Византийски и български крепости V-X в - Овчаров Д.

Автор: Овчаров Д.

Теги: история история византии крепости

Год: 1982

Похожие

Български средновековни градове и крепости. Том I. Градове и крепости по дунам и черно море

Средновековният замък в българските земи XII-XIV век

Перник. Том 2

Долни Дунав-гранична зона на византийския запад. Към историята на северните и североизточните български земи, края на X-XII в

Текст

5оягарско4 а**^'мни И1У* • *-°Фия • t-c* BYZANTINES ET BULGARES ,
de» Kiencv' Sofia 1У82
Di mi tar
BIBUintl’ hill II БОЛГАРСКИЕ КРЕПОСТИ |V X. , ||1датглы:тв<‘ Ovtrharov. FORTERESSES
Edition de I’Acfdemic

БЪ.’1ГАРСКА АКАДЕМИЯ ИА НАУКИТЕ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ И МУЗЕЙ
ДИМИТЪР С. ОВЧАРОВ
ВИЗАНТИЙСКИ И БЪАГАРСКИ КРЕПОСТИ V-X ВЕК
София . 1982
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪ.’П АРСКАТА АКАДЕМИЯ НА HANКИТЕ
ПРЕДИСЛОВИЕ
Историческата съдба отрежда на българския народ да създаде през 681 година своя държава на Балканский полуостров. Тя просъществува цели тринадесет столетия, като прежнвява периоди на бурен выход и трагичен упадък, годи ни на бляскави успехи в областта на политнческня живот и култура и векове, забуленн в мрака на тежко робство.
Изучаването на материалната и духовната култура. в това число и на крепостното строителство в българските земи прел периода V X в., нма твърде важно значение, тъй като ядрото на българската държава се изграж-да и развива върху територня с вековни строители и традиции. Военното строителство. както показват исторнческнте и археологнческите давни, добива особено широк размах в годи ните, предшествуващи появата и засел ва него на славяни и п рабы гари на Балканский полуостров. Про-учването на укрепнтелните съоръжения в различайте техни аспекта и пасоки може да даде отговор на въпросите за пътищата и степента на влияние, което ранновизантийското крепостно строителство е оказало върх\ техниката на градеж, тактическите и стратегическите «амисли на отделайте раннобългарски крепости или системи от крепости.
Предлаганият труд е обобщение на дългогодншни наблюдения на автора в областта на крепостното строителство през периода, обхващащ втората половина на първото хилядолетие от н. е. Заснленнят интерес на археологическата наука към тазн проблематика през поел ед ните го-динн се обуславя от няколко причини. Пред и всичко укрепнтелните съоръжения са един от най-многобройннте археологически паметницн. До наши дни са дошли останките на повечеот 1000 крепости. землени валове. ровове и др. Освен това порадн своя стабилен градеж те са сравннтелно добре запазени и дават възможност за всестранно изеледване и интерпретация. Най-важно условие обаче е фактът, че тяхното проучване дана предпоставки за изясняване на много въпроси от исторически, иконо-мически, технически, социален, външнополнтнческн и не на лоследно място военнотактнческн и военностратегически характер. Необходимостта от изеледване на степента на развитие и характерннте белези на военната мисъл въобще и на укрепнтелното дело в частност в хода на общо исто • рическото изеледване бе обоснована от клаенците на марксизма (Энгельс, 1956, с. 258—282). Ето зато проследяването на фортификационного из-куство чрез изеледването на неговнте матернални останки допри нася пряко или косвено за нзясняването на особеностнте и характерннте мер тн на прон.зводнтелннте сиди и производственнте отношения през определен и епохи и периоди.
Изложеннего е нзградено на матернали. открнти на тернторнята на HP България. Като сравнителен материал се привлнчат даннн от чуждн нзточницн само тогава. когато те нмат непосредствена и органична
5
r rwHoeaia на н.зследването са археологически 1( ___- чглпгките п ____... • rmnii с.г\11-гг»
паметниив. като не са пълват и разшнряват i на ранновизантпнската н п-ьлно естествено е "* ",г нищего на .
тешебъдат уточняаанн эорен. ако тру дм му е .
бота върху поставення проагем.
блнэост с българсккте. о , ат„ „ Омези пнсменн изворн. конто и, -------- каго н* ”,,"^LltaTa прелстава за състояннето и развнтнею г паниобългарската укрепнтелна система II., «"тпигнатите изводи и заключения отразяват р.,„ ГГашнГте про'чвания н в прочеса на бълещнте разкопкн досегашнип 1 ец|) ||И двторът ше бъле нанълно у ловле!
успял да дале една вярна основа за бз.дещата ра-
Първи чист
ВИЗАНТИЙСКИ КРЕПОСТИ
(V - VII в.)
Ранновнзантнйската укрепнтелна дейност и крепостно стронтелство обхвата едва исторически епоха. конто е прнето да се нарнча „ пре ход от антнчност към средновековне". Това понятие съдържа в себе сн сложен комплекс от нкономическн. социалки, политически, културнн и други проблеми. Сред тях значително място заемат въпросите. евързани с осо* беностите на фортификацията, която, продължавайки н усъвършенству* вайкн антнчннте традиции, постепенно прндобнва определен и и добре из* разенн средновековнн черти. По израза на бележнтия изеледвач на вязан* тийските паметннцн Ш Дил „много от похватнте. нзползванн от вязан* тнйцнте в тяхната фортификацнонна дейност. съставляват преход между антнчннте методи и тез и на Средновековнего" [Diehl. 1«90, с. 159|.
На Балканский полуостров процесът на нэживяване на антнчноегта и формиране на новнте феодални отношения се нзвършва в рамките на Внзантнйската империя и съвпада с най-ранння период от нгйното сыне* ствуване. означаван най-често като „ранновизантнйска епоха*. Хронологически той обхвата времето от края на IV до средата на VII в. На* чалната граница съвпада с настъпилнте важни изменения н Рнмската империя, в резултат на конто тя се раздели на две и се появява новата държава — Византия. Това полнтнческо събитне отбелязва гранината между късната античност и ранного средновековне. Обществено-иконо* мнческото му съдържанне се нзразява в настъпването на края на робо-владел чес ките отношения, което в Тракия се нзвършва през втората половина на IV в. (Велков, 1977, с. 64нсл.|. Това е обусловено от появата на колонатната система, раэоряването на градскнте куриалн, утвкрж-даванего на хрнстиянството като държавна религия и окончите.! ною \ ннщожаване на езнчеството (Велков, 1974, с. 163 170).
Средата на VII в., или по-точно неговата втора половина, се приема като горна граница, защото именно тогава стават събнтня, конто коренно променят нсторическата съдба на полуострова. Тогава завършвл окон чателното настаняване на славяннте в темнте на ни от Дунаев и мал ко след това се създава българската държава от появнлнте се в Дунавската делта прабългарн. С това се слага кран на византийского господство на север от Хемус. Обосновавайкн теш хронологи чески граница като време на преход от античност към средновековне. Д. Ангелов омерга два периода: първия от IV до края на VI в. и немалого на \ 11 в - "«V<-Д, който се характернзира с единна и сил на аимнтиАска пласт, повеч по-малко успешно отстояваща на варварскиfг нашествия о с J
от пачалото на VI! в. до неговня край, ко
нят период обхвпим "1'^™( с разрушава с идваието ил славянит. и
“J
Гллен Дуивв, Така например жу-пур’ “ * с ‘ слелнмте етапн ' лент
гато том
гидаването на J5rja’периодизация на ранновизантийски.
Сшествумт в Jhvmhb Така например И. Бария предложи
- В..
Зенон (379 491); 3. Етап
• о Л Ю71 с 132 -133): I. Етап Диоклеинан
! (491 565). Всвоятасхема той разглежла пърпи . Анастасий -Юстин . н>М||Мие иа ВИЗаитийската култура. н.> стал кзто подгото • Р тслен период от ра«внтиеп> на uiu.ih
V" В ПРе.иожената перио. «мХ е г’вкрде налребнена. без да бкде аргумеитнрано ................
соииално-нкономическото и култ> рно-политическото ........... на все
кн един от посочените етапн на paiBHTne.
Напостелък Е Кннингер предложи ново наименование та иреход-вата епоха „ргё-тё(1|ёуаГ-предсредновековна и формулнра 5 периода in к>.тпрното развитие преэ II! \П в. [Kitzinger, 1977|.
Лрх'сологическята наука не разполага с цялостно и обобщаващо и <-следом върх\ паметииците на ранновнзантнйското крепостно строителям Това се дктжн главно на иедостатьчната му и неравномерна про\-ченост в различите райони на някогашната Внзантнйска империя При това небнва да се забравя, че ранновизантийскнте паметницн дълго време не са били отделянн строго от рнмскнте и късноримските, считали са гя за тяхна неотделима част и не са тьрселн отлнкн, свидетелствуватн за по-натагьшен етап на развитие. Едва след като Ш. Дил публнкува в 18% г. своя обемнст труд за внзантнйска Африка, на крспостните съ<>-ръження бе отделено дължнмото внимание |Diehl, 1896|. На одно мисто бяха събранн вснчки данкн за намиращите се в Северна Африка византийски крепости, конто за щастие дотогана били отлично запазенн. Пре иною и вещо са разгледанн ос нов ните прпнцнпн на византийската отбра-н нт ел на система и още тогава се набелязва нового, коего се внася в кла-снческата римска концепция на фортификация. Това е създаването па максммално дълбока н подвижна избрана както по самата линия на гра-!!И?ДТАчлим<*а). така и далеч от нея във вьтрешността. Последователи'» 11 прави прсглед на основните елементи на отбраннтелните мшаб» ТЯ1ЖИУ пРил°жеиие по африканский лнмес По своите ле.^ я ИМ0”"Т ?>4 "з^върля рамките па една <>т-
значение Основнн» ви'‘!И,,|,кка провинция и прндобнва всеобхватно и в дZД ^X^•0A^", CBWT0 ихледванеЧой изложи по-късно ноет ръководслво п<> нии> Н8? вече в незагхбилото н днес своята актхал-и>ыелваи«о на ХиЛ^З^'*0 "зк>ств<’ lDieh>- >925]. В по-ново време «аследвми |Аи*^?Ж\льен igeT"0.”^ усп.в“"° продолжено от други
В самия край на XIX м а-лииджън. посветена на ^народвана монография та на А. ван Ми-11 * «нлително м!™ТТ,‘Н,е“ 1 гантнио1юл IMillingen. IKW| ниъкват се техните оттишЛ/^л0 “а ()<>Рт,|фннапнонните съоръжгния. *м развитие npei едим Х11,и, 11 и ”елсэи вьв връзка с продължителното ^чедване продължава да м ъ?^**1* Псриод от време. Това основно и < имците не само на Констпнти1.??,П°Л'к1 к,,нга ПРМ изучаването на намет-л, но и на крспостните съоръження ил
много други градове не«ависимо от огромния брой статин и монографии, конто нзлнзат след него (Krischen. 1938; Janin. 1964. и др |.
Голяма роля в про уч ва него на ранновизантийското крепостно строи-гелство нзнграва нзследването на Солунската крепост [Tafrali. 1913|. Авторы не се ограннчава само с описание и тълкуване на самня паметннк. но подлага на крнтнческо -преразглеждане мненията. изказанн прели него. Особеио ценен е анализы, койти се права в трета глава на старата и внзаитнйската фортификация и техните основан принципа. .Макар н кратко, но задълбочено с въпроснте на Солунската крепост се заиимават и други нзследвачн (Diehl. Letourneau. Saladin, I9I8|.
Одновременно с проучванията във византнйската статина и в по-го-лемите градове на империята като Сапун и Антиохия (Dussaud. Deschamp. Seyrig. 19311 започва да се отдели внимание н на редина по-малкн к ре пости в азиатскнте провинции на Византнйската империя — Никея. Адали я. Дара. Русафа и др. (Ebersolt. 19341. Детайлно нзследване на Анкарската крепост прави пред 1928 г. Г. Жерфанион (Jerphanion, 1928|.
Твърде важни за нашего нзследване са проучванията на европей-скнте и черноморскнте райони на империята. В това отношение на едно
от първнте места стоят разкопкнте на съветските ученн по укрепителннте съоръжсння на Херсонес и останалнтс крепости в Северного Примерно-морие. Очертана бе интересна картина на активно крепостно строителство през \ —VI в. ибяха изявени никои твърде същественн особености в техни-ката на градеж, конто са от голямо значение при нзучаването на крепостн-те на Балканский полуостров [Якобсон. 1959). Като допълнение и по-твържденне на тезн изводи са наблюденнята върху редина крепости от Закавказнето, направени през последимте години (Леквинадэе. 1959. с. 144 сл.; Мелнтаури, 1969), к а кто и усилен нте проучвання на румън-ските ученн в Северна Добруджа и главно по черноморский бряг (няко-гашна Малка Скнтня) [DID. с. 420 —428; TIR. 1969; Ancescu. 1971. с. 126—128]. В годи ните между двете светов нн войни югославските археологи съсредоточнха вииманнето си върху голям брой ранновнзантнйскн обекти и на първо място на Царнчин град, ко Л то те смятаха за с иомен а-тата от Прокопий Юстиниана Прима | Ъ Мано-Зисм, 1964. с. 93 сл.|. В последимте годин и усиленото проучване. наложено от ра^внтне-то па съвременната нкоиомика. даде възможност да бъдат разкопа-нн, научно документнранн и обнародвани първнчно голям брой крепости покрай Дунав в областта Джердап (СК. 1969|. Добра основа за ра«гръ-щане на нзследваннята предложи целенасочената работа по нздаването на Карта на рнмската империя (Tabula imperii romani), в която се включ-ват и паметииците от ранновизантийската епоха (V—VI в.)
Във всичкн публикации и по-задълбоченн изследвания на византий-ски крепости в по-голяма или по-малка степей е обръщано внимание на вложен ите в тях конструктивни прннцнпн н идеи, отдана но е дължнмото на особеностите на стронтелната техника и похвлтн. Спецнално място сред тезн съчинення трябва да заеме обнародваннят още през 1893 г груд на А. Шоазн. посветен на стронтелното нзкуство на вн«антийцнте (Спор sy, 1893|. Като нзтъква знаменнего на рнмската строителна техника, той с право отбелязва. че византийского строителство е един по-натагьшен етап в областта на архнтектурата въобще н на крепостного строителство в частност. Той правн задълбочен и внимателен анализ на различимте
9
че при тяхното по-натагымно и имел техники и справедливо подчерк • особсностнте на отделимте район., ване с необходимо стР°го а империя.
„а обшнрната и антнйското крепостно строителство но ....
Идучаването на ранновизан бн могло дд с<? очаква< Т() 1Н.
шнте земи започва твърде .пр - • сК0Т0 крепостно строп гелет н<.
върви сзмостоягелпо. » «ъв проживания са свързанн с името на неум..-„ каго част от него Първ!т | (0СТ|| к Шкорпнл. Въпроснте на
ричия изследвач на балка.. £ от |чкЗ г., когато замочи;,
античиата фортификация ™ голям тр>д за страте, н
да събира матеР''*1'' ‘, Д)ЧНМТа част на Балканский полуострнв [Шкор пю"|93оГГ|Й Първ.. реале., нзраз на неговите днреиия се яняна "Хик^та нГ'начителен брой крепости, разположени по десния бри. на р Думав н във вътрешиостта (прсдимно в Севером почна Ьъ-иари... 1ШКОР....1 I9Q5B. с. М3 502) Лишен от точи., инструмент.. .. добр., 'еловая .а ...мерване, Шкорпнл прав., удивително точна окомернн ск...... н добросъвестно опнева посетените от него археологически обекти. I !<»-вечето от неговите описания не могат да се отминат без внимание и дни Заедно с това той прави и доста хспешни опнтн за идеитифнииране и ло-калнзнране на споменаги от аитичните автори крепости. Разбира се, лип-сата на възыожност да извърши археологически разкопкн не му позволим да разграничн рнмскнте н къснорнмските крепости от ранновнзан* тийските. което впрочем е ос нов на слабост и на по-късните му нзеледва-иня. к а кто и на изеледванмята на други учен и, последвалн неговня пример Причина за това е била и иевъзможността да бъдат отличепн осо беностите на ранновнзантийската строители а техника от римската и на прннцнпите на раиновизантийската фортификация от тези на римската и къснорнмската.
Значителен принос в по-нататъшната работа еобнародването от Шкорпнл на крепостите в басейна на р. Русенек и Лом [Шкорпнл, !914|. как к» » пред|иеси1\ващнп* я статин за отделив крепости — Варна, Търново |1К?пПН1’ Шкорпнл. 1910J. или паметницн от Странджа планппа гмя 1ТП-тп*»» пай-п!зчитсден иегов труд остава обобщав а тат а ста-МООС постройки поСтара планнна и в района на Черно
телстьото че мпми». Шкорпнд, 1931). Като нзтъква правнлно обстоя-стратегнческа ЧаСГ На С1аРа танина е играла важна исторнко-
отбелязва оаюмите симензТпа' "п ВаЖН,пе ПУНКТОВС "<» Понта, и точно НИН. Шкорпнл некхн1РШ1 Н 3 "Римско*виза,,тийската" преградив дн-рада. Той я смяташе за едиа зиачеииего иа старопланннската прег-новното нее в епрекъснатпг4 H,,*‘ Ht ВНДЯ нейиата ДЪЛбочина и че ос-«СК1 врыка межпш Г ПЗИ ЛИ”ИЯ’ « R създаването на такти-нията на Шкорпнл ставят к.ж.?^П<)СТН' Независимо от това наблюде-учвания. 1 LT“BdI Bd*"« отправка точка в по-иататъшннте про-
Почти одновременно сы
ии1сднация П Мутафчигн пач* /Рпил и като допълнение на неговите пьтища а Лолинита iJUI<Pr-° И ПОДР<Л,«О описание на кре-' ‘I Траен интерес към'паиИ1 d Р ( тРяма и Тополнниа [Мутафчнев, ироявяват оше И. Вел кон и Ц Нонц114* Л,а Ф°РтиФ»национното ’ижустно статии. посаетени на историй ”^ВИЯ1 ”т •“ ’>.м бР..и
делив крепости, написа две обобщи-10
ваши съчннення, първото от конто имаше за цел обнародването на кре-постите по течението на р. Вит |Велков. И.. 1927]. а във второго се праве-ше опит да се снсте.матнзират крепостите по пашите теми, строени във различно време и епохи. да се потьрси обедни я ващото помежъ им и да се обосноват особеностите нм (Венков. И.. 1950). От своя страна. Цон-чев посвети своего внимание на нзучаването на крепостнитс съоръження на Филипопол, Хисар, на старопланннскнте, ролопските и срелногорскнте крепости. В резултат на това се появиха десетки неговн научнн сообщения, стати и и обобщав а щи трулове. пос в стен и на крепостното строителство и в частност на ранновнзантнйското [Цончев, 1937; Цончев, 1938; Цо и ч ев. 1948; Цончев. 1963. и др |
• 1м пиита на пионерите в нздирванети на паметницн на крепостното строителство бе продължена с обнародването на много крепости от басен-на на р. Янтра (Стефанов, 1956|, от Северозапална България (Александров. 19711. от Добруджа (Бобчева. 1973) и др.
Натрупаннят напоследък фактически материал ладе възможност за обобщаващн изводи. Значнтелно място на фортификацноннкте проб-лемн през ранновнзантийската епоха отделиха В. Белков в своята монография за късноантнчння град |Велков. 1959]. Т. Иванов в обобщаваща
статин за постиженията при проччването на антнчння и късноаптнчен град в България (Иванов, 1964|. както и Д. П. Димитров в съответния раздел на кратката история на българската архитектора [КИБА, 1965) Разглеждайкн проблСмите около Голямата базилика в Пляска н Крылата църква в Преслав, К. Миятев отдели място и на късноантнчните прнини-пн на строителство по пашите земн [Mijatev, 1961. с. 3|. В едва порелнца от статин А. Кузев изложи пълннте пнсменн и археологически даннн ia дунавскнте крепости през епохата на антнчността и срелновековиего. при което направн важни корекнин на някон предншнн схващания за тяхната история н развитие [Кузев. 1966- 1971]. Един непълен преглед на ранновнзантнйското строителство по машите земн извърши Д. Аладжов [Аладжов, 1965]. а В Миков ладе своя принос в локалнзирането на голям брой късноантичнн и средновековнн крепости (Миков, 1968]. За пръв път се появиха кандидатски днсертации. посветени пряко на въпроснте на крепостното строителство (Ст. Боялжнев. Ат. Попов!. Дългогодиш-ните нзследвания на С. Бобчев върху някон особености на гражданскою и крепостното строителство през античиата и ранновтантинската епоха в българскнте земн доведоха до напнсването на значителнн трулове «а jno требата на смесената зндарня в архитектурните конструкции и иен ною значение за датнрането на паметннците. за раэпространенмето на поли-гоналннте и островърхнте кули, за характера и структурата на "
ранновизантнйскн хоросанн (Бобчев. 1952; Бобчев. 1961; Бобчев. 19b а|
Засилената актнвност в прохчванията на ранновнзантнйското крепостно строителствосе дължи прели вснчкона разшнрените и <алы юченн археологически разкопкн. Частично или напълно бяха нзявени тел ни части от крепостните стен и на почти вснчки големи антнчнн и къс ноантнчнн центрове. конто са воделн ннтензнвен живот н пре< ранновн-зантнйската епоха: Серднка. Филипопол. Дноклецманопол, Р ’ • • Нове Несебър. Дуросторум. Кабиле, антнчннн град при с. Войвода, I*н^ бХ прохченн голям брой но-малки крепости по чегпомор-синя бряг: Калиакра. Св Никола - Русалка, с. Щкорпнловцн. Вар
Филипопол. Дноклецианопол, Абритхс, Кабиле, антнчннн град при с. Войвода.
11
по Стара планина: Шумен. Търговище. с. Доли., ненско; много крепости то» Габрово и др. Археологический- Р<11. Кабда. Търговншко. „ „лановете на крепостнте. за уточ-
копки допринесоха « " постннте елементи и за проследяване на кон
яяване на формата па кр - ценн1| бяха тези проучвання. при
структивните особености. чн(| н ра1Новременнн преустройс щ
конто можаха да се уст ' 0Т.1НКнТс. с коего се ладе възможноп ф~- .....................................................
Ш^;ж^тТск<'Лрепост1Ю стронтелство и отбранително и,ку-ство се р^нмт на базлта и върху прннцнпнте на антнчната военна тео
и практика В тяхната основа лежат выследите, развит.. .. ..е-
нята на най вндните военни теорегинн на лревността Филон. Витру вий по-късно Вегений (Tafrali. 1913. с 52; Rochas <1 Асии.. 1ВЖ; Велков. 1959. с. 176 сл|. Въпреки че Филон от Внэантнон живее значително прели спохата, която нм интересу на (II в. пр Н. eh той с право се смята <д <»< новоположннк на антнчната и ранносредновековна фортификация 1срв Diels. Schramm). Затова прав е Шоазн. когато твърдн. че Филон е кр\ пен авторитет преэ цялото средновековне н неговнят фортнфикацнонен трактат (Механика)се пренздава многократно чак до нмп. Константин Порфнрогепет в средата на X в. [Choi>\, с 112). Още на своего време Филон обосновава категорично необходнмостта от устрояване на лълГхг ка и начупена линия на отбрана окаю градовете. която трябвало да се състои от ня кол ко стени. ровове н валове Той препоръчва нзгражданеъ» на нравн. преднмно островърхн кули, конто успешно да противостоя! на прага. Зн.тчктелея принос в развитието на фортифнкацнонната теория представляват съчинеиията на Аполодор от Дамаск |Н в. от н. е.). В ел-но от тях. оза главен о ^За обсади нт е маш и ни", той дава важнн сведения.
7РЯ да биде им радела к репости ата стена, та да може да нздържн «р Lm?V?PaH>rre н камеини1е "лра (ВИА П. 1948. с. 217]. В едннстве-втовата Tpallfrrr по архитектура, написан от Внтрувнн преэ
эначителнп мясло * И озагл>вем архитектурата", е отделено материати и вамич1штРеП0СТНИТ€ ^Р^^иия (М.1) и на строители и те m3hXiSSSZJSST "• ГраДеж Iм 11 * Ьзрбаро. 193Н|. Вит трде подробно описяа спг^.неРаВИИа™ "а кРепост"ата ««'а. laToU1' ХНН&*а ТР"^ отг^р"я' и**- пеговото емнкмае ее с— '___
'аяа .няни» гръцкитемпи^"” ’'•‘Г’ 0000«*''He "а сткуващн ниюсредствеж) епо^Г* ^"’'♦*КГГОРИ В пяч на V вл. се поян.., ‘похата- с »“>"то се заннма 2®Й‘ЧгИ. който е “* А....*
^ИШмТиитеИ1а"в±к1 ,ВЛ” 15*>»' ймм! PajP>wiBiMe ив крепости’ \""’•ппп
ii начни. Г».' ° X1Ba
Tt на укреляване
трде подробно on..св а слособяге .» и.2 •‘репостната стена. .ат.и.и прннинпи, на конто тп.Ги., . нейното нзгражланс и оснопните S Неговото съоръже
rm знания на гргцкитеи на натрупаннте дото-
*__ . >годнннте. прелше
с която се заннмаваме (кр. на 1\ и
»' " ' 11,актат «а Флавий Вегец и и (Epitome i<uh аит,|чнатв и кьсноантичишл
uunr^ ’ -г——.иг и* —” Описвайкн начините на обсада
". «ЙК.......................S
• .... „о.„ „ — ре< ''I ®- Допринасят за бърюто ат редина tn.2T”' lv'",,,,ec,<o и тактически рактати, конто обоб.цапат прик-
' «г?
тнческня опит и обосновават нсобходи>юстта от промана на старите из* исквання. като с това внасят нещо ново във фортификацнонната теория На първо място в тазн насока трябва да се постави сьчинението на т. нар Анонимен византиец (съвременник на Юстиниан I). оза гл а вено „За иву-ката за войната като част от науката за държавата** (Велков. 1961. с. 147 сл.|. Твърде компетентно и с голямо познаване на военного дело той разрешена редина въпроси от тактически и стратегически характер, като: нзбора на място за построяване на крепостнте. необходимостта от оперативна връзка по между нм. целесъобразността от скрито оборудване на портите, изтъква значението на здравого и дълбоко фунднране на портите, крепостннте куртнни и кули, за да небъдат подкопавани и събаряни. на-стоятелно препоръчва нзграждането на модернн за времето полнгоналнн кули и др. Значително място и спениална глава за крепостннте съоръження отдели епископ Исидор от Севиля в своя енииклопедичен труд Лва-десет книги за началата. т. е. истинските зияния**, написан в края на VI в. [ВИЛ 111, 1966. с. 163 165|. В него той подробно се спнра на различимте вндове укрепления: земленн валове, каменни стени. дървенн огради и пр. Без да е специалист в областта на фортифнкацнята. пенни сведения за разположеннето на крепостнте. <а техиите у крепители и съоръження, начини на градеж и прочие лава Прокопий от Кесарея в почти всички свои исторически съчинения и най-вече в трактата „За построй-ките** |ВДИ. 1939. кн. 4|. Въпреки че той надценява и превъзнася до голями степей военного стронтелство на Юстиниан I. неговите описания са пнтереснн с подробностнте за преправкнте и подобренията. конто се нзвършват в по-голяма част от старите крепости и са свързанн с же-ланнето да се подобрн отбраната на отделяйте пунктове. а оттам и на цялостната отбранителна система на нмпернята. Косвен и Дании за укрепяването па византийски те провинции могат да се почернят от трудовете на голям брой писатели от VI и VII в. кати Хие-рокъл. Маврикий, Теофилакт и др. Широкого застъпване на военнотакти-ческнте и воен нотех и ячеек ите проблеми в ранновнзантийската литература показав, от една страна, налнчнето на особено внимание, коего им било отделяно във връзка с нарасналата външна опасност. а. от друга — свидстелствува за тясното преплнтане на военнага теория с военнага практика.
n»pta
ИЗГРАЖДАНЕ И ОФОРМЯНЕ НА РАННОВИЗАНТШК К А!
юграждань отврдннтЕЛНА система
Рачпсжланл. епоха е време на сериоэии соцпално-нкономиче.к., „ром^и въ* Втаития. С бърюто разрастване на едрата поземлена о/> сты-пост класовнхе противоречии все повече се заснлват и изострит ia това способствтват по-нататишиото разширяване и задълбочаване h.i мдачната система, слрмните с ней патронатом отношения и състои ннсто на социалка »ависимост на колоните от едрите (емевладелци. lit даденнят в 438 г. сборник от законн (Теодосиев кодекс) отразява именно този пронес на развитие, намерил май-ярка нзява в европейский- про виними на империята (Балканским полуостров).
Едно от най-важинте и скшествени изменения, коего изпълва си съдържанне историческите събмтия и в съшност е породено от тях. с по-стелениият упадки н тчезваие на по-голямата част от мал ките. средни я отчасти големи градски актнчии нейтроне и превръщането нм в поселения с аграрсн характер или обикновени крепости. Този упадък. гасни-дгтелгтвуван н историческите и зрхеологическите извори, се дължи пре димно иа хасилмлото се разложение иа робовладелческнтс отношения и постен пило формиране иа <|*одалнн производствен и отношения |К\р багов. 1971. с 721
Въпрекм решавищня характер на вътрешнополнтнческнте прхжнии на исторического развитие много важно място в разглежданата епоха ’аместилитг и продк1жите.тнн варварски нашествия [Lenierle. ** ’ 1 » iHip.jH.ii ролята на катализатор при ншършването на обше-
ьаТ1Че€КИТе Проиеси- В резУ-пат ма ^«ма част от сели
• nainvuiMxup^R И ,юл^0СТР<>е биват рааорени. а к репост и те подложени ран лежки и '|мь/иВ<РГКИ.П нашествия иа Балканским полуостров са мвркираин само пгш ruu рсЛ”ца автоРи» »*това в крагьк преглед ще бъдат Ьимом. 1966. Велю.," 1972 Т'”'' ,'."**слелс1ви-ата 07 7ЯХ |Тьпкоиа
Почти през цешн прс.Ш|есгв\ващ 1\ в п
верит грамиии теотиовбмш?^ *^а пР°лм*'”е. чниит. и. AtH.i, О хмХ h нИ1еЛ“" 1 цвгт>““’ 'Р»ЛОЬ» •
“'К ,с. Филипп,юл. <>рДИМ рац и "
чнария и др. Византийск
3.HMUM, 1966. Велnot. 1979 . по ,\,"*ЛЛЛСТВ.ИД? 07 7"« И.ъпкова-nwiSSJ,. • f 379 Адамов. 1971. с 171 -176]
но tetari н^лемнц, *\ в 1”“«:*а7» империи, а покы,-
ИОСГ Нашестиигга и. гоппе ь С4мникп.Л"\С,"рЯПИТ С готската °"at Hl хуиите. на коип) бил.» .. 1 кра” ,|а йека се преплитат с теш
еъдбата на империята г2У21У.Уигра,1Т прС1 v й шачнтелна роли перните траницн теотиовобмзм.т2?а пРод^л*ителио затишие по се waiiUTi иа Атила От 52м? иаР>и1е,,н през 40-те годи и и naV в. от пъл-
поС1Ралалн голям брой та in. Дакии ат а влас!
14
бнва принудена в повечето случаи да приема уннзителннте условия за мир. конто нашествениците й налагат.
Нахлуваннята иа хуиите продължават и след смъртта на Атилав453г.. но вече с по-малък ефект. Затова пък империята била разтърсена от гот-ските пълчнша. конто били настаненн като фелератн на юг от Думав. Отстраняваието на готската опасност било усложнено от разгорелнте се династически борби сред вн тантнйската аристократически върхчшка. Империята се успокоила едва след като готнте. воденн от Теодормх, се отправили в 488 г. през Панония в Италия.
В самим край на V в. (499 г.) за пръв път в Тракня се появяват пра-българите и в тежко сражение нанасят поражение на византнйската войска. Малко преди това полуостровът шпочва да изпнтва ударите на славяннте. Целнят VI в. е изпълнен с непрекъснатн походи иа „варварите* на юг от Дунава. Те били извършвани поотделно от славяни и прабългари. но най-често били съвместнн. като през втората половина на VI в, към тях се прнсъединилы и аварите. Един от най-крнтнчните моменти за Византия през този век било опустошителното нашествие иа прабългари и славяни през 558 г., конто, воденн от Заберган, премннават имръзна-лии Думав, разоряват провннините Скитим. Дол на Мизия. Европа и др. достигат н обсаждат по море и суша Константннопол и биват отблъснатн с иената на големн загуби. Особено у иищожнтелин и опустошители и за империята били аварскнте набезн, конто эадържат вннмаинето на визан-тийската власт през цялата втора половина на VI в.
Ос нов но ядро и ударна сила сред нашествениците били главно поради своята многочнсленост славя ните Докато в края на \ и началото на \ I в. техните нахлування били краткотрайнн и главно за плячка, към средата на VI в славяннте проникват дълбоко н сърцето на империята и започ-ват да се заселват на нейна територия. Към средата на VII в. процесът на настаняваке на славяннте на Балканским полуостров може да се смята
за завършен.
В резултат на варварскнте нашествия облнкът на балканскнте провинции претърпял сернозни изменения. Овавянн, прабългари и аварн заварват тук едва доста пъстра картина. Освой местного вн таитини «н-рано тракнйско население големн области били лает и от готнте к различии други германски племена, от хуки, сарматн и др. Всичко това малага и не може да не наложи отпечатък върху вътрешната и въишната политика
на Византия в първнте нмколко века от нейното съшеств\вану
Борбата и протнвопоставянето на „варварската опасносГ пре« не риода V—VII в. се превръща н първостепеиеи и жизнен въпрос >а импе-рнята. Той бил прямо свързан както с въишната. така и с вътрешната политика на държавата. С въишната — защото трябвало ла << । ।
зява със сложната обстановка по граниннте както от север, така и “Т и нтток. С вътрешната - шшото отбраната била свьр мна с ншьршва-него на важни промени и преустройства на цели райони от "“'Р-’"''*; ните територнн н прнгаждането им към ефективна отбрана эантнйската власт предпрнема редииа мерки, эа да се "Р’’’''*"' *л.
на нашественнците. да укрепи и заадрави отбраната на ГР™'™МГ‘ 06 ласти. Нейната дейност била сьсредоточена главно в две насии!
I. Увслнчиване на относнтелнни и абсолют! брой на войсви »•" браняващи граннцата (т. нар. Iimitanei) или вътрешните крепостни гар
1$
както и повишаването на тяхната 6<»ггп.,
МНЭОНН (Т ”аР* с. 60 С.1-1-
собност (Велков. от укрепления, достагьчно «драви нм,
2 И граждане на ^истем^ варварски ге пълчища.
кавн. за да се яротк* а1оВсепо-ясно.че втора та пасока <а.>6гчнч
Стеяея«ем’Р***^’ н1ПМНа< МЩОто империята рялко м.>а< >.. ,. Мне на отбрвната 01М махл>ващ|пс масн и при това ла pa осигури числен прев* <кыцесгви ефикасен контрол по вснчки ii.hk,.. своите эойски така,чг j yjjfcw разположен||Те vtp;,lvl ич<,
** МЛ1Н^гмм«м по начини. конто обе.нечавалн воденето на о.б|,„, ,1 ^^^Л5Я^в»сь,лавв'по 'С1ОВ"Я “ п<’-ло6'ю ""aw"1' к Ma.lniT II»’ ow»
"ЧППпе'"\’ ЙУ— •” М Vl •• В,,,а"Т"Я ДОСТИГ» I» HI-I вжия МИД на своего тернториално раннирение. като включи., ci..
граниии .начителии територяи от Европа. Африка и А жя ра ш
,,т вснчки странн на Средиземно море <обр. I). Таэн раздробелoci и ра. хвърляиост на огромната територня. разноетннчннят състан на неини,.. шление. пернферното рмзположенне на столнцата довели до ci.iaaiu-itero на сложно виеияоадммнистратнвно устройство, коего включн.мн1 ня колко префекту елеии на дноцеэн и ПРОВИНЦИИ При
ването на държииште границн били вземани под внимание преди m нчк<» облапите на юг от Дунава. както и югоизточннте а татски граннии (> правка база в организация та на тащитната линия на империя t.i ci.jb.i контролы на естественнте границн. Р. Дунав. Стара планнна и Родоните на север, р. Ефрат и други тлями реки на нзток и юг играя т ро бар и ер и срещу нашествеинците (Ahrweiler. 197!, с. 7 сл.]
Строятелството на укретштелни съоръження на Балканский полу остров е първостепенна и постоянна грнжа на всички византийски импс разори през \ и \ I в. Тазн част от аладенинта на империята сс нлмира и на границата на даете префектур и Клирик и Ориент. конто mhh.ib.iii н-тсченнята на реките Внт (от чстнето й на Дунава до прохода С\кн Грая h'Xj ^ктимам) и Места (до устието и в Егейско море) [Велкти
|»у. с. оЬ|. Днешмите български земи. върху 'iwna Ми w?He’ 6"ЛИ 2бхва"‘п".от лноцеза 4аП„„ .....
про.иниии Кпайг.вСТН Хемимонт и Родопа н от лнотч.т .Такич
•ов <л Ънав !?к*"а и ®ьтРеш"» Джия (обр. 2). Имени» в | юна. <*|^1|адХл на7ом«'!,^Па1* създава ш"Рока отбрани« •Ч.М cramaia нл ИМ11гвм ’ ^стстояла в прегражданего на^|>лс1ыип.| ^»'['М^1,У^«мзграИ1
ь. и. ^л-вио С оояиг. :.С1^‘ГИ”",вГО очертагг три главни*^МТИ*а1гта рически събития СВЪ|
Хс^Глглгнн ^вбидизация и не на иа <,т,|,>У’нтелн<> затишие и времени »
"«• «ергия ((1 Мясго ............
’•мнтийски императорн
конто е съсредоточии» и.» ракия с провинции Тракпя.
। и <)1 дяоце а . lai
эона започва да се укреп и ви ио изграждаието й се заснлва особено пре' шчатслно. Това се дължн
j на Римската империя на Д1 * ‘ | политически, нкоиомически. админш Ч • Констант И1Ю1К1Л
__। власт в това направление м«ия> свързаии и обусловенн от основннп 1 ‘
‘г::1 периоди, от редувашите
от личннтс качества и нр<’и,и
I. Карта мл Вияннийсндтл империя npri VI в
Ки«лмтя*с»и и
вЪЛГ«РСШ1 4
н рне
ёато се „НКТ.Н.Ш-М1
временно се >си.1М’ «е~ За тази чел били издал» 443 Г.) до управнтелмто на
I
реоргаитаиията н
гя\ е смри» * аом амия край на !\ " шачнтелна стронтелна дейност по ;ь поедимио траднцнонната речна границ.,. □ много от разрушеннте крепости Съще-"шуги опорни пунктове във вьтрешн-к , Х рётчм^нктн. ..................заели (40». 412. 41».
Лноиеи. и начзлШИИЯ» *•- «ОЙСКОВНТе час,,, .....- , г- . ,а подобряване на военната лисп,,,,.
В там редом с на дунавската флотилия се мповядн.,
реорганн «аинята н осн ( ики на вс(|Чки пострадали о. гоппе 1нвт>рн1ването на ремонт «)_ Цай-голямо внимание би и.
настели по лимеса • Опа'<ване на Констант и нопол. В 413 г. била отделено за непоср».и'Винн, )|мма С1ОЖ||1> >с......
игдигната ’"’“'"’"мобпахи при укрепяваиего на много от крепости СП» н послужила като rfp**U "Р”* състоЯла от три реда укрепе,,,, тиПиюГИ,1“Х |1'в в две’ крепостни степи. Техиите зидове били у....
Хи н виток, „ били зашишавани«и моиуме,палии мпогоетажни кули. Ташкрёпостна стена с много поправки, преустройства и добавки прежп вяла млата бурна история на нмперията в продължеиие на десет век., паданего на Византия под турско робство.
Вторя подем на византийского крепостно стронтелство се забели шл в края на V в. иная на VI в по времето на имп. Анастасий (491 о!8) Той може да се свърже със эачестнлите славянски и прабъл!арскн ил-хлувания. Анастасий продължава нзграждането на крепостнте в границ-ните области (Балкански полуостров. Мала Азия и др.), но заедно с това предпрнема построяваието иа т. нар. Дълга (Анастаснева) стена от Черно до .Мраморно море, коятп преградила най-блнзкнте подстъпи към Констан-1 тинопол граждане може да се отнесе мал ко по-рано, към епохата. предшеству ваща Анастасий (Harrison, 1969. с. 33 34|. Тазн стена била взнесена па окаю 65 км пред столината н нмала дължина според хронистнте от тона време 280 стадия, т. е. около 19 км (Орешков. 1915, с. 87|. Започва от морским бряг за падко от Смлнврня. вървн по начупенз линия, като след-високип мечта и водораздел и те. и гавършва на Черноморский бряг • ”'1ЬТ и ’ -вече от 3 м и е граден с липа от дяланн камънн (квад
тях е *’м«*ло пълнеж от нсобработен камък и хоросаи, в кон-tn ммпг z?1VI ”p,,MVV от счукаиа тухла. Фронты на стената е бил защитен от до\га Таи и ,,<МУЖРЪГЛИ КУЛИ» разположенн на равни интервал!! едиа пмэ стената г J V' П н,,миРа'1и прс-теппе (портите) за премннаване — Г укреплеиия. снабдени в ъг-
градёиа ёё Йю™кра?7а Тв ?н,и "аР»Л1’-1''и 3"ла- «
вана в VI и VII в Т« г.. м-к 3 4 г ,йРеч«?то на Анастасий) и пре\пропажа север. ю| н едостигалТ1,1 Ксанти и Гюмюрджнна, има по-"«я МЫ. КонстантинХ*Х.Т*?-*> като е преграждала
Широк раХ и ёХ пеТ М0₽СКНЯ б₽Я1 1ФНЛ‘>'’- >9>5. С. Ю|. °’ чсъиихтвиы по времето иа ими* Jri* "одем " кРепостиото строителстно номно •ыстамомаа „ "'""ан I <527 565). Тогам била
•аиравеи. укрепителната линия по Дунака.
I»
»рио море, коятп преградила нан-олизкнте подстъпи към констан (Schuchardt. 1901. с 107 сл.|. Според никои а втор и ценною и <
тъй като речиата граница ставала вес по-неенгурна. засилнл се строе-жът на много нови крепости във вътрешността. Крепости се строят по-край сьществуващнте вече селища или самнте те се превръщат в крепости, за да бъдат предпазени от унищржение. Съвременннкът и истирнкът на Юстиниан Прокопий описва и н зброява повече от 400 построен и н попра-венн от императора крепости (Procopii. IV. 11. Въпреки че трябва да се допуске известно преувеличаване на действнтелння брой или пък обявя-ване на ноправени крепости за ново пост роен н. трябва да се прнзнае. че дейността па Юстиниан по \крепяването на граннцнте на нмперията е била едио грандиозно и добре обмислено начинание. Прели венчко тази дейност се е днктувала не от временни или локалнн съображения. а е пре-следвала далечнн стратегически цели - да се направи отбраната на полуострова по-дълбока. по-гъвкава и по-устойчнва. Това се налагало не само от необходнмостта да се опазят сто л и цат а и по-големнте градове (например Солун). а от необходнмостта да се опази нмперията. Така се оформят основните отбранителни линии, конто следвали естествените прегради. Заедно с нъзстановената Дчнавска линия те образовали едиина и взаимно евързаиа система на отбрана.
Спед Юстиниан византийската власт вече не предпрнема крепостно стронтелство в такъв широк мащаб. Разяждана от вътрешни борбн и на-
сочила вннманието си към външнитс врагове от юг и нзток. тя се задово-лява само в поддържансто на старите крепостни степи на Балканский полуостров. Това се изразявало в незначнтелни поправки и ремонта. Раз-бйра се. сыцествуват известия за нзграждането на никои нови крепости, но това е ставало спорадично и не е било подчинено на единен и всеобщ план. Постепенно сложната система престава да съществ\ва и към средата на VII в. почти не действува като единно цяло.
Отбраннтелната система на Византия на Балканския полуостров се е състояла от три основнн преградив линии |3латарскн. 1970 с. 42|. Прието е те да се означават като Дунавска, Балканска и Странджанска (Шкорпил. 1930. с. 197]. Дунавскнят лнмес е бил иай-старата и нзпитана отбраннтелна линия, нзграждането на която започва още в първите годннн след наста нива него на римляиите на Балканский полуостров. В следва-щите векове грижите за нея се \величават непрекъснато с нарастването на външната опасное!. През V и VI в. тя полхчава окончателен и завър-1нен ннд. При ней крепостнте се разполагалн върх\ десния и отчасти вър-xv левин бряг на Дунава в непосредствена близост или иедалеч от бре-говата нвица. Проучените крепости в Българня. Румъння и Югославия показват. че това са преднмно римски кастелн. конто били поправянн и продължили да служат и през ранновнзантнйската епоха. Такива бнлн Бонония. Нове. Дуросторхм и редина други. Разкопките на Нове евн-детелств\ват. че през V \ I в. крепостннте съоръжения са бнлн и «пол зуванн след нзвършваието на известии и реустройства (зазиждане на порта. удебеляване на части от куртнната н др )- Ранната крепостна стена на Дуросторум. напротив, била иэоставеиа. п,й като очевидно не е била в състоянне да функционира само с частички поправки. Иззндана била нова стена, конто заегьпва. но невннагн следва грасето « TO-jmilWTa.
Балканската линия следвала направленнето на верига. Нейните крепости се разполагалн преднмно в (Преславската. Шумеиската. Проваднйската и др.) или в дълбочнната на
показват. че това са преднмно римски кастелн. конто били ^поправянн и
I. Разкопките на Нове евн-
VI в. крепостнйте съоръжения са били изпол-
Проваднйската и др.) или в дълбочнната на
19
uL’MTcua c vxpencHH пунктове. конто в мн Lпл лика от Дуиавската линия старо,,л.»
М«КН нлянпнските Проходи И ПЪТШЦ.1 Т.И ., сыаннсмня аык». °*Р*’!!!Гиас.пена с у крепе., я пхнк.оне. конто в,.,,,
а» Дуимсмт- линия старо.. .,, ммйстмля понежу ’• Н«Т По-късн<>. я кран на III н , „„..ската преграда ’a",'4BB*Lt)( „згражда про ранновнэвнтинск;., IV в. Ооюаната маса от м „" р.пс1„а. крепостта на връх Снври ю,, епоха (Петрич кале при Овчарово. ТърГОвИЩКо. Тьр
„р„ с. Кокоа». Чомииа крепост н много други). II.,и
гоните. Прво» на|'г»т» ; # „почнага част на Стара п.и.и,,,,
гъсти крепости*’ бн-Ш Р llt<lA.ol„MoCTTa да се прекъснат най-бли <ки .
ишл КХ и С пинпата Константннопол.
и „реки пнища ьь “3„ 1Ве прегради.. липин (Добруджа. I „авсмК’вии’ы е било йтбранявано съшо така от голям брой к реши, „ Т. с. били рамюлага...... но теченията на рекнте (Искър. В...
Янтва. Рхсеисжи Лом), край конто са мннавали главните пътища. св..|. wauui планнната с речнвтв граница. Тези пътнща са и мал и търювеко нкомомическо значение, но в определен и моменти е надделявало тяхш.о eocHHocTparciимеем) предназначение (Шкорпнл. 1905в|.
Третата преградил линии е била нирадена по склоноветс на ( ip.ni планнна. меж i I -нджа и Черно море и отчасти по северян ге ск ю новс ма Родоните Тя обхвата 1иачителен брой крепости и е била подчн йена и съобразена с основ и ня защитен елемент вьн византийската итбр.» на — Дългата (Анастаснева) стена пред столицата.
Про)мваимята през последимте годннн покашат. че византинск.и । власт обращала сер но » но внимание за укрепяването на Черноморский брмг Това очевидно се дължали на гаенлилата се и реал и а опасное! <»• вражески нападении по морен, на първо място, от опасността, конто прел стам и над и ва ней примитивните, но многобройни сланянски, правки ар <.кн н аварски флотилии Его защи била устроена гъсто наситена линия •н крепости, разположени на самим морскн бряг или в непосредствен.» MrthtnL1 п”“«я с право можа да се окачестви к
пост и\ ио п ляи*/* т» <>l И в който влизалн та кива к ре-
IOCTH каго тещ при 1а\к лиман Шкпрпи.ювии. (Xiiop. Нессбкр
Това. когти . характерно нетависныо от тяхнат. относителна f.limiio ии.ю, като Юимомн....... .. ........
1">.1ичам особеио ДсбрчГгохии^'.!15* д,,''’-'на.ти една с друга. Т<>н-' чииийската пласт зон»™ о г Г П стплВяммж о7 ;дома1ьи,(мннии [ -----
| l-.IHl || бе 1 И<'I ВИС И < г*«чмч ---- v.4. «x«iw.
иа цмлмта система ’ нм,с °^ранителни елементн
Ь ПОТрСбгноТО В MulOAriiu»«
Жито. Фимически к репостит t•бм*п."”и*П<е *отвранителна линия* е 1
Дължината иа отбран.пц, така и ,ии*)аЖлами прнпидно хаотично как!” итЛ?^И?1° Ра,пол<>жсние с било мж Гдъл*°чина. В cluihoci об<‘ Ю км мм2СПеи,и<’ й1амм°ЛН1ствие "бмислено и подчинено »«•'
, in* ’ 1 . iu^A I “м Обикновено те са на г>
оргаин iHoaJ^J! ^лстъпи. Трябва д> Л^У Им били осыцествявани чре» рядко МГЖАК ^,ГНЖЛНя сиге ппмц0^"" 1,1 ' " lil'IHt IO 11.1 Л"О|^
жд> китнп ’ ; ....«<’.и.|ц.нл врмь.. II’
*м.1 HCIKlChMtu.-f «к...... _-. 4| .)
Русалка. Калнакра, Балчнк, «аварии, и др.
^отделимте отбрани тел ни линии, с. че самостоя тел ноет те представлявши1
।
ма относителна стабнли lainiM ни на упадък в кризи се наблюдава ра ‘ _______________________J, а оттам и
20
(Търювище Крумово кале). Много место две крепости били нзграж-даин така, че помеждч им е било нъз можно съвсем тясно взаимодействие Такава двойка били например двете крепости на Царевен и Момина кре-рост при Търново. Ра зделенн от лълбокня пролом на реката, те са само на ияколкостотнн метра едва от друга. Гази близост улеснявала отбра-пата нм и поставила противника в явно иеизгодна позиция. Подобно е разположеннето на двете крепости (Българско и Турско грядите) при С. Писаной, Русенско, издигиати върхх два пролълговати и успоредии хълма от двете страни на р Русенеки . 1ом, както и на двете крепости при Разград — Кале Сърта и Кале.
Археологическнте проучванин на ранновизантиАската укрепителиа система по машите земн показват, че тя се е състояла от три ос новни типа укрепенн пунктове. На първо място били старите, залазили в различна стелен своего икономнческо, полнтическо и културио значение големи градове, конто през интересуващата ни епоха играят ролята на важни воен-ноадминнстративни центром* и полуманат солидин укрепления (Белков. 1959, с. 188 сл.|. Измежду тях са Орлика, Филипопол, Дуросторум.Берое, Днокленианопол и др. Ролята на големите градове през таэи епоха става значителна и дори в известна степей иараства И зат едва ин ятя на редина
авторн нзгькнаха едва от характерните черти в исторического развитие на Балканскитс провинции. Това е концентрацията на населенного от малкнте градове в големите, коего от своя страна било свързаио с провеж-дането на различии мероприятия на централната и местната власт поблаго-устрояваието нм и полагането на особенн грижи за укрепяваието нм (Курбатов. 197!. с. 77, заб. 28|. Обликът нм сыцсствено се променя. Разкоп-ките в Сердика. Филипопол, Xiicap показват. че през раниовнэаитнйска-та епоха много от монументалннте сгралн престават ла функнноннрат и техннте полуразрушен»! стени се използуват при нзграждаието на леки жил ищи н сгралн. Една серия от так ива постройки е била построена направо върху занемарення обширен и красив площад до западиата порта на Берое. Затова пък тези градове били старателно укрепявани, като нм удвоявали стеннте, построявалн нови зидове прел старите, предпрнемаин били н други мерки за увеличаване на тяхната сигурност (обр. 3).
Н а второ място стоелн малкнте и средни те градове, конто в та зи епоха загубват в значителна степей своего икономнческо и полнтическо значение и прндобиват предимно военнозашнтнн функции. Проиесът на пре-връшане на малкнте градове в крепости протича особеио кнтензинио и граничните области, каквнто са Скнтия, Долна Мизня и др., и е пряко свързан със засилваието на варварските нашествия Гакава умает на Балканский полуостров постига градовете Абрнтус. Месемврия. късно-античная град при с. Войвода, Ни колол нс ад I (струм и много дрм Третият най-съшествеи елемент вьв пи зантийската отбранл са ново-нзграденнте и новосъздаденн крепости. Гяхнаы първенс гврзлц.з се дължи на факта, ме отговаряли на най-важннте и модерии за врсмсп» си нзискваиия за крепостно строителство, наложен н or измзинлин t обстоятелства. Това били вреди венчко крепостнте по Балканската линяя. както и крепостнте во други планннн — Средня *’ " .
Странджа. а сыне така и по Черноморского крайбрежие. МежтуJ"' Търново. Тър1ивнще. < .* к»н*-и. К*з ihjkj».».
Тези крепости били различии по големина
ния, както и крепостнте по други пляимии вредна зора, “
крепостнте при Шумен, дара (обр. 4) и дессткн други
X Плен « вртпостаатд спив мд Дяаклгимлнооол (Хисар)
" П.1ОЩ. но сред тих преобладай.» мери (И анализа иа 70 крепости *репости cu ‘ I’ iiuiiik iiki малки|^Я *е ™в*,е °т "адовмната (36) са с "МД СИГЧ"1И Данни, се виждл I
' ’, дкас* ^.анадвишаващитег^лкч "г?" )лка,тс,н с раэмери <>i I'1
J итс гралов<'< Размери иа, н£". 3/°1 тастатистика се н <ключ
UT първата трупа ще се вили *а ^*° Се анал”зират подроби» С мш«и 2\ивпрн*р *Р*™Х с 2н срсд тях "м« ™ямо .............
iSK,п.до'®лка лвтиР?оГпР"?8лк;'r;i2i-11 Пости над смамнп®*1 °>5Д*а) Toea'nnJ^ ЛЯпсват укрспленич '’авляват м7а»,.Т* и "0 Г0*«1«Ите е такой., pw><' " ’аиане иа малкнк- М" "а конто бил» даи»₽СПеИ" ,,остО'»с (бини и"0* Г1,,вечСТ<> от тих прел Да поспешат иеговит?₽и'М' "аЛ’’"'»Лени<’ и п^1" |""11' "РрЛ»п шипени. i" 1ИВа В тих В X ’«сти н и а "рнлвижващия се ................
рРносп. н. иътии^""- "*«меми шиНи?Л’Аат "^Ипчплив ст.ир» крайбрежие и рай|)н охрана на ,конто след ел и ia сн чисто '«'-чат селишат.? н?'‘нр*ДПвеиод,,,‘,'!,,пГК"тс проходи, морси-чч • СфЯТМОТИТе II (|и.т.?,,аЧ1п<*Л,,о и НО CIICIIII.I.III" ” WepaTHTP. кьм конто могат ы
X!
се отнгсат Големановото и Садовского калета. Техннте жители в мирно време се ганимавали със теме долек и труд и одновременно с това и мал и грижата за опазването на граннчннте райони (Липшиц. 1961, с 23). Мал* ките воении крепости и мал и и още едиа, вътрешна функция по отноше-ине контрола над зависимого население. Като едка от причините та преоб* ладаваието на малки ie крепости над по-големите е и тали, че та техния ст рос ж и поддържаиг се изнсквалн значително по-малко средства, строи* гелии матернали и работна ръка.
По* големн те крепости (кастели) прнютнвали по-татеми гарннюнк Те са били по-добре устроен и и ио-добре укреленн. Заедио с военного поделение във или около тях се настанявало цивнлио население, коего на* пускало раввината и намнрало убежище по високнте планинн. Поряди юва чисто военните по предназначение крепости постепенно тапочват да добиват и шест и и стоп а иск и и културни функции.
Ранновизантинскнте крепости не се подчнняват иа класическнте ка* понн. Гяхната планировка е съобразена с характернее особеностн на местността и ненната специфика, на правнлното ншолзване на нейните преимущества. Пзоставянето на старите схемн обаче в ннкакъв случаи не говори за упадък на фортификационного изкуство. а, напротив «а по*натагьшното му развитие (Овчаров, 1974. с 226 227) Раннови «анти йс ките архнтектн и инженери проявявят шачителна свобода в твор*
чесните си гьреення и от стратегическа медиа точка техннте градежи Внасят много нови веща в у крепителната теория н практика. В то hi cmii-съл съвсем прав е Рапопорт, конто подчертава. че он редел я що в отбра-ни тел ното строителство се явява функциопалната целееьобразност (Раппопорт. 1966; срв. също Подключ и икон. 1943|. Едиа от важните особености, конто вл и я ел и върху организация™ на отбраната, е системата на стрелбата. От своя страна, както ще се убедим по-нататък, самата тактически схема на отбрана се отразявала пряко върху ефнкасносгга на
стрелбата.
При нзграждането на крепостите венчки антична автора обръщат внимание на нзучаването на местността, на конто трябвало да се построй. Те са единодушии, че първото главно условие за ненната непревзимаемост е правнлно избраното място. Според Витрувий нэбраната позиция трнб-ва да бъде удобна и естествено укрепена (Vitruv. I. 51). Beicnhii рл«лн чава два вида укрепления: един, конто се отбраняват от естествен и прегради. и други, конто са енлнн със своя та фортификация. Явно г «>баче. че той отдана предпочитание на първнте (Х’ецеЕ 1\. 1| Най-подробно на този въпрос се спнра внзаитийският Аноним от \ 1 в. Той неоднократно подчертава. че местоположен пето на укрепеннте места трябва да ъде внеоко. със стръмнн склонове. а ако бъде <ащнщаван<> н от река. ,о|м н било още по-добре. Планът на креността трябвало да бъде обмислен Лооре и съобразен с местността. Не са отмннатн и такива нъпроси доснабдяването, системата за връзкн с окатите крепости и up. I 1
През V VI в! на Балканский полуостров се строи съобрлно ie«n нзнсквання. В това отношение съществува едва i ъите< iBtna <илнк » африканскнте провинции на империята. Голяма чаи от Мн ..
продължаэат да се съобразяват с класическнте канони и I J гктна форма, поняхога квадратна, по ъглите нм са изгрижданн квадратна
23
4. Кргпосттв на Чадарскито плати (въктаиовкд по Ст. Бояджисп!
Illllllil
6. План на крепости пт и стена на Еленсмлта бллилана при Ппрдоп
или крыли кули, портите се намират по средата на южната или северната стена и пр. (Diehl. 1896, с. 185—214|. Това се дължало главно на факта, че там античного влияние било особено сплно и п роды ж и тел но. а освен това тезн провинции на Византия страдали значнтелно по-мал ко от вар-нареките нашествия в сравнение с Балканский полуостров. Типичен пример в това отношение е внзантнйската крепост в Тим гад (Тамугадн) до Кар-таген (обр. 5). По българскитс зе.ми такнва крепости са строени рядко н преднмно по Дунавския и Черноморски бряг. Прели аенчко това са по-стари кастелн или бурги, преустроени или преизградени в V или VI в., като са запазилн плана и формата на по-раината крепост |СК. 1969|.
кава е крепостта при с. Любеново, Хасковско, коя го нма съвмсем пра-видна правоъгьлна форма със симетрично разположени по ылиге и Фр*»п та на к\ртината кръглн и правоъгьлнн кулн.Същата правилка форма нма и крепостиият зид. нзднгнат в края на V в. за защита на Ьленскага ба зилика при Пнрдоп (обр. 6). Това е малка крепост с размера 48.5 на 33 м. която нма правн стеки, правоъгьлнн кули по ъглите и две порти 1 J на южната куртина Н потерна. Протчванията на раннови... 'т ,мс^га крепост при с. Шкорпиловни. Варненско. показват. че н ih . .. I >
воъгълна форма <4» на 73 м). с кръглн кули по ъглите и вероятно, с типи порти. Макар и непоследователно. подобен план е шпалзван при нзграждането на крепостта при с. Каравелово. "ло.м= коятос правн степи, кули но ъглите само от три стран. .вот южнага. Iк ™ тащнтена от стръмна скала над реката, крепостей зодсбил н радею
Пптбтилавашггь част от ранновнзантнйскнте крепости по наи : ....................
прогреенвннте за времето нзнсквання |срв. за р Р
25
„ ,uhm.mwH0' »|ХП<Х-П« "Р» ' Лымаим» И Тм>.
И Kprtiorna ma вот Рус«л в л (Та у к .пимам I
Теса били ст роен и на откъснатн и стръмни хъл
Иванов. 1972а. с 5 ||| Те са Сити
ИОВе “ ' I Л 11 тати цел били иЛиЛ^°1*НИ 5а ОТКЪсн:|Тч и стръмни хъл I Л И4 ревите, виа>ч1||ии1,,,И "af,4ev™ Mtm врите. обрапвл
B*uS,,MTr нттрев морпо ск>\?аМНращи се Межлх 1 n,n‘l н 1 лн‘ *•<<*₽. Ь 'ми»вено7ръ,ката иа Л??™1 М°а*С Калиакра. Р\c.i । Ов« Чре> cWtM твени СбДаввк СТаналнтс се <ц ъпн
би.» Х^7^П₽Ю,ИНМмМрв^и'"к, .................... ,li'J’eHe"
' ЛИВ.НГ1 иедостм>.u "Ч'<не. KOIIIO H..II •!.•<'
‘«•чипк »ър.у ичн таи... т*нииД^Х) г*ра Раздели» <обр "• «₽«» ..us...,.- ".’«нини»:г sосновен <•»
'кргпяване %Га1 u L**11 |,а кР*постите, както »• р.плнчат два основни вид.»
•I Смимка на скалистый мълм ил конго «• построена крепости* при глрл Раиглна
укрепени места. При първия от тях крспостните степи обграждат цялата крепостна плот, като следват едиа затворена начупена или «аоблена линия. съобразена с релефа иа местността Този начни на укрепяваие се прилагал обикновено там, където възвншениятл били стръмни. но иг непреодолим и за противника. Такива хълмове се съедннява ш с ненов-ната верига чре< тесни седловин и Там именно крепостната стена била no-дебела и по-внеока. докати от останалнте странн била по-слаба Типичен пример в това отношение са крепостите при с Дол на Кабдэ. Тър-говищко, и Т\.рговище Крепостта при Търговнще(Крумово киле)сбила достъпна само от изток. където се намнрала елннствената порта (обр 10) По иэточння фронт на куртнната е и мал о няколко кули, а «ндът бил дебел понече от 2,5 м. РанновиэантиЛската крепост на Царевен в Тьрново е у кренена по сыцнн начин, както и крепостта на Шуменския Хисэрлък Стръмните склонове на високите хълмове били подсилени от яки крепи-стнн степи.
Формата, конто прнемали крепостите от този вид. била твърде разнообразна техннте очертания трудно се похшват на описание Кре-постиият «ид върви по качу пеня линия (Дрмгановец, Гьрговмшко. Чи-ханлов! рад. с Попници, Па «арджишко. Слдовец Големаново кале, и др.). Типичен пример за това с цнтлделата на Плуталин и Кмкгендн > (обр. II). Очертанннта на големнте градове с кто гака тобнва! неправилна <|м>рма следствие прнсъедннявлнсто към гяч на нови площн н р i i нрн-ването нм по икономичсскн или стратегически причини К ерлнка. Нико
27
л
10. План мм кргпогпм при Тьргпвище (Крумок жале)
И. Па «и им
я (Кюеггидил)
12.
кргпоспа ил
II л
Илли нос
некого зигзаговидно трасе на крепостта при с. Костел. Търновско. където ноже би трябва да се види приложено на практика едко от нзискваииита из Фнлоновата укрепнтелна тактика — стеннте да бъдат иачупенм под формата на „Трион" (типа определение дава сами нт Филон). Така най-добре се достигало до взаимодействие между отделимте куртннн на една и сына крепостца стена |tafrali, 1913. с.54 -55]. Освен неправнл-ната многоъгълна форма през ранповязан-тнйската епоха се срещат крепости с овален план (Кнпнлово. Търновско, Цар Леей, Па-«арджншко, Точнларнн. Пловднвско, и др), както и крепости с триъгълен план |Ради-лово. Пазарджншко, срв. СК, 1969].
Вторинт вид крепости са тезн. конто били разполаганн на особено стръмнн и не-прнстъпнн височинн.с отвесив скатове, зао-бн кал я щи гн от венчкн или от и я кол ко стран и. Тъй като това не давало възмож-ност на противника да органнзира атаките си. тезн странн не бнлн ограждани със стеки. Укрепявана била само тазн част, която била лесно уязвима. Достъпът към крепостта се прекъевал от дебел знд, който и мал права или начупена линия. Този начни на укрепяване Прокопий опнева много добре, когато говори за Касандрня на Халкнднчес-кия полуостров. Крепостта била устроена, като ВХОДЫ на полуострова бил пресечен с
напречна стена, а от останалнте странн била защищавана от морен» |Ргосор.. VI 3]. По същня начни по машите теми били нзграденн крепостта Петрнч кале при тара Разделив и много от крепостнте на Черноморски я бряг: Таук лиман. Калиакра и др. Крепости.»!.» стена и.» Петрнч кале откъева значнтелна част ог платото, каю iieiamnieiiiirc отвесив странн са високи повече от 39 м, докато при Та>к лиман m *«• щите ните странн се нзвншават към морето Пай-показателен пример и*» такова укрепяване е Калиакра. конто е построена на нос, вдаващ се на около 2 км в морето, с отвесим над 50 м Орегоне. Крепостната стена с построена в права линия на една дължнна от 405 м. като е преграждала достъпа от север (обр. 12). -
Место пъти крепостинят знд образувал начупена линия *а д * хванек играли во-голяма площ. Такавае малка га крепост Я Мат» на крно море, но най-изразителен представнтел се яаива^е,,<^а шато (обр 13) Маларската стена започва от абсолютно отснята сока кенара, отдалечава се от нея в след като врав» няколко чупкн.
отново досгнга до скалата.
11 К jh-not пи нп Чпдлрското плато
К репостните степи на всичкн крепости от този вид са били дебел и и 1 рижлнво и «зиданн Техният фронт е бил татнщаван от нздадени напрел Kviii и дълбокн ровове Полагано било особою старание за опа «вайе на портите. Откъм не«атитеннте страна били оборудваии скрити стьлби и проходи, от конто защитниинте могли да ианасят внезапна и бързн \дарн върху обсаждатия гн противник. ’
lu-Jin’T?'! ' "ачи"1л "а У1«Р«пяване на крепоспа при Провалим. Из-ла,« > накЗХ?' сЧ’1.микте склонове не се е наложило в краж-иаТяснзта ИЛИ * ИМ"° "ЯКаКВ" вРе«нни прегради Само
хъ.змове. ее намиоа'1я iu'iV-' *<,ИК| ^’'ел,,,,ява въэвншеннего с останалите бил накопан iuiCo'k н нптл. '* 1|"Раду|,аот камънн, а прел иен в скалата бани помещения ,а .аиип’ппцшГ", г"!' СКаЛата б"л"
тс. от конто те обстрелвали противника I
14. Водоем до кргпостнни тд в крепогтта при rap.i Раис-лид
11 вражда пето на ранновнтантинската \ крепи тел на система пре-дизвнкало и нов начин на крепостна застройка. Ограннмената площ, с конто разполагали строителнте и тащнтннпите. налагала икономичио и ПЛЪТНО застрояване. подчинено прели всичко на мзмскванията на отбра-ната. В крепостнте преобладават оградите, обед у ж ват и браннтелнте караулим помещения, казарми, водоемн (обр. 14) и др\ги подобии Такава е планировката на крепостта до с. Садовен (Големаново кале) Жили щата и дру гите сградн са пос троен и от камьк на кал. разделепн помежд\ си с тесни, криви н стръмнм улички Лнпсата на площ наложила цирков ната постройка ла бъде доделена до крепостимя <ид. както с сыпало и в Берковскою кале. До крепостната стена били долепени и голима част от жилмщннте постройки, с коего било нарушено едко от основннте нз-нсквання на античиата фортификация, т. нар. pomenuni. ( поред това правило от вътрешната страна на крепостната стена трябвало да нма незастро сна площ, където свободно да се придвнжват и маневрират тащитнинин В своя „Стратегикои“ Кекавмеи остро осъжда това иар)П1ение и иска от начал пините на крепостнте да радрушават неправилио nocipoeHine страдн, каквнто и да са те [Г1В.1. 1969. с. 1611 Аналогиями Дании преллага LIB менската крепост, която е гъсто застроена с почти едиотипнн постройки, отделенн с тесни улички, сред които ее извиеявала единствената и** ны чителна страда крепостната базилика (обр. 15) Подобна e картинам и в други крепости като Крумово кале при Търговмще, с.адовск»' кал^ при Садовен, споменатото Берковско кале и др. Зашнен с един нигере сен трактат, написан от архитекта Юлиан Аскалоннт i\ I в >, в конто
31
15. Нлчаи из змггроявлис крепостта при Шумен
давят основните правила за застрояване на византинскнте селшца и гра-дове В повечето стучав обаче и особено при из граждане™ на крепости те не били спазвани (Сюзюмов. I960, с. 3 сл.|.
Едва част от крепостите не са били плотно застроен и. Нещо повече, освен няколко неголеми постройки в тях нс е имало други сградн. Такам е крепостта на Мадарското плато. Навярно при такнва крепости се иагькваме на олисаното от Прокопий построй вайе на крепости в блн-юст до населени места, в конто населен него при опасност е намирало убежище [Procop.. IV. 18-19].
Както се вижда от изложено™ доту к, укрепите.! ните съоръжеиия ipea ранновмзантийската сноха, следвайки аитнчните традиции, постепенно придобммт нови инепознатн черти. Това даде основание на П. М\-тафчиев ла «абелсжм справедливопредн годнни.че „в тия нови, построенн КреПОС™> ше тР"бва да се гьрсн първообразът на по-сито ene-п., -К'iu” са тъЛ хаРактеР|,н За византийского и българ-свело средновековис (Мутафчисв. 1915. 23—24|.
32
fimopu слала
ЕЛЕМЕНТН НА РАННОВИЗАНТИЙСКАТА КРЕПОСТНА СТЕН/\
Нан-голямо внимание ранновнзантнйските фортификатор»! отделяли на устройство™ на крепостннте съоръження на всяка отдел на крепост. Според тях преградната линия трябвало да сесъстои от няколко елемента, конто ла противодействуват последователи о срещх настьпващня противник. Филон смята, че главната преграда трябва ла се състон от две линии крепостнн степи, отделени едиа от друга на 8- 12 лакти М 6м). Той не нзключва нзнасянето прел rein степи на други преградни елементн (ровове, ямн. по-малки степи). Целта на тазп дълбока отбрана била ла затрудни прндвнжването на настъпващпте, ла смути и обърка бойния им ред. прели да им бъде нанесен контрахдар от 1ашнтннцнте |Diels, Schramm. 1919. с. 30. обр. 12].
Както много др\ги основнн положения във Филоновата теория за крепостно строителство. така и тази идея не намерила практическо приложение по негово време, но с успех се прнлага по-късно. когато назря-ват условия за това. Рнмскнте автора възприемат и доразвиват предло-жената схема. Според Витрувий разстоянието между двете степи трябвало да бъде достагьчно широко, за да се разположат в боен ред защнт-ннте войск»!. От конструктивна гледна точка той предлага между тях да бъдат изградени напречни зндове (Барбаро, 1938). За необходнмостта от две взаимно допълващи се степи говори Вегеций [ Tafral i. 1913]. а Прокопий описва подробно практического приложение на гози начни на отбрана във внзантийскнте провинции и стол и цат а през \ I в. |Ргосор.. IV. 18—19].
Идеалната схема на подобно сложно устройство на крепостната стена предлага Константи ионол ската (Теодосиева) стена, нзградена през 413 г. [Millingen, 1899. с. 51 55; Meyer Plath. Schneider. 1943; Janin. 1964. с. 266 267]. Главен елемент в нея еосновната (вътрешна) крепостна стена (игра г«х,>*» го xdoro</y го то low Тя била по-дебела и
по-висока, обнкновено двуетажна. снабдена с яки кули и добре укре-пени порти и потерпи. Всяка куда била гака устроена, че да може в случай на необходимое! да продължн самостоя тел на: а защита.
Втората (външна) стена (nooufyofifh и***» rnjcKi с била
и «несена прел вътрешпата на такова разстояние, което нозволявало маневри на войскнте. Шири нага на това пространство, наречено от никои (Millingen. 1899. с. 53]. пред Константhhoho.ukитесте-
пи е 15—18 м. но в други крепости е по-мал ко — 6 до 10 м. Пред-ложеното от Ш. Дил правило (Diehl. I«96. с. 145 c.i.|. спуР«л което межлустениого пространство трябвало да нма ширина, рае-
Пи>«игя«ски N lbj»repci.n Мр»пос»" 1\
не може да се приеме, защоти
„я на една четвърт от « имали по веч его от рвнновизантнйскнге
„рн внеочина Ю 12 “• ка?аТ”ям(, 2.5 3 м. Тезн раэмери не бнха по.-крепости, това би озиаЧаХ на ........... н.кякто те видим но и...
Лтили ефнкасно маневр, ране на се (П((ася до данн1ПС1
тггък не итговарит на действ. • )пкм, кре.нк.н .... нашнте земн. получен., от проученнте ра и дълбок ров (го«ос,
Пред ВТ...ШННЯ знд ‘ ' а- »ан с коеТо го правело ...не Понвкога между рова н стенат. -мало свобод..-, ныннен .TTpiM* нлн ;з»»ж«*ппх'<«'- Нтрядко . бнла наенпвана невнеока стена или в..,.
защитна линия е бнла достатъчио дъл бок а . ьв * Отделиите елементи взанмодействувалн успешно
Тети размер., не бнха по.
поне що се отпася до данннте.
койти в НИКОЯ случаи по’Трхдно преодолим, пространство (втори. от пръстта, изкопана от рова
нааа7»^^^?^-'’^0 там " " ** спраВ? заплахата "" пёноШ.штё^аши... Отделиите елемент.. взаимодействувал.. успешно
си. Това се отнас. особено до отбраната на портите, при конто к тлите на вътрешната степа н протей химата образувалн единнонмоно
Създаванети на Константннополската стена в тозн и вид било по следва но от нзграждането на подобии системн и в други гол ем и i радоне на нмперията, например Солзн |Tafrali. 1913, с. 69 70; Diehl, Letourneau. Saladin. 1918. с. 231 232]. По иашмте эемн се е строело сообразно местннте условия и матерналннте въ!можности. Наи-често преградивы тнния е била от една стена, по-рядко от две, а поникога (най-вече при големнте градове) е оформяна трон пата система от ров и две стенн. Ею «ащо нашего внимание те бъде насочено към ос но в пата крепостни стена и нейните главки птбранителни елементи.
KPEIIOCTHA КУРТИНА
Куртнната е основен елемснт на крепостната стена, конто обеднияна и на конто се пидчинмват останалнте нейнн части (кули, порти, стьлбн) Главное й предназначение е да прегради и осуети досгьпа на противника «Н’ крепоспа Том ' >ИЛ- достатъчио висок и дебел. 1а м,м«Г...Р^Г1’'И " «" обсадител.гге, Условно може
част вд/шиктпчкиияк иЯтп'и^у1”* teytop'ними), средня (съшннскл
Сta= и. аЛп^"’ ’п-1ат,»“Р«« с парапет „ зъбнн). държи .ежкин и м^на^^ад‘ 1'17оваСТт*»И^Ма'1а '1Рслиа"1ачи"’е Д° С издаващн се<л даете стр.™ банк™ з°внкновено е по-дебела от нею. вачите отдели., „о-малко внимание на *’ "КПДав"а "зс-’е 1
ради коего им. малко д.Нив ,« тсттюйстш , ; особсности- ""
1 Дно от ишскваииита на епохат. .Г,.СТВОТо "• «хннте субструкпн " толимата дълбочина. на конто тпм'б»»-,.*'"*'10 В т*°рстнчнитё трудове. е постните (ндове. Според Аноипмним ». Л’ С'1н’ат Фундамаггите на кре лакти (3 4 м) (Велков. 1959 ' Н.5!. »««нтиеи тя трибна.ю да бъде • днране пронэтнчадц и ©г това ч‘ |<?,,б'<>димосттв от лълбоко фу и-май Ч1чю на стръмнн места и Cbuierrmv/ И масивни степи бнлн строени сррване Освен wba лдбомите Joiom? * °Пас,,ОС1 от полхлъшане и «нови предладаалн стенята от подкоп.,
пане от страна на врага. Обаче внзантиПските строители по нашнте земи невинагн спа шали това правило. Там, където почвата била мека и податлива (Д. Кабда, Т ърговнщко), основала достигала и надмннавала 2.5 м. Фундаменгьт при Таук лиман едълбок 3—3.5 м. гьй като крепостта е на самня морски бряг. Подобии съображення заставят строителите на крепостната стена на Дуросторум в хчастъните кран Дунава да я снабдят с дълбокн основи. лежащи върху дървенн колове. По скалнстнте хъл-мове обаче. където не било необходимо да се копаят дълбокн ямн за ос-новнте, те са плитки и обнкновено стигат до появилата се скала, а на места лнпсват съвсем. като стената лежи направо върхх оголената скала (Търговнще. Шумен. Търново — Царевен, Червей н др.). НаЛ-често дълбочнната на крепостннте основи през V VI в. се движн междх 0,8 I м. като се издана чрез банкет на 0,15-0.30 м от двете странн на суперструк-нията. Банкетнте са едиостъпални (Антос. Котел. Садовеп, Хнсар и др.) пли многостытални (Сердина. Любеново и др).
Средната част на куртнната според аноннмната ..Тактика** от VI в трябвало да бъде дебела 5 лактн (около 2.3 м) и ни сок а 20 лактн (около 9.5 м) [Велков, 1959. с. 177]. По нашнте теми дебел и и ат а на куртмннте е различна, коего може да се видн от следиите обобщаващи Дании:
под 1,5 м — 9
от 1,5 до 2 — 36
от 2 до 2.5 — 17
от 2,5 до 3 — 12
над 3 м________— 4
вснчко 78 крепости
Вижда се. че дебел и на та на крепостната стена е средно 2 м с иезна-чителни отклонения, което било достатъчно, за да изпълнява успешно предназначеннето си. Налнчието па по-тънкн стенн от 1.5 м е свързано с условията, при конто са били награждали. Обикновено това са шлове, построен и на труднодостъпни и неуязвима места. За съ «лавине на по-гол яма стабилност на крепостннте зидове те са 6ii.hi подеилвани с кон-трафопси (средни размера 0.5 на 0,5 м). Такива подпори били тгражда* ни само там. където имело нхжда от тях (обр. 16). Освеи това на отделим места по куртнната бнлн оставянн отвори, през конто минаваля д< ре замаскнрани водопроводнн и каналнзацноннн тръбн. както и член за из тнчане на дъждовннте води.
За внсочнната на куртнната може ла се сьди оо косвенн мним. ьн като досега не е откр.п зил. запален в нървоначзлнатв си ринтно гя е бнла около 10 м в равниннее крепости и градов г нов,нл» нннскнте ранонн е бнла no-ннска поряди естествеиата иицитеност на 1СРеОбнкновено куртнната била награждена плътно ’ чина, но Прокопий съобщава ла двуетажнп 'р • сц С1ХЧацТе вестна внсочина м^потамив Ттш1снупм в Армения
и.< стенше на кр«11<чн Л I 127 |5б| ц|(И посаедната това
и др. (Procop., I. 9; V. I. Адонц.'• ’„Дз били стесмнн н
е станало по след. начини.бнн . I нзграле„а надстрой-
преаърнатн в бойннцн. а ц [.ланЬФма с парапет и тьбин.
ка (гвлерня) и над пен била о«|орм<.н.< 1| > н
35
Ш Bmimwo min* ! tptncxniJia стена с кимтрлфорсы Кавариа (Чмракм................
Нс може да има сьмаеиие. чем поиашнтеземн. ни конто Юстиниан твърдг «ажио 1Н»чснис в отбраиата. тоэи похват е бил приложен. Почти докатано е налнчисто на поприте талерия на Сердикийската крепости., стена. CT.ua.wtia след иейшло удебеляванс в края на V или по-вероя тно г-първата половина на VI в |Ьояджнев. 1959а. с. 35сл.|. Напълно вюмож но н сстествено стакивл галерии да са били устроеин и при други крепнети. па конто тидпвете в реплтат на удебеляванс са получили дебел и на попсчс от 4 м (Берос, Дуросторум).
Крепостната платформа обякиовево нмала ширина, дрстатьчиа да с' vnif.iT двама души. и средната дебел н на 2 2.5 м била достать1’»»*• що се отнася до теш степи, KOWTO СВ дебел и по-малко от 1.5 м (Берн» вица. Ихтнман, Котел. Приводил и др ), трябва да се предполож платформа!а е била ра'ширена нлвътрс с дървени подове
По аналогии с добре шла теките африкански приеме, че bi.huiiw.i страна на п.тит«|юрмата < * а и со к около I м, и пбцм. между конто е било колксно да ее «.ди бой Ибшиебнлн покриванн с I нмали триъгълна форма
и. че
крепости трябва ла се ’ била шщитсни от параш л.
оставило пространство, капаци, конто ннй чесю
тпостни порти
Важен елемеит В укрспителнага иаэначенк да осигурят длстгна особеио невралгичен пункт мерки Прели всичко пинагм сами по едно главна
* *PWK>CTHlne порти. Прел !
*рки ||р.д„ '• "’брава., им ft.??? .....
' ,и"постр«м!И|Пе и,,.. e'1H ЙИ'МВНН НЭКЛЮЧН1еЛНН «^Гтя ГиМ? • V-VI а. имали почти
44 Iм ,,н,лаганл и удобно «а или
17. План на портлтл и крепостта при Търговнщг (Кръиопо калг|
*ане място, но вниаги така, че да се съэдаде най-гилямо неудобство за настьпващ противник. Ето зато портите били уст рой ванн така, че об-саждащнте да изминат значително разстояние покрзй сгената. прели да стнгнат до тях. Така те излагали фланговете си на обстрел от платфирма-та на куртнната н кулите (Търговище, Търново, Кнпнлово и др.) По свое-то устройство портите от ранновнзантнйската епоха могат да се разделят в ияколко основни групп.
Към първата принадлежат такнва порти, при конто са спазенн антич-ните традиции. Техният отвор обнкновенобил защнщаван от две фланки-ращи го кули, коего е класнческата схема на венчкн ранно- и къснорнмскн крепостни порти. Използваннте за защита на портите кули били с разнообразии планове: поли гопал ни (.Чад ара, Несебър, Долна Кабда, Шумен, Серди к а), триъгълни (Варна) или U-образин <Търговнще обр 17) Кулите се намнралн много 6.1 изо едва до друга, с коего се осъществявало надеждно прнкритне за портата.
За да може ла стане още по-недостьпна, портата била стесннвана до възможнпте предели. За тази епоха шири ната на отэора е сродно 3.5 м От вътрешната страна понякога бил оформян пропугнакулум пространство с неголемн размерн, лащнщавано отгоре. какъвто е имела например Маларската крепост (обр. 18). Входният проход бил преграждай пай-често от две враги външна (катаракта или двукрнла) и вътрешна (вн-наги двукрнла). С двойни враги били крепостнте при Мадара. Сердима. Шумен н др. Нерндко обаче вратата била само външна двукрнла (Тър-говнще, Долна Кабда и др ). Вратите бнлн нзработванн от лебеди дървенн гредн и талин, обковаванн с големн железин гвоздей, конто гн пред па «вали от разенчане и разбиване. Отвътребнлн .залоствани сдългн и дебели грели, конто се прибирали в дълбоки капали, илэнданн в едва от кулите
.Чалко по-особено е устройството на портата в Шуменскагв крепосг Главннят вход, фтанкнраи от две петоьгълнн кули, е бил дублирди от пторн по-малък до нзточната прнвратна кула. широк 2.6 м Толп вход очевидно нями самостоятелно шаченне и ве|юятно с функцноннра.1 то-гава, когато главннят е бил затворен В момент на опасност обаче на нск»
37
18 План иа жрсаостта ил Чадарсжото ПЛВТО очевидно били възлагани и военнотактнчески задачи (например като по терна, охраняваща фламгоео портата). Подобно устройство има порта ь» на крепостта при с. Чаканцн. конто ефланкнрана от една петоъгьлна куда и нздаваш се от др утята страна зид
Интересно е устройството на портата при Котлеиската крепост. 1я v фланкнрана от едната сн страна с U-образ на куда, а от другата — от ос гьр нэдагьк на крепостната куртина, който в сличая нграел ролята на трнъгьлнэ куда.
Втора голяма група порти са тезн. конто били охранявани само от една Кула, намнраша се или непосредствено до портата н построена спе 1ШД1Ю за защит ат а и 1с Драгамовец. Раздел на, Св. Никола н др л. иди саммит вход се намирал в близост до някоя ъглова куда, за да по-падне в обсега на немного влияние (с. Любе ново, Хасковско. Пирдоп и Др ). Отпадането на едната куда от защитната схема на портите или по-строяването на портите като обнкновени отвори по дължнпата на зила наложило вземането на допълнителнн меркн за сигурносгга нм. Прели вснчко била намалена шнрнната им (между 2.3 и 2.7 м). Освен това тезн га.1 П<>птп/?пт',аГак’И Така' Чп пРап,в,,икът трудно гн отхрнвал и дости-ръба иаРотвесн1т>С^м.В1Г* РаиРадско' се намира между една куда и почти винагн в кп И запалите порти от тази трупа се намнрат эво1ищиващите ги\ки. кН,т«ните. блнэо до стръмни места, формата на икрТзмВ коепсХ пп!. П WO но « срешат трнъгълнн
ОТ к репостни я <ит койт< и ,иц<ра поРтата се намира до голям издатък
««ж». S *•₽" « -же »• ее пи.у.»
Оеееерум. eepnreJJL” **вГ1т да ”<пЛР-1»’ " оЛю>
иадвратиа к\ла (Кап Днмигпйев» УЛ-*-0*?0*0 пРостРачс’«<> се е и «дш и ' ' пи.ювин, Михайловград. Нисово м ПРеслав-Страдннн. Шкор
пранство било рамкирано от «а ствпало. като входного про-
к>ртнната и имаваши се навън и ;.мГеДИИ ,ида- перпеядммулярнн н» " “'ТИ от лицата на энда Над обра-

|Q План на элплдната порта иа Hoar
зчвання проход се иэвишавала куда. Ж®"Т? Нове, конто
към пен. По-сложио е угтройстшло.„а задалкон. вместо два знд. «*» X” в о^а и в.."...... ел на надвратиа кул.
то във височина са Лили соединен в .жёи защото те го видим ио-
(обр 19). Този оригинален план е ^₽J|(e (овъ.,гарск..те крепости., късно приложен с нэвестнн из .иг » i порти
ЗУ
20 Пляя н* портив мэ жргоостта на Цжргвги (Търново»
Понякога. ко г а то обстоятелствзта налагали.класнческите схемибнли съвършеио иэоставяни и портите биват устройвани особено остроумно. Такава е портата на хълма Царевен (Търново). която представлява пра-воъгьлно помещение (пропугнакулум) с вътрешнн размерн II на 6 м (обр. 20). То е расположено на прея но на посоката на движение върху тесни я н добре защитен скален провлак. Отворът на входа е широк 3.5 м н се е затварял с катаракта. Над пролугнакулума вероятно се е иэвншавала
надвратна куда, а отстрани портата е била охраняванаотедна. но с вну-шителнн размери триъгълна кула. Така устроена, портата е почти не-превзимаема с прнстъп.
Още по-интерес но е оргаиизирана «ащнтата на портата в крепостта при с Кипилоьо. Тя е ра (положена на високо място в една от кулите и е нмала две врали външна (шнр. 3 м) н вътрешна (шир. 4,2 м). Обрати• ваният пропугнакулум е с неправнлна форма и размерн 6.3 на 5.5 м. Двете 1 * П еДИа К’ как1° на Царевен. а под ъгъл. По това тазн крепосг от и поРтата на Анкарската крепосг. която се датира
' Л lJ«Phan>on. 1928. 175-!80|. С такова устройство МИЖИ шмелю .ом£'?',1лМа’1СИ“а'1|,ОВР®пяник*»,1«>ЙТО трябвало ла се та портата толана тринадшЛТ’ИЛ‘ пре”до-1явайк" фланкираша Прон нк вайи и през първата врага ПреД "алвРатиата к>ла
движение коего естеств^иг. Т°" е гРябваЛо А» измени посоката на тата иа Кипиловскгта кр/nw <"оюГ «ь’ ,атР>ДИЯВ8Л0 ,обР- 20 Пор-•« майгторското шпол шаие на пре,'м 1пест«!!ПеЛН° ,юка’а™е" "Р"'1'1, с Фортификационное елем^нтн ’ Тер<>"“ " смгтвва"1’т"
ПОСТ ли Търнов(?(^И^^*с^{?^авв,<Реаост,г« иа хълма Моминн кре-и «г । я се намира в един от ъглите на крепостта И
40
ст во.
21 План на портата на Кипнлоаската кргп<х~т
се състон от два входа, всекн един домнннра над вхо-
от гол яма петоъплна куда, «о Поставянето на тези два входа, ори-довсте и гн охраннва едноврсч_ ^1|ПО показав органичная Микхт видно пемвисими един от ЛР) • поот1 с н»вънрелно остроумно устро» помежду им. т. е. налине е една поГ
41
2J H*<TN.1R0 не порти* пр* с Войым* гы следи от нолоао.ти
Обпило, което обедннива вснчкн видрве порти от раннови таптнПска* та епоха. г стргмгжът към икономнЧно, но орнгинално органи тиране на входного пространство и подстыште към него (обр. 23) През тази епоха се июстааят иапълно ефектните и парадни порти от рнмската и къснорим* ската епоха. за да се премине към тесни и сравннтелно писки входом». Рл1бнра се. трябм ди се исключат портите на големнте градове и крепости Сердима, Берое. Месемврия и др., портите на конто продължават ла се отлнчават с мои у мента л пост и предстапителност. Ранновнзантийски-те крепостни порти въпрехн своята и еу гл ед ноет и не табелем и мост и мал и том голимо преимущество. че билн лесно (ащитими с малки средства н гили Може би именно при тяхното и «граждане ранновитантиАсккте ИН* женерн-фортифнкяторм постнгат на А-големн успехи.
КРЕПОСТИ)! 1ЮТЕРНИ
порти. КОНТО МНЯТ н 1КЛЮЧНТСЛПО ВОСНИО .«ДЩИТИН ра 1ВИТНГГО нм още в предндущлта епоха са се пало-
Това са по*малки функции ПоЯВВТВ им и _
жили «и и (нскванинта на актнвната отбрана. От потерпите протнвникът . «У Л’И",Мва", С "итпии улар" "Я зашигииците, конто нелнига .7vHHnUJl.Z "л стеит- (>о6гно успении са били излазите мшип“ \ Ли,и стеиовойии машиии и когато оОсаж-
н npnvHiTo paupaiaaiiM, ia ла прелпрнемдт прибър-
42
л
.4 План на поiгрм4 <п Лур<кторум
«пин н необмнслени действии. Ра:«бяра се. Biieianioi нхташ били извър-швинн и от главните порти, но това било тяхно второстепенно прелнашз-ценно. В н я кон случаи и потеряйте били из пол ванн като редовни порти, когато се налагало зазиждвието и и зол и ранет» на последимте при опасност.
Обнкнопено потерпите са широки около I и. но се срешат и такнва с по-големи paiMepn - до 2 м (Пловдив. Кнпилово и др ). Чалкнте ра>-мери давали въэможиост за добра маскировки и десна отбрани Висом и-пата ни входовете също така ие била гол яма — ди 2 м.
Потерпите са ра зполагани най-вечс по дължината на куртин ат а (Тър* говнще, Шумен, Берковица, Мадара. Салонен и др ). но место били про* бнвани по стеките на петоъгьлните и триъгьлните кули (Несебър. Сер-дика). Тона данало отлична выможност <а бързм фланговк >дарн срешу фронталио атак у ваши я неприятел.
При сегашиото състоянне на проучванията не могат да се направят обобщаващи изводи отпоено брой и снстемата на раэполагаве на потерпите в една крепост. Така Кипиловската крепост е имала 10 потерпи по фронта на стената (широки от 0.95 до 2 м). Поставени били така из* кусно, че защитнините можели да наносят ударн по която и да било точка и 1вън крепостта. Две от потеряйте (4 и 8) вод ел и не към двора на крепостта, а към вътрешиостта на кули II и III, откъдето веромтносеса подготвяли и осъществявали излазите. Потерна II е блию до главнага порта и е нмала предназначение да подпомага нейиата защити
Добре разположенн били и четирите потерпи на циталелата в il.iv* талия. Те били в близост до правоъгълнн кули, конто гн охранявали, а над потерпите се извншавала и самсктоятелна негол яма к\ла Особен» добре била устроена една потерна в Дуросторзм (обр 21). Та се намира и чулка на крепостния «ид. «пдаваща се навьи под остър ъгь.т. дължината-на прохода е 6.2 м при ширина I м Достъпъткъм вътрешжн " > с е if граждал от спускаша се врата катаракта. Нал tiotepii.n.i ' ‘ се с и ангела кула. която във аисочина им.ла трнъгълна .|оршъ
Порадн това, че бнлн уязвима мест, в "" *РН1 Ч,,.П1
старателно «амаскирвани и «орко охраняванн " »
от ъгловите крспостни кули или от странички бепо крнтнчни «а «ашитата моменти те бнлн м«ижла«
КРЕПОСТНИ КУЛИ
... било опязването на крепостната
Основного предназначение h 1Н||ЯВПЛН в протнвннковин строй и куртина. Иэиесенн напР“‘ /1ба п('||его. Развитнего на обсадната тех-от тих се во де. за флангов Р • появата на мощнн стенобойип
ника през ранновязантийската олнте (<)бр 25). Ето заЩо т>
непр«'ХгоТ"ъГршенствуват. Постепенно иэчезаат правоъгълните кми н се заместват с кръглн. подковообразни. U-образни, триз.1ълни и полнгонални. Ант...те теоретини отрано обосновават преимущества го
на тозн род отбранителнн съоръжения. Филон. а по-късно Витрхвнн m гькяат, че извнтите или правите, поставенн под шл стенн са значит ел но по-устойчнви на тараните и к вменимте ядра* и гм препоръчваг да се с троят особеио при портите [Велков, 1961. с. 147 сл.|. В тази раина сноха обаче необходнмостта от тях не е бнла още назряла и те не пол\манат широко приложение в практиката. Едва през V и \ I в. на тях е обърнато по-се-пноэно внимание Най-голяма защита нм дава инзантнйскнят Аноним [Велков. 1961. 149 -150) Според него кулнте отвън трябвало да нмат хексагоналиа форма, вътрешността да бъде крыла и покрнта с купол, над коАто да се разполага бойната площадка (Diehl, 1896. с. 50). Въпреки тезн препоръки на изток продължават да се строят кули с правоъгълна форма било по традиция, било поради удобство и деспота на конструкция та [Tafrali, 1913. с 58|. На Балканский полуостров може да се наблюла в а гол я мо разнообразие в пл а повете на кулнте.
На първо място се запазват кулнте с правоъгълна форма н план. За разлика от предидущата епоха. ко г а то те имат симетрнчнн пропорции »pei V I в. са преднмно с неправилен план и се разполагат на различии рГзмеп’Т^73 система "? ъм"те- по фронта на стеките. при портите .2 на^ «> зо г»?.?Т ра1",м>бРа!н" ~ 01 малките кули при Камен бриз на *0 “а 5 на ?УЛв "₽И Кричим <10 на 45 "л" Кипнлово (12,5
гуулгтл г**"™"« щнщлванн само от 1 * Имало обаче крепости, за-
бряг нма три " 7ХЛ*"0™ Яйлата при с. Камен едмаот друга. .Ъетс кхли на кпеп^г'/'' <,рМт Раэположе|'" "а 12—13 м са с раз мер н 4 на 5 । н р . ПРН Таук лиман до с. Св. Никола 33 м В Кнпиловската крепост са кпмлй КаТ° отстоят една от друга на •• петоьгъ.знн кули - Първ’ите ±3.HH трнъгьлнн
'“ а,' П очертанията на крепостта Г<л»-и|НаВЬИ °Т кУ₽тината- а <-‘а вклю-роятно в долните етажи е имало жили» Пе иы РазмеР" показват. че ве 1 Г0₽е « « чамира-зн ®ра"ИТел“те или складове
7*п₽а,»ь™и.. кули били За защита на пор-
рана на потерян при Кюстенднл Прес^Г'Ч 'гК₽ИЧИМ,Стре1Ча " лр ‘
• “Рее1ав - Страдиин, а по ъглите
мгаерн 4 на 5,1 и 4 ма 5.35 М at •• мл. * — — _
Кули
по кргпогтмата

стена иа
44
26 С обратна пула от крепостта Крумом калг (Търговищг» при Любеново, Пнрдоп. (лепите на кулнте бнлн по-гънки от тезн на куртнната обнкновено 1.2—1.5 м. Откъм крепостта в тях се вл и зало през тесни входове. ширнната на конто се двнжи между I н 1.3 м.
Разпространенн. макар и ограничено, през рэнновнзантийската епоха бнлн кулнте с кръгъл план. Техиите извитн стенн. възможността за добро кръгово наблюдение и отбрана гн правели много удобнн за нзграждане в ъглите и чупкнте на крепостннте степи.
Размерите на кръглнте кули са различии вътрсшният диаметър о от 2.5 до 6 м, а външният достигал 7 7.6 м. Дебел и пата на станете се двнжи от I до 2 м. Обнкновено субструкипятя е дълбока. кол кото тази на куртнната, но нерядко ели за и по-дълбоко в завися мост от масивносгга и височината на суперструкцията.
Една разновндност на кръглнте кули са кулнте с Г-обратна форма. Фактически те са съчетавалн пренмуществата на правоъгълните и крыли-те кули, което било в унисон с нзнскванията на съврсменните военни теоретики.
Кулнте с U-образна форма продължават разни гпето на един п<»-ра-йен тип. На Балканский полуостров те се строят в края на III в прет 1\ в. Характерен пример е крепостта на Абритус. където те са съчетани с пра-воъгьлни н ветрилообразнн (по ъглите). но по своя брой заемат домпии-ращо положение. С подобии кули е била эащитсна ранната стена на кре-постта при с. Вонвода и редина крепости по Дунайским лимес Я трус. Капндава, Диногення. Томи. Улметум и др. (Иванов. 1961. с. 22 и нит. лит.; Ivanov. 1966, с. 23; Hermann. 1976. с. 42 4Н| Кулнте с С-обра>нз
45
м Лг*п.»мо «ул»” с »рьб
ед осгьр ръб“ (Бобчев. 1961а. с. 103|. Установено алканския полуостров, в Мала Азия, Сирия и по-
W- V- V. . —
„„ „ ....Милан., «оложеннто ..
Si. смческите пропорции Обикновено ат линек» на
Размерите па тозн вид тяч е такова, чела могат
да^заимодействуват'помежду си: 35 м при Костанденеи. Разгралско 2<» 25 м при Шумен и Търговище. Мястото им обнкновено било по фрон . м “ "Рти2а ”о н1‘ случай, когато двойка таким кули отбраиивалп портата (Търговище — Крумово кале).
Р Проз равновизантнАсвата епоха получават утвържденнс и признание кулите с .и«ладей напрел осгьр ръб" (Бобчев. 1961а. с. 103|. Установено бе. че те се строят на Балканский полуостров, в Мала Азия, Сирия и по-мал ко в Италия и се датнрат към края на V и през \ I в. Интересно е да сеотбележи, че в запалимте провинции на импернята те не получават раз-пространенне. Така например в Африка от десеткнте примеря има само един сл\чай на нзползуваие на полигонална куда в отбраната [Jerpha-nion, 1928. с. 157|. Причииата за това е не както миелн Жерфаннон, че върховете им били неустойчнвн и лесно се чупели от петроболнте и овиите IJerphanion. 1928. с. 160|, а защото в Африка, както вече бе отбели зано. античннте традиции се запазват живи дълго време.
Триъгълннте и петоъгьлните кули почиват на един и сын принцип — кзнасянето на острия ръб напрел, като се е пол уча вал клин със скосейи страны, който не можел да бъде атакуван фронтално. Ядрата н тараните срещалн стените на кулата под ъгьл и реку шнрали, без да нанасят значн-телни повреди Това налагало машиннте да променят посоката на движение и да излагат фланговете си на обстрел от крепостната стена. Тези кули давали и по-гол я на възможност за ветрилообразна стрелба от плат-формата «обр. 27).
Същевременмо между двете разновидности нма различия. Въпрекн Mt и два та типа се срещат в едно и също време, петоъгьлната кула е крачка “"К* в раэвитиети. Трнъгълната кула не може да бъде взнесена много у. J мк1,ашоти ръ6ът и ставал много тьнък и уязвим на ударите. При ния "лощалка- камо и помешеннята били неудобии с трым-Тряб1>.|.1<, 1а С- V пртолол'* том ’атруднепне. осповатп ни кулата сепия iiainxi <^тхп »"л 1В<,Я стРа,1а "амалявало ефектв от плие-
нехдпветка (Хаем том .1}Г >Ъ' ’"1"а,а К>ла преодолявала НВПЪЛНО U4H чава.СХ>кни*,» X2"С"" Ие Са лве- а чет"₽" " тов“ пространство с кпъстосан <z -te,‘IM<J*".”c1Ta 38 покрнване на по-голямо възможност за ииражда1<е°и^^п Нан-сетне петоъгьлната кула давала ормално широки н удобнн помещении и
46
площадки. Его защо те получават по-голямо приложение от триъгълннте От имледваннте 22 случая наостровърхн кули по пашите теми при 7 се кон-сгатира калнчиего на триъгълии. при 13 петоъгълни. а в лм случая са комбиннрани двата типа. ”
Трнъгъ.п1нте кули са строен» изключнтелно по фронта на куртината (Сердика. Варна, Кюстепдил и др.). Ъгълът. образуван от двете юнесенн стенн. с доста осгьр (60 80 ). Дебелнната на зидовете е средне I 5 м като някон от тях са снабденн с потерпи, както е слхчаят със Сердика По твърде оригинален начин еоформена триъгълната кула в Кнпнловската крспост. (лепите и ia продължение на к репост ни те куртини, конто сключ-ватосгьр ъгъл. Чрез един вътрешен зид с образчвано трнъгьлно пространство. над коего се нздигала кулата. Аналогично устройство има кулата на Царевен в Търново. II двете кули са и мал и за задача да пазят крепостната порта.
Особен случай на укрепяване предлвга Кюстендилската крепосг. В югонзточння ъгъл на цитаделата в едко късо разстоянне са струпани три кули: една кръгла и две триъгълии. отстоящи една от друга на 8.5 м. Това може да се обясни с желанието да се укрепи още по-добре тазн най-достъпиа страна на крепостта.
Една раз нов ид ноет представляват триъгълннте кули в Калнакра. Техннят осгьр ръб е скосен. като се образува плоскост. широка I м. по-ради което те са получили трапецовндна фирма. Същесгвеното в случая е. че тези кули нмат характерная за триъгълннте кули наклон спрями куртината и затова трябва да се причислят към тозн тип.
Петоъгълннте кули завършват цикъла на развитие на полигоиалните кули.1 Показателен затова е случаях с Момина крепосг при Търново. къде-то една кръгла кула от no-ранння период е преправена и е била вместен^ (вградена) в петоъгълна кула. В Шуменската крепост след разрушаем-него на U-образннге кули върху някон от тях са построени нови с пето-ъгълен план. Двата периода са отделени с пласт от рушевннп. Вснчко това покаэва. че кръглнте и U-образннте кули постепенно се нзместват от по-прогреенвните за времето си петоъгълни кули.
По своята <|юрма петоъгълннте кули са твърде различии. Те са 1агани но <|>рон1з ни к\pTiniji.i, катоса издавали напрел н>
аз-
___________ До
<Д. Кабда/Мадар»" ’ нёсёбт.р. Серднка. Миладиновин обр 28). Место се срещат двойки такнва кули, фланк пращи крепостии порти.
рядко се срещат на ъглите на крепостната стена (Шумен. Дуростору м). Ъгълът иа издадення ръб варира между и |оо .
В петоъгълннте кули били оформянн помещения с различна ^мнна-pviiuv. е с петоъгьлна форма и ратмери 3.1 о н.» З.ь. Hi правоъгълни и с полукръгла пиша от пред <₽««₽« “;® .J и Дхросторум ес кръгьл план Кулиге при Несебър са а в страиичйите им стеки е имело потерпи, по-кьсно за-
• d u 1 4 • • о ..П j | о м). коего । и правело осо-
в Мадарската крепосг себърската са i на 4.9 м), докато в били зас воден и.------г —
зидани. Те са снлно нздаденн напрел ( 11.она бело активин в отбраната (обр. 29b Един съществен белег.
кули от антнчпите. et
•--------- kv.in (ОдьршО. конто почнм
1 От тали гпоха г твестма само <-д»м ’ дО|ИгВ/.Пгткоаа. Топтаное 1975.
нп надпит фортифнкационен принцип |МпхпВл©в. дончг. Обр Э|.
' - конго отличена всичьи ранповм гангнпскм ’ ч'Гпрн тих иевинвги е «мало помещения в долпага
Доичгшя Пг1мо»п. Топтаное 1975.
47
2К HrwwK.i»i* нхло от с .Мнллдииовии (дгтайл)
•/* Ппоымм «ул, пр, оир,„, „ Мг«м,р„ (Нгсебър)
48
част. Тя е била запълненз с емплектон до известна височяна, на която вече се рашнва бойко помещение, а над него площадка със парапет и »ъб-цн. Тази особеност допрннасяла съществено за уснлването на кулите а увеличивала устойчнвостта нм против стенобоАннте машина За то в допрннасяла н значнтелната нм височина. която се движела между 12 к 14 м.
Интересно е да се отбележи. че през VI в. се прнсгьпва к към присно-собнване на някон кули с правоъгълеи план към полигонален Това става* ло. като към тях долепвалн трнъгълнн наставки с нздаден напред остьр ръб. каквнто са случайте с крепостите на Салона. К а стр а Претория в Рим и др. [Бобчев, 1961 а. с. 121. 131. обр. 21. 31]. Тезн примерн са още едко потвържленне за последователиостта в развит пето па крспостните кули от правоъгълни към такнва със заоблснн степи и най-сетне към поли-гоналнн.
Всички кули, за контонмамеданнн през изследваната епоха и конто са строенн одновременно с куртнната. са конструктивно свързанн с нея. Така не е спазвана една сыцествена препоръка на старите автори и по* спениално на Филон, според която кулите трябвало да се изграждат от-дслно (на фуга), за да бъде облекчена от излишня натоварваиня крепост* ната куртина [Clioisy. 1893. Ill 112).
Посочените по* горе особеностн при нзграждането на ранновизан* тнйските кули говорят за една късна епоха в развитнето на фортнфика* иконного изкуство, когато се строи здраво и икономпчио. без да се спаз-ват класическнте канонн. Това обаче не означава застой, а прсдполага творческо разработване па всекн отделен случай, (лроителите се съоб-ра зявалн с особеностн тс на местността. с б роя на защитннцнте и и коном и-ческите възможностн за нзграждане на отбранителннте съоръжения. Его защо к репост ната стена невинаги нмала кули от всички страни. а сами там. където се налагало и било полезно.
KPEIIOC1HII СТЪЛБН
Като елсмент от крепостната стена стълбите бнлн предкашаченн да осип рят бързото и непременно и зкачване на защитнниите ди платформа* та на куртнната и площадката на кулите. Стълбите били из гр а ждан и или п самитс кули, или бнлн долепвани до вътрешното лине на «и да. иай-често в близост с кулите. Стълбите и кулите в повечето случаи били дървснн н подвижнн при необходимое тс били нзтегляни на lopiiiirc
ста ж и или уннщожаванн.
Въ11шннте стълбн обнкновеио са конструктивно свързанн < курти* пата. По-рядко се срещат дв у рамен ните стълбн (Кюстенднл). докан» iio-гилямата част са еднораменни. Шнрииата им с обикновено
1.3 до 1.6 м, Топа не позволянало по тях да се изкачват наведиъж много хора и улеснявало отбраната тогава. когато противннкы, прони > • крепостта, правел опнтн да превземе стената onrblf*; птктмп кяго
Тялото на стълбите било награждено в повечето <. у - •
Момнна крепост при Търноао. каверна. Ьа.
- ’ » ... ........~ядко стьпалата лежат
ължннлта на основата
един масни Таук лиман (обр. 30). Търповище, Шумен върху засводенн пнлаетри (Кихтендил. М
< КиаангяЯгмм и биЧ1в|>с*м к|»г«мм»* <У У • •
49
JO Кргпосгвл стмба в крепость» при Русалка (Таук лиман)
*Р< tlOCTTB При ТърГОинщг
50
на стълбите бнла различна и рядко надхвърляла 10 м (Царевен 8,5. Мадвра - 8. Минералки бани - 8.5. Пнрдоп 7. 10 и 11.5. Търговнще-9. обр. 31); ноСв. Никола - 15.7. Кюстендил - 13.5 и 26). Стълбите на протейхнзмнте бнлн значнтелно по-къси (Войвода 5.2.Садовец-Голе-маново кале I и 6. Хнсар 7.6). Обнкновено стъпалата били широки и внсоки по 0.3 м. коего лава отлична втнможност при у становена дължи-на на основата да бите начислена внсочнната на стьлбата. а оггам и на крепостната стена.
Бронт на стълбитс във венка крепост зависел от пейната големнна. от дължнната на куртнната. от броя на кулнте. Кюстенднлската крепост има 6 стълбн. Мадарската 3. късата стена при Таук лиман само две, но Хисарската крепост има 13 стълбн.
ТАПНИ И3.1АЗИ. ХОДОВЕ И СГЬЛБИ
Много чес г о по крепостната стена били устройнанн танин проходи, тупели и други съоръжения, през конто защнтннцнте можели не»абеля-зано да напускаг крепостта. Това ставало обнкновено, когато трябвало да се осыдестви врыка с друга крепост или ла се потърсн помощ отвън, но вероятно са бнлн използванн и за нзнасянето на неголеми у Ларин части и за нанаенне на внезапен удар на обсаждашнте.
Тайният нзлаз от крепостта на Фнлнпопол бил осыцествяван чрез потерната на северння склон на Небет тепе, откъдето по засводен коридор и стръмнн стъпала се слизало в подножието на хълма. Подобно е устрой* ството на нзхода вСливенския Хнсарлък. Това е засводен ту нел (вне. 2,3 2.5. шнр. 1,3 м). чнйто свод е нзграден от тухли и на всекн два метра е пробит от четвъртит от вор, за ла сеоснгури достъп на чист въздух. Имало н втори проход (шнр. 2,55 м). успореден на първня, но иезасводен. Пред-полага се, че първият тупел ебил предназначен за премннаване на хора, а вторнят — за добитък и превознн средства.
Орнгннално е оформена една стълба в Петрнч кале при Разделив. Тя се намира в улей, изрязан в отвесната и внеока канара (шнр. 2 -3 м), а стъпалата в него били нзрязанн в самата скала. Стьлбата се спуска стръмно до подножието на платото. но с незабележнма отстрани и отвьн. Подобии съоръжения са известии от крепостта при Провали я, където иъл-бата е шнр. I м, а другата 1.8 м. Има Дании, че проходът. конто об-разуват в скалата тезн стълбн,е бил покрнт с дървен покрнв напан*ни са дупкнте за грели), а в горняя край са били охраняванн от кули. Останки от нзееченн в скалите стълбн нма и при Ветринцн (шнр. 1.8 м). Ни-сово, Широкове, Разградско. Крепостната стена на А инк ката крепост е нмала подзем ни проходи, конто мннават пол куртнната (шнр. вне. 1.70 м). Отгоре бнлн покрути с каменнн плочн.
Тайннте нзлазн. ходове и стълбн в ранновизантнискии крепости са тясно евързани с тяхната отбрана, затова представ.! я ват един <я <ъ щественнте н оригиналки елементи на укрепнтелната система.
ПРОТЕПХНЗМХТА В РАННОВИЗЛНТИЙСКАТЛ КРЕПОСТ
Уснлването на защитна™ система на всяка крепост се извършва.ю главно в две насини. В първня случай са пристывали към заздравяваис на съществхващата. но осгаряла или полуразрушена крепостца стена Това ставало чрез удебеляваието й (Фнлнпопол. Калнакра,), надстрой-па него й във височина (Серди ка). у величаванего брой на кулите (Калнакра, Сердима) и. обратно — чрез иамаляването на отворите (портн н потер ин) посредством зазижлането или стесняването нм (Абрнтус. Несебър. Нове и др.). Този начин на защита може да бъде определен като паснвен, защото браннтелите мислели прели вснчко за съзлаване на глуха от брана зад твърдо у ста новена и постоянна линия. На него ще се спрем по-
нататък.
Вторнят начни отбелязва налнчието на активна защита чрез увели-чаванего на дълбочнната на отбраняваната ивина. Създаванн бнлн условия за прегрупнране на силите на защитнниите, увеличавалн се въз-можпостите за нанасяне на коитраударн и пр. На практика това било постирано. като пред фронта на по*ранннте степи били нздигани нови или едновремеино била нзграждана двойка стена. Това ет. нар. протейхизма, идеал и а схема иа която предлага Теодосневата стена на Константниопол (обр. 32).
Засега разполагаме с данин за около 30 крепости по нашите земн. конто са имали протейхнзми (табл. I). Ако броят нм се съпостави с общий брой авоизираии от нас крепости (120). ще се вили, че 25% от тях са нмали удвоен крепостец зид. Разбнра се. тезн цнфри са съвсем условии, тъй като повечето от паметииците не са проученн основ но и данните от тях са почерпанн от повърхностни наблюдения. Все пак общнят извод е че този начин на укреляванеебил добрезагтъпен на Балканский полуостров
“ Добре. че двете крепостин степи в разлнчннте крепости от-Гс р;Х:~РаяГ0ЯНН*:Х 10М~ДО20м- 5. над20м- I м се ппи^ ™Г • Bap"paui0 5 Д° '5 м 6 крепости Трябва приеме следователи©. че средното раэстояние между двете степи се
52
Л.—eW«u,ef.e f „po„taj'Ui<lu
Берковлил Браниголо Ветрен ВоПлодд Драглнмгц Елолнна Крллня Куда Мух мо Нлсоло Овчеполин Пловдив Попили и Правослал Пресддв — Б я.1 град Радмлово Слдонско кале Садовец — Големаново Смллец София Стара Загора Ст. Загора — Члталжл Стрелял Търгоамше Хи cap Шумел Щръклево
Твблмт |
<>ТСТО«ВЯ« ОТ «уллге Наличие ОЛ «JAM
/у стешмтг
3-6 4 ок. 10 9.3 3.8-8 6-16 J.4-3
10 4 10-12 10-12 10-15 6.2 20-Зп 1.5
10-20 3.4 5-12 6-16 4.5-6 1.5
10-20
ок. 20 дл
4—8 0.5
5-10 5-8 б ЮЛ зл да
12
на отбраната и
целите
на
ДВНЖИ около 10 м, което и ай-добре от товар я ло мести и те теренин условия.
Като класически пример на нзграждането
на
протейхизма могат да послужат крепостите при с. Войвода и Хнсар. Първата представлява къс-ноантичен кастел, който е снабден с вторн крепостей зпд към първата половина на V в. (обр. 33). Той е дебел 1.85 м. намира се на 9.3 м пред фронта на по-ранната стена н следва много точно иейното трасе Портата се намира точно пред преустроената по-ранна порта и нма ненната ширина. На ранни ннтервали по протейхнзмата са оставенн потерпи (шир. 1.4о м). До всяка потерна се намира по една еднорамеина стыба с дължнна на основата 5,2 м. Протей хнзмата на Хисарската крепост е била построена само пред северната стена иа 10.5 м от ней (обр. 34). За разлнка от тази при Войвода тя е абсолютно права и не се съобразява с кулите на по-ран-ната стена. Входът й се намира също пред входа на по'PJ"’,aTa /’I™* " нма негоната ширина. От двете му странн си^Р,,ч"о * ’
еднораменпн стълбн с дължнна на основата /. м' ‘ J '
Н двете протейхнзми са добре и предвари тел но .«амии Р
шено и точно допълиенне на старите стеии. м>
По пашите земн. както личи от иалнчннте лани». линии
репнтелин с метем н с юпол шането на nPJJ™ по-оанна (Берое. Сер-Mpei добанннето иа из несен а крепостна сте . Р4 ‘
53
л Ito. м ЦИЛКП1Т. «ем С npoiUniu.T. при с. ВоЛ.од-
W Cirvi им СК КОМ И К MU и npOTrftxillMAta в ДпоклеимDIIОПО.1 (Хисар) иввргчгм patpri
....*
което отстой на ш |&о г външ"*т«
i : нем Щончен, 19.ЧХ г S7I rv r-—••«.« и ними непосредствен^ п|’,'’г'” <\иа нитаитиАския Аноним rrtCviM ^Р®114 Лил смяташе. позовавайк” Отмята бидо .всл * ч**А1Юот прелн.т шаченннта нл н| "
д>ет«1Нето се нагтанавало м° плоци> ,,а уирепеното мнек». кан* в 4,1 нмпАг... .. _ '•""вал© м™------
im. Хисар. Войаода) или чревелнонременпото построй ване на две стсш'. unl aK1^ilr <л *Ре1Юггите« вюнмкнзлн презтаэи сноха (двете ( а-бенота в J™’ Голяш7о КЯл1г ПРИ каталка, Старозагорско н др » <>с<-стена e6Hi</nnLL1>Maft *’ и’иасянето на протейхнзма пред по ст »|" ЯфуДлв жДК/и лопьлинтелн" »mi2cu*i!S«X‘' ,|ред гл«"«т» ст*"»
•п помче пдегми^.. 'състои пв възможността да се ^i- ' И свободно, мшитено 11 Л СК,,, УРИ тактически нзанмоденс ibi«
единство не се Г)а*Лнп?^Л!?,1СТ10 11 хиненриранс. Това ф\ 11кн»|оналн<» рмча протейхм^а h ИЯК0И автоР»< Така Д. Цончев на
конто отстой на но гм, м ’ иь,,,и'’ата к репост в а стена на Фнлнп‘>”п
’и Щончсв, 1938 с 571 ril BhTPeuiuai.i и нима нгп<*средствсна врь’ь*' се ”а ‘нммтийсаая Аноним rrtCviM CTPa,,il Ш. Дил смяташе. позовавайк»1 •ивмата било 1Вел1|Ш> ? '«еедноот предки вначснинта нл и|и’
се нагт*нввало и^Г?°Щ11 ,,а >кРепс,|ото мнето. като в меж rJ оЛсж'и| м В1*хил1» v части г . л?,ието 01 блитката околност по време
на тв*ом SS2^^r,вlh,r•, ||),Нй’ ’|г* 1,1 ”
кора в тясната ивииГР^^*г”,н‘ е обидна’ сгруяшшт на
‘.’а М,|АИТНИЦМТ1» ,ГИИ ДОВеЛо АП непыможнос 1 “ Р°н. с л,» ц • Ао пбъркване и рантроАсгво в отбрнн.н » ыцногт tiHiHpaiwiTQ място в Анонима н•'
XII) иямл прел вил строежа на протейхнзми, а иэграждането на външии укрепления край градовете. каквито подробно on нова Прокопий. Именно тс са били нзползвннн за укрнваие н спасяване на околното население по време на вражески нашествии | Белков, 1959, с. 178]
Шнрннзта на пернболоса о описаните по-горе крепости се движи между 6 и Юм и рилко повече, Протейхизмата била нзграждана обик-новено от най-застрашената страна (Войвода. Хнсар, Овчеполин. Михай-ловград. Попннни н др), но често гя опасвала крепостта от венчки стран и (Берое. Раднлово, Стрелча. може би и Сердика)
Протгнхизмата не била така добре укрепяваим като освоения крепостец шд. но това не било необходимо, 1ъй като тя се камирала под «акрилата на неговитекули. Като правило протейхизмите по пашни »емн нямат кули като Константинополската и Солунската или като стеиага на раиновизантинскн Херсонес (Якобсон. 1959, с. 811. Само в два елхчан виждаме нзградени кули Сердика и Шумен Интересен е случ.тнт с протейхизмата при Войвода. Иейните л ъ гон иди н iijbmbkh прел кулите на основння зил се издават навън и играят ролята на изнесенн напрел бойни кули. При това голямата блнзост между ноя и огромните I’-образин кули на вътрешната стена прелполага много тясна и ефикасна вры-ка и взаимодействие
Наличието на стълби по някон протейхнзми (Хнсар. Войвода. Фи л и по пол) лава вкзможност «а изчисляване височнната на стеиага. конто е била около 5 7 м. С други луми, протейхизмите били по-ннски от ос-новната стена наполовина. Това осигурявало выможността от тях да се води непосредствен а отбрана на подегьпнте към крепостта, докато от куртината и кулите на вътрешната стена е било обстрелвано пространство™ далеч пред протейхизмата и рова. Една от залечите на протейхиг мата била да се справя с доближнлите противников)! стенобояни маш и ни и да гн уннщожава. Най-сетне в случай, че врагът успее ла преодолее съпротнвата на протейхизмата и да я пренземе. тя попадала като по-ниска под обстрела на вътрешната стена и не е било възможно да се итолша във вреда на отбраната.
Като правило портите на протейхизмите били оформяни пред и във една ос с портите на основиата стена, но поиякога от тактически съоб-ражения или поради конфигураннята на терена били измееiванн малки встрани от тях (Сердика.Садовен Големаиово. и (ддовско кале и др.) Независимо от това двете порти били в органична аръзкд помеждх и
си взанмодействували.
В някон случаи сигурността на портата била огыцествяваид, и двете врати вътрешна и външна 21“....... “ "*п
кава е южната порта на Берое Между днете нраги се обра.у зало ।квад ратно пространство, от коего две страничии врати подели кьм ' леса. Тс «и пратп пмалн военно предназначение Нал портата във висо-чнна без сьмиеиие се и мигала надврвтна кула. конто iauwmaaa.ia п< | тате н куртината п непосредствена блнзост. ,, ....
Понякога простраиството между двете порти било голяук. н «е налагало, а и не било въ.можно и .граждане™ на » *> ‘п , ,,
Войвода например се оформил пмям вьтрепю. дж>р. к< пол «лщнтата на мемцннте кули до врататв. В - I
2 ----- като
били обеднняванн в едко Та-
тформата или по необходимост да се приберат зад линнята
Аналогично е разположението на двата входа и при за-
35 Овеемте порта иа Диовлеииамопал — план караулив помещения, откъдето през тесни вратн защитниинте проник вали в пернболоса.
Трети вариант предлага Хисарската крепост (обр. 35). При ней двете порти привндно са отделени една от друга. В действ и тел мост обаче к\ лите, фланкиращн вътрешиата порта, отбрзнявали и външната, a lecniiHi проход междх двете стеки бил дрстатъчен. за да могат бонните да заемат местата си на платформата или по необходимост да се приберат зад линнята на основиия эид. Аналогично е разположението на двата входа и при за-падната порта на Берое.
По-сэободно и по-остро) мно са били организирани портите при по-малхите крепости, където в двете стенн са изгражданн едновременно. В Големаново кале (Садовец) протнвникът бил прннуден да преодолее после дователно три стенн. да премнне значнтелно разстояние покрай фронт а им и привратната куда, като няколко тли и «меня носоката на лвпжс-мисто и нзлага фланговете сн на обстрел. В съседното Садовско кале (обр ЗЫ иегов и ят път премннава през теснин отпор на портата на протей хне мата покрай мощната петоъгълна мула. като непрекъснато е под ударите на защитата. г
За заенлване на ефектнвността на отбраната по двете стенн са оста-
₽азполагани Т1Ка* че да може да става бързо и скрито при кпепогг )Дарни части 1<>бър пример за това е Хисарскат!
^2еРО,аПаДНИ" ЪГК1' ..м.ЛгдВ ....
woeeiio потерпит.. на п^ейхиХТ ” И<,Н’СЯ"’ ,УЛ^
’““L” ™* на осноаната стена.
телство. но, разбип^Я’г1!0ДТ0 СЛ'жела за иодел на провннциалнок* строи Двганетъ на стеките век к к и кятп кпипрнпия И<
на нрХат ' ВОЛ,Пичес**« I
в този начин иа1ушп22ТиН К1М втората половина п ‘
; чГн1 Да се търси в тежктг Н.е * И|остав*н и главната причина »а п,,1а мперин ( 1ед Юстиинвм Комомическо н политнческо съетояние и » итралната власт, както и местните орган»'
.1 скрнта от погледа па обсажда-
не са големн (!—'),5 м) и не се отли-на протсйхизми по пашите теми
•рано. Това става след нзграждането
предн ненчки като концепция. И<* градове и крепости, както се видя, е би л«» мает и е било съобразено с финаисовнте. ик<>-1Ъ<м°жно<ти, а П.1ЦО така е било подчинен»'
36 План на <мд()вскот<1 мял г
започват да се задоволяват с дроби и поправки и кърпежн по крепостни-те степи и рядко прибягват до основии прехстрийства или строеж из нови крепости
ЗАЩИТИМ РОВОВЕ
тръмнн места, паи-(Баниска, Войвода.
Антнчннте автора препоръчват изкопаването из ров пред крепостната стена. Той трябвало да бъде широк и дълбок, за да не може лес но да се преодолява от противника и неговнте стенобойин нашими. Според Филон ширииата му не трябва да бъде по-малка от 40 лактн (18.5 м), а дълбочнната да надминава тазн на основите на стената, за да не бъде под-копавана (Rochas d’Aiglun. 1881. с. 56]. Ровът трябвало да нма отвесим стенн и при възможност да бъде напълнен с вода.
Фактически тезн препоръки оставали нан-често добра пожелания, що се отпася до размерите, конто били далеч под мзнскванията. На Бал* канскня полуостров не всички крепости и.мал и ровове. Това не се и нала гало особено при крепостнте, ст роен и на високн и стръмнн места. На • често ровът бил нзкопаван откъм достъпната страна (Баииска, Войвода, Долил Кабда, Красен, Сеново). В тезн случаи той бил и тесен на ияколко метра пред стената (обнкновено 2 до 3 и рядко повече).
Сегашното състояние на проучванията не дава възможжкт ы << <»н ределят техиите размерн, защото са значнтелно обезличена и заравнени, а и разкопкн почти не са нзвършванн. По-запаэените показват. 4t и бочниата е бнла около 3—4 м и ширииата в горната часл ‘ ’
(Мухово, Разград — КалеСърта. Та\к лиман и др ). Ге f’”;111 Тчк'в най-често в здравнте земнн Пластове, а мерядко в <ка. •• М||К.,м ‘ |И.
е ровът в крепостта при с. Писанец. Разградско. конто с к Р- ц
сання с широк 25 м(?). Вскалатаса изсечеии рововсте при К дара н Оровадия, където тясната скалив ивина прел < | чена от и »коп, дълбок 2—3 м и широк 4— •> м.
57
отвраната на крепостите и мтртдиявали н.,. ,, ’"“’к-Тгобипи смета»" със сложната система от две степи |ос, МТ„^нм.м) както е при Хисар. Войвода и др.. укрепителнат...........
Тт'чХ'а мвършен вил и била почти неуязвима за ф,...............
откритн атаки.
КАРАУЛКИ ПОМЕЩЕНИЯ
Те иг влизат в елементите на крспостната степа, но иесъмнсно ш р ил важна роля в отбраната Ратпатоженп обикновено в близост до п<>| тите, те приютявалн «ашнтннцнте, конто ГИ охраняиали и отбранив., .ip Обикновено бнлн лолепянн до една от привратните кули. Ипражл;п |.

ЗЯ Част от караулив почгщгниг (Кру меню кллг-Търговищс)
бнлн от обикиовенн камыш на кална слойка, нмали широки и много* броннн врати, от конто бойцнте можели да нзлнзат н да заемат местата си но стените и кулите. В Дол и а Кабда караулното помещение е долепено до нзточната петоъгьлна куда, нма неправилна правоъгынз форма в плана си и се състон от вътрешно обширно помещение и тясно преддверие, в което се е намнрала стьлбата за горен етаж (обр. 37). Подобно устрой* ство и местоположение заема караулното помещение в Крумово кале при Търговище (обр. 38). Караулнн помещения поэнавамеи от крепостите при Мадера. Търново—Царевен, Садовен. Кюстенднл. Кализкра. Чаракмана при Каварна, Кочово.
След иэграждането на протейхнзми в никои крепости и при тях били разполаганн караулнн помещения (Войвода)
КЪСНИ ПРЕПРАВКИ ПО КРЕПОСТНИТЕ СТЕПИ
По време на обсади крепостите прсгьрпявалн по-малки или по*го-лемн повреди и разрушения, конто след това трябвало да 6ui.it отстранены. В никои случаи това ставало с дребни изкърпвання. ио пончкига се срутвалн големн части от куртнната и се налагало основно ремонти-
и надтнжданего на паднмите части Том ставало с
и- невинаги с темннката, с която било строено първоначзлно < Гърговищс. Ратград Абритус. Несебър. Филипопол»
59
И.«Г».Ю стеннте да быат подснлванн чре.
П..н»»ога се налаг* „ фнлипопо., стеинте бнлн обложен.. с п \ него с но» н * *₽'* с и> Калиакра. Одърин. Нове. Сапарев,. г,., "’"г^ияТ Чн.Ш......... Нпвнят ",Л ов"кж’"л иялат® п;!<"“ "а
Германия», лилал при кулнте (Германия). Много ... .
"XVmJhГЛмо определен участь». пострадал млн застрижен. .
' 1О II редншняя сн вид (Калиакра). Новннт нц ибикновеноотвън. но понякога бил делепван н or Hi.rpvil
НЯ I рата бил останалата част бил изгрлжлаи i насткпват с лобавянето на нови елементи место к\.1н Те увеличавалн защнтната мош на стената. като скьсивл i ражтоянието межд\ по* ранните к\лн. В Серднка межд\ кръглигс к\ ъ били вмъкнати триъгьлни. изграждангто на конто е свързано с доли ването на тухления пояс. Така станало и във Фнлнполол, а в Калиакр. новите триъгьлни кули са в теш участъцм, конто са удебсленн с Каменск зид. межд\ по-старите правоъгьлнн кули.
През разглежданата епоха место се практнкува нзолнрането пли стесияването на крепостннте порти поралн невъзыожност да бъдаг »л щишавани успешно Теш преграждання бнлн временим или постояннн В особено критично за Кюстендилската крепост време пзточната поры, която преди това била стеснена, била преградена и напълно затворена с камеини блокове к пръетенн за кладенни, без да бъде оформен редовен знд Рз<бнра се. тази иярка била временна н трябвало да бъде премамыы след премнпаване на опасността. но това не станало порадн нензвестш за нас причини. В др^гн случаи отворите бнлн стесняванн с тънкн и нс
О
40 Дополнителен «мд и стеснявшие н.» портите мп Герминпя (Свпиргви 6п1«Я|
стабнлнн зндове Мадара, Дол на Кабда (обр. 39), кости in преврыцало временно в потерпи, докати отмнне опасността.
В повечето случаи обаче защитившие прнстъпвалн къ.м трапно и окончателно зазиждане на ненх жните порти С дебело шдове о хоросаи са «атворенн северната и южната порта на Абрнтус н оставена само запад-пата. След неколкократнн стеснявання била преградена със знд западна-та порта на Германия (обр. 40). Така бнла <а гидана н едната от портите в крепостта при с. Минералки бани, а западиата порта на Нове била изо-лнрана в северната си част и движеннето продължнло през южната половина. По същня начни бнлн затварянн много потерян както по фронта на куртнната (Шумен, Мадара), така и по крепостннте кули (Несебър).
Обнкновено споменатнте поправки н изменения по крепостннте стенн и по-специалко удебеляването и зазнждането на порти и потерян бнлн нзвършванн в самия кран на ра гглежданата от нас епоха и са свързанн с тежкото състоянне, в коего се намнрала нмперията. Лишена от мате-рналнн ресурса за изграждане и поддържане на сложната отбраннтелна система, пред лннето на многом истеките маек от нахлхващн варвари ви-зантиАската власт правела отчаяни усилия да се удържи в балканскнте провинции посредством частично обновяаане и пригаждаке на старите крепости за нова съпротнва. Това обаче се оказало недостятъчно за един траен н продължнтелен успех.
Ы
Tpffnd линя
ТЕХНИКА НА ГРАДЕЖ Н СТРОИТЕЛИ!! МАТЕРИЛТИ
►сол. Г. Жерфанион. и починю ейхман [Deichman, 1956| и 1р
В края на ммнклия век А Шоази направн първия сериозен опит ы обобщавшие на принцишпе. върхх конто почиват ранновнзантинскин конструкции. II .ю днес неговнят труд остана актуален, въпреки чг й. нзградён |п<> понятии причини) пред и мио на литературнн нэточиипи и < • базнраше на малък брой паметницн. Раяинряването на археологический проживания и раткопзвангто на редина архитектурно-инженерни и. оръження тласнаха напрелизхчаването на особеностите на византийском* стронтелство н по-спеинално на военннте строежи. Автори като Ш. Ди ы А. ван Милинджън. О. Тафралн, Ж. Ебер
М \ Хамилтьн (Hamilton, 1956]. Де отделила широко място в трудовете си на начините на градеж и у noi। < бгннте ст рои тел ни материал и. (Солидно обобщение представляв;» в к>вз отношение съвгтската Всеобща история на архитектхрата [ВИА III. t 161 и сл.|.
В българската литература тозн въпрос е подчинен на публикация™ таметннцнте За съжаление авторите невииагн са отдавали необхо-пим??и!ТаНИе На спсциФнчннте начини на градеж. а поиякога описи е тпчин _огРан,*ча|1ат в н ай-общи бележкн и заключения. Ето зато сета на ipau’MаПЪЛН° <авъРшена представа както за техника™ каыък* тух та к п<»г1ИЛа мод1И’,еството ,,а вложеннте в нея материала подобии пропуски °т1й като ’’^ьлжаваг да се допуска!
изаитнйската архип'м'?? "J проблем за изучаване на ранн» знД»рия пре, аЛ^Г.С Той " зеледва смесенаы спойка хоросан. като се G 1'а"”"низантийс*ята епоха и употребення ’•« °тт\к да направн изводи ишеле опР<?Делени закономерности •’
инюдите.тин сили ппеч пами,\ е,Нм,а,на Развитие на материалнитг пр”-lv пРяследи исторического ни‘,1НГИНскатз епоха. за възможностнте ь* метнини вы основа на < гпги/В., П,< 2’ сг латнраг архитектурни па*
пднаниита м\ са в,1Жи. б<,;,е1и Въпреки някон увлечения
място раиновиин'1ийгГ3уМаНаМе ,,а матеРналната култхра н.
ИТИ му.бяха Рв’шнреин и к< П° кРе,ИкТ1Ю строителство. Набли»-
'КОН, I Иваной1’! чип дш hU HH и В<н.1<
се и / гК1,г,Ъ| пРо\Ч1н|(Н. п’ Л Г>ОЯЛж»ев и други автори. Р<“ пре» \ Н Прмвли,итёлна Kai ги/’,,,ици* така че понастоящем може А»
‘Я’византнйската епоха Н8 ХаРактеРа на военннте градежи 62
Лнтичннте it ранновнзаитнйскнте автори прндаваг нс по-малко зна-чение иа технологията на строежите. отколкою на техиите архнтектурнн форми. (.пециалио за военною строителство те съветват да се използват най-съвършени начини на |радеж и най-доброкичественн строителям материали. за да бъдат те здрави и устойчнви.
ТЕХНИКИ ИЛ ГРАДЕЖ В РЛНИОВИЗЛНТИПСКЛТЛ ЕПОХА
При нзгражданею на ранновизантннските крепости по пашите земн са нзползванн три осиовии типа зидария: тухлена (opus latericiumh ка-менна от дяланн блокове (opus quadratuni) или с вътрешен пълиеж от ломен ка.мък и Хороса и (opus implectum) и смесена камък и тухла (opus mixlum). Тези три типа се срещат самостоятелно или в различии съчетаиия помежду си.
Тухлената зидария е прилагала сравннтелно рядко, защою с била скъпа и неикономична по отношение на вложения в нея труд. От военна гледна точка обаче тя има зиачителии преимущества. Преди вснчко ударите на тараните и каменннте ядра причинявали по-слаби сътресення на зила, понеже са били омекотявани от податливата тухла. При това про-бонните можелн сравннтелно лесно и бързо да се запълнят след вдигане на обсадата. Тухлените редове най-сетне позволявали добро нивелнране на градежа и го ляма устойчивост при слягане на земните Пластове. Един от теоретиннте и привърженииите на тозн начин на градеж е Лполодор от Дамаск, който в едко писмо до ими. Хадриан пише: „Стелите от камък се разклащат по-бързо от тухлените, защото по-.малката твърдост на тух* лата амортизира удара и тя се дълбае по-добре, но не се чупи. Камъкът. напротив, се съпротнвлява и получава страшен удар, който го чупи това постига най-често портите, ъглите на кулите и всички останали точки, конто не са достатъчно дебел и “ (Tafrali, 1913, с. 64|.
На Балканская полуостров тухлената зидария е прилагала при ця-лостното нзграждане на крепостни степи или при оформянето само на някон и ей и и елементн. Един добър пример за това е до пьянит ел но дате-пената стена към по-ранния зид на Сердика. Тозн нов пояс, съчетан с модеринте за времето триъгълии и петоъгълни кули, с едио ot висок и re достижения на ранновнзантнйското фортнфиканионно изкуство Лебеди ната му е 1,«5м, каю от тухли били изградени и триъгълннте кули. Тухлнте са подреждани в правилни редове. а хоросанените фуги между тях са 0,05—0.07 м. По западната куртина се наблюдена интересен начин за ннвелиране на тухлените редове. каго на онредел ени ннгервалн са полагани Пластове от тухлени отломъии, залыванн отгоре с хоросан. Шестстъпалннят цокъл на стената е също от тухли върху основа, дъл-бока 1.8 м (Станчева, 1967. 217 22О|. Тухленият .ил "а крепост се отлнчава с голима лдравина и 1Ш|>ъж.1иво<.-т На места . пиен ю 3 и повече метра във внсочина. Аналогична добавка на ту член пояс к?м по ранен зид е била извъри.ена и по крепостната стена и. Фи-Л""Хуги крепостни зидове от тухли не са известии ’ иаключн една репарация на стената при •,1'|ц,4ХНОН Гпггоъгълни
случайте и в другите провинции на импер
лид). Ц«рнчин град (крепостей зил. црГ
кули, лоленеяи към по-ране" ' цндия (петоъгълна куда и журт.....J
граждаш плошта Ц0|
|срв. VenediKOV. 19». ' с полигоналните кули през V
Сьчетаването на тухлей • последователност след градежн, добр. VI в.. -^'’.^^/Ханве гой да бъде отнесен към VI и . S го сжързмт"определено с епохата на Юстиниан (Vened.k.n 1969П^!ав<якме вмените зндове не се явяват като саъюстоягелнн стен , а "ато^оправк.. .. добавки към по-старя. Изброените прнмерн «ш, « |Х. н хтвърде.... градски нейтроне. затова използваието на вялен граде* подчертава тяхната эначнтелна нкономнческа .. и политически мош. н то в едиа епоха иа несигурност и нестабнл.юс.
Освен .а ця.тостио изграждане на степи тухленнят градеж се прак тнк\на место при оформянето на арките над порти и потерпи, при и зграж лансто на сводов? на подземнн проходи, както и при изграждаието h.i страниците и ъг.ткте на порти и потерпи в пълно съгласие с посочеиин по-rope препоръкн на Аполодор и други автора (Кюстендил. Кипилово. Сердика, Несебър н др.). В тезн случаи обаче той не е самостоятелен, а подчинен на другите вндове градеж нан-вече на каменная.
Каменмата зидария получила през V—VI в. пай-голямо распространение Каченният к вад ров градеж почти не се използва в пашите семи с иэклкяенне на включении* в крепостннте система по-раини зндове «и рнмската епоха. Той бил прилагая по-често в гражданските постройки, както и в крепостите. намиращн се в Скития, Таврика и други северян райони иа Византия. Затова пък на Балканский полуостров широко сс прилага каменната гндария с външни облицовки от обработен камък и вътрешен пълнеж от хоросан и доменн камыш. Анализите показват. чг 1..ХЩГНТНО най-мпого к репост ни стени. строен и по този начин, се намират в .[одна зазря. Крайбрежна Дакия, Малка Скития и по Черноморское» кра режие. докати в Тракия и рано и яте окало стол и цата те са значнтелио Севепнч*° -1н1ване е. че тозн градеж домннира в провннпиите в ЙкаДм“Х "а ^°"’пепна ^еверното Черноморце .. Зад-SET& е ст 1959; М^нтаурн. 1969. Хан-Маго-
пегиите конто нтгпато. * византийцнте по тозн начни строя, н Л"...7*.",; ™ : .йГиГ"................ "'"а л-~’“ ...............
Старите автоо. <,„Д ' .Л:'5781, vbBPeMf"H"K на Юстиниан I влияние в античного етй<»И"’ смятат T0JM начни на градеж за паточно •Нй го „арича "mZSTZX "3,tyCTBO |Та,ГаН’ ,9,3‘ с В"т'’> <Ллниовки.СлормРИ1.го това i Л имичието на пълнеж между л и пев и гс иачиин за изграждане на urJ У’™1*<П иай*икон°мичиите и иай-резултатии
Каненнии? ’ J?"™ стеии (Vitruv II. 8. 7.| '
ТЯХ ia облицовка са и инн Г лав,,° в два варианта. При първия <>г ,ЛР <<» Те са „одрежХ Л’Д НМ’,-1еми .......... блокчста (тхфелн
иостта• н.р>и.а.вн7Х *2??"“* "1’»н редояе. искване <а П|*врык4 ц4 к.„.. “ Kd4bl"1 Нарушено и "ъти фуппе им се ист. пи» тмеждУ отделимте монадитеи емплектои. койго °б’Че Се г -.........г... -
1 .ъпе.. в крепостите пр.. [Hi и».*1* т 1и1ал JBt’Te лица. Топ. градеж е Р" шумен. Търговище, Долна Кабда н редина
•» I
> на места правил-арушено е класическото из-камънн. тъй като место компенсирало от здравия и
лна Кабда и редина
41 Каменев г раде ж or Долма Кабда. Търговишки
други крепости от балканската отбранителна линия. Облииовъчиите ка-мъни обикновено са с размера (средне) 0.2о х 0.30 х 0.40 м. Ако се из-числи дебел и ната на двете облицовки, която е равна на 2 • 0.30 0.40, т. е. 0.60 -0.80 м. ще се вили, че емплектонътезаемал значителен част от дебелината на зила (например при обща деб. 2.50 м той е 1,70 1.80 м). Като се нма пред вид. че емплектонът еевтина и бързо приготовляема смес. ще се внди голямата изгода от този начни на градеж. Освен това емплектонът е бил много здрав и при разкъртване иа лмцевата облицовка от каменометните машина тон успешно посрещал ударите иа каме пни-
те ядра ________________________________________________- _ ....
Вторият вариант на тази зидария се характерашра с >потребите на эначителнн по полемика варовнковн или пясъчникови блокове в обли-цовката. приготвяня спениалао за това. или сполна. Прмннипът на гр -деж е сыцият. но във вторая случай линеен те облицовки са по-гладки
Л ВнмигиАгма и вългаревм мр*и*г*в IV—X • >
65

rp«j<« <л вргаосат* при Русалка (Таук лиман)
РгмВНнИп±/2Ь П₽и т,)8а ме*1' блоков™ » I II II IlllMiflk Ik uva П Г-—_
постигай.. Зн.читМиа, ,la
““ 2X2.
•» ч».«.х;‘к2‘л',к?
*••«. Чираен. PwupaXem атЛИС,ра- Т«У*Л..ман. 11.
фин и превры^та biIhw* межд- ^поковете се получавали много тесни пистигана. Значнтети^а ? ”ка-,,1а ’• Мори юн тал на потока била по-добре мог. в повечи eo£la kJ?hZ”“ >патР^»‘ите квадрн (0.50. а ни-
п«1ен, че покякога ь । -тд, Ва”е ,,а иътРсшнин пълнеж до такава т.къ. граде ж нмат Kantak tv? '?л,‘жаНа до блоковия Крепостни степи с Чирвен. реиара^Х^ ±”°ра’ ТаУМЛнман. Царевой при Тър* •Ч)Сп'мт1а Смирителе при с Кочоы'* ц|ери<>д иа гРадеж при Търговнте.
6Ь
43. Kauviwii г раде ж от крепостта при Черти
В лицевала облицовка са били хпотребявани два вида обработенн
камыш. Първнте били старателно заглаждани от всички странн или само от лицевите (виднми) странн и затова при тяхното подреждане се образовали гладки и ранни лица. Във вторим случай квадриге са рустиинрани и повърхността на зида е неравна Царенец, Червей (обр. 43). Блоки-вете се редуват надлъж и напреко на стената (т. нар. бнндер-лойфер). при коего се получавало много здраво сцепление с емплектина. Според Шоазн практнката да се поставят камъннте надлъж и на ребро има много стари източнн традиции и може да се наблюдава още в субстру кипите на месопотамскнте градежи. Тон изгьква. че толи начин на строек има
несъмнени конструкгнвни преимущества при хлътванс на терена н слягане на зндарнята камъннте на ребро се окалвалн по-нздръжлнви и имал и по-гол я ма съпротивителна сила |Choisy. 1893. с. 12|.
Технически построй ването на к репости и я знд в ори* iinplectnin с ставало така: наЙ-напред са иззнжданн ияколко реда от каменната облицовка, след което междината е запълвана със смес от камънн и хоросан. След това зидането продължава, като се използват дървени скелн. От-върстията за хорн.юнталннге греди на скелите се наблюдаваг на равнн ни гервали. Стед свал янети на скелите тезн дупкн били и шълванн с дребни камънн н хоросан, эамазванн отгоре, кактобнлн мматванн и фу гите между
камъннте а облнцовката.
Каменната зндарня с вырешен нълнеж бнла нкономнчна и бьрта. эащото в нея се нтнолтват подръчнн матерналн <>'
Широкого и приложение било н.шнкано от нгобхолимоота д. бърю н навреме крепостната система прел яарскше нашествия. Правн впечатление полчертаннит етреыеж да се
67
н. оссбеяо качествен строителен матер,,., гради .драв» "Р" <•' "а •'1ос1агьч",'! '|атП»<.,
Това еошеедио явно ‘в,л . ц^аст и недостагьк на работ., рз.к., рссурси у иентралната и м«тнат" орган1|3аиИя И упалък на „ко, време. за нестаби.тност на Д.рж TOJ(, иачин на градеж . .
Хата. Ипамнотопраи'XX|Мзтзфчнев. 1915; бел. иа Г. Ф„ ^ГГ&.ис"' -
на Балканская полуост|к>аи J-~-капа той е основен и
।___
канския полммгтров и в тава.та преныушествата на на камък * и
jMHiv пал^дп.. . --
особени в провнниннте на север о, !>.,
iuii . «•’—............... n пи 1лтя ноетндмца епоха иа I,.,
С— **'" ;:^п п’ровннини.' Тя успешно с...,<
□ каменння и ту хлення градеж. Ито.инаш прог--.ж.»
«55X2*4 гтадте внзантиАскпя снесен градеж няма различия |срв. Мугафчиев, I. I5.C I >, исмтирайки с Мутафчиев. Б Филов иэра.и становището. че „гряде-
жхт на Пластове от камыш и тухли особено ано теш последимте са и по вече редове. трябва да се счита при нашенскнте старииски постройки като един от найважннте признаки за произхождение от ранновизашии ската епоха” |М\тафчиев. 1915. М 85| Тазм мнсъл бе подхванати доразвнта от С. Бобчев. спорсд който съществува строга закономерно» i в развитието на смесената шдария и тя вървн по лнннята на увеличав.! него на тухлените редове в тухлените пояси |Бобчев. 1952; Бобчев. 1961 с. 153 сл.|. Неговата теория на мери поддръжннии. но сыцо така и • >!»•• нентп Несогласие nipaiw И. Венеди ков Той посочи редина при мери при конто та»н поел едовател ноет не се спазва и се on ровер гава. и от реме увелнчаването на рсловете тухли като абсолютно прокаран принцип |\ < nedikox, 1969. с. 131 сл.|.
Бе» да се спиране на толп въпрос. те нггькнем. че поиастоящем всич-ки нзеледвачн са единодушии в това. че смесената шдария в 4 и 5 реда или само в 5 реда в пояс е характерна за раниовизантийската епоха 1 може да се вмести най общо в граниинте на последната четвърт иа IV п с ре дат а на VI в. [Venedikov. 1969. с. 138].
<-мес<,,,а1а »идария преэ ранновизантнйската епоха е и мал а значите.! п1'?гИ‘1О^г<Ие П ,,ац1и1е эеми> се cPeuia предимно в големите гра и к » ыалки^ь!'еТ)Л,<ка« Филипопол, Берое и др ). но сыцо така и при п««-гпадена Т«»япг “ * “пнл’,ао* Ихтммам и др.). В смесена зидария е и» пости по лммега^ИПг,^еПОСГНа С»вИа на Константинопол н релица к| посоката и» плтплг-»^!.’/'.р>'мъния’ Ако се разгледа внимателн" епоггмте’гв"гкие " ТОли начин на градеж. ще се вили, чг ак* по uJwiiir10 < П1’иложен.се у величава с приближаване км' крепопи в Южиа БмгарвТХмп с*^‘лмизгРаленнг<м™6Р"'' чително по-м>лт.к н»бо 44» т '^ ° Г,1ЮЯТ в Северна България е »нл
»*«» п₽«Д .ил при JSUX мизерна .................... която тряб-
фортифи нация * «него
^инструктивно <лде.1нитс г-
’ОНИ но |ИМОЧ<НН !»• 1И> tura. ... .7 ’"**”“•« niftiivnil X я и«.а •••
plcilum и иося. нсгивизе f»D.. t‘,‘l!,’U!L Км‘*!1ни,е "°яги са в ори* пп
на там начин столицата.
на почетней»ната раниобългар^ к » елементн в смесената зндарня са подчн-
яарактернм белезк. Тухлените пояси са градеип
6В
«. Сиге» rpMe. *» П*>’М”
69
....ом - те пронншлт наняло дебелннлтя на .ил., като редовн* ту клеш>*Л»Р'»» „„ „ояс е равна на сбора от
го подравняем Дебелннатя"* ^.р, от дебелиннтс на хоросановит.-Ле"Ио \?Хите редов. Така ел................
Х’тина на п х.тата 0.05 м и фу га като правило равна и., е ', сесрета ивйчсстопрез разглежданата ено Х’го пояс от 5 рела е0.45 м Разбнра се. отклонении. ..
-Ч=ГВ|чме на всяквквн отклонения от канона са би .. и pilп .«^вр» на kaMf)t(lllM „ояс се движела
обикновено. За ло |.5М. в зависимост от дебелнната ....
И ___
дебелиннтс hi пт фкги, конто СВ С СДН1 ПО четири редэ при дебелнната на палата ха. г дебел 0.35 м4 от тем размера в това нешо (------
доста големн гранинн — Т>ХЛ^новреиенно с опнеаните no-горе типове зидария се срещат .. дру i и. аимгго нямат саыостоятелно значение
Филшшш »*4>и юрих pseudomixlum». Тя имал» прнложе-ние само при преправките по крепостната стена (куртина и кули), при надет роя ван его иа тех ните разрушен н части. Характерного в нем с, 'н тухлей иге Пластове, обикновено в три или чстнрн рела. нс прониша i палата дебел и на на стен нтс Участьшпе. репарнранн по този начин, не са големн. тухленнте Пластове се появяват на известно раэстояние по дължината на крепостиата стена и прекъеват. за да отстъпят място на редовната или друг вид шдария (Търговище — Крумово кале. Абри тус и др.).
Сула яаменна зидария Изпол звана е само тогам, когато било необ-холимо и 1вършването на бърэо н временно преграждане на никой отвор по к репости я та стена порта или потерна. Обикновено след премина ване на опасяоспа тази зидария била отстранявана.
Зидария от камък на хоро<ан или кил. Също така нмала ограничено приложение, като с иея били стесняванн или зазижданн за по-продължи-телно време или окончателно крспостин порти и потерпи (Абритус. Нове. Дилна Кабда. [ермания. Несебър и др ). Цялостно изграждане на степи •>т необрабтени камъни иа кал може да се види само в крепостта при с .Храгвиовсп. Търговмщко Трябва да се предположи, че то е било нал<» жено от нконпмически съображеиня. но също така, че в него са намерили стэото1еИИе " ”ЯКои по-стари мест ни (тракийски) традиции в строител-
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ н РАННОВИЗАНТИЯСКИТЕ крепости
тийскитЛмХГгУ?1Д^ материал!! античннте и раннотпан ♦илон ишскм и се и т<'-|'мт ’р"в“ло " вма1 Ч>«А'<" " 'ЛР-'1"1 ММ голям* ембод* при .. .п ишаи^.’’4"" МЛТер"пли: Витрувий С1.П1" яе яри стпоежит. ” “,чт""т* ресхреи. Аноним.
нести, и ПОДЛ1.РАЛ миеиието н/ни™" ""с1 “СИ'”‘и "«•1«,<нн вымож
строит др остянките .. . ... .. |4и,РУ*"<». ЧС крепостите трябвп лп сс
Рия-чте н. ко,„„ би». Хи «7ЛГ «мем» Градове, мате-
строггелство ITafrah. |у|з иай-рационалио при ново то
70
Основннте строите.*) и и материала п ранновнзаитнйскитекрепости били квмъкът* тухлата. хоросанът и дървото. Сред тях доминнращо положе» ние за ем а камъкът, защото се намнра.1 в и «обилие, бил здрав и нздръжлив
В ранновнзаитнйските крепости иа Балканский полуостров са упо-требяванн изключнтелно местнн породи камък. На първо място бил пя-съчннкът в различимте му разновидности. С него бнлн строенн повечето крепости <п Балканската линия, а също така и голима част от крепости» те в равннната (Д Кабда. Шумен. Разделка. Овчарово. Търговище. Берковица. Садовец и др). Обикновено пясъчннковите камыш били дялани грубо, най-чесго от едната страна тази. която излизала на лиието на эида. Нерядко били поставянн съвсем необработени камънн. Блокчета» та (туфелн) са с малки размерн (0.20 - 0.30; О.2ОлО.4О и подобии) В един и сын знд често се полагат разноформатни камънн. конто наруша-ват редовете. но това не смущавало стронтелите н те гн подравнивал и с по-малки камъчета. Въпреки тезн несъвършенства крепостната стена, из» градеиа от туфелн. била много добре иивелнрана. отвес и рана, и мал а гладко и равно лине. Това се дължзло предимно на гол я мото майсторство на
стронтелите.
Сравнително по-рядко се ишолзвал варовнкът, от който и ай-често са дялани големнте квадрн (дълж. ок. I м. вне. 0.40 -0.50 м). Варови» кът се обработвал лесно, повърхността му ставала гладка и заедно с това лнцето на стената било гладко (Тауклиман. Снлнстра. Кочово — Снври-тепе и др.). Често се практикувало зарязването и заклиняването на два съседни блока, при което се получавала по-добра сглобка. Приложен него на варовнка било значително ра шространено в Севером ггоч на България, по долното течение на Дунав и особено по черноморским бряг (Север-ното Причериоморие. Закавказието и у нас).
Твърде рядко сред каменннте породи се среща бнгорът (Калмакра). Прокопий споменава за употребата на много твърди породи гранит, а в по-ранните епохн мрамор |Ргосор., IV. 18—19: VIII. 18; IX. 1|. но на Балкайскня полуостров такнва не са щсвидетелствуванн Голяка част от крепостите бнлн нзграждани със сполин. произхождащи от по-ранни градежн. Типичен пример в това отношение е крепостта на Анкара Jcrphanion. 1928. 150-152). както и крепости по африканским и азиатским лимес (Diehl. 1896; Fran с fort. 718 719|. По пашите ;емн това също било практикувано. но в значително по-малки размера (Д. Кабда. Тър-
говище, Абритус. Попнна и др.). Причината за това е. че между знтич-ната и ранновизантнйската епоха на Балканских полуостров е малице по-тясна приемственост на културата н градовете не замнрат така бърю. както става в другнте византийски провинции
Сполните обикновено бнлн вмъквани в иовнте градежн бе» щ с два рителна обработка. И.ползваии били строители камънн ««и от пред....а Сработка (например гнезда та желе.нн скоб. 0. pe-Wu. "м
пнем и друп. останки от еамчески хрхмоас .. ^я»»^ не ее
Тухлнте. конто вн .антийцнгс проди.жават
рамнчават същестаено от рнмемите пре. перши» II 1\ г Тг са^аа
.....................и”. JSK12!-значение особено при военно ммцитните строежн
на тухлнте цяла глава в с им е отдавал голимо 1,._
7)
Таблица 2
*5 Анализ на рамнозиламтийсиита хоросани
л От»кж« • а ^*мт» 9 СМнкт 1 ВоДаода. Шумевсно. и. Хвслрлыса 8 • •* Смгм па амршмм Cv«t»UI!H«W м« чнспгг* Цент Хармткр аа туманна прмамс Лг4^1иш 1 м uV)tT1 Гиепдени» (ааогг)
А В С л в нмт t одамняа (€М|
1 । фуи мл протсв-IKJUJTl при портата кран V — В — д С — ахж бал жълт ОД-1.2 3-5 средно
2 Фуга на пето-ъгълката иуда прм порта та Л одна Кабда. Търговмшко м Чичек калеси нач 1 -f- —• — С — ххх бал червем жълт кремле 0.5-2 3—5 добро
3 Емллектом от ужата прм портата Кал наира. Толбухимско. 1 укр. амина VI -4» — —— -4- В - 1 Е — ххх бед — 4 добро
1 4 мпаекгон от ветоъгълна куда ва сев авд с Мидадииовин, Търговищко, ы. Калето VI -f- • и g 11 аЧ ЖЪЛТО сив — 3—4 добро
3
Продолжение от табл. 2
5 Емплектои от уртмиата С. Овчарове. Търговищко. в. Кале дюзю V-VI «4 , —- и и и и и 111 atqu ЖЪЛТО-сив — •и ? добро
| Фуга от иуртм-мата при пар Комет и Елена Пловдив. аит. Филипололис VI 4* -4 — п® 1 1 и И ММ • бледо-розов червем 0.5—1,5 5 добро
7 Зад. преграждай! север вата порта вит. Абритус VI 4- — 1 1 1 SEa баедо-ЖЪЛТ жълт червем 0.5—2.5 2-4 добро
8 Емплектои от у дата прм портата Т ъртовмше. м Кру моно кале крав V -f" -f- 4- — и ими 111 аич бнл червем 0.3-0.8 4-5 средио
9 Емплгктон от «улата прм портата Т ЪрВОВО. ы. На реве и. 1 креп, стена VI 4” 4- 4* 4- -4 В — ххх С — ххх Д - х Е - х бледо* жълт жълт 1-1.5 1 — 3 средко
— — Г- —— - . _
10 Южната куртина 111 увей. в. Хжарлъва 1. Ci а и С п t 3. Ct 1 в 3 V—VI •ТТЛ» М к - мр Т "•<«* — «чуж 1 — чанъ — стро» — «макс • — <р»а XX - re 4- •4 4» — и м м МММ 1 1 1 бнл червем 0Л-0.8 3-5 слабо
ироедкд t аа туада а пелен тремпак н« ял част»»г« • ««аимггно НО воамчсстки мнно «оамчестм в
-I спенифнката на грънкия начин на липа с червем или жълт цвят в завнсн-е била с <еР () ^ 032| Q и рядк<)
Произходм на тухлата той отдава на градеж |Vitruv.. Н. 8.
Ранновигантнйскатл тухл» - „„„„та
мост от употребената глниа <дмж- г^а н,месе„а к излечена глина повече). Изготвяна бнла ОТДоб< Р както |( >ла|)1|те
Отлнчава се с нздрьжливост спряш. п»>л» сзенсбойните машими. че ппез IV—VI в. птипвод-
ството на тухли но наш т . то,н ||а прелндущата еноха
Технологичният проиес ™ да _ производство™. то
Раглнчия нма само ’ Р . .„ебнию в малки работилниин и пред-
........... -
"rta I.! “Р“»“ •»»"«•«"” <»»»”
приникните на кмноримското стронтелство Иэслелваннята на римски хоросани на Балканский полуостров показват. че те бнлн ......
добре гасена и отлежала вар. „мечена при температура 800 С., каквнто са и препоръките на Витрувий (Biernacka—Lubanska, 1971, с. IU6 сл.|
Могат да се разграничат три вида хоросан: хоросан. предназначен за слойка, хоросан, предназначен за нзлнване на емплекюна; хоросан. предназначен за замазване на фу гите по линето на зида.
Първият вид хоросан се състоял от почти ранни части вар. пясък и счукана тухла. Различимте нзеледвачи изоолзват различии термин и <а неговото обо<начавале — ziegelklein (нем.), mortier a tuiles concassees (фр I. к у сковы А хоросан (рус), а Бобчев го обозначи като зърнесто-тухлен (Боб чев. 1961. с 1%|. Византнйските строители полагали голямо старание да се подготви добра вар и подходящ пясък, при коего били спазвани класнческите рецепти Гу члените частник чрез своите хидрофобни свои гтва правели pan вора по-устойчив и твърд. През разглеждаиата епоха личи стремеж те да ставят no-едри, в по-малко количество, а понякога отсъствуват съвсем. Наблюдениям показват. че са били получаваии 4pei раздробяваието и емнлането на строителя а керамика, излечена при 700 С IBicrnacka Lubanska. 1971. с 10b] Место пъти хнгроскопнчннте свойства на тухленизе частиии били эаменяин от други порестн материали, (апример бигор (Калиакра). Общо взето. хоросапените фуги между ка-М1.НИ7Г имат деб. 0.01 0,06 м. а тезн между ту хленнте рёдове са ранни г1еж1М|’1И,,аТа На т-хл;,та Тпзн вид хоросан се смята за типичен за раз-Гг>7црн ^|ТХа* Като някон авторн го поставят в рамкнте на 111—V11 в. |Всн«иков?19М.а?>5О|И,П,*МТ' Че *> до X н
стмки^Тпри^'Т^ “ емплемо"> "мал освен посоченнте >1<>МНСВа.1<> " 111 ,''11 И'111 ‘Ч*™1 Т|К>ШЛЯК, при коего с<
били хвъпгяни к г<1л.м|О1,,ЧеС,11<1 "“Р0” Ра,твор. В хоросановата тоги и чй ,7 у " кам'""" "«ломи,и К .......... - - —
« поХ^ни '“*• " ,‘0ЯТО 1юГс|0] °"* ПрвВЫо Градежа
ммазка, м която се^ишг ?"?жл' *амЪ|1ин- били mm.hii.ikh с хоросаиопа конто се ишолэвал много фин хоросан от най доброкачеегне
съ при коего се ик<>-___г_______। мае а
кам« нни отломъци. Както изтьква Шоази. по —.• части са представляванн «тми и иэдръжлив (Choisy,
74
45. 111пол>ванс на с пол нм в грал< mj |Търговище)

46 Структур* ил репном «днгнЛ» мн и чорскаии
75
«мажатабили ианасяни двойни или ели (ама.»ио конто имнтнрали
» Тпй .ша бят ,пи червеиикав ивят (порадн примесения в раствор,, „а нар. То* "МД?Я;’ "ам £ в дитературата с различии термнни: zieRel пЖст а »ui‘e str.ees ou tamisees (фр.), порошковый хоро-mcni (нем.। « ГП<П л--- .. _.. аа hoa(ji,ii 11*111
гаи invc.) Много место върху --
ннчни квици от горизонтали' 1:1 вертикалии линии квирт" градеж. Всичко това придавало живописен и пластичен и иле, на равните и неразчленени плоскости.
Нашнте наблюдения показват, че раиновизантийският хоросан < бнт много здрав и нздръжлив. Подложен на механичен натиск и химп чес к о воздействие, той поката свойства, който го поставят редом. а ио-н я ко га и над много от използваните камеини породи (табл. II. обр. 46).
Макар и много рялко. в крепостните конструкции било използвано дървото Витрувий обръща сернозно внимание на употребата на дървени грели, който да свържат двете лица на стената |Vitruv. I. 5. 3|, за да се облекчн тя при сляганнята иа почвата. Като из ключ нм предположении та на Шкорпнл. че при някон крепости е имало дървени съоръжеиия |на пример Красея. Русенско; Шкорпнл. 1914, с. 51|. лосега \ нас не са по знати случаи иа употреба на дървото в суперструкцнята. Затова пък на лице са вяколко примера за успешного му прилагане във фундаментнтс на репостните шдове. Тххленият зил на Сердика, датнран в VI в имал основн. лежащи върху дълбокн дървени пилоти. залети обидно с хоросан и речи и камыш. На места иа около I м нал пплотите основите са подснлени с дървени скарн от греди. дъдгн по 4—5 м и деб. 0.18-0.18 м Нещо подобию се наблюдавз и в основала на ранновизантпйската крепости стена на нос Чаракман при Каверна, която била изработена or до-
*а™" и пол>'о6Р*воте"" «жжчт. Отгоре е била погашена с дър-У1<“Н ОТ »1Цтжир и „апречно поставе,,,, греди (0,14 0.1М м) Фх и
-ЬР'нлорум съшо така лежи върху пилон,, обили»
Наппавеиивт пп.™" който е принесена счукана тухла, иаполтваг огвиниир Гг 1С^ пока,м. че раниовнуантийските строители ноет. Макар и не съвсгм rm..*, Тв СС отлнчават със здравица и стабил-ните традиции и принцигш. **** * С<? прилържалн и спазвали ангпч
76
Втора час т
БЪЛГАРСКИ УКРЕПИТЕЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ (VII - X в.)
Раинобългарската хкрепнтелна система аапочва ла се нлгражда вел-нага след създаването на държавата (края на VII в.) и получава своя за-вършек в края на X в. Тези хронологически границн обхващат един период, който е прието да се нарича епоха на Първото българско царство. В него могат да се различат два етапа на крепостно строителство, много тясно свързаин помежду си. но и с някон характернн отлики, бележещи пронеся на развитие на старобългарската фортификация. Първият от тях обхваща годиннте, през конто столица на българската държава е Плиска (681 893). Той се отличава с мои > ментал ноет на строежите (граждански. култови и военни), с преднмно равнинно разположенне на укре-пените опорнн пунктове, коего дава отражение на начините на градеж и плановите схемн, с налнчието на значителен брой землени и дървено-землени защитни съоръжеиия. През вторил етап. когато стол и цата се премества в Преслав (893 971). важна роля започват да нграят естест-вените защитни прегради (възвншения, реки и др.), развива се и се по-добрява строителната техника, която все повече се подчиняв! на нзисква-нията за нкономнчност и целесъобразност на строежите, постепенно из-чезват землените конструкции. Стел палането на Преслав във византийски ръце и последвалата отчаяна борба на българскня народ «а запазване
на независнмостта се очертава един негол ям период от окаю половин век (971-1018), който може да се определи като преходен в крепостното строителство, когато все по-отчетлнво започват ла се изявяваг чертите на
късносредновековната фортификация, за да добие зя своя га определена физиономия през XIII XIV в.
Изсл едва него на раннобългарскнте крепости и укрепите.! ин те съо-ръження има блиэо едиовековна история. Ппочнипите, от конто мигат да се извлекал Дании за него, са главно два: писмени и вещест вен и (ар-
хеологически). Макар и откъелечнн, пнеменнте извори дав.и нзвест представа за характера на раннобългарското крепостно строителегво и организация на отбраната. Безспорно сред тях иай-многоброини са византийскнте хроники (Лъв Дякон. Зонара. Скилица Кедрин и др о различии поводи в тях се споменават имената на повече от «ългарккн или побългареии византийски крепости, но това естествен© е леч под реалната |Тъпкова-Заимова. 19об. с. э7| Внзантн
са се интересували преднмно от тези укрепени п'нкто **• 4Лтоиа пароля във въоръженнте столкновения между днете дър .* н бегло брояват редина крепости в Тракия и по ( тара план <
PXEobHToi$ANV|<o kf£NA N $ T О V C
[ДОК
47 Рдмпобилглрски надпис, сиобщаващ зд строе ж л на крепост
засягат тези в Северов помпа и Отвъддч навска Българня. Още по-незна-чнтелнн са данните. конто техннте съчинения предлагат за възстановява-не вида на отделяйте българскн крепости, за техннте планове. конструк-тивните особеностн в нзползваните строителин материалн.
.Чалко, но твърде важни са домашните пне мен н и епнграфскн сведения. В съчинснията на никои раннобългарскн писатели, като Иоан f кчарх |.Члвродмнов, 1953. с. 66 сл.], както в в никои апокрнфнн текстове • Видение па пророк Исай) (Иванов. 1970. с. 282| се съдържат интереенн бележки и началните годи ни на крепостно строителство. за принцип-ното устройство на българскнте столкни и др. Сведения за организация-гт ? 1 d 1 1 d Нзграждането на крепости се открнват в известннте
•.'«ж. иГГи“йг "
нога? 1е'тИе ла,,ии за 6ъ-'”’арското крепостно строителство
летоппс ПовестС временны? 1₽тЛР.',И ПИСмени памет"нци, като руската «В ПО .Ънава Щов. вр i 1959 L «Т™*™ гьстата «Репостиа мрели) и лр. (Баласчев 1919 " 9111 47 ’ аРабскн пътеписи (Ал Масу-
1 се съдържат в никои от пътепи прекосилн българскнте земн през епо--.з в.) Бонгарснус. Лукарич. Ха-l- Др‘ ^н гсрее представит я ват и я кон 1 ’ на Каниц или Марснли (обр. 48). който
си,е°“ия "• 6wra₽«" крепости '“та . TV*'1" ,п,те4,*ст»е"И1Ш. прею dTa “а ПРското робство (XVI — XIX
Джи калфа.Ннбур. Каниц. Иречек графичми нюбраженнн кати
78
48 Графичгн изглед на llpce.i.ie 01 Луиджи Марен.im
е оставил рисунка иа южната к репост на степа в Преслав [Иванова, 1959, с. 155 сл.|. След средата на XIX в към българскнте старики и в частност към крепостните съоръжения насочват внимай мето си българскнте въз-рождеиски дейци (Г. С. Раковски. И. Р. Славейков). От това време е едко доста подробно описание на Преславската крепост, направено от шумеиена Хр. Бояров, конто споменава за две от портите и за пръв път. макар и твърде примитивно, начертана характерная начупен план на града [Овчаров, 1975, с. I03J.
Най-пълна, ясна и точна информация и представа за укрепнтелното дело в раннобългарската държава npexiaraT вещей вените останки, конто се разкриват по археологически път. Трябва да се подчертае, че раннобъл* гарското крепостно строителство е все още слабо и неравномерно изучено. Това се дължи на факта, че дълги годи ни проучванията са съсредоточа-ваии върху антична и късноантичии обекти. конто са по-.многоброннн и представителии.
В самая кран иа XIX в. Шкорпил изказва идеята.че величествен и те развалина до с. Абоба, Шуменско, конто дотогава били смятани за антич-ни, са останки от ранната българска столица. Ст ед проведен и те рззкоп-ки в 1899— 1900 г. и найотявленнте противница на това мнение се сь-гласяват с него [Златарски, 1899. с. 152|. В тезн първн теренни проучва* ния специално внимание било обърнато на крепостните стеки, като били разкопанн эначителнн части от тях заедно с едиа кръгла, една петоъгълна куда и северната и източна крепостни порти. Резултатнте били публи-кувани в Известията на Руския археологически институт в Консгангп-нопол (т. X, 1905 г.). Същйта година до с. Чаталар (сега Хан Крум», Шуменско, е открита колона с надпис, в конто се споменава и нмето на първата столица — Пляска. В същата 1905 г. Шкорпил и . сиенски извър шват разкопки иа вътрешната крепостна стена на Преслав. кагс» откри ват частично северната порта и кръглата северонзгочна ку ла | корпи.i
79
. п™-тавя началото на нэучаването 19101. Стези проучвания фактически ее поставя
на раннобългарската фортификация. разкопкн в двете пърни
Дълго яреме след открнв.иеТО™Р™1Ц0 к ..а ..е.аиптересованост-български столици пастълва мп п н . ’* достатъчно матерналнн
та към средновековиите намет .ин И.липсаг |() ж)й,((| , |9)tl
средства -а разкопкн Пре. , и’.веспшто. а нови среднове-
|<М4» бе добавено много малм к • Р Лд||ИИ|| w проучване. Само ковки обектн с военен 'i!l'"',eP .009 г По северната крепостни стена
Кръстю Мнятев работ., пре. *28-19* Г "О Р ата |М||Н.
на Преслав, разчнства една правоъгълна к у ла и
ТеВ,НвТ’скдв!орСатз саетовна война с уствновяването на народна.а влас б“гарск«то средновековне .астана в пентъра ..а внимание™ па ар'хгоУогояХатв наГка В Плиска и Преслав бяха разгърнат.. проучва-ния на широки плоти, при конто бяха проучен., и важнн части «н к репостните стони южната и .ападната порта на Плиска ,97f •
южната порта на вътрешния град иа Преслав (Иванова, 1959). Ilpet по слединге годиии н зследванията в двете столици са подчннени на точно формулирана проблематика и това позвали раиръщането на методичнп и мащабнн раткопки на по-голямата част от укрепнтелните съоръжения, \томняване на тяхната датировка, натру пване на богата информация ла техиите коистр\ктивнн особеиости и плановн схеми.
Освен към Плиска и Преслав усилията на нзследвачнте се насочиха и към други \ к реп ен и пчиктове от ранного средновековне, на конто бе обръщано по-слабо внимание. За пръв път бяха проведенн тереннн про-ччвания иа граничните землей и валове (Овчаров, 1971а, с. 451 сл.; Рашев. 1975. с 152 сл. и др.], както и на землеиия вал в Плнска. Проученн бяха редина укрепени селища и крепости от това време, като аула на хан Омур таг при с. Хан Кр\м (Антонова. 1963; Дремсиюва, 1965), граднщето при с < лърмен. Русенско (Михайлов, 1963]. при с. К л аденин, при с. Цар Асей, Силистренско. и др.
Още при първяте разкопкн на Плиска преди 80 годи ни бяха очер* основннте и кок и на старобългарската фортификация. Първнят опит да се ладе хронология и периодизация на плисковско-преславскпте ^*И.?ПраВИ Шк"рпи'1< без да се съмнява н българския им коятп икпниУPc^i.?eMnOCT’ ра1ЛИЧИ ТР« РП0хи на стронтелство: еэнческа. ска - Симеонова EjX’Teio'’7/*“" ВТОР» своига хронологий ££ Z Д°Ра’
редшеству ваша наречената от него езическа Kvi рХ'ХтТ 4•< ошс едка хрнстиннска -1 разаитиетп на преславското стронтелство till»,..... 7;’—- я и Лис тре ™ ДТкы
оэд хрепостните съоръжения в Плиска и Пп£ 1929 . могмо пнса: .О, начина .... стпое1ЛПР от ра «мерите в детайлите е ясно че м.чит * ’ ——г”"*’”»*. ..... -
и^«и'аРТ;1аВ И МновР-"'»и <«12 Й2?) К₽'П<КТ В ПлИСКа " ЛВе,‘ ^|ш^пн;.е Пл,,ска
III-дора <ви първата. която обозначи като епоха ' трета, която 1авърН1ва |ил. 1927. 222 223|
< и за еднаквостта и едиовременносг • лав Шкорпнл н.зрази в от материалите, от плана и
и само от някои подроб» < стр(м?ма преди преславскнте крепо*
Заключеннята на Шкорпил нмаха редица методологически недоста-тыш и бяха основами на малоброен дока iaтелстаей материал, но в основата сн бележеха правнлната линия на развитие Те бяха вътприети в начката като останалите нзслсдвачн (Мнятев, Мавродинов и др ) ги допълннха н доразвиха.
Понастоящем в българската археологически наука се води оживена дискусия, която поиякога взнма твърде остри (pop ми относно про hi хода и характера на раннобългарските укрепмтелнн съоръжения н иэобщо за раннобългарската монумеитална архитектчра Очер та ват се ня кол ко мнения:
Първото от тях застъпва тезата, че българската фортификация през \ I !1—X в. се развива на базата на нзточнн. главно близко* и средно-азиатски традиции. Привържениците на това следите отричат напълно или до голяма степей връзката между античного строители© наследство в нашнте земн в областта на крепостного стронтелство. Тс смятат. че в началння си стадий на развитие българскнте укрепления са плод на развнтнето на самобнгната прабългарска култура Тази теза се поддържа от Ст. Ваклинов (Vaclinov, 196<»|. Ст. Бояджиев и др. На вреден план се изтъкват влнянията, конто са оказали на българското монументално стронтелство, включи гелио и върхч крепостннте градежн, традиниите на Средне Азия [Бояджиев, 1975]. Трябва да се отбележи обаче, че в следващите сн нзеледвания тезн и други а втор и. диразвмвайки
своите разсъждення, допускат известно влияние на антнчннте строителни традиции в областта па фортнфмкацията. в техннката па градеж. а също така и при ня кои от формите и плановете на крепостннте елементи (порти, кули и др.) [Stancev. 1968, с. 261). Това обаче не се нзвършва според тях в класнческия дух на античного стронтелство. а е „съвременно византийско-балканско мат ср нал но н духовно наследство" (Ваклинов. 1974. с. 188]
Второго мнение отстоява гледмшето, че раннобългарските крепостни съорт.ження са п родит жен не на антнчннте и ранновнзантийскн прнн-нипи и между тях съществува тясна генетича връзка. Неговнте привър-женици са склонни да отрекат всякаквн нзточнн влияния върху строк-тел мото нзкуство на ранните бит гари или да го прнемат сил но пречупено през прнзмата на византийского влияние [Василев. 1937]. По-късно това становище застъпват в трчдовете сн Ст. Михаилов, Аг. Милчев и др. [ Mihailov, 1970, с. 213; .Милчев. 1964. с I -12] Според тя\ мл ада та българ-ска държава, създадема в район, наситсн с паметницн на една развита п богата култура. наследява и доразвива стронтелното нзкуство на прели дмцата епоха и Между тях съществува континуитет.
През последимте години съветският археолог А. Якобсон лансира идея та за влнянието на арменската архитектура върху раннобългарската. Бет да се спира спецналио на военного спюнтелство. той даде да се разбере. че това влияние се отпася н ia него. Той се противовес га вн как-то на теорията за иранский (сасанидски) произход. поддържана иа вре м^от Протии, Филов н лр.. так.......а мнекието за прям.™
нъздействнс върху вългарското стронтелство н архитектура [Якобсон. 19,*На..о^лък се правит опитн да се въ.роди едка W«.
според която раннобългарските укрепления 11 * ? * (К.тана ло края
българскн. а римски. Пай-старателен пени пр* f
• ияхаитийски н б-ългорски X • >
81
_ Кп.нж.10В IKrandialov. 1971. c. 13]. a ceia тя e „O.UB„ Hl жиж-t» си Д• K£H* • се тюддържа ат някон югославски учен,, МП И с и^',а • hievif-Stojkovie. 1961]. На преден план се и .StriCCMC. Л » т ниа1 а||ТИЧСН пронзход, в монстре К ИНН I. ват^амиянн ««*•""• на|1К1НО се „гнорнрат ланните. получени ... „1 ||р „ _,нг нз гвата раннобългарскн столнчнн ненцх.,., кочплексио’0 __________...»« подобии твърлення ]срв. Баневлнев. I9t,2.
иа живота см ната и с извести» (Boikovic.C.
на Плитке и
й^ителиоовротиргавзт
«• ,718'’ > нижла две са основните линии на научни гьреення и , ^«иеЖва‘ипочи. (ираиско. сирийско. арабско. среднеазиатски) влн. X в Хп вот на именисто ла по нат»п.шното ра житие на мегтннн ХииииПЙ като в хода на дискусията тясно се ласягат вънросите около ’континуитета' или днехонтинтитета' на кхлтурите. необходимо е д„ се BJiiCHH сыкржанието иа ММ понятия. Под ..континенте: от ««Ьсха медиа точка се ралбнра такова развитие, предполагатцо непр. къснаттят. диалектическо развитие на определено явление или ироне.. при коего не е возможно да нма прекъеване, хиатус. В развитието на к у i т\рата трябва да се нма пред вид разлнката между т. нар. географски или типографски контннх итет м континуитет на културата. взета като нан-общ. помят нс [Иванов. 1972. с N Фактически първото е само външната. i
• сшествената страна на явлението. докато второю изисква органична ръзка между две следващн едва след друга култури. Такъв континуите! е налиие между антнчната и ранновнзантийската култура. Но за кони1 ну итет между раннобългарската н ранновнзантийската култура не можг да се говори, защото на мястото на едната. която се разрушава, се и тграж да друга, която има различна етническа. социал на и политически основа Ето защо може и трябва да се говори за наличнето на прнемственост в ня кои елементн от <аварената по-ранна култура. конто се възпрнема! и придошлоти население (в случая от славя и и и п рабы гари). осмисляг ci по новому (това е зады ж нт ел но!) к се включват в новата етническа и с<» имално икономическа общност.
Възприемането на старите традиции не се осыцествява само и един иа батата на гъществуващите материални паметницн. но и въз
Г1пес>!аЖИВа7аСТ^ОИТе‘1на тРа^ипия- Задълбочените изеледвания в Плнска.
ЛР-ГИ гелию пока шаг. че балканските провинции и.» поедггаи«гг н/1 ^ва^е”и ® гакова окаяно състояние. каквот" ।
Ххоми И шГ""е ИЛОЧН"“И През VT-VI1 в. те не са били нагп. п...
П₽ИЛНЧа’ На ПУСТМИ" IBe-^oa. 1972. с.379| византнйскит». ‘’ад*0'™*0 критично отношение към известияы 1,1 ноет на Балкански» ? М0И10 очертават една твърде мрачна действии.•' величава?Гв в значителна стелен пре инн. 1|реди всичко «а пт РалР>,пеннята. воден и от различии съображ» ^га класа от «лапван/Д* ’ I «бэането на имуществнта на господств.>• с ипъкванети на гигам? * 1‘”ию ‘Начно на тот ал но бедствие. Освен К'В-' увеличении брой на ма L?*Tt И ,,ълми оп>стошенин от умишлено пре ни на им„ч‘и^
®и,<Н1ийс|ю1о иОТ <'таР1 планина се запазве една част •” и 1 прабългарм# Atnn.i. гм» ° в-,и>а и контакт със сланяни, а след 1И,Ъ‘ р юлогическитс разкопкн говорят, че ствробыгар
ските селища и крепости место възннкват върху или до по-стари населеии места. За това съдействуват различии факто'ри: икоиомически удобно разположенне спрямо важен път. добра земя за обработка, за пасите и др ), топографскн (удобно местоположение край река, извор н др ). стратегически (добри условия за естествена защитеност. недостьпни. скрнти подстъпи), практически (възможност да се използват рхшевнинте на византниските селища като кариери за строителен материал)
Контактнте междх придошлото население и местните жители се ось-
ществяват по две линии: мирик сношения и враждебни коифликтн. При тях славяии и прабългарн продължават да опознават фортификация га и строителната техника на нмперията, с която са били в досег още от ме-стата, обитаванн от тях преди това: Южна Рхсия, Закавказието. Север-пито Прнчерноморне. Безспорно е също така, че те донасят със себе си
определен начни на живит и по-спецналио стронтелно-фортификационни навнцн. От тясното преплнтапе на донесенотосъс заваренотосе полечила онази характерна и специфична същиост на раннобългарското у крепители о изкуство. която рязко го отличава от това на съвременна Византия
Известно е. че военният потенциал на създадената българска държава е бил значително по-малък от тозн на нейната съседка и противник Византия. В края на VII в. българите се настаияват на терктория. добре и вннмателио укрепена. Част от заварените крепости били в добро съ-стояние, други — разрушенн. Трябва да се предполага. че заварената
у крепители а система е била напълно или ионе частично ишолзваиа за защита иа новата държава. Разкопките обаче не подкрепят такова предположение. Българите се настаияват отчасти или наняло в някон късноантнчнн и ранновнзантийски центрове (Абритус, Ескхс и др.), но това става след тяхното разрушаване и нзоставяие. Новото население не нзползва старите градежи, в това число и крепостните. Има случаи обаче, когато античнитсстроежн. макар и в руинно състояние. били включ-вани в иовонзградените отбранителнн съоръжеиия. Най-често останки от античнн зндове се използват за фундаментн, какъвто е случаят с ос-танките на антнчния теагьр на Марцианопол при Девия. Към по-ранните зндове били изградени други, който преградили пространство™ в очер-таннята на театъра. На места чрез големн квадрн са иззмдаин фундамен-тите на големн островърхи петоъгълни кули. Две от тях се намнрат блиэо една до друга и може да се предположи, че са фааикиралм порта, от която нс са се залазили следи. Намерените останки дават основание тозн
градеж да се отнесе към раннобългарската епоха или ио-тично около VIII в.
Има и слхчаи, когато стеките иа ранновизантнйскнте крепости са използванн след превземането им от българите. Така станало с аитмчния Дуросторхм на Дунав (средновековння Дръстьр, днес Силистра). оключ-ванего на Дуросторхм в снстемата на българските отбранителнн съоръже-кии в тази раина епоха се сьобщава в българската апокрмфна леюпис каю дело иа хан Аспарух. Споры ней грады е ноеооснован^ю юва Гриб-H., да се разбира в преносен смнсыт. .Чегописецы е имзл пред вид вкюб-новяваисто на старите градски степи. Разкопките Л*»ха '
твърждение на юва легендарно известие. Вече е напылитeery fпо. чемного скоро след превземането на града от 6и,|а,,,П\1|1РН и(|аин1гра-Това личи, както по крепостната куртина кран ре . . I
каго дело на хан /
Ва да се разбира в преносен смнсъл
а стеннта са иаправени в духа и тех денача нзточнв порт«. П®"Ра®Ь|" л ,на1(|| били ЛРбре обряботеш. i !Хт. м по-рхпнхта «•*" ..тарнте градежн Така еби та
"овккаалри ча. -о'ьн чобил. скгавлив;1 нравом иши дв
построена н портата. конто я ' Проходы е покрит с широки ка
S?кули. 4ч»ик»ратн m ' спусняпя се (катаракт.)
меняй плочи н е м«»Р"> 1Н0 ||аПолобява портите от Плщ ка
«..*»»«> . ........ ЮМ..
•J££ ... р.»... . .рек..... .-
«*5Х ....." -7 ‘У“’Л VIu' I х"» ‘1*3
Ill’'
IX в. [Ангелова. । и.।
\ТГм нам. на VIII в. Те изявяват една нова и неизвестна досега брънка.
ТОЧНО спо |О73 с Е 7.™,»- —........................ "•
строителство върху бъ-1Г*Рск°™ш й.аналогнчнн реплтатн лг 1 : £....s 4_<
В района . р ’ Портата е монументална, фланкнрана oi
£Хи „етоыыин хули. Сред миогобройните репарации се огкрояв.. она преправка, при която нивото на портата се • т.овднгнало лттач п . входного пространство е било покрито с ММ ПЛОЧИ. а• на вратата е стеснен с два масивни пилона, нзграденн от големн «| Тази преправка нкледвачите са склонив да свържат с раннобългагн ка ’ епоха. В сравнение с Дуросторум това става по-к ъс но. след прев^еман» на Серднка от хан Крум в 809 г., но несъмнено представляв» ели етапмте на снлното и продыжително местно влияние върху сгронтелннп и у крепители и похвжти на българите По безспорен начни се установи, че ~в своята цялост крепостната стена на Серднка е била в достатъчпо .?• бро състояиие, за да се приеме като укрепителен пояс на средновековиич Сведен важен стратегически пункт на Първата българска държава [Станчева. 1974. с. 214).
Несъмнено българите нзползват н никои други крепости на внзан тнйците. например падналата в быт г а рек и ръие през 812 г. Месемврн*1 Никои сред многобройните преправкн по нейните крепостнн степи ла се от .халат на българскспо арнсъствне в града |Venedik°s • 1969. с 125сл.|. Напоследък се изнасят никои Дании за използвансю " иългарнтс на яката внзантнйска крепост в Балчик (ант. Дионисопол^ у1 °е. че нейната крепости! стена, полеплена с нови кулн. е приюти а. ък военен гарниюн. Елновременио с това била устроена нова и|к
1е«лен маснп и Ров. укрепен от вътрешната
приеме• чр *нитМ -ИЛ ^Осочени1е по-горе фа кт и дават основание да " пости по Ч м^1ИЙСМ<те кре,10сти но брега на Черно море и отделни кре бългаосшв г^МИЯ миз«т последователе) в снстемата на р често1юложеннеРВ ди*П®ало от удобного им стратегнчесм»
копки ще се откипят сл*Чай зрябва да се очаква. че при бъдети р пят един подобен и1ВодНКИ Ш к^епост,,и съоръження. конто да поЛН и*рм (кастели и и<',<^РОИ|,И|е византийски крепости с по-малки г** ‘
• *}Р . Фрурии). конто били разположенн по планннски 1
& А
вериги, те явно не са бнлн включенн в снстемята на отбраната на ново-създадената българска държава. Твърденнето на някон автора, конто смятат наличието на раннобългарски материала в маого късноантнчни крепости за док азател ст во. че са била тотално нзползваии. не отговаря на денствнтелността [Михайлов. 1972, с. 2|. Нанстнна в редина крепости (Търново — Царевен а Момина крепост. Разделив — Петрич кале а др.) са уста новен и културни Пластове от IX — X в., но бе? как вито и да било указания за използването на техннте крепостии стеки по предназначенйето им. Това може да говори само, че след разрушавннето на теш крепости върху тях или части от тях са се появнли селища с българско население Тезн селища са неукрепени и не са изпълнявали воениозащитни функции. Това се дължи главнонапромянатавпредназначението на цялостната укре-п нт ел на система на Византия. Изградена с фронт на север, по лесная а отчасти левая бряг на р. Дунав и по северните склонове иа Стара аланина. Средня гора и Родоните, тя вече била безполезна за една отбрана, насочеиа на юг. При това зиачителна частоткрепостите пострадали, от нашествня-та. били покрити с рушевини и било невозможно разчистването им и по-натагынното им използване. Това се потвърди от наблюденията върхх зиачителна площ от Североизточна Българня [Димитров, 1967. с. 4—5|. Не е без значение и факты. че българската войска особено в началннн период е била съставена предимно от конин части и затова най-ранните укрепления са нзградеии в равнинки и степоподобни терени.
Малко no-друга е картнната в Южна Българня Дакните от прохче-ните крепости при с. Дол но Церово. Благоевградско. Любеново. X асков -ско. и др. изгькват. че при присъединяването на тезн райони към българската държава много от кастелнте са използванн. като полураэрушените нм и разчистенн зидове били отиово надзндани [Аладжов. 1975, с. 121 сл.|. Така естанало и при селата Марина. Минералки бани в Хасковско. край контоса проученн византийски крепости. Преправкнте са били в две насо-ки: или нзцялое използвана ранната стена, или са извършвани изменения, за да се постигне по-добър отбраннтелен ефект. За тази цел било изменяно трасето на крепостния зид, изоставянн бнлн някон кули или били зазнж-дани иенужните порти (Любеново. Марина).
85
Пърла глима
ИЗГРАЖЛЧ1Е I! ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ
НА РАННОБЪ. И \Р< К АТА УКРЕПНТЕЛНА СИ( И МА
Появила се в рез\лтдт на победоносна война, българската държава ,w к а зал а правого сн на самостоятелно съществува не. Това право об.ин трябвало да се защншава векове наред по различии качинн — с п.нкн дипломатически ходове или. което било най-често. в тежки и продълж. телни вой ни Его мшо грнжата за нейното опазване става първостепишг задача н на нея българските владетели отделят нзключнтелно внимание Наред с поддържането на добре об\чена. боеспособна войска центра ню място в тазм насока заемаорганизирането на разумна и ефикасна \крг пн тел на система на защита.
Досегашните проучвання показват. че тази укрепнтелна система н е състояла от три основнн сплавки I Укрелеии граничим линии. 2 Укре пени селища и чисто военни крепости (ауди), 3. Централ но укрепеш» военно «.редище - столицата на държавата (първоначално Плнска, а реслав). Това е защитна концепция на концентрично раню пипЛ\1,пга/^Р,,,Пе 11ЧНКТове* която била подчинена както на принии-бе постите м» •оен*)*Лминнстратнвна система, така и на осока VII о RaLT релеф иа заетата от българите територня в края
”^ри^
кат° - йжт на-лържавата тивник — Византия В начатпмт#» -обкрнап, с фронт на <люРъже"
vTKpa планина. nnej ma-mu.. -"«•писии.тоотделено на н itohh.i
<Г?глЖ,7е м‘ми ” стол и пат» ’’[авали’‘яй-прекнте пътища от юг към бъл .5?°м1исаразположеиммяЛИС,ла ^еЗИ Валовс с» сравнително къси хоп (Cl п «ай-уязвимите места — планинскнтс пр<>
______значите' с’ ® Сл1‘ По-късно. когато кьм Бъл-,,а IX в । и НИ теРитоРии юж но от Балкана (кран nnvw__’Раничиата линия се нзмества в югои ноч
се явява най-важ'1-1 от нейння ихй-серноэен и nc*ou‘'''"'"J > десотилетня тя следвала бнл
ухрепителиите работа бн.п
* )и били няколко землени »•
_________ VEv»ii на юг. като особсно внимание било отделено^» I 1 Стара планина. ппе» мп*™*_________,ч
гарскнте эемм и сто лица та Плиска. Тети ЙШ) 500 м) и са ра ию > ас ни г ходи (Skorpil, 1930. с. 197 сл ; 1931. гарня се прнсъеднняват т " на VIII и иач. i „ ,ги
иа Тракня. е съоръжен грандноз кесията" Той сс — F— зиачението на
м-идл, |^<жт<' Р‘Ч*мерц землей вал „I |> от Мандренското езеро при неговото и иражлан1* ощс 1 л.и>, но, как 1°
|’"1*»ли сн^'""""" против враж'г “£ме б"л" " ",ол ,ва"" г<мемцца и Нев ' Жеските нахлувания, докаи» ыможност за цялостна охрана
________________________________,-ччп1 ИМ £1 _ .и» w прост и ра на повече от 130 ъ Б\рт>с ло р Марина (Благоев. 1925, с 293 ю. , nviuw»'” • «нашнието иа старопланиискитс ^)сградни валовс намаляло н нлсАда. .и тчетало напълно. Те още дълго време били и ли».» " като едва втора пре|радна линия против вражеските нахлувания. . ‘ EpkvtHHia п<>радц енпязи големина *• »•*•**• —
(
49. Прннинпнэ сх г ил на концентрмчнл орглни»лциж ня отбрл-натл на бьлгарехата държавл — \ 111 —X в
пмала повече <начение на трайна гранична линия, онределяща граниннтг между Болгария и Византия (обр. 50).
Като естествено продолжение на българо-византнйската граница се явява западният черноморски бряг. твърде уязвим за мощната визам-тийена флота. Затова той сото е защнтяван от землеми насини, конто се открнват между р. Батова и нос Емкие Тазн отбраннтелна линия се со-стон от пет отделки вала (долги от 500 до 3500 м). конто преграждат най-достоиннте места от бреговата нвица (преднмно усгията на рекнте и ни-ските пясъчни плажове) (Рашев. 1977. с. Ю|,
При организнрането на северната бол га рек а граница са иэпалзваим нлй-ранннте землей и строежи на прабългарите, създадени преди образ) •
67
ваието държааата - Южннят бес. рабски и Га^”3\а33(Т. ."р късно таза укрепена линия е продолжена с дългия зе и тпрния
Новакова бразда), който завидовал обширшпе отвъдду навек» на България [Шкорпил, 19056. с. 525|. А.мМ|1ЙМ «а-
Несигурността на северната граница поради доегьпния Равн ‘в актер иа терема наложила изграждането иа втора защитна . ’
основата на която стояла р. Думав. Запаэеии са оставимте от зиа • землей наемп с дължнна около 20 км между Тутракан и с. Ьръ» • •
който бранел нискня речей бряг |Рашев. 19 М| Добр\джан<ка • равнина била пресечена от солидно каменно-землено съоръжение, ко се простирало от Лчнвв до Черно море (т. и. Велик президв Апокриф** летописот XI в.) Значенмето на тази втора защитна линия нараства <н“ бено много, след като през втората половина на X в. България загубил споите отвъдду навеки територии и окончателната по р. Д\нав.
Запади ат а граница на държавата била Изднгнати били три почти у спереди и вала (Островски, Хайреднпскн ския бряг с посока към Старг г _ ______ __________
нчто наенпнане бележи посте до вате л но тернториално разшнрявяне »'•* 'апад |Ваклнн<>в, 1977, с. М|. ток am invm — -система иа дълбока отбраиа. пригоден а за зя ник ।например варварската конница) (Рашев,
ЛИПНИ е О mwihuiv
Д обрнувамсто на българската държава. ио към края иа\ И*
граница се установив;» също така добре защитен.i и ранюложени близо един до друг а па °мскн” конто запоя вал и от Д\нав-•^RMiNHa. Слоред никои изследвачн’ тя v
С ^11 ъ.к . ”-»• uajuinpnmiiiv •••»
ППИГ|»М?РГИ смятат* че това е една единил in ,а 1аи1ита от подвижен против
1ИИМЯ ' oeicTBvei J977, С 111 Както се ""* » л-____ГМЖВСТ»У*«.'1« още В начал я нт е десетн-
I
нач. на IX в. след включването на земите. населен» гьсто със славя ни тя е станала ненужна и е била нзоставена.
Разгледанн в тясна връзка помежду сн, крайграннчннте българскн защитни валове нздават добре обмнслена и старателно нзпълнена система на отбрана. която води своего начало още от съэдаването на България (края на VII в.) и продължава да се донзгражда до падането и под внзан-тийско робство (края на X в.). Тя в никакъв случай не бива да се схваща като една линия, а като една доста широка нвнца, съчетаваща в себе сн граничните валове и крепостнте край тях. с конто е взанмодействала. т. е. тя е отбрана, изградена в дыбом и на (Коледаров. 1978, с. 116], Ос-вен отбранителните функции на валовете е отдавало и важно полнтическо значение за нздигане на авторитета на държавната власт и подчертава-не на исторнческите права върху завоюваните територни (Овчаров, 1970. с. 4591.
Второ важно <вено в укрепителната система на Първото българско царство пре< VII— IX в. са укрепените селища и военноопорнн пунктове (аулн). По своего местоположение в структурата на тази система те мо-гат да се разделят на две основнн групп: укрепления, разположени по граничите линии от вътрешната страна на землените валове. и укрепления и укрепени селища във вътрешността на страната.
Укрепленията по граничните линии са най-тясно свързани с функ-ционирането на крайграннчннте валове Поиякога те са органично свър-занн с тях. както е случаят с Големня каменей вал в Добруджа, където почти на равнн интервалн от вътрешната му страна са открнтн значителни по свонте размерн укрепени площи. В тях очевидно лагерували не гол ем и подвижки военни части, конто в необходимня момент посрещали неприятеля. Подобен у к репен лагер е долепен и до южння вал „Еркесия“ в района на с. Люлин. Ямболско. В пространство™. коего той заема, не са установенн следи от трайнообитаване, коего показва. че е бил тползван само при необходимост [Овчаров. 1970, с. 449|.
В други случаи граничните укрепления са били изтеглени във вътрешността на няколко километра, но пак в тясна блиэост с граничните валове. Подобии укрепления са установенн по източната крайморска граница и по северната дунавска граница. През последиите години бяха изученн по археологически път и чрез разкопкн няколко укрепления по дунавската линия. Те са били защитен и със землени валове. разположени са недалек едно от друго. като помежду нм е била осъществявана добра тактнческа връзка. Такива са укрепленията при с. Бръшлян (Кале), с. Нова Черна (Бююк кале), с. Старо село (Кючук кале», с. Ду навей, с. Полина (Калето), с. Малък Преславец н др. Голяма част от тези укрепления е изградена върху no-стари антични и ранновизантнйскк крепости, без да бздДат съобразенн с по-ранннте форт ифн к анион ни съоръжеиия. Някон от тях нмат неправнлна квадратна или четвьртита форма, други ха с триъгълен или трапецевиден план, съобраэен с особеностите на Терека н изнскваиията на отбраната.
Създаването на крайграннчння пояс от укрепления и тяхиата не-съмнена връзка с граничните землени и камеино-землеии валове отрази-па галямата грмжа. която българската власт полага та охранам на дър-жавннте травник. Тези укрепления са типична жн-нноопорни конто са били обнтаванн от военни части и обелхжвашото гн насетенн.
и с. се наиирали а прям връзка с укреплеш.ята във вътрешноспз на ДЪр*В™£сът <а броя н характера на укрепеннте селища и военнн кре-„ сти^Кгостнността "» Българня пред раэглежданата епоха не е на-S иГясиенТорали ограничения обем на археологическите проучва "м Ако сеХн по някон ппсменн ........теса били твърде многоброн-
ш В р* «зталетопнс .Повесть временных лет" се съобшава. че княэ Све-тоыав превтема и радрушава Ю български крепости край Дунав. Тона известие обачс трябва да се гьлкува внимателно. гьй като в този брой вероятно се включват както малките граничим укрепления, така и \крепленията по линията на валовете (например Големн я г камею, н вал в Добрхджа). Археологическите даннн покаэват. че броят на укрепеннте селища във вътрешността спрямо неукрепеинте не е бил голям. Изслед-ванията в Североизточна Българня дават да се разбере. че от нзвестннтг досега ранносредновековии селища само 7% са бнлн снабденн с укре пятелни съоръжения. Това съотношенне. раэбира се, подлежи на до-уточияваие, но при всички случаи изводът с един — прет VII -X в. преобладает неук репелите поселения със селскн и пол у сел ск и характер (Димитров, 1967, с. 3|
Проученнте няколко хкрепенн селища са бнлн шщитеин предимно със землени валове и по-рядко с каменни степи. Със землей насип от наЙ* обнкновен тип и ров е оградено селящего при с. Кладенцн. Толбухннско. прис. Якимове. Михайловградско, н др. (Стаичев, 1963, с. II). По-сложна е направата на «мления вал на градището при с. Стърмен. Русенско. Той е бил подпрян (облицован) от външната страна със зид от ломенн камънн на кална тонка, а пред него, на 2.5—3 м е нзкопан ров. Тази конструктивна особеност се <апазва и след предприетата реконструкция на вала,
! *°"T° Т°И 6мЛ >дебеяеи‘ а пРеД него бил прокопан нов ров. В ст.щото 3 Н иП^с^е И ™*Р°мта 6или съоръжени бастнони. нздаващн се на-хХ^в 1и16-^7|‘₽аН“ТМНИТе вммож,,ост" на укрспленнето [Мп-
1 с.Цар Асей, Сили-। заем а площ от върху основа (дълб. 0.50 м. Нп Ф'ГЯ* са изгРаде,п’ правоъгълии - ! е обраэувана чрез обнкно-
с кули. Пред стената е нзкопан в бкнарскнте земн се налага
. ______f крепостни
«п с* 1^ сл.1, стената на гра-75 |Въжа|к>ва, 1965. с. 124|, кре-ПРИ Йнкопол (Манова, м Преслав, конто охр л
1ннте и др ) [Джннгов. 1962.
--------। ид/nwd , I96J, с. 65 сл.|, кре-। ста: землени валове с. 16| и може да се открис
сгпснгкс ) крепление e градищсто при t Ц
/ И0 отлав"а- "° «ще иепубликуванб. То х 244о:^1^тмоеотстя,в-иимгаша^ шир 2.40 М). По стената. долепенн ь« »,.« ? • (Л конто са проучеии четири, Портата
xr: zиа ,идане * “щитен ’
np^xV/Т^ва “ оългаРс*нте земн
^Ж=.|А#йВ- .....
жт«??:гг1;1ими^- »«-*» "вали «пирата сто i" м Вока1ност"те на (I «• 16 ci; 19641 а Ж'1 /БялгРад- Орали 1975 <• tot 1 Г “ |и*на Бмгар
и »меэаа на гранми.ил наТх ЗР*®® "* у.*Реп*»*ие 80
Il U «м*. U » • / I * н II I 1»п | | %Z" Де»
.. — — • !• • ^ннншката ноет ц|,,<ап*’ 1,1)И Хасково (Аладжов,
а*.«. ц^“- :• ? ч1......
я на vw СК° 11лояи°ва-Серафнмова.
“ [Рашев. 1977,
само като реминисценция в съвсем редки случаи. Така със землей вал и система от ровове е оградено издигнатото в ус’ловията на борба с византий-ската експаизия в края на X в. малко укрепление при с Ключ, Благо-евградско (т. нар. Самуилова крепост)*
Практнката на българското ранносредновековно крепостно строителет-во познана един тип крепости, конто имат специфично военностратегически характер. Това са старобългарските аули.
Въпросът за старобългарските крепости-аули стон пред българската историческа наука отдавив, но едва през последиите години бяха предприми археологически проучвання за гяхното изднрване и разкопаване Термины аул се гьлкува от уцените като старобългарско \крепление [ПРАНК, 1905. с. 3|. като обикновено селище* от номадскн тип [Тъпкова-Заимова, 1956. с. 443 сл.|. като дворец и изобщо монументални строежн на централната власт (Михайлов. 1972. с 4—5). като укрепени селища [Ваклннон. 1972. с. 12]. като эемлено укрепление |Бешевлпев. 1937. с. 77]. като ханска резиденция [Златарскн. 1970, с 409]. Независимо от разлнч-ннте становища всички подчертават една основна черта на аудите — тази. че имат характер на укрепления. Археологическите разкопкн убеднтелно доказала, че става дума именно за военнн средища. свързанн тясно с от-браната на държавння център. Със сигурност може да се твърди. че в началните десетнлетня след своего съ«даване Плиска е била укрепен аул. без сега да може ла се определи съвсем точно неговнят първоначален вид порадн настъпнлнтевпоследствнезначнтелнн изменения. Около стати цата постепенно се създава система от опорин пунктове на държавната власт Оскъдннте писмени известия в старобългарските каменни надписи сочат усилепото строителство на такива \ крепления в първата половина на IX в. при хан Омуртаг и неговнте наследница след тжнвяването на теж-ката криза — следствие на многогодишната внзантнйска експанзня през VIII в.
Добра представа за характера и предназначенмето на българскнте крепости (аули) предлага най-добре проучената в настояще време крепост при с. Хан Крум. Шуменско [Антонова. Дремсизова, I960, с. 28 сл.; Антонова. 1963. с. 49 сл.: Дремсизова. 1965|. Тя е расположена на добре избрано стратегически място между старопланннските проходи (Ришкн н Върбншки) и Пляска, като преграждала подстъпнтекъм столи-цата. Нзградена е върху останкнте от неукрепено славянско селище от VII—VIII в., което от своя страна възникнало върх\ по-старо византин-ско. също неукрепено селище.
• Отбраннтелната система на крепостта се състои от две защитим линии — землей вал и каменка стена, намнраща се почти в ценгьра на зем-леното укрепление. Трудно е да се каже дали двете линии са бнлн постро-еии едновременио: Нма известии основания да се предполага. че земле-ннят вал е наенпан по-рано в защита на селящего, а след това е идгра-дена каменната крепост, за което ясни указания се съдържат в намерения до с. Хаи Крем надпне на хан Омуртаг от 821 г. (Чаталарскнят нал пис) (Бешевлиев. 1979. с. 201|. Така или иначе, в окончателния си вид укреплеимето е съчетавало успешно преимуществата на двете защитив съоръжения и по това напълно прилича на «ащитната система на стили цата Плиска (обр. 51).
91
52 План на крепостта-аул при Преслпв
Като цяло военните строежи в аула при с. Хан Кру ю единство и функционална връзка. Така в каменш
В своя план земленото \крепление прелставлява нздължен четнрн-ъгълннк <515 на 405 м). Каменната крепост е почти квадратна в своя план (114 ни 93 м). Тя има една порта, която се намнра на нзточната стена Лнпсват кули по ъглите и фронта на знда.
Воеиният характер на у креплен кето при с. Хан Крум се подчертава от неговата вътрешна «астройка. Тя се състон от доделени до выреши и те лица на стеките казарменн по мешен и я. изграденн също така от добре об работе ни камънн По-гол ямата част от вътрешното пространство е заета от двор, покрит с ту члена настилка. Едниствената жнлнщна страда и банята, намираща се недалеч от ней. са били предназначен»! вероятно за управителя на крепостта.
Като цяло военните строежи в аула при с. Хан Крум се намнрат в пкию единство н функционална връзка. Така в каменисто укрепление лагерунала българска воен на част, а обширного пространство между зем-лення вал и каменната стена е било предназначено за конннте табунн на во!ската. в нею нмало леки стопански постройки и евентуално жилища 2л ма-1оч”слен,по население, коего обслужвало гарнизона. При военна г се В0Дела пъРв°иачално от линнята на эемлената пре-
?конто се ппнГи! н”2рНа Точка е б,,ла камен|,ата крепост (цнтадела).
ГЪ^обив. ,’аии"""ц"т' и останалото население.
С. Хан Knvu на миД 11 е биЛа постРоена "а 9 км южно от таэи при слав. Тя^бии и .inoiollu?1’1"" ,,о',‘ъсно 'Н* нэрасне стол и пата Пре-около '|30Рдка |Овча и,!?'?973Ка’ (’тГ’н Т1”1’’ " ,аемала "лощ от неправилен четарнъгълиик ®71- Нейният план представляпа
камеина. от едой вапо»и«..’и LPJЛ"™Р!?' ’ nocoKa teBeP—юг. Стената е има ПО една крмла^ул;. а иТюжн.™ чет,,р"те ьгма на укреплението разпатожеии порти Вст.мтшьм ”жна1а‘ северната н нзточната стена са
Аулът при Преслав не е нмЮ " ,ападмата стена <обР- 52>‘ пресечсиата местност на коягг . ВЪН1ии<> землено укрепление, тъй като крепостта е била надеждно jaiiinTP°-lpOV!k негос,,алагала. Въпреки това и и от надврггнитг м, 22 Т АИ5елаТа * Репости а стена, от ъгло-аеиото укрепление, подобно на кпрп111 Кули обширната площ на эем-мунн помещения, упановеин сега “ С‘ Хан Крум, е нмало катар-на 0ГР«Деиата площ намипат ™”п™мння му ъгьл. Почти в цен-«нушмтелии по иачии на грапжРЛ WaHKM 07 »<мителни по раэмери н рвдеж сградн, конто по-късно оставит под ос-92
важност се Върбншкня вражескнте н по-добре ннвентарнн
1970. с. 417|. Извършеннте разкопкн
новите на царския дворец. Те вероятно бнлн предназначен.» за военная началннк на гарнизона н неговите офицерп. Към същото време ".же а се отнесе и открнтатабанска постройка, намнраща добрн аналог..., с <та валите прабългарски бани.
За времето. когато е построена тазн военна крепост. няма прекн пне-меня давни. Смяташе се. че това е станало по времето на хан Омчртаг въз основа на 1аталарскня надпне. сведен пита в който. както се установи по-късно, се отнасят до укрепленнето при с. Хан Кр\м Но като се вземат под внимание голямага блнзост в градежа. еднаквостта на строя-телвата техника в матерналите, плановете н местоположен пето на двете крепости, може със снгурност ла се предположи, че те са едновременнн н тяхното построй ване е станало в първнте десетнлетня на IX в Междх двата аула е съществх вала пряка военнотактическа връзка н помежду нм е осъществявано добро взаимодействие.
Разбнра се. налнце са в редина отлнкн. конто се нзразяват н по-го-лемите размера на преславската крепост. в нейното по-добро укрепи-ване с допълннтелнн фортификашюнни съоръжения (кули), в по-сложння в монумевталнвя вид ва крепостннте порти. Това изтъква крепостта на вреден план по значение в отбраната на страната. Ненната обуславя от непосредствената в блнзост до северння мзлаз на проход в вероятного в предназначение е първа да посреща нахлування. В вея са били коннентрирани по-значптелнн въоръженн части, пряко свндетелство за коего са каменннте
спнсъни за въоръженне в военно снаряжение, предназначен!! за гарнизона на крепостта (Венедиков. 1968, с. 39 сл.]. Въз основа на тях бе нз-казано предположен и его, че в тазн крепост се е намнрала резнденцнята на един от прекнтс н нан-блнзкнте военнн помощи и ни на хана н главен военачалннк на българскнте крепости — нчирп бонлата |Венедиков. 1968. с. 46).
В търновсквя Омуртагов надпне се споменава >а нзграждането на още едва крепост н се уточнява. че тя се намнрала на Дунава (Бешевлиев. 1979, с. 193]. В надпнеа тя е наречена..преславен дом* н без съмнение трябва да се евърже с построяването на вътрешните ст а робки а ре к и а\лн. В нсторнческата наука господстваше нзказаното още от NeneutKii мнение. че тозн аул трябва да се тьрен в остан к нте на Кадъкьойското граднще [ПРАНК. 1905, с. 552; Златарскн. 1970. с. 117] Извършеннк’ раз“ до с. Малък Преславен не потвърднха тазн теза [Ммятев. 1.52, с. -.«и t. I По-късно бе наказана ндеята, че тозн Омуртагов дворец-к репост ”а',и рал на мястото на ли. Снлнстра. Най-вероятно остава ’ладнш^. според което споменатият в надпнеа аул може да се отъждествнit j 1VMaBCKH4 през последимте годи ни от румънскнте археолош крепост на Д шнккня остров Пъкмол лун Соаре [Мнятев. 1965. с. 15 V.Kx св с »h
Румъискнте археолозк твърдят. че таи. 972 г.
зайти Аните след вадапето на Българня пол вн чаП|Кк.р е очевиден IDiaconu. Vllceanu. 1972]. но За съжаление планы на крепостта не мож< ла М (МГлеж.га.
,ъй като остроны е енлно разрушен «т^^Хн^ на очеёёённит. на тя е имела неправилен '|'ю,',с71?"'11Н1е.итн'а1.. •> иэточната стена и при-острова Сега са лапа.енн части от геиерната и из. наллежашнте към тях крепостни съоръжения.
93
Крежктната куртин» е
нова, укрепена с пи.хотп
нтно и първата половина на IX в. и може уверено да се свържс с надписа от Търново и да сеотдаде на строителиата дейност на хан Омуртаг. Кре-
. , irfeia Ж>4.»М«е изградена от добре обра-
Крепостнага ’>РТ,,И* „п..м' Тя се нинга върху много здрава ос-ботепп квадр" в пльтва 1' носгга на градежа се поденлва и от мно-нова,) к ре л сна с пилоту-’ ,)1()К()ВИе С1 подрежданн правнлно н с., гостъпалння ПО«ъл в Ko(h„ нма примет от счукана тухла От
скрепейн със «драв xopw»> • чороса„оиа замазка. Зъбернте на ii.iai вънфтгнтеса нзмазпа н е Р и MnM„ подо6........ TMtl в Плнскз
Ж"’-’Йсами техника аамир. пихни и очеаидии аналогии с двете ^ТХт^^мия ъгих на крепостта е изградена бонна кула с овал.,,. . В Г?? Игната стена, на 25 м западне от ъгловата кула. се Памира SeXar.noр7а На изтонната стена, конто през средновековнето с вър-мх? нХредствено по бреговата ненца (сега эатлачеиа). иа сто метра от т.гювата кхла. е бнл \ строен оригинален пристан с порта Във вь тошиостта на крепосттаса установенн няколко ку.тгурнн пласта от раз-тичнн «юхи. Гахямото количество старобитгарска керамика и други находки, конто момт да се евържат с ранносредновековната българск.1 к\тгура кантон конструктнвните особсности на стеннте. кулите и пир тите показват. че тя е била изградена от българите. Това е стапало вероятно и първата половина на IX в. и може уверено да се свържс с надписа
----------------------------------------ъ----------1 0МурТаг Крепости се явява един от важннтеокорим пунктове на българската държава по нейната северна граница. Съшествуването на едко речно пристани тс* крепосг разшнрява пашите по пиния за воен на та организация на Бъл* гарня през ранжпо средновсковне. Съпоставсно с редина известии отдавна п немец и исторически мзвестмя за военннте походи на хан Омуртаг по Дунава на «апад в Па нон и я и на нзток до р. Днепър. съдържащи се в прабългарските каыеннн надписи и някон чу жди (преднмно laiiaaiini хроники, иейното сыцествуване се явява напълно естествени и закономерно (Овчаров. 1979]
iaerra е трудно да се очертае картнната на укрепнтелните работн на рашюбългарската държава в отвъддунавекнте й територни. Не може да има обаче сьмнянв, че граничните прегради (валове) също така са били
П4,1,1 o’ Ра-,гкк1оже||и във вътрешпостта на страната военноопорнн
румънските археологи и по-спецмално разт—‘— Слои в района на Карпатмте |Сопнй, 1969. L ~ I.TTn.*' ЛОб?1* одял<""' киалР" « техника.
₽те'1а"- а>1’ "Р" С Ха" К₽>" " - ,л' боой dmiiimcckm ИМН1 п”лнРепя и01 намерената керамика,
mLu JL 'МЛКи JHauM *М>му строителинте рамкигс 1»,’| к”" X аР’ГСР " "1юи,хад "« ) шна * •• Твърде вероятно е то
имта на военните к репости-а ул и приключване на разкопките. *
И ътоженоти доту к показва нои '?омТе т м,й"«то С»и иаЛ-вечсн.д^жхки^-'Х'^ дг(,жаиматл тернторня и
ШМата система<л аоеинсх>т>р>и ,WCM*° "сРа«елна част от
J.*?? ,,acok!l голям интерес представляват проучваннята на зкопкнте на крепостта при с. \ с. 232. 238]. Тази крепнет е наиълно аналогична с м и на остров Пъкуюл , и от големн я камъни. конто издават иесъм-) к реплен и его и го поставят в j да е принадлежало към гру-коего ще се измени след окончателиото че отбраната на българската държава <.ъщсствуване е била тамнелеиа и нтпъл--iJ о*реиа на държавната тернторня и нн пунктове. но н центрове, откъдето са се
ръководелн и направлявши отбраннтелните действия. Ето зато Пляска а след юна и Преслав са били надеждно укрепени. като по замисъл тех-ните у к реп и тел и и съоръжеиия повтарялн в малък мащаб мдеята та кон-центрнчна отбрана на цялата страна, състояща се от няколко отделив взаимно свързани и допълнящи се линии.
Тази идея намира приложение още в най-ранния период от прись* с г ви ето на прабългарите на Балканский полуостров, в десетнлетнята предшествуващи създаването иа държавата. Така в нентъра на създаде-ната от тях укрепена тернторня в делтата на Думав, между северння и южния землей вал и между р. Дунав и Черно море, те н<граждзт мощен укрепен лагер. Тозн лагер се намира в околностите на с. Ннкули* цел и обхваща огромна площ от 48 кв. км» Предполага се. че това е спо-менатият от внзантнйскнте хроннсти патриарх Никифор и Теофан Нию* ведннк Онглос < Англос, Оглос) на Дунава. Идентнфицираието на Онглосас останкнте при Никулине.!. коего бе направеиооще прсди годннн от Шкорпнл (Шкорпнл. 1918, с. 227—234], не подлежи вече иа съмнеиие и бе по-твърденоот по-сетнешннте археологически разкопкн. Опитнте иа румън-скнте археолози да оспорят тозн факт нямат успех. Те го свързват ту с у крепителната дейност на късната рнмска държава през IV век (Вагпеа, 1975, с. 96 99|, после го сметнаха за дело на внзантнйската власт през XI — XII в (Вагпеа, Stefanescu, 1971. с. 119) и най-сетне го отдадоха на варварско население, настаннло се в Добруджа със съгласне на Византия (Diaconu. 1975. с. 101 106|. Тази и еу ста новеност и противоречивое! в мненнята се дължн на това. че укреплението не се нэследва на фона на нсторнческнте събнтня (появата на прабългарите на Дунава в средата на V11 в.) н не се поставя в гиена връзка с останалнте паметницн на зем-леиото крепостно строителство през тозн и следващите векове, коего се разгръща на Балканская полуостров и е осъществено от българската държава.
Никулипелскнят землей лагер се състон от външен землей вал и въ-трешно, състоящосеот няколко по-малки, но свързани помежду си землени укрепления. Както и останалнте българскн землени валоне, тон съчетава землей насип с ров от външната страна. Наснпът, широк в ос-новата си 15 м, еобразуван от нзкопаната от рова пръет с незначнтелнн примеси от камъни в него. На места в ядрото се забсляша, че пръетта е по-чнета, гл и пест а и трамбована добре. Ровът отстой на < 8 м от наеппа и е дълбок 3 м. при ширина в горната сн част 6-7 м. Така и крадено и устроено, Никулинелското укрепление е било Добре мшитено и npe.ur.iB-лива от научна медиа точка важно евързващо >вено в развнтнето на иа-робългарското укрепнтелно нзкуство.

УКРЕПНТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ НА ПЛИСКА Н ПРЕСТАВ
Третата съставка от укрепигелнага система
държава — укрепеннте столнцн трябва д • ,,11ИЯ на целостна-
вления. От една страна, като отправка точка <• I кож,ден цектър. От та защитна система на държавага и ' ,к ми,п>' ,!рябвл.1о да устон на
друга — като последно звено в отбря • мпешолял по своя път вражеските прнстьпи. след като противник™ е нреодазнл
95
S3 Злиипата иа Плиска от видаитиАиитс в 971 t. (миниатюра от Манаан в.н > хроника)
РМ«ян« н* mayn't бж/лТлеп'' кРсп"те-1'','тес’;'” ; вековете опит и умение чинят натрупан и прндобит пре<
рамичии KOMCtpyin^MBiioHtonTMdwkЛНЦа Плиска, успешно са съчетаии
нсйиото местоположение (л, nJj. аU”°”НН ПРИ,,ЦИПИ- Избирането на инфнката на прабългарската шм ин ’* ОТКР,,Т теРе»0 с подчинено на сне-no.iara.ia часового иэползваие «•* °Рганизация 11 тактика. която пред (обр- 53). Плисковското поле пое * Ко,,иииата във военните действия гашниСКИ пРеим\щества в това отпои*110 М,!?.ГО д°бри тактически н стра-кониемт,Иап ,,а про>чва* еВ^2?е!!,и| ь.‘. 1975. С NI| На се
И В1.ТЬМ11ЧНИ отбРанит«ии Линии 111 41 отбРа,,ата се е състояла от три г'рноп ол! (яРа1,<а стена ца Чй|. ’н,ш,а ,,ем.1ена). средни (камснн.и ”'Мни»1а >> и 1а "’гР**лаин и нагл». ’’Р^Рал*1 не са <х|о|>мепи «п на Ра,В1п Г*Л^1Ы''0СТ- °б> словена от и мы
Кокто, ниши " стР°И1»-1сгво Бе,.,," >сьвъРшеНстеуването на гехнн-
Л *лкаг« "?!Но ««" Раней е эемленият вал.
Р^во ио-ранно славянско*3^*811010 Н<1 лъ1'ж’,в,,та 4,1
%
54. Тухл г мото укрепление н Плиска (трети укрепителен пояс)
Земленнят вал огражда една нанстина внушителна по свои те размери плот от 23 кв. км Тя има форма на неправилен четнрнъгълник. орнен-тиран с дългнте си страни в носок а север юг. Средната му дължнна е 7 км. а шнрнната 3.9 км в северната част н 2,7 км в южната. Самнит вал е грандиозно съоръженне. за построяването на което били нзразходванн
огромно количество човешкн труд и матерналии средства.
Почти в центьра на оградената със землей вал площ се намира вго-рнят укрепой пояс. Предполагала се, че той също така е бил първоначал-ио землей иасип. върху конто по-късио е изд Игната каменната крепостна стена. Проучванията на тази стена не подтвърднха тона предположение. Липсват също така някаквн податки за съществу ването на «емлена преграда извън или от вътрешната страна на камеиння зил. Но налнчнето на синхронно с големня въишен вал вътрешно укрепление в газн раина епоха се потвърждава недвусмнелепо от пнеменнте нзворн Според внъш-тиПските хронистн при прев земането на Плиска от император Никифор! в 811 г. тон «пожарил някаква дървена ограда от гъего поставенн едно до др у го дървета (колове). с конто бил ограден ханският аул [Дуичев, 1937. с. 147 сл.| Спенналното споменаване иа тази ограда в хромнкитс показан, че тя сбила доста внушнтелна по размеры* макар сега да hi мож< ла се установи нейннят облик. В ограленотоот иен пространства> били раз-положен н жнлишето на бьлгарскня влалетел, дрстн прели
сгради. имало добре оформенн улини.
През 1978 1979 г. съветската ексиедииия. конто работн съвместно с българскнте археолозн. откри очанкин от раина
в Плиска крепостна
7 ИяаднтиЖми и Личгарсжи па**'***!* ’V ХВЛ
97
д\ тях
това е отразено в писме
н норгята доссга от нея са открнш стена. По предварю»'"' ^ХГзапал нзток в отстой от каменната около 100 м Стената "ма "Шпе й са дитбом. -Ю 2.6 м и широки около стена н» 3S-4O м сееерно.Осн"»''' о6лицовк1( „ трамбоваиа пръст меж 3 м Наградами са от линии сОТ,ржат този знд с разрушена™ <м
дс тих Разкопвачитс са <жлюиии Д Дуката. За съжаленне не може император Никифор на" Р’ с’,Х<ио устройство във височина (Анте-да се кзже ии«о о"Р*л» '
нн. бр « ю 31 X. у»1 w4(|O е б|(Ла построена дър
Сега е невъ.можно л • с» >lla -||OW у1„(Щожаване е нзгралена венатз крепостна стена*г’’“ато‘: “ябва 1а сё отвесе към времето след каменната крепостна иена • । Bwj всс(.1( сл>чай цейното ст.нц-
НИ г. (иай-вероятио при хан 1>к р’ _ това е отразено в писме-
ствтване през средата на * ^ческ|1те разкопки. Според една
ните нззорн и е потвърлено от „ Ж) г. '(>т , рал
данална хроникаi мтя» Г»' ра<Правн с разбт нтувалите се боляри
□.татарски" *971 с. 70|. Спомсиаването на Плиска като град (civila । ЙГойлеио. че се касае эа солидно укрепление, и Миятев е прав, посочванки. че става дума за Вътрешвия укрепен град на българска ы статина |Миятев. 1965. с. 33 и заб. 7| (обр э4). и1й|1МП Пш
Трябва да се отбележн, че още със създаванети на земленото Или сковско у крепление са били иэднгнати други подобии на него, но по-малки, конто са разооложеяи неточно м «ападно (до гр Нови Пазар и до с. пър-бак) |Шкирпил. ИРАИК, 1905. с. 38—12|. Така била създалена взаимно свързана трояна защитна система, главната нел на която била заснлвз-него на отбраната на столината.
Каменната Плнсковска крепост нма формата на граней, ориентирам по носок и те на света, с дължнна на страннте: северна и южна — по 740 м. неточна 612 и западна — 788 м Зндовете са н зградени от големн варо-внковн блокове, конто и диес респектнрат със своите размерн, като вдъх-вали страх и уважение нс само на неканення непрнятел, но и на обнкно-веното градски население. Този дух на минумснталнзъм е характерен за строителството през най-ранната епоха и с приложен и при строежа на офиц нал ните хански постройки.
Всяка една от четнрите страни е имала по една порта. Очевидно за-падиата и иеточната портнсабили главки.офинналнн и през тях премина-вали не сами пешеходни. но и превозни средства, докати южната е била само за пешеходни, но по-късно е била зазидана, а северната скоро след и зграждането и е била също така «а зидана и преет а нал а да фу нкнионнра тите РепосТннм’ ,ид е бнл зашнщаван от яки бойни кули, конто по ъг-са rL1aM’ а по фро,па ««оьгълни. По никои от кулите
>апии \ 'и*И ,,ОП ^НИ’01 конто бранителнте наиасялн вне-
вало откачай» norttif ^Ькачванею до бойната пътека на стената е ста тнте Може би ,,яралеии йъв вьтрешшн'тта на кулите н пор
•апазнлн По-късно нокпаГ^У.^ “МаЛ0 и лъРвс”н стълбн, но тс не са сг мен и и стълбн. 1ве такивм n'v ' ’ ‘ьтрешната стена са долепепн ка-
стена и от тях са ее Са Pa,Kona»‘H до иеточната и до южната
Едно интересно сы>|»|,жеии*>МО <н,ижнте и 1,0 николко стъпала. подвешен таен излаз him вхоз Т г* южмата ст*на е открнтият неотдавпа излаз или вход. Той пресича осиовнте иа зндп и е построен
98
след мегового началпо изграждане. когато неизвестин обстоя тел ства са наложили това. Посохата му сочи ханскнте дворни и по-нататыннито му проследяване ще покаже доколко и как той е свързан с тях и тяхнагл защита.
Крепостната стена в Плиска е и мал а дълъг и бурен живот. Зидът неоднократно е преусгронван и прелрмвян. при което ннвото от вътрешна-та страна се е повдигнало сродно с I м. Това наложило кздигането на по-довете и праговете на портите н кулите, а заедно с това нзднгането на сводовете и стесняването на портите със страннчнн тухлейи зидове Така например при южната порта се наблюлават три последователи и ст рои тел и и периода, при западната са изместени вратнте и съоръженн нови, а северната порта, както вече бе посочено, била изол прана и преградена иабър-м> със вид от големн варовнкови блокове Някон от вратнте към кулите били зазиданн (тази на северонзточната ъглова куда). Зазиданн били потерпите в кръглите и петоъгълии кули. Всичко това говори за тежкп и критичии времена, каким то неведнъж прежнвявала българската столица в няколковековпата си история.
Третата укрепена площ иа Плиска включва в себе си жнлмшния комплекс на българскнте ханове. Тя се намира в цеитьра на каменного укрепление и е оградеиа с тухлена стена върху здрава каменна основа. Има правоъгълна форма с размерн 128 на М м. По тази стена няма куля н други защитив съоръжения. Главният вход, образован от два късн и засводени отгоре зида, се намира на южната стена, а па «ападната и на северната стена е имало по един второстепенен вход. На южната стена ос-вен главния вход е имало и един подземен н засаоден вход, от конто е излизал таен проход на юг.
Твърде опростеннят план на това вътрешно укрепление не с случаен Нис го видяхме приложен в каменною укрепление на аула при с. Хан Крум. Тази блнзост в плановете и нзрнчното указание за построяването на аула от хан Омуртаг дават основание да се прелполага. че и хан-ската резиденция е оградеиа със стена по това време и може би • лтнонре-меино с построяването на каменната Плисковска крепост «средних \кренен пояс). Възстановяването на уннщожения от Никифор I хански център е било, както се внжда. одно от първнте строителям начинания на току-що възкачнлня се на престата хан Омуртаг Едно докззателство
1>рвнте строители и начинании Омуртаг. Едно доказателстао
НН TOKV-UW bb.mdui.inn w пи ---- —- »г
за това е н открнването на гьста мрежа от п<»д«емнн ганпн^ходояе. к свързвали по-ранння К румов дворец с жилнщинте «кхгройк и (ми с чаи от тях). конто след нзграждането на ту хлената п'н‘" ната каменна основан вече веса бнлн изнол <вани по | . ‘ цпетназ-Всяка една от защитите л...в Плиска имала апреле-ей i рддщв
качение Земленнят вал бранел нялата територня ..а гржм ибил пър» го тствие «....... В
ssssxsss-.......................
нзграденатв след прнемането "• стена ющищавала официал-
шлнка) н манастнрът около нея. Камени . елнческите сиените граждански н Духонин постройки ‘ ’ а с‘ьщо така м жм-
тнлища. превърнати no-ccme в 'Г"‘'‘"'1К ,, браиела жилищею
лнщата на българската ' MIW х.На По
и свързаннте с него стопански. kj.ttobh и ДРУ"' '
55 План на чмргпителната система иа Пресли
1
И,,изд* **- U вмргЦ1М„ taKVH начин ч»нУ-4’а СПмииа при*Ли1шти|Ги"1.'^И,'1,ии У*Реп“телните нонен в б’-1 обши-?' MciuiHiaia г?’10 "*Ра1еио соцнално-по.1нтнческ1>
Weo • “•«сом ................ИЯ в 6>. Н..рем-...
100
Още по-добре този пронес може ла се проследи при оформянето на втората българска столица Преслав, която въшйкпа във време ко-гато „феодализацията на българското общество е отишла .тоста напрет нкономиката се намнрала във выход, а имтщественото неравенство се ё увеличило" [Чангова. 1975, с. 85).
За разлика от Плиска Преслав възннква на мястото на по-старо укрепление. Археология секите разкопкн през последи нте годин и опровер-гаха гледнщето. че втората столица се изгражда в края на IX и началото на X в, в завършен вид, с единиа градоустройствеиа физиономия, осно-ваваща се на копиейгрично застрояване и обраэуване на предварително замнелеии вътрешеи и външен град. Това мнение се основаваше на легендарного известие в апокрнфння писмеи нзвор от XI в., според който Преслав е гпаден от пар Симеон в продълженне на 28 годин и [Иванов, R , 1970, с. 2ЯЗ|. Вече и яма никакво съмнение. че градът е такономерен ре-зултат на продължително развитие, като към предишната по-малка военна крепост-аул се добавят последователи© нови части [Овчаров, 1973; Овчаров, 1975, с. 107 сл.|.
Първото значнтелно тернторнално изменение последвало веднага след преместването на столииата от Плиска в Преслав в края на IX и началото на X в. То се съетои в добавянето на значнтелна плот към ранним аул от север. Едновременнос това северната стена на по-ранното укрепление е разрушена до основи и новата крепост прндобнва неправилен Г-образен план (обр. 56).
Добавената от север нова стена се разлнчава по градеж от по-ранната. Тя е изградена от две лица с големн варовнкови квадри, а простраиството между тях е запълнено с необработени каменки късове, обидно залети с хоросан. Новата стена е много добре защитеиа с бойни кули. По ъглите те са с кръгъл план и размери, аналогнчнн на по-ранните. По фронта на
куртнната са разположени правоъгьлнн кули, конто се издават от лице-то на зида навъи. Те се редуват на почти равно разстояние по севериага стена (4 кули) и по нзточната (I куда). Трябва да се предполага, че по неразкопаната западна стена е и мало също така подобии кули.
На новата северна стена е построена порта, която по план, размери и устройство е напълно аналогична на плнсковскнте.
Настъпилите изменения в малката Преславска крепост показваг, че тя променя съществено своя характер и загубва предишнотоси чисто военно предназначение, като прндобнва определена градски черти [Овчаров. 1975, с. 102 сл.|. Това още по-отчетливо може да се проследи във времето след нзграждането на външната крепостна стена.
Външната крепостна стена (обр. 57) на Преслав е издитнага едновре-менно или много скоро след построяването на северната добавка на вът-решиата крепост. За това говорят преди венчкоеднаквинт । падеж и еднак визе строители и матерналн в двете стенн едрн. добре обр. |ботенн квад рн по лнцата и емплектон между тях. Тазн стена е на речнм камънн и набнтн в земята дървенн колове. а в стръмнн t к . <
покрай р. Тича отвън е подсалена с няколкех гъпален цокь .
Подчннявайкн се на силно нагънатня релеф на меетносуа външната крепостна стена огражда пространство с неправилна пата северна куртина образува много правилка лнн . СИЛНи на-огромна дъга по леем я бряг на реката. От юг но * низнмата хълм чупена линия стената се ткачва по домни нрашн
101
Фра r vr нт от вмиоидТ! крспостиа
гтгма на Пргсллп край р
Тича
57
ЭДуите Общата площ. която «асма >креплеинего. наричлно Външен град, е около 3.5 кв км.
По външната к репости а стена са от Крит и н ра«копани две порти: северната и южната. Те са образ) ванн от по два нздаващн се навътре
късн зада, над конто подобно на аула в с. Хан Крум се е извнсявала надвратна к>ла При северната порта е ра«копана един ст вен ат а засега известна к репости а стълба в Преслав, а «ападно от портата са установенн и«дапащн се навън от лннето на «ила каменнн масивн, може би играещк ролята на бастнонм
Едва след н «гражданств на выпи ната к репоста стена в Преслав може да се говори ла наличисто на о<|ормена крепостца система с два кон нентричио ра «положенн отбранителнн пояса външен н вътрешен Вът-решната крепосг добнва определено нзразеиа функция. Расположена на на пТ*. ,И започва Да мерее ратита на питадела. резиденция
и сановниин ((^паЛ5[Лт?,;*вьрчовнаТ1Д>Х0М1М1ст н на внетите болнри е оставил м Ппесля1 П°* ' Y*,On‘ ягно проличива от опнеаннето. коего х роняет и Ъв Чякпм BJ‘<J:k‘a^\и от сведен мята на вн тантиПските
.«ITrpilLw;, 972 Г Т’им ИЛ7а КсДр,,,1’ 3о,,аРа' •* превземането ел. ^.Ди.^71.Г^ГсЙн«1г"ОАС*" 1'"“Мх>ДННо0. 1955. с 66 лыт и №нши.т. мрегкх-гм. "ЛО,Ц> ме*Д>
територи». Х.р.ктерж, 1а llfR с ?Г«₽5л2!МЯВ" а4цинсмата «W™8 пркечгният т»реИ обуслвпн .Avw». ' 6"Л* п-'п,т"г> ••истроеиа. Cii.ni>> ооуелмя оСособшш.|(то „„ „яколко района, конто с»
102
нзпълнявалн различии функции търговско-занаятчийскм, квартал на градското население (мест. Селище) и др. По-късно се оформят и няколко нзвънк репостни района, в конто са били нтградени преднмно манастмри и се с развила ожнвена културна н просвет на дейност (Ovfarov. 1979 с. 51 61|.
Както се внжда. между Пляска и Преслав съществува голима прилика. която се и ipa iHiia в блн юстта на планнровката. упот ребата на ед-наквн строители!! материал»! н техники. н«ползване на един н сыци пла-нове в крепостните елементн: порти, ъглови кули и др Същевременно са налнце и съществени различия, конто отразяват по-нат.зтыиното развитие на фортнфнканнонната практика. Прели вснчко в Преслав ишема землейпят вал. Той е заменен и при външната укрепителна линия с каменка стена Вместо петоъгълни кули по фронта на стената са И1градсии правоъгълни. Линева сравннтелно правнлиагга, орнентнрана по посоките на света планировка. Липсват Дании за \ пот ребат а в крепостните конструкции на Преслав на тухлата, лори и при по-късинте преправки.
Отбели ганите различия между крепостните снстеми на двете българ-
ски стол и ни не се дължат само иа ржвитието на военната мисъл и техника. но отразяват по-напрелналня стадий на общест вено-и кономн чес ко развитие. Ето защо не може само гош фактор да се нзтъква като решаващ | Венсдиков, 1966, с. 46). Съвсем очевидно е. че към средата на X в в навечернето на внзантинското завоюване Преслав е и мал добре очертаи облик на феодален град. Той наистнна выннква на daiara на малка роен-па крепост, когато обаче за това са наэряли нсобходимите исторически условия. Обявяването му за статина н «играло ролята на ускорите.! на тозн пронес. В резултаг на целенасочената дейност на българскнте владетели н нзнскванията на нсторнческата епоха. както н на беэспорното влияние на внзантнйската столица градът придобнва много и различии функции, конто дават отражение върху иеговою градоустройство < ъ-средоточаването на централната власт в него предизвиква активно моиу-мен та л но строителство и лава тласък за развнтието на архитектурэта. която достнга най-високня сн разнвет. Оформяйки се като първостепе-йен културеи и религиозен нентър. в него се съсредоточаваг или пред ставнтелните църковнн сгралн и се нзграждат много манастнрн. !олям тласък оката нентралната власт и на сеннал но-нкоиоми чес кото разви-тие. като поощрява и п опредслеин случаи актнвтари и памтчнйската и тгрговската дейност. Сыцевременно ipa.w нролътжав да бъде 1юен11о адмиш1страТ11В1Ю срелище с " Хн с мош и
гнческо значение в отбраната на страпата н эатова бнва снабден с мот • и добре обмислена фортификанион на система.
103
Втора /.«□*»
елементи на раннобългарските
УКРЕПНТЕЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Значнтелно обезлнченн. достигиалите до нас землейи укрепнтелни съопъжения предлагат твърде малко Дании за нзясияване на отделяйте сиемеитм от конто са образуванн. Основного при тях е земленнят насип. който вннагн с съчетаван с ров. накопан пред фронта непосредствеио <н външната страна или на известно разстояние от него. По своя вил валовс те могат да бъдат: правн. но в повечето случаи начупенн линии с определена посока (отворени защитим прегради) нлн да ограждат Дадена плот (затворенн защитим съоръжения) (Рашев. !977|. Към първите принадлежат пограничните валове, конто и мат рахтнчиа дължнна — от 500 м до 100 и повече километра Към вторите спадат укрепените селища, чиято «ащитена територия нма различии форми и размери по-малко или повече правилен четмриъгълен или многоъгьлен план.
Земленмте укрепнтелни съоръжения като правило ня мат други защити елементи Само Стърменското градище е прнтежавало бает пони по ъглите и по фронта на вала, но това е станало в едко по-късно време. след предприетата реконструкция [Михайлов. 1963, с. 6—7|. Отбраната ее г водила от заравнена площадка иа нан*внсоката частот насипа. която отпред е нм ал а вероятно някаква дървена или примитивна каменна стена, но Тайава никз.де не се е залазила. В такъв вид тезн защитив съоръжения голяма еф^ктнвност, били са лесно преодолевай»! и поради това не играят съществена разя в цялостиата система иа отбрана.
ленне<' лш?Пт???еПЛеНИЯ Н валове са ИМ*-1И порти, позатяхното (м|х>рм могат да се ***** да Се каже нещо опР®лелено. Понастоящем iv
«й че£о VcS»1 *аТ° прекъсва,'"я «» «ала на определен.. места к»то тесин проходи ЛК1жи,.а. Навярно са били оформеш.
»»т» на насипа (сродно 2<J м7’?лт”"в ебила ран"а "а ширииата на осин-рана от гредооет * Като отстрани земната маса е бнла подпи-
ьратна к\ла с"чнна се е ншншавала стражева и бойна нал*
От кп
значение имат 'камеинит» ^'т,,Ф,,кацио,,на гледна точка особсно важно витнето на по-сложна смгг»и1ЖТНИ^ЪО®>ЪЖения* които позволяват ра < екиге крепости отмэяват от^РаиитМЖЙ елементи. Раинобългар
наследило опита на къенггм •. е,,ното инво на крепостно стронтелство. ПОД!различии влияния и затВл В Р^ИЧиите иеговн аспекти н
сментн на една крепостна С7^Д]1^Жа1ио а^сол,отно венчки необходим”
104
КРЕПОСТНА КУРТИНА
Както к в ранновизантнйската епоха. коего бе изясиено по-гове крсчюстната куртина се явява гръбнакът на отбраната. Тя представляй.) дебел знд,конто е и мал основа, средна част н платформа със зъбни
Основата (субстру кцня) на раннобългарската крепостна стена е била много грнжливо изработвана, особено в центровете н важните стратегически крепости, за да може ла издържи налягането на огромната каменна маса на суперструкцията. Дълбочнната. на която е вкопавана е раз типа в завнсимост от различимте начини на фундиране. Въз основа на известимте досега примеря могат ла се различат три основнн начина Пър-вият от тях се изразява в нзэиждането на каменна основа от лялани квадрн в рсдовна зидарня по цялата дебел и на на зила, при коего основата почти не се различена от налосновната част на стената н двете са органично свързани. Такъв фундамент се среща рядко н типичен пример в това отношение е крепостната стена на Плиска. За нзграждането и ебнл нзокопан широк и дълбок нзкоп, на дъното на конто е имело Пластове плътна глина и ломенн камънн. залети с хоросан. Върху тази подложка е тградена стена от по-грубо дялани варовнковн блокове в два до три рела Кейната дебелина е около 2,60 м и дълбочина 2.10 м. Ci ед това нзкопът е бнл запълван отстрани с дребнн камънн и хоросан и е пролил ж а вал строежът на налстройката. На същия принцип е било подчинено нзграждането на каменната основа на тухлената ограда около ханския дворец, с тази раз-лнка. че на дъното на изкопаса били подреденн дървени греди на разстояние 0,30— 0,50 м, залети с хоросан, и върху този пласт легнала к в ад рова зидарня за горната част на основата [Василева, 1975. с. 285 287|. Из-градените в редова зидарня основи са много стабилнн. но ненкономичнн. затова не намират широко приложение с нзключение на Плиска и отдел ни случаи в Преслав, къдетоосвен в крепостннтестеннсепрнлагат и в мону-менталната граждански н култова архитектура.
Вторият начин на крепостно фундиране е значнтелно по-опростен и се среща в крепостни строежи от по-второстепенно шаченне укреп-леммето при с. Хан Крум и равного укрепление на Преслав [Овчаров. 1975, с .109). Основата е била дълбока окаю 1.20 м н е образована по слединя начни: върху пласт от трамбован речей чакъл е бнл натру пан дебел слой (0.80— 0,90 м) от речни волутъин. примесени с кал (обр. 58). Тозп начин на основен градеж се наблюдава по цялото протеженне на ранната стена, при южната и нзточна порта и кръглнте ъгловн кули &становено
>рху пласт от трамбован речей чакъл е бил натру пан 90 м) от речни ватутъии. примесени с кал (обр. 58). Тоэн стена, при южната и нзточна порта и кръглнте ъгловн кули, ^становено е. че облнят речей камък и калта са бнлн нэмесванн предвари тел но и н < ливанн в основннте изкопи. при коего се патучавала стегната като .он маса [Игнатов, 1959, с. 177). В горната си част тя е бнла подравнена н и-лята с глинен разтвор. дебел 0,10—0.15 м. върху който бнлн п<^ блоковете на суперструкцията. Обшата дебелина на основата на с < достига Зм, а на кулнте—2 м.
Значнтелно по-сложен е третнят начин на награждав . | основи. който е засвндетелствуван в Преслав (II ntT‘h’A • - Г[’ ко. трон Пъкуюл лун Соаре. При него средната дълбочина г «к |<ю
.то !,60 м. Предн да започне нейното награждай?, дъно • *
укрепвано чрез набнтн в земята колове (средни •.» •
показват наблюден и я та и Плнска и Преслав | в
105
•» кр**м»т <!•»*

Р“»"ою )«ргплепиг к Пргслик
life
59 Кдигцси 1Мл< t 1» <КйОИ »тл ил кртигтм >и чгн и ! ’ •
«
61 Палил.)a Думам гггмл на крепостта Дръстър
59). Спел това непосредствено над гл н нести я пласт с пилот и е полагап Мбел пласт от рении волхтъии, при несен н с кал Камъннте прилепват много плътно един о друг и образ) ват трудно разрчшима и неподатлива маса. Тозн пласт има дсбелниа около 0,80-Ч),85 м При севе розападната кръгла кула на по-късната добавка се наблюдава полагз мето на едим до двз реда косо поставеии речни камъни, конто прилепитплътно един о друг - т нар. градеж „рибя кост** или „елочка** (обр. 6<И ппч?ЛД1>?’,,ИТе е |пливаит^нък слой от чист хоросаи, върху който са Том 01 иаА*ДОЛн,’я» «окълеи ред на суперструкинята.
на гюкъля пАп» КГГ1 хоР<х:анът бил <ице мех. така че дяланите блоконе (^гмтгивжт^/ыЬ^™.гнсэд* в иего и °* создавала здрава връзка Така 2»сновитФч»п " Лес"° "«'Р*»-1 натиска на
стяюбойните иашини него*и н.? .“У пР"ч"нявал" ударите на ство и това мпж» я» **Д'> него и надземната част се създавало единив Дръстьр който оол/пи1’ напримгР от тсзи части на крепостната стена «ш..га,д1Тм7пХтн:,от речната водз край д>''ава-«пад,,ал" имин ка ♦униф.н, дам eblL2^""” с“ Часг" (оСР б|). Описи........
<*"<>••*» чреа иэпапмнеп. сравннтелно бърэо полагаие на
*ЫВ и тиачително пп гм«иЛ^П*"И и ПОЛРЬЧ"" материалы, коего опре-
Сунерсгржциаг. н. .“2 РаапРостр«кение
ната торив част на ochoutJ писг,,а1в стена се нзднга върху заравнс-дават навън или съвпатат с 1о,’я*г>га нейннте лнцевн плоскости се и<
P « на основата и са нейно продълженпе във
10Ь
62 Фрагмент от крепостей ми и Пресли» със мплагн иокъл
внеочнна (Плиска). В такъв ел\чан дебелнната на крепостния зил е равна на тази на основата. Место пътн лината на стената отстъпват навътре с 0,15—0,30 м и образ\ват едностъпален цок кт. както с в Преслав (обр. 62) При выппната крепостца стена на Преслав н на остров Пък\тл л\н Соаре (обр. 63) цокктът е многостъпален. коетосе дктжп на наклона. на койтое изградена стената, н опасносгта от подмиването и подкопаването н от
речннте волн
Крепостните степи са били доста лебеди, за да хстоят на ударите на бойните машннн н за ла могат върху тях свободно да се разният бойннте пътекн. Обнкновено те са широки 2.50 2.60 м (Плиска. Преслав. Пъ-куш луи Соаре). в по-мал ките крепости около 2 м. На внеочнна дости-
гал н 10 м. но до нас не са достигнали никъде целостно ♦апаэенн зндове. Само в Преслав, на някон учаегьцн от Вътрешната к репс* г, останки те от тях се нзвншават до 9 м н дават представа ла внуши тел нм я нм н.и.нд И отвън, н отвътре бонната платформа на крепостни* зид е била защите* на в предната сн (външна) част от парапет със n»6iiii, межд) Л / оставянн лостагьчно широки боАниии. Зъбцнте на иo4fl’ *' ‘ кг>е>. чнтелнн раннобългарскн крепости (Плиска. Преслав. J
пост, Дръстър, Пъкуюл лун Сларе) са били овгнчанн к р • IR>
хов и дно оформени капаин. със заобленн от датнаи конто се стичала дъждовната вода.
109
63 Мюсоггыиысм цимъл на стена на крепост (о-в Пъкуюл лун Соарс)
КРЕПОСТНИ ПОРТИ
В зав пен мост от начина на възннкване на българскнте крепости мо-гат дм се различат два вида крепостни порти. Обикновено при завладя-ване на византийските крепости продължават да се нзползват техннте крепостни порти след известии преустройства и изменения (Серднка. Несебър и др.) По-гол к ми значение обаче имат <а нзучаване на равно* българската фортификация портите в новопостроените крепости.
като исключим редките случаи иа елементарно устроен и порти чре обикновено прекъсваие на куртнната, прнлагано в по-мал к и те крепости (Цар Асею, в рлинобълrapeкото строителство се палата един основен тип порта, наричан обикновено к\ла-порта. Основвият принцип, на л» и» се подчиняв! тот крепостей слемеит. е изднгаието на едиа мл-
* чмна п<>с1Р**йка, прскъсвата крепостната стена в определено „..’.“u'.utt"" Се •**•”*» "ал "ея. в долнгга част на неЛного птЧжГн?™ н* ?я®м’ °Ф°Рме" като проход със шжчнтелна Ме,ра- Пренмущестшпо на та.н конструк-чсн IIMIM в кпсткх-ги^?>^л«ВЪЭМО* 1 one,“ani- на пин ненра.п и
ШЫн помешек» ^вР2ит<.ВМ вим"Ж|и»стта за разгръшане на ишка на върха В завершен вид к'Л’Л ШИ₽ОК* манео1,е"° бойна п"” "а на самосгоятелно укретлммл. Г"°рТ:' ‘"Раела Р°
I . ние. тъй като в случайте, когато против-U0
64. Выстановкл на ранно6ъл1 .ipck.i кулл-порт <по Ст. Гн*«лж1 > п)
65 Планов? на различим видов? опростгнн порти м аула със слот»» никът успявал да проникне във вътрешността на кретюстта. oi нм може да се води успешна и продължнтелна кръгова отбрана юбр. WI
Чогат да се разграничат два вида кулн-портн: с опрости н ш у. > помежду сн. като първнте бележат началом на развитиена Хронологически обаче те не могат да бъда> Г'•• д . —• v (,мс1
бнлн нзползванн едновременно в един н сыпи М у Ц||)Па на
на техническнте соображения. месгон<и(.ж«шего в оргаинзвняятв отбраната и эначеннето на отбраняваната ‘Р с (| )Г.,вж.инето на
Хараюерсн белег на °npocTe"HHJ и uv,lv,
късн перпендикулярни коридор (обр. 65). г стената, но в някон случаи и oi
a MiiBJvw. ....... * -_
на куртнната зидове. конто обР*эУ--еэн зидове се нздават най-често от ’
----. 1всте в укреллението при с Крум.
гухлената стена на третнн укрепителен нону в и.нкка. ।
III
66 Иортл иа жргпсктта на о-в Пъкуюл лун Соарс
имат портите^от^ъншнат^страна. Същого \cij>ohcih<. лака, че двата зида ™ и " ПрвСЛ“ (ЮЖ,,а " сс' *> с Р* стен» на нърквата при с Внннна>О|’Д"“'ьн- доказ° портата на огради.на успореднн знда, конто нзлнзат . 5?5КО,е обРазУва"а от два .ib.u ii
на стената Ма.ткопо-др. и, но позчии м‘ Л"аКВ" дклжини Wv < тр 10 "а ««ерната порта в крепостта Г"0 "Э 1пЩ|,я пРИНЦИП е устройство "«Рпендикулярниге на стен ,, . .’. Д Р0® ПъкУ,<м ЛУ” Соаре. При нем "авыре. като в техннте крайни , ?В‘ * |"1а1,;,т "<>вече навьи и слаС
’Р™ ^Р* S" CTpaH"Ц"• 0ЧСРтаи;'"‘"
*;аа Нюните c1*"" стъпват BM>nl,|OP111' е иадигането на една надврата кватп”*7"1’ гК.аТ0 «Ьрият поосгпк^8’^ се 3,,дове •• отчасти ui.pw KoftToV^"1 Й ло,1"ата си част тялотг» । * 1 пРавоьгълен план (но-рядь" еина.%111 "Р'гРа*да" н предния си н'п ?- ла1а съдържа входния проход. W Нм .Г4” В₽ата *ьмвыт 1 ' Р8""г врата, а ши я мил
,иП>аЛнГ еииГа" "а "Р0Х0Ла 'Пьк' юл ............
О’ вмрХ Г®0 3 41 * покрнванч ” арК"' а цялата дължнна на пр»-прибирпт ц d 17Рана враппе са п<хл^нилииДрнчен свод (обр ь?'
Наз входнЛиТ;.КН С Ле6ел" ГР“ДИ. ...то СЗ
сднодсдно па.н пР°*од бил иалпъг де^елината на зида (обр »«м
н*го npri тJ,V’h‘1einie и бил тя1и< ИНаИ О1Це еди11 егаж’ който имал *2* портата. S‘1,\6ой,,иии били обетвДд?.?33” С отбранага на портата. '"«‘припаси Нм» И ня ван» <,п. * *ЛВани нешкредственнтс п<>,и ’ ьни
Над стажа се намиL а г "е " "«в«одимите .....бр..
Р а бойната платформа, овенчана с п «
натл
112
67 Остлнки oi <во;ы ил проходя н.» портата (Пъкутл лун Сиарг)
ранет и зъбци, коню давала по-големи възможности «а далечиа стрел ба и маневрнране на защитниинте.
Височнната па к улнте-порти от опростеиня вид бнла около I I м (обр 69). И«качваието на тях ставало по долепени до вътрешното липе на крепост пня зил стълбн (Преслав, Пъкуюл лун Соаре), а също така можело да се влезе и от боннага пътека на куртнната чрез специално оставенн
<а та in цел входопе
Портите със сложен план починят на същия принцип с тази разлика. че те са оформенп не от единнчнп успореднн шдове, а от по две двойни помещения, фланкиращи входипя проход (обр. 70). Такива са и четнрите порти на Плисковското каменно укрепление, портите на ранного укрепление и по-късиата вътрешна стена в Преслав (също четнрн) и портата на крепостната стена на Дръстър. С изключенне на последната, конто е изградена върху заварената ранновнзантиАска крепостна стена след нейното преустройство, всички останалн се намират в но во пост роен в български крепости. Строежът нм именно в столнчните центрове и важ-пня от стратегнческа и икономическа гледиа точка дунавеки град-пристанище говори, че този вид порш са имали редина преимущества от военно-тактнческо и военно-политическо естество.
И нанстниа тези порти гаемат значителна по размера площ. коего гн превръща в малки к репости-донжон и по линнята иа крепостната стена. Обнкновено са се състояли от три стажа, всеми от конто нмал специфично предназначение. При темни ятетаж се състоял от чгтнрн почти квадратик помещения от двете странн на входи и я проход. По всяка вероятност те са служелн за складове ня боеприпасц, а в едко от тях се намнрала
» Ни»вИ1М«СКМ N бич г «реши fcpriHKl" П
113
От вир в .мы • който • прмбярды |д 1<хтв.1щл!л вритаы I ргда (Пък) к» । луп Сидре)
СП'пМ’а ,а и,качване на горите пажи. Такива стыби имат порто т.1 ^К*' 8 ’Ря"ва •и с( предполага. че са нмали п прсславските пори'.
се установи *° И1С-* много рсннно състоянне и това не може .ы
мбел сп лб иип", 1' (-п*л^ите <а били спиралевидно иэвнти около
прет тесни (I м) воатмики « се осми*Т»"ВВЛ по два начина "оспа на крепости (обр 721 Ti'i/” ”**’ които сс ,,ам"Рат *ъм вътреш вымните помещения \ъй* ’ л от ГоР,,ия стаж по дървени стъ.1б|’ »•> kO*B»SX"n" wв”’>*и"'и^''-иХя’** И“ ₽мделителн"я "рн южиата порта на Пти'гк^?""'1 1 * 4 11 Ра*ЛНЧиа ширина (от 1.S*1 м
олаиалите) Това е свМ,..и "‘*,,ата ««рта на Преслав до 3.5 4 м пр" били само «а ИШеммп» 1НХ,1О1° пР<мналначгнне — докато ni»P чрагиае. през който не ногат Л п'м Гпн°ри и наличнск» h.i клменн” III * ’Р^мнн.п npchoiHN « |т .и । п.i). bh»|’“|‘
69. BtucraiiotiK.i ил nopnmi 11.1 о-в Пъкчюл л\и Сол pc (по Ст. Бомджмгм) or вътрсш* nai;i страна със стьлбата
70 План ид »лплЛмата портл мл Плиска
добре одилани и огладгни
са пропуска.™ и хори, и превоэнн средства |обР 7ЛУ Въвасичк^лу^по-дът на прохода с нмал солидна настилкаот к>лтмн и. • Птиска)
добре одила...огладени. На никои места (<анадната . Н-I на Плном»
са се тана (или следите от коловозн Hol Kd',\,'"a * н к.,с||<ч.па. асыцо глннени тръбопроволи, довеждашн шс л л I
iiatia.ni i.iiihviiii i|'ouv>i|... -- ,
така н каналнзаиноннн устройства (о<ч>.
115
.A » АаммааЯ НйЛ МЛ ЮЖМАТЛ порт» И» ПЛИ» к • 71. Отами» <я гплАм • пр»**»"
Скобки грижн са нолвгаии »• «шита на входной, простри... п.. То вмХааряж» С две врал, едната в ррелнии край лр>.ата в ... имя 1 поиякога. обикновено след вастъпилн преустро Яства. е била " станяна и трета врата (тавадната порта в Плиска). В никои случаи и ли» " врлтн са даукрили. ««.нктваии от вътрппната страна с дебели грели, в дрми са бнлн комбинираии двукрн.та врата към вътрешността със ската се (катаракта) към и редни я край За прнбнране на крнлата на ли крнлитг аратм в стената са п равен и спешил нн отси.пи. a га спи капни < > Врата в страинчнитс стеки са и |Дълбананн верти к ал ни жлебове. по ком’" тя е илдагаиа на горння етаж 1лкъв жлсб г нтрядван и на подовата на стилка при коно катарактата се е тилостввла многа добре (обр -'i
(>иире аюдният про tacaoдиван с маснвен каменей с(‘" 1
(обр 76). Някон нкледвачи |Ст. Ьояджиеп. 19М)|смитвт и това с напъ-нн» допустимо. че входного пространство г било обстрелвано от гор г нр* спениалип оставеяи та «аята отвори в свода О инки от такива пронеш» са мбеляшни при ра ткппк и тс на южнага порто во ПДЖСОО (обр. 77)
Във ншочииа к\лата порта иг сложими тип » ,ю< ни ала 15 И> м* ' ‘ и» над при и мини стаж са били надст|и>снн още два Трудно е ла се кл^‘ ш те са поатарядн ратпредаленмето иа долнни стаж или, коего е
««onpocrpiHCTKHii Тг сл 1.хр«няввш
!Т₽. ""•*в"*,и "М>». НМЛ» м имивиис 11.1Л противника пАюр" '”б,,аи,т* н‘ "<• се водел» <>.
parma мгаео ** втор" ..ж • била нпеглнк.. к .'-'
л (ила otkpitta .л вли.анс н нхлнване, и iieof''''
11b
7'2 Врлтп към приемного пои» щ»ниг на шжиктп порта к Пляски
лимите за тона съоръжения (макари. В1жна) са се напирали на г регия тяж (обр. 78).
Като пяло кулатапорти представлявала внушителна постройка, която се ичвисявяля високо нал околиостта Вероятно иейните ньншпн лица ся били гладки, раэнообразявани само от чсрвените ивиии на хоро-сана, с койго ся запълванн вертнкалните и хоризонтадинте фуги между блоковете. I Вкатано г мнение, че н горната си част стен и те са бнлн гоф рнрани по подобие на средновековннте средина «натеки крепости, но та това няма достаточно достовсрни дока «атслства Имя Дании «а това. че на въишната лингва (|>асяда на някон от по-представнтелннтс и офн-цпялнн порти е имало пластична украса В Чаталарскня иадлис Ц|рично се споменава, че хан Омуртаг наредил да се поставят пред иовопострое ната порта на асла до с. Хан Кр\м „четирн колонн, а върху колоните два льва* (Бешевлиев, 1979, с. 2011 Намнрането на статуя на лъл при портата ня укреплен него поката, че те са украсявали именно нея. Това сведение бе потвърдено н от намирансти на лънска статуя при рл*к'Н ня и 1ТОЧНЛТЯ порта на Плиска Налнчието на тати у к раса, в символик ннч к.। к.» и" н» може да нма < «•мнгн пнцм»^ р I
П|и>страиеия практик.! и i
е било проднктувино от идеологически сьобрмженнч
бе потвърдено и от намнрането на лънска статуя при ра»к<шкпте очнатя noDTa на Плиска Налнчието на та«и украса. в еммволич
_ нма определено емнелово съдържанне То не m «Гсв’оИт ^мо <п гледп.» >
подчертпе могъществото на ханската власт. а оттук и силата и имчгннето
П7
73 Северната порта на Вътрешната крепост н Преслав
75 Останки от жлсб за катарлктлта при портата им Дрьстьр
на българската държава Такова сбило предназпаченнего.на
лъвскн протомета, поставенн пред портата на Дернит. . • Кавка.ките планини. а това сочи и.гочната основа на та... тралицм към конто прабългарите били съпрнчастни |Ьакла...н. I Jo.
В сернята на българскнте крепости., порти особ. н> . . тв
ната порта на крепостта на остров Пт.ктист лун оар.
119
76 Етапи на неводявлне на южиптя порта в Плнска прг устройство то (по Ст Бояджиев)
ппнстанищна порта, която съчетавала в себе сн отбранигелни функции Ьнкциите на търговско и военно пристанище. Отворът на портата от-вежда навън към широка площадка, покрита с големн каменни п.точн От такива плочн сабилн напрэвени сгьпэлата. конто се спускат към вола та. Входът е бил щщищаван от две WHN правоъгьлнн кули,
нздишатш върху няколкостъпален цокъл. Между кулнте и входа в стената е имало доста широки вертнкалнн процепн. през конто са минавали въжетата за привързване на акостиралнте корабн (обр. 79). Нзточната порта-пристаи иа дунавската крепост е едно в и со ко постижение на бъл-гарската фортификация. Възникването на крепостта и нзграждането на нейиите за щит ни съоръжения е следствие на бързо развиващата се тър-говска и военна дейност иа българите по Дунава н очертава важного място. коего реката заемала във воен иостратег и чес к ат а концепция и икономнката на страиата (Овчаров. 1979. с. 96 сл.].
Местоположението на портите по крепостннте степи е различно. Като правило, те са поставянн по средата на отсечкнте (куртиннте), на почти еднакво разстояние от ъглите на крепостта (нзточната, север нага и запал-нт пори в I „а. портата на аула ара Хан Крум и др > м..................
изм*ства,,м ™ единив от ъглите в блнзост до кръ» лите ъгловн кули (раниото укрепление на Преслав — южната и север нт порта, северната порта „а Вътрешння .рад в ПпДлав юж ната порта на Плиска). Това нэместване г. . Нресл.и». юж
отношение™ на портите към определен». пайони И кт "реди ВСИЧК0 на шачителнн архитекппни комп . Р ’ крепостта. от наличието те артерии TaaS ...... им.рюжната порта ’Гпич з ........
НИЯ ЪГЪЛ ни Крепостта latnmn ‘ Hd ИР<ХЛав * почти в югоизточ-
ните части на Външния град, а Sk ™н^1!°7^еСТВЯВаЛа °Ръзката с юж' плексоколо Крылата цъпква J И t големия МОНастирски ком-иа)- лоблнженн До севером ггоч’нитЛ । ц, ВСрИИТе порти (по-раииа и по-къс-Плиска Военнотактнческизе към пътя.водещ към
към кулнте играелн по-малка nonw* гл<!’И *а Лобл|1Ж‘‘иането на портите като, както се видя по-горг,
120
77
Выстановка
„а жрепостма порта по вргмг на отбрани (по Ст БОЯДЖ1Н-Н)
121
7В Han речей paipei па крелостпл порта от сложен тип
Въустаяоеаа
пскчиата порта-прнста toape (по Ст Хаджиев)
иа о-в Пъкуюл лун
Ииеждиа '» ласеосигурн сфмкасна и
ы.кши куЛм. Контц <плИЧ1 " ’ "Том нГкръглите
на прост р а испило пред портвт » n/л ч« ‘,мож,,<>сг Ja флангов обсгре.1 •нита (обр W). >р1а11‘* пидсилвада многократно нсннпта <а
122
„ в1оипочи»«
и« Пр«л»«
»>Л*
ьо
План на
южнаш ПОР™

показват. че кулите-порти. както и се-
нат на ишосване или повреди по врем.
на входннте проходи (запалната. из.
точната и северната порта н > i-ue()e|||| до вьтреижите лиц., „
H.I 1<)ПЪ.1Н111МIOI ПХ.1СНИ . •___tfniirmVKTIIRHa RD1. 4К.Ч \f.. А
стеките в проходя , ду дватэ рззнороднн чане на хорнэонтялнн на ннвото на терена 1 лава повсеместно в t_
Археологическите pa’*""" , иялото време на своего про ц.,
мата мртина не оствмт ••«»« н,н0С,аНе или повреди по пр,.,,,,
жител.ю сидествуваиие. В Р‘ . • , я прензгр«ждаии. 1.дно от хар;1К.
наобсадатеса поправяни. npf >(( ВХ(,ДННТС проходи (запалната. „ , тгшопе изменения • 1’’<*иив г[1НСМ). Това е СТвяало чрез награждай, долепени до вырешимте лиц., и, "Jin" Я|Гз« по-голяма конструктивна връ.ка м, ю грате* зида е нзвършено предварнтелно жтсбове в каменната .зидария. Общего пойди,.„„ чане на хорнмшти.,»- *' страна иа крепостта, което се наГ>.и,,
„„.ото на теренапро^-те на портите да ..............
7 ||0Ва каменна настилка, която застъпва по-раннатз (южн,,,., Хта" Това предн.внкало и понлигане на сводовете над входная проход, конто ca'inrpaaeHH съ.по така от камък или от тухли. Промените .асе. зиТвратпп. някон от конто бнват нэоставенн. други бнват изместенн иапрел или назад, а в някон случаи се появяват нови врати. Коисташ раните изменения в констрт кнннте на кулите-порти. макар и да нс нич тат прннцнпното им устройство, показват едно по-иататъшно nporpecimi,,, развитие на раннобыгарската фортнфикационна теория и практик..
КРЕПОСТНИ ПОТЕРН»
Като един от актмвннте елементн в крепостната система потерпи и са бнлн изпол шанн в рзннобългарскито крепостно строителство. Засил такнва са открнтн в Плиска и Преслав, вероятно са сыцествували и в ост шалите крепости, но порадн енлннте разрушения не могат ла бъл.н уста но вен я. Доскоро се смяташе. че потерпите са оставянн само при к\ лнте. но последимте разкопкн дока за ха сыцествхването им и по фронта на крепостната стена.
мвгтм J6w*,,0Bei,° потеРните се намнрат на странмчните степи на петоъг ь i KVDTHHinr ^,„И’ВИ1,КаТ- "а к₽ьгл,гг* ъгловн кули, блнзо до една ,п ХОДИМОСТ 13Н1ИТНИ, ' ' " 1'ЯВ1'1ОС**1ИГОСТ " СИГУРНОСГ От тях при нс<>6-
кувшин npZZ ТеТ^Рмя1|И,,,8Х‘1азТ В"е‘ЗП‘,Н ИЗЛ“ СреЩ> i"' 1.20 м и вероятна височина2 „ вРат,,чк" с 1
критпе. Затвапяии Лилм * М' к‘,то ОТГОР‘“ имели арковидно но
както и вратите на портите41аХ”'1а •1ър8е"а врата. обкована с желяю. •алогично устройство и констт J,.'.'L” V1"" “° *Вюнта "а куртнната нмаг ли в блнэост до к\лн кпитг .1ИЯ *аРамтеРно за тях е. че се HiiMiipai крепостна стена иа fliHCKa) /кнг'РЯПа-1и Ахмата охрана (запади н.। иа крепостна стена на Поес-зэмь п° ИЯКоя от крспостните порти (ипоч
редствено южно trr Итгочнат» \’0Те^),1ата в Преслав е раэположена не-одчииенн на защитата на попт»?Тв, ’* З’Уккциите й са тясно свт.р'••и|1
Елж, интересно cu,px*L»ePn? ‘ <Обр “2)-
« ипоби, '1ИЛ1,<’ "Ч1 и <• о,// *’А'"та кРеп°стна степа на Плиска. иейното изгв,»?**1’ ** ст*Иат.» ниммгЛ'* ТаЙ""н' "“Т |<‘меи шла, Т"" "овърхиДта ,?Оп®Р« • lacB,,,,’1"' “’’В “Реме. малко по кза н»
3 терен. ho^L*1"0. на свода достнгз
124 Ва С*РИТ за погледа от В1.нппь‘т‘‘
U2. Останки о, потерей при иэточиптп пор.а иа Прее., а.
iTpaiw. Изказаио е предположение, чс този подтемен вход пиход» е пм.
"ОЛ ТЯТа ВЬВ “ьтР«"ността на крепота «ърм« « е ктемата от тайни подземки ходииди около и в хански» твопеп като о-такъв начин осигурявал скрнтото вл,мане и имнзане в епча™ ч."и\6пХ"Д".М<КТ Незан,,с"мо от това при военна опасност том таен из-
’ кРепост"ата стена несъмнено е бил нзползван за целите на отбрана-та к в сыцност нграел ролята на скрита потерна
Почти всички потерпи в Плиска. включително и тайннит ходинк иа южната стена, са използванн определено време. след което са и тоста-венн и к золнрани. Това е ста пало чрез преграждането нм с каменки зидове от квадри (по кулите и стената) или с тухли (подземкия вход) За-энждането е наложено от някакви извънреднн обстоятелства. но факты, че по-късно те вече неся отворена, показва. че рол я га нм в отбраиата била начерпана. Само потерната до източната порта на Преслав останхта дей-с тв\ванта до самая край на съществсване на крепостната стена (края на X в).
КРЕПОСТНИ К>ЛИ
Раннобългарската фортификация позилва три ос нов нм вида бойнн кули: кръглн, петоъгълнн и правоъгълнн. Трябва обаче велнага да се отбележи. че тяхната роля в отбранителната система невннагн с била ед-
125
наква Heuio повече. никои пт &
ПраВоъгкДи*Т1 каменки к в!?1 'кРеплеиня не са прнтежанл ь 1И ir'ln*u’toKa,° £,ИИХР°ННОТО VKpeinJLu»1^ ПРИ с‘ ^вИ Крум НИМИ IIIIK.IK лите и п^?И Ви*««а’а*ДХа Л’?1 "Р« Преслав има само кры стояние елн^ГЪ’1МИТ* *УЛИ1 "° постелнит/'11 Иа Плиска са съчетанп кры стыс°’ дР>га- кое,., Раэпоаожени на гол,пи. Р...
Друга прХ^ >«₽* и раииоиа^ »«‘»*НОСТ за взанмодей • Прее.,»#. ко«о'”;* *ули Лобаяеиа,'"' ‘а/“"оложени една енрим"
СС приеме, че ъенмат °МТ 1м,междч си ‘77Те,,а **м по-ранната кренои «ьм "оо;11НнХ л 1,1 Р1,внп“:•ьр.и.1' •*’95м- Ето зато трябн., ... «**<п * nXX£1K,no Умрепление вез к, ...
u пренебреги* и ,,Ри-’’агане в пп^ ВЯТа На този отбрани к н " причн;вв 4>«ти«т. Естествен., не може менно необходимост га от и<>
М Илли на ссмфозлпддиата кръгла ъглиаа кули « Плиска (по В Ли тонок.»)
солидно укреп я ване на стол ич ните и по-големн те цент|юве. коего било не-мнслнмо без шполэването на бойни кули
Кръглите кули са нзграждани само в ъглите на крепостта. В своя план те са напълио еднотнпнн и лредставляват идеал и а окръжност (с изключение на изд ъ.т жената овал на форма на кулата на остров Пъкуюл лун Соаре, преднзвикана от необходимое™ а ла противосток на водите н речните ледове). която нма външен днамегьр около 9 м и вырешен — 5,5 6 м (обр. 83). Зидовете нм са нзгралени по еъщия начин, както и куртината и са конструктивно свързани с нея. Те са дебели 1.5 2 м. нмат съвършено гладки лица, като във внеочнна образу ват маенвно ни-лнндрнчно тяло. Трябва да се предполага. че са били висок и до 14 15 м и са нмалн три етажа. Достъпът в прнземния стаж е осыцествяваи през тесен вход, паз положен точно на мястото. където двете куртини склюй-ват ъгьла. Неговата ширина е 1.20—1.30 м. а дълбочината е около 2.5-3 м. Почти вннагн е повднгнат с едно стьпало и нма враг, а към выреш* HOCTT1 на кулата съшо така се енншава с едно стьпало При разкопките се установява. че е покрит с каменна настилка. Кръглите кули от Плиска нмат потернн. коего бе нзяснено по-горе (обр 84). Стели от каменнн егьл-бн лнпсват н трябва да се предполага. че знкачването на горинте етажн е ставало по дървени стълбн. конто при нужда да са изтеглями кагоре млн уннщожаванн. Горинте етажн са били отделен и един от друг с дървеин подове, за коего подсказват обил ните останки от въгленн и см л но обзо-релите стеки на кулите. Разпределенисто на простриист но го във ггория
127
*5 IktubruiiiB М)ЛА n« И1ГОЧМ.И4 ГГГМА и ГЪмска
! 6" Ю 1Ь1Ш”0 1,8,0 1088 "в долння. Верой 1 НО достъп ки' х:: «платформа... .......«...
пош-щення ?ко|.\п .v'.'l",? 'МЛ‘,Ти *>Лт- °бра.уваните М>'-> 1,1 оружие и боеппипаги пг 18 г,,жРаи*мни иеобходнмнте запаси о' |р< । цапки боАнкци е воден* типична кръгова <>•
12»
о * *
Кб Илли на nrfnbi 1»лн«1 кули <н i.in.tuuiia сттии н.« Плиска (по В \итойона»
брака к флангов» обстрел пред фронта па куртнннте. Това ставало и от площадката на върха на кулата. конто имела околовръстен парапет със зъбцн.
И кръглнте кули претьрпяват изменения. аналогнчни на тезн. конто бяха отбелязанн за кулнте-портн н куртнната преправки и преустройства на зила, штваряне на потерпи, а в някон случаи и нямиране на вхо-тонете към долння етаж с дебелн постоянни стенн (сев.-изт куда на Плнска). Някон от кръглнте ъгловн кули нмат продължнтелен живот.както e станало с кулата по нзточната крепостна стена на Преслав. Стел сдно снлно разрушаване (вероятно в края на X в.) кулата отново сбила и np.i-тепа но вече с други материала Вместо гралеж от квалрн »а нейнто по-ст хжвапё св Девани ..«брвботенн к..........ин. " * "X
лък и се вместив в очертвнията на по-раш.ата кулв.
да се отнесе ^7*S"HocAa »ъа'форгвфнМш.ои-
.......
“ р“, >«..!....•'..............
....... »
Мщо те на\»нрат приложение в укрсйит .
же тннско робстно н с пата практика
Г виден отг.тис на къс н явно продължснне на ното выпрнемане не е стана
ходнмостта от точно такава планова глава от първата част) I то <—
V Нш»аитии»*и
6b.il •»»«* М’**»4*’* ’
129
М' Въктлиоажл ил шпоъгълмд к\лп от тлплдилта стгна на Плиска (по Ст. Ьоялжмгв)
__________К\-
крьгла кула. Действувайки самостий-
но II П<»’ конто прнтежавала.
с правилен план. Тя е оформена <и перпендикулярно на куртинаiа и «вестно разстояннеот крепостната .ват п.п ъгъл с останалнте помежду сн издадення напрел v 7 м. Петата стена на кулата । б°Нн,,я ред на противника и
ното дело н Укрепленията на първата българска статина не като изклнИ ченне. а като нялостна м добре обмнслена концепция (обр. Во)-поста в я ни снметрнчно между кръглите ъглови кули и портите и ы иа южната стена порадн изместването на южната порта в западна посокл те и двете се иамират източно от нем. но също така на равни интервалп Така че всяка една от отсечкнте (куртиингс) на стената НМЛ равен 6po»J кули, разположени в следния ред: кръгла кула петоъгълна кула -J ла-порта петоъгълна к\ла Дст.1О)ванкн самое и > и
тел но в определено направление, всяка една <>т четирнте степи ПрИДоби важно значение в отбраната, като ръководинят цеитър се осыцествявал nd к\лата*порта не само порадн нейното срединою рвзположение. ради по-големите защитим возможности, Петоъгълната кула се отлнчава с четпрн зида, два <л конто се нздават са конструктивно свързани с нея На именно стена (около 4,5 м външин размерн) те образу две степи. конто от своя страна сключват
осгьр ъгъл (ръб) Тяхната средня дължина __________________ ____:____
с caval а картина (обр.87). Отстоя и него на острия ръб от нея е около 9 м и по гакъв начни кулата се вклинивала в бойни я ред на противник.! н <>снг\рявхта добрн възможностн за ветрнловндна и кръстосана стрелба в много посохи Дебелината на иэдавашита се павы, зндове е 1,6 1к ьоето шло достгп.чио при косого им расположение да издържат на риге на стеиобойните машнин 130
MH I Ip.inobr Kill 4 кула or IlpVl.I.IM (О ttrpHJ CTCII.1)
Подобно на ъгловите кули и петоъгълннте били навярно дву- или триетажни. В тях се е вл шало през малка вратнчка, която «мала размерн и устройство като това па кръглите кули. В образу ваното петоъгьлно помещение се намнрала дървена стьлба за горннтеетажи. От на мерен и те в
някон от кулите многобройнн рисунки по стеките може да се заключи, че те били обнтаванн в определено време (вероятно от войннцнте, конто ги охранянали и нзвършвалн наблюдение от тях) Както се видя, някон от тези кули са ималн скрити вратичкн (потерпи) с военнотактическо предназначение. Горинте етажн са ималн сыпи я план н едноделио раз-пределение. По чстнрнте изд аде и и прел фронта на стената стеки иа кулите е имало бойници (амбразурн) за стрелба. Площадката на върха на кулата била с парапет и зъбнн, като оенгурявала много добрн въэможностн за отбрана, наблюдение и маневриранг на защитнините Вероятната обща внеочнна на кулата била като тази на кръглите кули (Н 15 м).
Освен в Плиска петоъгълни кули от раниобългарската епоха са от-кригн в Шхменската крепост и при Девин. Двете кули в Шуменската кре-пост приличат по техника на градеж н строи тел ни материали на те<и Плиска, а се рачлнчаваг по по-малките сн размерн и начинаi на нс на основнте. коего е наложено от стръмния и скалист терен ордк. застъпването нм от други по-къенн градежн е нев^ съпоставки с лят вътрешннтге очертания и да се направят с ’ [евня
Плиска Особен интерес представ.!«ват Хар«’
конто са изградени в позиатив квадров ранне > ре
131
О )'|
» - -i . - 1- ------4-----U
ЙЧ Пллн «а прлюъгълма аула от Прссллв (миочнл степи)
териото и тях е. чс са пристроена към предварите.! но удебеленнте «»<
<т зидовете на аитмчиия амфнтеатър. който очевидно с бил превъ| <л прабългарин в нал к а Крепост-ши Това • ЗДИО ценно хказашн •*а no-нвтатъшното проследи ване на пътя, по който този ранповн <«»и ь,,! ски план иа к\ла е дсстигнжл в раннобъ.н арского крепостно строителе юн
Значнтелно приложение във ({ортифнканионната практика добина аръгълните кули Исказит ел на в това отношение е новом н i роен*»1 1 иа ^RfJ*** ГРМ в Hj 1ед ценною ранпнр" лен г * *Рая 111 IX и началото на X в. К репостни я i n,-i v с,|,‘" «WJint. както и по-рашнло \ креп.инне. но ме* (обр. bh) Hwtti . 4X1 Ci вреден к значителен брой и равоъгълни
тРм от конто са нзгпмМ^аИаТа стРИ0 с,ена нма ’«einpii ыкива * 1
1,11 1 ч отсечка между северната П”Р ‘
|м’ило*«1 кма В/..' ‘ са,,а е меж^у портата и крылат i
нръгли ъгловн I. . IU У НПо‘<иата стена, почти в средата межл>
'’•Миия млщесс<пкпмЩ' J*ana прашнлълна куда, а н;"’”1I ма Ведши Том/*’иг<ли₽0|и,г,а||йнетомуснметрнчно рани»-10
',mui на npi|IHIll| ** ' Дележи, че новопостроената стена, м ** траст И* пон^имми 1!!7,ИГ к>ли, нг «• преди hhik.i i » и ♦MV,K
Ги””НИ Illi, hi ___ * ___ .„Hl.llllll»''
132
90 Прлш>ъгълн.1 нуля от нггочндта crnu на Прислав
91 Клш-мги П|»1 Н» «ул» »’ Нг«’"
133
птлн Разкопкнте на неговнте стенн обаче не , .-ипьошено еднотнпнн и имат съвсем еле ' KyJT-?4Mine (обр. «). Те представляват слабо Р.ипреде.п^ в%|1111Ж)Т(( лице ||а куртнната със своя,., Л"ежат’ върху двустранен едностъ.шлен -1 на кулите са сродно 7.5 на 10,.) м
„ото нм укрепяване квмм това Правпъгьл»‘,,те „снтарно пла7*; ^’датстен до външното ..зэеи праноъпаник. --------- „
1К1Г’ Xa| ЛТм Обшите размерн н са дебел* I - ' - » ..i
В кзлата се мим помигнат и от външн.-.t.i, и
врата (обр. 90). Неговнят ч ки п ъгълин Ку.1и Се наблюдай.,,
решнатэпрана обр^ н в изграждацеп> на нови прагове. кое,., преустройства. наи я« j Hd ()h(,ntlllH Ге|>ен следствие на разрушен,,„ седмжалоиа "°«"га В||сочнна правоъгълната кула се развивал.,. ?акТттлите и петоъгълна кули в №. а по-вероятно в три етаж.,. 1Н1ТОГИЧ1И1 натях военнозащнтии функции.
пХ аяванеп, на ратвитнето на кулите след тяхната поява в бы-гзпсХ’ ^постно строителство позволим да се направят някон извод,, Кпъттмте млн се използват през цялата раннобългарска епоха в почти неизменен вид. Тяхната монументалност може да се проследи ш,-„ататък в добре запахните кули на Охрндскята крепост. която трябва да се приеме като логично продълженне на монументалното крепостно строителство в Първото бълглрско царство. Пстоъгълиить* кули са ха рактерни за равнин период на фортификапиоина деииост, когато зава рената честна традиция е достагъчно снлна и действена. Те отстъпват мястото си на правоъгыннте кули, конто могат да се приемат за харлк-терпи през цслия X в.,‘за да получат своего по-иататъшно развитие в крепост нте от епохата на развития феодализм в Българня (XIII — XIV в I
раннобългарска епоха в
КРЕПОСТНИ СГЬЛБИ
м aJib |вясмяване йа характера и градеж а на куртин иге. к улите-порти т ’’"и1е *'ди засегнат въпросът за начините на нзкачване по тях
дилелеии вместейй в обемнте на кулите и портите или
отделимте КЧ1ЪТ^еШНата стРана Обаче значителното разстоянне между бьрэого )аемаьенеаЖмесТэт'?Пе " порт,,те «трудпявало маневреност™ ггенятя Р~ъ .... Wlora ОТ ющн пишите вестно расстояние «нт Ла ” пРедпол>*" сплби ₽от вътрешна а Л₽УГа Са б"-’ —а -
Соам^П1"" кяме,1Н" стълбн. Те У>»Р«. Преслав - Външи п₽* '• Хан Круа)
Крепостните стълби п-иши начни като 1,1 стената.
бърюти заемавенач^Х портите затруднявало маневреносгт.1 —— »•- астата от защити пиите по цялото протеженне на
—J, че в тезн участьцн ни m
-„ли поставяни дървени и подвижни куртнната. Ло-късно, когато необходи ставала очевидна, започнало изграждаиег»' . ’ са пР®Димно едиораменни (Пъкуюл лхи
Р ост и др.), носесрещат и двурамен ни (аула
са широки UZ “ сан Тнанлтй’Т?" сте‘”пе или tа гп ’«•И А И II К tin*
"mp'i7е’” е^М “ Зав,'с,,мост от внсочинатд
юртииат»"^ площа>»». <л кияп> .ЛСТЪПМата В най-горната сн част *ли във втирня стаж aaVр^1'и"ааа"1” "п пътека на
134
1.5 м и са нзграденп плътно и" ’.1ОПЮ обрабслени камънн на хоро-1 н зависимост от височинага на бойната пътек । "
В заключение трябва да се нзтькне, че анализы на раинобългарски-тс крепостни съоръжения лава въэможиост да се направи изводът. че българскнте строители са нзползволи предварнтелни планове. в конто мястото на всекн отделен еле мент от крепостната система е бил строго определен и устаиовеи. но заедно с това е проявяваи необходнмнят конкретен подход във всекн частей случай. С оглед на нзменнлите се обстоя-телства са бнлн добавят! нови елементн (кули, стълбн и др ), премахванн са други* и дор и когато се налагало, са събарянн цели отсечки от кре-постния знд (ранната северна стена на Преслав). Това е ярко доказател-ство за творческо отношение при решаване на проблемнте и е евндетел-ство за активного развитие на фортификационного теория и практика.
ТЕХНИКА НА ГРАДЕЖ И СТРОИТЕЛЯМ МАТЕРИАЛ!!
с. 72 ел.
В воетидутяте главк на няколко пъти при изясняване на въпр.кн о- утжХгнче.н< монстру ктивен характер бяха засегнатм накратко нями °} въпросите свързани' техникатанаградеж н вложеннте в коиструкцтпе ™шт£нн материала Сега се налага ла се направн едно по-широкообоб-шеннс още новене, че именно тезн страна на крепостно строителство дават нагледна пристава за ннвото на срелновсковната техника и очерти-ват пътя на иейното развитие.
По своя характер землените укреинтелни съоръжеиия по граннтпе на българската държава и във вътрешността принадлежат към най-ннз-ши я тип строителин конструкции и са нознатн на славян»! и прабългари от тяхната прародина. Граничните валове се състоят от землей насип и ров Най-често иасипът е образу ван от пръетта. нзкопана от рова. бе< каквнто и да било други съставкн [Овчаров, 1970, с. 451 сл.; Рашев, 1976, ] (обр 92). Поиякога обаче. когато се налагало, земленнит насип ебил подсилван Това се забелязва например в отделим участъци на юж нобългарскня вал ..Еркесия**, където външната страна на насини е била обложена с необработан и камыш, конто образуват нещо като каменна броня и не позволяват на пръетта да сесвлнча в рова. В други случаи зем-леиият насип бил подкрепяи от каменнн зндове. Такъв зид, включен в ядрото на насипа по неговата дължнна. е установен при разкопките на кранмирским вал при с Шкорпнловцм Той е изграден от ломени камъни
Ка* д л е м и е висок 0,6 м. Неговата задача била да поеме "Л ’°’ ”
Черно^м 3>^»ш1НДП₽а,а нма т ,,а.р *'аме,,е" вал между р. Дуная и външната |севернаНтпанаГ "'к’» ,,Т Т0Й се състои- е Обложен от варовиковн камъни. Н ши вдХт'та''Т големи> «вреодяланн "• »е разкородии техники на «а!» МОЖе Ла Се забележ" смеснане основание да се предпола!а ч₽ ’ «. ,емл«на н каменна, н топа дана те на постепенного премии пли/ С1-)Ръжсние бележи един от моменти-Ръж^шя към каменнн °Т T,,n 1,41,0 землени отбранителнн ст«<>-
ътрешността, прН11ах1ежат,*к1^^1\Г,ЪЛГаРски а’ли1Да крепости във H<J '1'»' 1ЯХЦОТО инраждаие се злбечТИП типичио 3«илени съоръжеиия. темиН2ГННТе МСПИИ условия ’RaLPUHHa особености, съобра »ени korro е 6ило н®й-р«эппостпа0^ИК,Н,,’л,,<’1° ’«лсипвамс на <ем ни конгтрукцин. чиято цел л1|?аие1,°’ са Установенн значнтелно • • а Да се прндаде макси мал на |ДР*‘
136
92. Разрез на веыления вал .Еркесия” в Южнд България
вина на съоръжението. Валът на укреплението при с Нова Черна е широк в основата 11,40 м и е изграден от ядро, състоящо се от Пластове добре трамбована глина, облицована отстрани и отгоре с чнмове. Върх\ това ядро е насипан землей насип, а от въишната страна е прокопан ров, широк в горната сн част 6 м и дълбок 2.5 м |.Милчев, Ангелова. 1970. с. 16 сл.; Рашев. 1975. с. 91—95).
.Чалко по-друга е картниата, която се разкрива при пренчването на вала на укреплението до с. Полина [Въжарова. 1956; Рашев. 1976а. С. 37—40]. Тук ядрото на насипа представлява плътно нареденн чнмове. образуващи ..стена**, дебела 4,20 м в основата. На места между редовете от чнмове се забелязват останки от Пластове камъш, конто вероятно еду-ж ел и за заэдравяване, уплътняване и нэолаиня Това ядро е положено върху здрава подложка от жълта глина, прнмесена с дребнн камъни. след косто било покрито с наенпна пръет. Валът в основата сн достнгз ширина до 15 м. Въишната страна на насипа е била укрепени и поденгурена от нахвърляни безразборно едрн ломен и камъни. както е ста пало и при „Еркесията**. Само в един случай, при укреплението до с. Выпари, е за-белязано съчетаване на землената конструкция с дървени съоръження. обмазанн с глина [Рашев. 1977, с. 14].
По-сложна е направита на вала при с. Стърмен. Насипът е облицован от въишната страна със каменей зид от домени камъни на кал. И тук, както при Големня каменей вал в Добруджа. сьчетаването на пасни и каменей зид е неоспорим белег за преминаването от землени към каменнн конструкции. Датнрането на двата строителин периода в Стърмен вня към VIII в , вторая във втората половина на X в., потньрждават
137
1QT3 с 121 с появата на допъл кители нт? тези конствтзинн бапионите. това укрепление добнва
укрепнтелни елементи. каквнто с
напълно вид на крепост. Пчмлся е ибрвзхван от пръстта. in*
Земленнят вал на столица . вен0 По безспорен начни от па-
копана от рова прел него, и 1о|ь _ ня консгрукиията на вала не са граеените в последи!' врем» р • коего лава основание тон да
сеПрХи^аДкато гопичяо "емлено съорт^еяие. В сегашното сн сычом-ние вэтъ7?то1.рдеоЛе.личен. като яаснпът е значнтелно снишен. а ровът "асипан При разкопките бе усгановено. че той е широк в основата сн до 15 м а някъде и повече. иасипм вероятно се е извишавал до 5 (> м. л и,яй е бнл широк ло Ю м и лытбок 6-7 м. Сега не може твързо ла се каже тати върхз наснпа е нмало други съоръжения. например дървени or ради (палисада). Независимо от това земленото укрепление е вило солил-но и трудно преодолимо препятствие. Тозн начин на нзграждането му -и 1клк>чмтелни с пръет. без каменни или други подпори — говори за твър-де ранняя му пран под и ине не сме далеч от мнсълта ла прмемем. че наенпването му е станало непосрелствено след създаването на българската държава. т е в последиите десетилетия на V! 1 в
по* мал к и и
ТЕХНИКИ НА ГРАДЕ* В РАННОВЪЛГАРСКИТЕ КРЕПОСТИ
(кновеи тип зидарня встаробътгарскитекрепости е квадровнят градеж в две разновидности: плътно награждай? с гол ем и паровиков и блоков? lopus quadrature) или и «граждане на две лица от едрн блоков? и запит* ване на простринството между тях с емплектон (opus implectum). Bio-рня начни ни градеж место ггьти неправилно иаричат градеж с външни М И|атКЛ* ,,О/Пе1е ЛНЦе*И ,1,дарии не ля се определят като таки-петиТпм, а™ "^ждани "редварптелно. По-малките каменни кре-
’ 1С. Цар Асей. Никопол, Оряхово и др.) са строен и от no-грубо обработени камънн на хороса.юва спойкз
гралежит/пли«7аа**а7г,1? Ха1'1Як ИЛ ** CpeUW пРед,,м"° “ по-старнте м. раннаго крепост на Преслав и инчеи Градежът е в типична релом зимрия кап'гТ 1 "°ра,,е" " пъ₽* »ьр*У здрамтз основа в определен и 3LT ^«ховетс с.» полагал и на всекн ред сеопрсдетя от нипзишт спа шан порядък. Височнната Обикно.^ с. pS™и 7Хм7яТГ:с,,вар,'раот0Лдо0-6м напряко на зила. така че^(^^Л^И“7’адлъж* с такива. постявени кориюитална. така и В1л вевтиказм» пД^а вРъз*а между тях както в вини:и стрикпю спатано (обо 9'ъ но това правило не било
ф)|м са се налагали една вър*\ mvr * г <а1Ц° по||*кога вертнкалнит? • с доста широки ф\гн (до 0 05 6 ИА ,1оковеге са от дел ян и един от върху лицето на шла Fin ’ м’,По м,к*го добре и релефно 2ХГЬиСМ) ' ’ ±.ВВ^ ",КТ ,а Р"”"™ п.вдежи
на шм ^/ЮМГЖД> *<»ето <>сигуояв£ "* Иа Зва «*«••« камъкл и Исе ирнбягп!| 11<м‘1Га,1ГТо иа каменигге ретол?0 ло6ра скобка и здравица
<одо нивелаиия и затопа Tccir-i»B ос,ЮВат# н във височина 1СДШп наклона на Терека. Това I иС
93. Крепостната стена на Дръетър в района край р Думав
. а .ьг.ив в жрепосттв на о. Пъмул, лун Омрс
94. Хорослнова ыма«мл на фугип I
139

обаче не се отразило на здравнната на зила. което се дължн на особою цравия фундамент на стен и те и внимат ел ното подрежлане на к*зменнит< квадрн от су перетру киията. Сид окончателното эавършмне на строежа фу пгт е между отделяйте блокове и редовете стара тел но били нзмашанп с коросаи. което нее имало практически, а по-скоро естетическо нъои стане (обр 94)
При описания начни на градеж не се забелязват различия в констр ► пиите на куртмнхта и остан алите крепостнм елементн Пеню попече. те са органично свързанн помежду си и образу ват едно едннно пик»
Вторият начин на градеж очевидно се появява мал ко по-късно и • °"" ft*4”41’0 от икономическн съображення — при него строите Иэгоаж«аГ«2?а1ЛО «иачнтелпо по-мал ко тру д, матер и ал и и време (обр 4 >’ ввя^кактп * п^»ЛИа?И ПЛОсМости е било подчинено на сидите и шсква поставеим гРалеж — редунаие на надлъжно и напргчк”
ремиз.,. яс сте11атэ<7Г*СТй5 ”* “ивслация. широки фуги и пр . с <•»”' иа основата Квазпи^ ^/ °ЪрХ* ШИР°* банкет от квадрн, а не иаправ*» покривят ишялЛ поив^а^С’”0С1аВЯНИ напречно на основата и я банкета е около 0 50 м К ” ***A**ai и твън нея. Средната ширина н.» мрака ядка. ночи» е _ьш!лектг»иът от вътрешността на зила оГ>ра»м'а са били поставки и rin». 1 'tr Й i ,’’ицев,пе зидове. Понякога в път’ ж а подравият и зплътн.т ,1 ^P^TejiH квадрн, конто н мал и за задача ла
^'вен каменна,а э ^"а Маса <о6Р- %>
сИша и пмемгта В CTaP0^u',raPcKinr крепостни градежн
начата. Най чегтобитаИМа По4мнм^но положение спрями ь-1 вн. наложен по Ш| нтмР1^.Г1НЖ при ишМ>шването на по-късни пр< п|
Р. а причина. Чрез тухленн зидове са ciec’u 140
96. Структура на грждсже о стоите на Дръстър
портите на Плиска и са и тградеин никои пт сводпвете нал входннт» проходи. Стесняването с ставало след изрязването на хорпзонтални «передни н дълбоки жлебове по гладките липа на катлините плове- т лел това е награждай тесен тухлей ЭНД(О.ЗО конто"Р"' _ '
до каменння. а никои от тухлените редове навлизат I> и "
така се създава много добра вазъбева вертнкална врктка *
нееднородни градежа. От тухли са ипрале.... ’'J‘^Xp^t7w мешенията иа кулзта-порта. около конто' “ никои от половете
бищата за горн ите стаж и. С тухли са ’tBt.,eHa „йните проходи,
па помешен пята в кулнтс и портите, к. на пзлата в крепо-
Няма никакви даинн. конто да отбележ • прелости (с. Хан Крум, стннте градежн на Преслав. к“*'то '' |бя|^,эвР00Праэвн.преизграж-Пъкхюл луи Соаре и др-)- Когаю >< I _,1И са итполтвани огноао
даие и по-късно зазиждане на нходове и Гх.т^тса.т.тн) или във
камыш — пбработенн нлн н«»б|ы(
141
телство. anew "" СК И и кул -строителстжни в
мепядко II без всякаква спойка Това Р. 1И
....
"р±•»"«
лговп п<хчрг >"'*'• ‘ държава. Едно нэк.
________ XI""/’жи.нпнеь. на Оългарскни- х.шове в II отношеиве е сгеиата оьо.' * изцяло от тухлн върхх здрава
(МаММ ДВИ’"1'- **”.".rJTZam.- на сравннтелно кт.сното вр< менна основа Том , ')Ио по-малкия обем на строп геле i в...
ГГО”еПОС]ЕГ?'н" но интнмння. арнстокраивн-н характер на кт, вря ям. к."*10 и " J.n .ч-тмичен вид. а не предчаншелна м..н
..*...... " -к
nocTHine стеяи или Големяя хански дворец.
.цис и в останалнте монументалнн граждан
•«111 от найважннте отлнчнтелнн черт lld w — “—точение в п»в.|
СТРОИТЕЛИН МАТЕРИАЛ!!
В РДННОЬЪЛГАРСКИТЕ КРЕПОСТИ
От каэзнато доту к става ясно, че освоениях с грош ел он май рил i в к решит кого строителство с камъкът — обработен. полуобрабоген и не л> работе»!. За квадровня и псевдоквадровия градеж (с емлектои) са полон раин нэключително мровнковн камыш н това е обусловено не само ш no-добрите вкпи)жнисТ1! за обработка, конто варовикът предлагал, но и от воешютактнчгски Соображения. Варовикът с една от най-мекнте качении породи н порадн това е давал известии преимущества на градежл. тт.й като омекотявал ударите на стенобойннте машини и каменннте ядра н стената изпнтвала по-мал к и сътресення.
Варовикът бил добиван в блнзост до населеннте места и Kpenocni Както мнлежда. том ставало в каменоломни, като са отенчанп големн късове от скалите и пренасянн на мястото на строежите, където е ставало • »ко1<чателното оформяие на квалрите. За това говори голимого коли-честно трошляк, който се открива покрай стеките в Плиска. Преслав. ък\ки ,ъи Спар \ ,|( Крум и другаде и конто също така е бил и <• «^АЦане на основнте и емплектона. За органитиранок», ipunut А И масово1° производство на квадрн свидетелегву ват ю-Поави ,наии* ••Д^лбаим върху лината на блоковси
вея са нкпажляш/ ®сика отделка крепосг или определена част <>i е една каошгоя*тЛ* *ДИК ” CWU 1,0 качест&° варовик, т. с. ihho.hb.-i»•> и.дипмтаОт блонове nnf?».4* ,,аниат’ кР‘‘”остна стена на Преслав ' белезникав цвят J1 *’?' <я много мек и ситиозърнест варовик i то на ггмоейернмге янл >‘ж,г" бьрю се разлада на прах под въядейстнпг от местного население <>?'V|’Паг*- топлина). По никои Дании. получепн ч-Люрденица о ^аьР*>Л1,и<,ьа. такъв варовик се намира и
както и BLiiuiiura ”ла|1и,,а- По*кт а и а га. лобавена от север Дани М1ККПНКВВ кР*постна стена на Преслав са и<<”
м ‘Дравниа е много блмп J варовик* КоГпи по своята структура
••Тятятно е аокарван в Пп»глм«.^ПаТ^И:^я,ичп,я ° Плнсковските гралежи и *iapi кию плато) ,п ,,о*Далсчни места (Шумеиското или
142
Три обработката иа камъка са нзползвани различии видовссечива длета, копачкн, чукове. клинове и др., каквнто се намнратчегто при раскопки камъннте са дялаин така, че да се образуват удълженн. параде-лспипедии фор.ми, и въз основа на тяхната дължина могат да сеопретелят няколко размера — малки (до0.5 м). средни (до0,&-| м) и големн (над Гм)
Освеи варовик в крепостните градежи намнрат място различии видоне пясъчници, коего е характерно та по-малките и периферии \крепления. Обнкновено тези камъни не са били обработвани или са грубо одя-лани. Заедно с едрн речнн волутьци те са образовали ядрото и на кре-постните фуидаменти.
Като нзключнм редките случаи на каменей градеж без спойка или на кал, основного свързващо средство се явява хоросаяът. Хоросановата смес, която се отличава с много добрн качесгва. била тготвяна по подобие на тази от ранновнзантийската епоха от вар. пясък и счукана тухла. През X в. количество™ на тухлените частицн в хоросаиа намалява зна-чително и в края на раннобългарската епоха те изчезват напълно,
Има съществена разлнка между хоросаните. употребявани за свър-звене на квадриге, и тези за измазване на фугите и лнневнте плоскости на стените. Първнте нмат в състава си по-едър пясък н по-големи кера-мични частицн, докато във вторите е примесван тухлей прах и много сн-тен пясък. В ранните градежи тухленнят прах е в много голямо количество, порадн което полученият хоросан нма наситен червей цвят, докато в по-късните зндове той е бял. За прнготвяне на емплектона е прилагай същнят хоросаи, конто бил използван за връзка на камснннте бло-кове. като в него били забъркванн едрн камъни. отломъин н снтен трош-ляк. Така получената маса се отличава с особена здравнна, което се внж-да много добре (например в Преслав) в тези участъци от крепостната стена. където квадровата облицовка е била отпета, но хоросановата ядка се запазва дълги годи ни здрава н непокътната. Всичкн видове хоросан били прнготвянн на самого място на строежа Това се потвърждава от гол я мото количество каменнн корита (бъркала). конто се намнрат покрай и блню до крепостния знд и носят следи от хоросан, а някон от тяхст» намерен»» дерн пълии с нензползван хоросан.
Вече бете изтъкнато. че тухлата намира слабо приложение в крепост-ното строителство на раннобългарската държава. IПползват се два вида тухли — пре\потребенн от римската и|ранновнзантннската '
нзработени спецнално за тази цел от българите. ? I тухли нмат добре познатите размерн и наработка в «»пнч ||1Г
често квадратна форма. Върху много от тях сесреша г < шспгкнте легнони или марки на частнн работилннии Ге ia ин.к ‘ м ранио-в непосредствена блнзон отепж-
6-7 км). Te3«J>«P.^^
сноха се поставя началото и на собетве-стронтелна керамика и преднмно на тух-„нмирашн ее в чертше на населеннте
’ - тях Намерените бмгарекк тухли
имат добра плътноо и " |,|"ча“енай чеси,1’|р1|клгмна издьлжена форма
143
византийски крепости що от Плиска на L представаявали истнискн карнерн нов. 1979. с. 27—2Н|. През тази ~ но българско производство на ли. което ставало в тухларннин места или в непосредствен а близок < I от предназначеннето нм и нмат
„„.tiara ограничено в крепостннте трале*, Двриото сын" ™‘ J.nLjJrMiie на основнте на стеките. като в Найчесто »» ст,мТ" н лървенн колоне за уплътняване па почвата «хтмлта им част са навимм • , |1(, 1раВ11Яваи1„ скарн (Плнск.п
(ПИ.Т0ТИ1, а понякога с а Р а10ЖН налнчнето на лървенн полове.
Съссшгурност ’Ря6ка и'портите. Ограннчаването на дт-рвон, „
< тиши етажите аа г п„ерструкштята произтича
крепостник коиструкЧ"« fbft като „ткртните н и тложени на об
чия характер “* * щ„ /„ .внкали много лесно пожар и но креп.., ।
нега пена мпъкне< ме използванитс стропил!.,
в такянченне три ‘ .,а|1но6ктгарскнте крепостни тралеле матерный н строите-тн )а ,Ha4lin..1t)oio строите....там
flWHTe ' Внмттнтелннте размери на постройките и .........
Х^начш^ м строем свндетежтауват та добра .................... на ра
£ Хвана тп-кмиети» от самата ттентрална власт.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ире» периода VII-
npe.'riemma'v'l’l” х'Гп'г"а“Гн"“"те "а «1*»остно стронтелство VU Л показва, чевбългарските ими през ранното cpei-новековне е била органнзирана единив и силиа отбраннтелна сисХ Еете-СТВено нейното и и раждане и оформинс не е станало нзведнъж, а е бнло прольлжиилен пронес, върху който окашат влияние както общнте закономерности на историческим пронес, така н конкретните събития преднмно от външно|1олнт|14ескн характер. Това намнра отражение к в измен я него на п.тановите схемн на укрепленнята, и в тяхното местоположение, и по отношение прнлаганата стронтелна техника. Предложена! а от Шкорпнл хронологиями схема, според която <емлените съоръже-ння са постинейи в началння период, а каменного стронтелство следва по-къево, нанстнна не е съобраэеиа със закономерностите на обществено-по-лнгическото и икоиомнческо развитие, но той не сгреши, като видя в лем лепите укрепления най-ранните масовн фор ми на крепостно стронтелство (Шкорпнл, 1910, с. 141 142; Шкорпнл, 1927. с. 187|. Разбира се. това не озиачава, че между землените и камениите укрепления съществува рязка граница по време. По-горе се видя, че те са съоръжаванн и нзпол-знаки едновременно. самостоятелно нлн в съчетания помежду си и уча-стват успоредно в цялостната система иа отбрана. Като по-примитнвни и първнчнн се явяват землените, конто постепенно отстьпват място на нзцяло камениите крепости.
Разшнреннте в поеледно време разкопкн дадоха вълможност да се дадс по-определен отговор на вопроса за произвола на рвннобългарска-та фортификация. Стана ясно, че ненната поява н PaJB»,T”c « синтез и успешно съчетаване ня различии строителии и • Р ’ Линии --тезн. конто донасят със себе си прзбктгари н конто те заварват на Балканский полуостров р та империя кл,кяиитс стел кати са изживелн значителен
Прабългарнтс ндват на baJK,‘ rii;..l(,Hliero и Приаювието В пасе-период на държзнно оГн-дмнетк а скрепления. частот конто
лепите от тях области са строен и - каменни стенн Сьс »ем-
бнлн защнтенн със земленн валовс. ру от раннославянскмте гради-лени валове бнлн отбраняваии и I техниката ма градеж. така н
ща. Съветскнтеврхсолоти cMHiar. и.ьмтс гралнта сил но алнянпе
в планнровката на славнш мш " • * П0радм това тевьншноса твър-
са оказали по-ранннтс скитски р , докато славннските за-
де близки помежду сн. Различа . алитвеките нмат в своего ядро ка-1ЦИТНИ валове са нзцяло землей к. те • менна стена (Плетнем. |96,;,^:.„нмие на ранноЛлгарскнте строи-От особен» эпаченис <а "Р**; •„ „ Цодоимсто н по-спениалио Дес-телни традиции са каменннтт м
Ю йинитиОс**» * ЛъДГв|К»«» Ч *м
.. м.яикото градище [Ляпушкнн. 195к. чо градшис и • „ „г големн. добре обрабон-
.....“Г4'”!'*’; "7i
к _ основ. Оттрее
зъберп и -
конто е к Дебелнната му се KV.1W. НЯКОН от конто с
ОТ КУЛИ,
небрежного
,'1 Майков.. квадрн. NMHMM неправ. сравнен..,.
Между ’• «в ърщвзлэ с бонна имена и парапет със
_(обр 98). Зидът есъставеи от две липа, между ---------- • . .L, к .мък (трошляк) н трамбована глин., имало пълнеж от лом у Деснобрежното градище е имало ЛВ"Ж"пМет^ъгълна форма. Портата му била защнщаваиа ----------------------------------------------’, поавоъгълна форма. От своя страна Маян - • "ТеХрмё о на принципа на концентрнчните отбрани гелии
кото градише е оформеио 1 въишната крепостна стена, се
ли.... мто в ««"ХХн^Х така от дялани камънн. Проследяваи-
намира цитадела. строителство. С. Плетнева ндва до ia-
кт^ХпоР*чётосепоявява под в.тияинето на традннняте на държавнн т^аё втиДо (преднмно Армения). Пре. Севере,. Кавказ (Хумарни-«от<‘ градище) това влияние се раэпространява по цялата територня на Хачарския хаганати може определено да се евърже с бъл,а|нкия . . чески елемент (Плетнева. 1967. с 44| Не бива да се забравя обаче. че подобен начин на градеж е бил познат пре. \ \ 11 В.И и редина други области като Грузия Археополис |Мелнтаурн. 1969|. Иран — Дербент (Артамонов. 1946. с 121 144). византнйскнте райони на Северного При-черноморие като Херсон и другнте крепости в Крим [Якобсон. 1964. с. 36 сл.|.
Значително въздействне върху формнрането на раннобългарската фортификация оказват раноннте на Средни Азия, с конто прабългарите са нмали бекпорнн прекн контактн през първата половина на 1 хнл.на нашита ера Характерна черта на средноа«натеките крепости е било построяването на отбраната в две или три концентрнчнн липни, като цен-тралннят опорен пункт пнтаделата е окръжен от външни крепостни стеки, най-често землей вал (Воронина. 1959, с. 93; Кызласов, 1959. с. 66 сл |. Цнтаделата (кала, кухенднз) се явявала седалище на военноадмп-Hiicfpai каната вист, док а то във въишната крепост (шахристан) са били съсредоточснн търговско-занаятчннскнте кварталн (например Kvm кала. гпа1и«Я/пИЛ^е,1ЪМ>* ^аЛ’често около крепостта са се разполагали пред по"я*?1га съшо така били огражданн оз землени валове и пени (Лавров. 1950. с. 36 сл I ‘4>едновековинте градове н крепосзи в Спел, ‘
gp~. з.ърд. „.’.Х Южен казахпан |Аг^__ ‘ > крепление подобно на'ю’ва’от И з ,а11ииено (п “ П ’ му се намира шпаделл. . .2 11 м По-ки-но тя била paзlll^пмчё'e,, ,,,л^н• която се извншавала на 12 на площ. Р < като оз юг била добавена значите..•
. * иланът ... ...... ..
и защита на ни
и в Средн а Азия са ималн разно на терема. но най-чеси» ______________________________________। млн квадратна геекч п°Ва °ТН01,,ение с Алтън тепе до гр. Отрар в нТ“«.П^?,И.Чн- *9^- '• «2 83|. Неговото въи.ино (по ориентировка и план) е права.! (вис. до I м) и ров. Почти в центъра ____। naiinnn«..?VH п’1ан* която се нэвишавала на 12
на площ. Р * като от к>г била добавена значите.!*
( ,s,,aH (Агеева, Наценим. 195 на линия (мшр в осиовата окт ’'.',"’иит ва л на иегова га външна • м) загражда площ с неправнлна 146
97 Крепостни с гена п Чп ЯПко то градище
1'4’.
147
< г.>i.iinoHkai3 на Преслав Върх\ чем форма и твърде много сгена. ш> която има останки от кръглн
ления вал е съоръжена hPtn 1 ‘ навън къси успореднн зидове, също кулик порти, образу ванн О1Н л. Преслав, конто обаче
така близки до портите от външиата стена i
със зидове. ндзленн '.Т^оадеж на ледноазнатските крепости ока .в., Върху техника™ Р шчтннте условия. Стеките са нзднганн от силио влияние специфик .....• л ,~„1|ити межау тми т»
стена на Преслав, конто обаче са
със зндове. «ьмеш. А на „редкой«натеките крепости ока «на
Р" П‘ * па на мех • условия Стенин за . ип ани .нлиив.тми...^.1>г1|)<|ик.п комбниаиияга между тезн два
трамбована глина (пасса), от кирпичи ил. матеонат камз
н <зЯ , тин своеобразен смесей градеж. Като строителен материал камъ кте иэ.юл ван само в синовите на стените. а нерядко последните били нзгражданн направо върху заравнення терем. Кули е ..мало по фронта и ъглите. Портите най-често са в средата на стените, фланки ран и от кули или образованы от корндорообразни проходи (шнр. до 6 и дълбокн до 20 м). Предпола1а се. че тезн проходи са и мал и по дне врати — едната в пред иия край, др\тата на линнята на куртнната.
Въпреки особеностите на градеж и специфнчните стронтелнн материалы ясно се вижда. че както в планнровката на крепостнте. така и във формата и вида на крегкх гните елементи (кули, порти) нма твърде голяма блнзост между раннобългарските укрепления в Южна Русня и Закав-казието и тезн от Средна Азия От своя страна раннобългарската фортификация на Балканский полуостров наследява н доразвнва голяма част сл спепифичните особемостн на крепостно стронтелство в Средна Азия и особено от областнте. където се създават най-ранните прабългарскн дър-жавни обедннення (Подоннето и Прназовнето). Тази несъмнена генетнчна връзка бе посочена и обоснована от съветските археолози н бе обяснена с общата стннческа основа на населен него от различимте райони и него-ните иродължителнп контакты със съседните държави. населен и с тюрко-езично население (Плетнева. 1967. с. 43—44)
Върху болгарского крепостно стронтелство оказва силно влияние и кат'аНи\,гп»а,11ф0рТНфИКа',И"- К0СТ° може да се "Р<*леди както в те.хнн-vcraiiOT iP6mtJ1i?. В пЛановитесх««» •' концепции. В какво може да се установи близостта в техннката на градеж?
На първо място. в еднаквия начин из1юлзването на едри речни волстъци вант на терена с дървени колове (пнлотн) ’н градеж в неговите две ра«новндности е бит г ните провинции на Втащим и нл .... - ------г----
Т«й явно принахзежи на местного ?,1еииа 1НО в черноморските райони заемка сл другаде (Иванова 1959 с 1ГкГ*м° ИЗКУСТВО 11 не може Да бъде ските крепостни градежи се изпоАзват cLur ТРСТ° МЯСТО’ в Ра«н°бьлгар кови блокове и хоросан с поимне пт ,,ците матернали: дяланн варовн-“сю камениите блокове се запти п и1К<1На т-хла* На пето място, много V нрактикувано и в раниовизаитиГн кгу»УЛИТе 33 по’доСРа връзка. коего ,,1есгп място, е замазването на Ф\ц<т стР(>ит<-,лство. Обща черта, на иоми; На , еДМ<> МЯСТО- aP^’TeKTNриото ^Рг°ЮИа ИЛИ 6яла замазка. Нан
хТ кте “ ж
на фундиране на обновите, чрез кал и отчасти хоросан и укрепя-'1а второ място. каменнияз разпространен в северонзточ-
14н
нсичко уелряването "на ^ю^н.нт.'^мяяог h”" ''тл"к" Това е nl*w Както KaMeinuiTc Лалкове така и ‘ of,b-nraPtR“T® ЯОяетрукинн. фу.л.»..,,™,,. с, „т““ м«й.
ZTC £•,............’
Ц ss*^7.z::r.qz,x™"pS:,
и ненната столица, но конто нмпоннрал на влезлнте в контакт с нея нра-българи и славянн [Vaclinov, 1964. с. 6—7| Р
В раннобългарското крепостно стронтелство съществуват и петит белези от формално естество, конто го сблнжават с ранновизаятнйското Юва са, на първо място. формата и планы на портите. И двата варианта на раннобългарски порти намират паралелн във византийската практика Западната порта на Нове например се състои от две двойни помещения очевидно във внсочнна е оформена като кула-порта и наподобява портите в Плиска и Преслав. кулата-портэ от Пъкуюл луи Соаре също така едобре позната (Тимгад в Африка, крепостта в’Равна, Джердап Югославия и др.). На второ място стоят формата и плановете на кулнте. конто и мат еднакво разпространение и в двете епохи Трябва да се отбележи също така обичаят да се използват потерпи в кулнте и по куртнната един от ос-новните прийоми на ранновизантийската тактика на активна отбрана
Разлнчията се състоят в характерната планировка, състояща се от концентричнн отбраИнтелни линии, която, както вндяхме, е определено източно влияние (срв още Мандар, 1971, с. 121 сл). В раннобългарските крепости кулнте са разположени на много по-гол я мо разстояние. отказ-кото изнсквала ранновизантийската военна наука и това е едко свиле-телство за ..варваризиране* иа фортифнкационните строежи
Налнчвето на антични и ранновизантийски заемки в Плиска, Преслав н други българскн крепости е естествено влияние, но пътищата. по конто то се е нзвършвало. не са достатъчио добре нзяснени. Едва лилова е станало направо от Констант и нопол [Мнятев. 1932, с 156 15J. където. както се видя, се използват други техники на градеж В сыцото време ни-дяхме, че в севериите и северонзточннте района на нмперията доминира каменннят квадров или псевдоквадров градеж Тозн начин на строи тел-ство е характерен за пернфернята на византнйския свят, на коего обърна внимание И. Венедиков. като подчерта, че една от "Р™-™ наличието на многобройнн сполин (Венеднков. . . > ‘ J _ |ЯТ
телнн традиции прабългарите се сблъскват. п^ ошс за м "а
Балканский полуостров. Това е особено защото редина автор., ограничат виможнотте^за J,M.
нобългарската и ранновнзанпок КдТ‘,^1о[нческнте ||роУчвання през пеките на Балканския пмуоттров. Р ; ,точна ^гарня показват. следните годннп в СССР, кумы < особено в Добрмжа и
че в Северен Кавказ. Северного ПР"Ч‘Р'на пътя на прлбългар» Черноморский бряг, т. е области™. ’ 'н юг внзантийското кре-
н славянн при движением им Knova-Mavrodinova. 1964.
постно стронтелство е , т 6ил„ Мцазенн и функнионнрали
с 142_143). Голяма част от крепсхтнтс
149
ма на империята Ето зато пьтиньп., мго звена от оИпнт бнли както мирного съвместно съж.,
м опознаване на строит»линя и>>. воснннтс стълкновения и.,
гелстао «а известии перноди£ ? (ПЦ1. в мрая „а V в и стамали особ...... мрварите с империята а»нл ( ((а българската държава. В рай.,
активин в навечерието на създав прсбнвават дълго врем,
ните на Оверен Кавка!, к Д ти kahTO с ранновизантии»к.н.,
с. осыце»твени първите^Р-А • “X™ р“ежа Jaонцнте«ил.............,
така и с нранската фортификация, mjmiu uk
"" Втори ГОМИ период на «ИМ отношения . Ви,ангин с ИЗЖНВЯН п< северночериоморскня бряг. около Херсоне» и нновня хинтерланд О... беноактивнн »тават контактите в зените по Долей .Впав и» релита на V I и но те са вече преднмно враждебна В мода на военннте действия протишп. ните иа Византия нмалн выможио»тта да опознаят, и то съвсем прим. .. нг посредстве но. пре и му щсгт вата на неЛната отбряннтелна система и съ<> ръжеямя Това продължава до заселването на юг от Дунам и Дори след това. като не бмва да се забравм, че връзкмте на новосъздадсната бъл ар ска държава със земмтг на север от реката, със Северного Причерноморт и др. нс са прекъснатн. а продължили в течение на некове.

ЛИТЕРАТЬ РА
Агеева. Паисвич. I95N
Адойи. 1471
Аладжов. 1965
Аладжов. 1969
Аладжов. 1973
Аладжов. 1975
Аладжов Балабаиян. 1972
Александров. 1971
Ангелов. 1971
Ангелов. 1974
Ангелов. Н . 1966
Ангелов. Циколона 1962
Ан।слива 1971
Ангелова. 197.’
- Е И ГИП»«е.«ч
Hi истории 0«ГХ1М1 ПОСе.ТеИНЙ И городов Южного Кятмчстанл Тру-ДЫ Р Т" МстоР**« археологии и агиографии Т V Археологии Алма-Ата
Н А до и ц. Армении в »почч Юстиниана Ереван. 1971
Д. Аладжов Къспоамтично гтро и тел» тво в машите м-ми (IV - VI в) — Нести но Нарлдния мътеЛ Хвско-во I.
— Археологически Дании та ранното средиовековие в Hitinмородопсвата облает — Родопскм сборник II Чптернвлна к ул тур а на Югом почил Ьългарив прет IX X в — В Стявчннте м среди и-мпоморскивт еввт VI —X1 в
— Крепости и селища в Югом почил Болгария по вргмг ил Първата бъл глрека държава — В: Арчитгкту-рата на Първата и Втората бит г ар-
гха дьржлвд
— Д А л а д ж о в. Д Г» а л а б а и и в Раткопки в с Любеново яре» |%Л г.— В Родопскм сборник. Ill
-Г Александров Антиями крепости в района на Чомтана (дм Чнчайловград) В Чилров и
— Д Ангелов Обрлтув.тне на бъл-
I л рек л та народност.
— Никон проблсми на пречада от аа-тичмост към ерсдиовековието в Юто-Гпочма Европа npri VI-IX в IIБМД. XXIX
Крепостям стгии и порти на•»*•’*> Царсвгивгр В Търииво ИОМВТ.
- Крепостни стгин и крепостни съоръ-женив на ерсдииосковиатд битгав ска столищ» Търиово IIOMBbl
Выпарив прет рамяото <Р ед коане - Археология. МП. к* Д. - Крепостните ^хи на ДУГ--Р>Г||С
151
laipe Жгли* IM1
Ш
Чара*о)
Авпмюаа. IM I
Хатпяоаа. I М2
Utoiicmi, I М3
Чтоаеаа, 1970
Агтваоы 1975
В Шморпвл
Автором. Дргжгжюва, IMO
A^tmkmoi, l‘M6
Артамонов 19Sf.
Артамоаоа. I Me Балас aes 1919
L«u*»ot, |9JS
Барбаро I9>
Баалов, 1971
Б*ажалмее 193?
Ьгщгмага IM2
Ь*в*адаеа 1979
Блвтога |9Д
U6wa |%2
ЬоОеа Ml
t*6aea IMl »
Ь«Л-хаа 197Э
152
«ото уареплеаае паи «
• ~ —7 -- , .
-Кал а рой г рМ П
XXXII
wtypm •• им българсаа льржааа
бгат - СА. VIII
i.Napi или

|»< трга« аи
- Сар аг л Ьелаа Вежа — МИД. 62
— Bvpty държиадето м вогммо устрой <т«о «а ггаробългарсжгга лържааа Ча и ало I, «а. 2
— И. Б. Б вал в нов Архатемгу! выг аамагаааа Дагггтамл
Л Ьарбаро Лесш. кимг .СХ-т»т«аПН* Ватрума
— Е Ь iioia-K ос тов в. Под «или
С Ь а 6 в • в. Саесгаатв iaдарма •
*жм<1Ж1Г * гт₽°
-ТТ11**™ рвмсмм»’
Бот у шаров я 1959
Боту Шароем 1901
Богу шалое л. 1961
«аялогаа, ... | .у Кргмжгтмвта гтгма । а П доела a Adi «юл
Ьоялмигв. 1959
Баял жег в 1969 •
Ба яд жига 1967 Ьовлжшрв 1972
Бояддяев. 1975
Ваял а моя, 1962
Ваяла nob, I9GA
Бакланов 1972
Вмялииоа 1974
Ваялемок 1977 *•
Васалгв, 1937
Ввсалгаа 1975
ВетгнлА, 1940
Вгляоа. 1959
Вялков, 1961
Валял. 1972
В»л«ов 1«74
Баллом 1977
ИДИ XXV
Нова ярмуавали. .tai у аортит» мл решала г рал вря Чис ар — Им СТИГА. XXIV
Но въяроса «а авыштвешмсттл а лрл.тгятурата ев I крыт а българсвл зьрдлы — В Армате, ту рата .а Пъраате a Вторите 6ыга|кял льр-
Ст Ваалааое Славемв а яра бьлгара а гул робълг лес ката вулту вл — ApircuofBe. IV. ля 4
- HitQBBV в rrap<Zwrap<«tu е»вуггво от VII м» XI а трудов* ва ВИИ .Карял я .ЧгтолвА* — Търаооо т S. вв |Г
* За адрамггра оа раявсбкагаргяата ггляжяа яргжа в Овграоиоееа Ька-гарям — Араммогае, XIV. яа 1
— За яоятаатвтг между стмрета о ново тв аултурм а Ма»аа в Травма г дел Via - ИБИД. XXIX
Форма рам* ел гтлрввьлГарсяата аул-
Плосва
— Д Василева Опювлте иа мвяу-мталяяте влмгтялав от Нарыта бьлгарсва льрмла* - В Лралтгв-турят, ал Пьрвлтл а Вкфлта Avj
На Вглков. Стара селищ.» и гажаишл по долиматл на р Вит р/.мопки » М»д»р» 092<-192Н> В: Мажара. I.
- Рлткопкнте на Моминл мреткт ц.
Търново — 5,1
Ствоото Тьриово Раткопките нл Мо мнив кр<*пост про 1942 1943. Illlp,
Вглков. 11.. 1927
Вел ков И . 1934
Вглков. И . 1943
Вглков. И * 1946
Вглков. И . 1950
Венедиков. 1964
Венедиков. 1965
ВИЛ III. 1966
Владимиров. Захариев. 1973
II. ки I
- Градам*' Опит ,я систематитиран. а даТмране на укрепеннте селищ.» и българските »гми I ПАМП. II И Венедиков Ра «копки те и
проблгмап- на нашею Черноморце Археологии, VI. ки 3.
Преслав. прели да стане столиц.» на Болгарии. - В: Преслав. I Всеобщая история архитектуры I
Воронина. 1959
Въжаровл. 1956
Вьжарова. 1965
Гочева. 1970
Дамяиоа. 1979
Джамбов, 1Ч.М
Джангов 1962
Джангов 1964
Димитров. 1967
Димитрова. 1975
Драысиюаа. 196|
Дремемюви. 1965
Дрсмснаова. Антонова I960
— В Владимиров. Ив 3 а х .» рис в Първл у к репн тел мп линии на иос Калидкра. — ИН ВИЧ. I
— В .’I Воронин а. Раниесреднг вековым город Средней Ахни < \ КН I.
— Ж. Въжарова Славян»» бъ.» гврското селище край с Поли и л. < и
лметренеко
— Славянски и сллвино-българскн ее л ища в българските хеми VI —XI и
— 3 Гочева. К репост на местность» Хнеарлъклвгр Кюттен ли л — ИБИ 1 XXVII
— Ст Даминов Стронтглиата кг рамикл прет римската и раииовн-«анти Асхата епохн в Севером «точи.» Българни (автореферат нл дисер-thumb).
— Хр Д ж а м б о в По въпроса »а мяттото мл крепостта Ватрлхоклст рои ГМПО. I.
Г Д ж И и г о в Към проучвангп» ма укрепмтелилта система окаю среди»» вгковеи Пресллв Археология. 1\. кп 4 Крепостта Бялгряд при Пресллв ИАН XXVII
Д Димитров. Никои ВЪПрОСИ по проучалнето нл рапносреднопе KOBHHTI селищ.! к Северон »ТОЧН.» Бъл 1мрми - МПК. VII. кн 4.
Л Димитрова. Средновгкои "ата крспост .Кямъкл** край Ори мови В Архитектура™ на Пър маТ\И Втората бълглрекл държив.» И Л ре мс и । о в а Проучпине н.» «УЛл ин Омуртвг пре» 1959 В
Ь<лгдваиия в пдмет ил К Шкорпнл твговивт аул ил Тичл - ИЛИ
“ ц Д р е м с и 1 О в л. В А и T о и о-• • Аулы на Омуртвг край с Пар
IM
Дуйчев. 1937
Дуйчев. 196Я 1латярскм. IMW
Ста гире КН. 1970
II вл нив. П . 1920
Ивлнон. Ивннио. И . 1970 1956
Иванов, 1961
Иванов. 1964
Иванов. IM6
Иванов, 1972
Иванов. 1973
Иванов. 1973л
^*1 - Археи w
Ив Д у ft ч е в Нова жигиАни дли. ИВ 1й походи ил Никифор | В Бъл> гарии пре» #11 г - СвБАН. LIV НроЛлгми иа средновековната turn-ПИ. и. Пресли. В: Пре.лм. I
1 л а т а р с к и, Де трябва да търснм първлта битгярска столица — Бълг преглед. VI. ки I История иа българската държава Г» средни те Пскове Т I. ч 2
И вам о в К гостей ди лек и ят Ха* спрлък и нетиите стари и и - ИБАД. V 11
— Богомиле ки книги и легенда Иванов Новооткритият ви* тииен град Абритус при Ратгрлд — ИПр. XII. кн I Археологически проучвакия в вас. тела Ятрус - Археология, III. ки 3
— Проучвания на града пре, римската и раиниви»антийсивтл епоха (1944 — 1964) Археология. VI. кн 3
— Укрепителнатз система на Абритус — Археологии. VIII. ки 4
— Посели щи а та приемствсност в тра> киАгките хеми пре г римската епоха — Археология. XIV кн 2
— * За пленирпвката на латерите пре» МИК. XIII. кн
— Зп иякои преустройства на укрепи* телната система пре» ранновн гаитиА» ската епоха (V—VI в.) Археология. XV. кн 4
- В. Иванова Южната порта на Вътрешния град на Преслав — ПАИ. XXII
— Б Игнатов Южната порта на Вътрешната крепост иа Преслав като обект ил консервация и реставрация — МАИ. XXII.
— Кратка история иа българската архитектура
-П Коледаров Отбрани тел нита и граи.чн.ы ••»«»«•»* »;ГгГГГ от 6#1 до 101# Г. — ВИС. XLMII.
КН 3
Г Китов Раиноаи»аитиАска кре« пост в летоввше „Русалка" на Черни море - МПК. XI кн 3
_ Приноси .<«
Г’- ннСТ’ш.V '< Курбатов Основные проб лсмы внутреннего •*’*“
" ... .уДн А—Ж'
и архитектурата и чеката епоха.—
Иванова, 1959
Игнатов, 1959
КИБА. 1965 Коледпрон, 197#
Китов 1971
Кулеш. 1966—1971
Курбатов. 1971
Кммасов. 1959
Ливров Ю50
155
Леквннал»е, 1959
Липшиц. 1961
Липушияи 1940
Ляпушкии. 1956
Мавроди нов. 1953
Чдджаров. 1965
Мал жиров 1967 ЧаАдар 1971 Чнкареако. 191!
Маио-Зиск. 1964
Манова. 1975
R \ if в > 1 п’г’ ° древней ~ оборони ТТЛ ан МЧ сооружении,
Леополиса Покалакевн.-СЛ. кн 3 г т и п ш и и Очерки Истории ни " мидийского общества и культу рм
VIII __ первая полови нм IX н
И 1 и И у ш к М и Рмскопкн пр.» вобгргжиого Цимлянского тородн Щ4 _ КСИИМК. IV Пашпиики .лл юно МП и II КОЙ купле ры в бассейне р Доим МИ \ т. 62 ~
— Н М а в р о д и и о в Опислннгто (. » ПоеСЛМВ • ШесТОДНевл На Поли ЁЬрж. - ИПр. XI. кн 3.
_ к .4 а д ж а р о в. Лркгологнчш ки проучвання на аитнчнмя i рад Хисар прет последимте двале годи и и. — Археология. VII
При СеТ
кн. 3.
— Нови рахкопки и проучванмм н.» Хисдрсаата крепост — иАИ. XXX
— Д М а А Д а р. Архитектура и градостроительство Монголии
— Н Е Макаренко Археологи веские исследовании 1907—1909 г г КАК. т. 43
— Поглед на питанья урблнн:ин1)е и Урбани тмя у Илирикуму. — В: Збор-иик Народом мутей, у Београ.ц IV
Челвтаури 1969
Чиков. 1966
— Е. Манова Никои видов* стро нтелство в средповековната крепост Някопол. — В Архвтектурата на Първата и Втората българска дър жааа
— К. М г л и т л у р и Крепости до феодальной и раннефеодальной Гр\ «ни.
Чмлчев. 1964
Мнлчев. Ангелом. 1970
Чилига Даминов. 1972
Чнрнев. 1%9
Чврмв. 1омчева. Димитров. |Ч62
— В Миков Ломали тиране на никои Н <Чс 1НВЛМ античны и средновекопни
• лища м крепости в Българин — Археология X. ки 4.
— АМилчгв По въпроса ш кул-туратв на славяни и прабългари а нпшитг темп прет ранното среднов* ••• — Археология. VI. кн. 2 A Mi л че I, Ст. Ангелов л Археологически раткопки и проуч •ания в м. .Калето* при с Нова ,V*"- (-илистремско — ГСУ ФИФ LXIII. ки III.
Археологически раткопки на къснолн-тичидта крепост при с Войвода. Шу-менско - ИАИ. XXXIII.
М и п ч г в Сондажнн проучил них край с Шкорпиловпи МП К IX. кн |.
- М М и р Ч е В Г Т о н ч е в а. Д Ди мм Тро* Бнтонг-Карвуна —ИВАЛ
156
Михайлов. 1963
Михаилов. 1972
Михайлов. 1974
Михайлов. Дончева-Петкива.
Топтлнов. 1975
Миятев. 1930
Миятев. 1932
Миятев, 1952
Миятев 195#
Миятев. 1965
Мутафчисв 1915
Мутафчисв. 1915а
Николов 1965
Николов. 1967
Овчаров. 1971
Овчаров. 1973
Овчаров. 1973а
Овчаров. 19736
Овчаров 1974
Ончаров. 1975
Овчаров. 1979
Овчаров. 1970
(' 1 к' ” х а й л о в Ра «копки на гра-шГив’0 V Р“ V ТЪР',ем * АР*еГ логик. V. КН 3
Та аудите и пренасяието на българ-Птата столица от Плиска в Прее-лпв. — Археология. XIV. ки I Николки на Западната порта в Плис-«я. - ИЛИ. XXXIII ‘
копим ил градище то при с Од хрии Толбухннски окръг (1971 -1974) — Археология. XVII. хи. 4
К М и я т « в Булгарского и1кугтво npri IX и X в В Болгария 1000 г одни и 1927-1927)
Рапюпки из Вътрешння rpaj в Прее-лав - ИНД. XI-XII
— Предвари телии протчвания на Кадык ыэйското г ради щг — ИАИ. XVIII
— Heino J3 каменната крепост на Пляска — В: II «елгдваиня в мест на акад Д Дечсв
— Архитектурах.» в Средновсковна Болгария.
— П М у т л ф ч и е в Старв г ради та и друмовс hi долииите на Стрема н Тополиниз
— Еленската иърквд при Пирюп.— ИБАД. V
— Д Николов Августа Траяна — Верея (II—VI в ) — Археология.
VII ки. 3.
— Археологически радколки и проживания в Стяротагорски окръг — Археолог вя, IX, кн 4.
— Д Овчаров. Две раивовмлзнтмй-скн крепости в Севером «точна Болгария. — Археология. XIII. ки 4 — \ргеологически аслекти на равно-• среднов<ковн.1та българска фортмфи нация. — ВИС. кн I.
— Протейхм1мата в снстемата па рамно-ми 1лнтмйскитс укрепления по машите ц-мн — Археологии. XV. кв. 4
— Ранновитамтийска крепост до с Д<«-на Кабда Търговишко — ИНВИМ.
— Раннови1антмйско крепостностром тслство по машите и-мм (\ — \ II в ) — ИБНД. XXIX
- Нови ДОННИ М укреппплнага кие гема ни Преслав - В- Ар к в тек ту-р.ти и. Перми " Btop.t. вЫГв₽-
_ Кы/опр»" ’• У«Р*м™"*’* J,''o ио.. и. вмгорсм.™ Долев Дуил. “1*’ ,Х”Х * В>
_ HUiewe.e и ар»ео..ог.ч«м» р..-копки ил «ирлиимии. ИМ .Ерк.
157
Орешков 1915
ПВ.1. 1969
ПСИНЦВЕ «972
Плетнева. 1967
Нов вр. л . 1950
Под ключ мимо в. 1943
Прокопий, 1939
Протии. 1927
Раппопорт. 1971
Раше в 1975
Рашгв 1975а
Рашев. 197b
Рашем |976э
Рашгв 1977
Стаичев. 1963
Стаичев* 1967
Сгамчевл 1974
СК. I960
Стефанов. 195Ъ
Стоянова. 1963
Сю, ЮМОВ. I960
Тотгв. 1973
сайта- • К)мка Бмюрия. - К ФИФ LXIII* *и * .
П Н Орешков В»и<ниии К1( ~ парив- около Цвригрил - СнБЛН
Памятники ви «латинской литерам ры IX-XIV в
Памятники средневековой истории ютов Центральной и Востомнон | 1( новы Советы и рвссквш Ксклвм. н Ci Плетнева От кочгпин ,
городам
- Повесть временим* лет.
( тратетич1чкий фактор в общ» и п кмровк»' древнерусских юродов \11 СССР сообщен** кабинет.» и о| и архитектуры, нып 3.
-Прокопий О постройки\ Bill кн 4 •
_ \ Против Слспнидск.ии ню мествсна традиция у прябългарит.
ИЛИ IV
— П Раппопорт. Основные и .и . ра«вития древигрусткого военного ...д
честна
Р Рашгв За латировкати ни им лгното укрепление при с Huu.i Ч» । иа. Силистренско. — Веков»*. 1\ ки 3
Проучил»» и я ил старобългарскнм и, леи вал при с Шкорпиловнн, B.ip кгмеко, пред 1972—1973 —ИН.МВ \1 - Нови проучвлния на тсмленото хк ре плен иг в м ..Калето" при i 11" пива. Смлнетренскн окры МП К XVI. кн 2
- Старопллнинскимт 1СМЛСН вал ,.11|"* радята- — Векове. V. кн I Бълглрскнте 1ГМЛГНН у КргПИ I» .!»»•» •цмк*н Долиин Думав (VII \в I. Автореферат на диссртл ии.
-Ст Ста имев Приучвпним и.» вл ловсте в Бкплрим МП К HI ки. 2.
— М С 1 а и ч г в а По някон пр,/' '.\р2*и И1 ергдновгковнии (лики И ВИД XXV.
^своиваигто на янтичнот» наслс.в пи» на Сердима от средмоигковгн < Iм « - ИБИД. XXIX.
'ларе културе у ЬсрдлП)
’ Стефанов. Старинно по .1"» кия бвсгйм па Янтпа
Стоянов л С г р л ф и м о »• •' :'»копки иа крепосттл при с Д<>-1 Иа Церово Бла< огвгрлдско — Ар '"могна. V. ки I
С ю । ю в о в о тратите Юлил *с«жмийта — В; Ан1ичнл11 др* •• «Оси И средние кгмл
° те в Северната порти ни В»*»' ни* град в Пргслнв и никои нлА
15*
1 ъпковл-Зинмовя, 1956
Г ъпкива'Звнмов.1, |95б.«
I Ы1кова*3анмова, 1966
Филов. 1915
ХаИ-Магометов, 1966
Цончгв, 1938
Цончгв. 1937
Цончгв, 1948
Цончгв, 1948п. 1952
Цончгв, 1961
Цончев. 1963
Чянгова. 1963
Чангова, 1975
Шкорпнл. 1905
Шкорпнл. 1905а
Шкорпнл. 19056
Шкорпнл. 1910
Шкорпнл. 1914
Шкорпнл. 1915
Шкорпнл. 1918
Шкорпнл. 1929
Шкорпнл. 1930
Шкорпнл. 1930а
Якобсон. 1959
Якобсон. 1964
Я кобсом, 1968
людения «в градската крепостна ст», иа покран р Тича - ИНМВ IX — Нървоначалиото бкиарско селищ, и
въпросът 11 аулите - НИБИ. I ки б
- Крепости н укргпсни градове пре»
1!У,’,,ТО парство - ВИС
XXV. кн 3.
Нашествия и гтммчески времени м.>
Балкамите про VI-VII в
В. Филов Лнастасиевйта стена
при Чаталджа Отечество. II
— С Ха н-М a f о м гд о» Рпингсргд-иг Веков.) я горная стена в Дагеста* иг — С А, X. кн I
— Л Цончев Приноси към старата история иа Пловдив
— Хисирскитг баин — ГПБМ <а 1935— 1936 г
— Старините по стерпите склонове иа Елеиския и Сливенски я балкпи — ГПАМП I
— Мдтеривли >а археологическим карта на Болгария — ГНАМГ1. I —II
— Крепостнте в Л.НГЙН0 на Стрелчая-ската река — В: Паиагюрнше и Па нагюрския край в ми и ал ото
— Археологически паиетииии по юж ните склонове иа Паиагюрска Средна
гора
— П Чангом Проучваииа а крепостта Перник — Археология V. кн. 3.
— Към выпроси »а устройством иа средиовсковиия 6b.itарски град (IX — XIV в ) - В: Архмтектурата иа Пър-вата и Нтората българска държава.
— К Шкорпнл Окопы и имляиые укрепления Болт арии — ИРАН К.X
— Укрепления Абобской равнины — ИРАИК. X.
— Некоторые м.1 дорог восточной Болгарии — ИРАИК. X
— Пргслдв, —* ИВ АД III
— Опис на старина тс по течением на р Рссеиски Дом
- Ьс лежки - старата българсва столица Преслав — ИБАД. W-
— Стлробългарски паметниии. - Дрб-
м ре пости те по нся —
окаю Преслав и
БИБ. I. г- 2 — Паме» кипи от
В Был. ария ЮОО година
Xwtpoa - ВумпИ1К»Ь*'<» И -IH _ лУ л я < » 6 «•« **«75 новый Херимо. - МИД СССР.
______.1 ...ru •₽<••««•*
15»
Энгельс. 1956
Antonovл. 1976
Апбгчи. 1971
Abrweiler. 1971
Barnra I960
Barnts. 1971
Barnca. I*>75
Bar пса. Strfane*cu. 1971
Brr*e. 193Я
Biefnacka-Lubamca. 1971
Botcovtf. StrRrvR. \ I koi ar* R-Stoy koviC 1961
Chot*y, 1993
Соина 1969
- H
фп Энгельс. Фортификлгня ~ В - И «бранные ногнмыг проит<лсьнл Antonova. Alt-Sumen Dav _ A,leCr?t е » с u Lev fortifications <ь
U Dobroudj* i l epoque de J uM mien
XlVbCoogrd* International dr* flu des Byxantine*
H Abtweiler La frontier. r! lea frontieres de Byiance en Orient XIV» Congre* International drs Etu de* Byxantine* Report* It.
В a r n c a Contribution to Doh rudja Hiitory under Aniutaaiu* I Dacia IV
— Sur Ir debut de la culture by/an tine au Ba*-Danubc XIV* Congrc> International de* Etude* BviantHies
- Murfatlar ii \iculi|el SC IV. 26 — Din htoria Dobrogei III
— G Bersu. A 6th century German
Settlement of (orderati. Antiquity XII — M В i e г n a c k a • L u b a n * k .i
Z badan nad anlyxcntmi xaprauanu mineralnymt. Archeologin XXI.
— L’Architecture dr la Bassr Antiquih et du Moeen-Afe dan* lea reg ion * centrales de* Balkan*. XII* Сопртё' International de* Etude* Byxantinc'
Deichmann. 195b
Diacnnu. 1971
Di Mon u. 1975
Diacona. Vi kt an u 1972
Diehl. 1990
Diehl. 1696
Diehl. 1925
Dwhl. LrloiaSal.4,n. 1918
Dlle», Schramm !9I9
DIO. 1ЧМ
DH^aad Dtxhamp Seyrtg. |93|
Eberwlt. 1934
Fitov. 1932
— M Com la Die Forschungru v<m Sion und ihre Bedeutung fur da* «indium dcr Entwicklung der Feudal bene hung wdhch der Karpatrn Sic dlung Burg und Stadt. Berlin.
— F Deichmann Studirn xur \rchi lectur Konst ant inopels im und VI Jahrundert
— P. Diaconu Desprr dot area „Cir
— Di nou dr*pre Incadrarea cronoln ca a valului ii manastirii dr In Siculi tel SCIV. 26-1
— Pacuiul Im Soarr Ceta|ea bizanlinn I - ( h D i e h I Recherche de* \nti quite* rn Atrique
— L Afrique byzantine Histotrr dr I.» 709),П>*1ОП rn Afrique (533
- *!*—I a вумпип i-iii
Monument* chrrlien* de Saloniqut V мГР‘с. au' Г1,<т* Mechanu k \ и ’HI Abh d Akad d Wim.xu Bcr
I'n (All.-hiBt kl.). |2 Dm istoria Dobrogri II
^yfie antique et med(Лair illu*
? Ь » * • © I t, Monument* d arch» teeter Byaantine
* FJ,q* GwcbtchU drr UriKhe Kunst |
160
Fontaine. 1959
Franclort
Golcheva • *
GE. XII Hamilton, 1956 Hanson* 1969 Hermann. 1976
Ivanov. 1966 Ivanova-Mavrodinova. 1964
Janin. 1964
Jerphanion, 192# Krandialov. 1971
Krandialov. 1971a
Krischtn. 1938 Lerner le, 1954
Lietzman. 1929
Meyer-Plath. Schneider 1943 Mihailov. 1970
Milllngrn. 1899
Procopii Ovdarov. 1979
. iF । J • 1 * r Isidore de Seville el la culture dauique dan» lEspagne *’sigothique.
h F r a n с 1 or | Presence dr Pome en Israel Latomus XIX-4 Z G о I c h e v a Nouvel les donndes <ur le systime dr fortification i Pau-laha dan» lantiquiU tardive Acta Convent us XI .Eirme“.
- Grande encyclopedic inventaire ratsonrW Kfcncva des lettres et des arts T XII A Hamilton Byzantine Archi lecture. London
R. H ar i ion The long wale in Thrace. Archaeologia Aeliann. 4th set — J Hermann JatrusKnvina Er
Srbnisse und Problcmr der Erforchung « LimrskaMelh und der untern Do паи Das Altertum. I. b . 22 — T Ivanov. Die Festungsmauer des Kastells latru» Kilo 47
— La civilisation de Preslav Acte» du
Xll'Congrds International de* Etudes Byzantines V 111
— R J a n i n. Constantinople Byaan-tin Dcvrloppemrnt urbain rt repertoire topographique
— G. Jerphanion. .Melanges d'archeologie Anatolicnne. Beyrouth
— D Krandialov. Le systeme de defense du hmrs remain sur le Bas Danube et le rdle de la forteresse d Aboba-Phska. Acta L’mvenitatis Palackianae Olomocensis. Historica.
— La question de la continuity ent re le monde romano-bvzantin et le monde slave dans les cites fortes du nord-cst de la Bulgarie XIV* Congres International des Etudes Byzantines.
_ F г. К r I » c h e n Die Landmaurr von KonstanfinopeL
_ p L e m e r I e Invasions el migrations dans les Balkan» depots la in de I’epoque romaine jusqo an VUK aidcle Revue historique
_ H Lietzman. Dir Landmaurr von Konst ant inopcl Abh der Prvus
— Di'r^Ljndmaucrn v<m> Konstantinopel
s' ч I h » • I о » S* rarebttectarr monunxnUl. «« •' m,er roy.umr - Ст.р.м.р
V v.n M . I । <»««« «»»«-?!* J- . The woMa City
^7 Adtommc iXfcd «•« .,u protop"* «*“*=“* ВДК 1939. .____ de la
161
Il Ва»аяпв*с«« • Ьълг»1>с** ,V 4
Rocha* d'Atelun. 1Я81 Schuchafdt. 1901
Talrali. 1913
TIR. 1969
Tudor. 1968
Vaclinov. 1966
Vic 11 no v. 1964
Vaclinov. 1960
Venrdikov. 1969
Venedikov. 19691
Welkov. 1936
Principe* dr »• fortification antiqu.
г Die АпаЧа
~ ЙШМаоег be. Const ant inopel und d.r Dobrudicha willf Jahr des Kals drilt Arch In*t XVI»
_O TafraH. Topographic de Thr> ♦ilomqoe
_ Tabula imperii romam
n Tudor Ollenla Romana
Is VicHno* t Orient el ГО <ident dan* lancien art bulgarr du VII* ли X* * — Corsi di culturn *ull* arte ravennatr e bizantina.
— L architecture militaire el civile de Mi ska rl dr Preslav a la lumifcr d. nouvellrs donnees Acte* du XIIе Con Crb International drs Etudes Byz.m-t.nr* HI .
— Pliska und Preslav Ihre archaolo ci>cbcn Denkmaler und dcren Erfor Kbunc. Antikr und Mittelalter in Bui garien.
— La datation des rcmpart? romnno bvzantins de Nessdbre Nesstbre I L Histoire drs remparts romnno Ih rant ins. МемёЬге I.
— Г W г I к о v. Eine GotcnlcMuriK bei Sadowetz (Nordbulgarien) Germ., nia 19.
ЛИТЕРАТУРА. ЛОБАВЕНА СЛЕД ОБСЪЖДАНЕТО НА ТРУДА В НАУЧНИЯ СЪВЕТ НА АИМ ПРЕЗ 1979 г.
Боаджигв |9н0
Василев р , |979
Ловчева -Петаова. 1979
Захариев. 1979
Лисиное 1979
Платаем. |ОД
Агам. 6р. 44 1972
Kitxin<ef |977
— Ст Бояджиев. Портите нл орабългарските крепостни стгнн В Плиска-Преслап II
- Р Василев И этом на та крепости. । стена в Плиска — В: Плиска Прее ла в
- Л Л о и ч е в а > П ет к о в а. Западн.т та крепости» стена в Плиска — В Плнска-Преслав 1
— Ив Закаркав Южната крепи стна стека на Плиска и некрополь» открит до ига - В Плнско-Пргс лав I
— Ст Лисиное Разкопкн на ит-томпата мрепостив стена от Вьтрени.н* град на Преслав прет 1973-1974 г.
г: Лл*с,икП1>^Л1в 1
С. А, Плетнева. Болгаро-Советская »кслединив. —. АО—1Q74
11,1Гг.Рм> с л р Светлана Плетииов».
к । п К е г Byzantin Ar! in be Makinc Main line» of styll'ln ъ?*™?**11* ,n •^•’diterranecn Vi
7th century. London
162
ВИЗАНТИЙСКИЕ И БОЛГАРСКИЕ КРЕПОСТИ (V—X вв.)
Д ОВЧАРОВ
\ ение приятельства крепостей в болгарских землях в период V л вв. имеет очень важное значение, так как ядро болгарского государства создавалось и развивалось на территории с вековыми строительными традициями.
. 1. Ранневизантийская деятельность по строительству крепостей и
укреплении охватывает историческую эпоху. которую принято называть „переходом от античности к средневековью**, и хронологически относится к концу I V-середине VII в.
Ранневизантийское строительство крепостей не изучено в полном объеме, хотя и имеются работы таких выдающихся ученых, как Ш Дил. А. ван Мнлннджен, А. Шуази и др. В Болгарии этот вопрос до сих пор не был предметом специального исследования и рассматривался лишь в связи с римской фортификацией.
В основе ранневизантнйской практики по возведению укреплений лежат труды многих выдающихся античных и позднеантнчных авторов, среди которых особо следует упомянуть имена Филона. Витрувия. Ве-геция. Аполлодора и Анонимного византийца \ I в.
II. При создании ранневизантийской системы укреплений на Балканском полуострове основную роль сыграли два фактора, внутреннее экономическое и политическое развитие и участившиеся нашествия вар варов Деятельность по укреплению пограничных районов велась в двух направлениях: I. Увеличение контингента пограничных войск и 2. стро тельство крепостей. В деятельности по второму нап^а 1 |( ра3.
выделить три периода, которыебыли так скаить. пнко Феодосия II вития военного строительства: а) деятельность им Р Р м * (40в 450). б) царствование «Зк^^ульминзци.'..........ым момеи-
мя имп. Юстиниана I (527—5оэ), являющ том этого процесса. r.wwuhckom полуострове в
Оборонительная система Византин Некого, Балканского
V—VI вк состояла из трех основныхJ добавить укрепленную (Хемус) и Странджанского. к »• ’ и дополняя друг друг*.
Черноморскую береговую w сХн ети.п ю систему, несмотря
эти оборонительные рубежи представляли ‘ ню на их относительную самостоятелык ‘ показывают, что раине-
Археологнческие исследовани и] трех типов укрепленных
византийская система укреплений состояла I
163
мягких центров, малых и средних городов пунктов: больших старых городе*"
и' новопостроенных крепостей^ отвечаЛ„ полностью античным тре-
Ранневизантийские крепости °J ,ые элементы Их планиров-бованиям. хотя и «нмствовалн > и"х • ,тей „ спсцифнкн местности, ка строилась с учетом характерных которые 0Ha првдоставля
чтобы правильно использовать преим ( Полностью окруже........
ла. Можно выделить два вида уч ‘ л стецОй только с уязвимых крепостной стеной и 2. Защищенные крепостной сторон. нжызгтииА стены были использованы все
III При строительстве креп мССГО занимала достаточно
основные крепостные ««*нты-^е'ГГ’>‘а. которая. чтобы устоять от толстая <до 3 м и более) крепостнаMRW. ворота
ударов извне, была глу м>ы> ф.' ^ый В||Д могли быть легко зашито периода, несмотря н гпе1с£ам|| Этому в значительной степени
щены небольшими силами и средствами, этим Пи^итийны гтлши. помогали маленькие боевые воротца (потерны). Византийцы строили башни различного плана, но превалировали современные для того вре мени башни с выступающим вперед острым ребром или с закругленной передней частью. В крепостных стенах делали тайные лазы, выходы и лестницы, имеющие непосредственное оборонное значение. С начала \ века оборона становится особенно активной. В это время стали воздвн!а1Ь выдвинутые вперед крепостные стены (протеихизмы) наподобие гех, чю опоясывали столицу Константинополь. Перед крепостными стенами, особенно на равнинах, рыли широкие и глубокие рвы.
IV. При строительстве ранневизантннскнх крепостных стен применялись различные строительные техники, среди которых основное место занимали кирпичная, каменная и смешанная (каменно-кирпичная). Иногда. главным образом во время переустройств, использовали фалыпнвую смешанную кладк\. сух\ю каменную кладку или каменную кладку на грязевом растворе. Отличались разнообразием и строительные материалы, средн которых первое место занимали разные виды камня, кирпич, из-вестково-песчаный раствор, обладающий большой крепостью, и в очень . ограниченном количестве дерево, используемое преимущественно в основаниях стен.
Характерной чертой раиневнзантийского строительства крепостей ыло стремление строить экономично и надежно. Хотя классические ка-ЛаЛИСЬ “ В<еЙ точ,,ость». это. однако, не означало застоя, иимази « ;иСии'1ММ^ВаЛ° ° ТВ°РЧ«'И>“ смекалке. Строители при
..............
с»к. к ...ну Vll-началу Я) кв. Можно
— я кРoHitv^VH-Ha«a\iC?l>nTM,uTBO кРепостей хронологически отно-первый относятся ко впмн*> ‘ выделить два основных этапа: а второй - когда столицей был Прее,д«a’ini*971?3 -.Плиска ,6Н,— 8931' ходиый период (971 1018). W) BIHL k ’„ „971) Затсм следует перестали отчетливо проявляться чептм Гр " ° строительстве крепостен вековья Р ы '1,‘1,,и||'ик.||щи позднего средне-
Изучение раннеболгарского степи™....
вещественным, так и но письмен ' “а кРепо<™С' велось как по черное место снимают ашантийские ИС1ОЧ""К»М. Среди письменные хР°""хи. местные летописи и иско-164
торые иноземные сочинении (русские /V хеологнческая наука занимается тюбл.ипй И<: " Д₽ Ь Воягврская ар-и течение века, но до сих пор ей не быт.,„ /гроительств« крепостей уже работы. Можно выделить два основных u '“и"° "" ади01’1 обобщающей рактера болгарского ст|>о„телщ!°ва KpST'lb -
отдает предпочтение восточной тва тишиZ. Часть "см«-Ю«ателей ское строительство исключительно с пи'игГ' "1 ?*я,ыва,от банар-ционной практикой. 1 о-шнантниской г[юртнфнка-
VI. При создании системы укреплений раннеболгарское гост ian ство не только использовало оставшиеся византийские коХт^иХ возводило новые укрепления. Среди нспользовз.....х внзантий ki’ix по
строек можно назвать стены Дуросторума (Силнстра). Серднкн <<"Хяк Месемврии (Несебр). амфитеатр в Марцнанополнсе (Девин) и др.
Основным ядром обороны были ново пост роенные крепости. Эго ядро состояло и । грех основных частей: I, Укрепленных пограничных рубежей; 2. N крепленных селении н чисто военных крепостей (аулов) и 3. Центрального укрепленного поселения столицы (Плнска, позже Преслав)
I осударственные границы были защищены внушительными земляными н каменно-земляными укреплениями валами (Эркесня в южной Болгарин, Добруджанскне. Западноболгарскне. Черноморский и другие валы). Болгарские пограничные защитные валы представляли собой хорошо продуманную и старательно построенную систему обороны, которая начала создаваться еще во времена зарождения болгарского государства и продолжала развиваться вплоть до воцарения византийцев (конец X в.).
Укрепленные селения и военные опорные пункты располагались вдоль границ и внутри страны. По своему характеру это были земляные, каменно-земляные и каменные сооружения. Среди них центральное место занимали типичные военные крепости (аулы) такие, как у деревни Хан Крум, у Преслава, на дунайском острове Пэку юл лун Coape и др.
VII. Общая концепция обороны государства была связана с охра нон государственного центра. Идея концентрического укреплении «.граны нашла применение и в столице Плнска. Ес система у креплении со стояла из внешнего оборонительного пояса 1зем-1Я1ю,°Е средней» кам го) и внутреннего (кнрнпнчного). Земляной вал пооствам*
кую насыпь н глубокий ров. огораживающие “ г а“.
оно в 23 кп. км (Внешний город). Каменная крепость и*™ пенни, по сторонам которой опоясывала жилой
лых и восемь пятиугольных башен. Кнрпн комплекс болгарских ханов. ил кеповной местности.
В отличие от Пляски Преслав укрепления. ранее суще-
Столица возникла после расширен и система Преслава также сос-
ствовавшего на этом месте. Оборонительна 1 J д гловые башни такие тояла из трех поясов, но только каменных . Ворота и уг. же. как и Плиске. но вместо что в Преславе строительство
ставлены четырехугольные. “.мсокой стадии. В отличие от Плнски укреплений находилось ।на ,акончеином виде защищали уже хо-
крепостные стены Преслава в й город,
рошо оформленный раннефеод
h<>
TOR, что II paiHICRH 1ЛНТМЙСКЛЯ ihh.i. которая имги . ........
роженпыг Н.Т )ТрамЛ)П1 камнями ты иinrciKoho-
состояли IM тех же элеми, _и,.м коег*х™яИ Г ; были крепостная н\р
\ ||| Р.пшг<»'.н*1|н . Основой *’”* и । пбомте «н новы. оп»|ю Даточную " колья».............................-лотами) и.....
панной дерет»*. ' ........ые вором -......и
-w........ P’^Lrto хорошо продумано Ч>*
........ ""„J'ioix.ra ваи»"""- пл. . " »" сложным и л., лежат к "> Мют: с У"Р°“е''''Ы" "»*>й -первый относ..,,, "См"'?»3 в’нл/геиягическн св*£* ме ,„|Ческ„ нх ра.дел..,,.
к начальному варианту «того «• .......’.«ыкнонс-... выступак.щ.Р
*.ельш. Упрошенные кургине. сложные же к своем »6..м,
нарежу или внутрьст • Р
имели систему помещений^ проитыьству известны три вида башен
ВМГар»к..мх кре-юсоюму ц^ж....чНТаТЬ, ЧТО II» башен,
круглые, пятиугольные н примоуго- ' ми являются пятну to n. находившихся по фронту ные , мктупшвшш вперед propose щр.ктера сооружений. Длн
IX Темшь.1 noctpofaniBjMje*» “ „рмтерны »емлиные насып-; крупных пограничных хкр» котнчестве камни н, реже, дер-п.-
соймам......-нем в пеной из груби, обработан
Укрепленные селении <*ым.ш "2Х?““чном рай Прн и................. н
"ин JS! к"Днхнй'..'аолш1Ы сочетались различные виды ...............
к «ни шменТтнс.. раьтнчиые виды камня, причем в квадровом со-собе mbtkh'tto'был нс1тючнтелыю н.вестник. Техника эмплектон п.кж.
ширанмевала нспиль«оь.нн1г и <ыгтком>-песочного раствора, именин н очень высомю крепость. Кирпич применял и только при переделках. .» дерево — в основах.
X Раингболгарская система укреплений представляла собой соч<
' ..... • овлт-т.» фортИтшш. Сталкивались -
„ ^^вMИ, “сточиая. средне
ноих пиоанинив.^. ЗГТ** ЛЖДВнип... ...кже пншнгинскан ip.niitin
имевший самобытный H tblMwIu11 '"-‘ВО.ННК вид строители III.I.
КВ.ТЫ1ЫМ явлением П toft эпохи являвший «
1Ы.
FORTER ESSES BYZANTINES ET BULGARES (V'-X's.)
D OVTCHAROV
* M R S t Mfi)
V cornprh la construe-
i etilde de hl culture mattridle d apiritualb. у comprta laconxtruc-lion de lorteresses dan* lr> lerres bulgares pendant la period eV* Xе * . v*l d’une tre* grande importance, etant donne que lc novau dr I’Etat bul’gare s rdifiv et se diveloppe sur un territoire aux traditions'de construction seen-laires.
I. L’activite de fortification paleobyzantine rt la construction de for-teresse* embrace une epoqur historique qu’il est admis d’apprier „transition de I'AntiquiU'au .MoyenAgr*. Chronologiquement elle embra**e Tepoque de hi fin du IV* jusqu au milieu du VIГ s.
La construction dr lortcresses paliobyzantinen'est pasetudicedan* toutc юп atnplcur imilijn le* travaux d'cmiurnts tavant tela que Ch Diehl* \ van Milingen, A Choisy cl autre*. En Bulgaric cc probl cm e n rtait pa* рой en vue de sa solution rt rtait etudii* uniquement en rapport avec la fortification romaine
A la base de la pratique de fortification paleobyzantmc figurent lesouv-rages d’eminents auteur* antiques rt antique* recent* telt qur Philon, Vi-triive, Vtg&c, Apollodore, le Byzantln Anonyme du \ Iе >. et nutrrs
II. Deux facteurs journl un гЛ1г rssentiel dans I edification du *)*• terne de fortification palcobyzantin dan* la pininsule Balkamque (teveloppement konomique et politique interieur rt les frequent« mva-.ions barbarcs. L’activite en vue de 1л fortification des regions fronlaltcm SC dtploie en deux sen* L Augmentation <l«^ 'r,,uPe'
WUlWW**.,. ,,, , .. . __ _
se ddploie en deux sens: I. Augmnitation des troupe* |>our Is defense dr> regions Iron talicrrs, et 2. Construction de for ter esses Sous ce rapport on pent distinguer trois points culminant* dr la construction militaire: а) Гас-tivite de l etripereur Thtodose II <4<M) 450), b) lercgnc de Гешрегеиг Anas-tasc Iе' (49| -518), et c) le temps de I'empereur JuMimefi I* (527 -565), qui marque la culmination de ce processus.
Le syst£me dMensif dr Byzance dans la p^iin*uleBalkanique aux V* VIе s. cornprenait IroLs lignes dr protection fondamentales du Danube, dr^ Balkans (H^mus) etdeStrandia auxquelle* illuut ajoutcr lr* hkrtiiicatiuns du Noire. .Malgrr Eindtpendance relative, ce* lignes drfrn-
। >V|nwwh.,,. .... ___ Irmv dan* Iriiiid dies actionnaient reci-
proquement rt se com plttai ent J une 1‘autre.
Lr* recherche* archtologique* en Bulgarie rnontrent que le systtone fensif pnl^obyzantin se composait dr trols type* dr points inrtifir* les cramb
littoral dr la mrr
sill** ifprc'vi।h’i11 tin tout sys I -------------
Le* recherche* arch&dogique* en
— — a _a _
167
centre» urbains ancient
Lew plan ®t conforms aux pa 4p«ii.cite etit-*'1— sorter d’endroits t— et 2. Proteges d*un mur
III L„ de fortification fondamentaux ceinte qui
-M I® petit® et moyenn® vill® e« •« forteress® n..(1. centre» urbains anciens. . p
vehement conUruit®• . ne M)nt pas soumi.® entieremcnt aux
L® fort®®’® Ра1ёоЬ>? n® “en inTp.rent dans une certaine incur.-exigent® antiques bien чч .. trjtes Caracteristiqu® du lieu et de Lew plan est orme aux pa t I , Qn peut dlstinguer deux
^.bcteetilutibsa entourb d!un mur «fence, nt.,
• ,eulement d® cot® vulnerable
£ I HJkabon du mur dencemte sont utilises tous I® element.
^XSt d: K- L® portL d/ence^nte pendant ertte peruMle. malgre leur d.fformite peuvent etre fact emen defendu® av<r p£ dhomm® et de mo у ens . A cela contribuent egalement lespet. e-nodes de combat (poteen®). Le Bxrantins construisent d® tours different® par leur plan tout en prMerant I» tours au bord aigu «1 saillieou la partie d'avant arrondic, modernes pour I epoque. Dans les niurs d enceinte etaient pratiques des sorties, des couloirs et des escaliers secrets, lies directement i la defense. Elie devient parti culler emen I active lorsque au debut du Vе s. on commence i construire d’autres murs d’enceinte portes en avant proteichis-nes a I’rxemple de la capitale Constantinople Devant lesmurs d’enceinte, surtout dans la plaine etaient creuses des losses profonds et larges.
I\ Dans la construction des murs d'enceinte paltobyzantins sont uti Ifates des techniques de construction differentes panni les quel les une place fondamentale occupent les techniques: de brique. de pierre et mixte (de pierre et de brique). Parfois. surtout lors des reorganisations etaient utili-secs la ma^onnerie pseudo-mixte. la ma^nnerie de pierre seche ou la ma-yonnerie de pierre en boue. Varies sont aussi les matenaux de construction parmi lesquels la premiere placeoccupent les differentes sortes depierre, la brique, le mortier qui etait tre* solide et, d une maniere tres limitee (dans les Ion dements) — le bois.
1 < 4 carac^*4e la construction de forteresses paleob\zantine e’est
a endance a conMruire solidement et economiquement sans observer stric*
! es слг.мг> cla-siques. Ceci, cependant, ne signifie pas manque de d< 'r e hak|lel* creatrice. Les constructeurs tenaient compte
nomimi® ' u ,eu- du nombr« d® deienseurs et d® poxsibilit® eco-bulgare rmbrawnt !’ construction de forteresses paleo-
?’ f l,n du XI1 le debut du XI* s. On pe ' Г Ь ы la I’ prem,5re I* temps lorsque И
perlode kansHoire WlЛ01Ж ’ -,Pre'lav <W3 97l>-rommencenf a se manif®ter * construction de forter®.®
vale rfcente. rnan,'"‘w nettement I® traits de la fortification medie 5* L« source pour I'ttude de I rent® et matericlles. Parmi I
le debut du X!* s. On peut distin-ue Plis-
I une
to dtii ci'-ййж
166
‘.•“'‘.i-On de (,*’eresses bulgare sont . et certain® oeuvr® etran* “fcbeologique bulgare s occupe un ouvrage Jex sont en presence dans
, ▲ . - Une
a une tradition orientale. a pratique de fortification
ancien Etat bulgare comet Г edification sont am-
, _______pure-
— capitate fortifiee (Pliska. plus lard
parUe^’chwchw^ forteresse bulgare
4 ’• .V" .instruction du systeme defensif de I anc.en I i prenait I utilisation des fortere<<UK . 11 -
de nouvelles fortifications. Parmi les construct!™V»K an!€s el 1 cd,fic-les murs Durostorum (Silistral Ж.? мДЬуТ '
PMtwi« d. «„dUpoiff’ «“**'>•
Le noyau fondamental dans la defense sont les forteresses nouvellement construites. II se composait de trots parlies поим itement
I. Ligncs frontalieres fortifiees; 2. Localites fortifiers et forteresses ment nnlitaires (aula); 3. Centre Preslav).
Les frontidres d Etat etaient protegees par d imposantes fortifications — remblais de terres et de pierre el de terre (Erkesija en Bulgarie du Sud. de Dobrudia. les digues de la Bulgarie de I’Ouest. de la mer Noire et au-tres). Etudtees en rapport direct entre elles, les digues defensives bulgares frontalidres trahissent un systeme defensif bien con^u et diligemment realise, qui tire son origine ddja de la creation de la Bulgarieffin du VII* s.) et continue de se parachever jusqua sa chute sous lejoug bvzantin (fin du Xе s.).
Les localites fortifiees et les postes d’appui militaires etaient disposes le long des frontieres et a I’interieur. Par leur caractere ils sont des ouv-rages de terre, de pierre et de terre et de pierre. Parmi eux une place cen-trale occupent les forteresses militaires typiques (aula) — celles pres du village Khan Krum, pres de Preslav. dans Pile du Danube Pacuiul lui Soa-re et autres.
VII. La defense globale de I’Etat repondaita la preservation du centre d’Etat. L’idee de fortification concentrique du pays trouxe une application egalement dans la capitate Pliska. Son systeme comprend une cemture defensive exterieure (de terre), moyenne (de pierre) et interieure ide bn-ques). La digue de terre se compose d*un haul remblai et d un fosse profond et entoure un espace imposant de 23 km2 (ville exterieure). Lajorte-resse de pierre a la formed’un trapezesur les murs duquel sont dispose^ qua-tre portes. quatre tours rondes et huit — pentagonales Le mur e nqut ceinture I’ensemble d’habitations des khans bulgares. । -
A la difference de Pliska. Preslav est situe sur un terrain inegaLL> pparait apres lelargissement de la f*»'1 - 1 ISttUi-
steme aussi se compose de trois ceinture ma, die sont ^«u . por.es e. e> tours angulatres sont comine ce les de de tours pentagonales, sur le front >o g ..ff-rence ,stade de fort,, 'Vance A la dtfferenw
; d"enceinte dans leur forme achevee defendent deja
W w • « I V • • • •• * *
une ville paleofeodale bien presentee. n.ianhuli?are sont les тёте»
VIII. Les elements du murd>ncem e X^nte eta.t
que ceux du mur d enceinte paleob)zan fondements pro-
la base de la defense - elle est tres epmsse et ase^Uotls de bots. fond». Edifies de pierre. de n’or,ie'et ,j,partiennent au type -рог**-I — с/лк» hit’ll ClMKUrs tl
- pentagonales Le mur de brique khans bulgares
capitate a rieure. Son sy tes de pierre. Les portes et es ka mais au lieu <’ carries. Preslav reflet e un de Pliska. ses murs l
169
tour plan I»
e„x leaprtfflie» , jjVirfs Les nor
les deux genres ne peuvent . Ir« I ))fhof
par des murs ordmaires faisant „
bne d’rnceinte, . ependant quc ।
rondet. pentagonal» tour* Mir Ic front. I<^ ‘
cirnnes.
IX. La technique
Dans I< grand» b»rmr< front. berrs CC liMint peu de pierrc* el raremen cntoureo ord inurement d un ЯШГ n*cs en mortier. Lc* fort er сыт» comb maison <
। n limpliflt et port» an - Onpeutl»divi*erendeuxM*l<"^Jr^“f g*n*«Hu«"ent Itb «Иге mnle.r Lo deux g«u» de Г * meh chmnologiquemeni
rtJ"’P„!LL?ZZLS Ic drtut de re ’>р,д"'|ПрЬ(н^ son! lermee.
. илгь mi rn dedans suf la cour
n.mlr'udio’n" un TpYeme de bulgarc connalt froh sort» de lours
* s:
du boh. Lee locelitb forlifiees sonl de pierr» gr«eus» groxsierement I;i\<hi
,(W les Mi«r«r mflhalr» et le «plt.le preseiitent one des difltrcnta sortes de construction cn bl.xs Sonl util
du m?Hh«rtw"ide" LeXique epperalt uniquement dans les remaiuements. t Hidis ouc le boi* dan* les londemcnt*.
X l.e »pteme de fortification paliobulgare represente une combinai - г enlre les differentc-s traditions dans le domain, de la fortification. On Ten centre principalement la tradition d’Asie oricntale. moyenne et anterfcurc rt la tradition byianline dans ve> vananto provinciales qui SC completciil mutuellrrnrnt d‘unr manierr creatrice Ainsi apparalt uno construction de caractrrr original et createur qui pour cette rpoque repfbente un phe nomene unique en Europe
170
С Ъ Д ъ I» ж Л II И Е
Предисловие.....................
Пьрм мест Ви1амтийски крепости (V—VII в ।
IHp.» М1М. И1гр«жд>и.- и оформит .....01Лр<|,,WM1„
Нюрл гл»»., Влгмгнти и» рлимоа» MKtufciM» «Гга.иг„„.
Грсм гли»» Гг>ника иа ip»j,* н чрокгглнн ммгриин
Нк,ри чаЧ Ььлглрски )«ргпн,глаи сюр» жен на
Нарва 1л»»л Ипраждлит и «араигрии ч.рги и., рдииовыг.рсца,, ,,рг„„г.,. Ня *••«*««
Втора глава Елемгнти на ранмобългирсвмтг укрепи гелии съоръжения
1|»<>Т4 глава Техника ня градеж и проитглни млириали
Заключение . .................
Литература . ........
Реноме нп руски пик ...... Ргшмг на френски пик ........... 1 . ’
saass®₽2# 385В
171