Автор: Овчаров Д. Джамбов И.
Текст
БЪЛГЛРСКА АКАДЕМИЯ ИА ИАУКИТЕ - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ И МУЗЕИ
ОКРЪЖНА ДИРЕКЦИЯ „КУЛТУРНО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО* — Пловдив —
ДСО „МЕТАЛХИМ* — К „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛЯМ ЗАВОДИ* — С0П03 —______________________________________________
СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ЗАМЪК В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ XI1-X1V ВЕК
Национална научна сесия, посветеиа на 800-годншнината от възстаиовяването на Българската държава Сопот, юни 1985 год.
I
Под редакцията на
ст. н. с. Димнтър Овчаров и н. с. Иван Джамбов
БЪЛГЛРСКА АКАДЕМИЯ ИА ИАУКИТЕ - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ И МУЗЕИ
ОКРЪЖНА ДИРЕКЦИЯ „КУЛТУРНО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО* — ПЛОВДИВ —
ДСО „МЕТАЛХИМ* — К „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛЮ! ЗАВОДИ" — СОПОТ —
СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ЗАМЪК В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ XI1-X1V ВЕК
Национална научна сесия, посветеиа на 800-годншннната от въз‘'тановяването на Българската държава Сопот, юни 1985 год.
I
Под редакцията на
ст. н. с. Димнтър Овчаров и н. с. Иван Джамбов
ПРЕДГОВОР
На 4 и 5 /они 1985 г. в гр. Српо-тсе проведе първата по рода си научна сесия на тена:-„Средновековният замък в българските земи XII-XIV в." Определен принос в изясняването на този проблем инат археологическите проучвания на голени', е средновеков-ни центрове в България, като столицата Търново. Ловеч. Мелник. Един, Червен, Урвич, Шумен. Цепина и др. Основно място в раз-искванията заеха резултатите от разкопките на средновековния замък-крепост Аневско кале край Сопот. Ею защо Секцията по средновековна археология на Археологическая институт и музей при БАН — София, в сътрудничество с ОД „Дултурно-историческо наследство — Пловдив, определила гр. Сопот за място на таза научна прояви.
В духа на социалистическата културна политика на ръковод-ствата на гр Сопот и гр. Дарлово и особено на СО „Метал хим" и К „Вазовски машиностроителей заводи", археологическите раз-копки на Аневско кале и научната сесия станаха реалност.
Настоящият сборник включва научни доклада и съобщения изнесени на сесията. Те позволяват да се проникне по-дълбоко в изясняването на въпроса за архитектурная облик на феодалния замък в българските земи. за неговите специфична черти, прилики и отлики със замъците в Западна Европа. Участието на специалиста от Архоелогическая институт в София и неговите филиала в Шумен и Търново, от И нститута за теория и история на градоус-тройството и архитектурата София, Софийская университет „Климент Охридски", Великотърновския университет „Дарил и Методи" и Окръжните исторически музеи в страната, допринесе сыце-ствено за повишаване на творческая дух на сесията
Високата оценка, дадена от проф. арх. Пейо Бербенлиев, зам. председател на Комитета за култура и з. д- о. Маргарита Делина — зам. председател на Окръжния народен съвет — Пловдив номера реален израз в приветствие™ на акад. Димитър Ангелов — директор на АИМ при БАН — София, прочетено от ст. н. с. Димитър Овчаров, зав. Секция по средновековна археология на А ИМ и научен ръководител на сесията. Във встъпителното си слово той охарактеризира предпоставките за възникването на замъка и развитие™ му през Средновековието.
От докладите и станалите разисквания стана ясно, че коже да се говори за наличието на замъци в българските земи през XJ1-XIV в Именно тези въпроси стоят в основала на статиите в то-Qu сборник.
Вече няколко глдани под ръководството на н. с. Иван Джам-бов се провеждат разкопки на средновековната крепост-замък Ангвеко кале край Сопот. Въз основа на навите археологически проучвания са разкрити много архитектурни паметници — църкви,
- 3 -
жилища, крепостни съоръжения и др. Придобиг е изобилен археологически материиал — битови предмети, находки, свързани с иэку ството и религиозният култ, надписи на среднобългарска език и мн др. Всички те дават сериозно основание „Аневско кале" да бъде определено като замък и цитадели на „изчезналия" среднове-ковен град Копсис — център на Подбалканската феодална облап през X1II-X1V в.
Като допълнение към основная доклад бв прочетено съобще-ние, в което се изказва интересно предположение за архитектурная облик на Аневско кале (арх В. Дочева)
На някои специфична особености на феодалното жилище в укрепения Ловеч е посветеиа статията на ст- к. с. Иорданка Чан-гова. Чрез нея се вниква в характера на градоустройството на този известен средновековен център.
Резултатите от дългогодишните археологически проучвания на Шуменската крепост са обобщена в статията на ст н. с Вера Антонова, в която вниманието е акцентирано върху цитаделата на града.
На един от сравнително добре запазените у нас замъци от епо-хата на Второго българско царство — замъкът в средновековнич град Червен, се спира в статията си ст. н. с. В иолета Димова.
Много подробно бе представен феодалния замък и същевре-менно дворец на българските царе в Церевец в статията на н. с. Иордан Алексиев. Критично бе поставен въпросът за извършените преустройства в този замък-дворец.
Въз основа на внимателен анализ на изворовия материал, под-крепен от резултатите от навите археологически проучвания в Мелник, н. с Виолета Иешева прави някои изводи за феодалния замък и за отбранителната му система като цяло.
На известная замък „Баба Вида" и владетелите на средно-вековния Един се спира в статията си н. с. Въло Вълов.
Обоснование наблюдения върху замъка У рвач при с Кока-лене, С.офийско са изложена в статията на к- и н. Николай Овчаров. л л
Археологическите проучвания и писмените сведения за срео-новековната крепост при Минирални бани край Хасково са предмет на статията на Димчо Аладжов, а феодалният замък Асенови крепост в статията на Росица Морева.
В статията на Недялка Гиздова. въз основа на писмени из-точници и археологически наблюдения, се разглежда родопската крепост Непина.
Интересна теоретически постановки по въпроса за Феооалния замък в българските земи през XII XIV в. са изложена в статията на гл. ас. Павлин Димитров, а на крепостите в северните скло-нове на Стара планина и връзките им с феодалния замък се спира в статията си проф Атанас Милчев.
Данни за връзките между българския средновековен град и феодалния замък дава в статията си гл ас. Тодор Овчаров.
Включените в настоящая сборник статиии са резултат преди всичко на археологическите проучвания. Подчинена на общага тематика, те са реален израз на творческите търсеаия през пос-ледните години и имат определен принос в изясняването на пос-тавения на сесията научен проблем.
Както беше подчертано и в изказванията, въпросът за фео даяния замък в българските земи през XIt XIV в. нс може да бъде изчерпан в едва научна сесия. Положено е добро качаю — основа за по-сетнешно научно дирене в тази посока.
иЪЛГЛРСКИЯГ СРЕДНОВЕКОВЕН ГРАД IIВЪПРОСЪТ ЗА ФЕОДАЛНИЯ ЗАМЪК ст. и. с. Димнтър Овчаров
Един ог осиовните проблеми в българската нсторпческа наука ? гаследването на срсдгговековння български град. За разлика от буржоазиата историография, която разглежда появата и разви-тието на грата иредимно пли единствеио като пространсгвено явление, маркспстко-леинггската наука подчертава тясната връзка на терпгорча чиня признак (формата) със соцналио-икономичес-ките процесн, ггзвършвашп се в него (съдържагшето) На практика това означава, че постепенного излизане от затворения кръг на чатуралпО производство налага своя отпечатък предпмпо вър-.. състояиггето на градскага тернтория. намираща се в цпнами-.е : процес не развитие, уголемяване, застрояване и днференцп-I а не В резултат на това възникват и се обособяват отделннте части на града, конто придобиват различии функции: политически, : опански, културни, военнн н др.
Не може да има ннкакво съмненне, че пълнотс изясняване на еыпността на срсдновековння град е възможно само по пътя на мплексиото цзследваие. В това отношение на археологическа-га наука е определено важно, а поиякога и първостечечио мисто. Рз-1 ърпалигс сс в широк мащаб археологически разкопки на го-.11! брон сретиовековин р.енгрове през последните годинп допри-ггася съгцесгвено та уточияване на редина спорни и иеяснн въпро-cit ( гносчо времето на ноява на средиовековните градове, тяхна-а прострлнс.'Вснр-територи^лпа характеристика, социалио-ико-ноиичрскннт и културио-политическп облик
Вече ч мотке да има спор, че бьлгарският град се появява и оформя огце в раниото средповсковие. И ако градските черти на лървата българска столица Пляска са все огне трудно доловнмн, то израегването на Преслав от типично воеииа крепост в добре троен феодален град е безспореи факт и пряк резултат от про-гжптедпо и закономерно радейте.
Естествено най-пълио и цялостно грады се нзявява през епо-чата на развития феодалнзъм — XIII-XIV в В сравнение с визан-тийските градове от газгг еиоха, конто преживяват видим упадък на сплната нкопомнческа и политически криза, българският град въпреки наличието на редица задържащи факторы (особено през XIV в ) се развива непрекъснаго във възходяща линия. Истори-ческлтс сведения за него, сьпоставени с наличгште в момента ар-хелогическп дянии поставят настоятелио вытросът за кзработва-не първоначална класнфикация на градовете, която да служи за основа при по пататъшните изследвания. В тази пасока същест-веии приноси са направени oi редица изследвачи, между конто
К. Миятев Д. Ангелов. С Лишев и др Важни иаб- ия ы, л ' срсдновековння балкански град нагграви че' ,ашк га к • дователка В. Хрохова. Особено перспективна и................ п .
схема, която неотдавна предложи съветския учен Г Псъшвяимий, която е изградена на базата на твърдгг и безспорни критерии , Вл сокатз дшгамичност ла протичащите градообразуващи пр це'и в българскнте земи отбеляязва той, водят кьм ;ова че в рамкпте ла едно-две поколения „орловнте гнезда" гга българскгП' и б-скггте феодали ггзрасзват в многоиасслени гг процтфтчьашд ' г ве . .. “
Според тнпологнята на Д. Полнвяннггй могат та _ ра гр. ни-чат пет типа български срсдгговековгги градове К»М пъ/ в ят т тях се отпасят крупипте експоргнн и транзитки пункыве за меж дународна търговия, обхващащп значителен дял тьрговско з?."? ятчийско население, пграещи роля гга първостепегзн г г.нтпчз ки центрове (Бдгш, Варгга, Несебьр гг особено столицата Ветиг.э Търнсво).
Вторият run обхваща по-слабо развита стоп_г:ски io - . ие, в конто заедно с ясно очертаните занаятчнйскн про..зъ. , , с»
изявязат и тьрговскп функции. Те играет роля на нажми но н* първостепеннгг възлн. Характерна за тях е полпшческ . рг я а цеггтрэве на админпстративнн едипицн (хори!, понят чз бени в неголеми феодални область — по правило г мд • т были;. Заедно с доминпращата позиция на феодалнла ар-крайня, те са гг резиденции гга метрополии! или епископы (Чег вей, Ннкопол, Шумен, към конто преминава някогашвото зна ине на Преслав, останал по традиция цснтър гга .,прото гр гина мптрспсдпя Срсдец, Ямбол, Ловеч, Враца, бвеч, Везбъжд). В rperit'i тип са обединенн градове с ио-ярко изразено политически отколкото икономическо значение (Плевен. Крьн, Копсие Стоб, Боруи. Xje.THifK, Струмпка Станнмака, Просек). Пр„ тях домч-нгграт полггтическнте и военно-стратегически функции над търгов ско-занаятчнйската дейност. Като центрове на големи административен области, разположенн поначало гга височинн по скло-новете на Стара нланииа и други илачнпи, никои от тях (Мелник и Просек в нач на Х111 в., Крьн ц Коисис - в края па ХШ и паз. на XIV в.) стават опорни пунктове на местни феодали, успешна лавираши между България и нейните гъседи и запа~ва-щн известно време своята самостоятелност. Не са многоброннг градсвете от чегвърти нт, в конто лреобладава стопаискага дейност н е налице не особено внсока политически роля (Чипровец някои черноморски центрове Анхиало, Созопол, Агатопол). И най-сетне, пети тип градове без отчетливи признаци па търговско-занаятчийска дейност и преобладаваща роля на крепости. Някои огг тях се развнват в средновековии градове, други — деградират до тигвото на селища с трудно определим стопански облик (Оря-
- 6 -
- 7 -
м'во. К<>ш, Цевелт, Бслоградчнк, Венчай, Мадарз н др)
Предлигап.на кд ц нфиклцпя оезспорпо има панобгц хлряк гер и, К.1КТО сам шпоры подчертит, прсдскт да бьде уточпяла-на п (опилили.! с оглед па новцге исторически и apxeo.iioi ическн даппн Кьм пьпроснте, конго предстоя да бьдат пин пени се от пася п този за почин га и оформнпего на бьлгарскпя феодален замък и НО1ОВОГО отношение, кьм разпитцсто на българскпя град
Още предн години Н. Мавродинов загатна, че. в комплекса на нареките диорци в Прсслап онха могли да се открняг пачепкитс на средновековен замък. lio-късно гой определено пзрази мнение, че в Самой лова га столица Охрид се появявн истииския феодален замък. който „съчетава креност и дворец в едиа постройка от нов тип" Доколко неговите разсъждения са верни, щс покажет бъде щите пзеледвания и на първо място археологическите разкопки тъй като за сега не всички съставкп на тези комплсксн са добре изясненп в своята взаимовръзка.
Без съмпение с, обаче, че в епохата на развития феодалнзъм в българските земи започва проиес на формнране па феодалии замъци, разглеждани предн вепчко като сложим комнлекси от отбраиителни съоръження. жилищин, култови, стопапски и други сградп.
Замък ьт е явление преди всичко соцпалнс-историческо, сто-панско-полнтнческо и именно това предопредели неговата тери-торнална застройка и обемнопрострапствепо изграждане. От пър восгепенпо значение е въпросът за ролята. която той изиграва като един от градообразуващите фактори. Нагледен пример в това отношение предлага историята на два от най-зпачителните градо ве през епохата на българското средновековие Велико Търново и Чсрвен, конто израстват на базата на наследствени родови фсо-дални замъци. В същото време други се появяват в резултат на разрастването на военнн крепости (Крън) или на по-нататъшното развитие на политически и църковни средища (Велбъжд).
Въпросът за сьщността на българския феодален замък е още в иачалото на своею разрешаване. Безусловно важно значение в това направление те има конференцията в Сопот, па която се, представят докладн и научни съобщеиия, съдържаши много нажни данни от археологическо естество, прндобити предимно през последннте годннп. Разбира се, сега е трудно да се дадат оконча-телнп отговори на редица от поставените въпроси, защото по-го-лямата част от проучвапията са в самого си начало. Сред тях са въпросите за принципите иа застрояване и укрепванс на феодальна замък, неговите отлпчителпи или сблнжаващн белези в сравнение със заладимте и визинтнйските замъци, пътишата за пре-върщане на замъка в укрепено ядро на средновековния град, мяс-тото п ролята му в очертанията на оформепата градска терито-рия. Направена е обаче първата стъпка към тяхното нзясняване,
- 8
кояи* tie можс д-1 нма никлкш» < ьмппннг, шс ок .до важи i роля в раирынан'чо на бьлгарскик. н клс лияния
средновековпл1л крг.носг „лныи КО КАЛЕ" КРАП С01Ю1
КЬМ ПРОБЛЕМА ЗА СРЕДНОВЕКОВНИЯ I РАД KOIK IV Иван Джамбов
Средиовеконната българска крепост „Аневско кале" о един от най-добрс запазените археологически паметинцн в Народна Република Българня Разположсна с па 5 км. севсрозападно от дпешпия град Conor в гожннте склонопс па Стара плапииа, на 850 м. падморско равиище. Стъпила вьрху висок скалист рнд, зи довете й се издпгат като иегово продолжение. И.чборът на място то не е случаен. Склоиовете са итключп гелио стръмни и трудно достъпни. Единствен© по-полегат е само южиняг склон От крепост та се открнва широк поглед по всички посокн. В подножпето и е прсминавал старият подбалкански иът от Средси за черпоморско-то крайбрежие и Грояпският проход, свьрзващ още през антично стта градовете Нове и Ескус с адмипистративния център на Тра-ки я — Фил и полол. Само на няколко километра южноот крепостта преминава и р. Отряма.
Посочеиите дадености на цидателата „Аневско кале" ни даваг основание да твърдим, че тя е заемала важно стратегическо място и е имала главна, ведуша роля не само от военноотбраиителен характер, по и разпредилптелпо-комаидиа функция. Това становище се подкрепи и от самия строеж на крепостните степи, кули и други съоръжения, на конто ще спрем вннмаинето по-долу.
За първи път археологически разкопкн на крепостта започна-ха през 1983 г.1 До този момент от нея можеха ла ее видят само руипите на крепостните степи п кулн, нздигащп се па впеочина до 14 м. Те именно, и паклоненият, с голима денивелация терен дали основание на изслсдователите в миналото да отнесат крепост та към съоръженията с чисто военно отбраиителен характер 2 Археологическите проучваиия обаче приведоха нови доказателства и дадоха възможност да я евържем с един от важните иентрове в южнобългарските земи по-точио в Подбалканската феодална облает през X1I1-X1V в.
В тази връзка от съществено значение за българската ар хеологическа наука стой проблемът за материалната култура на населението на юг от Валкана през Средновековието Към него трябва да прибавим и утвърдеиото в нсторическата литература мнение, че по долината на р. Стряма се е намирал средиове ковният град Копснс — център на Подбалканската феодална об ласт, конто до момеша все още не беше локализирап точно’
- 9 -
ферма с споен с' добре оформени лица.
Единстпено тадедата
- крепптелнатз система на цидателата „Аневско кале“ е нн-п ресна като замисъл и в известна степей има допирни точки е рс тица ммъпи от западноевропейски тип Тъй като нейното про-'.чване < в начален стан, ще и направим едно кратко описание, Да се спираме на някои лреустройства, данни за каквто без ' ьмн| ние има. Стро< жът на крепостиите степи е от домен и речей |мък, споен обидно с бял хорасан. В зпдарията е използуван щдьлжен и i апречен гредоред, редуващ се през 1 м. вьв внеочн-в ' о отделки участъци дъбовнге среди с дебелииа 0.16 0,18 м са се юпатилн. На настоящий етип може да се предполага, че крепост-ш. е стена са пр дставлявалн затворен архитектурен ансамбъл, ' к- лти иан тобр запазена е западната укрепнтелна линия.4 Тя чрослсдява на дължина около 100 м. и вклгсява в себе си две еъор .'лг-иня (кули) от юг и север, съедннеии посредством дълъг крепостей с; Южного крепостно съоръженне представлява тра-nenoBi, ma постройка, завършваша в южния край вероятно с дъго-видна Плвннка, сега съборена. То е разчленено на три помещения । Д.1 малко п. два вьн внеочина. с обща илощ около 80 кс
' От източната страна има вход Влпзането и излизането през не I > с.. е исЪще. твявало посредством подвижна стълба. На вътреш-н гч с,ранг; на двата надлъжнп зида па страдата личат леглата на || оречьнте грелови връзхн. конто вероятно са посетите лодовн «' лструкцин на еижпте В северната см част съорьжепнето за-ft: 'шва с куда к-лирафорс Тя чма правоъгълна форма с размерп З.иО/ДЗО м Злиаднпят съедппитслеи знд е с дължина 63,10 м.
Сгверяоти кр< тосгно сьоръжеиие представлява постройка с ф ч>ма на неправилен многоъгьлник. Зидовете са се залазили ла вне ?чпча до 8 м Дсбелпнага им е 1,40 м. От южпата и запад-патл фас да никои с. сантрачнте (кредите) са бнлн скрити за раз-дю. л от южпот», съоръженне. Вътрешното пространство е с плош । - । кою 40 кв. м. и е разделено на три помещения.
Източната крепостна стена е следвала констнгурацията на ска.1 нпя масив. В южния й край са щиазепи оснс-вите на друга многиыълна куда.
Интерес представлява входът към крепостта от югоизток, над конго вероятно се е пздигала падвратна кула. Добре личи тоасето ча средновековння път, пзеечен в скалатг и водещ през входа кьм вътрешността. На гова място е възпикнала по кьено МХ’’ кЮлохоаннтището е разноложено в североизточния край па Ьодохранн. п църква Л® 1. То има четнрнъгьлна
цида гслата, не j л Грааеж-ьт а от честен влсяест «а«ък.
обишю с бал хорам». От аътрешпат. страна аала.ете и с И лица. „«„гявяие е източната тераса на ци-ТрХ^ските разкопки установи паличието на
- W -
е?.. "jct. .'
лячолко граждански иостройки. За ссга от тях са уазкрити по един или два зида, а при други те са се сругнли по егръмния клон. Битопчят археологически материал, открит около тях обаче, сви-детелствува, че те са били обнтаванп, а в някои от тях има с.и ’.ч от занаягчпйска и производствена дейност.
По-специално внимание заслужава едка ог тези сгр ди, к< впсчатлява с големите сп размерн и откритиге в нея назодкн 1 . правоъгълен план Зидовеге са се залазили иа внсо .ина до 2 м. Ши роки са 060 0,70 м. Размерите на постройката са 17,40 5 80 м. В градежа па сеиерпия зид. който е най добре шиазеи. лачат гнездата на хоризонтално разположени треди от еаптрачната система Вероятно жн дицего г Онло двуетажпо В дът ' от пзток, широк 2 м. В културння пласт ir въгрешнпгти прог раиство се установнха следи ст пожар Откркти бяха < а-чиге/.чо количество находки — преднмио фрагментира?н глинени съдозг обнкиовена и графична керамика, оръжия, предмет на бита и изкуството, иакитн и др. Всичко това поставя въпроса за пред тазиачението на тази сграда. Блпзостта я до ит.рква К 1, мс-нумечталният градеж и откритите матерчали дават основание да се иредполага, че тя е бкаа гр доазптелпо , болярск*?” жилище може би на владетеля на крепостта.
’азччетът на цьрковната архитектура и живот . в Бъл а-рпя през XIIi-ХП в. нампра ярко отражение в открит .те църндк кактэ на самата ичтадела. така и в ней.юто подпол i . Архнтсс. турннят стнл на сградате е опростен, но това съвсел не .. начи, че те не са виечатлявали с външната сч декорация и вътрешг ,т живописно оформление.
Църква Л» 1 се намира в североизточния участък на кре. <i та ьспосредствено над „болярската" сграда. Градежът па всте е от обработок камък. споен с бял хоросан Фу дирапн с; направо върху скалн»я грунд Наи-добре запазен ’ внеочина i.50 м с ссвернняг зид От външната страна фунгте га ofv . лани с пречистен варов разтвор Покрав основата на севсрнп- шд в скалата е издълбап улей за извеждапе на атмосферннте ведч, >и то ед се стпчали направо вьв водохраннлището. П> план ит.р квата представлява едиоксрабиа, едноабсидна постройка : притвор. конго е долепен на фуга до иаоса. Абсидага е лолукръгла отвьи и отвътре Средната дебелииа на зидовете 0,70 м а на абегдата 1,25 м Вьтрешните размерн на църквата «... 11,70 .185 м Тя е пмала два входа. Единият вход е от запад с ширина 1 а г,терпят е от юг с ширина 0,80 м От последний се е вли ало направо в наоса. Външните фасада са имали богата кер смычка украса. Освен малки червени тухличкн, са билн използуванч и широко разпространените четирплистни розети Подът на на '. е бил тухлен. като фугите са грижливо обмазанн с бял хор., аи. Отвътре църквата е била стенописана При разчистване на : .
- 11 -
•ч
хя чо Дта се пои;)ада |,а много стенописи Една част от тях бя-rhLtf РУПаНИ направо в-ьрху пода па притвора. Независимо от гам! п7ЛРал°Т° ИМ СЪстоянис е сидно богатство™ в цветовата твотпРия 6раЗИет° В С10же™ и образи, говорещи за майстор-слоя°л ' 7^°“ Засвидетелствувани са два стенопчсни в rnvuTa ГЛ бИЛа Лп0лна е ТРУДНО да се от,'°вори. По-важното I с-пучая за сега е факты, че като тип, керамопластична украса стнл на пзпълненне на стенописите, тя се явява един от ред .' те култови паметници от Второго бьлгарско царство в този рг ион на Южна България н
Тази църква обаче е интересна и с друго. Върху хоросанова-та мазилка на северната страница на входа към наоса открихме множество рисунки-графити. По литературии източиици, след ри сунките в крылата църква в Преслав от X в. и църква №5 от Пернишката крепост — края на XI. началото на XII в., тези рисунки са трети по рода си и първн от периода XIII—XIV в в Под балкаиската облает- Представени са фигури на животин и хора, нечетлив надпис, отделив буквени знаци, пентаграма и пр., из-пълнеии в линеарна техника, схематично и примитивно с остър предмет върху изсъхнала мазилка. Прегледът, конто направих-ме показва безспорна връзка и приемствсност в това експресив-ио народно изкуство в различии райони на средновековната бъл-1арска държава и в различии периоди от иейното съществуване. Папълно съгласни сме с констатацията на Д. Овчаров, който
подчертава в своего изеледваие, че средновековннте рисунки-гра-фитн се срещат най-често в по-големите столични и други градски центрове в България5.
Църква ЛЬ 2 се намира в югоизточния участък на крепоегта Тя е едиокорабна. без притвор, с размерн 4,85/2,85 м. Зидовете й са запазени в субструкция, с изключение на северння Абсидата е полу крыла отвън и отвътре Входът е от запад. Подът е бил от хоросанова замазка, запазен частично покрай северння зид, кьде-то се. устаиовиха следи от пожар. Пямаше дапни за стенописна и
керамнчна украса.
В резултат па проучванията в подиожието на крепоегта по-падиахме на основите на трета църковна постройка. По план е еднокорабна. сдноабсидпа с притвор, който е долепен на фуга до наоса. Абсндата е полукрьгла отвън и отвътре. Входът е от юг. Градежът е от ломен камък, споен с бял хоросаи. Забелязва се употреба и на тухли в зидарията Църквата има размери 1370/ 4,60 5,00 м Ширииата па зпда варира между 0,70 и 0 85 м. Подът е бил от малки правоъгълнн тухлички В пласта от разрушения се откриха много фрагменти от стенописи и декоратнвни розетки от керамопластична въишпа украса. Очевидно, тази църква е едповременна с църква № I от цитаделата, т. е. XI1I-A1V в. Ю( «западне от и₽я разкрихме останки от помещения, разполо-
12 -
жепн верижно. Подовеге им са от трамбована глина Тс нсроят но са част от манастирски комплекс. В северна посока попаднах-ме па основп па едиодслпп жилища. Някои от тях стъпват върху архитектурпп останки от ранновпзанпгйсказа епоха V-VI в. Несъмнено в подножнето на крепоегта се е иампрало селището на по-бедно население. Друг аргумент в полза на казапото е от-критият некропол около църква № 3. До момента от него са раз чнетени 15 гроба, но техният брой е бил мною по голям. Хрисгиян-ският обряд и инвентарът в гробовете категорично свпдетелству-ва, че той е възннкнал заедно с цьрквата. т е XIII XIV в
От разкопките бяха лркдобити много находки. Преобладават частите от глииени съдове обикповена и художествена „сграфитс* керамика6. Разнообразии по характер и предназначение са мно-гобройннте предмет» на бита, занаятптс, въорьженпето п пр., ка-то: железни ножове, огрнбки, чукове, свредли, шила (вероятно из лолзувани за писала), игли, токи за колани. точила, върхове на стрели, глнпени теж.ести за стан, прешлени за вретеио я др. На-кптите са представеин предимно от пръетени, маннста, части от сгъклени гривни, медни сферичнн копчета и пр Много интересии са апликацните от кост, някои от конто са изящно орнаменгпра ни7. Особено ценив са немногобройните. но предимно български монети, сечени най-вече по времето на дар Иван Александър Те спомагат за прецизнране времето на най-интензивен културен п икономнчески живот в цитаделата.®
Паралелно с раз'копките извършихме анализи на откричите над 30 брея стрпдени черупки. Според специалистите те се ра пределят в 6 основни вида. Повечето са черноморски, две сладко водни и един представител на топлите морета, използуван в древ иостта като разменно средство, а по-късно за украшения.’ При лаборатерните проби на част от металинте предметп, в някои тънки пластинки, се установи наличие на благороден метал Вы можно е да са били от обковки на богослужебни книги или ап-ликацни
Особено внимание трябва да обърнем на откричите надписи. Повечето от тях са вьрху глннепи съдове, тухли и керемиди. вря занн с остър предмет преди или след изпичането им. Един от иадписиге гласи: „Потирът и фиалата са на монаха Илия“ В друг надпис четем „Аз многогрешни..Текстз,т на всички е на среднобългарски езнк. с добро познаване на правопнеа. Интересен за отбелязване е фактът, че откритите до сега подобии над-писн-графитп какго в Търново, така и другаде са обикиовено вър ху външнага страна на съдсвете, по дъната, дръжките и пр. - Тук обаче констатирахме, че повечето надписи са нанесени от вът-решната им страна, т. е. след като съдът е бил вече пзлязъл от употреба. За целта е изиолзуваио сравнително гладко в плоско поле. Надпнсите върху керемиди са също от вътрешната им
- 13
страна
На находките свързанн с християнския култ винаги се е гле-дало с подчертан интерес. Тук представимо едва отлично зала зена половинка от бронзов кръст-енколпион. По лицевата му страна нма врязано изображение на разпятието, съпроводено с поз-натата ни формула НС ХС НКА. Фигурата на Христос е реалистично иаправена и загатва за добрите възможности на гравьора.
Другата находка е най-вероятно част от ритуален съд (потир) Вътрешната му страна представляла скулптираи християн-скп храм Пространствата между колоиадите са запълнени с ре-лефнп бюстове на светци, съпроводепп с надписи от двеге им страви. Добре лнчат имената на „св. Петър", „арх. Михаил", „Исус Христос", „св. Георги" в „св. Димитър" в традиционните им нози. По периферията е имало околовръстег надпис, от кой-то сега са запазенн 6 букви. Външната страна е била каиелюи-рана Свидетели сме на едно прекрасно произведение на малка-та пластика, обогатяващо представите ни за художествено-есте-тическнте критерии на средновековния българип.
В началото на нашия доклад беше посочено, че център на Подбалканската феодална облает е бил средновекоиният Колене. Утвьрдено е същотака мнението, че тези земи са били родо-во владение на трнмата братя-боляри Смклец, Радослав и Войсил Най-големият от тях Смилец. става български цар (1292-1298), средният — Радослав е удостоен със севастократорско звание (1300 г), а най-малкнят — Войсил, през 1322 г. става „деспот на Мнзия" (Българня).11
Нан-често в изворпте името на Колене е евързано с името на Войсил. Във връзка с военните действия на българскии цар Михаил Шишман през есента на 1323 г византийскнят хронист Иоан Кантакузин пише: „Императорът заповяда на деспота на мизнте Войсил, който беше наблизо, да се върне в земитс сн. Войсил зачина за родината сн в Копсис, за да се приготви за сражение ,12
Средновековнпте автори не посочват обаче къде точно се е на-мнрала резнденцията на Войсил. Съвремснните изеледователи, нямайки опорип точки, са на различии становища относно место-положението на града. Обедииява ги само старото название иа р Стрима (Гьопса), което идва от името на изчезналия град крепост Копсис, т. с. тон е бил разположен по поречаето на самата река От оформилите се общо 4 становища, изеледователите най-често поставят мястото му между днешннте градове Карлово и Сопот Очевидно само на базата на исторические изверн вълро-сът с локализиранетс на средновековния Копсис не би могъл да бъде решен, а археологически разкопки до скоро не бяха праве-ни Едва през последнпте 4 5 г. се извършнха теренпи обхождения сондажни и редовни археологически проучвания на над 30 крепости и селища в посочеиата географска облает. Категорични
- 14 -
на висии шалим льлм О1 предпланинската верига на eyiapa плапнна, недалеч ст гр. Сопот, живописно са разпсложени руи-чигр ия спелиовековната крепост „Аневско кале" Изолираност-
/
^аннп за иаличлето на средновековна култура от периода XIII-XIV в се получиха единствено от разкопките на българската крепощ „Аневско кале" край Сопот. Никой автор до сега обаче не е свър-звал внушителните останки от феодалния замък крепост с основ ноте укрепено ядро — цитаделата на средновековния Копсис.
Не подлежи на съмнение фактът, че да се построй едно такова крупно съоръжение, да се изградят жилища, занаятчипскн ра-ботилннци (упражнявали са се над 20 внда занаяти), да се изпи-шат г украсят църкви от безспорно надарен художник, би могьл да си позволи само болярин с висок ранг и влияние. Около и в поднсжиего са се намирали жилищата на поДвластиото население, манастирът и некрополът. Крепости ата, жилищпата и цър-ковната архитектура, многобройният археологически материал, внсоката грамотност на обитателите категорично свидетелствува, че разцветът на града е през XIV в., коего е напълнс в унисон с историческите извори. До сега няма открит друг подобен памет-ник в Подбалканската облает, конто така ярко да илюетрнра епо-хага на Второго българско царство.
Византийският хронист Иоан Кантакузин нп е оставил и друга игтересно сведение във връзка с „внезапната смърт" па Войсил- По думите на очевидеца-ромеец той пише как „сам видял да го смъкват мъртъв на носилка от стръмнината в Копсис за да бъде погребай"13 Логично е да си зададем въпроса не е ли та-зи стръмннна именно крепостта „Аневско кале" - - резиденцията на Подбалканските феодални владетели.
Направеният кратък преглед на историческите извори и сведения, в сълоставка главно с резултатите от археологическите
разконкн и проучвания, ни дават основание да направим извода, че между средновековната българска крепост „Аневско кале".
манастирскня комплекс, жилищата и некрополът, разположени в нейння хинтерланд и изчезналия средновековеи град Копсис съществува неразривна връзка. Макар и незавършени, те хвър-
лят нова светлица върху мястотс. ролята и значеннего им в по-литшескня, икоиомическия и културиня живот на Българската
държава през
X1II-XIV в.
Б Е Л Е Ж К И
I. Ив. ДЖАМБОВ, Средновековната крепост край с. Анево, Плог.дивско, Векове, 1982, кн. 4» с. 59-63 и пос. лит.
2. По подробно описание на крепостните стеии прави П. МУ-ТАФЧИЕВ. Стари градища и друмове из долнната на Стряма и Топслника, С, 1915, с. 29, Избрани произведения, т. 1, С., 1973, с 314 и сл.
3 К. ИРЕЧЕК, Пътни бележкп за Средна гора и Родопите. ПСп, сн IX. 1884 с. 39-41, История на Българнте, С , 1978. с. 334-335, Пътувания по Българня. С., 1975, с. 427; В. и К ШКОРПИЛ.
- 15 -
lepacti.ra илрйжданеи; по цсрппа>о »» ..рои.. ....
Изречена в скалата, тясна пътека от юг води към г т пнчя вни н- укреплениетс, над конто е имало иадвратна ю.'та Двлг« мочи innqqpHii елемеита от укрепителната сист‘ма га
Някои бслежки върху археологическите и исторически пзследва-ния в Тракия, Пловдив, 1885, с.39; П. НИКОВ, Бележки за Югоиз-точна Българни с оглед царуването на Тертеровци, ПСп, № 70, 1909, с 583 584, Из историята на Подбалканската облает, Родина, № 1, 1938, кн 1, с. 24-43; Ив. УНДЖИЕВ, Карлово, История на града до Освобождението. С., 1968, с. 22-23; Извори на бъл гарската история (ГИВИ), т. XXII, С., 1980, бел 370, с- 223, бел. э9.
4. М. ХАРБОВА, Отбранителии съоръжения в българското средновековие, с., 1981, с 29 и сл.
5 Д. ОВЧАРОВ, Българеки средновековни рисунки-графити,
6. С. ГЕОРГИЕВА, Керамиката от двореца па Царевец, Ца-ревград Търнов. т. 2, С., 1974. с. 7-187; Накитн и части от тъкаи от Двореца на Царевец, с. 393 и сл.
7 Я НИКОЛОВА, Домашният бит и въоръжението от двореца на Царевец, Царевград Търнов, т 2, С., 1974, с. 187-392, Н. АНГЕЛОВ, Патриаршисткият комплекс на Царевец през XII-XIV в, Царевград Търнов, т. 3. С., 1980, с. 17-180.
8. Пак там, с. 9Г105. Монетите от разкопките бяха определе-нн от К Дочев. Филиал на АИМ - В. Търново, за което му благодаря.
9. Обработката на стридените черупки е извършено от В Къ-нсва, ст. н. с. в института по рибни ресурси в гр. Варна, за което й изказвам благодарност Според нея. такава колекция от стри-ди, открнти при разкопкн на средновековен обект тя прави за първи път.
10. Д. ОВЧАРОВ, Цит съч., С, 1982. А ПОПОВ. Средновеков ни надписи, букви, монограми и знаци от Търновската „Велика лавра", Царевград Търнов, т. 4, с., 1984, с 4151.
11. Извори на българската история (ГИБИ). т. XXII, С., 1980. с. 223.
12. Пак там, с. 227.
13. Пак там, с. 226.
АРХИТЕКТУРНИЯТ ОБРАЗ НА ЗАМЪКА „АНЕВСКО КАЛЕ" Валентина Дочева
На висок скалист хълм от предпланинската верига на Стара плавима, педалей от гр. Сопот, живописно са разположени руи-ниге на средновековната крепост „Аневско кале" Изолираност-та на местото и стабилния градеж, са позволили и до днес да се залазят уникалпи по форма фрагменти от крепостните съоръжения.
Укрепленнето не е евързано с охрапата на път или старопла-
- 16 -
нпкски проход. To прсдлага условия предимно за зашита i.j не-говиге обитатели, кйкто и на прилежащата територня, за която има достатъчно основание да се мисли, че е била населена. Кре-постта е кмала видима връзка с други подобии укрепления по Стара планяиа и по Средня гора.
Характеры на укреплсние-о, пеговата не голяма п.тощ, и разкриткге постройки покязват, че удобната ia строеж плсш е твърде малка и ;.е нсзволява разгръщаието па същпнска градска стена То не и чисто военно укрепление.
Разположението, плановата композиция и армии ктурата на па летника, говорят пай вече за един феодален жлтчщеи компле кс - .замък, предназначен за обнтзване на семейството прибтп-женнте и охраиата па месгния феодал, вероятно злггст- i на об-ластта Промяната в социалната структура на • Ялиеството и на държавяата администрация през феодализма, д >зез да до поя-вата на типа на господарските замьцп. като жн шшвз форм-i па едко рзс.шс съсловкс
Разположението на „Аневско кале“ на висок, стсствево защитен склон, го определят към типа на bi секите г нар -калин замъцк. Тс са ;.*зграждааи през сродните векове на високи мгси-ви, като прнродиите образования са и.-ползвани ор/аннзнра нето на ефективна отбрапа. Чес го а меките скалив слоовс с-, я енчанп помещения, корчдори. цпетерин. скалниге върхоре га ::ад-строеии и са оформяни като кули. Близки по характер тези замыт са счлно разпространеии в Италия, Испания, Франция. Англия и Шотландия, но болшпнетвото от тях са в Германия и на Балка-нчгс.
Мястото, върху което е пзградено „Аневско кале е стръмнс със силе-. наклон от запад на нзток. Единствен^ доезъ > е ст юг, където възвишеннего се спуска към равнината. В лодножието му от нзток се стпча малък поток От важно значение е факты, че из-граденпте степи са трудно достъпян за обсадпите машипи конто ня мат голяма далскобойност.
Средновековниге строители и тук макепмалпо са изпол вал" теренипге ценности и с допълннтелно пзевчаме па скалата са п< лучавалп удобна рабогна площадка, върх> конто с дръзновение и внеока техничност са пзграденн крепостните стеки и съоръженип
Ска.тата. вьрху която е нзградено „Аневско кале" е спсш.г Тя е твърда и трудна за обработка, липсват по-мекп Пластове. Въп реки това в маенва са нзеечени леглата на стеинте. оформенн са тераси за изграждането на църквата и оградите под :ея
Насечена в скалата, тясна пътека от юг води към гчавння вх< i иг укреплениетс, над конто е имало иадвратна куда. Двата зиачи-телно запазени елемеита от укрепнтелната система са основната креностпа куда, разположена на нам-внеоката строителна площа_ ка в северния крап на крепостта и едва силно издължена град
- 17 -
включена в крепостння пояс, използвана за защита и живеене. Тя е свързана с 6Г м. дълга стена с основната куда Между тази страда и входната кула също е минавал зид, който сега е разрушен Към иеговата вътрешна страна вероятно са се разполагалн помещения за вопиици, конто са били изградени върху специално оформени терасовпднп площадки, преодоляващи силната дениве-лация на терема в това място,
Едно : здадене скалио сбразуваиме от юг, също е било нзпол-звано за изграждане на кула с неправплна много'Ы'ълна форма. Кретоетният зид. следвайкм очертанията на терема, е затварял зе, ипю пространстзото от изток. Данни за това има само в юго-взючната част, докато в северозападиата за сега са само предположения. В креиостната степа от изтсж навярно е била включе-•'-* ' дързгат чнято апсида се е издавала навъи от плоскостта на e’et, та. Гакз се е получавало едно затворено от всички странн и ол;>«, тге-.ю пространство Освеи глаання вход от юг. от нз-’ ; «.нгп е икало малка потерна, от която водила пътека съсръжеипе, което. според Ив. Джамбоз. е водохранн.ти-: тг..,1 към ре. ата в подножнето?
В лросгранството на укрепленнето за сега са разкритн ссно-?. и».колко сградм. църкви и жилище, разпсложеип две . । тер. ей сдяа над друга Останки or други сградм са раз-::г • чо от гоупите две па по иискз тераси. Този сектор лре-на'-'-добри возможности за стролтелство Възможио е да пути постройки северяо от църквата, под основната та и запаз >• ио за да могат да бъдат изградеии гам. задъл-тг.-.иэ е и на .ези места теренът да е терасиран. Бъдешпте ар-*.ео. о.дчесяи раз- ?пкк ще дада точнчя отговор на този въпрос.
Накрапх» ще се спрем върху никои о г посочениге слементи ча укрепленнето.
Влтс.-л (нй^оратиа) кула- Г.тавлпят вход от юг е бил офор-• с надврагна кула. за което говорят следите от масивап зидо-р. ожени от двете странн на подхода. Тук се очертава . широк около 4 м. и дълъг — 6 м., който най-вероятпо е би.- nci.o^cH Чсчю лвчп страницата на вратата от южиата страна т неги, „авсршващз със зъб. Над проходе отгоре са с? из а.тп един иля два етажа предназначен!! по принцип -за стра ж та и защитниците.
Интерес предетавлява фактът, че на това мисто при архео-лотическите разкопкн са откритп останкнте на малка еднокораб-иа църква. Построяването иа църквата именно на това място мо-же да обясннм само с продължаването на кугтувата традиция и възобновяването на параклис, която твьрде вероятно е да е вместена в самата надвратна кула в пай горная етаж. 1ова. което знаем е често срсщано през Средновековиего явление у нас и в труги европейски странн („Золотив ворота" в Киев).
- 18 -
m ?ХмДЬп< и ,п -
Възможио е апслдата на тази църква да се е издавала пзвън стеиата на кулата, копзолно, от изток с което пластично е обога-тявала обема.
Надвратната кула е коптролнрала южния подход я частично цзточния сектор на крепостта. В този сектор защитата е била цод-сплена с още едва кула, разоположена нелосрсдствено до вход-нэта. 1я е оформена около естествено скално образувзние, което отвън е облечено с каменей знд и надстроено вьв височинл. Вероятно кулата е съдържала 3-4 етажа с гредоред, отгоре е нмала бойка площадка и е нзпълиявала фупкдиите на редовка бонна кула.
Основната крепостна кула — Расположена е хакто от-белязахме на пай-високата част на укрепленнето. Тя им_ tenpa-вилна ь.ногоъгълна форма, продиктувана от характера на терена. Използвана е за защита и за жпзеепе. като е осигурявала на ф-го-;ала иг заиъка, носледна и иадеждна опора. Основната кре т-ха кула е задължягелей елемент във всички ззмъця видагц се разпэлага на най-високото пли на иай-добре защитен! то с- т. Включена е в укрепятелпнп пояс както я срещаме к звс о-то кале" до често пъти е свободно стояща в двора нд пжа, Позяксгд з -хриземпето вз тезн куля се нгмира з.гдохрз , .ш/е. както в случая в Цешзна Червем. Почти вина; п не 1ьъ.»едзчя етгж - пмллс паргклнс- Такива параклдсп срешгмг г- _ =а-та .а на Рилсгкя ггиысгир, рсд з?. «г.ну.. =• а Мак-лата на Маточнна и др.
Данни за влнзане отвън в основната крепостне -,:л. , i J-скэ кале" направо в пряземието няма. Това се наб.исд' . ярк вспчкп подобии кули я с продиктувано от стратегически сьортже-нпя. В зулата се е влнзало на нивото на етажа от запад . г постен зид. Возможно е проннкването да е ставало по< редстзом подвижен дървен мост, конто във военно време да е вди. зч л така тя да е оставала папълно нзолирана. Такова решен :то се среща при средновекозните паметннци от този рос
В сриземнето личат следи от разпределптелнн зидове. -эр мящи три помещения. Възможио е тази планировка т ” . ;т >в-таряла ВЕгоре в етажчте. Междуетажннте конструкции ''а '•ли ст маснвнн дьбози среди, следи от конто явно лича г и до ста в каменяпте стели. Предполагаме, че кулата е «мала освен срнзем пня ощс три егажа и бойна площадка отгоре. На последняя ст°ж вероятно се е памирал параклис, обслужващ облтателпте по време ла нападение. Навярно кулата е била покрнта с лека дървена конструкция, която е била демонгнрана през военно време.
Близка по своята обща концепция и разположение до основ-не га кула на „Аиевско кале" е тази от Асенова крепост.
Haii ннтересната според нас е сградата, включена в крепо стния пэяс от юг. Нейикте ограничим зидове са запазени с внсо-
чина до 12 м. В план представлява снлно удължен транец с ши-роката си част от юг, която достига 6 м„ цай-тясната част е 3 м с вътрсшна дължнна 30 м Археологически сградата още че е на-пълно проучена. Пма податки за два входа. Еднният е от север от ннвотс на западния крепостец зид, свързващ въпросната страда с основната крепостца куда, и вторият от изток, на по-рисоко пиво. Изградена е върху терен със силна денпвплацпя.
Разположението на сградата от юг, към подхода за укреп-леннето. нсйното включване в отбранителен пояс, показват. че тя е играла важна роля при защитата на крепостта. контрслнраща цолпя този сектор, както и прплежащпя й от запад. Нейната горча част вероятно е била като война площадка.
В обема между двата зида се получават обтирпи помещения, конто са били пзползвани вероятно за живееие. Оовен военнитё и жилищната част, тук -в един от етажпте е възможяо да се е на-мирала приемка зала, един съшо така важен и задължителен елеменг, свърззн с начина на живот и адмнпистративните функции на феодала. Тази зала може да намеря място в южната част па кулата. където помещенията са били най-широки, като от края е би а оформена с полукръглата дъга на стената.
Про.зорщте вероятно са оформени с тухлени арки, както към вътпешпостта, така и навъп. Прорязанп в крепостнпя зпд. ла зн-сочината па която са сс намирали, това е било напълио безопасно. Продълговата сграда е имала удобна връзка с основната крепостна куда, която възможно е да е била решена като одна пскрита галеция. Това са двете основни ядра, според нас, обита-вапи от владетеля. Разположени са на най-впсокото в защитено място. те предоставят добра внднмост на околността. удобип вът-реш и функционални връзки и сравнителио обширнч помещения за живееие и отбраиа.
Аналопгчии постройки на разгледаната тук нэмирям» в редина замъци в Германия. Там те съшо са имели зэн1нтнн и жилищ-пи функции. Владетелят нс е живял постоянно в оснсвната кре-постпа куда, тя е обитавапа само в случай па краина необходимост. Навсякъде той разполага с удобна жилищни сгради, разно ложенп покрав крепостната стена, оформят» вътрешеп двор, или понякога свободно стоящи в този двор.
Палатът на средновековния владетел Голубац, също се разполага покрай крепостната стена обърката към Дунава, на едпо сравнителио по-ннско място, ог това на коего се намира главната отбранителна част. Това е доказано при най-новите археологически проучвания, проведена там.
Църквата, разкрнта и археологически проучена във вътреш-ността на укрепленнето е обикновена, еднокорабна с пристроен от запад дълбок притвор. Освен централяия вход, църквата е имала оше един от юг, към жилищната сграда, разположена под нея.
- 20 -
което още ведпъж потвърждава олизката връзка на двете постройки За строителството на църквата нарочно е насечена в ска-лата площадка. Вопреки че в план няма давни за купол, възмож-но е такъв да е съществувал. като барабанът се е носел от пояси лежащи на конзоли. пзлпзащи па по-голяма височипа па стената. Такнва решения срещаме и при други средновековни църкви у нас и в Македония. Отвън църквата е била измазана- Фасадите са били оживени с пъстрата керамичиопластнчна украса за което говорят намерените при ра.зкопките материали.
Сградата до църквата е моиументална. с добели зидове на хсросанов разтвор и масчвна опора по средата. Тя яма силно из-дължен правоъгтзлен план. Състоянието на руината показва, че тя е Ямала най-малко още един масивеи етаж над приземпия. Мате-ппалнте, намерен» в сградата дават основание тя да бъде опре делено от Ив. Джамбов като болярско жилище2 Не е изключеио обаче тя да е обитавана от висшн духовии лица, което се потвърждава и от функционалната и връзка с църквата.
В приземисто се е влизало от изток. То е било едпопростран-ствено. разделено единствено от общия обем на подпората. Данни за вътрешната връзка към етажа за сега ияма. Най-вероятно по-мещенията на етажа да са пмали самостоятелен вход от терасатя, на която е разположена църквата, като той е съдържал жилищ-нн я представители» помещение.. Стайте са ссветявани от юг, от където са пмали и хубав поглел към долината. Има материали. конто показват, че вратнте и прозорците са били оформени с тухлени арки. Тухлата е употребявана н при градежа па крепостпи те степи и сьоръжения, както и при оформяне на места на ъгли-те. Сградата, както и църквата са били нзмазанм. Нейната един-ствена украса оставит тухленнте пояси над отворите, откроява-шн се на белите фасада.
Постройките, разположени на по-ниско пиво в източння сектор са били по-малки. Възможно е тук да са се намирали кл-нюшната и ковачннцата и други еьшо задължителии елементи за укрепление от гози тип.
Постепенного издигане на терепа на север и рязкото изкач ване на изток, както и стъпаловндното разположение на построй-ките придана много пластичност и живописное! на сплуета. Гос-подствуваш. елемент в композицията е основнатз крепостца ку ла, със своего разположение и височипа Освой това в композп-цията активно е участвал и обема на южната сграда със своята монументалност- Те са веявали чувстово за сила, мощ и респект в подвластного население, което е едиа от основните идеи на кла совото общество.
- 21 -
Ь ЕЛЕЖКИ
1 Нь. ЧЖХЛБОВ Средновековната креност край с. Аиево. Il.li u адьск. Предвари годно сообщение Векове, 1982, ,В4 '• 1 6' и ip лит.
[»' \МБОВ. Р .иконки из сретиовсковната крепост .Ай? ,т, крап Сопот в. — Археологически открптия и разлог ' 19?-', Сливен. 1985, с 246-247.
ЛОВЕШКАТА КРЕПОСТ
Иорданка Чангова
Ш. киа проле 1 а. гой тръгиа пак н се пссочп ореаду ш. т,'-., i. гол ям о усилие да завладев крепостта Ловеч. Като । с:.>я тег цели три месеца. гой изостави плана си пак неза-
въ| ч тг ... 1 оттам, за да се върне в царската столица.1 Та
з 1 Л1ТН..СК г’ хронист Никита Хониаг оиисва сьбитнята от 1187 , к >-,iT< Исак II Ангел се отправил в Северна България, за
,. «аги вьс запето ia Асен и Петър. От текста се вижда, че • м >и достигне далеч от крепостта Ловеч, която защи-подс.ь.шге на Гърново и която се оказала трудно прев
Освен това иасгъпилвте събития в Сърбия. Западна па . Мала Азия стзнали причин' нмператорът да побьрза да подобен отношенията св с българнте, за да се върне в столп
Г.-1'i Ви лппя билд прпиудена по стечение на редица об-‘лства а прнзиае съществуваието на Втората българска т г .;aia. Визангиискнят хронист споменава също, че по време на та на Ловеч Исак II хванал в плен жената на Асен и взел като за 1 . .сник брат му Йоаница (бъдещият дар Калоян)2, без да поясиява при накад. обстоятелства са станали тези събития. Гс.теиият български историк В Златарски допуска, че помпрява-. на двзма.а братя, след снемането на обсадата на Ловеч с Исак II Ангел, вероятно е било скрепено с мирен договор, с кой-то византийскнят император е признал независимостта на облас-тите, в конто бито разпростряио въетаннето. а Петър и Асен са поели задълженче да спрат военипте действия. За потвърждаваие на това те са дали по-малкия си брат Калоян като заложник в Цариград.3 Тези събития евързват завинаги имею на Ловеч с един си важннте момент и от исторнята на бьлгарския народ през Сред-новековието
Името на Ловешката крепост се среща в домашпите и чужди писмени извори и във връзка с други събития: с печенежкиге на-ллувания в бадиарските земи през XI в. и през ХШ в., по време । а въетаннето на Ивайло. Около Ловеч пмал владенияга сн Иван Ллександър когато бнл деспот преди 1331 г. От 1235 г. градът е
- 22 -
седалище на митрополит.
В синодика на быи apcKaia цьрква с , избросни зм< . .-а на цег лзвчанскн мнтрополиги, а в жнгнето i Геологий .рповскн с отбглязано. че на църкошшя събор. конто бил свика i от Иван Алексгндър пре 1360 г за разправа с „еретпипте'* прист. 1
в лог.чанския митрополит на име Партений.5
J опсч, подобно на остапалнте градове от XI1-X1V в, н»!сс< върху скалист ия. но живописен хълм, който е з тобнюлс-н < • шпъхнн склонове и около конго правд красива извивка р. Огъч Хълмьг е мъчно досгьпен и то само от едната страна. От него се открява чудесна панорама към Балкана и кыл ширен ата т !ипа на реката. Лоне.ч се развива като '.рад от нов тип, за дро на конто е пи-глужклд старобългарскэта крепост
Освеи защптата. която получавал от стествеиата видна i.pei рада и от виезкиге скалп. Ловеч имал н допълннтслн т >а Бил обградеч от здрава стена изградена от камък, свързаи । х< росав. В блокажът, конто завышал пространство™ между тете лица !.з _пда, била упогребеиа скара от дървенн т р« ,тн — саитра чп. Дсбелината и височппата па крепостния зид били съобразенп с терт пните условия — строители»! причцппи съблюдаваии при строе ж_ на всички градове и крепости от XII-X1V в. Въпрекн това във фортфпкацняга на Ловеч сс забелязват особености, каквито друга кг се ерещаг. Така, в най-уязвимата източна част на । репс ст з там къдего северната а югонзгочната крепостям с~еки склюй Вс. ъгъ-т се нздвгала мощна кула
В вен с- влпзало само от вътрешиостта на крепостта От тазн сдиис твена кула браиителите на града са следили движение™ по иыпщат? водещн към неге Тг е охрзнявала н гесния път отвеж Аащ към грздекзта порта. Последиата. както и най-достъпната и. тонн; част ча крепостта са имели допълннтелеп защитен пояс, иредставляващ стена дебела колкого основния крепостец зид и със сыцня градеж. Ссвен това все в тясната часг на крепостта изда ваша се на нзток в различно време били издигнатн две напречнн уснореднп степи. Те евързвалн северната с ютонзгочната. Едната ст теш cieiin била зищптена от една кула, другата — от две. Пред назначеннего на тезн напречнц зидове евързанп с кулп. независимо от разликата в хронологията им. било да осуе.тят или попе да затруднят премннаването на евентуално промъкналия се не нрнягел от нзток в останалата част на крепостта (във вътрешно стта). Все в тазп по-достъпна част на крепостта се пздигали к три едновремешш каменнк стълби. Едната от тях водела към глав-ната порта на крепостта. Портата представлявала масивна кула прорязана от широк проход. Тя се намирала на чупката на север ната крепостца стена и била защитеиа от четвъртита кула. Портата намира аналогии у нас0 и в съседиите земи7 Възможно е пор та да е имало и на западната крепостца стена, към южння й край.
- 23 -
за нзлаз към р Осъм.
През X1I1-XIV в. строителството в укрепената тернтор 1Я на Ловеч добнва широк размах Строят се жилища, военни сгради, църкви Завършен вид добива и феодалнвят комплекс — замъкът. Той с заемал най-внсоката и нан-жнвописната част на хълма. Жн-лищего е било развито около правоъгълен двор, издължен в пасока север-юг, ограден със стена от север, запад и юг, върху неголяма площ — около 1,200 кв. м Помещенията са били подредени около южния и западния ограден зид, използувайки гиза гръб Сградата е имала форма па буквата Г. Абсолютно сигурни данни за кули няма. но две помещения — едното, намирашо се до западната стена близо до входа и другото, заемащо югоизточння ъгъл на право-ъгълнпя двор, са могли да изпълняват ролята на кулн. Те са били зключенн в корпуса на сградата. без да се издават извъи очерта-пията му Достъпът в комплекса е ставал от запад от към главна-та улица на крепостта. където се е намнрал единстзеният вход. Последният е отвеждал в двора на комплекса, като се е премина вало през едно от по.мещенцята, облягащи се на западната оградна стена. В източната част на двора се намирала църквата, която имала внушителни по отношение на камплекса размери. Тя е била от типа на трикорабчите базилики с купол. Олтарните части на църквата достигали до края на терасата. От тази страна (източната) комплексът не е бил ограден, защото не е имало нужда. Впсоките скала са представлявали сигурна защита. Освсн това едва стена от изток. от където градът е Ямал най-живописен из-глед. би направила от комплекса затворен четирнъгълник, кон-трастиращ с красивата местност. Здравият градеж на комплекса — камък и хоросан и дебелината на стените. са достатъчно основание да се допуске, че феодалното жилище е било най-малко на два стажа. По външиото лице па оградната стена на комплекса, както и на цякои от стените на помещенията в него намираме плоски едностъпнп ниши. Те не са имали конструктивен характер, а само декоративен ефект. Тези псевдоконструктивнн ниши срещаме по въпшните стенн на църквата в двора. Следователно, идеята за пластичного третиране на фасадите, така широко лри-лагана в църковната архитектура през XII-XIV в. у нас, внждаме вече осъществена и в гражданского строителство и то с желание да се осъществи врьзката между сградн с различен характер, в общия замисъл на един граждански комплекс. Така, че това, което осъществено отличава феодалното жилище в Ловеч от другите замъци в Средновековла Българня са ис само малките му размори, по и малкият брой на кулите и то-тънките стени. В Ловеч формнте са били по-меки, стените по-раздвижени.
Останалите сгради в крепостта — жилища, църкви и с военно предназначение, са били строени на гьсто, без дворовс, с песте-ливо използуване на мястото, което било продиктувано от торен-
- 24 -
ите условия Ге са оформили прост раиствено уличите. коню са сгедвали формата на крепостта Един от уличите са били покри-тн с калдъръм. други шосираии. а пикон не са нмали специална настилка. Шпрочнната на улнчното платно е била съобразена с предназначенного и функциите на оградите, конто се намирали на улицата Найголяма широчина 4-5.5 м. имала улнцата, която минавата покрай сградата с военно предназначение8
Ловешката крепост запазва това сн устройство почти непро ценено до края на XIV в. до падане под османско владичество
БЕЛЕЖКП
1 Н. Хоннат. История. В: Сб. Българскотп военно изкуство през феодализма. С . 1958, с. 542 и с. 543.
2. Пак там.
3. В II Златарскп. История на българската държава през сродните векове, II. С.. 1934, с. 466 и сл.
4. Ал Кузев. Развитието па градовете и създаването на нови епархии във Второго българско царство. — Средновековнпят бъл-гарски град. С., 1980. с. 84.
5- Ив. Дуйчев. Из старата българска книжника. ii. С с. loo и с. 226.
6 К Шкорпил. План на старата българска столица Велико Търново. - НАД I, 1910, с. 126
7. В М. Полевой. Искусство Греции М., 1963. с. 169 и с. 170
8. За устройство™ и архитектурата на Ловеч виж. И. Чанго-ва. Средновековен Ловеч — Векове, С., 1976 г. кн. I. с. 26-31. От сычата Българският средновековен град и градовете в Юго-нзточна Европа. — Българня в света от древността до наши дни. С., 1979, с. 233-238.
ЦИТАДЕЛАТА В ШУМЕНСКАТА КРЕПОСТ Вера Антонова
Шумеиската крепост — „Старият град" Шумен се иамиря Kina дно от днешния град1
Възниква като крепост на високо, естествеио защитено място, заобиколена от три страни със стръмни, дълбоки склонове, опа-сани с дерета и рекичкп Благодарение на благоприятного й стратегическо разположение тук от най-дълбока древност възникват селища и крепости от XII в. пр. и е. до османского робство — XV в. Първото проучено селите е от ранножелязната епоха. Зракийското селище през V II в. пр. и. е се превръша в двойно укрепена крепост. която била завладявана от римляните. През V VI в тя е вече силна опора на Византия? През ранното средновековие, след основаването на българската държава, въз-обновената Шуменска крепост е представлявала важна военна
- 25 -
твьрднна, бранеща пътншата към столпцнте Плиска и Преслав,3 Югава. в 1Х-Х в., по аналогия на столкните, на най-високото място в креиостта, в сезерозападпия в ъгъл била издигната вътрешна. цнтадела. г
През Второго българско царство Шуменската крепост се превръща в истински феодален град, отговарящ на всички условья за 1акъв, След като Преслав като административен център загубва своего значение, единствен голям град в близост, както покачзат резултатите, остава Шумен, който е не само голям административен център. Той се явява военно и значително производ-стзено ср дпще с развита нкономика. оживена търговия и кул гура. В ХШ ,. Шумен се преврыца в истински град.
Гогава въгрешната крепост е укрепена с три степи.4 Тройппят пояс опасвад крепоегта от юг и запад, където тя е иай-достъпиа. От другяте странн, вьрху стръмните склонове, била издигната единична по-тяспа стена.5 Сбщият план бил обусловен от конфи-гурацчята на терена, Крепостните стени, кули, порти, стълбшц: г. гр. към т х, са фундирани върху стъпаловидно разположенне в три скалки тераси. Средиата крепос^на стена и крепостните. съо-ръжепия били изерадеии още в края на V и VI в. и функционира--.!! с много преустройства и през ранного, и през кьсиото средно-векоьие. Тогава бил изграден и третпят. външен, крепостей пояс и ••у.лпе към него. През Второго царство върху ранновизантий-СК1; рушевини и върху раниосредновековни основп била преуст-роена и па л-вьтрешпата малка крепост, която е предмет на днеш-нотс ни сьобщепие.6 Предп археологпческите разкопки на крепост тз . ущевипите на зътрешпото, малке укрепление представляваха купыда камънп и хоросан, обрасли с дървета и храсти. Върху оегзнките на крепостните стени се издигаше къснотурски редут от прьст ч дървета. При археологичсскпте проучвания се установи планы.' н преусгройствата на гористо укрепление, различните ета-пп на изграждане. врьзката с другите крепостни съоръжнпя и яргдназначението на постройките в него.
По форма малката цктадела е трапецевидна, ориептирана север-юг, расположена на площ 1350 кв- м. 1я е енлно защптена. О г запад е оградена с ранната крепостна стена и двете триъгъл-ни кули 7 и 8 към нея. На север крепостната стена, която е и по-гясна, била издигната върху самая скален ръб. Източната и юж-на с гена много по-широкн, били пзградени върху една от скал-ните тераси.7 В двата края на източната стена били издигнатн две външни четнриъгълии кули, евързани конструктивно с нея с юлемн размери, от конто едната датира още от Първого царство. По своите размери и форма кула № 10 има свейте аналогии с кули на Царевец” във Велико Търново.
Градежът е много по-слаб от тоя през Първото царство по
- 26 -
известии пкономически и военпострагегическн причини. Повечето от каъънпте са необработсии, с по мадки размери, па места с глад кв лица или грубо дялани, когато са били преупотребеил. Редова зидарня почти не е спазвана. Бял. силно ронлив хоросан бил упо-требянап обидно за спойка във фугите и в блокажа от дребни ка-мъчета.9 Б градежа е пзползувана вътрешиа гредоредна мрежа от напречпи, надлъжни- грубо обработени, с квадратно сечение греди10. Рядко надлъжни греди се впждат и по въишното лице на знда, Този градеж е аналогичен па градежа на останалнте крепости от Второго царство.
Северната стена на цнтаделата, която е мннавала но самия ръб на хълма. е силно горяла и много пострадала. Тя е свьрзана конструктивно със згладпата и източната крепостям степи. Гра-дежът е също от ломенн камъпн в бял ронлив хоросан. По-пре-цизеи е той откъм вътрешното п лице. От изток и юг укрепление то се затваря с дебелп крепостнн зидове с голяма денпвелация между тях, поради различите дълбочини на скалните тсрасп. В източната стена оанносредиовековният градеж напомни този па Преславск.тте стени. Градежът е от големи блокове, твърд хо-росап без гредоред и е запазен доста високо. Върху някои от ка-мънпте личат врязан.ч кръстсве и знаки, известии от близкяте старобългярскн центрове.11
В лзточния край на северння крепостей зпд е пробит вход № 1, водещ навън към извора на склона и навътре. към голям водоем. Както северната стена, така и вход № 1 нежат върху трасе-то на късноаптпчна стена-
Вход Ns 2, чннто странн са запазени доста високо. същ<_ пробича южната страна на цнтаделата За праг е прензползувана мраморма колона, от двете странн на която, в два също вторично употребенк канака от раниосредновековни крепостнн зъбери, са ш;дт чбанп гнезда от въртящн се колове на врати. Два по-късно граденп пилона, стъпнлп върху колоната, стесняват входа. Нас-тилката на последний е от каменнп плочп върху хоросанена подложка. Както по входа, така и по крепостните степи лича г следите на стнхпГиш пожарп.
Към източнпя крепостен зпд на укрепленнето, конструктивно свързанн с него, са били издигната две външнп четириъгълни кули № 10 п кула Ns 9, построеня върху скалната тераса изравнена с хоросан. Втората кула датира още от Първото царство с пър-воначалното изграждане на цнтаделата. По начин на градеж и строителен материал не се различават от този на крепостните стени. Устойчивата врьзка срещу събаряне на стеките й тук е би ла осъществявана посредством вътрешната гредоредна мрежа. Вероятно са пмалн няколко стажа В наснпа на кулите № 9 и 10 и край стените се откриха изгорели човешки и конски кости, овъг-ленн дървенп греди, украшения, архитектурнн каменнп детайлн
- 27 -
Mt.' । кам пни боиии топки, керамика, лрелнмно сграфито, ста-1 българскн надппс и др.
Сътре в укреиле.ннето. долепено до източната крепостпа стена, с?, е иамирала сградата със сложен план, състояща се от две к/и-.а, рязделеип с тесен и дълъг коридор. По-добре са запазени 'п ознте на трите помещения в източното крило понеже са пре-иаиидзувачи н преправяни в много дълъг период и коридорът, към конто са отворена входове Помещенията са обширни. Както размерите нм, така сътцо и матерпалпте, откритн в наснпа (мопетн. украшения, съдове със сграфито украса и пр.), подчертават характера на сградата като жилище Тук е открнт известният ста-робългарскп Шищманов надпис.’2
Ня север сградата завършва с голямо водохранилище с пра-воъгьлна форма, вкопана 1,80 м. в скалата Над нея то било отражено с дебели стени, високи още с 1.60 м. От вътрешната страна както нодът върху скалата, така и зидовете били обмазани с во-диустойчив розов хоросан 13 В него отвори не се откриха ннто върху пода, нпто в ъглите. Явно водоемът се е пълнел с дъждовна вода от покривите. Отгоре се е черпила с кофн и въже. Питейната вода се е допасяла и от близки водонзточнпк. По-късно водоемът сил ..апьлнеи сьс строители» материал.!! и върху него било изгра-.ено още едио помещение към съществуващата страда. Пред юж-кзта крепостпа стена на цитаделата се разкопаха н проучиха че-тири отчасти вкопаип вернжни помещения с камениа подова настилка в сдното и степи, облицовани в подземмата част, с каменев ид
Възможно е последимте да са били занаятчийски работил-пицп. В едната се откри много желязпа шлака. По-късно, вече през робствтто, в едното помещение била паправена варница.
През Второго царство сградата била обитавана от зпатната върхушка. живяла тук, а може бн И от управителя па крепостта. Л през краткого време, когато крепостта е била използувана от осмаиските завоеватели тя е била сигурно казарма. Цялото укрепление е обиколено с подпорна стена, поддържала дебелия култу-рен пласт, в който са вкопаип основите му.
И така, цитаделата на Шуменската крепост в разглеждания последеи вид се отпася към XIII-XIV в., тъй като крепостта пада невредима Използувана е била и след 1388 г. от поробителите — първоначално до средата на XV в. Тя е свьрзана с четвъртия кръстоноссн поход на полско-унгарския крал Владислав Варнен-чик в 1444 г Тогава. когато нолско-унгарскнте военнн части в похода си към Варна се отклонили от пътя си в голямо сражение, с ломошта на българского население освободили град Шумен с крепостта, която била силно опожарена. След връщането в ръце-те на завоевателите българското население вероятно е силно пострадало чрез помохамеданчване или сеч.
- 28 -
БЕЛЕЖКИ
1. Антонова. В. Шуменската крепост прет вековет- С, 1981 с. 84.
2. Литопона, В. н Н Попов. Нонн давни та ранни» халшат Северопзточпа Българпя (по археологически разкоик i на Ш мен ската крепост В. Трацна VI. 1985. В Антонина. Гракий сксто укрепско селише в паточная сектор на Шуменската крепос. — Археология, кн. 3, 1973. . В Антонова. За Шумен
ската крепост през римската еиоха (крепостпа система) Археи лОгля, 1980. кн. 4; В. Антонова. Археологически проучвания на Шуменската крепост (предварнтелно сообщение за тракпйското, рпм-ско и раниовизангяйско селище). — ИНМШ, VI, 1973. <. 123 в ст
3. Антонова. В. Шуменската крепост през ранното средиове-ковпе. - ИГМШ. кн.Х! (за лечат).
4 Антонова- В Фортификация на Шуменската крепост през XII-IVX в Втора българска държава. ГМСВ, III, 1977, с. 35-65; М. Мпрчев. Пнс.ло на кралския секретар Андреас де Палаццо з.. поражение!о про Варна, изпрагено до кардинала Лудвиг. - ИБАД, XV, 1964, с. 85-95
5. Иванов. Иордан. Кюстеидилскпя Хисзрлък и иеговнте с.„ риии. - ИБАД, XII, 1919-1920, с. 91 и др.
6. Антонова. В. В малкото средновековпо укрепление на Шуменската крепосг. — С-. СТИГА, 1975, с. 150-165
7 Георгиева С и В. Димова Замькъ. в средновековнпя град Червем. — ИАИ, XXX, 1967, с 7, обр. 14. 11 II.
8. Нпколова. Я- и И. Ангелов. Южнага крспостиа стен* г Царевец. ПОМТ. кн. И, с. 37.
9 Нпколова. Я. н Н. Ан.елоз. цпт съч.. с 35, бр 1.
10. Вълов. В. Разгопкн на калето в Свншов. Археологи i. 1962, г. кн. 4, с. 10.
11. 11РАИК. т. X, 1905. табл. XI-IX и др.
12, Антонова В. Нонооткрит надпис на Шуменската кре пест. - ИНМШ, т. IV, 1967, с. 80. обр, 1.
13. Д. Цончев. Водоснабдяванего на крепост нте. — ГПНБМ-1935. Я- Нпколова и арх. Тунев. Водач на Търново. С. Георгиева и Н. Гнздова Средновековиата крепост Цепина Археологически проучвания 1961-1964 — ИАИ, XXIX, 1966, с. 42-43, обр. 2; Хр. Джамбов. Археологически проучвания на средновековиата история на Пловдив и Пловднвскня край. — В Археологически проучвания на Пловдив и Пловднвскня кран. Пловдив, 1961 обр. 5.
ЗАМЪКЪТ В СРЕДНОВЕКОВНПЯ ГРАД ЧЕРВЕЙ Виолета Димова
Руниите на средновековнпя град Червей е иамират на 30
- 29 -
км. южно от ip. Русе до одноименного село Чернен. Крепостта е разположепа пърху висок скален рпд. конто от три страни е шасан or реката Черни Лом н само на изток се свързва с червен-скпте възвишения. В най-високата пзточна част на рида, конто е разделен на две от седловина, са намерени следи от по-стари Се?ИЩ; Г*ЪРВН грейте оценяват това иедостьппо място. През дреме’,о на ими. Юстиниан I тук се създава мощна византийска Kpenoci, чипто зтрави отбрапнтелнп съоръжения частично били пзколз*'ванн и през следвзщнте векове- След създаването па бъл-rape- ста държава възннква ранносредновековяо селище с бъл->арск,' население, от което на места са сьхргнени останки от ра .ру; .ените нм ..элувкопани жилища. Едва през византийского s Чзрэш стдьо по-значптелно селтще, нзползувайкп
ран.човпзантийскнте креностни степи и кули. След възстановя-Червен бързо пзраства и се на-политпчески. с-бществено- пконо-Второто българехо царство. Об-съоръження той става един от
I..17O [1H ОГ
КП култт рпп средни; н,-< ьс соли.
наЙ.-важиите
рег.и гелии
1,я.-ан„ военно-стратегически дентрове в тази част на . ’.спя nipae важна роля з отбраннтелната система на стра-J- п..ином1’ческото развитие на града допрр.часят пътища-j. .-.л . свър наг с новата столица Търновс. грздовете и а ре-
ка Думав и Черноморско: и крайбрежие. Постояииг/т пряток ла
:сел- ине д. дринаг: . тзрмгориалното разнищенне на граче:-: ; преугпязяне довзжда до акгнзн. стронте.тст-развитие на архитектура-, а. която до гига висок лзцзет Червей се благоустрояза според нзискваннята на нрцгежавал добре органзпирапа защит? която го
правд мъчно превзимаема кргпост, създ. ва се сравнитглно слож-и ’’лична мрежа, красив градски център и добре оформенн жи-
."лщни квартали.
Най-представнтелната и толяма сграда в Червен е замъкът жилни;.ето на феодалния владетел. Той се е издигал на най-вп-с «ото място в западная край на цлтаделата и е държал под око делья град. Пътешествениците Хаджи Калфа и Ф. Каниц го с ..siioEc.T в сзонте пътеписн, но нмат пред вид останките на кре-аостиага стена на шггаделата н преди всичко заназената кула. К. Шк’орплл ни е оставил най-подробното описание на града. В ианравеиия от него план на крепостта той отбелязва мястото на замъка като „самостоятелно палатово укрепление"-
В сегашното сп състояние замъкът е един от сравкптелдо добре запазениге у нас средповековпн замъцп от епохата на Второго българско царство. По своего планово и обемно решение той предстазлява нелравилна правоъгълна сграда, издигаща се а няколко стажа. Ориентирам е югоизток-северозапад. Застроен е вьрху площ от около две хиляди кв. м., с гаклон от юг на
- 30 -
север. Замъкът е дьлъг 60 м. и широк 30 м. Па югоизток той до-етига до края па рида, конто тук се спуска над 100 м отвесно на-долу. Построяването па сградата е сганало на два етана. На плана й ясно се вижда лрибавепата нова част към централната сграда. На лице са и извършенпто по-късно преустронства, конто поч-rj; не променят външния вид на замъка. Стелите па замъка са запазенп средне на внеочииа 1—2 м.. а в северозаиаднага му част външките звдове достнгат до 4,20 м. Старата и новата част на замъкг били построены от ломеип камъни, с грубо оформени лица, наредени в иенравилиа редова зндарня. Пълнежът между ли-цаш е от ломеип камыш, залятн с хоросан. За снопка е нзползу-ван Сил хоросан с прпмсс от баластра. Фугнте между камънпге аа в'ьгшпото л вътрешното лице на зндовете са добое оамазан.». Б сгепнте и« централната сграда е вградеиа скряг •антрачна система от напречни и надлъжнн хредя прнхованн с големн Г об-рйл*1И I ^иЗдви. 13 ПрПСТрк.вНЙ £ 3 ЧйСГ ЯС ^>й.М*ЪК£1 ridA^i ЬЖ. • Грв-ди са отпряги, измазали отвьн с хоросан Дебелината г сто 'ii-те с 1,26—1,46 м. Бндоь_ге стзпват пърху скалата и само никои ст зырешянте са фунднракн в пласт от пръет на Д'ьлг зч;ш.; до и,-ЗО !. .
11. ЬД зДМ'ЬаЯ ДЙВЙ'х и boMOzKHGC'l ДЭ *£
. хри. .‘дгпчески етзпите на неювою цзгоаждане н хри.лени-те. ire е претърнял. Топ е достроен най-вероятне - краг на _ы , :.лп в иачалото на ХШ в В първзначалнвя вид ^алгь иът е .шал срорзш пт. иелряО11лея транец, наложена, о? ,i-- -.ш-<е \ славил. ’.i.oii е обьрнат с лошироката си стран къи .. . л», рида к . централна фассда към -лазпата улице и гродс*-. . i це.-лър. па трите странн са раздолсжспи вернжго помешенля под формата на буквата П. Те затварят обширен двор ограни чен кьм склона с дебел ограден зид. В толп обширен дмнлекс се в.'и.за през два входа главен н страничек. Главнпят или цен-ipa.iK ш вход се намира на северната фасада. Той е широк три м. и дълб-ж. 6,50 м. с наклон отвътре навык Двата отвори н? входного jpocrpaiiciBCi вероятно са се затварялг с дързенп врати межд-. конто се е оформил тъмен коридор.
Вторят вход, много по-тесеи (1,20 м.) с в северян! край на северонзточната стена па самька и е извеждаи към жилищпата част на цитаделата.
Б кзгоизточ-лж ь!Ъ.. 1. двора се е изднгала малка многоцветна кръетокуполна църква, чиято апсида досгига почти до скал-ння венец. Тя е построена на това постранично място, за да се за-пазп цялоегта на дворното пространство.
През първата половина на XIV в. Червей лретърпява бедствие чоето напася серпозпи щети па града. Сега в замъка на-стъпват гоомели. конто засягат неговия обем и външен вид. Юн бил цазширен на севропзток с пристроява.чето на нови помеще
- 31 -
ния. Тази част заема пространство от 276 кв. м„ при коего за-мъкът се удьлжава с 23 м. Между старата и нова га част, в юх мая кран па сградата, е оставен тесен коридор с вход към стъл-бата на водоснабдителното съоръжение, построено сега в пэдно-жнето на рида до реката. Порадп големия наклон на терена на т.-нте странн на новиностроена га част са кзграденк отвън кон-T’atpopcu. С контрафорси била подсилена и огарата северна сте !‘м два в 113ТОЧНИЯ й край и един в северозападнчя ъгъл п; сгрздэта
замъкъз на Червен бил най-малко на два етажа. Нямаме си-дапнн. конто да говорят как той е изглсждал във височп-hj. Д') горняя стаж е нзвеждала каменна стълба, долепека от дтора в южния край на вътрешната запа.чна стена. Тя е широка 1.30 м„ с дължпнз на основата и 7 м. Направена е от ло-геч. камыш и хоросан. а отделните стъпала, от конто са запазе-!!и само три, от цели блокове. Едва ли тази голяма постройка е бн io са io с едва стълба, особено след разширяваието и. Най-вероятно тя е имала още едва и то дървеиа, защото няма следя от друга каменна стълба. Сгенпте на замъка под нокрива са -азършвали с масивен корннз, изработен от варовнк и профнли-ран стъчаловпдно Този корниз е всъщност единствената украса на сградата. Замъкът бил покрнт с два вида керемиди плоски и по-нзвити (капаци).
При строежа на замъка е употребеяо зиачптелно количест-го дървеи материал, използуван за сантрачиата система, за по-дэвата и покривната конструкция, за врати и нрозорци.
В културния наснп се откри зиачптелно количество гвоздей, разнообразии по форма и големяиа, скоби, панти за врати и про-зорцп Н др.
Дорад това. че нивото на иодовеге на помешенията на замъка и на двора оставят непромснени през цялото му съшествува-вп? се е натрепал културен пласт от последното му разрушаване, за коего tсворят и намерените находки, конто с малин отклонения-принадлежат към гова време.
След тази кратка характеристика на замъка ще се спрем на предназначение™ на запазеннте му помещения, разположени по две от двете странн на главния вход.
Помещение 1, което е най-голямо, заема югозападна а страна на замъка. То е дълго 27,50 м. и широко 5 м, с два широки входа по 2,75 м Подът на помещението бил покрнт с големи пло-чести камъни иаредени върху трамбована пръет, о г конто са за казеин само 3. Между двата входа отвътре до стената се намира каменно кернто за наливане на вода и псставяне на храня за животин, Подобно корите, но с по-големн размери има пред иоме-шеппето
Тук са намерени разнообразии бнтови предмета, между кои-
32
то селскостопансм! сечпва, гребен за песаис на коне, поднови, ж< лезен меч и монеты.
Голсмиге размер» на това помещение, широкптс пходоее и някои от ьаходкнтс показват. че то е било тполувапи за копия» на.
По-късно помещението било скъсено. В двата му края са преградеин .малки помещения без входове към пего което говори, че са били избеци и в тях ее е слизало по стълба от горняя етаж,
Откритпя в тях материал е еднороден - иарчета от силно из печена глина с различии профили, смесени с пепел и выдели, го-лямо количество фрагмента глинеии съдове, части or глинени свешннци, много ножчета, ирешлеии за вретсио, животински кости и други
Въз основа на вида на откритите находки прнемаме, че тези помещения са се нампрали над жилищни стан, може би кухни, в конто е нмало камини.
Второго помещение е разиоложено между помещение 1 и централния вход. Дълго е 12 м., с вход широк 1,30 м. И тук се на мернха много фрагмент!! от глинеии съдове и различии битови предмета, повечето от конто са падналн от гориото помещение.
Снметрнчно на гориото помещение от другата страна на входа следва третото помещение. То е второго по големина (22,30 м х 4 м) помещение в замъка, също с два входа Впоследствие в източиия му край е преградено малко помещение с вход към нс го. който по-късно бил зазидан.
Характеры на някоп от находкнте подкопи, железин шпо-рм и части от юзди доказват. че и то е нзползвано за обор.
Последното помещение заема останалата част от северонз-точната стена на замъка. Дълго е 20 м. и нма шнринага па сре-щуположното помещение, с вход широк 2,70 м. Според намерени-те находки и :то било изнолзувано за сгонански цели,
В новопсстроената част на замъка първоначално е нмало 4 помещения. Помещението, расположено в северсизточння ъгъл било с външен вход към жнлищната част на цнтаделата.
Четвъртото помещение (6,70 м. х 4,30 м.) заема югоизточния ъгъл на замъка. То е затворено от венчкн странн с дебелы сгени, което е дсказателство, че тук се е издпгала кула, от която се е иаблюдавала цялата околиост. Нсйното предназначение било да охранява преди всичко подхода към водоснабдителното съоръжение. „ж
Следващого разрушаваие ла Червей през втората половина на XIV в. наложило преустрсйства в замъка, иай-значителни в но-вопостроеиата част. Те са евързани преди всичко със засилване охраиата на замъка, порадп падвиспалата над българската дър-жава османска заплаха
Ъгловото помещение тук било приспособено за водохраиили-
ще. Стеките му били измазали с всдонспромокасма розова мазилка. подобна на замазката на водохранилища та в двореца на Царевец в 'I ьрново, в средновековиата креност Целина и в Пловдив. Подът на цистерна га е покрит с големи 1етвъртити тухли, наредсни пдътно върху дебела подложка от хороосан и фугирани с розов хоросан
При променпте, конто се извършват в тази част на замъка се оформя I! едно малко затворено помещение (3 х 1,70 м ) То беше запълнено с лепкава черна пръст. примесена с много живо-гински кости п части от съдове, никои от конто са възстановени. Вероятно това помещение е служило за боклучпа яма. а монте бн над него е нмало отходно място.
По това време били удебелени стелите на кулага с допълни-телно изграденн зпдоье.
Във вснчкн помещения, в един повече, а в други по-малко се намериха фрагменты от глинеии съдове, живоп иски кости, бито-вп пред мети л др.
Голям интерес представляват откритнте в насипа на едно от помещенията късчега от стенописи върху широкнте страни на тухли, със едва забележими следи от образп и червени нвици, огранпчаващи изннсаннте пространсва. Въпрекь че тези стенопи-сни останки са иезначнтелни, имат голяма научна сгойност за нас. Те са локазателство, че на горний етаж на замъка е нмало помещение, украсено с фрески. Допустимо е те да са от украсата на ма.чък вътрешсн параклис или на зала с официален характер.
В югоизточния ъгъл на двора на замъка, западно от църквата, има постройка, нзградепа към оградния зид. Тя се състои от едно помещение, с вход на северната стена. Трапецовидният план на постройката е съобразен с местоположение™ на църквата. Зи-довете й са от ломени камъни на кална спойка. В нея са открити части от глинеии съдове и малка желязиа брадвичка.
Спорен плана п разполсжението и тази постройка е имала стопанско предназначение.
Пред нея в скалата е изсечен резервсар за вода. Той е с квадратен отвор, със страни 1,50 м., и е дълбок 4 м Над отвора на резервуара са били поставени греди. чиито легла са изрязани в скалата, за поддържане иа капак.
Помещенията в долния етаж на замъка безспорно са били използувапи за стопански цели и като конюшни. Над тях били разположени жнлишпите и стражсвите помещения.
Въпреки. че липсват сигуряи данни за вида на горните ета-жи, би могло да се допуске, че пред жилищните помещения, от към двора, е имало чардак, каквито приемат изследователите за някои сгради на Царевец в Търново.
Замъкът в Червец е типичен феодален замък от епохата на развития фесдализъм (XITTXIV в) Със свейте дебели счени и кули, еднача в югоизточния му ъгъл и втората вероятно над цент-
- 34 -
ралния вход, гой представлявал солидна малка креност, пршоде-иа за самостоятелна отбрана. Твърде възможпо е замъкът да е бил защитен и с други бойни съоръжелия, конто са подсилвали оше повече отбранителните му възможности
За защита на замъка са използвани крыли бойни топки със диаметьр 0,50 м., издялани от твърд камък, подобен на кремък. Открити са 31 броя гонки, струпани в северозападния ъгъл на замъка, Те са още едно доказателство, че той е разполагал и с каменометни машинн.
Планового решение на червенския замък е много подобен на двореца на Царевец в Търново. Той се различава от пего по това че е гри пъги по-малък и край стеките му са наредеьи помещения, а не отделки сгради По своя план замъкът в Нервен мо-же да се сравни и със замъка в ловешката крепост, конто е зна-чителио по-малък.
Общото в плановете на спомснатите замъцп и на търновскпя дворец е мястото, ксето заема църквата в двора. Навсякъде гя се иа.мира в нзточния край, за да се запази по-цялостен двора. Този план па града ни е познат и от плана на Патрпарщията на Царевец в Търново.
Замъкът в Червей е забслежителен паметник на българска-та средновековна архитектура през Второго българско царство.
- 35 -
ФЕОДАЛНИЯГ ЗАМЪК И ДВОРЕЦЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ НА ЦАРЕВЕЦ ВЬВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Иордан Алексиев
Резултатите от дългогодншнпте проучвания на царския дворец са обнародванн в първпге два тома на порсдицата „Царевград Гърнов"1. Според разкоивачиге резултатите пай общо се свеждат до следното върху разрушенията значителни раннови-зантийски постройки н на изолираии строежи от Първото бъл гарско царство се издигал болярският замък на братятата Асен и Петър. Иай укрепената и най-представителната част на замъка е била северната фасада, с две кръгли и едва мощна квадратна кула. Главннят вход на замъка е оформен в североизточната кула. За допускането. че това е замъкът на братята Асен и Петър авгорнте прнвличат сведения от ниемните извори, повечето от конто са много общи и дори понякога трудно могат да се свеждат До Търново.2 След успешния край на освободителното движение на Асеновцн и провьзгласяването на Търново застолица на възоб-новената българска държава замъкът бил нзползуван като дворец па бътгарскпте царе.3 Разрушаването на част от първена-чалння замък и първото преустройство на двореца авторите евър-зват с царуването на Иван Асен И и седеммесечната обсада на града при Сорил?
Според разкопвачите замъкът не се е различавал по зами-съл. планировка, разположепне и начин па градеж от по-късиия дворец.5
Замъкът е разположен в средата на хълма Царевец на удобна в висока площадка, като оформянето му е повлияно от особе-иостите на терема — стръмнн склонове от изток и запад и рязко-то нздигане на терена на юг. Ограничената площ е принудила строителиге да прибягват до сгъстяване на сградите. понякога до долепването им едва до друга, така че да образуват непре-иъснатата и евързана верига.
Изгражданего на замъка е едновремеяно с градежа на сте ните на крепостта. Т. е. той е оформен като вътрешна крепост-ци-тадела, осигуреио от вътрешно застроено пространство, което зна-чнтелно е затруднявало външното проникване в него. За да се очертае по-добрс мястото на замъка е необходимо да се разгле-да общага картина на Царевец преди освободителното движение на Асеновцн. Резултатите от археологическите проучвания показ-ват. че гам е имало изградени църкви (към предстоличния период се отнасят с положителност 4 от 23 църкви на хълма), жили ща и крепостям стени* Намерены са няколко оловни печата (на се.васт Георги Глава, на протоспатарий Ставрикий и още три трудночетливн), конто се отнасят към XII в , едка оловна ампула за пренасяне на миро — също от XII в.8 Тези находки, заедно с
- 36 -
керамиката (от нея интерес прелс?авляваг фрагмечтите от оно. на византинска керамика с покритме от златиста ашоба и рис\н на с червеиа Роя) показват. че на Царевец нмало значигелно селище. Печатите на византийски сановниин и ампулага ю определят като важно административно и църковно средние Тов според мен дава основание да определим феодалния? замък н?. Царевец каго резиденция на византийския управител*
Друга важна част на 1 ьрново преди въетаннето на Асеновцн е била 1рапезица. Там са разкрити осповите на няколко църкви, конто според проф И. Мавродинов се отнасят кьм XI—Х11 в., църква № 3. 7, 13. 16 и 18'°. Проф Ив. Дуйчев извежда името на хълма от трапезите (пазачи. защнтницн на проходи), а не с на-родната етимология, която евързва името с трален или трале»?. иначенмето на Търново нараства през XII в, когати на север за честили нападенията па печенеги, узя и кумани, а река Думав престанала да бъде истинска ссиерна граница на в.чзянтпйската империя.11
Разположен на средищно място на най-добре укрепената част на 1рада — хълма Царевец. замъкът е нредставлявал сами стоятелеп затворен ансамбъл. Особено внимание било обърнато при осигуряването на входовете.
Изнесената пред северната фасада квадратна кула засилва защитата на отбраната на главпия вход Според предназначение-.о си сградите били разположенк около крепостните степи на ан самбъла, обединяванн от неговня вътрешен двор. Важно място в ансамбъла имала църквата, жилищинте помещения, разположе-ни в северната част на източного крило, стопанскнте сгради в южната част и помещение™ за охраната до северната стена, па-вярно евързано пряко и с трите кули Прец главпия вход е офор мен малък площад- Замъкът с бил естествен акцент в градо-устройствената структура на Царевец — той е действувал с вну-шителния си обем сред немного гъсто застроения хълм.
Първото преустройство на замъка т. е. превръщането му в царски дворец основателио се отпася към времетс на нар Иван II Асен. Изградени са нови монументални сгради, евързани с представнтелното му предназначение. Отново е изградена север ната крепостпа стена, върху разрушения га на северозападиата кръгла кула е изградена нова квадратна кула. Южната крепост-на стена иа замъка (дебел. 1 м.) е усилена с нов зид с дебелииа I м. Пред южния вход на замъка била кздигната четириъгълца кула. В западната част били извършеип нан-големи преобразования, евързани с изграждането на представители эта тронна зала. Оформило се източного крнло с изграждането иа новия жили щен блок в южната част. Край южната стена на двореца се оформила стопапската част с кухните и трапезарията. Запазваието на общата планировка на замъка е евързано от една страна от 01раничения терен и неговите особености. а от друга — показват
- 37 -
доброго Фуункцпопално решение на плановата схема на ансамбъ-ла Изграждането на представители!ire монументални части на двореца са материален израз на параспалотс високо самочувствие на Оългарскни пладетел и издигането на средиовековпата бьлгарска дьржава до лърва политически сила в европейская Югоизток г
Едно преустронство на дворцовата църква се свързва с ца-руването па Михаил Шишмап — засвндетелствувано с иамерени-те в нея материалы с неговпя монограм. Според проф. Ив Гълъ-бов то е обхванало и някои други сгради от дворцовия комплекс, оначителни преустройства са станали при цар Иван Александър. Те са свързанц главно с направата на съоръжепия, конто да оси-гурят по-продължителна и по-ефикасиа отбрана на двореца- Глав-нцят вход е бил подсилен чрез построяването на допълнителен коридор пред крылата кула, конто от запад завършвал с двукри-ла врата. По този начин влизаието в двореца ставало не направо, а под ъгъл.1? Това преустройство на. двореца е засвидетелству-вано и от ппсмените извори. В житието на Теодосий Търновски, написано от цариградскня патриарх Калист се казва, че съборът против еретццпте бил свикан в новоизградения от него палат (на цар Иван Александър — б. м. И. Ал.)13.
Дворецът па българските царе, заедно с партиаршеския ком плекс са были основните акцентн в градоустройствената структура на главната столична крепост — хълма Царевец. Патриарши-ята е действувала с издължените, вертикални пропорции на пат-рнаршестката църква и високата кула-камбанария, а дворецът — с уравновесенпте обеим на крепостните стени и кули, жилищни блокове и църква. Проникването в него е било изключително затруднено от гъсто застроената вътрешна част па хълма. Дворецът е свързан с главните уличнн връзки на крепостта. Чрез главния вход на крепостта улпцата е „вървяла“ по хоризонтала на за-ладния склон. При т. н. Малка (Асенова) порта е имало пешеход-но отклонение към двореца; а главният подход е свързан с про-дължението на улицата по западния склон до Лобната скала и след това по централната част е водела към оформения пред двореца площад. Необходимостта от площадно пространство е свър-зана с изискванията на царскня церемониал и посрещането на
чуждестранни пратеничества.
Разглеждайки преустройствата на двореца трябва да се под-чеотае че те са свързани с обстановката и положението в страница но отразяват пасоки и тенденции общи за балканските стра-ни Вече полчертахме, че първото преустройство на замъка и пре-връщансто му в царски дворец отразява нарастналото самочувствие и мощ па българския владетел Иван Асен, докато преустройствата при цар Иван Александър са материален израз на неспокойного време през средата на XIV в.
Запазването на основната планова схема на феодалния за-
- 38 -
мък II При оформянето на царския дворец показва добре намере-ната функционалност на ансамбъла и наличието па традиции при изграждането на феодалните замъцп през XI 1-Х 1V в/4
БЕЛЕ /К К И
1. С. Георгиева. Я. Николова, Н Ангелов, Дворецът на българ-скяте царе през Втората българска държава (Царевград Тър-нов I). С. 1973. С. Георгиева, Я. Николова, Дворецът на българс кше царе през Втората българска държава (Царевград Търнов 2), С. 1974.
2. Така иапр. авторите на първня том отбелязват „за предпо-ложението, че това е бил замъкът на братята Асей и Петър ни даваг основание думите на византийский хронист Никита Хониат, койтэ отбелязва, че българските първенци несъмнено са били по-томии на някогашни български боляри са живеели в свопте добре усрепени градове. — крепости и коментара им, че между крепос-тите на въстаннцнте. на първо място Хониат навярно е имал предвид укрепения замък на Асен и Петър, който се издш ал на не-пресгъпния хълм Царевец (—6. м)- Напоследък при проучва-нето на манастира „Великата лавра" „Св. четиридесет мъчени ци'1 ст. и. с. Ат. Попов допуска, че владенията на' Асеновци се нам! рат в поречната ивица на Янтра, между крепостите Царевец I Трапезица Това предположение, макар и още недоказано, има в своя подкрепа няколко логични съображения: не е случайно изграждането на църквата „Св. Димнтър" в тази част на града. Навярно тя е построена в български квартал в близост до име-ннята па Асеновци. Може би затова през столичная период този квартал (известен вече като „нов град") се оформя като важна част на столицата, в която са построени много църкви и манастя-ри. Едва ли е случайно, че тук цар Иван Асен II изгражда църквата „Св. четеридесет мъченици", че. тук е построен манастира „Великата лавра", манастира „Св. Богородица Темнишка", ново-открытия манастир при църква „Св. Димнтър", църквата „Св. апосголи Петър и Павел", която напоследък с основание се отпася към царуването на Калояи. Тези факта получават още по-голя-ма сила, като се има пред вид, че повечето от тях са свързани с пмеьата на първнте Асеновци.
3. С. Георгиева, Я- Николова, Н. Ангелов, пос. съч., с. 63.
1 Пак там.
5 Пак там. с. 60.
5. При проучването на южната крепостна стена и. с. Въло Вълов е установил участъци от крепостната стена от XII в.
1. Вж. К. Тотев, Новооткрнт печат на севаст Георги Глава, Нумизматика, 1982, 4, .-с. 15-17.
3. А. Писарев, Оловна ампула от хълма Царевец, Археоло-гия, 1976, 1.
- 39 -
9 . Вж. бел. 2.
10 . Н. Мавродинов, Еднокорабната и кръстовидна цьрква по бьлгарските земи до края на XIV в. С. 1939, с 14 16 26-28. 57, 154, сыциш, Сгаробългарското изкуство X1-XIII в-. С., 1966, с. 99 101
11 И Дуичсв, Търново като политически и духовен цсятьр прел късното срсдиовековие, Археология. 1966, VIII. 3, с. 2.
12 . С Георгиева, Я Николова, Н Ангелов, пос. съч., с. 65.
13 В. Сл. Киселков, Житието на св. Теодосий Търновски като исторически иаметник. С.. 1926- с. 20.
14 За същесгвуванего иа традиции през Второго българско царство при оформянего па феодалния замък иоказагел са общи ге плаиовн решения, характерии за замъците в цялата страна. Никои иесъществеии различия, спорсд мен, се дължат предн венчко на вплитането на замъка в особеностите на терена.
- 40 -
ФЕОДАЛНИЯ! ЗАМЪК II ОТБРАНИТЕЛНЛТА СИСТЕМА НА МЕДНИК ПРЕЗ XIII XIV В
Внолета Нешева
Феодалиият замък сс е разполагал южио от днсшния град От пего са оцелслп крепости)! стони във внушителен руипч. Тон с в процес па археологически проучване, пълиите давни, от което ше бъдат оповестеин след окоичатслпото му ирнключване. Засега, в резултат на етапио проучване с известна само осповната концепция на археолога разкопвач Д. Серафимова за времето на не говото нзграждане, структура н същност 1 Според нея, това иай-голямо градско укрспеио ядро „е обособено каго малка крепост, с укрепнтелни съоръжения, прнспособени за самостоятслна от-брапа." То е с форма на удължен и неправилен многоъгьлник. Стеките му от външната страна са запазени на височнна до 7-8 м. Дебелипата им е 2-2,50/2,60 м Те следват копфигураиията на терепа От югопзток е с маснвни коптрафорси. Едва от кулите на запад, е охрапявала и осъществявала пръзката по мъчиопрохо дим хребет с водната куда в иодножието на платою на това мяс то. където край града се. вие р Мелнишка. и с главния вход на Мелник, където до края на мииалия век е имало останки от кули. Друга хула — от северопзток, е отбранявала главния вход на за мъка. Заемапата от пего плот се определи между 2 и 3 дкз (при обща плот на платою 120 дка) Авторката иодчертава, че този владетелскн комплекс (конто според нас неуместно се обозна-чава условно като „Малко укрепление'*), по своя план и начин на нзграждане твърде много напомни дворцовия комплекс на Царепец, замъците на Червен, Ловеч, Шумен и др и би могъл да се класифииира като жилище на феодала, или може би резн лекция на военен гарнизон, с кастрофилакс, за какъвто става нс един път дума в писменнте източннци. отпасящи се до гр. Мелник'1 Според нея. „нзграждането му ще трябва да се отнесе въз основа ла целая намерен там материал към началото на XIII в и да се евърже с времето, когато деспот Слав е резнднрал в града през нървата половина на XIII в.“. „Изградено първоначално като замък. това укрепление несъмиено по-късно е обслужвало военен гарнизон- до „установяването на османскою владпчество по на шпте земи“
Тозн замък е пграел важна и първостспеина роля в отбрани-телната система на Мелник, през XIII-XIV в. Идеи за облика на тазп система са разработени в изеледванияга на арх. М. Хар-бова2. на Б. Цветков3 и др. автори,
Ше направим опит, въз основа на известните досега данни и на личин наблюдения да пзясним каквп са причините за въз-никването на описания от Д. Серафимова феодален замък на деспот Слав именно на това място като изложим едно внждане за
- 41 -
OU л пОГИи с ДРУ- СОМ^'.'^а
устройството иа отбраннтелната система на града през периода на зретя феочализъм, коя го според нас е значително повлияна именно от превръщането му в столица на Славовото деспотство.
През ранното средновековве селището Мелник няма градски функции. То е главен военно-стратегически ценчър на областта Загория, населена със славяни- Гръцките учен» предполагав че гяхното трайно установяване тук е станало по времето на Юстиниан Носсотрязання (705 711) Между това време и 789-809 г. когато според техните изеледвания се създава темата Стримо-на. проф Н. Муцопулос поставя изграждането на мелнишката крепост, локализиранки я на мястото на по-късния феодален за-мък:1 Засега сиооед историческите и най-вечс археологическите Дании от разгоняйте в града живот в него преди включвапего на гезн земи в пределите на българската държава през 864 г. не е заевндетелегвуван. Това нн дава основание да считаме, че крепостта, „изградена върху една скала", за която ни разказва Ски-Л11ца във връзка с превземането й от Василий II Българоубиец през ля гото на 1014 година, е построена след присъеди-пяването към България като важен военно-стратегически пункт на границата с Византия Тя се е славела със своята непревзи-маемост и в нея са намирали убежище при опасности жнтелите както на неголямото селище Мелник, гака и на околните села. Ние също смятаме, че тя с заемала мястото на по-къспня феодален замък, тън като то е с най-добра естествена защита (със стръммн и почти отвесил склонове, високи 159-200 м.) и с най-добра стратегическа позиция — широк обзор към околността, поз-воляващ да се контролира най-сигурио древиия кръетопът. на който се намира селишсто — от Егейското крайбрежие през Ру-пелския пролом па р Струма към Средец. Дуиава и Централка Европа, и от Адриатика през Струмица, Неврокоп за Тракия и Изтока 5 Разбпра се, не е нзключено тук да е имало още ло-ранно укрепление, от римската или ранновизантийска епохи, като имаме предвпд именно тази стратегическа позиция, а също и вече не-малкото археологически материали от града иг това време.
През византийского владнчество в крепостта е бил поставок ромейскн i арии юн. През XII в Идриси отбелягва в своята „География" Мелник като един от централните градове и от най-ста-рпте по своего основаване. Археологическите проучвания също очертават една градска по своя характер култура по това време.6 А това означлва че той зрябва да е имал свой градски управител. Известно е. че и вьв Визит ия, и в България, и и Сърбия проз пс рнода на развития феодали.зъм, независимо дали са били подчи-jieitn на цептралната държавна власт или на отделки боляри, радовете са били управлявани от лица из средата на феодална-та арнстокрация, разполагащи с гарнизон, с дапъчии и админи-стратиини чиновники.7 За съжаление, не знаем кои са били уп-раишели иа Мелник през XII в Но има сведения за няколко го-
- 42 -
днни по-късно. От 1195 г., когато градът е свободен от визам тийското владичество при похода на Асен I по долипата на Струма, до усановяваието на Слав в него, той е бил подчинен на бъл-гарската цеитрална власт в Търново. Засега са известии двама севасти конто се считат от нашите историци за негови управители. Еднният е отбелязаният в преппска към Мелнишкото еван-гнлие в Нациоиалната библиотека в Атина севаст Василий Рам-булинос. с годината 1206 Предполага се, че като управител на преселеяпте от Калоян в Мелник през 1205 г. пловдивски гърцн, той е назначен на гази длъжност от самия пар 8 Василий Рамбу-линос се отъждестпява с лосочения or Акри дьо Валанснен уп-равитег иа града под анонимного название „човек на Борил" към ксгото се обърналн за помощ срешу латинския император Анри грез зпмата па 1209 г. българските жители на г. Сяр? Струва ин се, че гова мнение не е много логично — едва ли бъл-гарите от Сяр биха помолили за съдействие грък, я то от средата на нзгнанпците. в каквото положение са се намирали пловдив-ските рънки преселници. Още повече, че както посочва Валаи-снена, представители на гръпкото население в Сяр в същото време се обърнали към император Анри за да му предадат крепостта си. Много ло-вероятно е управител на Мелник по това време да е 5ил севаст Владимир, известен от ктиторския надпис на църквата „Св. Никола" в този град, наричащ себе си „едноутробен брат на севаст Франк" т. е. самня Алексей Слав.18 Ако приемем, че Владимир е въпроспият „човек на Борил", следват вяколко важ-ин извода. Първо, анонимного му отбелязване от Валансиен се дължи именно на факта, че е брат на латинския съюзник Слав, макар че като служится на българския пар той е в позиция на враг и на латинския император, и на самия Слав. Второ, лесно можем да сн обленим анонимността на „севасга Франк" — иен-гралната бьлгарска държавна власт не е признавала нито личнг стта му поради отцепване от царството, нито дадената му. ело ред Г. Акропополит, от император Анри дсспотска титла. Трето, Слав като управител на Родолите с резиденция Целина, трябва да е бил удостоен от Калоян с титлата „севаст". А ясно изразе-ните в надписа братски чувства на Владимир могат да се считат като един мотив, подпомогнал Слав в превземането на Мелник и устаповяваието му там.
Поради удобегвата на крепостта. за конто вече споменахме, иеизвестните и известии управители от XII в- до 1209 г най-ве роят го са жавели в нея. А с това към функцията й на военно-стратегически цепгър се прибавя и функцията яа административен цен-тър. Или тя се превръгца във феодален замък значително по-ра-по or началото иа XIII в. към, което време археологът проучва тел П. Серафимова отпася изграждането на замъка. Оше повече, че тп ни съобщава за монета па латинските феодални княжества в Гърция от края на XII в.,“ а и част от описапата от нс кера-
- 43 -
мика,1 по общи дакни от разкопките в Мелник и по аналоги'» с други селища, според нас също се отнася към XII в.
1 ази традиционна вече функция на старата крепост изглежда е сганала причина и за настаняването на деспот Слав в нея, ка-тото СЛуЧаЯ отново вл»яят посоченнте по-горе предимства на мяс-
Ще направим още едно отклонение, за да се опитаме да уточним времето на прсместването на резиденцията на този владетел от Целина в Мелник. Като счнта, че Слав зладее този град от 1208 ’i,’.^лД^рс,5« °,тиася преместването на столицата му между izJc Izlo г. I IB. Дуйчев счита, че Слав е бил поставец за на-1;а^нпк на крепостта Мелник и нейната облает от Калоян, през Ь-ОЬ г във връзка с подготовката на похода на този цар към Солун. - Напоследък въз основа на посочеиото сведение на Ва-лансиен за „човека на Борил“ и на нов анализ на събитията по това време (1208-1215), А Василева изрази мнение, че премества-пето на Слав е станало евентуално в 1211 г., когато Стрез е разбит при Пелагоння (Битоля) или след 1214 г., когато този също самостоятелен феодал изчезва от политическата сцена на Македония.14 Без да се впускаме в подробности, ще обосновем друго становище. От м. ноември 1209 г. Анри извършва успешна мисия с похода си до Солун, закрепвайки на престола на Солунското крал-ство сипа на маркиз Бонифаций Монфсратски, а през пролегта на т. г. започва военни действия в Северна Тесалия за уемнряваие на разбунтувалите се срещу императорската власт ломбардскп ба-рони начело с граф Биандрате. По време на този поход достига вест, че Борил се канн да нападне латииците с многобройна войска. Тази вест временно прекратява сепаратистичните стремежи сред рицарите и ги обединява за опазване па ннтересите нм в Македония. За целта през лятото на 1209 г. Анри се съюзява с епнр-ския владетел Михаил Комин.15 Найвероятно е в същата тази година Слав да се е преместил в Мелник като съюзник на латииците. Така и Лирин, заедно с Родопите, се е превърнал в своеобразен латински хинтерланд, една зависима от тях територня, обезпечавала спокойствисто н отбраната им от север, откъдето in заплашвала България. Това се потвърждава крез 1211 г., кота то Борил превзел Мелник (именно този град, защото е бил резиденция на противника му Слав), но не е могъл да навреди много на Солунското кралство 16 С тяхна помощ деспот Слав си възвър-нал града.
Установявайки се в Мелник, той е преобразил феодалния замък. разширявайки го и преустроявайки го и с това му придал един нов облик — на владетелем замък. Трябва да се очак-ва, че този тщеславен деспот, с претенции за царски престол се е стараел да наподоби не само царския дворец в Търново, и бля съка на императорский дворец в Константинопол, който гои е могъл да види по време на сватбеното си тържество там. Веред
- 44 -
солпдните крепостнн стени трябва да е било и жилищсто на Слав, и канцеларията на иеговата „държава", както той сам иарича княжеството си в сигилня на манастира „Св. Богородица Спплео тиса".17 и сградата, в която се е разпола1ала личната му тоардия Това оправдава и налнчието на две големи водохранилища в този дворец, пригоден напълно за самосточтелпа отбрана.1*
Нревръщането на града в столица на самостоятелно и зпачи телио по размерите си княжество довело до разрастванего му като голям административно политически, духовен, пкопомическн и културеи ценгър. Военните стратези и строители замислили и ось-ществили една много умела и сьобразена с новите общеетвеко-пслитпчески условия отбранителна система, с която целият град станал непристъина крепост. Както изтъква арх. М Харбова. съз-дала се „органична връзка между отбранителннте съоръжения, жилищни н култови сгради'*. изградени като самостоятелен укре-пепи ядра.19 Доразвивайки нейната теза, ше отбелсжнм, че те.-.и ядра със степенувани комуннкациопни и визуалнн връзки помеж-ду си, заедно с обграждащнте Мелник високи и недостъпии скайп образували непристъпен щит срещу неприятелски нашествия за обчтателите и на Вътрешяия град (платото „Св. Никола"), и на Външния град в подножието му- Разположенн на възлови стратегически позиции, те обезпечавали отбраната на три осповнн нива. Първото ниво са жилнщните квартали на Външния град От юг, при главния вход към града, е имало крепостца стена с входнч ку ли. Тя се развивала покрай р Мелнишка на североизток, достк-ганки вероятно до хребета, опасващ Мелник от север. Важна роли за отбраната тук имал и укрепеният замък На югоизток з м. Ключ, където била втората входно-нзходиа артерия на града, свързвала го с пътя Струмица-Неврокоп, също се нампрала стена с кули.20 В кварталите се издигали на най-възловите места отделяй жилишпи сгради с кули, приспособени както за самоетоя-телна охрана, така и за охрана на околиите сгради С пай-важиа стратегически позиция сред тези къщи-замъцп била известпата Болярска къща, — върху внсочината на пзгок, обозиачаваиа от ия-кон автор» като Варош21. а от нас, поради разположението и между две дерета — Чатала, на имело на едия от възрожденските квартали тук. Тази височина нграела ролята на второ градско г.д ро, център на Външния град.22 Охраната на жилишните квартал» се обезпечавала от още два пункта — разполовяващата платото (първо градско ядро) крепостна стена на около 150 м. пзточно от църквата „Св. Никола", спускаша се по северння му склон, н от манастира „Св. Богородица Спилеогнса" в източния край на платото.
Второ ниво на отбранага е самого плато. Защитим функции тук изпълнявали стръмните му склонове, а заедно с тях мана-стирът „Спилеотпса" (за източната половина) и крепостната на-пречна степа (за западиата половина — централка част на сред-
- 45
новековнпя Мелник). Testi два пункта отбранявалн и главния път, свързвал Въишнця с Вътрешния град на мясюто па дн. пьтека. Композиционен център на заладната част бил епископскнят комплекс с епископскатл и катедрална църква ..Св. Никола", намн-1'3Шсс на най-високото място на платото и пзпълняващ в градоуст-ронствзио отношение с доминирането си над феодалния дворец чдеяята за бож сгвения произход на властта, за единомнслието и единицействчет< на държавнага и църковна владетелски институции (така, както и па Цэревец в Търново). В гази част на грата грябва да е живяла градската върхушка. Нзглежда, че покрай напречната крспистна стена, където са се намирали казармн за гарни. ина, пли в блнзост с нея е било жилищею на кастрофилак-сэ. Трето и последно ннво на отбраиа е самнят замък с неговнте яки крепостни степи и кули. Особена сила на защитницнте на Мелник придавали многобройните водохранилища, повечето в запад-пата част на Платото?3
Освен манастнрът „Спилеотиса". под ктнторството на Слав е основан и манастнрът „Св. Богородица Нантанаса", на малка ви-сочнпа паточно край града И той е бил изграден, както почти всмчки манасгири от епохата, като самостоятелпо укреиено ядро, звено от общата отбранителна система на Мелник.24 Такава роля е нзпътнявал в околностите му и Роженскнят манастпр. Освен това около града е бнл създаден обръч от малки крепости, охра-нявалн н подстьпите към него, и близките села.25
Тазн силна отбранителна система на Мелник е продължила функцнонирането си до падането на града в областта под осман-ско владичество в края на XIV в. Феодалиият замък на деспот Слав е използуван след лревземането на Мелник от византийците през 1246 г. от известии и прочути велможи. управители на града, като Михаил Палеолог, бъдещият възстановител проз 1262 г. на Византийската империя Михаил Ласкарис, Ннкифорос Васили-кос н др. (началото на XIV в), а след това от протосеваст Хрельо (то 1342 г.) и др 26 Кастрофилаксът обаче, трябва да е иродъл-жнл да живее извън замъка. както обикновено се практикува, освен ако не е съчетавал двете длъжиости — на управител и начал-ник на отбраната на Мелник.27
Б Е Л Е Ж К И
1 Д. Стоянова — Серафимова. Археологически разкопки и про-учвания на Славова крепост в гр. Мелник в: Първи международен конгрес по бьлгаристика. Доклади. Българската държава през вековете, 1 С., 1982, с- 101-109.
2 М Харбова. Отбашпелни съоръжения в бъпгарското сред-новековие. С . 1981. с. 185-189.
3 . Б. Цветков Средновековни български крепости по долииите на Сгедиа Струма и Места. С., 1981 (албум).
46 -
5. В. Напева. Средновсковният Мелник. — Векове 4/1981, с. 36-38 6 Пак там, с 38-39 и цит. лит.
7 История на Българня. 3. С., 1982. с.. 242 243.
8 Ив. Пожилое. Българня при Асеновцн 1Шр, 36, 1980,2 с. 85, 91, бел. 56, Пар Калоян (1197 1207) -ВИСб. 51. 1982, 5, с 143. бел 65
О А. Д гнчееа — Василева. Българня и Латнискага империя. С., 1985, с. 94 95.
Ю. П Петров О титулах „севаст'1 и „протосеваст“ в среднове ковом болгарском государстве. — ВВр, XVI, 1959.С. 58-59.
И, Д. Стоянова — Серафимова. Цит- съч , с. 106 108
12. В Златарски .История на българската държава прст средни* нпте Пскове. III. С.. 1940, с. 282, 321.
13. Ив. Дуйчев. Мелник през средновековието. Ьълга[ ско средно-вековие С., 1972, с. 386.
14. А. Данчева — Василева, пит. съч , с. 95.
15. Пас там, с. 93 сл.
16. Ис орня на Българня, 3, с. 149.
17. Ив Дуйчев. Спгвлий на деспот Алексий Слав от 1220 г. Ста ра бъ,п арска книжнина, II. С., б. г. с. 33.
18 Д. Стоянова Серафимова. Цит. съч., с 104-105
19. М. Харбова. Цпт. съч.. с. 188.
20. Б. Цветков. Цит. съч-, (албум).
21 11. Мутцопулос
— В Първн международен конгрес по българнстпка. Доклад». Българската държава през вековете, 1, С., 1982, с. 88 сл.
22. В. Нешева, Г. Стояков. Средновековна църква в кв. Чатала в Мел 1нк. — Археология. XXV, 1983, 3, с. 62; В. Нешева. Цит- съч. с. 44-45.
23. Б. Цветков. Водоснабдяване на Мелнишката крепост. — Ар хеология, XXII, 1980, 2, с. 39-46.
24. В. Нешева. Цит. съч.. с. 45-46.
25- Б. Цветков. Цит съч. (албум).
26. В. Мутцопулос, цит. съч. с. 257 и сл.
27. Ипсазвам благодарност на акад. Д. Ангелов за консултация-та пс този въпрос.
„БАБА ВИДА" - ЗАМЪК НА ВЛАДЕТЕЛИТЕ НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ ЕДИН
Въло В ьлов
Огце в древиостта жилигцата на владетелите и аристокрагпте били отделени от околната селшцна застройка или пък се обосо-бявалн в самостоятелни комплексы вън от нея. Честите войни, буптовете и въстанията на подтиснатите слоеве на населенного наложили тепденцията на изолираност и укрепяване по най-съвър-
- 47 -
шения за епохата начин Гази тенденция прераснала във всеобща практика през Средновековцето. Жилищата на крупните фео-дали и монарсите по правило се награждали в най-защнтените части на се.лнщата и градовете, а не рядко и върху непрестъпнп, естествено укрепени места в техните околности Тези обиталища били снабдявани с развита отбранителна система от околовръет-ин стели и ровове, високи кули л яки порти с подвижки мостове пред тях. Но правило отбраната доминирала над жилищно-сто-панската им част. В Западна и Централна Европа гн наричали различно и много често с думи взети в преносен смисъл-
У южннге славяни и древна Русия жилищата на болярнте слу-жебната аристокрацня, кралете и царете се наричали ДВОРЪ (ДВОРЬ), ДОМЬ. ЧРЬТОГЪ, ПАЛАТЪ (ПАДАТЬ). Но докато с ПАЛАТЪ се обозначавали преднмно кралските и цар-ските резиденции, а ЧРЬТОГЪ придобнва смпсъл за по-специалните помещения и сгради (спалии приземли залп), конто имали сводест завършек. то думата ДВОРЬ в повечето от произведенията иа старобългарските и сръбските писатели се употре.бява за жилищата на болярнте и по рядко за тези на владетелпте и монарсите.1 Едва към XVI в. тя изместила напъл-нг> чуждицага ПАЛАТЬ и започнали да я употребяват в съвре-менния смисъл ДВОРЕЦ (ДВОРЬЦЫ) — резиденция на монарх.
В нашата съвременна научна и научно-популярна литература за разлпка от ДВОРЕЦ (ДВОРЦИ) се използува западно — славянската дума замек, замки - замък, замъци. чието прекосно значение се използува за определяне на укрепено жилище на средновековен владетел или феодал. Безспорно, както много чуждпци п тази е проникнала чрез преводна литература и книж-нпна в езика ин.
Жестоката участ на разрушаване и опустошение, която спо-легяла старобългарските столици Плиска Преслав. Търново и другнте феодалнв центрове през вековете на чуждоземно влади-чесгво лишили за дълго време българската научна и родолюбива мнсъл от добре запазени образци на замъковата архитектура. Едно от малкото изключения от това състоянне на нещата тред ставлява резнденцнята иа владетелите от средновековния Един, добила широка известност с псевдолегендарното име „Баба Вида" Още през XVIII в. тя е била обозначена върху австрийски план на Видин? като „един старинен замък11. Пръв по-обширно се спира на пашия памегник унгарецът Ф. Капиц.3 Той е оставил няколко от редките документал-ни рисунки на пеговия силует и пъриият доста схематичен план. Каниц, обаче не е успял да си изясни иапълно характера на пос-тройката, поради ограничеиията, конто му наложили местните прецставители на османската власт във Видии. Затова си служи и с двата термина — (крепост) и (замък). Няколкото сравнения и мэлебливите изрази, в конто употребява понятието замък, по-
- 48 -
ьазваг, че и той не е съвсем чужд на третиране:о иа постройката в този смисъл.4 Пръв основоположиикът на бьлгарската научна историография К. Иречек се пзказва катеторнчно в полза на опре-делянето на пашня строеж като замък.5 В последствие след Ире чекового описание на паметнпка неговото правя iho определение беше нзоставено Един го наричаха с израза „крепостта Баба Вн да1', други, наистина много по-рядко, с чуждниата „цитадела", а трети — просто избягваха категорпчии определения и си служп-ха н с едното и с другого название. Едва врез 1965 г в „Кратка история па българската архитектура" представата за „Баба Вида" като жилищно отбранителна постройка л терминът „замък" бяха възродени.6 Включването му обаче в раздела за архнтекту-рата по българските земи от XV до XVIII в., извършено с не съв-сем убедителна уговорка. е по същество отстъпленне от Иречеко-вата позиция, която го охарактеризира съвсем стрикгио с израза „старинен старобьлгарски замък"’, въпреки къеннте му изменения и добавки. Няколко години по-късно издателите па дарения дворец в Търново съпоставиха плановете на двата паметнпка и ги иоставиха в еднакви хронологически рамки.8
Посочените колебания в характеристиката на паметнпка се дължат не само на терменологнческа неяснота, но някои от тях бяха повлияни и от схващането, че замьковата архитектура не е типична за страните от Източиа Европа през средните векове. Без да се впускаме в обшнрни доводи против това мнение ще изложим няколко съображения и аргументи, конто считаме. че ще са иапълно достатъчни да поставят „Баба Вида" въи от такши крайни определения и да отстранят подобии колебливи трактовки. Пре-ди всичко, Един е сред първите по време и по значение феодални средища иа Българня Още в ранните векове на нашпя държавен живот той е седалище на комитет, чнито управители разполагат с многочислен!! гарннзонн и оглавяват походи срешу авари,- франки и маджари по времето на Крум, Омуртаг и Петър. През вре-мето на Втората българска държава градът става опора на Асе-невцп от запад, а през 70-те години на XIII в- в него се изднга една от най-богатите и сплпа политически болярска фамилия на Средновековна Българня - Шншмановската. Въпреки че през 20 те години на XIV в. тя става царствуваща династия, нении представители продължават да живеят и управтяват в Бднн, за-пазвайкп положението му на първостепеиен център въз вътреш-ния живот на страната. В средата на същия век един от нейннте къеви представители — Иван Страцимир се установява в Бднн като иапълно самостоятелен владетел с царска титла Съвсем легично еда смятаме, че продължителното присъсгвие на актпвни политически п държавни дейци, на боляри с големи богатства и военна сила не е протпчало в обикновена среда, а в обиталище, устроено според изискванпята иа тогавашиото време за прсдста вителност и сигурност Към съшото заключение нп павежда н раз-
- 49 -
витието на едно събигие от псторнята на средновековння Един. Прет мал 1365 г. маджарите, предвождапи от крал Людвиг Вешки {1342-1382), обсадили града и след няколко дневян сражения се наставили в него. Разбира се. уверенията на уигарските хрокисти, че това е станало в резултат па силен щурм и серия от рицарски подвили е в стиля на западните апалисти. докато ходът на събитнето подсказва съвсем друго- Битката е приключила с цената на взаимен компромис, в резултат на конто кралят обявил Иван Срацимир за почетен пленник и не приложил към него унизителните за такива церемонии и посегателства върху личността и достойнството му. Било взето предвид и материално-то състочнне на бдинския цар и което е особепо важно за нас в случая, нему бил предоставен за жмвеепе замъкът Хумнпк на р. Чемза в Хърватско.3’ Така лишавайки Срацимира от политнческо положение, Людвиг го компенсирал материално, навярно за при-тежавания в столицата му Един укрепен замък.
Освен съображенията от общо историческо естество сыце-ствуват и преки изворни свидетелства за наличието на феодален замък в Един, чиято доказателствена сила едва ли ноже да се оспори. Първото от тях се намнра в произведение™ на сръбския пнсател и глава на сръбската църква през 30-те и 40-те години на XIV в. архиепископ Данило II, озаглавено „Жмвоти кра-лева и архиепископа српских" и по-точно в описание™ на вой-на-та между деспот Шишман и крал Милутин от 1292 г. Тя била поведена от бдинския деспот в защита на браничевскнте князе Дьрман п Куделин, конто една година преди това били прото-пени от сърбите След неуспеха иа Шишман в бпкага при Ждре-ло сръбският крал според летописеца се нахвърлпл стръвно върху Вндинското владение, докато иеговпят нритежател мелел татарите за помощ. „Когато пък ча господина превисокия крал — продъл-жава летописецът, всичко премина в ръцете му (той реши всички-те негови жилища (на града Един) да разори и крепостта, в която пък беше неговнят (на Шишман) двор, до основн да събори н цялата му държава в пустыня да превърне.
Всъщност Милутин е достигиал само до околностнте на Един, а всичко друго останало само заканн и намерения, конто ие са се осъществилн. Срьбският крал бил принуден от Шишмана и него-вите съюзници — татарите, да сключи компромисен мир и да влитие обсадата па Един Кралският живописец обаче, е бил добре осведомен за Шншмановата държава и неговата столица, въпрекн че не всичко описва, че преувелнчава делата на Милутин и ни представя в отрицателна светлина българс-сия владетел. По-ради това сведение™ му е ценно с описателната страна на столицата Един, градът имал жилншна част, крепост и владетелско обиталище — ДВОРЕ
Аналогиями сведения, .макар и с ие толкова отчетлива емне-лова стойност, намираме в произведения-та на нашпте писатели
- 50 -
ОТ края на XIV в. Иоасаф Бдиискн и Григорий Цамблак Така например в XI-та глава от „Житие на Филотея". където в па-негнричен стил се описва настъпилото в града вълнение при пристигането ча процеспята с ненните мощи. От всеобщею въо душевление е обзег и „домът на царя велик", т. е- па Иван Срацн-мир, едно изтъкване. което не е обикновен художествен похват, а отразява реалиата обособеност на царската резиденция сред столичния град.
Значчтелно по-показателен е един пасаж от разказа на Григорий Цамблак за пренасянето на мощите на св. Параскева Епиватска от Видин в Сърбия. Пред султан Баязид се явило пратеничество намело с вдовците на княз Лазар и деспот Угле ша, което трябвало да потвърди верноподаничеството на срьбския двор към султана, тъй като след Никополската битка и падането на Бдииското царство, положението ла сърбиге ставало съвсем неспгурно. Султанът се отнесъл с очудване и присмех към иска пето на пратиничеството, но неговите воднтелки останали непри-клоннп в молбнте си да получат мощите на светицата. отклоня-вайкн предложените им облаги. „Нито за града, нито за областта, нпто за нменията му, нито за каквото и да било от богатствата му не молеха". Под израза НМБИ1А би следвало да се разбират недвижгмите богатства на Иван Срацимир и яо-коикретко него вото жилище — дворец.
Все пак, за да се утвърди характеристиката на нашия архитектурно-строителен паметпик като владегелска замък необходимо щз бъде да се прнведът и даннитр за пеговата планировка и начин на взаимна врьзка между отделяйте му части и съоръжения. Това е еще по-пеобходимо. като се вземе предвид, че по-селищната структура на средновековння Бдин почти не е изучена, а вниманието на изеледвачите му до сега е било привлечено изключително от материални останки на замъка „Баба Вида Един крайне неточен план, ио-точно окомерна скица би следвало да се нарече, е направената от Ф. Капиц. Пред» около 50 го типи местпият видински архитект Илия Попов съставил два хо ризонтапн.ч плана и няколко вертикални пзгледн. конто помес тпл Басил Атанасов в популярно описание на паметннка под заглавие „Из миналото на Бабпните Видипн кули". За съжале ине оригиналите на тези архитектурни заснемания не са съхра-ненн, а отпечатването им е некачествепо, поряди което имат са-мо библиографска стойност. За целта на първите разкопки за-почнати през 1956 г. е било извършено едно по-пълно заснемане на тогавашння отдел „Паметници на културата" към комитета за наук а изкуство и култура — София Към съобщенпето за пър-воначалните резултатн от тези разкопки С Михайлов е приложил един от тези хоризонтални планове, но на него както и на първотс заснемане на И. Попов градежите не са разграничени хронолгчески- Натурната му достоверност, обаче, е позволила и
- 51 -
на други авторп да го нзползуват в различии издания. Подобрев вариант на този план с относптелна хронология прьв е из полз} вал арх. Б. Кузупов.
Непълнотите по отношение пива, обемп и хронология ще ос-танат и занапред присыла черта на нзследванията на паметии-ка, защото те се натъкват на големи трудности, произтнчащи от последвалите преправки и изменения в иеговата структура конто били извършени през периода на османското владичество. Тс са засегнали най-много вътрешността му, където през времето на българското средновековне са се разполагали жилищните и култови постройки на замъка.
Независимо от трудностите, резултатите от терекните про-учвания конто от 1956 година насам се извършват периодически с известии прекъсвания, позволяват да определим с повече или по-малко сигурност стапите на неговото изграждане, както и възможнпте взаимовръзкп за неговнте части и съоръжекия. За сега те пи се представят в следпня вид.
П ьрвоиачалната застройка за сега е найнеизучената. Допусками че тя е представлявала едно четиристранпо укрепление, гздигнато отчасти върху полуразрушената югоизточиа кула на Ьонония и нейиите прплежащи стени. В отбраната му бил включен п един четкриъгълен бастион-кула. разположеп в югозапад-ния ъгъл на укрепленнето. Във вътрешността му, върху дебели културнд Пластове от тракийската, римската и ранио-византнй-ската епохи. на 2,60 м дълбочина спрямо нивото на днешния вът-решен двор лежат оставите от еднокорабна църквичка с едно-дслна иартпка. Западно от нея, само на пяколко метра се Памира г основите на паянтова постройка, за която ако се опрем па на-блюдеиията на първнте разкопвачи (С. Михайлов и И. Атанасова). можем да допуснем, че е имала няколко, верижно разположе-ви помещения. Видно е. че в тази раина застройка превес са има-лн отбранителките съоръжеаия, Тч се датира към ТХ-Х в. Съоб-разявайки се с непреодолимата все още непълнота на нървона чаяния план, допуска.ме, че жилището на уиравител, (комесът) на Бдинската обласг се разполагало в някои от кулите па укрепление™
В този вид то е просъществувало до времето на византийского нашествие. Дали извършените поправки на кули н степи на града Блин, за конто споменава Иоан Скилица в разказа си за завладяването му от Василий II са обхванали и неговото вътреш-но укрепление, е трудно да се приеме с положителпост. Не е нз-ключепи обачс, надстроепите части върху римската полнгонал-па кула и нейиите прплежащи стени да са били разрушени по вре-мс на об< адата от 1003 година. На тяхно място са се появили още две правоъгълки кули с радпално разположепие спрямо стопите ла укрепленнето. Така е бил удължен животът му до първа-та половина на Х111 век. Нараст налито потребности наложили то
- 52 -
да бъде основно преустросно. Извършеното прсустройство обхватало съществуващите до тогава части и го рйзширпло, като го снабдило с външиа отбранителна линия Тя се състояла от око ловръстен полудъговнден ров откъм сушата, над конто била издигната не много высока защитна степа. Така планът добил цеи-тричен вид и в комплекса се откроили вътрешен, по-солидно и? граден отбранителен корпус и външиа. околовръстна отбра-на от ров и стена, съчетани с Дунава като естествена преграда откъм юг и изток. Във вътрешността на главния корпус, около дворца площ, чнето ниво се определи към 1,80 м. дълбочина от се-гашното ниво са се разполагали битовите и култови сгради. Църквата била възстановена, като подът и нраговото н ниво са по-дигиатн с 0,80 м спрямо първоначалното, а на изток от нея. по-край стената на отбранителння корпус била издигната масивна сграда, построена с камъни и тухли на хоросанова спойка. Вероятно, тя служела за жилище на владетеля, ио нейиите основи сега лежат почти изцяло под фундаментите на градежнте от края на XVII и иачалото на XVIII в. Отвън, покрай стеките на главния корпус и рова били оформени два външии двора, а югозапад ната фасада била разчленена от два допълнително изградени към нея рнзалити Отгоре те завършвали с бойници и зъбери, конто подсилвали охраната на тесен вход в странвчиата стена на северозападната кула. До този вход отвън се достигало по подвижна дървена стълба. Той въвеждал във вътрешността на сломенатата кула, която пък от своя страна, чрез тесен проход оенгурявала достъиа до вътрешния двор на замъка.
Второ основно преустройство със замъка било извършено между 1356 и 1360 година. Един станал столица на Иван Сраци-мир. Тогава оформили напълно цвете отбранителни линиии, като при югонзточния край на рова устроили подвижен мост над него. а зад моста издигнали бранеща го кула, която снабдили с механизъм за вдигане и сваляне на моста. В югозападно направление от тази кула ескарпът над рова бил продължен покрай брега на реката, като оформил още един двор от юг. Усилен бил и главния корпус, като повишплн височината на стеките и на кулите му Освеи гова били добавени към него още три кули, разположени по фронта на южната, югоизточната и североиз-точната стени- Връзката с въгрешността също била изменена. От югозападната страна, тя била прехвърлена па югоизточната, като от подвижння мост, през бранещата го кула се влизало най-на-пред в югонзточния двор. Оттам, през долння етаж на новоизгра-депата надвратна кула на главния корпус се влизало във вътреш-пия двор на замъка. Около последний, покрай вътрешнага стена на северонзточпия, северозападния и югозападння знд на корпуса наградили двуетажна сграда с масивен градеж. Приземисто й било изградено от 13 верижно разположени помещения с 1.60 м де-бели зидове. Те нмат почти еднакви размери и са с иравоъгълни
- 53 -
очертания. Прет гях е нмало аркадно оформен двурамепен портик, чинто подпори, заодно със сводестото покритие на помещенията са посели конструкцията на горняя жнлищен етаж. Функционалисте пиво на приземисто е на 1,05 м спрямо сегашното пиво на двора, което съответствува на праговете на изградените в началото на XVIII век сводести помещения. Църковната постройка е била изместена от североизточиата в югозападната част на вътрешното пространство. За съжалсние остаикнте иа тази втора църковна постройка, са почти иапълно обезлечени при споме-натите преустроиства. Съхранените от нея останки на подовото и покритие само ни насочват към мястото на разположението й, но не могат с нищо да ни ориентират в определянсто на нейння тип. Впрочем, нроучването й не е окончателио завършено.
Проучването на замъка „Баба Вида" ще продължи и в бъ-деще. тъй като има ненроучени секторн в него. Надяваме ее, че картината на иеговпя строеж ще бъде попълнена и доуточнена. Неговзта характеристика на специфично владетелско обиталище с жвлпщно-стопанска и отбранителни части, обаче, би могла да се подсиди и от открития при разкопките подземен археологически материал, тъй като присъствиего му във всички случаи е евързано с особеностите в бита и културата на обитателите на замъка. Разбира се, че при тази толкова неумолима съдба на разрущаване и грабеж едва ли бихме могли да очакваме пред-ставнтелнн находки, илюстриращи богатството и разкоша на тях-ното отминало ежедневие. Разказът на Григорий Цамблак за пленяването иа цар Иван Срацимир и ограбването на неговите богатства иапълно обяснява линсата на такнва предмета. Но на керамиката, накитнте, произведенията иа металопластиката и монетите, различимте инструмента и пособия, конто по безспорен начин регнетрпрат норазпообразен бит от този на едно чисто во-енно-отбранител'ю съоръженне, трябва да се обръща нужного снимание от тая гледна точка. И тъй като нямаме за цел да правим изчерпателна публикация в настоящего сьобщение ще се за-доволим само с кратка характеристика на движимите археологически находки.
Още при първите разкопки от 1956-1962 година, воденн пре димно чрез маломерки сондажи в различии пуяктове на замъка са се натъкнали на дебели културни Пластове, достигащи на места до 6,50 7,00 м Те се отнасяли към римската. ранно византин-ската. средновековно-българската и османската епохи. Освен съ-общените вече от С. Михайлов находки от значение са ранно-българските материали открити в пластовете. запълващи вътреш-ността на полигоналната кула на Бонония, два еиколпиона, еди-ння от конто е с пластично изображение на Богородица с младе-неца н медальони изображения на светци в краишата на рамене-ге; значителен брой византийски монети от края на X до края на XIV в, а така също и два златии скифата на’ Тертеровци от края
- 54 -
на ХШ в. Сред представителнага за епохата сграфито керамика интерес събуждат няколко екземпляра, чнято подглазурна укра са се състои от пгичи изображения, гравираин с тьико острие върху фон от кремаво-бяла ангоба и рехави тревисто зелени петна. Тези блюда са обикновеио коипчни, с широка хоризонтална пли лско наклонена навътре периферия. Гравираното изображение е разположено по цялата вътрешна конпчна повърхност, без ограничители!! кръгове или поясн. Сред тези екземплярн има и съдове с крайне пестелива гравировка, предимно във вътрешното дъ ко и ло периферия!а. Подобна керамична техника и украса е за свидетелствувана в Коринт и се счита за по-раииа ог времето иа Палеолознте, като я отнасят към края на XII и първата половина на XIII в.
При възобновените през 1977 г. разкопки на замъка, конто продължаваг и понастоящем се попадна на едно интересно явление. Във вътрешното пространство на главния корпус, под ин-вата иа околовръетпите помещения, за конто стана дума по-горе бяха открити 22 ямн От тях 8 броя принадлежат на османския период останалите 14 броя на българското средновековие Някои от тях са под долиите нива на осиовите на помещенията и са съобразени с тяхното разлоложение. При фуидиранего на гра-дежнте, част ог ямите са залегнатп или разрушени. Друга част от ямите са съобразени с помещенията и започват от тсхните функционалнп подови нива. Тези ими съдържаха предимно ке-рамгчна продукция, горяла пепел и въгленн, окислена металнн кьеове и кованн гвоздей, а в една от тях се откриха 17 златии пластинки и 12 миниатюрна седефеин маниста. По всичко личи, че те са от женски накит — косичник или прочелник. От кера-мичиите фрагменти до сега сме сглобвли и реставрирали над 120 керамични съда, за конто безспорно, може да се иаправи отделке изеледваие. Те принадлежат към следните по-важнп за целите на настоящего сообщение типове, а именно: обикновенн, не-глазнраии съдове, конто според формата и техниката на нзпъл-ненпе биват — гърнета с дебели степи, порестта структура от непре чистените силикатни примеси и различен опал петнисто кафяво до опушено черен на цвят. Върху плещите и устнетата на по-раини-те от тях са разположени вълнистн пасми, ямички и др. елементи на широко нзвестната у нас и други славянски страни врязана линейна украса. Еволюцията на тоя тип съдове достига до по-го-лямо техническо усъвърщенствуване, заключващо се в повисо-кото качество и пречистеност на тестото от силикати, добро и равномерно пзпичане иа стеките до ярко червен цвят, а украса-та от линии и пасми е изтеглена с гъст гребен по раменете на съда В някои и то доста чести случаи тая украса е съчетана и с покритие по останалата част на тялото от мрежести или наклонен» нзлъекани пвици. Освен гърнета, по тази техника са изработвани и стомни с различии размери, като не липсват и амферовидии с по две дръжки и профилувани устиега.
Едиа разновпдкост на обикновената керамична продукция са и стомните, чпято повърхност с покрита с кафява пли червеца ангоба, върху която са изтеглени наклонени, успоредии или мре-жести нвипи Макар и по-рядко, но върху някои екземпляри и фрагмента от такива стомни се забелязват примеси от дребнп частица слюда или други кварцови съединеиия, конто придават по специфичен ефскт на украсата на съда. Напоследък такава техника бе установена върху съдове от Пернишката крепост, Мелник и труги археологически находища и се свързва предимно с вносната керамична продукция от южните области на полуострова, като се датпра към Х1-ХШ век.
Друга трупа са глазираните съдове, глечта, на конто е положена върху била, кремава и по-рядко зелена или по друг начин оцветена ангоба. Това са нан-често маломернп блюда, паници и по-рядко стомни и чаши
Сграфпго съдовете са предимно от по-късните представители на това производство, характерно за времето след средага на ХШ век. Сред тях не са малко типичните за Търновскня регион дълбоки блюда, с богата растителна орнаментика.
Като особено важни за случая се явяват и минимален брой фрагмента от вносна керамика, чиято украса е грубо подражание на западно-европейската майолика от XIV в., и навярно е проникиала от някои търговски център по Адриатика.
Ар’хнтектурно-строитолните Данни, археологическите .наход-
ки и матерналнте от разкопките, въпреки тяхната ограниченосг и непълнотн ни позволяват да отбележим в нашето заключение, че замъкът „Баба Вида" е типичен представител на този род стро-ителни комплекта по пашите земи. Но докато на други места, като Търново, Мелник и отчасти Червен те са се появили в резултат на конкретно сложили се обстоятелства и относително по-
кратък хронологичен период, но с по-голям интензитет на култур-но-нсторнческото им развитие като поселишни организми в средно-вековния Бдин хронологията има по-голям обхвати това го е свър-
зало с повече събптия и по разностраннп процеси от исторпята на нашия народ. На тези причини се дължат както мпогото промени.
така и съхранявапето на значително новече елементп от неговня първообраз.
Б Е Л Е Ж К II
1. Дуйчев, И. Из старата българска книжнипа. Т. I С., 1940,
с 78.
2. Планът от 1783 година се съхранява в архива на Виенска-та библиотека. У нас е поместеи в календарно издание за 1981 г., съставеио от Б. Бешевлиев. ДИ „Септември 1980 г.
3. Каниц, Ф., Дунавска Б-я . . Лайпциг, 1882. (на немски ез.)
4. Също, с. 16.
5. Иречек, К. Пътування по България. С 1974, с. 336-339.
6. Кратка история на Българската архитектура С. БАН, 1965,
- 56 -
с. 159-162.
7. Иречек, К Цит. сьч., 339.
8, Георгиева, С., Николова, Я, Агиелов, Н., Архитектурата на двореца. Царевград Търнов, 1. С. БАН., 1973. с. 44.
9. Гюзелев, В., Българоунгарската война . . ВВ, 1980. (па ф.) са.)
КРЕПОСТТА-ЗАМЪК УРВИЧ ПРИ С КОКАЛЯНЕ Николай Овчаров
Настоящего съобщенне е посветепо па един много интересен архитектурен паметпик от българското късно срсдповековие Ста ва дума за добре запазеното укрепление Урвнч край с Кокаляпе, Софнйско. 7о отстой на около петнадесет километра от София по пътя за Самоков и ее намнра върху стръмен хълм, ограден от р. Искър в нейния пролом между Лозенската планина и Плана.
Веднага трябва да се каже. че крепостта Урвнч не е изолнрана. Тя е само звено от укрепителната система на теспия нланннски проход- ооразуван от реката Последният придобива значение през XI11-XIV в. и това палата иеговата защита По протежението му между София и Самоков са изградени няколко крепости, служещи за отбрана. Освен крепостта Урвич, това са: Ръвулското и Еврейского калета (до с Пасарел), твърднниге при селата Горни Окол и Широки дол и Самоковското кале (над днешння град)1. Гака пътят между София и Самоковско, без да бъдс първостепепеи, се превръща в добре охранявапа комуникация. Много е вероятно това да е наложено от разработването на железните находпща в Самоковско
Крепостта Урвич е разположена на много пзгодко за отбрана място. Тя има продълговата трапецевидна форма с приблнзителни размери 350-400/150 м. Стръминят и скалист хълм е обхванат от няколко странн от р. Искър. От юг твърдината се обгражда от дълбока котловина (Злио долина), представляваща част ог старого корито на реката- Водите на реката могат да достигнат до тази долина чрез найпросто преграждаие на Искър (каквото вероятно е правено през средповековието). При това положение един-ственото достьпно място към крепостта е тесният език. който евър-зва нейния хълм с останалите възвишения на Лозенската планина — т. нар Средобърдие. По всяка вероятност целият връх не е бил укрепен. На естествено защитените с непрестъпни скали места крепостна стена едва лн е издигната.
По-голямата част от защитннте зидове на Урвнч се долавят по нагрупаннге след разрушаването им камъни. На един значи телен участък обаче (около 100 м ), тяхната супеструкция е съх-ранена на значителна височииа — до 4-5 м. Важин звена в отбраната са били кулите. В най-високата част на крепостта се иамират следи от голяма четириъгълна кула. Имаме основания да пред-полагаме, че тя е от типа укрепления, предназначени за последно укритне на жителите — известии на запад като „донжопи”. През
- 57 -
XIV в. тозк тип е<‘ разпросграница и в Югокзточна Европа (м«-настирнтс в Атон, Хрельовата кула). Но безспорно най-добре за пазената днес част от укрепнтелиите съоръжения на Урвич е ку-лата, нзднгаща се на нзточната страна на хълма. В момента тя се "звнсява на около 7-8 м. Основата и е неправилен четнриъгъл-нпк. а във височпна се нзднгат 5-6 каменпи пояса, разделены от дървенп гредп Преполагаемата височпна можс да се начисли на около 1012 м , като в горната си част кулата се е леко стесня-вала. Във вътрешността сп кулата е куда, като явно е била разделена на няколко етажа, до конто се е отивало чо дървенп стъл-
Първопачално крепостната стена не. е имала кула на това място- Кулата е построена по-късно и е възседнала разрушения по някое време крепостей знд. За наличието на втори строителен период говори и разликата в начина на градеж. Докато стената е паправена с т. нар. „скрнта сантрачна система1 —• чрез дървени скарн (сантрачн) за подравняване на каменните пояси. при кулата е използвана „откритата сантрачна система** — дървените скари излизат на повърхността на лицевите плоскости. Така строи телнпте периоди могат да се определят — началния през XIII в. н реконструкцпята — в първата половина на XIV в Не е изклю чено частнчното разрушаване на стената да е станало при вой-пата на цар Михаил Шишман със сърбите през 1330 г.3 а укре-пяването да се е наложило от нарастващата османска опасносг.
Засега не е открыта главната корта на крепостта. Възможно е нзточната кула да е фланкирала и порта (там склонът е удобен за път). В северозападната част на Урвич слабо личат разва-лините на малък вход (по-скоро потерна). Положението му оба-че почти изключва възможността до него да е водел голям път.
Напълно естествено сградите във вътрешността на крепостта са запазени значнтелно по-слабо от зашитните степи. В момента по-конкретно може да се говори единствено за комплекса в за-падната’ част на твърдината, който бе разкрит в последните годики.4 Негов песъмнен център е еднокорабната църква с дължи-па 14,5 м. На местното население тя е известна под името „Св. Илия**’ При извършените след разкопките архитектурни мзмерва-ния и точното ситуиране се установи, че началото на нейния стро-еж е започнало приблизително по времето, в ксето попада праз никът на този светец.5 В своя доста нродължителен живот, църк-вата е претърпявала важни реконструкции. Създадена първона-чално като обикновен еднокорабен храм с двускатно покритие по-късно чрез въишни разширения и изграждане на вътрешни подпори, тя се превръща в пърква с кръстовиден план и купол (кръс-товидна кмполна). В крайняя си вариант сградата се оформя с добре очертан притвор, наос и олтарно пространство. Тогава тя е била стенописана Разкопките дадоха важни сведения за тази живопис (датирана в XIV в.). Възстановени са редица
- 58 -
изображения — на младня Христос, на Богородица и Влнсавета и др. Стенописи ге и мат твърде внсоко качество и са още едно доказалслство за повншаване роля га на църква га прсэ XVI в.
Особен интерес буди комплексы около църквата. Макар да се нам) ра в защитеното от крепостните стены пространство, хра мът е допълнително ограден с потънък знд Ог североззпад личи малка порта, а от запад — кула с четириъгьлен план, която е одновременно свързана със стената на крепостта В южна и югозападна посока се оформя цял ансамбьл от сгра ди, разиоложени вернжно около църквата. В последно време бе разкрию едно от помещеиията. То се оказа с каменей под и вера дена в западната му стена камина, застлана отдолу с тухли Върху камеиннте плочи на пода се измерила фрагмент» и цели съ дове от кухненска керамика. Хронологически откритите матсриа ли се отнасят към XIV XV в., когато е функционирал комплексы.7
Изложените факт» подсказват, че встрани от църквата се е развил манастирски комплекс. Той е бил ограден със собсгвена стена в е представлявал са.мостоятелио звено в крепостта. Много ъ вероятно по подобен начин да са били оформени и останалнте комплексы в твърдината, конто са били разположенп по изсече-ния терасовпдно склон. В частност това се отнася за преднолага-емата цитадела в най-високата част на твърдината. Нейните зн-дове още не са разкрптн. но по аналогия с други подобны крепости от XIII-XIV в- може да се предположи, че там се е издигало укрепеното жилище на феодала. Още повече. че в близост се нами-ра голямата четириъгълна кула — „донжон*’.
И тук нзпиква въпросът, на който е посветена настоящага конференция. Кое трябва да наречем феодален замьк — дали ця-лата крепост във всичките и прилежаши и намиращи се в нея комплексы или само укрепеното жилище на феодала. Тук се сблъсква-ме с още нерешеннте въпроси около характера на българския, а и въобще на източиоправославния феодалиэъм. Какой са функции-те на владетеля на крепостта — владее ли той твърдината или е само наместник в нея? Видяхме, че крепостта Урвич е нзпълнява-ла задача, свързана с охраната на прохода. Това показва, че. тя е построена като държавна крепост със стратегически функции. Съв-сем не е изключено обаче, нейните владетели да са придобили постепенны и нкономпчсски привилегии. В подножието на крепостта се долавят следи от подградия, селата наоколо (Кокаляне, Долни Лозен и др.) имат стари корени и не е възможно да ие са обслужва-ли Урвич. От друга страна е известно, че към XIV в. в балканските страны пропикват все повече чисто феодални елементи — ирония та се превръща в поземлена собственосг, развива се (макар и своеобразно) системата на апанажа. В Сърбня и Българня тези елементи са още по-силни, отколкото във Византийската империя.
При това положение е твърде вероятно цялата крепост Урвич, а не с£мо цитаделата. да е била център на феодално имение, вла-
- 59 -
Р°ДгЬ Рй3б1фа ^^«осттите на източната нителнитс сн затт nLeL?E ’‘ЪТ пРодължава Да изпълнява охра-i е бив як а „ СПРЯМ° дъ₽жавата- Не е нзключено. той Децк^я катепан Д Зависимост не сам0 паря, ио и от сре-
явноСса аиТмалие ИМЭ ВВД тнпкчеп замък- Отделяйте и части
отбра^та ппи 5п°бствена за1ди™а система, което е улеснявало спсземи Н? вс X 7™"° проникване на вРага ааД основиите in ™ типе п ’ ВКЛЮЧВТСЛ11° » подградията, са обслужва-.111 одо лице - владетеля на Урвич. Друг е въпросът за неговите коРпп(еНИЯ С висшестоя1дите феодали А обликът иа Урвичката репост е характерен за малкия късносредновековен „комополис1* селоград. Според нас, този тип селища от ХШ-XIV в. отговарят наи-добре на западните феодални замъци
Б Е Л Е Ж К И
1. Н. Овчаров, Средновековнн крепости по р. Искър между София и Самоков. — В. Средновековнн български градове и крепости, III, Варна (под печат).
Д. Овчаров, Крепостта Урвич край с. Кокаляне. — МПК XXI, 1981, 1. с. 8-9.
3. Д. Овчаров, Урвич — легенда и действйтелност. — В: София - древна и млада. С., 1980, с- 68-71.
4. Д. Овчаров, Църква в крепостта Урвич край с. Кокаляне, Софииски окръг — Археология, 1981. 4, с. 40-50.
5. Н. Овчаров, II. Вълев, Бележки за крепостта Урвич край Кокаляне — Интердисциплииарни изеледвания, 1983, X, с. 2-21.
6 Н. Овчаров, Стенопнсите от XIV в. в църквата „Св. Илия" на крепостта Урвич. — Изкусгво, XXXII, 1982, 4, с. 28-34
7. Вече има доста данни — керамика, късии стенописи и др., конто показва г, че църквата и комплексът около нея са съществу-валн и след падапето на крепостта под ударите иа осмаиското нашествие.
8 Д. Ангелов, Аграрните отношения в Северна н средня Македония врез XIV в С., 1958. с. 243-244.
СРЕЦНОВЕКОВНА КРЕПОСТ В МИНЕРАЛКИ БАНИ (X-XI в.) Димчо Аладжов
Малката река Клокогпнца събира водите си в подпожнето на високия за източпите Родопи връх Мечковец (860 м). в района на с. Минералки бани и след сливанего й със Сусамска река се пасочва на североизток към Марица, в която се влива на 3 км за-ai°i от Димитров! рад. По иротежението на реката от извори-те до Устието е открита линия от пет средновековнн крепости.
- 60 -
Първата ст тези крепости се намнра в Ми.черални бани иа пени сокня хълм „Св. дух" между санаториумите „Топлива" п „Орел"
При артеологически разкоики1 на това място (1966 1970) са открити стеките на крепостта. иа места запазени на височина до 3 5 м. Разчисгването им показва. че последний път те са съборе пн набързо, до засипването им, образувайки ст двете стран» ка-меннн насипи с триъгьлно сечение.
Древннте останки и прпродата тук хармонично се сливат. Руините са прекрасен декор, сред който народного воображение е поставило легендата за раненнте воиници на пар Иван Асен II. От незапомненп времена, конто се губят в петвековното робегво, тук е ставало т н „Баиско о душе” — събор в памет на загчна лите воиници в бнтката при Клокотнкца, иа 9 III. 1230 г.г
Преди разкопките3 хълмът беше сбрасъл с дъбова гора, сред която на върха личаха остаиките от малък параклис. съборен няколко години по-рано. В кра.чщата на заравиения склон харак терпите падигания на терена издаваха .заритите степи и неясни-те очертания на две от кулите.
Крепостта има форма на неправилен многоьгълник. обусло-вена от терена Стеките и са дебели 2 м и обгратупат плот ст около 1,5 дка Тя е многократно разрушавана и преустройвана. Установени са четнри осиовни строитслнн периода — от II до XI в. За градежа па крепостните съоръжения през II в са нз-иолзувани големи, правилно оформени блокове през 111-IV в. ломе» камък, а през VI до X в — предимно речни камъни в средновексвпего споени с бял хоросан В ьтрешнос.тта на зндове-те е от дребпн камъни, па изобилен вароз раствор Лицата на стеките (облицовката) са изработени с по-едри камъни. по-гри-жливо подредени отвъи. Често огвесни фуги между камъпнте са запълвани с парченца от тухли или каменни отломки, коетс лридава характерен облик на раниосредновековните степи’
Отбраната на крепостта е полеплена от големи ри квадрат ин и една правоъгълна кули, с вътрешии размерн до 9x9 м Те били преустропвапн и накрая превьрнати в жилпщнн и стопански помещения
В крепостта се влиза през един вход от юг. широк първона-чално 2.75 м- но в ранното средновековис стеснен на 2 м. Една потерна на западпата стена до кула №>4. широка 105 и друга на източната. до кула 1, широка 1,15 м, през средновековието
са зазидаяи с едрн речни камъни и кал Прострапството пред по тервата до кула № 4 сега е използувано за склад, заето от няколко големи пптуса Мястото пред другата потерна, в ъгъла до к ла № 1, е използувано за жилище.
Като правило средновековпите крепости степи са и <грг ic ии върху антпчиите, като запазват н същата деоелин . но се из ползува само бял хоросан. Северната стена при сула
61
1^е£к1ЯТН° В пачалот‘ на х в ) поради онасиост от пропадане е из-L>ena в западии.ч край, иавътре от склона с около 1 м.
1\ьк Р°чеНТ С3 също вътрешннте пространства на трите кули 3 и 4), конто за по-лесно покривапе са преградени през средата с по една дебела от 0,50 до 1 м стена, о г камък и кал, а вьтре са разпределенн на помадки помещения за стопански це-
Че въртата от кулите (№2), по рано. още през късноантич-ната епо.ха е била разделена на две с дебелина 1,20 м стена, на-правеиа от домен камък, споен с червей хоросан. През среднове-ковиего вьтрешната половина на тази кула е преградена на оше две половинн несъобразени с кьсиоантичната стена, която вече с билз срината.
Входът на крепостта през ранното средновековие е стеснен с 0,75 м, като е из! радена стена — почти квадратен пиластър — от редуващи се камъни и пояси от фрагментираии тухли.
Изкачването върху платформата на крепостната стена е става по както в предните перподи, по две масивни каменни стълби ща. прилепсни до ней. Едиото се намира между входа и кула №2, на южната спена, а другото при кула №4, на западната стена. От счълбищата са заиа.чени по 5-6 стъпала в началото им и ия-
лага дължина на основата, което позволява да се направи срав ни гелио точна възстановка на височината на крепостната стена — от 6 до 8 м. Поради новдигане на терена при входа, през сред-иэвековието. заедно с поставяието на новия трети (един върху друг) каменей npai е повдигнато и нивото на площадката при с; ьлбището, а най-долното стъпало е зазидано.
Край северната и западната стени са били изграденн жилища, в роятно за гарнизона който о.хранява крепостта Те в общи линии понтаря! ангичиите помещения, но на места има и допълни-телни степи, или итместване от старите съборени до основ» степи Това са големи редици от помещения с размери до 4x4 м, бе । самостоятелни входове, евързапи помежду си, вероятно с общ
п 1крпв
Край южната крепостца стена, между кули №3 и 2, чрез ча-с ично (по отношение на дебелината) надграждане над старите 1! изграждане па нови допълнителни стени, три аитичпи помещения а превърнати в нет, по малки стопански помещения. Те са имали входове срешу крепостната стена и са били покриги с общ еднискатен, дървен. наведен напред покрив. Кое ди дава основа-нит та приемаме тези помещения за стопански? Тяхното място ,<а южната стена, обьрнати на север, ги прави неудобии за живее
Овен това. дэкато всички други жилищни помещения имат I, ави.тна квадратна или правоъ1ълна форма, тези са грапезоид-н ф, рмата им е определена само от крепостните съоръжения. к. (1 апелзувано свободною пространство пс пай простия и lit >н JMHTCH начин Най-важиото съображение обаче е, че в тях
62 -
бяха открити над 20 мелници и голимо количество щрави и фраг-ментирапи пнтуси зър похрапи л ища
На 1 м от стопанските помещения и на 2 до 3 м от кула №3 в пай високата точка на вътрешнокрепостното пространство е из-градено жилище, което има три помещения Поради мястото, го-леминага и връзката му с малката църква в крепостта, смятаме. че то е служило за жилище на местния феодал Най-голямото от помещеиията на това жилище е ориентирано пзток-залад, с вът-решни размери 5x330 м. Перпендикулярно на тази ос, източно от него са разположени другите две, по-малкн помещения — ед-ното с размери 3x2,75 м. а другого — 4x2,40 м.
Пред западного казармено помещение е открит средновско-вен водоем, вкопан в античиия пласт- с размери на дъното около 20 кв. м. Той е строен от домен камък, споен с бял хоросан. Отвътре е измазан с двупластова мазилка от червей хоросан а подът е покрнт с квадратны тухли върху дебела хоросанова ма-илка от бял хоросан която лежи направо иа скалата и поема денивелацията. Водоемът вероятно се е пълнел с дъждовна во да, събирана ог покрива на съседното казармено помещение.
Пред северного казармено помещение е от Крита частично за-пазеиа настилка, от вторично използуванн големи и по дребнн каменнп плочи, някои от конто профилнрани. На нейното ниво и около нея се намериха две открити огнища — каменнп кръгове с диаметьр около 1 м
Вс 1чки жилищнн и стопански помещения, даже п в случайте, когато стеките нм са надзидани над античии- при конто е пзпол-зувана хоросанова спойка, сега са изградени с камък, споен с кал. При това, във всички случаи средновековните стени на жи лищни и стопански помещения, както и стеките, конто преграж-дат кулите са по-гънки от антнчните — 0,50 до 075.
При мал кото вътрешно пространство (по-малко от 1.5 дка) жилшцните и стопанските помещения са наредени твърде рацчо-нално само покрай крепостните стеки- Единствен© голямотс три-делпо жилище и водоемът са иавътре от стениге и се явяват като вгора редица от помещения Проходите между едннте и у-г.чте условно можем да наречем „улиции, конто на месте се стес-няват до 1 м, а в най-широката си част, достигат до Зм. Входове-те па стопанските помещения и иа кула №3 са на такива „улицы, конто 'и отделят от голямого жилище Липова стремеж към по ставяне осите на голямого жилище успоредно на някоя нт р«дв-ците гостройки край стоните.
За строителен материал, освен речннте и лсмени камъни на кар и съвсем рядко се използуват тухли, взети от стари п «. юлки. При казаното стесняване на входа иа крепостта, са нареде ;< пояса от два или три реда парчета от тухли конто се р (JTMI с i.u-егрн камъни Фрагментирани тухли са използуванн и пр
- 63 -
кои кърпежи на крепостпата стена. За разлпка or тухлените по-яси, запазени при кула № 2 и входовете на казармените помещения, оформенн през късната аптичност с цели тухли, при ранно-средновековнитс престроявания има само вторично нзползувани почти випаги фрагмснтиранн тухли.
Дебелпната на ранносредновековния пласт в крепостта не надвншава 0,30-0.40 м. Съответно на тези размери отговаря най-често и височината на запазените, градени с камък н кал зидове от тази епоха. Освен тънкия културен пласт, вътрешното пространство на крепостта в Минерални бани е неравно, на места с издадени над повърхиостта естествени скали. Това обстоятелст-во затруднява в голяма степен проучването и не позволява да добием пьлпа представа за цялостното застрояване.
Открнтите находки в жилищни и стопански помещения, как-то и масовия керамичен материал, показват че крепостта се из-ползува като отбранително съоръжение до към средата на XI в. Открити са железин сърпове, сигурно датирани палешници, две златни монет» на император Василий II и голямо количество керамика or 1X-XI в Сигурен терминус за края на крепостта е и съ-ществуващпя през XII в. некропол. който заема въгрешната площ и продължава извън нея по склоновете на хълма. Гробовете чес-то лежат вьрху съборенпте стени или между тях. Това е некро-полът на селището отвъд реката, чиито разцвет съвпада до това време. По късно. през XIII-XIV в. мястото на крепостта отново се язползува за жнвеене, като между развалините са зкопани няколко жилища, в конто е намерена разнообразна кухненска и трапезна керамика, между конто и много фрагмента, работепи в техниката „сграфито".
Голямото триделно жилище с казармените и стопански помещения, конто заемат почти цялото пространство на малката (под 1,5 дка) крепост в Минерални бани, показват, че в края на X и през XI в. тя се оформя като укрепено жилище на местния владе-тел и охрапата му.
Още в 1877 г. Константин Иречек5 идентнфицира останките от селише пои Минерални бани с крепостта Гоплица, която се споменава във връзка с нападеннята на печенегите, през средата на XI в , or съвременника византнйския историк Михаил Аталиат и Скилниа. По време на голямата иетгодншна византииско-пе-чеиежка война (1048-1052 г.) Тракпя и земите. на ’^ °т Хемус били теагър на бойните действия и местното население било пр шг лево да изпнтва грабежите на двете воюващн воиски. През 1050 г. печенегите. проникнали дълбоко навътре във владен1’0™ ня им веои°та и се съсредоточили главно около две крепости (nSv S. " Лозарево. Карвобатско) в Топлина. За Тоолкца Миха-in Дтазиат пнше. че е „разположеиа на немалко разстояние т Оарнн- а СкТлнца-Кедрпн. свобщава. « „Топлина . едва кре-
владеиията на им-Голое
- 64 -
пост, расположена край Хеброс' Понататьк той обяснява че да отблъснат пападснпето ня печенегите били пзпратени двама известии византийски пълководци — патрнциите Михаил Аколут и Никифор Вриений, конто възглавнли 20 000 войска. Първоиачал-ио тс разгромили печепежкия отряд край Голое, а след това уип [дожили печенегите, разцоложспи край крепостта Т( плица Отто-гава печенегите преставали да ограбват сслнщата в подножнего на Хемус, защото се страху-вали от внезаппите нападения на ро-мейската армия.7
Ако приема ме,я че при толлите минерални изворн на дн. с. Минералки бани, Хасковскп окръг е била крепостта Топлица, бц трябвало да евържем нейннят край с нападеппето па печенегите, в средата на XI в. Скоро след това мястото на крепостта както вече беше изтъкнато по-горе, се превръща в некропол, на цвету-щото през XII в. селище на отвъдиия бря; на река Клокотница.9 Предаипето е залазило името иа това селище, сега частично зае-то от i’.OBi.a квартал „Топляка‘Д
БЕЛ ЕЖ К II
1. Д. Аладжов. Археолог;.чески цапни за ранного средяовековле в Източнорсдопската облает — Родопски сборник, т II С 1969. с. 249 сл-
2. Д. Аладжов. Клокотница. С.> 1983, с, 49.
3. Д. Иончев. Старкнпте около Хасковскпте топло-мпнералип пз-вори. ГПлНБМ. 1937—1940. С., 1940, с. 104.
4. Д Аладжов. Крепости и селища в Югоизточиа Българня по време на Първата българска държава. — Архитекзурата на Пър-вгга и Втората българска държава С., 1975, с 126.
5. 1\. Иречек. Военният път от Белград за Цариград и Балкан-ските проходи. БИБ, IV. 1932, т. IV, с 74.
6- ГИВИ. VI, С., 1965, с. 170.
7. ГИВИ. VI, С., 1965, с. 323.
8. Това се приема от вевчки наши псторпци от Освобождение™ до сега.
9. Д. Аладжов- Материална култура на Югонзточна Българня през IX—X] в. — Славяните и средиземноморският свят VI— XI в., С., 1973, с. 142, обр. 10 и 11, от същия: Крепости и селища . . с. 130, обр. 17, 18 и 19.
ФЕОДАЛИИЯТ ЗАМЪК НА АСЕНОВ А КРРЕПОСТ Роскца Морева
Асенова крепост се намира на 2,5 км южно от Асеновгра д Разположеиа е на висок скалист рнд на левая бряг на р. Асеиица
- 65 -
шю^ом^ремииГването nTSrT Ь об₽аз*ват тес~
крепостта Товя пт, ’ ° койш се на<5людава и контролира с~
Устав- ?яТЛпГаНеТ0 НЭ крегюстга за «ървн път се споменава в rnni Й Rat Банковский манастир, съставен от основателя му Гри-гртр ,Ь inP“dHI! " (8° Г Вторият пзвор за крепостта са хроии-
JIa 111 «Пронесен поход (1189-1191), в конто се съобщава: )*. *м шс град недалече ог Пловдив, иа стръмна ввсочпна, на име сжриоепцион (стеннмахос), здраво укрепен, както поради естест-веното положение па мястото, така със стени и кули.“ По-ната-гък хронист ьт па IV кръстоносен поход (1202-1204 г-) Жофр-льо Валардуси пите: „тогава бароните се настаииха в един хубав град, конто бете в подножието па замък. и държеше замъка вина
11 обсаден.” Особено ценен за историята на крелостта е надписът к Иван Асен II, който гласи: „В година 6737 (1231) индиктис 4 и. от бога възднгпатий цар Асен (цар) на бьлгарите и гърците. също н на други страни. постави Алекса съвеста и награди тази крепост ”
Писменг-те извори общо взето очертават игторнческата сьд-ба на Асе.човата крепост, която пе се отличава същесгвено от историята на края през Средновековието. Относмтелно бедня са дан нит. за аркитектурпия й облик, строшелните егани, крепостнлте съоръжения, жчлнщппте и стопански постройки и др.
До започванезо на системна археологически разкопки бяха известии само голямата крепостна църква „Св. Богородица Пет-ричка“, две водохранилища и част па крепостните стени, видимы на павърхността.
През 1970 г заиочнаха редовни археологически разкопкп на крепостта За периода до 1987 г. бете проучена западната част на скалистия масив. която обхвата плот от 1800 кв. м.
Първоначално крепостта представлява малка стратегически гг та иа прохода, който свързва Пловдив с Беломорска Тракия. По-късно кран нея се обособяват две села - Петрнч и Стеиима-хос Населенпето на крепостта нараства, започва изграждането на житншни н стопански постройки. Крепостта, намираща се в бо-
и^а(ос н"вестей о! тук «ага™ пол това «ме ...............
"" “вТрепе»"» 'с’- т ' Ас™“° «ГТ. и' Я
„а управителя иа '||Я"ъг*д°fa крепост. Това е пай-
Б>дсо^т7пРнай0до°б^е укрепена част. Замъкът представлява ком-
- 66 -
плекс ог сгради жилищни и стопанскп постройки, крепости» см,-ръжеш я, водохранилища и др. В този комплекс са обособени ня колко централин сгради, разположен» амфшеатрално. попади го-лямата денивелация на терена. Пай-общо плоша която замъка заема може да се раздели на три сектора
Птрвият сектор е отделен от осганалите посредством дпе улицн — едната има посока север-юг другата •— изток-запад. По ..........." ' един комплекс от сгради. който кула, двете водохранилища, мал-помощни помещения на север от
и. „донжон", дииинира над ос-
гози иг чин на запад се оформи включва. вътрешната крепостна ката крепостпа църква и пиком кулата и водохранилищата.
Въгрешната крепостна кула таналн е сгради както ко местоподожеиието си, така и с внесли ната сл. Тя има неправилна многоъгьлна форма, която следва очср-танията на терена. Нан-добре е запазеиа западната страна. В\о дът към кулага е от нзток. Запазен е само приземния етаж, по чип то преустройства се установяват няколко строители» периода. Пърыи т свободно вътрешио пространство на призсмсетс. вто
рият — разделяне на три помещения и коридор, трстият — заз-варяне па източния вход със зид на кал. Градежът е от домен и цепей камък споен с бял твърд хоросан Подовете са покрнти с камелии плочи, конто при второго преустройство са пзмазанн с хоросанова замазка. При разчистването на кулага се открпха в голямо количество камеини плочи. вероятно от покрнва н- Предпо-
лагаме. че кулата е завършвала с площадка, иокрпта е каменик плочи I арки, конто са носели четирпскатен покрив. по подобие на кахбанарията на голямата крепостна църква.
Стенкте на приземния етаж на места са запазенн иа височина до 1,50 м. На западната стена, която е удвоена при по късна пре-правка има запазенн отвори за поставяие па вертикали» гредн. Дебелпяата на външните стени на кулата показва че те са носели голяма тежесг, коего ни дава основание да смятаме, че тя е била
па няколко етажа
Кулата вероятно е била пригодена п за жпвееие, тъй като при разкрлнането се открпха в голямо количество фрагментирана керамика — купи, паннцн. чаши, свещници, капацн, кости от животин, мо тети п др. предмет» на бита.
Не юсредствено под кулата, евързани е едно разпределптел-но помещение следваг двете водохранилища. Голямото е изцяло за-назеио. Има почти квадратна форма, а покривът е засводея. От-горе е покрит с каменни плочи, като в средата е оставен квадра теп отвэр за пълненето му с вода. През этория етап на строител ство над него е издигпат втор» етаж, одновременно с нзгражда пето нг малкото водохранилище, доделено до южната му стена. Нивото на подовете иа двете водохранилища е различно, без да има връзка между тях. Малкото водохранилище е с правоьгьлна
- 67 -
форма. Пощипи.т му не е заказе», но има дакни, че то сьшо е било асводепс Водата и н твеге се е събпрала от покривите, чрез сиециална конструкция. Няма данпн това да е совало по друг начин Не се открп и канал за оттнчането и
Начииьт па цзадеж е същпят както при кулата. Изключение правп малкото водохранилище, при което са използуванн саптрачи, а при засводяването тухли. Изграждането му може да се отиесе след XII в
На изток от водохранилища га, на по-висока тераса се разкри неизвестна до започването на археологнческите разкопкп цьрква 1я пма дьлжипа - 2,80 м. и шнр. - 3,80 м. Църквата е изградена К-.io двуетажна, но за същинска цьрква е използувап само вторил егаж, а пьрьпя — като складово помещение. То нзцяло с измазано с розова хоросанена мазилка. Основите па църквата лежат върху -л<Д015сте па по-стара ограда Изграденпят втори етаж с предназначение за църква се е получил чрез издигането на източната Ciena из основп и изграждането на апсида. При разчиствапето па вьтрешпото пространство се попаяна на фрагмент!! от стенописи. 1 пастелнн гопове. Между тях има запазенн части от образа на ’ ’’ гци, изпълнепи в техника „Фреске". Спсред стила на стенопн си.е I. откритата монета в апсидата па църквата тя се датпра от края па Xi н началого на XII в. Малките и размери и местополо-жението и ш дават основание да смятаме, че тя е използувана
кати дсмашна църква от обитателите на замъка.
На юг от църквата се откри площадка с правоъгълна форма, с под от червеиоцветна хоросанова замазка. Следите от зндовете ни дават основание да смятаме, че притворът на църквата необи-чан:ю е бил расположен от юг. Този нетрадиционен архитектурен
план се дължи на малкото пространство, па което е повторена църквата, ч.чято западна стена опира в скалата. В притвора се откриха два зидани гроба, датнраии с монета ог края па XI и начатого на XII в.
Подходът към този комплекс от сгради е от юг и север. От южната страна, покрай малкото водохранилище е изградена каменка стълба, със седем стъпала. Тя е отвеждала до покрива па голямого водохранилище и от там към кулата. По-късно. когато е построен вторая етаж на водохраннлището, е затворена
Стълбнщето от север, вероятно е централното. Има ширина 2 м. От него се разкрнха десет стъпала. Го отвежда до тераса се-верно от водохраннлището, като тръгва от улнцата с посока север-юг При второго преустройство над сгълбището са изградени две успоредни стени, конто вероятно се явяват като конграфорси, а едиовременно с това са играли роля па покрнт коридор за преми
наваие на по-горното ниво.
Вторият сектор обхваща сградите на изток от улнцата с посока север-юг. Това са две правоъгълнп постройки, долепени едва
- 68 -
до труга. Сснсриата, вероятно i служила каг , npf.mus в долнпя егаж. Нейната източна стена е оформсна v колонн, , на тападната има вхоч кьм улнцата. През ней се е осъществявалз врьзкята на замъка е източната част на крепостта. 11отвръжд1 нпе на тона с открптото стълбпще. което започна or нивою на голямага крепост на църква и отвежца към замъка
Южната сграда ее по-голоми размери. Има правоъгълен план Източната и стена е изградена така, че одновременно служи и за подпорна. Входът към нея е от запад, към улнцата. Предполам ме, че двете сгради са били евързани в горния егаж и вероятно това е представ.чтелпата чает на замъка.
Третият сектор обхвата оградите разположени по южпия склон, огделени от ог.таналпте два с улица, орнентнрана север-юг. Тук се оформят четирн помещения, разположени по дължпната иа склона. Всички те, както и останалите сгради в замъка са с прп-земнн етажи. изградени or дометт it пепепн камъни иа бял твърд хоросан В югонзточния сектор беше проучена правоьгълна сграда. в чнпто долей етаж се слиза по три стъпала от уличного ниво По-дът п е от жълтооцветена хоросанена замазка. В нея сс открнха железки чукове. вьрхове на стрела, ножчета п др железни пред-метн. Във второго помещение па запад преобладаваха предметите иа бита, евързани с производството на хляб, а в третото се попад-на на огнище и голимо количество желязна шлака, което подсказка, че тук е имало железарска работилннца.
От направепнте наблюдения по време на разкопкпте и открутите магерпалп-предмети на бита, стигиахме до извода, че долнпте етажи на постройките в замъка са използуванн за стопанскя и производствен!! цела, а горните — за живеене. Изглежда. че в гор-ните етажи е преобладавало дървото. По целия терен на замъка се откри пласт с голяма дебелнна наситен с вьглени, овъг-лено дърво и много гвозден с различии размери.
Характерно за терена на замъка е голямата денпвелацня, която палата издигането на подпории стени, оформяне на тераси, мак-симално мзползуване на ограниченото пространство. Сграднте са разположени амфитеагрално и връзките между тях се осъщест-вяват от каменнп и дървенп стълбн. Изключение правят само две-ге улицп, чиято ширина не надминава два метра. Така изглежда феодалнйи замък в края на XI и началото на XII в на Асенова крепост.
В началото на ХШ в., крепостта нретърпява съществени про-мени. Голяма част от нея е разрушена. Както се съобщава в Асе-новия надпис тя е преустроена в 1231 г. Тези преустройства по същество не променят структурата на замъка. Старого разпреде-ление на жилищната част и стопански и защитим сгради остава. Предпрмема се допълнително укрепване на западната част на крепостей. където е разположен замъкът- От запад се построява нова
- 69 -
крепостпа степа, която започва от подножието на скалатя и ™ ечързьа с крепостната кула. От юг се издига втора крепостпа стена, с платформа и зъбери. По този начни се увеличапа шХ ранството на замъка. В същото време се изгражда второе водохранилище, издига се вторият етаж на голя^то Меад него и сенерната крепостпа стена се затваря пространство™ сдваиап речьи знда и Се получаса допълнителна постройка, вероятно за жилище. Зазижда, се входовете и се отварят н8ви, но всичко това асас Инкой HI,трешнн променн, необходим!! на обитателите па
ФичагшиГ а₽Х|1тектУРКИят «У план не се променя.
-тпп^ ^мьк претърпява още едко по-голямо преустрой-
ство в XIV в., коею се съегон в намаляваие па вътрешните обемн на жилнщннте н стопапски сгради. Но и при него пл.анът на за-мька не се променя
ЦЕПИНА - РОДОПСКА ТВЪРДИНА Недялка Гиздова
Останки ге от крепостта Целина се памират в севсрните скло-новс на западните Родопи, в североизточната част на Чешшската котловина. Гя е построена па висок и стръмен връх, издигащ се на 1100 м. надморска височпна, в югоизточната част на Родопския дял па Каркарпя. Отстой па 6 км. северозападно от с. Доркино, Пазард-жишки окръг.1
Южно в подножието на крепостта, в местиостите ,.Ливадиге“, м. „Метод", Грамадите", „Селнщето" и „Масълница” е било раз-положено средновекивното селище Цепина, откъдето единствено крепостта е била достъпна.
През средновсковието Цепина е била едка от най-известните крепости в Родолите, поради което тя неоднократно се споменава от византлйските хронисти през XIII и XIV в.
След въстанието на Асеневци и възобновяването на българската държава, Родопската облает заедно с крепостта Цепина са отново в пределите на българското царство. По времето на цар Калоян (1197-1207 г) за управител на крепостта Калоян назначил сестриния си син Алексей Слав. След смъртта на Калоян, по времето на цар Борил (1207-1218 г.) Слав се отцепва от централната българска власт и се обявява за независим владетел на Родопската облает с център крепостта Цепина. В грамотата (сигилия) на Алексей Слав от 1220 г. намерена във Ватопедския манастир на Атон, той пище, че имал за седалище Цепи1 а, а после Мелник.2 Това е първото сведение за съществуването на крепостта ЦеПсТед това при новйя възход на българската държава по вре-v.-ro m пап Иван Асей II (1218-1241 г.) Цепина е отново българска. Тя заедно с цялата Родопска облает е отново присъединена
- 70
към Българската държава.
След Иван Асен II съдбата на Цепина става променлнва в оорбитг с Византия. Тя е ту в български. ту във византийски рьце.
Така след смъртта на българския цар Коломаи I Асен (1241-1246 г), ннкейскнят император Иоан III Дука Ватаци (1222 1254 г ) през 1246 г. успява да си възвърне завзетитс от Калоян земи с Мелник, Станимака и Цепина? При наследника на Иоан III Дука Ватаци, Тодор II Ласкарпс (1254-1258 г.) българският цар -Михаил II Асен (1246-1256 г.) успял отново да си възвърне ответите му от византййцпте земи. „Жителнтс, конто бяха българи, преминаха на страната на съплеменнпците си и се отърсиха от ярема на чуждоезнчниците — пнше византийския хронист Георги Акрополит. Веднага бяха завзетн Станимака, Перущица, Кричим, Цепина п всичко в Ахрндско, освен Мниак, който единствено бешс запазен от ромеите Подчиниха се на българите и Устра, Перне ракнй, Кривус п разположеният край Адрианопол. наречен Ефра-им“4
Но Тодор II Ласкарис предприема няколко похода против българите, за да отвоюва завзетите земи. Олитите на византий-ците да завземат Цепина били несполучливи. При първнят поход успява да завладее няколко града в Тракия и се насочва към Родопската облает. Завладял градовеге Перущица. Станимака, Кричим, но до Цепина той не стигиал и се връща обратно.5
В’ орнят му поход бил също несполучлив. макар да бил пред-ириет през пролеттта. За предоводители Тород II Ласкарис назначил Алексп Стратигопул и Константин Торник Този път вм-занпн ците се насочпли към Цепина откъм Сяр. Когато се убедили. че не ще могат да превземат крепостта се върнали отново в Сяр, като побегнали и пзоставили целия си обоз и повечето коне на българските овчари и свинопаси.
Но Тодор II Ласкарис, възстановявайки властта си в Македония успява да отвоюва и почти венчкн крепости, завзетн от бългаэите с пзключение на две от тях: „Едната незиачителна, съв-сем малко укрепление в Ахридската облает на име Патмос>и котте после била лесно завладяна от Алексий Дука Филантропин в друга крепост наречена Цепина, която беше твърце укрепена и се намираше там, където се срещат двете най-големи планини Хе мус и Родоните, посред конто тече река Еврос" Императорът не можел да се примири с мисълта. че още не е завладял тези две крепости както другите и че са още в ръцете на българите. „Осо-бено му тежеше за Цепина. И той бързаше да^предприеме поход ерещу нея и да изпита налипните си сили.“
Й макар „лятото да било вече преминало, а есента към края сн" и стремежа си да изпълни единотвеното си желание, той тоъгва с цялата си войска от Адрианопол срещу Цепина. 4 И този поход бил несполучлив. При Макроливада, която би-
- 7! -
ла по средата на пътя Одрин—Станнмака, паднал първпя1-сня” и те били прннудепи та огидат в Стапимака. След като се сиабдплн с храна се отправили отново пак за Цепина. но се отбил, в тоад Ьаткунион, Тук те се снабдили отново с достатъчно храня Стоим ният път, гъстите гори, големия студ и поледица затруднХш движемпето на воиската «агоре и когато сам императораИЗПи л трудността се убедил, че крепостта е недостъпна за обсада к че е невъзможно да я превземе, той заповядал на войската си да отогьпи към Баткун. И така, след като византийке огрели ^агкунион, отново се върнали в Адрианопол и оттам в Димотика 7
Ц,е""на б"ла отстьпена на вязаитийците, согласно сключенпя през .256 г. Регински мир, между Михаил II Асен и император одор Ласкарпс За голямото значение на крепостта може да се сьдн по иослаппето на Годор II Ласкарис, което той изпраща по този повод до всички области на Никейската империя, в която се казва „Отстъпена именно беше на моето царство казаната великолепна крепост Цепина, която се Памира на върховете на родоните, около известната планина Кнпшава. Тая знаменита и чу-товна крепост, която е обиколена наоколо с твърде укрепени места, много близко до българските области, има свои съедпненкя (връзкн) по-иавьтре от опия, конто са под нея, най-укрепена изэб-що казано, най-недостъпна. съвършенно непревземаема- се напада и се побеждава и завладява само от ромейската войска и непре-дазана завоюва се и се подчннява само от нея, крепост в която станаха много и големи борбн. Защото кой не се сражава за нея? Кой от старо още време не се облича в ризница? Тоя. който я прп-тежава се побеждава с превземането и и лпшаващият се я иарича най-смлна. И защо трябва много да се говори? В нея войствеиият Арес насочи български и ромейски войски и (пропзлезе) голяма борба чрез нея и сега се надяваха живот да живеят (там), а на-шата превъзходна войска с превземането н устрой победно тър-ЖеСПрез XIV в. Иоан Кангакузпн съобщава, че в Родолите има то две области — едната наречена Мора, а другата Стапимака и Чепина" за чиито стратег (управител) той назначил 1 еорги Врие-
Цепина се споменава за последе,, път през 1344 г., когато бита отстъпена на Иван Александър заедно с още осем крепости за това. че той оказал помет на византикската императрица А, Сзноиска^в борбата й срещу Иоан Канта кузин, претендент за пэестшщ J* Цепина нзраства като важен политически
и административен център в Чепинския край на Западните Род
Внушителните останки на крепостта щвГЛър^
пзеледователй още в края на миналия век, ко Р
- 72 -
vine разкопкн п откриват късовс от стс/описи ччамогаи г и колонки с релефнц изображении и др Няколкоднёвш> разной" ки иа църквата правя рускня езнковед II. Сырку, конто отарнва ..ва^мраморни релефа с изображения ла апостолите Петър л Па вел , конто били пренесени в Ермптража в Ленинград и 1Рес се намират там.13 По-късно разкопкн правят и местная осдопскн об-щественпк и ппсател Хр П Константинов заедно със слависта Ст. Беркович.
Снстемните археологически разкопкн на крепоегта започват от 1961 г. От направените археологически проучвапня се устапо-вява, че крепостта е градена през Втората българска държава. Външните и крепостнн степи, дълги 640 м. и дебели 1 80 м. са об-граждали площ от 25 дка, с единствен вход в югоизточната и част В североизточиия й ыъл е имало одна кула с многоъгьлна исправилпа форма Пет коптрафорса са подсплвалн зидозете.
В крепостта от това време са открити четппп водохранилища и две църкви в югоизточната й част, а в пространство™ между тях едва голяма сграда с посока нзток-запад- измазана отвътре с бял хоросан и с подова пастилка от тухли. Западпо от пьрвата църква са открити останките на стопански сгради. Вероятно тук е резидпрало духовенство™.
Пространство™ в нап-високата част на крепоегта е било об-градено със зид, дебел 1,80 м и обхвата площ 1,5 дка. В тази въг-решиа крепост се намират два от резервоарите за вода и са принадлежали на замъка на крепостта. Над единня, конто е в най-впеоката част на крепостта, вероятно се е издигала многоъгълна кула — донжон с отбрапителпо предназначение’4, аналогична иа кулата Иебоиша в Белгардската крепост и на кулите в Ресавскпя и Рнлския манастнр.15 Трябва да се предполага. че тозп самостоятелен вътрешен ансамбъл е бил седалище на феодала. Тази вът-решна крепост (цигадела) в западната си част се евързва с външния крепостей зпд с един преграден зид- дълы 41 м, дебел 1,60 м, па който по средата на стената е имало вход. При съеди-и'яването му с вътрешната крепост се образува четвъртито помещение, вероятно кула. Такова помещение е открпто н при входа, изглежда основите на друга кула.
Зндовете иа откритите сгради от тази епоха както и на крепостните стени, са изградени от ломенп камъни. споенн с бял ронлив хоросан и скритп дървеин напречни и надлъжпи греди (сан-ТраЧИзобщо може да се приеме, че Цепина е била крепост замък. а в подножного на крепостта се с намирало подградието гра дът Цепина, който се споменава във впзантийските изворн като паланка. традче и град.
Като найголям град в Чепинското корито. въпрекп многого крепости известии тук. Целина е наложила името си на цялага
- 73 -
Голямо Белове.16
o6^r’ "О'КЪПС|,° наРече”а Цепнна - Чепино. запазено и до днес
. П д-'ка представа за живота иа крепостта през XII-XIV в' се добпва от намерению в насипа находки. Те пазкрнват бита н помпнька на населенного. Планннскнят характер на X кпа’
СЪЗДаВаТ ^бри1 уследя за развХ'’-о на скоговьдсгвото и земеделието. за което говорят намепенит-» на ТрУДа’ хлоп*™рн, подкови на животин и р1 Наред с юна населението е упражнявало и известии занаяти Особено развит» били, ковачеството. гр ънчарството, тъкачество-10, кожухарсгвото и др., евързани с ежедневния бит на население то, за което говорят откритите глинеии съдове, глинеии тежести за стан, прешленп за вретена, железни и костени нгли, броизови копчета. гривни, пръетени, обици л др.
1ова население е развивало и търговски връзки, добре изра-зеип от намерените мопетни находки.
Откритите накити говорят за развито ювелирно нзкусгво.
Намеренпте върхове на стрелн, копия, бойни топки и др. са езързанн с военния бит на населението.
С нахлувапето на турците. въпреки голямата съпротива па непинскнте българн, Цепнна паднала под османска власг след де-ветмесечна обсада и то след превземането иа крепостта Раковина при с
Макар твърднната да била разрушена, подградието (грады) заедпо с църквнте в крепостта, конто са били поправенн, остапа-лн да съшествуват Не случайно те носят названието „Метоха“, „Манастира" и „Кешишлеме.1*17 Дълго след това жителите на Це-пина използувалн крепостта за духовна съпротива срещу асимила-торските домогвания на турните и гам са извършвали свонте хри-стиянскн обряди. Изолиранн през тежките години на робство<о, те дълго пазели свонте накити, така както пазели своя език, оби-чан и носия. Това се потвърждава от христианская погребален обряд, накитпте — гривни, пръетепи, наушниц» и др., намерени в откритите над 200 гроба в крепостта.
Според преписката на Методи п Драгннов от с. Коропа, бъл-гариге от Целина и околността са служели на турската войска като помагачи и от гам наречени „помаци" са взели участие в походите й чак до насилственото помохамеданчване през XVI! в. 1 гова вероятно са били разрушены църквите в кРеп«с^а, ,3 ™дгРае дието нзоставено. „И така по божия воля се р . .дпаги-
в Цепина11 с болка завършва своята преписка Методн п. Драги Н0В Славната крепост останала в руини, но днес гя напомни за снова време, напомни ни за гордостта на българнна, за гова че тон не се е признал за победен.
дите й чак до
- 74 -
Б Е Л Е Ж К И
1. За мина.юто на крепостта Целина са писали: Ст. Захариев, Описание па Татар Пазартжишката кааза, Внеиа, 1870, с. 64-69,'А П. Сырку Старинная Чепннская крепость у с Доркова и два византийские релефа из Чепина в Болгарии — В. BP., V, 4. 1898, с. 610 и сл , Хр. П. Константинов, Чепино — СбНУНК, XV, 1898, с 222 сл.; К- Иречек. Пътуваиия по Българня. II, Пловдив, 1899, с. 479-480; В. Н, Златарскн, История на българската държава през сродните векове. III. С., 1940, с. 273, заб. 1 и 3, 321, 435, 448, 451-455, 460. 464-466. Южна Българня след смъртта на Иван Асен II и Ре гпиския мир — ГПНБМ, 1925, с. 327-335, Иа. Батаклиев. Град Татар Пазарджик. С., 1923, с. 54-55, Чепино. -- ГСУФФ, XXVI, 1930, с. 59-65; Пазарджик и Пазарджишко. С , 1969, с. 89; .11 Де-лирадев. Принос към ясторическата география иа Тракия. II. С., 1953, с. 198; С. Георгиева, И. Гиздова. Средновековиата крепост Цепнна. ПАИ, XXIX, 1966, с. 41 сл.; Н. Гиздова. Средновековнн крепости в Родолите иа територията иа Пазарджпшки окръг. -11МЮБ, IX, 1983, С., с. 74 и сл.
2. В И Златарскн История на българската държава с. 273, заб. 1 и 3, с. 321. СпБАН, кн. 45 (22), 1033. 4, II-
3. ГИВИ, - VIII, с. 176.
4. Па< там, с. 183-184.
5. Пак там, с. 186.
6. Пак там, с. 186-187.
7. Пак там, с. 189-192.
8 В. Н. Златарскн. Южна Българня след смъртта..., с. 335.
9. ГИБИ, X, с. 361.
10. Пак там, с- 226
11. Пак там, ,с. 362-363.
12. С. Георгиева. Църквата в родопската крепост Цепнна. Археология V, 3, 1963, с. 47-49; 52-53; С. Георгиева. Н. Гиздова. Цпт. съч., с. 42-43; Каменна пластика, С.. 1973, с. 54-55, обр 87 и 88 13. Въжарова. Руските уцени и българските старин». С , I960,
с. 415.
реконструкция
14. Ст. Бснджне®. Географичка
15 V Хаобова- Отбранителни съоръжения в българского новековпе, С., 1981, с. 70, 73-74. фиг. 25 г, с. 181 185.
16. Ст Захариев. Цит. съч., с. 66.
сред-
17. Пак там. с. 65.
18 Пак там, с. 67-68.
- 75 -
СРЕДНОВЕКОВНП БЪЛГАРСКИ КРЕПОСТИ ФРПЛДпии О -ци В СЕП|[;™ПЕ CWOTOBE НА ЦЕНТРАЛНА СТАРА
Атанас Мплчев
Стара планниа се явява естествена непрекъсиата защитна плана ^KuTDePl,ia в бьлгарските земи започваща от долното гечспп» а р. Тимок на запал и достигаща на изток до нос Емкие Гчер-нпнз !мЛ°ТО На ЮГ глав,,ата с=рига на Централна Стара пла-< ма стръмно спускащн се склонове, на север тя постепенно ОТ та ТаЛп ";СРСАСТВОМ ДЪЛ№Г(' с” ™^ати с^нове. Се^ерно ’L™ И Р и УспоРеД1'° 1,а нея е разположен Предбалканът, ' iro има нископланински рядов характер. Централна Стара пла-> на е иапвлеоката и същевременио най-проходнмата част от пла-ницскня маенв. В тазн част па Стара планниа премннават 14 прохода. От запад па изток следват- Златишкн. Рпбаришки, Троянски, ^усалииски (Марагидишки), Ясснскн (Химнтлнйскн), Шппченски, Сабровски. Крънски (Троянски), Еленски, Мъглижки. Дъбовскн \Ветрснскн), Проход на Републиката (Хаипбоаза), Твърдишки и Вратннк (Слнвеиски). Благопрнятните климатични условия тук са привлекли човека още през средний палеолит мустерската епо-ха (100 000 — 40 000) и намираме следи в пещерпте Бачо Киро при Дряновскня манастир и Деветашката пещера при с. Деветаки, Ло-ьешко. Така от средняя палеолит пепрекъснато се проследява до Диес поселишен живот в Централна Стара планниа.
По тези 14 прохода още в дълбока древност траките са нзграл-Дали укрепятелни съоръжения, никои от конто са запазенп в рулим до днес. като например разкопаните и проучени от нас тракий-ски крепости: На връх Голям Острец, Ловешки окръг, м. Пречиста при с Градинца. м. Имането при с. Столът, м. Градът при с Батошево. Габровскн окръг и др., конто са охранявали Русални-скня п Ясенския (Химитлийсккя) проходи на север. Такива крепости са известии и по Шнпченския и Тревнепскня (Крънски) проходи и др.1 Те сс отпасят към първото хилядолетне предп новата ера
През римската и ранновизантнйската епохи били изграденн Десетки крепости по северните склонове на Централна Стара пла-нииа, конто са охранявали четиринадесетте прохода. Настъпилите промени на класическото антично местоположение на крепости в равните и лекохълмисти теренн и замеиянето им с а
ЩИтеяи и трудно достъпни височини допринесоха д р н_ строяване с крепости на Централна Стара план никои от тях зантийската епоха Тези крепости днес са в рун , е1 и пег
бяха разкопани и проучени от нас през поел д{. Р с дер. години. като например вр. Голям Острец н м кг т р п с Ба-ьево, Ловешко, м. Пречиста при с. Градница, м. Градът при с. ба
- 76 -
1
готово, м. Ввтата cieiia при с. Здравкоеец Габронскн окръ. м Борупа н Стринава при Дряновскня мэпастир, м I раднще при Габрово и др.
През тези проходи са премипавалн важни нышца конто са свьрзвалн през рпмската и ранновизантнйската епохи т север Ду-навската равнина с Тракня на юг. Първата добре планирана и пот. държана съобщптелпа система в Централна Стара иланпна е на-нравена след включваието през I в. н е. на .Мнзия и Тракня к -до провинции в границите на Рпмската империя 1 Тя v свързнала го лимите дуиавскп градове с Тракня За тези важни пътни аргерни имаме и инсмепн давни у внзантинските автори. Тнз.рд нажил ро ля еще през аитнчпостта е играел така наречения Грзяпов нм-*, който е започвал от северната граница на рпмската про ннчня Да кпя и е вървял на юг до Дунава и оггук през Балк • ia н Родепнге за Бяло и Егейско море3
От рпмекия град Ескус па Дунава Траяновнят път мпнавал и течеинето на р. Вит. на юг през Плевен (м. Кайлъка) е сгпгал то Ловеч (Мелта) в м. Хисарлъка, после пътят продължавал по течеинето на р. Осъм п през Трояновня проход кз.м Тракня. Пътн-игата. конто ст ппеминавтли през четиринадесетте прокода на Сред на Стара нланпна, засвндетелствуванн никои от гя\ през антич-ноегта у внзантинските авторн, очертагзат мрежа от ггьтпща и опе-раццонно-съобщителни линии, конто продължаваг да функнпови рат пълпоценно през Средновековието и през епохата на осман ското робство. В близост до проходите на централнага част на Стара планниа е била нзградена мрежа от крепости през Сред новековнето. конто е продвижение па апгнчпите. Доразвпза? се аитпчните прницнпп и се създават нови з укрепяваяе на средне векозните градове, селища и гранит? Сега се изграждат стразе гпчсски отбраннтелни линии п система Макар и не па гьсто- кг. постите се разполагат в предпланините и в дьлбочина ча Центплл-ната Старопллнинска верига, охрапявайкн по този н н;- пътнша та, конто са премипавалн през четарииадесетте нлавнпекч прост дп. Креиостите са разположен» по пречварнтеляо добре обмаслен план от гледпа точка на успешного взаимодействие помежду им, отстояващц на разстояние една от друга на 5 10 км. като са имали и добре оргапнзирана сигнална система 4 Преобладаваща-та част от крепостите по Старопланпнската верига, респектнвно централнага 'л част, през Ранновизантнйската епоха са имали срав-иителпо малки размерн от типа на кастри, бурги в фрмрии.5
Повечето от тях прецставлявали малки укрепени постове, предназначенного на конто било освен да нзвършват наблюдения на придвижващня се противник и да посрещнат неговнте авангард-ни части, като им оказват първоначална съпротнва.6 Изгражда-пето па Старопланпнския отбранителен пояс е евързано с име в на ззчзднтийскпя император Юстнниян I (527-565). който според
77 -
==j=s^=
Проследявайки раниовпзантийскиге крепости по Спейна Ст-, ра плапина се установка че те се явяваЛече по чаХшно паз' ^"пГк1'ноК^Опоме^1И,ОТО ИЗКуство’ отърсващо се от класг.чсс-1 L ! Определяща пасока в отбраннтелного строителство
* ™ пЛ п JaBacviMOcr от местността. добре обмислен и съоб-рален < нея. Of сведснаята на византийским Аноним от VI в. не-едН‘яч jtho се подчертава, че местоположение™ на укрепените меси гряова да бъде навнсоко със стръмни склоновё. ако бъде зашит шано и от река, това би било още по-чобре.8 През V—VI в. на _<а.'н<ансК11Я полуостров се строят крепости съобразно тези нзис-кваиия. В олнюс: до крепосгите обикновено се намирали илодо-родпите теми, конто бял.ч обрабитзаии от месгните жители на се-лшцата
Заварените крепостям съоръжения от славяне и прабългари предсгавлявали непосредственпя им контакт с приложенпте па практика римски и най-вече ранновизантийски принципи на фор гифпкацпя.
Сродна Стара плапина в началото на първата българска държава с представлявала част от граннчната линия — до момента на прнсьединяване на зеин южно or нея. Като такава тя е имала крепостни съоръжения предимно за наблюдения и сигнализация. Многобройните по-малки н средни по величина крепости от ранно-Ензантнйскага еиоха били използувани за отбрана на иовосьзда-дената българска държава, но някои исследователи отричаг това.9
В Централ Стара иланипа крепостного строителство се таснл-ва през периода 917 1186 г. когато Византия е прнпудена да спора пападенията па печенезн. узп и куманн. По това време може да се търси утвърждаването на чертите на средновекониата фортификация, която особеио мною се засилва и се изявява в пълна сила псе епокага на Вгорото българско царство. ~
След освобождение™ на Българня от внзантииско робство в 1196 . и с лреместването на столицата от Преслав в Гърновгр д Чечп а щ)ст1ропланннската крепостна система за охрана на прождите водеши по найкраткия път към столицата, започва да иг-
Налагало ’се е с^гГда се изгради една мощна отбранителиа „ре
(•формил- като пьрвосгспеии Чегема в Сродна Стара пла
нале», възлоз и пусков клю1 i Ц gDb4 оКОЛО политический
инна. В този смисъл крепостнпят.полуобрьч скол поб онос, ценгьр Търново бил не само щит, но и смурен лл
78 --
ни иастъпателнп действия, което историческите събития 1върде добре илюстрират.
След освобождение™ на Българня от низан? и,"ско рабство твърде Денни сведения за активно строигелство на крепости в ле риода до похода на Исак II Ангел през 1190 г в българскнге теми нн дава Никита Хонпат. Той съобщава че тукашипте ... , укоеп-леиия и грздчега били защптени много по-силно, отколкото ли рано п обградепп с новопосгроени степи, конто па места се увенчали с кули.. ,‘п Изграденпте крепостпи съоръжения трябвало да спрат вражеските сили на Византия срету Българня и да нм окажат решителен отпор. Всички крепостна съоръжения на българите били създадени не само за отбраиа, но и за насгъпление Косвони сведения за използуване на крепостиите съоръжения по време на Втората българска държава ин дава Никита ХойнаI, като споме-
паса за подновяването и укрепяването на голяма част от планнн-скше (хемускнте) „укрепления и градчета“12 от Асек и Петър. От тук внждаме. че Асен и Петър са развили огромна строители.? деииост с пзграждапе на реднца крепости, конто са' били пред мостовс укрепление на Търповград от юг. Издигната е била мощна крепост при Твърдица, чиято пряка задача е ихраната на юж-нпя вход на Твьрдишкия проход, по конго минавал един от пай кра кп е яътнща. водещи до владсипята па Асеиовци- Също били
укрепеии Крън и Мъглпж, който охранявали подстъппте на врага през Мъглпшкия и Крьнския проходи към Търново. Характерна черта три пзграждапе на крепостиите съоръжения в Централка Стара плашша е умелото използувано га разноибразннте торен нн ус.ч ?вия. конто иредлага планипският релеф. Това е аспект ча
стратегический фактор, важна харакгеристика иа одно крепости» съоръженне, към което трябва да прибавим и конкретнитр отбр.1 нптелнн задачи и сиецпфнчнп цели.13
В навечерието па въетаннето пачело с Асен и Петър в 1185 и в първпте години след пего били нзграденн пиви кренисгн и
лита в иенрестытите плаипнеки местности по северные склоне вс па Централии Стара планииа.
В епохата па Втората българска държава (XII- XIV в.) с< наблюдава своеобразно вьзраждаие на укрепигелкатэ мрежо ог Ранпознзантнйската епоха в района на Сродна Стара плангша. Цзгра сената гук верига от крепости е непосредспзено евърччпа с отбраната на пешня поли.пчсски, иксипмпческн и културен цен тър -- столицата Т ьриовград.
Весовиияг враг за Българня от юг Византия про ц.л'к.ша i нсотслабваща сила, а в началото на XIII в. се настанява в Царн-град не помалко опасен съперндк Латпнската империя За..и напре,натост за новоосвободената о. визаитнискто ^во 1жл гарня иодлага не един ньт на големи изшпапия кн 1(1 ';н%^г0 ръжепия, па копти сголнцага разчыала за оторан. ог ш.. л
важна стратегич€ска концентрация в предала пините па Цептрал-на Стара планина са фортифптационните опорнп точки, между конто главно звено се откроява Ловеч. Те осигурявали безопас ността на столпцата от запад и северозапад. Освен пунктовете, влизащи в концснтричната локализация около Тьрпово, в тази част от планипата има и такива. конто съставляват надлъжна локализация. Тяхната схема е съобразена със спецнфиката на природная среда и с подчертано отношение към прохода за прсми-наване на планинага.’4
В наЛ-пзточнага част върху северните склонове на Централ-па Стара планина за охраната на проходите Вратник, Твърдиш-ки п прохода на републиката (Хаинбоаз) били построенп кре посгпи съиръжения ош.е през ранновизантийската епоха и особено разшнреин и увеличени през Второго българско царство. Трупа крепости били изградени върху хълмове и възвишения, кои. да държат под наблюдение пътннте артерии, минаваици оттук за Южна България през Дьбовския, Мъглпжкия, Еленския, Трев-неиския (Крънски), Габровскня и Шипченския проходи. Тази верига ог воепни постройки била надежден щит на укрепителната система, охраняваща столицата Търцово. Тук е била разположе-на и най-голямата средновековна българска крепост Стринава 600 700 дка площ при Дряиовския манастнр.
Крепостта Стражата заедно с тази на платото Боруна са до-г.ълвали Стринавскня комплекс от крепостнп съоръження, осигу-ряващи отбраната иа Търново и охраняващи Тревненския проход.
Въстанието на братята Леей и Петър през 1185 г. довело до Освобождение™ на България от византийско робство благодарение на своята добра организация, на своя всенароден характер и 'кречптечката мрежа ог юг на Тьрнов1рад.
' ' Никита Хониат съобщава за тези крепости от укрепителна моежа следното- „повечето дори всички са построеии по стръмни скали и над задоблачнп височини".13 В друге съобщение четем:
Тот (император Исак И Ангел б. м.) намерил гамошните укрепления 'и гоат’-ета защитени много по-добре и заобиколени с ново-издигнатп стени, конто на никои места се увенчавали с кули Па тези крепости именно се опнрат Асен и Петър за успешного смъкване на визаитийската власт. Власите. жители на тези крепости учаптвуват във въстанието претив виза яти ицнте. Те като жители иа плашшските и предпланннски части на Централка Ста-жители иа пл педнца свои названия в топонимпята,
ра планина са оставили и лПЯГпзяп₽ние на откинтия
Ттка наппимео от средата на XIII в. благодарение па открнтия БатолХскл иадллс ло «ас достшат «малата «а три сишщ.- Ба-Т0ШТ)т тез» тал 'ет"щаРса ллделтлфлаиракл само две, алев»,ото .. Батошево пТ Влтата стела при с. Здравковср. Габровс™ «. ръг
- 80 -
сМ,те
Впзантийският император Исак II Ангел преминал < ь° 7е-гТа сп Източиа Стара планина и гс насочнл към Търново (ир'^рю на 1190 г). Той обсадил града, който по това време бил веЧ( ткъ’,< во укрспеп по бил прпнуден да се върнс обратно понеже 1 Дунава преминалн сплин куманскн отряди. (ji*1'
Твърде много спомогнал за успеха па повоосвободенатз (1 гарска дъргкава решителен удар, конто бил нанесен па 15 Ангел в 1190 г. в един от старопланннскнте проходи (вери Тревненскня).68 1190
При разглеждане на поражението на Исак II Ангел в <од-В. Златарскп приема също, че то е станало в Тревненскня пРе(ЛСн'1’ Този въпрос вече не е оспорван Напрогив, във всички съвр военпи истории, като например пзеледваниита на Ив Ки ^рт3 Атанасов п др.20 както в ..Атласа на бьлгарска история н ? 11 та на Втората българска дьржава през 1185-1241 г о оз»аЧ бптката е ставала в Тревненскня проход.21 1-1 тук виждаМ пО*^ вата роля, която са изнгралн крепостите в Тревненскня г Тази укрепителна линия е била създадена може би веднаг‘ ст3 Освобожден исто на България от Византийски робство. la VK ропланинскпте проходи на юг н югозапад от Търново са ^'^.хП11^ репени с мощнн крепости, конто били иасочени срешУ южен враг Византия Вьв връ.зка с обсадената крепост u 3;{',ea II Ангел през 1190 г възмиква въпросът за идентифиииране к_ нованието на Стрпнава с Търново. Въпросната крепосз M°rl-peIlC, бъдс според нас тази, която се е намнрала на естествен0 > ссТ1|1\ пата, скалиста к впеока местност, наречена и до днес от t |,Эе го население Стрпнава, срегцу Дряиовския манастпр, съ15С щС1'11,, блп.зо до Царева ливада (днес Върбаиово). За правилно на спора отпоено крепостта Стрпнава, намираме сведение У “ (1 тнйските пзвори като Никита Хониат. современник на събнт* , похода па Исак II Ангел в България и битката в 1190 г 3 рг1,‘-’1 Георги Акрополит бивш логотет на нмперията (1217 1283) }Вч1<Г‘ ini изеледвания за локализиране на крепостта Стринава е вено в редица публикации.22 fl°30(y
Крепоегта Стрпнава заема важно стратегическо място 3 рр лява тя да служи като ключ към Габровския и Тревненсь ходи п предимно укрепление на Търновград от югозанаД-
Въз основа на запазенпте до днес имена иа местное!
Асеншь Цар Калояппик, Царовнщето. Царска Курия, H3Pt' .(д 1 вада и др. може да се предполага, че феодалннте вдяАе -ppf братята Асеновци са бпли земнте на днешно Дряиовск'1 1 ненско. сЯе‘1/О0
Крепостта Стрпнава с на сстсствено укрепепо плато, нЗБ11^оО' Арсена 500 м над морското равпнще, разположена на дка площ. По този признак е най голямата средновековна -г-1-ска крепост ог епохата на Втората българска държава
- 81 -
обширна ecreci вено укрспсна площ при разкопките се установи ыпиюс.чош! > селище от траки.,, ката. рпмската. р. пновпзаптпц. сла.л и срс и.онско;и,ата снохи Средпопс,.опиата българска кре-щст била нзградена върху мощна ранноиизаитчйска крепост. На места тя сперва по план кьепоаитичната. Тук проведохме архео-
Т " б”'” РаЗКР"Т’' « С'Т‘Я” <* ст™"™“ предназначение и в И1Х над х1(ЛЯда късноаптпчни монети от IV в. Раз крига wine и с цижорабна църква от ХШ в. с много материал,! пред!..ано керамика, земелелски г,радия на труда, ортжпя, накати I ДРУ1Н bniCDH предмет!!, монети и др., конто датират крепостта към aJ-XIv в. (.решу крепостта Стрннава на по-мал ко по площ, но внеэко плато, наречено от местного население Боруна. е била расположена що крепост, на конто след нроведен.пе тук архео-. nii.ec-.il । сопки се устзпорцха културнп напластязачня от . >лн Irti; e<i. <н римсна, раняовизаигвнека п or Втората бъл-
1 с. 'С.--.. ДЬ‘>ЖЩ|3
Ус та по ц, се, че по дефиле на Дряповската (Трсвпенската) . -.а от страна на Дря. •> .;.т манастпр е имело дяла еноте-репо ти, а също в j.p7rn ст- •эъженпя, разположеад ir Трс»-I. <’. . I, < ЭЯ.'? ' ИНГ ОТ КоМ ЮГ Като ЯМ 8 Р ди Д П
ю тал. силка укрепптелна система от моишп крепости при Дря-
Ы.КП ill СТ!; 3 СЫЦО И TGIV ИШМИЧЯЙ ГС ДГ.Н.Н,. 61! М ТО Ч<1 Cf
и 1 г: сочихм, по гор. . че ту.< на тщ . . .-рд. на Дря
u ->ei -.о с; cM.ipz;.. Цдрско феодал :ю д- -,енно на А гн щеодалнп крепостнп замъцн В о. олнпетиг»- в?, сзв
>. г- ••’чп; ;г .:.'и-.!..;под’Г'1 зсм". ”0'Г.; ~е- бпли ot-paf ’'за
'с мз-'г.' го крепос’.яо наем ?ние, Фег-дэ^ ’. ъ-.'’<‘р"тспо
•2; •? к.-ше' . вясокото пл а г- Борука.
В Тре птне я днес кма сл. ди от р>нщ1 на . п v и страто г.цпрн /?;? прп Белн.щръх ив местпостта Голямата Квлимчвха. разка.’ват, че се гасае за остатъци от д..срцн н дар т . са кого-с Е;1.''.амтпйск:1ят историк Hijzi.сз Хониат с';-.1б ir ч бнл (пар Калоян, б. м.) ролей и възпптан чч Хемскиге -1 : г!!’
На 306 400 ’’ североизто-ыо от гр. Трязна в местността ?* еле то грп хеолегическите разкопки се разкряха верижнч помещо-., к'/м'остни степи и земленя укрепления ог ривеве в валоне.
От сткрнтнте находки и от начина на изграждането на верпж ппте пог.-ещення крепостf ine съоръжения в м. лалето се отнасят к XJ11-XIV в. Тсзн крепости съоръження заедно с разгле-да mire двуги крепости б този район сз били пзграденн да охраняват Тревнепския проход срешу иабезите на визаптийцше. Трявпа като селище има предположение, 1;е ? зъзпчкнал около^църкзата Сз. Алахангел, която е нзградена оше през XII в.
В местпостта Внтата стена, разположеиа в западнага част па карстового плато бяха проведенп разкопки па крепостти. латото
- 82 -
с естсгтвено укрепено < гължниа гн I ок • ,апад около 1G кй ц шири-на от 2 до 6 I ,i с отвесил склонное oi >. и „,,д, ц синцу ца скалите до 95 м.
Тук се «мкрнха културпп иапластявання от аптечное гта и сред-иоигковисто, но нац ингензпзен е бил жижнът в кр поена през епохата па Второго Оългарсхо царство Разкритп fi,i\a от север п изток, където мсстността е ло-леспо проходима «ложни укрг •-пнтелпи съоръжения. каменни cienii и кули, пзградпнн от ломсин качъни. споено с бял хоросан. На пап нажин те огра ги’и- Ki та -- по ыл.чте на крепостта са били нздигнзтп «улп
При разкопките на главния вход ла крспо m । г чттг. порта, над нэа бе разной а чегирнъгьлна к । < о .j. и . , по
с охрапянала езмкя ргд За подразни та ••• на ... и п-
грзждане па г.рспостннте сгенп, портзта пул п ни
cair рачн
В крепостта 5яха рззкрцтг. граждаясьи ,;осг| • • »«>
к« бнз 1>ърк1 . В сачия центы» на .. -.ли т; i
л .на постройка с размер!’ 12.65xi7.95 м Юл т i
се разкрн помещение, долепени д«» я. Сграда и.
н - .• L', г-с ila . . :. । '
о !•’.что глги|!;с гачнгэ) : лязна гид. Jj , - г- л. ме; ж •.•••! жj . .
НЗЖОсС, .'."ИП. II» СЬ ч Др . от |уеян;П 1 • > 1 .
. ci - ' ет i -.'.l; j i I * , '
’ ре дбя ну топа пег-енгч.’ ?.гевпдсг<. •. ’г< .'З? . • га
.1' • ЧПОТО !!? б • Л '.•трите 3 СрСдЦ'ч . I I • .1 ’ I-' . .: I
ziill-XiV в. Матерналите,намерзни в жилищ lkotj помещешт тгърдг разпоебрг.эяп по •‘и; г и . : те,
пр го пв“оамер: орт,.»:Я на ла. сърнове. n-ceoi’ • яол.< е, шила, ihth, 7'дета .. др оръжня , . • ; . ?
пн .акпт/i бронз ви i сп.кленч гр.” : . ;
цн, с.ъкленп в iw ’пбарепи мънпст.>, огромк ..за
Kvp..jtiic.a. тлвненя сьдове. нрешлени за грет {;•.< < .
особепо керамика тип „сграфчтои и др ’Сехлибг...: aii мз.!Г‘'т педвузмислено говорят, че тазп тервторця п-5 Центр. а ’д i ила пниа е водлържала през X'H-XIV в. т pro^ci.n 1 1 • ип-
скнтг и ктжпорускв земи
П .делчята о'т костградяг впечатление със своет-л .л ’ тобр не и пзящпата си украса. а съ.цо и с прецизиата сп 1 -работ i
При разкопките па жплищната сграда - двор лга на феодала; нгя едиокорабпата църква във п около некрополя ^я\а огкрши и м. —’<п с-т времето на Константин Асен (1257-1277), дв.' медли то-нетп от Епеметс на Иван Стрзцимпр (1360-139о), одна монета от Иван Александър (1331-1371), 25 медиа и две сребърни монете от Иван Шишман (1371 1393), една златна и една сре-търни аспрь. Всичкп тези монет:! ни служат като енгурен матервап за атнра-
- 83 -
। на кнлищния комплекс, църквата и други архитектурии сгради, крепостнн ге сьоръження. намереинте находки и погребален инвен-тар общо кьм XIII XIV в. Установява се, че на крепостта в местно сгта Вига га стена е цъфтяла материална н духовна култура Личи, че през XIII XIV в. земнте иа Централна Стара планина в се-верните склонове са били включепн твьрдс интеизивно в икономн-ческля. политический и културеп живот на Втората българска дър-жава със столица I ьрново Тази мощна крепост издигната на трудно достъпно- естествено укрепеио плато в местността Внтата с’ена при с Здравковец, Габровско с прииадлежащнте и плодород in земи. обраоотвапи от крепостните селянп. била феодален сред новековсн български замък, който по нищо не е отстъпвал па фео-далните замьцн в Централна и Западиа Европа-
През Второго българско царство крепостта е охранявала. как-то казачме вече, важния Шипченскп проход и по такъв начин е влизала въп веригата на крепостната система около Търново, охра-няваща столицата от юг.
Название™ па тази крепост, представляваща в същност укре-пено селище от градски тип се споменава в XIII в. в Бато-щсвскпя каменей надпис Там еогбелязано, макар и не много ясно, „Село Внтинь'25. За етпмологнята на нмето Витень (град) и за местоположение™ па средиовековиото селище Витеи е направеио но нзследване от Н. Ковачев.26 Това укрепеио селище-град Ви-тен може по всяка вероятное!’ да се локалнзнра с местността Ви-тдта стена при с. Здравковец и да се евърже с проучения от нас феодален български замък
Друга подобна крепост, влиэаща в същата верига на крепости южно от Търново, която също е охранявала Шипченскня проход, е крепостта в местността Градище при Габрово Тук са проведени
археологически разкопкн в продължение на няколко годипи и са разкрптп крепости» степи, кули и две порти а също и втора кре-постна стена протейхнзма, базилика 27. стопански помещения и др., отнасящи се към къспата античност и раниовизангийскага епоха IV-V1 в. Тези крепости» съопъжения са използуванн вероятно и през Средповековиего през Втората българска държава с известно поправки. За това говорят находкнте. конто са сткрити случайно и при сондажни и редовин разкопкн, като монет», фрагмент» от глн нени съдове, глннени прешлени за вретено, керамика „сграфито", железин предмет п и др 28 При проведенное разкопкн ъ м. Градн-щето през послединте годипи се открнха стопански помещения изградени от ломе» камък върху разтвор от кал п много фрагмент» от битова тънкосгенна керамика, отнасягца се към X1II-XIV в.29 Ее още вътре пли вън от крепостта не е разкрита средповековиа църква. Тук. както и в местността Внтата стена, е имало вероятно н мощна средповековна крепост впоследствие разрушена, а вътре са се разполагалн граждански v култови постройки, оформягцн
- 84 -
1
срелноеековнпя български феодален «амьк Топ е охранявал дефп лею на р. Янтра. а оттук и Шипченския проход.
На 2,5 км западни от с Межденс, Габровско в местността Гра-дът пма останки от ранновнзаитийска крепост и върху развалините н е изградена средновековна българска крепост, къдсто са запазени и днес в руинн крепостните стени, порти и кули, изградени от домен» камъни, споепи с бял хоросан Тук нс са про веждапн археологически разкопкн. ио намерените по повърхността фрагменты от тънкостенпа битова керамика, керамика, „сграфито", оръжия. стрел», копия, ножове и др. ни дават основание да датира-ме крепостта към епохата на Вгората българска държава Тази крепост е била едва от тези. конто са охраиявалн дефилето па р. Янтра, г. оттук н Шипченския проход. Тя е била включена във ве-ригата ог крепости, конто са охранявали от юг столицата Търново.
На 1 км. от с. Трънито, Габровско в местността Градът се пз-дига естествено укрепеио плато. Дори и сега на него се виждат раз валини ог крепостнн степи порти и кули, изградени сломен камък и споенч с бял хоросан. В нан-високата част па платото се очер-тават останки от правоъгълиа постройка. Тук археологически разкопкн не са провеждани. Запазени са останки от ранновизаи тнйска крепост. На места крепостните стени от времето на Вгората българска държава следват трасето из раниовнзантнйската крепост От намерените по повърхността находки, състоящи се глав ио от тънкостенпа битова керамика, оръдия на труда, оръжия, на кити (токи, гривни, коланни апликацни) и др. крепостта се датира ХШ-XIV в. Средновековната българска крепост при с. Трънето е част от укрепителната система на юг от Столицата Търново н ох-раняваща Шипченския проход.
В местността Градът при с. Батошево, Габровско, бяха проведены археологически разкопкн на крепостта, която днес е в руини. Тази местност и висок стръмен хълм, представляващ естествено укрепление, е заобиколен от три страны от р. Росица. При проведе-ните разкопкн се открн многослойно селище с културнн Пластове от няколко епохи —• тракийска. рнмска, ранновнзаитийска. средно-вековпа българска и от Втората бьлгарска държава
Разкрптп бяха крепостнн стени с кула и едва порта, базилли-ка. стопански и жнлищнп постройки от V-VI в. а също стопански и жилнщни постройки и църкви от XII XIV в. Върху развалините иа ранновизаитийските крепостнн стени е била изградена мощна крепос- от ломени камъни, споени с бял хоросан. Крепостта в м Грады при с Батошево е играла първостепенна роля на изходен възлов пункт към двата староплапинскп прохода — Химит лийскн (Ясенски) и Русалийски- При разкопките бяха открити
- 85 -
твъгдс. M4t„. фрагмент!, ог тънкостенпн глинеии сътозе гнию™
находки датпрат крепостта към XIII XIV в Ра.зкпп-ъье крепости сьорьжения. църкви. стопански и жилищни сгоат, говорят чедвусмислоно, че тазн мощна крепост при с. Батошево -б1.л. гьшо един добър укрепев феодален български замък?»
о укреннтелната система на столицата Търново от юг се включ ",Двърде важ»ата крепост при с. Градница. Габровско
KJzKHO >< селото се пздпга хълмът Пречиста, едно еетествепо укрспено пъзпчцщпие. което р. Боязка е ограждала от три страни, по до,:, но на Царевец в Тъопово- От самия хълм се открива нзглед на три страни. Тон е важен стратегически пункт за охрана на Бо-азкля проло г, а оттам и иа важкия Русалпйскп (Марагпдншки) проход. На тази <ъ.т,: са проведена археологически разкопки в продолжение на няколко години. Тук бе открито многослойно селище от времето на траките от предрвмската епоха, през римска-та и равно . антийската епоха п раниото средноеековне и особен'' интенсивен живот пре- Вгората българска държава.
Открити бяха в най-уязвпмата пзточка и западпа част две ус-пордни една на друга крепости» стени с порти и кули — едната от ранновпзантийската епоха. а другата от XIII-XIV в.
През В'орото бт тгзреко царство голямата опаспосг от Византия става причина да бъде вьзетаиовена и старята иъспоантична иди ранноввзаптйска укрепителпа система в Центра,тиа Стара
плакина.
Разкрптата Средновековна българска крепост от XIII-XIV в. в м. Пречиста при с. Градница е имала три входа от източната, югонзточната и западната страна, конто са били укрепеии с по една четвъртита кула. По протежеине на крепостннте стеяп, осо бено по най-уязвимите — нзточна и западна — са били нзградени ку лу. Изградена била на крепостна степа кула и на найвисокага част на хълма По такъп начин цялата крепост се превръща в импозантен и добре охраняван феодален замък — седалище на местния болярпн. През XIII-XIV в. крепостта е претърпяла няколко преправки.
Помещепнята са построен!! па самия хълм през епохата на Втората българска държава- са били изградени по предварителен установок и добре обмислен план. Тук, както при изграждането на крепостннте стени. отново виждаме, че стронтелите са се съобразя-вали с конфпгурацията на терена и са подредили сградиге в три терасп. Това също локазва предварптелната планировка гга терена на самия хълм предн изграждането на оградите При разкопки те ),а хъчма се открнха граждански постройки — жилища, стопан-
- 86 -
скг п. et i- j •аб<н1!.<..-’ц: Народе i в кр< ли бг ,-а • крита жН-.кораСна, кристокупол.; чъ| коа трпег. < аптаа '• |;. дверце Средновековна га църква е nai catena >ъп: । .•зва.цош-
<*а ио-ранната раниовкзак гий ъ.л базилика t адивеи материал са нзползувзни .томен t кзмънн биюр и tv ли. спояваии с бял хоросан. За подрапнязане на эвете ₽ използувана антрона система, характерна за тазн епоха. При разчнетвлг’ на ку.и - н”я пласт вътпе п църквата бяха намерсип цели и dtpai мг-чтипа";| керамични украсн. дскоратнвип паиичкп, розетгч. тртЛт'чкн н др., f ито говорят га еръзката па църквата и хъчм.т JL чиста при с Г ’ днкна с 'ii -jacr. 'T. .изжито»гупиа школа or Х1П X)V . и.ъптватя бяха иамеренн и (Ьоагменти от стенописи. .иго? поде ват. че тук е работал голям майстор-зо.граф. Във. мп гнию фрагмента лпчат части от дряпервя и фигуре тон ксмпшчнки. Н0 стон ф-ip।г о~ етеяопиепт е ззпззечя чч'-т от сешю, тцг Ц^етчага гама чч стенопчскте е F/'.то сочна .г >? ит< i а ч<" iti-п.овка^? н’ фиг.тите - пластична. По всяка рсрояттост тс-ц г-г. попщ-и трябва да сс отнесат къ? Търноасч ’тя > "р. пне1 цч.-лт от ХШ в.
Вътре в църквата напел с огкпчтагг пяэчоо' । топ этгпгз" ппедвмао кеоа'токя бята намеречн > v« нетч от гто мдт< > I’«i А дето.тндър и c4”q -г,- Михаил Въз основа "а формата тс’-.г > та и на керамоплястпчната укпаса както и откритите в рнрли църквата трябва да се татар? в г-епнодт ме л ц у г \'1\
Малкитс- размерн на църквата иедвусмпсдено тав. ят. ч- । не е служила за обществен!1 kv.ttoui нуждч мо местная феодал н неговптс грпбч1'-.ув г
В сноменатнт? за••’ят'ирЧкн работал-паи на ' _м Пттач -~ а също п в местпостта Казанджпйската , ьг: бя .а разкриз i i.1 । ненн стъклещ! и железин изделия и много други х'ззериалн: о дня на труда (лемежп. сърпове. ' осери бпадвн. к> две шн . и от), оръжчя (върхове на стреля п копня п др ) бптапи предмет», оеобено керамика (хплядн фра!менгп п пяктапсо цели глнненп с’ доз1 (керамика „сграфито". накити. голям брой могеит ст врем “о иа българските паре по време на BropatJ българска държавл Откопти бяха много богато украсенн костенн изделия и лр
Откритите материали, архитектурнн паметниц!! зкпчиша г ст з панскпте помещения и работнлнпци. кръетокуполната църква V» решпелна система от крепостпи стени, i улп и порти нг-кропо лът с богат погребален нивентар на хълма Пречиста, всичко гора хвърля нова светлина върху матсриалната кулчура и нзкуство в нашпте земн през епохата иа Втората българска държава В окг з-постнте на крепостта в м. Пречиста се нампрат плодородии земп за обработване п за развитието на земеделието Тази крепост- фе одален замък, охраняваща Боазкия пролом, а оттук <• Русалпйския (Маратдишки) проход се явява част от южната укрепителпа ci ”
- 87 -
1
тема на столищтл Търново.11
1Цо ее отнася ю накменованнето иа с. Градиица, по проп.хол то естаринно славянской Името па селпщето се споменава за нЦ «и път в туреки документ.. от XV в ” Нс е изключено и по-рано от , XIV в. селпщето да е съществувало под сьщото име, което носи и сега Гратипца. Така че то е залазило това име през целпя дъ-лъг период па 500 юд.пино османско иго и от Освобождението па Ьългарпя до днес
На 800 м южно от с Градище. Габровско в местността Зъ-оът са запазени руп.щ от средновековпа българска крепост, която обгражда одна площ от 3-4 декара. Местността Зъбът е е'стест-вено защптена местност от три странн па р. Кранец, кьм която се спускаг стръмнн склопове Тази крепост въз основа на многоброй ните матерпали намерены при сондажнн разкопкн, главно керамика, оръдия на труда, оръжия, най-разнообразни бптовя предмет.! и монеты от времето на Иван Александър ни дават основание д' я датирзме към ХШ XIV в.
На 3 км южно от с. Крамолин, Габровско в местността Градът бяха проведени археологически разкопкн. Разкрптп бяха мно-гослойпи селища л крепости от тракийската- предрпмека епоха. от римската и рапновизантнйската епохн. Особено интен-знвен е бил животы през Второто българско царство На най-ви-
сокото естествено укрепеио плато бе разкрита еднокорабна църква с тристенна абсида и притвор. Крепостните степи н днес са запа-зепц на едно протежение от 8,5 м и на внеочнпа 6 м. Крепостната стена е изградена от ломени камъни споенн с бял хоросан. с под-
равняване на каменпите редове чрез сантрачи Вътре в крепостта е запазено сравнително добре водохранилище със сводесто по-крнтие На юг от това помещение се намира вхоцът на крепостта с кула, изградена върху самата скала. На най-внеоката част се е на мирала и цнтаделата, където беше разкрита еднокорабна, едио-апендна църква с притвор В околността на средповековната бьл-гарска крепост се намират плодородннте обработваемн земн, конто са били евързани с основная поминък на населеиието — земе-делнето. И тук можем да твърднм, че крепостта при с. Крамолин е представлявала също един феодален замък, с малката по размери църква за нуждите на феодала и неговнте приближенн
Крепостта при с. Крамолин е охранявала от сзверозапад столицата Търново Тя се е намирала на важния път от Ловеч към Агатово, Крамолин. по р. Росица на Никополис ад Иструм и оттук за Търново.
На L5 кв западно от с П Р Славейково. Габровско па впео
кия връх „Калего“ са запазени руинн от крепост разполижена на три последователи.! тераси. Тази крепост въз основа на намеренн-те матерпали по повърхността се отнася към XIII-XIV в- 1я се е намирала на важния стратегически път по р Росица за Никопо-
- 88 -
л;ю ад Иструм, а отгук за Търново
В северниге и южпнте склонове па Централка Стара планина във връзка сохрапата на 14 прохода, конто тук премииават и свьр зват северна с южна България. са рсгистрнрани вече над 199 крепости От тях чрез археологически разкопкн са проучен»! незначителен брон. Лачпнът на изграждането на крепостнге в Ц<-нгралиа Стара планина, плаиировката па съоръженпята и местоположе-нието им — на естествено укрепеио място, нзползуваната строп-телка техника и конструктивнн рсщепчи, обогатяват дакните за състояппето и равиището на фортификационного строигелство на средповековната българска архитектура. Те спомагат за измен ване на арх/пектурния силуст на средиовековпизе български гра дове Фактът, че градове като Ловеч и Тьрпов|рад при нападение на вт.ншип врагове са нздържали няколкомесечии обсади, е яр ко доказателство за добре проучена и приложена система на отбрана, превърнала града в здраво звено, в стройна отбранителна линия в общата укрепителна система в Централка Стара планина и в по-широк смнсьл на Средповековната българска държава.34 Това е било един продължнтелен процес на строителство. Редица креиостп-i радове в Централка Стара планина са били седалище па местиия феодален владетел. Те са били изградени като мотни крепости — феодални замъци подобии на тези от Централпа и Западни Европа.
Всички тези крепости — феодални замъци и селища изграде ни по протежение на важните стратегически пьтища, конто преми-иават през 14 прохода в Централка Стара планина, отиасяшн се към <11I-XIV в, са били не само важни военнн, но и политически, икономически и културнн центрове. Открнтнте в тях материал»», произведения на пзкуството, архитектурата, граждански- стопан-скп и култовн сгради свидетелствуват красноречиво, че тук е ки-нял тктпвен стопански, обществено-политически и културеп жи вот. Тези средновековии селища говорят за одна сравнителпо гъста населеиост на цялата тази територня през X11-XIV в.
През времето иа Втората българска държава територпята на Централпа Стара планина е била неразделна част от столпцат' Търново с иеговата близка околност и е паднала одновременно с Търново под османско иго в 1393 г
Археологического проучване на столицата Търново — главно Царевец и иеговата близка околност налага със сьщата сернозност да се изеледват п венчки селища, крепости и градове, иа терпто-рията на Централна Стара планина, понеже тази територня е била неразделна част от укрепителнага система — предмостово укрепление иа столицата Търновград. Едновременно с това тя е не делима часг от нейния стопански, военен. обществено-политически и културеп живот.
Разкрптите до сега па гериторията на Централна Стара п.та-
- 89 -
\в олч-^г а етлпр1 "|tlH ***ьци- °W»CH11U! Га и Д к Д . ., Y 3 ВЪРХУ Рагвнтието па Б'Iran т г VJM0 в тозп район, но и за г' irapi-я то’, ’’Г-'ук1,те Ч’адиции се запазват
.гар,;Я щ . осмаиска пласт и не случайно и-.' г г>; 'Л 6ъ‘,,3^"на'а през времето на
се къ.\, XII-XIV в материалната култу-цяла Средновековна и след па запето на тозп район става петвековното ocitai
В г""" твърд.чпг г~ с'1' Г'.'бс.ВО.
5 ЕЛ ЕЖ К П
и Мхлцез А 1 абр. .в, ''н-.та епо .з. ГСУ - лаз ?.....! g. Лср(.-.ч Ло3и^ IV| 19з2
.. С,4
4.‘,:;,!SHSi СКРЪГ пРеэ праисторнческата и нФ, т. 68. С , 1979. с. 371-458.
като средновековна крепост, Сб. „Лсгеч и > с. 11-18; История на Българня том I. С.
в. С,
Думм"Бал-
• л’ сив 'п " 3’ Византп-»ски п бълггрскп крепости. V-X Гъгксг а-^лвмова. В. Крепости и укрепепн градове през
1 1 ьл’а,Еарство е с перед сведения от вЕззаатийските
Р- Ьоенг.епсторически сборник, кн. III, 1956- с 40-51 с. 22.
Пър-авто
ъч..
б. Овчаров, Д. и; еров, Д. Дъм въпроса за ранновизаптийското г~?-?------------
штг.чство по пашите земп (V-VII в) ИБИД, т. XXIX,' 1974/с.
крспостно
с
8. Аноним XI, 1, 4, 6 и др.
2. С , .аров. Д. Към въпроса за ранновизантийското крепостно стро-птелство по пашите земн (V-VII в.) ИБИД, г. XXIX, 1974, с. 223-247.
10. Попов. А. Старопланински крепости за отбрана на Търпово. Сб „Прослава па Велике Тьрново**. с., 1972, с. 270-275.
II. Н. лонпат. История, с. 487, р. 17-19.
12. Пак там.
13 Попов, А. крепости и укреп.чтелни съоръжеппя в Крьнската средновековна облает. С., 1982, с. 135.
14. Харбова, И. Българскнят средновековен град (XII-XIV в.) Бъзлово зэено в отбранителната система на държавата. Военно-Есторически сборник, кн. IV, 1978, с 46-59-
15. Н. Хоинат с. 487, с. 17-19.
16 Пак там, с. 490, с. 10514, 13.
17 Добрувски. В Материали по археология на България. Старо-бъчгарски надпис от Батошевския манастир. Сб. НУ, XIII, 1927, с 440-442; В. Иванова. Два налписа от Асеневпи — Батошевския и Врачанскня. ПАИ, XV, 1946, с. 114-195
18 История на България т. 'Ш, С , 1982, с. 128.
- 90 -
19. Злагзрски В. История на бъогарснагл л , , п, , „ .
те векове, т. Ill С., 1911 с 71.
20. Кииов. Ив Атанасов. Ш. и др. Кратка ист, ри пн.-г, >п куство, т I, С. 1964. с. 227
21. Аврамов, В, Во'.пата 4а Българпв . Впичгн ’ г •- Н90 г н погромът на император Исак II Анн при гр. 1 >яш । С 1929 с. 113
22. Аврамов, В Войпата ча Ьългарп с Византия пп< 1190 г и погромът на император Исак Ahi ел при jp. Тг -т’ С. 1929, 118-127, .’килте-. А Габровп Р испчшят <жо» np-j ‘рспсгог висто VII-XII в ГСУ ПФ г 69, С, Г 89, г ^9 91
23. Н. Хониат с. 561.
24. Батэопев И. Хлпактерии исторпко-геогр Цнип p-ni ч_ на-шпте старой,лаиипскп гпадове. И5ИД. кп IG-18. С„ 1 п49. 17-24.
25. Добру скв, Е. .’ •.т, .«дли во ярхешсггщ „а .1ы1.т|; п Сиро български начине от Батошевскпя маизетир. СбЧУ 13. 1927 с. 440-442; Иванова, В. Два падписа от Ассиевци Пагошеьекчяг и Врачанскнят -ИАН XV. 1946. с 114-195; Хгисн . X Б тл.псз с: еят надпис. — Аохес .-.гня, 1976, кп ' с 65 70.
26. Ковачев, Н. За местоположението и чисто на ег.е щовекевно селище В“теи. — Български език, кн 4 и 5. IX 1959, с 12.
27 Милчев. А Койчева. К... Рапнэвчзгчтпйс. ? ба- i.tiik? в местност-та Градище край Габрово, Археология. 1978, кн. 1, с. 25-33.
28. Цончев, П. Из обшествеполо и култур,о м чи ло на Габрозо, С, 1934, с. 259; Койчева. К Разтопкп в м. Гра тите, Г^брово крат-ки резюмета печатали в Археологически открытия н озткопки през 1977 до 1984 г.
2У. Разкопките се провеждаг под ръководс"юто Кина Коч1 пл уредннк на Окръжпия исторически Mj й, • яброч< . Рс.|у.".татпт. разкопките еще не са публнкуванп.
30. Милчев. Ат. Археологи',сскч разкоглщ и npoj _ . щя в сг,.о Ьа-тошево н неговата околпост, Габровски окръг ГС , ПФ том 76. С. 96-97.
33. Стоиков, Р. TvpcEii плточници за мвналсто на Севлиезо и сев-лчевско пеез XV и XVIII в. В Севлиево и Севлиевския крап С "1967. с. 223. 229.
КЪ'А ВЪПРОСА ЗА ФЕОДАЛН1-1Я ЗАМЪК В B'WII'APCKHTF ЗЕМИ ПРЕЗ XII-XIV В.
Павлин Димитров
Пзмпна много време от 1934 г., когато за п^рвн път В Зла тарски предположи, че на Царевен се е издигнада крепост, конто вероятно е била родово владение на болярнте Асей и Иетър ос вободнтели на българите от византяйско иго. Изследването
91 -
феодализма в българскитеземн през този дълъг период получи без-спорен напредък главно в трудоводе на Д. Ангелов, Ал. Бурмов и Стр. Лишен. Какво представлява обаче феодалния замък от епо хата на Втората българска държава, кис все още не знаем. Отговор из този вьг.рос не бе ладен и в съвремеинатз ни археологи-ческа книжнипй. където с термина феодален замък са обозначена кснкрсгкн архитектурни съоръжения, проучвани от Кр. Мнтев. С. 1 еоргнсва и някои други авторн Прсблемът за феодалния замък от епохата ил Втората българска държава все еще не е цялостно изеледваи в наша га наука.
Цепни наблюдения в това отношение бяха направени в резул таг на систем лиге археологически проучвания, особено през пос ледниге години. Но въпреки безспорните теренни успехи, все оше не може да се установи със смгурност коп са основните характеристики на бългаиския феодален замък, как възннква и какви ета-г.п на развитие прежпвява. По аналогия със Западна Европа обнк-новено се приема, че замъкът е укрепено жилище на феодала или укреиен дворец на царя. Призвание™ му е да осигурн тяхната за-
щита както от чуждите нашественицн, така и от непокорного население на подвластпата им облает или държава.
Възприемането на такова схващане означава. че жилищата на царете и феодалте от Втората българска държава би трябва--1о да бъдат прели всичко самостоятелни отбранителни съоръже ния неевързазапи с укрепленията на конкретппте градове и сели Ща. Подобии замъци според Н. Мавродинов съществуват в за-надннте българскп земн още в края па X в. Това схващане обаче не гамира подкрепа в конкретния археологически материал Дос-гатъчно е само един по-внимателен поглед, за ла разберем, че са мостоятелно укрепените жилища на феодала в Ловеч или в Чер Щн напримгр се включваг в общата им отбрапителна система и в я.хната гпа д >у<тройсгвеиа композиция. Същото се наблюдава и при двореца и Патрпаршията на Царевец. Дори и Охридската «репост, нздигнатия по времето на цар Самуил замък е разполо-кен от вьтрешиата страна па градската стена като се допира до 1СЯ. Тази особеносг във формпрането на феодалния замък в бьл-гарскнге земн е още по-яспо изразена в по-малките ни крепости от XII XIV в. Ще посочим само, че в родопската крепост Псрпе рек nafi-зиачптелпото. макар и частично запазено жилише с разно ложено в цитаделата, а в крепостта Устра то се отлпчава със срав-пителио сложен план. Интересна особеносг показва и крепостта Чояпак Извън очертанията на тази крепост, недалеч от портата се пздига кула-цишерна, поради което би могло да се допусне. че жилпшето на феодала, там където съществува, би могло да сеотъж-дествн със самага крепост Родопскиге крепости очертават и друг път за възникванезо на цитаделата през Втората българска дър жава. Една от крепостиге около Устра е от ранповнзантнйската
- 92 -
епоха, но през разглеждання период пред нея е lujinrnaia нова крепост, кояго с пзлолзусаиа заедно с първпчачалпата.
Вс.ичко лева показва, че феодалннтс замъци в българските ле мн и з Западна Европа започва през JX в заедно със сгроител ството на първите крепости. Това е времето на постепенного ут-оьрждаване на феодала и на феодалиага разпокъсаност, която господствува до XI в По тазн причина пърниге замкни въшик-ват като самостоятелни отбрапнтелни съоръжпня яонжони, сбикновено долепснн до крепостпте, но зашитени със свои собствен ров о вал Главпото предназначение на тези дървени замъци е да бранят феодала, докато борбата с външните врагове се огреж да преди всичко на самнте крепости.
В эългарскпте земн феодалннтс отношения побеждават малко по-рано н при налнчието на силно централпзирана дьржавна власт. При тези копкретни условия царският дворец е защптаван от ци тадела. която съгцевременно е неразделна част от укрепителната система иа столицата. В по-малките крепости жилигцето на феодала просто е включено в чертите на крепостннте степи, а главного им предназначение е борбата с въпшнага опасност. Акценты в наши е земн за разлика от Западна Европа по това време пада не върху жплището на феодала, а върху неговата крепосг Освен това в болшинството от проучеипте досега крепости or XII-XIV в феодслното жилище мъчно може да се разграничн ог осгаиалите жилища, та дорн и от казарменнте помещения
Нов стаи в развитието на феодалния замък в Западня Европа пастъпва от XI в. нататьк. Дървените замъци са изоставени Въз-нцкват мощните каменнп замъци заобнколеии от дебелн стени с високи бойници. Този вид замъци са рожба на цешралпзираните феодални държави, конто се опирав иа едрите независим» феодали, съчеталп в едно фсодзлпата собственост с политнчсскзта власт В новпте условия феодалпите замъци в Западна Европа се пре-пръшат и сложив комплекс!! от отбрапнтелни съоръжения. жилища, култовп сгради и стопанскн постройки още през XIII в Суро-впят нм външен вид вдъхва респект и всява страх. Зашитени с вал и ров, те са почти непревзе1маеми.
В сьщата посока върви развитието на феодалния замък и в българските земн. ио малко по бавно Причините за това са фео-далнтта разпокъсаност, отсъствисто на силна централка власт и надв юпалата гл,пиша оиасиост. И въпреки наличие™ на тезн за-дьржащи фактор», към края на XIV в българският феодален замък уснява да изяспи иапълно своя архитектурно-пространствен об пик Процесът се улавя пай снгурно в двореца на Царевец и в замъка Бабин» Вндини кули" във Видии Как този процес е ось ществен на практика е трудно да се каже. по изграждането на ар хитестурпп ансамбли не е чуждо на строителнпя опит на българско-то средповековно общество. Нанстина феодалният замък от епохата
- 93
я Западна ЕвроиаР но наши ?кп l0CT,,ra Рязвнгпето на замъцитс лав вперед н Иачрочпнон ' крв,,пс,П| са по-ранин от гях. я Прее-г --ла. Турского □аво‘'взпиг пгРВ1'ЯТ Град В Евр0ПЗ-сна6деи с Ц" Дольг период оТ време" си лня бйЧе откъсна б'ьлгарскпя народ за I внме о! авангарда на обш.очовешкото развитие Ь Е Л Е Ж К Н
3? с' i972P"4 “а ЙЪЛГарската Держава през сред.
особенос ген строитеяства болгар-еп.охн развитого феодализма. 3
I В- Зла.— i-.rre кове. i
I Цен1 \ июнпю
вГ 4?i’a'Su;,!X
' ! .4. ы >В 1. Еълг К ГОП) .1 : опа. Р
. 1. с 1979
арс«.1ят срсцнове» 'зсм град и градовсте в .-ълг'1 з.чя ч света от хревп стт? до гящц
"'5. Ви -aitTSPaCEl. п българск». крепости V-X !! С.
П*тр ,
В*-’’ ’"7 с;?е, пезског • град.
,П1 ^ьм ьпр з-, Ср- ацскц
-'Аг' 7 ll' i&t0
Z*1 ' т'Д?? :‘1те отн'инения в Севернэ . Сродна Ма
1 1| - ' '1'/ - . Вьпросп на феодализм» а 61 ч н
1 о . П' ’ ' XIV 6. ИИ, Mt. 6. I960.
v v ;>?,.ото население в Ct. _ гои --одна Бт-зга-
: 4 'Ul’-XiV я НЕ кн. 3. 1946'47.
"I ф!-; ’ . ' . c-'i-c"повскг-зс, : д. С. 19'0.
*'-• со.?.’ IB!U Ь'л"ГТЗИЯ
С 1.1 с - *
11 СГд ’ С Гго;; ?исз_: ;; др. Дссре,,ьт ! ’ бьлпрскпте -с'4' -' през Вто> , бт.лгарс>:« държава. В. Царевград Търнов, т. 1,
• 2. Лаарод.снс-з. Сз-зробт-лгарснэто кзкуство. С. 1959.
К .‘V X бова. ';\.редс;!Иа българс к :-днл-згксзен .' рад J.’l л'\‘ в С !979
: ЧГАРСКНЯТ СРЕД1ЮВЕКОЗЕН ГРАД II ФЕОДАЛЕН 3 А МЪК
(13-14 в.)
Тодор Д. Овчаров
През после тинте ззе десетилстп.ч у пас се прэвеждат археолог ’деки разЕопкн на редица значима средновековии обекти като Велико Тьрново- Черве», Ловеч, Видпн, Карвуна, Перник, Кръп л други. Резултатитс от тези проучвания, повечето от конто са об-парсдванп, п.-лволяват да се поставят ?а ио-широко обсъждапе редпцз вьпросп .а средиовековния български град. Изяснена е то-
- 94 -
пографил га па грант от 1114 .. ncroi 'Ч ) Kpi ii'i и- оспаб и-напето му, пкономпчсскпят >п ют- ссниалпня: i о и ^тчп ческпят му облик. Разы апп са значпмп ярхитекг „ни гыметпчцн
I най-вече опия от тях. .конго са о.бособенн к и -•.юстоятелнн .омплексн. Обпародванп са резултатп от археологчческите проуч-вання в двореца на българскиге царе1 п патрнаршеекю. комплекс2 !:а хълма Царевен във Велико Търново, в замы a in черв нскпя владетел3, във Видннскатл крепост1 н е замы в Л'юешкчн ,,".ар-|ък-’Тези резултатн, както и някои публикации "ми х 'раюер. касаещи средновековпия български гра; ' дават о.псанпо v се постави въпроса за връзката между града и <рт т пи i за ы от ш.емето 1314 в. ото с<: проследи тя в топот, гл ар и уран, пкономичсс;;;;, :чг-'т| ативно п« ччгн' и < t
В типографски отпою зике фсодалпия ми -.эмн" . чад ередногскозиия бтлгар град. Обпкновепо ээм.льт .-•.л iart ni.eoKOTCi, пай-добре озщхгеп. място г- утрепсиата част средне-в-' т о: български град. Това :е наблюдав: в Ч • ч ч.
Т?<>. и при патр.1,''р1пест;;'. п мплсис па ~ма Ца и ’I • р '4 . олично дгст.едъг на българгг’.'т ца, ’
'1С:-.1' • OS , ’ арШ^ч.'Ъ'Я аМЪ;. KOT;’ llpl то;. ।
на уд; , . - ;?? и х" Спа т •
не;-г- -тмт г- .. брег. 1 Ду ы; • - : -уз-
'.?! чаГ'-уДобн: МП гр
Д|; ГГЬрхУ I " , и .’ И I
£f-. N3B2KOWK бъЛГ, ем ГрвД !
I? -он :т значима яатморск.' вясочннг ’ кта за «•>. )
... -г. , . д rr.i'T течч : । ie-
. -пвантелно мал кг н наляг • прьиип. ’ 1 ;-?з-
-г С’Ю.'О м лък, от Крит двор
В ат мг ехтурно отношен; „• ' тмъхът < i:- . • в ?г ih” рд нал града. Обш - л>с/ • ~он с гюг,’>.1 ••ите.тно . 1
' с-ителпа коепостна степа. Тк се явява като втерт i т • сг?
а • uv...;r । . ст г '!' тс за укрч1 пт । пб-
... 'юте му7. Крепостната стен? на имъка п< ч:о г та t па ерсТЮВ'ч'-з’нпя бъ-irapcri! град, е зпдана от чомепа в: ..ъпп. сг >я-г, гп бп.'пю с бял хэроезн. За лпиата «а стснатд, _ <лед на по-дс-бтого зядапе. са употребенп по-едгн, с по-правнлна Форма камъ-.44, полагаш' в голямо количество бял хоросан. 3 i илвслиране ча зптарията и а п. -аоб/з 'а.нна ао чтг.ъ; дявгч.сто хор< ’па се гзпол.-увзт систем» от дьрвенп гредп, разнолзганн хорнзон гал-ио през 1-1,20 м зпдарчя. Сачтрачпге са сглобявани в правоъг* " и;: рамки с кованп железин гвоздей. Надлъжвите както и напрей ните гредп оставят вгпадеин в стената Сче-i време ге пзгяпват. ка~о остава! само леглата нм.
Горвата чает на стената на замъка зазършва, както тя?п на свет новековнпя град, с платформа, защптена отвън с висок парапет ст. з вбери. Ширнката иа стеиата ( ^?-кт0 ПР11 граде ката т 1.80 м до
с4а V",” «•«“ П“ " -«—> ’ естг i ъде-о тнип-м ' ~ав|1С1‘ 11 п»оочината на стената. като на ,.., -р™ Д ‘° ТС1КИЪ1 е уязвим, ТЯ достигала до 8-10 м. Слелвай-I ,жг о'Х^'Г CTeHd "а замъка затваря някакво неправнлно И’Гло, слнпсивпдно или четнрнъгьлно пространство Тя е снабпе--в, С С10₽ж"”я "°Р™ потери,, «у-
Порпп-с па замъка, както и градскпте, през периода на зре-‘ т ' |КК" Феодалнзъм (1314 в ), са разполагани в чуйка на * t Iiaia сте,|а’ на УДОбни за нодхождане места За охрана па • Р in с средновековнпте българскн майстори изграждат по една или две кули с кръгъл или четирнъгълеи план. Понякога за цепа ,? '• п°Дзуванп прнлежащн към портата помещения. Бойни кули vj иражданн и па по уязвнми места по фронта на оградната сте । з на амъка Зам където теренът е но-достъпен са нанравени по две и повече кули или бастнони. Например на северната фасада на |м ька на Асеновцн в Търновград са разкрнти три кули една крыла над входа, една чегириъгълна по форма на стената и една крыла на северозанадипя ъгъл. В същото време на западната и 'точна стена липсват кули. Понякога високнте двугтажни сгра-тп обърнати с лице към вътрешння двор на засъка чзпълняват и ’гбранителна функция От там огра тиа стена нее строена Така е ври източната стена на замъка на Асеновцн в Търновград и при ападната част на Червепскня замък
Правя впечатление, че при замъпите, както при средновков-ннте градове у нас са изграждани през 12-13 в. крыли кули при портите а през 14 в. - чегириьгълни Крыли в план и цнлин рнчни като обем са кулиге при портата на Самуиловия замък в Охрид, отнесен към края на X и началого на XI в Крыла кула има над портата на Асеновия замък в Търновград Две крыли куги са защнщавали и портата па патриаршеский замък на хълма Царевец.
КУлите на замъците, както и тези по крепоетиата градска стена, са на няколко стажа, като етажите са поделенн с дървен гре-доре.д, следи от изгарянето на конто са регпетрирани при археологически разкопки, а някъде са запазенн в зкдарията и легла на
гредпте.
За пзлизане на платформата на сгената и по етажите на кулиге са нзползувани с.тълби Тези в кулите. са предимно дървеии, а по стената са зпдаии от ломен камък н бял хоросан, долепенн или конструктивно евързани със стената.
За трайно излнзапе в размирно време на някои места по стерта на замъка са оставяни потерян. Такава е разкрита до сеье-ьозападната кула на замъка на Асеновцн в Търновград В друг! случаи се правя гаен пзход водещ извън замъка, какъвто има раз
- 96 -
крит в Червей,
С отбраннтелна цел, вьн покрай оградната стена на замъка не са стрэени сгради. Оставяпа е т н. бита полоса от 3 4 до 9 10 м. о зависимост ш достъппостта на терена. а вероятно п от ико-номическата и политическата мощ иа владетеля Така около замъка Асеновцн, по-късно царски дворец на Царевец, на места битата полоса надвншава 10 метра. Но там където теренът е стръ мен и трудно достъпен такава лилова. Там не е изградена и оградна стена Така е при източната и югоизточната част на Червенския замък и три замька на Ловешкня хисарлък.
Разполаганего на различимте жилищни и стопански сгради около вътрешец двор е традиционно за българските >амъци от 13-14 в. Така са разположени сградите в замька на Асеновцн на хълма Царевец" н на партиаршескпя комплекс на същия хълм’, на Червецския10 и Ловешкня19 замъци. Този порядък е сназен и при изграждането на Видинскня замък12
Дворът па замъка е различно голям, в эавнсимост от застрое-ната илсщ, броя и размерите на сградите. Така например площта па двора на замъка на Асеповци е 4.872 кв. м 13 Засгроената площ па патрпаршескня комплекс в Търновград е около 3500 кв м.14 При Червенския замък тя е 2,136 кв м., при замъка в Ловеч 1286 кв. м, а при замъка в Шуменската крепост 735 кв. м 15
Сразненн с площта на жилищата на обикновеното градско население от оиова време, посочепите но горе засгроенн площи па феодалните замъци са зпачнтелни. Този факт доказва приоритета па феода лите-вл а детел и на замъци. Това са висшп адмпннстра-тнвни. военнн и духовни лица, понякога отцепили се от централ-ната власт. Тс имат високи титлн и значими икономпчески въз-можности. Те владеят най-плодороднпте обработваемн земн- най-хубавцтг гори и пасиша, притежават като частпа собстаеност гошм брой едър и дребеп добнтък, кошери пчели, различии работил-пицл и стопански сгради, в конто се трудят крепостпи или свобод ни хора. Влздетелите на замъцнте нзползуват за построяването или ремонта на същите. както и за различна стопанска работа, груда на крепостпи селяии и занаятчии пли на наемники Като представители на царската власт те събират или контролират събира-I ето на различии държавни данъци н такси, при което са могли да отклоняват за свои иужди значителна част от събраннте средства пли храни и добнтък Често пъти при отцепване от централ-ната власг те са прнсвоявали изцяло събраннте от народа пари, храни i вещи Някои от влздетелите иа замъци имат икопомически а други и съдебен имупитет и производно съдят и паказват завися-мнте ог тях хора Горе изложените факта сочат нкономическия приоритет на замъка, респективно на обитателнге му над жители-те на средновековнпя българскн град Този приоритет е особено силно нзразен при слаба централна власт, когато някои феодали
- 97 -
?J.Ba K,'’° г’м ’ ,т- ни владтели или се присъединяваг ця\ ” 1 ' в,‘ '-'глсд на по-зиачимн облагн.
в» ЛМ" ЗЛ,ВН0 СГН0|»сние средновековнпте български гра пе 1и »-пя"”л 11 На центРалната нарска власт пряко или чрез .. гГ п °Р j6,,hH0BeH<> от средата на роднините й. Место пъ-и те п. лучават като дарение от царя големи имения в съседсюо няп'сГ т n ( rj *пРавляват И колкото по-близки са тези лица до
нд бивкн П° ГОлемн г,Рава разполагат, по-големи са техни-
т военна гледна точка укрепенпят феодален замьк е послед-н и нап-добре органнзирана защита. Феодалното жилище в никои гцадове по река Думав изпълнява функцните на западноевропей-ският донжон, като последио убежище.16
Никои изследвачи като се базират предимно на писменнп из-варъ, место пъги от по-късно време, утъждествяват феодалния за-мък с цнтаделата на града или направо със средновековния град. От разгледаиите от нас замъци в Търновград, Червен и Ловеч, се впжда, че замъкът е вннаги в цнтаделата. но е част от нея. Обик-новено това е най представителната, пай-добре защитеиата, нан-ви-соката част на цнтаделата Когато обаче лнпсва укрепена част на града, т е. когато лнпсва цптадела. замъкът нзпьлнява такава роля Така например е във Видии. Така е и при никои от другите гра-дове по южния бряг на река Дунав, разположени предимно на равен терен. Степента на археологпческо проучване при тезн градо-ве е все още недостатъчна за крайни изводи, поради което ие след-ва да се ангажпраме с уеднаквяването и.м.
В заключение ще отбележиме, че феодалният замък от 13-14
в., пзграден като крепост в крепостта на централното градско ядро. е композиционен цептър на градската среда, основно звено на отбранага па града и акцент на обемпопространствепото му решение, пригоден за самостоятелна защита и може. да функцпонира известно време независимо от града. За целта той е оенгуреи със за-
паси от вода, храни, оръжпя, дрехн и други предмети от първа не-'бходимост. За оенгуряване на питейна вода, жи.знсно необходима за обигаселите на замъците при обсада. са правенн специалнн водохранилища. Зидано водохранилище има в царский дворец в Търновград. То има вместимост около 100 кубически метра. Него вою изграждане пзеледвачите свьрзваг с втората половина па XIV в 17 Но гакова ще е имало и преди това. В скалата в двора на Червепския замьк са нздълбанн водохранилища с по-малък обем При възможност замъкът е осигурявап с прясна вода чрез специално пзградена в скалите тайна стълба.18
Като подчертава.ме предимството на замъка над българския среднозековеп град през 13-14 в в топографско- архитектурно, со-циалнс-икономпческо н стратегическо отношение, с косто тон нма прилика със западноевропейските замъци, следва да отбележпм,
- 98 --
че у нас замъкът не пред'од. т : а з : ч- -м’ - < . .
в сыцествувашия грая Пллякг. » за >л .. дио.,- - г з з з« мъка са разрушавалн эаварени пострм ки, межд_ кок и п.ркк *’ От застроената плош, 'табнчността на защита! а и .-л ол ж» янето на замъка ноже да се съдн за икономнч к и и .~нти • ка могц на неговия владегел и нае.зедницитс мл
Б Е Л Е Ж К И
1. С. Георгиева, Я Николова и II Ангелов История на проу .ванн та, архизектурата, надписи, мопети, културни таст<.ь> пр ед и и граждането на двореца Царевград Тьрнов, т 1 С 1973 354 странной с илгострации.
2. Н Ангелов Патриаршеският комплекс на Царевеи през ХИ-XIV век, Царевград Търнов, т. 3, С, 1980. 232 стр с илюст рации.
3. С Георгиева и В. Димова, Замъкът в средновековиия град Червей. -ИДИ, XXX, 1967 с. 5 26
4. С. Михайлов Археологически проучвании на крепостта Баба Вида във Видии. —Археология, 111. 1961, кн. 3, с. 1 и сл.
5 й. Чангова Разкопки в Ловешката крепост Археология, 1965 кн. 2, с. 32 41-
6. С. Лишев. — Българският средновековен град, С, 1970, 220 стр., А. Кузев и В Гюзелев — Български средновековни градове и кре пости, т. I, Вн., 1981, 440 стр с пл.; М. Харбова. — Укрепеният български средновековен град XIH-XIV в. С. 1979, 170 стр. с пл- и др.
7. М. Харбова - Отбраннтелни съоръжеппя в българското средне вековие, С, 1981. с. 57.
8 С. Георгиева, Я Николова и И Ангелов. Дворецът на българ-ските царе през Втората българска държава. — Царевград Търнов т. 1. с 41, обр. 1 и приложение №1
? Н. Ангелов. Цит. съч. с 20 обр. 10 и с 21 прил 4.
10 С Георгиева и В Димова. Цит. съч.. с 5 и сл.
11 П. Чангова, цит. съч , с. 32 и сл.
12. С. Михайлов. Цит. съч., с. 1 и сл.
13. С. Георгиева, Я. Николова и Н Ангелов, Цит. съч., с 41
14 Н Ангелов, Цит, съч., с. 19
15. Цифрите за Червеиския. Ловешкия и Шумснскня замъци са от М. Харбова Внж Укрепеният средновековен български град, с 49, табл. II
16. М. Харбова. — Укрепенпят средновековен български град. с. 32
17. С. Георгиева. Я Николова и Н. Ангелов Цит. съч. с 47, обр. 7 и с. 89.
18. С. Георгиева и В. Димова. Циг. съч., с. 15.
19. По наблюдения на автора при болярското жилище северно от царския дворец и при архитектурння комплекс при Малката порта па хълма Царевец в гр Велико Търново.
- 99
С Ъ Д Ъ Р ж А Н И Е
Прздговор з
стр.
Българският средновековен град и въпросьт за феодалпня замьк. — ст. н. с. Днмитър Овчаров 6
Срсдповековната крепост „Лневско кале'* край Сопот. Към проблема за средновековиня град Копснс — Иван Джамобов 9
Ар<нтектурният образ на замъка „Аневско кале“ край град Сопот. — Валентина Дочева 16
Лозешката крепост. — Иорданка Чапгова 22
Цитаделата в Шуменската крепост. — Вера Антонова 25
Замъкът в средновековиня град Червен. — Виолета Димова 29
Феодалният замък н дворецът на българскнге царе па Царевец във Велико Търново. — Иордан Алексиев 36
Феодалният замък « отбраиителната система на Мелник през X(II-XIV в. — Виолета Нешева 41
„Баба Вида" — замък на владетелите па средновековиня Бднн. — Въло Вълов 47
Крепостта-замък Урвнч при с. Кокаляне. — Николаи Овчаров 57
Средновековна крепост в Минералки бани (X-XI в.) — Димчо Аладжов 60
Феодалният замък на Асенова крепост. — Росипа Морева 65
Цепнна — Родопска твърдина. — Недялка Гиздова 70
Средновековни българскп крепости, фсодални замъцн в север ните склопове па Централна Стара планина през XJI-X1V в- — Атанас Милчев 76
Към въпроса за феодалния замък в българските земи през X11-XIV в. - Павлин Димитров 91
Българският средновековен град и феодален замък (13-14 в.). - Тодор Овчаров 94