В А С И Л К. М И Т P.O П О Л С К И
pakemo моде лизъм
РЪКОВОДСТВО
ИЗДАТЕЛСТВО .ТЕХНИКА
СОФИЯ • 1 968
УДК 629 13(023)
ь
Предлаганата книга представлява ръководство по ракетомо-делизъм в което са изложена намратко теоретическите и практическите основа за строежа на летящи ракетни модели. Направен е кратък преглед на историческото развитие на ракетното дело и постиженията на съвременната ракетна техника.
Описани са накратко устройството, аеродинамичните и гео.четричните параметра на моделите.
Разгледани са по-обишрно основните конструктивна видове модели, като в достъпна форма са представени устройството направата и експлоатацията на различии типове ракетни двигатели, ракетна механизация, парашутни система, стар-тови пособия и др.
В хода на изложението на материалите авторът спира по-продължително вниманието си върху въпроса за техноло-гическите начини, прилагани в изработката на ракетните модели в напреднали в тази облает страны.
Дадени са пълни чертежи на състезателни модели които при изпитванията са показали високи качества.
По-голяма част от предлагания материя i е отражение на положителните резултати и форма на работа, утвърдени в практиката, както и на резултатите на учебно-спортната група по ракетомоделизъм при Станцията на младшие тех-ници — София.
Рьководството е предназначено за най-широк кръг от читатели които желаят да построят самостоятелно собствени летящи ракетни модели. Същото може да послужи и в принята работа на лекторите и кръжочниците по ракетомоделизъм
НАРОД (A BUS- ЛИОТЕНА ,1.8. В83О “-11/ чцив
ПРЕДГОВОР
На 4 октомври 1957 г. стотици милиони хора от цялото земно кълбо със затаен дъх отправиха поглед в безкрайната небесна шир. Оттам уверено и продължително прозвучаха сигналите на първия изкуствен спътник на Земята, създаден и пус-нат в пространството от ръцете на героичния советски народ. Първият изкуствен спътник на Земята разкъса оковите на зе-мното притегляне и се устреми в просторите на Космоса.
Последва серия от успешни опити в небесния щурм — епо-хални победи на съветската наука и ракетна техника: достиг-ната е и е фотографирана Луната, функционира и първата из-куствена планета, космически станции към Венера и Марс и още дълга редица от безупречни смели рейсове по безкрайните космически простори.
Дванадесети април 1961 г.
от борда на „Восток 1“ прозвуча увереният глас на първия летец-космонавт Юрий Гагарин. Първият земен жител наруши покоя на звездите. Изминаха вече няколко години от тези па-метни дни. Начертания път по време на 108 гагарински мину ти последваха Герман Титов, групови полети, първата жена-космонавт Валентина Терешкова и много, много други първи места за съветската наука в овладяването на Космоса. Постепенно ентусиазмът за борба с космического пространство и овладяването на неизвестного обхвана хиляди хора от целия свят.
Дори фантастичните идеи са вече изпреварени от резулта-тите на бурно развиващия се научно-технически прогрес.
L Не е далеч денят, в който човекът — покорител на Космоса, Р уверено ще стъпи на Луната, Венера и Марс. Ще засияят в —"даеждупланетното пространство ярките светлини на орбитални космически градове
Ето защо днес обществеността справедливо следи развоя на тези епохални събития.	{
Челно място в устрема за овладяване на повече знания и умения в ракетната наука и техника заема младежта. Хиляди деца желаят да станат космонавти — покорители на неизвест-ността, конструктори и строители на мощни ракетни и космически кораби.
На многобройните допитвания „Как да станем космонавти ?“
3
отговори в заключение™ на обръщението си към децата и юношите първият летец-космонавт Ю. Гагарин „ . . Развивайте по-нататък вашата творческа мисъл, постарейте се да узнаете колкото може повече. Нека ваш девиз да стане фор-мулата знание — експеримент — откритие".
Ето че в общин порив интересите и на нашата българска младеж прерастват в жажда за творческа дейност, като пър-вите малки ракетни модели, конструирани и изработени от сръ-чните ръце, са вече изпратени във висините.
С успех все по-голям кръг от привърженици печели увле-кателната и полезна спортно-техническа дисциплина — ракето-моделизмът.
Първите ракетни модели не поднасяха винаги радостното удоволствие на успешните полети.Много от тях се взривяваха още на Земята или се обвиваха в пламъци подобно на горящи факли
По пътя на настойчиви опити и подробно изучаване на тео-ретичните основи на ракетното дело днес постигнатите резул-тати ни дават възможност за висока оценка.
С цел да се популяризира и разпространи положителният опит в облаетта на ракетомоделизма у нас и в чужбина е написано и това ръководство.
Досега у нас за задоволяване на нуждата от подобна литература са публикувани само отделки статии и чертежи в различии списания, както и една брошура „Летящи модели на ракети" — 1964 г., от съставителите В Митрополски и Ив. Василев
Практиката показа, че поотделно се работи мъчно. В чести случаи неопитността и увлечението на младите конструктори може да доведат до нещастни случаи. Ето зато ракетомодели-змът трябва първоначално да се изучава и усвоява в кръжони, курсове и с помощта на други учебни форми под ръковод-ството на опитни лектори и ръководители.
Тази книга има за цел да подпомогне работа та на младите конструктори, състезатели, съдии, лектори и на широкия кръг читатели, желаещи да построят и стартират собствени летящи ракетни модели.
Възможно е в изложение™ и систематизацията да съще-ствуват вякои недостатъци или празноти. Ще бъдем много благодарив на читателите за всички бележки или мнения. Те ще дадат възможност и ще окажат съдействие в по-нататъшното усъвършенствуване на литературните източници в облаетта на ракетомоделното строителство
4
УВОД
Овладяването на ракетомоделното строителство не е само елементарен практически процес, в който се създават летящите ракетни модели
За да се постигнат желаните резултати, е необходимо комплексно да бъдат приложени знания от облаетта на физиката, математиката, метеорочогията, конструктивного чертане и тех-никата.
В практического изпълнение на ракетомоделните конструкции се прилагат редица сръчности — умение за работа с различии инструмента и пособия, все по-нови технологични по-хватн, както и употребата на нови видове натурални и синте-тични материали.
Придобиваните качества в упорития труд на много юноши и девойки са неоспорими.
Чрез правилното усвояване на ракетомоделизма растат не-прекъснато политехническата култураи подготовка на младежта. Успоредно с това укрепва и организмът — ракетомоделизмът освен техническа е и любима спортна дисциплина в много страни. Последните години дадоха възможност да се вдигнат бариерите на националното ракетомоделостроене. Появиха се първите международни срещи на състезателите от различии страни и континенти. Насоките и целите са единни. На базата на установения положителен опит у нас в непосредствена връзка с постиженията на напредналите ракетомоделисти от СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и други страни са съобра-зени и материалите в тази книга.
Ракетомоделизмът е сравнително млада дисциплина с ха-рактерни бързи темпове на усъвършенствуване и развитие. Създават се все нови и нови конструктивни видове, непрекъ-снато се разширява сферата на ентусиазираните и упоритите ракетомоделни строители. Те са сигурната гаранция за един непрекъснато развиващ се поток от утрешни специализирани кадри за нуждите на водното въздухоплаване и ракетната техника.
В тази книга на вниманието на читателите са изложени иа-кратко основните етапи от теорията и строежа на съвременните летящи ракетни модели.
5
Глава I
РАЗВИТИЕ НА РАКЕТНАТА НАУКА
1 1. ИСТОРИЧЕСКИ ЕТА11И В РАЗВИТИЕТО НА
РАКЕТНАТА НАУКА
За да стигне днес епохалните победи в овладяването на небесного пространство, в своето развитие ракетната наука премина бурен и продължителен исторически път.
Мисълта за това овладяване е свързана с легенди и поверия за изключително смели хора, отправили се устремно към безкрайните небесни простори. Широко известии са от гръц-ката митология Дедал и Икар, конто си направили крила от пера. При доближаването до Слънцето свързващият ги восън се стопил, Икар паднал в морето и потънал.
Друга легенда разказва как великият древен пълководец Александър Македонски се опитал да отлети към небето с колесница, теглена от орли, но претърпял неуспех. Подобна е и съдбата на майстор Манол, който според легендата успял да си направи дървени крила, но трионът, който бил забоден в пояса му, по време на полета от високата кула прерязал свръзките и той загинал.
Лукиан (II в.) описва приключенията на земен жител, който по време на буря бил отнесен с лодката си на Луната.
Надлъж и нашир приминавали по цялата земя разкази, че Хераклит Понтийски (IV век пр. н. е.) „се познавал" с жители от Луната.
В тази насока от 880 г. достигат идеите на Лав Филонов да постигне строежа на ракетен апарат за летене.
В 1232 г. при отбраната на град Пекин китайците употребили срещу татарите летящи огнени „стрели". Норото оръжие имало голям морален ефект. За „двигатели" на това оръжие биди използувани експлозивни горивни смеси. Това е и начало-то на барутните ракети Подобии оптии бичи правени и в Ин-
7
дин Няколко века по-късно барутните ракети били пренесени и в Европа.
Доста дълго време ракетите били употребявани не само за бойно средство, но и за развлечения.
Китайският мандарин Ван Хю решил да направи опит за полет с помощта на 47 ракети, привързани към специален стол. По време на опита станала голяма експлозия, при конто Ван Хю едва останал жив.
Скици за строеж на ракетни екипажи, въздушни торпеда и други се срещат в различии източници още от XV век.
През XVII век английският епископ Джон Уилкинс обръща сериозно внимание на възможностите да се използуват технически средства за полети в космическото пространство.
През 1638 г., без да посочва практическата възможност за реализирането на своята идея, Уилкинсон предложил построй-ката на „летят екипаж" за пьтуване до Луната.
За полети на човека с помощта на барутна ракета дава идея и френският писател Сирано де Бержерак във фантасти-чното си произведение „Другият свят или държавите и импе-риите на Луната", отпечатано в 1652 г.
В Русия сведенията за производството на ракети стават известии през XVII век чрез произведенията на писателя Анисим Михайлов.
За Русия началото на 1680 г. е свързано с основаването на първото „ракетно заведение". Това съвпада с успешните опи-ти в областта на военното дело в епохата на Петър I В началото на XIX век активна дейност за производството на бойни ракети развива и руският генерал А Д. Засядко; той създава ияколко нови образеца на ракети, както и на пускови устрой ства за изстрелването им. Засядко се явява инициатор за широкого внедряване на новите ракетни оръжия в руската армия
В средата на XIX век провежда успешно плана на своята работа в областта на практического приложение на ракетната техника и в артилерията К И Константинов. Той ставал ръково-дител на научноизследователската работа в ракетната техника, резултатите от конто с успех биват приложени в констру-ирането и изработката на нови образци. Той значително увели-чава продължителността и точността на рэкетните полети.
През 1865 г в епохата на промишления и технический по-дем във Франция бива натрупан голям опит и в астрономичес-ката наука. На фона на тази историческа обстановка излиза и знаменитият роман на Жул Верн „От Земята до Луната". В него е проведена идеята и са създадени планове за полет на
8
човек в космического пространство. На всички, конто раб:тели в тази насока, вече бива и вестно, че напускането на Земята може да се реализира с помощта на техническо средство, при-тежавашо огромната скорост на движение от 11,2 км сек
Необикновената идея на Ж ул Верн можела да се изпълни чрез построяването на едно гигантско оръдие — колумбиада, с дължина на цевта 270 м и диаметър 3 м. Снарядът, който трябвало да бъде изработен от дебели алуминиеви стени, е трябвало да осигури достатъчно пространство за пътуването на трима пътници до Луната. В цевта на снаряда се е пред-виждало взривяването на 200 хиляди килограма пироксилин, необходим за изстрелването на снаряда с необходимата скорост.
С течение на времето идеите и предложените проекти постепенно се изяснили и приближили до реалната възможност
за практическое им използуване.
Първото предложение за използуването на ракетен двигател
с твърдо гориво за постройката на управляем летателен апарат направил руският революционер, студентът в Инженерния институт Н. Й. Кибалчич. През 1881 г., в навечерието на своята
смърт, затворен в Петропавловската крепост, Кибалчич създал първия в света проект за управляем летателен апарат с ракетен двигател. Тези пенни идеи и проекти, скрити в архи-вите на полицията, станали достояние на учените 36 години по-късно, след победата на Великата октом-врийска социалистическа революция. В основата на осъществяването проекта на Кибалчич е предвидено дви-
Фиг. I. Проект за летате-
лен апарат с ракетен лви-гател на Н. Кибалч! ч (соб-ственсрт.чна схема —
1881 г.)
ракетен двигател. По-около ос, с което се
жението на летателния апарат да се осъществи под действието на реак-тивния ефект от струята на изго-релите газове, образувани при горе-нето на твърдото гориво в специален следният бил предвиден да се движи
осъществявало и управлението по време на полет (фиг. 1). Зой дал ценната идея за регулация в скоростта на горенето на твърдото гориво, както и формоването му в цилиндрични заряди (шашки).
Краят на XIX и началото на XX век се явяват важен етап в творческата зрелост на ракетната наука.
В този период Н. Е. Жуковски разработал някои от основ-
9
ните въпроси от теорията на реактивного движение (фиг. 2). Той бил дълбоко убеден в познаваемостта на материалния свят, както и в неограничените възможности на човешкия ум.
Нов принос дали и важните теоретически изследвания за механиката на телата с променливи маси от знаменития руски учен И. В. Мещерски.
Най-голям дял в разработването на проблемите, свързани с реактивното движение — реактивната динамика, се пада на
Фиг. 2. Н. Е. Жуковски	Фиг. 3. К. Е. I [иолковски
(1847—1921)
знаменития руски учен Константин Едуардович Циолковски. С право той е смятан за основоположник на ракетната техника и баща на астронавтиката. Изктючително активен още от най-ранна възраст, Циолковски посвещава изцяло своя живот в служба на науката. Започнал с проблемите на реактивното движение през 1883 г., след дългогодишна упорита работа през 1903 г. той публикува световно известния си труд „Из-следване на световното пространство с ракетни прибори". В систематична последователност били отразени във вид на фор-мули основните закономерности за движението на рэкетните апарати, изказана била и възможпостта за движение и в без-въздушното космическо пространство, предложен бил нов тип двигател — ракетен с течно гориво (фиг 4).
10
За гориво на двигателя с ужели течен въглеводород и течен свободно изпаряващ се кислород при много ниска температура. По-късно, през 1903 г., Циолковски изследвал различии горива, предиазначени за използуване в течнореактивните двигатели
Фиг. 4. Схема на космическим ракетен кораб на Цио л-ковски — 1903 г.
Сьс своите опити той стигнал до правилния извод за пеобхо-димостга от охлаждането на двигателя чрез използуване на горивните компоненти, както и за възможността за подаване на горивото под налягане на горивната камера. С голяма дал-новидност през 1911 г. изказал предположението за възможността да се употреби атомна електрическа енергия в рэкетните двигатели. Настойчиво и изчерпателно Циолковски направил изследвания, свързани с възможността за полети в космического пространство. Определил пътни трасета за междупла-нетни полети и подробно анализирал състоянието на човека в Космоса при бъдещите му полети. За реализиране на управление™ на рэкетните кораби в безвъздушното пространство той пръв въвел газовите кормила, монтирани в потока на из-тичащата газова струя.
Шестдесетгодишен, Циолковски посрещнал радостно Вели-ката октомврийска социалистическа революция, с конто се слага край на изключително тежките условия за работа в царска Русия. Получил нови творчески сили, с голям енту-сиазъм, конто изразил в по-нататъшните си научни разработки, той предал своя опит и идеи на голям кръг от своите последователи — учени, инженери и др. Като венец на своята творческа дейност Циолковски окончателно оформил две свои пенни идеи в облаетта на рэкетните полети и междупланетните съобщения: идеята за съставна многостепенна ракета „ракетен влак" и идеята за създаване на изкуствени спътници на Зе-
11
мята като междинни станции в междупланетните полети. За своята творческа дейност Циолковски с право получи призна телността на хората от целия свят
През 1929 г. видният немски изследовател в областта на космонавтиката X. Оберт писа за Циолковски. „Вие запалихте огъня и ние няма да му дадем да угасне . . ., за да се осъ-ществи и най-великата мечта на човечеството." Тридесет годики след предложението на Циолковски при условията на съветската власт бива построена и първата ракета с течно гориво Тя имала дължина на тялото 2,4 и и диаметър 18 см, стар-тово тегло 19 кг, от които 5 кг гориво, 6,2 кг полезен товар и 7,8 кг тегло на ракетната конструкция Двигателят работел с течен кислород и твърд бензин (желеобразна маса, получена от разтварянето на колофон в бензин). За достигането в първия старт на полетна височина 400 м двигателят развил тяга 52 кг. При втория старт ракетата достигнала височина 1500 .и. Скромните резултати на тази първа предвестница послужили за начало на поредицата от епохални победи в областта на ракетната техника в нашата съвременност.
Последователи и продължители на делото на Циолковски станаха X. Ф. А. Цандер, Ю. В Кондратюк и др.
Цандер успешно съчета постиженията в теоретическите разработки и практиката, за да създаде редица ракетни двигатели, които подложи на задълбочени стендови изпитвания. Той работи с успех в областта на приложението на металиите горива в течнореактивните двигатели. Оте през 1920 г. в Москва се чете доклады* на Цандер за проекта на двигатели за междупланетен кораб.
От 1916 г. активна и ре.зултатна работа в областта на ра-кетните полети осъществява и Ю. Кондратюк. Независимо от работата на Циолковски той самосгоятелно стига до редица точки и пенни изводи. В книгата „Завчадяване на междупла-нетното пространство" той правил пенни предложения.
Голям принос за развитието на ракетната техника имат и редица пионери от много страни на света, като X. Оберт — Германия; Р. Годард — САЩ; Зенгер — Германия; Echo Пел-три — Франция, и др.
Така Роберт Годард в книгата си „Методи за постигане на най-голяма височина" дава ценни теоретически постановки и предложения, разкрива големите потенциални възможности на изтичащите газоне със скорост до 2400 м/сек.
Немецът Херман Оберг в своята дългогодишна работа предлага проекты за постройката на летяща двустепенна ра
12
ке а „Модел — В*, конто да се изстрелва от самолет. Участи в ”в учредявнето на Немското дружество за междупла-нетни полети през 1925 г.
Ракетен двигател бил поставен и на автомобил, който по-тигна л скорост 300 км!час.
Бързэ нараства броят на експерименталните ракетни поле ти като скоростта постепенно достига от 200 на 800 км час
1.2. СЪВРЕМЕННИ ПОСТИЖЕНИЯ НА РАКЕТНАТА ТЕХНИКА
Крупните успехи в областта на ракетната техника, констру-ирането и построяването на ракетни двигатели и летателни апарати бяха постигнати в последното десетилетие, когато бор-бата за скорост стана основна цел. За постигането на тези резултати имат безспорно принос различните теоретични разработки и големите материално-технически възможности на обще-ството за практическото изпълнение на постигнатите изводи.
Въз основа на планово развиваща се програма Съветският съюз можа по безспорен начин да придобие приоритет в областта на ракетната техника.
Мнозина бяха на мнение, че за реализиране на полети в космического пространство е необходимо да се извърши революционен преврат в областта на ракетната техника. Но това се удаде по пътя на непрекъсната работа успоредно с растящи-те възможности на ракетната техника. В течение на изминалите няколко години скоростта и продължителността на височинните полети непрекъснато нарастваха. Така продължителността на полетите във височина на едностепенни ракети с течно гориво се изменяше, както следва: 1930 г. — 2,4 км; 1933 г. — 13 км; 1952 г. — 217 км\ 1955 г.—-288 км.; 1958 г. 473 км-, а за многостепенните: 1949 г. — 400 км, 1953 г. — 500 км, 1955 г.— 10100 км, 1958 г. — 117 000 км (фиг. 5, 6, 7, 8 и 9).
На 2 януари 1959 г. първа в света съветска космическа ракета стана спътник на Слънцето, като достигна и втората космическа скорост, с което се сложи началото за осъществя-ването на космическите полети в Космоса от човека (фиг. 10, 11 и 12).
Към актива на съвременните постижения трябва да се при-бави още дълга поредица от успехи на ракетната наука.
Решаващ фактор за съвременните успехи на ракетната техника се явява усъвършенствуването на полетите на многостепенните ракети с характерна особеност огромна мощност на
13
Фиг. 5. Американската ракета .Делта", посител на сателита ,Експлорър-29“, на стартовата установка

Фиг. 6. Ракетата „Титан-П — Джеминн' на старт
15
Фиг. 7. Ракетага „Сатурп-V" на транспортного си шаси
16
Фиг. 9. Съветски воепни ракети
17
Фиг. 10. Общ изг.нд на нъзлуи имя кораб „Восток*
18
йТе двигатели и автоматизация, даваща изключителни въз-рИКгтИ за точност в регулировката и управлението.
м03Гъбития, конто ще се помнят винаги от човечеството, са иженията на съвременната ракетна техника, насочена по п°Са за покоряването на Космоса.
П 12 април I961 г. — Юрий Гагарин — летец-космонавт, пър-т човек, проникнал с кораба „Восток" в Космоса (фиг. 13);
Фиг. 11. Изглед към двигателпата трупа на „Восток”
6, 7 август 1961 г. — Герман Титов на борда на „Восток 2“ за 25 часа направи 17 пълни кръга около Земята на височина 382 км с точно изпълнение на указаното място за приземя-ване;
И, 12 август 1962 г. П. Попович и А. Николаев на въз-душните кораби „Восток 3“ и „Восток 4“ проведоха няколко-дневен трупов полет в близки орбити. Почти в едно време и двата се приземиха на 15 август в указания район. „Восток 3“ за 95-часов полет прелетя повече от 2 600 000 км, като направи 64 пълни обиколки около Земята, а „Восток 4“ за 71-часов полет прелетя разстояние повече от 2 000 000 км и направи 48 ооиколки около Земята.
1оследва полетът и па първата жена-космонавт — Вален
19
тина Терешкова, както и много други успешни групови полети изстрелване на спътници с бордови станции и апаратури за на-учни изследвания.
В борбата за овладяването на Космоса имат своя принос уцените, инженерите, летците-космонавти отцелия свят.
—Яатикател над дбаеател-ната ерг/па
---Корпус
-Дбсеате/н/
'пора Сопла
Фиг. 12. Схема на въздушяия Фиг. 13. Юрий Гагарин — пързият н кораб .Восток*	света летец-космопавт
Не е трудно да се направи прогноза за бъдещите н.Л-общи тенденции в развитието на съвременната ракетна техника.
Изводът е: човек се бори за разкриването на тайните на Вселената. В тази борба той неминуемо ще излезе победител, в тази борба ще се разширява властта на човешкия разум над силите на природата
20
Глава II
РАЗВИТИЕ НА РАКЕТОМОДЕЛИЗМА
2Д. РДКЕТОМОДЕЛИЗМЪТ У НАС
F Началото на ракетния моделизъм у нас бете поставено преди няколко години и тъй като днес на практика се пот-върждава правилно избраният път, ще се спрем накратко на постигнатите добри резултати от досегашната работа в тази облает.
Независимо от известии прояви на индивидуални занимания в областта на ракетния моделизъм от никои младежи у нас в миналото можем да смятаме внедряването му като ма-сова спортно-техническа дисциплина едва от 3—4 години.
Доброволната организация за съдействие на отбраиата за-почна провеждането на кръжочни занимания за подготовка и квалификация, както и организиране на състезателна дей-ност. Ракетомоделизмът намери много привърженици и сред членовете и ръководствата на други организации. Така например бяха създадени и развиха активна дейност учебно-спор-тните групи към 11ентралпата станция на младите техници в София, Пио ерския днорец в София, станциите на младите техници и дворците на пионерите в провинцията, клубовете на младите астронавти, младежкият ракетен клуб към дружест-вото на клубовете по интереси „Спектър клуб', кл^б „Златни мълнии" — село Войнягово, Пловдивско, и др.
Непрекъснагото нарасгване на броя на организационните форми на обучение доведе и до чувствително увеличаване на броя на ракетомоделистите — младежи и девойки. Независимо от организационного ръководство на отделните форми пред всички стоят сродни задачи за разрешаване; популяризиране на знания, създаване на политехнически навици, подготовка и ориентация на кадрите в областта на ракетната техника Може би последното ще прозву и все още неубедително но ходът на развитието на науката и техниката във връзка с генералните перспективни планове са достатъчна гаранция за едно прак-тическо осыцествяване на зададите в областта на ракетного Дело.
Ракетната техника памира и ще намери още по-широко приложение в разнообразните сфери за практическо приложение в астронавтиката, в авиационната промишленост, въздухо-плаванет , метеорологическите служби, геофизиката и др.
21
За разширяване и укрепване дейността по ракетомоделизма е необходимо да бъдат спазени и никои ръководни начала.
Подбор на участниците в групите з а обучение. За целта трябва да се прилагат съчетано два основни принципа: прин-ципът на доброволното участие в обучението и принципът на личного увлечение и заинтересованост. Ракетомоделизмът об-хваща по-широк кръг от специфична и по-сложни въпроси, поради което и предучебната подготовка на обучаващите се трябва да бъде по-добра. В тях трябва да има повишен интерес и познания в облаетта на физиката, математиката, химията, астрономията, конструктивного чертане и други пряко евързани учебни дисциплини.
Приемането за обучение на пионери, младежи и девойки трябва да бъде съпроводено с правилна и пълна информация по въпросите, евързани с обучението по ракетомоделизъм. При набирането на по-голям брой желаещи трябва да се обучават и възможно да се организират и конкурсни изпитни минимуму състезания и други форми на подбор.
Методически указания във връзка с организирането на работата Преди всичко, за да се осъществи един правилен процес на подготовка, е необходимо да се осигури поддържа-нето на един постоянно нарастват интерес и квалификация чрез подготовка на разнообразии организапионни мероприятия. Към въпросите на организацията се отнасят : времето на подготовка ; продължителността па зани.манията; материално-тех-ническата база; квалифпкацията на ртководителите, както и качеството на учебните програми. Без правилното решаване на горните условия не могат да се очакваг и добри резултати. В тази пасока досега благоприятно влияние оказва и производ-ството на различии видове помощни помагала и материали: полуфабриката на ракетни модели, значителна серия от стандартен заводски двигатели, полиетиленови конуси, авиационен шперплат и др.
От опита на много курсове и кръжоци по ракетомоделизъм у нас и в чужбина като положителни примерни моменти в работата могат да се посочат следните
а.	Етапност в подготовката при съчетаването на теорети-ческите знания с практиката. За целта е необходимо да се преминава цикъл от теоретически въпроси, евързани с основите на ракетного дело, а практическите занимания да започват с изработването на леки по конструкция модели и завършват с по-сложни. Пример: изработка на ракетни модели от картон с гумени двигатели, изработка на летящи ракетни модели с други
22
€пементарни двигатели, едностепенни ракетни модели, дву-степенни ракетни модели, многодвигателни ракетни модели и др.
б.	Учебните групи трябва да включват в състава си най-малко от 3 до 5 човекаи най-много от 10 до 15 човека. От особено важно значение е разделянето па групите както по възрастов състав, така и по степей на подготовка в обучението Най-общото деление по възраст е пионери, среднс-школци и възрастни, като към първата трупа се отнасят депа с възраст от 10 до 15 години, към втора — юноши от 16 до 20 години и мъже — над 21 години. По степента па подготовка могат да се разделят па начинавши и напредпали. Чрез при-лагането на разнообразии форми — илюстрации с практически демонстрации, фотоснимки, диафилми. макети и др., лекторите е необходимо да създават интерес, ентусиазъм и доверие към моделната ракетостроителна работа. Всяко занимание на учеб-ната трупа трябва да започва с определена цел и да прик-лгочва с отчитане па резултатите.
Най-често това се изразява в провеждапето на зани.мателпи вътрешни игри и състезания, в конто се илюстрира степента на усвояване на преподаваните лекции и практически указания. Пример: провеждане на състезание за доцелно приземя-ване на ракетните модели, изстрелване от катапултиращи устройства на моделите под определен ъгъл, състезание за най-голяма полетна височина, състезание за оригинални конструк-тивни решения, състезания за рационални технологически из-пълнения и др. Друга подходяща форма за отчитане на резул-татиге от работата е организирането на показни витрини и изложби. Въпросите, включени в учебните програми, трябва д« създават приемственосг от по-елементарни към по-сложни знания. Като примери в програмиге за подготовка по ракетомоделизъм могат да бъдат обхванати въпроси и теми, като историческо развитие на ракетната наука и техника, механика, аеродинамика и балистика, сгабилност на ракетните потетп, основни аеродинамични и геометричнл данни на ракетните модели и техните начисления, ракетни двигатели, горива за ракетни двигатели, парашутиращи устройства и механизми, стар-тови установки и съоръжения за изстрелване на ракетни модели, класификация на ракетните модели, изпеквания при провеждане на състезанията, мерки за охрана и безопасност, из-мерване и оценка на ракетните полети и др.
В практическите занимания трябва да се вклгочва строежът На различии типове ракетни модели, пособия за изстрелване на ракетни модели, както и различии макети — копия на действу ваши ракети и ракетни установки.
23
Програмите се разчитат по теми и часови разбивки. За под-готовката на начинзещи ракетомоделисти се препоръчва про-грама с обем от 20 до 30 учебви часа, а за напредналите от 30 до 40. В общия обем на занятията е необходимо теоре-тичната част да обхвата от 25 до 30 %, а останалите 70— 75% да бъдат изпълнени с практически занимания.
2 2._РАКЕТНИЯТ МОДЕЛИЗЪМ В ЧУЖБИНА
Успехите в областта на науката и техниката, епохалните полети в космическото пространство, създаването на интересни в конструктивно отношение мощни ракети с основание повдиг-наха интереса веред младежта в много страни. Това беше сигнал за активна и целенасочена работа в областта на ракегното моделиране, отначало индивидуално, а после организирано много любители започнаха изстрелването на хиляди ракетни модели.
През последните няколко години по-голяма част от списа-нията за авиомоделизъм поместила постоянни рубрики или отделяй статии, отнасящи се до въпросите на астронавтиката и ракетомоделизма. Такава беше инициативата на съветските списания „Криля родинъй", „Моделист-конструктор", „Юпий техник", полското — „Кшидлата полска", „Моделарц“и югослав-ският „Млад техник", немското списание „Моделбау", четкого „Моделарж", френското „Аероревю", английского „Аеромо-делер" и др.
Успоредьо с това се издават в голям тираж специални технически бюлетини, отразяваши информация, новини и новости в областта на ракетомоделизма, информации за резултатите от състезателната дейност, нови форми на работа, чертежи на спо-лучливи ракетни конструкции и др. За координираното ръко-водство на ракетомоделизма в областта на състезателната дейност е създадена специална комисия към авиомоделната секция СИАМ на ФАИ (Световна авиационна федерация).
По статистически данни през 1966 г. ракетомоделистите в САЩ са провели повече от 600000 старта с ракетни модели. В организационно отношение в повечето страни ракетомоде-лизмът се развива като самостоятелна спортно-техническа дисциплина в различии клубни форми, обединени в национални съюзи по космонавтика и ракетомоделизъм. Така в Югославия към Югославский съвет за въздухоплаване е създадена комисия за ракетомоделизъм и астронавтика, в Чехословакия ра-ботата е обединена в Связарм. Аналогично е положението в Полша, Унгария и ГДР.
24
Безспорно най-масов и организиран ракетомоделизъм има в СССР. Особено активна роля играят станциите на младите Ггехници, конто са съсредоточили учебната и състезателната работа във всички станции на съюзните републики, като съв-местно с ДОСААФ провеждат дейност по ракетомоделизъм.
Традиционни, с изключителна популярност са ежегодно про-вежданите състезания за преходната купа на името на първия детец-космонавт Юрий Гагарин, учредена от МК ВЛКСМ и Московский областей ОНС. В тези състезания са учредени и почетни купи на Московский областей комитет на ДОСААФ както и преходна купа на Московский областей комитет на Съвета на професионалните съюзи.
Създаването на специализирани производства за ракетомо-делни материали и двигатели също дават своя принос за доб-рата работа. С популярност се ползуват стандартните двигатели заводско производство в СССР, разработени от трупа научим работници в Краснодарский политехнически институт, двигателите АДАСТ, производство в Дубница — Чехословакия, двигателите КРИВАЛД — Полша, различните модификации на американските „Джетекс1* и др.
Голямото разнообразие от пластмасови детайли — конусни части, тънкостенни тръби, електрозапалители и пиротехнически материали и др. — са в помощ на авиомоделистите в чужбина. В това отношение у нас има големи възможности и ние се надяваме, че с бъдещите магазини „Млад техник“ въпросите за продажба на материали ще бъдат разрешени.
Активно се работи в областта на експерименталното мо-делно ракетостроене. В тази насока водеща роля играят работ-ните групи в СССР, работната трупа по ракетомоделизъм към американската фирма „Локхийд", любителските експериментални групи към Обединените заводи по електроника в Югославия и др.
Ежедневно се изстрелва голям брой ракетни модели, снаб-дени с различии измервателни и записващи апаратури. В ра-ботата на ракетомоделистите в много страни активно съдействие оказват подразделенията на ВВС и армията.
Като основни размери на изстрелваните любителски и експериментални ракети в последните години могат да се посо-чат: дължина от 500 до 2000 мм, диаметър — от 50 до !20 мм\ общо полетно тегло — от 0,250 до 8 кг; основао гориво — твърдо.
Особен интерес представлява използуването на апаратури За радиоуправление за насочване и управление на активния и паращутния полет на ракетите.
25
В много страни се работи върху провеждането на фото снимки от ракетни модели, изпращани на височина. Като поло жителни могат да се отбележат резултатите на задграничните ракетомоделисти в постройката на различии ракетопланерни модели, летяти „патици*, тандеми, ракетомодели с гъвкави крила и редица други оригинални типове.
Състезателна дейност. Ракетният моделизъм като спортна дисциплина вече излезе от рамките на националисте му приложение.
Наред с големия брой състезания в отделните страни по различии системи и правила през 1966 г. в Дубница — Чехословакия. се проведоха и първите официални международни състезания с представителните огбори на Полша, Чехословакия,
Фиг. 14. Преди старта
САЩ, както и представители на България, Унгария и ГДР (фиг 14, 15 и 16). Това бяха първите международни състезания под наблюдението на ФАИ, с което се сложи началото на една спортна традиция. В състезанието участвуваха 48 състезатели в 19 отбора. Като основни регламентни условия бяха ©пределе ни:
общите състезателни правила по Правилника на ФАИ;
пълен импулс на рэкетните двигатели до 5 нютон. секунда, като един нютон. секунда е равен на 0,1019716 кг. сила, сек
Проведени бяха три основни дисциплини: полет за макси.
26
Фиг. 15. На сьстезание с прецизно изработени модели
Фиг 16. Най-добрите ракетни модели в борбата за първото място
27
мална височина (в метри), продължителност на полета с раке-топланерни модели (в секунди) и продължителност на спускане с парашут на ракетния модел в секунди.
Рез^лтатите на първите трима състезатели в отделни диспиплини имат и значението на първи международни офици-алнв зарегистрирани рекордни постижения.
I Максимална полетна височина
Място в класнра-WtTO	Име н фамилия на състезателя	Наииоиалносг	Мяркз постижение	
1	Гу ил	САЩ-1	метри	241,0
2	Стиин	САЩ-1		229,5
3	Естес	САЩ-2	•	228,0
11. Продължителност		на полета с рвкетопланерни модели		
1	Дръбал	Чехословаки я-А	секунди	126,0
2	Барец	Чехословакия-П1		123,0
3	Ilasop	Чехословакня-Д2	»	117,0
Ill Максимална продължителност на спускане с парашут на ракетния модел
I 2 3
Витковски Кодслка Чилик
Полша
Чехослоьакия-НК
Чехословакия-НК
секунди
157,6
151,0
141,5
В последната дисциплина извън класирането с двигатели местно производство взеха участие и гостуващите български състезатели Каменов, Великов и Добрев. С постиженията си 117,0; 76,0 и 63,0 те се нареждат неофициално на второ място в отборното класиране. Това е и едно начало в бъдещите успехи на родния ракетомоделизъм. Състезанияга в Дубница са само начало на международного сотрудничество, в което ра-кетомоделизъмът ще навлезе в своята състезателна зрелост.
2. 3. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ?© НА РАКЕТОМОДЕЛИЗМА
Правилната опенка на полезния принос от ракетомоделизма във всички страни е гаранция и за неговото перспективно развитие.
Международният опит, натрупаните нови данни и постиже
08
ния са добра основа за пълното теоретическо изясняване и превр тане на ракетомоделизма в регулирана спортно-техни-ческа дисциплина.
Ракетомоделизмът ше прерасне в дисциплина с голямо възпитателно значение и възможност за разпространение на политехнически знания сред младежта.
След окончателното и правилно развитие на ракетомодел-вото строене в сферата на микрогабаритните модели ще се създават условия и възможност за конструирането и разра-ботката на любителски ракетни модели с по-големи летателно-технически параметри и възможности за практическо използуване.
У нас досега са проведени три републикански състезания с пионери и средношколци. В тяхната програма се включваха за състезание само дисциплината продължителност на спускане с парашут на ракетния модел от клас I на ФАИ. В състезанието участвуваха ракетомоделисти с едностепенни идвустепенни ракетни модели. Постигнатите резултати в сравнение с постиг-натите в международен мащаб са много добри Като основна задача се явява разширяването и разнообразяването на ракето-моделните състезания чрез въвеждането на нови класове и дисциплини в съответствие със съществуващите нормативни мнисквания на ФАИ.
Глава III
АЕРОДИНАМИКА И ЕЛЕМЕНТИ НА РАКЕТНИЯ ПОЛЕТ
3. 1. ВЪЗДУШНО СЪПРОТИВЛЕНИЕ
При движение във въздушна среда телата срешат съпро тивление В зависимост от различии фактори и условия силата на съпротивление — задържане, може да има различна големина (фиг 17).
На първо място за големината на силата на съпротивление оказват влияние размерите на движещото се във въздушната среда тяло. При по-големите по размер (площ) тела е по-го-ляма и силата на съпротивлението.
Друг фактор е гъстотата или плътността на въздушната среда. По-голямата гъстота създава по-голямо съпротивление Движението на телата, при което силата на съпротивление
29
също расте. Плътността на въздуха се променя в зависимо т от надморската височина и до известна степей зависи и 07 температурата.
Силата на съпротивлениего зависи до голяма степей и от скоростта на движението, като големината на силата на съ.
Фиг. 17. Действие на аеродинамичната сила
противление се изменя на квадрат. При двойното нарастване на скоростта съпротивлението нараства четири пъти.
Големината на силата на съпротивлението до голяма степ н се влияе и от формата на движещото се тяло, и от положение™, което то заема при своего движение. Телата с ръбеста повърхност и неправилни форми създават при своего движение значително по-голямо съпротивление от тези с овална форма, конто във въздуха се обтича плавно. Тази разлика се виж а най-добре в приведения пример на таблицата на фиг. 18.
Най-добро обтичане и най-малко съпротивление имат телата с капковидна форма, наричана още аеродинамична.
След изложеното дотук следва да посочим и формулата за силата на въздушното съпротивление като общ израз на посочените влияещи зависимости:
G % 5
30
където
дх___сила на въздушното съпротивление;
Ct — коефиииент на въздушното съпротивление;
р — плътност на въздуха;
^2__скорост на движението:
S — площ на най-голямото напречно сечение (мидела)
Фиг. 18. Големина на коефиииента на силата на задържане в зависимое! от формата на те.тата
3. 2 СИЛИ НА ЗАДЪРЖАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ
При движението на плоска пластинка перпендикулярно на въздушния поток се създава само сила на съпротивление Ако обаче наклоним пластинката на известен ъгъл спрямо въз-душната струя, започва да действува и една друга сила — на поддържане, която се стреми да измени посоката на движението нагоре (фиг. 19).
Аеродинамичната сила р се състои от две слагаеми. Това £а силата на задържане х, която действува обратно на посо-чата на движение, и силата у, действу ваша перпендикулярно На движението.
Ъгълът, който се сключва между плоскостта на пластинчата и посоката на движението, се нарича ъгъл на атака а.

31
С формула големината на силата на поддържане може да изрази така:
У=Су -р2^5, където
у — сила на поддържане
С	коефициент на силата на поддържане;
р	плътност на въздуха;
г»а — скорост на движението;
5 площ на обтичаното тяло
„ушна среда е подложено на действието на определени аеро-Ешамични сили. При полета на рэкетните модели това проявление има аналогичен характер (фиг. L1).
Фиг. 20. Форми на ссновниге части на ракетния модеа: А — коиус . Б — корпус . В — стабилизктори
От голямо значение е познаването и изучаването на силите на задържане и поддържане, както и на факторите, конто имат пряко влияние върху тяхната величина. Това е неразривна връз-ка с подобряването на летателните качества и на различните видове летателни средства.
3 3. СИЛИ, ДЕЙСТВУВАЩИ ПРИ ПОЛЕТА НА РАКЕТНИЯ МОДЕЛ
Всеки ракетен модел външно може да се разгледа като съставно тяло от три основни елемента със следните форми: Носова част, най-често конус, корпус с цилиндрична форма и стабилизатори (фиг 20).
Както вече бе споменато, всяко движещо се тяло във въз-’
3.	4- ЕЛЕМЕНТИ НА ПОЛЕТА НА РАКЕТНИЯ МОДЕЛ
В полет ракетният модел не може практически да се движи абсолютно в направлението, по което е насочен. Под дей-ствието на вятъра траекторията на полета представлява една балистична крива със следните елементи: ъгъл на изстрелване. височина, активен и пасивен полет (фиг. 221.
Фиг. 22. Елементи на ракетния полет:
-4 — точка на иэлитаме ; Б — точка на приземяпанс ; О — връх нз лета . /? — макс» мална полетка височина ,	- ъгьл на мзалтапсто
Времето и разстоянието на полета от момента на излитане на моде ла от стартовата установка до точката, в която се пре-кратява работата на двигателите, се нарича активен полет, а полетът, който обхвата времето от прекратяването на работата на двигателите до приземяването на ракетния модел, се нарича пасивен полет (фиг. 23,i. Аналогичен е случаят и за мно-гостепенните ракети. Като крайня точка на активния полет се смята точката, в която прекратява работа последният работещ двигател. От показаната схема се вижда, че при нормални условия активният полет както по време, така и по разстояние е относително по-кратък от пасивния. След прекратяване работата на двигателите по инерция моделът преминава разстояние, след което достига и точката на максимална височина, т. е. върха на п летната траектория Изучаването на елементите на полета на рэкетните модели играе съществено роля при
34
подбора на полетните показатели — височина на полета, про-д-ължителност на полета и пр
Фиг. 23. Активен и пасивен полет на ракетния модел: АБ — активен полет (АП): БВ — асввен полет (ПП) БО — инерционен полет О - връх на полета
Глава IV
ПРОЕКТИРАНЕ НА РАКЕТНИ МОДЕЛИ
4.	1. УСТРОЙСТВО НА РАКЕТНИЯ МОДЕЛ
За изясняване на въпросите, свързани с проектирането и изра-ботката на ракетни модели, преди всичко е необходимо да се спрем на устройството и геометричната характеристика на моделите.
Основните геометрични данни, които характеризират кон-струкцията на рэкетните модели, са показани на фиг. 24,25.
Дължината на корпуса (£м) е разстоянието между двете наи-отдалечени точки на корпуса по надлъжната ос, или разстоянието от връхната точка на конуса до сечението в осно-Вата на модела, измерено в милиметри.
35
Диаметърът на корпусното сечение (D) е размерът на диа-метъра на перпендикулярного сечение от корпуса на модела към надлъжната ос. При моделите с различии диаметрални сечения се взема средната стойност като сбор от диаметъра на най-малкото и най-голямото сечение. Диаметърът на корпусното сечение бива външен и вътрешен и се измерва в ми-
Фиг. 24. Основни части на ракетния модел:
/ — конус : 2 — корпус 3 — двнгател ; 4 — стабилизатор
5 — обтекател ; 6 — тяпа 7— пзряшут; 8 напрявлявяши пръсгенн ; 9 — сопло
Фиг. 25. Геометрична характеристика на ракетния модел
— дължина иа корпуса ; D —\ днаметър
на корпуса ; I разперсност на’ стабили ст
заторите Ъ голима хорда ня стябилизато-рите :	— малка хорда на стабилизя
торите; b — средня хорда иа стабилизато-рите : G тегло ня мелела ; ЦТ — център на тежестта ; ЦН — център ня ма-лягане X — рязстоянне между цеитъра па тежесття и цеитъра на нялягяне; у — разстояние междл центъра на тежестта и основ-нот о сеченне;	5	— плот на стябили-
ст
заторите ; НО — нядлъжна ес
36
Разпереиост на стабилизаторите (/ст) се нарича разстоянието между Двата кРая на стабилизатора, перпендикулярно на на-плъжната ос на модела, измерено в милиметри.
Хорди на стабилизаторите Вт BVi Вср са съответно линиите, конто мислено съединяват атакуващия с изходящия ръб и се измерват в милиметри. Формата на напречното сечение на хор-дата се нарича профил.
Теглото на модела (О) се измерва в грамове. Може да бъде полетно тегло, в което се включва и теглото на двигателите, парашутната система и др., или тегло на модела — теглото на конструкцията.
Източеност на ракетния модел (Хр „). Отношението на дъл-жината на корпуса към диаметъра на средното корпусно сечение
л ___ ^-м
др и— ъ ’ ^ср
Източеност на стабилизаторите (Аст)- Отношението на разпе реността на стабилизаторите (/„) към средната хорда (Лср)
Център на тежестта (ЦТ). Това е точката, в конто е съсре-доточено и действува теглото на модела. Ако модела окачим в тази точка, той би застанал в безразлично равновесие, т. е. ще се намира в покой във всяко положение, в което го поставим. Мястото на центъра на тежестта зависи от формата на тялото и материала, от който е направено. Той може да се намери опитно, но може да бъде и предварително определен с приближение във фазата на проектирането на модела.
Център на налягането (ЦН). Той е мислената точка, в конто се проявява и действува аеродинамичната сила
Разстояние между центъра на тежестта и центъра на налягането (л). Измерва се в милиметри и служи за разчети при установяването на полетната устойчивост на модела.
Разстояние от центъра на тежестта до основното сечение «а модела (у). Измерва се в милиметри.
Площ на стабилизаторите (-SCT). Изчислява се в квадратни сантиметри общо и за всеки стабилизатор по тделно Площта се намира по формулите за изчисление на площи за различ-ните геометрични фигури: квадрат, правоъгълник, ромб, тра-пец и др.
Надлъжна ос (А/о). Това е мислената линия, конто минава по Дължината на корпуса и разделя модела на две симетрични половини.
37
4.2	. ИЗБОР НА СХЕМАТА НА РАКЕТНИЯ МОДЕЛ
При избора на схемата трябва да започнем с една идейна скица на желания модел, гледан в две проекции: отстрани и отгоре (фиг. 26). Рисунките, макар да представляват свободна композиция, в основни линии трябва да обхващат най-благо-
приятната възможност за съчетаване на никои условия, а именно:
Моделът да има добри аеродинамични качества, минимално съпротивление и да бъде съобразен с изискванията на физиче-ските закони.
Да се спазва схемата на типичност на дадеиия клас или вид модели: едностепенни или многостепенни, за височинен полет, за продължителност на полета, ракетопланери и други съобразно изискванията и ограниченията на правилниците
Конструкцията да дава възможност за свободно поместване на всички елементи двигатели, парашутиращи устройства и др-
38
технологического решение на конструкцията да бъде необходимата здравина на ракетния модел.
високи постижения в ракетомоделната практика, без взаимствува изцяло. След обстоен оглед да се ана-внедряване най-новите прогресивни рационализиране.
Чрез
^Jla^e държи сметка за конструкцията на моделите, реги-сТрцрали да се 1
пизират и използуват за тенденции с —можно-
с възможност за
/7 г<С' г fi*px
Да се влага творчески замисъл, самостоятелност и целесъоб-разно експериментиране.
На основание на изброените условия да се направи краен обстоен анализ на изработената рисунка чертеж. Желателно е последната да бъде обсъдена с участието на повече ракето-моделисти, конто да вземат отношение с критични и препоръ-чителни бележки.
След обобшаването на бетежките се правят корекции върху проектираната конструкция. В следвашите етапи предстои из-работването на мащабни чертежи обикновено в мащаб 1 1 Или 1:2, както и разработването на пълен работен чертеж с 8 ИЧКи летайте в естествена големина Като идейна насока при пРоектирането могат да служат често употребявани форми за
39
р Разлоло-Жвше ла слуааазазатлормгле
Фиг. 27. Основни геометрични форми на детайлите на ракетния модел (Л, Б, В и Г)
40
основните детайли на рэкетните модели (фиг. 27). Самостоятел-нОто проектиране на рэкетните модели се препоръчва за ракето-моделистите с по-добра квалификация и след по-продължителна практическа работа в тази облает. За начинаещите при всички случаи е за препоръчване използуването на изпитани конструкции от предлаганите пакетирани модели или чертежи, поме-ствани в различии списания, брошури и други източници По гози начин ще се осъществи необходимата степенуваност и последователност в подготовката, като по-младите строители на ракетни модели не ще преживеят огорчението от несполу-ките си при първите полети на собствените им модели.
4.3	ИЗБОР НА ОСНОВНИТЕ РАЗМЕРИ
В повечето случаи основните размери се намират в задъл-жително съответствие с изискванията на различните ограничи-телни норми на правилниците и инструкциите за състезание.
От особено значение са и размерите, теглото и експлоага-ционните особености на използуваните двигатели. Необходи-мостта от прилагането на задължителни норми при изработ-ката на различните видове парашутиращи устройства също оказва влияние при избора на основните размери.
Чрез коригирането на идейната рисунка се дават и насоките за приемането на основните размери: дължина на корпуса,диа-метър на сечението на корпуса, дължина на носовия конус и др. Изборът на основните размери е евързан и с възмож-ността за изчисляването на останалите основни геометрични величини.
4.4	НАЧИНИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ. ИЗЧИСЛЯВАНЕ
И ИЗМЕРВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ РАЗМЕРИ
За да се определят или начислят основните размери, е не б-ходимо да се прибегне до помощта на различии начини.
Ракетният моделизъм е все още във фазата на своето ранно развитие, поради което не може още да се говори за пълна и систематизирана програма при определянето и изчисляването на основните размери.
В тази насока е направено известно взаимствуване от тео-Ретичните изводи, прилагани в проектно-конструкторската ра-6 та на ракетната техника, като най-голям дял заемат резул-
41
татите от експериментално-изследователската работа, проведена в областта на ракетомоделизма.
В последните няколко години бяха проведени успешни опити и експерименти от редица съветски, американсци, полски и други конструктори за установяване на основните зависимости в аеродинамиката на рэкетните модели Последните се изра-зяват в различните емпирични формули, процентни съотноше ния, графични и таблични функции, както и по чисто практически начини.
На базата на положителния международен опит, както и въз основа на постиженията от все още скромните проучва-телни работи у нас ще изложим и конкретните начини за из числяване и измерване на основните размери.
4.4.1. Размери на корпуса (тялото)
Основни размерм на корпуса (фиг. 28) са неговата дължииа (L) и диаметърът на напречното сечение (£)), както и площта на надлъжното сечение (5К).
За установяването па тези величини се препоръчва прилага-нето на следната зависимост:
А=10 до 22. D.
Сойността на диаметъра се определи в зависимост от различайте двигатели, конто ще бъдат използувани.
> 7
7
I
Фиг. 28. Основни размера на корпуса на модела
Правилният подбор на дължината на корпуса на ракетни модел има съществено значение при постигането на максимална полетна височина и устойчив полет. Така на базата на прове-
42
пените експериментални изследвания на съветските ракетомоде-\Гисти с ракетни модели от клас I на ФАИ с диаметър на корпуса 22 мм и тегло на моделите от 75 и 82 трама при кон-струкция с четири стабилизатора са били установени за опти-мални размерите на корпуса. Те са показани на графиката на фиг. 29.
---1-----L----;_____________________________I, ;________|_____
200 ЗОЮ 400 600 600 700 <306 900 fOOO Lx ми
Фиг 29. Графика ла зэвисимостта между дължината на корпуса и полетната височииа
4.4.2 Размери на стабилизаторите
Основен размер тук е площта 5С1 на стабилизаторите. Пра-внлното й оразмеряване е пряко свързано с получаването на добри резултати в полета на височина, което се явява после-дица от реализирането на устойчив по траектория полет.
Ракет !ият модел лети във въздушна среда. През време на полета върху него действуват както силата на вятъра, така и аеродинамическите сили на поддържане (PJ и задържане(А>х). Проявяването на аеродинамичните сили е в пряка зависимост от различните фактори, конто бяха разгледани в предишните главк. Величината им се изчислява по формулите
y=-^-.p.v2 . Cy.S, х- ’ ,p.v2CxS, където у — сила на поддържане;
х — сила на задържане;
р масова плътност (гъстота) (по система СИ);
43
v — полетна скорост на ракетата, м/сек-, S—площ на напречното сечение на корпуса;
Сх — коефициент иа силата на поддържане;
Су — коефициент на силата на задържане.
Коефициентът на силата на поддържане эа целия ракетен модел може да се изрази със следната формула:
Су = Су к Су ст,
където Су к — коефициент на силата на поддържане на корпуса, а Су сТ — коефициент на силата на поддържане на стабилизаторите.
Коефициентът на силата на поддържане за корпуса — CVK , е в зависимост от големината на ъгъла на атака (а), т. е. ъгъла, образуван между надлъжната ос на модела и посоката на въздушния поток. Обичайната стойност на този ъгъл е до 5.
Следователно
с^~ si-= тга-"ад875'
Направените изследвания показват, че точката, в конто дей-ствува силата на поддържане при телата с цилиндрична форма, се намира от 0,55 до 0,60 от дължината на корпуса (Z.) по по-сока от върха на конуса по надлъжната ос към основата на модела.
Коефициентът на силата на поддържане за стабилизаторите Су ст се изчислява чрез прилагането на следната формула:
„	_ 1,84.ге.Хсс_а 2SC-
Чет- ~2,4 + \т ” SD ’ където
25ст — плот на стабилизатора;
SD — площ на напречното сечение на корпуса на ра кетния модел;
ZCT — източеност на стабилизатора Аст =	или
) — -ст - •
*ср ст ’
а —ъгъл на атака;
/ст — разпереиост на стабилизаторите;
берет —средна хорда на стабилизаторите;
бм ст — малка външна хорда на стабилизаторите;
b ст — голяма вътрешна хорда на стабилизаторите (фиг. 30).
44
Или след опростяване и приемане на средни стойности фор-мулата получава следния вид:
\	_ 0,495. Хсг 2. $„	о _
2,4+XCT "S О;	4 ’
Площга на всички стабилизатори за ракетните модели от клас I, И, III и IV варира от 0,4 до 1 от площта на надлъжното сечение на корпуса на ракетния модел, като
Фнг. 30. Основии размери на стабилизаторите на ракетния модел
SCT=(0,4— 0,6).5КОр при I над 500 мм;
Ser = (0,8 —1,0). 5К0р при L под 500 мм,
където SCT — площ на стабилизаторите и SKO(, — площ на надлъжното сечение на корпуса.
Пример Ракетен модел с дължина на корпуса £=50 см и Диаметър на напречното сечение D<=2cm.
SKop = L.D; 50.2 = 100 см? или за да се изчисли площта на един от стабилизаторите, получената стойност се раздели на техния брой В случая имаме пред вид ракетен модел с че-тири стабилизаторни плоскости
^„=100.0,6 = 60 см2;
’J за един стабилизатор — 1э см~.
45
В подкрепа на горните изводи са и резултатите на прове-дените експериментални наблюдения от съветските ракетомо-делисти, нзразени в графиката на фиг. 31. При изследването и анализа на рэкетните модели с плот на стабилизаторите от
Фиг. 31. Графика на зависимостта между площта на стабилизаторите и полетната височина
175 до 3800 мм2 оптимални резултати в полетнь височина са реализирали моделите с площ на стабилизаторите от 1100 до 1500 мм2. При по-малка площ от необходимата полетните качества значително се влошават. Ориентировъчно при 50% намаление на необходимата площ на стабилизаторите полетната височина се снижава с 20 до 25%.
При увеличаване на площта над оптималните граници резул татите също се влошават, но в по-незначителна степей, като в тази насока оказва влияние утежняването на конструкцията. След направените изчисления за големината на площта на стабилизаторите следва полученият резултат да бъде разделен на броя на стабилизаторите.
Да си послужим отново с цифровите данни от взетия наш пример със задача да построим стабилизатори с площ, равна на получената величина за площта ст=15 см2 и с най-често употребяваната трапецевидна форма по формулата
25ст = (^мСТ + 61 ст)./сТ; (фиг 32)
46
b„t: + br „ =	; приемане за ZCT=4 см;
пв»
BL	,	,	2.15	30
X	Ь» ст Т ст--4 = 7,0 М.
I Получената стойност 7,5 см можем да разделим на две производно желани с-ьотношения, отнасящи се съответно за значението на Ь.., и Ь, .
Фиг. <32. Трансформирапе на площта „а стабилизаторше в трапецевидна форма
В случая приемаме за 6М=2,5 см и за I). =5 см При на-личността на горните данни вече можем да изчислим и изто-чеността на стабилизаторите (ЛСт)-д
__ 2.Р„_ 2.16 _ 32 _
Лст“ SCT.2~ 2.15 ~ 30 -1’ио’
Л„=1,06 — 1,1
4.43. Други начисления на ракетните модели
Една величина, която много често играе важна роля в разметите, е площта на напречното сечение на корпуса (SD). То се изчислява по елементарен начин с помощта на общопозна-тите формули за намиране на площ за различии геометрични фигури — в случая за нашия пример е
5о=П24-=	' =3,14 см\
Следва да бъде изчислен и коефициентът на силата на под-Лържане за стабилизаторите С>сН
0,495. A,
2SCT '*>CT (2,40+ACTj- SO ;
_ 0Л95.1,1 2.15 _ . _ ~ (2,40 +1,1) ‘ 3,14
Или коефициентът на силата на поддържане за целия ра кетен модел ще бъде
Су== СуК + Су „=0,0875+1,47= 1,5575.
На фиг. 33 разстоянието от центъра на налягане до върха на ракетния модел е отбелязано с Х\ това разстояние е от голямо значение за стабилността на модела в полет Разстоя-
Фиг. 33. Осговни даппн за реглажа на ракетния моде.'
нието между центъра на налягане и центъра на тежестта е отбелязано със z. При реглажа на моделите след определи на центъра на налягане на модела чрез прилагане на разли ните начини за уравновесяване центърът на тежестта трябв да се намира на разстояние, не по-голямо от 2 до 2,5 D, или
2=24-2,5 D.
48
Фиг. 34 Начини за нрактическо онределяке на центъра на тежестта
Р "° 1,0 ракетомоделизъм
19
От голямо значение е също профилното сечение на стабц. лизаторите; тънките двойноизпъкнали профили осигуряват i э. добра устойчивост при полета, отколкото плоските и непро. филирани стабилизаторни плоскости.
a t/c/nocsvt/6-до 95r	6	- до 50г
Фиг. 35. Устойчив и неустойчив полет на ракетния модел
За провеждане на изложените разчети от голямо значе1ие е и предварителната опитно-практическа работа например на-мирането на цеитъра на тежестта. Той може да се определи и по графичен начин, макар и с приближение, като е необходимо да се знае относителното тегло на материалите за на-правата на отделяйте детайли и техните геометрични измерения. [Jo правилото за събиране на успоредни сили може да се определи и мястото на центъра на тежестта.
При завършен изработен модел това може да се постшне чрез най-разнообразни начини. чрез уравновесяване на тегли <а, чрез уравновесяване в една опорна точка, чрез последователно окачване в две точки при използуването на подвижен пръстей за опора и други, показани на фиг. 34.
От решаващо значение за подобряването на полетните ха-
50
Х^еристики е спазването и на благоприятните граници за > полетно тегло на моделите. Така от проведените из-°иТйания на моделите от клас I е било установено, че тези с °еГЛа1. от 50 до 80 грама в полет са по-малко устойчиви от
<5г? /Оо Г5О 200 26Oe;ortfa
Фиг. 36. Графика на зависпмостта между тсг.юго на модела и полетната височина
тези с тегло от 95 до 185 грама (фиг. 35). Най-голяма полетна височина съответствува на моделите с тегло от 60 до 80 грама (фиг. 36). При търсенето на ха-
рактерна зависимост в поло-жителните рсзултати при полети на височина е установено, че при моделите с дължина на корпуса 400 мчи общо полетно тегло от 76 до 81 грама центъ-рът на тежестта трябва да се намира по надлъжната ос на 160 Мм от сечението при соплото КЪМ върха (фиг. 37).
Добро практическо приложение в тази насока имат ракетни-е модели по конструкция с променлива дължина на корпуса, при което след провеждането на Редварителните реглажни из
A or цт до сото
Фиг. 37. Графика па зависимостта между разстоянието от центъра на тежестта до сечението при соплото н полетната височина
51
мерения се фиксират двете части на корпуса неподвижно при желаната центровка (отношението между центъра на налягането и центъра на тежестта)—фиг. 38.
Фиг. 38. Схема на ракетсн модел с изменяема дължина на корпуса
Дотук изложените начини за изчисляване и измерване на основните размери могат да служат за насока в проектно-юн-структорската работа.
Глава V
ИЗРАБОТВАНЕ НА РАКЕТНИТЕ МОДЕЛИ
5- 1- ИИС1РУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ
НА РАКЕТНИТЕ МОДЕЛИ
За изработването на различните видове ракетни модели t необходимо да разполагаме с ограничен брой елементарни инструмента и пособия.
Ножица — за рязане на хартия, картон и плат. Тя е пай често употребяваният инструмент при изработката на корпу сите, конусните върхове, стабилизаторните плоскости и на правляващите пръстени и парашутните устройства. Ияма да бъде преувеличено, ако се каже, че цял ракетен модел може да се изработи с помощта само на едва ножица.
За улеснение при изработването на някои по-сложни кон-струкции и за изработването на по-специфични материали с€ налага комплексного използуване и на други инструмента
62
резбарс и лък с поставка използува се при изрязването табилчзаторните плоскости от шперплат, дърво, пластмаси, н'а > и Раправата на никои други детайли.
Е Цожде добре наостреното джобно ножче е един уни--псалеп инструмент за строежа на ракетните модели. Изпол-ва се за изрязването на различните детайли от картон, шперплат, дърво и пластмаса. Особено полезна е употребата му при рмянето на опорните пластинки за стабилизаторите, напра-Вата на дървени калъпи за носови конуси и конусни тръби. Практическо приложение има и при нарязването на цилин-прични пръстени от картон или хартия, използувани за съе-динения на отделните степени или направляващите пръстени. Пили най-голямо приложение имат средноеврите и дребни пили за метал и дърво с правоъгълен или полуобъл профил с дължина от 200 до 250 мм. Използуват се главно при напра-вата на калъпи, а така сыцо и за оформянето и иэглаждането на стабилизаторните плоскости. Конусите и опорните
плас-
тинки са от дърво или шперплат
Чукчета, клещи, шила и други инструмент!! имат спома-гателно и ограничено приложение.
Към тези необходими пособия трябва да прибавим и различните видове четки за лепило и бои, както и устен пулве-
ризатор.
При обзавеждането на кабинети и работилници е необходимо комплектного набавяне на посочените инструменти и пособия с разчет за обслужване на всеки 3 4 човека по един брой от всички видове.
В тази насока голямо улеснение създават комбинираните сервизни инструментални сандъчета, удобни за транспортира-не и работа в кабинети и лагерни условия.
Второто необходимо условие за изработването на ракетни летящи модели е наличността на подходящи материали.
Основного изискване моделите да бъдат леки и здрави, като в конструкцията им не се включва използуването на ме-тални детайли, налага употребата на широко достъпни елемен-тарни и с незначителна стойност материали.
Хартия — тук се включват почти всички видове хартия, конто могат да намерят приложение — амбалажна, чертожна, милиметрова хромова и др.; използуват се за напразата на корпусните тръби и направляващите пръстени.
За изработването на парашутни4куполи най-често се използува тънка лека и жилава хартия: пергаментова, кондензаторна, це-лофан, а като най-подходяща е дълговлакнестата специализи-
рана японска хартия „япон“ Същите видове харти я с успех 1 могат да се използуват и при обшивката на крилните и стабц. лизаторните плоскости на ракетопланерните модели, както и за направата на предпазни калъфи (торбички) за парашутиращите устройства
Картон — почти аналогично е използуването на различимте видове картони: кадастров, целулозен, рисувателна хартия и ip. От тях се изработват корпусни тръби, стабилизатори, конуси, направляващи пръстени и различии видове опорни и съедини-телни пластинки при многостепенните ракетни модели и др.
Шперплат — най-подходящи са липовият и брезовият много-пластов с дебелина от 0,6 до 2 мм. Използува се главно за направата на стабилизатори. В тази насока могат да се изпол-уват като заместители папелът и фурнирът.
Различии видове ламарини и тел — използуват се за на- I правата на несъществени детайли, главно направляващи пръстени или свръзки, кукички, халки и др.
Липа, бор, топола — поради голямата лекота за наработка и малкото относително тегло се използуват за направата на конуси, стабилизаторни плоскости, опорни пластинки, както и за надлъжници за ракетопланерите.
Като най-подходящ, специализиран материал в тази насока се използува балзата. Това е много леко дърво, растящо в Южна Америка и с ограничено разпространение Подходяще е за изработката на всички основни детайли за ракетни модели, включително и на корпусните тръби.
Бук - подходящ е за изработването чрез струговане на конусните и цилиндричните калъпи. При липсата иа струг могат да се изработят калъпи с подръчни инструменти от чам, бор, липа и други меки материали.
Пластмаси широко е приложението и на различните видове пластмаси, конто притежават различии свойства — осо-бено полиетилен, поливинилхлорид, полистирол, винидур и др. I Най-често се използуват за направата на безщевни тръби, конуси, стабилизаторни плоскости, както и куполи на парашути. Изработването на детайлите най-често се получава чрез изряз-ване, но може с успех да се приложи и формуване (пресоване) чрез затопляне и първоначално размекване на пластмасата.
Лепила — това са основните евързващи съединителни материали. Най-широко приложение имат декстриновите лепила. Те са по-бавно съхнещи, но са подходящи за слепването на го-леми плоскости. Ацетоновото и казеиновото лепило се използуват главно при евързването на по-малки по площ съединения,
54
 явно на Д'ьрвените и шперплатовите детайли, По-ограничено Г" използува туткален разтвор, а при пластма ите — епок-сидни лепила.
Гвоздей, карфици, конци. канал и каучукови нишки —имат граничено приложение за изработката на спомагателни детайли и свр'ьзки, като се използуват най-често и при монтажа на мо* делите.
Тъй като едно от основните качества на всички материал;! е тяхното относително тегло, за ориентация ще дадем след-ната таблица:
Относителни тегла на употребяваните материали за ракетни модели
- -—— — ”•		егло.		Вещество	Относитолно тегло, г ел3
*1	Вещество				
1	Хартия	0,7 —1,1	10	г Сяра	1,96
2 1	Брсза	0,6 —0,8	и	Смола	1,07—1,10
3	Липа	0,32—0,59	13	Стомана	7.7 —7,9
4	Бор	0.4 —0,7	14	Стькло	2.4 2,6
5 1	Тополя	0,35- 0,50	15	Дьрвси въглен	0.3 —0,6
6	Дуралуминий	2,7 —2,9	16	Фосфор (бял)	1,82
7 1	Мест	8.5 —8,7	17	1 рафит	1,9 —2,3
8	Плексиглас	1,18	18	Целулоид	1,4
9	Олово	11,34	19	Ацетон	0,79
Забеле ж к а. Значениям се отнасят при температуря от 1 до 20°С.
5. 2. ИЗРАБОТВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ЧАСТИ
НА РАКЕТНИТЕ МОДЕЛИ
Корпус (тяло). Гова е основата на ракетния модел. Както бе споменато в предшествувашата точка, най-често употребяваните материали за наработка са хартията, картонът, балзата, пластмасите и други подобии материали.
В зависимост от разполагания вид материал, специфичните условия за изработка на конструкцията — лекота и здравина, както и никои характерни особености във вида и формата на самата конструкция, налага се прилагането на различии видове технологии.
Най-често прилаганият начин е концентричното плътно нави-ване на един или няколко пласта (фиг. 39). Особено внимание тРябва да се обрыца на успоредността при навиването на всички
55
Пластове, без да се получават гънки. Лепилото се нанася с плоска четка равномерно по плоскостта на оказаните мес^ (фиг. 40). Ако при навиването на цилиндричното тяло върху ка-лъпа на външния ръб се появи лепило, веднага трябва да с<|
Фиг. 39. Изработка на корпуса на ракетния модел
изтрие с добре подсушена гъбичка или парче плат, напоен във вода. Премахването на замърсените части или лепилото се из-в-ьршва много внимателно и леко, без да се поврежда гланцо-вият слой на хартията или картона. За придържане на нави-тите Пластове към калъпа върху корпусната тръба се поставя допълнително хартия, като се притяга с каучукова нишка или конец. След простоя от 30 до 60 минути при употребата на декстринови лепила постепенно се свалит конците на притяга-тэта намотка, а готовият изсъхнал корпус се изважда от калъпа. Необходимо е използуваните калъпи да са добре израбо-
56
с гладка повърхност за по-голямо улеснение при изваж-те "е на тръбата и по-добро качество при работа. Повърхността Да допълнително може да се шлайфва и лакира. По този начин изработват разнообразии корпуси за различии калибри ра--етни модели с различен брой степени.
Фиг. 40. Залепвапс на корпусиата тръба
Друга технология с малко по-голяма сложност, но и с по-добри качества е спиралното наслояване на корпусната оббивка (фиг. 41). За изпълнението на тази технология предва-рително се приготвят дълги ленти предимно от хартия с ширина от 30 до 60 мм. Застъпването на отделните спирали е от 3 до 5 мм', в зависимост от дебелината на хартията се намотават на калъпа от 3 до 6 пласта в противоположна по-сока. След изсъхване на корпуса на калъпа грапавините на свързващите шевове се заглаждат надлъжно с най-дребна шкурка Спирално напластените корпусни тръби имат голяма здравина и устойчивост. Друг начин за направата на корпуси е използуването на фабрични готови шевни или безшевни тръби от картон или други подходящи материали. {орпусни тръби високо качество се изработват и от балзови пластини с дебета от 0,8 до 1 мм. Чрез нагряване надлъжно по фладера (жилите) балзовите пластини се огъват върху калъпа по начин, показан на фиг. 42. При свързването на двете половинки се из-п лзува ацетоновото или казеиновото лепило.
Фиг. 41. Изработката на корпуспата тръба чрез спирално наслояване
Фиг. 42. Наработка на корнусната тръба от балза
58
г независимо от използуваните технологични начини изработ-нте корпуси трябва да бъдат леки, здрави и със запазена деформации повърхност.
° Конус (носова част). Материалите за изработката на конунге са почти аналогични на тези на'корпусите. Тук подборът
Фиг. 43. Изработка на конусни върхове от картон
на технологията се диктува също от използуваните материали конструктивните особености, както и основните технически изисквания.
Най-често конусите се изработват от картон или плътна хартия. Оформянето и монтажът на съставните детайли се из-вършва с помощта на калъп чрез навиване (фиг. 43) във формата на фунийка. Свръзката към корпуса представлява цилин-дърче с външен диаметър вътрешният диаметър на корпуса, така че да може свободно, с лекота да се прикрепва към края на ракетния модел. Конусният връх и съединителното пилиндърче се свързват с помощта на лепило.
Друг начин е направата на конусни върхове от липа, топола, бор или балза. За да се постигне олекотяване на вътрешните части на конусите, се издълбават равномерно до получаването на стени с дебелина от 3 до 5 мм (фиг. 44). На тази скипа е показана и последователността в изработката на конусните Върхове от дърво.
Сполучливо в последно време се прилагат и технологиите 8а изработка на конусни върхове от стиропор (студопор). Офор-
59
мянето на желаните размери може да се постигне чрез пресс, ване при използуването на матрица и предварително размекващ на стипоровата суровина, както и чрез изработването на формите от готов материал. Изрязването на стиропоровите форми се по.
Фиг. 45. Наработка ни стабилизаторите от картон
стига лесно и сполучливо с помощта на нагрята опъната жни* (реотап). За заздравяването на меката повърхност на конусните върхове те могат да се облепят допълнително с един пласт от тънка пергаментова или друга подобна хартия 60
За нуждите на ракетомоделизма се изработват разнооб-нИ детайли от различии предприятия.
Ра3ртабилизатори При изработката на различните видове по ма и материали стабилизаторни плоскости се прилагат раз-ични начини.
ли цай-често разпространена е изработката на стабилизаторни носкости от картон. Отстрани те могат да бъдат допълни-п нО укрепени с подсилващи ребра от летвички (фиг. 45). При
втория вид здравината се осигурява от по-голямата спорна площ която стабилизаторът получава при профилировката. Лекотата е също предимство при този предлагай начин.
Друг начин за наработка на стабилизаторни плоскости е от шперплат или дърво топола, липа, балза и други подобии. Пред-варително разчертаните форми се изрязват с резбарски лък или нож с 0,8 до 1 мм извън очертания контур. След това с помощта на пила, на менгеме или друга поставка се подравняват и оформят всички стабилизаторни плоскости едновременно (фиг 46). За заглаждане на ръбовете и повърхността се използува шкурка Особено внимание трябва да се обръша на раз-полагането на стабилизаторните плоскости спрямо фладера (жи-лите)- По правило по-дългата страна се поставя успоредно на фладера. Залепването на стабилизаторите към корпуса се иэвърщва с ацетоново, казеиново лепило или туткал. За укреп-Нето им чрез увеличаването на свързващата плот се изпол-
61
зуват допълнителни пластинки (фиг. 47). При изработката основните и допълнителните части съществуват отце много раз лични технологични начини, конто могат да се прилагат. Раз, гледаните дотук начини са най-често прилаганите в нашата практика.
Фиг. 47. Укрепване на стабилизаторните плоскости
3. МОНТАЖ НА РАКЕТНИТЕ МОДЕЛИ
За да се ускори и улесни общият монтаж на ракетните модели, се прилага известна технологична последователност, като се използуват и някои помощни приспособления.
Обикновено се започва с изр; бо гването на корпуса, конусная връх и стабилизаторите. Важен момент в последователността на работата е монтажът на стабилизаторните плоскости
Лесно и точно определяне на местата и ъглите за монтаж на стабилизаторите към корпуса се извършва с помощта на центровъчен фиксатор (фиг. 48). Всеки може да си направи такъв фиксатор от тънка ламарина, дебел картон или дърво. При монтажа на конуса към корпуса се използуват няколко начина за свръзка, показани на фиг. 49. Следващата монтажва операция обхвата скатаването и поместването на парашутното устройство към корпуса, както и поставянето на уплътни ел-ните тапи за изтласкващия заряд на двигателите.
По правило ракетните двигатели се поместват в моделите само непосредствено при стартирането им.
62
5. 4. ЛАКИРАНЕ, ДЕКОРАЦИЯ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПОВРЕДИ
Напълно завършените и сглобени модели следва да бъдат ' лакирани и декорирани. Това се налага от обстоятелството да се създаде допълнителна възможност за заздравяване на кон-струкцията, а така също и да се увеличи зрителният ефект и да се създаде по-добра възможност за наблюдение на полетите във височина.
За лакиране и оцветяване на общата повърхност на моде-лите най-често се употребяват различии по цвят нитроцелулозни и алкидни лакове. Наслояването им върху добре почистената и изсушена повърхност се извършва с помощта на четка, боя-
Фиг. 50. Декорация на ракетните модели
джийски пистолет, компресорна уредба или устен пулверизатор. За лакиране се препоръчва да се използуват бързо съхнещи лакове и бои. За повишаване качеството на лаковата повърхност може лакът да се напласти тънко неколкократно, като след всяко лакиране повърхността се шлайфва със ситна шкурка.
Декорацията е един от завършватите етапи в работата. Най-често за целта се използуват разноцветии бои в подходящи фигурни съчетания на черно, червено, жълто, синьо и др.
Един много лесен и ефектен начин за декорация е аплика-цията с разноцветна гланцова хартия. Предварително изрязаните декоративни елементи, цифри и букви се залепват с помощта на декстриново лепило върху корпусните и стабилизаторните I плоскости, след което отгоре се напръскват с безцветен лак
64
За декорация могат да се използуват и различии видове же-тинови копирки, изразяващи букви, цифри, знаци и др. Под-^пдяти форми за декориране на ракетните модели са предло-* ените на фиг. 50.
След всеки проведен старт в резултат на конструктивен пропуски, недобър монтаж, повреди при транспорт и попадения
Фш. 51. Транспортно куфарче за ракетни модели
на неподходящи места могат да се получат някои деформации и повреди. Основна предварителна мярка е изработването на подходящи калъфи, кутии или куфари за транспорт и съхраняване на моделите. За тази цел удобство представлява посоченото на фиг. 51 куфарче.
При повреждане на частите много често се прилага подме-нянето им. За избиването на изгорелите двигатели, които са се Разширили в корпуса на модела, с успех могат да се използуват монтажните калъпи или специални дървени шомпули
5
"° ио ракетомоз«-нзъм
65
При полеви условия много добро приложение за отстраня-ване на повреди като пукнатини, разлепени и разкъсани части могат да имат различните видове фабрични найлонови и хар-тиени лепенки. Към принадлежностите си всеки ракетомоделисг трябва да прибави и малка аптечка с най-елементарните и не-обходими материали: картон, летвички, шперплат, лепило и но-жица.
Глава VI
ДВИГАТЕЛИ ЗА РАКЕТНИ МОДЕЛИ
6.1. ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ НА РАКЕТНИТЕ ДВИГАТЕЛИ
Видове ракетни двигатели
Съвременните летателни апарати, подводните и надводните плавателни съдове реализират своето движение в резултат на отблъскването от тях на някоя маса в противоположна посока на движението.
В тази насока се различават два вида движение .^движение за сметка на реакцията1 на непряко действие и движение за сметка на реакцията на пряко действие.
Фиг. 52. Непряка реакция
В първия случай реакция на непряко действие има при въздушния винт на самолета, греблата на гребната лодка, рс ния корабен винт и др. Витлата отблъскват някаква маса въздух, вода и др. Енергията, необходима за движение, витлата в случая получават от различии видове двигатели. двигатели вътрешно горене, електродвигатели, парни машини и турбини
Реакция — лат., противодействие, обратен т.тасък.
66
{фиг. 52). Във втория случай — реакция на пряно действие създават различните видове ракети1 с твърдо гориво (фиг. 53)
Газовете, образувани като последица от изгарянето на твърдото гориво, изтичат от ракетата. Възникналата при този про-
фиг. 53. Пряка реакция
Фиг. 54. Принцип на равновесие. И в двата случая топкнте ще се движат в противоположна посока, без да се иаруши равновесието
нес реакция отблъсква ракетния двигател в противоположна страна на посоката на изтичащите газове.
Принципът на пряката реакция може да се обясни и чрез използуваната в механиката теорема за движението на центъра на тежестта. Вътрешните сили, действуващи в системата на телата, не могат да изменят положението на центъра на тежестта на тази система. За илюстрация нека вземем следния пример. Две топки с еднаква маса са поставени на една плоскост върху призма в положение на равновесие (фиг. 54).
’Ракета — иг., означава вретено, при. Първите ракети — фейерверки, ималн такава форма.
67
Под действието на пружината, поставена между тях, топ-ките се отблъскват в противоположна посока, като равнове сието се запазва. Във втория случай една от точките е с двойно по-голяма маса; при получения тласък от пружината разстоянието на придвижване на малката топка е два пъти по-голямо от това на голямата; аналогично е положението и със скоростта на движението им, но равновесието им и в тоэи сличай остава запазено.
Тази зависимост намира приложение и при движението на ракетите в безвъздушното пространство. Принципът на дви жението с помощта на пряка реакция е отдавна известен. По данни преди повече от 2000 години са били създадени на този принцип и движещи се модели, конто са използували реакцията на излизащата пара.
Движението, получено в резултат на действие на пряка реакция, се нарича реактивно. При едно и също принципно действие реактивните двигатели могат да бъдат различии по форма. Двига телите с пряка реакция, конто създават реактивна тяга с помощта на използуван въздух от атмосферата, се наричат въз-душно-реактивни двигатели.
Двигатели, на конто горивните материали се намират в самого тяло и при протичането на горивния процес не използуват никакви други материали от околната външна среда, се наричат ракетни двигатели. Пример при горенето на твърдите горива цинк и сяра, горенето на керосин в азотна киселина, течен кислород и др. — въздух от атмосферата не е нужен. В резултат на изгарянето на тези вещества изтичащите газове създават реактивна струя.
Рэкетните двигатели са двигатели с пряка реакция, т. е. ре активни. Следователно определението „реактивен" се явява като обобщаващо за определението „ракетен".
В сравнение с другите видове реактивни двигатели рэкетните двигатели са значително по-мощни и намират най-голямо приложение за високи полети в космического пространство.
И така първият характерен белег на рэкетните двигатели е че при тях теглителната сила се поражда от пряка реакция Движението тук е възможно, тъй като теглителната сила се явява в резултат на отблъскването на газовите частички от ма-сата на самия двигател.
Вторият характерен белег е, че за създаването на реактивна струя се използува масата на самия летателен апарат независимо от влиянието на околната среда. Основно различаваме две групи ракетни двигатели : с твърдо гориво и с течно го-
68
пиво. Основните принципни схеми на двете групи имат следния вид (Фиг- 55). От схемата се вижда, че ракетният двигател с твърдо гориво е с много опростено устройство. Той пред-ставлява тръба (гилза), натъпкана с гориво. От една страна

Фиг. 55. Схема на ракетен двигател с твърдо гориво
гилеата е отворена, а от дургата има стесняващ се отвор за изтичането на газовете, завършващ с къса разширена част, конто се нарича сопло или дюза. Принципно аналогична е и схемата на рэкетните двигатели с течно гориво (фиг. 56). Класи-ческият й първообраз беше даден от К. Е. Циолковски
6.2 УСТРОЙСТВО НА ЛВИГАТЕЛИТЕ ЗА РАКЕТНИ МОДЕЛИ
Двигателите, използувани за ракетни модели, принлипно по нищо не се различават от останалите ракетни двигатели,^из-ползувани в различии практически области
69
Hari-голямо приложение в ракетния моделизъм имат двига-телите с твърдо гориво. Използуването на двигатели с течно гориво е много ограничено поради усложнения в конструкцията, експлоатацията, както и по-голямата възможност за пожар и и експлозия.
Най-общата схема за устройството на ракетните двигатели с~твърдо гориво има следния вид (фиг. 57). Двигателят се съ-
Фиг. 57. Устройство за двигател за ракетни модели
стой от следните основни части: горивна камера — това е тя-лото, в което се пресова твърдата горивна смес; конусообразен отвор за излизане на газовете (сопло или дюза); горивен заряд, състоящ се от различии по състав горивни материали.
При изгарянето на твърдо гориво в камерата се получава голямо количество газове, които изтичат с голяма скорост през отвора2(соплото), като създава реакция на движение в проти-
Фиг. 58. Схема на налягането в горивната камера
воположна посока. Създаваната теглителна сила (тяга) е доста-тъчна за полета на неголемите по конструкция любителски ракетни модели.
Величината на тягата, създавана от двигателя, зависнет ве-
70
личината на налягането в горивната камера. При изтичането на газовете се отдели и различно количество газове, кое-т0 увеличава или намалява налягането в горивната камера. От значение за големината на тягата са формата и размерът на изходния отвор за изтичане на газовете — соплото. Размерът на изходния отвор е в обратно пропорционална зависимост от налягането на газовете в горивната камера (фиг. 58). Ето защо е от голямо значение правилното оразмеряване на изходния отвор на двигателя по форма и големина. Соплото играе важна роля в движението на ракетните модели. При из-ползуването па профилни сопла се намалява до голяма степей загубата от кинетичната енергия на газовете — неизбежно явление от внезапною им разширяване. Изтичатите от горивната
Фиг. 59. Сопла:
а вгрвлени — вътрепши ; и б — във ии
камера горещи газове преминават през соплото; благодарение на неговата форма с постепенно разширяване се дава възможност за по-пълно и правилно използуване на продуктите от ренето. Ако сгъстените под голямо налягане гореши газове изпуснат да изтичат направо, голяма част от тяхната енергия
71
ще остане неоползотворена. Използуването на сопла, дори ако не се отстраняват изцяло вредните загуби от енергия, спомага за свеждането им до минимум.
В конструкциите на различимте ракетни двигатели солдата представлява отделна или непосредствено вградена в корпуса (горивната камера) част (фиг. 59).
За намаляване на дължината на соплата за удобство се прибягва до заменянето им с къси дюзи (фиг. 60)

Фиг. 60. Нападение на дължината на соплата
Ъгълът на разширение на соплата (а) за любителските ракетни двигатели варира от 6 до 8°. В нашата практика за направата на горивната номера се използуват гилзи от ловна пушка с различен калибър. Това е примитивен начин, при който освен голямото тегло съществуват и редица конструктивни неудобства за наработка и монтаж на подходящи сопла. През последните години в различии страни се премина към използуването на специални двигатели за ракет и модели с горивна камера от текстилно-лакови материали, каго пертинакс и други подобии с вградена конструкция на про-филни сопла
| к Чрез използуването на различии парашутни системи за ракетни модели при усъвършенствуването на рэкетните двигатели се стига до създаването на несложни конструктивни до-обработки чрез включването на допълнителни заряди за изхвър-ляне на парашутната система във височина. Принципно дооб. работката има схема, каквато е посочена на фиг. 61
72
Възпламеняването на допълнителния заряд се извършва с яомошта на основното гориво през преградна пластинка, снабжена с отвор. Получените газове изтласкват парашутната система по посока на движението на ракетния модел.
Фиг. 61- Конструктивна схема на ракетен двигател за летяши модели
С оглед на ограниченията на Правилника по ракетомодели зъм двигателите са стандартизирани в различии групи по раз мери, тяга и конструктивни особености.
6.3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАКЕТНИТЕ ДВИГАТЕЛИ ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ И ТЯХНОТО ИЗМЕРВАНЕ
За сравняването на различните видове двигатели са създа-дени характеристики, конто обхватат основните геометрични и технико-експлоатационни показатели (фиг. 62). При измерването и отчитането на посочените показатели е възможно да се давя подробна характеристика за всеки двигател поотделно Геоме-тричните показатели имат голямо значение при проектирането и строежа на ракетните конструкции. I ехнико-експлоатационните показатели най-често се използуват за съставянето на графични диаграмм и характеристики.
Пример за характеристика на работата на ракетен двигател с твьрдо гориво е показан на фиг. 63.
След разглеждането на различните характеризиращи вели-чини следва да се спрем и на практическите методи за тяхното определяне. Нека си послужим с примера на фиг. 64. Наляга-нията, получени при изгарянето на горивото на вътрешните стени <а, б\ взаимно се уравновесяват. Не такова е положе-нието със стените (в и г). Поради това, че на една от стените има отвор, вътрешната плот е намалена. По-голямото налягане
73
върху стената в поражда и движение на ракетния двигател по посока на по-голямото налягане. Нека вътрешното налягане да е равно на 3 атмосфери (3 кг см-), т. е. на всеки квадратен сантиметър от вътрешната повърхност газовете налягат със

Общо гттв^ло на дба^а/пеАР
Диаметър на сымотпо
Ъеъл на саплоЯго
/7ълен импулс
Р$>одъАЖЫпвАНост на аорлмо
ЛансинаАна тиса
Налягане 6 горибна мазера
Дължина на дб(/га,17ОАЯ
У2иа/*еп7ър на дбига/xjOAfi
Тягло на ааращуптен заряд 7&ZAO нагорабо/т/о
Фиг. 62. Основни показатели на рэкетните двигатели
Л/з
Фиг. 63. Характеристика на ракетния двигател
сила 3 кг. Вътрешната повърхност на стената в е равна на 3 смъ. Намираме, че върху стената газовете налягат със сила 3.3 = 9 кг. Върху стената г с повърхност 2 си2 налягането е равно на 3.2=6 кг. По този начин се получава разлика в налягането от 3 кг\ тази сила именно движи и ракетния двигател; нарича се реактивна сила или тяга.
74
За практического измерване на интензивността на работата а рэкетните двигатели са създадени и редица начини. В пове-чето случаи се използуват специални динамометри, сходни по принципа на действие на обикновените пружинни везни. Такъв
S
>
фиг. 64. Налягянето'на газовете върху вырептните стеки ня ракетния двигател
начин еТизползуването на екранните везни, къдетоУпод дейст-вието на газовата струя се отклонява и рамото на везната (фиг 65).
Други системи са различните видове измервателни станоци, конто ракетомоделистите могат да направят сами (фиг. 66). В случая този станок се изработва изцяло от дърво; на края на
Фиг. 65. Екраниа везиа за изяерване на тягата на ракетния двигател
пръта се закрепва ракетният двигател нагоре със соплото В Долния край прътьт е подпрян върху спирална пружина. При натиск от страна на работещия двигател пружината се свива, а предварително прикрепеният молив отбелязва измененията вьв
75
височината върху подвижна хартиена ролка. Движението на рол-ката може да се осъществи чрез използуването на различии
прости механизми: Часовников
Фнг. 66. Станок за измерване на тягата
механизъм, грамофонен меха-ниэъм, електродвигател със забавница предавка. Скоростта на въртене не оказва влияние, ако движението е равномерно. В зависимост от големината на двигателите де-ленията върху лептата се от-читат на разстояния, съответ-ствуващи на 50 или 100 гра-ма. Особено точно се отчита тягата, когато продължите ността на работа на двигате ля съвпада с едно пълно за-въртане на хартиената ролка за записване. Получените ре-зултати следва да се обрабо-тят и отчетат. В графиката на фиг. 67 точка а съответ ствува на началото при горе нето на двигателя, а точка б — на края. Продтлжите, -ността на работата е 4 секун-ди, отчетено с хронометър
Фиг. 67. Графика за измсрване на тягата
76
пресичането им с получената гра-отсечка ще ни отчете големината
или секундомер. Раз тоянието от точката а до точка б трябва да се раздели на равни части. От всяка точка на оста АБ из-дигаме перпендикуляри до фична крива. Всяка отделка
на тягата па ракетните двигатели
на фиг. 68 схеми.
ПО ХАРАКТЕРНИ РАКЕТНИ ДВИГАТЕЛИ
4>ч . 68. Прак1ичс-ски начини за измерване
на тягата в различните моменти. При това максималната тяга ще се отчете по отсечката при най-високия връх на кривата.
Ако площта на получената равнина разделим на продължителността на горенето, ще получим средната тяга на двигателя. За да се получат сигурни значения за големината на тягата, е необходимо постедователно да проведем измерване на ня-колко еднотипни двигателя от вида, конто ни интересува.
За направата на различии измервателни станоци могат да се използуват посочените
€.4. ОПИСАНИЕ НА НИКОИ
описания на никои двигатели,
Ще направим кратки
гзувани с успех в практиката на ракетомоделистите от |Полша, Чехословакия, САЩ, Югославия и Бьлгария.
изпол-
СССР,
77
Всички разгледани конструкции са от стандартно ааводско производство, като в повечето случаи са съобразни с норма-тивните изисквания на Правилника на ФАИ.
А.	Съветски ракетни двигатели
С бързото развитие на ракетомоделизма в СССР бяха на-правени много сполучливи разработки на конструкции за ма-сови стандартни ракетни двигатели.
Такава голяма и сполучлива серия беше произведена по конструктивната разработка на сътрудници от Краснодарский технически институт. Общо различните по характеристика ракетни двигатели са разделени на две основни серии с инициали DB и KPI.
Ракетните двигатели имат следните характеристики (фиг. 69)
Таблица за основните технически данни иа ракетните двигатели
№	Покззател	DB ЗМО, 5	Инициал и модел на ракетния двигател									
			iwe шт	1 Q	DR 1М 1.8	DH ЗМ4	DH ЗМЯ	КР1 6М2	С ^5	КР1 5М4	KPI 608	KPI 7М4.1 I
1	Пъден шпуле нютон. сек (N . s)	0,5	1,0	1.0	1,8	8	2	2	4	8	8	4,4
2	Дължина на двигателя (£), мм	70	70	65	65	145	60	60	100	150	160	60
3	Външно сечение па корпуса D, чм	17	22	20 5	20,5	32	21	21	32	32	32	20,5-
4	Вътрешно сечение на корпуса (Ог), мм	11,4	19	19	19	26,5	19	19	26,5	96,5	26,5	19
5	Сечение на соп-лото (Д3) -И.М	2,5	4,25	6	6	5,8	5,5	5,5	5,8		8,5	6
6	Общо тегло на двигателя (G)	.4	23	28	30	145	32	35	100	155	160	37
7	Максималиа тяга (S), кг	0,36	1,15	3,6	2,67	2.3	1,65	1,2	2,6	5,3	10	3,6
8 9	Продължителност на работата ва двигателя (с), сек Налягане в горивната камера, кг,слг	1,7 7,4	1,14 8	0,87 12,7	8	12,36 9	4,8 7	1,75 5	2,6 10	2,5 9	3,5 15	2,3 11.2
78
Съветските двигатели се отличават със своята точна характеристика и устойчива работа
Фиг. 69. Схема па съветски ракетен двигател
/ — сопло ; 2 — корпус : 3 — гэрино ; 4 —преградив калаче ; 5 — телен пръетен ; 6 — аопълннтелсн заряд за парзшутз 7 — канате
Б. Полски ракетни двигатели
Ще разгледаме групата стандартна двигатели за ракетни модели заводско производство, използувани от ракетомодели-стите на международна състезания през 1966 г. в Краков. В тези състезания беше поставено и началото па ограничителни мерки срещу любителското производство на двигатели. Полските двигатели бяха представени в две конструктивни групи, конто се различаваха саме по мощност. Тъй като не съществува официална информация за данните на тези двигатели, ще се спрем само на онезн показатели, който са установени при пр -ведените измерения на няколко от разполагаемите образци
Таблица за данните на ракетните двигатели Р-2,5 и Р-5
№	Пскяаател	Двигател с инициал Р-2,5	Двигател с инициал Р-5
1	Обем на горивната камера, сж3	2,5	5
9	Външен лпамстър, .и.м	22,1	22,1
3	Д ьлжина на корпуса, и «	45	60
4	Продт.лжнтелност на работа		
	па двигателя, сек	0,8—1	1 — 1,2
5	Пълен импулс	до 5	нал 5
6	Макснмална тяга, кг	2,5	3
79
Схемата на конструкцията на ракетния двигател Р-2,5 t показана на фиг. 70. За характеризиране на данните на полските двигатели ще приведем графиката на фиг. 71. Корпусът на ракетния двигател е изработен от пресована хартия. В тялото
Фиг. 70. Схема на полския ракетен двигател Р-2,5
1	„’"к?П5,с ’ ? ~ со,|ло •’ 3 ~ ШНУР . # — гориво ; 5 — запалитедна смес ; 6 — иесип
гова набивка , 7 иилиндър от пертинакс : в — вързващо калаче 9 - книжно калач
е монтирано соплото като отделна част. То се изработва от твърд текстилен материал, подобен на текстолит. Соплото е залепено към тялото на двигателя с епоксидна смола. Твърдият горивен материал за разлика от другите ракетни двигатели не е пресован. Той представлява нитроглицериново зърно (с куха цилиндрична форма с размери: дължина 11 мм. диаметер 17/6 лш). Запалването на това барутно гориво е малко трудно, поради което зад него е поставено известно количество лесно запалима твърда смесвъв формата на цилиндърс размери диаметър 17 мм и дебелина 4 мм. Връзката между основнотои допълнител-ното гориво при запалването се осъществява от запалителен фитил,
80
минаващ последователно през соплото и двете горива Зад за-палителната смес е закрепен към вътрешната стена на корпуса втори цилиндър от текстилен материал с вътрешна месингова цилиндрична набивка. В послеаната е пресовано и горивото за закъснителя на парашутиращото устройство. В края на цилин-дърчето е наслоен тънък пласт от твърда смес в по-голямата си част черен барут Този пласт след изсъхване на свързващия го материал се превръша в полусферична капка. И двата стра-нични отвора на ракетния двигател са затворени с капачета от  тънка хартия.
В конструкцията иа тези двигатели се забелязва одно усложнение. Общо тези полски двигатели могат да се причислят към групата на работещите с високо работно налягане (иад 30 w атмосфери). Работата на двигателите при такъв висок режим е винаги св ьрзана с известна опасност от експлозия, както и при подбора на материалите за изработка на корпуса. За да се по-стигне осигуряване в тази насока, полските двигатели имат изменение в геометричната форма на соплото, с което се по-стига снижаване на налягането до 20 атмосфери. Горенето при тях е неравномерно. Тягата действува пулсиращо. В началния работен момент двигателят развива максимално у скорение. Тези двигатели работят почти без недостатъци.
В.	Чехословашки ракетни двигатели
От чехословашките двигатели с по-голяма популярност се » ползуват двигателите с инициали RM 2,5,3 „Супер", RM 2,5/3 „Супер" с повишено ускоревие, RM 1,5/2 с понижен импулс до 3 нютон. сек с характеристики, показани на фиг. 72, 73 и 74.
Интерес представляват и двигателите RM 2 5,6 „Супер" с характеристика (фиг. 75). Значително високи качества притежава и наскоро конструи аният двшател RM 2,5 6 „Специал". Ха-рактерно за горните двигатели е, че след стартирането на мо-дела до крайний момент на работа на двигателя по траекто-рията на полета осгава димна следа, която позволява добро наблюдение и огчитане на постигнатите резултати. Всички двигатели са унифицирани с диаметър 22 мм. Конструктивен ин-( терес пр'дставлява и двигателят RMR-Адаст, производство в Нова Дубница, с диамегър на корпуса 18 мм. Последният е направен от стьклообразен споест материал с шуплеста структура, неколкократно по-лек от този с пресована хартия. Работ-ната характеристика на този двигател е показана на фиг. 76.
6 P-во по ракетомоделизъм
81
Разгледаните чехословашки двигатели са съобразени с нор-мативните изисквания и класови ограничения на ФАИ за пълец импулс от 4,8 до 5 нютон. сек, като показват висока функцио-
Фиг. 72. Схема па чехословашкия
ракетен двигател „Адаст" 2.5/5:
— керампчно сопло : 2 — корпус ст текстолит ; 3 — допълянтелен заряд ; 4 — i рьс тен от_ текстолит за допълиитрлния заряд;
5. 6 — книжки капачета ; 7 — гориво
Фиг. 73 Характеристика на ракетния двигател РМ 2.5,3 „Супер", Чехословакия
нална надеждност и сигурност. Основните конструктивни разработки на ракетни двигатели в Чехословакия се провеждат от трупа специалисти RMR в Нова Дубница.
82
Фиг. 7-5. Характеристика на ракетен двигател РМ 2,5,3 «Супер* с повишено ускорение
Фиг. 75. Характеристика на ракетен двигател РМ 2,5/6, Чехословакия
Фиг. 76. Характеристика на ракетен двигател РМК — Нова Дубница
83
Г Американски ракетни двигатели
За нуждите на ракетомоделистите в САЩ се произвеждат голям асортимент ракетни двигатели. Най-добри резултати в последните години бяха постигнати с производството на се-рийни двигатели от фирмата „Естес“.
Фиг. 77. Схема и характеристика на американским двигател „Естес*:
I— юртэнена втулка; 2 допълпителен заряд . 3 — горико 4 корпус (гекстил)
5 — сопло
В конструктивно отношение тези двигатели имат устройство и характеристика, показаии на фиг. 77. Разгледаният двигател има дьлжина на корпуса 40 мм и външен диаметър 16 мм Корпусът е изработен от пресована хартия, а соплото от динамичен материал; максималната тяга е към 0,650 кг; про дължителността на работата на двигателя е 3,5 секунди.
Друга, много лесно изпълнима конструкция на американски двигател е показана на фиг 78. Този двигател се произвежда също серийно от фирмата „Естес" и е спечелил първа награда за двигатели в конкурса за ракетопланерни модели. Корпусът е от пресован картон, пристегнат в двата края, в конто са на
84
правени по три телени пръстена. По този начин се получава офор-мянето на соплото и празнината за поместване на допълнителния заряд за парашутиращото устройство.
Фиг. 78. Схема на амер! каиски двигател за ракегоплаиер
Д. Югославски ракетни двигатели
Производството на стандартни ракетни двигатели е насо-чено главно в две конструктивни направления.
Двигателите от първия вид имат пригодност за еднократпо използуване, като са снабдени с допълнителни заряди за пара.
Фиг 79. Схема на югославский ракетен двигател „Тайфун-20 :
1 — горивнв камера ; 2 — калиброван заряд ; 3 — фитил ; 4 — решетке ,	— капак със
сопло ; б — скоба аа затварянс на Kopi уса
шутиращи устройства. Пълният импулс, както и другите екс-плоатационни Дании са съобразени с изискванията на ФАИ. Характерните представители на тази трупа са двигателите от серията А-3. Гръм с размери дължина 150 мм и външен диа-метър 23 мм. Основата на по-голямата част от горивните смеси
85
представляна цинк и сяра, пригодени за рэкетни двигатели от предприятие™ „Технохим" — Белград.
Друга разновидност на използуваните ракетни двигатели са тези от типа на „Тайфун-20“. Това са двигатели за многократно използуване. Корпусът, соплото и другите детайли са разглобяеми, като при всяко използуване в тях се зарежда калиброван заряд от твърдо гориво (фиг. 79). Аналогична е сис-темата на работа и на американските двигатели от типа „Джетекс".
Е. Български ракетни двигатели
Независимо от сравнително по-малкия опит и от това, чес въведен отскоро, ракетният моделизъм у нас има вече съз-дадени няколко стандартни серийни конструкции на двигатели.
Най-широко известии и използувани засега са ракетните
Фиг. 80. Схема на български ракетен двигател СД-1;
1 — сопло ; 2 — месингова чешка ; 3 — канал ; 4 — картонен корпус : б горивен заряд;
6	преград но капаче ; 7 — допълннтелен заряд; 3 — покрнвно капаче
86
двигатели СД-1, изработени на базата на гилза от ловна пушка 12-и калибър. Българските ракетни двигатели имат следната конструктивна схема и характеристика (фиг. 80). Общото тегло на двигателя варира от 20 до 25 грама, дължината на корпуса е 60 мн, а външният диаметър варира от 20,4 до 20,6 мм. Отличават се с малко повишен пълен импулс над нормите за клас I на ФАИ. В работа двигателят е стабилен, с голям процент на обезопасяване. В основиия състав на горивната смес са вклйчени калиева (чилска) селитра, сяра и дървен въглен. Пригоден е за запалване с бавно горящи фитили (ступенче) или електрозапалителни запалки. Макар и до известна степей примитивен в конструктивно отношение, двигателят е снабден с допълнителен заряд за парашутно устройство. Основната горивка смес е плътно пресована, поради което работата на двигателя е стабилна и равномерна, а по отношение на агмосфер-ните промени — влага, горошина и други, не се влияе чув-ствително. Соплото представлява капсулният отвор на гилзата. Често към този двигател се монтира и допълнително сопло.
6 5. ЕКСШЮАТАЦИЯ И ПОДОБРЯВАНЕ НА РАКЕТНИТЕ ДВИГАТЕЛИ
Експлоатацията на ракетните двигатели е изключително овростена, но наличността на горивни и възпламенителни материали, макар и в незначителни количества, налагат по-голямо внимание при работа и прилагане на предпазни мерки.
Особеио трябва да се обърне внимание на следните указания: не се разрешават промени (нарушения) на първичния производствен вид, като обелване на част от корпуснатя обшивка, разширяване на отвора на соплото, съществени изменения в конструкцията, пряко запалване на заряда с кибрит, свещ и др.
Необходимо е при транспорт и работа двигателите да се съхраняват на сухо място, като се предпазват от огън, чувствителни сътресения и удари.
Не се разрешава експлоатацията на двигатели от неквали-фицирани лица, незапознати с условията за работа с двигатели за ракетни модели, както и на деца без контрола на ръково-дител, конструктор или по-възрастен.
Необходимо е особено много да се внимава при монтиране на двигателя към ракетния модел да не се използуват по-тесни или по-широки корпуси на ракетни модели, както и конструкции на ракетни модели със съмнителни полетни показатели и здра-
87
вина. Естествено у никои по-напреднали ракетомоделисти съ-ществува подчертан стреме» да подобрят работната характеристика и конструкцията на разполагаемите стандартни двига тели. Такива случаи могат да се допуснат само под контрола на компетентни конструктори и лица с по-дългогодишен опит и практика. В основни линии провежданите модификации не трябва да се отнасят до съществени вътрешни конструктивни изменения на двигателите. В последно време с цел да се ра-ционализира работата на българските стандартни ракетни двигатели СД-1 се прилагат следните изменения:
а. Монтаж на допълнително сопло
С цел да се намалят загубите на кинетична енергия, като се подобри работната характеристика, към двигателите се монти-рат допълиителни сопла (фиг. 81). Най-често соплата се изра-ботват от тънкостенна месингова медиа или друга тръбичка с
Фиг. 81. Изработка нз пошлин телни сопла
външен диаметър 5 лги. С помощта на конусовидна набивка то се разширява (развалцова) във формата на пресечен конус. За целта могат да се използуват и празни гилзи от спортна пушка калибър 22, на която предварително се отрязва или изпилява коронката. След окончателната преработка тесният край на конуса внимателно се затяга в отвора на месинговата чашка на ракетния двигател.
88
б Закъснителни устройства
Добър ефект показват и допълнителните обработки на двигателите чрез прибавянето на различии закъснителни системи. С цел да се използува рационално придобитата инерция след прекратяването на работата на ракетния двигател за постига-нето на максимална полетна височина се прибавят закъснители за възпламеняване на горивото, предназначено за изхвърляне на парашутното устройство.
Товаможеда се постигне по следните два опростени иачина :
Чрез «зползуване на прибавки от бавно горищи различии горивии материали (фиг. 82) — с успех се прилага допълни-
/ ^--^^опъа, ----3 ^qpf’d
9 ||<Я|1||1 А'нглс/Sho
1МЦ.Х' еооаоо
3 Забмоеоряща
rv./a пр^/садхо-
Фиг. 82. Заряди с бавно горящи присадки
телното монтиране между активното гориво и допълнителния заряд на две кръгчета с диаметър вътрешния диаметър на корпуса и обща дебелина от 6 до 8 мм горивна подложка от вулканизаторни топли лепенки
Чрез използуването на бавно горящи фитили (фиг. 83 . Така бигфордовият фитил има скорост на горене 1 см за една секунда. При изработката на закъснители трябва особено да се внимава да не се зацапват или покриват с лепило краищата на бигфордовия фитил, при което може да се прекъсне горе-нето. За слепването на отделните детайли е за препоръчване да се използува декстриново лепило. Ракетните двигатели със закъснителни устройства се използуват по принцип при едно-степенните ракетни модели, както и при последната най-въ-трешна степей на многостепенните модели, т е. непосред-ствено под парашутните устройства. Запалването между отделните двигатели в многостепенните модели се получава директно, като разстоянието между два съседни двигателя не бива бъде по-
89
вече от 10—12 мм. В някои случаи за връзка при запалването между двигателите могат да се използу ват и бързо горящи фитили
Фиг. 83. Закъснители тип ,Чашка":
а — чашка от кадастров ; б — бнкфордон фитил ; в — основой поялфкки от корк ити картон ; г — калаче от хартия
Глава VII
ГОРИВА ЗА РАКЕТНИ ДВИГАТЕЛИ
7.1. ГОРИВЕН ЗАРЯД- СЬСТАВ НА РАКЕТНИТЕ ГОРИВА. ПРИСАДКИ
Горивата за ракетни двигатели могат да бъдат течни или твърди. Пред вид на незначителното използуване на течните горива в двигателите за любителски ракетни модели ще се слрем по-обстойно на разглеждането и описанието на твърдите горива. От своя страна последимте могат да бъдат колоидни или съ-ставни.
Колоидните са еднорэдни втвърдени разтвори на органически вещества, а съставните са различии механически смеси на окислители с твърди вещества в допълнение с различии присадки.
Като основно правило при използуваието на твърдите горива за двигатели на ракетни модели трябва да се знае, че те трябва да са в състояние, което да осигурява горене само по повърхността им. Ето защо това налага технически горивата да се обработват във вид на плът-
90
ни маси, без шупли, пукнатини или отделни Пластове При наличност на неуплътнена среда най-често активното горене про никва във вътрешността на заряда, като предизвиква гръм или експлозия. Най-често практикувани са два начииа °а пригот-вяне на^ горивните маси: чрез набивка или чрез отли-ване. При втория начин е възможно да се използуват запа-
р <’<7£'.Фиг. 84.)Напречпп и падлъжни профили на ракетни заряди
лителни заряди с различии профили' и канали, с което се по лучава забавяне или ускоряване на горивния процес. Поради измененията на големината на горивната площ (фнг. 84) в горивните заряди се включват основни и допълнителни горивни материали. За регулиране на горивния процес или за придава-нето на различии качества на горивото при изработката на заряда или прн горенето се използуват различии видове присадки. Най-често насоките, в конто действуват допълнителните материали, са: пластичност — пластификатора, здравина — цимеита-тори, оцветяване багрители, за ускорено горене — катализа-тори, за забавено горене — флегматизатори, за отстраняваие на топлината — топлоизолатори, за увеличаване на топлината — топлоускорители, и др.
ПластификатОри — най-често се употребяват в процеса за изработката на горивните двигатели; те трябва да притежават
91
качествата на пластичен материал и да придавят до известна степей тезикачества и на заряда.Най-често се използуват: пе-трол, минерално или терпентииово масло — от 1 до 2%‘
Циментатори — предназначение™ им е да увеличават хо-могенността и здравината на горивната маса Използуват се: борова и други дървесни смоли, фенолформалдехидна смола, етилцелулоза от 3 до 6%, както и поливинилацетилен до 35%.
Багрители — с цел да се увеличи видимостта на ракетния модел в полет чрез оставянето иа димна следа се използуват различии багрителни присадки. В тази насока добър" ефект дават саждите от 1 до 2%, както и различните багрители, употребявани в производството на цветни фейерверки.
Катализатори — в никои от използуваните съставни горива се налага използуването на запалителни или горивни ускорители. За такива често се използува диметилфталат до 2 %.
Флегматизатори — при необходимост да се забави горив-ният процес към състава на горивните материали в заряда се добавят забавящи горивния процес материали. Сполучливо действие в тази насока имат дървеният въглен, различните видове смоли и восъци от 5 до 20%. За топтинна регуляция най-често се използува алуминиева или друга метална пудра с малко от-носително тегло до 10%.
7.2. СТАНДАРТНИ И СВОБОДНО ГОРИВА. РЕЦЕПТИ
ЗА ГОРИВНИ СМЕСИ
Според начините на наработка и нормативнит2 изискваиия на правилниците горивата за ракетни двигатели се разделят на стандартни и свободни.
Към първата трупа се отнасят всички ракетни двигатели, обект на фабрично-заводско производство, конто са регистри-рани и утвърдени като стандартни. С оглед да се сведат до минимум вредните последний от ниската квалификация и небрежност иа отделни лица производството на ракетни двигатели по стандартни условия обхваща почти целия обем на производството.
С цел да се експериментират преди виедряването в масово производство нови двигатели при липсата на стандартно производство или в случайте на висока квалификация и практика се допуска и изработката на ракетни заряди по свободни рецепти от основни и допьлнителни материали. Най-често за основии съставни части на ракетните заряди се използуват следните материали:
на отвореиия край на гилзата и уплътняването на заряда се и3ползува развалцовъчно приспособление, показано на фиг, 51. устройство™ на последното е, както при тези, използувани за пълненето на гилзи за ловна пушка Необходимо е всички ме-тални принадлежности от комплекта, особено матрицата и на-
фиг 88. Набивки
бивките, да се изработват от месинг, с което да се предпази процесът на пресоването на сместа от появага на запалителни искри. За опора пуансонът се поставя върху поставка с висо-чина 500 мм и диаметър от 250 до 300 мм.
За зареждането на гилзите се използуват специално при-
7 р
«--во по ракетомоделизъм
97
готвени и съобразени по рецептиите указания смеси. За произвол, ството на стандартни двигатели заводски тип най-често се използува следният състав: 75 части селитра, 12 части сира и 13 части чамов въглен.
Същият състав е пригоден и за изработката на запалителни фитили. Основният състав на горивната смес по посочената
Фиг. 90. Пресовка не заряда :
1 — гилза ; 2 — матрица ; 3 — фиксатор ; 4 — пуаисов ' 5 — опора
рецепта се използува и за направата на запалителни фитили, като на всеки 100 грама от осиовната смес се прибави от 20 до 25 грама допълнително въглен. При добавка на 20 грама въглен се получава силна смес, която се използува и за за реждането на двигатели за ракетни модели в първата и втората
степей. Същите двигатели имат тяга от 2,5 до 3 кг. При до-бавянето на 25 грама въглен се получава средна по сила смес, удобна за изработка на ракетни двигатели, подходящи за едно-степенни ракетни модели, както и за последната степей на много-
98
। степенните ракетни модели. Такива горивни смеси са много' подходящи и безопасни Раздробяването на отделните съставни компоненти трябва да се извършва в порцеланово хаванче.
»Поотделно съставните вещества не са експлозивни от удар и  огън, но при смесването им се получават активно горящи ве-у щества и трябва да се съхраняват изолирано от запалителни източници. След предварителното раздробяване отделните съставни вещества се претеглят и внимателно се размесват. На всеки 100 г смес се прибавя от ] до 2 г газ. Последната спо-мага за по-улесненото пресоване и предпазване от образуване на прах. Пресоването на горивната смес се извършва на малки порции от 3 до 4 грама равномерно. Тъй като общото тегло на заряда в ракетния двигател е около 20 грама, броят на порци те ще бъде от 5 до 7.
Картонената гилза от 12-и калибър се надява върху пуансона, след това се вкарватматрицата и фиксаторът. С лъжичка или подходяща мярка се насипва първата порция горивна смес.
I Набивката се поставя в отвора i а гилзата и с 5 до 8 удара на чукчето по ръкохватката на набивката зарядът се пресова. Ударите трябва да бъдат умерени по сила. При всяка нова порция с удар на чукчето трябва да се почиства каналът на набивките от попадналата вътре смес. Пресоването на горивната смес продължава, докато пуансонът се покрне изцяло. На-биването след това продължава, като вече централният отвор се запълва изцяло. Когато пресованата смес достигие на 5 .и и под горния отвор на гилзата, в него се поставя здрава карто-
К иена запушалка с отвор в центъра с диаметър 3 мм. Готовият вече заряд се снема от пуансона, освобождава се матрицата от фиксатора и след това с помощта на развалцовката се подви-ват краищата на гилзата (фиг. 92); получената празнина се насипва със зърнест димен барут (около 0,4 — 0,5 грама), като се залепва с капаче от пергаментова или друга тънка хартия, за да не се изсипе барутът. По този начин се зарежда допъл-нителният заряд за изтласкването на парашутиращото устройство. За експлоатация след внимателен оглед се допусках само останалите здрави, без деформация ракетни двигатели по обшивн. ката и другите основни части. Запалителни фитили могат да , се приготвят от памучен или друг дълговлакнест горящ конец. В разтвор от декстрин ово лепило и барут пос ле дователио сенатспява конецът (100 с.и3 барут на прах и 7 до 10 г декстрин).
В тази маса натопените нишки престояват около 1 час, след което се изваждат и допълнително напудрят със суха барутна смес. Внимателно се опъват на тел или друга рамка, докато
99
изсъхнат. След окончателното изсушаваие фитилите се наряз-ват на парчета с дължина от 12 до 15 см.
В заключение отново трябва да припомним, че спазваието
Фиг. 92. Гилэа и заредени ракетни двигатели
на препоръчваната технология във всички манипулации е една-кво важна и отговорна за производството на ракетни двигатели.
100
Глава VIII
ПАРАШУТНИ УСТРОЙСТВА
8.1.	ПАРАШУТНИ УСТРОЙСТВА ЗА РАКЕТНИ МОДЕЛИ
В изпълнение на задължителните изисквания на правилника всички ракетни модели, с изключение на ракетопланерите, трябва да бъдат осигурени с надеждно действуваща парашутна система.
Използуването на парашутни устройства е предпоставка за предпазването на рэкетните модели от повреди при приземя-ването им; те действуват също и предохраняващо срещу евен-туални наранявания на лица или нанасянето на други мате-риални загуби.
По време на парашутния полет ракетният модел може да се проследява добре, като продължителността на полета му служи за отчетен показател в състезателните дисциплини.
Сега в ракетомоделната практика с успех се прилагат ня-колко системи за удължаване на времето на пасивния полет — парашутирането на ракетните модели:
а)	различии типове парашутни конструкции;
б)	твърди сгъваеми плоскости — самовъртящи се ротори; в) меки сгъваеми плоскости — ветрила.
Основно приложение има първата трупа, поради което ще се спрем и ще я разгледаме по-основно.
Към втората трупа се отнасят прилаганите системи на са-мовъртящите се твърди сгъваеми плоскости. Най-характерното при тях е, че при стартирането на ракетния модел крилата (лопатите) на ротора са прибрани успоредно на надлъжната ос на модела. След спирането на двигателя последните са прика чени към носовата част (конуса) шарнирно. Разгъват се и мо-делът, авторотирайки, бавно се спуска към земята. Лопатите се монтират под ъгъл на оста навъртене от 10 до 15 След въз-пламеняването на заряда за парашутните устройства лопатите се освобождават и заематфиксираното им положение с помощ-та на използувани прости устройства: пружинки, каучукови нишки или други ограничители. Най-често се използува четири-лопатната схема за изработката на самовъртящо се парашутно устройство (фиг. 93). Лопатите на ротора се изработват от балза, тънка липова или тополова пластинка, авиационен шпер-плат, папел или други подходящи материали.
101
Следващите страницы с горивата липсват. Благодарете на изрода, който ги е откъснал, на майка му, леля му и всичките му роднини по пряка и съребрена линия.
Ако някой попадне на тази книга - нека сканира липсващите страници и да ги добави.
Към трета трупа се отнасят системите на меките сгъваеми плоскости. Особено голямо приложение те намират в различните конструкции на ракетопланерни модели. Парашутиращата система представлява нагъната плоскост във формата на „ветрило4, което се помества в корпуса или извън корпуса на ракетния
Фиг. 93 Ротошут
Фи1 94. Гъвкави крила
102
Фиг 99. Системи за монтаж на повече от един парашут
107
во
/00	200 SO 4SO
Н-----1-------гт-------—---------1

Фиг. 100. Размери на парашутната система
4 МАТЕРИАЛИ И ИЗРАБОТКА
НА НИКОИ ВИДОВЕ ПАРАШУТИ
По отношение на материалите ще предложим следната < ри ентировъчна спецификация:
№ Наименование на частта	Вид на материала
1 Купол на параи'ута	Полиетнленово платно, пергаментова хар тия, копрнга, дълговлакнеста хартия,япон и други леки въздухонепропускаеми ма
2 Съединителни върви 3 Амортисьори	териали Медицински и сарашки конца и др. Каучукови нишки с крыло или плоско сечение от 1 до 4 мм с разтягане от 1 на 8
4 Съединителна клочка	От целулоид, плексиглас дуралуминий и други леки материали с дебелина от
5 Пресуквач	1 до 2 чм Метален, самостоятелно изработен или такъв за рибарски цели
За направата на парашути могат да се използуват освен посочените специализирани материали и много други подръчни, с конто разполагаме. Парашутните конструкции се изработват по няколко начина. Куполът се изрязва от цяло парче или се
108
цолучава от съединяването (слепването) на няколко отделни .сектора. За препоръчване е при употребата на полиетиленови плавна н хартия куполите да се изработват наняло (фиг. 101). . По-сложна е технологическата наработка на полусферичните
Фиг. 101. Изработка на парапгутеп купол ог отделяй сектори (Л)'и от цяло парче (Б)
Г 9
парашутни купили, но в замяна на това се получава и по. съвършена, с по-високи качества конструкция.
Такива куполи най-добре се изработват от полиетиленово платно с дебелина от 0,2 до 0,5 мм. Последователността. в процеса на обработката е показана на фиг. 102. За пелта е
Фиг. 102. Наработка на полусферичсн парашутен купол

необходимо да се избере подходящ по размер полусферичен съд, конто да послужи за калъп. Под действието на топлината. излъчвана от котлон, печка и пр., полиетиленовото платно се размеква, а при обтягането заема формата накалъпа. След като изстине, отново се втвърдява, като приема желаната нолу-сферична форма.
Предварително разчертаните окръжности определят купол-ния отвор и периферията. С помощта на ножица по контура се изрязва излишният материал. Следващият момент в изра-ботването на парашутите е закрепването на съединителните върви към купола. Известии са най-различни начини, но като най-често прилагани ще посочим следните (фиг. 103): залеп-ване на вървите с декстриново лепило — препоръчва се при употребата на хартия за направата на куполи, като вървите преминават радиално през целия купол; закрепване на вървите към парашутните куполи отплат —извършва се чрез пришива-нето им с конец по периферията. За куполите от полиети-лен се препоръчва залепване с найлонова лепенка или чрез при-вързване на възел за върховете на отделните сектори.
ПО
При тренировъчни, демонстративни и други пробки стартове с цел да се провери полетът на ракетния модел или да се из-йфобват качествата в полетна височина, особено при по-ветро-вито време, на мястото на парашутното устройство се прикач-ва маркировъчна лента (фиг. 104). Лентите се изработват от
Фиг. 103. Прикачваке на сьеднпителниге върви към купола:
1 — дспене ; 2 — найлоноиа леиекка : 3 шее ; 4 — връзка ; 5 — скоби
Фиг. 104 Маркеряа лента
111
плат или жилава хартия: подвързвачно платно, разтегателна хартия и др. с дължина 1000 мм и ширина от 50 до 60 .ил. Желателно ематериалът, от който се изработват маркировъч ните ленти, да има ярък цвят — черен, червен, син и др.
8Л. МОНТИРАНЕ, СКАТАВАНЕ И ПРИНАДЛЕЖНОСТИ ПРИ ИЗПОЛЗУВАНЕТО.НА ПАРАШУТИ.
ОЦВЕТЯВАНЕ
Най-често парашутите се привързват към конуса на ракетния модел, а последният от своя страна — към тялото (корпуса). За постигането на целта се прилагат различии начини (фиг. 105). Различните начини се прилагат в зависимост от на-правата на материала, използуван’за£конуси, като за целта се
Фнг. 105. Моктиране на парашута към носовия конус и корпуса: през халка ; 2 шифт ; 3 — яепенка ; 4 — шеа ; 5 — жлеб ; 6 — през пръстсь / обикелна намотка ; в — лепенка двойна ; 9 — двоен шев ; Ю — скоби
създаде максимално удобство. Независимо от приложения начин монтажът трябва да осигурява здравина и лекота при различните манипулации.От особена важност е безотказного действие на парашутите. До голяма степей това зависи от начина на скатаване. За различните форми на куполи се прилагат и различии начини за скатаване (фиг. 106). Крайната цел е да се получи малка по обем форма, най-често цилиндрична, в съот-ветствие с диаметъра на корпуса на ракетния модел. Особено
112
•внимание трябва да се обръща на лекотата и безпрепятственото движение на скатания парашут в корпуса на ракетния модел (фиг Ю7).
За предпазване от повреди, прегаряне или залепваие на па-
скатаване на парашута:
а кпадрвтен купол ; б — квал| «тея купол : в — много ы-тлен к>пол
Фиг. 107. Моктиране на скатания парашут в корпуса на модсла
* P-во по ракотомоделнаъм
113
рашутния купол от горещите газове, изхвърлени от възпламе няването на допълнителния заряд на двигателя, могат успешно да се използуват различии видове предпазни обшивки, наи-често във формата на торбички (фиг. 108.) Най-подходящ ма-
Фиг. 108. Предпазителна торбичка з« пара-шутен купол
терил за тяхната изработка са различните пергаментови, ори-зови и други тънки и леки хартии. За предпазване отповреда на парашутния купол и за по-добър ефект при използуването на силата на изхвърлящия заряд между ракетния двигател и парашута в корпуса на модела се поставят преградни тапи (фиг. 109). Най-често те имат формата на цилиндър или сфера с размер диаметъра на вътрешното сечение на корпуса с х ia-бина от 5 мм. Последната служи за свободно движение. Пре-градните тапи се изработват от кече, филц, стиропор, облечен
114
Фиг. 109. Изтласквати тапи
Фиг. НО. Съединитслиа плочка и иресуквач за сье-динителпитс върви
с хартия, многопластова хартия и др. Минималната дебелина не трябва да бъде по-малка от 4—5 мм, за да се осигури правил-но движение в корпуса на модела по време на възпламенява-нето на заряда.
Към принадлежностите на парашутите за ракетните модели се отнасят и съединителните плочки и пресуквачки. За да се предпазят от преплитане носещите парашутни върви с остана-лите съединителни части, могат да се приложат различии начини. Подходяща схема е предложената на фиг. И 0. Размерите на съединителните плочки и противоусукващите приспособлю ния трябва да бъдат минимални с оглед да не се увеличава общото тегло на конструкцията. Накрая трябва да отбележим, че от особено значение е и правилното цветово оформление на парашутните куполи, тъй като това е свъ; зано с осигуряване то на добра видимост Желателно е да се използуват ярки ма териали за направата на куполи. Ако не се разполага с такива,'' това може да се постигне чрез допълнителна декорация с нит-роцелулозни лакове с помощта на шаблони и пулверизатор
Глава IX
КОНСТРУКЦИИ НА РАКЕТНИ МОДЕЛИ
9.1 РАКЕТНИ МОДЕЛИ С КАУЧУКОВИ ДВИГАТЕЛИ
„Пионер-1"
Този ракетен модел представлява подходяща конструкция’ за изработка от начинаещите ракетомоделисти. Изработва се от обикновени подръчни материали, а безопасният двигател дава възможносг за провеждането на многобройни сполучливи стартове и от най-малките по възраст (фиг. 111).
Ракетният модел „Пионер-1 “ се състои от две основни части: стартово устройство и ракета.
Стартово устройство — изработва се от два основни на длъжника и диагонали от борови летвички със сечение 8/3 мм В основата се залепват две странични опорни пластинки. Ске-лята на стартового устройство Б се закрепва в отворите на основата В. В горния и долния край (7 и 5) се прикрепват опъвателните куки от тел със сечение от 1 до 2 мм. На куката при върха на стартового устройство се привързва каучукова нишка със сечение 3 до 5 мм (12).
116
ракетен модел (Л). Конусьият връх (6) се изработва от леко дърво или стиропор. Към върха през конуса се монтира спорна летвичка (9), конто завършва с кръгло калаче от дърво Върху жлеб на основата на конусния връх и кръглото
Фиг. 111. Ракетен модел г„Пионср-1“ с каучуков двигател:
1 — надлъжннци ; 2 — двигатели ; 3 - опорни пласт 4 — основа ; 5 — опъвателна кука ; 6 — кону сек връх ; 7 — ciдргова кука ; 8 обшивк- на корпуса ; 9 — надлъжник , 10 — стабилизатор ; 11 — батерня и реотан
капаче се навиват няколко пласта от картон или хартия, като по този начин се получава корпусната обшивка (S). Стабили-заторите са 4 на брой и се изрязват по дължина от тънка дъсчица с дебелина 2 до 3 мм или картон. С намотки от конец се прикрепват всички показани в чертежа куки, свър-зани със стартирането на модела. В стартово положение ракетният модел се закача на каучуковата халка (12) и се опъва отвесно надолу. За да остане под напрежението на каучуковия амортисьор, ракетата се връзва със здрав конец между куката на основата и куката на кръглото капаче. При отрязване на конеца под действието на амортисьора ракетата полита във въздуха. За стартирането на модела може да се иаправи и дистанционна пускова установка с батерия и про
117
водник, завършващ накрая при ракетния модел с реотанова електрозапалителна запалка. При желание от разстояние се включва веригата на установката, а реотановата запалка прегаря конеца за задържане на ракетния модел на установката. Такава импровизация може да се постигне и чрез бавно горящ фитил, прикрепен към задържащия конец.
„Стрела-10“
Устройството и принципът на действие са аналогични на описанието на модела „Пионер-1 “ Като разлика се явява по-сложната конструкция поради по-големия брой детайли И тази ракетомоделна композиция се състои от две основни части: катапултиращо устройство и ракетен модел.
Фиг. 112. Ракетен модел .Стрела-10*
МО
Ракетен модел изработва се по следния начин. За по-голямо удобство корпусът му се огъва с кадастров или чер-тожна хартия върху дървен калъп. Към предния край на ко-
118
нусната тръба се залепва струговая дървен конус, а в задняя край — челно шперплатово ребро, което представлява дъно намодела с четири странични израстъка. Тези израстъци саразпо-ложени радиално на разстояние 90 един от друг и служат за опора при монтажа на стабилизаторните плоскости. Стабилизаторите се изработват от еднопластов фурнир или папел. Тъй като н момента на изстрелването на ракетния модел върху картоне-ната конструкция на корпуса се оказва по-голямо налягане, за предпазване от деформация във вътрешната му страна по дължина се залепва опорна летвичка с единия й край за конуса, а с другия — за челното ребро. Препорьчва се за изработката на ракетния модел да се използува ацетоново лепило.
Катапултиращо устройство — изработва се изцяло от дърво Направляващите релси имат Г-образна форма, която е получена от надлъжното слепване на борови, чамови или ли-пови летвички. Получените четири дървени винкеля се монтират към основата в разположение на квадрат, а във върховете — в съеди ително ребро. Между отделните релси (винкели) се оставя улей от 2,5 до 3 мм, който осигурява свободното движение на стабилизаторните плоскости. Профилните ребра за свръзка в горния и долния край се изработват от амбала-жен шперплат. Стартовите релси имат неподвижна основа, ваподобяваща буквата „Н“. Изработват се от борови летвички със сечение квадрат 10/10 мм. Към двете напречни летви се закрепват две отвесни шперплатови стени с формата на полу-кръгови сектори. На 10 мм от дъговидния контур на секто-рите на равни разстояния се пробиват от 5 до 10 дупки, които служат за фиксиране на кулата под различии ъгли. От 3-мили-метров шперплат се изработва подвижното дъно, което от своя страна има формата на буквата „Т“. За изхвърлянето на ракетния модел от катапултиращото устройство се използуват две гумени нишки със сечение 6/1 мм. Единият край на ниш-ките се прикрепва към подвижното дъно, а другият — към горното профилиэ ребро на ретсите. При монтажа освен лепило за улеснение и заздравяване на основата могат да се използуват и малки гвоздейчета. Направляващата част се фик-сира към основата с помощта на две оси от стоманен тел 2 мм. Гуменият амортисьор се обтяга до долио крайно положение на стартовата кула заедно с подвижното дъно, като се застопорява с помощта на телен щифт. При желание ракет-ният модел се изстрелва във височина след рязкото изтегляне на придържащия щифт. Добре изработена, почистена с -Шкурка и цекорирана с разноцветии бои, „Стрела-10“
119
осигурява полет на височина от 50 до 70 м при неограничен брой стартове. Този ракетен модел е класиран на първо място на проведения конкурс през 1963 г. от ЦСМТ — София.
9.2. ЕДНОСТЕПЕННИ РАКЕТИ
В този раздел ще разгледаме по-подробно по един представится от по-характерните видове модели. Тъй като техно-логическите иачини, последователността в изработката и ма-териалите вече разгледахме подробно в предходните глави, тук ще се спрем само на отличителните елементи в изработката. За останалите конструкции ще бъдат дадени само конструк-тивните чертежи и кратка характеристика за тяхната наработка.
92.1 „Комета-67“
Този ракетен модел независимо от употребата на опростена конструктивно форма и материали притежава всички качества на съвременните най-добри състезателни ракетни модели.
Основните детайли на конструкцията — носов конус, корпус, стабилизатори и направляващи пръстени, се изработват изцяло от кадастрон. Общото тегло на модела без двигателите е от 30 до 35 грама. Носовият конус и корпусът се изработват върху дървени калъпи по посочените в чертежа детайли и размери. За заздравяването на четирите стабилизаторни плоскости се залепват допълнителни триъгълни пластинки от твърд картон. Всички детайли на модела и техният монтаж се лепят с декстриново лепило. Корпусът е съединен с конуса посредством здрави конци. Парашутът се изработва от тънко поли-етиленово платно в осмоъгълна форма. Съединителните върви се прикрепват към купола чрез завързване на малки възелчета по върховете на секторите или чрез залепване с найлонови лепенки. За амортисьор се използува каучукова нишка със сечение 3/1. Парашутът с вървите се скатава, като се по-ставя в тънка хартиена торбичка за предпазване от прегаряне в корпуса на модела. Тапата за изхвърляне на парашутното устройство се прави от кече или друг подобен материал с дебелина 10 мм и диаметър 20 мм. След пълното сглобяване и почистване моделът може да се лакира с безцветен нитро-целулозен лак и да се декорира най-подходящо с разнообразии
120
€ ементИ от гланцова хартия. Центърът на тежестта на ракетния модел заедно с двигателя трябва да се намира на 40% оТ дължината на корпуса по посока от основата към върха. За двигатели на модела се използуват стандартни СД-1 на
Фиг. 113. Едностепенен ракетен модел ,Комета-67*
базата на гилза 12-и калибър, като могат да се приложат и препоръчаните подобрения чрез прибавянето на закъснител и сопло. При транспортиране е необходимо да се изработи подходящ калъф за предпазване на стабилизаторните плоскости от разлепване и деформации. Трябва да се обърне внимание на свободното движение при сглобяване на конусния връх към корпуса, както и на парашутиото устройство при изхвърляне навън
922 Ракетен модел на В Казаков — СССР
Тови ракетен модел е спечелил първо място на московските областни състезания по ракетомоделизъм през 1966 г. в дис-Чиплината продължителност на спускане с парашут (фиг. 114).
121
Фиг. 114. Едносте >енен ракетен модел на В Казаков
122
Основни характерни конструктивни белези са голямата из-точеност на корпуса и стабилизаторите. Трите стабилизатора са монтирани тангенциално на разстояние 120. Носовият конус се изработва от олекотена дървесна материя, като иай-подходяши са липата и балзата. Двигателят е стандартен; след допълнителна обработка е снабден с дистанционен закъс-нител на заряда за изхвърлянето на парашутната система Корпусът е направен по познатите ни вече начини чрез нави-ване на няколко пласта хартия върху калъп. За направата на стабилизаторите се използуват профилирани липови пластинки с дебелина от 1 до 3 мм. За улеснение и точност при монтажа на по-особената конструкция стабилизатори се използува предварително изработен центровъчен фиксатор от дърво или ламарина. Парашутът е привързан към корпуса с гумен амор-тисьор.
9.2.3 Ракетен модел НРЛ-41 „Аеробети“ — САЩ
Това е една целобалзова конструкция на американските мо-делисти от щата Вирджиния (фиг. 115).
Отличителните белези на модела са средната по дължина източеност на корпуса, като носовият конус е силно издължен напред и заема 30% от цялата дължина на ракетния модел За допълнително укрепване на трите профилирани стабилизатора и конуса се използуват три надлъжника, залепени външно по цялата дължина на корпуса. 11арашутът е от полиетиленово платно, пресован в полусферична форма. В корпуса е помотта на две цилиндрични поясчета е направено ограничително легло за монтаж на двигател с външен диаметър 22 мм. Този модел може напълно да се пригоди и за двигателите СД-1, като е необходимо да се направи една допълнителна цилиндрична подплънка от картон за увеличаване на двигателния размер от 20,05 на 22 мм. Балзата за наработка на корпуса може напълно да се замени с няколкопластов картон. Този модет може лесно да се трансформира от едностепенен в двустепенен чрез прибавянето на допълнителна втора степей. В такъв вид моделът е спечелил първо място в Щатските състезания през 1966 г.
123
4П5
Фиг. 115. Едностепенеп ракете< модел НРЛ-41 „Аеробети"
124
р2.4. Ракетен модел на Франтишек Румлер— Чехословакия
Конструираният и изработен ракетен модел от чехословаш-ия ракетен моделист се отличава със своеобразието на ста-билизатсрните форми. Значителната площ е трансформирана ърху ТРИ стабилизатора в силно изнесена назад стреловидна
Фиг. 116. Едностепенеп ракетен модел на Франтишек Румлер
форма, която придава на модела в полет голяма устойчивост Ракетният модел по отношение на корпуса е с относително по-малки размери, отколкото останалите конструкции в този клас. Между модела на Румлер и конструкцията на американский Ракетен модеп „Чекмейт" има голямо сходство. С последната са Установени през 1960 г. два рекорда на САЩ: полет на висо-
125
чина 288 м и продължителност на спускане с парашут 14 Г нути и 46 секунди. Конструкцията на ракетния модел на лер е показана на фиг. 116. Корпусът се изработва от када1 трон или плътна хартия с вътрешен диаметър 20,05 мм ст ] билизаторите се изработват от балза, която с успех може n| се замени с липови пластинки от 2 до 3 мм. Направляващцят| пръстен е един с голяма дължина и се изработва от хартия I или кадастрон. Носовият конус е характерен със силно заоб.| ления си връх, направен от дърво — топола или липа, с лед! което е олекотен. При използуването на балза носовият кочу I може да бъде оставен и плътен. Моделът е лакиран с нц. I колко пласта нитроцелулозен лак.
9.2.5. Ракетеи модел на А Стоянович — Югославия
Ракетният модел на югославский конструктор почти няма отличителни технологически и конструктивни различия с общо-
23
Фиг. 117. Едностепенен ракетен модел на Ал. Стояйович 126
^’знатите модели от този клас (фиг 117). При направените П°монстративни полети у нас през 1967 г. моделът показа ви-
й полетни качества. Корпусът се изработва от картон или Спътна хартия. Конусът е липов, отекотен от вътрешната страна. ыанравляващите пръстени са сътцо от картон. Стабилизатор-плоскости са четири на брой и имат формата на равно-бедрен трапсц. Изработват се в два варианта: от профилирани балзови пластинки и от картон със среден укрепителен пласт. Обшо моделът се характеризира с минимално полетно тегло. двигателите са стандартни по размер съответствуващи на пол-ските и чехословашките. Моделът е лакиран с няколко пласта нитроиедулозен лак. Стартирането се извършва с помощта на дистанционна електрозапалителна уредба — 4,5 волта. Старто-ата установка е еднолинейна с височина 1000 мм, сгъваема. Куполът на парашута се изработва от полиетиленово платно с осмоъгълна форма. Съединителниге върви са прикачени с най-лонова лепенка. В монтажа на парашутиращото устройство са иэползувани пресуквач, г\мен аморгисьор и съединителна плочка. Последната е направена от шперплат с диаметър 16 мм и дебелина 1 мм. За провеждане на реглажни стартове се използуват и маркировъчни ленти с дължина 1000 мм.
9.3. ДВ'СТЕПЕННО РАКЕТИ
В тази трупа ще бъдат разгледани три конструкции на ракетни модели, отнасящи се към клас I на ФАИ. Отличителен белег за двустепенните ракетни модели е по-голямата сложност в изработката, както и по-големият брой детайли, изпол-зувани от тези при едностепенните ракети.
• 9.31 „ Делта-66 “	ЦСМТ
Като отличителен белег, характеризиращ конструкцията, е двуредното разположение на стабилизаторните плоскости по три броя във втората степей (фиг. 118). Корпусът и носовият <овус се изработват от три до четири пласта милиметрова хартия на калъпи с външен диаметър 20,05 за втората степей и 23 мм — за първата. За слепването на отделните детайли се използува казеиново лепило. Стабилизаторите на модела се изработват от профилирани и липови пластинки с дебелина от
У 1 До 2 мм. Последните се залепват към корпуса с ацетоново Лепило. Двигателите и за двете степени са стандартни — СД-1. 127

Фиг. 118. Двустепенен ракетен модел .Делта-66"
128
Парашутът се изработва от полиетиленово платно с дебелина 0,5 до 0,6 мм или въздухонепропускаема коприна в осмо--ьгълна форма с радиус 250 мм Отворът (коминът) на върха е с диаметър 15 мм На двигателя на първата стелен се яоставя дистанционен закъснител, а на двигателя на втората стелен — сопло. За изработката на соплото се използува тънкостенна месингова или медиа тръбичка, Подходящи за целта са гилзите от спортна пушка калибър 22, конто след отрязване на коронката могат да се използуват за развалцо-ване на желаната конусовидна форма на сопло. Изработеният модел, след като внимателно се почисти, се лакира и декорира в подходящи Цветове. Общото тегло на модела не бива да бъде повече от 70 г заедно с двигателите. Стартирането се из-вършва с помощта на трилинейна стартова установка с висо-чина 1200 мм. Особено е необходимо да се обърне внимание на лекотата при отделянето на втората степей и носовия конус.
9.3.2.	Ракетен модел на В. Скрипкин — СССР
Моделът на съветския ракетен моделист Скрипкин е един от спечелилите първо място на състезанията на Московска облает през 1966 г (фиг. 119). В неговия модел, както и при конструкцията на Казаков е приложено тангенциалното монти-ране на стабилизаторите, но само за първата стелен, на раз-стояние 120° един от друг. Общото тегло на модела без двигателите е 55 г. Носовият конус се изработва от липа. Направ-ляващите пръетени са на брой два и са направени от картон с гривна от тел 1 мм. Парашутното устройство представлява маркер-на лента от дълговлакнеста хартия. За направата на корпуса са използувани 3 пласта плътна хартия. Интересен детайл в конструкцията е тапата за изтласкване на парашутното устройство, конто в случая е направена от липа с дебелина от 6 до 8 мм. Стабилизаторите се изрязват и оформят от тънки липови пластинки с двойне изпъкнал симетричен профил. За улеснение яри монтажа на тангенциалните стабилизатори е използуван фиксатор.
Р-ВО по раквтомоделизъм
S30
. - Корпус J пласта
Фиг. II9. Двустепенен ракетен модел в В. Скрипкин
130
9.3.3.	Ракетен модел ЕИС — САЩ
Този американски ракетен модел (фиг. 12 е конструиран с основно предназначение за постигането на максимална височина в полет. Снабден е с фабрични стандартни двигатели от
Фиг 120. Двустепенен ракетеп модел „ЕИС"
Клас I на ФАИ на фирмата „Естес". Носовият конус се изра-ботва^от балза, която сполучливо може да се замени със суха топола или липа. Парашутът е многоъгълен и е направен от тънка копринена материя. На мястото на тапата за изтласкване
131
на парашута е поставено плътно топче с диаметъра на корпуса от материята, използувана за парашутния купол. За на. правата на корпусната тръба се използува тънък кадастром Направляващите пръстени имат значително увеличена дължина като също са изработени от няколкопластова тънка хартия
9.4.	ТРИСТЕПЕННИ РАКЕТИ
Предварително трябва да обърнем внимание, че в между-народната ракетомоделна практика тристепенните ракетни модели намират ограничено приложение и не се ползуват с особена популярност. Основни причини за това са ограничителните норми за производство на двигатели, а също и невъзможността за наблюдение и отчитане на полетите.
9.4.1.	Ракетен модел я3енит-3“
Ракетният модел „Зенит-З” е разработен за нуждите на учебно-спортната трупа към ЦСМТ в София (фиг. 121). Този модел има добри полетни данни. Отличава се с лека и опрос-тена конструкция. Стабилизаторните плоши на трите степени образуват една монолитна трупа. Това решение дава възможност за добра центровка и предпазване от деформации и повреди. Центърът на тежестта е разположен на 25% от основата на първата степей към върха. Заоблената конусна част спомага за отстраняването на значителната вибрация с вредно действие в този тип модели Корпусът и допълнителните степени се изработват от 2 до 3 пласта кадастрон. За свръзка между отделните степени се използуват цилиндрични пръстени от кадастрон с вътрешен диаметър 21,5 мм. За слепването на отделните части и общия монтаж на ракетния модел се използува туткал, ацетоново или декстриново лепило. Конусът се изработва от липа или бор с олекотяване на вътрешните стени до 2—3 мм. Направляващите пръстени са на брой два и се изработват от тънка хартия 6—7 пласта; към конуса се залепват с ацетоново лепило. И за трите степени на модела се използуват стандартните ракетни модели СД-1, като на най-външната степей се поставя профилирано сопло. Най-удобно и точно стабилизаторните плоскости се изработват от авиацио-нен шперплат с дебелина 1 до 2 мм. При липса на такъв обаче може с успех да се замени използуването на липови
132

—J 24 I--
Фиг. 12J Тристепенен ракетен модел ,3енят-3*
133
пластинки. За по-голяма здравина към корпуса стабилизаторите се лепят с ацетоново лепило. Много важен етап, на който трябва да се обръта сериозно внимание, е монтажът и ценг тровката на стабилизаторите в отделните степени с цел да се получи пълно успоредняване между тях. Парашутното устройство може да бъде заменено с цветна маркерна лента, ярко оцветена, или да се използува парашут от тънко полиетиленово платно. Общото полетно тегло на модела не бива да превишава 100 грама. Отделните степени трябва да се отделят без затруднение За препоръчване е стартирането на модела да се из-вършва от еднолинейна стартова установка с височина, не помадка от 1200 мм, снабдена с дистанционна електрозапалителна уредба. Желателно е стартовете да се провеждат при тихо време и при пълно спазване на всички условия на Правилника за ракетомоделизъм.
9 4.2, Ракетен модел на Е. Букш - Краснодар, СССР
Корпусът на модеда се изработва от кадастрон, като отделните детайли се слепват с туткал или декстриново лепило. Двигателите и в трите стапени са стандартни, като са израбо-тени на базата на ловна гилза 12-и калибър. На чертеж 1 и табличката на фиг. 122 са дадени основните размери и начинът за монтаж. И тук отново трябва да се обърне внимание на това, че е необходимо да се спазва пълна успоредност при сглобяването както на стабилизаторите, така и на отделните степени.
9.5.	ХИДРОПНЕВМАТИЧНА РАКЕТА
Ракетни модели от този тип се строят в ограничен брой лоради по-сложната им конструкция. За сметка на това обаче те се отличават с много голяма стабилност и добри полетни качества.
Ще се спрем на конструкцията на хидропневматичната ракета, изработена от ракетомоделистите на град Житомир — Украина. Полетът на този модел се раелизира в резултат на реактивното действие на водата, изтичаща с голяма скорост през соплото. Водата се изтласква от сгъстен въздух, който се намира под налягане до 5 атмосфери. Продължителността ва изтичане на водната струя е около 10 секунди, за което
134
Фиг. 122. Тристепенен ракетен модел на Буш

135
I
I I
Фиг. 123. Хидропневмагична ракета
13в
време моделът достига височина 45 до 75 м, откъдего се ^уска с парашут. На фиг. 123 е показана конструкцията на йОдела, поставен върху пускова платформа. Последната о на-правена от метална плочка, две планки и метални клинове за закрепване към земята. Дължината на ракетния корпус е 950 мм, а диаметърът му — 60 мм. В носовата част се намира пружинка за изтласкване на парашутното устройство. Под парашута се монтира камерата на ракетния двигател, завършваща с дуралуминиево сопло. В основата на ракетната конструкция се монтира таймер (механизъм за ограничаване на времето); по-следният отваря ключалката на горния отсек на модела, когато водата е изразходвана. По обратния път се изтласква парашу-тът. Камерата на двигателя се зарежда с 600 г вода. В свободного пространство през щупер се нагнетява въздух до 5 атмосфери. Моделът се поставя със соплото върху гумена подложка или тапа, конто затваря херметически камерата. За-държаието на ракетния модел към основата се постига чрез закопчаването на двете скоби на стартовата ключалка. Стаби-лизаторът на моде та осигурява добра полетна устойчивост. Общият обем на ракетата е 2 дм3. Стартового тегл достига 980 г, а теглото на ракетния модел без водата — 380 г. Работата по изработката на модела започва с направата на дървените калъпи за корпуса, показани на фиг. 123. Върху ка-лъпите се опъва пласт от тънка мокра хартия, нарязана предва-рително на ленти. Върху хартията се опъва добре парче от дамски капронов чорап, като се оставя да изсъхне. Върху капроновата материя се нанасят последователно два пласта нитроцелулозен лак След изсъхване отново се лакира. Върху двата калъпа, показани в чертежа, се обтягат общо по 10 пласта капрон. В горната част на калъпа чорапът се завързва във връх със здрав конец. На тази част се нанасят лакови Пластове от 10 мм от конеца надолу. След изсъхване намотката се отрязва с ос-тър нож. Мястото на срязването се покрива също с парче от чорап, което се пристяга с гумена нишка с размер < 1 мм, след това отново се лакира. След изсъхване излишните краища на парчето се отрязват. Към калъпа за долната част на корпуса се прикрепва стругованото дуралуминиево сопло, като капронът се привързва към него с конец. За по-здрава стойка на соплото се правят малки пръстеновидни каналчета. Сте-иите на калъпите (д) и (б), конто образуват отделяйте части на корпуса на ракетния модел, се снемат внимателно и изсу-Шават добре. Помежду им се слепват с ацетоново лепило. Долната част трябва да влиза в горната с едно застъпване от 15
137
до 20 мм За заздравяване на свръзката отгоре се залепва капронова лента, като се лакира неколкократно. Стабилизаторите са на брой три и се изработват от шперплат с дебелина 1 мм. За усилване на здравината в основата на стабилизаторите се залепват призматични тристенни подпорки от дърво или целулоид. Носовият отсек се прави от 6 пласта капрон; когато изсъхне върху калъпа, се отрязва с остър нож на раз-стояние 36 мм от горния край към основата. Полученият пръ-стен се залепна към горната част на долния отсек. В пръстена се помества таймеровият механизъм, а в носовата част — па-рашутното устройство. Горният и долният отсек се сьединяват с целулоидни шарнири. За таймер най-често се използува само-снимачка-фотоапарат, към която се прикачва лостче за свър-зване със заключващия зъб на горния отсек. Това устройство е показано също на фиг. 123. Куполът на парашута е с диаметър 600 мм и се изработва от коприна; има осмоъгълна форма. Отворът на купола е с диаметър 40 мм. Дължината на всяка съединителна връв е 1000 мм, като в горния край се пришива с конец към купола, а в долния всички върви се при-качват към телена пръчка над изтласкващата пружина. Тайм^-рът се включва с помощта на лостчето, привързано със здрав конец към самоснимачката. При старт конецът се скъсва и свободното рамо включва самоснимачката. Стартовите плочки на основата и зъбите се изработват от стомана с дебелина 2 мм. За запушване на соплото се използуват каучукови за-пушалки. Нагнетяването на въздуха най-удобно се извършва с помощта на помпа, снабдена с монометър. По време на старта трябва рязко да се изтегля шнурът за освобождаване на клю-чалката. При спазване на всички условия за стартиране на ракетния модел полетът е стремителен и с голям ефект.
S.6. РАКЕТА ЗА ПОЛЕТ НА ВИСОЧИНА
Всички модели от различии класове и схеми могат да се използуват за регистрирането на височинен полет, но за пости-гането на по-добри постижения в тази насока оказва същес-твено влияние специфичността на конструкцията.
Много рационална схема представлява конструкцията на ракетния модел, спечелила първо място в четвъртите областни състезания на Москва през 1965 г., конструирана и изработена от Ю. Кузнецов от град Подолск (фиг. 124). Корпусната тръба на модела се изработва от чертожна хартия с размери 230 X 120 мм.
138
Конусният връх е липов, общото тегло на модела без двига-п-елите не трябва да превишава 45 г. Стабилизаторите служат L за ротор при спускането на модела към земята. Това нама-лява общото тегло на модела за сметка на липсващото пара-
Фиг. 124. Ракетен модел за полет на височина
шутиращо устройство. Стабилизаторите са сгъваеми, като се изработват от балзови пластинки с дебелина 1,5 мм. При лип-сата на балза може да се използува едномилиметров авиационен шперплат. За шарнирното слепване на стабилизаторите се използуват тънки копринени ленти, залепени с ацетоново лепило. В най-високата точка на полета стабилизаторите се прегъват в местата на шарнирите и под ъгъл от 12 до 15° започват да ро-тират. Правилното разположение на центъра на тежестта в долната половина и общото минимално тегло осигуряват до-бър ротиращ полет на модела към земята.
139
'9.7. РАКЕТНИ МОДЕЛИ'ЗА ВДИГАНЕ НА ПОЛЕЗЕН ТОВАР
9 7.1. „Херкулес-2“
С конструирането на този за съчетаване на минималното чивост на конструкцията (фиг.
ракетен модел е направен опит полетно тегло с голямата устой-125). Корпусът се изработна по
•Фиг. 125. Ракетен моде) за повлигане на полезен товар ,Херкулес-2“
нознатите нече технологиями начини от два пласта кадастров. Конусният връх е от топола или липа с олекотена вътрешна стена. Четирите силно >дължени стабилизатора се изработват от шперплат или липови пластинки с дебелина 1 до 2 мм. •Укрепването към корпуса се извършва с помощта на тристенни
140
призматични летвички. Направляващите пръстени се изработват ст кадастров. Парашутът има квадратна форма, изработва се от полиетиленово платно с размери 400 x 400 мм и дебелина от 0,4 до 0,5 мм. Двигателят е стандартен — СД-1, с допъл-кщтел а обработка на дистанционен закъснител и метално t эпло. За предпазване на стабилизаторите от деформация при Транспорт се изработва калъп от стиропор, който има кръгла форма с диаметър 200 мм и дебелина 80 мм Радиалните про ре и за стабилизаторните плоскости са разположени на раз-стояние 90 един от друг.
97 2 Ракетен модел на А Рульов
Тази конструкция е спечелила първо място на състезание в СССР през 1966 г. (фиг. 126). За общата конструктивна форма е най-характерна голямата източеност на трите стабилизаторни плоскости, тангенциално монтирани към корпуса на 120° една от друга Парашутното устройство представлява жилава, ярко оцветена маркерна лента. Корпусът е двупластов, ракетните двигатели са снабдени с дистанционни закъснители Стандарт-ното тегло е сферично по форма, изработено от олово По-местено е в задната половина на корпуса на ракетния модел.
9.8.	РАКЕТОПЛАНЕРНЙ МОДЕЛИ
Безспорно това е един от най-новите класове модели, ксйто се използува с все по-голяма популярност веред ракетните мо-делисти. В конструктивно отношение съществуват две основни направления: първото използува контейнерната схема за осво-бождаване на ракетопланерен модел с нагънати гъвкави крила в корпуса на ракетата-носител; второто направление обхвата ракетните модели, конто служат същевременно и за основа на ракетопланерите. Все още не би могло да се ирисъди на коя ог двете схеми принадлежат повече предимства или притежа-ването на по-добри летателни качества. Като примерни ще раз-гледаие следните конструкции.
141
Фиг. 126. Ракетен модел за повджане на полезен товар на А. Рулев
142
$.81 Ракетопланер „Тризъбец-111
В тази конструкция е използувана схемата на контейнер--но разположение на ракетопланера Корпусът на ракетата се V зработва от кадастрон, чертожна милиметрова хартия или уруга подобна. В зависимост от плътността се навиват от 2 До Ю пласта на калъп с вътрешен диаметър 21 мм. Залепва-ието се извършва с помощта на ту ткал или декстриново лепило. Стабилизаторите са шест, разположени в два реда по три Изработват се от тънка липова профилирана пластинка или шперплат с дебелина от 1 до 2 мм. Носовият конус се изработва от стиропор. Изрязването на конусната форма най-лесно се постига чрез използуване на нагрята реотанова жичка. За увеличаване на здравината конусът може да се облече с пласт от тънка хартия. Двигателите са стандартни, като се преработват с допълнение на дистанпионен закъснител или сопло.
Фи1. 127. Ракетопланерен колет ,Тршъбец*-111“
143
Тялото на ракетопланера се изработва от чамова основна летвичка с дебелина 5 на 5 мм. Към летвичката се прикрепва шперплатово капаче, което служи за опора при изхвърлянето на ракетопланера от допълнителния двигателей заряд. С намотки от конец към основната летвичка и шарнирни пластинки, пока-зани в чертежа на фиг. 127, се закрепват надлъжниците за крилата и стабилизаторите. За разгъването на крилните и стабилизаторните плоскости след изхвърлянето на модела от корпуса на ракетата служат предварително опънатите гумени ни-шки. Крилата и стабилизаторите се облепват с дълговлакнеста хартия — япон, кондензаторна хартия, целофан или полиетиле-ново платно. Моделът се скатава подобно на формата на ветрило и се поставя в корпуса на ракетата. Едновременно ко-нусният връх се използува и за ракетния модел, и за носовата част на ракетопланера. След изстрелването на ракетите на височина под действието на двигателния заряд ракетопланерът излита от корпуса и преминава в планиращ полет. Общото тегло на модела не трябва да надвишава 70 до 80 грама.
9.8.2.	Ракетопланер „Кентавъри** — САЩ
С тази конструкция ракетният модел служи едновременно и за основа на ракетопланера (фиг. 128). Стартирането на модела се извършва по известните досега начини. Двигателите
Фиг. 128. Ракетонланерен модел .Кентавьрн’
В стандартни. Корпусът и стабилизаторите се изработват от Вестрон. Крилата на ракетопланера са сгъваеми в корпуса на Запела, като са снабдени с допълнителни клали, даващи от-кЛонение до 12°. В най-високата част на полета при възпламе-идаАнето на допълнителния горивен заряд прегаря тънка гулена нишка, придържаща крилата в прибрано положение. Ко-нусът; се изработва от балза, която може да се замени с то-пола или липа. Прорезите на корпуса, през които излизат нарт, ;атите крила за здравина, се обшиват двойно с балза, картон или фурнир.
98.3-	Ракетоплаперен модел па В Табаков — СССР
И в тази конструкция е използувана контейнерната схема за разположение на ракетопланера (фиг. 129). На проведените състезания през 1966 г. този модел е спечелкл първо място с няколко почти еднакви постижения. Най-доброто от тях е 4 ми-нути и 48 секунди. Ракетата-носител е тристепенна с комбини-рано монтиране на стабилизаторните плоскости — тангенциално и перпендикулярно. Корпусът се изработва от няколко пласта жилава хартия, а конусният връх — от липа. Двигателят на първата степен е снабден с дистанционен закъснител. За обличаете на крилата е използувана дълговлакнеста хартия. Осо-бено рационално и с голяма лекота е разрешен въпросът за реализирането на ъгъла на атака. Използувана е пружинка, подобна на безопасна игла с дебелина 0,3 мм. За надлъжници яа крилата и стабилизаторите са използувани борови летвички — 4 на 3 мм, също шарнирно прикрепени с пружинки от тел 0,3 мм. Теглото на модела без двигателите е 76 г.
9.9.	МНОГОДВИГАТЕЛНИ РАКЕТИ
Многодвигателен ракетен модел на Козлов — СССР
Показаният многодвигателен ракетен модел на фиг. 130 е снабден с шест стандартни двигателя и парашутно устройство. Моделът има 061ц корпус за всички двигатели и се изработва от картон и дърво. Характерного е, че двигателите са разпо-ложени в средната част на модела непосредствено след носо-вия конус. За стабилизиране е поставено дълго схематично тяло °т борова летвичка, на която са прикрепени стабилизаторите.
19 P-Во по ракетомодслизъм	14о
Фиг. 129. l-кетопине ..н и..ЛР, ,га В. Табаков
I 6
Фиг. 130. Многодвигателна ракета
147
За изхвърлянето на парашута се използува само един от 1о пълнителните заряди на двигателите. Тази оригиналка констру^ ция на ракетен модел показва много добри летателни качества Едновременното запалване на шестте двигателя се извършва с помощта на дистанционна електрозапалителна уредба.
Глава X
НУСКОВИ СТАРТОВИ УСТРОЙСТВА
10.1 ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПУСКОВИТЕ СТАРТОВИ УСТРОЙСТВА. ОСНОВНИ ЧАСТИ И PA3MFPH
За провеждането на ракетомоделните полети е необходимо да се изработят и специализирани пускови стартови устройства.
Тук главно се отнасят стартовите установки и дистанционните
Фиг. 131. Обща схема на стартова установка:
I — стебло ; 2 — спорна площадка ; 3 — огяепредпязител ; 4 злсазка
•5 — кабел ; б — батсрия
запалителни устройства.
Стартовите установки слу- ат за придържане и насочване в полет на ракетния модел. С тяхна помощ се улеснява правилното из-пълнение на ракетния старт. Примерна схема на основните части е показана на фиг. 131.
В зависимост от задачите, конто има да изпълнява стартовата установка, от конструкцията на ракетните модели, от особеностите на правилата и пр. се получават и различните конструктивни фор-ми (фиг. 132).
ПродължителНите експеримен-тални наблюдения в практиката на ракетомоделизма са дали и необходимее данни за определяне на подходящи размсри за стартовите установки. Те могат да се
изразят в зависимостта, показана на фиг. 133. Корекция за получава-ните размери често се определи и от различните национални нарел-
148
Фиг. 132. ЕлнсС1сблеиг стлртсиа установка

149
би^и правилнини ; тези размери се завишават с цел да се оси-гури по-голяма безопасност. Така в никои страни минимална-та допустима височина на стартовата установка е 1000 лсч.
10.2. СИСТЕМИ НА ВРЪЗКИ МЕЖД> РАКЕТНИТЕ МОДЕЛИ И СТАРТОВИТЕ УСТАНОВКИ
За изпълнението на това конструктивно решение съшеству ват много опростени начини. Общо ракетните модели се разделят на два основни типа: с направляващи приспособления и без направляващи приспособления. Направляващите приспособления служат за връзка между ракетната установка и модела по време на старта.Често прилагани системи са показаните на фиг. 134. Предпочитанието на една или друга схема зависи от чисто конструктивни съображения, а така също и от подчертания стремеж за максимална лекота иминимално съпротивление. В никои стартови уставновки с цел да се намали триенето се прибягва до схеми, в конто не се използуват направляващи приспособления — връзки В тези случаи корпусът или стабилизаторът на модела изпъл-
150
идра^тези функции. Стеблата на ракетните установки се изра-ботват най-често от метал -— сребърна стомана, тънкостенни безшевни тръби от дуралумин, дърво, стъклени тръбички или рръти и др. Основно условие остава 'обаче, че те трябва да
ff-стеБло на установната • Б-напраб^абасца Зрьзха
Фиг. 134. Направляващи връзки:
1 _ двустраино еднолинеино ; 2 — цснтрално едчолннейио ; 3 — раэностранк» многолинейко
бъдат абсолютно прави — без напречна деформация или надлъ-жни изкривявания. В противен случай се получава голямо триене, възможност от задържане по време на старта или други не-[желани случаи. Направляващите приспособления най-често се изработват от тънка ламарина, тел, дърво, шперплат, картон, пластмаса и др. За тях също важно условие е съблюдаването на пълна успоредност по отношение на надлъжната ос на модела, както и между отделните връзки. И тук деформациите и изкривяванията водят до нежелани резултати (фиг. 135). Осо-бено добър е ефектът при използуването на направляващи приспособления с минимална допирна площ, при конто в момента на отделянето се получава минимално задържане. Мон-тажът на направляващите връзки трябва да бъде точен и здраво закрепващ към корпуса на модела. Особено внимание трябва
151
Деформации на направ^я-, връзха
Забьртане о,т< дефор/иацая на прь стена
Фиг. 135. Неправилен монтаж на направляващите врьзкн
Фиг. 136. Монтиране на направляващите връзки кьм корпуса на модела
152
да се обръща на предпазването от повреди и деформации на корпуса и стабилизаторите. Закрепването се извършва с по-^ошта на лепило, нитове, заварки, шевове и др. Препоръчва се по време на монтажа в корпуса на модела да бъде постарей калъп (фиг. 136).
а н
^77777/////7//лУ///А
£5 - със/яабно сгтеОАо
Фиг. 137. Свръзки на наиравлявлшото стебло:
1 — цилиндрична резба ; 2 — виктова ревба 3 — шнфтоно закрепнане ; 4 — свьрзваша втулка ; 5 — зъбва връзка
ЮЛ ВИДОВЕ СТАРТОВИ УСТРОЙСТВА
В тази точка те разгледаме никои по-характерни конструкции, намерили приложение в ракетомоделната практика.
А. Еднолинейна стартова установка
Под еднолинейна или едностеблена стартова установка трябва да се разбира, че прикрепването на ракетния модел към установката е в една ос на движение. Това са най-често упо-требяваните схеми За стебла се използуват метални или други пръчки, най-често с кръгло сечение — от 3 до 8 мм. За удоб
153
ство при транспортирането могат да се изработват от няколко отделни части. Свръзката между отделните съставки може да се постигне по няколко начина, като не се получават ръбове или резки преходи помежду им (фиг. 137). Към останалите основни части се включват опорната площадка, огнеупорният
Фиг. 138. Еднолинейпи стартови установки .ЕСУ-1*, .ЕСУ-2* .ЕСУ-3*
щит и основата. Изработват се съобразно желанията и въз-можностите на отделните ракетомоделисти. Стартовите установки могат да се използуват индивидуално или колективно в зависимост от конструкцията на различните модели Примерни схеми на еднолинейни стартови установки са показаните на фиг. 138.
Стартова установка ЕСУ-1
Стартовата установка ЕСУ-1 е леказа изработка конструкция. Гя е пригодена за одновременно използуване на дистанционна електрозапалителна система, както и за обикновени огнезапа-
154
-fit
155
лителни средства. Използува се за стартиране на модели от клас I и II. Направляващото стебло (а) е с размер 1000 мм с кръгло сечение 4 мм\ изработва се от сребърна стомана-към фундамента се прикрепва с помощта на опорна втулка* Фундаментът (б) се изработва от букова или чамова дъска с размери 250 <250у30 мм, като от горната й страна се по ставя азбестов плат с дебелина от 3 до 5 мм. На фундамента освен опорната втулка за стеблото се прикрепят държателят за електрическите кабели и запалката. Огнеупорният щит в) служи и за опора на ракетния модел, и за предпазване от огъня на ракетния двигател. Изработва се от ламарина с дебелина 0,5 до 2 мм. За добра видимост на полигона се пре-поръчва фундаментът да се боядисва в ярки Цветове. Електро-запалката се изработва от тънка жица ,никилин“ или „нихром". Еднократно за всеки старт може да се използува и тънък реотан от електрически поялник. От тази жица се намотават върху игла с диаметър 0,8 мм от 8 до 10 намотки. Краищата на спиралата се свързват с изолираните проводници на фундамента. Дължината на проводниците е от 15 до 20 м, като са свързани с акумулатор от 6 волта. Веригата при акумулатора се включва с помощта на стартов бутон. Желателно е за пре-късване на веригата да се направи едно отклонение на проводниците за съдийската комисия, на което също да е монтиран контролен стартов бетон. След разрешаването на старта от съдийската комисия и включването на веригата състезателят има възможност да включи веригата за стартиране на модела. От момента на натискане на бутона до момента на запалването на двигателите е необходимо да има интервал от 2 до 3 се-кунди.
Стартова установка ЕСУ-2
Тази установка се огличава с особената си практичност поради възможността да се разглобява и пренася в минимален обем. Състои се от направляващо стебло (а) от три части всяка по 300 мм, направени от сребърна стомана; за свързване помежду им се прави резба. Опорного столче (б) изпълнява ролята на фундамент. Изработва се от букова дъска с дебелина 20 мм. Крачетата са подвижки и се прикрепват с щиф-тове или болтове в гнездата на кръглата основа. Огнепред-пазният щит (в) служи за опора на ракетния модел. Изработва се от двумилиметров дуралуминий. Към него се прикрепват v
156
поводнипите за електрозапалката. Тази стартова установка е ^Жпходяща за изстрелването на модели от клас I, II и III. За йО-доброто съхраняване при транспортиране на отделните части се изработва торбичка от здрава материя с размери 320 х 220 мм
СТартова установка ЕСУ-3
 Тази стартова установка е предназначена за изстрелването на ракети от всички класове. Има универсален характер по отношение пригодността за различен брой направляващи стебла с различна дължина и диаметър. Изработва се от стомана или стандартни безшевни тръби със сечение от 0,5 до 0,8 мм Фундаментът се изработва от метална обвивка или бук На четирите краища на долната страна се прикрепват ме-тални шипове, конто служат за прикрепването й към земята. Стеблото се движи в две посоки, като се фиксира в две точки с пристягащи болтове. Предварително точно под стеблото с помощта на лост се пробива дупка в земята с диаметър от 50 до 100 мм и дълбочина от 500 до 1000 мм. Запалката на запалителната уредба се прикрепва външно с щипки (кроко-дилчета) към направляващото стебло. Огнепредпазният щит е метален; той служи и за подвижна спорна площадка за ракетния модел. Прикрепва се неподвижно към стеблото с при-стягащ болт. Ос вен предложените доту к стартови установки на базата на техните размери и детайли могат да се създадат и много други производни конструкции. Сечението на направляващите стебла освен с кръгла форма може да има и други изменения съобразно с конструкцията на ракетните модели.
Б. Многолинейни стартови установки
Конструктивната отлика на тази група се състои в броя на направляващите стебла. Всички останали основни елементи са эапазени както по вид, така и по размери. Най-често в групата на многолинейните стартови установки се прилага употребата иа 2, 3 или 4 направляващи стебла. Разположението на послед-вите в основата е показано на фиг. 139. Характерно е, че при Двулинейните се използуват и специализирани по конструкция Направляващи приспособления. Три- и четирилинейните старто-установки са пригодени за стартирането на ракетни модели

157
без направляващи приспособления. При тях направляващцте тебла служат за опора и направление при излитането на ракет, ния модел. Чрез употребата на многолинейни стартови ус. тавовки се създава възможност за намаляване на дължината
—Стебло
Фиг. 139. Разположение на стеблата при mhoi олинейните установи!
на’стеблата от 30 до 50%. За примерни ще приведем конструк-циите на две установки
Сартова установка МСУ-1
Предназначена е за стартирането на модели с определен диаметър (фиг. 140). Направляващите стебла се изработват от стомана, дуралуминиеви тръби и стъклени армирани тръби със сечение 4 до 6 мм. Фундаментът и колчетата се изработват от букова дъска » с дебелина 20 мм. Колчетата са прекрепени към фундамента чрез сглобка. Направляващото стебло се при-стяга към стените на колчетата със здрава намотка от тънък тел. По устройство и здравина тази установка е оразмерена за моделите от I, II и III на ФАИ. При необходимост може да се използува и като еднолинейна..
Стартова установка МСУ-2
Показаната на фиг. 141 установка се изработва изцяло от метал и дърво в два варианта. Първият е с фиксирани размери, а вторият е универсален. Припървия вариант стартовата установка се изработва само от метал, като за направление и опора служат три двойни стебла, при конто като в улей се плъз
158
гат стабилизаторите на ракетния модел при излитане. Разсто. янието между стеблата в основата е по-малко, отколкото ©в при върха. Тази конусообразна форма дава възможност На модела да се отдели от стартовата установка в най-благопрц. ятния момент. По този начин се намаляват до минимум загу. бите от триене. Във втория вариант, конто е универсален, сте. блата са разположени концентрично за обхващане на ракетни модели от всички размери. Прикрепването им към фундаменту се извършва с помощта на метални втулки с резба. При транс-порт за предпазване от изкривяване и деформации към върха се поставя призматичен триъгълен калъп.
В Универсално пусково устройство
Стартирането на ракетни модели може да се извършва не само с помощта на направляващи стебла, но и със специални пускови устройства, които са показани на фиг. 142 и 143. Пу-сковото устройство се състои от направляваща тръба, израбэ-
Фиг. 142. Универсален пусков станок
тена от стомана; дължината й е 620 мм, диаметърът — 44 мм, а дебелината на сте-ните — от 2 до 3 мм Ди ме-търът на тръбата може да се увеличава в зависимост от нуждите и размера на стар-тираните модели. В горна-та част на направляващата тръба се правят три прореза от ъгъл 120 за стабилизаторите. Дължината на прорезите е 420 мм, а ширината— 2 мм В долния край на тр fa-бата има два запалителни от-вора с диаметър от 25 до 30 мм. Разстоянието от долния край на тръбата до първия отвор е 80 мм Тези отвори служат за прекарване
на проводниците и електрозапалката до двигателя на ракетния модел. Направтяващата тръба се прикрепва към метален ста-
тив с помощта на горен неподвижен шарнир и подвижно устройство, което с тръбата образува направляващия ъгъл. !а-
160
крепването на тръбата и фиксирането на ъгьлите се извършва с помощта на винтове с кръстати гайки. Подвижного рамо дава възможност за избор на желаните ъгли при изстрелване на ракетните модели. Стативът се закрепва към стоманена пло-
Фиг. 144 Чертеж на направляваша тръба с пръстен в три проекции
чка с размери 220X17,5x3 мм, конто с десет винта за дърво се прикрепва към дървена поставка. Универсалното пусково устройство осигурява безопасност при стартирането на ракетните модели, особено при няколко двигателя, както и при мо-делите с различен диаметър.
Разгледаната дотук стартова установка не е напълно съвър-шена. Ето защо в тази насока могат да се направят ияколко
162
допълващи подобрения. Преди всичко се явява необходимост от иамаляването на вибрациите на стените на направляващата тръба, а така също и усъвършенствуване на запалителната система.
Това усъвършенствуване е показано нафиг. 144. Като основ-но допълнение тук се явява направляващият пръстен Запали-телните опори с диаметър 30 мм могат да се направят и един срещу друг, като се прореже допълнително и едно наблюда-телно прозрче. По време на преглед на двигателя при подготовка на ракетата за старт наблюдателното прозорче е удобно за контролиране на двигателната система. Прорезите на направляващата тръба се удължават и разширяват, това дава въз-можност да се стартират ракетни модели с две и три степени. В горния край на тръбата се монгира и направляващият пръстен с диаметър 280 мм. Той служи за укрепване на стените от вибрациите в момента на изстрелването на ракетния модел.
Г. Стартови установки — копия на действуващи устройства
За увеличаване на зрителния ефект при провеждането на стартове с ракетни модели, а също така и да се създаде въз-можност на ракетомоделистите за развитие на по-голяма творчески инициатива с успех може да се въведе и строителството на стартови установки — копия на действуващите устройства. Като източници за възпроизвеждане най-често се използуват публикуваните снимки в списания, книги, филми и др С при-ближени мащабни размери или чрез собствени конструктивни изменения могат да се получат интересни и практични стартови установки. В основни линии се запазват всички необхо-дими елементи на разгледаните дотук конструкции, като около тях се изграждат и допълнителни макетни съоръжения (фиг. 145). За улеснение при транспортиране до рэкетните полигони някои от по-едрите детайли могат да бъдат и разглобяеми. Към установките-копия се прибавят и редица допълнителни ефекти звукови, светлинии, опростена автоматика и др.
Д Аварийни установки
За да се получи по-ясна представа за конструкцията и пред-назначението на аварийните ракетни установки, ще си послужим със схемата на фиг. 146 Най-често тези установки се из-163
Фиг. 145. Копие — модел на стартова установка
164
иолзуват при обзавеждането на постоянни ракетни полигони, в близост на конто се изграждат и специални водни басейни.
Под действието на пружина насочващото стебло на стар-товата установка бързо може да измени посоката си, като се насочи към водната повърхност, за да се проведе аварийно из-стрелване на ракетния модел.	,	1
Фиг. 146. Аварийна установка
10.4 ДИСТАНЦИОННИ ЕЛЕКТРОЗАПАЛИТЕЛНИ СИСТЕМИ
За стартирането на ракетните модели освен стартовата установка необходимост се явяват и различните системи за първоначално запалване на ракетните двигатели. Най-голямо приложение в ракетомоделизма имат дистанционните електро-запалителни системи Тяхната най-обща схема е показана на фиг. 147. За захранване могат да служат различии електричес-ки източници: батерии, акумулатори, трансформиран електри-чески ток на 6, 9 и 12 волта. От съществено значение е пра-вилната и качествена наработка на запалките. Те могат да имат еднократно и многократно използуване. По отношение на конструкцията съшествуват най-различни видове (фиг. 148).
1 Запалките за многократно изполвуване са направени по по
165
добие на реотаново-нагревните запалки, а тези за еднократна употреба са също на електрически принцип, но в тях веригата е непрекъсната, като в края на двата проводника се поставя лесно запалителна от нагряване пиротехническа смес : бертоле-
Фиг. 147. Обша схема на запалително устройство / — запалы ; 2 — кабел , 3 — бутон-прекъсвач ; 4 — акумулзтор
тона сол, с яра, глаоички от кибритени клечки и др., за да се създаде по-голяма запалителна реакция. Диаметърът на ивола-торите на запалките се прави най-често от 5 до 6 ми или толкова, колкото е достатъчно, за да се постани в отвора на ракетния заряд. Проводниците, минаващи прея тялото на изо-латорите, са медни телчета с диаметър от 1 до 1,6 мм. Към долните изходящи краища се припояват и изолират токопрове-ждащите проводници (многожилен мек кабел — меден, добре изолиран с ниско омно съпротивление). Горните стърчащи краища от 10 до 20 мм на медните телчета се подрязват и на тях се прикрепват държателите за реотановата спиралка Най-подходящи за целта тънкостенни тръбички или втулки се изработват от тъика ламарина с дължина 5 мм и диаметър.
166
равен на сечението на реотановата спиралка и медните телчета. f]o този начин държателите са лесно снемаеми и дават въз-можност бързо и лесно да се прочистват проводниците. За >яагревните спирали се използува най-често тънък тел от 0,1
Фиг. 148. Запалки за дистанииоииа пускова уредба
1 — проводница ; 2 — нзолатор ; 3 реотан ; 4 — държателм ев реотановата спирала ; 5 — кибритеиа клечка или друга пиротехпнческа смес
до 0,2 мм с голямо електрическо съпротивление: волфрам, реотан, константан и др. Спиралите се намотават на тел с диаметър 1 чм За еднократна употреба могат да се използуват и спиралите от изгоряла електрическа крушка. Краищата на нагрявната спирала се правят двойни за по-голяма твърдост, като с помощта на пинцета се вкарват в държателните тръби-чки. Общата дължина на спиралата е от 10 до 15 мм. Съпро-тивлението е от порядъка на около 2 ома. При последовател-ното съединяване на двебатерийно джобно фенерче може да се подсигури надеждно и достатъчно захранване на електрическото устройство за продължително време.
За изчисляване на силата на тока, необходим при дистан-ционните електрозапалителни системи, може да си послужим със следната лесна за начисление формула
। където
I — сила на тока в ампери;
V напрежение на батериите във волтове;
Р— съпротивление на веригата в омове, където Q=l.t\
Q— количество електрически заряд (капацитет) в ампер-часове;
A t — време :
1-67
Q = 0,24.Za.P.A
където
Q—количество топлина в калории;
[ —сила на тока в ампери;
Р — съпротивление на сниралата в омове;
t —време в секунди, оттук
Q - с. т . Z;
t°—^ — формула за изчисляване температурата на спиралата, в конто
Q—количество топлина в калории;
с специфична топлина на материала на спиралата  т— масата на спиралата в грамове
За онагледяване на схемата на дистанционната запалителна система ще се послужим със схемата на фиг. 148 А. Дистанцията между стартовата установка и състезателя-стартьор се опре деля от дължината на проводниците, конто се определи от 15 до 25 метра. За поддържане на контрол в пулта за включ-ване се препоръчва свързването на сигнална лампа и контролен бутон за съдийската комисия.
10.5. ДРУГИ НАЧИНИ ЗА ЗАПАЛВАНЕ НА РАКЕТНИТЕ ДВИГАТЕЛИ
Други прилагани начини за запалването на рэкетните двигатели са най-различннте видове пиротехнически фитили и шну-рове. При производството на стандартните български двигатели СД-1 като принадлежност за запалването на всеки двигател •се дава и по един брой запалителен фитил. Фабричните фити ли могат да бъдат заменени и с бигфордов фитил със скорост на горене 1 см за 1 секунда. При липсата на посочените средства сами можем да си направим запалителни шнурове. Нестан-дартните запалителни средства трябва да бъдат поставени под строг контрол на квалифицирани ракетни моделисти. За сигурност дължината на собствено произведените запалителни фитили за всеки ракетен двигател не бива да бъде по-малка от 20 до 25 см Тези способи са до известна степей примитивни; те са свър-зани с възможността за пожари, експлозии, изгаряния и други нарушения Ето зато и относителният им дял към общата ра
168
бота непрекъснато трябва да намалява до напълното им заме-няне с дистанционни електрозапалителни системи
Глава XI
СТАРТИРАНЕ НА РАКЕТНИ МОДЕЛИ
Правилно изработените и подготвени за стартиране ракетни модели трябва да бъдат съобразени с нормативиите изис-квания на международните и напионалните правилници. Пос-ледните съдържат строго определени условия както от технически характер, така и задължителни изисквания за после-дователност, брой на стартовете, мерки за безопасност и оценка на полетите.
Стартирането на любителските ракетни модели в състеза-телни условия се изразява в следните правила:
11.1 ИЗИСКВАНИЯ ПО ПРАВИЛНИКА
11.1.1.	Определение за ракетен модел
Ракетен модел е всеки авиомодел, конто се издига във въздуха без използуването на каквито и да са аеродинамични сили, преодоляващи земиото притегляне, придобива ускори-гелно движение посредством работата на ракетен двигател, снабден с устройство, при помошта на което моделът може да се върне отново на эемята в пълна изправност и в такова състояние, че да може да бъде пуснато отново в полет. В кон-струкцията на ракетния модел не могат да бъдат включени метални части освен направляващите пръстепи и други незна-чителни детайли, предназначени за свързки, като халкички, ку-кички, пластинки и др.
Ракетен двигател на модела е двигател, който работи при употребата на твърдо гориво; той е стандартно фабрично производство, в което всички участвуващи в състава химически възпламенителни вещества предварително са смесени и при-готвени за използуване.
169
11.1.2.	Класификация на ракетните модели
С цел да се стандартизират и уеднаквят летящите рэкет-
ни модели във всички страни е създадена международна класификация от ФАИ (Световна авиационна федерация), изразя-
ваша се в следните нормативни условия:		
Клас на ракетния модел	Обща тяга на двигателите (двигателя) в кг\сек	Максимално полетно тегло в г
1	0,00—0,50	60
2	0,51—1,00	120
3	1,01—4,00	240
4	4,01—8,00	500
11.1.3.	Технически изисквания, на който трябва даогговарят ракетните модели
Допускането и полетът на ракетните модели трябва да от-говарят на следните изисквания.
Общото максимално полетно тегло, включително и това на ракетния двигател (двигателите), в никакъв случай да не пре-вишава 500 г.
В момента на пускането ракетният двигател (двигателите) не трябва да съдържа повече от 125 г горивна смес.
Ракетният модел не трябва да има повече от 3 степени. За степей се смята онази част от конструкцията на модела, имаща един или повече ракетни двигатели, конто е предназначена за отделяне или действително се отдели от модела през време на полета. Част от модел, конто не е снабдена с двигател, но се отдели, не се смята за степей. Степента на модела се определи от момента на стартирането на пускового устройство.
Ракетните модели трябва да бъдат изчислени, конструирани и изработвани с разчетза провеждане на повече от един полет, като бъде включена задължително и разработката на система за забавяне (задържане) на полета при приземяване по та-къв начин, че конструкцията да не претърпи сериозни повреди или да не нанесе такива върху лица или имущество на земята
Ракетните модели не могат да се освобо-кдават от двигателите в полет освен в случайте на степенно отделяне.
Ракетната конструкция се изработва от дърво, хартия, гума, картон, еластични тастмаси или други аналогични материал! без употребата на метали за съществени (основни) части.
170
Г Ракетните модели трябва да бъдат проектирани и построе-ни така, че в конструкцията им да има повърхности, конто биха осигурили аеродинамичните стабилизиращи и възстано-вяващи сили, необходими за поддържането на предварително определената траектория — пътя на полета. По искане на съ-дийския състав всеки участник в състезанията, който е построил модел, трябва да бъде в състояние да представи данни, отнасящи се до разположението на центъра на тежестта, центъра на налягането, общото тегло на ракетния двигател без горивния заряд и приблизителни полетни данни на модела.
Ракетните модели не трябва да имат никакви възпламени-телни вещества или пиротехнически средства като полезен товар.
Всеки модел трябва да има ясно означени опознавателни знаци, състоящи се от инициалите на участъка и цифрового съчетание по избор, но не трябва да бъдат по-малки от 10 м и — например М СМ-46.
Всеки модел трябва да бъде оцветен с такива бои и по такъв начин, че да може лесно да се проследява през време на полета до приземяването му. Изгубването на модела от погледа на съдиите може да се получи от неправилното му оцветяване, поради което полетът не се отчита.
1114. Технически изисквания, на конто трябва да отговарят двигателите на ракетните модели
Двигателите на ракетните модели трябва да отговарят на следните условия.
Двигателят трябва да представлява стандартно фабрично произведено устройство (или комбинация от устройства-заряди), в коею всички химически съставни части на възпламенител-ните вещества са предварително смесени и приготвени за използуване под формата на заряди.
Движещата сила се създава от изхвърлянето на газа, получен от изгарянето (или друг процес) на горивните материали, съдържащи се изключително в даденото устройство — заряд.
Двигатели, изработени изцяло или частично от метал, трябва да бъдат снабдени с обезопасяващо устройство, което да е съставна, неотменна част на двигателя или на устройството, за предпазване от деформации или спуквания на външната обшивка на ракетния двигател, резултат от превишаване на вът-решното налягане.
171
Двигателят на всеки ракетен модел трябва да бъде конструируй и изработен така, че да не бъде в състояние да за-работи внезапно в резултат на налягане, удар, движение, водно и въздушно налягане и други непредвидени в условията за екс-плоатация фактори
Стандартно фабрично нроизведените двигатели за ракетни модели не могат да бъдат модифицирани производно (прера-ботвани), при което да се променят техническите данни, раз-мерът или горивната смес.
Двигателите, конто ще се използуват за състезателни цели, е необходимо задължително да бъдат стандартни (фабрично производство) и да са образци, конто предварително да са ут-върдени за работа от Републиканската секция по авиомодели-зъм и ракетомоделизъм при ЦК на ДОСО или други официални институти, отговорни за провеждането на контрол на състеза-телната работа по ракетомоделизъм.
Изключение в производството на ракетни двигатели се раз-решава само за експерименталните модели, като същите се проверяват от техническа комисия преди състезанията.
11.1.5. Стартиране на рэкетните модели
По време на подготвителния период за стартиране, както и по време на стартовете на рэкетните модели отговорността за безопасност се възлага на ръководителя на старта, който задължително трябва да има основни познания в областта на ракетния моделизъм, да не бъде по-млад от 20 години и да има звание, не по-малко от съдия I категория.
На всеки рахетен модел, представен за състезание, може да бъде разрешен или забранен старт по нареждане на ръководителя на старта въз основа на неговата внимателна оценка за безопасността на модела през време на старта и полета. При провеждане на стартове с ракетни модели е необходимо да бъде използуван механизъм или пусково устройство (станок), което да ограничава хоризонталното движение на модела до получаването на достатъчна полетна скорост. Стартовата система за излитане на ракетния модел трябва да осигури траектория на полета с ъгъл, не по-малък от 60° към хо-ризонта
Пускового устройство не трябва да придава на ракетния модел никакво ускорение или изменение на момента, с изключение на случайте, когато това произлиза от необходимостта
172
на двигателите, намиращи се в ракетния модел. Не се разре-шава провеждането на старт да се извършва с помощта на механично устройство, което е монтирано в стартовото устройство — станока.
Пускането или възпламеняването на рэкетните двигатели трябва да се провежда от разстояние, не по-малко от 5 м от модела, с помощта на електрозапалителна дистанционна система под пълнин контрол на състезателя, стартиращ модела. В много изключителни случаи, и то при голяма квалификация на състезателите и съдийския а парат, се допуска стартирането на моделите да се извършва с други запалителни средства: пиротехнически запалки, запалителни фитили и др.
Ръководителят на старта също трябва да има един проводник с прекъсвач на електрозапалителната система.
Ракетният модел не може да бъде стартиран от състезателя до момента, до който ръководителят на старта не включи прекъсвателния ключ. Като се убеди, че ракетният модел може да бъде пуснат, и че е снабден с всички средства за безопасност, стартовият ръководител включва системата. Всички намираши се в района на старта трябва да бъдат предупре-дени, че има опасност и до излитането на ракетния модел трябва да бъде подаден сигнал чрез отброяване на не по-малко от 5 секунди.
В случайте, когато за стартирането на ракетния модел не се изпслзува електрозапалителна система, а бавногорящи фитили, трябва задължително да се осигури време за отдалеча-ване на състезателя от стартовото устройство, не по-малко от 10 секунди до възпламеняването на ракетния двигател. В последний случай стартовете се провеждат с най-строги изисква-ния от ръководителя на старта.
До старта на всеки ракетсн модел трябва да бъдат спа-зени следните условия: вятърът да има скорост не повече от 10 м)сек, а видимостта — хоризонтална и вертикална, не трябва да бъде по-малка от 500 и. Ракетните модели в полет не трябва да представляват прсчка и опасност за летящите самолета и не трябва да бъдат използувани като оръжие против земни и въздушни цели.
11.1.6. Врой на участвуващите в съсгезание модели
Всеки участник може да представи във всеки вид състеза-ние по един състезателен ракетен модел След проверка и регистрация от техническата комисия с модела може да се про
173
веде и първият му състезателен старт. При повреда същияг не може да бъде заменен с друг в следващите стартове.
Съдийската комисия има право да изисква да се върне на стартовата площадка всеки модел след полета за проверка в определеното от нея време.
1117. Декласиране
Съдиите могат да забранят стартирането на всеки модел, конто по тяхно мнение не отговаря на правилата на състеза-нието, или когато ръководителят на старта реши, че моделът не е достатъчно безопасен.
Съдиите могат да отстраняват от състезанието всеки със-тезател за неспазване на обикновените мерки за безопасност (изложени или неизложени в настоящите правила), за неподчинение на заповедите на ръководителя на старта или изобщо за недисциплинирано поведение на състезателите.
Модел, претърпял авария, конто по мнение на съдиите не произхожда от недостатъци на конструкцията или предполет-ната подготовка, не се декласира.
В зависимост от нарушенията съдийската комисия може да анулира резултатите на един или повече полети.
Модел, който не може да се намери и върне на съдиите за проверка в определеното време, също се декласира.
11 1.8 Стартови правила и повторения на стартовете
Всеки състезател провежда по един или повече стартове за всеки клас или вид състезание в зависимост от разпореж-данията на инструкцията за конкретното състезание.
При неуспешен старт се разрешава еднократно повторение в случайте:
а)	ако ракетата се взриви или изгори на пускового устройство ;
б)	ако общият ракетен полет е с продължителност, по-малка от 10 секунди.
Полетните стартове не се зачитат в случайте;
а)	когато парашутиращото устройство не задействува и доделът се приземи без него;
б)	когато във време на полет се отделят основни детайли,
74
непредвидени в правилата — откъсването на конус, парашутна система стабилизатори и др.
За изпълнение на състезателен старт е длъжен да се яви всеки повикан състезател в период от три минута от момента на подзване сигнала „старт".
11.1.9	Класификация на видовете състезания
С определената от ФАИ класова номенклатура се провеж-дат следните основни видове състезания:
състезание за продължителноет при спускане на ракетния модел с парашут;
състезание за най-голяма полетна височина;
състезание за издигане на полезен товар;
състезание за продължителност на планиране;
състезание за продължителен полег с експериментални модели, невключени в класовата номенклатура на ФАИ.
11.1.10	Характеристика и нормативни изисквания за отделните видове състезания
А. Състезание за продължителност при спускане на ракетния модел с парашут
Състезанието се провежда за продьлжително времетраене на спускането на ракетния модел с парашут. Това е състеза-телно упражнение за едностепенни ракетни модели от клас II, при което се използуват двигатели с обща тяга не повече от 1,00 кг)сек и общо полегно тегло не повече от 120 грама. Всички модели могат да бъдат снабдени с едно или повече парашутни устройства. Целта на състезанието е продължи-телността на полетното време, зачитано от момента на първото движение на ракетния модел при старта до момента на при-эемяването. За момент на приземяване се смята този, в конто конто и да е част на ракетата се докосне до земята, с изклго-чение на купола на парашута и набивките, или когато ракетният модел излезе от полете на зрението на съдийската комисия. На стартовата площадка трябва да се намират двама съдии с хронометри, конто не могат да напускат стартовата площадка, за да наблюдават непрекъснато полета и приземяването на моделите. Съдиите не могат да използуват за наблюдение
175
на моделите в полет никакви оптични средства освен слънчеви и обикновени очила. Официалното време за класиране се из-числява като средно време от резултатите, отчетени от стар, товете на съдиите-хронометристи, закръглено в цяло число секунди към по-малкаъа стойност. Ако моделът се скрие от полето на зрение на съдиите зад препятствие, допуска се, че той скоро ще се приземи и хронометрите се засичат, като се отчита времетраенето до момента на изгубването от погледа на съдиите. В това състезание всеки състезател има право на три зачетени полета. Полетът е зачетен, ако моделът се приземи от пусковото устройство и излети. Максималното време за полет е 180 секунди, като всяка секунда от полета се оценив с 1 точка. При равни резултати се провеждат допълнителни стартове.
Б Състезания за най-голяма полетна височина
В това състезание за първенец се определи състезателят, постигнал със своя модел най-голяма полетна височина, конто е фиксирана и отчетена. За всеки пълен метър достигната височина се присъжда по 1 точка. Състезанията за височина на полета се разделят на класове в зависимост от максималното допустимо тегло за всеки модел и максималната допустима обща тяга на двигателя (двигателите), привеждащ модела в движение. Могат да бъдат използувани различен брой двигатели в различно съчетание при условие, че общата сума па тягите за всички двигатели не превишава общата максимална тяга за дадения клас. В състезанията за височина на полета се допускат ракетни модели от I, II, III и IV клас. Ако метеоро-логическата обстановка дава добра възможност, от всеки състезател се правят по два старта, като при класиране се взема под внимание по-добрият. Всеки полет е зачетен, ако моделът се отдели от пусковата установка, загубвайки връзка с нея, и излита. Всеки модел в полет се следи не по-малко от два теодолита или други измервателни уреди, конто се установяват на мерна основна линия, не по-малко от 100 метра. Измерва-телните уреди трябва да бъдат пригодени за измерване на ъгли в две направления хоризонтално и вертикално, а точ-ността на отчитане да не бъде по-малка от ±0,5°. Полетът на моделите се проследява от съдиите при измервателните уреди, фиксирано с помощта на седящо устройство до това време, докато те не видят, че моделът е достигнал максимал-
176
' лата вертикална височина на полета. Ъгълът на азимута от г основата на линията и ъгълът на издигането се отчитат с точност до градус, като се съобщава резултатът на стартовата I площадка за изчисляване на достигнатата полетна височина. I Данните от измервателните пунктове не могат да имат разлика  отчитането на резултатите повече от 10%. Ако тази разлика е по-голяма, отбелязва се, че проследяването на модела е било изгубено. За отчитане точността във височината на полета резултатите се закръгляват с точноет до метъра. Официално за-регистрираните резултати са средноаритметични стойности от
I изчислителната дейност на всички измервателни уреди. Данните за височината, получени от електронни или радарни устройства, са действителни само в случайте, ако има свидетел-I ство за точността на изчисляваните от тях показатези.
В Състезания за издигане на полезен товар
В тези състезания се допускат до участие всички ракетни модели, който са пригодени да носят един или повече стандартни товари, утвърдени за ползуване от ракетните модели. Стандартният полезен товар за ракетните модели представлява плътен цилиндър, изработен от олово или друга сплав, съдър-жаща в теглото си не по-малко от 60% олово. Целият товар трябва да бъде по тегло не по-малко от 28,3 грама, с ци.тин-дрична форма с диаметър 19,05 мм, с отклонение ±0,1 мм. Стандартната форма на полезния товар не трябва да има никакви шупли или отвори, в конто да се прикрепват други материали. Стандарният полезен товар или товари за ракетните модели трябва изцяло да са вградени в корпуса на ракетите по такъв начин, че при необходимост да се изваждат лесно, както и да не изпадат по време на полет от моделите.
Ракетните модели трябва да бъдат снабдени с парашути-ращи устройства, осигуряващи успешного приземяване на ракетния модел заедно със стандартния полезен товар.
При отделяне на товара в полет или при приземяването резултатът не се зачита.
Тези състезания се разделят на класове съобразно с максималното допустимо общо полетно тегло, брой на стаидарт-ните полезни товари и максимално допустимата обща тяга на двигателя (двигателите).
За моделите от клас II се използува един стандартен товар, за моделите от клас III — два стандартни товара и от клас IV — четири стандартни товара.
12 Р-пр по ракетомоделизыи
177
За първенец в състезанието се определи всеки участник R съответния клас, чийто модел е достигнал най-голямата вцСо. чина. За всеки пълен метър височина достигната от модела на състезателя се присъждат две точки.
За този вид състезание са в сила условията и задължени-ята от общите технически изисквания.
Г. Сьстезаиие за продължителност на планнране
Целта на състезанието е да се определи победител, моде-лът (ракетопланерът) на който се е задържал във въздуха най-продължително време, използувайки вертикалния или почти вертикалния свободно балистичен излет и устойчивэто аероди-намично плаыиране по време на полета и при приземяването. Времето на полет за всеки модел се отчита от момента на първото движение при старта до момента на докосване до зе-мята от най-предната планираща част.
И за това състезание са в сила общите технически изисквания, хронометриране и др. Планиращата част може да бъде снабдена с радиоуправление за осигуряване на полет в грани-ците на стартовата площадка. До състезание се дспускат всички ракетни модели от I, II, III и IV клас, при което първенецът се определи одновременно независимо от класа на модела.
Д. Състезание за продължителност на полета с експернментални модели
Като състезателна класификация тези модели и състезания досега не се наблюдават от ФАИ, но в основните си технически параметри са включени изцяло в общоприетите норма-тивни измерения.
За експернментални ракетни модели се смятат следните видове:
Ракетни модели, в конто е монтирана измервателна апара-тура, записваща никои данни от полета, дзнни от физического състояние на атмосферата, а така също и апаратури за управление полета на модела.
Ракетни модели, на конто е приложено принципно ново х -тройство за повишение на полетайте възможности при вертикалния полет или планиране.
Най-голямото общо иолетно тегло на всеки експеримента-лен модел не може да превипгава 500 грама. Разрешава се из-ползуването на двигателите собствена конструкция. В момента на запалването на ракетния двигател горивното възпламени-
178
’елно твърдо вещество не може да надвишава 125 грама. Допуска се моделът да притежава най-много три степени.
| Уредите и механизмите, монтирани в рэкетните модели, Ьябва да са поместени в контейнери, конто трябва да се отделят и спускат на земята с помощта на парашути, натовар-ването на конто да не превишава 10 г)дм2.
| За регистрирането на състезателните модели от всички кла-сове всеки участник трябва да представи при поискване:
чертеж в мащаб 1:2с основни геометрични данни, както и теглото на модела без двигателите;
| описание и фотоснимки от различии проекции от модела
г |1Z2 ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪСТЕЗАНИЯТА ПО РАКЕТОМОДЕЛИЗЪМ
I За правилното развитие на ракетомоделизма играе важна роля организираното провеждане на състезания. Тази дейност се изразява в следните две направления: изчерпателност и пра-вилно прилагане на правилата за състезания и правилно снаб-дяване на полигоните с контрол върху дейността на състеза-телите. Вт 11.1 на тази глава беше направен преглед относно ярилагането на състезателните правила. Следва да се спрем по-Вобстойно на организацията на рэкетните полигони.
11 2.1. Ракетен полигон
Ракетният полигон се явява задължително организапионно-техническа форма за провеждане на състезания по ракетомоделизъм.
По своята същност това е ограничена част от открит те-рен—желателно извън паселените места, който е снабден с не-обходимите средства за провеждане па стартове, наблюдения, 1 изчислителни работи, охрана на състезателите, съдиите и зри-тели е по време на състезанието.
Ракетният полигон е свободен, неконтролиран, без да се I поддава на пълно управление, поради което е необходимо да се осигуряват предохранителни и обезопасяващи мерки. Правилно организираният ракетен полигон създава възможност за спокойна експедитивна и точна работа.
179
11.2.2. Технически условия и норми за организиране на ракетни полигони
Фактори, конто определят най-подходящите условия за ор-ганизирането на ракетни полигони, са следните:
брой на участвуващите състезатели, съдии и зрители в състезанието ;
вид на провежданото състезание по обем, класове и видове модели;
метеорологически фактори: скорост на вятъра, видимост и др.
Практиката за провеждането на състезания е показала доб-ри резултати при използуването на следните размери за съз-даване на полигони:
1	1 ,.	i	
СКОрОСТ „ I	ьрои	Брон	Брей	на	Клас Пължчяа, състеаа- съдии зрители	вятъра.	модели. метр» Т€-1и	м\сек 			__1_	L	_ 1 __ над А	голям,	150	20	600	10	1-4	500 1 до Б	среден	100	15	300	8	1—3	300 I	до В	мальк	50	10	100	5	1—2	200	Ширина, мегри зоо 200 100
	
Таблица за практическо опрс-деляне скоростта на вятъра	
Скорост, ,	Степей
0	Безветрие, тиха атмосфера, димът на коминиге се ‘ издига отвесно 1 2	Лек полъх. димът се отклонявл с 10—15', аистята шумолят 3—5	Слаб вятър, знаменита се развива г 5—7	। Умерен вятър, вднга се лек прах, знаменита са опъ- нати, .нолей г се дебелн клони 7—9	1 Свеж вятър, люлеят се върховете на дьрветата, във водата се ноявяват значителни вьлни Над 10	। Силен вятър, клагя! се сгеблата на дърветата. дви- жението се звтруянява осезатслно	1 п 111 IV V VI
180
За по-точното отчитане е неооходимо да се използуват
^пециални уреди — анемометри. Състезанията при скорост ни Ьятъра над 10 ч!сек се прекратяват.
За правилното разпределение и специализиране на ракетни-1е полигони в различните страни са създадени разнообразии [ункционални схеми. В основата на всички е организирането
на следните по-важни звена
С — място за състезателите;
СК — работни места за съдийската колегия;
3 — място за зрителите ;
РУ — място за разполагане на рэкетните установки;
ОС — охранителни съоръжения;
ИУ — измервателни уреди.
Примерни схеми за организацията на полигони са показаните фиг. 149, 150 и 151.
Спазването на реда и установените правила в рэкетните по
лигони е задължително условие, което се отнася до всички
Фиг. 149. Схема на малые ракетен полигон
присъствуващи. За означаване на посочените райони и служебни места се поставят означителми колчета с цветни флагчета, табелки и заграждания с въжета. За комплектуването на спе-циализираните звена са пеобходими следните средства:
Място за състезателите — индивидуално заградено място за всеки екип, по възможност по една палатка или лек навес, мон-тажна маса с необходимия брой места за сядане
Работно място на съдийската комисия — заградено е с колчета
и въжета. В него провеждат дейност техническата комисия и съдиите хронометриста; снабдено е с маса, места за сядане, ве-тропоказател, радиоуредба или мегафон, кът за дежурен лекар, кът за съхраняване на взривните материали — двигатели и фитили, и сигнални средства.
Фиг. 150. Схема на среден ракетен полигон
Фиг 151. Схема на голям ракеген полигон
182
Място за зрителите — обзавежда се със седящи места, сен-яици, високоговорители за информация, табла за хода на със-тезанието и др.
Място за разполагане на ракетните установки — желателно е тази част от терена да бъде добре заравнена, а при възможност и застлана с пясък; очертава се добре с ограничителни въжета и сигнални флагчета.
Охранителни съоръжения — тук се обхващат всички мероприятия и съоръжения, свързани със сигурността яа хората и материалните обекти, изложени на поражение.
Измервателни уреди — това са уредите за непосредствено измерване и отчитане на полетите във височина.
11.3.	ПОРАЗЯВАЩИ ФАКТОРИ И МЕРКИ
ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ОХРАНА
За правилното насочване на ракетомоделизма като полезна спортно-техническа дисциплина важна роля играе провеждането на мероприятия, свързани с безопасността и охраната. Независимо от изключително любителския характер на дисциплината наличността на лесно запалими материали създава сериозни пред-поставки за поддържането на ред и сигурност.
11.3.1 Източници на опасност и мероприятия за отстраняването им
Фактори, който създават опасност и възможност за шети могат да се групират, както следва: опасност от експлозии възможност за пожари, преки попадения (удар от движение). Тези фактори в процентно отношение помежду си могат да се изразят в посочената диаграма (фиг 152).
Съобразно с възможностите за поражение са съвдадени и различии средства и мероприятия за отстраняване или локали-зиране на вредното им действие.
а.	Средства за предпазване от преки попадения — в тази насока най-ефективно действие показват различните видове заграждения, зад конто се настаняват присъствуващите. Защитните средства имат индивидуален и колективен характер на действие; като по-ефикасни форми, прилагани в практиката, са показаните на фиг. 153. Освен предложените средства могат да се направят и редица други приспособления с подръчни материали, имащи същото предназначение.
183
б.	Средства эа предпазване от експлозия — тук се отнасят всички случаи, в конто при неизправност на ракетните двигатели поради деформация или фабричен дефект както и негр а. видна експлоатация в момента на запалването или по време на
Фиг 152. Диаграма за поразяващите фактори
Фиг. 153. Защитим средства от прекп неимения :
/ nun от мрежа ; 2 — шит от дьрво : 3 — предпазителен щит ня ракстнате установка : 4 бункер \5 — шит от метал
полета са евързани с експлозия. По-характерни причини за екс-плозиите, предизвикани от неправилна експлоатация, срещу конто трябва да се вземат строги мерки, са следните:
нарушаване на първичната цялост на двигателите чрез обел-ване на част от покривния слой на заряда;
набиване и деформация на двигателите;
184
поставяне на сопла с неподходящи размери;
прибавяне на нестандартни горивни присадки,
употребата на неподходящи фитили и запалителни шщ рове с по-големи размери, при което са запушва отворът за изтичане на газовете;
недобро уплътняваие на заряда към ракетната конструкция
Направленията и процентните отношения на пораженията при експлозия са установени с помощта на експерименталната статистика, конто изразява в схема посочените показатели (фиг. 154)
Фиг. 154 Зоин на поражение
За индивидуалните защитни средства с добър ефект могат да се използуват тези със защитен ефект на главата, лицето, ръ-цете и други, показани на фиг. 155. За правилното обезпечаване на всички състезания е необходимо да се осигурява и присъс-твието на медицинска служба — лекар и санитари.
в.	Средства за предпазване от пожари — независимо от най-малкия процент на вредно влияние не е изключена възможността за създаването на пожари. Като преки причинители в най-често срещаните случаи се явяват: употребата на примитивни средства за вапалването на ракетните двигатели, като фитили, ки-брит, запалки, свещи и др. Некоригирани полети с попадения в
185
.тесно запалителни обекти при продължаващо действие на ракет* ните двигатели. Недобра изоляция между ракетния двигател и конструкцията, при което последната се запалва и приземява.
Предпазни средства са всички мерки, конто се отнасят до ликвидирането на всички пожарообразуващи явления. Независимо
Фиг. 155. Индивидуални предпазни средства:
1 — маска ; 2 — каска ; 3 — ръкавици
от всичко трябва да се провежда строг контрол и охрана в ракетно-стартовите райони.
Ракетните полигони трябва да се намират на отдалечено раз-стояние от складове със запалителни материали, гориво-смазочни материали, жита и др. В организационное мероприятия трябва да се предвидя и снабдяването с необходимите огнегасителни средства.
114 СРЕДСТВА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ, ИЗМЕРВАНЕ И ОЦЕНКА НА РАКЕТНИТЕ ПОЛЕТИ
За наблюдение и оценка на ракетните полети са специали-зирани определени средства, конто имат точно и ефективно действие.
11.4.1 Средства за наблюдение
В съответствие с изискванията на Пранилника не се разрешена наблюдаването и отчитането на ракетните полети да се провежда с помощта на каквито и да било оптически уреди. С цел обаче да се осигури по-добро наблюдение и предпазване на моделите от загубване могат да се използуват бинокли, рогатки, далекогледни тръби и др.
186
11.4.2. Средства за измерване и оценка на ракетните модели
Отчитат се два основни показателя: височина на полета и продължителност на полета.
По-сложни са средствата и методите за отчитането на полет-ната височина. Малките размери на любителските ракети не дават възможност за използуването на обемни и със значително тегло барографни записващи устройства. Най-често се използуват начини за отчитането на полетната височина с помощта на спе-циализирани или приспособени уреди — теодолити, бинокулярни геодезични уреди и др. Основно изискване е всички те да могат да отчитат ъглови измерения в две направления. За нама-ляване процента на грешката се налага измерването да се извър-шва от няколко пункта, а получаваните резултати да се усред-няват. Практически достигането на най-голяма височина при полета на ракетен модел може да се измери и отчете по следните начини:
а При отчитаие на данннте за височина на полета от два пункт*
В този случай се използуват опростени практически средства. От двата пункта за наблюдение се монтират прости по конструкция ъгломери (фиг. 156). Подвижного рамо на ъгломера проследява полета на ракетния модел във височина, като в най-горната точка фиксира изминатото разстояние. С помощта на обикновен транспортир се отчита регистрираният ъгъл (а), Изчисляването се извършва по тригонометричен път чрез използуване на формулата Л—/tga, където h е търсена полетна височина, I — разстояние от мястото на наблюдение до точката, в конто ракетният модел е регистрирал максимална височина. а — измереният ъгъл с помощта на ъгломера.
Разстоянието I е равно на разстоянието от наблюдателния пункт до ракетната установка плюс 65% от дължината на разстоянието между ракетната установка и точката на приземява-нето на модела (х). За усредняване на резултатите от двата наблюдателни пункта се използува формулата h = ctgglLctg«; • където d разстояние между двата наблюдателни пункта;
с tg сс। —отчетен резултат от пункт номер 1;
ctga., — отчетен резултат от пункт номер 2.
Точността за отчитане на ъгловите измерения е ±1 . За изяс-няване на буквените значения е показана схемата на фиг. 157.
1 от
h-ttgcf,	c.fgcb-c.tyob
Фиг. 157. Схема за отчитане на височиниия полет от два наблюдателям пункта
188
б При отчитане на данните за виссчина от три пункта
Измервателните пунктове се намират в кръг на разстояние един от друг 120° (фиг. 158). Във всеки от тях се регистрират данни за ъгъла на височинното отклонение и,, аа, а3, а полу-чените резултати се усредняват чрез разделянето на получе-
Фиг. 158. Схема за отчитане на височинния полег от три наблюдатели» л\ нк та
ната сума на^три. По този начин се получава средното значение на отчетените ъгли, което съответствува на постигната полетна височина. Височината се изчислява по тригонометричен път по формулата и начина в предишния разгледан пример-
аср./,
ъгли в трите пункта за наблюдение:
където h — търсена полетна височина; аср — средна стой-ност на измерените а__ =
3
I — разстояние от ракетната установка на старта до точ-ките в пунктовете за измерване на височината в метри.
От особена важност за точността при отчитането е точната работа с ъглоизмервателните уреди. За бързото установяване на резултатите в отделяйте пунктове е необходимо да се орга-низира жична или безжична връзка. Разгледаните дотук математически начини са свързани със заангажирането на няколко лица. В тренировката и експерименталната работа това би съз-дало затруднения за отделяйте ракетомоделисти. Ето защо успешно могат да се изработят подходящи микробарометрични уреди (фиг. 159).
В основата на принципната схема за действие на микробу рометрите са използувани изводите на Бойл—Мариот. На базата на тяхното изчисление е разчетена и работата така: атмосфер ното налягане, съответствуващо на 1 мм живачен стълб, отго.
Фиг. 159. Микробарограф:
7 — коркова запушялка ; 2 — стък-леи кожух ; 3 — сгъклеиа тръбичка ;
4 — скала , 5 — укаеатэдяа маркировка от станиол ; 6 — подвижна во-съчна набивка ; 7 — подложка от корк ; 8 — каучуков аморгисьор
варя на всеки 12 м издигане при полета на височина. Изпол зуваме зависимостта, че PI.Vl~P2.Va. В случая Рг — атмос ферното налягане на земята, Р2 — атмосферного налягане на дадена височина, Vt — обем на измерената проба на земята в микробарометъра, Ц, обем на измерената проба в микроба-
рометъра на дадена височина.
Пример. При полетна височина 500 м Р8=Р,—^, където
отношението 500/12 означава спадането на атмосферного налягане на височина 500 м, приведено в мм живачен стълб; 1/2 се
намира въз основа
на известните стойности V2-Vx~Sh,
V2=
Р\- Н Р-г
190
Ьдето
S — вътрешно напречно сечение на тръбичката на измер-вателния уред;
h — разстояние, на което се измества подвижната измер-вателна лентичка при височина 500 м.
вдето d — диаметър на вътрешното сечение на тръбичката на Г	1.	1 п-7
Ьзмервателния уред, следователно п =1,27	.
По този начин може да се получи и измервателната единица тт скалата на микробарометъра, Може да сведем мащаба на Ьеленията по скалата в съответствие на 5 м полетна височина Ва всяко деление, Най-важно условие в изработката на уреда ,е точността и прецизната наработка на подвижната измервателна набивка, както и еднаквостта във вътрешните сечения на стък-|*лената тръбичка При правилното съблюдаване на оказаните в чертежа размери получените изчислителни резултати напълно [задоволяват изискванията за измерване на височинни полети за шуждите на ракетомоделизма.
Много често се налага да бъдат заснети полетите на рэкетните модели с фотографически апарат Обикновено за тази цел се ползува разстояние от 40 до 50 м от стартовото устройство. За краткий полет от 2 до 3 секунди трудно може да се предвиди височината, към конто трябва да се насочи обек-fTHHijT на фотографическия апарат за снимки. Това лесно може да се предвиди чрез използуването на следната формула:
"	2 ’
където v — полетна скорост; G — тегло на ракетния модел; f2 — полетно време
„	, v. /2	800.0,04	, с
Пример: п——_— =--------—-=16 метра очаквана височина
Препоръчва се снимането да се извършва при скорост на експонировка 1 250 — до 1 500. Като корекция за точността на изчисленията трябва да се предвижда и скоростта на хоризон-'талното отнасяне от вятъра.
191
Глава XII
КЪМ НОВИ ПОЛЕТИ С ПО СЛОЖНИ РАКЕТНИ МОДЕЛИ
12.1. МОДЕЛИ НА ДЕЙСТВУВА1ЦИ РАКЕТНИ УСТАНОВКИ
И СТАРТОВИ НАЗЕМНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
По-сложен етап в усъвършенствуването на ракетомоделизма се явява използуването на по-голямата конструктивна насите-ност със сложни детайли и по-високата степей на механизи-рани и автоматични приспособления. Такава трупа от ракетни модели са различните видове действуваши ракетни пускови установки, стендове, стартови площадки и други наземни съоръжения. С особен успех тези модели се строят в СССР, Полша и други страни (фиг. 160). Като източници за работа могат да служат публикуваните материали в различии списания и книги. Наличните снимки могат да се трансформират в точни или приблизителни мащабни чертежи. Могат да се създават и соб-ствени конструкции и композиции, но за целта трябва добре да се изучат и опознаят основните технически елементи, технически звена, размери, конструктивни типове и пр. (фиг 161 и 162).
В техническо отношение работата не се различава от тази при летящите ракетни модели. Най-често употребявани материали са: борови летвички, шперплат, картон, целулоид, тънка ламарина, тел и различии подръчни материали. В тази насока у нас бяха изработени и редица собствени проекти ва действу-ващи ракетни установки. Като пример ще посочим моделите на фиг. 163 и 164.
Чертежите за изработката на ракетната установка „Орион" са показани на фиг. 165. В тази ракетна установка е реализи-рано движение на подемния асансьор и въртене на радиолока-ционните антенн. Използуваният електродвигател се захранва от батерия 4,5 волта. За увеличаване на зрителния ефект от особено важно значение е декоративното оформление на модела както и наситеността с подробни детайли.
За препоръчване е при изработката на модела „Орион" ракетният модел основно да се боядиса в тъмен цвят: черно, тъмносиво, тъмнозелено, а стартовата установка в светли контрастни Цветове: светлосиво, жълто, червено, бяло с хори-зонтални поясни ивици Ракетната установка „Орион" освен за действуващ макет може да се използува и за основа на пус-
192
Фиг. 160. Модел-коиие на ракетна стартова устапоька
13 P-во и» ракетомоделизъм
193
194

Фиг. 162. Стартови установка за изстрелванё на ракетата »F-4‘

150 i
!
200	300	400
Фиг. 163. Схема на модела на стартовата устан вк .Орион"
ООН
196
Фиг. 164. Схема на механизиравите на стартовата установка .Орион
f-	жеше на
/юдаомкатра
' £- сбеташна сизнам/зация
3 - дбижяиие на асансмра
з- осбетзение 6 ракетата
Действия «
во
Фиг. 165. Чертеж на р„-кетния модел, монтиран към стартовата установка «Орион*
198
кова установка, ако в мястото на монтажа на ракетата се монтира метал на пръчка с дължина 1000 мм и сечение 5 мм, като в основата се постави азбестова покривка с размерите на площадката за предпазване от обгаряне на лаковите и дърве-ните части. Действуващият модел може да служи и за подходяща форма за уреждането на изложби, витрини и други агитационна мероприятия. В кръжочни условия се препоръчва един модел да се изработва едновременно от 3 до б човека.
12.2. РАКЕТНИ МОДЕЛИ С ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ
Тук се отнасят всички ракетни модели, чрез полете на конто се постига определен полезен ефект.
Това са модели, предназначени да регистрират измерване, записване и отчитане на определени данни. Най-често това се отпася до различните видове метеорологически наблюдения, геофизически наблюдения, пренасянето на пошенски контейнери, фотографически снимки от височина, провеждане на агитаци-онно-пропагандни мероприятия и др. В тази насока не е създадена систематизация, като не са изчерпани всички възможни форми за реализирането на полезен ефект.
При усъвършенствуването на ракетомоделното строителство ще се разшири значително номенклатурата на вьзможните практически и полезни действия, изпълнявани с помощта иа ракетни модели.
Като пример ще приведем полета на ракетен модел за фотоснимки от височина. Този модел е бил демонстриран на състезанията по ракетомоделизъм в Чехословакия (фиг 166). Конструктори на двустепенната ракета „Камрак—Делта" са американските ракетомоделисти към клуба „Естес" Ракетният модел е изработен от балза, като двете степени са снабдени с по три стабилизаторни плоскости. В полета ракетата достига височина около 609 метра. Общото тегло на модела без фото-апарата и двигателите е 41 грама. За провеждането на полета са използувани специални двигатели с продължителност на работа 3,5 секунди при импулс 5,12 нютон. сек.
При снимането фотоапаратът работа с кръгли фотоплаки с диаметър 38 мм. Фотокамерата провежда снимка след изгаря-нето на горивото във втората стелен при насочването на ракетния модел към земята.
199
OSS'
Фиг.
166. Чертеж ни ракетния модел за фотоснимки .Делта ‘
200
123 РАДИОУПРАВЛЯЕМ» РАКЕТНИ МОДЕЛИ
Най-сложна степей в ракетомоделното строителство е изра-ботването на различните системи за управление на ракетния полет за стартиране и задействуването на парашутиращото устройство. За целта се използуват фабрични стандартни радио-
фиг. 167. Чертеж на радиоуправляем моде
апаратури от различии системи и фирми на производство. При по-големи познания в областта на радиотехниката те могат да бъдат направени саморъчно Един сполучлив в конструктивно отношение ракетен модел с радиоуправление е конструиран и изработен от краснодарските ракетомоделисти Ю. Отриошчен-ков и В Резников (фиг. 167, 168, 169, 170,).
201
Ракетният модел е дал добри полетни резултати. Използу-ваната радиоапаратура дава възможност за регулиране на парашутния полет. След издигането му във височина посредством радиопредавател се включва в действие и възпламенява пиротехническият заряд за изхвърлянето на парашута.
Фиг. 168. Схема на радиоапаратурата
73
Фиг. 169. Чертеж на изпълнигелен механизъм
202
^Разгледаният ракетен модел има следните основни части Носова част (конус) изработва се от липа, топола или балза; гумен амортисьор — служи за омекотяване на удара при раз-гвтн нето на парашутния купол (съединителните върви на
Фиг. 170. Схема на радиоапаратурата
парашута се скатават в корпуса на ракетния модел); купол на парашута — състои се от 8 сектора и е изработен от тънка импрегнирана копривена материя; тапа за изтласкване на парашута изработва се от стиропор, облепен с хартия; винтове за закрепване на монтажното ребро на запалката в корпуса на модела; ребро за монтаж на запалката и пиротехническия заряд за изхвърляне на парашута; основа (цилиндричен корпус) — служи за монтаж на пиротехническата запалка; вклю-чвателна система за действие на запалката (Д2) ; бобина и проводницы за запалката; конусни втулки, корпус на ракетния модел (многопластова картонена тръба); батерии за захран-ване; стабилизаторы — 3 броя; горно ребро на шасито на приемника (Л), монтажна плочка (Б), средне и долно ребро на шасито на приемника (В и Г).
Ребрата на шасито се изработват от алуминий с дебелина 2 до 3 мм, като за свръзка служат три подпорки от алуми-ниев тел с дебелина от 2 до 3 мм. Антената се изработва от стоманен тел с дебелина 0,5 до I мм и дължина от 40 до 50 см. Монтира се по дължината на ракетния корпус. С помощ-та на такава антена при сила на излъчване около 0,25 вата
203
може да се осигури подаване на команди от предазателя на разстояние 250—300 м. Захранването на радиоапаратурата се извършва с помощта на три малогабаритни батерии по 1,5 волта.
Запалката за възпламеняване на пиротехнический заряд се монтира по указания начин в чертежа. Основното цилиндърче эа монтиране на запалката се изработва от картон, като се облицова от вътрешната страна със станиол. В края на изводите на запалката се поставя хром-никелова пластинка или друг елемент със съответствуващите технически показатели. В монтажа на схемата са показани и двете релета Еи-1 е Еи-2 за запалката. Схемата посочва пултовете, конто служат за настройка. За двигатели в ракетата е използувана група от четири стандартни двигателя капсуловани в едно общо тяло. За стартиране на ракетния модел се използува електрозапали-телна дистанционна система.
След изработката и пълното комтектуване на модела повьрхността му се лакира неколкократно, като се декорира в подходящи фигури.
Чрез използуването на радиоапаратури в ракетния моделизъм могат да се постигнат и много допълнителни ефекти: свет-линна и авукова сигнализация, отделяне на контейнери, снимки и други разнообразии действия.
12 4- ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ръководството е опит да се съберат и истематизират основните въпроси, отнасящи се до строежа на летящите ракетни модели. Изложени са теоретическиге и практическите указания, необходими за усвояването на ракетния моделизъм. У нас той се развива много бързо под влияние на високите темпове на развитие на ракетомоделизма. Предлаганите конструкции за ракетни модели са създадени на базата на последните постижения у нас и в чужбина.
В заключение трябва да предупредим, че в някои случаи, ако се допуснат незадоволителни резултати в полета на пос-троените ракетни модели, не бива да се бърза с изводите. Преди всичко е необходимо повторно оглеждене на собстве-ната работа, след което могат да се търсят причините извън нея
Добрите постижения не са резултат от еднократни и слу-чайни опити. Те са последица от продължителен творчески труд в областта на ракетното моделостроене
204
Л И T Е Р А Т У Р А
1.	Митрополски, В., Ив. Василев. Летящв модели па ракети. София. Медицина и физкултура 1964.
2.	Б а р р е р, М., А. Жомотт, Б. Вебек. Ж. Взиденкеркхове. Ракешые двигатели.-Москва. Государственное научно-техническое издательство, 1962.
3.	Гильз ин, К. Ракетные двигатели. Москва. Оборой! из. 1962.
4.	А лемасов, В. Теория ракетных двигателей. Москва. Оборонгиз, 1962.
5.	Митрополски. В. Правилник за състезания по авно-ракетододелизьм, София. Техника 1967.
6.	Сп. „Юный моделист-конструктор* Москва. 1966.
7.	Сп ,Крыля родины* Москва 1965. 1966 196
8.	Си. .Техника молодежи*. Москва, 1966
9	Сп. Юный техник*. Москва, 1964.
10.	Размеина информация — СССР. Помпа. Югославия и Чехословакии, 1967.
11.	Бюлетин за съст свакията в Дубпииа—ЧССР. 1966.
12.	Rumler-Cerny-saffek. ABC rakctovcho modelarslvrt. Praliy. Mdse voisko.
1964.
13.	.Modelarz*. Warszawa, 1967.
14.	Modelar" Praliy, 1966, 1967.
15.	.Skrzydlata polska*. Warszawa, 1965. 1966, 1967.
20-5
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор.........................................................   3
Увод . •............................................................ 5
Глава 1 Развитие на ракетната наука . .	.	7
1.1. Исторически етапи в развитието на ракетната наука........... 7
1.2. Съвреыенни постижения на ракетната техника................. 13
Г л а в а II — Развитие на ракетомоделизма	21
2.1. Ракетният моделизмът у пас ................................ 21
2 2. Ракетният моделизм в чужбина ....	................... 24
2.3. Перспективи за развитието на ракетомоделизма............... 28
Глава III — Аеродинамика и елементи на ракетния полет ....	29
3.1	. Въздушпо сопротивление........................... ...	.	29
3.2	Сили на задържане и подлържане............................   31
3.3	Сили, лействуващп при полета на ракетния модел .	.... 32
3.4	. Елементи па полета па ракетния модел ............. . .	34
Глава IV Проектиране на ракетни модели............................. 35
4.1.	Устройство па ракетния модел................................35
4.2.	Избор па схсмата на ракетния модел................... ....	38
4.3	Избор на основните модели .	.	. .	. .	.............41
4.4.	Начини за определяне, изчисляване и нзмерване на основните раз-мерн ...	................. .......................... 41
Глава V - Изработване на ракетните модели ...	. .	52
5.1.	Инструмента и матерпали за изработвапе па ракетните модели .	52
5.2.	Израбо1вапе на основните части на ракетните модели..........55
5.3.	Монтаж на ракетните модели ...	....................... 62
5.1	Лакпрапе, декорация и огс|раняване in повреди................64
I лава VI — Двигатели за ракетни модели.................... . . 66
6.1.	Принцип па действие па ракетните двигатели..................66
6.2.	Устройство пт двигателите за ракетни модели .	...	69
6.3.	Характеристика па ракетните двигатели. Оеновнн показатели и тях-пото нзмерване................................................  .73
6.4.	Описание па някои по-характсрии ракетни двигатели.......... 7?
6.5.	Експлоатация и подобряване на ракетните двигатели . .	... 87
Глава VII — Говиво за ракетни двигатели	............. 90
7.1.	1 оривеп заряд. Състав на ракетните горива. Присадки....... 90
7.2.	Стандартни и свободни горива. Рецепта за горивни смеси ...	92
7.3.	Производство на ракетни двшатели............................95
Глава VIII — Парашутни устройства ....	.	.101
8	1. Парашттнп устройства за ракетни модели ...	.......101
8.2.	Основни части на парашута. Избор на главните размери .... 103
8.3.	Парашутни конструкции .....................................105
8	4. Материали и изработка на някои видове парашути...........108
8.5	Монтиране, скатаване и принадлежности при нзползуването на иа-рашути. Оцветявапе........................•.....................112
Г л а в а IX — Конструкции на ракетни модели.......................116
206
116 120
127
132
134
138
140
141 145
148------
148
150
153
165 ।
168
169
169
179
183 —
186 192
192 19LU 2i 1 204 205
9.1.	Ракетни модели с каучукопи двигатели.......................
9.2.	Едностепенни ракети ....	................................
9.3.	Двустепепни ракети.........................................
9.4.	Трисгепенни ракети .	................... ..........- •
9.5.	Хидропневматична ракета....................................
9.6.	Ракети за полет на височина ...............................
9.7.	Ракетни модели за вдигане на полезен товар.............  .
9.8.	Ракетопланерни модели......................................
9	9. Mhoi олвнгателни ракети..................................
/лава X — Пускови стартови устройства.........................- • 
10.1.	Приложение на пусковитс стартови устройства. Осповни части и размери ........................ ...............................
10.2.	Системи па връ.вки между ракетните модели и стартовите установки .............................. ...........................
10.3.	Видове стартови устройства........... .....................
10.4.	Дистаннионни електрозапалитслни системи....................
10.5.	Други начини за вапалвапе па ракетните двигатели..........
Глава XI Стартиране на ракетните модели............................
11.1.	Изисквания по Правилпнка ...	.........................
11.2.	Организация на ст.етезанията но ракетомоделизъм...........
11-3. Поразяваши фактори и мерки за безопасиост и охрана........
11.4.	Средства за наблюдение, измерване и оценка на ракетните полети Глава XII — Към нови полети с по-сложни ракетни модели . . .
12.1	Модели на действуваши ракетни установки и стартови наземни съорьжения.................................................
12.2.	Ракетни модели с практическо приложение...................
12.3.	Радиоуправляем!! ракетни модели............................
12.4.	Заключение ................................................
Литература.............-....................................
207
РУКОВОДСТВО ПО РАКЕТОМОДЕЛИЗЪМ
ВАСИ.1 КИРИЛОВ МИТРОПОЛСКИ
Рецензент ннж Иная Василев
Стидов редактор Теменуга Христова лу дож вик Борис Влади мирок тД™СС.ТВеН редзкт,>р М°Р™ Дмитрова Технически редактор Цветам Шаркова Коректор Нонка Нованева
Лааеиа за набор на fi. V. IMS г. Подписана за печат на 13 V 1Я68 .
Тем1т \ъН|%КОм1 13 И?двт«-1СК>* коли Ю.79
*\Ь9 Издат № 5752 Лит. трупа Ш 1 Формат 59.84,16 Тираж 207л”
11ена 0,49 яге
.(ържавно нздателство .Техника*. Руски fi СоЛна Държавна печатница „То «р д „ м ит р 0 „ *
кл- 4 — < офия Пор. № 10354