателно слушам лекцията внимательнЦ ый, -ая, -ое, - ые; внимателен, вннмательн |а, -о, -ы внимателен; ~ ы й ученик внимателен ученик; ~ ы й взгляд внимателен поглед вносить, вношу, внос |ишь, -ят несв. (св. внести) 1 кого-что (против, выносйть в 1 зн а ч .) внасям; ~ вещи в вагон внасям багажа във вагона 2 что внасям, плащам; ~ деньги в кассу внасям пари в касата; ~ плату за квар­ тйру плашам наема 3 кого-что внасям. включ- вам, вписвам; ~ изменения в проект внасям изменения в проекта О ~ предложение внасям предложение внук, -а м внук; к бабушке приехал ~ внукът дойде при баба си внутренн|| ни, -яя, -ее, -не (против, внешний) вътрешен; ~ я я дверь вътрешна врата; ~ и е болезни вътрешни болести; ~ и е дела вътреш- ни работи; ~ я я политика вътрешна политика внутри нареч. и предлог с род. п. (где?; не бъркай с внутрь; против, снаружи) вътре; осмотреть коробку снаружи и ~ разгледам кутията отвън и отвътре; находйться ~ дома намирам се в къщата внутрь нареч. и предлог с род. п. (куда?; не бъркай с внутри; против, наружу) вътре; принять лекарство ~ взема лекарством; войти ~ помещения вляза вътре внучк]) а, -и, мн. внуч |ки, -ек, -кам ж внучка; дедушка гуляет с ~ о й дядото се разхожда с внучката си внушаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. внушить) кому что и със съюз что внушавам; ~ ть страх внушавам страх; его вид ~ е т уважение видът му вдъхва уважение; этот человек не ~ е т доверия този човек не вдъхва доверие внуш|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. внушать) кому что и със съюз что внуша; ему ~йли, что это опасно внушиха му, че това е опасно вовж.в 39
BOB воз вовремя парен . навреме; ~ вернуть книгу в библиотеку навреме върна книгата в библио- теката; сделать работу ~ свърша работата навреме; ~ приехать на вокзал навреме дойда на гарата во-вторых вметн. д . второ (при броене) вод|| а, -ы, вин . воду ж вода; пресная, мор­ ская, горячая ~ а сладка, морска, топла (горе- ща) вода; минеральная ~ а минерална вода; стакан ~ ы чаша вода; пить воду пия вода О выходить/ выйти сухйм из ~ ы излизам/ из- ляза сух от водата; похожи как две капли ~ ы приличат си като две капки вода водйтел|| ь, -я м водач (на превозно средст­ во) ; ~ ь автобуса шофьор на автобус; ~ ь трам­ вая ватман; работать ~ е м работя като шофьор водйть, вожу, вод |ишь, -ят несв. 1 (ср. вестй в / знач.) кого водя; ~ детей гулять водя децата на разходка 2 (ср. вестй в ъ в 2 зн а ч .) что карам, управлявам; ~ машину карам кола, шофирам водкЦ а, -и ж водка; бутылка ~ и бутилка водка водный, - ая, -ое, -ые воден; ~ о е простран­ ство водно пространство; ~ ы й путь воден път; ~ ы й транспорт воден транспорт; ~ ы й спорт воден спорт водопровод, - а м водопровод; провести ~ прокарам водопровод воевать, вою|ю, - ешь, - ют несв. воювам; ~ с врагом воювам с неприятеля; ~ против кого воювам срещу някого воённ|| ый, - ая, -ое, -ые I военен; ~ое время военно време; ~ ы е действия военни действия; ~ ы й завод военен завод; ~ ы й врач военен лекар; ~ о е училище военно учили­ ще; быть на ~ о й службе на военна служба съм 2 като същ. военн[ый, -ого м военен; он был ~ым той беше военен вождН ь, -я м вожд, водач; ~ ь пролетариата вожд на пролетариата возбуЦ дйть, - жу, - дйшь, - дят св. (несв. возбуждать) что възбудя, пробудя, предизви- кам возбужда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. возбу­ дить) что възбуждам, пробуждай, предизвик­ вам; ~ т ь интерес, любопытство предизвиквам (будя) интерес, любопитство: ~ т ь подозрение възбуждам подозрение возвра|| тйть, - щу, -тишь, -тят св. (несв. возвращать) кого-что върна; ~ т й т ь долг върна дълга си возвраЦ тйться, - щусь, - тйшься, -тятся св. (несв. возвращаться) (за)върна се; ~тйться домой из путешёствия върна се в къщи от пъте шествие возвращаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. воз- вратйть) кого-что връщам; ~ т ь книги в библио­ теку връщам книги (те) в библиотеката возвращаЦ ться, -ю сь, - ешься, -ются несв. (св. возвратиться) (за)връщам се; ~ т ь ся с работы връщам се от работа; ~ т ь с я в город, в школу, на вокзал връщам се в града, в учили­ ще(то), на гарата возвращении е, -я с (за)връщане; ~ е домой, на родину завръщане в къщи, в родината; по ~ и из Москвы след завръщането си от Москва возвышенности ь, -и ж възвишение, височина; город расположен на ~ и градът е разположеи на възвишение возглав|| ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. возглавлять) кого-что възглавя, оглавя, застана начело возглавляЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. возг­ лавить) кого-что възглавявам, оглавявам, стоя начело; ~ т ь делегацию, комиссию оглавявам делегацията, комисията воздух, - а м въздух; сырой, холодный ~ влажен, студен въздух; дышать свежим ~ о м дишам чист въздух; подняться в ~ издигна се във въздух а; летать по ~ у летя във въздуха О взлетать/ взлететь иа ~ избухва/ избухие, експлодира; на (свежем) ~ е на (чист) въздух; выходйть/ выйти на (свежий) ~ излизам/ изляза на (чист) въздух воздушиЦ ый, -ая, -ое, -ые въздушен; ~ ы й шар балон; ~ о е сообщение въздушни съоб- щения О ~ ы й флот въздушен флот возить, вожу, воз |ишь, -ят несв. кого -что (ср. везти) возя, превозвам, карам; ~ пассажи­ ров превозвам пътници возле парен, и предлог с род. п. (на)близо; до, при, край; ои живёт ~ нас той живее до нас; машйиа остановйлась ~ дома колата спря до къщата возможно I като сказ, може, възможно е; ~ ли осуществить этот план? възможно ли е да се осъществи този план?; вполне ~ напълно е възможно 2 вметн. д . може би, вероятно; ~ , мы уедем може би ще заминем возможности ь, -и ж възможност; использо­ вать любую ~ ь използвам всяка възможност; дать ~ ь закончить работу дам възможност да се завърши работата; при первой ~ и я напишу тебе при първа възможност ще ти пиша воз му || тйть, - щу, -тишь, -тят св. (несв. возмущать) кого чем възмутя возму|| тйться, - щусь, - тйшься, -тятся св. (несв. возмущаться) чем възмутя се возмущаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. возму- тйть) кого чем възмущавам; меня ~ е т его поведение поведението му ме възмущава возмущаЦ ться, -юсь, - ешься, - ются несв. (св. возмутйться) чем възмущавам се; чем вы ~етесь? от какво се възмущавате? возмущёни|| е, -я с възмущение; вызывать ~ е предизвиквам възмущение 40
воз вол в возиика|| ть, -ет, -ют несв. (с в . возникнуть) възниква; ~ ю т новые препятствия възникват нови пречки возникиовёииЦ е, -я с възникване, появяване; ~ е жизни на Земле зараждане на живота върху Земята возник|| нуть, -нет, -иут, мин. возник, -ла, -ло, -ли св. (несв. возникать) възникна; если ~и ет необходимость ако се появи необходимост; у него ~ л о подозрение той се усъмни возобнови йть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. во­ зобновлять) что възобновя; ~ й т ь занятия, зна­ комство възобновя занятията, познанетвото возобнови йтьси, -йтся, -ятся св. (несв. возоб­ новляться) възобнови се; работа ~ й л а с ь рабо- тата се възобнови возобновлю|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. во­ зобновить) что възобновя вам; ~ т ь переговоры, прерванную работу възобновявам преговорите, прекъснатата работа возобновлю || ться, -ется, -ются несв. (св. во­ зобновиться) възобновява се; в школе ~ю т ся занятия в училищата (в училището) се възоб- новяват заиятнята возража|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. возра- зйть) възразявам; ~ т ь докладчику възразявам на докладчика; ~ т ь против ч ь его предложе­ ния възразявам срещу н ечи е предложение возражении е, -я с възражение; ие терпеть ~ й не търпя възражения; его предложение в ы звало ~ е неговото предложение предизвика възраженне; у меня нет ~ й нямам възражения возра|| зйть, -жу, -зйшь, -зят св. (несв. возра­ жать) възразя возраст, -а м възраст; детский ~ детска възраст; дётн дошкольного ~ а деиа от предучи- лнщна възраст; в ~ е тридцатй лет на тридесет- годишиа възраст; определить ~ дерева опреде- ля възрастта на дървото возраста|| ть, -ет, -ют н есв. (св. возрастй) нараства, увеличава се; ~ е т производство ма­ шин увеличава се пронзводството на машини возрасти и, -ёт, -ут, мин. возрос, возросл |а, - б , -й св. (несв. возрастать) иарасне, увеличй се; возросла заработная плата заплатата се уве- личи воинскЦ ий, - а я , -о е, -ие военен; войнишкн; войскови; ~ а я часть войскова част; ~ о е зва­ ние военно звание; ~ и й долг войнишки дълг войн|| а, -ы, мн. войны, войн, -ам ж война; гражданская ~ а гражданска война; первая ми­ ровая ~ а Първата световна война; Великая Отечественная ~ а тысяча девятьсот сорок первого — тысяча девятьсот сорок пятого годов Великата отечествена война от 1941 — 1945 година; ~ а з а свободу и независимость война за свобода и независимост; объявлять/объявйть обявявам/ обявя война; вестй с кем, против кого водя война с някого, срещу някого; быть на ~ ё на война съм; вернуться с ~ ы върна се от война войска, войск, войскам мн. (ед. войск |о, -а с) войски; сухопутные ~ сухопътни войски; ~ Со­ ветской Армии войските на Съветската армия; командовать ~ м и командувам войските войти, войд |у, -ёшь, -ут, мин. вош|ёл, -ла, -ло, -ли св. (несв. входить) во что 1 (против. выйти в I знач.) (на)вляза; ~ в метро, в дом, в комнату вляза в метрото, в къщата, в стаята; ~ в воду вляза във водата; войдите! влезте! 2 (само 3 л.) побере се, събере се, помести се; в чемодан вошли все нужные вещи в куфара се побраха всички нужни неща 3 вляза, стана член на нещо; ~ в состав партийного бюро вляза в (състава на) партнйиото бюро О ~ в моду излезе на мода; ~ в доверие к кому спечеля доверието на някого; ~ в чьё положение вляза в н ечие положение; ~ в историю вляза в ис- торнята вокзал, -а м тара; приехать на ~ дойда на гарата; встретить гостей иа ~ е посрещна гости­ те на гарата вокруг 1 нареч. (ср. кругом) наоколо; по­ смотреть ~ огледам се; ~ нет ни души наоколо няма жив човек 2 предлог с род. п. около; посадить дерёвья ~ дома засадя дървета около къщата; все сидели ~ стола всички бяха нася- дали около масата; путешествие ~ света около- светско пътешествие волейбол, - а м волейбол; играть в ~ играя волейбол; соревнования по ~ у състезания по волейбол волейбольи|| ый, - а я , -о е, -ые волейболен; ~ ы й мяч волейболна топка; ~ а я команда во­ лейболен отбор волк, -а, мн. -и, -6в м вълк воли|| а, -ы, мн. волиы, волн, -ам ж вълна; морская ~ а морска вълна; плыть по ~ а м плу- вам по вълиите; лодка качается на ~ а х лодката се люлее върху вълните волнёниН е, -я с вълнение; быть в ~ и развъл- нуван съм; с ~ем ждать кого чакам някого с вълиение воли|| орать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. взвол­ новать) кого-чт о вълнувам, тревожа; больного нельзя ~ о в а т ь болният не трябва да се тревожи волн|| оваться, -уюсь, -уешься, -уются несв. вълнувам се, тревожа се; ~оваться перед эк­ заменом вълиувам се пред изпит (а) 41
т вол вое волосы, волос, волосам мн. (ед . волос, - а м; не бъркай с коса) коса, коей; светлые, чёрные, седые, длинные, короткие ~ светла, черна, побе­ лила, дъл га, къса коса; стричь ~ подстригвам сн косата О до седых волос до старини вол|| я, -и ж воля; сила- ~ и сила на волята; воспйтывать ~ ю възпитавам волята си; у него нет ~ и той няма воля; сделать что против ~ и родителей направя нещ о против волята на родителите си ф давать/дать ~ ю чему давам/ дам воля на нещо; дать ~ ю своим чувствам дам воля на чувствата си; дать ~ ю слезам дам воля на сълзите; по доброй, по своей ~ е доброволно; он сделал это не по своей ~ е той нанрави това не по своя воля вон I нареч. (на)вън; его выгнали ~ изго- ниха го; пошёл ~ ! махай се! вон II частица ето (там), ей (там); ~ мойдом ето моята къща; ~ тот человек ето го този човек вообража|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (се. вообра- зйть) что въобразявам си, представим си воображении е, -я с въображение; творческое ~ е писателя творческото въображение на писа­ теля вообраЦ зйть, -жу, -зйшь, -зят се. (несв. вооб­ ражать) что въобразя си, представя си вообще н ар еч . въобще, изобщо; ~ это верно въобще това е вярно; ои ~ не желает разго­ варивать той изобщо не иска да разговаря вооружаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. воору- жйть) кого-что чем (против, разоружать) въо- ръжавам вооружении е, -я с 1 (против. разоружение) въоръжаване; ~ е армии въоръжаване на ар- мията 2 въоръжение; сокращение ~ й намалява- ие на въоръженията вооружённЦ ый, ~ а я , -ое, -ые въоръжен; хо­ рошо ~ ы е отряды добре въоръжени отреди; ~ о е восстание, нападение въоръжено въетание, нападение; ~ ы е ейлы страны въоръжените сили на страната вооруж|| йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. воору­ ж ать) кого-чт о чем (против. разоружить) въо- ръжа во-первых вметн. д . първо (при броене)у на първо място, преди всичко вопрос, -а м 1 въпрос; задавать ~ ы задавай въпроси; задать ~ задам въпрос; обратиться с ~ о м обърна се с въпрос; получить ответ на ~ получа отговор на въпроса; ответить на все ~ ы преподавателя отговор я на всички въпроси на преподавателя; ~ ы есть? има ли въпроси?; у меня нет ~ о в пямам въпроси 2 въпрос, проб­ лем; национальный ~ национален въпрос; изучить ~ изуча въпроса вопросительно н а р е ч . вънросително; — по­ смотреть на кого погледна няк ого вънросително вопросйтельнЦ ый, -ая, -ое, -ые въпросителеи; — ый взгляд въпросителеи поглед О ~ о е пред­ ложение г рам . въпросително изречение; ~ ы й знак грам. въпросителна вор, -а, мн. - ы, -6в м крадец; карманный ~ джебчия воробЦ ей, -ья м врабец, врабче воровать, вору |ю, -ешь, -ют н есв. что крада ворон || а, -ы ж врана, гарга ворота, ворот мн. (не бъркай с дверь) I пор­ та; врати; открыть, закрыть ~ отворя, затвори портата; остановйться у ворот спра пред пор- тата 2 спорт. врата; забйть гол в ~ протйв- ника вкарам гол във вратата на противника воротник, -а м яка; меховой ~ кожена яка; стоячий ~ права, висока яка; отложнбй ~ Воротник обърната яка; поднять, опустить ~ плаща вдиг- на, сваля яката на шлифера восемнадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. осемна- десети восемнадцати ь, -и числ. осемнадесет; ему ~ ь лет той е на 18 годный восемь, восьми числ. осем; ~ человек 8 души; работать до восьмй часов вечера работя до 8 ча­ са вечерта восемьдесят, восьмидесяти числ . осемдесет; истратить ~ рублей похарча 8 0 рубли восемьсот, восьмисот числ. осемстотин; ~ лет назад преди 800 години; в восьмистах кило­ метрах от Москвы на 800 километра от Мос­ ква воскресёнь|| е, -я с (не бъркай с неделя) неделя; в пойдём в кино в неделя ще отидем на кино; по ~ я м студенты ездили за город неделните дни студентите прекарваха извън града воспалёниЦ е, -я с възпалеиие; ~ е уха, горла възпаление на ухото, па гърлото; ~ е лёгких белодробно възпаление, пневмония; болеть ~ е м лёгких боледувам от пневмония воспитаниЦ е, -я с възпитание; идейно-поли­ тическое ~ е молодёжи идей но-политического възпитание на младежта; роль школы в ~ и детей ролята на училището за (във) въз питан ис­ то на децата 42
воспитаЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. вос- пйтывать) кого-что възпитам; ~ т ь детей въз- питам децата воспйтыва|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. воспитать) кого-что възпитавам; ~ т ь ребёнка възпитавам детето; ~ т ь мужество възпитавам мъжество; ~ т ь в детях любовь к Родине възпитавам у децата любов към родината воспоминании е, - я с спомен, възпомина- ние; ~ е детства спомен от детските години; ~ я о прошлом спомени за миналото восстанавливал ть, -ю, -ешь, -ют' несв. {ее. восстановить) что възстановявам; ~ т ь город после войны възстановявам града след войната восстании е, - я с въетание; поднять ~ е вдигна въетание; Октябрьское вооружённое ~ е Октомврийското въоръжено въетание восстанови йть, -лю, восстановишь, -ят св. (несв. восстанавливать) что възстановя; ~ й ть разрушенный во время войны завод възстановя разрушения през войната завод восстановлении е, -я с възстановяване восток, - а м изток: вётеп с ~ а вятър от изток; ехать на ~ пътувам на изток; на ~ е области дождй в източните райони на областта вали (дъж д) восторг, - а я възторг; с ~ о м слушать му­ зыку с възторг слушам музика; приходйть в ~ изпадам във възторг; быть в ^ е ог чего във възторг съм от н ещ о восточнН ый, - а я, -ое, -ые йзточен; ~ ы й ветер източен вятър; ~ ы е границы государства из- точни(те) граници на държавата востребовании е, -я с : до ~ я до поискване; письмо, посылка до ~ я писмо, колет до поиск­ ване восхи|| тйться, - щусь, - тйшься, -тятся св. (несв. восхищаться) кея-чея възхитя се восхища|| ться, -юсь, - ешься, -ются несв. (св. восхитйться) кем-чем възхишавам се; ~ т ь с я стихами, музыкой, красотой възхищавам се от стихове (те), от музика (та), от красота (та) восход, - а я изгрев, изгряване; ~ солнца, луны изгревът на слънцето, на луната; на ~ е солнца при изгрев слънце восьмидесяти ый, - ая, -ое, -ые числ. осемдесе- ти; старику (идёт) ~ ы й год старецът кара осемдесетата си година восьмисотый, -ая, -ое, -ые числ. осемстотен восьм|| 6й, -ая, -ое, -ые числ. осми; сегодня — ое марта днес е Осми март; уехать ~ого мая замина на осми май вот частица ето; ~ наш дом ето я нашата къща; ~ мой вещи ето моя багаж; ~ эту книгу надо взять с собой ето тази книга тряб- вадавземасъссебеси£>~ ивсетоваевсич- ко впервые парен, за пръв път; ~ приехать в столйцу пристигна в стол ицата за пръв път, вое ~ в жизни лететь на самолёте за пръв път в живота си пътувам със самолет вперёд нареч. (куда?; не бъркай с впередй в I знач.; против, назад в / знач.) напред; идтй, двйгаться ~ вървя, движа се иапред; посмотреть ~ погледна напред; сделать шаг ~ направя крачка напред впередй нареч. (против. сзади) 1 (где?; не б ър к ай с вперёд) отпред, напред; ~ видны горы отпред се виждат планнни 2 предлог с род. п. пред, преди; он шёл ~ меня той вървеш е пред мене впечатлении е, -я с впечатление; ейльное ~ е сил но впечатление; быть под ~ е м прочйтанной книги под впечатление от прочетената книга съм; делиться ~ я м и о поездке в Москву споделям впечатленията си от пътуването до Москва; производйть/произвестй ~ е н а к о го правя/направя впечатление на някого вполне нареч. напълно, съвеем: я с вами ~ соглйсен напълно съм съгласен е вас впоследствии нареч. впоследствие, после; ~ он стал врачбм впоследствие той стана ле­ кар впрочем с ъ ю з впрочем, между другого; фильм хороший, ~ ты сам увйдишь филмът е хубав, впрочем ти сам ще видиш враг, - а м 1 (против, друг I) враг; не иметь ~ ов нямам врагове; унегомного ~6в тойима много врагове; они стали ~ам и те станаха врагове 2 враг, неприятел, противник; разбйть ~ а в бою разбия противника в боя враждебно нареч. враждебно; ~ относиться к кому враждебно се отнасям към някого враждёбнЦ ый, - ая, -ое, - ые; враждёб|ен, - на, - но, -ны враждебен; ~ о е отношение враждебно отношение врач, - а м л екар; зубной ~ зъболекар; об­ ратиться к ~ у обърна се към лекар; идтй к ВРА В Врач ~ у отивам на лекар; вызвать к больному ~ а повикам лекар при болния 43
ВРА ВСП вращаИ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. въртя се; колесо быстро ~ е т с я колелото се върти бързо; Земля ~ е т с я вокруг своей оси Земята се върти около оста си вред, -а м (против. польза) вреда; морозы причинили большой ~ урожаю студовете на- несоха гол яма вреда на реколтата; неправиль­ ный режим приносит много ~ а здоровью непра- вилният режим вреди много на здравето вредно парен. и безл. като сказ. (против. полезно) вредно; курить ~ для здоровья пу- шенето е вредно за здравето; вам ■—• много хо­ дить за вас е вредно да ходите много врёдн|| ый, - ая, -ое, - ые; вреден, вредна, врёдн |о, - ы и вредны (прот ив. полезный) вреден; ~ ы е вещества вредн и вещества; такой образ жйзни вреден для здоровья та к ъ в начин на живот е вреден за здравето временно парен . ( против. постоянно) времен­ но; я живу здесь ~ (аз) живея тук временно времениII ый, -ая, -ое, -ые (против. постоян­ ный) временен; ~ о е явление временно явление; ~ о е жилйще временно жилище; ~ о е удостове­ рение временно удостоверение; ~ ы е затрудне­ ния временни затруднения время, времени, мн. времен |а, времён,-ам с (не бъркай с погода) време; ~ идёт быстро времето минава бързо; ~ тянется медленно времето минава бавно; прошло много времени мииа много време; ~ не ждёт времето не чака; ~ терпит има време; ■—• приезда, отъезда време на пристигането, на заминаването; ~ обе­ да време за обед; звонйте мне в любое ~ обаждайте ми се по всяко време; хорошо про­ вести ~ хубаво прекарам (времето); отдох­ нуть во ~ канйкул почина си през ваканцията; эта работа требует много времени тази работа изисква много време; мйрное, военное ~ мир­ но, военно време; тяжёлые времена тежки вре­ мена; найтй ~ для прогулки намеря време з а разходка; у меня нет времени нямам време; позвоните мне, если будет ~ обадете ми се, ако имате време О настоящее, прошедшее, буду­ щее ~ грам. сегашно, минало, бъдеще време; ~ года (мн. времена года) годишно време (годишни времена); ~ от времени, по временам от време на време, понякога; всё ~ през цялото време; (в) первое ~ на първо време; (в) пос­ леднее з а последнее ~ в послед но време, напоследък; в скором времени в близко време, скоро; на ~ за известно време; рйньше вре­ мени преждевременно; со временем впоследст- вие, след известно време; с течением времени с течение на времето; сколько времени? колко е часът?; сейчас три часа по московскому времени часът е 3 по московско време вруча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вручить) кого-что кому-чему връчвам; ~ т ь телеграмму връчвам телеграма вруч|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. вручать) кого-что кому-чему връча; знамя ~йли пере­ довому предприятию знамето връчиха на чел- ното предприятие вряд ли парен, едва ли, надали; ~ оий приедут сегодня едва ли ще дойдат днес все еж. весь все I вж. весь все II частица все; ~ выше все по-високо; ~ дальше все по-далеч; ~ лучше все по-добре; температура ~ повышается температурата не- ilрекъснато се повитава <С> ~ ещё все оше всегда парен. (против. никогда) винаги; на улицах ~ много народу по улиците винаги има много хора; мы ~ гуляем после обеда (ние) винаги се разхождаме след обяд (след- обед) всего I вж. весь всего II 1 парен, всичко, общо; ~ он получил двести рублей той получи общо 200 рубли 2 частица само; прошёл ~ один год мина само 1 година всемйрн|| ый, - а я , -ое, -ые световен; ~ый конгресс световен кон грее всесоюзн|| ый, -ая, -ое, -ые всесъюзен; ~ о е общество всесъюзно дружество; ~ ы й съезд писателей всесъюзен конгрес на писателите всё-таки съю з и частица все пак; было уже поздно, но ~ мы пошлй из театра пешком беше вече късно, но все пак след спектакъла тръгнахме пеш вскакива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вско- чйть) скачам; ~ т ь с постели скачам от легло- то; ~ть на коня яхвам коня вскоре парен, (на)скоро; след малко; ^ они расстались скоро те се разделиха; ■—• после вашего отъезда скоро след заминаването ви вскоч|| йть, -у, вскоч |ишь, -ат св. (несв. вска­ кивать) скоча; ~ й т ь на иоги скоча на крака; ~ йть со стула скоча от стола; все ~йли со своих мест всички скочиха от местата си; ~ йть на коня яхна коня вслед парен, (за кем-нем) и предлог с дат.п. след, подир; бежать ~ з а кем тичам след някого\ он посмотрел ~ товарищу той погледна подир (след) приятеля си вследствие предлог с род.п . вследствие на, поради, по причина на; самолёт опаздывает ~ ейльного тумана самолетът закъснява поради гъстата мъгла вслух парен, на глас: читать ~ чета на глас вспа|| хать, -шу, вспаш|ешь, -ут св. (несв. пахать) что изора; ~ х а т ь землю изора земята вспоминаЦ ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. вспомнить) кого-что и о ком-чём спомням си; ~ть прошлое, друзей (о прошлом, о друзьях) спомням си (за) миналото, (за) приятелитеси вспомнЦ йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. вспоми­ нать) кого-что и о ком-чём спомня си; ~ и ть 44
всп вся старую песню спомня си старата песен; ~итьоважномделеспомнясизаважна работа; я не могу ~ ить его адрес не мога да си спомня адреса му вспомогателен Я ый, - ая, -ое, - ые помощен, спомагателен; ~ ы й цех помощен цех; ~ ы е работы помощни работи £> — ый глагол грам. спомагателен глагол вспыхивав ть, -ет, -ют несв. (св. вспыхнуть) пламва, избухва вспыхнЦ уть, -ет, -ут св. (несв. вспыхивать) пламне, избухне; ~ у л огонь пламна огън; ~ уло пламя избухна пламък; ~ула война избухна война; ~ у л а ссора избухна свада вста|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. встать) \ ставам, вдигам се, изправям се, заставам; ~ вать на ноги ставам прав; ~вать из-за стола ставам от масата; рано ~ в а т ь ставам рано 2 (за) ставам; ~вать рядом с кем заставам до някого 3 (само 3 л.) появява се, възниква, застава; перед нами ~ ю т новые задачи пред нас възникват нови задачи фсолнце ~ ё т слън- цето изгрява встав|| ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. встав­ лять) что во что сложа, поставя; вмъкна; ~и ть слово в предложение вмъкна дума в изре- чението вставая || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вставить) что во что слагам, поетавям; вмъквам; ~ т ь стекло в окно поетавям стъкло на прозореца встаЦ ть, -ну, -нешь, -нут св. (несв. вставать) 1 стана, вдигна се, изправя се, застана; ~ т ь на ноги стана прав; ~ т ь со стула, с места стана от стола, от мястото си; ~ т ь из-за стола стана от масата 2 (за)стана; ~ т ь рядом с кем застана до някого 3 (само 3 л.) появи се, възникне, застане 0 ~ т ь грудью защити с гърдите си; солнце ~ л о слънцето изгря встревожЦ ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. трево­ жить) кого-что разтревожа, развълнувам; те­ леграмма его ~илателеграмата го разтревожи ветре)! тить, - чу, -тишь, -тят св. (несв. встречать) кого-что (по)срещна; ~ти ть кого в театре, у памятника Пушкину срещна някого в театъра, до паметника на Пушкин; родители ~ т и ли сына на вокзале родителите посрещнаха сина си на гарата; ~ т и т ь противника огнём посрещна противника с огън; ~ т и т ь упорное сопротивление срещна упорита съпротива ветре|| титься, - чусь, -тншься, -тятся св. (несв. встречаться) срещна се; ~титься у подъезда срещна се пред входа; ~титься с другом срещна се с приятеля си; друзья ~ т и л и с ь через несколько лет приятелите се срещнаха след няколко години; на соревнова­ ниях ~ т я т ся спортсмены разных стран на състезанията ще се срещнат спортисти от раз­ личии страни; такое явление ~тил ось нам впер­ вые такова явление срещнахме за първи път встреч|| а, -и ж X среща, посрещане; случай­ ная, неожиданная, приятная ~ а случайна, неочаквана, приятна среща; здороваться при ~е с кем поздравявам някого при среща; торжественная ~ а делегации тържеетвено посрещане на делегацията; ~ а прошла в дру­ жеской обстановке срещата премина в приятел- ска обстановка 2 среща, мач; ~ а двух спор- тйвных команд среща на два отбора встреча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. встретить) кого-что (по) срещам; ~ т ь кого иа улице срещам някого на улицата; хозяйка ~ е т гос­ тей домакинята посреща гостите; ~ т ь делега­ цию в аэропорту посрещам делегацията на летището (аерогарата); ~ т ь противника огнём посрещам противника с огън; ~ т ь поддержку, понимание, сочувствие срещам подкрепа, разби- ране, съчувствие встреча|| ться, -юсь, - ешься, -ются несв. (св. встретиться) срещам се; ~ т ь с я в театре, на улице срещам се в театъра, на улицата; мы с ней редко ~емся (ние) с нея рядко се срещаме; ~ ю т с я две сильнейшие команды срещат се два (та) най-силии отбора; это растение ~ е т с я на юге това растение се среща на юг вступа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вступйть) во что влизам, встъпвам; войска ~ л и в город войските влизаха в града; ~ т ь в бой встъпвам в бой; ~ т ь в пйртию влизам в партията; ~ ть в борьбу вкл ючвам се в борбата; ~ть в переписку започвам да кореспондирам; мне не хотелось ~ т ь в разговор не ми се искаше да започвам разговор О ~ т ь в брак сключвам брак; ~ т ь в действие (в силу) влиза в сила; ~ть в строй влиза в строй вступ|| ить, -лю, вступ|ишь, -ят св. (несв. вступать) во что вляза, встъпя; отряд ~й л в лес отрядът влезе в гората; ~ й т ь в профсоюз, в ком­ сомол вляза в профсъюза, в комсомола; ~ й т ь в переговоры вляза в преговори; ~ й т ь в спор вляза в спор вступлении е, -я с увод, предговор, встъпле- ние; ~ е к роману предговор към романа; докладчик сделал небольшое ~ е докладчикът направи кратко встъпление всхо|| дйть, - жу, всход |ишь, -ят несв. (св. взойтй) 1 (против, сходйть 1) (из)качвам (се); ~дйть на вершину горы (из)качвам се на върха на планината 2 (против, заходйть в 3 зн а ч .) изгрява; зимой солнце всходит поздно през зимата слънцето изгрява късно 3 никне, пониква, покарва; огурцы уже всходят крас- тавиците вече поникват всюду нареч. (ср. везде) навсякъде; я по­ бывал ■—• бил съм навсякъде вся вж. весь всяк|| ий, -ая, -ое, -ие мест. 1 всеки; ~ий раз всеки път 2 всякакъв; мн. разни; здесь В 45
бывают ~ и е люди тук идват всякакви хора; у меня много ~ и х дел имам много работа 3 всякакъв, някакъв, какъвто и да е; терять ~ у ю надежду губя вс яка кв а надежда; слу­ шать без ~ о го интереса слушам без всякакъв интерес О во ~ о м случае във всеки случай; на ~ и й случай за всеки случай вторник, -а м вторник; он уезжает во той заминава във вторник; экзамен назначили на ~ изпитът е насрочен за вторник; со ~ а я свободен от вторник съм свободен; по ~ а м музей не работает във вторник музеят не работи втор || 6й, - ая, -ое, - ые числ. 1 втори; сегодня ~ 6 е января днес е втори януари 2 като същ. втор|ое, -ого с второ ястие, гот- вено; официант принёс ~ 6 е сервитьорът донесе второто (ястие); на ~ о е были котлеты з‘а второ (ястие) имаше кюфтета вуз, - а м (высшее учебное заведение) ВУЗ; поступйтъ в ~ постъпя във ВУЗ; учиться в ~ е следвам във ВУЗ вход, - а ж 1 вход, влизане; ~ запрещён!, ~ а нет! вход забранен!, влизането е забранено!; плата за ~ входна такса 2 (против, выход във 2 знач.) вход; ~ в метро вход за метрото; открывать, закрывать ~ отварям, затварям вхо­ да входйть, вхожу, вход |ишь, -ят несв. (св. войти) во что 1 (против, выходйть в I знач.) (на)влизам; ~ в метро, в дом, в комнату влнзам в метрото, в къщата, в стаята; ~ в воду влизам във водата; корабль входит в порт корабът влиза в пристанището 2 (само 3 л.) побира се, събира се, помества се; в портфель входит много книг в чантата се побират много книги 3 влизам, ставам член на нещо; в комйссию входит пять человек в комисията влизат 5 души О ~ в моду излиза на мода; ~ в чьё положение влизам в н ечие положение вчера н ар еч . вчера; —■ было холоднее, чем сегодня вчера беше по-студено, отколкото днес; ^ вечером снощи вчерашн|| ий, -яя, -ее, -не вчёрашен; ~и й день вчерашният ден; ~ и е газеты вчерашни вестници въезд, -а м влизане; вход (за превоз ни сред­ ства) въезжа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. въехать; против, выезжать) влизам (с превозно сред­ ство); ~ т ь в город влизам в града въехать, въёд |у, -ешь, -ут св. (несв. въезжать; против, выехать) вляза (с превозно средство); ~ во двор вляза в двора вы, вас, вам, вас, вами, о вас мест, вие; вы наш лучший друг вие сте най-добрнят ии приятел; я вам писал писах ви; что с вами случйлось? какво се е случило с вас? мы часто вспоминаем о вас често си спомняме за вас выбегй|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выбежать) изтичвам, изскачам, нзлизам тичешком; он ВТО 46 часто ^ е т на улицу без пальто той често излиза навън без пал то выбеЦ жать, - гу, -жишь, - гут св. (несв. выбегать) изтичам, изскоча, изляза тичешком; ~ ж а ть из комнаты изтичам от стаята выбнра]{ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выбрать) кого-что избирам, подбирам; ~ т ь книгу в биб­ лиотеке нзбирам си книга в библиотеката; ~ть председателя собрания избираме пред- седател иа събранието выбор, - а м избиране; избор; ~ профессии избиране на професия; иа ~ по избор; ему предложйли на ~ несколько книг предло- жиха^ му няколко книги по избор выборНы, -ов мн. избори; народных депутатов СССР избори за народни депутата на СССР; участие в ~ а х участие в изборите; ~ы назначены на конец года изборите са на- срочени за края на годината выбрасывай ть, -ю, - ешь, - ют несв. (св. выбросить) кого-что нзхвърлям; ~ т ь старые газеты изхвърлям стари (те) вестници выбрать, выбер|у, - ешь, - ут св. (несв. выбирать) кого-что избери, подбера; ~ себе шляпу избера си шапка; турйсты выбрали для похода интересный маршрут туристите си из- браха за похода интересен маршрут; ~ делега­ та на конференцию изберем делегат за конфе- ренцията; его выбрали председателем избраха го з а председател выбросить, выбро|шу, - сишь, - сят св. (несв. выбрасывать) кого-что изхвърля; ~ что в (за) окно изхвърля нещо през прозореца; ~ старые тетради изхвърля старите тетрад­ ки О ~ из головы что избия си от главата нещо вывез|| ти, -у, -ешь, -ут, мин. вывез, -ла, -ло, -ли св. (несв. вывозйть) кого-что (против. ввезтй) изкарам, откарам, изнеса (с п р евозн о средство); ~ т и детей за город изведа децата (на почивка) извън града вывести,, вывед|у, - ешь, - ут, мин. вывел, вывел)а, -о, -и се. (несв. выводйть) 1 кого (против, ввестй в I зн а ч .) изведа, изкарам; ~ ребёнка из комнаты нзведа детето от стаята 2 что отгледам; развъдя; ~ новый сорт пшени­ цы отгледам нов сорт пшеница О ~ из себя кого иакарам някого да загуби самообладание; ~ из терпения кого изкарам някого от търпе­ ние; ~ из строя что извадя нещо от строя вывод, - а м извод; важный, правильный ~ важен, правилен извод; прийти к какому- нибудь ~ у стигна до някакъв извод; сделать из своих наблюдений направя изводи от своите наблюдения выводйть, вывожу, вывод |ишь, -ят несв. (св. вывести) 1 кого (против, вводить в / знач.) извеждам, изкарвам; ~ больного в сад нзвеж ­ дам болния в градината 2 отглеждам; създавам; ВЫВ
выв выз в — новые сорта пшеницы създавам нови сортове пшеница вывоз, - а м (против. ввоз) изнасяне; износ выво|| зйть, -жу, вывоз |ишь, -ят несв. (св. вывезти) кого-что (против, ввозить) изкарвам, откарвам, изнасям (с превозно средство); ~ з й т ь кирпич со двора изкарвам тухлите от двора; ~ з й т ь товары за границу изнасям стоки в чужбина выгла|| дить, - жу, - дишь, - дят св. (несв. гладить И) что изгладя; ~ д и т ь рубашку изгладя ризата выгляЦ деть, -жу, -дишь, -дят несв. как, ка­ ким, кем изглеждам, имам вид на; хорошо, плохо ~деть добре, лошо изглеждам; ои ~дит больным той има вид на болен; он ~ д и т стари­ ком той прилича на старец выгнать, выгон |ю, -ишь, -ят св. (несв. выго­ нять) кого изгони, изпъдя; ~ кого из дома изпъдя някого от къщи выговор, - а м мъмрене; сделать детям ~ за плохое поведение смъмря децата з а лошото им поведение; объявйть, дать сотруднику ~ за на­ рушение дисциплины накажа служителя с мъм­ рене за нарушаване на дисциплината; получйть ~ наказан съм с мъмрене выгоднЦ ый, -ая, -ое, -ые; выгод |ен, -на, -но, -иы изгоден, износен; ~ ы й договор из годен договор; ~ о е дело изгодна работа; эти условия ~ ы для обеих сторон тези условия са изгодни и за двете страни; на ~ ы х условиях при из­ годни условия выгоня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выгнать) кого изгонвам, изпъждам; ~ т ь собаку на улицу изпъждам кучето навън выгружа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выгру­ зить) кого-что стоварвам, разтоварвам; ~ т ь вещи из машйны стоварвам багажа от колата выгруЦ зить, -жу, -зишь, -зят св. (несв. выгру­ жать) кого-чт о стоваря, разтоваря выда|| вать, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выдать) 1 кому что (из)давам, връчвам; ~ ва т ь зарпла­ ту давам заплата 2 кого-чт о издавам, предавам; её голос ~ в а л волнение гласът й издаваше вълнение вьща|| ть, -м, -шь, —ст, -дим, -дите, -дут св. (несв. выдавать) 1 кому что (из)дам, връча; ~ть кнйги читателям дам книги (те ) на читате- лите; ~ т ь паспорт, удостоверение издам пас­ порт, удостоверение 2 кого-что издам, предам; ~ т ь кому свою тайну издам на някого тайната си; ~ т ь чужой секрет издам чужда тайна ф ~ т ь себя (с головой) издам се выдач|| а, -и ж (пре)даване, разпределяне, отпускане выдающ|| нйся, -а яся, -ееся, -иеся известен, забележителен, изтъкнат; ~ и й ся учёный изтък- нат учен; ~ и е с я успехи забележителни успехи; ~ е е с я событие забележително събитие выделПить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. выделять) кого-что отдели; излъча; ~ и т ь деньги на по­ купки отдели пари за покупки; мы ~ и л и не­ сколько человек для поездки в Москву опре- делихме няколко души да заминат за Москва выделя|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выделить) кого-чт о отделяй; излъчвам выдели || ться, -юсь, -ешься, -ются несв. из- пъквам, отличавам се; ~ т ь с я своими способ­ ностями изпъквам съ с епособностите си; ничем не ~ться средй других с нищо не изпъквам сред другите выдерж|| ать, -у, -ишь, -ат св. (несв. выдер­ живать) что издържа; доска не ~ а л а тяжести и сломалась дъската не издържа тежестта и се счупи; полк ~ а л атаку протйвника полкът из­ държа атаката на противника; больной не*~и т операции болният няма да издържи операцията ф ~ а т ь экзамен издържа изпит(а) выдёржива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вы­ держать) что издържам; прибор ~ е т высокую температуру уредът издържа висока температу­ ра; полк ~ л по несколько атак протйвника в день полкът издържаше по няколко противнико- ви атаки на ден выезд, - а м тръгване, излизане (с превозно средство) выезжаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выехать; против, въезжать) излизам, заминавам, тръг- вам (с превозно средство); ~ ть за граийцу заминавам в чужбина; по воскресеньям мы ~ е м зй город в неделните дни излизаме извън града выехать, выед|у, -ешь, -ут св. (несв. выез­ жать; против, въехать) изляза, замина, тръгна (с превозно средство); ~ из леса на дорогу изляза от гората на пътя; ~ из города изляза от града вызвать, вызов |у, -ешь, -ут св. (несв. вы­ зывать) 1 кого извикам, повикам, поканя; ~ к директору извикам при директора; ~ ученика (к доске) вдигна ученик (а) (на дъската) 2 кого на что и с инф. извикам, поканя; ~ на соревно­ вание обявя еъревнование 3 что предизвнкам; ~ любопытство, улыбку предизвнкам любопит- ство, усмивка; эти слова вызвали смех в зале тези думи предизвикаха смях в залата выздоравлива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выздороветь) оздравявам, поправим се; девоч­ ка ~ е т момичето се поправя выздорове|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. выздо­ равливать) оздравея, поправя се; мой брат ~ л брат ми оздравя вызов, -а м повикване; ~ врача на дом по- викване на лекар в къщи; ~ свидетелей в суд повикване на свидетелите в съда; без ~ а в кабинет врача не входить! не влизайте в л е ­ карск ая кабинет без повикване! вызывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вызвать) 1 кого извиквам, повиквам, поканвам; ~ т ь вра­ 47
выи вып ча из поликлиники повиквам лекар от поликли- никата 2 кого на что и с инф. извиквам, по- каивам; ~ т ь на соревнование обявявам сърев- нование 3 что предизвиквам; ~ т ь гнев, сочувст­ вие предизвиквам гняв, съчувствие; его по­ ступки ~ ю т удивление неговите постъпки из- ненадват выиграЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. выигры­ вать) что у к ого (против. проиграть) спечеля; ~ть партию в шахматы спечеля партия шах вынгрыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (ев. выиг ­ рать) что у кого (против. проигрывать) печели; ~ т ь сражение печеля сраженнето выйти, выйд|у, -ешь, -ут, мин. выш]ел, -ла, - ло, -ли св. (несв. выходить) I (против. войти в / знач.) изляза; ~ из дома, из комнаты изляза от къщи, от стаята; ~ из автобуса сляза от автобуса 2 изляза; ~ на берег, в сад, за деревню изляза на брега, в градината, извън селото 3 (само 3 л.) случи се, стане, излезе; выш ла большая неприятность случи се голяма неприятност; из этого ничего не выйдет нищо няма да излезе от това 4 стана; —■ победителем в соревновании стана победител (победя) в съревнованието; из него вышел хороший ин­ женер той стана добър инженер 5 (само 3 л.) излезе; вышла новая кнйга излезе нова книга; ~ из печати излезе от печат О ~ в отставку изляза в оставка; ~ на пенсию пенсионирам се; ~ замуж за кого омъжа се за някого; ~ из моды излезе от мода; ~ из употребления из­ лезе от употреба; ~ из положения изляза от положението; ~ из себя изляза от кожата си; ~ из терпения загубя търпение; ~ из строя изляза от строя; ~ на первое место изляза на първо място выключаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выклю­ чить) что (против, включать въ в 2 знач.) из- ключвам, прекъевам, спирам; ~ т ь мотор, радио, телевйзор спирам мотора, радиото, телевизора выключЦ ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. выклю­ чать) что (против, включйть в ъ в 2 зн ач.) изклю- ча, прекъсна, спра; ~ и свет! загаси лампата! выкопаЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. копать) что изкопая, изровя; ~ т ь яму, колодец изкопая яма, кладенец; ~ л и куст сирённ изкопаха лю- ляков(ия) храст выкраЦ енть, -шу, -сишь, -сят св. (несв. кра­ сить) что боядисам; ~ с и т ь стены в голубой цвет боядисам стените в небесносин цвят вылета|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вылететь) излитам; самолёт ~ е т в восемь часов утра самолетът излита в 8 часа сутринта выле|| теть, -чу, -тишь, -тят св. (несв. выле­ тать) излетя; мы ~тели в семь часов вечера излетяхме в 7 часа вечерта вылеч|| ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. лечйть) кого-что излекувам; ~ и т ь больного излекувам болпия вылеч|| иться, -усь, -ишься, -атся св. (несв. лечйться) излекувам се вылива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вылить) что изливам вылить, выль|ю, -ешь, -ют св. (несв. выли­ вать) что излея вымыть, вымо! ю, -ешь, -ют св. (несв. мыть) к ого-чт о измия; ~ руки, посуду измия ръцете си, съдовете вымыться, вымо |юсь, -ешься, -ются св. (несв. мыться) измия се, изкъпя се ; ~ перед сном нз- мия се преди лягане; ~ в бане, в ванне, под душем изкъпя се в банята, във ваната, под ду­ ша вынес|| ти, -у, -ешь, -ут, мин. вынес, -ла, -ло, -ли св. (несв. выноейть) 1 кого-что (против. внестй в 1 знач.) изнеса; ~ти мебель из ком­ наты изнеса мебелите от стаята; ~ т и цветы на балкон изнеса цветята на балкона 2 что обявя; ~ т и благодарность, постановление обявя бла- годарност, постановление; ~ т и приговор произ­ нес а присъда 3 что понеса, издържа, изтърпя; ~ т и операцию издържа операцията; ~ т и лю­ бое испытание издържа в ся к а к в о изпитание вынима|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вынуть) кого-что изваждам; ~ т ь деньги из кошелька изваждам пари (те) от портмонето; ~ т ь газеты из почтового ящика изваждам вестниците от пощенската кутия выно|| ейть, -шу, вынос |ишь, -ят несв. (св. вынести) 1 кого-что (против, вноейть в 1 зн ач .) изнасям; ноейльщик выносит вещи из вагона носачът изнася багаж а от вагона 2 что обя­ вявам; ~ с й т ь благодарность, решение обявявам благодарност, решение 3 что понасям, издър- жам, изтърпявам; я не ~ ш у жары не понасям горещината вынослив|| ый, - а я, -ое, - ые; вынослив, -а, - о, -ы издръжлив; ~ о е животное издръжливо животно вын11 уть, -у, -ешь, -ут св.(несв. вынимать) кого-что извадя; ~ у т ь ключ из кармана извадя ключа от джоба си выписать, выпи |шу, -шешь, -шут св. (несв. выпйсывать) 1 что препиша, извадя; ~ нз текс­ та незнакомые слова извадя от текста непозна- гкте думи 2 что напиша, приготвя; ~ счёт приготвя сметката 3 что абонирам се; ~ на год журнал абониран съм за една година з а списа- нието 4 к ого изпиша, отчисля; ~ больного из- пиша болния выпйсыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вы­ писать) 1 что преписвам, вадя; ~ т ь из кнйги стихи преписвам стихове от книгата 2 что на- писвам, приготвям; ~ т ь счёт приготвям смет­ ката 3 что абонирам се, абониран съм; ~ т ь газеты абонирам се за вестници 4 кого изпис- вам, отчислявам; ~ т ь больного изписвам бол­ пия 48
вып выс в выпить, выпь|ю, -ешь, -ют, повел, выпей св. (несв. пить) что (из)пия; пийна; ~ чашку кофе изпия едно кафе; ~ воды пийна вода выполнении е, -я с изпълнение; ~ е плана изпълнение на плана выполи|| ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. выпол­ нять) что изпълня; ~ и т ь задание, работу изпъл- ня задачата, работата; я ~ ю ваше поручение ще изпълня поръчението ви; он ~ и л свое обе­ щание той изпълни обещанието си выполияЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выпол­ нить) что изпълнявам вьшуск, - а м производство, произвеждане; увеличить ~ товаров для населения увелича производството на стоки за широко потребление выпуска!! ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выпус­ тить) 1 кого-что пускам, пущам; ~ т ь кошку из комнаты пускам котката да излезе; ~ т ь воду из ванны източвам водата от ваната 2 кого подготвям; институт ~ е т большое количество специалистов инстнтутът подготвя голям брой специалистн; училище ~ е т офицеров училището готви офнцери 3 что произвеждам; пускам; ~ т ь автомобили, станки, приборы произвеждам ав­ томобили, машини, уреди 4 что издавам; ~ т ь книги, газеты, журналы издавам книги, вестни- ци, списания О ~ т ь в свет издавам выпу|| стить, - щу, - стишь, - стят св. (несв. выпускать) 1 кого-что пусна 2 к ого подготвя 3 что произвела; пусна 4 что издам выражаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выразить) что изразявам; ~ т ь радость, восторг, возмуще­ ние изразявам радост, възторг, възмущение; ~ т ь общее мнение изразявам общото мнение; ~ т ь благодарность товарищам изразявам бла- годарност на другарите (си) выражаЦ ться, -ю сь, -ешься, -ются несв. (св. выразиться) 1 (само 3 л.) изразява се, проявява се 2 изразявам се, ~ ться точно и кратко из­ разявам се точно и кратко выражении е, -я с I израз, изражение; ~ е глаз израз на очнте; спокойное ~ е лица спо­ койно изражение иа лицето 2 израз; употреблять в своей речи народные ~ я употребив а м в речта си народни изрази 0 с ~ем (читать ит. н.) из­ разително (чета и т. н .) выразительно н ареч. изразително; ~ читать чета изразително выразйтельи|[ ый, -ая, -ое, -ые; выразителен, выразйтельн |а , -о, -ы изразителен; ~ о е лицо изразително лице; ~ ы е глаза изразителни очи; ~ о е чтение изразително четене выраЦ зить, -жу, -зишь, -зят св. (несв. выра­ жать) что изразя; ^зить свою мысль кратко и точно изразя мисълта си кратко и точно выраЦ зиться, - жусь, - зишься, - зятся св. (несв. выражаться) 1 (само 3 л.) изрази се, прояви се; на его лице ~зилось удивление лицето му изрази учудване 2 изразя се вырастЦ и, -у, -ешь, -ут, мин. вырос, вы- росл|а, -о, -и св. (несв. растй) 1 израсна; порасна; дерево выросло у дороги дървото израсна край пътя; за лето мальчик вырос през лятото момчето израсна; дети уже выросли децата вече пораснаха 2 (само 3 л.) разрасне се, увеличй се; город очень вырос градът се разрасна много вырастить, выра |щу, - стишь, - стят св. (несв. выращивать) кого-что отгледам; ~ хо­ роший урожйй получа добра реколта; ^ детей отгледам децата выращиваЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вырас­ тить) кого-что отглеждам; ~ т ь овощи, фрук­ ты, цветы отглеждам зелеичуци, плодове, цве­ тя вырыть, выро|ю, -ешь, -ют св. (несв. рыть) что изровя, изкопая; ~ яму изкопая яма высок Ций, - ая, -ое, - не; высок, высока, высоко и высоко, высокй и высоки; сравн . ст. выше (против, ийзкий) висок; ~ и е дома високи сградн; ~ н е деревья високи дървета; ~ а я гора висока планнна; ~ и й человек висок човек; человек ~ого роста висок човек; ~ий лоб високо чело; ~ и й урожай богата реколта; ~ о е давление високо налягане; ~ а я оценка висока оценка; товары ~ о г о качества висококачестве- нн стоки; ~ а я культура производства висока култура на производството; ~ а я награда ви­ сока награда высоко и высоко, сравн. ст. выше нареч. (против, ийзко) високо; ~ иад землёй високо над земята; жить ~ в горах живея високо в планината; подняться ~ в горы изкача се високо в планината высот|| а, -ы ж височина;- ~ а дома, горы височината на къщата, на планината; дерево ~ 6 й в пять метров дърво, високо 5 метра; ~ а полёта височина на полета; измерить ~ у комнаты измеря височината на ста ята; лететь на небольшой ~ ё летя на негол яма височина; находиться иа ~ ё две тысячи метров намирам се иа височина 2000 метра; падать с большой ~ы падам от голяма височина; прыжок в ~ у скок нд височина высох|| нуть, - иу, - нешь, -нут, мин. высох, -л а, -ло, -ли св. (несв. сохиуть ) изсъхна; бельё ~ л о бельото изсъхна; дерево ~ л о дървото изсъхна высп|| аться, -люсь, -ишься, -ятся св. наспя се выставкЦ а, -и, мн. выстав |ки, -ок, -кам ж из ложба; художественная ~ а художествен а из- ложба; сельскохозяйственная ~ а селскостопан- ска изложба; ~ а достижений народного хо­ зяйс тва изложба иа постиженнята иа народно- то стопанство; книжная ~а -ярмарка изложба- панаир на книгата; открыть, закрыть ~ у от- крия, закрия изложбата; пойти иа ~ у отида на изложба 49 4-612
выс вых Выставка достижений народного хозяйства в Москве выстирай ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. стирать II) что изпера; ~ т ь бельё изпера бельото выстрел, - а м изстрел, гърмеж; произвести ~ дам изстрел; убить зверя одним ~ о м убия звяра с един изстрел; услышать громкие ~ ы чуя силни гърмежи выстрел || ить, -ю, -ишь, - я т св. изстрелям, гръмна; ~ и т ь из ружья гръмна с пушка выступай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. высту­ пить) 1 изказвам се, докладвам; ~ т ь на собра­ нии изказвам се на събранието; ~ т ь с лекцией, с докладом чета лекция, доклад 2 рецитирам, изпълнявам; ~ е т известная певица пее прочута певица выступ|| ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. вы ­ ступать) 1 изкажа се, доложа; ~ н т ь перед микрофоном изкажа се пред микрофона 2 ре­ цитирам, изпълня; ~ и т ъ с концертом дам кон­ церт; артисты ~ и л и с новой программой ар- тистите изнесоха нова програма 0 ~ н т ь в по­ ход тръгна на поход выступлений е, - я с 1 изказване; интересное ~ е интересно изказване; ~ е министра по радио изказване на миннстъра по радиото 2 изпълнение; ~ е артистов нзпълнението на а р ­ тист ите высуш|| ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. сушить) что изсуша; ~ н т ь мокрые ботинки, мокрую одежду изсуша мокрите обувки, мокрите дрехи; солнце ~ и л о землю слънцето изсуши земята высшЦ ий, -ая, -ее, -ие 1 най-висок; ~и й сорт екстра качество; ~ а я оценка, награда най- висока оценка, награда; товары ~ е г о качества стоки от най-високо качество 2 висш; ~ и й ор­ ган государственной власти висш орган на държавната власт; ~ е е военное звание висше военно звание; ~ а я математика висша мате­ матика; ~ е е образование висше образование 0 ~ е е учебное заведение (вуз) висше учебно заведение (ВУЗ); в ~ е й степени във висша степей вытаскивай ть , -ю, - ешь, -ют несв. (св. вытащить) коео-что изваждам, изтеглям, измъквам; ~ т ь лодку на берег изтеглям лод- ката на брега; ~ т ь книгу из портфеля изваждам книгата от чантата вытащЦ ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. вытаски­ вать) кого-что извадя, изтегля, измъкна; ~ и т ь чемодан нз-под кровати извадя куфара изпод леглото; ~ ить платок из кармана изв адя кърпата от джоба си вытереть, вытр|у, -ешь, -ут, мин. вытер, вы- терл |а, -о, -и св. (несв. вытирать) кого-что чем избърша, изтрия; ~ посуду, стол, пыль со сто­ ла избърша съдовете, масата, праха от масата вытереться, вытр|усь, - еш ься, - утся, мин. вытер|ся, -лась, -лось, - лись св. (несв. вы­ тираться) чем избърша се, изтрия се вытирай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вытереть) кого-что чем избърсвам, изтривам; ~ ть р у к и по­ лотенцем избърсвам рьцете си с кърпа вытирай ться, -ю сь, -ешься, -ются несв. (св. вытереться) чем избърсвам се, изтривам се; ~ т ь с я полотенцем избърсвам се с кърпа выуч|| ить, -у, -ншь, - ат св. (несв. учйть във 2 знач.) что науча; ~ить стихотворение науча стихотворението; ~ и т ь урок науча си урока выход, -а м 1 излизане; ~ книги излизане на книгата 2 (против, вход във 2 знач.) йзход; ~ из метро йзход от метрото; ~ в город (н ад­ пись) към града (табелка) ; закрыть ~ затворя изхода; стоять у ~ а стоя при изхода 3 йзход; иайтй ~ из трудного положения намеря йзход от трудното положение выходйть, выхожу, выход |ишь, -ят несв. (св. выйти) 1 (против, входить в / зн а ч .) излизам; ~ из комиаты, из дома излизам от стаята, от къщи; ~ из автобуса слизам от автобуса 2 изли­ зам; ~ на прогулку излизам на разходка; артис­ ты выходят на сцену артистите излизат на сцената; корабль выходит в море корабът излиза в морето 3 (само 3 л.) случва се, става, излиза; всё выходило не так, как хотелось всичко ста- ваше наопаки 4 ставам; ~ победителем в со­ ревновании ставам победител в съревнованието 5 (само 3 л.) излиза; журнал выходит каждый месяц списанието излиза всеки месец; ~ из печати излиза от печат О ~ в отставку излизам в оставка; ~ иа пенсию пенсионирам се; ~ замуж за кого омъжвам се за някого; ~ нз моды излиза от мода; ~ из употребления излиза от употреба; ~ нз положения излизам от по­ ложением; ~ из себя излизам от кожата си; ~ из терпёиия губя търпение; ~ из строя излизам от строя; ~ на первое место излизам на първо място 50
вых выходн|| ой, -ая, -ое, -ые: ~ ой (день) почнвен ден; в ~ о й день мы пойдём в театр в почивния ден ще отидем на театър выч|| есть, -ту, -тешь, -тут, мин. выч|ел, -ла, -ло, -ли св. (н есв. вычитать) что (против. сложить във 2 знач.) извадя вычистить, вычи |щу, -стишь, -стят св. (несв. чйстить) что изчистя, почистя; ■—■ ковёр изчистя килима вычитаний е, -я с (против. сложение) изваж дане; правила сложения и ~ я прав плата за събиране и изваждане; произвести ~ е извадя вычита|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вычесть) что (против, складывать въ в 2 знач.) изваждам; ~ть из пяти два изваждам две от пет выше неизм. 1 сравн. ст. на высокий по-висок; производительность труда с т а л а ~ производи- телноетта на труда се повнши 2 сравн. ст. на высоко по-високо, по-на горе выясн|| ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. выяснять) что изясня, установи; ~ и т ь обстановку изясня обстановката выясн|| иться, -ится, -ятся св. (несв. вы­ ясняться) изясни се; лились подробности ка­ тастрофы нзясниха се подробностите около (във връзка с) катастрофата выясияЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выяснить) что изяснявам, установявам; ~ т ь условия кон­ курса нзяснявам условията на конкурса выясияЦ ться, -ется, -ются несв. (св. выяс­ ниться) изяснява се Г газ, - а м газ; кислород, водород — ~ы кисло- родът и водородът с а газов е; провести в квар­ тиру ~ прокарам в апартамента газ; включили, выключили ~ пуснаха, спряха газта; зажечь, погасить ~ запаля, изгася газта газётЦ а, -ы ж вестник; ежедиёвиая, вечерняя ~ а всекидневен, вечерен вестник; свежая ~ а нов вестннк; выписывать ~ у , подписаться иа ~ у абонирам се (абониран съм) за вестник; узнать нз газет о полёте космонавтов науча от вестниците з а полета на космонавтнте; поста­ новление опубликовано в ~ е постановлението е публнкувано във вестника галстук, -а м (врато) връзка; завязывать, носить ~ връзвам, нося връзка О пионерс­ кий ~ пионерска връзка гараж, -а, мн. - й, -ей м гараж; поставить ма- шйну в ~ вкарам колата в гараж (а); машина выехала из ~ а кол ата излезе от гаража гарантиЦ я, -и ж гаранция; ~ я безопасности гаранция за-безопасност; этот договор служит ~ е й мира в Европе този договор е гаранция за мира в Европа гардероб, - а ж 1 шкаф 2 гардероб; ~ находит­ ся иа первом э таже гардеробът е на първия етаж; раздеться в ~ е съблека се на гардероба гарийр, -а м (не бъркай с гарнитур) гарни­ тура; котлеты с ~ о м кюфтета с гарнитура гарнитур,-а ж (не бъркай с гарнйр) комплект; мебельный ~ комплект мебели; ~ белья комп­ лект бельо гасить, гашу, гас |ншь, -ят несв. (св. пога­ сить) что (против, зажигать) гася, нзгасям, загасям; ~ огонь, спйчку, лампу изгасям огъня, кибрита, лампата; уходя, гасйте свет на изли- зане гасете лампите гасн|| уть, -ет, -ут, мин. гас, гасл |а, -о, -и несв. (св. погаснуть) гасне. угасва; свет ~ е т светлината гасне; спйчка ~ е т кнбритената клечка угасва гастроном, - а ж гастроном; купйть продукты в ~ е купи продукти в гастронома где р гвоздик|| а, -и ж карамфил; букет гвоздйк букет карамфили гвоздЦ ь, -я, мн. - и, -ей ж гвоздей, пирон; повесить картину на ~ ь окача картината на пирон; прнбйть доску ~ я м и прикова дъската с гвоздей где нареч. (не бъркай с куда) къде; където; — вы живёте? къде живеете?; ~ находится почта? къде се намира пощата?; ~ мы встрё- 51 4*
ГДЕ ГЕР Гастроном тимся? къде ще се срещнем?; не помню, ~ я вас видел не помня къде съм в и виждал; вот место, ~ мы встречались ето мястото, където се срещахме где-нибудь парен, (не бъркай с где-то) някъде; надо ~ пообедать трябва някъде да обядваме где-то парен. (не бъркай с где-нибудь) някъде; он живёт ~ далеко той живее някъде далеч гектар, - а м хектар; посадить картофель на десяти ~ а х засадя картофи на 10 хектара генерал, - а м генерал; ~ армии армейски генерал; получить звание ~ а получа генералско звание; произвести в ~ ы произведа в генерал- ски чин гениальн|| ый, - ая, -ое, - ые; гениален, ге- инальн|а, -о, -ы гениален; ~ ы й учёный, писа­ тель, поэт гениален учен, писател, поет; ~ о е произведение и ск усст ва гениално произведение на изкуството географ, - а м географ географйческЦ ни, - ая, -ое, -не географски; ~ а я карта географска карта; велйкне ~ н е от­ крытия великите географски открития географи|| я, -и ж география; изучать ~ ю изучавам география геолог, - а м геолог; мой отец ~ баща ми е геолог геологн!| я, -н ж геология; заниматьси ~ е й занимавам се с геология геометрйческЦ ий, - а я , - о е , - ие геометричен геомётрн|| я, -н ж геометрия; преподавать ~ ю преподавам геометрия герб, -а, мн. - ы , -ов м герб; государственный ~ СССР държавиият герб на Съветскйя съюз; ~ города Софин гербът на град София героин!! я, -и ж героиня; ~ я романа герои- ня(та) на роман(а) героически ий, - а я , - ое , -ие геройски; героичен; ~ и й поступок геройска постъпка; ~ и й народ героичен народ 52
ГЕР ГЛИ Государстве нный герб Союза Советс ких Социалистических Республик геро|| й, -я м герой; ~ н гражданской войны герои от гражданеката война; Льер Безухов — один нз ~ е в романа Л. Толстого «Война и мир» Пиер Безухов е един от героите на романа на Л. Толстой «Война и мир» ф Гербй Советского Союза Герой на Съветския съюз; Герой Со­ циалистического Труда Герой на социалистичес­ кий труд; город- ~ град-герой гнбк|| нй, - ая, -ое, -ие; гибок, гибка, гйбк |о, -и гъвкав; ~ а я ветка жилава клонка; ~ а я фигу­ ра гъвкава фигура; ~ и е пальцы музыканта гъвкавите пръсти на музиканта гйбнЦ уть, -у, -ешь, -ут, мин. гиб, гйбл|а, -о, -и несв. гина, загивам; растения ~ у т от холода растенията загиват от студ(а) гидростанции я, - н ж хидроцеитрала, водна електроцеитрала гимнастик|| а, -и ж гимнастика; заниматься художественной ~ о й играя художествена гим­ настика гитарII а, -ы ж китара; играть на ~ е свиря на китара; петь под ~ у пея в еъпровод на китара глав|| а I, -ы, мн. главы, глав м и ж него гл ава; ръководнтел; ~ а правительства глава на правителството; ~ а учреждения ръководи- тел на учреждението; он ~ а семьи той е глава на семейството; ~ а делегации ръководнтел на делегацията ф во кого-него начело на няко- го-нещо; во ~ ё учреждения стоит директор учреждението се оглавява от директор; во ~ ё с кем начело; прибыла делегация во ~ ё с ми­ нистром прнстигна делегация начело с ми- нистъра глав|| а II, -ы, мн. главы, глав ж глава; пер­ вая, вторая ~ а първа, втора глава; в кнйге пять глав книгата има 5 глави главн|| ый, -ая, -ое, -ые главен; ~ а я мысль доклада главната мисъл на доклада; ~ ы й герой кнйги главният герой на книгата; ~ а я улица города главната улица на града; ~ы й ре­ дактор журиала главен редактор на списанието; работать ~ ы м инженером работя като главен инженер ф ~ ы м образом предимно, главно глагол, -а м грам. глагол; спряжение ~ а спреженне на глагола; вспомогательный ~ спомагателен глагол; неопределённая форма ~ а неопределена форма на глагола (инфини­ тив) гладить I, глажу, глад [ишь, -ят несв. (св. погладить) кого-нто гладя, гал я, милвам; ~ ребёнка по голове мнлвам детето по гла- вата гладить II, глажу, глад|ишь, -ят несв. (св. выгладить) нто гладя; ~ бельё гладя бельото гладк|| ий, -ая, -ое, -не; гладок, гладка, глад- к|о, -и; сравн. ст. глаже гладък; прав, равен; ~ а я доска равна дъска; ~ а я дорога равен път; ~ а я кожа гладка кожа глаже неизм. сравн. ст. на гладкий по-гладък глаз, -а, предл. о -е, в -у, мн. -а,глаз, -амм око; правый, левый ~ дясно, л яво око; голубые, карие ~ k сини, кафяви очи; открыть, закрыть, поднять, опустйть ~ а отворя, затворя, вдигна, наведа очи ф говорить нто в глаза казвам нещо (право) в очите; за ~ а зад гърба; за ~ а ругать кого ругая някого зад гърба му; на ~ на око; определ йть расстоя иие иа ~ определ я разстояннето на око; на ~ а х у кого, чьих пред очите на някого, пред чип очи; катастрофа произошла у меня иа ~ах (па моих ~ах) катастрофата стана пред очите ми; с ^ у па ~ на четири очи; разговаривать с кем с ~ у на ~ говоря с някого на четири очи; бросаться в ~ а бие на очи; закрывать / закрыть на нто затварям / затворя си очите за . {пред) нещо глазн|| ой, -ая, -ое, -ые очен; ~ ы е болезни очни болести гласность, -иж гласност гласи Ный, -ого м гласен глинНа, -ы ж глина; бёлая ~ бяла глина; посуда из ~ ы съдове от глина 53
Новый год 54
гло год глотаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. прогло­ тить) кого-что гълтам, поглъщам; ~ т ь пищу поглъщам храиа глот||ок, -ка м глътка; ~ о к воды, вина глътка вода, вино; сделать два ^ к а пия на две глъткн, преглътна два пъти глубже неизм. 1 сравн. ст. на глубокий по- дълбок 2 ср авн . ст. на глубоко по-дълбоко глубин|| а, -ы ж дълбочина; ~ а реки, моря, шахты дълбочина на реката, на морето, на шахтата (рудника); измерить ~ у колодца измеря дълбочината на кладенеца; озеро ~ о й в десять метров езеро, дълбоко 10 метра; ~ а чувства, знаний дълбочина на чувството, на зианията О в ~ ё чего в дълбочината на нещо; в ~ё леса навътре в гората; до ~ы душидо дъното на душата (си ); это событие взволно­ вало его до ~ ы души това събитие го развълну- ва до дъното на душата глубок|| ий, - ая, -ое, - не; глубок, глубока, глубоко и глубоко, глубоки и глубоки; сравн . ст. глубже 1 (против. мелкий във 2 знач.) дъл­ бок; ~ а я река дълбока река; ~ и й колодец дълбок кладенец; ~ а я шахта а) дълбока шах­ та; б) дълбок рудник 2 дълбок; ~ о е чувст­ во дълбоко чувство; ~ и е знания задълбочени знания; с ~им уважением с дълбоко ува­ жение глубоко и глубоко парен. 1 сравн. ст. глубже често като сказ. (против. мелко) дълбоко; плыть ~ под водой плувам дълбоко под водата; на­ ходиться ~ под землёй нам ирам се дълбоко под земята; здесь даже у берега ~ тук даже до брега е дълбоко 2 (само глубоко) дълбоко; ~ уважать кого дълбоко уважавам някого глупост|| ь , -и ж глупост; сделать что по ~и направя нещ о от глупост; сделать, совер­ шить ~ ь направя глупост; говорйть ~ и говоря глупости глуп|| ый, -ая, -ое, -ые; глуп, глупа, глуп |о, - ы и глупы (против, умный) глупав; ^ ы й че­ ловек глупав човек; ~ ы й вопрос глупав въпрос; ~ ы й поступок глупава постъпка глух|| ой, -ая, -ое, -йе; глух, глуха, глух |о, -и глух; ~ о й человек глух човек; он глух иа од­ но ухо той не чува с едното ухо глядеть, гля |жу, -дйшь, -дят несв. (св. по­ глядеть) гледам; ~ в окно, иа улицу, на своего спутника гледам през прозореца, навън, спът- ника си; ~ внимательно, с уднвлёиием гледам вннмателно, с учудване гнать, гоню, гои |ишь, -ят, мин. гиал, гнала, гнал |о, -и несв. кого-что 1 карам; ~ стадо карам стадото 2 пъдя, пропъждам, гоня, про- гонвам; ~ кого из дома, на улицу пъдя някого от къщи, навън гнезд|| 6, -а , мн. гнёзда, гнезд с гнездо; ~ о ласточки гнездо на ластовнчка; птйца летйт в ~ о птицата лети към гнездото си Г незло говорЦ йть, -ю, -ишь, -ят несв. 1 (св. ска­ зать) кому что, о ком-чём, със съюз что и без доп. говоря, казвам; ~й ть правду казвам нстнната; ~ й т ь громко, быстро говоря високо, бързо; докладчик ~ й т о последних событиях докладчикът говори за последните събития; он ~ й т, что сестра больна той казва, че сестра (му) е бол на 2 (св. поговорйть) с кем говоря, разговарям, приказвам; ~ й т ь с учителем гово- Говорить по телефону ря с учителя; ~ й т ь по телефбну говоря по телефона; мы ~йли об этом между собой нне говорихме за това помежду сн; друзья ~ й л н до поздней ночи приятелите приказваха до късно през нощта 3 (само несв.) говоря; ребёнок ещё не умеет ~ й т ь детето още не е проговорило; он хорошо ~ й т по-французски и по-русски (на французском и русском языках) той добре го­ вори френски и руски О иначе ~ я с други думи год, -а, предл. в -у,о -е,мн. -ы и -а, лет, -ам м 1 година; идёт тысяча девятьсот восемьдесят третий ~ сега е 1983 година; план работы на ~ (на пять лет) план за работа за една година (за 5 години); выполнить пятилетку в четыре ~ а изпълня петилетката за 4 години; в прош­ лом~у, вэтом ~у, вбудущем ~у миналата година, тази година, догодина; через два ~ а , через двадцать лет след 2 години, след 20 го- днни; это было ~ назад, несколько лет назад това се случи преди една година, преди няколко години; прошёл (одйн) двадцать одйи ~ мина една година, 21 година; прошло два, три, четыре, двадцать два.., минаха 2, 3, 4, 22... години; прошло пять, двадцать пять, тридцать... лет минаха 5, 25 , 30 ... години; сколько вам лет? на колко сте години?; ребёнку одйи ~ детето е на една година; девочке четыре ~ а момичен- цето е на 4 години; сыну семь лет синът ми е на 7 години 2 (само мн.): год|ы, -ов, -ам какие, чего години; детские, школьные ~ ы детските, ученическите годнни; ~ ы юности, гражданской войны годините на младостта, на гражданската 55
год ГОР войнаО из~а в~ отгодинанагодина; не по ~ а м не за годините си; он серьёзен не по ~ а м той е твърде сериозен за годините си; с ^ а м и с течение на времето; круглый ~ цяла година; Новый ~ Нова година; встретить Но­ вый ~ посрещна Новата година; поздравить с Новым ~ о м честитя Нова (та) година; учеб­ ный ~ учебна година годиться, гожусь, год |ншься, -ятся несв. ста­ вам; бива (ме) за нещо; эти туфли годятся для любой погоды тези обувки стават за всякакво време; это никуда не годится това на нищо не прилнча (много лошо) годов|| ой, -ая, -ое, -ые годишен; ~ ой план годишен п^ан годовщин На, -ы ж годишнина; семьдесят третья Великой Октябрьской социалисти­ ческой революции 73-та годишнина на Вели- ката октомврийска социалистическа рево­ люция; праздновать ~ у свадьбы празнувам годишнина от сватбата^си голов|[ а, -ы, вин. голову, мн. головы, голов, - ам ж глава; повернуть, опустить, наклонить, поднять голову обърна, наведа, наклони, вдиг- на глава; кивнуть ~ой кимна с глава; у меня болит ~ а боли ме глава(та) О ~ а идёт/ пошла кругом у кого зам айва / замая (ми) се главата; ломать голову над чем блъскам си гла- вата над нещо; ие выходит из ~ ы не (ми) из- лиза от главата; с ~ой умен (човек); с ~ой (уйти во что) изцяло, съвсем; он с ~ о й ушёл в работу той изцяло се отдаде на рабогата; выбросить из ^ ы что избия си от главата нещо; выдать себя с ~ой издам се головнЦ ой, -ая, -ое, -ые отнасящ се до глава; ~ ой мозг главен мозък; ~ а я боль главо- бол(ие); ~ о й убор (шляпа, платок и т. н .) шап­ ка, кърпа за глава и т. н. голод, - а м глад; испытывать ~ изпитвам глад голодн|| ый, - ая, -ое, -ые; голоден, голодна, гблодн |о, -ы и голодны ( против. сытый) гладей; ~ а я собака гладно куче; я не голоден не съм гладей голос, -а,мн. -а, -овмглас; звонкийдетский ~ звънлив детски глас; говорить тихим ~ о м го­ воря с тнх глас; услышать знакомый ~ чуя познат глас; узнать кого по ~ у позная някого по гласа; раздались громкие ~ а чуха се високи гласове; избрать делегата большинством ~ о в изберем делегата с мнозинство; иметь право ~ а имам право на глас ф во весь ~ с пълен глас; подавать/подать ~ обаждам/обадя се голосовании е, -я с гласуване; ставить вопрос на ~ е поставим въпроса на гласуване голосовать, голосу |ю, -ешь, -ют несв. (с в. проголосовать) гласувам; ~ против какого предложения гласувам против някакво предло­ жение голубЦ ой, -ая, -ое, -ые небесносин; ~ о е иёбо синьо небе; ~ы е глаза сини очи; ткаиь ~ого цвета небесносин плат голубЦ ь, -я, мн. - и, -ей м гъл ъб; дикие, до­ машние ~ и диви, питомни гълъби гол|| ый, -ая, -ое, -ые гол; ~ы е руки голи ръце; ~ая шея гола шия; ~ый ребёнок голо дете; ~ ы е ветви голи клони; ~ а я местность гола местност; ^ ы е поля голи полета горII а, -ы, вин. гору, мн. горы, гор, -ам ж (не бъркай с лес) планина; большая ~ а голяма планина; вершина ~ ы върхът на планината; спускаться с ~ ы слизам от планината; под­ ниматься на ~ у (из)качвам се на платината; идти в гору вървя нагоре, по нанагорнище ф ндтн/пойтн в гору издигам/издигна се, преуспя- вам/преуспея гораздо парен, (при сравн. ст. на прил. и па­ рен.) много по ~ больше, меньше, лучше много по-голям (повече), много по-малък (по- малко), много по-добър (по-добре) гордиться, гор|жусь, -дншься, -дятся несв. кем-чем гордея се; ~ сыном, успехами товари­ ща, своей работой гордея се със си на си, с успе- хите на другаря си, със своята работа гордост|| ь, -и ж гордост; оскорбить чью ~ ъ оскърбя нечия гордост; испытывать ~ ь з а свою страну изпитвам гордост за страната си; гово­ рить с ~ ь ю о своих друзьях говоря с гордост за другарите си горд|| ый, -ая, -ое, -ые; горд, горда, гордо, горды горд; ~ ы й человек горд човек; ои горд доверием своих друзей той се гордее с доверието на приятелите си; мы горды за свой иарод ние се гордеем с народа си гор|| е, -я (мн. няма) с 1 скръб, печал, тъга, мъка; поседеть от ~ я побелея от скръб; делить ^ е и радость с друзьями деля мъка и радост с другарите си 2 нещастие; у меня большое ~ е случи ми се голямо нещастие; пережить много ~я преживея много нещастия гор|| ёть, -йт, -ят несв. 1 (св. сгореть) горя; в печке ^ я т дрова в печката горят дърва 2 (са­ мо несв.) светя; в комнате ~й т свет в стаята свети; на столе ~ й т лампа на масата свети лампа 3 (само несв.) светя, блестя; глаза ~ я т от радости очите (й) блестят от радост горизонт, - а м хоризонт; солнце скрылось за ~ о м слънцето се скри зад хоризонта; солнце появйлось над ~ о м слънцето се издигна над хо-
ГОР гос ризонта; на ~ е показался пароход на хоризонта се появи параход горизонтально парен. (против. вертикально) хоризонтално, водоравно горизоитальиЦ ый, -ая, -ое, -ые (против, вер­ тикальный) хоризонтален, водоравен; ~ а я ли­ ния« поверхность хоризонтална линия, повърх- ност; ~ о е положение хоризонтално положение горл]] о, -а с гърло; закрыть ~ о шарфом увия си гърлото със шал; у девочки болит ~ о момиченцето го боли гърло горн|| ый, -ая, -ое, -ые (не бъркай с верхний) планински; ~ ы е вершины планински върхове; да; поехать за ~ замина извън града; жить за ~ ом жнвея извън града городск)! ой, - ая, -ое, -йе градски; ~ой транспорт градският транспорт; ~ о е население градското население; ~ а я библиотека градска библиотека Горное озеро (озеро Рица на Кавказе) ~ ы й климат, водопад планински климат, водо­ пад; ~ое озеро планинско езеро; ~ы е луга пла­ нински ливади город, -а, мн. - а, -ов м (не бъркай с град) мишлен град; население ~ а населението на гра­ да; жить в ~ е живея в града; строить новые ~а строя нови градове О за ~(ом ) извън гра- Горох горох, - а м грах горст|| ь, -и,мн. -и, -ейж шепа; ~ ь муки шепа брашно; ~ ь земли шепа пръст горьк|| ий, -ая, -ое, -не; горек, горька, горьк| о, - и и горьки горчив, лют; ~ о е лекарство горчиво лекарство; ~и й перец лют пипер, люти чушки горько парен, горчиво О ~ плакать плача горчиво горячИий, -ая, -ее, -ие; горяч, -а, -6, -н 1 (про­ тив. холодный в 1 знач.\ ср. жаркий, тёплый в 1 знан.) горещ, топъл; —'НЙ чай топъл чай; ~ ая пища топла храна; ~ая вода (в квартире) топла вода; мыться ~ е й водой мия се с топла вода; гладить ~н м утюгом гладя с гореща ютия; лежать на ~ем песке лежа на горещия пясък 2 горещ, пламенен, страстен; ~ и й привет горещ поздрав; ~ а я любовь пламенна любов; ~ е е желание горещо желание горячо парен, горещо; ~ любить горещо оби- чам; ~ поздравлять с чём-нибудь горещо поз- дравявам по някакъв повод господйн, - а , мп. господ!) а, господ, -ам м гос­ подин; ~ посол господин посланик; ~ прези­ дент господин президент господств!! овать, -ую, -уешь, -уют несв. гос- подствувам; ~о вать на море господствувам по море гостеприймно парен, гостоприемно; ~ встре­ тить кого гостоприемно посрещна някого гостеприймнЦ ый, -ая, -ое, -ые; гостепрнйм |ен, - на, -но, -ны гостоприемен; ~ ы й хозяин госто- приемен домакии; ~ ы е люди гостоприемни хора гостйниц|| а, -ы ж хотел; остановйться в ~ е отседна на хотел; снять номер в ~ е наема стая в хотел гостЦ ь, -я, мк. - и, -ей м гост; приглашать, принимать, встречать ~ ёй каня, приемам, по- тъгтл', тфовъдагь ~ я до дверей изпратя госта до вратата; быть в ~ я х на гости съм; идтй/пойтй B/vHK знакомым отивам/отида на гости при познати 57
гос ГРА Гостиница (Ленинград) гостьЦ я, -и ж гостенка государствеинЦ ый, -ая, -ое, -ые държавен; ~ ы й строй държавен строй; ~ а я власть дър- жавна власт; ~ ы е границы държавни граници государств|| о, - а с държава; советское, социа­ листическое ~ о съветска, социалистическа държава; ~ о рабочих н крестьян държава на работницнте и селяните; границы ~ а границите на държавата; органы управления ~ о м орга- иите за управление на държавата готов|| ить, -лю, -ишь, -ят несв, (св. пригото­ вить) 1 кого-что готвя, прнготвям, подготвям; ^ и т ь статью для газеты готвя статия за вест­ ника; ~ и т ь машину к поездке подготвям колата за пътуване; ~ н т ь новую роль готвя нова роля 2 что и без доп. готвя; ~ить завтрак, обед, ужин готвя закуска, обид, вечеря; сестра хоро­ шо ~ и т сестра ми готви хубаво готов|| иться, -лю сь, -ишься, -ятся несв. (се. приготовиться) к чему и с инф. готвя се, пригот- вям се, подготвям се; ~ иться к поездке, к з а ­ нятиям, к приёму гостей готвя се за пътуване, 58 за занятия, за посрещане на гости; они ~ я т с я сдавать экзамены те се готвят за изпити готов|| ый, -ая, -ое, -ые; готов, -а , -о, -ы готов; купить ~ о е платье купя готова дреха; магазин ~ о г о платья магазин за готово облекло; обед готов обядът е готов; машина ~ а , можно ехать колата е готова, можем да тръгваме; лётчик готов к полёту летецът е готов за полет; ученики ~ ы к экзаменам учеиидите с а готов и за изпити- те; быть ~ ы м на всё готов съм на всичко; он всегда готов помочь товарищам той винаги е готов да помогне на другарите си град,-а л (небъркай с город) град, градушка; идёт ~ вали град; пошёл дождь с ~ ом завал я дъжд с градушка градус, - а м градус; угол в сорок пять ~ о в ъгъл 45 градуса; четыре ~ а тепла 4 градуса над нулата; на улице десять ~ о в мороза навън е 10 градуса под нулата; температура воды двадцать пять ~ о в температурата на водата е 25 градуса; пять ~ о в выше (ниже) нуля 5 градуса над (под) нулата
гражданин, - а , мн. граждане, граждан м гражданин; ~ Советского Союза гражданин на Съветския съюз; права н обязанности граж­ дан правата и задълженията на гражданите; защита отечества — долг каждого ~ а защитата на отечеството е дълг на всеки гражданин; пройдите в зал гражданине, минете в залата; граждане, соблюдайте тишину граждан и, пазете тишина граждаик|| а, -и, мн. граждан |кн, -ок, -кам ж гражданка граждански нй, -ая, -ое, -ие граждански; ~ о е право гражданско право; ~ и е законы граждан­ ски закони; защита отечества — ~ н й долг каж­ дого защнтата на отечеството е граждански дълг на всеки човек; ~ и й воздушный флот граждански въздушен флот О ~ а я война гражданска война грамм, -а, мн. -ы, -ов и грамм м грам; ку­ пить двести ~ о в масла купя 200 грама мас­ ло грамматик)! а, -и ж граматнка; школьная ~ а училищна граматика; изучать ~ у русского язы­ ка изучавам граматиката на руския език грамматически ий, - ая, -ое, -не граматичен; ~ н е правила граматнчни правила границ|| а, - ы ж граница; государственная ~ а Советского Союза държавна граница на Съветския съюз; ~ а между двумя странами граница между две страни; ~ а идёт по реке границата минава по реката О за ^у , за ~ей зад граница, в чужбина; онн поехали за ~ у те заминаха в чужбина; он часто бывает за ~ ей той често пътува в чужбина; нз-за от чуж­ бина; он недавно вернулся из-за ~ы той скоро се върна от чужбина грем|| ёть, -лю, -ишь, -ят несв. гърмя; гром ~ й т гърми; на улице ~ й т музыка навън гърми музика; хозяйка ~ е л а посудой домакинята тра­ ка ше със съдовете гре|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. согреть) кого- что топля, стоплям; грея; ~ т ь воду топля вода; ~ т ь руки у костра топля си ръцете на огъня; солнце ~ е т землю слънцето стопля земята гриб, - а м гъба; съедобный ~ ядивна гъба; ГРА белый ~ маматарка; собирать ~ ы в лесу бера гъби в гората; жарить ~ ы пържа гъби грибн|| ой, -ая, -ое, -ые гъбен; ~ой суп чорба от гъбн грипп, -а м грип; болеть ~ о м боледувам от грип; у меня ~ болен съм от грип гроб, -а, предл. о -е, в -у, мн. -ы, -ов м (не бъркай с могила) ковчег гроз|| а, -ы, мн. грозы, гроз ж буря с гръм и мълнни; ночью была сильная ~ а през нощта имаше енлна буря гром, - а м гръм, гръмотевнца; ~ гремйт гърмн; раздался ~ чу се гръм громадн|| ый, -ая, -ое, -ые; громад |ей, -на, - но, -ны грамаден, огромен; ~ о е сооружение грамадно съоръжение громк|| нй, - а я, -ое, -не; громок, громка, гром- к|о, -и; сравн. ст. громче (против. тйхий в / знач.) силен, гръмък, висок; ~ н й стук силно почукване; ~ а я музыка силна музика; ~ и й смех висок смях; говорить ~ и м голосом говоря високо громко, сравн. ст. громче парен. (против. тйхо в / знач.) силно, гръмко, внсоко; ~ раз­ говаривать говоря високо громче неизм. 1 сравн. ст. на громкий по- силен, по-висок 2 сравн. ст. на громко по-силно, по-високо; повторите я плохо слышу повто- рете по-високо, лошо (ви) чувам грубо парен, грубо; ~ разговаривать с кем разговарям с някого грубо грубЦ ый, -ая, -ое, -ые; груб, груба, груб |о, -ы и грубы груб; ~ а я мебель груби мебели; ~ а я обувь груби обувки; ~ а я ткань, шерсть груба тъкан, вълна; ~ ы й человек груб човек; ~ое обращение груби обноски; ~ а я ошибка груба грешка; ~ о е нарушение дисциплины гру­ бо нарушаване на дисциплината груд|1 ь, -й, предл. в (на) -й, мн. -и, -ей ж гърди; широкая, узкая ~ ь широки, теенн гърди; ноейть орден на ~ й нося орден на гърдн- те си; чувствовать боль в ~ й усещам болка в дърдите О встать (или стоять) ~ъю за кого-что защитя/защнщавам с гърдите си някого-нещ о груз, -а м (не бъркай с товар) товар; машйна с тяжёлым ~ом кола с тежък товар; ~ от­ правили поездом изпратиха товара с влак грузить, гружу, груз |ншь, -ят несв. (св. по­ грузить I) кого-что товаря, натоварвам; ~ ве­ щи иа машину товаря багаж (а) в колата; ~ ба­ гаж в вагон товаря багаж (а) във вагона грузовйк, - а м камнон; перевозить вещи иа ~ ё пренасям багаж (а) с камион гру р грузов|| ой, -ая, -ое, -ые товарен; ~ой тран­ спорт товарен транспорт; ~ а я машина камион; ~ ы е самолёты товарни самолети 59
ГРУ групп|| а, -ы ж трупа; делегаты входйли в зал небольшйми ~ам и делегатите влизаха в за л ат а на малки групи; профсоюзная, партйй- ная ~ а профгрупа, партийна трупа; ~ а по изу­ чению иностранного языка трупа за изучаване на чужд език грустйть, грущу, груст|йшь, -ят несв. тъжа, тъгувам; ~ о прошлом тъгувам за миналото грустно (против, весело) 1 парен, тъжно; ~ улыбнуться, посмотреть усмихна се, поглед- на тъжно 2 безл. като сказ, кому тъжно е; мне ~ тъжно ми е грустн|| ый, -ая, -ое, -ые; грустен, грустна, грусти |о, -ы и грустны (против, весёлый) тъжен, печален, жален; ~ ы й вид печален вид; ~ ы й голос тъжен глас; ~ а я песня тъжна песен; почему вы такая ~ая (так ~ы)? защо сте толкова тъжна? груш|| а, -и ж круша; в саду растёт ~ а в Груша градината расте круша; компот из груш компот от круши грядк|| а, -и, мн. гряд|ки, -ок, ~ кам ж (не бъркай с клумба) леха (зеленчукова) грязно парен, и безл. като сказ, (против. чисто) кал но; мръсно; на улице ~ после дождя навън е кално след дъжда; в комнате было ~ в стаята беше мръсно грязн|| ый, - ая, -ое, - ые; грязен, грязна, грязн |о, -ы и грязны (против, чистый) кален; мръсен; ~ ы й двор кален двор; ~ ы е руки мръсни ръце; ~ а я посуда мръсни съдове; ~ о е бельё мръсно бельо; ~ ы й пол мръсен под гряз||ь, -и,предл.о -и,в -йж\кал;идтйпо ~и газя из калта; упасть в ~ ь падна в калта; на улице после дождя ~ ь навън след дъжда е кално 2 кал, мръсотия; руки в ~ й ръцете (му) са мръсни; в комнате ~ ь в стаята е мръсно губ|| а, -ы, мп. губы, губ, -ам ж устна; верх­ няя, нйжияя ~ а горна, долна устна; красить губы червя устните си; поцеловать в губы целу- на по устните; с улыбкой на ~ а х с усмивка на уста гул я|| ть, -ю, -ешь, -ют песв. разхождам се; ~ т ь с детьмй разхождам се с децата; ~ть по городу, по парку разхождам се из града, из парка гусйн|| ый, -ая, -ое, -ые гъши; ~ы й жир гъша мае О ~ое перо паче перо густ|| ой, -ая, -ое, -ые; густ, густй, густ |о, - ы и густы; сравп. ст. гуще 1 (против, редкий 60 в 1 зпач.) гъст; ~ой лес гъста гора; ~ая тра­ ва гъста трева; ~ ы е волосы гъста коса 2 (против, жйдкий във 2 зпач.) гъст; ~6е ва­ ренье гъсто сладко; ~ а я каша гъста каша Гусь гус|| ь, -я, мп. -и, -ей м гъека гуще пеизм. сравп. ст. па густой по-гъст д да I частица (против, нет в 1 зпач.) да; все пришлй на занятия?— да всички ли дойдоха на занятия?— да; ты закончил работу?— да, за ­ кончил довърши ли работата?— да, довърших я да II съюз но, обаче, ама; я хотел сделать это, да не было времени исках да направя това, но нямах време давать, даю, даёшь, дают несв. (св. дать) I кого-что кому-чему да вам; ~ больному лекар­ ство давам лекарство на болния; ~ ученикам домашнее задание давам домашно на учени- ците; ~ доход давам доход; земля даёт бога­ тый урожай земята дава богата реколта 2 давам, организирам; в театре давали новый спектакль в театъра даваха нова пиеса 3 с ипф. давам, шум не давал ему спать шумът му пречеше да спи 4 със съотв. същ. давам; ~ ответ давам отговор; ~ согласие давам съгласие; ~ за ­ дание давам задача; ~ обещание давам обеща­ ние 5 (повел, давай с ипф. на глаг. от песв. в. или с / л. мп. ч. бъд. вр.) хайде; давай играть! хайде да играем!; давай сядем! хайде да седнем!; давайте обедать! хайде да обядваме!; давайте поговорйм! хайде да поприказваме! ф не ~ по­ коя не оставим на мира; ~ волю (чувствам, слезам и т- п .) давам воля (на чувства, сълзи и т. к .); ■— слово а) давам дума, обещавам; б) давам думата пякому; ~ телеграмму изпра- щам телеграма; не ^ в обйду кого застъпвам се за някого, не позволявам да обидят някого; ~ выговор кому наказвам с мъмрене пякого 'давлёни|| е, -я с 1 налягане; ~ е воды наля- гането на водата; атмосферное ~ е атмосферно налягане; кровяное ~ е кръвно налягане; вы­ сокое ~ е (крови) високо кръвно 2 натиск.
ДАВ ДВЕ д въздействие; оказывать ~ е на кого оказвам въздействне върху някого давно парен, (против, недавно) отдавна; это было ~ това се случи отдавна; он ~ приехал той пристигна отдавна; мы познакомились ~ ние се запознахме отдавна; он живёт здесь ~ той отдавна живее тук; я ~ его не вйдел отдав­ на не съм го виждал даже частица дори, даже; ~ дети это пони­ мают даже децата разбират това; он ~ не смотрит на меня той дори не ме поглежда далее парен. по-нататък; и так ~ и тъй на- татък далёкÜ ий, -ая, -ое, -ие; далёк, далек |а, -6, - и; сравн. ст. дальше I (против, блйзкий в 1 зпа н .) далечен; ~ и е страны далечни страни; ~ и й путь далечен път; ~ о е путешествие далеч- но пътуване 2 (против, блйзкий във 2 знач.) да­ лечен; ~ о е будущее далечно бъдеще; ~ о е прошлое далечно минало; в ~ о м детстве в да- лечното детство далеко, сравн. ст. дальше (против, близко) 1 парен, далеч (е), далёко; жить ~ от города живея далеч от града; сидеть ~ от сцены седя далече от сцената; уехать ~ замина надалече 2 като сказ, далеч (е) е; фронт отсюда ~ фронтът е далеч оттук; до дому ещё ~ още сме далеч от дома (има още много път) 3 като сказ, далеч (е) е; до весны ~ пролетта е още далече <£> ~ за полночь късно след полунощ; ему ~ за сорок той отдавна е прехвърлил чети- ридесет(те); он ~ не глуп той сьвсем не е глупа в; он ~ пойдёт той ще отиде далеч, ще напредне дальнёйш|| ий, - ая, -ее, -ие по-нататъшен, следващ; ждать ~ и х указаний чакам по-ната- тъшни указания О в ~ е м по-нататък, за - напред, за в бъдеще; в ~ е м мы обо всём дого­ воримся по-нататък ние ще се уговорим за всичко дальнЛ ий, -яя, -ее, -ие далечен; ~ и е районы страны отдалечени (те) райони на страната; ~ и й путь далечен път дальше неизм. I сравн. ст. на далёкий по- далечен 2 сравн. ст. на далеко но-далече 3 парен, след това, после, по-нататък; что бу­ дет ~ ? какво ще стане по-нататък?; рассказы­ вай ~ разказвай по-нататък данн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 даден; ~ы й факт даден факт; ~ о е условие дадено условие; в ~ ом случае в дадения случай; в ~ое время понастоящем; в ~ ы й момент в момента; в ~ у ю минуту в тази минута 2 като същ . данн |ые, -ых мн. данни; по официальным ~ ы м сгюред офици- алните данни; сделать вывод на основании мно­ гих — ых направя извод въз основа на много данни дарить, дарю, дар |ишь, -ят несв. (св. пода­ рить) кого-нто кому-чему (по)дарявам; ~ де­ вушке цветы гюдарявам на девойката цветя дат|| а, -ы ж дата; ~ а рождения дата на раждането; указать ~ у посоча датата; Седь­ мое ноября тысяча девятьсот семнадцатого го­ д а — историческая ~ а Седми ноември 1917 година е историческа дат а дательный: ~ падёж грам . дателен падеж дать, дам, дашь, даст, дад|| йм, -йте, - ут, мин. дал, дала, дал|о, -и (не дал, не дала, не дало, не дали) св. (несв. давать) 1 кого-что кому-чему, също с инф. дам; ~ кнйгу това­ рищу дам книгата на другаря си; ~ свой адрес знакомым дам адреса си на познатите; дайте мне ключ от комнаты дайте ми ключа от стаята; фабрика дал& з а месяц много метров ткани фабриката произведе за един месец много метри плат 2 дам, организирам; ~ концерт дам кон­ церт; ~ обед в честь высокого гостя дам обед в чест на високия гост 3 с инф. дам; ~ кому пить, есть дам на някого да пне, да яде 4 със съотв. съ щ . дам; ~ приказ дам заповед; ~ сиг­ нал дам сигнал О ~ волю (чувствам, слезам и т.н.) дам воля (на чувства, сълзи и т.н.); ~ слово а) дам дума, обещая; он дал слово не опаздывать той обеща да не закъснява; б) дам думата някому; председатель дал мне слово после перерыва председателят ми даде думата след почивката; ~ телеграмму изпратя теле- грама; не ~ в обйду кого застъпя се за няко­ го, не позволя да обидят някого; — пощёчину ударя плесница; я тебе дам! ще ти дам да раз­ берет!; как пить сто на сто, непременно дач || а, -и ж вила; большая, новая ~ а голям а, нова вила: жить на ~ е живея на вилата; по­ ехать на ~ у замина на вилата два, двух м, с два, две; двама; две, двух ж числ. две; ~ человека двама души; двум то­ варищам на двама другари; ~ окна два про- зореца; ~ села две села; около двух рублей около две рубли; он живёт двумя этажами вы­ ше той живее два етажа по-горе; две жёнщины две жени; двум подругам на двете приятелки; с двух сторон от двете страни двадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. двадесети; ~ ы е годы двадесетте години двадцат|| ь, -н числ. двадесет; ~ ъ человек 20 души; ~ ь пять лет 25 години двенадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. дванадесети двенадцати ь, -и числ. дванадесет; ~ ь де­ вочек и мальчиков 12 момичета и момчета; до~и летдо12години; к~и часам към 12ча­ са; в году ^ ь месяцев годината има 12 месеиа дверЦ ь, -и, предл. о -и, в (на) -й, мн. {cfc£t{o като ед. ч .) -и, -ей. твор. -ьмй и -ями ж (не оър- кай с ворота) врата; дубовая ~ ь дъбова врата; ~ь в комнату врата (та) към стаята; открыть, закрыть ~ ь отворя, затворя вратата; войтй в ~ь вляза през вратата; подойтй к ~и (к ~ям) приближа се до вратата; стоять у ~и , у ~ёй, 61
ДВЕ ДЕД Дверь в ~ях стоядо,навратата О показать (на) ~ь кому песоча вратата на някого, изгоня някого; при закрытых ~ я х при закрити врати двести, двухсот числ. двеста; ~ человек 200 души; в двухстах метрах от дороги на 200 метра от пътя двйгател|| ь, -я м двигател; электрический, реактивный ~ ь електрически, реактивен дви га­ тел; ~ ь внутреннего сгорания двигател с вътрешно горене; включйть, выключить ~ ь включа, изключа двигателя двйга|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. что и чем движа, местя, премествам; ~ т ь мебель премествам мебелите; ~ т ь руками мърдам ръцете си двйгаЦ ться, -юсь, - ешься, - ются и двй- ж| ешься, -утся несв. движа се; ~ ться быстро, медленно движа се бързо, бавно; трамвай ~ е т с я по рельсам трамваят се движи по релсите; поезд движется со скоростью сто километров в час влакът се движи със скорост 100 кило­ метра в час; не ~йся! не мърдай! движении е, - я с движение; быстрое, медлен­ ное ~ е бързо, бавно движение; приводйть в ~ е пускам в движение, задвижвам; приходить в ~е задвижва се; ~ е руки, головы движение на ръката, на главата; быстрые, ловкие ~ я бързи, ловки движения; сделать осторожное ~ е на- правя предпазливо движение; лежать без ~ я лежа неподвижно; правила уличного ~ я пра- вилата за уличното движение; на улицах горо­ да большое ~ е по улидите на града има голямо движение; революционное, рабочее ~ е рево­ люционно, работническо движение; ~ е борцов за мир движението на борците за мир двое, двоих, двоим числ. (с одуш. същГм. р ., със същ., имащи само мн. ч., и с личн. мест, в мн. ч .) два, двама, две; ~ братьев двама братя; ~ мужчйи двама мъже; ~ детей две деца; ~ суток две деноношия; иас, вас, их ~ ние сме, вие сте, те са двама двойкЦ а, -и^ мн. дво |йки, -ек, -йкам ж двой­ ка; ему поставили ~ у писаха му двойка двойи|| ой, -ая, -ое, -ые двоен; ~ой расход двоен разход; ~ а я плата двойна такса; ~ ы е двери двойни врати двор, -а м двор; въехать во ~ вляза в двора (с превозно средство) ; вход в дом со ~ а входът е откъм двора; окна выходят во ~ прозорците гледат към двора 0 на ~ ё (на)вън, вънка двор!! ёц, -ца м 1 дворец; мраморный ~ мра- морен дворец; Большой Кремлёвский ~ ё ц Го- лемият кремълски дворец; во ~ ц ё находится му­ зей в двореца има музей 2 чего Дворец; Дворец культуры Дворец на културата; Дворёц съез­ дов Дворец на конгресите; соревнования во Дворцё спорта състезания в Двореца на спорта; заниматься в кружке при Дворцё пионеров участвувам в кръжока при Двореца на пионе- рите двоюродн|| ый, -ая, -ое, -ые: ~ ы й брат бра- товчед; ~ а я сестра братовчедка двухсот!! ый, - ая, -ое, - ые числ. двустотен дёвочкН а, -и, мн. дёвоч |ки, -ек, -нам ж (не бъркай с дёвушка) момиче (нце). —аималь­ чик момиченце и момченце; ~ а семи лет моми- ченце на 7 годный; ~ и играют в куклы моми- ченцата играят на купли дёвушк!! а, -и, мн. дёвуш |ки, -ек, -кам ж (не бъркай с дёвочка) девойка, момиче; молодая, красивая ~ а младо, хубаво момиче девяиост!! о, - а числ. деветдесет; ~ о человёк 90 души; дёдушке исполнилось ~ о лет дядо (ми) навърши 90 годный девяностЦ ый, -ая, -ое, -ые числ. деветдесети девятисот 1| ый, -ая, -ое, -ые числ. деветстотен девятнадцати ый, - ая, -ое, -ые числ. деветна- десети девятнадцати ь, -и числ. деветнадесет; ~ ь лет 19 годный девят|| ый, - ая, -ое, -ые числ. девети дёвят|| ь, -й числ. девет; ~ ь человёк 9 души; приходйть на работу к ~ й часам утра идвам на работа към 9 часа сутринта девятьсот, девятисот числ . деветстотин; ~ рублей 900 рубли дед, -а м (не бъркай с дядя) дядо 0 Дед- мороз Дядо Мраз дёдушк|| а, -и, мн. дёдуш |ки, -ек, -кам м (не бъркай с дядя) дядо; ~ а с внуком дядо с внуче 62
ДЕЕ ДЕМ деепричасти|| е, -я с грам . деепричастие дежурить, дежур |ю, -ишь, -ят несв. дежуря; ~ по школе главен дежурен съм в училище; ~ на заводе дежуря в завода дежурн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 дежурен; —ый врач, учитель дежурен лекар, учител 2 като същ. дежури|ый, -ого м дежурен; дежурн|ая, -ой ж дежурна; ~ ы й по школе, по вокзалу дежурен в училището, на гарата; кто сегодня ~ ый? кой е дежурен днес? действий е, -я с 1 действие; постъпка; наме­ тить план ~ й набележа план за действие; его ^ я не получили одобрения неговите дей­ ствия не получиха одобрение 2 действие, рабо­ та; ~ е мехаийзма работата на механизма; привестй в ~ е пусна в действие 3 (въз)дей ствие; ~ е солнечных лучей на растения въздей- ствие(то) на слънчевите лъчи върху растения- та; под ~ е м тепла под действието на топлината; лекарство оказало сйльиое ~ е лекарството оказа силно въздействие 4 действие, акт; драма в четырёх ~ я х драма в 4 действия О вводйть/ ввестй в ~ е пускам/пусна в експлоатация; вступать/ вступйть в ~ е влиза/влезе в сила действительно н ар еч . действително, наисти- на; он ~ болей той наистина е болен действйтельност|| ь, -и ж действителност; современная ~ ь съвременната действителност 0 в ^ и в действителност действ!! овать, -ую, -уешь, -уют несв. 1 дей- ствувам; ~ о в а т ь самостоятельно, решительно действувам самостоятелно, решително; отряд ~ овал в тылу врага отрядът действуваше в ти- ла на противника 2 (само 3 л.) работи; как ~ у е т этот прибор? как работи този уред? 3 на кого-что и без доп. (въз)действувам, влияя; лекарство хорошо ~ у е т лекарството действува добре; угрозы на него не ~ у ю т заплахите не му действуват О дующие лица действуващи лица декабри ь, -я м декември; ои приедет в ~ ё (пятого ~ я ) той ще пристигне през декември (на пети декември) декабрьск|| ий, - а я , -ое, -ие декемврийски делать, дела |ю, -ешь, -ют несв. (св. сделать) 1 что правя, върша; ~ всё быстро, хорошо правя всичко бързо, добре; ничего не ~ нищо ие върша 2 что правя, постъпвам; так нельзя ~ така не се прави; что вы собираетесь ~ ? какво миелите да правите?; ои ие знал, что ~ той не знаеше какво да прави 3 что правя, изработ- вам; ~ мебель правя мебели 4 что правя; ~ замечание правя забележка; ~ ошибки правя грешки; ~ подарок правя подарък; ~ уступку кому правя отстъпка на някого; ~ попытку пра­ вя опит; ~ выговор мъмря 5 кого-что кем-чем или каким правя; ~ к о го своим помощником правя някого свой помощник; очкй делали его неузнаваемым очилата го правеха неузнаваем О ~ вид преструвам се, правя се; ~ из мухи слона правя от мухата слон, от нищо нещо дела!! ться, - ется, -ются несв. (само 3 л.) става; что здесь ~ется? какво става тук? делегат, -а м делегат; ~ съезда делегат на конгреса; ~ от завода делегат от завода делегации я, -и ж делегация; советская ~ я съветска делегация; иностранная ~ я чужде- странна делегация; встречать ~ ю посрещам делегация(та); в конгрессе участвовали ~ и многих стран в конгреса взеха участие делега­ ции от много страни делёииН е, -я с 1 разделяне, делене; ~ е на части разделяне на части 2 (против. умноже­ ние) деление; ~ е чисел деление на числата делйть, делю, дел |ишь, -ят несв. (св. разде- лйть) 1 кого-что деля, разделяй; ~ учеников на группы разделяй учениците на групи 2 что (против, умножать) деля; ~ числа деля числа 3 что с кем деля, споделям; ~ с друзьями горе и радость споделям с приятелите си скръб и радост делйться, делюсь, дёл|ишься, -ятся несв. 1 (св. разделйться; само 3 л.) дели се; звуки де­ лятся иа гласные и согласные звуковете се де­ лят на гласни и съгласни 2 (св. поделйтьей) чем с кем споделям; ~ с кем знаниями, опы­ том работы споделям с н як ого своите знания, опита си в работата дел!! о, -а, мн. - а , дел, -ам с работа; дело; в някои съчетания с род. п. не се превежда; важное, трудное ~ о важна, трудна работа; ~ о воспитания молодёжи възпитанието на младежта; заниматься общественными ~ а м и занимавам се с обществена работа; прини­ маться за ~ о залавям се за работа; иметь много дел имам много работа; быть без ~ а нямам работа; текущие текущи работи; обсуждать ~ а завода обсъждам работите иа завода; министерство внутренних дел министер­ ство на вътрешните работи; защита Родины — ~ о всего народа защитата на родината е дело на целня народ; труд — ~ о чести трудът е въпрос на чест; это наше общее ~ о това е наша обща работа ф в том, что... работата е там, че...; в (на) самом ~ е в действителност; в чём ~ о? какво има?;иметь ~о скем-чем имамра­ бота с някого-нещо; на ~ е в действителност; то и ~о постоянно; как ~а? как върви ра­ ботата? демократически ий, - а я , -ое, -ие демократи­ чен; ~ и й строй демократичен строй; ~ а я рес­ публика демократична република демократа!! я, -и ж демокрация; социалистй- ческая ~я социалистическа демокрация; партийная ~ я партийна демокрация демонстрации я, -и ж демонстрация, манифе­ стация; праздничная ~ я трудящихся празнич- на манифестация на трудещите се; участвовать 64
Праздничная демонстрация трудящихся на Красной площади в ~ и участвувам в манифеста цията, в демон- страцията дёиежнН ый, -ая, -ое, -ые паричен; ~ а я ре­ форма парична реформа день, дня м ден; зимний, солнечный ~ зимен, слънчев ден; в середине (в конце) дня в сре- дата (в края) на деня; в два часа дня в 2 часа през деня; дни стали короче дните станаха по- къси; уехать на несколько дней за мина за някол- ко ден а; вернуться через три дня върна се след 3 ден а; в году триста шестьдесят пять дней годината има 365 дни; рабочий ~ продолжает­ ся восемь часов работният ден продължава 8 часа; ~ рождения рожден ден; День шахтёра Денят на миньора; День учителя Денят на учи­ теля; День Победы Денят на Победата; Между­ народный женский ~ Международният ден на жената; дни молодости, юности млади годи ни О выходной ~ почивен ден; добрый добър ден! изо дия в ~ от ден на ден, всеки ден; на днях тез и дни; иа днях он уехал отдыхать тези дни той замина на почивка; на днях он будет сдавать экзамен тези дни той ще се явява на изпит деньги, денег, деньгам мн. пари; зарабаты­ вать, тратить ~ печеля, харча пари; запла­ тить ~ в Käccy платя на касата; положить ~ в кошелёк сложа парите в портмонето О бросать/бросить ~ на ветер хвърлям /хвърля (си) пари (те) на вятъра, пропилявам /пропи­ лен пари^те) депутат, -а м депутат, народен представи­ тел ; Советы народных ✓ v'OB съвети на народ- ните депутата; Съезд нарбдных ~ о в СССР Конгресът на народимте депутата на СССР деревёнскЦ ий, - ая, - ое, -ие селски; ~ая улица селска улица дерёви|| я, -и, мн. дерев |ни, -ёнь, -ням ж село; большая ~ я голямо село; жить в ~ е жи- вея на село; приехать из ~ и дойда от село 5-612 65
дип дерев|| о, - а с 1 мн. дерёвь|я, - ев дърво; лиственные, хвойные деревья широколистин, ДЕР Дерево иглолистни дървета; плодовое ~ о овошка 2 (мн. н ям а) дърва, дървен материал деревяин|| ый, - ая, -ое, -ые дървен; ~ ы й стол дървена маса; ~ а я ложка дървена лъжица; ~ ы е игрушки дървени играчки держать, держу, дёрж |ишь, -ат несв. кого - что държа; ~ ложку, стакан държа лъжица, водна чаша; ~ портфель в правой руке държа чанта в дясната си ръка; ~ ребёнка на руках държа детето на ръце; ~ ребёнка за руку държа детето за ръка; ~ руки за спиной държа си ръцете зад гърба; ~ книги в шкафу държа книгите в библиотеката; ~ цветы на окне държа цветят а на прозореца; ~ кого в плену, под арёстом държа някого в плен, под арест ~ ответ за что отговарям за нещо; ~ речь нроизнасям реч; ~ себя в руках владея се держаться, держусь, дёрж |ишься, - атся несв. 1 за кого-что държа се; ~ рукой за перйла държа се за парапета; он встал, держась за край кровати той стана, като се държеше за края на леглото 2 (само 3 л.) на чём държи се; картина держится иа гвозде картината се държи на пирон; полка еле держится полииата едвам се държи 3 как държа се; ~ скромно, уверенно държа се скромно, уверено 4 ч его придържам се; ~ правой стороны движа се отдясно десят|| ок, -ка м десет, десет парчета, десети- иа; ~ о к карандашей, папирос, яиц, яблок де- сет(ина) молива, цигари, яйца, ябълки десят|| ый, -ая, -ое, -ые числ. десети; ~ы й вагой десети вагон; в ~ом часу в 9 и нещо дёсят|| ь, -й числ. десет; ~ ъ человек, домов, лет 10 души, къщи, години; с ~ й часов утра от 10 часа сутринта дети, детей, детям, детей, детьми, о детях мн. 1 (мн. ч . към ребёнок; против, взрослый в ъ в 2 зн ач.) деца; ~ школьного возраста деца на училищна възраст; спектакль для детей стектакъл за деца; ~ играют в саду децата играят в градината 2 деца; у него уже взрос­ лые ~ децата му са вече големи; у них нет детей те нямат деца дётскИ ий, -ая, -ое, -ие детски; ~и й возраст детска възраст; ~ и е годы детски години; ~ а я комната детска стая; ~ и е кнйги, йгры, болез­ ни детски книги, игри, болести О ~ и й дом детски дом; ~ и й сад детска градина дётств|| о, - а с детство, детинство; счастлй- вое ~ о щастливо детство; друзья ~ а приятели от детинство; в ~ е он жил в деревне като малък той живееше на село дешевле неизм. I сравн. ст. на дешёвый по- евтин 2 сравн. ст. на дёшево по-евтино дёшево, сравн. ст. дешевле нареч. (против. дорого) евтнно; ~ купйть, продать что евтино купя, продам н ещ о дешев || ый, -ая, -ое, -ые; дёшев, дешева, дё­ шев |о, -ы; сравн. ст. дешевле (против, доро­ гой в I знач.) евтин; ~ый товар евтина стока; купйть что по ~ой цене евтино купя нещо дёятелЦ ь, -я м деец, деятел; государственный ~ ь държавен деец; общественный, политйче- ский ~ ь обществен, политически деец; заслу­ женный ~ ь науки, искусства заслужил деятел (деец) на науката, на изкуството деятельности ь, -и ж дейност; научная, об- щёствеиная, трудовая ~ ь научна, обществена, трудова дейност; жизнь и ~ ь В. И. Ленина животът и дейността на В. И. Ленин диагноз, - а м диагноза диалёктик|| а, -и ж диалектика; ~ а природы диалектика на природата диалектически ий, -ая, -ое, -ие диалектически; ~ и й материализм диалектически материалнзъм диаметр, - а м диамётър; ~ окружности диа- метър(ът) на окръжност(та) Диван диван, - а м диван, канапе; сесть иа ~ сед- на на канапето; лежать на ~ е лежа на дива­ на дйк|| ий, -ая, -ое, -ие див; ~и е звери диви зверове; ~ а я утка дива патица; ~ и й виноград дива лоза; ~ и е горы, скалы диви плянини, скал и диктатуру а, -ы ж диктатура; ~ а пролетариа­ та диктатурата на пролетариата диплом, -а м диплом ( а) ; ~ инженера дипло­ ма на инженер; получйть, вы да ть ~ об окон­ чании института пол у ча , издам диплома за за - вършено в и с те образование; получйть ~ “пер­ вой степени на конкурсе пианистов получа диплом първа степей на конкурса за пианистн дипломатйческ|| ий, - а я , -ое, -ие дипломати­ чески; ~ и е связи дипломатически връзки; 66
дир ДОБ д установйть, прекратить ~ и е отношения устан о- вя, скъса м дипломатическите отношения директор, -а , мн. - а , -ов м директор; ~ школы директор на училището дирижёр, - а м диригеит; ~ хора диригент Дирижёр на хор (а); оркестр под управлением известно­ го ~ а оркестър, ръководен от известен дири­ гент дисциплин!! а, -ы ж дисциплина; школьная ~ а училищна дисциплина; трудовая, партий­ ная ~ а трудова, партийна дисциплина; соблю­ дать, нарушать ~ у спазвам, нарушавам дис- циплината длин|| а, -ы ж дължина; ~ а стола, верёвки, улицы дължина на масата, на въжето, на улицата; измерить ~ у комнаты измеря дължи- ната на стаята; измерить комнату в ~ у и в ширину измеря дължината и ширината на стая ­ та; доска ~ой в метр дъска, дълга един метър; меры ~ы мерки за дължина; прыжок в ~ у скок на дължина длйнн|| ый, - ая, -ое, - ые; длинен, длинна, длйнн |о, -ы и длинны (против, короткий) дъл ъг; ~ а я доска дълга дъска; ~ а я улица, река дълга улица, река; ~ а я дорога дълъг път; ~ о е платье дълга рокля; ~ ы е волосы дълга коса; ~ы й доклад, рассказ дълъг доклад, разказ длйтельн|| ый, -ая, -ое, -ые; длйтелен, длй- тельн|а, -о, -ы продължителен, дъл ъг; ~ ы й отпуск дълга отпуска; ~ а я командировка продължителна командировка; ~ а я болезнь продължителна болеет: ~ о е отсутствие продъл- жително отсъствие для предлог с род. п. за; полка ~ книг поли- ца за книги; ящик ~ пйсем и газет кутия за писма и вестници; места ~ пассажйров с детьмй места за пътници (майки) с деца; курить — вредно ~ здоровья пушенето е вредно за здра- вето; прогулки полезны ~ детей разходките сг полезни за децата дневн|| ой, -ая, -ое, -ые днёвен; ~ о й свет днев- на светлина; в ~ о е время през деня; ~ а я норма дневна норма; работать в ~ у ю смену работа дневна смяна днём парен , денем, през деня; утром на улице было холодно, а ~ стало тепло сутринта навън беше студено, а през деня стана топло; ~ он работает, а вечером учится денем той работи. а вечер ходи на училище дио, дна с дъно; ровное ~ равно дъно; ~ ре- кй, озера дъното на реката, на езерото; на дне моря на морското дъно; достать со дна моря извадя от дъното на морето; ~ бочки, бутылки, ведра дъното на бъчвата, на шишето, на кофата: перевернуть лодку вверх ~ м обърна лодката с дъното нагоре О идтй/пойтй ко дну потъвам/ потъна; пить до дна пия (на) екс до предлог с род. п. 1 (често с предловите от, с — предел за разстояние или време) до; от Москвы до Ленинграда от Москва до Ленин­ град; до реки уже блйзко реката вече е близо; от восхода до заката от изгрев до залез; с утра до вечера от сутрин до вечер; от начала до конца от началото до края; до отхода поезда осталось пять минут до тръгването на влака ос- та ва т 5 минути; доехать до города стигна града; ждать до вечера чакам до вечерта; борьба дс победы борба до победа; смеяться до слёз смея се до сълзи 2 (възрастова граница) под; дети до шестнадцати лет деца под 16 години с (против, после във 2 знач.) преди, до; до войны преди войната; до революции преди революция- та 4 (предел з а количество) около; до; в зале помещается до тысячи человек залата по- бира около 1000 души; мороз доходил до сорока градусов студът стигаше (до) 40° 0 ДО завтра до утре; до свидания! до виждане!; до того, что... така, че.., до такава степей, че..; он до того ус­ тал, что сразу заснул той така се измори, че веднага заспа добавить, добав|лю, -ишь, -ят св. (несв. до­ бавлять) что и чего добавя, прибавя; ~ три руб­ ля добавя 3 рубли; ~ сахару в чай сложа още захар в чая; ~ несколько слов прибавя ня- колко думи; мне нечего ~ няма какво да добавя добавлении е, -я с добавяне, прибавяне добавля|1 ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. доба­ вить) что и ч ег о добавям, прибавям добиваЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. добйться) ч его домогвам се; постигам; ~ т ь с я своей цели преследвам целта си добйться, добь |юсь, - ёшься, - ются, повел. добейся св. (несв. добиваться) ч его домогна се; постигна; ~ успеха, признания постигна ус­ пех, признание; ~ своей цели постигна целта си 5* 67
добрЦ о, - а (мн. няма) с 1 (против. зло в 1 знач.) добрина, добро (дело); стремиться делать ~ о стремя се да правя добрини; желать ~а кому желая някому доброто 2 имот, богатст­ во, лични вещи; чужое ~ о чуждо богатство добровольно нареч. доброволно; ~ согласйть- ся на что съглася се доброволно за нещо добровольнЦ ый, - ая, -ое, - ые доброволен; ~ ы й труд доброволен труд; ~ а я помощь добро- волна помощ добрЦ ый, -а я, -ое, -ые; добр, добра, добро, добры (против. злой в 1 знач.) добър; ~ый че­ ловек добър човек; ~ а я улыбка добра усмивка; ~ое лицо добро лице; ~ ы е глаза добри очи О ~ое утро (с ~ым утром)! добро утро!; ~ ы й день! добър ден!; ~ы й вечер! добър ве­ чер!; всего —ого! всичко хубаво!; по ~ о й воле доброволно добыва|| ть, -ю, -ешь, -ют н есв. (се. добыть) что добивам, изкарвам; ~ т ь золото, нефть до- бивам злато, нефт; ~ т ь масло из семян рас­ тений добивам масло от семената на растения- та добыть, добуд |у, -ешь, -ут, мин. добыл, добы­ ла, добыл |о, -и св. (несв. добывать) что добия, изкарам; ~ за смену много тонн руды добия за една смяна тонове руда добыч || а, -и ж добиване; добив; ~ а нефти, руды добив на нефт, на руда довёри|| е, -я с доверие; полное ~ е пълно до­ верие; оказывать ~ е оказвам доверие; терять ~ е губя доверие; пользоваться ~ е м коллек­ тива ползвам се с доверието на колектива; его слова не заслуживают ~ я думите му не за­ елуж ават доверие; входить /войти в ~ е к кому печеля / спечеля доверието на някого; выхо­ дить / выйти из ~ я (у кого) губя / загубя доверието (на някого) довёрЦ ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. доверять във 2 знач.) кому что и с инф. доверя, поверя; ~ и т ь бабушке воспитание детей поверя на ба- бата възпитанието на децата; ~ и т ь тайну другу доверя тайна на приятеля си доверя|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. 1 (само н есв.) кому вярвам, имам доверие; ~ т ь врачу, учителю имам доверие на лекаря, на учителя; солдаты ~ л и своему командйру войииците вяр- ваха на (в) своя командир 2 (св. доверить) кому что и с инф. доверявам, поверявам; ~ ю вам получить мой деньги упълномощавам ви да получите парите ми довести, довед|у, -ёшь, -ут, мин. довёл, до­ вел |а, -6, -й св. (несв. доводить) 1 кого до чего доведа, заведа; ~ ребёнка до дома довода детето до дома 2 что до чего докарам, прока­ рам; ~ железную дорогу до моря прокарам же- лезопътна(та) линия до морето 3 кого до чего доведа, докарам; ~ до отчаяния докарам до от­ чаяние ДОБ доводйть, довожу, довод |ишь, -ят несв. (св. довести) 1 кого до чего довеждам, завеждам 2 что д о ч ег о докарвам, прокарвам; ~ работу до конца завършвам работата 3 кого до чего до­ веждам, докарвам; ~ до слёз докарвам до сълзи О ~ до сведения кого съобщавам на някого довольно нареч. 1 доволно; он ~ улыбался той се усмихваше доволно 2 (с прил. или нареч.) доста, достатъчно; ~ красив, умён доста хубав, умен; ~ быстро, медленно, хорошо доста бързо, бавно, добре; прошло ~ много времени мина доста време 3 ч его и с инф. стига, достатъчно, доста; ~ споров стига спорове; ~ спорить, шуметь стига сте спорили, шумели; с меня ~ ! от мене толкова! довёл ьн|| ый, - ая, - ое, - ые; доволен, до­ вёл ьн |а, -о, -ы, кем-чем доволен; ~ ы й вид доволен вид; он доволен работой той е доволен от работата; отец доволен сыном бащата е до­ волен от сина си; зрйтели остались ~ ы новым спектаклем зрителите останаха доволни от но- вия спектакъл догада|| ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. догадываться) (до)сетя се; ~ т ь с я , как откры­ вается замок досетя се как се отключва бравата; онй ~ л и с ь послать телеграмму те се сетиха да пратят телеграма догадываЦ ться, -юсь, - ешься, - ются несв. (св. догадаться) (до)сещам се; я ~ ю с ь , что вы здесь недавно досещам се, че сте тук отскоро догнать, догоню, догон |ишь, - ят, мин. догнал, догнала, догнал |о, -и св. (несв. догонять) кого- что догоня, достигна, настигна; ~ товарищей, которые ушли вперёд настигна приятелите, конто са напред; ~ передовое предприятие достигна челното предприятие договарива|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. договорйться) с кем о чём и с инф. уго- варям се, споразумявам се; ~ т ь с я с друзьями о поездке уговарям се с приятелите за пътуването договор, -а , мн. - ы, -ов м договор, спогодба; мирный ~ мирен договор; ~ о дружбе и взайм- ной помощи договор за дружба и взаимопомощ; заключйть, подписать сключа, подпита до­ говор договор!! йться, -юсь, -йшься, -ятся св. (несв. договариваться) с кем о чём и с инф. уговоря се, споразумея се, разбера се; — йться с товарищем о встрече уговоря се с приятеля си за срещата; мы ~йли сь встретиться завтра уговорихме се да се срсщнем утре догоня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. догнать) кого-что догонвам, достигай, настигам доезжаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. доехать) до чего (до)стигам (с превозно средство); ~ т ь до деревни стигам (до) селото доехать, доёд |у, -ешь, -ут св. (несв. доезжать) до чего (до)стигна (с превозно средство) до города стигна (до) града; ~ до поворота стигма ДОЕ 68
дож дом д (до) завоя; ~ до центра на метро стигна до центъра с метрото; как ~ до вокзала? как да стигна до гарата? дождаться, дожд|усь, - ёшься, - утся, мин. дождал |ся, -ась, -ось, -йсь св. кого -чего доча­ кам; ~ отца, матери, письма, поезда дочакам баща си, майка си, писмото, влака; ~ успеха, победы дочакам успех(а), победа(та) дождев || ой, -ая, -ое, -ые дъждовен; ~ а я вода дъждовна вода; ~ ы е капли дъждовни капки дождлйв|| ый, - ая, -ое, -ые дъждовен; ~ ы й день дъждовен ден; ~ а я погода дъждовно вре- ме дождь, дождя м дъжд; сильный, мелкий, тёп­ лый, летний ~ силен, ситен, топъл, летен дъжд; ~ идёт / пошёл вали / заваля (дъжд); начался ~ заваля (дъжд) дойтй, дойд |у, -ёшь, -ут, мин. дош |ёл, -ла , -ло, -лй св. (несв. доходйть) до чего (до) стигна; ~ до угла стигна (до) ъгъла; ~ пешком до школы стигна пеша до училище (то ); во время наводнения водй дошла до окон по време на наводнението водата стигна до прозорците доказательству о, - а с доказателство; приво- дйть ~ а привеждам доказателства; служйть ~ ом чего служа за доказателство на нещо дока|| зать, -жу, докаж |ешь, -ут св. (несв. доказывать) что докажа; ~ з а т ь на практике свой знания докажа на практика знанията си доказыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. дока­ зать) что доказвам доклад, -а м доклад; научный, интересный ~ научен, интересен док лад; ~ о космических полётах доклад за космическите полети; делать, читать ~ изнасям, чета доклад; готовиться к ~у готвя се за доклад; выступать с ~ом на съезде изнасям доклад на конгреса докладчик, - а м докладчик; ~ говорйл ин­ тересно докладчикът говори интересно докладываЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. до- ложйть) кому что и о чём докладвам; ~ т ь результаты наблюдений (о результатах наблю­ дений) докладвам резултатите от наблюденията доктор, - а , мн. - а, -ов м I доктор, лекар; разрешйте войтй? докторе, мога ли да вляза? 2 доктор; ~ наук доктор на науките документ, - а м документ; исторйческий ~ ис­ торически документ; важные ~ ы важни доку- менти; проверять ~ ы проверявам документи- те долг I, -а, предл. о -е, в -е (мн. няма) м дълг, задължение; гражданский, партййный ~ граждански, партиен дълг; ~ перед Родиной дълг пред родината; чувство ~ а чувство за дълг; выполнить свой ~ изпълня дълга сн долг Н, -а (-у), предл. о -е, в -у, мн. -й, - ов м дълг, заем; большой ~ голям дълг; возвратить, отдать ~ върна дълга си; иметь ~ й имам дългове О брать в ~ вземам назаем; давать в ~ давам назаем долг|| ий, -ая, -ое, -ие; долог, долга, долг |о, - и и долгй; сравн . ст. дольше (против, короткий във 2 знач.) дълъг; ~ий путь дълъг път; ~ая жизнь дълъг живот; ~ о е отсутствие дълго от- съствие; ~ о е время дълго време долго, сравн. ст. дольше нареч. дълго; ~ разговаривать, ждать разговарям, чакам дълго долета|[ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. долететь) д о чего долитам; стигам със самолет доле|| тёть, -чу, -тйшь, -тят св. (несв. доле­ тать) до чего долетя; стигна със самолет; ~тёть от Ленинграда до Москвы за час пътувам със са­ молет от Ленинград до Москва 1 час должен, должн |а, -6, -ы като сказ. 1 с инф. трябва, длъжен, задължен; я ~ уехать трябва да замина; она должна это сделать тя трябва да го направи; завтра мы должны встретиться утре трябва да се срещнем 2 кому дължа, длъжен съм; он ~ мне сто рублей той ми дължи 100 рубли; сколько мы вам должны? колко ви дължим? О должно быть вметн. д . сигурно, вероятно; ~ 6 быть, он не приедет той сигурно няма да дойде должности ь, -и, мн. -и, -ей ж длъжност, служба; важная, ответственная ~ ь важна, от- говорна длъжност; получйть новую ~ ь получа нова длъжност; назначить кого на ~ ь заве­ дующего отделом назнача някого за завеждащ отдел долйн|| а , -ы ж долина; горная ~ а планинска долина; ~ а рекй долината на реката; спустйть- ся в ~ у сляза в долината долож|| йть, -у, долож |ишь, -ат св. (несв. докладывать) кому что и о чём доложа; ~ й т ь командйру о выполнении задания доложа на командира за изпълнението на задачата дольше неизм. 1 сравн. ст. на долгий по- дълъг 2 сравн. ст. на долго по-дълго дол|| я, -и, мн. -и, -ей ж част, дял, пай; делйть на равные ~ и деля на равни части; в его словйх есть ~ я правды в думите му има ча­ стица истина О на мою (твою , его и т.н.) ~ю,на~юкогонамене(натебе,нанего и т.н.) , на някого; на твою ~ ю досталось не­ сколько книг на тебе се паднаха няколко книги дом, -а (-у), мн. -а, -ов м 1 къща, сграда, здание; деревянный, каменный, большой ~ дървена, каменна, голяма къща; ~ в два этажа двуетажна къща; строить ~ а строя къщи (сгради); жить в новом ~ е живея в нова къща (в нов жилищен блок); войтй в ~ вляза в сградата; выйти из ~ а изляза от сгра- дата; библиотека находится в соседнем ~ е библиотеката се намира в съседното здание 2 дом, жилище; дойтй до ~ у стигна до дома; уйтййз ~у изляза от къщи; держать в ~е со- 69
дом доп Долина баку държа в къщи куче 3 чего дом; Дом куль­ туры дом на културата; културен дом; Дом учё­ ных дом на учените; Дом книги дом на книгата; ~ отдыха почивна станция О детский ~ детски дом; на ~ за в къщи; доставить посылку на ~ донеса колет(а) в къщи; на ~ у в къши; ра­ ботать на ~ у работа надомно дома парен, (где?; не бъркай с домой) в къщи, у дома; сидеть ~ стоя си в къщи; вечером ме­ ня не будет ~ вечерта няма да съм в къщи; я забыл ~ книгу забравих книгата в къщи; чувствовать себя как ~ чувствувам се като у дома (си) домашн|| нй, -яя, -ее, -не I домашен; ~нй адрес, телефон, обед домашен адрес, телефон, обяд; ~яя работа домашна работа; ~е е хо­ зяйство домакинство 2 домашен, питомен; ~ н е животные домашни животни домой парен, (куда?; пе бъркай с дома) в къщи, у дома; идти ~ отивам си в къщи. приби- рам се; позвонить ~ обадя се в къщи; мне пора ~ време е да се прибирам донес|| тйсь, -ётся, -утся, мин. донёс |ся, -л ась, - л ось, -лнсь св. (песв. доноситься) донесе се. долети, (до)стигне; издали донёсся крик отда- лече долетя вик доноситься, донос |нтся, -ятся несв. (св. до­ нестись) носи се, долита, (до)стига; из окна доносится песня от прозореца долита песен; нз сада доносился запах роз от градината се носеше аромат на рози дополнении е, -я с 1 допълване; ~ е статьи новыми материалами допълване на статията с нови материали 2 допълнение; ~ е к инструкции допълненне към инструкцията; принять проект со всеми ~ я м н приема проекта с всички до- пълнения О в ~ е к нему в допълнение към пе- що; прямое, косвенное ~ е грам . пряко, непряко допълнение дополннтельн|| ый, - а я , - ое , -ые допълнителен, добавъчен; ~ ы е сведения допълнителни све ­ дения дополнЦ нть, -ю, -ншь, -ят св. (песв. допол­ нять) кого-что допълня; ~ н т ь статью допълня статията дополня|| ть , -ю, -ешь, -ют песв. (св. до­ полнить) к ого-что допълвам, допълням; ~ т ь рассказ подробностями допълвам разказа с под­ робности допуска|| ть, -ю, -ешь, -ют песв. (св. допус­ тить) 1 кого (до) пускам; детей до шестнадцати лет на вечерние сеансы не ~ ю т деца под 16 го- 70
доп дос д днни не се допускат на вечерни прожекции 2 что допускам; ~тьошйбки допускам грешки допустйть, допущу» допуст |ишь, -ят св. (несв. допускать) 1 кого (до)пусна; ~ кого к боль­ ному пусна някого при бод ния; ~ студента к экзаменам допусна студента до нзпити 2 что допусна; ~ ошибку допусна грешка дорогЦ а,*-и ж път; ^ а на восток, в лес, в лесу, в горах път на нзток, към гората, през го- рата, в планината; выходить на ~ у излизам (пеш) на пътя; выезжать на ^ у излизам (с Дорога превозно средство) на пътя; идти по ~ е вървя по пътя; ехать по ~ е движа се по пътя; дом у ~я къща край пътя; ~ а вела к реке пътят водеше към реката; ~ а домой път към къщи; дальняя ~ а далечен път; собираться в ~ у стя­ гам се за път; отправляться в ~ у тръгвам на път; устать с ~ и уморя се от пътя; отдохнуть с ~ и почина си от пътя; простудйться в ~ е настина по пътя () железная ~ а железопътна линия;по^еа) пътьом;б)скемведнапосока дорого, сравн. ст. дороже парен. (против. дё­ шево) скъпо; вещь стоила очень ~ предметът струваше много скъпо дорог!! ой, -ая, -ое, -йе; дорог, дорога, доро- г|о, -н; сравн. ст. дороже 1 (против. дешёвый) скъп; ~ о н подарок скъп подарък; ~ н е духи скъп парфюм; покупать по ~ о й (высокой) цене купувам на висока цена 2 скъп, драг, мил; ~ о й друг, гость скъп приятел, гост; эта книга мне ~ а как память об отце тази книга ми е скъпа като спомен за баща ми 3 (само пълна ф.) скъп; ~ й е товарищи! скъпи другари!; ~ о й друг! скъпи приятелю!; ~ а я мама! скъпа мамо! дороже неизм. I сравн. ст. на дорогой по-скъп 2 сравн. ст. на дорого по-скъпо дорожк|| а, -и, мн. дорож | кн, -ек, -кам ж пътека, пътечка; лесная ~ а горска пътека; гулять по ~ а м парка разхождам се по пътеките на парка; беговая ~ а листа; лётная ~ а листа за излитане доек)! а, -й, вин. доску, мн. дос|кн, -ок, -кам ж 1 дъека; сосновая ~ а борова дъека; пнлнть доску режа дъека; построить сарай нз досок построй барака от дъекн 2 дъека; плоча; клас­ сная ~ а черна дъека; мраморная ~ а мраморна плоча; ~ а объявлений табло за съобщения; ^ а для ягры в шахматы шахматна дъека; пясать мелом на ~ ё пиша с тебешир на дъека- та доставать, доста |ю, - ёшь, -ют несв. (св. достать) 1 до него (до)стигам; ~ рукой до потолка достигам с ръка тавана 2 что вземам, изваждам, свалям; ~ книгу с полки вземам книга от рафта (от етажерката) 3 что намирам, сдобивам се, снабдявам се; ~ бнлёты на кон­ церт намирам билети за концерт доста|| ваться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. достаться) падам се; ему всегда ~ю тся трудные вопросы винаги му се падат трудни въпросн доставI! нть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. достав­ лять) 1 кого-что доставя, закарам; ~ н т ь про­ дукты на дом доставя продуктите в къщи 2 чтосъздам, доставя, причиня; он мне ~ н л много хлопот той ми създаде много грижи доставля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. доста­ вить) I кого-что доставим, закарвам; ~ т ь пассажиров в аэропорт закарвам пътниците на аерогарата 2 что доставим, причинявам; ~ т ь радость, удовольствие доставим радост, удоволствие; ~ть неприятность причинявам неприятност достаточно I нареч. достатъчно, доста; ~ сильный доста силен; иметь ~ денег имам до­ статъчно пари 2 безл. като сказ, кого -чего доста­ тъчно е, стига; для этого ~ двух человек за това стигат двама души' достать, достан|у, -ешь, -ут св. (несв. доста­ вать) ! до чего (до)стигна; ~ рукой до потолка (до)стигна с ръка тавана 2 что взема, извадя, сваля; ~ платок из кармана извадя кърпата от джоба си 3 что намеря, сдобия се, снабдя се; ~ в библиотеке нужную кнйгу намеря в библио- теката нужната книга доста|| ться, -нусь, -нешься, -нутся св. (несв. доставаться) падна се; ему ^л ось от отца мно­ го книг той наследи от баща си много книги достигаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. достйг- нуть) чего 1 (до)стигам; ~ т ь берега стигам (до) брега; ^ т ь больших размеров достигам големи размери 2 постигам, достигам; ~ т ь боль- шйх успехов постигам големи успехи достйг|| путь, -ну, -нешь, -нут, мин. достиг, - л а, -ло, -лн св. (несв. достигать) чего 1 (до-) стигна; лодка ~ л а середины рекй лодката до- стигна средата на .реката; к вечеру мы ^ н е м города привечер ще стигнем (до) града; темпе­ ратура ~ л а сорока градусов жары температу- рата стигна 40 градуса над нулата 2 постигна, достигна; ~ н у т ь хороших результатов постиг­ на добри резултати достижении е, -я с постижение; ~ я мировой науки постиженията на световната наука 71
дос ДУБ достоинств!) о, - а с 1 (против. недостаток в ъ в 2 зн а ч .) достойнство, положително качест­ во; ~ о книги, статьи достойнство на книгата, статията; оценить по ~ у оценя по достойнство; иметь много достоинств имам много достоинст­ ва 2 достойнство; чувство собственного ~ а чув­ ство за собствено достойнство; говорить» дер­ жаться с ~ о м говоря, държа се с достойнство достойнЦ ый, -ая, -ое, -ые; достоин, достойн |а, -о, -ы чего достоен; человек, ~ ы й уважения чо- век, достоен за уважение доход, -а м доход, прйход, печалба; большой, ежегодный, государственный ~ голям, годишен, държа вен доход; трудовые ~ ы колхозников трудовите доходи на колхозниците; давать, приносить ~ да вам приход; ~ ы увеличивают­ ся, растут, уменьшаются доходите се увелича- ват, растат, намаляват дохо|| днть, -жу, доход)ишь, -ят несв. (се. дойти) до чего (до)стигам; ~дйть до станции стигам (до) гарата; во время наводнения вода ^ д й л а до самых окон при наводнението водата стигаше чак до прозорците; лес ~ д н л до города гората стигаше до града; ~ д й т ь до отчаяния стигам до отчаяние дочь, дочери, твор. дочерью, предл. о дочери, мн. дочер|и, -ей ж дъщеря; взрослая ~ голяма дъщеря; старшая, младшая ~ по-голямата, по-малката дъшеря; у неё трн дочери тя има три дъщери драм|| а, -ы ж драма; ~ ы Чехова драмите на Чехов; театр ~ ы и комедии театър за драма и комедия; поставить новую ~ у поставя нова драма; ^ а в трёх действиях драма в 3 действия драматйческ|| ий, - а я , -ое, - не драматичен, драматически; ~ н й театр, артист драматичен театър, артист; ~ н й кружок драматичен кръжок дрёвн|| ий, -яя, -ее, -не древен; ^нй город древен град; ~ я я крепость древна крепост; ~ е е государство древна държава; ~ и е народы, языки древни народи, езици дрова, дров, дровам мн. дърва; сухие, берёзо­ вые ~ сухи, брезови дърва; колоть ~ цепя дърва; топить печь ~ м и паля печката с дърва дрож|| ать, -у, -ишь, -ат несв. треперя; треса се; пол ~ н т подът се тресе; во время землетря­ сения ~ а л дом при земетресеннето къщата се тресеше; ^ а т ь от холода, от страха треперя от студ, от страх; руки ~ а т от волнения ръцете (ми) треперят от вълнение; голос ~ й т от обиды гласът (ми) трепери от обида ДРУГ 1» - a t мн. друз |ья, -ей, -ьям м (против. враг в 1 зн а ч .) приятел; старый, лучший ~ стар, най-добър приятел; друзья детства прия­ тели от детинство; у него много друзей той има много приятели друг II: друг друга (друг другу, друг с другом, друг о друге) един друг, помежду си; любить 72 ~ друга обичаме се; помогать ^ другу помага- ме си; заботиться ~ о друге грижим се един за друг друг|| ой, -ая, -ое, -не 1 друг; ~ой человек друг човек; взять ~ у ю кнйгу взема друга кни­ га; надеть ~ о й костюм облека друг костюм; уйти в ~ у ю комнату отида в друга стая; жить на ~ о н стороне улицы живея на другата стра­ на на улицата; прнйтн в ~ о й раз, в —ое время дойда друг път, в (по) друго време; стать ~й м стана друг 2 като същ. друг |ой, -ого м друг(и- ят); друг|ая, -ой ж друга(та); друг|ое, - ого с друго (то); друг |не, -йх мн. други(те); тот н ~он и единият, и другият; одйн за ~йм един след друг; всё ^ о е всичко друго; забо­ титься о ~ й х грижа се за друтите дружбЦ а, -ы ж дружба, приятелство; старая ~а старо приятелство; ~ а народов дружба (та) на (между) народите; быть в ~ е с кем прияте­ ли сме с някого дружеск|| нн, -ая, -ое, -ие дружески, прия- телски; ~ н н совет приятелски съвет; ~ а я встреча приятелска среща; ^ а я помощь дру- жеска помощ; ~ н е отношения приятелски от ношения дружественн|| ый, - ая, -ое, -ые; дружествен, дружественна, -о, -ы дружески, приятелски; ~ о е государство приятелска държава; ~ ы й визит приятеле ко посещение дружить, дружу, друж |ишь, -ат несв. дружа, водя приятелство; ~ с детства дружа от де тинство; ~ с товарищем по работе дружа с колегата си; они давно дружат те отдавна дру­ жат дружно нареч. (за)дружно, приятелски; жить ~ живея задружно; ~ браться за работу задружно се залавяме за работа дружи|| ый, -ая, -ое, -ые; дружен, дружна, дружи |о, -ы и дружны (за)дружен, приятелски; ~ ы й класс задружен клас; ~ а я семья задруж­ но семейство; ~ а я работа задружна работа; ~ ы е усилия дружни усилия; я с ним дружен аз дружа с него; мы ~ ы с детства ние дружим от детинство дуб, -а, предл. на -е, на -у, мн. -ы, -ов м дъб;
старый ~ стар дъб; в парке росли н берёзы в парка растяха дъбове и брези дубов|| ый, -ая, -ое, -ые дъбов, от дъб; ^ы й стол дъбова маса дума|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (св. подумать) о ком-чём, над чем и без доп. мисдя; ~ть о будущем мисля за бъдещето; о чём ты ~еш ь? за какво мислиш?; ^ т ь о детях мисля за децата; ~ть только о себе мисля само за себе си; ~ т ь над задачей мисля върху задачата; ~ ю , что это правда мисля, че това е истина; а вы как ~ ете? а вие как миелите? 2 (само несв.) с инф. мисля, смятам да..; он ~ е т поехать лётом в Варну той смята през лятото да отиде във Варна дур|| а, -ы ж глупачка, будала дурак, - а м глупак, будала дуть, дую, дуешь, дуют несв. 1 духам; ~ на свечу духам свещта; дует южный ветер Духа южен вятър; ветер дул с севера вятърът духаше от север 2 безл. духа; от окна дует от прозореца духа; здесь дует тук духа дух, -а мдух; настроение О (не) в ~е в (лошо) добро настроение съм; во весь ~ с всички сил и; бежать во весь ~ тичам с всички сили; падать ~ о м падам духом дух|| н, -6в мн. парфюм; хорошие ~ н хубав парфюм; запах ~ о в аромат на парфюм; флакон ~ о в шишенце (флакон) парфюм душ, -а м душ; мыться под ~ем къпя се дуб Душ под душ; принимать / принять ~ вземам / взе- ма душ душ|| а , - н, вин. душу, мн. души, душ ж душа; у неё добрая ~ а тя има добра душа; весело на весело (ми) е на душата ф всей ~ о й (всем сердцем) с дялата си душа (с цялото си сърце); от (всей) ~ н (от всего сердца) от цялата си душа (от все сърце); от всей ~ н поздравить к о г о с праздником от все сърце честитя празника на някого; в ~ ё в душата си; до глубины ~ й до дъното на душата (си); (не) по ~ ё кому кто-что допада ми (не ми до- пада) някой-нещо; ~ а не лежит к кому-чему не (ми) е по сърце, по душа някой-нещо; нямам сърце за нещо; у меня не лежит ~ а к этому делу не ми се занимав а с тази работа*, говорить по ~ а м говоря откровено; открывать / открыть душу кому разкривам / разкрия си душата пред някого душёвнЦ ый, -ая, -ое, -ые 1 душевен; ~ о е состояние душевно състояние; ~ ы е страда­ ния душевни страдания 2 сърдечен, искрен; ^ ы н разговор сърдечен разговор; ^ о е участие искрено участие душно безл. като сказ, (за)душно е; в комна­ те было в стаята беше задушно; мне ~ задушава ме душн|| ый, -ая, -ое, -ые (против, свежий въ в 2 знач.) (за)душен; ~ы й воздух спарен, тежък въздух; ~ ы н вечер душна вечер; ~ о е помеще­ ние душно помещение дяд д дым, -а (-у), предл. о -е, в -у м днм, пушек; ~ о т костра, от папиросы дим от огън(я), от цигара; из трубы шёл ~ от комина излизаше пушек; задохнуться в ~ у задуш а се от дима; в комнате было много ~ у в стаята беше за- димено дын|| я, -н ж (не бъркай с арбуз) пъпеш; спелая ~ я узрял пъпеш; есть ^ ю ям пъпеш дыр || а, -ы, мн. дыры, дыр ж дупка; на платье дупка на роклята дыхани|| е, -я с дишане; ~ е больного диша- нето на болния дышать, дышу, дыш |ншь, -ат несв. чем ди- шам; ~ свежим воздухом дишам чист в ъздух дяд|| я, -и, мн. -и, -ейм(небъркайсдеди дедушка) чичо; вуйчо; ~ я и племянник чичо и племенник 73
ЕГО ЕЛЬ Е его жест. \ вж. он, оно 2 неизм. негов (-а, -о, -и), му; ~ книга, шапка, комната неговата книга, шапка, стая; ~ брат, отец брат му, баща му; ~ товарищи неговите другари еда, еды ж 1 ядене, хранеие; мыть руки перед едой мия ръцете си предн ядене; чистить зубы после еды мия зъбите си след ядене 2 ядене, ястие, храна; вкусная, горячая ~ вкусна, топла хра на; приготовить е ду приготвя ядене едва 1 нареч. (ср. еле) едва(м); он ~ дошёл до дома той едва стигиа до дома; я ~ поднял чемодан едва вдигнах куфара; тропинка была ~ заметна пътечката едва се виждаше; звёзды ~ видны звездите едва се виждат; комната ~ освещена стаята е едва осветена; его голос ~ слышен гласът му едва се чува 2 съю з (често като едва только, едва лишь) щом (като), току (~що); ~ хозяин открыл дверь, собака выбе­ жала на улицу щом стопанинът отвори вратата, кучето изтича навън; ~ (лишь) взошло солнце, мы отправились в путь едва изгря слънцето и ние тръгнахме О ~ ли надали; ^ лн он вернёт­ ся сегодня надалн ще се върне днес; ~ не... насмалко, без малко; я ~ не упал насмалко не па дна х; они ~ не поссорились (те) едва не се скараха едннйц|| а, -ы ж единица; складывать ~ ы събирам единнци; ~ а измерения единица мяр- ка; ~ а веса, длины единица мярка за тегло, за дължнна; денежная ~ а парична единица; ученик получил ~ у ученикът получи едини­ ца единогласно нареч. единодушно едйнственнН ый, -ая, -ое, -ые единствен; ~ ы н друг единствен приятел; ~ ы н сын единствен син; это ~ ы й выход из положения това е единст- веният изход от положението О ~ о е число грам. единствено число; одйн- ~ ый един-единст- вен едйнств|| о, - а с единство; ~ о мирового про­ летариата единството на световния пролета­ риат; ~ о взглядов единство във възгледите; ~ о интересов сходство на интересите; ~ о тео­ рии и практики единство на теорията и прак- тиката едйн|| ый, -ая, -ое, -ые; едйн, -а, -о, -ы единен; ~ ы й хозяйственный план единен стопанскн план; ~ о е мнение единодушно мнение; мнр во всём мйре — ~ а я цель миллионов людей мирът в целия свят е обща цел на милионите хора; партия и народ ~ ы партията и народът са единни О все до ~ого всички до един её мест. 1 вж. она 2 неизм. неин (нейна, ней- но, нейни), й; ~ платье, кнйга, комната нейната рокля, книга, ста я; ~ друзья приятелите й ёж, ежа м еж, таралеж ежегодно нареч. годишно ежегодн|| ый, - ая , -ое, -ые годишен; ~ый отпуск годишен отпуск ежедневно нареч. ежедневно, всекидневно; газета выходит ~ вестинкът излиза ежедневно ежедневно ый, -ая, -ое, -ые ежедневен, всеки- дневен; ~ ы й осмотр больных всекидневен прег лед, всекидневна визитация на бодните; ~ а я газета ежедневник езд|] а, -ы ж пътуване (с превозно средство) ездить, езжу, ездишь, ездят н есв: (ср. ехать) 1 возя се, пътувам; ~ на машйне возя се с кола; ~ на лошади яздя кон 2 ходя, идвам, отивам (с превозно средство); ~ на работу на трол­ лейбусе отнвам на работа с тролейбус; я езжу за город каждое воскресенье всяка неделя из- лизам извън града ей вж. она еле нареч. (ср. едва в 1 знач.) едва(м), с мъка; он ~ дошёл до дома той едва стигна до дома; я ~ сумел закрыть окно с мъка успях да затворя прозореца; лампочка ~ светит круш- ката едвам свети ёлк|| а, -и, мн. ёлкн, ёлок, ёлкам ж 1 смърч; ела; около дома росла ~ а около къщата рас­ те те ела 2 елха; новогодняя новогодишна елха; украсить ~ у украся елхата; прнйтй в школу на ~ у дойда в училище на елхата елов|| ый, -ая, -ое, -ые смърчов; елов; ~ а я шишка смърчова шишарка ель, ели ж смърч; ела; высокая ~ висока ела ему вж. он, оно 74
ЕСЛ ЖАР Ж если съюз ако (ли), в случай че; ~ пойдёт дождь, мы вернёмся домой ако завали, ще се върнем в къщи; закрой окно, ~ будет холодно затвори прозореца, ако стане студено; я был бы рад, ~ бы вы мне позвонили щях да се радвам, ако бяхте ми се обадили естёственнН ый,-ая,-о е ,- ые (против, искусст­ венный) естествен, природен; ~ ы е богатства страны природните богатства на страната; ~ ы е границы естествени граници; ~ ы е науки естествени науки есть I, ем, ешь, ест, едим, еднте, едят, мин. ел, ела, ело, ёлн, повел. ешь несв. кого-что и без доп. (св. съесть и поесть) ям; храня се; ^ кашу, хлеб, яблоко ям каша, хляб, ябълка; ~ с аппетитом, бе з аппетйта ям с апетнт, без а петит; ~ медленно ям бавно есть II вж. быть ехать, еду, едешь, едут несв. (ср. ездить) I возя се, пътувам; ~ на поезде, на пароходе, по дороге, по лесу, быстро, без остановок пътувам с влак, с параход, по пътя, през гора- та, бързо, без да спирам; ~ на велосипеде карам колело; ~ на лошади яздя кон; мы с ним вместе ёхалн в поезде с него заедно пътувахме във влака 2заминавам (с превозно средство); завтра я еду в Москву утре замина- вам за Москва; товарищ едет на Север другарят ми заминава на Север ещё парен. I още; съешь ~ каши хапни още малко каша; налей ~ стакан чаю налей (ми) още една чаша чай; он взял ^ две кнйгн той взе още две книги; он приходил ~ раз той ндва още веднаж; он уехал ~ неделю назад той замина още преди една седмица 2 (все) още; ~ вчера он был здоров вчера той беше още здрав; он ~ молод той е още млад; он ~ не вернулся той още не се е върнал 3 (при сравн. ст.) още; ~ больше, красивее, лучше още по-голям, по-хубав, по-добър О всё ~ все още Ж жвж.же жадн|| ый, - ая, -ое, - ые; жаден, жадна, жадн|о, -ы и жадны 1 алчен, лаком, свндлив, стиснат; ~ ы й человек алчен човек; ~ ы й на деньги алчен за пари; он совсем не жаден той съвсем не е свидлив 2 жаден, силен, голям; ^ ы й интерес голям интерес; слушать с ^ ы м вниманием слушам с голямо внимание ( н о: жаден съм вж. жажда) жажд|| а, -ы ж жажда; сильная ~ а силна ж ажда; испытывать ~ у жаден съм жале|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пожалеть) 1 кого-что жаля, съжалявам; ~ т ь сироту жаля сирачето 2 о чём и със съюз что съжа­ лявам; ~ т ь о прошлом съжалявам за минало- то; он ~ л , что не пошёл в театр той съжалява- ше, че не отиде на театър 3 кого-что и чего жаля, скъпя (се); он ^ л деньги (денег) той скъпеше парите; ~ т ь время скъпя времето си; работать не жалея сил работя, без да жаля силите си жалко безл. като сказ, кому (ср. жаль) 1 кого-что и с инф. жал (ми) е; ему ~ брата жалмуезабратму2чего,синф.исъс съюзите что, если жал (ми) е, жалко; мне ~ времени жал ми е за времето; что вы не придете жалко, че няма да дойдете жалоб||а, -ы ж I оплакване; ~ ы на одино­ чество оплакване от самота; никто не слышал от него жалоб никой не е чул той да се оплаква 2 оплакване, жалба, тъжба; подать ~ у на кого подам оплакване срещу някого; обратйться с ~ ой в суд подам жалба в съда жаловаться, жалу|юсь, -ешься, -ются несв. (св. пожаловаться) на кого-что I също със съ ю з что оплаквам се; ~ на одиночество оплаквам се от самота; он жалуется, что у него болнт рука той се оплаква, че го боли ръка(та); на что вы жалуетесь? от какво се оп~ лаквате?; ~ ■ матери, другу, врачу оплаквам се на майка си, на приятеля си, иа лекаря 2 подавам жалба, оплаквам се; ~ в суд подавам жалба в съда жалост|| ь, -и ж жал (ост), състраданне; чувство ~ и чувство на жалост; испытывать ~ ь к кому изпитвам състрада ние към някого жаль безл. като сказ, кому (ср. жалко) 1 кого-что и с инф. жал (ми) е, мъчно (ми) е; мне ~ сестру мъчно мн е за сестра ми; ~ смотреть на него да ти е жал до го гледаш 2 чего, с инф. и със съюзите что, если свиди (ми) се, мъчно (ми) е, жално (ми) е, жалко; ему ~ тратить деньги свидят му се парите; длявасмненичегоне~ заваснищонемисе свиди; ~ расставаться мъчно ми е да се разде­ ли (с вас); что надо расставаться жалко, че трябва да се разделяме; если вы не придё­ те жалко, ако не дойдете жар|| а, -ы ж, често като сказ, жега, горещи- на; пек; в комнате ~ а в стаята е горещо; сегодня сйльная ~ к днес е голям а горешина; целую неделю сто яла ~ ä цяла седмица имаше горещини жарен|| ый, - ая, -ое, -ые пържен, печен; ~ ы й картофель пържени картофи; ~ а я рыба пържена риба; ~ о е мясо печено месо жарить, жар |ю, -ишь, -ят несв. (св. под­ жарить) что пържа, пека (на скара); ■— котле­ ты пържа (пека) кюфтета; ~ картофель на подсолнечном масле пържа картофи в олио жарк|| нй, -ая, -ое, -не (ср. горячий в / знач.) горещ; ^ н й день горещ ден; ~ а я погода го- 75
ЖАР ЖЕР рещо време; ~ н е страны топлите стра­ ны жарко безл. като сказ, горещо е; сегодня (очень) ~ днес е (много) горещо; в комнате, на улице ~ в стаята, навън е горещо; мне было ~ беше ми горещо; ему стало ~ стана му горещо жатв|1 а, -ы ж жътва, жетва; началась —а започна жътва; июль — время ~ ы юли е време за жътва; машины готовы к ~ е машините са готовы за жътва жать, жму, жмёшь, жмут н есе. ! (св. пожать) что стискам; ~ руку стискам (му) ръка 2 (само несв., сам о 3 л.) убива; ботинки жмут обувките (ме) стягат ждать, жду, ждёшь, ждут, мин. ждал, ждала, ждал |о, -н несв. кого-что и чего чакам; ~ товарища, поезда, хорошей погоды чакам приятеля си, влака, хубаво време; я буду ~ вас у входа в театр ще ви чакам пред входа на театъра; ■—■ награды, одобрения чакам на­ града, одобрение же (ж ) частица 1 пък, ама, ами че, де, още, нал и; когда же вы приедете? кога най-сетне ще дойдете?; я же сказал ему об этом нал и му казах за това; мы поедем сегодня же ние още днес ще заминем 2 също; пак; это был тот же человек това беше същият човек; мы встретимся здесь же (ние) ще се срещнем пак тук; у него есть такая же книга той има същата книга жевать, жую, жуёшь, жуют несв. что дъвча; ^ пищу дъвча храната желанн|| е, -я с желание; ~ е уехать желание да замина; выразить ~ е познакомиться с кем изразя желание да се запозная с някого; при всём моём ~ и не могу вам помочь въпреки желанието си не мога да ви помогна желаУ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пожелать) I чего, с инф. и със съюз чтобы желая, искам; не следует ~ т ь того, что невозможно не трябва да се иска невъзможното; я не его видеть не искам да го виждам 2 кому чего и с инф. желая, пожелавам; ~ т ь кому здоровья, счастья, успехов пожелавам някому зДраве, щастие, успехи; ~ ю вам скорее поправиться пожелавам ви по-скоро да оздравеете; ~ т ь всего хорошего пожелавам всичко хубаво железнодорожнЦ ый, -ая, -ое, -ые железопъ- тен; ~ ы й вокзал железопътна тара; ~ о е сооб­ щение железопътни съобщения желёзн|| ый, -ая, -ое, -ые железен; ~ а я крыша ламаринен покрив О ~ а я дорога железопътна линия, железница; ехать по ~ о й дороге пътувам с влак желёзЦ о, - а с желязо жёлт|| ый, -ая, -ое, -ые жълт; ~ы й цветок жълто цвете; -—ая краска жълта боя; платье ~ о г о цвета жълта рокля Железная дорога желуд|| ок, -ка м стомах жен || а, -ы, мн. жёны, жён ж (не бъркай с женщина) жена, съпруга; у него красйвая ~ а той има хубава жена женатЦ ый, -ые; женат, -ы (против, холостой) женен; —ый человек женен човек; он женат на артйстке той е женен за артистка; он ещё не женат той още не е женен жен|| йться, -юеь, жён |ншься, -ятся несв. и св . на ком женя се/оженя се; он недавно —йлся на молодой дёвушке той скоро се ожени за младо момиче Жених и невеста жених, -а м годеник; у иеё есть — тя има го­ ден ик жёнск|| ни, -а я, -ое, -не женски; — ая рука, забота женска ръка, грижа; ~ а я одежда женски дрехи, дамско облекло О ~ и й род грам. женски род жёнщинЦ а, -ы ж [не бъркай с жена) жена; красйвая ~ а хубава жена; пожилая ~ а възрастна жена; — а -врач лекарка; — а в СССР имёет равные права с мужчиной в Съветския съюз жената е равноправна с мъжа жёртв|| а, -ы ж жертва; ради детёй она готова иа любые — ы заради децата си тя е го­ това на всякакви жертви; я не могу принять вашей ~ ы не мога да приема вашата жертва; —ы войны жертвите от войната; при аварии самолёта были ~ ы при самолетната катастро­ фа имаше жертви; он стал ~ о й несчастного случая той стана жертва на нещастен случай жертвовать, жертву |ю, - ешь, -ют несв. (св. пожёртвовать) кем-чем жертвувам; ~ лю- 76
бовью, своими интересами жертвувам любовта си, интересите си; ~ собой ради детей жерт­ вувам себе си заради децата; ~ жизнью жертвувам живота си жест, -а м жест; выразительный ~ изразите­ лен жест; сделать ~ рукой направя жест с ръка; он ~ом пригласил его сесть той го покани с жест да седне жёстк|| ий, - ая, -ое, - ие; жёсток, жестка, жёстк |о, -и; сравн. ст. жёстче (против. мягкий) твърд, корав; ~ н й диван твърдо канапе; ~ая подушка твърда възглавница; ~ а я кровать твърдо легло; ~ н е волосы остра коса ф ~ий вагон вагон втора класа жесток || нй, - ая, -ое, - ие; жесток, -а, -о, -и жесток; ~нй человек жесток човек; ~ а я борьба жестока борба; ~и й мороз лют студ жестоко парен, жестоко; ~ обращаться с кем жестоко се отнасям с някого жёстче неизм. сравн. ст. на жёсткий по- твърд, по-кор ав жечь, жгу, жжёшь, жгут, мин. жёг, жгл |а, -о, -и несв. (св. сжечь) что горя, паля; изгарям; ~ дрова, уголь горя дърва, въглища; ~ старые письма изгарям стари (те) писма жйво парен, живо, много, силно; ~ интересо­ ваться чем живо се интересувам от нещо жив|| ой, -ая, -ое, -ые; жив, жива, жив |о, -ы 1 (против. мёртвый) жив; ~ ы е существа живи същества; ~ а я рыба жива риба; его родители ещё живы родителите му са още живи; ~ ы е цветы живи цветя 2 жив, активен; ~ о й ум буден, пъргав ум; он очень ~ о й ребёнок той е много подвижно дете; у него ~ой ха­ рактер той има жизнерадостен характер; ~ о й интерес жив интерес; ~ о е любопытство силно любопитство; принять ~ о е участие в споре взема активно участие в спора £> остаться в ~ы х остана жив, оцелея жйвопис|| ь, -и ж ж ивопйс; уроки — и уроци по живопис; заниматься ~ ь ю занимавам се с живопис; выставка современной ~ н изложба на съвременната живопис живот, -а м (не бъркай с жизнь) корем; лечь на ~ легна по корем животноводствЦ о, -а с животновъдство; раз­ витие ~ а развитие на животновъдството; сов­ хоз занимается ~ом в совхоза се развива жи­ вотновъдство (то) животнЦ ое, -ого с животно; дикие и домашние ~ ы е диви и домашни животни; хищное ~ о е хищно животно жйдк|| нй, -ая, -ое, -ие; жйдок, жидка, жйд- к|о„ -и; сравн. ст. жйже 1 (само пълна ф.) течен; ~ а я сталь течна стомана; ~ий кисло­ род течен кислород; —ое топливо течно гориво 2 (против, густой въ в 2 знач.) рядък, разреден; ~ ий суп рядка супа; ~не волосы рядка ко­ ЖЕС са; ~ое молоко рядко мляко; ~нй чай слаб чай жндкостЦ ь, -и ж течност; прозрачная ~ ь прозрачна течност; вода, молоко— ~и водата и млякото са течности жйже неизм. сравн. ст. на жйдкнй във 2 знач. по-рядък, по-разреден жйзненн|| ый, -ая, -ое, -ые жизнен; ~ы е ус­ ловия условия за живот жнзнЦ ь, -и ж (не бъркай с живот) живот; возникновение ~ н на Земле възникване на жи­ вота върху Земята; законы ~ н законите на живота; в начале ~ н в началото на живота (си); до конца ~ и до края на живота (си); долгая, короткая, интересная ~ ь дълъг, кратък, ин­ тересен живот; ~ ь в городе, в деревне живот в града, на село; вестй одинокую ~ ь водя самотен живот; общественная, политйческая, партийная, научная ~ ь обществен, политичес­ ки, партиен, научен живот; ~ ь страны, общест­ ва, завода, института животът на страната, на обществото, на завода, на института жилищ)! е, -а с жилище; ~ человека жили- щето на човека жнлйщнЦ ый, -ая, -ое, -ые жйлищен; ~ые условия жйлищни условия жнл|| ой, -ая, -ое, -ые (предназначен) за жи- веене. жйлищен; ~ а я площадь жилищна площ; ~ а я комната стая за живеене жир, -а (-у), мн. - ы, -ов м мазнина, тлъстина; мае, лой; свиной ~ свинска мае; говяжий ~ говежда лой; рыбий ~ рибено масло жнрнЦ ый, -ая, -ое. - ые тлъст, мазен, лоен; ~ ы й кусок мяса тлъсто парче месо жнтел|| ь, -я м жител; городской, сельский ~ ь градски, селски жител; ~ н города, деревни жителите на града, на селото жить, жив |у, -ёшь, -ут, мин. жил, жила, жй- л|о, -и несв. 1 живея; он жил долго той живя дълго; рыбы не могут ^ без воды рибите не могат да живеят без вода; дуб живёт более ста лет дъбът живее над 100 години 2 где, как живея; ~ в СССР, за гранйцей, в городе, в новом доме живея в СССР, в чужбина, в града, в нова къща (ограда); ~ хорошо, плохо, друж­ но живея добре, лошо, задружно; он живёт на пятом этаже той живее на петия етаж; он жил на Севере три года той живя на Север 3 го­ дини 3 кем-чем живея; ~ интересами народа живея с интересите на народа; он живёт воспо­ минаниями той живее със спомени жук, -а м бръмбар журнал, - а м 1 списание; художественный, научный, политический — художествено, науч­ но, политическо списание; ~ мод моден журнал; напечатать статью в ~ е публикувам статия в списание; ~ выходит каждый месяц списанието излиза ежемесечно 2 дневник; школьный ~ училищен дневник; поставить оценку в ~ ( е ) жур ж
ЖУР ЗАБ внеса бележката в дневника; ~ для записи наблюдений дневник за наблюденията журналист, - а м журналист; военный ~ вое- иен журналист журналистки а , - и, мн. журналист |кн, -ок, - кам ж журналистка; нзвёстная ~ известна журналистка 3 за предлог I с вин. и твор. п. I (вин. п. куда?— посока, твор. п, гд е?— място) зад, отвъд, отта- тък, извън, вън от; выйти за дверь изляза навън; остановиться за дверью спра пред вратата; по­ вернуть за угол завия зад ъгъла; стоять за углом стоя зад ъгъла; поехать за город отида извън града; жить за городом живея извън града; бросить что за окно хвърля нещо през прозореца; з а окном виден лес от прозореца се вижда гората 2 (с вин. п. след глаголите са- дйться, сесть, стать, приняться, взяться и т. н., с твор. п. след глаголите сидеть, стоять и т. н .) на, за; сесть за стол, за рояль седна на масата, на рояла; садйться за кннгя, з а работу залавям се за книгите, за работата; сидеть за книгами чета; сидеть за работой работя; взяться за учё­ бу заловя се за учене II с вин. п. I (обект на действието) за; взяться за ручку двери хвана се за дръжката на вратата; держаться за пе- рйла държа се за парапета; вестй ребёнка за руку водя детето за ръка 2 (продължителност, времетраене) за, през; подготовиться к эк­ заменам за неделю подготвя се за изпити за една седмица; сделать всю работу за день (за одйн день) свърша цялата работа за един ден; за ночь снег растаял през нощта снегът се стопи; за зиму (за всю зйму) я нн разу не простудился през цялата зима нито веднаж не настинах 3 (предшествуване, обикн. с предлог до) преди; за час до обеда един час преди обед; за день до отъезда един ден преди заминаването; за месяц до каникул един месец преди ваканцията; з а год до окончания института една година преди завършването на института 4 (причина) за, заради; благодарить за помощь, з а подарок благодаря за помощта, за подаръка; уважать за ум уважавам за ума (му); награда за заслу­ ги награда за заслуги (те); наказание за пре­ ступление наказание за престъпление(то); за что вы на меня сердитесь? за какво ми се сърди- те? 5 (против, против в 3 знач.) за; борьба за мнр борба за мир; сражаться за Родину сража- вам се за родината; голосовать за предложение гласувам за предложението 6 (стойност) за; срещу; сделать что за деньги, за плату направя н ещ о за пари, срещу заплащане; купить книгу за два рубля купи книгата за 2 рубли 7 (за- мяна) вместо; дежурить за товарища дежуря вместо приятеля си; сделай это з а меня направи това вместо мене 8 (употр. с е с думите бояться, волноваться, беспокоиться, радоваться, отве­ чать, рад, стыдно, страшно и т. н .) за; волно­ ваться за детей вълнувам се за децата; бояться за чью жизнь боя се за нечий живот; рад за тебя радвам се за тебе; мне стыдно за вас срам ме е за вас III с твор. п. 1 (последователност в пространството) след; подир; ндйте за мной вървете след мене; собака бежала за хозяином кучето тичаше след стопанина си 2 (последова­ телност въ в времето, често при повтаряне на същ .) след; день за днём ден след ден; месяц з а месяцем месец след месец; год за годом година след година; читать книгу за кнйгой чета книга след книга 3 (едновременност) през време на; по време иа; за ужином шёл разговор о погоде по време на вечерята говорихме за времето; за работой он забывает обо всём когато работи, той забравя всичко 4 (цел на действие­ то) за; приехать за вещами дойда да си взема багажа; сходйть в магазйн за хлебом отида в магазина за хляб; пойтй в лес за грибами отида в гората за гъби; послать з а доктором изпратя за лекар 5 (употр. се с глаголите наблюдать, следйть, ухаживать и т. н .) за; наблюдать за порядком, чистотой следя за реда, за чистотата; ухаживать за больным грижа се за болния забастовки а, -н, мн. забастовки, -ок, -кам ж стачка; ~ а рабочих порта стачка на прнста- нищните работници; объявйть ~ у обявя стачка забнваЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. забйть) что I забивам, заковавам, зачуквам; ~ т ь гвоз­ ди в стену забивам пнрони в стената 2 закова­ вам; затварям; ~ т ь двери заковавам вратите забйть, забь|ю, -ёшь, -ют, повел, забей св. (несв. забивать) что 1 забия, закова, зачукам; ~ молотком гвоздь забня пирона с чук 2 за­ кова; затворя; ~ ящик закова сандъка заблу|| дйться, - жусь, заблуд |ишься, -ятся св. заблудя се, загуби се, объркам се; дети ~ днлнсь в лесу децата се загубиха в гората заболёЦ ть I, -ю, -ешь, -ют св. чем и без доп. разболея се; я ~ л ангиной разболях се от ан­ гина забол|| ёть II, -йт, -ят св. (само 8 л.) заболи (ме); у меня ~ёл зуб заболя ме зъб 78
забор, - а м ограда; стобор; сад окружён дере­ вянным ~ о м градината е заградена с дървена ограда забот|| а, -ы ж грижа; ~ а о росте благосос­ тояния трудящихся грижа за повишаване на благосъстоянието на труде щите се; проявлять о человеке проявявам грижа за човека; ок­ ружать друга ~ а м я обкръжавам приятеля си с грижи; жить без забот живея без грижи; у не­ го много забот той има много грижи заботиться, забо|чусь, -тишься, -тятся несв. (св . позаботиться) о ком-чём грижа се; ~ о здоровье ребёнка грижа се за здравето на де- тето заботлив|| ый, -ая, -ое, -ые; заботлив, - а , -о, -ы грижлив; грижовен, внимателен; ~ а я мать грижовна майка; ~ о е отношение к кому внима- телно отношение към някого забыва|| ть, -ю, -ешь, -ют н есв. (се. забыть) кого-что и о ком-чём, с инф. и със съюз что заб- равям; не ~йте (о) нас не ни забравяйте; он ~ е т выключать свет той забравя да гаси освет­ лен ието забыть, забуд|у, -ешь, -ут св. (несв. забы­ вать) кого-что и о ком-чём, с инф. и със съюз что забравя; ~ адрес знакомых забравя адреса на познатнте си; ~ название книги забравя заглавието на книгата; ~ о прошлом забравя миналото; никто не забыт, ничто не забыто никой не е забравен, нищо не е забравено; я забыл позвонить товарищу забравих да се обадя на приятеля си; я забыл, что надо позво- нйть забравих, че трябва да се обадя; ~ книгу дома забравя книгата в къщи; вы ничего не забыли в вагоне? не сте ли забравили нещо във вагона? заведёни|| е, -я с заведение; высшее учебное ~ е (вуз) висше учебно заведение (ВУЗ) заведуютII ая, -ей ж чем завеждаща; ~ а я библиотекой завеждаща библиотеката завёдующ|| ий, -его м чем завеждащ, управи- тел; ~ и й магазйном, клубом, столовой управи- тел на магазин, клуб, стол; ~ и й отделом завеж­ дащ отдел; назначить нового ~ е г о назнача нов завеждащ (управител) заверн|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. завёр­ тывать) кого-что (против. развернуть) завия, увия, загъна; ~ у т ь ребёнка в одеяло увия де- тето в одеяло завёртыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. завер­ нуть) кого-что (против. развёртывать) завивам, увивам, загъвам; ~ т ь покупку в бумагу зави­ вам покупката в хартия заверша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. завер- шйть) что завършвам, привършвам; приключ- вам; ~ т ь стройтельство электростанции завър­ швам строителството на електроцентралата завершаЦ ться, -ется, -ются несв. (св. завер- шйться) завършва се, привършва се; приключва ЗАБ се; работа уже ~ется работата вече е на прн- вършване завершении е, -я с завършване, привършване; ~ е работы привършване на работата заверш|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. завер­ шать) чгозавърша, привърша; приключа; ~ й т ь пятилетку в четыре года завърша петилетката за 4 години; успешно ~ й т ь се в успешно приклю­ чим сеитбата завершу йться, -йтся, -атся св. (несв. завер­ шаться) завърши се, привърши се; приключи се; работа уже ~ е н а работата вече е привърше- на завестй, завед|у, -ёшь, -ут, мин. завёл, за ­ вел) а, -6, -й св. (несв. заводйть) что навия; пусиа; ~ часы навия часовника; • — мотор пусна мотора завеща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. и св . что кому- чему завещавам / завещая; отец ~ л детям свою библиотеку (кнйги) бащата завеща библиотека­ та (книгите) си на децата; картйна завещана ему другом картината му е завещана от прияте­ ля му завйд|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. по- завйдовать) кому-чему завиждам; он никому не ~ует той не завижда на никого завй|| сеть, -шу, -сишь, -сят несв. от кого-чего завися; успех дела ~ с и т от нас самйх успехът на работата зависи от самите нас; ~ с е т ь от родйтелей завися от родителите си завйснмост|| ь, -н ж зависимост; эконом йчес- ка я, политическая ~ ь икономическа, политичес- ка завнсимост; быть в ^ н о т родйтелей зависим съм от родителите си; ~ ь теории от практики зависимост на теорията от практиката О в ~ и от чего в зависимост от какво; в -^и от погоды мы поедем за город или пойдём в музей в за­ висимост от времето нли ще заминем извън града, или ще отидем в музея завйснм|| ый, -ая, -ое, -ые; завйсим, -а, -о, -ы зависим; ~ ы й человек зависим човек; ~ о е положение зависимо положение завод, - а м з авод; автомобйльный ~ автомо­ билей завод; работать на ~ е работя в завод (а); поступйть на ~ постъпя в завод(а); прийтй на ~ дойда в завода; уйтй с ~ а напусна завода заводйть, завожу, завод]ишь, -ят несв. (св. завести) что навнвам; пускам; ~ часы навивам часовника; ~ мотор пускам мотор заводск|| ой, - ая, -ое, -йе заводски; ~ о й кол­ лектив колективът на завода; ~ о й комитет профсоюза заводск ият профкомитет завоевании е, -я с 1 (мн. няма) завоюване, завоевание 2 (само мн.) завоевания, постиже­ ния; ~ я социализма завоеванията на социа­ лизма завоевать, завою |ю, -ешь, -ют св. (несв. за ­ воёвывать) 1 кого-что завоювам, завзема; ~ страну окупирам страната 2 что зароювам, зав з 79
ЗАВ ЗАЕ спечеля; ~ свободу, счастье завою вам свобода, щастие завоёвыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. завое­ вать) 1 кого-что завоювам, завземам 2 что завоювам, спечелвам; ~ т ь чьё доверие завою­ вам доверието на някого завтра нареч. (не бъркай с утром) утре; ~ мы пойдём в театр утре ще отидем на театър; он приедет ~ утром той ще дойде утре сутринта Одо~!доутре! завтрак, -а м (не бъркай със закуска) (сут- решна) закуска; вкусный ~ вкусна закуска; на ~ были яйца и кофе за закуска имаше яйца и кафе завтрака|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (ев. по­ завтракать) закусвам (сутрин); я ~ ю в восемь часов утра закусвам в 8 часа сутринта завтрашн|| ий, - я я , -ее, -ие утрешен; ~ий день утрешният ден завязать, завяжу, завяж|ешь, -ут ев. (несв. завязывать) что 1 (против. развязать в 1 знач.) (за)вържа; ~ ленту завържа панделка 2 (про­ тив. развязать въ в 2 знач.) превържа; увия; ~ больной палец превържа болния пръет; ~ горло шарфом увия гърлото (си) с шала 3 з а ­ вържа, започна; ~ перепйску завържа корес- понденция; ~ знакомство с кем запозная се с някого завязываН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. за ­ вязать) что 1 (против, развязывать в 1 знач.) връзвам, завързвам; ~ т ь узел, галстук завърз- вам възел, връзка 2 (против, развязывать въ в 2 знач.) превързвам; увивам; 3 завързвам, за- почвам; ~ разговор завързвам разговор загадк|| а, -и, мн. загад|кн, -ок, -кам ж I га- танка; отгадать ~ у отгатна гатанката 2 загад­ ка; ~ а природы загадка на природата заглавиЦ е, -я с заглавие; ~ е кнйги загла­ вие (то) на книга(та) заговор, - а м заговор; политйческий ~ поли­ тически заговор; раскрыть ~ разкрия заговор заговори йть, -ю, -ишь, -ят с в. заговори; про­ говори; ребёнок скоро ~ й т детето скоро ще про­ говори; все ~ й л и одновременно всички заго- вориха едновременно; они ~ й л и об общих зна ­ комых те заговориха за общи познати загораЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. загореть) пека се; почернявам; я люблю ~ т ь обичам да се пека на слънце; лётом у него ейльно ~ е т лицо през лятото лицето му много почернява загора|| ться, - ется, -ются несв. (св. заго­ реться) запалва се, пламва загори ёть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. загорать) почернея; загоря; лётом он ейльно ~ ё л през л я ­ тото той много почерня загорИ ёться, -йтся, -ятся св. (несв. загорать­ ся) запали се, пламне; ~ё л ся дом къщата се запали; ~ёлись дрова в печй дървата в печката се запалиха; ~ёлся свет пламна светлина, гла­ за ~ёлись от радости очите (му) светиаха от радост задавать, зада] ю, -ёшь, -ют несв. (св. задать) что (за)давам ; ~ урок, задачу задавам урок, задача ф ~ вопрос задавам въпрос задани|| е, -я с задача, поръчение; боевое ~ е бойна задача; отвётственное ~ е отговорно по­ ръчение; получйть, выполнить ~ е получа, из- пълня поръчението;дёти, запишйте ~ е на дом деца, запишете домашното зада|| ть, -м, -шь, -ст, задад | йм, -йте, -ут, мин. задал, задала, задал |о, -и св. (несв. за ­ давать) что (за) дам задач|| а, -и ж задача; математйческая ~ а математическа задача; решйть ~ у по фйзике реша задачата по физика; очередные ~ и на­ родного хозяйства предстоящи задачи на народ- ното стопанство; поставить перед собой ~ у вы­ полнить план досрочно поставя пред себе си за ­ дачата да изпълня плана предсрочно задерж|| ать, -у, задёрж|ишь, -ат св. (несв. задерживать) кого-что 1 задържа, забавя; ~ ать на час забавя с един час 2 задържа, арестувам; ~ а т ь преступника задържа пре- стъпника задерж|| аться, - усь, задёрж |ишься, -атся св. (несв. задерживаться) задържа се, забавя се; ~ аться на работе забавя се в службата задёрживаН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. за ­ держать) кого-что 1 задържам, забавям; не ~ й меня, я очень спешу не ме задържай, много бързам 2 задържам, арестувам задёрживаН ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. задержаться) задържам се, забавям се задн|! ий, -яя , -ее , -ие (против, перёдний) за- ден; ~ и е лапы задни лапи; ~ е е колесо задно колело задохн|| уться, -усь, -ёшься, -утся св. (несв. задыхаться) 1 задъхам се, запъхтя се 2 задуша се, удуша се; ~уться в дыму задуша се от дима задумаЦ ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. задумываться) замисля се; ~ т ь с я над решё- нием задачи замисля се върху решението на задачата; о чём вы ~лись? за какво се за- мислихте? задумчивН ый, -ая, -ое, -ые; задумчив, -а, -о, - ы замислен; ~ ы й взгляд замислен поглед; си­ деть с ~ ы м вйдом седя със замислен вид задумыва|| ться, -юсь, - ешься, -ются несв. (св. задуматься) замислям се; ~ т ь с я о будущем замислям се за бъдещето задыхаЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. задохнуться) ! задъхвам се, запъхтявам се; ~ т ь ся от бёга, от волнения, от жары задъхвам се от тичане, от вълнение, от горещина 2 заду- шавам се; ~ться от дыма задушавам се от дима заезжа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заёхать) отбивам се, наминавам (с превозно средство) ; 80
ЗАЕ ЗАК 3 ~ть к знакомым отбивам се при позлатите си; ~ть на почту отбивам се в пощата заехать, заёд|у, -ешь, -ут св. (несв. заез ­ жать) отбия се, намина (с превозно средство); ~ за детьми отбия се за децата; ~ в библио­ теку за кнйгами отбия се в бнблиотеката за кннги(те) зажечь, зажгу, зажжёшь, зажгут, мин. зажёг, зажгл |а, -о, -н св, (несв. зажигать) что (против. погасить) запаля; ~ спичку запаля кибрнтена клечка зажигай ть, -ю, -ешь несв. (св. зажечь) что (против гасить) паля, запал вам; ~ т ь лампу (свет), огонь паля лампа (та), огън заинтерес|| стать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. интересовать) кого-чт о чем заинтересувам; он ~ о в а л меня своим рассказом той ме заинтере- сува със своя разказ занитересН оваться, -уюсь, - уешься, - уются с в. (несв. интересоваться) кем-чем заинтересу­ вам се; все ~овались этим открытием всички се заинтересуваха от това откритие зайти, зайд|у, -ёшь, -ут, мин. заш|ёл, - л а , - л о, -ли св. (несв. заходить) 1 отбия се, на­ мина (пеш); ~ к товарищу отбия се при прия­ теля си; ~ в библиотеку за книгой отбия се в бнблиотеката за книгата; — в ясли за ребён­ ком отбия се в яслите за детето 2 (на)вляза; приближа се, проникна със заобикаляне, завия; ~ в воду по горло навляза във водата до гуша; ~ в воду по колена нагазя във водата до ко­ лене; ~ за угол дома завия зад ъгъла на къща- та; ~ в тыл врага проникна в тила на против­ ника 3 (против, взойти във 2 знач.) залезе; солнце зашло слънцето залезе заказ, -а м поръчка; првнять, выполнить ~ приема, изпълня поръчката; на ~ по поръчка зака|{ зать, -жу, закаж|ешь, -ут св. (несв. заказывать) что поръчам; ~ за ть лекарство поръчам лекарството; он ~ з а л на обед курицу той (си) поръча за обед кокошка заказывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. зака­ за ть) что поръчвам; ~ т ь новое оборудование поръчвам ново оборудване; ~ т ь билеты в театр поръчвам билетн за театър заканчивай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. за ­ кончить что; против, начинать) завърш вам, при- вършвам, свършвам; приключвам; ои ~ е т ра­ боту в шесть часов вечера работното му време свършва в 6 часа вечерта заканчивай ться, -ется, -ются несв. (св. за ­ кончиться; против, начинаться) завършва (се), привършва (се), свършва (се); строительство ~ е т с я строителството е към края си закат, -а м залез; — солнца залезът на слънцето; на ~ е при залез слънце Закат ссшша 0—612 81
ЗАК ЗАМ заключа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заклю- чйть) 1 със съюз что заключавам, правя нзвод; из его' писем я ~ л , что он не знает о последних событиях от неговите писма правех извод, че той не знае за последните събития 2 что сключ- вам; ~ т ь договор, соглашение сключвам дого­ вор, споразумение О ~ т ь в себе съдържа; письмо ~ л о в себе важные сведения писмото съдържаше важни сведения заключал ться, -ется, -ются несв. състои се, свежда се; дело ~ е т ся в следующем работата се състои в следното; задача ~ется в том, чтобы правильно организовать работу задача та се състои в правилната организация на рабо­ тата заключений е, -я с 1 заключение, извод; ~ е комйссии заключение (то) на комисията; сде­ лать ~ е направя извод; прийти к важному ~ ю стигна до важен извод 2 заключение; ~ е статьй заключението на статията; в докладе нет ~ я докладът няма заключение 3 затвор, заточение; бытьв~и взатворасъмО в~е взаключе­ ние; в он рассказал о последних событиях в заключение той разказа за последните събития заключЦ йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. заклю­ чать) 1 със съюз что заключи, направя извод; из его письма я ~йл, что он не знает о послед­ них событиях от неговото писмо направих извод, че той не знае за последните събития 2 что склю- ча; ~йть мир сключа мир закон, -а м закон; ~ы о труде закони за тру­ да; принять, отменйть ~ приема, отмени закона; соблюдать ~ ы спаз вам законите; действовать по ~ у действувам според закона; нарушить ~ наруша закона; ~ ы мышления закони(те) на мисленето; изучать ~ ы природы изучавам при- родните закони закончЦ ить, -у, -ишь, -ат се. (несв. заканчи­ вать) что (против, начать) завърша, привърша, свърша; приключа; ~ и т ь стройтельство завър­ ша строителството; ~ и т ь письмо завърша пис­ мото закончу иться, -ится, -атся св. (несв. закан­ чиваться; против, начаться) завърши (се), при- върши (се), свърши (се); совещание ~илось поздно съвещанието завърши късно закрич|| ать, -у , -йшь, - ат св. завикам, закряс- кам, закрещя; громко ~ а т ь от боли силно за­ викам от болка закрыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. закрыть) 1 что (против. открывать в 1 зн ач .) затварям; заключвам; ~ т ь окно затварям прозореца; ~ т ь книгу затварям книгата; ~ т ь гл а за затварям очи; ~ т ь дверь на замок заключвам вратата 2 кого-что чем покривам; завивам; ~ т ь ребёнка одеялом покривам детето с одеяло 3 что (против. открывать в ъ в 2 зн а ч .) закривам, затварям; ~ т ь собрание закривам събранието; ~ т ь м ага­ зин на обед затварям магазин за обедна почив- 82 ка О ~ ть глаза на что затварям си очите за (пред) нещо закрываЦ ться, - ется, -ются несв. (св. за ­ крыться; против, открываться) 1 затваря се; дверь не ~ется вратата не се затваря; у него ~ ю тся глаза очите му се затварят 2 закрива се, затваря се; выставка ~ е т с я через неделю из- ложбата се закрива след една седмица; магазин ~ е тся в восемь часов магазинът се затваря в 8 часа закрытии е, -я с (против, открытие) закрива- не, затваряне; ~ е выставки закриване на из- ложбата закрыть, закро|ю, -ешь, -ют св. (несв. закры­ вать) 1 что (против, открыть в 1 знач.) затворя; заключа; ~ шкаф затворя шкафа; ~ дверь на замок заключа вратата; ~ кастрюлю крыш­ кой похлупя тенджерата с капак; вход закрыт входът е затворен; ~ зонт затворя чадъра 2 кого-что чем покрня; завия; ~ лицо руками закрия лицето си с ръце 3 что (против, открыть въ в 2 знач.) закрия, затворя; выставка закрыта изложбата е закрита; магазйн закрыт магазинът е затворен закрыться, закро| ется, -ются св. (несв. закры­ ва ться; против, открыться) 1 затвори се; дверь закрылась легко вратата се затвори лесно 2 за- крие се, затвори се; выставка закроется завтра изложбата ще се закрие утре; магазйн скоро закроется магазинът скоро ще се затвори закурЦ йть, -ю, закур|ишь, -ят св. что и без доп . запуша, запаля; ~ й т ь сигарету, папиросу, трубку запаля цигара, папироса, лула; он снова ~ й л той отново запуши закускЦ а, -и, мн. закус|ки, -ок, -кам ж (не бъркай с завтрак) мезе; ордьовър; холодная ~ а мезе, студени закуски зад, - а м зала, салон; спортивный ~ спортна зала; ~ заседаний заседателна зала; в кино­ театре большой ~ киното има голям салон; ~ ожидания на вокзале чакалня на гарата залйв, - а м залив; большой ~ голям залив; корабль вошёл в ~ корабът влезе в залива замёдлЦ ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. замед­ лять) что (против, ускорить) забавя; машйна ~ и л а ход колата намали ход замедля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. замед­ лить) что (против, ускорять) забавям; ~ т ь ша- гй, движёниезабавям крачките си, движението заменЦ йть, -ю, замен |ишь, -ят св. (несв. за ­ менять) кого-что замени, смени; замести; лам­ почка не горйт, её надо ~ й т ь крушката не свети, трябва да я сменим; когда ты устанешь, я тебя ~ ю когато се измориш, ще те смени замени|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заменйть) кого-что заменим, сменим; замествам; он ~ е т больного учйтеля той замества болния учител замерза|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. замёрз­ нуть) замръзвам; измръзвам; зимой река ~ е т
ЗАМ ЗАМ 3 Залив през зимата реката замръзва; в холодную зйму птицы часто ~ ю т когато зимата е студена, пти- ците често замръзват замёрзII нуть, -ну, -нешь, -нут, мин. замёрз, - л а, -ло, -лн св. (несв. замерзать) замръзна; измръзна; вода ~ л а водата замръзна; пасса­ жиры ~ л и пътниците измръзнаха заместители ь, -я м заместник; ~ ь директора, заведующего, главного инженера заместник-ди- ректор, заместник-завеждащ, заместник главен инженер замё|| тить, -чу, тишь, -тят св. (несв. заме­ чать) кого-что забележа; он меня не ~тил той не ме забеляза; ~ ти ть корабль на горизонте забележа кораб на хоризонта; учитель ~ти л , что ученики устали учителят забеляза, че уче- ниците се измориха заметно н ареч. забележимо, значително; он ~ похудел той отслабна чувствително замётн|| ый, -ая, -ое, -ые; замёт |ен, -на, -но, - н ы забележим; едва ~ а я тропинка едва забеле- жима пътека; ~ о е волнёние забележимо вълне- ние; на снегу ~ ы следы на снега се виждат следи замечании е, -я с (за)бележка; верное, кри­ тическое ~ е вярна, критична бележка; сделать ~я по докладу направя бележки по доклада; сделать ученику ~ е за опоздание направя за- бележка на ученика за закъснението; он полу­ чил ~ е беше му направена забележка замечательно нареч. забележително, чудесно; вы ~ рисуете вие рисувате чудесно замечательн|| ый, -а я, -ое, -ые; замечателен, замечательи |а, -о, -ы забележителен; ~ ы й го­ 6* 83
ЗАМ ЗАП род забележителен град; ~ ы й писатель, учё­ ный, художник забележителен писател, учен, художник; жизнь ~ ы х людей животът на забе- лежителни(те) хора замечаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заметить) кого-что забелязвам; он не ~ л холода той не забелязваше студа зам|| он, -на м ключалка; брава, катинар, кофар; закрыть дверь на ~ о к заключа вратата замолч|| ать, -у, -йшь, -ат св. замълча; Она перебила его, и он ^ а л тя го прекъсна и той млъкна замуж парен.: выходйть/выйти ~ за кого омъжвам се /омъжа се за някого замужем парен.: быть ~ з а кем омъжена съм; она ~ за учителем тя е омъжена за учител занавес, - а м з авеса; поднять, опустйть ~ вдигна, спусна завесата занимаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. занять) что 1 заемам; кнйги ~ ю т две полки книгите зае- мат 2 рафта; ~ т ь квартйру из трёх комнат заемам тристаен апартамент; ~ т ь номер в гос- тйнице заемам стая в хотела; ~ т ь ответствен­ ную должность заемам отговори а длъжност 2 завземам, завладявам, заемам; ~ т ь город завземам града 3 у к ого заемам; вземам назаем; ~ т ь деньги вземам пари назаем заниматься, занимаюсь, -ешься, -ются несв. 1 (се. заняться) чем работя, занимавам се, зае ­ мам се; ~ хозяйством, чтением занимавам се с домакинство, с четене; ~ спортом спортувам 2 (само н есв.) следвам; уча; ~ в университете следвам в университета; ~ в библиотеке, дома че та в библиотеката, в къщи; много ~ мно­ го уча занят, занята, занят]о, -ы зает; он очень ~ той е много зает; он ~ серьёзным делом той е зает със сериозна работа; я буду ~ а до обеда ще бъда заета до обяд; вы ~ ы сегодня ве­ чером? зает(и) ли сте тази вечер? заняти|| е, -я с занятие, занимание; работа; лёгкое, трудное, интересное, любймое ~ е лека, трудна, интересна, любима работа; школь­ ные ~ я училищни занятия; ~ я по истории занятия по история; посещать ~ я поеещавам занятията; присутствовать на ~ я х присъству- вам на занятията; на последнем ^ и о н отсутст­ вовал на последното занятие той отсъсгву ва (-ше) занять, займ |у, -ёшь, -ут, мин. занял, заняла, занял |о, -и св. (несв. занимать) что 1 заема; вещи заняли всю комнату нещата заеха цялата ста я; пассажиров просят ~ места умоляват се пътниците да заемат местата си; ~ пост минйстра заема министерски пост; работа заняла весь день работата отне цял ден 2 завзе- ма, завладей, заема; войска заняли город войските завзеха града 3 у кого заема, взема назаем; ~ десять рублей взема назаем 10 рубли заняться, займ |усь, - ёшься, - утся, мин. занял |ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. заниматься в 1 знач.) чем заема се, заловя се; ~ делом заловя се за работа; ~ музыкой, спортом заема се с музика, със спорт заочно парен, задочно; учиться ~ следвам задочно; окончить институт ~ завърша инсти­ тута задочно заочн|| ый, -ая, -ое, -ые задочен; ~ о е обу­ чение задочно обучение запад, -а м запад; ветер с ~ а западен вятър; повернуться на ~ обърна се на запад; понижение температуры н а ~ е области понижа- ване на температурата в западните райони на областта; быть, находиться на ~ от Москвы намирам се на запад от Москва западн|| ый, -ая, -ое, -ые западен; ~ы й ветер западен вятър; ~ о е направление западна посока; ~ ы е страны западни страии запас, - а м запас; ~ ы продовольствия про- доволствени запаси; ~ ы руды рудни запаси; делать ~ ы правя запаси О про ~ за всеки случай заласн|| ой, -ая, -ое, -ые запасен, резервен, допълнителен; ~ ы е части резервни части; ~ 6 й выход резервен изход залах, - а м мирнзма, мирнс; приятный ~ приятна миризма; ~ цветов миризма на цветя; чувствовать ~ духов усещам аромат на парфюм запеть, запо|ю, -ёшь, -ют св. что и без доп. запея, (за)почна да пея; ~ песню запея песен записать, запишу, запйш|ешь, -ут св. (несв. запйсывать) кого-нто запиша; запишйте мой ад­ рес запишете адреса ми; ~ на листочке запиша на листче; ~ выступление запиша изказването; ~ н а пластйику новую песню запиша на плоча нова песен; ~ кого на прием к врачу запиша някого за преглед записаться, запишусь, залйш |ешься, - утся св. (несв. запйсываться) запиша се; ~ на курсы русского языка запиша се в курс по руски език запйск|| а, - и, мн. запйс|ки, - ок, -кам ж бележка, записка; написать, получйть ~ у напи- ша, получа бележка; передать кому ~ у предам някому бележка записн|| ой, - ая, -ое, -ые: ~ а я книжка бележник, тефтерче 84
ЗАП ЗАС 3 залйсываЦ ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. записать) кого-что записвам; ~ т ь лекцию записвам лекцията; ~ т ь иа доске записвам на дъската; ~ т ь концерт записвам концерт; ~ть текст иа магнитофон, на плёнку записвам текста на магнетофон, на лента; ~ т ь кого в библиотеку записвам н як ого в библнотеката записывай ться, -юсь, - ешься, -ются несв. (св. записаться) записвам се; ~ться в библио­ те ку записвам се в библнотеката запис|| ь, -и ж записване; запис; ~ ь на­ родных сказок записване на народни прнказки; тетрадь с ~ям и лекций тетрадка със записки запла|| кать, -чу, -чешь, - чут св. заплача; ребёнок ~ к а л детето заплака заплат|| а, -ы ж (не бъркай с зарплата) кръпка; поставить сложа кръпка, закърпя заплатить, заплачу, заплат |ишь, -ят св. (несв. платить) что и без. доп. (за) платя; ~ за по­ купку заплатя покупката; ~ д ва рубля за билёт в театр платя 2 рубли за билет за театър запоминай т ь, -ю, - ешь, -ют несв. (св. запомнить) кого-что запомним; способность быстро ~ т ь цифры способност бързо да запом­ ним цифри запбми|| ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. запоми­ нать) кого-чт о запомни; ~ и т ь стихотворение, улицу запомни стихотворениеTM , улицата запре|| тйть, - щу, -тишь, -тят св. (несв. запрещать) кому что и с инф. (против, раз­ решить) забрани; ~ т й т ь больному выходить на улицу забраня на болния да излиза навън запрещай ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. запретйть) кому что и с инф. (против. разрешать) забранявам; ~ т ь кому курить забранявам на някого да пуши запрещений е, -я с забрана; борьба за ~ е атомного оружия борба за забрана на атомното оръжие запуск, - а м пускане; изстрелване; ~ искус­ ственных спутников изстрелване на изкуствени спътници запускай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. запус- тйтъ) что пускам; изстрелвам; ~ т ь мотор самолёта пускам мотора на самолета запустйть, запущу, запуст |ишь, -я т св. (несв. запускать) что пусна; изстрелям; ~ спутник, ракету изстрелям спътник, ракета зарабатывал ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. заработать) что печеля; ~ т ь деньги печеля парн; он хорошо ~ е т той печели добре заработай ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. зара­ батывать) что с печеля; ~ т ь много денег спече­ ля много пари заработнЦ ый, - ая, -ое, -ые: ~ая плата работна заплата заранее нареч. предварително, (по-)отрано; ~ подготовиться к севу отрано се подготвя за сеитба(та) зарплат|| а, -ы ж (не бъркай с заплата) заплата; выдавать, получать ~ у давам, получа- вам заплата зарубёжнй ый, -ая, -ое, -ые чужд, чуждестра- нен, задграничен; ~ ы е государства чужди дър- жавн; ~ а я литература чуждестранна литерату­ ра; ~ а я печать чуждестранен печат; ~ ы е гости чуждестранни гости зар|| я, - й, мн. зори, зорь, зорям ж зора, заря; утренняя, вечерняя ~ я утринна, вечерна заря; встать на ~ ё стана призори заряд к [I а, -и ж ведрина; гимнастика; утрен­ няя ~ а утринна ведрина; Он каждое утро делает ~ у той всяка заран прави гимнастика заседаний е, -я с заседание; торжественное ~ е тържествено заседание; ~ е Верховного Совета СССР заседание на Върховния съвет на СССР заслуг|| а, -и ж заслуга; ~ а перед Родиной заслуга пред родината; признавать з а кем большие признавам нении големи заслуги О по ~ а м според заслугнте; наградить по ~ а м награди според заслугите; получить по ~ а м получа сн заслуженото заслуженнЦ ый, - ая, -ое, - ые 1 заслужен; ~ ы й отдых заслужена почивка 2 заслужил; ~ ы й учёный заслужил учен; ~ ы й артист, учйтель, врач, деятель науки, деятель искусств заслужил артист, учител, лекар, деятел на нау- ката, деятел на изкуството заслуживай ть, -ю, - ешь, - ют несв. (св. заслужить) ^го и чего заслужавам; ~ т ь дове­ рия, уважения заслужавам доверие, уважение заслужить, заслужу, заслужишь, -ат св. (несв. заслуживать) что заслужа; ~ награду, благодарность заслужа награда, благодар- ност; ~ чью любовь заслужа нения обич засмей яться, -юсь, -ешься, -ются св. засмея се; девочка ~ял ась момичето се засмя заси]| уть, -у, -ёшь, -ут с в. (несв. засыпать; ср. уснуть; против, проснуться) заспя; он долго не мог ~уть той дълго не можа да заспи застаЦ вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. застать) кого-что заварвам, сварвам, намирам; ~ в а т ь 85
кого дома, в саду заварвам някого в къщи, в градината застав)) ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. застав­ лять) кого с инф. накар'ам, заставя; ~ить кого уйтй накарам някого да си отиде; дождь ~ и л туристов вернуться в лагерь дъждът накара ту- ристите да се въриат в лагера заставля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заста­ вить) кого с инф. карам, накарвам, заставим заста|| ть, -ну, -нешь, -нут св. (несв. заста­ вать) кого-что завари, свари, намеря; я ~ л его за чтением заварих го да чете застёгива|| ть , -ю, - ешь, -ют несв. (св. застегнуть) что (против расстёгивать) закопча- вам; ~ т ь пальто, пиджак закопчавам палтото (си), сакото (си) застегн|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. застёги­ ва т ь) что (против, расстегнуть) закопчея; ~ уть кофту закопчея блузата (си); ~уть молнию затвори ципа засыпа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заснуть; против, просыпаться) заспивам; ребёнок начал ~ т ь детето вече заспива затем нареч. след това; после; машина уменьшила скорость, ~ остановилась колата намали скоростта, после спря О чтобы за да; я позвал вас чтобы сообщить приятное известие поканих ви за да ви съобщя приятна новина зато съюз затова (пък), обаче; пришлось много работать, ~ зада ние я выполнил наложи се много да работя, затова пък си изпълних задачата затруднении е, - я с затруднение, пречка, спънка; денежные ~ я парични затруднения; ~ е в работе затруднение в работата; преодо­ л е ть ~ я преодолей пречките; появилось новое ~ е появи се нова спънка затыл|| ок, -ка м (не бъркай с тыл) тил; ЗАС Затылок он упад на спину и ударился ~ком той падна по гръб и си удари тила захва|| тйть, -чу, захват |ишь, -ят св. (несв. захватывать) кого-что (за)взема, завладей, заграбя; хвана, уловя; ~тн ть власть завзема властта захватыва|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. захватйть) кого-что (за)вземам , завладявам, заграбвам; хващам, улавям; ~ т ь чужую тер­ риторию завземам чужда територия заходйть, захожу, заход |ишь, -ят несв. (св. зайти) 1 отбивам се, наминавам (пеш); ~ в магазйны отбивам се в магазините; он часто заходит к нам той често наминава към нас 2 (на)влизам; приближавам се, про- ннквам със заобикаляне, завивам; ~ далеко в лес навлизам навътре в гората 3 (против. всходйть въ в 2 знач.) залязва; солнце заходит слънцето залязва захо|| тёть, - чу, захоч|ешь, - ет, захот|йм, -йте, -ят св. (несв. хотеть) чего, с инф. и със съюз чтобы поискам; он ~тёл пить той ожадня захотеться, захочется св. (несв. хотеться) безл. кому-чему чего и с инф. поиска (ми) се; ей захотелось пойтй в кино поиска й се да отнде на кино; ему захотелось спать доспа му се зачем нареч. защо, за какво; ~ вы это делае­ те? защо правите това?; ~ ты пришёл? защо дойде? зачёркивал ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. зачеркнуть) что задрасквам, зачерквам, зачер- тавам; он писал и ~ л той пишете и задрасква- ше зачеркнЦ уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. зачёрки­ вать) что задраскам, зачеркна, зачертая; ~ у т ь слово, несколько цифр задраскам дума, няколко цифри; ~ у т ь фамилию в спйске задраскам името (му) в списъка зачёт, -а м зачёт; сдать ■— по математике взе- ма зачета по математика защйт|| а, -ы ж защита; ~ а города, мйра защита (та) на града, на мира О брать под ~ у кого-что вземам някого-нещо под (своя) закри- ла заши|| тйть, - щу, - тйшь, -тят св. (несв. защищать) кого-что защитя защйтник, - а м защитник; ~ и Родины за- щитници на родината защища]| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. за ­ щитить) кого-что защищавам, защитявам; ~ть город от врага защищавам града от не­ приятеля; ~ т ь свой права защищавам правата си; народы ~ ю т дело мйра народите защищават мира; зонтик ~ л её от солнца чадърът я па- зеше от слънцето заяв|| йть, -л ю, заяв|ишь, -ят св. (несв. заявлять) что, о чём и със съюз что заявя, съобщя; ~ й т ь в милйцию заявя в милицията; ~ й т ь о своём согласии съобщя за съгласието си заявлении е, - я с 1 заявление, изявление; ~ е правительства заявление на правителст- вото; сделать официальное ~ е направя офи­ циал но изявление; выступить с ~ е м изляза със заявление 2 заявление, молба; ~ е о приёме в члены партии молба за приемане в (за член на) партията; написать, подать ~ е об уходе напиша, подам молба за напускане заявляЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заявить) что, о чём и със съюз что заявявам, съобщавам ЗАЯ 86
ЗАЯ ЗДО 3 Заяц заяц, зайца м заек; труслив как ~ страхлив като заек О ехать зайцем пътувам без билет, гратис званиЦ е, -я с 1 звание, титла, чин; воинское ~ е военен чин; ему присвоили ~ е полковника произвелох а го в чин полковник; ~ е инженера, учителя звание инженер, учител; получйть ~ е профессора стана професор; получйть ~ е народного артиста получа звание «народен артист»; иметь ~ е заслуженного учителя имам звание «заслужил учител» звать, зов|у, -ешь, -ут, мин. звал, звала, звал |о, -и несв. кого 1 (св. позвать) внкам; каня; ~ к телефону викам на телефона; ' х сына домой внкам снна си в къщн; ~ в гости каня на гости 2 (само несв.) наричам; как вас зовут? как се казвате?; меня зовут Петром (Пётр) казвам се Петър; её звали Марией (Мария) тя се казваше Мария звезд|| а , - ы, мн. звёзды, звёзд ж звезда; в августе на нёбе много звёзд през август Звезда на башне Московского Кремля има много звездн; нарисовать ~ у нарисувам звезда; звёзды на башнях Московского Кремля звезднте на кулите на Московский кремъл; орден Красной Звезды орден «Червена звезда» звен|| ёть, -йт, -ят несв. звъня, звънтя; ~ й т звонок звънецът звънн звер|| ь, -я, мн. -и, -ей м звяр; хйщные ~и хишнн зверове; пушной ~ ь диво животно с ценна кожа звон|1 йть, -ю, -ишь, -ят несв. (св. позвонить) I звъня; открой дверь, кто-то ~ й т отвори вра- тата, някой звъни 2 обаждам се, търся по те­ лефона, телефонирам; ~ й т ь по телефону обаж­ дам се по телефона; я ~ й л ему три раза търснх го трн пъти по телефона; ~ й т ь домой обаждам се в къщи звонкЦ ий, -ая, -ое, -ие; звонок, звонка, звон- к|о, -и; сравн. ст. звонче звънък, звънлив; ~ий голос, смех звънлив глас, смях; ~ а я песня звън- ка песен звонко, сравн ст. звонче парен, звънко, звън- ливо; ~ смеяться, петь звънко се смея, пея звон|| ок, -кал* звънец, звънче: электрический ~ о к електрически звънец; ~ о к (у дверей) не работает звънецът (на вратата) не работа; раздался ~ о к позвъни се; школьный ~ о к учи- лищен звънец; ~ о к к началу занятий звънец за започване на занятията звонче неизм. 1 сравн. ст. на звонкий по- звънък, по-звънлив 2 сравн. ст. на звонко по- звънко, по-звънливо звук, - а м звук; громкие, слабые ~ и силни, слаби звуци; ~ голоса звукът на гласа (му); ~ выстрела звук иа изстрел; раздались ~ и музыки чуха се звуци (те) на музыка звуков|| ой, -ая, -ое, -ые звуков; ~ ы е сигналы звукови сигнали звуч|| ать, -йт, -ат несв. звучи; громко ~ й т гитара снлно се чува китара; на улице ~ й т песня навън звучи песен; в комнате ~ а л и го­ лоса в стаята се чуваха гласове зданн|| е, -я с сграда, здание; общественное ~е обществена сграда; ~ е школы, театра егра- дата на училището, на театъра; в этом ~ и находится музей в тази сграда има музей здесь парен, (ср. тут; против, там) тук (а); я живу ~ давно живея тук отдавна; ~ очень хорошо тук е много хубаво; можно оставить ~ свой вещи? мога ли да си оставя тук ба­ гажа? здорова|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. поздороваться) поздравявам (се); он со мной не ~ ется той не ме поздравява;~ться за руку ръкувам се здоров || ый, -ая, -ое, -ые; здоров, -а, -о, -ы (против, больной в / знач.) здрав; ~ы й ребё­ нок здраво дете; ~ о е сердце здраво сърце; он долго болел, а теперь здоров той дълго боле- дува(ше), но сега е здрав 87
здо ЗНА здоровь|| е, -я с здраве; крепкое, слабое ~ е добро, крехко здраве; его ~ е улучшается здра- вето му се подобрява; как ваше ~ е ? как сте (със здравето)? О на ~ е ! наздраве! здравствуй (те)! здравей (те )!; добър ден!; ~ , Пётр! здравей, Петре!; « ~ те , дети!»,— ска­ зала учительница «добър ден, деца!»— каза учителката зелён|| ый, -ая, -ое, -ые зелен; ~ а я трава, краска зелена трева, боя; ~ о е платье зелена рокля земёльн|| ый, - ая, -ое, -ые (по)землей; ~ а я реформа поземлена реформа земледелии е, -я с земеделие; заниматься ~ е м занимавам се със земеделие землетрясении е, -я с земетресение, земетръс; во время ~ я разрушено много домов при земе- тресението бяха разрушени много сгради земл|[ я, -й, вин. землю, мн. земли, земель, землям ж 1 Земя; Земля движется вокруг Солн­ ца и вращается вокруг своей оси Земята се дви- жи около Слънието и се върти около оста си 2 земя, суша; ~ я и вода суша и вода; моряки увидели землю моряците видяха суша 3 земя, почва, пръст; сесть на землю седна на земята; лежать на ~ ё лежа на земята; обрабатывать землю обработвам земята; метро находится под ~ ёй метрото се намира под земята 4 (също мн.) земя; колхозные земли колхозна земя; вла­ деть ~ ёй владея земята землян|| ой, -ая, -ое, -ые изкопен; ~ ы е ра­ боты изкопни работи земн|| ой, - ая, -ое, -ые зёмен; ~ о й шар земно кълбо; ~ а я ось земна ос зеркал|| о, - а , мн. - а , зеркал, -ам с огледало; смотреться в ~ о оглеждам се в огледалото зерн|| 6, -а , мн. зёр|на, -ен, -нам с зърно, зрънце; ~ о пшенйцы пшеничено зърио; круп­ ные, мелкие зёрна едри, дребни зърна; кофе в зёрнах кафе на зърна зим!! а, -ы, вин. зиму, мн. зимы, зим ж зима; холодная ~ а студена зима; ~ а наступила рано зимата дойде рано; мы всю зйму катались на лыжах през цялата зима карахме ски; на ~ у многие птйцы улетают в жаркие страны през зимата много птици отлитат в топлите страни зймн|| ий, -яя, -ее, -ие зимен; ~ий вечер зим- на вечер; ~ и й спорт зимен спорт; ~ я я одежда зимни дрехи зимой парен, зиме, зймно време, през зимата; ~ было очень холодно през зимата беше много студено зло, зла, мн. само род. п. зол с 1 (против. добро в 1 зна н .) зло, злина, нещастие; большое ~ голямо зло 2 злоба, яд; сделать что со зла направя нещо от яд; ~ берёт кого на кого-нто яд (ме) хваща на някого-нещо злой, злая, злое, злые; зол, зла , зло, злы 1 (против. добрый) зъл, злобен; ~ человек 88 зъл човек; злая собака зло куче; злое лицо зло лице; злая насмешка, зла поднгравка 2 (само кратк. ф .) като сказ, сърдит; он зол на все х той е сърдит на всички зме|| я, -й, мн. змеи, змей, змеям ж змия; Змея ядовитая ~ я отровна змия; ползёт ~ я пълзи змия знак, - а м знак; ~ сложения, вычитания, деления, умножения знак за събиране, за из- важдане, за деление, за умножение; поставить ~ равенства сложа знак за равенство; продук- Знак качества продукции ция со ~ом качества стоки с оценка «К»; ~ и отлйчия ордени и медали; подавать ~ рукой давам знак с ръка; он сделал мне чтобы я молчал той ми направи знак да мълча О в ~ него в знак на какво; в ~ дружбы в знак на дружба; в ~ протеста в знак на протест; он кивнул в ~ согласия той кимна в знак на съгласие; знаки препинания грам. препинател- ни знаци знакомиться, знаком |люсь, -ишься, -ятся несв. (се. познакомиться) с кем-чем и без доп. запознавам се; ~ с товарищами по работе за- познавам се с коле гите си; ~ с городом запоз­ навам се с града знакомств|| о, - а с 1 с кем познанство; пре­ кращать, поддерживать ^ о с кем прекратявам, поддържам познанство с ня кого 2 с чем запозна- ване; ~ о с русской литературой, с историей народа запознаване с руската литература, с историята на народа знаком || ый, -ая, -ое, -ые; знаком, -а, -о, -ы познат; ~ ы й человек познат човек; ~ а я женщи­ на позната жена; ~ ы й город познат град; ~ а я мелодия позната мелодия; эта улица мне ~ а тази улица ми е позната; мы ~ ы с детства ние се познаваме от деца; вы ^ ы с моим другом? познавате ли се с моя приятел? 2 като същ. знаком |ый, -ого м познат; знаком |ая, -ой ж позиата; встретить старого ~ о г о срещна стар познат; это моя ~ а я това е моя позната знаменйт|| ый, -ая, -ое, -ые; знаменйт, -а, -о, - ы знаменит, известен, прочут; ~ ы й писатель,
ЗНА И путешественник, поэт знаменит писател, пъте- шественик, поет; этот город ничем не знаменит този град с нищо не е известен знам|| я, -еии, мн. - ёна, -ён с знаме; красное ~я червено знаме; нести ~ я , ~ ёна нося Знамя ■ знамето, знамената; ~ я полка, завода знамето на полка, на завода; идти со жёнами на де­ монстрацию отиваме на манифестацията със знамена О переходящее красное ~ я преходно червено знаме знани|| е, -я с 1 (мн. няма) познаване; ~ е жизни страны, интересов трудящихся познаване живота на страната, интересите на трудещите се; работать со ~ е м дела знам си работата 2 (само мн.) знания; научные ~ я научни знания; получйть иеобходймые ~ я получа нужните знания; обладать ~ я м и имам знания зна|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 что, о ком-чём и с думите где, когда, куда, кто, что и т. н. зная, знам; я ~ ю адрес магазина зная адреса на магазина; ~ т ь иностранные языки зная чужди езнцн; мы не ~ л и о последних событиях не знаехме за последните събития; он ~ е т , где мы живём той знае къде жнвеем; я ~ ю , что он приехал знам, че той дойде 2 кого-что познавам; оий давно ~ ю т друг друга те отдавна се позна- ват; он ~ л его с детства той го познаваше от детинство; ~ т ь фйзику, литературу познавам физиката, литературата; он хорошо ~ л устройство машины той добре познаваше устройството на машината О что как свой пять пальцев зная негц о на пръсти зиачёниЦ е, -я с значение; ~ е слова значение на дум ата; исторйческое ~ е Вел икон Октябрь­ ской социалистйческой революции историческо­ го значение на Великата октомврнйска социа- листическа революция значительно парен. (със сравн. ст.) значи- телно, доста; ~ больше доста по-голям; доста повече; он ~ старше друга той е доста по-голям от приятеля си значйтельн|| ый, - ая, -ое, - ые; значителен, значйтельн |а. - о, -ы значителен; на ~ о м рас­ стоянии от города на значително разстояние от града; ~ а я сумма денег доста голяма сума па­ ри; в ~ой мередо голяма степей; ~ые события важни събития; играть ~ у ю роль играя важна роля знач|| ить, -ит, -ат несв. что значи, означава; что ~ и т это слово? какво значи тази дума? И знач|| ок,-ка^ 1 значка; комсомольский ~ок комсомолска значка; ~ о к об окончании уни­ верситета значка за завършване на университет; ~ к й с гербами городов значки с гербовете иа градовете 2 малък знак; на листе бумаги были цифры и ~ к й на (един) лист(а) имаше цифри и малки знаци золотЦ о, - а с злато; добывать ~ добивам злато; кольцо из ~ а златен пръстен на вес ~ а извънредно ценен золотЦ ой, -ая, -ое, -ые златен; ~ а я медаль златен медал; ~ о е кольцо златен пръстен; ~ о й характер златен характер; ~ ы е руки златни ръце; ~ о е сердце златно сърце О ~ а я свадьба златна сватба з6н||а, -ы ж зона; лесная ~а, ~а лесов горска зона; ~ а отдыха зона за почивка Зонт зонт, -а м и зонтик, -а м чадър; раскрыть, за­ крыть, носить с собой ~ разтворя, затворя, нося със себе си чадър зоологйческК ий, - ая, -ое, -ие зоологически; ~ и й сад зоологическа градина зоологи!! я, -и ж зоология; урок ~ и урок по зоология зрёл!| ый, -ая, -ое, -ые зрял; ~ о е яблоко зря- ла ябълка; ~ы й возраст зряла възраст; ~ы й мастер, художник зрял майстор, художник зрёни|| е, -я с зрение; хорошее, плохое ~ е добро, лошо зрение; потерять ~ е загубя зрение- то си ф точка ~ я гледна точка зрйтел|| ь, -я м зрител; встреча артистов со ~ я м и среща на артистите със зрителите зря парен, напразно, безцелно, безполезно; ~ тратить время напразно си губя времето; ~ тратить деньги пропилявам си парите зуб, -а, мн.-ы, -ов м зъб; белые, красивые ~ ы бели, хубави зъби; чйстить ~ ы после еды мия зъбите си след ядене; у меня болйт ~ боли ме зъб; ~ мудрости мъдрец зубнЦ ой, - ая, -ое, -ые зъбен; ~ая боль зъбобол; ~ о й врач зъболекар; ~ ая щётка чет­ ка за зъби И и1съюзи;отецисыибащаисин;читатьи писать чета и пиша; комната была большая и светлая стаята беше голяма и светла; кончи- 89
футбол 3 н а чём свирене, изпълнение; на рояле, на скрипке, на гитаре изпълнение на роял, на цигулка, на китара 4 игра, изпълне­ ние; ~ а артиста играта на артиста О Олимпий­ ские игры Олимпийските игри игра|1 ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сыграть) 1 {само несв.) играя; ~ т ь с ребёнком играя с детето 2 во что играя; ~ т ь в куклы играя на купли; ~ т ь в волейбол, в футбол играя во­ лейбол, футбол; вы ~ е т е в шахматы? играете ли шах? 3 что на чём свиря; ~ть на гитаре, иа скрипке, на фортепьяно свиря на китара, на цигулка, на пиано; ~ т ь вальс свиря вале 4 кого- что. в чём играя; ~ т ь в театре, иа сцене играя в театъра, на сцената; ~ т ь главную роль в спектакле играя главна(та) роля в епек- такъла; 0~ть рольиграероля;этоне~ст ни­ какой роли това е без значение игрок,-а м играч; хороший, Плохой ~ добър, лош играч игрушк|| а, -и, мн. игруш|| ки, -ек, -кам ж играчка; детские ~ и детски играчки; сломать ИГР лось лето, и начались дождн лятото свърши и започнаха дъждове(те) 2 частица и, дори и, съшо и; и как вы могли согласиться! как мо- жахте да се съгласите!; не могу и подумать об этом не мога дори (и) да помисля за това игл|| а, -ы, мн. иглы, игл ж и иголк|а, -и, мн. - кам ж 1 игла: шить тонкой игл Игла иглой шия с тънка игла; иголка с ниткой игла с конец 2 игла, бодил; иголки сосны иглички на бор игр|| а, -ы, мн. йгры, игр ж 1 игра; детские, спортивные йгры детски, спортни игрй; ~ а с детьмй игра с деца 2 игра, среща, мач; ~ а в хоккей хокей; ~ а на первенство СССР по футболу мач от щампионата на СССР по Деревянные шр\шки 90
ИДЕ ИЗБ И Игрушка ~ у счупя шрачката; купить новую ~у купя нова играчка идёйн|| ый, -ая, -ое, -ые идеен; ~ а я борьба идейна борба; ~ о е содержание книги идейного съдържание на книгата идеологически ий, - а я , -ое, -ие идеологически; ~ а я борьба идеологическа борба; —ое влияние идеологическо влияние идеологиII я, -н ж идеология; марксйстско- лёнинская ~ я марксистко-ленинска идеоло­ гия; ~ я пролетариата идеология на пролета­ риата идё|| я, -и ж идея; передовые ~ и прогресивни идеи; защищать ~ и революции защищавам идеите на революцията; ~ я романа, картины, фильма идёята на романа, на картината, на филма идти, иду, идёшь, идут, мин. шёл, шла, шло. шли несв. 1 вървя; ~ быстро, медленно, по улице, вдоль берега вървя бързо, бавно, по улицата, покрай брега; собака шла за хо­ зяином кучето вървеше след стопанина си; идёт поезд, автобус, трамвай влакът (авто- бусът, трамваят) се движи; поезд идёт без остановок влакът е експресен; пароход шёл медленно параходът плуваше бавно; по реке идёт лёд започна ледоходы; ~ по путй технй- ческого прогресса вървя по пътя на техни­ ческая прогрес; ~ к намеченной цели вървя към набелязаната цел 2 отивам, тръгвам (пеш); ~ на работу, в школу отивам на работа, на училище; ~ с работы, из школы връщам се от работа, от училище; ~ в театр отивам на театър; —■ в гости отивам на гости; ~ гулять отивам на разходка; ~ за хлебом, за газетами отивам за хляб, за вестници 3 (само 3 л.) излиза, изтича, разнася се; кровь идёт из раны кръвта тече от раната; от печки шло тепло от печката се разнасяше топлина 4 (само 3 л.) върви, минава, простира се; дорога идёт вверх пътят върви нагоре; гранйца идёт по реке границата минава по реката; за лесом шло поле зад гората започваше поле 5 (само 3 л .) върви, минава, тече; время идёт медленно времето минава (те ­ че) бавно; годы идут годините минават; идёт вторая неделя отпуска тече втората седмица от отпуската (ми) 6 (само З а.) върви, води се; работа идёт хорошо работата върви добре; идёт разговор, спор води се разговор, спор; идёт собрание има събранне; переговоры идут к концу преговорите отиват към края си; речь идёт о новой книге става дума за нова (та) книга 7 (само 3 а.) вали; идёт дождь вали (дъжд); шёл снег валеше сняг 8 (само 3 л.) дава се, играе се; в театре идёт новая пьеса в театъра се играе нова пиеса; какой фильм идёт сегодня? какъв филм дават днес? 9 (само 3 л.) кому отива, прилича; платье ей идёт роклята й отива; шляпа ему не шла шапката не му отива- ше ко дну потъвам; голова идёт'кругом у кого зам айва (ми) се главата; ~ на уступки кому правя отстъпки на някого нз, изо (пред някои думы с две согласии в началото: изо рта, изо всех сил и т. н.) предлог с род. п. от; выходйть нз автобуса слизам от автобуса; приехать из Москвы пристигна от Москва; вынуть платок из кармана извадя кър- па от джоба (си); смотреть из окна гледам от прозореца; узнать нз газет науча от вестниците; статья из журнала статия от списание; он из рабочей семьи той е от работническо семейство; его отец из Сибйри баща му е от Сибир; одйн из многих един от м ногою ; некоторые из товарищей някои от другарите; старший из братьев най-големият от братята; из пятй книг осталось только две от 5 книги останаха само 2; платье из шёлка копринена рокля; варить варенье нз вйшни правя сладко от вишни; делать что из зависти, благодарности, любопыт­ ства правя нещо от завист, от благодарност, от любопитство избега|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. избе­ жать) 1 кого-чего страня, отбягвам, избягвам; ~ т ь знакомых страня от познатите си; ~ т ь вопросов отбягвам въпроси 2 ч е го избягвам, отбягвам; отървавам се; ~ т ь ответственности бягам от отговорност избежать, избе |ту, -жйшь, - гут св. (несв. избегать) 1 кого-чего отбягна, избягна; ~ встречи с кем избягна среша(та) с някого 2 ч его избягна, отбягна; отърва се; ~ опас­ ности, аварии избягна опасността, авария- та избиратели ь, -я м избирател; спйсок ~ е й списък на избирателите избирательи|| ый, -ая, -ое, -ые избирателен, изборен; ~ о е право избирателно право; ~ а я комйссия изборна комисия; ~ ы й бюллетень бюлетина, избирайть, - ю, -ешь, -ют н есв. (се. избрать) кого-что избирам; ^ть народных депутатов СССР избирам народни депутаты на СССР; право ~ т ь и быть избранным правото да изби- раш и да бъдеш избирал избрать, избер|у, -ёшь, мин. избрал, избра­ ла, избрал |о, -и св. (несв. избирать) кого-что избера; ■— почётный презйдИум избера почетен президиум 91
извёстиН е, - я с известие, новина; хорошее, плохое ~ е хубаво, лошо известие; получить ~ е получа известие; не иметь — й от родных нямам новини от близ ките си; слушать послед­ ние ~ я по радио слушам последните новини по радиото известно като сказ, известно, знае се; ~ ли вам об этом? известно ли ви е това?; стало что он уехал стана известно (ясно), че той е заминал извести [|ый, -ая, -ое, -ые; извёст[ен, -на, -но, -ны 1 известен, познат; — ые всем события събития, известии на всички; человек, ~ый своей справедливостью човек, който се слави със справедливостта си; эти места ему ~ ы тези места са му познати 2 известен, знаменит, прочут; ~ ы й писатель, художник, учёный, пу­ тешественник известен писател, художник, учен, пътешественик; ~ а я артйстка, певица известна артистка, певица 3 (само пълна ф.) известен, определен; в ~ ы х случаях в някои случаи; при ~ ы х условиях при известии усло­ вия извин|| йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. изви­ нять) кого-что извиня, простя; ~ й т ь друга извиня приятеля си; ~ й з а опоздание прощавай за закъснението; ~ й т е , что отрываю вас от дела извинете, че ви откъсвам от работата извин|| йться, -юсь, -йшься, -ятся св. (несв. извиняться) извиня се извиняЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. извинйть) кого-что извинявам, прощавам извиняЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. извинйться) извинявам се; ~ ть ся перед кем за эпоздание извинявам се на някого за закъсне­ нието изготовЦ ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. изго­ товлять) что изработя, изготвя, произведа изготовляЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. из­ готовить) что изработвам, изготвям, произвеж- 1ам; завод ~ е т машины заводът произвежда машини издавать, изда |ю, -ёшь, -ют несв. (св. издать) что 1 издавам; ~ книгу, роман издавам книга, роман; ~ законы издавам закони 2 издавам, надавам; ~ громкие звуки издавам силни звуци издалека нареч. отдалеч(е); он приехал ~ гой пристигна отдалеч йздали нареч. отдалеч(е), отдалеко; здоро­ ваться ~ поздравявам отдалеч; ~ гора ка ­ залась небольшой отдалеч планината изглежда- е малка издани|| е, -я с издание; первое, второе ~ е книги първо, второ издание на книгата; ис­ правленное и дополненное ~ е поправено и допълнено издание издаЦ ть, -м, *шь, -ст, издад|йм, -йте, -ут, мин. издал, издала, издал |о, -и св. (несв. изда­ вать) что 1 издам; ~ т ь сочинения Пушкина изв издам съчиненията на Пушкин; ~ т ь у каз издам указ; ~ т ь распоряжение наредя 2 издам, налам; ~ть крик надам вик издёлиЦ е, -я с изделие; готовое, фабрйчное ~ е готово, фабрично изделие; ^ я и з дерева, из золота изделия от дърво, от злато из-за предлог с род. п. 1 (откуда?) иззад; от; выйти ~ угла изляза иззад ъгъла; смотреть ~ двёри гледам иззад вратата; вернуться ~ границы върна се от чужбина; встать ~ стола стана от масата 2 поради; заради; отсутство­ вать ~ болезни отсъствувам по болеет; вер­ нуться домой ~ дождя върна се в къщи поради дъжда; поссориться ~ пустяка скарам се за нищо (и никакво) излагаЦ ть, ~ю, -ешь, -ют несв. (св. изло­ жить) что излагам, предавай; ~ т ь свой мысли излагам миелите си изложёииЦ е, -я с излагане; объективное ~ е фактов обективно излагане на фактите излож|| йть, -у, излож|ишь, -ат св. (несв. из­ лагать) что изложа, предам; ~й ть просьбу на бумаге изложа молбата си писмено измён|| а, -ы ж измяна, изневяра; государст­ венная ~ а държавна измяна изменёни|| е, -я с промяна, изменение; ~ е на- правлёиия изменение на посоката; ~ е слова промяна на думата; ~ я в жйзни общества про- мени в живота на обществото; внести ~ я в текст внеса изменения в текста измен|| йть I, -ю, измен |ишь, -ят св. (несв. изменять 1) кого-что измени, променя; ~ й т ь фа­ милию променя фамилното си име; ветер ~ й л направлёние вятърът промени посоката си измен|| йть II, -ю, измён|ишь, -ят св. (несв. изменять II) кому-чему измени, изневеря; ~ й т ь своему долгу измени на дълга си; силы мне ~ й л и силите ми изневериха изменЦ йться, -ю сь, измён |ишься, -ятся св. (несв. изменяться) измени се, променя се; по­ года ~йлась времето се промени; он ~йлся к лучшему той стана (е станал) по-добър изменяЦ ть 1, -ю, -ешь, -ют несв. (св. из- менйть I) кого-что изменим, променям; ~ т ь план, свой привычки изменим плана си, на- виците си изменяЦ ть 11, -ю, -ешь, -ют несв. (св. из- менйть II) кому-чему изменим, изневерявам; память мне ~ е т паметта ми изневерява изменяЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. измениться) изменям се, променям се измерёниЦ е, - я с измерване; измерение измёрЦ ить, -ю, -ишь, - ят св. (несв. изме­ рять) кого-что измеря, премеря; ~ и т ь темпе­ ратуру измеря температурата измеряЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. измерить) кого-что измервам, премервам; ~ т ь величину, длину, ширину премервам големина, дълж ина, ширина изм 92
изо ИНА И изо вж. из изобража|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (с в. изо­ бразить) кого-что 1 изобразявам, възпроизвеж- дам; ~ т ь геометрическую фигуру изобразявам геометрична фигура 2 изобразявам, предста­ вим; картина ~ е т зака т солнца картината изоб- разява залез слънце изображении е, -я с 1 изобразяване 2 изобра­ жение, образ; монета с ~ е м герба монета с (изображение н а) герб изобра|| зйть, -жу, -зйшь, -зят св. (несв. изо­ бражать) кого-что 1 изобрази, възпроизведа 2 изобрази, представя; ~ з й т ь в романе героев войны представя в романа герои от войната изобре|| стй, -ту, -тёшь, -тут, мин. изобрёл, изобрел |а, -6 , -й св. (несв. изобретать) что изобретя, изнамеря; открия; ~ с т й новый метод открия нов метод изобретател|| ь, -я м изобретател; талантли­ вый ~ ь талантлив изобретател; ~ ь реактйвно- го двигателя изобретател на реактивен дви- гател изобретаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. изобрес­ т и) что изобретявам, изнамирам, откривам изобретении е, -я с 1 изобретяване, изнамира- не; ~ е новой машины изобретяване на нова машина 2 изобретение, откритие; ва жное ~ е ва жно изобретение; новые ~ я нови изобретения из-под предлог с род. п. 1 изпод; вытащить чемодан ~ кровати извадя куфара изпод легло- то; достать платок ~ подушки извадя кърпата изпод възглавницата 2 от; банка ~ варенья буркан от сладко; коробка ~ конфет кутия от бонбони израсход|| овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. расходовать) что изразходвам, изхарча; ~ о в а т ь все деньги изхарча всичките си пари изуча)! ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. нзучйть) что изучавам; ~ т ь историю, литературу изучавам история, литература; ~ т ь характер товарища изучавам характера на приятеля си изучёни|| е, -я с изучаване; ~ е языков, лите­ ратуры изучаване на езици, на литература изуч|| йть, -у, изуч|ишь, -ат св. (несв. изу­ чать) что изуча; ~ й т ь иностранный язык изуча чужд език; ~ й т ь обстановку разузная обста- новката икр|| а, -ы ж 1 хайвер; чёрная ~ а чер(ен) хайвер 2 кьопоолу йли съюз или; я ~ он аз или той; сейчас ~ никогда сега или никога; ~ в четверг, ~ в пятницу или в четвъртък, или в петък; да — нет да или не; чего вам налить: чаю ~ кофе? какво да ви налея: чай или кафе? иллюстрации я, -и ж илюстрация; кийга с ~ями книга с илюстрации им вж. ои, они, оно именительный: ~ падёж гр ам . именителен падеж йменио частица именно, тъкмо, точно; ~ здесь точно тук; ~ сегодня, а не завтра именно днес, а не утре; я обращаюсь ~ к вам обръщам се именно към вас; мне нужна ~ эта кнйга трябва ми тъкмо (точно) тази книга имё|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого -что имам; ~ть машину имам лека кола; ~ т ь большую библиотеку имам бога та библиотека (много книги); ~ т ь друга имам приятел; не ~ т ь де­ тей нямам деца; ~ т ь опыт имам опит; стол ~ е т круглую форму масата има кръгла форма (е кръгла); комната ~ е т два окна стаята е с 2 прозореца; бассёйн ~ л двести метров длины басейнът беше дълъг 200 метра; ~ т ь влияние имам влияние; ~ т ь намёрение имам намерение; не ~ т ь возражёний нямам възражения О ~ т ь дело с кем-чем имам работа с някого-нещо; ~ть место става, случва се; ~ т ь в виду кого-что имам пред вид някого-нещо имё|| ться, -ется, -ются несв. има; намира се; в библиотёке ~ ю т с я книги по медицине в биб- лиотеката има книги по медицина ими вж. онй империализм,-а м империализъм империалистически ий, - ая, -ое, - ие импе­ риалистически; ~ и е государства империалисти­ чески държави импорт, - а м (против, экспорт) внос, импорт; ~ товаров внос на стоки; ~ сырья внос на су- ровини имуществу о, - а с имущество, имот; личное, колхозное, общественное ~ о лична, колхозна, обществена собственост; ~ о школы, завода имуществото на училището, на завода; (н едви ­ жимое ~ о (не)движим имот; опись ~ а опис на имуществото ймя, имени, мн. имена, имён, именам с име; женское, мужское ~ женено, мъжко име; дать ребёнку ~ Пётр нарека детето Петър; ~ девочки — Марйя името на момичето е Мария; называть по имени обръщам се (към някого) на име; знать всех по именам познавам всички по имена О ~ существйтельное, прилагательное грам. съществително, прилагателно име; имени кого-чего: парк имени Горького парк «Горки»; театр имени Кирова театър «Киров»; канал имени Москвы каналът «Москва»; во ~ кого - чего в името на някого-нещо; во ~ дружбы в името на дружбата; во ~ мира во всем мире в името на мира в целия свят; на ~ кого на име­ то на някого; на ваше ■— пришла посылка на ваше име е получен колет; заявление на ~ ди­ ректора заявление до директора; от имени к ого от името на някого; говорить от имени отца говоря от името на баща си иначе нареч. иначе, инак, другояче; сделать, написать ~ направя, напиша другояче О ~ говоря с други думи; так йли ~ така или иначе 93
индивидуальн|| ый, -ая, -ое, -ые индивидуален; ~ ы е особенности, свойства индивидуални особености, свойства; ~ ы й план индивидуален план; ~ о е обслуживание индивидуално об- служване йне|| й, -я м скреж, слана; ~ й покрыл де­ ревья по дърветата има скреж инженер, - а , мн. -ы, -ов м инженер; военный ~ военен инженер; — - строитель строителен инже­ нер; работать ~ о м на заводе работя като инженер в завода инициатив!! а, -ы ж инициатива; проявить ~ у в работе прояви инициатива в работата; сде­ лать что по собственной ~ е направя нещо по собствена инициатива иногда парен, понякога; ~ он приходйл к нам понякога той идваше при нас; — мы встре­ чаемся срещаме се понякога иной, иная, иное, иные мест, друг, различен; найтй иное решение намеря друго решение; приобрестй ~ вид придобия друг вид иносгранЦ ец, - ца м чужденец; гостиница для ~ ц е в хотел за чужденци ииостраннЦ ый, -ая, -ое, -ые чужд, чужде- странен; ~ ы е языки чужди езици институт, -а м институт; сельскохозяйствен­ ный ~ селскостопански институт; научно- исследовательский ~ научноизследователс- ки институт; ~ русского языка институт по руски език; ~ болгарского языка институт за български език; поступать в ~ кандидатству вам в институт; поступить в ~ постъпя в ин­ ститут; учйться на первом курсе ~ а студент съм първи курс; закончить ~ завърша институт инструкции я; -и ж инструкция; подробная ~я подробна инструкция; д а в а т ь , получать ~ ю давам, . получавам инструкция; действо­ вать по действувам според- (съгласно) инструкцията инструмент, - а м инструмент; молоток, пи­ ла, топор— ~ ы чукът, трионът и брадвата са инструменти; пианино, скрйпка. гитара — музыкальные ~ ы пианото, цигулката и кита- рата са музикални инструменти интеллигенции я, -и ж интелигенция; совет­ ская ~ я съветска интелигенция интервью неизм. с интервю; дать, взять ~ дам, взема интервю; получйть ~ у к ого интервюирам н якого; газета опубликовала ~ журналйста с космонавтами вестникът пуб­ лику ва интервюто на журналиста с космо- навтите интерес, -а м 1 (мн. няма) интерес; про­ являть ~ к делу проявявам интерес към работата; слушать доклад с (большйм) ~ о м , без ~ а слушам доклада с (голям) инте­ рес, без интерес; кнйга вызвала ~ читате­ лей книгата предизвика интереса на чита- ИНД телите 2 (само мн.) интереси; защищать ~ ы государства защищавам интересите на дър- жавата; это делается в ваших ~ а х това се прави във ваш интерес; в государствен­ ных ^ а х в интерес на държавата интересно парен . интересно; ~ рассказы­ вать разказвам интересно интерёсн|| ый, -ая, -ое, -ые; интерес|ен, -на, - но, -ны интересен; ~ ы й рассказ, фильм интересен разказ, филм; этот спектакль ин­ тересен для детей този спектакъл е интересен за деца(та); ничем не ~ый с нищо не е инте­ ресен интерес || овать, - ую, - уешь, -уют несв. (св. заинтересовать) к ого интересу вам; его ~ у е т народная музыка той се интересува от народна музика; что вас ~ у е т ? от какво се интересувате? интерес|| оваться, - уюсь, - уешься, -уются несв. (св. заинтересоваться) кем-нем инте- ресувам се; ~ о ва т ь с я искусством, политикой ннтересувам се от изкуство, от политика интериациональнЦ ый, - ая, -ое, - ые интер­ национален, международен; ~ а я солидар­ ность трудящихся международна солидар­ н о е на трудещите се информации я, -и ж информация; дат ь ~ ю в газете дам информация във вестника; получйть точную ~ ю получа точна инфор­ мация; бюро технической ~ и бюро за тех- ническа информация искать, ищу, йщешь, йщут несв. кого -что 1 търся, диря; ~ ключ, книгу на полке, тро- пйнку в лесу търся ключа си. книга на поли­ цата, пътека в гората 2 също чего търся; ~ помощника търся помощник; ~ защйты търся защита; ~ повода търся повод О ~ глазами кого-что търся с очи някого-нещо исключа|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. исключйть) кого-что (против, включать в 1 знач.) изключвам; ~ т ь кого из школы, из института изключвам някого от училище, от института исключении е, -я с изключение; делать ~ е для кого правя изключение за някого; нет правил без ~ й няма правила без из­ ключение; в виде ~ я вам разрешили с д а ­ ва ть экзамен второй раз по изключение ви е разрешено да се явите още веднаж на из­ лит (а) О все без ~ я всички без изключение; за ~ем кого-чего с изключение на някого- нещ о; составлять ~ е правя изключение исключЦ йть, -у, -ишь, - ат св. (несв. ис­ ключать) кого-что (против, включить в 1 знач.) изключа; ~йть кого из списка, из кружка изключа някого от списъка, от кръжока йскреннЦ ий, -яя, -ее, - ие; йскрен |ен, - на, - но, -ны йскрен; ~ и й человек йскрен човек; иск 94
иск ист и ~ е е признание искрено признание; — яя дружба искрена дружба искренно, искренне н а р еч . искрено; — рад вашим успехам искрено се радвам на вашите успехи искусственн|| ый, - ая, -о е, - ые (против. естественный) изкуствен; ~ ы е цветы изкуст- вени цветя; ~ о е освещение изкуствено ос­ ветление; платье из ~ о г о шёлка рокля от изкуствена коприна; ~ ы й спутник Земли изкуствен спътник на Земята искусств!! о, - а с изкуство; народное ~ о на­ родно изкуство; произведение ~ а произве­ дение на изкуството; владеть ~ о м воспи­ тания владея изкуството да възпитавам; показать своё ~ о в танцах покажа умението си да танцувам; букет составлен с большим ~ о м букетът е подбран с голямо изкуство испачкаЦ тьт -ю, -ешь, -юг св. (несв. пач­ кать) кого-что зацапам, замърся; ~ т ь платье зацапам роклята испечь, испе|ку, - чёшь, - кут, мин. испёк, испекл Iа, -6, -й св. (несв. печь II) что изпе- к а, опека; ~ пирожки изпека пирожки исполнении е, - я с изпълнение О привести в ~ е приведа в изпълнение исполнйтельн|| ый, - ая, -ое, - ые изпълни- телен; ~ ы й комитет (исполком) изпълнителен комитет (изпълком) исполнить, исполн |ю, -ишь, -ят св. (несв. исполнять) что изпълня; ~ приказ изпълня заповедта; ~ танец изпълня танц исполн[( иться, -ится, -я тся св. (несв. ис­ полняться) 1 изпълня се, осъществя се, сбъд- на се; ~ились его надежды сбъднаха се надеждите му; желание моё ~ и л о с ь моето желание се сбъдна 2 навърша се; ~илось сто лег со дня рождения писателя навършиха се 100 годи ни от рождението на писателя 3 безл. кому навърша; ему —илось сорок лет той навърши 40 години исполняЦ ть , -ю, - ешь, -ют несв. (св. ис­ полнить) что изпълнявам; ~ т ь поручение изпълня вам поръчение; ~ т ь роль изпълня­ вам роля исполниI! ться, - ется, -ются несв. (св. ис­ полниться) 1 изпълнявам се, осъществявам се, сбъдвам се 2 навършвам се 3 безл. кому навършвам; мне ~е тся двадцать лет на­ вършвам 20 години использований е, -я с използване использовать, использу|ю, - ешь, -ют несв. и св. кого~что използвам; ~ опыт передовых рабочих използвам опита на челните работни- ци; ~ технику в сельском хозяйстве използ­ вам техника в селското стопанство использ)! оваться, - уется, -уются несв. из- ползва се; металл ~ у е т с я в промышлен­ ности металът се използва в промишлеността испорЦ тить, - чу, -тишь, -т ят св. (несв. портить) кого-что разваля; изхабя; ~ ти ть часы разваля часовника; ~ т и т ь ребёнка плохим воспитанием разваля детето с лошо възпитание испорт|| иться, -ится, -ятся св. (несв. пор­ титься) развали се; замок ~и л ся бравата се развали; у него ~ились зубы развалиха му се зъбите исправ|| ить. -лю, -ишь, -ят св. (несв. ис­ правлять) что поправя; ~ и т ь ошйбку попра- вя грешката; издание второе, ~ленное и дополненное издание второ, поправено и допълнено; ~ и т ь замок поправя бравата исправляй ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. исправить) что поправим; ~ т ь ошибки по­ правим грешки (те) испуга|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. пугать) кого изплаша, уплата; ты появился неожи­ данно и ~ л меня ти се появи неочаквано и ме изплаши испугай ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. пугаться) кого-чего и без доп. изплаша се, уплата се; ~ться собаки уплаша се от кучето нспитйнн|| е, - я с I изпитване, изпробване; изпитание; ~ е самолёта изпробване на самолета; провести —е проведа изпитание 2 изпитание; болезнь матери была для него тяжёлым ~ е м болестта на майка му беше тежко изпитание за него испыта|( ть, -ю, - ешь, -ют св. (несв. ис­ пытывать) что 1 изпитам, изпробвам; —т ь самолёт изпробвам самолета 2 изпитам; ~ть нужду изпитам нужда нспытыва|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. испытать) что 1 изпитвам, пробвам; ~ т ь с а ­ молёт изпробвам самолета 2 изпитвам; —т ь гордость, удовольствие, страх изпитвам гордост. удоволствие, страх исследовании е, -я с изследване исслёдИ овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св . что изследвам, проучвам / проуча; ~ о в а т ь законы природы изследвам законите на прнродата истин|| а, -ы ж истина; узнать ~ у науча истината историк, -а м историк исторйческ|| ий, - ая, -ое, - ие исторически; ~ и е сведения, факты исторически сведения, факта; ~ и й документ исторически документ истории я, -и ж история; ~ я СССР исто­ рия (та) на СССР; ~ я Болгарин история (та) на България; изучать ~ ю изучавам история; учйтель, учебник, урок ~ и учител, учебник, урок по история, ~ я человечества, литературы, музыки история на човечеството, на литерату- рата, на музиката () войти в — ю вляза в ис торията; afo событие войдет в ~ ю това събитие ще влезе в историята 95
источник, -а м 1 извор; минеральный ~ минерален извор; пить воду из ~ а пия вода от извора 2 йзточник, извор; книга — ~ знаний книгата е източник на знания истра|| тить, -чу, -тишь, -тят се. (несв. тра­ тить) что изхарча; ~ т и т ь все деньги изхарча всичките (си) пари исчезаЦ ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. ис­ чезнуть; против, появляться в / знач.) изчез- вам, изгубвам се исчезновении е, -я с изчезване исчёзи|| уть, -у, -ешь, -ут, мин. исчез, исчёзл |а, - о, -и св. (несв. исчезать; против, появиться в 1 зн а ч .) изчезна, изгубя се; к утру туман ис­ чез сутринта мъглата се разсея; он исчез в толпе той се изгуби в тълпата итак съюз и тъй, и така, значи, следователио; все решено и тъй, всичко е решено; мы уезжаем и така, ние заминаваме итог, -а м резултат, равносметка; ~ и раз­ вития народного хозяйства за год резултати от развитието на народното стопанство за една година; ~ и переговоров между двумя госу­ дарствами резултати от преговорите между двете държави; подводить ~ правя равносметка их мест. I вж. они 2 неизм. техен (тяхна, тяхно, техни), им; их книги техните книги; их комната тяхната стая; их отец баща им июл|| ь, -я м юли; жаркий ~ ь горещ юли; приехать в ~ е дойда през юли; с ~ я по сентябрь от юли до септември включително июльск|| ий, -ая, -ое, -ие юлски июн|| ь, -я м юни; жаркий ~ ь горещ юни; приехать в ~ е дойда през юни; в ~ е сту­ денты сдали экзамены през юни студентите взеха изпитите си июиьск|| ий, -ая, -ое, -ие юнски К к, ко (пред някои думи с две съгласни в началото: ко всем, ко лбу и т. н.) предлог с дат. п. 1 (куда?— посока) към, до; у; при; плыть к берегу плувам към брега; подойти к окну приближа се до прозореца; поставить стул к стене сложа стол до стената; поехать к брату замина при брат си; приходйте к нам елате у нас; позвать к телефону повикам на телефона 2 (врем е) към; прийти к двенадцати часам дойда към 12 часа; приготовить отчёт к концу месяца подготвя отчет към края на месеца; к вечеру дождь прекратился при вечер дъждът спря 3 (обект на действието) към, до, за; обратиться с вопросом к учителю обърна се с въпрос към учителя; письмо к другу писмо до приятеля (ми); любовь к Родине любовта към родината; готовиться к экзамену готвя се за изпит ист кабин|| а, -ы ж кабина; будка; ~ а самолёта кабината на самолета; войтй в ~ у лйфта вляза в асансьора кабинет, - а м кабинет; рабочий ~ учёного работният кабинет на учения; заседание в ~ е директора заседание в кабинета на директора; ~ зубного врача зъболекарски кабинет; урок проходйл в физическом ~ е ( в ~ е фи­ зики) урокът се провеждаше в кабинета по физика каблук, -а м (не бъркай с ток) ток (на обув­ ка ) ; широкий, нйзкий ~ широк, нисък ток; КАК туфли на (высоких) ~ах, без ~ов обувки с (високи) токове, без токове кажд|| ый, -ая, -ое (мн. кажд|ые, -ых само със същкоито нямат ед. ч . — каждые сутки, или със същ., при които има числ.— каждые два часа) (ср. любой) 1 мест, всеки; ~ ы й человек всеки човек; ~ ы й из участников со- циалистйческого соревнования всеки участник в социалистическото съревнование; на ~ о й улице на всяка улица; в ~о м доме във всеки дом; ~ ы й год всяка година; ~ о е утро всяка сутрин; ~ы й раз всеки път 2 като същ. кажд |ый, -ого м всеки; это знает ~ы й това все­ ки го знае () на ~ом шагу на всяка крачка казаться, кажусь, каж |ешься, - утся несв. (св. показаться I) кем-чем и каким изглеждам; ~ ребёнком, стариком изглеждам като дете, като старец; ~ умным, весёлым, усталым изглеждам умен, весел, уморен; ~ моложе свойх лет изглеждам по-мл ад от годините си кажется вметн. д . струва (ми) се; като че ли; изглежда, май че; — , пойдёт дождь май че ще вали; он, знает этого человека струва ми се, (че) той познава този човек как 1 нареч. как; ~ это сделать? как да направя това?; ~ вы сюда попали? как попад- нахте тук?; скажите, ~ пройтй на набереж­ ную? извинете, как да стигна до крайбрежната улица?; ~ вы живёте? как сте? 2 нареч. колко; ~ я рад вас вйдеть! колко се радвам, че ви виждам!; ~ красив город! колко е хубав градът!; ~ жаль, что он не пришёл колко жалко, че той не дойде 3 съюз сравн. като, както; красный ~ кровь червен като божур (кр ъв); снег блестйт — серебро снегът блести като сребро; говорю с вами ~ с другом говоря с цас като с приятел; он поступил ~ честный человек той постъпи като честен човек 4 съюз, обикн. в състава на сложни съюзи: тогда как, в то время как докато; после того как след като; с тех пор как откакто; перед 96
тем как преди да; как только щом като; прошёл уже год, ~ ои уехал вече мина (една) година, откакто е заминал; после того, ~ ушли гости, ои лег спать след като гостите си отидоха, той си легна; прошло много лет с тех пор, ~ ои кончил школу минаха много години, откакто той завърши училище 0 ~ будто като че ли как-нибудь нареч. никак (си), по някакъв начин; надо ~ выйти из затруднения трябва никак (си) да изляза от неловкото положе­ ние; ои ~ найдёт нас той ще ни намерн някак каков, -а, -6, - ы мест, като сказ, какъв; ~ы ваше дальнейшие планы? какви са по- натагъшните ви планове? как|| ой, -ая, -ое, -йе мест. 1 какъв, кой; ~ ой он человек? какъв човек е той?; ^йе кий- ги вы купйли? к акви книги сте купили?; ~ ой сегодня день? кой ден сме днес? в ~ом году ты приехал в этот город? (ти) коя година дойде в този град? 2 какъв, колко; ~ а я неожиданная встреча! каква неочакваиа сре- ща!; ~ о е горе! какво нещастие!; ^ о й ои умный человек! колко умен човек е той! О ~ й м ббра- зом по какъв начин; ии под ~й м вйдом по никой, никакъв начин какой-нибудь, какая-нибудь, какое-нибудь, какие-нибудь мест, (не бъркай с какой-то) някакъв, какъвто и да е; я хочу посмотреть ~ спектакль искам да видя някакъв спектакъл; дайте мне какую-нибудь кнйгу дайте ми някаква книга какой-то, какая-то, какое-то, какие-то мест, (не бъркай с какой-нибудь) иякакъв, неизвестно какъв; к дому подошёл ~ человек към къщата КАК се приближи някакъв човек; ему дали какое-то задание възложиха му някаква задача календари ь, -я м календар; повесить ~ ь на стену закача календар на стената; отор­ вать листок ~ я откъсна лист(че) от календара камеин|| ый, -ая, -ое, -ые каменей; ^ый дом каменна къща; ~ ы е стёиы каменнн степи кам|| еиь, -ия, мн. - ии, -иёй м камък; попасть ~ и ем в окно счупя (стъклото на) прозореца с камък; твёрдый как ~ е и ь твърд като камък 0~ня на ~ие иеоставитьотчего камък върху камък не оставя от нещо; подводные ~ии непредвидени препятствия, непредвидени преч- ки камерЦ а, -ы ж : ~ а храиёиия гаров гарде­ роб; сдать багаж в ~ у храиёиия предам багажа сн на гардероб канал, - а м канал; оросительный ~ напонте- лен канал; ~ ймеии Москвы каиалът«Москва»; пароход идёт по ~ у параходът плува по ка ­ нала ф , кандидат, -а м кандидат; * * m народные де­ путаты СССР кандидат за народен депутат на СССР; ~ в члены партии кандидат-член на пар- тията; * * в члены Политбюро кандидат-член иа Политбюро каникулы, каникул с ам а мн. ваканция; школьные, лётине, зймиие ** ученическа, лятна, зимиа ваканция; провести в дерёвие прека­ рам ваканцията на село капитализм, - а м капитализъм капиталистически ни, - а я , -ое, - ие капита­ листически; ^ и й строй капиталистически строй КАП К Канал им. Москны 7-612 97
КАП КАТ капитан, - а м капитан; ои получил звание ~ а произведен е в чин капитан; — артиллерии капитан от артилерията; ~ корабля капитан на кораб; ~ спортивной команды капитан на отбор капл|| я, -и, мн. кап |ли, -ель, -лям ж 1 капка; ~ я росы, воды капка роса, капка вода; дождь падал крупными ~ я м и дъждът валеше на едри капки 2 (само мн.) капки; сердечные ~ и капки з а сърце; принимать ~ и от кашля вземам капки против кашлица О ~ я в море капка в морето, нищо; похожи как две ~ и воды приличат си като две капки вода Капуста кап$гст|| а, -ы ж зеле; кислая ~ а кисело зеле; кочан ~ ы зелка О цветная ~ а карфиол карандаш, -а м молив; писать, рисовать ~ о м пиша, рисувам с молив; простой ~ черен молив; цветные ~ й цветни моливи карман, - а м джоб; внутренний ~ вътрешен Карман джоб; пальто с ~а м и палто с джобове; по­ ложить деньги в ~ сложа парите в джоба си карт|| а, -ы ж карта; географическая ~ а геог- рафска карта; ~ а мира, Европы, Азии карта на света, на Европа, на Азия; найти на ~ е свой город намеря на картата своя град; игральные ~ы карти за игра; играть в ~ ы играя на карти {> раскрывать/раскрыть свой ~ ы раз- кривам/разкрия картите си; ставить/поставить иа ~ у что залагам/заложа на карта нещо картйн|| а , - ы ж картина; ~ а известного художника картина на известен художник; писать ~ у рисувам картина; любоваться ~ о й весеннего леса любувам се на пролетната гора; представить ~ ы далёкого прошлого представя си картини от далечното минало картофелЦ ь, - я (мн. няма) м картофи; выращивать ~ ь отглеждам картофи; жареный ~ь пържени картофи; жарить, варйть ~ ь пър- жа, варя картофи; ~ ь в мундире варени не- белени картофи касаЦ ться, -юсь, - ешься, -ются несв. (св. коснуться) кого-чего 1 докосвам се, допирам се; ветки ~ю тся окна клоните опират в про- зореца 2 засягам, отнасям се за; это меня не ~ ется това не ме засяга; разговор ~ется вашего товарища ста ва дума за вашия приятел касс|| а, -ы ж каса; ~ а театра касата на театъра; получйть деньги в ~ е получа парите си на касата; купить билёт в ~ е иа вокзале купя билет от касата на гарата; платйть деньги за покупку в ~ у плащам за покупката на касата О сберегательная ~ а спестовна каса Кастрюля кастрюл|| я, -и ж тенджера; ~ я с супом тенджера със супа \ катани|| е, -я с 1 возене; ~ е на лодке возене с лодка 2 пързаляне; фигурное ~ е фигурно пързаляне катастрофу а, -ы ж катастрофа; потерпеть ~ у катастрофирам; попасть в железнодорожную ~ у претърпя железопътна катастрофа; на место ~ ы прйбыл врач на мястото на катастро- фата пристигна лекар ката|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 возя се; ~ т ься на лодке возя се с лодка 2 карам; Фигурное катание на ко нь ках 98
KAT КВА К Каток Медео - ~ ться на велосипеде, на лыжах карам колело, ски; —ться на коньках пързалям се с кънки кат Иок, - K ä м пързалка (за кънки); зимой мы часто ходим иа ~ 6 к през зимата често ходим на пързалка(та) кафе неизм. с {не бъркай с кофе) кафе-слад- карница; молодёжное ~ младежка кафе-слад- карница; завтракать в ~ закусвам в кафе- сладкарница(та) кача|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. люлея се, люшкам се, клатя се; лодка ~ е т с я на волнах лодката се люлее върху вълните; деревья ~ л и с ь от ветра дърветата се клатеха от вятъра качеству о, - а с качество; —о товара качест- вото на стоката; ткань хорошего ~ а доброка- чествена тъкан; бороться за ~ о продукции боря се за качество на продукцията; проявить высо­ кие моральные — а проявя високи морални к а ­ чества О в ~ е кого -чего като, в качеството си на какъв каш|| а, -и ж каша; жидкая, густая ~ а рядка, гъста каша; ~ а на молоке, молочная ~ а каша с мляко; манная ~ а каша от грис; сварить ~ у направя каша; съесть тарелку ~ и изям една чиния каша каш|| ель, -ля м кашлица; у него сильный -~ель той има силна кашлица кашля|| ть, -ю, -ешь, -ют н есв. кашлям; сильно ~ т ь силно кашлям; ~ т ь от простуды кашлям от настинка кают|| а, -ы ж каюта; ~ а капитана каютата на капитана; ехать в ~ е первого класса пътувам в каюта първа класа квадрат, - а м квадрат; двор имёл форму ~ а дворът имаше квадратна форма квадратнН ый, -ая, -ое, -ые квадратен- —ый стол квадратна маса; комната ~ о й формы квадратна стая квартал, -а м 1 (ср. район във 2 знач.) квар­ тал; новые ~ ы города нови квартали на града; ои живёт в соседнем ^ е той живее в съседния квартал 2 тримесечие; план работы на первый ~ план за работата през първото тримесечие; во втором ~ е през второю тримесечие квартир!! а , - ы ж квартира; апартамент; большая ~ а голям апартамент; ~ а из двух комнат на втором этаже двустаен апартамент Новые кварталы города 99 7*
кви КЛЕ на втория етаж; ~ а с паровым отоплением, с горячей водой апартамент с парно (отопле­ ние), с топла вода; отдельная ~ а самостояте­ лен апартамент; коммунальная ~ а квартира с общи сервизни помещения; кооперативная ~ а собствен апартамент; получить ~ у получа жи­ лище; переехать на другую ~ у преместя се в друго жилище; сдавать ~ у давам квартира под наем * квитанции я, -и ж квитанция, разписка, бе- лежка; багажная ~ я багажна разписка кем вж. кто кива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. кивнуть) кому кимам, кимвам; ^ т ь в знак согласия ким- вам в знак на съгласие кивн|| уть, -у, -ешь, -ут св. {несв. кивать) кому кимна; ~ у т ь головой кимна с глава килограмм, rä, мн. - ы, -ов и килограмм м килограм; купйть ~ сахару и пять ~ о в мукй купя (един) килограм Захар и 5 килограм а брашно километр, - а м километър; пройти д в а ~ а нзмина 2 километра; остановйться в трёх ~ а х от города спра на 3 километра от града ; поезд идёт со скоростью сто ^ о в в час влакът се дви- жи със 100 километра в час кино неизм. с кино; артисты ~ киноартисти; успехи советского ~ успехи иа съветското ки­ но; идтй/пойтй, ходить в ~ отивам/отида, ходя на кино; купйть билёт в ~ купя билет за кино кино... първата наст на сложны думы: кино- артйст киноартист; киножурнал кинопреглед; киноискусство киноизкуство; кинокомедия кино­ комедия; кинофйльм филм кинотеатр, - а м кино, кинотеатър; летний ~ лятно киио; пойтй в ~ отида в киното; по­ строили новый ~ построиха нов кинотеатър; мы встретились у ~ а срещнахме се пред киното киоск, - а м будка, павилион; газетный ~ вест- Ь СОЮЗПЕЧАТЬ никарска будка; книжный ~ павилион за книги; купйть сигареты в ~ е купя цигари от будката кип||ёть, -йт, -ят несв. ври, кипи; вода, моло­ ко ~ й т водата, млякото ври; чайник уже ~ й т чайникът вече ври кипя[| тйть, -чу, -тишь, -тят н ес в. что възваря- вам, сварявам; ~ тй ть воду, молоко, чай сваря- вам вода, мляко, чай кирпйч, - а м тухли, тухла; красный ~ червени тухли; дом из ~ а къща от тухли; поднять с землй ~ вдигна от земята една тухла кирпйчн|| ый, -ая, -ое, -ые тухлен; ~ы й дом тухлена къща; ~ а я стена тухлена стена кисел]] ь, - я м кисел; яблочный ~ ь кисел от ябълки кислород, - а м кислород; дышать ^ о м дишам кислород кйсл|| ый, -ая, -ое, -ые кисел; ~ о е яблоко кисела ябълка; ~ а я капуста кнсело зеле; ~ о е молоко кнсело мляко; ~ ы е щи чорба от месо и кисело зеле кист|| ь I, -и, мн. -и, -ей ж 1 китка {на ръката)\ ~ь правой, левой рукй китка на дясната, на Кисть прааой руки Кист ь винограда лявата ръка 2 грозд; кичур; ~ ъ винограда чепка грозде кист|| ь II, -и, мн. -и, -ей ж {не бъркай с щёт­ ка) четка {за рисуване, боядисване) кит, -а м кит; охбта иа ~6в лов иа китове кладбищ]] е, - а с гробиша; старое ~ е стари гробища; на этом ~ е похоронены егб родители в тези гробища са погребани родителите му класс, - а м 1 класа; рабочий ~ работническа класа 2 клас; ученикй первого ~ а ученнци от първи клас; учйться в седьмом ~ е в седми клас съм; кончить десйтый ~ завърша десетн клас 3 клас, класна стая; светлый, простор­ ный ~ светла, просторна класна стая; войти в ~ вляза в класната стая; выйти из ~ а изляза от клас 4 клас, разред; ~ рыб клас риби 5 класа; каюты первого, второго ~ а каюти първа, втора класа классов]] ый, -ая, -ое, -ые класов; ~ а я борь­ ба класова борба; ~ о е общество класово об­ щество; ~ ы е противоречия класови противо­ речия класть, клад)у, -ёшь, -ут, мин. клал, клал |а, -о, -и несв. {св. положйть) кого-что елагам, поставям; ~ ребёнка в кровать слагам детето да спи; ~ деньги в карман слагам пари в джоба си; ~ руку на плечо слагам ръка на рамото (му); ~ сахар в чай слагам Захар в чая О ~ кого в больницу настанявам някого в бол- ница кле|| й, - я м лепило клён, - а м клен; явор; посадить в парке ~ ы засадя в парка кленове кленов|| ый, - ая, -ое, - ые клёнов; яворов: ~ ы й лист кленов лист 100
КЛЕ КОЛ К клётк|| а, -и, мн. клёт|ки, -он, -кам ж 1 клет­ ка; кафез; лев в ~ е лъв в клетка; выпустить птицу из ~ и пусна птицата от кафеза 2 квадрат, каре; тетрадь в ~ у карирана тетрадка; юбка в~у поланакарета клиент, - а м клиент; быстрое обслуживание ~ о в бързо обслужване на клиеитите климат, - а м климат; морской, жаркий, холод­ ный ~ морски, горещ, студен климат; страна с умеренным ~ о м страна с умерен климат клуб, - а м клуб; заводской ~ заводски клуб; пойти в ^ на концерт отида в клуба на кон­ церт; в ~ е состойтся лекция в клуба ще има лекция клубник|| а, -и (мн. няма) ж (не бъркай с Клубника ягода} градинска ягода: выращивать ~ у от- глеждам ягоди; варенье нз ~ и сладко от ягоди клубнйчн|| ый, -ая, -ое, -ые ягодов; ~ о е ва­ ренье сладко от ягоди клумб|| а, -ы ж (не бъркай с грядка) леха (цветна); на ~ а х в саду цветут розы по лехите в градината цъфтят рози клюв, - а м клюн, човка; острый ~ остра чов- ка; ~ орла клюнът на орела клюкв|| а, -ы (мн. няма) ж клюква (северни червени боров инки); кисель из ~ ы кисел от клюква ключ, - а м ключ; ~ от квартиры, от шкафа ключ от апартамента, от шкафа; открыть дверь ~ о м отключа вратата; закрыть комнату на ~ заключа стаята клятв|| а, -ы ж клётва; ~ а в любвй, в дружбе клетва в любо в, в приятелство; дать ~ у дам клетва; нарушить ~ у престъпя клетвата си кнйг|| а, -и ж книга; толстая, интересная ~ а дебела, интересна книга; детские ~ и детски книги; ~ а с иллюстрациями книга с илюстра- ции; раскрыть, закрыть ~ у отворя, затворя книгата; читать, писать ~ у чета, пиша книга; в ~ е двести страниц книгата има 200 страни- циО жалоб и предложений (жалобная ~ а ) книга за похвали и оплаквания кнйжк|| а, -и, мн. кнйж |ки, -ек, -кам ж книж­ ка (не: хартийка); детская ~ а детска книжка О записная ~ а бележник, тефтерче кнйжн|| ый, -ая, -ое, -ые книжен; ~ы й мага- зйн книжарница (за*книги); ~ а я полка рафт, етажерка за книги ковж.к ков|| ёр, - ра м килим; красйвый, цветной ~ ё р красив, цветен килим когда 1 парен, кога; ~ вы будете дома? кога ще си бъдете в къщи?; ~ он приедет? той кога ще пристигне?; не помню, ~ это было не си спомням кога беше това 2 съюз когато; ~ он проснулся, было ещё темно когато той се събу- ди, беше още тъмно; ~ дождь кончился, все пошлй за грибами когато дъждът спря, всички отидоха за гъби когда-нибудь парен, (не бъркай с когда-то) някога; един ден; ~ я расскажу об этом някога ще разкажа за това когда-то парен, (не бъркай с когда-нибудь) някога; ~ мы были знакомы някога ние се по- знавахме; ~ он жил в деревне някога той жи- вееше иа село кого вж. кто кое-как парен. 1 как да е, надве-натри; он все делает ~ той всичко прави как да е 2 едва- едва, с мъка; я ~ добрался до дому едва стиг- нах до дома кож || а, -и ж (не бъркай с мех) кожа; глад­ кая, грубая ~ а гладка, загрубяла кожа; ~ а лица и рук кожата на лицето и ръцете; чемодан из ~ и кожен куфар кожан|[ ын, -ая, -ое, -ые (не бъркай с мехо­ вой) кожен, направен от лицева кожа; ~ а я обувь кожени обувки коз|| а, -ы, мн. козы, коз, козам ж коза колбас || а, -ы, мн. колбасы, колбас ж салам; купйть пол кило ~ ы купя половин кило салам; к завтраку подали сыр и ~ у за закуска серви- раха кашкавал и салам колготЦ ки, -ок мн. чорапогащи колебании е, -я с I трептене, люлеене; ~ е пла­ мени трептенето на пламъка 2 колебание; ис­ пытывать ~ е изпитвам колебание колебаться, колёбл \юсь, -ешься, -ются несв. 1 (само З а.) клати се, люлее се; пламя колеб­ лется пламъкът се люлее; лйстья колебались от ветра листата се люлееха от вятъра 2 (само 3 а .) колебае се; температура воздуха колеблет­ ся от пятй до семнадцати градусов температура- та на въздуха се колебае от 5 до 17 градуса 3 колебая се, двоумя се; он долго колебался, прежде чем дал согласие той дълго се колеба, преди да се съгласи колен||о, -а, мн. -н, -ей и колен, -ям с коляно; согнуть ногу в ~ е свия крака си в коляното; стать на ~ и коленича; трава по ~ о трева до колене; платье до колен рокля до коленете; 101
кол ком положйть сумку на ~ и сложа чантата на коле- нете сн; мать посадила ребёнка к себе на ~ и майката сложн детето в скута си колес|| 6,, -а , мн. колёса, колёс с {не бъркай с велосипед) колело; колёса автомобиля колела- та иа автомобнла количеств|| о, - а с количество; ~ о воды в бассейне количеството на водата в басейна; большое ~ о студентов голям брой студенти; мы увеличили ~ о продукции увелнчихме про- дукцията коллектив» -а м колектив; ^ завода, ин­ ститута колективът на завода, на института; учительский, студенческий * * учителски, сту- дентски колектив; совет трудового съ- вет на трудовия колектив коллектйвнН ый, - ая, -ое, - ые колектнвен; ~ о е хозяйство колективио стопанство; ~ а я работа колективиа работа коллекций я, -и ж колекция, сбирка; ~ я кар­ тин сбирка от картини; ~ я почтовых марок колекция от пощенски марки; собирать ~ ю пра­ вя колекция, колекционирам колод|| ец, -ца м кладенец; рыть ~ е ц копая кладенец; доставать вбду из ~ ц а вадя вода от кладенеца колокол, -а, мн. -а, -ов м камбана; ~ а церкви черковин камбани; раздались звуки ~ а чу се камбанен звън колоииальнЦ ый, - ая, -ое, - ые колониален; ~ ы е страны колониални страни кол6ни|| а, -ы ж 1 колона; дом, зал с ~ами къща, зала с колони 2 колона; ~ а автомашин колона автомобили; идти в ~е , ~ами вървя в колона, иа колоии Колос колос, -а, мн. колось|я, -ев м клас; спелый ~ зрял клас; колосья ржи класове на ръж колоть, колю, кол |ешь, -ют н есв. что цепя; чупя; троша; чукам; ~ дрова цепя дърва; ~ орехи чупя орехи колхоз, -а м колхоз; передовой ~ челен кол­ хоз; председатель ~ а председателях на кол­ хоз (а); работать в ~ е работа в колхоза колхозник, - а м колхозник; собрание ~ о в събрание на колхозииците колхозниц|| а , -ы ж колхозничка колхозиН ый, -ая, -ое, -ые колхозен; ~ ы е поля колхозии полета; ~ ы й клуб колхозен клуб кольц|| 6, - а , мн. кольца, колец, кольцам с пръстен, хал ка; золотое ~ о златен пръстен; обручальное ~ о халка; носить ~ о на левой ру­ ке нося пръстен на лявата си ръка ком вж. кто команд|| а, -ы ж 1 команда; дать ~ у дам ко­ манда; стрелять по ~ е стрелям по команда; слушать ~ у офицера слушам командата на офицера 2 комаидуване; отряд под ~ о й офицера отряд под командуването на офицера; принять ~ у поема командуването 3 екипаж; ~ а военного корабля екипаж на военен кораб 4 отбор, тим; футбольная ~ а футболен отбор; ~а лыжников, лыжная ~ а ски-отбор командир, - а м командир; ~ полка коман- дирът иа полк(а); — подводной лодки коман­ дир на подводница; приказ ~ а заповед(та) на командира; он назначен ~ о м отряда той е наз­ начен за командир на отряда Колхоз ное поле 102
ком кон командировки а, -и, мн. командиров |ки, -ок, - кам ж командировка; научная ~ а научна командировка; ~ а на завод командировка в завода; ехать в ~ у заминавам в командиров­ ка командованиЦ е, - я с чем командуване; ~е отрядом командуване (то) на отряда; при­ нять на себя ~ е поема командуването команд|| овать, - ую, - уешь, - уют несв. 1 командувам, издавам команда; офицер ~ у е т : «Вперёд!» офицерът команду ва: «Напред!» 2 чем комаидувам; ~ о в а т ь полком, армией командувам полк, армия комар, - а м комар; в сырых местах много ~ о в във влажните места има много комари комбайн, - а м комбайн; картофелеуборочный ~ комбайн за прибиране на картофи; убирать Комбайн рожь ~ о м прибирам ръжта с комбайн; работать в поле на ~ е работа в полето на ком­ байн; при добыче угля используют ~ ы при доби- ва на въглища се използват комбайни комбинат, - а м комбинат; ~ бытового об­ служивания комбинат за битово обслужване; молочный ~ млекокомбинат комёднЦ я, -и ж комедия; ^ я в двух действиях комедия в 2 действия; писать ~ и н драмы пиша комедии и драми; смотреть в кино новую ~ ю гледам нова кинокомедия комйсси[| я, -и ж комисия; избирательная ~ я избирателиа комисия; ~ я по контролю над атомной энергией комисия за контрол върху атомната енергия; избрать, назначить ~ ю из­ бери, назнача комисия комитет, - а м комитет; Центральный Комитет КПСС (ЦК КПСС) Централният Комитет на КПСС (ЦК на КПСС); Комитет защйты мира Комитет з а защ ита на мира; районный, город­ ской, областной ~ партии районен, гр ад ­ ски, областей комитет на партията; партййный ~ завода заводски партиен комитет; ~ ком- сомбла ком сомолеки комитет; профсоюзный ** профсьюзен комитет, профкомитет коммунйзм, - а м комунизъм; строительство ~а строителството на комунизма; переход от социалйзма к ~ у преход от социализъм към комунизъм коммунист, - а м комунист коммуннстйческЦ ий, - а я , -ое, -ие комунисти- ческн; ~ а я партия комунистическа партия; международное ~ о е движение международно комунистическо движение; ~ о е отношение к труду комунистическо отношение към труда коммунйстк|| а, - и, мн. коммунйст |ки, - ок, - кам ж комунистка комнат|| а, -ы ж (не бъркай със стая) стая; светлая, просторная ~ а светла, просторна стая; квартйра из трёх комнат триетаен апартамент; убрать ~ у разтребя стаята композитор, - а м композитор; оперы изве ст­ ного ~ а опери на известния композитор компот, - а м компот; ~ из яблок и вишен компот от ябълки и вишни комсомол, -а м комсомол; вступйть в ~ вляза в комсомола комсомол!! ец, - ьца м комсомолец; стать ~ ь ц е м стана комсомолец комсомолку а, - и, мн. комсомол |ки, - ок, - кам ж комсомолка комсомольски ий, - а я, - ое, -ие комсомолски; ~ н й билёт комсомолска членска книжка; ~ и е бригады комсомолски бригади; ~ о е со­ брание комсомолско събраиие кому вж . кто конверт, - а м плик; ~ с маркой плик с марка; написать адрес на ~ е напиша адреса върху К плика; вынуть письмо из ~ а извадя писмото от плика конгресс, -а м (ср. съезд) конгрес; Все- мйрный ~ сторонников мира С ветовен кон­ грес на прнвържениците на мира; делегаты ~ а делегати на конгреса; участвовать в ^ е участвувам в работата на конгреса; быть на международном ~ е врачей присъствувам на Международния конгрес на лекарите кондйтерскЦ ий, - ая, -ое, - ие сладкарски; ~ и е изделия сладкарски изделия; ~ а я фабрика фабрика за сл адкарски изделия конУёц, -ца м (не бъркай с нитка; против. начало) край; острый ~ ё ц иглы острият край на иглата; ~ ё ц лёта, месяца, недели, занятий край на лятото, на месеца, на седмицата, на занятията; ~ ё ц стихотворения, доклада край на стихотворението, на доклада; дойтй до ~ ц а улицы стигна края на улицата; вернуться в ~ ц ё недели върна се към края на седмицата; прочитать кнйгу от начала до ~ ц а прочета книгата от край до край О без-~ца няма край; оий без ~ ц а спорят споровете им нямат край; в ~цё ~цов в края на краищата, най-после; его долго ждали, в ~цё ~цов он 103
кон КОР пришёл дълго го чакаха, най-после той дойде; приближаться / приблизиться, подходить/ по­ дойти к ~ ц у свършвам се/свърша се, наближа- вам/наближа края; работа приближается к ~ ц у работата е към края си; лето подошло к ~ ц у лятото е към края си; класть/положить ~ ёц чему слагам/сложа край на нещо конечно 1 вметн. д . разбира се; вы, правы разбира се , вие сте прави; он рад приезду сына разбира се, той се радва'на пристигането на сина си 2 частица разбира се, не ще и дума; вы любите читать? ------ обичате ли да четете?— разбира се конкурс, - а м конкурс; ~ пианистов конкурс за пианисти; участвовать в ~ е участвувам в конкурса; объявить ~ на лучший рассказ обявя конкурс за най-добър разказ; посту­ пить в университет по ~ у вляза в университета с конкурс; вне ~ а извън конкурса, с предимст- во консёрв|| ы, -ов мн. консерва; мясные, рыб­ ные, фруктовые ~ ы месни, рибни, плодови кон серви; открыть банку ~ о в отворя консерва конституции я, -и ж конституция; Конститу­ ция СССР Конституцията на СССР; День Кон­ ституции СССР Денят на конституцията на СССР консул, -а м консул; советский ~ в Пловдиве съветският консул в Пловдив консульств|| о, - а с консулство; болгарское ~ о в Ленинграде българското коисулство в Ленинград; обратиться в ~ о обърна се към консулството консультации я, -и ж консултация; обратить­ ся к врачу за ~ей обърна се към лекар за консултация; получить ~ ю адвоката получа консултация от адвокат; юридйческая ~ я юридическа консултация контролйрН овать, - ую, - уешь, - уют несв. (с в . проконтролйровать) кого-чт о контрол ирам; ~ овать работу библиотеки, магазйна контро- лирам работата на библиотеката, на магазина контрол|| ь, - я м контрол; общественный, государственный ~ ь обществен, държавен контрол; ~ ь за качеством продукции контрол върху качеството на продукцията; работать под ~ е м мастера работя под контрола на майс- тора; брать/взять под ~ ь кого-что вземам/ взема под контрол, контролирам н якого -н ещ о контрольнjj ый, - ая, -ое, - ые контролен; ~ а я комйссия контролна комисия; ~ а я ра­ бота по математике класно по математика конференции я, -и ж конференция; междуна­ родная, партййная ~ я международна, партий- на конференция; ~ я учителей конференция на учителите конфёт|| а, -ы ж бонбон; вкусные ~ ы вкусни (хубави) бонбони; коробка конфет кутия бонбони; дать ребёнку ~ у дам на детето боибон концерт, - а м концерт; ~ современной му­ зыки концерт съвременна музика; ~ известной певицы концерт иа известна певица; пойтй на ~ отида на концерт; билет на ~ билет за концерт; посещать ~ ы посещавам концерти; давать ~ ы изнасям концерти; ~ для фортепьяно с оркест­ ром концерт за пиаио и оркестьр конча|| ть, -ю, -ешь -ют несв. (св. кончить) что 1 чем и с инф. (против, начинать) свършвам, завърш вам, привършвам; ~ т ь работу, разго­ вор, чтение свършвам работата, разговора, четенето; ~ т ь занятия в три часа завършвам занятията в 3 часа 2 завършвам; ~ т ь школу, институт завършвам училище, институт; он ~ е т университет в будущем году той завърш ва уни­ верситета догодина конча|| ться, -ется, -ются несв. (св. кончиться; против, начинаться) свършва (се); лето ~ ется лятото свършва кончЦ ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. кончать) что 1 чем и с инф. (против, начать) свърша, завърша, привърша; ~ и т ь уборку свърша по- чистването; ~ и т ь стройтельство дома к весиё завърша строителството на сградата напролет; он ~ и л писать и начал рисовать той свърши с писането и започна да рисува 2 что завър­ ша кончЦ иться, -ится, -атся св. (несв. кончаться; против, начаться) свърши (се); ~нлись канй- кулы ваканцията свърши кон|| ь, -я, мн. -и, -ей м кон; сесть на ~ я яхна коня коньк|| й, -ов мн. (ед. конёк, конька м) кънкй; кататься на ~ а х пързалям се с кънкй копаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выкопать) что копая; ровя; ~ т ь землю, огород копая земя- та, зеленчуковата градина; ~ т ь яму, колодец копая яма, кладенец; ~ т ь картофель копая кар- тофи копёйкЦ а, -и, мн. - и, копеек, -ам ж копейка; билет в трамвае стоит три ~ и трамвайният билет струва 3 копейки О до последней ~ и до последна стотинка; без ~ и без стотинка; не иметь ии ^ и з а душой нямам пукната па­ ра копиЦ я, -и ж копие, препис; ~ я чертежа, известной картйны копие на чертеж, на известна картина; снять, сделать ~ ю с документа снема копие, извадя препис от документ кор|| а, -ы ж кора; белая ~ а берёзы бялата кора на брезата; снять с дерева ~ у обеля кората от дървото 104
КОР кот корабл|| ь, -я м кораб; военный ~ ь военен кораб; плыть на ~ ё пътувам с кораб; ~ й ухо­ дят в море корабите излизат в морето корЦ ень, -ня, мн. -ни, -неймкорен; ~ни де­ рева корените на дървото; ~ен ь слова ко­ рен(ът) на дума (та); квадратный ~ень квад­ ратен корен коридор, - а м коридор; узкий, длинный ~ те­ сен, дълъг коридор; ~ ы гостйннцы коридорите на хотела; выйти из комнаты в ~ изляза от стаята в коридора; кабинет заведующего — по - ~ у налево кабинетът на зав^ждащия се намира вляво по коридора коричнев!) ый, -ая, -ое, -ые кафяв: ~ы й цвет кафяв цвят; ~ о е платье кафява рокля корм, -а (-у) м фураж, храна; ~ для скота фураж за добитъка; дать корове ~ у дам на кра- вата храна кормить, кормлю, корм |ишь, - я т несв. (св. накормйть) кого чем храня; ~ ребёнка кашей храня детето с каша; ~ больного с ложки храня болния с лъжица; ~ собаку, лошадей храня кучето, конете коробк|| а, -и. ми. короб |ки, -ок, -кам ж кутия; ~ а конфет кутия бонбони; ~ а из-под конфет кутия от бонбони; ~ а спичек кутия кибрит коров|| а, -ы ж крава; пастй ~ у паса кравата; Корова дать ~ е сена дам на кравата сено; стадо коров стадо крави короткЦ ий, -ая, -ое, -ие; короток и короток, коротка, коротко, коротко и коротко, коротки, коротки и короткй; сравн. ст. короче (против. длйнный) 1 къс; ~ а я палка къса тояга; ~ и е волосы къса коса; ~ о е платье къса рокля 2 (против, долгий) кратък; къс; ~ и й разговор кратък разговор; ~ о е совещание кратко съве- щание; ~ и е летние ночи къси летни нощи; сделать работу в ~ий срок свърша работата за кратко време О ~ая память у кого никой има къса памет коротко, сравн. ст. короче нареч. 1 късо; ~ стричься подстригвам се късо 2 (на)кратко; ~ сообщить о своих делах накратко съобщя за свойте работи короче неизм. 1 сравн. ст. на короткий по-къс, по-кратък 2 сравн. ст. на коротко по-късо, по- кратко корреспондент, - а м кореспондент; ~ газеты «Известия» кореспондент на вестник «Извес­ тия»; специальный ~ специален кореспондент косII а, -ы, вин. косу, мн. косы, кос ж (не бър- кай с волосы) плитка; длйиная дълга плит­ ка; заплетать косу сплитам косата си на плитка космйческЦ нй, -ая, -ое, -ие космически; ~ое пространство космическо пространство; ~ и е по­ лёты космически полети космонавт, -а м космонавт; первый ~ в мй- ре — Юрий Гагарин първият космонавт в света е Юрий Гагарин космос, - а м космос; изучение ~ а изучаване на космоса; полёты в ~ полети в космоса коси|( уться, - усь, - ешься, - утся св. (несв. касаться) кого~чего 1 докосна (се), допра се; дуться рукой стола докосна масата с ръка 2 засегна; ~уться какой темы засегна някаква тема кост|| ёр, -ра м огън, клада; развести ~ ёр наклада огъи; сидеть у ~р а седя край огъня; варйть рыбу на ~ рё варя риба на огъня кост|| ь, -и, мн. -и, -ейж кост,кокал; ~и йог костите иа краката; перелом ~ и счупване на костта; у него широкая — ь той има едър кокал; вынуть из рыбы ~ и извадя от рибата костите костюм, - а м костюм; мужской, женский ~ мъжки, дамски костюм; надеть ~ облека ко- К Мужской костюм Женский костюм стюм; снять ~ съблека костюма; ходить в ~ е ходя с костюм; быть в ~ е с костюм съм; носйть ~ нося костюм О национальный ~ национална носия; купальный ~ бански костюм котлёт|| а, -ы ж кюфте; мясные, рыбные, кар­ тофельные ~ ы кюфтета от месо, от риба, от картофи; ~ ы из рйса, из картофеля кюфтета от ориз, от картофи; жарить ~ ы пържа кюф­ тета; отбивная ~ а пържола, котлет которН ый, -ая, -ое, -ые мест. 1 който; человек, ~ ы й вошёл в комнату човекът, който влезе в стаята; кнйга, ~ а я лежит на столе книгата, 105
конто е на масата; мальчик, родителей ~ о г о я не знаю момчето, чнито родители не познавай; дом, в ~ом мы живём кыцата, в конто живеем 2 кой; колко; ~ у ю из этих книг ты возьмёшь? коя от кннгите ще вземеш?; ~ ы й час? колко е часът?; в ~о м часу ты придёшь? в колко часа ще дойдеш? кофе неизм. м {не бъркай с кафе) кафе; чёр­ ный ~ чисто кафе; ~ по-турецки турско кафе; ~ с молоком кафе с мляко, кафе-меланж; ~ со сливками кафе с каймак; ~ в зёрнах кафе на зърна; ~ растворимый без осадка нес-кафе; чашка ~ чаша кафе; мы выпили по чашке ^ пихме по едно кафе кофт!| а, -ы ж блу?а, жилетка; шерстяная, вязаная ~ а вълнена. плетена блуза; надеть тёплую ~ у облека топла жилетка; снять ~ у съблека жилетката; носить ~ у с юбкой нося пола и блуза; быть в ~ е с жилетка съм кофточкЦ а, -н, мн. кофточ |ки, -ек, -кам ж блуза, блузка; шёлковая ~ а конринеиа блузка; надеть ~ у облека блуза; снять ~ у съблека блузата кошел|| ёк, - ь ка м портмоне; кожаный ~ ё к кожено портмоне; положить ~ ё к в карман сло- КОФ Кошелёк жа портмоието в джоба си; вынуть деньги из ~ ь к а извадя пари (те) от портмонето Кошка кошк|| а, -и, мн. кош|ки, -ек, -кам ж котка; ~а ловит мышей котката лови мишки кра|| й, -я, npethi. о -е, на -ю, мн. -я, -ев м 1 край; ръб; ~ й стола ръбът на масата; си­ деть на ~ ю кровати седя на ръба на леглото; иалйть стакан до ~ - ё в налея чашата догоре; жить на ~ к > города живея на края на града; уехать на света замина накрай света 2 край, страна, облает; в нашем много лесов к озер в натия край има много гори и езера; птицы улетели в тёплые ~ я птиците отлетяха в топлите страни крайне н ареч. край но. извънредно, твърде; я ^ удивлен крайно изненада» съм; — - важно твърде важно крайн|| ий, -яя, -ее, -не 1 краен, последен; в ~ е м окне горел свет крайният прозорец све- теше 2 силен, краен, извънреден; проявлять ~ е е беспокойство проявявам силно безпокойст- во; прийти в ~ е е волнение изпадна в силно вълнение; испытывать ~ ю ю нужду изпитвам крайна нужда (бедност) ( ) в ~ е м случае в кра- ен случай; по ~ е й мере поне; я проживу в де­ ревне по ~ е й мере месяц ще прекарам на село поне един месен кран, -а м 1 кран, чешма; открыть, закрыть ~ пусиа, епра чешмата, вода течёт из ~ а водата тече от крана 2 кран; в порту работало много подъёмных ~ о в в пристанището работеха много подемни кранове краейво нареч. красиво, хубаво; писать ~~ пиша красиво красйв|| ый, -ая, -ое, -ые; краейв, -а, -о, -ы красив, хубав; ~ ы й человек красив човек; ~ о е лицо красиво лице; ~ ы е глаза хубави очи; ~ ы е цветы красиви цветя кра|| сить , -шу, -сишь, -сят несв. (св. вы­ красить и покрасить) что боядисвам; ~ с и т ь крышу боядисвам покрива краск|| а, -и, мн. крас|ки, -ок, -кам ж боя; ейняя, зелёная ~ а синя, зелена боя; масляная блажиа боя; типографская ~ а печатарско мастило; художник пишет акварельными ~ а м и художникът рисува с водни бои краснёЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. покрас­ неть) почервенявам; изчервявам се, зачервявам се; осенью лйстья оейны ~ ю т есента листата на трепетлйката почервеняват; руки ^ ю т от холо­ да ръцете почервеняват от стула; он ~ е т от стыда той се изчервява от срам краснЦ ый, - ая, -ое, -ые червен; ~ ы й каран­ даш червен молив: ~ о е знамя червено знаме; ~ о е вино червено вино; ~ ы е цветы червени цветя; ~ ы й перец червен гщпер О Красная площадь Червеният площад; Красная Армия ист. Червената армия; ~ а я строка нов ред красот|| а, -ы ж красота, хубост; ~ а при­ роды красотата на природата красть, крад|у, -ёшь, -ут, мин. крал, крал |а, - о, -и несв. {св. украсть) кого-что крада; ~ дёньги крада пари кратк|{ ий, -ая, -ое, -ие; краток, кратка, крат- к|о, -и кратък; къс; ~ и й доклад кратък доклад; ^ и й словарь кратък речник; ~ а я биография кратка биография; выполнить работу в ~ и е сроки изпълня работата за (в) кратък срок; разговор был ~ и м разговорът б е т е кратък О ~ и е прилагательные, ~ и е формы прила­ гательных гром, кратки прилагателни кратко нареч. кратко, сбито; ~ ответить от- говоря кратко кредйт, - а м кредит; в ~ (покупать, прода­ в а т ь) (купувам, продавам) на кредит, на изпла- щане; продажа товаров в ~ продажба на стоки КРЕ 106
КРЕ КРЕ Кремлё вские куранты на кредит; купйть телевизор в ~ купя телевизор на изплащане крем, -а м 1 крем; торт с ~ом торта с крем; ~ для рук крем за ръце 2 боя; чйстить туфли ~ о м почнствам обувките с боя кремлёвск|| ий, -ая, -ое, -ие кремълски; ~ и е куранты часоврнкът на Кремъл кремл|| ь, -я м кремъл; башни Московского Кремля кулите на Московская Кремъл крёпк|| ий, - ая, -ое, - ие; крепок, крепка, крёпк|о, -и и крепки; сравн. ст. крепче I здрав, твърд; ^ а я верёвка здраво въже; ~ и й орех твърд орех 2 здрав, як; ~ и й и выносливый человек здрав и издръжлнв човек; ~и й орга­ низм здрав организъм; ~ о е здоровье добро здраве 3 силен; ~ий чай силен чай; ~ий кофе снлно кафе; ~ о е виио силно вино; ~ и й зйпах сил на миризма; ~ и е напитки силин напитки крепко, сравн. ст. крепче парен, здраво, снлно; ~ связать вържа здраво; ~ пожать руку снлно (му) стисна ръката спать дълбоко спя крёпост|| ь, -и, мн. - и, -ей ж крепост; морская ~ь морска крепост; в городе сохранйлась ста- 108
КРЕ КРЫ рйнная ~ ь в града се е залазила древна крепост крепче неизм. 1 сравн. ст. на крепкий по- здрав, по-силен 2 сравн . ст. на крепко по-здраво, по-силно крёсл|| о, -а , мн. крёс|ла, -ел, -лам с кресло; фотьойл; кожаное, мягкое, удобное ~ о кожено, меко, удобно кресло; сесть в ~ о седна в кресло; сидеть в ~ е седя в кресло крест, - а м кръст О Красный Крест Червен кръст крестьянин, -а , мн. крестьяне, крестьян м сёляннн; союз рабочих и крестьян съюз на ра- ботницнте и селяиите крестьянки а, -и, мн. крестьян |ки, -ок, -кам ж селянка крестьяискК ий, - ая, -ое, -не селски крив|| ой, -ая, -ое, -ые; крив, крива, крив)о, - ы и кривы крив, нзкривен, извит; ~ а я линия крива линия; дерево с ~ ы м стволом дърво с изкрнвен дънер кризис, - а м криза; промышленный ~ про- мншлена криза крик, - а м вик, крясък; ~ о помощи внк за помощ; ~ петуха кукуригане на петел; под­ нять ~ развикам се; раздались ~ и чуха се внкове критик!| а, -и ж критика; строгая, справед­ ливая ~ а строга, справедлива критика; под­ вергать кого ~ е подлагам някого на критика критик|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. кого - что крнтикувам; ^ о в а т ь недостатки, работу учреждения, фильм критикувам недостатъците, работата на учреждеиието, фнлма критически ий, -ая, -ое, -ие критичен, кри­ тически; ~ и е замечания критнчни бележки; ~ а я статья критична статия крич|| ать, -у, -ишь, - ат несв. викам, крещя; ~ ать от боли викам от болка; громко ~ать крещя силно кроват|| ь, -и ж креват; легло; широкая, удобная, детская ~ ь широко, удобно, детско легло; двуспальная ~ двойно легло; лечь в ~ ь легна си; спать иа ~ и спя на леглото кров(| ь, -и, предл. о -и, в -й ж кръв; ~ ъ текла из раны от раната течете кръв; группа ~ и кръвна група кроме предлог с род. п. освей; все уехали, ~ дедушки вснчки заминаха освен дядо (ми); в комнате, ~ стола, ничего иё было в стаята иямаше ннщо освеи масата; ~ книг, в биб­ лиотеке много журналов и газет освен книги в библиотеката има много списания и вестници; ~ того освен това круг, -а, мн. -й, -ов м 1 (предл. в - е) кръг, окръжност; площадь ~ а лицето на кръга; на- чертйть ~ начертая кръг; бежать по ~ у тичам в кръг; самолёт сделал ~ над городом само- летът направи кръг над града 2 (предл. в -у; мн. няма) кого, чего или какой кръг, сфера, среда; ~ знаний, интересов кръгът на знанията, иа интересите; ~ знакомых, друзей кръг от познати, от приятели; семейный ~ семеен кръг; в ~ у семьи в семееи кръг 3 (само мн.) кого или какие кръгове, среди; человек, известный в литературных ~ а х човек, известен в литератур- ните среди О голова идёт/пошла ~ о м у кого замайва/замая (ми) се главата круглII ый, - ая, -ое, - ые; кругл, кругла, кругл)о, -ы и круглы кръгъл, объл, валчест; ~ ы й стол кръгла маса; ~ а я башня кръгла кула; ~ый как мяч кръгъл като топка 0~ый год цяла година; дома отдыха открыты ~ ы й год почнвните станции работят целогодишно; ~ ы е сутки цяло(то) денонощне; телеграф работает ~ ы е сутки телеграфът работи де- нонощно кругом парен, (ср. вокруг в 1 знач.) наоколо; ~ много лесов наоколо нма много гори кружев|| а, кружев, -ам мн. (ед. в същото знач.— кружев)о, -а с) дантела; бельё с ~ами бельо с дантела; воротнйк из кружев дантелена яка; пришить ~ а к платью зашня дантела на роклята круж|| ок, -к а м кръжок, група; литературный, музыкальный ~ о к литературен, музикален кръжок; ~ о к по хймии кръжок по химия; заниматься в ~ к ё занимавам се в кръжока круп|| а, - ы, мн. крупы, круп ж булгур; сварить кашу из ~ ы направя каша от бул­ гур; манная ~ а грис; рйсовая ~ а ориз; гречневая ~ а елда; перловая ~ а булгур от ечемик; овсяная ~ а овесени ядкн крупн|| ый, - ая, „-ое, - ые; крупен, крупна, крупнIо, -ы и крупны (против. мелкий в / знач.) едър; ~ ы й песбк едър пясък; ~ ы й дождь дъжд иа едри капки; ~ ы е капли дождя едри капки дъжд; писать ~ ы м и буквами пиша с едри букви крут)| ой, -ая, -ое, -ые; крут, крута, крут)о, - ы и круты; сравн. ст. круче стръмен, отвесен; ~ а я гора стръмна планина; дом стойт на ~ом берегу къшата се намира на стръмен бряг; подъём очень крут склонът е много стръмен круче неизм. сравн . ст. на крутой по-стръмеи крыл]] 6, - а, мн. крыль|| я, - ев с крило; ~ ь я бабочки крилата на пеперуда(та); ~ья / Крыло самолёта крилата на самолета; махать ~ ь ям и размахвам крила крыльц|| 6, - а с външен вход на селска къща (навес и стълба) К 109
КРЫ КУР крыш II а, -и ж покрив; железная ~ а ламари- нен покрив; дом с плоской ~ е й сграда с плосък Крыша покрив; жить с кем под одной ~ е й живея с ня- кого под един покрив крышк|| а , - и, мн. крыш|ки, - ек, -кам ж капай; похлупак; ~ а чайника капакът на чай­ ника; банка с ~ о й буркан с капак; закрыть кастрюлю ~ о й похлупя тенджерата; поднять ~у рояля вдигна капака'на рояла крюч|| ок, -ка м кука; ~кй на вешалке ку- ките на закачалката; рыба попалась на ~ о к рибата се хвана на въдицата кто, кого, кому, кого, кем, о ком мест. кой; ~ это? кой е?, кой е този?; кого вы ждёте? кого чакате?; кому передать письмо? на кого да предам писмото?; с кем ты говорил? с кого приказваше?; я не знаю, о ком вы спрашиваете не знам за кого пнтате бы ни който и да; ~ бы ни пришёл, я буду рад който и да дойде, ще се радвам кто-нибудь, кого-нибудь мест, (не бъркай с кто-то) някой, който и да е; меня ~ спраши­ вал? някой да е питал за мен?; попроси у кого-нибудь карандаш поискай от някого мо­ лив кто-то, кого-то мест, (не бъркай с кто- нибудь) някой, неизвестно кой; ~ стучит в дверь някой чука на вратата; он кому-то отдал книгу той даде книгата на някого куб, - а м куб; начертите на доске ~ начер­ тайте на дъската куб куда парен, (не бъркай с где) къде; ~ ты по­ ложил книгу? къде сложи книгата?; ~ вы идёте сегодня вечером? къде отивате довечера? куда-нибудь парен, (не бъркай с куда-то) някъде, където и да е; надо поехать ~ трябва да заминем някъде куда-то парен, (не бъркай с куда-нибудь) някъде, неизвестно къде; он ушёл ~ той отиде някъде; я ~ положил кнйгу н не могу её най­ ти сложих някъде книгата и не мога да я наме- ря кукл|| а, -ы, мн. кук|лы, -ол, -лам ж кукла; купить дочери ~ у купя на дъщеря си кукла; девочки играют в ~ ы момиченцата играят на кукли кулак, -а м юмрук; ударить ~ о м по столу ударя с юмрук по масата; сжать ~ й свия юмруци культурЦ а, -ы ж култура; история ~ ы исто­ рия на културата; социалистическая ^ а со- циалистическа култура; ~ а производства-кул­ тура на производството; ~ а речи култура на речта; борьба за высокую ~ у труда борба за висока култура на труда культуриИ ый, -ая, -ое, -ые; культур|ен, -на, - но, -ны културен; ~ ы й уровень населения културно(то) равнище на иаселението; ~ ы е связи между странами културните връзки меж­ ду държавите; ~ ы й человек културен човек; ~ое обслуживание културно обслужване купа|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. къпя се; ~тьсявморе,вреке,возерекъпясевморе- то, в реката, в езерото; ~ т ь с я по вечерам къпя се вечер купе неизм . с купе; товарищ едет в соседнем ~ другарят пътува в съседното купе куп|| йть, -лю, куп |ишь, -ят св. (несв. поку­ пать) кого-что (против, продать) купя; ~ й т ь билёт в театр купя билет за театър; ~ й т ь масла, хлеба, яиц купя масло, хляб, яйца курйн|| ый, -ая, -ое, -ые кокоши; пилешки; ~ о е яйцо кокоше яйце; ~ ы й бульон пилешки бульон курить, курю, кур |ишь, -ят несв. что и без доп. пуша; ~ сигареты, трубку пуша цигари, лула; в этой комнате не курят в тази стая не се пуши; ~ воспрещается пушенето е забра­ нено куриц|| а, -ы, мн. куры, кур, курам ж кокошка; суп с ~ е й супа от кокошка, пилешка су­ па курорт, -а м курорт; ~ на берегу моря ку­ рорт на брега на морето курс, -а м t курс; студент второго ~ а студент втори курс; окончить первый ~ технику­ ма завърша първи курс на техникума; третий ~ уехал на практику трети курс замина на прак­ тика 2 (само мн.) курсове; вечерние ~ ы ве­ черни курсове; учиться на ~ а х карам курсове; окончить ~ ы шофёров завърш а шофьорски курсове; поступить на ~ ы французского языка запиша се за курса по френски език ПО
КУР ЛАС куртк|| а, -н, мн. курт|ки, -ок, -кам ж куртка; кожаная ~ а кожена (от лицева кожа) куртка; ламп|| а , -ы ж лампа; электрическая ~ а електрическа лампа; настольная ~ а настолиа лампа; зажигать, гасить ~ у запалвам, гася лампата; на столе горит ~ а на масата свети лампа лампочк|| а, -и, мн. лампоч|ки, -ек, -кам ж Куртка иадёть, снять ~ у облека, съблека куртката; ходить в ~ е ходя с куртка куса|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. укусить) кого-то хапя кус|ок, -ка м парче; къс; ~ 6 к сахару бучка Захар; отрезать небольшой ~ о к хлеба отрежа парченце хляб; положить на тарелку ~ о к мяса сложа в чинията парче месо; купить д ва ~ к а мыла купя 2 сапуна; разбить что на ~ к й счупя нещ о на парчета кусоч|| ек, - ка м парченце, късче; ~ е к хлеба парченце хляб куст, - а м храст; ~ роз, сирени розов, лю- Лампочка лампичка; ночная ~ а нощна лампичка; элект- рйческая ~ а електрическа крушка ландыш, -а м момина сълза; букет ~ е й Куст ляков храст; спрятаться в ~ а х скрия се в храстите кухи|| я, -и, мн. кух|ни, -онь, -ням ж кухня; готовить обед на ~ е готвя обяд в кухнята; в ~ е стоит плита в -кухнята има готварска печка куч|| а, -и ж куп, купчина; ~ а песка купчина пясък; собрать листья в ~ у събера листата на куп Л букетче момина сълза; ~ и цветут весной момината сълза цъфти през пролетта лап|| а, -ы ж лапа, крак; передние, задние ~ ы собаки, кошки предайте, задайте лапи на кучето, на котката ласка|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого -т о галя, милвам; ~ т ь ребёнка галя детето; ~ т ь кошку галя котката ласково парен. ласка во, нежно; ~ смотреть на кого нежно гледам някого ласков || ый, -ая, -ое, -ые; ласков, -а, -о, -ы ласкав, нежен; гальовен, галещ; ~ ы й ребёнок ласкаво дете; ~ ы й взгляд нежен поглед; ~ а я улыбка нежна усмивка; отец был ласков с детьми бащата беше нежен с децата лагерЦ ь, -я, мн. -я, -ей м лагер; ~ь ту­ ристов лагерът на туристите; пионерский ~ ь ционерски лагер; мой сын всё лето был в пио­ нерском ~ е синът ми цяло лято беше в пио­ нерски лагер; ехать в ~~ь заминавам иа лагер ладон|| ь, -и ж длан; вытереть ~ ь ю щёку изтрия с длан бузата си; держать на ~ и яблоко държ.а на дланта си ябълка лай, .л ая м лаене, лай; во дворе раздался громкий на двора се чу силен лай ласточк|| а, -и, мн. ласточ|ки, -ек, -кам ж ластовица 111
лауреат, - а я л ауреат; ~ Ленинской премии лауреат на Ленинска награда; получить звание ~ а иа конкурсе пианистов получа званнето лауреат на конкурса за пианисти лаять, лаю, лаешь, лают несв. лая; ночью громко лаяли собаки през нощта силно лаеха кучета лгать, лгу, лжёшь, лгут, мин. лгал, лгала, лгал |о, -и несв, (св. солгать) кому и без доп. лъжа; ие верьте ему, ои лжёт не му вярвайте, той лъже ЛАУ Лебедь лёбед|| ь, -я, мн. -и, -ей М лебед; по озеру плавали белые ~ и по езерото плуваха бели лебеди лев, льва м “лъв; храбрый, сйльный как ~ храбър, силен като лъв лев!! ый, -ая, -ое, -ые (против. правый I) ляв; ~ ая рука лява ръка; ~ая йога ляв крак; закрыть ~ ы й глаз затворя си лявото око; повернуться иа ~ ы й бок обърна се иа лява (та) (си) страна; в ~ о м углу комнаты стоит стол в левия ъгъл иа стаята има маса; ~ы й берег реки левият бряг на реката лёгк|| ие, -их мн. (ед. лёгк|ое, -ого с) бели дробове; воспаление ~ и х белодробно възпале- ние, пневмония; туберкулёз ~ и х белодробиа ту- беркулоза лёгк|| ий, -ая, -ое, -ие; лёгок, легк|а, -6, -й; сравн. ст. легче 1 (против. тяжёлый в / знач.) лек; ~ и й чемодан, груз лек куфар, товар; ~ а я работа лека работа; ~ а я дорога лек път 2 (против, трудный в I знач., тяжёлый въ в 2 знач., сложный във 2 знач.) лек, лесен; ~ и й экзамен лек изпит; ~ а я задача лесна задача; ~ и й урок лесен урок 3 лек, слаб; ~ и й ветер лек вятър; ~ и й мороз слаб студ; ~ ий туман лека мыла; ~ий запах духов слаб мирис на парфюм; ~ а я простуда лека настинка; ~ о е наказание леко наказание О ~ а я промышленность лека промишленост легко, сравн. ст. легче нареч. 1 (против. тяжело в I знач.) леко; он ~ поднял ребёнка той леко вдигна детето 2 {против. трудно) леко, лесно; дети ~ запоминают стихи децата лесно запомнят стихове 3 леко, слабо; в бою его ~ ранили в боя го раниха леко легкомысленно н а р е ч . леком ислеио; поступйть ~ постъпя лекомислено легкомыслени|| ый, - ая, -ое, -ые; легкомыслен, - иа, -ио, -иы лекомислен; ~ ы й человек лекоми- слен човек; ~ ы й поступок лекомислена постъп- ка легче неизм. 1 сравн. ст. на лёгкий по-лек; по-лесен 2 сравн. ст. на легко по-леко; по-лесно лёд, льда, предл. о льде, иа льду м лед; реки покрылись льдом реките се покриха с лед; ба­ лет на льду балет върху лед; ~ растаял ледът се стопи; руки холодные как ~ ледено студени ръце ледянII ой, -ая, -6е, -ые 1 леден; ~ая горка ледена пързалка; ~ а я дорожка листа за бяга- не с къики 2 леден, студен; ~ а я вода ледена вода; ~ о й ветер леден вятър; ~ ы е руки ледени ръце леж|| ать, -у, -йшь, -ат неслв. 1лежа; ~ать иа диване, под деревом, на земле лежа на дивана, под дървото, на земята; ~ а т ь иа спииё, иа боку лежа по гръб, на едната си страна; соба­ ка ~ й т под столом кучето лежи под масата 2 е, има, намнра се; книга ~ й т иа столе, в портфе­ ле книгата е на масата, в чантата; иа полу ~й т ковёр на пода има килим; очкй ~ а т около зер­ кала очилата са до огледалото; ключ ~ й т в кармане ключът е в джоба (ми) О ~ать в ос­ нове чего лежи в основата на нещо; душа ие ~ й т к кому-чему не (ми) е по сърце, по душа някой-нещо; иямам сърце за нещо лезН ть, -у, -ешь, -ут, мин. лез, -ла, -ло, -ли несв. 1 катеря се; качвам се; ~ т ь на дерево, на крышу катеря се иа дървото, иа покрива 2 вмъквам се, промъквам се, влизам; ~ т ь в окио вмъквам се през прозореца лейтенант, -а м лейтенант; младший ~ млад- ши лейтенант; старший ~ старши лейтенант лекарствII о, - а с л екарство; от головной боли лекарство против главобол; прописать ~ о предпиша лекарство; принимать ~ о вземам лекарство; дать больному ~ о дам лекарство иа болиня; заказать ~ о в аптеке поръчам ле­ ка рството в аптеката; эти ~ а продают без ре­ цепта тези лекарства се продават без рецепта лёкци|| я, -и э/с лекция; ~ я по русской истории лекция по руска история; ~ я о международ­ ном положении лекция за международного поло­ жение; читать, слушать ~ ю чета, слушам лек­ ция; записывать ~ и водя записки; посещать ~ и посещавам лекциите; ходйть на ~ и ходя на лекции лён, льиа м лен; сеять ~ сея лен лвн 112
ЛЕН ЛЕТ леийв|| ын, -ая, -ое, -ые; ленив, -а, -о, -ы мързелив; ленив; ~ ы й студент, ученик мързе- лив студент, ученик; она очень ~ а тя е миого мързелива ленинизм, - а м ленинизъм лёнинскЦ ий, -ая, -ое, -ие ленински; ~ о е уче­ ние о партии ленинското учение за партията; Ленинский комсомол ленински комсомол; Л е ­ нинская премия Ленинска награда лёнт|| а, -ы ж панделка; шёлковая, красная ~ а копринена, червена панделка; завязать ко­ су ~ о й вържа плитката с панделка ленÜь, -и ж 1 мързел; леност; ~ ь мешает ему стат ь хорошим учеником мързелът му пречи да стане добър ученик 2 като сказ., с инф. кому мързи (ме); мие ~ ь читать, писать мързи ме да чета, да пиша; ему было ~ ь идтй в магазин мързеше го да отиде в магазина лес, -а (из -у), предл. о -е, в -у, мн. -а, -овм (не бъркай с гора) гора; лиственный, хвойный, густой ~ широколистна, иглолистна, гъста го­ ра; пойти в ~ за грибами отида в гората за гьби; гулять по ~ у (по ~ у ) разхождам се изгората;выйтииз~у(из~а) излязаотго­ рата; ёхать ~ о м пътувам през гората; здесь много ~ 6 в тук има много гори лесн|| ой, -ая, -ое, -ые горски; ~ой воздух горски въздух; ~ а я дорога горски път; ~ ы е звери горски животни лёстниц|| а, -ы ж стълба; мраморная, камен­ ная ~ а мраморна, каменна стълба; ~ а на чер- Лестница дак, на крышу стълбата за тавана, за покрива; подниматься по ~ е на второй этаж качвам се по стълбата на втория етаж; спускаться по ^ е слизам по стълбата лет вж. год лета|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (ср. летёть) летя; хвърча; над домом ~ ю т ласточки над къщата кръжат ластовички; я часто ~ ю на самолёте често пътувам със самолет летёть, лечу, лет| ишь, -ят несв. (ср. летать) летя; хвърча; птицы летят на юг птиците отли- тат на юг; самолёт летит в Москву самолетът лети за Москва; я первый раз лечу на самолёте за пръв път пътувам със самолет; летит пыль носи се прах лётн|| ий, -яя, -ее, -ие летен; ~ е е время лятно време; ~ и й отдых лятна почивка; ~ е е дамское пальто манто лёт|| о, - а с лято; жаркое ~ о горещо лято; наступило ~ о настъпи лято; всё ~ през цялото лято; ~ о в этом году было дождливое тази го­ дина лятото беше дъждовно Лето >*г!Ж*i1 II - F W•• • { '*1 TM:;1ji щ t |*♦ i| ]■ ?** ЯЯ ** Час* I ш&Ш~ " ,.|§ m~ ?■ЯгЗ Л i-ffll - ж 113 8-612
ЛЕТ лётом парен , лете, лятно време, врез лятото; ~ мы ездили в деревню през лятото ходихме на село; этим ~ през това лято; прошлым ~ ми- налото лято лётчик, -а м летец; военный ~ военен летец; ~ гражданской авиации летец от гражданската авиация; самолёт ведёт опытный — самолетът се управлява от опитен летец лечёниЦ е, -я с лечение, лекуване; продолжить ~ е на море продължа лечението си на море лечить, лечу, лёч |ишь, -ат несв. (св выле­ чить) кого-что лекувам; ~ больного от гриппа лекувам болния от грип; — - зубы лекувам си зъбите; ~ воспаление лёгких новым лекар­ ством лекувам пневмония (та) с ново лекарство лечиться, лечусь, лёч|ишься, -атся несв. {св. вылечиться) лекувам се; ~ от гриппа лекувам се от грип лечь, лягу, ляжешь, лягут, мин. лёг, легл}а, - о', -й, повел, ляг св (несе. ложиться) легпа; ~ в кровать легна си; ~ на бок, на спину легна на една страна, по гръб; собака легла около кресла кучето легна до креслото; мама уже легла майка ми вече си легна ф ~ в основу чего залегне в основата на нещо ли. ль частица ли, дали; придёте ли вы завтра? ще дойдете ли утре?; давно ли ты здесь? отдав- на ли си тук?; здоровы ли ваши дети? здрави ли са вашите деца?; не знаю, смогу ли я прийти не зная дали ще мога да дойда либо с ъ ю з или; вечером он ~ читал кнйгу, ~ рассказывал детям сказки вечер той или четеше книга, или разказваше на децата приказки лйвеиь, ливня м проливен (пороен) дъжд; ~ быстро кончился поройният дъжд бързо пре­ стана ликвидировать, ликвидйру|ю, -ешь, -ют несв. и св. кого-что ликвидирам; ~ недостатки в работе ликвидирам недостатъците в работата; ~ предприятие ликвидирам предприятието Лимон лимон, -а м лимон; пить чай с ~ом пия чай с лимон лимонад, -а (-у) м лимонада; бутылка ~ а шише лимонада; выпить ~ у пийна лимонада; выпить стакан ~ а изпия чаша лимонада линейкЦ а, -н, мн. линё|йки, -ек, -йкам ж ли­ нийка, линия; провестй черту по ~ е прекарам черта с линийка; измерить ~ о й расстояние на карте измеря с линийка разстоянието на кар тэта; тетрадь в ~ у линирана тетрадка лйни|| я, -и ж линия; прямая, кривая ~ я пра­ ва , крива линия; провестй карандашом верти­ кальную ~ ю прекарам с молив вертикал на ли­ ния; ~ я горизонта линия на хоризонта; же ­ лезнодорожная ~ я железопътна линия; откры­ ты новые воздушные ~ и открити са нови въз душ ни линии; телефонная ~ я телсфонна линия лйп|| а, -ы ж липа; посадйть посадя липа, в парке цветут ~ ы в парка цъфтят липи лйпов|| ый, -ая, -ое, -ые липов; ~ а я аллея алея от липи лиц Лися лисН а, -ы, мн. лйсы, лис ж лисица; хитрый как ~ а хитър като лисица лист, -а м 1 {мн. лйсть|я, -ев) лист; ~ берёзы брезов лист: на деревьях появились ~ ь я на Лист дърветата се появиха листа 2 {мн. лист|ы, -6в) лист; ~ бумаги лист хартия; ~ книги лист от книга(та); ~ железа ламарина; листы из тетра­ ди листове от тетрадка лйствеинИ ый, - ая, -ое, - ые широколистен; берёза, осина, л й п а -------ые деревья брезата, грепетликата и липата са широколистни дърве- та; ~ ы й лес широколистна гора лист|| ок, - ка м 1 листо, лйстче; дубовый ~ о к дъбово листо 2 лйстче; ~ о к бумаги лйстче хар­ тия литературII а, -ы ж литература; художествен­ ная, научная, детская ~ а художествена, науч­ на, детска литература; изучать зарубежную ~ у изучавам чуждестранна литература литературн|| ый, - ая, -ое, - ые литературен; книжовеи; ~ о е произведение литературно про­ изведение; ~ ы й кружок литературен кръжок; ~ а я деятельность литературна дейност; ~ ы й язык книжовен език литр, - а м литър; ~ молока (един) литър мляко; десять ~ о в бензйна 10 литра бензин лить, лью, льёшь, льют, мин. лил, лила, лй- л|о, -и, повел, лей несв. что лея, наливам; ~ воду из ведра наливам вода от кофата; ~ моло­ ко в стакан наливам мляко в чашата лифт, -а м асансьор; войти в ~ вляза в асан- сьора; подняться на ~ е на пятый этаж (из ) кача се с асансьора па петия етаж; спуститься на ~ е сляза с асансьор (а) лиц|| 6, - а , мн. лйца, лиц г ! лице; круглое, красйвое, бледное ~ о кръгло, красиво, бледо лице; выражение ~ а израз на лицето; сесть 114
лич — ом к окну седна с лице към прозореца; на его — ё появилась улыбка на лицето му се появи >смивка 2 лице, човек; частное, официальное, исторйческое — 6 частно, официално, истори- ческо лице; билёт на два —а билет за двама души; министр и сопровождающие его лица министърът и придружаващите го лица <£> первое, второе, третье —6 глагола грам . първо, второ, трето лице на глагола; действующие лица действуващи лица лично па рен , лично; проверьте — проверете лично; ему приказали явиться — заповядаха му да се яви лично лйчн|| ый, -ая, -ое, ~ые личен; —ые вещи лич- ни вещи, неща за лично ползване; — ая жизнь личен живот; — ый опыт собствен опит; — ый секретарь частей секретар; это моё —ое дело това е моя лична работа; показывать — ый при­ мер давам личен пример лиша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св- лишить) ко- го-что кого-чего лишавам; —ть жйзни убивам лиша|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. лишиться) кого-чего лишавам се; —ться ^бего доверия губя н ечи е доверие лиш|[ йть, -у, -ишь, -ат св. ( несв. лишать) ко- го-что кого-чего лиша; —йть кого свободы лиша някого от свобода лишиться, лиш|усь, -йшься, -атся св. (несв. лишаться) кого-чего лиша се; — сына загубя сина си; — постоянных доходов лиша се от по- стоянните си доходи лйшн|| ий, -яя, -ее, -ие излишен; нет ли у вас — его бнлёта? повече билети? лишь частица (ср. только в 1 зн ач.) само; он верит — вам той вярва само на вас лоб, лба, предл. о лбе, на лбу м чело; высо­ кий, нйзкий — високо, ниско чело ловйть, ловлю, лов |ишь, -ят несв. (св. пой­ мать) кого-что ловя, улавям, хващам; — мяч улавям топката; мальчик ловит бабочку момче- то гони пеперуда; — рыбу ловя риба ловкЦ ий, -ая, -ое, -ие; ловок, ловка, ловк|о, -и и ловкй ловък, пъргав; сръчен; — ий мальчик ловко момче; — ий удар сръчен удар ловко парен, ловко, пъргаво; сръчно; — прыг­ нуть через забор ловко скоча през оградата лодкЦ а, -и, мн. лод|ки, -ок, -кам ж лодка; плыть на —е плувам с лодка; кататься по озеру лод л Парусная лодка 8* 115
лож лыж на ~ е возя се по езерото с лодка О подводная ~ подводница лож|| йться, - усь, - йшься, - атся несв. (св. лечь) лягам; ~й ться в постель лягам си; обыч­ но мы ~ймся поздно обикновено си лягаме късно ложкЦ а, -и, мн. лож|ки, -ек, -кам ж лъжица; столовая ~ а супена лъжица; чайная ~ а чаена лъжичка; есть суп ~ о й ям супата с лъжица; принимать лекарство по столовой ~ е три раза в день вземам лекарство три пъти дневно по една супена лъжица ложнЦ ый, -ая, -ое, -ые; лож |ей, -на, -ио, -ны лъжлйв, фалшив, погрешен; ~ ы е сведения лъжливи сведения ложь, лжи, твор. ложью (мн. няма) ж (против, правда в 1 знач.) лъжа; всё, что он сказал, была ~ всичко, j оето той каза, беше лъжа лозунг, -а м лозунг; на стене висел ~ на сте- ната беше закачен лозунг; иа демонстрацию все вышли с ~ а м и и знамёнами на манифеста- дията всички излязоха с лозунги и знамена лок|| оть, -тя, мн. - т и, -тёй м лакът; согнуть уку в ~ т е свия ръката си в лакътя; толкнуть ого ~тем блъсна някого с лакът лома|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сломать) что чупя, счупвам; троша; дети часто ~ ю т игрушки децата често чупят играчките си; ~ т ь ветки кърша клонки {> ~ т ь голову над чем блъекам си главата над нещо лома|| ться, -ется, -ются несв. (св. сломать­ ся) чупи се; Троши се; игрушки быстро ~ю тся играчките бързо се чупят лопат|| а, -ы ж лопата; рыть яму ~ о й копая яма с лопата лошадйнЦ ый, -ая, -ое, -ые конски; ~ о е ржа­ ние конско цвилене О ~ а я ейла конска сила лошад|| ь, -и, мн. -и, -ей, -ям, -ьмй, о -ях ж кон;сестьна-~ь кача се на коня; ехать на ~ и пътувам с кон; ездить иа ~ и яздя кон Лощаль луг, -а, предл. о -е, на -у, мн. -а, -6в мливада; зелёные ~ а зелени ливади; идтй по лугу вървя през ливадата луж|| а, -и ж локва, гьол; на полу большая ~ а на пода има голямалоква; ~и удомалокви около къщата; идтй по ~ а м вървя по локвите лук, - а (-у) м лук; резать, есть — режа, ям лук; добавить в суп немного ~ у добавя в супа- *га малко лук лун|| а, -ы ж луна; свет — ы светлината на луната; полёт иа Луну полет до Луната лунн|| ый, -ая, -ое, -ые лунен; ~ а я поверх­ ность лунната повърхност; ~ ы й свет лунна светлина; ~ а я ночь лунна нощ луч, - а м лъч; солнечные ~ й слънчеви лъчи лучше неизм. I сравн. ст. на хороший по- добър; по-хубав 2 сравн . ст. на хорошо по- добре; по-хубаво лучш|| ий, - ая, -ее , -ие (против. худший) най- добър; най-хубав; ~ и е люди страны най-добри- те хора на страната; ~ и й сорт чая най-хуба- вият сорт чай; туризм — самый ~ отдых ту- ризмът е най-добрата почивка лыжи, лыж мн. (ед. лыж |а, -и ж) ски; на­ деть — сложа си ски; ходйть, бегать, кататься на лыжах ходя на ски, карам ски 116
лыж лыжник, - а м скиор; он был хорошим ~ о м ж беше добър скиор лыжн|| ый, -ая, -ое, -ые скиорски; ~ ы й кос­ тюм скиорски костюм; ~ а я прогулка разходка ~ЪС ски лыс!! ый, -ая, -ое, -ые плешив; ~ы й человек 1ешив човек ль вж. ли любимИ ый, -ая, -ое, -ые любим, обичан; ~ а я женщина любима жена; ~ ы й сын любим син; ^ ы й писатель любим писател; ~ а я книга лю- има книга; ~ ы е цветы любими цветя люб|| йть, -лю, люб |ишь, -ят несв. (св. по­ любить) кого-чт о обичам; ~ й т ь детей, мать, от­ ца, мужа, Родину обичам децата, майка си, ба- си, мъжа си, родината; ~ й т ь искусство, нузыку, историю обичам изкуството, музиката, чсторията; я ~ л ю читать обичам да чета любоваться, любу|юсь, -ешься, -ются несв. м-чем любувам се; ~ городом, закатом, кар­ тиной, ребёнком любувам се на града, на залеза, а картината, на детето любовь, любви, твор. любовью, предл. о люб­ ви ж любов, обич; первая ~ първа любов; при­ зваться в любви, объясниться в любви обясня в любов; ~ к другу, к матери, к Родине обич «гьм приятеля, към майката, към родината; горячая ~ к детям гореща обич към децата; -wк искусству, к музыке, к чтению, к математи­ ке любов към изкуството, към музиката, към четенето, към математиката любознательно ый, - ая, -ое, - ые; любозна­ телен, любознательн |а, -о, -ы любознателен; ~ ы й студент любознателен студент; ребенок очень любознателен детето е много любознател- но люб|| ой, -ая, -ое, -ые (ср. каждый) I всеки, който и да е; выполнить ~ 6 е задание изпълня всяка задача; заходите в ~ о е время отбивайте се по всяко време; это знает ~ о й школьник това знае всеки ученик 2 като същ. люб |ой, ого м всеки, който ида е; ~ой из нас всеки от нас любопытн|| ый, - ая, -ое, - ые; любопыт|ен, - иа, -но, -ны 1 любопитен; ~ ы й человек любопи- тен човек; ~ ы й ребёнок любопитно дете 2 лю­ бопитен, интересен; ~ ы й случай любопитен случай; ~ а я книга интересна книга любопытствЦ о, - а с любопитство; женское ~ о женено любопитство; проявлять ~ о проя- вявам любопитство люди, людей, людям, людей, людьми, о лю­ дях мн. (ед. человек, -а м) хора; молодые ~ млади хора, младежи; советские ~ съветските хора; забота о людях грижа за хората лягушк|| а, -и, мн. лягуш |ки, -ек, -кам ж жа­ ба; в траве прыгали ~ и в тревата скачаха жаби М мавзолё|| и, -я м мавзолей; Мавзолей В. И. Ленина в Москве мавзодеят «В . И. Ленин» в Москва Мавзолей В. И. Ленина в Москве 117
МАГ MAC магазйн, -а м магазин; государственный универсальный ~ (ГУМ ) държавен универ­ сален магазин; книжный ~ книжарпица (да книги); ~ готового платья магазин за готово облекло (конфекция); обувной ~ магазин за обувки; ~ самообслуживания магазин със самообслужване; пойти в ~ отида в магазина; купить в ~ е масло купи масло от магазина магнитофон, -а м магнетофон; включать, выключать ~ пускам, спирам магнетофона; записать на —■ новую песню запиша на магке- тофона нова песен мазать, маж|у, -ешь, -ут несв. что мажа, намазвам; ~ хлеб маслом мажа хляба с масло маз|| ь, -и ж мехлем май, мая м май; жаркий ~ горещ май; де­ сятого мая на десети май; в мае прошлого года през май миналата година; приехать в мае дойда през май 0 Первое мая Първи май майк|! а, -и, мн. майки, маек, майкам ж (н е бъркай с мама и мать) спортна фланелка; пот­ ник, надеть, снять ~ у облеки, съблека фланел- ката майор, - а м майор майскЦ ий, -ая, -ое, -ие майски мал, мал |а, -6 , -ы кому (против. велйкий в 3 знач.) малък; костюм вам костюмът е малък за вас; туфли мне ~ ы обувките са ми малки маленьк!! ий, -ая, -ое, -не; сравн. ст. мёнь- ш |ий, -ая, -ее, -ие и меньше (против, большой) малък, мъничък; дребен; ~ и й дом малка къща; ~ и й город, отряд малък град, отряд; ~ и е дети малки деца мало, сравн. ст. меньше нареч. (против, мно­ го) малко; ~ читать мал ко чета; он ~ говорит, но много делает той малко приказва, но много върши; людей на улице было ~ на улицата има- ше малко хора; у него ~ друзей той има малко приятели мальчик, - а м момче; ~ и девочка момче и момиче; ~ пяти лет момче на 5 годи ни мам|| а, -ы ж (не бъркай с майка) мамя, май­ ка; я хочу есть мамо, искам да ям; передай эту книгу своей ~ е предай тази книга на майка си манёрН а, -ы ж 1 маниер, начин, навик; ~ а чтения иачин на четене; у него странная ~ а разговаривать той има странен маниер на раз­ говор 2 (само мн.) маннери, обноски, държане; хорошие, плохие ~ ы добри, лоши обноски марк{| а, -и, мн. мар|ки, -ок, -кам ж марка; почтовые ~ и пощенски марки; конвёрт с ~ о й , Почтова я марка без ^ и плик с марка, бед марка; машйна но­ вой ~ и нова марка кола; часы «Полёт» часовник (марка) «Польот» марксизм, - а м марксизъм марксистски ий, - ая, -ое, - ие марксистки, марксически; ~ а я партия, теория, философия марксистка партия, теория, философия март, - а м март; весна начинается в ~ е про- летта започва през март, приехать в ~ е дойда $1рез март мартовскЦ ий, - ая, -ое, -ие мартенеки маршал, - а м маршал; ~ авиации маршал от авиацията; Маршал Советского Союза маршал на Съветскин съюз маршрут, - а м маршрут; ~ поездки по стра­ не маршрут за пътуване из страната; наметить ~ набележа маршрут; изменйть ~ променя маршрута; идти по новому ~ у вървя по нов маршрут маслЦ о, - а с масло; сливочное ~ о краве масло; подсолнечное ~ о олио; хлеб с ~ о м хляб с масло; положить ~ а в кашу сложа масло в Ka­ rnата (} как по ~ у като по мед и масло; работа шла как по ~ у работата вървеше като по вода массII а, -ы ж 1 маса, вещество; густая, жид­ кая ~ а гъста, течна маса; ~ а тёла масата на тялото 2 (обикн. мн.) маси; трудящиеся ~ ы трудещите се маси; нестй знания в ~ ы просве- щавам масите 3 маса, много; ~ а цветов, зна­ мён много цветя, знамена; у него ~ а срочных дел той има да върши много срочни неща массов|| ый, - ая, -ое, -ые масон; ~ о е движе­ ние сторонников мира масово (широко) движ е ­ ние на привържениците на мира; ~ ы й выпуск товаров широкого потребления масово произ­ водство на стоки за широко потребление 118
MAC мастер, - а , мн. -а, - ов м майстор; ~ цеха майстор на цеха; работать ~ом на заводе рабо­ та като майстор в завода; ~ своего деда май­ стор в работата си () ~ спорта майстор на спорта; ~ на все руки всичко му иде от- ръки мастерск|| ая, -ой ж 1 работилница; ~ а я по ремонту обуви обушарница; отнести часы в ~ у ю занеса часовника на поправка 2 ателие; ~ а я художника, скульптора ателието на ху­ дожника, на скулптора мастерств|| 6, -а с майсторство; достигнуть ~ а в своём деле постигиа майсторство в рабо­ тата си; костюм сшит с большим ~ о м костюмът е ушит с голямо майсторство математик, - а м математик математик|| а , - и ж математика; учйтель, учебник, урок ~ и учител, учебник, урок по ма­ тематика математйческЦ ий, -ая, -ое, -ие математиче­ ски; ~ а я задача математическа задача материал, - а м 1 материал; строительный ~ строителен материал; мост сделан из прочного ~ а мостът е направен от здрав материал; ~ ы съезда материалите на конгреса; подготовить ~ ы для доклада подготвя материали за докла­ да; собрать большой ~ по истории города събера богат материал за историята на града 2 плат, материя, тъкан; ~ на платье плат за рокля; пальто из дорогого ~ а палто от скъп плат материалйзм, - а м материализъм материалистически ий, -ая, -ое, -ие материа­ листически; ~ а я философия материалистиче­ ски философия материальн|| ый, - ая, -ое, - ые материален; ~ о е положение материално положение; повы­ сить ~ ы й уровень жизни народа повиша жизне- ното равнище на народа материк, - а м материк, континент; африкан­ ский ~ африкански континент матери|| я, -и ж материя; формы существо­ вания ~ и форми за съществуването на мате- рията; строение ~ и строеж на материята матрос, - а м матрос; служить ~ом на кораб­ ле служа като матрос на кораб матч, - а м мач; футбольный, хоккейный ~ футболен, хокеен мач; ~ между командами СССР и Болгарии мач между отборите на СССР и България; ~ на первенство мира по шах­ матам мач за световното първенство по шах мать, матери, твор. матерью, предл. о матери, мн. матер|и, -ей ж (не бъркай с майка) майка; родная ~ родна майка; написать письмо мате­ ри напиша писмо на майка си махать, машу, маш|ешь, -ут несв. (се. мах­ нуть) чем махам; ~ рукой, платком махам с ръка, с кърпа; птица машет крыльями птицата размахва крила махн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. махать) чем махна машйн|| а, -ы ж 1 машина; швейная ~ а шев- на машина; стиральная ~ а пералия 2 кола (лека); лйчная ~ а собствена кола; садйться мед до в ~ у качвам се в колата; ехать, ездить на (в> ~ е пътувам с кола; кататься на ~ е возя се с кола; водйть ~ у карам кола, шофирам машйнкЦ а, -и, мн. машйи(ки, -ок, -кам ж: пишущая ~ а пишеща машина; печатать на ~ е пиша на машина Маяк маяк, - а м фар; свет ~ а светлината на фара мгновёни|| е, -я с мигновение, миг, момент; остановиться на ~ е спра за момент О в одно ~е за (един) миг мёбел|| ь, -и (мн. цяма) ж мебел(и); мягкая ~ь мека мебел; купить новую ~ ь купя нови мебели мёд, -а (-у), предл. о -е, на меду м (не бъркай с медь) мед (за ядене); пить чай с ~ом пия чай с мед медал|| ь, -и ж медал; получить ^ ь з а боевые заслуги получа медал за бойни заслуги; награ­ дить ~ ь ю награди с медал; окончить школу с золотой ~ ь ю завърша училище със златен медал 119
МЕД МЕЛ Белый медведь медвёдЦ ь, -я м мечка; белый ~ ь бяла мечка; охотиться на ~ е й ходя на лов за мечки медяк, -а м медик медицин || а, -ы ж медицина; развйтие ~ ы развитието на медицината медицйнскИ ий, -ая, -о е , -ие медицински; ~ и й институт медицински институт; ~ я е работники медицински работници медленно парен. (против, быстро) бавно; ~ ехать, писать, работать пътувам, пиша, ра- ботя бавно мёдлени|| ый, - ая, -ое, -ые (против, быстрый) бавен; ~ о е течение бавно течение; идтй ~ ы м шагом вървя с бавна крачка мёдл|| ить, -ю, -ишь, -ят несв. бавя (се), заба- вям (се), протакам; ои ~и л с ответом той не бързаше да отговаря; с этим делом нельзя ~ и т ь тази работа не бива да се протака мёди|| ый, -ая, -ое, -ые меден, бакъреи; ~ а я руда, проволока медиа руда, жица; ~ а я посуда бакърени съдове мед|| ь, -и ж (не бъркай с мёд) мед, бакър между предлог с твор. п. между; ~ окном и дверью между прозореца и вратата; ~ деревья­ ми стояла скамья между дърве тата имаше пей- ка; перерыв ~ лекциями почивка между лек- циите; я вернусь (домой) ~ десятым н пятнад­ цатым май ще се върна (в къщи) между 10 и 15 май; дружба ~ народами дружба (та) между народите; отношёняя ~ отцом я сыном отношенията между бащата и сина; догово- рйться ~ собой уговорим се (помежду си) международн|| ый, - ая, -ое, -ые междунаро­ ден; ' ~ а я полйтяка международна политика; ~ о е положёняе международно положение; ~ а я солидарность международна солидар­ н о е ; ~ ы е отношёния международна отноше­ ния; ~ а я выставка международна изложба; Международный жёнский день Международ- иият ден на жената мел, -а (-у), предл. о -е, в -у ас тебешир, кре- да; писать ~ом на доске пиша на дъската с тебешир мёлк || яй, - ая, -ое, -ие; мёлок, мелка, мёлк|о, -и и мелки; сравн. ст. мёльче 1 (против, круп­ ный) ситен, дребен; ~ и й дождь, пес&к ситеи дъжд, пясък; ~ и е яблоки дребни ябълки; ~ а я рыба дребна риба 2 (против, глубокий в 1 зн а ч .) плнтък; ~ а я река плитка река; ~ о е озеро плит- ко езеро мелко като сказ, (против, глубдко в / знач.) плитко е; у бёрега ~ до брега е плитко мелодя|| я, -я ж мелодия; весёлая, грустная ~я весела, тъжна мелодия; ~ я песни мелодия- та на песента; услышать новую ~ ю чуя нова мелодия 120
МЕЛ MET М мёлоч|| ь, -и ж \ (мн. няма) дребни (пари); в кошельке осталась одна ^ ь в портмонето оста­ наха само дребни пари; у тебя есть ~ ь ? имаш ли дребни (пари)?; у меня нет ~ и нямам дреб­ ни (пари) 2 дреболия, дребни неща; это ~ ь това е дребна работа мелька|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (се. мелькнуть) мяркам се, проблясвам, блещукам мелькн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. мель­ кать) мярна се, проблясна; в темноте ~ у л огонь в тъмното проблясна огън мельче неизм. 1 сравн. ст. на мелкий по-ситен; по-дребен; по-плитък 2 сравн. ст. на мелко по- плитко менее парен. ( против, более) \ по-малко; ~ интересный по-малко интересен; ~ красивый не толкова красив; ~ высокий по-нисък; ~ громко по-тихо 2 по-малко; ждать не ~ часа чакам не по-малко от (един) час О более йли ~ повече илн по-малко, до известна степей; тем не ~ при все това, въпреки това; ~ всего най-малко меньше неизм. 1 сравн. ст. на маленький (против, больше в 1 зн а ч .) по-малък; моя ком­ ната ~ твоей ( ~ , чем твоя) моята стая е по- малка от твоята 2 сравн. ст. на мало (против. больше във 2 знач.) по-малко; он работает ~ меня ( ~ , чем я ) той работи по-малко от мене; ~ километра по-малко от (един) километър; ~ пяти рублей по-малко от 5 рубли; ~ месяца, года по-малко от (един) месец, от (една) годи­ на меньший с р а в н . ст. н а маленький (против. больший) по-малък, по-мъничък, по-дребен меньшинств|| 6, - а с (против, большинство) малцинство; ~ 6 голосов малцинство на гласо- вете; в этом спбре они остались в ~ ё в този спор те останаха малцинство мешЬ неизм. с меню, листа (за ястия); по­ просить у официанта ~ поискам от сервитьора листата (за ястия) меня вж. я меня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого -что 1 про­ меняй, сменям, меня; ~ т ь вид, форму, содер­ жание променям вида, формата, съдържание- то 2 сменям, обменям; ~ т ь марки обменям марки меня|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 про­ меням се, изменяй се, меня се; погода ~ е т ся времето се променя 2 разменям си, обменям; ~ т ь с я марками, книгами разменям си марки, книги 3 сменям се; часовые ~ л и сь каждые два часа часовите се сменяха всеки 2 часа мёр|| а, -ы ж I мярка; ~ ы длины, веса мерки за дължина, за тегло 2 (по-често мн.) мерки; строгие, крайние ~ ы строги, крайни мерки; принять ~ ы взема мерки О без ~ ы без мярка, неограннчено, извънредно много; в полной ~ е напълно; по крайней ~ е поне мёрзн|| уть, -у, -ешь, -ут, мин. мёрз, мёрзл |а, - о, -и несв. мръзна, замръзвам; в комнате хо­ лодно, я ~ у в стаята е студено, аз мръзна; у меня ~ у т руки мръзнат ми ръцете мёр|| ить, -ю, -ишь, -ят несв. кого -что меря, измервам; ~ и т ь длину, глубину, расстояние измервам дължината, дълбочината, разстоя- нието мёртв|| ый, - ая, - ое, - ые; мёртв, мертва, мертв |о, -ы и мертвы (против, живой в 1 знач.) мъртъв; ~ ы й человек мъртвец О ~ а я ти­ шина мъртва тишина; спать/заснуть ~ ы м сиом спя/заспя като заклан местности ь, -и ж местност; красивая, сель­ ская ~ ь красива, селска местност; оказаться в незнакомой ~ и озова се в непозната местност мёстн|| ый, -ая, -ое, -ые местен; ~ ы е жители местни жители; ~ а я промышленность местна промишленост; ~ ы е органы государственной власти местни (те) органи на държавната власт мёст|| о, -а, мн. -а,мест, -амс1място;~о встречи, происшествия място (то) на срещата, на произшествието; найти ~ о для лагеря на- меря място за лагер (а ); поставить стол на дру­ гое ~ о сложа масата на друго място; тетради лежат в другом ~ е тетрадките са на друго мя­ сто; театр на пятьсот мест театър с 500 места; ~ а для пассажиров с детьми места за пътни- ци (майки) с деда; занять свободное ~ о заема свободного място; сесть на свой ~ а седнем на своите места; заказать, получить ~ о в гости­ нице запазя, получа място в хотела; ранить руку в нескольких ~ а х раня ръката си на ня- колко места; самое интересное ~ о в рассказе най-интересно(то) място в разказа; занять первое ~ о в социалистическом соревновании заема първо място в социалнстическото сърев- нованне; оказаться на послёднем ~ е окажа се на последно място 2 (обикн. мн.) място, мест­ ност; знакомые, красивые ~ а познати, красиви места; вернуться в родные ~ а върна се в род­ ните места О на на мястото сн; книги ле­ жат на ~ е кннгите са на мястото си; после долгого пути мы оказались на ~ е след дълъг път ние стигнахме до целта; на ~ е кого или чьём на чие място; на вашем ~ е я бы согла­ сился на ваше място бих се съгласил; на ~ е преступления (заста т ь, поймать) на местопре- стъплението (заваря, х в а н а); выходить/выйти на первое ~ о излизам/изляза на първо място; иметь ~ о става, случва се; такие случаи имеют ~о случват се такива неща местоимёниЦ е, - я с грам. местоимение; личные ~ я лични местоимения месяц, - а м месец; прошлый ~ мнналия ме­ сец; в этом ~ е през този месец; уехать на два ~а замина за 2 месеца металл, -а м метал; чёрные, цветные ~ ы чер­ ни, цветнн метали 121
MET МИМ металлически ий, -ая, -ое, -не метален; ~ а я решётка метална решетка металлургически ий, - ая, -о е, -ие металур- гичен; ~ и й завод металургичен завод металлургйЦ я, -и ж металургия; развйтие ~ и развитие на металургията метод, - а м метод; ~ изучения, исслёдова- иия метод на изучаване, на изследване; марк­ систский — марксически метод; передовые ~ ы производства прогресивни производствени ме- тоди; применйть новый ~ приложа нов метод метр, -а м метър; на высоте около двух тысяч ~ о в на височина около 2 000 метра; в двух­ стах ~ а х от школы на 200 метра от училище- то метро неизм. с метро; станция ~ станция на метрото; доехать до дома на ~ стигна в къщи с метрото мех, -а; предл. о -е, на -ум (не бъркай с ко­ ж а ) Козина, кожа; красивый, дорогой ~ краси­ в а , скъпа кожа; ~ лисы лисича кожа; пальто на ~ у палто с кожена подплата механизации я, -и ж механизация; ~ я про­ мышленности, сельского хозяйства механизация на промишлеността, на селското стопанство механизм, - а м механизъм; сложный, простой ^ сложен, прост механизъм; ~ часов часов- ников механизъм механик, - а м механик; главный ~ завода главният механик на завода механйческЦ ий, - ая, -ое, - ие механичен; ~ и й двйгатель механичен двигател; ~ а я иг­ рушка механична нграчка; ~ и й завод механи­ чен завод; ~ и й цех механичен цех мехов!) ой, - ая, -ое, -ые (не бъркай с кожаный) кожен (с косъма навън); ~ ой воротнйк кожена яка; ^ а я шапка кожена шапка мечт|| а, -ы, мн. -ы, род. п. не се употр.. -ам ж мечта, блян; ~ ы юности юношески мечти; ~ ы о будущем мечтн за бъдещето; ~ а стать лётчиком мечта да стана летец; осуществйть свою ~ у осъществя мечтата си мечтаII ть, -ю, -ешь, -ют несв. о ком -чём и с инф. мечтая, бленувам; ~ т ь о будущем, о подвигах, о славе мечтая за бъдещето, за под- визи, за слава; он ~ е т стать лётчиком той меч- тае да стане летец меша|| ть 1, -ю, -ешь, -ют несв. (св. поме­ шать I) кому-чеми, често с инф. преча; шум ~ е т ему работать шумът му пречи да рабо­ та; я вам иебуду ~ть няма да ви преча мешй|| ть II , -ю, - ешь, -ют несв. (га. помешать II) что чем бъркам, разбърквам; ~ т ь суп, кашу бъркам супата, кашата; ~ т ь ложкой чай в стакане разбърквам чая си с лъжичка меш{| ок, -ка м чувал; ~ о к мукй чувал браш- но; ~ о к с картофелем чувал с картофи Мешок миг, -а м миг; не останавливаться ни на ~ не спирам нито за миг О в один ~ за (един) миг мига|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. мигнуть) мигам; ^ т ь от яркого света мигам от ярката светлина мигн|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. мигать) мнгна микрофон, - а м микрофон; включать, выклю­ чать — включвам, изключвам микрофона; выступать перед ~ о м говоря пред микрофона Милиционе р милиционер, - а м милиционер; дежурный ~ дежурен милиционер милйциЦ я, -и ж милиция; работник ~ и работник от милицията; обратиться в ~ ю обърна се към милицията миллиард, - а м милиард; ~ рублей един милиард рубли миллиметр, - а м мнлнметър; проволока тол­ щиной в несколько ~ о в жица, дебела няколко мил иметра миллион, - а м милион; в городе два ~ а жителей градът наброява 2 милиона жители мйлЦ ый, -ая, -ое, -ые; мнл, мила, мил]о, -ы и милы мил; ~ый ребёнок мило дете; ~ая девушка мила девойка; ~ о е лицо мило лице; ~ а я улыбка мила усмивка; ~ а я Таня, вчера я получил твоё письмо мила Т аня, вчера полу- чих писмото ти мймо I нареч. без да спира, покрай; такси проехало ~ таксито не спря 2 предлог с род. п . (по)край; поезд прошёл ~ станции влакът мина край гарата ф стрелять, бить ~ не улучвам 122
мин мож м минерал, -а м минерал; соль, уголь — ~ы солта и въглищата са минерали мииеральи|| ый, - ая, -ое, - ые минерален; ~ ы й источник минерален извор; ~ а я вода минерална вода министерств Но, -а с министерство; ино­ странных дел министерство на външните работи; внутренних дел министерство на вътреш- ните работи; ~ о здравоохранения министерство на здравеопазването; -^о социального обес­ печения министерство на социалното осигу- ряване министр, -а м министър; ~ иностранных дел министър на външните работи минус, - а м (против. плюс) минус; пять ~ три равно двум пет минус трн е равно на две; сегодня на улице холодно, ~ двадцать гра­ дусов днес навън е студено, 20 градуса под нулата- мииут|| а, ~ы ж \ минута; до отхода поезда ос­ талось три ~ ы до тръгването на влака остават 3 минути; сейчас пять минут десятого сега е 9 часа и 5 минути 2 минута, миг; на ои замолчал, потом заговорил снова за миг той млъкна, после заговори отново О в~у точно навреме; поезд пришёл ~ а в ~ у по рас­ писанию вла кът пристигна точно по разписание; (одну) ~ у един момент мир 1, -а м свят; происхождение ~ а произход на света; чемпион ~ а световен шампнон; он известен всему ~у (во всём ~е) той е известен в целия свя т; капиталистический ~ каниталистическият свят; ~ социализма светът на социализма; в ~ е науки в света на науката; ~ животных светът на животиите мир II, -а м мнр; борьба за — борба за мир; политика ~ а и дружбы политика на мир и друж­ ба; жить в ~ е живея в мнр; переговоры о —е преговори за мир; заключить ~ сключа мир мириться, мир j юсь, -ншься, -ятся несв. 1 (св. помиркться) с кем (против. ссориться) сдобрявам се, помирявам се; ~ с товарищем сдобрявам се с другаря си 2 (с в . примириться) с чем примирявам се; ~ с недостатками примирявам се с недостатъците; ~ со свойм положением примирявам се с положението си мири|| ый, -ая, -ое, -ые мирен; ~ о е время мирно време; ~ ы й труд мирен труд; ~ ы й договор мирен договор, мировоззрении е, -я с мироглед, светоглед; научное, марксистское ~ е научен, марксистки мироглед миров|| ой, -ая, -ое, -ые световен; ~ о е прост­ ранство всемирът; ~ о й рынок световният пазар; ~ а я война световна война; ~ ы е запасы нефти световните запаси от нефт миролюбивН ый, -ая, -ое, -ые; миролюбив, -а, - о, ~ы миролюбив; ~ ы е страны, народы миролю­ бива страни, народи; ~ а я политика СССР миролюбивата политика на Съветския съюз митинг, - а м митинг; ~ протеста против войны протестен митинг против войната; ~ солидарности с кем митинг на солидарност с н я к о г о ; провести ~ организирам митинг; собраться на ~ съберем се на митинг; высту­ пить на ~ е говоря на митинга младш|| ий, -а я, -ее, -ие (против. старший) 1 по-малък; най-малък; ~ и й брат малкият брат; ~ а я сестра мал ката сестра; среди иас ои самый ~ и й той е най-мал кият между нас 2 младши; ~ и й лейтенант младши лейтенант; ~ и й науч­ ный сотрудник младши научен сътрудник мне вж. я миёии|| е, - я с мнение; общественное ~ е обществено мнение; ~ е читателей о книге мнението на читателите за книгата; выразить ~ е большинства нзразя мнението на мнозинст- вото; быть хорошего ~ я о ком имам добро мнение за някого; по моему ~ ю според мен многН ие, -их мн. 1 много; ~ие люди, страны много хора, страни; вернуться после ~ и х лет отсутствия върна се след дълго отсъст- вие 2 като същ. мнбг | ие, -их мнозина; ~ и е так думают мнозина мислят така; он знаком со ~ими (зиает ~и х) той познава мнозина много, сравн. ст. больше нареч. (против. ма­ ло) много; ~ читать, работать, зиать много че ­ та, работя, зная; ~ работы, книг много работа, книги; ~ людей, народу много хора, много на ­ род многЦ ое, -ого с много неща, много работи; ~ о е надо сделать много работи трябва да се свършат; о ~ о м следует подумать за много неща трябва да се помисли многочислени]] ый, - а я , -о е , -ые многоброен, многочислен; ~ ы е ф акты многобройни факти множественно ый, -аи, -ое, -ые: ~ о е число грам. множествено число мной, мною вж. я могил|| а, -ы ж (не бъркай с гроб) гроб; — а Неизвестного солдата гробът на Незнайния воин; рыть ~ у копая гроб; поставить памят­ ник на ~ е сложа паметник на гроба О братская ~ а братска могила м6д|| а, -ы ж мода; новая, последняя ~ а нова, последна мода; ~ а на длинные платья мода на дълги рокли; одеваться по ~ е обли- чам се по модата О входйть/войтй в ~ у излиза/нзлезе на мода; выходить/выйти из излиза/излезе от мода м6дн|| ый, - ая, -ое, -ые; моден, модна, модн |о, ~ы и модны моден, модерен; ~ о е пальто модно палто; ~ о е платье модна рокля; ~ а я причёска модна прическа может быть вметн. д . може би; мы боль­ ше не увидимся може би повече няма да се ви­ дим 123
мож MOP можно като сказ. с инф. (против. нельзя) 1 може, позволено е; ~ войти? може ли да вля- за?; ~м ие взять эту книгу? може ли да взема тази книга?; здесь ~ курить тук може да се пушн 2 може, възможно е; эту работу ~ сделать быстрее та зи работа може да се свърши побързо мозг, -а, предл. о -е, в -у м мозък; головной — главен мозък; спинной ~ гръбначен мозък; ~ человека мозъкът на човека; ~ животного мозъкът на животното мой, моего м; моя, моей ж ; моё, моего с ; мн. мой, моих мест. мой (моя, мое, мои), ми; ~ дом моят дом, моята къща; ~ сын, отец синът ми, бащ а ми; ~ ребёнок моето дете; моя родина моята родина; моя мать майка мн; моя семья семейството мн; моё пальто моето палто; моё имущество моят имот; мой родители мойте родители мокр|| ый, -ая, -ое, -ые (против. сухой в / знач.) мокър; ~ а я тряпка мокър парцал; ~ ы й тротуар мокър тротоар; ~ а я от росы тра­ ва мокра от росата трева молекул || а, -ы ж молекула молни|| я, -и ж 1 светкавица, мълния; шаровая ~ я кълбовидна мълния 2 цип; куртка с ~ей, на ~и куртка с цип; застегнуть, расстегнуть ~ ю затворя, отворя цн- па молодёжнЦ ый, - ая, -ое, -ые младежки; ~ ы й клуб младежки клуб; ~ а я бригада младежка бригада; ~ о е кафе младежка кафе-сладкарни- ца молодёж|| ь, -и (мн. няма) ж (не бъркай с юноша) младеж; ~ ь всего мира младежта от целия свят молод|| ёц, мн, -цы м като сказ. юнак; бра­ во; она у нас ~ёц тя е юнак; ~ёц, что вернул­ ся так быстро браво, че се върна толкова бързо молод|| ой, - ая, -ое, -ые; молод, молода, мо­ лод j о, -ы; сравн. ст. моложе (против, старый в 1 знач.) млад; ~ой человек млад човек, младеж; ~ а я женщина млада жена; в ~ о м возрасте на млади години молодост|| ь, -и ж (против, старость) младост; моя ~ ь прошла в этом городе младостта ми премина в тозн град; в — и он хорошо пел на младннн той -пееше хубаво моложе неизм. сравн. ст. на молодой по-млад Молоко молок|| 6, -а (мн. няма) с мляко; свежее ~ 6 прясно мляко; кофе с ~ом кафе с мляко, кафе-меланж; сгущённое ~ о кондензирано мля­ ко; выпить ~ а пийна мляко; сварить кашу на ~ ё сваря каша с мляко Молоток молот|| ок, - ка м чук; ударить ~ком по гвоздю удар я с чу к гвоздея молочнЦ ый, - ая, -ое, -ые млечен; ~ ы е про­ дукты млечни произведения; ~ а я каша каша с мляко; ~ ы й магазин млекарница молчаниЦ е, -я с мълчанне; длительное ~ е продължително мълчанне; минута ~ я минута мълчанне молч|| ать, -у, -ишь, -ат несв. мълча; он долго ~ а л той дълго мълча момент, -а м момент; использовать под­ ходящий ~ нзползвам подходящ момент; наступил ~ отъезда настъпи моментът на заминаването О в одйи ~ за момент, за (един) мнг Монета монёт|| а, -ы ж монета; золотая ~ а златна монета; ~ а в две копейки монета от 2 копейки морал|| ь -и ж морал; социалистйческая ~ ь социалистически (я т) морал моральн|| ый, - ая, -ое, -ые морален; ~ые прйнципы морални принципи моргаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. моргнуть) мигам моргн|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. моргать) мнгна О глазом не ~ул не му мигна око- то 124
MOP MOP ■* Чёрное море морЦ е, -я, мн. -я, -ей с море; Чёрное ~е Черно море; южные ~ я южните морета; отдыхать у ~ я (на ~ е ) почивам край морето (на море) О кйпля в ~ е капка в морето, нищо морков|| ь, -и {мн. н я м а ) ж морков; варёная ~ь варенн моркови морожен|| ое, - ого с сладолед; сливочное, фруктовое ~ о е млечен, фруктов сладолед мороз, - а м студ, мраз; сегодня двадцать градусов ~ а днес е 20 градуса под нулата; начались ~ ы започнаха студове морск|| ой, - ая, -ое, -не морскн; ~ 6 й берег, ветер морски бряг, вятър; ~ а я вода морска во­ да; ~ о е судно морски кораб; ~ о й флот морски флот; ~ й е животные морски животни моряк, - а м моряк 125
мос мот Мост через реку (Москва) мост, моста и моста, предл. о мосте, на мосту, мн. мост|ы, -он м мост; большой, же­ лезнодорожный ~ голям, железопътен мост; ~ через реку мост през реката; остановиться на ~у спра на моста; стоятьна ~у стоя на моста мостов || ая, -6й ж паваж, настилка мотор, - а м мотор; мощный ~ мощен мотор; ~ автомобиля, самолёта моторът на автомоби- ла, на самолета; лодка с ~ о м моторна лодка мотоцикл, - а м мотоциклет, мотор; садиться иа~ качвам се на мотоциклета; ехать, *rülTw+ i** ч.:ч5 126
моч МУЗ м ездить иа ~ е пътувам с мотоциклет; кататься на ~ е возя се с мотор; водить ~ карам мотор мочь, могу, можешь, могут, мин. мог, могл j a , - о', -й несв. (св. смочь) с инф. мога; я могу передать ваш е письмо мога да предам пнсмото ви; не могу вам обещать не мога да ви обе­ щая; вы можете подождать здесь можете да почакате тук; он не может сегодня прийти той не може да дойде днес мощиЦ ый, - ая, -ое, - ые; мощен, мощна, мощнЦ о, -ы и мощны мощен; ~ый мотор, автомобиль, трактор мощен мотор, автомобил, трактор; ~ а я электростанция мощна електро- станция мрамор, -а м мрамор; статуя из ~ а статуя от мрамор мраморн|| ый, - ая, -ое, -ые мраморен; ~ а я скульптура мрамор на скулптура; ~ ы е колонны мраморни колони мрачи|| ый, -ая, -ое, - ые; мрачен, мрачиа, мрачн|о, -ы и мрачны мрачен; ~ ы й человек мрачен човек; ~ ы й взгляд мрачен поглед; ~ ы е мысли мрачни мисли мудрЦ ый, -ая, -ое, -ые; мудр, мудра, мудр |о, - ы и мудры мъдър; ~ ы й человек мъдър човек; ~ ы й совет мъдър съвет; ~ о е решение мъдро решение муж, -а , мн. -ья, -ей, -ьямм(небъркайс мужчина) мъж, съпруг; её ~ инженер мъжът й е инженер мужественно парен, мъжествено; ~ бороться за свободу мъжествено се боря за свободата мужественн|| ый, - ая, -ое, - ые мъжёствен; ~ ы й человек мъжествен човек; ~ ы й поступок мъжествена постъпка мужеств|| о, - а с мъжество; проявить ~ о в бою прояви мъжество в боя; обладать большим ~ о м прнтежавам голямо мъжество мужск|| ой, -ая, -ое, -йе мъжки; ~ой голос мъжки глас; ~ о е пальто мъжко палто О ~ ой род гром, мъжки род мужчйн|| а, -ы м (не бъркай с муж) мъж; молодой, красивый ~ а млад, хубав мъж музё|| й, -я м музей; Русский ^ й в Ленингра­ де Руският музей в Ленинград; Исторический ~ й Историческият музей; Музей В. И. Ленина Русский музей в Ленинграде 127
МУЗ НА Музеят «В. И. Ленин»; пойти в ~ й отида в музей (в музея) музык|| а, -и ж музика; современная, симфо­ ническая ~ а съвременна, симфонична му­ зика; ~ а Чайковского музиката на Чайковски музыкальи|| ый, - ая, -ое, - ые музикален; ~ ы е инструменты музикалии инструменти; ~ а я школа музикално училище музыкант, - а м музикант; талантливый ~ талантлив музикаит мук|| а, - й ж брашно; картофельная ~ а иишесте (от картофи) мурав|| ей, -ья м мравка мусор, - а м смет, боклук; корзина для ~ а кошче за боклук мух|| а, -и ж муха; уничтожить мух унищожа мухите О делать/сделать из ~ и слона правя/ направя от мухата слон, от нищо нещо муч|| ить, -у, -ишь, - ат несв. кого мъча, измъчвам; больного ~ и л а жажда жажда мъче- ше болния мучиться, муч|усь, -ишься, -атся несв. мъча се, измъчвам се; ~ от жажды, от боли измъчвам се от жажда, от болка мчаться, мчусь, мчйшься, мчатся н ес в . нося се бързо, летя; поезд мчится влакът лети мы, нас, нам, иас, нами, о иас мест. ние; мы пойдём в театр ще отидем на театър; нас там иё было ние ие бяхме там; нам об этом не сказали ие ни казаха за това; иас об этом предупредили предупредиха ни за т ова ; с нами пойдёт мой друг с нас ще дойде (и) моят прия- тел; не беспокойтесь о нас не се без покойте за нас мыл|[ о, -а с сапун; кусок ~ а един сапун; хозяйственное ~ о сапун за пране; вымыть руки с ~ о м измия ръцете си със сапун мыслЦ ь, -и ж мнсъл; интересная ~ ь инте­ ресна мисъл; кратко выразить свою ~ ь накрат- ко изразя мисълта си мыть, мою, моешь, моют несв. (св . вымыть) кого-что мия, измивам; ~ ребёнка мия детето; ~ руки, посуду мия си ръцете, съдовете мыться, моюсь, моешься, моются н есв. (св. вымыться) мия се, измивам се, къпя се; ~ в бане, в ванне, под душем къпя се в банята, във ваната, под душа мышлёниЦ е, - я с мйслене; процессы ~ я процесите на мисленето мыш|| ь, -и, мн. - и, -ей, -ам ж мишка; кошка поймала ~ ь котката хвана мишка О летучая ~ь прилеп мягк|| ий, -ая, -ое. - ие; мягок, мягка, мягк|о, - и; сравн . ст. мягче (против. жёсткий) мек; ~ а я подушка мека възглавница; ~ о е кресло меко кресло; ~ие волосы мека коса О ~ий вагон вагой първа класа мягче неизм. сравн. ст. на мягкий по-мек мясн|| ой, -ая, -ое, -ые месеи; ~ ой суп супа с месо; ~ о й фарш кайма мяс|| о, -а с месо; варёное ~ о варено месо; суп с ~ом супа с месо мять, миу, мнёшь, миут несв. (св. смять) что мачкам, смачквам, измачквам; ~ бумагу смачквам х отнята; ~ платье мачкам си рок- лята мяться, миётся, мнутся несв. (св. смяться) мачкам се; платье мнётся роклята се мачка мяч, -а, мн. -и, -ей, -ам м топка; футбольный ~ футболна топка; играть в ~ играя на топка Н иа предлог I с вин. и предл. п. 1 (вин. п. куда?— посока, предл. п. где?— място) на, върху, към, по посока на; в; за; положить книгу иа стол сложа книгата иа масата; книга лежит на столе книгата е иа масата; сесть иа диван седна на дивана; сидеть иа диване седя на дивана; иадёть на руки пер­ чатки сложа си ръкавици(те); на руках у иего шерстяные перчатки той е с вълнени ръка- вици; идти на работу отивам на работа; быть иа работе на работа съм; поступить на завод постъпя в завод (а); работать иа заводе работя в завод(а); пригласить иа собрание поканя на събрание(то); выступить иа собрании изкажа се на събранието; переехать на другую квар­ тиру преместя се в друга квартира; при г е о ­ графски названия: иа Украину (иа Украине) в Украйна; на Кавказ (иа Кавказе) в Кавказ; на Север (на Севере) на Север (но: в Москву, в Москве; в Крым, в Крыму; в Сибирь, в Сибири; в Болгарию, в Болгарии; в Европу, в Европе); на улице Горького на улица «Горки» (но в переулке); работать на ( в) поле работя в (на) полето 2 (обект или начин на действието) с, на, често не се превежда; посмотреть иа друга погледна приятеля си; ехать иа автобусе пъту- вам с автобус; играть иа скрипке свиря на цигулка; закрыть дверь иа замок заключа вратата; дверь иа замке вратата е заключена; 128
перевести книгу иа русский язык преведа кни- гата на руски език; книга на русском языке книгата е на руски език II (с вин. п. когда?, на сколько?, на что?— време, срок, количество) иа, за, към, срещу, с; иа следующий день иа следващия деи; иа будущий год (за) след- ващата година; план иа год (иа будущий год) план за една година (за следващата година); уехать иа месяц замина за един месец; опоздать иа час закъснея с един час; ои старше меня иа пять лет той е по-голям от мене с 5 годиии; купить книг иа десять рублей купя книги за 10 рубли; разделйть иа несколько частей раз­ дели на няколко части III с предл. п. 1 (на чём?, как?— оръдие, средство за действие) на; с; играть иа рояле, на гитаре свиря на роял, иа китара; лететь иа самолёте пътувам със самолет; ехать на автобусе пътувам с автобус 2 (когда?— време) на, през, често не се пре- веж да; иа рассвете иа разсъмване; на прошлой неделе (през) миналата седмица набережи]] ая, -ой ж крайбрежна улица; кей; ~ а я реки крайбрежната улица; ~ а я канала улицата край канала; гулять по ~ о й разхож- дам се по крайбрежната улица; выйти иа ~ у ю изляза на крайбрежната улица НАБ иабираН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. набрать) кого-что и чего набирам, насъбирам наблюдать, иаблюда|ю, - ешь, -ют несв. 1 кого-что и з а кем-чем наблюдавам, следя; ~ восход солнца наблюдавам изгрева иа слънцето; ~ за игрой детей наблюдавам играта на децата; ~ с берега за пловцом следя от брега плувеца; ~ жизнь животных следя живо­ та на жнвотиите 2 з а кем-чем пазя, наглеждам; ~ за порядком пазя реда; ~ за детьми наглеждам децата иаблюдёии|| е, -я с наблюдение; наблюдава- не; научные ~ я научни наблюдения; ~ я над жизнью животных наблюдения върху живота на животннте; больной находится под ~ е м вра­ ча болният се иамира под иаблюдението на ле- кар набрать, набер|у, - ёшь, -ут, мин. набрал, набрала, набрал [о, -и св. (несв. набирать) кого-что и чего набера, ^насъбера; ~ много грибов набера много гъби; ~ букет цветов набера букет цветя навёрно(е) вметн. д . вероятно, по всяка вероятност; май; ои сегодня не придёт вероятно той днес няма да донде; это ваша сестра? вероятно това е сестра ви? нав н
HAB НАЗ наверх нареч. {куда?; ср. вверх; против. вниз) (на)горе; посмотрйте ~ погледнете нагоре; пойдёмте ~ хайде да се качим горе наверху нареч. {где?; ср. вверху; против. внизу) горе; он живёт ~ той живее горе, на горния етаж наве|| стйть, - щу, - стйшь, - стят св. (несв. навещать) кого-что навестя, посетя навеща|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. [ев. на­ вестить) кого-что посещавам, навестявам; ~ т ь больного посещавам болния; ~ т ь друзей посещавам приятелите си наволочк]] а, -и, мн. наволоч |ки, -ек, -кам ж калъф (за възглавница); надеть ~ у сложа калъф на възглавиицата; снять ~ у сваля ка- лъфа от възглавиицата навсегда нареч. завинаги; ~ расстаться раздели се завинаги; забыть, запомнить ~ забравя, запомня завинаги; я ~ уезжаю от­ сюда завинаги заминавам оттук ф раз (и) ~ веднаж завинаги навстречу нареч. и предлог с дат п. срещу, насреща; идти, бежать ~ вървим, тичаме един срещу друг; ветер дул ~ вятърът духаше насреща; ~ нам шёл человек насреща нн вървеше човек наград|| а, -ы ж награда; высокая, правй- тельственная ~ а внеока, правнтелствена награ­ да; получить в ~ у часы получа като награда часовиик; представлять/представить к ~ е к о го представям/представя някого за награда иагра|| дйть, - жу, - дншь, - дят св. {несв. награждать) кого-что чем награди; ~дйть за мужество награди за мъжество награжден ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. награ- дйть) кого-что чем награждавам; ~ т ь орде­ нами и медйлями награждавам с ордени н медали нагрева|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. нагреть) что стоплям; ~ т ь воду стоплям вода (та) нагрё|| ть, -ю, -ешь, -ют св. {несв. нагревать) что стопля нагружа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. нагру­ зить) кого-что {против, разгружать) натовар- вам; ~ т ь вагоны углем натоварвам вагони с въглища иагру|| зйть, -жу, иагруз|ишь, -ят св. {несв. иагруж&ть) кого-что {против, разгрузйть) на- товаря над, надо {пред някои думы, които започват с две съгласни: надо лбом, надо миой)< предлог с твор. п. 1 над; лампа висит ~ столом лам- пата е над масата; ~ бзером летйют птнцы над езерото кръжат птнцн 2 върху, над; на; работать ~ статьёй работя върху статията; думать ~ научной проблемой мнеля върху научен проблем надева|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. надеть) что (против, снимать във 2 знач.; не бъркай с одевать) обличам; слагай; обувам; ~ т ь платье обличай си роклята; ~ т ь шляпу слагай си шап- ката; ~ т ь брюки обувам си панталона; ~ т ь ордена н медали слагай си ордените и меда- лите надёждЦ а, -ы ж надежда; ~ а на счастье надежда за щастие; потерять ~ у загубя на­ дежда надё|| ть, -ну, -нешь, -нут, повел, надень св. {несв. надевать) что {против, снять въ в 2 знач.; не бъркай с одеть) облека; сложа; обуя; ~ть пальто облека сн палтото; ~ т ь пер­ чатки сложа си ръкавиците; ~ т ь ботйнкн обуя си обувките; ~ т ь кольцо на палец сложа си пръетеиа на ръката; ~ т ь очкй сложа си очи- лата; ~ т ь лыжи сложа си ските надё|| яться, -юсь, - ешься, -ются несв. 1 на что, с инф. и със съюз что надявам се; ~ я т ься на счастье, на побёду надявам се на щастие, на победа; я ~ ю с ь кончить работу в срок надявам се да свърша работата навре- ме; мы ~ем ся, что вы скоро вернётесь надява- ме се, че скоро ще се върнете; ~юсь, что вы на меня ие сёрдитесь вярвам, че не мн се сърди- те 2 на кого-что разчитам; ~яться на друга разчнтам на приятеля си надо I вж. над надо I! безл. като сказ., често кому-чему, с инф., кого-что и чего {ср. иужио) трябва; ~ закрыть окно трябва да затворя прозореца; ему ~ поговорйть с вами той трябва да пого­ вори с вас; мне ~ бумаги н нёсколько ка- рандашёй трябва ми хартня и ияколко молива надоеда!! ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. иадоёсть) кому чем дотягам, досаждай, отегчавам; омръз- вам надоёЦ сть, -м, -шь, - ст, надоед) им, - йте, - я т , мин. иадоё|л, -ла, -ло, -ли св. (несв. надоедать) кому чем дотегиа, досадя, отегча; омръзна; мне ~ л и эти разговоры дотегиаха мн тезн разговори; он ~ л мне глупыми шутка­ ми той мн омръзна с глупавнте си шегн; ему ~ л о сидеть дома омръзна му да стон в къщн надолго нареч. за дълго (време) иадпис|| ь, -и ж надпне; корбткая ~ ь кратък надпне; ~ ь иа фотографии надпис на еннм- ката; сделать ~ ь иа книге надпиша кннга- та назад нареч. 1 (куда?; ср. обратно; против. вперёд) назад; вернуться ~ върна се назад; оглянуться ~ обърна се назад; сдёлать шаг ~ направя крачка назад 2 предн; два года тому ~ предн 2 годннн; мы приёхали три месяца ~ прнстнгнахме предн 3 месеца; §го было мно­ го лет тому ~ това се случи преди много годн- ни назваии|| е, -я с название, име; заглавие; ~ е растения, животного название на расте­ ние, на жнвотио; ~ е улицы, корабля име на 130
m НАЗ улица, на кораб; ~ е книги заглавие (то) на книга(та) назвать, назов |у, - ешь, - ут, мин. назвал, назвала, назвал |о, -н св. (несв. называть) кого- что 1 нарека, назова; мальчика назвали Анд­ реем (Андрей) нарек оха момчето Андрей; улицу назвали именем героя назоваха улицата с името на героя 2 назова; изброя; ~ кого по имени и отчеству назова някого по имени прези­ ме; назовите русских писателей, которых вы знаете изброете рускитё писатели, конто са ви известии назнача || ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. назна­ чить) 1 что кому определим, назначавам; ~ т ь свидание определим среща; ~ т ь пенсию определим пенсия 2 к ого кем назначавам; ~ кого на пост министра назначавам някого за министър назначении е, -я с 1 назначаване; назначе­ ние; получить ~ е на работу назначен съм на работа 2 предназначение; ~ е инструмента, ме­ ханизма предназначение на инструмента, на ме­ ханизма; использовать машину по ~ ю използ- вам машината според предназначението й назначить, назнач|у, -ншь, -ят св. (несв. назначать) 1 что кому определи, назнача; ~ место встречи определи място з а среща; ~ день свадьбы определи дени на сватбата; ~ собрание на шесть часов насроча събранието за 6 часа 2 кого кем назнача; ~ директором за­ вода назнача за директор на завода называ|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. назвать) кого-что 1 наричам, назовавам; улицы ~ ю т именами героев улиците назовава т с имената на героите 2 назовавам; изброявам; ~ т ь кого по фамйлнн назовавам някого по фамилно име называ|| тьси, -ется, -ются несв. иаричам се; казвам се; как ~ ет ся этот кинотеатр? как се нарича този кинотеатър?; раньше улица ~ л а с ь иначе по-рано улицата се казваше другояче наиболее парен, {с прил. и нареч.) най-, най- много, най-вече; ~ высокий, красивый, пра­ вильный най-висок, най-красив, най-правилен; ~ точно най-точно найти, найд|у, -ёшь, -ут, мин. наш]ел, -ла, -л о, -ли св. {несв. находйть) кого-что намеря; ~ потерянный ключ намеря изгубения ключ; ~ нефть, золото намеря нефт, злато; ~ новое место работы намеря нова служба; ~ верное решение намеря правилно решение; ~ общий язык с кем намеря общ език с някого наказании е, -я с наказание; тяжёлое ~ е теж- ко наказание; подвергнуть ~ ю подложа на наказание нака|| зать, -жу, накаж|ешь, -ут св. {несв. наказывать) кого накажа; ~ за т ь преступника накажа престъпника иаказыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. нака­ зать) кого наказвам; ~ т ь ребёнка за плохое нал н поведение наказвам детето за лошо поведе­ ние накануне 1 нареч . предния ден; он приехал ~ той дойде предния ден; ~ мы были в кино предния ден бяхме на кино 2 предлог с род. п. в навечерието; ~ праздника в навечерието на празника наклон]] йть, -ю, наклон] ншь, -ят св. (несв. наклонять) что наведа, наклони; ~ й т ь голову наведа глава наклонЦ нться, -юсь, наклон |ншься, -ятся св. (несв. наклоняться) наведа се, наклона се; он ~ йлся и поднял с пола бумагу той се наведе и вдигна от пода хартията; мать ~ й л а сь над ребёнком майката се на веде над детето; бе­ реза ~нлась от ветра брезата се наклони от вятъра наклони|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. накло­ нить) что навеждам, накланям; ~ т ь ветку де­ рева на веждам клонка на дървото наклони|| ться, -юсь, - ешься, -ются несв. (св. наклониться) навеждам се, накланям се наконец нареч. най-после, най-сетне, накрая; ~ он пришёл най-после той дойде; ~ дожди кончились най-сетне дъждовете спряха; ~ - т о ! най-сетне!, най-после!; ~ - т о мы встретились най-после се срещнахме накорм|| йть, -лю, накорм |ншь, -ят св. (несв. кормйть) кого чем нахраня; ~ й т ь ребёнка кашей нахраня детето с каша; ~ й т ь собаку, лошадь нахраня кучето, коня накрыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. накрыть) чем 1 кого покривам, завивам; ~ т ь ребёнка одеялом завивам детето с одеяло 2 что постилам, застилам; ~ т ь стол скатертью застилам масата с покривка О ~ т ь (на) стол слагам масата (за ядене), сервирам накрыть, накро|ю, - ешь, - ют св. (несв. накрывать) чем 1 кого покрия, завия 2 что по­ стели, застели нала|| днть, -жу, -дншь, -дят св. (несв. на­ лаживать) что 1 наглася, оправя 2 уредя, ор- ганизирам налажива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. на­ ладить) что 1 нагласявам, оправям; ~ т ь маши­ ну нагласявам машината 2 уреждам, организи- рам; ~ т ь работу бригады организирам работата на бригадата налево нареч. (куда?, где?; против, направо) вляво, наляво; повернуть, посмотреть ~ завия, погледна вляво; ~ от входа наляво от входа налнваЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. налйть) что или ч ег о наливам; ~ т ь вина наливам вино; ~ть молоко в стаканы наливам млякото в чашите налйть, наль|ю, -ёшь, -ют, мин. налил, на­ лила, налил]о, -н и налили, повел, налей св. (несв. наливать) что или чего налея; ~ ведро воды налея кофа вода — - чаю налея си чай 131 9*
НАЛ НАП налйчиЦ е, -я с (против. отсутствие в ъ в 2 зн а ч .) наличие, наличност, присъствие; ~ е строительных материалов наличие на строител- ни материали налог, - а м данък; платить ~ н плашам данъ- ци нам вж. мы намерева|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв., с инф. възнамерявам, имам намерение, каня се; ~ т ь с я перейти на другую работу каня се да премина на друга работа; что вы ~ е те сь делать в воскресенье? какво миелите да правите в неделя? намерении е, -я с намерение; ~ е поехать на дачу намерение да замина на вилата; расска­ зать о своих ~ я х разкажа за своите намерения наметить, намё|чу, -тишь, -тят се. {несв. намечать) что 1 отбележа, поставя знак, белег; ~ границы у частка отбележа границите на участъка 2 набележа; ~ путь развития сельско­ го хозяйства набележа пътя за развитието на селското стопанство намеча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. наметить) что 1 отбелязвам, поставям знак, белег; ~ т ь на карте маршрут экспедйцни отбелязвам на карта- та маршрута на експедицията 2 набелязвам; ~ т ь срок окончания работы набелязвам срока за завършване на работата; ~ т ь состав прези­ диума набелязвам състава на президиума нами вж. мы наоборот нареч. 1 обратно, наопаки; делать всё ~ правя всичко наопаки 2 като вметн. д. напротив; дождь не прекращался; он пошёл ещё сильнее дъждът не спираше; напротив, той заваля още по-силно напада|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. напасть) 1 на кого-что нападам, връхлитам, нахвърлям се; ~ть на врага нападам врага; ~ть на город нападам града; раненый медведь иногда ~ е т на охотника ранената мечка понякога напада ловеца 2 на кого (само 3 л.) обхваща, обзема; на него часто ~ л а тоска често го обзе- маше тъга нападении е, -я с нападение; вооружённое ~ е въоръжено нападение; ~ е на человека нападе­ ние върху човек; совершить ~ е извърша напа­ дение; отразить ~ е врага отрази нападението на неприятеля напасть, напад |у, -ешь, -ут, мин. напа |л, -ла, -л о, -лн св. [несв. нападать) 1на кого-что налад­ на, връхлетя, нахвърля се; ~ на врага нападна врага 2 на кого (само 3 л.) обхване, обземе; на меня напал страх обзе ме страх напечатан ть, -ю, - ешь, -ют св. (несв. пе­ чатать) что 1 напечатай, издам, публикувам; ~ т ь статью в журнале напечатан статия в списание 2 напечатан, напнша на пишеща ма­ шина; ~ т ь статью на машйнке напиша статията на машина написать, напишу, напнш |ешь, -ут св. {несв. писать) чем 1 что, о чём напиша; ~ каранда­ шом, чернилами напиша с молив, с мастило; ~ без ошибок напиша без грешки; ~ письмо напиша писмо; ~ заявление об отпуске напиша (подам) молба за отпуск ( а); ~ роман напиша роман; ~ о достижениях науки напиша за постиженията на науката 2 кого-чт о нарисувам; ~ портрет нарисувам портрет напнт|| ок, - к а м напитка, питие; прохлади­ тельные ~ к н разхладителни напитки; спиртные ~ к и спиртни напитки напо|| йть, -ю, -ишь, -йт, повел. напой св. (несв. пойть) кого чем напоя, дам да пие; ~ й т ь лошадь напоя коня наполнЦ нть, -ю, -ншь, -ят св. (несв. напол­ нять) что чем напълня, изпълня; дым ~ н л комнату пушекът изпълни стаята наполни|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. напол­ нить) что чем пълня, напълвам, изпълзам; ~ т ь ведро водой напълвам кофата с вода напомнна|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. напом­ нить) t кому что и о ком-чём напомням; ~ т ь со­ держанке фйльма напомням съдържанието на фнлма; ~ т ь об обещании напомням за обеща- нието 2 кого-что напомням; приличам на някого- нещо; сын мне ~ л отца синът ми напомняше бащата напомнЦ нть, -ю, -ншь, -ят св. (несв. на­ поминать) 1 кому 4 jo и о ком-чём нэпомня; он ~ н л о наших встречах той ми напомни за нашите срещи 2 кого-что напомня; приличам на някого-нещо; сын мне ~нл отца синът ми на­ помни бащата направ|| нть, -лю, -ншь, -ят св. (несв. направ­ лять) кого-что 1 насоча; ~ н т ь взгляд на кого насоча погледа си към някого; все наши ейлы направлены на борьбу за мир всичките ни сили са насочени към борбата за мир 2 отправя, (из-) пратя; ~ н т ь больного к врачу изпратя бол- ния на лекар; меня ~нлн к вам пратиха ме при вас направ|| иться, -люсь, -ишься, -ятся св. (несв. направляться) отправя се, тръгна; ~и ться к остановке трамвая тръгна към трамвайиата спирка направлении е, -я с 1 направление, посока, насока; северное, южное ~ е северна, южна по­ сока; ехать по ^ ю к городу пътувам към града; ветер нзменйл ~ е вятърът промени посоката си; в каком ~ н находится вокзал? в коя посока е гарата?; поезда идут в разных ~ я х влаковете се движат в различии направления; ~ е по- лйтики насока на политиката 2 направление, течение; новое ~ е в музыке ново направление в музиката; литературное ~ е литературно те­ чение 3 удостоверение, документ, бележка; полу- чйть ~ е на завод, в школу получа (бележка за) назначение в завода, в училището; дать студён- 132
НАП НАС Н ту ~ е на работу дам на студента бележка за (назначаване на) работа направляЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. напра­ вить) кого-то 1 насочвам; ^ т ь машину к лесу насочвам колата към гората; ~ т ь зсе усйлня на завершение дела насочвам всички усилия за завършване на работата 2 отправим, (из)пра­ щам; ~ т ь на работу изпращам на работа направляЦ ться, -юсь, - ешься, - ются несв. (св. направиться) отправим се, тръгвам; ~ т ь с я к площади ( в сторону площади) тръгвам към площада; ~ т ь с я домой тръгвам за дома направо нареч. (куда?, где?; не бъркай с пря­ мо; против. налево) надясно, вдясно; повернуть, посмотреть ~ завия, погледна надясно; ~ от двери стоял шкаф вдясно от вратата имаше шкаф; ~ — гостиница, налево — вокзал отдяс- но е хотелът, отляво — гарата напрасно нареч. 1 напразио, безполезно, без­ успешно; ты ~ это делаешь напразно правиш тов а 2 неоснователно, безпричинно, напразно; ~ вы бойтесь вие се страхувате неоснователно напраснЦ ый, -ая, -ое, -ые; напрас|ен, -на, -но, - н ы 1 напразен, безполезен, безуспешен; ~ ы й труд безполезна работа; ~ ы е попытки без- успешни опити; разговор оказался ~ ы м разго- ворът се оказа безполезен 2 неоснователен, без- причинен, напразен; ~ ы й страх безпричинен страх; ~ а я тревога неоснователна тревога например вметн. д . например; в русском языке некоторые существительные не склоняются, кофе, пальто никои съществителни в руския език не се скланят, например: кофе, пальто напротив нареч. и предлог с род. п. напротив, насреща; отсреша; срещу; он живёт ~ (иас) той живее отсреща; мы сёлн ~ ние седнахме на­ срещ а; ~ общежйтня находится кинотеатр сре шу общежитието има кино напряжённЦ е, -я с напрягане; напрежение; ~ е всех сил напрягане на всички сили; работать с ~ е м работя с напрежение напряжённо нареч. напрегнато; ~ работать работя напрегнато напряжённости ь, -и ж напрегнатост; ~ ь от­ ношений напрегнатост на отношенията напряжённЦ ый, - а я , -о е, -ые 1 напрегнат, интеизивен; ~ а я работа интензивна работа 2 натегнат, обтегнат; ~ ы е отношения в семье обтегнати отношения в семейството; ~ а я меж­ дународная обстановка обтегната международ­ на обстановка нарёчнЦ е, -я с грам. наречие; ~ я не изменя­ ются наречията не се изменят нарис|| овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. ри­ совать) кого-что чем нарисувам; ~ о в а т ь портрет нарисувам портрет народ, - а м 1 народ; советский, русский ~ съветският, руският народ; ~ ы мйра народите на света; дружба ~ о в дружба (та) на (между) народите; власть принадлежит ~ у властта принадлежи на народа 2 род. п. народа (-у) (мн. няма) хора, народ; на улице много ~ у навън има много хора народи!! ый, -ая, -ое, -ые народен; ~ ы е массы народни маси; ~ о е искусство народно изкуство; ~ о е правительство народно правителство; ~ ы й артист, художник, учйтель народен артист, художник, учител нарочно н а р е ч . нарочно, снециално; он ~ го- ворйл громко той нарочно говореше високо; вы это сделали ~ йлн случайно? нарочно ли направихте това или случайно? наружи|| ый, -ая, -ое, -ые външен; ~ы й вид здания външният вид на сградата; ~ а я стена дома външната стена на къщата; ~ а я дверь външна врата наружу нареч. (куда?; против, внутрь) навън; выйти ~ изляза навън нарушаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. нару­ шить) что нарушавам; никто не ~ л молчания никой не нарушаваше мълчанието; ~ т ь днсцип- лйну нарушавам дисциплината О ~ т ь гранйцу нарушавам границата нарушённ|| е, -я с нарушаване; нарушение; ~ е дисциплины, закона нарушаване на дисци­ плината, на закона нарушить, наруш|у, -ншь, - ат св. (несв. нарушать) что наруша; ~ тншнну наруша ти- шината; ~ чей сон наруша нечий сън; ~ поря­ док наруша реда; ~ договор, обещание наруша договора, обещанието си; ~ закон наруша зако­ на наряди|| ый, -ая, -ое, -ые; наряд |ен, -на, -но, - ны 1 пременен, издокаран; ~ а я девушка издо- карано момиче 2 красив, празничен; ~ о е платье празнична рокля нас вж. мы насекомЦ ые, -ых мн. (ед. насеком|ое, -ого с) насекомо; муха, пчела, бабочка — ~ ы е муха- та , пчелата и пеперудата са насекоми населённЦ е, -я с население; ~ е города на­ селениеTM на града; рост ~ я ръст на насе- лението; выпуск товаров для ~ я производство на стоки за населението насквозь нареч. от край до край, изцяло, на- пълно; пробйть ~ пробия; промокнуть ~ из- мокря се до кости насколько нареч. (до) колко; ~ интересна эта книга? доколко е интересна тази книга? наслаЦ дйться, - жусь, - дншься, - дятся св. (несв. наслаждаться) чем насладя се наслаждаЦ ться, -юсь, - ешься, - ются несв. (св. насладиться) чем наслаждавам се; ~ т ь ся покоем, музыкой, красйвым видом наслаждавам се на покоя, на музиката, на хубавата гледка насмёшк|| а, -н, мн. насмёш |ки, -ек, -кам ж насмешка, присмех, подигравка; злая ~ а зла насмешка; говорйть с ~ о й говоря с присмех; 133
страдать от чьих насмешек страдам от нечии подигравки насмёшлнв|| ый, -ая, -ое, -ые; насмешлив, -а, - о, -ы насмешлйв, присмехулен, подигравателен; ~ ы й голос насмешлив глас; ~ а я улыбка под- игравателна усмивка; ~ ы й человек присмехул- ник насморк, -а м хрема; сильный ~ силна хрема; лекарство от ~ а лекарство против (за) хрема; у меня ~ имам хрема наста|| вать, -ёт, -ют несв. (св. настать) на- става, настъпва; ~ ё т лето настъпва лято(то) настанва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. насто­ ять) на чём и със съюз чтобы настоявам; държа; ~ть на своём требовании държа на своето искане; родители ~ л н , чтобы сын приехал до­ мой родителите настояваха синът им да си дойде в къщи наста|| т ь , - нет, - нут св. (несв. наставать) настане, настъпи; ~ л а ночь настъпи нощ(та); ~ л о время уезжать дойде време(то) за зами- наване настойчиво парен, настойчиво, упорито; ~ трёбовать чего настойчиво искам нещо настойчив!) ый, - ая, - о е, -ые; настойчив, -а, - о, -ы настойчив, упорит; ~ ы й человек настой­ чив човек; ~ы й характер настойчив харак­ тер настолько нареч. (до) толкова, до такава сте­ лен; дётн ~ устали, что сразу заснули децата толкова се умориха, че веднага заспаха насто|| ять, -ю, -ишь, -ят св. (несв. настаи­ вать) на чём и със съюз чтобы настоя; наложа се; он ~ял на своём той се наложи настоящ||нй, -ая, -ее, -не 1 настоящ, сегашен; в ~ее время он ужё инженер сега той е вече инженер 2 действителен, истински, неподправен; подписать что своей ~ е й фамйлней подпиша нещо с истинското си име 3 истински; ~ий ге­ рой, художник истински герой, художник; ~ а я любовь, дружба истинска любов, дружба 4 като същ. настоящ!ее, -его с настояще; забыть о прошлом н жить ~нм забравя за миналото и живея с настоящето О ~ее время грам. сегашно време настроёни|| е, -я с настроение; вернуться до­ мой в хорошем ~ и върна се в къщи в добро настроение; у него с утра было плохое ^ е от сутринта той беше в лошо настроение; испор­ тить кому ~ е разваля настроението на някого; нет ~ я идти в театр нямам настроение да ходя на театър; у него не было ~ я читать той нямаше настроение да чете наступа|| ть I, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (св. на­ ступить I) на кого-что настъпвам; ~ т ь ногой на ветку настъпя клонка 2 (само несв., против. отступать) настъпвам, движа се напред; войска ~ л и по всему фронту войските настъпваха по цел ия фронт НАС наступай ть II, -ет, -ют несв. (св. наступить 11) настъпва, настава; ~ е т ночь настъпва нощта наступ|| йть 1, -лю, наступишь, -ят св. (несв. наступать 1 в 1 знач.) на кого-что настъпя; ~ йть на ногу кому настъпя някого по крака наступить II, наступ|нт, -ят св. (несв. насту­ пать II) настъпи, настане; наступйла тишина настана тишина; зима наступйла рано зимата дойде рано наступлении е I, - я с настъпление; войска начали ~ е войските започнаха насгьпленне; остановить ~ е противника спра настъплението на противника наступлении е II, -я с настъпване; ~ е весны настъпването на пролетта наук|| а, -и ж наука; общественные ~ н об- ществени науки; академия наук академия на на- уките; заниматься ~о й занимавам се с наука науч|| йть, -у, науч|ншь, -ат св. (несв. учйть в 1 знач.) кого чему и с инф. науча, обуча; ~ й т ь ребёнка писать науча детето да пише науч|| йться, -усь, науч |ншься, -атся св. (несв. учиться във 2 знач.) чему и с инф. науча се, обуча се; ~ йться читать науча се да чета находйть, нахожу, наход|ншь, -ят несв. (св. найтй) кого-что нам ирам; ~ нефть, золото на- мирам нефт, злато; ~ новую работу намирам нова служба; ~ новые методы воспитания нами­ рам нови методи на възпитание ф ~ общин язык с кем намирам общ език с някого нахо|| дйться, -жусь, наход |ншься, -я тся несв. намирам се, съм; театр находится в центре города театърът се намира (е) в центъра на града; дом ~дйлся недалеко от вокзала къщата се намираше (беше) близо до гарата; ~дйться в трудном положённн в затруднено положение съм; ~днться под впечатлением спектакля под впечатлението на спектакъла съм националнзйр|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. что национализирам; ~ о ва ть завод, фабри­ ку, землю национализирам завода, фабриката, земята национальности ь, -и ж националност; рав­ ноправие ~ е й равноправие на националности- те; он русский по ~ н той е русин по национал­ ност нацнональн|| ый, - ая, -ое, - ые национален; ~ ы й язык, характер национален език, харак­ тер; ~ы й флаг национално знаме; ~ а я литера­ тура, культура национал на литература, култура нацн|| я, -н ж нация; Организация Объеди­ нённых Наций (ООН) Организация на обеди- нените нации (ООН) начал|| о, -а с (против, конец) начало; ~ о работы, разговора началото на работата, на раз­ говора; ~ о дороги началото на пътя; ~ о дня началото на деня; приехать к ~ у учебного года пристигна за началото на учебната година; в ~ е сентября в началото на септември; лро- НАЧ 134
НАЧ читать книгу от ~ а до конца прочета книгата от началото до края ф брать ~ о започва (за река); положить ~ о нему сложа начало (-то) за нещо начальник, -а м началник; ~ экспедиции началник на експедицията; ~ вокзала началник тара начать, начн|у, -ёшь, -ут, мин. начал, начала, начал |о, -н св. [лесе, начинать) что, с чего и с инф. (против. кончить в 1 знач.) (за)почна; ~ строительство започна строителството; ~ речь с приветствия започна речта си с приветст­ вие; ~ говорить започна да говоря; у него на­ чало болеть сердце започиа да го боли сърцето нач|| аться, - иётся, - нутся, мин. начал |ся, - а сь, -ось, -нсь св. (несв. начинаться; против. кончиться) (за)почне; ~ а л о сь сооружение пло­ тины започна строителството на язовира (язо- вирната стена); собрание ~ н ё ’тся в шесть часов събранието ще започне в 6 часа; ~алйсь ка­ никулы започна ваканцията начерЦ тнть, -чу, начёрт|ншь, -ят св. {несв. чертить) что начертая; ~ т н т ь план дома начер- тая плана на къщата начинаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. начать) что, с чего и с инф. (против. кончать в Узнач.) (за) почвам; ~ т ь работу, урок започвам рабо- тата, урока начинай ться, -ется, -ются несв. {св. начаться; против, кончаться) (за) почва; за рекой ~ л с я лес зад реката започваше гората; ~ е т ся зима започва зимата наш, -его м; наш]а, -ей ж; наш|е, -его с; мн. наш|и, -их мест, наш, ни; ~ дом нашият дом, нашата къща; ~ завод нашият завод; ~ город градът ни; ~ а дочь дъщеря ни; ~ е стройтельство нашето строителство; ~ н роди­ тели нашите родители не частица {ср. нет) не; он не знает русского языка той не знйе руски (език); это не школа, а институт това не е училище, а институт; фильм был ие очень интересный филмът не беше много интересен; он живёт не одйн той не живее сам; мы пришли не к тебе (ние) не сме дошли при те­ бе; не могу не согласиться с вами не мога да не се съглася с вас небёсн|| ый, - а я, -ое, -ые небесен; небесносин нёб || о, -а с иебё; голубое, весённее ~ о синьо, пролетно небе; на ^ е не было ни облач­ ка на небето нямаше ннто един облак; самолёт поднялся в ~ о самолетът се издигна в небето О быть (чувствовать себя) на седь­ мом ~ е на седмото небе съм; он на седьмом от радости той е на седмото небе от ра- дост; под открытым ~ о м на открито; на чист въздух; туристы ночевали под открытым ~ о м туристите нощуваха на открито небольш|| ой, - ая, -ое, - йе малък; дребен; ~ а я комната малка стая; ~ о е расстояние мал ко разстояние; ~ о й отряд малък отряд; человёк ~ о г о роста дребен човек небрежно парен. небрежно, немарливо; ~ выполнить задание изпълня задача та не­ брежно небрёжн|| ый, -ая, -ое, -ые; небрёж|ен, -на, - но, -ны небрежен, немарлив; ~ а я работа небрежна работа; ~ ы й перевод небрежен превод; ~ ы й ученик немарлив ученик невёст|| а, -ы ж годеница; мома за женене; жених н ~ а годеник и годеница; это ~ а моего брата това е годеницата на брат ми невозможно като сказ. {ср. нельзя въ в 2 знач.) невъзможно; не може; это сдёлать ~ това не може да се направи невольно парен, неволно, несъзнателно; без да искам негде парен, с инф. {не бъркай с нёкуда) няма къде; ~ пообедать няма къде да обядва- ме; в комнате ~ поставить шкаф в стаята ияма къде да сложим шкаф; все места заняты, нам ~ сесть всички места с а заети, няма къде да седнем недавно парен, {против, давно; не бъркай със скоро) неотдавна, скоро; это было ~ това се случи неотдавна; ~ мы были в театре скоро бяхме на театър; он прнёхал сюда ~ той скоро пристигна тук недалеко 1 парен, недалеч(е), близ(к)о; почта находится ~ пощата не е далеч; жить ~ от города живея недалеч от града; стоять ~ от окна стоя близо до прозореца; сесть ~ от сцены седна близо до сцената 2 като сказ, недалеч (е) е, близ (к) о е; до музея ~ музеят е близо; остановка автобуса была — спирката на автобуса беше близко недёл|| я, -н ж {не бъркай с воскресёнье) седмица; прошла ~ я мина една седмица; дни ~ и дните на седмицата; занятия два раза в ~ ю занятията са 2 пъти седмично; сдёлать работу за ~ю (за две ~н) свърша работата за 1 седмица (за 2 седмици); они уезжают через ~ ю те заминават след една седмица; на этой ~ е (през) тази седмица; на прошлой ~ е миналата седмица недовольнЦ ый, - ая, - ое, - ые; недоволен, недовольн|а, -о, -ы недоволен; имёть ~ ы й вид имам недоволен вид; говорить ~ ы м голосом говоря с недоволен глас; учйтель недоволен учеником, поведённем ученика учителят е не­ доволен от ученика, от поведението на учени­ ка; она была ~ а поёздкой тя не беше доволна от пътуването недостат|| ок, -ка м 1 недостиг, липса, нужда; ~ о к дёнег недостиг на пари; испытывать ~ о к в водё изпитвам недостиг на вода; нз-за ~ка времени я не смог прочитать эту книгу поради липса на време не можах да прочета тааи книга 2 {против, достоинство в 1 зн а ч .) НЕД Н 135
недостатък, дефект; исправить ~ к н в работе премахна недостатъците в работата; у него много ~ к о в той има много недостатъци недостаточно 1 п а р е н . недостатъчно; он ~ подготовился к уроку той не се е подготвил достатъчно за урока 2 като сказ, кого -чего недостатъчно е, не стига; для этой работы ~ двух человек за тази работа не стигат двама души нёжн|| ый, -ая, -ое, -ые; нежен, нежна, нёж- н|о, -ы и нежны I нежен, ласкав; ~ а я мать нежна майка; ~ а я улыбка ласкава усмнвка; — ый взгляд нежен поглед 2 нежен, мек, фин; ~ а я кожа нежна кожа; ~ а я ручка ребёнка нежната ръчичка на детето независимо пар ен, независимо; вестй себя ~ държа се независимо; ~ от чего независи­ мо от какво; ~ от погоды мы пойдём гулять независимо от времето ще отидем на разходка независимости ь, -н ж независимост; полнтй- ческая ~ ъ политическа независимост; бороться за свободу н ~ ь страны боря се за свободата и независимостта на страната независим|| ый, - ая, -ое, - ые; незавйснм, - а , -о, -ы независим; ~ ы е страны независими страни; ~ ы й человек независим човек незнаком || ый, -ая, -ое, -ые; незнаком, -а, -о, -ы непознат, неизвестен; ~ ы е люди непознати хора; ~ а я женщина непозната жена; ~ ы й город непознат град; ^ а я мелодия непозната мелодия; этот человек мне незнаком този човек миенепознат;мысним~ы ниеснегонесе познаваме; мне ~ ы кнйгн этого автора не са ми известии книгите на този автор незначйтельн|| ый, -ая, -ое, -ые; незначйтелен, незначйтельн |а , -о, -ы незначителен; ~ ы й вес незначително тегло; ~ о е расстояние незначи- телно разстояние; ~ а я сумма (дене г) незначи- телна сума неизвестно като с к аз, неизвестно; мне ку­ да он уехал не ми е известно къде зам ина той нензвёстн|| ый, - ая, -ое, - ые; нензвёст |ен, - на, -но, -ны неизвестен; ~ ы й остров неизвестен остров; ~ ы й автор неизвестен автор; могила Неизвестного солдата гробът на Незнайния воин ней еж. она нейтралитет, - а м неутралитет; соблюдать ~ пазя неутралитет; нарушить ~ наруша неутра- литета нейтральн II ый, - ая, - ое, - ые; нейтрален, нейтральн |а, -о, -ы неутрален; ~ о е госу­ дарство неутрална държава некогда като сказ., с инф. нямам време; ~ написать письмо нямам време да напиша писмо; мне сегодня ~ днес нямам време нёкоторЦ ый, - ая, - ое, - ые мест. I {мн. няма) някой, известен; прошло ~ о е время мина известно време; машйна остановилась на ~ о м расстоянии от нас колата спря на известно НЕД разстояние от нас 2 (само мн. ) някой; ~ ы е студенты уже сдали экзамены някой сту- денти вече си взеха изпитите; ~ ы е нз друзей уехали някой от приятелнте ми заминаха; в ~ ы х домах горел свет в някой къщи светеше 3 като същ. нёкотор|ые, -ых мн. (за хора) някой; все слушали с интерёсом, ~ ы е смеялись всички слушаха с интерес, някой се смееха некрасив|| ый, - ая, -ое, - ые; некраейв, -а, - о, -ы некрасив, грозен; ~ ы й человёк грозен човек; ~ о е лицо некрасиво лице; ~ о е здание некрасиво здание; он очень иекраейв той е много грозен нёкуда парен, с инф. (не бъркай с негде) няма къде; мне — пойтй вечером няма къде да отида вечер ( т а ) ; ~ положйть кнйгн няма къде да сложа книгите; ~ повесить пальто няма къде да закача палтото нельзя като сказ., с инф. (против, мож­ но) 1 не може, не бива, не трябва, забранено е; здесь ~ шумёть тук е забранено да се вдига шум; тебе ~ много читать ти не бива да че- теш много 2 (ср . невозможно) не може, невъзможно е; ~ жить без воды невъзможно е да се живее без вода; эту задачу ~ решйть тази задача не може да се реши нём вж. он, оно немёдленно парен, незабавно, веднага; ~ прийти дойда веднага; ~ пошлй телеграмму незабавно (из)прати телеграма; сообщите ~ ваш адрес не забавно съобщете адреса си немного парен. 1 кого-чего, често като сказ, (ср . мало) мал ко; выпить ~ воды пийна малко вода; у нас осталось ~ врёменн остана ни малко време: снёгу в этом году было ~ снегът тази година беше малко 2 (с глаголи, прил., парен.) малко; ~ отдохнуть, поговорить, почитать малко да си почина, да поприказвам, да почета; он ~ устал той малко се умори; она была ~ бледна тя беше малко бледа; мне было ~ грустно беше ми малко тъжно ненави|| деть, -ж у, -дишь, -дят нес в. кого - нто ненавиждам, мразя; ~ д е т ь врага мразя врага нёнавист|| ь, - и ж ненавист, омраза; ~ ь к врагу ненавист към врага необходймо като сказ., често кому-чему, с инф. необходимо е; трябва; вам ~ отдохнуть необходимо ви е да си починете; эту работу ~ переделать това нещо трябва да се прерабо- ти необходймостЦ ь, - н ж необходимое^ ~ь отдыха необходимост от почивка; предмёты первой ~ н предмети от първа необходимост; делать что по ~ н правя нещо по необходимост необходйм|| ый, -ая, -ое, -ые; необходйм, -а, -о, -ы необходим; взять в библиотеке ~ у ю кнйгу взема от библиотеката необходимата кни­ га; эта кнйга ~ а мне для работы тази книга НЕО 136
НЕО НЕС Н ми е необходима за работа; ему необходим отдых необходима му е почивка необыкновённЦ ый, - а я , -ое, -ые необикновен; ~ а я тишина необикновена тишина; женщина ~ о й красоты необикновено красива жена необычн|| ый, -ая, -ое, -ые; необыч[ен, -на, - но, -ны необичаен, непривичен; он вернулся домой в ~ое время той се върна в къщи в необичайно време неожиданно парен , неочаквано, ненадейно; отец вернулся ~ бащата се върна ненадейно неожйданн|| ый, - ая, -ое, - ые неочакван, ненадеен; ~ а я встреча неочаквана среща; ~ ы й приезд внезапно пристигане; ~ о е из­ вестие неочаквано известие неопределённ|| ый, - а я , - о е , - ые неопределен; человек ~ о г о возраста човек на неопределена възраст; идти в ~ о м направлении вървя в неопределена посока; расстаться на ~ о е время раз деля се за неопределено време ф ~ а я форма глагола грам. неопределена форма на глагола (инфинитив) неподвижно парен , неподвижно; стоять ~ стоя неподвижно неподвйжнЦ ый, -ая, -ое, -ые; неподвнж|ен, - на, -но, -ны неподвижен; ~ ы й предмёт не­ подвижен предмет непонятнЦ ый, -ая, -ое, -ые; непонят[ен, -на, - но, -ны непонятен, неразбран, неясен; ~ ы й язык непонятен език; ~ о е слово непонятна дума; ~ а я задача неясна задача непосрёдственно парен , непосредствено; об- ратйться ~ к министру обърна се непосредст­ вено към министъра непосрёдственнЦ ый, - ая , -ое, -ые непосредст­ вен, пряк; ~ ы й начальник пряк началник; ~ а я причина аварии непосредствената при­ чина за аварията; результат ~ ы х наблюдений резултат от преки наблюдения неправд|| а, -ы ж лъжа, неистина; сказать ~ у излъжа неправильно парен, неправилно, (по) грешно; ~ решить задачу реша задачата грешно неправнльн|| ый, - а я , -ое, - ые; неправилен, неправнльн |а, -о, -ы неправилен, погрешен; ~ ы й отвёт, перевод неправилен отговор, превод; ~ ы й диагноз погрешна диагноза; ~ о е воспи­ тание неправилно възпитание непрерывно парен , непрекъснато, постоянно; ~ шли дожди непрекъснато валяха дъждове непрерывный, -ая, - ое, -ые; непрерывен, - на, -но, -ны непрекъснат, постоянен; ~ ы й по­ ток людей непрекъснат поток (от) хора непринуждённо парен , непринудено; вести себя ~ държа се непринудено непринуждённый, - а я , - о е, -ые непринуден; ~ ы й разговор непринуден разговор; ~ ы е двн- жёния естествени движения неприятно п а р ен , неприятно непрнятност|| ь, -н ж неприятност; случилась ~ ъ случи се неприятност; у него большие ~ н той има големи неприятности непрнятн|| ый, -ая, -ое, -ые; непрнят|ен, -на, - но, -ны неприятен; ~ ы й запах неприятна ми- ризма; ~ о е лицо неприятно лице; ~ ы й раз­ говор неприятен разговор; ~ о е нзвёстне не­ приятно известие; этот человек мне неприятен този човек ми е неприятен непромокаем || ый, - ая , -ое, -ые непромокаем; ~ а я обувь непромокаеми обувки; ~ ы й плащ дъждобран нерв, - а м нерв; удалйть ~ нз зуба извадя нерва от зъба; крепкие ~ ы здрави нерви; у него расстроены ~ ы нервите му не са в ред нёрвнН ый, -ое, -ые иервеи; системв человека нервната система на човека; ~ ы е болезни нервни болести; ~ ы й ребёнок нервно лете нёскольк|| о, -их числ. няколко; ~ о раз някол- к о пъти; ' о лет тому назад преди няколко години; в ~ н х метрах от дома на няколко метра от къщата; купить ~ о книг купя няколко книги; рассказать о чём в ~ н х словах разка- жа за пещо с няколко думи; на собрании вы­ ступило ~ о человек на събранието се изказаха няколко души несмотря на предлог с вип. п. въпреки (че), без да се гледа на, без да се обръща внима­ ние; ~ дождь мы пошли гулять въпреки дъжда отидохме на разходка несовершенный; ~ вид глагола грам. несвър- шен вид на глагола несправедливо парен, несправедливо; ~ об­ винить кого несправедливо обвиня пякого несправедлив!] ый, - ая, -ое, -ые; несправед­ лив, -а, -о, -ы несправедлив; ~ ы й человек несправедлив човек; ~ о е решение, наказание несправедливо решение, наказание нести, нес|у, - ёшь, - ут, мип. нёс, несл|а, -о', -й несв. 1 кого-что (ср. носить в 1 зпан.) нося; ~ чемодан нося куфар; ~ букёт в правой рукё нося букет в дясната си ръка; ~ ребёнка иа руках нося детето на ръце; ~ на спннё мешок нося чувал на гърба си 2 что нося, причинявам; война несёт людям 137
НЕС НИЧ горе н страдания войната носи на хората мъка и страдания О ~ ответственность з а что нося отговорност з а нещо несчасти|| ын, - ая, -ое, ~ые; несчаст|ен, - на, - но, - ны (против, счастливый) нещастен; ~ ы й человек нещастен човек; ~ а я любовь несподелена любов; ~ ы й случай нещастен слу­ чай, злополука несчастьЦ е, - я с нещастие; в их семье произошло большбе ~ е в тяхното семейство се случи голямо нещастие; с ним случилось ~ е с него се случи нещастие О к ~ ю за нещастие нет 1 частица {против. да; ср. не) не; вы читали эту кнйгу?— ~ , не читал четохте ли тая книга?— не, не съм (я чел); ты хочешь чаю?— ~ искаш ли чай?— не; мы пойдём в театр завт­ ра?— послезавтра утре ли ще отидем на театър?— не, в други ден; вы готовы или ~ ? готови ли сте или не? 2 безл. като сказ, кого- чего няма(м); у меня ~ этой книги нямам та- зи книга; в этом городе ~ реки в този град няма река; у него ~ свободного времени той няма свободно време; отца ~ дома баща ми го няма в къщи неудобно 1 нареч.. често като сказ., с инф. неудобно; ты сидишь очень ~ (тн) седиш мно­ го неудобно; тебе ~ здесь сидеть не ти е удобно да седиш тук; за этим столом ~ писать на тази маса е неудобно да се пише 2 безл. като сказ, кому неудобно; ему ~ беспокоить в а с неудобно му е да ви безпокои; мне что я забыл о вашей просьбе неудобно ми е, че забравих (за) молбата ви неудобн|| ый, -ая, -ое, -ые; неудоб|ен, - на, - но, -ны неудобен; ~ а я обувь неудобни обув­ ки; ~ о е место неудобно място неужели частица {ср. разве) нима, мигар, истина ли е?, възможно ли е?; ^ вы не чи­ тали этого романа? нима не сте чели този ро­ ман?; ~ он согласился? нима той се съглаеи? нефт|| ь, -и ж нефт, петрол; в афта; добывать ~ ь добивам нефт; получать из ~ и бензин получавам от петрола бензин нечаянно нареч. 1 без да искам, неволно; я вас ^ толкнул блъсиах ви без да искам 2 неочаквано, внезапно; ~ встретить кого неочак- вано срещна некого нечего (род. я .) , дат. нечему, твор. нечем, предл. не о чем мест, с инф. няма какво; ~ рас­ сказать няма какво да раякажа; мне ~ делать няма какво да правя; нечему радоваться няма на какво да се радвам; нам не о чем говорить няма за какво да говорим ни 1 частица пи(то); он не сказал ни слова той не каза нито дума; я ии разу не был на море нито веднаж не съм бил на море; в ком­ нате нет ни одной картины в стаята няма пито едва картина 2 съ ю з ни... ни... нито... пито...; у меня иет ни карандаша, ни ручки нямам нито молив, нито писалка; ребёнок ещё не умеет ни читать, ни писать детето още не знае нито да чете, нито да пише нигде нареч. (не бъркай с никуда; против. везде) никъде; он ~ не мог найти свой очки той никъде не можете да намери очилата си ниже неизм. 1 сравн. ст. на нйзкий по-нисък 2 ср авн. ст. на низко по-ниско; повесь картйиу ~ закачи картината по-ниско нйжн|| нй, -яя, -ее, - не (против, верхний) долей; ~ я я полка долей рафт; ~ я я ветка дерева долей клон на дървото; ~ е е бельё белье; ~ я я рубашка фланел(к)а нйзк|| ий, - ая, -ое, -ие; низок, низка, нйзк|о, -и и ннзкй; сравн . ст. ниже (против, высокий) нисък; ~и й дом ниска къща; ~ о е дерево ниско дърво; ~ и й рост нисък ръет; ~ а я темпе­ ратура, цена ниска температура, цена; ~ о е качество ниско качество нйзко, сравн. ст. нйже нареч. (против. вы­ соко) ниско; самолёт летйт ~ над землёй само- летът лети ниско над земята никак нареч. никак, по никакъв, по никой начин; он ~ не мог решить задачу той не можете да реши задачата по никакъв начин никакj|ой, -ая, -ое, -йе мест, никакъв; ие испытывать ~ о й радости не изпитвам никаква радост; ие знать ~ й х забот не познавам ни- какви грижи; нет ~ й х книг няма никакви книги никогда нареч. (против. всегда) нйкога; мы ~ не увидимся няма да се видим нйкога никто, никого, никому, никого, никем, ни о ком мест, нйкой; ~ не опоздал никой не е закъснял; в комнате никого нет в стаята няма никой; он никому не рассказал об этом той на никого не разказа за това; я никого не видел никого не видях; он прошёл никем не замечен­ ный той мина не забелязан от никого; ты ни о ком не заботишься ти за никого не се гри- жиш никуда нареч. (не бъркай с нигде) никъде; сегодня я ~ не пойду днес никъде няма да ходя нйткЦ а, - и, мп. нйт|ки, - ок, -кам ж (не бъркай с конец) нишка, конец; шёлковая ~ а копринена нишка; иголка с ~ о й игла и конец; шить чёрными ~ а м и шия с черни конци нитЦ ь. -иж нишка; тонкая ~ьтънка нишка иих вж. они ничего 1 нареч. горе-долу, доста добре, снос­ но; как вы себя чувствуете?— ~ как се чувст­ вувате?- горе-долу; как (вы) живете?— ~ как сте? —горе-долу 2 като сказ, нишо, няма нито, няма значение; я вас толкнул, извиийте, по­ жалуйста ------блъсиах ви, пзвинете — нищо О ~ подобного нищо подобно ничто, ничего, ничему, ничем, ни о чём мест. нйщо; его не интересует нишо не го инте- 138
нищ нос н ресува; ничего не случилось нищо не се е слу­ чило; он ничему не радуется нищо не го радва; ты ничем не интересуешься ти от нищо не се интересуваш; я нн о чём вас не спрашиваю за нищо не ви питам ннщет|| а , -ы ж нищета, сиромашия, мизерия; жнть в ~ё живея в нищета; бороться с ~ой боря се със сиромашията но с ъ ю з во; ребёнок здоров, но бледен детето е здраво, но бледо; он много работал, но не устал той много работи, ио не се измори новогодн|| нй, -яя, -ее, - не новогодишен; ~яя ночь новогодишна нощ; ~ н й вечер но- вогодишна вечер; ~ я я ёлка новогодишна ел ха; ~ н е поздравления новогодишни поздравления новостН ь, -н, мн. - н, -ей ж 1 новина; сооб­ щить интересную ~ ь съобщя интересна нови­ на; узнать последние ~ н науча последните новини; какйе у вас ~ н ? какви новини имате? 2 новост, ново нещо; ~ н науки н техники но­ вости в науката и техниката нов|1 ый, -ая, -ое, -ые; нов, нова, нов]о, -ы и новы (против. старый II) нов; ~ ы й дом нова къща; ~ы й город нов град; ~ а я мебель- нови мебели; ~ ы й метод работы нов метод на работа; ~ о е изобретение ново изобретение; автомобиль ~ о й марки нова марка кола; ~ ы й учйтель, директор нов учител, директор; ~ о е издание кнйгн ново издание на книгата; жнть на ~ о м месте живея на ново място; ~ а я мода нова мода; установйть ~ ы е порядки въведа нов ред О Новый год Нова година ног|| а, -й, вин. ногу, мн. ноги, ног, ногам ж крак, нога; правая ~ а десен (десният) крак; наступить кому на ~ у настъпя никого по крака; встать на ~ н изправя се О бежать со всех ног тичам с всички сили ног|| оть, -тя, мн. - т и, -тёй м нокът, длинные, короткие ~ т я дълги, къси нокти; стрнчь ~ т и подрязвам (си ) ноктите нож, - а м нож; острый, тупой ~ остър, тъп нож; кухонный ~ готварски нож; перочин­ ный ~ джобно ножче; отрезать ~ о м кусок хлеба отрежа с нож (а) парче хляб; положить на стол ~ й , ложки, вилки сложа на масата ножове, лъжици и вилици ножк|| а, - н, мн. нбж |кн, - ек, -камж1 краче; детская ~ а детско краче 2 крак; ~ а кресла кракът на креслото; стол на трёх ~ а х маса с три крака ножниц|| ы, ножниц мн. ножици, ножица; стрнчь волосы ~ а м и подрязвам косата си с ножица нол|| ь, -я и нул|| ь, - я м нула; темпера­ тура воздуха ~ ь градусов темлературата на въздуха е нула градуса; температура воздуха ниже ~ я температурата на въздуха е под нулата; результат матча д в а ----- ь резултатът от мача е два на нула номер, -а, мн. - а, -ов м 1 номер; порядко­ вый ~ поредей номер; ~ дома номер на къщата; ~ телефона телефонен номер; кварти­ ра ~ десять десети апартамент 2 брой; пос­ ледний ~ газеты последният брей на вестника; получить октябрьский ~ журнала получа ок- томврийския брой на списанието 3 стая; зака ­ зать ~ в гостйннце запазя стая в хотел(а); ваш ~ на четвёртом этаже стаята ви е на четвъртия етаж; вот ключ от вашего ~ а ето ключът от стаята ви 4 номер, изпълнение; лучший ~ программы най-хубавият номер в програмата; цирковые ~ а циркови номера иормЦ а, -ы ж норма; выдавать что по ~ е давам нещ о според нормата; высокая, нйзкая дневная ~ а висока, ниска дневна норма; выполнить ^ у на сто двадцать процентов из- пълня нормата сн (със) 120 на сто; ~ ы лите­ ратурного пронзношёння правоговорни норм и; ~ы поведения норм и(те) на поведение (т о ); ~ы выработки трудови нор ми; сверх ~ ы над нормата; ниже ~ ы под нормата Опрнйтй в нормализирам се нормально парен. нормал но; развиваться ~ развивам се нормално нормальнЦ ый, - ая, -ое, -ые; нормален, нор­ мальна, -о, -ы нормален; ~ая температура иормална температура; ~ ы е условия труда нормални условия за труд нос, -а, предл. о -е, на -у, мн. -ы, -ов м нос; маленький, краейвый ~ малък, красив нос; курносый ~ чип нос; вздёрнутый ~ вирнат нос; ~ собаки носът на кучето; сидеть на ~ у лбдкн седя на носа на лодката О на съвсем скоро; экзамены на ~ у изпитите вече започват; вешать ~ омърлушвам се 139
нос носильщик, - а м носач, хамалин; взять ~ а дам багажа на носач носйть, ношу, нос |ишь, -ят несв. 1 кого-что (ср. нести в 1 знач.) нося; ~ дрова из сарая нося дърва от бараката; ~ ребёнка на руках нося детето на ръце 2 что нося, ходя с; ~ ко­ роткое пальто нося късо палто; ~ модные туфли нося модерни обувки; ~ кольцо, очки нося пръстен, очила 3 что нося, имам; ~ фа­ милию мужа нося фамилното име на мъжа си; улица носит ймя известного писателя улицата носи името на известен писател носк|| й, -ов мн. (ед. нос|ок, -ка м){не бъркай с чулкй) чорапи (къси); детские, мужскйе ~ й детски, мъжки чорапи; надеть ~ й Носки обуя чорапн; снять ~ й събуя чорапите; ходйть, остаться в одних ~ а х ходя, остана но чорапи носов|| ой, -ая, -ое, -ые носен; ~ой платок носна кърпа нот11а I, -ы ж нота; петь, играть по ~ам Ноты пея, свиря по ноти; на рояле лежали ~ ы на рояла имаше ноти нот|| а II, -ы ж нота; послать ~ у протеста изпратя протестна нота ночевать, ночу|ю, -ешь, -ют несв. нощувам; ~ в гостйнице нощувам в хотел ночн|| ой, -ая, -ое, -ые нощен; ~ое время нощно време; ~ о й поезд нощен влак; ~ а я прогулка нощна разходка; ~ а я рубашка нощ- ница ноч[[ ь, -и, мн. -и, -ей ж нощ; тёмная ~ ь тъмна нощ; работать до самой ~ и работя до късно вечерта; в ~ ь на воскресенье в събота срещу неделя О белые ~ и бели нощи; спокойной ~ н ! лека нощ! ночью нареч. нощем, през нощта; днём и ~ денем и нощем; ~ больной плохо спал през нощта болният лошо спа; поезд уходит ~ влакът заминава през нощта ноябри ь, - я м ноември; родйться в ~ ё родя се през ноември; приехать в ~ ё дойда О през ноември; Седьмое ~ я — праздник Велй кой Октябрьской социалистйческой революции Седми ноември е празник на Великата октомв рийска социалистическа революция нрав|| иться, -люсь, -ишься, -ятся несв. (се. понравиться) кому харесвам (се), нравя се; мне ~и тся эта девушка харесва ми тази де- войка; ему ~ и т ся гулять здесь харесва му да се разхожда тук; вам ~ я т с я эти духй? харесва- те ли този парфюм?; публике ~ и т с я картйна публиката харесва картината нужд|| а, -ы, мн. нужды, нужд ж 1 нужда, бедност; испытывать ~ у , жить в ~ ё живея в бедност, мизерствувам 2 иужда, потребност, необходимост; нужды трудящихся нуждите на трудещите се; в этом нет ~ ы няма нужда от това; испытывать ~ у в деньгах, в помощи имам нужда от пари, от иомощ нужда|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 нуж- дая се, мизерствувам; после смерти отца семья несколько лет ~ л а с ь след смъртта на бащ ата семейството няколко години мизерству- ваше 2 в ком-чём нуждая се, имам нужда, потребност; ~ т ь с я в помощи, в лечении, в отдыхе имам нужда от помощ, от лечение, от почивка нужно безл. като сказ., често кому-чему, с инф., кого-что и чего {ср. надо) трябва, нужно е, потребно е; вам ~ быть внимательнее трябва да бъдете по-внимателен; это письмо ~ отпра­ вить немедленно това писмо трябва да се изпрати незабавно; мне ~ поговорить с вами трябва да поговоря с вас нужн|| ый, - ая, -ое, - ые; нужен, нужна, нужно, нужны нужен, потребен; купйть ~ ы й учебник купя нужния учебник; взять с собой самые ~ ы е вещи взема със себе си най- необходимите неща; эти кнйги мне больше не ~ ы тез и книги повече не ми трябват нуль вж. ноль нюха|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. что {не бъркай с пахнуть) мириша {нещо)\ ~ т ь цветы мириша цветята О о, об {пред дума, започващи с гласни или с някои съгласни: об отце, об лёд, об руку), обо (например: обо мне, обо что-нибудь) предлог 1 с предл. п. за; мечты о славе мечти за слава; лекция о воспитании лекция за възпита- нието; думать о кнйге мисля за книгата; го­ ворить о прошлом говоря за миналото; расска­ за ть обо всём разкажа за всичко; заботиться о детях грижа се за децата; скучать об отце мъчно(ми)езабаща(ми)2свин.п.о,на; удариться о камень ударя се о камък 140
оба, обоих м, с (и) двата, (и) двамата; (и) двете; обе, обеих ж числ. (и) двете; ~ мальчика (и) двете момчета; ~ глаза (и) двете очи; обе девочки (и) двете момиченца; обеими руками с двете ръце; я знаю их обоих {двух мужчин или мужчину и женщину) поз- навам ги и двамата; я знаю обеих (двух женщин) познавам ги и двете обвин|| йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. обвинять) кого в чём обвиня; ~йть кого в преступлении обвиня н я к о г о в престъплеиие обвиня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обвинйть) кого в чём обвинявам; я его ни в чём не ~ю в нищо не го обвинявам обдума|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. обду­ мывать) что обмисля; ваше предложение надо ~ть вашето предложение трябва да се обмисли обдумыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. об­ думать) что обмислям; ~ т ь ответ обмислям отговора; ~ т ь план работы обмислям плана за работа обед, - а м обед, обяд; ~ из трёх блюд обед от 3ястия;унасна~ имамезаобед;чтоу вас было на ~ ? какво обядвахте?; готовить ~ готвя обед; пригласйть на ~ поканя на обед; опоздать к ~ у закъснея за обед (а); встре­ чаться за ~ о м срещаме се по време на обед; позвонйте мне после ~ а обадете ми се по те- лефона след обед обеда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пообедать) обядвам; ~ т ь дома обядвам в къщи о беденнКый, -ая, -ое, -ые обеден; ~ы й пере­ рыв обедна почивка; ~ ы й стол маса за ядене ОБА Обезьяна обезьян|| а , -ы ж маймуна оберн|| уться, -усь, -ёшься, -утся св. (несв. оборачиваться) обърна се; дуть ся назад обър- на се назад обеспечении е, -я с осигуряване, обезпечаване обеспёчива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обес­ печить) кого-чт о кем-чем осигурявам; обезпе­ ча вам; ~ т ь выполнение плана осигурявам из- пълнението на плана; ~ т ь завод машйнами обезпечавам завода с машини обеспеч|| ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. обеспе­ чивать) кого-что кем-чем осигуря; обезпеча; ~ить мир во всём мйре осигуря мира в цели« свят; ~ и т ь школу учебниками обезпеча учи- лището с учебници обещани|| е, -я с обещание; выполнить, нару­ шить ~ е изпълня, наруша обещанието си; он дал ~ е приехать той обеща да дойде обеща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. и св . с инф. что и със съюз что обещавам/обещая; он ~ л вернуться (что вернётся) завтра той обеща дг се върне (че ще се върне) утре; я ~ л эту кнй- гу товарищу обещах тази книга на другаря си обзор, - а м преглед; международный ~ меж­ дународен преглед; сделать ~ печати направя преглед на печата обйд|| а, -ы ж обида; плакать от ~ ы плачг от обида; он не забывает обйд той не забравя обидите О быть в ~ е на кого обиден съм нс някого; яне в ~е на вас несъм виобиден: не давать/не дать в ~ у кого застъпвам се/за стъпя се, не позволявам/не позволя да обидят някого обй|| деть, -жу, -дишь, -дят св. (несв. оби­ жать) кого обидя; ~деть кого свойм замеча­ нием обидя някого със забележката си; кто тебя ~ дел? кой те обиди? обй|| деться, -жусь, -дишься, -дятся св. (несв. обижаться) на кого-что и без доп. обидя се; он ~делся и ушёл той се обиди и си отиде; за что ты на меня ~ делся? за какво ми се обиди? обйдно нареч. и безл. като сказ, обидно; мне ~ обидно ми е обйдн|| ый, -ая, -ое, -ые; обйд|ен, -на, -но, -ны обиден; ~ ы е слова обидни думи обижа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обйдеть) кого обиждам обижа|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. обйдеться) на кого-что и б ез доп. обиждам се; не ~йся на мой слова не се обиждай от ду- мите ми обладаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. чем притежа- вам, обладавам, имам; СССР ~ е т большими за­ пасами угля СССР прнтежава големи запаси въглища; ~ т ь опытом, знаниями имам опит, знания облак||о, -а, мн. - а, -ов с (ср. туча) облак; грозовые ~ а буре нос ни облаци; самолёт летел над ~ а м и самолетът летеше над обладите; ~ о пыли над дорогой облак прах над пътя области|| ой, - ая, -ое, -ые областей; ~ о й центр областей център; ~ а я конференция областна конференция; ~ а я газе та областей вестник област|| ь, -и, мн. -и, -ей ж облает; Московская ~ ь Московска облает; горная ~ ь планинска облает; ~ ь наводнения областта на наводне- нието; новая ~ ь знаний нова облает на знания- та; подъём во всех ~ я х народного хозяйства подем във всички области на народното сто­ па нство обл о 141
▼ ОБЛ ОБО облегча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. облег- чйть) что кому облекчавам; ~ т ь труд облекча- вам труда облегч|| йть, -у, -йшь, -ат св. {несв. облег­ чать) что кому облекча; ~ й т ь условия жизни облекча условията за живот облетаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. облететь) 1 что и вокруг чего прелитам, обикалям (с лете- н е ) ;~ т ь земной шар обикалям земното кълбо 2 {само 3 л.) опадва, окапва; осенью листья ~ ю т есента листата окапват обле|| тёть, -чу, -тишь, -тят св. {несв. обле­ тать) 1 что и вокруг чего прелетя, обиколя (с летене); ~ т ё т ь Луну, вокруг Луны обиколя Луната 2 {само 3 л.) опада, окапе облик, - а м облик, външен вид; внешний ~ че­ ловека външният вид на човека; моральный ~ комсомольца моралният облик на комсомолеца обложкЛ а, -и, мн. облож (ки, -ек, -кам ж корица; книга в красивой ~ е книга с красива корица обман, - а м измама, лъжа; совершить ~ измамя обман[| уть, -у, обман |ешь, -ут св. {несв. об­ манывать) кого измамя, излъжа; вы меня ~ули излъгахте ме обманыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обма­ нуть) кого мамя, нзмамвам, излъгвам обмен, - а м обмяна, обмен, размяна; ~ опы­ том обмяна на опит; ~ валюты обмяна на чуж­ да валута О ~ веществ обмяна на веществата обмёниваН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обме­ нять) кого-чт о обменям, разменяй, сменяй обменя|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. обмё- нивать) кого-что обменя, разменя, сменя; маль­ чик ~ л свой марки иа кнйгу момчето размени марките си срещу книга (та) обнаруживал ть, -ю, - ешь, - ют несв. (св. обнаружить) 1 кого-что намирам, открнвам, разкривам; ~ т ь противника откривам против­ ника 2 что откривам, показвам, проявявам; ~ т ь свою радость проявявам радостта си обнаруж)! ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. обна­ руживать) 1 кого-что намеря, открия, разкрия; ~ить книгу в столе намеря книгата в чекмед- жето (на масата) 2 что открия, покажа, прояви; мальчик ~ и л способности к музыке момчето прояви музикални способности обнимаЛ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обнять) кого-что прегръщам, обгръщам; ~ т ь друга, лю­ бимую де вуш ку прегръщам приятеля си, лю- бимото момиче обнимаЛ ться, -ю сь, -ешься, -ются несв. (св. обняться) с кем прегръщам се обнять, обниму, обнйм|ешь, - ут, мин. обнял, обняла, обнял |о, -и св. (несв. обнимать) кого- что прегърна, обгърна обняться, обнимусь, обннм |ешься, -утся, мин. обнял |ся, -а сь, -ось, -йсь св. (несв. обниматься) с кем прегърна се; ~ при встрёче прегърнем се при среща; ~ с матерью прегърна се с майка си обо вж. о обобщал ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обоб­ щить) что обобщавам; ~ т ь свой наблюдёния обобщавам наблюденията си обобщ|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. обобщать) что обобщи; ~ й т ь опыт лучших рабочих обобщи опита на най-добрите работници обога|| тйть, -щу, -тйшь, -тят св. (несв. обо­ гащать) кого-что чем обогати обогаща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обога- тйть) кого-что чем обогатявам; ~ т ь науку, литературу обогатявам науката, литерату- рата обозначал ть, -ю, -ешь, -ют несв. что 1 (св. обозначить) означавам, отбелязвам; ~ т ь на карте города и сёла означавам на картата градо- вете и селата 2 (само несв.. само 3 л.) озьа- чава; что ~ е т это слово? какво означава тази дума? обозначал ться, -ется, -ются несв. означава се; этот звук ~ется буквой «ё» този звук се означава с буквата ё обозначении е, -я с 1 означаване, отбелязва- не 2 знак; условные ~ я условии знаци, легенда обозначу ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. обозна­ чать в 1 знач.) что означа, отбележа; ~ить гра- нйцы у частка отбележа границите на участъка обозрёни|| е, -я с преглед, обзор; междуна­ родное ~ е международен преглед обойЦ тй, -ду, -дёшь, -дут, мин. обош|ёл, -л а , -л6, -лй св. (несв. обходйть) кого-что 1 заоби­ коля; ~ т й вокруг дома заобиколя къщата 2 обиколя, обходя; ~ т й весь парк обиколя целия парк; ~ т й всех знакомых обиколя всички по- знати обойЦ тйсь, -дусь, -дёшься, -дутся, мин. обо- ш|ёлся, -лась, -лось, -лйсь св. (несв. обходйть- ся) 1 задоволя се, мина; ~тйсь без помощника мина без помощник 2 (само 3 л.) струва, излезе; поездка обошлась мне в сто рублей пътуването ми струваше 100 рубли обоняниЛ е, - я с обоняние; нос — орган ~ я носът е орган на обонянието; у собак хорошее ~ е кучетата имат добро обоняние оборачиваЦ ться, -ю сь, - ешься, -ются несв. (св. обернуться) обръщам се; ~ т ь с я назад обръщам се назад; идй ине ~йся върви и не се обръщай оборбнЛ а, -ы ж отбрана; ~ а Ленинграда отбраната на Ленинград; укреплять ~ у страны укрепвам отбраната на страната; прорвать ~ у протйвиика пробия отбраната на противника оборудован^! е, -я с оборудване; инсталация; обзавеждане; новое ~ е для завода ново оборуд­ ване за завода; ~ е школьного физйческого ка­ бинета обзавеждане на кабинета по физика в училището 142
ОБО ОБС О обострении е, -я с изостряне; ~ е противо­ речий изостряне на противоречията обостри йть, -ю, - ишь, - я т св. (несв. обо­ стрять) ч то изостря; ~ йть международную обстановку изостря международната обстанов­ ка обостри йться, - йтся, -ятся св. (несв. обо­ стряться) изостри се; боль ~ й л а с ь болката се засили обостри || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обо- стрйть) что изострям; ~ т ь отношения между кем изострям отношенията между някого обостри|| ться, -ется, -ются несв. (св. обо- стрйться) изостря се; противоречия ~ ю т с я противоречията се изострят обрабатыва|| ть , -ю, - ешь, -ют несв. (св. обработать) что обработвам; ~ т ь землю обра- ботвам земята обработан ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. обра­ батывать) что обработя обработки а, -и ж обработване, обработка; ~а землй обработване на земята; подвергать что ~ е подлагам нещо на обработване обрад|| овать, - ую, - уешь, -уют св. (несв. радовать) кого зарадвам; меня ~овало твоё письмо зарадва ме писмото ти обрадоваться, обраду|юсь, -ешься, -ются св. (н есв. радоваться) кому-чему зарадвам се; ~ встрече с другом зарадвам се на срещата с приятеля си образ, - а м 1 чего начин; ~ действий начин на действия; ~ мыслей начин на мислене; изменйть ~ жйзни нроменя начина си на живот 2 в твор. пад. с прил. или мест, се употр. като парен, начин; какйм ~ом ? по какъв начин?; главным ~ о м предимно, главно; такйм ~ о м по такъв начин, така; решйтельным ~ ом реши- телно; самым внимательным ~ о м най-внима- тел но образ|| ёц, -цам I мостра, образец; ~цы то­ варов мостри (на стоните) 2 образец; ~ ё ц му­ жества образец на мъжество; он служйл ~цом для товарищей той служеше за образец на дру­ га рите си образовании е, -я с 1 образуване, създаване; ~ е комйссии създаване на комисия; ~ е госу­ дарства създаване на държавата 2 образова­ ние; народное ~ е народно образование; право на ~ е право на образование; начальное, сред­ нее, высшее ~ е основно, средно, в и с те образо­ вание; получйть ~ е получа образование; дать детям ~ е дам на децата образование образ || овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. (мин. само св .) что образувам, създавам/съз- дам; ~ о в а т ь комйссию, театр създавам/създам комисия, театър образ|| оваться, - уется, -уются несв. и св. (мин. само св .) образува се, създава се/съз- даде се обрат йть, обра |щу, -тишь, -тят св. (несв. обращать) что 1 обърна, насоча; ~ взгл яд на кого обърна поглед към някого 2 во что обърна, превърна О ~ внимание на кого-что обърна внимание на някого-нещо обратйться, обра|щусь, -тйшься, - тятся св. 1 (несв. обращаться в / знач.) к кому, куда обърна се, насоча се; отнеса се; ~ к кому с вопросом обърна се към някого с въпрос; ~ к врачу обърна се към лекар 2 (несв. обращать­ ся във 2 знач.) во что обърна се, пре­ върна се; вода обратйлась в пар водата се превърна в пара обратно нареч. (куда?; ср. назад в 1 знач.) обратно; вернуться ~ върна се обратно; туда мы ехали быстро, а ~ медленно на отиване пъту- вахме бързо, а на връщане бавно; достать из кармана платок и положйть его ~ извадя от джоба си кърпата и я сложа обратно обратн|| ый, -ая, -ое, -ые обратен; ~ а я доро­ га обратен път; пойтй в ~ о м направлении (в ~ у ю сторону) тръгна в обратна посока; ~ а я сторона обложки обратната страна на корица- та ф ~ Ь 1Й адрес адресът на подателя обраща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обра­ тить) что 1 обръщам, насочвам; ~ т ь взгляд на Кого обръщам поглед към някого 2 во что обръ­ щам, превръщам; ~ т ь жйдкость в пар пре- връщам течността в пара О ~ т ь внимание на кого-что обръщам внимание на някого- нещо обращаться, обраща| юсь, -ешься, -ются несв. 1 (св. обратйться в 1 знач.) к кому, куда обръ­ щам се, насочвам се; отнасям се; ~ с речью к народу обръщам се с реч към народа; ~ за помощью к другу обръщам се за помощ към приятел(я си); ~ к врачу, в милицию, в суд обръщам се към лекар, към милицията, към съда 2 (св. обратйться във 2 знач.) во что обръщам се, превръщам се; вода обращается в пар водата се превръща в пара 3 (само несв.) с кем отнасям се, държа се, третирам; строго ~ с сыном строго се държа със сина си 4 (само н е с в .) с чем служа си, ползвам се; боравя; уметь ~ с машйной умея да боравя с машина (-та); научйться ~ с ружьём науча се да си слу­ жа с пушка(та) обращении е, -я с 1 обращение, апел; ~ е к народу обращение към народа; напечатать ~ е правительства напечатай обращението на пра- вителството 2 обноски, отношение, държан(и)е; хорошее ^ е с детьмй добро отношение към де­ цата 3 боравене, ползване; небрежное ~ е с книгами небрежно боравене с книгите 4 грам . обращение обслуживании е, -я с обслужване; медицйн- ское ~ е медицинско обслужване; быстрое, культурное ~ е покупателей бързо, културно обслужване на купувачите 143
ОБС ОБЪ обслуживай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (с в . об­ служить) кого-что обслужвам; ~ т ь покупа­ телей обслужвам купувачите обслуж|| йть, -у, обслуж|ишь, -ат св. {несв. обслуживать) кого-что обелуж а; ~ й т ь поку­ пателя обслужа купувача обстановки а, -и ж 1 мебели, мебелировка; ~ а квартйры мебелировка (та) на апарта­ мент ( а); ~ а комнаты состояла из стола, сту­ льев и шкафа мебелировката на стаята се със- тоеше от маса, столове и шкаф 2 обстановка, положение; беседа прошла в дружественной ~ е беседата премина в приятелска обстановка; в семье создалась тяжёлая ~ а в семейството се създаде тежка обстановка обстоятельств || о, - а с обстоятелство; ~ а де­ ла обстоятелствата; это ~ о изменило его даль­ нейшую жизнь това обстоятелство промени по- нататъшния му живот; ^ а изменйлись обстоя­ тел ствата се промениха; неблагоприятные ~ а неблагоприятни обстоятелства; при какйх ~ а х произошла катастрофа? при какви обстоятелст­ ва стана катастрофата?; по семейным ~ а м по семейни причини Q смотря по ~ а м според об­ стоятелствата обсу|| дйть, -жу, обсуд|ишь, -ят св. {несв. обсуждать) что обсъдя; ~дйть доклад, по­ следний кинофйльм обсъдя доклада, последний филм обсуждаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. обсу­ дить) что обсъждам; ~ т ь план работы обсъж- дам плана за работа обсуждений е, -я с обсъждане; поставить во­ прос на ~ е поставя въпроса на обсъждане; принимать участие в ~ и вземам участие в об- съждаието обувнЦ ой, -ая, -ое, -ые обувен; ~ а я фабри­ ка обувна фабрика; ~ о й магазйн магазин за обувки обув|| ь, -и {мн. няма) ж обувки, обуща; летняя, детская, кожаная ~ ь летни, детски, коже ни обувки обучай ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. обучйть) кого чему и с инф. обучавам, уча; ~ т ь ребёнка чтению уча детето да чете обучений е, -я с обучаване, обучение; ~ е русскому языку обучение (то) по руски език обуч|| йть, -у, обуч|ишь, -ат св. {несв. обу­ чать) кого чему и с инф. обуча, науча обходить, обхожу, обход! ИШЬ, "Ят ввСв. {св. обойтй) кого-что 1 заобикалям; придётся ~ го­ ру ще се наложи да заобикаляме планината 2 обикалям, обхождам; ~ все музеи города обикалям всички музеи на града обходйться, обхожусь, обход |ишься, -ятся несв. {св. обойтйсь) 1 задоволявам се, мина- вам; ~ без словаря минавам без речник 2 {само 3 л .) струва, излиза; обеды обходятся дёшево обедите излизат евтино общежйтиЦ е, -я с общежитие; студенческое ~е студентско общежитие; жить в ~ и жнвея в общежитие общественности ь, -и ж общественост; науч­ ная ~ ь научната общественост общёственнЦ ый, - ая, -ое, - ые обществен; ~ ы й строй обществен строй; ~ ы е отношения обществени отношения; ~ а я жизнь обществен живот; ~ о е мнение обществено мнение; ~ ы е организации обществени организации; ~ о е по­ ручение обществено поръчение; заниматься ~ о й работой занимавам се с обществена ра­ бота; ~ а я собственность обществена собстве- ност обществ К о, - а с 1 общество; человеческое ~ о човешко общество; развйтие ~ а развитие (-то) на обществото 2 дружество; спортйвное ~о спортно дружество; ~ о охотников лов но дружество; ~ о по распространению политй- ческих и научных знаний дружество за раз- пространяване на политически н научни знания общ)! ий, -ая, -ее, -ие общ; ~ее правило общо правило; ~ а я ошйбка обща грешка; ~ е е имущество общ имот; иметь ~ и е прйзнаки нмам общи призиаци; у них ~ и е интересы те имат общи интереси; ~ е е колйчество рабочих общият брой на работниците; ~ а я сумма обща сума; ~ е е впечатление от поездки общото впе­ чатление от пътуването О иаходйть/найтй ~ и й язык с кем намирам/иамеря общ език с някого объединений е, -я с обединяване; ~ е колхо­ зов обединяване на колхозите; ~ е рабочих в профсоюзы обединяване на работниците в проф- съюзн объединЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. {несв. объе­ динять) кого-что обедння; ~ й т ь несколько колхозов обединя няколко колхоза О Органи­ зация Объединённых Наций (О О Н ) Органи­ зация на обединените нации (ООН) объединЦ йться, -юсь, -ишься, -ятся св. {несв. объединяться) обединя се объединяй ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. объе- динйть) кого-что обединявам; ~т ъ силы бор­ цов з а мир обединявам силите на борците за мир объединяй ться, -юсь, -ешься, -ются несв. {св. объединйться) обединявам се; трудящиеся ~ ются в борьбе за мир трудещите се се обеди- няват в борбата за мир объект, - а м обект; ~ исследования, изуче­ ния, наблюдения обект на изеледване, на изу- чаване, на наблюдение объектйвнЦ ый, - а я, - о е, -ые; объектйв|ен, - на, -но, -ны обективен; ~ а я действйтельность обективна действителност; ~ ы е причины обек- тивни причини объём, -а м обем; ~ куба обем(ът) на куб; ~ работы обемът на работата 144
ОБЪ ОВО О объяв!! йть, -лк), объяв)ишь, -ят св. (несв. объявлять) что, о чём и със съюз что обявя, известя; судья ~ й л приговор съдията обяви присъдата; по радио ~й л и , что спектакль от­ менён по радиото съобщиха, че спектакълът се отмени О ~ й т ь войну обявя война объявлёни)! е, -я с 1 обявяваие; ~ е войны обявяваие на войната 2 обява; отдел ~ й отдел з а обяви объявляН ть, ~ю, -ешь, -ют несв. (св. объя­ вить) что, о чём и със съюз что обявявам, нз- вестявам; ~т ъ о начале занятий обявявам на- чалото на занятията; ~ т ь кому благодарность изкажа благодарност на някого объяснении е, - я с обясняване, обясиение; ~ е урока обясияване на урока; ~ е происхож­ дения жйзни на Землё обяснение на произхода на живота върху Земята ф ~ е в любвй обяс­ нение в любов объясн|| йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. объяс­ нять) что обясня; ~ й т ь задачу ученику обясня з адач ата на ученика; ~ йть своё отсутствие болезнью обясня отсъствието си с болеет объясн)! йться, -ю сь, -йшься, -ятся св. (несв. объясняться въ в 2 знач.) обясня се; мне нужно ~ йться с вами трябва да се обясня с вас объясни ||ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. объяс­ нить) что обяснявам; ~ т ь правило обясиявам правилото; ~ т ь явления природы обясиявам природните явления объясни]] ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 (са­ мо несв., сам о 3 л.) чем обяснява се; дължи се на; его плохое настроение ~ е т с я болезнью ло- шото му настроение се дължи на болестта 2 (св. объяснйться) обяснявам се; ~ т ь с я с другом обяснявам се с приятеля си О ~ться в любвй обяснявам се в любов обыкновённ|[ ый, -ая, -ое, -ые; обыкновенен, - на, -но, -ны обикновен; ~ ы й человек обикио- вен човек; ~ ы й случай обикновен случай обычай й, -я м обнчай, навик; старинный ~ й старинен обичай; ~ и народа, страны обичанте на народа, на страиата обычно парен, обикновено; ~ он вставал рано обикновено той ставаше рано; по вече­ рам я ~ бываю дома вечер обикновено съм в къщи обычнЦ ый, -ая, -ое, -ые; обыч |ен, -на, -но, -ны обичаен; начать работу в ~ о е время започна работата в обичайното време; сесть на своё ~ о е место седна на обичайното си място обязан, -а , -о, -ы с инф. длъжен съм, задължен съм; каждый человек ~ трудйться всеки човек е длъжен да се труди; он ~ сдать экзамены до первого числа той трябва да вземе изпитите до иървн обязанности ь, -и ж задължен не; выполнять свой ~ и изнълнявам своите задължения; рас- пределйть ~ и между членами комиссии разпре- деля задълженията между членовете на коми- сията обязательно парен, непременно, задължител- но, обезателно; эту работу надо ~ сделать сегодня трябва да свършим тази работа непре­ менно днес; я ~ приду непременно ще дойда обязательн!! ый, -ая, -ое, -ые задължителен, обезателен; ~ о е посещение занятий задължи- телно посещение на занятнята; порядок, ~ ы й для всех ред, задължителен за всичкн; в ~ о м порядке задължнтел но обязательств [| о, -а с задължение; обещание; социалистическое ~ о социалистическо обеща­ ние; взять на себя ~ о повысить качество про­ дукции поема задължение да повиша качеството на продукцията; выполнить свой ~ а изпълня задълженията си овальнЦ ый, - ая, -ое, -ые овален; зеркало в ~ о й раме огледало в овална рамка; клумба ~ о й формы цветна леха с овална форма овёс, овса м овёс; кормить лошадь овсом храня коня с овес овладевай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. овла­ деть) 1 кем-чем овладявам, завземам; ~ т ь крепостью овладявам креността 2 (само 3 л.) кем овладява, обхваща; тревога ~ л а людьмй тревога обземаше хората 3 чем овладявам, усвоявам; ~ т ь знаниями овладявам знаиията овладё!! ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. овладе­ вать) 1 кем-чем овлаДея, завзема; ~ т ь горо­ дом овладев града 2 (само 3 л.) кем овладее, обхване; страх ~ л людьмй страх обхвана хора­ та 3 чем овладел, усвоя; ~ т ь новой профессией овладев нова професия; ~ т ь за год русским языком овл адея за едиа година руски език овощи, овощей мн. зеленчук, зеленчуци, зар- зават; свежие ~ пресен зарзават; выращивать Овощи 145 10-612
ово ~ отглеждам зеленчуци; снабжать город ранни­ ми овощами снабдявам града с ранни зелен­ чуци овощн|| ой, -ая, -ое, -ые зеленчуков; ~ о й суп супа от зеленчуци, градинарска супа; ~ 6 й ма­ газин магазин за плодове и зеленчуци Овиа овцЦ а, -ы, мн. овцы, овец, овцам ж овца; стадо овец стадо овце оглядываН ться, -юсь, - ешься, - ются несв. (с в . оглянуться) обръщам се, озъртам се; ~ т ь с я назад оглеждам се назад; идти, не ~ясь вървя без да се обръщам оглянуться, оглянусь, оглян |ешься, -утся св. (несв. оглядываться) обърна се, озърна се; быстро ~ н а к ого като се обърна, бързо поглед- на (към) някого огонь, огня м 1 огън; ~ в печи огън в печка- та; сгореть в огне изгоря в огъня; ~ загорелся, вспыхнул огънят илам на; ~ охватил весь дом огънят обхвана цялата къща 2 светлина; за­ жечь, погасить ~ запаля, за гася лампата; видны огни города виждат се светлините на гра ­ да 3 огън, стрелба; открыть ~ започна да стре­ лам; прекратить ~ ирестана да стрелам; идти в атаку под огнём противника тръгвам в атака под огъня на противника О бояться как огня кого-чего боя се от някого-нещо като от огън огород, - а м з ел енчукова градина; посадить в ~ е картофель и огурцы засадя в градината картофи и краставици; работать на ( в) ~ е работя в градината огороди|| ый, -ая, -ое, -ые градински (за зе­ ленчук); ~ ы е растения зеленчуци огорча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. огор­ чить) кого чем огорчавам; ~ т ь родителей своим поведением огорчавам своите родители с поведението си огорча(( ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. огорчиться) огорчавам се; не ~ й т е с ь , всё будет хорошо не се огорчавайте, всичко ше бъде добре огорч|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. огорчать) кого чем огорча огорч|| йться, -усь. -йшься, -атся св. (несв. огорчаться) огорча се ограничении е, -я с ограничаване, ограниче­ ние; без ~ я без ограничение огранйчива|| ть , -ю, -ешь, -ют несв. (св. огранйчить) кого-что ограничавам; ~ т ъ чьи права ограничавам нечии права; ~ т ь себя в чём ограничавам се в нещо оди ограничивал ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. ограничиться) чем ограничавам се, задово- лявам се; ~ т ь с я разговорами ограничавам се с разговори огранйч|| ить, -у, - ишь, - ат св. (несв. огранйчивать) кого-что ограиича; ~ и т ь круг знакомых огра нича кръга на позиатите си; поле было ~ е н о лесом полето беше ограничено от гората ограийч|| йться, - усь, -и ш ься, - атся св. (несв. огранйчиваться) чем огра нича се, задоволя се- огромнЛ ый, - ая, -ое, - ые; огром|ен, - на, - но, -ны огромен; ~ ы й дом, сад, лес огромна къща, градина, гора; ~ ы й корабль огромен кораб; ~ о е озеро огромно езеро; ~ а я соба­ к а огромно куче огурН ёц, -ца м краставица; солёный ~ ё ц кисела краставичка; салат из ~ ц о в салата от краставици одева|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. одеть) кого (против, раздевать; не бъркай с надевать) обличим; ~ т ь детей обличам децата одева|| ться, -юсь, - ешься, -ются несв. 1 (св. одеться; против, раздеваться) обличам се; ~ т ь с я быстро, медленно обличам се бързо, бавно 2 (само несв.) обличам се; ~ться со вкусом, по моде облнчам се с вкус, по модата одежд|| а, -ы (мн. няма) ж дрехи, облекло; зимняя, летняя, мужская, женская, детская ~ а зим ни, летни, мъжки, дамски, детски дрехи; снять с себя ~ у и обувь съблека дрехите и събуя обувките си одеколон, - а м одеколон; запах ~ а аромат на одеколон оде||ть, -ну, -нешь, -нут, повел, одень св. (несв. одевать) кого (против, раздеть; не бъркай с надеть) облека; ~ т ь ребёнка облека детето одеться, одён |усь, - ешься, - утся, повел. оденься св. (несв. одеваться в I знач.; против. раздеться) облека се; ~ во всё новое облека се с всичко ново одеял|| о, - а с одеяло; шерстяное ~ о вълнено одеяло; стёганое ~ о юрган; накрыть ребёнка ~ о м завия детето с одеяло одйн, одного м; одна, одной эн: одно, од­ ного с; мн. однй, однйх 1 (само м ед.) числ. едно; ~ помножить натри едно, умножено на три 2 числ. един; ~ дом една къща; одна берёза една бреза; одно окно един прозорец; двадцать ~ человек 21 човек 3 като прил. сам, самичък; он живет ~ той живее сам; она вернулась одна тя се върна сама; детей оставили однйх оставиха децата самички 4 като прил. един (и същ); стоять на одном 146
оди месте стоя на едно място; сидеть за однйм сто­ лом седя на едиа мае а; жить на одной улице живеем на едиа и съща улица; иметь одно мнение с другом имам едно и също мнение с приятеля си; встречаться каждый день в одкб и то же время срещаме се всеки ден но едно и също време 5 мест, (често като съ щ .) один, одного м един; одно, одного с едно; ~ из друзей един от приятелите; ~ з а другйм един след друг; то то другой ту един, ту друг; одно другому не мешает едното не пречи на другото; ~ за всех и все за одного един за всички, всички за един ^- единствен­ ный един единствен, едничък; ~ на а) един срещу друг; б) иасаме, между четири очи; все до одного, все как ~ единодушно, всички до един; ни ~ никой; в ~ голос единодушно; в ~ миг (момент), в одно мгновение за (един) миг; одну минуту! един момент! одинаково парен, едиакво; ~ одеваться едиакво се обличаме одинаковÜ ый, -ая, -ое, -ые; одинаков, -а , -о, - ы еднакъв; ~ ь гй размер еднакъв размер; ~ ы е дома еднакви къщи (сгради); ~ ы е платья еднакви роклн; мальчики ~ о г о роста момчета, еднакви иа ръет одиннадцати ый, -ая, -ое, -ые нисл. единадесе- ти; ~ ы й день единадесети ден; ~ о е место един адесето място одйннадцат|| ь, -и ч а с л. единадесет; ~ ь лет 11 години; ~ ь человек II души одинбкЦ ий, -ая, -ое, -ие; одинок, -а, -о, -и самотен; ~ и й человек самотен човек; ~ а я жизнь самотен живот; ~ и е прогулки самотии разходки; чувствовать себя ~ и м чувствувам се самотен одиночествЦ о, -а с самота, самотност; любйть ~ о обичам самотата; бояться ~ а боя се от самотата; провестй лето в ~ е прекарам лятото в самота однажды парен, веднаж, един път; ~ утром една сутрии; ~ вечером една вечер; ~ ночью едиа нощ; ~ зимой веднаж през зимата однако с ъ ю з обаче, но; он очень торопился, ~ опоздал той много бързаше, обаче зак ъс- ня одновременно парен, едноврёменно, същевре- менно; кончать занятия ~ с товарищем завършвам заиятията едновремеино с другаря си одновремённЦ ый, -а я, -ое, -ые едноврёменен; ~ ы е события едновременни събития одобрении е, - я с одобряваие; одобрение; выразить ~ е изразя одобрение; работа зас ­ луживает ~ я работата заслужава одобре­ ние одобрЦ ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. одобрять) что одобря; ~ и т ь чьи действия одобря нении действия одобря|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. одоб­ рить) что одобрявам; ~ т ь книгу, работу одобрявам кннгата, работата ожидани|| е, -я с очакване; долгое ~ е дълго очакване; зал ~ я чакалня ожида|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что и чего очаквам; ~ т ь подругу чакам нриятелката си; ~ть начала сеанса очаквам началото на про- жекцията озер || о, - а , мн. озёра, озёр с езеро; большое, леенбе ~ о голямо, горско езеро; плыть по ~ у плувам по езерото; жить на берегу ~ а живея на брега на езерото означа|| ть, -ет, -ют несв. что означава, зна- чи; точка на письме ~ е т паузу точката в текста означава пауза; что ~ е т ваше молчание? какво означава мълчаннето ви? оказать, окажу, окаж |ешь, - ут св. (несв. оказывать) что окажа; ~ поддержку окажа подкрепа ока|| заться, - жусь, окаж (ешься, -утся св. (несв. оказываться) 1 окажа се, озова се, наме- ря се; ~заться в комнате, в незнакомом месте, среди друзей намеря се в стаята, на непоз- нато място, сред приятели; ~ з а т ь с я в опасности окажа се в опасност 2 съм; имам; друга не ~залось дома ириятелят ми не беше в къщн; в кошельке ~ за л о с ь пять рублей в портмонето имаше 5 рубли 3 окажа се, изляза; вода ~ з а л а сь холодной водата се оказа (беше) сту­ дена; он ~ з а л с я интересным человеком той излезе интересен човек оказыва|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. оказать) что оказвам; ~ т ь влияние оказвам влияние, влияя; ~ т ь помощь, содействие, со­ противление оказвам помощ, съденствие, съпро- тива оказывай ться, -юсь, - ешься, - ются несв. (св. оказаться) 1 оказвам се, озовавам се, иамирам се 2 съм; имам 3 оказвам се, излизам оканчивал ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. окон­ чить) что завършвам; свършвам; ~ т ь работу свършвам работата; ~ т ь школу завършвам училище оканчивал ться, -ется, -ются несв. (св. окон­ читься) завършва, свършва; сеанс ~ется в шесть часов прожекцията свършва в 6 часа океан, -а м океан; острова в ~ е островн в океана; плйть по ~ у плувам по океана; плыть через ~ плувам през океана оккупации я, -и ж окупация оккупйрН овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св . что окупирам; ~ о в а т ь город, страну окупирам града, страната^ окн|| о, - а , мн. окна, окон, окнам с прозорец; комната с двумя окнами стая с 2 прозореца; открыть, закрыть ~ о отворя, затворя прозо­ реца; сидеть у ~ а седя до прозореиа; смотреть в ~ о гледам през прозореца 147 ю*
око ОКР Озеро Байкал около предлог с род. п. 1 до, край; около; стол стоит ~ окна масата стой до прозореца; сядь ~ меня седни до мене; посадить цветы ~ дома поеадя цветя около къщата 2 около, нри- близително; идтй по дороге ~ часа вървя по пътя около един ча с; пройти ~ десяти кило­ метров извървя около 10 километра; заплатить ~ ста рублей платя около 100 рубли окончании е, -я с край, свършек; ~ е работы краят на работата окончЦ ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. оканчи­ вать) что завърша; свърша; ~ и т ь рассказ завърша разказа; ~ и т ь институт завърша институт окончЦ иться, -ится, -атся св. {несв. оканчи­ ваться) завърши, свърши; сеанс ~ится в восемь часов прожекцията ще свърши в 8 часа окрёстностЦ и, -ей мн. (ед. окрёстност |ь, -и ж ) околности; ~ и города околностите на града; в ~ я х дерёвни в околностите на селото округ, -а, мн. - а , -6 в м окръг; избирательный ~ избирателен окръг окружаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв кого-что 1 [св. окружить в 1 знач .) обкръжавам, заЪбнка- лям; ~ т ъ докладчика обкръжаваме докладчика 2 (се. окружйть въ в 2 знач.) чем обкръжавам; ~ т ъ дом забором ограждам къщата; ~ т ь кого вниманием обкръжавам някого с внимание 3 (само несв.. само 3 л.) обкръжава, заобнкаля; деревню ~ л лес селото бе заобиколено от гора; его ~ ю т друзья обкръжават го приятели окружают![ ий, -ая, -ее, -ие 1 заобикалящ, околен; ~ а я местность, обстановка околната местност, обстановка; ~ и е люди заобикалящи- те (го) хора 2 като същ. окружающ |те, -их мн. околните, близките хора; все ~ и е любят его всичкн го обичат окружЦ йть, -у, -ишь, -ат св. кого-что 1 {несв. окружать в / зн а ч .) обкръжа, заобиколя; войска ~ й л и город войските обкръжиха града; 148
ОКР ОПР дети ~ й л и учителя децата заобиколиха учителя 2 (несв. окружать във 2 знач.) чем обкръжа; дом ~ён забором къщата има ограда; его ~йли заботой заобиколиха го с грижи окружиост|| ь, -и ж окръжност; начертить ~ ь начертая окръжност октябри ь, - я м оптом Бри; родиться в ~ ё родя се през октомври; отложить на ~ ь отложа за оптом ври октябрьск|| ий, - а я, -ое, -ие оптомврийски <£> Великая Октябрьская социалистическая рево­ люция Великата октомврийска социалистическа революция олён|| ь, -я м елен; северный ~ ь северен елен он, его, ему, его, им, о нём мест. той; ои читает той чете; у него много книг той има много книги; его там не было нямаше го там; я сказал ему всё казах му всичко; я его встретил срещнах го; ты с ним говорил? говори ли с него?; я думал о нём мислех (си) за него она,её,ей,её,ейиею,онеймест,тя;~ пишет тя пише; я был у неё бях при нея; к ней пришлй друзья при нея дойдоха приятелите й; я потерял книгу и долго ее искал загубих книгата и дълго я търсих; мы встретились с ней срещнахме се с нея; я думал о ней мислех си за нея онй, их, им, их, нми, о них мест, те; —• мой старые друзья те са мои стари приятели; я был у них в гостях гостувах им; ты им сказал? каз а ли им?; я их вйдел и разговаривал с нйми видях ги и говорих с тях; ты о них говорйшь? за тях ли говорит? оно, его, ему, его, им, о нём мест, то; подай мне письмо, ~ на столе — его там нет дай ми писмото, то е на масата — няма го там опаздыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. опоз­ дать) закъснявам; поезд ~ е т на десять минут влакът закъснява с 10 минути опасно парен., често като сказ, опасно: он ~ болен той е опасно болен; оставаться здесь ~ да се стой тук е опасно опасности ь, -и ж опасност; серьёзная ~ ъ сериозна опасност; находйться в ~ и намирам се в опасност; не бояться ~ и не се страхувам от опасност; делать что с ~ ь ю для жйзни правя нещо с опасност за живота опасиЦ ый, -ая, -ое, -ые; опас|еи, -на, -но, -ны опасен; ~ ы й враг, преступник опасен враг, престъпник; ~ а я болезнь опасна болеет; ~ о е дело опасна работа; ^ о е путешествие опасно пътешествие оперН а, -ы ж опера; ~ ы советских компози­ торов опери от съветски композитори; написать ~ у напиша опера; слушать ~ у слушам опера; петь в ~е пея вопера(та); театр ~ы ибалета театър за опера и балет операциЦ я, -и ж 1 операция; ~ я желудка операция на стомаха; делать ~ ю правя опера­ ция; больному нужна срочная ~ я болният трябва да бъде опериран веднага 2 операция, действие, задача; военная ~ я военна операция; план ~ и план за операцията оперйрЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св . кого-что оперирам; ~ о в а т ь больного оперирам бол ния бперн|| ый, -ая, -ое, -ые оперен; ~ ь ш театр оперен театър описании е, -я с описване; описание; краткое ~е событий кратко описание на събитията описать, опишу, опйш |ешь, - ут св. {несв. описывать) кого-что опиша; ~ встречу с друзь­ ями опиша срещата с приятелите си опйсыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {ее. описать) кого-что описвам; ~ т ь путешествие описвам пътуването опозданиЦ е, -я с закъсняване, закъснекие; ~ е на пять минут закъснение с 5 минути опоздаН ть, -ю, -ешь, -ют св. {несв. опазды­ вать) закъс нея; ~ т ь на работу, на поезд, в театр закъснея за работа, за влака, за театър оправда|| ть, ~ю, -ешь, -ют св. {несв. оправ­ дывать) 1 кого ( против. осудить) оправдай; суд ~ л этого человека съдът оправда този човек 2 что оправдан, окажа се достоен; ~ т ь доверие партии и правительства оправдан до- верието на партията и правителството; сын ~ л надежды матери еннът оправда надеждите на майка си оправда]] ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. оправдываться) 1 оправда я се; ~ т ь с я перед судом оправдан се пред съда 2 (само 3 л.) сбъдне се, осъществи се; надежды ~ л н с ь на- деждите се сбъднаха; подозрения ~ л и с ь подо- зренията се потвърдиха оправдыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. оправ­ дать) 1 кого (против, осуждать) оправдавам 2 что оправдавам, оказвам се достоен оправдываН ться, -ю сь, -ешься, -ются несв. {св. оправдаться) 1 оправдавам се; ~ т ь е я пе­ ред родителями оправдавам се пред родителите си 2 (само 3 л.) сбъдва се, осъщеетвяиа се определении е, -я с 1 определяне; темпе­ ратуры во здух а определяне на температуратэ. на въздуха 2 определение; точное, краткое ~ е точно, кратко определение определённ|| ый, -ая, -ое, -ые I определен; ~ о е время определено време; ~ ы е обязанности определени задължения 2 известен; при ~ ы х условиях при известии условия определи йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. опреде­ л я т ь ) что определи, установи определи II ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. опреде­ лить) что определим, установявам; ~ т ь темпе­ ратуру воздуха, скорость самолёта определим температурата на въздуха, скоростта на само­ лета; ~ т ь значение слова определим значението на думата 149
ОРК опровергал ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. опро­ вергнуть) кого-что опровергавам; ~ т ь обвине­ ние опровергавам обвинението опровергни уть, -у, -ешь, -ут св. {несв. опро­ вергать) кого-что опровергая опровержении е, - я с опровержение; офи­ циальное ~ е в газете официално опровержение във вестника; дать ~ е дам опровержение; выступить с ~ е м изляза с опровержение опрокйдываЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. опро­ кинуть) кого-что събарям, повалим, прекатур- вам; {пре)обрыдам; ~ т ь стул, стакан събарям стола, чашата опрокйдываЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. опрохйнуться) (пре)обрыцам се; повалим се, прекатурвам се опрокйнЛ уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. опроки­ дыва ть) кого-что събори, повали, прекатури; (пре)обърна; ~ у т ь стул събори стола опрокйнЛ утьси, -усь, -ешься, -утся св. (несв. опрокидываться) (пре)обърна се; повали се, прекатуря се; машйна ~ у л а сь колата се пре- обърна; стакан ~у л ся чашата се обърна опубликЦ овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. публиковать) что публикувам; ~ о в а т ь роман, статью в газете публикувам роман, статия във вестника опускаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. опустйть) 1 кого-что (против, поднимать в 1 знач.) (с)пус­ кам, спущам; свалям; ~ т ь руку свалям си ръка- та; ~ т ъ флаг спускам знамето 2 что (против. поднимать във 2 знач.) навеждам; ~ т ь голову навеждам глава 3 кого-что пускам; ~ т ь ведро в колодец пускам кофата в кладенеца опускаЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. опустйться) 1 спускам се; занавес ~ е т с я заве- сата се спуска 2 отпускам се, сядам, лигам; ~ т ь с я на стул отпускам се иа стола 3 (против. подниматься в 4 знач.) кацвам; самолёт ~ется самолетът кацва опустйть, опущу, опуст|ишь, -я т св. (несв. опускать) I кого-что (против, поднять в / знач.) (с)пусиа; сваля; ~ чемодан на пол сложа ку- фара на пода 2 что (против. поднять във 2 знач.) наведа; ~ глаза наведа очи 3 кого-что пусна; ~ письмо в почтовый йщик пусна писмото в пощенската кутия; ~ руку в карман сложа ръка в джоба си опуЦ стйться, -щусь, опустишься, -ятся св. (несв. опускаться) 1 спусиа се 2 отпусна се, седна, легка, ~ стнться на кровать отпусна се на леглото 3 (против, подняться в 4 зн а ч .) кациа; птнца ~стйлась на ветку птицата кацна на един клон опыт,-а л (не бъркай с попытка) 1опит, опит- нсст; иметь большой жйзненнын ~ имам голям жизнен опит; у него большой ~ работы в школе той има голям опит в училищната работа; у него мало ~ а той няма достатъчно опит; делйться ~ о м споделям опита си 2 опит, експеримент; проводйть ~ ы провеждам опити опытнЦ ый, -ая, -ое, -ые; опыт Jen, -на, -но, -ны опитен, умел; ~ ы й врач, учитель опитен лекар, учител опять нареч. пак; ~ пошёл дождь пак за валя (дъжд); он ~ опоздал той пак закъсия оранжев|| ый, - а я , -ое, -ые оранжев: ~ый цвет оранжев цвят; ~ а я бабочка оранжева пеперуда орбйт|| а, -ы ж орбита; ~ а Землй, искус­ ственного спутника орбитата на Земята, на изкуствения спътник орган, -а м орган; глаз — ~ зрения окото е орган на зрението; ~ ы пищеварения храносми- лателни органи; ~ ы чувств сетива; ~ ы народ­ ного образования оргаии иа народното образо­ вание; высший ~ государственной власти висш орган на държавната власт организации я, -н ж ! организнране; ~ я но­ вого кружка организнране иа нов кръжок 2 какая организация: паргййнаи, комсомольская, пионерская ~ я партийна, комсомолска, пио- нерска организация; стройтельные ~ н строител- ни организации; Организация Объединённых Наций (ООН) Организация на обединените на­ ции (ООН) организм, - а м организъм; здоровый ~ здрав организъм; болезнь ослабила ~ ребёнка болеет - та изтощи организма на детето органнзованнЦ ый, - ая, -ое , -ые организиран; ~ ы е действия ортанизнрани действия организовать, организу|ю, - ешь, -ют несв. и св. кого -что организирам; ~ спортивное об­ щество организирам спортно дружество; ~ выставку молодых художников организирам изложба на млади(те) художници; ^ социа­ листическое соревнование организирам социа- листическото съревнование орден, -а, мн. -а, -ов м орден; ~ Ленина ор­ ден «Ленин»; наградйть ~ о м награди с орден орёл, орла м орёл; горный ~ планииски орел орех, - а м орех; грецкий ~ орех; лесной ~ лешник; колоть — н чупя орехи оркестр, - а м оркестър; ~ народных инстру­ ментов оркестър от на родни инструменти 150
opo|| снть,-шу, -сйшь, -сят св. (н есв.орошать) что орося, напоя ороша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. оросить) что оросявам, напоявам; ~ т ь степь напоявам степта орудии е, -я с 1 оръдие, сечи во, инструмент; сельскохозяйственные ~ я селскостопански оръ- дня; ~ и производства оръдия за производство 2 оръдие, топ; артнллерййское ~ е артилерийско оръдие; стрелять из ~ й стреляй с оръдия оружи|| е, - я с оръжие; атомное ~ е атомно оръжие; защищаться с ~ е м в руках защищавам се с оръжие в ръце О бросать / бросить ~ е хвърлям / хвърл я оръжието • осванва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. освоить) что овладявам, усвоявам; ~ т ь новое произ­ водство овладявам новото производство; ~ т ь передовые методы труда у своявам прогресивни методи на работата осве}| тйть, -щу, -тишь, -тйт св. (несв. осве­ щать) 1 кого-что осветя; огрея; солнце ~тйло землю слънцето огря земята 2 что осветля, изясня; ~т й т ь проблему осветля проблема освеща|| ть, -ю, -ешь, -ют н есв. (св. осветить) 1 кого-что осветявам; огрявам; лампа ~ е т ком­ нату лампата осветява стаята 2 что осветлявам, нзяснявам; ~ т ь в докладе международные со­ бытия осветлявам в доклада международните събития освещённ|| е, -я с осветление, светлина; днев­ ное, искусственное, электрическое ~ е дне вна, нзкуствена, електрическа светлина освободить, освобо |жу, -дншь, -дят св. (несв. освобождать) 1 кого-что освободи; ~ к ого нз тюрьмы освободи някого от затвора 2 кого от чего освободи; ~ кого от занятий освободи ня­ к ого от занятията 3 что опразня, изпразня; освободи; ~ номер в гостинице освободи стаята в хотела освобо|| днться, -жусь, -дйшься, -дятся с в . (несв. освобождаться) 1 освободи се; ~днться из плена освободя се от плен 2 от ч ег о освободи се; он ~дйтся через час той ще се освободи след един час 3 (само 3 л .) опразни се, изпразни се; освободи се; квартира ~днлась апарта­ менты се освободи; в трамвае ~дйлось несколь­ ко мест в трамвая се освободиха няколко места освобождай ть, -ю, -ешь, -ют н есв. (св. осво- бодйть) 1 кого-что освобождавам; ~ т ь город, страну освобождавам града, страната 2 к ого от чего освобождавам; ~ т ь кого от занятий освобождавам някого от занятия 3 что опраз- вам, изпразвам; освобождавам; ~ т ь комнату а) опразвам стаята; б) освобождавам стаята освобожда|| ться, -юсь, -ешься, -ются н е с в . (св. освободиться) 1 освобождавам се; ~т ься от иностранной завйснмости освобождавам се от чужда завнснмост 2 от ч его освобождавам се; ~ться от работы освободя се от работа 3 OPO (само 3 л.) опразва се, изпразва се; освобожда- ва се; дом ^ е г с я къщата се освобождава освобождении е, -я с освобождаване; осво­ бождение ocBÖjj ить, -ю, -ншь, -ят св. (несв. осваивать) что овладей, усвоя; ~ н т ь новый метод овладей нов(ия) метод осёл, осла м магаре; ехать на осле яздя мага- ре осени[[ нй, -яя, -ее, -не ёсенен; ~ н й дождь оск о Осень есенен дъжд; ~ я я погода есенно време; ~ е е пальто есенно палто осей|| ь, -и ж есен; поздняя, дождливая ~ ь късна, дъждовна есен осенью нареч. през есента; занятия в школах начинаются ~ занятията в училище започват през есента осннЦ а, -ы ж трепетлика; молодая, тонкая ~ а млада, тънка трепетлика оснновЦ ый, - ая, -ое, -ые трепетликов О дро­ жать как ~ ы й лист треперя като трепетли­ ка оскорб|| йть, -лю, -йшь, -ят св. (несв. оскорб­ лять) кого-что оскърбя; ваши слова меня глу­ боко ~й лн ва шите думи дълбоко ме оскърбиха оскорблении е, -я с оскърбяване; оскърбление 151
оск ост оскорбля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. оскор- бйть) кого-что оскърбявам; ~ т ь кого подозре­ нием оскърбявам няк ого с подозрението си ослаб||ить, -лют -ишь, -ят св. (несв. ослаб­ лять) кого-что (против. усилить) о(т) слабя, изтощя; болезнь ~ и л а его организм болестта изтощи неговия организъм; ~ и т ь внимание намаля вниманието ослабля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ослабить) кого-что (против, усиливать) о(т)слабвам, из- тощавам; ~ т ь силы противника изтощавам силите на противника осматрива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ос ­ мотреть) кого-что 1 оглеждам, разглеждам; ~ть город разглеждам града 2 преглеждам; ~ т ь больного преглеждам болния осмотр, -а м 1 разглеждане, оглед; ~ поме­ щения оглед на помещението 2 преглеждаие, преглед; ~ больных преглеждане на болните осмотр!! ёть, -ю, осмотр] ишь, -ят св. (несв. осматривать) кого-что 1 огледам, разгледам; ~ ё т ь выставку разгледам изложбата 2 прегле- дам; врач ~ ё л больного лекарят прегледа бол- ния основ|| а, -ы ж 1 основа; ~ ы государства основи на държавата 2 (само мн.) основи; ~ы научного коммунизма основите на научння комунизъм; ~ ы русского языка основите на руския език 0 на чего въз основа на нещо; на ~ е взаимного доверия въз основа на взаим­ но доверие; положить в ~ у что сложа в ос- новата н ещ о; в ~ у романа положены подлин­ ные события за основа на романа са взети истински събития; лежать в ~е/лечь в ~у чего лежи / легне в основата на нещо; в ~ е романа лежат подлинные события за основа на романа са взети истински събития основании е, -я с 1 основаване; годовщина ~ я Советского государства годишнината от основаването на Съветската държава 2 основа; фундамент; поли (на хълм); у ~ я горы в полите на планината; поставить памятник на мрамор­ ное ~ е поставя паметника на мраморен фунда­ мент 3 основание, причина; сердиться без ~ я , без ~ й сърдя се без основание, без основания () на ~ и чего въз основа на нещо основать, осну|ю, -ёшь, -ют св. (несв. ос­ новывать) что основа, създам; ~ первое в мире социалистическое государство създам първата в света социалистическа държава; ~ город, му­ зей основа град, музей основн!! ой, -ая, -ое, -ые основен, най-важен, най-съществен; ~ о й принцип основен принцип; ~ а я причина основна причина основыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. осно­ вать) что основавам, създавам основываЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. на чём основавам се, базирам се; ~ т ь с я на науч­ ных данных базирам се на научни данни особенно парен, особено; ~ интересовала его литература особено го интересуваше литера- турата; он много путешествовал, ~ в молодос­ ти той много пътуваше, особено на младини особенности ь, -и ж особеност; ~ ь характера особеност на характера; ~ и русского языка особеностите на руския език () в ~ н особено, главно; он любил животных, в ~ и собак той обичаше животните, особено кучетата особеннЦ ый, -ая, -ое, -ые (ср. особый в / знач.) особен; ~ ы й запах особена миризма; он человек ~ ы й той е особен човек особЦ ын, -ая, -ое, -ые 1 (ср. особенный) осо­ бен; ~ ьж вкус особен вкус; ~ы й запах осо­ бена миризма 2 особен, специален; иметь ~ ы е права имам специални права; выражать ~ о е мнение изразявам особено мнение оставаться, оста |юсь, -ёшься, -ются несв. (св. остаться) 1 оставам; ~ на два часа после работы оставам 2 часа след работа; ~ прежним оставам си същия 2 (само 3 л.) остава, за- пазва се, има; на деревьях ещё оставались листья по дърветата още имаше листа остав|| ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. остав­ лять) 1 кого-что оставя; ~и т ь зонтик дома оставя чадъра в къщи; ~ н ть вещи в вагоне оставя багажа във вагона; ~ н т ь город без воды оставя града без вода; ~ и т ь вопрос без ответа оставя въпроса без отговор 2 что оставя, запазя, резервирам; ~ н т ь котлеты на ужин оставя кюф- тета за вечеря 3 кого-что изоставя, напусна; ~ н т ь семью напусна семейството си; войска — или город войските напуснаха града ф ~ ь меня в покое! остави ме на мира!; камня на камне не ~нть от чего камък върху камък не оставя от нещо оставля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. оставить) 1 кого-что оставим; ~ т ь книгу на столе оставим книгата на масата; ~ т ь окно открытым оставим прозореца отворен 2 что оставим, запазвам, резервирам; ~ т ь для кого билет в театр запаз­ вам за някого билет за театър 3 кого-что нзоста- вям, напускам; не ~ т ь товарищей в беде не изоставям другарите си в беда остальнЦ ой, -ая, -ое, -ые 1 оста нал, друг; ~ ы е книги я принесу завтра другите книги ще донеса утре 2 като същ. остальное, -ого с останалото; ~ о е я расскажу потом останалото ще разкажа после 3 като същ. остальные, -ых мн. другите, оста нал ите; двое шли впереди, ~ ы е сзади двама вървяха отпред, останалите отзад останавливав ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ос­ тановить) кого-что спирам; ~ т ь работу спирам работата останавлива|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. остановиться) 1 спирам (се), задържам се; ~ т ь с я перед домом спирам (се) пред къщата 2 настанявам се, отсядам; ~ т ь с я в гостинице отсядам на хотел !52
4 ОСТ останов Инть, -лю, останов |ишь, -ят св. (несв. останавливать) кого-что спра; ~ н т ь бегущего человека спра тичащия човек остановЦ йться, -лю сь, останов ( ншься, -ятся св. {несв: останавливаться) I спра (се), за- държа се; житься на углу улицы спра (се) на ъгъла на улицата; машина ~ й л а сь колата спря; работа ~йлась работата спря; часы л и ­ лись часовникът спря 2 настаня се, отседна; ~ йться у родных отседна при роднини остановки а, -и, мн. останов |кн, -ок, -нам ж 1 спиране, прекъсване; ~ а работы, машйны спиране на работата, на машината; говорйть без ~ и говоря без прекъсване; сделать ~ у в пути на три часа направя прекъсване по пътя за три часа; ехать без остановок пътувам без да спирам 2 спирка; трамвайная — а трамвайна спирка; ждать троллейбуса на ~ е чакам тро- лейбуса на спирката; ~ а автобуса рядом ав- тобусната спирка е наблизо; вы выходите на следующей ~ е ? слизате ли на следващата спир­ ка? остат|| ок, -ка м остатък; ~ о к воды, пйщи остатък(ът) от водата, от храната; съесть всё без ~ к а изям всичко без остатък; ~ о к пути, дня останалата част от пътя, от деня оста|| ться, -нусь, -нешьея, -нутся св. {несв. оставаться) 1 остана; ~ ть с я в комнате остана в стаята; ~ т ь ся жить в Москве остана да живея в Москва; ~ т ь с я чемпионом остана шампион; они ~ л н с ь друзьями те си останаха приятели; ~ т ь с я без родителей, одиноким остана без ро­ дители, самотек; он ~ л с я одйн той остана сам 2 (само 3 л.) остане, запази се, има; ~лось чу вство сожаления остана чувството на съжале- ние; до отхода поезда ~ л о сь пять минут до тръг- ването на влака останаха 5 минути <} ~ться в живых остана жив, оцелея осторожно парен , предпазливо, внимателно; ■—■ переходить улицу внимателно пресичам ули­ цата; окрашено! пази се от боята! осторожнЦ ый, - ая, -ое, -ые; осторож|еи, -на, - но, -ны предпазлив, внимателен; ~ ы й человек предпазлив човек; будьте ~ ы при переходе улицы бъдете внимателни, когато пресичате ули­ цата; ~ о е обращение с больным внимателно отношение към болния остров, -а, мн. - а, -ов м остров; большой ~ голям остров; жить на ~ е живея на острова от о остроумиЦ е, -я с остроумие, духовитост; от­ личаться ~ е м отличавам се с остроумие остроумно парен , остроумно, духовито; ~ рассказывать духовито разказвам остроумиЦ ый, -ая, -ое, -ые; остроум |ен, -на, - но, -ны остроумен, духовит; ~ ы й собеседник духовит събеседник; ~ а я шутка остроумна шега; ~ ы й рассказ остроумен разказ острЦ ый, -ая, -ое, -ые; остр, остра, остро и остро, остры и остры 1 (против, тупой) остър; ~ ый нож остър нож; ~ая игла остра игла; ~ ы е зубы остри зъби 2 остър; ~ый слух остър слух; ~ о е зрение остро зрение 3 остър, силен, рязък; ~ а я боль остра болка; ~ ы й запах силна миризма остыва|| ть, -ет, -ют несв. (св. остыть) изстива; вода быстро ~ е т водата бързо изстива осты|| ть, -нет, -нут св. (несв. остывать) из- стине; чай ~ л чаят изстина осудйть, осужу, осуд |ишь, -ят св. (несв. осуж­ дать) кого-что 1 (против. оправдать в 1 знач.) осъдя; ~ преступника осъдя престъпника 2 осъ- дя, не одобри; ~ чей поступок осъдя нения постъпка осужда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. осудить) кого-что 1 (против, оправдывать в 1 знач.) осъждам 2 осъждам, не одобрявам; ~ т ь чьё поведение осъждам нечие поведение осуществи йть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. осу­ ществлять) что осъществя; ~ й т ь план осъ- ществя плана осуществлении е, -я с осъществяване осуществля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. осу­ ществить) что осъществявам; ~ т ь мечту осъ- ществявам мечтата (си) ось, оси, мн. оси, осей ж ос; ~ колеса оста на колелото; ~ Земли оста на Земята; ~ враще­ ния ос на въртене от, ото предлог с род. п. 1 от; удаляться от дома отдалечавам се от сградата; плыть от берега плувам от брега; уехать от товарища вечером замина от другаря си вечерта; ходить от двери к окну ходя от вратата до прозореца; слева от окна наляво от прозореца; далеко от дома далеч от къщи; на большом расстоянии от центра на голямо разстояиие от центъра; от на­ чала до конца от началото до края; от Москвы до Ленинграда от Москва до Ленинград; дети от пяти лет и старше деца от 5 години нагоре; узнать о чём от друга науча нещо от приятеля си; получить книгу от отца получа книгата от баща си; письмо от брата писмо от брат ми; доход от предприятия доход от предприятием; ключ от двери ключ(ът) от вратата; крышка от чайника капакът на чайника; оторвать пуго­ вицу от пальто откъсна копчето от палтото; петь от радости пея от радост; плакать от горя плача от мъка; бледнеть от страха пребледнявам от страх; дрожать от холода треперя от студ; мок- 153
отв рый от дождя мокър от дъжда; освободиться от завйсимостн освободя се от зависим ост; спас­ ти от смерти спася от смърт; защита от врага защита от врага 2 против; лекарство от кашля лекарство против (за) кашлица ф слепой от рождения сляп по рождение отверн)) уться, -усь, -ешься, -утся св. (несв. отворачиваться) извърна се, отвърна лице; ~ у ться от света отвърна лице от светлината отвёрстн|| е, -я с отвор, дупка; ~ е в стене дупка в стената; проникнуть в сад через ~ е в заборе проникна в градината през отвора в оградата ответ, -а м 1 отговор; краткий, отрицатель­ ный ~ кратък, отрицателен отговор; ~ на во­ прос отговор на въпроса; дать ~ на все вопро­ сы дам отговор иа всички въпроси; получить ~ на письмо получа отговор на писмото ( с и ) ; его чувство осталось без ~ а чувството му оста­ на несподелено ф в ~ на что в отговор на нещо\ держать ~ за что отговарям за нещо ответить, отвё|чу, -тишь, -тят св. {несв. от­ вечать) кому чем на что и з а кого-что отговоря; ~ другу на письмо отговоря на писмото на приятеля си; ~ на просьбу согласием отговоря на молбата със съгласие; ~ на предложение отказом отговоря на предложението с отк аз; ~ молчанием иа насмешку отговоря с мълчание на подигравката; ~ за свой поступок отгово­ ря за своята постъпка ответственности ь, -и ж отговорност; ~ ь за работу, за свой поступки отговорност за работа - та, за постъпките си ф нести ~ ь з а что нося отговорност за нещ о отвётствеинЦ ый, -ая, -ое, -ые отговорен; ~ ы й редактор отговорен редактор; ~ о е поручёние отговорно поръчение; ~ о е задание отговорна задача отвеча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. ответить) кому чем на что и за кого-что отговарям; ~ть на вопросы отговарям на въпросите; ~ т ь уда­ ром иа удар отговарям на удара с удар; ~ т ь з а выполнение плана отговарям за изпълнението на плана отворачиваЦ ться, -ю сь, -ешься, -ются несв. {св. отвернуться) извръщам се, отвръщам лице; ~ т ь с я в сторону извръщам се настрана отдавать, отда |ю, -ёшь, -ют несв. {св. отдать) кого-что 1 връщам; ~ книгу връщам книгата 2 давам; ~ землю крестьянам давам земята на селяните; ~ часы в ремонт давам часовника си на поправка 3 (от)давам; ~ все силы науке отдавам всичките си сили на науката отда|| ть, -м, -шь, -ст, отдад |им, -йте, -ут, мин. отдал, отдала, отдал | о, -и св. {несв. отдавать) кого-что 1 върна; ~ т ь долг върна дълга си 2 дам; почтальон отдал пйсьма и газеты раз- дава чът даде писмата и вестниците; ~ й запйс- ку учйтелю предай бележката на учителя; ~ т ь отк ребёнка в школу дам детето на училище 3 (от)дам; ~ т ь жизнь за свободу Родины отдам живота си за свободата на родината отдел, - а м отдел; кондитерский ~ магазйна (отдел за) захарни изделия; справочный — от­ дел «Справки»; работать начальником ~ а ра- ботя като начал ник отдел отделённЦ е, -я с 1 отделение, отдел, филиал, клон; дётское —е больнйцы детско(то) отделе­ ние на болница(та); учйться на русском ~ и института следвам руска филология 2 част; концёрт в двух ~ я х концерт в 2 части отдел|| нть, -ю, отдел) ишь, -ят св. (несв. от­ делять) кого-что отдели отдёльио нареч. отдел но; положйть кнйгн ~ сложа книгите отделно; жить ~ от родителей живея отделно от родителите си отдельн || ый, -ая, -ое, -ые отделен; ~ а я полка для газет отделен рафт за вестници(те); жить в ~ о й квартире живея в самостоятелен апар­ тамент отдели || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отделить) кого-что отделим; ~ т ь старые кнйгн отделям старите книги; ~ т ь старших школьников от младших отделям по-големите ученици от по- малките отдохн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. отдыхать) почина (си), отдъхна (си) отдых, - а м почивка, отдих; право на ~ пра­ во на почивка; работать без ~ а работя без почивка; провести недёлю в доме ~ а прекарам една седмица в почивна станция отдыха|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отдохнуть) почивам (си), отдъхвам (си); ~ т ь после ра­ боты почивам си след работа; ~ т ь на море почивам на море отёц, отца м баща; родной ~ роден баща; любйть отца обичам баща си отёчественнЦ ый, - ая, -ое, -ые отечествен, мес­ тей; товары ~ о г о производства стоки мест но производство ф Великая Отёчественная война Великата отечествена война отечеств I) о, -а с отечество; зашита ~ а за ­ щита на отечеството; любовь к ~ у любов към отечеството отказ, - а м отказ; отвётнть ~ о м откажа отказать, откажу, откаж |ешь, -ут св. (несв. отказывать) кому в чём откажа; ~ кому в по­ мощи откажа някому помощта си отказаться, откажусь, откаж |ешься, -утся св. (несв. отказываться) 1 от чего откажа се; ~ от поездки откажа се от пътуването; ~ от подарка откажа се от подаръка 2 с инф. откажа; он отказался выполнить приказ той отказа да из- пълни заповедта отказыва || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отка­ зать) кому в чём отказвам отказыва|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. отказаться) 1 от чего отказвам се; ~ться от 154
отк отм работы отказвам се от работа; ~ться от по­ мощи отказвам се от помощ; ~ т ь с я от своих слов отказвам се от думите си 2 с инф. отказвам откладывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (с в. отло­ жить) что 1 слагай, турям настрана, отделяй; ~ть нужные вёщн отделим нужиите неща 2 отлагам, отсрочвам; ~ т ь решение вопроса от- лагам решаването на въпроса отклонj|йть, -ю, откл6н|ишь, -ят св. (несв. отклонять) что отклони; ~ й т ь проект отклоня проекта отклоня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. откло- нйть) что отклоня вам; ~ т ь приглашение, прось­ бу отклонявам поканата, молбата откровенно н а р е ч . откровено; ~ поговорить с другом откровено поприказвам с приятеля си откровений ый, - ая , -ое, -ые; откровен|ен, -на, -но, -ны откровен; ^ ы н . человек откровен човек; ~ ы й разговор откровен разговор; ~ о е призна­ ние откровено признание открываЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. открыть) что 1 (против. закрывать в / зн а ч .) отварям; ~ т ь дверь, окно отварям вратата, прозореца; ~ть книгу отварям книгата 2 (против, закры­ вать в 3 знач.) отварям, откривам; ~ т ь школу откривам училището; ~ т ь собрание откривам събранието; булочную ~ ю т в девять часов хлебарницата се отваря в 9 часа 3 откривам, изнамирам; ~ т ь новый металл откривам нов метал открываЦ ться, -ется, -ются н есв. ( с в. открыть­ ся; против, закрываться) 1 отваря се; замок ~ ется ключом бравата се отваря с ключ 2 от­ варя се, открива се; столовая ~ ет с я в девять часов закусвалнята се отваря в 9 часа открытн|| е, -я с 1 (против. закрытие) откри- ване; ~ е выставки откриване на изложбата 2 откритие; сделать научное ~ е направя научно откритие открыткЦ а, -и, мн. открыт |ки, - ок, -кам ж (пощенска) картнчка; поздравительная ~ а чес- титк а; написать, послать ~ у напиша, изпратя картичка открыт|| ый, -ая, -ое, -ые открит ф под — ым небом на открито открыть, откро| ю, -ешь, -ют св. (несв. откры­ вать) что I (против, закрыть в / зн а ч .) отворя; ~ шкаф, чемодан отворя шкафа, куфара; ~ зонт отворя чадъра 2 (против, закрыть в 3 з н а ч . ) отворя, открия; ~ библиотеку отворя библиотеката; ~ выставку открия изложбата 3 открия, изнамеря; ~ новую звезду открия нова звезда ф ~ душу кому открия душата си пред някого открыться, откро |ется, -ются св. ( н есв . откры­ ваться; против, закрыться) 1 отвори се ; окно открылось прозорецът се отвори 2 отвори се, открие се; открылась новая выставка откри се нова изложба откуда нареч . откъде; ~ ты прншёл? откъде дойде?; ~ вы его знаете? откъде го познава- те? откуда-нибудь нареч. отнякъде, откъдето и дае отличай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 (са ­ мо несв.) от кого-чего чем отличавам се; ~ться от своих друзей отличавам се от приятелите си; этот дом ничем не ~ л с я от соседних домов тази къща по нищо не се отличаваше от съсед- ните; ~ т ь с я умом, красотой изпъквам с ума си, с красотата си; его знания ~ ю т с я большой глубиной познанията му се отличават с голяма дълбочина 2 ( св . отличиться) отличавам се, проявявам се отлйчн|| е, -я с отличие; внешние, внутренние, существенные ~ я въишни, вътрешни, съществе- ни отличия ф знаки ~ я ордеии и медали отлнч|| нться, -усь, -йшься, -атся св. {несв. отличаться въ в 2 знач.) отлича се, прояви се; ~ нться в бою отлича се в боя отлично н а р еч . отлично; он ~ отдохнул той отлично си почина отлнчнЦ ый, -ая, -ое, -ые; отлнч|ен, -на, -но, - ны отличен, прекрасен; ~ о е качество продук­ ции отлично качество на продукцията; ~ о е настроение отлично настроение; ~ а я погода отлично време отлож|| нть, -у, отлож |ншь, -ат св. (несв. откладывать) что 1 сложа, туря настрана, от­ дели; ~ н т ь нужную книгу отдел я нужната кни­ га 2 отложа, отсроча; ~ н т ь отъезд отложа заминаването отмен|| а, -ы ж отмяна; ~ а приказа отмяна на заповедта отмен|| нть, -ю, отмен |ншь, -ят св. (несв. отме­ нять) что отменя, анулирам; премахна; ~ й т ь частную собственность на землю отменя част- ната собственост върху земята; — йть спектакль, собрание отменя спектакъла, събранието отменяй ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отменить) что отменим, анулирам; премахвам; ~ т ь при­ каз, приговор отменим заповедта, присъдата отмёгить, отмё|чу, -тншь, -тят св. (н есв. от­ мечать) что 1 отбележа, поставя знак, белег; ~ карандашом трудные слова отбележа с молив труднитедуми 2 отбележа, изтъкна; — недостат­ ки статьи отбележа недостатъците на статията 3 отбележа, отпразнувам; ~ окончание инсти­ тута отпразнувам завършването на института отмёткЦ а, -н, мн. отмёт|кн, -ок, -кам ж 1 бе­ лег, знак; делать —н отбелязвам 2 бележка; хорошая, плохая ~ а добра, лоша бележка отмечай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отметить) что 1 отбелязвам, поставим знак, белег; ~ т ь путь на карте отбелязвам пътя върху картата; ^ т ь в книге интересные места отбелязвам в кни­ гата интересните места 2 отбелязвам, изтъквам; ~ т ь достижения в работе изтъквам постиже- 155
нията в работата 3 отбелязвам, празнувам; ~ т ь День учителя празнувам Деня на учите­ ля отиес|| тй, -у* -ёшь, -ут, мин. отнёс, отнесл |а, - о , -й. св . (несв. относйть) кого-что отнеса, за- неса; ~ т й письмо на почту занеса писмото в пощата отнес!! тнсь, -усь, -ёшься, -утся, мин. отнёсся, отнесл!ась, -ось, -йсь св. (несв. относиться в 1 знач.) отнеса се: ~тйсь к другу с сочувствием отнеса се към приятеля си със съчувствие отнимаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (се. отнять) кого-что отнемам; ~ т ь игрушку у ребёнка от- немам на детето играчката; разговор ~ е т мно­ го времени разговорът отнема много време OTHofl сйть, -шу, относ| ишь, ~ят н ес в. (св. отнестй) кого-что отнасям, занасям относйться, отношусь, ОТНОСI ишься, -ятся несв. 1 (св. отнестйсь) отнасям се; хорошо ~ к людям добре се отнасям към хората; серьёзно ~ к дёлу сериозно се отнасям към работата 2 (само н есв.) отнася се; это к делу не относится това не се отнася за работата; волк относится к хищным животным вълкът се отнася към хищ- ните животни отношёни}} е, -я с 1 (мн. ням а) отнасяне, об­ носки, отношение; хорошее, плохое ~ е к людям добро, лошо отношение към хората ; изменить своё ~ е к чему променя отношението си към н ещ о 2 (само мн.) отношения; дружеские, се­ мейные ^ я приятелски, семейни отношения; между странами установйлись дипломатйческие ~я между страните се уста новиха дипломати­ чески отношения 3 отношение, връзка; ~ е языка и мышления връзката между език и мислене <} во всех ~ я х във всяко отношение; в каком ~ и в какво отношение; по ~ ю к: кому-чему по от­ ношение на някого-нещо; обязанности по ^ ю к семье задължения към семейството отнять, отниму, отнйм |ешь, -ут, мин. отнял, отняла, отнял |о,- и се. (несв. отнимать) кого-что отнема; ~ игрушку у ребёнка отнема на детето играчката; разговор отнял много времени раз­ говорът отне много време ото вж. от отодвига|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отодвй- нуть) кого-что отмествам; ~ т ь шкаф отмествам шкафа; ~ т ь стол от окна отмествам масата от прозорёца отодвйн|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. отодви­ гать) кого-что отместя; ~ у т ь книги в сторону отместя книгите настрана; ~ у т ь от себя чашку отместя чашата отой|| тй, -ду, -дёшь, -дут, мин. отош|ёл, -л а , - л6, -лй св. (несв. отходить) 1 (против, подойтй в t зн ач.) отида настрана, отдалена се, отмина; — тй от окна отдалена се от прозореца; ~ т й к двери отида към вратата 2 (само 3 л.; против. подойтй в ъ в 2 зн а ч .) тръгне, замине, потегли; отн пароход отошёл по расписанию параходът тръг- на по разписание отоплённЦ е, -я с отопление; паровое ~ е пар­ но (отопление); ремонт ~ я ремонт на отопле- нието; в квартйре испортилось ~ е в апартамен­ т а се повреди отоплението оторв (| ать, -у, -ёшь, -ут, мин. оторвал, оторва­ ла, оторвал |о, -и св. (несв. отрывать) кого-что от ч ег о откъсна; ~ а т ь листок, пуговицу откъсна листче, копче; ~ а т ь кого от работы откъсна някого от работата оторв |] аться, -усь, -ёшься, -утся, мин. ото­ рвал |ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. отрываться) от чего 1 (само 3 л.) откъсне се; пуговица ~ а л а сь копчето се откъсна 2 откъсна се; он не мог ~ аться от интересной кнйги той не можеше да се откъсне от интересната книга отправ|| ить, -лю, -ишь, -ят св. (н есв. отправ­ лять) кого-что кому отправя, изпратя; ~ и т ь сына в город изпратя сина си в града; ~ и т ь письмо изпратя писмо отправиться, отправ|люсь, -ишься, -ятся св. (н есв. отправляться) отправя се, тръгна, отида; ~ домой тръгна си за дома; ~ на прогулку тръгна на разходка; ~ в путь ( в дорогу) тръгна на път отправля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отпра­ вить) кого-что кому отправим, изпращам; ~ т ь посылку сыну изпрашам колет на сина си отправляЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. отправиться) отправим се, тръгвам, отивам; ~ т ься в гости отивам на гости; пбезд ~ется через пять минут влакът тръгва след 5 минути отпуск, -а, мн. -а, -овмотпуск(а);быть в ~е в отпуск(а) съм; брать/взять ~ вземам/взема отпуск(а); провести ~ в деревне прекарам от­ пуска (та) си на село отпускаII ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отпус­ тить) кого-что пускам, пущам отпустить, отпущу, отпуст| ишь, -ят св. (несв. отпускать) кого-что пуска; ~ ребёнка гулять пусна детето на разходка; — птйцу пусна пти- цата отража|| ть, -ю, -ешь, -ют несв (св. отразить) что 1 (само 3 л.) отразява; ~ т ь свет отразява светлината 2 отразявам; ~ т ь жизнь в искусстве отразявам живота в изкуството 3 отразявам, отбивам, отблъсквам; ~ т ь нападение отразявам нападението отражаЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. отразиться) отразявам се; облака ~ л н сь в воде облаците се отразяваха във водата отражении е, -я с 1 отразяване; ~ е жйзни в искусстве отразяване на живота в изкуството 2 отражение; увидеть своё ~ е в зеркале видя отражението си в огледалото отраЦ зйть, -жу, -зйшь, -зят св. (несв. отра­ жать) что 1 (само 3 л.) отрази; зеркало ~зйло её лицо огледалото отрази лицето й 2 отразя; ОТР 156
~ з й т ь событие в газете отрази събитието въи вестника 3 отрази, отбия, отблъсна; ~ з й т ь удар отрази удара отра|| зйться, -жусь, -зйшься, -зяте я ссt. {несв. отражаться) отрази се; в зеркале ^зй лось её лицо лицето й се отрази в огледал ото отрасл|| ь, -и ж отрасъл, бранш, облает, клон; новая ~ ь промышленности hör отрасъл на про мншлеността; развитие всех ~ е й народного хо­ зяйства развитие на всички отрасли на народ- ното стопанство отрёЦ зать, -жу, -жешь, -жут св. (несв. отре­ зать) что отрежа; ~ за ть два метра ткани отре- жа 2 метра плат отрезай ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. отрезать) что отрязвам, режа; ~ т ь кусок хлеба отрязвам парче хляб отремонтйрй овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. ремонтйровать) что ремонтирам; поправя; ~ о в а т ь квартиру направя ремонт в апартамен­ та; ~о ват ь обувь поправя (си) обувките отрицании е, -я с 1 отричане 2 гр ам . отрицание отрицательно парен . (против. положительно) отрицателно; ответить ~ отговоря отрицателно; ~ относиться к чему отнасям се отрицателно към нещо отрицательно ый, - ая, -ое, -ые {против, поло­ жительный) отрицателен; ~ ы й ответ отрицате­ лен отговор; ~ о е отношение к нему отрицателно отношение към нещо; ~ ы й герой романа отри­ цателен герой на романа; ~ ы е черты характера отрицателни черти на характера отрицай ть, -ю, -ешь, -ют несв. что отричам; ~ т ь свою вину отричам вината си отрыва{| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. оторвать) кого-что от чего откъевам; ~ т ь листкй от кален­ даря откъевам листчетата от календара; ~ т ь кого от работы откъевам някого от работата отрываН ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. оторваться) от чего 1 (само 3 л.) откъева се; пуговицы часто ~ л и с ь копчетата често се къса- ха 2 откъевам се; ~ т ь с я от работы откъевам се от работата отрыв|| ок, - ка м откъс, фрагмент, част; ~ ок из книги откъс от книгата; ~ки из опер фрагмента от опери; вспомнить ~ о к стихотво­ рения спомня си откъс от стихотворението; услы­ шать ~ о к разговора чуя част от разговора отряд, -а м отряд; пионерский ~ пионерски отряд; передовой ~ челен отряд отстаЦ вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. отстать) 1 изоставам, оставам назад; ~ в а т ь от товари­ щей изоставам от другарите си; ~ в а т ь в вы­ полнении плана изоставам с изпълнението на плана 2 (само Зл.) {против, спешить във 2 знач.) изостава (за чпеовник); часы ~ю т на пять ми­ нут часовникът изостава с 5 минути отставки а, -и ж оставка; выходить/ выйти в ~ у излизам/изляза в оставка ОТР отстал|| ый, - ая, -ое, -ые (против, передовой в 1 знач.) изостанал, назадничав; ~ы й человек назадничав човек; ~ ы е взгляды остарели възгледи отстаЦ ть, -ну, -нешь, -нут св. (несв. отста­ вать) 1 изостана, остана назад 2 (само За.) изо­ стане (за часовник) отступаII ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отступить; против, наступать I въ в 2 знач.) отстьпвам, оттеглям се, отдръпвам се; протйвник ~ е т противникът отстъп ва отступ|| йть, -лю, отступ |ишь, -ят св. (несв. отступать) отстъпя, оттегля се, отдръпна се; враг ~ й л врагът отстъпи отступлении е, - я с отстъпване; отстъпле- ние отсутствий е, -я (мн. няма) с 1 (против, при­ сутствие) отсъствие; долгое ~ е дълго отсъст- вие; в его ~ е в негово отсъствие 2 (против. наличие) липса; ~ е света липса на светлина отсутств|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. 1 (про­ тив. присутствовать) отсъствувам; ~ о ва ть на собрании отсъствувам от събранието; он ~ о в а л три месяца той отсъствуваше три месеца 2 (само За.) липсва; его фамилия ~ у е т в спйске името му не фигурира в списъка отсюда парен, оттук; ~ хорошо видно море оттук морето добре се вижда; — до города пять километров оттук до града са 5 километра; не уходи ~ не си. отивай оттуда парен, оттам; он ушёл в институт и вернулся ~ вечером той отиде в института и се върна оттам вечерта отход, -а м заминаване, тръгване; до ~ а поезда остаётся пять минут до тръгването на влака остават 5 минути отходйть, отхожу, отход |ишь, -ят несв. (св. отойтй) 1 (против, подходйть в I знач .) отивам настрана, отдалечавам се, отмннавам; ~ от стола отдалечавам се от масата;~ в сторо­ ну отивам настрана 2 (само 3 а.; против, под­ ходйть въ в 2 знач.) тръгва, заминава, потегля; поезд отходит через минуту влакът потегля след една минута отчаяний е, -я с отчаяние; его охватило ~ е обхвана го отчаяние; быть в ~ и в отчаяние съм; приходить в ~ е от ч ег о изпадам в отчаяние от нещо отчего нареч. защо, по каква причина; ~ он не пришёл? защо той не дойде? отчеств!! о, -а с бащино име, презиме; его зо­ в у т Иван Петрович, Иван — это имя, Петро­ вич — ~ той се казва Иван Петрович, Иван е малкото му име, Петрович — бащиното отчёт, -а м отчёт; ~ о работе за месяц отчет за работата през месеца отчётливо нареч . (от)четлйво, ясно; ~ пи­ са т ь пиша четливо; ~ видеть, слышать ясно виждам, чувам отч 157
отч оши отчётлив|{ ый, -ая, -ое, -ые; отчётлив, -а , -о, - ы (от)четлйв, ясен; — ое изображение ясно изображение; — ый зву к ясен звук отъезд, - а м (против. приезд) заминаване, тръгване, отпътуване; — делегации отпътува него на делегацията; послать телеграмму в день — а изпратя телеграма в деня на тръгването; быть в — е отсъствувам, заминал съм някъ- де офицер, -а м офицер; советский — съветски офицер; звание — а офицерски чин официально парен, официал но; — заявить о чём официално заявя за нещо официальн|| ый, -ая, -ое, -ые официален; —ое сообщение официално съобщение; — ый приказ официална заповед; — ый документ официален документ; — ое приглашение официална пока- на официант, - а м келнер, сервитьор офицнантк|| а, -и, мн. официант |ки, -ок, -кам ж келнерка, сервитьорка оформЦ ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. оформ­ лять) кого-что оформя; — ить договор оформя договора оформля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (с в. офор­ мить) кого-что оформям; — ть документы офор­ мим документи (те) охва|[ тйть, -чу, охват| ишь, -ят св. {несв. охватывать) кого-что 1 обхвана; —тйть руками колени обхвана коленете си с ръце 2 (само 3 л.) обхване, обземе; пламя — тнло дом пламъкът обхвана къщата; всех —тнл страх всички бяха обхванати от страх; её —тйла радость обзе я радост охватыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. охва­ тить) кого-что 1 обхващам 2 (само 3 л.) обхваща, обзема ох6т|| а, -ы ж лов; —а на волков лов на вълци; пойтй на — у отида на лов охотиться, охо|чусь, -тишься, -тятся несв. ходя на лов; — иа диких уток ходя на лов за диви патици охотник, -а м ловец, ловджия охотно парен, охотно, на драго сърце; он — согласился сделать доклад той с готовност се съгласи да направи доклада охран|| а, -ы ж опазване, пазене, охраняване, защита; — а окружающей среды опазване на околната среда охраня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого -что пазя, опазвам, охранявам, защищавам; —ть лес от пожара пазя гората от пожар; —ть границы пазя границите; — ть чьи интересы пазя нечии интереси оцёниваУ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. оценить) кого-что оценявам, преценявам; —ть труд че­ ловека оценявам труда на човека оцен|| йть, -ю, оцён|ишь, -ят св. (несв. оце­ нивать) кого-чт о оценя, нреценя; — йть по до­ стоинству заслуги учёного оценя по достоинство заслугите на учения оцёнк|| а, -и, мн. оцён |ки, -ок, -кам ж оценка, преценка; дать высокую — у чему дам висока оценка на нещо очевйдно вметн. д. очевидно; — , он приедет завтра очевидно той ще пристигне утре очевйдн |ый, - ая, -ое, -ые; очевйд |ен, -на, -но, - ны очевиден; — ая истина очевидна истина; — ый факт очевиден факт очень парен , много, твърде; — быстро много бързо; — много твърде много; — красйвый мно­ го хубав; — плохой много лот; я его — люблю много го обичам очереди У ой, -ая, -ое, -ые поредей, редовен, който е на ред; ~ о й вопрос поредният въпрос; — ой номер журнала поредният брой на списанието; — ые дела предстоящите задачи; —ое собрание поредното събрание; брать — ой отпуск вземам си редовния отпуск очередЦ ь, -и, мн. - и, -ей ж 1 ред; соблюдать — ь спазвам реда; по -и по ред; входйть по —и влизам по ред 2 редица, опашка; —ь в кассу за билетами опашка за билети пред касата; стоять в —и стоя на опашка О в первую —ь най-на- пред, преди всичко; в последнюю — ь най на края, най-после; стоять (быть) на — и чакам ред очерк, -а м очерк; — в газете, в журнале очерк във вестника, в списанието; — о стройтельстве канала очерк за строителството на канала; писать - и пиша очерци очистить, очи |щу, -стишь, - стят св. что 1 изчистя, почистя; — от грязи изчистя от кал та 2 (несв. чистить във 2 знач.) обеля; — апельсйн обеля портокала очк|| и, -6в мн. очила; человек в — ах човек Очки с очила; надеть, снять — й сложа, махна очила- та; читать без —ов чета без очила ошиба|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. ошибиться) греша, сбърквам, лъжа се; — ться в расчётах греша в изчисленията; я —лея, когда думал о тебе плохо грешах, когато мислех за тебе лошо ошибЦ йться, - усь, - ёшься, - утся, мин. ошйб |ся, -лась, -лось, -лнсь св. (несв. ошибать­ ся) сгреша. сбъркам. излъжа се ошйбк |а, -и, мн ошйб j ки, -ок, -кам ж грешка; допустить (совершить) серьёзную —у допусна сериозна грешка; исправить — у поправя грешката; делать — и правя грешки; писать с — ами, без ошибок пиша с грешки, без грешки; по —е по погрешка 158
ОЩУ ПАР ощут|| нть (/ л. ед. ч. не се употр.) , -ишь, -ят св. (несв. ощущать) кого-что усетя ощуща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. ощутить) кого-что усещам; ~ т ь холод, голод чувствувам студ, глад; ~ т ь какой-то запах усещам някакъв мирис; ~ т ь боль в сердце усещам болка в сърцето ощущённ|| е, -я с усещаие; ~ е боли, холода усещане за болка, за студ П пада|| ть -ю, -ешь, -ют несв. (св. упасть) 1 падам; ~ т ь на спину падам на гръб; листья ~ ю т с деревьев листата падат от дърветата; капли дождя ~ ю т на землю капки дъжд падат на земята 2 (само 3 л.) (с)пада, намалява (се), понижава се; давление ~ е т наляга пето спада; температура ^ е г температурата спада О ~ т ь духом падам духом падёж, -а м г рам. падеж; в русском языке шесть ~ ё й в руския език има 6 падежа пакет, - а м I пакет; ~ книг пакет книги 2 (книжна) кесия; продавать овощи в ~ а х прода- вам пакетиран зеленчук; достать из ~ а яблоко извадя ябълка от кесията палатк|| а, -н, мн. палат[ки, -ок, -кам ж палат­ ка; двухместная ~ а палатка за двама души; поставить ~ у у озера опъна палатка (та) край езерото; лётом туристы жйлн в ~ а х през лятото туристите живееха в палатки палец, пальца м пръст; указательный ~ пока- за ле ц; большой ~ палец; безымянный ~ бези- мен пръст; носить кольцо на пальце нося пръстен на ръката ф знать что как свой пять пальцев зндя н ещ о на пръсти (много добре); смотреть сквозь пальцы на что гледам през пръсти на нещо палк|| а, -и, мн. пал[кн, -ок, -кам ж пръчка; тояга, бастуй; толстая, длйнная ~ а дебела, дълга пръчка; лыжные ~ н щеки за ски; сло­ мать ~ у счупя пръчката; опираться иа ~ у под- пирам се с тояга пальто неизм. с палто; мужское зимнее ~ балтон; дамское летнее ~ манто; меховое ~ кожеио палто (с косъма н авън); кожаное ~ кожено палто (от лицева кожа); ~ с меховым воротником палто с кожеиа яка; надевать ~ обличам палто; снимать ~ събличам сн палто- то;бытьв~ спалтосъм;ходитьв~ ходяс палто памятник, - а ж 1 кому паметник; ~ Пушкину паметник на Пушкин; поставить ~ издигна па­ метник 2 какой и ч е г о паметник; исторические ~ и исторически паметници; ~ и письменности писмени паметници; это зд а н и е ------- архитек­ туры тази сграда е архитектурен паметник памят|| ь, -и ж 1 памет; нмёгь хорошую ~ ь имам добра памет; у него плохая ~ ь той има лоша памет 2 спомен, памет; оставить о себе хорошую ~ ь оставя за себе си добър спомен; ф короткая ~ ь у кого някой има къса, слаба па­ мет; на ~ ь (давать, дарйть и т. н .) за спомен (давам, подарявам ит. н.)\ на ~ ь (знать, гово­ рить и т. н .) по памет, наизуст (зная, говоря и т. н.)\ по старой ~ н (сделать что) по стар навнк (направя нещо) пап|| а, -ы м татко; мой ~ а инженер баща ми е инженер; ~ а , пойдём в кино! татко, хайде да отидем на кино! папнрос|| а, -ы ж папироса (вид цигара с филтър) пар, -а, предл. о -е, в -у м (не бъркай с пара) пара; нз чайника идёт ~ от чайника излиза пара пар!! а, -ы ж (не бъркай с пар) чифт; ~ а чу­ лок, перчаток чифт чорапи, ръкавици; две ~ ы туфель 2 чифта обувки П Памятник А. С. Пушкину в Москве 159
ПАР ПАР парад, - а м парад; военный, спортйвный ~ военен, физкултурен парад; ~ войск на Крас­ ной площади военен парад на Червения площад парашют, - а м парашут; прыгать с ~ о м ска- чам е парашут; спускаться на ~ е спускам се с парашут парикмахерски ая, -ой ж фризьорски салон, бръснарница; сделать причёску в ~ о й направя прическата си във фризьорски (я) салон; по­ бриться в ~ о й обръсна се в бръснарница (та) парк, - а м 1 парк, градина; старйнный, город­ ской ~ стара, градска градина; ~ культуры и отдыха парк за отдих и култура, гулять по ~ у , в разхождам се из парка 2 парк, депо; трам­ вайный ~ трамвай но депо; автббус идёт в ~ автобусът е за депо парламент, -а м парламент; выборы в ~ избо- ри за парламент; заседание ~ а заседание на парламента паровоз, - а м парен локомотив пароход, - а м параход; морской, речиой ~ морски, речей параход; купйть билеты на ~ купя билети за парахода; садйться на ~ качвам се на парахода; ехать на ~е , ~ом пътувам с параход парт... първата част на сложны думы: парт­ билет партийна членена книжка; партбюро пар­ тийно бюро; партсобрание партийно събрание партер, -а м партер (ö теагъра)-, купйть би­ леты в ~ купя билети за партера; сидеть в пер­ вом ряду ~ а седя на първия ред в партера партизан, -а , мн. - ы, партизан м партиза- нин партизанкЦ а, -и, мн. партизан |ки, -ок, -кам ж партизанка Партизанск!! ий, - ая, -ое, - ие партизански; ~ и й отряд партизански отряд; ~ о е движение партизанско движение партййн|| ый, - ая, -ое, -ые партиен; ~ый съезд партиен конгрес; ~ ы й билет партийна членска книжка парти|| я, -и ж 1 партия; Коммунистйческая ~ я Советского Союза Комунистическата пар­ тия на Съветския съюз; социалистические и ра­ бочие ~ и социалистически и работннчески пар тии; вступйть в ~ ю вляза в партията; быть Спортивным парад ца Красной площади 160
членом ~ и член съм на партията 2 партия, иг­ ра; сыграть ~ ю в теннис изиграя една партия тенис; выиграть ~ ю в шахматы спечеля партия шах ПАР Парус парус, -а, мн. - а , -ов м корабно платно; под­ нять ~ а вдигна, опъна платната пасмурно безл. като ск аз, мрачно, облачно, навъсено; на улице ~ навън е мрачно пасмурн|| ый, -ая, -ое, -ые; пасмур | ен, -на, -но, -ны (против. ясный в 1 знач.) мрачен, обла­ чен, навъсен; ~ о е утро навъсено утро; ~ а я по­ года облачно време; день был ~ ы й денят беше мрачен паспорт, - а , мн. - а , -ов м паспорт; советский, заграничный ~ съветски, задграничен паспорт пассажир, - а м пътник; зал ожидания для ~ ов чакалня за пътници; места для ~ов с детьми места за пътници (майки) с деца; ~ о в просят пройти на посадку (в самолёт) умоляват се пътниците да заемат местата си (в самолета) пассажйрск|| ий, - ая, -ое, - ие пътнически, пътнишки; ~ н й поезд пътнически влак пассивно парен . (против. активно) пасивно пассйвн|| ый, - а я, - о е, -ые; пассйв|ен, - на, - но,- н ы ( против. активный) пасивен; ~ ы й чело­ век пасивен човек пас|| тй, -у, -ёшь, -ут, мин. пас, пасл|а, -6, -й несв. кого -что паса; ~ т й овец, коров паса овце, крави патриот, - а м патриот патриотизм, - а м патриотизъм патриотйческ|| ий, - а я , -ое, -ие патриотичен, патриотически; ~ и й долг патриотичен дълг патриоткЦ а, -и, мн. патриот |ки, -ск, -нам ж патриотка паузЦ а, -ы ж пауза; говорйть с ~ а м и говоря с паузи; сделать ~ у направя пауза пахать, пашу, паш|ешь, -ут несв. (с в . вспа­ ха ть) что ора; ~ землю трактором ора земята с трактор пахн|| уть, -ет, -ут, мин. пах, пахл |а, -о, -и несв. (не бъркай с нюхать) 1 мирите; духи хо­ рошо ~ у т парфюмът мирите хубаво; этот цве­ ток не ~е т това цвете не мирише 2 безл., обикн. чем мирише (на нещо); ~ е т цветами миришена цветя; от неё ~ е т духами от нея лъха на парфюм пачк|| а, -и, мн. пач |ки, -ек, -кам ж пакет, пач­ ка; връзка; ~ а ваты пакет памук; ~ а чаю па- кетчечай; ~ а газет връзка вестници; куп ить ~ у сигарет купя пакет цигари пачка!! ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. испачкать) кого-что чем цапам, калям, замърсявам; ~ т ь руки мелом цапам си ръцете с тебешир пев|| ёц, -ца м певец; оперный ~ ё ц оперен певец; слушать известного ~ ц а слушам извес­ тен певец певйц|| а, -ы ж певица; знаменйтая ~ а прочу- та певица пельмён|| и, -ей мн. (ед. пельмён |ь, -я м) пел- мени (тестени топчета, пълнени с месо) пени!! е, - я с пеене; громкое ~ е силно пеене; ~е соловья пеене на славей; заниматься ~ е м занимавам се с пеене пёнси|| я, -и ж пенсия; получать ~ ю получа- вам пенсия; выходйть/выйти на ~ ю излизам/ изляза в пенсия, пенсионирам се первенств|| о, - а с първенство; борьба за ~ о борба за първенство; ~ о страны по футболу първенство на страната по футбол; завоевать ~о спечеля първенство пёрв|| ый, -ая, -ое, -ые 1 числ. първи; ~ о е апреля първи април 2 пръв, първи; ~ ы е дни месяца първите дни на месеца; в ~ ы й раз за пръв път; в ~ ы е годы жйзни през първите го- дини от живота си; ~ о е в мире социалисти­ ческое государство първата социалистическа държава в света; Юрий Гагарин — ~ ы й в мйре космонавт Юрий Гагарин е първият космонавт в света; ~ а я любовь първа любов; ~ы й уче­ ник пръв ученик; товар ~ о г о сорта стока първо качество; занять ~ о е место в социалнстйче- ском соревновании заема първо място в социа­ листического съревнование 3 като същ. пёрв |ое, - ого с първо ястие, супа; подать на ~ о е борщ дам като първо ястие борт ( ) Первое мая Пър­ ви май; ~ая помощь първа помощ; (в) ~ое время на първо време, първоначално; в ~ у ю очередь най-напред, на първо място; на ~ ы й взгляд на пръв поглед; с ~ о го взгляда от пръв поглед перебива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере- бйть) кого-что прекъсвам; ~ т ь докладчика прекъсвам докладчика; не ~ й меня, я хочу всё рассказать не ме прекъсвай, искам всичко да разкажа перебить, перебь|ю, -ёшь, -ют св. (несв. пе­ ребивать) кого-что прекъсна перевез|| тй, -у , -ёшь, -ут, мин. перевёз, пере- везл |а, -о, -й св. (несв. перевозйть) кого-что превозя, прекарам, закарам (с превозно сред­ ство); ~ т й вещи на машйне закарам нещата (си) с кола; меня ~ л й через реку на лодке прекараха ме през реката с лодка ПЕР П 161 11-612
ПЕР ПЕР переверн|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. пере­ вёртывать и переворачивать) кого-что (пре-) обърна; ~ у т ь кастрюлю вверх диом обърна тенджерата с дъното нагоре перевёртыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пе­ ревернуть) кого-что (пре)обръщам; ~ т ь стра- нйцы кнйги обръщам страниците на книгата перевестй, перевед |у, -ешь, - ут, мин. перевёл, перевел |а, -6, -й св. (несв. переводйть) 1 кого преведа, придружа; ~ старика на другую сто­ рону улицы преведа стареца на другата страна на улицата 2 кого-что преведа, прехвърля, преместя; ~ театр в ибвое здание преместя театъра в нова сграда; ~ студента иа послед­ ний курс запиша студента в последния курс 3 что преведа; ~ труды «Ленина на болгарский язык преведа трудовете на Ленин на български език 4 что преведа, пратя; деньги по почте пратя пари (те) по пощата перевод, - а м 1 прёвод; хороший, точный ~ добър, точен превод; делать правя превод 2 запис, прёвод; получить ~ иа тридцать руб­ лей получа запис за 30 рубли переводйть, перевожу, перевод |ишь, -ят н ес в. (св. перевестй) I кого превеждам, придружа- вам; ~ детей через дорогу превеждам децата през улицата 2 кого-что превеждам, прехвър- лям, премествам; меня переводят на другую ра­ боту преместват ме на друга работа; ~ учени­ ка в следующий класс записвам ученика в по- горния клас 3 что превеждам; ~ с русского языка на болгарский превеждам от руски (език) на български 4 что превеждам, пращам; ~ деньги по почте изпращам пари (те) по пощата переводчик, - а м преводач; ~ романа пре- водачът на романа; работать ~ о м работя като преводач переводчиц}] а, -ы ж преводачка перс во |[ зйть, - жу, перевоз |ишь, -ят несв. (св. перевезтй) кого-что превозвам, прекарвам, закарвам (с превозно средство); ~знть груз по железной дороге превозвам товар(а) с влак(а) переворачивал ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. перевернуть) кого-что (пре) обръщам; ~ т ь странйцы кнйги обръщам страниците на книгата перевяЦ зать, - жу, перевяж |ешь, -ут св. (несв. перевязывать) кого-что I превържа, на- правя превръзка; ~ з а т ь руку, палец превър­ жа ръката (си), пръста (си) 2 (за)вържа, превържа; ~ з а т ь коробку коифёт лентой превържа кутията бонбони с панделка перевязываЦ ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. перевязать) кого-что I превързвам, правя превръзка; ~ т ь рану превързвам раната 2 връзвам, завързвам, превързвам; ~ т ь кнйги верёвкой превързвам книгите с канап перегнать, перегоню, перегон| ишь, - я т , мин. перегнал, перегнала, перегнал}о, -и св. (несв. перегонять) кого-чт о нзлреваря, надмина; ~ прохожего изпреваря минувача; ~ к ого в социалистическом соревновании надмииа н я к о го в социалистического съревнование переговори ы, -ов мн. претвори; мирные ~ ы мирни проговори; вести ~ ы водя претвори перегоия}| ть , -ю, - ешь, -ют несв. (св. перегнать) кого-чт о изпреварвам, надминавам; ~ть поезд изпреварвам влака перед, передо (передо мной) предлог с твор. п. 1 пред; сад ~ домом градина (та) пред къщата; стоять • — • дверью стоя пред вратата; извиниться — учителем извиня се пред учителя; долг Родиной дълг пред родината; я виноват ~ вами виновен съм пред вас 2 прели; гулять ~ ужином разхождам се преди вечеря; приехать ~ праздником пристягна преди лраз- ника переда!! вать, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере­ дать) 1 кого-что (пре)давам; ~ в а т ь книги в библиотеку предавам книгите в библиотеката 2 что предавам; — ва ть распоряжения по­ мощнику давам разпореждання на помощника си; ~ вать ученикам свой опыт и знания предавам с воя опит и знания на учеииците; по радио ~ ю т нослёднне известии по радното лредават новнните; вчера но телевидению ~ - валн концерт из Москвы вчера по телевизията предаваха концерт от Москва передан ть, -м, -шь, -ст, нередад|нет, -йте, - у т, мин. передал, передала, передал |о, -и св. (несв. передавать) t кого-что (пре)дам; ~ть письмо товарищу предам писмото на дру- гаря си; ~ й т е , пожалуйста, хлеб предайте, моля ви, хляба 2 что. предам; ~ т ь командование полком другому офицеру предам командуването на полка на друг офицер; ~ й своему брату, что я скоро приду предай на брат си, че скоро ще дойда; ~ й т е нрнвёт вашей жене много поздрави на жена вн передач!! а, -и ж 1 (мн. няма) предаване, изпращане; ~ а посылки предаваие на колет (а) 2 предаване; слушать по радио литератур­ ную ~ у слушам по радното литературно пре­ дава не; программа передач центрального теле­ видения програма на централната телевизия передвнга}| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере­ двинуть) кого-что премествам; ~ т ь мебель премествам мебелите передвигаН ться, - ю сь, -ешься, - ются несв. (св. передвинуться) предвижвам се, премествам се; ~ться с места иа местопредвижвам се отед- но място на друго, премествам се передвижении е, - я с предвижване, премества- не; ~ е войск предвижване на войските О средства ~ я превозни средства передвни}} уть , -у, -ешь, - ут св. (несв. передвигать) кого-что преместя; ~ у т ь стакан преместя чашата; —уть стол на середйиу 162
ПЕР ПЕР комнаты преместя масата в средата на стая- та передвйнН уться, - усь, - ешься, - утся св. (н есв. передвигаться) предвижа се, преместя се передела|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. пере­ делыбсть) что препрапя, преработя; ~ть кос­ тюм дреправя костюма: эту статью нужно ~ т ь с начала до конца тази статия трябва да се преработи изцяло передёлыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере­ дела т ь ) что преправям, преработвам перёдн|| ий, -яя, -ее, - ие (против, задний) преден; ~ и е лапы предните лапи, ~ и е колёса машины предните колела на к олата передо в ж . перед передов || ой, -ая, -ое, -ые 1 (против, отста­ лый) прогресивен; ~ а я наука, техника прогре- сивна наука, техника; ~ а я молодёжь прогре- сивна младеж 2 преден, челен; ~ о й завод, колхоз челен завод, колхоз; ~ а я бригада бригада-първенеи О ~ а я (статья) уводна статия переезд, -а м 1 преминаване (с превозно средст во) 2 преместване, преселване; ~ на но­ вую квартйру преместване в нов апартамент переезжа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере­ ехать) 1 (через) что премииавам (с превозно средство); ~ т ь дорогу преминавам (през) пътя 2 премествам се, пресел вам се; ~ т ь на новую квартйру премествам се в нов апартамент переёЦ хать, - ду, - дешь, - дут св. (несв. переезжать) 1 (через) что премина (с превоз­ но средство); ~хать на лодке через реку премина реката с лодка 2 преместя се, преселя се; ~ х а т ь из города в деревню преместя се от града на село переживаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере- жйть в 1 зн а ч .) что преживявам, изживявам; литература ~ е т подъём литературата изживява полем пережить, пережив |у, - ёшь, - ут, мин. пере­ жил и пережйл, пережила, пережило и пере­ жило, пережили и пережили св. 1 (несв. переживать) что преживея, изживея; ~ мно­ го горя преживея много мъка 2 надживея; он не мог ~ обиды той не можа да надживее обидата перейти, перейд|у, -ёшь, -ут, мин. переш|ёл, - л а, -ло, -ли св. (несв. переходить) 1 (через) что (пре)мина, пресека; ~ площадь мина през площада; ~ через ручей прегазя ручея 2 (пре) мина, преместя се; ~ на другое место пре­ местя се 3 премина, прехвърля се, преместя се; ~ из института в университет прехвърля се от института в университета 4 (пре)мина; ~ на последний курс запи та последний курс 5 (само 3 л.) премине, бъде предаден; власть перешла в руки народа властта премина в ръцете на народа 6 к чему, на что премина; ~ к следующе­ му вопросу премина към следващ ия въпрос; ^ на более короткий рабочий день премина на съкратен работен ден перекрёст|| ок, -ка м (не бъркай с переулок) кръетопът, пресечка, кръетовище; остановйться у ^ка спра на кръетопътя; стоять на ~ке стоя на кръетовището; доехать до ^ к а стигна до пресечка(та) перемён|| а, -ы ж t промяна; ~ а погоды промяна на времето; в моей жизни произошлй большйе ~ ы в живота ми станаха големи промени 2 междучасие; на большой ~ е дети пошли завтракать през голямото междучасие децата отидоха да закусват переме|| стйть, -щу, -стйшь, -стят св. (несв. перемещать) что преместя; ~ с т й т ь учреждение в другое здание преместя учрежден ието в друга сграда переме|| стйться, - щусь, - стйшься, - стятся св. (несв. перемещаться) преместя се перемеща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере­ местить) что премествам перемеща|| ться, -юсь, - ешься, - ются несв. (св. переместиться) премествам се перенестй, перенес]у, -ёшь, -ут, мин. перенёс, перенесл |а , -6, -й св. (несв. переносить) 1 кого-что пренеса; ~ больного на кровать пренеса болния на леглото; ~ мебель в другую комнату пренеса мебелите в друга (та) стая 2 что пренеса, преместя; ~ столйцу в другой город преместя столицата в друг град 3 что отложа, отсроча; ~ собрание отложа събрание- то 4 что пренеса, понеса, изтърпя, изживея; этот человек перенёс много горя този чо- век преживя много нещастия 5 что понеса; я плохо перенёс дорогу лошо понесох пъту- ването переносить, переношу, перенос |ншь, - я т н е с в . (св. перенестй) 1 кого-что пренасям; ~ ребенка через ручей пренасям детето през ручея; ~ чемоданы из ва гон а в машйну пренасям куфарите от вагона в колата 2 что пренасям, премествам; ~ столйцу в другой город пре­ мествам столицата в друг град 3 что отлагам, отсрочвам; ~ экспедйцию на следующий год отлагам експедицията за следващата година 4 что пренасям, понасям, изтърпявам, изживя­ вам; мужественно ~ страдания мъжествено понасям страданията 5 что понасям; я плохо переношу жару лошо понасям горещината; южные растения не переносят холода южните растения не понасят студа перепи|| сать, - шу, перепйш|ешь, -ут св. (несв. переписывать) что препиша; ~ с а т ь отчёт препиша отчета перепйск|| а, -и ж кореспонденция; прёписка; вестй ~ у водя кореспонденция; быть в ~ е с кем кореспондирам с някого 163 11*
ПЕР ПЕТ переписывав ть, -ю, -ешь, -ют несв. (с в . переписать) что преписвам; ~ т ь заявление преписвам молбата (си) перепйсыва|| ться, -юсь, -ешься, -ются н е с в . кореспоидирам; ~ т ь с я с другом кореспондирам с приятеля си; мы давио ~емся отдавна кореспонди раме перерыв, - а м нрекъсване, почивка; ~ на обед, обеденный ~ обед на почивка; ~ между лекциями почивка между лекцинте; сделать ~ на десять минут прекъсна (работа) за 10 мину­ та; работать без ~ а , с ~ами работя без прекъсване, с прекъсвания пересадк|| а, -и, мн. пересад|ки, -ок, -кам ж прекачване, прехвърляне, смяна на превозно (-то) средство; ехать без ~ и , с ~ о й пътувам без прехвърляне, с прехвърляне; сделать ~ у в Москве направя прехвърляне в Москва пересекаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере­ сечь) что 1 пресичам; ~ т ь дорогу пресичам пътя 2 (само 3 л.) пресича; горы ~ю т долйи^ планините пресичат долината пересекаЦ ться, -ется, -ются несв. (св. пере­ сечься) кръстосва се, пресича се; в этом месте ~ются две дороги на това място се пресичат два пътя пересёII чь, -ку, -чёшь, -кут, мин. пересёк, пересекл |а, -6, -й св. (несв. пересекать) что 1 пресека; ~ ч ь улицу, площадь пресека улицата, площада 2 (само 3 л.) пресечё; дорога ~ к л а поле пътят пресече полето пересечься, Пересе |чется, -кутся, мин. пере­ сёкся, пересекл |ась, -ось, -йсь св. (несв. пересекаться) кръстоса се, пресечё се переста|| вать, -ю, - ешь, -ют несв. (св. перестать) с инф. преставам, спирам; ~ в а т ь плакать, курйть спирам да плача, да пуша перестаЦ ть, -ну, -нешь, -нут св. (несв. пере­ ставать) с инф. престана, спра; ~й ьте раз­ говаривать! престанете да приказвате! перестройкИа, -и ж преустройство переулНок, -кал< (н е б ъркай с перекрёсток) малка напречна улица, пресечка; идти по ~ ку вървя по пресечката перехбд, -а м 1 премии аване, прёход; ~ через гранйцу преминаване през границата; ~ на другую работу преминаване на друга работа 2 пресечка; подземный ~ подлез переходить, перехожу, перехбд |ишь, -ят н ес в. (св. перейтй) 1 (ч ер ез) что (пре)минавам, пресичам; ~ улицу пресичам улицата; ~ через мост минавам по моста 2 (пре)минавам, пре- мествам се; ~ в другую комнату минавам в другата стая 3 (пре) минавам, прехвърлям се, премествам се; ~ на другую работу прехвър­ лям се на друга работа 4 •(пре)минавам; мой сын переходит в трётий класс синът ми (пре)минава за трети клас 5 (само 3 л .) преми- нава, предава се 6 к чему, на что премииавам; ~ от разговоров к делу преминавам от приказки към работа (} ~ из рук в руки минавам от ръка на ръка; переходящее красное знамя преходното червено знаме переходи!! ый, - ая , -ое, -ые преходен; ~ ы й перйод преходен период (} ~ ы й глагол грам. преходен глагол пёр|| ец, -ца (-цу) м пипер; чёрный ~ е ц чер (-ен) пипер; горький, острый ~ е ц лют пипер; красный ~ е ц червен пипер, червени чушки; стручковый ~ е ц пиперки, чушки; фарширован­ ный ~ е ц пълнени пиперки; душистый ~ е ц бахар; положйть ^ ц у в суп сложа пипер в супата перйла, перйл мн. перила, парапет; подни­ маться по лестнице, держась за ~ (из)качвам се по стълбата, като се държа за парапета; стоять у перйл моста стоя до парапета на моста перйод, - а м период; ~ стройтельства со- циалйзма в СССР периоды на строителство- то на социализма в СССР пер|| 6, - а , мн. пёрь|я, -ев с 1 перо; куриное '' - ' 6 кокоше перо 2 писец; перо; ручка с ~ом писалка с писец; писать ~ом пиша с перо перрон, - а м перон; пассажйры вышли из вагонов иа ~ пътниците излязоха от вагоните на перона; поезд подошёл к ~ у влакът наближн перона перспектйв|| а, -ы ж 1 перспектива, гледка 2 (обикн. мн.) перспективи, изгледи, очаква- ния; хорошие ~ ы на урожай добри изгледи за реколта; каковы ~ ы вашей работы? какви са перспективите на вашата работа? ф в ~е вбъдеще перчатЦ ки, -ок, -кам мн. ( ед . перчатк |а, -и ж) (не бъркай с варежки) ръкавици; кожаные, замшевые ~ к и пожени, велурени ръкавици; надеть ~ к и сложа си ръкавиците; снять ~ки сваля си ръкавиците; быть в ~ а х с ръкавици съм пёсн|| я, -и, мн. пёс |ни, -ен, -ням ж песен; русская народная ~ я руска народна песен пес|| ок, -ка (-ку) м пясък; лежать на ~ к ё лежа на пясъка; дно рекй покрыто ~ к о м дъното на реката е покрито с пясък; на стройку привезлй машйну ~ к а на строежа докараха един камион пясък О сахарный ~ о к ситна Захар песчанЦ ый, - а я, -ое, -ые пясъчен, песъчлив; ~ ы й бёрег песъчлив бряг петух, - а м петел; крик ~ а кукуригане на петел 164
ПЕТ петь, пою, поёшь, поют, повел, пой несв. (св спеть) что и без доп. пея; ~ песню пея песен; девушка хорошо поёт девойката пее хубаво; в саду пел соловей в градината пееше славен пехот|[ а, -ы ж пехота; служйть в ~ е служа в пехотата печал|| ь , - и ж (против. радость) печал, тъга печально н ареч. печално, тъжно; ~ смот­ реть на кого печално гледам някого печальн|| ый, - ая , - о е, -ые; печален, пе­ чальна, -о, -ы (против. радостный) печален, тъжен; ~ ы е глаза тъжни очи; ~ о е выражение лица печален израз на лицето; иметь ~ ы й вид имам печален вид; ~ о е известие тъжна вест печатаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. напеча­ тать) что I печатам, издавам, публикувам; ~ть книги, газеты, журналы издавам книги, вестници, списания 2 печатам, пиша на пишеща машина; ~ т ь иа машйнке пиша на машина печат|| ь, -и ж 1 печат; круглая ~ ь кръгъл печат; ~ ь завода печатът на за вода; справка с ~ью, без ~и бележка с печат, без печат 2 печат, преса; местная, центральная, партий­ ная ~ ь местният, централният, партийният печат; сделать заявление в ~ и направя изявле- ние в печата; выходить/выйти из ~ и излиза/ излезе от печат печен|| ь, -и ж черен дроб печёнь|| е, -я с бисквити; сухи дребни сладки; сладкое, вкусное ~ е сладки, вкусни бисквити; подать ~ е к кофе поднеса бисквити за кафето пёчк|| а , -и, мн. пёч|ки, -ек, -кам ж (ср . плита във 2 знач.) печка; положить дров в ~ у сложа дърва в печката; греть руки у ~ и топля ръцете си на печката печ|| ь I, -и, предл. о -и, в -й, мн. -и, -ей ж {ср. плитавъв 2 знач.) печка; пещ; топйть ~ь паля печка; в ~ й горят дрова в печката горят дърва печь 11, пеку, печешь, пекут, мин. пек, пекл |а, -6, -й несв. {св. испечь) что пека, пържа: ~ пирог правя баница О как блииы ~ изкарвам нещ о набързо пешеход, - а м пешеходец; дорожка для ~ о в пешеходна пътека пешком нареч. пеш(а), пешком; идтй ~ въ рвя пеш; он ходит на работу ~ той ходи на работа пеш пианйио неизм . с пиано; играть на ~ свиря на пиано пиаийст, -а м пианист; известный ~ извес­ тен пианист; слушать игру ~ а слушам свире- нето на пианиста пианйстк|| а, -и, мн. пианйст|ки, -ок, -кам ж пианистка пйв|| о, -а с бира; тёмное ~ о черна бира; кружка ~ а (една) халба бира; выпить круж­ ку ~ а изпия една бира пиджак, -а м сако; иадёть, снять ~ облека, съблека сакото си; быть в ~ ё със сако съм; выйти на улицу без ~ а изляза навън без сако пил На, -ы, мн. пйлы, пил ж трион; распилйть доску ~ о й разрежа дъската с трион пил|| йть, -ю, пйл|ишь, -ят несв. {св. распи- лйть) что режа с трион, бичкия; ~ й т ь дерево режа дърво с трион пил Ц i vrV Сове тс кие пионеры 165
пио ПЛА пионер, - а м пионер; отряд ~ о в пионерски отряд; принять в ~ ы приема в пионерската ор­ ганизация; стать ~ о м стана пионер пионёрк|| а, -и, мн. пионер|ки, -ок, -кам ж пионерка пионёрскЦ ий, - ая, -ое, -не пионерски; ~ а я организация пионерска организация; ~ и й отряд пионерски отряд; ~ и й галстук пионерска връзка; ~ и й лагерь пионерски лагер пирог, -а м пирог вид баница с пълнеж от месо, сладко, плодоее ит.н .)\ мясной ~ пирог с месо; ~ с капустой баница със зеле; ~ с яблоками щрудел Пирожное пирожнЦ ое, -ого с паста; съесть ~ о е из- ям паста (та); пить чай с ~ыми пия чай с пасти пирож|| 6к, -ка м пирожка (руска баничка с пълнеж); ~кй с мясом, с рисом, с капустой пирожки с месо, с ориз, със зеле писател|| ь, -я м писател; талантливый, моло­ дой ~ ь талантлив, млад писател; член Союза советских ~ е й член на Съюза на съветските писатели писательниц)! а, -ы ж писателка; детская ~ а детска писателка писать, пишу, пйш|ешь, -ут несе. (се. на­ писать) чем 1 что, о чём ибез доп. пиша; ~ ка- рандашбм, чернйлами пиша с молив, с мастило; ~ без ошйбок пиша без грешки; мальчик уже умеет читать и ~ момчето вече знае да чете и да пише; ~ письмо, заявление пиша писмо, мол- ба; ~ статьй пиша статии; ~ роман пиша ро­ ман; что пйшут вам родные? к ак во ви пишат род- нините?; в газетах пйшут о событиях в мйре във вестниците пишат за събитията по света 2 кого-что рисувам; ~ картйну рисувам картина; ~ акварелью, маслом рисувам с водни, с блаж- ни бои письменно н ар еч . ( против. устно) писмено; ответить ~ отговоря в писмена форма пйсьменн|| ый, - ая, -ое, -ые 1 (против, устный) писмен; ~ о е заявление молба в писмена форма 2 писмен; ~ ы й стол бюро письм)! 6, - а , мн. письма, пйсем, пйсьмам с 1 писмо; заказное ~ 6 препоръчано писмо; послать ~ о родителям изпратя писмо на родн- телите си; получать пйсьма от друзей полу- чавам писма от приятелите си 2 писане; учйться ~ у ичтениюучасенаписмоичетмо питани|| е, -я с 1 хранене; общественное ~ е обществено хранене 2 храна; детское ~ е детска храна (детски храни) пита|| ться, -юсь, -ешься, -ются н е с в . храня се; хорошо, плохо ~ т ь с я добре, лошо се храня; ^ т ь с я в столовой, в ресторане храня се в (на) стол, в (на ) ресторант; во время путешествия мы ~ л и с ь консервами по време на пътуването се хранехме с консерви; птйцы ~ ю т с я насекб- мыми птиците се хранят с насекоми пить, пью; пьёшь, пьют, мин. пил, пила, пйл|о, -и (не пил, не пила, не пило, иё пили), повел. пей несв. (се. выпить) что и без доп. пия; ~ молоко, чай пия мляко, чай; ребёнок просит ~ детето иска вода; хочу ~ жаден съм пйщЦ а, -и (мн. няма) ж храна; мясная, вкусная ~ а месна, вкусна храна: готовить ~ у приготвям храна плавани|| е, -я с плуване, плаване плава|| ть, ~ю, -ешь, -ют несв. (ср. плыть) плувам, плавам; ~ т ь вдоль бёрега плувам по- крайбрега; яучусь ~ть уча се да плувам; ~ть на пароходе плувам с параход; по озеру ~ л и лебеди в езерото плуваха лебеди плакат, -а м плакат; рисовать ~ ы рисувам плакати; повесить иа стену ~ окача на стената плакат(а) плакать, плач}у, -ешь, -ут несв. плача; ~ от боли, от обиды плача от болка, от обида; гром­ ко ~ плача на глас пламЦ я, -ени (мн. няма) с пламък; ~ я кос­ тра пламък от огън; горёть ярким ~ енем гори Пламя с ярък пламък; ~ я охватило весь дом пламъкът обхвана цялата къща план, - г .м план; ~ города, парка план на гра­ да, на парка; начертйть ~ школы начертая план ( а) на училището; производственный ~ производствен план; составить ~ работы на год съставя годишен план за работа; выполнить ~ изпълня плана; работать по ~ у работа по план; строить на будущее кроя планове за бъде- щето; рассказать о своих научных ~ а х разка- жа за научните си планове; составить ~ урока съставя план на урока планов|| ый, -ая, -ое, -ые планов; ~ о е зада­ ние планова задача; ~ ы й отдел планов отдел; в СССР народное хозяйство является ~ ы м в Съветския съюз народното стопанство е пла­ ново пластйнкН а, -и, мн. пластйн|ки, -ок, -кам ж 1 пластинка, плочка; металлическая ~ а метал- на пластинка 2 грамофонна плоча; долгоиграю­ щая, гибкая ~ а дългосвиреща, мека плоча; слушать ~ и слушам плочи 166
пло алат|| а, -ы ж (за) платане; заплата, възна- граждение: такса; ^ а з а вход в музей входна такса з а музея; внести з а квартиру платя иаема; работать з а небольшую ~ у работя с мал ко възнаграждение ф заработная ~ а з а ­ плата алатйть, плачу, плат |ншь, -ят несв. (се. за ­ платить) что и без доп. плащам; ~ (деньги) за обед плащам обеда си; ~ з а покупку плащам локупката; платите деньги в кассу ллатете на касата плат)! ок, -ка м кърпа; шерстяной ~ о к вълне- на кърпа; надеть на голову ~ о к сложа си кърпа на главата ф носовой ~ о к носна кърпа платформ Иа, -ы ж I коловоз; поезд прибы­ вает к четвёртой влакът приетига на четвър- ти коловоз; носадка на поезд со второй ~ ы влакът е на втори коловоз 2 платформа; гру­ зить машины на ~ ы товаря машините на плат- форми плать!! с, -я с рокля; нарядное ~ е красива рок,тя; ситцевое ~ е басмена рокля; на ией было ПЛА Платье длинное ^ е тя беше с дълга рокля; надеть, сннть ~ е облека, съблека роклята; выйти на улицу в одном ~ е изляза (само) по рокля О готовое готово облекло, конфекция плащ, - а м шлнфер. дъждобран, мушама; надеть, снять ~ облека, съблека шлифера; Плаш бытьв~ё съсшлиферсъм; ходитьв ~ё ходя със шлифер плеиннннк, - а и племенник племннннцЦ а, -ы ж племен нипа; у меня есть ~ а нмам плеченница плен, -а, аредл. о -е, в -у м плен; взять в ~ пленя; он попал в ~ плениха го; быть в ~ у в плен съм; провести несколько лет в ~ у пре­ карам няколко години в плен; бежать нз ~ а нзбягам от плен плёнкЦ а, -и, м н . плен |кн, -ок, -кам ж филм, лента; снимать на ~ у снимам на филм плёнум, -а м пленум; ~ ЦК КПСС пленум (ът) на ЦК на КПСС плеч|! о, -а , мн. плёчи, плеч, -ам с рамо; узкие плечи тесни рамена; волосы до плеч коси до раменете; пожимать ~ а м н (в)дигам (свивам) рамене О ~ом к ~у рамо до рамо; идтй ~ом к ~у вървим рамо до рамо; работать ~6м к ~ у с кем работя рамо до рамо с някого плнт|| а, -ы, мн. плиты, плит ж I плоча; мра­ морная ~ а мраморна плоча 2 (ср. печка и печь I) печКа; электрйческая ~ а електрическа печка плов!! ёц, -ца м плувец; хороший ~ ё ц добър плувец плод, - а м плод; ~ ы фруктовых деревьев плодовете на овощните дървета; съедобные ~ ы ядивни плодове плодов!! ый, -ая , -ое, -ые плоден; плодов; ~ ы е деревья овощни дървета, овошки плодородна ый, - ая , -ое, -ые; плодород|ен, - на, -но, -ны плодороден; ~ а я почва плодород­ на почва; земля здесь очень ~ а земята тук е много плодородна плоек!! нй, -ая , -ое, -не плосък; ~ а я поверх­ ность плоска повърхност; дом с ~ о й крышей къица с плосък покрнв П Плотина 167
пло ПОБ плотин|| а, -ы ж бент, язовирна стена; по­ строить на реке ~ у построй на реката бент плотно парен, илътно; добре; ~ закрыть крышку добре затворя капака плотнЦ ый, -ая, -ое, -ые плътен; ~ а я ткань плътен плат плохо, сравн. ст. хуже парен, (против, хоро­ шо) лошо, зле; ~ работать лошо работа; маль­ чик ~ учится момчето се учи лошо; чувствовать себя ~ чувству вам се зле; не съм добре плох|| ой, - ая, -ое, -йе; плох, плоха, плох |о, - и; сравп. ст. хуже (против. хороший) ло т; ~ ой человек лот човек; ~ая погода лошо вре- ме; ~ой обед лот обед; у меня ~ое настрое­ ние имам лошо настроение площадк|| а, -и, мп. площад |ки, -ок, -кам ж 1 площадка; ~ а для игр площадка за игри; детская ^ а в саду детска площадка в градина- т а; стройтельная ~ а строителна площадка; 2 платформа; стоять на ~ е ва гона стоя на плат- формата на вагона; пассажйры с детьмй вхо­ дят в трамвай с передней ~ и пътниците с деца се качват отпред площадЦ ь, -и, мн. - и, -ей ж 1 площад; боль­ шая, широкая ~ ь голям, широк площад; цен­ тральная ~ ь города централният площад на града; ^ ь у вокзала площадът пред гарата; остановйться на ~ и спра на площада 2 площ; в СССР леса занимают большую ~ ь в Съвет- ския съюз горите заемат голяма площ 3 мат. лице, площ; ~ ь треугольника, круга лице на триъгълник, на кръг О Красная ~ ь Червеният площад плуг, -а, мп. -й, -6в мплуг; пахатьземлю ~ом ора земята с плуг плыть, плыв |у, -ёшь, -ут, мин. плыл, плыла, плыл |о, -и песв. (ср. плавать) плувам, плавам; ~ иа спине плувам по гръб; мальчик плывёт к берегу момчето плува към брега; по реке плыл пароход по реката плуваше параход; ~ на лод­ ке плувам с лодка плюс, - а м (против, мйнус) плюс; д в а ~ три равно пятй две плюс три е равно на пет; сегодня на улице жарко, ~ двадцать пять градусов днес навън е горещо, 25 градуса над нула- та пляж, - а м плаж; морской ~ морски плаж; загорать на ~ е пека се на плажа по предлог I с дат. п. 1 (где?, по нему?— повърхпост, място, граница) по. из; идтй по улице вървя по улицата; ходить по комнате ходя из стаята; плыть по реке, по морю плувам по реката, по море; гулять по лесу разхождам се из гората; гладить по голове милвам по глава- та; летать по воздуху летя по въздуха; идтй по следу зверя вървя по дирите на звяра; ударить по плечу ударя по рамото 2 (със същ. в мн. ч. г д е?— място. куда?— посока) по; сидеть по своим местам седим по местата си; ходйть по магазйнам ходя по магазините; пазарувам; ездить по стране пътувам из страната; разой­ тись по домам разотидем се по домовете (си); разместить книги по полкам размести книгите по рафтовете 3 (по нему?— вид дейност) по; занятия по физике занятия по физика; специа­ лист по математике специалист по математика; учебник по русскому языку учебник по руски език 4 (как?— начин) по, според, съгласно; работать по плану работя по план; поступать по закону лостъпвам според закона; одеваться по моде обличам се по модата; приехать по при­ глашению дойда по покана 5 (почему?— при­ чи на) по; поради, вследствие на, по причина на; отсутствовать по болезни отсъствувам по бо­ леет; делать что по необходимости правя нещ о по необходимое 6 (как?, с помощта на какво?— начин) по; передавать по радио предавам по радиото; показывать по телевйдению показвам по телевизията; говорйть по телефону говоря по телефона; послать деньги по почте изпратя пари (те) по пощата 7 (качество, свойство) по; врач по профессии по професия лекар; товарищ по школе другар от училище; хороший по ка­ честву качествен; по фамйлии Иванов по фа­ милия Иванов 8 (със същ. в мн. ч .— време) по, в; работать по целым дням работя по цели дни; отдыхать по воскресеньям почивам в неделя 9 (по сколько?— разпределение) по; дать детям по яблоку дам на децата по една ябълка; каж­ дый ученйк получйл по книге всеки ученик полу­ чи по една книга 10 (с думите скучать, тоска и т. н .) по, за; тоска по родине тъга по родината; скучать по детям тъгувам за децата И (с числ.) по; с вин. п.: по два (две), по три, по че­ тыре, по двести, по триста, по четыреста по 2, 3, 4 , 200, 300 , 400; с дат. п .: по одному (одной), по пятй, по шести..., по двадцатй по 1,5 , 6 ..., 20; по пятисот, по шестисот, по семисот, по девяти­ сот, по полтора, по полторы по 500, 600 , 700, 900, по един и половина, по една и половина III (с вин. п .— граница, предел) до; косы по пояс плитки до кръета; стоять по колено в воде стоя до колене във водата; прочитать кнйгу с первой по пятую главу прочета книгата от първа до пета глава включително IV (с предл. п. когда?, после чего?— време) след; по оконча­ нии института след завършването на института побёд|| а, -ы ж победа; День Победы Денят на победата; добйться ~ ы в игре спечеля по­ беда в играта победйтелЦ ь, -я м победител; оказаться ~ е м изляза (ста на) победител; ~ и в социалисти­ ческом соревновании победители в социалисти- ческото съревнование побед|| йть (/ л. ед. ч. не се употр.) , -йшь, ят св. (несв. побеждать) 1 кого в чём победя; ~ й т ь врага в бою победя противника в боя; ~ й т ь в социалистйческом соревновании спе-
ПОБ ПОВ челя социалистического съревнование 2 что на- двия; ''-'йть болезнь надвия болестта побе|| жать, -гу, -жйшь, - гут св. затичам (се), побягна; человек шёл медленно, потом ~ ж а л човекът вървеше бавно, после се затича; соба­ ка ~ ж а л а за хозяином кучето побягна след стопанина си побежда|| ть, -ю, -ешь, -ют нес в. (с в. побе­ дить) 1 кого в чём побеждавам; ~ т ь врага побеждавам врага 2 что надвивам; ~ т ь страх надвивам страха поберёжьЦ е, - я , мн. - я, поберёж | ий, -ьям с крайбрежие, бряг; морское ~ е морски бряг; жить на ~ е Чёрного моря живея на черномор­ ского крайбрежие поблагодарЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. бла- годарйть) кого-что благодаря; ~ й т ь к ого за внимание, за подарок благодаря на някого за вниманието, за подаръка; ~ й т ь к ого от всего сердца благодаря на някого от все сърце лобледнёЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. блед­ неть) пребледнея, побледней; ~ т ь от страха, от волнения пребледнея от страх, от вълнение; после болезни он похудел и ~ л след боледуване- тотой отслабна и побледня; лицо его ~ л о лице- то му побледня побрйться, побрё |юсь, -ешься, -ются св. (несв. брйться) обръсна се; ~ в парикмахерской обръсна се в бръснарница ( т а ) побыва|| ть, -ю, -ешь, -ют св. посети; ~ т ь в родном городе посетя родния си град; ~ т ь у сестры посетя сестра си; ~ т ь во многих теа­ трах посетя много театри; она ~ л а за гранй- цей тя е ходила в чужбина ловал|| йть, -ю, повал |ишь, -ят св. (несв. валить) кого-что повал я, съборя; ~ й т ь про­ тивника поваля противника повар, -а, мн. -а, -ов м готвач; работать ~ом в столовой работя като готвач в стол(а) по-вашему нареч. според вас поведении е, -я с поведение, държание; хо­ рошее, плохое ~ е добро, лошо държание; со­ блюдать правила ~ я спазвам правилата за по­ ведение повелйтельн|| ый, - а я , -ое, - ые повелителен; заповеден, заповеднически; ~ ы й тон заповед- нически тон ф ~ а я форма глагола г рам. по- велителна (заповедна) форма на глагола повёрЦ йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. вёрить) 1 кому-чему повярвам; вы мне ~или, и я вас не обману вие ми повярвахте и аз няма да ви излъжа; ~ йть сообщению повярвам на съобще- нието 2 в кого-во что повярвам; ~ить в успех повярвам в успеха поверн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. повора­ чивать) 1 кого-чт о обърна; ~ у т ь больного на другой бок обърна болния на друга та (му) страна; он отвётил, не ~ у в головы той отговори, без да си обърне главата; ~у ть ключ в замке завъртя ключа в ключалката 2 кого-что и без доп. завия, променя посоката; ~ у т ь за угол завия зад ъгъла; ~у т ь лодку к берегу насоча лодката към брега поверн|| уться, -усь, -ёшься, -утся св. (несв. поворачиваться) обърна се; ~ у т ь с я лицом к товарищу обърна се с лице към другаря си поверхности ь, -и ж повърхност; гладкая ~ ь стекла гладка повърхност на стъклото; на ~ и землй на повърхността на земята; чайки летают у самой ~ и воды чайките кръжат над самата повърхност на водата; подводная лодка пока­ залась над ~ ью моря подводницата се показа над повърхността на морето повё|| сить, -шу, -сишь, -сят св. (несв. вешать) 1что закача, окача; простра (пране); ~сить на окна шторы окача на прозорците пердета; ~ с ь т е пальто в шкаф сложете палтото си в гар­ дероба 2 кого обеся (екзекутирам) по-вйдимому вметн. д . изглежда; урожай в этом году будет хороший изглежда реколтата тази година ще бъде добра повлияЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. влиять) н а кого-что повлиял; ~ т ь иа события повлиял върху събитията повод, -а, мн. - ы, - ов м повод; смеяться по любому ~ у смея се по всеки повод; найтй ~ для ссоры намеря повод за скарване; рассер- дйться без всякого ~ а разсърдя се без повод поворачива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. по­ вернуть) 1 кого-что обръщам; он отвётил, не ~я головы той отговори, без да си обръща гла­ вата; ~ т ь ключ в замке завъртвам ключа в ключалката 2 кого-что и без доп. завивам, про- меням посоката; ~ т ь направо завивам на- дясно поворачива|| ться, -ю сь, -ешься, -ются несв. (св. повернуться) обръщам се; ~ т ь с я назад, спиной к двери обръщам се назад, с гръб към вратата поворот, -а м 1 обръщане; ~ ключа обръщане на ключа; ~ головы обръщане на главата 2 завой; автомобйль дёлает ~ автомобилът прави завой; из-за ~ а показалась машйна на завоя се показа кола повреждёни|| е, -я с повреда; найтй ~ е в автомобиле открия повреда(та) в автомобила; исправить ~ е отстраня повредата повторении е, -я с 1 повтаряне; ~ е болезни повтаряне на болестта 2 преговаряне; преговор; ~ е урока преговор на урока повтор!! йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. повто­ рять) что 1 повтори; ~ й т ь просьбу повтори молбата си; ~й т е , что вы сказали повторете какво казахте 2 повтори, преговоря; ~ й т ь к экзамену правила грамматики преговоря за излита граматичните правила повтор|| йться, -йтся, -ятся св. (несв. повто­ ряться) повтори се; болезнь ~ й л а с ь болестта 169
се повтори; стук в дверь ~йлся чукането на вра- тата се повтори повтори!| ть, -ю, -ешь, -ют несе. (св. повто­ рить) что 1 повтарям; ~ т ь ошйбки повтарям грешките 2 повтарям, преговарям; ~ т ь урок преговарям урока повтори|| ться, -ется, -ются несе. (се. повто­ риться) повтаря се повы|| сить, -шу, -сишь, -сит се. (несе. повы­ шать) что (против. понйзить) повиша; ~ с и т ь урожай, производйтельность труда повиша до- бива, производителността на труда повыс|| иться, -ится, -ятся се. (несе. повы­ шаться; против, понйзиться) повиши се; тем­ пература ~ и л а с ь температурата се повиши; лил ись темпы развития производства повиши- х а се темповете на развитие на производството повыша|| ть, -ю, -ешь, -ют несе. (св. повы­ сить) что (против, понижать) повишавам; ~ т ь требования, культурный уровень повишавам изискванията, културното равнище повыша|| ться, -ется, -ются несе. (св. повы­ ситься; против, понижаться) повишава се; после дождей ~ е т с я уровень воды в реке след дъждовете се повишава нивото на водата в ре­ ката повышении е, -я с (против, понижение) по- вишаване, повишение; ~ е температуры пови- шаване на температурата; ~ е требований к учащимся повишаване на изискванията към учащите се погасйть, погашу, погас |ишь, -ят св. (несе. гасйть) что (против, зажечь) загася, изгася; ~ огонь, лампу изгася огъня, лампата погасЦ нуть, -нет, -нут, мин. погас, -ла, -ло, -ли се. (несе. гаснуть) загасне, угасне; лампа ~ла лампата угасна погиба|| ть, -ю, -ешь, -ют несе. (се. погйбнуть) загивам; ~ т ь на войне загивам на война; зимой много растений ~ е т от холода през зи- мата много растения загиват от студа погиб|| нуть, -ну, -нешь, -нут, мин. погйб, -ла, -ло, -ли се. (несе. погибать) загина погла|| дить, -жу, -дишь, -дят св. (несе. гла­ дить I) кого-что погладя, погаля, помилвам; ~ д и т ь кошку погаля котката погля|| деть, -жу, -дйшь, -дят св. (несе. гля­ деть) погледна; погледам; ~дёть в окно по- гледна през прозореца поговори йть, -ю, -йшь, -ят се. (несе. гово­ рить във 2 знач.) поговоря, поприказвам; ~йть о делах, о погоде поговоря за работата, за вре- мето; мне нужно с вами ~ й т ь трябва да пого­ воря с вас погодЦ а, -ы ж (не бъркай с время) време; пасмурная ~ а мрачно време; перемена ~ ы промяна на времето; сегодня хорошая ~ а днес времето е хубаво; всё лето стояла жаркая ~ а (пре з) цялото лято времето беше горещо пов погружа|| ть, -ю, -ешь, -ют несе. (се. погру­ зить) кого-что во что потапям; ~ т ь весла в воду потапям греблата във водата погружа|| ться, -юсь, -ешься, -ются несе. (се. погрузйться) во что 1 също без доп. потапям се; ~ться в воду потапям се във водата; под­ водная лодка медленно ~ е т с я подводницата бавно се потапя 2 потъвам; ~ться в сон потъвам в сън погру|| зйть I, -жу, погруз |ишь, -ят се. (несе. грузить) кого-что натоваря; ~ з й т ь вещи на машйну натоваря багажа в колата погру|| зйть II, -жу, -зйшь, -зят св. (несе. погружать) кого-что в о что потопя погру|| зйться, - жусь, - зйшься, - зятся св. (несе. погружаться) во что 1 също без доп. по­ топя се; он ~зйлся в воду той се потопи във водата; колёса машины ~зйлись в грязь коле- лата на колата затънаха в калта 2 погьна; дом ~зйлся в темноту къщата потъна в тъмни- на под, подо (например: подо всеми, подо льдом, подо мной) предлог I с вин. и теор. п. 1 (с вин. п. куда?— посока, с теор. п. где?— място) под; машйна въехала ~ мост колата влезе под моста; стоять ~ мостом стоя под моста; поставить чемодан ~ стол сложа куфара под масата; собака сидйт ~ столом кучето е под масата; стоять ~ деревом стоя под дървото 2 (близост до нещо) край, до; поехать на дачу ~ Ленинград замина на вилата край Ленинград; жить ~ Москвой живея край Москва; дерево растёт ~ окном дървото расте до прозореца; дом стоит ~ горой къщ ата се намира в подно- жието на планината 3 (положение, състояние) под; попасть ~ дождь заваля (ме) дъжд; бе­ жать домой ~ дождём тичам в къщи под дъжда; поля ~ снегом полята са покрити със сняг; он находится ~ влиянием друга той е под влия­ ние на приятеля си II (с вин. п. когда?— време) срещу, в навечерието на; в ночь ~ Новый год вечерта срещу Нова година; ~ утро пошёл снег на разсъмване заваля сняг 2 (подо что?, как?— съпровод) под, в съпровод; петь ~ гитару пея в съпровод на китара; танцевать ~ звуки ор­ кестра танцувам под звуците на оркесгьра; спать ~ шум дождя спя, приспиван от шума на дъжда III с теор. п. I (признак, свойство) под, с; пароход ~ советским флагом параход със съветски флаг; жить ~ чужой фамйлией живея под чуждо име 2 (почему?, в результате чего?— причина) под; лёд тает ~ действием тепла ледът се топи под действието на топлината; ветки на- клонйлись ~ тяжестью плодов клоните се наве- доха под тежестта на плодовете подавать, пода|ю, -ёшь, -ют несе. (св. по­ дать) ] кого-что (по)давам; ~ больному ле­ карство давам на болния лекарство (то) 2 что подавам, сервирам; ~ обед сервирам обяд 3 что под 170
давам; докарвам; композирам; туристам подают автобус за туристите идва автобус 4 что пода- вам; ~ заявление подавам молба О ~ при- мёр кому давам пример на някого подавляющ|| ий7 -ая, -ее, -ие (често с думата большинство) преобладаваш; избрать кого ~ и м большинством голосов изберем н я к о г о с преоб- ладаващо мнозинство подарЦ ить, -ю, подар|ишь, -ят ее. (несв. да­ рить) кого-что кому-чему подаря; ~ й т ь дочери куклу подаря на дъщеря си кукла подарЦ ок, - ка м подарък; сделать ~ о к под­ руге направя на приятелката си подарък; полу­ чить много ~ к о в ко дню рождения получа мно­ го подаръци за рождения си ден пода|| ть, -м, -шь, -ст, подад|йм, -йте, -ут, мин. подал, подала, подал |о, -и с в. (несе. по­ давать) 1 кого-что (по)дам; ~ т ь женщине пальто подам на жената палтото; ~ й мне, по­ жалуйста, книгу со стола дай ми, моля ти се, книгата от масата 2 что подам, сервирам; ~ т ь чай, кофе сервирам чай, кафе; ~ т ь на ужин рыбу дам за вечеря риба 3 что дам; докарам; композирам; поезд уже подали влакът е вече композиран 4 что подам; ~ т ь заявление о при­ ёме в комсомол подам молба за приемане в ком­ сомола О ~ть голос обадя се; ~ть рукукому подам ръка на някого подбира|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. подо­ брать) кого-что 1 събирам, вдигам от земята; ~ т ь с полу игрушки вдигам от пода играчките 2 избирам, подбирам; ~ т ь ключ к замку избирам ключ за бравата подбород|| ок, -ка м {не бъркай с борода) брада, брадичка; двойной ~ о к двойна брадичка подвал, -а м мазе, зимник, изба; сутерен; глу­ бокий ~ дълбоко мазе; спуститься в ~ сляза в мазето; хранить картофель в ~ е държа карто- фите в мазето подвергай ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. под­ вергнуть) кого-что чему подлагам, излагам; ~ т ь больного осмотру подлагам болния на преглед; ~ т ь статью критике подлагам статия- та на критика подвергай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. {св. подвергнуться) чему подлагам се; ~ т ь с я опас­ ности подлагам се на опасност подвёрг|| нуть, -ну, -нешь, -нут, мин. под­ верг, -ла, -ло, -лн св. {несв. подвергать) кого- что чему подложа, изложа; ~ н у т ь свою жизнь опасности изложа живота си на опасност подверг|| нуться, -нусь, -нешься, -нутся, мин. подверг |ся, -лась, -лось, -лись св. {несв. под­ вергаться) чему подложа се подвиг, - а м подвиг; воинский, трудовой ~ войнишки, трудов подвиг; совершить ~ на вой­ не извърша подвиг през войната подводнЦ ый, -ая, -ое, -ые подводеи; ~ ы й камень подводен камък; ~ ы е растения подвод- под ни растения; ~ а я охота подводен лов О ~ а я лодка подводница подготавливай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. под­ готовить) кого-что подготвям; ~ т ь урок, доклад подготвям урок, доклад; ~ т ь кадры подготвям кадри подготавливаН ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. подготовиться) к чему подготвям се; ~ т ь с я к севу подготвям се за сеитба подготов|| ить, -лю, -ишь, -ят св. {несв. под­ готавливать) кого-что подготвя подготов|| иться, -ЛЮСЬ, -ишься, -ятся св. (несв. подготавливаться) к чему подготвя се подготовки а, -и ж подготвяне; подготовка; ~ а машйны к поездке подготвяне на колата за пътуване; ~ а доклада изготвяне на доклад(а); заниматься ~ о й к соревнованиям подготвям се за състезанията поддерж)! ать, -у, поддёрж |ишь, -ат св. (несв. поддерживать) 1 кого -ч т о поддържа, подкрепя; ~ а т ь раненого подкрепя ранения; ~ а т ь това­ рища в беде поддържа другаря си в беда 2 что поддържа; ~ а т ь разговор поддържа разговор поддёржива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (с в под­ держать) 1 кого-что поддържам, подкрепим; ~ т ь кого за руку, за плёчи подкрепим някого за ръката, за раменете; ~ т ь друга советом под­ държам приятеля си със съвет; ~ т ь чьё пред- ложёние подкрепим н еч и е предложение 2 что поддържам; —т ь перепйску, знакомство под­ държам кореспонденция, познанство поддёржк|| а, -и ж поддръжка, подкрепа; оказывать друг другу ~ у оказваме си подкрепа подел|| йться, -юсь, подёл |ишься, -ятся св. (несв. делйться във 2 знач.) чем с кем споделя; ~ й т ь с я с другом впечатлённями споделя впе- чатленията с приятеля си поджар|| ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. жарить) что изпържа, запържа; ~ и т ь мясо на сково­ роде изпържа месото в тигана поджечь, подож |гу, -жёшь, -гут, мин. под­ жёг, подожгл |а, -6 , -й св. (несв. поджигать) что подпали; ~ сарай подпаля плевнята поджигаН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. под- жёчь) что подпалвам; ~ т ь дрова подпалвам дървата подзёмнЦ ый, - ая, -ое, -ые подземен; ~ ы й взрыв подземен взрив; ~ ы е толчки подземни трусове; ~ ы й переход подлез подлежат. || ее, -его с г рам. подлог подлиннН ый, -ая, -ое, -ые; подлин|ен, -на, - но, -ны 1 оригинален; ~ ы й докумёнт оригина­ лен документ: на выставке мы вйдели ~ ы е ра­ боты художника и копии с них на изложбата видяхме оригинални работа на художника и техни(те) копия 2 (само п-ълн. ф .) истински, същински; он ~ ы й учёный той е истински учен поднимай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. под­ нять) 1 кого-что (против, опускать в 1 зн а ч .) под п
вдигам; ~ т ь тяжёлый ящик вдигам тежък сандък; ~ т ь и опускать руки вдигам и свалям ръце 2 что (против. опускать въе 2 знач.) вди­ гам; ~ т ь голову вдигам глава 3 что (по) вдигам, повишавам; ~ т ь производительность труда повишавам производителността на труда 4 что вдигам, започвам; ~ т ь восстание вдигам въста- ние поднима|| ться, -ю сь, -ешься, -ются несв. (св. подняться) 1 (против. спускаться) изкачвам се; ~ т ь с я по лестнице, на лифте изкачвам се по стълбата, с асансьор 2 изгрявам; лётом солнце ~ е т с я рано през лятото слънцето изгрява рано 3 ставам, изправям се; ~ ть ся со стула ставам от стола 4 (против, опускаться в 3 знач.) вди­ гам се; наддорогой ~лась пыль над пътя се вди- гаше прах 5 (само 3 л.) покачва се; у больно­ го ~ е т с я температура болният вдига темпе­ ратура 6 (само 3 л.) започва; на море ~ется буря в морето започва буря поднять, подниму, поднйм]ешь, - ут, мин. поднял, подняла, поднял |о, -и с в . (несв. под­ нимать) 1 кого-что (против, опустить в 1 зн а ч .) вдигна; ~ что с земли вдигна н ещо от земята; ~ чемодана внести в вагон вдигна куфара и го внеса във вагона; ~ ребёнка на руки вдигна детето на ръце; ~ мяч над головой вдигна топ- ката над главата си; ~ занавес вдигна завеса- та; ~ крышку рояля вдигна капака на рояла 2 что (против, опустить въ в 2 знач.) вдигна; ~ глаза вдигна очи 3 что (по) вдигна, повита; ~ производительность труда по в и та произво­ дителността на труда 4 что вдигна, започна; ~ тревогу вдигна тревога; дети подняли крик и шум децата вдигнаха врява подняться, поднимусь, поднйм |ешься, - утся, мин. поднялся, поднял |ась, -ось, -йсь св. (несв. подниматься) 1 (против, спуститься) (из)кача се; ~ на крышу изкача се на покрива 2 изгрея; луна уже поднялась луната вече изгря 3 стана, изправя се; все поднялись с мест всички стана- ха от местата си 4 (против, опустйться в 3 зн а ч .) вдигна се; самолёты поднялись в воздух само- летите се издигнаха във въздуха 5 (само 3 л.) покачи се; у больного поднялась температура болният вдигна температура 6 (само 3 л.) за- почне; поднялся ветер излезе вятър подо вж. под подобнЦ ый, - ая, -ое, - ые подобен; я уже встречал ~ ы х людей срещал съм подобии хо­ ра; ~ о е чувство он испытал давно подобно чув­ ство той бете изпитал отдавна О и тому ~ое (и т. п .) и тем подобии (и под.); и тъй нататък (и т. н .); в магазине продают бумагу, каранда­ ши, ручки и т. п. в магазина продават хартия, моливи, писалки и т. н.; ничего ~ о г о нищо по­ добно подобрать, подбер [у, -ёшь, -ут, мин. подобрал, подобрала, подобрал |о, -и св. (н есв . подбирать) под кого-что 1 събера, вдигна от земята; ~ с полу игрушки вдигна играчките от земята 2 избера, подбора; ~ несколько интересных книг подбера няколко интересни книги; ~ людей для похода подбера хора за поход подожд|| ать, -у, -ёшь, -ут, мин. подождал, подождала, подождал |о, -и с в. кого -что, ч е г о и без доп. почакам; ~ а т ь товарища почакам другаря си; поезд опаздывает, вам придётся ~ а т ь влакът закъснява, (ще) трябва да поча- кате подозревав ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого -что в чём подозирам; ~ т ь к о г о в измене подозирам някого в измяна подозрении е, -я с подозрение; ~ е в убийстве подозрение в убийство; вы зы ват ь ~ е предизвик- вам подозрение подозрйтельн|| ый, - ая, -ое, - ые; подозри­ телен, подозрйтельн| а, -о, -ы подозрителен; ~ ы й человек подозрителен човек; ~ ы й посту­ пок подозрителна постъпка подойЦ тй, -ду, -дёшь, - дут, мин. подош|ел, - л а, -л6, -лй св. (несв. подходить) 1 к кому-чему (против, отойтй в } зн а ч .) приближа се, дойда по-близо; ~ т й к окну приближа се до прозо- реца; подошёл незнакомый человек приближи се непознат човек 2 к чему (против, отойтй във 2 знач.) наближа, приближа се; к берегу подошла лодка към брега се приближи лодка 3 к чему отнеса се; серьёзно ~ т й к делу сериоз- но се отнеса към работата 4 кому, к чему стане, прилег не; пальто мне подошло палтото ми стана подошвЦ а, -ы ж подметка; кожаная, рези­ новая ~ а кожена, гумена подметка; туфли на толстой ~ е обувки с дебела подметка подпи|| сать, -шу, подпйш|ешь, -ут св. (несв. подписывать) что подпита; ~ с а т ь договор, при­ каз подпита договор, заповед подпйсываЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. под­ писать) что подписвам; ~ т ь документы подпи- свам документа подписЦ ь, -и ж подпис; неразборчивая ~ ь нечетлив подпис; ставить ~ ь слагай подпис подража(| ть, -ю, -ешь, -ют н есв. кому-чему подражавам, имитирам; ~ т ь пению птиц имити- рам пеенето на птиците; ~ т ь известному ар­ тисту подражавам на известния артист подробно парен, подробно; ~ рассказать о своей жизни разкажа подробно за своя живот подробности ь, -и ж (обикн. мн.) подробност; рассказать содержание кнйги со всеми ~ям и разкажа съдържанието на книгата със всички подробности подробн{| ый, -ая, -ое, -ые; подроб|ен, -на, - но, -ны подробен; ~ ы й отчёт подробен отчет; составить ~ ы й план доклада съставя подробен план на доклада подруг|| а, -и ж приятелка, другарка; ~ а детства приятелка от детинство; ~ и по школе, под 172
по институту приятелки от училище, от инсти­ тута подтверЦ дйть, - жу, -дйшь, -дят св. (несв. подтверждать) что потвърдя; он ~ д й л , что при­ дёт завтра той потвърди, че ще дойде утре подтверждён ть, -ю, -ешь, -ют несв. (се. под­ твердить) что потвърждавам; ~ т ь чьи слова потвърждавам нечии думи; исключения ~ ю т правило изключенията потвърждават прави­ лоTM подума II ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. думать в 1 знач.) о ком-чём, над чем и без доп. помисля; ~ т ь о будущем помисля за бъдещето; ~ть о детях помисля за децата под Подушка подушк|| а, -и, мн. подуш|ки, -ек, -кам ж възглавница подход, - а ж 1 приближаване, наближаване 2 подстъп; удобный ~ к реке удобен подстъп към реката 3 подход; правильный ~ к делу пра­ вилен подход към работата; найти ~ к своим ученикам намеря подход към учениците си подходить, подхожу, подход) ишь, -ят н е с в . (св. подойти) 1 к кому-челу (против, отходить в / знач.) приближавам се; ~ к школе, к товарищам приближавам се към училището, към другарите си 2 к чему (против, отходить в ъ в 2 зн а ч .) наближавам, приближавам се; поезд подходит к станции влакът наближава гарата 3 к чему отнасям се, подхождам; серьёзно ~ к делу сернозно се отнасям към работата 4 кому, к чему става, приляга; подхожда, отива (ми) ; костюм мне не подходит, он мне велик костюмът не ми става , голям ми е; этот ключ подходит к замку този ключ става за бра- вата подходящ|| ий, - ая, -ее, -ие подходящ; ждать ~ е г о случая чакам подходящ случай; пору- чйть работу —'ему человеку възложа работата на подходящ човек подчёркивал ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. под­ черкнуть) что подчертавам; —ть слова крас­ ным карандашом подчертавам думите с червен молив; —'т ь значение социалистического сорев­ нования подчертавам значението на социали­ стическою съревнование подчерки|| ^ть, -у, -ешь, -ут св. (несв. под­ чёркивать) что подчертая; ~ у т ь строку под- чертая реда (един ред) подчин|| йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. подчи­ нять) кого-что кому-чему подчиня; ~ й т ь кого своему влиянию подчиня н як ого на своето влияние подчин|| йться, -юсь, -йшься, -ятся св. (несв. подчиняться) кому-чему подчиня се; ~ йться приказу подчиня се на заповедта подчиня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (се. подчи­ нить) кого-чт о кому-чему .подчинявам; ть чувства разуму подчинявам чувствата на разу­ ма; ~ т ь личные интересы общественным под­ чинявам личните (си) интереси на обществените подчиня || ться, -юсь, - ешься, - ются несв. (св. подчиниться) кому-чему подчинявам се; ~ т ь с я законам подчинявам се на законите подъезд, - а м вход; такси остановилось у ~ а таксито спря до входа подъезжа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. подъе­ хать) к кому-чему пристигам, приближавам се (с превозно средство); ~ т ь к городу прибли­ жавам се към града подъём, - а м 1 (против, спуск) (по)вдигане, издигане; изкачване; ~ груза, флага вдигане на товар(а), на знаме(то); устать при ~ е в гору уморя се при изкачването 2 (на)нагор- нище, стръмнина; крутой ~ стръмно нанагор- нище 3 подем, издигане, напредък; промыш­ ленный, экономический ~ промишлен, иконо- мически подем; ~ производства, науки подем на произволството, на науката 4 подем, въо- душевление; испытывать творческий ~ изпит- вам творчески подем; играть на сцене с ~ ом играя на сцената с въодушевление подъёЦ хать, - ду, - дешь, - дут св. (несв. подъезжать) к кому-чему пристигна, приближа се (с превозно средство); ~хать к дому, к остановке приближа се към къщи, към спир- ката поезд, -а, мн. - а, -ов м влак; скорый ~ бърз влак; расписание ~ о в разписанието на вла- ковете; сесть в (на) ~ кача се на влака; ехать ~ом (на поезде) пътувам с влак; ~ ушёл влакът замина; ~ прибывает через пять минут влакът пристига след 5 минути поезд:|| а, - и, мн. поезд |ки, - ок, -кам ж отиване, пътуване, излет, екскурзия; ~ а в Москву, на дачу отиване в Москва, на вилата; ~ а по стране, за границу пътуване из стра- ната, в чужбина; ~ а за город излет извън града; совершить дальнюю ~ у направя далечно пътешествие поесть, поём, поёшь, поёст, поед |им, -йте, -ят, мин. поел, поёл |а, -о, -и св. (несв. есть) чего и без доп. (по)хапна; нахраня се; ~ супу хапна супа; ~ перед уходом из дома похапна преди да изляза; я уже поёл вече се нахраних поёхать, поёд |у, -ешь, -ут св. тръгна, замина. отпътувам (с превозно средство); ~ в Москву иа поезде замина за Москва с влак; ~ в дом отдыха, на экскурсию, за границу замина за почивна станция, на екскурзия, в чужбина; ~ на неделю к родным замина за една сед­ мица при роднини(те си) ПОЕ п 173
пож пожалё|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. жалеть) 1 кого-что съжаля; ~ т ь сироту съжаля сира- чето2очёмисъссъюзчтосъжаля;он~л, что не пошёл в театр той съжали, че не отиде на театър; ты ещё ~ е ш ь об этом ще съжаляваш за това 3 что и чего досвидее (ми) (се); он ~ л деньги (денег) досвидя му се за парите пожал || оваться, -уюсь, -уешься, -уются св. (несв. жаловаться) на кого-что 1 също със съюз что оплача се; больной ~овался врачу на плохой сон болният се оплака на лекаря от безсъние 2 подам жалба, оплача се; ковать­ ся в суд подам жалба в съда пожалуйста частица моля (ви се ); заповя- дайте; извинйге, ~ извинете, моля; закрой окно моля те, затвори прозореца; скажите, как пройти к вокзалу моля ви се, как да стигна до гарата?; садитесь, ~ седнете, моля; можно мне взять эту кнйгу?— ~ мога ли да взема тази книга?— заповядайте пожар, - а м пожар; лесной ~ горски пожар; вспыхнул ~ избухна пожар; в доме возник ~ в къщата избухна пожар; тушить ~ гася по­ жар (а) пожать, пожм[у, -ешь, -ут св. {несв. жать в 1 знач. и пожимать) что стисна; ~ руку кому ръкувам се, стисна ръката на някого: ~ друг другу рукн стиснем си ръцете О ~ пле­ чами вдигна (свия) рамене пожелани|| е, -я с пожелание; новогодние ~ я новогодишни пожелания; ~ е счастья, успеха пожелание за щастие, з а успех пожела|| ть, -ю, -ешь, -ют св. {несв. желать) 1 чего, с инф. и със съюз чтобы пожелая, поискам; я не ~ л его вйдеть не пожелах да го видя 2 кому чего и с инф. пожелая; ~ть кому здоровья, счастья, успехов пожелая па някого здраве, щастие, успехи пожёртвЦ овать, -ую, -уешь, -уют св. {несв. жертвовать) кем-чем пожертвувам; ~ овать своими интересами, своей жизнью пожертву­ вам интересите си, живота си пожил|| ой, -ая, -ое, -ые {не бъркай с взрос­ лый в 1 зн а ч .) възрастен, човек в напреднала възраст; ~ о й человек възрастен човек пожимаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. пожать) что стискам; ~ т ь друг другу руки стискаме ръцете си 0 ~ т ь плечами вдигам (свивам) ра­ мене позабо|| титься, - чусь, -тишься, -тятся св. {н есв. заботиться) о ком-чём погрижа се; ~титьсяоботцепогрижасезабащаси позавйд|| овать, -ую, -уешь, -уют св. {несв. завидовать) кому-чему завидя; —овать успе­ хам завидя на нении успехи позавтрака|| ть, -ю, - ешь, -ют св. {несв. завтракать) закуся (сутрин); — в, он ушёл на работу (след) като закуси, той отиде на ра­ бота позавчера парен. завчера, онзи ден; это случилось ~ това се случи завчера позвать, позов [у, - ёшь, - ут, мин. позвал, позвала, позвал |о, -и св. (несв. звать в I знач.) к о г о повикам; поканя; ~ к телефону повикам на телефона; ~ знакомых в театр поканя позна- тите си на театър позволЦ игь, -ю, -ишь, -ят св. (несв. позво­ лять) кому что и с инф. позволя; ~ьте мне уйти позволете ми да си (от)ида; дела не ~и ли ему уехать работата не му позволи да замине позволя|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. позво­ лить) кому что и с инф. позволявам; мать не ~ е т детям гулять вечером майката не позво- лява на децата да се разхождат вечер позвонЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. звонйть) 1 позвъня; кто-то ^ й л в дверь някой позвъни на вратата 2 обадя се, потърся по телефона, телефонирам; ~ й т е мне сегодня вечером обадете ми се до вечера позднЦ ий, -яя, -ее, -ие (против. ранний) 1 късен; ~ и й вечер късна вечер; с ранней весны до ~ е й осени от ранна пролет до късна есен; вернуться домой ~ е й ночью върна се в къщи късно през нощта 2 късен, закъснял; ~ и й гость късен гост; ~ я я любовь закъсняла любов; ~ и й урожай закъсняла реколта; в этом году была ~ я я весна тази година пролетта закъсня поздно, сравн . ст. позднее и позже (против. рано) 1 нареч. късно; поезд отправляется ~ вечером влакът тръгва късно вечерта; ~ про­ сыпаться, вставать, ложйться късно се събуж- дам, ставам, лягам; отец возвратился с рабо­ ты ~ бащата се върна от работа късно 2 безл. като сказ, късно е; уже пора ло­ жйться спать вече е късно. време е да (си) лягаме поздороваЦ ться, -ю сь, - ешься, -ются св. (несв. здороваться) поздравя (се); дети ~ли сь с учйтельницей децата поздравиха учителка- та; ~ться за руку ръкувам се поздрав|| нть, -лю, - ишь, -ят св. (несв. поздравлять) кого с чем поздравя, честитя; ~ кого с праздником честитя на някого празника поздравлении е, -я с I поздравяване 2 позд­ равление, честитка поздравляЦ ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. поздравить) к ого с чем поздравявам, честитя; ~ кого с днём рождения честитя на някого рождения ден позже неазм. 1 сравн. ст. на поздно по- късно; мы увидимся сейчас нет времени ще се видим по-късно, сега няма време 2 нареч. после; ~ я расскажу вам о себе после ще ви разкажа за себе си позйциЦ я. - и ж 1 позиция, разположение; занять удобную — ю заема удобна позиция; захватйть ~ и врага завладея вражеските поз 174
позиции 2 позиция, становищ е; изложить свою — ю изложа становището си; оставаться на прежних — ях оставам на предишните (си) позиции познакомЦ иться, -люсь, -ишься, -ятся св. (несв. знакомиться) с кем-чем и без доп. запозная се; они — ились в экспедиции те се запознаха в екопедицията; — иться с усло­ виями жизни, с новой книгой запозная се с условията за живот, с новата книга позорнМ ый, -ая, -ое, -ые; позор |ен, -на, -но, -ны позорен; — ый поступок позорна постъпка; — ая ложь позорна л ъжа; —ое отступление позорно отстъпление поискЦ и, -ов мн. търсене, издирване; после долгих — ов мы нашлй нужный дом след дълго търсене намерихме нужната къща; — и редкой кнйги търсене на рядка книга поить, пою, поишь, поят н есв. (св. напойть) кого чем поя, напоявам, давам да пие; — ре­ бёнка давам на детето да пие; — больного с ложки давам на болния да пие с лъжица пойма!! ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. ловйть) кого-что хвана, уловя; кошка —ла мышь котката хвана мишка (та ); — ть крупную рыбу уловя голяма риба пойтй, пойд | у, - ёшь, - ут, мин. пош |ёл, -л а, -ло, -ли св. 1 тръгна; — по дороге тръгна по пътя; поезд пойдёт без остановок влакът е експресен 2 отида, тръгна; — на работу отида на работа 3 (само 3 л .) започне да излиза, да изтича, да се разнася; из трубы пошёл дым от комина започна да излиза дим 4 (само 3 л .) мине, простре се; гранйца пойдёт по реке границата ще мине по реката 5 (само 3 л.) започне (да тече, да минава); пошла вторая неделя канйкул започна втората седмица от ваканцията 6 (само 3 л.) (по)тръгне; работа пошла хорошо работата (по)тръгна добре 7 (само 3 л.) завали; пошёл дождь, снег заваля дъжд, сняг 8 (само 3 л.) дава се, изпълиява се; скоро пойдёт новый фильм скоро ще дава т нов филм 9 (само 3 л.) кому стане; отива, прилича; это платье тебе не пойдёт тази рокля няма да ти отива пока 1 парен, засега, временно; подождй — здесь почакай засега тук 2 парен, засега, още; он — ещё учится той още се учи; — ещё мы ничего не знаем об этом засега още нищо не знаем за това 3 съюз докато; — шёл дождь, мы сидели дома докато валеше (дъж д), бяхмс в къщи; он шёл, — не устал той вървя, докато не се умори О до тех пор, — докато; он говорйл до тех пор, — его не прервали той говори докато не го прекъснаха пока!! зать, -жу, покаж|ешь, -ут св. (несв. показывать) 1 кого-что покажа; —зать ту- рйстам город покажа на туристите града; — з а ть ребёнка врачу заведа детето на лекар, поз термометр —зал десять градусов мороза тар- мометърът показа 10 градуса студ 2 на ко ­ го-что посоча; —зать глазами на стул посоча с очи стол (а) 3 что и със съюзи покажа, обясня; —жите, пожалуйста, как пройти к вокзалу покажете (ми) моля как да стигна до гарата; мне —зали, как работает машина показаха ми как работа машината 4 что пока­ жа, прояви; — зать хорошие знания прояви добри познания 5 что прожектирам; нам пока­ жут новый фильм ще ни прожектират нов филм пока|| заться I, -жусь, покаж |ешься, - утся св. (несв. казаться) кем-чем и каким сторя се; вода —залась ему холодной водата му се стори студена пока!! заться II, -жусь, покаж [ешься, -утся св. (несв. показываться) покажа се, появя се; в дверях — зался незнакомый человек на вратата се появи непознат човек; из-за туч — з а л о сь солнце през облаците се показа слън- це; у нее на глазах —зались слёзы очите й се насълзиха показыва|| т ь, -ю, - ешь, -ют несв. (св. показать) 1 кого-что показвам; —ть свой кнй­ ги товарищу показвам своите книги на другаря си; часы — ют полночь часовникът показва полунощ 2 на кого-что посочвам; — ть рукой на самолёт посочвам с ръка самолет (а) 3 что и със съюзи показвам, обяснявам; —ть дорогу показвам пътя 4 что показвам, проявя- вам; не —ть своего волнения не издавам вълнението си 5 что давам , прожектирам; в нашем кинотеатре — ют новый фильм в нашето кино дават нов филм О не ~ ть виду не давам вид, не давам да се разбере показ ыва|| ться, -юсь, - ешься, - ются несв. (св. показаться) показвам се покоЦ й, -я м покой, спокойствие; больному нужен —й болният се нуждае от покой; в доме тишина и —й в къщата е тихо и спо­ койно; не находйть себе — я не намирам покой; оставлять/оставить кого в —е оставим/оставн на мира, на спокойствие някого; оставь меня в — е! остави ме на мира! поколёниЦ е, - я с поколение; молодое — е младо поколение; люди старшего — я хора от по-старото поколение покраЦ сить, ~шу, - сишь, - сят св. (несв. красить) что боядисам; —сить скамейку боя- дисам пейката покраснёЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. крас­ неть) почервенея, изчервя се, зачервя се; он —л от стыда той се изчерви от срам; руки — ли от холода ръцете (ми) се зачервиха от студа покрыва|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. покрыть) 1 кого-что чем покривам; завивам; — т ь стол скатертью покривам масата с пок- ривка 2 (само 3 л.) что покрива, закрива; пок п 175
пол облака густо ~ ю т нёбо облаците плътно покри- ват нсбето покрыть, покро|ю, -ешь, -ют св. (несв. покрывать) 1 кого-что чем покрия; завия 2 {само 3 л .) что покрие, закрие; снег покрыл землю снегът покри земята покупатели ь, -я м купувач; продавец вежливо обслуживает ~ я продавачът вежливо обслуж- ва купувача покупательниц!! а, -ы ж купувачка покупай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (с в. купить) кого-что (против. продавать) купувам; ~ т ь продукты в магазине купувам продукта в магазина, пазарувам покупкН а, -и, мн. покуп |ки, -ок, -кам ж 1 ку- пуване, покупка; — а продуктов, книг купува- не на продукта, на книги; делать ^ и правя покупки; сделать ~ у направя покупка 2 покупка, нещо купено; дешёвая, дорогая ~ а евтина, скъпа покупка; пойти за ~ а м и отида да пазарувам пол I, -а, предл. о -е, на -у; мн. -ы, -ов м под; дюшеме; деревянный, каменный ~ дър- вен, каменей под; мыть, красить ~ ы мия, боядисвам пода пол II, - а м пол; мужской, женский ~ мъж- ки, женски пол; лица обоего ~ а липа от двата пола пол... и (пред думите, започващи с гласно или л) пол- първата част на сложны думы половин; полгода половин година; полстакана половин чаша; полчаса половин час; пол-окна половин прозорец; пол-яблока половин я бъл ка; пол-листа половин лист полага|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. {св. положиться) на кого-что разчитам, доверявам се, облягам се (на някого)\ ~ться на друзей разчитам на приятели (те си) полдень, полудня и полдня м (против. пол­ ночь) пладне; жаркий летний ~ горещо лятно пладне; спать до полудня спя до обед пол|| е, -я, мн. - я, -ей с 1 поле; рвать цветы в ~ е бера цветя в полето; ехать по полю (по полю) пътувам през полето; идти ~ е м вървя през полето 2 поле, нива; колхозное ~ е колхоз- на нива; ~ я пшеницы, ржи поля, засети с пше­ ница, с ръж; работать в (на) ~ е работя на по­ лето 3 (обикн. мн.) бялото поле (на книга, тет­ радка) ; замечания на ~ я х забележки на полето (на книгата) О ~ е боя (битвы, сражения) бойно поле полев|| ой, -ая, -ое, -ые полски; ~ ы е растения, цветы полски растения, цветя; ~ ы е работы полската работа полезно парен, и безл. като сказ. (против. вредно) полезно; купаться в море очень ~ да се къпеш в морето е много полезно полёзн|| ый, -ая, -ое, -ые; полез |.ен, -на, -но, - ны (против, вредный) полезен; ~ ы й совет поле­ пок зен съвет; ~ о е растение полезно растение; про­ гулки ~ ы для здоровья разходките са полезни за здравето полёт, -а м полет, летене; быстрый ~ ласточ­ ки бързото летене на ластовичката; ~ на Луну полет към Луната; отправиться в ~ тръгна на полет поле|| тёть, -чу, -тишь, -тят с в . полетя; излети; ~ тёть на самолёте замииа със самолет; ~тёть в космос излетя в космоса; птицы ~ т ё л и пти- ците хвръкнаха; камень ~ тё л в воду камъкът полетя във водата полза|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (ср. ползти) пълзя; ребёнок не умеет ходить, он ещё ~ е т детето не може да ходи, то още пълзи полз|| тй, -у, -ёшь, -ут, мин. полз, ползл{а, - о', -й несв. (ср. ползать) пълзя; муха ~ ё т по стеклу мухата пълзи по стъклото полива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. полйть) кого-чт о поливам; ~ т ь цветы, огород поливам цветята, зеленчуковата градина поликлйник|| а, -и ж поликлиника; районная, детская ~ а районна, детска поликлиника; об­ ратиться в ~ у отида в поликлиниката; вызвать врача из ~ и извикам лекар от поликлиниката политик|| а , -и ж политика; внутренняя, виёш- няя ~ а государства вътрешна, външна полити­ ка на държавата; международная ~ а междуна­ родна политика; осуществлять мйра водя мирна политика политйческ|| ий, - ая, -ое, - ие политически; ~ а я деятельность, борьба политическа дейност, борба; ~ и е партии политически партии полйть, ПОЛЬЮ, ПОЛЬ|ёшь, -ют, мин. полил и полил, полила, полило и полйло, полили и полй- ли, повел, полёй св. (несв. поливать) кого-что полея; ~ улицу измия улицата полк, -а, предл. о -ё, в -у м полк; командйр ~ а командир на полк (а); онй служйли в одном ~ у те са служили в един полк полкЦ а, -и, мн. пол |ки, -ок, -кам ж рафт, полица, лавица; етажерка; книжная ~ а рафт за П книги; ~ а для посуды полица за съдове; бельё лежит в шкафу на вёрхней ~ е бельото е в гар­ дероба на горния рафт полковник, -а м полковник; получить звание ~ а получа чин полковник; приказ ~ а заповед на полковника полностью нареч. напълно, изцяло. докрай; я ~ согласен с вами напълно съм съгласен с ва с; ~ закончить работу окончателно завърша 176
пол пол таботата (си) 0 целиком и ~ изцяло, напъл* то полночь, полуночи и полночи ж ( прот ив. пол­ день) полунощ, среднощ; настала ~ насгьпи аолунощ; ложиться сп ать не раньше полуночи лягам си не по-рано от полунощ; вчера я вер­ нулся домой к полуночи снощи се върнах в къщи тъм полунощ полн|] ый, - ая, -ое, -ые; полон, полна, полно а полно, полны и полны 1 ( прот ив. пустой) Фълен; ~ ы й стакан воды пълна чаша с вода; театр сегодня полон днес театърът е пълен; домната полна людей стаята е пълна с хора 2 {само пълн. ф ,) пълен; изчерпателен; ~ ы й от­ чет о работе пълен отчет за работата; ~ о е собрание сочинений пълно събрание на съчине- шята; ~ о е среднее образование завършено соедно образование; класс пришёл в ~ о м со­ ставе класът дойде в пълен състав 3 (само пълн. 3.) пълен; абсолютен; ~ ы й покой пълен покой; ^ а я свобода пълна свобода; работать в ~ у ю гиду работя с всички сили; иметь н а что ~ о е аво имам пълно право на нещо 4 пълен, дебел; - ~ый мужчина пълен мъж 0 ~ ы е прилага­ тельные, ~ ы е формы прилагательных грам. гьлни прилагателни, пълни форми на прилага- телните; в ~ о й мере напълно половинj| а, -ы ж половина; ~ а яблока поло- дин ябълка; два с ~ о й километра два километра Половина яблока %половина; сделать ~ у дела свърша работата «аполовина; прошла ~ а л ё та измина половина- ~а лято; обедать в ~ е второго обядвам в един ш половина положении е, -я с 1 (место)положение, раз- ■ оложение; географическое ~ е страны гео- - э афско(то) положение на страната; определить судна в море определи положението на ко- раба в морето 2 положение; ~ е руки при письме ■ сложение (то) на ръката при писане; принять удобное ~ е за ема удобно положение; сидеть, ■ е меняя ~ я седя, без да променям положението си 3 положение, състояние; внутреннее, эконо­ мическое ~ е страны вътрешното, икономическе- *. положение на страната; ~ е человека в 66- ■ естве положението на човека в обществото: «казаться в трудном ~ и окажа се в затрудне-о деложение4 положение,наредба, правилник; ~ е : премировании наредба за разпределяне на шрвчни награди О входить/войти в чьё ~ е клдгзам/вляза в нечие положение; выходить вын- ии из ^ я излизам/изляза от положението положительно парен, {против, отрицательно) положително; оценить работу ~ оценя работата положител но положйт^льн!) ый, -ая, -ое, -ые (против, отри­ цательный) положителен; ~ ы й ответ положите- лен отговор; ~ а я характеристика положителна характеристика; ~ ы й герой романа положи­ телен герой на романа; оказывать ~ о е влияние на кого оказвам положително влияние върху някого положить, положу, полож |ишь, -ат св. (несв. кл асть) кого-что сложа, поставя: ~ книгу на стол сложа книгата на масата; ~ платок в сумку сложа кърпа(та) в чантата си; ~ руку на плечо сложа ръка на рамото (му): ^ масла в кашу сложа масло в кашата 0 ~ начало чему сложа начало на к еш е: это учение поло­ жило начало новому направлению в науке това учение сложи начало (то) на ново направление в науката; ~ конец чему сложа край на нещо; ~ конец спорам сложа край на споровете; ~ в основу <егс сложа в ссновата на нещо полож йться. - усь. полож|ншься, -атся св. (несв. полагаться -.д когс-что разчитам; доверя се, облегна се: ^ йться на свой опыт разчитам на опита си полос а. -ы. \ и полосу, мн. полосы, полос, -ам >. 1 -е о_г. ивида: райе; ~а света ивниг С5е~л -чг. ткань с ейннмн н белыми ~ам и плат на с*ни и бел? эайета 2 нвица, продълго- вато пап-е зе^'Я- лесная ^ а горски пояс; ~ а степей степе-: пояс самолёт попал в ~ у тумана самолет--~ в зона на мъгла полоск а, -н, м - полос Iки, -ок, -кам ж черта. Изида. 0 2 ткань з плат на райета полотенц е -а ч~ полотен |ца, -ец, -цам с къегз ~е_ •-г кухонное кухненска кърпа; П баниое^е = вытереть лицо ~ е м избърша ■«OJ -- &. -а. полоз |на. - ен, -нам, с плат- 6 елое шёлковое —о бяло, копринено плат- ■ росты-в из —а Iдол ни) чаршафи от плат- блед-»# как ^ о бял като платно - Q JTOT2- волутора н. с един и половина; едно полторы, полутора ж ч исл. една ^ литра молока литър и половина и. -- — *oji а и половина; в полутора *«и. от деревни на километър и половина 177 13-612
пол пом от селото; около полутора суток почти (едно) денонощие и половина; полторы страницы ст ра ­ ница и половина полуостров, -а . мн. - а , -ов м полуостров; Ита- Полуостров лия расположена на ~ е Италия се намира на полуостров получа|[ ть, -ю, -ешь, -ют нес в. ( с в . получить) что получавам; ~ т ь подарок, письмо, телеграм­ му получавам подарък, писмо, телеграма; ~ т ь зарплату получавам заплата; ~ т ь знания, обра­ зование получавам знания, образование; ~ т ь заказ получавам поръчка; ~ т ь бензин из нефти добивам бензин от нефт; ~ т ь благодарность получавам благодарност; ~ т ь развитие полу­ чавам развитие получа!) ться, -ется, -ются несв. {св. полу­ читься) получава се, излиза, става; у меня не ~ется задача не ми излиза задачата; часто ~ л и с ь неприятности често ставаха неприят­ ности получ|| йть, -у, получ|ишь, -ат св. (несв. по­ лучать) что получа; ~ й т ь орден, премию получа орден, премия; ~ й т ь звание офицера получа офицерски чин; ~ й т ь хорошую профессию полу­ ча добра професия; ~ й т ь приказ получа запо- вед; мы ~ й л и приглашение на свадьбу получих- ме покана за сватба; ~ й т ь бензин из нефти добия бензин от нефт; ~ й т ь выговор получа мъмрене; он ~ й л большое удовольствие от этой поездки той получи голямо удоволствне от това пътуване; ~ й т ь распространение получа раз- пространение; ~ й т ь признание публики получа признанието на публиката получи Я ться, получ |ится, - атся св. {несв. получаться) получи се, излезе, стане; рисунок ~ л с я хороший рисунката излезе хубава; фото­ графия не ~лась снимката не стана; ~лась неприятность стана (една) неприятност польз|| а, -ы ж (против. вред) полза; прино­ сить ~ у обществу нося полза на обществото; работать с ~ о й для дела работя ползотвор- но; это принесёт вам ~у това ще ви е от полза пользоваться, пользу |юсь, -ешься, -ются н есв. чем 1 използвам, ползвам се от, служа си с нещо; ~ инструментом използвам инструмент(а); ~ словарём при переводе служа си с речник при превод 2 ползвам се с н ещ о; ~ авторитетом, влиянием, успехом у читателей ползвам се с а в ­ торитет, влияние, успех сред читателите; эти товары пользуются большим спросом тези стока много се гьрсят полюб!) йть, -лю, полюб|ишь, -ят св. (несв любить) кого-что обикна; ~ й т ь в первый раз* всей душой обикна за пръв път, с (от) цялата си душа; ~ й т ь искусство обикна нзкуството полюс, - а м полюс; экспедйция на Сёверны! ~ експедиция на Северния полюс поместить, поме|щу, -стйшь, -стят св. {несв помещать) кого-что поставя, сложа; ~ посуду в шкаф сложа съдовете в шкафа поме|| стйться, - щусь, помёст| ишься, -ятся св. {несв. помещаться) побера се, събера се: все вещи ~стйлись в чемодане всички неща се събраха в куфара; в одном автобусе турист ие поместятся в един автобус туристите няма да се поберат помета)! ть I, -ю, -ешь, -ют св. {несв. ме­ шать 1) кому-чему, често с инф. попреча; пло­ х а я погода ~ л а нашей поездке за город лошото време попречи на нашия излет извън града, явамне~ю? нямалнда випопреча? помеша|| ть 11, -ю, -ешь, -ют св. {несв. ме­ шать 11) что чем разбъркам; ~ т ь суп, кашу разбъркам супата, кашата помеща)) ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. по­ местить) кого-что поставим, ела гам; ~ т ь книга на полку слагам книгите на етажерката помеща)! ться, -юсь, -ешься, -ются несв. {ел. поместиться) побирам се, събирам се; все книга ~ ю т с я иа одной полке всички книги се побират на един рафт помещёииИ е, -я с помещение; библиотека за­ нимает просторное ~ е библиотеката заема про- сторно помещение Помндор помидор, -а м домат; посадить ~ ы посадя до- мати; салат из ~ о в салата от домати помириться, помирюсь, помйр| ишь ся, -ятся св. {несв. мириться в / знач.) с кем (против поссориться) сдобря се, помиря се; ~ с това­ рищем сдобря се с другаря си помнить, помн |ю, -ишь, -ят несв. кого-что и % ком-чём помня; ~ отца помня баща си; ~ с и е детство помня детството си; ~ о друге почш приятеля си помогал ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. помочь« кому-чему помагам; ~ т ь друг другу в работе помагаме си в работата; ~ т ь родйтелям пома­ гам на родителите си; лекарство ие ~ е т больно­ му лекарството не помага на болния 178
пом поп ■ о-мбему парен, според мен ■ омочь, помогу, помо |жешь, - гу т, мин. по- wkr, помогл |а, -6, -й св. (несв. помогать) кому- помогна; ~ товарищу советом помогна на 1 ?>гаря си със съвет; лекарство поможет боль- ш*ту лекарството ще помогне на болния ■ омощник, - а м помощник; сын был хорошим —оч отцу синът беше добър помощник на •»та си жомощницЦ а, -ы ж помощница, помощничка шомощЦ ь, -и ж помощ; оказать ~ ь раненому жажа помощ на ранения; просить о ~ и моля п помощ; нуждаться в ~ и имам нужда от “'-уощ О скорая ~ь бърза помощ; с ~ью, при —■ него с помощта на нещо; приходить/ прийтй шл ь кому идвам/дойда на помощ на някого ■ онадобЦ иться, -лю сь, -ишься, -ятся св. по- — :--бвам, дотрябвам, стана нужен, необходим; ■ г уходите, вы мне ~итесь не си отивайте, и* ми (по)трябвате; зимой вам ~ится тёплое ■ иьтб през зимата ще имате нужда от топло Ю-ТТО *о-нашему парен, според нас ■ онедёльник, - а м понеделник; в ~ я уезжаю з -онеделник заминавам; по —ам он работает s библиотеке всеки понеделник той работи в •»б-'иотеката; отложить на — отложа за по- ■ шел ник □онижа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. понйзить) •т (против. повышать) понижавам; намаля- ъ±ч: ~ ть цены намалявам цените ■ онижаЦ ться, -ется, -ются несв. (св. понй- в п ъся; против, повышаться) понижава се; на- одлява се; спада; температура воздуха ~ е т с я ^■ »пературата на въздуха се понижава ■ онижёниЦ е, -я с (против. повышение) пони- ж?зане, понижение; намаляване; спадане; ~ е ■ в намаляване на цените; ~ е температуры згдане на температурата ■ онйзить, понй|жу, - зишь, - зят св. (несв. ■ инж а ть) что (против, повысить) понижа; ем аля *онйз|| иться, -ится, -ятся св. (несв. пони­ жаться; против, повыситься) понижи се; намали «с; спадне; температура воздуха — илась тем- жсатурата на въздуха се понижи; уровень воды —жлся нивото на водата спадна ■ онимани|| е, -я с разбиране, схващане; пра- а ы ь н ое ~ е исторических событий правилно - . ибиране на историческите събития ■ оиимаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (св. понять) -что разбирам; ~ т ь русский язык разбирам у*ши език 2 (само н есв.) что, в чём разбирам; —ть музыку разбирам музиката; он мало ~ е т ■ тонике той малко разбира от техника ■онрав|| иться, -люсь, -ишься, -ятся св. (несв. ф 1 в1ггься) кому-чему харесвам (се); картина —ы а с ь публике картината хареса на публи- СГ2 покятиЦ е, -я с понятие; ~ е о предмете по­ нятие за предмета; слово и ~ е дума и понятие О не иметь ~ я о чём нямам понятие за нещо понятно н а р е ч . понятно, разбрано, ясно; он пишет ~ той пише разбрано понятн|| ый, -аят -ое, -ые; понят |ен, -на, -но, -ны понятен, разбран, ясен, достъпен за разби­ ране; вам понятен мой вопрос? разбирате ли въпроса ми? понять, пойм |у, - ёшь, -ут, мин. понял, поняла, понял |о, -и св. (несв. понимать в 1 знач.) кого- что разбера; ~ объяснения учйтеля разбера об- ясненията на учителя; я вас не понял не ви разбрах пообёда!! ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. обёдать) обядвам, наобядвам се, нахраня се; ~ т ь в сто­ ловой нахраня се в стола попада|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. попасть) 1 в кого-что попадам, улучвам; ~ т ь в цель улуч- вам целта 2 куда попадам, оказвам се, нами- рам се; ~ т ь в большой город попадам в голям град попасть, попад |у, -ёшь, - ут, мин. попал, попал] а, -о, -и св. (несв. попадать) 1 в кого- что попадна, улуча; он попал камнем в окно той улучи (стъклото на) прозореца с камък; камень попал в окно камъкът улучи (стъклото на) про­ зореца; пуля попала в руку куршумът попадна в ръката (му) 2 куда попадна, окажа се, озова се; ~ в сад озова се в градината; ~ под дождь заваля (ме) дъжд; —- в трудное положёние изпадна в трудно положение поперёк предлог с род. п. (против, вдоль) през, напреки, през средата; дёрево упало ~ дороги дървото падна напреки на пътя; машйна стала ~ улицы колата спря напреки на улицата О вдоль и ~ надлъж и (на)шир пополам нареч . наполовина, на две; разрёзать яблоко ~ разрежа ябълката наполовина поправ|| ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. поправ­ лять) 1 кого-что поправя; ~ и т ь ошибку попра- вя грешката; ~ и т ь ученика поправя ученика 2 что (п)оправя; ~ и т ь на себе платье онравя си роклята поправ]] иться, -люсь, -ишься, -ятся св. (несв. поправляться) 1 (п)оправя се, оздравея; он ужё ~ и л с я той вече оздравя 2 поправя се, напълнея; он ~ился на два килограмма той напълня с 2 килограма поправля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. попра­ вить) 1 кого-что поправим; ~ т ь в тетради ошиб­ ки поправим в тетрадката грешки (те) 2 что (п) оправим; ~ т ь причёску поправим си причес- ката поправля|| ть ся, -юсь, - ешься, -ются несв. (се. поправиться) 1 (п)оправим се, оздравявам; он долго болёл, но тепёрь ~ е т с я той дълго боле- дува, но вече оздравява 2 поправим се, напълня- вам 179
поп ПОР по-прежнему парен . както преди, както по- рано, все така; мы жнвём ~ ние живеем както преди; отец ~ много работает баща ми все така много работа попробЦ овать, -ую, -уешь, -уют се. (несв. пробовать) 1 что опитам, пробвам, вкуся; ~ у й т е это вино опитайте това вино 2 с инф. опитам се; ~уй усну ть оиитай се да заспиш попро|| сйть, -шу, попрос|ншь, -ят св. {несв. просить) кого-что и чего, о ком-чём и с инф. по- моля; ~ с й т ь помощи у друга помоля приятеля си за помощ; ~ с й т ь разрешения войти поискам разрешение да вл яза популярн|| ый, - ая, -ое, -ые; популяр |ен, -на, - но, -ны 1 популярен, разбираем, достъпен; ~ а я статья в журнале популярна статия в списание- то 2 популярен, известен, прочут; ~ ы й артйст популярен артист; петь ~ ы е песни пея популяр­ на песни попытаЦ ться, -ю сь, -ешься, -ются св. {несв. пытаться) с инф. опитам се; я ~ ю с ь это сде­ лать ще се опитам да направя това попытк|| а, -и, мн. попыт|ки, -ок, -кам ж {не бъркай с опыт) опитване; опит; он сделал ~ у уговорить товарища той направи опит да склони другаря си пор|| а, -ы, вин. пору ж 1 време; зимняя ~ а зимно време; в пору детства в детство(то) 2 като сказ, време е; ~ а идти домой време е да се прибираме; мне ~ а на работу време е да огивам на работа; детям ~ а спать време е децата да спят О до тех пор дотогава; с тех пор оттогава; с тех пор прошло много лет от- то га в а изминаха много години поража|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. пора- зйть) к ого чем поразявам, смайвам, изнен вам; этот человек ~ е т своим умом този чо- поразява със своя ум поражёни|| е, -я с поражение; ~ е в соревно­ вании поражение в състезанието; потерпеть в бою претърпя поражение в боя пора|| зйть, -жу, -зйшь, -зят св. (несв. пора­ ж ать) к ого чем поразя, смая, изненадам; др>* был ~ ж ё н неожиданным известием приятел ми беше поразен от неочакваната вест порвать, порв |у, -ёшь, -ут, мин. порвал, по­ рвала, порвал |о, -и св. (несв. рвать) что скъса* изпокъсам; ~ бумагу скъсам хартият ~ платье скъсам роклята порв|| аться, - ётся, - утся, мин. порвал| « г - а сь, -ось, -йсь св. (несв. рваться) скъса се, н> покъса се; ийтка ~ ал ась нишката се скъса порог, -а м враг; шагнуть через ~ прекрач, Прага; стоятьу ~а, на ~е стоя на Прага не пускать кого на ~ не пускам някого в къщ та си пород]] а, -ы ж 1 порода; ~ а собак, лошадё* порода кучета, коне; дерево ценной ~ ы цен дърво 2 (не бъркай със скала) скала (с оглед минералите); твёрдая ~ а т в ъ рда скала; горные ~ ы скална маса, скали порошЦ ок, -кал* 1 прах; зубной ~ о к прах з-: зъби; стиральный ~ о к прах за пране; стирать бельё с ~ к о м пера бельото с прах; чйстнть кастрюли — ком чистя тенджерите с прах прах(че); ~к й от кашля прахчета против (за кашлица; принимать по два ^ к а в день вземам по 2 праха дневно
ПОР пос порт, -а, предл. о -е, в -у, мн. -ы, -ов м приста­ нище; морской, военный ~ морско, военно пристанище; работать в ~ у работя на (в) при- станище(то); корабль приближается к ~ у ко- рабът на бл ижав а пристанището портить, порчу, порт j кшь, -ят несв. {се. испортить) кого-что развалям; изхабявам; ~ вещи развалям нещата; ~ зрение развалям си зрението порт|| нться, -ится, -ятся несв. (св. испортить­ ся) разваля се; замок часто ~ и т ся бравата често се разваля портрет, - а м портрет; ■— В . И, Лёнина портрет на В. И. Ленин; писать ~ учёного рисувам портрет (а) на учения; на стене висят два ~ а на стената са окачени 2 портрета портфёл|| ь, -я м (не бъркай с бумажник; ср. сумка) чанта; кожаный ~ ь кожена чанта; Портфель положить книгу в ~ ь сложа книгата в чантата; вынуть тетради из ~ я извадя тетрадките от чантата поруча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. поручить) кому-чему что и с инф. поръчвам, заръчвам, възлагам; ~ т ь работу специалисту възлагам работата на специалист поручении е, -я с поръчение; ответственное ~е отговорно поръчение; давать ~ я давам поръчения; выполнить вс е ~ я изпълня всички поръчения; поехать куда по ~ ю друга замина някъде по поръчение на приятеля си поруч|| йть, - у, поруч{ишь, - ат св. (несв. поручать) кому-чему что и с инф. поръчам, заръчам, възложа; ему ~ й л и написать статью възложиха му да напише статия поручиться, поручусь, поручишься, -атся св. (несв. ручаться) за кого-что тара нтирам; ~ за успех дела гарантирам (за) успеха на работата порци|| я, -и ж порция; дажба; маленькая, большая ~ я малка, голяма порция; съесть свою ~ ю супа изям своята порция супа; зака­ за ть две ~ и мороженого поръчам 2 сладоледа поряд|| ок, - к а м \ ред, порядък; приводить комнату в ~ о к слагам стаята в ред; привести се­ бяв ~ок оправя се; поддерживать ~ок наули­ це поддържам реда на улицата; на его столе всегда полный ~ о к на масата му винаги всичко е в пълен ред; установйть в учреждении строгий ~ о к въведа в учреждението строг ред 2 ред; ~ о к букв в алфавите редът на буквите в азбуката; двигаться в определённом ~ к е движа се в определен ред; расскажите всё по ~ к у раз- кажете всичко по ред О в обязательном ~ к е задължително; всё в ~ к е всичко е наред посадить, посажу, посад} ишь, -ят св. (несв. сажать) 1 кого поканя да седне; настаня, сложа; ~ больного в кресло настаня болния в креслото; ~ ребёнка на кровать сложа детето на леглото 2 кого кача; ~ пассажиров в вагон кача пътни- ците на (във) влака 3 кого накарам да седне, да се залови; ~ ребёнка за книгу накарам детето да чете 4 к ого затвор я; ~ зверя в клетку сложа звяра в клетка 5 что посадя; ~ в саду яблоню посадя в градината ябълка 6 что при- земя; ~ самолёт приземя самолета посадкЦ а, -и ж 1 садене, посаждане; ~ а овощей садене на зеленчуци 2 качване; нача­ лась ~ а пассажиров в самолёт започна качва- нето на пътниците в самолета; объявили ~ у на поезд съобщиха, че влакът е композиран 3 ка- цане; ~ а самолёта кацането на самолета; совершить ~ у кацне (за самолет) посвя|| тйть, -щу, -тйшь, -тят св. (несв. по­ свящать) что кому-чему посветя; ~ тй т ь свою жизнь науке посветя живота си на науката; ~ тй ть все свой силы борьбе за мир посветя всичките си сили на борбата за мир; торжест­ венный вечер, ~ щ ё нный Великой Октябрьской социалистйческой революции тържествена ве­ чер, посветена на Великата октомврийска со- циалистическа революция посвяща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. посвя- тйть) что кому-чему посвещавам; ~ т ь много времени детям посвещавам много време на де­ цата; ~ т ь стихи другу посвещавам стихове на приятеля си посёл|| ок, - к а м селище, заселено място; рыбаки живут в ~ к е у моря рибарите живеят в селището край морето; прежний ^ о к стал го­ родом предишното селище ста на град посетители ь, - я м. посетител; приём ~ е й при­ ем ане на посетители; к вам пришёл ~ ь при ва с дойде посетител посетительниц!! а, -ы ж посетител ка посе|| тйть, -щу, -тйшь, -тят св. (несв. посе­ щать) кого-что посетя; ~ т й т ь больного друга посетя болния си приятел; нашу страну ~ т й л а иностранная делегация нашата страна бе посе- тена от чуждестранна делегация посещаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. посетить) кого-что посещавам; ~ т ь лекции, музеи посе­ щав ам лекции, музеи посещёни|| е, -я с посещение; ~ е театра, ки­ но, библиотеки посещение на театър, на кино, на библиотека посёЦ ять, -ю, -ешь, -ют св. (несв. сеять) что посея; ~ я т ь овес посея овес послать, пошл |ю, -ёшь, -ют св. (несв. посы­ лать) кого-что кому (из)пратя; ~ к ого за вра- 181
чбм изпратя някого за лекар; ~ мальчика за газетой изпратя момчето за вестник; ~ кому по­ сылку изпратя на някого колет; ~ книгу по почте изпратя книга (та) по пощата после 1 нареч. после, след това, по-късно; о поездке я расскажу ~ за пътуването ще разкажа след това 2 предлог с род. п. след, по­ дир; ~ войны след войната; встретиться ~ ра­ боты срещна се след работа последи||ий, -яя, -ее, -ие поеледен; ~ий день месяца последният ден от месеца; ~ я я глава романа последната глава на романа; ~ и й дом на улице последната къща на улицата; в ~ий раз за последен път; одеваться по ~ей моде обличам се по последна мода; слушать ~ и е известия по радио слушам новините по радиото; строить по ~ е м у слову науки и техники строя по последната дума на науката и техниката О в (за) ~ е е время в последно време; напоследък; в ~ ю ю очередь най на края, най-после последствии е, -я с последствие; последица; ~я войны, наводнения последствията от война­ та , от наводнението; болезнь прошла без ~ й бо- лестта мина без последствия послезавтра нареч. (в) други ден; ~ я уеду в други ден ще замина пословиц!! а, -ы ж пословица; в русском язы­ ке много пословиц в руския език има много пословици послуша|| ться, -ю сь, -ешься, -ются св. (несв. слушаться) кого-чего послушам; ~ться совета друзей послушам съве та на приятелите си послышЦ аться, -ится, -атся св. {несв. слы­ шаться) (до)чуе се; ~ались шаги чуха се стъпки посмё|| ть , -ю, - ешь, - ют св. (несв. сметь) с инф. посмея; я не ~ л войтй не посмях да вляза посмотрЦ ёть, -ю, посмотр|ишь, -ят св. (несв. смотреть) 1 на кого-что и в о что погледна; ~ ё т ь на часы погледна часовника (си) 2 что гледам; вы ~ ёл и спектакль? гледахте ли спек- такъла? посовёт|| овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. советовать) кому с инф. посъветвам; мне п ова­ ли отдохнуть посъветваха ме да си почина посоветоваться, посовёту |юсь, - ешься св. (несв. совётоваться) с кем посъветвам се; ~ с врачом посъветвам се с лекар посII 6л, -ла м посланик; ~ол Болгарии в СССР посланикът на България в СССР; вести переговоры с ~ л о м водя преговори с посла- ника посол!! йть, -ю, посол) ишь, -ят св. (несв. солить) что 1 посоля, сложа сол; ~йтьсуп посо- ля супата 2 осоля, направя туршия; ~ й т ь на зиму капусту направя (сложа) кисело зеле посольств!! о, - а с посолство, легация; секре­ тарь ~ а секретарят на посолството; работать в пос ~ е работя в посолството; машина остановилась у ~ а колата спря пред посолството поспорЦ ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. спорить) с кем о чём ибез доп. поспоря; ~ить с прияте­ лем поспоря с приятеля си поссорЦ иться, -юсь, -ишься, -ятся св. (несв. ссориться) с кем (против, помириться) скарам се; ~иться с подругой скарам се с приятел- ката си пост, -а, предл. о -ё, на -ум1пост; наблю­ дательный ~ наблюдателен пост; ^ ы п о охра­ не завода постове за охрана(та) на завода; стоять на ~ у на пост съм 2 пост, положение; ~ дирёктора директорски пост поставII ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. ставить) 1 что поставя, сложа, оставя; ~ и т ь посуду в шкаф сложа съдовете в шкафа; ~~ить книги на полку сложа книгите на рафта; ~ и т ь вещи на мёсто оставя нещата на място(то им) 2 кого- что изправя 3 что поставя, монтирам, прокарам, инсталирам; нам ~ и л и телефон поставиха ни телефон 4 что поставя, сложа; ~ и т ь печать сложа печат; ~ и ть свою подпись подпита се 5 что поставя; ~ и т ь спектакль, пьёсу поставя спектакъл, пиеса 6 что поставя, предложа; ~ и т ь условие поставя условие 7 кого поставя; ~ и т ь кого в трудное положёние поставя някого в затруднено положение О ~ и т ь на карту заложа на карта постановлёни|| е, - я с постановление, раз- пореждане, решение; ~ е собрания решение на събранието; ~ я Совета Министров СССР по­ становления на Министерская съвет на Съветс- кия съюз; принять, выполнить ~ е приема, из- пълня постановлението постара)! ться, -ю сь, -ешься, -ются св. (несь. стараться) често с инф. постарая се; помъча се; ~ й т е с ь говорить правильно постарайте се да говорите правилно; я ~ ю е ь это сдёлать ще се помъча да го направя постёл|| ь, -и ж легло, постеля; мягкая ~ ь ме- ка постеля; убрать ~ ь оправя леглото; лечь в ~ь легна в леглото; встать с ~и стана от леглото постепённо н ар еч . постепенно; ~ привыкнуть к чему постепенно свинка с нещо постепённ|| ый, - ая, -ое, - ые постепенен; ~ ы й рост постепенен растеж (ръет); ~ ы е из- менёния постепенни промени постоянно н ареч. (против, врёменно) постоян­ но; я думаю о вас постоянно мисля за вас; он ~ болеет той постоянно бол еду ва постояни|| ый, - ая, -ое, -ые (против, времен­ ный) постоянен; ~ о е наблюдёние постоянно наблюдение; ~ а я температура постоянна температура IIостри!) чь , - гу,. - жёшь, -гут, мин. постриг, пострйгл |а, -о, -и св. (несв. стричь) подстрижа, подрежа; ~ ч ь волосы подстрижа си косата пос 182
пос поч постричься, постри |гу сь, - жёшься, - гутся, мин. пострйг|ся, -л ась, -лось, -лись св. (несв. стричься) подстрижа се построЦ ить, -ю, -ишь, -ят св. {несв. строить) что построй; направя; изградя; ~ и т ь мост, пло­ тину, железную дорогу построй мост, язовирна стена, железопътна линия; ~ и т ь новое общест­ во построй новото общество поступаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. посту- пйть) 1 как постъпвам; ~ т ь правильно, честно постъпвам правил но, честно 2 куда пос­ тъпвам; —т ь в институт кандидатствувам в институт поступ|| йть, -лю, поступишь, -ят св. {несв. поступать) 1 как постъпя; ты ~ й л плохо ти постъпи лошо 2 куда постъпя; ~ й т ь ра­ ботать на завод постъпя на работа в за вод (а) поступ|| ок, - ка м постъпка; честный ~ о к честна постъпка; совершйть героический ~ о к извърша героична постъпка постуч|| ать, -у, -ишь, - ат св. (несв. сту­ чать в 1 знач.) почукам, потропам; ~ать в окно почукам на прозореца посуд|| а, -ы {мн. няма) ж съдове, съдини; столовая ~ а сервиз за хранене; кухонная ~ а кухненски съдове; мыть, чйстить ~ у мия, почиствам съдовете посылаЦ ть , -ю, - ешь, -ют несв. {св. по­ слать) кого-что кому (из) пращам; ~ т ь ре­ дактора в командировку изпращам редактора в командировка; ~ т ь пйсьма, телеграммы пра­ щам писма, телеграмм посылк|| а, -и, мн. посыл |ки, - ок, -кам ж колет, пратка; —а с фруктами колет с пло- дове; отправить, получйть ~ у изпратя, получа колет по-твоему парен, според тебе потемнёЦ ть, -ет, -ют св. {несв. темнеть) 1 потъмнее; металл ~ л от времени металът потъмня с (от) времето 2 безл . стъмни се, смрачи се; в комнате ~ л о в стаята се стъмни потеря!! ть, -ю, -ешь, -ют св. {несв. терять) кого-что загуби, изгубя; ~ т ь кошелёк, книгу загуби портмонето си, кннгата; ~ т ь сына загуби сина си; ~ т ь здоровье, зрение изгубя си здравето, зрението О ~ т ь сознание загуби съз- нание; больной ~ л сознание болният загуби съзнание потол|| ок, - ка м таван; расстояние от пола до ~ к а разстоянието от пода до тавана потом парен , после, след това, по-късно; я напишу тебе ~ ще ти пиша по-късно; сна­ чала мы пообедаем, ~ пойдём в кино отначало ще обядваме, след това ще отидем на кино потому что съюз защото; он не может при­ ехать, ~ очень занят той не може да дойде, защото е много зает потребности ь, -и ж потребност, нужда; ~ ь человека в пище потребност на човека от храна; испытывать ~ ь в топливе имам нужда от топливо; удовлетворять ~ и трудящихся задоволявам потребностите на трудещите се потрёбЦ овать, -ую, -уешь, -уют св. {несв. требовать) 1 кого-что или него и със съюз чтобы поискам, изискам; ~овать от кого справку поискам от някого бележка 2 {само 3 л.) чего (из)иска; работа ~ует много вре­ мени работата ще иска много време потрёбЦ оваться, - уется, - уются св. {несв. требоваться) дотрябва, потрябва; заводу — уются рабочие заводът ще има нужда от работници потуш|| йть, -у, потуш|| ишь, -ат св. {несв. тушйть) нто 1 загаси, изгася; ~ й т ь огонь, лампу изгася огъня, лам пата 2 потуша; ~ й т ь пожар потуша пожара поужина|| ть, -ю, - ешь, - ют св. {несв. ужинать) вечерям, навечерям се; мы уже ~ л и вече вечеряхме похвал!! йть, -ю, похвал |ишь, -ят св. {несв. хвал йть) кого-что похвали; ~ й т ь книгу пох­ вали книгата; ~ й т ь ученика похвали ученика поход, - а м поход; лыжный ■— ски-поход; ~ в горы поход в планината; ~ по местам боевой славы поход по местата на бойната слава; от­ правиться, выступить в ~ тръгна на поход; вернуться из ~ а върна се от поход походкЦ а, -и ж походка, вървеж, ход; уз­ навать человека по ~ е познавам човека по походката; идтй тороплйвой ~ о й вървя забър- зано; у неё красйвая ~ а тя има красива по­ ходка похож||ий, -ая, -ее, -ие; похож, -а, -е, -и приличен, подобен; ~ и е люди хора, конто си приличат; сын похож на отца синът прилича на баща си; ~ и как две капли воды приличат си като две капки вода похорон|| йть, -ю, похорон)ишь, -ят св. {несв. хоронйть) кого-что погреба; ~ й т ь погибших погреба загиналите; ~ й т ь надежды погреба надеждите си похорон || ы, похорон, - ам мн. погребение; торжественные ~ ы тържествено погребе­ ние; говорйть речь на ~ а х произнасям реч на погребението похудёЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. {несв. худеть) отслабна, измършавея; ои очень ~ л той много отслабна поцеловать, поцелу|ю, -ешь, -ют св. {несв. целовать) кого-что целуна; ~ кого в губы, в щёку целуна някого по устните, по бузата поцел|| оваться, - уюсь, -уешься, -уются св. {несв . целоваться) целуна се поцелуН й, -я м целувка; первый, горячий ~ й първа, гореща целувка почвЦ а, -ы ж почва; хорошая, плодородная ~ ахубава, плодородна почва; подготовить ~ у для се ва подготвя почвата за сеитба 183 I
поч ПРА почему парен., защо; по каква причина; ~ вы опоздали на занятия? защо закъсняхте за занятия(та)? почётнЦ ый, -ая, -ое, -ые почетен; ~ ы й гость почетен гост; ~ ы й труд рабочего почетният труд на работника; ~ ы е обязанности по­ четна задължения; ~ о е звание почетно звание почин)! йть, - ю , почин |ишь, -ят св. (несв. чинить) что поправя; ~ й т ь крышу, замок, часы поправя покрива, бравата, часовника почистить, почй|щу, -стишь, -стят св. (несв. чистить в 1 знач.) что почистя, изчистя; — щёт­ кой пальто изчеткам палтото си; ~ ботинки излъскам си обувките; ~ зубы измия си зъбите почКки, -ек, -кам мн. (ед. почк|а, -и ж) бъбреци; удал йть правую ~ к у извадя десния бъбрек почтЦ а, -ы ж 1 поща; отнестй письмо на ~ у занеса писмото в пощата; купить марки и конверты на ~ е купя марки и пликове от по­ щата; отправить деньги ~ о й , по ~ е изпратя парите по пощата 2 поща, кореспонденция; получить ~ у получа пощата почтальон, - а м раздавая, пощаджия; ~ при­ нёс письмо раздавачът донесе писмото почтй парен, почти; он отдыхал ~ два месяца той почива почти 2 месеца; пришлй ~ все дойдо- ха почти всички; работа ~ готова работата е почти готова почтов)! ый, - ая, -ое, -ые пощенски; ~ а я открытка пощенска картичка; ~ ы е марки по­ щенски марки; ~ ы й вагон пощенски вагон; ~ ы й ящик пощенска кутия; ~ а я бумага хартия за писма почувствЦ овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. чувствовать) что почувствувам, усетя; ~ о в а т ь голод почувствувам глад пошуЦ тйть, -чу, пошут|ишь, -ят св. (несв. шутйть) 1 пошегувам се; он ~ т й л той се по- шегува 2 над кем-чем подигра я се, надсмея се; над ним зло '—тили зле му се подиграха поэзи|| я, -и ж поезия; советская ~ я съветска поезия; ~ я Пушкина поезията на Пушкин; любить ~ ю обичам поезията поэт, - а м поет; Пушкин — велйкий русский — Пушкин е велик руски поет поэтёсс|| а, -ы ж поетеса поэтому нареч. затова; я занят, ~ не пойду в кино зает съм, затова няма да отида на кино; на улице идёт дождь, ~ в комнате темно навън вали (дъжд), затова в стаята е тъмно появ|| йться, - лю сь, появишься, -ятся св. (несв. появляться) 1 (против, исчезнуть) появя се, покажа се, задам се; —йлся незнакомый человек появи се непознат човек; из-за туч ~ йлась луна иззад облаците се появи луната; у неё на глазах ~ йлись слёзы очите й се насълзиха 2 (само 3 л.) появи се, възникне; в газетах ~йлось интересное сообщение във вестниците се появи интересно съобщение; у не­ го — йлся друг той вече има приятел появлении е, -я с поява, появяване; его ~ е всех обрадовало неговото появяване зарадва всички поякляЦ ться, -юсь, - ешься, - ются несв. (св. появйться) 1 (против. исчезать) появявам се, показвам се, задавам се; он часто ~ется там той често се появява там 2 (само 3 л.) появява се, възниква; в городе ~ ю тс я новые улицы в града се появяват нови улици пояс, -а, мн. -а, - ов м колан; пояс; ко­ жаный ~ для брюк кожен колан за панталон; платье с ~ом рокля с колан; завязать, надеть ~ завържа, сложа колан правд!! а, -ы ж 1 (против, ложь) истина; говорйть только '—у казвам само истината; не скрывать ~ ы не крия истината 2 като сказ. истина е; ~ а , что он уехал?— ~ аистиналие, че той замина?— истина е правил|| о, -а с правило; ~ а грамматики граматични правила; ~ а поведения правила за поведение; соблюдать — а уличного движения спазвам правилата за уличното движение правильно нареч. правилно; — написать сло­ во правил но напиша думата; вы поступйли — постъпихте правилно правильности ь, -и ж правилност; ~ ь произ­ ношения правилно произношение правильн|| ый, -ая, -ое, -ые; правилен, пра- вильн|а, -о, -ы (ср. верный в I зн ач.) правилен; ~ ы й ответ, перевод правилен отговор, превод; ~ о е произношение правилно произношение; найти ~ ы й выход из положения намеря пра­ вилен изход от положението правйтельственн|| ый, - ая, -ое, - ые прави- телствен; ~ а я награда правителствена награда правйтельств|| о, - а с правителство; советское ~о съветското правителство; ~ о Болгарии правителството на България; члены ~ а члено- вете на правителството; постановление ~ а постановление на правителството правлёниЦ е, -я с управителей съвет, управа; ~ е колхоза управата на колхоза прав|| о, -а, мн. - а, прав, - ам с право; избирательное ~ о избирателно право; ~ а и обязанности депутата права и задължения на депутата (народния представител); ~ о на труд, отдых и образование право на труд, по- 184
ПРА ПРЕ чивка и образование; ты не имеешь ~ а так со мной разговаривать нямаш право така да говорит с мен прав|| ый !, - ая, -ое, - ые (против. левый) десен; ~ а я рука дясна ръка; ~ а я нога десен крак; ~ ы й глаз дясното око; ~ ы й берег рекй десният бряг на реката; повернуться на ~ ы й бок обърна се на дясната страна прав|| ый II, - ая, -ое, - ые; прав, права, прав |о, -ы 1 (обикн. кратк. ф .) прав; он прав в этом споре той е прав в този спор; вы были не ~ы не бяхте прав (а) 2 (само пълн. ф .) прав, справедлив; бороться за ~ о е дело боря се за справедлива кауза праздник, -а м празник; национальный ~ национален празник; ~ Победы празник на Победата; ~ Первого мая първомайският праз­ ник; поздравлять с ~ о м честитя празника; готовиться к ~ а м готвя се за празниците праздничн|| ый, - ая, -ое, - ые празничен; ~ ы й день празничен ден; ~ ы е даты праз- ници; присутствовать на ~ о м концерте при- съствувам на празничен концерт праздн|| овать, - ую, - уешь, - уют несв. что празнувам; ~ о в а т ь годовщину Октября, Но­ вый год, окончание института празнувам го- дишнината на Октомври, Нова година, завърш- ването на института практик!! а, -и ж практика; связать теорию с ~ о й свържа теорията с практиката; проверить изобретение на ~ е проверя изобретението на практика; производственная ~ а студентов производствената практика на студентите; уёхать на ~ у замина на стаж практически ий, - ая, -ое, - ие практически; ~ а я деятельность практическа дейност; дать ~ и й совет дам практически съвет; ~ и е заня­ тия практически занятия превзойтя, превзойд|у, - ёшь, - ут, мин. превзош|ёл, -ла, -ло, -ли св. (несв. превосхо­ дить) кого-что надмина, надвита, надхвърля; ~ прежний уровень развития надхвърля пре- дишното равнише на развитие превосхоЦ дйть, -жу, превосход |ишь, -ят несв. (св. превзойтй) кого-что превъзхождам, над- минавам, надвишавам, надхвърлям; ~ д й т ь кого по силе превъзхождам някого по сила превосходно парен, превъзходно; он ~ иг­ рает на рояле той превъзходно свири на роял; как вы себя чувствуете?— ~ как се чувству- вате?— превъзходно превосходн|| ый, - ая, -ое, -ые; превосход |ен, - на, -но, -ны превъзходен, отличен; ~ ы й че­ ловек превъзходен човек; ~ а я картйна превъз- ходна картина; ~ о е утро отлична сутрин О ~ а я степень прилагательных гр ам . превъз- ходна степен на прилагателните превосходству о, -а с превъзходство, над- мощие; иметь '—о в технике имам превъз­ ходство в техниката; доказать своё ~ о над кем докажа своето превъзходство над някого превра|| тйть, - щу, -тишь, -тят св. (несв. превращать) кого-что в кого-что превърна превраЦ тйться, - щусь, - тйшься, -тятся св. {н есв. превращаться) в кого-что превърна се превращаН ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. лревратйть) кого-что в кого-что превръщам; ~ть воду в пар превръщам водата в пара превраша|| ться, -юсь, - ешься, - ются несв. {св. превратйться) в кого-что превръщам се; вода ~ется в лёд водата се превръща в лед преда|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. предать) кого-что предавам, върша предателство преданно нареч. предано, верно; ~ служйть Родине предано служа на родината си прёданн|| ый, -ая, -ое, -ые предан; ~ы й друг предан приятел предател|| ь, -я м предател преда|| т ь, “М> -шь, - ст , предад|йм, - йте, - у т , мин. предал, предала, предал |о, -и св. (н есв. предавать) кого-что предам, извърша предателство; ~ т ь друзей предам приятелите си предварйтельно н ар еч . предварително; ~ по­ звоните мне предварително ми се обадете по телефона предварйтельнЦ ый, - ая, -ое, -ые предвари­ телен; ~ о е решение предварително решение; ~ а я продажа билетов предварителна про- дажба на билети предвй[| де ть , - жу, - дишь, - дят несв. что предвиждам; '—де ть трудности поездки пред- виждам трудностите на пътуването; ~ д е т ь ход событий предвиждам хода на събитията предел, - а м 1 предел, край, крайност; дав­ ление достигло ~ а налягането достигна край- ната си точка 2 (само мн.) предел, граница; в ~ а х государства в границите на държавата; за ~ а м и города извън (пределите на) гра­ да предисловии е, -я с предговор, увод; краткое ~ е кратък увод; ~ е к учебнику предговор към учебника предлагаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. предло- жйть) кому кого-что и с инф. предлагай; ~ т ь кому свою помощь предлагай на няк ого помощ- та си; я ~ ю пойтй в музей предлагай да отидем в музея предлог, - а м грам. предлог; ~ с родйтель- ным падежом предлог с родителей падеж предложении е I, -я с предложение; полезное ~ е полезно предложение; принять ч ьё ~ е приема нечие предложение; я возражаю против вашего ~ я възразявам срещу вашето предло* жение <£> вносить / внести ~ е внасям / внеса предложение предложении е II, - я с грам. изречение; вводное —е вметнато изречение 185
ПРЕ ПРЕ предложи йть, - у, предложишь, -ат св. (н есв. предлагать) кому кого-что и с инф. предложа; ~ й т ь новый проект предложа нов проект; ~ й т ь гостю чашку чая предложа на госта чаша чай предложный: ~ падёж грам. предложен падеж предмет, - а м 1 предмет, вещ; лёгкий, тяжёлый ~ лек, тежък предмет; форма ~ а форма (та) иа предмета; ~ ы окружающего мйра предмети от околния свят; ~ ы домашней обстановки вещи за обзавеждане на дома 2 предмет, обект; ~ исследования, спора предмет на изследване- то, иа спора; быть ~ о м заботы обект съм на грижите 3 предмет, учебна дисциплина; труд­ ный ~ труден предмет; его любймый ~ — история любимият му предмет е история предназначал ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. предназначить) кого-что предназначавам лредиазиач[[ ить, -у, -ишь, - ?т св. (несв. предназначать) кого-что предназнача; эти день­ ги ~ены на поездку в Москву тези пари са предиазначени за пътуване(то) в Москва предполагал ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (св. предположйть) със съю з что предполагай, до­ пускам; я ~ ю , что ои скоро вернётся предпола- гам, че той скоро ще се върне 2 (само несв.) с инф. мисля, смятам, възиамерявам; мы ~ е м совершить поездку по стране проектираме да направим пътуване из страиата предположёни[| е, -я с предположение; его ^ я не оправдались предположенията му не се оправдаха предположи йть, - у, предположишь, -ат св. (несв. предполагать в 1 знач.) със съюз что предположа, допусна; ~ и м , что это так да допуснем, че това е така предпочЦ есть, -ту, - тёшь, - тут, мин. пред- поч |ёл, -ла, -ло, -лй св. (несв. предпочитать във 2 знач.) с инф. предпочета; он ^ёл остаться вечером дома той предпочете вечерта да (си) остане в къщи предпочитал ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (само несв.) кого-что кому-чему предпочитам; ~ т ь кино театру предпочитам киното пред теа търа 2 (св. предпочесть) с инф. предпочитам; я ~ ю ездить на автобусе предпочитам да пътувам с автобус предпочтении е, -я (мн. ня ма) с предпочита- не; оказывать кому-чему предпочитам някого-нещо предпринимал ть, -ю, - ешь, -ют несв. {св предпринять) что предприемам; ~ т ь срочные меры предприемам бързи мерки предпри|| нять, -му, предпрйм |ешь, - ут, мин. предпрйиял, предприняла, предпринял|о, -и с в . ( н е с в . предпринимать) что предприема; ~иять поездку по городу предприема пътуване из града предприятии е, - я с 1 предприятие; госу­ дарственное ~ е държавно предприятие; ~ я лёгкой промышленности предприятия на л екат а промишлеиост; я работаю на этом ~ и много лет работя в това предприятие много години 2 инициатива, начинание; предприятие; интерес­ ное, полезное ~ е интересно, полезно начинание; участвовать в опасном ~ и участвувам в опасно предприятие председатель, - я м председател; Предсе­ датель Верховного Совета СССР председател на Върховния съвет на СССР; быть ~ е м кол­ хоза председател на колхоза съм; избрать кого собрания изберем н я к о го за пред­ седател на събранието , представители ь, -я м представител; дипло­ матический ~ ь государства дипломатически представител на държавата; на завод приехали ~и министерства в завода пристигнаха пред­ ставители на министерството; рабочего класса представител иа работническата класа; лучшие ~ и народа най-добрите представители на народа представйтельниц|| а, - ы ж представителка представ|| ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. представлять) кого-что 1 (често с думата себе) представя си; он не мог ~ и т ь жизни без друга той не можете да си представи живота без приятел 2 представя, предявя; ~ и т ь спйсок членов кружка представя списък(а) на члено- вете на кръжока; ~ и т ь доказательства пред­ ставя доказателства О ~и т ь к награде кого представя за награда някого; его ~или к орде­ ну представиха го за награждаване с орден представлении е, -я с 1 представа; ~ е о жйз- ни представа за живота; получйть ^ е о стране получа представа за страната; кнйга даёт полное ~ е о природе этого края книгата дава пълна представа за природата на този край 2 представление, спектакъл; цирковое ~ е цирко- во представление; готовить ~ е подготвям спек­ такъл; участвовать в ~ и участвувам в пред- ставлението представля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пред­ ставить) кого-что 1 (често с думата себе) представим сн; ~ т ь себе будущее представим си бъдещето 2 представим, предявявам; ~ т ь отчёт о работе представим отчет за работата () ~ т ь собой что представлява от себе си нещо предсто|| ять, -йт, -ят несв. обикн. кому-чему предстой, оча кв а се; ~ й т трудная работа пред­ стой трудна работа; нам ~ й т интересная по­ ездка предстой ни интересно пътуване; заводу ~ й т выполнить большой заказ заводът трябва да изпълни голяма поръчка предупреЛ дйть, -жу, -дйшь, -дят св. (несв. предупреждать) 1 кого о чём предупреди; о своём приезде ои ~ д й л меня телеграммой за пристигането си той ме предупреди с телеграма; 186
ПРЕ ПРЕ п по радио ~дй ди , что ожидается наводнение по радиото предупредиха, че се очаква навод­ нение 2 что предотврати; ~дйть пожар, ката­ строфу предотврати пожар, катастрофа предупрежден ть , -ю, -ешь, -ют несв. (св. предупредйть) 1 кого о чём предупреждавам; ~ т ь об опасности предупреждавам за опасност- та 2 что предотвратявам; ~ т ь болезни предот- вратявам болестите предупреждении е, -я с предпазване, пред- отвратяване; ~ е опасности предотвратяване на опасността предусматривал ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. предусмотреть) что предвиждам предусмотри ёть, -ю, предусмотришь, -ят св. {н есв. предусматривать) что предвидя; постарайтесь всё ~ ё т ь заранее постарайте се да предвидите всичко предварително предшёствЦ овать, -ует, -уют несв. чему пред- шествувам, предхождам; поёздке ~ овала длйтельная подготовка пътуването се пред- шествуваше от дълга подготовка предыдущЦ ий, -ая, -ее, -ие предходен; преди- шен; прочитать ~ у ю странйцу прочета пред- ходната (предната) страница; я писал тебе об этом в ~ е м письмё писах ти за това в предиш- ното си писмо; в ~ и й приезд когато идвах миналия път прёжде па рен , по-рано, по-преди, в миналото; я знал его ~ познавах го по-рано; ~ здесь была пустыня, а тепёрь растут фруктовые сады по-рано тук беше пустиня, а сега има овощни градини О ~ все го преди всичко, най-напред; ~ чем преди да; ~ чем уёхать, сообщй мне обади ми се преди да заминеш прёжн|| ий, -яя, -ее, -ие 1 предишен, по-ран- шен; минал; — ие друзья стари приятели; в ~ е е врем я в миналото 2 предишен^ стар, същ ; ~*ий адрес същият адрес; оставаться в ~ем положении оставам в същото положение; работать на ~ем месте работя на старото място президент, -а м 1 президент; выборы ~ а из- бори за президент 2 председател; Президент Академии на у к СССР председател на Академи- ята ка науките на СССР президиум, - а м президиум; избрать ~ из­ берем президиум; Презйдиум Академии наук СССР Президиумът на Академията на науките на СССР; Презйдиум Верховного Совета СССР Президиумът на Върховния съвет на СССР презира|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что пре­ зирай; ~ т ь ложь презирам лъжата преимущественно нареч . предимно, главно; на этой улице ~ большие дома на тази улица има предимно големи сгради; группа состойт ~ из молодёжи групата се състои предимно от млади хора преимуществ!! о, - а с предимство; путешёст- вие на пароходе имёет много преимуществ пътуването с параход има много предимства; пользоваться ~ а м и ползвам се с предимства О по ~ у предимно, главно прекрасно нареч. прекрасно; он ~ читает стихй той прекрасно рецитира стихове прекраснЦ ый, -ая, -ое, -ые; прекрас |ен, -на, - но, -ны прекрасен; ~ о е лицо прекрасно лице; ~ а я картина прекрасна картина; ~ о е утро прекрасна сутрин; ~ ы й работник прекрасен работник прекра|| тйть, - щу, - тйшь, -тят св. {несв. прекращать) что и с инф. прекрати, спра, ~ т й т ь воёниые дёйствия прекрати военните действия; ~ тй т е разговаривать престанете да говорите прекратЦ йться, -йтся, -ятея св. {несв. пре­ кращаться) прекрати се, спре; пожар ~й л ся пожарът спря прекращаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. пре- кратйть) что и с инф. прекратявам, спирам; ~ т ь занятия прекратявам занятията прекращаЦ ться, -ется, -ются несв. {св. пре- кратйться) прекратив а се, спира; дождь не ~ е т с я лъждът не спира; ночью движёние на улицах —ется през нощта движението по ули- ците спира прекращённЦ е, -я с прекратяване, спиране прёмиЦ я, -и ж премия, награда; государствен­ ная, международная — я държавна, междуна­ родна награда; ^ - я з а отличную работу премия за отлична работа пренебрега|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пре- небрёчь) кем-чем пренебрегвам; ~ т ь опас­ ностью пренебрегвам опасността; ~ т ь своими обязанностями пренебрегвам задълженията си пренебрежёни|| е, -я с пренебрежение; отно­ ситься /с кому с ~ем отнасям се към някого с пренебрежение пренебрёчь, пренебрегу, -жёшь, -гут, мин. пренебрёг, пренебрегл |й, -6, -й св. (несв. пре­ небрегать) кем-чем пренебрегна; ~ совётом друга пренебрегна съвета на приятеля сн преобладал ть, - ет, - ют несв. преобладава, надделява; у него ум ~ е т над чувствами умът му надделява над чувствата; в этом лесу ~ е т берёза в тази гора преобладава брезата преобразований е, -я с преобразуване, преоб- разяване, преобразование, преустройство; ~ е природы преобразяване на природата; ~ е общества преустройство на обществото; про­ вести некоторые ~ я в цёхе направя никои преобразования в цеха преобразI! овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св . что преобразувам, преобразявам / преобрази; учёные ~ у ю т природу Сёвера учените преобра- зяват природата на Севера преобразовываЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. преобразовать) что преобразувам, преобра­ зявам 187
ПРЕ ПРИ преодолевай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (с в. пре­ одолеть) кого-что преодолявам, превъзмогвам; ~ть трудности, усталость, страх преодолявам трудностите, умората, страха преодолён ть, -ю, -ешь, -ют с в. {несв. преодо­ левать) кого-что преодолел, превъзмогна; ~ т ь врага превъзмогна противника преподаватели ь, -я м преподавател; хоро­ ший ~ ь добър преподавател; ~ ь фйзики пре­ подавател по физика; работать ~ е м в школе, на курсах работя като преподавател в училище, в курсове преподавательниц!! а, -ы ж преподавателка; ~ а русского языка преподавателка по руски език препода|| вать, -ю, -ешь, -ют несв. что и без доп . преподавай, предавай; ~ в а т ь в универси­ тете, иа курсах преподавай в университета, в курсовете; он ~ ё т в школе историю той препо- да ва в училище история препятствии е, - я с препятствие, пречка, спънка; преодолеть все ~ я преодолен всички препятствия; бороться с ~ я м и боря се с пре- пятствията прерв|| ать, -у, -ёшь, -ут, мин. прервал, пре­ рвала, прервал |о, -и св. {несв. прерывать) кого-что прекъсна; ~ а т ь работу, знакомство прекъсиа работата, познанството прерывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. пре­ рвать) кого-что прекъсвам; ~ т ь собрание прекъсвам събранието; ~ т ь докладчика вопро­ сами прекъсвам докладчика с въпроси преслёдЛ овать, -ую, -уешь, -уют несв. кого - что преследвам; ~ о в а т ь врага преследвам про­ тивника; охотник ~ у е т зверя ловецът преслед- ва звяра; ~ о в а т ь определённую цель преслед­ вам определена цел; он ~ у е т только свой ин­ тересы той преследва само своите интереси прёсн|| ый, - ая, -ое, -ые {не бъркай със свежий) I сладък, годен за пиене; ~ а я вода вода за пиене; ~ ы е и солёные озёра сладки и солени езера 2 безсолен; ~ о е блюдо безсол- но ястие преступлении е* -я с престъпление; совершйть тяжёлое ~ е извърша тежко престъпление; обвинйть в ~ и обвиня в престъпление; судйть за ~ е съдя за престъпление О на месте ~ я (заста ть , поймать) на местопрестъплението (заваря, хвана) преступник, -а м престъпник; опасный ~ опасен престъпник; арестовать, судйть ~ а арестувам, съдя престъпника претенд|| овать, - ую, - уешь, -уют несв. н а что претендирам, имам претенции; ~ о в а т ь на должность заведующего претендирам да ста ­ на завеждащ; ~о ва ть на первое место претен­ дирам за първо място преувелйчива|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. {св. преувеличить) что преувеличавам; ~ т ь опас­ 188 ность преувеличавам опасността; вы ~ е т е мой заслуги (вне) преувеличавате заслугите ми преувелйчЦ ить, -у, -ишь, - ат св. {несв. преувеличивать) что преувелича; ~ и т ь опас­ ность преувелича опасността при предлог с предл. п. I {где?— място) край, към, до, при, на; сад ~ доме градина край къщата; столовая ~ заводе стол към завода; иаходйться постоянно ~ больном намирам се постоянно до болния 2 (наличие на нещо) в; при; иметь ~ себе оружие имам в себе си оръжие; у меня нет ~ себе денег нямам в себе си пари; ~ желании это можно сделать при желание това може да се направи 3 (когда?— време) при, през време на; жить ~ коммунйзме живея при комунизма; целоваться ~ встрече целувам се при среща 4 (условие) пред; на, разговор ~ свидетелях разговор пред свидетели; читать — свете лампы чета на лампа прибав|| ить, - лю, -ишь, -ят св. (несв. прибавлять) что и ч его прибавя, добавя; к двум ~ить три прибавя три към две; автор ~ и л к книге ещё одну главу авторът прибави към книгата още една глава О ~ и т ь шагу ускоря крачките си прибавляй ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при­ бавить) что и ч его прибавим, добавим; ~ т ь масла в кашу добавим масло в кашата прибегай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при­ бежать; против, убегать в / знач.) дотичвам, притичвам; ~ т ь и снова убегать дотичвам и се връщам обратно прибеНжать, -гу, -ж и т ь, -гут св. (несв. при­ бегать; против, убежать в 1 знач.) дотичам, притичам; дети -✓ жали домой децата дотичаха в кыци прибивай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. прибйть) что заковавам, забивам, зачуквам прибить, прибь | ю, -ёшь, -ют, п овел , прибей св. (несв. прибивать) что закова, забия, зачу- кам; ~ каблукй к туфлям закова токовете на обувките; ~ доску двумя гвоздями закова дъската с 2 пирона приближай ть ся, -ю сь, -ешься, -ются несв. (св. приблйзиться; против, удаляться в 1 зна ч.) приближавам се, доближавам се; наближавам; поезд ~ется влакът се приближава; поезд ~ет- ся к вокзалу влакът наближава гарата; ~ е т с я вечер, осень, день отъезда наближава ве~ черта, есента, денят на заминаването; ~ ю т с я каникулы наближава ваканцията О ~ т ь с я к концу свършва се, наближава края си приблизительно н а р е ч . приблизително, около; ~ сто рублей около 100 рубли; ~ пять километров около 5 километра; ~ через не­ делю приблизително след една седмица приблйЦ зиться, - жусь, - зишься, - зятся св. (несв. приближаться; против, удалйться в /
ПРИ ПРИ зн а ч .) приближа се, доближа се; наближа; ~ зиться к окну приближа се до прозореца прибор, - а м прибор, уред, апарат; электри­ ческие ~ ы електрически уреди; ~ для измере­ ния давления апарат за измерване на наляга- нето прибываЦ ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. прибыть) пристигам; в город ~ е т иностранная делегация в града пристига чуждестранна де­ легация; поезд ^ е т в Ленинград утром влакът пристига в Ленинград сутринта; в какое время ~ е т ваш парохбд? кога пристига ва- шият параход? прйбылЦ ь, -и ж печалба, доход; большая ~ ь голям а печалба; получать ~ ь от ч ег о получа- вам печалба от нещ о прибыть, прибуд]у, -ешь, -ут, мин. прибыл, прибыла, прибыл ]о, -и ев. (несв. прибывать) пристигна; прибыл самолёт из Москвы пристиг- на самолет (ът) от Москва привез|| тй, -у, - ешь, - ут, мин. привёз, привезл |а, - 6 , -й св. (несв. привозить) кого-что (против, увезти) докарам, доведа, донеса (с превозно средство); ~т й туристов в столицу докарам туристите в столицата; ~ т й сыну доро­ гой подарок донеса на сина си скъп подарък приве|| стй, - ду, - дёшь, - дут, мин. привёл, привел |а, -6, -й св. (несв. приводйть) 1 кого (против, увести) доведа; ~ с т й больного к врачу доведа болния при лекар 2 что докарам; капитан привёл корабль в порт капитанът докара кораба в пристанището 3 к ого к чему доведа; ~ с т й к поражению доведа до пора­ жение; исследование ~ л о к важному открытию изеледването доведе до важно откритие 4 что во что сложа; доведа, приведа; ~ с т й кнйги в поря­ док сложа книгите си в ред, подредя книгите; ~ с т й механизм в действие задвижа механизма 5 что приведа; ~ с т й данные приведа даннн 6 кого во что доведа; ~стй в отчаяние доведа до отчаяние, отчая привет, - а м поздрав, привет; горячий, сер­ дечный ~ горещ, сърдечен поздрав; ~ участ­ никам съезда поздрав до участниците в конгре- са; передайте ~ вашей жене поздравете жена си приветствии е, -я с приветствие; обменяться ~ями при встрече размеиим си приветствия при среща; обратиться с ~ е м к делегатам съезда обърна се с приветствие към делегатите на конгреса привётств|1 овать, -ую, -уешь, -уют несв. кого - что 1 (в мин. също и св.) приветствувам; ~ о в а т ь гостей, победителей социалистического соревнования приветствувам гостите, победи- телите в социалистическото съревнование 2 одобрявам; ~ о в а т ь постановление правитель­ ства одобрявам постановлением на правителст- вото приводйть, привожу, привод |ишь, - я т н ес в . (св. привести) 1 кого (против, уводить) довеж- дам; ~ ребенка в детский сад довеждам де- тето в детската градина 2 что докарвам; ~ корабль в порт докарвам кораба в приста­ нището 3 кого к чему довеждам; ~ к гибели довеждам до гибел 4 что во что слагам; довеждам, привеждам; ~ в порядок турям в ред, подреждам; ~ машину в движение за движ - вам машината; ~ приговор в исполнение изпълнявам присъдата 5 что привеждам; ~ примеры привеждам примери 6 к о г о в о что довеждам; ~ в отчаяние довеждам до от­ чаяние, отчайвам привозить, привожу, привоз |ишь, - я т н е с в . (св. привезтй) кого-что (против, увозить) докарвам, довеждам, донасям (с превозно сред­ ство)-, ~ турйстов в столицу докарвам турис­ тите в столицата; ~ из-за граийцы сувенйры донасям от чужбина сувенири привыка|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при­ выкнуть) к кому-чему и с инф. свиквам, нави- квам, привиквам; ~ т ь к обстановке, к новым товарищам свиквам с обстановката, с новите си другари привык|| нуть, -ну, -нешь, -нут, мин. привык, - л а, -ло, -ли св. (несв. привыкать) к кому-чему и с инф. свикна, навикна, привикна; ~ н у т ь рано вставать свикна да ставам рано привычк|| а, -и, мн. привыч|ки, - ек, - кам ж навик; хорошая, плохая —ахубав, лош навик; делать что по ~ е правя нещо по навик привязать, привяжу, прнвяж |ешь, -ут Св. (несв. привязывать) кого-что (при)вържа, за- вържа; ~ верёвку к дереву вържа въжето за дърво привнзыва|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. привязать) кого-что връзвам, привързвам, завързвам приглаЦ ейть, - шу, -ейшь, - сят св. (несв. приглашать) кого покаия; ~сй ть друга в гости поканд приятеля си на гости; меня ~ сй л и поехать за город поканиха ме на излет извън града приглашаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при­ гласить) кого каня, поканвам; ~ т ь гостей каня гости приглашёни|Ге, -я с канене, поканване; пока- на; принять ~ е приема поканата; отказаться от ~ я откажа се от поканата; послать ~ е на торжественное заседание изпратя покана за тържественото заседание приговор, - а м присъда; справедливый, су­ ровый ~ справедлива, строга присъда; вынести ~ обявя присъда; привести ~ в исполнение изпълня присъдата пригоЦ дйться, - жусь, - дйшься, - дятся св. дотрябвам, потрябвам; послужа; старый зонт ещё ~дйтся старият чадър още с годен (ще 189
ПРИ ПРИ послужи); мне ~дйтся твой совет твоят съвет ще ми послужи пригород, - а м предградие, покрайнини; ~ ы Москвы покрайнините на Москва; жить в ~ е живея в предградието пригороди I! ый, -ая, -ое, -ые крайградски; мес­ тей; ~ ы й поезд влак за предградията приготовить, ПрИГОТОВ |ЛЮ, -ишь, -ят св. (н есв. готовить) 1 кого-что приготвя, подготвя; ~ ма­ шину к поездке приготвя колата за пътуване; ~ уроки, доклад приготвя уродите си, доклада 2 что приготвя, сготвя; ~ завтрак приготвя закуска; ~ обед, ужин сготвя обяд, вечеря; ~ на обед рыбу приготвя за обяд риба приготов|| иться, -ЛЮСЬ, -ишься, -ятся св. (несв. готовиться) к чему и с инф. приготвя се, подготвя се; ~ иться к поездке, к занятиям, к приёму гостей подготвя се за пътуването, за за - нятията, за (посрещане на) гости(те) придума|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. придумы­ ва ть) что намисля, измисля; ~ т ь выход из положения намисля изход от положението придумыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при­ думать) что намислям, измислям приезд, - а м (против, отъезд) пристигане, идване (с превозно средство); ~ в город при­ стигане в града; сообщить о своём ~ е съобщя за своето идване; по ~ е дай нам о себе знать обади ни се след пристигането си приезж^Ц ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при­ ехать; против, уезжать) пристигам, идвам (с превозно средство); каждый год я ~ю в Ленин­ град весной всяка година пристигам в Ленин­ град през пролетта приём, -а м 1 приемане; вземане; ~ в партию приемане в партията; ~ заказов приемане на поръчки 2 прием; дипломатический ~ дипло­ матически прием 3 преглед (лекарски); быть на ~ е у врача на преглед при лекаря съм приёмник, - а м приёмник, радио; включить, выключить ~ пусна, спра радиото приехать, приёд|у, -ешь, -ут св. (несв. приез­ жать; против, уехать) пристигна. дойда (с пре­ возно средство)-, ~ к родителям, домой, в де ­ ревню пристигна при родителите си, в къщи, на село; ~ на пароходе, на автобусе, на такси пристигна с параход, с автобус, с такси приз, -а, мн. - ы, -ов м приз, премия, награда; получить первый ~ на конкурсе пианистов по- луча първа награда на конкурса за пианисти; вручать ~ ы връчвам награди (те) призвать, призов |у, -ёшь, -ут, мин. призвал, призвала, призвал |о, -и св. (несв. призы­ вать) кого призова; повикам; ~ граждан к соблюдению порядка ( к порядку) призова граж ­ дан ите да спазват реда приземлены || е, -я с ка цва не , приземяване приземлЦ иться, -юсь, -ишься, -ятся св. (несв. приземляться) кацна, приземя се; космонавты 190 ~ й л и с ь в заданном районе космонавтите се приземиха в определения район приземля|| ть ся, -юсь, - ешься, -ются несв. (св. приземлиться) кадвам, приземявам се; са­ молёт ~ е т с я самолетът кацва признаЛ вать, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при­ знать) кого-что признавам; Смитам, смятам; ~ в а т ь чьи права признавам нечии права; ~ в а т ь поступок правильным смятам постъпка- та за правилна прнзнаЛ ваться, -юсь, -ёшься, -ются несв. (св. признаться) кому в чём признавам се; ~ в а т ь с я в своих ошибках признавам грешките си признак, - а м признак; характерный ~ харак­ терен признак; внешние ~ и болезни външни признаци на болестта; первые ~ и весны пър- ви(те) признаци на пролетта признаниЛ е, -я с I признаване; признание; ~е своей вины признаване на вината (си); ~ е в любви любовно признание; добиться от к ого ~я накарам някого да си признае 2 признание; заслужйть ~ е заслужа признание; пьеса полу­ чила ~ е публики пиесата получи признанието на публиката признаЛ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. призна­ вать) кого-что признан; счета, сметна; ~ т ь свою ошибку признан грешката си; ~ т ь посту­ пок правильным сметна постъпката за пра­ вилна признаЛ ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. признаваться) кому в чём признан се; ~ т ь с я девушке в любви обясня се на девойката в лю- бов призыв, -а м зов; апел; прйзив; лозунг; ~ к борьбе зов за борба; ~ ы ЦК КПСС к Первому мая лозунги на ЦК на КПСС по случай Първи май; обратиться к народу с ~ о м обърна се към народа с обръщение (възвание) призываЛ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при­ звать) кого призовавам; повиквам; ~ т ь на по­ мощь повиквам на помощ; ~ т ь народ к борьбе (н а борьбу) с врагом призова народа на борба с врага прийти, прид|у, -ёшь, -ут, мин. прнш |ёл, - ла, - л о, -лй св. (несв. прнходйть) 1 (против, уйти) куда дойда, пристигна; ~ в школу, на работу, к другу, в гости дойда на училище, на работа, при приятеля си, на гости; ~ с работы домой прибера се от работа в къщи 2 (само 3 л.) дойде, пристигне; пришёл ответ дойде отговор; пришла телеграмма от отца пристигна телегра- ма от бащата 3 (само 3 л .) дойде. настъпи; пришла весна настъпи пролетта 4 к ч ем у дойда, (по)стигна; ~ к выводу стигна до извод 5 во что изпадна; ~ в восторг, в ужас изпадна във възторг, в ужас; ~ в движение задвижа се О ~ в себя (в сознание, в чувство) дойда на себе си, свести се; ~ на помощь кому дойда на помощ на някого ш
ПРИ ПРИ П прийтись, придётся, мин. пришлось св. (н е с в . приходиться) безл . с инф. потрябва, наложи се; ему пришлось уехать наложи му се да замине приказ, -а м заповед; выполнить ~ изпълня заповедта; явиться по ~ у командира явя се по заповед на командира прика|| зать, -жу, прикаж |ешь, -ут св. (несв. приказывать) кому с инф. заповядам; ~ з а т ь войскам начать наступление заповядам на войските да започнат настъплението приказываЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при­ казать) кому с инф. заповядвам приключении е, -я с приключение; смешное, странное ~ е смешно, странно приключение; ^ е в дороге приключение по пътя; книги о ~ях книги за приключения прикрепЦ йть, -лю, -йшь, -ят св. (несв. при­ креплять) что прикрепя, закрепя; ~ й т ь книж­ ную полку к стене прикрепя етажерката към стената прикрепля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- крепйть) что прикрепвам, закрепвам; ~ т ь доску гвоздями прикрепвам дъска(та) с пирони придав|| ок, - ка м щанд; тезгях; подойти к ~ к у приближа се до щанда; взять покупку с ~ к а взема покупката (си) от щанда; продавец стойт за ~ к о м продавачът стой на щанда прилагательн|| ое, -ого с грам. прилагателно; полные ~ые, полные формы ~ых пълни при- лагателни, пълни форми на прилагателните; краткие ~ ы е , краткие формы ~ ы х кратки при- лагателни, кратки форми на прилагателните прилага|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. прило­ жить) что полагам, прилагай; ~ т ь много уси­ лий, чтобы кончить работу в срок полагам много усилия, за да свърша работата в срок прилетаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. приле­ т е т ь; против, улетать) прилитам, долитам; при- стигам със самолет; весной птицы ^ ю т с юга напролет птиците долитат от юг приле|| тёть, -чу, -тйшь, -тят св. (несв. при­ летать, против, улететь) прилетя, долетя; при­ стигни със самолет; ~ т ё ть на самолёте в Моск­ ву пристигна със самолет в Москва прилйчиЦ я, -й мн. (ед. прилйчи|е, -я с) при­ личия; соблюдать ~ я спазвам приличие прилично п ар ен , прилично; вестй себя ~ дър- ж а се прилично прилйчнЦ ый, - ая, -ое, -ые; прилйч|ен, -на, - но, -ны приличен; ~ о е поведение прилично по­ ведение прило|| жйть, -жу, прилож |ишь, -ат св. (несв. прилагать) что положа, приложи; ~ ж й т ь все сил ы положа всички сили применении е, -я с прилагане, употребяване, използване; ~ е техники в сельском хозяйстве използване на техииката в селското стопанство примен|| йть, -ю, примён|ишь, -ят св. (несв. применять) что приложа, използвам применяЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. приме- нйть) что прилагам, използвам; ~ т ь новые лекарства прилагам иови лекарства; ~ т ь зна­ ния на практике прилагам знанията си на прак­ тика применяЦ ться, - ется, -ются н есв. прилага се, употребява се, използва се; алюминий ~ е т с я в авиационной промышленности алуминият се използва в авиационната промишленост пример, - а м пример; ^ ы из истории приме- ри от историята; привестй ~ приведа пример; объяснить правило на нескольких ~ а х обяс- ня правилото с няколко примера; следовать ~ у отца следвам примера на баща си О брать ~ с к ого вземам пример от някого\ подавать (по­ казывать) ~ кому давам на някого пример пример|| йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. приме­ рять) что премеря, (из)пробвам; ~ и т ь костюм премеря костюма примерно п ар ен , приблизително, около, при­ мерно; ему ~ сорок ле т той е приблизително на 40 години; я уеду ~ через месяц ще замина след около един месец прнмеряЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при­ мерить) что премервам, пробвам; ~ т ь туфли, шляпу пробвам обувки, шапка примирйться, примир |юсь, -йшься, -ятся св. (несв. мирйться във 2 знач.) с чем примиря се, помиря се ; ~ со своим положением примиря се с положението си принадлежи ать, -у, -йшь, -ат несв. 1 (само З а.) кому-чему принадлежи; в СССР фабрики и заводы ~ а т государству в Съветския съюз фабриките и заводите принадлежат на държа- вата; дом ~ й т отцу къщата принадлежи на бащата; картина ~ й т известному художнику картината принадлежи на известен художник; Советскому Союзу ~ й т важ ная роль в борьбе з а мир на Съветския съюз принадлежи важна роля в борбата за мир 2 к чему принадлежа, отнасям се към; он ~ й т к числу талантливых писателей той е един от талантливите писатели принес!) тй, -у , -ешь, -ут, мин. принес, при­ несла, -6, -й св. (несв. приносйть) 1 кого-что (против, унести) донеса; ~ т й книгу из биб­ лиотеки донеса книга от библиотеката; ^ т й в комнату несколько стульев донеса в стаята ня­ колко стола 2 что донеса, дам; ~ т й доход донеса печалба; ~ т й убыток причиня загуба принимаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. принять) 1 кого-что приемам, вземам; ~ т ь подарки прие­ мам подаръци; ~ т ь сообщение по радио прие­ мам съобщение по ефира; в ателье ~ ю т заказы в ателието приемат поръчки; ~ т ь кого в уни­ верситет, на работу приемам н як ого в универ­ ситета, иа работа 2 кого приемам, посрещам; ~ть посетйтелей приемам посетители; врач ~ е т больных в своем кабинете лекарят приема бол- ни(те) в кабинета си 3 что приемам, утвържда- 191
ПРИ ПРИ вам; ~ т ь новые законы приемам новн закони 4 что вземам; ~ т ь решение вземам решение; ~ т ь участие вземам участие 5 что вземам; ~ть капли вземам капки 6 что вземам, при- добивам; заемам; ~ т ь серьёзный вид придоби- вам сериозен вид О ~ т ь ванну къпя се във ва- на; ~ душ вземам душ принима|| ться, -юсь, - ешься, - ются несв. (св. приняться) за что и с инф. залавям се, захващам (се), започвам; ~ т ь с я за работу, читать залавям се за работа, да чета приносить, приношу, принос |ишь, - ят н е с в . (се. принести) 1 кого-что (против, уносить) донасям; ~ жеиё цветы донасям на жена си цветя 2 что донасям, да вам; ~ пользу донасям полз а; ~ вред причинявам вреда ф ~ клятву кълна се; ~ благодарность благодаря принцип, - а м принцип; ~ ы марксизма прин- ципите на марксизма; твердые ~ ы твърдн прин­ ятии; отказаться от чего из ~ а откажа се от нещо по принцнпни съображения О в ~ е по принцип принципиально ый, - ая, -ое, -ые; принципиа­ лен, принципийльн |а, -о, -ы прннципен; прин­ ципиален; ~ ы й вопрос принципен въпрос; ~ а я разница принципна разлика; не иметь ~ о г о значения няма принципно значение; ~ ы й чело­ ве к принципе^ човек принять, приму, Црйм |ешь, - у т, мин. принял, приняла, принял |о, -и се. ( н е с в . принимать) I кого-что приема, взема; ~ подарок приема подаръка; ~ телеграмму приема тедеграма; ~ кого на завод, на должность редактора приема някого в завода, на редакторска длъж- ност; ~ комсомольца в партию приема комсо- молеца в партията 2 к о г о приема, посрещна; ~ гостей посрещна гости 3 что приема, утвър: ля; проект, предложение приема проекта, предложеннето 4 что взем а; ~ необходимые меры взема необходимите мерки 5 что взема; ~ порошок от кашля взема прахче против каш- лица 6 что взема, придобия; заема; ~ форму шара придобия формата на кълбо; ~ горизон­ тальное положение заема хоризонтално поло­ жение приняться, примусь, прйм| ешься, - утся, мин. принял |ся, -ась, -ось, -йсь се. (несв. прини­ маться) за что и с инф. заловя се, захваиа (се), започна; ~ за уроки, писать письма заловя се за уроците, да пиша писма приобре|| стй, -ту, -тешь, - т у г , мин. приобрёл, приобрел |а, -6 , -й св. (несв. приобретать) что 1 придобия, получа, купя; ~ с т й машйиу купя кола 2 придобия, получа; комната ~ л а празд­ ничный вид стая та (при)доби празннчен вид; отношения ~ л й дружеский характер отноше- нията придобиха приятелски характер; ~ с т й специальность слесари получа специалност шлосер приобретай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. приоб­ рести) что I придобивам, получавам, купувам; ~ть кнйги купувам книги 2 придобнвам, по­ лучавам; ~ т ь жизненный опыт натрупвам жиз­ нен опит природ|| а, -ы ж природа; северная, южная ~а северна, южна природа; явления ~ ы при- Южная природа (Кавказ) родни явления; изучать ~ у изучавам природа- та; любоваться ~ о й любувам се на приро- дата природнН ый, -ая, -ое, -ые природен; ~ ы й газ природен газ; ~ ы е богатства природни богатства присваивай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при­ своить) что 1 присвоявам, обсебвам; ~ т ь чужое имущество присвоявам чужд имот 2 кому-чему давам, удостоявам; ~ т ь кому звание народ­ ного артиста удостоявам няк ого със званието народен артист присвоёни|е, -я с 1 присвояване, обсебване 2 даване, удостояване присвой ить, -ю, -ишь, -ит св. (несв. присваи­ вать) что 1 присвой, обсебя 2 кому-чему дам, удостоя; театру ~ е и о имя Ивана Вазова те- атърът се нарича «Иван Вазов» 192
ПРИ ПРО прислать, пришл|ю, -ёшь, -ют св. (несв. при­ сылать) кому кого-что (из)пратя; ~ сыну пода­ рок изпратя подарък иа сина си присн|| йться, -ю сь, -йшься, -ятся се. (несв. снйться) кому присъня се; сънувам; мне ~ й л ся страшный сон присъни ми се страшен сън, съну- вах страшен сън присоедини йть, -ю , -йшь, - я т св. (несв. при­ соединять) кого-что к кому-чему присъединя присоедини йться, -ю сь, - йшься, -ятся св. (несв. присоединяться) к кому-чему присъеди­ ня се присоедини|| ть , -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- соединйть) кого-что к кому-чему присъединя- вам; ~ т ь к области новые районы присъединя- вам нови райони към областта; к вашей просьбе я ~ ю свою към вашата молба присъединявам и своята присоедини || ться, -ю сь, -ешься, -ются несв. (св. присоединйться) к кому-чему присъединя­ вам се; ~ т ь с я к группе турйстов присъединявам се към трупа туристи; я ~юсь к вашему мнению присъединявам се към вашето мне­ ние приспособлении е, -я с приспособление, уред, устройство, механизъм; новое ~ е к машине ново приспособление към машината прйстан|| ь, -и, мн. - и, -ей ж пристанище, кей; морская, речная ~ ь морско, речно при­ станище; пароход подошёл к ~ и параходът се приближи към пристанището; пароход остано­ вился у параходът спря на кея присутствии е, -я с (против, отсутствие въ в 2 знач.) присъствие; ~ е на заседании при- съствие на заседанието; в ^ и кого, чьём в при- съствието на кого, в чие присъствие присутствЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. (про­ тив. отсутствовать в 1 знач.) присъствувам; ~ овать на собрании, при разговоре присъству­ вам на събранието, на разговора присутствующ|| ие, - их мн. присъствуващите: спйсок ~ и х списък на присъствуващите присылаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при­ слать) кому кого-что (из)пращам; ~ т ь пйсьма, телеграммы изпращам писма, телеграми приходйть, прихожу, приход) ишь, - я т несв. (св. прийтй) 1 (против. уходить) куда дохож- дам, идвам, пристигам; ~ каждый день к де- вятй часам идвам всеки ден към 9 часа 2 (само 3 л.) идва, пристига; поезд приходит рано ут­ ром вл а кът пристига рано сутринта 3 (само 3 л.) идва, настъпва; приходит время прощать­ ся настъпва време да се сбогуваме 4 к чему идвам, (по)стигам; ~ к правильному решению стигам до правилно решение 5 в о что изпадам; ~ в восторг, в ужас изпадам във възторг, в ужас О ~ в себя (в сознание, в чувство) идвам на себе си, свестявам се; ~ на помощь кому идвам на помощ на някого приходйться, приходится несв. (св. прийтйсь) безл. с инф. трябва, налага се; приходится со- гласйться иалага се да се съглася причасти|| е, -я с гром, причастие причеЦ сать, -шу, причёш|ешь, -ут св. (несв. причёсывать) кого-что среша, вчеша причеЦ саться, -шусь, причёш |ешься, - утся св. (несв. причёсываться) среша се, вчеша се причёскЦ а, -и, мн. причёс|ки, -ок, -кам ж причёска, фризура; красивая ~ а хубава причес­ ка; сделать ~ у в парикмахерской направя си фризура във фризьорски(я) салон причёсываЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. приче­ сать) кого-что сресвам, вчесвам; ~ т ь волосы сресвам косата (си); ~ т ь ребёнка сресвам де- тето причёсываЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. причесаться) сресвам се, вчесвам се; ~ т ь с я перед зеркалом сресвам се пред огледалото причинII а, -ы ж причина; серьёзная ~ а се- риозна причина; ~ а ссоры причина за скарва- не(то); ~ о й болезни была простуда причината за болестта беше простуда; плакать без ~ ы плача без причина; найтй ~ у для отказа намеря причина за отказ причинI) йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. причи­ нять) что кому-чему причиня; ~ й т ь кому много страданий, неприятностей причиня на някого много страдания, неприятности причиня)! ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. причи- нйть) что кому-чему причинявам; ~ т ь вред причинявам вреда; рана ~ е т боль раната при- чинява болка пришиваЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- шйть) что к чему зашивам, пришивам; ~ т ь пуговицы к пальто зашивам копчета(та) на палтото пришйть, пришь|ю, -ёшь, -ю т св. (несв. при­ шивать) что к чему зашия, пришия; ~ к паль­ то оторвавшуюся пуговицу зашия на палтото откъсналото се копче приятно 1 нареч. приятно; онй ~ провели вечер у друзей те приятно прекараха вечерта у приятелите си 2 безл. като сказ., с инф. при­ ятно е; мне ~ с вами познакомиться приятно ми е да се запозная с вас приятнЦ ый, -ая, -ое, -ые; прият |ен, -на, -но, -ны приятен; ~ ы й запах приятна миризма; ~ а я встреча, прогулка, новость приятна среща, раз- ходка, новина; ~ ы й человек, голос приятен чо- век, глас; у него ~ о е лицо той има приятно лице про предлог с вин п. за; сказка ~ волка приказка за вълка О ~ себя наум; читать ~ себя чета наум пробега!! ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пробе­ ж ат ь) пробягвам, протичвам; пребягвам, пре- тичвам; ~ т ь полем, мимо домов пробягвам през полето, покрай къщите П 193 13-612
ПРО ПРО пробе)! жать, -гу, -жйшь, -гут св. (несв. про­ бе га т ь) пробягам, протичам; пребягам, прети- чам; ~ ж а т ь сто метров за десять секунд измииа 100 метра за 10 секунди пробкЦ а, -и, мн . проб|ки, ~ок, -кам ж тапа, запушалка; закрыть бутылку ~ о й запуша бу- тнлката с тапа проблем!! а, -ы ж проблем (а); важная, слож­ ная ^ а важен, сложен проблем; ~ а воспита­ ния проблем на възпитанието; ~ ы современной науки проблеми на съвременната наука; решить ~у реша проблема; работать над интересной ~ о й работя върху интересен проблем прббЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. по­ пробовать) I что опитвам, пробвам, вкусвам; ~ овать суп опитвам супата 2 с инф . опитвам се; он ~ о в а л писать стихи той правеше опити да пише стихове пропёр]| ить, -ю, -ишь, - ят св. (несв. прове­ рять) кого-что проверя; ~ и т ь годовой отчёт проверя годишния отчет; ~ и т ь билеты при вхо­ де проверя билетите иа входа; ~ и т ь знания учащихся проверя знанията на учащите се проверку а, -и, мн . провёр |ки, -ок, -кам ж проверяване; проверка; —а работы механизма проверяване работата на механизма; ~ а до­ кументов проверка на документите; произво­ дить ~ у извършвам проверка проверя У ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. прове­ рить) кого-что проверявам; ~ т ь работу учреж­ дения проверявам работата иа учреждението; ~ть качество продукции проверявам качеството на продукцията провести, провед |у, -ешь, -ут, ми н . провёл, провел| а, -6, -й св. (несв. проводйть I) 1 кого проведа, преведа; ~ гостей в комнату отведа гостите в стаята 2 чем по чему прекарам; ~ ру­ кой по волосам прекарам ръка по косата (си) 3 что прокарам, набележа, начертая; ~ гранй- цу прокарам граница 4 что прокарам, проведа; ~ водопровод, электрйчество прокарам водо­ провод, електрнчество 5 что где прекарам; ^ воскресенье у друзей прекарам неделята при приятелите си 6 что проведа, направя, осъщест- вя, реализирам; ^ собрание, съезд проведа събрание, конгрес проводйть I, провожу, провод |ишь, - я т несв. (св. провестй) 1 кого провеждам, превеждам; ~ отряд через горы превеждам отряда през планината 2 чем по чему прекарвам; ~ рукой по волосам прекарвам ръка по косата (си) 3 что прокарвам, набелязвам, начертавам; ~ прямую лйнию прокарвам права линия 4 ч т о прокарвам, провеждам; ~ железную дорогу прокарвам железопътна линия 5 что где пре­ карвам; ~ лето в деревне прекарвам лятото на село 6 что провеждам, правя, осъществявам, реализирам; ~ большую работу извършвам значителна работа проводйть II , провожу, Провод! ишь, - я т св. (несв. провожать) ко го изпратя, придружа; ~ девушку до дома изпратя девойката до дома проводйться, провод |ится, -ятся несв. 1 про- карва се; проводится газ прокарва се газ 2 про- вежда се; в этом зйле проводятся собрания в тази зала се провеждат събрания проводник, - а м кондуктор в спален вагон провожаУ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св про­ водйть II) кого изпращам, придружавам; ~ т ь гостей на вокзал изпращам гостите на га- рата провозгла || сйть, -шу, -сйшь, - сят св. (несв. провозглашать) кого-что провъзглася; ~сй ть независимость провъзглася независимостта провозглашал ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. про- возгласйть) кого-что провъзгласявам проволок!! а, -и ж тел, жииа; стальная ~ а стоманена жица; колючая ~ а бодлив тел проглоЦ тйть, -чу, проглот)ишь, - ят св. (несв. глотать) кого-что глътна проголос IIовать» -ую, -уешь, -уют св. {несв. голосовать) гласувам; ~ ов^ть за какое пред­ ложение, против к а ко го предложения гласу­ вам за някакво предложение, против някакво предложение программу а, -ы ж програма; ~ а развития промышленности програма з а развитие (то) на промишлеността; ~ а стройтельства коммуниз­ ма програма за строителството на комунизма; ~ а КПСС програмата на КПСС; ~ а концерта, литературного вечера програмата на концерта, на литературната вечер; ~ а передач по радио и телевйдению програма на предаванията по радиото и телевизията прогресс, - а м прогрес; напредък; общест­ венный ^ обществен прогрес; ~ науки прогрес на науката; идтй по пути ~ а вървя по пътя на прогреса прогрессйвн|| ый, -ая, -ое, -ые; прогрессив |ей, - на, -но, -ны прогресивен; ~ ы й деятель прогре- сивен деец; ~ ы е взгляды прогресивни възгледи прогулкЦ а, -и, мн . прогул |ки, -ок, -кам ж разходка; ~ а по парку, на лыжах разходка из парка, със ски; отправиться на ~ у отида на разходка; совершйть ~ у на лодке направя разходка с лодка прода|| вать, -ю, -ешь, -ют несв. (св. про­ дать) кого-что (против, покупать) продавам; ~ в а т ь овощи на рынке продавам зеленчук на пазара; в этом магазйне ~ ю т одежду и обувь в магазина (се) продават облекло и обувки продав У ёц, -ца м продавам; ~ ё ц кнйжного магазйна продавам в книжарница (за книги); работать ~ ц о м в универмаге работя като про- дава ч в универсален магазин продавщиц!! а, -ы ж продавачка продаж У а, -и ж продажба; ~ а книг продаж- ба на книги 194
ПРО П прода!| ть, -ад, -шь, - ег, продад|йм, -йте, -ут, мин. продал, продала, продал |о, -и св. (несв. продавать) кого-что (против. купить) продам; ~ т ь что дорого, д*ш$&о продаж ксщо Сг.ъпе, еетичо яродовбльстви!! е, -$* с иродоаолствие; запасы ~ я запаек от лродоволсгвиг; снабжать ар- mssso -^ew спгбдявем армията с продоволст- вие продолжа!! ть, -ю, -ешь, -ют яегв. (се. про­ должить) что и с инф. продължавам; ~ т ь раз­ говор, борьбу продължавам разговора, борбата; ~ть путь продължавам пътя (си); друзья ~ л и разговаривать приятелите продължаваха да си нриказват продолжаЛ ться, -ется, -ются несв. продължа- ва (се), грае; стройтельство ~ е т с я строителст- вото продължава; урок ~ е т с я сорок пять минут урокъг трас 45 минути; экзамены ~ л и с ь месяц изпитите продължиха един месец продолжении е, -я с продължение; ~ е разго­ вора продължение на разговора; —е романа в следующем номере ж урнал а продължението на романа е в следващ ия брой на списанието; ~е следует следва продолжу ить, -у, -ишь, - ат с в. {несв. продол­ жать) что продължа продукт, -а м продукт; произведение; сельского хозяйства селскостопански продукти; молочные, мясные ~ ы млечни, месни произведе­ ния; ~ ы питания хранителни продукти; свежие ~ы пресни продукти продукциЦ я, -и ж продукция; промышленная ~я промишлена продукция; ~ я завода, фаб­ рики продукцията на завода, на фабриката проезжаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. про­ ехать) 1 (пре)минавам, пътувам; - ^т ь по бе­ регу реки, лесной дорогой минавам по брега на реката, по горски път 2 отминавам, минавам край; ~ т ь мймо дома минавам край къщата проект, - а м проект; ~ моста проект за мост; создать ~ създам проект; работать над ~ о м работя върху проекта; дом построен по ~ у известного архитектора къщата е построена по проект на известен архитект; ~ закона проек тозакон; подготовить ~ договора подготвя про- ектодоговор проехать, проёд|у, -ешь. - ут св. {несв. проез­ жать) 1 (пре) мина, пропътувам; ~ через двор мина през двора; ~ сто километров пропъту­ вам 100 километра 2 отмина; мина край; ~ по­ ворот дороги отмина за воя на пътя; он проехал свою остановку той пропусна спирката (си) прожить, прожив |у, -ёшь, -ут, мин . прожил, прожила, прожил |о, -и св. (пре)живея; прека­ рам; ои прожил восемьдесят лет той живя 80 години; ~ всю жизнь в деревне прекарам целия си живот на село; я прожил неделю в Москве прекарах една седмица в М осква проз] а, -ы ою проза; художественная ~ а ху- дожествена проза; изучать поэзию и ~ у изуча- зам яоезпята и прозгта прозрачнЦ ый, -ая, -ое, -ые; прозрач|ен5 -на, -ио, -кы прозрачен; ~ а я ткань прозрачен плат; ^ а я штора прозрачно перде; стакан из ~ о г о стекла чаша от прозрачно стъкло проигра!| ть, ->ю, -ешь, -ют св. {несв. пройгры- вать) кому что {против, выиграть) загуби; ~ т ь партию в шахматы загуби партия шах; ~ т ь сражение загуби сражението пройгрыва)! ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. про­ играть) ко му что {против, выйгрывать) губя, за- губвам произведении е, -я с произведение, творба; литературное, художественное нелитературна, художествена творба; н е искусства произве­ дение на изкуството; ~ я Тургенева произведе- нията на Тургенев произве|[ стй, -ду, -дёшь, -дут, мин . произ­ вёл, произвел |а, -6, -й св. {несв. производ йть) что 1 произвела, изработя 2 извърша; направя; н е т и деление, умножение извърша деление, умножение; н с т й в доме ремонт направя в къщи ремонт О нстй впечатление на кого направя на някого впечатление; пьеса ~ л а н а зрйтелей большое впечатление пиесата на- прави силно впечатление на зрителите производительности ь, -и ас производителност; высокая н ь труда висока производителност на труда произвоИ дйть, - жу , произвол |ишь, - я т несв. {св. произвестй) чт о 1 произвеждам, изработ- вам; завод производит машины заводът произ- вежда машини 2 извършвам; правя; н д й т ь опы­ ты правя опити производиться, произвол| ится, - я тся несв. произвежда се; на за в оде производятся машины в завода се произвеждат машини производственнН ый, - а я , - о е , - ые производст­ вен; ~ ы й процесс, план производствен процес, план; ~ о е задание производствена задача производств!! о, - а с производство, произвеж- дане, изработване; ^ о стали, машин производ­ ство на стомана, на машини; увеличить ~ о то­ варов увелича производството на стоки произнес Üтй, -у, -ёшь, -ут, мин . произнёс, пронзнесл |а, - 6 , -й св. {несв. произносить) ч то изговоря, произнеса; правильно ~ т й слово пра- вилно изговоря думата; ~ т й речь произнеса реч произноЦ ейть, -шу, произнос Iишь, -ят несв. {св. произнести) ч то изговарям, произнасям пронзношёниЦ е, -я с произношение, изговор; правильное литературное ~ е правилно лите­ ратурно произношение произойЦ тй, -дёт, -дут, мин. пронзош |ёл, -ла, - л о, -ли св. {несв. происходить) случи се, стане; произлезе; произошёл пожар стана пожар; про­ 195 13*
ПРО ПРО изошло несчастье случи се нещастие; что с вами произошло? какво се е случило с вас?; со мной произошёл интересный случай случи мн се нещо интересно; произошли интересные события станаха иитересии събития происходить, происходит, -ят несв. (св. произойти) случва се, с та ва; произлиза; что здесь происходит? какво става тук? происхождении е, -я с произход; ~ е чело- века произход иа човека; ~ е жизни на Земле произход на живота върху Земята происшествии е, -я с произшествие, слу ч­ ка; ~ е на улице произшествие на улицата; случйлось ~ е стана произшествие; мы доехали без ~ й пристигнахме без произшествня пройти, пройд |у, -ёшь, -ут, мин. прош|ел, - л а, -ло, -ли св. {несв. проходить) 1 (пре)мина; ~ через сад мина през градината; ~ к выходу мина към изхода; по нёбу прошла туча по иебето премина облак 2 сколько чего нзмина, извървя; ~ половину пути извървя полови- ната път; поезд прошёл пятьдесят километров влакът измина 50 километра 3 отмина, зад- мина; ~ нужный дом отмина нужната къща; поезд уже прошёл станцию в ла к ът вече отмина гарата; вы прошлй поворот к вокзалу вие от- минахте завоя към гарата 4 (само 3 л.) мине; здесь пройдёт железная дорога тук ще мине железопътна линия 5 {само 3 л.) мине, изтече; прошёл тблько час мина само един час; гроза скоро пройдёт бурята скоро ще мине 6 {само 3 л.) мнне, протече, проведе се; доклад прошёл успешно докладът мина успешно; экзамены прошлй хорошо изпитите минаха добре 7 (сам о 3 л.) (пре)мине, проникне; влезе; в подвал прошла вода в мазето влезе вода проконтролйрН овать, - ую, - уешь, - уют св. (несв. контролйровать) ко го-что (про)контро- лирам; ~ о в а т ь работу магазина проконтроли- рам работата на магазина пролетариат, - а м пролетариат; борьба ~ а з а своё освобождение борбата иа пролетариа­ та за освобождеиието пролетарски ий, - ая, -ое, - ие пролетарски; ~ а я революция, солидарность пролетарска революция, солидарност промежут|| ок, - к а м промеждутък, междина; пауза, интервал; ~ о к между окнами разстоя- нието между прозорците; через определённые ~ки времени през определени интервали от време промышленности ь, -и ж промишленост; а в - томобйльная, горная ~ ь автомобилна, минна промишленост; лёгкая, тяжёлая ~ ь лека, тежка промишленост; развивать ~ ь развивам про- мишлеността промышленн|| ый, -ая, - ое, -ые промишлен, индустриален; ~ ы й город, район индустриален град, район; ~ ы е товары промишлени стоки проникаН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. про­ никнуть) прониквам; сквозь шторы ~ ю т лучи солнца през пердетата проникват слъичевн лъчи; ~ т ь в тыл врага прониквам в тила на противника проийк|| нуть, -ну, -нешь, -нут, мин. проийк, - л а, -ло, -ли св. (несв. проникать) проникна; в комнату проийк запах беизйна в стаята про­ никна миризмата на бензин; вода ~ л а в подвал водата проникна в мазето; ~ н у т ь в дом через окно вляза в къщата през прозореца пропаганд!! а, -ы ж пропаганда; поли­ тическая, партййная ~ а политическа, партий­ на пропаганда; вести ~ у научных знаний пропагандирам научинте знания пропада|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. про­ пасть) I пропадам, изчезвам, губя се; у меня ~ ю т кнйги книгите мисе губят2 (само3 л.) про- пада пропасть, пропад|у, - ёшь, -ут, мин. про­ пал, пропал |а, -о, -и св. (несв. пропадать) 1 пропадна, изчезиа, загубя се ; у меня про­ пала кнйга загуби ми се книга; ребёнок про­ пал детето се загуби 2 (само 3 л.) пропадне; пропал весь день целият ден беше загубен; ваш труд не пропадёт трудът ви няма да про- падие пропуска!] ть, -ю, - ешь, - ют несв. (св. пропустить) 1 ко го-ч то пускам, давам път; ~ т ь зрителей в зал пускам зрнтелите в залата 2 (само 3 л.) что пропуска; грязное стекло плохо ~ е т свет мръсното стъкло лошо про­ пуска светлина (та) 3 что пропускам, изпускам; ~ т ь ошибки пропускам грешки 4 что пропус­ кам, ие посещавам, не отивам; ~ т ь уроки, занятия пропускам урони, занятия пропустить, пропущу, пропуст |ишь, - я т св. (несв. пропускать) 1 кого-что пусна, дам път; ~ детей вперёд пусна децата напред 2 (са м о 3 л.) что пропусне 3 что пропусна, изпусна; ~ ошибку пропусна грешката; ~ строчку при чтении изпусна един ред при четенето; ~ автобус изпусна автобуса 4 что пропусна, не посети, не отида; ~ лекцию пропусна лек­ ция (та) О ~ что мимо ушей направя си ог- лушки, направя се на глух просвещеннее, -я с просвета, просвещение, просвещаване; народное народна про­ света „ просить, прошу, прос|ишь, -ят несв.- (св. попросйть) кого-что и чего, о ком-чём и с инф. моля; ~ друга о помощи моля за помощ приятеля си; ~ прощения моля за прошка; ~ разрешения войтй искам разрешение да вляза; прошу соблюдать тишину моля, пазете тишина проси]] уться, -усь, -ёшься, -утся св. (несв. просыпаться; против, заснуть, уснуть) събудя се; ~уться в девять часов събудя се в 9 часа 196
Невский проспект в Ленинграде Проспект Калинина в Москве 197
ПРО ПРО проспект* -а м булевард; Невский ~ в Ле­ нинграде булевард «Невски» в Ленинград; он живёт на ~ е Мира той живее на булевард «Мир» простираЦ ться, -ется, -ются н ес в. простира се; леса ~ю тся на много километров горите се простират на много километри; до самого горизонта ~лос ь море морето стигаше чак до хоризонта npoj) стйть, -шу, -стйшь, -стят св. (несв. прощать) кого-что прости; он меня обидел* но я его ~стйл той ме обиди, но аз му простих; ~ стйте, я опоздал, извинете, закъснях про|| стйться, -щусь, -стйшься, -стятся св. (н есв. прощаться) с кем-чем сбогувам се; прости се; ^стйться с друзьями сбогувам се с прин- телите си; на вокзале они ~стйлись на гарата те се сбогуваха просто, сравн. ст. проще нареч. (против. сложно) просто; лесно; аппарат устроен очень ~ апаратът е устроен много просто простЦ ой, - ая, - ое, - ые; прост* проста, просто, просты; с р а в н . ст. проще 1 (против. сложный) прост, лесен; ~ о й вопрос лесен въпрос; ~ а я работа лесна работа; ~ а я за­ дача лека задача; ~ 6 е приспособление просто приспособление 2 прост, обикновен; ~ о й че­ ловек обикновен човек простор, - а м простор, шир; морской ~ морски простор; ~ ы степей степ на шир; на ~ а х родины в родната шир просторнЦ ый, - ая, -ое, - ые; простор |ен, -на, -но, -ны (против, тесный) просторен; ~ ы й дом просторна къща; ~ а я квартира просторен апартамент; ~ о е помещение просторно по­ мещение пространств || о, - а с пространство; свобод­ ное, воздушное ~ о свободно, въздушно про­ странство; ~ о между окном и дверью простран­ ство между прозореца и вратата; степи на юге СССР занимают большйе ~ а степите в южните райони на Съветския съюз заемат голем и пространства простудЦ а, -ы ж простуда, настинка; сильная ~ а сил на простуда; лечиться от ~ ы леку вам се от настинка просту|| дйться, -жусь, простуд |ишься, -ятся с в . ( н е с в . простужаться) настина, простуди се; ~дйться во время прогулки настина (по време) на разходката простужа|| ться, -юсь, -ешься, -ются н ес в. (св . простудиться) настивам, простуди вам се; он часто ~ется той често настива простыи|| я, - й, мн. простыни, простынь, простыням ж: чаршаф (долей) просыпа |) ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св . проснуться; против, засыпать) събуждам се: ^тъси рано, поздно събуждам се рано, късно просьбII а, -ы ж молба; у меня к вам большая ~ а имам голям а молба към вас; обратйться с ~ о й о помощи обърна се с молба за помощ протест, -а м протест; ~ против войны протест срещу войната; демонстрация ~ а про- тестна демонстрация; выразить, заявить ~ изкажа протест; выступить с ~ о м изляза с протест протест!) овать, -ую, -уешь, -уют несв. про- тестирам; ^ о в а т ь против войны протестирам срещу войната против предлог с род. п. 1 (противоположу ноет) срещу; сад находится ~ дома градината е срещу къшата; стоять ~ окна стоя срещу про­ зореца; плыть ~ течения плувам срещу те- чението; идтй ~ ветра вървя срещу вятъра 2 против; бороться ~ врага воювам против не­ приятеля; голосовать ^ как ого предложения гласувам против някакво предложение; посту­ пать ^ совести постъпвам против съвестта си 3 против, за; лекарство ~ гриппа лекарство против (за) грип; лекарство ~ кашля ле­ карство против (за) кашлица противник, - а м I противник; политический ~ политически противник; победйть ~ а в споре победи противника в спора; у спортсмена ок а­ за л с я ейльный ^ спортистът имаше силен противник 2 непрнятел; разбить ~ а в бою разбия неприятеля в боя противоположи || ый, - ая, -ое, - ые; проти- вополож|ен, -на, -но, -ны S (само пълн. ф .) противоположен, отсрещен; ~ ы й берег реки отсрещният бряг на реката; в ~ о м углу комнаты в противоположния ъгъл на стаята 2 противоположен, обратен; ~ о е мнение про­ тивоположно мнение противопоставЦ ить, -лю, -ишь, -ят св. (н есв. противопоставлять) кого-что кому-чему про- тивопоставя противопоставлял ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. противопоставить) кого-что кому-чему про- тивопоставям; ~ т ь одну теорию другой проти­ вопоставим една теория на друга противоречии е, -я с противоречие; ~ е во взглядах противоречие във възгледите; ~ е между словами и поступками противоречие между .думи и дела протягива|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. протянуть) что 1 протягам, опъвам; прокарвам 2 кому протягам, простирам, да вам; ~ т ь руку товарищу протягам ръка на другаря си протянЦ уть, -у, протян |ешь, -ут св. (несв. протягивать) что 1 протегна, опъна; прокарам; ~ у т ь верёвку между деревьями опъна въже между дърветата 2 кому протегна, простра, подам; ~ у т ь ребёнку игр$'шку подам на детето играчка(та) профессиональи|| ый, - а я , -ое , -ые професио- нален; ~ ь щ союз професионален съюз 198
ПРО ПРЫ профессии я, -и ж професия; интересная, трудная ~ я интересна, трудна професия; получить ~ ю получа професия профессор, -а, мн. - а , -ов м професор; ~ уни­ верситета професор в университета; получить звание ~ а ста на професор; слушать лекции известных ~ 6 в слушам лекциите на известии професори профсоюз, -а м профсъюз; член ~ а член на профсъюза; вступить в ~ вляза в профсъюз а профсоюзн|| ый, - ая , -ое, -ые профсъюзен; ~ о е собрание профсъюзно събрание прохладно безл. като сказ, (про) хладно е; в комнате было ~ в стаята беше прохладно; сегодня на улице ~ днес навън е хладно прохлади|| ый, -ая, -ое, -ые (про)хладен; ~ ы й вечер прохладна вечер; ~ а я погода хладно време; ~ а я вода хладка вода проход, - а м 1 (пре)минаване; ~ судов через канал преминаване на корабите през канала; ~ запрещён минаването е забранено 2 проход; широкий ~ между рядами в театре широка пътека между редовете в театъра проходить, прохожу, проход |ишь, -ят н е с в. (се. пройти) 1 (пре)минавам; ~ по улицам минавам по улиците; проходите, пожалуйста а) минавайте, моля; б) заповядайте, влезте 2 сколько ч ег о изминавам, извървявам; ~ несколько шагов изминавам няколко крачки 3 отминавам, минавам край; ~ мймо парка минавам покрай парка 4 (само 3 л.) минава; дорога проходит через лес пътят минава през гората ; здесь проходит государственная гра­ ница тук минава държавната граница 5 (само 3 л .) минава, изтича; годы проходят годините минават 6 (само 3 л.) минава, про- тича, провежда се ; конгресс проходил в Москве конгресът се провеждаше в Москва 7 (само 3 л .) (пре)минава; прониква; влиза; свет про­ ходит в комнату через окно светлината влиза в стаята през прозореца процент, - а м 1 процент; семьдесят ~ о в учеников 70 процента от учениците; выпол­ нить план на сто пятьдесят ~ о в изпълня плана 150 на сто 2 лихва процесс, - а м процес; производственный ~ производствен процес; ~ роста организма рас- теж на организма; в ~ е чего в процеса на н е щ о ; приобрести опыт в ~ е работы придобия опит в процеса на работата прбчЦ ий, -ая, -ее, -ие оста нал, друг; ~ и е люди останалите хора; платье, пальто и ~ а я одежда рокля, палто и други дрехи О и ~ е е (и проч., и пр.) и прочее прочита|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. читать) что 1 прочета; ~ т ь книгу, письмо прочета кни- гата, писмото 2 прочета, изнеса; ~ т ь доклад изнеса доклад 3 рецитирам, кажа наизуст; ~ т ь стихи рецитирам стихове прбчн|| ый, -ая, -ое, -ые; прочен, прочна, прочн|о, -ы и прочны здрав, траен; ~ы й за­ мок сигурна брава: ~ а я обувь здрави обувки; ~ а я мебель солидни мебели; ~ ы й мир траен мир прошёдш|| ий, - ая, - ее, -ие: ~ее время грам. минало време прошеп{| тать, - чу, прошёпч |ешь, -ут св. (н е с в . шептать) что пошепна, прошепна; она что-то ~ т а л а тя прошепна нещо прбшл|| ый, -ая, -ое, -ые I минал; в ~ом году миналата година; на ~ о й недёле миналата седмица; (в) ~ы й раз миналия път; ~о й осенью миналата есен 2 като същ. прошл|ое, -ого с минало; далёкое ~ о е далечно минало; в ~ о м он был учителем в миналото той бе­ ше учител прощай(те) прощавай(те), сбогом; мы увидимся не скоро сбогом, няма да се видим скоро прощани|| е, -я с сбогуване, прощаване проща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. простить) кого~что прощавам; не ~ т ь измёны не про- щавам измяната проща|| ться, - юсь, - ешься, -ются несв. (св. проститься) с кем-чем сбогувам се; про­ щавам се; уйти не ~ясь замина без да се сбогувам проще неизм. 1 сравн. ст. на простой по- прост; по-лесен 2 сравн. ст. на просто по- просто; по-лесно прощёни|| е, -я с (о)прощаване; прошка; просить ~ я моля за прошка прояв|1 йть, -лю, прояв|ишь, -ят св. (н есв. проявлять) что проявя; ~ й т ь заботу о ком прояви грижа за някого проявйться, прояв |ится, -ятся св. (несв. проявляться) прояви се; у мальчика проявй- лись способности к математике момчето проя­ ви способности към математиката проявля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. проявйть) что проявявам; ~ т ь мужество, инициатйву, интерёс к чтёнию проявявам мъжество, ини­ циатива, интерес към чет.:н? проявля|| ться, -ется, -ются несв. (св. про­ явйться) проявява се пруд, -а, предл. о ~ё, в (на) -у м малко изкуст- вено езеро; выкопать ^ изкопая езеро; ло­ вить рыбу в ~ у ловя рмба в езерото прыга|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. прыгнуть) скачам; ~ т ь с парашютом скачам с парашут; ~ть на одной ногё скачам на един крак прыгн|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. прыгать) скоча, скокна; ~уть с бёрега в воду, через за­ бор скоча от брега във водата, през огра- дата прыж|| бк, -ка м скок; ~ о к через препятст­ вие скок през препятствие; сделать ~ о к направя скок П 199
ПРЯ ПУС Пруд прямо нареч. 1 (не бъркай с направо) (на-) право; идти — вървя направо 2 направо, ди- ректно; обратиться — к директору обърна се направо към директора; спать — на полу спя направо на пода; вы идёте — домой? направо в къщи ли си отивате? 3 открито; откровено, направо; скажите — : вы не любите этого че­ ловека? кажете открито — вие не обичате тозн човек, нали? прям!! ой, -ая, -ое, -ые 1 прав, изправен; — ая линия права линия; — ая дорога прав път; — ые улицы прави улици 2 пряк, директен; непосредствен; — ая телефонная связь пряка телефон на връзка ; —ое воздушное сообщение директно въздушно съобщение; иметь — ое от­ ношение к делу имам пряно отношение към работата 3 откровен, искрен; он человек — ой той е откровен човек О ~ о й угол мат. прав ъгъл прямоугольник, - а м правоъгълник; комната в форме — а стая с форма на правоъгълник прятать, пряч |у, -ешь, -ут нес в. (с в. спрятать) кого-что крия, скривам; — спйчки от детей крия кибрита от децата прятаться, пряч|усь, -ешься, -утся н ес в . ( с в спрятаться) крия се, скривам се; — от к ого в кустах крия се от някого в храстите птйц|| а, -ы ж птица; домашняя —а домаш­ ни птици; хищные —ы хищни птици; — ы уле­ тают на юг птиците отлитат на юг публикН а, -и ж публика; выступать перед ~ о й излизам пред публика публик[| овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. опубликовать) что публикувам; — овать законы, стихи публикувам закони, стихове пугаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. испугать) к ого плаша; ребёнка — ет темнота тъмнината плаши детето; его ие —ли трудности путй не го плашеха трудностите по пътя пугаЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. ис­ пугаться) кого-чего и без доп. плаша се, страху- вам се. боя се; —ться грозы плаша се от буря (та) пуговиц!! а, -ы ж копче; платье с — ами рокля с копчета; пришить —ы к рубашке зашия Пуговица копчета на ризата; застегнуть пальто на все — ы закопчея всички копчета на палтото пулемёт, - а м картечница; стрелять из — а стрелям с картечница пулИя, -и ж куршум; стрелять — ями стрелям с куршуми пункт, -а м 1 пункт; самый южный — страны най-южната точка на страната 2 точка, пункт, параграф; изменить первый — постановления измени п ърва(та) точка от постановлението пускай в ж . пусть пуска|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пустить) 1 к ого пускам, освобождавам 2 кого пускам, разрешавам (да влезе, да излезе); ~ т ь пас­ сажиров в вагой пускам пътниците във вагона 3 что пускам, задвижвам пустйть, пущу, пуст| ишь, -ят св. (несв. пус­ кать) 1 к ог о пусна, освободи; — птйцу на сво­ боду пусна птицата на свобода 2 кого пусна, разреша (да влезе, да излезе); — детей погу­ лять пусна децата да се поразходят 3 что пус­ на, задвижа; ~ новую электростанцию пусна в експлоатация нова електроцентрала пуст|| ой, -ая, -оё, -ые; пуст, пуста, пусто, пус­ ты (против, полный в / зна ч .) празен, пуст; ~ о й дом празна къща; —ая сумка празна чан- та; театр еще пуст театърът е още празен 200
ПУС лят п пустын|| я, -и ж пустиня; орошать ~ ю напоя- вам пустинята пусть (пускай) частица нека; ~ он сделает это сегодня нека той направи това днес; можно ему войти?— ~ войдёт той може ли да вле- зе?— нека влезе пустяк, -а м дребна работа, дреболия; пос­ сориться из-за ~ а скараме се за (една) дребо­ лия; не обращать внимания на ~ й не обръщам внимание на дреболии; говорйть о ~ ä x говорим за незначителни неща путёвк|| а, -и, мн. путёв |кн, -ок, -нам ж ку- рортна карта; ^ а в дом отдыха карта за почив- на Станция; выдать, получить ~ у дам , получа жарта за почивка путешественник, - а м пътешественик; извест­ ный ~ известен пътешественик путешёствнЦ е, -я с пътешествие; пътуване; обиколка; далёкое ~ е далечно пътешествие; вокруг света околосветско пътуване; совер­ шить ~ е на машине направя обиколка с кала (т а); отправиться в ~ е по стране замина ка обиколка из страната; вернуться из ~ я върна се от пътуване (то) путешёств|| овать, - ую, -уешь, -уют несв. - ъ тувам, пътешествувам; ~овать по стране сътувам из страната путь, пути, твор. путём, предл. о (на) путй, лн. пут| й, -ей, -ям м 1 път; широкий, зимний ~ широк, зимен път; ~ в горах път в планината; Северный морской ~ Северният морски път; воздушные путй въздушни пътища; пути сооб- щёния пътищата на страната; пойти самым коротким путём тръгна по най-късия път; жизненный ~ жизнен път; ~ к победе пътят към победата; путй развйтня советской науки :ътища(та) за развитие (то) на съветската на­ ука; идти по пути прогресса вървя по пътя на нрогреса 2 път, пъту ва не ; дальний, трудный, опасный ~ далечно, трудно, опасно пътуване; собираться в ~ стягам се за път; отправиться в ~ тръгна (на п ъ т); отправиться в обратный ~ тръгна обратно 0 по пути а) пътьом; я зайду к вам по путй в институт ще се отбия при вас отивайки в института; б) с кем в една посока; вам с вами по путй: я тоже иду на почту ние с вас сме в една посока: аз също отивам в пощата; счастливого путй! добър път!, приятно пътуване! пушк|| а, -и, мн. пуш |кн, -ек, -кам ж (не бър- ьай с ружьё) оръдие, топ; стрелять из ~ и стрелям с оръдие пчел|| а, -ы, мн. пчёлы, пчёл ж пчела; раз­ водить пчёл развъждам пчели пшеннцЦ а, -ы ж пшеница; сеять ~ у засявам пшеница; высокий урожай ~ ы високи добиви от пшеница пыл|| ь, -н, предл. о пыли, в пылй ж прах; ~ь на дороге прах по пътя; мебель покрылась ~ ь ю мебелите се покриха с прах; сапогн были в ~ и ботушите бяха покрити с прах пыта|| ться, -юсь, -ешься, -ются несе. (св. попытаться) с инф. опитвам се; больной ~ л с я встать, но не смог болният се опитваше да стане, но не успя пьёс|| а, -ы ж пиеса; ставить ~ ы Чехова поставям пиесите на Чехов; смотреть ~ у гледам пиеса; играть в новой ~ е играя в нова (та) пиеса пьян|| ый, -ая, -ое, -ые; пьян, пьяна, пьян |о, -ы и пьяны (против. трезвый в I знач.) пиян пюре неизм . с пюре; картофельное ~ карто- фено пюре; котлеты с —• кюфтета с пюре пятёрк|| а, -и, мн. пятёр|кн, -ок, -кам ж пети- ца; получать ~ н получа вам петици пятидесяти ый, -ая, -ое, -ые числ . петдесети пятилётк|| а, -и, мн. пятилёт|кн, -ок, -кам ж петилетка; выполнить ~ у в четыре года изпълня петилетката за 4 години пятилётн|| нй, -яя, -ее, -ие петгодишен; ~ н й план петгодишен план пятисот|| ый, - ая, -ое, -ые числ . петстотен пятк|| а, -н, мн. пят|ки, -ок, -кам ж пета пятнадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. петнадесети; ~ ы й год петнадесетата година; сегодня ~ о е января днес е петнадесети януари пятнадцати ь, -и ч и сл . петнадесет; девочке ~ ь лет момичето е на 15 години; сейчас без ~ н (минут) шесть сега е 6 без 15 пятницЦ а, -ы ж петък; в ~ у будет концерт в петък ще има концерт пятн|| о, -а, мн. пят |на, -ен, -нам с петно, леке; красное ~ о на скатерти червено петно върху покривката; пятна на полу петна по пода; ска­ терть в пятнах от вина покривката е с лекета от вино пят|| ый, -ая, -ое, -ые числ. пети; уже ~ы й час часът минава 4 пят|) ь, -й числ. пет; прошло ~ ь л е т измипаха 5 години 0 знать что как свой ~ ь пальцев зная нещ о на пръсти (много добре) пятьдесят, пятидесяти числ. петдесет; ему ~ лет той е на 50 години; река в пятидесяти метрах от дома реката е на 50 метра от къщи пятьсот, пятисот числ. петстотин; ~ лет назад преди 500 години 201
РАБ РАЗ Р работ|| а, -ы ж 1 работа; ~ а машйны, элект­ ростанции работата на машината, на електро- централата; физическая ~ а физическа работа; заниматься научной ~ о й занимавам се с научна работа; у него много ~ ы той има много работа 2 работа, служба; найти ~ у намеря работа; идти на ~ у отивам на работа; идти с ~ ы връ- щам се от работа 3 работа, произведение, труд, творба; последняя ~ а писателя последната творба на писателя; выставка работ художника изложба на произведенията иа художника; из­ дать свой научные ~ ы издам научните си трудо- ве работа!! ть, -ю, -ешь, -ют несв. работя; ~ т ь на нескольких ткацких станках работя на ня- колко (тъкачни) стана; ~ т ь в поле работя на полето; ~ т ь на заводе работя в завода; ~ т ь над проектом работя върху проект; ~ т ь меха­ ником, учйтелем работя к ато механик, к ато учи- тел; машина ~ е т машината работи; телефон не ~ е т телефонът не работи; телеграф ~ е т круг­ лые сутки телеграфът работи денонощно работник, - а м (не бъркай с рабочий I) работ­ ник; научный ~ научен работник; ~ н сельского хозяйства работници от селското стопанство работниц!! а, -ы ж работничка; рабочие н ~ ы работници и работнички рабоч|| ий I, -его м (не бъркай с работник) работник; ^ н е н служащие работници и служе- щи; союз ~ и х и крестьян съюз на работниците и селяните; ~ н е хнмйческой промышленности работници от химическата промишленост рабоч|| нй И, -ая, -ее, -ие 1 работнически; ~ и й класс работническа класа; ~и й посёлок работническо селище; ~ е е движение работни- ческо движение 2 работен; ~ н й день работен ден; ~ н й стол работна маса; ~ е е место работно място; ~ а я одежда работно облекло 0 ~ а я сила работна ръка равенств|| о, -а с равенство; ~ о граждан равенство на гражданите равнинЦ а, -ы ж равнина; большая, широ­ кая ~ а голяма, широка равнина равнодушно парен , равнодушно; ~ отнестись к чему отнеса се равнодушно към нещо равнодушн|| ын, -ая, -ое, -ые; равнодушен, - на, -но, -ны равнодушен; ~ ы й человек, взгляд равнодушен човек, поглед; он равнодушен к му­ зыке той е равнодушен към музиката равномёрн|| ый, - ая, -ое, -ые; равномер|ен, - на, -но, -ны равномерен; ~ а я скорость равно­ мерна скорост; ~ о е движение, развитие равно­ мерно движение, развитие равн|1 ый, -ая, -ое, -ые; равен, рави |а, -6, -ы (не бъркай с ровный) равен, еднакъв; силы участников соревнования равны силите на участниците в съревнованието са равни; рас­ стояние, ~ о е трём метрам разсюяние, равно на 3 метра; два плюс два равно четырём две плюс две е равно на четири рад, -а, -о, -ы като сказ, кому-чему, с инф. и със съюз что радвам се; я вам очень ~ много се радвам, че ви виждам; ~ ва с видеть радвам седавивидя;я~а, чтовыпришлйрадвамсе, че дойдохте; мы ~ ы вашим успехам радваме се на вашите успехи ради предлог с род. п. за (ради); жить ~ де­ тей живея за децата (си); работать ~ общего блага работя за общото благо; я приехал ~ не­ го дойдох заради него радио неизм. с радио; изобретение ~ изобре- тяването на радиото; передать телеграмму по ~ предам телёграма по радиото; слушать ~ слу- шам радио; включить, выключить ~ пусна, спра радиото радиостанции я, -н ж радиостанция; передачу ведёт ~ я Москвы предаването води радио- станцията на Москва радист, -а м радист; работать ~ом на ко­ рабле работя като радист на к ораб(а) радйстк|| а, -и, мн. радист |кн, -ок, -кам ж радистка рад|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. обра­ довать) кого радвам; нас ~ у ю т ваши успехи радват ни вашите успехи радоваться, рад | уюсь, -уешься, -уются несв. (св. обрадоваться) кому-чему радвам се; ~ ус­ пехам сына радвам се на успехите на сина си радости || ый, -ая, -ое, -ые; радост|ен, -на, -но, -н ы (против. печальный) радостен; ~ а я улыбка радостна усмивка; ~ о е известие радостна вест; ~ое событие радостно събитие радост|| ь, -и ж (против, печаль) радост; сме­ яться от ~ н смея се от радост раз, -а (-у) м \ (един) път, веднъж; позвонить один ~ позвъня един път; заниматься три ~ а в неделю занимавам се 3 пъти седмично; про­ читать письмо несколько ~ прочета писмото ня- колко пъти; (один) ~ я встретил его в театре веднъж го срешнах в театъра; мы слышали об этом не~ (много~) чувахме за това неведнъж (много пъти); оглянуться в последний ~ обърна се за поеледен път; отложйть разговор до сле­ дующего ~ а отложа разговора за следващия път; иа этот ~ я вас прощаю този път ви про- щавам; в тот ~ мы не успели увйдеться тогава не успяхме да се видим 2 неизм. раз, едно; мальчик стал считать карандаши: два, три момчето започна да брои моливите: едно, две, три (> ни ~ у не нито един път, нито веднъж; они ни ~ у не встречались те не се срещнаха нито веднъж; как ~ тъкмо по мярка, таман разбива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разбить) 1 что чупя, счупвам, строшавам; ~ т ь посуду счупвам съдовете 2 к ого разбивам, нанасям 202
РАЗ РАЗ поражение, побеждавам; ~ т ъ противника по­ беждавшем противника разбива|| ться, -юсь, - ешься, -ются несв. (св . разбиться) 1 (само 3 л .) счупва се, строша- ва се; разбива се 2 удрям се, наранявам се, пре- бивам се разбира|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разо­ брать) что 1 (против, собирать е 6 зн ач .) раз- глобявам; ~ т ь машину разглобявам машината 2 подреждам, разпределям, сортирам; ~ т ь кнй- ги в шкафу подреждам книгнте в библиотеката 3 разглеждам; ~ т ь заявление на собрании раз- глеждам заявлението на събрание 4 разби- рам разбираться, разбнра |юсь, - ешься, - ются несв. (св. разобраться) в ком-чём разбирам, ориентирам се; ~ в технике разбирам от техни­ ка; ~ в людях умея да преценявам хората разбить, разобь |ю, -ешь, -ют, п о в е л . разбей св. (несв. разбивать) I что счупя, строша; ~ стакан, тарелку, стекло счупя чашата за во­ да, чинията, стъклото 2 к ого разбия, нанеса по­ ражение, победя; ~ армию противника разбия армията на противника разбиться, разобь |юсь, - ёшься, - ются св. (несв. разбиваться) 1 (само 3 л.) счупи се, строши се; разбие се; зеркало разбйлось огле- далото се счупи; чашка разбйлась чашата се строши; самолёт разбился самолетът се разби 2 ударя се, нараня се, пребия се; он упал с лошади и разбйлся той падна от коня н се преби разбу|| днтъ, -жу, разбуд]ншь, -ят св. (несв. будить) кого събудя; ~ д й т е меня, пожалуйста, в шесть часов утра събудете ме, моля ви (се), в 6 часа сутринта разве частица (ср. неужели) нима; ~ он уже приехал? нима той вече пристигна?; ~ вы не знаете этого? нима не знаете това? разведёниЦ е, -я с развъждане; отглеждане; овощей отглеждане на зеленчука разверн|| угь, -у, -ёшь, -ут св. (несв. развёр­ тывать) кого-что (против. завернуть) разгъна, разгърна; развия развёртыва|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. развернуть) кого-что (против, завёртывать) разгъвам, разгръщам; развивам; ~ т ь пакет, покупку разгъвам пакета, покупката разве Истй, -ду, -дёшь, -дут, мин. развёл, раз­ вел |а, -6, -й св. (несв. разводйть) кого-что от- гледам; развъдя; ~ с т й кур развъдя кокошки развиваЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. развйть) что развнвам; ~ т ь промышленность развивам промишлеността развиваЦ ться, -юсь, - ешься, -ются несв. (св. развиться) развивам се; ребёнок быстро ^ е т с я детето бързо се развива; промышлен­ ность ~ е т с я успешно промишлеността се раз­ вива успешно развитии е, -я с развитие; ~ е науки развитие (-то) на науката развит|| ой, - ая, -ое, -ые; развйт, развита, развит |о, -ы развит; ~ а я промышленность раз­ вита промишленост; очень ~ о й ребёнок много развито дете развйть, разовь |ю, -ёшь, -ют, мин. развйл, развила, развйл |о, -н, повел, развей св. (несв. развивать) что развия; ~ память развия памет- та; ~ в ребёнке интерес к музыке развия у дете­ то интерес към музиката развйться, разовь I юсь, -ёшься, -ются, мин. развйл |ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. разви­ ваться) развия се развод, - а м развод; дать жене ~ дам на жена си развод разво|| дйть, -жу, развод |ншь, -ят несв. (св. развести) кого-что отглеждам; развъждам; ~ д й т ь цветы отглеждам цветя развя|| зать, -жу, развяж|ешь, -ут св. (несв. развязывать) 1 (против, завязать в } знач.) развържа; ~ з а т ь узел развържа възел 2 (про­ тив. завязать във 2 знач.) развържа, развия; ~ з а т ь больной палец развържа болния си пръет 3 развържа, започна; ~ з а т ь войну развържа война(та) развязывай ть, -ю, -ешь несв. (св. развя­ зать) что 1 (против. завязывать в } знач.) развързвам; ~ т ь верёвку развързвам въже 2 (против, завязывать въ в 2 знач.) развързвам, развивам 3 развързвам, започвам; ~ т ь войну развързвам война разговарнва)! ть, -ю, -ешь, -ют несв. приказ- вам, разговарям; ~ т ь с другом приказвам с приятеля си; ~ т ь о работе, по телефону говоря за работата, по телефона разговор, -а м разговор; ~ по телефону теле- фонен разговор; вестй непринуждённый ~ водя непринуден разговор; вступить в ~ намеся се в разговора разгружа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. раз- грузйть) кого-что (против. нагружать) разто- варвам; ~ т ь вагон, машину разтоварвам ваго­ на, колата разгру|| знть, -жу, разгруз ( ишь, -ят св. (несв. разгружать) кого-что разтоваря разда!! ваться, -ётся, -ются несв. (св. раз­ даться) раздава се, чува се; ~вались звуки рояля чуваха се звуците на роял раздаЦ ться, -стся, раздадутся, мин. раздал |- ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. раздаваться) раз- даде се, чуе се; на улице ~ л с я крик на улицата се чу вик; в квартйре ~ л с я звонок в апарта­ мента се иозвъни раздева|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. раздеть) к ого (против, одевать) събличам; ~ т ь ребёнка събличам детето раздеваЦ ться, -юсь, - ешься, - ются несв. (св. раздеться; против, одеваться в 1 знач.) 203
РАЗ РАЗ събличам се; ~ т ь с я в гардеробе събличам се на гардероба раздел||йть, -ю, раздел |ишь, -ят св. (несв. делйть) 1 кого-что разделя; ~ й т ь конфеты между детьми разделя бонбоните между децата 2 что (против, умножить) разделя; ~ й т ь че­ тыре на два разделя четири на две 3 что с кем споделя; ~ й т ь с мужем его судьбу споделя съд- бата на мъжа си разделиться (/ и 2 л. ед. ч. не се употр.), раздел |ится, -ятся св. (несв. делиться в 1 знач.) раздели се; ученикй разделйлись на дв е груп­ пы учениците се разделиха на 2 групи раздё|| ть, -ну, -нешь, -нут, повел, раздень св. (несв. раздевать) кого (против, одеть) съблека; ~ т ь ребёнка съблека детето раздё|| ться, - нусь, - нешься, - нутся, повел. разденься св. (несв. раздеваться; против, одеть­ ся) съблека се; мальчик ~ л с я и лёг спать момче- то се съблече и легна да спи раздража|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого дразня; меня ~ е т шум дразни ме шумът раздражёни|| е, -я с раздразнение; быть в ейльном ~ и силно съм раздразнен различа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разли­ чить) кого-что различавам; ~ т ь цвета различа- вам цветовете различаЦ ться, само 3 л. мн. - ются несв. различават се; тканн ~ю тся по цвету и ка­ честву платовете се различават по цвят и качест­ во разлйчи|| е, -я с различие; ~ е во взглядах различие във възгледите; ~ е между городом и деревней различие между града и селото; унич­ тожить классовые ~ я унищожа класовите различия различЦ йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. разли­ чать) кого-что различа различно нареч. различно; ~ относйться к ч е ­ му различно се отнасяме към нещ о разлйчн|| ый, - ая, -ое, -ые; разлйч|ен, -на, - но, -н ы (обикн. мн.) различен; онй ~ ы е люди те са различии хора; наши мнения совер­ шенно ~ ы мненията ни са абсолютно различии 2 (само пълн. ф .) различен, разнообразен; он занят ~ыми делами той е зает с различии не- ща размер, - а м размер, големина; участок не­ большого ~ а малък участък; ~ обуви размер на обувките разниц|| а, -ы ж разлика; ~ а в весе разлика в теглото; между ними нет никакой ~ ы между тях няма никаква разлика разновидности ь, -н ж разновидност разнообразии ый, - ая , -ое, -ые; разнообра­ з е н , -на, -но, -ны (обикн. мн.) разнообразен; ~ ы е впечатления разнообразии впечатления; в магазйне много ~ ы х товаров в магазина има много разнообразии стоки разн|| ый, - ая, -ое, -ые (обикн. мн.) различен; ~ ы е взгляды на жизнь различии възгледи за живота; у них ~ ы е характеры те имат различии характери; онй ~ ы е люди те са различии хора; онй жйли на ~ ы х улицах те живееха на раз­ личии улици; онй уехали в ~ ы е города те зами- наха за различии градове; класть кнйгн в ~ ы е места слагай книги на различии места разоблача|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ра­ зоблачить) кого-что разобличавам, изоблича- вам; ~ т ь преступника изобличавам престъпни- ка; ~ т ь ложь разобличавам лъжата разоблач|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. разоб­ лачать) кого-что разоблича, изоблича разобрать, разбер|у, -ёшь, -ут, мин. разобрал, разобрала, разобрал |о, -и св. (несв. разби­ рать) что 1 (против, собрать в 6 знач.) разглобя; ~ часы разглобя часовника 2 подредя, разпре- деля, сортирам; ~ кнйги в шкафу подредя кни- гите в бнблнотеката 3 разгледам; ~ заявление на собрании разгледам заявлен'йето на събра- нието 4 разбера; повторите громче, я не ра­ зобрал, что вы сказали повторете по-високо, не разбрах какво казахте разобраться, разбер |усь, - ёшься, - утся св. (н есв. разбираться) в ком-чём разбера, ори­ ентирам се; он быстро разобрался в сложной обстановке той бързо се ориентира в сложната обстановка разойЦ тйсь, - дусь, - дёшься, - дутся, мин. разош |ёлся, -лась, -лось, -лйсь св. (несв. рас­ ходиться) 1 (1 и 2 л. ед. ч. не се употр.) разоти- де се; все разошлйсь после собрания всички се разотидоха след събранието; гости разо­ шлйсь по домам гостите се разотидоха по домо- вете; толпа разошлась тълпата се разотиде 2 разделя се, разведа се; он разошёлся с женой той се раздели със жена си разорв|| ать, -у, - ёшь, - ут, мин. разорвал, разорвала, разорвал |о, -н св. (несв. разрывать) 1 кого-что разкъсам, скъсам; ~ а т ь чулок скъ- сам си чорапа 2 что скъсам, прекъсна, пре­ крати; ~ а т ь днпломатйческие отношения скъ­ сам дипломатически (те) отношения разорв|| аться, -ётся, -утся, мин. разорвал |ся, - а сь, -ось, -йсь св. (несв. разрываться) раз­ късам се, скъсам се; платье ~ а л о с ь роклята се скъса разоружа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разору- жйть) кого-что (против, вооружать) разоръ- ж авам; обезоръжавам разоружённЦ е, - я с (против, вооружение в } знач.) разоръжаване, обезоръжаване; ра- зоръжение; ~ е армии разоръжаване на ар- мията разоружи йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. разо­ ружать) кого-что (против, вооружить) разоръ- жа; обезоръжа; ~ й т ь протйвннка разоръжа врага 204
РАЗ РАС разрабатываЦ ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. разработать) что разработвам; ~ т ь проект, план разработвам проект, план разработа|[ ть, -ю, -ешь, -ют с в . (несв. раз­ рабатывать) что разработя разрёЛ зать, -жу, -жешь, -жут св. (несв. раз­ резать) что разрежа; ~ з а т ь ткань ножницами разрежа плата с ножица разрезаЛ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. раз­ резать) что разрязвам; ~ т ь яблоко разрязвам ябълка(та) разрешал ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разре­ шать) кому что и с инф. (против, запрещать) разрешавам, позволявам; ~ т ь детям гулять разрешавам на децата да се разхождат разрешении е, -я с 1 разрешение, позволение; попросйть ~ я закурйть поискам разрешение да запуша; уйти без ~ я отида си без разрешение 2 разрешително; получйть ^ е на охоту извадя разрешнтелно за лов разрешЛ йть -у, -йшь, -ат св. {несв. разре­ шать) кому что и с инф. (против, запретить) разреша, позволя; врач ~ й л больному вставать лекарят разреши на болния да става; ~й т е войти? мога ли да вляза? разрушал ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разру­ шить) что разрушавам, събарям; ~ т ь мост събарям моста разрушаЛ ться, -ется, -ются несв. (св. разру­ шиться) разруш<£Ва се, събаря се; старый дом ~ ется старата къща се руши разрушёниЛ е, -я с разрушаване, събаряие разрушЛ нть, -у, -ншь, -ат св. (несв. разру­ шать) что разруша, съборя; ~ и т ь дом разруша къщата; во время войны город был ~ е н през войната градът беше разрушен • разрушЛ нться, -нтся, -атся св. (несв. разру­ шаться) разруши се, събори се; дом ~ н л с я къщата се събори разрываЛ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разо­ рвать) 1 кого-что разкъсвам, скъсвам; ~ т ь бумагу разкъсвам хартията 2 что скъсвам, прекъсвам, прекратявам; ~ т ь дружбу с кем пре- късвам дружбата си с някого разрываЛ ться, -ется, -ются несв. (св. разо­ рваться) разкъсва се, скъсва се; ткань ~ется платът се къса (се цепи) разрядкЛ а, -и ж разведряване; ~ а между­ народной напряжённости разведряване на меж­ дународного положение разум, -а м разум; человеческий —•човешкият разум разумеется вметн. д . разбира се; он прав разбира се, той е прав разумно н ир еч . разумно; поступить ~ постъ- пя разумно разумнЛ ый, - ая, -ое, -ые; разум |ен, -иа, -но, - ны разумен; человек — существо ~ о е човекът е разумно сыцество; ~ ы й человек разумен чо- век; ~ ы е действия, слова разумни действия, думи; принять ~ о е решение взема разумно решение район, -а м I район; Октябрьский ~ Москвы Октомврийският район на М осква ; передовой ~ области челен район на областта; северные, лесные ~ ы страны северните, горските райони иа страната; в ~ е наводнения в района на наводнението 2 (ср. квартал в 1 зн ач.) квар­ тал; жить в новом ~ е города живея в нов квартал на града районнЛ ый, - ая, -ое, -ые райоиен; ~ ы й центр районен център; ~ ы й Совет народных депута­ тов районният съ в е т на народните депутати; ~ ы й комнтёт партии районният комитет на пар- тията; ~ а я газёта районен вестник ракет Л а, -ы ж ракета; космическая ~ а кос- мическа ракета; запустйть ~ у изстрелям ракета ран|| а, -ы ж рана; глубокая, опасная ~ а дълбока, опасна рана; перевязать ~ у превържа раната ранен|| ый, -ая, -ое, -ые 1 ранен; ~ы й боёц ранен боец 2 като същ. ранен |ый, -ого м ранен; перевязать ~ о г о превържа ранения; вынести ~ ы х с поля боя изнеса ранените от бойното поле ранЛить, -ю, -ншь, -ят несв. и св . кого ра- нявам / раня, наранявам / нараня; ~ н т ь в ру­ ку раня в ръката раннЦ ни, -яя, -ее, -не (против, поздинй) 1 ранен; ~ е е утро ранна сутрин; в ~ е м детстве в ранно детство 2 ранен, подранил; ~ н й сев ранна сеитба; ~ н е морозы ранни студове; ~ н е овощи ранни зеленчуци; в этом году весна была ~яя тази година пролетта подрани рано, сравн . ст. раньше (против, поздно) 1 нареч. рано; ~ утром рано сутринта; сегодня мы встали очень ~ днес станахме много рано; — - вернуться с работы върна се от работа рано; в этом году весна наступила ~ тази година пролетта подрани 2 безл. като сказ, рано е; ещё можно не вставать още е рано, може да не ставаме раньше нейям. 1 сравн. ст. на рано по-рано 2 нареч. по-рано, преди това; это было не в прошлом году, а ~ това беше не миналата година, а по-рано; ~ здесь были маленькие дома, а сейчас огромные здания по-рано тук имаше малки къщички, а се га — големи сгради О ~ срока предсрочно расколЛ оть, - ю, раскол |ешь, -ют св. что разцепя; разчупя; разтроша раскрывал ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. рас­ крыть) что 1 разтварям, отварям; ~ т ь ворота отварям портите; ~ т ь книгу разтварям книгата 2 разкривам, разобличавам; ~ т ь заговор раз- кривам заговор раскрыть, раскро|ю, - ешь, -ют св. (несв. раскрывать) что 1 разтворя, отворя; ~ окно Р 205
РАС РАС отворя прозоре.ца; ~ зонт отворя чадъра 2 разкрия, разоблича; ~ заговор разкрия заговор О ~ свой карты разкрия картите си распилЦ йть, -ю, распил |ишь, -ят св. (несв. пилить) что разрежа с трион, бичкия; ~ й т ь доску на две части разрежа дъската на 2 части расписании е, - я с разписание, програма; ~е лекций програма на лекциите; ~ е поездов разписание на влаковете; автобусы ходят по ~ ю автобусите се движат по разписание располагал ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. распо- ложйть) кого-что разполагам; намествам, на- реждам; ~ т ь книги на полках нареждам книгите на рафтовете располагал ться, -юсь, - ешься, -ются несв. (св. расположиться) разполагам се, настанявам се расположении е, -я с 1 разполагане; намест- ваке, настанязане; место ~ я отряда мястото, където се намира отрядът; удобное ~ е ком­ нат удобно разпределение на стайте 2 пред- разположение, симпатия; чувствовать ~ е к ко ­ му чувствувам симпатия към някого; заслужить ~ е товарищей за слу ж а благоразположението на другарите си расположу йть, - у , располож |ишь, -ат св. (несв. располагать) кого-что разположа; на­ мести, наредя; ~ й т ь отряд в деревне разполо­ жа отряда в селото расположи йться, - у сь , располож |ишься, - атся св. (несв. располагаться) разположа се, настаня се; турйсты ~ йл ис ь у костра туристите се разположиха край огъня распоряжении е, - я с разпореждане, нареж- дане; разпоредба; ~ е начальника нареждане на началника; дать, получить ~ е дам, получа нареждане; выполнить ~ е изпълня нареждане- то 0 в ~ н кого, чьём (быть, находйться) съм на разположение на някого; эта комната в вашем ~и тази стая е на ваше разположение распределении е, -я с разпределяне; разнре- деление; ~ е обязанностей разпределение на за- дълженията распредели йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. рас­ пределять) кого-что разпределя; ~ й т ь работу между членами бюро разпределя работата меж­ ду членовете на бюрото распределял ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. рас- предел йть) кого-что разпределям; ~ т ь про­ дукты разпределям продуктите распространении е, - я с разпространяване; разпространение; общество по ~ ю научных зна­ ний дружество за разпространение на научиите знания распространён^! ый, -ая, -ое, -ые разпростра- нён; железо — ~ ы й металл желязото е раз- пространен метал; это очень ~ о е имя това е много разпространено име распространи йть, -ю , - йшь, -ят св. (несв. распространять) что разпространя; ~ й ~ ь из­ вестие, слух разпространя новината, слуха распространи йться, - йтся, -я тся св. (чесе. распространяться) разпространя се; слух ~ й л - ся очень быстро слу хът се разиространи много бързо; широко ~ й л а сь борьба за националь­ ную независимость широко се разпростраки борбата за национална независимост; запах духов ~ й л с я по комнате ароматът на парфюма се разнесе из стаята распространял ть, -ю, - ешь, -ют несв. усе. распространйть) что разпространявам; ~ т ь знания, опыт передового колхоза разпространя­ вам знания, опита на челння колхоз распространял ться, -ется, -ются несв. (св. распространиться) разпространявам се рассвет, - а %м (раз) съмване, зазоряване; вый­ ти из дома на ~ е изляза от къщи призори; гулять до ~ а разхождам се до разсъмване; наступил ~ съм на се рассерЦ дйться, -жусь, рассёрд |ишься, -ятся св. (несв. сердйться) разсърдя се; ядосам се; мать ~дйлась на сына за Опоздание майката се разсърди на сина си за закъснението рассеянно нареч. разсенно; ~ смотреть по сторонам разсеяно гледам наоколо рассёяннЛ ый, - ая, -ое, -ые; рассеян, -на, -но, - ны разсеян; ~ ы й человек, взгляд разсеянчовек, поглед; он сегодня был очень рассеян днес той беше много разсеян расскйз, - а м разказ; ~ участника событий разказ на участника в събитията; слушать ~ ы о прошлом слушам разкази за миналото; ~ ы Чехова разказите на Чехов; сборник ~ о в сбирка разкази; прочитать, написать ~ прочета, на- пиша разказ расска 1| зать, - жу, расскаж | ешь, -ут св. (несв. рассказывать) кому что и о ком-чём разкажа, разправя; ~ з а т ь о своем друге раз- кажа за приятеля си рассказыва || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. рас­ сказать) кому что и о ком-чём разказ вам, раз- правям; ~ т ь детям сказки разказвам на де­ цата приказки рассматрива || ть, ~ю, -ешь, -ют несв. (св. рассмотреть) 1 кого-что разглеждам; ~ т ь ри­ сунки в книге разглеждам рисунките в книгата 2 что разглеждам, обсъждам; ~ т ь новый за ­ кон обсъждам нови я закон рассмотр || ёть, -ю, рассмотр | ишь, -ят с в. (несв. рассматривать) I кого-что разгледам; в темноте было трудно ~ ё т ь его лицо в тъмното беше трудно да се разгледа лицето му 2 что разгледам, обсъдн; ~ ё т ь и утвердить новый закон разгледам и утвърдя нови я закон рассольник, -а м разсолник (месна или рибе- на супа с кисели коаставички); сварйть ~ сгот- вя (приготвя) разсолник 206
РАС РЕД расспрашнва || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. расспросить) кого о чём разпитвам; ~ т ь това­ рища о поездке, о здоровье разпитвам другаря си за пътуването, за здравето му расспро || сйть, -шу, расспрос | ншь, -ят с в . (несв. расспрашивать) кого о чём разлитам расставанн ]| е, -я с раздяла расста || ваться, - ю сь, -ёшься, - ются несв. (св. расстаться) с кем разделям се расста || ться, - нусь, - нешься, - нутся св. (несв. расставаться) с кем раздела се; ~ ться с друзьями разделя се с приятелите си; они ~ л и с ь навсегда те се разделиха завинаги расстояни || е, -я с разстояние; ~ е между двумя городами разстоянието между 2 града ; проехать большое ~ е измина гол ямо разстоя­ ние; на ~ н пяти километров от дома на разстоя­ ние 5 километра от къщи рассужда || ть, -ю, -ешь, -ют несв. о чём и без доп. разсъждавам рассуждёни || е, -я с разсъждаване; разсъж- дение; результат ~ й резултат от разсъжденията рассчйтыва || ть, -ю, -ешь, -ют несв. на кого- что и с инф. разчитам, надявам се; ~ т ь на успех, на помощь разчитам на успех, на помощ; он ~ л приехать вовремя той се надяваще да пристигне навреме раста|| ять, -ет, -ют св. (несв. таять) стопи се, разтопи се; мороженое быстро ~ я л о сладо- ледът бързо се разтопи растениЦ е, -я с растение растеря|| ться, -ю сь, -ешься, -ются св смутя се, объркам се, загубя самообладание; ~ т ь с я от неожиданной встречи смутя се от неочаква- ната среща раст|| н, -у, -ёшь, -ут, мин. рос, росл |а, -6, -н несв. (св. вырасти) 1 раста; дуб ~ ё т медлен­ но дъбът расте бавно; под окном росли цветы под прозореца растяха цветя; дочь росла в деревне дъщерята растете на село 2 (само 3 л.) расте, увеличава се; колйчество студентов ~ ё т с каждым годом броят на студентите расте (със) всяка година расход, -а м 1 разход, харчене, изразходване, консумация; ~ топлива изразходване на гориво 2 разноски; ~ ы увеличились разноските се уве- личиха pacxoll дйться, - жусь, расход |ишься, -ятся несв. (св. разойтись) 1 (1 и 2 л. ед. ч. не се употр.) разотнва се; ~ дй тьс я после собрания разотиваме се след събранието 2 разделям се, развеждам се расходовать, расходу |ю, -ешь, -ют несв. (св. израсходовать) что изразходвам, изхарчвам, харча; ~ топливо изразходвам гориво; ~ день­ ги харча пари расчёск|| а, -н, мн. расчёс |кн, -ок, -кам ж гребен; причёсывать волосы ~ о й сресвам косата си с гребен расчёт, -а м изчисление; сметка; ошйбка в ~ е грешка в изчислението; делать ~ правя изчисление; правильный ~ правилно изчисле­ ние расшнрЦ нться, -ится, -ятся св. (несв. рас­ ширяться) разширй се; дорога ~ и л а с ь пътят се разшири расширя|| ться, -ется, -ются несв. (св. рас­ шириться) разширява се; производство то в а­ ров ~ е т с я производство на стоките се разши- рява рвать, рву, рвёшь, рвут, мин. рвал, рвала, рвал |о, -и несв. (св. порвать) что късам, скъс- вам; ~ бумагу късам хартия; ~ чулки късам си чорапите рваться, рвётся, рвутся, мин. рвался, рва- л |ась, -ось, -йсь несв. (св. порваться) късам се, скъсвам се; чулкн часто рвутся чорапите често се късат реактивы|| ый, - ая, -ое, - ые реактивен; ~ ы й самолёт реактивен самолет реальн|| ый, -ая, -ое, -ые; реален, реальн [ а, - о, -ы реален; ~ а я действйтельность реална Действител ноет; предметы ~ о г о мира предме­ ти (те) от реалния свят; ~ ы е условия жйзни реални условия за живот; ~ ы й план реален план; ~ о е предложение реално предложение; ~ а я задача осъществима задача ребен|| ок, -ка м (мн. ребята, ребят и дети, детей) дете; здоровый ~ о к здраво дете; кор- мйть ~ка храня детето; у них родйлся ~ок те имат бебе; ребята играют в мяч децата игра- ят на топка революцноннЦ ый, - ая, - ое , -ые революционен; ~ о е движение революционно движение революции я, -и ж революция; Великая Ок­ тябрьская социалистическая ~ я Великата ок- томврийска социалистическа революция; совер­ шить ~ ю извърша революция; научно-тех- нйческая ~ я научнотехническата революция регулярно нареч. редовно; ~ заниматься спортом редовно се занимавам със спорт регулярн|| ый, -ая, -ое, -ые; регулярен, -на, - но, - н ы редовен; ~ о е движение автобусов редовно движение на автобусите редактйрЦ овать, -ую, -уешь, -уют н есв. что редактирам; ~ о в а т ь статью, журнал редакти- рам статия, списание редактор, - а м редактор; ~ кнйги, журнала редактор на книгата, на списанието редакцн|| я, - н ж редакция; ~ я журнала «Юность» редакция на списание «Юность» 207
РЕД РЕК редйск|| а, -и ж репичка; репички; съесть одну ~ у изям една репичка; со сметаной репички със сметана рёдкЦ ий, -ая, -ое, -ие; редок, редка, рёдк[о, -и; сравн. ст. реже 1 (против, густой в 1 знач.) рядък; ~ н й лес рядка гора; ~ и е волосы рядка коса 2 (против. частый) рядък; ~ н е встречи редки срещи; слышались ~ и е выстрелы чу ваха Се редки нзстрели 3 рядък, необикновен; ~ и й случай рядък случай; ~ а я книга рядка книга; ~ и е металлы редки метали редко, сравн. ст. реже нареч. (против. часто) рядко; они ~ пишут друг другу те рядко си ли­ шат реже неизм. 1 сравн. ст на редкий по-рядък 2 сравн. ст. на редко по-рядко режим, - а м 1 режим, държавен строй; демо­ кратический ~ демократичен режим 2 режим; ~ дня дневен режим; правильный ~ питания правилен режим на хранене; соблюдать, на­ рушать ~ спазвам, нарушавам режима резать, рёж|у, -ешь, -ут несв. что чем режа; ~ хлеб режа хляб; ~ мясо ножом режа месото с нож резерв, - а м резерв, запас; экономйческие ~ ы икономически резерви; использовать ~ ы про­ мышленности използвам резервите на промиш- леността резин|| а, -ы (мн. няма) ж гума, каучук; изде­ лия из ~ ы гумени изделия резйнов|| ый, -ая, -ое, -ые гумен, каучуков; ~ ы й мяч гумена топка рёзк|| ий, -ая, -ое, -ие; резок, резка, рёзк|о, -и и резкй; сравн. ст. рёзче I остър, силен; ~ н й ветер остър вятър; ~ а я боль остра болка 2 рязък, внезапен; ~ о е изменение температуры рязка промяна на температурата 3 рязък, остър; груб; ~ и й ответ рязък отговор; ~ и е слова резки думи; ~ а я критика остра критика; он был ре­ зок со всёми той беше груб със всички резко, сравн. ст. рёзче нареч. 1 рязко, вне­ запно; погода ~ изменилась времето се проме- ни рязко 2 рязко, остро; грубо; он ответил очень ~ той отговори много рязко результат, - а м резултат; ~ работы, кон­ курса резултат от работата, от конкурса О в ~ е чего в резултат на нещо ^ рёзче неизм. 1 сравн. ст. на резкий по-остър, по-силен; по-рязък 2 сравн. ст. на резко по- рязко рек|| а, ви н . реку и реку, мн. реки, рек, рекам ж река; большая, глубокая ~ а голям а, дълбока Река Волга 208
7 РЕК река; мост через реку мост през реката; плыть по ~ ё плувам по реката; купаться в ~ ё къАя се в реката рекомендН овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. кого-что препоръчвам / препоръчам; ~ о в а т ь инженёра на должность дирёктора препоръчвам инженера за директор; ~овать кого в партию (в члены партии) препоръчвам н як ого за член на партията рельс, -а м релса; трамвай сошёл с ~ о в трам- ваят дерайлира ремень, ремня м ремък, каиш, колан; надеть ~ сложа ремък (а); ы&ть ~ махна рёмъка ремонт, -а м ремонт, поправка; ~ обуви по­ правка на обувки; отдать часы в ~ дам часовни- ка на поправка; сдёлать ~ квартиры направя ремонт на апартамента ремонтнрЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. отремонтйровать) что ремонтнрам; поправим; ~ о вать дом, дорогу ремонтнрам къшата, пътя ресницы, ресниц мн. (ed. ресниц ) а, -ы Ж) ресници, мигли; длинные ~ дълги мигли республик)! а, -и ж република; Украинская Совётская Социалистическая Республика Укра инска съветска социалистическа република; народная, демократическая ~ народна, демок­ ратична република республикански ий, - ая , -ое, -ие републикан ски; ~ и й строй републикански строй; ~ о е правительство републиканско правителство ресторан, - а м ресторант; ~ при вокзале ресторант на гарата; обедать в ~ е обядвам па (в) ресторант реформ|| а, -ы ж реформа; школы рефор­ ма на училището; произвести в сельском хозяйстве извърша реформа в селе кото стопа н- ство рецепт, -а м рецепта; заказать лекарство но ~ у поръчам лекарство с рецепта; написать ~ напиша рецепта; ~ кекса рецепта за кекс; сдёлать по ~ у направя по рецепта речи|| ой, -ая, -ое, -ые'речен; ~ой флот речей флот реч)| ь, -и, ми. -и, -ёйж I реч; органы ~и органи на речта; устная и письменная ~ ь устна и писмена реч; он хорошо владёет ~ ь ю той доб­ ре говори 2 реч, слово; говорить, произносить - Vь произнасям реч; выступить с - ^ ью на съёзде произнеса реч на конгреса 3 дума, разговор: ~ь идет о новой книге става дума за нова (та) реш р книга; об этом нё было ~ и за това не ставаше дума О части ~ и грам части на речта решall ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. решить) что и с инф. решавам; ~ т ь вопрос на собрании решавам въпроса на събранието; ~ т ь задачу решавам задача реша|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. решиться) на что и с инф. решавам (се).; он .не ~ л с я ёхать той не се решаваше да пътува решёии|| е, -я с решение; моё ~ е уёхать не изменилось моето решение да замина не се промени; ~ е общего собрания решение на об- щото събранйе решётк|| а, - н, мн. решёт|ки, - ок, -кам ж Решётка М-612
решётка; ~ а сада желязна(та) ограда на гра­ дина (та) решительно н ар еч . решително; действовать ~ и смело действувам решително и смело решйтельн|| ый, -ая, -ое, -ые; решителен, ре- шйтельн|а, -о, -ы решителен; ~ ы й человек, характер решителен човек, характер реш|| йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. решать) что и с инф. реша; я ~йл уехать реших да замина; он ~ й л поступать в институт той реши да кандидатствува в институт; комсомольцы ■ ^йли поехать на строительство электростан­ ции комсомолците решиха да заминат на строе- жа на електростанцията; ~йть задачу реша задача реш|| йться, -усь, -йшься, -атся св. (несв. ре­ шаться) на что и с инф. реша (се); он ~йлся уехать той реши да замине; на это я не могу ~ йться не мога да се реша на това рис, -а м ориз; мясо с ~ом месо с ориз риск, -а м риск; подвергать себя ~ у подлагам се на риск; делать что с ~ о м для жизни правя нещо с риск за живота си рисковать, риску |ю, -ешь, -ют несв. кем -чем и без доп. рискувам; ~ жйзнью, здоровьем рис- кувам живота си, здравето си рисовать, рису|ю, -ешь, -ют несв. (св. нари­ совать) кого-что чем и без доп. рисувам; ~ портрет рисувам портрет; ~ карандашом, красками рисувам с молив, с бои; ои хорошо рисует той рисува хубаво рисун|| ок, -ка м рисунка; незаконченный ~ о к незавършена рисунка; ~ о к карандашом рисун ка с молив робк|| ий, -ая, -ое, -ие; робок, робка, робк|о, -и плах, свенлив; ~и й человек плах човек; ~и й взгляд свенлив поглед робко нареч. плахо, свенливо; ~ спросйть о чём плахо попитам за нещо ровно нареч. точно; я пришёл домой ~ в шесть часов прибрах се в къщн точно в 6 часа; про­ шло ~ десять лет изминаха точно 10 години; здесь ~ сто рублей тук са точно 100 рубли ровн|| ый, -ая, -ое, -ые (не бъркай с равный) равен, гладък; ~ы й пол равен под; ^а я дорога равен път; ~ ы е строчки письма равните редове на писмото рог, -а, мн. -а, -ов м рог; корова с боль- шйми ~ами крава с големи рога род, -а, мн. -ы, -ов м род, вид, сорт; ~ войск род войска; ~ деятельности вид дейност; това­ ры всякого ~ а всякакъв вид стоки ф муж­ ской, женский, средний ~ грам. мъжки, жен­ ски, среден род родинЦ а, -ы ж 1 родина; социалистйческая Родина социалиетическа родина; защита Ро­ дины защита на родината; любовь к Родине обич към родината 2 родно място; этот город — моя ~ а този град е моето радно място* РЕШ # родйтедЦ и, -ей мн. родители; помогать ~ я м помагам на родителите си; жить с ~ям и живея с родителите си родительный: ~ падёж грам . родителей па­ деж родить, рожу, род|йшь, -ят несв. и св . кого - что раждам / родя родйться, рожусь, род |йшься, -ятся св. (н есв. рождаться) родя се; у ннх родился сын роди им се син; он родился десятого января той е роден на десети януари родн|| ой, -ая, -ое, -ые 1 роден; ~о й брат, отец роден брат, баща; ~ а я мать, сестра родна майка, сестра; ~ой край, город роден край, град; ~ а я страна родна страна; ~ а я деревня родно село 2 ката същ . родн |ые, -ых мн. родни- пи; уехать к ^ы м замина при роднините си О ~ о й язык роден, матерен език родственник, -а м родннна; ~ отца роднина на бащата; у него много ~ов той има много родниии ^рожда|| ться, -юсь, -ешься, -югся несв. (св. родйться) раждам се; каждый год ~ет ся много детей всяка година се раждат много деца рождёниЦ е, -я с раждане; рождение; ~ е ребёнка раждане на детето; день ~ я рожден лен РОМ рожь, ржи ж ръж; колос ржи ръжен клас; сеять ~ сея ръж; убирать ~ прибирам ръжта роз|| а, -ы ж роза; красная ~ а червена роза; букет роз букет рози розов|| ый, -ая, -ое, -ые розов; ~ы й цвет розов цвят; ~ о е платье розова рокля рол|| ь, -и, мн. -и, -ей ж роля; играть в фильме главную ~ ь играя във фнлма главна (та) роля; выступить на сцене в ~ и Гамлета изпълня на сцената ролята на Хамлет; историческая ~ ь рабочего класса истбрическата роля на работ- ннческата класа; ~ ь книги в воспитании моло­ дёжи ролята на книгата във възпитанието на младежта ф играть / сыграть ~ ь играе / изиг­ рав роля роман, - а м роман; известные ~ ы Л . Толстого известните романи на Л. Н. Толстой; автор ~ а авторът на романа Ромаш ка 210
POM РЫН ромашк|| а, -и, мн. ромаш|ки, ^ек, -кам ж маргарит(к)а; лайкучка, лайка; букет ромашек букет маргарити; в поле растут ~ и в полето растат маргаритки роняЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (се. уронить) кого-что изтървавам, изпускам; ~ т ь вещи из рук изтървавам нещата от ръцете си рос!! а, -ы ж роса; иа траве ~ а по тревата има роса рост, -а м 1 растеж; быстрый ~ растений бърз растеж на растенията 2 ръст, височина, бой; человек небольшого ~ а човек, невисок на ръст; портрет во весь ~ портрет в цял ръст 3 ръст, увеличаване; нарастване; ~ населения нарастване на населението; культурный ~ насе­ ления културният ръст на населението рот, рта, предл. о рте, во рту м уста; ма­ ленький ~ малка уста; положить конфету в ~ сложа бонбон в устата си; горький вкус во рту горчив вкус в устата; дышать ртом дишам през устата роял|| ь, -я м роял; играть на ~ е свиря на роял рубашк!! а, -и, мн. рубаш |ки, -ек, -кам ж риза; мужская ~ а мъжка риза; ночная ~ а нощница рубеж, -а м граница, предел; перейтй ~ пре­ мина границата; находиться за ~ о м намирам се в чужбина руб|| йть, -лю, руб (ишь, -ят несв. кого -что сека; цепя; кълцам; режа; ~ й т ь топором дро­ ва целя с брадва дърва(та) рублЦ ь, -я м рубла* купить книгу за три ~ я купя книга за 3 рубли; заплатить в кассу пять ~ ёй платя на касата 5 рубли руга|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого -что ругая, карам се; ~ т ь ученика за плохое поведение карам се на ученика за лошото му поведеиие; ~ т ь статью рязко критикувам статията руга 11ться, -юсь, -ешься, -ются несв. с кем и без доп. карам се; хватит вам ~ться! стига сте се карали! руд|| а, -ы, мн. руды, руд ж руда; железная ~ а желязна руда; добыча ~ ы добив на руда ружь|| ё, - я, мн. ружья, ружей, ружьям с (не бъркай с пушка) пушка; охотничье ~ е ловна, ловджийска пушка; стрелять из ~ я стрел ям с пушка рук|| а, -й, вин. руку, мн. руки, рук, рукам ж ръка; поднять, опустить руки вдигиа, свал я ръце; махнуть ~ о й махна с ръка <0 в (свой) руки (взять, захватить что) в ръцете си (взема, завзема нещо); в руки, на руки (дать, выдать кому что) на ръка (дам, издал*); выдать боль­ ному справку hs дам на болвия бележка на ръка; в ~ а х кого, у кого, чьих (быть, находить­ ся) в ръцете на някого (съм, намирам се); на ~ а х у кого имам на ръка; переходить из рук в руки преминава от ръка на ръка; на скорую руку иа бърза ръка; от ~ й (писать) на ръка (пиша); под ~ о й под ръка; все книги у него под ~ о й всички книги са му под ръка; брать / взять себя в руки овладявам се / овладея се; держать себя в ^ а х владея се; мастер иа все руки за всичко го (я) бива; правая ~ а кого дясна ръка нс някого; сидеть сложа руки седя съ с скръстени ръце рукав, -а м ръкав; длинный, короткий ~ дълъг, къс ръкав руководители ь, -я м ръководител; ~ ь учреж­ дения ръководител на учреждение (то) руководить, руково |жу, -дйшь, -дят несв. кем - чем ръководя; ~ работой, учреждением ръково- дя работата, учреждението; ~ людьми, рабочим движением ръководя хората, работничеекото движение руководств!! о, - а с 1 ръководене; ~ о пред­ приятием ръководене на предприятието 2 ръко- водство; ~ о предприятия ръководството на предприятието рул|| ь, -я м кормило; сесть за ~ ь седна на кормилото; сидеть за ~ ё м седя на корм илото русскЦ ий, -ая, -ое, -ие 1 руски; ~ий народ, язык руският народ, език; ~ а я земля, природа руската земя, природа; ~ и е люди руските хора 2 като същ. русск|ий, -ого м русин, руснак; русск|ая, -ой ж рускиня; русск|ие, -их мн. руси, руснаци руча|| ться, -ю сь, - ешься, -ются несв. (св. поручиться) з а к ого-чт о гараитирам, поръчител- ствувам; ~ т ь с я за товарища гарантирам за дру- гаря си ручей, ручья м ручей; горный ~ планикски ру­ чей; переходить через ~ минавам през ручея; пить воду из ручья пия вода от ручея ручк[| а, -и, мн. руч |ки, -ек, -кам ж ! ръчица, ръчичка; детская ~ а детска ръчичка 2 дръжка, ръчка; ~ а двери, портфеля, чемодана дръж­ ка (та) на вратата, на чантата, на куфара; у ножа сломалась ~ а счупн се дръжката на но- _____________ _ ■■■ ч я* Ручка жа 3 писалка; ~ а с пером перодр'ъжка; шари­ ковая ~ а химикалка; писать ~ е й лиша с пи­ салка рыб|| а, “Ыж риба; речная, морская ~ а речна, морска риба; ловить ~ у ловя ркба; жарить, варить ~ у пържа, варя риба рыбак, -а м рибар рыбн|| ый, -ая, -ое, -ые рибен; ~ ы е консервы рибни консерви рын|| ок, - ка м пазар; колхозный ~ о к кол- хозен пазар; продавать фрукты на ~ к е прода- 14* 211
РЫТ САД вам плодове на пазара; пойти на ~ о к отида на пазар рыть, рою, роешь, роют несв. (св. вырыть) что ровя, копая; ~ землю копая земята рюмк|! а, -и, мн. рюм|ки, - ок, -кам ж чаша (за вино, ракия)\ налить в ~ и коньяку налея в чашите коняк Рябина рябинÜа, -ы ж офика: под окном растёт ~ а до прозореца расте офика ряд, -а (но: два, три, четыре ряда), предл. в ряде, в ряду, мн. ряд |ы, -ов м 1 (предл. в ряду) ред; редица; ~ ы деревьев редици от дървета; парты стояли в три ~ а чиковете бяха наредени в три редици; люди шли в несколько ~ о в хората вървяха в няколко редици 2 (предл. в ряду) ред; сидеть в четвёртом ~ у партера седя на четвъртия ред в партера; купить билеты во второй ~ купя билети на втория ред 3 (предл. в ряде) ред. редица; ~ примеров редица цриме- ри; в ~ е случаев в редица случаи; дл я этого есть ~ причин за това има редица причини; произошёл целый ~ важных событий случиха се редица важни събития 4 ( само мн.) редове; вступйть в ~ ы партии вляза в редовете на партията; служить в ~ а х Советской Армии слу­ жа в редовете на Съветската армия О в первых ~ ах впървитередици;бытьвпервых ~ах бор­ цов за мир в първите редици на борците за мир съм рядом нареч. един до друг; съвсем близо; сидеть, стоять ~ седя, стоя един до друг; сесть ~ с товарищем седна до другаря си; жить ~ с заводом живея съвсем близо до завода; мага­ зин находится ~ магазинът се намира съвсем близо с, со (пред някои думи с две съгласни в на- чалото: со всеми, со мной, со льда) предлог I родит, п. 1 (откуда?, с чего?— посока, място) от; взять книгу с полки взема книгата от рафта; встать со стула стана от стола; упасть с крыши падна от покрива; снять шапку с головы свал я шапката от главата си; ветер с севера вятър от север; прийти с работы върна се от работа; ехать с вокзала идвам от гарата; уйти с кон­ церта изляза от концерта; приехать с Кавказа дойда от Кавказ 2 (с каких пор?— начален момент) от; с утра до вечера от сутрин до вечер; с конца года от края на годината; дружить с детства дружа от детство; магазин работает с восьми часов магазинът работи от 8 часа; читать книгу с середины чета книгата от средата 3 (с ко- го-чего?— източник, образец) от; получить деньги с покупателя получа парите от купувача; взят ь обещание с товарища получа обещание от другаря си; копия с картины копие от карти­ на; брать пример со взрослых взсмам пример от възрастните; перевести роман с иностранного языка на русский преведа роман от чужд език на руски 4 (въз основа на какво) с; делать что с согласия родителей правя нещ о със съгла- сието на родителите (си); уйтй домой с разре­ шения учйтеля отида си в къщи с разрешение на учителя 5 (почему?7 отчего?— причина) от, вследствие на; умереть с голода умра от глад; устать с дороги уморя се от пътя II (б вин. п. сколько?— приблизителна мяра, количество) приблизително, около; колкого; работать с год работя около една година; проехать с кило­ метр измина около един километър; величиной с дом голям колкото къщ а; ростом с отца висок колкото баща си III с творит. п. \ (с кем-чем?— съвместност) с; и; мать с сыном майката със сина си; книги с тетрадями книги и тетрадки; гулять с ребенком разхождам се с детето; уехать с товарищем замина с другаря си; взять с собой портфёль взем а със себе си чанта; идёт дождь со снегом вали дъжд със сняг; дом с колоннами къща с колони; идти на охоту с ружьём отивам на лов с пушка 2 (как?, каким образом?— начин) с; идти с песнями вървя с песни; слушать с улыбкой слушам с усмивка; делать что с удовольствием правя нещо с удо волствие; проснуться с головной болью събудя се с главоболие 3 (с кем?— обект) с; встретиться с учениками срещна се с учениците; говорить с товарищем приказвам с другаря си; с ним случилась беда случи му се беда 4 (посред­ ством някого-нещо) с, чрез, но; послать письмо с другом пратя писмо по приятеля си; пере­ водить со словарём превеждам с речник; мыть руки с мылом мия си ръцете със сапун 5 (когда?— време) с; с приездом отца жизнь из­ менилась с пристигането на бащата животът се промени; с годами он стал умнее с годините той стана по-умен (поумия) сад, -а, предл. о -е, в -у, мн. -ы, -ов м градина; большой, фруктовый ~ голяма, овощна гради­ на; гулять по ~ у разхождам се из градината () детский — детска градина садйться, сажусь, сад|йшься, -ятся несв. (св. сесть) 1 сядам; ~ за стол, на скамейку сядам на маеата, на пейката 2 з а что и с инф. сядам, залавям се; ~ за книгу, работать сядам да чета, да работя 3 качвам се; ~ в (на) автобус качвам се в (на) автобус (а) 4 кацвам; самолёт садится самолетът каца 212
САД садов|| ый, -ая, -ое, -ые градииски; градинар- ски; ~ а я скамейка градинска пенка; ~ ы е цветы градински цветя; ~ ы е иожницы градин арека ножица сажай гь, «ю, -ешь* -ют несв. {cs. посадить) 1 кого каья да седне; н&стаяявам, слагай; /vib гостей за стол капя гостите на масата 2 кого кзчвах; ^ т ь пассажирок а вагой качвам пътниците във вагона 3 кого карам да седне, да се залови; ~ т ь ребенка за книгу карам детето да седне да чете 4 кого затварям; ~ т ь преступ­ ника в тюрьму изпращам престъпника в затвора 5 что садя, посаждам; ~ т ь цветы садя цветя 6 что приземявам; ~ т ь самолет приземявам самолета салат, -а м салата; ~ из огурцов и помидо­ ров салата от краставици и домати салфётк|| а, -и, мн. салфёт|ки, -ок, -кам ж салфетка; бумажная ~ а книжна салфетка; вытереть рот ~ о й избърша устата си със сал­ фетка сам, -ого м; сам|а, -ой ж; сам)6, -ого с; мн. сам |и, -их мест. 1 самият, лично; отец ~ был иа собрании бащата лнчно беше на събра- ннето; ои ~ это слышал той самият чу това; скажй об этом ему ~ому кажи за това лично на него; у нас у ~ й х нет билетов самите ние нямаме билети 2 сам, еамостоятелно; я сделаю это ~ сам ще направя това самодеятельности ь, -и ж самодейност; кон­ церт художественной ~ и концерт на художест- вената самодейност; заниматься в кружке ху­ дожественной ~ и занимавам се в кръжока за художествена самодейност Самолет самолёт, -а м самолёт; сесть на ~ кача се на самолет; лететь ~ом (на ~ е ) пътувам със самолет самообслуживании е, -я с самообслужване; магазин ~ я магазин на самообслужване самостоятельно н а р еч . еамостоятелно; ~ вы ­ полнить работу еамостоятелно свърш а работата самостоятельности ь, -и ж самостоятелност самостоятельно ый, - ая, -ое, -ые; самостоя­ телен, самостоятельн |а, -о, -ы самостоятелен; независим; ~ о е государство независима държа- ва; ~ а я работа самостоятелна работа; ~ о е изучение языка еамостоятелно изучаване на език сам Иый, -ая, -ое, -ые мест. 1 (с мест, тот, этот) същият; это та ~ а я книга, о которой мы говорили това е същата книга (книгата), за конто говорихме; в этом ~ о м доме прошло его детстве в (същ ата) тази къща премина негово- то детство 2 (с думи, означаващи място или етме) самият; с ~ого начала от самого нача­ ло; дом стоит у ~ о й реки къщата се намира до самата река; дождь идет с ~о го утра дъжд вали от сутрннта 3 най~; ~ ы й умный най-ум- ният; ~ ы й краейвый най-красивият; эта дорога ~ ая короткаятози път е иай-къс О в ~ом деле наистина, действително; он в ~ о м деле много работает той наистина много работи; на ~ о м деле в действителност; на ~ о м деле все про­ изошло не так, как иам рассказали в дейст­ вителност венчко стана съвсем не така, както ни разказаха сантиметр, - а м сантиметър; доска толщи­ ной в три ~ а дъека, дебела три сантиметра сапогО й, сапог, -ам мн. (ед. сапог, -а м) ботуши; кожаные, резиновые ~ й кожени, гуме- ни ботуши; ходить в ~ а х ходя с ботуши; надеть ^ й обуя ботуши; сиять сапог събуя си ботуша сара|| й, -я м плевник, плевня, барака; хра­ нить лопаты в ~ е държа лопатите в бараката сатйр|| а, -ы ж сатира сатйрик, - а м сатирик сахар, -а (-у) м захар; кусок ~ а бучка Захар; пить чай с ~ом пия чай със захар сахари|| ый, -ая, -ое, -ые захарен; ~ы й песок ситна захар; ~ а я пудра пудра-захар сберегательнНый, -ая, -о е, - ые спестовен; ^ ы й банк спестовна банка, спестовна каса сбор, -а м 1 (мн. няма) събиране, прибиране; беритба; ~ урож ая, овощей прибиране на ре- колтата, на зеленчуците 2 {само мн.) стягане, прнготвяне за път; ~ ы в дорогу, в поход пригот- вяне за път, за поход; закончить ~ ы привърша стягането за път сборник, - а м сборник, сбирка; ~ задач сбор­ ник задачи; ~ стихов стнхосбнрка свадьбИ а, -ы, мн. -ы, свадеб, -ам ж сватба; пригласить гостей на поканя гости на сват- бата свал|| йть, -ю, свал)ишь, -ят св. {несв. валить) кого-что поваля, съборя, сваля; ~ й т ь противника поваля противника сварйть, сварю, свар |ишь, -ят с в . {несв. ва­ рить) что сваря, сготвя, направя; ~ суп сваря супа; ~ на обед курицу сготвя за обед кокошка; ~ кашу направя каша 213
СВЕ СВО сведениЦ Щ -й мн. 1 сведения; получйть важ ­ ные ~ я получа важни сведения 2 (по)знания; по истории познания по история О дов о­ дить / довестй до ^ я кого съобщавам / съобщя на някого; принимать / принять к ~ ю вземам/ взема под внимание свёж|| ий, -ая, -ее, -ие (не бъркай с пресный) I пресен; ~нй хлеб пресен хляб; ~ая рыба прясна риба; ~ и е яйца пресни яйца; ~ и е ово­ щи, фрукты пресни зеленчуци, плодове 2 (п р о ­ тив. душный) свеж, (про)хладен; чист; на ~ н й воздух, на ^ е м воздухе на чист въздух; выхо­ дить / выйти на ~ и й воздух излизам / изляза на чист въздух 3 чист; ~ е е белье чисто бельо; ~ а я простыня чист чаршаф; надеть ~ у ю ру­ башку облека чиста риза 4 пресен, нов, после- деи; купить ~ у ю газету купя нов вестник; ~ и е новости последни новини свекл||а, -ы ж цвекло; борщ со ~ой борш Сахарна я спекла с цвекло; производство сахара из ~ ы получава­ нс на Захар от ивекло сверга|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. свергнуть) кого-что събарям, свалям; ~ т ь военную дик­ татуру събарям военната диктатура сверг|| нуть, - иу, - нешь, - иут, мин. сверг, - л а, -ло, -ли св. (несв. свергать) кого-что съборя, сваля; ~ н у т ь власть буржуазии смъкна буржо- азията от власт сверху нареч. 1 отгоре; смотреть ~ вниз гле- дам отгоре надолу; ~ упал камень отгоре падна камък 2 отгоре; над; мы закрыли книги ~ бу­ магой покрихме книгите отгоре с хартия; газ ета лежит на журналах вестникът се намира отгоре, ьърху списанията свет I, -а, предл. о -е, на -у м светлина; солнечный, электрический ~ сл ънчева, електри- ческа светлина; стать спиной к ~ у застана с гръб към светлината; читать при ~ е лампы чета на лампа; зажечь, погасйть ~ запаля, изгася лампата ф ни ~ ии заря в ранни зори, много рано; он проснулся ни ~ ии заря той се събуди много рано свет !1, -а м свят; путешествие вокруг ~ а околосветско пътуване; ездить по всему ~ у пътувам по целия свят; страны ~ а посоките на света; части ~ а частите на света О появить­ сяиа~ родясе:низачтоиа~е (ие...)занищо на света светить, свёт|ит, -ят несв. свети, грее; солнце светит ярко слънцето свети ярко светло безл. като сказ. (против. темно) свет­ ло е: на улице было ~ навън беше светло свётл|| ый, - ая, -ое, - ы е; светел, светла, светл|о, -ы и светлы (против, тёмный) светъл; ~ а я комната светла стая; ~ а я ночь светла нощ; ~ ы й костюм светъл костюм; ~ о е платье светла рокля; ~ ы е волосы светла коса свидани|| е, -я с среща; свиждане; назначить ~е определи среща; пойти иа с девушкой отида на среща с девойка О до ~ я ! до виждане! свидётелЦ ь, -я м свидетел; быть ~ е м проис­ шествия свидетел съм на произшествието; вызвать в суд ~ ей извикам в съда свидетелите с'вии|| ой, -ая, -ое, -ые свински; ~ а я отбив­ ная свинска пържола; ~ о й окорок свински бут; ~ 6 е сало мае; сланина свиньЦ я, -й, мн. с вин |ьи,^-ёй, -ьям ж свиня свитер, - а м пуловер; надеть ~ сложа си пуловер свобод!! а, -ы ж свобода; бороться за ~ у боря се за свобода(та); завоевать ~ у извою- вам свобода; выпустить к ого на пусна някого на свобода свободно нареч. свободно; ~ говорить на русском языке свободно говоря руски свободнН ый, -ая, -ое, -ые; свобод |ен, -на, - но, -ны ! свободен, независим; ~ ы й народ свободен народ; ~ а я страна свободна страна; ~ ы й труд свободен труд 2 (само пълн. ф .) сво­ боден, неограничен; вход ~ ы й вход свободен 3 свободен, празен, вакантен; ~ о е пространство свободно пространство; занять ~ о е место в автобусе заема свободното място в автобуса 4 свободен, незает; у меня нет ~ о г о времени нямам свободно време; зав тра я свободен утре съм свободен; вы ~ ы сегодня вечером? сво- бодни ли сте довечера? своеобразии ый, ~ая, -ое, -ые; своеобразен, - на, -но, - ны своеобразен; ~ ы й человек, характер своеобразен човек, характер сво|| й, -его м; сво|я, -ей ж; сво|ё, -его с; мн. сво|н, -их 1 мест, свой, си; любить ~ ю мать обичам майка си; служйть ~ ё й Родине служа на родииата си; выразить ~ ё удивление изразя своето учудваие; я (ты, он) забыл ~ ю книгу аз (ти, той) забравих (забрави) книгата си; мы пришли к ~ е м у другу дойдохме при приятеля си; когда вы выполните ~ ё обе­ щание? кога ще изпълните обещанието си?; оиа получила ~ н вещи тя получи нещата си 2 като същ. сво|ё, - его с своето; добиться 214
сво СЕВ ~ е го иостигна своето; настаивать на ~ём дър- жа на своето 0 ~й м и силами със собствен« СИЛИ свонственнЦ ый, -ая, -ое, -ые; свойствен, -иа, - но, - ны кому-чему свойствен, характерен, типичен свойству о, -а с свойство; положительные н отрицательные ~ а положителни и отри- цателни свойства; ~ о характера свойство на характера; химические ~ а воды химични(те) свойства на водата связать, свяжу, свяж |ешь, - ут св. (несв связывать) кого-что 1 (с)вържа, завържа; ~ концы верёвки свържа краищата на въжето; ~ преступника вържа престъпника 2 свържа, съединя; личные интересы связаны с обществен­ ными личните интереси са свързани с обществе- ните связываН ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. свя­ зать) кого-что 1 връзвам, свързвам, завързвам; ~ть порванные нити свързвам скъсаните ниш- ки: ~ т ь кому руки връзвам на някого ръцете 2 свързвам , съединявам; нас ~ е т общее де­ ло свързва ни общата работа; ~ т ь одно яв­ ление с другйм свързвам едно явление с дру- го связ|| ь, -и, предл. о -и ж 1 връзка; ~ь теории и практики връзка между теория и практика; ~ ь науки с производством връзка на науката с производството 2 (по-чесго мн.) връзки, връзка; дружеские ~ и приятелски връзки; культурные ^ и между двумя стра­ нами културнц^те) връзки между две (те) страни; международные ~ и расширяются меж- дународните връзки се разширяват 3 връзка; воздушная ~ ь въздушни съобщения; устано­ вить 'vbc кораблём установи връзка с кораба; поддерживать ~ ь с космонавтами по радио поддържам с космонавтите връзка по ра- диото 0 В с чем във връзка с нещо сгибаII ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. согнуть) что прегъвам, огъвам; свивам, нревивам; ~ть проволоку огъвам жицата; ~ т ь руку в локте свивам ръка(та си) в лакъта сгиба|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. согнуться) прегг, вам се, огъвам се; свивам се, превивам се; ветки ~ю тся клоните се огъват сгорЦ ёть, -йт, -ят св. (несв. горёть з J знач.) нзгори; дрова уже ~ ё л и дървата вече изго- ряха; дом ~ ё л от пожара къщата изгоря при пожара сдавать, сда|ю, -ешь, -ют несв. (се. сдать) что 1 (пре)давам; ~ вещи в камеру хране­ ния давам нещата на гардероб; кнйги в библиотеку връщам книги в библиотека (т а ) 2 предавам; ~ крепость предавам крепостта 3 полагам, издържам, вземам; ~ экзамены по­ ла гам изнити сдаваться, сда|| юсь, - ёшься, -ются несв. (св. сдаться) предавам се; ~ в плен предавам се в плен сда|| ть, -м, -шь, - ст, сдад|йм, -йте, - ут, мин. сдал, сдала, сдал |о, -и св. (несв. сда­ вать) что 1 (пре)дам; ~ т ь часы в ремонт дам часовника на поправка; ~ т ь кнйги в библио­ те к у върна книгите в библиотеката 2 предам; ~ть город предам града 3 положа, издържа, взема; ~ т ь экзамен по литературе издържа изпита по литература сда|| ться, - мся, -шься, - стся, сдад |ймся, - йтесь, -утся, мин. сдал|ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. сдаваться) предам се сдачЦ а , -и ж ресто; получить ~ у получа ресто; дать десять копеек ~ и върна 10 ко­ пейки ресто сдёла|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. делать) 1 что направя, свърша; ~ т ь работу в срок свърша работата в срок 2 что направя, постъпя; ты этого не ~ешь ти няма да направит това 3 что направя, изработя; ~ т ь стол, стул напра­ вя маса, стол 4 что направя; —ть замечание направя бележка; ~ т ь подарок направя по- дарък; ~ т ь попытку направя опит; ~ т ь ус­ тупку направя отстъпка; ~ т ь выговор кому смъмря някого 5 кого-что кем-чем или каким направя; ~ т ь человека несчастным направя човека нещастен ф ~ т ь вид престоря се; он ~ л вид, что болен той се престори на болен сеанс, - а м прожекция; купйть билеты на утренний ~ купя билети за утринна прожек­ ция себя (родит, п.; имен. п. няма), себе, себя, собой, о себе мест, (себе) си; купйть се­ бе платье купя си рокля; быть довольным со­ бой доволен съм от себе си; мы поставили перед собой большую задачу ние поставихме пред себе си голяма задача; расскажите о себе разкажете за себе си ф от себя, к себе (надпис върху вратата) бутни, дръпни; вне ~ извън себе сн; к себе у дома; он никого к себе не приглашает той никого не кани у дома си; у ~ в стаята си; брать/взять ~ в руки овладявам се/овладея се; брать/взять на ~ что поемам/поем а (върху себе си) нещ о; вести ~ как държа се някак; выводйть/ вывести из ~ кого карам/на карам някого да загуби самообладание; выходйть/выйти из ~ излизам/изляза от кожата си; держать ~ в руках владея се; приходйть/прийтй в ~ идвам/дойда на себе си; чувствовать ~ плохо не съм добре, зле съм сев, - а м сеитба; весенний ~ пролетна сеит- ба; закончить ~ приключа сеитбата; подго­ товиться к ~ у нодготвя се за сеитба север, -а м север; ветер с ~ а вятър от се­ вер; уехать на Север заминл па Север; жить на Севере живея на Север 215
СЕВ СЕЛ 7^1% Сев сёверн|| ый, -ая, -ое, -ые северен; ~ый ветер северен вятър; Северный полюс Северният полюс сегодня парен. днес; ~ холодно днес е сту­ дено; ~ утром шел дождь тази сутрин валя дъжд; какой ~ день? кой ден сме днес?; назначить встречу на ~ насроча среща за днес сегодняшн || ий, -яя, -ее, -не днешен; ~ я я газета днешен вестник; с ~ е го дня от днес сед|| ой, -ая, -ое, -ые бял; побелял, с бели коси; ~ ы е волосы бели коси; ~ о й старик побелял старец; стать ^ ы м побелея О до ~ых волос до старинн седьм|| ой, -ая, -ое, -ые числ. седми; прие­ хать к ~ом у ноября дойда към седми ноемвриф быть иа ~ о м нёбе на седмото небе съм сейчас парен. 1 (ср. теперь) сега; ~ я занят сега съм зает; ои ~ разговаривает с секретарём сега той говори със секретаря; в институте ~ никого нет в института се г а няма никой 2 сега, веднага, след мал ко; подождите, он ~ придёт помакайте, той сега ще дойде; ~ нам принесут билеты сега ще ни доиесат билети(те) 3 сега, току-що; я ~ разговаривал с отцом аз току-що говорих с баща си; ~ нам звонили из Москвы току-що ни се обадиха от Москва секрет, -а м тайна, секрет; выдать чей ^ издам пения тайна; у меня нет — ов от друга нямам тайни от приятеля си О по ~ у (ска­ зать, рассказать и т. п .) под секрет (кажа, разкажа и т. к .) секретари ь, -я м секретар; работать ~ ё м работя като секретар; получить справку у ~ я взема служебна бележка от секретаря; выбрать на собрании председателя и ~ я изберем на събраннето председател и секретар; ~ ь пар­ тийной организации секретар на партийката организация секунд|| а, - ы ж секунда; пробежать сто метров з а десять секунд пробягам 100 метра за 10 секунди селедк|| а, -и, мн. селёд |ки, -ок, -кам ж солена херинга, селда; подать на закуску ~ у дам за мезе солеиа херинга сел|| 6, -а , мп. сёла, сёл с село; большое, красивое ~ о голямо, красиво село; жить в ~ ё живея на село 216
сельд|| ь, -и ж херинга, селда сёльск|| ий, -ая, -ое, -ие селски; ~ а я мест­ ность селска местност; ~ и й учитель селскн учител 0 ~ о е хозяйство селско стопанство сельскохозяйственн|| ый, -а я, -ое, -ые селско- стопански; ~ ы е машины селскостопански ма- шини; —ая выста вка селскостопанска излож- ба семёйн|| ый, -ая, -ое, -ые семеен; ~ а я жизнь семеен живот; ~ о е счастье семейно щастие; ~ ы е обязанности семейни задължения; ~ ы й человек семеен човек семена, семян, семенам мн. (ед . семя, семени с) семена; ~ цветов семена (та) иа цветята; посеять ~ посея семената; оставить часть пшеницы на ~ оставя част от пшенииата за семе семидесяти ый, - ая, -ое, - ые числ. седем- десети семисот|| ый, - ая, -ое, -ые числ. седемстотен семнадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. седемна- десети семнадцати ь, -и числ. седемнадесет; ~ ь лет 17 години; группа из ~ и человек трупа от 17 души семь, семи числ. седем; ~ лет 7 години; работать до семи часов работя до 7 часа семьдесят, семидесяти числ. седемдесет; ~ километров 70 километра семьсот, семисот числ. седемстотин; зал иа ~ человек зала за 700 души; заработать около семисот рублей изкарам около 700 рубли cei^bll я, - й, мн. сём|ьи, - ей, -ьям ж се­ мейство; большая ~ я голямо семейство; глава ~ й глава на семейството; члены ~ й членовете на семейството; иметь ~ ю имам семейство; наша ~ я состоит из пятй человек нашею семейство се състои от 5 души сен1) о, -а с сено; зимой коров кормят ~ом през зимата хранят кравите със сено сентябри ь, - я м септември; первого ~ я начинаются занятия в школе на първн сеп­ тември започват занятията в училище сентябрьскЦ ий, - а я , -ое, - ие септемврийскй сердечно парен , сърдечно, от сърце; ~ позд­ равить кого сърдечно поздравя някого сердёчн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 сърдечен; ~ а я мышца сърдечен мускул 2 сърдечен, топъл, искрен; ~ а я встреча сърдечна среща; выра­ зить ~ у ю благодарность изразя сърдечна благодарност; передать ~ ы й привёт предам сърдечен поздрав сердйто нареч . сърдито; ~ посмотрёть на кого сърдито погледна някого сердйт|| ый, -ая, -ое, -ые; сердит, -а, -о, -ы 1 сърдит, разсърдеи; ~ ы й человек сърдит чо­ век; я иа вас сердйт сърдит съм ви 2 ядосан, сърдит; ~ ы й взгляд, вид сърдит поглед, вид; говорить ~ ы м голосом говоря с ядосаи глас серН дйться, -жусь, сёрд |яшься, -я тся нес в. (св . рассердиться) сърдя се; ядосвам се; я не ~жусь на тебя не тисе сърдя сёрдц|| е, -а , мн. серд|ца, -ёц, -цам с сърце; ~ е бьётся сърцето тупти; болезнь ~ а болеет на сърцето; у него больное ~ е той има болно сърце 0 от всего ~ а от все сърце; всем ~ем с цялото си сърце; принимать блйзко к вземам присърце серебри 6 , -а с сребро; издёлия из ~ а изделия от сребро серёбрян|| ый, -ая, -ое, -ые сребъреи; ~ ы е ложки сребърни лъжици середйн|| а, -ы ж (не бъркай със среда I) среда; ~ а лёта, года средата на лятото, на годината; ~ а круга средата на кръга; в ~ е зала в средата на залата; поставить цветы на ~ у стола сложа цветята по средата на м асата; прочитать кийгу до ~ ы прочета книгата до средата сёрН ый, - ая, -ое, -ые сив; ~ые глаза сиви очи; ~ а я юбка сива пола серьёзно н ареч. сериозно; ~ относйться к дёлу сериозно се отнасям към работата; он ~ болен той е сериозно болен серьёзн|| ый, -ая, -ое, -ые; серьёз|еи, -на, -но, - н ы сериозен; он человек ~ ы й той е сериозен човек; ~ ы й вид сериозен внд; говорйть ~ ы м голосом говоря със сериозен глас; ~ ы й разго­ вор сериозен разговор; ~ а я операция сериозна операция; ~ ы й противник сериозен против­ ник; ~ о е положёние сериозно положение сёсси|| я, -и ж сесия; ~ я Верховного Совёта СССР сесия на Върховния съвет на СССР; экзаменационная ~ я изпитна сесия сестрН а, -ы, мн. сестры, сестёр, сёстрам ж сестра; старшая, младшая ~ а по-голяма, по- малка сестра; родные сёстры родим сестрн; у него нет сестёр той няма сестри О двоюродная ~ братовчедка сесть, сяд|у, -ешь, мин. сел, сёл|а, -о, -и, повел, сядь св. (несв. садиться) 1 седна; ~ на стул, у окна седна на стола, до прозо- реца 2 за что и с инф. седиа, заловя се; ~ работать заловя се за работа 3 кача се; ~ иа поезд кача се във влака 4 кацна; птйца сёла на ветку птицата кацна на (един) клон О солице село слънцето залезе сёять, сею , сёешь, сеют несв. (св. посеять) что сея, посявам; ~ рожь, пшеницу сея ръж, пшеница сжечь, сожгу, сожжёшь, сожгут, мин. сжёг, сожгл|а, -6, -й св. (несв. жечь) что изгоря; ~ письмо изгоря писмото 217
СЗА СКА сзади 1 нареч. (где?; против. впереди) отзад; он шёл — той вървеше отзад 2 предлог с род. п. зад; — дома был сад зад къщата имаше градина сигарёт|| а, -ы ж цигара; закурить — у запаля цигара; я курю только — ы (аз) пуша само ци- гари сигнал, - а м сигнал; — тревоги сигнал за тревога; дать — к атаке дам сигнал за атака; кончать работу по —у приключвам работата по сигнал сидеть, сижу, сид|йшь, ~ят несв. 1 седя; — на стуле, за столом седя на стола, на ма- сата 2 седя, работя; — за книгой седя над книгата; — за машинкой пиша на машина; школьник сидит над задачей ученикът решава задача (та) 3 седя, стоя, намирам се; — всё лето в городе намирам се цяло лято в града; ребёнок целый день сидит дома одйн детето но цял ден стой в къщи само; зверь сидйт в клетке звярът е затворен в клетката 0 — сложа руки седя със скръстени ръне сйл|1 а, -ы ж 1 сила; с —ой ударить кого силно ударя някого; приняться за работу с новыми — ами заловя се за работа с нови сили; лишиться сил загуби сили; — а вообра­ жения сила на въображението; обладать — ой воли имам сил на- воля; — а коллектйва силата на колектива; — а привычки, убеждения си­ лата на на вика, на убеждението 2 (уин. няма) сила, мощност; — а тока, света силата на тока, на светлината; — а ветра силата на вятъ- ра 3 (сам о мн.) сили, кръгове; демократии ческие — ы мйра демократичните сили в света; соотношение классовых сил съотношение на класовите сили 4 (само мн.) войски, военни сили; вооружённые — ы въоръжени сили; воздушные, морскйе — ы въздушни. морски сили О рабочая —а работна ръка; ^ами кого с чии сили, с чип помощ; дорога построена — ами студентов пътят е построен с помощга на студентите; своими — ами със собствени сили; сделать что свойми — ами направя нещо със собствени (те си) сили; (быть) в — ах с инф. в съсгояние съм, имам сили; я не в — ах сде­ лать это не съм в сьстояние да направя това; ию всех сил, изо всей —ы с всички сили, с веника сила; бежать изо всёх сил тичам с всич- ки сили; ударить изо всей — ы ударя с всичка сила; по — ам, под —у кому что по силите е; эта работа ему не под —у тази работа не му е по сидите; вступать/вступйть в —у влиза/влезе в сила сильно парен, силно; твърде, много; он — устал той много се умори сйльнЦ ый, -ая, -ое, -ые; силен, сильна, ейль- н|о, -ы и сильны 1 (против, слабый в J знач.) силен; — ый человек силен човек; —ая армия силна армия; — ый удар силен удар; — ый мо­ тор мощен мотор; —ая боль силна болка; — ый ветер, мороз силен вятър, студ; — ое впечатле­ ние силно впечатление 2 (против, слабый в ъ в 2 зн а ч .) силен, добър; — ый ученик силен уче­ ник симпатйчнЦ ый, - ая, -ое, -ые; симпатйч |ен, - на, -но, -ны симпатичен; — ый человек симпати­ чен човек; — ая женщина симпатична жеиа; —ое лицо симпатично лице симпати|| я, -и ж симпатия; чувствовать — ю к преподавателю изпитвам симпатия към препо­ давателя сйн|| ий, -яя, -ее, -ие син; — ий цветок сииьо цвете; — ие глаза сини очи; — ее платье синя рокля сиренI! ь. -и (мн. няма) ж люляк; кусты — и люлякови храсти; букет — и букет от люляк систёмЦ а, -ы ж система; читать кнйги без всякой — ы чета книги без всякакеа система; привести свой наблюдения в — у систематизи- рам наблюденията си сйт|| ец, -ца м басма; купить — цу на платье куия си басма за рокля скаЦ зать, -жу, скаж |ешь, -ут св. (несв. гово­ рить в 1 знач) кому что, о ком-чём и със съюз что кажа; —зать правду кажа истината; —зать несколько слов кажа няколко думи; он никому не —зал о своём отъезде той на никого не каза за своето заминаване; он —зал , что сестра больна той каза, че сестра му е болна; — жйте, пожалуйста, где находится почта? бихте ли ми казали, къде е пощата? О так —зать вяетн. д . така да се каже сказк|| а, -и, мн. сказ|ки, -ок, -кам ж приказ- ка; народные — и народни приказки; — и о жи­ вотных приказки за животните; рассказывать —у разказвам приказка схазуемоЦ е, -го с грам. сказуемо Сьалы 218
СКА ско С Скалы скал || а, ~ы, мн. скалы, скал ж (не бъркай с порода във 2 знач.) скала; высокая ~ а висока скала; подводные ~ ы подвод ни с кали; взорвать ~ у взривя скалата скамейк|| а, -и , мн. скамё|йки, -ек, -йкам ж пейка, скамейка; сидеть на ~ е седя на скамей- ката; сесть на ~ у седна на скамейката; поста­ вить в саду ~ и сложа пейки в градината скамь|| я, -й , мн. скам |ьй, -ей, -ьям ж пейка, скамейка; сидеть на ~ ё седя на пейката; сесть Скамья (скамейка) на ~ ю седна на пейката О на школьной ~ ё на ученическата скамейка; со школьной (дружить) (ние дружим) от ученическата ска ­ мейка; ~ я подсудимых подсъдимата скамейка скатерт|| ь, -и, мн. -и, -ей ж покривка за маса; накрыть стол ~ ь ю сложа покривка на масата сквер, - а м малка градска градина сквозь предлог с вин. п. през; ~ ветви де­ ревьев светило солнце през клоните на дървета та светеше слънце; пуля прошла ~ лёгкое кур- шумът мина през белия дроб О смотреть ~ пальцы на что гледам през пръсти на не- що скворН ёц, -ца м скорей склад, -а, мн. -ы, -ов м склад; хранить товары на ~ е съхранявам стоката в склада; привезтй продукты со ~ а докарам продукта (те) от скла­ да складыва|1 ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сло­ жить) что I слагам, нареждам; ~ т ь вещи, кни­ ги нареждам нещата си, книгите 2 (против. вычитать) събирам; ~ т ь числа събирам числа- та 3 сгъвам; ~ т ь костюм сгъвам костюма складыва|| ться, -ется, -ются несв. (св. сло- жйться) създава се; стича се; ~ю тся новые общественные отношения създават се нови об ществени отношения; обстоятельства ~ ю т с я хорошо обстоятелствата се стичат добре склонёни|| е, -я с грам. склонение; ~ е место­ имений склонение на местоименията склоияЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. что грам. скла- ням; ~ т ь существительные скланям съществи- телните склоияЦ ться, -ется, -ются несв. скланя се; слово ~ ет с я по первому склонению думата се скланя по първо склонение сковород|| а , -ы , мн. сковороды, сковород, •а'м ж тиган; жарить на ~ ё мясо пържа месото в тиган 219
ско скользк|| ий, -ая, -ое, -не хлъзгав, плъзгав; ~ и й пол хлъзгав под; ~ а я поверхность хлъзга- ва повърхност скользко безл. като сказ, хлъзгаво е, плъзга- во е; сегодня на улице ~ днес навън е хлъзга- во сколько нареч.; скбльк1о, -их мест, кол­ ко, колкото; ~ вам лет? на колко сте години?; ~ человек пришлд? колко души дойдоха?; ~ километров до гброда? колко километра има до града?; ~ сейчас времени? колко е часът?; ~ стоит эта кнйга? колко струва тази книга? скоро нареч. (не бъркай с недавно) скоро; я ~ вернусь скоро ще се въриа; ~ будет темно скоро ще се стъмни скорост|| ь, -и ж скорост, бързина; ~ ь дви­ жения, полета скоростта на движението, на по­ лета; поезд идёт со ~ ь ю сто километров в час влакът се движи със скорост 100 километра в час скоро ый, -ая, -ое, -ые 1 бърз; ~ы й шаг бърза крачка; ~ы й поезд бърз влак; ~ а и помощь бърза помощ 2 близък, предстоящ; ~ ы й приезд предстоящо пристнгане; до ~ о г о свидания до скоро виждане; до ~ о й встречи до скоро виж- дане 0 в ~ о м времени в близко време, скоро; на ~ у ю руку (делать что) на бърза ръка (пра­ вя нещо) скот, -а м добитък; разводить ~ отглежДам добитък скрипач, - а м цнгулар; концерт известного ~ а концерт на известен цигулар скрйпкО а, -и, мн. скрип |ки, -ок, -кам ж ци- гулка; играть на ~ е свиря на цигулка скромно нареч . скромно; вести себя ~ държа се скромно скромнН ый, - ая , -ое, -ые; скромен, скромна, скр6мн|о, -ы и скромны скромен; ~ ы й чело­ век, учёный скромен човек, учен скрыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. скрыть) кого-что крия, скривам; ~ т ь своё волнение скрнвам вълнението си скрываУ ться, -юсь, -ешься, -ютси несв. (св. скрыться) крня се, скривам се; преступник ~ етс и в лесу престъпникът се крие в гората скрыть, скрою, -ешь, -ют св. (несв. скрывать) кого-что скрия; ~ свой намерения скрия наме- ренията си скрыться, скроюсь, -ешься, -ются с в . ( н ес в . скрываться) скрия се; солнце скрылось з а тучу слънцето се скри зад облак скук|| а, -и ж скука, отегчение; испытывать изпнтвам скука скульптор, - а м скулптор; талантливый ~ талантлив скулптор; автор этого памятника — молодбй ~ авторы на този паметник е млад скулптор скульптур!! а, -ы ж скулптура; ~ а из мра­ мора скулптура от мрамор Скульптура 220
ело скуп|| 6й, -ая, -ое, -ые; скуп, скупа, скуп |о, -ы и скупы скъпернически; прекалено пестелив, стиснат, свидлив; ~ о й человек скъперник скуча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 скучая; ~ т ь без работы скучая без работа 2 о ком-чём, по кому-чему тъгувам; ~ т ь о родном доме (по дому) тъгувам за родната си къща; ^ т ь о де­ тях (по детям) мъчно ми е за децата; девочка ~ е т без матери момичето тъгува без майка си скучно парен., често. безл. като сказ. скучно, дотегливо, отегчително; мне ~ без тебя скучно ми е без тебе скучн|| ый, - ая, -ое, - ые; скучен, скучна, скучн|о, -ы и скучны 1 скучен; почему ты се­ годня такой ~ ы й ? защо си толкова скучен днес?; у него был ~ ы й вид той имаше скучен вид 2 скучен, дотеглив, отегчителен; ~ ы й фильм скучен филм; ~ а я кнйга скучна книга; ~ о е занятие отегчително занимание слаб|[ ый, -ая, -ое, -ые; слаб, слаба, слаб jo, -ы и слабы 1 (против. ейльный е 1 знач.) слаб; ~ ы е руки слаби ръце; ~ы й мотор слаб мотор; ~ ы й запах слаба миризма; ~ о е сопротивле­ ние слаба съпротива; ~ ы й ребёнок слабо дете; ~ое зрение сл або зрение 2 ( против. ейльный еъв 2 знач.) слаб, лош; ~ый ученик слаб уче­ ник; ~ ы й работник лош работник; ~ о е произве­ дение слабо произведение 3 слаб, мек; ~ о е вино слабо вино; ~ ы й табак мек тютюн слав|| а, -Ы ж слава; литературная, трудовая ~а литературна, трудова сла ва; ~ а героям космоса! слав?“- на героите на космоса! славя || ый, -ая, -ое, -ые славен; ~ а я годов­ щина славна годишнина; ~ ы й подвиг славен подвиг сладк|| ий, - ая, -ое, - ие; сладок, сладка, сладк|о, -и; сравн. ст. слаще сладък; ~ий мёд, чай сладък мед, чай; ~ и й виноград сладко грозде; ~ о е печенье сладки бисквити слаще неизм. 1 сравн. ст. на сладкий по- сладък 2 сравн. ст. на сладко по-сладко слева парен, (против, справа) отляво, от ля ва та страна; ~ течёт река отляво тече река; ~ от дороги стоит дом от лявата страна на пътя има къща; брат сидел ~ от меня брат ми седеше вляво от мен след, следа (следу), предл. о следе, на следу, мн. -ы, -ов м 1 следа, диря; ~ ы человека на снегу човешки следи върху снега; ~ ы волка следи от вълк; на дороге видны ~ ы машины на пътя се виждат следи от кола 2 следа, ос- татък , признак; ~ ы преступления следи от пре- стъплението; на руке остался ~ от раны на ръката (ми) остана белег от раната ф без ~ а (пропасть, исчезнуть и т. н .) безеледно (изчез- на, се изгубя и т. н.) следйть, слежу, след |ишь, -ят несв. за кем-чем 1 следя, наблюдавам; ~ за полётом птйцы на- блюдавам полета на птицата; ~ взглядом за СКУ летящим самолётом следя с поглед летящия с а ­ молет; ~ за успехами науки, з а разговором следя успехите на науката, разговора; ~ за модой следя модата 2 наглеждам; следя; ~ за детьмй наглеждам децата; ~ за порядком, за чистотой следя за реда, за чистотата следовательно съ ю з следователно; погода хорошая, ~ мы поедем з а город времето е ху- баво, следователно ще направим излет слёдЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. 1 за кем- чем следвам, вървя след някого; ~уйте за мной следвайте ме; машйны ~ у ю т друг за другом колите се движат една след друга 2 кому-чему следвам, изпълнявам, подражавам; ~ о в а т ь со­ ветам врача следвам съветите на лекаря; дети во всём ~ у ю т взрослым децата във всичко под- ражават на възрастннте 3 (само 3 л.) следва, трябва; из этого ~ у е т вывод оттук следва из- водът следствии е, - я с (по)следствие; болезнь была ~ е м простуды болестта беше следствие от простудата следует безл. , обикн. с инф. следва, бнва, трябва; ~ использовать опыт передовых рабо­ чих опитът на челните работници трябва да се използва; так не ~ поступать така не бива да се постъпва слёдуюшЦ ий, -ая, -ее , -ие 1 следващият, след- ният, другият; в ~ и й раз следвашия път; на ~ и й день на другия ден 2 следният; наградйли ~их товарищей: Иванова, Петрова и др. на- градиха следните другари: Иванов, Петров и др.; в статье приведены ~ и е цифры в статията са посочени следните цифри слез|| а, -ы, мн. слёзы, слёз, -ам ж 1 сълза; слёзы текут из её глаз сълзи текат от очите й; на её глазах появились слёзы очите й се насъл- зиха 2 (само мн.) сълзи, плач; довестй кого до слёз разплача някого; мне было обйдно до слез плачеше ми се от обида слеп|| 6й, -ая, -ое, -ые 1 сляп; ~ой человек сляп човек 2 като съ щ . слеп)ой, -ого слепият; школа для ~ ы х училище з а слепи слесарЦ ь, -я, мн. - и, -ей м шлосер; работать на заводе ~ е м работя в завода като шлосер слив|| а, -ы ж слива; в саду растёт ^ а в гра- дината расте слива; варенье из слив сладко от сливи слйв|| ки, -ок, -кам мн. каймак; кофе со ~ к а м и кафе с каймак слйвочнЦ ый, -ая, -ое, -ые: ~ о е масло краве масло, масло за чай; ~ о е мороженое сметанов сладолед слишком нареч. прекалено, (пре)много, пре- комерно, твърде; ~ быстро, громко много бързо, високо; ~ много твърде много; ты ~ много работаешь ти прекаляваш с работата словарЦ ь, - я м речник; ~ ь современного русского язык а речник на съвременния руски С 221
ело СЛУ език; найтй нужное слово в — ё намеря нужна- та дума в речника; читать, переводить со —ём чета, превеждам с речник слов|| о, -а, мн. - а, слов, -ам с 1 дума; зна­ чение — а значение (то) на думата; русские и иностранные — а руски и чужди думи; порядок слов в предложении словоредът на (в) изрече- нието 2 (обикн. мн.) дума; реч, слово; пони­ мать друг друга без слов разбираме се без думи; по — ам брата, отец скоро приедет според думи- те на брат ми, баща ни скоро ще пристигне; передать чью просьбу на — ах предам нения молба устно; я знаю об этом со слов друга знам за това от приятеля си 3 дума, реч, слово; сво­ бода — а свобода на словото; взять —о взема думата; дать —о докладчику дам думата на до­ кладчика; лишать кого —а отнемам на някого думата 4 дума, обещание; взять с кого —о нака- рам някого да обещае; ои дал мие —о, что при­ едет той ми обеща, че ще дойде; сдержать — о удържа (на) думата си 5 какое дума; он ещё не сказал своего — а той още не е казал своята дума; новое — о в технике новост в техниката; кабинет оборудован по последнему —у науки кабинетът е обзаведен по последната дума на науката (} вводное —о гром, вметната дума; бросать на ветер хвърлям си думите на вятъра; вёрить/повёрить на — о приемам/прие- ма на доверие сложёииЦ е, -я с (против. вычитание) съби- ране; правила — я и вычитания правилата за събиране и изваждане сложЦ йть, -у, слож|ишь, ~ат св. (несв. скла­ дывать) что 1 сложа, наредя; —йть дрова в са­ рай подредя дървата в бараката: —'йть тетради в портфёль сложа тетрадките в чантата 2 (против, вычесть) събера; — йть два и пять събера две и пет 3 спьна; — йть газёту сгъиа вестника О сидёть — а руки седя със скръстени ръце сложиться, слож [ится, -атся св. (несв. скла­ дываться) създаде се, стече се; сложйлись но­ вые общёственные отношёния създадоха се но­ ви обществени отношения; так сложйлись об­ стоятельства така се стекоха обстоятелствата сложи || ый, -ая, - о е, -ые; сложен, сложна, сложи) о, -ы и сложны (сам о пълн. фпротив. простой в 1 зн ач.) сложен; — ый прибор сложен уред; простые и — ые вещества прости и слож ни вещества 2 (против, лёгкий въ в 2 знач.) сложен, труден; — ый вопрос сложен въпрос; — ая ра­ бота, задача трудна работа, задача сло|| й, -я, мн. -и, -ёв м слой; пласт; —й землй, краски пласт земя, боя; толстый — й масла дебел слой масло слома|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. ломать) что счупя; строша; — ть вётку счупя клон; вётер — л дёрево вятърът счупи дървото; он упал и —л себё руку той падна и си счупи ръката; не садитесь на этот стул, ои сломан не сядайте на този стол, той е счупен слома || ться, -ется, -ются св. (несв. ломаться) счупи се; строши се; скърши се; карандаш — лея моливът се счупи слон, -а м слон 0 дёлать/сдёлать из мухи слона правя/направя от мухата слон, от нищо нещо служащ|| ий, -его м служещ; служащ |ая, -ей ж служеща; рабочие и — ие работница и слу- жеши; — ие совётских учреждёний служешите в съветските учреждения службЦ а, -ы ж служба; быть на —е в армии на служба съм в армията служ|| йть, -у» служ |ишь, -ат несв. 1 где слу­ жа; —йть в армии служа в армията 2 кому-чему служа на; — йть искусству, революции служа на изкуството, на революцията 3 (само 3 л.) чем, Зля чего служи за; диван —йл нам постёлью диванът ни служеше за легло; его поведение может — йть примером поведението му може да служи за пример слух, - а м 1 слух; органы —а органи на слу­ ха; у дёвочки хороший — момичето има добър слух 2 (по-често мн.) слухове, мълва; ложные — и лъжливи слухове; распространять — и раз- пространявам слухове; не вёрить — ам не вяр- вам на слухове случа|| й, -я м случай; случка; необыкновен­ ный — й кеобикновен случай; несчастный —й злополука; рассказать несколько —ев из своей жйзни разкажа няколко случая от живота си; в нёкоторых — ях в никои случаи, понякога; у меня нё было — я поговорить с ним не съм имал случай да говоря с него; спросйте его при — е попитайте го при удобен случай О в —е чего в случай на нещо; в —е необходи­ мости звонйте мие по телефону при нужда ми се обаждайте по телефона; во всяком — е във всеки случай; иа всякий — й за всеки случай; в крайнем — е в краен случай; в большинстве — ев в повечето случаи; от —я к — ю понякога, рядко, от дъжд на вятър случайно н ареч. случайно; — обнаружить ошибку в тексте случайно открия грешка в текста случайности ь, -и ж случайност; мы встрё- тились благодаря — и срещнахме се благода­ рение на една случайност случайнЦ ый, -ая, -ое, -ые; случаен, случай- н |а, -о, -ы случаен; — ая встреча случайна сре- ща; — ое совпадение случайно съвпадение; — ое знакомство случайно познанство случа|| ться,-ется, -ются несв. (св. случйться) случва се случ|| йться, -йтся, -атся св. (несв. случаться) случи се; что — йлось? какво се случи?; со мной — йлось несчастье случи ми се нещастие; в доме — йлся пожар в къщата стана пожар 222
сни слуша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что слу- шам; ~ т ь музыку слушам музика; дети ~ ю т рассказ учителя децата слушат разказа на учи­ теля слуша|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. послушаться) кого-чего слушам; ~ т ь с я роди­ телей слушам родителите си слышН ать, -у, -ишь, -ат несв. 1 (само несв.) чувам; старик плохо ~ и т старецът лошо чува; оние ~ит той нечува 2 (св. услышать в 1зная.) кого-что чувам; ~ а т ь чьи-то голоса чувам не- чии гласове; я плохо вас ~ у , говорите громче лошо ви чувам, говорете по-високо 3 (св. услы­ шать във 2 знач.) о ком-чём и със съюз что чувам; я ~ а л , что он уезжает чух, че той зами- на ва слыш|1 аться, -ится, -атся несв. (св. послы­ шаться) чува се; ~ится смех чува се смях слышно безл. като сказ, чува се; здесь хорошо видно и ~ тук добре се вижда и чува слышн[[ ый, -ая, -ое, -ые; слышен, слышна, слышн |о, -ы и слышны (обикн. кратк. ф .) който се чува; ~ а музыка чува се музика; его голос плохо слышен гласът му лошо се чува смело нареч. смело смёлост|| ь, -и ж смелост, кураж смёл|| ый, -ая, -ое, -ые; смел, смела, смёл |о, - ы и смелы (против, трусливый) смел; ~ ы й че­ ловек смел човек; ~ ы й поступок смела постъпка смен||а, -ыж1смяна;~а дняиночисмяна на деня и нощта; ~ а времён года смяна на го- дишните времена; ~ а правительства смяна на правителството 2 смяна, отмяна; готовить себе ~ у готвя си смяна; дети — наша ~ а децата са нашата смяна; на ~ у старикам приходит мо­ лодёжь на мястото на старите идва младежта 3смяна; работать в две ~ы , в ночную ~у ра- ботя на две смени, нощна смяна; учиться в пер­ вую ~ у уча първа смяна смерт(| ь, -и ж смърт; он погиб ~ ы о героя той загина като герой; больной при ~ и болни- ят е на умиране сметан)! а, -ы ж сметана, кисел каймак; бли­ ны со ~ой блинн със сметана; грибы в ~ е гъби със сметана сме|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. посмёть) с инф. смея; он не ~ е т обратиться к вам той не смее да се обърне към вас ф не ~й(те)! недей(те)!; не ~ й туда ходйть! да не си посмял да отидеш там! смех, - а м смях; громкий ~ висок смях смеша|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. смёшивать) что смёся, разбъркам смёшива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сме­ шать) что смесвам, разбърквам; ~ т ь песок с глиной смесвам пясък с глина смешно 1 нареч. смешно; он очень ~ расска­ зывает той много смешно разказва; 2 безл. като сказ, смешно е; мне ~ смешно ми е СЛУ смешн|| 6й, -ая, -6е, -ые; смеш|6н, -на, -но, -ны смешен; ~ 6 й рассказ, фильм смешен раз- каз, филм; ~ 6 й человёк смешен човек; попасть в ~ 6 е положёние изпадна в смешно положение сме|| яться, -юсь, -ёшься, -ются несв. 1 смёя се; громко ~яться високо се смея; ~яться до слёз смея се до сълзи 2 над кем-чем смея се, подигравам се, присмивам се; ~я ть ся над глу­ постью осмивам глупостта; все над ним ~ я л и с ь всички се подиграваха с него смотрЦ ёть, ~к>, смотр |ишь, - я т несв. (св. по­ смотреть) 1 на кого-что и во что гледам; ~ ё т ь на товарища, в окно, на улицу гледам другаря си, през прозореца, навън 2 что гледам; ~ ё т ь спектакль, новый фильм гледам спектакъла, но- вия филм О ~ё т ь сквозь пальцы на что гледам през пръсти на нещо; по обстоятельствам според обстоятелствата смочь, смогу, сможешь, смогут, мин. смог, смогл j а, -6 , -й св. (несв. мочь) с инф. мога; смогна. успея; он не сможет сегодня прийти той няма да може да дойде днес сму|| тйться, -щусь, -тйшься, -тятся св. (несв. смущаться) смутя се; она ~тйлась и покрас­ нела тя се смути и се изчерви смуща|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. смутиться) смущавам се смущёниЦ е, -я с смущение; краснеть от ~ я изчервявам се от смущение смысл, -а м смисъл; ~ слова, статьй смисълът на думата, на статията; понять ~ событий раз- бера смисъл а на събитията смять, сомн|у, -ёшь, -ут св. (несв. мять) что смачкам; ~ бумйгу смачкам хартията смяться, сомн|ётся, -утся св. (несв. мяться) смачка се; платье смялось роклята се смачка сиабЦ дйть, -жу, -дйшь, -дят св. (несв. снаб­ жать) кого-что чем снабдя; ~дйть завод новым оборудованием снабдя за вода с ново оборуд- ване снабжа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. снаб- дйть) кого-что чем снабдявам; ~ т ь населёние товарами снабдявам населението със стоки снаружи нареч. (где?; против, внутрй) отвън; вымыть окна ~ и внутри измия прозорците отвън и отвътре сначала нареч. 1 (ср. вначале) отначало, най- напред; ~ подумай, потом отвечай отначало помисли, след това отговаряй; ~ я плохо по­ нимал русскую речь отначало лошо разбирах руската реч 2 отново, отначало, още веднаж; сдёлайте всё ~ направете всичко отново; читай­ те ~ четете отначало снег, -а (-у), предл. о -е, иа -у м сняг; идет, пошёл ~ вали, заваля сняг; на ~ у видны следы по снега има следи снижаЦ ться, -ется, -ются несв. (св. снизить­ ся) понижава се, намалява; температура ~ е т с я температурата се понижава С 223
сни СОБ сийз|! иться, -ится, -ятся св. (несв. снижать­ ся) понижи се, намалее; цёиы на товары ~ и л ись цените на стоките бяха намалени снима|| ть, -ю , -ешь, -ют несв. (св. снять) 1 кого-что свалям, снемам; ~ т ь скатерть со сто­ ла махам покривка от масата 2 что (против. надевать) събличам, снемам, свалям; събувам; ~ть платье събличам си роклята; ~ т ь с себя пальто свалям си палтото; ~ т ь ботинки събу­ вам си обувките 3 кого-что снимам, фотогра- фирам; ~ т ь демонстрацию снимам мани- фестацията; ~ т ь фильм снимам филм снйм|| ок, - к а м снимка, фотография; ~ о к получился хороший снимката стана хубава; сделать несколько ~ к о в направя няколко снимки сниться, снюсь, снишься, снятся несв. (св. присниться) кому присънвам се; сънувам; мне часто сийтся море место сънувам море снова парен. отново, пак; ~ пошёл дождь отново заваля (дъжд); когда мы увйдимся ~ ? кога ще се видим пак? снять, сн и м у , снйм |ешь, -ут, мин. снял, сня­ л а, снял |о, -и св. (несв. снимать) 1 кого-что сваля, снема; ~ картйну со стены сваля карти- ната от стената; ~ кийгу с верхней полки снема книгата от горния рафт 2 что (против, иадёть) съблека, сиема, сваля; събуя; ~ шляпу, пер­ чатки сваля си шапката, ръкавиците; ~ туфли събуя си обувките 3 кого-что снема, фотографи- рам; ~ ребёнка в фотографии снема детето въ в фотостудиото совж.с Собака собак[| а, -и ж куче; лай ~ и кучешки лай; пойтй на охоту с ~ой отида на лов с ку­ че собира|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. собрать) 1 что събирам, приготвям; ~ т ь вещи в дорогу събирам нещата си за път 2 кого събирам, свик- вам; ~ т ь друзей на праздник събирам приятели- те си по случай празиика 3 нто събирам; ~ т ь подписи събирам подписи 4 нто събирам, ко- лекционирам; ~ т ь марки, старйнные монеты събирам марки, старинни монети 5 нто събирам, бера; прибирам; ~ т ь в лесу грибы бера в гората гъби; ~ т ь цветы на лугу бера цветя на ливада- та 6 (против, разбирать в 1 знан.) что сглобя- вам; ~ т ь мотор сглобявам мотора собираЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. собраться) 1 (1 и 2 я. ед. н. не се употр.) събира се; стича се, струпва се; у нас ~ю тся друзья у нас се събнрат приятели 2 стягам се, пригот­ вям се; ~ться в театр, в гости, на экскурсию стягам се за театър, за гости, за екскурзия 3 с инф. каня се, намислям; ои ~ е т с я поступать в институт той се кани да кандидатствува в институт; что вы ~ е т е с ь делать завтра? какво миелите да правите утре? соблюдай ть, -ю, -ешь, -ют несв. что съблю- давам, спазвам, пазя; ~ т ь указания врача спазвам указанията на лекаря; ~ т ь диету пазя диета; ~ т ь порядок спазвам ред(а) соблюдении е, -я с спазване собой вж. себя собор, - а м катедрала; старйнный ~ старин­ на катедрала собрани|| е, -я с 1 събрание; общее, партийное ~е общо, партийно събрание; провестй ~ е про­ веда събрание; обсудйть что на ~ и обсъдя нещо на събрание (то); присутствовать на ~ и присъствувам на събранието 2 ч е го сбирка, колекция; ~ е сочинений Пушкина събрани съчинения на Пушкин; ~ е картин колекция картини собрать, собер|у, -ёшь, -ут, мин. собрал, со­ брала, собрал]о, -и св. (несв. собирать) 1 что събера, приготвя; ~ карандаши в коробку събера моливите в кутията 2 кого събера, сви- кам; ~ всех участников похода свикам всички участници в похода 3 что събера; ~ подписи събера подписи 4 что събера, колекционирам; ~ коллекцию събера колекция 5 что събера, прибера; ~ огурцы обера краставиците; ~ урожай прибера реколта(та) 6 (против, разо­ брать в 1 знач.) что сглобя; ~ часы сглобя часовника собраться, собер|усь, - ёшься, - утся, мин. собрал|ся, -йсь, -ось, -йсь св. (несв. собирать­ ся) 1(1и2л. ед. н. не сеупотр.) събере се; 224
СОБ СОГ стече се, струпа се; участники конференции со­ брались в зале участниците в конференцията се събраха в залата 2 стёгна се, приготвя се; он быстро собрался и ушёл той бързо се пригот- ви и излезе 3 с инф. наканя се, намисля; он со­ брался поступать в институт той реши да кан- дидатствува в институт собственности ь, -и ж собствеиост; государ­ ственная, общественная ~ ь държавна, общест- веиа собствеиост; отменить частную ~ ь на зем­ лю отмени частната собствеиост върху земята собствени|| ый, -ая, -ое, -ые 1 собствен; ~ а я машйиа собствена кола; жить в ~ о м доме живея в собствена къща 2 собствен, личен; чувство ~ о г о достбинства чувство за собствено достойнство; видеть что ~ ы м и глазами виждам нещо със собствените си очи событиЦ е, - я с събитие; историческое ~ е ис- торическо събитие; международные ~ я между- народиите събития; ^ е в личной жизни събитие в личния живот; произошли важные ~ я станаха важни събития совершаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (с в. совер­ шить) что върша, извършвам; ~ т ь путешест­ вие правя пътешествие совершаЦ ться, -ется, -ются несв. (св. совер­ шиться) извършва се, става, случва се совершенно н ареч . съвсем, напълно, абсо­ лютно; я говорю ~ серьёзно говоря напълно сериозно; вы ~ правы вие сте напълно прав (а) ; он стал ~ седым той съвсем побеля совершеннолетни ий, -я я , - е е , -ие пълнолетен; ~ и й сын пълнолетен син совершённый^. ^ вид глагола грам. свършен вид на глагола совершЦ йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. совер­ шать) что извърша; ~ й т ь подвиг из върша под­ виг; ~ й т ь преступление извърша преступление совершЦ йться, -йтся, -атся св. (несв. совер­ шаться) извърши се, стане1; случи се; ~ й л о сь важное событие стана важно събитие совестЦ ь, -и ж съвест; поступать по ~ и по- стъпвам по съвест совет I, - а м съвет; дать хороший ~ дам добър съвет; обратйться за ~ о м к врачу обърна се към лекар(я) за съвет совет II, -а м съвет; местные, городскйе, сель­ ские Советы народных депутатов местни(те), градски(те), селски(те) съвети на народиите депутати; Верховный Совет СССР Върховният съвет на СССР; Совет Минйстров СССР Ми- нистерският съвет на СССР; Совет Союза Съвет на съюза; Совет национальностей Съвет на на- ционалностите; Страна Советов Страната на съветите, Съветският съюз совет)! овать, -ую, -уешь, -уют несв. {св. по­ советовать) кому с инф. съветвам; ~ у ю тебе прочитать эту книгу съветвам те да прочетеш тази книга советоваться, совету) юсь, -ешься, -ются несв. (св. посоветоваться) с кем съветвам се; ~ с друзьями съветвам се с приятели(те си) совётскЦ ий, -ая, -ое, -ие съветски; ~ а я власть съветската власт; ~ о е правительство съветско- то правителство; ~ и й народ съветският народ; Советская Армия Съветската армия; ~ а я наука съветската наука совещании е, -я с съвешание; производствен­ ное ~ е производствено съвещаиие; ~ е глав правйтельств съвещание на ръководителите на правителствата; участвовать в ~ и участву- вам в съвещанието совокупности ь, -и ж съвкупност; ~ ь призна­ ков съвкупност от признаци совпадаЦ ть, -ет, -ют несв. (св. совпасть) с чем и без доп. съвпада; это событие ~ е т с его при­ ездом това събитие съвпада с пристигането му; наши вкусы ~ ю т вкусовете ни съвпадат совпадении е, - я с съвпадане, съвпадение; ~ е мнений съвпадане на мненията; случайное ~е случайно съвпадение совпасть, совпад|ёт, -ут, мин. совпал, сов­ пал |а, -о, -и св. (несв. совпадать) с чем и без доп. съвпадне; это событие совпало с его при­ ездом това събитие съвпадна с пристигането му; их мнения совпали мненията им съвпаднаха совремённЦ ый, -ая, -ое, -ые съврёменен; мо­ дерен; ~ ы й человек съвременен човек; ~ а я техника модерна техника; ~ о е искусство съвре- менно изкуство совсем нареч. съвсем; напълно; ~ новое платье съвсем нова рокля; я ~ забыл об этом съвсем забравих за това; погода ~ испорти­ лась времето съвсем се развали совхоз, -а м совхоз (държавно стопанство); передовой ~ совхоз-първенец; работать тракто­ ристом в ~ е работя като тракторист в совхоза соглйс|| ен, -на, -но, -ны I на что и с инф. съгласен съм; я ~ е н иа все ваши условия съгласен съм със всичките ви условия; она ~ н а ехать вместе с нами тя е съгласна да пътуваме заедно 2 с кем-чем съгласен съм; я ^ е н с вами съгласен съм с вас; мы с вами не ~иы не сме съгласни с вас согласи|| е, -я с съгласие; дать ~ е на что дам съгласието си за нещо; получйть чьё ~ е полу- ча нечие съгласие: он уехал с ~ я начальника той замина със съгласието на началника согла|| сйться, - шусь, - сйшься, - сятся св. (несв. соглашаться) I на что и с инф. съглася се; он ~сйлся сделать эту работу той се съгласи да свърши тази работа 2 с кем-чем съглася се; ~ сйться с предложением председателя съгла­ ся се с предложението на председателя; я не могу ~сйться с этим решением не мога да се съглася с това решение согласи || ый, - ого м съгласен; твёрдые и мягкие ~ ы е твърди и меки съгласни С 225 15-612
cor СОЛ соглаша|| ться, -ю сь, -ешься, -ются несв. (с в. согласиться) I на что и с инф. съгласявам се; ~ т ь ся на чьё предложение съгласявам се с нечие предложение 2 с кем-чем съгласявам се; ~ т ь с я с товарищем съгласявам се с другаря си соглашении е, -я с съглашение, споразумение; договор; международное ~ е международно съглашение; ~ е о взаимной помощи договор за взаимопомощ; подписать ~ е подпита спора­ зумение согн|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. сгибать) что прегъна, огъна; свия, превия; ~ у т ь ветку огъна клон; ~ у т ь ногу свия крак(а си) согн|| уться, - усь, -ешься, -утся св. (несв. сги­ баться) прегъиа се, огъна се; свия се, превия се; спина ~улась гърбът (мн) се преви согрёЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. греть) кого- что стопля; сгрея; солнце ~ л о землю слънцето стопли земята содержании е, -я с съдържание; ~ е книги съдържаннето на книгата; рассказать ~ е филь­ ма разкажа съдържанието на филма содержН ать, -у, содёрж |ишь, -ат несв. 1 кого нздържам; ~ а т ь семью, родителей издържам семейството, родителите си 2 (само 3 л .) что съдържа; свёкла содержит сахар цвеклото съдържа Захар; книга содёржит в себе много иитерёсного киигата съдържа много ннтересни иеща соединЦ йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. соеди­ нять) кого~что съединя, свържа, обедння; ~ й т ь две трубы съединя 2 тръби; ~ й т ь два города железной дорогой свържа 2 града с железопът- на линия; ~ й т ь отряды съединя отрядите соединЦ йться, - йшься, -ятся (несв. соеди­ няться) съедиия се, свържа се; отряды ~й л н сь иа рассвете отрядите се съединиха на разсъм- ване соедиияЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. соеди­ нить) кого-что съединявам, свързвам, обединя- вам; ~ т ь концы проволоки съединявам краища- та на жицата; воздушные линии ~ ю т многие страны въздушните линии свързват много стра­ на; ~ т ь теорию с практикой свързвам теорията с практнката соедини || ться, -ешься, -ются несв. (св. соеди­ ниться) съединява се, свързва се сожалёни|| е, -я с съжаление; ^ е о прошлом съжаление за миналото; выразить кому своё ~ е изразя на (пред) някого своето съжаление; к ~ ю вметн. д. за съжаление созда|| вать, -к>, -ёшь, -ют несв. (св. создать) что създавам; ~ в а т ь комиссию създавам ко- мисия создаП ваться, - ётся, -ются несв. (св. создать­ ся) създава се; ~ ю тся новые произведёиия искусства създават се нови произведения на изкуството созданиП е, -я с създаване, създание; ~ е го­ сударства създава не на държавата созда|| ть, -м, -шь, -ст, создад|йм, -йте, - ут, мин. создал, создала, создало, создали св. (несв. создавать) что създам; ~ т ь новую теорию съз- дам нова теория созда|| ться, -стся, создадутся, мин. создал |- ся, -ась, -ось, - йсь св. (несв. создаваться) създаде се; ~ л а с ь тяжёлая обстановка създаде се тежка обстановка созиа|| ваться, -ю сь, -ешься, -ются несв. (св. сознаться) кому в чём и със съюз что призна­ вай (си); ~ваться в своёй вииё признавам ви- натаси созианиЦ е, -я с съзнание; человеческое ~ е човешко съзнание; рост политйческого ~ я из- дигане на политическото съзнание; ~ е долга, ответственности съзнание за дълг, за отговор- ност; ~ е своёй вины съзнание за собствена ви­ на О (быть) без ^ я ^ ез съзнание (съм); боль­ ной без ~ я болният е без съзнание; приходить/ прийти в ~ е идвам/дойда на себе си; терять/ потерять ~ е губя/загубя съзнание сознательно нареч. съзнателно; ~ относиться к труду съзнателно се отнасям към труда; он сделал это ~ той направи това съзнателно сознательн|| ый, - ая , -ое, -ые; сознателен, со­ знательна, -о, -ы 1 съзнателен; ~ы е дёйствия съзнателни действия; ~ а я дисциплйна съзна- телна дисциплина; ~ о е отношение к труду съзнателно отношение към труда 2 преднамерен, умищлен; ~ ы й обман умишлена измама созиа|| ться, -ю сь, -ешься, -ются св. (несв. сознаваться) кому в чём и със съюз что признан (с и ); преступник ~ л с я престъпникът сн призна вината сой || тй, -ду, -дёшь, -дут, мин. сош|ёл, -л а , - л о, -ли св. (несв. сходить; против, взойти в / знач.) сляза, спусна се; ~ т й вниз сляза долу сок, - а м сок; фруктовый ~ плодов сок; выпить стакан ~ а изпия (една) чаша сок сокра|| тйть, -щу, -тйшь, -тят св. (несв. со ­ кращать) что съкратя, скъся; намаля; ~ тй т ь рабочий день намаля работния ден; ~ т й т ь рас­ ходы намаля разходите сокраща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сокра­ тить) что съкращавам, скъсявам; намалявам; ~ т ь статью съкращавам статията сол || гать, -гу, -жёшь, -гут, мин. солгал, со­ лгала, солгал)о, -и св. (несв. лгать) кому и без доп. излъжа; ои мие ~ га л той ме излъга солдат, - а , мн. солдаты, солдат м войник солён|| ый, -ая, -ое, -ые 1 солен; ~ а я вода солена вода; суп очень ~ ы й супата е много солена 2 (о) солен; ~ ы е грибы осолени гъби; ~ ы е огурцы кисели краставички солидарности ь, -и ж солидарност; междуна­ родная ~ ь трудящихся международната со­ лидарност иа трудещите се 226
СОЛ сос СОЛII ЙТЬ, -Ю, СОЛ|ишь, - я т несв. (с в . посолить) что 1 соля, посолявам, слагай сол; ~й т ь суп посолявам супата 2 осолявам, правя туршия; ~ йть грибы осолявам гъби; ~йть огурцы ипо­ мидоры правя туршия от краставици и домати сблнечиЦ ый, -ая, ~ое, -ые слънчев; ^ы й свет слънчева светлина; ~ а я погода слънчезо време солицЦ е, -а с слънце; расстояние до Солнца разстоянието до Слънцето; ~ е светит слънцето грее; ~ е всходит, заходит слънцето изгрява, залязва; сидеть иа ~ е стоя на слънце Соловей солов|| ей, -ья м славей; слушать пение ~ ь я слушам песента на славея сол|| ь, -и ж сол; поваренная ~ ъ готварска сол; добавить в суп ~ и добавя сол в супата сомиева|| ться, -ю сь, -ешься, -ются несе. в ком-чём и със съюз что съмнявам се; ~ться в успехе съмнявам се в успеха; я ие ~д>сь в друге не се съмнявам в приятеля си; мы ие ~ е м - си, что вы выполните обязательство не се съмня- ваме, че (вие) ще изпълните поетото обещание сомиёик|| е, - я с съмнение; испытывать ~ е изпитвам съмнение; без ~ я без съмнение, не- съмнено сон, сиа м 1 (мн. няма) сън, спане; спать крепким сном спя дълбок сън; меня клонит ко сиу спи ми се 2 (мн. сиы) сън, сънища; вйдеть ~ съиувам; вйдеть что во сие съиувам нещо; мне присийлся страшный ~ сънувах страшен сън О мёртвым сном (спать, Гаснуть) като заклан (спя, заспя) сообща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сообщйть) кому что и о чём съобщавам, предавай; газеты ~ ю т , что началась сессия Верховного Совета СССР вестннците съобщават, че започна сесия- та на Върховния съвет на СССР сообщении е, -я с 1 съобщение; съобщаване; передать по радио важное ~ е предам по радио- то важно съобщение; получйть ~ е о приезде друга получа съобщение за пристигането на приятеля (си) 2 съобщение; връзка; путй ~ я пътищата на страната; воздушное ~евъздушни съобщения, самолетна връзка; прямое ~ е пряка връзка сообщ|| йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. сооб­ щать) кому что и о чём съобщя, предам; ~ й т ь адрес свойм знакомым съобщя адреса сн на своите иознати; ~ й т ь друзьям о своем приезде съобщя на прнятелите си за своето пристигане; по радио ~ й л и о наводнении по радиото съоб- щиха за наводнение(то) coopyll дйть, -ж у, -дйшь, дят св. (несв. со­ оружать) что издигна, изградя; ~дй ть пло- тйну изднгна язовирна стена сооружаЦ ть, -ю , -ешь, -ют несв. (св. соору­ дить) изднгам, изграждам; ~ т ь памятник издн гам паметиик сооружении е, -я с 1 издигане, изграждане; ~ е плотйиы издигане на язовирна стена 2 съоръжение, здание; большое ~ е голям о съ- оръжение соотвётств|| о ват ь, - ую, - уешь, - уют несв. чему отговарям, съответствувам; ко вать тре­ бованиям отговаря на изискванията; это сооб­ щение ие ~ у е т действительности това съобще­ ние не отговаря на истнната; размеры ~ у ю т норме размерите съответствуват на иормата соотношении е, - я с съотношение; ~ е тео­ рии и практики съотношение между теория ( т а ) и практика(та) сопровождён ть, -ю , -ешь, -ют несв. кого-что придружавам; съпровождам; ~ т ь делегацию придружавам делегацията; детей ~ л и взрослые децата се придружаваха от възрастни(те) сопротивлении е, - я с съпротивлеиие, съпроти- ва; оказать ~ е окажа съпротива; сдаться без ~я предам се б ез съпротивленне сопротивля|| ться, - ю сь, -еш ься, -ются несв. кому-чему съпротивявам се; ~ т ь с я врагу съпротивявам се на врага сорв|| ать, -у, -ешь, - ут св. (несв. сры­ вать) что 1 откъсна; ~ а т ь цветок откъсна цветето 2 сваля, смъкна; ветер ~ а л у меня с головы шляпу вятърът ми отнесе шапката 3 проваля; ~ а т ь урок проваля урока соревновании е, -я с 1 (мн. няма) съревнова- ние; социалистическое ~ е социалнстическо съревнование; ~ е д в у х предприятий съревнова- ние между две предприятия; вызвать товарища на ~ е извикам другаря си на съревнование 2 (обикн. мн .) състезания; ~ я по плаванию състезання по плуване; провестй междуна­ родные ~ я проведа международны състезания соревноваться, соревну|юсь, -ешься, -ются несв. 1 състезавам се; ~ с товарищем в учёбе състезавам се с другаря си по успех; ~ в беге състезавам се по бягане 2 съревновавам се; ~ з а выполнение пятилетки в четыре го да съревновавам се за изпълнение на петилетката за 4 годнни сорок, - а числ. четнридесет; ему исполнилось ~ лет той навърщн 40 годнни сороков|| ой, - а я , - о е , -ые числ. четиридесети сорт, -а, мн. -а, -ов м 1 сорт, качество; товары высшего ~ а стоки екстра качество 2 вид, сорт; конфеты нескольких ~ о в няколко вида бонбонн; новый ~ картофеля нов сорт картофи; ранние ~ а винограда ранни сортове грозде сосед, -ат мн. -и, -ей м съсед; дружные ~ и дружни съседи; зайтй к ~ у отбия се при съседа 227
coc соч сосёдк|| а, -и, мн. сосед |ки, -ок, -кам ж съседка; ^ а по палате съседка по легло соседи|| ий, -яя, -ее, -ие съседен; ~и й дом съседната къща; ~ я я комната съседната стая; ~ и е страны съседни стран и соснсИ ки, -ок, -кам мн. (е д . сосйск|а, -и ж ) кренвирши; горячие ~ к и топли кренвирши; ~ к и с капустой кренвирши със зеле; съесть ~ к у изям един кренвирш соскуч|| иться, -усь, -яшься, -атся се. 1 отегча се ; стане (ми) скучно; ~ иться без дела, в одиночестве отегча се Оез работа, в самота 2 о ком-чём и по кому-чему домъчнее (ми); ~ и т ься о сыне, по дому, по работе домъчнее (ми) за сына, за дома, за работата сосн|| а , -ы, мн. сос|иы, -ей, -иам ж бор; высокая ~ а висок бор; сбсиы иа берегу моря боровете край (бре га на) морето соснов|ый, -ая, -ое, -ые боров; ~ ы й бор, лес борова гора ; ~ ы е шишки борови шишарки состав, -а м състав; ~ правительства съставът на правителството; ~ футбольной команды съставът иа футболния отбор; войти в ~ делегации вляза в съста ва на делегацията состав|| йть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. состав­ лять) что 1 съставя; ~и ть фразу съставя фра­ за; ~ить список учеников съставя списък на ученицнте 2 съставя си; ~нть мнение о книге съставя си мнение за книгата составляй ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. соста­ вить) что 1 съставям; ~ т ь план работы съста- вям план за работа 2 съставям си; ~ т ь себе представление о чём съставям си представа за нещо состоянии е, -я с състояние, положение; ~ е дел състояние на нещата; в каком ~ и находит­ ся ваша работа? в какво състояние е вашата работа?; быть в нервном ~ и в нервно състояние съм; больной в тяжёлом ~ и болният е в тежко състояние 0 не в ^ и (делать что) не съм в състояние (да правя нещо) состой ять, -йт, -ят несв. (не бъркай с состо­ яться) 1из кого-чего състои се; квартира ~й т из двух комнат апартаментът се състои от 2 стан; книга ~ й т из нескольких глав книгата се състои от няколко глави; семья ~ й т из трёх человек семейството се състои от трима души 2 в чём състои се; в чём ~ я т ваши обязанности? в какво се състоят вашите задължения? состой яться, -йтся, -ятся св. (не бъркай с состоять) състои се; собрание ие ~ ялось събра- нието не се състоя; встреча ~й т с я завтра срещата ще се състои утре состязаии|| е, -я с състезанне; ~ е в беге състезаиие по бягане сосуд, - а м съд, съдина; стеклянный, метал- лйческий ~ стъклен, метален съд фкровеиос- ные ~ ы кръвоносни съдове сосчитай ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. считать в I знач.) кого-что преброя, изброя; ~ т ь ка­ рандаши преброя моливите; ~ т ь до десяти пре­ броя до 10 сотрудник, - а м сътрудник; научный ~ нау­ чен еътрудник; ~ журнала сътрудиик на спи­ сан ието - - -_ сотрудничай ть, -ю, -ешь, -ют н есв. с кем сътруднича сотрудничеству о, - а с сътрудничество сот|| ый, -ая, -ое, -ые числ. стотен сохи |уть, -у, -ешь, -ут, мин. сох, сохл |а, -о, -и несв. (св. высохнуть) съ^а; бельё ~ет бельото съхне; дерево ~ е т дървото съхне сохраиЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. сохра­ нять) кого-что запазя, съхраня; ~ й т ь имущест­ во запазя имуществото; ~й т ь документ запазя документа; ~ й т ь приятные воспоминания запа­ зя прнятни спомени сохраиЦ иться, -йтся, -ятся св . (н есв. сохра­ няться) запази се; ~ й ли с ь письма художника запазиха се писмата на художника; между ними ~ йлись хорошие отношения между тях се за­ пазиха добри отношения сохраняй ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сохра- ийть) кого-что запазвам, съхраиявам; ~ я т ь здоровье запазвам си здравето сохраняй ться, -ется, -ются несв. (св. сохра­ ниться) запазва се социализм, - а м социализъм; переход от ~ а к коммунизму пре ход(ът) от социализма към комуннзма; Советский Союз — первая в мире страна ~ а Съветскнят съюз е първата соцна- листическа страна в света социалистически ий, -ая, -ое, -ие социалисти­ чески; ~ о е общество социалистическо общест­ во; ~ о е государство социалистическа държава; ~ а я революция социалистическа революция сочинений е, -я с съчинение; собрание ~ й Льва Толстого събрани съч инения иа Л ев Толстой сочии|| йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. сочинять) что съчиня; ~ й т ь пёсию съчиня песен сочиняй ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сочинйть) что съчинявам; ~ т ь стихи съчинявам стихове сочувствий е, -я с съчувствие; выразить кому своё ~ е изразя на някого своею съчувствие 228
сочувств|| овать, -ую, -уешь, -уют н есв. кому- чем у съчувствувам; ~ о в а т ь чужому несчастью съчувствувам на чуждото нещастие; все ему ~ у ю т всички му съчувствуват союз I, - а м съюз; ~ рабочих и крестьян съюз на работниците и селяните; заключить ~ с дружественными странами сключа съюз с при- ятелските страни; Союз Советских Социалис­ тических Республик Съюз на съветските соци­ алистически републики; профессиональный ~ професионален съюз; Всесоюзн ый Ленинский Коммунистический Союз Молодёжи (В Л К С М ) Всесъю зн ият ленински комунистически съюз на младежта (ВЛ К С М ); Союз писателей, ком­ позиторов Съюз на писателите, на компо- зиторите союз II, - а м гр ам . съюз; присоединйтельные ~ ы съединителни съюзи спальн|| я, -и, мн. -и, спален, -ям ж спалня; детская ~ я детска спалня; в ~ е стоят две кровати в спалнята има два кревата спаса|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. спасти) ко- го-что сиасявам; ~ т ь жизнь больному спасявам живота на болния спасибо частица благодаря; ~ вам за совет, за письмо благодаря ви за съвета, за писмото; большое вам ~ много ви благодаря спас|| тй, -у, -ешь, -ут, мин. спас, -ла, -ло, -лй св. (несв. спасать) кого-что спася; ~тй ребёнка спася детето спать, сплю, спишь, спят, мин. спал, спала, спал |о, -и несв. спя; крепко ~ спя дълбоко; он не спал всю ночь той ие спа цяла нощ спектаклЦ ь, -я м спектакъл; смотреть новый ~ ь гледам нов спектакъл; ставить ~ ь поста­ вим спектакъл; ~ ь идёт утром и вечером спек- такълът се дава сутрин и вечер спел || ый, -ая, -ое, -ые (у)зрял; ~ о е яблоко узрела ябълка; ~ ы е плоды узрели плодове спеть, спо|ю, -ёшь, -ют св. (несв. петь) что и без доп. изпея; ~ песню изпея песен специалйст, - а м специалист; обратиться з а советом к ~ у обърна се за съвет към специалист специально н а р еч . специално специальности ь, -и ж специалност; редкая ~ ь рядка специалност; он инженер по ~ и той по специалност е инженер специальн|| ый, - ая, -ое, - ы е специален; ~ ы й корреспондент газеты специален корес- пондент на вестник(а); ~ а я одежда работно облекло; ~ о е оборудование специално обо- рудване; выделить ~ у ю полку для книг отдели специален рафт за книгите; ~ ы е знания спецнални познания; ~ о е образование спеииал- но образование спеш|| йть, -у, -йшь, -ат несв. 1 бързам; он ~ йт тойбърза; ~йть домой, на поезд, в театр бързам за дома, за влака, за театър; ~й ть за- кбнчить работу бързам да завърша работата соч 2 (само 3 л.; против, отставать във 2 знач.) из- бързва (за часовник); ваши часы ~ат иадесять минут часовникът ви избързва с 10 минути спин|| а, -ы, вин. спину, мн. спины, спии ж гръб; лежать на ~ ё лежа по гръб; стоять ~6й к окну стоя с гръб към прозореца; услышать чей голос за ~ой чуя нечий глас зад гърба си спирт, - а м спирт; нашатырный ~ амоняк спирти|| 6й, - ая, -ое, -ые спйртен; ~ые напйтки спиртни напитки спйс|| ок, -ка м списък; ~ о к учеников списък на учениците; составить ~ о к нужных книг иаправя списък на нужните книги спйчк|| а, -и, мн. спич |ки, -ек, -кам ж кибрите- спо на клечка; кибрит; зажечь ~ у запали кибрите- иа клечка; коробка спйчек кутия кнбрит спокойно н а р е ч . спокойно; ~ говорйть говоря спокойно; спать ~ спя спокойно спокойн|| ый, -ая, -ое, -ые; спокоен, спокойн |а, -о, -ы спокоен; ~ое море спокойно море; ~ый человек, характер, голос, сон спокоен човек, характер, глас, сън; ~ а я работа, старость спокойна работа, старост; ~ а я жизнь спокоен живот; ои был спокоен той беше спокоен; я ~ а з а ребёнка спокойна съм за детето 0 ~ о й ночи! лека нощ! спор, - а м спор; научные ~ ы научни спорове; ~ о воспитании детей спор за възпитанието на децата; участвовать в ~ е участвувам в спора; вестй ~ ы водя спорове спорЦ ить, -ю, -ишь, -ят несв. (св. поспорить) с кем о чём и без доп. споря; ~ить с при­ ятелем о фильме споря с приятеля си за филма; о вкусах не ~ я т за вкусовете не се спори спорт, -а (мн. няма) м спорт; лыжный ~ ски-спорт; зймиие вйды ~ а зим ни спортове; з а ­ ниматься ~ о м спортувам спортйвн|| ый, -ая, -ое, -ые спортен; ~ ы е йгры спортни игрй; ~ ы й зал спортна зала спортсмен, - а м спортист спортсмёнк|| а, -и , мн. спортсмен |ки, -ок, -кам ж спортистка способ, - а м способ, начин; социалистйческий —- производства социалистически начин на про­ изводство; новые обработки металлов нови начини за обработване на металите способности ь, -и ж способиост; ~ ь двйгать- ся способност да се движа; ~ ь к пониманию способност за разбиране; ~ ь к математике математически способности; музыкальные ~ и ребёнка музнкалните способности на детето; развивать свой ~ и развивам способностите си о с\г\
СПО СРЕ способы || ый, - ая, -ое, -ые; способ|ен, -на, - но, -ны 1 способен; ~ ы й ребёнок способно дете; ~ ы й ученик способен ученик 2 способен, годен; ~ ы й к труду человек годен за труд чо- век: он способен работать без отдыха той е спо­ собен даработи без почивка; он ни н а что не способен не го бива за нищо справа парен. (против. слева) отдясно, от дясната страна; ~ от дороги стоит дом вдясно от пътя има къща справедливо парен , справедливо; поступать ~ постъпвам справедливо справедливости ь, -и ж справедливое^ до­ биться ~ и постигна справедлнвост справедлив|| ый, -ая, -ое, -ые; справедлив, -а, - о, -ы справедлив; ~ ы й человек справедлив човек; ~ о е решение справедливо решение справ || иться I, -люсь, -ишься, -ятся св. (песв. справляться I) о ком-чём направя справка, осведомя се; ~и ться в кассе о биле­ тах попитам на касата за билети(те) справ|| иться II, -люсь, -ишься, -ятся св. (песв. справляться II) с чем справя се, из- пълня, свърша; ~ и т ь с я с заданием справя се със задачата справк|| а, -и, мп. справ |ки, -ок, -кам ж I справка; обратйться за ~ о й обърна се за справка; получйть ~ у по телефону получа справка по телефона 2 служебна бележка; ' v a c места работы служебна бележка от место- работата; ^ а от врача медицинска бележка; выдать ^ у о состоянии здоровья издам бележ­ ка за здравословното състояние справляй ться I, -юсь, -ешься, -ются песв. (св. справиться I) о ком-чём правя справка, осведомявам се; ~ т ь с я о здоровье больного осведомявам се за здравето на болния справляй ться II, -ю сь, -ешься, -ются песв. (св. справиться II) с нем справям се, изпълня- вам, свършвам; ~ т ь с я с работой справям се с работата спрашивай ть, -ю, -ешь, -ют песв. (св. спро- ейть) (у) кого о нём питам, запитвам; ~ т ь о здоровье питам за здравето спро|| ейть, -шу, спрос |ишь, -ят св. (песв. спрашивать) (у) кого о нём попитам, запитам; ~ с й т ь фамйлию автора попитам за името на автора спрягай ть, -ю, -ешь, -ют песв. грам. спрягам спряжёии|| е, -я с г р а м . спрежение спрятать, спряч|у, -ешь, - ут св. (песв. прятать) кого-что скрия; ~ документы в шкаф скрия документите в шкафа спрятаться, спряч |усь, - ешься, - утся св. (песв. прятаться) скрия се; ~ за дерево скрия се зад дървото спуск, -а м (против, подъём в { зпач.) спуска- не, слизане; ~ с горы слизане от планина- та спуска!! ться, -юсь, -ешься, -ются песв. (св. спуститься; против, подниматься в I зпа ч .) спускам се, слизам; ~ ться с горы на лыжах спускам се от планината със ски; ~ т ь с я по лестнице слизам по стълбите спустйться, спущусь, спуст |ишься, -ятся св. (песв. спускаться; против, подняться в 1 зпач.) спусна се, сл яза; ~ в подвал сляза в мазето спустя предлог с вин. п. след; ~ год след една година; ~ два месяца след 2 месеца; десять лет ~ след 10 години; мы встрети­ лись с ним много лет ~ срещнахме се с него след много години спутник, - а ж I спътник; мой ~ ехал в ко­ мандировку моят спътник отиваше в команди­ ровка 2 спътник, -сателит; Л у н а — ~ Землй Луна та е спътникът на Земята; запустить искусственный ~ изстрелям изкуствен спътник; наблюдать за ~ о м наблюдавам с^ШГйГйК'а спутниц|| а, -ы ж спътничка сравнении е, -я с 1 сравняване; ~ е двух явлений сравняване на две явл^гия 2 сравнение; литературное ~ е литературно сравнение ф степени ~ я грам. степени за сравнение; по ~ю с чем в сравнение с пещо сравнивай ть, -ю, - ешь, -ют песв. (св. сравнйть) кого-что с кем-чем сравнявам; ~ т ь факты, явления сравнявам факти, явления; ~ т ь русский язык с болгарским сравнявам руския език с българския сравнйтельн|| ый, - ая, -ое, -ые сравнителен; ~ о е изучение языков сравнително изучаване на езиците ф ~ ы е союзы грам. сравнителни съюзи; ~ а я степень грам. сравнителна степей сравн|| йть, -ю, -йшь, -ят св. (песв. сравни­ вать) кого-что с кем-чем сравня; ~й ть две величины сравня 2 величини; ~ й т ь поверх­ ность воды с зеркалом сравня повърхността на водата с огледало сражай ться, -юсь, - ешься, -ются песв. сражавам се; ~ т ь ся с врагом сражавам се с врага; ~ть ся за Родину, за свободу сражавам се за родината, за свободата сражёниЦ е, - я с сражение; морское ~ е морско сражение; выиграть, проиграть ~ е спе- челя, загубя сражението сразу пареч. веднага, наведнъж; ои ~ всё понял той веднага разбра всичко; мы ушлй ~ после доклада отидохме си веднага след док­ лада; ~ напишите мне веднага ми напи­ шете сред|| а, -ы (мп. пяма) ж (не бъркай със середйна) среда; охрана окружающей ~ ы опазване на околната среда; влияние ~ ы на человека влияние (то) на средата върху човека сред|| а II, -ы, вин. среду, мп. среды, сред, средам ж сряда; в среду мы уезжаем в сряда заминаваме; занятия проводятся по средам занятията се провеждат в сряда 230
СРЕ СТА С среди предлог с род. п. I (в)сред, посред, на- сред; проснуться ~ ночи събудя се посред нощ; дом стоит ~ сосен къщата се намира сред боровете; 2 между, сред; ~ студентов много спортсменов между студентите има мно­ го спортисти; работа ~ молодёжи работа (та) сред (с) младежта срёдн|| ий, -яя, -е е, -ие среден; ~ее окно среден прозорец; ~ я и комната средна стая; человек ~ е г о роста човек, среден на ръст; мужчина ~ е г о возраста мъж на средна възраст; ~ и е способности средни способности; ~ и й урожай среден добив; ~ я и скорость поезда средната скорост на влака; ~ я я температура средна температура О ~ я я школа сред но учи- лище; ~ е е образование средно образование срёдств|| о, -а, мн. - а, средств, -ам с 1 средст­ во; метод; ~ о воспитания средство за възпита- ние; любыми ~ ам и добиваться чего със всички средства постигам нещ о 2 (обикн. мн.) средст­ ва; ~ а связи съобщителни средства; съобще- ния; ~ а передвижения превозни средства; ~ а производства средства за производство; ~о защиты средство за защита 3 (само мн.) средства, пари, кредити; получить / ^ а и а строи­ тельство получа средства за строителството срок, -а м срок; ~ службы в армии срок на военната служба; ~ годности лекарства трайност на лекарството; сделать работу в ~ (к ~ у ) свърша работата в срок; все ~ и прош­ ли всички срокове минаха срочно парен , срочно, спешно, бързо; ~ уехать срочно замина; эту работу надо ~ вы­ полнить тази работа трябва бързо да се свърши ср6чн|| ый, - ая , -ое, -ые срочен, спешен, бърз; ~ое сообщение бързо съобщение; ~ ы й заказ бърза поръчка; ~ а я телеграмма бърза телегра- ма ссорЦ а, -ы ж скарване, караница; свада, кав- га; быть в ~ е с кем скаран съм с някого; произошла ~ а стана кавга ссор!! иться, -юсь, -ишься, -ятся несв. (св. поссориться) с кем (против, мириться в t зн а ч .) карам се, скарвам се; ~ иться из-за пустяка скарваме се за нищо; не надо ~иться не бива да се караме ставить, став j лю, -ишь, -ят несв. (св. поставить) 1 что поставим, слагам, оставям; ~ посуду в шкаф слагам съдовете в шкафа; ~ книги на полку поставим книгите на раф та; ~ вещи иа место оставям нещата на място 2 кого-что изправям 3 что поставим, мон- тирам, прокарвам, инсталирам; ~ телефон поставим телефон 4 что поставим, слагам; ~ точку слагам точка; ~ подпись подписвам се; ~ печать слагам печат 5 что поставим, залагам; ~ спектакль поставим спектакъл 6 что поставим, предлагай; ~ условие поставим условие; ~ вопрос на обсуждение поставим въпроса на обсъждане 7 к ого поста­ вим; ~ к о г о в трудное положение поставим някого в затруднено положение О ~ иа карту залагам на карта; ~ в упрёк кому что упреквам някого за нещо стадной, - а м стадион; пойти иа ~ отида на стадиона; соревнования проходили на зйм- нем ~ е състезанията се провеждаха на зимния стадион Стадион им. В. И. Ленина в Москве 231
СТА СТА Стадо коров стад|| о, -а, мн. -а, стад, - ам с стадо; ~ о коров стадо крави; ~ о овец стадо овци стакан, -а м чаша (стъклена, без дръжка); ~ чая, молока чаша чай, мляко; выпить ~ во­ ды изпия чаша вода стал|| ь, -и ж стомана; нож из ~ и нож от сто­ мана стальн|| ой, -ая, -ое, -ые стоманен; ~ ой нож стоманен нож становиться I, становлюсь, станов |ишься, -ится несв. (св. стать I е 1 знач.) (за)ставам; изправям се; ~ у стены заставам до стената; ~ на ноги изправям се на крака становиться II, становлюсь, станов |ишьси, -ятся несв. 1 (св. стать Н е/ знач.) кем-чем или каким ставам; ~ взрослым ставам голям 2 (се. стать II във 2 знач.) безл. става; на улице становится прохладно навън става хладно стан|| ок, -ка м машина; работать иа новом ~ к ё работя на нова машина; токарный ~ о к струг; ткацкий ~ о к (тъкачен) стан стаици|| я, -и ж 1 станция, тара, спирка; железнодорожная ~ я железопътна тара; иоваи ~я метро нова станция на метрото 2 централа; атомная, электрическая, телефонная ~ я атом- на, електрическа, телефонна централа стараII ться, -ю сь, -ешься, -ются несв. (св. постараться; често с инф.) старая се, залягам; мъча се; он очень ~ется той много се старае; ~ т ь с я писать правильно мъча се да пиша пра- вилно старик, - а м старец, старик; седой ~ побелял старец старйнн|| ый, - ая, -ое, -ые старинен, стар; ~ое оружие старинно оръжие; ~ а я крепость, монета стара крепост, монета; ~ ы й обычай стар обичай старости ь, -и ж ( против. молодость) старост; к ^ и ои стал плохо видеть на стари години той започна лошо да вижда старух|| а, -и ж старица, стара жена старше с.равн. ст. на старший в 1 знач. по-голям, по-стар старш|[ ий, -ая, -ее, -ие (против. младший) 1 по-голям, по-стар; най-голям, най-стар; ~ и й брат работает на заводе, а младший учит­ ся по-големнят брат работи в завода, а по- малкият се учи; он ~и й среди нас той е най- големият между нас 2 старши; ~ и й лейтенант старши лейтенант; ~ и й научный сотрудник старши научен сътрудник; работать ~ и м инже­ нером работя като старши инженер стар|| ый, - ая, -ое, -ые; стар, стара, стар |о, -ы I (против. молодой) стар; ~ ы й человек ст!р човек; ~ о е дерево старо дърво; её мать очень ~ а майка й е много стара II (против. иовый) 1 (само пълн. ф .) стар, отдавнашен; 232
~ ы й парк стар парк; ~ ы й знакомый стар познат; мы с ним ~ ы е друзья (ние) с него сме стари приятели 2 (само пълн. ф .) стар, някогашен; встретить своего ~ о г о учителя срещна стария си учител; вернуться на ~ у ю квартйру върна се в старата си квартира; пишите мне по ~ом у адресу пишете ми на ста­ рия адрес 3 стар, вехт, износен; ~ ы й порт­ фель стара чанта; ~ а я обувь старн обувки; ~ ы е часы стар часовник 4 (само пълн. ф .) стар, остарял, невалиден; ~ а я мода стара мо­ да; ~ ы е порядки стари порядки; ~ ы е времена стари времена 5 стар, старинен; ~ ы й город стар град; ~ а я крепость стара крепост О по ~ о й памяти (сделать что) по стар навик (направя нещо) ста[| ть I, - ну, - нешь, -нут св. 1 (несв. становиться I) застана; нзправя се; ~ т ь у сте­ ны застана до стената; ~ т ь в дверйх застана на вратата; ~ т ь на ступеньку застана на стъпалото 2 (само св.; само 3 л.) спра (се); часы ~ л и часовникът спря; лошади ~ л и ко­ йоте спряха О река ~ л а реката замръзна стаЦ ть II, - ну, - нешь, -иут св. I (несв. стаиовйться Н е / знач.) кем-чем или каким стана; ~ т ь инженером стана инженер; воздух ~ л холоднее въздухът стана по-студен 2 (несв. становиться II във 2 знач.) безл. стане; ~ло темно стана тъмио 3 (само св., с инф. от несв. е.) започна; дети ~ л и играть децата започнаха да играят; больной ~?л поправляться болният започна да оздравява; я не ~ н у ждать няма да чакам; он не ~ л . обедать той се отказа да обядва стать|| я, -н, мн. - й, статей, -ям ж статия; научная ~ я научна статия; ~ я о космонав­ тах статия за космонавтите; передовая ~ я уводна статия; написать ~ ю для журнала напиша хтатия за списанието; напечатать ~ ю в газете публикувам статия във вестник (а) ста||я -и, мн. -и, -й ж (не бъркай с комната) ято ствол, -а м дънер, стъбло, ствол; белый ~ берёзы белият ствол на брезата; ~ ы деревьев дънерите на дърветата стёб || ель, -ля, мн. -ли, -лей м стъбло, стрък; цветок на тонком ~ л е цвете на тънко стъбло стекл|| 6, - а , мн. стёк|ла, -ол, -лам с 1 стъкло; ваза из ~ а ваза от стъкло 2 стъкло; прозорец; разбить ~ о в окне счупя (стъклото на) прозоре- ца; картина под ~ о м картина под стъкло; одно ~ 6 у очков разбйлось едното стъкло на очилата се счупи стекляннЦ ый, - ая, -ое, -ые стъклен; ~ая ваза стъклена ваза; ~ ы е двери стъклени врати стемнё|| ть, -ет, -ют св. (несв. темиёть във 2 знач.) безл. смрачи се, стъмни се; ужё ~ло , ничего не видно вече се смрачи, нншо не се виж- да СТА стен|| а, -ы, вин. стену, мн. стены, стен, -ам ж 1 стена; каменные стены дома каменните стенй на къщата; поставить стул к ~ ё сло­ жа стола до стената; повёсить картйну на сте­ ну окача картината на стената 2 стена; зид; стёны Кремля стените на Кремъл стёпен|| ь, -и ж степей; ~ ь знаний степей на знаиията; в высшей ~ и във висша степей О ~ и сравнёния ерам, степени за сравнение; сравнйтельная, превосходная ~ ь г рам. срав- нителна, превъзходна степей степи|| ой, -ая, -ое, -ые степей; ~ ы е районы степни райоии степ|| ь, -и, предл. о -и, в -й, мн. -и, -ей ж степ; южные ~ и южните степи; оросйть ~ ь напоя степта стерёть, сотр |у, -ёшь, -ут, мин. стёр, стёрл |а, -о, -и св. (несв. стирать I) что изтрия, из- бърша; ~ рисунок с доскй изтрия рисунката от дъската стёрж|| еиь, ~ня м ос, стожер; металлйческий ~ е и ь метален стожер; ~ е н ь для шариковой ручки пълнител за химикалка стесня|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. стес- нявам се, смущавам се; ребёнок ~ е т с я не­ знакомых людёй детето се смущава от непознати хора; он ~ ется обратйться к вам той се стеснява да се обърне към вас стил|| ь, -я м стил; литературный ~ ь литера- турен стил; разные ^ и в архитектуре различии стилове в архитектурата стипёнди|| я, -и ж стипендия; студёнты полу­ чают ~ ю студентите получават стипендия стира|| ть I, -ю, -ешь, - ют несв. (св. сте­ рёть) что изтривам, избърсвам; ~ т ь пыль тря­ пкой избърсвам праха с парцал стира|| ть II, -ю, - ешь, - ют несв. (св. выстирать) что пера, изпирам; ~ т ь с мылом пера със сапун стйрк|| а, -и, мн. стйр|ки, -ок, -кам ж пране; ~ а белья пране на бельото стих, - а м \ стихотворение, стих; ~ й для детёй стихотворения за дец а(та); ~ й Пушкина стиховете на Пушкин; сборник ~ о в стихосбирка 2 (само мн.) стихове; писать ~ й пиша стихове; роман в ~ а х роман в стихове стихотворёни|| е, - я с стихотворение; ~ я извёстного поэта стихотворенията на из вести ия поет; написать ~ е напиша стихотворение сто, ста числ. сто; ~ человёк сто души; проёхать больше с та километров измина повече от сто километра стоимости ь, -и ж стой ноет, цена; ~ ь билета стойността на билета сто || ить, -ит, -ят несв. 1 струва, костува; платье ~ и т десять рублей роклята струва 10 рубли; билёт ~ и т дорого билетът струва скъпо 2 безл. с инф. заслужава; пьёсу ~ и т посмотрёть пиесата заслужава да се види; книгу ~ и т сто с 233
сто сто прочитать киигата заслужава да бъде проче- тена; ие ~ и т ссориться из-за пустяков не си струва да се караме за нищо стол, -а м (не бъркай със стул) маса; круглый ~ кръгла маса; письменный ~ бюро; обедать за ~ б м обядвам на масата; сесть за ~ седна на масата; сидеть за ~ом седя на масата; встать из-за ~а стана от маса­ та ф накрывать/накрыть (иа) ~ слагам/сложа масата (за ядене) столб, - а м стълб; деревянный ~ дървен стълб столетии е, -я с столетие, век; вторая полови­ на двадцатого ~ я втората половина на двадесе- тия век; писатель жил в прошлом ~ и писате- лят живя (през) миналото столетие столйц|| а, -ы ж столица; Москва — ~ а СССР Москва е столица (та) на СССР столйчн|| ый, -ая, -ое, -ые столичен; ~ ы е теат­ ры столични театри столовЦ ый, -ая, -ое, -ые I за маса, за хранене; ~ ый нож нож за ядене; ~ый сервиз сервиз за храна; ~ а я ложка сулена лъжица 2 като същ. столов |ая, -ой ж стол, гостилница, закусвалня; студенческая ~ а я студентски стол; обедать в ~ ой храня се иа стол, в стола столько парен .; столько, стольких мест. толко­ ва; сколько людей, ~ характеров кол кото хора, толкова характери; он —■ работает той толкова много работи столяр, - а м дърводелец; работать ~ о м рабо- тя като дърводелец сторож, -а , мн. - а, -ей м пазач; ночной ~ нощей пазач сторон || а, -ы , еин. сторону, мн. стороны, сто­ рон, -ам ж 1 страна; правая ~ а дясиа страна; подъехать с левой ~ ы приближа се от(към) лявата страна; двигаться в сторону леса движа се по посока на (към) гората; северная ~ а здания северната страна на зданието; иа левой ~ ё груди отляво на гърдите; по обе стороны дороги от двете страни на пътя; на той ~ ё реки отвъд реката; перейти на другую сторону улицы премина на другата страна на улицата; стекло грязное с обеих (дв у х) сторон стъклото е мръсно (и) от двете страни; иа одной ~ ё мо­ неты изображён герб от едната страна на моне- тата е изобразен герб; важная ~ а дела важна страна на работата; рассмотрёть вопрос со всех сторои разгледам въпроса от всички страни; до­ говаривающиеся стороны договарящите се страни 2 (с предлозите в, с) настрани, настрана. М осква — столица нашей Родины 234
сто СТР встрани; сидеть в ~ ё седя настрани; построить дом в ~ ё от деревни построй къща ветрами от селото ф быть на ~ ё кого, чьей съм на страната на някого; со ~ ы кого, чьей от страната на някого; с его ~ ы это было ошибкой от негова страна това беше грешка Стоянка та кси стоянк|| а, -и, мн. стоян j ки, -ок, -кам ж пиана; взять такси на ~ е взема такси от пиацата сто|| ять, -ю, -йшь, -ят несе. 1 стоя; ~ять у окна, около дверёй, перед зеркалом стоя до прозореца, до вратата, пред огледалото; ~ я т ь на йогах стоя прав 2 стоя, намирам се, съм; ~ я т ь у токарного станка стоя до струга; ~ять на посту на пост съм; ~ять у власти на власт съм; ~ я т ь во главе института оглавявам инсти­ тут 3 (само 3 л.) стой, намира се, е, има; машина ~ йт вгаражеколатастойвгаража;дом ~йту рекй къщата се намира край реката; на столё ~ йт ваза на масата има ваза 4 (само3 л.) е; ~ йт жара жега е; ~ят тёплые дни топло е; в комнате ~ я л шум в стаята беше шумно 5 (само 3 л.) стой; перед нами ~ й т серьёзная задача пред нас стой сериозна задача 6 (само 3 л.) стой, спира; поезд ~ й т на остановке пять минут влакът има престой 5 минути; часы ~ я т ча- совникът е спрял; работа ~ й т работата си стой О ~ я т ь грудью за кого-что защищавам с гърди- те си някого-нещо; ~йть иа очереди чакам ред страдани|| е, -я с страдание; физйческие ~ я физически страдания; ои перенёс много ~ й той много изстрада страда|| ть, -ю, -ешь, -ют несе. 1 страдам, бо- леду вам; ~ т ь от зубной боли страдам от зъбо- бол 2 страдам, изпитвам страдание; ~ т ь от несправедлйвости, от иедовёрия страдам от не- справедливост, от недоверие стран|| а, -ы, мн. страны, стран ж 1 страна, държава; родная ~ародната страна; путешёст- вие по ~ ё обиколка из страната 2 страна, тери- тория, местност; жаркие страны топлите страни О страны свёта посоките на света страийц|| а, -ы ж страница; ~ ы тетради стра- ииците на тетрадката; прочитать иёсколько страниц прочета няколко страници; в кийге двести страниц книгата има 200 страници странно парен, странно, чудно; она ведёт се­ бя ~ тя се държи странно С странн |ый, -ая, -ое, -ые странен, чуден, нуд­ новат; ~ ы й человёк странен човек; ~ о е поведё- ние странно поведение страх, -а м страх; испытывать ~ изпитвам страх; дрожать от ~ а треперя от страх страшно безл. като сказ, кому страх (ме) е; мне стало ~ достраша-ме страши|| ый, -ая, -ое, -ые 1 страшен; ~ы й зверь страшен звяр; ~ ы й рассказ страшен раз- к аз; ^ ы й сон страшен сън 2 страшен, ужасен; ~ ы е события страшни събития; ~ а я катастро­ фа ужасна катастрофа стрёлк|| а, -и, мн. стрёл |ки, -ок ж стрелка; часовая ~ а малката стрелка на часовника; ми­ нутная ~ а голямата стрелка на часовника стреля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. стреляй; ~ т ь из ружья, из пушки стрел ям с пушка, с оръдие стрем|| йться, -люсь, -йшься, -ятся несв. к чему и с инф. стремя се; ~йтьси к свободе, к знаниям стремя се към свобода, към знания; ~ й т ь с и победйть стремя се да победи стремлении е, - я с стремеж; ~ е понять что стремеж да разбера нещ о стричь, стри|гу, - жёшь, - гут, мин. стриг, стрйгл |а, -о, -и несв. (св. постричь) кого-что стрижа, подстригвам; подрязвам; ~ волосы подстригвам косата; ~ н о г т и подрязвам ноктите стрйчься, стри |гусь, -жёшься, -гутся, мин. стрйг|ся, -лась, -лось, -лись несв. (св. пострйчь- ся) подстригвам се; ~ в парикмахерской под­ стригвам се във фризьорски(я) салон строг || ий, - ая, -ое, -ие; строг, строга, строг |о, -и и строгй, сравн. ст. строже строг; ~ и й учи­ те л ь строг учител; ~ и е родйтели строги родите­ ли; говорйть ~ и м голосом говоря съ с строг гл ас; ~ и е правила строги правила; ~ и е поряд­ ки строг ред строго парен, строго; ~ обращаться с детьмй строго се държа с децата; ~ соблюдать законы строго спазвам законите строже неизм. 1 сравн. ст. на строгий по-строг 2 сравн. ст. на строго по-строго строёни|| е, -я с 1 постройка, сграда; деревян­ ное, каменное ~ е дървена, каменна постройка 2 строеж, структура; устройство; ~ е земли строеж(ът) на земята; ~ е атома строеж на атома; ~ е оргаийзма структура на организма строители ь, - я м строител; ~ и школы строи- телите на училището; бригада ~ е й бригада строители стройтельиЦ ый, -ая, -ое, -ые строителен; ~ ы е материалы строителнн материали; ~ а я площад­ к а строителна площадка стройтельств|| о, - а с строителство, строеж; жилйщное ~ о жилищно строителство; ~ о пло- тйны строежът на бента; ~ о дороги строежът на пътя; работать иа ~ е работя на строежа строЦ ить, -ю, -ишь, -ят несв. (св. построить) что строя, построявам; правя; изграждам; ~ и т ь 235
СТР СТУ дом строя къща; ~ и т ь заводы строя заводи; ~ и т ь самолёты правя самолети; ~ и т ь ком­ мунизм строя комунизъм; ~ и т ь планы на будущее правя планове за бъдещето стр6|| иться, -ится, -ятся несв. строи се, по- строява се; гради се, изгражда се; ~ ится мост через реку строи се мост през реката стро|| й I, -я, предл. о -е м строй; государст­ венный, общественный ~ й държавен, общест­ вен строй; социалистический ~ й социалисти- ческият строй стро|| й II, -я, предл. о -е, в -ю м строй; стано­ виться в ~ й заставам в строя; стоять в ~ ю стоя в строя; пионеры шли ~ е м пионерите вървяха под строй О вводить / ввести в ~ й что пускам / пусна в експлоатация нещо\ вы­ водить / вывести из ~ я что изваждам / нзвадя от строя нещо; вступать / вступить в ~ й вли- зам / вляза в строй; выходить / выйти из ~ я излизам / изляза от строя стройк|| а, -и ,м н. стро|| йки, -ек, -йкам ж стро- еж; работать иа ~ е работя на строежа строк]] а, -й, мн. строки, строк, строкам и строкам ж ред; ~ а стихотворения ред от стихо­ творение; запйска в несколько строк бележка от няколко реда строчк]] а, -и, мн. строч|ки, -ек, -кам ж ред; добавить к письму несколько строчек добавя към писмото няколко реда струн|| а, -ы, мн. струиы, струи, -ам ж струна; струны гитары струните на китарата студент, - а м студент; ~ первого курса сту­ дент първн курс; ~ ы университета студентите от университета Стройка 236
СТУ СУХ студёнтк|| а, -и,, мн. студент |ки, -ок, -кам ж студентка студёнческ|| ий, -ая, -ое, -не студентски; ~ а я столовая студентски стол; ~ о е общежитие сту- дентско общежитие стук, - а м чукане, тропане, тракане; ~ в окно чукане на прозореца; ~ колёс поезда тракане на колелата на влака; услышать громкий ~ чуя силно чукане; войти в комнату без ~ а вляза в стаята без да чукам стул, -а, мн. стуль|я, -ев м {не бъркай със стол) стол; сесть на ~ седна на стол; сидеть на ~е седя на стол; встать со ~ а стана от стола; в комнате стояли мягкие ^ ь я в стаята имаше тапицирани столове ступёи|| ь, -и, мн. - и, -ей ж стъпало; лестница с широкими ~я м и стълба със широки стъпала ступёиьк|| а, -и, мн. ступёи|ьки, -ек, -ькам ж стъпало; стать на первую ~ у лестницы стъпя на първото стъпало на стълбата; подниматься по ~ а м (из)качвам се по стъпалята стуч|| ать, -у , -ишь, -ат несв. 1 {св. постучать) чукам, тропам, тракам; удрям; ~ а т ь молотком чукам с чук; громко ~ а т ь в дверь силно чукам на вратата; кто-то ~ й т , надо открыть някой чука, трябва да отворим 2 (само 3 л.) трака; ~ а т колёса тракат колелата; зубы ~ а т от холо­ да зъбите (ми) тракат от студ стыд, -а ж срам; испытывать ~ изпитвам срам; краснеть от ~ ä изчервявам се от срам стыдиться, сты|жусь, -дйшьси, -дйтся несв. кого-чего и с инф. срамувам се; ~ своего поступ­ ка срамувам се от своята постъпка; ои стыдйт- ся сказать об этом той се срамува да каже за това стыдно безл. като сказ., кому срам (ме) е, срамно е, срамота е; ему было ~ перед товари­ щем беше го срам пред другаря му; мне ~ за те­ бя срам ме е заради тебе; как вам не ~ так говорйть? как не ви е срам да говорите така? суббот|| а, -ы ж събота; в ~ у и в воскресенье мы не работаем в събота и неделя ние не рабо- тим; по ~ а м бывают хорошие концерты в събота има хубави концерти суд, - а ж съд; народный ~ народен съд; това­ рищеский ~ другарски съд; приговор ~ ä при- съда судёбнЦ ый, -ая, -ое, -ые съдебен; ~ о е заседа­ ние съдебно заседание судйть, сужу, суд] ишь, -ят несв. 1 кого съдя; ~ преступника съдя престъпника 2 о ком-чём съдя; имам, изказвам мнение; ~ об искусстве съдя за изкуството; — - о человеке по его поведе­ нию съдя за човека по поведеиието му судн|[ о, -а , мн. суд|а, -6в с кораб, плавате­ лей съд; морское ~ о морски плавателей съд; строить суда строя плавателни съдове судьбЦ а, -ы, мн. судьбы, судеб, судьбам ж съдба; съдбнни; ~ а человека съдбата на чове- ка; судьбы народов съдбините на народите; и ничего ие знаю о ~ ё друга нищо ие знам за съдбата на приятеля си О на произвол ~ ы (оставить, бросить к ого) на произвола на съд­ бата (оставя, захвърля някого) судь|( я, -й, мн. судьи, судей, судьям м 1 съдия; народный ~ я народен съдия 2 съдия, рефер; ~ я международной категории съдия от международна категория сук, -а, предл. о -ё, на -у, мн. сучь|я, -ев м клон; сломать ~ счупя клон; рубить сучья от- сичам клони; птица сидйт на ~ у птицата е кац- нала на клона сукн|| 6, -а с сукно; пальто из ~ а палто от сукно сукони |ый, -ая, -ое, -ые сукнен сумё|| ть, -ю, -ешь, -ют св. успея; съумея; ои не ~ л его убедйть той не успя да го убеди; он ~ ет это сделать той те може да го направи сумк|| а, -и, мн. сум|ки, -ок, -кам ж (ср. портфель) чанта, торба; хозяйственная ~ а па- С зарска чанта; жёнскаи ~ а дамска чанта; поло­ жить дёньги в ~ у сложа парите в чантата суммII а, -ы ж сума; получйть большую ~ у получа голяма сума (много пари); затрачены крупные ~ ы изразходвани са големи суми суп, -а, мн. -ы, -6в м супа; чорба; мясной ~ супа с месо; молочный ^ млечна супа; ~ из овощей градина рска супа супруг, -а м съпруг супругЦ а, -и ж съпруга; на обёде присутство­ вал посол с ~ о й на обеда присъствува посла- никът със съпругата си сурово нареч. сурово, строго; ~ посмотреть нс кого строго погледна някого суров || ый, -ая, - ое, -ые; суров, -а, -о, -ы (не бъркай с сырой в 3 знач.) I суров, строг; ~ ы й человек строг човек; ~ ы й взгляд строг поглед; ^ о е наказание сурово наказание 2 су­ ров, тежък, неблагоприятен за живота; ~ ы й клймат суров климат; зима в этом году была ~ а я зимата тази година беше тежка сут|| ки, -ок, - кам мн. денонощие; в течёние суток през денонощието; дежурить целые ~ к и дежуря цяло денонощие; ехать несколько ~ о к пътувам няколко денонощия ф круглые ~ к и цяло (то) денонощие сухар|й, -ёй мн. (ед. сухар|ь„ -я м) сухар; белые, чёрные ~ й бял, череи сухар; сушить ~ й правя сухар 237
СУХ СЪЕ сухЦ ой, -ая, -ое, -йе; сух, суха, сух|о, -и и сухи; сравн. ст. суше 1 (против. мокрый и сырой в 1 знач.) сух; ~ о е полотенце суха кърпа; ~ а я дорога сух път; ~ й е дрова сухи дърва; сними мокрые туфли и надень ~ й е събуй мокри- те обувки и обуй сухи 2 твърд, корав, сух; ~ о й хлеб твърд хляб; ~ о й сыр изсъхнал кашка- вал 3 (против. сырой във 2 знач.) сух; ~ой клй- мат сух климат; ~ а я осень суха есен; стоит ~ а я погода времето е сухо 4 изсъхнал. сух; ~ а я ветка изсъхнал клон; ~ й е листья изсъхнали листа 5 (само пълн. ф .) сушен; ~ й е фрукты сушеии плодове; ~ о е молоко мляко на прах О выходить / выйти ~ й м из воды излизам / изля- за сух от водата суш||а, -ижсуша;намореина~е намореи на суша суше неизм. I сравн. ст. на сухой по-сух 2 сравн. ст. на сухо по-сухо сушII йть, -у, суш |ишь, -ат несв. (св. высу­ шить) что суша, изсушавам; ~ й т ь бельё суша бельото; ~ й т ь сухари правя сухар сущёственнЦ ый, -ая, -ое, -ые съшествен; ~ ы й прйзнак съшествен признак; ~ ы е изменения съществени промени; ~ ы е недостатки същест- вени недостатъци существйтельнЦ ое, -ого с грам. съществител- но существ|| 6, - а с 1 същество; живые ~ а жи­ ви (те) съшества 2 същина; същност; понять ~ о вопроса разбера същината на въпроса существовании е, -я с съществуване существ || овать, -ую, -уешь, -уют несв. съще- ствувам; съм; има; жизнь на Земле ~ у е т много миллионов лет животът на Земята съществува много милиони години; ~ у ю т д в а объяснения этого явления има две обяснения на това я в­ ление сфотографйрЦ овать, - ую, - уешь, -уют св. (н есв. фотографировать) кого-что фотографи- рам, снема; ~ о в а т ь ребёнка снема (направя снимки на) детето сфотографйрЦ оваться, -уюсь, -уешься, -уют- ся св. (несв. фотографйроваться) фотографирам се, снема се; ~оваться на паспорт направя си снимка за паспорт схва|| тйть, - чу, схват|ишь, -ят св. (несв. хватать) кого-что хвана, уловя; грабна, сграб- ча; ~тйть за руку хвана за ръка сходйть I, схожу, сход |ишь, -ят несв. (св. сойтй; против, всходйть в 1 зн ач .) слизам, спус­ кам се; медленно ~ по лестнице бавно слизам по сгьлбата; ~ с горы спускам се от планината сходйть 11, схожу, сход) ишь, -ят св. отида и се върна (пеш)\ ~ в магазйн отида до магази­ на; мне надо ~ на почту трябва да отида до по- щата сходств|| о, -а с сходство, прилика; внешнее ~ о външна прилика; ~ о характеров сходство 238 на характерите; между братьими большое ~ о между братята има голям а прилика сцёи|| а, -ы ж сцена; ~ а театра сцеиата на театъра; выступать на ~ е играя на сцеиата счастлйвЦ ый, -ая, -ое, -ые; счастлив, -а, -о, - ы (против. несчастный) щастлив; — ый человек щастлив човек; ~ о е детство щастливо детство; как я счастлив! колко съм щастлив! 0 ~ о г о пути! добър път!, приятно пътуване! счастьЦ е, -я с щастие; семейное ~ е семейио щастие; мечтать о ~ е мечтая за щастие; желаю вам ~ я желая ви щастие счет, -а м 1 броене, смятане; допустйть ошиб­ ку при ~ е допусна грешка при смятането; до­ вести ~ до ста стигна в смятането до 100 2 ре- зултат; ~ матча одни: ноль резултатът от мача е 1:0; игра закончилась со ~ о м два:три играта завърши с резултат 2 :3 3 сметка; ~ за телефон сметка за телефон; заплатить по ~ у в ресторане платя сметката в ресторанта ф быть иа хорошем (плохом) ~ у ползувам се с добро (лошо) име счита|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. I (св. сосчитать) кого-что и б ез доп. броя, преброявам, изброя- вам; (пре)смятам; ~ т ь до десяти броя до 10; ~ть по порядку броя по рея; ~ т ь деньги броя парите 2 (само несв.) кого-что и със съюз что смятам, считам; я ~ л тебя своим другом смя- тах те за приятел; я ~ ю , что он прав смятам, че той е прав счита|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. I с кем- чем съобразявам се; вземам под внимание; ~ т ь с я с мнением окружающих съобразявам се с мнението на обкръжаващите 2 кем-чем или каким смятам се, считам се, минавам за; он ~ е т с я хорошим учеником той се смята за добър ученик; эта книга ~ е т с я одной из лучших тази книга се смята за една от най-добрите сшить, сошь|ю, -ёшь -ют, повел, сшей св. (несв. шить) что ушия, съшия; ~ платье, юбку ушия рокля, пола съедобнЦ ый, -ая, -ое, -ые; съедоб|ен, -на, - ио, -ны ядивен; ~ ы е грибы ядивни гъби; плоды этого растения ~ ы плодовете на това растение се ядат съезд, -а м (ер. конгресс) конгрес;^ Ком­ мунистической партии Советского Союза кон- грес на Комунистическата партия на Сьветския съюз; Съезд народных депутатов СССР Кон- гресът на народните депутати на СССР; участники участниците в конгреса съёз|| дить, -жу, -дишь, -дят с в. отида и се върна (с превозно средство); лётом я ~дил в деревню през лятото ходих до село; ~ д и т ь к родным невестя роднините си съёмк|| а, -и, мн. съём|ки, -ок, -кам ж енема- не, снимане; идёт ~ а фйльма снема се филм съесть, съем, съешь, съест. съед|йм, -йте, - я т, мин. съел, съел || а, -о, -и, повел, съешь св. кого-что или чего (несв. есть) изям; ~ хлеб, *
сыг ТАР Т яблоко изям хляба, ябълката; ~ немного супа хапна малко супа сыгра|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. играть) 1 в о что изиграя; ~ т ь в шахматы изиграя партия шах 2 что на чём изсвиря; ~ т ь Первый концерт Чайковского изсвиря Първия концерт на Чай- ковски 3 кого-нто в нём изиграя, изпълня; ~ т ь главную роль изпълня главната роля ф ~ т ь роль изиграя ролята сын, -а , мн. сынов |ья, -ей, -ьям м син; отец с ~ ом бащата със сина (си);унеё взрослый ~ тя има голям син сыпать, сыпл |ю, -ешь, -ют несв. сипя, сипвам, роня сыр, -а м {не бъркай с брынза) кашкавал; кусок ~ а парче кашкавал; резать ~ режа каш- кавал(а) сыр|| ой, -ая, -ое, -ые I (против. сухой в 1 знан.) влажен, мокър; ~ ы е дрова мокри дърва; ~ о й песок мокър пясък; вытереть стол ~ о й тряпкой нзбърша масата с влажен парцал 2 (против. сухой в 3 знан.) влажен; ~ой кли­ мат влажен климат; ~ а я погода влажно време 3 {не бъркай с суровый) суров; ~ 6 е мясо сурово месо; ~ о й картофель сурови картофи; ~ ы е овощи сурови зеленчуци; ие пей ~ у ю воду не пий непреварена вода сыт|| ый, -ая, -ое, -ые; сыт, сыта, сыт|о, -ы {против, голодный) сит; ~ ы й человек сит човек; ребёнок сыт детето е нахранено сюда парен. (против. туда) тук(а); иасам; идите ~ ! елате насам!; ои смотрит ~ той гледа насам Т табак, -а (-у) м тютюн; курить крепкий ~ пуша силен тютюн; выращивать ~ отглеждам тютюн таблётк|| а, -и, мн. таблёт |ки, -ок, -кам ж таб­ летка, хапче; ~ п от головной боли таблетки про­ тив (за) главобол; принимать лекарство по од­ ной ~ е в день вземам лекарство по една таблет­ ка на ден таблйцЦ а, -ы ж таблица; выучить ~ у умно- жёния науча таблицата за умножение тайн|| а, -ы ж тайна; воённая, государствен­ ная ~ а воениа, държавна тайна; хранить ~ у пазя тайна; у меня нет никаких тайн от тебя нямам никакви тайни от теб тайно парен, тайно, скришом; ~ встречаться с кем тайно се срещам с някого тайн|| ый, -ая, -ое, -ые таен, скрит; ~ы й дого­ вор таен договор; ~ а я встрёча тайна среща; ~ ы е мысли скрити помисли так парен. I така, тъй; делать ~ , как нужно правя така, както трябва; вы ~ написали в письмё така сте писали в писмото; меня не ~ поняли криво ме разбраха 2 така, тъй, толкова; мы ~ устали така се уморихме; сегодня ~ хо­ лодно днес е тъй студено; это было ~ давно това беше толкова отдавиа ф ~ и есть така е; ~ или иначе така или иначе; и ~ далее и тъй нататък; ~ как съюз тъй като, понеже также парен, и съюз също, също така; мы ~ согласны с тобой ние също сме съгласни с тебе; он ~ был в кино той също беше на кино; наш дом, а ~ сосёднее здание будут ремоитй- ровать нашата къща, както и съседната сграда ще бъдат ремонтирани так|| ой, -ая, -ое, -йе мест, такъв; толкова; ~ о й человёк нам нужен такъв човек ни трябва; ~ а я работа уже сдёлана такава работа вече е извършена; ои ~ого же роста, как и я той е висок колкото мене; ~ о й умный человёк тол­ кова умен човек; ~ 6 е несчастье такова нещас- тие; на улице ~ой холод навън е такъв студ ф ~ йм образом по такъв начин таксй неизм. с такси; стоянка ~ пиаца на таксита; вызвать ~ по телефону извикам такси по телефона; ёхать в ~ пътувам с такси; при- ёхать на ~ дойда с такси; сесть в (на) ~ кача се в такси талант, -а м талант, дарба; ~ писателя, художника дарбата на писателя, на художника; у него большой ~ к рисованию той има голям талант за рисуване талантлив!! ый, -ая, -ое, -ые; талантлив, -а, -о, -ы талантлив; ~ ы й человёк, учёный талантлив човек, учен; ~ а я книга талантлива книга; он очень талантлив той е много талантлив тали|| я, -и ж талия, кръст; тонкая ~ я тънка талия; завязать пояс на ~ и завържа колана си на талията; обнять кого за ~ ю прегърна някого през кръста там парен, {против, здесь и тут) там; я ~ родйлся там съм роден; ~ живут мой друзья там живеят мои (те) приятели; ~ строят новую школу там строят ново училище; ~ всегда тепло там винаги е топло тан || ец, -ца, мн. танц|ы, -ев м танц; быстрый, мёдленный ~ е ц бърз, бавен танц; исполнять народный ~ е ц изпълнявам народен танц; при- гласйть кого на ~ е ц поканя някого на танц; вечер ~ ц е в танцова забава танк, -а м танк; водитель ~ а водач на танк танцевать, танц|ую, -уешь, -уют несв. что и без доп. танцувам, играя; ~ совремённые танцы танцувам съвременни танци тапоч|| ки, -ек мн. {ед. тапочк|а, -и ж ) чехли, пантофи (без токове) тарёлк|| а, -и, мн. тарёл |ки, -ок, -кам ж чиния; глубокая, мёлкая ~ а дълбока, плитка чиния; налйть суп в ~ у сипя супа в чинията; положить хлеб на ~ у сложа хляб в чинията; поставить на стол сложа чинии(те) на масата 239
тащ|| йть, - у, тащ|ишь, - ат несв. кого-что влача, тегля, мъкна; нося; ~йть мешок мукй мъкна чувал брашно таять, тает, тают несв. (св. растаять) топи се, стопява се; лёд тает ледът се топи; мороженое быстро таяло сладоледът бързо се топеше твёрд[| ый, -ая, -ое, -ые; твёрд, тверда, твёр- д[о, -ы и тверды сравн. ст. твёрже 1 (само пълн. ф .) твърд; ~ о е вещество твърдо вещест­ во 2 твърд, корав; ~ ы й как камень твърд като камък; ~ ы й орех костелив орех 3 твърд, непо­ колебим; ~ о е решение твърдо решение; иметь ~ ы е убеждения имам твърди убеждения тво|| й, -его м; тво|я, -ей ж ; тво|ё, -его с; мн. тво[й, -йх мест, твой, твоя, твое, твои; ти; ~ дом, завод твоят дом, завод; ~ сын синът ти; ~ я книга твоята книга; ~ ё платье твоята рокля; ~ я работа твоята работа; я выполню ~к> просьбу ще изпълня молбата ти творйтельный: ~ падёж грам. творителен па­ деж творог, творога (-у) м извара; ~ со сметаной извара със сметана творческК ий, - а я , -ое, - ие творчески; ~ и й процесс творчески процес творчеств|| о, - а с творчество; художественное ТАЩ ~ о художествено творчество; изучать ~ о поэ­ та изучавам творчеството на поета театр, -а м театър; драматйческий ~ драма­ тичен театър; ~ оперы и балета театър за опера и балет; история русского ~ а историята на руския театър; пойтй в ~ отида на театър театральн|| ый, -ая, -ое, -ые театрален; ~ а я афиша театрален афиш тебе, тебя вж. ты текст, - а м текст; ~ песни текстът на песента текстйльн|| ый, -ая, -ое, -ые текстилен; ~ а я промышленность текстилна промишленост текущ|| ий, -ая, -ее, -ие текущ, настоящ, сега- шен; ~ий день текущият ден; ~ие дела текущи работи; в ~ е м году през настоящата (тази) година телевйдени|| е, -я с телевизия; цветное ~ е цветна телевизия телевизионнЦ ый, -ая, -ое, -ые телевизионен; ~ ы й спектакль телевизионен спектакъл; про­ грамма ~ ы х передач програма на предаванията по телевизията телевизор, - а м телевизор; ~ новой марки нова марка телевизор; включйть, выключить ~ пусна, спра телевизора; смотреть передачу по ~ у гледам предаване по телевизията; по ~ у ТЕЛ Большой театр в Москве 240
ТЕЛ ТЕП Т показывали новый фильм по телевизията дава ха нов филм телеграмм|| а, -ы ж телеграма; срочная ~ а бърза телеграма; посылать, отправлять, дава ть ~ у (из)пращам телеграма телеграф, - а м 1 телеграф; передать сообще­ ние по ~ у предам съобщение по телеграфа 2 те- леграфна станция; центральный ~ централна пощенско-телеграфна станция; пойтй на ~ оти- да на телеграфната станция телеграфйрП овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св . что и о чём телеграф ирам; ~ овать о своем приезде телеграфирам за пристигането си телефон, -а м телефон; ~ -автомат телефон- автомат; номер ~ а телефонен номер; звонйть, говорйть по ~ у обаждам се, говоря по телефо­ на; звать к ~у викам на телефона; яу ~а на телефона (съм) телефоинЦ ый, -ая, -ое, -ые телефонен; ~ы й разговор телефонен разговор; ~ а я книга теле­ фонен указател тел|| о, -а, мн. -а, тел, -ам с 1 тяло; жйдкое, твёрдое ~ о течно, твърдо тяло; положение ~ а в пространстве положение на тялото в простран- ството 2 тяло, фигура; части ~ а частите на тялото; температура ~ а температура (та) на тялото тем|| а, -ы ж тема; ~ а урока, доклада тема на урока, на доклада; учёный работает над новой ~ о й ученият работи върху нова тема тем более частица толкова повече; клймат здесь вредный, ~ для больного климатът тук е вреден, особено за болен човек темиё|| ть, -ет, -ют несв. 1 (св. потемнеть в 1 знач.) тъмнее, потъмнява; серебро ~ е т среброто потъмнява 2 безл . {св. стемнеть, по­ темнеть в ъ в 2 знач.) смрачава се, стъмнява се, тъмнее; зимой рано ~ е т през зимата рано се смрачава темно безл. като сказ, {против, светло) тъмно е; на улице ~ навън е тъмно; в комнате стало ~ в стаята стана тъмно темнот|| а, -ы ж тъмнина, мрак; ночная ~ а нощна тъмнина; в ~ ё ничего не вйдно в тъмното нищо ф се вижда тёмн|| ый, -ая, -ое, -ые; тёмеи, темн |а, -6, -ы (против. светлый) тъмен; ~ а я ночь тъмна нощ; ~ ы й вечер тъмна вечер; ~ а и комната тъмна стая; ~ ы е глаза тъмни очи; ~ы е волосы тъмна коса; ткань ~ о г о цвета тъмен плат темп, - а м темп(о); медленный ~ работы бавен темп на работата; быстрые ~ ы развития промышленности бързи темпове на развитието на промишлеността; увелйчить ~ ы стройтельст- ва ус коря тем повете на строителството температур|| а, -ы ж температура; высокая, нйзкая, нормальная ~ а висока, ниска, нормал- на температура; ~ а воздуха плюс двадцать градусов температурата на въздуха е 20 градуса над нулата; измерить ~ у воды измеря темпе­ ратурата на водата; у ребёнка поднялась ~ а детето вдигна температура теннис, - а м тенис; настольный ~ тенис на маса: играть в ~ играя тенис Теннис тённисн|] ый, -ая, -ое, -ые тенисен, за тенис; ~ ый мяч топка за тенис тен|| ь, -и, предл. о тени, в тенй ж сянка; сидеть в ~ й стоя на сянка; пойтй в ~ ь отида на сянка теоретйческ|| ий, - ая, -ое, -ие теоретичен; ~ о е исследование теоретично изследване теори|| я, -и ж теория; изучать ~ ю изучавам теорията; соединйть ~ ю с практикой съединя- вам теорията с практиката теперь нареч. {ср. сейчас в 1 знач.) сега; ~ мы пойдем гулять сега ще отидем на раз- ходка; он окончил институт и ~ работает той завърши института и сега работи тепл|| о I, -а с {против, холод в 1 знач.) топ- лина; от печки идёт ~ о от печката л ъха топли- на; для растений иеобходймо ~ б за растенията е необходима топлина; иа улице десять граду­ сов навън е 10 градуса иад нулата; сидеть в ~ ё стоя на 'топло; держать ноги в ~ ё държа краката си топли тепло II {против, холодно) безл. като ск аз. 1 топло е; сегодня иа улице ~ днес навън е топло; в комнате было ~ в стаята беше топло 2 кому-чему топло; мне ~ топло ми е; рукам в перчатках — с ръкавици е топло 241 16-612
тепл|| ый, -ая, -ое, -ые 1 (против, холодный в 1 знач.; ср. горячий, жаркий в 1 знач.) топъл; ~ ы й воздух топъл въздух; ~ а я осень топла есен; ~ а я погода топло време; ~ а я комната топла стая; ~ ы е руки топли ръце; ~ о е молоко топло мляко; чай чуть ~ ы й чаят е изстинал 2 (против, холодный във 2 знач.) топъл; ~ое пальто дебело палто; ~ ы е вещи топли дрехи термометр, -а м термомётър; ~ показывает двадцать градусов тепла термометърът показва 20 градуса над нулата; на ~ е мйнус десять гра­ дусов термометърът показва минус 10 градуса терпелйво н а р еч . търпеливо; ~ переиосйть боль търпеливо понасям болката; ~ ждать писем търпеливо чакам писма терпелйв|| ый, -а я, -ое, -ые; терпелйв, - а , -о, -ы търпелив; ~ ы й ребёнок търпеливо дете; ои очень терпелйв той е много търпелив терпёни|| е, -я с търпение; проявлять ~ е про- явявам търпение; учйтель должен обладать ~ е м учителят трябва да има търпение ф вы­ водить / вывести из ~ я кого изкарвам / изка- рам от търпение някого; выходйть / выйти из ~я губя / загубя търпение терпеть, терплю, тёрп |ишь, -ят несв. 1 что търпя; я не могу ~ боли не мога да понасям бол- ка 2 что понасям, претърпявам; ~ поражение, аварию претърпявам поражение, авария; ~ иужду мизерствувам 3 кого-что (обикн. с не) търпя; он не терпит возражений той не търпи възражения территориальн|| ый, -ая, -ое, -ые териториа- лен; ~ о е деление териториално разделяне территории я, -и ж територия; ~ я государст­ ва, города, совхоза територията на държавата, на града, на совхоза; занимать большую ~ ю заемам голям а територия; находйться на чьей ~и намирам се на нечия територия теря|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. потерять) кого-что губя, загубвам, изгубвам; он часто ~ е т ключй той често си губи ключовете; ~ т ь дру­ зей губя приятелите си; ~ т ь надежду губя на­ дежда О ~ т ь сознание губя съзнание тёсн[| ый, -ая, -ое, -ые; тесен, тесна, тёсн|о, - ы и тесны (против, просторный) тесен; ~ а я комната тясна стая; ~ а я обувь тесни обувки; ~ ы е перчатки тесни ръкавици; это платье мне — о тази рокля ми е тясна тетрад|| ь, -и ж тетрадка; школьная ~ ь уче- ническа тетрадка; ~ ь в клетку, в линёйку ка- рирана, линирана тетрадка тёт|| я, -и, мн. - и, -ей ж леля; стрина; вуйна; мы были в гостях у ~ и бяхме на гости при леля техник, - я м техник; инженеры и ~ и инженери и гехници; работать ~ о м работя като тех­ ник тёхник|| а, -и ж техника; передовая советская ~ а високо развитата съветска техника; раз- ТЕП вйтие ~ и развитие (то) на техниката; дости­ жения науки и ~ и постижения (та) на науката и техниката; военная ~ а военна техника; снаб- дйть колхоз новой ~ о й снабдя колхоза с нова техника; ~ а игры на скрйпке техника в свире- нето на цигулка техникум, - а м техникум; строительный, же­ лезнодорожный, сельскохозяйственный ~ стро­ ителен, железопътен, селскостопански техни­ кум; поступйть в ~ вляза в техникум; окон­ чить ~ завърша техникум техийческ|| ий, -а я, -ое, -ие технически; ~ и й прогресс технически прогрес; ~ о е оборудова­ ние техническо оборудване; иметь среднее ~ о е образование имам средно техническо образова­ ние течёни|| е, -я с течение; быстрое ~ е бързо течение; морскйе ~ я морски течения; ~ е рекй течението на реката; плыть по ~ ю плувам по течението <0 в ~ е ч его в продължение на нещо\ в ~ е года в продължение на една година; с ~ е м времени с течение на времето течь, течет, текут, мин. тек, текл |а, -6 , -й несв. тека; река течёт с севера на юг реката тече от север на юг; вода течёт из крана водата тече от чешмата тигр, - а м тигър тип, - а м тип, вид; самолёт нового ~ а нов тип самолет; ~ ы производственных отношений ви- дов е производствен и отношения типйчи|| ый, -ая, -ое, -ые; типйч|ен, -на, -но, -ны типичен; ~ ы й случай типичен случай; ~ а я ошйбка типична грешка; ~ о е явление типично явление; это ~ ы й южный город това е типичен южен град; такая погода ~ а для севера тако­ во време е типично за севера тйх|| ий, -ая, -ое, -ие; тих, тиха, тйх|о, -и и тихй; сравн . ст. тише 1 (против, громкий) тих; ~ и й голос, смех тих глас, смях; ~ а я музыка тиха музика; ~ о е пение тихо пеене 2 (против. шумный) тих; ~ и й посёлок тихо селище; ~ а я жизнь тих живот; ~ о е утро тиха сутрин 3 бавен; ~ ий ход бавен ход; идтй ~им шагом вървя с бавна крачка тйхо, сравн. ст. тйше 1 нареч. (против, гром­ ко) тихо; ~ смеяться, петь тихо се смея, пея 2 безл. като сказ, (против, шумно) тихо е; в доме ~ в къщата е тихо 3 нареч. бавно; ехать ~ пътувам бавно тйше неизм. 1 сравн. ст. на тйхий по-тих; разговор стал ~ разговорът стана по-тих 2 сравн. ст. на тйхо по-тихо; говорй говори по-тихо! тишин|| а, -ы ж тишина; полная ~ а пълна тишина; соблюдать ~ у пазя тишина; нарушать ~ у нарушавам тишината; в доме ~ а в къщата е тихо 0 мёртвая ~ а мъртва тишина ткан|| ь, -и ж плат, тъкан; шёлковая ~ ь коп- ринен плат; ~ и на пальто Платове за палто; ТКА 242
тол костюм из дорогой ~ н костюм от скъп плат то съюз 1 ту; идёт то снег, то дождь вали ту сняг, ту дъжд; то в одном месте, то в другом ту на едно място, ту на друго; то здесь, то там ту тук, ту там; она то плачет, то смеётся тя ту плаче, ту се смее 2 то; ёслн успею, то приду ако успея, (то) ще дойда ф а (не) то иначе тобой вж. ты товар, -а м (ед. ч. често се употр. като мн.) стока; хороший, дешёвый ~ хубава, евтина ст ок а ; промышленные ~ ы промишлеии стоки; продажа ~ о в населению продажба на стоки на населеннето; показать ~ покупателю покажа стоката на купувача товарищ, -а, мн. -и, -ей ж 1 другар, приятел; школьный ~ съучеиик; хороший ~ добър дру­ гар; по работе колеги; найти себе ~ е й намеря си другари; у него нет ~ е й той няма приятели 2 другар, другарка; ~ н , разрешите открыть собрание другари, разрешеге да открия събраиието; ^ Иванов ( ~ Петрова), вас про1 сят к телефону другарю Иванов (другарко Пет­ рова), търсят ви по телефона; ~ капитан, раз­ решите обратиться другарю капитан, разрешете да доложа тогда нареч. 1 тогава, по онова време; мы жили ~ в деревне тогава живеехме иа село; то ~ была хорошая погода тогава времето беше хубаво 2 тогава; когда прочитаю клнгу, ~ дам её тебе когато прочета книгата, тогава ще ти я дам тб есть (т. е .) съюз тоест; до станции ещё сорок километров, ~ час езды до гарата има още 40 километра, тоест един час път тоже нареч. също; мы ~ устали ние сьщо се уморихме; подождите, я ~ иду почакайте, а з сьщо тръгвам ток, -а (не бъркай с каблук) м ток; элект­ рический - — ■ електрически ток; включить, выклю­ чить ~ пусна, спра тока токарН ь, -я, мн. -и, -ей м стругар; работать ~ е м работя като стругар толка)) ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. толкнуть) кого-что блъскам, тласкам, бутам, тикам; не ~ й меня! не ме блъскай! толки||уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. толкать) кого-что блъсиа, тласна, бутна, тикна; ~уть соседа локтем бутна съседа си с лакът толп|| а, -ы, мн. толпы, толн ж тълпа, нава- лица; ~ а людей тълпа хора; на площади собра­ лась ~ а иа площада се събра тълпа толст)) ый, - ая , -о е, -ые; толст, толста, тблс- т|о, -ы и толсты; сравн. ст. толще 1 (против. тбнкнй) дебел; ~ы й ствол дебел дънер; ~ а я Т ; >. ,'л ‘JA ’-ДД-'- •?>.jfe*«»giß-9 .-ftrj >V ■ Типичный южный город (Сочи) 16: ¥ 243
тол тот книга, доска дебела книга, дъска; ~ о е стекло дебело стъкло 2 (против. худой) дебел; ~ ы й человек дебел човек толще неизм. сравн . ст. на толстый по-дебел толщннЦ а, -ы ж дебелина; ~ а ствола дерева дебелината на дънера на дървото только 1 частица (ср. лишь) само; говорить ~ правду говоря само истината; он ~ посмотрел той само погледна; прошёл ~ месяц измина само един месец; ~ ты знаешь это само ти знаеш това 2 съюз само че, обаче; я всё сделаю, ~ не сейчас всичко ще направя, само че не сега О ~ бы дано; ~ бы уехать дано да замина; ~ быонбылдомаданотойдаевкъщи; ~ что току-що; вам ~ что звоийли току-що ви търсиха по телефона том, -а, мн. - а, -6в м том; второй ~ сочи- пёпнй Пушкипа вторият том от съчиненията на Пушкин; собрание сочнпённй в пяти ~ а х събра- нн съчинения в 5 тома тон, - а м тон; дружеский ~ приятелски тон; говорить сердитым ~ о м говоря със сърдит тон; изменить ~ променя тона; правила хорошего ~ а правила на добрия тон т6нк|| нй, -ая, -ое, -не; тонок, тонка, тонк|о, -и и тонки; сравн. ст. тоньше (против. толстый в 1 знач.) тънък; ~нй ствол тънък дънер; ~ а я ткань тънък плат; ~ а я талия тънък кръст тони||а, -ы ж тон; одна ~ а угля един тон въглища тонуть, тону, тон)ешь, -ут несв. (ее. утонуть) давя се (за живо същество); тъна, потъвам, затъвам; ребёнок тонет детето се дави; корабль топет корабът погьва; дерево ие тонет в воде дървото не потъва във водата тоньше неизм. сравн. ст. на тонкий по-тънък тонйть, тошно, топ |ишь, -ят несв. что паля; ~ нечь паля печка тбиливЦ о, -а с гори во; топливо; жидкое ~ о течно горнво Топор топор, - а м брадва, секира; рубить дрова ~ о м цепя дърва с брадва торговать, торгу |ю, -ешь, -ют несв. чем с кем-чем търгувам; ~ хлебом, овощами търгу- вам с хляб, със зеленчуци; ~ со многими стра­ нами търгувам с много страни; магазин торгу­ ет до девяти часов магазинът е отворен до 9 часа торгбвлЦ я, -и ж търговйя; государственная ~ я държавна търговйя; оптовая ~ я търговйя на едро; розничная ~ я търговйя на дребно; ~ я овощами търговйя със зеленчуци; ~ я с соседними странами търговйя със съседни стра­ ни; развивать ~ ю развивам търговията торжественно нареч . тържествено; ~ обещать что тържествено обещая нещо торжествени|| ый, -ая, -ое, -ые тържествен; , ~ ы й день, вид тържествен ден, вид; ~ о е соб­ рание тържествено събрание; ~ а я музыка тър- ж ествена музика; говорить ~ ы м голосом говоря с тържествен глас торжеств|| 6, -а, мн. -а, торжеств, -ам с 1 тър- жество; празненство; семейное ~ о семейно тържество 2 тържество, победа; ~ о справед­ ливости тържество на справедливостта; ~ 6 ленинских идей тържество на ленннските идеи торопиться, тороплюсь, тороп |ишься, -я тся несв. бързам; ~ на работу, в театр, на поезд бързам за работа, за театър, за влака тороплив ||ый, -ая, -ое, -ые; тороплив, -а, -о, - ы бърз, забързан, припрян; ~ьай шаг забър- зана крачка; ~ ы е движения припрени движе­ ния торт, - а м торта; шоколадный ~ шоколадова торта; пить чай с ~ом пия чай с торта тоск|| а, -н ж тъга; мъка; ~ а по родине тъга по роднната; нм овладела ~ а домъчня му тот, того м; та, той ж; то, того с; мн. те, тех мест. 1 ( против. этот) онзи, оня, другият; онази, оная, другата; онова, другото; онезн, другите; в этом доме живу я, а в том — мои родители в тази къща живея аз, а в онази — мойте ро­ дители; перейти на ~ бере г премина на другия бряг; на той неделе я его видел миналата сед­ мица го видях 2 онзи, този (който); онази, тази (конто); онова, това (което); онези, тези (конто); на те деньги ои купил книгу с онези пари той купи книга; ои занят той работой, которую ему поручили той е зает с работата, която му възложиха 3 същият, този; същата, тази; същото, това; същите, тези; это та самая книга това е същата книга; это именно ~ чело­ век това е именно този човек; он сел не в ~ ва­ гон той се качи в друг вагон 4 с частица же същият, същата, същото, същите; на нём было то же самое пальто той беше със същото палто; они живут в том же доме те живеят в същата къща 5 то, того с това и без превод; дело в том, что работата е там, че; вместо того, чтобы вместо да; для того, чтобы за да; к тому же при това; до того, что дотам (до такава степей), че; вместе с тем .заедно с това; тем лучше тол­ кова по-добре; и без того и без това ф в то же мгновение в същия миг; и тому подобное и, тем подобии; тем ие менее при все това; въпреки това; с тех пор оттогава; до тех пор дото- гава тотчас нареч. веднага, завчас, тутакси; когда приеду, я ~ вам позвоню щом пристигна, ведна­ га ще ви се обадя по телефона 244
точ ТРО т точки а, -и, мн. точ |ки, -ек, -кам ж I точка; поставить ~ у сложа точка 2 точка, място; с^мая северная ^ а на земном шаре най-север- ната точка на земного кълбо () ~ а зрения гледна точка; поставить ~ у туря точка, свърша точно парен, точно; часы идут ~ часовникът върви точно точности ь, -и ж точност; ~ ь перевода точност на превода точи || ый, - ая, -ое, -ые; точен, точна, точи |о, -ы и точны точен; ~ о е время точно време; ~ ы й перевод точен превод трав|| а, -ы ж трева; зелёная, густая ~ а зелена, гьста трева; лежать иа ~ ё лежа на тревата; идтй по ~ ё вървя по тревата трактор, -а , мн. трактор |ы, -ов и трактор |а, - ов м трактор тракторйст, -а м тракторист; работать ~ о м в колхозе работа като тракторист в колхоза тракторн|| ый, -ая, -ое, -ые тракторен; ~ ы й завод тракторен завод трамва|| й, -я мтрамвай; ехать ~ем (иа ~е) пътувам с трамвай; сесть в (иа) ~ й кача се на трамвая; выйти из ~ я сляза от трамвая трамвайн|| ый, -ая, -ое, -ые трамваен; ~ а я остановка трамвайна спирка транспорт, - а м транспорт, превоз; превозни средства; железнодорожный, водный, пассажйр- ский ~ железопътен, воден, пътннчески тран­ спорт; работа городского ~ а работата на град- ския транспорт; каким видом ~ а вы поедете? какво превозно средство ще вземете? тратить, трачу, трат |ишь, -ят несв. (св. ис­ тратить) что харча, (из)разходвам; ~ деньги харча парн; ~ силы изразходвам сили; ~ мно­ го времени напрасно губя много време напразно требовании е, -я с искане, изискване; выпол­ нить чьё ~ е изпълня нечие искане; сделать что по первому ~ ю направя нещо веднага; оста­ новка по ~ ю спирка по желание требовать, требу|ю, -ешь, -ют несв. (св. по­ требовать) 1 кого-что или чего и със съюз чтобы искам, изисквам; ~ себе помощника ис­ кам си помощник; ~ у к о г о объяснений искам от някого обяснения; чтобы вернули книгу искам да върнат книгата 2 (само 3 л.) чего нуждае се, има нужда; изисква; дети требуют заботы децата се нуждаят от грижи; такая работа требует больших знаний такава работа изисква големи познания треб |оваться, -уется, -уются несв. {св. потре­ боваться) търси се, нужен е; ~ уются рабочие търсят се работници тревог|| а, -и ж 1 тревога, безпокойство, въл- нение; постоянная ~ а з а детей постоянна тре­ вога за децата; состояние больного вызывает ~ у състояннето на болния предизвиква тре­ вога 2 тревога, сигнал; воздушная ~ а въздушна тревога трев6ж|| ить, -у, -ишь, -ат несв. (св. встре­ вожить) кого-чт о тревожа, безпокоя; меия ~ и т отсутствие писем безНокоя се , че няма писма тревожн |ый, -ая, -ое, -ые; тревбж |ей, -иа, -ио, -ны тревожен; ~ ы й взгляд, голос тревожен поглед, глас; ~ ы е сведения тревожни сведения трезв|| ый, -ая, -ое, -ые; трезв, трезва, трёз- в|о, -ы и трезвы 1 (против. пьяный) трезвен; не пиян; ~ ы й человек трезвен човек 2 трезв, разумен, разсъдлив; ~ ы й взгляд иа события трезв поглед върху събитията; ~ ы й подход к делу разумен подход към работата трёт|| ий, -ья, -ье, -ьи 1 числ. трети; сегодня ~ ь е февраля днес е трети февруари; уехать ~ ь е г о января замина на трети януари; сейчас половйиа ~ьего сега е два и половина 2 като същ. треть |е, -его с трето ястие, десерт; иа ~ ь е подали компот за десерт имаше компот треугольник, - а м триъгълник треугольи|| ый, -ая, -ое, -ые триъгълен трёхсот!! ый, -ая, -ое, -ые числ. тристотен три, трёх числ. три; трима; ~ окиа 3 про- зореца; ~ человека трима души трндцатЦ ый, -аи, -ое, -ые числ. тридесети; ~ а я странйца тридесета страница тридцати ь, -й числ. тридесет; ~ ь человек 30души; в ~й метрах от дома на 30 метра от къщата тринадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. тринадесе- ти; ~ ы й урок тринадесети урок (тринадесето занятие) тринадцати ь, -и числ. тринадесет трйста, трехсот числ. триста; ~ метров 300 метра трогаЦ Ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. тронуть) кого-что 1 пипам, докосвам, допнрам; ~ т ь во­ лосы руками пипам косата (си) с ръка; ие — й мой книги не пипай книгите ми 2 трогвам; его не ~ ю т чужие страдания не го трогват чужднте страдания тро|| е, -йх, -им числ. (с одуш. същ. м. р .. със същ., имащи само мн. ч., и с лични мест, в мн. ч .) трима, три; ~ е друзей трима приятели; ~ е мужчин трима мъже; ~ е детей три деда; ~е суток три денонощия; их ~ е те са трима трбйкЦ а, -н, мн. тро |йки, -ек, -йкам ж 1 трой­ к а; ему поставили ~ у писаха му тройка 2 тройка (впряг от три коня); русская ~ а руска тройка троллейбус, - а м тролейбус; ехать ~ о м (на ~ е ) пътувам с тролейбус; сесть в (иа) ~ кача се на тролейбуса; выйти из ~ а сляза от тролейбуса трои|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. трогать) кого-что 1 пипна, докосна, допра; ~ у т ь това­ рища за плечо докосна рамото на другаря си; ие ~ь меня не ме пипай 2 трогна; менй ~ула судьба ребёнка трогна ме съдбата на де- тето тропойкÜа, -и, мн. тропйи |ки, -ок, -кам ж * 245
ТРО тяж n-ьтенка-, лесная —а горска иътечка", идти ни ~ е вървя по пътечката; ~ а шла вдоль реки пътечката вървеше покрай ре ката тротуар, - а м тротоар; идти по ~ у вървя по тротоара труб Иа, -ы, мн. трубы, труб ж тръба; трубы водопровода водопроводни тръби; из заводской ~ы шёл дым заводският комин пушеше трубкЦ а, -н, мн. труб|кн, -ок, -кам ж 1 тръ- бичка 2 слушалка; снимать, брать телефонную Телефонная трубка ~ у вдигам, вземам телефонната слушалка; по­ весить ~ у затворя телефона 3 лула; курить ~ у пуша лула труд, - а м 1 труд, работа; физический, умст­ венный ~ фнзическа, умствена работа; произ­ водительность ~ а произ водител ността на труда 2 труд, усилие, мъка; я с большим ~ 6 м вы­ полнил ва ш у просьбу с голям т руд изпълних молбата ви; он с ~6м встал на ноги той с мъка се изправи на крака; ученик без ~ а решил задачу ученикът лесно реши задачата 3 труд, произведение; научные ~ ы научни трудове труII дйться, -жусь, труд |ншьси, -ятся несв. трудя се; ~дйться на благо народа трудя се за благото на народа; он всю жизнь ~дйлся той през целия си живот се е трудил трудно парен., често като сказ. (против. лег- кб във 2 знач.) трудно, мъчно; мне ~ выполнить вашу просьбу трудно ми е да изпълня молбата ви; с ним ~ договориться с него мъчно можеш да се разбереш трудности и, -ей мн. (ед. трудност|ь, -и ж) трудности; ^ н в работе трудности в работата; преодолевать ~ н преодолявам трудностите трудн|| ын, - ая, -ое, - ые; труден, трудна, Труди |О, -ы и трудны 1 (против, легкий в ъ в 2 зн ач.) труден, мъчен; ~ ы й экзамен труден изпнт; ~ а я задача трудна задача 2 труден, тежък; ~ ы й человек, характер труден човек, характер; ~ ы й ребёнок трудно дете; ~ о е поло­ жение, врёмн трудно положение, време; ~ а я обстановка деж ка обстановка г трудов!!ой, -ая, -ое, -йе трудов; ^ а я дея­ тельность трудова дейност; ~ о й коллектив трудов колектив трудящ|| ийся, -аяся, -ееся, -иеся 1 трудещ се; ~ийся человек трудещ се човек; —'ееся население трудещо се население 2 като същ. труди ш, |неся, -нхея мн. труде щите се; активное участие ~ н х с я в общественной жизни активно участие на трудещите се в обществения живот труслйв|| ый, -ая, -ос, -ые; -труслив, - а , -о, -ы (против, смелый) страхлив, боязлив, плашлив; ~ ы й человек страхлив човек трус|1 ы, -ов мн. гащета тряпк|| а, -и, мн. трян |ки, -ок, -кам ж парцал; вытирать пыль ~ о й избърсвам праха с парцал тряс|| тн, -у, -ешь, -ут, мин. тряс, -ла, -лб, -ли несв. кого-что друсам, разклащам; ~тй дерево клатя дървото; ~ т н кого за плечо дру­ сам някого за рамото туда парен, (против, сюда) (на)там, нататък; я собираюсь поехать ~ каня се да замина там; отец сейчас на работе, иозвонйте ему ~ баща ми сега е на работа, обадете му се там; вы не ~ идёте (вие) вървите в друга посока туловищ!! е, - а с туловище, труп туман, -а м мъгла; ~ над рекой мъгла над реката; сегддия иа улице ~ днес навън има мъгла; в ~ е ничего не вйдно в мъглата ннщо не се вижда; сквозь ~ през мъглата тупИ6й, -ая, -ое, -ые; туп, тупа, туп|о, -ы и тупы (против, острый в 1 знач.) тъп; ~6й иож тъп нож; ~ ы е ножницы тъпа ножица туризм, - а м туризъм; международный ~ международен туризъм; развитие ~ а развити ето на туризма турист, - а м турист; группа ~ о в трупа туристи турйстк|| а, -и, мн. турист |ки, -ок, -кам ж туристка тут парен, (против, там) тук(а); мы ~ живем ние живеем тук; подожди меня ~ почакай ме тук туф|| ли, -ель, -лям мн. (ед. туфл|я, -и ж) обувки; кожаные ~ л н кожени обувки; домаш­ ние ~лн чехли; ~ л н иа высоком каблуке обувки с високн токове; надеть, сиять ~ л и обуя, събуя обувките туч|| а, -и, мн. тучи, туч ж (ср. облако) (тъмен) облак тушить, тушу, туш |ишь, -ат несв. (св. по­ тушить) 1 что гася, загасявам; ~ огонь, лампу гася огъня, лампата 2 потушавам; ~ ножар потушавам пожара ты, тебя, тебе, тебя, тобой, о тебе мест, ти; что ты делаешь? какво правши?; мы придём к тебе ние ще дойдем при теб; ои тебя знает той те познава; мы с тобой пойдём в кино ние с тебе ще отидем на кино тыл, -а, мн.’- ы, -ов м (не бъркай с затылок) тил; отправить раненых в ~ нзпратя ранените в тила; работать в ~ у работа в тила тысяч|| а, -и, твор. -ью и -ей ж хиляда; ~ а ки­ лометров 1000 километра; две лет 2000 години тысячи || ый, -ая, -ое, -ые хиляден тюрьм|| а, -ы , мн. тюрьмы, тюрем, тюрьмам ж затвор; сидеть в ~ ё лежа в затвора; посадить преступника в ~ у хвърля престъпника в затво ­ ра тяжело парен, и безл. като сказ, (против, лег­ 246
тяж УБО ко) 1 тежко; мальчику ~ нести этот чемодан на момчето му е тежко да носи този куфар 2 трудно; ему ~ здесь работать трудно му е да работн тук 3 мъчно; на него ~ смотреть жал ти е да го гледаш тяжел|| ын, -ая, -ое, -ые; тяжел, тяжел |а, -6, -ы 1 {против, легкий в 1 знач.) тежък; ~ый че­ модан, ящик, груз тежък куфар, сандък, товар; ~ ы е вещи тежък багаж 2 {против, лёгкий във 2 знач.) тежък, труден; ~ы й труд тежък труд; ~ а я работа тежка работа; ~ а я жизнь тежък живот; ~ а я обязанность тежко задължение; ~ ы е времена трудни времена; у него было ~ о е детство той имаше тежко (трудно) детство; ~ ы й характер, человек тежък характер, човек 3 тежък, сериозен, суров; ~ о е преступление тежко преступление; ~ о е наказание сурово на­ казание О ~ а я промышленность тежка про- мишленост тянуть, тяну, тян|ешь, -ут несв. кого -что тег- ля, влача; дърпам; ~ веревку тегля въже; ~ лодку на берег изтеглям лолката на брега; па­ роход тянет за собой баржу параходът влачи шлеп тииуться, тяи |ется, -утся несв. 1 разтяга се, разтегля се; резина хорошо тянется гумата се разтяга добре 2 простира се; за деревней тянет­ ся лес зад селото се простира гора; тропинка тянется вдоль реки пътечката върви покрай реката 3 точи се, проточва се, протака се; время тянется медленно времето минава бавно; это дело тянется давно тази работа се протака отдавна 4 протака се; ниже се; по иёбу тянутся чёрные тучи по небето пълзят черни облаци У у предлог с род. п. I {где? — място) до, край, пред; стоять у окна стоя до прозореца; жить у бёрега моря живея до брега на морето; сидеть у костра седя край огъня; мы встретимся у входа в метро ще се срещнем пред входа на метрото 2 (где? — място на работа) на; стоять у руля стоя на кормилото 3 (где? у кого? — мяс ­ то) у, при; отдыхать у приятелей почивам у при- ятелите си; жить у родителей живея при роди- телите си; учиться у профессора уча се прн професора 4 (у кого? — притежание) не се превежда; у меня есть эта книга (аз) имам тази книга; у бабочки красивые крылья пеперудата има красиви криле 5 (у кого-чего? — притежа­ ние) на; у двери сломалась ручка дръжката на врагата се счупи 6 (у кого?— обект) от; взять книгу у товарища взема книгата от другаря си убегать, убега |ю, -ешь, -ют несв. (св. убе­ жать) 1 (против. прибегать) побягвам; ~ от собаки побягвам от кучето 2 избягвам; ~ из дома избягвам от къщи убедЦ йть (1 л. ед. ч. не се употр.) , -ишь, - я т св. (несв. убеждать) кого в чём и с инф. убедя, склоня; ~ й т ь товарища в необходймо- стн поездки убедя другаря си в необходимостта от пътуването убедЦ йться (1 л. ед. ч. не се употр.) , -и шься, -ятся св. {несв. убеждаться) в чём и със съюз что убедя се; я ~йлся, что ои был прав убедих се, че той беше прав убежать, убе|гу, -жйшь, -гут св. (несв. убе­ г а т ь) 1 (против, прибежать) побягна; ~ в лес, к реке побягна в гората, към реката 2 избягам; ~ из плена избягам от плен убежда II ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. убедить) кого в чём и с инф. убеждавам, скланям; врач ~ л больного лечь в больницу лекарят убежда- ваш е болния да постъпн в болница убежда|| ться, -юсь, -ешьси, -ются несв. (св. убедйться) в чём и със съюз что убеждавам се; ~ться в чём на своём опыте убеждавам се в нещо от опит убеждении е, -я с \ (мн. няма) убеждаване, убеждение; действовать ~ е м действу вам с убеждение 2 (обикн. мн.) убеждения, възгледи; политйческие ~ я политически убеждения убнваН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. убйть) кого убивам убирать, убнра |ю, -ешь, -ют несв. (св. убрать) что 1 прибирам; ~ книги в шкаф прибирам кннгите в шкафа 2 прибирам, събирам; ~ уро­ жай прибирам реколтата 3 прибирам, почист- вам , подреждам, разтребвам; ~ комнату раз- требвам стаята убйть, убью, убьёшь, убьют, повел, убей св. (несв. убивать) кого убия убор, - а м: головной ~ (шляпа, платок и т.н.) шапка, кърпа за глава ц т.н. У -V Уборка урожая 247
УБО УГО уборк|| а, -и ж 1 прибиране; ~ а урожая прибиране на реколтата 2 почистване, подреж- дане, разтребване; ~ а помещения почистване на помещението; сделать ~ у разтребя убори|| ая, -ой ж 1 гримьорна 2 тоалет, клозет убрать, убер|у, -ешь, - ут, мин. убрйл, убрала, убрал |о, -и св. (несв. убирать) что 1 прибера; ~ тетрадки со стола прибера тетрад ките от масата; ~ со стола разтребя масата 2 прибера, събера; ~ рожь прибера ръжта 3 прибера, почистя, подредя, разтребя; ~ кровать оправя леглото уважаемII ый, -ая, -ое, -ые 1 уважаван; мой друг — ~ ы й человек приятелят ми е уважаван човек 2 уважаем; ~ ы й Иван Иванович! уважае- ми Иван Иванович!; ~ а я Мария Петровна! уважаема Мария Петровна!; ~ ы е товарищи! уважаеми другари! уважа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого -что ува- жавам, почитам, тача; ~ т ь родйтелей, учителя уважавам родителите си, учителя (си) уважении е, -я с уважение, почит; взаймное ~ е взаимно уважение; пользоваться ~ е м то­ варищей ползвам се с уважението на друга- рите си увезтй, увез|| у, -ёшь, -ут, мин. увёз, увезл[а, - о', -й св. (несв. увозйть) кого-что (против. привезти) откарам, отведа, отнеса (с п р евозн о средство); ~ с собой вещи взема със себе си багажа; ~ дрова на машйне откарам дървата с кола увеличении е, -я с (против, уменьшение) уве- личаване; увеличение; ~ е скорости увеличаване на скоростта; ~ е зарплаты увеличение на заплатата увеличивав ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уве­ личить) что (против. уменьшать) увеличавам; ~ть выпуск товаров увеличавам производство- то на стоки увелйчиваЦ ться, -ется, -ются несв. (св. уве­ личиться; против, уменьшаться) увеличава се; число студентов ~ е т с я с каждым годом броят на студентите се увеличава (със) всяка година увелйчН ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. увели­ чивать) что (против, уменьшить) увелича, уголемя; ~ и т ь территорию завода, число ра­ бочих увелича територията на завода, броя на работниците; ~ и т ь скорость поезда увелича скоростта на влака увелйчЦ иться, -ится, -атся св. (несв. увелй- чиваться; против, уменьшиться) увеличи се уверенно парен, уверено; ~ отвечать уверено отговарям уверенности ь, - и ж увереност, сигурност; ^ ь в свойх сйлах увереност в силите си; с ~ью можно сказать със сигурност може да се ка- же увёренн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 (кратк. ф . уве­ рен, -а , -о, - ы) уверен, сигурен; мы уверены в победе сигурни сме в победата; я уверен, что он прав сигурен съм, че той е прав 2 (кратк. ф . уверен, -на, -но, -ны) уверен, сигурен; ~ ы й ответ уверен отговор; его движения были быст­ ры и ~ ы движенията му бяха бързи и сигур­ ни увер|| ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. уверять) кого в чём и със съюз что уверя уверя|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уверить) кого в чём и със съюз что уверявам; он ~л , что это правда той твърдеше, че това е исти­ на увести, уве|ду, -ёшь, -дут, мин. увёл, увел |а, -о, -и св. (несв. уводить) кого (против, при- вестй в I знач.) отведа, изведа; ~ детей из комнаты изведа депата от стаята увй|( деть, -жу, -дишь, -дят с в. (несв. вйдеть) 1 кого-что видя, съгледам; мы ~ де ли корабль видяхме кораб(а) 2 кого видя (се),срещна (се); когда я вас ~жу? кога ще ви видя? увйдеться, увй|жусь, - дишься, -дятся св. (несв. вйдеться) видя се, срещна се; ~ с дру­ гом видя се с приятеля си; когда мы с вами увй- димся? кога ще се видим (с вас)? увлека|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. увлечься) чем увличам се; ~ т ь с я шахматами, музыкой увличам се от шах, от музика увлечёии|| е, -я с увличане; увлечение; ~ е театром, футболом увлечение по театъра, по футбола; ~ е работой увличане в работа; зани­ маться чем с ~ем занимавам се с нещо с увле­ чение увлечься, увле |кусь, - чёшься, - кутся, мин. увлёкся, увлекл]ась, -ось, -йсь св. (несв. увле­ каться) чем увлека се; ~ кнйгой, работой увлека се от книгата, от работата уво|| дйть, -жу, увод |ишь, -ят несв. (св. увес­ ти) кого (против, приводйть в 1 знач.) отвеж- дам; извеждам увозйть, увожу, увоз |ишь, -ят несв. (св. увезтй) кого-что (против, привозйть) откарвам, отвеждам, отнасям (с превозно средство); ~ детей на дачу отвеждам децата на вила- та увол|| ить, -ю, -ншь, -ят св. (несв. увольнять) кого уволня; ~ить с работы уволня от работа увольня|| ть, -ю, - ешь, -ют несв. (св. уво­ лить) к ого уволнявам уговарива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уго- ворйть) кого с инф. уговарям, убеждавам, скланям, придумвам уговорЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв'. угова­ ривать) кого с инф. уговоря, убедя, склоня, придумам; я ~ й л друзей поехать за город склоних приятелите си да заминем извън града , угодно частица: где ~ където и да е; куда ~ ктадетоидае;как~ кактоидае;какой~ какъвтоидае;когда~ когатоидае;кто~ който и да е; сколько ~ колкото и да е 248
УГО УДО угол, угла, предл. на (в) углу м ъгъл; ~ дома, стола ъгъл на къщата, на масата; в углу ком­ наты в ъгъла на стаята; на углу улицы на ъгъла на улицата ф прямой ~ мат. прав ъгъл уголь, угля (мн. няма) м въглища; камен­ ный ~ каменни въглища; запасы угля запаси от въглища;. добыча угля добив на въглища угостить, уго|щу, - стйшь, - стят св. (несв. угощать) к ого чем. нагостя, почерпя; ~ обе­ дом, чаем нагостя с обяд. с чай угоща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. угостйть) кого чем гостя, гощавам, черпя, почерпвам; ~ т ь кого фруктами, вином черпя някого с пло- дове, с вино угрожа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 кому чем заплашвам, застрашавам; ~ т ь кому судом за­ плат вам някого със съд 2 (само З а.) кому заплашва; ему ~ л а опасность заплашваше го опасност угроз || а, -ы ж 1 закана, заплаха; бояться угроз боя се от заканите; сказать что с ~о й кажа нещо със закана 2 опасност; военная ~ а военна опасност уда|| ваться, -ётся, -ются несв. (св. удаться) 1 сполучва, успява, излиза 2 безл. кому с инф. удава се удалйть, удал |ю, -йшь, -ят св. (несв. удалять) 1 что отстраня; извадя, махна; ~ препятствие отстраня препятствието; ~ зуб извадя зъб; ~ пятна с костюма махна лекетата от костюма 2 кого отстраня, нзпъдя, накарам да напусне: ~ кого с собрания отстраня някого от събрание- то; ~ всех из комнаты накарам всички да напус- нат стаята удалйться, удал |юсь, -йшься, -ятся св. (несв. удаляться) 1 (против, приблйзиться) отдалеча се; ~ от дома отдалеча се от къщата 2 оттегля се, отида си удали || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. удалйть) 1 что отстранявам; изваждам, махам 2 кого от- странявам, изпъждам, карам да напусне удаля|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. удалйться) 1 (против, приближаться) отдалеча- вам се; поезд медленно ~ л с я влакът бавно се отдалечаваше 2 оттеглям се, отивам си удар, -а м удар; сильный ~ силен удар; ~ по голове удар по главата ударить, удар|ю, -ишь, -ят св. (несв. уда­ рять) кого чем, по чему, во что ударя; — кого ударя някого; ~ ногой в дверь ударя вратата с крак удариться, удар |юсь, -ишься, -ятся св. (несв. ударяться) чем об о что ударя се, блъсна се; ~ головой ударя си главата; ~ коленом о камень ударя си коляното в камък ударник, - а м ударник; ~ коммунистйческо- го труда ударник на ком у мистически я труд ударя|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ударить) кого чем, по чему, во что удрям ударя|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. удариться) чем о бо что удрям се, блъевам се уда|| ться, - стся, удадутся, мин. удал|ся. - а сь, -ось, -йсь св. (несв. удаваться) 1 сполучи, успее, излезе; опыт не ~ л с я опитът не успя 2 безл . кому с инф. удаде се; нам не удалось встретиться не ни се удаде да се срещнем удач|| а, -и ж успех, сполука, къемет; боль­ шая ~ а голям успех; ^ а в делах успех в рабо- тата; желать кому ~ и желая някому успех удачно нареч. сполучливо, успешно удачнЦ ый, - ая, -ое, -ые; удач|ен, -на, -но, - ны сполучлив, успешен; ~ ы й рисунок сполуч- лива рисунка; ~ а я поездка успешно пътуване; ~ о е начало учёбы успешно начало на учене- то удивйтельно 1 н а р е ч . чудно, необикновено; она была ~ краейва тя беше чудно красива 2 като сказ, странно е; что он не пришёл странно е, че той не дойде удивйтельн|| ый, - ая , -ое, - ые; удивйтелен, удивйтельн |а, -о, -ы необикновен, учудващ; ~ ы й человек необикновен човек; ~ о е здо­ ровье учудващо здраве удив|| йть, -лю, -йшь, -ят св. (несв. удив­ лять) кого учудя, смая, изненадам; ~й т ь всех свойми знаниями учудя всички с ъс знанията сн; вы ~ й л и меня свойм вопросом учудихте ме с въпроса си удивйться, удив |люсь, -йшься, -ятся св. (несв. удивляться) учудя се, смая се, изненадам се; ~ неожйданной встрече изненадам се от нео- чакваната среща удивлёни|| е, -я с учудване, смайване, изнена- да; выражать ~ е изразявам учудване; смот­ реть, слушать с ~ е м гледам, слушам с учудва­ не; приходйть в ~ е смайвам се удивляЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. удивйть) кого учудвам, смайвам, изненадвам; меня ~ е т ваш вопрос учудва ме въпросът ви удивляЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. удивйться) учудвам се, смайвам се, изненадвам се удобно нареч., често безл. като сказ, удобно; ~ сидеть в кресле удобно се настаня в кресло- то; вам здесь ~ ? удобно ли ви е тук? удобнЦ ый, -ая, -ое, -ые; удоб|ен, -на, -но, - н ы удобен; ~ а я квартйра удобна квартира; ~ а я обувь удобни обувки; ~ о е кресло удобно кресло; занять ~ о е положение заема удобно положение удобств|| о, - а с удобство; ~ о воздушного сообщения удобството на въздушните съоб- щения - удовлетворении е, -я с 1 задоволяване, удов летворяване; ~ е материальных и культурных потребностей трудящихся задоволяване на ма териалните и културните нужди на трудещите се 2 удовлетворение, задоволство; испытывать У 249
УКУ моральное ~ е изпитвам морално удовлетво­ рение удовлетвори йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. удов­ летворять) кого-что задоволя, удовлетвори; ~ й т ь просьбу читателей удовлетвори молбата на читателите удовлетворяй ть, -ю, - ешь, - ют несв. (св. удовлетворить) кого-что задоволя вам, удов- летворявам; ваш ответ меня не ~ е т вашият отговор не ме задоволява удовольствии е, -я с удоволствие; с ~ем прочитать кнйгу с удоволствие прочета книга- та; смотреть фильм без ~ я гледам филма без удоволствие; концерт доставил мне большое ~ е концертът мн достави голямо удоволствие удостоверении е, -я с удостоверение; полу­ чить ~ е получа удостоверение уезжаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уехать; против, приезжать) отпътувам, заминавам (с превозно средство) ', ~ т ь нз дома заминавам от къщи уехать, уёд|у, -ешь, -ут с в. (несв. уезжать; против, приехать) отпътувам, замина (с пр е­ возно'средство); ^ на несколько дней в Моск­ ву замина за няколко дни за Москва; он уехал отдыхать той замина на почивка ужас, -а м ужас; его охватил ~ обхвана го ужас; привести в ~ ужася ужасн|| ый, -ая, -ое, -ые ужасен; ~ы н слу­ чай ужасен случай; ~ а я погода ужасно време; ~ое состояние ужасно състояние уже неизм. сравн. ст. на узкий по-тесен уже (уж) нареч. вече; он ~ уехал той вече замина; ты ~ взрослый ти си вече голям; ему ~ сорок лет той е вече на 40 години ужин, -а м вечеря; готовить ~ приготвям вечеря; за ~ом по време на вечеря(та); при­ гласить на ~ поканя на вечеря; я позвоню вам после ~ а ще ви се обадя по телефона след вечеря (та) ужнна|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. поужи­ нать) вечерям; ~ т ь в восемь часов вечера вечерям в 8 часа вечерта узел, узла м възел; завязать, развязать ~ вържа, развържа възел; завязать узлом завър- жа на възел узкЦ ий, -ая, -ое, -не; узок, узка, узко, узки и узки; сравн. ст. уже 1 (против. широкий в 1 знач.) тесен; ~ий пояс тесен колан; ^ая дверь тясна врата; ~ а я дорога тесен път 2 (обикн. кратк. ф .) кому (против, широкий в ь в 2 зн а ч .) тесен, малък; пиджак ему узок сакото му е тясно узка|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. узнать) кого-что 1 познавам; он не ~ в а л свой старый дом той не можеше да познае старата си къща 2 съи{о о ком-чём узнавам, научавам, опознавай; ~ в а т ь адрес магазйна научавам адреса на ма­ газина УДО узна|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. узнавать) кого-что 1 позная; ~ т ь школьного товарища позная другаря си от училище; ~ т ь знакомого по голосу позная своя познат по гласа 2 също о ком-чём узная, науча; опозная; ~ т ь инте­ ресную новость науча интересна новина; со временем я ~ л его лучше с течение на времето го опознах по-добре уйтй, уйд|у, -ёшь, -ут, мин. ушёл, ушл|а, - о', -й св. (несв. уходить; против. прийти в 1 зн а ч .) отида, замина, тръгна; ~ домой отнда си в къщи; ~ из дома изляза от къщи; ~ на работу отида на работа; ~ в другую комнату отида в другата стая (} ~ с головой во что изцяло, съвсем се отдам на нещо, потъна в нещо указ, -а м указ; ~ Презйдиума Верховного Совета СССР указ на Президиума на Върхов- ния съвет на СССР указани|| е, - я с 1 показване, посочване 2 указание, инструкция, насока; получить ~ е получа указание; дава т ь практические ~ я дава м практически насоки указать, укажу, укаж |ешь, - ут св. (несв. указывать в I знач.) (на) кого-что покажа, посоча; ~ рукой, пальцем, глазами н а что посоча с ръка, с пръет, с очн нещо; ~ на конверте обратный адрес посоча на плика адреса на подателя указываЦ ть, -ю, - ешь, -ют несв. 1 (св. указать) (на) кого-что показвам, посочвам; ~ть путь (дорогу) посочвам пътя; ~ т ь свою фамилию, ймя, возраст посочвам фамил- ното си име, малкото име, възрастта си 2 (само несв., сам о 3 л.) обикн. на что означава укладываН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уло­ жить) 1 кого ела гам да легне; ~ т ь ребёнка спать слагай детето да спи 2 что во что Флагам, нареждам, прибирам, опаковам; ~ т ь книги в шкаф нареждам книгите в библиотеката укра|| сить, - шу, - сишь, - сят св. (несв. украшать) что чем украся; ~ с и т ь площадь флагами украся площада съе знамена украсть, украд |у, - ёшь, - ут, мин. украл, украл |а, -о, -и св. (несв. красть) кого-что открадна; ~ деньги открадна пари украшаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. украсить) что чем украсявам; ~ т ь дом украсявам кьщата украшениЦ е, - я с украшение, украса; до­ рогое ~ е скъпо украшение; ноейть ~ я нося украшения; купйть ~ я для ёлкн купя играчки за елха(та) укреп|| йть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. укреп­ лять) что укрепя, закрепя укрепля|| т ь , -ю, - ешь, - ют несв. (св. укрепить) что укреп(я)вам, закреп(я)вам; ~ т ь забор укрепвам оградата; ~ т ь здоровье укрепвам здравето си уку|( ейть, - шу, укус|ншь, -ят св (несв. 250
УЛЕ УНЕ У кусать) кого-что ухапя; его ~сй л а собака ухала го куче улета|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. улететь; против, прилетать) отлитам; заминавам със самолет; птицы ~ ю т иа юг птиците отлитат на юг уле|| тёть, -чу, -тишь, -тят се. (несв. улетать; против, прилететь) отлетя; замнна със самолет; самолёт ~ т ё л утром самолетът отлетя сутринта улиц|| а , -ы ж 1 улица; узкая ~а тясна улица; переходить ~ у пресичам улицата; гулять по ~ е разхождам се по улицата; жить иа ~ е Горького живея на улица «Горки» 2(иа -у, иа-е,с -ы) (на)вън; выйти иа ~у изляза навън; иа ~ е холодно (на)вън е студено; прийти с ~ ы дойда отвън уличи|| ый, -ая, -ое, -ые уличен; ~ый шум уличният шум; ~ о е движение уличното дви­ жение уложить, уложу, улож|ншь, -ат св. (несв. укладывать) 1 кого сложа да легне; ~ ребёнка слать сложа детето да спи 2 что во что сложа, наредя, прибера, опаковам; ~ вещи в чемодан сложа нещата в куфар(а) улучша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. улуч­ шить) что (против, ухудшать) подобрявам; ~ть качество продукции подобрявам ка- чеството на продукцията улучша|| ться, -ется, -ются несв. (св. улуч­ шиться; против, ухудшаться) подобрява се; здоровье ~ е т с я здравето (ми) се подобрява; погода ~ е т с я времето се оправя улучшении Ct -я с (против, ухудшение) подобряване; подобрение улучш|| ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. улуч­ шать) что (против, ухудшить) подобря улучш|| иться, -итсн, -атси св. (несв. улуч­ ш аться; против, ухудшиться) подобри се; настроение ~ и л о с ь настроението се подобри улыба|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. улыбнуться) кому и б ез доп. усмихвам се; весело ~ ть с я несело се усмнхвам улыбк|| а , - и, мн. улыб|ки, - ок, -кам ж усмнвка; насмешливая ~ а подигравателна усмипка улыбнуться, улыби|усь, - ешься, - утся св. (несв. улыбаться) кому и б ез доп. усмихна се; —1 ребёнку усмихна се на детето ум, ума м ум; острый, природный ум остър, природен ум; обладать умом умен съм; че­ ловек большого ума човек с голям ум (> схо­ дить/ сойти с ума полудявам / полудея умёл|| ый, - а я, -ое, -ые умел, сръчен, похва- тен; ~ о е руководство умело ръководство; ~ ы й мастер изкусен майстор; ~ ы й рабочий сръчен работник; у него ~ ы е руки той има еръчни ръ- це умёин|| е, -я с умение, сръчност, похватност, способност; ~ е петь, читать умение да пея, да чета; с ~ем взяться за дело сръчно се заловя за работа уменьшай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. умень­ шить) что (против, увеличивать) нам ал я вам; ~ т ь расходы намалявам разноските уменьшай ться, -етси, -ются несв. (св. умень­ шиться; против, увеличиваться) намалява (се), смалява се; скорость ~ е тс я скоростта на­ малява уменьшений е, -я с (против, увеличение) намаляване; намаление умёиьшЦ ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. умень­ шать) что (против, увеличить) намаля; ~ н т ь скорость, давление намаля скоростта, наля- гането умёиьшЦ иться, -ится, -атси св. (несв. умень­ шаться; против, увеличиться) намали (се), смали се; вес ~ и л ся теглото се намали умёреии|| ый, -ая, -ое, -ые; умёреи, -иа, -но, - иы умерен; ~ ы й аппетит умерен апетит; ~ а я температура, скорость умерена температура, скорост умереть, умр |у, -ешь, - ут, мин. умер, умер­ ла, умерл|о, -и св. (несв. умирать) умра; ои умер от раны той умря от раната; он умер после тяжёлой болёзии той умря след тежко боледуване умё|| ть , -ю, -ешь, -ют несв. с инф. умея, зная, мога; ~ т ь петь, читать, рисовать мога да пея, да чета, да рисувам умирай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. умереть) умирам умиожа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. умно­ жить) что (против, делить въ в 2 знач.) умно- жавам; ~ т ь два иа три умножавам две на три умножёинЦ е, -я с (против, деление) умно­ жение; таблица ~ я таблица на умноженнето; производить ~ е извършвам умножение умиожй ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. умно­ жать) что (против, разделить във 2 знач.) умножа уми|| ый, -аи, -ое, -ые; умен, умна, умно и умно, умны (против, глупый) умен, разумен; ~ ы й человек умен човек; ~ ы й доклад, совёт умен доклад, съвет; ~ о е решёине умно реше­ ние; ~ ы е глаза умни очи умственнЦ ый, -ая, -ое, -ые умствен; ~ы й труд умствен труд; ~ ы е способности умственн способности умывай ться, -ю сь, -ешься, -ются несв. (св. умыться) мия се, измивам се; ~ т ь с я холодной водой нзмнвам се със студена вода умыться, умо|юсь, -ешься, -ются св. (несв. умываться) измия се уиес|| тй, -у , -ешь, -ут, мин. унёс, унесл |а, -б, -й св. (несв. уносить) кого-что (против. принести в ! знач.) отнеса, взема със себе си; ~ т й стол в другую комнату отнеса масата в другата стая; ~ тй кийги взема книгите 251
УНИ УПР универмаг, -а м универсален магазин, уни­ вермаг; детский, центральный ~ детски, центра­ лен универмаг; купйть пальто в ~ е купя палто в универсалния магазин университет, - а м университет; Московский государственный ~ Московски държавен уни­ верситет; поступать в ~ кандидатствувам в университета; поступить в ~ постъпя в уни­ верситета; учиться в ~ е следвам в универ­ ситета уничтожй|| ть , -ю, - ешь, - ют несв. (св. уничтожить) кого-что унищожавам; ~ т ь мух унищожавам мухите уничтожении е, -я с унищожаване, унищо- жеине уничтожЦ ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. уничто­ ж ать) кого-что унищожа; ~ и т ь эксплуатацию унищожа експлоатацнята уио|| ейть, - шу, уиос |ишь, -ят несв. (св. уиестй) кого-что (против. приноейть в 1 зн ач.) отнасям, вземам със себе си упад|| ок, - к а м упадък, отпадане; эконо- мйческий ~ о к нкономическн упадък; хозяйст­ во пришло в ~ о к стопанството западна; ~ о к сил отпадане на силнте упасть, упад |у, -ешь, -ут, мин. упал, упал |а, -о, -и св. (несв. падать) 1 падна; камень упал в море камъкът падна в морето; его толкнули, и он упал блъснаха го и той падна 2 (само 3 л.) спадне, намали се, понижи се; к утру температура у больного упала към сут- рннта температурата на болния спадна упорно н ареч . упорнто, настойчиво; ~ со - нротивлйться упорито се съпротивявам; ~ до­ биваться своей цели упорито преследвам целта си уперн|| ый, -ая, -ое, -ые; упор|ен, -иа, -ио, - иы упорнт, настойчив; ~ ы й человек настойчив човек; ~ ы й труд упорнт труд; ~ а я борьба упорнта борба употребИ йть, -лю, -йшь, -ят св (несв. упот­ реблять) что употреби; ~ й т ь деньги на по­ купку книг употреби парите за купуване на книги употреблении е, -я с употреба, употребяване, употребление; ~ е лекарств употреба на лекар- ства(та) ф выходйть /выйти из ~ я излиза/ нзлезе от употреба употребля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. упо- требйть) что употребявам; ~ т ь в пйщу овощи консумирам зеленчуци; ~ т ь новые слова употребявам нови (те) думи употребля|| ться, - ется, -ются несв. употре- бява се управлении е, -я с 1 управляване; ръководене; ~е судном, государством управляване на плавателей съд, на държавата 2 управление; работать в ~ и работя в управлението Московский государственн ый университет им. М. В . Ломо носо ва 252
УПР УСП управля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кем -чем 1 управлявам, карам; ~ т ь автомобилем карам кола 2 управлявам, ръководя; ~ т ь страной, заводом, хозяйством ръководя страната, за ­ вода, стопанството упражнений е, -я с упражнение; ~ е для рук упражнение за ръцете; делать ~ я правя упражнения; выполнять ~ е по грамматике правя упражнение по граматнка упражня|| ться, -юсь, - ешься, -ются несв. упражнявам се; ~ т ь с я в игре на рояле упраж- нявам се в свирене на роял упрёк, -а м упрек, укор, натякване; справед­ ливый ~ справедлив упрек; смотреть с ~ о м гледам с укор; бросать/броснть ~ кому от- правям/отправя упрек на някого; ставить/по­ ставить в ~~ кому что упреквам/упрекна ня­ кого за нещо упрека|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (с в. упрек­ нуть) кого в чём упреквам, укорявам, натяк- вам;янивчёмвасне~ю внищоневиупреквам упрекн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. упрекать) кого в чём упрекна, укоря; мне не в чем вас ~ уть няма за какво да ви упрекна упрямо н ареч . упорито, с инат; он ~ настаи­ вал на своём той упорито държеше на своето упрямII ый, -ая, -ое, -ые; упрям, -а, -о, -ы упорит, инат; ~ ы й человек упорит човек уров|| ень, -ня м равнище; ниво; ~ е н ь моря морското равнище; ~ е н ь воды в реке нивото на водата в реката; высокий культурный ~ е н ь високо културно равнище 0 встреча на высшем ~ н е среща на най-високо равнище урожа|| й, -я м реколта, добив; большой ~ й голяма реколта; ~ й картофеля, пшеницы ре- к олтата на картофи, на пшеница; убирать ~ й прибирам реколтата урбк, -а м 1 урок; выучить ~ науча урока; готовить ~ и уча си уроците 2 (учебен) час; первый ~ първият час; ~ географии час по география; опоздать на ~ закъснея за ча с(а); уйтис ~а изляза от час; уйти с ~ов отида си от училище урон|| йть, -ю, урон |ишь, -ят св. (несв. ро­ нять) кого-что изтърва, изпусна; ~ й т ь чашку иа пол изтърва чашата на пода усйлива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. усилить) что (против, ослаблять) засилвам, усилвам; ~ть внимание, наблюдение засилвам внимание- то, наблюдението усйливаЦ ться, -ется, -ются несв. (св. усй- литься) засилва се, усилва се; боль ~ е т ся бол- ката се усилва усйли|| е, -я с усилие; ~ е воли, мысли уси­ лие на волята, на мисълта; делать что с ~ е м , без ~ я правя нещо с усилие, без усилие; при­ лагать ~ я полагам усилия усйл|| ить, -ю, -ншь, -ят св. (несв. усиливать) что (против. ослабить) засиля, усиля усйл|| иться, -ится, -ятся св. (несв. усйливать- ся) засили се, усили се; ветер ~ и л с я вятърът се усили ускорЦ ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. ускорять) что (против, замедлить) ускоря; ~ н т ь выпол­ нение плана ускоря изпълнението на плана ускоря|| ть, -ю, -ешь, -ют н есв. (св. ускорить) что (против, замедлять) ус корявам; ~ т ь шаги ускорявам крачките си условиЦ е, -я с 1 условие; это главное ~ е успеха това е главното условие за успех(а); ~я мирного договора условията на мирния до­ говор; торговать на выгодных ~ я х търгувам на изгодни условия; нарушить ~ я наруша условията 2 (само мн.) условия, обстоятелства; природные ~ я природни условия; ~ я жйзни, труда условия (та) за живот, за труд; жить в хороших ~ я х живея при добри условия; со­ здать нормальные ~ я для работы създам нор- мални условия за работа услыш|| ать, -у, -ишь, -ат св. 1 (несв. слы­ шать във 2 знач.) кого-что чуя; он ~ал звонок той чу звънеца 2 (несв. слышать в 3 знач.) о ком-чём и със съюз что науча, разбера; мы ~ а л и об этом только сегодня (ние) разбрахме за това едва днес усн|1 уть, -у, -ёшь, -ут св. (ср. заснуть; против. проснуться) заспя; он сразу ~ у л той веднага заспа успева|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. успеть) с инф. и к чему, на что успявам, стигам навреме; он всегда ~ л все сделать вовремя той винаги успяваше да направи всичко навреме успё|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. успевать) с инф. и к чему, на что успея, стигна навреме; я ~ л закончить работу успях да завърша ра- ботата; он ~ л (прийти) к обеду той успя (да дойде) за обяд; мы не ~ е м на поезд ще изпуснем влака успех, - а м успех; сполука; производственные ~и производствени успехи; ~ и науки успе­ хи (те) на науката; добиться ~ а , ~ о в постигна успех(и); желаю вам ~ а в работе пожелавам ви успех в работата; он делает большие ~ н в музыке той много напредва в музиката; поль­ зоваться ~ о м имам успех; книга имеет ~ книга- та има успех успешно нареч. успешно, с успех; ~ выпол­ нить задание успешно изпълня задачата успёшн|| ый, - ая, -ое, - ые; успёш|ен, - на, - но, -ны успешен; ~ а я работа успешна работа; ~ое окончание экзаменов успешно приключва- не на изпитите успокаива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. успо­ коить) кого успокоявам; ~ т ь ребёнка успокой- вам детето успокаива|| ться, -ю сь, - ешься, - ются несв. (св. успокоиться) успокоявам се успокоЦ ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. успо­ У 253
УСП УТО каивать) кого успокоя; ~ и т ь больного успо­ кой болння успоко|| иться, -юсь, -ишься, -ятся св. (несв. успокаиваться) успокоя се; ребёнок ~ н л с я детето се успокой; она долго не могла ~и ть ся тя дълго не можа да се успокой устав, -а м устав; воинский ~ войнишки устав; ^ Коммунистической партии Советского Союза уставът на Комунистическата партия на Съветския съюз уставать, уста |ю, -ешь, -ют несв. (се. устать) уморявам се, изморявам се; ~ от ходьбы умо- рявам се от ходене усталост|| ь, -и ж умора; сильная, фнзйческая ~ ь сил на, физнческа умора; ^ ь от работы умора от работа (та); почувствовать ~ ь по- чувствувам умора устал || ый, - ая, -ое, - ые уморен, изморен; ~ ы й человек уморен човек; ~ о е лицо уморено лице; он вернулся с работы ~ ы м той се върна от работа уморен; выглядеть ~ ы м изглеждам уморен устанйвлнва|| ть , -ю, -ешь, -ют несв. (се. установить) что 1 помествам, намествам; поста­ вим; ннсталнрам; монтнрам; ~ т ь телефон, радио поставим телефон, радио 2 определим, установявам; ~ т ь сроки определим сроковете 3 установивам; въвеждам; ~ т ь дружеские от­ ношения с кем установявам приятелскн отно­ шения с някого 4 установявам; ~ т ь факты установявам фактите устаиов|| йть, -лю, уставов |ишь, -ят св. (несв. устанавливать) что 1 помести, намести; поставя; инсталирам; монтнрам; ~ й т ь памят­ ник изднгна паметник 2 определи, установи; ~ й т ь норму определи нормата 3 установи; въведа; ~ й т ь тишину установи тншнна; ~ й т ь порядок въведа ред 4 установя; ~ й т ь причину аварии установя прнчнната за аварията устаиовкЦ а, -и, мн. установки, - ок, - кам ж 1 поставяне; инсталиране; монтнране; ~ а телефона инсталиране на телефон 2 ннсталация, устройство, уредба 3 указание, директива, по­ становка; важная, новая ~ а важна, нова по­ становка; дать, получйть ~ у дам, получа указания уста|| ть, -ну, -иешь, -нут св. (несв. уставать) уморя се, изморя се; я сегодня очень ~ л днес много се изморих устно парен . ( против. письменно) устно; от­ ветить ~ отговор я устно усти|| ый, -ая, -ое, -ые (против. пйсьмеииый в 1 знач.) устен; ~ы й рассказ устен разказ: ~ ая речь устна реч устойчив|| ый, -ая, -ое, -ые; устойчив, -а, -о, - ы устойчив; твърд, непоколебим; ~ а я погода устойчиво време; ~ ы е урожаи устойчнви до- бнвн; ~ ы е убеждения твърди убеждения; ~ ы е взгляды стабилни възгледи устранва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уст­ роить) 1 что устройвам, организирам; правя; ~ть вечер, концерт органнзнрам вечер, концерт 2 кого устройвам, настанявам; помествам; ~ть на работу настанявам на работа устранва|| ться, -ю сь, - ешься, - ются несв. (св. устроиться) 1 настанявам се; ~ ть ся на новой квартире настанявам се в нова (та) квар­ тира 2 постъпвам; ~ т ь с я на завод постъпвам на работа в завод(а) устроЦ йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. устраи­ в а т ь) 1 что устроя, организирам; направя; ~ить выставку организирам нзложба 2 кого устроя, настаня; помести; ~ и т ь ребёнка в ясли наста ня детето в ясли устроиться, устро|юсь, -ншься, -ятся св. (несв. устраиваться) 1 настани се; удобно ~ в кресле удобно се настаня в креслото 2 постъпя; ~ на работу постъпя на работа устройств|| о, - а с 1 устройство, система, кон­ струкция; ~ о приёмника, мехаийзма конструк- цията на (радио) приемника, на механизма 2 устройство, строй, ред, система; государст­ венное ~ о държавно устройство; обществен­ ное ~ о обществен строй 3 механизъм, уред, уредба; регулирующее ~ о регулиращ ме- ханнзъм уступкЦ а, -и, мн. уступ |кн, -ок, -кам ж от- стъпка; требовать уступок искам отсгьпки; не соглашаться на ~ н не се съгласявам на от- стъпкн; идтй/пойтй на ~ у , дёлать/сдёлать ~ у кому правя/направя отстъпка на някого усы, усов мн. мустаци; мужчина с усами мъж с мустаци утверЦ дйть, -жу, -дйшь, -дят св. (несв. ут­ верждать въ в 2 зн ач.) что утвърдя; санкцио- нирам; ~ д й т ь план, нроёкт здания утвърдя план (а), проект(а) на здание (то) утверждаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. что 1 (само несв.) твърди; он ~е т, что прав той твърди, че е прав 2 (св. утвердйть) утвърждавам; ~ т ь новый закон утвърждавам нов(ия) закон утк|| а, -и, мн. утки, уток, уткам ж патка, патица утом|| йть, -лю, -йшь, -ят св. (несв. утомлять) кого уморя, изморя; длйнная дорога ~ н л а пассажиров дългият път нзморн пътннцнте утомля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. утомять) кого уморявам, изморявам; шум ~ е т шумът изморява утон|| уть, -у, утон|ешь, -ут св. (несв. то­ 254
УТО УЧИ У нуть) удавя се (за живо същество); потъна; мальчик ~ у л в реке момчето се удави в река­ та уточн|| йть, -ю, -ншь, -ят св. (несв. уточнять) что уточни; ~ й т ь время занятий уточни вре- мето на занятията уточня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уточнить) что уточнявам; ~ т ь сведения уточнявам све- денията утренн|| ий, -я я, -ее, -ие утринен, сутрешен; ~ е е время сутрешно време; ~ и е занятия утринни занятия утро, утра (с утра, до утра), утру (к утру), мн. утра, утр, утрам (по утрам) с утро, сутрин; раннее ~ ранно утро; шесть часов утра 6 часа сутринта; с утра до вечера от сутрин до вечер; к утру дождь прошёл на разсъмване дъждът спря О доброе утро (с добрым утром)! добро утро! утром парен, (не бъркай с завтра) сут­ рин(та); он проснулся рано ~ той се събуди рано сутринта утюг, - а м ютия; электрический ~ електри- ческа ютия; гладить костюм ~ о м гладя костюма с ютия ухажива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. за кем -чем ухажвам, грижа се, наглеждам; ~ т ь за боль­ ным, за цветами грижа се за болния, за цветята ухо, уха, мн. уши, ушей, ушам с ухо; правое, левое ~ дясно, ляво ухо; не слышать одним ^м не чувам с едното ухо уходить, ухожу, уход |ишь, -ят несв. (св. уйти; против. приходить в I зн а ч .) отивам, заминавам, тръгвам; ~ домой отивам си в къщи; ■— из дома излизам от къщи; ~ иа ра­ боту отивам на работа; поезд уходит в пять часов утра влакът заминава в 5 часа сутрин­ та ухудша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ухуд­ шить) что (против, улучшать) влошавам ухудша|| ться, -ется, -ются несв. (св. ухуд­ шиться; против, улучшаться) влошава се; здо­ ровье ~ е т с я здравето (ми) се влошава; по­ года ~ется времето се разваля ухудшёии|| е, - я с (против, улучшение) вло- шаване ухудш|| ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. ухуд­ шать) что (против, улучшить) влоша; ~ и т ь свое положение влоша положението си ухудш|| иться, -ится, -атся св. (несв. ухуд­ шаться; против, улучшиться) влоши се; состоя­ ние больного ~ и л о с ь състоянието на бол­ ния се влоши участвЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. в чём участвувам; ~о ва ть в выборах, в демонстрации участвувам в изборите, в манифестацията; ~ о в а т ь в общественной жйзни участвувам в обществения живот участи|| е, -я с участие; активное ^ е в работе активно участие в работата; принимать ~ е в споре вземам участие в спора; спектакль с ~ е м (при ~ и ) известного артйста спектакъл с участието на известен артист участник, -а м участник; ~ и собрания, экспе- дйции участниците в събранието, в експедицията участницу а, -ы ж участничка участЦ ок, -ка м 1 участък; ~ о к земли пар- цел; ~ о к леса горски участък; рабочие сделали большой ~ о к дороги работниците направиха голям участък от пътя 2 облает; важный ~ о к работы важна облает на работата учащ|| ийся, -егося м учащ се, ученик, сту­ дент; ~ийся школы ученик; ~ийся пятого класса ученик от пети клас; ~иеся средних и высших учебных заведений учащите се от средните и висшите учебни заве де ния учёб|| а, -ы ж учене, учебни занятия; ~ а в школе, в институте занятията в училището, в института; годы ~ ы годините на учене учебник, - а м учебник; школьный ~ учебник за средното училише; ~ (п о) истории учебник по история; ~ и для техникумов учебници за техникумите учёбн|| ый, -ая, -ое, -ые учебен; ~ы й пред­ мет учебен предмет; ~ а я программа учебна програма; ~ ы й год учебна година; высшее —ое заведение висше учебно заведение учёниЦ е, -я с 1 учене; годы ~ я годините на учене 2 учение; ~ е Лёнина учението на Ленин ученик, - а м ученик; хороший ~ добър уче­ ник; ~ десятого класса срёдней школы ученик от десети клас на средното училище ученйцЦ а, -ы ж ученичка учён|| ый, -ого м учен; извёстный, молодой, великий ~ ы й известен, млад, голям учен; новое открытие ~ о г о ново (то) откритие на учения училищ|| е, -а с (ср. школа) училище; педа­ гогическое, военное, музыкальное, художествен­ ное ~ е педагогическо, военно, музикално, худо- жествено училище; профессионально-технйче- ское ~ е професионално-техническо училище; окончить ~ е завърша средно специално учили­ ще учйтел|| ь, -я , мн. - я , -ёй м учител; строгий, хороший ~ ь строг, добър учител; ~ ь мате­ матики, истории учител по математика, по ис­ тория учительниц)! а, -ы ж учителка учить, учу, учишь, учат несв. 1 (св. научить) к ого нему и с инф. уча, обучавам; ~ ребёнка писать уча детето да пише; ~ математике обу­ чавам по математика; ~ к ого игрё на скрипке уча някого да свири на цигулка 2 (св. выучить) нто уча, изучавам, усвоявам; ~ урок уча си урока учиться, учусь, учишься, учатся н есв. 1 уча (се); следвам; ~ в школе уча в училище; ~ в 255
УЧР ФИЛ университете следвам в университета 2 (с«, научиться) чему и с инф. уча се; ~ читать уча се да чета учреждении е, - я с учреждение; государ­ ственное, научное, общественное ~ е държавно, научно, обществено учреждение фабрик || а, -и ж фабрика; кондитерская ~ а фабрика за сладкарски изделия; ~ а детских игрушек фабрика за детски играчки; работать на текстильной ~ е работя в текстилна фабрика фабрйчиЦ ый, -ая, -ое, -ые фабричен; ~ы й двор фабричен двор факт, - а м факт; проверять ~ ы проверявам факта; ~ ы подтверждают, что он был прав фак- тите потвърждават, че той беше прав факультет, - а м факултет; поступить на фило­ софский ~ университета постъпя във Философ­ ский факултет на университета; учиться на фи­ зическом ~ е следвам физика фамйлиЦ я, -и ж фамилно име, фамилия; на­ зывать студентов по ~ и обръщам се към сту- дентите по фамилия; как ваша ~ я ? как е фамил- Г ГI. ‘ ното ви име?; моя ~ я Иванов фамилията ми е Иванов февралЦ ь, -я м февруари; в начале ~ я в началото на февруари; приехать в ~ ё дойда през февруари февральск|| ий, -ая, -ое, -ие февруарски фёрм|| а, -ы ж ферма; молочная ~ а краве- ферма; работать на ~ е работя във ферма (та) фигурЦ а, -ы ж фигура; высокая, худая, жен­ ская, мужская ~ а висока, слаба, женска, мъж- ка фигура О геометрические ~ ы мат геомет- рични фигури физик]) а, -иж физика; законы ~изакони(те) на физиката; новые достижения ~ и нови (те) постижения на физиката; изучать ~ у изучавам физика физйческК ий, - ая, -ое, -ие физически, физи- чен; ~ и й закон физичен закон; ~ и е опыты опи- ти по физика; ~ и й труд физически труд; ~ а я сйла физическа сила; ~ и е упражнения физиче­ ски упражнения физкультур!! а, -ы ж физкултура; ~ а и спорт физкултура и спорт; заниматься ~ о й занима- вам се с физкултура филолог, - а м филолог философ, - а м философ философиН я, -и ж философия; материали­ стическая ~ я материалистическа философия; изучать ~ ю изучавам философия ,V .......... . - - '7ä‘«Vrr- V~ «IШШк«V *ш *- . Ферма 256
ФИЛ ФРУ ф философски ий, - ая, -ое, - не философски; ~ н й факультет Философски факултет фильм, -а м филм; художественный ~ игрален филм; ~ для детей филм за деца; ^ ы о живот­ ных фнлми за животните; мы посмотрели новый ~ гледахме нов(ия) фнлм фиолётов|| ый, -ая, -ое, -ые виолетов, морав; ~ ы й цвет виолетов цвят; ~ ы е чернила виоле- тово мастило флаг, -а м флаг, знаме; государственный, красный ~ държавно, червено знаме; поднять ~ иа мачту вдигна флага на мачтата; город украшен ~ а м и градът е украсен със знамена флот, - а м флот (а ); морской, гражданский, военный ~ морски, граждански, военен флот; ~ СССР флотът на СССР; служить во ~ е служа във флота (та) Q воздушный ~ възду- шен флот i Фонарь фонарЦ ь, -я м фенер; электрйческий ~ ь елек- трически фенер; свет ~ я светлината на фенера Фонтан фонтан, - а м фонтан; ~ в саду фонтанът в градината; ~ иа площади фонтанът на площа- да; сидеть у ~ а седя край фонтана форм || а, -ы ж 1 форма, външен вид, очерта­ ние; предмет квадратной ~ ы предмет с к вад­ ратна форма 2 форма, внд, начин; ~ а работы начин на работа 3 униформа; школьная, воен­ ная ~ а ученическа, военна униформа; ~ а лёт­ чика униформа на летец; ходить в ~ е ходя с униформа О краткие ~ ы прилагательных грам. кратки форми на прилагателните; неопределён­ ная ~ а глагола грам. неопределена форма на глагола, инфинитив форточкЦ а, -и, мн. форточ|кн, -ек, -кам ж малко прозорче; открыть, закрыть ~ у отворя, затворя прозорчето; спать при открытой ~ е спя с отворено прозорче фотоаппарат, - а м фотоапарат; ~ новой мар­ ки нова марка фотоапарат; снимать ~ о м сне- мам с фотоапарат фотографйрЦ овать, - ую, -уешь, -уют несв. (св. сфотографировать) кого-что фотографи- рам; ~ овать площадь, здание театра фотогра- фирам площада, зданието на театъра фотографйрЦ оваться, -уюсь, - уешься, -уются н есв. (св. сфотографироваться) фотографирам се; оиа любит ~ оваться тя обича да се фото- графира фотографии я, -и ж 1 фотография, фотогра- фнране; заниматься ~ е й занимавам се с фото­ графия 2 фотография, снимка; ~ я ребёнка снимка на дете(то); сделать ~ ю направя сним­ ка; на этой ~ и его друзья на тази снимка са не- говите приятели 3 фотография, фотостудио; пой­ ти в ~ ю отнда във фотостудно(то); работать в ~ к работя във фотостудио (то) фраз|| а, -ы ж фраза; длинная, короткая ~ а дълга, къса фраза; сказать несколько фраз ка- ж а няколко фрази фронт, -а , мн. -ы, -ов м фронт; северный, юж­ ный ~ северният, южният фронт; сражаться на ~ е сражавам се на фронта фруктов|| ый, -ая, -ое, -ые плодов, плоден; овощен; ~ ы й сад овощиа градина; ~ ы е дере­ вья овошки; ~ ы е консервы плодови консер- ви 257 17-612
Фонта ны Петродворца 258
ФРУ ХЛЕ Фрукты фрукт|| ы, -ов мн. плодове; свежие ~ ы пресни плодове; подать к столу ~ ы сервирам плодове фуражкЦ а, -и, мн. фураж |ки, -ек, -кам ж фуражка; воённаяу школьная ~ а военна, уче- ническа фуражка; надеть, снять ~ у сложа, с ва ­ ли фуражката футбол, -а м футбол; играть в ~ играя фут­ бол футбольнЦ ый, -ая, -ое, -ые футболен; ~ы й мяч футбол на топка; ~ а я команда футболен отбор халат, -а м халат; пеньоар; престилка; до­ машний ~ домашен халат, пеньоар; рабочий ~ работна престилка; врачи работают в ~ а х лекарите работят с престилки характер, -а м характер; твёрдый, тяжёлый ~ твърд, тежък характер; человек с ~ о м човек с характер; их отношения приняли дружеский ~ техните отношения придобиха приятелски х а ­ рактер; в ближайшее время ~ погоды не из­ менится в близките дни характерът на времето няма да се промени характернз|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. и с в. кого -что характеризирам; ~ овать эпоху характеризирам епохата характеристикjj а, -и ж характеристика; ~ а эпохи, явления характеристика на епохата, на явлението; производственная ~ а произвол- ствена характеристика; ~ а с места работы ха ­ рактеристика от местоработата; выдать ~ у дам характеристика; получить хорошую ~ у по- луча добра характеристика характеры [[ ый, -ая, -ое, - ые; характер |ен, - на, -но, -ны характерен; ~ ы й признак харак­ терен признак; ~ ы й запах характерна миризма; ~ а я черта, особенность характерна черта, осо- беност; ~ о е явление характерно явление; такие черты ~ ы для современного общества таки- ва черти са характерни за съвременното обще­ ство хвал|| йть, -ю, хвал |ишь, -ят несв. (св. по­ хвалить) кого-что хваля; ~й ть ученика за хо­ рошую успеваемость хвал я ученика за добрия му успех хватаЦ ть I, -ю, -ешь, -ют несв. (св. схватить) кого-что хващам, грабвам; ~ т ь за руку хващам за ръка хватаЦ ть ■I, -ет несв. (св. хватить) беал. чего стига (ми); у него не ~ л о времени для отдыха не му стигаше време за почивка хватить, хватит св. (несв. хватать и» безл. ч ег о стигне (ми); книг хватит всем книгите ще стигнат за всички хвойнЦ ый, -ая, -ое, -ые иглолистен; ~ о е де­ рево иглолистно дърво; ~ ы й лес иглолистна го- ра хвост, -а м опашка; ~ лисы, лошади опашка на лисица, на кон; собака машет ~ о м кучето размахва опашка химик, - а м химйк химйческ|| ий, -ая, -ое, -ие химически, хими- чен; ~ н й завод химически завод; ~ а я промыш­ ленность химическа промишленост; ~ и е опыты опити по химия хйми|| я, -н ж химия; развйтие ~ н развитието на химията; изучать ~ ю изучавам химия хирург, - а м хирург хйтрЦ ый, - ая, -ое, -ые; хнтёр, хитра, хйтр|о, -ы и хитры хитър; ~ ы й человек хитър човек хйщн|| ый, -ая, -ое, -ые хищен; ~ о е животное хищно животно хлеб, -а м 1 (мн. няма) хляб; чёрный, бёлый пека хляб; отрё- Хлеб зать кусок ~ а отрежа парче хляб 2 мн. хлеб |а, - ов жито, житни растения, зърнеьи храни; по­ сеять ~ засея жито; уборка ~ о в прибиране на зърнените храни хлёбн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 хлебен; ~ ы е крошки трохи хляб 2 зърнен, житен; ~ ы е поля житни поля 259 17*
хло хол Хлопок хлоп|| ок, -ка м {не бъркай с вата) памук: урожай, сбор ~ к а реколта, бране на памук ход, -а м 1 род. също ходу, предл. в ходе, на ходу ход, движение; быстрый, медленный ~ бърз, бавен ход; от дома до работы час ~ у от кыци до работата (ми) има един час път (пе- ша); на ~ у по време на движение, в движение; не выходите из трамвая на ~ у не слизайте от трамваи в движение 2 предл. в ходе ход, развой, развитие; ~ болёзин развитие (то) на болестта; ~ событий развоят на събитията; в ~ е н его по време на нещо; в ~ е переговоров по време на преговорите 3 предл. в ходе, в ходу, мн. ход|ы, - 6в проход, вход; подземный ~ подзе- мен ход ходить, хожу, ход|ншь, -ят несв. 1 вървя, хо­ дя; ~ быстро, медленно, по городу, на работу, в театр ходя бързо, бавно, из града, иа работа, на театър; поезда ходят по расписанию влакове- те се движат по разписание; дети ходили гулять децата ходеха на разходка 2 ходя, нося; ~ в пальто ходя с палто; ~ зимой без шапки ходя през зимата без шапка ходьб|| а, -ы ж ходене, вървене; устать от ~ ы уморя се от ходене хозяин, -а , мн. хозяева, хозяев м 1 собственик, притежател; ~ квартиры хазяин, наемодател; ~ машины собственик на колата 2 стопанин; хороший, плохой ~ добър, лош стопанин 3 до- макин; ~ встречал гостей домакинът посреща- ше гостите хозяйк|| а, -и, мн. хозя |йки, -ек, -йкам ж 1 соб- ственичка, притежател ка; ~ а квартиры хазяй- ка, наемодателка 2 стопанка, домакиня; ~ а пригласила гостей к столу домакинята покани гостите на масата хозяйственн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 стопански; ~ а я жизнь страны стопанският живот на стра- ната; ~ ы е задачи стопаиски задачи 2 домакин- ски; ~ ы е товары домашни потреби хозяйств!! о, - а с 1 стопанство, икономика; социалистическое ~ о социалистическо сто­ панство 2 стопанство; крупное, коллективное ~о едро, колективно стопанство 3 домакинство; домашнее ~ о домакинство; вести ~ о домакин- ствувам О сельское ~ о селско стопанст­ во хоккё|| й, -я м хокей; играть й: ~й на льдухокей на лед кеи; в ~й играя хо- Хоккей хоккейн|| ый, -ая, -ое, -ые хокеен; м анда хокеен отбор ая ко- Холм ы и возвы- холм, - а м хълм, рид, могила; шениости хълмове и възвишения холод, -а м 1 {мн. няма) {против, тепло I) студ; дрожать от ~ а треперя от студ; держать продукты на ~ е държа продуктите на студено 2 често мн. ~ а , -ов студ, студове; наступили ~ а настъпиха студове Холодильник холодильник, - а м хладилник; положить мясо в ~ сложа месото в хладилника хдлодно безл. като сказ, {против, тепло II) 1 студено е; сегодня на улице ~ днес навън е 260
хол ЦЕЛ U студено; в комнате стало ~ в стаята стана сту­ дено 2 кому-чему студено; мне ~ студено ми е; рукам было ~ на ръцете (ми) беше студе­ но холоднН ый, -ая, -ое, -ые; тсолоден, холодна, холоди |о, -ы и холодны 1 (против. горячий в 1 знач., тёплый в 1 знач.) студен; ~о е молоко студено мляко; ~ ы й ветер, климат, пол студен вятър, климат, под; ~ а я погода студено време; ~ а я зима студена зима 2 (против. тёплый във 2 знач.) лек, конто не топли; ~о е пальто твърде леко палто; ~ ы е перчатки ръкавици, конто не топлят 3 студен; ~ ы й ответ, взгляд, приём сту­ ден отговор, поглед, прием; ~ а я встреча сту ­ дена среща холост|| ой, -ые; холост, -ы (против. жена­ тый) неженен; ергенски, бекярски; ~ ой муж­ чина неженен мъж, ерген; ~ а я жизнь ер­ генски живот; он ещё холост той е още ер­ ген хор, - а м хор; большой, школьный ~ голям, училищен хор; народный ~ народен хор; ~ русской песни хор за руски песни; участвовать в ~е пеявхор(а) хорон|| йть, -ю, хорой |ншь, -ят несв. (св. по­ хоронить) кого-что погребвам хорошII нй, -ая, -ее, -ие; хорош, хорош |а, -6, - и; сравн. ст. лучше (против. плохой) добър, ху- бав; ~ и й человек, характер добър човек, харак­ тер; ~и й дом хубава къща; ~ а я книга хубава книга; ~ а я погода хубаво време; ~ е е здо­ ровье, настроение добро здраве, настроение О всего ~ е г о ! всмчко хубаво! хорошо, сравн. ст. лучше нареч. (против. плохо) добре, хубаво; ~ учиться, работать добре се уча, работя; чувствовать себя ~ добре съм хотеть, хочу, хоч|ешь, -ет, хот |нм, -йте, -ят несв. {св. захотеть) чего, с инф. и със съюз чтобы искам; я хочу есть искам да ям; ребёнок хочет воды детето иска вода; я хочу, чтобы ты остался (аз) искам да останеш хотеться, хочется несв. {св. захотеться) безл. кому чего и с инф. иска (ми) се; хочется пить жаден съм; мне хочется ч&ю пие ми се чай; очень хотелось спать много (ми) се спеше хотя (хоть) съюз макар (че), макар и да, въпреки че, при все че; ои придёт, ~ ему и не­ когда той ще дойде, макар и да няма време; ~ погода была плохая, мы пошли гулять въпре­ ки че времето беше лошо, ние отидохме на раз- ходка хранённЦ е, -я с пазене, съхранение О камера ~я гаров гардероб хранить, хран |ю, -ишь, -ят несв. что пазя, съхранявам; ~ продукты в холодильнике съхр а - нявам продуктите в хладилника О ~ в тайне пазя в тайна хромать, хрома |ю, -ешь, -ют несв. куцам; сильно ~ силно куцам; ~ на одну ногу куцам с единия крак хром || ой, -ая, -6е, -ые куц; ~ой человек куц човек хрупк|| ий, -ая, -ое, -ие; хрупок, хрупка, хруп- к |о, -и чуплив, трошлив; ~ и й лёд трошлив лед; ~ а я чашка чуплива чаша худе|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. {св. похудеть) слабея, отслабвам; он ~ е т той слабее художествеинЦ ый, -ая, -ое, -ые художествен; ~ а я литература художествена литература; ~ ы й фильм игрален филм художник, - а м художник; известный ~ извес­ тен художник; новая картина ~ а нова (та) кар­ тина на художника художница, -ы ж художничка худ||ой, -ая, -ое, -ые; худ, худа, худ|о, -ы и худы {против, толстый във 2 знач.) слаб, мър- шав; ~ 6й человек слаб човек; ~ ы е рукн, но­ ги тънки ръце, крака худш|| ий, -ая, -ее, -ие {против, лучший) най- лош; ~ и й ученик най-лошият ученик хуже неизм. 1 сравн. ст. на плохой по-лош 2 сравн. ст, на плохо по-лошо; больному ~ болният е по-зле Ццве|| стй, -тёт, -тут, мин. цвёл, цвел |а, -о, -й несв. цъфтя; яблоня ~ т ё т ябълката цъфти; ~ л н ландыши цъфтеше момина сълза цвет, -а , мн. -а, -ов м цвят; голубой ~ небесно- син цвят; пальто тёмного — а тъмно палто; яркие ~ а ярки Цветове цветн|| ой, - ая , -ое, -ые цветен; —ой фильм цветен филм; ~ ы е карандаши цветни моливи; ~ о й рисунок цветна рисунка цвет|| ок, -ка, мн. - ы, -ов м цвете; красивый ~ о к красиво цвете; букет ~ о в букет цветя; сажать —ы садя цветя целиком н ареч. изцяло, напълно; напечатать книгу ~ напечатай книгата изцяло; ~ и пол­ ностью согласен с вами напълно съм съгласен с вас 261
ЦЕЛ ЦИР целовать, целу |ю, -ешь, -ют несв. (е е . по­ целовать) кого-что целувам целоваться, целу |юсь, -ешься, -ютея несв. (св. поцеловаться) целувам се; ~ при встрече целувам се при среща цел|| ый, -ая, -ое, -ые; цел, цела, цел)о, -ы 1 (само пълн. ф .) цял; ~ ы й кусок хлеба цяло парче хляб; ~ ы й стакан молока цяла чаша мляко; он болел ~ ы й месяц той боледува цял месец 2 цял, здрав; все вёщн ~ ы всички неща са здравн; стакан упал, но остался цел чашата падна, но остана здрава цел|| ь, -и ж цел; стрелять в ~ ь стреляй в целта; попасть в ~ ь улуча целта; ~ ь жизни целта на живота; достигать ~ и постигам цел­ та (си ); стремиться к ~ и стремя се към целта О с~ью,в ~яхчегоисинф.сцел цен|| а, -ы, вин. цену, мн. цены, цен, ценам ж 1 цена; высокая, низкая ~ а висока, ниска цена; ~ а билета цената иа билета; снижать цены намалявам цените 2 цена, значение; он хорошо знал цену дружбы той добре познаваше цената на приятелството цен|| йть, - ю, цен |ишь, -ят несв. кого -что цени; ~ й т ь свою свободу, время, дружбу ценя свободата (си), времето (си), дружбата; его ценят как работника ценят го като работник ценности ь, -н ж ценност; ~ ъ книги ценността на книгата цённ|| ый, -ая, -ое, -ые; цен |ен, -на, -но, -ны 1 ценен, скъп; ~ ы й предмет, подарок ценен пред­ мет, подарък 2 ценен, важен, нужен; ~ а я кнйга ценна книга; ~ о е исследование, открытие цен­ но изеледване, откритие центр, - а jwцентър; ~ окружности център(ът) на окръжност(та); в ~ е города в центъра на града; ~ революционного движения център (ът) на революционното движение; районный ~ рай- онен център; промышленные, культурные ~ ы страны промишлени(те), културни(те) центро- ве иа страната центральи|| ый, -ая, -ое, -ые централен; ~ ы е улицы города централни(те) улици на града; ~ ы й банк цеитралиа(та) банка; ~ а я почта централна(та) поща; Центральный Комитет КПСС Централният комитет на КПСС цеп|| ь, -и, предл. о цёпн, на цепи, мн. -н, -ей ж верига; собака на кучето е вързано цёрк|| овь, -ви, мн. цёркв |и, -ёй, -ам ж църква, черква; старинная ~ о в ь старинна черква цех, -а, предл. в -е, мн. -и, -ов м цех; ~ заво­ да, фабрики цех на завод (а), на фабрика (та) цирк, - а м цирк; артист ~ а цирков артист; пойти в ~ отида на цирк Московский цирк 262
ЦИР ЧЕЙ цирков|| ой, -ая, -ое, -ые цирков; ~ ы е номера циркови номера цйфр|[ а, -ы ж цифра, ~ а пять цифрата 5; несколько цифр няколко цифрн чай, чая (чаю ) м чай; пачка чаю пакетче чай; горячий, крепкий ~ топъл, силен чай; заварить ~ попари чай; пить ~ с сахаром, без сахара пия чай със захар, без захар; выпить стакан чаю изпия чаша чай; разговаривать за чаем разговарям по време на чаи чайк|| а, -и, мн. - и, чаек, -ам ж чайка; мор- Чайка ская ~ а морска чайка; ~ н летают над водой чайките кръжат над водата Чайник чайник, - а м чайник; электрический ~ елек- трически чайник чайн|| ый, -ая, -ое, -ые чаен; ~ а я чашка чае- на чаша; ~ а я ложка чаена лъжичка час, -а (часу; но: два, три, четыре, полтора часа), предл. о (в) часе, в часу, мн. -ы, -6в м час; в сутках двадцать четыре ~ а денонощието има 24 часа; прошёл ~ измина 1 час; прошло два ~ а изминаха 2 часа; который ~ ? колко е часът?; сейчас четыре ~ а сега е 4 часа; ровно в три ~ а точно в 3 часа; двенадцать ~ о в ноль минут точно 12 часа; два ~ а дня 2 часа през деня; семь ~ о в вечера 7 часа вечерта; он встал в восьмом ~ у утра той стана в 7 и нещо сутринта; поздний ~ късен час; ~ ы занятий, отдыха часове за занятия, за почивка частиц!) а, -ы ж 1 частица, частичка; ~ ы пыли частици прах 2 грам . частица частично парен , частично; выполнить работу ~ свърша работата частично части|| ый, -а я, -ое, -ые I частей, отделен; ~ ы й случай частей случай 2 частей, личен; ~ а я собственность частна собственост; ~ а я переписка личиа кореспонденция часто, сравн . ст, чаще парен, (против, редко) често; ~ ходить в театр често ходя на театър част!! ый, -ая, -ое, -ые; част, часта, част (о, -ы; сравн. ст. чаще (против. редкий във 2 знач.) чест; ~ ы е встречи чести срещи част|| ь, -н, мн, -и, -ей ж 1 част, дял; большая ~ ь здания по-голямата част от зданието; ~ ь суток част от денонощието; в центральной ~ и города в централиата част на града; разделить яблоко на ~ и раздел я ябълката на части; ~ и те'ла части на тялото; важная ~ ь машины важ­ на част на машината; разобрать часы на ~ н разглобя часовиика на части; роман в двух ~ я х роман в две части; первая ~ ь учебника първа- та част на учебника 2 воен. част; воинская, авиационная ~ ь войскова, авиационна част; ~ и Советской Армии части (те) на Съветската армия О ~ и речи грам. части на речта час|| ы, -ов мн. часовник; золотые ~ ы златен часовник; завести ~ ы навия часовника; ~ ы идут точно часовникът върви точно; ваши ~ ы отстают на пять минут, а мой спешат часов­ никът ви изостава с 5 минути, а моят избърз- ва чашк|| а, -и, мн. чаш |ки, -ек, -кам ж чаша (обикн. за чай или кафе); ~ а с блюдцем чаша с чинийка; ~ а для кофе кафена чаша чаще неизм. 1 сравн. ст. на частый по-чест 2 сравн. ст. на часто по-често; мы будем встре­ чаться ~ ще се срещаме по-често чего вж. что чек, -а м 1 чек 2 касова бележка (в магазин) чей, чьего м; чья, чьей ж; чьё, чьего с; мн. чьн, чьих мест, чий, чия, чие, чии; на кого; чья это книга? чия е тази книга? чей-нибудь, чьего-нибудь м; чья-нибудь, чьей- нибудь ж ; чьё-нибудь, чьего-нибудь с; мн. чьи- нибудь, чьих-нибудь мест, (н е бъркай с чей-то) нечий; постучать в чью-нибудь дверь почукам на нечия врата 263
ЧЕЙ ЧЕТ чей-то, чьего-то м; чья-то, чьей-то ж ; чьё-то, чьего-то с; мн. чьй-то, чьих-то мест, (не бъркай с чей-нибудь) нечий; ~ портфель нечия чан та ; чья-то собака нечие куче; за дверью слышен ~ голос зад вратата се чува нечий глас человек, - а м (мн. ч. люди, людей, людям, людей, людьми, о людях; с часл. и дума, означа- ващ и количество: пять, шесть, семь, несколько человек; пяти, шести, семи ••• ам) човек; мо­ лодой, пожилой ~ млад, възрастен човек; честный ~ честен човек; несколько человек няколко души; много людей много хора; лучшие люди завода най-добрите хора в (от) завода; забота о ~ е , о людях грижа за човека, за хо- рата человёческ|| ни, -а я, -ое, -ие човешки; ~ и й голос човешки глас; ~ о е общество човешко общество человёчествр о, - а с човечество. прогрессивное ~ о прогресивното човечество чемIвж.чтоI чем II съ ю з отколкото: брат старше, ~ сестра братът е по-голям от сестра си; он пришёл позднее, ~ нужно той дойде по-късно, отколко­ то трябваше чемодан, - а м куфар; кожаный ~ кожен ку- фар; сложить вещи в ~ сложа нещата в ку- фара чемпион, - а м шампиои; ~ мира по бегу световен шампион по бягане чемпиоик|| а, -н, мн. чемпион | ки, -ок, -кам ж шампионка; ~ а мира по шахматам световна шампионка по шах чему вж. что I через предлог с вин. п. 1 през; мост ~ реку мост през реката; перейти ~ улицу пресека улицата; сумка висит ~ плечо чантата виси през рамото (ми); прыгать ~ забор скачам през оградата; смотреть ~ стекло гледам през стък- лото; попасть в комнату ~ окно вляза в стаята през прозореца; идти ~ лес вървя през гората 2 след, през; ~ час след един час; ~ неделю след една седмица; ~ несколько минут след няколко минути чернила, черййл с а м о мн. мастило; чёрные, красные, синие ~ черно, червено, синьо масти­ ло; писать ~ м и пиша с мастило чёрн|| ый, - ая,- о е , -ые (против. белый) череи; ~ а я краска черна боя; ~ ы й карандаш черен молив; ~ые волосы черна коса ф ~ый хлеб чер(ён) хляб черт|| а , - ы ж 1 черта, линия; проводить ~ у карандашом прокарвам черта с молив 2 (мн. няма) граница, предел; жить в ~ ё (за ~ о й ) города живея в града (извън града) 3 (само мн.) черта (на лицето); ~ ы лица черти­ те на лицето 4 черта, качество, свойство; ~ ы характера черти (те) на характера; хорошая, плохая ~ а хубава, лоша черта чертёж, чертежа м чертёж; ~ здания чертеж на зданието; сделать ~ направя чертеж чертить, черчу, чёрт |ишь, -ят несв. (св. на­ чертить) что чертая, скицнрам; ~ план мест­ ности черта я план на местността чёстно парен, честно; он поступил ~ той по- стъпи частно чёстЫ! ый, -ая, -ое, -ые; чёстеи, честна, чёст- н|о, -ы и честны честен; ~ ы й человек честен човек; ~ ы й поступок честна постъпка; ~ ы й взгляд честен поглед; ~ ы е намерения честни намерения О ~ о е слово честна дума; он дал ~ое слово, что приедет той даде честна дума, че ще дойде чест|| ь, -н ж чест; оскорбить чью ~ьоскърбя нечия чест; труд — дело ~ н трудът е въпрос на чест 0 в ~ ь кого-чего в чест на някого-нещо; обед в ~ ь высокого гостя об яд в чест на високия гост; праздник в ~ ь Д ня Победы празник по случай Деня на победата; улица названа в ~ ь героя улицата е наречена в чест на героя; с ~ ь ю выполнить задание с чест изпълня зада- чата четвёрг, -а м четвъртък; в ~ состоится собра­ ние в четвъртък ще има събрание; по ~ а м всеки четвъртък четвёрк|| а, -и, мн. четвёр[ки, -ок, -кам ж чет- ворка; получить ~ у получа четворка четверо, четверых, четверым числ. (с одуш . същ.м.р., със същ,имащисамомн. ч., и с личн. мест, въ в мн. ч .) четири, четир(и)ма; ~ муж­ чин четирима мъже; ~ детей 4 дена; ~ суток 4 денонощия; нас было ~ ние бяхме четири- ма четвёртЦ ый, - ая, -ое, - ые числ. четвърти; ~ ы й год пятилетки четвъртата година на пети- летката; сегодня ~ о е сентября днес е четвър­ ти септември; он приедет ~ о г о января той ще дойде на четвърти януари четвертЦ ь, -и, мн. -и, -ейж1четвърт; ~ь яблока четвърт ябълка; ~ ь часа четвърт час; без ~ н час един без четвърт; ~ ь шестого 5 и четвърт 2 (учебная) учебен срок четырП е, - ёх числ. четири; четирима; ~ е дня, книги четири дена, книги; ~ е человёка четирима души; приехать к ~ ё м часам пристиг- на към 4 часа четыреста, четырёхсот числ. четиристотин; ~ страниц 400 страници; кинотеатр на —■ мест кино с 400 места четырёхсот!! ый, -ая, -ое, -ые числ. четири стотен четырнадцати ый, -а я, -ое, -ые числ. четири- надесети; сегодня ~ о е декабря днес е четири- надесети декември; он приедет ~ о г о декаб­ ря той ще дойде на четиринадесети декем­ ври четырнадцати ь, -и числ. четиринадесет; ~ь человек 14 души 264
ЧУЖ Ч чинить, чиню, чин |ишь, -ят несв. (св. почи- нйть) что поправим; ~ крышу, замок, часы поправим покрива, бравата, часовника; ~ обувь поправим обувки числйтельнЦ ое, - ого с гр ам . числително числ|| 6, -а, мн. чйс | ла, -ел, -лам с I число; сложить два ~ а събера две числа 2 дата; пер­ вого на първи; какое сегодня ~ 6 ? коя дата сме днес?; сегодня уже тридцатое ~ 6 днес е вече тридесети 3 кого-чего брой, число; большое людей голям брой хора О единственное, множественное ~ о грам. единствено, множест- вено число; в том ~ ё в това число чистить, чищу, чист jишь, -ят несв. что 1 (св. вычистить и почистить) чистя, почиствам, из- чиствам; ^ пальто щёткой четкам палтото; ~ ботйнкн кремом лъскам обувките с боя; ~ зубы мия си зъбите 2 (св. очистить въ в 2 зн ая.) беля; ~ картофель беля картофи чйстк|| а, -и ж чистеие, почнстване; химичес­ кая ~ а (химчистка) химическо чистене: ~ а обуви почистване на обувки чйсто, сравн. ст. чище парен, и безл. като сказ, (против, грязно) чисто; ~ вымыть пол чисто измия пода; в комнате очень ~ в стаята е мно­ го чисто чнстот|! а, -ы ж чистота; соблюдать ~ у пазя чистота чйст|| ый, -ая, -ое, -ые; чист, чиста, чист| о, - ы и чисты, сравн.. ст. чище (против, гряз­ ный) чист; ~ а я посуда чисти съдове; ~ а я одежда чисти дрехи читателЦ ь, - я м читател; ~ ь библиотеки читател на библиотеката; встреча писателя с ~ я м и среща на писателя с читателите; газета отвечает на письма ~ е й вестникът отговаря на писмата на читателите читательниц|| а, -ы ж читателка чита|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. прочитать) что 1 чета; ~ т ь книгу, газету, письмо чета кни­ га, вестник, писмо; ~ т ь громко, вслух, про се­ бя чета високо, на глас, на ум; ~ т ь по складам сричам 2 чета, изнасям; ~ т ь лекции чета лек­ ции 3 рецитирам; он выразйтельно ~ е т стихи той изразително рецитира стихове чйще неизм. 1 сравн. ст. на чйстый по чиет 2 сравн. ст. на чйсто по-чисто член, - а м член; ~ коммунистической партии член на комунистическата партия; ~ профсою­ за член на профсъюза; ~ семьй член на семей- ството; эта страна ~ Совета Экономйческой Взаимопомощи (СЭВ) тази страна е член(ка) на съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) чрезвычайно п ар ен , йзключително, извънред- но; ~ рад извънредно се радвам чрезвычайн|| ый, - а я , -ое, - ые; чрезвычаен, чрезвычайн |а, - о, -ы I изключителен, извънре- ден, извънредно голям; ~ ы й успех изключите­ лен успех; ~ а я опасность извънредно голяма чин 18-612 i опасност 2 (само пълн. ф .) извънреден; ~ о е происшествие извънредно произшествие; ~ о е положение в стране извънредно положение в страната чтёни|| е, -я с четене что I, чего, чему, что, чем, о чём мест, какво; що; ~ это? какво е това?; ~ случилось? какво е станало?; чего ему надо? какво иска той?; чему вы радуетесь? на какие се радвате?; ~ он сказал? какво каза той?; о чём вы думае­ те? за какво миелите? О в чём дело? какво има?; ~ бы ни каквото и да что II съюз че; я знал, ~ вы придёте знаех, че ще дойдете; он понял, ~ ошибся той разбра, че е сбъркал; он пишет, ~ работа закончена той пише, че работата е приключена; мы ра­ ды, ~ вы вернулись радваме се, че се вър- нахте чтобы (чтоб) съюз 1 (за) да; мы встали рано, ~ не опоздать на поезд (ние) станахме рано за да не закъснеем за влака; я взял книгу, ~ прочитать её взех книгата за да я прочета 2 присъединява изречения след думите хотеть, желать, требовать, проейть, надо, нужно и ни­ кои други да; я хочу, ~ вы это знали искам вие да знаете това; надо, ~ все пришли трябва да дойдат всички что-нибудь, чего-нибудь мест, (не бъркай с что-то) нещо, каквото и да е; покажи мие ~ из своих книг покажи ми нещо от книгите си; расскажй мне о чём-иибудь разкажи ми нещо что-то, чего-то мест, (не бъркай с что-нибудь) нещо, неизвестно какво; ~ лежит на столе нещо лежи на масата; он чём-то недоволен той е недоволен от нещо; они долго говорйли о чём-то те дълго говореха за нещо чувств|| о, -а с чувство, усещане, усет; органы чувств органи на чувствата; испытывать ~ о радости изпитвам чувство на радост; ~ о соли­ дарности чувство за солидарност О приходить/ прийтй в ~ о идвам/дойда на себе си чувствовать, чувству)ю, -ешь, -ют несв. (св. почувствовать) что чувствувам, усещам, изпит­ вам; ~ боль усещам болка; ~ смущение изпит­ вам смущение; ~ глубокое уважение изпитвам дълбоко уважение О ~ себя как или каким, кем чувствувам се; он чувствовал себя обма­ нутым той се чувствуваше излъган; как вы себя чувствуете? (как ваше здоровье?) как сте?; я чувствую себя хорошо добре съм чудёсно парен, чудесно; я ~ отдохнул чу­ десно си починах чудёсн|| ый, -ая, -ое, -ые; чудес |ен, -на, -но, -ны чудесен; ~ ы й спектакль чудесен спектакъл; ~ о е настроение чудесно настроение; сегодня ~ а я погода днес времето е чудесно чуж|1 ой, -ая, -6е, -йе чужд; ~о й ребёнок чуждо дете; ~ й е вещи чужди неща 265 ■ j
ЧУЛ ШЕС Чулки чул|| кн, -6к, -кам мн. (ед. чул |ок, -ккм) (не бъркай с носки) чорапи (дълги); женские ~кй дамски чорапи; надеть, снять ~ к й обуя, събуя си чорапите; ходить в ~ к а х ходя с чора­ пи чуть нареч. 1 едва(м); за стеной ~ слышна музыка зад стената едвам се чува музика 2 малко, мъничко; иди ~ медленнее върви малко по-бавно 0 чуть (было) не за малко, наем алко не; я ~ было не упал за малко не паднах; он ~ ие опоздал иа поезд той едва не закъсня за влака; чуть свет в зори; чуть-чуть едва-едва; говори чуть-чуть тише говори малко по-ти- хо Ш шаг, -а (-у, но: два, три, четыре шага), мн. - й , -6в м 1 крачка, стъпка; сделать ~ направя една крачка; идти быстрым ~ ом вървя с бърза крачка; в нескольких (в двух, трёх) ~ а х от чего на ияколко (на две, три) крачки от н ещ о 2 крач­ ка, (по)стъпка, действие; серьёзный, ответствен­ ный ~ сериозна, отговорна крачка О на каж­ дом ~ у на всяка крачка щага[| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (само несв.) крача; вървя, ходя; марширувам; ~ т ь по дороге крача по пътя 2 {св. шагнуть) через что пре- крачвам, прескачам; ~ т ь через лужн преска- чам локвите шагн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. {несв. шагать въ в 2 знач.) прекрача, прескоча; ~ у т ь через порог прекрача прага шапк|| а, -и, мн. шап|ки, -ок, -кам ж {ср. шляпа) шапка (обикн. топла, мека); мужская, Шапка женская, меховая ~ а мъжка, дамска, кожена шапка; надеть, снять ~ у сложа, сваля шап­ ка шар, -а (но : два, три, четыре шара), мн. - ы, -ов м кълбо; топка; два ~ а две кълба; воздушный ~ балон ( ) земной ~ земното кълбо шарф, -а, мн. -ы, -ов м шал; шерстяной, шёл­ ковый, мужской ~ вълнен, копринен, мъжки шал; завязать шею ~ом увия врата си със шал; надеть ~ и перчатки сложа си шал (а) и ръка- вици (те) шахматы, шахмат мн. шах (мат); играть в ~ играя на шах; проиграть партию в ~ загубя партия шах; чемпион мира по шахматам свето- вен шампион по шах шахт|| а, -ы ж мина, рудник; работать в ~ е работя в мина шахтёр, -а м миньор; работать ~ о м работя като миньор шаш|| ки, -ек, -кам мн. руска дама (игра); играть в ^киив шахматы играя на дама и шах; выиграть партию в ~ к и спечеля партия на дама шёлк, -а, мн. шелк |а, -ов м коприна; искус­ ственный, натуральный ~ изкуствена, естестве- на коприна шёлков|| ый, -ая, -ое, -ые копринен; ~ ы й пла­ ток коприиена кърпа; ~ о е платье копринена рокля шёпот, -а м шёпот, шептене; услышать ~ чуя шепот; говорить ~ о м говоря шепнешком шептать, шепчу, шёпч|ешь, -ут несв. (св. прошептать) что шёпна, шептя; ~ на ухо шепна на ухото шерст|| ь, -и ж 1 Козина; густая, гладкая ~ ь гъста, гладка Козина; у кошки мягкая ~ ь кот- ката има мека Козина 2 вълнена прежда 3 вълнен плат; костюм из дорогой ~ и костюм от скъп вълнен плат шерстян|| 6й, -ая, -6е, -ые вълнен; ~ 6 е платье вълнена рокля; ~ ы е перчатки вълнени ръкави- ци шестидесяти ый, -ая, -ое, -ые числ. шест- десети; в ~ ы е годы през шестдесетте годи- ни шестисот!! ый, -ая, -ое, -ые числ. шестсто- тен шестнадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. шестнаде­ сети; сегодня ~ о е ноября днес е шестнадесети ноември; он вернётся ~ о г о июня той ще се вър- не на шестнадесети юни шестнадцати ь, -и числ. шестнадесет; ~ ь ки­ лометров 16 километра; девушка ~ и лет девой- ка на 16 години шест|| 6й, -ая, -ое, -ые числ. шести; ~ой день недели шестият ден на седмицата; сегодня ~ о е января днес е шести януари; он приедет ~ 6 г о декабря той ще си дойде на шести декем- ври шест|| ь, -й числ. шест; прошло ~ ь лет изми- наха 6 години; семья нз ~ й человек семейство от 6 души 266
ШЕС ШКО шестьдесят, шестйдесяти нисл. шестдесет; ~ километров 6 0 километра; около шестидесяти лет около 60 годи ни шестьсот, шестисот числ . шестстогнн; ~ руб­ лей 600 рубли; расстояние больше шестисбт километров разстояние по-голямо от 6 0 0 ки­ лометра шея, шеи ж шия, врат; длинная, тонкая ~ дълъг, тънък врат шире неизм. 1 сравн. ст. на широкий по-ши- рок; река здесь шире, чем в других местйх реката тук е по-широка, отколкото иа други места 2 сравн. ст. на широкб по-широко ширин!! а, -ы (мн. няма) ж ширина, широ- чина; ~ а комнаты ширината на стаята; ~ а улицы ширината на улицата; измерить ~ у реки измеря ширииата на реката; доска в метр ~ о й дъека широка един метър широк!! нй, -ая, -ое, -ие; широк, широк)а, - б, ~н; сравн. ст. шире 1 (против. узкий в 1 знач.) широк; ~ а я улица широка улица; ~ а я ткань широк плат; ~ о е окно широк прозорец 2 (обикн. кратк. ф .) кому (против. узкий във 2 знач.) широк, голям; пальто вам ~ 6 палтото ви е широко 3 широк, масов; ~ о е общественное движение широко обществено движение широкб, сравн. ст. шире нареч. 1 широко; ~ раскрыть двери широко разтворя вратн(те) 2 широко, масойо; ~ развернуть социалисти­ ческое соревнование разгърна масово социалн- стическо съревнование шить, шью, шьёшь, шьют, повел, шей несв. (св. сшить) что шия; ~ пальто, платье шня палто, рокля Шишка шйшк|[ а, -и, мн. шиш |ки, -ек, -кам ж шишар- ка; сосновая ~ а борова шншарка; собирать ~и в лесу събнрам шншарки в гората шкаф, -а, предл. о шкафе, в (на) шкафу, мн. - ы , -6в м шкаф, гардероб; книжный ~ библио­ тека; ~ для посуды бюфет, шкаф; повесить лальтб в ~ закача палтото в гардероба; белье лежит в ~ у бельото е в гардероба школ)! а, -ы ж (ср. училище) училище; учить­ ся в ~ е у ча в училище; окбнчить среднюю ~ у завърша средно училище; высшая ~ а вис- ши учебни заведения школьник, - а м учеиик; советские ~ и съвет- ските ученици школьницII а , -ы ж ученичка шк6льн|| ый, -а я, -ое, -ые училищен; учени­ чески, школски; ~ ы й двор училищен двор; ~ое здание учнлищно здание; занятия училищни занятия; ~ ы е каникулы ученически вакаиция Она ~ой скамье, со ~ой скамьи на ученнческата скамейка, от ученическата ска ­ мейка Школа 267 18*
шля щи шляп|| а, -ы ж (ср . шапка) шапка (с перифе­ рия); летняя ~ а лятна шапка; носить ~ у но­ ся шапка; надеть, снять ~ у сложа, сваля шан- ката шнурЦ ок, - ка м връвчица, връзка, шнур; крепкий ~ о к здрав шнур; ~ к н для ботинок връзки за обувки; завязать пакет ~к ом вържа пакета с връвчица шоколад, - а (мн. няма) м шоколад; коробка ~ а кутия шоколад; угощать ~ о м черпя със шоколад; плитка ~ а един шоколад шоколади|| ый, -ая, -ое, -ые шоколадов; ~ ы е конфеты шоколадови бонбони шоссе неизм. с шосе; ехать по ~ пътувам по шосето; повернуть на ~ завия на шосето шофёр, -а, мн. -ы, -ов м шофьор; опытный ~ опитен шофьор; ~ такси шофьор на такси; работать ~ о м работя като шофьор штор]| а, -ы ж перде, завеса за прозорец; тонкая, прозрачная, плотная ~ а тънка, проз- Штора рачна, плътна завеса; опустить ~ ы на окнах пусна пердетата на прозорците штраф, - а м глоба; брать ~ вземам глоба, глобявам; заплатить ~ за нарушение правил уличного движения платя глоба за наруш ава- не(то) правилата на уличното движение штук!! а, -и ж брой, екземпляр; парче; пять штук яиц 5 яйца; несколько штук карандашей няколко молнва; тетради стоят две копейки ~ а (за ~ у ) тетрадките струват 2 копейки едната Шуба шуб|| а, -ы ж шуба, кожено палто; женская ~ а дамско кожено палто; ~ а из дорогого меха палто от скъпа кожа; надеть, снять ~ у облека, съблека шубата; носить зимой ~ у нося през зимата шуба шум, -а (-у) м шум; ~ моря, ветра шумът на морето, на вятъра; раздался сильный ~ чу се силен шум шум|| ёть, -лю, -ишь, -ят несв. 1 шумя, вдигам шум; дети ~ я т децата шумят 2 шуми, шумоли; лес ~ й т гората шуми шумно безл. като сказ. (против. тихо) шумно; в зале было очень ~ в залата беше много шумно шумнЦ ый, - ая, -о е, - ые; шумен, шумна, шумн|о, -ы (против. тйхнй във 2 зная.) шу­ мен; ~ ы й разговор шумен разговор; ~ ы е споры шумни спорове; ~ ы й город шумен град; ~ ы е улицы шумни улици шутить, шучу, шут |ишь, -ят несв. (св. по­ шутить) 1 шегувам се; ^ с друзьями шегувам се с приятелите си 2 н ад кем-чем подигравам се, надсмивам се; над ним часто шутили често му се надсмнваха шутк|| а, -и, мн. шут|ки, -ок, -кам ж шега; остроумная ~ а остроумна шега; это была только ~ а това беше само шега; в ~ у (сказать, сделать что) на шега (кажа, направя нещо)\ ясказалэтов~указахтованашегаОнена ~ у неиашега;оннена ~у рассердилсятой ие на шега се разсърди ЩщедрЦ ый, -ая, -ое, -ые; щедр, щедра, щедр [о, - ы и щедры щедър; ~ ы й человек щедър чо- век щек || а, -й, вин. щёку, мн. щёки, щек, щекам ж буза, страна; румяные щёки червени бузи; поцеловать в щёку целуна по бузата; ударить по ~ ё плесна по бузата щётк|| а, -и, мн. щёт|ки, -ок, -кам ж {не бъркай с кисть II) четка; зубная ~ а четка за Шетка зъби; ~ а для одежды, для обувн четка за дрехи, за обувки; чистить ковёр ~ о й чистя килима с четка щи, щей, щам, щи, щамн, о щах само мн. чорба от зеле или друг зарзават; кислые ~ чорба от кисело зеле 268
это э экзамен, -а м изпит; трудный, легкий ~ тру­ ден, лек изпит; приёмный ~ приемен изпит; выпускные ~ ы матура; государственный ~ държавен изпит; ~ по физике изпит по физика; сдавать ~ ы вземам изпити; сдать, выдержать ~ взема, издържа изпита; провалиться на ~ е пропадна на изпит экономик|| а, -и ж икономика; ~ а страны икономиката на страната; развитие ~ и раз­ витие на икоиомиката эконом|| ить, -Лю, -ишь, -ят н есв. что иконо- мисвам, пестя, спестявам; ~ н т ь деньги иконо- мисвам пари(те); ~ить силы, энергию пестя си- ли(те), еиергия(та) экономически ий, - а я, - ое, -ие икономически: ~ о е положение страны икономическото поло­ жение на страната экономии я, - н ж икономия, пестеливост; соблюдать ~ ю икономисвам экран, - а м екран; широкий ~ широк екран; ~ телевйзора екранът на телевизора; сесть близко к ~ у седна близо до екрана экскурсии я, -и ж екскурзия; ~ я в музей по­ сещение на музей; пойти, поехать на ~ ю отида. замина на екскурзия; принять участие в ~ и по городу взема участие в разглеждането на града экспедйциЦ я, -и ж експедиция; ~ я на Север­ ный полюс експедиция до Северния полюс; организовать ~ ю организирам експедиция; участвовать в ~ и участвувам в експедицията эксперимент, - а м експеримент; научный ~ научен експеримент; результаты ~ а резултати- те от експеримеита; производить ~ ы правя експеримеити эксплуатации я, -и ж експлоатация эксплуатйрН овать, - ую, - уешь, - уют несв. кого-что експлоатирам; капиталисты ^ у ю т ра­ бочих капиталистите експлоатнрат работници- те экспорт, -а м ( пр от ив. импорт) експорт, износ; ~ товаров, машин, оборудования износ на стоки, машини, оборудване Электрификации я, - и ж електрифициране, електрификация; ~ я промышленности, сёл ь- экз Электровоз ского хозяйства, железных дорог електрифици­ ране на промишлеността, на селското стопанст- во, на железопътните линии электрически ий, -а я, -ое, -не електрически; ~ и й ток електрически ток; ~ н й свет електри- ческа светлина; ~ а я энергия електрическа енергия; ~ а я лампа електрическа лампа электрйчеств|| о, -а с електричество, ток; использование ~ а в промышленности използ- ване иа електричеството в промишлеността; зажечь ~ о запаля лампата; провести в дом ~ о прокарам в жилището електричество электрйчк|{ а, -и, мн. электрйч|ки, -ек, -кам ж електрически влак; сесть в ~ у взема влака; ехать за город на ~ е пътувам за предградието с електрически влак электростанции я, - н ж електроцентрала; мощная, атомная ~ я мощна, атом на електро­ централа; строить ~ и строя електроцентрали; работать на ~ и работя в електроцентрала (та) элемент, - а м елемент; химический ~ химичен елемент энергично парен. енергично; ~ взяться за дело еиергично се заловя за работа энергйчнЦ ый, -ая, -ое, -ые; энергйч|ен, -на, - но, -ны енергичен; ~ ый человек енергичен човек энёргн|| я, -и ж енергия; электрическая ~ я електрическа енергия; использовать ~ ю воды използвам енергията на водата; проявить ~ ю проявя енергия энтузиазм, -а м ентусиазъм; трудовой ~ тру­ дов ентусиазъм; работать с ~ о м работя с ен­ тусиазъм эпохЦ а, -и ж епоха; ~ а социализма, ком­ мунизма е похата иа социализма, на комуиизма эстрадЦ а, -ы ж естрада; артисты ~ ы артисти от естрадата; петь на ~ е пея на естрадата; вый­ ти на изляза на естрадата этаж, -а м етаж; первый ~ първи етаж; домвдва~а,впять ~ёйкъщана2,на5етажа; квартира на пёрвом ~ ё апартамент на първня етаж; подняться на третий ~ изкача се на третия етаж этонеизм.стова;что~? —~ школа какво е това?—това е училище; кто ~? —~ мой брат кой е този?— това е брат ми; что ~ та­ кое?— ~ учебник какво е това?— това е учеб­ ник; ~ книга брата това е книгата иа брат ми- ~ наш дом това е нашата къща этот, этого м; эта, этой ж ; это, этого с ; мн. эти, этих мест. 1 (против. тот) този, тоя; тази, тая; това; тези; я живу в этом доме аз живея в тази къща; на этой стороне улицы на тази страна на улицата; ~ мальчик хорошо учится това момче добре се учи; в это время раздался смех в това време се чу смях; на этой неделе я уезжаю тази седмица заминавам; он ничего ие знает об этом деле той нищо не знае за това; э 269
ту работу вы выполнили, справитесь и с этой онази работа свършихте, ще се справите и с тазн 2 като същ. это, этого с това; как это слу­ чилось? как се случи това?; этого забыть нельзя това не може да се забрави ЮБК юбк|| а, -и, мн. юбки, юбок, юбкам ж пола; шерстяная, длинная, короткая, узкая ~ а вълнена, дълга, къса, тясна пола; надеть ~ у облека пола (та); носйть кофту с ^ой нося пола и блуза юг, юга м юг; ехать на юг заминавам на юг; двигаться с юга на север движа се от юг на север южн|| ый, -ая, -ое, -ые южен; ^ы й ветер южен вятър; ~ о е побережье южного край* брежие; ~ ы е страны ю жнн(те) страни юмор, -а м хумор; иметь чувство ~ а имам чувство за хумор; с ~ о м рассказывать о своих приключениях с хумор разказвам за приключенията си юност|| ь, -и ж младост; счастливая ~ ь щаст- лива младост; в ~ и он писал стихи на младини той пншеше стнхове; помнить с ~ и помня от младннн юнош|| а, -и, мн. -и, -ей {не бъркай с моло­ дёжь) м младеж, юноша, момък, момче; вы- сдкий, красивый ~ а висок, хубав момък; де­ вушки и ~ и девойкн н младеж и юный, юная, юное, юные млад, младежки; ~ возраст младежка възраст; юные годы младн години; юная девушка млада девойка я, меня, мие, меня, мной, обо мне мест, аз; я инженер аз съм инженер; я учительница аз съм учителка; меня там не было нямаше ме там; мне тридцать лет аз съм на 30 години; меня обо всем предупредили предупредиха ме за всичко; со мной был мой брат с мен беше брат ми; обо мие ие беспокойтесь не се безпокойте за мен яблок||о, -а. мн. -и, яблок с {не бъркай с яблоня) ябълка (плод)\ сладкое, спелое сладка, узряла ябълка; крупные ~ и едри ябъл- ки; варенье из яблок сладко от ябълкн; пирог с ~ а м и баница с ябълки, щрудел яблон|| я, -и, мн. -и, яблонь ж (не бъркай с ЯГО яблоко) ябълка (дърво)\ старая ~ я старата ябълка; ветви ~ н клоните на ябълката яблочн|| ый, -ая, -ое, -ые ябълков; ~ы й сок ябълков сок; ~ о е варенье сладко от ябъл­ ки явиться, явлюсь, явишься, явятся св. 1 (несв. являться в } знач.) куда, к кому явя се, дойда; не ~ на работу не се явя на работа; вчера он явйлся домой поздно снощи той си дойде късно; вам нужно ~ к директору вне трябва да се явите при директора 2 (несв. являться във 2 знач.) кем-чем окажа се, стана, бъда; про­ студа явилась причиной болезни простуда стана причина за болестта явлёниИ е, -я с явление; странное ~ е странно явление; ~ я природы природни явления явля|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 (св. явиться в 1 знач.) куда, к кому явявам се, идвам; он часто ~ л с я домой поздно той место се при- бираше късно 2 (св. явиться във 2 знач.) кем- чем оказвам се, ставам , съм; причйной заболе­ вания ~ ю т с я тяжёлые климатйческие условия причина за заболяването са тежките клнма- тнчни условия 3 (само несв.) кем-чем съм; он ~ е т с я моим помощником той е мой помощ­ ник явн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 явен, открнт; говс- рйть с ~ ы м раздражением говоря с открито раздразнение 2 явен, очевиден; ~ а я ложь явна лъжа; ^ о е превосходство очевидно превъзход- ство; ~ ы е признаки болезни явин признацн на болестта ягод|| а, -ы ж (не бъркай с клубника) сочен 270
ЯДР ящи я зърнест плод от храстови растения; спелые, красные ~ ы узрели, червени ягодн, малинн н под.; варенье из ягод сладко от ягоди, малини, боровинки н под.; собирать в лесу ~ ы бера в гората ягоди, малини и под. ядр|| 6, ~а, мн. ядра, ядер, ядрам с I ядка, сърцевина; ~ 6 ореха орехова ядка 2 ядро; ~ 6 атома ядрото на атома 3 спорт, гюлле; толкание ~ а тласкане на гюлле язык I, -а м език язык И, - а м 1 език; русский ~ руски езнк; родной ~ роден, матерен езнк; изучать ~ й изу- чавам езнци; владеть несколькими иностран­ ными ~ а м и владея няколко чужди езнка 2 (мн. няма) език; ~ писателя езикът на писателя; изучать ~ Пушкина изследвам езика на Пуш­ кин О находить/найти общий ~ с кем нами- рам/намеря общ език с някого яичниц|| а, -ы ж пърженн яйца; ~а -глазунья яйца на очи яйц|| 6, - а , мн. яйца, яиц, яйцам с яйце; съесть ^ 6 из ям яйцето; яйца вкрутую, всмятку твърдн, рохки яйца яма, ямы ж яма, трап, дупка; глубокая ~ дълбока яма; рыть яму лопатой копая дупка с лопата; упасть в яму падна в ямата январскИ ий, - ая, -ое, -ие януарски; ~ и е мо­ розы януарскн студове январЦ ь, -я м януари; первое ~ я първн януари; в ~ ё бывают сильные морозы през януари се случват силнн студове ярк|| ий, - ая , -ое, -ие; ярок, ярка, ярк|о, -и; сравн. ст. ярче 1 ярък; ~ий огонь ярък огън; ~ое солнце ярко, силно слънце; ~ а я лампа снлна лампа; ~ и й цвет ярък цвят; ~ а я лента ярка лента; ~ о е платье ярка рокля 2 ярък, из- разнтелен; ~ и й пример ярък пример ярко, сравн. ст. ярче парен, ярко; ~ горит костёр ярко горн огънят ярче неизм. 1 сравн. ст. на яркий по-ярък 2 сравн. ст. на ярко по-ярко ясл|| и, -ей мн. ясли; отдать ребёнка в ~ и дам детето на ясли ясно парен. 1 ясно; отчетливо; он ~ услышал какой-то звук той ясно чу някакъв звук 2 ясно, логично, разбрано; ~ излагать свой мысли ясно нзлагам миелите си ясн|| ый, -ая, -ое, -ые; ясен, ясна, ясн|о, -м и ясны I (против. пасмурный) ясен, светъл, ведър; ~ы й день ведър ден; ~ а я погода ясно време; ~ о е утро ясно утро 2 ясен, логичен; ~ о е изложение ясно изложение; вопрос ясен въпросът е ясен; ваша мысль мне ясна вашата мисъл мн е ясна ящик, - а м 1 сандък; щайга; деревянный ~ дървен сандък; ~ с консервами щайга с кон- серви; перевозить фрукты в ~ а х превозвам плодове в щайгн 2 чекмедже; открыть, закрыть, выдвинуть, задвинуть ~ письменного стола отключа, заключа, извадя, затворя чекмеджето на бюрото О почтовый ~ пощенска кутия
СЪКРАЩЕНИЕ НА НЯКОИ ДУМИ ПРИ ПИСАНЕ в,—веквек,в. вв.— века векове, вв. г. — год година, г. г. — город град, гр. г — грамм грам, г га — гектар хектар, ха гг.— годы години, гг . гл.— глава глава, гл. д. — дом номер на къщата (е адреси) др.— другие други, др. им. — имени на името ( в назеанията) ит.д.— н такдалееитъй нататък, ит.н. и т. п.— и тому подобное и тем подобно, и под. к., коп.— копейка копейка кв. — квартира апартамент (в адреси), ап. кг — килограмм килограм, кг км — километр километър. км л — литр литър, л м — метр метър, м мин.— минута минута, мин. млн.— миллион мнлнон, млн. млрд. — миллиард милиард, млрд. мм — миллиметр милиметър, мм обл. — область облает, обл. пр.— прочие (прочее) прочие (прочее), пр. р. , руб.— рубль рубла с . , стр,— странйца страница, стр. сек.— с екунда секунда, сек. см — сантиметр сантиметър, см т. , тов. — товарищ другар, др. т.— том том, т. т — тонна тон (тегло), т т. е.— то есть тоест, т. е. тыс.— т ысяча хиляда, хил. ул. — ^лица улица (в адреси), ул. Ц— центнер центнер, ц ч.— час час, ч.
В- В . РОЗАНОВА КРАТЪК ГРАМАТИЧЕН ОЧЕРК
БЕЛЕЖКИ ЗА РУСКАТА ФОНЕТИКА Ударение. Рускнят език, както и българският, се характеризира със силово (или динамично) ударение, при което една от сричките на думата се произнася с по-голямо напрежение. Всичкн руски думи, с изключенне на предлозите, съюзите и частиците, имат ударение (само понякога то преминава върху предлога, например: за руку, из л е су). Удареннето може да пада на която и да е сричка — на първата, втората и т. н. (например: новый, красивый, золотой). Понякога то мени мястото си при склонението, спрежението н образува не то на нови форми: руки — рукам, пишу — пишешь, новый — новее. Ударението и случайте, в конто то променя мястото сн, се посочват в речника. Руска азбука и названия на буквите Аа (а) Зз (зэ) Пп (пэ) Чч (чэ) Бб (бэ) Ии (и) Рр (эр) Шш (ша) Вв (вэ) Йй (и краткое) Сс (эс) Щщ (ща) Гг (гэ) Кк (ка) Тт (тэ) ъ1 (твёрдый знак) Дд (дэ) Л л (эль) Уу (У) ы1 (ы) Ее (е) Мм (эм) Фф (эф) ь1 (мягкий знак) Её (ё) Нн (эн) Хх (ха) Ээ (з) Жж (жэ) Оо (°) Цц (ЦЭ) Юю (ю) Яя (я) ЗВУКОВЕ И БУКВИ Гласни. В рускня език има 6 основни гласни звука: [а], [э], [и], [о], [у], [ы]. Тезн звукове се пронзнасят ясно само под ударение, а в безударните срички зву чат по-слабо. Графично гласните се отбелязват с буквнте а, е, ё, и, у, ы, э, ю, я. Буквите е, ё, ю, я след съгласни означават съответно звуковете [э], [о], [yj, [а] и мекост на предшествуващия съгласен звук: пел — [п‘эл]12, мёд — [м‘о т], люди — [л‘уд‘и], дядя — [д‘ад‘а] (в тезн случаи мекият съгласен звук се произнася слято със следващия гласен). В началото на дума­ та, след гласни и след знаците ъ, ь буквнте е, ё, ю, я означават два звука: е — [йэ], ё — [йо] (само под ударение), ю — [йу], я - [йа]: ель — [йэл‘] , ёлка — [йолка], июнь — [ийун‘] , чья — [чйа]. Буква та э се употребява предимно в чуждн думи (поэт, экзамен, экран) и само в няколко руски (этот, поэтому). Съгласни. Съгласните в руския език се означават с буквите: б, в, г, д, ж, з, й, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, X,ц,ч,ш,щ. Важ на фонетична особеност на руския език е разлнчаваието на съгласните по твърдост и мекост. Понякога то служи за разграничаване на значенията на думите (ср. жал — жаль, брат — брать и т. н .) . Съгласните [б], [в], [г], [д], [з], [к], [л], [м], [н], [п], [р], [с], [т], [ф], [х] могат да бъ- дат твърдн и меки. Съгласните [ж], [ш], [ц] са винаги твърди, съгласните [ч], [щ]— винагн меки; към меките съгласни се отнася също така [й]. Графично мекостта на съгласните се означава със знак за смекчаване ь след съгласен в края на думата или сричката (кровь, огонь, больно, горький), а също така с помощта на буквите е, ё, и, ю, я след съгласен (дело, мёд, люди, ряд). Пред а, о, у , ы, э съгласните се произнасят твърдо. 1 В началото на думата нс се употребява. 2 Знак ‘ тук условно означава мекост на съгласния. 275
Въпреки че според правилата на руския правопис след ж, ш се пише е, ё, и, след ц — е, и, съглас- ните в тези съчетания (же, жё, жи и т. н.) се произнасят твърдо; след ч, ш се пише а, у (а не я, ю ), но съгласннте в тези съчетания (ча, чу и т. н.) се произнасят меко. Съгласните в рускня език се делят на звучни и беззвучнн. Част от съгласннте образуват двойки: звучнн: [б[, [в], [г], [д], [ж], [з] беззвучии: [п], [ф], [к], [т], [ш], [с] Останалите съгласни не образуват такива двойки: [л], [м], [н], [р] са звучни, а [х], [ц], [ч], [щ] са беззвучии. В руската азбука са представени два знака, конто не означават звукове: ъ — твёрдый знак н ь — мягкий знак. Знак ь в края на думата или сричката показва, че предшествуващият съгласен звук е мек (конь, конь-кй, даль-ннй). Пред е, ё, ю, я знацнте ъ, ь показват, че тези гласни не се сливат с предтествуващите ги съглас­ ни, а се произнасят като съчетание на й със съответния гласен звук (например: объём — [об + н о м ], лью — [л'+йу] и т. н .): в този случай знаците ъ, ь се иаричат разделнтелни. ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА ПРОИЗНОШЕНИЕТО 1. Гласннте се произнасят ясно под ударение, а в безударно положение звучат пи-слабо, стават по-краткн. Буквите о и а в предударна сричка се произнасят като [а], например: вода — [вада], сады — [сады]; в останалите безударни срички се пронзнася къс неясен звук, среден между [ы] и [а] (от- белязван тук условно с ъ), например: голова — [гълава], пароход — [пърахот], город — [гбрът]. Буквите е н я в предударна сричка се произнасят почти като [и]: весн а— [висна], пятно — [пятно], затова например думите леса и лиса звучат твърде сходно; в другнте безударни срички съ- що се произнася звук, близък до [и], но по-слаб: человек — [чилав'эк], пятилетка - [питил'эткъ]. 2. Звучннте съгласни в края на думата, а също в средата и в началото ка думата пред беззвучии се произнасят като съответните им беззвучнн, например: дуб — [дуп], рукав — [рукаф], луг — [лук], род — [рот], нож — [нош], ложка — [лбшка], глаз — [глас]; г се произнася като [х] в ду­ мата бог — [бох] и в съчетанията гк, гч: легкий — [лёхкий], легче — [лёхче]. Беззвучните съгласни пред звучните (с изключение на в) се произнасят като съответинте им звучни, например: сделать — [здёлать], отдать — [оддать], вокзал— [вогзал] (но: свет, ответ). 3. Съчетанието тс, тьс във възвратните глаголи се произнася като двоен твърд съгласен звук [ul, например: встречаться— [встречацца], находиться — [находйцца]. Съчетанията дс, тс (на мястото на съединението на корена и наставката) се произнасят като [ц], например: городской — [гороцкбй], д е т ск и й — [дёцкий1 4. Конечно се произнася [канёш нъ], нарочно — [иарошнъ], что — [што], чт обы — [штб- бы]. 5. Съчетанията стн, здн и стл се произнасят като [сн], [зн], [сл], например: грустный [грус- ный], лестница — [лёсница], поздно — [пбзно], праздник — [празник], счастливый — [счаслйвый]. Думата здравствуй (те) се произнася — [здраствуй (те) ], сердце — [сёрце], солнце — [сбнце]. 6. В окончанията -ого, -его вместо г се произнася [в]: кого — [ново], чего — [чевб], белого — [бёлово]; също и в думата сегодня — [севбдня]. РЕДУВАНЕ НА ЗВУКОВЕ Редуване на гласни: е /01, ё/0, о /0 (тъй нар. беглые гласные): день/дня, бёден/бедный, лёд/льда, умён/умный, лоб/ лба, нйзок/низкий; о /а : осмбтр/осматривать, говорйть/разговаривать; е /и /о /0: выберу/выбирать/выбор/выбрать, умерёть/умирать/мор/умру, нестй/носйть; о/ ы: вздохнуть/ вздыхать. Редуване на съгласни: б/бл: любйть/люблю, оскорбйть/оскорблёние; в/вл : ловйть/ловлю, дешёвый/дешёвле; г/ж : нога/нбжка, дорогбй/дорбже, бёгать/бежать; 1 0 нулев звук 276
г/ж/з: друг/дружба/друзья; д/ж /ж д: ходйть/хожу/хождёиие, молодой/моложе; з/ж : возйть/вожу, блйзкий/блйже; к /ч: рука/ручка, громкий/громче, восток/восточный; м/мл: кормйть/кормлю, знакомить/знакомлю; п/пл: терпёть/терплю, топйть/топлю; с/ш : носйть/ношу, высокий/выше; ск/щ: нскать/ищу, пускать/пущу; ст/щ : пустйть/пущу, простой/проще; т /ч : отвётить/отвечать, короткий/короче; т/щ : осветйть/освещать, превратйть/превращать; х /ш : пахать/пашу, тйхий/тйше, ухо/уши. БЕЛЕЖКИ ЗА РУСКАТА ГРАМАТИКА СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ Род. В руския език, както и в българскня, има три рода: мъжки, женски и среден. Всяко съшест- вително се отнася към един от тези родове: отец, мальчик, писатель, волк, дуб, дом са съшествителнн от мъжки род; мать, девочка, писательница, лиса, сосна, школа са съществнтелни от женски род; животное, дерево, крыло, поле, здание, чувство са съществнтелни от среден род. Съществителннте, конто се употребяват само в множествено число, нямат род (например: духи, каникулы, сутки). При повечето съшествителнн родът има граматичен характер и се определи по формален признак — по окончанията им в именнтелен падеж единствено число. От мъжки род са съществителннте с окончания: а) на твърд съгласен звук — дом, стол, мир, город, вид; б) на мек съгласен звук (в това число й)— гвоздь, огонь, январь, ручёй, герой; в) на ж, ш, ч, щ (без ь ) — нож, карандаш, ключ, плащ. Никои съществнтелни от мъжки род, означаващи лица от мъжки пол, а също собствени мъжки имена (по-често умалително-гальовни), имат окончание -а , -я: мужчина, юноша, дядя, Боря, Ваня, Саша, Никита. От женски род са съществителните с окончания: а) -а, -я, -ия — страна, земля, партия; б) на мек съгласен звук — ель, кровать, площадь; в) на ж, ш, ч, щ (с ь )— рожь, мышь, ночь, речь, помощь. От среден род с а съществителните с окончания: а) -о, ~ё, -е, -ие — окно, ружьё, море, полотёнце, умёние; б) на -мя — врёмя, имя, знамя, пламя. Най-лесно по окончанията се определят съществителните от среден род. Съществителните от мъжки и женски род имат частично съвпадащи окончания (на мек съгласен звук, на ж, ч, ш, щ). Могат да бъдат посочени само никои спомагателни начини за определяне на рода: съществителните от мъжкн и женски род на ж, ч, ш, щ, съвпадащи по произношение, се отличават по правопис: съществителните от женски род имат ь в края на думата, а съществителните от мъжки род нямат (рожьлс — нож м, ночь ж — мяч м); всички одушевени съществнтелни с наставка -тель са от мъжки род (писатель, читатель, заместитель); всички неодушевени съществнтелни с наставка -ость са от женски род (молодость, национальность, независимость). Морфологично родът на съществителните имена се проявява в падежннте окончания, синтак- тично — в начина, по конто прилагателните, местоименнята, причастията, а също така глаголите в минало време се съгласуват със съществителните, ср.: послёдний день, день прошёл (м) ; послед­ няя осень, осень прошла {ж)\ послёднее лёто, время прошло ( с ) . Число. Съществителните имат две числа: единствено и множествено (книга — книги, стол — столы, учитель — учителя). Само в единствено число се употребяват някои съществнтелни, означаващи вещества, мате- риали (молоко, сахар, соль, золото), отвлечени понятия (изучение, присутствие, мужество), названията на някои растения (картофель, морковь, лук, клубника), названията на посоките на света, месеците, а също собствените имена (юг, север, январь, Москва, Волга, Кавказ, Франция, Варшава). Само в множествено число се употребяват съществителните, означаващи предмети, конто се състоят от две основни части или означават двойка предмети (брюки, ворота, ножницы, очки), названията на някои вещества (духи, сливки, чернила). 277
ОСНОВНИ ЗНАЧЕНИЯ НА ПАДЕЖИТЕ В рускня език има шест падежа: Именительный (И .) кто? что? Родительный (Р.) кого? чего? Дательный (Д.) кому? чему? Винительный (В .) кого? что? Творительный (Т.) кем? чем? Предложный (П.) о ком? о чём? кой?какво? що? на кого? на какво? на кого? иа какво? кого? какво? що? от кого? с какво? от какво? за кого? за какво? Именителен Родителей Дателен Винителен Творителен Предложен Именителен падеж е изходната форма на съществнтелните (а еъщо така иа всички други склоняема части на речта). В тазн форма съществнтелните се дават в речннците. В иаречението с именителния падеж се означава подлогът (мальчик читает; окно закрыто) или сказуемното определение (мой товарищ — врач; это была школа). Родителей падеж се употребява след съществителни, прилагателни, чнслителни, глаголи, причастия и деепричастия. Когато родителиият падеж зависи от съществнтелно, той означава прннадлежност: комната сестры, книга товарища, стихотворение Пушкина; определителни отношения: запах цветов, свет луны, лист книги; действуващо лице (след отглаголни съществителни): выступление артиста (ср. артист выступает), приезд делегатов; обект на действнето (след отглаголни съществителни): решение задачи, чтение книги (ср. решать задачу, чнтйть кни гу); веществото, чиято мярка се определя: стакан воды, литр молока, килограмм сахару. Родителей падеж се употребява след количествени числителни: д в а ученика, пять тетрадей, сорок лет; след думи, означаващн неопределено количество: много машйн, мало сил, несколько метров, сколько человек н след прилагателни в сравннтелна степей: выше дерева, белее снега. Когато родителиият падеж зависи от глаголи, той означава пряк обект при глагол с отрицание: не с ка зал правды, не получил письма (ср. внн. п.: с ка за л правду, получил письмо) или предмет, към който действието е насочено частично: налйть воды, выпить молока (т. е. малко; ср. вин. п.: выпить молоко, т. е. всичкото); употребява се след глаголите бояться, добиваться, избегать, ли­ шаться и др.: бояться собаки, добиваться цели, избегать простуды, лишаться надежды и др., а също в безличии изречения след глаголите не было, не будет и след думата нет: не было (нет) бумаги, не будет времени. Родителей падеж се употребява за означаване на точна дата : он вернулся десятого мая, она родилась первого сентября тысяча девятьсот сорокового года (ср. предл. п.: в мае, в тысяча девять­ сот сороковом году). Дателен падеж се употребява след глаголи и съществителни и означава косвен обект на действнето: верить людям, помогать товарищу, писать брату (ср. писать письмо — пряк обект). При наречия и глаголи в безлично изречение дателннят падеж посочва логический субект на действнето: мне грустно, ему не спалось (т. е. он не мог спа т ь). винителен падеж (без предлог) се употребява за означаване на пряко допълненне (пряк обект) след преходнн глаголи: вижу дерево, пишу письмо, встречаю товарища (ср. род. п.: не внжу дерева, не получил письма). Творителен падеж се употребява след глаголи и някон съществителни н означава оръдне на действнето: ударить (удар) палкой, писать карандашом; начни на действието, сравнение, време, място: говорить грбмким голосом, петь соловьём (как соловей), приехать ранней весной, идти лесом; логически субект в страдателен или безличен оборот: дом строится рабочими (ср. рабочие строят дом), берёзу повалило ветром (ср. ветер повалил берёзу); сказуемно определение при гла ­ голите быть, стать, становиться, делаться, казаться, являться и др.: он был студентом, он стал инженером, мальчик становится взрослым; употребява се след глаголите владеть, руководить, управлять, заниматься и др.: владеть домом, руководить группой, управлять производством, за ниматься чтением. Родителей, дателон, винителен и творителен падеж могат да се употребяват с предлози; най- употребяваннте предлози с родителей падеж са без, для, до, из, из-за , от, с , у, с дателен падеж — к, по, с винителен падеж — в, за , на, под, про, через, с творителен падеж — за , над, под, перед, с. Предложен падеж се среща след глаголи н някои съществителни, употребява се само с пред­ лози и означава предмет на речта, мисълта — с предлога о (об, обо): говорить (разговор) о ли­ тературе, думать о делах, узнать об отъезде; място, време — с предлозите в, на, при: учиться (учёба) в институте, быть на севере, жить при школе, в прошлом году, на этой неделе. Предложен падеж се употребява за посочнане на дата, когато се съобщава само годината, но не се уточняват месецът и числото: Пушкин родился в тысяча семьсот девяносто девятом году. Ако се посочват месецът и годината, но не се уточнява числото, то за означаване на месеца се употребява предложен падеж, а названието иа годината се поставя в родителей падеж: в мае ты­ сяча девятьсот восьмидесятого года. 278
СКЛОНЕНИЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА Склонение на сыцествителннте от мъжкн род (на твърда и мека съгласна) Единствено число И. стол ученик коиь бо-й Р. стол-а ученик-а кон-я бо-я Д. стол-у ученик-у кон-ю бо-ю В. стол ученик-а кон-я бо-й Т. стол-ом ученик-ом КОН-ём бо-ем П (о) стол-ё (об) ученнк-ё (о) кон-ё (о) бо-е Множествено число И. стол-ы ученик-й кони бо-й Р. стол-ов ученик-ов кон-ёй бо-ёв Д. стол-ам ученик-ам КОН-ЯМ бо-ям В. стол-ы учеников кон-ёй бо-й Т. стол-ами ученик-ами кон-ями бо-ям и П. (о) стол-ах (об) ученик ах (о) кон-ях (о) бо-ях Склонение на съществителните от среден род (на -о, -е, -е , -не) Единствено число И. дёл-о пол-е ружь-ё здани-е Р. дел-а пол-я ружь-я здани-я Д. дел-у пол-ю ружь-ю зданн-ю В. дёл-о пол-е ружь-ё здани-е Т. дел-ом пол-ем ружь-ём здани-ем П. (о) дёл-е (о) пол-е (о) ружь-ё (о) здани-и Множествено число И. дел-а пол-я ружь-я здани-я Р. дел пол-ёй руж-ей здани-й Д. дел-ам пол-ям ружь-ям здани-ям В. дела пол-я ружь-я .здани-я Т. дел-а ми пол-ями ружь-ями зданн-ямн П. (о) дел-ах (о) пол-ях (о) ружь-ях (о) здани-ях Склонение на съществителните от женски род (на -а , -я , -и я) Единствено число И. стран а сестр а земл-я арми-я Р. стран-ы сестр-ы земл-й армии Д. стран-ё сестр-ё земл-ё армии В. стран-у сестру зёмл-ю арми-ю Т. стран-ой сестр-бй земл-ёй арми-ей П. (о) стран-ё (о) сестр-ё (о) земл-ё (об) арми и Множествено число И. стран-ы сёстр-ы зёмл-и армии Р. стран сестёр земёль арми-й Д. стран-ам сёстр-ам зёмл-ям арми-ям В. стран-ы сестёр зёмл-н арми-и Т. стран-ами сёстр-ами зёмл-ями арми-ями П. (о) стран-ах (о) сёстр ах (о) зёмл-ях (об) арми-ях
Склонение на съществителните от женски род (с основа на мека съгласна, -ж ь, -шь, -чь, -щь) Единстве но число Множествено число И. кость Р. кост-и Д. кост-и В. кость Т. кость-ю мочь ноч-и ноч-и ночь кост-и кост-ёй КОСТ-ям кост-и ноч-и ноч-ёй ноч-ам ноч-и П. (о) кост-и ночь-ю (о) ноч-и кост-ями (о) кост-ях ноч-ами (о) ноч-ах Особености в склонението на съществителните В единствено число винителният падеж на одушевените съществителнн от мъжки род съвпада с родителния, а на неодушевените съществителнн от мъжки род и на всички съществителнн от среден род— с нменителния (вижу учителя, но: вижу стол, окно). В множествено число винителният надеж на одушевените съществителнн от всички родове съвпада с родителния, а на неодушевените — с именитслния (вижу учителей, сестёр, но: вижу столы, окна). В родителей падеж единствено число наред с типичното окончание - а / - я някои съществителнн от мъжки род могат да имат окончание -у/-ю , обнкновено при означаване на мярка, количество (много снегу, стакан чаю) нли в съчетание с отделим предлози (дойти до дому, выйти йз лесу, закричать со страху). В тези случаи вместо окончанието -у/-ю винаги може да се употреби окон­ чание -а/-я . В предложен падеж с предлозите в и на, предимно при означаване на място, някои съществител- ни от мъжки род имат окончание -у/-ю (винаги под ударение: в лесу, в порту, в бою, в строю, на мосту); в тези случаи окончанието -е не се употребява, макар то да се запазва при употреба с предлога о (ср. на снегу, но: о снеге). Съществителните от среден род на -ие в предложен падеж единствено число имат окончание - и: в здании, на собрании; в родителей падеж множествено число — окончание -й: зданий, собра­ ний. Съществителните от женски род на -ия и -ь в дателен и предложен падеж единстве­ но число имат окончание -и: к армии, к кости; в армии, о кости; съществителните на -ия в родителей падеж множествено число имат окончание -й: армий, партий. В именктелен падеж множествено число съществителните от мъжки род наред с окончанието - ы/-и могат да имат (само под ударение) окончание -а /- я : берег - берега, доктор — доктора, паспорт — паспорта; някои съществителнн имат окончание -ья: брат — братья, друг — друзья, стул — стулья. Някои съществителнн от среден род в именителен падеж множествено число вместо обикнове- ното си окончание -а /- я могат да имат друго: дерево — деревья, крыло — крылья, плечо — плечи, ухо — уши, яблоко — яблоки. В единствено число на косвените падежи и в множествено число на всички падежи се наблюдава изпадане на гласни о, е при съществителните от мъжки род: а) с основа на -ок: замок — замка, замки; платок — платка, платки; б) с основа на -ец: комсомолец— комсомольца, комсомольцы; отец — отца, отцы; в) с някои други основи: угол — угла, углы; орёл — орла, орлы; камень — камня, камни; г) в някои едносрични думи: день — дня, дни; лоб — лба, лбы; сон — сна, сны. В основата на някои съществителнн от среден и женски род в родителей падеж множествено число се появяват гласннте е, о: ведро — вёдер, окно — окон, девочка — девочек, сказка — сказок. Съществителните от мъжки род с окончание -а /-я (мужчина, дядя) се скланят като съществи­ телните от женски род със същото окончание; путь м се скланя като съществителните от жен­ ски род на мек съгласев звук, но има друго окончание в творителен падеж единствено чис­ ло: путём. Основата на съществителните от женски род мать и дочь се измени при склонението им: мать — матери (род., дат., прсдл. п .) , матерью (твор. н .) , мн. ч. — матери, матерей и т. н., дочь — доче­ ринт.н. При скланяне на съществителнн от среден род на -мя (в руския език те са всичко десет: бремя, время, вымя, знам я, имя, пламя, племя, семя, стремя, темя) също се наблюда ва изменение на основата: ймя — имени (род., дат., предл. п .) , йменем (твор. п .) , мн. ч,- - имена, имён, именам и т. н. Съществителните, конто по произход са прилагателни (или местоимения и причастия), се скланят като прилагателни. 280
В руския език не се скланят някои чужди думи, в това число собствени имена (кино, пальто, радио, Баку, Осло), и повечсто буквени съкращения (КПСС, СССР). В какъв падеж и в какво число е употребено едно или друго та кова съществително, може да се определи само в изречението, в ъв връзка с другите думи, ср.: купить пальто (вин. п .) , в новом пальто (предл. п .) . НЯКОИ ПО-ПРОДУКТИВНИ НАСТАВКИ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА 1. Наставки за означаване на лица по рода на тяхпата дейност, занятия или действия. Мъжки род Женски род - тель: писатель, учитель, читатель (-тель)-ниц(а): писательница, учй- - чи к, -щик, -льщик: заказчик, приёмщик, тельница, читательница болельщик - ч иц(а), - щиц(а), - льщиц(а): заказ­ чица, приёмщица, подавальщица Съществителните ста кива наставки се образуват предимно от глаголи и означават «този, който се занимава с нещо, прави нещо»: мечтатель — този, който мечтае; переводчик — този, който пре- вежда. Съществителните от женски род се образуват от съответните съществителни от мъжки род. 2. Наставки за означаване на бащиното име. Мъжки род Женски род - ович, -евич: Иванович (от И ван), Петрб- - овн(а), - евн(а): Ивановна, Петровна, вич (от Пётр), Васильевич (от Василий) Васильевна Наставката се прибавя към името на бащата; съществителните с тези наставки се употребяват след малкото име: Пётр Иванович, Мария Ивановна. 3. Наставки за означаване на отвлечени понятия а) Наставки, с помощта на конто от глаголите се образуват съществителни, означаващи дей­ ствие, състояиие: -ни (е), -а ни(е), -ени(е) (введение, возмущение, сгибание, ухудшение); - к (а) (переделка, чистка). От някои глаголи могат да се образуват няколко отглаголни съществителни, в това число и без наставки (например, от перепйсывать/переписать: переписывание, перепйска, перепись). б) Наставки, с помощта на конто от качествените прилагателни се образуват съществителни от женски род, означаващи качество, свойство: -ость (гйбкость, жестокость, краткость); -о т(а), - изн(а) (глухота, доброта, желтизна, кривизна). 4. Наставки за субективна оценка. В руския език широко се използват умалително-гальовни наставки за означаване на предмети, по-малки по големина, отколкото обикновено, или за изразяване на положителна оценка, като ласкаво название (например, садик — малка градина, собачка — малке кученце или ласкаво назо- ваване на кучето, дори то да е голямо) -к -: головка (от голова), птичка (от птица), спинка (от спина); -ик: домик (от дом), мячик (от мяч); -ок, -ек: сынок (от сын), лесок (от лес), денёк (от день); -чин: диванчик (от диван), костюмчик (от костюм); -очк-, -ечк-: мамочка (от мама), местечко (от место); -уш к-, -юшк-, -ыш к ~: зймушка (от зима), полюшко (от поле), крылышко (от крыло), сол­ нышко (от солнце). Наставките -очк-, -ечк-, - еньк- често се използват при образуване на гальовни форми от соб­ ствени имена: Верочка (от Вера), Нйночка (от Нина), Анечка (от Аня — Анна), Машенька (от Маша — Марйя), Коленька (от Коля — Николай). ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ В руския език има качествени и относителни прилагателни. Качествените прилагателни означават свойства, качества на предметите. Тези свойства могат да се изменят, да се проявяват в по-голяма или по-малка степей: белый, сладкий, хороший, умный. Качествените прилагателни имат пълпа и кратка форма (пълна форма: краейвый, красивая, красивое, красивые; кратка форма: красив, краейва, краейво, краейвы); образуват степени за срав­ нение (краейвый — красивее, краейвейший); могат да имат наставки за субективна оценка (крас­ ный — красноватый, красненький). Относителните прилагателни означа ват признаци на предметите според тяхното отношение към другите предмети и явления: деревянный дом (построен от д ър во ), детская библиотека (предназна­ чена за дец а). Относителните прилагателни имат само пълна форма и не образуват степени за сравнение. 281 19-612
СКЛОНЕНИЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА В руския език се скланят само пълните форми на прилагателните. Родът, числото и падежът на прилагателиото зависят от съществителното, с което е употребено дадеиото прилагателно. Родови окончания на прилагателните м -ыи (-ой)/-ий: нов-ый, прост-ой, лётн-ий; ж -ая/-яя: нбв-ая, прост-ая, лётн~яя; с -ое/-ее: нов-ое, прост-бе, лётн-ее; мн. ч. - ые/-ие (за трите рода): нов-ые, прост-ые, лётн-ие. Различаваме склонение иа прилагателните с твърда основа на -ый(-ой), - ая, -ое и склонение на прилагателните с мека основа на -ий, -я я, -ее. Склонение на прилагателните с твърда основа Едииствено число Множествеио число м С Ж за тритерода И. нбв-ый нов-ое нов-ая нов-ые Р. нов-ого ибв-ой нов-ых д. нов-ому нов-ой нбв-ым В.~И . или Р. =И. нбв-ую = И.илиР. т. нбв-ым нов-ой нбв-ыми п. (о) нов-ом (о) нов-ой (о) нов-ых Склонение на прилагателните с мека основа Едииствено число Множествен число м С ж за тритерода И. лётн-ий лётн-ее лётн-яя лётн-ие Р. лётн-его лётн-ей лёт н-их д. лёти-ему лётн-ей лётн-им В.=И.илиР. =И. лётн-юю =И.илиР. Т. лётн-им лётн-ей лётн-ими П. (о) лётн-ем (о) лётн-ей (о) лёти-их Особености в склонението на прилагателните Прилагателните с основа на г, к, х (стрбг-ий, лёгк-ий, сух-бй) в множествеио число се скланят като прилагателни с мека основа (стрбг-ие, стрбг-их и т. н .) , в едииствено число — като прилага- телни с твърда основа, но в творителсн падеж мъжки и среден род имат окончанието на мекия вариант -им (стрбг-им учителем, тйх-им голосом). Прилагателните с основа иа ж (при безударно окончание) и щ имат окончания на мекия вари­ ант: свёж-ий, свёж -его.., ббщ-ий, общ-его...; само в нменителен и винителен падеж едииствено число формата за женски род има окончаннята на твърдия вариант: свёж-ая, свёж-ую; об-щая, общ-ую. Прилагателните с основа на ш (хорбш-ий, больш-ой) в множествеио число имат окончаннята на мекия вариант (хорош-ие, хорбш -их); в едииствено число при ударение върху основата — окон- чанията на мекия вариант (но в женски род: хорбш-ая, хорбш-ую); при ударение върху окончани­ ето — окончаннята на твърдия вариант (больш-бй, больш-ого..., но в творителеи падеж — боль­ шим). Ако прилагателиото се съгласува с неодушевено съществително, то винителният падеж съвпа- да с именителния в едииствено число на мъжкн и среден род н в множествеио число на трите рода: читаю нбв-ый роман, нбв-ое стихотворёние, нбв-ую кнйгу; н о в ы е романы, стихотворения, книги. 282
Ако прилагателното се съгласува с одушевено съществително, винителният падеж съвпада с родителния в единствено число на мъжки род и в множествено число на мъжки и женски род: вижу нов-ого ученика, нов ых учеников, учениц. Образуване на кратките прилагателни Кратките прилагателни се образуват от пълните качествени прилагателни по следната схема: Пълии Кратки прилагателни прилагателни Едииствено число Множествено число здорбв-ый молод-ой похбж-ий строг-ий М {без окончание) Ж (-а) здоров здорбв-а молод молод-а похож похбж-а строг строг-а С (о/-е) здорово молод-о похбж-е строг-о затрите рода (-ы/-и) здорбв-ы мблод-ы похож-и строг й При образуването на кратките прилагателни от мъжки род понякога се появяват гласните о, е (обикновено пред наставките -к -, - н -): крёпк-ий — крепок (крепка), трудн-ый — труден (трудна), умн-ый — умён (умна). В съвремеиния руски език кратките прилагателни не се склаият, те имат само род и число и в изречението се употребяват в ролята на сказуемно определение: эта книга интересна. Степени за сравнение на прилагателните Качествените прилагателни имат сравнителна и превъзходка степей. Сравнителната степей се образува, като към основата на прилагателното се прибави наставката - е е (по-рядко -е или -ше): красйв-ый — красйв-ее, дорог-бй — дорбж-е, тбнк-ий — тоньше, нбв-ый — нов-ёе, молод-ой — молбж-е, далёк-ий — дальше, сйн-ий — син-ёе, мягк-ий — мягч -е, дблг-ий — дольше. При образуваие на сравнителна степей с помощта на наставката -е ста ва редуване на крайния съгласен звук на основата (примери вж. по-горе), освен това могат да се изпускат наставките -ок, - к - (высбк-ий — выш -е, корбтк-ий — корбч-е). Прилагателните в сравнителна степей ие се изменят и в изречението се употребяват в ролята на сказуемно определение: эта книга интерёснее, этот роман интерёснее. Назваиието на предмета, с който сравняваме, стой в родителей падеж или се прибавя с помощта на съюза чем (ср. лев снльнёе волка — - л ев сильнёе, чем волк). Сравнителната степей може да се изразява описателно — чрез съчетаване на пълната форма на прилагателното с думите более или менее: более красивый, менее сильный. Превьзходна степей се образува, като се прибавят към основата на прилагателното наставките - ейш- или -айш- (при редуваие на съгласни): ибв-ый — нов-ёйш-ий, высбк-ий — высоч-айш-ий, сйльн-ый — сильи-ёйш-ий крёпк-ий — крепч айш-ий, стар-ый — стар-ёйш-ий, бл изкий — ближ-айш-ий. Прилагателните в превъзходна степей имат окончанията на пълните прилагателни, склаият се по същия качин и изпълняват същите функции в изречението. По-употребявана е описателната форма на превъзходна степей, която се изразява чрез съчета- иие иа пълното прилагателио с местоимението самый: самый красивый, самый новый, самый высо­ кий. НЯКОИ ПО-ПРОДУКТИВНИ НАСТАВКИ И ПРЕДСТАВКИ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ I. Прилагателни с отиосително значение («отнасящ се към...», «направеи от...», «свойствен на кого, на какво») се образуват от съществителни, най-често с наставките -н -: бумажный, водный, желёзный, степной; -о в-: берёзовый, столовый; -с к -: геройский, женский, октябрьский, учительский; - енн-: государственный, количественный, общественный; -телън-: избирательный, плавательный, 283 19*
строительный; -овск-: отцовский, мартовский; -еск-, - и ческ-, - ческ-: дружеский, географический, практический. 2. Прилагателни с качествено значение се образуват от глаголи с наставките -лив-, -чив-: выносливый, заботливый, крикливый, забывчивый, изменчивый, обидчивый. Прилагателните с тези наставки имат значения от типа: забывчивый — който лесно забравя; изменчивый — който лесно се променя. 3. Наставките -о ва т-/ -е ва т- придават иа качествените прилагателни значение за непълнота на признака: красноватый — червеникав. слабо червен; синеватый — синкав; слабоватый — не много силен, слабоват. Наставките -еньк-/ -оньк- придават на качествените прилагателни емоционално-оценъчен ха ­ рактер (гальовен, пренебрежителен и т . н . ) : низенький домик, новенькое платье, плохонький стол. 4. С помощта иа представката без-(бес-) , често едновременно с наставката -н -, от съществи- телните се образуват прилагателни със значение «нямаш нещо». «лишен от нешо»: беззубый (без зъби), безоблачный (без облаци), бесконечный (без край). 5. Представката -не в съчетание с множество прилагателни служи за означаване на нови при­ лагателни с противоположно значение: большой — небольшой, нужный — ненужный, приветли­ вый — неприветливый. 6. Представката по- се присъединява към формите за сравнителна степей за да усили или смекчи значението им: побольше (малко повече), пониже (малко по-ниско), посильнее (малко по- силно), похуже (малко по-лошо). МЕСТОИМЕНИЕ ОСНОВНИ ВИДОВЕ МЕСТОИМЕНИЯ Лични: я. мы {1л.), ты, вы (2л.), он (она, оно), они (3л.). Възвратно: себя. Притежателни: мой, наш, твой, ваш, свой. Въпросителни: кто, что, какой, каков, который, чей, сколько. Показателни: этот, тот. Определителни: сам, самый, весь, такой, таков, каждый, всякий, столько. Личните местоимения за I и 2 л. при склонение изменят основата си: Единствено число Множествено 4 И С Л 1 1л. 2л. 1л. 2л. И.я ты мы вы Р. меня тебя нас вас Д. мне тебе нам вам В. меня тебя нас вас Т. мной тобой нами вами 11 (обо) мне (о) тебе (о) нас (о) вас Местоименията я и ты нямат граматичен род; в минало време глаголът се съгласува с тях в женски или мъжки род в зависимост от реалния пол на лицето, ср.: я (ты) читал (м) — я (ты) чита­ ла (ж). Вы извън основното си значение (ти и никой друг, някои други) се употребява като форма за вежливо обръщение към даден човек: Нина Петровна, Вы читали эту книгу? (в писмата в такива случаи се пише главна буква — Вы, Вас и т. н .). Личното местоимение за 3 л. в единствено число има три рода: он (ж), оиа (ж) , оно (с), форма­ та за множествено число на трите рода е они. Единс1веио число Множествено число М С ж за трите рода И. он оно она они Р. его её их д. ему ей им в. его её их т. им ею (ей) йми п. (о) нём (о) ней (о) них 284
Пред меетоименията за 3 л. при употребата им с предлози се появява н-: у него, к ней, за ним, с ними. Възвратното местоимение себя (род. п.) пяма именителен падеж, нито род и число; дат. — себе, вин.— себя, твор.— собой, предл.— о себе. В изречението местоимението себя озпачава обект на действието, съвпадащ със субекта, и може да се отнася към всяко лице в единствено и множествено число: я (ты) купил себе книгу, мы (вы, они) вернулись к себе домой. Притежателиите местоимения озна ча ва т принадлежност: мой който ми принадлежи, твой — който ти принадлежи, наш — който ни принадлежи, ваш — който ви принадлежи. За означа ване на принадлежност на 3 л. се употребява формата за родителей падеж на личните местоимения за 3 л. его (её , их) книга; в притежателното си значение тези местоимения не се изменят и сл ед предло­ зи към тях не се прибавя н-: мы были у его товарища (притежателно мест.), ср.: мы были у него (лично мест.) . Притежателното местоимение свой е съотносително с възвратното местоимение себя; свой по- сочва принадлежността на предмета на действуващото лице и може да се отнася към трите лица в единствено и множествено число: я взял свою книгу (която ми принадлежи), а он — свою (която му принадлежи), мы сложили свой учебники (който ни принадлежат). Притежателиите местоимения подобно на прилагателните се съгласуват със съществителното по род, число и падеж. Меетоименията мой, твой, свой се скланят като прилагателни с мека основа: Единствено число М ножестве м С Ж за трите рода И. мо-й мо-ё мо-я мо-й р. мо-его мо-ёй мо-йх д. мо-ему мо-ёй мо-йм в. =и.илиР. =И. мо-ю — И. или Р. т. мо-йм мо-ёй мо-йми п. (о) мо-ём (о) мо-ёй (о) мо-йх Меетоименията наш, ваш се скланят по типа на прилагателните с осн< окончание: Единствено число Множестве М С Ж за трите рода И. наш наш-е наш-а наш-и Р. наш-его наш-ей наш-их Д- наш-ему наш-ей наш-им в. =И.илиР. =И. наш-у =И.илиР. т. наш-им наш-ей наш-ими п. (о) наш-ем (о) наш-ей (о) наш-их Въпросителни местоимения: кто се отнася за одушевени предмети (човек, животно), ч т о — за нсодушевени предмети, чей е въпрос за принадлежност, какбй за признак, качество и т. н. Меетоименията кто, что (склонението им вж. в речника) нямат форми за граматичен род. Гла- голът-сказуемо се съгласува с местоимението кто в мъжки род единствено число: Кто пришёл? (дори ако в отговора ще се говори за жена или за много хора). С местоимението что глаголът-сказуемо се съгласува в среден род единствено число: Что это было?, Что произошло? Склонение на местоимението «чей» Единствено число Множествено число М С Ж за тритерода И. чей чьё чья чьи Р. чьего чьей чьих д. чьему чьей чьим В. =И.илиР. =И. чью — И.илиР Т. чьим чьей чьими п. (о) чьём (о) чьей (о) чьих 285
Числителните от 1 до 19, както и 20, 30, 40.., 100, 200, 300 ... 1000, 1 000 000, 1 000 000 000 пред- ставляват една дума. Останалите числителни се образуват чрез съчетаване на тези числителни: 64— шестьдесят четыре, 793— семьсот девяносто три и т. н. Бройните числителни нямат род и число. Изключение прави числителното один, което има фор- ми за трите рода (один, одна, одно, мн. одни) и два, което има форма за мъжки и среден род (два дома, два окна) и за женски род (две книги). СКЛОНЕНИЕ НА БРОЙНИТЕ ЧИСЛИТЕЛНИ Числителното одйн (одна, одно, одни) се скланя като местоимението этот. Формата за множе­ ствен© число однй се употребява в значение на бройно числително само при съществителни, конто се употребяват изклЮчително в миожествено число или означават двойка предмети или предмети, които се състоят от две основни части: однй ножницы, одни час&, однй чулкй; в останалите случаи думата однй придобива значение на прилагателно или местоимение (вж. в речника). Числителиите два {м, с), две (ж), три, четыре И. два Две три четыре р. двух трёх четырёх д. двум трём четырём в. = И.илиР. =И. или Р. т. двумя тремя четырьмя п. (о) двух (о) трёх (о) четырёх Числителните от 5 до 20 и 30 се склаият като съществителни от женски род иа мек съгласен звук (например кость); при скланяне на числителните 50, 60- 70, 80 , 200, 300 , 400, 500, 600 , 700, 800, 900 се изменят двете части на думата. 5--20и30 50, 60, 70, 80 200, 300 , 400 500, 600 , 700 800, 900 И. пять пятьдесят двести пятьсот Р. пятй пятидесяти двухсот пятисот д. пятй пятидесяти двумстам пятистам в. пять пятьдесят двести пятьсот т. пятью пятьюдесятью двумястами пятьюстами п. (о) пятй (о) пятидесяти (о), двухстах (о) пятистах Числителните 40, 90 и 100 във всички падежи с изключение на именителен-винителен имат окончание -а : сорока, девяноста, ста. Числителиото тысяча се скланя като съществително от женски род (например д ач а ), числител- ните миллион, миллиард — като съществителни от мъжки род на твърд съгласен звук (например дом). Числителните полтора ( м, с ) и полторы { ж) в ъв всички падежи с изключение на именителеи и винителен имат форма полутора. При скланяне на съставните числителни се изменя всяка дума: И. восемьсот сорок девять, Р. восьмисот сорока девяти и т. н. Особености в употребата на бройните числителни Бройните числителни се.употребяват пред съществителните и означават точен брой. Ако по­ ставим числителното след съществителното, то ще означава приблизителност (ср. пять дней — дней пять). Числителното одни се съгласува със съществителното име по род, число и падеж: одйн стол, одного стола.., одна книга, одной книги... При числителните д в а , три, четыре в именителеи падеж съществителното стой в родителей па­ де ж е динствено число: д в а (три, четыре) дома, дв е (три, четыре) картины. При числителните от пять нагоре в именителен-винителен падеж съществителното се употребява в родителей падеж мно- жествено число: пять (шесть, десять) домов, картин, учеников. В останалите падежи всички числи­ телни се съгласуват със съществителните, например: к двум (к трём, к пятй) домам, в двух (в трёх, в пятй) домйх. При числителните один, два , три и четыре в съчетание с одушевени съществителни винителният падеж съвпада с родителния. При всички останали бройни числителни винителният падеж съвпада с именителния. 287
При думи тысяча, миллион, миллиард съществителното винаги се употребява в родителей па­ деж множествено число: тысяча жйтелей, больше тысячи жйтелей, к тысяче жителей. ЧИСЛИТЕЛНИ РЕДИИ Редните числителии означават реда на предметите при броене и се образуват, като към основите на бройните числителни се прибавят окончаиията на прилагателиите: четырнадцать — четырнадцатый пятнадцать — пятнадцатый шестнадцать — шестнадцатый семнадцать — семнадцатый восемнадцать — восемнадцатый двадцать — двадцатый тридцать — тридцатый сорок — сороковой пятьдесят — пятидесятый шестьдесят — шестидесятый семьдесят — семидесятый восем ьдесят — восьмидесятый девяносто — девяностый При образуване на редни числителии от бройни, состоящи се от няколко думи, се из меня само последната дума: 136— сто тридцать шестой, 1981— тысяча девятьсот восемьдесят первый. Редните числителни се съгласува т със съществителните по род, число и падеж и се скланят като прилагателни с твърда основа (числителното третий се скланя като местоимението чей). В руския език редните числителии се употребяват за озиачаване на точна дата: шестбго сен­ тября, третьего м^рта тысяча девятьсот сброк восьмого года; също за означаване на времето, кога- то се посочва непълеи час: в половине седьмого, двадцать минут восьмого. один — первый два — второй три — третий четыре — четвёртый пять — пятый шесть — шестой семь — седьмой восемь — восьмой девять — девятый десять — десятый одиннадцать — одиннадцатый двенадцать — двенадцатый тринадцать — тринадцатый сто — сотый двести — двухсотый триста — трёхсотый четыреста — четырёхсотый пятьсот — пятисотый шестьсот — шестисотый семьсот — семисотый восемьсот — восьмисотый девятьсот — девятисотый тысяча — тысячный миллион — миллионный миллиард — миллиардный НАРЕЧИЕ Наречието е неизменяема ч аст на речта, която пока зва начина на действието: быстро, хорошо, по-русски, времето на действието: всегда, долго, утром, мястото на действието: близко, йздали, справа, количеството и степента на действието: мало, много, очень, слишком. Предикативните иаречия озиачават състояиие и се употребяват като сказуемо в безлично из­ речение: На улице было холодно; при тях може да има допълнение в дателен падеж, което означава лицето, изпитващо даденото състояние: Мне грустно; Ему смешно. Предикативните наречия могат да се употребяват със спомагателните глаголи быть, стать, ста­ новиться: было темно, ему стало жарко. Основни начини за образуване на наречия 1. С помошта на наставката -о /-е от основите на качествените прилагателнн: красиво, часто, искренне. По форма такива наречия съвпадат с краткнте прилагателни в среден род и могат да имат сравнителна степей: красивее, чаще. 2. С помощта на предета вката по- в съчетание с дателен падеж на прилагателиите и местоиме- нията: по-новому, по-прежнему, по-вашему или с прилагателиите на -ски, -ки: по-коммунистиче­ ски, по-русски (от никои прилагателни наречията се образуват без представката по-: дружески, критически, практически, экономически). 3. От съществителните в творителен падеж: зимой, утром, шагом или в други падежи с пред- лози: вдаль, вдали, йздали, сбоку, вверх, сверху. ГЛАГОЛ Неопределената форма (инфинитив) се разглежда като изходна форма на глагола. В тази фор­ ма глаголите се дават в речниците. Морфологичеи признак на неопределената форма на повечето глаголи е наставката -ть . обикно- вено след гласен звук: говорйть, писать, уметь (изключение правят няколко глагола с -тьел ед съгла- сен: грызть, класть, красть, лезть, сесть). Някои глаголи в неопределена форма имат наставка -ти 288
(обикновено под ударение), която се присъединява след съгласните и й: везти, вести, идти, найтгй, выйти. Няколко глагола в неопределена форма завършват на -чь: беречь, жечь, лечь, мочь, печь, течь (и техните производпи). ВИЛ НА ГЛАГОЛА Руските глаголи имат два вида — свършен и несвършен. Глаголите от несвършен вид означават действие продължително, постоянно или повтарящо се, например: Он долго молчал; Река течёт на север; Оп ходит на работу пешком. С глаголите от несвър­ шен вид свободно се съчетават такива наречия като всегда, долго, обычно, постоянно, часто, конто пока зва т неограничсност във времето и повторяемост. Глаголите от свършен вид означават действие завършено, доведено до резултат или до някакъв предел, например: Я прочитал эту книгу; Ученики решили задачу; Сестра уехала в деревню. Гл аго ­ лите от свършен вид могат да означават също действие, което се извършва еднократно (крикнуть, прыгнуть, толкнуть), действие, което е започнало (заговорить, закричать, запеть) или което про- дължава известно време (поговорить, поработать, посидеть). Два глагола с едиакво лексично значение, но от различен вид, образуват видова двойка: да­ ва ть — дать, делать — сделать, готовить — приготовить, начинать — начать, решать — решйть, уходить — уйти. Наред с глаголите, образуващи видови двойки, се срещат та ка наречените едновидови глаголи, които имат или само несвършен вид (быть, присутствовать, у частвова ть), или само свършен вид (понадобиться). Различията между несвършен и свършен вид се проявяват и граматически, което се вижда от следната схема: Вид Сегашно време Минало време Бъдеще време Сегаш н о причастие Несвършен има има сложно образува Свършен няма има просто не образува Така глаголите от несвършен вид имат три времена: сегашно, минало и сложно бъдеще, гл аго­ лите от свършен вид имат две времена: минало и просто бъдеще. ОБРАЗУВАНЕ НА ГЛАГОЛНИТЕ ВИДОВЕ При образуване на видовете са възможни два начина: 1) изходен е глаголът от несвършен вид, от който се образува глагол от свършен вид; 2) изходен е глаголът от свършеи вид, от който се обра­ зува глагол от несвършен вид. Има случаи, когато несвършеният и свърпгеният вид се изразяват от думи с различен корен: брать — взять, говорить — сказать, класть — - положить, ложиться — лечь, садиться — сесть, ловить — поймать. Начини з а образуване на свършен вид от несвършен 1. С помощта на представки: делать — сделать, мерить — измерить, пи сат ь— написать, строить— построить, чи т ат ь— прочитать. Най-употребителните представки са по-, с- (со -) . Видо- вите двойки (глагол без представка от несвършен вид — глагол с представка от свършен вид) се образуват само ако представката не измеия лексичното значение на глагола, например: строить — построить. В глагол ите строить — перестрбить, строить — достроить, строить — пристроить изход- ният глагол също с от несвършен вид, а глаголът с представка е от свършен. По тези глаголи не обра­ зуват видови двойки, тъй като представката измени лексичното значение на глагола: перестроить — построй по друг начин, достроить — дов еда строителството докрай, пристроить построй допълни- гелно към това, което е вече построено. 2. С помощта на наставката -ну-, която показва завършеност или едиократпост на действието: двигать — двинуть, исчезать — исчезнуть, кричать — крикнуть, прыгать — прыгнуть. Някои глаголи със наставка -ну- се отнасят към несвършен вид и свършен вид от тях се обра­ зува с помощта на представки: гйбнуть — погибнуть, м ерзну ть— замерзнуть. 3. С помощта на наставката -и-, на която в несвършен вид съответствува наставката -а -/ -я -: бросать — бросить, выполнять — выполнить, решать решйть. В този случай е възможно редува­ не на крайпия съглассн звук в основата: возвращать возвратить, встречать — встретить, объяв­ лять — объявить. 4. С помощта на ударснието: н асы па ть— насыпать, отрезать — отрезать. 289
Начини з а образуване на несвършен вид от свършен 1. С помощта на наставките -ыва/ -ива и -ва- (с възможно редуваие на гласни и съгласни): записать — записывать, перестроить — перестраивать, вылить — выливать, отдать — отдавать, наладить — налаживать. 2. Чрез редуване на звукове в корена (често с наставка): выбрать — выбирать, послать — посылать, смять — сминать, съесть — съедать. Никои глаголи съчетават в една форма значенията за свършен и несвършен вид: атаковать, велеть, жениться, обещать, организовать. В съвременния разговорен език се забелязва стремеж да се подчертават в такива случаи видовите различия по формалин начини: появяват се формите образовывать, организовывать, в конто наставката -ы ва- показва несвършен вид, или пообещать, където представката по- показва свършен вид. Особено място във видовата система заемат глаголите за движение, означаващи преместване в простраиството. Те имат две форми на несвършен вид и образуват две съотносителни групи: бежать — бегать, везти — возить, вести— водить, ехать — ездить, идти — ходить, лететь — летать, нести — иосйть, плыть — плавать. Глаголите бежать, везтй, вести и т. и. означават движение, което се извършва в една посока, в определено време, в определен момент и непрекъснато. Глаголите бегать, возить, водить и т. н. означават движение, което се извършва в различии посоки, не ведиъж, с прекъсване. Ср.: Он идёт в театр' (в дадения момент, в определена посока) — Он ходит в театр (не ведиъж, в различно време), Он ходит по городу (в различии посоки). Чрез прибавяие иа наставки, означаващи посока на движението, от първата трупа глаголи мо- гат да бъдат образувани глаголи от свършен вид, но винаги с допълнително лексично значение, внасяно от наставката: бежать — прибежать, везтй— увезти, вести — перевести, ехать — про­ ехать и т. н. ЗНАЧЕНИЯ НА ГЛАГОЛНИТЕ ПРЕДСТАВКИ В- (во-, в ъ -) . Съответствува на предлога в (с вин. п.) и означава посока на движеиието или на действието към вътрешността на нещо: вбежать в комнату, внести вещи в вагон (против, вы- в 1 знач.) . Вы- . 1. Озиачава движение отвътре навън (глаголите с тази наставка обикновено се употребя- ват в съчетание със съществително в родителей падеж с предлога из): выбежать из комнаты, вы ­ нести вещи из вагона (против, в - ) . 2. Служи за образуване на глаголи от свършен вид: гладить — выгладить, красить — выкрасить, м ы ть — вымыть, учить — выучить. До- . Съответствува на предлога до и означава движение до някакъв предмет (добежать до дверей, донести чемодан до вокзала) или довеждане на действието до края, до някакъв момент (до­ писать письмо, дочитать книгу до середины). За- . Г Съответствува на предлога за и означава движение към отвъдната страна на предмета (забежать за угол, заползти за дерево); попътно движение или действие (заехать за товарищем, занести письмо знакомым); действие или движение, насочено някъде далече, зад пределите на нещо (забросить мяч дальше все х). 2. Означава начало на действието: задрожать, закричать, запры­ гать (ср. по- в 1 знач.) . Глаголите с наставката за-, означаваща начало на действието, нямат не­ свършен вид. Из- (изо-, изъ-, ис-) . Образува глаголи със значение на пределна пълнота, изчерпаност на дей­ ствието: избить (пребия), исписать (целия молив). В някои случаи глаголите с из- придобиват само граматично значение на свършения вид: печь — испечь, пугать — испугать, тратить — истратить. На- . 1. Съответствува на предлога на (с вин. п.) и означава насоченост на движението или действието към предмета: наехать на камень, набросить платок на плечи, надвинуть шляпу на лоб. 2. Означава насоченост на действието към много предмети: набрать грибов, нажарить котлет, на­ носить воды (съществителното — пряко допълнение— в този случай се употребява обикновено в родителей падеж множествено число). 3 . С помощта на представката на- и частицата ~ся се образу­ ват глаголи, означаващи пълна удовлетвореност от действието: наговориться (поговоря достатъч- н о), наесться, напйться, наработаться. От- (ото- , отъ-) . Съответствува на предлога от и означава движение или действие, показващо отдалечаване от предмета: отбежать от дерева, отодвинуть стул от окна, отъехать от города (в пове- чето случаи противоположната представка е под-; ср. у -) . 290
Пере-. I. Означава насоченост на движението или действието през нещо: перебежать дорогу (через дорогу), перевести ребёнка через улицу, перешагнуть порог. 2. Означава повторение на дей­ ствието (извършването му повторно или по друг иачин): переделать работу, переписать статыЬ, переспросить (попитам още веднъж ). перечитать книгу. 3 . Означава разпростраиение на действието вър ху всички или много предмети: перемыть всю посуду, перепортить все игрушки, перечитать много книг. По- . 1. Означава начало на движението: побежать, повезти, повести, понести, поползти (ср. за- във 2 знач.) . 2. Означава непродължителност на действието: побегать (тичам известно време), поговорить, поработать, почитать (ср. про- в 3 зна ч.) . Глаголите с представката по- в 1 н 2 знач. ня- мат несвършен вид. 3. Служи за образуваие иа глаголи от свършеи вид: гасить — погасить, з ав тра­ кать — позавтракать. Под- (подо-, п одъ-) . Означава движение или действие, насочено към предмета или под пред­ мета: подбежать к окну, подойти к товарищу, подложить подушку под голову (в повечето случаи противоположната представка е от-; ср. при-) . При- . Означава довеждане на движението до крайната цел: приехать на Север, прийти в библи­ отеку, принести (книгу) домой (против, у-) . Представката при- е близка по значение на представ­ ката под-, но под- посочва видимото приближаване към някого-нещо, а при- подчертава окончател- ния резултат на приближаването, ср.: подъехать к театру — приехать в театр. Про- . 1. Означава движение покрай някого-нещо: пробежать мймо окон, проехать мймо дома, пролететь над морем. 2 . Озна чава действие, насочеио през предмета; действие, в резултат на което се образува отвор в нещо: проколоть палец иголкой, прорубить окно в стене, проделать отверстие. 3. Означава запълваие на определен интервал от време (изцяло) с някаква дейност: пробегать (це- лия ден), продежурить (две деноношия непрекъснато) (ср. по- във 2 знач.) . Глаголите с представ­ ката про- в това значение нямат несвършен вмд. 4 . Служи за образуване на глаголи от свършеи вид: читать — прочитать, шептать — прошептать. Раз- (разо-, разъ-, рас-) . I. Означава деление, разпределяне на части: разбить, разорвать, раз­ дать (моливи на всички), разложить (княгите по рафтовете). 2 . С помощта на представката раз- и частииата -ся се образуват глаголи, означаващи движение в различии посоки: разбежаться, разой­ тись, разъехаться (против, с- във 2 знач.) . С- (со-, съ-) . 1. Съответствува на предлога с (с род. п.) и означава движение отгоре надолу: сбежать (по стълбата), сбросить (снега от покрива), скатиться (по склона). 2. С помощта на пред­ ставката с- и частицата -ся се образуват глаголи, означаващи движение от различии посоки към една точка: сбежаться, слететься, съехаться (против, раз- във 2 знач.) . 3 . Служи за образуване на глаголи от свършен вид: варить — сварить, делать— сделать, мять — смять. У- . Означава отдалечаване от някого-нещо, отнякъде: убежать из дому, уйти от товарища (про­ тив. при-) . Представката у- е близка по значение на представката от-, но от- посочва видимото уве­ личение на разстоянието между движещия се предмет и изходната точка, а у- озна ча ва движение, чийто резултат е пълното оттегляне отнякъде; ср.: отъехать от города (далеч, надалеч, на няколко километра)— уехать из города (съвсем). ПРЕХОДНИ И НЕПРЕХОДНИ ГЛАГОЛИ Преходните глаголи означават действие, насочено към някакъв обект и имат пряно допълнение, нзразено със съществително във винителен (понякога в родителей) падеж без предлог: встретить (кого?) товарища, читать (что?) книгу, ж дать (чего?) поезда. Непреходиите глаголи означават действие, което няма пряк обект; те не могат да имат пряно допълнение, възможии са сам о косвени допълнения ( в ъ в винителен падеж с предлог или в родите­ лей, дателен, творителен и предложен падеж): болеть {чем?) гриппом, думать (о чём?) о делйх, жить (где?) в городе, разговаривать (с кем?) с друзьями. Глаголи с частицата -ся Глаголите с частицата -ся се образуват от преходен или непреходен глагол и могат да бъдат са ­ мо непреходии: встречать- f ся — встречаться, делать-{ -ся — делаться. Възвратните глаголи, образувани от преходнн глаголи, означават действие, насочено към самото действуващо лице: мыться (мня себе си), одеваться (обличам себе си) или взаимно дейст­ вие: встречаться (срещам се с някого), обниматься (прегръщам се с някого). Възвратиите глаголи, образувани от непреходни глаголи, често имат безлично значение: Ему не сидится (не иска, не може да седи); Как вам живётся? (как сте?). Глаголите бояться, гордиться, надеяться, нравиться, смеяться, стараться, улыбаться и някои други нямат съотносителни форми без частицата -ся. 291
Особена трупа представляват глаголите с частицата -ся, образувани от преходни глаголи и имащи страдателно значение: Дом строится рабочими, Задание выполняется учениками. Реалното действуващо лице в тези случаи се изразява от допълнение в творителен падеж (рабочими, уче­ никами), а подлогът (дом, задание) е логически обект (граматичен субект) ца действието (ср. Рабочие стрбят дом, Ученики выполняют задание — където реалното и граматичното действуващо лице съвпадат). Глаголите на -ся в страдателно значение се употребяват предимно във формата за 3 л., а реалното действуващо лице може да не бъде посочено. ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА В руския език има три времена: сегашно, минало и бъдеще. Сегашно време Сегашно време имат само глаголите от несвършен вид. В зависимост от личните окончания глаголите имат д в е спрежения — първо и второ. Първо с прежение 3 то ро спрежение Ед. 1л. несу чита-ю леж-у стрб-ю 2 л. нес-ёшь чита-ешь леж-ишь стро-ишь 3 л. нес-ёт чита-ет леж-йт стро-ит Мн. 1 л. нес-ём чита-ем леж-йм стрб-им 2 л. нес-ёте чита-ете леж-йте стрб-ите 3 л. нес-ут чита-ют леж-ат стрб-ят Гласните е, и в личните окончания на глаголите от първо и второ спрежение ясно се отличават номежду си, когато са под ударение, в безударно положение те се произнасят почти еднакво. При редица глаголи образуването на 1 л. ед. ч. е съпроводено с редуване на съгласния звук в края на основата, например: в ож у/в<$зишь (ср. возить), люблю/любишь (ср. любить). Няколко глагола съчетават личните окончания на първо и второ спрежение. Тези особености се посочват в речника. Бъдеще време В руския език има две форми за бъдеще време: бъдеще сложно и бъдеще просто. Сложно бъдеще време образуват само глаголите от несвършен вид. То се състои от личните форми на глагола быть в бъдеще време (буду, будешь, будет, будем, будете, будут) и неопределената форма на спрегаемия глагол: Я буду делать (бояться, знать, сидеть, уметь), Ты будешь делать (бояться, знать, сидеть, уметь). Сложно бъдеще време означава действие, което предстой да стане, без да се посочва ще завърши ли то, ще донесе ли някакъв резултат. Просто бъдеще образуват само глаголите от свършен вид. По форма то съвпада със сегашно- то време на глаголите от несвършен вид: я отнесу, прочитаю (ср. я несу, читаю). Просто бъдеще означава действие, което предстой да се извърши и ще бъде доведено до край, което ще започне в бъдещето или ще се извърши само веднъж. Минало време Минало време на глаголите от свършен и несвършен вид се образува от основата на неопре­ делената форма чрез прибавяне на наставката -л и окончанията: -а за женски род, -о за среден род и -и за трите рода в множествено число; в мъжки род формата за минало време няма окончания. Неопределена форма Единствено число м /\l/' с Множествено число за трите рода писа-ть сказа-ть смеять-ся писал сказал смеялся писал-а сказал-а смеял-ась писал-о сказал-о смеял-ось писали сказал-и смеял-ись 292
Формите за мъжки род на някои глаголи в минало време нямат наставката -л, която се появява в женски и среден род и в множествено число: берёчь — берёг (берегла, берегло, берегли), нестй — нёс (несла, несло, несли). Глаголът идти и всичките му производни в минало време имат друга основа, не съвпадаща с основата на неопределената форма: идти — шёл, шла, шло, шли. В минало време глаголите не се изменят по лице. Минало време на глаголите от несвършен вид означава, че действието е ставало в миналото, без да се посочва доведено ли е докрай. Минало време на глаголите от свършен вид означава, че действието е било доведено докрай и е дало определен резултат или че е било извършено само веднъж. НАКЛОНЕНИЯ НА ГЛАГОЛА В руския език има три наклонения: изявително, повелително и условно (сослагательное). Изявителното наклонение изразява действието като извършващо се в сегашно, минало или бъдеще време и извършвано от първо, второ или трето лице единствено или множествено число. Всички разгледани по-горе глаголи са от изявително наклонение. Повелителното наклонение изразява молба или заповед да бъде правено или направено нещо и се характеризира със специфична интонация. Основна форма за повелително наклонение е 2 л. ед. или ми. ч. Повелителното наклонение се образува от основата на сегашно време (при глаголите от иесвършен вид) или на просто бъдеще време (при глаголите от свършен в ид), към която се прибавя - и, -й или -ь: вед-й (от вед-ёшь), смотр-й (от смотр-ишь), дёла-й (от дёла-ешь), спо-й (от спо-ёшь), встан-ь (от встан-еш ь). Множествено число се образува чрез прибавяне на окончанието -те към формите за единствено число: ведй-те, дёлай-те, встань-те и т. н. При образуване на повелително наклонение от възвратните глаголи частицата -ся се запазва в края на думата (след гласни - с ь ) : одевай-ся, одевайте-сь. Условното наклонение, означавашо възможно при известии условия или желателно действие, се образува от минало време на глагола в съчетание с частицата бы (б ): посмотрел бы, сказал бы. Формите за условно наклонение се употребяват в сложни изречения, изразяващи условие или предположение, като мястото на частицата бы може да бъде непосредствено до глагола или тя може да бъде отделена от него с друга дума: Я написал бы вам, если бы знал ваш адрес (Я бы вам написал..) . ПРИЧАСТИЕ Причастието е неспрегаема глаголна форма, изразяваща признак на лицето или предмета, възникнал в резултат на някакво действие: товарищ (какбй?), приехавший из Москвь'г (другарят, който е пристигнал от Москва); кнйга (какйя?). прочитанная мною (книга, която аз съм прочел). Причастието съчетава граматичните признаци на глагола и прилагателното. При него, както при глагола, се различават вид, време, преходност и непреходност, възвратност; причастието изисква същия падеж, който и глаголът. От друга страна, причастието се скланя и се съгласува със съществителното по род, число и падеж като прилагателно. Причастията биват сегашни и минали деятелни и сегашни и минали страдателни. Причастията нямат бъдеще време. ДЕЯТЕЛНИ ПРИЧАСТИЯ Деятелните причастия означават такъв признак на лицето или предмета, който е възникнал в резултат на действията на това лице или предмет: читающий книгу ученик, стоящий в комнате стол. Деятелните причастия се образуват както от преходни, така и от непреходни глаголи и запазват управлението, свойствено на глагола; деятелните причастия от възвратни глаголи за пазват части­ цата -с я : встречающийся, встречавшийся, встретившийся. Сегашни деятелни причастия се образуват само от глаголи с несвършен вид, като към основата на сегашно време се прибавят наставките -ущ-/ -ю щ (за първо спрежение) или -ащ -/ -я щ (за второ спрежение) и окончания на прилагателното за съответния род и число: пйш-ут — пйш-ущ-ий (пишущая, пишущее, пишущие), зна-ют — зна-ющ-ий (знающая, знающее, знающие), стуч-ат — стуч-ащ-ий (стучащая, стучащее, стучащие), стро-ят — стро-яЩ'ИЙ (строящая, строящее, строящие). Минали деятелни причастия се образуват от несвършени и свършени глаголи, като към основата на минало време се прибавя наставката -вш - (след гласни) или -ш - (след съгласни) и съответните окоичания на прилагателното: писа-л (не с в .) — писа-вш -ий, написа-л ( с в . ) — написа-вш -ий, вёз (несв.) — вёз-ш -ий, привёз (св.) — привёз-ш-ий. 293
СТРАДАТЕЛНИ ПРИЧАСТИЯ Страдателните причастия означават признак на лицето или предмета, върху конто е било извършено някакво действие: книга, прочитанная товарищем (книга, която другарят ми е прочел); дом, построенный рабочими (къщ а, която са построили работииците). Страдателни причастия се образуват само от преходни глаголи. Сегашии страдателни причастия се образуват от несвършени глаголи, като към основата на сегашно време се прибавят наставките -ем- (за първо спрежение) или -им- (за второ спрежение) и съответиите окончания на прилагателното: чита-ем — чита-ем-ый (читаемая, читаемое, читаемые), вйд-им — вйд-им -ый (видимая, вйдимое, вйдимые). Много преходни глаголи от несвършен вид не образуват сегашни страдателни причастия (например: беречь, бить, брить, гнуть, греть, держать, жарить, мерить, мыть, мять, пить, топйть, чистить, шить и т. н .) . Мииали страдателни причастия се образу ват от преходни несвършени или свършеии глаголи, като към основата на минало време се прибавят наставките -нн -, - ени- и -т - и съответиите окончания на прилагателното: чита-л — чйта-нн-ый, принёс — принее-ённ-ый, закры-л — закры-т -ый. Наставката -нн - се присъединява към основата на глаголите, завършващи в минало време иа гласиите а, я понякога е: посёя-л — посёя-нн -ый, увйде-л — увйде-ни -ый. Наставката -еии- (или -ёин- под ударение) се присъединява към основите, завършващи на съгласен звук (пример вж. по-горе) или на гласиия и, който се изпуска (при което става редуване на крайните съгласни на основата, аналогично на редуването при образуване на 1 л. сегашно или просто бъдеще време): купй-л — купл-енн-ый (ср. куплю), спросй-л — спрош-енн-ый (ср. спрошу). Наставката -т -с е присъединява към основата на глаголите, завършващи в неопределена форма на -иуть, -оть, -ереть и към едносричните основи (представката не се взема под внимание): выну-л (от вынуть)— выиу-т -ый, коло-л (от колоть)— коло-т -ый, вытер (от вытереть)— вытер-т -ый, би-л (от бить)— бй-т-ый (аналогично: прибитый, разбйтый). Най-употребявани са миналите страдателни причастия на глаголите от свършен вид. СКЛОНЕНИЕ НА ПРИЧАСТИЯТА Причастията се скланят като пълните прилагателни: деятелните причастия се скланят по образец на прилагателните с основа на щ и ш (например общий, хороший), страдателните — по образец иа прилагателните с основа на твърд съгласен звук (например новый): читающ-ий, чи- тающ-ero.., читав-ший, читавш-его.., чйтанн-ый, чйтанн-ого и т. и. Кратка форма иа причастията. Сегашните и миналите страдателни причастия имат кратка форма, която се образува аналогично на кратката форма на прилагателните: мъжки род — без окончание, женски род — с окончание -а , среден род — с окончание -о и множествено число — с окончание -ы (за трите рода): от любйм-ый— любйм, любйм-а, любйм-о, любйм-ы; от при- несён-ный — принесён, принесен-й, прииесен-б, принесен-ы. В изречението кратките причастия, както и кратките прилагателни, се употребяват в ролята на сказуемо (в съчетание със спомагателен глагол или без него): Магазйн закойт; Окно было закрыто; Книги будут куплены. ДЕЕПРИЧАСТИЕ Деепричастието е неизменяема глаголна форма, която се образува от глагола и означава допълнително действие, поясняващо основното действие. В изречението: Слушая музыку или читая интересную книгу, он обо всём забывает — основното действие на лицето е изразено от глагола- сказуемо забывает; употребеиите тук деепричастия слушая и читая означават допълнителни действия, конто посочват, при какви обстоятелства протича основното действие. Подобно на глагола деепричастието има свършен и несвършен вид, възвратна н невъзвратна форма и изисква същия падеж, който изисква и глаголът (ср. читать кнйгу — читая книгу, приплыть на лодке — приплыв на лодке), може да се употребява със същите наречия, с който се употребява глаголът (ср. тйхо разговаривать — тихо разговаривая, вернуться домой— вернувшись домой). Допълнителното действие, изразено от деепричастието, в изречението винаги се отнася към това лице (или предмет), което извършва основното действие, изразено от глагола. В изречението Слушая музыку, он обо всём забывает деепричастието слушая, както и глаголът забывает, се отнася към действуващото лице он. 294
Деепричастията от иесвършен вид се образуват от основата на сегашно време на глаголите с несвършен вид с помошта на наставката -а (-я ): дрож-ат (от дрожать)— дрож-ä, жив-ут (от жить)— жив -я, рису-ют (от рисовать)— рисуя. При образуване на деепричастията от възвратните глаголи след наставката -а (- я ) се прибавя възвратна.та частица -сь: возвраща-ют-ся (от возвращаться)— возвраща-я -сь. Деепричастието от несвършен вид означава допълнителио действие, което се извършва едно- временно с основното действие, изразено от глагола в сегашно, минало или бъдеше време: Гуляя по парку, он любуется лебедями (едновременност в настоящето); Гуляя по парку, он любовался лебедями (едновременност в миналото); Гуляя по парку, он снова будет любоваться лебедями (едновременност в бъдещето). Деепричастията от свършеи вид се образуват от миналата основа на глаголите от свършен вид с помощта на наставките -в , -вш и , ако основата завършва на гласен звук, или -ши, ако основата завърш ва на съгласен: встрети-л (от встретить)— встрёти-в (понякога встрети-вши), Bbipoc (от вырасти)— вырос-ши. При образуване иа деепричастията от свършен вид от-възвратни глаголи след наставките -в ш и и -ши се добавя частицата -сь: встрети-л -ся (от встретиться)— встрети-вши -сь, закры-л -ся (от закрыться)— закры-вши -сь. Най-разпространената съвременна наставка на деепричастията от свършен вид е -в; наставката -в ш и е характерна за възвратните деепричастия. В някои случаи деепричастията от свършеи вид се образуват от основата на просто бъдеще време с помощта на наставката -а (-я ), т. е. като деепричастията от свършен вид: привед я (от привед-ут), прид-я (от прид-ут), но те също имат значение на свършен вид. Деепричастието от свършен вид означава допълнителио действие, което предшествува основно­ то действие, изразено от глагола в сегашно, минало или бъдеще в^)еме: Вернувшись домой, он долго читает; Вернувшись домой, он долго читал; Вернувшись домой, он будет читать.
Эмилия ГОЧЕВА Валентина Борисовна ЕЛЕНСКА РУССКО- БОЛГАРСКИЙ УЧЕБНЫЙ СЛОВАРЬ За в , редакцией Г. А. МАРТЫНОВА Редакторы: Л. Д . НИКИТИНА, В. М. САМОЙЛЕНКО (СССР), Э. ВИЧЕВА (НРБ) Художественный редактор Ю. А. ЦВЕТАЕВ Технический редактор Э. С. СОБОЛЕВСКАЯ Корректоры: О. Д . БАУЛИНА, О. И. ПОЖАРОВА, Г. А . ОСТРОУХОВА ИБ No1646 Подписано в печать 29.06 .90 . Формат 70x90/16. Бумага офс. No I . Гарнитура тайме. Печать офсетная (фотоофсет). Уел. печ. л . 21,65. Уел. кр.-отт. 81,32. Уч.-изд. л . 32,84. Тираж 23 000 экз. Заказ No 612. Цена Зр. 70к. Издательство „Русский язык” В/О „Совэкс- порткнига” Государственного комитета СССР по печати. 103012 Москва, Старопанский пер., 1/S. Отпечатано на Можайском полиграфкомбинате В/О „Совзкспорткнига” Государственного ко­ митета СССР по печати. 143200 Можайск, ул. Мира, 93 .