НИКИФОР ПАТРИАРХ КОНСТАНТИ-НОПОЛСКИ
КрАТКА история след цлрувлнето НА Маврикий
НИКИФОР ПАТРИАРХ КОНСТАНТИ-НОПОЛСКИ
КрАТКА история след цлрувлнето НА Маврикий
Византийската империя VI-VIII в.
Библиотека ВРЕМЕНА №1
Никифор, патриарх Константинополски
Кратка история след царуването на Маврикий
Преведе от
средиогръцки Веселин И. Иванов
ВРЕМЕНА
НИКИФОР ПАТРИАРХ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ
КрАТКД история след цдрувдието ид Мдврикий
Книгоиздашелсшбо ЗОГРАф 1997
Nicephori archiepiscopi Constantinopolitani
Opuscula historica, edidit
Carolus de Boor (Bibl. Teubneriana). Lipsiae, 1880.
The London manuscript of Nikephoros “Breviarium”, edited with Introduction by Louis Orosz. 1948.
© Провод, уводна статия, бележки и показалци -
Веселии Иванов, 1996
© Виблиотсчно оформление -
Владимир Иванов, 1996
С това испюрическо съчинение той вероятно щешс да мтъмни [славата] на миозина от своите [предшественици], ако, както ни ее струва, породи изключителна-та ей краткост той не постига съвършенс-твото.
(Photii Bibl., Cod.66)
ЗА ПАТРИАРХ НИКИФОР И ЗА Н1ГОВАТА“КРАТКА ИСТОРИЯ”
Никифор е виден византийски църковен и ноли гически деец от късноиконоборческия период. Роден е около 758 г. в зна ню цариг радско семейство. Получил блестящо образование, известно време той работи като императорски секретар. Заема патриаршеския престол в Константинопол от 806 до 815 г. Поради разногласията, които има с император Лъв Армснец, е детрониран, заточен и умира на заточение през 829 г. Запазени са редица негови богословски съчинения с полемичен характер, които идеологически укрепват крайното иконопочитание. За съвременния читател имат значение преди всичко негови ге исторически съчинения “Хронография” и “Кратка история”.
Животът на Никифор, както и на баша му Теодор, е тясно евързан с императорския двор в един период, изпълнен с изключи-телно слОжни и трудни изнитания, преживени от ромейската дър-жава по време на разприте около иконопочитанието1 и в значителна степей обусловени от тези разпри. Как политическата обстановка си е играела със съдбите на хората, подсказва фактът, че бащата на Никифор, който винаги е бил иконопочитател е сред доверените хора на яростния иконоборец император Константин V Копроним, негцо повече - чак до смъртта си е заемал висока придворна длъж-ност, въпреки че два пъти е бил изпрагцан на заточение.
На самия Никифор, който по семейна традиция започнал ка-
1 Повече oi поено противобориею иконоборци - иконопочигатели, коею има силно и пряко значение за формирането на църковно-политическата доктрина на изгочною православие и зв прсвръщането й в начин иа живот за вески византиец - в първата книга на “История на Византия" от професор Димитър Ангелов.
риерата си като чиновник в императорската тайна канцелария и конто станал патриарх само за няколко седмици по волята на император Никифор I Геник, политическата съдба наложила да вземе активно участие в два дворцови преврата и да короняса император Лъв V Арменец, конто пък скоро след това започнал да преследва иконоборците и заточил всички най видни привърженици на иконо-почитанието, сред конто Теодор Студит и самият Никифор. Наречете както искате факта (анекдот, парадокс, фарс, игра на съдбата или житейско развитие), че Никифор бил издигнат за константино-полски патриарх от един император, чиито принципи на религиозна политика (изключителна търпимост към еретиците павликяни и върховенство на държавата над църквата) вбесявали монасите. А провъзгласяването на Никифор за патриарх предизвикало резкия протест на неговия бъдещ приятел и съмишленик, най-непримири-мия идеолог на монашеството и църковната независимост - Теодор Студит.
За живота и дейността на Никифор черпим сведения както от неговите собствени съчинения, така и от мнозина от съвременните му и по-късни писатели. Много подробно се разказва за времето, когато той е заемал константинополския патриаршески престол, и за неговите политически позиции и действия, когато император Лъв V Арменец предприел редица иконоборчески акции, в съвременните “Хроника” на Теофан Изповедник и “Анонимен разказ за сина на Варда Лъв” от IX век. Много сведения за Никифор се съдържат и в кореспондеыцията на Теодор Студит, която съдържа и няколко пис-ма до Никифор. Много място отделя на Никифор житийната литература от IX век и особено подробният, макар и твърде едностран-чив и идеализиращ животопис на Никифор, съставен от неговия ученик дякон Игнатий. Тук непременно трябва да се споменат кратич-кото слово на презвитера и игумена Теофан за загочението на Никифор, разказаното за Никифор и Таразий, написаното от Михаил Студит житие на Теодор Студит, житията на Йоан Психаит, на патриарх Игнатий от Давид Пафлагонски, на Йоаникий Витински и Макарий Пелекитски от Сава и други.
Съчиненията на редица по-късни византийски писатели (Георги Монах, Лъв Граматик, Йосиф Генезий, Продължителя на Теофан, Псевдосимеон, Скилица - Кедрин) съдържат някои допълни-телни сведения и оценки относно биографията и ролята на патриарх
Никифор и развоя на сложната политическа обстановка във Византия в началото на IX век.
И така, бъдещият константинополски патриарх бил роден в Константинопол по време на царуването на император Константин V Копроним (741-775 г.), според мене около или малко след 755 г. Вероятно не без препоръките на баща си, Никифор също започнал работа като императорски нотарий, т.е. архивист в дипломатического ведомство на империята. Участвал в свикания през 787 г. от императрица Ирина църковен събор. Предполага се, че има и други причини освен възстановяването на иконопочитанието от импе-ратрицата, конто заедно са предизвикали поврат в съдбата на Никифор. Наистина не много скоро след събора Никифор напуснал своята служба и се оттеглил на един хълм край азиатския бряг на Босфора, надянал власеницата и станал послушник в основания от самия него манастир. Там той усърдно усвоявал както духовните, така и особено успешно светските науки. Никифор постигнал “вър-ховете на познанието” в граматиката, риториката, софистиката, ма-тематиката. музиката и философията. На 25 февруари 806 г. починал патриарх Таразий и за негов наследник по инициатива и настояване на император Никифор бил избран Никифор. Не е неоснователно предположението, че за този избор е повлияла и несъмнена га всес-транна начетеност на Никифор.
Тази инициатива на императора била посрещната на нож от Теодор Студит и от неговия чичо Платон. Запазено е писмо на Теодор Студит до императора, от което става ясно, че той самият е претендирал за този пост, а освен това се изтъкват и серия от причини, поради конто би трябвало да се отхвърли кандидатурата на Никифор, основната от конто е, че кандидатът за патриарх би з рябвало последователно да е преминал през всички звена на църковната Иерархия, като се започне от най-ниското. Светският човек Никифор, който дори още не се бил замонашил по това време, очевидно не отговарял на това conditio sine qua поп. Заради това писмо двама-та бъдещи съмишленици на Никифор били хвърлени в тъмница за 24 дни.
Въпреки всички съображения “против” Никифор бил провъз-гласен за патриарх. Днес ние малко знаем за дейността му до края на царуването на наложилия го император през 811 г. Известно ни е само, че е писал писмо на римския папа Лъв III (795-811 г.) за един
ство - очевидно намесването на императора в делата на църквата2 и политиката му на покровителстване на павликяните не импонира-ли на Никифор. По-нататъшните събития доказват това. След смърт-та на императора във войната с българиi е, срещу неговия син Ста-вракий бил организиран заювор с цел престолът да бъде предаден на Михаил Рангаве, съпруг на дыцерята на убития император Прокопия. Патриарх Никифор е сред заговорниците наред с магистъра Теоктист, доместика на сходите Стефан и други висши офицери, администратори и придвории По този повод Теофан Изповедник съобшава, че тежко раненият в гърба в битката в старопланинските проходи Ставракий разбирал, че не може да се надява да оздравее, и кроял планове да реши необичайно въпроса за наследяването на престола - или чрез възцаряването на жена му Теофано, или към “всички беди, конто сполетсли християните, да прибави и демокра-цията”. За да се осигури провеждане от страна на бъдещия император на църковна политика в желаната от него насока, Никифор взел от Михаил лично написана декларация, че ще спазва православието и няма да преследва свегцениците. монасите и другите църковни служители. При коронясването си Михаил подарил 50 литрета злато на патриарха и още 25 на църковните служители. А малко по-късно по внушение на патриарха подложил на гонения покровител-стваните от неговия предшественик еретици и много от тях били посечени публично. В същото време мнозина сред останалите съве-тници на императора го възпирали от организирането на масови гонения.
Известно е, че царуването на Михаил I продължило кратко. Разгромът на византийскага войска от българите при Версиникия на 22 юни 813 г. и преди всичко бягството на императора от полесра-жението поставили на дневен ред въпроса за съдбата на престола. Най-подходящият кандидат се оказал Лъв Арменец, станал коман-дващ на войските в Европа по препоръка на Михаил Рангаве. Необходимо било още само да се убеди Михаил да се отрече от престола и патриарх I{икифор успял да стори това. Според някои от изворите, за да привлече патриарха на своя страна, още преди възцаряването си Лъв му написал писмо, в коет о го уверявал. че твърдо ше спазва
2 Доказателен во за намесването на император Никифор в църковните дела е свикването на събора в 809 г. с цел да бъде оправдан Йосиф, конто през септември 795 г. венчал Константин VI с Теодора след развода му с Мария, което предизвикало много протести от страна на свещено-служителите
православието. Една друга версия за тези събития силно ги изопа-чава, за да оправдае Никифор пред иконопочитателите.
Най-вероятно следващите събития са протекли под знака на конфликта между подгогвящия възстановяването на иконоборчесз -во го Лъв и Никифор, който на този етап от живота си дсйствал в съюз с Теодор Студит. Различните извори разказват няколко версии за хода на дискусията, на която императорът поканил Никифор в палата си. Всички необходими му материали императорът подгот-вил с помощта на специално назначена от нею комисия, оглавявана от Йоан Грамат ик. Показателен за мащаба на работата и за пълно-мощията на тази комисия е фактът, че й бил осигуряван достъп до всички църковни и манастирски библиотеки и особено до докумен-|ите на събора от 754 г. Работата на тази комисия завършила през юкември 814 г. и Никифор бил поканен от императора на частна беседа, в която и двамата разкрили докрай позициите си, а патриар-хът аргументирано и вдъхновено отстоявал своята. По-късно, след една груба провокация от страна на иконоборците, Никифор се обър-нал към императора с молба за оставка, която обаче не била приета, Няколко седмици по-късно, след като срещу църковната политика на императора се образувала значителна опозиция, оглавявана от Теодор Студит, с i анала очевидна необходимостта от отстраняване-то па патриарх Никифор. През май 815 г. църковният събор свалил Никифор и го заточил в основания от него манастир “Свети Ага-тий", а по-късно - в манастира “Свети Теодор” (на азиатския бряг на Босфора), къдетотой продължавал неотклоннода защитава възгле-дите си. Ето защо той се смята за “един от най-последователните идеолози на иконопочитанието, чието противопоставяне на противного течение в значителна степей определило облика на империята през следващите векове”. В този манастир i о посетил Теодор Студит, който също бил заточен (в Смирна), но властите го освободили и върнали в Константинопол по време на въстанието на Тома Славянина поради опасенията, че привържениците му могат да се при-съединят към въстаналите, понеже се знаело, че “Тома признавал иконите и им се покланял”. Никифор се обърнал към Михаил II с послание за православието, но императорът отговорил на пратени-ците му, че ще запази статуквото, че решенията на свика ните от иконоборците църковни събори не бива да се вземат предвид, а въпросът за иконопочитанието не е актуален, и в заключение доба
вил: “...и нека никой да не се осмелява да раздвижи езика си нито срещу иконите, нито за тях”. Ето защо Никифор останал заточен -той не искал да замени делото на своя живот срещу връщане в Кон-стантиновия град. Умрял през юни 829 г., като прекарал на заточение повече от 14 години. Той бил много популярен сред съмишле-ниците си и скоро след като иконопочитанието било възстановено, през 847 г. по инициатива на патриарх Методий неговият прах бил пренесен в Константинопол и погребай в Храма на апостолите.
*****
Литературното наследство на Никифор се състои преди вси-чко от редица богословски съчинения, преобладаващата част от конто имат полемичен характер. Отличен познавач на богословската книжнина, в тези свои творби той последователно оборва доводите срещу иконопочитанието, които били формулирапи от император Константин V, наред със събраните от комисията на Йоан Грама-тик и изложени на църковния събор през 815 г. За съвременния изс-ледовател е много ценен фактът, че Никифор цитира нестигнали до нас съчинения на иконоборците Константин Копроним и Епифаний Кипърски. От кореспонденцията му, докато е бил на заточение, са запазени фрагментарно едно писмо до папа Лъв III и друго до император Лъв Арменец.
Две кратички исторически съчинения е написал Никифор. Първият труд е “Хронография" - от Адам до смъртта на автора през 829 г., в която много сбито и прегледно (във вид на таблици) са изброени юдейските царе, персийските царе, египетските владетели от династията на Птолеомеите, римските императори и еписко-пите на Константинопол, Рим, Александрия и Антиохия. Това произведение било много популярно във византийския културен кръг, а и в римокатолическа Европа именно като справочник.
Вторият труд - “Кратка история", обхваща времето от смъртта на император Маврикий в 602 г. до 769 г. Известно е, че такъв изключителен ерудит като патриарх Фотий е оценил твърде високо литературните качества на този труд, като наред с това сочи, че изложението на Никифор е ясно и непретенциозно, в изразите му
няма помпозност и витиеватост, а те са точно такива, каквито би трябвало да бъдат у един добре познаващ нещата, за конто пише, и усъвършенствал перото си писател. Не се увлича в съчиняването на неологизми, но и не употребява излишно красиви, но кухи архаизми. Основната слабост на съчинението е прекомерната краткост и ос-къдността на съобшеното за събитията, а това пък намалява неговите познавателни достоинства.
В тази характеристика много точно са изтъкнати силните и слабите страни на този исторически труд на Никифор, но аз искам да подчертая, че похвалата се дължи не само на литературните качества на “Кратка история", но и на уважението, отдавано на Никифор във византийската ортодоксална традиция. Искам да отбележа огце, че оценката на Фотий е справедлива и оправдана, но днес се нуждае от няколко много съществени допълнения и уточнения.
"Кратка история” е написана между 775 и 787 г., тоест когато нейният автор е бил императорски нотарий.
*****
"Кратка история” на Никифор в ново време е издадена за първи път през 1616 г. от O.Petavius, който утвърждава латинския вариант на заглавието - Breviarium. Този текст е преиздаден през 1648 г. в Парижкия корпус на византийските историци, през 1729 г. -във Венецианския корпус, през 1837 г. - в Бонския и в гръцката патрология на Migne и се основава на копие от ръкопис върху пергамент във Ватиканския музей (Vat.Gr. 977), който съдържа огце “История” на Теофилакт Симоката и се датира палеографски в X1-XII век. През 1880 г. Карл де Боор открил оригинала на този ръкопис и направил ново издание на текста на Никифор, като поправил редица грешки и недомислици в предишните издания. Освен това при възстановява-нето на текста той използвал и цитираното от по-късните византийски автори, наред със споменатото в енциклопедията “Свида”. Ето защо се смята, че издаденият от К.де Боор текст е най-близкия до разпространявания оригинал. През 1894 г. А.Бурхард проучва един друг ръкопис на “Кратка история", който не е бил известен на К.де Боор. Този ръкопис е от сбирките на Британския музей (Cod. additional. 19390), съгцо върху пергамент, но палеографски се датира XI век, тоест по-близко е във времето до написването на оригина
ла на “Кратката история” и съдържа още “Хронография" на Никифор и няколко съчинения на Йоан Дамаскин. Л.Бурхард уточнява и оригиналното заглавие на съчинението на патриарх Никифор. При сравняването на двата текста А.Бурхард прави извода, че в първата част (602-713 г.) при идентично съдържание Лондонският гекст зна-чително се различава от Ватиканская както в езиково и стилно отношение (отделни изречения и цели пасажи са написани по различен начин, най-често на принципа “пиши, както говорит", и са много далеч оз изящната словесност на Ватиканския кодекс), гака и с многого неволни правописни грешки и пропуски. Най-важното обаче е, че Лондонския г текст съдържа една съшествена добавка, която уточнява развитие™ на събитията на изток през 635 i. и показва как Никифор е обработвал извориге си. С други думи, Лондонският текст представлява събран от Никифор и отчасти обработен материал, който тепърва ще се дообработва, за да се превърне в готов текст. Този извод се подкреця и от факта, че Лондонският ръкопис завършва с ослепяването на Филиник Вардан през 713 г., докато Ватиканският текст - със 769 г., и този обем е потвърден авторитетно от патриарх Фотий. Тук искам само да спомена, че още в края на миналия век е било изразено мнението, че Лондонският ръкопис съдържа произведение на неизвестен автор, което Никифор само е обработал и е включил в своего произведение - нещо, коего по онова време е било често срещана практика.
Забелязани са редина съвпадения между “Хронография” на Теофан Изповедник и “Кратка история” на патриарх Никифор, но това съвсем не означава, че Никифор просто заема или преразказва отделни моменти, разказани и от Теофан. Например Никифор опи-сва някои детайли по втория съюз на Юстиниан 11 Ринотмет с бъл-гарите, преселването на славяните и други, които липсват у Теофан. Логично е предноложението, че двамата са използвали един и съгц или два твърде близки, ако не и родствени извора и че този извор е бил т.нар. “Велик хронограф”от края на VIII век, хрониката на Траян Патрикий или пък някакъв друг, неизвестен нам извор от VII-VIII век. Непременно трябва да се има предвид и фактът, че Никифор е имал досты! до редица държавни архиви, докато е бил на служба в двореца.
Налага се изводъг, че Лондонската версия е начален вариант или работно копие на текста на “Кратка история” на Никифор, а
Ватиканският ръкопис представляиа вече неговият готов текст, много четен и разпространяван и затова грижливо редактиран и много построен в езиково и стилно отношение.
Сред изворите на Никифор трябва да се спомена! още Тео-филакт Симоката, Пасхалната хроника, Йоан Лнтиохийски, Teopi и Писида и някои съвременни нему документи. например писмата на император Константин V Копропим.
В сравнение с “Хронография" на Теофан, "Кратка история” на Никифор се отличава с по-обективния си и далеч по-малко тенденциозен топ, въпреки че и този труд съвсем не е лишен от задъл-жителни ге за средновековните хроники характеристики - провидеп-циализъм и досъчиняване. Твърде пока ително е, че във византийс-ката историческа традиция “Кратка история" е била смягана за гвьр-де полезен и авторитетен извор. Понятии са пристрастията на ней-ния автор, но обекзивност като неговата не се срегца всеки ден. В разказа си за царуването на император Лъв V Йосиф Генезий ци 1 и-ра отзива на Никифор по повод смъртта на този ярое ген иконоборец: “В негово лице империята на ромеите загуби един макар и нечестив, но велик пазител”. Само ше напомня. че това е казано по повод смъртта на човска, koi ото Никифор с право е смя гал навярно за свой пръв личен враг.
Несъмнено високите качества на труда на Никифор и ясного му като език и стил изложение са го наложили ка го един много популярен извор, широко използван от по-късните съставители на хроники, като Георги Монах и Лъв Граматик например, които го пред-почитат пред Теофан и защото, струва ми се, Никифор е много недипломатичен от Теофан.
Вьпреки безспорниге качеезва на творбата, прави впечатление подчертано търсената краткост на изложение™, която позволя-ва много по-лесно да се маскират, преиначават или скрият всички неблагоприятни за оценяването на външната политика на василев-енте факты. Само при пръв прочит ще се откроят над Лузина примеры, но тук ми се иска да привела само един, но достатъчно красноречив пример, още повече че събитието е извеез но - походът на Юстиниан II Ринотмет срещу българите. Никифор пише: “Той [Юстиниан II] грубо нарушил и мира, сключен с българите. След като съб-рал конната армия в Тракийските области, той веднага се устремил срещу славяните. Осыцествил бърз набег до град Тесалоника, зало
вил много от тамошните хора от славянский народ, едни чрез война, а други - с обещания, и като ги прехвърлил през Авидос, ги заселил в така наречената Опсикийска облает. От тях набрал във войската около тридесет хиляди души и въоръжените от него хора започнал да нарича отбрана войска. И поставил над тях като първенец един от благородните [мъже на този народ] по име Невула". Сыците събития са разказани у Теофан така: “В тази г. [6180, т.е. 685 г.] Юстиниан воювал против славяните и България Като се сблъскал с бъл-гарите, той ги прогонил. Щом дошъл в Солун, той заловил голямо множество славяни - някои обкръжил сьс сила, а други доброволно, и ги преселил в Опсикий отвъд Авидос. Но по обратния път бил заловен от българите в тесните проходи и едва можал да се измък-не, с големи загуби сред войските и с мнозина ранени”.
Ето това се има предвид, когато се казва, че варварите присъ-стват в ромейската (а и във всяка друга имперска) историопис само тогава, точно там и само толкова, колкото е необходимо на нейните съвсем конкретни, преки задачи и по-далечни цели.
Никифор не подбира събитията, за конто лише, според политического им значение - например за управлението на император Фока той е написал само няколко изречения, а на Ираклий 1 посве-щава около една трета от общия обем на творбата си. “Кратка история” не е тенденциозно съсредоточена изключително върху Конс-тантинопол. В това съчинение няма хронологически ориентири - то не е разделено на отделни глави или параграфи, не са означени годините. Никифор обаче се стреми да представи фактите в тяхната взаимовръзка. макар че много често тя е само хронологическа. У Никифор историята не е разпадаща се на отделни фрагменти мо-зайка от факти, а се гради на принципа “всичко е на масата, всичко играе", чийто друг образ е захапалата опашката си змия.
Тук се налага да се подчертае, че дори към Константин V Копроним, чиято иконоборчески политика той сурово осъжда, в сво-ята “Кратка история” Никифор показва отношение като към Ираклий, Константин Погонат, Юстиниан II и Леонтий. И това в ника-къв случай не може да бъде случайно - вече споменах за прецизната редакторски обработка на този труд. Нещо повече - трябва да се отчита и традицията на ромейската историография, която може да се формулира така: “в една творба хвалим, в другата - черним”.
Само като илюстрация ще припомня Прокопий Кесарийски, който официално рисува благороден образ на държавника и човека Юстиниан I, за да го представи като тиран, разсипник на държавата, леко-мислен и своенравен човек в “Тайната история”.
Вече споменах за тенденция га в “Кратка история” на патриарх Никифор да се премълчават или да се представят в благоприятна светлина външнополитическизе неуспехи на василевсите или поне да се подобрят впечатленията за тях, когато този труд се сравни с други съчинения на Никифор и особено с написаните по време на заточението му, като реакция на иконоборческата политика на император Лъв Арменеп. Например в "III Антиеретик” Никифор осъжда политиката на императорите иконоборци не по-малко страстно от неведнъж споменавания тук Теофан Изповедник. В този период от живота си гой разгласил подробно събраните от него факти, конто не включил в окончателната версия на "Кратка история", за-щото те били в крещящо противоречие с тогавашните му политически възгледи.
Разбира се, когато се комензира оценката, която Никифор прави на държавнополитическата дейност на Константин V в “Антиеретик", непременно трябва да се има предвид полемичния! характер на това съчинение. Редовете му лъхат злоба срещу иконобо-реца (Никифор го нарича “Мамон"), а това коренно се различава от сравнително спокойния тон на изложението в “Кратка история”. При това е необходимо да се отбележи, че тук Никифор съобщава неудобии за ромеите факти, конто в “Кратка история” е премълчал пора-ди общата тенденция на този труд.
Само анализът на еволюцията на политическите възгледи на Никифор може да обясни този факт. В началото на своята политиче-ска кариера Никифор очевидно не е споделял възгледите на екстре-мистката монашеска политическа групировка, оглавявана от Теодор Студит. Тя настоявала за физическо ликвидиране на иконоборците, обявявала се твърдо срещу намесването на императора в църковните дела и след като императрица Ирина възстановила иконопочитанието през 787 г., тази групировка била политически противник на патриарх Никифор. Кръгът, към който гой принадлежи, гра-дял благосъстоянието си предимно чрез служене на императора и на неговото благоволение. Той явно не е пострадал от мерките на император Константин V срещу църковното земевладение, нещо
повече - вероятно е спечелил нещо, а в по-далечна перспектива -още повече. Ето защо той очевидно е бил готов да сътрудничи с владетелите, конто осъшествявали една умерено иконопочитателс-ка програма. Именно като идеолог на “умерена i а" иконопочитател-ска групировка, която признавала главенсгвото на империума над църквата, Никифор е бил “назначен" в буквалния смисъл на думата за патриарх, въпреки прогестите на монасите, конто противопоставили на налаганата им от императора фигура кандидатура™ на своя идеолог - вече неведнъж споменавания тук Теодор Студит.
По това време полигическите пристрастия на Никифор съв-падали с възглелите на тази част от визаитийската аристокрация, която, въпреки че се противопоставяла на вътрешнополитическите реформи на импсраторите иконоборци, смятала за недопустимо да се критикуват основите на държавно-политическата система на ро-мейската държава като пяло, и особено действията на императора, и била твърде заинтересована от запазването на вътрешния мир и от консолидапията на обществото.
Очевидно по това време Никифор е съставил в основни линии своята “Кратка история" - една книга, пак напомням. написана от иконопочитател - изключително с тенденцията да се тушират пораженията на ромейското оръжис и в по-обгц план - външнополи-тическите неуспехи на ромейскага държава, независимо дали император иконопочитател (Ираклий, Константин Погонат, Юстиниан II) или заклет иконоборец като Константин Копроним са оглавя-вали въоръжените сили и дипломацията на държавата. Ето защо ми се струва твърде вероятно съставянето на концепцията и плана на този труд да е повлияло благоприятно за предпочитането му от им-перагор Никифор I Геник, който твърдо провеждал политика на господство на държавата над църквага и именно в интерес на държавата проявявал необичайна веротърпимост към широко разпрос-транените в източните области на империята еретически учения. Следователно за Никифор спокойно може да се каже, че ролята му на “идеолог” на императорската политика е била определена от произхода, умонастроения га и интелекта му. Всъщност патриарх Никифор не чувствал особено близка тази, както вече я нарекох, “умерена” политика, въпреки че бил принуден от редица разбирае-ми обстоятелства да крие пене известно време своите (вероятно още не съвсем категорично оформени и формулирани) възгледи.
Той самият красноречиво пише за това в споменатото писмо до папа Лъв III, писано вече при император Михаил I Рангаве.
За изминалите около пет години от издигането му на патриаршеским престол възгледите на Никифор върху вътрешната политика на държавата и съшествените проблеми на съвременното му ромейско общество очевидно силно са еволюирали надясно, към крайното иконопочитание. Патриарх Никифор се обърнал към но-вия император с послание, в което го призовавал да започне пресле-дване на еретиците, конто според него били основнияз резерв на иконоборците. Императорът наистина започнал масови репресии срещу павликяните въпреки предупреждения га на други някои свои съветнини. Непременно трябва да отбележа, че тези преследвания чертаели толкова опасни перспективи за правителството, че много скоро трябвало да бъдат прекратени. Внесеният от тях смут в обще-ството станал причина за разлагането на дисциплината във войска-та, всеобщата подозрителност, спаданего на общественна морал и повече или по-малко обоснованите слухове за готвени преврати и предопределил както пораженията на империята по фронтовете, така и вълната на разкола, наричана “бунта на Тома Славянина”.
И така. Никифор е поставен на константинополския патриаршески престол като привърженик на лоялната линия на поведение към импера горската власт и противник на решителиите мерки срещу другоячемислещите, а само пет години по-късно, при новия император, той настоява да бъдат предприети гези мерки. Струва ми се, че не е имал достатъчно широка подкрепи в Константинопол за настъпателната си политика срещу иконоборците и еретиците и това го е принудило да пише на палата в Рим. Освен това е очевидно, че не е имал подкрепата и на императорския съвет. Всичко това го е принудило да се сближи със студитите, но те явно не са били достатъчно влиятелни политически, а и взаимната неприязън от 805 г. не може да не е оказала влияние върху отношенията му с тях.
Именно съзнанието, че в момента той е по-слабият и с вре-мето позициите му оше ще отслабват, го кара да влезе в открит конфликт с император Лъв V, чието интронизиране практически слага начало на нов етап в развитието на иконоборчеството. Опитва се да организира отпор на подготвяния през 815 г. иконоборчески събор, като свиква събрание на митрополитиге - противници на реформата.
Предусетил поражението си, Никифор направо отказва да участва в иконоборческите мероприятия на императора, бива свален и се оттегля на доброволно заточение в основания от него мана-стир. Много показателно е, че там го посещава вече съмишленикът му Теодор Студит. Именно по това време Никифор пите полемиче-ските си съчинения, основният обем в които са нападките срещу император Константин V и срещу подкрепящите политиката на ико-ноборците, затьнали в пороци тьлпи. Съдържанието на “Кратка история” е от особено значение и защото се разказва за някои събития, за които има малко извори. Фактите, които са поднесени, са много точни (изключенията могат да се преброят на пръсти) и често се потвърждават от други извори.
*****
Откъсите от “Кратка история” на патриарх Никифор, които се отнасят до историята на българите, са превеждани на български език и публикувани многократно в различии учебници, христома-тии и други учебни помагала за средните и висшите училища у нас. Доколкото ми е известно обаче, този труд никога не е бил изцяло преведен и издаден на български език. Преди няколко години вече покойният професор Веселии Бешевлиев сподели, че има подобно намерение, но болестта и напредналата възраст му попречиха да осъществи този замисъл. Смятам настоящия превод за дължима дан към паметта на известния наш елинист.
Моята амбиция е да представя един коректен превод, необ-ременен с излишно утежнен научен апарат, еднакво интересен и дори, бих казал, занимателен както за специалиста - бил той историк или филолог - така и за читателя неспециалист, който има вкус към оригиналното историческо четиво. Еднакво ме интересува оцен-ката и на два мата.
Настоящият превод е направен по изданието на Карл де Бо-ор, като на места текстът е допълнен по изданието на Лайош Орош.
Веселии Н. Иванов
НИКИФОР ПАТРИАРХ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ
КРАТКА ИСТОРИЯ СЛЕД ЦАРУВАНЕТО НА МАВРИКИЙ
План на Константинопол VI - XI в.
1) Галата; 2) Сики; 3) Боспор; 4) Главки улики; 5) Градска стена; 6) Район на града; 7) Манастир "Св.Георги"; 8) Мангана; 9) Еврейските порти; 10) Акропол; 11) Хиподрум; 12) Големият палат; 13) Вуколеон; 14) Пристанище Вуколеон; 15) Мраморно море; 16)Милий; 17)Църква "Садева Мария"; 18)Храм "Св.Со-фия"; 19)Халкопратии; 20) Форумы на Константин; 21) Меса; 22)Форумы на Тавър, 23)Вигла; 24)Карпиан 25)Филаделфий; 26)Петрий; 27) Църква "СаАпо-столи", 28) Малкия пазар; 29) Меса; 30) Влахерните; 31) Влахернският палат; 32)Влахернските порти; 33)3латният рог; 34)Портите на Сребърното езеро; 35)Космидийският манастир; 36) Харисийските порти; 37) Портата на св.Ро-ман; 38)Амастрийският форум; 39) Форумът на Бика; 40)Меса; 41) Форумът на Аркадий; 42) Меса; 43) Кир; 44) Палатът Пиги; 45) Портите Пиги; 46) Манасти-рът "СаМария Пиги"; 47) Златните порти.
След като император Маврикий1 бил убит, Фока2, който осъществил това, заграбил император-ската власт. Делата на християните3 били доведени от него до такива беди, че от миозина се пеело, че в същото вре-ме, когато отвън персите опустошават държавата на ромеите, отвъгре Фока полага за това още повече усилия. Всичко това станало непоносимо за ромеите. Ето защо тогаваш-ните управители на Ливия, конто постепенно набирали смелост благодарение на голямото разстояние, а също и защо-то стратигията била дадена на тях от Маврикий (те били двама братя - Ираклий и Григорий), се уговорили да изп-ратят заедно синовете си към Византион4 с двустранно за-дължаващото условие този от тях, който пристигне по-на-пред, ако успее, да заеме императорската власт. И ето, те изпратили по море Ираклий, сина на Ираклий, като съо-ръжили голям флот от кораби, чиито екипажи били попъл-нени с африкани и мавруси5. А пък Никита, сина на Григорий, изпратили по суша с многобройна конна войска. Ираклий, когото по пътя закрилял щастливият жребий и тлас-кан от най-благоприятни ветрове, изпреварил Никита, благополучно доплавал до Византион и вече наближил да пре-вземе града. А пък Крисп (това бил зетят на Фока, който тогава заемал поста епарх на града6 и бил най-могъщ сред близките до императора хора), бил враждебно настроен по отношение на Фока, защото бил по всевъзможни начини оскърбяван от него по причина на низвергването на него-вата статуя. Работата е там, че неизвестно по какъв начин
601г.
610г.
димотите от партиите с противоположим Цветове7 проти-вообичайно поставили [статуята на Крисп]* наравно със статуята на Фока8. И той поел по пътя на коварството. Като уверявал пО измамен начин Фока, че той работи в иегова полза, и като твърдял постоянно, че Ираклий е пристигнал за собствената си погибел, в същото време той помагал на Ираклий за по-добро осъществяване на неговите цели. И обкръжаващите Фока зрители [на хиподрума], а също и гра-жданите въстанали, защото вече димотите от партията на зеления цвят [прасините] подпалили императорските помещения [кесария] и провъзгласявали гръмко за друго ца-руване. Узнали обаче за силното настъпление на войските на Ираклий срещу тях, те изоставили императора и преми-нали на тяхна страна. Някой си Фотий, който бил обиден от Фока, понеже императорът някога отдавна бил обезчес-тил жена му, проникнал в двореца с множество войници, заловил веднага Фока, снел от него императорските одеж-ди, наметнал го целия с черни дрехи, извил ръцете му вър-зани на гърба и на кораба връчил [своя] пленник на Ираклий. 1Цом го видял, Ираклий казал: “Значи ти, нещастни-ко, управляваше държавата!”. Този пък отговорил: “Нима ти възнамеряваш да управляваш по-добре?”. И веднага, още на кораба Ираклий заповядал да подложат Фока на наказание с меч, след това на отсичане на крайниците, в това число на дясната ръка от раменната става, и да ги окачат на копия, а неговото [т.е. на Фока] тяло да довлекат до така наричания Форум на Бика’ и там да го изгорят. [Ираклий] заповядал да накажат със смърт и Доментиол, брата на Фока, и Вонос, и Леонтий, пазителя на имперската хазна, който докрай поддържал Фока. Така и станало.
Патриархът на града Сергий и тълпата народ приели Ираклий с най-добри чувства. Той поощрявал Крисп към въздигане в императорско достойнство. Той обаче каз-
* Допълнения i а в квадратни скоби са на преводача.
вал, че се намира тук не заради [домогване до] престола, а за да отмъсти по-добре за незаконното поведение на Фока по отношение на Маврикий и децата на Маврикий. И той не се съгласил. И накрая с решение на сената и народа Ираклий бил провъзгласен за император и увенчан с корона от патриарха10. Ираклий назначил Крисп за сзратиг и го изп-ратил при войската в Кападокия. По-късно, понеже се раз-несъл слух, че персите са наченали война против ромеите, Ираклий отишъл от Визангион при Крисп, който тогава се намирал в града Кесария, за да се посъветва с него относ-но общите дела [на държавата]. Този обаче се престорил на болен и едва приемал по недружелюбен начин императора, който често отивал при него, като лежал с немощен външен вид. По-късно дори се чувало, че той го и изпъждал дори. Ираклий обаче, при все че добре разбирал същност-та на ставащото, въпреки всичко това понасял дързостите [грубостите], като търпеливо изчаквал удобния случай. По това време той още предполагал, че те [двамата] наистина трябва да се споразумеят един с друг, за да [могат да] се грижат както трябва за интересите на държавата. Този обаче [т.е. Крисп] по този начин се надсмивал и казвал, че императоры не трябва да оставя империята и толкова дълго време да остава далеч от войските. По същото време на император Ираклий се родил син, който той нарекъл Константин”. Тогава и Никита, който имал сана на патрикий, дош'ьл в царствения град. Поради това Ираклий се завър-нал във Византион и приел Никита с велика чест и с великолепие като роден и споделящ [императорската] чест брат, понеже така било уговорено още когато те се отправили от Ливия [към престолния град]. И Крисп пристигнал във Византион, за да вземе участие в честването на пристигането на Никита. Ираклий се възползвал от светия купел и за кръщаването на сина си, и за да направи Крисп свой приемник. При тези условия този [Крисп] влязъл в двореца.
612г.
Ираклий събрал всички членове на сената и всички други многобройни граждани заедно с патриарх Сергий и като се обърнал към тях, им казал: “Кого оскърбява този, който обижда императора?”. Те пък казали: “Бога, който го е направил император.” И [Ираклий] преместил напред Крисп, за да си признае и той, че смята това за справедливо. Той [Крисп] пък, без да разбира същността но това [нагласено] драматично представление, казал, че осмелилият се на подобна дързост напълно справедливо не заслужава снизхо-ждение. Императорът веднага му напомнил как той се пре-струвал на болен в Кесария, как се опитвал да унизи импе-раторското достойнство, като в същото време той самият го уговарял да приеме императорска га власт. И като взел при това [императорския] кодекс, той го ударил по бузата, като казал: “Този, кой го не спазва роднинството в качество™ си на зет, как би спазвал дружбата", и веднага го предал, за да острижат главата му [в знак на монашество], и на йерарха, за да провъзгласи според обичая за подстриг-ването. Към дошлите при него заедно с Крисп войници той се обърнал със следните думи: “Татко Крисп досега ви има-ше за [свои] слуги, днес ние ви направихме собствени служители на държавата”. Определил им и обичайната издръ-жка, нарекъл ги първи и свикал войсковите тагми. Те пък, като изразили голяма ревност, започнали да славословят императора заедно с цялото останало множество народ. След това Крисп пък бил затворен в храма [т.е. в манасти-ра], така наречената Хора12, и след като живял там около година, умрял. Ираклий пък, след като облякъл своя брат Теодор с власт на първо място след императора (придвор-ните имали обичай да го наричат куропалат) и още Фили-пик, зетяг на император Маврикий по сестра, който по това време бил подстригай за монах, изпратил да управлява областта, управлявана преди това от Крисп. Филипик живял година само и на следващата година умрял и бил пог-
ребан в основания от него самия прекрасен и благоустроен храм в Хризополис.
Изминало не много време и болната от епилепсия съ-пруга на императора Евдокия починала. В същото време. когато изнасяли тялото № [от църквата] и когато, както е обичайно, на това зрелище се насъбрал много народ, няка-кво момиче, което надникнало от горния етаж, невнима-телно плюло (това момиче било слугиня на някакъв гражданин). И плюнката падпала от въздуха и изцапала скъпо-ценните дрехи, с конто било покрито тялозо на императри-цата. Разгневените от тази постъпка участници в неремо-нията заловили слугинята и я осадили на изгаряне на клада. При това не с благочестиво погребение [по християнс-ки обичай], а както това трябва да стане по обичая на вар-варите. По този начин нечестивите с незаконно дело съпро-вождали погребалната проиесия на императрицата. И още нещо - навсякъде търсили господарката на тази слугиня, за да накажат и нея чрез изгаряне. Тя обаче. като подозира-ла това, избегнала гибелта и повече никой не бил я виждал след това. Ето това ставало тогава около императорския палат.
И така също, от друга страна, по времето, когато ста-нало това, се случило ето още какво. В една от областите (някога там имало селище някакво, днес много по-малко известно) живеел един човек, който изпъквал и с богатст-вото си, и с бляскавия си живот, който се наричал Вути-лин. Той заемал длъжност, която ромеите обикновено на-ричат кандидатска13. В съседство с него живеела някаква овдовяла жена, измъчвана от неговото съседство. Работата била там, че заради произлезлия между тях спор за погра-ничните земи Вутилин заповядал на своите люде да прово-кират [крамола] сбиване със съседите. При това те убили с тояги един от синовете на вдовицата. И тя, като взела със себе си окървавените одежди на своя вече починал син, при-
612г.
стигнала с тях във Византион, за да търси правда от Ираклий. И когато тя видяла, че той излиза, тя бегом се приближала, вкопчила се в юздата на коня, който той яздел, и като сочела дрехите на сина си, със сълзи на очи закрещя-ла: “Нека това стане [постигне] и с твоите депа, ако ти, императоре, веднага не отмъстиш справедливо за кръвта, която аз ти показвам!”. Оръженосците на императора заполнили да я гонят, за да я набият. Императорът обаче ги въз-прял и № заповядал да не се осмелява да се приближава до него, за да може обаче делото да бъде разгледано по законен ред [а не по извънреден начин, като се заобикалят съ-дебните органи]. И тази жена, която не успяла [по този начин] да се добере до осъществяването на своите претен-ции, избухнала в ридания и през сълзи си отишла. След като изминало известно време, инициаторът на [описано-то] убийство започнал да се страхува да не би жената отно-во да се обърне към императора; когато пристигнал във Византион, той веднага се смесил с народа и когато след завършването на конните надпрепусквания императорът го забелязал сред димотите, той заповядал на епарха на града да вземе под стража подозирания [в убийство] човек. След това изпратил да доведат жената и по най-старате-лен начин я разпитал относно убийството. И чак тогава [т.е. след разпита на вдовицата] заповядал [официално] да аре-стуват Вутилин, за да може с помощта на неговите слуги да го подхвърлят на същото наказание, от което загинал нейният син, и съответно него също да го накажат със смърт.
613г.	Ираклий поел сина си Ираклий, него наричат и Кон-
стантин (нали той носи две имена), от ръпете на патриарха след освещаването му със свето кръщение в божествения купел. И веднага, като му надянал знаците на императоре-кото достойнство и го украсил с диадемата, го нарекъл император. А пък своята дъщеря, на име Григория, той дал
за жена на патрикия Никита; и понеже благодарение на това той станал най-близък роднина на императора, той поставил иегова позлатена конна статуя на колоните на пло-щада, наричан Форум14. Ето какво станало зам.
Като сьбрал многобройна войска, персийският цар Хозрой15 я изпратил срещу ромеите, а за командир на тези . сили назначил персиеца Сайт16. Този същият бързо се на-сочил към Александрия, насилствено завладял града и за-робил целия Египет, а завладял също така и целия Изток17. Миозина [от жителите] той отвел в робство, другите избил [умъртвил] най-безпощадно. И той така се утвърдил [в тези земи], че веднага след това потеглил с всичките си вой-ски срещу град Халкидон, като го подложил на продължи-телна обсада, а в същото време поканил императора да започнат преговори. Императорът приел това предложение и самият той се прехвърлил при него, съпровождан от им-ператорската гвардия и свитата си. Щом го видял. Сайт станал от своето кресло и се хвърлил на земята. Още в ло-дката, с която дошъл, императорът провъзгласил своето приветствие към него и му дал дарове. Тогава Сайт му казал следното: “О, императоре, нужно е царствата на ромеите и на персите да не се разминават в своите възгледи и по никакъв начин да не се противопоставят едно на друго, а да пазят единодушно дружбата [помежду си] и [сключе-ните] договори (това е най-доброто и най-приятното сред всичко останало за хората и в старо време, и днес, и благо-приятствува живота, благополучието и законността) и до-говорът трябва да остане в сила и занапред. Защото ние знаем, че никога няма да се появи държава, която би могла да се съревновава с тези империи, ако не се окаже по-слаба [от тях]. И нима не е грешно в същото време, когато е въз-можно да се ръководим от разума и взаимного разбира-телство и да укрепваме благосклонността и дружбата помежду си, да заставаме един срещу друг с оръжие в ръка и
да вредим на нашите поданици с едно несъмнено несправедливо зло? Поради какво става всичко това? Ако вие би-хте установили съгласие и мир, това би направило както всеки от вас, така и другите хора многократно по-щастли-ви и това би се превърнало в пример, достоен за удивление и подражание през целия живот и за бъдните поколения. Трудът и грижите те се превърнат за вас в радост и покой. Ако пък вие помаслите, че ще бъде по-добре, ако пренебрегаете едно толкова [значително] голямо събитие и отхвър-лите [това предложение за] мира, и сметнете, че той не ще ви донесе полза и изберете вместо това взаимните неприя-зън и озлобление, то вие ще бъдете виновни за многоброй-ни войни и ще бъдете причина за пораждането на онова, което работи съвместно с лошото и отблъскващото, и тогава ще употребите много труд и [ще се обливате в] пот, и ще погубите много хора, ще причините извънредно големи ма-териални загуби. И изобщо за вас войната ще бъде изхо-дът, който води към големи изпитания и злини. Нешо подобно вие можете да видите и сега, защото, когато аз нах-лух със сила в ромейската земя, тя видя и претърпя най-страшни бедствия. Поради това вие се оказахте най-нещас-тната и най-жалката държава”. Ето така той се кълнял и уверявал, че желае искрено ромейската и персийската дър-жави да поемат по пътя на установяване на мирни отношения [помежду си].
Той [т.е. император Ираклий] веднага обявил своята готовност да извърши това и [показвал това свое намерение], но казал още, че ще повярва на това само ако такива са истинските намерения на Хозрой. Но Сайт заявил: “Ако ти ми имаш доверие, най-добре ще бъде, ако благоволиш още сега да изпратиш свои представители при Хозрой (аз съм убеден, че и той самият - аз добре знам това - ще се присъедини към моето мнение) и ще сключите с нас договор и ще постановите, че вие занапред и във всички време
на ще спазвате мира [с нас, с персите] твърдо и нерушимо”.
След като научил всичко това от благосклонните и очароващи речи, император Ираклий, извънредно много зарадван и [направо очарован] омаян, с готовност се съг-ласил ревностно да изпълни всичко. И патриархът, и вис-шите сановници, които той свикал на съвет, с охота се при-съединили към решението за изпълняване на това дело. И веднага били назначена представителиге в посланичество-то: Олимпий, който заемал длъжността епарх на претория18, Леонтий - епарх на града, Анастасий - иконом на великия храм19, който носи името на София, на божествената мъд-рост - най-достойният за доверие в [поверената им] мисия. Сайт ги взел [със себе си] и се оттеглил от Халкидон, като се изтеглил [с войските си] в персийските владения. И докато се движел по ромейската земя, той ги обкръжавал с почит и с най-достойно уважение [т.е. с полагащите се на сана им почести], но щом стъпили в Персия, той ги оковал в железни вериги и [така] вързани ги довел при Хозрой. Хозрой пък, след като научил, че Сайт признал [приел] Ираклий за император и го почел [като такъв], вместо да го залови като пленник и да го доведе [вързан] при него (за-щото той много мечтаел за това и на това възлагал надеж-дите си), силно се разгневил на него [т.е. на Сайт] и накрая, като одрал кожата му, го предал на неумолима и позорно-насилствена смърт. Ромейските посланици пък поставил под най-силна охрана всеки поотделно, като ги изтезавал много.
Това в значителна степей помрачило управлението на императора. При това по същото време се случил и много тежък глад в империята, защото Египет вече престанал да доставя зърно на останалите [области], поради което много императорски зърнени складове се изчерпали. Отго-ре на всичко и силно заразна епидемия нападнала гражда-
ните [на Константинопол] и поразила смърт’но миозина от тях. Поради всичко това императорът бил пютънал в голя-мо униние и нужда. И по тази причина той' възнамерявал да замине за Ливия. И той веднага изпратил1 напред много злато, сребро и скъпоценни камъни. Много <°т тези богатства, като попаднали в голямо вълнение, би1ЛИ отнесени и погьлнати от морските глъбини. И тогава гРажланите, конто били научили за това, започнали да му лречат [да осъ-ществи това свое намерение], доколкото то'ва било по силите им. Патриархът го извикал в храма [С-Вета София] и след като го убедил, доколкото било възмо’жно, го обвър-зал с клетва да не напуска столицата. Като огстъпил [пред този натиск], макар че много тъгувал за исгинските неща-стия [конто се случили], той [императорът] постъпил спо-ред волята им, макар и неохотно.
619г.	По същото време и господарят на хуйския народ до-
шъл във Византион и поискал от императ°Ра ла приеме него и неговите придружители и да ги проРветли чрез бо-жественото кръщение. И Теодор, братът на императора, го [т.е. владетеля на хуните] възприел от светия купел, и ро-мейските велможи [възприели от светия купел1 ХУ нс ките вел-можи, а също и съпругите на първите - жените на послед-ните. И така кръстените били почетени с иарски дарове и сан: той [т.е. императорът] направил техник господар пат-рикий20 и благосклонно го изпратил обратно в неговата страна.
619г.	Известно време след това и предводителят на аварс-
ките племена изпратил при Ираклий свои п[’атеници за претвори относно сключването на мир. Иракпий извънредно много се зарадвал на това; той си разменил подаръци с тях и после изпратил като свои представителг патрикия Ата-насий и след него Козма, който пък заема1 длъжност, на-ричана квесторска21, конто му [т.е. на авар-кия хаган] обя-вили волята на императора. Аварины пък проявил приви-
дно приятелски чувства, под маската на дружбата се дър-жал ласкателно и обаятелно, чес го казвал, че е приятел на ромеите, и проявил готовност да сключи договор [за мир] с императора. Разбира се, когато се върнали, те докладва-ли на императора за неговото благоразположение. Като се ia рад вал извънредно много, той [Ираклий] се наканил да отиде в града Хераклея и да се срещне там с Аварина, така както това вече било уговорено [помежду им]. Той изпратил напред театрални реквизити и приготвил както трябва всичко необходимо за конни състезания при приема. Освен това носел и великолепии дрехи за себе си и за своите спъ-тници. След това той се отправил на път и дошъл в град Силимврия, където се разположил на стан. А след три дни хаганът с огромен брой авари се появил около Хераклея. Като подбрал известна част от съпровождащите го, конто били най-храбрите и войнствените [негови бойци], той ги изпратил в засада в обширните гьсталаци, конто лежали над така наричаните Дълги стени22, за да могат те скриш-но да преминат по намиращите се там гъсто обрасли хъл-мове, така че да обхванат императора откъм тила, докато той [хаганът] има на свое разположение удобно в центъра оставащите му [бойци]23. Ираклий научил за това и много уплашен от случилото се, въпреки всички предварителни разчети съблякъл пурпурните дрехи и след като ги заменил с бедно и жалко облекло, за да изглежда на всички срещнати като обикновен човечец, и като окачил импера-торския венец на лакъгя си, така неблагородно веднага се понесъл в бягство и едва във Византион се спасил. Авари-те пък се впуснали в яростно преследване и се установили на лагер в равнината, която се простира пред града [Константинопол] и се нарича Евдомон24. А след това се пръсна-ли чак до моста на реката Варвис25 и всички тези места безжалостно разграбили, като безмилостно унигцожавали ромеите, плячкосали също и императорската багреница,
дрехи и накити, както и театралните реквизита и всички, конто ги превозвали [обслужвали]. А пък многобройния народ, който заробили, отвели в своите земи в плен. Както единодушно твърдели някои от избягалите сред заловени-те в плен, броят на всички заробени достигал двеста и се-демдесет хиляди26 мъже и жени.
Ираклий, който изпитал подобии трудности и разст-ройства в държавните дела, не успял да уреди добре и сво-613г. ите семейни работи. Макар и да знаел прсдварително, че делото, което извършва, е неправилно и забранено от ро-мейските закони, той се свързал в брак със своята плсмен-ница Мартина. Мартина била дыцеря на неговата сестра Мария; нейният баща бил Мартин, който бил съпруг на Мария преди Евтропий. И Ираклий родил от нея двама сина. Единия от тях нарекъл Флавий, а другия - Теодосий. Справедливостта обаче възтържествувала над нечестиве-ца. Шията на по-големия син била поставена така, че той не можел да обръща глава! а си. По-малкият пък бил лишен от слух и бил глухоням. Димотите от партията на пра-сините много го ругаели по време на конните надпрепуск-вания заради това нечестиво съжителство. Патриархът на Византион Сергий настойчиво го наставлявал в специално писмо да се откаже от съпружеството с жена си. Той пък [Ираклий] се оправдавал, че “макар че това добре е казано от тебе - понеже това точно така прилича и на патриарха, и на приятеля, на конто ти въздаде както трябва, но все пак последната дума в делата остава за нас”. По същото това време църковните съкровища били разпродадени, за да [може да] се плати годишният данък на варварите27.
И отново персийският цар Хозрой наченал война срещу ромеите; той назначил за пълководец Сарбар, който опустошил цялата анатолийска облает28. Той пленил в светите места животворното дърво от изцеляващия кръет при 622г. тогавашния патриарх на Иерусалим Модест. [В това вре-
ме] персите добре се подготвили и побързали да стигнат до Халкидон. Ираклий пък, който бил много объркан от персите и аварите, а наред с това и от глада, който измъч-вал ромейската държава, и от смъртоносните заразни болести, конто я унищожавали [т.е. население™ на държава-та], извикал патриарха на Византион Сергий, а също и пър-венците на другата част от народа, предал им своите деца, връчил па патрикия Вон управление™ и направил опит през Евксинския [Понт]29 и през Лазика30 да нахлуе в Персия. По това време му се родил сии от неговата съпруга Мартина, защото той я взел със себе си. и когото той нарекъл Ираклий31. Там [т.е. в Лазика] той изпратил дарове на господаря на турните32, като го поканил да сключат съюз против персите; той ги [даровете] приел и обещал да действат в съюз. След като научил за това, Ираклий сам тръгнал към него. Този пък, щом чул за присъствието на императора, стремително поел срещу него, придружен от множество турци. и като скочил от коня си, направил поклон до земята пред императора. Същото сторила и цялата тълпа, която била заедно с него33. Като видял оказваната му чест, императорът много се зарадвал и обявил, че ако дружбата към него е толкова здрава, то нека той да се изправи и да се приближи към него, и го нарекъл свой син. Тогава този се прегърнал с императора. Като го прегърнал, императорът взел короната от главата си и я препоставил на глава-та на турчина и го поканил на пиршество. И като лежал на пиршеството, той му подарил всички съдове и нареките одежди, и обените, покрити с бисери. Също така със собс-твените си ръце украсил с подобии обени и намиращите се там [турски] първенци. След това обаче, опасявайки се той да не склони към същото това, което вече се случило с ава-рина, и за да направи съюза по-здрав, той му показал портрет на своята дъщеря Евдокия и му казал: “Нас ни съеди-ни бог, като те обяви за мой син. И ето това е моята дъще-
ря и Августа на ромеите. Ако ти ми помогнеш и ми дадеш помощни войски против враговете ми, аз ще ти я дам за жена”. Този пък, поразен от красотата и прелестта на портрета и пламналата покрай него любое към неговия оригинал, още повече склонил към съюза. И веднага предал на императора [един] свой първенец заедно с множество турий. И като нападнал с тях Персия, Ираклий веднага започ-нал да разрушава нейните градове и да унищожава храмо-вете на огъня34. В един от тях той намерил, че Хозрой сам се бил обоготворил, като изобразил самия себе си седящ на покрива на храма като на небето. Тук били изобразени още мълнии, слънце и луна; ангели стояли около него и по желание с помощта на механични приспособления гърмял огън и валял дъжд. След като видял цялата тази гнусотия, Ираклий я съборил на земята и я прсвърнал в прах. Хозрой научил за това, а също и факта, че турните са влезли в съюз с Ираклий, и известил с писмо Сарбар - наредил му да се върне колкото се може по-скоро от ромейската страна и да отмьсти на Ираклий, защото със своите войски той [Хозрой] не може да се противопостави на многобройните войски на Ираклий. Това писмо било заловено и връчено на Ираклий. Той пък, след като научил съдържанието му, когато то му било прочетено, го унищожил и подготвил дру-го писмо, сякаш изпратено от Хозрой на Сарбар, и го запечатал с печата на Хозрой. То имало следното съдържание: “Ромейският кесар е сключил съюз с турните и стигнал до местността, наричана Адорбадижан15, и когато срещу него беще изпратена войска, той и турците бяха разбити, оста-налите пък избягали. Поради това не напускай ромейската земя, а обсаждай Халкидон, за да поробваш и опустоша-ваш ромеите”. И като получил това писмо, Сарбар продъл-жил обсадата.
Аварите нарушили примирието. (Преди да започне 626г. да воюва с персите, Ираклий го [примирието] укрепил чрез
изпратени от него дарове, поел задължението да им изпла-ти двести хиляди жълтици и им дал като заложници: един от своите синове - по име Йоан, когото наричали още Ата-ларих, понеже той бил незаконороден, [роден] от наложница; своя племенник Стефан, син на неговата сестра Мария и Евтропий; и още един друг Йоан - син на патрикия Вон, съшо роден от наложница.) Аварите се подготвили да пре-вземат Византион и веднага подпалили всички предградия. И така, сякаш разделени от Тракийския Боспор16, персите завладели неговата азиатска част, а аварите [оплячкосва-ли и] унищожавали Тракийската облает. С други думи, аварите възнамерявали да превземат Византион и подготвили [за целта] механични стенобойни устройства. Имало там [сред тях] и дървени кули, и бойни машини “костенурки”. Но след като те придвижили машините към стените, боже-ствената сила неочаквано ги разрушила и изтребила нами-ращите се по тях аварски воини. И понеже множество сла-вяни вървели заедно с аварите и действали в съюз с тях, те им дали парола, че веднага щом забележат факлите, запа-лени на външното укрепление на Влахерните37, наречено Птерон”1, веднага да пристигнат тук на своите лодки-едно-дръвки, за да се промъкнат с плаване в града и силно да го разбунят, за да могат аварите смело да се прехвърлят от стените в града. Всичко това обаче станало известно на патрикия Вон и той. след като съоръжил и въоръжил диери и триери”, изпратил ги към мястото, където трябвало да бъде подаден сигналът. А така също изпратил диери към другая, отсрещния бряг и [щом това било сторено] заповядал веднага да подадат сигнал с факлите. Щом видели сигнала, славяните потеглили от реката, наречена Варвис, и тръ-гнали срещу града. Те [отрядите на Вон] обаче връхлетели върху тях, обградили ги и веднага започнали да ги изтреб-ват, и то така, че морската вода силно почервеняла от кръ-вта. Сред труповете на убитите се оказали и славянски же
ни. Щом видели всичко това, варварите се отказали о г об-садата и се върнали в своята страна. Тогава архиереят на града заедно с император Константин40 отишли да подне-сат благодарствени молитви към Бога в храма на Богоро-дицата, който бил построен във Влахерните. Веднага построили стена при този свещен храм и поставили стража там. Ето така завършил походът на аварите.
627г.	Хозрой пък, като научил, че Ираклий се приближил
към столицата на персите, изпратил срещу него един вое-началник на име Ризат41, мъж от благороден произход и много опитен във военното дело. Като пристигнал на мяс-тото [където станували персийските войски], той построил войската си срещу императора и застанал пред своята фаланга и призовал [противника] на двубой. Понеже не познавал никой от своята войска, който бил готов [за двубой], самият Ираклий излязъл срещу варварина. Той обаче, понеже бил опитен стрелец, изстрелял една стрела и засег-нал горната устна на императора. След това изпратил и друга стрела и я забил в глезена му. Самият Ираклий на кон го наближил и когато един от неговите копиеносци от-сякъл с меча си рамото на Ризат и когато той паднал, го поразил с копие и веднага отсякъл и главата му. Във въо-душсвлението си след тази победа ромейската войска, като видяла смелостта на императора, нападнала с мощна атака отстъпващите перси и им нанесла много силно поражение, като ги преследвала и избила мнозина от тях.
628г.	Когато научили, че заради своята държава ромейс-
кият император не пожалил собствения си живот, персийските първенци заедно със Сейрой. сина на Хозрой, решили да убият Хозрой, който така силно презрял своята държава. И те го заточили в един от царските дворни, като не му давали [никаква] храпа, а му предлагали [вместо ястия] злато и сребро и множество скъпоценни камъни и му казвал и: “Получаваш това. на което се наслаждаваше и зара-
ди което безумстваше, и което страстно обичаше”. И когато по този начин го измъчили силно с глад и го уморили, тогава провъзгласили неговия син за цар на персите. Веднага след това Сейрой изпратил посланици при Ираклий и му изпратил щедри дарове, за да го умилосз иви. Освен това той прибавил [към даровете] и писмо до него, в което го уговарял да се помирят [двамата] по божия воля и да се обединят в името на техните две държави и за да се успокой всяка от тях. Той пък [г.е. император Ираклий] на това писмо отговорил с писмо, [в което] наричал Сейрой свой сип [и го уверявал], че и юй никога не е имал намерение да лишава царя от неговия сан Ето защо той [Ираклий] не извършил това и по отношение на Хозрой, макар че той [т.е. Хозрой] усърдно работел за многобройни бели и за ромеите, и за персите, а ако би спечелил победата над него, то веднага би започнал да се стреми към възстановява-нето на неговата [т.е. на персийската] държава. Бог обаче, който познавал помислизе му, му отплатил с достойно наказание, за да не се разоряват мнозина заради него; нас пък той доведе до единение. Относно животворното дърво, което Сарбар бил плячкосал от Иерусалим, той поискал същото веднага да бъде върнато пак там42. По отношение на посланицизе, конто Сайт измамно отвел [в Персия]. Сейрой съобщил, че Леонтий умрял от естествена смърт, а ос-таналите Хозрой разпънал на кръст [веднага], след като научил за нахлуването на Ираклий в Персия.
Скоро след смъртта на Сейрой43 персийското царство управлявал Кавоес, който също живял кратко време и скоро умрял; след него над персите царувал Ормизд, който също изпратил посланици при Ираклий, като изпратил при него собствения си син с пари и скъпоценни дарове. В своето писмо той писал, че “също така, както вашият бог, както твърдят, бил даден в обяз ията на достойния старец Симеон, така и аз ти предавам твоя [слуга] роб, моя син.
Нека богът, на когото ти се покланяш, знае как ти ще се отнасяш с него.” Ираклий го приел с голямо уважение и по-късно, след смъртта на Ормизд, го възкачил на персийс-кия престол.
Научил, че Хозрой, Сейрой, Кавоес и Ормизд са ум-рели, Сарбар напуснал ромейската страна и за свое оправдание написал писмо на Ираклий, че той е действал не по свое желание, а по волята на тези, конто са го изпратили. Но той търсел начин да застане пред неговия съд, за да стане неговата [т.е. на Ираклий] воля. При това той обещал, че ако получи от императора потвърждение с честна дума, той ще дойде при него от Персия и ще даде пари, с помощта на конто ще бъде възстановено снова, което той самият е разрушил в ромейската страна. По същото време, както той планирал, в резултат на заговор бил убит Ормизд и Сарбар започнал да се домогва към трона на пер-сийската държава пред императора. Този пък му дал съг-ласието си за това и те се уговорили помежду си, че всичко, което ромеите са загубили поради [войните с] персите, ще бъде върнато на ромеите. И веднага, точно според това решение, заедно със сключването на мира Сарбар върнал на ромеите Египет и всички източни области. Веднага след изтеглянето на намиращите се там перси той изпратил жи-вотворното дърво на императора. Императорът пък издиг-нал в сан патрикий сина на Сарбар Никита, а неговата дъ-щеря Ника омъжил за Теодосий, своя син от Мартина. А пък Григория, дъшерята на Никита, която извикали от Пентаполис, съединил в брак с Константин, императора на ромеите; тя била сгодена още приживе на своя баща.
В същото това време от така наричания Ятриб (това е облает в щастлива Арабия) се появили саракините, конто подхвърлили на нападение и разграбили тамошните места, конто лежали наблизо. Ираклий изпратил своята дъ-щеря Евдокия от Византион, давайки я, както бил обещал,
на турчина. Но понеже научил, че турчинът бил убит, той № заповядал да се върне. И когато Ираклий се намирал в Персия, му умрели двама сина и две дъщери. Той самият, като взел животворното дърво запечатано (така, както то било получено и се залазило), изпратил го в Иерусалим и го показал на архиерея Модест и на неговия клир. Когато пък те видели, че печатите не са повредени, то за това, че те не са повредени и са се залазили невредими в осквернява-щите и нечестиви варварски ръце, благодарили на бога с благодарствен химн. И йерархът донесъл ключовете [от ковчега], конто били останали у него, и когато го отворил, всички те се преклонили [пред светинята]. И след като то било въздигнато тук, императорът веднага го изпратил във Византион. А пък Сергий, патриархът на Византион, го приел и след това от Влахерните с литании го пренесъл във великия храм [Света София], къдего го и въздигнал. Било вторият индиктион, когато станало това.
Скоро след това и Ираклий се отправил към Византион и бил приет от тамошните жители с многобройни приветствия и извънредно голяма слава. Той довел четири слона, конто заповядал да показват на конните състезания за наслада на гражданите; а в деня, когато се празнувала победита, той раздал различии подаръци. След това пък за-ради всичко, което било взето от него от имущество™ на великата църква, той заповядал от императорската хазна да изплащат на нея и на нейния клир ежегодна издръжка. След това тържествено извършил [церемонията по] въвеж-дането сред консулите на сина си Константин, а Ираклий, своя син от Мартина, той назначил за кесар.
След като изминало известно време, саракините на-паднали околностите на Антиохия. И веднага Ираклий зае-дно с жена си Мартина и със своя син Ираклий заминал за източните области. Когато бил вече там, той силно се раз-гневил на своя брат Теодор. Тайно той ругал пред някой
629г.
635г
[доверен] човек самия император заради Мартина, като капы, чс “неговият грях винаги остава видим [за всички]”. И [императорът] го изпратил във Византион, като написал па сина си Константин публично да го [т.е. Теодор] обявят за недостоен и да го изпрати [и държи] на заточение. За стратиг на Анатолика той назначил [изпратил] Теодор, па-зителя на императорската хазна, по прякор Тритуриос, за-щото Сергий, този, който бил с Никита, загинал по след-ния начин: саракините одрали кожа га на една камила, увили го в тази кожа и я зашили. Кожата изсъхнала заедно със затворения в нея [клетник]. И в нея той, измъченият, загинал от жестока смърт. Спорсд гяхното [т.е. на арабите] обя-снение, причината за това с фактът, че той самият подсказал на [и убедил] Ираклий да не отпуска на саракините и да не изпраща от ромейската страна предоставяните им по обичая триста литрета злато търговско възнаграждение [мита от страна на ромейската държава]. И те веднага за-почнали да опустошават ромейските земи. Ираклий заповядал на Теодор да не започва сражение със саракините. Те организирали засада и след като наранили със стрели неколцина ромеи, ги взели със себе си. След това всички [те] заедно се нахвърлили върху тях [ромеите] от засадата и след като ги обкръжили, избили много войници и командира.
По съшото това, време Мария, сестрата на Ираклий, изпратила пари на аварския хаган и откупила своя син Стефан. Съблазненият от тези дарове Авар започнал да убеж-дава магистъра Аниан да [му] изпрати и той дарове за ос-вобождаването на другите, които били взети като заложни-ци. Това така и станало.
По същото това време владетелят на уногундурите Куврат, племенник на Орган, въстанал срещу хагана на аварите и подхвърлил на много оскърбления оставените от ист о хора и ги прогонил от своята земя. Изпратил пратени-
ци при Ираклий и сключил с него мир, който те и двамата спазвали до края на живота си, защото той му изпратил подаръци и го почел със сана патрикий.
По същото време, когато Ираклий бил в анатолийски ге области, той назначил за стратиг Йоан Варкайна и го изпратил срещу саракините в Египет. И тоя загинал още като влязъл в битка с тях. И още Марин, командващият тракийските войскови отряди, претъриял поражение, като влязъл в сражение с тях и погубил голяма част от войските си, а той самият едва се спасил44. След него Ираклий изди-гнал за стратиг Мариан, който у ромеите имал званието кубикуларий45, и го изпратил там, като му заповядал да се свърже с патриарха на Александрия Кир и да се съветва с него относно това какво да се прави със саракините. Кир извесзил императора, че срещу данък може да сключи договор с Амвр, главатаря на саракинските племена, който [данък], както той посочил, може да бъде получен от търго-вските мита. така че изплащаните на императора данъци биха останали ненакърнени. И [още] го посъветвал да му обещае за жена Евдокия Августа, една от дъщерите на императора, [с предварителното условие], че ще бъде кръс-тен в светия купел и ще приеме християнството. Амвр и неговата войска имали доверие на Кир, защото те много го обичали. Ираклий обаче не поддържал това [тази идея]. И понеже за това научил съшо и Мариан, зой [Мариан] отс-тъпил от съветите на Кир и като нападнал саракинизе, па-днал в боя той самият и заедно с него и значителна войска.
В тези времена Ираклий се отправил към родината си и се настанил в палата, наричан Йерия46, понеже не се решавал да се прехвърли в Европа по море; много сановни-ци и първенци, и граждани го-убеждавали да влезе в града [във Византион], но никак не могли да го склонят. И по празниците той изпращал само синовете си и те, след като присъствали на светата литургия в храма, веднага се връ-
Шали при нею. Също така и когато присъствали на конни-ie надпрепусквания, те отново се връщали при баща си. 11о същото време, когато той прекарвал времето си там, му известили, че синът му Аталарих и Теодор, който имал сана на магистър, син на Теодор, братът на императора, заодно с неколцина други се готвяз да организират заговор срещу него. Ираклий повярвал на тези доноси и заповядал да им озсекат носоветс и ръцете, а Аталарих изпразил на заточение на така наричания Принцов остров47, а пък Теодор - на острова, наричан Гаудомелет4*1, и изпратил разпо-реждане до тамошния дука, том те пристигнат, да им от-неме по един крак. Така наказал и съмишлениците на тех-ните замисли.
Когато изминало достатъчно дълго време, импера-торските сановници уговорили епарха да докара много голям брой кораби да ги свърже един с друг подобно на мост и да обгради със стена от клони, дървста и [други] растения [брега на] пролива, наричан Стенос, така че морето да не се вижда, когато се прсминава. Когато тази работа била извършена с много голяма бързина, императорът на кон преминал през морето като по материка на високия бряг на залива, наричан Фидалийски, и след като прекосил край-брежната местност, влязъл във Византион по моста над 638г. река Варвис. След това той коронясал за император кесаря Ираклион.
638г.	В дванадесетия индиктион починал Сергий, патри-
архът на Византион. Поради това Ираклий приближил към себе си Пир, като го нарекъл свой брат. Някога Пир бил възприемник и кръстил в светия купел сестрата на императора и понеже той [Ираклий] научил, че този е живял заедно със Сергий и бил близък с него, той го назначил за архийерей на Византион. Преди това още александрийски-ят патриарх Кир бил извикан във Византион; той имал голяма част от вината за това, че предал парите на целия
Египет на саракинитс. Тогава това обвинение му било отп-равено пред многобройното събрание на народа на този град. Той се оправдавал, че в нишо не е виновен, че ако се били придържали към съвета му и ако били плащали на саракинитс търговско мито. те не само че биха ее успокоили, но не биха пропаднали доходите, плащани на императора. И той обвинявал другите за това, че те били виновни за [това развитие на] тези неща, и казвал, че те напразно се опитват да му прехвърлят вината. Императорът пък наре-къл Кир един [т.е. езичник], който злоумишлено предвиж-дал да даде за жена на [един] един и богоборец, който е враждебно настроен срещу християните, на главатаря на саракинските племена Амвр дъщерята на императора. При това той възнегодувал срещу него и започнал да го запла-шва със смъртно наказание; предали го на префекта на града, за да го подложи на изтезания.
След това той намерил за справедливо да назначи за консул своя син Ираклий, а пък Давид и Марин, своите синове, да провъзгласи за кесари, а своите дъщери Августина и Мартина - за августа. Изминало известно време и го налегнала болеет - водянка, и той видял, че болестта е неизлечима (защото него точно това го убило), защото той бил наказан за своето беззаконие, като получил това крайне тежко наказание за това, че изложил на показ своя брак със собствената си племенница. Той ославил завещание, [според което] неговите синовс Консташин и Ираклий да станат равнопоставени императори и Мартина, неговата жена, да се почита от тях като майка и императрица. И след това накрая той умрял, след като живял шестдесет и шест години и завършил царуването си на шестия ден от четвъртия месец от тридесетата си година [на трона]. И бил погребай в храма на прославяните от всички апосто-ли, а три дни ковчегът с тялото му останал непокрит (как-то той се бил разпоредил приживе още) и обкръжен от ох-
640г.
раняващите го евнуси.
След това Мартина Августа извикала патриарх Пир и императорските сановници и след като събрала народа на Византион, представила [пред всички тях] завещанието на Ираклий, което съдържало разпореждания относно нея и децата. Целият присъстваш [там] народ искал за импе-ратори Константин и Ираклий. Тя ги довела. И заедно с това различала да я приемат като императрица и първа в държавата. А пък неколпина от присъствагците там от народа № обявили, че “ти все пак имаш уважение като майка на императори, а те - като императори и господари". И още избрали и отдали почести като на първи в държавата на Константин, защото той бил избран още като дете. И още казвали: “Ти не может, госпоже, да приемаш или да во-диш преговори с варвари и [пратеници на] чужди племена, дошли в нашата държава; не дай, боже, до такова състоя-ние да стигне ромейската държава”. И като излезли, те заполнили да славословят императорите. А тя, като чула това, оттеглила се в своя дворец.
И от това време Константин започнал да управлява [ромейската империя]. Пазителят на императорската хаз-на Филагрий известил Константин, че когато неговият ба-ща Ираклий се разбелял, предал на патриарх Пир парич-ни средства за императрицата Мартина, за да не изпитва тя нужда от средства [за достоен за нейния сан живот] и за да не бъде лишена от императорски средства при Константин - императора и неин доведен син. Константин заповядал да доведат при него Пир и започнал да го разпитва така ли е било наистина. А пък Пир, който бил напълно изобличен от Филагрий, предал тези пари [на императора], макар че [никак] не желаел това. Обзетият от хрониче-ска болеет Константин се настанил в построения от него дворец в Халкидон поради добрия [здравословния] въздух. Филагрий, който виждал, че той много е отслабнал, и като
очаквал, че той много скоро ще умре, започнал да се стра-хува от Ираклий и Мартина, за да не понесе [претърпи] зло от тях. Поради тази причина гой посъветвал Константин да напише [писмо, заповед] до войските и се разпореди [що-то] в случай на неговата смърт ге да вземат под своя зак-рила неговите деда и да не позволяват да ги обиждат и да не отнемат от тях императорския престол. След като взел това решение, Константин връчил на Валентин, оръжено-сеца на Филагрий, нисма и прочее [документа], конто има-ли отношение към този проблем, и го изпратил при войс-ката, като му дал за нейната издръжка двсста [и петдесет] хиляди и още шесзнадесет хиляди жълтици и още предлагал на войсковизе набори [военнозадължените] да се противопоставят на Мартина и нейните деца след неговата смърт. И като царувал заедно с баща си двадесет и осем  едини и го надживял, и след като бил император още сто ~	49
и три дни, той починал .
След него за самодържец в империята бил провъзг-ласен Ираклий5", който привлякъл към управлението на империята и своята майка Мартина. Той веднага взел ко-роназа на баща си, с която той бил погребай и която синът му Константин взел от църквата и тя била с тегло седемдс-сет литрета злато, и я принесъл като дар на бога в храма; а пък патриархът на Александрия Кир бил възстановен на своя престол. Ираклий подстригал [т.е. замонашил Филагрий] и го заточил в крепостта, наричана Септос, разполо-жена [далече] на запад, от другата страна на Херкулесови-те стълбове51, в Ливия52. На мнозина други, конто смятал за негови [т.е. на Филагрий] другари и съратнипи, отмъс-зил с бой и други телесни наказания. Обаче Валентин, оръ-женосецът на Филагрий, щом научил за това, веднага раз-бунтувал войската против Мартина и нейните деца; с нейната [т.е. на войсказа] помощ той завладял Халкидон и за да защити децата на Константин, трайно се настанил в
641г.
пего [в гози град]. Ираклий пък здраво задържал града [Коней антинопол] и пред всички се оправдавал, че Ираклий, синът на Константин, остава недокоснат, и го показвал здрав и невредим на всички и го прегръщал като родно дете. И за да повярват на това, постоянно [при всеки повод] споменавал, че той го поел в ръцете си след кръщени-ето. Още и Пир, йерархът на града [Константинопол], се появил с него и се заклел пред чудотворното дърво, че ни-то чрез него, нито чрез когото и да било [друг човек] гце бъде причинено зло на децата на Константин. И като се оправдавал, той посочвал Валентин като [човека], който пле-тял интриги против тях и се стремял към императорската власт. И за да се закрепи всестранно, той взел със себе си Ираклий. Ираклий отишъл при Валентин и поискал той отново да се закълне [във вярност] и да ги убеди, че той обича и е благоразположен към Ираклий [сина на Константин]. Валентин не само че не го приел, но го изпратил обратно и след като се върнал, [Ираклий] разказал това на всички в града [Константинопол]. И всички те повярвали на Ираклий и започнали да ругаят Валентин.
Когато наближило времето за гроздобер, жителите [на Константинопол], след като научили, че войските, които били на страната на Валентин, повреждали лозяза им и че не е възможно да се отиде дотам, отишли при Пир, като горещо го умолявали да венчае с царството Ираклий - сина на Константин. Пир пък, след като погледал бунта на раз-гневения народ, отказал [да стори това], като казвал, че те въетават не поради това, а за да предадат императорската власт на Валентин. И известил императора за заплахитс на тьлпата. А той взел със себе си своя племенник Ираклий и веднага влязъл в храма и се възкачил заедно с Пир на амвона, като се обърнал към него с молба да венчае Ираклий. Тълпата принудила императора да доведе докрай [вече за-почнатото] дело. Като взел от църквата короната на своя
баща Ираклий, той изпълнил това. И веднага тълпата прс-именувала увенчания на Константин. Най-недодяланите и груби [мъже] от тълпата се въоръжили против Пир. но като влезли в храма, не го намерили [зам]. По време на вечер-ната служба те влезли [в храма], като довели със себе си в олтара зълпи евреи и дру1и злонамерени [хора]; те разкъ-сали неговия [на олтара] покров и най-безерамно омърси-ли святото място; взели ключовсте от вратите, те ги върза-ли на копие и така нечестиво обиколили града. Научил за това [безчинство], на следвагцата нощ Пир дошъл в храма и целунал всички светини. Като снел от себе си облечения на него омофор, гой го положил на светия престол, като казал: “Аз не напускам свещеничеството, а се оттеглям поради непослушния [т.е. нечуващия гласа на разума] народ”. И спокойно излязьл оттам, като си намерил сигурно убежище у една благочестива жена, а след това, като избрал удобен момент, заминал за Халкидон. Някои от тамошни-те монаси чули за неговото нристигане и започнали да про-учват онова, което било установено от бащата на император Ираклий и патриарха на града [Константинопол] Сергий относно двсте воли и енергии на Христос Спасизеля, което защитавали Максим и Теодосий в Африка. Ето как била тогава работата по отношение на Пир.
Понеже привържениците на Валентин държали в свои ръце Халкидон, Ираклий и Мартина били принудени да не причиняваз повече щети на тамошните предградия, да се съюзят с него и да се закьлнат един другиму. И го поче-ли със сан, който ромеите наричат комит на ескувитите5’, но с условисто да се откаже от каквито и да било прстен-ции върху средствата, които той получил оз Константин; освен това били наградени с пари дошлите с него войници. Давид бил венчан за кесар и бил преименуван на Тиберий. И казо извършил така всичко това, Павел, който бил ико-ном на великата църква, бил ръкоположен за архийерей на
641г.
641г. Константинопол през октомври в петнадесетия индикти-он. Константин в Сицилия бил умъртвен коварно по време 668г. на къпане от един от своите оръженосци и умрял още на двадесет и седмата година от царуването си54.
Веднага след него неговият син Константин45 започ-нал да държи в ръцете си скиптъра на империята. Обаче веднага при негового възкачванс на престола вождът на 673г. саракинитс приготвил голям брой кораби и ги изпратил срещу Византион. Техният вожд, опитен, належден и [кален] изпитан във войните, те наричаг на своя диалект Халиф; той пък, като се въоръжил, се насочил към предгра-дията на Византион през крайбрежната местност, нарича-на Евдомон. Като научил за това, и Константин извадил голям флот. И между тях вески ден ставали многобройни морски сражения и схватки [между озделни кораби] от про-летта чак до късна ссен. С настъпването на зимата сара-кинският флот се отправил да презимува в Кизик56, а с настъпването на пролетта отново излязъл на морс и по такъв начин водел войната на море. Саракинскияг флот воювал така цели седем години, но постигнал целта си не повече [отколкото преди войната] и след като загубил мнозина храбри мъже, страшно изранени и тежко пострадали, трябва-ло да огплава обратно, връщайки се у дома. Озовал се бли-зо до Силейското море57, той бил обхванат от силни ветро-ве и [големи] морски вълни и цялата войска погинала. А пък когато царят на саракините научил за нсщастисто, което сполетяло [неговия] флот, той изпратил пратеници при Константин, за да сключи с него [мирен] договор при усло-вието да се плаща ежегоден данък. Този ги приел и след като изелушал изложеното, изпратил заедно с тях патри-кия Йоан, по прякор Пидзигаудий, много опитен и разумен [мъж], със задачата той да започне преговорите за мир. След като пристигнал в Саракинската страна, [той] сключил три-десетгодишен мир, потвърден с клетви [от двете страни]
при [следнитс] условия: саракините да плащат на ромеите ежегоден данък в размер три хиляди [жълтици] и заробени, на брой пстдссет човека, и коне, на брой петдесет глави. Като нули за това и народите, обитаващи западната част, т.е. вождът на аварите и зависимите от него първенци на народите, обитаващи на запад, изпрагили чрез посланици иодаръци на императора, като се стремели по този начин към мира. И това им било дадено от императора и по-ната-тък мирът и спокойствието били осигурсни и на изток, и на запад. Така стояла работата с това.
Сега е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи. за произхода и устройство™ им. Около Майотийското езеро58, по рската Куфина била разположе-на отдавна още така наричаната Велика България и [оби-тавали] така наричаните котраги, конто са едноплсменни с тях. По времсто на Константин59, който умрял на запад, Куврат, който бил господар на тези племена, умрял, като оставил петима сина, на конто той завещал по никакъв начин да не разделят обиталищата [си], за да могат с благо-разположсние един към друг да залазят това, що е под тях-на власт. Те пък. като малко ги било грижа за бащиното завещание, след кратко време се разделили един от друг и всеки от тях откъснал със себе си своята част от народа. Първияз от тях син, наречен Ваян, останал според заръка-та на баща си в земята на прадедитс си чак досега; втори-ят, наричан Котраг, проминал реката Танаис и се заселил срещу него; чствъртият прсминал през река Истър в Пано-ния, която днсс се намира под властта на аварите, като се заселил сред мсстните племена чрез подчиняване; петият пък. като се установил в Равснския Пентаполис, станал по-даник на ромеите. Последният от тях, трстият брат, на име Аспарух, като преминал рските Данапър и Данастър, се заселил в местата около Истър, като заел една изключи-телно удобна за заселване местност, наричана на техния
език Огъл, недостъпна и непревземаема за враговете. От една страна отпред тя е оградена от това, че пред нея се намират теснини и блата, а пък отзад тя е защитена със стенм от непристьпни стръмнини. Именно поради това, че народът така се разделил и разселил, племето на хазарите, живесщо в областта, наричана Верилия, в близко съседст-во със Сарматия, често го нападало. И като преминало през всички области, конто лежат отвъд Евксинския Понт, про-никнало през всички земи чак до морето. И веднага сл'ед това подчинило Ваян и го принудило да плаща данък.
А пък Константин, понеже той научил, че народът е разположил шатрите си на Истър и че съшият подлага на опустошение разположените в съседство земи, конто се на-мирали под властта на ромеите, прсхвърлил [добре] въо-ръжена армия в Тракийската облает и след като съоръжил също гака и флот, се отправил срещу този народ, за да се отбранява. А пък българите, след като видели многоброй-ността на конницата и корабите, поразени от страха вследствие на неочакваността и безнадеждността, избягали в сво-ите укрепления и останали там четири дни. И понеже ромеите не могли да завържат с тях сражение поради непрохо-димостта на местността, те се съвзели и се окуражили. А пък императорът, като боледувал от подагра и страдал много остро, отплавал за град Месемврия, за да се лекува; той заповядал на восначалниците и на войските да обсаждат укреплението и да направят всичко възможно за отблъек-ване на този народ. Но тъй като от някого била пусната мълва, че императорът избягал, обезпокоени от нея [т.е. от мълвата], ромеите, без да бъдат преследвани от когото и да било, се обърнали в стремително бягство. Като видели това, българите започнали упорито да ги преслсдват и тези от тях, конто заловили, те избили, а мнозина ранили. След като стигнали до Истър при така наричаната Варна, близо до Одисос, и като стигнали до лежащия по-високо
материк, те видели [естествено] укрепеното и сигурно положение на това мясю, от всички страни оградено от реката, и поради неговата непроходимост се разположили там. Те властват и над живеещите наблизо славянски племена и едни [от тях] поставили да охраняват от намиращите се в съседство авари, а пък други [от тях поставили] да наблю-дават намиращите се наблизо ромеи. А между това след като се укрепили и се засилили. те [започнали] да опусто-шават селата и градовете на Тракия. А пък на императора, който виждал [всичко] това, се наложило да сключи с тях договор с условието да им се изплаща годишсн данък.
И когато навсякъде в ромейското царство настъпил мир, се засилила нечестивата ерес на монотслитите, която получила началото си още по времето на император Ираклий. И имало несъгласие [разкол] в православната църква. Като научил за това, Константин свикал вселенски събор, който утвърдил [решенията на] петте предшестваши свети вселенски събора, конто всячески разясняват за двете воли на Спасителя Христос и двете природни сили, извър-шени [от него] и в неговата божествена същност, извърше-ни и в неговата човешка същност, и предал на анатема ов-ладяните от ерсста. И така в спокойствие и строг ред Константин завършил остатъка от живота си и починал на се-дсмнадесетата година от царуването си. Неговите [тленни] останки погребали в царските гробници в храма на светите апостоли.
Царуването той оставил на своя син Юстиниан6", който тогава бил на шестнадесетгодишна възраст; [Юстиниан] приел царуването от баща си, който властвал с цел опа-зването на мира и установяването на стабилен ред в държавата, и разрушил всичко. Той грубо нарушил и мира, сключен с българите. След като събрал конната армия в Тракийските области, той веднага се устремил срещу сла-вяните. Осъществил бърз набег до град Тесалоника, зало
680г.
685г.
вил много от тамошните хора от славянский народ, едни чрез война, а други - с обещания, и като ги прехвърлил през Авидос, ги заселил в така наречената Опсикийска облает. От тях набрал във войската около тридесет хиляди души и въоръжените [ог него] хора започнал да нарича отб-рана войска. И поставил над тях като първенец един от бла-городните [мъже на този народ] по име Невула. Като се опирал на тях, той се осмелил да скъса мира със саракините, сключен от неговия баща. И поради това той преместил войниците, които още от древни времена били поселени [именно] като войници на планипата Ливан61. И влязъл във война със саракините и стигнал [чак] до Ссвастопол62. Саракините обаче също наченали военни действия и излезли срещу тях [т.е. срещу ромеите]. Те казвали, че спазвали здраво условията на мира; а ако самите ромеи възнамеряват да го развалят, то нека бог да съди виновните [за това]. Юстиниан обаче предпочитал войната; като завързали писме-ния договор за мир на върха на [едно] високо знаме, те за-повядали да го носят напред и се отправили срещу ромеите. Тс пък се обърнали в бягство и така нареченият отряд славянска войска се присъединил към саракините и заедно с тях избивал ромеите6’. В резултат на това. като набрали още повече храброст, саракините започнали да опусто-шават ромейската държава. Ето как било с този народ.
А пък на държавните длъжности той назначил мъже сурови и изключително жестоки: такива били евнухът Стефан - персиец, хазнатар на императорската хазна. Той оби-ждал мнозина от подчинените си [чиновници] и стигнал дотам, че се осмелил да нападне майката на самия Юстиниан, като я наказал с побей, така както учителите наказ-ват децата; някой си монах Теодот, който по-рано живял като отшелник в така наричания Тесен пролив в Тракия, той назначил за пазител на държавното съкровище, когото обикновено наричат главен логотет - със своята изключи-
гелна жестокост той не само измъквал пари от своите под-чинени, които той закачвал да висят на въжета и опушвал с горяща слама, но и други именити мъже подлагал на конфискации и убивал по най-жестоки начини.
А пък някой си патрикий Леонтий64, по произход от Исаврийската обласч и достигнал до [поста] стратиг на гака наричаната анатолийска войска, когото често миозина прославяли, Юстиниан държал като затворник цели гри години. След това го освободил от заточение и го прехвър-лил за стратиг на Елада, като го принудил още същия ден да потегли от Византион. Посред нощ при него дошли не-говите приятели - някой си монах Павел, настоятел на ма-настира Калистрат, ученият астроном и монах Григорий, игумен на манастира Флор, кападокиец по произход, за да го изпратят. Този пък, като ги видял. се обърнал към тях, като казал: “Вие напразно ми предсказвате царуване, защото аз сега заминавам оттук и ми остава [да прекарам] тъжно края на [моя] живот”. Те му заграждали пътя, като сигурно му доказвали, че ако не се забави, той ще завладее властта. Убеден от тях, той веднага довел неколцина от оръ-жепосците си още през нощта и като си избрал оръжие, крадешком се отправил към претория. Той дал да се разборе, че е дошъл императорът, за да се разпореди по свое усмотрение относно намиращите се там лица; епархът на претория го иосрещнал и отворил вратата. Той пък веднага завързал ръцете и краката му. Като се озовал вътре, Леонтий освободил всички затворници и след като ги въоръ-жил, се устремил към така наричания Форум. Като се раз-пръснали оттам по всички части на града, той заповядал да разгласят призив - всички християни да дойдат в храма на Света София. И в резултат на това цялозо множество народ, разбунен набързо, се събрало при кръщелната на храма. Той пък с монасите и някой от своите приятели влезли при Калиник, тогавашния патриарх на i рада [Констан-
695?
тинопол], и го заставили да излезе и да се обърне към народа с реч, че “този ден, който господ сътвори”65. И тълпа-та започнала да ругае Юстиниан. И така всички се устремили към хиподрума. А с настъпването на деня довели при тях Юстиниан. И в резултат на виковете на тълпата императорът да бъде подложен [на наказание] с меч, Леонтий, който поради обичта си към неговия баща Константин ща-дял кръвта му, му отрязал носа и езика и го заточил в град Херсон66, преди да е изтекла още десетата година от царуването му. А пък евнухът Стефан и монахът Теодот, заради извършените от тях нечестиви дела, макар и против волята на императора, заловили и след като завързали краката им с въжета, завлекли ги на така наричания площад на Бика, където ги предали на огъня. Ето така била работата в Константинопол.
697г.	А пък Кархедон67, който се намира под Африка [т.е. в
Африка], който по-рано, докато бил под властта на ромеите, плащал данък, тогава преминал под властта на сараки-ните, защото бил завладян от тях в резултат на война. Като научил за това, Леонтий въоръжил целия ромейски флот и след като назначил за [командваш флота] стратиг патри-кия Йоан, [мъж] опитен във военното дело, го изпратил против саракинитс в Кархедон. А пък той. след като се оказал там, намиращите се в него [т.е. в Кархедон] саракини със своите военни действия обърнал в бягство и върнал града на ромеите; а също така и всички други тамошни градове освободил от властта на този народ и като оставил въоръ-жена войска за охрана, останал да презимува там. А пък саракинският император, като научил за това, насочил срещу него голяма войска, с чиято помощ изтласкал Йоан с 698г. придадения му ромейски флот и отново завладял Кархедон и околните му градове. Йоан пък побързал да се отпра-ви при императора. Но когато той се оказал на остров Крит, архонтите заедно с преобладаващата част от войската вди-
гнали въстание, понеже той всячески се стремял да избег-не позора и се плашел от необходимостта да се яви пред императора. Поради това те започнали да ругаят Леонтий, като се отказвали от него и гласували за името на Апси-мар68, командващият Курикиотската войска, която се на-мирала в областта на Кивериоти ге69, когото ромеите обик-новено наричат друнгарий, и го нарекли Тиберий. По това време градът [Константинопол] бил обхванат от заразна болеет, която в продължение на четири месеца погубила голям брой хора. Заедно с флота, който бил при него, Ап-симар се пасочил към Византион и хвърлил котва срещу града в така наричанага Сика70 - крайбрежна приморска местност. След известно време той завързал сражение с жителите на града [Константинопол] и в края на краищата подкупил часовоите на Влахернските стени и техните ко-мандири и чрез тях завладял града71. Влязлата заедно с него [в Константинопол] войска разграбила имуществата на гражданите. А пък Леонтий, който царувал вече трета година, той заловил, отрязал му носа и заповядал да го заточат в така наричания Делматски манастир72.
А ето какво станало пьк при тях. Юстиниан, понеже той пребивавал в Херсон, се осмелявал често и открито да говори [че вече е време] и че трябва отново да завладее цар-ството. А пък тамошните граждани, който виждали в това опасност за себе си, замислили да го умъртвят или да го оковал и така [т.е. окован] да го изпратят на Апсимар. Юстиниан пък, който научил за това, избягал оттам и се добрал до крепостта, така наричаната Дорос73, разположена в Готската облает. И ето той помолил хазарския вожд (те ги наричат хагани) да го приеме. Той пък отстьпил пред мол-бата, приел го с чест и като се сприятелил с него, дал му за съпруга своята сестра Теодора. С негово съгласие Юстиниан пристигнал във Фанагория и живял там заедно с нея. Като научил за това, Апсимар се обърнал към първенеца
704г.
на хазарите с настоятелна молба да му изпрати живия Юстиниан или неговата глава, като [в замяна] му обещавал много пари и подаръци. Този [хаганът] отстъпил пред мно-гобройните призиви и се заел да ги изпълни. Той изпратил свои верни хора уж да го охраняват под предлог да не би Юстиниан да стане жертва на заговор на своите сънарод-ници, а в действителност, за да бъде той под стража и да не би да избяга. И заповядал на своя първенец, който бил от неговитс съплемснници, конто живеели при Юстиниан, а освен това и на управителя на Скитския Боспор търпели-во да изчакат, докато той им заповяда, а след това да уби-ят Юстиниан колкото се може по-скоро. Но един от слуги-те на нейния [т.е. на Теодора] баща докладвал за това на Теодора. Тя посветила съпруга си в този замисъл. [Тогава] Юстиниан извикал при себе си този хазарин и като оста-нал насаме с него, го удушил с примка и по същия начин убил и боспорския управител. Веднага след гова той изпратил своята жена Теодора при нейния баща, а самият гой заминал и пристигнал в крайморското селище, коего се на-рича Томи74. Там се прехвърлил на кораб с неколцина други хора и като пътувал с кораба, пристигнал в града Символа75, в съседство с Херсон. И като пристигнал в тамош-ното пристанище, изпратил един от своите другари в града, за да доведе при него Варасвакурий и неговия брат Са-лива и неколцина други мъже. И като отплавал заедно с тях и след като прсминал през гака наричанитс Некропили [Мъртви врати], той застанал при реката Истър. Оттук той изпратил един от своите доверени мъже, а именно някой си Стефан, при Тсрвел, тогавашния господар на тамошни-те българи, като го призовал да му окаже содействие за получаването обратно на императорския престол, като обещавал [т.е. се задължавал] да му даде многобройни подаръци и своята дъщеря за съпруга. Този пък се съгласил охотно с всичко, приел Юстиниан с голсми почести и като
въоръжил целия подвластен му народ, заедно с него се отправил към столицата. И като стигнал до Влахернските сте-ни, цели три дни той призовавал жителите на града да при-емат своя император. А пък те като го подигравали грубо, го отпращали. Тогава през нощта Юстиниан влязъл заедно с немного от съпровождащите го в града през водопровода и оттам завладял града. Много скоро той се установил във Влахернския дворец. А пък Ираклий, брага на Ап-симар, стратига на анатолийските войски и другите него-ви първенци и оръженосци Юстиниан обесил на дървото при стената. И като заловил Апсимар, който бил в седмата година от царуването си. и Леонтий, той ги оковал в желя-зо и ги хвърлил в затвора. А по-късно, по време на конни състезания, той ги влачил надясно, влачил наляво и ги по-дригвал с крака и после ги изпратил в така наричания Ки-негий76, за да им отсекат главите. А пък на Тервел, владетеля на българите, който бил построил шатрите си зад Влахернските стени, Юстиниан изразявал голямо внимание и накрая той самият дошъл при него, наметнал му импера-торска хламида и го провъзгласил за кесар; поставил го да седне до него и заповядал на народа да коленичи пред тях двамата. След това пък, като го надарил с богати подаръ-ци, го върнал в неговата страна. Калиник пък, йерархът на града [Константинопол], заради това, че този го безчестил [ругал] и [защото] провъзгласил [за император] Леонтий, той ослепил и върнал в Рим. А пък Кир, който бил заточен в Амастрида77 и там му прорицал второ царуване, поставил вместо него на патриаршеския трон. И [още] извършил множество убийства и злодеяния по отношение на подани-ците си. Едни назначавал за управители и веднага изпра-щал след тях други и ги убивал; други още канел на обед и [ги] убивал с отрова; други пък изхвърлял в чували в мор-ските дълбини. Според единодушната мълва, за поданици-те си той бил до крайност жесток звяр. След това изпратил
705г.
в Хазария [да довсдат] неговата жена Теодора и неговия 707л син Тиберий, който бил роден от нея. И ги венчал с царува-нето. След това разкъсал мира с българите и като довел многобройна войска по море и по суша в Тракийските области, започнал с тях война около града Анхиало. Но когато войската непредпазливо се пръенала, за да събира фураж по тамошните полета, българите внезапно ги нападна-ли и мнозина от тях избили, а други взели в плен. Те дори обсаждали три дни самия Юстиниан, който бил останал в града Анхиало. Той пък през нощта се качил на кораб, с бягство отплавал оттам и отново се върнал във Византион. 708г.	В същото това време, когато така ставали работите,
саракинският император изпратил голям брой [добре] въ-оръжени мъже, като назначил за техни пълководци Масал-ма и Солиман (наричани така на техния диалект), за да обсадят града Тиана78. А пък те след като се озовали там, многократно влизали в бой и макар че с помошта на стено-битни машини успели да съборят част от стените [на града], но нямали сили да постигнат нищо повече и възнаме-рявали да се върнат в своята страна. Междуврсменно Юстиниан изпратил [офицери-вербовчици] във вътрешните области и като набрал много хора измежду селяните и земе-делците, заповядал им да се отправят към Тиана, за да се притекат на помощ на обсадените. Като видели, че те са без оръжие, саракините ги нападнали и едни избили, а други заловили в плен. И поради това те започнали още по-самоуверено да продължават обсадата на Тиана. Като из-черпали всички [запаси и материални] средства и като не получили помощ от императора, обсадените се отказали от борбата - капитулирали пред враговете и се отправили в саракинската страна [в плен]. И оттогава по-нататък това вдъхнало много смелост у враговете безнаказано да пля-чкосват ромейските земи и никой не можел да им се проти-вопостави. Част от тях на брой около тридесет души прис-
тигнали до Хризополис (това е крайморско селище, разпо-ложсно срещу Византион към изгрсва на слънцето) и избили тамошните жители и изгорили корабите.
Юстиниан пък, който добре помнел всичко, което му се случило [което бил изпитал] поради козните на Апси-мар в Херсон, събрал много и разнообразии кораби, качил на тях общо около сто хиляди добре обучени войници от войсковите набори и още хора от земсделското и занаят-чийското население, а също и от сената и от градского население и като назначил за началник на този флот някой си патрикий Стефан, по прякор Асмикт, го изпратил срещу Херсон, като му заповядал да избие всички хора, които се намирали в областите Херсон и Боспор, а също и в други [съседни] области. А пък своя оръженосец, Илия, изпратил заедно с тях. като разпоредил да го поставят за императорски наместник [архонт] на Херсон и още и Вардан, арме-неп по произход, когото да оставят там на заточение. Като се прехвърлил там през морето, Стефан изпълнил разпоре-жданията. А пък неколцина непълнолстни разиределил като пленници сред дошлите с него хора. А пък архонтът на Херсон Тондуна и Зоила, когото наричали протоподит, и други оше чстиридесет мъже измежду най-известните жители на града изпратил оковани заедно с жените и децата им при Юстиниан. А пък други ссдмина сред първенците на Херсон той хвърлил в огъня, като ги вързал за дървени копия. А пък други двадесст ръководители от другите гра-довс [в гази облает] той хвърлил в гемия и после я потопил, като закачил към тях много камъни. Юстиниан пък смстнал, че Стефан се с разпоредил много по-хуманно [ми-лосърдно], отколкото той му бил заповядал, по отношение на непълнолстните, и му заповядал много бързо да се вър-не. Този пък, според прсдписанието на императора, се отправил на път през месец октомври и претърпял корабокру-шснис по време на свирепа буря; смята се, че приблизител-
610г.
но ссдсмдесет и три хиляди души се издавили - морето из-хвьрляло трупове от град Амастрида до Хераклея79. Юстиниан изобщо не се огорчавал от това, [напротив] още повече се радвал и заповядал отново да изпратят там дру! флот. Архонтите на онези области, веднага щом научили за това, сами, със свои сили се защитили, доколкото могли, и изпратили посланици при хазарите, за да изпратят те [войници] хора за тяхната защита и за да спасят остана-77/г. лите в тях жители. Щом научил за това, Юстиниан изпратил патрикия Георги и епарха на града [Константинопол] Йоан заедно с други първенци и около триста души войници и им предал Тондуна и Зоила, за да ги поставят отново да управляват тяхната облает, и заповядал да доведат при него Илия. И когато те пристигнали в Херсон, гражданите пуснали вътре в града само Георги и съпровождащитс го първенци. След това затворили вратите зад тях и посекли с меч Георги и Йоан. А войниците, конто останали извън [градските] стените, а също така и Тондуна и Зоила предали на пристигналитс там хазари, за да ги съпроводят до хагана. След като ги приели, по пътя хазарите ги убили. Жителите на града Херсон ругаели, оскърбявали и всячески осмивали Юстиниан и провозгласили за император заточения тук Вардан. Щом като научил за това, Юстиниан пламнал в страшен гняв и умъртвил децата на Илия в обя-тията на майка им и принудил тази жена за се омъжи за неговия [личен] готвач, индус по произход и извънредно грозен. След това отново изпратил друг голям флот, като назначил за негов командващ патрикия Мавър и му заповядал да разруши града Херсон и безпощадно да избие всички, конто се намират в него. Този пък, като пристигнал при [около] Херсон, се заел да изпълни тази заповед. Но хазар-ският народ неочаквано го нападнал; градът бил спасен. Споменатият Вардан избягал и проминал при господаря на хазарите. Патрикият Мавър не бил способен да ръково-
ди обсадата и понеже се страхувал да се върне при Юстиниан. се присъединил към града [т.е. към гражданите] на херсонссците. И те се отрекли от Юстиниан и провъзгласи-ли за император Вардан, когото преимснували на Фили-пик88. Те изпрашли посланици при хазарите [хагана] с молба [той] да го изпрати [при тях]. Този [хаганът] пък, нотвър-дил с клетви пред ромейския народ сигурността на Вардан и изискал OI гях пари - по сто жьлгици на всеки човек. След като изминало известно време, Юстиниан заподозрил, че той е предаден от тях. Ето защо той се обърнал към Тервел. владетеля на българите, и сключил тогава с него съюз. Тервел му изпратил около тридесет хиляди души. Той пък като ги приел, ги изпратил при своите [войски] и заповядал заедно с така наричаната Опсикийска войска да се разположат в долината, наричана Даматрийска81. А той самият като взел със себе си своите първенци и друга тежко-въоръжена войска, избягал в Понтийскитс области и прис-тигнал в [едно] крайморско селпе, наричано Гингилис82, за да проучи как се развиват неговите дела в Херсон. След като прскарал там известно време и видял какъв голям флот отплавал към Византион заедно с император Филипик, той се върнал обратно при оставсната от него войска в Дамат-рийската долина. А пък Филипик без бой влязъл в града [Константинопол] и отново изпратил Илия с тежковъоръ-жена войска срещу Юстиниан. Илия потвърдил под клет-ва на дошлата с Юстиниан войска, че тя ще бъде в безопасност, а на българската войска обещал, че те ще се върнат невредими в родината си. А на самия Юстиниан, който бил на шестата година от своето второ царуване, отсякъл главата и я изпратил на Филипик. Филипик я получил и [я] изпратил в западните области до Рим. Патрикия Мавър и императорския оръженосец Йоан, по прякор Струта, изпратил да ликвидират сина на Юстиниан Тиберий. Те го заловили в олтара на храма на светата Богородица във Вла-
черните, където той бил избягал; като нахлул там, Йоан грубо го издъриал, [макар че Тиберий] се държал за свстия престол, без да се съобразява нито със светостта на олта-ра, нито с изобилните сълзи на неговата [на Тиберий] баба Анастасия, [която] като защитавала внучето си. сама се оказала в опасност заедно с него. Йоан го заклал като безело-весно животно отвъд стената на така наричания площад на Калиник и заповядал да го погреба г в храма на светите безеребърници, наричан храм на Павлин83. Веднага след него заловили Варсавакурий и останалите първенци на Юстиниан и ги избили всичкитс.
712г.	Царуването на Филипик било недобро и лекомисле-
но; той предал на анатема отците [епископите], участници в Шестия вселенски събор, понеже той не допускал богов-дъхновено установения от тях догмат за двете воли и [двете] енергии на Христа. И в това [нечестиво] дело си намерил помогцници в [лицето на] Йоан, тогавашния архийерей на града [на Константинопол], и Герман, митрополита на Кизик, и други йереи и мнозина сснатори.
По това време тежковъоръжени пълчища българи внезапно нападнали жителите на Тракийския Боспор. И много народ, както от постоянните жители, така и от дошлите тук от Византион за развлечение и удоволствие, избили, други заловили в плен и заграбили от тях твърде много сребро и немалко вещи. И като насъбрали храброст, те раз-пространили своите набези до самите стени на града [Константинопол] и стигнали чак до така наричаните Златни врати. Като се връщали оттам, те разгромили множество селища в Тракия. След това и саракинският народ напад-нал ромейската страна и като преминал [и ограбил] голя-ма част от нея, също причинил много големи загуби на хора и на имущсството [им], завладял Мидия и други град-713г. чета. А Филипик, като празнувал дсня на основаването на града [Константинопол] и като организирал [по този по-
вод] конни състезания, по-късно след пира с приятели, къ-сно следобед потънал в гежък сън. И тогава срещу него бил организиран заговор. Някой си Георги по прякор Ву-раф, патрикий и пълководец на Опсикийската войска, пристигнал тогава в Тракия, за да охранява тази облает от на-паденията на българите; със знанието на патрикия Теодор с прозвище Миакий изпратил един от своите подчинени на име Руф с малко войници във Византион при Филипик, за да осъществи [целта на] заговора. Този внезапно нападнал двореца, заловил императора, докато той спял, вдигнал го от съня му, завел го на мястото на конните надбягвания и там извадил очите му на втората година от царуването му. Още на следващия ден (това бил денят на празника Петде-сетница) цялото население на града [Константинопол] се събрало при светия храм на словото божие и провъзгласи-ло за император Артемий, който бил граматик [т.е. прево-дач] при Филипик - от тези учени [мъже], конто на италийски език наричат асикрити, и го преименували на Анастасий84. Щом изминали няколко дни, ослепили и патрикия Теодор, а също и Георги, и ги изпратил на заточение в Те-салоника.
А пък Анастасий, който имал грижата за военните дела, назначил архонти, конто били в състояние да ги уп-равляват. А пък като научил за това, че саракинският цар се е въоръжил [с намерението да се придвижи] срещу ро-мейските владения, изпратил патрикия Даниил, който тогава бил епарх [градоначалник] на пристанищния град Синопе, [с инструкция] уж да води преговори за мир, а в дей-ствителност, докато е там, [внимателно] да наблюдава как те се въоръжават срещу ромеите. Щом се върнал, този съо-бщил, че за нападението срещу ромейската държава това племе е приготвило [има подготвени] голямо количество [пехотни] войски, конница и флот. Щом чул всичко това, [императорът заповядал] всеки, който може да си пригот-
7
715г.
ви [хранителни] запаси за три години, да остане [в столи-цата], а този, който ги [провизиите] няма, иска заминс за където пожелае. И грижливо обновил стените на града [Кон-стантинонол], и приготвил бойни машини, а също така снабдил града с голямо количество провизии и [всичко] дру-го, което е необходимо в случай на вражеско нападение. И когато [до ушите му] стигнала мълвата, че саракинският флот пристигнал ог Александровия град85 във Финикия за построяванс на кораби от кипарисово дърво, той подбрал най-бързоходните гемии и събрал тук войската от област-та, наричана Опсикий, и ги изпратил на остров Родос. И заповядал още да съберат тук и останалия ромейски флот. За командващ [на всички тези войски] той назначил Йоан, дякон на великата църква и отчетник на данъцитс в хазна-та, когото, как го се знае, обикновено наричат главен лого-тет, [мъж] разсъдлив и опитен, който и приел целия флот. Когато той пристигнал на Родос и обявил заповяданото [от императора], той намерил всички събрани [войскови отряди] дисциплинирани и готови охотно да отплават [към брсговете на Финикия]. Само опсикийските войски се стра-хували от подобно пътешествие. Поради това те въетанали и започнали да ругаят император Анастасий, а дякон Йоан съсекли с меч. След това оттам се разотишли и останалите войски и отплавали всички по домовсте си. А пък Опси-кийската войска също се отправила към родината си и като достигнала Адраминт86, избрала там някой си [мъж] на име Теодосий87, който бил събирач на държавните данъ-ци, човек безотговорсн и простоват, и започнали да го убе-ждават да приеме царския сан. Той обаче избягал и се скрил в планините. Тогава те го настигнали, принудили го [да приеме] царуването, провъзгласили го [за император] и го отвели със себе си.
Щом научил за това, Анастасий, като укрепил пред-варително Византион, отишъл в града Никея във Витиния
и там се установил. А пък подкрепящата Теодосий войска събрала цялата опсикийска войска и многобройни търгов-ски кораби и пристигнала във вече спомснаваното и по-рано крайморско селище Хризополис. Оттук ге ежедневно давали сражения на гражданите. Тези боевс нродължавали в течение на шест месеца. И в същото време, когато флоты на Анастасий стоял [напразно] в константинополското пристанище Нсория, флотът на Теодосий, набрал мною смелост [от безнаказаността си], се насочил към тракийскше области и ги завладял. В резултат на предателството на нсколцина изменници бунтовницитс влезли в града [Константинопол] през така наричаните Влахернски врати и с настъпването на нощта нападнали домовеге на [някой] гра-ждани, като им причинили големи щети. Намиращите се там първснци заедно с тогавашния патриарх на града [Константинопол] Герман изпратили, за да съобщят именно те за случилото се на самия Анастасий. Този пък поискал от тях клства, че не ще му причинят каквато и да било щета, и като се преоблякъл в монашеско облекло, отишьл при Теодосий. Теодосий не му причинил никаква злина и го изпратил на заточение в Тесалоника.
И след това се вдигнали силни метежи срещу импе-раторите и надвила тиранията, която. като пренсбрегнала и импсрията, и столицата, довела нсщата до [такъв] упа-дък, че изчезнало и прсподаването на литература, и силно паднала военната дисциплина. В резултат на това безпре-пятствсно ставали нападения на враговете върху ромейската държава и множество убийства и отвежданс на хора в плен, и опустошения на градове. Оттук се случило и това, че и саракините се нахвърлили върху самата столица и изпратили през континента голям брой конни и псхотни вой-скови отряди от различии подчинени им [т.е. на арабите] племена. Те изпратили също и юлям флот, [който наброя-вал] около хиляда и оссмстотин кораба, като поставили на-
716г.
чело [на флота] М^асалма- както те го наричат на своя диалект. Щом научил,'11 за ТОВ11- военните и държавните първенци, предвид неопиитността на Теодосий и иегова,а неспособност да се цротиивопостави на враговете, започнали да го убеждават да осв<*о^°Ди престола и да стане частно лице, като при това нс г”РСтърпи никакви тети. Той се отстранил от престола, като ’ процарувал една година. След това започнали чрез жреби™ Да избират кандидатите за престола и [така] бил издигнаат пагрикият Лъв8*, който тогава бил стра-тиг на така нарич1аната анатолийска войска. И както е при-ето за император1Ите’ той с тържествена процссия влязъл през Златниге вр<ати във Византион и като се намерил във великия храм, увсенчал сс там с императорски венец.
А пък сара1ки,|СКИЯТ народ нападнал много ромейски градове. Те Нгападнали и така наричания град Пергам89 и още го и обсад(ИЛИ- Гс 1 ° превзели поради следната причина. В резултат на някаква дяволска измислица намира-гцитс се в града взели бременна за първи път жена, при това скоро № пр’едстояло Да ражда, разсекли я и като из-мъкнали намиращото се в нея дете, го сварили в котел с вода, в която по/опили китките на десните ръце на пригот-вящите себе си и гнева стискат оръжият стват, враговете ли, оттук сараки’ хвърлили в Тра,*
ее за бой с враговете. Ето защо те приели върху рожий. Защото техните ръце не можели да а и поради тяхната невъзможност да дей-превзели града без бой. След като го засните овладели Авидоския пролив и се премия. И след каго превзели там множество AD	— г	—
к епсни] гргРове’ те се насочили към столицата, оок-L •'	ООП ГЛ О л(ло'1пип», R 'T'OIIOI гU'J FiiotiitI
ръжили я със [ тринадесет месе1 различии видове и саракинският г тел, наричан на тс прсминавали
г^мен] вал и я обсалили. В течение на [цели] ,ца те я държали в обсада, като прилагали ; многобройни машини. При това атакувал флот под кома н два нето на своя предводиарабски език Солиман. По времето, докато през пролива към Византион, пътуващите
по-наззад кораби - как го защитаващите [цялата флота] от-към чтила, гака и много тежко натоварените с множество бойши и оръжия при подухналия не особено силен вятър и насрсщното течение били принудени да забавят движение-ю сип Щом видял това, императорът се качил на една ди-рсма„ промъкнал се през тях и ги запалил с огьн, [а те били] д[вадесетина на брой. Целият останал флот обачс като навлзязъл в Тракийския Боспор, шстанал на котва около така наричаното Состенийско пристанище и там презиму-вал. [[За отбелязванс е, че] се случила сурова зима, така че цели сто дни земята нс се виждала под навалелия обилен снят; в резултат на това голям брой хора, коне, камили и други животни загинали. А пък с настъпването на пролет-та го притиснал и друг многоброен саракински флот от Егишет, koi ото рьководел някой си Софиам по име, който докарал значигелно количество зърно и оръжия. Изминало още немного време и пристигнал и още един флот, този път от Африка, който също докарал многобройни оръжия и припаси; негов началник бил някой си на име Йезид (на саракински). Те, както се твърди, като пресметнали [приб-лизителниге] загуби, конто причинявал приготвеният от ромеите огън, се отчаяли [и се отказали] да влязат във визан-тийския пролив и се насочили към витинската облает, сди-ният - към така наричания залив на Прекрасното поле, а другият - към отвесните зъбери на така наричания Сатир. А пък египтяниге, конто доплавали с тях през нощта, се качили на корабните лодки, влезли във Византион и започнали да славословят императора. След това императорът се осмолил и изпратил въоръжени с огън кораби срещу тези саракински флотилии и изгорил всичките техни кораби. I (атоварсни с награбената плячка и докараните от тях оръжия и припаси, корабите [на ромеите] се върнали при императора.
В същото това време патрикият Сергий, стратж на
Сикилия [Сицилия], и житслите на западните области се огчаяли в очакванията си [на помощ] от Византион и императора срещу нападенията на враговете и венчали за [свой] император един от служителитс на Cepi ий на име Василий, син на [някой си] Григорий, по прякор Ономагул и преименуван на Тиберий. Като чул за това, императорът поставил за стратиг нг1 Сикилия патрикия Павел - мъж одновременно и верен, и от неговите [доверени] лица, и опи-тен във военного дело - и го изпратил в Сикилия. Когато той пристигнал там, Сергий с бягство се скрил при ланго-бардите. А пък Павел събрал народа на острова и прочел посланисто [до тях] oi императора, в резултат на коего те се подчинили [на императора] и прославили императора, а Василий и подчинените му първенци му [т.е. на Павел] предали оковани. Като ги взел, Павел наказал със смърт някой си Георги и другите и изпратил главитс им на императора, останалитс подложил на различии наказания и мно-гобройни побои и членовредителства, отрязал им носовете и г и изпратил на заточение в чужди [далечни] краиша. А пък Сергий успял да си измоли обещание за безопасност и отишъл при Павел. И тогава настъпили мир и гишина в работите на запад [т.е. във византийските владения в Италия].
718г.	След това на императора се родил син, когото той
нарекъл Константин9". А пък на петнадесето [число] на сле-дващия месец август многобройните войски на саракини-те и техните конница и флот [свалили обсадата] и отстъпи-ли от столицата и много кораби били пленени от бури и жестоки встровс. Много от тях били изхвърлени на остро-вите чак до самия Кипър, а други заедно с хората били погълнати от морските глъбини. Заточеният в Тесалоника Артемий отново се опитал да завладее империята и предп-риел [някой] действия в тази насока. Той писал на патрикия Сисиний, по прякор Рендакий, който се намирал в стра-
ната на българите (изпратен по онова време там от императора, за да сключи с тях съюз срещу саракините), [и му предложил] да действа заедно с него и да убели бьлгарите да му помагат. Този се съгласил на това. Той написал също и на магистъра Никита, по прякор Ксилинит, кой го бил в Константинопол, и още на патрикия Исай, управигел на така наричания императорски Опсикий, и на Теоктист, пър-вия сред императорскитс секретари, който по това време началствал над тях, и на Никита, по прякор Антрака, на-чалник на стените”, като им припомнял старата дружба, за да му бъдат те верни и да се присъединят към него, и да открият пред него града [Константинопол], и да го прие-мат като император. Императорът [веднага] научил за тези писма и заловил получилите грамотите, заповядал да ги изтезават с бой и те признали вината си. И на Никита, който имал ранга на магистър, и на Теоктист отсякъл глави-ге, а другите изпратил на заточение, след като леко ги чле-ноувредил и отнел имотите им. А пък Артемий заедно с патрикия Сисиний и българите досзигнал чак до Херак-лея, а заедно с тях дошли и лодките, конто водели от Теса-лоника и конто те наричали еднодръвки. Императорът писал на българите, че [за тях] ше е по-добре, ако те спазват мира [с ромеите] и му предадат [неговите] врагове. А пък те започнали да се оправдават, поискали [да бъдат] изви-нени и обещали да спазват условията на мира. Изпратили при императора окованите Артемий [заедно] с архийерея на Тесалоника и още мнозина други; отсекли главата на патрикия Сисиний и също я изпратили [на императора], а те самите се върнали [в своите земи]. А пък Артемий заедно с архийерея императорът екзекутирал в така наричания Кинегий. По време на конните състезания главите на посе-чените, набити на копия, били тържествено пренесени през хиподрума. А всички останали наказал с различии членов-редителства, отрязване на носовете, конфискации и заточение.
Това така извършил и извикал тогавашния [констан-720.’. [инонолски] архийерей и на двадесез и петия ден от мссец март, трети индиктион, в деня на възкресението на нашия спасител Христо в така наричания Трибунал на деветна-десетте акувити венчал за царството своя син Константин. 72бг.	Невъзможно е да се премълчи онова, което станало
по същото [онова] време около островите, наричани Тира и Тирасия, разположени в Критско море. През лятото море-ките глъбини започнали да изхвърлят огромно, сякаш ог-нено дихание, поради което от голямата гъстота на възду-ха изригвал огън и заедно с огъня се изхвърляли гигантски камъни в огромни количества, така че о г камъните се об-разувал остров, който се съединил със земята на така наричания остров Йера; казват, че и тя по подобен начин била произведенг! оз морсказа глъбина, също както и на те-зи, за коизо вече стана дума - островите Тира и Тирасия. Неизброимо количество изхвърлени камъни покривили онова море, като се започне оттук [т.е. от тези два острова] и чак до Авидос и азиатското крайбрежие. Течението на во-дата било толкова сгорещено при приближаването им, че не било възможно водата да се докосне.
Казват, че щом чул за това, императорът възприел това казо знамения на божия гняв и сметнал, че тях ги е предизвикала някаква причина. И поради това по-късно той се постарал да въетане срещу благочестието за унищожа-ване на светите икони, като неправилно изтълкувал, че това голямо чудо се случило поради тяхното въздигане и по-клонението пред тях. И той се заел да обучава народа на 727г. своята догма. Миозина оплаквали насилигто над църква-та. Ето защо жителите на Елада и на Кикладските острови, които не приемали безчестието, въетанали срещу императора и събрали голям флот; начело им засзанал като император някой си Козма. И те стигнали до сголицата. Жителите на града [Константинопол] наченали бой с зях и изго-
рили много or техните кораби. Каю видели, че са претър-пели поражение, те преминали към императора. Един от техните главатари, някой си Ангалиан на име, шом видял това, загубил надежда за своето спасение и се хвърлил в морската бездна с оръжисто и снаряжснието си. А пък Ко-зма и някой други като някой си Стефан били заловени и главите им били отсечени.
С насгьпването на лязото многобройни копни войски на саракините нападнали ромейската държава. Начело им били Амер и Моавия, както ги наричат саракините. И те стигнали до града Никея във Витания. След като известно време го подлатали на обсада, в края на краищата те отсгъпили без успех.
Междувременно императорът събрал многобройна [тьлпа] народ от столицата в двореца и призовал [там] то-гаващния архийерей на града [Константинопол] Герман и започнал да го принуждава да подпише предписание за уни-щожаването на светите икони. Този обаче отказвал категорично [да стори това] и снел свсщенството оз себе си, като казал, че "без вселенски събор аз не мога да дам предписание за вярата”. Отзам той се оттсглил в дома на своиге родители, където живял до края на дните си и завършил своя жизнен срок. След него за [константинополски] архийерей бил ръкоположен Анастасий, който бил клирик на великата църква. Заради него множество благочестиви хора били подложени на многобройни наказания, побоища и екзекунии, защото те не се присъединили към догмата на императора.
Докато ставало всичко това, императорът изпратил [специални прагеници] при вожда на хазарския народ и по-канил неговата дъщеря да се сгоди за неговия син Константин. В този отрязък от време във Византион станало земетресение, от което силно се разтърсили и друта градо-ве и села. А сыцо и много други домове и свещени храмове
727а.
730г.
730г.
и нортици внезапно се съборили чак до основите си. Земет-ресението разрушило и божественна храм, наричан храм на света Ирина, който бил построен близо до самия велик храм [т.е. Света София]. След това и статуята на Аркадий, някога управлявал със скиптъра на ромеите, която стояла върху резбована колона на хълма Ксеролофон, се сринала отгоре на земята. И колебанието на земята продължило около година време. Ето защо много граждани напуснали града [Константинопол] и нощували извън стените [му], като обитавали колиби.
741г.	След като управлявал империята двадесет и четири
години, [император] Лъв умрял, каго много страдал от те-жка водянка, и оставил за приемник в управлението на империята своя син Константин. А пък Артавазд’2, който бил зет на Константин по сестра [т.е. бил женен за сестра на новия император], заедно с обкръжаващата го войска (той бил стратиг на Опсикийската войска) и двамата си сина, единия от конто наричали Никита, а другия - Никифор, ос-тавал в Дорилейската долина. И веднага щом научил за смъртта на тъста си, той свързал с клетва подчинените му войски, че те ще го подкрепят и няма да признаят друг [пъл-ководец] за император. А пък Константин, който управлявал империята. като подбрал известна част от войската и като напуснал града [Константинопол], заел долината, ко-
742г. ято се нарича Красова” и заповядал на Артавазд да дойде при него, за да се посъветват относно [своите действия срещу] враговете. Артавазд се насочил към него не заради [во-енния] съвет, а за да завладее империята от него. Константин, който предугадил намеренията на Артавазд, изпратил напред патрикия Висир и когато той научил, че този паднал от меча на враговете, и когато видял снаряжението на императорския лагер, той сам се оттеглил в областта, наричана Анатолика, като избягал оттам и се грижел [един-ствено] за собственото си спасение. Населението, коего го
приемало доброжелателно, чрез клетва приемало задълже-нието да го подкрепи ю смърт в опасностите и безчестие-то на Артавазд, когото злъчно подигравало. Те привлекли на своя страна патрикия Сисиний и сключили с него договор заедно с подчинената му така наричана Тракисийска войска и всички заедно погеглили срещу Артавазд. А пък Теофан, когото наричали Монотий, който заемал длъжно-стта магистър и който изпълнявал във Визам i ион разпоре-жданията на императора, се присъсдинил към Артавазд и го провъзгласил за император, а византийцитс убедил, че Константин бил умрял. Артавазд изпратил да повикат [да доведат] неговия син Никифор, който тогава бил стратиг в Тракия, и неговата войска и ги поставил да охраняват града [Константинопол]. А пък неколцина от императорските оръженосци той ослепил, а останалите осакатил по друг начин. И веднага [след това] Артавазд влязъл в града заедно със своите привърженици и отново възстановил све!цените изображения. Като се движел по петите му, Константин завзел така наричания Хризополис. Това е пристанище, разположено срещу Византион, на азиатската земя. Като прекарал там кратко време, той се върнал и прекарал зимата в града, който се нарича Аморий. В слсдващата на-сгънваща година Артавазд изпратил втория от своите синеве, Никита, за стратиг на така наричаната Армениакска войска, а пък другия - Никифор, той венчал за царуването. Артавазд воювал срещу Азиатските области и гези земи били жестоко опустошени. Обаче Константин повел войс-ките си срещу него, посрешнал го при Сарди, завързал бой с него и го обърнал напълно в бягство. А пък подчинените му [т.е. на Артавазд] войски той усмирил, а цялото им снаряжение присвоил. А пък Артавазд избягал към града Ки-зик, за да се насочи оттук към Византион. В същото това време нсговият син Никита нападнал [войските на] Константин. Константин обаче атакувал неговия лагер, нари-
J
।
743г.
чаи на местния език Модрина, и самия Никита обърнал в бягство и избил мнозина от иегова га войска. И от това време насетне ромейската държава преминала през грамадни негцастия, когато борбата за власт между тях хвърлила хри-стияните в мсждуособна война. Защо i о колко и какво най-страшно се случва при такива обстоя гелства. така че и са-мата природа се самозабравя и въстава срещу самата себе си (защото какво друго може да се каже), миозина знаят от собствен опит. И ето превъзхождащият [но брой на войски-те си] Константин се прсхвърлил в Тракийските области и наближил стелите на града [Константинопол]. като пречел [спирал] на доставянето на необходимите храни и провизии. Ето защо поради изключително големия глад, който настъпил сред византийците, мнозина от т ях загинали, други пък се принуждавали да скочаг от с гените навън. Някой пък с помощта на скъпоценни подаръци убеждавали охра-ната на [градските] враги да ги пусне [да излязат] извън града. Константин приемал благосклонно всички и ги обк-ръжавал с големи грижи. А пьк Никита започнал да воюва [с него, т.е. с Константин] и стигнал до Хризополис. Константин отново го атакувал и го заловил край град Никоми-дия и като го пленил, оковал го в желязо. А пък на Марке-лин, архийерея на Гангринската митрополия, който бил с него [т.е. с Никита], отсякъл главата. И оттук отново се върнал и завладял Византион. А пък Артавазд избягал във Витания, в град Никея, спасил се и се укрил там, като ус-пял да убеди намиращите се в града жители, че е пристщ-нал [в града им], за да набере известен брой войници и средства. И като взел от тях само неколцина воини. той се затворил в крепостта, наричана Пузанска. Константин изпратил пял отряд да го преследва и го заловил и заедно със синовете му ги влачил вързани по време на конните надбягвания, като тържествувал, а оттам ги хвърлил в затвора под сзрога охрана. След немного време Константин
се погрижил и за това, че арестувал и пагрикия Сисиний, който нроектирал тирания срещу него, и след разлита му извадил очите. След това той наказал със същото наказание и Артавазд, и неговите синове.
Каго взел по такъв начин властта за себе си, след известно време Константин предприел поход срещу стра-ната на саракинитс и завлалял от тях града Германикия в Ефрагскага облает. Тогава столицата и лежащиге наоколо селища и всички тамошни местности били нападнати ог смъртоносна болеет, която напълно изтребила целия насе-ляващ ги човешки род, и хората там изчезнали съвършено. Спасили се по божия воля неколцина, конто избягали далече от тези райони. И тази гибел се разпространила в го-ляма степей около Византион. Неочаквано се появили про-гивоестествени и чудовищни явления (кръетовидни знаци по дрехите на хората и по свешените одежди, по вратите и по касите на вратите). Тези явления породили голямо въл-нение и всеобщ смут, като че ли това трябвало ла означава незабавна гибел за всички. Така че изпълнените със страх хора се отдавали на различии фантазии и им се струвало. че заедно с тях се движат някакви чужди и отвратителни лица и след това те ги поздравявали като познати, среща-ли се с тях по пътя. а след това разказвали на другите за какво са разговаряли с тях. Други пък виждали и други страшни видения как хората се пронизвали един друг с ме-чове. И много от това се случило наистина. И спасилите се не били в състояние да погребват телата на умрелите и да извършват обичайния погребален обред, понеже немного погребвали по-многобройни, отколкото били самите те. Ето защо от някого били измислени и изработени механични приспособления: дъеки за натоварване се нареждали на то-варни животни и на някое просторно мясго това приспособление се преобръщало. И така много трупове падали не-подредени и както падне. Употребявали още и каруци за
746г.
747г.
и «возването на множество™ мъртъвци, в които хората се впрягали сами, понеже за всички тях [т.е. за труповете] не стигал впрегатен добитък. И още не стирали гробовете за всички, поради което пресъхнали кладенци [безводни ями] се запълвали с трупове на мъртъвците. И ниви разкопава-ли, и лозя изкоренявали, и градини разравяли, за да при-готвят нови гробища за необозримия брой тела. Поради това се случило и така, че домовете на мнозина били съв-сем заключени. Това огромно нещастие продьлжило около година и след това заполняло да отслабва в значителна степей. И по малко, както отпачало растяла тази зараза, така и изчезнала. Това се приемало от правилно мислещите [люде] за проява на гнева божий поради тогавашното безбожно и нечестиво управление на тези, които съглашателства-ли с него в неправедната вяра и дръзко вдигали ръце над светите икони заради насилието над христовата църква.
И гъй като градът Константинопол бил почти лишен от жители, Константин довел и преселил в него голям брой хора от областите и от островите, които се намирали под 747г. властта на ромеите. Приблизително по същото това време той изпратил флот срещу саракинската страна, който ръ-ководел тогавашния стратиг на така наричаната Кивирио-тска войска. Флотът се установил при остров Кипър. Веднага тук доплавал и саракински флот от града на Алексан-дър. Стратигът, който научил за това предварително, внезапно стремително го атакувал, изгорил с огън саракинс-ките кораби, плячкосал всичко и като удържал пълна победа над враговете, се върнал при Константин.
750г.	След това на императора се родил син, когото той
нарекъл Лъв94. Пак тогава и в Сирия станало голямо земе-тресение и предизвикало голямо разрушение. Защото много от тези градове били напълно погълнати от земята; а други пострадали частично. Някой се преместили оз изди-гнатите места в лежащите под тях равнини и заедно със
свои re стеки и кыци били хвърлсни целите и се придвижи-ли на разстояние до шест мили или почти толкова от мяс-тото на своето построяване. И още някой казвали, че в зе-мята на Месопотамска Сирия се виждала нукнагина, дъл-бока две мили, и итхвърлена от преизподнята уж песъчли-ва и бяла прьст и от нея излязло женско муле, коего с чове-шки глас предсказало унищожаването на арабите. Защото след неособено голям огрягьк от време израсналият от другата [отвъдната] страна на пустинята многоброен народ съкрушил без битки множество от тях.
Веднага след като венчал за царството Лъв, Константин наченал война срещу саракините. И като стигнал до града Мелитена, превзел го чрез обсада, пленил много хора и се върнал, като взел оттам голяма плячка. По това време починала августа Мария - неговата съпруга. А пък това. което се случило скоро след това [и което е] достойно да се запомни, не намирам за справедливо да премълча. Защото тогава се наблюдавало едно зрелище страшно и необикновено, странно и чудесно въздушно явление, което, като започвало сякаш от съединяването на светилници, све-тело през цялата нощ и пораждало у всички, които го виж-дали, голям смут и силен страх. Защото им се струвало, че всички звезди са се преместили от своето установено мяс-то на небето и летели към земята. Тези пък, които се оказали близо до земята, веднага се разпръсквали, без да при-чиняват никъде ни най-малки щсти. Мнозина твърдят, че това необикновено зрелище можело да се наблюдава в цялата вселена.
Известно време след като можело да се наблюдават тези звездни явления, завършил своите дни Анастасий, на-триархъз византийски [т.е. константинополски]. А пък Константин, който изобщо бил пропит от ненавист към църк-вата и който воювал срещу благочестието, подтикван о г вражески дух, свикал събор на йереите на брой триста три
751г.
752г.
754г.
лесе г и осем. (Негов председател бил Теодосий, архиепископ на град Ефес.) Съборът провъзгласил за архийерей на 1рада [т.е. на Константинопол] някой си Константин, облечен в монашеско облекло и бивш епископ на град Силай. Съборът постановил определение на вярата. под което се подписали всички лошо и нечестиво мислещи. и провъзгласил унищожаването на светите икони. И като неразумии ги предали на анатема от площада. Заедно с това предали на анатема и Герман, бившия архийерей на Визан1ион, и Георги от остров Кипър, и Иоан от Дамаск в Сирия, по прякор Мансур.
756г.	Каго завършил това, Константин се заел да строи в
Тракия градове, в конто заселвал сирийци и арменци, конто принудил да се преселят от градовете Мслитена и Тео-досиопол, каго им оказвал всячсска помощ [по отношение на] необходимото и гцедро ги дарявал. Обаче българите, като видели построените градове, поискали от императора изплашане на [паричен] данък. И понеже той не приел това. те наченали война и нападнали тракийските области и скоро стигнали почти до така наречената Дълга стена. Като се хвърлил сгремително в бой, императорът с насрещен удар ги обърнал в бягство и чрез силно прсследване уни-щожил мнозина българи. Не много след това той се отправил на поход срещу тях по морс и по суша. Императорът имал почти петстотин кораба. с конто пресякъл Евксинс-кия Понт и като навлязъл в Истър, изгорил българските земи и немалък брой българи заловил в плен. А пък той самият влязъл в бой с тях при така наречената Марксли (това с най-близката крепост до България), обърнал ги в бягство и избил мнозина от тях. Поради това те отслабна-ли [мною] и изпратили посланици за преговори за мир, като предложили заложници от собствените си деца.
764г.	Сега, освен казаното вече, не бива да се отмине оше и
следното. Настъпила есенга и по това време започнала ся-
каш зима - толкова суров и страшен студ, че по някакъв необикновен начин пред очизе на хорага сiавале превръ-щането на водата от течно състояние в замръзнало, и при това не само в сладките води, но, което е още по-поразява-щото, това явление имало място и в солената вода. И на много други места във вселена га водите замръзнали страшно; но повече от всичко около самия север и близко до севера. 11 водата до такава сгепен се втвърдила и уплът пила, че в Евксинско море на разстояпис до сто мили от брега тя кристализирала в лед. След това и намиращите се там многобройни и юлеми реки, също както и крайбреж-ните области край градовете Месемврия и Мидия, също се втвърдили и се превърнали в лед, при това замръзването се разпространило на дълбочина до тридесет лакти. И летит бил засипан с непредставимо количество снят, който увеличил дебелинага на леда и се издигнал над повърхно-стта на около други двадесет лакти. Морсто сякаш се срас-нало със сушата, така че не било никак лесно да се различи едното от другого. И така всички желаещи да преминат по вода от азиатския континент на север вървели пеш. Тя пялата била проходима, при гова не само в границите на хазарската земя, а и на съседните скитски народи, при това не само за хора га, но и за добитъка и за другите живот-ни. Поради това тогава Понтийското море станало още и неплавателно. Минали няколко дни и този много надалеч разпрострял се лед започнал да се разкъева на отделни части, всяка от който имала гакава височина, че приличала на доста висока планина. Някой от тези откъснали се части били изтласкани от силата на ветровете чак до Дафну-сий - една от най-добре укрепените крепости в Понтийска-та облает; оттук пък те се оттласнали и доплували до пролива. [който излиза] от Евксинския понт. И като се струпа-ли на едно място в неговия тесен проход, те запълнили ле-жащия между материците Тракия и Азия пролив и ги съе-
динили един с друг така, че на тези. който искали да се прехвърлят от която и да е от двете страни на насрещната. било по-удобно да се прехвърлят пеш, отколкото да пла-ват. Оттук като се сблъскали помежду си, ледените планини се придвижили по Пропонтида до Авидос, така че никой не би могъл и да си помисли, че там има море. След като се откъснала [отделила] оттам, една от тях била притисната към Акропола на Византион и разтърсила стените му с та-кава сила, че намиращиге се вътре жители усетили труса. И веднага, като се разпаднала на три части, тя запълнила цялото разстояние около всеки от стръмните брегове на Акропола. А пък височината на ледените грамади надхвърля-ла височината на крепостните стени, в резултат на което някой [граждани] можели да преминават пеш от Акропола на срещуположната страна, където се намира така нарича-ната Галатска крепост. Това много изплашило жителите на града [Константинопол]. Неочаквано и необичайно въз-никналите зрелища карали мнозина [от тях] да се разоти-ват със сълзи и ридания.
Изминало немного време и изселници от склавинс-кото племе, конто се преселвали от своята земя, премина-ли Евксинско море. Броят им достигнал до двеста и осем хиляди души. И те се заселили край реката, наричана Ар-тан.
По същото време, когато ставало това, ето какво се случило пък у хуно-българите. Като се уговорили един с друг, те убили произлизащите от една линия управници, конто били завладели властта над тях, и поставили за свой вожд Телесий95, мъж строг, който заедно с това проявявал юношеска дързост. Като събрал добре въоръжени и боес-пособни бойци, този народ нападнал храбро най-близките ромейски земи и крепости. Като видял тяхната смелост и безстрашие, Константин изпратил през Евксинско море към Истър флот, който наброявал около осемстогин кораба. ко-
ито били натоварени с конници. А пък той лично повел друга войска към град Анхиало. Срещу него настъпил Теле-сий, който имал за свои съюзпици значително множество славяни. В битката той претърпял поражение и бил обър-нат в бягство. Мнозина от враговете от всяка [войскова] част паднали в боя, а пък доста други сред най-благород-ните били взети живи в плен. Константин, който победил във война га, се оттеглил във Византион и заловените в плен довел при гражданите и при димотите от така наричаните Цветове, за да ги накажат те със собствените си ръце със смърт. А пък те, като ги извели зад стените, конто се нами-рали от страната на континента, ги умъртвили. И взетата плячка била показана тържествено по време на копните на-дбягвания. Заедно с нея били показвани и два златни казана, конто били изработени в Сикилия, всеки [от конто] те-жал около осемстотин литрета злато.
Щом видели неуспеха на Телесий, българите въста-нали срегцу него и го убили и поставили за свой господар един от бившите първенци - неговото име било Савин. Той пък още щом получил властта, изпратил посланици при императора, за да измолят здрав мир. Неговите действия не се харесали на българите. Те били извън себе си, рязко му възразявали, зашото се опасявали, че веднага ще бъдат поробени от ромеите. Понеже се уплатил, Савин избягал при императора. Императорът го приел добре и върнал не-колцина о г мъжете [конто придружавали Савин], за да намерят жените си и укрилите се [техни] роднини и да ги до-ведат при Савин. Тогава българите променили своите намерения и изпратили пратеничество при императора с на-стоятелна молба за мир. Но той не ги [т.е. пратениците] приел и веднага настъпил с войските си срещу тях [т.е. срещу българите]. Тогава те укрепили труднопроходимите местности в своята планина и като взел [клетвена] дума от императора, техният владетел се явил пред императора за-
едно със своите първенци. Императорът ги приел заедно с избягалия при него Савин, посрамил ги заради безпорядъ-ците и заради проявената неприязън към Савин и сключил с тях мир.
763г.	Това станало през първия индиктион. На императо-
ра се родил още един син, когото той нарекъл Никита. При-близително по същото това време саракинският флот, който се насочил от Африка, пристигнал при остров Сикилия. Но намиращата се на него [на острова] войска храбро отразила [набега на] враговете и ги изпратила обратно, без да осъществят това, на което се надявали.
765г.	А пък по време на третия индиктион Константин на-
хлул в България, защото българите лишили от власт пос-тавения от Савин техен вожд на име Умар, за да провъзг-ласят вместо него българина Токт, брат на Ваяй. Онези от българите, които избягали, се скрили в горите по река Ис-тър, немалко от тях били убити. Сред тях бил умъртвен и Токт заедно с брат си Ваяй, както и други. А пък друг техен господар, когото наричат Кампаган, избягал във Варна и когато вече мислел, че се е спасил, бил убит от своите ро-би. Именно тогава и доста много селища в България били опожарени и напълно съсипани от ромеите.
И още безчестието на господаря започнало да се из-разява все по-дръзко и той [император Константин V Коп-роним] напълно изоставил пътя на благочестието, а живота на благочестивите и предани на бога хора предавал на поругаване и осмиване и повече от всичко преследвал светив монашески чин. Защото тези от тях [т.е. от монасите], които залазили своя обет, оставали в своята схима и се противопоставили на тяхното нечестиво учение, [императорът] подлагал на различии изтезания и разнообразии издева-телства: на едни от тях безмилостно изгаряли брадите, на други насилствено изскубвали космите от нея. А пък на други главите удряли и разбивали със свещените икони,
на които били изписани свети образи. Разбира се, при това тези жалки хора избождали очите им или безчовечно им отсичали рънете и други части на тялото. И както се казва, по всякакъв начин преследвали благочестието и го гонели сякаш при възродило се второ езичесгво, изобретявали по отношение на християните различии злодейски средства, с чиято помощ се стремели да обезчестят и погубят привър-заниге към боюугодния живот. И освен това вкарали ня-кои оз гях в пропастта на своята собствена гибел - тези, които се поддавали на зехните нечестиви учения или в резултат на насилие, или бидейки измамени, или склонени чрез ласкателства, или хванати с парична примамка, или прелъстени с почетен офицерски чин или [друг] сан, или с други разнообразии порочни прийоми, и които били увле-чсни от измамата, нарушавали обета, сменяли облеклото си и се показвали [в обществото] с дълги коси вместо подстригали и веднага надявали светски костюми, започвали разговори с жени и влизали в сьжителство с тях. И това се правело, за да се безчести чрез всички тях всевишният и да се оскърбява достойнството на светата църква.
И ето те заловили някой си Стефан, мъж праведен и боголюбив, който бил в монашеска схима и прекарал много време затворен в тясна килия, построена на върха на една висока планина, която наричат хълм на свети Авксен-гий. И нечестивите го довели с обвинение в благочестие. И казвали, че той измамил мнозина, които наставлявал да презират славата на този свят и да не почитат своя дом и роднините си, да се държат настрани от императорските дворци и да сменят своя начин на живот с монашески. И затова го осъдили на бой и оскърбления и на тьмничен затвор и накрая, като завързали на краката му въжета, го довели при императорския портик и го влачили [с въжета-та, докато го разкъсали] до така наричания форум на Бика и [след това] нечестивите захвърлили тялото му в така на-
765г.
ричаните ями на Пелагий, като тяло на злодей. Защото на същото това място изхвърляли телата на [хора от] некръс-тените народи и на осъдените на смърт. А пък убили мнозина, конто заемали [административни] длъжности, или служещи във войската и конто били обвинени в поклонение пред светите икони, сякаш били уличени в [езически] жертвоприношения, като ги подлатали на различии наказания: едни наказвали с меч, несметно множество хора про-пъдили извън границите на империята. И изисквали от все-ки поданик твърди клетви, че в бъдеще не ще се покланят на каквито и да било свети икони. Твърди се, че са вижда-ли самия архийерей на града [Константинопол] да се Закаева, издигнал нагоре чудотворното дърво, че той не ще бъде сред покланящите се на светите икони. Ето докъде стигнала дързостта на тези нечестиви хора!
766г.	В същата тази година Константин наченал война сре-
щу българите и заедно със своята войска наближил Бъл-гарската земя и се установил на лагер при така наричания Верига веки проход. И съоръжил флот, който наброявал около две хиляди и шестстотин кораба, и изпратил на тях множество моряци и бойци от морските стратигии и други области, за да пристигнат при градовете Месемврия и Анхи-ало и да наближат България. И когато те вдигнали шум, слисаните българи, като видели множеството конници и кораби, се обърнали към императора с предложение за мир. След като флотът се устремил към стръмните брегове на това море (защото това място няма пристанища и е много трудно за навигация), се вдигнал силен и жесток вятър, който духал срещу тях (това бил северният вятър - борей); той преобърнал [някой] кораби на стръмнините на брего-вете и от многото кораби доста голям брой потънали в мо-рето. Много развълнуван от това, императорът заповядал на командирите да хвърлят в морето мрежи, за да извадят труповете на удавилите се и да ги предадат на земята. И
след това той се върнал в империята.
И по-нататък императорът пак се обявил срещу бла-гочестието на светата назарейска схима. Защото веднага уредил конни надбягвания и някой от тях [от монасите] заповядал да довлекат в средата на театъра и всеки от тях трябвало да води за ръка жена - монахиня, и мнозина от огромното множество хора издевателствали над тях и плю-ели върху тях, както това става обикновено в стадото и в тълпата, като допълнително утежнявали по този начин това нечестиво и позорно шествие. След това по доноси на клеветнипи [сикофанти] той обвинил сериозно [тежко] неколцина видни и достойни мъже, че те заговорничат срещу неговата власт. Сред тях бил Антиох, който му докладвал документите, отнасящи се до парите в хазната (придворни-те наричат тази длъжност логотет на дрома), Теофилакт, който принадлежал към ранга на патрикиите и стратиги-те, и още неколцина, конто били из средата на неговите оръженосци и копиеносци, и други още освен тях. Скоро след това уредил пак подобии състезания и като тържест-вувал. заповядал да ги влачат вързани По-късно и братя-та Константин и Стратигий осъдил на смърт и отсякъл главите им в така наричания градски Кинигий, а отгоре на всичко това още и избол очите на други. На следния ден подготвил неколцина от домашните на Константин, архийерея на града [Константинопол], чрез клетва да потвър-дят обвиненията срещу него, за да го разобличат като оче-видци, че те самите са чували от него за всички кроежи на Антиох и Теофилакт. И веднага заточил Константин в Йе-рия, така се нарича императорският дворец, разположен срещу Византион по посока на югоизточния вятър. А пък евнуха Никита, презвитера на църквата на светите апосто-ли, той ръкоположил за архийерей. И всичко това станало през месец август от четвъртия индиктион.
Скоро след това [през месец октомври от шестия ин-
767г.
76617г.
диктион] той изпратил да доведат [сваления патриарх] и на носилки го изпратил в храма. След това изпратил при него един от императорските секретари, като му поръчал да занесе грамота срещу него, за да я прочете на всеослу-шание пред събралия се там народ, като го удрял по буза-та по един път за всяко [едно] от обвиненията. И гака го вдигнали и смъкнали от амвона и го признали за низложен при четенето на тези обвинения от новия патриарх в олта-ра. И след това, по обичая си, като уредил конни надпрепу-сквания, императорът заповядал да го качат па магаре, като обърнат седлото към задната част на животното, и да го прекарат на него [т.е. на магарето] и целият народ да го безчести и да плюе по него. А и много скоро след това заповядал да му отсекат главата в Кинигий и да я занесат, вди-гната във въздуха, чак до така наречения Милий, а тялото му да влачат на въжета [вързано] по главните улици на града и да го изхвърлят в така наричаните Пелагиеви ями.
По време на петия индиктион се случили също без-дъждие и суша, поради което не оставала дори роса във въздуха и пресъхвали изворите за водохващанията и поради това бездействали и водоемите и къпалните. По тази причина Константин решил да поднови водопровода, построен от император Валентиниан и разрушен от аварите по времето на император Ираклий. И насъбрал той от ця-лата ромейска държава голямо множество опитни в строи-телството майстори и им предоставил огромни средства от парите на хазната, така че това дело било осъществено [добре и напълно]. Константин, този омразник на Христос и истински златолюбец, като някой нов Мидас събирал вси-чкото злато в своята съкровищшща. При плащането на да-нъците [всички] тези, конто се облагали с данъци, насилс-твено били принуждавани да продават твърде евтино пло-довете на земята и като продават за една жълтица по шес-тдесет модия зърно [т.е. пшеница] и седемдесет модия ече-
мик, за всяка дреболия да обменят голямо количество продукта. Непроникновените хора обяснявали това с изобили-ето от плодове на земята и процъфтяването на човешките [дела], а предвидливите го смятали за проява на жадност, тиранство и [истинска] ненавист към хората.
По време на седмия индиктиои на Константин се родил син, когото той нарекъл Антим. А пък по същото това време патриархът на града [Константинопол] Никита подновил някой съоръжения на православната църква, конто били пострадали [силно] от времето; а в разположените сред тях сгради, конто ромеите наричат секрети (и малкия, и големия), изстъргал иконите на Спасителя наш и на свет-ците, конто били нарисувани с восъчни бои върху дъски и изработени от златни мозаечни кубчета. Константин пък изпратил [по домовете им] славянските първенци и поискал да му върнат заловените от тях преди време в плен християни от островите Имброс, Тенедос и Самотраки, като ги разменил срещу копринени дрехи. Броят на тези плен-ници достигал две хиляди и петстотин души; и като ги из-викал при себе си и ги дарил не особено щедро, ги изпратил кой където поиска.
През седмия индиктион, през месец април, на света-та събота Константин венчал с царството своята съпруга Евдокия за августа и на следващия ден - двамата си сина Христофор и Никифор за кесари, а Никита - за новилисим. А по време на императорската процесия по обичая на православната църква извършил [церемонията на] консулст-вото и раздавали пари на дошлите, като се започне от дво-реца чак до църквата. По време на осмия индиктион Константин взел за жена на своя син Лъв Ирина от Елада и през месец декември я венчал като августа и [след като пре-дварително я бил сгодил] като я свързал със сина си, извършил бракосъчетанието.
768/9г.
769г.
Б Е Л Е Ж К И
1/ Маврикий Тиберий, византийски император от 13 август 588 г. до 22 ноември 602 г.
2/ Фока, византийски император от 23 ноември 602 г. до 5 октомври 610 г.
3/ Т.е. на византийците; вж. Г.Бакалов. Византия. Културно-исторически очерни [без място, без година на издаване], с. 19-27.
4/ За семантиката и употребата на имената Византион и Константинопол вж.Г.Бакалов. Цит.съч.. с.19-27.
5/ Подобна история разказват и Георги Монах (Bibl. Teubneriana, р.665), който се позовава на Георги Писида, и Теофан Изповедник (Bibl. Teubneriana, р.298) (с малко разминаване в хроно-логията), който споменава, че в заговора участвал и зетят на императора Приск, който повикал Ираклий и Никита в Константинопол.
6/ Гражданска длъжност, градоначалник на Константинопол.
'll Става дума за партиите на “зелените” и “сините"; вж. по-подробно А.П.Дьяконов. Византийские димы и фракции V-VII вв. -Във: Византийский сборник. Москва, 1945.
8/ Теофан Изповедник подробно излага историята за сблъсъ-ка между Крисп и Фока, като нарича зетя на императора Приск. По време на копните състезания на хиподрума димотите пос1авили между импера торските статуи статуите на Приск и неговата съпру-га Доменция (дъгцеря на Фока). Тази постъпка била изтълкувана от императора като заговор срещу него и той осъдил на смърт начал-ниците на лимите.
9/ Форумът е получил името си от бронзовия бик, в който били изгаряни престъпници. Това име днес е запазено в наименова-нията Будрум джами и Будрум сарнидши. Намирал се в XI район на Константинопол на Триумфалния път. Вж. по-подробно E.Emmanuele. Constantinopolis Christiana (Guida della citta). [Roma?], 1980, p.73-75.
10/ Ираклий бил коронясан на 5 октомври 610 г. и управлявал империята до смъртта си на 11 януари 641 г. С него започва динас-тията на Ираклидите. Това е време на жестоки изпитания за империята и тя оцелява в значителна степей именно благодарение на действията на този енергичен владетел, а те определят облика №
през следващите около 90 години. Патриарх Никифор отлично съз-навал този факт и затова започва изложенного си от гози момент.
11 / Константин Ираклий бил обявен за наследник на престола на 22 януари 613 г.
12/ Този храм бил пос гроен от Крисп, зет на император Фока, и изписан с великолепии фрески. В средата на XIV в. известният писател и администратор Теодор Метохит ктиторствал украсява-нето му с мозаики, поради което е изобразен там. Вероятно много скоро след превземането на Константинопол турните са преустро-или храма в извес гната джамия Кахрие.
13/ По това време доста висока военно-администра гивна длъ-жност, по принцип при императорския двор.
14/ Вероятно се има предвид форумът на Константин Велики.
15/ Хозрой II Парвиз, т.е. Победител. На трона на Персийс-ка га дьржава (държавата на Сасанидите) от 591 до 628 г.
16/ Вж. и Пасхалнага хроника, 706,9,9-13.
17/ Според други, по-достоверни сведения Шахрбараз завла-дял Египет за персийската корона.
18/ По това време една от най-високите дворцови длъжности - личен съветник на императора обикновено по военните и полити-ческите проблеми и (например при Маврикий) одновременно сек-ретар на императорския съвет.
19/ Заемащият този пост е опосредствал връзката между императора и константинополския патриарх, т.е. бил е изключително доверено лице на тези две основни институции на византийската държава.
20/ Почетна много висока титла.
21/Съветник на императора по юридическите проблеми. От-говарял и за подбора на държавните чиновници.
22/ Така се наричат фортификациите, построени от император Константин Велики и защитавагци Константинопол от Черно море до Мраморно море.
23/ Според Пасхалната хроника това е станало около 10 часа преди пладне.
24/ Името на местността (на брега на Мраморно море) про-излиза от побитата тук каменна колона, конто бележела седмата миля по пътя от Константинопол за Солун.
25/ Днес се нарича Чатал дере.
26/ Други хронисти споменават 70 000 души.
27/Император Ираклий сторил това още в 613 г. след превзе-мането на Дамаск. Теофан Изповедник също сьобщава за разпрода-ване на съкровищата на цьрквата.
28/ Днес се приема, че походът на Шахрбараз в Египет е започнал в 617 г. Теофан Изповедник споменава за завладяването на Египет от арабите в 615 г. Според Михаил Сириец името Сарбар означавало “глиган”. Арменските писатели наричат този пълково-дец Хореям. Вж. по-подробно Ю.Кулаковский. История Византии, Т.П. Киев, 1915 г., с.42 и сл.
29/ Т.е. Черно море.
30/ Подкавказката крайбрежна облает по югоизточния бря! на Черно море, днес Лазистан.
31/ По-точно Ираклион, бъдещият император Ираклий II.
32/ Караманските турци. Теофан Изповедник споменава господаря на аварите. Арменският хронист Мовсес Каганкатваци (История агван. Санкг Пешрбург, 1861 г., гл. 10) споменава, четова по-сланичество било оглавявано от някой си Андрей, но очевидно не е знаел титулатурата му.
33/ По това време караманите обсаждали Тбилиси. Множество любопитни подробности около тази обсада любозна гелният чи-тател може да намери у Мовсес Каганкатваци.
34/ Патриарх Никифор излага тук на едно място събития и оз трите похода на император Ираклий срещу персите.
35/ Т.е. Азербайджан в Задкавказието.
36/ Босфора.
37/ Този дворец се намирал извън първоначалните укрепления на Константинопол, в северозападния сектор на града, в дъното на Златния рог. Тук се намирал много известният параклис (по-късно преизграден като храм) па Света Богородица.
38/ На български това значи “крило”.
39/ Т.е. с двама, съответно трима гребци на всяко весло.
40/ Т.е. император Константин Ираклий, първородният син на император Ираклий от първата му съпруга Фабия - Евдокия.
41/ Теофан Изповедник изписва името като Рахзад, което в превод значи “благородно роден” и вероятно е бил от Задкавказието. Положението на този персийски военачалник било отчаяно, по
неже император Ираклий опустошавал областите, конто той зае-мал и така затруднявал изключително много продоволстването на персийските войски.
42/ Пълният текст на писмозо на импераюр Ираклий вж. в Пасхалната хроника. Там има и извадки от писмото на Сейрой, чие-то име на фарси звучи “Ширсе”. Теофан Изповедник разказва много накратко за това посолство.
43/ В края на 628 или съвсем в началото на 629 г.
44/ В Лондонския текст на “Кратката история” на това място следва фразата: “А пък подчиненият му стратш не действал според желанието [указанието] на императора, понеже този, който му запо-вядвал, бил по-малко опитен, отколкото бил той самият. И когато той започнал да построява войската си, внезапно тс [ромеите] били обкръжени от враговете и [защото] допринесли за спечелената [от арабите] победа, като въстанали срещу императора, те се присъе-динили към саракините още в местността, наричана Табита [днес Джебайя в Отвъдна Иордания]”. Битката е станала през лятото на 634 г.
45/ Висш военен от свитата на императора.
46/ В Мала Азия.
47/ В Мраморно море.
48/ В Мраморно море.
49/ Самодържец оз 11 януари до 20 април 641 i.
50/ Т.е. Ираклион, син на император Ираклий от брака му с Мартина. Самодържец от 20 април до към края на октомври 641 г.
51/Т.е. Гибралтарския пролив.
52/ Т.е. в Северна Африка.
53/ Т.е. пазител на държавното съкровище.
54/ Смята се, че тук има пропуснат текст в преписите, защото е трудно да се повярва, че патриарх Никифор нищо не е отбелязал за двадесет и седемте години между 641 и 668.
55/ Константин IV Погонат, самодържец от 15 юли 668 г. до 10 юли 685 г.
56/ Град на Малоазиатското крайбрежие.
57/ Южната част на Егейско море.
58/ Азовско море.
59/ Т.е. убитият в Сицилия Константин II, племенникът на император Ираклий, самодържец от септември - октомври 641 г. до
15 юли 668 г.
60/ Юстиниан И Ринотмет, самодържец от 10 юли 685 г. до ссента на 695 г. и от лятото на 705 г. до 4 ноември 711 г.
61/ В Сирия.
62/ Най-вероятно дн. с.Сулу Сарай.
63/ Това е станало през 693 г.
64/ Самодържец от есента на 695 г. до есента на 698 г.
65/ Фраза от псалма: “Този ден, който господ сътвори, за да се възрадваме и възвеселим в него”.
66/ На южния бряг на Кримския полуостров.
67/ Картаген.
68/ Самодържец от есента на 698 г. до лятото на 705 г.
69/ Обхвагцала част от малоазиатского крайбрежие и някой Егейски осгрови. поради което именно флотски офицер (друнгарий) я командна.
70/ Името на гази част от Константинопол означава “смоки-ня”. По-късно е името Пера.
71/ Според Теофан Изповедник градът бил предаден от оби-таващите този район чужденци.
72/ Не можах да определя къде е бил този манастир. Далматски манастир имало през X или XI век в Киликия, Мала Азия.
73/ Вероятно около устието на Днестър.
74/ Днес град Констанца в Румъния.
75/ На Кримския полуостров.
76/ Място за публични екзекуции в Константинопол, на мяс-тото на амфитеатър от римската епоха.
77/ На малоазиатския бряг на Черно морс.
78/ Не можах да определя местонахождение™ на този град.
79/ Днес Ерегли на турского черноморско крайбрежие.
80/Самодържец от 4 ноември 711 г. до 3 юни 713 г.
81/ Във Витиния в Мала Азия.
82/ Село край Синопе.
83/ Манастирът на светите безсребърници, т.е. безплатно ле-куващите свети Козма и Дамян най-често наричали Космидион, но и манастир на Павлин по името на магистъра Павлин, който го основал. Намирал се в северната част на Златния Рог, близо до Вла-хернския дворец. След превземането на Константинопол от кръсто-носците бил известен като замъкът на Боемунд.
84/ Император Анастасий II бил на трона от 3 юни 713 г. до лятото на 715 г.
85/ Александрия в Египет.
86/ В Мала Азия.
87/ Император Теодосий III бил на трона от лятото на 715 г. до 24 юли 717 г.
88/ Император Лъв III Сириец бил на трона от 25 март 717 г. до 18 юни 741 г.
89/ В Мала Азия.
90/ Бъдегцият император Константин V Копроиим, самодър-жс11 от 18 юни 741 г. до 14 септември 775 г.
91 /Т.е. командир на гарнизона на Константинопол.
92/ Претендент!,т Артавазд владеел в Константинопол от юли 742 г. до 2 ноември 743 г.
93/ В Мала Азия.
94/ Бъдегцият император Лъв IV Хазарин, самодържец от 14 септември 775 г. до 8 септември 780 г.
95/ Българският хан Телец.
ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА
РЪКОПИСИ
1/ Ватикански текст (Cod. Vatic. Gr. 977) от XI-XII в.
2/Лондонски текст (British Museum addit. 19390)отХ1 в.
3/ Парижки текст (Paris, Bibl. Nat. 1320) от X в.
ИЗДАНИЯ
1/Nicephori archiepiscopi Constantinopolitani Opuscula historica, edidit Carolus de Boor (Bibl. Teubneriana). Lipsiae, 1880.
2/ The London manuscript of Nikephoros “Breviarium", ed. with Introduction by Louis Orosz, 1948.
КНИЖНИНА
1/Д.Ангелов. История на Византия, кн. I (преиздавана някол-ко пъти).
2/ Д.Ангелов. Византия. Възход и падение на една империя. София, 1991.
3/ Д.Ангелов. Ролята на византийским император в правораз-даването, ч. 1-2. - Годишник на Софийская Университет, т. 42 и 43/ 1946 и 1947.
4/ Г. Бакалов. Някой аспекта във взаимоотношенията Держава- Църква във Византия. - Духовна култура, год. 72, кн. 2/1992.
5/ ЕБакалов. Византия. Културно-исторически очерци (без година и място на издаването).
6/ II. В. Безобразов. Очерки византийской культуры. Санкт Петербург, 1919.
7/ А.Т.Готвалдов - Готлиб. Военное устройство Римской и Византийской империи. - Византийский Временник, кн.2/1949.
8/ А.Я.Гуревич. Проблеми на срсдновсковната култура. Софзия, 1985
9/ А.Я.Гуревич. Категории средневековой культуры. Москва, 1972
10/ А.Я. Гуревич. Средневековый мир. Москва, 1990.
11Ш.Дил, А.Рамбо. Византия. Културно-историчсски очерци. София, 1930.
12/ А.П.Дьяконов. Византийские димы и фракции V-VII вв. -
Вье: Византийский сборник. Москва-Ленинград, 1945.
13/ История Византии, т. II. Москва, 1967.
14/М.Каганкатваци. История агван. Санкт Петербург, 1861.
15/ Ю.Кулаковский. История Византии, т 2. Киев, 1915.
16/ Е.Э.Липп1иц. Очерки по истории византийского общества и культуры (Vlll-n.n. IX в.). Москва Ленинград, 1961.
17/ ЕЕЛитаврин. Политическая теория в Византии с середины VII до начала XIII вв. - В: Культура Византии, т. II Москва, 1989.
18/ЕЕЛи1аврин. Как са жавели византийците. София, 1984.
19/ П.Мутафчиев. Изток и Запад в европейското срсдновско-вие. - Годишник на Софийский университет, Историко-фуилологически фуакултет, т. XXI, кн.2, 1925.
20/ Ю.А.11с।росив. Древний город на берегах Босфора. Москва, 1986.
21/ 3.В.Удальцова. Особенности экономического, социального и политического развития Византии jIV-п.п. VII ев./. - В: Культура Византии, т 1 Москва, 1984.
22/ Ф. И.Успенский. Военное устройство Византийской империи. - Известия Русского археологического института в Константи-нопле, т. 6/1890.
23/ Ф.И.Успенский. История Византийской империй, т. I-III. Санкт Петербург, 1913; Москва-Ленинград, 1948.
24/ В.А.Федосик. Церковь и государство (Критика богословских концепции). Минск, 1988.
25/ А.А.Чекалова. Эволюция празненств и зрелищ в Византии в V1I-XII вв. - В: Культура и общественная мысль. Москва, 1988.
26/ А.Л.Шакиро. Историография с древнейших времен до XVIII в. Ленинград, 1982.
27/ E.Ahrweiler. Byzance: Les pays el les territoires. Paris, 1976.
28/ E.Ahrweiler. Byzance et la mer. La marine de guerre, la politique et les institutions maritimes de Byzance aux Vll-XV s. Paris, 1966.
29/ E.Ahrweiler. L'ideologie politique de I’cmpire Byzantin. Paris, 1975.
30/ P.Arnott. The Byzantines and their World London, 1973
31/ E.Barker. Social and political thought in Byzantium. Oxford, 1957.
32/ N.H. Baynes. The Byzantine Empire. London, 1925 (reprint 1971).
33/ H.G. Beck. Geschichte der ortodoxen Kirche im byzantinischen Reich. Munchen, 1959.
34/R. Browning. The Byzantine Empire. London, 1980.
351 A.Bury. A History of the Eastern Roman Empire from Arcadius to Irene. London, 1889.
36/ P.Charanis. Church and State in the Later Roman Empire. Thessaloniki, 1974.
37/ P.Charanis. Studies on the Demography of the Byzantine Empire. London, 1972.
38/ E.Emmanuelc. Constantinopolis Christiana (Guida della citta). (Roma(?)), 1980.
39/ I.Gage. Les classes socialcs dans I'Empire Romain. Ptiris. 1964.
40/ V.Grumel. La chronologic. Paris, 1958.
41/ R.Guilland. Etudes de topographic de Constantinople byzantine. Amsterdam, 1965.
42/J.M. Hussey. The Byzantine World. London, 1957.
43/ R..Ianin. Constantinople byzantine. Paris, 1964.
44/ R.Jenkins. Byzantium: The Imperial Centuries A.D. 610 - to 1071. London,1966.
45/ G.Ostrogorsky. Geschichte des byzantinischen Staates. Munchen, 1963.
46/J.Pelikan. The Christian Tradition A History of the development of Doctrin, vol. 2: The Spirit of Eastern Christendom (600-1700). Chicago, 1974.
47/S.Runciman. The Byzantine Theocraty. Cambridge University Press, 1977.
48/ D.Talbot-Rice. Constantinople, Byzantium. Istanbul. London, 1965.
49/ The Cambridge Medieval History: The Byzantine Empire, vol. I-II. Cambridge, 1966-1967.
50/ D.Zakythinos. Byzantinische Geschchte: 324-1081. Munchen, 1980.
ПОКАЗАЛЦИ НА ИМЕНАТА В ТЕКСТА
1 Показала/ на гсографските имена
Авидос 52, 70,80
Авидоски пролив 66
Адорбадижан (Азербайджан) 34
Адраминт 64
Азия 79
Азиатски области 73
Акрополът па Визан гион 80
Александрия в Египет (градът на Александър и др.) 27, 41, 45,64,76
Амастрида 57,60
Аморий 73
А католика 40,72
Антиохия 39
Анхиало 58, 81,84
Артан (река) 80
Африка 47, 54,67,82
Бъл1 ария 78,82,84
Българска земя 84
Варвис (река, дн.Чатал дере) 31, 35, 42
Варна 50, 82
Велика Бьлгария 49
Веригавски проход 84
Верилия(облает)50
Византион (друго име на Константинопол) 21,23, 26, 30, 31, 32,33,35,38,39,40,41,42,44,48,53,55,58.59,61,62,63,64,66,67,68, 71,73,74, 75, 78, 80,81,85
Витиния (облает) 64, 71, 74
Влахерните (дворец, храм, враги) 35, 36,39, 55, 57,61,65
Галата (крепост в Константинопол) 80
Гаудомелет (остров) 42
Германикия (град) 75
Гингилис (село) 61
Готска облает 55
Дамаск (град) 78
Даматрийска долина 61
Данапър (дн.Днепър) 49
Данастър (дн.Днестър) 49
Дафнусий (крепост) 79
Делматски манастир 55
Дорилейска долина 72
Дорос (крепост) 55
Дългите стени (част от укрепленията на Константинопол) 31,78
Евдомон (местност край Костантинопол) 31,48
Евксински Понт, Евксинско море, Понтийско море (Черно море) 33,50,78, 79, 80
Европа 41
Египет 27,29,38,41,43,67
Елада 53, 70, 87
Ефес (град) 78
Ефратска облает 75
Залив на Прекрасното поле 67
Златните врати (на Константинопол) 62, 66
Изток (общо за владенията извън Европа) 27
Имброс (остров) 87
Исаврийска облает (в Кавказ) 53
Истър (дн.р.Дунав) 49, 50, 56, 78, 80, 82
Италия 68
Йера (остров) 70
Йерия (дворец) 41,85
Иерусалим 32, 37, 39
Кападокия (облает) 23
Кархедон (Картаген) 54
Кесария (град) 23, 24
Кивериотска облает 55
Кизик (град) 48,62, 73
Кикладски острови 70
Кинегий (затвор и лобно място в Константинопол) 57,69, 85, 86
Кипър 68,76,78
Константинопол 30,31,46,47,48,53,54,55,57,60,61,62,63,64, 65,69,70, 71,72, 73, 74,76, 78, 80,84, 85, 87
Красова (долина) 72
Крит (остров) 54
Критско море 70
Ксеролофон (хълм в Константинопол) 72
Куфина (дн.Терек (?)) 49
Лазика (облает) 33
Ливан(планина в дн.Сирия)52
Ливия (облает) 21,23, 30,45
Майотийско езеро (Азовско море) 49
Маркели (крепост) 78
Мелитена (град) 77, 78
Месемврия (дн.Несебър) 50, 79, 84
Мидия (град) 62, 79
Милий (район на Константинопол) 86
Некропили (Мъртви врати) 56
Неория (военно пристанище на Константинопол) 65
Никея (град) 64, 71,74
Никомидия (град) 74
О1 ьл (местност) 50
Одисос (град) 50
Опсикийска облает 52. 64
Панония (дн.Унгария) 49
(Африкански) Пентаполис 38
(Равеиски) Пеп гаполис (византийските владения в Италия) 49
Пергам (град) 66
Персия 29. 33, 34. 37, 38. 39
Площад на Калиник в Константинопол 62
Понтийски области 61,79
Принцов остров (в Мраморно море) 42
Пропонтида 80
Птерон (част от укрепленията на Влахернския дворец) 35
Пузанска крепост 74
Рим 57, 61
Родос (остров) 64
Самотраки (остров) 87
Саракинска страна 48
Сарди (град) 73
Сарматия(облает) 50
Сатир (хълм и залив) 67
Севастопол (град в Предна Азия) 52
Септос (крепост в Северна Африка, отвъд Гибралтарския пролив)45
Сика (местност и район в Константинопол) 55
Силай (град) 78
Силейско море (южната зона на Егейско море) 48
Силимврия (град) 31
Символа (град) 56
Синопе (град) 63
Сирия (облает) 76, 78
Сирия Месопотамска 77
Сицилия, Сикилия (остров) 48, 68, 81,82
Скитски Боспор (облает) 56, 59
Состенийско пристанище (в Константинопол) 67
Стенос (европейски я бряг на Босфора) 42
Танаис (дн.Дон) 49
Тенедос(остров)87
Теодосиопол (град) 78
Тесалоника (Солун) 51,63,65,68.69
Тесен пролив в Тракия (Дарданелите) 52
Тиана (град) 58
Тира (остров) 70
Тирасия (остров) 70
Томи (град, дн.Констанца) 56
Тракийска облает 35, 50, 51, 58, 74
Тракийски Боспор (пролив,дн Босфор) 35, 62,67
Тракия (об лает) 51,52,62,63.66.73. 78,79
Фанагория (град) 55
Фидалийски залив 42
Финикия (облает, дн.Ливан) 64
Форум (площад в Константинопол) 27, 53
Форум на Бика (площад в Константинопол) 22, 54. 83
Хазария 58
Халкидон (град) 27,29, 33,34,44,45,47
Хераклея (град) 31,60, 69
Херкулесови стълбове (Гибралтарски пролив) 45
Херсон (град на Кримския полуостров) 54, 55, 56, 59, 60,61
Херсон (облает) 59,60,61
Хора (манастир в Константинопол) 24
Храм на Светите Апостоли 43,85
Храм на Светите безеребърници или още храм на (магистъра)
Павлин в Константинопол 62
Храм на Божиего Слово 63
Храм “Св.Ирина" в Константинопол 72
Храм “Света София” 29,30, 39,46,47,53, 71,72
Хризополис (град край Константинопол) 25,59,65,73,74
Хълм на св.Авксентий (във Витиния) 83
Щастлива Арабия(облает)38
Ями на Пелагий, Пелагиеви ями (гробище и сметище в
Константинопол) 84, 86
Ятриб (централната част на Арабския полуостров) 38
2, Показалеи на личиите имена
Авар, Аварии (така, като лично име) 31,40
Августина, дъщеря на император Ираклий I 43
Св.Авксентий 83
Амвр, вожд на арабите, завоювал Ei инет 41,43
Амер, арабски пълководец, обсаждал Никея 71
Анастасий:
1.Византийски император, виж Аргемий.
2.Констан гинополски патриарх 71,77
З.Пратеник при персийския цар Хозрой II 29
Анастасия, съпруга на император Константин IV Погонат и баба на Тиберий, сипа на император Юстиниан II 62
Ангалиан (заедно с Козма), вожд на бунтовници срещу император Льв III 71
Аннан, магистър по времето на император Ираклий I 40
Антим, син на император Константин V Копроним 87
Антиох, хазнатар на император Константин V Копроним 85
Апсимар, император Тиберий III 55, 57, 59
Аркадий, римски император 72
Артавазд, зет на император Константин V Копроним 72, 73, 74,75
Артемий, император Анастасий II 63, 64, 65, 68, 69
Аспарух, син на хан Кувраг, вожд на част от хунобългарите 49
Атанасий, патрикий, пратеник на император Ираклий I при аварите 30
Валентин, оръженосец на Филагрий, довсрсник на император Константин III 45, 46.47
Валентиниан, римски император. построил водоснабдителната мрежа на Константинопол 86
Варасвакурий, знатен херсонесец 56, 62
Вардан, император Филипик 59, 60, 61, 62, 63
Василий, син на Григорий Ономагул, като император получил името Тиберий 68
Ваян:
1	.Син на хан Куврат, вожд на част от хунобългарите 49. 50
2	.Български благородник, съвременник на император Константин V 82
Висир, патрикий, довереник на император Константин V 72
Вон, патрикий, пълководец на император Ираклий I 33, 35
Вонос, привърженик на император Фока 22
Вутилин. византийски благородник, кандидат, от времето на император Ираклий 1 25, 26
Георги:
1 .Патрикий, командвал наказателната експедиция в Херсонес 60
2.Вураф. патрикий, командвал Опсикийските войски 63
З.Приближен на бунтовника Василий в Сицилия 68
4.Митрополит на Кипър. константинополски патриарх, анатемосан от свикания от император Константин V Копроним църковен събор 78
Герман, митрополш на Кизик, па гриарх константинополски 62,65,71,78
Григорий:
1 .Брат на Ираклий, башата на император Ираклий I и също съуправител на провинция Ливия 21
2.Монах, игумен на манастира Флор 53
З.Онома1ул, бащата на бун говпика Василий в Сицилия 68
Григория:
ГДъщеря на патрикия Никита и съпруга на император Константин Ираклий 38
2.Дъщеря на император Ираклий и съпруга на патрикия Никита 26
Давид, син на император Ираклий 1, бъдещият кесар Тиберий 43, 47
Даниил, патрикий, енарх на Синопе 63
Доментиол, 6pai на император Фока 22
Евдокия:
1	.Съпруга на император Ираклий I 25
2	.Дыцеря на император Ираклий 1 33, 34, 38, 41
З	.Съпругата на император Константин V Копроним 87
Евтропий, вторият съпруг на Мария, сестрата на император Ираклий 1 32, 35
Зоила, протоподит на Херсон 59,60
Илия, оръженосец на император Юстиниан II 59, 60, 61
Ираклий:
1	.Брат на Григорий и иегов съуправител на провинция Ливия, баща на бъдещия император Ираклий I 21
2	.Император Ираклий I 21,22, 23, 24, 26,28, 29, 30,31,32, 33, 34, 36, 37,38, 39,40,41,42.47, 51,86
3	. Синът на император Ираклий I и Евдокия 23,26, 36, 38, 39, 40,41,42,43,44,45,46,47
4	. Император Ираклий II, син на Ираклий I и Мартина 33,39, 40,42,43,44,45,46,47
5	.Синът на император Констанс II, внук на император Ираклий I 46, 47,48,49
6	Брат на Апсимар 57
Ирина, съпруга на император Лъв IV, синът на император Константин V Копроним 87
Исай, патрикий, довсреник на Аргемий 69
Йезид, арабски пълководец 67
Йоан:
1	.Констангинополски патриарх 62
2	.Дякон на великата църква и главен логотет 64
3	.Мансур от Дамаск 78
4	.Аталарих 35,42
5	Син на патрикия Вон 35
б	.Варкайна, стратиг, командвал експедицията в Египет 41
7	.Пидзигаудий, пратеник на император Константин IV Погонат при араби i е 48
8,Патрикий, отвоювал Картаген от арабите 54
9	.Епарх на Константинопол по времето на император Юстиниан II 60
10.Струта, оръженосец на император Филипик 61,62
Кавоес, персийски пар 37, 38
Калиник, константинополски патриарх, ругал император Юстиниан П 53, 57
Кампаган, владетел на българи ге 82
Кир;
1 .Александрийски патриарх 41,42, 43, 45
2,Константинополски патриарх 57
Козма:
1.Квестор, пратеник при аварите 30
2,Оглавил бунта на Елада и Кикладите срещу иконоборчеството 70,71
Константин:
1	.Синът на император Ираклий I (виж там).
2	IV Погонат, император 48, 50, 51,54
3	.V Копроним, император 68,70,71,72,73,74,75,76,77,78,80, 81,82, 84,86,87
4	.Константинополски патриарх 78, 85
5.Обезглавен иконопочитател 85
Котраг, син на хан Куврат 49
Крисп, зет на император Фока 21, 22, 23, 24
Куврат, владетел на уногондурите 40, 49
Леонтий:
1	.Хазнатар на император Фока 22
2	.Пратеник при персийския пар 29. 37
З	.Патрикий, византийски император 53, 54. 55, 57
Лъв:
1	.Патрикий, бьдешият император Лъв III Сириец 66, 72
2	.Синът на император Константин V Копроним 76,77,87
Маврикий, император (582-602 г.) 21,23, 24
Мавър, патрикий, командвал иаказателна експедиция срещу Херсон 60,61
Максим, проповедник на монофизитството в Африка 47
Мариан, кубикуларий, воювал срещу арабите в Египет 41
Марин:
1	.Син на император Ираклий I 43
2	.Стратиг, разгромен от арабите 41
Мария:
1	.Сестра на император Ираклий I 32, 35, 40
2	.Съпруга на император Константин V Копроним 77
Маркелин, митрополит гангрински 74
Мартин, съпру! на Мария, сестрата на император Ираклий 1 32
Мартина:
ЕПлеменница и съпруга на император Ираклий I 32, 33, 38, 39,40,43, 44,45,47
2	.Августина, дъщеря на император Ираклий I и Мартина 43 Масалма:
1	.Арабски пълководец от времето на император Юстиниан 11 58
2	.Арабски пълководец от времето на императори ге Теодосий и Лъв 111 Сириец 66
Мидас, легендарен древен цар на Мидия, в гръкоезичния свят олицетворение на пагубното сребролюбие 86
Моавия, арабски пълководец, обсаждал Никея 71
Модест, патриарх йерусалимски 32, 39
Невула, вожд на преселените в Мала Азия славяни 52
Ника, дъщеря на персийския пълководец Сарбар 38
Никита:
ЕБратовчед и най-близък сътрудник на император Ираклий 121,23, 27,38,40
2	.Син на персийския пълководец Сарбар, патрикий 38
3	.Ксилинит, магистър, заговорник срещу император Лъв III Сириец 69
4	.Антрака, заговорник срещу император Лъв III Сириец 69
5	.Син на Артавазд, воювал срещу император Констант ин V 72, 73.74
б	.Син на император Константин V Копроним 82, 87
7	.Константинополски патриарх 85, 87
Никифор:
1	.Син на Артавазд 72, 73
2	.Син на Теофан Монотий, стратиг на войските в Тракия 73
З	.Син на император Константин V Копроним 87
Олимпий, префект па претория при император Ираклий I 29
Орган, вожд на уногундурите 40
Ормизд, переписки цар 37, 38
Павел;
1	.Констан гинонолски патриарх 47
2	.Монах, игумен на манастира Калистрат 53
3	.Патрикий, довереник на император Лъв III 68
Пир, константинополски патриарх 42, 44, 46,47
Ризат, персийски пълководец 36
Руф, детронирал и ослепил император Филипик 63
Савин, български хан 81, 82
Сайт, персийски военачалпик 27, 28, 29, 37
Салива, брат на Варасвакурий 56
Сарбар, персийски пълководец 32, 34, 37, 38
Сейрой, син и приемник на пар Хозрой II Парвиз 36, 37, 38
Cepi ий:
1	. Константинополски патриарх 22,24,32, 33, 39,42,47
2	.Императорски хазнатар (?) 40
3	.Патрикий, стратит на Сицилия 67, 68
Симеон богоприемец 37
Сисиний:
I .Рендакий, патрикий, съзаклятник с детронирания Артемий 68,69
2	.Патрикий, стратиг 73, 75
Солиман, арабски пълководец;
1.От времето на Юстиниан II 58
2.Обсаждал Константинопол по времето на император Лъв III Сириец 66
Софиам, арабски пълководец, обсаждал Константинопол по времето на император Лъв III Сириец 67
е
Стефан:
1	.Племенник на император Ираклий 35, 40
2	.Императорски хазнатар при Юстиниан II 52, 54
3	Довереник на император Юстиниан II 56
4	Асмикт, патрикий 59
5	.Обезглавен след бунта на иконопочитателите срещу император Константин V Копроним 71
б.Монах, отщелник на хълма на св.Авксентий 83
Стратигий, иконопочитател, обезглавен заедно с брат си Константин 85
Телесий (Телериг), хан на българите 80, 81
Теодор:
1	.Брат на император Ираклий I, куропалат 24, 30, 39, 40, 42
2	.Син на куропалата и племенник на император Ираклий I 42
З	.Тригуриос, магистър, хазнатар на император Ираклий I 40
4	.Миакий, патрикий, съзаклягпик срещу император Филипик 63
Теодора, сестра на хазарския хаган и съпруга на император Юстиниан II 55, 56, 58
Теодосий:
1	.Син на император Ираклий I и Мартина 32, 38
2	.Проповедник па монофизитствого в Африка 47
3	. III от Адрамит, император 64, 65, 66
4	.Архиепископ на Ефес 78
Теодот, хазнатар на държавното съкровище при император Юстиниан II 52, 54
Теоктист, императорски секретар 69
Теофан Монотий, магистър 73
Теофилакт, патрикий и стратиг 85
Тервел. хан на българите 56, 57, 61
Тиберий, син на Юстиниан II и Теодора 58, 61, 62
Токт, хан на българите 82
Тондуна, определен за наместник па император Юстиниан II в Херсон 59, 60
Умар, хан на българите 82
Филагрий, императорски хазнатар 44, 45
Филипик:
1	.3ет на император Маврикий 24
2	.Вардан като император, виж там.
Флавий, син на император Ираклий I и Мартина 32
Фока, император 21,22. 23
Фотий, един от разбунтувалите се константинополни, пленил император Фока 22
Халиф (така, като лично име), вожд на арабите, обсаждал Константинопол през 673 година 48
Хозрой (II), псрсийски цар 27, 28, 29, 32, 34, 36, 37, 38
Христофор, син на император Константин V Копроним 87
Юстиниан II Ринотмет, император, син на император
Константин IV Погонат 51,52, 53, 54, 55,56,57, 58,59,60,61,62
СЪДЪРЖАНИЕ
За патриарх Никифор и за неговата “Кратка история” 5
Кратка история след царуването на Маврикий. 21
Бележки............................... 88
Основна литература.................... 94
Показалци на имената в текста......... 97