ФРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК
т. П (О—Я, Показалец)
ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ
Стр.
Отгоре
Отдолу
Ред
Напечатано
Да се чете
По
вина на
8
отдолу
18
обирам/обрва
обирам/обера
печ.
16
19
тъй
той
кор.
24
отгоре
25
мигаз
миг аз
печ.
31
отдолу
18
изглежда е лесна
изглежда лесна
авт.
50
»
20
подължи
продължи
кор.
54
отгоре
17
просветлявам се
просветявам се
»
63
26
копинар
коприна
печ.
78
я
8
снардя
снаряд
кор.
81
»
1
ЛИТРИ
ЛИТРА
и
84
»
1
Петканрв
Петканов
н
95
отдолу
9
спобосен
способен
9
127
и
8
ПЛЮ си
плюя си
е
127
я
1
синапа
Синапа
авт.
129
отгоре
29
за пази
да пази
кор.
129
отдолу
20
навирвам/навирна
навирвам /навиря
авт.
134
отгоре
22
В. Геновски
В. Геновска
кор.
143
отдолу
13
Във 2 и 3 л.
За 2 и 3 л.
авт.
150
отгоре
7
в това
с това
157
14
/в знач./
/в 1 знач./
»
205
п
13
климарво
климарьо
печ.
209
отдолу
11
нетъпелив
нетърпелив
кор.
218
2
смо
само
п
221
отгоре
24
Претри
Протри
авт.
263
отдолу
17
акла
акъла
кор.
302
27
СЛАБА
СЛАВА
п
302
»
16
й поискала мъжът и
и поискала мъжът й
я
308
tr
27
хазни
KO3HU
авт.
333
отгоре
22
Калпав
Калпав
печ.
343
отдолу
1
парсията
партията
кор.
344
п
3
Диел.
Диал.
п
п
стр.
335
353
печ.
372
п
9
и събирам! събера душа.
и СЪБИРАМ/СЪБЕРА
ДУША.
ЙЕ
380
отгоре
5
заби
зъби
кор.
418
отдолу
23
образувам
обуздавам
печ.
433
отгоре
6
увишнеш
увиснеш
кор.
480-
я
21
учищ
учиш
481
7
нешо
нещо
п
483
отдолу
14
Самост. или (в) нещо
Самсст. или в нещо
авт.
490
»
24
'■. товари се
стовари се
печ.
490
п
23
с. Самост..
2. Самост.
п
5оз
»
22
не идв
не идва
п
51 Т
отгоре
9
вмяниачена
вманиачена
кор.
512
п
23
Чувам
Чукам
п
517
п
7
нощувах
(нощувах
печ.
51 7
п
13
(време
време
п
КОА
1
бо
бой
Ozv
521
отдолу
7
Ирон.
Ирон.
кор.
59Я
я
пропуск стр. 528
528
печ.
098
п
3
резбере
разбере
кор.
535
1
чуджук
чоджук
авт.
UuV
536 |
отгоре
16
(идвам /ида)
(идвам, ида)
»

ПОКАЗАЛЕЦ
Стр.
Отгоре
Отдолу
Колона
Ред
Напечатано
Да се чете
По
вина наг
543
отгоре
2
ни(то риба
ни(то) риба
КОр.
546
отдолу
I
21
Бия барабана(а)
Бия барабан(а)
578
отгоре
II
32
грешец
грешен
печ.
582
отдолу
п
22
давам/дам кам
давам/дам ками.
586
отгоре
I
1
си (дни)
(си) дни
авт~
586
Я
I
4
Посред (сред) бял ден
Посред (сред) бял ден
586
отдолу
I
14
През нето
През пето
печ..
587
отгоре
II
11
Куче влачи диря (няма)
Куче влачи (диря няма)
587
ж
II
27
Под (шумка и сламка,
Под (шумка) и сламка,
кор..
596
I
20—21
Евтина дъщеря
Евина дъщеря
W
605
I
13
зйкон
закон.
печ..
606
I
32
ооже
боже
607
отдолу
I
23
Завъртяло ми се е над
(на) главата
Завъртяло ми се е над
(на) главата.
авт.
607
отгоре
I
28
Заприличвам /заприличвам
на кука.
Заприличвам/заприличам
на кука.
кор...
608
0
I
5
рибена(рибя) кост
рибена (рибя) кост
я
608
0
I
18
Затворят ми се очите.
Затварят ми се очите.
»
629
я
II
24
Таче на книга
Гаче на книга
печ.
634
отдолу
II
28
Влизам/вляза с котката
Влизам/вляза с котка
кор...
675
отгоре
I
22
Окачвам се (окача се)
Окачвам се/окачам се
711
»
II
7
израстне
израсте
авт.
735
»
II
5
гъло
гърло
кор^
769
отдолу
II
16
От (цяла) душа
От (цяла) душа
»
774
отгоре
II
15
Чуква/чукна
Чуквам/чукна
авт..
775
»
I
1
Шаваш
Шавам

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
К. НИЧЕВА, С. СПАСОВА-МИХАЙЛОВА,
КР. ЧОЛАКОВА
ФРАЗЕОАОГИЧЕН
РЕЧНИК
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Том втори
о—я
София • 1975
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

808 Б

о
ОБАЖДАМ • СЕ КАТО КУЧЕ В РЪЖЕНИЦА. Диал. Говоря, без да ме питат, а
само за да кажа нещо.
ОБДУХАН ГЪЗ. Диал, Вулг, Укор, Задоволен във всичко и разглезен, капризен човек.
ОБЕЛВАМ / ОБЕЛЯ ОБРАЗ<А> някому. Диал. 1. Засрамвам някого.
2. Постъпвам така, че да спася от срам някого; отсрамвам. Китан, Китан войвода ... Ще
събере той отбор юнаци и ще обели образ на Заверата. Д. Спространов, Охридска пролет.
ОБЕСВАМ / ОБЕСЯ НОС. Изпадам в отчаяние, изгубвам кураж; унивам. Павел ■ из¬
веднъж се разсърди'. — Какво сте обесили носове такива? Да не искате да правите предва¬
рително панихиди? Ем. Манов, Пленено ято. — Какво ти е, сине? — попита той меко и до¬
брите му очи го погледнаха изпитателно. — Какво обеси нос? П. Вежинов, За честта на
родината. — Ако ние не можем да спасим България, никой вече няма да я спаси. Но е още рано
да се отчайваме. Горе главата! Не прилича на вас, воина, да обесвате нос. Европа, ротми-
стър, няма да ни остави. Ем. Станев, Иван Кондарев.
Още: Провесвам / провеся (клюмвам / клюмна, увесвам / увеся) нос.
ОБЕСВАМ СЕ / ОБЕСЯ СЕ НА ВРАТА на някого. 1. Натрапвам се на някого да се
грижи • за мене, да ме издържа материално.
2. За жена— принудително заставям някого да се ожени за мене, натрапвам му се за съпруга.
Още: Окачвам се, окачам се / окача се (увисвам / увисна) на врата. Обесвам се / обеся се •
на шията. Висвам / висна на врата / към 1 знач. /. Навързвам се / навържа се на врата. Диал.
ОБЕСВАМ СЕ / ОБЕСЯ СЕ НА ШИЯТА на някого. 1. Натрапвам се на някого да се
грижи за мене, да ме издържа материално.
2. За жена — принудително заставям някого да се ожени за мене, натрапвам му се за съпруга.
Още: Окачвам се, окачам се / окача се (увисвам / увисна) на шията. Обесвам се / обеся
се на врата.
ОБЕСИЛ СЪМ УШИ КАТО ПАЗАРСКИ ХЛЯБ. Диал. Подтиснат съм, тъжен съм,
обхванат съм от отчаяние.	*
Още: Спуснал съм уши като пазарски хляб. Диал.
ОБЕСИХА МИ СЕ ЦИГАНИТЕ НА КЛЕПКИТЕ.. Диал. Доспа ми се. - Мамо, май
ти се обесиха циганите на клепките. Я стани, стани, та си легни. Кр. Григоров, Пролет в
Черешово.
ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ. Книж. Място, към което някой силно се стреми, за което мечтае
фато за място на благополучие. Бенковски бълнуваше само за Румъния, обетованата земя за
хъшовете. Л. Стоянов, Бенковски.
От библейската легенда, според която бог довел евреите от Египет в Палестина, в обетованата, т. е. в
обещаната им от бога земя.
ОБЗЕМАМ / ОБЗЕМА ГЛАВА. Диал Посичам, обезглавявам някого.
ОБИЙ СИ ГО О ГЛАВАТА. Диал. Пренебр. Прави с него каквото щеш.
Още: Търкам (трия, чукам) си го на - (о) главата. Пренебр. /във 2 знач./. Облъскай
(обръскай) си го о главата. Диал. Пренебр.
5

ОБИ МИ СЕ О ГЛАВАТА. Диал. Трябва да-се грижа за . нещо или за някого, да се раз¬
правям с нещо или с някого.
Още: Облъска ми се о главата. Диал.
ОБИРАМ / ОБЕРА БОЖУРА. Диал. Силно се изчервявам, зачервявам се (от стесне¬
ние, срам, вълнение и под.). Бригадирът Сава Падалски много хубаво си спомни, че като
каза това, Ганушка и Колчо се спогледаха, изчервиха се, изчервиха и тутакси забиха глава
в моторите. Значи ей'за какво, са обрали божура и двамата тогава!? Б. Обретенов, Сноп.
Като чу това, Малък Крушко веднага обра божура от свян, както се казва на село. Б. Обре¬
тенов, Сноп.
Още: Пускам си / пусна си божура. Хвърлям / хвърля божура. Диал.
ОБИРАМ / ОБЕРА КАЙМАКА от (на) нещо. Взвмам най-хубавата част от нещо,
печалбите от нещо. Започна той да обира каймака от моторната мелница, трупа имот, пък
децата гаснат като свещички в тъмните килии. А. Каралийчев, Строители на републиката.
Къде се дяна покъщнината на хората?— Ти питай старшията. . . —■ Старшията ще ви
прати на бесилото, но . вйе спите! Той обира каймака, а вие . . . защо- дремете вие с пръст в
уста? Ив. Хаджимарчев, Овчарчето Калитко. „Добрин ще сстане тоя път на заден план,
стига е обирал все той каймака! Нека веднъж и аз без него да кусна от хубавото!' Ст. Ц. Да¬
скалов, Есенно сено.
Още: Смъквам / смъкна каймака. Диал.
ОБИРАМ / ОБЕРА КАЛАЯ. Бивам смъмрен строго, скарват ми се, обикн. неоснова¬
телно и за чужда вина,.простъпка. — Ротният командир не е доволен от вас ... И все аз
обирам калая. Л. Стоянов, Холера.
Още: Отнасям / отнеса калая.
ОБИРАМ / ОБЕРА ЛАВРИТЕ. Книж. Постигам най-голям успех, спечелвам най-го-
ляма слава (обикн. при някакво състезание, съревнование). Македонски, моите комплименти,
ти произведе най-силно впечатление и обра лаврите. Ив. Вазов, Хъшове. Смеховете ! ехтят .
по-волно. Изведнъж в'ура / потъват те . . . Маринчо ли обра / там лаврите? К. Христов,
Чеда на Балкана.
ОБИРАМ / ОБЕРА НА ЧОРБАТА ЗВЪНКИТЕ. Диал. Вземам най-хубавата част ' от
нещо, печалбата от нещо. Натоварил е ■ цяла кола с бостан., избрал е най-хубавите зърна и
ги кара дома си! Нали ги знаеш Боцовци, все те да оберат на чорбата звънките. Ст. Ц. Даска¬
лов, Стубленските липи.
ОБИРАМ / ОБЕРА ПАРСАТА. 1. Възползувам се от облагите на някаква работа, за
която не съм се трудил, или не съм дал нищо. — Е, яд те е и тебе, ама ще ти мине! Да не
си сё писал бюрокрация. Сега друг ще обере парсата!... — А бе, та нямаше ли други да из¬
пишат във вестника,,., ами Гана!Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи. — ' Виждаш ли? —
каза далматинецът — обира голямата парса, без да си мръдне пръста! П. Вежинов, Далече
от бреговете.
2. Понасям някаква неприятност, изпащам си заради някой друг. Ти правиш белите, а все
аз обирам парсата.	~	•
От погов. Един бие тъпава, друг обира парсата.
Още: Събирам / събера парсата /към 1 знач./.
ОБИРАМ СИ/ОБЕРА СИ БАГАТЕРИИТЕ. [Често: Обирай си багатериите]. Жарг.
Обикн. пренебр. ■ Махам се отнякъде, напущам някое място; отивам си.
Още: Обирам си / обера си чуковете (такъмите, дърмите, дрипите, парцалите, партаке-
шите, партушините, партушинките). Обикн. пренебр. Обирам си/обера си чукалата. Жарг. Обикн.
Жарг. Обикн. пренебр.
ОБИРАМ СИ / ОБЕРА СИ ДРИПИТЕ. [Често: Обирай си дрипите]. Обикн. пренебр.
Махам се отнякъде, напущам някое място; отивам си.
Още: Обирам си / обера си дърмите (парцалите, партакешите, партушините, партушинките,
чуковете, такъмите). Обикн. пренебр. Обирам си . / обера си чукалата. Жарг. Обикн. пренебр.
Обирам си / обера си багатериите. Жарг. Обцкн. пренебр. Вдигам си ! вдигна си (прибирам си /
прибера си, събирам си / събера си) дрипите. Обикн. пренебр. Задигам си / задигна си дрипите.
Диал. Обикн. пренебр.
6

ОБИРАМ СИ 7 ОБЕРА СИ ДЪРМИТЕ. [Често: Обирай си дърмите]. Обикн. ' пренебр.
Махам се отнякъде, напущам някое място; отивам си. — Стига мари, моме! — ... — Стига
си дра гърлото' да ни кандардисвши за твоята прехвалена комбайна, ами си обирай дърмите и
върви, отдето си дошла, Ст. Марков, Дълбоки бразди.— Стига, Станку ле! Стига си се мъчил
да заблуждаваш народа с разни лъжи, ами си обирай дърмите! ■ Ст. Марков, Дълбоки бразди.
Оше: Обирам си / обера си дрипите (парцалите, партакешите, партушините, партушинките,
■чуковете, такъмите). Обикн. пренебр. Обирам си / обера си чукалата. Жарг. Обикн. пренебр.
Обирам си / обера си багатериите. Жарг. Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигна си (прибирам си 7
прибера си, събирам си / събера си, вземам си 7 взема си, хващам си / хвана си) дърмите. Обикн.
пренебр.
ОБИРАМ СИ 7 ОБЕРА СИ КОНСУЛИТЕ. Махам се отнякъде, напущам някое място;
скъсвам всякакви отношения с някого.
Още: Вдигам си / вдигна си (оттеглям си / оттегля си, изтеглям си / изтегля си) консулите.
ОБИРАМ СИ / ОБЕРА СИ КРУШИТЕ. [Често: Обирай си крушите]. Обикн. пренебр.
Махам се отнякъде, напущам някое място; отивам си. — Слушайте. . . Ако ще орете —. ка¬
райте, ако не — обирайте си крушите, пък аз. ще остана сам да изора. Н. Хайтов, Съперници.
—Слушай!—става той и свива юмруци. — Веднага си обирай крушите оттука и само да ми
се мернеш вече по плажа, ще те направя на кайма! Н. Широв-Тарас, Смешно и горчиво.
—Искат, значи, да си обираме крушите. Не —■...—г това няма да го бъде. Аз ще нападна града.
Ако болярите не ме искат, гражданите и технитарите ме обичат. Ст. Загорчинов, Ивайло.
— Ти, бай Тодоре, добре ще направиш да си обираш крушите оттука. И плуговете си дигай. Ни¬
вата е паша и ний ще орем. Й. Йовков, Чифликът край границата. — Колкото качулаци имаше
по нашите колиби, всички си обраха крушите миналата нощ. Вярвам, че сутрешното си кафе
са го пили тая заран към Орхание. Л. Стоянов, Бенковски.
Още: Събирам си 7 събера си крушите. Обикн. пренебр. Обирам си / обера си трънките.
Диал. Обикн. пренебр.
ОБИРАМ СИ / ОБЕРА СИ ПАРТАКЕШИТЕ (ПАРТАКЕША). [Често: Обирай си
партакешите (партакеша)]. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напущам някое място; оти¬
вам си. — Как с насилие бе, момче?! Внимавай какво хортуваш'! Аз нали затова пратих
повече детективи и жандари по селата, за да мине без насилие. Ама че работа, а-а! Я си обирай
партакеша оттук! Хр. Радевски, Разговор с президента.
Още: Обирам си / обера си дърмите (дрипите, парцалите, партушините, партушинките,
чуковете, такъмите). Обикн. пренебр. Обирам си / обера си багатериите. Жарг. Обикн. пренебр.
Обирам си 7 обера си чукалата. Жарг. Обикн. пренебр. ■ Вдигам си / вдигна си (прибирам си /
прибера си, събирам си / събера си) партакешите. Обикн. пренебр. Задигам си / задигна си парта¬
кешите. Диал. Обикн. пренебр.
ОБИРАМ СИ / ОБЕРА СИ ПАРТУШИНИТЕ. [Често: Обирай си партушините]. Обикн-
пренебр. Махам се отнякъде, напущам някое място; отивам си.
Още: Обирам си 7 обера си дърмите (дрипите, парцалите, партушинките, партакешите, чу¬
ковете, такъмите). Обикн. пренебр. Обирам си / обера си чукалата. Жарг. Обикн. пренебр. Оби¬
рам си/обераси багатериите. Жарг. Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигна си (прибирам си /прибера
си, ■ събирам си / събера си) партушините. Обикн*пренебр. Задигам си / задигна си партушините.
Диал. Обикн. пренебр. Сбирам си / сбера си партушините. Диал. Обикн. пренебр.
ОБИРАМ СИ / ОБЕРА СИ ПАРТУШИНКИТЕ. [Често: Обирай си партушинките!.
Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напущам някое място; отивам си. Неканен гост — го
тово магаре. Да си обирам партушинките, докле е време, че лошото господ не търпи. Д. Рачев -
Светлина от север.
Още: Обирам си / обера си партушините (дърмите, дрипите, парцалите, партакешите,
чуковете, такъмите). Обикн. пренебр. Обирам си I обера си чукалата. Жарг. Обикн. пренебр.
Обирам си 7 обера си багатериите. Жарг. Обикн. пренебр.
ОБИРАМ СИ / ОБЕРА СИ ПАРЦАЛИТЕ. [Често: Обирай си парцалите]. Обикн. пренебр.
Махам се отнякъде, напущам някое място; отивам си. Оня. чифликчия, като ме видя, побесня:—
Ти, казва, нарочно си пробил ръката си, за да не возиш снопи! — И голямата синя жила на
челото му се наля до пукване. — Обирай си парцалите! Не искам да се мяркаш пред очите ми!,
А. Каралийчев, Народен закрилник. — Слушай, бай Стамене ... Да си обираш парцалите и
право на■обекта.’! Т. Монов, Смърт няма. Що не земеш да изфърлиш от къщата ми тая фъш-
7

кия!. . . —-Хайде, а обирай си парцал ете!— жфана свекъра, ката се залюшка към къщм
Т. Г. Влайков, Ратай.
Още: Обирам си / обера си дърмите (дрипите., партушините, партушинките, партакешите,
чуковете, такъмите). Обикн. пренебр. Обирам си / обера си багатериите. Жарг. Обикн. пренебр.
Обирам си / обера си чукалата. Жарг. Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигна си (прибирам си /
прибера си, събирам си / събера си) парцалите. Обикн. пренебр. Задигам, си / задигна си пар-
циалите. Диал. Обикн. пренебр.
ОБИРАМ СИ / ОБЕРА СИ ТАКЪМИТЕ. [Често: Обирай свгтакпмппге]. Обикн. пренебр.
Махам се отнякъде, напущам някое място; отивам си.
Още: Обирам си / обера си чуковете (дърмите, дрипите., парцалите, партакешите, парту-
шините, партушинките). Обикн. пренебр. Обирам си / обера си багатериите. Жарг. Обикн. пре¬
небр. Обирам си / обера си чукалата. Жарг. Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигна см (прибирам,
си / прибера си, събирам си / събера си) такъмите. Обикн. пренебр. Задигам си / задигна си
такъмите. Диал. Обикн. пренебр..
ОБИРАМ <СИ> / ОБЕРА <СИ> ТОЧКИТЕ. Жарг. Получавам признание, пости¬
гам успех. Той не е много способен, но пак си обира точките.
ОБИРАМ СИ / ОБЕРА СИ ТРЪНКИТЕ. [Често: Обирай си трънките]. Диал. Обикн.
пренебр. Махам се отнякъде, напущам някое място; отивам си. — Не! Обирайте си трънките
и да не сте стъпили вече дома! Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено.
Още: Обирам си / обера си крушите.
ОБИРАМ СИ / ОБЕРА СИ ЧУКАЛАТА. [Често: Обирай си чукалата]. Жарг. Обикн.
пренебр. Махам се отнякъде, напущам някое място; отивам си.
Още: Обирам си / обера си чуковете (такъмите, дрипите, дърмите, парцалите, парта¬
кешите, партушините, партушинките). Обикн. пренебр. Обирам си / обера си багатериите.
Жарг. Обикн. пренебр.
ОБИРАМ СИ / ОБЕРА СИ ЧУКОВЕТЕ. [Често: Обирай си чуковете]. Обикн. пренебр
Махам се отнякъде, напущам някое място; отивам си. Ралчо въртя, сука, па видя, че не
може да му мине боята, и си обра чуковете. Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи.
Още: Обирам си / обера си такъмите (дърмите, дрипите, парцалите, партакешите, парту-
шините, партушинките). Обикн. пренебр. Обирам си / обера си багатериите. Жарг. Обикн. пре¬
небр. Обирам си / обера си чукалата. Жарг. Обикн. пренебр. Вдигам си / вдигна си (прибирам
си / прибера си, събирам си / събера си) чуковете. Обикн. пренебр. Задигам си / задигна си
чуковете. Диал. Обикн. пренебр.
ОБИРАМ / ОБЕРА ТОЧКИТЕ на някого. Жарг. Силно- изненадвам, учудвам някого
с някаква своя много хубава или много лоша проява, постъпка.
ОБИРАМ / ОБЕРА ФЪРТУНИТЕ. Диал. Зле си изпащам, понасям неприятните по¬
следствия от нещо. — Слушай! —— пристъпи ^пой [Пинтата] с дуло, насочено право срещу
секретар-бирника. — Не клинчи, защото ти ще обереш фъртуните. Г. Караславов, Обикно¬
вени хора.
ОБИЦА НА УХОТО. Поука от преживяна лична неприятност, от допусната грешка'
която служи за назидание. В нашето село не искаме лоши, завистливи и леки хора. Нека това
да ти е обица на ухото и, докато си жив, не забравяй, че на светиниколска нощ си се подмок¬
рил! К. Петканов, Златната земя. Ти не знаеш ли баща ни какъв е! Защо събираш момичетата,
да те само срами пред тях"!. . . Утре ще се разчуй из село. Туй да ти е обица на ухото.
Да помниш, други път. П. Ю. Тодоров, Змейова сватба. — Ти, бабо — рече той сурово и
рязко, — друг път не ми тикай каша, която' не съм те карал да ми забъркваш. . . — Ех. ...,
отсега нататък . . . то ще е обица на ухото ми, ама ... — Кръстевица говореше умоли¬
телно и тихо. — Откъде да съм знаела, че така ще излезе. . . — И разпери ръце. — Сбър¬
ках. . . сгреших. Г. Караславов, Обикновени хора. — Скъсайте листа! — каза директорът. —
А ти ще отидеш сега оттатък и ще, напишеш молба за напускане на работата! Жена и
три деца имаш, помисли си за тях! Нека това да ти бъде обица на ухото! Не за преме¬
стване — напускаш обекта! Кл. Цанев, Войници.
Още: Менгиш (ушник) на ухото. Диал.
8

ОБЛАЖВАМ / ОБЛАЖА ВЪЖЕТО. Диал. Бивам обесен. Ще облажиш въжета
както я караш.
Още: Намазвам / намажа (омазвам / омажа) въжето.
. ОБЛАЖВАМ СИ / ОБЛАЖА СИ ДУШАТА. Получавам, изпитвам - силно удовол¬
ствие от нещо.' От сутрин до вечер работя, утре ще ида на театър, да си облажа душата.
ОБЛЕЩВАМ / ОБЛЕЩЯ ОЧИ. 1. -Силно се учудвам на нещо, смайвам се от нещо.
„Как ли ще се изплаши, като ме види да отивам при него направо от участъка!' — помисли
си [Матьо] за Сами Меворах, който беше една от най-важните свръзки на партията. — Как
само ще облещи очи и ще заекне! Д. Ангелов, На живот и смърт. Като погладуват ко¬
мунистите, да видиш как ще им се разпадне текезесето. . . Вихрушката облещи очи. Ст. Ц.
Даскалов, Есенно сено. — Какво си облещила очи — засмя се още повече той. Сребърна [та¬
бакерата] ... Да знаеш • само кой ми я даде!. . . Един шумкар. Ив. Венков, Хора край нас.
2.	Умирам, издъхвам.
Оше: Оцъклям / оцъкля (изблещям / изблещя, изцъклям / изцъкля) очи /' към 2 знач./.
Ококорвам / ококоря (опулвам / опуля) очи /в 1 знач. към 1 знач./.
ОБЛИВА МЕ / ОБЛЕЕ МЕ ВРЯЛА ВОДА. Диал. Става ми горещо от силен страх,
ужас. Плюх си на ръцете и с все сила замахнах. Кривакът мина през сред него 'и стана
на две, а то отскочи настрана, отърси се. и ме загледа с такива страшни очи, че краката
ми се пресякоха. Обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво „куче“ е! Ил. Волен, Между
два свята.
ОБЛИВАМ / ОБЛЕЯ <КАТО> СЪС СТУДЕН ДУШ някого. Казвам или направим
на някого нещо, което му подействува крайно неприятно. Не мога повече да издържам. Ти
непрекъснато ме обливаш със студен душ, това не се търпи.
Още: Поливам / полея <като> със студен душ.
ОБЛИВАМ / ОБЛЕЯ . С ВРЯЛА ВОДА някого. Обикн. в св. вид. Казвам или направим
на някого нещо, което му подействува крайно ' неприятно.
Още: Поливам / полея (попарвам / попаря) с вряла вода. Обливам / облея - със студена
вода.
ОБЛИВАМ / ОБЛЕЯ С КАЛ някого или нещо. Обсипвам някого или нещо с обиди
или клевети; безчестя. Германската агентура,. . ., особено настървено започна да облива
с кал и помия Съветска Русия. В. Коларов, Против хитлеризма и неговите български слуги.
Френските, белгийските, холандските, скандинавските, германските и други десни социали¬
сти изцяло и напълно поддържат американската въоръжена интервенция в Корея, заедно с
целия реакционен печат обливат с кал народните маси в Корея, които геройски се борят против
дръзкия агресор, в. Работническо дело.
Още: Хвърлям / хвърля кал. Обливам / облея с помия.
ОБЛИВАМ / ОБЛЕЯ С ПОМИЯ някого. Обсипвам някого с обиди или клевети; без¬
честя. Дафина, която също беше слязла на двора, като чу думите на свекър си, троснато за¬
белязал — Все се разправяте, все я оправяте, а пък цялото село ни облива с помия! К. Петка-
ноь, Дамяновата челяд.
Още: Обливам / облея с кал.
ОБЛИВАМ / ОБЛЕЯ СЪС СТУДЕНА ВОДА някого. Обикн. в св. вид. Казвам или на¬
правим на някого нещо, което му подействува крайно неприятно.
Още: Обливам / облея с вряла вода. Обливам / облея със студен душ. Поливам / полея
със студена вода.	’
ОБЛИЗАЛА СЕ ПАНИЦА, ТА ИЗЛЯЗЛА НА ПОЛИЦА. Диал. Подигр. За човек,
който малко се е подокарал, понатъкмил и се показва пред хората.
ОБЛИЗВАМ - ЕМЕНИИТЕ на някого. Държа се угоднически, сервилно пред някого;
подмазвам се, подлизурствувам. На тия години бях, когато Ахмеда от Язлъ искаше да
ме дере с Кремен. Само че не хванах тогава шумата, а дойдох да, облизвам тука емениите
на Шефкъ бей. Н. Хайтов, Шумки от габър.
Още: Лижа емениите.
9

ОБЛИЗВАЩ ПАНИЦИТЕ на някого. Държа се угоднически, сервилно пред някого;
подмазвам се, подлизурствувам.
Още: Ближа паниците. Облизвам саханите.
ОБЛИЗВАМ САХАНИТЕ на някого. Държа се угоднически, сервилно пред някого;
подмазвам се, подлизурствувам. Царските хора, ония, които облизват саханите на тира¬
нина, ... ще да възразят, че тие селени са биле отклонени от правия път чрез подбужде-
нието на недоброжелатели. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
Още: Облизвам паниците.
ОБЛИЗВАМ СИ / ОБЛИЖА СИ ПРЪСТИТЕ. Получавам облаги от нещо, спечелвам,
обикн. по незаконен път. Тия, дето бъркаха в меда, си облизаха пръстите и нищо им! А сиро
машкия Ицо бутнаха невинен у затвора. Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи. У плетоха си
кошницата те — Стрезъо и Кендибаша, но покрай тях си облизаха пръстите и Кара Никола■
и Сирак Дончо, че и даскал Тошко. Ц. Церковски, Награда. Но Ралчо вървеше и не искаше да
го слуша. — Не ме карай да казвам колко сирене си раздал на разни ... — продължаваше огор¬
чено и с угризение домакинът. — Аз не съм давал нищо! Пък ти, ако не си знаел сметката си
и си си облизвал пръстите, отговаряй сега! Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи. Пък покрай
тях [Стрезъо , и Кендибаша] и Кара Никола, и Сирак Дончо, че и Хаджиоолу си облизаха
пръстите. Един от общинска мера, ' други от общинска гора, пък все в джоба. Ц. Церков¬
ски, Тъй е то.
ОБЛИЗВАМ / ОБЛИЖА ЧИНИИТЕ. 1. Само в несв. вид. Много съм лаком. 2. Много
съм гладен.
ОБЛИЧАМ / ОБЛЕКА РАСОТО. Ставам монах (монахиня) или свещеник; покалу-
гервам се или се запоявам. Тя се покорила е готовност на бащината си воля и сама изказала
желание да облече расото. Ив. Базов, Ивайло.
Още: Намятам / наметна расото. Диал.
ОБЛЪСКАЙ СИ ГО О ■ ГЛАВАТА. Диал. Пренебр. Прави с него каквото щеш.
Още: Търкам (трия, чукам) си го на (о) главата /във 2 знач/. Пренебр. Обръскай (обий) ■
си го о главата. Диал. Пренебр.
ОБЛЪСКА МИ СЕ О ГЛАВАТА. Диал. Трябва да се грижа за нещо или за някого, да
се разправям с нещо или с някого.
Още: Оби ми се о гланшта.' Диал.
ОБЛЯГАМ СЕ КАТО БЕБЕР. Диал. Чувствувам се удобно, разположил съм се добре.
ОБЛЯГАМ СЕ КАТО НА БАЩИНОТО СИ КОЛЯНО. Диал. Самонадеяно, без осно¬
вание разчитам на подкрепа от лице, което съвсем не е длъжно да ми бъде в помощ.
ОБЛЯКЪЛ НА СВЕТИ АТАНАСА КОЖУХА. Диал. Облякъл лятно време зимна дреха.
Още: Наметнал на свети Атанаса кожуха. Диал.
ОБЛЯКЪЛ СЕ АЛИЯ, ПОГЛЕДНАЛ СЕ — ПАК В ТИЯ. Употребява се, за , да се под¬
чертае, че не е станала никаква промяна у някого или в нещо, тъй като се е изменил само
външно, а истинската му същност си е останала старата. Падането на Радославовия кабинет
пораздвижи малко хората, но новото правителство на демократи и радикали продължи ста¬
рата политика. .. —Погледнал се Алия —— пак в тия! —— сърдеше се той. Г. Караславов,
След ноември.
Още: Преоблякъл се (пременил се) Алия, погледнал се — пак в тия. Облякъл се Илия,
погледнал се — пак в тия.	.
ОБЛЯКЪЛ СЕ ИЛИЯ, ПОГЛЕДНАЛ СЕ — ПАК В ТИЯ. Вж. Облякъл се Алия,
погледнал се — пак в тия.
ОБОРВАМ / ОБОРЯ ГЛАВА. Угрижвам се, отчайвам се, обезсърчавам се. Оттогава
по цял ден той седеше на белия. камък пред своята землянка и гледаше към далечните баири,
където беше Сопот, а после оборваше глава и с никого дума не продумваше. М. Марчевски,
Калофер войвода. Господинът обори глава и каза примирено: — Добре, ще си изляза. Д. Калфов,
Индийският петел.
10

Още: Отпускам (отпущам) / отпусна глава. Навеждам / наведа глава /в 1 знач./.
ОБРАТНАТА СТРАНА НА МЕДАЛА. Лошата, отрицателната страна на нещо. Като
други поети от онова време, и той [Ив. Ст. Андрейчин] се жали, че не е живял, че животът
му напразно е преминал. Това е обратната страна на медала. Тази същата напредничава и смела
интелигенция в други моменти се поддава на миньорни настроения, колебае се и страда. Ив.
Богданов, Спътници на първенците. Жена му трепереше от страх, че ето на, ще отвори
уста и всичкият старателно скриван ужас на семейното щастие. . . щеше да блесне с всичката
си голота. Тя беше обратната страна на медала, интимната страница, която не всеки мо¬
жеше да чете. Л. Стоянов, Сребърната сватба на полковник Матов.
Още: Опаката страна на • медала.
ОБРАХ БОСТАНА. Диал. Изчерпах източниците си, средствата си.
ОБРАХ СИ ЗЕЛЕН БОСТАНЯ. Диал. 1. Предварително, без време изхарчих дохо¬
дите си.
2.	си сам работата.
ОБРИЧВАМ / ОБРИЧА БЕЗ БРИЧ някого. Диал. Измамвам, излъгвам някого, като
му продавам нещо прекадено скъпо.
Още: Обричвам / обрича без бричев. Диал.
ОБРИЧВАМ / ОБРИЧА БЕЗ БРИЧЕВ някого. Диал. Вж. Обричвам / обрича без брич.
ОБРЪСВАМ / ОБРЪСНА БЕЗ БРЪСНИЧ някого. Измамвам, излъгвам някого, като
му продавам нещо прекадено скъпо.
Още: Обръсвам / обръсна без сапун.
ОБРЪСВАМ / ОБРЪСНА БЕЗ САПУН някого. Вж. Обръсвам / обръсна без бръснич.
ОБРЪСВАМ! / ОБРЪСНА НА ЯЙЦЕТО КОСМИТЕ. Диал. Върша нещо напълно
безсмислено.	.
ОБРЪСВАМ СИ МУСТАКИТЕ. Със следв. изр. със съюз ако. Диал. Напълно съм уве¬
рен, че нещо няма да стане, че не е така (с оглед на изказаното предположение или твърде¬
ние в следващото изречение).—Деца сте вие, деца, и днес и утре!—обади се един от против¬
ната страна . . . Казвайте каквото искате, а аз си обръсвам мустаките, ако той излезе
чист човек. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
ОБРЪСКАЙ СИ ГО О ГЛАВАТА. Диал. Пренебр. Правй с него каквото щеш.
Още: Търкам (трия, чукам) си го на (о) главата /във 2 знач./. Пренебр. Облъскай (обий)
си го о главата. Диал. Пренебр.	'
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА АКЪЛА на някого. Повлиявам на някого да промени реше¬
нието си или да почне да мисли по друг начин; разколебавам някого в нещо. — Кой знае,
рече Недялко воденичарят, той може и да те послуша, но жена му ще му обърне акъла, нали я
знаеш, тя щом чуе, че Бекир ще турчи момиче, щеугсвори бея и ще■ помогне на Бекира. Ц. Гин¬
чев, Ганчо Косерката.
Още: Обръщам / обърна ума.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА В ПРАХ И ПЕПЕЛ нещо. Напълно разрушавам, напълно уни¬
щожавам нещо. Нужно е да се унищожат и свърталищата му, да нема откъде да вземе парче
хлеб или куриер. Сега съм решил за Пресад и родното му село Рапа. На прах и пепел ще ги
обърна. Д. Талев, Гласовете ви чувам.
Още: Направим / направя на прах и пепел /в 1 знач./. Превръщам / превърна в (на) прах
и пепел.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ГРЪБ, 1. Самост. или на някого, нещо. Тръгвам в обратна
посока и се оттеглям; отивам си- от някого или отнякъде. Ако всичко, което изговори досега,
е от сърце и честно . . . покани ме утре да отидем и се разпишем в общината . . . Лека нощ!
И обърна гръб. А Гуляшки, Село Ведрово. С такива жарки горестни слова в сърцето си ше-
•ствуваше бавно Теодосий по нагорнището на оня рид, откъдето много години назад той зърна
.за пръв път, Парорийската обител, на която сега обръщаше гръб. Ст. Загорчинов, Ден после-
11

лен. Подред се простих с всички коне,■ взех гъдулката си и завинаги обърнах гръб на стопан¬
ството, на Попето, на селото ни! Й. Гешев, Вик от тъмнината.
2.	Самост. или на някого. Бягам от противника; отстъпвам.,Немците не дочакаха контра-
удара, обърнаха гръб и полето отново позеленя от шинелите им. П. Вежинов, Втора рота.
Никой от нашия полк до това време не беше преживял ужаса на отстъплението, никога ние
не бяхме обръщали гръб на неприятеля. М. Кремен, Брегалница.
3.	Някому. Преставам да общувам с някого, да се интересувам от него; отбягвам, прене¬
брегвам, изоставям. Ти бай Салчо за приятел ли го имаш ? На твое място щях да му обърна
гръб. Б. Болгар, Близнаците. Сарандовица и тя обърна гръб на дяда Моска. Той се изнесе от
хана и оттогаз заживя в бараката на хумниците. Й. Йовков, Вечери в Антимовския хан.
—Няма да. му продумам. Ако дойде при мене, ще му обърна гръб. Й. Йовков, Приключенията
на Гороломов. Тя няма да остави подлеца да се шири безнаказано. Обръщаше му гръб, прези¬
раше го. Б. Болгар, Близнаците. Това още повече налага да напуснеш незабавно центъра. Би
трябвало да отговоря: „Осигурих ти значи добро наследство и шефско място, а сега ми об¬
ръщаш гръб“. Б. Райнов, Господин Никой.
Още: Давам / дам гръб /във 2 знач. към 3 знач./.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ДЕБЕЛИЯ <КРАЙ>. Пристъпвам към строги мерки; поч¬
вам да действувам строго, да прилагам сила, бой. От сечището излезе горският пазач и се
нахвърли върху му. — Какво дириш в забраненото! Я разтоварвай колата, крадец! — ... —
На тебе думам, пущай колата, докато не съм обърнал дебелия край! К. Петканов, Хайдути.
—Ще мирясат ли тия комунисти?— . . . —Май ще трябва да обърнем дебелия край! — обади
се друг стражар. Г. Караславов, Обикновени хора. — Е, как е, другари? — каза след доста
дълга пауза Лъвът. — Ще се оправяме ли с добро, или трябва да обръщаме дебелия край? П.
Незнакомой, След нас потоп. — Хайде, казвай, докато не сме обърнали дебелия! О. Бояджиев,
Пътеките.
Още: Обръщам / обърна другия край.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ДРУГИЯ КРАЙ. Вж. Обръшам / обърна дебелия <край>.
Най-напред преценявам човека, после с добро.. . Пък щом видя, че не върви по тоя начин,
обръщам другия край. Ем. Станев, Повест за една гора. Той спря играта и викна Владимир
при себе си: — Мислите, че не виждам? Не ви е срам!. . . Разбирам аз какво целите, но няма
го майстора!. . . Или ще се подчинявате, или ще обърна другия край. Разбра ли? А. Манда¬
джиев, Отровният шип. — Ти върви с добро, да не обърна другия край. В. Нешков, Настъпле¬
ние. За него важеше да си гледа работата . . . Но виж, ако войниците речаха да пакостят
на султана, . . ., властта обръщаше. другия край. Дебелия. Падишахът ги наказваше, В. Мутаф¬
чиева, Летопис на смутното време.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ДРУГИ<Я> ЛИСТ и ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ЛИСТА.
Почвам да говоря или действувам по съвсем друг начин, обикн. противоположен на досе¬
гашния. Тя отведнъж се досети, че не трябва да навира сега своето тегло, причинено от
Ралчо. Затова обърна другия лист. — И защо, боже, са тия разправии, като всички ще идем
в една и съща земя ? Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи. Я господа, тръгвайте в час, да не
обръщам други лист! — троснато заповяда главният.. Ст. Ц. Даскалов, Под ямурлука.
Още: Обръщам / обърна другото листо. Диал.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ДРУГОТО ЛИСТО и ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ЛИСТОТО.
Диал. Вж. Обръщам / обърна други <я> лист. Но тия извинения не можаха да разгонят
недоволството на вахмистера. Схванал това, бай Христо рече да обърне другото листо.
Ст. Чилингиров, Хлеб наш насущний. А той [тате] без всякаква деликатност, хоп за ушите.
Дори и пляска! Обърнах му внимание, че не е редно да ме притеснява сега, когато съм по-слаб
и икономически зависим, а той дори не се усмихна. Такава липса на хумор! Тогава обърнах дру¬
гото листо — казах му, че ще избягам. Сп. Йончев, Как се става ангел.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ЕДНА СТРАНИЦА ОТ МОЯ ЖИВОТ. Книж. Завършвам'
един период от живота си, обикн. свързан с нещо важно, съществено за мене. Опитах всичко,
той не заслужава. Струва ми се, обърнах една страница от моя живот, сега обичам само
книгите, работата си. М. Георгиева,,Жените могат да бъдат горди само в социалистическото
общество.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ЕМЕНИИТЕ на някого. Диал. Изпъждам, изгонвам някого.
12

ОБРЪЩА МИ СЕ / ОБЪРНЕ МИ СЕ СЪРЦЕТО. Обикн.. в св. вид. 1. Внезапно се из¬
плашвам силно. Зад върбалака се зачуват гласовете на изплашените моми .. . Ох, бо¬
жичко—обърна ми се сърцето! П. Ю. Тодоров, Зидари. Мъжът на една жена бил много страх¬
лив. Толкова страхлив, че комар да бръмнел и сърцето му се обръщало. Елин Пелин, Страх¬
ливият мъж.
2.	Изведнъж се развълнувам, разчувствувам силно. Гледам , го що върши — сърцето ми се
обръща. Трупа, трупа в къщи — все за тебе. Кабриолет купи. В София ще те води по театри,
магазини. Г. П. Стаматов, Лалка и Лили. Ней е • дожаляло, като ме е видяла така и смилила
се е за мене, и обърнало и се е сърцето. Т. Г. Влайков, Вестовой.
Още: Премята ми се / преметне, ми се (преобръща ми - се / преобърне ми се) сърцето.
Изтръгва ми се / изтръгне ми се сърцето /към 1 знач./. Диал.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА КАЛПАКА. Диал. Почвам да постъпвам по друг начин, като
взимам по-сурови мерки.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА КАЛПАКА НАОПАКИ някому. Диал. Причинявам някому
неприятности, правя му пакости. Ахналийки, в гърчолия превзети: / пази боже да им влетяш
в ръцете, / обръщат ти наопаки калпака. П. Р. Славейков, Славейче.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА КОЛАТА. Почвам да говоря или действувам по съвсем друг
начин, обикн. противоположен на досегашния. Проклети гърци! Щом им кажеш, че си от
страната на Кантакузина, представят се за Апокавкови сподвижници. Обърнеш ли колата,
те пък стават тозчас хора на димотишкия император. Ст. Загорчинов, Ден последен. Даде
ли • при вас сиромах чивяк нящо да му продадеше, ще му земете и праха от цървулите. А доде
ли нящо да ви работи .— обръщате колата: „сичко е евтино“, казвате и искате да ви работи
бадява. Т. Г. Влайков, Ратай. Раиф• все още не е уверен, но за всеки случай обърна колата: —
Та, казваш, в тая голяма къща ще живеят? В. Полянов, Белият вятър в планината. Тука аз
направих забележката, . . ., че ако повечето от Македония били турци,. .., Македония
няма да гласува (. . .) за съединението с България: така щото негово високо благородие не
трябва да се страхува от това. . . — той обърна колата.. . „Автономия за Македония,. . .—
никогаж, никогаж и никогаж—докогато последният турчин в Македония умре на поста си“.
в. Пряпорец.
Още: Извръщам / извърна колата.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА КЪЩАТА НАДОЛУ С КЕРЕМИДИТЕ. Усилено търся ня¬
кого или нещо, като разбърквам, претършувам всичко. Нея нощ, когато вие си отидохте,
в нашия дом нахълтаха народните врагове като зверове. Цялата къща обърнаха надолу с кере¬
мидите. Претършуваха тавана, зимника. А. Каралийчев, Народен закрилник.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА НАДОЛУ С ГЛАВАТА. 1. Развалям реда някъде, много раз¬
бърквам нещо (обикн. за къща, стая). — Ух/ какво е у нас, само за гости сме. .. Защо не ми
каза? —.. .. Е, ще прощавате, другарю, моите хубостници всичко с главата надолу обръщат.
Заповядайте, седнете. Ем. Манов, Ден се ражда.
2.	Променям нещо из основи, изцяло, като рязко го влошавам. Вие много се радвате, че сте
измислили нещо ново..'. Но не знам дали съзнавате как • това ваше откритие обръща надолу
с главата дори най-елементарните ни представи за живот и съществуване. П. Вежинов, Звез¬
дите над нас. — Света обърнаха надолу с главата, ей! — сякаш на себе си рече възстарият
страж . . . Ако намекваше за Селим хан, не би било право —■ най-малко Селим хан бе пожелал
размирието. В. Мутафчиева, Летопис - на смутното време.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА НА ДРЪНГАЗИЦА. Диал. 1. Някого. Довеждам някого до
състояние на безчувственост.	.
2.	Нещо. Започвам да се отнасям несериозно към нещо.
3.	Самост. Започвам свада, караница.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА НАОПАКИ нещо. 1. Разбърквам, претършувам всичко, обикн.
за да търся - усилено някого или нещо. Но един ден • призори полицията пак обгради Кочковия
дом и пак обърна всичко наопаки. Цели два часа продължи обискът. Г. Караславов, Неверникът-
Тома. Обискът трая дълго. Събраха всички книги от "шкафа и ги сложиха' в един чувал. След
това отидоха в собата, дето спеше фамилията и там обърнаха всичко • наопаки. Калчев,
При извора на живота. И хигиеничният екстаз понякога толкова силно ги завладяваше, че
обръщаха цялата къща наопаки: тупаха черги, миеха дъски. К. Калчев, Семейството- на тъ¬
качите.	• •
13

2.	Търся нещо навсякъде, за да го получа, доставя. Ще кажеш още на баща ми, че не можах
да му намеря такъв часовник, какъвто ми поръча, че обърнах наопаки целия Париж и пак не
можах да намеря същата марка. Д. Калфов, Жан Самаре.
3.	Променям из основи нещо, като обикн. го подреждам по съвсем друг начин. Все не ха¬
ресва къщата ни. Вчера обърна всичко наопаки в стаите отсреща, размести леглата, сандъ¬
ците. Д. Талев, Старата къща.
4.	Променям из основи установения някъде ред, начин на живот или работа, организацията
на нещо. Света наопаки обърнаха, дявол да ги вземе! И животните на хора направиха! Ст. Ц.
Даскалов, Стубленските липи. — Е, е, е, не сме чак такива бюрократи де! — прекъсваше все
по-намръщено моят стар приятел. — Какво искаш ти. . . да обърнем наопаки целия досегашен
ред ли? П. Незнакомов, След нас потоп.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА НА СТО И ОСЕМДЕСЕТ ГРАДУСА нещо. Неодобр. Изменям
напълно нещо (възглед, мнение, твърдение), възприемам точно обратното нещо (възглед,
мнение, твърдение).
Още: Извъртявам / извъртя (завършвам / завъртя) на сто и осемдесет градуса. Неодобр.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА НОЩТА НА ДЕН. Работя и през нощта, занимавам се с нещо
и през нощта.
Още: Правя нощта на ден.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ОРЪЖИЕТО СИ срещу някого. Книж. Започвам борба срещу
някого. Благоденствуваха тиловите герои, предателите, ония, които бяха готови да обърнат
оръжието срещу своя народ. Л. Стоянов. Сребърната сватба на полковник Матов. В това
време латинети (. . .) бяха завладели много места в Тракии,... а освен това тии бяха влезли
и в Пелопонес и намеряваха да обърнат оръжието си и на други страни, дето гърците бяха
могли да се удържат. Д. П. Войников, Кратка българска история.
Още: Насочвам / насоча оръжието си. Книж.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ОЧИ. Обикн. в св. вид. Диал. Умирам. — Денеси чухме за едного
деспота Яков от Бдин, представил се скоропостижно пред господа бога. '. . турила му ца¬
рицата някакво биле във виното и той . . . обърнал очи. Ст. Загорчинов, Ивайло.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ОЧИТЕ СИ. Книж. 1. Към някого. Очаквам защита, подкрепа
от някого, надявам се, разчитам на някого. Бъдете горди, че отечеството е обърнало очите
си към вас и очаква защита от вас. Хар. Русев, По стръмнините. Сега, когато хората пое¬
маха добрия път на сговора и на труда, нямаше да бъде зле да обърнат очите си и към бога.
Й. Йовков, Жетварят.
2. Към нещо. Насочвам желанието си към нещо, очаквам облага от нещо. Хората подемаха
новите си работи, някои се готвеха да заминават в Ловеч, други обръщаха очи към завода.
Н. -Тихолов, Дни като другите.
Още: Обръщам / обърна поглед.	*
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ПЕРОТО. Диал. Почвам да говоря по съвсем друг начин;
променям разговора.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА ПЕТАЛАТА (ПЕТАЛИТЕ). . Обикн. в св. вид. Грубо. Умирам.
Много се уморих. Ако караме тъй•още пет дена, ще обърна петалите. А. Каралийчев, Наро¬
ден закрилник. Край,. тези ракиджийски казани колибарите прекарват шумно и весело като на
воденица. И здраво п.ият. Понякога някой по-стар не издържа и докато го разберат—\той
обърнал петалата край казана, с кратунката в ръка. Д. Мантов, Хайдушка кръв. — Какво
стана с твоя вол? Оздравя ли, или обърна петалата? К. Калчев, Живите помнят. Вие изхврък-
вате из комендантството и се затичвате към болния. В туй време той вече обърнал петалата.
Хр. Радевски, Ред в умиранията.
Още: Мятвам.7 - метна (лъсвам / лъсна, хвърлям / хвърля) петалата (петалите). Грубо.
ОБРЪЩАМ •/ • ОБЪРНА ПОГЛЕД към някого или нещо. Книж.• Вж. • Обръщам /обърна
очите си към. някого.или нещо. Примирихме се, и с татевия-войниклък. Всички вече обърнахме
погледимъм.. дядо. Кр. Григоров,Новодомци. Това значи, че народът е преживял и Крали Марка,
погребал е.и него в.• оскърбената си • душа и е обърнал поглед 'към' бъдещето•— към децата.
П. П. Славейков, Българска литература.
•14

ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА СВЕТА. 1. Търся навсякъде най-старателно нещо, за да го
намеря, открия или да се сдобия с него. Обърнах света за това лекарство, но усилията ми-
останаха напразни.
2.	Променям из основи общественото устройство някъде, Иван Замбии се засмя -— веселеше-
го тая чисто българска черта на приятеля му: да приземи и опрости огромните, неясните,
заредените с неизвестност събития, които трябваше да обърнат света. В. Мутафчиева, Ле¬
топис на смутното време. Богатия никой не го гледа дьонме ли е, или роден мюсюлманин. Хич
бива ли кахър да си туряш? Ти ми дай годините си, младостта си — светът бих обърнал?
В.- Мутафчиева, Летопис на смутното време.
ОБРЪЩАМ СЕ / ОБЪРНА СЕ НАДОЛУ С ГЛАВАТА. Променям се из основи, из¬
цяло, като рязко се влошавам. Ако не си додеш, за нас живот няма, тъй да знаеш. Всичко се¬
е обърнало с' главата надолу. Блага дума не се чува в къщата ни, откак си си отишла. Ив. Пет¬
ров, Нонкината любов. Сега оставаше да се види какво ще прави новият началник. Ако тръгне
по пътя на стария. всичко ще бъде наред. Но акс застане на страната на Пандов, всичко ще-
се обърне надолу с главата. М. Марчевски, Тихо пристанище.
ОБРЪЩАМ' СЕ / ОБЪРНА СЕ НАКЪДЕТО ДУХА ВЯТЪРА. Нагаждам поведението,
действията си според създадените обстоятелства и условия с оглед на лична изгода.
ОБРЪЩАМ СЕ / ОБЪРНА СЕ НАОПАКИ. Изцяло се променям, като обикн. се вло¬
шавам. Всичко се обърна наопаки. И по-рано минаваха пътници, отбиваха се на чешмата,
но щсмугиеха вода, тръгваха пак по работата си. Сега, който пиеше вода,' не бързаше да ас
ходи. Й. Йовков, Старопланински легенди.	'
ОБРЪЩАМ СЕ / ОБЪРНА СЕ НА ОЧИ И УШИ. Изострям, напрягам до крайна сте¬
пен вниманието си, за да схвана, да чуя и видя всичко, да не пропусна или сбъркам нещо.
Ивайло чу също шум от стъпки на хора и далечна врява. Той беше се обърнал целия на очи и-
уши. — Нещо става в оброчището. Ст. Загорчинов, Ивайло.
Още: Обръщам се / обърна се на (в) слух и зрение.
ОБРЪЩАМ СЕ / ОБЪРНА СЕ НА (В) СЛУХ. Напрягам се до крайност, за да чуя,
да доловя нещо, слушам с най-голямо внимание, най-напрегнато. Обърнах се цял на слух w
зяпнах ясновидеца в устата, за да узная какви изненади ми готви коварното бъдеще. Св. Мин¬
ков, Защо останах без двойник. Той повдигна глава и започна с тих, равен глас. Всички се-
обърнаха в слух. Ст. Чилингиров. Хлеб наш насущний.
Още: Превръщам се / превърна се на (в) слух.
ОБРЪЩАМ СЕ/ОБЪРНА СЕНА (В)СЛУХ И ЗРЕНИЕ.Изострям, напрягамдо крайна,
степен вниманието си, за да схвана, да чуя и видя всичко, да не пропусна или сбъркам
нещо. Вълко настръхна и цял се обърна на зрение и на слух. Очакваше да чуе стъпките на своя-
помощник, но вместо това чу уплашения рев на елен. Ем. Станев, Повест за една гора.
Още: Превръщам се ■ / превърна се на (в) слух и зрение. Обръщам се / обърна се на очпт
и уши.
ОБРЪЩАМ СЕ / ОБЪРНА СЕ НА СТО И ОСЕМДЕСЕТ ГРАДУСА. Неодобр. 1. Въз¬
приемам ■ съвсем противоположни на ■ досегашните си възгледи, мнение или променям на¬
пълно поведението си.
2. За нещо. Променям се коренно, напълно. — Тичаше навред от любопитство, озарен от-
радостна възбуда, уверен, че с еснафлъка е вече свършено и Зоя при новия строй ще погледне-
на него с други очи. „По-скоро да се измете буржоазията и тогава всичко ще се обърне на сто¬
и осемдесет градуса“. Ем. Станев, Иван Кондарев.	■
Още: Извъртявам се / извъртя се (завъртявам се / завъртя се) на сто и осемдесет градуса..
Неодобр.	'
ОБРЪЩАМ СЕ' / ОБЪРНА СЕ С КРАКАТА НАГОРЕ. Променям се в съвсем проти--
вбположна посока, обикн. като се влошавам. Поникнеха ли мустаците, той добиваше наново-
мъжката си сила ..., но Костадина пак го погвашеробръсваше го и работите - се обръщаха
пак■ с краката нагоре. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено.
ОБРЪЩАМ СЕ / ОБЪРНА СЕ С ЛИЦЕ към -нещо. Книж. Съсредоточавам вниманието
си главно върху нещо, насочвам се към нещо. Събуди се и нашата драматургия: редица пи¬
сатели се обърнаха с лице към българската драма. Върху сцените на нашите театри се съз¬
15

дадоха постановки на български драми. Сл. Васев, Българската комунистическа партия и на¬
шият театър.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА С КРАКАТА НАГОРЕ. 1. Променям нещо, като напълно го
разбърквам. Раклата с хляба и тя гътната, хлебовете натьркаляни, а върху тях: сахани,
лъжици, паници, ... — всичко с краката нагоре обърнато. Ц. Церковски, Сто пари на цяло.
2.	Променям из основи установения някъде ред, начин на живот или работа, органи¬
зацията на нещо. Откак тоя зет е влязъл в къщата на тъща си, обърнато е всичко с краката
.нагоре. П. П. Славейков, Българска литература. „Ти лъжеш, ти клеветиш, безсрамнико!" —
.негодуват якобинците — толкова ли е як твоя строй, щото при войска и полиция петдесет
души емигранти да "го обърнат с краката нагоре!" Ал. Константинов, Вий знаете ли що
значи амнистия?—се провикна умния Стоенчо Михайловски. Посетителите на музея може
сега, да се подсмиват на оня миниатюрен прототип на „сингера", ... но той е обърнал с кра¬
ката нагоре стария терзийски занаят!. Н. Хайтов, Шумки от габър.
3.	Изменям в напълно противоположна насока нещо (учение, теория и под.). Майкел-
сон, . . ., направил няколко опита, които обърнали с краката нагоре цялата „стройна" теория
за етера и коренно изменили представите на учените за самата • светлина, Вл. Харалампиев,
По следите на светлината.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА СЪРЦЕТО на някого. Направям някой да стане по-милостив,
по-добър, по-сърдечен. Тя света Богородична давно му обърне сърцето. Той ще да омекне.
Т. Г. Влайков, Дядовата Славчова унука.
ОБРЪЩАМ / ОБЪРНА УМА на някого. Повлиявам на някого да промени решението
си или да почне да мисли по друг начин; разколебавам някого в нещо. — Некои от преслав¬
ските общинари — продължи Глаушев — се дърпат сега, не искали женско училище.— Как
■тъй! Нали ми писахте от името на общината.. . — Да, така беше. Но се намери един там,
между нас, и обърна ума на общинарите. Д. Талев, Преспанските камбани. — Как ти влезе
под кожата на туй момиче! Искам да ми кажеш: как в една нощ му обърна ума! П. Ю. Тодоров,
Змейова сватба.
Още: Обръщам / обърна акъла.
ОБРЪЩАМ ЧАШИТЕ. Пия много, голям пияница съм.
Още: Хвъргам чашите. Диал.
ОБТОЧИ ГО. Диал. Умря.
ОБТЯГАМ УШИТЕ на някого. Диал. Говоря на някого с уважение, като на големец, а
не като на приятел.
ОБУЛИ КУЧЕТО В ЦЪРВУЛИ, ТО СИ ИЗЯЛО КРАКАТА. Диал. За човек, на когото
е осигурено нещо хубаво, а тъй се самозабравя и почва да се държи нахално и да разваля
това, което му е дадено.
ОБУЛИ МУ ГАЩИ. Диал. За дете —■ станало голямо, пораснало вече.
ОБЪРКВАМ / ОБЪРКАМ някаква КАША и- ОБЪРКВАМ / ОБЪРКАМ КАШАТА.
Причинявам някакви неприятности, създавам неприятно, заплетено положение, обикн. с
интриги, клевети. Да пусне изтърсака на Петра в Средец, да обърка кой знае какви каши, ко¬
сато мирът с ромеите е пред прага! Каквото и да е мислил Василий, тоя Роман трябваше да
изчезне. А. - Дончев, Сказание за времето на Самуила.
Още: Забърквам / забъркам някаква каша.
ОБЪРКВАМ / ОБЪРКАМ КОНЦИТЕ. 1. Не мога да намеря изход от някакво небла¬
гоприятно положение, в което - съм изпаднал, не зная как да постъпя. Турчинът . . . издаде
строга заповед: — • Извикай първенците• на селото. Още сега да дойдат. По-скоро! Тодораки
обърка конците —• щураше се насам-натам и едва намери хора да изпрати за селските първенци.
К. Петканов, Хайдути. Но когато учителят им съобщи,• че само за път трябват 300 лева, -
той съвсем обърка конците. Беше събрал всичко на всичко 100 лева — за какво по-напред —
за път ли, за топка ли! Ст. Ц. Даскалов, Под ямурлука. Те влязоха мълчаливо в триетажната
бяла постройка. .. Много пъти бяха идвали тук: да се съветват,'да се отчитат, да се оплак¬
ват, да търсят помощ и закрила, когато объркат конците. К.Калчев, Семейството на тъкачите.
2. Обхваща ме силно смущение и не зная какво да отговоря, да кажа; обърквам се. — Та
16

познаваш, ли чий е образът! . ... —Попитали калугерина, познава ли лицето на дявола ? Позна
•вам го зер! — Тоя момък съвсем обърка конците, — пошушна Фратъо чорбаджи.. Ив. Вазов, -
Чичовци.
Още: Забърквам / забъркам (сбърквам / сбъркам, заплитам / заплета, уплитам / уплета)
конците. Скосявам / скося конците. Диал.
ОБЪРКВАМ СЕ / ОБЪРКАМ СЕ КАТО КУЧЕ ВЪВ ВОДЕНИЦА. Диал. Извънредно
много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм
'изпаднал по моя вина (употребява се обикн., когато някой е заловен при извършване на нещо
нередно).
Още: Забърквам се / забъркам • се (сбърквам се / сбъркам се, намирам се / намеря се)
жато куче във воденица. Диал.
ОБЪРКВАМ СЕ / ОБЪРКАМ СЕ КАТО ПАТЕ В КЪЛЧИЩА. Обхваща ме силно сму¬
щение и съвсем не зная как да постъпя или да отговоря. — Обърках се като пате в кълчища! —
маза на себе си Клинката. К. Петканов, Златната земя.
Още: Обърквам се / объркам се като петел (пиле) в кълчища. Забърквам се / забъркам
се (уплитам се / уплета се) като пате в кълчища. Обърквам се / объркам се като пате в решето.
Диал.
ОБЪРКВАМ СЕ / ОБЪРКАМ СЕ КАТО ПАТЕ В РЕШЕТО. Диал. Обхваща ме силно
смущение и съвсем не зная как да постъпя или да отговоря.
Още: Уплитам се / уплета се като пате в кълчища. Диал. Обърквам се / объркам се като
пате в кълчища.
ОБЪРКВАМ СЕ / ОБЪРКАМ СЕ КАТО ПЕТЕЛ В КЪЛЧИЩА. Обхваща ме силно
смущение и съвсем не зная как да постъпя или да отговоря.
Още: Забърквам се / забъркам се (уплитам се / уплета се, заплитам се / заплета се) • като
шетел в кълчища. Омотавам се / омотая се (сплитам се / сплета се) като петел в кълчища.
Диал. Оправям се / оправя се като петел в кълчища. Диал. Ирон.
ОБЪРКВАМ СЕ / ОБЪРКАМ СЕ КАТО ПИЛЕ В КЪЛЧИЩА. Обхваща ме силно
смущение и съвсем не зная как да постъпя или да отговоря. На голям зор съм, от другите
ме е страх, обърках се като пиле в кълчища. В. Нешков, Настъпление.
Още: • Обърквам се / объркам се като петел (пате) в кълчища. Уплитам се / уплета се
(забърквам се / забъркам се) като пиле в кълчища.
ОБЪРКВАМ <СИ> / ОБЪРКАМ <СИ> СМЕТКИТЕ. Разстройвам се финансово.
Сума време пестих да събера нещичко, а на, потрябва за по-важни работи, обърках сметките
м нищо не излиза.. . . Спестеното се топи. М. Грубешлиева, През иглено ухо. Затова, ако
ти е възможно (не бих искал в никой случай сам да объркваш сметките си!), прати ми още
малко пари. М. Грубешлиева, През иглено ухо.
Още: Забърквам си / забъркам си сметките. Объркват ми се / объркат ми се сметките
</в 1 знач./.
ОБЪРКВАМ/ОБЪРКАМ СМЕТКИТЕ на някого. Попречвам за осъществяването на пла¬
жовете или намеренията иа някого; развалям, осуетявам плановете, намеренията на някого.
Той беше си наумил да спи в някой от камионите на реката, където често отиваше през ля¬
тото, но внезапното заетудяване съвсем обърка сметките му. К. Калчев, Семейството на
■тъкачите. Снопите лежат неприбрани, войната е объркала всички сметки. Л. Стоянов, Хо¬
лера. Немците го [муниционния склад] бяха, приготвили трескаво през последните седмици
за своето настъпление и разрушаването му щеше да обърка техните сметки. П. Вежинов,
Втора рота.
Още: Забърквам / забъркам (разбърквам / разбъркам) сметките.
ОБЪРКВАМ / ОБЪРКАМ някакви ТРИЦИ и ОБЪРКВАМ •/ ОБЪРКАМ ТРИЦИТЕ.
Самост. или някому. Причинявам някакви неприятности някому, създавам неприятно, обър-
жано 'положение, обикн. с интриги, клевети. В същност, той [Мачков] нищо не беше направил
ма Пинтата, там Гроздан, този мръсник, той обърка триците, но ще си изпати сега не ви¬
новникът, а той, невинният помощник-кмет, защото него ще. спипат в общинското управле¬
ние. Г. Караславов, Обикновени хора.
Още: Бъркам (забърквам / забъркам, разбърквам / разбъркам, иадробявам / надробя)
някакви трили.
2 Фразеологичен речнвс, т. 2
17

ОБЪРКВАМ / - ОБЪРКАМ Я. 1. Извършвам нещо нередно, постъпвам не както трябва.
— Какво ще се изказваме — каза Димо... Който много говори, той я обърква, Хар. Русев,
По стръмнините.
2.	Само в св, вид в мин. вр.: Обърках я. Попаднах в тежко, неблагоприятно положение; загазих.
ОБЪРКВАТ МИ СЕ / ОБЪРКАТ МИ СЕ СМЕТКИТЕ, 1. Разстройвам се финансово.
2.	Осуетяват ми се плановете, намеренията, не успявам в намеренията си.
Оше: Обърквам / <си> объркам <си> сметките /към 1 знач./.
ОБЪРНАХ ГО НА ЗЕЛЕН БОСТАН. Диал. Прекарвам зле, лошо.
ОБЪРНИ СИ ГЪРБА. Грубо. 1. Махни се оттук, върви си, иди си.
2.	Диал. Престани да правиш добро на някого (обикн. когато е проявил неблагодарност).
Още: Покажи - си гърба.
ОБЪРСАЛ МИ Е ГУБЕРА ГУРЕЛИТЕ. Диал. Женен съм, не съм ерген.
Още: Отрил (ожулил) ми е губера гурелите. Диал.
ОБЪРСВАМ ОБЪРША ЕДИН някому. Грубо. Удрям някому шамар, плесница.
—Кошариха Спас. Пипнаха го едва третия ден... Бяха двама. Висок и нисък. Първо му удари
шамар високият. После му обърса един ниският. В. Цонев, Едно време в Овча купел. — Ме-
кичар, да, да, мекичар! — чукаше юмруци дебелакът. — Мекичар с мекичар! — А ако ти обър¬
ша един! В. Цонев, Едно време в Овча купел
Още: Свивам / свия (светвам / светна) един. Грубо.
ОГЛАЖДАМ СИ / ОГЛАДЯ СИ КОСЪМА. Оправям- се физически, телесно; напъл-
нявам, надебелявам, изглеждам добре. Маргида, Станоевата жена, задебеля, па и другите
селяни си "огладиха косъма. Ст. Загорчинов, Ден последен. — Той същият, пустинникът. Кожа
и кости, и като приказваше, едва му се чуваше гласът. Ама сега не е вече такъв. Откак селя¬
ните се заселиха в оброчището, отецът си оглади косъма. Другите измършавяха, а той
надебеля. Ст. Загорчинов, Ивайло. — Ама ти си добре, оглади си косъма. — И дългият мо¬
мък пак изгледа алчно коня и дрехите на конника и неговото червено лице. — Добре ли, зле
ли, сам бог знае —- късо отвърна Кузман. Ст. Загорчинов, Ивайло.
Още: Лъсвам / лъсна (заглаждам си / - загладя си) косъма.
ОГОРЯЛ ПЪН. Диал. Самичък, неженен човек.
ОГРЕБВАМ / ОГРЕБА И ПЕПЕЛА ОТ ОГНИЩЕТО някому. Диал. Безжалостно
©грабвам някого, опропастявам го, вземам му всичко.
ОГРЕЯЛО МЕ Е СЛЪНЧИЦЕ. Диал. Зарадвах се.
ОГРЯ МЕ И ТОВА СЛЪНЦЕ [ЩЕ МЕ ОГРЕЕ И ТОВА СЛЪНЦЕ]. Диал, Изпитах
(ще изпитам) и това, и това ми се случи (ще ми се случи). Младата коленичила пред майка
си, изповяда й със сълзи злочестината си. Ох, чедо мое!... И това ли слънце имаше да ни огрее!
И. Р. Славейков, Цариградски потайности (превод).
С отриц. в бъд. време: Няма да ме огрее това слънне. Няма да ми се случи това.
ОГРЯ МЕ ОТ НЕВИДЕНА СТРАНА. Диал. Случи ми се нещо^неочаквано, обикн.
хубаво; видях добро, откъдето не съм очаквал.
ОГЪН И МЕЧ. Книж. Пълно разорение, жестоко унищожение на хора и материални
блага. Захванала са ужасната сцена: огън и меч; който сварил да избяга към гората, спасил
са. Зах Стоянов, Записки по българските въстания. Нещастнико, побратиме, / остави тука
кости. ! .. ./ огън и меч и бедствия' / в земя ни, братко, внесе. Ив. Вазов, Първият убит
сърбин.
Още: Огън и сеч. Книж.
ОГЪН И ПЛАМНИК. Диал. 1. За човек — много жив, буен, темпераментен.
2.	Зачодок—много сърдит, много ядосан Не ходи сега при него, той е огън и пламник. Н. Ге¬
ров, Речник на блъгарскии язик.
Още: Огън и пламък /в 1 и 2 знач./.
18

ОГЪН И ПЛАМЪК. 1. За човек — много жив, оуен, темпераментен. Избраха едно
момче от селото —- и досега е председател — огън и пламък! Л. Станев, Поглед от хълма.
2.	За човек — много сърдит, много ядосан. Запея ли, добър признак, искай aqi мене каквото
щеш,, сбърча ли ги тези (сочи веждите си) — огън и пламък: не се мяркай пред очите ми -—
страшен съм, брей. Ст. Л. Костов, Големанов.
3.	За литературна творба, реч и под. — изпълнен със силни чувства; пламенен. За учителя
Макаринчев искам да ви разкажа ... Пък едно перо има — огън и пламък! Чудомир, Фюуууут!
Стиховете му са огън и пламък.
Още: Огън и пламник /към 1 и 2 знач./. Диал.	.
ОГЪН И СЕЧ. Книж. Вж. Огън и меч. Филибелийският паша изпратил в Аджар аскери
да вземат момчета за еничарския корпус.. . Трябва да спасим селото от огън и сеч. М. Мар-
чевски, Калофер войвода.
ОГЪН И СЛАМА И ТОПЛИЯ ВЯТЪР. Диал. За много благоприятно стечение на об¬
стоятелствата.
ОГЪН МИ ГОРИ НА ГЛАВАТА. Намирам се в крайно тежко положение, имам големи
грижи, неприятности, трудности. Сто и двайсет хиляди жетвари съм турил на чифлика си.
. .. Искат хляб, искат вода, искат пари. Огън гори на главата ми,. ви казвам, огън! Й. Йовков,
Песента на колелегата. Куна, . . ., често го гълчеше: — Тодоре, Тодоре, какво сърце имаш,
Тодоре! На нас огън ни гори на главата, а ти вестници четеш. Г. Караславов, Танго. — Ако
знаеш и на моята глава какъв огън гори — послъга Йончоолу, но не посмя да му каже, че- му
дотегна вече да го храни и събира страхове зарад него. В. Нешков, Настъпление.
ОДЕКОЛОН ПИКАЯ. Жарг. Неодобр. Държа се надменно, защото си въобразявам,
че превъзхождам другите, че имам някакви изключителни качества.
ОДИ ДА ВИДИШ ГУЩЕР С ДИСАГИ. Диал. Укор.'Казва се на човек, дошъл да гледа
пешо, което не му е работа.	’
ОДИ ДА ВИДИШ СМОК С ОБИЦИ. Диал. Укор. Казва се на човек, дошъл да гледа
нещо, което не му е работа.	,
ОДИРАМ / ОДЕРА КОЖАТА <ОТ ГЪРБА > на някого. 1. Наказвам някого много
строго, сурово, като го бия жестоко. Само че никому нито дума. Внимавай, защото после
ще ни одерат кожата. И справедливо ще е. нямах право да ти го казвам. Ем. Манов, Ден се
ражда.
2.	Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. Като си помисля какво беше някога — ку¬
чешки живот! Мореше ни суша . . . кожите ни одираха за данъци. С. Кралевски, Възвърната
обич. Работя на градината на един чокоин, кожата ще ми одере, такъв мръсник. Л. Стоя¬
нов, Бенковски. — При ингилизите си живял, а ? Казват, търговци на място били. И стоката
им добра, ама отръки им било кожата от гърба на човека да одират. Д. Марчевски, Дошло е
време. Следователят им хваща баламите като тебе, ..., одират ти кожата веднъж с гаран¬
цията, втори път в окръжното съдилище,..., докато те съдерат до кокал. Ние сме — казва—
апаши, но взимаме само това, дето хората го- носят в джобовете. Н. Хайтов, Диви разкази.
—Аз няма да ходя. Не ви ща дружбата, не ви ща офето—смачка с крак угарката на подаЧо-
лака. — Кожите ни одраха и да знаете: реквизицията няма да дам! В. Нешков, Настъпление.
Още: Свличам / свлека (смъквам / смъкна, съдирам / съдера) кожата от гърба. Дера
кожата <от гърба> /към 2 знач./.
ОДИРАМ / ОДЕРА КОТКАТА. Искам да събудя страх у някого, да покажа, че ще
командвам и няма да търпя да ми се възразява. И. като си помисля, наборе, каква севда е
било, какво далдисване ... и пъшкане по нея, по виновницата за тези страдания. .. Ама къ сно
е вече, наборе, късно е! На времето си съм пропуснал да одера котката и сега ще мълча и ще
понасям. Н. Широв-Тарас, Дали ще ни се размине.
От обичая младоженецът да разчеква ко тката на прага в деня на сватбата, за да сплаши булката и
да й внуши да му се подчинява,
Още: Раздирам /' раздера котката.
ОДРАЛ СЪМ КОЖАТА на някого. Обикн. за син, дъщеря — извънредно много при¬
личам на някого от родителите си или на баба си, дядо си (най-често за прилика ' с бащата). ,
И двете [децата] бяха одрали кожата на баща си: същият едър кокал, дълги лица и спокойни'
19 ’

светли очи, които излъчваха някакво сияние, Д. Димов, Тютюн. Видя ли я? —• извърна се той
с просветлено лице, — Одрала кожата на баба си, Цяла-целеничка. Г. Караславов, Нови пъ¬
тища. Отсега ще^нсивеем само за туй мушмороче — ... Погледни го, погледни! Колко е ху¬
бавичко! Как прилича на тебе! Кожата ти е одрало! Г. П. Стаматов, На село. — Ти знаеш
ли, вуйчо, одеве, като станах и надзърнах през прозореца, не можах да я [сестра си] позная ——
.. . —Кожата е одрала на майка ти, бог да я прости, В. Нешков, Настъпление.
ОДРАХ КОЗИТЕ. Диал, Вж. Одрах лисицата.
ОДРАХ ЛИСИЦАТА. Диал, Повърнах от навиване.
Още: Одрах козите. Диал.
ОЖЕНВАМ / ОЖЕНЯ ГЪРНЕТО. Счупвам нещо (обикн. някакъв съд — стомна, чаша
чиния и др.).
ОЖЕНИЛА СЕ ЧУМА ЗА ХОЛЕРА. Диал, Употребява се, когато негоден, проклет
момък се ожени за лоша, проклета мома.
ОЖЕНИ СЕ КАКА, ДОЙДЕ И МЕНЕ РЕД. Диал, Употребява се, за да се изрази ра¬
дост от дълго очаквано събитие.	.
ОЖИВЯ МИ НА КОРЕМА. Вж. Оживя ми на сърцето. А когато ми дадат пушка,
мале, ще се радвам, знам, но пак няма да ми достига нещо: бинокъл! Командирът обещава,
обещава, ама да го изкопа ли човекът?, . . Оживял> ми е на корема, Ив. Хаджимарчев, Овчар¬
чето Калитко. ’	’
ОЖИВЯ МИ НА СЪРЦЕТО. Непрекъснато мисля за нещо или за някого, силно го
желая, копнея за него. Един ден Монката замина за Франция, която беше оживяла на сърцето
му. Г. Караславов, Д-р Симеон Грозев. Оживяло му беше на сърцето магарето на неговия съ¬
сед, Св. Минков, Призракът от Кендари. В една купчина моми . .. съгледа завчерашната
другарка на Донка, дето тогава му подаде с таса вода и която оттогава му бе оживяла на
сърцето, Т. Г. Влайков, Дядовата Славчова унука. Какво й каза той под зелените купни на
липите, тя не чу, само от приказките му като да се отвориха очите й и широк божи свят
обзърна тя околовръс, ,, Оттогава оживя й мечкарят на сърце. П. Ю. Тодоров, Идилии.
— Престолът и царската корона са ти оживели на сърцето, Ивайло — ... — заради тях
ще предадеш България на плен и пожар. Ст. Загорчинов, Ивайло.
Още: Оживя ми на • корема.
ОЖИВЯ МИ СТРАХА НА СЪРЦЕТО. Диал. Силно съм • се наплашил от нещо. Тур-
ците напуснаха Елена скоро, но нам се не връща там.. Оживя ни страхът на сърцето. Ив. Ва¬
зов, Под игото.
ОЖРЕБИЛИ СЕ БАЩИНИТЕ МУ КОБИЛИ и ОЖРЕБИЛИ МУ СЕ КОБИЛИТЕ.
Във 2 и 3 л. Изглежда много радостен. Да не са ти се ожребили кобилите?
ОЖУЛИЛ МИ Е ГУБЕРА ГУРЕЛИТЕ. Диал. Женен съм, не съм ерген.
Още: Отрил (обърсал) ми е губера гурелите. Диал.
ОЖЪЛТИХ ГАЩИТЕ [ЩЕ ОЖЪЛТЯ ГАЩИТЕ]. Подигр. Много силно се зарадвах
(ще се зарадвам).
О ЗЕЛЕН БОР ДА СЕ ХВАТИ, И ТОЙ ЩЕ ПОСЪХНЕ. Диал. За изключително зъл,
проклет човек, който винаги прави поразии.	-
ОЙ МАРА. Диал. Хаймана, скитник.
Още: Ой Милка.
ОЙ МИЛКА. Диал, Вж. Ой Мара.
ОКАЛИ ТИ ПОПОВЕ НА ГЛАВАТА. Във 2 и 3 л. Диал. Да умреш.
ОКАЧВАМ (ОКАЧАМ) / ОКАЧА ВОДЕНИЧЕН .КАМЪК НА ШИЯТА някому.
Създавам големи затруднения' някому, обикн. като му възлагам да се грижи за някого.
20

ОКАЧВАМ- (ОКАЧАМ) / ОКАЧА ВРАТОВРЪЗКАТА някому. Жарг. Обссш някого.
ОКАЧВАМ (ОКАЧАМ) / ОКАЧА - ВЪЖЕТО някому. Обесвам някого. Не, драги,
трябва да бъдем no-тактични. Ти не си тукашен, не. познаваш хората. Който е за обесване,
аз сам ще му окача въжето. М. Марчевски, - Героите на Белица. Да кажем сега ми окачат I
въжето. Н. Вапцаров, Вяра.
Още: Мятам (мятвам / метна) въжето.
ОКАЧВАМ (ОКАЧАМ) / ОКАЧА ЗВЪНЕЦ някому. Подигр. Изобличавам публично
някого и с това го излагам, направям го за смях.
ОКАЧВАМ (ОКАЧАМ) / ОКАЧА НА БЕСИЛКА<ТА> някого. 1. Обесвам някого.
Ти ходиш по цялото царство, ние сме навсякъде по следите ти и с очи, и с уши, ходиш по цялото
царство, за да измъчваш, за да окачиш на бесилка, . . •., да изгориш с огън. Д. Талев, Самуил.
Вие се плачёте, хоёёте си на митинги. Но да се пазите, селени, да не забъркате някоя буна,
че язък ви за сиромашиите челяди: войската ще ви разбие като пилци, а после пък ще ви окачат
по бесилките! А. Страшимиров, Кръстопът и др.
2.	Ставам причина някой да бъде обесен.
3.	Приписвам някому действия, които той не е извършил; обвинявам някого в нещо, за което
може невинно да пострада.
Още: Качвам / кача на бесилката. Окачвам (окачам) / окача на бесилото (въжето).
ОКАЧВАМ (ОКАЧАМ) / ОКАЧА НА БЕСИЛОТО някого. 1.- Обесвам някого.
2.	Ставам причина някой да бъде обесен.
3.	Приписвам -някому действия, които той не е извършил; обвинявам някого в нещо, за което
той може невинно да пострада.
Оше: Качвам / кача на бесилото. Окачвам (окачам) / окача на бесилката (въжето).
ОКАЧВАМ (ОКАЧАМ) / ОКАЧА НА ВЪЖЕТО някого. 1. Обесвам някого. Ахмед
се дръпна крачка назад, измъкна от пояса голям револвер и го подаде на баща ми. —— Вземи,
господин писаре! Прави с мене каквото бог ти казва! От тоя час нататък аз съм твой роб.
Ако искаш, окачи ме на въжето. Д. Немиров, - Когато бях малък. А пък от чиновниците, от Кун-
довия, не се- плашете, братлета! Тя държавата си има грижата..Като окачи един-Двама от
тях на въжето,• да видиш! Ил. Волен, Между два свята. На Вели като да му стигаше да е
сит,..., да е сух и да има кому да' разказва. „Така я е подкарал от десет години и ще я кара,
докато го претрепат в дервента, или го окачат на въжето.“ В. Мутафчиева, Летопис на
смутното време.
2.	Ставам причина някой да бъде обесен. И ще отхвърля решително мръсното му предложе¬
ние!. ... —Как тъй ще го отхвърлиш ? —. . . —Та това означава да окачиш ДяДо Щилиян на въ¬
жето. П. Вежинов, Звездите над нас.
3.	Приписвам някому действия, които той не е извършил; обвинявам някого в нещо, за което
може невинно да пострада. Всичко, каквото кажеш ти, признавам. Тя се изсмя: — Че аз
може да те окача на въжето бре! - Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено. Щом съм мълчал" виновен
съм си аз. Може и да не съм могъл Да говоря бог знае какво. То, . . . другото е важно — Да
заговори народът. — Ти, Обретене, окачваш човека на въжето... — Може и да си прав.
ПроДумал съм повече — не е грях. Свои сме си. Н. Каралиева, Ден на предложенията.
Още: Качвам / кача на въжето. Окачвам (окачам) / окача на бесилката (бесилото).
ОКАЧВАМ - (ОКАЧАМ) / ОКАЧА НА ГВОЗДЕЯ (ГВОЗДЕЙ) нещо. Изоставям ня¬
каква работа, която съм започнал, преставам да се занимавам с нещо; занемарявам нещо,
отказвам се от нещо.
Още: Окачвам (окачам) / окача на пирона (кука<та>, Клеека<та>). Закачвам (зака¬
чам) / закача - на гвоздея.
ОКАЧВАМ (ОКАЧАМ) / ОКАЧА НА КЛЕЧКА<ТА> нещо. Изоставям някаква
работа, която съм започнал, преставам да се занимавам с нещо; занемарявам нещо, от¬
казвам се от нещо. Черковната борба,, се казва слеД това, чисто и просто трябва да се окачи
на. клечката. П. П. Славейков, Българска литература.
Още: Окачвам (окачам) / окача на пирона -(кукк<та>, гвоздея, гвоздей). Закачвам
(закачам) / закача на клечка <та>.
ОКАЧВАМ (ОКАЧАМ) / ОКАЧА НА КУКА«<ТА> нещо. Изоставям някаква работа,
която съм започнал, преставам да се занимавам с нещо; занемарявам нещо, отказвам се
от нещо.
21

Още: Окачвам (окачам) / окача на гвоздея (гвоздей, пирона, нлeчкн<тa>). Заканвам
(закачам) / закача на кука<та>.
ОКАЧВАМ (ОКАЧАМ) / ОКАЧА НА ПИРОНА нещо. Изоставям някаква работа,
която съм започнал, преставам да се занимавам с нещо; занемарявам нещо, отказвам се
от нешо. Дядо Станчо, де останаха твоите принципи ? — Окачих ги на пироня. Ив. Вазов,
Службогонци. Бе кучешки сине — ... — ти всяка човещина си окачил на пироня. Ив. Вазов,
Драски и шарки. Но стигнете ли вече в Атина, (. . .) фантазията си разклатена, ! вий ока¬
чете на пирон. Хр. Смирненски, Внуците на Ахилеса.
Още: Окачвам (окачам)/ окача на гвоздея (гвоздей, кука<та>, клечка <та>). Закан¬
вам (закачам) / закача (турям / туря, турвам / турна) на пирона.
ОКАЧВАМ (ОКАЧАМ) / ОКАЧА РОГА на някого. 1. За омъжена жена — изневеря¬
вам на съпруга си.
2. За мъж — прелъстявам съпругата на някого. „Ако знаеш какви рога сме ти окачили, ще
врещиш като козел. Харна жена имаш, през Дунава те преведе и капка вода не ти даде да пий¬
неш.“ В. Нешков, Настъпление.
Още: Турям / туря (турвам / турна, слагам / сложа, поставям / поставя) рога.
ОКАЧВАМ СЕ (ОКАЧАМ СЕ) / ОКАЧА СЕ НА ВРАТА на някого. 1. Натрапвам се
на някого да се грижи за мене, да ме издържа материално.
2. За жена — принудително заставям някого да се ожени за мене, натрапвам му се за съпруга.
Не стига, дето я прибрах в къщи, но тя. се опита ида ми се окачи на врата, а понеже отказах
да се 'оженя за нея, сега се мъчи да си го връща по всевъзможни начини. Б. Райнов, Един човек
се връща от миналото.	.
Още: Окачвам се (окачам се) / окача се на шията. Обесвам , се / обеся се (увисвам/увисна)
на - врата. Навързвам се / навържа се на врата. Диал. Внсвам / висна на врата / към 1 знач./.
ОКАЧВАМ СЕ (ОКАЧАМ СЕ) / ОКАЧА СЕ НА ШИЯТА на някого. 1. Натрапвам се
на някого да се грижи за мене, да ме издържа материално.
2. За жена — принудително заставям някого да се ожени за мене, натрапвам му се за съпруга.
Тя го е подмамила. Мърсувала е с онзи свинар Калинко, оставил я той и сега иска да се окачи
на Петровата шия. Няма да я бъде тая, няма! Ив. Петров, Нонкината любов.
Още: Обесвам се / обеся се (увисвам / увисна) на шията. Окачвам се (окачам се^ока^а
се на врата.
ОКАЧВАМ СИ (ОКАЧАМ СИ)/ОКАЧА СИ ВОДЕНИЧЕН КАМЪК <НА ШИЯТА>-
Създавам си сам големи неприятности, като се нагърбвам с някакво тежко задължение (обикн.
да се грижа за някого).
ОКАЧВАМ СИ (ОКАЧАМ СИ) / ОКАЧА СИ ВЪЖЕТО <НА ВРАТА>.
1.	Обесвам' се.	*	‘
2.	Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се.
3.	Заемам се с опасна работа, рисковано дело и с това се излагам на смъртна опасност.
Още: Слагам си / сложа си (турям си / туря си, турвам си / турна си, мятам си, мятвам
си / метна си, премятам си/преметна си, нахлузвам си / нахлузя си) въжета на врата. Окачвам-
си (окачам си) / окача си въжето на шията. Окачвам си (окачам си) ■ окача си примка на врата,
ОКАЧВАМ СИ (ОКАЧАМ СИ) /■ ОКАЧА СИ ВЪЖЕТО НА ШИЯТА.
1.	Обесвам се.
2.	Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се.
3.	Заемам се с опасна работа, рисковано дело и с това се излагам на смъртна опасност.
Още: Слагам си / сложа си (турям си / туря си, турвам си / турна си, мятам си, мятвам
си / метна си, премятам си / преметна си, нахлузвам си / нахлузя си) въжето на шията. Окачвам
си (окачам си) / окача си въжето на врата. Окачвам си (окачам си) / окача си примка на шията. .
ОКАЧВАМ СИ (ОКАЧАМ СИ) / ОКАЧА СИ МЕНГУШ. [Често: ОКАЧИ СИ МЕН¬
ГУШ]. Диал. Знам, помня, че ще ми се върне, ще ми се отмъсти.
Още: Купя си менгуш. Диал. Окачвам си (окачам си) / окача си обица на ухото / във 2
знач./.
ОКАЧВАМ СИ (ОКАЧАМ СИ) / ОКАЧА ■ СИ ОБИЦА НА УХОТО. 1. Поучавам се ,
вземам поука от някаква преживяна ,неприятност или грешка ■ и внимавам тя да не се повтори.
2. Обикн. в пое. накл. Диал. Знам, помня, че ще ми се върне, ше ми се отмъсти.
22

Още: Окачвам си (окачам си) / окача си . менгуш /към 2 знач./. Диал. Заканвам си (за¬
качам си) / закана си (слагам си / сложа си, турям си / туря си, турвам си / турна си) обица на
ухото /към 1 знач./.
ОКАЧВАМ СИ (ОКАЧАМ СИ) / ОКАЧА СИ ПРИМКА НА ВРАТА.
1.	Обесвам се.
2.	Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се.
3.	Заемам се с опасна работа, рисковано дело и с това се излагам на смъртна опасност.
Още: Слагам си / сложа си (турям си / туря си, • турвам си / турна си, мятам си, мятвам
си / метна си, нахлузвам си / нахлузя си) примка на врата. Окачвам си (окачам си) / окача ся
примка на шията. Окачвам си (окачам си) / окача си въжето на врата.
ОКАЧВАМ СИ (ОКАЧАМ СИ) / ОКАЧА СИ ПРИМКА НА ШИЯТА.
1.	Обесвам се.
2.	Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се.
3.. Заемам се с опасна работа, рисковано дело и с това се излагам на смъртна опасност.
Още: Мятам си, мятвам си / метна си (слагам си / сложа си, турям си / туря си, турвам
си / турна си, нахлузвам си / нахлузя си) примка на шията. Окачвам си (окачам си) / окача си
примка на врата. Окачвам си (окачам си) / окача си въжето на шията.	,
* ОКАЧИЛ МЕ Е КЪСИЯ. Диал. 1. Ядосан съм и псувам.
2. Пиян съм.
ОКО ДА ВИДИ. Искам сам, личИо да видя, за да се уверя, да съм сигурен в нещо.
—	Изкарах изпита си с шест. — Дай книжката си, око да види.
ОКОКОРВАМ / ОКОКОРЯ ОЧИ. 1. Силно се учудвам на нещо, смайвам се от нещо.
—	700 лв.!— ококори очи отец Иован, а тъпичкият отец Теодосий погледна като лисица пред
курник. Хр. Смирненски, Прощаване. — Свикнах лошото в живота с лошо да церя и вече е
късно да се отуча . .. Майсторът ококори очи. Този самоукор падна върху него и той остана
като сконфузен. Г. Караславов, Чудак.
2. Не мога да заспя;.нямам -сън. — Ох, дали от времето, Кольо, или от що. от някое време
съм ококорила очи, въртя се. Ив. Петров, Нонкината любов.
Още: Опулвам / опуля (облещвам / облещя) очи / в 1 знач. към 1 знач./.
ОКО СЕ НЕ ВИДИ на някого. Диал. Не срещам някого, не го виждам, ходи не там.^
дето съм аз, не идва при мене.
Още: Очите не съм виждал / видял /в 1 знач./.
ОКОТО МИ БЯГА на (около) нещо или някого. Силно желая нешо, стремя се да по¬
стигна, да получа нещо. Рашко, ти си цял потурнак —— не знаеш сряда, петък —• окото ти все
на мръвчица бяга. К. Петканов, Златната земя. Видя в кесията си два гроша и тръгна хорския
имот да купува. Пък и от хубаво разбира, все около „Лъката“ му бяга окото. К. Петканов,
Омайно биле.	.
Още: Окото мъ все гледа. Окото ми е.
ОКОТО МИ БЯГА НА ГОЛЯМО. Стремя се към богатство, към добро положе¬
ние. Стефчов Кириак ще се годява за Лалка. Юрданова? —... То се знае, на Стефчова
окото бяга на голямо. Ив. Вазов, Под игото.
ОКОТО МИ ВСЕ ГЛЕДА към нещо или някъде. Вж. Окото ми бяга на (около) нещо
Пък ти какъвто си зайчар, не ми трябваш. Окото ти се на зайци гледа. Елин Пелин, Щър¬
кови гнезда.
ОКОТО МИ е някъде или на нещо. Вж. Окото ми бяга на (около) нещо. Назначавам
me и за директор на фабриката ми. — Директор ли ? — запита той. . . Отдавна окото му
беше там. А. Несин, Ами ако бях жена?
ОКОТО МИ ПАДА / ПАДНЕ на (върху) някого или нещо. Диал. 1. Харесвам много
някого или нещо. Нему беше паднало окото на дядовата Славчова унука. Т. Г. Влайков, Дя¬
довата Славчова унука.
2. Обхваща ме подозрение към някого. Кой беше вдигнал на. бунт недоволните селяни?
Окот® мм .падна върху клисаря. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено.
23

ОКЪРШВАМ СИ / ОКЪРША СИ ЕЗИКА, Усвоявам слея продължителни упражне¬
ния начина на говорене на чужд език, някаква реч и под.; почвам да говоря плавно, с лекота-
Петнайсет пъти го повторихме: хем те си правиха джумбуш и примираха от смях, хем аз
си окърших езика тъй, че сетне" когато ме извадиха на съд — занемяха и прокурорите, • и съ-
ёията. Н. Хайтов, Диви разкази.
Оше: Очупвам си / очупя си езика.
ОЛЕКВА МИ /' ОЛЕКНЕ МИ НА СЪРЦЕТО. Почувствувам облекчение, освобож¬
давам се от някаква грижа, мъка, неприятност. Та,.. , кажи, жив ли е,, здрав ли е? Отде гсо
знаеш ? Ако е жив и не е пленник у татарите, ще ми олекне на сърцето. — Жив е, бъди спокоен.
Ст. Загорчинов, Ивайло. Това бяха Две раёостни събития този ден, защото и от двете ми
олекна на сърцето. Ем. Манов, Моето първо лято.
Още: Олеква ми / олекне ми на душата.
ОЛЕКВА МИ / ОЛЕКНЕ МИ НА ДУШАТА. Вж, Олеква ми / олекне ми на сърцето.
Сега мнозина взеха Да се обажДат — кой каквото таеше в Душата си, гледаше да го изкаже..,
Но като гледаше човек тия изгорени от слънцето и опърлени от ветровете груби лица, не
б и казал, че хората са се изправили да вДигат бунт -срещу■ нарежданията на царя си и на ве¬
ликите боляри в Търново" а повече да повикат, за да им олекне на Душата. Ст. Загорчинов,
Ивайло.
ОЛИЗАЛА ГО КРАВАТА. Диал. Кьосе е.
ОМАГЬОСАН КРЪГ. Книж. Затруднено положение, от- което не може да се намери
изход. Бясно наДпреварване,, .. задръстване. на пазара . , .• изхвърляне навън работниците-,
обеДняване и оттам намаляване на. консумацията. Един омагьосан кръг, от който империа-
листите търсят да излязат чрез непрестанно поДклажДане на нови войни. Г. Велев, Какво
вгдях в Америка. Нима такава си преДставях жената, която трябва Да обичам?. . . От. тоя:,
мигаз попаднах• в един омагьосан кръг. Започна началото.на едно противоречие, което ме раз¬
двояваше и измъчваше. Ив. Карановски, Гургурицата.
ОМАЗВАМ / ОМАЖА ВЪЖЕТО. Бивам обесен. Кой каквото• и.Да прави, ще се съдят
само заловените, а на поручика песента е изпята — ще омаже въжето!- А. Страшимиров,
Смутно време. „Нека се знай, / който ' без мяра си пълни кормете, / той ще омаже без време
въжето!“ П. П. Славейков, Епически песни. Ако има грешка, има и прошка. • Но ония, явно'
заловените, те • ще трябва Да омажат въжето. А. Страшимиров,- Смутно време.
Още: Облажвам / облажа (намазвам / намажа) въжето.
ОМЕКВА МИ / ОМЕКНЕ МИ СЪРЦЕТО. Ставам по-добър, по-милостив и състра¬
дателен към другите. А Продан, кажи-речи . . . болярин. Ама откак загуби Павел, сина си. . .—
Зная за това — рече Ивайло. — • Оттогава сърцето му омекна. Взе да ме вика при себе си, да¬
ми дава пари за децата. Ст. Загорчинов, Ивайло.
ОМЕСВАМЕ СИ / ОМЕСИМ СИ ШАПКИТЕ. Скарваме се.
Още: Разменяме си/ разменим си (разбъркваме си/ разбъркаме си,-размесваме си / разме¬
сим си, променяме си / променим си, сбъркваме си / сбъркаме си, сритваме си / сритаме си>
шапките. Омешваме си / омешаме си (смешваме си / смешаме си) шапките. Диал.
ОМЕШВАМЕ СИ / ОМЕШАМЕ СИ ШАПКИТЕ. Диал. Скарваме- се. Ти какво, все
току Братан ти е в ума! Ако вие по. младежки работи сте си омешали шапките, аз заради
такива работи не мога да съм против него. Ст. Ц. Даскалов, Земна светлина.
Още: Разменяме си / разменим си (разбъркваме си / разбъркаме си, размесваме си /
размесим си, променяме си / променим си, омесваме си / омесим си, сбъркваме си / сбъркаме
си, сритваме си / сритаме си) шапките. Смешваме си / смешаме си шапките. Диал.
ОМЕШВАМ СИ / ОМЕШАМ СИ КАПАТА с някого. Дружа, близък съм, - приятел/
съм с някого. Отчува си и той едно мъжко Дете ... И още от пелени взе да му отваря зърее-
лите и да му налива в куфалницата: ще бягаш от неуките, няма да си омешваш капата е
простите! Сп. Йончев, Прости хора.
ОМОТАВАМ / ОМОТАЯ АКЪЛА на някого. Успявам да направя някой да се влюби в
мене, успявам да увлека някого по себе си.
Още: Омотавам / омотая ума. Завъртявам / завъртя акъла /в 1 знач./. Забърквам. / забър¬
кам акъла /във 2 знач./.
24

ОМОТАВАМ СЕ / ОМОТАЯ СЕ КАТО ПЕТЕЛ В КЪЛЧИЩА. Диал. Обхваща ме
силно смущение и не зная как да постъпя или да отговоря. Като излезе да го изпитват той
се омота като петел в кълчища и нищо не можса. да каже.
Още: Уплитам се / уплета се (заплитам се 1 заплета се, забърквам се / забъркам се, обър¬
квам се / объркам се) като петел в • кълчища. Сплитам се / сплета се като петел в кълчища..
Диал. Оправям се / оправя се като петел в кълчища. Диал. Ирон.
ОМОТАВАМ / ОМОТАЯ УМА на някого. Успявам да направя някой да се влюби в>
мене, успявам да увлека някого по себе си.
Още: Омотавам / омотая акъла. Завъртявам / завъртя ума /в 1 знач./. Забърквам /'
забъркам ума /във 2 знач./.
ОМЪРСЯВАМ СЕ / ОМЪРСЯ ' СЕ НА РАЗПЕТИ . ПЕТЪК. Диал. Преждевременно •
свършвам някаква работа, свършвам я, когато не трябва.
ОН Е ВИДЕЛ ЕДНО, ДВЕ, Я СЪМ ВИДЕЛ СТО И ДВЕ. Диал. По-опитен съм от него..
ОНЯ (ОНЗИ) СВЯТ. У вярващите — задгробният мир, там, където- душата продължава
да живее след смъртта на човек на земята. В тази къща баба Гена млада булка е дошла, шетала е1
на свекър и свекърва, деца родила и отгледала; оттук и мъж на онзи свят изпроводи. П. Ю. То¬
доров, Идилии. Изповедта е като този дъжд, измива замърсената душа и я приготвя за
онзи свят. К. Петканов, Дамяновата челяд. Пророкът изгледа кефлиите, погледна Тасо и
продума: — На оня свят Тасо няма да бъде кръчмар, но,ще ври в катран. Мих. Георгиев, Бае-
Митар пророкът.
Още: Другия свят.
ОПАЗИЛ МЕ БОГ. Възклицание при опасение от нещо неприятно, от някакво обвине¬
ние, или за изразяване на ирония; съвсем не, никак. — Господин Стефанов, оставете зет
ми на мира — умоляващо каза Костакев. — Не го въвличайте в опасната си игра,, за да не
пострада домът ми. — Опазил ме бог! Та той не е дете. как ще го въвличам? Хар. Русев, Под
земята.
Още: Пазил ме бог. Опазил ме господ.
ОПАЗИЛ МЕ ГОСПОД. Възклицание при опасение от нещо неприятно, от някакво-
обвинение, или за изразяване на ирония; съвсем не, никак. —Най-напред — . . .—никой нищо
не говореше за него. И ако се кажеше нещо между другите, то непременно трябваше да бъде1
лошо. Инак — опазил те господ! Г. Караславов, Свои.
Още: Опазил ме бог. Пазил ме господ.
ОПАКАТА СТРАНА НА МЕДАЛА. Лошата, отрицателната страна на нещо.
Още: Обратната страна на медала.
ОПАЛЕН ПЪН. Диал. 1. Калугер.	ч
2. Семейство без рожба.
ОПАЧА СИ ДУШАТА. Диал. Умишлено лъжа.
Още: Кривя си душата.
ОПВАМ СИ / ОПНА СИ ПЪТЯ. Диал. Обикн. в' св. вид. Отивам си.
ОПЕЛИ ГО И БЕЗ ПАТРАХИЛ. Казва се в отговор, когато някой пита дали да дойде „
за да свърши някаква работа, която вече е свършена и без неговото участие.
Още: Опели го и без поп (тамян).
ОПЕЛИ ГО И БЕЗ ПОП. Вж. Опели го и без патрахил.
ОПЕЛИ ГО И БЕЗ ТАМЯН. Вж. Опели го и без патрахил.
ОПЕРВАМ / ОПЕРЯ УШИ. Започвам да се чувствувам и да' изглеждам добре; опра¬
вям се физически. Отивам аз веднага, гледам, стоката си я бива. Едни дълги, прострени го¬
динаци, ама малко омърлушени. От пътя е. уморени.са. мисля си. Ше починат някой ден. ще
ги понахраним и ще оперят уши. Чудомир, Тактика.
25

ОПИКАВАМ / ОПИКАЯ ДИРЕКА. Диал. Обикн. в мин. или бъд. време, За жена — бият
ме, ям бой.
Произходът се свързва със съществуващия в миналото начин на наказание в Търново, където имало на
Митрополи един дирек, на който биели жените. (П. Р. Славейков, Български притчи или пословици и характерни
думи, с. 618).
ОПИПВАМ / ОПИПАМ ПОЧВАТА. Мъча се да разбера по заобиколен начин какво е
мнението на някого за нещо, как ще реагира той, ако се предприеме нещо. Разбира се, тя не
беше се решила сама да ме заговори, сцнавярно бе инструктирала мъжа си като no-наивен и
чистосърдечен да опипа почвата. Л. Станев, Поглед от хълма. Попът опипа почвата с още
няколко въпросчета, намръщи се, като разбра, че тя е хубава, но е глупачка и нищо повече.
Г. Караславов, Изповед.
Още: Опитвам / опитам почвата.
ОПИРА МИ / ОПРЕ МИ ЯЙЦЕТО ДО ГЪЗА. Вулг. Не мога повече да отлагам нещо,
незабавно трябва да действувам, да извърша нещо.
Още: Опира ми I опре ми яйцето до задника. Вулг. Дохожда ми / дойде ми яйцето до гъза.
Вулг.
ОПИРА МИ / ОПРЕ МИ ЯЙЦЕТО ДО ЗАДНИКА. Вулг. Не мога повече да отлагам
нещо, незабавно трябва да действувам, да извърша нещо.
Още: Опира ми / опре ми яйцето до гъза. Вулг. Дохожда ми / дойде ми яйцето до задника.
Вулг.
ОПИРАМ / ОПЕРА МЕХА. Диал. Пострадвам тежко, бивам тежко наказан. Ако сега
се отървеш да не опереш меха и садразаминът не може ти направи вече нищо, казаха някои
от затворниците. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
Още: Опирам / опера тулума. Диал.
ОПИРАМ / ОПРА О КАМЪК. 1. Оставам излъган в надеждите, в очакванията си;
претърпявам неуспех в нещо, не успявам в нещо. Резките думи на Стефан респектирали
Цветков. Той почувствувал, че е опрял на камък, и млъкнал. Обаче мълчанието съвсем не озна¬
чавало съгласие. Сл. Трънски, Неотдавна.
2. 'Натъквам се на сериозни, трудно преодолими пречки при някаква работа. И ето тука
вече опряха о камък. Кой ще бъде млекарят? Това трябваше да се знае, за да се реши,- ще има
ли млекарница или няма да има. Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи.
Още: Удрям / ударя на (о) камък /към 1 знач./.
ОПИРАМ / ОПРА ОЧИ у нещо или някого. Диал. Насочвам погледа си към нещо или
някого, гледам нещо или някого. Срещне те, па опре очи у-земи, намъкне капа на-очи, като
че си му къщата запалил. Мих. Георгиев, Тошо.
ОПИРАМ / ОПЕРА ПЕШКИРА. Изтърпявам, понасям лошите последствия от нещо,
извършено от другиго; бивам смъмрен, нахокан строго за чужда вина, простъпка. — А- бе,
то, станала е една беля, ама да видим кой ще опере пешкира. . . Ох. не е за разправяно тя!
Б. Обретенов, Сноп. Такива, дето рано се раждат, в нашето село им викат ранници и те опи¬
рат пешкира на бащите й на майките. Всички ги гледат с едно око, като че ли те са криви,
дето рано са се родили. Н. Хайтов, Диви ■ разкази. Защо Юмер бей не чака в Тирнова да му
донесат в мешинен чувал главата на баш разбойника? Ако ли Назър ага нищо не направи, то¬
гава никой няма да каже укорна дума за бея, пешкира ще опере бюлюкбаиията, когото Юмер
бей ще смени като некадърник. Д. Мангов, Хайдушка кръв. Да имаш да вземаш — ако ме
извикат, ще си кажа кое как си е било, иначе ще опера пешкира на бърза ръка. В. Нешков. На¬
стъпление.
Още: Отвличам / отвлека (отнасяли / отнеса) пешкира.
ОПИРАМ СЕ / ОПРА СЕ НА ГЪРБА на някого. Диал. Разчитам на подкрепата, на по¬
мощта на някого.
ОПИРАМ / ОПЕРА ТУЛУМА. Диал. Построявам тежко, бивам тежко наказан. ■ Тур-
ците затворници започнаха да си говорят, че новият комита се забави твърде . много, но
страшно е да не е опрал тулума. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
Още: Опирам / опера меха. Диал.
ОПИТВАМ / ОПИТАМ ПОЧВАТА. Мъча се да разбера по заобиколен начин какво е
Мнението на някого за нещо, как ще реагира той, ако се предприеме нещо. Той ще опита
26

почвата. ще разбере дали да се надява на някаква взаимност, или трябва да преглътне горчи¬
вия хап. и да понесе мълчаливо мъката си. Г. Караславов, Танго. Той [Борис] подозираше. че
арменецът беше свикал съвещанието, за да опита почвата за фронт срещу Немския папиросен
концерн. Д. Димов, Тютюн. „Защо — . . ., — защо оставяте чорбаджиите да държат ка¬
сата и да търгуват за своя сметка с църковните пари?“ Досаден въпрос. който не даваше мира
на еснафите, но безпокоеше най-вече стария чорбаджия. И той реши да опита почвата, да
проучи настроенията на тия селски първенци. А. Христофоров, Ангария.
Още: Опипвам / опипам почвата.
ОПИЧАМ/ОПЕКА ЗАНАЯТА. Научавам се да работя както трябва в професията, на която
съм се посветил. Баш калфата, или оня, който е опекъл вече занаята,. . . , получава около
1000 гроша. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
ОПИЧАМ СИ АКЪЛА <В ГЛАВАТА >. [Често: Опичай си акъла]. Вж. Опичам си
ума <в главата>.— Брей. опичайте си акъла. вардете се, че ако ни чуе някой — отиваме на
гюрултия. Ал. Константинов, Бай Ганьо. —• Вие сте й приятелка. Кажете й да не го пред¬
извиква. . . — Да, колко пъти съм й казвала: хей, момиче, опичай си акъла. че ще те пречука.
М. Грубешлиева, През иглено ухо. — Вчера Мутафчията ме повика в кръчмата, подаде
ми една печена наденичкаи ми дума: „Хапни си, Маноле, пък' утре си опичай акъла!“ К. Калчев,
Живите помнят. — Какво става?— . . . — Всичко е в ред — отвърна Рангел. — Само си
опичайте акълите — и двамата сте включени в бойната група. Д. Кисьов, Щастието не идва
само. Трябва добре да си опичаме акъла в главата, иначе ще ни излъжат.
ОПИЧАМ СИ / ОПЕКА СИ РАБОТАТА. Уреждам нещата така, че да сполуча, да по¬
стигна това, което искам. А ти, какво чувам. готвиш се да ни напуснеш, бягаш от града?. . .
Хм, виждам, че си опекъл работата. Какво ще работиш там?—Навярно в редакцията на
вестник. Ем. Манов, Ден се ражда. Бе ти не разбираш ли, Гано. какво сме ние? Писаха го и
във вестника: „Челници“. И сега хубаво ще ни праснат по челото. ако няма авангарда. Ама
нищо се не знае. трябва да си опечем работата! Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи. Ама да
не мислите, че идеята за основаванието на Художествената академия е само така — идея ?
Съвсем не. Работата е вече опечена. Ал. Константинов, Дребни работи. По техни думи вра¬
чани, . ., опекли работата не с кесии, а с чували пари, платили си и на този, и на онзи —— да
им е мирна главата. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
ОПИЧАМ СИ УМА <В ГЛАВАТА>. [Често: Опичай си ума]. Предпазлив съм, вни¬
мавам в постъпките си, постъпвам благоразумно и не върша необмислени действия.. Само
едно ще ти кажа — рече той със съжаление — опичай си ума и мисли какво говориш.. че инак
може и зле да си изпатиш. Л. Стоянов, Сребърната сватба на полковник Матов. Тъй бе ка¬
зал и баща му,. когато го изпращаше: Опичай си ума. момче! По корем да лазиш . . .но да свър¬
шиш училище! П. Вежинов, Далече от бреговете. — Тя, Лена, да си опича ума, да мисли къде
стъпка стъпва, че иначе голямо патило я чака. Д. Бозаков, Дълбоки снегове. Опичайте си
ума. Машините трябва да вървят като часовници. Никакви задръжки. никакви аварии • • раз¬
бирате ли? Ем. Манов, Ден се ражда, Маревката изправи снага, тръгна след диканята, внима¬
телно се покачи и извика на воловете: — Опичайте си ума в главата, че дядо ви Дрене, е тука!
Много не поглеждайте към края! К. Петканов, Старото време. Ако беше си опичал ума на
времето, сега нямаше да пати.. • Обещай, че вече ще си опичаш ума.
Още: Опичам си акъла <в главата >.
ОПЛАВЙ СИ СОЛТА. Диал. Грубо. Махай се, иди си.
ОПЛАКВАМ МАЙЧИНОТО СИ МЛЯКО. Много се мъча, много е тежък животът
ми, та съжалявам, че съм се родил.
ОПЛАКВАМ СИ / ОПЛАКНА СИ ГЪРЛОТО. Пийвам малко вино или друго алко¬
холно питие. А мене дядо ми така ме е учил — замръзне ли водата в котелната. смучи от
гроздовата. . . Бай Илия, ти ще оплакнеш ли гърлото? А. Гуляшки, МТ станция.
Още: Оплаквам си / оплакна си устата. Наквасвам си / наквася си (намокрям си / на¬
мокря си, намазвам си / намажа си) гърлото.
ОПЛАКВАМ СИ ДНИТЕ. Вайкам се за тежката си съдба, горчиво съжалявам за по¬
стигналото ме голямо и дълготрайно нещастие. Невяста млада-зелена нека кукува сама в
къщи. нека си оплаква дните. П. Ю. Тодоров, Страхил страшен хайдутин. — Аз мислех, . . .,
че само аз съм нещастен, но уви! То имало и други, които като мене оплакват дните си! В.
27

Друмев, - Нещастна фамилия. Дигни / бунт и при първий гръм се в Влашко измъкни /. . ./ А пък
народа? Той да си оплаква дните ! и пази да кълне. П. П. Славейков, Кървава песен. Марин
поклати глава и позволи на жените да откарат убития в къщата му. Колата заскърца, за¬
плакаха и жените. . . Всяка си реёеше мъката, оплакваше дните си. К. Петканов, Морава
звезда кървава. Порасна Нонка, подмоми се. И като обича да върши всичко на сама глава,
виж, че сбъркала, виж, че се бухне там, дето не е за нея, че сетне цял живот да си оплаква
дните. Ив. Петров, Нонкината любов.
Още: Проклинам си дните. Оплаквам си дните и годините. Диал.
ОПЛАКВАМ СИ ДНИТЕ И ГОДИНИТЕ. Диал. Вайкам се за тежката си съдба, гор¬
чиво съжалявам - за постигналото ме голямо и дълготрайно нещастие.
Още: Оплаквам си дните.
ОПЛАКВАМ СИ / ОПЛАКНА СИ ОЧИТр. Почувствувам голямо удоволстие, на¬
ел аждение от нещо хубаво, което гледам, на- кй^Ъчсе любувам. На плажа имаше такива
красиви момичета, оплакнах си очите.	V
Още: Изплаквам си / изплакна си очите.
ОПЛАКВАМ СИ / ОПЛАКНА СИ УСТАТА. Пийвам малко вино или друго алко¬
холно питие. — А като колко има в шишето• Тодоре?. . . Слаба работа, отче, колкото да си
оплакне човек устата. Елин - Пелин, Летен ден.
Още: Оплаквам си / оплакна си гърлото.
ОПЛАКНАХ СИ ТИКВИТЕ отнякъёе. Диал. - Избягах, отидох си.	•
Оше: Измих си тиквите. Диал.	.
ОПЛЕСКВАМ/ОПЛЕСКАМ Я (ГО). Обикн. в св. виД. Попадам в тежко, неблагоприят¬
но положение; загазвам (обикн. като възклицание при неочаквана неприятност). С това
бягство съвсем я оплескал.. Иначе сигурно щях да остана нейде в тила, с камионите по снаб¬
дяването, а така, щом се оправи малко ръката,и веднага ме пратиха в Делтата, на предните
линии. Б. Райнов, Човекът на ъгъла. Ако се свърши с косата—Добре, криво-ляво ще гоорепам,
но поиска ли да му подстрижа и браДата, тогава ще• я оплескам. Д. Спространов, Самообре-
чените. През всичкото време, доде дигахте • обора, се въртях тъДява, сега ден-два ме нямаше
и вие я сплескахте! Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи. Гурко си отвори устата, за да
каже нещо, но не можа, защото в това време вратата откъм улицата се отвори и в двора
влезе човее... — Сега я оплескахме! С. Стратиев, Самотните вятърни мелници.
Но скоро той току започна да пелтечи.. . „Сега я оплескахме!“ — сви се сърцето на Зи¬
даров. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено. С гушене, с шепнене, с кашлене иззобаха уводната
статия и като назърнаха сам-там из вестника, узнаха и се убеёиха най-сетне, че работата е
свършена. . . — Оплескахме я ний нея! Ами сега? Ал. Константинов, Бай Ганьо.
Оше: Оцапвам / оцапам я (го).
ОПРАВЯМ - / ОПРАВЯ КРИВИТЕ ДЪРВА. Мъча се, старая се да поправя недостатъ¬
ците и грешките на някого. Казах ти да не се разправяш с нея, не разбра ли, че няма да' опра¬
виш кривите дърва!
ОПРАВЯМ / ОПРАВЯ КЪЛКАТА някому. Диал. Доказвам вината на някого, раз¬
кривам нечестните му дела.
ОПРАВЯМ СЕ / ОПРАВЯ СЕ КАТО ПЕТЕЛ В КЪЛЧИЩА. Диал. Ирон. Обхваща
ме силно смущение и съвсем не зная как да постъпя или да отговоря.
Още: Заплитам се J заплета се (уплитам се / уплета се, забърквам се / забъркам се, обър¬
квам се / объркам се) като петел в кълчища. Омотавам се /омотая се (сплитам се / сплета се)
като петел в кълчища. Диал.
ОПРАВЯМ СЕ / ОПРАВЯ СЕ ПОД (В) КОЛЕНЕ. Диал. Подигр. Много често сбър-
квам.
ОПРАВЯМ СИ / ОПРАВЯ СИ ЛИНИЯТА. Добивам по-хубав външен вид, като ста¬
вам по-слаб, по-тънък, с по-хубава фигура. Боян внимателно оглежДаше Ванко и каза весело: —
Оправил си линията. Сега изглеждаш напълно елегантен. М. Грубешлиева, През иглено ухо,
ОПРЯ НОЖА ДО (О, В) КОКАЛА. Настъпи решителният, критичният момент за
действие, за разплата, крайният предел, - когато повече не може да се търпи. Не може Да
28

се диша вече'в България. . . Ножът е опрял до кокала. Ив. Вазов, Хъшове. У нас ножът е вече
опрял до кокала! Дошло е време да подирим наш начин и сами да се освободиме! Ст. Дичев,
За свободата. Но сега нямаше тежък търговец в село, който да не усеща, че ножът е опрял
о кокала, че около Котел обикалят, ,като чакали на мърша, всякакви главатари. В. Мутаф¬
чиева, Летопис на смутното време. Ще търпи, докато ножът опре в кокала, ако има дом и
деца, ако обича, ако в съзнанието му грее някаква себична надежда. Ем. Станев, Иван Кондарев.
По-рядко: Опря ми ножа до (о, в^окала. Стигнах до положение, когато нещо не може повече
да се понася и трябва да се намери изход. Той язвително ругаеше селяните, че се сетили за
кооперацията чак когато им опрял ножът до кокала и че друг път продавали житото на тър¬
говиите, . . . ,а сега се били домъкнали тук, само защото търговците били престанали да
купуват. П. Спасов, Хлябът на хората.
Още: Допря (дойде) ножа до кокала.
ОПУЛВАМ / ОПУЛЯ °ЧИ. 1.*Силно се учудвам на нещ^ смайвам се от нещо. Подко"
вачът опулил очи и викнал: — Я-а-а-а-а\ Такова магаре за първи път виждам. А. Каралтйчев>
Топла ръкавичка. — Паша ефенди, писмото- на комитите! Фазлъ паша разгъна и - опули очи- —
Написано на турски! Д. Марчевски,'Дошло е време.
2. Диал. Умирам, издъхвам.
Още: Облещвам / облещя очи /във 2 знач./. Оцъклим / оцъкля (изцъклям / изцъкля)
очи. Ококориам / ококоря очи /в 1 знач. към 1 знач./.
ОПУХВАМ / ОПУХАМ ПРАХА някому. Обикн в св. вид. Набивам, напердашвам някого.
Да знае той, че ти четеш вестници от Соколова, ще ти опуха праха. Ив. ■ Вазов, Под игото.
Още: Изпухвам / изпукам праха от 1ърба. Изтърсвам / изтърся (отупвам / отупам,
отърсвам / отърся) праха.
ОПУЩАМ / ОПУЩА САПУНЯ. Диал. Допускам някаква грешка; обърквам, заба-
тачвам нещо. — Е, какво, кажи де. Нали за това те чакаме толкоз време, да кажеш! — Нека
каже Бонъо, той е опущил сапуня! —. . . — Хубаво ви е постлал днеска! Ст. Ц. Даскалов,
Стубленските липи.	.
ОПЪВАМ / ОПЪНА БРИЧА. Диал. Обикн. в св. вид. Умирам.
ОПЪВАМ / ОПЪНА ГЕМОВЕТЕ някому. Ставам строг в отношението си към
някого и не му позволявам да върши каквото си иска, да ■ своеволничи. Помагат, синко, [пу¬
канките] за урочасване, за страх, но на твоята болка само един цяр има — да му опънат
гемовете на тази чума черна. . . — Къде е другарят ви? — тихо попита Розов.—Напра¬
вихте го главен, облякохте го в офицерски дрехи и ме захвърли като дрипа. В. Нешков, Настъ¬
пление.
Още: Опъвам / опъна юздите.
ОПЪВАМ КАИША. Извършвам най-трудната, най-тежката работа, мъча се. — Да
му мислят управниците ... — Те няма какво да му мислят . . . ами ние, дето опъваме
каиша, как ще я оправяме сега. Л. Стоянов, Холера. Той се изрази, че е впрегнат в същия хо¬
мот ведно с председателя на стопанството и че опъва каиша не по-малко от него. Б. Обре-
тенов, Сноп. Едно време думата на друг не даваше. Няма я оная аванта вече. Свърши тя.
Кольо Картунков да се разхожда из Софията с леката кола, а други да опъват каиша. Н. Дра¬
ганов, Среща. Ще се върне разплакано чедото в къщи, защото не му стигнали няколко
стотни, ще заподсмърча майката... и само бащата мъдро ще се успокоява: — Може и да е
за хубаво! Щяхме да опъваме още пет години каиша. Майката неочаквано ще надигне глас:—
Да им се не видят и безплатните такси дано, като рожбата ни не може да влезе в Универси¬
тета! В. Станилов, ■ Пред вратите на Алма матер.	*
Още: Тегля каиша.
ОПЪВАМ / ОПЪНА КРАКАТА. Обикн. в св. вид Пренебр. Умирам. Събудена. от гър¬
межа, Дафина дигна глава и поиска да узнае станалото. В това време тъкмо край нея. мина¬
ваше Горан. — Спокойствие, дребна работа — небрежно подхвърли той: — Ей го къде опъна
краката— Кой, какво? —• нетърпеливо попита тя. — Кучето. Ив. Хаджимарчев, Овчар¬
чето Калитко. Хората щели да го преценят по заслуги и акуратност в работата му — виж
му манталитета! Кога? Кога опъне краката и го откараме в „Дома на покойниците“. Н.Широв-
Тарас, Смешно и горчиво. Ние му разправяхме, че няма да има толкова пари, но Гурко твър¬
деше, че Слоницата ще издържи най-много до двадесетото парче и след това ще опъне кра¬
ката. Ст. Стратиев, Самотните вятърни мелници.
Още: Изпъвам / изпъна крака. Пренебр.
29

ОПЪВАМ • ОПЪНА НЕРВИТЕ на някого. Ставам причина някой да бъде нервен, не¬
спокоен, напрегнат, лесно да се раздразня. Събитията през последните дни така опънаха
нервите на Еньо, че всичко го дразнеше. Особено този момък, който беше тръгнал за Балкана
без оръжие. П. Стъпов, Живот с надежда. — Престани да хленчиш. Не ми опъвай нервите. —
Умирам от страх, като си помисля какво може да се случи. К. Кюлюмов, Последният шанс.
Към предградието, дето живееше Виолета, карах вече осемдесет километра и не исках по¬
вече да дигам. защото все пак с мене пътуваше жив човек и не биваше да опъвам нервите му.
К. Калчев, Двама в новия град.
Още: Изпъвам / изпъна нервите.
ОПЪВАМ СЕ / ОПЪНА СЕ КАТО МАГАРЕ НА ЛЕД. Проявявам много голямо
упорство, инат; не отстъпвам, инатя се. Но Михал се опря. — Не ща бе. татко!. . . — Ти. си
го научила} Ти: — нахвърли се Илия върху жена си. . . З&що ми се опъва като магаре на лед?
А? Г. Караславов, Сметки.
Още: Запъвам се/запъна се като магаре на лед. Опъвам се / опъна се като магаре на мост.
ОПЪВАМ СЕ / ОПЪНА СЕ КАТО МАГАРЕ НА МОСТ. Проявявам много голямо
упорство, инат; не отстъпвам, инатя се.
Още: Запъвам се / запъна се (дърпам се) като магаре на мост. Опъвам се / опъна се като
магаре на лед.
ОПЪВАМ УШИ ОТ ГЛАД. Диал. Много гладувам. Трябва да му се каже да скрие
житцето през нощта и да омете хамбаря, инак цяла година ще опъва уши от глад. Елин Пелин,
Летен ден.
ОПЪВАМ / ОПЪНА УШИТЕ на някого. Карам се на някого, мъмря го строго, или го
наказвам заради допуснати от него грешки. Другарят Федро има здрава бойна закалка . . .
А другарят Статко — ... още не е похващал пушка. Ще му опъваме здравата ушите. Д. Ан¬
гелов, На живот и смърт.
Още: Дърпам (тегля) ушите.
ОПЪВАМ / ОПЪНА ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) някому. Ставам строг в отношението си
към някого и не му позволявам да върши каквото си иска, да своеволничи. Трябва да съобщя
на Бурназов за нашия спор с Бойчански. Той ще отиде много далеч, както се е засилил. Какъв
човек беше някога! Бурназов ще му опъне юздата. Ив. Петров, Мъртво вълнение. Но не успеем
ли да опънем юздите на другаря Матей, може и цялата дружба да ни обърне гръб. В. Нешков,
Настъпление.
Още: Опъвам / опъна гемовете. Стягам / стегна (свивам / свия, сбирам / сбера, дръп¬
вам / дръпна, хващам / хвана) юздите (юздата).
ОПЪРЖВАМ / ОПЪРЖА ДО БЕЛИЯ ДРОБ някого. Обикн в св. вид. • Диал. Съсипвам
материално някого.
ОПЪРЖВАМ / ОПЪРЖА ДО МИЛАТА МАЙКА някого. Обикн. в св. вид. Диал. Съ¬
сипвам материално някого.
ОПЪРЖВАМ / ОПЪРЖА ДУШАТА на някого. Диал. Съсипвам материално някого.
ОПЪРЖВАМ / ОПЪРЖА ЧЕРГАТА на някого. Диал. Причинявам голяма неприят¬
ност, щета на семейството на някого, докарвам му нещастие; съсипвам.
Още: Изгарям / изгоря (подпалвам / подпаля, запалвам ■ (запалим) / запаля) чергата.
ОПЯВАМ ГО <БЕЗ ПАТРАХИЛ>. Излишно и безполезно повтарям едно и също или
натяквам за едно и също без полза; мърморя недоволно. Не, тя не може да иде при господин
Чардашевсск.—— Как ще иде? ... — Не се опирай и не го опявай без патрахил!— каза й той
нетърпеливо. Ив. Вазов, Драски и шарки. Не го опявай без патрахил. де, каза натъртено
Владиков. Ив. Вазов, Немили-недраги. Ти поне що го опяваш? Пак ще имаш 10 хиляди лева
от сливи. Г. П. Стаматов, Малкият Содом. Кръчмарят, продължавайки да кълне и ncvea,
влезна и се изгуби между конете. . . По-скоро, по-скоро го извеждай навън! Стига си го опявал!
Н. п. Филипов, Разкази на ловеца. Задава се Чушката и отдалече още клати глава и опява
без патрахил: — Какви са, тези камънаци, бре. какво е това чудо? Чудомир, Критик.
Още: Напивам без патрахил.
30

ОПЯВАМ ГО КИЛИФАРСКИ. Неодобр. Не казвам истината напрано; извъртам.
Още: Усуквам го по килифарски. Неодобр.
ОПЯВАМ ГО НА ВЕРЕСИЯ. Изразявам недоволство, натяквам или мърморя недо¬
волно за нещо, без да имам сериозни основания. Обикновено светът не вярва на поетите,
считайки ги за хора, които обичат Да го опяват на вересия, П. П. - Славейков, Българска ли¬
тература.
Още: Опявам го на вяра. Диал.	'
ОПЯВАМ ГО НА ВЯРА. Диал. Вж. Опявам го на вересия.
ОРАЛА МУХАТА НА ВОЛА НА РОГАТА. Диал. Употребява се, когато някой се
представя, че е свършил някаква работа, а в същност нищо не е направил.
ОРА ПАЯЖИНАТА. Диал. Занимавам се с безполезни работи, нищо не свършвам.
ОРЕВАВАМ / ОРЕВА ОРТАЛЪКА. 1. Огласявам всичко наоколо със силен рев. ПреДи
бабичката да разкаже за убийството, тя орева орталъка и сълзите й текат по-обилно-водно-
и от река Вардар. П. П. Славейков, Българска литература.
2. Вдигам много шум с оплакванията си за нещо, занимавам всички с оплакванията си от
нещо. Орева орталъка. че бил пренебрегван, че не го търсели за нищо, а когато поискаха Да¬
го изберат в ръководството на организацията, той отказа, не се съгласи.
Още: Оревавам / орева света.
ОРЕВАВАМ / ОРЕВА СВЕТА. Вж. Оревавам / орева орталъка. Такава е [Руска] луёа
на завождането, а пък ако й продадеш торменцето на циганите, още на Другия ден ще го за¬
брави. Виж, Шота ще ореве света за него. Ил. Волен, Между два свята.
ОРЕЛА ЩЕ МЕ ГРАБНЕ. Диал. ' Шег. Окъпал съм се и съм станал бял.
ОРЕЛ, РАК И ЩУКА. Книж. Несговорни хора, които не могат да доведат докрай
предприетата от тях работа. Много спорихме и все още сме орел, рак и щука, не можем Да
се споразумеем.	■
От баснята на И. А. Крилов, преведена от П. Р. Славейков под заглавие „Орел, рак и тука“.
ОРЕХ ЛИ ИМАШ В УСТАТА СИ. Обикн. във 2 • и 3 л. Диал. Неодобр. Защо мълчиш,
защо не отговаряш, защо не казваш нищо. Ами ти защо мълчиш ? Ням ли си, или имаш орех
в устата си ?—обърна се изведнъж стрина Марина- към бай Марча. А. Каралийчеев, Строители
на републиката.
Още: Слива (сливи) ли имаш в устата си.	*
ОРИ, МЕЛИ, ЯЖ. За работа, която изглежда е лесна на някого.
От приказката за българина и циганина, които спорили, чия работа е по-трудна. Циганинът, изкарвайки
се мъченик, казал: „Вашата е лесна: ори, мели и яж, а нашата: да го просим, да го носим,- да месим, да печем,
па чак тогава да го ядем.“
ОРЛОВО ГНЕЗДО. Мъчнодостъпно планинско селище.
ОРТА БУДАЛА. Просторен.. Донякъде, не съвсем, почти.
Как си, добре ли си?— Орта • будала.	’
ОРТАК НА ДЖОБА МИ Е. Харча, изразходвам парите си за някого, харча много пари
за някого или нещо. Тази кола ми беше голям ортак на джоба, затова я продадох.
Още: Имам за ортак на джоба си. Ортак на кесията ми е.
ОРТАК НА КЕСИЯТА МИ Е. Харча, изразходвам парите- си за някого, харча много
пари за някого или нещо. Ако ми е брат, не ми е ортак на кесията. П. Р. Славейков, Българ¬
ски притчи или пословици и характерни думи. Жената на приятеля мях беше кокетка. Обли¬
чаше се винаги моДерно и • тоалетите й бяха постоянен ортак на кесията му.
Още: Ортак на джоба ми е. Имам за ортак на кесията си.
ОРТАШКА КОБИЛА. Немарливо извършвана обща работа или зле поддържан общ-
имот.
От погов. Орташката кобила и псетата не я ядат.
31

OPTOMA ДА СКИНЕШ НА МОСТА. Диал. Обикн. във 2 или 3 л. Да бъдеш обесен.
ОСИНО ГНЕЗДО. Кншж. Свърталище на зли, злобни хора или кръг от хора (обикн.
в учреждение, предприятие ■ или в обществена групировка, партия), чиято цел е да пакостят,
да вършат злини на другите. Трудещите се от всички страни днес се обединяват в една могъща,
непобедима антифашистка ар мия. И тая гигантска армия не ще сложи своето оръжие, до¬
като не разгроми' напълно и окончателно германо-фашистките вандалски орди, докато - не
разчисти без остатък хитлеристкото осино гнездо. В. Коларов, Против хитлеризма и не¬
говите български слуги.
ОСИПАХ И ОМЛЯХ. Диал. Свърших си работата.
ОСИРАМ СИ / ОСЕРА СИ КАЛЦИТЕ. Диал. Вулг. Излагам се по своя вина, сам ста¬
вам причина да се изложа.
ОСКУБАЛИ МУ СА МУСТАКИТЕ НА СТАМБУЛ ■ КАПИЯ. Диал. Ирон. Кьосе.
ОСКУБВАМ / ОСКУБЯ ПЕРУШИНАТА на някого. 1. Наказвам жестоко някого. ■
.Ако се научат какво си направил, ще ти оскубят перушината.
2.	Претърпявам щета, загуба.
ОСМИЯ БОЛЯРИН. Излишен, ненужен човек някъде (обикн. в някаква компания).
Те бяха по двойки и все аз оставах осмия болярин.
ОСМЪРДЯВАМ / ОСМЪРДЯ ТРАПА. Обикн. в св. вид. Грубо. Умирам. Той не е от
.тези, дето скоро може да осмърдят трапа.
ОСТАВАМ / ОСТАНА БЕЗ ДУША. Изморявам се, изтощавам се извънредно много
обикн. от тежка работа или болест. — Той е трескав, сега. Цяла нощ е бил в огън. . . Такава
жилка, а останал е без душа. Кашлица го мъчи. Ив. Вазов, Под игото. — Не бива; ти сг оста-
шал без душа ш не си съвсем оздравял. Ив. Вазов, Под игото.
Още: Душа (душица, душичка) не ми ■ остава / остане.
ОСТАВАМ / ОСТАНА БЕЗ ЛИЦЕ. Диал. Изведнъж побледнявам, прежьлтявам или
шогрознявам, изменям израза, вида си.
Още: Изгубим <си> / изгубя <си> лице<то>. Диал.
ОСТАВАМ / ОСТАНА БЕЗ ПОСЛЕДСТВИЯ. Кншж. Обикн. за молба, искане и под. —•
не бивам удовлетворен, не получавам никакъв резултат. Към средата на августа той
'{Гоце] се връща при другарите си,..., и веднага се отправя преоблечен за близките минерални
-бани, с цел да изучи мястото ш да*устрош залавянето на лекуващия се там богат Мафи бей.
Но ш тоя план остава без последствие. П. К. Яворов, Гоце ■ Делчев. Ако - младежите не се
•отзоват, тогава всички обещания за помощ и технически съобръженшя■ ще останат без по¬
следствие. Г. ■ Караславов, Проходът на младежта.
ОСТАВАМ / ОСТАНА БЕЗ РЪЦЕ. 1. Много се изморявам от ■ някаква работа. Цял
ден съм прала ш вече останахбез ръце. От сутрин до вечер бяхме на обекта, пренасяхме тухли,
камъни, торби с цимент, без ръце оставахме.
2. Отнема ми се възможността за нещо, възпрепятствуван съм да извърша нещо. Не мога
днес нищо да свърша, взеха мш инструментите, останах без ръце.
ОСТАВАМ / ОСТАНА БЯЛ В ОЧИТЕ. Диал. Нищо не ми дават срещу труда ми; нищо
не получавам, не спечелвам.
ОСТАВАМ / ОСТАНА В ГЛУХА ЛИНИЯ. Изпадам в положение да не мога да се проя¬
вявам или да напредвам служебно или обществено. Ако и да беше по-способен от мнозина,
беше останал в глуха линия' ш нямаше изгледи да излезе от това положение.
ОСТАВАМ / ОСТАНА В ПОЛОЖЕНИЕ. За жена—забременявам. Няколко жени пре¬
срещнаха Велика и я заразпитваха: — Нещо Дочка да не е останала в положение, та сш
.толкова загрижена? — Нейко отказа ли да се ожени? — К. Петтанов, Морава звезда кървава.
Влезе Белчо Плявата, извади няколко круши от пояса сш ш ги разхвърли по масите. . . Ако
от тия круши хапне вдовица, остава в положение, гледай и ти [Жельо] да не останеш. К. Пет-
жанов, Морава звезда кървава.
32

ОСТАВАМ / ОСТАНА В РЪЦЕТЕ на някого. Бивам притежаван от някого. Богатствата
не остават в ръцете на тия, които ги изработват, а отиват в ръцете на една шепа
готовановци, които • нищо друго не вършат освен да мислят как по-майсторски да събличат
работното население. Г. Кирков, Днешната наредба.
ОСТАВАМ / ОСТАНА В СИЛА. Книж. За закон, наредба, решение и под.— важа,
прилагам се или продължавам да се прилагам, да действувам. Не е мъчно да се види. че горните
формули остават в сила. ако под а разбираме какъв да е ьггл. Тригонометрия за VI клас. Поста¬
новлението остава в сила и следната година. • Решението остана в сила.
ОСТАВАМ / ОСТАНА В СЯНКА. 1. Бивам недооценяван и пренебрегван. Те [двамата
партизани] бяха свити, не взимаха думата по събранията, не умееха да предвиждат или
командуват и затова оставаха винаги в сянка. Д. Димов, Тютюн.
2. Успявам да се прикрия, да не се издам, че съм участвувал в нещо или че съм бил инициа¬
тор, причина за нещо, обикн. нередно. Приказките се завъртаха около глухонемия, хората се
смееха и го подиграваха, намираха, че пантомимата беше много правдива и поучителна и
подмятаха. че трябва да се ударят и приятелите му — те останали в сянка. Г. Караславов,
Селски истории. И тогава между стария добряк и комуниста Пандов избухваше остра свада,,
а хитрият Спасов оставаше в сянка. М. Марчевски. • Тихо • прстанище. Всичко бе организи¬
рано тъй. че благотворителната личност на Фани да остане колкото можеше повече в сянка.
Д. Димов, Осъдени души.
ОСТАВАМ / ОСТАНА ВЪН ОТ СТРОЯ. Книж. Не се включвам, не участвувам в
някаква работа. Вън от строя останаха само постовете и засадите на. пътищата. К. Лам¬
брев, Средногорски партизани.
ОСТАВАМ / ОСТАНА ГОЛ ПРЪСТ. Диал. Обеднявам, осиромашавам. Колко хорица е
съблекъл [дядо поп], на колко души греховете е прибрал, и мене, на, виж • ме, що е рекъл оня,
гол пръст съм останал, па и мене не пожали, тамам двеста и тринайсет гроша и зола ми е
изял. Мих. Георгиев, С тебешир и с въглен.
ОСТАВА МИ / ОСТАНЕ МИ В АКЪЛА. Вж. Остава ми / остане ми в ума.
ОСТАВА МИ / ОСТАНЕ МИ В ГЛАВАТА. Вж. Остава ми / остане ми в ума.
ОСТАВА МИ / ОСТАНЕ МИ В УМА. Запомням нещо, запаметявам за дълго
Време нещо. — Как няма да стигнат. жълтиците не са ли станали вече десет?— Забраванко.
оная нощ нали ги броихме — пет са! А пък на мен ми е останало в ума, че са десет. К. Петка¬
нов, Омайно биле.
Още: Остава ми / остане ми в главата (акъла).
ОСТАВА МИ / ОСТАНЕ МИ ЕДНА КРАЧКА до нещо. Много съм близо до нещо,
лесно мога да • постигна нещо. Когато избяга в Гърция, Методиев помисли, че до Америка
му остава само една крачка, а го затвориха в лагер. М. Марчевски, Тихо пристанище.
Още: На една крачка съм.
• ОСТАВАМ / ОСТАНА ИЗВЪН КРЪГА на нещо. Книж. Не бивам обхванат от някакво
мероприятие. Мнозина земеделски стопани са останали извън кръга, на разяснителната работа.
ОСТАВА МИ / ОСТАНЕ МИ МЕРАК. 1. Силно пожелавам • нещо (обикн. за ядене).
Седемнайсет години минаха, откакто сте женени, броила съм ги ден след ден. и сега тя за
пръв път. . . Требва да се пази десет пъти.повеке. Да не дига тежко, да не се подхлъзне, да
не й остане мерак по нещо за ядене и по каквото и да е. Д. Талев, Преспанските камбани.
2. Изпитвам известна мъка по нещо пожелано, но №№0™™™. Остана ми мерак тая екс¬
курзия, още съжалявам, че я изпуснах.
ОСТАВА МИ 7 ОСТАНЕ МИ НА СЪРЦЕ. Диал. Харесва ми много някой и го желая.
Край царицата дошло co неа и керка й да й видят гостите. Едно беше го видяла момчето, и
на сърце. беше й останало. Народна приказка.	'
ОСТАВА МИ / ОСТАНЕ МИ ХАТЪР. • Почувствувам се обиден, засегнат от . нещо.
— Чакайте, бе, не ми иде на ума. Пък да не е прилепнала [парата] някому по краката ... — .На
нашите ли? — учудено попитаха съседите. — На. вашите,• зер. Сто пари е то — хатър никому
3 Фразеологичен речник, т. 2
33

да не остане. Я лягайте . . . Какво има• от туй? Ц. Церковски. Сто пари на цяло. И аз ако
питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито Другите, ама хайде, Да не им остане хатъра.
Ал. Константинов, Бай Ганьо. Та и чичо Венко като стори така, стрини Венковици остане
хатър, и дълго време го вече не потърсва за нищо. Т. Г. Влайков, Стрина Венковица и снаха й.
Дружина Думат Иванку: I „Стоянов братец, Иване! Хатър да не ти остане, батя ти щем
да оставим“. Народна песен.
ОСТАВАМ / ОСТАНА <КАТО> В НЕБРАНО ЛОЗЕ. Неочаквано изпадам в крайно
неудобно, неловко положение и се чудя как да постъпя; стъписвам се. — Аз пък Пинтезовото
момче харесвам! — ... Дяёо Ламби остана като в небрано лозе и с това се свърши неговото
сватовничество за Калинка. Ив. Петров, Нонкината любов.
Още: Виждам се / видя се (намирам се / намеря се, попадам / попадна) <като> в небрано
лозе. Хващам се / хвана се в небрано лозе. Диал.
ОСТАВАМ / ОСТАНА КАТО ГЪСКА НА ЛЕД. Бивам излъган, измамен в очакванията
си да придобия нещо или да успея в нещо, или изпадам в тежко положение. Везиринът е
дал на българите право да си изберат екзарх, но тоя екзарх ще да бъде избран пак по нашата
програма! Чомаков остана като гъска на леД, защото неговото Филибе днес за Днес остава
под патриарха. Л. Каравелов, Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме?
Още: Оставам / остана като патка на лед.
ОСТАВАМ / ОСТАНА КАТО МАРА С ВЕЖДИТЕ. Диал. Бивам излъган, измамен в
очакванията си да придобия нещо или да успея в нещо, или изпадам в тежко положение.
ОСТАВАМ / ОСТАНА КАТО ПАТКА НА ЛЕД. Вж. Оставам / остана като гъска
на лед.
ОСТАВАМ / ОСТАНА КАТО РИБА НА ЛЕСАТА. Диал. Бивам излъган, измамен в
очакванията си да придобия нещо или да успея в нещо, или изпадам в тежко положение.
ОСТАВАМ / ОСТАНА МЪРТВА БУКВА. Книж. Обикн. за разпоредба, решение и
под. — не се прилагам на дело. РеДица наши решения останаха мъртва буква.
ОСТАВАМ / ОСТАНА -НА ВТОРИ ПЛАН. Книж. Добивам второстепенно значение,
важност; престават да се занимават с мене, да ми отдават предишното значение. Идеята,
че тоя господин можеше да ми стане Другар . . ., какъвто беше самоуверен и близък на Милка
и нагъл със своите високо вирнати мустаци и женолюбиво изражение на лицето и че ще да
остави него на втори план във вниманието на Девойката ... го Докарваше До полуда.. Ив. Вазов.
Казаларската царица.
Още: Оставам / остана на заден план. Книж. Минавам / мина на втори план. Книж.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА ГЛАВАТА на някого. Вж. Оставам / остана на ръцете на
някого. Убоде си крака, получи инфекция и умря в страшни мъки. Четири деца останаха на
главата на тая жена. Г. Белев, Какво видях в Америка.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА ГОЛИТЕ БАНИ. Диал. Бивам измамен, излъган в очаква¬
нията си да получа нещо, да спечеля нещо или да успея в нещо. — Неговата [на щъркела]
бабичка сигурно е излязла по-пишкйн и е заминала за топлите страни. Там си е залюбила
друг щъркел, та нашето „началство“ ще остане на голите бани. Ем. Станев, Януарско гнездо.
Още: Оставам / - остана на студените бани. Диал.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НАЗАД. За часовник — не работя точно; изоставам. Часовни¬
кът ми остава назад с пет минути на ден.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА ЗАДЕН ПЛАН. Книж. Добивам второстепенно значение,
важност; престават да се - занимават с мене, '' да ми отдават предишното значение. Грани¬
чните • сБългария-околии'бяха-поле натитациис в«които ^турчина'-оставаше на заден- план,
ако не биваше съвсем забравен. П. К. Яворов, Хайдушки копнения. А кои бяха безбожниците ?
Комунистите. ЗемеДелците останаха някак си на заден план. За тях вече много-много не се
приказваше. Г. Караславов, Чиновническа история. Сега работниците се интересуват само
от хляб. Всичко Друго трябва да остане на заден план. Д. Димов, Тютюн. Отмъщението,
което вече стаяше лично дело, остана на най-заДен план в мислите му. Ив. Вазов, Под игото.
Още: Оставам / остана на втори план. Книж. Минавам / мина на заден план. Книж.
34

ОСТАВАМ / ОСТАНА НА ЗЕЛЕНО. Бивам излъган, измамен в очакванията си да
придобия , да получа нещо или да успея в нещо. И този път той остана на зелено, не го по¬
каниха, екскурзията мина ш без него.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА КОЗА. Диал. Изоставам по време на жетва или при друга
полска работа. Само Рангел като че лш работеше насила. Уж вдига мотиката, понавежда
се, та ш с ръка пооправи някои притиснати стъбла, кога да се изправи, едва-едва дигаше
гърба сш. — Хайде, бай Рангеле — закачливо подмяташе някоя от момите. — Не - оставай
на коза. Кр. Григоров, Новодомци.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА МЯСТО. 1. Бивам убит моментално. Двамшната паднаха.
Единият — тежко ранен, а другият остана на място. А. Каралийчев, Топла ръкавичка.
Вражите куршуми бръмчаха като оси край тях ш когото улучеха, оставаше на място. А. Ка-
ралийчев, Топла ръкав^та.
2.	От силна изненада, уплаха или друго внезапно и силно изживяване заставам като вцепе¬
нен, без да мога да мръдна. Като чуха страшната вест и двамата както се бяха спрели,
останаха на място ш занемяха.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА ОПАШКАТА. Бивам изпреварен от други в някаква работа,
начинание и изоставам на последно място в него. Той' [Стойко] знаеше, че ако излязат по-
късно, всички щяха да се зачудят. „Яя! Какво е правил Юрталана, та е останал на опаш¬
ката!“ Г. Караславов, Снаха. При третия кръг на турнира те останаха на опашката •
В спартакиадата останахме на опашката.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА ПЕС ПОНЕДЕЛНИК. Диал. Вж. Оставам / остана на по¬
неделник <а>. Аз познавам сума кметове — тъй сш останаха на пес понеделник, увъртат се
сега за пет пари, ходят като шантави. Г. Караславов, Съвет.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА ПОНЕДЕЛННПК<А>. Бивам излъган, измамен в очаква¬
нията си да придобия, да получа нещо или да успея в нещо. ■ Аз на оная, козарката, дадох да
разбере. И при баща й.ходих, и при майка й, ш на всичките й родове казах. „Хич да не сш бие ан¬
гелите, рекох, че няма да я бъде“. . . Така де, защо само да се надява момичето, па после
да остане на понеделник. Ст. Ц. Даскалов, Магдина чука. — Чакали да умре Кръстанчето.
на Хъчшбързовата снаха тейко й де, та да вземат десетина декари, а то, като му измъкнали
сетне еднш полици, еднш чудесшш, боже, опази! ... И Хъчибързовката сш останала на понедел¬
ник.. Г. Караславов, Татул.
Още: Оставам / остана на пес понеделник. Диал.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА ПРОИЗВОЛА НА СЪДБАТА. Кншж. Изпадам в ■ тежко,
бедствено положение без подслон и без изръжка, без средства. Въпросът беше важен. Той
струваше да се обсъдш, още повече, че всички останахме един вид на произвола на съдбата.
Л. ■ Стоянов, Холера.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА ПЪТЯ. Вж. Оставам / остана на улицата. — Той знаеше,
че губи положението сш, службата сш, оставаше на пътя! Ив. Вазов, Драски и шарки. Тру¬
диш се ш ти, имаш, не сш останал на пътя . . . все по-хубаво е да сш шмаисш. ти парче земя ш
да- сш я работиш, както всички хора. Й. Йовков, Песента на копелетата. А днес ш утре всшчкш
служби ще бъдат даденш и пак ще остана на пътя, и пак чакай месеци и години даже. Ив. Ва¬
зов, Драски и шарки. Пък децата не са останали на пътя, гледаме гш. Г. Караславов, Осво¬
бождение.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА ПЯСЪКА. Диал. Вж. Оставам / остана на сухо. Раздадеш
бюлетини — българина зема и мълчи, па сш туря своя бюлетшнка в урната. Прекратят из¬
бора, преброят бюлетините и чак тогава виждаш, че сш останал на - пясъка. Ал. Константи
нов, Миш-маш.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА РЪЦЕТЕ на някого.. Бивам предоставен на някого да ме
издържа, да ме гледа (обикн. след смъртта на единия или на двамата родители). Наскоро-
баща - й се помина, ш семейството му остана на ръцете на Надя, като най-възрастна от децата
му. Елин Пелин, Аз ти той. Аз после разбрах . . . защо чичо е бързал да опише всичко наше:
>мама скоро прежали татя, повтори, ш ние останахме на негови ръце. А. Страшимиров, Детство.
А сега-—разведена . . . На ръцете й остава това болно дете . . . Как лш- ще се справи? М. Гру-
35

бешлиева, През иглено ухо. За мене не плачи, аз трябва да плача за тебе. Остават на ръцете
ти децата, за да ги отгледаш. Зл. Чолакова, Бачо Киро. „А! — пресилено се засмя Христака..-.
Нали унука следва зоотехника в София . . . Откак се загуби баща му, остана на ръцете ми“,
Ил. Волен, Между два свята. После тя разказа тъжната история на черната си забрадка ——
загубили с „човека си" единствен син. Къщата останала на нейните ръце. С. Северняк, От
нашия кореспондент.
Още: Оставам / остана на главата,
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА СРЕДАТА. Диал. Не ми дават нищо^не вземам, не спе¬
челвам нищо, напразно се трудя.
Още: Оставам / остана насред път. Диал.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НАСРЕД ПЪТ. Диал. Вж. Оставам / остана на средата.
ч ОСТАВАМ / ОСТАНА НАСТРАНА. 1. Бивам пренебрегнат или забравен като по-ма-
ловажен, по-незначителен, по-ненужен. Пред него [Игнат] изведнъж израсна огромното дело
с всичките му мъчнотии, рискове и неизвестност, . . . Клубът, препирните с Йордан, увлича¬
щите думи на Марин край оджака—всичко това оставаше настрана. Кр. Велков, Село Борово.
2.	От нещо. Не вземам участие, не се замесвам в някакво делр. Трети.смутени или равно¬
душни, се опитваха да останат настрана от събитията, чакаха да видят какво ще стане.
Ем. Манов, Ден се ражда. Ние сме толкова силни, щото сами ще се разправим с гнилата Тур¬
ция. Турция е слаба, финансово съсипана. народът турски е осЪромашал и.ще остане настрана.
Той сам пъшка под игото. Ив. Вазов, Под игото. Тук с благодарение си помисли. че неговите
по-стари синове са останали немолепсани, че той не бе забелязал у тях размирния дух, който
бе прехванал всичките, и самого него даже. — Нека бари те да останат настрана, да стоят,
вън от тая каша, дето и аз затънах. Аз съм вече зел-дал. Те да останат живи. Ив. Вазов,
Под игото.
3.	За пари — бивам спестен. Невести Панчовици се скъса на сърцето, като видя, колко малко
са спестиле тая година. и като си помисли, как тя се надеяше и сега да остават настрана
поне колкото лани. Т. Г. Влайков, Ратай.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА СТУДЕНИТЕ БАНИ. Вж. Оставам / остана на голите бани.
ОСТАВАМ / ОСТАНА НА СУХО. Бивам излъган, • измамен в очакванията си да при¬
добия, да получа нещо, или да успея в нещо. Тя тъкмеше да правят сватба и да пукат ду¬
шманите. а сега пак оставаха на сухо. И хората пак щяха да ги разнасят. Г. Караславов,
Обикновени хора. Съседството, роднинството, честите прескачания на Станка, погледите,
подхвърляните думички — всичко това може да доведе до любов и тогава Марина съвсем
ще си остане на сухо. Ако Станка не се тътри канена и неканена, ако не му се навира под
носа. той може би ще се увлече по нея, по Марина. Г.Караславов, Обикновени хора. Жилваше
[Тюлев] остричко ония сиромаси, които се влачеха след либералските общинари с надежда
да получат някое пъдарско или пазвантско място, но които все оставаха на сухо. Г. Карасла¬
вов, Обикновени хора. •Комунистите тръгнаха да събират хора, за . да учат да четат и
пишат по български,. . . Какво не направи той да им развали работата. Е, тук той не
остана на сухо. Б. Несторов, Светлина над Родопите. — Свинете, кай, са заразени от. огне-
ница. . . Разсилният ги натъпка в обора и ние останахме на сухо. — Слушай, докторе, — кип¬
нах аз — не. прави на мене.тия работи, че аз не съм какъв да е човек. Аз съм Монеолу, разби¬
раш ли ? Чудомир, Тактика.—Като- не може, аз се отцепвам!... Ще си направим ново друже¬
ство и ще си се изберем за председателки. Пък вие с вашето дружество ще си останете - на'
сухо. Няма да ви остане ни една членка.. . Хем да видите!. Ст. Л. Костов, Мъжемразка.
Още/ Оставам / остава на пясъка. Диал.
. ОСТАВАМ / ОСТАНА НА УЛИЦАТА. 1. Изгубвам жилището си, нямам вече . под¬
слон. —.Е, братя... сега вие ' ще трябва да. се позакриете из града, кой където намери, че щур¬
ците могат пак да дойдат.тука. Вашият бег иска да ви върне в село... — Да сте живи, .. . .;
прибрахте ни като свои.. . Сега ни е по-лесно, нема да останеме на улицата, ти харно ни
велиш, Д. Талев, Преспанските камбани. Ако хазаите продадат апартамента, ще останем
на улицата, сега много. мъчно се намират квартири.
2. Изпадам в тежко, • бедствено положение, преставам да имам препитание, средства за живот.
Костов си спомни главния счетоводител на„Никотиана“, който беше полуослепял от годиш¬
ните баланси и сега. лекуваше. очите. си в една клиника. Този човек. имаше голямо семейство
и ако ослепееше, ■последното оставаше на улицата. Д. Димов. Тютюн. После.баща ти умря,
36

семейството остана на улицата, търгашите престанаха Да се интересуват за тебе. - Д. Ди¬
мов, Тютюн. Ти ме разори, ограби ме . . . Без средства оставам на улицата сама. Й. Йовков,
Обикновен човек. Ако пожарът обхванеше цялата чаршия, най-малко стотина бакърДжии
и сарачи щяха да останат на улицата и в граДа щеше да избухне страшен сканДал. Ем. Станев,
Иван Кондарев. Ала тъй като Беба държи на своето и започва да се облива в сълзи за¬
пасното полковниче също променя тактиката,..., и моли със заДавен глас Дъщеря си Да се смили
над него и да не го разорява, защото той, бедният, щял да остане на улицата и да протяга
ръка като просяк за еДна коричка хляб. Св. Минков, Разкажи в таралежсва кожа.
Оше: Оставам / остана на пътя.
ОСТАВАМ / ОСТАНА ОТКРИТ. Книж. За въпрос, проблем — продължавам да бъда
неразрешен. Въпросът за неговото завръщане в родината му оставаше все още открит.
ОСТАВАМ / ОСТАНА ПОД МИНДЕРА. За някаква работа, решение, идея и под.'—
бивам забравен, изоставен. Хората забравиха иДеите,Анчоо! — Който ги е забравил, трябва
Да му ги напомняме! — ... — Бе ти говориш така" сякаш си паДнал с кошничка от небето.
Идеите—Петкан Мечков повиши глас—останаха под минДера, драги мой! Ив. Петров. Преди
да се родя.
ОСТАВАМ / ОСТАНА САМО С ЕДНА РИЗА. Диал. Изгубвам всичко, съвсем западам;
обеднявам.
ОСТАВАМ / ОСТАНА С ВПЕЧАТЛЕНИИ<ТО>. Обикн. със слеДв. изр. със съюз ч е.
Книж. Допускам, струва ми се. Комините на парахоДите не пушат, не се забелязва никакво
Движение и човек остава с впечатлението, че и воёата не тече. Г. Велев, Какво видях в Аме¬
рика. Всички останаха с впечатлението, че Казакът знае нещо много важно за Деяна, та
затова така открито и разпалено го напаёа. Г. Караславов, Селски истории.
ОСТАВАМ / ОСТАНА С ГОЛИ РЪЦЕ. Изпадам в тежко положение след - претърпяна-
голяма материална загуба. И тъй не ни провървя нито в стопанството, нито в Добитъка, нито
в търговията. . . Не мина много време, изгубихме и БърДуля за борчове и останахме с голи
ръце. Кр. Григоров, Отново на училище. На Другата година и Петко умря. Никакво добиче
не надничаше на отворената ни врата. Мама, тъгува"" що тъгува, • па еёин ден ми рече: — Е,
останахме с голи ръце. Кр. Григоров, Отново на училище.
ОСТАВАМ <СИ> / ОСТАНА <СИ> НА СВОЕТО. Продължавам упорито да под¬
държам мнението или искането си. Няколко пъти те се опитваха да я вземат при себе си
нощем, но Яна не се съгласяваше. „Ако и нея ми отнемат, какво Друго ще ми остане ?“ —— каз¬
ваше си тя и си оставаше на своето. К. Калчев, Семейството на тъкачите. Той я уверява,
че има хора, които фотографирват Децата си разплакани и че той дето е фотографирвал
всички са разплакани. И за да бъде по-убедителен, той отива в стаичката и Донася цял куп
портрети на разплакани Деца" но бабичката остава на своето. Д. Немиров, Бедния Лука.
ОСТАВАМ <СИ> / ОСТАНА <СИ> НИ САМ, НИ ТАМ. Диал. Постига ме неуспех,
изгубвам, не сполучвам в нещо или изпадам в безизходица. Преследвачите успяха Да му пре¬
градят пътя и той остана ни сам, ни там.	.
ОСТАВАМ / ОСТАНА СОЛО. Книж. Не съм подкрепен, поддържан от никого при
разискване, спор и под. Той проДължаваше да поДдържа своята теза, въпреки че имаше опас¬
ност да остане соло. По-голямата част от колегите му минаха на противното мнение.
ОСТАВАМ / ОСТАНА С ОТВОРЕНА (ОТВОРЕНИ) УСТА. 1. Изпадам в почуда; из¬
ненадвам се от нещо неочаквано (обикн. като давам външен израз със съответната мимика).
И ако е рекъл бог, ще имаме Друго Дете. Стоян остана срещу нея с отворена уста. Султана
побърза да излезе. Д. Талев, Железният светилник. Отначало неговата изненада беше толкова
голяма, че той остана с отворена уста и не можа да каже нито дума. С. Минков, Човекът
Бил и котката Кет. Ловко прекрачи с единия си крак варела и тръгна към Дестилационното
отделение. Той [Емил] направи това така бързо и неочаквано, че Божикин остана с отворена
уста. Д. Ангелов, На живот и смърт.
2.	Изпадам в	пред нещо мнкого х^у^б^^^о- Направи той [Носовирков- свойта поръчка и
изглеДа надменно цялата публика, като че публиката трябва да остане с отворени уста,
пред неговото умно „ш... шампанско“. Ал. Константинов. Из миналия живот на „Славянска
беседа“.
Още: Оставам / остана със зяпнала (зяпнали) уста.
37

ОСТАВАМ / ОСТАНА С ПРЪСТ В НОСА. ■ Бивам излъган, измамен в очакванията си,
надеждите си, обикн. да придобия, да получа нещо или да успея в нещо. Оня - ахмак, Мехмед
паша, за какво ме мисли, та е проводил двама-тршма по-ахмаци от него да ми вървят в петите ?
Сега да река да им щшпна, ще останат с пръст в носа. Всяко кьоше ш зид на Вшдшн зная. В. Му¬
тафчиева, Летопис на смутното време.
Още: Оставам / остана с пръст в уста<та>.
ОСТАВАМ / ОСТАНА С ПРЪСТ В УСТА<ТА>. Бивам излъган, измамен в очаква¬
нията си, надеждите си, обикн. да придобия, да получа нещо, или да успея в нещо. — Дали
няма [Бук] да избяга някой ден?— плашеше се Янко ... — Нека стане на две ш половина
години. Тогава ще сш намери някоя красива другарка ш ще отиде подире й, а ние ще останем
с пръст в уста. Ала не е чудно да се върне, като се наергенува Ем? Станев, Повест за една
гора. — Запознах се с един англичанин,. . . Прекланял се пред нашето дело ш бил готов да ни
помогне. — ... Извинявай, твоят англичанин се е пошегувал с тебе — няма да се върне ш ние
ще останем с пръст в устата. Д. Спространов, Самобречените. Един австриец на име Кршш-
ванек образува дружество, което ще грабне всичко. . . Остава да преодолеем само съпроти¬
вата на трима дръвници от представителството на концерна в София,. . . — На единия
готвим такъв номер, че няма да може да мръдне, а другият, когато получи заповед от Бер¬
лин, просто ще козирува. . . Разбираш, нали? И онова парвеню от „Никотиана“ ще остане с
пръст в уста. Д. Димов, Тютюн. — Ръководете се само от една мисъл: — продължи Гер¬
хард — тютюнът да бъде извозен! Забравете всякакво формализиране. Някои ваши колеги
не разбират напълно добре това и може да останат с пръст в уста. Хар. Русев. По стръмни¬
ните.
Още: Оставам / остана със захапан пръст. Оставам остана с пръст в носа.
ОСТАВАМ / ОСТАНА СЪС ЗАХАПАН ПРЪСТ. Бивам излъган, измамен в очаква¬
нията си, надеждите си, обикн. да придобия, получа нещо или да успея в нещо. Ти знаеш,
че младите започват по пътищата и по харманите, а. . . — А който не си отваря зъркелите,
може ш да остане със захапан пръст! — пресече я той строго. Г. Караславов, Обикновени
хора. Защото много приказвахме и много се организирахме, та останахме със захапан пръст..
Г. Караславов, Обикновени хора.
Още: Оставам ■ / остана с пръст в устата.
ОСТАВАМ / ОСТАНА СЪС ЗЯПНАЛА (ЗЯПНАЛИ) УСТА. Вж. Оставам / остана с
отворена (отворени) уста. Офицерът изпусна писалката, вцепени се на мястото сш ш остана
със зяпнали уста. На прага на стаята стоеше в мирна войнишка стоШка — кой мислите ?
Сламеният човек! Св. Минков, Сламеният фелдфебел.
ОСТАВАМ / ОСТАНА ЧУЖД на нещо. Кншж. Не се интерусувам от нещо, не проя¬
вявам грижа за нещо, не участвувам в нещо. В продължение на много години буржоазните
правителства оставаха чужди на народния порив за просвета, в. Работническо дело. Гоце,...,
не можеше да остане чужд на общите заблуждения. П. К. Яворов, Гоце Делчев.
ОСТАВАТ МИ / ОСТАНАТ МИ ОЧИТЕ. 1. В (на) нещо, в някого или самост.. Много
харесвам нещо или някого, възхитен съм от нещо или от някого (обикн. за нещо, което не
мога да имам, да купя или което желая да имам). За деня., . . . , току ще сложи изотзад и
мен на главата малко фесче. Аз го свалям веднага ш го разгледвам. Очите мш остават в него!
Т. Г. Влайков, Преживяното. Захари видя едно такова ножче у другаря сш Миладин ш очите
му останаха в него. С. Кралевски, Възвърната обич. Много пътш се вричал дядо Костадин,
спечели лш някой - грош, да купи на Свшленка свилена забрадка от панаира в далечния край от¬
татък балкана, където само веднаж ходил през живота сш ш очите му останали в копринените
пъстроцветни забрадки. Кр. Григоров, Игличево. Какви витрини има! С часове да ходиш,
да зяпаш, пак няма да се- нагледаш. И еднш червени сандали като тези на Нели ш Лили, очште
ми останаха. В. Бончева, Анчето пише. — Стана ечемик . . . чудо!— . . . как не — очште
на всички оставаха - в него. Кой как минеше край него, му се чудеше. Н. Хайтов, Съперници.
Когато за първш. път се яви [Никола] на хорото, очште на всички останаха в него. К. Величкоз,
Таласъм. Младият човек, щом като я [дъщеря ти] видя, очште му останаха в нея. А. Кара-
лийчев, Малкият орач. Имаше чудесна къща, очште ми останаха на нея.
2. Изпитвам чувство на завист, зловиди ми се нещо, което друг има. — Когато някой вшдш
нещо хубаво у другшго, стока напр. за купуване ш не може да я купи; шлш друго нещо драго¬
ценно ш хубаво, като кон, говедо, жена, дете, което не може да сш достави, казват че му
остават очите; то хашр - не вшжда шли умира, шлш са осакаща. П. Р. Славейков. Български
притчи или пословици и характерни думи.
Оше: Отиват ми / отидат ми очите. Вземат ми се очите /във 2 знач. към 2 знач./.
38

ОСТАВАТ МИ / ОСТАНАТ МИ ОЧИТЕ ОТВОРЕНИ. Чувствувам се крайно неза¬
доволен, неудовлетворен, защото не се е осъществило най-голямото ми, съкровено желание.
Доживяхме боже да видим бял ден! Честити сме били да посрещнем български аскер! . . .
и да умрем вече, няма да ни останат очите отворени. . .говориха със сълзи на очите трогна¬
тите селяни. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
ОСТАВАТ МИ • / ОСТАНАТ МИ РЪЦЕТЕ. Диал. Извършвам някаква работа много
добре, майсторски.
Още: Оставям си / оставя си ръцете (ръката) /във 2 знач./.
ОСТАВИ ЕДИН (ЕДНОТО), БУХНИ ДРУГИ (ДРУГИГО). Пренебр. За хора с еднакви,
с едни и същи недостатъци.
ОСТАВИЛ СЪМ ДЯВОЛА, ОПАШКАТА МУ НЕ ПУЩАМ. Обикн. във 2 и 3 л.Диал.
Не съм се отказал да действувам по същия непочтен начин; отказал съм се само привидно
от непочтени действия.
ОСТАВИЛ СЪМ ДЯВОЛА, УЛОВИЛ СЪМ САТАНАТА. Обикн. във 2 л. и 3 л. Диал,
Не съм се отказал да действувам по същия непочтен начин, отказал съм се само привидно от
непочтени действия.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ БЕЗ ПОСЛЕДСТВИЕ. Книж. Не удовлетворявам (за молба,
искане и под.). Всички жалби попът с помощта на кмета и кръчмарите успяваше да остави
без последствие. Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ В ГЛУХА ЛИНИЯ някого. Не давам възможност на някого да
се прояви, да напредне служебно или обществено. Не случайно го оставиха в глуха линия.
трябваше да се издигне кандидатурата на друг.
Още: Държа ' • в глуха линия.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ В • СЯНКА. • 1. Някого. Не оценявам, не изтъквам заслугите
и качествата на някого й го държа незабелязан, пренебрегнат. Считаха го за посредствен,
не го изтъкваха, и въпреки старателната му работа, все още го оставяха в сянка.
2.	Нещо. Не показвам достатъчно нещо, не го разкривам. Островски е оставил в сянка, не
е предал нужната.плътност на основния фон на романа — обществено-политическата борба.
в. Вечерни новини.
3.	С действията и делата си се изтъквам и ставам причина някой да бъде пренебрегнат затъм¬
нен, изместен. Янакиев стана околийски лекар, създаде си голяма известност и голяма клиен¬
тела. забогатя и остави в сянка двамата си съперници. Ем. Станев, Иван Кондарев. Днешното
поколение си е допуснало много да забрави борците и борбите на една епоха, може-бц, най-зна-
менателна' и велика в новата ни история. Чардафонският патриотизъм с кресливото си
самовъзвеличение е оставил в сянка делата и заслугите на нашите „цариградски“ деятели.
Ив. Вазов, Непубликувани писма.
Още: Държа в сянка' /кЪм 1 знач./.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ ДА МЕ НОСИ ВЯТЪРА. Не проявявам никаква активност,
инициатива, приемам нещата каквито са, без да се старая да действувам за тяхното изменение
или да създавам нещо ново; инертен съм. — Щом всички стават аяни, щом са тръгнали да
си сядат на задника — ще седнем и ние. Лошо ли е?“ На Вели му беше винаги лесно, защото
оставяше да го носи вятърът. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ • ЗАД ГЪРБА СИ нещо. 1. Създавам приживе нещо, обикн. с
което ще бъда запомнен (добри дела, творчество, имот и др.). Оставиха зад гърба си големи
дела, заслужаващи похвала. • Творчеството. което писателят остави зад гърба си, беше не
малко. • Той остави зад гърба си имот, който беше достатъчен за издръжката на децата му.
2. Съзнателно забравям нещо, което ми се е случило или което съм извършил(обикн. за нещо
неприятно). Дано новата година да бъде по-щастлива и всички горчивини да. оставим зад
гърба си.
Още: ’ Оставям / оставя зад себе си.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ МЕЧКИТЕ ДА ВАРДЯТ ДРЕНКИТЕ. Диал. Ирон. Поверя¬
вам нещо на някого, който има склонност към него и ще го използува за себе си.
39

ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НА ВТОРИ ПЛАН някого или нещо, Книж, Вж. Оставям / оставя
на заден план. Изпитите наближаваха, затова всички други занимания — екскурзии, забав¬
ления той остави на втори план.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НА ЗАДЕН ПЛАН някого или • нещо. Книж. Придавам на някого
или нещо второстепенно значение, важност, преставам да се занимавам с нещо или да му
отдавам предишното значение. Сега съм оставил на заёен план свиренето, защото трябва да
се готвя за матура.
Още: Оставям / оставя на втори план. Книж.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НА МИРА някого. Не безпокоя, не - тревожа повече някого.
Гунка се успокои; позабравила беше вече и • случката. Мислеше, че Паун е решил вече Да я остави
на мира. Г. Райчев, Златният ключ. Жена му, която познаваше характера му, веднага разбра
какво се бе случило с• него и го остави на. мира, за нищо не го запита. Ив. Маринов, Миньори.
—	Заключи вратата и ме остави на мира. Нямам никакво желание да отговарям на глупавите
ти въпроси! К. -Петканов, Златната земя. — • Оставете ме на мира, — сопна се тя.— Аз бъркам
ли ви се на нещо? Не искам и вие да се бъркате на мене. Й. Йовков, Ако можеха да говорят.
И кой може да ти гарантира, че веёнъж като са те взели на зъб, ще те оставят на мира ?
Г. Караславов, По наклон. — Живейте както ви е угоёно — не ви се бъркам! Моля ви само ——
мене да оставите на мира. . . Ще нареёя така живота си и и без помощта на Джексън! О. Ва¬
силев, Любов. Той [Комков] слушаше шегите им [на колегите си] и болезнено чувствуваше
иронията.. . Защо не може да им каже Да се махнат, да го оставят еДнъж за винаги на мира ?
М. Кремен, Схлупени стрехи.
С отриц.: Не оставям / оставя на мира някого. Непрекъснато безпокоя, тревожа някого,
с ъздавам непрекъснато грижи, безпокойство на някого. Не остави тя никого на мира — нито
Нля, нито АнДрея, нито Ацевица. Все току разпращаше Кочовите деца, изпрати и Кочовица
дл помогне на Ния. Д. Талев, Преспанските камбани. Женена жена, ма сестро, да си сеДне в
къщи и Да си глеДа работата, а то — фитнало се и не оставя човека на мира! Чудомир, Не
съм от тях. Защо не ме оставят мен на мира ? — Дума тя с болка на Душа. — Какво, им се
бъркам аз? Нека си се разправят сами там! Т. Г. Влайков, Стрина Венковица и снаха й. Оня
и сега нямаше Да ме остави на мира, акр Дойно не беше му светил маслото! Елин Пелин,
Летен ден. Криво седи, право съди, / стар каёия: — / не оставя на мир село / луё гидия. П. П.
С лавейков, Епически песни. — А бе то, момичето глупак, ама и него не го оставят на мира
от изкушения лукавих — подде ёяёо поп.. Ив. Вазов, Под игото.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НА МЯСТО някого. Убивам моментално, изведнъж някого.
—	А момчето,... — се опря кога сваляха втория чувал, оставете ни, рече, барем това, пък
горският взе че го удари с пушката по главата. .. И ей на ... Насмалко да го остави на място.
Г. Караславов, Обикновени хора. Като си представи как някой партизански куршум можеше
да го парне и да го остави на място, подпоручикът потрепери и се озлоби. Г. Караславов, Раз¬
стрелът в Ястребино. — Дай ми пушката — рече по едно време Горица. Калитко й подаде
манлихерата. — Страхливко! Защо не ме остави на място? Ив. Хаджимарчев, Овчарчето
Калитко. — И мене зла среща ме сполетя-Като тръгнах, на един прозорец насреща най-мързе-
ливата комшийка станала като никога в пет часа, пуха нещо с метлата и щом ме виёя:
—	На добър час, на добър час! — Умрях от яё. Жена, пък отгоре с метла в ръка! ИДеше ми да
вёигна пушката и на място да я оставя. Елин Пелин, Аз ти той. Ленчето, нали е мъничко и
все в краката на големите се вре, то повече бой яёе. Уж по-леко ще го удари, като свое дете, а
то отхвръкне на Два • метра. Ще го оставиш на място! — вика мама — Това да не ти е бика ?
В. Бончева, Анчето пише.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НА ПРОИЗВОЛА НА СЪДБАТА някого. Книж. Ставам при¬
чина някой да изпадне в бедствено положение, като преставам да се интересувам дали той ще
има подслон и средства. Василий мълчеше. Той виждаше, че ако откаже [преговорите], - ще
настрои всички против себе си, а може да • се стигне и до нещо по-лошо — нали всеки от архон-
тите можеше да попаДне в плен, та трябваше да бъде уверен, че императорът няма Да го
остави на произвола на съдбата. К. Дончев, Сказание за времето на Самуила.
Още: Изоставям / изоставя на произвола на съдбата. Книж.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НА ПЪТЯ някого. 1. Ставам причина някой да е без жилище,
без подслон. Не мога сега Да продавам къщата и да оставя на пътя Двете семейства, които
живеят в нея.
2. Ставам причина някой да изпадне в бедствено положение, да бъде без средства, без ра¬
бота. За малка кривда те впримчат, дадат те • на съд, . . . Не съсипаха ли така Тодорча Коев,
40

ковчежника, .. .? Оставиха го на пътя с шест деца! Ив. Вазов, Дядо Нистор. Аз съм уверен,
че тая дяволка ще намери на мъжа си служба. Мъж с хубава жена не оставят на пътя. Ив. Ва¬
зов, Службогонци.
Още: Оставям / оставя на улицата. Оставям /оставя на четиритях пътя. Диал.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НА нечии РЪЦЕ нещо или някого. Предоставям на някого,
задължавам го да се грижи за някого или нещо, да отговаря за някого или нещо. По-големият
си син, Петър. тя бе погребала преди три години. На ръцете на Сребръо той остави две невръ¬
стни сирачета. К. Ламбрев, Сред ногорски партизани. Ето, учителке. на твоите ръце оста¬
вям детето си, учи го на ум и разум. Д. Талев, Преспанските камбани. Всичко на моите ръце
оставил. Няма кой да ми помага. Елин Пелин, Гераците. Струваше им се, че те едва ли не
са извършили престъпление спрямо близките си. задето са тръгнали сами, а тях са оставили
в ръцете на зверове. Сл. Трънски, Неотдавна.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НАСРЕД ПЪТ<Я>. 1. Нещо. Не доизкарвам докрай нещо за¬
почнато. Когато излиза към Стублата. то — гората станала парк. Онова, което бяха по¬
чнали, не беше оставено насред път. Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи.	1
2. Някого. Не давам възможност на някого да продължи някакво добро начинание, дело.
Разбира се. че средствата, с които разполагах. съвсем не бяха достатъчни за това, но аз бях
убеден, че щом веднъж щастието ми е потръгнало, то няма да ме остави насред пътя. Стр.
Кринчев, В страната на палмите. Баща ми като всеки добър човек не искаше да има крамоли
и аа ... се съгласи. Но ние с мама бяхме непримирими.— Щом му върви на детето — казваше
тя. — няма да го оставим насред път. Кр. Григоров, Отново на училище. Никола Колачев
можеше да запали хората и да ги поведе в бой. но можеше и да се уплаши. да ги остави
насред пътя и да изкръшка. Г. Караславов, Обикновени хора.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НАСТРАНА. 1. Някого или нещо. Преставам да се занимавам
с някого илинещо. Тогава ние оставяхме настрана катадневните злоби, заговорвахме за големи
работи. Й. Йовков, Вечери в Антимовския хан. Ти остави сина ми настрана. Неговият ма¬
лък пръст струва повече от тебе. Човек. който се подиграва с всички и с всичко, е загубен.
К. Петканов, Дамяновата челяд. „Аз може да оставя малко застраховките настрана...
— Нека първом им поговоря да разберат що за човек съм аз, че после.“ Й. Йовков,. Приклю¬
ченията на Гороломов. — Но ти, като прокурор. според закона.. . —Стоя по-горе от поли¬
цията ли? — Разбира се. .. — Според закона — да. Иначе в днешно.време полицията може
и мене да арестува. — Остави шегите настрана — помоли го Евгени. Д. Ангелов, На живот
и смърт.
2.	Нещо. Не вземам пред вид нещо. Като оставиха настрана всеки страх и други съображе¬
ния, спуснаха се да гонят убиеца или убийците. Ив. Вазов, Белимелецът. Пред страха. че аз
може да си отида оттук, децата бяха оставили настрана думите на родителите си ;... С
мен тук имаше вече една растяща. вярна сила срещу невежите и упорити родители. Л. Алек¬
сандрова, Има едно щастие. Но да оставим настрана въодушевените възклицания, те нищо
не доказват, а ето фактите. Ал. Константинов, Миш-маш. Додър е, и аз виждам. Да оставим
настрана, че е богат. Й. Йовков. Обикновен човек.
3.	Нещо. Спестявам. Харчеше разумно и се стремеше да остави и нещо настрана. за да има,
когато му потрябват повече пари.	/
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НА УЛИЦАТА някого. 1. Ставам причина някой да е без жилище,
без подслон. Ако продадяха къщата, трябваше. да оставят квартирантите си на пътя, по¬
неже нямаше свободни квартири, където да ги настанят.
2. Ставам причина някой да изпадне в бедствено положение, да бъде без средства, без ра¬
бота. Бъдещият му тъст е човек с авторитет,. няма да го остави на улицата. Пък и Спири¬
дон е работен мъж, всеки ще му даде работа. М. Марчевски, Тихо пристанище.
Още: Оставям / оставя на пътя.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ НА ЧЕТИРИТЯХ ПЪТЯ някого. Диал. 1. Ставам причина някой
да е без жилище, без подслон.
2. Ставам причина някой да изпадне в бедствено положение, да бъде без средства, без работа,
Чувал бях да казуваха някои, че [Паскал] бил женен имал и жена и дъщеря; но ги оставил на
четиритях пътя. П. Р. Славейков, Цариградски потайности (превод).
Още: Оставям / оставя на пътя.
ОСТАВЯМ/ ОСТАВЯ <ОТВОРЕНА> ВРАТИЧКА. Запазвам някаква възможност
за евентуално бъдеще действие. Всички съзнаха, че Симеон се боеше,.... искаше да остави
41

отворена вратичка, през която да тикне стачката по безопасната лшншя на икономическата
борба и да я хвърли в мрежата на подозрителния арбитраж на трудовите инспектори, Д. Ди¬
мов, Тютюн.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ ОТВОРЕНИ ВРАТИ. Вж. Оставям / оставя <отворена> вра¬
тичка. България ще бъде народна република, която не ще оставш никакви отворени врати за
връщане назад към позорното минало на монархизма, Г. Димитров, България ще бъде народна
република.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ ПЕЧАТ В ДУШАТА на някого. Ставам причина някой да из¬
живее нещо, което му въздействува обикн. неблагоприятно за дълго време. Военните преврати
и погроми, селските ш войнишките въстания бяха оставили дълбок печат в душата на се¬
лянина. А. Станоев, Първите.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ ПИТОМНОТО <ТА> ДА ■ ГОНЯ ДИВОТО. Пренебр. Пред¬
почитам нещо не особено ценно и сигурно пред някаква явна облага. Хеле единия от тях,
влиятелен, дженабетина, по селата, ншй го взехме да агитира с нас, като му обещахме да
го изберем за секретар ш той, диването, взе че си напусна службата. . . Остави питомното,
та да гони дшвото. Ал. Константинов, Бай Ганьо. — Като партиен секретар аз имам други,
по-важни задачи. Не бива да оставяме питомното, а да гоним дшвото. М. Марчевски, Тихо
пристанище. — Хайде остави гш тия крастш ш тръгвай. . . — Нашият господар ще ти
даде овце, колкото сш искаш. — За какво ? — сви устни Орфей. На думи аз малко вярвам. Да
оставя, значи, питомното, па да шда сетне да гоня дивото. Ха със здраве!—И Орфей махна
с тоягата си към разпръснатите овце. Г. Караславов, Орлов камък.
Още: Изпускам (изпущам) / изпусна питомното да гоня дивото. Пренебр. Оставям / оставя
питомното да търся дивото. Пренебр.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ ПИТОМНОТО ДА ТЪРСЯ ДИВОТО. Пренебр. Вж. Оставям /
оставя питомното <та> да гоня дивото.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ ПИЯНИЯ САМ ДА ПАДНЕ. Диал. Постъпвам така, че работата
сама да се изясни. Нека оставим пияния сам да падне, пък тогава ще решим какво да правим.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ ПО ДЯВОЛИТЕ някого шлш нещо. ПресттваM' да се интересувам
от някого или нещо, изоставям, захвърлям го; отказвам се от някого или от нещо. Двамата
поведоха премръзналия Стойне към двуколката. . . — Вие сте сш загубили ума! . . . — пот. а
да крещи той [Фитилчето], когато видя Стойне. — С него ще претоварим двуколката! . . .
Оставете го по дяволите! Д. Димов, Тютюн. Абе джанъм, Бедрос, какво сте се задръгналш
с този пусти Вшсаршон Висарионович, оставете го по дяволите, срамота. Ал. Константинов,
Приятелски писма. — Исках да убшя един негодник. — С това негодниците няма да'се свършат,
а вшй невшнна жертва за един негодник, оставете го на дяволите! Ст. Л. Костов, Златната мина.
Трябваше да вървя- Махнах с ръка ш оставих по дяволите моя пленник. В. Мусаков, Кървави
петна.
Още: Пращам / пратя (изпращам / изпратя) по дяволите /в 1 знач./.
ОСТАВЯМ СЕ / ОСТАВЯ СЕ НА РЪЦЕТЕ на някого. Предоставям се на грижите на
някого,, като му давам и възможност да действува с мене както той пожелае. — Ще вървиш
лш сега?— Оставям се — вика — на ръцете ти! Н. Хайтов, Диви разкази.
ОСТАВЯМ СЕ / ОСТАВЯ СЕ НА ТЕЧЕНИЕТО. Приемам нещата, каквито са и не
проявявам никаква активност или инициатива да се боря за нещо по-добро. Весел е като
никога, но е весел, защото се е примирил със силата на боилите ш тарканште и спокоен за себе
си, оставя се просто на течението. Й. Вълчев. Стъпала към небе.
ОСТАВЯМ СЕ / ОСТАВЯ СЕ ОТ ТОЗИ МЕРАК. Отказвам се от някакво намерение да ■
извърша нещо. Илия лудо прегърна жена сш. Тя зави снага и като змия се изплъзна от ръцете
му.-. . Гледай тш . . . Какво му е дошло на ум . . . Илия се опита да я улови. Росето избяга.
Тя се спря сред неожънатшя ечемик и му каза: — Оставш се от този мерак, мъжо! Жъни,
че ечемикът прегоря и наляга! К. Петканов. Без деца.
ОСТАВЯМ СИ / ОСТАВЯ СИ ГЛАВАТА. Самост. шлш някъде. Кншж. Загивам в бой
или в борба за осъществяване на някакъв идеал; жертвувам живота си. Не мога да търпя
робството. Предпочитам без ръце ш крака да остана, но да няма българин в робство. И да ви
42

кажа правата, каквото си мислех, бог ни го даде. Ние си даёохме ръцете. Други си оставиха
главите, а вие [войниците] страдахте цели три години. К. Петканов, Морава звезда кървава. —
Не, аз ще го изтръгна от тая беда, макар че ще оставя главата си! Ив. Вазов, Под игото.
Още: Слагам <си> / сложа <си> главата. Книж. Оставям <си> / оставя <си>
косгис^те^ (кокалите) /в 1 зная./.
ОСТАВЯМ СИ / ОСТАВЯ СИ ЗДРАВЕТО. Разболявам се или ставам болнав поради
лошите условия, на които съм бил подложен, обикн. при работа. В положението, в което
бяхме изложени на постоянен страх да оставим тука зёравето си . . . тая мисъл•..., че
съДбата може да ни се усмихне, беше извор на сладка утеха. К. Величков, В тъмница.
«
ОСТАВЯМ СИ / ОСТАВЯ СИ КОКАЛИТЕ. 1. Самост. или някъде. Загивам някъде в
бой или в борба за осъществяване на някакъв идеал; жертвувам живота си. Димът от експло¬
зиите се разсея и зад студения лафет на оръДието той изведнъж зърна посивялото лице
на Чудото. — Днес няма да ни размине — каза той с пресъхнало гърло. — Тук ще си оставим
кокалите. П. Вежинов, Втора рота.
2. Някъёе. Умирам на някое място. При стария команДир, вярно, глаёувахме, защото чо¬
векът си е такъв, нехаен и не заляга много на службата, но аз предпочитам да поглаёувам
на фронта два-три месеца вместо да си оставя тук кокалите. П. Вежинов, Втора рота.
Когато тръгваше на път за печалба, той и не мислеше, че е възможно да остави кокалите си
Далеч от роёния край.
Още: Оставям <си> / оставя <си> кости <те>. Оставям си / оставя си главата /към
1 знач./.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ КОСТИ и ОСТАВЯМ СИ / ОСТАВЯ СИ КОСТИТЕ. Книж.
1.	Самост. или някъде. Загивам някъде в бой или в борба за осъществяване на някакъв идеал;
жертвувам живота си. А нашите приятели? . . . Почти всичките оставиха костите си на
Гредетинските негостоприемни височини.. Ив. Вазов, Немили-недраги. Дуна Балюва ди¬
гаше нова къща. Досегашната беше толкова остаряла, . . . , че нямаше как Да се поправя.
Още преДи войните мъжът й се канеше да я събаря и Да прави нова; . . .Но наскоро слеД това
замина на война, раниха го тежко и остави там някъёе кости. Ил. Волен, Божи хора. Тогава аз
не разбрах какво точно е войната, но знаех или по-скоро се досещах, че мнозина от тия добри
хора няма да се върнат повече у дома, не еДин от тях ще остави костите си по непознати
места. Г. Русафов, И те са били деца. За свободата на нароДа и Двамата й сина ' оставиха
костите си на барикаДите.
2.	Някъде. Умирам на някое място. Дори Двойно повече да работехме, ако щеш и кости да
оставехме таM" пак нищо на сухо нямаше да стане. Кр. Григоров, Новодомци. От Десет
века насам светинята е привличала поклонници от всички краища на България, които на
кервани са иДвали да се поклонят на мощите на светеца,' избягал от света в тая пустиня з а
молитва и поДвижнически живот и оставил кости в нея. Ив. Вазов, Пътни бележки. Много
от заболелите дори бяха оставили костите• си в черния континент. Гр. Угаров, По следите
на заточеника. Сега ми е сгоёа да ти благоёаря, че навреме ни измоли от тъмницата. Както
бяха ни поёхванали, щяхме Да оставим кости там. М. Смилова, Друм се вие.
Още: Слагам / сложа кости <те си>- Книж. /към 1 знач /. Оставям / оставя кокалите
си. Оставям ,си / оставя си главата /към 1 знач./.
ОСТАВЯМ СИ / ОСТАВЯ СИ ПРЪСТИТЕ. Пренебр.. Извършвам някаква работа
много лошо, несръчно, не както трябва. — Не знам колко хиляёи разправяха, че струвала
вентилацията на' тунела. Но инженерът, който я е работил, си оставил пръстите. ПовреДена
е, да е работила само няколко дни. И. Гешев, Вик от тъмнината.
Още: Оставям си /оставя си ръцете /в 1 знач./.
ОСТАВЯМ СИ / ОСТАВЯ СИ РЪЦЕТЕ и по-рядко ОСТАВЯМ СИ / ОСТАВЯ СИ
РЪКАТА. 1. Пренебр. Извършвам някаква работа много лошо, несръчно, не както трябва.—
Ноз завод, ама ръцете са си оставили проектантите от бившия „Главпроект“ — засмя се
някой в тунела, в. Стършел. — Лесно ли е в този пек ёа се тича по урежёането на изложба ?
— Сигурно ще покажете нови модели облекло? — Не, този път — Дрехи, на които майсторите
им са си оставили ръцете. Н. Правчански, Само от невнимание ли? — Маторът му отзаё,
а преДницата забила нос в земята! Направил го французинът, че си оставил ръцете. С. - Север-
няк, Ветрило от сандалово дърво.
2. Диал. Извършвам някаква работа много добре, майсторски. — Много ми е на сърце
мене тази снахичка! — ... — Каквото пипне, ръката си оставя, • пък и към старите почит
има. Ив. Петров, Нонкината любов.
43

Още: Остават ми / останат ми ръцете, /към 2 знач./. Диал. Излял съм си ръцете /към 1
Знту—/. Оставям си / оставя си пръстите /към 1 знач./.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ някакви СЛЕДИ. 1. У (върху) някого. Оказвам някакво въздей¬
ствие върху някого или върху нещо. Ратайскшят живот бе оставил дълбоки следи у Наке.
И колчем си спомнеше за миналото, потршсаше се целият от чорбаджиите. Кр. Григоров,
Новодомци. .
2.	Някъде шлш в нещо. Оказвам благотворно влияние на нещо. Иван Лазаров остави дълбоки
следи в нашето изкуство със своето самобитно скулптурно творчество. Св. Босилков, Един
самобитен скулптор. Много романи ш новели се направиха на тема: строителство, класова
борба на село. . . малко произведения се четадг с увлечение ш още по-малък брой ще оставят
трайни следи в немската литература. Ст. Станчев, Конгресът на германските писатели.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ СЛЕД (ЗАД) СЕБЕ ■ СИ нещо. Вж. Оставям /оставя зад
гърба си нещо. Зад себе си той - оставш огромно творчество. • Да оставим зад себе сш всички
ядове ш лоши спомени и да се повеселим.
ОСТАВЯМ / ОСТАВЯ С ПРЪСТ В УСТАТА някого. Излъгвам, измамвам някого в
очакванията, надеждите му да получи, придобие нещо, или да успее в нещо. — Хубава работа!
възкликна едшн от бойцШте. — Да им дадем някой от нас вместо швабата! Откъде накъде! —
- Чакайте, не ме прекъсвайте! Няма да шм дадем нищо! Ще гш отавшм само с пръст в устата!
П. Вежинов, Нашата сила.
ОСТАНАЛА МИ Е САМО ОТ БЪДНИЯ ВЕЧЕР БАБКАТА. Вж. Останало ми е само
от бъдни вечер грошлето.
ОСТАНАЛО МИ Е САМО ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР ГРОШЛЕТО. Станал съм сетен сиро¬
мах, пропилял съм всичко от пиянство.
Свързва се със съществуващото всред народа схващане, че ако някой похарчи монетата от бъдни вечер
от него не трябва да се очаква нищо добро (Л. Каравелов, Памятники народного бмта болгар, с. 163).
Още: Останала ми е само от Бъдния вечер бабката.
<ОСТАНАЛ> ОТ <ВРЕМЕТО НА> ДЯДА АДАМ<А>. Много стар, отдавнашен,
някогашен.
Още: <Останал> от времето на дяда Ноя. Диал. <Останал> от <дядово> адамово
време.
<ОСТАНАЛ> ОТ ВРЕМЕТО НА ДЯДА НОЯ. Диал. ■ Много стар, отдавнашен, ня¬
когашен.
Още: <Останал> от <времето на> дяда Адам<а>.
<ОСТАНАЛ> ОТ <ДЯДОВО> АДАМОВО ВРЕМЕ. Много стар, отдавнашен, ня¬
когашен. Скрити в гората между високи букш, накладоха огън в един кух дънер, останал от
адамово време. Л. Стоянов, ■ Бенковски.
Още: <Осташ1л> от <врх!мето на> дяда Адам<а>.
ОСТАНАЛО ОТ МОСКОВЕЦА. Диал. Много старо, отдавнашно, някогашно.
ОСТАНА МИ СЪРЦЕТО някъде. Много ми е харесало нещо, заобичал съм го. Тази
пролет ходих в Рила. Много мш хареса, остана мш сърцето там.
ОСТАНАХ БЕЗ КРАКА. Изморих се много от продължително ходене или от много
работа, свързана с движение. Вчера цял ден обикалях града — останах без крака. • Днес чи¬
стих в къщи, мшх прозорци, врати, непрекъснато слизах, качвах се, останах без крака.
Още: Крака не ми останаха.
ОСТАНАХ КАТО ХАЛАШКА ПРЪДНЯ МЕЖДУ ДВЕ ДЪСКИ. Диал. Грубо. Не се
чух. Думите му останаха като халашка пръдня между две дъски.
ОСТРО МИ Е ЕЗИЧЕТО. Рязък съм, не съм деликатен, когато говоря или критикувам.
Лазаров винаги разглежда нещата критично. .. Партийният секретар Василев казва за
44

него. —Остро е.езичето на Герасим, но това е полезно. Зах. Шойлев, Непримиримостта на
комуниста
Още: Остър ми е езика. Имам остро езиче.
ОСТЪР КАМЪК. Рязък, несговорчив човек, с когото мъчно може да се живее или върши
обща работа. И сам си войводата ми каза онзи ден: „Ти догде не влезеш помежду им, те няма
да се сдобрят; и двамата са остри камъни“. Ц. Гинчев, Ганчо Косерката. — Хайде идвай,
че моят хубавец и бай Димо нещо не мелят брашно. . . — Два остри камъка — въздъхна
Гергин. .. Димо е кмет. а Стоян партиен секретар. Ем. Манов, Ден се ражда.
От послов. Два остри камъка брашно не мелят.
ОСТЪР КАТО БРАДВА. Диал. Много устат и рязък.
ОСТЪР МИ Е ЕЗИКА. Рязък съм, не съм деликатен като говоря или критикувам.
Още: Имам остър език. Остро ми е езичето.
ОТ А, БЕ, започвам. Съвсем отначало (започвам). Детето се учеше да свири от
малко. отначало при един учител. после при друг. Вторият учител го върна назад и започна
от а, бе.
ОТ АКЪЛ ГЛАВА МУ СЕ ПУКА. Ирон. Никак не е умен; много е глупав. Струва ми
се, че е умен. — Ами. от акъл глава му се пука.
ОТ АЛФА ДО ОМЕГА. Книж. Изцяло, от начало до край. Всичко бе проучено-■ от алфа
до омега.
ОТ АТ НА МАГАРЕ. В съвсем неизгодно, в • много по-лошо положение в сравнение с
това, в което е било преди; от по-хубаво на по-лошо. Значи стрелочник . . . Ето докъде стиг¬
нахме. От ат — на магаре. М. Марчевски, Тихо пристанище.
Още: От кон, та иа магаре.
. ОТБИВАМ / ОТБИЯ ОТ ПЪТЯ към нещо. Попречвам да се постигне, да се осъществи
нещо. Нищо не е в състояние да отбие силите на прогреса от пътя към социализма.
ОТБИВАМ СИ / ОТБИЯ СИ ГАЙЛЕТО за някого. за нещо или самост. Вж. Отбивам си/
отбия си грижата за някого, за нещо или. самост. Децата й пораснаха, завършиха образова¬
нието си и сега са на работа. така тя си отби гайлето вече. • Завърших статията, отбих си
гайлето.
ОТБИВАМ СИ / ОТБИЯ СИ ГРИЖАТА за някого, за нещо или самоСт. Изпълнявам
някакво • задължение, свършвам някаква работа, която няма повече да ме занимава или тре¬
вожи. • О.тгледа си децата, изучи ги. отби си грижата за тях. • Взех си изпитите, отбих с и
грижата.
Още: Отбивам си отбия си гайлето.
ОТБИВАМ <СИ> / ОТБИЯ <СИ> НОМЕРА. Жарг. Извършвам нещо съвсем фор¬
мално, колкото • да се каже, че е направено. Да им вземем един свещник. . . — Имат си вече
седем свещника. — Тогава . една торта. Те. сигурно ще я разрежат в наше присъствие. — И
торта им е много. . . Не е ли по-добре нашият Мишо да даде на Ванчо един.шокалад и да от¬
бием номера. Й. Попов, Тези егоисти децата.	,
ОТБИВАМ / ОТБИЯ УДАРА (УДАРИТЕ). Справям се с някого, като му давам
необходимия подходящ отговор, или се старая да отклоня някакво предложение, задача
или • нападка. Кажи къде се крие Бачо Киро, да го предумаме да изведе скритите въстаници
някоя нощ..Ей го къде е Дунав. нека се запилеят из Влашко. . . —Друг да ги изведе бе, Кътъо, —
опита се дядо Дончо да отбие удара. Д. Марчевски, Дошло е • време.	-
ОТБИРА ЛИ <ТИ> МАГАРЕ ОТ МАГДАНОЗ. Диал. Пренебр. За прост, ограничен
човек, който не може да разбере нещо пр-хубаво, по-добро.
ОТБИРА ЛИ <ТИ> СВИНЯ ОТ КЛАДЕНЧЕВА ВОДА. Пренебр. За прост, ограничен
човек, който не може да разбере нещо по-хубаво, по-добро.
<5

Още: Разбера (проумява) ли <ти> свиня от кладенчова вода. Пренебр. Знае свиня кла- .
денчева вода. Пренебр.
ОТБИРАМ ! ОТБЕРА ЗЪРНО ОТ ПЛЯВА. Умея да забележа, да преценя кое е цен¬
ното в някаква среда. Син й бе запазил острия си усет за хората. способността с един по¬
глед да отбере зърно от плява. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
ОТ БОБ НА ЗЪРНО. Диал. Нарядко (за нещо ценно, забележително). А такива като
Лачката — служещи и продавачи в магазини — бяха от боб на зърно и затуй всички ги забе¬
лязваха. К. Калчев, Двама в новия град.
Още:. На боб на зърно.
ОТ БОГА РОСИЦА. Ирон. Факт, който не заслужава внимание; нищо (употребява се
при случай, когато човек без достойнство за лична изгода се преструва, че не забелязва обиди
или ругатни, отправяни към него от не-впсекопеставенп лица). Изобличиха го в нагла лъжа
и го наругаха пред всички, а той след това разговаря с хората така, като че ли нищо не се е
случило — все едно от бога росица.
От неслев. Ти го плюеш, той вика от бога росица.
ОТБОР ЮНАЦИ. Ирон. Хора с еднакви слабости, еднакви недостатъци. Виновниците
за изпочуването на прозорците бяха кварталните момчета, все отбор юнаци, които по цял
ден скитаха из улиците и вършеха всякакви пакости.
ОТ БУРЕ БЪЧВА. Диал.. Нещо преувеличено; преувеличаване.
ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР ДО БОЖИК. Диал. Вж. От Бъдни вечер до Коледа.
ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР ДО КОЛЕДА. Диал. Съвсем малко, кратко ' време. Тая дреха ще
трае от бъдни вечер до Коледа.
Още: От Бъдни вечер до Божик. Диал.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ВРАТАТА (ВРАТИТЕ) някому или за някого, за нещо. Книж.
1.	Приемам някого с • готовност и желание някъде. Управлявайте се и се редете според вашия
закон и обичай. Само едно искам: на мене и на моите хора да бъдат отворени вратите на
Полистилон. когато ни гони враг или ни е напаст някаква сполетяла. Ст. Загорчинов, Ден
последен.
2.	Давам, предоставям възможност на някого или нещо да има свободен достъп някъде, да
участвува в нещо или да се ползува от нещо. Ще градим нова организация на Отечествения
фронт . . . Вратите са широко отворени за всички родолюбиви българи. Кр. Григоров, Нове-
домци. Провокаторът си служи с най-гнусни лъжи •— ту се представял за умиращ от глад,
ту за мъченик на партията и най-после като жестоко бит от бранниците. . . . Тези и други
подлости му отворили по-широко вратата към конспиративната работа и накрая успял да
се свърже с пълномощника на окръжния комитет — Радослав Григоров. Сл. Трънски, Неот¬
давна. Партията съзнателно беше отворила широко вратите си за трудещите се и приемаше
масово в редовете си нови членове. Г. Димитров, Политически отчет на ЦК на БРП (к) пред
V конгрес на партията. Михаил носеше в кошница едно варено пиле с тайната мисъл, ако някъде
ударят на твърдо. пилето да им отвори вратите. Й. Радичков, Свой човек. • Слушайте сега
какво ще ви кажа. аз: ние сме българи. но воюваме жестоко с българския върховизъм, а ето
сега вие и сарафовци искате да отворите вратите на Македония за сръбския върховизъм.
Д. Талев, Гласовете ви чувам. „Най-голяма, казва Йовков, ще е мъчнотията с авторите.
Защото те ще заживеят с внушението. че театърът ще трябва да отвори нашироко вратите
за български пиеси.“ Сп. Казанджиев, А. Страшимиров и др. в спомените на съвременниците си.
Още: Откривам • / открия (разтварям / разтворя) вратата (вратите). Книж.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ВЪПРОС за някого или нещо. Книж. Вж. Отварям / отворя дума
за. някого или нещо. Те не споменаваха . вече за идването. на Борис.. Пито. Ружа. отваряше
въпрос, нито пък Яна се решаваше да запита. К. Калчев, Семейството на тъкачите.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ДУМА за някого или нещо. 1. Повеждам разговор за някого или
нещо; заговарям. Не съм видял аз. например, да са седнали. като мъж и жена и той да се до¬
пита до нея за едно или друго. да отвори дума за това що предстои да се прави в къщи и да пре¬
говори, кога и как да се извърши някоя работа. Т. Г. Влайков, Преживяното. Срещнат ли се
на пътя стрина Венковица и стрина Илчовица. се ще се запрат да сипохоратят и с, ще отво-
46

рят дума за Колчо ш невястата, Т. Г. Влайнов, Стрина Венновица и снаха й. Касаветов го¬
вори за много неща, но най-сетне уж така, между другото, отвори дума ш за дезертьорите.
Г. Караславов, Обикновени хора. След скандала на трапезата не говореха за него, ншто за
Христина, ншто за всекидневните срещи между двамата. Старата и Манол упорито мълчаха
и с мълчанието сш не позволяваха на другите да отворят дума за това, Ем. Станев, Иван
Кондарев. Аршф излезе от този дом с облекчено сърце. Не отвориха дума за Емине. Бай Иван
говори за мината, но не го попита защо спадна производството му, Б. Несторов, Ариф и Рам-
зина. А ти, Тома, ще се облечеш в одърпанш дрехи . . . Сиромах човек, дошъл на агите в Бегово
и Раздел кюмюр да продава посред лето. Като намериш сгода да отвориш дума за пушки —
кажи, че ще гш препродаваш, Д. Талев, Илинден.
2.	Споменавам■ казвам нещо за	jura нещо ■ Дойде лролет — тъкмо време да эапочват
с новата къща, но Лазар не отваряше дума за строеж. Д. ' Талев, Преспанските камбани.
Може би, той да съзнаваше своите погрешки, за лошото сш минало, та за това не смееше
да отвори дума за пощада. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания. И Ленко искаше
да иде прш батя сш Наска, но не смееше да отвори дума, Г. Караславов, Ленно. На сутринта
Михаил изглеждаше весел и отрано се хвана на работа, ..., но за нощния разговор не отвори
ншто дума. П. Здравков, Незабравимо детство. Лиляна тръгна към училището. Тя бързаше ш
когато излезе на площада, хвърли подплашен поглед към общината, като че лш оттам щеше
да дойде страшната вест. Но никой не отвори дума за това. В. Нешков. Настъпление. Гово¬
риха дълго, но той - не отвори дума за брат сш.
Още: Отварям / отворя приказна. Отварям / отворя въпрос. Кншж. Правя (направим /
направя) дума /нъм. 2. днач./.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ДУШАТА на някого. 1. Предразполагам, привличам някого
за нещо или към себе си. Той така умееше да говори, че още- с първите сш думи успяваше да
отвори душата на хората. • Необходимо е не само да обясняваме добре- урока, но да умеем ш
да отваряме душата на ученика .
2. Помагам на някого да може да почувствува, да възприема това, което е хубаво; издигам
духовно някого. Хубави неща са - писали старите учени хора. Техните думи отварят душата
на човека ш пълнят главата му с много ум и много - разум, Д. Немиров, Братя.
Още: Отварям / отворя сърцето /нъм 1 знач./.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ДУШАТА СИ пред ' някого. Споделям чувствата, мислите, пре¬
живяванията си с някого, казвам му всичко, ноето ме измъчва. От известно време той чув¬
ствуваше една невидима преграда между себе сш ш Нонка, която не му даваше да сш отвори
душата пред нея и да й каже какво му тежи. Ив. Петров, Ноннината любов.
Още: Отварям / отворя сърцето си. Разтварям / разтворя (откривам / открия) душата си.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ЕДНИ (ЕДНА) УСТА. Обшкн. в св, вид. Започвам да говоря много
и безцеремонно, дръзко, започвам да се нарам, да нападам някого. Пък еднш уста отвори —
не ти е работа! Речеш лш й нещо, завчас капак му похлупи отгоре. Чудомир, Бламът на ста-
рейшините. Ще дойдат; ще почнат- да се мажат около нея: „маминце тъй, маминце онъй“,
а като шм дотегне, хване гш яд, че като отворят еднш уста. Й. Йовнов, Вечери в Антимов-
ския хан. Зашнати се, задърпа се, че като отвори и една уста — да беше кабшл да го- погълне!
М. Марчевсни, Тихо пристанище. — Права сш, права сш, Боне, такива са [слугините]. ' Като
отворили еднш уста шопкшнште — не можеш да гш наддумаш, а покрай севернячките се стру¬
пали по десетина нахалншчкш — блъскат те, избутват те ш току викат: — Ела дома, моми¬
ченце, като царица ще живееш. Г. Райчев, Златният ключ. — „Божичко, всичкото зло в се¬
лото ни е от тоя никаквикГ—запршпяваха се жените, А следден-дванестрая ш Чанко: отвори
една уста по побратима си, по дяда Хаджия: разправя, разправя — всичко как е било и що;
А. Страшимиров, Анатема.
Оше: Отварям / отворя ония <ми ти> (такива, тези) уста. Отварям / отворя едни уста
нато ■ ламя /във 2 знач/.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ <ЕДНИ> УСТА КАТО ЛАМЯ. 1. Ям много лакомо. Елате,
братя селене! Яжте и пийте -до гуша, ала -мен - да изберете. Че ■ като- руква - порой — селене

отварят уста като лами, поядат хляба до троха, до дъно каци със сирене. Ал. Константинов,
Смирно! Рота-а-а п’ли! — Изглежда, че не е много лакомо [слугинччтоО... — Чакай де!
Те всички са такива първия ден,'’а пък сетне, като отворят еднш уста — като лами! Г. Райчев,
Златният ключ.
2. Обшкн. в св:вид. Започвам да говоря много и безцеремонно, дръзко, започвам да се карам,
да нападам някого. — Малко лш тш са водениците! — А на тебе градините и ливадите край
47

Росата?— Млъкни!— Няма Да млъкна! Отворил си уста като ламя. Ст. Загорчинов,
Ивайло.	'
Още: Отварям / отворя едни уста /към 2 знач./.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ - ЗЪРКЕЛИТЕ на някого. Грубо. Вж. Отварям / отворя Очите на
някого. На другия ден един млаДеж оттърча в граДа и се върна с цяла връзка от вестника, в
който пишеше за плановете на Жанката. . . — Кой е писал? . . . — Я учител, я някой• друг
учен ще да е. . . — Какъвто и да е, отвори ни зъркелите! — рече Анёон Муранлията. • Инък
щяхме да си изсъхнем като върби на припек. Г. Караславов, Селски истории. - Душа на мъка
слагам, но аз него от тази простотия трябва да го овардя! Защо да простее, защо да си
разваля и езика, и обноските? Поне от него човек Да стане. И още от пелени взе да му отваря
зъркелите и Да му налива в куфалницата: ще бягаш от неуките, няма да си омесваш капата
с простите! Сп. Йончев, Прости хора.
ОТВАРЯ МИ СЕ / ОТВОРИ МИ СЕ ГЛЪТКА» Жарг. Пожелавам, поисква ми се, из¬
питвам желание да пия нещо (обикн. алкохолно питие).—Келнер!. . . Ало келнер! Филип го
погледна изненадан. —— Какво те прихващат ? Мене тъкмо ми се отвори глътка, и ти. . .
Ив.Планински, Без стряха. Мария седна ёо Косъо, бутна го поД масата с крак и му Даде знак
Да й сипе. — Глътка ли ти се отвори, Маце? Знам си те аз тебе, изобщо нямаш грешка!. Д.
Цончев, Червени слонове.
ОТВАРЯ МИ СЕ / ОТВОРИ МИ СЕ ДУШАТА за нещо. Бивам предразположен към
нещо. Ще се върнат синовете при старците, ще им се отвори Душата и за милост, и за обич,
и за почит. Ст. Пенчева, Последната брънка.
ОТВАРЯ МИ СЕ / ОТВОРИ МИ СЕ РАБОТА. Неочаквано бивам заангажиран в нещо,
обикн.нежелано или излишно.—Но ти няма Да се бавиш много,скоро ще си дойдеш, нали?—Ако
бъДе по-Добре баща ми, няма да се бавя, ако ли пък, не дай боже, стане нещо ... ще ми се
отвори доста работа. Ст. Л. Костов, Златната мина. — Да се съберем, бе Димо . . . Нямам
нищо против и хубаво ще да е. . . само. . . кажи и на Другцте" там. . . Аз, знаеш, една работа
ми се е отворила • сега. Г. Караславов, Селски истории.
Още: Отварям си / отворя си работа.
ОТВАРЯ МИ СЕ / ОТВОРИ МИ СЕ СВЕТ. Диал. Ставам радостен и доволен, засилвам.
Нека плаче сега, нека оня — планинеца — й помогне сега, че като видеше такива — свят й се
отваряше! Ц. Церковски. Театрални, забавалки.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ИЩАХ за нещо. Възбуждам стремеж към нещо, карам някого
да се стреми силно към- нещо. Такова нещо са петстотин лири... И главното е, че всяка парица
отваря ищах за две. Имаш ли петстотин, искат ти се хиляда! Н. Хайтов, Диви разкази.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ МЯСТО. 1. На някого. Давам възможност на някого да мине
или да седне, - обикн. там, където има струпани хора или вещи. Насочих се право към Джу¬
джето, което се губеше между съседите си — двама ученика на негова възраст. Учениците
ми отвориха място, помислиха, • че искам да отиДа в гардеробите. А. Мандаджиев, Отровният
шип. Той се извърна - към Драга и Светлина, натисна се, та им отвори място и ги покани да
ДойДат отпреД. Ив. Вазов, - Нова земя. Осветените две кафенета на мегдана гъмжаха от
посетители. Никола влезе в едно от тях и се приближи към неколцина младежи* . . —Какво,
Дъртият склони ли?. — попита го един, като му • отвори място да седне.- Ив. Вазов. Ваканция.
2.	За иеищ.-Освобождавам нжакво пространство от струпани вещи, за да поместя или преме¬
стя нещо. Самата стая беше малка, изпълнена със стари вещи, ... Двамата с учителя тряб¬
ваше Да изхвърлят някои неща и Да отворят място за едно легло. Б. Несторов, Светлина над
Родопите.
3.	На (за) някого. Преставам да работя, за да може друг да ме замести. В края на годината
ще се пенсионират двама от служителите, ще отворят място на други.
Още: Направим / направя място /във- 2 знач. към 2 знач./.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ОНИЯ (ОНАЯ) <МИТЙ>УСТА. Обикн. • в св. вид. Започвам -
да говоря много и безцеремонно, дръзко, започвам да се карам, да нападам някого. Дой¬
Доха те,..., Двамата: Босната и Костаки. С тях беше и Мощето. . . Влязоха си направо
при кмета- като в собствена • къща. Че като отвориха ония ми ти уста, че като пуснаха ония■
ми ти гласове, еёинът каже едно, другият две. Ст. Чилингиров, Първа жертва. Казах
му, ме ще му счупя джонгата, ако не_ млъкне. .. Отвори оная уста въз мене, вДигна бастуна.
48

Ив. Вазов, Хъшове. Пък Парпула е едно плямпало! Като отвори оная уста, широка до ушите.
край нямат приказките му, Б. Болгар. Близнаците.
Още: Отварям / отворя едни (една, такива, тези) уста.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ОЧИ. Събуждам се. На сутринта още не бе отворил очи, когато
Мария влезе в стаята и му каза, че Славина е заминала. Ив. Петров, Мъртво вълнение.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ОЧИ КАТО ПЛОЧИ. Зяпвам, опулвам се от силно учудване
или от силно желание да получа, да грабна нещо. —Ти си гарга, че за мърша очи като плочи
отзори. .. Ама да даде бог туй.месце на курбан да ти го сторят! А.Аигенев-Тенич, Гайда
за милиони.	’
Още: Отварям / отворя очи като филджани.
ОТВАРЯМ/ ОТВОРЯ ОЧИ КАТО ФИЛДЖАНИ. Вж. Отварям / отворя очи като плочи.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ОЧИТЕ1 на някого. 1. Разкривам на някого истината за нещо,
помагам му да престане • се заблуждава в нещо. — Мъча се да ви отворя очите за ваше
добро. а вие сте зяпнали в устата на един никаквец! К. Петканов, Старото време. — Васи-
лисо, ти ме тровиш! — За да ти отворя очите! Тая магьосница ще те подхлъзне под динява
кора. .. Пази се. Саро! Ив. Вазов, Към пропаст. — Вие сте превъзходен човек, Прайбиш!. . .
H ie трябва да отворим добре очите на нашия барон и да му покажем какъв мошеник лансира
прзд Немския папиросен концерн. . . Изобличаването на Кршиванек ще сложи край на клеве¬
тите в Берлин срещу нас. Д. Димов; Тютюн. Тя си избра Борис, тя самичка тръгна подире
му и се завря като сляпа в ръцете му;... И ако не бяха отворили очите й насила, щеше да
върви още пипнешком към сигурната си гибел, към бездната на пълното отчаяние. К. Калчев,
Семейството на тъкачите. Двете войни, катастрофата, Букурещкият мир, новият пожар,
който обхвана цяла Европа и стигна до границите на България. всичко това раздвижи хората,
събуди ги. отвори им очите. Г. Караславов, Обикновени хора. — Слушай какво ще ти кажа,
како Нейке — да си свиваш дългия език, да не изпуснеш някоя дума пред Найдена или пред
баща му. ... — Не бой се, братко. Бъди спокоен — ако не аз, други ще се намерят да им от¬
ворят очите. Г. Райчев, Златният ключ.
2.	Помагам на някого да разбере, да проумее нещо, да се просвети в известна насока, Откак
Николай пое работата, баща му не се вестяваше в обора . . . Тук четеше и пазеше трудо¬
вите вестници, тук две брошурки му отвориха очите за ролята и значението на работни¬
ческата партия. Г. Караславов, Първа крамола. Раковски беше в сърцата им; той им бе
отворил очите за борбата:..., неговото име ги вдъхновяваше и вълнуваше. Ст. Дичев, За
с ззбодата. — Имате ли нещо от Чернишевски? — запита го той тшхо,... — Имам — скочи
Вадим. —— Очерците по политическа икономия дадох на един приятел. На вас ще дам „Что
делать“. А после трябва непременно да прочетете и Очерците. Те ще ви отворят очите за
много работи. В. Геновска, Седем години. Народната власт ми отвори очите и аз съзна х
напълно, че няма по-свето нещо от това, да служиш вярно и предано на народа. М. Марчевски,
Тихо пристанище. Трудът крепи света, но и без книгата не може. Тя отваря очите на хората,
Ран Босилек, Радост. Свиленка тогава разказа от какво семейство произхожда, как се е мъ¬
чила като. малка. как е работила по хорските ниви,... как е давала в заем хляб на баба
Суса, в чиято къща са отсядали партизани, как Партията й е отворила очите. Кр. Григоров,
Игличево.
Още: Отварям / отворя зърнените. Грубо. Откривам / открия очите /към 2 знач./. Остар.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ОЧИТЕ2 на някого. Диал. Измамвам някого.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ПРИКАЗКА за някого или нещо. 1. Повеждам разговор за някого
или нещо; заговарям за някого или нещо. Кирил мислеше, че Тодор вече знае за премръзналите
овце, и докато го чакаше да отвори приказка за случката, започна безцелно да дялка една
треска с големия си касапски нож1 Ст. Марков, Дълбоки бразди. Стойко си идваше на гости
всяка вечер, . .. , приказваше за какви не работи, само за годеж и за сватба приказка не отва¬
ряше. Г. Караславов, Снаха. Той [Юрталана] ги гледаше с някакво необикновено разположение
и като че ли чакаше да го разприказват. Но свекървата си мълчеше. наведена над дебелите
кълба, а Севда не смееше първа да отвори приказка. Г. Караславов, Снаха. Отдалеч той отваря
приказка за туй, за онуй, споменава за Велико-кехая и най-после заговорва за Вада. Й. Йовков,
Старопланински легенди. Старият отвори приказка за преселението, за тамкашните теглила ’
на българщината и свърши най-после като каза, че всичко това е минало. Ил. Блъсков, Злоче¬
ста Кръстника.
4 Фразеологичен речник, т. 2
49

2. Споменавам, казвам нещо за някого йли за нещо. Досега тя [Станка] беше се задявала с
някои ергенш, но това беше толкова обикновено, че никой не отваряше приказка за него, Г. Ка-
раславов, Обикновени хора. За трети път поиска сто лева, той [Слави] пак й даде, но й каза,
че гш взел от баджанака сш Тодора. И оттогава Станка не смееше да отворш приказка за
заем. Г. Караславов, Обикновени хора.
Още: Отварям / отворя дума. Отварям / отворя въпрос. Кншж.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ПЪТ <Я>. 1. На някого. Давам възможност на някого свободно
да действува, да постигне целта си. Нашият път беше вече отворен, после това трогателно
произшествие със стареца. Всеки от нас надигна по една запалена главня ш тръгна из селото да
палш. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания. — Митко ще замине през август за
София на конкурс. .. Ана тебе Анче ще се опитаме също да отворим път в града да следваш.
В. Бончева, Анчето пише.
2. На (за, към) нещо. Давам възможност нещо да се прояви, да се развива. След няколко го¬
дини ... може бш всичката земя от нашия район ще бъде кооперирана. Ние не само че ще от¬
варяме път за това щастливо време, но трябва да го дочакаме с подготвени кадрш. А. Гуляшни
МТ станция.
Още: Откривам / открия пьт<я>.	.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ РАБОТА на някого. Неочаквано създавам на някого ■ нежелана
или излишна заангажираност в нещо. От пладня днес е захванала да ручка из раклите. Да мш
отваря работа утре цял ден да гъна ш нареждам пак! П. Ю. Тодоров, Змеюва сватба. Флан¬
гът ни беше открит ш той много се боеше от едно скршто настъпление по - долината на водо¬
проводите ... — И току гш вшж утре осъмнали над Ортакчш. И — във фланг . . . Ех, че
работа ще нш отворят. И. Йовнов, Пред Одрин. Полицията гдето не трябва е тъй строга,
щото е отворила сума работа на докторите, да издават медицински свидетелства. А пък
когато хиледш хора атакуваха треновете за Желюша, нямаше кой да заварди един ред.■ Ал.
Константинов, До Желюша с говежди вагон. — Аз не ти лш казвах ? Тоя шндшйскш петел
ще тш отворш тебе работа. Д. Калфов, Под южното небе. Става пакост и се отваря работа
на полицията. И. Вазов, Утро в Банки.
ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ БЕЛЯ. Създавам си неприятности, сам ставам причина
да ме сполети нешо неприятно. Мшлкшншят баща се беше спрял от любопитство да изслуша
историята, която помакът разказваше, но вшдя дъщеря сш с детето в ръце, намуси се ш тръгна
срещу нея. — Къде сш го помъкнала, я — в къщш! — шзсумтя той. — Чуждо лш е, игла да е,
не пипай, не знаеш каква беля можеш - да сш отвориш. Хар. Русев, Под земята.
ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ ЗЪРКЕЛИТЕ. [Често: Отваряй си I отвори си зърнелите].
Грубо. 1. Гледам внимателно, за да видя или да намеря нещо. После като посочи жена сш
на Гогата, повиши тържествено глас: — Хаплю, отворш сш зъркелите, както трябва! Това
се казва жена! К. Петнанов, Омайно биле. — Слушай, малки пехливанино, — подзе татш, —
като ще се боршш някога, борш се със здравш хора, а не с хора без крака. . . После, като ме
притегли до себе сш, подължш: Отворш сш сега зъркелите, да вшдшш, кой е Татата Иван, когото ■
сш свалил, ш с когото толкова много се подигравате. С. Чилингиров, Хлеб наш насушний.
—	Как! . . . Гарга — не разбираш ... А бе —— Мшлъо, Мшльо, моят брат, изтипосан . . . На,
отворш сш зъркелите ш го виж. . . — викаше Кальо и пляскаше с пръст портрета,, който беше
преди час получил от пощата. Ц. Церновсни, Сто пари на цяло. Продължавай, малката —
рече дрезгаво младежът: — Ей, я сш отваряй зъркелите, настъпи ме. . . — Когато някой
минава, краката не се протягат, а се пршбшрат — каза Михаил. Ем. Манов, Моето първо
лято.
2. Само в несв. вшд. ■ Внимавам много да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност,
действувам предпазливо. Отваряй сш зъркелите, защото огънът е голям и лукът може да
прегори. Л. Каравелов, Българи от старо време. — Той го • потупа приятелски по рамото.
—	Вземи двама от войниците и да сш отваряте зъркелите. Г. Караславов, Освобождение. Тъй
аз направих една беля, че сега се научих да сш отварям зъркелите. Д. Немиров, Братя. Те утре
рано ще избягат като дим, без да платят — отваряй сш зъркелите! Хр. Смирненсни, Принц
безпаричен, ■ роден ■ край, Егея. ■ ■ Отваряй сш -зъркелите, че - такава кушшя ще тш направя, та
свят да тш се завие, с кон ще те гоня, докато душата тш изскочи. В. Нешнов, Настъпление.
Още: Отварям си / отворя си очите1 /в 1 и 2 знач./. Отварям си / отворя си фаровете.
- Жарг.
ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ ОЧИТЕ1. (Често: Отваряй си / отвори си очите]. 1. Нео-
добр. Гледам внимателно, за да видя или да намеря нещо. Полковникът му заповяда да съ-
50

буёи Кантарижиев и да „у преи^Де Да изпрати Доброволци и стражари към бежанския квар¬
тал. — Кажи му Да си опича ума! Никакъв сън. . . Постовете да си отварят очите. Ем.Ста-
нев, Иван Кондарев. Кой ви е виновен, че не вярвате в нищо? Вие сам не искате да отворите
очите си. В героизма вижте страха, в благородството — подлостта. Ив. Остриков, Път
през ада — Аз пък ви Думам, че щом срещна султана и ще му кажа да си отвори очите и
да види, какво става около него. К. Петканов, Златната земя. Не мога Да намеря книгата.
—— Отвори си очите ще я видиш!
2.	Само в несв. виД. Внимавам много да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност,
действувам предпазливо. Хем Да си отваряш очите, да не падне детето в реката. П. Спасов,
Хлябът на хората. Отваряй си очите, ако не искаш някой ден да си ДоДеш без овце. Вълкът,
момче, е лоша гад. Й. Йовков, Ако можеха да говорят. Ще го излъжат няколко пъти на пазаря—
ще се • научи да си отваря очите. П. Ю. Тодоров, Първите. Днес е още по-малко вероятно
да те слеДят. Разбира се, трябва да си отваряш очите, и то, . . . , без' да даваш вид, че се
озърташ. Б. Райнов, Няма нищо - по-хубаво от лошото време. — И защо сме всички в ко¬
нака ? •— Ако бяхме по къщите, по-лошо щеше Да е. Не се вайкай, ами си отваряй очите. А. Дон¬
чев, Време разделно.
3.	Само в несв. вид. Полагам грижи да извлека някаква облага, полза или внимавам да не-
изпусна нешо, което би ме облагодетелствувано. Тя помълча и поучително' Добави: И да
си отваряш очите! Хората от такива служби пари трупат. Хар. Русев, По стръмнините.
Отваряй си очите, зрънце по зрънце събирай, ако искаш Да станеш къщница на място. К. Пет-
канов, Старото време. Досега да си събирал и пестял, знаеш ли колко нещо би имал ? Отвори
си очите барем отсега.. Т. Г. Влайков, Ратай.
От погов. Отваряй си очите, да ти ги не отворят (Из архива на Л. Каравелов, с. 413).
Още: Отварям си / отворя си зъркелите / към 1 и 2 знач./. Грубо. Отварям си очите на
четири (четиринайсет) /*към 2 знач./. Отварям си / отврря си очите на чекрък / към 2 знач./.
Диал. Отварям си / отворя си фаровете /към 1 и 2 знач./. Жарг. '
ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ ОЧИТЕ2. Диал. Замогвам се материално, преуспявам
в работата- си, подреждам си добре живота. Страничните ёохоДи, чичовото, тях глеёай ти.
Тях завързвай във възела, па като му ёойёе време, кое имотец ще лапнеш по на сметка, кое
апартаментче ще си купиш, . . . „Способен •—■ ще кажат, — нареди се, отвори си очите!“
Г. Караславов, Съвет.
ОТВАРЯМ СИ ОЧИТЕ КАТО ЖАБА. [Често: Отваряй се - очите като жаба]. Дцал.
Гледам добре работата си, внимателен съм.
ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ ОЧИТЕ НА ЧЕКРЪК. [Често: Отваряй си очите на
чекрък]. Диал. Вж. Отварям си / отворя си очите на четири. — Вземи си оръжие, патрони и —
умната! Районът е граничче,. . . , тъй че очите си трябва Да отваряш на чекрък! Н. Хайтов,
Диви разкази.
ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ ОЧИТЕ НА ЧЕТИРИ. [Често. Отваряй си очите на
четири]. Внимавам много да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност, действувам
предпазливо. Сега ти оставаш сама в къщата: отваряй си очите на четири. Прибирай се
рано, заключвай добре: Г. Райчев, Златният ключ. —• Рашко, настигнах те да ти кажа, като
вървиш из пътя, отваряй си очите на четири. Зимно време е — може и вълци да те срещнат.
К. Петканов, Златната земя.—Готвят се за нещо! — ... — Трябва всички да бъДем нащрек
да си отваряме очите на четири! П. Вежинов, Следите остават. Човек трябва да си отваря-
очите на четири кога избира'жена. Ив. Петров, Нонкината любов. — Ние, казва Детко,
ще караме умната, хитрата и ще си отваряме този път очите на четири. А пък ДойДат ли
пак татарите, ще ги посрещнем по-другояче. Ст. Загорчинов, Ивайло. —И така, преду¬
преждавам ви — отваряйте си очите на четири! Затворникът, когото конвоирате е опасен
комунист! За него прокурорът е искал смъртна присъда и, кой знае как, се е отървал само с
петнаДесет гоДини строг тъмничен затвор. Д. Жотев, Пак мамеше изгрева. — Ти вземи от
труДоёните на кака Пена и ги • напиши в графата наВенетка само защото си е от наше село,...
—— Аз за тия неща очите си на четири отварям. На всекиго записвам според стореното. Н. Ка-
ралиева. Синята метличина.
Още: Отварям си очите1 / във 2 знач/. Отварям си / отворя си очите на четиринайсет.
Отварям си / отворя си очите на чекрък. Диал,
ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ ОЧИТЕ НА ЧЕТИРИНАЙСЕТ. [Често: Отваряй си
очите на четиринайсет]. Вж. Отварям си / отворя си очите на четири. Ти, Госта, си отваряй
очите на четиринайсет, да не отмъкнат по довомете и гората. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено.
51.

ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ ПЪТ. Успявам в работата си и да си уредя добре жи¬
вота; преуспявам. Всеки, който дарба има, ще направим тъй — сам да може да си отвори
път, П. Ю. Тодоров, Първите.
Още: Пробивам си 1 пробия си път.
ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ РАБОТА. Неочаквано се заангажирам в нещо, обикн.
нежелано или излишно. Вие обичате работата си и не ви се иска да я заменят с друга. Кой
друг би се заловил да си отваря работа. както правите вие, и да дирите убийци. Д. Немиров,
Дело № 9.
Още: Отваря ми се / отвори ми се работа.
ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ УШИТЕ. [Често: Отваряй си / отвори си ушите]. Слу¬
шам внимателно. Иди сега при ханъмката, и слушай. какво да й кажеш, отвори си 'хубаво
ушите. Ив. Вазов, Под игото. — Що уби човека за една дъска?.И що ти беше? — отваряй
си хубаво ушите:• влахът не умря. а премря, а пък дъската ми трябваше за мост. Ив. Вазов,
Хъшове. Кажи им добре да си отварят ушите, че да не питат после. • Когато ти се говори,
не дреми, а добре си отваряй ушите.
ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ ФАРОВЕТЕ. [Често: Отваряй си фаровете]. Жарг.
1.	Гледам внимателно, за да видя или да намеря нещо.
2.	Внимавам много да не се случи нещо лошо, някаква неприятност, действувам предпазливо.
Той е специален пратеник — да. си отваряш добре фаровете. Трябва- да поговори с момчетата
ти, да ги чуе как приказват, какво искат.. Т. Генов, Берси Квидер от Флорида.
ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ ЧОВКАТА. [Често: Не си оЪаряй човката]. Жарг.
Започвам да говоря; продумвам, проговарям. „Иди там и мълчи! Само гледай какво правят
другите и не си отваряй човката! Имай го за правило: вечер си затваряш вратата, сутрин
си затваряш устата и няма да сбъркаш.“ М. Топалов, Опасният човек.
Още: Отварям си / отворя си устата / в 1 знач./.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ СКОБА (СКОБИ). Книж. Казвам нещо допълнително, като
странично пояснение на това, което говоря. Тук ние ще отворим скоба и ще съобщим па чита¬
теля нарочно пазената до сега от него тайна, че кумовете не са никои други. освен известния •
вече по име началник във финансовото министерство Власаки Топлийски и неговата съпруга
Мара, която се пада леля по майчина линия на нашия герой. Св. Минков, Разкази в тарале-
жова кожа. Тук аз искам да отворя една скоба. Като говоря за работата си около ролята и
често повтарям: аз тръгнах, аз исках и т. н. — не бих искала тези мои изявления да се прие¬
мат като сами за себе си. откъснати от цялата пестаневьчна линия на спектакъла. Тъкмо обрат¬
ното: линията, по която аз и колегите ми вървяхме в работата си над образите, ни бе дадена
преди всичко от постановчика на пиесата — нар. артист. И. О. Масалитинов. Т. Масалити-
нова, Как работих върху ролята на Ирина от „Три сестри“ на Чехов. Не е безинтересно да
се отворят скоби за тоя „комичен дуел", както бе наречен той на времето си. М. Кремен,
Романът на Яворов.
Още: Откривам / открия скоба (скоби). Книж.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ СЪРЦЕТО на някого. Предразполагам, привличам някого за
нещо или към себе си. Той не притежаваше стихийния огън'на Захари Стояновото слово,... ,
но умееше да говори с хората задушевно, успяваше да отвори сърцата им още с първите думи.
В. Геновска, Седем години. Благослови ни. буба! . .. Момъкът го погледна и още повече
отвори сърцето му. Ст. Ц. Даскалов, Еснно сено. Лесно е да подгоним хората, ама е трудно
да обясняваме, да убеждаваме, да им отваряме сърцата. В. Нешков, Настъпление.
Още: Отварям / отворя душата / в 1 знач./.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ СЪРЦЕТО СИ пред някого. Споделям чувствата, мислите, пре¬
живяванията си с някого, казвам му всичко, което ме измъчва. Плума бавно обърна лице
към Бояна и го погледна със замъглени очи. . . Най-добре щеше да бъде за нея, да отвори сър¬
цето си пред първородния си син и всичко да му каже. К. Петканов, Дамяновата челяд. Во¬
дачът на четата,... веднага разбра, с какъв човек има работа и отвори сърцето си. К. Пел
канов, Златната земя. — Тате, кажи ни всичко! Отвори си сърцето, нали ти сме чеда?
К. Петканов, Старото време. — Безумно влюбеният шепне безброй пъти едно и също, докато
непреклонната хубавица му отвори сърцето си. Ст. Л. Костов, Златната мина.
Още: Отварям / отворя душата си. Разтварям / разтворя (откривам / открия) сърцето си.
52

ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ТАКИВА УСТА. Обшкн. в св. вид. Започвам да говоря много и
безцеремонно, дръзко, започвам да се карам, да нападам някого. Изпратили тш едшн-два
сандъка захар. Ха раздавай я на осемстотин къщш да вшдш как ще я раздадеш!. .. А - като по¬
лучават само по една стшсчшца, такива уста отварят, така тш заревават, че тш шде да сш
хванеш гърмелите ш да не се връщаш. Г. Караславов, Обикновени хора.
Още: Отварям / отворя едни (една, тези, ония <ми ти» уста.	•
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ ТЕЗИ УСТА. Обшкн. в св. вид. Вж. Отварям / отворя такива уста.
Аз сама съм сш хванала пътя, дето ме шзведе, то моя работа. Не искам ншкой да мш се пречи!
Да мш се вмесвате. — Ама туй, Ценке, тш лш сш? Дето гласа й не се чуваше в къщш! Тш лш сш
отворила тези уста? П. Ю. Тодоров, Змейова сватба.
ОТВАРЯМ / ОГВОРР# УСТА и ОТВАРЯМ СИ / ОТВОРЯ СИ УСТАТА. 1. Започвам
да говоря, продумвам, проГоворвам. Златан се готвеше да й каже нещо, да я насърдчш, по¬
като гледаше, как по бледното й лице се стичаха два реда сълзи, не посмя да отворш уста.
К. Петнанов, Без деца. •—• Момчилко, — отворш уста Райко и замлъкна веднага, като срещна
сърдития Момчилов поглед. Ст. Загорчинов, ден последен. — Слушай какво — почна той
преди тя да отворш уста. — Ако сш дошла да ме връщаш — излишен труд. Няма да се върна.
М. Грубешлиева, Пред прага. Нш Бенковски, ни друго някое .лице не сш отворш устата да
успокои отчаяните, да произнесе поне две благи думици. Зах. Стоянов, Записки по българските
въстания. — Я го вшж какво е дшво, сякаш от гората сш го хванал . . . Как те викат., марш, а ?
Знаеш лш сш барем шмето?НоГюргя я гледаме смутена, без да посмее да отворш уста. Г. Рай-
чев, Вълчето. И всеки мисли, че е време дл се започне разговор на друга тема. Но тъкмо да
отворш уста някоя от жените, Дшмштровшца я изпреваря: — Пък как обича да се хвали!
Д. Калфов, Под южното небе.
2.	Приказвам или започвам да приказвам много за нещо или някого, обинн. с възмушение,
недоволство или с подигравка, насмешка. Отворил уста даскал Тошкова сшн, Митко, и де
седне, де стане, се току туй му е думата: — Селяни, сушата като суша— не стана това,
що чакахме; но и да беше станало, пак топло не щеше да нш бъде.. . Тъй не върви тя, тъй да
знаете. Ц. Церковсни. За пример. Да сш мисли, каквото иска, но няма д - позволя на горделива
Гана с мене да се подиграва. Тя видяла лш е, та сш отваря устата! К. Пе: нанов, Морава звезда
кървава. Старият не можеше да търпи Нордана. Хокаше го, псуваше му л вярата, и партията.
Нордан мълча, па току отворш уста. Г. Караславов, Селски истории.	-
3.	Срещу, против някого шлш самост. Обвинявам, нападам остро някого Махал отворш
уста срещу него. Ударите бяха съкрушителни: рушвет за водното право, тапата сделка
с предприемача на училището, откраднатите тухли. Г. Караславов, Селсни истории. — И
ний се чудим защо - мало ш голямо отворило уста срещу нас. П. Ю. Тодоров, Първите. Я
гледай дебела глава. Отворила уста, ще ме удави в приказки. П. Ю. Тодоров, Зидари.
4.	Казвам нещо (обинн. лошо), което съм премълчавал. — Не,.. . , очи на очш нека останем,
тогава ще отворя уста. Това, щото бе за пред всшчкш, аз комай казах, а дето е за тебе само
тш трябва да чуеш. Ст. Загорчинов, Ден последен. Не ме карай да сш отварям устата и да тш
казвам кой ш какъв съм. Й. Йовков, Вечери в Антимовсния хан. Матей Матов намираше
тайна радост в това съзнание, той беше чист като гълъб, следователно можеше да съди дру¬
гите. Да, ще дойде ш неговото време, ще отворш и той уста и тогава. . . Тогава - той ще тър¬
жествува, а те ще плачат# Л. Стоянов, Сребърната сватба на полковник Матов. Я не ме
предизвиквай, че да не сш отворя устата, та тогава ще вшдшш.
5.	Проговарям за нещо, ноето зная и съм длъжен да крия, издавам нещо тайно, по¬
верително. Ленко изтръпна, като сш помисли какви опашки от арестувани ще се образуват
след него, ако се уплаши и ако сш отворш устата. Г. Караславов, Ленно. Фашистите се из¬
мориха да го шнквшзшрат, а Минчо не отваряше уста. К. Ламбрев, Средногорски партизани.
Нека реват против него, да го затворят, да го бият, той няма никога да отворш уста. Ст. Ц.
Даскалов, Без межда.
Още: Отварям / отворя си ■ човката / нъм 1 знач./. Жарг.
ОТВАРЯМ / ОТВОРЯ УСТАТА на някого. 1. Накарвам няного да почне да говори, да
каже нещо. Но от няколко дни Александър бе станал още по-затворен. Напразно се опитвах
да го заговоря. Поседнал в ъгъла на килията, с вечната цигара в ръка, той не ме и чуваше.
Решшх на всяка цена да'му отворя устата. Разказвах анекдоти, правех смешни физиономии.
Д. Жотев, Пан мамеше изгрева.
2. Принуждавам няного да проговори, да каже неща, които знае и за ноито е длъжен да мълчи. ■
Той не издържа, тежкия бой и инквизициите му отвориха устата, от което пострадаха ш
другарите му.
53

ОТВАРЯ СЕ / ОТВОРИ СЕ СВЕТА ЗА ОЧИТЕ МИ. Проумявам, разбира.. нещата,
стават ми ясни нещата. Но [Казакът/ знаеше едно: няма защо да мъсти за себе си, когато на
земята се водеше такава велика борба, . . Откак заживя в партията на бедните, светът се
отвори за очите му, той прогледна и му стана радостно и светло. Г. Караславов, Селски
истории.
ОТВАРЯТ МИ СЕ / ОТВОРЯТ МИ СЕ ЗЪРКЕЛИТЕ. Грубо. Вж. Отварят ми се / от¬
ворят ми се очите. Добре че ме вкараха в участъка да ми се отворят зъркелите. Инак още
много щях Да се лъжа по жълтата преса. Г. Караславов, Очищение.
ОТВАРЯТ МИ СЕ / ОТВОРЯТ МИ СЕ ОЧИТЕ. 1. Преставам да се заблуждавам в
нещо, в което по-рано съм вярвал, става ми напълно ясно нещо, в което съм се заблуждавал;
виждам истината. — Отец Неофант едно само знае. Как да се гои и да блуёствува. . .
—	За отец Неофант ни разправи дяДо Яким от МъжДел. Старагуа се поДсмя подигравателно.
—	Дяёо Яким! Отвориха му се и нему очите, а то отначало сам се бе повлякъл подире му.
Ст. Загорчинов, Ивайло. Мисля си, не ще е без полза да се поработи с него. Да се поизпита.
Да се почовърка и раната му. Да се отворят очите му, ако стане нужДа. Д. Талев, Самуил.
2. За нещо или самост. Проумявам, разбирам нещо (обикн. някакво учение, идеология),
просветлявам се в някаква насока. Към края на шестия класна гимназията очите му се
отварят за социализма. Ив. Богданов, Спътници на първенците. И ето, че • бай Петър за¬
чести в нашия клуб. Слушаше беседите с отворени уста. . . — Брей, сега ми се отвориха
очите! — казваше той. А. Каралийчев, Строители на републиката.
Още: Отварят ми се / отворят ми се зъркелите. Грубо.
ОТ ВЕКА. Диал. От много отдавна. От века го помня, все си е такъв сприхав и опак
човек.
ОТВЕЯЛА СИ БРАШНОТО, ПОПАРИЛА КЮРКА. Диал. Ирон. Употребява се,
когато някоя нескопосна жена свърши редица пакости в къщи, понеже не е свикнала на
работа.
От народната приказка за ненаучената на работа дъщеря, която, мислейки че върши всичко както
трябва, направила пакости в къщи, като отвяла брашното вместо житото, попарила кюрка на баща си
и запряла телето в огъня.
Още: Отвяла си брашното и попарила - кожуха. Диал. Ирон.
ОТВЕЯЛ СЪМ СИ / ОТВЯЛ СЪМ СИ БРАШНОТО. Диал. Ирон. Извършил съм нещо
не както трябва, нещо крайно неразумно.
За произхода вж. Отвяла си брашното, - попарила кюрка.
ОТ ВИСОКАТА КЛЕЧКА. Ирон. Който принадлежи към големците, който е от сре¬
дата на висшите кръгове; високопоставен. При княза • хоДи, с консули се води. С еДна Дума,
И. е от високатаклечка. Ив. Вазов, Искров и Райна. Той е сега от високата клечка: нали е
домашен учител на Добревича. Ив. Вазов, Хъшове.
ОТ ВЛАКНО ВАЛМО. Диал. Вж. От влакно руно. Нищо особено не се бе случило,
не беше необходимо ёа се вёига толкова шум — цялата работа беше от влакно валмо.
ОТ ВЛАКНО РУНО. Диал. Който е прекадено преувеличен. Всичко това беше от
влакно руно, затова и тревогата се оказа излишна.
Още: От влакно валмо. Диал. От влакното кросно. Диал.
ОТ ВЛА1ШО<ТО> КРОСНО. Диал. Вж. От влакно - руно.
ОТВЛИЧАМ / ОТВЛЕКА ПЕШКИРА. Изтърпявам, понасям лошите последствия от
нещо, извършено от другиго; бивам смъмрен, нахокан строго за чужда вина, простъпка.
—— ХайДе —гребна тя пак от воёата,—че като те лисна, ти ще отвлечеш пешкира! Ст. Ц. Дас¬
калов, Стубленските липи. И заради тебе щях да отвлека еДин пешкир, а! Ама добре, че дойёе!
Да видиш сам с очите си какъв терен имам и колко машини сам! дали.Ст. Ц. Даскалов, Стуб-
ленските липи.
Още: Опирам / опера (отнасям/отнеса) пешкира.
ОТВОРИЛ ЛИЦЕ. Много приветлив, приятен. — Таквази булка аз харесвам. Отво¬
рила лице, засмяла се, като я погледнеш и драго да ти стане! П. Ю. Тодоров, Самодива.
Тук често иде Лиля запъхтяна, ! засмяла се, отворила лице. Бл. Димитрова, Лиляна.
54.

ОТ' ВРАБЧЕ МЛЯКО. Диал. Всичко, каквото искаш, потърсиш включително и • неща,
които рядко, трудно се намират (за подчертаване, че някъде има голямо разнообразие от
неща, изобилие, богатство). Големец беше бай Илия . . . И всичко има в неговия дом: дето
има дума от врабче. мляко да потърсиш, ще намериш там.. Ж. Даскалов, Вари го, печи го,
кулак си е.
Още: <И> от пиле (птиче, птичка) мляко.
ОТ ВРАТАТА. При самото влизане, веднага с влизането. Щом се стъмни. трима от
тях — ... влязоха предпазливо в квартирата на нечакания и опасен гост ... Той се нахвърли
веднага върху тях още от вратата. Д. Талев, Илинден. Ти не ме оставяш да си почина.
Като се върна. от вратата ме караш на работа.
ОТ ВРАТАТА ЗА КРАКАТА. 1. Без никаква предварителна подготовка, без предисло¬
вие, направо и веднага. Той влезе в стаята. без да поздрави и почна да разпорежда кой какво
да прави. — Чакай бе ти какво така от вратата за краката.
2. Набързо, прибързано, без много да се мисли и нескенесне. Всичко беше направено от
вратата за краката.
ОТ ВРЕМЕ ОНО. Книж. Много отдавна, отколе. Не се тревожи толкова за тия неща,
знай че хората са неблагодарни, това е от време оно.
ОТ <ВРЕМЕТО НА> ДЯДА АДАМ<А>. От много стари времена, от много от¬
давна.
Още: От <дадеве>aдaмеве време. От дядо Адам.
i
ОТВРЪЩАМ / ОТВЪРНА ВЗОР от някого или нещо. Книж. Търж. Вж. Отвръщам /
отвърна очи от някого или нещо. Еретикът е псе, не е той боже чедо. От демонско семе
се е излюпил. За срам и хула на Христовата черква са се родили те и божията майка е
отвърнала взор от тях. М. Смилова, Друм се вие.
ОТВРЪЩАМ / ОТВЪРНА ГЛАВА от някого или нещо. Вж. Отвръщам / отвърна
лице от някого или нещо. Облизваше го съмнение, дали и дядо Мишон няма да отвърне глава
от него. Той го бе назначил й го крепеше от създаването на стопанството досега. Ст. Ц. Да¬
скалов, Стубленск^е липи.
ОТВРЪЩАМ / ОТВЪРНА ЛИЦЕ от някого или нещо. Изоставям някого или нещо,
преставам да се грижа, да се интересувам повече от някого, отказвам се • от някого или от
нещо. И —. знам —— Вечният ще отвърне лице от своя син. Н. Райнов, Богомилски легенди.
„О, бог да даде нестопен да останеш!. .. О. милост за тебе от бога да няма. лице той от
теб да отвърне!“ П. П. Славейков, Епически песни. Когато беше при него, той мълком- му
се надсмиваше: ти, беим. като мъж си само да пазиш сянка на жените си: ... иначе щеше
ли да отвърне лице от тебе кадъна като Бедрие ханъм! Д. Мантов, Хайдушка кръв. Но
какво бе греховното и непростимото, което би накарало аллах да отвърне лице от стадото
си? В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
Още: Отвръщам / отвърна глава.
ОТВРЪЩА МИ СЕ / ОТВЪРНЕ МИ СЕ СЪРЦЕТО от някого или нещо. Преставам
да се интересувам от някого или от нещо, да обичам и зачитам някого или нещо. Нима не
си спомняш какво направи миналата година Минчовия син? Щом му свалиха венчилото от
главата, и сърцето му се отвърна от булката, започна да я пъди. К. Петканов, Хайдути.
Още: Отвръщам / отвърна сърцето си.
ОТВРЪЩАМ / ОТВЪРНА ОТ КРИВИЯ ПЪТ. Помагам на някого да се откаже от
неморалния, нечестен начин на живот, от лошото си поведение. Сега и ний с покана или с
бич ! от кривия им път ще ги отвърнем. Ив. Вазов, Песни за Македония.
ОТВРЪЩАМ / ОТВЪРНА ОЧИ от някого или нещо. Изоставям някого или нещо,
преставам да се грижа, да се интересувам повече от някого, отказвам се от някого или от
нещо. Бог гледа и всичко вижда, Хамо от мене отвръща очи. Забравил ме е вече. К. Петка-
нов, Златната земя. Всичко виждано хиляди пъти му е вече омръзнало и той отдавна беше
отвърнал очи от него. Д. Немиров, Дело № 9.
Още: Отвръщам / отвърна взор. Книж. Търж.
55

ОТВРЪЩАМ / ОТВЪРНА СЪРЦЕТО на някого от нещо или от някого. Повлия¬
вам на някого да престане да се интересува от някого или от нещо, да престане да обича
и зачита някого или нещо. Някога моя татко зло сторил Момчилу и това отвърнало сърце¬
то му от бога и от божията правда. Ст. Загорчинов, Ден последен.
ОТВРЪЩАМ / ОТВЪРНА СЪРЦЕТО СИ от някого или нещо. Вж. Отвръща ми се /
отвърне ми се сърцето от някого или нещо.
ОТ ВСЕ СЪРЦЕ <ИДУША>. Много искрено, много силно, с много чувство; всеот¬
дайно. Той не само се радваше' от все сърце на чужёите успехи, но и струваше му се, като
че ли сам вкусваше слаёостта им, еёва ли не повече и от истинския герой.. Г. -Байчев, Злат¬
ния г ключ. Князът в България, неговите генерали и министри спъват?- рушат народното
Дело, . . ., а народът там ни посреща с братска любов, помага ни с любов, от все сърце и
без всякаква хорист. Д. Талев, Илинден. Чумакът друсаше исполинските си гърди и от все
сърце се смееше. Й. Йовков, Жетварят. От се сърце ти благодаря, бае Лулчо. Т. Г. Влайков,
Стрина Венковица и снаха й. Той вървеше бавно към къщи и се разглежДаше жадно, любу¬
ваше се на всичко, раёваше се от все сърце, без Да знае точно на какво се раёва. Г. Карасла¬
вов, Обикновени хора. Напразно мислите, че не мога да се смея. Ето в тая минута аз се
смея от все сърце! П. К. Яворов, До Дора Габе. Тъй лястовичката прекара цяла зима поД
земята и Палечка се грижеше от все сърце за нея. Св. Минков, Снежната царица (превод).
Още: От <цяла> душа и сърце. С цялото си сърце <и душа>.
ОТ ВСИЧКОТО СИ ГЪРЛО, викам (пея крещя). Много силно, много високо (викам).
Той пееше, песен нароёна и хайёушка още ако щете, от сичкото си гърло. Зах. Стоянов, За¬
писки по българските въстания.
Още: С цялото си гърло.
ОТ (ПРЕЗ, ЧРЕЗ) ВТОРА РЪКА1. 1. За сведения, новини и под. — който не е непо¬
средствено, направо от източника. Най-противно и обидно беше това, че поканата беше,
тъй да се каже, чрез втора ръка. Г-. Караславов, Танго. Сведенията ми бяха от втора ръка..
2. Не непосредствено, не направо от източника. През втора и трета ръка Грозёан научаваше
за заканите на Пинтата и се преструваше на нехаен и смел. Г. Караславов, Обикновени хора.
Още: От (през) трета ръка.	‘
ОТ ВТОРА РЪКА2, човек (хора). Който е по-нисш по произход - или с по-ниско
обществено положение човек. Най-отпреё сеДяха първенците: . . . По-назад, чак до дъното
на залата, сеДяха хора от втора и трета ръка. Ст. Дичев, За свободата.
ОТВЪНКА ГИЗДАВА, А ГЛАВА ГНИДАВА и ОТВЪНКА ГИЗДАВА, В ГЛАВАТА
ГНИДАВА. Употребява се за жена, която се грижи прекомерно за външността си, а домът й
е нечист.
Още: Отвънка гиздава, отвътре гнидава.
ОТВЪНКА ГИЗДАВА, ОТВЪТРЕ ГНИДАВА. Диал. Вж. Отвънка гиздава, а в гла¬
ва гнидава.
ОТВЪНКА КУКЛА, ОТВЪТРЕ ЧУМА. Диал. Вж. Отвън кукла, отвътре панукла.
ОТВЪНКА СВИЛА, А ОТНЕТРЕ СВИНЯ. Диал. За жена, която се грижи прекомерно
за външността си, а е нечистоплътна.
ОТВЪН КУКЛА, ОТВЪТРЕ ПАНУКЛА. 1. За жена, която се грижи прекомерно
за външността си, а е нечистоплътна.
2. За проклета жена.
Още: Отвънка кукла, отвътре чума.
ОТ ВЪРБА ГРОЗДЕ. Ирон. Нещо невъзможно, - неосъществимо.
ОТВЪРЗВАМ СИ / ОТВЪРЖА СИ ЕЗИКА. Започвам да говоря много, обикн. за
неща, които би трябвало да премълча, да не казвам; разприказвам се, раздрънквам се. Този
Ден чорбаджи Стоил бе преёмет на разговор; върху му се сипеха страшни клетви и псувни.
Оголеловци вече отвързаха езиците си, никой не се боеше вече от Стоила. Хр. Максимов,
Кой ни е крив.
Още: Развързвам си / развържа си - езика.
56

ОТ ВЪРХА ДО ПЕТИ<ТЕ>, изглеждам. Диал. От горе до ' долу и обинн.
.роиицателно, изпитателно (изглеждам). — Що е сшнко, запита владиката турски, като
изгледа Петра от върха до пети. Ил. Блъсков, Избена Станка.
Оше: От глава <та> до пети<те> /във 2 зЬач./.
ОТ ВЪРХА ОТКЪСНАТ. Диал. Лош, непочтен.
ОТ ВЪШКА РЕМЪК (РЕМИК). Диал. Казва се на човек, който много лъже.
ОТВЯВА МЕ / ОТВЕЕ МЕ ВЯТЪРА някъде. Отивам някъде без посона, без цел,
неопределено къде. Да видя ш града Ла Плата. А след това кой знае накъде ще ме отвее
вятърът. Б. Шивачев, Писма от Южна Америка. Отвя ме вятъра из далечни странш.
ОТВЯЛА БРАШНОТО И ПОПАРИЛА КОЖУХА. Диал. Ирон. Вж. Отвеяла си браш¬
ното, попарила нюрка.
ОТ ГЛАВА<ТА> ДО КРА^КА^А^ 1. Изцяло. От гъсталака се показа человек
от главата до краката облечен в чшсто злато. В. Друмев, Нещастна фамилия. Облечен от
глава до крака в кожш ш космат, . . . , - той поизчисти големия сш черногорски револвер, по¬
прави тук-таме ш плета. Й. Йовков, Ано можеха да говорят. Македонски съм аз, сам Маке¬
донски, от главата до краката. Ив. Вазов, Хъшове.
2. В съчет. с изглеждам (разглеждам). Отгоре до долу и обинн. проницателно, изпита¬
телно (изглеждам). Той мълчеше ш го разглеждаше продължително от главата до краката..*
Изгледа го от глава до крака ш сш тръгна, без да проговори..
Още: От глава <та> до петпк^те^1.
ОТ ГЛАВА<ТА> ДО ПЕТИ<те>1. 1. Изцяло. Неочакваният гост беше облечен
от глава до петш в хубави, чшстш дрехи. Д. Талев, Преспанските камбани. Атанас облече
в коприна годеницата сш от глава до петш. Д. Талев, Старата къща. Облече се,... , спря пред
голямото огледало' на стената и за пръв път се видя от глава до пети. М. Грубешлиева,
През иглено ухо.
2. В съчет. с изглеждам (разглеждам). От горе до долу и обинн. проницателно, изпита¬
телно (изглеждам). Даскал Райко го разгледа от глава до петш и спря за мшг поглед върху
босите му нозе. Д. Талев, Преспансните камбани. Отец Версануфршй се обърна, изгледа из¬
питателно калугера от главата до петите ш като го благослови, протегна му десница.
Ст. Загорчинов, Ден последен. Забеляза една жена да стои настрана сама. Изгледа я от
глава до петш и му се сторш, че я познава от по-рано. К. Петнанов, Златната земя.
Още: От гливв<та> до нрака<та>. От пета<те> до глаш<та>. От върха до пе¬
тите / нъм 2 знач./. Диал.
ОТ ГЛАВА<ТА> ДО ПЕЛКТЕ^ въоръжен. Много добре (въоръжен). Вие сте
въоръжени от главата до петите. • Изведнъж пред мене се изправи човек, въоръжен от глава
до петш.
Още: От зъби до пети.
ОТГЛЕЖДАМ / ОТГЛЕДАМ СТАРИ КОСТИ. Имам дълъг живот, живея много, до
дълбоки старини. Хората, които знаят прекалено много, рядко отглеждат стари кости.
Б. Райнов Няма нищо по-хубаво от лошото време.
ОТ ГНИЛО ЯЙЦЕ ПО-ЯК. Диал. Ирон. За човек — нездрав, болнав.
ОТ ГОЛЯМАТА РИЗА ИЩА. Дшал. Стремя се към нещо невъзможно, неосъществимо.
ОТ ГОЛЯМОТО ДОБРОУТРО. Обшкн. Ирон. Който' е от средата на висшите кръгове,
нойто е с високо обществено положение и богат; високопоставен. Придаваш сш важност.
Нали сш от голямото доброутро. Ив. Хаджимарчев, Овчарчето Калитно. Пред очште мш се
представи странен непознат човек, който, макар ш - да беше облечен в прости дрехи, но по думите
сш се показваше, че е от голямото доброутро. Зах. Стоянов, Записки по българските въ¬
стания.'— Чшчо Павлъо, за кого е това агне? —-, с престорена наивност попшта Ленко.
— За - важни господа — отвърна словоохотливо Патарока. - —— Хора от голямото доброутро.
Ще гш вшдшш. Г. Караславов, Ленно. Минаваха хора с цилиндри, което бе достатъчно за хо-
57

рата да ги наричат министри. Изисканите фигури на тези хора от голямото	.. .,
се откройваха рязко в делничната сивота на улицата. П. Мирчев, София от завчера.
ОТ ГОРАТА СЯКАШ ДОШЕЛ. Йк. От гората сякаш иде. Има един син. пази боже,
от гората сякаш е дошел.	I
ОТ ГОРАТА СЯКАШ ИДЕ. Много е див; некултурен, недодялан. Има много лошо
държание. от гората сякаш иде.
Още: От гората сякаш дошел.
ОТ ГОРЕ ДО ДОЛУ. 1. Изцяло. Я съм живо-здраво, тука дойдох старец. / Сега да
ме видиш — като новобранец. / От горе до доле у нова премена, / Като че е . максус за мене
кроена. Елин Пелин, Пижо и Пендо.
2. Книж. • От най-отговорния до обикновения участник в нещо. Всички ръководни■ органи в
партията са избираеми от горе до долу.
ОТГОРЕ ОТГОРЕ. Повърхностно, без особени грижи и внимание. Прегледах ръко¬
писа отгоре отгоре.
ОТ ГЪРБА МУ ОПИНЦИТЕ, давам (подарявам). Диал. Ирон. Нещо, което си е не¬
гово, негова собственост е, или е купено с негови пари (давам). Купих на баща ти за имения
ден едни чехли с негови пари, от гърба му опинците подарих.
ОТ ГЪРЛОТО СИ, спестявам. От насъщната си храна (спестявам). От гърлото си
спестяваше, за да изучи сина си.
Още: От залъка си.
ОТ ГЯВОЛСКО КОЛЯНО. Диал. За човек — лош, проклет. Внимавай с този чо¬
век, от гяволско коляно е.
ОТ ДВА ПЛЕТА ТРЪНИ. Диал. Ирон. Никакви роднини или съвсем далечни роднини.
’ ОТ ДВА СТОЛА, ТА В СРЕДАТА. • Вж. От (между) два стола, та на земята.
ОТ (МЕЖДУ) ДВА СТОЛА, ТА НА ЗЕМЯТА. Употребява се, когато някой остава
излъган в стремежа си да спечели облаги от различни страни.
Още: От два стола, та ни на един. От два стола, та в средата. Между два стола, та доле.
Диал.
ОТ ДВА СТОЛА, ТА НИ НА ЕДИН. Вж. От (между) два стола, та на земята.
ОТ ДВЕ БАБИ ЦЯЛА НЕВЕСТА. Диал. Ирон. Нещо неосъществимо.
ОТ ДВЕ ДУПКИ КАТРАН МИ ТЕЧЕ. Диал. Ирон. Не съм богат.
ОТ ДВЕ ЖЕНИ ДЕЦА СМЕ. Ирон. Нямаме никакви роднински връзки, не сме ни¬
какви роднини.
Още: От две майки деца сме. Ирон.
ОТ ДВЕ МАЙКИ ДЕЦА СМЕ. Ирон. Вж. От две жени деца сме.
ОТДВОИЛ СЕ БОЖИЧ ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР. Диал. Ирон. За нещо, което не става,
не се случва.
Още: Отроня се Божич от Коледа. Диал. Ирон.
ОТДВОИЛ СЕ БОЖИЧ ОТ КОЛЕДА Диал. Ирон. Вж. Отдвоил се Божич от Бъдни
вечер.
ОТДЕЛЯМ / ОТДЕЛЯ ЗА ДУШАТА СИ. Диал. Раздавам милостиня.
ОТДЕЛЯМ / ОТДЕЛЯ ОТ УСТА и ОТДЕЛЯМ / ОТДЕЛЯ ЗАЛЪКА ОТ УСТАТА СИ.
Лишавам се от храната си и от най-необходимото, за да • пестя и да имам средства за
някото или нещо. Паздера и буля Паздерковица се надуваха..И що да не се надуват: кой
58

Друг отёели залък от уста син Да учи? Сиромаси, ама рекоха, ще учат Цонча, и го изучиха.
Ц. Церковски, Недоучил.
Още: Давам си / дам си <и> залъка <от усгата>.
ОТДЕЛЯМ / ОТДЕЛЯ И КЪШЕЯ ОТ ГЪРЛОТО СИ. Диал. Лишавам се от храната
си и от най-необходамото, за да пестя и имам средства за някого или нещо.
ОТДЕЛЯМ / ОТДЕЛЯ ОТ ГОЛА ДУША. Пестя средства за някого или нещо, въпреки
че съм крайно беден. Още от снощи старицата беше опекла баница и беше стъкмила сума
Други неща за внука си. Деляха от гърло, от гола душа отделяха, дето се вика, само и
само да изпратят на него. Г. Караславов, Танго. — Двеста лева ще му ёсадм! — оправда
< се кметът. — Аз на тебе триста ще ти Дам — от гола душа ще ги: отёеля — ама да
те виДя там! Г. Караславов, Селски истории.
Още: Деля (късам) от гола .душа. Отделям / отделя от голо гърло.
ОТДЕЛЯМ / ОТДЕЛЯ ОТ <ГОЛО> ГЪРЛО и ОТДЕЛЯМ / ОТДЕЛЯ ОТ ГЪР¬
ЛОТО СИ. Пестя средства за някого или нещо, въпреки че съм крайно беден. Ами той дали е
посъбрал някой други грош по записа? Ще го яёе лихвата, Герчовице. 150 гроша са те. Човек
от гърло отёеля, та пак ги заплаща, Ц. Церковски, Гергьовден.
Още: Отделям / отделя от гола душа. Деля от <голо> гърло.
ОТДЕЛЯМ / ОТДЕЛЯ ОТ ЗАЛЪКА СИ. Пестя, като се лишавам от най-необходи¬
мото или от храна, за да имам средства за нещо. Ти от залъка си отДеляш да срещнеш
две керемиди на главата си — ей задали се кърДжалии и ги поДпалят! П. Ю. Тодоров, Зидари.
Още: Деля (късам) от залъка си. Отделям / отделя от устата си.
ОТДЕЛЯМ / ОТДЕЛЯ ОТ УСТАТА СИ. Пестя, като - лишавам от най-необходи¬
мото или от храна, за да имам средства за нещо. От устата си съм отделял, да му купя
нещо, да му направя дреха. Й. Йовков, Вечери - в Антимовския хан.	•
Още: Отделям / отделя от залъка си. Деля от устата си.
ОТДЕ СЕ ОПАСВА. Обикн. във 2 и 3 л. След главно изр. Диал. Какво прави, защо по¬
стъпва по един или друг начин. Той знае отёе се опасва.
ОТ ДЕСЕТ МЕСТА МИ КАТРАН ТЕЧЕ. Диал. Имам големи доходи, печеля много
и от различни места.
ОТДЕ ЩЕ МЕ ОГРЕЕ СЛЪНЦЕТО. СлеД главно изр. Откъде ще бъда ощастливен.
Па те и ергенин имаме. А, Кате, какво ще кажеш?— Точто така, бай Матей. Човек не
знае отёе ще го огрее слънцето. Кр. Григоров, Раздолчани.
ОТ ДЖОБА СИ, плащам (давам). От собствените си пари (плащам, давам). Повече
не желая да излизам с тях. Все аз плащам от джоба си.	.
<ОТ> ДНЕС ЗА УТРЕ. Лекомислено и без грижи за бъдещето. Живееше днес за
утре и се стараеше Да бъде съвсем незабелязан. Д. Немиров, Братя.
ОТ ДОБРА КОБИЛА ЖРЕБЧЕ. Диал. Способен, даровит.
ОТ ДОБРИНА НАГАРЧА <ДАЖЕ>. 1. Неодобр. Прекадено добър, но мекушав.
Има хора на тесто подобни: I. . .1 Би могло спокойно да се каже, I че от добрина нагарчат
даже. Хр. Радевски, Сатира.
2. Ирон. Не особено добър, привидно добър.
ОТ ДОЛНА ПРОБА. Негоден, безчестен. Неёей да ставаш много близък Ъ него, от
Долна проба човек е.
ОТ ДРУГАРЪКА, човек. Различен от някого по произход, социална среда, обществено
илислужебнно положение. Диамантите са мои! Купих ги с пари от заплатата си,. .. Всички
правят това, и капитанът също, но той работи с комисионерите ... нали е от по-друга
ръка човек. Н. Антонов, В открито море.
ОТ ДРУГ КЛАДЕНЕЦ ВОДА СЪМ ПИЛ. Не съм осведомен правилно.
59

ОТ ДРУГО ТЕСТО. Различен от някого по характер, разбирания, възпитание или
произход. Това са офицери ———: . ра от друг разред, от друго тесто, господари на товарния
добитък, каквито сме ние. простите войници, Л. Стоянов, Холера. — Ти грешиш!... —
рече тя, — Аз не съм продавачка. Той я погледна равнодушно, ' но после изведнъж очите
му трепнаха. . . Най-после той забеляза. че тя беше хубава и от малко по-друго тесто.
Д. Димов, Тютюн. Всичкото иде от туй, че Пинтезовите са от друго тесто хора. ний —
от друго. Затуй Нонето е като бяла врана между тях. Ив. Петров. Нонкината любов.
— Вие, младите, нищо не тачите, ама ние сме от друго тесто. . . За нас всеки празник е
от значение. Др. Асенов. Изпити. Той намираше себе си виновен, че я остави сама, несвик-
нала разделена. „Тя е от съвсем друго тесто! Не е закалена, както нашите другарки, и
лесно може да се подхлъзне!“ Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи.
ОТ ДРУГО ТЕСТО СЪМ ЗАМЕСЕН. Вж. От друго тесто съм направен. Като твър¬
дяхте по-рано, че работниците са добре, защо не станете сега работник или смятате, че
сте замесен от по-друго тесто ? Д. Кисьов, Щастието не идва само.
ОТ ДРУГО ТЕСТО СЪМ НАПРАВЕН. Различавам се от някого по характер, разби¬
рания, възпитание или произход. Дюкянджиите се държаха малко нависоко, а чиновниците —
о. те бяха убедени. че са направени от по-друго тесто. Г. Велев, Патилата на едно момче.
Това, дето го кажеш, би. могло да стане. И добър чивяк би се намерил. И куртулисала
би се тя, старата, от тегловен живот. Ама на, не е кака ти Дина като другите жени.
От. по-друго тесто е направена тя. Т. Г. Влайков, Житието на една майка. — Мълчи, ти
казвам, . . Жената бере душа. а ти. .. От друго тесто си направен, Авджиев, не си от на¬
шето. Н. Каралиева, Синята' метличина.
Още: От друго тесто съм замесен.
ОТ ДРЯН, работа. Диал. Яка, корава (работа).
ОТ ДУША СЕ ОТДЕЛЯМ / СЕ ОТДЕЛЯ. Обикн. в св. вид. Умирам.
Още: С (от) душа се разделям / се разделя, Диал.
ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР. Рядко, понякога. Ама то не може така!.. . От оожд на
вятър се обадиш... Не пишеш нищо. Ст. Дичев, За свободата. Вие идвате от дъжд на вятър.
Гледайте си спокойствието, а аз. изглежда. трябва да се грижа за вашите работи. Д. Ки¬
сьов, Щастието не идва само.
Още: На дъжд на вятър. Диал.
ОТ ДЪН ДУША. Много силно, всецяло. Христофор протестираше, възмущаваше се,
но някак си не от д?н душа. Като че Домна не му е толкова близка и не би твърде скър¬
бял, ако утре научи, че е задържана, арестувана. Б. Болгар, Близнаците. Той бе съсед на
Зоя. Кольо го беше виждал да се перчи край хубавата гимназистка и затова го ненавиждаше
от.дън душа като съперник и враг. Ем. Станев, Иван Кондарев.
ОТ ДЪН ЗЕМЯ. Като от много дълбоко, глухо, сподавено. В тишината на утрото само
от дън земя се чуваха пукотевиците в тунелите на Цигов чарк. Ст. Станчев, На раздумка.
ОТ ДЪРВО ОТ КАМЪК. Диал. Непременно, на всяка цена (употребява се като отго¬
вор, когато някой казва, че не е можал да намери нещо). Давам ви една неделя време и искам
отгде да е — от дърво от камък — да ми намерите жито за семе. Народна приказка.
ОТ ДЯДО АДАМ. От много стари времена, от много отдавна.
Зще: От ' <дядо> Адам и Ева. От -^в^емето на> дяда Адам<а>.
ОТ <ДЯДО> АДАМ И ЕВА. От много стари времена, • от много отдавна.
ОшО> От дядо Адам.
ОТ <ДЯДОВО> АДАМОВО ВРЕМЕ. От много стари времена, от много отдавна.
Според сведенията, змеят бил прогонен със звънци и стрелби и нещата пак тъй си тръгнали,
както е било от адамово време. Ив. Радичков, Горещо пладне.
Още: От • бремето на> дяда Адам<а>.
ОТ ДЯДО И <ОТ> БАБА. От старо време, от много отдавна. У другите българи
небосклонът е не твърде обширен, и това, щото тие знаят. знаят го в еднакъв смисъл, който
е останал у тях от дяда и от баба. Л. Каравелов, Българе от старо време.
69

ОТ ЕДИН ВОЛ САКАМ ДВЕ КОЖИ. Диал. Вж. От една овца искам две кожи.
ОТ ЕДИН ДОЛ ДРЕНКИ. Неодобр. Съвсем еднакви, едни и същи (употребява се при
сравняване на хора, еднакви по недостатъците си). — Няма добрш чорбаджии по света, маре!
Все от - едшн дол дренкш cal Д. Марчевсни, Дошло е време. Пече се агънцето на шиш - а те
сш говорят за какво лш не ш най-вече за лошотиите на хората. Не мога да гш търпя! —
вика дядо Велко. Всичките са от едшн дол дренкш. Ст. Македонски, Една земя ми стига. На¬
край аз се обръщам към вас от десницата, центъра ш левицата ш вш заявявам, че вие всшчкш
сте дренкш от един дол, защото вие всшчкш пазите основите на днешния свят.. Д. Казасов,
Видяно и преживяно.
ОТ ЕДИН КАЛЪП с някого. Неодобр. Съвсем еднакъв с няного, един и същ (употре¬
бява се при сравняване на хора еднакви обинн. по недостатъците си).
ОТ ЕДНА МАЯ с някого. Еднакъв с няного, подобен на няного по характер, разбира¬
ния, възпитание (обикн. за хора от общ произход) или еднакъв с няного по произход. Заб¬
радка, мотика, сърп, нощви, това не й . се щеше. Пък ш нямаше кой да го иска от нея. Не
бяха лш от една мая баща и дъщеря ? На кмета левчетата му идеха лесно — рушвети
колкото искаш. За какво тш са нощви, че ш гимназия? В. Болгар. Близнаците.
Още: От едно тесто. От същата мая.
ОТ ЕДНА ОВЦА ИСКАМ ДВЕ КОЖИ. Диал. Стремя се да получа ■ голяма облага,
нато ограбвам, експлоатирам няного.
Още: От една овца сана две кожи. Диал. От един вол сака две кожи. Дшал.
ОТ ЕДНА ОВЦА САКАМ ДВЕ КОЖИ. Дшал. Вж. От една овца искам две ножи.
ОТ ЕДНА ПАРТИЯ с някого. Еднакъв с някого, подобен на няного по нрав или по
добри или лоши навици. Бяхме се събрали там хора все от една партия, весели, шегаджии
ш прекарахме чудесно.
ОТ ЕДНА РЕКА ПИЕМ ВОДА. Диал. Неодобр. Еднакви, едни и ■ същи сме (употер-
бява се при сравняване на хора, еднакви по недостатъците си).
ОТ ЕДНА СТРАНА СЕ ВПРЯГА. Дшал. Упорит и своенравен е.
ОТ ЕДНА ЧЕРГА с някого. Който има еднакво обществено и материално положе¬
ние с няного, който е от еднаква социална среда с няного. — Искам да сш поговорим с тебе
като хора от една черга — не знаеше точно как да започне Боньо ш се смущаваше. П. Сла¬
вянски, Претворена земя. Погледнах го,. .. , ш - усетих някаква странна близост към тозч
човек, стори мш се, че сме от една черга. Л. Станев, Поглед от хълма. — Де хол н, нед. й
мш чете попски молитви! Не се намираш, слава богу, пред някой шздайншк. Сшнца сме от едно
черга. Аз нарочно съм дошел да са поразговорим и утешим братски. Зах. Стоянов, Записки
по българските въстания. Ние с тебе сме от една черга.
ОТ ЕДНО ГЪРЛО ДВА ГЛАСА. За много хубаво пеене. Я викни, либе, та запей /
от едно гърло два гласа. Народна песен.
Още: Низ едно гърло два гласа. Дшал.
\
ОТ ЕДНО <И СЪЩО> ТЕСТО СЪМ НАПРАВЕН. Еднакъв съм, приличам си с ня¬
ного по характер, разбирания, възпитание (обинн. за хора от общ произход), или от еднакъв
произход съм с няного. Тиранът, блудникът, крадецът, лъжецът, клеветникът, пладнешкия
обирник' — всшчкш са от едно и също тесто направени. К. Петканов, Дамяновата челяд.
Още: От едно (същото) тесто съм замесен.
ОТ ЕДНО ПОЛЕ ЛАЙНА, сме. Дшал. Вулг. Съвсем еднакви, едни и същи (сме) (упо¬
требява се при сравняване на хора, еднакви по недостатъците си).
ОТ ЕДНО ТЕСТО с някого. Еднакъв с някого, подобен на няного по характер, разби¬
рания, възпитание (обинн. за хора от общ произход), или еднакъв с няного по произход.
Фшлев - не можеше да се начуди — как мохамеданите бяха повлияли на no-културните хри¬
стияни? И той горчиво сш отговаряше: нали и едните, ш другите са от едно тесто, от
един произход — тукашни българи. Б. Несторов, Ариф и Ртмзинт. Не сме лш всшчкш от едно
61

тесто — и ония, които отиват сега в черни облекла към английските хотели, и ти, който
слизаш от третокласния вагонна межёуграёския влак?К. Константинов, По земята.
Още: От една мая.
ОТ ЕДНО ТЕСТО СЪМ ЗАМЕСЕН. Еднакъв съм, приличам си с някого по характер,
разбирания, възпитание (обикн. за хора от общ произход), или от еднакъв произход съм
с някого.
Още: От същото (това, туй) тесто съм замесен. От едно тесто съм направен.
ОТ ЕДНОТО ВЛИЗА, ОТ ДРУГОТО ИЗЛИЗА. Употребява се, когато някой не обръща
никакво внимание на - съветите, които му се дават от страна на някого - или слуша разсеяно
това, което му се говори. Майка му по цял ден го съветваше да се облича, да почива, да се
пази, защото не е здрав, а той — от едното влиза, от другото излиза, нехае, • омръзнало
му беше да слуша все едно и също.
Още: Оттук влиза, оттам излиза.
'ОТЕЛИ МИ СЕ ВОЛА. 1. Измъчих се, изтормозих се. Всичко• сам направих. Цял ден
съм работил — пренасях тухли, търсих материали. А, бе то отели ни се вола това лято,
2, Диал. Преуспях, забогатях.
Още: Отели ми се кравата /към 2 знач./.
•
ОТЕЛИ МИ СЕ КРАВАТА. Диал. Преуспях, забогатях.
Още: Отели ми се вола /във 2 знач./. Диал.
ОТ ЖАБАТА СЕ БОЯ. Диал. Много страхлив съм.
ОТЖИВЯЛ СЪМ СИ ВРЕМЕТО и ОТЖИВЯЛ СЪМ СВОЕТО ВРЕМЕ. 1. Остарял
съм, не съм вече годен за работа. — И Генка ще заёомиш, ако е рекъл господ —— каза Кръ-
стю, — Не знам — усъмни се старецът с онова спокойствие, свойствено на хора, които вече
знаят, че са си отживели времето. Г. Караславов, Обикновени хора. ДаДох преднина на
Цаnковистите, но провалих техния шеф и лека-полека всях межДу тях убеждение, че уж
Цанков е негоден инвалид, отживял своето време. Ал. Константинов, Тържеството на Вел-
зевула.
2.	За предмети, възгледи и др. — старомоден съм. Не бях напълно сигурен дали бъдещият
мъж на Лилито щеше Да хармонира на нейния твърДе висок ръст.. . . Ние с Кузо доста ' се
колебахме, но решихме, че тия неща отживяха вече времето си. Важното е да се обичат
и разбират. Л. Станев, Поглед от хълма. Такива разбирания са си отживели времето.
ОТ ЗАДНАТА ВРАТА. Не по общоприетия ред, не както е редно. Направи всичко въз¬
можно и взе службата от заёната врата.
Още: През задната вратичка.
ОТ ЗАЕЦ СИРЕНЕ И ОТ СВРАКА МАСЛО. Диал. Ирон. Нещо невъзможно, нещо
неосъществимо. На него не се надявай, все едно да чакаш от заец сирене и орп сврака масло.
ОТ ЗАЛЪКА СИ, спестявам. От насъщната си храна (спестявам). От залъка си спе¬
стявах, а той да ме обере!
Още: От гърлото си.
ОТ ЗАМАН ГОДИНИ. Диал. От много отдавна.
ОТ ЗАНАЯТА. 1. За жена — проститутка. Барът е почти празен, ако не се смятат Две
двойки в сепаретата и няколко жени от занаята, седнали на табуретките до тезгяха. Б. Рай¬
нов, Господин Никой.
2. Професионален крадец (крадла).
ОТ ЗЕЛЕНА ТИКВА СЕМЕ НЕ ВЗЕМАМ. Не искам да ме учи някой, който още не е
дорасъл за нещо, не е поумнял.
ОТ ЗМИЯ ПЛЮНКА, вземам. Ирон. -Нищо (не вземам). Няколко пъти Остеня се
канеше да иде при него, да му поиска кое-що, но старата не даваше. „От змия плюнка ще взе¬
меш “ — говореше тя и после целия ден кълнеше „хайДутина“ и мъжа си, който се оставил
да бъде ограбен толкова лесно. Кл. Цачев, Горчив залък.
/
62

ОТ ЗОР ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ. Употребява се, когато някой • извърши нещо съвсем
без да е искал, насила, само защото е заставен. Свърших най-после тази работа. От зор Хри¬
стос възкресе.
ОТИВАМ / ОТИДА В АРХИВАТА. Книж. Отживявам времето си, изгубвам значе¬
ние. Ако русофилите дойдат на власт, това означава, че и Каравелов и той щяха да отидат
за дълго в политическата архива. А едно връщане на княза можеше наистина да събори Ка-
равелова. В. Геновска, Седем години. Аз забравих, че този варварин [Фирпо] загуби световния
шампионат. И рано или късно ще отиде в архивата, където отиват всички герои от този вид.
В. Шивачев, Писма от Южна Америка.
Още: Влизам / вляза (преминавам / премина) в архивата. Книж.
ОТИВАМ / ОТИДА ВЪВ ВЕЧНОСТТА. Книж. Умирам. Мъчно е человек да се при¬
мири с този факт, мъчно е да склони.и да се съгласи, че Велинов е отишел във вечността.
в. България.
Още: Цреселвам се / преселя се във вечността. Книж.
ОТИВАМ / ОТИДА В ГРОБА. Умирам. Че като е щял да учи за бояджия, викаше
оня ден Иван хаджи Русинов, че да беше се пазарил при наш Гоча, хем на здрав занаят щеше
да го научи, хем нямаше да похарчи паричките на баща си. дето с такава пот ги печели чове¬
кът и дето без време отиде в гроба.. Г. Караславов, Сега му е времето.
Още: Влизам / вляза в гроба.
ОТИВАМ / ОТИДА В ДЖОБА на някого и ОТИВА1Ц / ОТИДА В нечий ДЖОБ. За
нещо, обикн. пари — нося материална облага някому, облагодетелствувам материално;
обогатявам. От станцията излязохме на една площад. на която е издигнат градският дом ...
разкошно здание, за постройката на което са потрошени сума милиони долара, от които зна¬
чителна част са отишли ... в джобовете на' градското началство. Ал. Константинов, До
Чикаго и назад. Почтений министър похвалил пред царя работата. А лъжците назели още
повече пари, копинар, сърма. Всичко това, . . ., отивало в джебовете им. Народна при¬
казка. Те [лъжците] непрестайно искали тънка коприна и злато за плата; всичко това оти¬
вало в джобовете. им, а те все стояли при празните станове от сутрин до вечер и се престру¬
вали, че тъкат. Народна приказка. Милиони левове отиваха в неговия джоб.
Още: Влизам / вляза в джоба. Ще ида в джоба.
ОТИВАМ / ОТИДА В ЗАБВЕНИЕТО. Книж. Търж. Бивам забравен. Но аз искам да
разкажа нещо от хубавите моменти, а дребните — и наистина съвсем кратковременни сце¬
нични, — те нека си отидат в забвението. Ал. Балабанов, А. Страшимиров и др. в спомените
на съвременниците си.	'
ОТИВАМ / ОТИДА В КОША. Бивам изоставен, изхвърлен като нещо ненужно. Про¬
чистих си бюрото и всичко излишно отиде в коша. • Статията ми отиде в коша, не я харесах.
ОТИВАМ / ОТИДА В РЪЦЕТЕ на някого и ОТИВАМ / ОТИДА В нечии РЪЦЕ. Обикн.
за пари или имот — ставам притежание на някого. Изминаха няколко седмици. Бенко свикна
с работата, но не получи заплата. Мистър Де ла Падуа му каза, че за първата седмица запла¬
тата му отишла в ръцете на мистър Уолф. Ал. Бабек, Малкият емигрант. След смъртта
на дядо ми цялото състояние отиде в ръцете на най-големия брат. • Целият му имот отиде
в чужди ръце.
ОТИВАМ /ОТИДА В УСТАТА НА ЛАМЯТА. Излагам се на много голяма или на
смъртна опасност. — Истина е, че, кой се наема да иде сега в Русчук, то се вика, че отива в
устата на ламята. Ив. Вазов, Немили недраги.
Още: Отивам /• отида на вълка в устата /в 1 знач./.
ОТИВАМ / ОТИДА ДА КУПЯ СОЛ. Диал. Вж. Отивам / отида за сол.
ОТИВАМ / ОТИДА ДАЛЕЧ. 1. Прекалявам в постъпките, делата си или с приказките
си и казвам повече, отколкото трябва. Гроздан не се разкайваше, но сам разбираше, че е оти¬
шел .твърде. далеч. Й. Йовков, • Жетварят. Като се разхождаше. сръце.на кръста,..., Викилов
поглеждаше накриво своя неочакван нощен гост, прокурора,... — Далеч отивате. И. кого
обвинявате ? Армията и народа — каза той и се обърна рязко към Христакиев. Ем. Станев,
Иван Кондарев. Не можеше да не разкаже и за. Христофор—. . . Тя не пестеше чернилката,
63

когато говореше за - него. Ала по-далеч не отиде. Не каза ншщо за участта на оаща си. Б. Бол¬
гар, Близнаците. Вше искате по свой начшн и лично вие да ръководите работите. И отивате
прекалено далече. Тая организация има свой ред ш свои закони. Д. Талев, Гласовете ви чувам.
——Чувай, Лоран, аз съм свикнал да те търпя, но тш отиваш далеч. В казармата, знаеш, човек
говори според пагона сш. Б. Райнов, Дъждовна вечер. Самин княз Бенеамшн един ден спомни
на брата си, че много далеч отива: — Тш добре уреди дворец, духовници ш боляри!... За
угода на жена — тш цял народ би разсипал! Н. Райров, Книга за царете.
2. Напредвам, преуспявам, сполучвам. Само кооперативният блок се зеленееше. Нивите на
частниците пустееха... — Не ще отидем далеч, момчета, ако така върви — въздъхна
бай Драган, Кр. Григоров, Новодомци. Далече отидохме ние! Да дойдеш сега — не можеш
позна къде сш попаднала! Едшн нов цех сме вдигнали — с градинка, с фонтанче в средата!. ..
Апартаменти . .. детски дом направихме! О. Василев, Любов. Юрдекът аз не го - давам за
цялата тая паплач... — С такива шдшотскш мшслш в главата няма далеч да отшдеш! — каза
той сухо. П. Вежинов, Нашата сила. — Здравето лш ? Стомана! Ям като вълк, спя като
агънце! — Това ме много радва, макар че с такива пациенти далеч не се отива. Ст. Л. Ко¬
стов, Големанов.
Още: Стигам / стигна далеч. Отивам / отида надалече / нъм 1 знач./-
ОТИВАМ / ОТИВА ДОТАМ. Обшкн. в св, вшд. Прекалявам извънредно никого ъ ,xocx.
ните, делата си и с приказните си и казвам много повече, отнолкото е необходимо.— Пъзлю\
Трепери за скъпата сш кожшчка, а не за партийните кадри! ...——Подочувах, че ходи и разлага
хората, но че е отишъл дотам, това -не - предполагах.. Г. ■ Ктртслтвов, Обикновени хора.
Още: Стигам / стигна дотам.
ОТИВАМ / ОТИДА ЗА БОЖАТА ПРАВДА. Дшал. Обшкн. в св. вид. Умирам.
ОТИВАМ / ОТИДА ЗА ВЯТЪРА, ДЕТО ВЕЕ. Дшал. Похабявам се, пропилявам се,
пропадам, загубвам се.
Още: Отивам / отида на вятъра. Отивам / отида по вятъра. Диал.
ОТИВАМ / ОТИДА ЗА СОЛ. Диал. Оказвам почит на няного.
Още: Отивам / отида да нупя сол. Дшал.
ОТИВАМ / ОТИДА ЗА ТОЗИ, ДЕТО ДУХА. Похабявам се, пропилявам се, пропадам,
загубвам се. Ще избухне ли [динамитът], шлш няма да избухне ?.. И докато неверниците вече
заявяват, че всичко е отишло за тозш, дето духа, хаинбоазката клисура се разтърсва като от
страшен оръдеен изтрел. Г. Караславов, Максим.
Още: Отивам / отида на вятърр<а>.
ОТИВА МИ / ОТИДЕ МИ АКЪЛА. Вж. Отива ми / отиде ми ума. Като че ли тш отиде
акъла по това момиче. • С тшя мош грижи отиде ми акъла, пропуснах да тш се обадя. • Как
можа да закъснееш толкова, акъла мш отшде!
ОТИВА МИ / ОТИДЕ МИ ГЛАВАТА. Ще бъда наказан със смърт, ще загина. — Скоро
старче, казвай где е синът ти, баш комитата в селото, шлш в противен случай, отива главата
тш, казали солдатите, които дошли на Ангел чорбаджиевата къща да търсят синът му Васшля
Петлешков. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания. — Тебе те е страх да не из¬
бягам, нали?. . . — Вярно потвърди Ляте. — Ако избягаш, отшде главата мш. Д. Димов,
Тютюн. Нашите глави щеха да отидат, ако бехме разкрити. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено.
—Само дано не са те видели, като сш влязъл у дома, че мш отиде главата. С комунистите съм
на нож. В. Нешнов, Настъпление.
ОТИВАМ / ОТИДА ИЗ РЪЦЕ. Остар. Загивам, пропадам. В тия страшни обстоятел¬
ства за България Иван Шшшман, като се вшдя отвсякъде притеснен от силното турско оръжше,
много пъти иска помощ от Страцимира, но последния никак не щеше да чуе брата сш, ако ш
да гледаше, че България отива вече из ръце. Д. П. Войнинов, Кратна българска история.
ОТИВА ■ МИ / ОТИДЕ МИ ЛЯТОТО. Дшал. Умирам.
ОТИВА МИ / ОТИДЕ МИ ОТ УМА нещо. Обшкн. в св. вид. Забравям нещо. — Ето
как щях да забравя:... — Обещах на едшн другар да се срещнем в ресторанта на „Славянска
беседа'“, а съвсем ми отшде от ума.. Ем. Манов, Ден се ражда.
64

ОТИВА МИ / ОТИДЕ МИ СЪРЦЕТО В ПЕТИТЕ. Силно се изплашвам. — Щом Добри
Терзаят се натопори с патерицата и на войводата сърцето в петите ще отиде, П. Ю. Тодоров,
Първите.
Още: Пада ми / падне ми (дохожда ми / дойде ми) сърцето в петите.
ОТИВА МИ / ОТИДЕ МИ УМА по някого или нещо. 1. Много ми харесва и само за
него мисля. Хубаво момиче беше сестра ти. Щом я виёях, отиде ми ума по нея.<*В прочутата
вила край древния Помпей имаше запазени чудесни фрески, отиДе ми ума по тях.
2.	Съвсем се залисвам и забравям нещо. Из пътя той си премислюваше, дали ще свършат
кукуруза копачките или ще да артише нещо. Той се боеше, • че ще да артише, защото Други
път ряДко са го свършвали шест копачки — че сеДем е пращал.. . Да имам някоя моя си.. .
Ще бъде ли някога такова нещо? И нему му отиде ума по такива мисли. Т. Г. Влайков, Дядо¬
вата Славчова унука.
3.	Извънредно много се изплашвам. Като чух за земетресението ума • ми ' отиДе.
Още: Отива ми / отиде ми акъла.
ОТИВАМ / ОТИДА КЪМ ЗАНИК. Остарявам. По улицата минава старец: похлопва
с тояжката, крета...— Към заник отиваш и ти, както и я, ама нейсе — шегува се бай
Сандъо. — Ризмотала се е вече макарата ни, глухчо-о, някой ден ще се крати жичката и ще
се впулим в тавана! Н. Хайтов, Шумки от габър.
ОТИВАМ / ОТИДА НА БЕСИЛКАТА. Бивам наказан със смърт чрез обесване.
— Рано или късно аз ще изляза от затвора, но Труман и неговите бандити ще отидат направо
на бесилката! Св. Минков, Призракът от Кендари.
Още: Отивам / отида на въжето.
ОТИВАМ / ОТИДА НАВРАГА. Диал. Вж. Отивам / отида поврага.
ОТИВАМ / ОТИДА НА ВЪЖЕТО. Вж. Отивам / отида на бесилката.
ОТИВАМ / ОТИДА НА ВЪЛКА В УСТАТА. 1. Излагам се на много голяма или на
смъртна опасност. Обирът не е дребна случка. Затворете си устите и ни дума повече. Защо
сме от еДно село — да се пазим ... Да не отиваме сами в устата на вълка. К. Петканов, Хай¬
дути. Отиваш, дето се казва на вълка в устата. Фашизмът не е шега работа. М. Грубешлиева,
През иглено ухо.
2.	За имот и под. —	жертва -на грабител. И отиде дядо поп Никеловото, отиде [ше¬
вицата] и нашето на вълка в устата ... Уплетоха си кошниците те — Стрезъо и КенДи-
баша. Ц. Церковски, Тъй е то.
Още: Влизам / вляза (завирам се / завра се) на вълка в устата. Отивам / отида в устата
на ламята / към 1 знач./.
ОТИВАМ / - ОТИДА НА ВЯТЪР <А>. Похабявам се, пропилявам се, пропадам, за¬
губвам се. Димо Да беше тука, самичък щеше да си прибере хармана и нямаше толкова жито
да отиДе на вятъра. К. Петканов, Морава звезда кървава. — Някой хитър планинец се е по¬
шегувал с тебе. . . За него вече нямаше никакво съмнение, че старецът го излъга' и че Дрехата
му отиДе на вятъра. Г. Караславов, Орлов камък. — Остави, ами стоте лири, които изпра¬
тихме, отиват на вятър, — забележи Соколов. Ив. Вазов, Под игото. — Малко ли жертви
дадохме и на турци, и на Кърджали! Хем все човешки.—Ний сами от себе сега трябва Да ДаДем,
ако не искаме всичко да отиДе на • вятър. П. Ю. Тодоров, Зидари. - Като виДял, че услугите
му отиват на вятъра, магьосникът • намислил нещо друго — много по-сигурно. Н. Райнов,
Княз и чума. Чернев продължаваше да говори. И колкото повече говореше, толкова повече
чувствуваше, че Думите му отиват на вятъра. К. Калчев, Живите помнят. Когато слагах
тютюна в раната, Банката се мяташе като риба, но нито един път не извика и ие охна — иначе
цялото геройство щеше да отиде на вятъра. П. Незнакомов, Маргаритка и аз.
Още: Отивам / отида на халос. Отивам / отида за този, дето духа. Отивам / отида по
вятъра. Диал. Отивам / отида за вятъра, дето вее. Диал.
ОТИВАМ / ОТИДА НА ГЮРУЛТИЯ<ТА>. Просторен. Ще бъда наказан със смърт,
обикн. незаслужено, напразно; ще загина, ще умра. — Брей, • опичайте си акъла, вардете се, -
че ако ни чуе някой — отиваме на гюрултия. Ал. Константинов, Бай Ганьо. Да не би
свинята, която лежи под стълбата, да си почеше гърба в средния дирек, че отивате на
гюрултия с целия пансион заедно. Ал. Константинов, Скромна - лепта за общия жертвеник.
5 Фразеологггееи ра'ппш, т. 2
65

ОТИВАМ / ОТИДА НАДАЛЕЧЕ. Прекалявам в постъпките, делата си или в приказ¬
ките си и казвам повече, отколкото трябва. — Ти знаеш ли какво приказваш? — пламна и се
наежи Тинко. — Знаеш ли, че мога и в съд да те дам — ето има и свидетели ... — Дай ме!—
пристъпи застрашително и решително Аврадалията. .. Тинко съобрази, че отидоха доста
надалече, и тутакси помисли какво трябва да направи, за да спре тази крамола, Г. Караславов,
Селски истории.
Още: Отивам / отида далеч /в 1 знач./.
ОТИВАМ НА ДОБРЕ. За болен човек или животно — поправя се здравословното ми
състояние; •оздравявам. След седмица-две, настанен в една болница, ротният отиваше на
добре. Й. Йовков, Другар.
ОТИВАМ / ОТИДА НА ЕДНО МЯСТО. Евфем. Отдалечавам се, за да извърша есте¬
ствена физиологична нужда.
Още: Ида на едно място. Евфем.
ОТИВАМ НА ЗЛЕ. За човек или животно — влошава се здравословното ми състояние.
Лалка оти!^1аш^1^т ден на ден по-зле. Ив. Вазов, Под игото. Кобилката отиваше по на зле,
топеше се. Й. Йовков, Вечери в Антимовския хан.
ОТИВАМ НА ИЗУЙ-ГАЩИ. Диал, За работа, положешзе — вървя зле, наопаки.
ОТИВАМ НА КИНО. Жарг. 1. Претърпявам неуспех, несполука, изпадам в неблаго¬
приятно положение; загазвам. •— Билетът е готов! — размаха го отдалеч човекът. — Чакам
парите! — А ти го продупчи! — посъветва Панайот. — Защото сега ще дойде контролата
и отивам на кино. Г. Друмев, Една натъпкана петица.
2. Пропадам, загубвам се. Купи си кола, някои вещи за дома и парите му свършиха. Така
вилното място отиде на кино.
ОТИВАМ / ОТИДА НАКРАЙ СВЕТА за някого. Готов съм да направя всичко за някого.
Ти, която си се клела, че ме обичаш съвсем чисто и че ще отидеш накрай света с мене, ти,
същата, се осмеляваш сега да ми подхвърлящ като някоя перачка просташкия намек за же¬
нитба? Св. Минков, Разкази в таралежова кожа.
ОТИВАМ / ОТИДА НА МАЙНАТА СИ. Грубо. Изчезвам, няма ме. — Какво направи
с лозето бе?— ... — Одтиде на майната си! Изтребих го. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено.
ОТИВАМ / ОТИДА НА ' ОНЗИ (ОНЯ) СВЯТ. Умирам. Мислиш ли, че тъй лесно забра¬
вих оная вечер, когато ти ме спаси от пияните каталанци в кръчмата „Златният щит" при
Цурулон?... Без тебе щях за отида на онзи свят при баща си. Ст. Загорчинов, Ден последен.
Че Димов е отишъл на оня свят.. от тебе го научавам. Б. Райнов, Господин Никой. Току-що
наближи плевника. чу се, че някой се окашля зад плета там от съседната градина. След малко
чу се и глас — призова го някой по име: — Петре, хей, ти ли си? Я виж! Аз мислех, че ти вече
си отишел на оня свят. Ами че изгуби се бре. Ц. Церковски, Орисани.
Още: Преселвам се / преселя се на онзи (оня) свят. Книж. Заминавам - / замина за онзи
(оня) свят.
ОТИВАМ / ОТИДА НА ПУСТО ПЛАДНЕ. Диал. Загивам напразно, незаслужено.
ОТИВАМ / ОТИДА НА СМЪРТ. Заемам се с нещо, което ще ми донесе гибел, ще ми
струва животът. Той знаеше, че с влизането си в тази организация отива на смърт, но нямаше
друг изход.
Още: Ида на смърт.
ОТИВАМ / ОТИДА НА ЮХ. Диал. Не сполучвам, пропадам.
ОТИВАМ / ОТИДА НА ХАЛОС. Похабявам се, пропилявам се, пропадам, загубвам
се. Ако един поправя машините, а останалите секционни майстори нехаят — целият му труд
ще отиде на халос, в. Работническо дело. Сега трябва да се бърза, да се прибере златното
зърно в . хамбарите, за да не отидат на халос и труд, и грижи, и средства. в. Отечествен фронт.
Богдан! Без малко да провали бойната част на изпитите, да отиде на халос трудът на всички.
В. Чанков, Наградата.
Още: Отивам / отида на вятьра<а>.
66

ОТИВАМ / ОТИДА ПО АЛАКЕРИМ. Диал, Обикн, в св, вшд. Пропадам.
ОТИВАМ / ОТИДА ПОВРАГА. Дшал. Пропадам, опропастявам се, не сполучвам.
Още: Отивам / отиде иаврага. Диал, Отивам / отида ио дяволите / в 1 знач./.
ОТИВАМ / ОТИДА ПО ВЯТЪРА. Диал. Похабявам се, пропилявам се, пропадам,
загубвам се.
Още: Отивам / отида нт вятъра. Отивам / отида за вятъра, дето вее. Дшал.
ОТИВАМ / ОТИДА ПОД ВЕНЧИЛО. Оженвам се. Не съм се женил и не зная, какво
сеща момъкът, като отива под венчилото шлш като престъпва прагът на новия живот. Ал.
Константинов, До Чикаго и назад. Не отивай, моме църноока, / рано под венчило. К. Христов,
Нт кръстопът. Младият поручик отшде под венчилото с подсвиркване. Л. Стоянов, Сребърната
сватба на полковник Матов.
Още: Влизам / вляза (минавам / минт) под венчило.
ОТИВАМ / ОТИДА ПО ДЯВОЛИТЕ. 1. Пропадам, опропастявам се, не сполучвам.
От работата му лъхаше такава важност, сякаш, ако не отбележеше с молив линиите на
картата, цялата работа бш отишла по дяволите. П. Вежинов, ■ Втора рота. — В нашата'ра¬
бота без дисциплина не може. - . . Едно болтче само сложено не на място, и всичко отива
по дяволите. М. Грубешлиевт, През иглено ухо. Но с дохождането на черкезите всичко отшде
по дяволите. Нападателите запалиха хана и заедно със стоката изгоря ш затвореният вътре
упоршт бай Стоян. Г. Караиванов, Перущица — гнездо нт герой. Той процедш през зъби:
—Всичко отшде по дяволите.—Да се мъчим като грешници, да се ровим като къртици в земята,
да търпшм глад, студ ш в края на краищата — ншщо.' Д. Спростртнов, Стмообречените. И
всшчкш ялш ш пшлш ш кафенето отишло по дяволите. — Не мш върви, майка му стара — чудеше
се чичо ми. — Толкова клиенти шмах, а фалирах. В. Цонев, Едно време в Овча нупел.
2. Загивам. — Ако ш тях нш откраднат [пушките] — продължи Чернев, — ш двамата отиваме
по дяволите — право на бесилото! К. Калчев, Живите помнят. От него зависеше дали да бъде
укрито снова, което бе направил синът му шлш да се разбулш ш да отидат всшчкш по дяволите
като от настъпена мшна. Ст. Ц. Даскалов, О^вленсните липи. А през пролетта отведнъж
му пратиха войска против посочения от него враг ш ако не очистеше тозш враг, сам отиваше
по дявола. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време. Известно е, че ако не го направиш
хубаво, пистолетът в решаващата мшнута може да тш засече шлш пък да не улучи и тогава
отиваш по дяволите. С. Сгрттиев, Самотните вятърни мелници. — Спирай ш тръгвай с мене! —
изръмжа Ралчо. — Какво има? — подплашено пошушна Вандо. — Да измъкваме онова от
мазето!... — Тръгвай, че отиваме по дяволите ш тримата! Ст. Ц. Даскалов, С^ленсните
липи.
Още: Хвърнвам / хвръкна (ще ядт) по дяволите. Отивам / отидт поврага (нтвртгт).
Дшал. I нъм 1 знтч./.
ОТИВАМ / ОТИДА ПО РЕДА СИ. 1. Умирам и тз нтто всични. — Родил се човек ш
го нарекли Иван, а като му дошло време да мре, намислил да сш промени името на Първан,
негли смъртта го отмине. А тя не го отминала и човекът сш отишъл по реда. Ст. ЗагорчинОв,
Ивайло. — Мама, бог да я прости, отшде по реда си. Елин Пелин, Гераците. Всеки рано шли
късно отива по реда сш.
2. Само в 3 л. За някаква работа, събитие — свършвам се, извършвам се.
Още: Минавам си / мина си ио реда / нъм 2 знач./.
ОТИВАМ / ОТИДА ПО СВОЯ ПЪТ. 1. Отделям се от родителите си и заживявам са¬
мостоятелно. Пораснаха децата и всяко отшде по своя път,
2. Разделям се с няного, нойто ми е бил близък и заживявам свой живот. Когато едшн ден
тш отидеш по своя път, аз ще сш спомням тъмното небе, тъмните ти очи ш смолата, която
се полепш по пръстите ми, когато прегърнах дървото ... ш тебе. М. Грубешлиевт, През
иглено ухо.
ОТИВАМ ПО СЕБЕ <СИ>. Диал. Евфем. Отдалечавам се, зт да извърша естествена
физиологичент нужда.
Още: Излизам (ходя) по себе <сн>. Диал. Евфем. Ида по (за, под) себе <си>. Дшал.
Евфем.
ОТИВАМ / ОТИДА ПРИ АЛЛАХА. Умирам. — Не доживя моя Мустафа ... Отшде
рано прш аллаха. Ст. Ц. Даскалов, ' Есенно сено.
67

ОТИВАМ / ОТИДА ПРИ СВЕТИ ПЕТЪР. Обикн. в св, вид. Умирам.
ОТИВАМ СИ / ОТИДА СИ БЕЗ СВЕЩИЦА. Диал. Уёавям се.
ОТИВАМ СИ / ОТИДА СИ НА ВЯТЪРА. Загивам, погубвам се. „Ще ме ударят . . .
няма да виёя въстанието — ... — Няма нищо да излезе, ще си отида па вятъра, без Да взема
участие.“ 3. Сребров, Младият въстаник.
ОТИВАМ СИ / ОТИДА СИ НА МЯСТОТО. Получавам заслуженото, това, което
ми се полага. Петьо разказа и за неволите си с Виктория Беглишка . .. как Виктория и той
се съёили за еДно място в гробищата. .. И се проточил един процес, който в края на краищата
бил спечелен от Виктория. — Не бери грижа — успокои го Борис — а3 нали съм тук, всичко
ще се нареДи. И Виктория ще си отиДе на мястото, и всичко ще се оправи. К. Калчев, Семей¬
ството на тъкачите.	’
ОТИВАМ СИ / ОТИДА СИ ОТ ТОЗИ (ТОЯ) СВЯТ. Умирам. Бакарят ц надзирателят,
които отваряха шумно вратите на килиите, за да разлеят по една лъжица в канчетата на
осъдените, като че ли искаха да кажат: „Защо ли хабите храната, когато и без това ще си
отивате от този свят“. Г. Караславов, Танго. Не можеш разбра -човека. Още утре, може
би и вие, и аз ще си отидем от тоя свят, а аз съм седнала да се плаша от някаква мишка.
М. Грубешлиева, Пред прага.	ч
Още: Ида си (заминавам си / замина си) от този (тоя) свят. Напускам (напущам) / на¬
пусна този (тоя) свят.
ОТИВАТ МИ / ОТИДАТ МИ ОЧИТЕ по (слеё) нещо, по (след) някого, или самост.
1.	Много харесвам нещо или някого, възхитен съм от нещо или от някого (обикн. за нещо,
което не мога да имам или купя, или желая да имам). И на кой ергении, който би я погледнал
в това време, сърцето не би затупкало силно и очите му не бяха отшиле след нея. Т. Г. Влайков,
Дядовата Славчова унука. Видях' един плат, чудесен, мек с пастелни тонове, • очите ми оти¬
Доха по него, но не ми стигнаха парите • да си го купя.
2.	Изпитвам чувство на завист, зловиди ми се нещо, което друг има. Ала стрина Вепковица
не се много зарадва на това, с което Колчо я подновяваше. Ней отиДоха очите по онова, което
на невястата щеше да се направи и което много нящо чинеше. Т. Г. Влайков, Стрина Венковица.
и снаха й.
Още: Остават ми / останат ми очите. Вземат ми се очите /във 2 знач. към 2 знач./.
ОТ ИГЛА ДО КОНЕЦ. Изцяло, всичко, подробно. Ще ида при кръстника, ще събера
комшиите. .. и ще им разправя всичко, всичко от игла до конец. Й. Йовков, Албена. Дяёо
Яким ще ти разправи кой е останал жив от Прибойна и от Другите села... Ще ти разправи
всичко от игла до конец. Ст. Загорчинов, Ивайло. Момиченцето разказало всичко от игла до
конец и го опростили. И. Вълчев, Родихме се змейове. — Ти какво, за ахмак ли ме взимаш ?
Или си търсиш белята, а? Пеши от Оджак! Друго? — Вярвай бога,, ага, преди три месеца
сме тръгнали . .. Ако • не вярваш, да седна да ти разкажа от игла до конец какво видяхме в
Оджак. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време. Тия работи се знаят, даскале. И сичко
ще • узнаем ние, от игла до конец. Д. Талев, Гласовете ви чувам. - Това войниче возело хляб с
каруца, ама го хващат партизани, .. . Войничето, щом отива в частта, разправя цялата
работа от игла до конец. Й. Радичков, Барутен буквар.
Възникнал вероятно вследствие на прибавянето на съчет. от игла към - - стария адвербиализиран израз до
конен ’напълно, изцяло’ по пътя на асоциацията след появата на значението ’нишка’ при думата конец (К. Мир¬
чев, Бълг. език, 1957, кн. 4, с. 350—352).
Още: От игла до конопец. Диал. От конец до конец.
ОТ ИГЛА ДО КОНОПЕЦ. Диал. Изцяло, всичко подробно.
Още: От игла до конец.
ОТИДЕ ЗА РОГА, ЧЕ СИ ДОЙДЕ БЕЗ УШИ. Диал. Употребява се, когато някой за.-
губи и това, което е имал, въпреки че е очаквал да получи нещо повече.
От погов. Ходила камилата за рога, че си дошла без уши.
ОТИДЕ КОНЯ В РЕКАТА. Безвъзвратно е свършено, загубено; не може да се отмени.
—А ма Босна, не знаеш, докъде може да стигне работата. То не са жени, а бесове. Ако ти можеш
Да' ги повърнеш, добре. Ако ли не — отиДе конят в реката. Ст. Чилингаров, Първа - жертва.
До пет дена ако не обърнем и ёвата блока, агрономът казва, че конят може да отиде вряката.
68

Др. Марамски, По един от къщи. Тате, искам да се отпиша. от курсовете по немски. — Не
може, отиде коня. в реката.
Още: Падна коня в реката.
ОТИДЕ МИ ДУШИЦАТА. Измъчих се прекадено много.
ОТИДЕ НА ИВЕР. Диал. Изхаби се, не се използува.
ОТИДЕ НА ОКАТА НА ДЪНОТО. Диал. Ще се случи нещо неприятно, непоправимо.
—Здраво се дръж Дирендаки, отиде на оката на дъното!—каза Бурмалията Хаса!-ага, комуто
бях ушил вече два чифта калцуни. Зах. Стоянов, • Записки по българските въстания.
ОТИДЕ, ТА СЕ НЕ ВИДЯ. 1. Отдалечи се, отмина и не се върна. • А щом наближиха
Търново и се провидяха накацалите по Варуша нови колиби, тя. неочаквано препусна коня с
всичка сила — отиде, та се не видя. Д. Рачев, Светлина от север. И сви дизгините на белия
кон, отиде, та се не видя.. Аскерът придръпваше своите добичета от пътя, за да настигне
Абди паша свитата си. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
2.	Изгуби се, свърши се, изчезна. —— Бинотеое. винцето тригодишното отиде, та се не видя!
—. . . Изтече, изтече безвъзвратно! Елин Пелин, Летен ден.——То отиде всичко, та се не видя!
—— Кое ? — рекох. — И земята, и всичко. Лапна го текезето. Н. Тихолов, Дни като другите.
А можеше и така да си останеш — сам сама, отиде, та се не видя богатството на Аврам
Немтур и кой знай дали би те взел некой само заради голата ти хубост. Д. Талев, Прес-
панските камбани.
3.	За време —• измина се неусетно, свърши се. Тръгнах по справки. Давах заявления, ходих
в общината, после пак в данъчното. После пак услуги на жалната вдовица и т. н. и т. н., бра¬
те мой, отидоха два месеца, та се не видоха. Елин Пелин, Аз, ти, той.
. 4. За живот, работа и под. — протече, разви се много лошо, несполучливо, неприятно. Ама
намесят ли се и жените, разбърка ли се и от тях работата, не може вече да се излезе на глава.
И отиде, та се не видя нашия живот! Т. Г. Влайков, Леля Гена.
ОТИДЕ ТЯ. Възклицание за изразяване: а) На неудоволствие, отегчение от нещо, което
ще продължи много дълго. Започне ли той да говори — отиде тя! Ще осъмнем.
5) На опасение, тревога за нещо. — Утре, в други ден ако не засеем, свърши се. И сега е вече
късно. а щом изтървем тия дни, отиде тя. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
в) На задоволство от нещо хубаво, което обикн. предстои. — Пък ако намерим някоя дебела
златна жила, в което не се съмнявам, отиде тя! — И колко кила злато вадите на ден? Ст. Л.
Костов, Златната мина.
ОТИДОХА ПРЕЗ РАМО. Диал. За пари — бяха похарчени напразно, без никаква полза.
’ Толкова пари отидоха през рамо. Н. Геров, Речник на блъгарский язик.
ОТИДОХ ВИД НЕВИДЕЛИЦА. Диал. Изчезнах, пръждосах се, махнах се.
ОТИДОХ ДО КРИВА ПЪТЕКА [ЩЕ ОТИДА ДО КРИВА ПЪТЕКА]. 1. Не успях
(не ще ус тея) да отида дотам, докъдето възнамерявах и се върнах (ще се върна) от пътя.
— Как мина екскурзията?—Ами, та това не беше екскурзия, отидохме до крива пътека.
2.	Не успях (не ще успея) да завърша нещо докрай или нищо не постигнах (не ще постигна)
в работата, с която се занимавам или съм се заел. Не ми е добре и чертежът ми не става
както исках, отидох някак си до крива пътека:.
3.	За нещо —■ оставам (ще остана) незавършен или без резултат. Струва ми се. че неговата
работа ще отиде до крива пътека.
Още: Ходих до крива пътека / към 1 знач./. Стигнах (ще ида) до крива пътека.
ОТИШЛО ПАТЕ, ВЪРНАЛО СЕ ГЪСКА. Диал. Ирон.. За човек, който никак не се е
променил, който е останал същия глупак.
ОТИШЛО, ЧЕ СЕ НЕ ВИДЯЛО. Възклицание за изразяване на неудоволствие, отег¬
чение от нещо. От този ден [неделя] се възползувахме да разгледаме града Чикаго ... Че то
не е град като град — отишло че се не видяло! Ал. Константинов, До Чикаго и назад.
ОТИШЪЛ БЕЗ СВАТ НА ГОДЕЖ. Ирон. Не взел със себе си най-важното, най-съще¬
ственото, което е необходимо за дадена работа.
69

ОТИШЪЛ НА ГОЛО БЪРДО. Дшал, Умрял.
От местността Голо бърдо край гр. Габрово, нъдето се нтмиртли гробищата.
ОТИШЪЛ СЪМ ДА ПРАВЯ ЛУЛИ. Дшал, Ирон, 1. Не ме бивт, негоден съм зт нещо.
2. Занимавам се с празни работи, несериозен, лекомислен съм; завеян съм.
ОТИШЪЛ СЪМ ЗАД СРАМА. Диал. Станал съм безочлив, безсрамен, престанал съм
дт се срамувам.
ОТИШЪЛ ШАБАН НА МЕЧКИ, ЗАБРАВИЛ СИ ПУШКАТА. Дшал. Ирон. Зт раз¬
сеян човек.
ОТКАК СЪМ ОГЛУШАЛ, МНОГО МИ Е ДОБРЕ. Употребява се като отговор на
няного, който не желае да изпълни нечие настоятелно изявявано желание.
Още: Оттн съм оглушал, много ми е харно. Дшал.
ОТКАК СЪМ ОГЛУШАЛ, МНОГО МИ Е ХАРНО. Диал. Вж. Отктк съм оглушал,
много ми е добре.
ОТКАКТО (ОТКАК) СВЯТ СВЕТУВА. От много отдавна, отнанто има живи хора на
земята. Събра се мало-голямо да гледа това чудо, дето не се е знаело тука откак свят светува
Й. Вълчев^одихме се змейове. И все пак хората, живели през хшлядо седемстотин деветдесет
ш второто лято, бяха свидетели на нещо, дето бшва веднъж, откакто свят светува. В. Му¬
тафчиева, Летопис на смутното време. Откакто свят светува, през дъждовните першодш
реките прииждат, наводняват посевите, отнасят къщш ш цели села. Ал. Гетман, Виетнамско
сърце.
ОТ КАЛЪПА на някого. Неодобр. Подобен на няного (употребява се при сравняване '
нт хора, близни по недостатъците си). Тоя момък, когото видяхме вече при бея —,...,
беше син на едшн чорбаджия от калъпа на Юрдан Дшамандиев. Ив. Втзов, Под игото.
ОТ КАМЪКА ВОДА ЩЕ ИЗСТИСКА. Много е силен; ян. Най-напред тъкмо зара)и
децата Райко Вардарски реши да - се настани в тоя беден дом. Зарадш децата, заради сирома¬
шията в него,.. ., зарадш свенливата усмивка на Аце Кутрев, а какъв силен човек беше той —
от камъка вода ще изстиска. Д. Ттлев, Преслансните камбани.
Още: Ктмън <а> дт стисне (хване), вода ще пусне.
ОТКАЧАМ / ОТКАЧА ВЪЖЕТО. Успявам дт се спася от обесване; оцелявам. Имаш
възможност да откачиш въжето. Кажи къде са другите? Г. Караславов, Гтберови.
Още: Отървавам / отърва въжето.
ОТКАЧАМ ЦЕНТРАЛНО. Жарг. Не съм съвсем нормален, смахнат съм.
ОТКАЧИ ЗАКАЧИ. Който е свързан с не особено големи печалби или загуби според
случая (употребява се за работа, при която се печели препитанието с дребни хитрости). Ни¬
шата е такава. Откачи закачи. Сега шзхштршхме ние, утре нас ще шзхштрят други. Кр. Гри¬
горов, Ртздолчани.
ОТ КЕРЕМИДА МАСЛО. Употребява се, ногтто голям скъперник неочаквано даде
нещо.
Още: Керемида масло дт пусне.
ОТКИНАЛ КРАСТАВИЦА, ВДИГНАЛА МУ СЕ ПЛЮСКАВИЦА. Дшал. Употре¬
бява се, когато някой се нарани при дребната работа, която е свършил.
ОТКИНАЛ СЪМ СЕ ОТ БОЧНИКА някому. Дшал. Ирон. Не съм никакъв роднина на
няного. Да не мш се е откшнал от бочншка, че да се загрижа за него.
Още: Отнинтл съм се от учнура. Дшал. Иран,
ОТКИНАЛ СЪМ СЕ ОТ УЧКУРА някому. Дшал. Ирон. Вж. Отнинтл съм се от боч-
нинт някому.
ОТКИНВАМ / ОТКИНА КОНЕЦА. Дшал. Обшкн. в св. вид. Умирам
Още: Откъсвам / отнъснт конеца.
70

ОТ КЛАСА. След същ. Много добър, много способен, много изтъкнат. Артист от
класа. Лекар от класа. Ученик от класа.
ОТ КОЕ ВРЕМЕ и ОТ КОИ ВРЕМЕНА. От много отдавна, откога. — Не съм болна,
татко. Нищо ми нема. — Ами защо така... Кой знай от кое време не съм те чул да се засмейш,
да се позакачиш с децата както по-рано. Д. Талев, Пресnансанте камбани. От кои времена
служа аз на Разделна? Червените керемиди на някогашната нова гора почерняха. А. Кара-
лийчев, Птичка от глина. Вратата се отваря и жена му излиза да го срещне-. — Хайде, бре
човеко, чакат те хора от кое време. Н. Хайтов, Съперници.
Още: От кои години.
ОТ КОИ ГОДИНИ. Вж. От кое време. — Не ме ли позна, лельо Мишо?— ... — Де
ще те позная бе, сине, от кои години не си иёвал насам. Кл. Цачев, Свят широк.
ОТ КОЛ И <ОТ> ВЪЖЕ. Пренебр. Всякакви, от всякакъв вид (за обществено вредни
хора, нехранимайковци).—Не ми е познат ефенёим, отговори той на агите.—Русчук е голям
граД, пълен • с различни нехранимайковци, от кол и от въже, към които, няма съмнение, прина¬
длежи и негова милост. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания. Да ти събера, аз
тебе, . .'. , ония ми ти синковци от кол и от въже, . . ., и да ги наредя в 2—3 кръчми по краи¬
щата, . .. ,па да им извикам: ха, бакалъм! Ал. Константинов, Бай Ганьо. То са били сган
скитници, сбрани от кол и въже нехранимайковци. П. П. Славейков, Чужди литератури. Хора
събрани от, кол и въже, грозни, страшни, някои облечени само в дрипи, тъй че месата им се
виждаха. Й. Йовков, Старопланински легенди. — Нищо не може да стане. Колко смешно е,
че не го разбират тия десет хиляди глаДници, събрани от кол и въже! Ще ги оставим да се
повилнеят:. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
ОТ КОНЕЦ ДО КОНЕЦ. Диал. Изцяло, всичко, подробно. — Е, па оно, господине,
нал,' е Дошло до разказване, аз ще ти разкажем... Ще ти разкажем всичко: от конец до конец,
да чуеш. Мих. Георгиев, С тебешир и с въглен.
Още: От игла до конец. Открай до конец. Диал.
ОТ КОН, ТА НА МАГАРЕ. В съвсем неизгодно, в много по-лошо положение в срав¬
нение с това, в което е било преди; от по-хубаво на по-лошо.
Още: От ат на магаре.
ОТ КОРА ДО КОРА. Изцяло, напълно, отначало - до край. Каквито списания • получа¬
ваше училищната ни библиотека, той ги обръщаше от кора до кора. А. Страшимиров, Елин
Пелин, Й. Йовков в спомените на съвременниците си. Наплесках тефтеря аз от кора до
кора с вересии и не мога да събера пари ни за погашение на евреина, ни за брашно в къщи. Чудо¬
мир, Папай Филчо. Той знае от кора до кора, науст, и псалтир, и апостол, и евангелие, и
минея, и всичко и всичко. Мих. Георгиев, Бае Мигар пророкът.
ОТ (ИЗ) КОРЕН. Напълно, съвсем, докрай. Трябваше злото да се чисти от корен,
а за това трябваха много сили, воля и . търпение. Л. Стоянов, Мехмед Синап. Правителството
е твърДо решено да пресече из корен всички противонародни и предателски Действия. Г. Дими¬
тров, Напред за осъществяването на двугодишния стопански план.
ОТ КОЧУН ДЕДО. Диал. От много отдавна, от много стари времена.
Още: От чукун дядо. Диал.
ОТКРАЙ ВРЕМЕ. От много отдавна, отколе. В клоните на тая чуёна върба открай
време имаше Дванадесет щъркови гнезДа и всяка пролет в тях иёеха- и мътеха дванаде¬
сет чифта щъркели. Елин Пелин, Щъркови гнезда. Както беше открай време, старата
стоеше повече край огнището в общата стая, грижеще се за храната на люёете си.
Д. Талев, - Преспанските камбани. Чичови Миленкови открай време си бяха биволари —
и баща му, и дедите му все биволи караха. И. Волен, Радост в къщи. Той всякога и пред
всички, открай време криеше, че има пари. Елин Пелин, Гераците.
ОТ КРАЙ ДО КОНЕЦ и ОТ КРАЯ ЧЕ ДО КОНЕЦ. Диал. Изцяло, всичко, подробно.
Получи го [прошението] дяДо влаёика, разгледа го, проучи го човека от край до конец и по
чиста съвест постанови нови триДесет и пет къщи от горненската енория да се прехвърлят
към долненската. Чудомир, - Енорията.
Още: От конец- до конец.
71

ОТКРАЙ ДОКРАЙ. Изцяло, всичко. Йордан Ченгелов прочете два пъти протокола
открай докрай. Не намери никаква грешка.. Д. Талев, Преспанските камбани. Обясних му
всичко открай докрай.
ОТКРАЙ СВЕТА. От много далеч. Като че тоя момък идеше открай света: изпокъсан,
издраскан, слаб като смъртник. Й. Йовков, Вечери в Антимовския хан.
ОТ КРАК. Прав, без да сядам. Сега ще дойде... Седнете! — Не, няма да сядаме,
от крак. Хай. готови ли сте? Ив. Вазов, С чужди драг, в къщи враг.
Още: На крак /в 1 знач./.
ОТ КРАКАТА ЗА ГЛАВАТА. Наопаки, безредно. Защо- захващаш всичко наопаки, от
краката за главата.
ОТ КРАТУНА ДРЪЖКИ» Неодобр. Нещо нищожно, незначително. — Куме Станой-
чин. ти да не си решил да се подиграваш с нас? Ние кумове ли сме или от кратуна дръжки?
Ас. Станоев, Първите.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ АМЕРИКА. Подигр. Проумявам или казвам нещо отдавна
известно. Може и на сто години да станеш и пак нищо да не знаеш. А той се интересувал чо¬
векът, наблюдавал природата ... — Ти пък сега откриваш Америка. П. Проданов, Седмо¬
класници. — Това са наши хора! — обади се някой колебливо. — Не приличат на обикновени
посрещааи1... — Откри май Америка! — усмихна се друг. П. Вежинов, До Мелбърн по
въздух и море. „Но режима на военната диктатура,... е насочен против правата и свобо¬
дите на трудещите' се, а като тъй и против Комунистичеката партия. . . “ — Откриха
Америка! — прокънтя язвително едно тенорче от средата на залата. Г. Караславов, Обикно¬
вени • хора.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ БАРАБАНЕН ОГЪН по, срещу някого или нещо. Книж.
Започвам да нападам остро някого или нещо с думи, речи, или със статии. След първата
статия в печата последваха още няколко. Така противниците ни откриха барабанен огън
срещу нас.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ ВРАТАТА (ВРАТИТЕ) някому или за някого или нещо. Книж.
1.	Приемам някого • с готовност и желание някъде. Великодушното му пламване на изпита,,..,
в един миг затвори устата на клеветата и му откри всички врати. Ив. Вазов, Под игото.
2.	Давам, предоставям възможност на някого да има свободен достъп някъде, да участвува
в нещо или да се ползува от нещо. Реорганизирането на образованието и свьрзаваиете му
с нуждите на развитието, .. . — открива широки перспективи за повишаване културното
равнище на народа. Открива същевременно вратите на всички видове училища за трудещите
се. в. Работническо дело. В. своята книга „Крачка напред, две крачки назад“ Ленин разобли¬
чава меишевиките. които бяха против пролетарската дисциплина и организация и се стремяха
да открият широко вратите на партията за всички непролетарски елементи, в. Работническо
дело.
Още: Отварям / отворя (разтварям / • разтворя) вратата. Книж.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ ДУШАТА СИ някому или пред някого. Споделям чувствата,
мислите, преживяванията си с някого, казвам му всичко, което ме измъчва. Той гледаше
настрани в земята, сякаш изпитваше неудобство, че е узнал' чуждата мъка. Нонка разбра
това и не съжаляваше. че му е открила душата си. Ив. Петров, Нонкината любов. „Ще падна
на колене пред преподобния и ще си открия душата. Каквото реши той. това ще бъде.“ Ст.
Загорчинов, Ден последен. Аз съм имал помамки — дружахме ученици и ученички, — но онова,
което чувствувам откак ви видях... — Навярно. не е онова. което аз чувствувам, — каза
глухо, със затаена дълбока горчевина Димка и излезе, но се повърна и от прага процеди: —— Ще
ти открия душата си. аз всичко ще ти открия! А. Страшимиров, Кръстопът. Там погребаха
го до реката, ! под дървото остаряло там; / никому си не.открил душата, ! сам в живота —
и сега е сам. Н. • В. Ракитин, Там погребаха го.
Още: Откривам / открия сърцето си. Разтварям / разтворя (отварям / отворя) душата си.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ КАРТИТЕ СИ. Казвам открито какво мисля, показвам скри¬
тите си намерения. Къде са по-гостоприемни българите, българина една стая да има, пак ще
те покани. . . Някои от студентите■ почнаха да се сещат накъде бий бай Ганю и чакаха от
72

минута на минута да сш открие картите. Ал. Константинов, Бтй Ганьо. Защо да мамшм
младото поколение, нека си открием картите. Ал. Константинов, Бтй Гтньо.
Още: Разнривтм ■ / разкрия (издавам / издам) нартите си.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ НОВА ЕРА за нещо. Дтвтм възможност за развитие на нещо
ново, грандиозно, от световно значение. Проектът за междупланетен ракетен кораб на
Циолковски открил нова ера в развитието на руската и световната наука и техника. Р. Раду¬
лов, От Интр до Гагарин. Особен интерес буди павшлъонът на Академията на науките на
СССР. . . Предната зала е посветена на първия изкуствен спътник на Земята, който удиви
света ш откри нова ера в живота на човечеството, в. Вечерни новини.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ НОВА СТРАНИЦА. Кншж. Скъсвам напълно с миналото,
със старото, пртвя решителен прелом нъм нещо ново. Разрушен е веднъж завинаги старият
свят, открива се нова страница на историята и на нея е написано: социализм. М. Марчевсни,
Тихо пристанище. Създаването на реактивните двигатели откри нова страница в историята
на авиацията. Р. Радулов, От Интр до Гагарин. И цялата зрителна зала ръкопляскаше на
Баталов. В такива минути в театрите се раждат актьори, откриват се нови страници в
историята на актьорското изкуство. Н. Лилиев, Изказване зт системата нт Станиславсни.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ ОЧИТЕ някому за нещо. Остар. Помтгтм на някого дт разбере,
проумее нещо, дт се просвети в известна насока. — Дойде денят, когато ще прегърнеш же¬
стоките мечти на държавния живот: —— не забравяй, - княже, златния град [Цариград],
който ти откри очште за всяка светлина! Н. Райнов, Видения из древна България. Чудно
нещо беше казал Валашев на селяните в речта сш; той се усмихна хитро, дори' някак стар¬
чески, и каза: — „то не е голямо добро, селянш, да откриеш очште па сиромаха, да му дадеш
четмо;“ А. Страшимиров, Кръстопът.	■
Още: Отварям / отворя очите1 / във 2 знтч./.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ ПЪТ<Я>. 1. На някого,' Давтм възможност на няного сво¬
бодно дт действува, да постигне целта си.
2. На (за, към) нещо. Дтвтм възможност нещо да се прояви, дт се ртзвивт. — Другари, ге¬
роят на бунта на крайцера „Надежда“ говори пред съда, че часът на освобождението на на¬
родите е настанал! Че великата руска революция откри пътя ш за нашето освобождение от
мрака на буржоазното робство. Д. Добревсни, Бунтът нт нртйцерт „Надежда“.
Още: Отварям / отворя пьт<я>.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ СЕЗОНА за нещо. Започвам да вършт нещо редовно, перио¬
дически. Срещу едшн празник баджанакът Перо взе телефона ш обади на Дака в , министер¬
ството радостната вест: — Баджанак, утре с Бонка сте на обед у дома. Ще открием се¬
зона под лозата. Г. Райчев, Златният ключ.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ СКОБА (СКОБИ). Кншж. Ктзвтм нещо допълнително, като
странично пояснение нт това, което говоря. Тук ми позволете да открия скоби и да вш съобщя,
че като съдебен следовател много съм размишлявал върху психологията на българския инте¬
лигент. Ем.' Станев, Иван Кондарев. Желая да открия скоба ш да кажа няколко думи общо
за нашшя транспорт и за пътното строителство по-спецшално. в. Работническо дело.
Още: Отварям / отворя сноба (сноби). Кншж.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ СПАТИИТЕ на някого 1. Разбирам, узнавам тайните нт ня¬
кого, хитрините му, дяволиите му.
2. Узнтвтм канви интимни тайни връзки има няной.
Още: Разкривам / ртзнрия (хващам / хвант, улавям / уловя) спатиите.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ СЪРЦЕТО СИ някому или- пред някого. Споделям чувствата,
мислите, преживяванията си с няного, назвтм му всичко, което ме измъчва. Той търсеше
хората и хората го търсеха; той отиваше към тях с открито сърце ш те откриваха сърцата
сш пред него. Ст. Дичев, Зт свободата. Открий ми сърцето сш, повери- ми мъката сш на мене,
на родната сш сестра. Ив. Вазов, Казалтрснттт царица.—Ела, ела тук на светло! И Елена леко
потегли Момчила за ръкава ... — Сега кажи, Момчиле, открий мш сърцето сш, не се бой! Лоши
сш вести получил, шли що? Ст. Загорчинов, Ден последен. Дали защото я усещаше толкова
близо до себе сш, шлш затова, че не друга, а Людмила, ... , му беше открила сърцето сш — на
него, наказания — той [Алекси] забрави почувствуваното преди малко угризение. А. Гу-
ляшки, Село Ведрово. От тази близост [с учителя] у стареца - предш няколко дни бе оживяла
73

грижа, — да открие сърцето си на учителя, да му каже, че Желяз е сиромах, но ако иска
честно, от сърце, то той, чичо Бинбел, ще му Даде дъщеря си. А. Страшимиров, Кръстопът.
А сега слушай Да си открия сърцето, слушай и се моли за мене: грешна бях и зло извърших на
майка ти. Ст. Загорчинов, Ден последен.
Още: Откривам / открия душата си. Разтварям / разтворя (отварям / отворя) сър¬
цето си.	.
ОТКРИВАМ / ОТКРИЯ ФРОНТ срещу (на) някого или срещу нещо. Почвам борба
срещу някого или нещо. Вместо у Георги Гоцев отидохме при Димитър Тошев. Той
ни прие и сега със свойствената му студенина, но това не попречи да му открием фоит.
Сл. Трънски, Неотдавна. „Български преглед“ изразява особено доволство от отрицателното
отношение на автора [Маринополски] към П. П. Славейков, който по това време вече бе от¬
крил решителен фронт на Ив. Вазов, Ив. Богданов, Спътници на първенците. Латинска
Америка категорично изявява своите права и дава отпор на реакционните сили, открила е
широк фронт срещу империализма, в. Вечерни новини.
ОТ КРИЛЦЕ ПЕРЦЕ, има. (Има) някакъв повод, някаква причина, някакво основание
(обикн. несъстоятелно) да се говори, да се твърди или върши нещо. Не вярвам го и аз, ама
знам ли?. .. Все може да има от крилце перце. Т. Г. Влайков, Косач. Прокурорският наД¬
зор се възмути и повдигна съДебно гонение против вестника за оклеветяване Държавен служи¬
тел. .. В това оклеветяване имаше „от крилце перце“. Ив. Вазов, Драски и шарки.
—Все има от крилце перце да приказват хората. Манол кипна. Потопи си езика в мозъка, преди
да хортуваш. Шейсет хиляди съм броил за нея. Той не е Дете да не знае цената й. Ем. Ста¬
нев, Иван Кондарев.
ОТКРИТ МИ Е ПЪТЯ. Имам възможност лесно, без пречки да преуспявам в някаква
насока, в работата си, в живота си. Знаеш ли защо искам да имам зДрави мускули ? — питаше
Друг път • бай Михаил .. • За да се срещна още веДнъж с Черната акула? А поваля ли
него, пътят ми е открит: Ню-йорк, Филаделфия, Детройт, Чикаго ... навсякъДе слава!
Ал. Бабек, Малкият емигрант.
ОТ КУМОВА СРАМА. Само за спазване на приличие (за нещо, което се извършва
обикн. без желание, привидно). Ако не е човек пред свойте, барим ай тъй за пред хората
да го направи. От кумова срама да го направи! П. Ю. Тодоров, Невяста Боряна. А бе пъси-
сиповци, баре една пушка, за кумова срама да бяхте хвърлили, па тогава да бягате. Ив. Ва¬
зов, Под игото. И се върнахме в селото от кумова срама, колкото Да се простим с дома¬
кините. А. Христофоров, Откровения. Не случайно те не ме любят особено и само от
кумова срама ме поканиха на сватба — да имат на масата си жив писател. Л. Станев,
Поглед от хълма. Сонм кавалеристи с изваДени шашки препускат наляво и наДясно, готови
да съсекат всекиго, като че цял народ е атентатор. Добре, че има и чужди посланици, та
от кумова срама съсичане не става. Хр. Бръзицов, Някога в Цариград.
ОТКЪДЕ НАКЪДЕ, ОТДЕ НАКЪДЕ и по-ряёко ОТГДЕ НАГДЕ. По каква причина,
с какво право, как така, защо пък (при изразяване на някакво недуомение, недоволство или
несъгласие с нещо). — Глеёай го какъв е мухлъо, пък и той посегнал... — Че откъде накъде
ще посяга? К. Калчев, Семейството на тъкачите. — Откъде познаваш новия експерт на „Ни-
котиана“?—смаяно попита той.—• Ние сме от един граД.. . — Близка ли си с него! —
Не—сухо отговори• Ирина. — Откъёе накъДе? Д. Димов, Тютюн. Не можеше Да се начуДи
отгёе накъде Да са отнасят така съчувствено към мене тия челебии. Зах. Стоянов, Записки
по българските въстания. Вий какво искате от мене? — завика той. Отёе накъде мислите,
че имам пари, отёе ще ги зема, тарапана ли имам? Й. Йовков, Женско , сърце. Отёе накъде
си въобразяваш, че си най-главният човек в • бригадата и че наё твоята заповеё не може да
да има никаква заповеё. П. Вежинов, Нашата сила. Като се тропна вратника, тя поглеёна
из прозореца и токо изтръпна. Отде накъде да иде сега у тях Дядо Мито! Т. Г. Влайков,
Ратай. Кумецът ти, Ристо Шишмана, се довлече. — Ха, че отде накъде? — стъписа се Иончо-
олу. В. Нешков, Настъпление. — Най-Добре е, за да бъде съвсем чиста съвестта ти, върни
имота на татка, пък той да те вземе нещо като съДружник на печалбите. —• Съёружник? —
Отгёе нагде? Д. Немиров, Възелът. Отгёе накъде се интересуваш от чужёите работи!
ОТКЪМ СЛЯПОТО ОЧЕНЦЕ. Неодобр. Който е недовидян, изостанал поради не-
доглеждане. Тя е все такава небрежна, нехайна, за нея нещата са все откъм сляпото
оченце.
74

ОТКЪРТВАМ / ОТКЪРТЯ ГО. Шег. Заспивам. Спокоен човек, щом легне и го от¬
къртва. • Подпрял глава на ръката си. той слушаше разговора ни, като ту отваряше, ту
затваряше очи и най-сетне го откърти.
Още: Откъртвам / откърша го. Диал. Шег.
ОТКЪРТВАМ / ОТКЪРТЯ ЗЪБИТЕ НА ВЪЛКА. Обезвредявам врага си. Руменов
не обърна внимание на оправданието на своя. другар. — Не са откъртени зъбите на вълка —
със същия глас каза той и с упрек погледна към железничаря. Хар. Русев, По стръмнините.
ОТКЪРШВАМ / ОТКЪРША ГО. Диал. Шег. Вж. Откъртвам / откъртя го.
ОТКЪСВА МИ СЕ / ОТКЪСНЕ МИ СЕ КРЪСТА. Много се изморявам от работа
или от продължително носене на нещо тежко. Между ясена и оброчището пет лакти ко¬
пахме, докле намерим парите. В железен ковчег бяха турени, откъсна ни се кръста. докато
го измъкнем от трапа. Ст. Загорчинов, Ден последен. Тая заран донесох едно бреме, но
ми се откъсна кръста. А. Каралийчев, Народен закрилник. Днес чистих, прах, откъсна ми
се кръста.
ОТКЪСВА МИ СЕ / ОТКЪСНЕ МИ СЕ ОТ СЪРЦЕТО. 1. Давам нещо (обикн. пари,
подарък) в малко количество, давам нещо свидливо, с • мъка. Ей, че свидлива вещица! Не
може да й се откъсне от сърцето да сложи една крушка — изръмжа другарят ми и драсна
клечка кибрит.. С. Кралевски, Възвърната обич. Тоя ли пущинак се откъсна от сърцето им!—
тюхна се Кънювица, Не им ли стигна, че ни изпратиха до сами морето, ами и тоя змияр¬
ник ни дадоха отгоре! А. Гуляшки, Село Ведрово.
2. В съчет. с колкото. (Колкото) желая, искам или мога. Вземи ме да ти помагам, бачо
Лазаре е ... Нема нищо да ти искам аз, колкото ти се откъсне от сърцето. Д. Талев, Пре-
спанските камбани. Бабо Сусо, колко [червен пипер] да ти дам ? — Колкото ти се откъсне
от сърцето, чедо! К. Петканов, Дамяновата челяд.
ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА КОНЕЦА. Обикн. в св. вид. Умирам.
Още: Откинвам / откиня конеца. Диал.	.
ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА КРЪСТА на някого. Изморявам някого с тежестта си.
Много тежък беше пакета, откъсна ми кръста, едва го изкачвах на 4-я етаж.
ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА НЯКОЙ <И ДРУГ> ГРОШ. Вж. Откъсвам / откъсна
някой <и друг> лев. Настъпи продължително мълчание, прекъснато от офицера, който -
дойде ... да вземе ботушите. Макар и да бяха пазарени още при поръчката, офицерът поиска
да откъсне някой и друг грош. Ст. Чилингаров, Хлеб наш насущний.
ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА НЯКОЙ <И ДРУГ> ЛЕВ. 1. Отбивам ог цената на нещо.
Обувките му излязоха по-евтини, защото успя да откъсне някой лев след дълги уговорки.
2. Отделям от някаква обща сума средства за нещо. Ще гледам да откъсна някой лев. макар
че това в края на краищата няма да е леко, параграфите са на изчерпване. А. Гуляшки,
МТ станция.
Още: Откъсвам / откъсна някой <и друг> грош.
ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА ОТ СВЕТА някого. Принуждавам някого да прекъсне вся¬
какви връзки с хората, да живее уединено. Я гледай хорските мъже. Жените им ходят обле¬
чени. .. А ти, татарин, старомоден човек. си пи откъснал от света. Елин Пелин, Аз, ти,
той. Цели два месеца прекарахме в казармата, затворени, откъснати от света. От тъмно
до тъмно ни внушаваха само едно — безропотно изпълнение на всяка заповед. П. Бобев, Как¬
туси. Всичко изглежда откъснато от света, далечно, пустинно. Тук под Бузлуджа дори и
птиците —... — са рядкост. Й. Радичков, Мл. Младенов, Горда Стара планина. Тая
изумителна постройка [на Рилския манастир] посред суровата и в същото време нежна
планина — всичко това беше необикновено и съвсем откъснато от света. К. Константинов,
Път през годините.
ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА ОТ СЪРЦЕТО СИ някого. 1. Раждам. Желязко беше
овчар. И какъв овчар! — потриваше ръце старият. Да . беше го откъснал от сърцето си, пак
нямаше да му прилегне така! Бащата беше влюбен в него. Г. Караславов, Селски истории.
2. Отделям от себе си, разделям се с някого (за близък, обичан човек). Никой не искаше да
откъсне рожбата си от сърцето и да я даде на омразния султан. М. Марчевски. Кало¬
75

фер войвода. Досети се отново- за Цвета ш оброни тъжно глава. Е, няма какво — каза сш
той, —■ ш това трябва да се откъсне от сърце! Й. Вълчев, Стъпала нъм небе.
3.	Преставам дт'изпитвтм привързаност и топло чувство към няного, отчуждавам се от някого.
Докато Нонка се отдалечаваше, той отмаля и усетш грозна пустота, която опразни
душта му, разбра, че тя го е откъснала от сърцето сш. Ив. Петров, Ноннината любов.
ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА ПАЗАРЛЪКА. Стигам до споразумение с няного при ку¬
пуването или продаването нт нещо. — Четшрш хиляди! — отряза бай Петър и погледна про¬
щално вола. Работата стигна до хващане на ръцете. до друсане и караншцш. но в края на
краищата откъснаха пазарлъка. Бай Петър получи три хиляди ш двеста лева, скъта гш гриж¬
ливо . .. и поведе вола. Г. Ктртслтвов, Зрелище. Купувачът и продавачът сш подадоха ръце
ш откъснаха пазарлъка. Направи се продавателен запис. Елин Пелин, Земя.
Още: Снъсвтм / скъсам (отсичам / отсека) пазарлъка.
ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА ПЪПКАТА. Дшал. Умирам.
ОТКЪСВАМ / ОТКЪСНА РЪКАТА (РЪЦЕТЕ) на някого. Изморявам няного с те¬
жестта си. Чакай- бе, човече божий,-поемни поне килимчето, че ми откъсна ръката. Ал. Кон¬
стантинов, Бтй Ганьо. Сега го викат да кръщава деца, тежки гласовити планшнчета, кошто
откъсват ръцете му, докато гш отнесе до съвета. Л. Михайлова, Жени. Аз слшзам при Кай¬
ман да му предам чантата. — Какво има вътре, злато на кюлчета лш?— Откъсна мш ръ¬
ката. Б. Райнов, Нямт нищо по-хубаво от Дошото време.
ОТКЪСВАМ СЕ / ОТКЪСНА СЕ ОТ СвЕТА. 1. Живея уединено, затворено, почти
без да поддържам връзки с хората! А днште Минаваха ш ден след ден, аз се откъсвах от света
ш заживявах само с радостите на моите палави ученици. Г. Ктртслтвов, Учител.
2. Изпадам в пълно уединение зт известно време, забравям всично, което ме заобинтля.
В тая чиста вечер той шскаше да се откъсне от света ш да се върне години назад. К. Петка-
нов, Вълнолом. Тазш вечер тя шскаше само едно: да забрави всшчко, да се откъсне от света.
от семейството, от Церски, да се потопш в забрава. К. Кръстев, Катастрофа.
ОТКЪСВАМ СИ / ОТКЪСНА СИ ГЛАВАТА. Нтптностявтм си тежко, излагам се
на смъртна опасност по своя вина. — Той бил председател на революционния комитет, гос'дии
ротмистър. Вчера го ранили при Симаново ш го докарали с -каруца. А те го скрили в плевника —
обясни едшн от войниците. — Ами какво да правим бе, господин офицер? Вратни е. Колко
пъти сме му думали да се остави от тшя лошави работи. Сам сш откъсна главата. Ем. Ста¬
нев, Иван Кондтрев, В София се самоубил Владимир Корфонозов, когато полицията
заобиколила къщата, дето заседавал някакъв комунистически център. . . Върви повярвай,
че ш такъв човек, — бивш офицер, е заговорншк. . . Мало ш голямо търси начин как да сш
откъсне главата. Ем. Станев, Иван Кондарев.
ОТКЪСВАТ МИ СЕ / ОТКЪСНАТ МИ СЕ КРАКАТА. Изморявам се много от про¬
дължително ходене или стоене пртв. — Hedaji Петровшца грабнаха мотиките — ш към село.
И аз'подшре им, откъснаха мш се краката. Й. Йовнов, Женско сърце.
ОТКЪСВАТ МИ СЕ / ОТКЪСНАТ МИ СЕ РЪЦЕТЕ. Много се изморявам от продъл¬
жително носене на нещо тежно или от много работа. Свекърва мш, чумата дя я тръшне . . .
само гледа какво правя, де ходя ... ш все мене кара за всшчко, ръцете ми са се откъснали.
Й. Йовнов, Албент. Едро дете беше, когато трябваше да го нося, ръцете мш се откъсваха.
ОТКЪСНАЛИ МУ РЪЦЕТЕ, ЧЕ ГИ ЗАЛЕПИЛИ НА ЗАДНИКА МУ. Дшал. Грубо.
Зт човек, който нищо не умее да върши, крайно непохватен, несръчен, иеснопосеи, некадъ¬
рен човек.	•
Още: Отрязали му ръцете, че ги залепили отзтд ■ му. Дшал. Грубо.	•
ОТКЪСНАЛ СЪМ ГЛАВАТА на някого. Обинн. за син или дъщеря — извън¬
редно много приличам на един от родителите си (по-често зт прилинт с бащата) или нт дядо
си, бтба си. — Знаеш ли тш баба му? — Знам я, помня я йоще като беше млада булка —
сякаш че сш й откъснала главата. Ц. Гинчев, ■ Гтнчо Косеркттт. В края на първата година
им се роди Сали — хубаво момченце, откъснало главата на. баща сш. Б. Несторов, Ариф и
Рамзина.
Още: Отрязъл ■ съм глтвтта.
76

ОТКЪСНАХ РУЖАТА. Диал. Заспах.
ОТЛАГАЙ СЕ, КРЪСТИ СЕ. Диал. Не питай много, много не прекалявай с пита¬
нията си.
ОТЛЕПВАМ / ОТЛЕПЯ ЕЗИК. Проговорвам. Изправя се Кавас — само той знае
колко усилие му е струвало да се изправи, да отлепи език. С. Сивриев, Завръщане след бягство.
ОТ ЛИПОВИНА ОСОВИНА. Диал. Несъобразност.
ОТЛИТАМ / ОТЛЕТЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА. Книж. Преставам да съществувам, уми¬
рам. Още един идеалист [В. Кънчев] отлетя във вечността, оплакван от всичко честно, в. Бъл¬
гария.
Още: Отминавам / отмина във вечността. Книж.
ОТ ЛУКАВАГО. Книж. Празна работа, суета. - Мъчно мога да разбера амбицията да
бъёеш първа и затова се опитах Да я убеёя, че няма защо Да си прави толкова труд и че всичко
е от лукаваго. Н. Стефанова, Откриване на света. Сейте рано, другари, за да има повече
берекет, че другото... — Другото е от лукаваго —— допълня го дяёо Мише и поглежда
изкосо към Стоимена. Н. Хайтов, Съперници. Зареял очи подире им, Ангел си припомни Ду¬
мите на хаджи Йеронима при сбогуването: „На л^^/^л^геер — уп^и, на орела — небе, а на
хайДутин — пушка. Другото е от лукаваго“. Н. Хайтов, Шумки от габър.
ОТ ЛЪЖИЦА ДО ПАНИЦА. Всичко изцяло (употребява се за обзавеждане на дом).
ОТ ЛЮЛКА ДО ДУПКА. Диал. През целия си живот.
ОТ ЛЮЛКАТА. Още от рождение, от най-ранно детство. Мисълта ми се повръща да¬
леко, Далеко в миналото. . . и възкръсват сега в глъбините на паметта ми блеёи образи...
Не че ония години са били лишени и от мъки, и от горчивини. Имало ги е — те са другари
човеку от люлката още. Ив. Вазов. Видено и чуто.
ОТ МЕД СЕ НЕ ЯДЕ. Диал. Много е сполучлив (за някаква успешно свършена- работа).
ОТ МЕКИ НОКТИ (НОКТЕ). Диал. От най-ранно детство. Отчуждиха тогоз чело¬
века — Цветка Неёева от училището, на което той от меки нокти беше посветил живота
си. П. Р. Славейков, Габровското училище и неговите първи попечители.
ОТ МЕКИ ПЪНЕ. Диал. От най-ранно детство.
ОТ МЕНЕ ДА ЗАМИНЕ. Вж. От мене да мине. — Клетва Даваме — до болно няма Да
се допра. .. Само ме остави и ще видиш.. ., Д-р Зарее постоя замислен,... —— Хайде, от
мен Да замине — рече той с жест на всеопрощепие. — Но ако виёя и ако се науча, че от
Днес нататък си пипала болни хора и особено Деца, ще те пречукам насред улицата. Г. Кара¬
славов, Знахарка. Бай Ганьо изваёи кесията си, .. . нарина еёна шепа монети, , , избра
еёна и я подаёе на берберина, ама я поДаДе така, като че искаше да каже: „хайде, нй, нейсе,
от мен да замине“ Ал. Константинов, Бай Ганьо.
ОТ МЕНЕ ДА МИНЕ. Великодушно отстъпвам, съгласявам се с нещо, проявявам
снизхождение или великодушие. Аз трябваше Да ви съставя акт, но нейсе, от мене да мине.
Й. Йовков, Приключенията на Гороломов, „Хайде, от мене, да мине! Ще ти услужа. Да
не речеш, че съм неблагоДарник“. П. Бобев, Заешка пакост. — И ти си една стока, ама хайёе,
от нас Да мине! Късно научихме за тебе, късно! Глеёай си службата. Кл. Цачев. Свят широк.
Дълго ще търси из чувала и най-после ще Донесе Дъхава билка. — Ето, тя ще те оправи.. .
Само че... дай там ДваДесет стотинки, да не е съвсем без пари. В града за нея плащат
петдесет, но нали сме другари, от мене Да мине. Й. Гешев, Вик от тъмнината.
Още: От мене да замине.
ОТ МЕНЕ ЧОВЕК НЯМА ДА СТАНЕ. Няма да оздравея, ще остана физически не¬
мощен, негоден за работа. Залуёя и той вече с тая жан^. . . — Че кой му е крив?.. . Хората
му казаха какво Да прави. Пък и от владиката му е Дошло разрешение. . . Нали види, че от
нея човек вече няма да стане! Ц. Церковски, Орисани.

ОТМИНАВАМ / ОТМИНА ВЪВ ВЕЧНОСТТА. Книж. Вж. Отлитам / отлетя във
вечността. Те не можеха да не знаят думите на Ленин: „Безвъзвратно отминаха във веч¬
ността онези времена, когато войните се водеха от наемници или от представители на
пелуеткьсиати от народа касти“ в. Отечествен фронт.
ОТМИНАВА МЕ / ОТМИНЕ МЕ ГОРЧИВАТА ЧАША. Спасявам се от тежко изпи¬
тание, не изживявам някакво страдание. И тоя пусти револвер,. . . Л знаех, че беше празен.
Ох, смаян съм. Да можеше да отмине тая горчива чаша от мене. Ив. Вазов, Двубой. Който
няма добри нерви почва да пълзи назад или настрана — където е паднал вече немски снардя,
та дано. си мисли, го отмине горчивата чаша. П. Вежинов, Втора рота. — Ага — рекох аз, —
не може ли султанът да помогне на Елинденя? Да я отмине горчивата чаша. А. Дончев,
Време разделно. Поп Кръстьо никога не бе вярвал на предсказания и на карти... но напо¬
следък той се беше объркал. Той дълго се застояваше в църква, ... , молеше се настоя¬
телно и всеки ден изтръпваше от мисълта, че горчивата чаша няма да го отмине. Ст. Дичев,
За свободата. Той, който се е изплашил от няколко войнишки шамара'и е помолил: „Отче,
нека ме отмине горчивата чаша!“ — как би понесъл нашите мъки? В. Мутафчиева, Летопис
на смутното време.
От Евангелието във връзка с думите на Исус Христос „Господи, дано ме отмине тая чаша“ — казани
от него в Гетсиманската градина преди да бъде заловен и отведен към разпятието.	-
ОТМИНАВАМ / ОТМИНА С МЪЛЧАНИЕ нещо. Книж. Умишлено, съзнателно не
се изказвам по някакъв въпрос. Мене ме наричаха „тъмен балкански субект“, „див българин“,
и аз не мога да отмина това с мълчание. Г. Димитров, Пред фашисткия съд.
ОТ МНОГО ФУРНИ ХЛЯБ СЪМ ЯЛ. Диал. Обиколил съм различни страни, пътувал
съм много и зная много.
ОТ МОСТ, ТА ПОД МОСТ. Диал. Казва се на дете, което въпреки съветите продъл¬
жава да упорства.
ОТ МОЯТА ПАРТИЯ. Който е еднакъв, който си прилича, обикн. по нрав или по
добри или лоши навици с лицето, което говори. Той е от твоята партия, не обича да се
самоизтъква. • И те са от нашата партия. обичат да се веселят и шегуват.
ОТ МОЯТА ЧЕРГА. Който е от същата социална среда, който е еднакъв по обще¬
ствено и материално положение с лицето, което говори. Герчо мълчаливо премина през на¬
валицата и се спря до вратата на срещната механа; там край яслата до каменния двор
бяха наклякали още няколко от неговата черга хора: и той се натъкми край тях. Ц. Цер-
ковски, Гергьовден. Не е. да речеш или някаква учена. Не е. Проста селянка, от нашата
черга.. А на. отрака се. Г. Караславов, Подпис за мира. — Държи се. като че ли си е наш
селянин. — От нашата черга човек — отговори сънливо Кръстю. Г. Караславов, Обикновени
хора. Щеше му се да срещне някой учен момък, да го разпита по-изтънко за тази нова война,...
Но знаеше ли той кой е от тяхната черга! Г. Караславов, Варшавски дневник. • По едно
време се задава един, и от мене no-смачкан, викам. тоя човек е от нашата черга, той ще
требе да е! Й. Радичков, Барутен буквар.
ОТ МРЪВКА МЕСО, отглеждам. Вж. От парче месо.
ОТ МЪЖ ДРЯН, работа. Диал. Слаба, несигурна (работа).
<ОТ НАЙ->ЧИСТА ПРОБА. Най-голям, в най-висша степен (за изрично подчерта¬
ване на някакво качество). Те са всички крадци от най-чиста проба и което е най-подлото,
в кражбата им няма никакъв риск, а само печалба. защото законите са на тяхна страна.
Б. Райнов, Дъждовна вечер. Духовният му сан е само фасада. Зад нея се крие чиста проба
мракобеспик. в. Работническо дело.
ОТНАСЯМ / ОТНЕСА В ГРОБА. 1. Някого. За болест — ставам причина за смъртта
на някого. Същата болест, усложнена с други грехове, беше отнесла татко Пиер в гроба.
Д. Димов, Тютюн.
2. Нещо. Премълчавам, тай нещо до смъртта си. Никой не узна нейната тайна, така тя я
отнесе в гроба си.
ОТНАСЯМ / ОТНЕСА ВЪПРОСА някъде или до някого. Книж. Официално искам
компетентно мнение или решение за нещо от учреждение или от отговорно длъжностно
78

лице. Правителството ш отделните негови членове ... имат право да спрат изпълнението
на противозаконните ш неправилните действия на по-долншя местен народен съвет ш да от¬
несат до Президиума на Народното събраниш. . . въпроса. Конституция на HP България.
Той разбра, че не може да се възправи срещу течението. . . Едва на прага се извърна ш под¬
хвърли в закана: — Не се смятам за изключен ш ще отнеса въпроса по-нагоре! Ст. Ц. Дас¬
калов, Стубленските липи.
ОТНАСЯМ / ОТНЕСА КАЛАЯ. Бивтм смъмрен строго, снтрват ми се, обикн. нео¬
снователно и зт чуждт вина, простъпка.
Още: Обирам / оберт нтлтя.
ОТНАСЯМ / ОТНЕСА ПЕШКИРА. Изтърпявам, понасям лошите последствия от
нещо, извършено от другиго; бивтм смъмрен, нтхоктн строго зт чуждт винт, простъпка.
Ето какво стана — зарадш тебе отнесох пешкира.
Още: Отвличам / отвлека (опирам / опера) пешкира.
ОТ НАШАТА ГОРА ЛИСТ. Дшал. Близък (по род, местожителство, социална среда
или професия) човек на лицето, което говори.
ОТ НАШАТА ЧЕРГА ПАРЦАЛ. Дшал. Близък (по род, местожителство, социална
среда или професия) човек нт лицето, ноето ■ говори.
ОТ НАШИТЕ БРАТЯ. Който е от същата социална средт, който е еднтнъв по обще¬
ствено и материално положение с лицето, ноето говори.
ОТ НЕГО ДУША ИЗЛИЗА, ПАРИ НЕ ИЗЛИЗАТ. Диал. Употребява се за голям скъ¬
перник.
ОТ НЕЗАПОМНЕНИ ВРЕМЕНА. От много отдавна. Не по-малко славно се е праз¬
нувал ш патронният храмов празник 8 ноември. Тогава се е започвал ш тревненският събор,
останал по традиция от незапомнени времена. Д. Мантов, Хайдушка кръв.
, ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ. По необходимост, по принуда, портди невъзможност дт се по¬
стъпи по друг начин. Балканджията слушаше приказките на госта сш от немай-къде, а на
многобройнште му въпроси отговаряше уклончиво шлш само се подсмиваше. Ст. Марков, Дъл¬
боки бртзди. Зная аз накъде бшеш. За пример ще ми даваш Янакш. . . Той е глупав, интереса
си не знае. Шашардшсвате го вше него там, подхвърляте му по някой залък от немай-къде. ..
И господа сте превзели на ваша страна. Ем. Станев, Ивтн Кондарев.
ОТНЕМАМ / ОТНЕМА ДУМАТА на някого. Не позволявам някой дт говори повече
(обикн. нт събрание, нт заседание и под.).
ОТНЕМАМ / ОТНЕМА КОМАТА ОТ УСТАТА на някого. Диал. Лиштвтм няного
и от последните средства зт препитание; ограбвам.
ОТНЕМАМ / ОТНЕМА ХЛЯБА на някого. 1. Сттвтм причина няной дт остане без
средства за прехртнт, ктто неволно или съзнателно не му дтвтм възможност дт ртботи, дт
упражнява занаята, професията си. Тшя оправдания - се усилиха още повече. след като Дип-
чика и Танас напълниха дюкяна сш с деца ш чрез -тях отнеха хляба на много възрастни ръце.
Ст. Чилингиров, Хлеб наш нтсущний. Те отидоха в министерството ш казаха на Атанас
Буров: — Вше отнемате хляба на един от най-големите български писатели. Защо го съкра¬
щавате? — Защото не седш на мястото -сш и не работи — отвърнал министърът. А. Ка-
ралийчев, Спомени.
2.	Оставям няного дт гладува. Не- не мога да се храня безплатно в трапезарията, да отне¬
мам хляба на други, когато баща мш има здрави ръце. С. Кралевсни, Възвърната обич.
Още: Изяждам / изям хляба /във 2 знтч. към 1 знтч./.
ОТНЕМАМ / ОТНЕМА ЧЕСТТА на някого. За мъж — опозорявам момиче вслед¬
ствие нт интимните си връзки с него. Той сигурно не ви е казал ш до днес. че е имал отно¬
шения с тая жена, още когато ■ са били млади. Още тогава той е отнел честта й. Ст. Ц.
Даскалов, Стубленските липи.
ОТНЕСЕ ГО ВОДАТА. Вж. Отнесе го мътната.
79

ОТНЕСЕ ГО МЪТНАТА. За нещо — похаби се, изхаби се, пропадна.
Още: Отнесе го водата.
ОТНЕТРЕ МИ Е ТЯСНО. Диал. Болен съм психически, не съм добре, зле съм пси¬
хически. Научи ли за Петър Гешов ? Умири се най-сетне и неговата душа! Нали го знаеш,
че поёлуёваше и най-после рекоха Да го хванат и закарат в лудницата. А пък той не ще. . .
Като че в болницата ще го изяДат — без пари яДене . и лекуване . . . , а той нали отнетре
му е тясно, вика, та къщата тресе. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено.
ОТ НИЩО НЕ ВЗЕМАМ. 1. Не се вслушвам в съветите и наставленията на другите,
упорит съм, вироглав съм, правя каквото си искам. Упорито момче — от нищо не взема.
Нито съвет слуша, нито се плаши от бой, каквото си е решило, това прави.
2. Диал. Никакви лекарства или лечения не ми помагат, не мога да оздравея, да се изле¬
кувам. Какво ли не правих на крака си, и компреси слагах, и бани му правих, от нищо не
взема. Боли и боли.
ОТ НОВИНА ДО ПОГИБЕЛ. Диал. Съвсем за малко, за кратко време (казва се за
нещо зле направено, което няма да трае дълго).
ОТ ПАМТИ ВЕКА. Книж. От много отдавна. Тая шапка ёяёо Мирьо носеше от памти
века и тя нямаше скъсване. Ем. Станев, Януарско гнездо. Нощес са убили х. Ивана от Врунди.
А тоя х. Иван беше от памти време единствения противник на баща ми межёу българите
в цяло Серско. А. Страшимиров, Водители.
Още: От века. Диал.
ОТ ПАРЧЕ МЕСО, отглеждам. От пеленаче (отглеждам). Да отглеДа тя оин от
парче месо, да го изучи на книга и на хубав занаят ... и сега като стъпи на краката си .. .
Да земе той да се отдели от тях! Т. Г. Влайков, Стрина Венковица и снаха й. Дъщеря
било това! Да я отгледаш от парче месо, дето се казва, и на туй отгоре да ти държи такъв
неприличен език! Св. Минков, Разкази в таралежова кожа.
Още: От мръвка месо.
ОТ ПЕТИ<ТЕ> ДО ГЛАВА<ТА>. 1. Изцяло. Мислят ме цял uo^^^poap^i от
петите До главата. К. Величков и др., Лукреция Борджия (превод).
2. В оъчкт. с изглеждам (разглеждам). Отгоре до долу и обикн. проницателно, изпи¬
тателно (изглеждам). Еёиният от щурците се обърна назад, изглеДа го от пети до глава и
му рече: — Хей, донеси огън за нергелето! К. Петканов, Златната земя. Раковски изглеДа
младежа от петите до главата. Наистина ширината на рова не беше за него. Ст. Дичев,
За свободата.
Още: От глава <та> до пети<те>г. От главв<та> до крак-каСта^
ОТ Г1ЕТИ<ТЕ> ДО ЗЪБИ<ТЕ> и <ОТ ЗЪБИ> ДО ПЕТИ, въоръжен. Много
добре (въоръжен). Подир няколко минути ние оа срещнахме на улицата с Иван Попов, еДин
от първите работници в Панагюрище, въоръжен от петите До зъбите. Зах. Стоянов, Записки
по българските въстания. Срещахме чети башибозуци, които пъпляха към планината или
по-Добре към прочутия Троян. Тие бяха натъкнати от петите До зъбите о оръжие, обути
и запасани похоДно. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания. Уж даваха амнистия,
а полицаи и жандармериоти шетаха, въоръжени до пети, и избиваха, ограбваха, палеха.
Г. Караславов, На стража. Буржоазията и нейната от зъби до пети въоръжена държавна
организация, разполагаща с много по-добри среДства за улични стълкновения, имат всичкия
интерес до поставят борбата между труда и капитала на тази почва, в. Работническа со¬
лидарност.
Още: От глава <та> до петп<те>2.
ОТ ПЕТЪК ДО СЪБОТА. Диал. За съвсем малко, кратко време. И това няма много
Да трае, от петък до събота.
ОТПИСВАМ / ОТПИША ОТ ТЕФТЕРА СИ и ОТПИСВАМ / ОТПИША ОТ МОЯ
ТЕФТЕР някого. Преставам да се интересувам от някого. Отначало Аспарух не й обръщаше
внимание, както обикновено правеше с всички хора, които веднъж е отписал от тефтерите
ои. К. Калчев, Семейството на тъкачите. Брайко ли? Отписах го аз него вече от моя тефтер.
А. Каменова, Харитининият грях.
80

ОТ ПОЛ ОКА РИБА ИЗКАРАЛИ ' ТРИ ЛИТРИ ХАЙВЕР. Диал. Употребява се, ко-
гато някой каже голяма лъжа.
ОТПРАЛ МИ СЕ Е КАМШИКА. Диал. Състарил съм се, залинял съм.
ОТПРАХ КАМШИКА. Диал. Остарях.
ОТПРЕД БОДЕ, ОТЗАД РИТА. Диал. За човек — който е опак, лош.
Още: Отпред хапе, па отзад рита. Диал.
ОТПРЕДЕ ТИ ЛИЖЕ, МАЖЕ, ОТЗАДЕ ТИ ГРОБ КОПАЕ. За човек — който е
лицемерен, който се държи любезно и угоднически кьм някого, а в същото време тайно се
старае да му навреди, да му напакости.	.
Още: Пред тебе глади, маже, а зад тебе гроб копае.
ОТПРЕД МАЖЕ, ОТЗАД ДРАЩЕ. Диал. За човек —■ който е лицемерен, който се
държи любезно и угоднически към някого, а в същото време тайно се стреми да му на¬
пакости, да му навреди.
ОТПРЕД ХАПЕ, ПА ОТЗАД РИТА. Диал. Вж. Отпред боде, отзад рита.
ОТПРИЩВАМ / ОТПРИЩЯ БЕНТА. Самост. или на нещо. Книж. Давам възможност
за действие в някаква насока, подпомагам проявата или създаването на нещо. В почти по¬
ловината села на околията членовете на партийните организации влязоха изцяло в ТКЗС и
заедно с това отприщиха бента и поведоха останалите селяни, в. Работническо дело. Най-
сетне бентът се отприщи. Един. след друг се заредиха оратори. Пръв взе думата Митрата.
К. Кръстев, Катастрофа. Споменът за него проблесна мълниеносно в съзнанието й, прекъсна
бистрия поток на нежните чувства и отново отприщи бента на мътилката. К. Кръстев,
Катастрофа. Под ръководството на Работническата партия народът изпрати в парламента
31 челичени чука да удрят смело закоравелите престъпни глави . .. Мислехме, че бентът
вече е отприщен. К. Митев, През бури.
Още: Отприщвам / отприщя пътя. Книж.
ОТПРИЩВАМ / ОТПРИЩЯ ПЪТЯ. Самост. или на нещо. Книж. Вж. Отприщвам /
отприщя бента. В същото време народната власт отприщи пътя за мощно развитие на произ¬
водителните сили на работниците и трудещите се селяни. на всички хора на физическия и
умствения труд. в. Работническо дело. Ние ще споделим с читателите си нашите мечти,
които лесно могат да се реализират. за да отприщят пътя за пълна изява на нашите талант¬
ливи художници, в. Народна култура.
ОТ ПРОСТО СЪРЦЕ. Диал. 1. Честно, искрено, чистосърдечно.
2. С добри, искрени намерения.
Още: От (с) чисто сърце.
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) / ОТПУСНА ВРАТ. Угрижвам се, отчайвам' се, обез¬
сърчавам се. Син ти, Борето де, подписал позив за даване на амнистия. Затова ... да си
сърба, каквото си е дробил. Отпусна врат бае Коце като печен праз и тръгна да си ходи.
Г. Караславов, Амнистия.
Още: Отпускам (отпущам) / отпусна глава.
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) / ОТПУСНА ГЛАВА. Угрижвам се, отчайвам се, обез¬
сърчавам се. Напоследък виждам, че си отпуснал глава, нещо работите ти не вървят . на
бобре.
Още: Оборвам / оборя глава. Навеждам / наведа глава /в 1 знач./. Отпускам (отпущам) /
отпусна врат.	*
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ1) / ОТПУСНА ГЛАС и по-рядко ОТПУСКАМ (ОТПУ¬
ЩАМ) / ОТПУСНА ГЛАСА СИ. Започвам да говоря или пея високо, или да плача силно,
пеудьржимо. Той се ръкува с гостите и отпусна гърлестия си глас, но майката го сръга
отстрана. Г. Караславов, Освобождение. — Ладинке, я викни. аз ще ти. помагам! — Дено,
ме ми се. пее!. Подканиха я и други... Въздъхна... и отпусна глас, занарежда. Всички
помагачи я гледаха изненадани,.. . Тая песен те слушаха за първи път. К. Петканов, Хай¬
дути. Долу на килима, между другите жени, седеше и еврейката Бука, която беше поканена
& ФразеологиЧен речник, т. 2
81

да пее, . . . когато отпущаше глас, караше всшчко да занемее около й. Д. Немиров, Братя.
— Никога не очаквах, че имате такъв хубав ш нежен глас!. .. — О, тя [ПтвЛинт] да рече
да отпусне гласа сш ш да ви запее, ще ви се завие свят. М. Грубешлиевт, През иглено ухо.
Тръшвам се на кревата сш, скривам лице във възглавницата ш на воля отпущам глас. — Ах,
ах, ах, боже, боженце! — нареждат устните мш. Д. Немиров, Когтто бях мтлън. Тя
[Велина] заплака. Отначало се въздържаше, но след като кръстоса на няколко пътш празната
къща, така силно почувствува самотата сш, че отпусна глас, занарежда теглата сш. К. Пет-
канов, Морава звезда кървава.
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) / ОТПУСНА ГЪРЛО. Започвам да пея силно и висоНо.
Добршншят глас затрепери от щастие- отслабна, но Яна я дръпна за ръкава, отпусна гърло
ш я заглуши. К. Петнанов, Хайдути.
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) / ОТПУСНА ДУШАТА СИ. 1. Преставам дт се тревожа,
дт се притеснявам зт нещо; успокоявам се. Обичам зияфетите, Расим ага,. обичам тъй да
сш отпусна душата ш да се радвам ш да пея. Д. Немиров, Братя. Аз например предусещам
някаква боязън, че. ако сш отпусна душата, ще се разпилее като хее оная мъглица низ простора
ш не ще мога да я прибера. П. Росен, В поле широко.
2. Пред някого. Спожлям чувствата, мислите, преживяванията си с няного, нтзвтм му всично,
което ме измъчва. — Знаеш ли що говорят отроците и париците навсякъде: „Ако накриво,
не смеем от бога, ако направо — от дявола“. . . Като сш отпуснат така душата пред мене,
аз над ухото шм шъпна: „Добро ще дойде“. Ст. Зтгорчинов, Ден последен.
Още: ■ Отпускам <сИ> (отпущам <си>) / отпусна <си> сърце <то> /нъм 1 знач./.
Отпусна ми се (отпуща ми се) / отпусне ми се душата / нъм 1 знач./.
ОТПУСКА МИ СЕ (ОТПУЩА МИ СЕ) / ОТПУСНЕ МИ СЕ ДУШАТА. Преставам
. дт се тревожа, да се притеснявам за нещо; успокоявам се. — Ех, пък ш вие! Само се разпра¬
вяте. разправяте. Да му дотегне на човек в тая къща. Да беше по-малък батш, щях да го
извикам на пързалката — така, да се отпусне душата му. да разбере, че е свободен. Д. Бо-.
заков, Дълбоки снегове.
Още: Отпускам (отпущам) / отпусна душата си /в 1 знтч./. Отпусна ми се (отпуща ми
се) / отпусне ми се сърцето.
ОТПУСКА МИ СЕ (ОТПУЩА МИ СЕ) / ОТПУСНЕ МИ СЕ СЪРЦЕТО. Преставам
да се тревожа, да се притеснявам зт нещо; успокоявам се. С притаен дъх той [Калитко] се
вслуша в разговора край огъня. Но като разбра, че войншцште не са го усетили, сърцето му
се отпусна. Ив. Хтджимтрчев, Овчарчето Ктлитно. А аз, като видях, че не съм строшил
крака на свата Димитър, зарадвах се. отпусна мш се сърцето. П. Велнов, Стълба до небето.
Момиченцето. дето се уплаши, Илшнка де. унука мш се пада,... Е, отпусна лш тш се сърцето,
Илинке? — ... — На,, човекът нищо не ти сторш. Ст. Загорчинов, Ивайло. Щом е до песен,
ушште ми чуват. Отпуснало тш се е, значи. сърцето. Добра невяста сш е избрал Кузман,
добра. Ст. Загорчинов, Ивайло. Чуха се тежките му стъпки — шде сш — ш сърцето й се
отпусна. Ж. Колев и др., Червеноармейци бългтрсни партизани.
Още: Отнускам <си> (отпущам <си» / отпусна <си> съргц<т>>. Отпусна ми
се (отпуща мя се) / отпусне ми се душата.
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) /' ОТПУСНА КЕСИЯТА СИ. Дтвтм пари зт нещо, поч¬
вам да хтрчт, проявявам щедрост. А приятели лесно се завързват, като сш отпуснеш кесията.
Заплата да не жалиш — черпш ш харчш ш пет пари не давай. Г. ■ Картслтвов, Съвет.
Още: Развързвам / ртзвържт кесията си.
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) / ОТПУСНА КОЛАНА <С ОЩЕ ЕДНА ДУПКА>.
Дшал. 1. Много съм ял и се чувствувам прекадено сит; преядох.
2. Преставам да пртвя икономии от храната си, почвам да си угаждам. Ех. да сш плюем то¬
гава на ръцете, да приберем реколтата, а след това да отпуснем колана с още една дупка.
в. Вечерни новини,.От сряда ' до сряда.
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) / ОТПУСНА КОЛЯНО от някого. Преставам да при¬
теснявам, дт измъчвам няного. Сетне [Ангел войвода] посплашшл татаркъойскште бейове
да отпуснат коляно от раята. Щом турчшн започвал да шета много-много из селата за
баници и за кокошки, причаквал го на някой кръстопът и го давал курбан на гарваните и ли¬
сиците. Н. Хайтов, Шумки от габър.
82

ОТПУСКАМ МУ (ОТПУЩАМ МУ) / ОТПУСНА МУ КРАЯ. 1. Преставам да върша
добре работата си и да изпълнявам задълженията си. Зарязал си имота, свикнал на по-
лекото. той въртял-сукал, па му отпуснал края. Кр. Григоров, Раздолчани. В края на срока
му отпусна края и получи няколко двойки. ьБеше старателна в работата си в ■ началото, но
после му отпусна края.
2.	Преставам да се интересувам от каквото и да е, за нищо не ме е грижа. — За какво ли
не изключват сега. Но аз вече се ядосвах на себе си. задето бях' му отпуснал края.
Ст. • Бончев, Лиляна. Кулаците като че пиеха повече. отколкото преди ■— види се бяха му
отпуснали края. Кр. Григоров, Игличево.
3.	Започвам да живея нашироко; разточителствувам. Инак е отворен човек, политик пада,
интересува се, ама' е стиснат. та и левче за вестник не дава даже ... Такъв ико¬
номист човек е Доньо Дудунът. Напоследък обаче му отпусна края. На умирачка ли му за¬
мириса, старост ли го промени, ама почна да пилее пари за щяло и не щяло и сякаш не мисли
за утрешния ден. Чудомир, Дудунът.
4.	Започвам да живея лекомислено или неморално. Мине ли жена девет■ моста, не
е вече женена! — казваше и дядо му. Докато се оженят, пазят се от хорски срам, но
после му отпускат края. Кл. Цачев, Войници. ——Затова ли и ти му отпусна края!. . . Умрели
бяхте за мъже. К. Петканов, Морава звезда кървава. Един'ден получавам писмо от старата.
Така и така, пише, „жена ти съвсем му е отпуснала края. Цялата махала приказва'“. Б. Рай¬
нов. Човекът на ъгъла.
Оше: Пускам (пущам) / пусна му края /към 2 знач./. Удрям / ударя му края /към
2 знач./. Диал.	'
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) / ОТПУСНА ПОВОДИТЕ на някого. Давам прекадено
голяма свобода на някого, оставям го без надзор, оставям го да върши каквото си иска.
Много тъпче той бедните хора и на калугерите е отпуснал поводите. Ст. Загорчинов, Ден
последен.
Още: Отпускам (отпущам) / отпусна "юздите.
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) / ОТПУСНА РЕМЪКА НА НИКУЛДЕНСКАТА • ДУПКА.
Диал. Много съм ял и се чувствувам прекадено сит; преял съм.
От обичая да се приготвят курбани на Никулден и да се яде много, поради което отпущат най-послед-
ната дупка на колана си,
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) / ОТПУСНА РЪЦЕ. Книж. Преставам да действувам,
отказвам се да предприема нещо, защото се чувствувам безсилен, отчаян. Направените от
полицията разкрития и осъждането на голям брой партийни дейци беше тежък удар за Окръж¬
ния комитет на партията. . . някои партийци отпуснаха ръце и оклюмаха глави. Д. Анге¬
лов, На живот и смърт. Но, като Соломона, най-после беше отчаяно отпуснал ръце и казал:
суета сует! Ив. Вазов, Драски и шарки. От трудностите не трябва да се боите, не трябва
да отпускате ръце. Г. Димитров, Ударничеството и съревнованието имат огромно значение.
Но кооператорите и след тази голяма загуба [от градушката] не отпуснаха ръце. в. . Работ¬
ническо дело.
ОТПУСКАМ СИ (ОТПУЩАМ СИ) / ОТПУСНА СИ ЕЗИКА. Неодобр. Вж. Отпускам
си (отпущам си) •/ отпусна си устата. — И само. защото не вярват в победата на. Хитлер
вие ги подвеждате под отговорност? — ... — Достатъчно е и само това — усмихна .се
Захаров. — А наш Спиро си беше отпуснал езика и бръщолевеше какво ли не.' Д. Ангелов,
На живот и смърт.
ОТПУСКАМ СИ (ОТПУЩАМ СИ) / ОТПУСНА СИ РЪКАТА. Посягам да ' ударя,
удрям някого. Ако започнеш пак да ми приказваш за. баща си и братята си, ще си отпусна
ръката —— заплаши я той и се обърна към стената. В. Нешков, Настъпление.
ОТПУСКАМ СИ • (ОТПУЩАМ СИ) / ОТПУСНА СИ УСТАТА. Неодобр. Приказвам
повече, отколкото трябва (обикн. лоши, неуместни неща). Кехаята го погледна. ... и му
каза: „Ти много-много не си отпущай устата. че беят. . . ти го знаеш какъв е. я. Ц. Гинчев,
Ганчо Косерката.	*
Още: Отпускам си (отпущам си) / отпусна си езика. Н^одобр.
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) / ОТПУСНА СЪРЦЕ и ОТПУСКАМ С^- • • (ОТПУЩДМ
СИ) / • ОТПУСНА СИ СЪРЦЕТО. Преставам • да се тревожа, • да •■се• притеснявам •	/Щдй
успокоявам се. Отпусни сърцето си. стига си мислила лошото. Дойчиа-ие:е мъж. който да
83

остави, да го мачкат! К. Петканрв, Златната земя. Слеё смъртта на жена ои той беше
затворен ц мълчалив, но оега отпусна сърце и какъвто беше едър и снажен като юнак, рабо¬
та не му постигаше. Ив. Петров, Нонкината любов. ■— Страх ме е майко! — Все този
страх! Отпусни сърцето ои и се развесели, Милкано. Р. Стоянов, Майстори. Той й обещал
Да слязат тука, Да работят, да учат. Виёиш ли, разбрано ще е момче, добро. Отпусни ои
сега сърцето. Л. Александрова, Има едно щастие. Облегни се нагоре, простри се на губер-
чкто — отпусни и сърцето си,, като син ми бъди. П. Ю. Тодоров, Страхил страшен хай¬
дутин. Пък какво му е на това момиче... А вое замислена, замислена .. . • Отпусни си • сър¬
цето, отпусни. Ст. Чилингиров, Рибена кост.
Още: Отпускам (отпущам) / отпусна душата си /в 1 знач./. Отпуска ми се (отпуща
ми се) / отпусне - ми се сърцето.
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) / ОТПУСНА ФРОНТА. Намалявам съпротивата си,
почвам по-слабо да се съпротивлявам. Докато се води битката за Берлин, германците съз¬
нателно отпускат фронта на Запад и дават възможност на англо-американците безпре-
• пятствено да заемат голяма част от Германия. История за X клас.
Още: Охлабвам / охлабя фронта.	•
ОТПУСКАМ (ОТПУЩАМ) / ОТПУСНА ЮЗДИТЕ на някого. Давам прекадено го¬
ляма свобода на някого, оставям го без надзор, оставам го да върши каквото си иска. Нито
ти ни пита, когато тръгна с Бояна, нито тя. Й за всичко е виновен баща ви, той ви отпусна
юздите. Паёа му се сега да ходи и да пъшка.. К. Петканов, Дамяновата челяд. — Бабо
Дешке, — то туй, — ёетоиёат кръценетатарано, е от топлото! . . . — От топлото ли?. . .
Де топло, ёеР.. . Отпущайте юзДитк вие на дъщерите си, че.. . Ц. Церковски, Театрални
забавалки. Нямаше ли властта дори да поощри селските желания, особено при наближава¬
щите избори?... Напълно Допустимо бе, че властта е в състояние да отпусне юзДите в тая
област, за Да залъже селяните и да се опита Да ги измами временно за своите политически
цели. П. Спасов, Хлябът на хората. На връщане той винаги ок отбиваше при околийския на¬
чалник. Ще си поприказва с него, за политиката, за кмета, за старшията, който пак бил
отпуснал юзДите на беДнотията. А. Гуляшки, МТ станция.
Още: Отпускам (отпущам) / отпусна поводите. Пускам (пущам) / пусна юздите.
ОТ ПУСТО В ПРАЗНО. Напълно безполезно, напълно излишно. Единственото нещо,
което се върши, е Да се местят стоките насам и натам, да се местят безсмислено от
фургоните, в депата и от депата във фургоните. . . Изобщо — от пусто в празно. Б. Рай¬
ков, Човекът на ъгъла.	"
ОТ ПЪРВА РЪКА1. 1. За сведения, новини и под. — който е направо от първоизточ¬
ника. На сведенията от първа ръка може да ок вярва.
2.	Направо от първоизточника. Получи тези новини от първа ръка.
ОТ ПЪРВА РЪКА2, човек (хора). Който е от висшето общество, с високо обществено
положение (човек). Всеки ден отива по гости или кани гости — Антоанета Христакиева,
Даринка, госпожа Кантарджиква, някакви офицерски Дами — и тогава Цонка не смее да
припари с децата в салона; свекърва й обаче блаженствува, понеже в къщата й се събират
такива госпожи все от първа ръка.Ъм. Станев, Иван Кондарев. В България секи малко много
имотен човек, за да мине наред с • първата ръка хора, за Да му казва скки „добро утро“, межёу
другото, • тряба да има и голяма порта, много по-висока от къщата■ му. Зах. Стоянов, За¬
писки по българските въстания. А хората, при които ще те води, оа търговци от първа ръка,
почтени господа, богати. А. Гуляшки, Златното руно. Отиде той при своите стари прия¬
тели — все като него „първа ръка“ хора. . . поприказваха ои и плъзнаха из селото по кръч¬
мите и кафенетата. Г. Караславов, Стари вълци. Че той, гледам, така. .. първа ръка
човек.. . какво ще прави на село? О. Василев, Любов.
ОТЛЯЛО СЕ НА ДЕВЕТДЕСЕ. Диал. Неодобр. Високомерен, надут е.
ОТРИВАМ / ОТРИЯ МУХАТА. Отървавам се от нещо, като го прехвърлям на друг.
ОТРИЛ МИ Е ГУБЕРА ГУРЕЛИТЕ. Диал. Женен съм, не съм ерген.
Още: Ожулил (обърсал) ми е губера гурелите. Диал.
' ОТРИТВАМ СИ / ОТРИТНА СИ КЪСМЕТА. Диал. Сам ставам причина да загубя
-яищамюего е в моя полза, не -се възползувам от представилия ми се благоприятен случай.
<	Още: Ритвам си / ритна си късмета.
84

ОТРОВНА СТРЕЛА. Неприятни думи, намеци зт 'нещо, отправени нъм няного. Кой е
Тертеровшя син? Аз го знаех бял, а - сега има татарски цвят. .. Светослав усети остра
болка от тая отровна стрела. Ив. Втзов, Светослав Тертер. Да не мш е чавка изпила ума?
Аз никога не давам тютюна сш на кооперацишта... Той погледна кръчмаря, но последният не
забеляза отровната стрела- отправена към кооперацията. Д. Димов, Тютюн.
ОТ РЪКА. Дшал. Съвестен, усърден в ртботттт си. Момичето е от ръка, цялата къща
е подредена, светш.
ОТ РЪЦЕТЕ МИ ИЗПАДВА / ИЗПАДНЕ. Загубвам нещо, лишавам се от нещо. За
съжаление в борбата срещу Ахтунг от ръцете ми изпадна един от най-сшлнште козове —
доктор Лилков. Той се разболя внезапно^ — получи силен вътрешен кръвоизлив от стомашна
язва. . . Така аз останах без сигурна опора- която имах в самшя затвор. П. Вежинов, Звез¬
дите над нтс.
ОТРЯЗАЛИ МУ РЪЦЕТЕ, ЧЕ ГИ ЗАЛЕПИЛИ ОТЗАДЕ МУ. Дшал. Грубо. Зт човен,
който нищо не умее дт върши, нртйно непохватен, несръчен, нескопосан, некадърен човек.
Още: Откъснали му ръцете, че ги залепили на задника му. Дшал. Грубо.
ОТРЯЗАЛ СЪМ ГЛАВАТА на някого. Обинн. зт син или дъщеря — извънредно много
приличам нт един от родителите си (по-често зт прилика с бащттт) или на дядо ■си, бтбт си.
Детето е отрязало главата на баща сш — същите очи, нос, уста.
Още: Откъснал съм глтвттт.
ОТРЯЗАН МИ Е ПЪПА някъде Дшал. Обичам, предпочитам дт прекарвам по-голямт
част от времето си някъде, често дт бъда някъде.
Още: Хвърлен (вързан) ми е пъпт.
ОТРЯЗВАМ / ОТРЕЖА ' ГО С НОЖИЦА. Категоричен съм в мнението си или в ■ ре¬
шението си, не търпя нинткво възражение. Познаваше характера му [нт чичо Кольо] ■ и не
смееше да му говорш открито. Рече лш нещо, с ножица го отрязва. Ив. Петров, Нонки-
нттт любов.
Още: Отрязвам / отрежа <нато> с нож.	•
ОТРЯЗВАМ / ОТРЕЖА <КАТО> С НОЖ. Категоричен съм в мнението си или в
решението ■ си, не търпя никакво възражение. Той каквото отсъди, да бъде като с нож отря¬
зано. П. Ю. Тодоров, Първите.
Още: ■ Отсичам <го> / отсена <го> нтто с нож. Пресичам го / пресека го като с нож.
Отрязвам / отрежа го с ножица. Отрязвам / отрежа с нож думата.	,
ОТРЯЗВАМ / ОТРЕЖА КВИТАНЦИЯГА' (КВИТАНЦИИТЕ) . някому. 1. Отказвам
рязно и категорично някому нещо. Лесно е да се каже 'така, ама а направш го де! Ами
ако ти отреже квитанцията?Ще станеш за срам, братленце. К. Кръстев, Катастрофа.
—	Да приключим, другари. Всичко е ясно. Такъв- човек няма място на кораба! Отрежете му
квитанцията ш да сш вървя. че ме чака важна работа. Ат. Мандаджиев, Белият цвят . на
рибите.
2. Отказвам дт имтм всякаква близост с няного, прекъсвам всянанви отношения с него.
—	А защо да не приемам, че Драган е влюбен!. . . Защо Да не предположим. че Мшчето му е
отрязала квитанцията ш той, отчаян- хоп под влака! Й. Гешев, Вин от тъмнината. Интим¬
ничи с мене. сякаш сме били ш пребили! Моля ти се, помогни мш да й отрежа квитанцията
по-делшкатно, за да не стават скандали. К. Калчев, Семейството на тъкачите. Даде мш хака
ш .. . отряза мш квитанцията, тъй да се каже. Й. Йовнов, — Аз отивам в Пеня Ронда.
—	Мисля, че тш отрязаха квитанциите. Д. Димов, Осъдени души.
ОТРЯЗВАМ / ОТРЕЖА КРИЛАТА на някого. Отнемам възможността на ■ някого
дт действува. Росица Енева- ... се бунтуваше непримиримо срещу бездействието, на което
беше ' осъдена в затвора. . . — Ах, отрязаха мш крилата!. . . Ах. като квачка седя тука!
Д. Ангелов, На живот и смърт.
Още: Подрязвам / подрежа нрилтта.
ОТРЯЗВАМ / ОТРЕЖА КУЙРУКА на някого. Заставям някого дт престане дт .свое¬
волничи, принуждавам го дт се смири, дт нротувт. Кметът малко шава, ама ще му отрежем
куйрука. Ал. Константинов, Бтй Ганьо.	.
Оше: Срязвам / срежа нуйрунт.
85

ОТРЯЗВАМ / ОТРЕЖА • НАКЪСО. [Често:• Отрежи накъсо]. Казвам, изказвам нещо
накратко и това, което е най-съществено.
Още: Отсичам / отсека накъсо.
ОТРЯЗВАМ / ОТРЕЖА ПРЕЗ ПРОСОТО БОС. Диал, Започвам да постъпвам безот¬
говорно, като преставам да се интересувам от ред, приличие или законност.
Още: Удрям / ударя <го (я)> през просото. Тръгвам / тръгна през просото.
ОТРЯЗВАМ / ОТРЕЖА ПЪТЯ на някого. 1. Не позволявам на някого да премине
през някъде или да напредва някъде (обикн. в бой, при настъпление). Да се нахвърлят на
гърците отстрани. Не на плячка да им е окото, ами да отрежат пътя на Каатакузиа за
Кумуцена. Ст. Загорчинов, Ден последен. Съветските войски минаха в решително настъп¬
ление по средното течение на Дон със задача да излязат в тил на германо-фашистките вой¬
ски, .... да им отрежат пътя на отстъплението и да осуетят всеки опит да бъдат осво¬
бодени от обкръжените германски войски. В. Коларов, • Против хитлеризма и неговите бъл¬
гарски слуги. Мнозина, станали прави, тревожно следяха мяркащите се тук-там конници.
Страхуваха се да не им отрежат пътя за селата и да минат в тила им. Ем. Станев, Иван
Кондарев. • Части от дванадесета дивизия. отрязаха пътя за отстъпление на силни усташки
поделения и им предложиха да капитулират. П. Вежинов, За честта на родината.
2. Към нещо. Попречвам на някого да работи някъде, да действува в известна насока. Тя
иастиктивно .долавяше, че с обичайната си разговорливост и шеги, с препалените си ласки
Петър прикрива злото си намерение да отреже изведнъж пътя й към фермата. Ив. Петров,
Нонкината любов.
ОТРЯЗВАМ СИ / ОТРЕЖА СИ ГЛАВАТА. Само в сег. вр. от несв. вид или в бъд. вр.
от св. вид и със следв. изр. със съюз ч е, ако. Напълно съм уверен в достоверността на нещо,
съвсем • съм сигурен, че нещо ще стане, че е така (с оглед на изказаното твърдение в
следващото или в предходното изречение). — Аз зная. какво мислиш!— Нищо не знаеш! —
... — Ако не мислиш за Мита, аз ще си отрежа главата! К. Петкацов, Златната земя.
Отрязвам си главата, че вие не сте мерили. Ив. Вазов, Под игото. —’ Това ако е партиен
секретар, аз главата ще си отрежа! — заяви Георги пред Вачко. — Знае какво е положе¬
нието и напук пак там, в това котило! Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи.
Още: Режа си главата. Давам си / дам си (залагам си / заложа си) главата /във 2 знач./.
ОТРЯЗВАМ СИ / ОТРЕЖА СИ ЕЗИКА. Само в сег. вр. от несв. вид или в бъд. вр.
от св. вид. Ще се' самонакажа най-жестоко, ако не се случи нещо (при твърдение на нещо,
в което съм абсолютно сигурен). Тя е Кара Велювата дъщеря, най-чорбаджийската. Искаха
я пет души отбор ергени, но баща й не я дава. . . Иван Недялковият ще я грабне, отряз¬
вам си езика. Ив. Вазов, Под игото.
ОТРЯЗВАМ / ОТРЕЖА С НОЖ ДУМАТА. Категоричен съм в мисленето си или в
решението си, не търпя никакви възражения. Никой не можеше да отреже като с нож ду¬
мата, както това знаеше да направи бае Митар. Мих. Георгиев, Бае Митар пророкът.
Още: Отрязвам / отрежа <като> с нож.
ОТ САМО СЕБЕ СИ. 1. Без външна намеса или помош, без чуждо въздействие, влия¬
ние. Дълбоко в душата й без да го иска. от само себе си, заражда се и някакво недоволство.
Т. Г. Влайков, Стрина Бенкевина и снаха й. Две години вече очите постоянно ме болят. Хо¬
дих на преглед в болничната каса. Нищо, казаха слабо възпаление, което скоро щяло да
мине от само себе си. Г. Караславов, Споржилов. Грохнат ли старите дървета, от само
себе си никнат младоки. Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи. Докато се наместяше в кару¬
цата, хармониката ■му издаде от само себе си няколко звука. Й. Йовков, Ако можеха да
говорят.
2. Без доказване, без разясняване. Всички тия неща се разбират от само себе си. Св. Минков,
Разкази в таралежова кожа. Погледна ме с големите си' умни очи със сянка, на превъзходство,
че я питам за прости Неща, които се разбират от само себе си, и отмина. 3. Сребров, Мал¬
ката Офелия. От само себе си са разбира, че тая среща с Осман ага беше■ нещо в роде очна
ставка. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания. И от само себе си се разбираше,
че най-малко една четвърт от. мъжете, които сега стояха в горичката и чакаха знака за
тръгване, щяха да паднат в това сражение. Д. Димов, Тютюн.
ОТ СВЕТА НАВЪН. Диал. 1. Не какъвто трябва; недобър, лош, несвестен.
2. Не както • трябва, не както е редно; лошо.
Още: Вън <от> света. Диал. Извън света.
86

ОТ СЕМКА ТИКВА, правя. От дреболия нещо голямо, възвишено (правя). Знам го
твоят свят — от пепел и пръст жито Да правиш. От семка тиква. Н. Хайтов, По земята.
ОТСЕЯЛ СЪМ СИ БРАШНОТО. Диал. Свършил съм си работата.
ОТСИЧАМ <ГО> / ОТСЕКА <ГО> КАТО С НОЖ. Категоричен съм в мнението
си или в решението си, не търпя никакво възражение. Ами баща ми, бог Да го прости, нали
го знаеш ?.. . От седем села ергени чукаха на портите му.. . А той нали го помниш какъв
черкезин бешр" като рече на Цоньо ще те дам и като с нож отсече. Никман, Каракулак.
Като кажеше нещо, отсичаше като с нож.
Още: Пресичам го / пресека го като с нож.' Отрязвам / отрежа <като;> с - нож. Отси¬
чам / отсека като с брадва.
ОТСИЧАМ / ОТСЕКА - КАТО - С БРАДВА. Категоричен съм в мнението си или в ре¬
шението си, не търпя никакво възражение.
Още: Отсичам <го> / отсека <го> като с нож.
ОТСИЧАМ / ОТСЕКА НАКЪСО. [Често: Отсечи - накъсо]. Казвам, изказвам на¬
кратко и най-същественото.
Още: Отрязвам / отрежа накъсо.
ОТСИЧАМ / ОТСЕКА ПАЗАРЛЪКА. Стигам до споразумение с някого при купува¬
нето или продаването на нещо. Пазарлъка бе „отсечен“ и на другия. Ден юношата стана
птицеглрёач в малкия чифлик на едно немско семейство. В. ' Маринов, Сред хората.
Още: Откъсвам / откъсна (скъсвам/ скъсам) пазарлъка.
ОТСИЧАТ МИ СЕ / ОТСЕКАТ МИ СЕ КРАКАТА. Изпитвам отмаляване от някакво
изживяване, силно вълнение или от умора. Да, вървя, ама къде, като ми се отсякоха краката ?
Като ми се разплиска тая каша ... в главата ми, като замъглиха сълзи очите, накъде ? Н. Хай¬
тов, Шумки от габър.	■
■	Още: Отсичат ми се / отсекат ми се мар^иките. Жарг.
ОТСИЧАТ МИ СЕ / - ОТСЕКАТ МИ СЕ МАРТИНКИТЕ. Жарг. Вж. Отсичат ми се /
отсекат ми се краката. Нормата ли гониш?— намигна Дяволито Руси. Момъкът заби• лопа¬
тата в гъстия разтвор и облече изоивялата си риза. — Щк ида До някой ресторант — каза
им той. — Ресторант! — дръпна каскета ои Смидлията. — Ще му глеДаме гърбинката,
като му се отсекат мартинкитр. .. — каза Тошо. Ив. Венков, Хора край нас.
ОТ СОЗДАНИЯ МИРА СЕГО. Книж. От най-стари времена.
ОТ СТАРА - КОЗА ЯРЕ. Много хитър, опитен. Слушай — рече му кротко, но строго
■	тате. — И ти ои шмекер, ама и аз съм от стара коза яре! Ст. Ц. Даскалов, Бялата погача.
Съо слово, с така наречените Думи, казани навреме и на място, най-бързо ск расте, това
вече си го зная от практиката, а аз станах от стара коза яре. П. Незнакомов, Ако бях млад.
ОТ СТАРА КОКОШКА ЯЙЦЕ. Много хитър, опитен.
ОТ СТАРА КРАВА ТЕЛЕ. Много хитър, опитен.
ОТ СТАРА МАЙКА ДЕТЕ. Много хитър, опитен.
Още: От стара майка син (чедо). От стар баща дете.
ОТ СТАРА МАЙКА СИН. Много хитър, опитен.
Още: От стара майка дете (чедо). От стар баща син.
ОТ СТАРА МАЙКА ЧЕДО. - Много хитър, опитен.
Още: От стара майка дете- (син). От стар баща чедо.
ОТ СТАРА НАПРАВА. Солиден, хубав, устойчив. Всички мебели • бяха потъмнели,
по личеше си, че са от стара направа.
ОТ СТАР БАЩА ДЕТЕ. Много хитър, опитен.
Още: От стара майка дете. От стар баща чедо (син).
87

ОТ СТАР БАЩА СИН. Много хитър, опитен.
Оше: ■ От стара майна син. От стар бащт дете (чедо).
ОТ СТАР БАЩА ЧЕДО. Много хитър, опитен.
Още: От стара майна чедо. От стар бтщт дете (син).
ОТ СТАРИ ЛЮДЕ ДЕЦА. Много хитри, опитни.
ОТСТРАНЯВАМ / ОТСТРАНЯ ОТ ПЪТЯ СИ нещо шлш някого. Премахвам всянанви
пречки при постигане на целите си. Византия ш християнството! — продължаваше Пресили -
—	Трябва да гш отстраним- от пътя сш, за да се развиваме спокойно. Й. Вълчев, Стъпала нъм
небе.
ОТСТРАНЯВАМ СЕ / ОТСТРАНЯ СЕ ОТ ПЪТЯ на някого. 1. Преставам да преча
нт някого в постигането нт неговите цели. Но това не е добре за него и затова искам да
сш отида. да се отстраня от пътя му. Д. Талев, Стмуил.
2. Преставам дт се натрапвам нт чувствата нт няного, преставам дт съществувам за някого..
Като почувствува- неговото хладно държание. тя реши, че трябва да се отстрани от пътя му.
ОТ СТРОШЕНО ЯЙЦЕ ПО-ЗДРАВО. Дшал. Ирон. Зт човек или нещо — нездрав,,
болнав.
Оше: От яйцето по-здрав. Дшал. Ирон.	.
ОТ СЪРЦЕ, рожбт (чедо). Нар. поет. Своя, собствена, обична ■ (рожба, чедо). Пе¬
сента разправя за първа рожба от сърце. К. Петнтнов, Без децт.
ОТ СЪРЦЕ <И ДУША>. 1. Иснрено, сърдечно, с чувство. Нонка отдавна не беше
се смяла тъй от сърце. 'Ив. Петров. Ноннинатт любов. Погледна небето, помоли се от сърце.
—	Боже, стопли земята, прати нш слънце. К. Петнтнов, Старото време. — Няма да излъ¬
жеш, налш? — Не. няма, наистина няма! — от сърце обеща Ася. П. Стъпов, Човекът от
трамвая.
2.	От добра воля; драговолно, с желание. Ще извадиш жълтицата и ще я подадеш на наме¬
стника. ш ще кажеш: ето отче, давам тая жълтица от сърце. Д. Талев, Железният светил-
нин. А отгоре — градът, фронтът искаха своето. А хората бяха съвсем изтънели. И за'
най-незначителния наряд за храни или добитък се противяха шлш ако даваха, това не винаги■
беше от сърце. В. Нешнов, Настъпление.
3.	В много висонт степен; ■ много. Ротният командир беше млад човек, от сърце ш душа пре¬
даден на работата сш, вечно зает. Й. Йовнов, Другтр. Вие мш дадохте службица, благодарен
съм ви от душа ш сърце. Ив. Вазов, Хамалинът.
ОТ СЪРЦЕТО МИ Е ПАДНАЛО. Диал. Родилт съм го, рожбт ми е.
ОТ СЪЩАТА ЗАКВАСА СЪМ ЗАМЕСЕН. Еднтнъв съм, приличам си с няного по
характер, разбирания, възпитание (обинн. зт хора от общ произход) или от еднтнъв произ¬
ход съм с някого.
Още: От същата мтя съм замесен. От същото тесто съм замесен.
ОТ СЪЩАТА МАЯ с някого. Еднтнъв с няного, подобен нт някого по характер, раз¬
бирания, възпитание (обинн. зт хора от общ произход) или еднакъв с няного по произход.
Още: От една мая.
ОТ СЪЩАТА МАЯ СЪМ ЗАМЕСЕН. Еднтнъв съм, приличам си с няного по характер,
разбирания, възпитание (обикн. за хора от общ произход) или от еднакъв произход съм с
няного.
Още: От същата зтнвтсна съм замесен. От същото тесто съм замесен.
ОТ СЪЩИЯ ДОЛ с някого. Еднакъв с няного, подобен на няного по характер, прояви;
разбирания. Кондарев отдавна го подозираше в коршст. . . Генков търсеше компромиси ш не
искаше да сш разваля любезните отношения с господин съдебния следовател. Тошков бе от
същшя дол. Ем. Станев, Ивтн Кондарев.	.
ОТ СЪЩОТО ТЕСТО СЪМ ЗАМЕСЕН. Еднтнъв съм, приличам си с няного по ха¬
рактер, разбирания, възпитание (обикн. зт хорт от общ произход) или от еднакъв произ¬
88

ход съм с някого. Филкв не можеше да се начуди — как мохамеДанитк бяха повлияли на
по-културните християни? И той горчиво ои отговаряше: нали и еДните, и другите оа• от
еёно тесто, от един произход — тукашни българи, Б. Несторов, Ариф и Рамзина.
Още: От същата мая (закваса) -съм замесен. От едно тесто съм замесен. От - едно <и
сыцо> тесто съм направен.
ОТ ТАРАЛЕЖ ВЪЗГЛАВНИЦА. Жарг. Нещо, свързано с неприятности, безпокойства
и риск. Отначало помислих да спра във фабрика „Фаянс“, но се отказах — бях чул, че имат
преразход на въглища. Заобиколих и завод „Антон Иванов" — не ми трябва от таралеж
възглавница. К. Пишманмайсторов, Скоклю.
ОТ ТАЯ ТРЪНКА ЗАЕК НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕ. Диал. Няма да се постигне нищо, безу¬
спешно ще бъде, няма да има никакъв резултат или изгода , от нещо. Дай ни работа, пък ще
си направим по една самокритика и да опи зло поД камък. — Не — казва — мен самокритика
не ми върши работа. Мен ми трябват сериозни хора. Разбрах, че от тая трънка заек няма
да излезе и потеглихме към Бургас. Д. Анестев, Крилатият.
Още: От тая трънка заек няма да изскочи.
ОТ ТАЯ ТРЪНКА ЗАЕК НЯМА ДА ИЗСКОЧИ. Диал. Вж. От тая трънка заек няма
да излезе.
ОТ (ИЗ) ТВОИТЕ УСТА В БОЖИ<ИПЕ> УШИ. Дано се сбъдне (употребява се като
отговор, когато се пожелава някому нещо хубаво). Назёраве! Дано догодина да се чукаме в
свобоДна България! Стига сме скитал! по чужди страни! — От твоите уста в божи уши.
Дора Габе, Мълчаливи герои.
Още: Твоите думи в божиите уши. Диал.
ОТТЕГЛЯМ СЕ / ОТТЕГЛЯ СЕ НА СЯНКА. Преставам да се боря за нещо или да
работя нещо; капитулирам.
ОТТЕГЛЯМ СИ / ОТТЕГЛЯ СИ КОНСУЛИТЕ. Махам се отнякъде, напущам някое
място; скъсвам всякакви отношения с някого. Да им плюя аз на законите, щом оа такива.
Отсега нататък си оттеглям от тях консулите. По-рано ги уважавах, сега ги мразя. -Ем. Ста¬
нев, Януарско гнездо.
Още: Вдигам си / вдигна си (изтеглям си / изтегля си, обирам си / обера си) консулите.
ОТТИКВАМ / ОТТИКНА КОРИТОТО. Диал. Шкг. Получавам възможност да се
оженя, защото по-голямата ми сестра се е вече омъжила.
ОТ ТИКВА МИ Е ГРОША. Диал. Не съм добре материално.
Още: Тиквен ми е гроша. Диал.
ОТ ТИКВИ ДО КРАТУНИ. Съвсем малко, кратко време. Това ще трае от тикви
до кратуни.
ОТ ТОВА ГЬОЛЧЕ РИБА НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕ. Диал. Няма да се постигне нищо,
безуспешно ще бъде, не ще има резултат или изгода от нещо.
ОТ ТОВА (ТУЙ) ТЕСТО СЪМ ЗАМЕСЕН. Еднакъв съм, приличам си с някого по
характер, разбирания, възпитание (обикн. за хора от общ произход) или от еднакъв произ¬
ход съм с някого. И аз съм от туй теото замесен, и аз съм работил тази земя, пот съм
лял. . . Няма връщане назад. Такова нещо е животът. Ив. Петров, Мъртво вълнение.
Още: От едно (същото) тесто съм замесен.
ОТ ТОПОРА ТОПОРИЩЕТО. Диал. Каквото може, макар и нещо малко (употребя¬
ва се като съвет към ощетен човек, да се задоволи от този, който го е ощетил с нещо по-
незначително).
ОТ ТОЧИЛО МЕД ИЗСТИСКВАМ. Диал. Искам да взема пари - на заем от скъперник.
ОТ (ПРЕЗ) ТРЕТА РЪКА1. 1. За сведения, новини и под. —— който не е непосредствено,
направо от източника.
89

2.	Не непосредствено, • не направо • от източника. Балашев отрасте, разкърши плещи и в шести
клас вече бае Балашко чу през трета ръка — „син ще има за чест и слава, само... полъгал
се в лоши книжки“. А, Страшимиров, Кръстопът. През втората и третата ръка Гроздан
научаваше за заканите на Пинтата и се преструваше на нехаен и смел. Г. Караславов, Обик¬
новени хора.
Още: От (през) втора ръка.
<ОТ> ТРЕТА РЪКА2, човек (хора). Който е съвсем нисш по произход или по обще¬
ствено положение (човек). Най-отпред седяха първенците: . . . По-назад, та чак до дъното
на залата седяха хора от втора и трета ръка. Ст. Дичев, За свободата. Фашистите ни гле¬
даха накриво,..., смятаха ни за трета ръка хора и от това, разбира се, аз никога не съм
се оскърбявал. В. Нешков, Настъпление. Музиката засвири полка . . . Отначало никой не
се реши да танцува, но след няколко минути излезе една двойка, после още една. И двете
двойки бяха хора от трета ръка. Никой от хайлайфа не взе участие в полката. Ем. Станев,
Иван Кондарев.
ОТ ТРЕТИ КОЛЕЦ. Диал. Ирон. Никакви роднини или съвсем далечни роднини.
ОТ ТРИ БУКИ — ДВЕ • ВРЕТЕНА. Диал. Работа без сметка; •разсиннпчесгве.
ОТ ТРЪН ПРАСКОВА, искам. Диал. Ирон. Нещо безсмислено, несъобразно, невъз¬
можно (искам).
ОТ ТРЪН <ТА> НА ГЛОГ. От по-малко зло на. по-голямо. Ще разследват Димитра,
тогавашния му аргатин.. . Да рече да подкупува и да моли аргатина — нямаше смисъл.
Ще оплете още повече работата, ще падне от трън на глог. Г. Караславов, Снаха. —— Но,
от трън, та на глог: в Кюселерския боаз три пушки изгърмели връз него. Ив. Вазов, Утро
в Банки. Беше намислил да върви-при кадиятт,. . . Някои селяни го раздумваха — мигар
не е опитал ползата от султанова помощ? От трън, та на глог? В. Мутафчиева, Летопис
на смутното време. —— Кекавмене, болен съм. Кажи ми някой. добър лечител, да отида при
него. — Клетнико —• рече му Кекавмен, — ти искаш да попаднеш от трън на глог. Моли се
богу да не попаднеш в ръцете на някой лекар, дори и на най-учения, защото той не ще ти
каже никога, каквото трябва. А. Дончев, Сказание за времето на Самуила.	’
ОТ ТРЪН ТРЕНДАФИЛ. Диал. Употребява се в случаи, когато лоши, мързеливи хора
имат много добри и работливи деца.
ОТТУК ВЛИЗА, ОТТАМ ИЗЛИЗА. Употребява се, когато някой не обръща никакво
внимание на съветите, които му се дават от страна на някого, или слуша разсеяно това,
което му се говори.
Още: От едното влиза, от другото излиза.
ОТТУК ДО КРУШИ, управа. Диал. Никаква (управа).
ОТ ТЪМНО. От ранна сутрин, от преди изгрев слънце. Двете жени . . . шетаха още
от тъмно. Д. Талев, Железният светилник.
ОТ ТЪМНО ДО ТЪМНО. От ранни зори докато настане вечер, през целия ден. Рабо¬
тата на полето ще кипи, машините ще бръмчат от тъмно до тъмно. Кр. Григоров, Ново-
домии. Старецът наблюдаваше с мъка как младата снаха от тъмно до тъмно не подгъва крак.
Г. Караславов, Обикновени хора. Нека поспи, днес е празник. От тъмно до тъмно бие той всеки
ден бакъра, ето и сега, на стари години. Д. Талев, Преснанскиге камбани. Никога не по¬
мисляше — . . . —— за хората, които работеха също от тъмно до тъмно и не можеха да
платят светлината. Т. Генов, В тия вечери.
ОТУПВАМ / ОТУПАМ ПЕПЕЛТА. Диал. 1. Някому. Обикн. в св. вид. Набивам,
напердашвам някого. Внимавай, да не ти отупа пепелта, има тежка ръка.
2. Давам всичко, каквото имам.
Още: Отбивам / отупам праха /към 1 знач./ Диал.
ОТУПВАМ / ОТУПАМ ПЕРУШИНАТА някому. Обикн. в св. вид. Набивам, напер¬
дашвам някого. И се вторачи изпитателно в него. „Ако се е домъкнал с пазванти да ме
запира, ще му отупам перушината!“ — зарече се в себе си. Г. Караславов, Обикновени
хора.
90

ОТУПВАМ / ОТУПАМ ПРАХА <ОТ ГЪРБА> някому. Обикн. в св. вид. Набивам,
нтпердашвам няного. След тази беля не зная дали ще успея да се отърва да не ми отупат
праха от гърба.
Още: Издухвам / издухам пртхт <от гърбт >. Изтърсвам / изтърся (отърсвам / отърся,
опухвам) праха. Отупвтм / отупам пепелта /в 1 знтч./. Диал.
ОТ УСТА. 1. Привиден, който няма да се изпълни, нямт дт се осъществи. Магьосни¬
кът видял. че са го втори път измамили ш сш отишъл, като се заканил на Великия Дявол.
Тая закана не била само от уста. Н. Ртйнов, Княз и чума. Заплаши го. че повече няма да
се гршжш за него, но то беше само от уста.
2.	Пpивиднo■	■ Заплаши о- от стта.
ОТ УСТА НА УСТА. От човек на човек (зт нещо, направило силно впечатление, ноето
се разказва от един човек на друг, зт ноето много се говори). От уста на уста новината
за чудната трапеза стигнала до царските уши. А. Ктртлийчев, Топлт рънавичнт. Народът
разнасяше като легенда от уста на уста и най-малките прояви на народните борци.
К. Ламбрев, Средногорски партизани. В селото се носеше от уста на уста слухът,, че
председателката е много строга. Н. Картлиевт, С вяра в хората. — Маноле — рекох аз.
— Песента ходи от уста на уста. Ако не беше права, все щеше да я премълчи някой. А. Дон¬
чев, Време разделно.
ОТ УСТАТА МИ ОГЪН ИЗЛИЗА. Дшал. Говоря разпалено.
ОТ УСТАТА СИ, патя (постртдвтм, стртдтм, изптщтм си). От невъздържаните
си приказни, от това, ноето говоря необмислено (патя). — Иваншце, по-полека, не викай да
не те чуят, че може да патиш от устата сш! К. Петктнов, Златната земя.
ОТ УСТАТА ТИ В ПАЗВАТА ТИ. Дт ти се случи, дт те сполети (употребява се като
пожелание, клетва, да стигне този, който я изрича). — Кълнеш ли. марш безбожнице! От
устата ти в пазвата тш, дано. А. Аигоиов-Тоиич. Гтйдт зт милиони.
ОТ УХО НА УХО. Ттйно от един човек нт друг. Паролите се разнесоха шепнешком
от ухо на ухо. Д. Ангелов, Нт живот и смърт. Старият Кошков го осведомяваше за положе¬
нието в града ш за слуховете, най-противоречивш ш понякога дорш нелепи, които се разна¬
сяха от ухо на ухо. Г. Ктраславов, Обикновени хора. Клюката бързо се разпространяваше
от ухо на ухо.
ОТ УЧЕНИЧЕСКАТА СКАМЕЙКА. От времето, ногато бях ученик. Девойката вече
не откъсна очш от Търнов. Тя следеше лицето му, което излъчваше светлина .. ш откршваше.
че той е много хубав. такъв за какъвто бе мечтала още от ученическата скамейка. Ст. Ц.
Дтснтлов, Есенно сено.
ОТ ЦАРЯ ПО-ГОЛЯМ. Високомерен, надут, много горделив.
ОТ <ЦЯЛА> ДУША И СЪРЦЕ и ОТ ЦЯЛАТА СИ ДУША. Много иснрено, много
силно, с много чувство; всеотдайно. Тя го обича от цяла душа ш сърце. .. той за нея е
всшчко на този свят. В. Друмев, Иванко. Предан от душа'ш сърце.
Още: С цялото си сърце <и душа>. От все сърце <и душа>.
ОТ (С) ЧИСТО СЪРЦЕ. 1. Честно, иснрено, чистосърдечно. Отговори мш с чисто
сърце, знаеш лш книгата, дето се приказва за греховете човешки? Ст. Загорчинов, Ден по¬
следен. Като видя, че до нея - е Младен. усмихна му се с чисто сърце. К. Петктнов, Без деца.
Малко по малко обзе го такъв страх, че той от чисто сърце повярва, че син му е обран тук.
Й. Йовнов, Вечери в Антимовския хан.
2. С добрИ, иснрени намерения. — Всякакъв дар е хубав, от чшсто сърце кога е даден—отвърна
Събо. Ст. Загорчинов, Ден последен.
Още: От просто сърце. Дшал.
ОТ ЧУКУН ДЯДО. Дшал. От много отдавна, от ' много стари времена.
Още: От ночун дедо. Диал.
ОТЪРВАВАМ / ОТЪРВА ВЪЖЕТО. Успявам да се спася от обесване; оцелявам.
Вечерта след прочитането на смъртната присъда Борис легна след проверката ш до зори мшсли.
91

Какво можеше да се • направи, за да отърве въжето! Г. Караславов, Танго. Не бой се, ще го -
дочакаш. Като си излежи доживотния затвор. . . Сливчето отърва въжето с мои пари, за¬
пазих ти го. Вижёаш ли колко съм добър? Ем. Манов, Ден се ражда. Синовете й ги чака -
смърт, тя не може, не може Да се примири с тая мисъл — тя ще направи нещо, ... То да -
отърват въжето —— все някой ёен ще дойде време за разплата. Ст. Дичев, За свободата.
Още: Откачам / откача- въжето.
ОТЪРВАВАМ / ОТЪРВА ГЛАВАТА <СИ>. Успявам да се- спася от смърт; оцеля¬
вам. Това отстъпление от реДовете на работническата партия предизвика омразата на-
ёругарите му. Но 'той не се безпокоеше: — Аз имам жена, Деца! Едва отървах главата си¬
в Двайсет и трета годцна"" сега не ще да ои пъхам ръцете в цепеца! Ст. If. Даскалов, Стуб-
ленските липи. Тайно от Другите вече всеки се виждаше жертва на непобедимия метеж, . . .
вече всеки тайно от Другите правеше сметка, как Да отърве главата и кесията си. В. Мутаф¬
чиева, Летопис на смутното време. ИзДебнах момента, ... И дръпнах Ботушев настрана.
— Ботуш, направо казано —— с нас е свършено. Няма наёежда да отървем главите. Ем. Манов, -
Пленено ято.
Още: Отървавам <си> / отърва <си> кожата /в 1 знач./.
ОТЪРВАВАМ / ОТЪРВА ДУМА. Диал. Казвам нещо, което съм длъжен да премълча,
да не издавам. Комунистите и те са хора като всички о меса и нерви. Може някой да отървк-
и Дума. — Като не иска, как ще отърве — възпротиви му се Мишо, но очите му, плахливо-
отворени, още не мигаха. М. Яворски, Хората се промениха.
ОТЪРВАВАМ / ОТЪРВА КУРШУМА. Успявам да се спася от застрелване; спасявам
живота си. Скитал четири дни из планината, като последните Два дни тъпчел стомаха -
ои с киселец, наскочил на жандармеристи и еёва отървал куршума. Ем. Манов, Ден се ражда
Беше малолетен и затова отърва куршума,
ОТЪРВАВАМ / ОТЪРВА НОЖА. Успявам да се спася от смърт; оцелявам. Тук-там-
по някоя майка се опитваше Да прехвърли детето ои през зида, сама — застанала о голи ръце -
орещу убийците; . . . Но малцина успяха, съвсем малко бяха хората, които отвърваха ножа.
В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
ОТЪРВАВАМ / ОТЪРВА ОТ ВЪЖЕТО някого. Спасявам някого от обесване, избавям
някого от смърт. Какво ще има? Убиха Куцара и туй-то. Таз Албена!. .. Нека я вземе, нека¬
я отърве от въжето. Й. Йовков, Албена. В тая репутация [на циганин] ми завижёаха -
и Другите бунтовници, като ме съветваха още строго да я пазя, защото тя ще Да ме отърве -
от въжето. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
ОТЪРВАВАМ <СИ> / ОТЪРВА <СИ> КОЖАТА. 1. Успявам да остана невредим,.
да се избавя от смъртна опасност; оцелявамХогшмо неприятелските войници запалиха двореца-
ми, аз се измъкнах, .. . , и с мъка отървах кожата ои. А. Каралийчев, Малкият орач. Боле¬
дувах. Плеврит някакъв Дяволски ме измъчи, та без малко не хвърлих топа. Отървах кожата,
ама нали вече не ме бива като всичките Други хора за всякаква работа. . П. Велков, Стълба до^
небето. Старецът и• пъшка тежко, дълбоко. —- Жив!Жиив— почнаха да ои шушукат с облек¬
чение в навалицата ... — Отърва кожата дяДка/т! Д. Калфов, Долу рефера. По чуёо си -
отърва кожата човекът през фашизма. Момчето му прибраха в затвора, рёва не погина от -
побоища. Ст. Станчев, Под ясно слънце. Тъй изпонаплашили раята, че като чуе — кърджалиите
иёат! — който не смогвал да хване гората, сам изнасял от къщи всичко, до шушка. Кожата
да отърве. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
2. Спасявам се от наказание или от някаква присъда (обикн. смъртна) за извършени от мене;
нередности или престъпление. — Е, думай сега! Ралчо стоеше до бюрото прав и триеше -
потта ои. —— А бе отървах кожата, ёкто се вика! Домакина поёведоха под отговорност и го -
пуснаха под гаранция. Ст. Ц. Даскалов, О^бле^ките липи. — Всички имате пръст в тая ра¬
бота, ние го знаем —. извика Бойчански. — Но както и да е, отървахте кожата. Ив. Петров,
Мъртво- вълнение — Размина ск, бях арестуван, щяха да ме съдят, но да спи зло поё камък —
засега отървах кожата. В. Нешков, Настъпление. Единственият начин да отървеш кожата-
р да ни кажеш всичко. Бъди искрен ёокрай и аз ти обещавам-, чр в памет на баща ти ще направя
и невъзможното, за Да те изкарам оттук. Б Райнов, Дъждовна вечер.
Още: Спасявам <си> / спася <си> (запазвам <си>) / запазя <с» кожата / към 1
знач./. Отървавам <си> / отърва <си> кожичката. Отървавам / отърва главата <си>^-
/към 1 знач./.
92

ОТЪРВАВАМ <СИ> / ОТЪРВА <СИ> КОЖИЧКАТА. 1. Успявам да остана не¬
вредим, да се избавя от смъртна опасност; оцелявам. Агапи сигурно щеше да изостави ране¬
ната и да офейка като вятър, за да отърве кожичката. Ив. Хаджимарчев, Овчарчето Калитко.
2. Спасявам се от наказание или от някаква присъда (обикн. смъртна) за извършени от мене
нередности или престъпления.
Още: Отървавам <си> / отърва <си> кожата.
ОТЪРВАВАМ / ОТЪРВА ТРАПА. Успявам да си • спася живота, да се спася от смърт;
оцелявам. И ако нещо не дай боже се случи с коня, кожата ми ще съдерат,, че може и да не
отърва трапа. както другият Добри, чичо ми. що е изгнил на каторга заради един везирски
ат. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
ОТЪРСВАМ / ОТЪРСЯ ПАСПАЛЯ някому. Обикн. в св. вид. Диал. Набивам, напер¬
дашвам някого.
Още: Отърсвам / отърся праха. Диал..
ОТЪРСВАМ / ОТЪРСЯ ПРАХА някому. Обикн. в св. вид. Диал. Набивам, напердашвам
някого.
Още: Изпухвам / изпухам (опухвам / опухам, отупвам / отупам, изтърсвам / изтърся)
праха. Отърсвам / отърся паспаля. Диал.	■	'
ОТЪРСВАМ / ОТЪРСЯ ПАЗДЕРА. Диал. Съвземам се от болест; при^дигам се.
ОТЪРСВАМ СЕ / ОТЪРСЯ СЕ КАТО КУЧЕ ОТ ПАЗДЕР. Диал. Вж. Отърсвам се /
отърся се като куче от роса,
ОТЪРСВАМ СЕ / ОТЪРСЯ СЕ • КАТО КУЧЕ ОТ РОСА. Диал. Неодобр. Оправдавам
се лесно.
Още: Отърсвам се /' отърся се ' като куче от паздер. Диал. Неодобр.
ОТЪРСВАМ СЕ / ОТЪРСЯ СЕ КАТО ПЕПЕЛИВ ТУМБАК. Диал. Шег. За дете —
пораствам много бързо, неусетно.
ОТЪРСВАМ СИ / ОТЪРСЯ СИ ЯКАТА. Освобождавам се от нещо неприятно, от
нещо, което ме гнети. Сега щом извадя двайсет хиляди гроша, ще ти ги начета, и ще си отърся
яката. Д. Немиров, Братя. Други станаха министри... И всички трябва да станем 'на крак:
■— тряба вече да си отърсим яката от медниците! А. Страшпмпров, Някога.
ОТ ЯГОРИДА, се познаваме. Диал. От отдавна (се познаваме).
ОТ ЯЙЦЕ СТАВАМ / СТАНА НА БУРЕ. Диал. Бивам силно преувеличен.
ОТ ЯЙЦЕТО ПО-ЗДРАВО. Диал. Ирон. За човек — нездрав, болнав.
ОХЛАБВАМ / ОХЛАБЯ ФРОНТА. Намалявам съпротивата си, почвам по-слабо да се
съпротивлявам.
Още: Отпускам (отпущам) / отпусна фронта.
ОЦАПАХ ГАЩИТЕ. Подигр. Силно се изплаших.
Още: Боядисах (намокрих) гащите. •
ОЦАПВАМ / ОЦАПАМ Я (ГО) Обикн. в св. вид. Попадам в тежко, неблагоприятно
положение; загазвам (обикн. като възклицание при неочаквана неприятност) . — Вземат
ли и жените да се бъркат в политиката, тогава ще я оцапаме — каза високомерно Киро.
—Когато и ние жените се намесим. тогава ще се оправи—отвърна Кръстевица. Г. Караславов,
Обикновени хора. „Този път може и дълго да няма война — продължаваха да текат в про-
съница мислите му. — Турчинът съвсем я оцапа. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
— Румънски стражеви кораб! — широко разтвори очи лодкарят Григори,... — Сега я оца¬
пахме! —— хвана. червената си брада казакът. А. Каралийчев, Наковалня или чук. И като
ме извикаха да излеза, рекох си: „Сега я оцапахме! Какво ще казвам па сега!“ Ст. Ц. Даскалов,
Селски души. — Бива не, ами бива — продължително изговори Кы^чв — беля, че главата си
да откъсне челозек.. . Бирникът дошъ/л. . . ——Бирникът ли дошъл?-Вай, оцапахме я сегаЩ,.
Церковски, Бирникът дошъл.
Още: Овдесквам / оплескам я (го).
93

ОЦЪКЛИМ / ОЦЪКЛЯ ОЧИ. Умирам, издъхвам. Блъсна го глава..тръпкш го побиха
ш преди да клепне вечерня оцъкли очи ш поп Костадин пристигна да му даде причастие. Чудо¬
мир, Стртх.
Още: Изцъклям / изцъкля (опулвам / ояуля) очи. Облещвтм / облещя (изблещям / из-
блещя) очи /във 2 знач./.
ОЧИ В (С, СРЕЩУ) ОЧИ. 1. Лично, непосредствено. Денят, в който кооперативната
фурна шзвадш хляб за всшчкш нуждаещи се, беше първият ден, в който новата председателка
се срещна очш с очи с хората. Н. Каралиева, Неуловимият. Най-сетне той бе изправен очи
с очи с Брайков ш Чугун. В. Нешков, Настъпление.Пазвантоглу бе ходил на поход, бе се бил
в безброй схватки по пътища ш проходи- бе стоял очи в очш с всякакви душмани — якш, въоръ¬
жени до зъби шли ехиднослздки. изучени на бойно изкуство или лудо дръзки. В. Мутафчиева,
Летопис на смутното време.	'
2. Нтсаме с няного. Добре ще бъде помежду сш очш в очш да сш кажем истината ш да сш при¬
знаем слабостите. К. Ктлчев, Семейството нт тъкачите. Поисках да остана насаме с неве¬
стата — да поговоря с нея очш в очш. В. Несторов, Светлина нтд Родопите.
ОЧИ И УШИ. Шпиони, които работят зт някого, осведомяват го. Партизаните шмзхз
навсякъде очш и ушш. Половин час след арестуването нз някой комунист те вече знаеха. Г. Кт-
ртславов, Разстрелът в Ястребино.' Полицейските ш административните власти по околните
помашкш ш турски села мобилизираха - мирното население да пази стълбовете ш образуваха
верига от очш ш ушш по цялата въжена линия. Хтр. Русев, Под земята.
ОЧИ ЛАКОМИ, ДУПЕ ТРИЧАВО. Ирон. Грубо. Зт самомнителен човек, който се
зтема с работи, неотговарящи на възможностите му.
ОЧИ НЯМАШ ЛИ. Обшкн. - във 2 ш 3 л. Не виждаш ли, не разбираш ли? (употребява се
като укор нъм разсеян или непроницателен човек, който не може дт прецени истинското по¬
ложение нт нещата). Тя Вена, нали, сш я знаете, една тзкваз сбутана . .. пък той един млад,
хрисим, и положение, ш състояние, но нЗ, щастие. Аз се чудя ш мая как са го омагьосали. Бе
този човек няма ли очи? Ст. Л. Костов, Златната ' мина.
ОЧИ ПЪЛНИ, РЪЦЕ ПРАЗНИ. Употребява се, когато някой само гледа нещо, ноето
иснт дт имт, но не може да го вземе или дт го получи. Ой тш моме, хубаво и лично! / Роб ке
тш бшдам до трш години, ! зз дз тш вшдам рзмпзтз става,. . . Дегшдш, лудо, дегшдш младо /
декз ке вшдшш, що файда имаш ? Полките очш. празните ръце. Народна песен.
ОЧИСТВАМ СИ / ОЧИСТЯ СИ СМЕТКИТЕ (СМЕТКАТА) с някого. 1. Ликвидирам
окончателно някакви парични отношения с някого; плащам на някого или се ртзплащтм на
няного. Карайте умната — казва той тогзвз, че дз' има зз пшене повече! Я каква дълга зима
се зздзвз! Гледайте сегз дз очистим сметките, че да има какво пак дз пишем. П. Спасов,
Хлябът на хората.
2.	Изяснявам личните си отношения с някого, като потьрсвтм отговорност зт постъпките му.
3.	Разправям се сурово с някого, отплтштм му, отмъщавам си, като го убивам.
Още: Виждам си / видя си (уреждам си / уредя си) сметните (сметната). Разчиствам си/
разчистя си сметните (сметкттт) в 1.2.3 знтч./. Гледам си сметните /в 1 и 2 знтч. нъм 1 и 3 знтч./.
ОЧИТЕ МИ ГЛЕДАТ НА КРЪВ. 1. Готов съм дт извърша убийство, дт убия няного.
Тш дз не сш вдовицата на онова момче. дето войниците го претрепаха? Пз ш то отишло с
войниците да се карз, не знаеше лш, че очите им все на кръв гледат? К. Петнтнов, Моравт зве¬
зда кървава.
2. Много съм сърдит, навъсен и съм готов дт се нтрам.
Още: Гледам нт кръв.
ОЧИТЕ МИ ГЛЕДАТ НА ЧЕТИРИ1 ■ ■ и по-рядко ОЧИТЕ МИ ГЛЕДАТ НА ЧЕТИРИ
СТРАНИ. Внимавам много дт не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност, действувам
предпазливо. Под хасърз изплашеният кон скача, бъхти се. лудее тъй, че когзто Темелко. го
шзкара нз пазаря, още вървш като попарен, а очите му гледат на четшрш. Й. Йовнов, Вечери в
Антимовсния хтн. Изведнъж чух кашлица. .. Съвсем наблизо се прокашля човек. Сърцето мш
се обърна наопаки, но аз се престорих, че нищо не съм чул ш взех дз пея още по-силно ... Пея аз,
ама ушите мш отворени широко, очите ми гледат нз четшрш странш. И ето че откъм реката
се - показа човек. ■ П. Велков, Бродягите.	’	'
Още: Очите ми играят (ст) нт четири /във 2 знач./. Гледам нт четири. /в 1 знач./.
94

ОЧИТЕ МИ ГЛЕДАТ НА ЧЕТИРИ2. Диал. С буден ум съм, способен съм, хитър съм,
не мога да бъда излъган. Какво не може Костадиновият оин?—Той може да напише писмо,
може да прочете всякаква книга и да пише сметки ... Очите му глеёат на четири! Д. Неми-
ров, Братя.
Още: Очите ми светят на четири. Диал.
ОЧИТЕ МИ ИГРАЯТ НА ВСИЧКИ СТРАНИ. Внимателно, зорко- наблюдавам и ог¬
леждам всичко наоколо, старая се да видя всичко, да не пропусна нищо. Филчо ои купи охра¬
нен млаД кон от селото. . . На път винаги караше след Богдана, очите му играеха на всички
страни, глеДаше да не пропусне някой богат турчин. - К. Петканов, Хайдути.
Още: Очите ми играят на четири /в 1 знач./. Очите ми гледат на четири страни.
ОЧИТЕ МИ ИГРАЯТ НА ЧЕТИРИ. 1. Внимателно, зорко наблюдавам и оглеждам
всичко наоколо, старая се да видя всичко, да не пропусна нищо. Тя се преструваше, че нищо
не вижёа, но очите й играеха на четири. Г. Караславов, Обикновени хора.
2.	Внимавам много да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност, действувам пред¬
пазливо. Таквози време Дошло, на четири всекиму трябва да играят очите. П. Ю. Тодоров,
Зидари.	,	•
3.	Обикн. за жена — гледам предизвикателно мъжете; кокетирам, флиртувам.
Още: -Очите ми играят на всички страни /към 1 знач./. Очите ми гледат на четири /към
2 знач./. Играят ми очите (очичките) /към 3 знач./. Очите ми са на четири /към 1 и 2 знач-/.
ОЧИТЕ МИ КАПВАТ ОТ СРАМ. Много се засрамвам.
ОЧИТЕ МИ СА. 1. В някого. Много милея за някого, много обичам някого, държа и
разчитам на някого. Седях си така и ои мислех —— какво ще правим с този разтурен син ? . . .
Загубен човек, пък един на майка и на баща — очите ни в него бяха. Г. Караславов, Ами какво
ли ще стане след година.
2. - В нещо. Много харесвам нещо и желая да го имам.
ОЧИТЕ МИ СА В (НА) ГЪЗА. Просторен. Вулг. Вж. Очите ми са отзад.
ОЧИТЕ МИ СА В КРАКАТА. Диал. Разсеян съм, не съм наблюдателен.
Още: -Очите ми са на пръстите. Диал.
ОЧИТЕ МИ СА НА ЛАСТИК. Жарг. Гледам с голям интерес и възхищение нещо.
ОЧИТЕ МИ СА НА ПРЪСТИТЕ. Диал. Вж. Очите ми са на краката.
ОЧИТЕ МИ СА НА ТИЛА. Диал. Безсрамен, нахален съм.
ОЧИТЕ МИ СА НА ЧЕТИРИ. 1. Внимателно, зорко наблюдавам и оглеждам всичко
наоколо, старая се да видя - всичко, да не пропусна ншцо.
2. Внимавам много да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност, действувам, пред¬
пазливо. Трябва очите ти да оа постоянно на четири, да ги подканяш, да им подвикваш като
вземат много-много да ср забравят. Г. Караславов, Снаха.
Още: Очите ми играят на четири, /в 1 и 2 знач./. Очите ми гледат па четири /към 2 знач./.
ОЧИТЕ МИ СА - ОТЗАД. Диал. Не съм наблюдателен.
Още: Очите ми са на (в) гъза. Просторен. Вулг.
ОЧИТЕ МИ СВЕТЯТ НА ЧЕТИРИ. Диал. С буден ум съм, спобосен съм, хитър съм,
не мога да бъда излъган. Бай Станьо е първият. И друг като него няма да се намери в цяла
България. Начетеничък, отворен, очите му светят на четири и право- в устата ме гледа.
F. Караславов, Обиколка.
Още: Очите ми гледат на четири2. Диал.
ОЧИТЕ МИ СТАВАТ НА ЛАСТИК. Жарг. Започвам да гледам с- голям интерес и въз¬
хищение нещо.
ОЧИТЕ МИ СТАНАХА НА ПОНИЧКИ. Жарг. Гледам с голям интерес и възхищение
нещо.
95

ОЧИТЕ МУ ЖЕЛЕЗНИ. Дебелоок, тепегьоз човек е, прави се, че не разбира, че нещо
се отнася за него.
ОЧИТЕ НЕ СЪМ ВИЖДАЛ / ВИДЯЛ на някого. 1. Не срещам някого, • не го виждам,
ходи не там, дето съм аз, не идва при мене. — Не знам какво ли прави моят „Клинка'“? Два
.дни очите му не съм виждала.. Кр. Григоров, Игличево. Есенес колкото го търсих, очите му
не можах да видя. Л. Александрова, Има едно щастие.
2. Съвсем не познавам някого. Аз очите му до ден-днешен не съм видяла, той пари ми иска!
Елин Пелин, Щъркови гнезда.
Още: Око се • не види /към 1 знач./. Диал.
ОЧИТЕ ЩЕ ТИ ИЗВАДИ. Укор, Съвсем на явно място е (казва се на някого, който
твърди за нещо, че го няма, когато то е пред очите му). Книгата е на масата, не виждаш ли,
■ очите ти ще извади.
ОЧУКВА МИ СЕ / ОЧУКА МИ СЕ НА ГЛАВАТА и ОЧУКВА СЕ / ОЧУКА СЕ НА
МОЙТА ГЛАВА. Диал. Пострадвам от някого или нещо.
ОЧУПВАМ СИ / ОЧУПЯ СИ ЕЗИКА. Усвоявам след продължителни упражнения
.начина на говорене на чужд език, някаква реч и под.; почвам да говоря плавно, с лекота.
.Вече добре говориш френски, очупил си си езика.
Още: Окършвам си / окърша си езика.
ОЩЕ ВИКАМ НА ЯЙЦЕТО КОКО. Не съм пораснал, малък съм, дете съм.
ОЩЕ ДЕТЕТО НЕ СЕ Е РОДИЛО, ИВАНЧО ГО КРЪСТИЛИ. Диал. Ирон, Употре¬
бява се, когато предварително се правят приготовления и се кроят планове за нещо съвсем
несигурно, за което не се знае дали ще се осъществи.
ОЩЕ Е НОВО СИТОТО. Употребява се за младоженци, за да се изтъкне, че е рано за
rateеIpIпя'rнoc•тп между тях. Женени са от няколко месеца и добре се разбират. но още е ново
■ситото.
<ОЩЕ> ИВАНЧО НЕРОДЕН, ШАПКА МУ ШИЯТ. Диал. Ирон. Употребява се,'
когато предварително се правят приготовления и се кроят планове за нещо съвсем несигурно,
:за което не се знае дали ще се осъществи.
Още: Още Петко нероден, шапка му шият. Диал. Ирон.
ОЩЕ КОНЯ НЕ ВИДЯЛ, КРАКАСТА СИ> ЗАМАХАЛ. Ирон. Вж. ' Още ' на коня се
■не качил, крака Ста > замахал.
ОЩЕ КОНЯ НЕ ВИДЯЛ, КРАКАСТА СИ> РАЗМАХАЛ. Ирон. Употребява се, ко-
таге някой, преди да е осъществил нещо, крои планове, какво ще прави след това.
Още: Още на коня се • не качил, крика Ста си> замахал (размахал). Ирон. Още коня не
/видял (не яхнал), крака <та си> замахал. Ирон. Още коня не яхнал, крака Ста сн> размахал.
Ирон. Още не видял коня, замахал нога. Диал. Ирон.
ОЩЕ КОНЯ • НЕ ЯХНАЛ, КРАКАСТА СИ> ЗАМАХАЛ. Ирон. Вж. Още на коня се
-не качил, кракаа<та> замахал.
ОЩЕ КОНЯ НЕ ЯХНАЛ, КРАКАСТА СИ> РАЗМАХАЛ. Ирон. Употребява се,
когато някой, преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това.
Още: Още на коня се не качил, кракаСта си> замахал (размахал). Ирон, Още коня • не
яхнал (не видял), крака Ста сн> замахал. Ирон. Още коня не • видял, кракаСта си> размахал.
Ирон. Още не яхнал коня, замахал нозе. Диал. Ирон.
ОЩЕ МЕЧКАТА В ГОРАТА, КОЖАТА Й ПРОДАВАТ. Ирон. Употребява се, когато
някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е авгурив.
ОЩЕ МЛЯКО БОЗАЯ. Диал. Млад и неопитен съм.
ОЩЕ МНОГО КАЧАМАЦИ ИМА ДА ЯМ. Вж. Още <нногo> хляб има да ям.
•96	*

ОЩЕ МНОГО ПРОСЕНИК ЩЕ ДЪВЧА. Диал. Много съм млад и неопитен за нещо,
ще трябва да положа още много усилия в течение на доста време.
ОЩЕ <МНОГО> ХЛЯБ ИМА ДА ЯМ. Много съм млад и неопитен за нещо, ще трябва
да положа още много усилия в течение на доста време. Те има още хляб да яёат. С жълто
на устата държава не се управлява. Ст. Л. Костов, Големанов. — Ба"" много хляб има Да ям,
«доде стана Момчил — изДума той. Ст. Загорчинов, Ден последен.
Още: Още много качамаци има да ям.
ОЩЕ НА КОНЯ СЕ НЕ КАЧИЛ, КРА1К«ТА> ЗАМАХАЛ. Ирон. Употребява се,
когато някой, преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това.
Още: Още на коня се не качил, размахал крака. Ирон. Още коня не видял (не яхнал),
краката <та си> замахал (размахал). Ирон. Още не видял (не яхнал) коня, замахал нога.
Диал. Още не яхнал коня, замахал нозе. Диал. Още не седнал на магаре, замахал крака. Ирон.
ОЩЕ НА КОНЯ СЕ НЕ КАЧИЛ, РАЗМАХАЛ КРАКА. Ирон. Употребява се, когато
някой преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това. Разправят те
«още, че. Трайко открито приказва преД хората си, какво щял да направи не само с Младена,
ами и о Прангата. Приказва, че протоколите му оа готови, и щом се утвърДи изборът му,
съветът ще го одобри' и той щял Да ги изпрати в съда.ПреД някои хора той чел и самите прото¬
коли. — Охо-о! гледай го ти него! Още се не качил на коня и размахал крака! — поёмята
Прангата уж като на шега. Т. Г. Влайков, Подават си ръка.
Още: Още на коня не се качил, крака замахал. Ирон. Още коня не яхнал (не видял), крака *
замахал (размахал). Ирон.
ОЩЕ НА ЛОПОШ ПИКАЯ. Диал. Съвсем съм малък, дете съм.
Още: Още на щир пикая. Диал.
ОЩЕ НА - ПОХЛУПКА БОБ ЯМ. Диал. Не съм годен за самостоятелен живот, мало¬
летен съм.	.
Още: Още на похлупка леща ям. Диал.
ОЩЕ НА ПОХЛУПКА ЛЕЩА ЯМ. Диал. Вж. Още на похлупка боб ям.
ОЩЕ НА ЩИР ПИКАЯ. - Диал. Вж. Още на лопош пикая.
ОЩЕ НЕ ВИДЯЛ ВЪЛКА, ВИКА КУЧЕТАТА. Диал. Ирон. Употребява се, когато ня¬
кой проявява излишна предпазливост.
ОЩЕ НЕ ВИДЯЛ КОНЯ, ЗАМАХАЛ НОГА. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой,
преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това.
Още: Още на коня се не качил, крака замахал. Ирон. Още коня не видял (не яхнал) крака
замахал. Ирон. Още коня не видял, крака размахал. Ирон. Още не яхнал коня, замахвал нозе.
Диал. Ирон.
ОЩЕ НЕ Е ДОШЕЛ ДО ВОДАТА, ГАЩИ СЪБУВА. Ирон. Употребява се, когато някой
предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно.
ОЩЕ НЕ ЗАСПАЛ СЪНУВА СЪНИ. Диал. Ирон. Самохвалец е.
<ОЩЕ> НЕ ЗНАЯ ДА СИ ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА ГАЩИТЕ. Вж. Още ' не мога да си
връзвам / вържа гащите.	.
<ОЩЕ> НЕ МОГА ДА СИ ВРЪЗВАМ / ВЪРЖА ГАЩИТЕ. Малък съм, дете съм и
не съм годен за самостоятелен -живот.
Още: Още не зная да си връзвам / вържа гащите.
ОЩЕ НЕ СЕДНАЛ НА МАГАРЕ, ЗАМАХАЛ С КРАКА. Ирон. Употребява се, когато
някой, преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това. -—Ей, ей, гос¬
пода — извика Соколов, — стига • сте се заплесвали и ёиплдматствували, чк времето е окъпо.
Утре ще пукне пушка в Балкана и ще нц завари, че още не сме решили въпроса: републикали
г)а бъёкм ... А нас ни чака работа сега. . . Още не сеДнал на магаре, замахал крака. . . Аз
7 Фразеолоеики -речник, т. 2
97

предлагам едно нещо:дз сторим ясзк дипломацията в заседанието нш, нейното място е в Гзн~
ковото кафене. Ив. Вазов, Под игото.
Още: Още нт коня се не нтчил, нртна замтхтл. Ирон, Още коня не видял (не яхнал),
кртнт зтмтхтл. Ирон.
ОЩЕ ■ НЕ СИ ВЗЕЛ ПЕСНИЦИ НА ВЕРЕСИЯ. Ктзвт се на някого, който» се зтнтнва
дт бие по-силен от себе си.
ОЩЕ НЕ ТИ ИЗСЪХНАЛА ПЛЮНКАТА. Съвсем бързо. Нищо и никакъв човечец се
кзчи друг път ш ... още не тш изсъхнала плюнката, ходил в Ерусалим ш сш иде хаджия. Чудомир,
Аламинут.
Още: Доде тн изсъхне плюнката.
ОЩЕ НЕ ЯХНАЛ КОНЯ, ЗАМАХАЛ НОЗЕ. Дшзл. Ирон. Употребява се, когато някой,
преди дт е осъществил нещо,' крои планове какво ще прави след това.
Още: Още нт коня се не нтчил, нртна зтмахтл. Ирон. Още коня не видял (не яхнал),
нрант замтхтл. Ирон. Още коня не яхнал, нрант ртзмтхал. Ирон, Още не видял коня, зтмтхтл
нога. ■ Диал. Ирон.
<ОЩЕ> ОТ ПЕЛЕНИ. От най-ранно детство. Още от пелени сш беше такъв шнат.
ОЩЕ ПЕТКО НЕРОДЕН <И> ШАПКА МУ ШИЯТ. Дшзл- Ирон. Употребява се,
когато предварително се правят приготовления и се кроят планове зт нещо съвсем несигурно,
зт ноето не се знае дтли ще се осъществи.
Още: Още Иванчо нероден, штпнт му шият. Дшал. Ирон. На нероден Петно капа сошили.
Дшзл. Ирон. Нероден Петно, купили му капа. Дшзл. Ирон.	'
ОЩЕ РИБАТА В МОРЕТО, ТОЙ ТОЧИ ЗЪБИ ДА ЯДЕ. Ирон. Употребява се, когато
някой предприема предварителни приготовления зт нещо, чието осъществяване не е сигурно.
Още: Още рибата у морето, турил тавата нт огино. Дшал. Ирон. Рибата още в морето, а
тя тигана слага. Ирон. Рибата още в морето, т те й готвят тиган. Ирон. Рибата в морето, той
турил тигана нт огъня. Ирон. Рибата още в морето, той турил нт огъня менче да я втри. Ирон.
Рибата още в морето, т ние я ядем. Ирон. Рибата в морето, ний туряме котлето. Ирон. Рибата
още в морето, а те й пържат луна. Ирон.
ОЩЕ РИБАТА У ЦОРЕТО, ТУРИЛ ТАВАТА НА ОГИНО. Дшзл. Ирон. Вж. Още
рибата в морето, той точи зъби да яде.
<ОЩЕ> СЛЪНЦЕ НЕ ГО Е ВИДЯЛО. Дшзл. Съвсем е нов.
ОЩЕ ХОДЯ С АНТЕРИЯ. Дшал. Мтлън съм, дете съм.
ОЩЕ ЯЗДЯ ТОЯГАТА НА КОН. Дшзл. Млад и неопитен съм в живота.
ОЩЕ ЯМ ХЛЯБА НА БАЩА СИ. Не съм годен за самостоятелен живот, малолетен съм.
♦
98

п
ПАДА / ПАДНЕ <ВОДЕНИЧЕН> КАМЪК ОТ ГЪРБА МИ. Почувствувам голямо
облекчение, олеква ми, защото се туря край на нещо и се освобождавам от някаква голяма
грижа, тежко задължение или нещо неприятно за мене.
Още: Пада / падне <^в^о^д^^н^<^1^;> камък от раменете (плещите) ми. Сваля се / свали се
(смъква се / смъкне се) <воденичен> камък от гърба ми. Пада / падне товар (планина, <т^ежко>
бреме) от гърба ми.
ПАДА / ПАДНЕ <ВОДЕНИЧЕН> КАМЪК ОТ ПЛЕЩИТЕ МИ. Почувствувам
голямо облекчение, олеква ми, защото се туря край на нещо и се освобождавам от някаква
голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно за мене.
Още: Пада / падне <воденичен> камък от раменете (гърба) ми. Сваля се / свали се (смъква
се / смъкне се) <^м^д^ен^^<^1^^> камък от плещите ми. Пада / падне товар (<еежко> бреме,
планина) от плещите ми.
ПАДА / ПАДНЕ < ВОДЕНИ ЧЕЕН> КАМЪК ОТ РАМЕНЕТЕ МИ. Почувствувам
голямо облекчение, олеква ми, защото се туря край на нсшо и се освобождавам от някаква
голяма грижа, тежко задължение или- нещо неприятно' за мене.
Още: Пада / падне <^1^с^д^ени^<^1^;> •камък от гърба (плещите) ми. Сваля се / свали се
(смъква се / смъкне се) <веденпчeн> камък от раменете ми. Пада / падне товар «еежко>
бреме, планина) от раменете ми.
ПАДА / ПАДНЕ КАМЪК ОТ СЪРЦЕТО МИ. Чувствувам облекчение, освобождение
от някаква мъка, скръб или тежка грижа. — Няма го вече! Няма го,... И сама тя — пито
тогава. пито по-после някога. — можа да разбере. за какво бе заплакала в онзи миг — дали
от радост, че падна камък от сърцето й. или за бащата на детето си. Г. Райчев, Златният
ключ. Тежък камък падна от сърцето на Еньо. На душата му. олекна. Елин Пелин, Земя.
ПАДАМ / ПАДНА В ДИРЯТА (ПО ДИРИТЕ) на някого. Диал. Успявам да • науча
откъде е минал и накъде е отишъл и какво е вършил някой, когото търся, преследвам. По
нивя, по ливади пакости дето стават — той се пръст ще има,. . . месец вече как дядо Кънчо
му е паднал по дирите, но тоя път няма да му избегне от ръцете. Ц. Церковски, Пъдар.
Още: Попадам / попадна в дирята (дирите). Падам / падна в пътя. Диал.
ПАДАМ / ПАДНА В КАЛТА. Опозорявам се. Нищо от това, че аз съм вече паднала
в калта. Върни се и повече не мисли за мене. К. Потканов, Вълнолом.
ПАДАМ / ПАДНА В КАПАНА. 1. Оставям се да бъде заловен и изобличен или наказан,
обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. „Падна в капана. гадино! —
каза си приставът. като следеше през замърсените стъкла на джамлъка своя враг и си припом¬
няше съня. Ем. Станев, Иван Кондарев.• — Да не речеш тия работи да ги разправяш пред
комунистите? Ти нямаш ум! Една такава думица само да споменеш и ще се занижат едни
работи. че направо в капана ще паднем! П. Славянски, Претворена земя.
2. Оставям се да бъда измамен, подведен; повярвам в някаква хитро скроена измама.
Още: Падам / падна в кпoIнa<та>• (примката). Влизам / вляза (попадам / попадна
улавям се, / уловя' се, хващам се / хвана се) в капана. Падам / падна в уловката /към 2 знач'/.
ПАДАМ / ПАДНА В КЛОПКА <ТА>. 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен или
наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. Вие сте тръгнали
99

дз грабите чужда мъка. Тозш път сте сгрешили и сте паднали в клопката. К. Петктнов, Злат¬
ната земя. — А тш —' обърна се накрая рязко ш към мене —■ навсякъде сш мушкаш носа. Но
ще паднеш в клопката, тогава зле ще си изпатиш. П. Михайлов, Малката партизанка. Той
приближи зигзаговидно до една килия,.... завъртя ключа ш влезе. — Аз. падна лш в клопката,
мамицата тш конспшраторска! Г. Ктраслтвов, Ботев в светлината на нови питати и аргу¬
менти.
2.	Оставям се дт бъде измамен, подведен; повярвам в някаква хитро скроена измама. В ябъл¬
ковата градина ще изнесат храна. — Я изнесат, я поглеж —— паднал сш в клопката! Ив. Ха-
джимарчев, Овчарчето Ктлитко. Богдан ш Добра се венчаха — втората голяма изненада на
селото . . . — Каква е майка й — цялз взмпшркз! Захрзнш момъка. ш той, нали е чужденче.
пздна с двзтз крака в клопката. К. Петканов, Хайдути. Кзкво пък. не ме трогваш, така шли
иначе вше сте едшн незначителен епизод в биографията ми.. . Както ш аз — във вашата!
Радвам се, че все пак не паднах в клопката ви. Др. Асенов, Изпити. Тъй че дано тшя бонбони
не са някакъв капзн. Обикновено аз лесно падам в такива клопки кзто глупавия вълк. К. Калчев,
Двтмт в новия град.
Още: Птдтм / падна в капана (примката). Влизам / влязт (попадам / попадна, улавям
се / уловя се, хващам се / хвана ■ се) в клопката. Птдам / паднт в уловката /нъм 2 знач./.
ПАДАМ / ПАДНА В (ПРЕД) КРАКАТА на някого. Моля колеиопреклоино, унизи¬
телно няного за нещо. Ако шска да се съгласи, ако не — здраве! Няма дз му пздна в крзкзтз.
Още: Падтм / паднт в (пред) нозете.
ПАДАМ / ПАДНА В (ПРЕД) НОЗЕТЕ нз някого. Вж. Птдтм / паднт в (пред) кранатт
нз някого.
ПАДАМ / ПАДНА В ОЧИ. Лесно и бързо бивам забелязван, правя впечатление, на¬
лагам се на вниманието. Крали бяха от чорбаджиите сш ш бяха - пестили, за дз сш отворят
свой дюкян. Избраха малко дюкянче нз края нз чаршията- за да не пада в очш. Д. Ттлев, Прес-
данските камбани.
Още: Бия в (нт) очи. Хвърлям се / хвърля се (набивам се / набия се, удрям) в очи.
ПАДАМ / ПАДНА В ПРИМКАТА. 1. Оставям се да бъде заловен и изобличен или на¬
казан, ■ обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. Аз бях слшсан от уда¬
рните ш се втурнах стремително към вратата нз една стая, в която мислех, че има чиновници.
Увш! стаята беше празна ш за да не падна в примката. дръпнах се веднага назад. Ал. Констан¬
тинов, И сегт ■ бият, брате мой.
2.	• Нз някого. Оставям се да бъда измамен, подведен; повярвам в нянтнва хитро скроена
измамт. Тя видя в него едшн герой в мечтите си ш пзднз в примката му, кзто другата благо¬
родна бзршшня. Ив. Втзов, Пъстър свят.
Още: Падам■ / падна в нтпант (нлоппнТтт». Влизам / вляза (попадам / попадна, улавям
се / уловя се, хващам се / хвтна се) в примката. Падтм / падна в уловката /Нъм 2 знач./.
- ПАДАМ / ПАДНА В ПРИМКИТЕ (ПРИМКАТА) на някого. Изпадам под лошото,
зловредното влияние на няного; бивтм привлечен като съучастник на. някого в нещо нередно,
непочтено.
Още: Влизам / вляза /хвтщтм се / хвант се, улавям се / уловя се) в примките (примката).
. ПАДАМ / ПАДНА В ПЪТЯ нз някого. Дшал. Успявам да науча, откъде е минтл и накъде
е отишъл и какво е вършил някой, когото търся, преследвам.
Още: Падтм / паднт в дирята. Дшзл.
ПАДАМ / ПАДНА В нечии РЪЦЕ и ПАДАМ / ПАДНА В РЪЦЕТЕ нз някого. 1. Би¬
втм заловен или пленен от някого. И съвсем естествено бе също туй .... че малодушното
■ отстъпление. без заповед се наказваше със смърт ш че ранените, зко не можеха да се движат,
трябваше да се застрелят сами, зз да не пзднзт жшвш в ръцете на неприятеля. Д. Димов,
Тютюн. Ако той е- тук сега, зко е пред- прзгз на бащиния сш дом, то това се дължи само на
Кшр. Без него, без опитността ш предвидливостта му Орфей щеше да падне в ръцете на съ¬
гледвачите още по пътя. Г. Караславов, Орлов намън.— Донке, кой те изпрати да пресрещнеш
Сребръо? — Как кой? Сама! Ще оставим лш. Сребръо да падне в ръцете на тшя кръвопийци., К.
Ламбрев, Средногорски партизани. Като гледаше тшя яростни изкривени от гняв лица, нему
му се стори,. че е паднал в -ръцете нз людоедш в някой тихоокеански остров. Ив. Вазов, . Утро в
Банки.— Из пътя лошо, едвам не паднах в ръцете на турцште. Ив. Вазов, Иван Александър.
100

2.	Изпадам в положение някой да постъпва с мене така, както той желае; изпадам под нечия'
власт или влияние (обикн. зловредно). Много наши другари и техни близки бяха измъчвани,
затваряни и разстрелвани. Представям ои как бихте разговаряли с мене миналото лято,
ако ви паднех в ръцете. В. Пешков, Настъпление. Ние сме във война. Правото е на по-силния.
Заловени сте с оръжие . . . Ако аз ви бях паднал в ръцете, едва ли щяхте да ми дадете възмож¬
ност да си търся аДвокат. О. Бояджиев, Пътеките. Тя има нещастието да падне в ръцете на
един нехранимайко. лОше като млаё той паёна в ръцете на мошеници.
3.	За нещо — бивам взет от някого или бивам завладян или присвоен като плячка от някого.
По чувство на деликатност Неёкович тури писмото в портфейла ои,• за да не падне в други
нескромни ръце. Ив. Вазов, Под игото. Дай ги кунёурите на мене, да те споменавам . . . Инак,
ще паднат в кучешките ръце. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания. Добрата картеч¬
ница, госпоёа, не може да стреля самичка и съвършеното оръжие би паднало в чужди ръце,
ако няма смели волеви мъже да го държат здраво. Г. Караславов, Танго. За да оледи изми¬
налото време и в очакване на по-добри дни Джеймс си нарисува календар за месеците от юли
до ноември,... После той зачеркваше всеки изминат ден и подчертаваше една• бъдеща дата,
до която Париж трябваше да падне в ръцете на съюзниците. К. Ламбрев, Средногорски пар¬
тизани. Няколко ототин бежанци нахлуха в България. . И доста материали паднаха в турски
ръце. П- К. Яворов, Гоце Делчев.
ПАДАМ / ПАДНА В УЛОВКАТА (УЛОВКИТЕ). Оставям се да бъда измамен, под¬
веден; повярвам в някаква хитро скроена измама.
Още: Хващам- се / хвана се - (попадам / попадна) в уловката (уловките). Падам / падна
в капана (клош<к<та>, - примката) /във - 2 знач./.
ПАДАМ / ПАДНА В УСТАТА на някого. Ставам предмет на одумки, клюки или укори,
бивам одумван, укоряван от някого. Какво му • е на човека най-после? Да не ви падне някой
на устата, на кайма го смилате. Ем. Манов, Ден се ражда.
Още: Влизам / вляза в устата.
ПАДАМ / ПАДНА В ЯМАТА Диал. Бивам уловен в нещо.
Още: Влизам / вляза в ямата. Диал.	’
ПАДАМ / ПАДНА ДУХОМ. Книж. Изгубвам кураж, отчайвам се; унивам. Намираше,
чк Пищялов е паднал ёухом и глеДа прекалкно черно на нещата. Й. Йовков, Приключенията на
Гороломов. Много разправии и горчивини изживя той о този кооператив, но и в най-тежките
моменти не падна Духом. Г. Караславов, На стража. Тя уважаваше тоя разумен, трудо¬
любив и търпелив старец, който през най-труДнитк минути в живота й не беше паднал Духом
и който винаги й е помагал мълчаливо и тихо. Г. Караславов, Неверникът Тома. Артюшка
не беше паднал Духом. Той беше откачил всичките ои бомби от кръста, бе ги наредил пред
себе си,. . . и'ги подхвърляше умело и ловко една по една в окопа на врага. Ив. Мартинов, Драва
тече през славянски земи.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ В ОЧИТЕ. Разочаровам се от някого или от нещо, преста¬
вам да имам добро мнение за някого или да мисля, че нещо е добро, ценно. — Няма на¬
рез [пушката]. Затова кара сачмата на една страна. Но за птичета к добра —' ... Слеё. тая
присъда моята флоберка извеДнъж падна в очите ми. Ем. Станев, Януарско гнездо. С тази
си постъпка той съвсем ми падна в очите.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ В РЪЦЕТЕ. 1. Получавам възможност да постъпвам, да
се - разпореждам с някого, както искам, както смятам, че е необходимо, или да се разправя
сурово с‘някого. — Какво впечатление • ти направи госпожицата, хареса ли ти? Много • е
апетитна. Струва ми CP" чк скоро ще падне в ръцете ми. К. Петканов, Вълнолом. — Но по¬
някога те бият за удоволствие . . . Особено такива, като мене и ткбк. . . — Не като мене —
казах аз. — От лекарите май се страхуват . . . Защото знаят, чк все някой ёкн ще им паднат
в ръцете. П. Вежинов, Звездите - над нас. Али Пехливан тръгна към реката да хване коня си,
но, щом забеляза, чк го Дебнат,..., прехвърли хълма и се скри.. . — Дай ми коня да го насти¬
гна. — Я го остави. Стига му и това. — Сега ми е паднал в ръцете, нк искам да му простя!
К. Петканов, Хайдути. Аз мълча . . . Виждате какъв човек. съм. . . Не казвам нищо. Но гос¬
поД Да пази отсега нататък онзи, който ми падне в ръцете. Й. Йовков, Профилаксия (превод).
Те и тримата стоят срещу него с ръце на оръжието си и мълчаливо го глеДат. Говорят
очите им: — Ако'те надупчим с по няколко куршума, макар да сме турци и агалари, пак ще
ои имаме неприятности, ... АX" ти мръсно куче гяурско! Щк ни паднеш ти в ръцете Друг
101

път. Д. Талев, Илинден. Страшна злоба кипна в гърдите на бея. Какви думи! Какви заплахи!...
Ех, да му падне в ръцете! Само да му падне! М. Марчевски, Калофер' войвода.
2.	Залавям, хващам някого, обикн. за да му дам заслуженото, или пленявам някого. — Тъй.
тъй ... Аз от вчера стоя на пусия тук и чакам Зилиакис от Филибе с две торби рубета да ми
падне в ръцете, а то какво излезе, на кого налетях. П. Константинов, Предание от изчезналия
град. — Знам го разбойника! — трепна Герасим при Райковото име. — Отдавна съм се
заклел сам да го обеся, ако някога падне в ръцете ми! О. Василев, Зьб за зъб. — Ах, Лисано!
Пак избяга! Ала пак ще ми паднеш в ръцете! Ран Босилек, Радост. Важното е да се гребе
силно, да се преследва докрай — рано или късно то (животното] ще падне в ръцете им. П. Ве-
жинов, Далеч от бреговете. Не ще ви падне в ръцете този лов, убийци! Ще се измъкне напук на
всичките. ви вълчи капани и подла стратегия на обкръжавано командирът на партизанския
отред Владо. 3. Сребров, Балванската битка. — По-добре ще е, болярино, да разправя от¬
начало щу-какво се случи с нас — отвърна Стаматко. — Как се срещнахме с агарянци и
как единият падна в ръцете ни и сега седи вързан в кулата. Ст. Загорчинов, Ден последен.
3.	Получавам, снабдявам се с нещо или се натъквам на неше. Нашите решили през нощта
срещу сряда да нападнат от засада конвоя, който ще миж през моста на село Гурцево.. . Така
ние ще се снабдим за по-продължително време с храпам продукти. . . Пък може да падне в
ръцете ни оръжие, писмо или някоя важна заповед на властта. П. Михайлов, Малката парти¬
занка. — Записахте ли абонати?— За кое?— За детското списание „Чучулига" ... — Че
аз вчера. речи го, съм дошла. Такова списание не ми е паднало още в ръцете. Елин Пелин, Аз,
ти, той.
Още: Пада ми / падне ми в ръчичките (рь^чиците) /към 1 знач./. Пада ми / падне ми на
ръка /в 1 и 2 знач. към 1и 3 знач./.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ В РЪЧИЦИТЕ. Вж. Пада ми / падне ми в ръчичките. Пък
и сега да ми падне в рьчиците, още сега ще му видя сметката. Ще му откъсам .главата като
на стиче. Й. Йовков, Женско сърце.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ В РЪЧИЧКИТЕ. Получавам възможност да пестьпвам,
да се разпореждам с някого, както искам, както смятам, че е необходимо или да се разправя
сурово с някого. Да не ме викат Калитко Кулин, ако те не напердаша! Сега си ми паднал в
ръчичките. Ив. Хаджимарчев, Овчарчето Калитко. 'Да се преструваме на кротки и хрисими,
докато ни падне в ръчичките. Г. Караславов, Милицията ми дайте. Да ми падне в ръчичките,
бих му отрязал езика! — измърмори сърдито един боец. П. Вежинов, Нашата сила. — Ня¬
мате право, господине. да посягате на личната свобода на жена си!... — Чакай. ще ми пад¬
неш ти мене в ръчичките. Ст. Л. Костов, Мъжемразка.
Още: Пада • ми / падне ми в ръцете /в 1 знач./. Пада ми / падне ми в ръчиците. Пада ми /
падне ми на ръка /в 1 знач./.	.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ В УСТАТА. Получавам, нещо даром, с леснота, без да се
трудя, без усилия. Това няма значение, онова няма значение, тогава какво.има значение? Или
да легна тук и министерството само да падне в устата ми ? Ст. Л. Костов, Големанов.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ ГЛАВАТА. Загивам, бивам погубен. Искам да съм на кръ-
щенката на сина си, па ако ще и главата ми да падне. К. Петканов, Хайдути. — Отишъл
руският консул, отишъл при султана. . . Прибери си, рекъл му султане, аскера, че и твоята
глава, ще падне! Д. Талев, Преспанските камбани.
Още: Търкулва ми се / търкулне ми се (хвръква ми / хвръкне ми), главата.
ПАДА МИ ! ПАДНЕ МИ ДАМЛА. Става ми много лошо или много се ядосвам от
някаква неочаквана неприятност.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ НА МУШКА. Удава ми се възможност да потърся от¬
говорност от някого за извършени от него непочтени дела. Ще. ставам човек на правото.
Ти гледай в. бъдеще да се движиш строго по законите, защото ще ми паднеш на мушка и
като нищвще те опандизя. Сл. Македонски, Една земя ми стига.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ НА РЪКА. 1. Получавам възможност да постъпвам, да се
разпореждам с някого както искам, както смятам/че е необходимо, или да се разправя сурово
с някого. Но тя ще ми падне на ръка и така ще я нажуля аз нея, та друг път да си свива устата
и да не дрънка работи. които не са за нея! Ст. Л. Костов, Големанов. Ето и овчари са под¬
карали овци насам. Опропастиха хорската' стока, ама ще ми падне той мене оня — вой¬
102

водата им Горан — нз ръка, че ще му излезе кисело. Ц. Церновски, Театрални забавтлни •
2. Получавам, снтбдявтм се с нещо или се натъквам на нещо. Я дз мш пзднзт мене на ръка
малко швейцарски франкове, че дз видиш. Й. Йовнов, Чифликът край границата. Тука съм
добре . -. . Падат на ръка ш евтини турски имоти. Ив. Вазов, Новт земя. Днес мш падна нз
ръка тази книга ш започнах дз я четз. • Понякога мш падзт на ръкз евтини стоки и аз гш
купувам.
Още: Птда ми / яадае ми в ръцете /в 1 и 3 знтч./. Птда ми / падне ми в ръчичките (ръчн¬
алите) /нъм 1 знтч,/.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ НА СМЕТКА. Открива ми се възможност да купя нещо на
изгодна цена. Ако тш пздне на сметка, купувай земя. поръча й Кшро. Г. Караславов, Обикно¬
вени хора.
ПАДА МИ / ПАДНЕ' МИ НА (В) СЪРЦЕ <ТО>. 1. Обшкн. в св. вшд. Влюбвам се в ня¬
ного, обиквам някого или харесвам, одобрявам някого. Мурад, стройният, мъжественият
u мълчалив Мурзд, й паднз нз сърце и тя въпреки повеленията на закона. му откри лицето сш.
Й. Йовнов, Женско сърце — Калофер шска - да се ожени зз Бояна. . . Бояна му пзднзлз нз
сърце, тз ме изпрати. М. Мтрчевсни, Калофер войвода. Отначало той не харесваше Маршя,
защото беше сшромашко чедо, но после му пзднз на сърце. К. Петнанов, Бе? децт. — ■ Бояно!
Тш си тук! Свободна! ... — Зарадш тебе приех мир. Падна мш на сърцето-' не можах да го
победя. М. Марчевски, Калофер войвода. Златзница казваше: — Работна ш чистница е,
зко това не са невестински преструвки. — Паднз ми на сърцето това дете. Кзквато невяста
исках, такзва бог мш даде! — думаше Златан чорбаджи. К. ПеткТнов, Без деца.
2.	Обшкн. в св. вшд. Много ми се харесва нещо, допада ми, нрави ми се. Аз ш сега, кзто се
вгледах в американските градове. право да сш кажа, .... никак не мш паднаха нз, сърце. Ал.
Константинов, До Чикаго и назад. ПаДнало беше на сърцето му това хайдушко труфило ш
не веднъж беше го шскзл' от чшчз сш. Й. Йовнов, Старопланински легенди. Ако искаш тш,
бягай! Няма дз те издам! — Тогзвз ш аз ще остана. Твоите думш паднаха в сърцето мш. Дз
става, кзкзото ще. Ст. Зтгорчинов, Ивайло. Връща се моето Ленче, аз пък нз бунарз, мия
паници. . . „Добър вечер, мила мамо!“ Кой те нзучи тзкз, Ленче? Учителката. Е. на сърцето
мш паднз, сестри. Къде ще се сетшме ние дз научим децата сш нз такива хубави думш! Д. Талев,
Преспаиснuте нтмбтни
3.	Само в несв. вшд в 3 л. ед. Дшал. За ядене — хвтщт се, има полза от него, личи.
Още: Ляга ми / легне ми нт сърце<то>.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ НУР ОТ НЕБЕТО. Дшал. Получавам нещо наготово, съв¬
сем без труд. Той чака дз му пздне нур от небето.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ ОКОТО. 1. Върху (нз) някого или нещо. Привлича ми се вни¬
манието, забелязвам няного или нещо. Офшцерчетата, полуразлегнзтш на столовете сш. . .
почнаха да стрелят презрение - върху окръжающзтз ги публика . . . или се силеха - дз изобра¬
зят маслен поглед, ако окото им паднеше върху дама. Ал. Константинов. Из миналия живот
на „Слтвянснт беседа“.
2. Нз нещо шлш някого. Много харесвам няного ' или нещо. Нему беше паднало окото на дя¬
довата Слзвчова унукз. Т. Г. Влайнов, Дядовттт Славчова унунт.
ПАДА МИ7 ПАДНЕ МИ ОТ БОГА. Обикн. с отршц. Получавам нещо наготово, съв¬
сем без труд. Стягай се учи, защото не ще ти падне от бога изпшта.
Още: Пада ми / падне ми от господа.
ПАДА МИ / ПАДНЕ ■ МИ ОТ ГОСПОДА. Обшкн. с отршц. Вж. Птдт ми / падне ми от
богт. Не чакай да тш падне от господа, ами сядай и работш, за дз успееш.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ ОТ НЕБЕТО. 'Обшкн. с отршц. Получавам нещо без труд
без усилия, наготово, неочаквано. — Нивите ми щял дз ' вземз. . . Нз мен пак щял - да гш
сърне. змз с техника. . . Лежи тш нз тззш кълкз, чакзй дз тш пздне от небето . . . Работа
трябва, работа. Г. Ктртслтвов, На прав път. — И какво ще спечелим от това? — Власт.
Наша, работническо-селска. демократическа власт! Само тогзвз ще заживеем човешки.
— А кога ще стане това?— Когато го направим.. . От небето няма да нш пздне! Г. Кт¬
ртслтвов, Селски истории. Има хора несъзнателни — гонят добитъка, хабят - инвентара,
ицрошат мзшшнштее. Сякаш са им паднзлш от небето. И народът гълчш. А. Картлийчев,
Пътища далечни.
103

ПАДА МИ / ПАДНЕ' МИ ПОД ОКОТО. Виждам, забелязвам нещо или някого. Ка¬
кво й се случи? [на кобилата]. Вълк ли я сдави? За вълци по тоя край от месеци вече не се’
е приказвало. Па и от вълк да е, ще махна ръка и ще чакам да ми падне под око: ако. го. убия —
харно, ако го изпусна — здраве му? Н. п. Филипов, Разкази на ловеца.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ ПЪТ. Случва ми се да мина отнякъде, през някое място..
— Остани при нас! — рече то само. — Ако ми падне път. на връщане,, ще се отбия —усмихна'
му се другарски Орфей. Г. Караславов, Орлов камък. — Като си тръгнеш, непременно много-
здраве на всички! — . . . — Май . . . няма да ми падне вече път за фронта — рече той. Г. Ка-
раславов, Обикновени хора. Падна ми път чак до Ески Джумая — ходих на панаир. Д. Мар-
чевски, Дошло е време. „Елате, щом ви падне път, в Лендеа“. Кр. Белев, Запад.
Още: Мина ми път.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ РЕД. Самост. или със следв. изр. със съюз да-. Удава ми се,,
имам възможност за нещо, случва ми се да мога да направя нещо. Дядо Тома го- следеше
жадно, той беше петимен да го види при себе си. да се поразговорят. да го разпита за полити¬
ката. Но все не падаше ред. Мерне му се понякога Манол и докато дядо Тома да му продума ■
една приказка, той или отива някъде на среща, или приема някого на разговор. Г. • Караславов,
Неверникът Тома. Цонко е се по къра. ама не ще му падне ред да се отбие да я [кошарата]!
премести. Т. Г. Влайков, Чичо Стайко.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ СЪРЦЕТО В ГАЩИТЕ. Силно се изплашвам.
Още: Пада ми / падне ми сърцето в петите.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ СЪРЦЕТО В ПЕТИТЕ. Силно се изплашвам. • След половин-
минута дърпане прътът се откачи, с него падна и саламът, а заедно с тях и сърцето мш
падна в петите, защото ми се стори. че при падането саламът, вдигна страшен шум.
С. Стратиев, Самотните вятърни мелници.
Още: Отива ми / отиде ми (дохожда ми / дойде ми) сърцето в • петите. Пада, ми • / падна,
ми сърцето в гащите.	•
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ УКРОП. Диал.. Припадам, примирам,, баялдисвам.
ПАДА МИ / ПАДНЕ МИ ЧУДО НА ГЛАВАТА. Диал. Изживявам неше'ненрпягне ...
ПАДАМ / ПАДНА КАТО ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ. Силно- изненадвам. поразявам..
Думите, с които Кандов придружи плесницата си, поразиха присьсmвующите. .... Те паднаха.
като гръм от ясно небе. Ив. Вазов, Под игото. Думите на Дойчина паднаха като - гръм от
ясно небе. Старите ококориха очи и го загледаха очудени. К. Петканов. Златната земя.
ПАДАМ / ПАДНА КАТО КОТКА НА КРАКАТА СИ. Излизам винаги • прав, не се
признавам за виновен, ако и да имам вина за нещо. Не мога .повече да евразправям с тебе..
Ти винаги като котка падаш' на краката си.
ПАДАМ / ПАДНА НА АМАН. Диал. Келенонрекпенне се- моля за милост. При щур¬
ците беше лошо, наистина, но като паднеш на аман, като, пуснеш нещо- под' веджедето,. на¬
мираш милост и прошка. Ив. Вазов, Дядо Нистор.
ПАДАМ / ПАДНА НА • ЗАРЕК. Диал. Урочасвам или се разболявам от уроки.
ПАДАМ / ПАДНА НА КОЛЕНЕ на (пред) някого. 1. Моля за нещо1 най-настойчиво,.
като потъпквам • собственото си достойнство; моля коленопреклонно. — Тате. — обади се-
момичето — остави го' [Нено] пък, като не ще. Няма да му паднем на колене. А. Каралийчев,,
Народен закрилник. Да иде в селото и да му падне на колене? Да рече жално и милно: „Отче,,
съгреших, прости ми!“ Не. Поп Герасим е лихварии,.... у него към никого милост няма. Г.
Караславов, Герой. — Бе той [Братанов] скоро-скоро на колене ще падне пред мене да те^
иска. нека. само инженерът си каже думата. Ст. Л. Костов, Златната мина. Треперели сте-
от нас много години и пак ще ни паднете на колене —. мислеше той. и заканително клатеше -
глава. В. Нешков, Настъпление.
2.	Книж. С отриц. обикн. в св. вид в бъдеще или мин. вр. Не ще (няма да) падна на колене [не;
паднах на колене]. Няма да се призная (не се признах) за победен. Българският народ — ... —
няма да падне на колене. Той няма да падне пред никакви заплашвания. Г. Димитров, Резул¬
татите, от изборите за Велико народно събрание. Въпреки че Франция бе окупирана, фр^т^с^кшя^ч
104

народ не падна на колене преё бруталния нашественик, в. Вечерни новини. Народът на Лаос,..
заедно с правителствената армия и въоръжените оили на Патет Лао громи врага не за ёа
пада на колене, в. Вечерни новини.
ПАДАМ / ПАДНА НА ЛЕГЛО. Разболявам се тежко. Измяната на Вижёан го пла¬
шеше. . . Случи се така че паДна на легло жена му. Той пробоДе още по-дълбоко сърцето
на ВижДан. — И майка си ще умориш! Свърни ск, ёокато е време! Ст. Ц. Даскалов, Есенно
сено.
ПАДАМ / ПАДНА НА ПОЛЕТО НА ЧЕСТТА. Книж. Загивам като герой на фронта.
ПАДАМ / ПАДНА НИСКО. Преставам да се съобразявам с каквито и да е морални
изисквания; ставам неморален, постъпвам нечестно, долно. Не очаквах, че той ще падне
толкова низко и щк стане изнудван. • Трябва да ои паДнал много низко, за да можеш да изопа¬
чаваш така фактите.
ПАДАМ / ПАДНА <НИСКО> В ОЧИТЕ на някого. Разочаровам някого и преставам
да бъда уважаван, зачитан от него. Не, трябва да се стегна и сам да свърша с тоя звяр! Иначе
съм за окайванк. Ще стана за присмех, ще паДна в очите на всички. Ем. Станев, Повест за
една гора. Да му кажа направо, че нямам никакви пари, може би щях да паДна ниско в очите
му. Кр. Григоров, Раздол^ни. Колкото повече говореше, толкова повече съзнаваше, чк пада
в очите му. Ем. Станев, Иван Кондарев.
ПАДАМ / ПАДНА ОТВЪНКА. Диал. Става ми зле, припадам.
ПАДАМ / ПАДНА ОТ МАРС. 1. Силно се изненадвам от нещо (обикн. общоизвестно),
което е неочаквано за мене, не го знам, за което не съм чул.
2. Във въпросит. изр. и обикн. във 2 и 3 л. Съвсем съм наивен и не познавам действителността
(обикн. при учудване или възмущение от някои нередности). - Ти ои чуёен! От Марс ли си
паёнал? Сеёнал си да се очудваш на завистта на хората.
Още: Падам / падна от небето /в 1 и 3 знач./.
ПАДАМ / ПАДНА ОТ НЕБЕТО. 1. Силно се изненадвам от нещо (обикн. общоизве¬
стно), което е неочаквано за мене, не го знам, за което не съм чул. Карёашев паДаше от не¬
бето. Той не вярваше на очите ои! Какво значеше всичко това? Успяха да приДумат майора
да поёаёе ръка на девойката, която го не щеше, и Девойката — да я приеме, при всичко, чк
й беше противен? Ив. Вазов, Кардашев на лов. Слухът за близостта на някакво българско
военно тяло беше внесъл паника в селото: под нейното влияние трима солдат. излязоха от
еДна кръчма и се предаёоха Гороломову о пушките ои .. . Гороломов падаше от небето!
Ив. Вазов, Пъстър свят. Забелязала съм, че колкото по-дълго си мечтал за нещо, толкова по «
вече то ме завлаёява, постепенно добива форма, цвят и мириз, попълва ск с подробности и ожи¬
вява, а накрая, когато се осъществи, паёам от небето: вое излиза някак, чк готовата сграДа
съвсем не е приличала на моя проект.. Ем. Манов, Моето първо лято.
2.	С'отриц. Появявам се съвсем неочаквано или незабелязано - за околните, наготово; съз¬
давам се без труд, без усилия, от само себе си. Бивш негов съученни,..., му даде книги, които
Кръстьо нк беше вижёал. Между тях имаше доста дебелички,... , но той воичко смогна да
погълне, олеё дълго и упорито четене. И когато понякога майка му го съветваше да ои не боде
очите, старият бързаше да го защити. — Няма учител да става• я! — викаше Митра. —
Защо да не стане, учителите да не падат от небето!... В Русия неграмотни селяни слеё
революцията станаха професори. Г. Караславов, Селски истории. —- Та книгите Да не паёат
от небето — и тях хора ги пишат. - Г. Караславов, Делегат. — А кои ще ДойДат ? Очевидно
новите властници по места нямаше да паднат от небето като някакви непорочни ангели.. Г.
Караславов, Обикновени хора.
3.	Във въпросит.. изр. и обикн. във 2 и 3 л. Съвсем съм наивен и не познавам действителността
(обикн. при учудване или възмущение от някои нередности). —- От небето ли ои паднал,
Ага? Кой ти каза, чк началникът не може да разиграва работниците, както си иска? М. Мар-
чевски, Тихо пристанище. — Слушайте, вие! — поёвикна той • съо смешно тънък фалцет.
— Да не сте паднали от небето, а? Знаете ли вик какво е станало в България, или не знаете?
Г. Караславов, Обикновени хора. Ами как ще тръгнем? — Как, как!На куц крак щк тръгнем,
ей така!. .. Как сме щели, накъде омк щели! От небето ли падна, а?. В. - Мутафчиева, Летопис
на смутното време
Още: Падам / падна от Марс /към 1 и 3 знач./.
105

ПАДАМ / ПАДНА ПРАВО В (НА) СЪРЦЕТО. Вълнувам приятно, създтвтм, преди¬
звиквам приятно чувство. То глас ли беше, то песни ли бяха? ш гласът ш думите право нз сър¬
цето пздзха. К. Величков, Таласъм.
ПАДАМ СИ / ПАДНА СИ НА КЪСМЕТА. Неочаквано получавам големи облаги,
постигам успех, провървявт ми извънредно много.
Още: Лягам си / легна си на късмета.
ПАДА / ПАДНЕ НА (ВЪРХУ) ГЪРБА МИ. 1. Принуден съм да се зтемт с нешо, да
поема нянтнво задължение, ■ дт извърша някаква работа. — Преди да дойда тук- вашият по¬
мощник ме заплаши дз не говоря! — глухо продължи пленникът. . . — Всшчко това пада на
моя гръб. . . Сегз аз шлш ще трябва веднага да ви предам нз военния съд, шлш да лшквшдшрам
лленнииа!. . . Среден път очевидно няма! П. Вежинов, Нтштта сила.	,
2. Принуден съм да отговарям за нещо, да нося неприятните последици от нещо.	л
Още: Струпва се / струпа се (стоварва се / стовари се) върху (нт) гърбт ми.
ПАДА / ПАДНЕ ПЛАНИНА ОТ ГЪРБА МИ. Почувствувам голямо облекчение, оле¬
ква ми, защото се туря нртй на нещо и се освобождавам от някаква голяма грижт, тежко
задължение или нещо неприятно за мене.
Още: Птда / падне планина от раменете (плещите) ми. Свтля се / свали се (смънвт се / .
«мъкне се) плтнинт От гърба ми. Падт / падне товар (<:;ю>деиичeн> нтмън, <л-ежно> бреме)
от гърбт ми.
ПАДА / ПАДНЕ ПЛАНИНА ОТ ПЛЕЩИТЕ МИ. Почувствувам голямо облекчение,
оленвт ми, защото се туря край нт нещо и се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко
задължение или нещо неприятно зт мене. Да сш дойде Въкршл — струваше й се, че ще й пздне
щяла планина от плещите. Ще сш отдъхне, ще разделят къщните грижи. Г. Картслтвов,
Обикновени хора.
’ Още: Птдт / падне планина от раменете (гърбт) ми. Сваля се / свтли се (смъква се / смъкне
<е) плтнинт от плещите ми. Птдт / падне товар (^воденичеи^ камък, -Стежк^ бреме) от
плещите ми.
ПАДА / ПАДНЕ ПЛАНИНА ОТ РАМЕНЕТЕ МИ. Почувствувам голямо облекчение,
олеква ми, защото се туря нртй на нещо и се освобождавам от някаква голяма грижт, тежко
задължение или нещо неприятно за мене.
Още: Птда / падне планина от гърба (плещите) ми. Сваля се / свтли се (смънвт се / смъкне
се) планина от раменете ми. Пада / падне товар (<оoдииуен> камък, <тежко> бреме) от
раменете ми.
ПАДА / ПАДНЕ СЯНКА. 1. Върху нещо. Помрачава се. Въпреки че се општз да запази
хладнокръвие, все пак паднз сянка върху лицето му и усмивката му застина.
2. Върху някого. Създава се недобро име зт някого, опетнява се.	.
ПАДАТ / ПАДНАТ ГЛАВИ. Дтвтт се много жертви, има- много избити (в сражение,
■бой или при екзекуция). Щели да паднат няколко глави — нека пзднзт К. Петктнов, Вълно¬
лом. Нако почнз дз беснее ш нееднократно вече заявява пред селяните. че ще пзднзт много
глави. Кр. Велков, Село Борово. Там на площада сега пздзт глави.
Още: Търкалят се / търнолят се глтви.
ПАДА / ПАДНЕ <ТЕЖКО> БРЕМЕ ОТ ГЪРБА МИ. Почувствувам голямо облек¬
чение, олеква ми, защото се туря край нт нещо и се освобождавам от някаква голямт грижт,
тежко ■ задължение или нещо неприятно зт мене.
Още: Птда / падне <тежно> бреме от раменете (плещите) ми. Свтля се ■/ свали се (смъква
се) смъкне се <тежко> бреме от гърба ми. Птда / падне <воденич(еи> нтмън (товар,. планина)
от гърбт ми.
ПАДА / ПАДНЕ <теЖКО> БРЕМЕ ОТ ПЛЕЩИТЕ МИ. Почувствувам голямо об¬
лекчение, оленвт ми, защото се туря нртй нт нещо и се освобождавам от някаква голяма
грижа, тежко задължение или нещо неприятно зт мене.
Още: Птда / падне <тежно> бреме от гърба (раменете) ми. Сваля се / свали се (смънвт
се / смъкне се) . <тгежко> бреме от плещите ми. Птда / падне <водеииуeн> камък (товар,
планина) от плещите ми.
1С6

ПАДА / ПАДНЕ < ТЕЖКО> БРЕМЕ ОТ РАМЕНЕТЕ МИ. Почувствувам голямо
•облекчение, олеква ми, защото се туря край на нещо и -се освобождавам от някаква голяма
грижа, тежко задължение или нещо неприятно за мене.
Още: Пада / падне <тежко> бреме от гърба (плещите) ми.. Сваля се / свали се (смъква
се / смъкне се < тежко > бреме от раменете ми. Пада [ падне Сводените^ камък (товар,
планина) от гърба ми.
ПАДА / ПАДНЕ < ТЕЖЪК > КАМЪК НА СЪРЦЕТО МИ. Изпитвам - голяма мъка,
■скръб. Тежък камък падна Райки на сърцето и не й Даваше мира ни еДин чао. Т. Г. Влайков,
Дядовата Славчова унука. А да можеше Да говориш, как ли би се оплакал от твоето тегло. . .
Ала аз ёали не се сещам?? Сещам ск, волчо, сещам ок. И кога мучиш, и кога пъшкаш, и кога
•от умора глаёен лягаш — камък пада на сърцето ми. Ц. Церковски, Роб до гроб.
ПАДАТ / ПАДНАТ КАТО СЛОН. Диал. За много хора или за нещо в голямо коли¬
чество — загиват, разболяват се или се повреждат.
ПАДАТ МИ / ПАДНАТ МИ АКЦИИТЕ. Намалява ми се значението, престижът.
Бързо паёат акциите на хитлеристика Германия и в международните отношения. , . Про¬
валянето на Хитлеровите планове усили колебанията и у неговите съюзници и васали. В. Ко-
.лароз, Против хитлеризма и неговите български слуги.
ПАДАТ МИ / ПАДНАТ МИ ОЧИТЕ преД някого. Диал. Много се засрамвам. Тоз
Никола — тоз Никола! Паднаха ми очите пред жената за него! П. Ю. Тодоров, Невяста
Боряна.
ПАДА / ПАДНЕ ТОВАР ОТ ГЪРБА МИ. Почувствувам голямо облекчение, олеква
ми, защото се туря край на нещо и се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко задъл¬
жение или нещо неприятно за мене. Съмна ми, вярвайте, родих се, хвали се той. Откакто
•съм в ТКЗС то,. . . товар ми падна от гърба. Работата е планирана — спори ти.• в. Отечествен
•фронт, Един от хилядите нови членове на ТКЗС.
Още: Пада / падне товар от раменете (плещите) ми. Сваля се / свали се (смъква се /
смъкне се) товар от гърба ми. Пада / падне <гежаo> бреме «воденичен камък, планина)
•от гърба ми.
ПАДА / ПАДНЕ ТОВАР ОТ ПЛЕЩИТЕ МИ. Почувствувам голямо облекчение, олеква
ми, защото се туря край на нещо и се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко задълже¬
ние или нещо неприятно за мене. Аз много се раёвам, че тоя товар, станцията, паДа от пле¬
щите ми. Отсега нататък ти ще го носиш. А. Гуляшки, МТ станция.
Още: Пада / падне товар - от раменете (гърба) ми. Сваля се / свали се (смъква се / смъкне
се) товар от плещите ми. Пада / падне <водеинчeн> камък «Оежко> бреме, планина) от
плещите ми.
ПАДА / ПАДНЕ ТОВАР ОТ РАМЕНЕТЕ МИ. Почувствувам голямо - облекчение,
олеква ми, защото се туря край на нещо й се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко
задължение или нещо неприятно за мене.
Още: Пада / падне товар от гърба (плещите) ми. Сваля се / свали се (смъква се / смъкне
•се) товар от раменете ми. Пада / падне <тежко бреме «Юдениче!^ камък, планина) от ра¬
менете ми.
ПАДАТ / ПАДНАТ ПАРИ и ПАДА / ПАДНЕ ПАРА. Печели се, спечелва се много
от нещо. Натрупай ёве-три хиляди оки вълна, Дай да се изтъче, чк да видиш какви пари ще
.паёнат. Д. Немиров, Братя. Ако ми дадеш, да речем, десет хиляди, аз ще направя чуДесна
работа. С кДин приятел ще изнасяме зеленчук в Германия. Знаеш ли какво к това? Луёи пари
' падат! Д. Немиров, Възелът. Прощавайте, г-н Директоре, ама забравих за колко души да
наго/пвя. . . Пуякът питаше от угодничество, пък и от интерес: колкото по-голяма е тра¬
пезата, толкова повече парй щк падне. Ст. Чилингиров, Рибена косп. Преёи около два месеца,. .,
той напусна склаёа и отиёе да работи на чакъла в реката. Там паёаха повече пари. Г. Карасла¬
вов, Обикновени хора.
Още: Падат / паднат парички.
ПАДАТ / ПАДНАТ ПАРИЧКИ. Вж. Падат / паднат пари. Взе да му омръзва това
•стоене • не за^ друго — той е уДивително издръжлив на скука, ами парички не паёат. Ст. Поп-
тонев, Сватба и ядец.
107

ПАДНА КАТО НА ВЪГЛЕН. Диал. 1. За предмет — изведнъж се счупи (при падане).
2.	За ядене — погълнато ' бе лакомо, с желание.
3.	За вода и под. — изпита бе жадно.
Оше : Падна като на огън, /към 2 и 3 знач./. Диал.
ПАДНА КАТО НА ОГЪН. Диал. 1. За ядене — погълнато бе лакомо, с желание.
2. За вода и под. — изпита бе жадно.
Още: Падна като на въглен /във 2 и 3 знач./. Диал.
ПАДНА КОНЯ В РЕКАТА. Безвъзвратно е свършено, загубено, не може да се отмени. л
Ще изкараш школата, не може да се отказваш, падна вече коня в реката.
Още: Отиде коня в реката.
ПАДНАЛО МИ ГРЯХ. Диал. Смилил съм се, съжалил съм се.
ПАДНАЛО МИ Е ПЕРДЕТО ОТ ОЧИТЕ. Не се срамувам, не се стеснявам от постъп¬
ките си, станал съм безсрамен, нахален, безочлив. — Тотке, гледай си работата и не се за¬
лавяй с човек, на когото е паднало пердето от очите! К. Петканов, Златната земя.
Още: Скъсало ми се пердето на очите. Пукнало ми се пердето. Треснало ми е пердето..
Диал. Съдрал съм пердето на очите си.
ПАДНАЛ СЪМ НА КОРЕМА СИ. Диал. Много ям и си угаждам в яденето.
ПАДНАЛ СЪМ НА ПЪПА СИ. Живея много щастливо, сполучил съм в живота си. •
Сестра й е паднала на пъпа си. получи всичко каквото пожела.
ПАДНАЛ СЪМ СИ НА КЪСМЕТА. Живея много щастливо, сполучил съм в живота си..
ПАДНА МИ КЛАДАТА ВРЪЗ ГЛАВАТА. Диал. Изпаднах в тежко, бедствено поло¬
жение.
ПАДНА МИ СЕКИРАТА В МЕДА. Диал. Случи ми се това, което най-много ми ха¬
ресва, най-много обичам, сполучих така както желаех.
ПАДНА МИ СЪРЦЕ НА МЯСТО [ЩЕ МИ ПАДНЕ СЪРЦЕ НА МЯСТО]. Много съм
доволен (ще съм доволен), стана ми (ще ми стане) много драго, понеже се изпълни (ще се
изпълни) някакво мое силно желание. Я изкарайте вие „Гукни ми, гукни. гугутке“, та да ни
падне сърце на място! — казва загадъчният и никому неизвестен господин. Св. Минков, Раз¬
кази в таралежова кожа. По едно време го [хазайна] забелязах, че всяка вечер си купува вестник
„Единодушие“ и го прочита открай докрай. Чакай. рекох, да го купувам и аз за кафенето. та
да му падне сърце на място. Трябва да е вестник на неговата партия, рекох. нека да го зарад¬
вам. Чудомир, Генчовисти и Пенчовисти. Сега като ти доведоха отмяна в къщи, падна ли
ти сърце на място. П. Ю. Тороров, Самодива. Скоро оредялата кория се оживи; мъже се
строяваха, тичаха,. ... залягаха, пълзяха в редица или се целеха във въображаемия неприя-*
тел. ... — Ех, падна ми сърце на място! "— рече възбудено Стамат. Ст. Дичев, За свобо¬
дата. Прегракнал от викане. бай Стойчо Селимов, . . . , каза, бършейки потното си лице:
— Падна ми сърце на място! Заплюх ги гадините! К. Калчев, Живите помнят.
Още: Легва ми сърцето на място. Дойде ми сърце на място /в 1 знач./.
. ПАДНА МИ ЧЕСТТА [ЩЕ МИ ПАДНЕ ЧЕСТТА]. Диал. Изложих се (ще се изложа).
—■ Какво ще ти стане да ми сториш едно добро. Или като си на Донча Арнаутина унука, ще mu
падне честта? П. Ю. Тодоров, Зидари. Конят се дръпнал,.открил ковчега и той като видял•
окичената булка, извикал: кой ще се наеме да я целуне ? Дръпнал се целият бюлюк. Да не му падне-
честта — той се навел ... и там му излязла душата! П. Ю. Тодоров, Зидари.	*
ПАДНА СЕ НА ЗЪБА някому. Бивам одумван от някого, злослови се, клюкарствува •
се за мене от страна на някого. — Как да не го познавам —— Петреску, дето удави баща си•
в блатото. Знам го! Пази Боже да му се паднеш на зъба. Ал. Константинов, Бай Ганьо. Да •
не му се паднеш на зъба. ще те направи no-черен от дявола.
ПАДНЕ МИ ПЪТ някъде. Случи ми се да мина отнякъде, през някое място. Едва лш
ще ми падне скоро път през тия красиви.места.
Оше: Мине ми път.
108

ПАЗИ БОЖЕ. Възклицание: а) • За изразяване на опасение от нешо лошо или нежелано;
дано не стане. — Сиреч ти,.... казваш да си овра врата в женския хомот? — Пази боже!
Ив. Вазов, Чичовци. —Излиза, според вас, че не ще намерим място за заселване?— запита
дядо Власи,... — Сакън. Никой не казва такова нещо. пази боже! А. Гуляшки, Село Ведрово.
— Един милион нося! Само наполеони!Как ще се опазиш от крадци и хайдути?. . . Пази боже
да те надушат, изидат ти душицата! Елин Пелин, Летен ден.
б)	Обикн. Ирон. За уверяване, че нещо е противоположно на очакваното или за пълно отри¬
чане на нещо; тъкмо обратното, съвсем не. Драгий читателю, да не би някак си да поми¬
слиш, че нашите обществени и политически работи не вървят наред! Пази боже! Ал. Кон¬
стантинов, Дребни работи. Любеше Нонин, жени се за Върбанов . . . Никакъв разум тук няма,
а просто, . . — Чувства ли ще речеш? — А, чувства! — Пази боже! Елин Пелин, Летен ден.
Аз си четях романи, и то, ако може, по-леки — Фенимор Купер или Жюл Вери, . . Но стихове?
. . . Боже пази! П. Вежинов, Нашата сила. •— И вие ли сте поет? — загледа тя криво завър¬
заната му връзка., — Аз? — учуди се Северов. — Пази боже! М. Грубешлиева, През иглено
ухо.
в)	Неодобр. За посочване на висока степен на някакво лошо качество на нещо или на някого.
Човек да си гледа къщата, да му е ешетаае, преметено и подредено навред, че вчера ходих
у Бона Бозаджийката за квас — пази боже. Чудомир, Не съм от тях. То един свят се навъдил,
пази боже, Й. Йовков, Чифликът край границата. Един едничък си имаме женски месец —
Марта, да' ни е живичка, ама пази боже. Коварно и изменчиво създание! Ал. Константинов,
През марта в Чепино.
ПАЗИЛ МЕ БОГ. Възклицание при опасение от нещо неприятно, от някакво обвине¬
ние, или за изразяване на ирония. Да не съм ти обрал имането! — отвърна нехайно Кольо. ..
—.Пазил те бог!— прекръсти се попът. Г. Караславов, Изповед. — На твое място аз бих си
отмъстил. — Като го убиеш. нали? — нарочно го подведе Рилски. — Пазил ме бог! Ще го
накарам сам да се убие. К. Петканов, Вълнолом.
Още: Пазил ме господ. Опазил ме бог.
ПАЗИЛ МЕ ГОСПОД. Възклицание при опасение от нещо неприятно, от някакво об¬
винение или за изразяване на ирония. Та и аз не се занимавам с политика — у, пазил ме
господ! — ама против амнистията не съм. Г. Караславов, Амнистия.
Още: Пазил ме ' бог. Опазил ме господ.
ПАЗЯ В СЪРЦЕТО СИ нещо. Отнасям се с голямо уважение и обич към нещо, лелея
нещо. Столичните трудещи ще пазят в сърцата си скъп спомен за вожда и учителя на нашия
народ Георги Димитров в. Вечерни новини.
ПАЗЯ ЛЕГЛОТО. Не съм оздравял още, още съм болен и лежа, не ставам. Аз съм
болен днес и съм принуден да пазя леглото; вероятно и утре ще го пазя. Ив. Вазов, Писма до
Евгения Марс.
ПАЗЯ ЛИНИЯ. Съзнателно се въздържам от храна, за да не напълнея. — Нищо не
смятам. Просто лично аз предпочитам един сандвич и чаша бира. Вие знаете какво значи да
се пази линия, нали ? Б. Райнов, Дъждовна вечер.
ПАЗЯ <ПОЧЕТНО> РАЗСТОЯНИЕ. Отнасям се хладно, официално с някого. Не
промени тона си и Султана само пристъпи още една крачка към снаха си, като да се бе зарекла
да пази определено разстояние. Д. Талев, Престонските камбани.
Още: Държа • се на <почетно> разстояние.
ПАЗЯ ПРАХ ДА НЕ ПАДНЕ върху някого. Извънредно много държа на някого, много
го обичам и уважавам и се грижа да не му се случи нищо лошо, да му е добре. Да ти кажа,
една зла излезе.. . . Само доведените си деца гледа. . . Гали ги, пази ги прах да не падне по
тях, а мене. постоянно ме праща на най-тежката работа. П. Михайлов, Малката партизанка.
Още: Не давам (треперя) прах да не падне.	*
ПАЗЯ СИ КОЖАТА. 1. Постъпвам така, че да не ме сполети нещо лошо, нещо, което
застрашава живота ми.	•
2. Старая се да постъпвам така, че нищо да • не наруши спокойствието ми, положението,
което съм си създал. — Станал си особен. бай Василе — укори го Ванко. — Като че ли пазиш
кожата си. М. Грубешлиева, През иглено ухо.
109

ПАЗЯ СИ ЧЕРГАТА. Постъпвам тана, че дт не ме сполети нещо лошо, дт запазя по¬
ложението си, ноето съм си създал. Токо не познаваш - тш, учителю, хората още . . . такъв
сш нш е народа: всеки пази чергата сш.. . гледа -дз сш е настрана. . . Ще видиш: утре е празник
а боя се, не ще свъртим ш 50 души, за дз се разправим с кмета, А. Страшимиров, Няногт.
ПАЗЯ СТАЯТА. Не съм оздравял съвсем или съм мтлно ' неразположен, зттовт не из¬
лизам, стоя още в къщи. Понеже по неразположение пазя днес стаята, писмено вш питам
раздадоха лш се вече ролите на пиесата „Божана“. Ив. Втзов, Непубликувани писма. Честита
Нова годинз! Вчера ти я честитих с картичка порздш едно леко неразположение . . . бях
принуден дз пззя стаята ш не можах лично дз те поздравя с'' новата година. Ив. Втзов, Писма
до Евгения Марс. Славшнов се разстрои от държането на годеницата сш, разболя се ш ня¬
колко дни пази стаята. К. Петнанов, Вълнолом.
ПАЗЯ ХААЪЪ<А> на някого. Отнасям се много благосклонно нъм някого и постъп¬
вам както му е угодно, приятно, не му противореча Зарад имота. Рздул му пазеше хатър
ш всекш ден му пращаше хубаво ядене ш хубаво вино. Й. Йовнов, Женско сърце.
Още: вТрдя хттьр<а>. Дшал. Гледам хатъ^а^. Държа (струвам) хатър. Дшал.
ПАК ЩЕ ■ <СИ> ПРИКАЗВАМЕ. Грешиш, не си прав, бъдещето ще понтже, че се
заблуждаваш (обинн. в отговор). Аз все пак мшсля, че тя ще мш върне тшя пари.—Пак ще
приказваме.
ПАЛА ТЕ ПАЛИЛА. Във 2 ш 3 л. Дшал. 'Възклицание зт изразяване нт унор, яд спрямо
някого. — Он [бирникът] е, пз това сш е! — повтори смутеният говедар. . . Он е, пала го
палшлз! Сиротния ще разплаче тоя ден. Н. п. Филипов, Бирникът дошъл — Пала те палила! —
. . . — ти сш помисли, че сш пак на върха на Балкана ш пускаше куршуми нз башибозуците!
Ив. Втзов, Нова земя. Да си уговорим / отсега двамшна — / че дадеш нз Стойно I ти твоята
Кшна — / се за нея пише / откз там замина! / Пала го пзлшлз, / нека с тебе, брате. / да
сш гукнем „свате“. Елин Пелин, Пижо и Пендо.
ПАЛИХ, СМЬДИХ. Дшал. Опитах всички средства.
Още: ■ Птлих, струвах. Дшзл.
ПАЛИХ, СТРУВАХ. Дшал.. Вж. Птлих, смъдих.
ПАЛМАТА НА ПЪРВЕНСТВОТО. Кншж. Първо място в нещо. — Както са вшдш,
Батак ще да ни засрзмш, в сяко отношение, казваха мнозина от работниците от рззнш - грз-
довци, кошто желаеха вътрешно да остане палмата на първенството на техния градец. Зтх.
Стоянов, Записки по българските въстания. Не шскаше Бенковски дз се чува друго име в тър¬
жествата, освен неговото. Гдето дойдеше дума да става въпрос за палмата на първенството,
.. ., той преставаше дз бъде хрисим. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания. Ка-
квото и дз кажеш, но тая твоя сестра, макар ш по-късно, честита бе дз пожъне палмата нз
първенството. Следователно тш сш длъжен дз преклониш гордо чело. Ст. Станчев, Под ясно
слънце.
ПАЛТО БЕЗ РЪКАВИ, получавам (вземам, дтвтм). Дшал. Съвсем мтлно или нищо
(получавам).
ПАЛЯ ЛУЛАТА СИ ОТ нечшя ГЛАВА. Дшзл. Създавам благополучието си от неблаго¬
получното положение на някого.
ПАНТЕЛЕЙ ПЪТНИК. Шег. Човек, нт когото предстои дълго пътуване, или е тръгнал
на дълъг път. — А твоя милост кой сте?— ... -— Пантелей пътник, бъхтя пътищата, че
сш нямам друга работа. К. Калчев, Живите помнят.
Свързва се с отлитането на щъркелите около деня нт св. Пантелей, 27 юли, по християнския календар
(П. Р. Славейков,' Български притчи или пословици и характерни думи, П, с. 43).
ПАИТОВЦИТЕ ТЕ ОТНЕЛИ. Дшал. КТзвт се нт някого за изразяване на недоволство,
яд, възмущение от него.
ПАНЕР НЯМА ДА ОСТАНЕ [НЕ ОСТАВА / НЕ ОСТАНА ПАПЕР] от нещо - шлш от
някого. Ще бъде (беше) напълно унищожено), ще загине (загина). Тш горе ли сш? Слшзай бе,
обеснико!Боже, къде се е покачил!... Нали, ако паднеш, пзпер няма дз остане от тебе. П. Велков,
110

Стълба до небето. ГраДушката опря, . . ■— То да е само то. От царевицата папкр нк е останало Г
. .. е изтънял глас се обади смуглест мъжага. Н. Тихолов, Дни като другите. — Ще видите
какво ще стане, когато рукнат поройните есенни дъжДове, — Думаше Гурцерът. —Пристигне
ли водата, папер няма да остане от туй хайДушко село. Ония камъни, дето ги трупат цяла
лято — на главата ни ще се сринат. А. КаралиHкев. Народен заарилник. И тия не стоят
със окръоткни ръце, и те стрелят. То ако не беше така, папер нямаше ёа остане от тях.
Т. Харманджиев, Крилато време. Сгоёините папер не остана от нейната хубост. ^Пожарът
всичко унищожи, папер • не остана и от горичката.
ПАРА ДА ИМАМ ЗА СМЯХ ЩЕ Я ДАМ. Диал. Винаги съм засмян.	‘
ПАРА ИГРАЕ някъде. 1. Печели се много. Те и Двамата бяха о бели, сламени капели —
не бяха виждали преспанци такива капи и сякаш това ги слиса най-много. —— Брей, нема шега
тука! Талянци. Пара играй тук брей, люёе! Д. Талев, Преславските камбани. Ти с тях не
ск сравнявай, у тях пара играе.
2.	Харчи се много. Как хубаво сте се обзавелш ЯснO" че пара е играла тук.
пАра излиза от задника ми. Диал. Виждам големи трудности, измъчвам се¬
много.
ПАРА НЕ ПРАВЯ. 1. ПреД нещо или оамост. За нещо — не струвам нищо в сравнение -
с друго нещо нлн изобщо не струвам нищо. Месечината още не съм я бутнал — сто и шей¬
сет и четири лева! Всичките ги давам да ои ми върне пищова ... — Та ти знаеш ли, че вълк
нк смееше да припари, когато ми беше в торбата. Аз затуй ти казвам, че преД револвера па¬
рата пара не прави! Н. Хайтов, Шумки от габър. Колкото смелост имах, идваше от трите
патрона в наганта, макар че патроните в такова вррме• пара не правят. Н. Хайтов, Диви,
разкази.
2. Само в 3 л. Не може да се помогне, свършено е. И да съжалявам сега, пара не прави,,
нищо не може да се поправи.
Още: Пара не чиня.
ПАРА НЕ СВЪРТВАМ и ПАРА НЕ СЕ СВЪРТА У МЕНЕ. Разточителен съм и необми¬
слено харча. Как щк може да се облечеш добре, като пара не свърташ, като харчиш за глупости.
ПАРА НЕ ЧИНЯ. Вж. Пара не правя. Разкаял ое, но пара не чини вече, твърДе е късно.
ПАРА ПИГ<А>. Диал. Напълно свободен, незаангажиран с работа или грижи.
ПАРАТА С КУРШУМ БИЯ. Зле съм - материално, нямам достатъчно пари, не ми стигат
средствата. От хайдутлук поминава Омер Пазвантоглу. Шари из Босна, из Арнаутлука.
Ама опитай ое да живееш от хайдутлук в Босна—там парата с куршум бият. В. Мутафчиева».
Летопис на смутното време.
Още: Парата с куршум гоня.
ПАРАТА С КУРШУМ - ГОНЯ. Вж. Парата с куршум бия. Молим Дивана да опрости
овчия и кози данък на Видинско. И купува от селяните добитък по цените на пазаря, не на■
хазната. — Мислите си, чк Диванът ще ви чуе? Парата с куршум гонят, та ще опростят
данъка на едничкия още читав край. В. Мутафчиева, Летопис -на смутното време.
ПАРВА МЕ / ПАРНЕ МЕ ПОД ЛЪЖИЧКАТА. Внезапно изпитвам силна мъка от
нещо. Кръстевица изслуша обясненията, които той даёк на Станка, и нещо я парна под лъжич¬
ката. Две години! Две гоДини далеч от България, от селото, от Станка. Г. Караславов. Обик¬
новени хора. /
Още: БоДва ме / бодне ме (жетва ме / жегне ме) под лъжичката. Парна ме / парне ме по-
дроба.
ПАРВА МЕ / ПАРНЕ МЕ ПО ДРОБА. Внезапно изпитвам силна мъка от нещо. Ката
чу гласа й, нещо го парна по дроба.
Още: Парва ме / парне ме под лъжичката. Смъдва ме- / смъдне ме по дроба.
ПАРВАМ / ПАРНА ПО ДРОБА някого. Диал. Обиждам жестоко някого, силите го за¬
сягам,- докачам го.
Още: Парвам / парна по сърцето. Диал.
111

ПАРВАМ / ПАРНА ПО СЪРЦЕТО някого. Диал. Вж. Парвам / парна по дроба някого.
ПАРИ МИ ПОД КРАКАТА. Чувствувам се застрашен от вещо, положението ми не е
добро, не е • сигурно. Нещо кроят, но изглежда, че и те са се объркали без тебе. Щом нерв-
ничат, значи, че им пари под краката! К. Калчев, Семейството на тъкачите.
ПАРИТЕ ТЕКАТ КАТО ВОДА. Печели се непрекъснато и много. Защото мелничар¬
ският занаят е лесен, щом веднаж си монтирал мелницата и тя почне да работи. Един работ*
ник ще върши всичката работа, а ти си гледай кефа, парите ще п&кат като вода. Л. Стоянов,
Сребърната сватба на полковник Матов.
Още: Парите текат като из ръкав.
ПАРИТЕ ТЕКАТ КАТО ИЗ РЪКАВ. Вж. Парите текат като вода. В града имал гра¬
мадна клиентела, главно от селата.. И парите, разбира се, течели като из ръкав. в тоя
богат край селяните имали много пари. П. Вежинов, Звездите над нас.
ПАРНИКОВО ЦВЕТЕ. Човек (обикн. момиче, жена), който живее затворено, без до¬
статъчно въздух и слънце, и е бледен, слаб.
ПАСА ВЕТРОВЕТЕ. Диал. Нищо не правя, с нищо не се занимавам; ' безделнича. От
едно дърво гората дава хиляди добрини на човека. Затуй младица не сечи. убиец не ставай!
Без гора хората ще пасат ветрове. Ст. Станчев, Под ясно слънце.
ПАСА ГЪСКИТЕ. Вж. Паса патките. Ако ходиш още с този ум и не си потърсиш работа,
още дълго време ще пасеш гъските и ще изнемогваш.
ПАСА ПАТКИТЕ. Ходя без работа, не върша нищо; шляя се. От занаята си можеш
да разбираш, но от интереса си като не разбираш, много ще има да пасеш патките и да чакаш
да ти оценят способностите. Г. Караславов, Съвет. Водачите ще пипнат министерските
кокали, а чичо Киро Ибришима ще остане да пасе патките с бюлетинката си. Г. Караславов,
На прав път. — С този си инат, ти още мно-го патки ще пасеш. Ал. Константинов, Разни
хора, разни идеали. — Аз не мога да си оставя стоката? Мене дружбашите ме ощетиха
с хиляди! Вие патки пасете — изгърмя басът на Каракунев и заглуши другите гласове.
Ем. Станев, Иван Кондарев.
Още: Паса гъските.
ПАТКА МИ Е ИЗПИЛА АКЪЛА. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум
(употребява се при укор, когато се извършва нещо неразумно). Трябва патка да ми е изпила
акъла тогава, щом съм се съгласил да се изложа на такъв риск.	•
В отриц. или въпросит. форма: <Да> не ми е изпила патка акъла и патка ли • ми е из¬
пила акъла. Самост. или със следв.. изр. със съюз че, та. Не съм оглупял, няма да постъпя
неразумно (обикн. при възражение). Не ми е изпила патка акъла, че да тръгна посред нощ,
ще чакам да се съмне.
Още: Куковица (чавка, сврака) ми е изпила акъла. Патка ми е изпила ума.
ПАТКА МИ Е ИЗПИЛА УМА. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум (употребява
се при • укор, когато се извършва нещо неразумно). Досега аз бях ваш ратай, отсега ще бъда
господар на себе си.. . Ти си глупаво, момче, което не си слуша устата . .. Изпила ти е патка
ума. Ем. Станев, Иван Кондарев.
В отриц. или въпросит. форма: <Да> не ми е изпила патка ума и патка ли ми е изпила ума.
Самост.. или със следв. изр. със съюз че, та. Не съм оглупял, няма да постъпя неразумно (обикн.
при възражение). Да не ми е изпила патка ума., та да се реша на такава постъпка.
Още: Кукувица (чавка, сврака) ми е изпила ума. Патка ми е изпила акъла.
ПАТИ МИ ГЛАВАТА. Изживявам много неприятности, тежки страдания; страдам.
Много ще й пати главата, като е такава упорита и непослушна.
Още: Тегли ми • главата.
ПАУНА СИ ГЛЕДА КРАКАТА И ПИЩИ. Диал. Ирон. Казва се на човек, • който се
хвали с хубостта си.
ПЕЕ МИ ЕЗИКА. Диал. Свободен съм и мога да си позволя всичко, защото съм за¬
можен, не се нуждая от никого и от ничия помощ.
112

ПЕИ дтвтм зз нещо. Много обичам дт пртвя нещо, силно желтя нещо. — Кое куче?
Де е то? — Ей го- този хаймана. . - Тъй се е влюбил този ден в мене, че не ме оставя нш на
крачка. а зз игра — пей дава, — каза Соколов. Н. п. Филипов, Ртзнтзи нт ловеца. — Що й
кандисваш на тая чорбаджшйка да се караш, ма! Не видиш ли, че тя пей дава за кавга! —
смъмра Тошо жена сш. Ст. Ц. Дтснтлов, Без междт.
ПЕКА ДУШИЦАТА някому. Подлтгтм някого нт големи изпитания, мъки, страдания;
измъчвам много някого. Една неделя рано-рано окачих торбичка нз рамо ш поех. . . — Дз
не се върнеш дано- гдето ми печеш душицата. Оставяш ме да ходя кзто парясница. Нищо
де. не съм ни стара, нш грозна. Г. Краев, Аз си знам.
ПЕКА НА ОГЪН някого. Създавам големи неприятности нт някого, подлтгтм някого
на големи изпитания, мъчения; измъчвам, изтезавам. Два месеца стават как се измъчвам ш
те търся; . .. слагам пред тебе ш сърце, ш душа, . - - , а въз това отгоре ти продължаваш
дз ме печеш на огън с твоите страхове. Н. п. Филипов, Ртзнтзи на ловеца.
Още: Пена на ръжен (шиш).
ПЕКА НА РЪЖЕН някого. Създавам големи неприятности нт няного, подлтгтм някого
нт големи изпитания, мъчения; измъчвам, изтезавам. Глзушев го побутна по коляното: — И
никому ни дума. Атанасе. къде си бил тая нощ, с кого сш се срещал. що сш говорил. И на
ръжен дз те пекат. Д. Талев, Престонските камбани. Батенкзтз знаеше, че селяните имат
скътани пари. даваше им по малко син камък, но ги печеше нз ръжен. А. Картлийчев, Народен
зтнрилнин. — На изпостншцз заприличала Глзушевзта снаха. младата.. . — Свекървата
я пече на ръжен- Нелш я знайте Глзушица каква е люта. Д. Ттлев, Преспансните нтмбтни.
Няколко крачки беше отминал вече ззптшятз, който отиваше в селото да пече раята на ръжен.
когато чаушшньт скочш и извика подиря му:.. . къща зз конак ще гледаш дз намериш. Зтх.
Стоянов, Записки по българските въстания.
Още: Пент нт огън (шиш). Въртя нт ръжен.
ПЕКА НА ШИШ някого. Създавам големи неприятности нт някого, подлтгтм някого
нт големи изпитания, мъчения; измъчвам, изтезавам. От цялото село само той не сш дава
нивкатз. — Колете ме с трион — каже, — печете ме на шиш — пак не я давам. А. Ктрт-
лиячев, Строители нт републиката. Иван записа на драго сърце дяда Ганя ш остана много
огорчен, когато този същият напредничав старец с още двайсетина души дигна по-късно бай¬
рака на раздора ш сш поиска нивите назад. Три години рзздорншците пекоха председателя на
шиш ш го наклеветиха пред по-горните места, че гш е вкарал в стопанството принудително.
А. Ктртлийчев, Пътища далечни.
Още: Пент на огън (ръжен). Въртя на шиш.
ПЕКА РИБА НА УСТАТА на някого. Диал. Измъчвам жестоко някого.
ПЕКА СЕ НА ВЪГЛЕНИ. Изпаднал съм, нтмиртм се в много тежко положение, имтм
# големи неприятности, подложен съм нт големи изпитания, трудности.
Още: Пент се нт огън (ръжен, шиш).
ПЕКА СЕ НА ДВА ОГЪНЯ. Изпаднал съм, намирам се в много тежко положение,
имтм двойни неприятности, подложен съм на двойни изтезания. Да се печеш на два огъня-. .,
винаги дз сш нащрек, защото и най-малкото подозрение от еднште шлш от другите ще тш
струва главата. В. Нешков, Настъпление.
Още: Горя между два огъня.
ПЕКА СЕ НА ОГЪН. Изпаднал съм, нтмиртм се в много тежко положение, имтм го¬
леми неприятности, подложен съм нт големи изпитания, трудности. Домъчняваше й ш зз
Веско. Той не знае нз какъв огън се пече майка му. Кр. Григоров, Пролет в Черешово. Не
мина месец; „изтеглиха“ ме в окръжното управление ш ме тшкнзхз в плановия отдел — ре¬
ферент. Подърпах се, протестирах, но началството прояви характер ш останах .. . при
една кадрова комбинация попаднах в София — пак референт . . . Станаха ланските съкраще¬
ния ш зз трябваше отново да се върна в провинцията- - . по това време срещнах едшн свой
земляк . . . Като разбра на какъв огън се пека, предложи мш дз остана технолог прш тях. Н.
Хайтов, Писмт от пущинаците. Вие виждате- сами разбирате на какъв огън се печем. С нищо
не бива да убиваме вярата на хората в бъдещето - . . Нше наследихме една държава ограбена
ш опустошена. станахме пъдарш на обран бостан. В. Нешков, Настъпление.
Още: Пент се нт ръжен (шиш, въглени). Горя в (нт) огън. Пържа се нт огън.
8 Фразеологичен речник, т. 2
113

.- -ilEKA СЕ <KATO> HA РЪЖЕН. Изпаднал съм, намирам се в много тежко положе¬
ние, имам големи неприятности, подложен съм на големи изпитания, трудности. — Па си
мисля, инак сме ои свои, на еДин ръжен се печем, бай Давиёко ... Я ми кажи ратай ли съм
още аз. . . Ратаи ли сте вие, Пена кокошарката, ти, свинаритк. Кр. Григоров, Новодомци.
Не може да разбере тая стара кранта, че Цочо се връща от партийно съвещание. Там не
бяха го гладили с перо . . . Знаеше ли тая Вещица на какъв ръжен се печеше Цочо? Кр. Григо¬
ров, Игличево.
Още: Пека се на шиш (въглена, огън).
ПЕКА СЕ НА ШИШ. Изпаднал съм, намирам се в много тежко положение, имам го¬
леми неприятности, подложен съм на големи изпитания, трудности.
Още: Пека се на ръжен (огън, въглени).
ПЕКА СИ РАБОТАТА. Действувам, подготвям всичко така, че да сполуча, да постигна
това, което искам. Аз ще остана до вратата, защото тия може и да не ёовидят. — Нали
са часовои?—Часовои оа, ама пак могат Да не довидят. Ти добре си печи работата. В. Челков,
С нови другари.
ПЕКА СИ РИБА НА УСТАТА. Диал. Сам се поставям в лошо положение, сгм се из¬
мъчвам. Няма да ои пека риба на уотата, ако му откажа.
ПЕЛЕШАТА БАБА. Диал. Ирон. Жена, която се гизди, гиздосия.
ПЕЛИН ДА ПИЕШ. Обикн. във 2 и 3 л. Да имаш горчивини, неприятности.
ПЕНИШ СЕ НЕ ПЕНИШ, КЕ ТЕ ЯДАМ СПАРИ СЪМ ДАЛ>. Диал. Вж. Пениш се
не пениш, ше те ям <пари съм дал>.
ПЕНИШ СЕ НЕ ПЕНИШ, ЩЕ ТЕ ИЗЯМ <ПАРИЧКИ СЪМ ДАЛ>. Вж. Пениш се
не пениш, ще те ям <пари съм дал>.
ПЕНИШ СЕ, НЕ ПЕНИШ, ЩЕ ТЕ ЯМ <ПАРИ СЪМ ДАЛ>. Диал. Употребява се,
когато някой и да му е неприятно нещо го прави, защото сам го е искал.
От приказката за селянина, комуто продали сапун вместо сланина и той казал тези думи, като се мъчил
да яде сапуна, който се пенел.
Още: Пениш се не пениш, ке те ядам <парш съм дал>. Диал. Пениш се не пениш, ще те
изям Спаричаи съм дал>.
ПЕНЯВЯ СЕ КАТО РАК НА БЪРЗЕЙ. Диал. Проявявам излишно упорство, ежа се,
упорствувам напразно.
ПЕНЕЛ МИ НА ЕЗИКА. Обикн. във 2 л. Да мълча, да не приказвам (употребява
сс при опасение да не се случи или да не се разчуе това, за което се говори). Какъв вятър
завя по нас? — Дали е на Добро или на зло? — ... — Кой казва — зло? Ти ли, Костаки? Ама
го> рече! ... — Не, брате! Пепел на езика ти! На добре вървим. А. Гуляшки, МТ станция.
Отиде в града. ПреДприемач щк отава. Ама нали опит няма — поизиграха го тук-там. Па и
оруго да ви кажа — вина ои има той малко Де: хванал ок беше с едни жени .. . Пепел ми
на езика, за това няма да приказвам. П. Велков, Стълба до небето. Като частник взе да при»
казваш! Пък ои председател!— Какъв частник съм аз! Пепел ти на• езика! Пеёя' земя нямам
своя. А. Гуляшки, МТ станция.
ПЕПЕЛЯНКА МУ Е ПЛЮЛА В УСТАТА. Диал. Много е зъл; проклет. Все е намусен
все мърмори и ое • кара, пепелянка му е плюла в устата.
Още: Змия му е плюла в устата.
ПЕРВАТ МЕ / ПЕРНАТ МЕ ДЯВОЛИТЕ. Диал. Силно се разгневявам, много се
ядосвам.
ПЕРО НЕ ГО ХВАЩА. Неоёобр. Не може да бъде описан, не може да се опише (за
нещо, което е извънредно грозно, лошо, нередно). Не зная как ще реши комисията да пред¬
стави на Всемирното Изложение учебното дело в България, но аз мисля, че ще бъдем типично
преДставени, ако можем да дадем по някой начин понятие на европейците за Трикласното учи¬
*
114

лище и пансион в Искрец. . . Ако не сте го виждали, хич недейте чака да ви го опише някой.
Перо не го хваща. Ал. Константинов, Скромна лепта на общия жертвеник.
ПЕСЕНТА МИ Е ИЗПЯТА и МОЯТА <ПЕСЕН> Е ИЗПЯТА. 1. Изживял съм вече
живота си, близко съм до своя край. Не искаше да разберат хората, че с него се е свършило
вече. А на жена си всеки ден по десет пъти повтаряше: — Мойта е изпята вече! К. Петкано^
Без деца. След първия разпит и първия побой, тя някак машинално си каза: „Изпята е моята
. . . Погубих и момчето!“ М. Грубешлиева, Пред прага.
2.	Нямам вече влияние, положение, власт, нямам изгледи за нещо хубаго Тате,. за какво
така дълбоко си се замислил ?. . . Какво има аз да мисля ? — Нека твоят мъж да мисли.
Сега той е бащата и господарят, а пък мойта песен е вече изпята! К. Петканов, Дамяновата
челяд. Нали шефката доде днес тука, неговата е изпята ... Аз ви казвам, Големинов утре е
министър! Ст. Л. Костов, Гелеманев, Всички знаеха, че песента на околийския началник
беше вече изпята и чг предстоеше уволнението му. Д. Димов, Тютюн.
Още: Изпях си песента /в 1 и 3 знач./.
ПЕСИ СИН. Обикн. в обръщение. Руг. Негодник, нехранимайко. Дръжте ги. . . Изпъ¬
дете ги .. . ха бре, ха бре! Вън! Вън! Що сте дошли тука, бесни песи синове. катили... С един
последен напор осмината българи най-сетне изтласкаха щурците на улицата. Д. Талев, Прес-
панските камбани. — Бре, песи синове — завика дядо Яким по Хрусан и Петко, сядайки за¬
червен и запотен иа мястото си, — удря ли се така ? От играчка — плачка. Ст. Загорчинов,
Ивайло.
Още: Кучи (кучешки, сукан, магарешки, магарскв) син. Руг.
ПЕТА КОЛОНА. Книж. Сътрудници на врага в пределите на своята родина или агектя,
които действуват в чужда страна в полза на своята държава. Трябва и голяма бдителност,
да не се вмъкнат навсякъде навлизащите агенти на петата колона в революционното движе¬
ние — провокаторите. 3. Сребров, Пролетен разлив. Това е та.ка наречената Судетска
област. Тук до края на Втората световна война живееха много немци, които при нацистката
власт в Германия бяха нейна пета колона в Чехословашката република. Г. Караславов, Пъте¬
писи.
От израза на испанския контра революционен генерал Емилио Моля, който през 1936 г., настъпвайки срещу
Мадрид, заявил в обръщение по радиото, че освен четирите армейски колони, намиращи се в негово разполо¬
жение, той разполага с още една — пета колона в самия Мадрид.
ПЕТА У ДУПЕ СЪМ. Диал. Грубо. Нищо не рабоая, само ходя, тичам нагоре-надолу и
си пилея времето.
ПЕТ ГОТВИЛ, ПЕТ ЯЛ. Диал. За ядене — лошо сготвено.
ПЕТЕЛА МИ КУКУРИГА. Самост., пред някого или някъде. Имам влияние, авторитет,
слушат ме. Петелът ми кукурига и в ремонтната база за телевизори, и в промкомбината,
и в магазина за авто- и моточасти. Си. Йончев, Разхубавяване с брадва.
ПЕТЕЛ ПЕЕ някъде. Изпълнява се в семейството волята на мъжа, мъжът командува.
—Бре, тая жена как ни сбърква плановете! — завъртя глава Ралчо... —— Слушай, Гано, тука
в тая къща кокошка ли пее, или петел? Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи.
ПЕТ ЗАКАРА, ТРИ ДОКАРА. Диал. Ирон, Вж. Пет закара, четири докара.
ПЕТ ЗАКАРА, ЧЕТИРИ ДОКАРА. Диал. Ирон. За човек, който не умее да печели,
който е неспособен за търговска работа.
Още: Пет закара, три докара. Диал. Ирон.
ПЕТ ЗА ЧЕТИРИ. 1. В съчет. с ходя (тръгнал съм, скитам се, шляя се): а) Без
работа, безцелно. Та и бръснарлъкът му беше такъв. искам да кажа, затова и него заряза и
сега се скита пет за четири из кръчмите и дири някой да го почерпи. Чудомир, Цанко, б) Като
завеян, раздърпан, немил-недраг, без да има кой да се погрижи за мене. Моите охрани се из-
пожеаиха,... а аз още ходя пет за четири и си останах пепимеи за близки хора. Г. Краев,
Опасният.	.
2.	В съчет. с работя (живея, карам). Небрежно, повърхностно, както завърна. — Как си,
партизанино?— Както виждаш . . . Карам я пет за четири. Ем. Манов, Ден се ражда. Ра¬
боти пет за четири.
3.	В съчет. с ходя. Диал. Като се олюлявам, обикн. защото съм се напил или съм уморен.
115

ПЕТИТЕ В ЗАДНИКА. Много бързо. Няма време, трябва след половин чзс да сш тук-
Хайде тръгвай — петите в задника.
ПЕТНЯ ВРАГА ДО ПРАГА. Дшал. Набързо съм слуштл нечии съвети.
ПЕТО КОЛЕЛО и по-рядко ПЕТО КОЛЕЛО В КОЛАТА. Маловажен или ненужен
човек някъде. Ето господин Стремски!. . .Какво чака, та не излезе нз чело? Или той ще
бъде петото колело? Всички ще помагаме. .. — Право! Господин Стремскш ще изберем!
Ив. Вазов, Нова земя. Работиш-„блъскаш се, а нищо не излиза от труда тш. Все се чувст¬
вуваш нещо като пето колело, Й. Йовнов, Жетварят. — Какво искаш от мен?— Дз направиш
постъпки ш дз заменим тая квартира. Тш не сш най-после някакво пето колело- П. Незнако¬
мое, След нтс потоп.
ПЕТ ПАРИ. 1. В съчет. с без, нямам шлш друг глагол с отрицание. Никакви сред¬
ства, нищо. Нше ззмръквзхме дома глзднш без пет пари, без да знаем какво ще правим утре.
Т. Г. Влайнов, Неприятният гост. А как според тебе забогатял нашият директор? Всички
знаят, че той е дошел без пет парш тук- М. Грубешлиевт, През иглено ухо. Все онзи нш черпи,
Сенебшрскш. Пет пари не сме похарчили. Й. Йовнов, Албена. — Днес какво е — свети Георги
не е лш? . . . — Хайде. зз много години!. . . Сега ще черпиш. Викай за вшно. . . — Нямам,
бе братя. нямам пет пари; с какво ще вш черпя. Нямам хляб, кзмо ли вино. Ц. Церновсни,
Гергьовден. Когато хората нямат - пет пари зз сол, той [Желязно] всеки ден харчеше по 6—7
лева зз цигарш ш кшбршт. Г. Ктртслтвов, Селски истории. Не мш остави пет пзрш* Тръгнах
без пет парш.
2.	Съвсем мтлно. Божан не излизаше никъде и се боеше да похарчи пет пари за нещо. Елин
Пелин, Гераците. Аз сш мислех, когзто кравата порасне ш се отели, ще доя всяка заран ш вечер
по едно менче мляко. ще продавам млякото ш ще вземам добри парш, а то какво стзнз: кравата
излезе яловица! Няма откъде да взема пет пзрш. А. Ктртлийчев, Малкият ортч.
3.	В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо. Не виждаш ли, че чифликът без Дойчина пет
парш не струва? К. Петнанов, Златната земя. —Ана!—с възторг извика Тшмко.— Аз се
смятах зз мъж, но, да сш призная, пет парш не струвам пред тебе! Ст. Волев, Младите сто¬
летници. Давам ви честната сш офицерска дума, че нямз арестуван никакъв войник! — Пет
парш не струва твоята честна дума! Отворш вратата. — ревеше инвалидът. — Народът
сам ще провери дзлш казваш шстшната! Ем. Станев, Иван Кондарев. Пет нарш не чшня вече.
Още: Две пари /във 2 знтч. нъм 3 знтч./.
ПЕТ-ПЕТ МИ' ОТИВА / ОТИДЕ от нещо или някого. Изпитвам силен страх, плаша
се, страхувам се много, треперя от нещо или от няного. Пет-пет му отшва да не го разпре¬
делят в провинцията. • Пет-пет тш отиде тогава да не сш чуеш шмето между наказаните. •
Баща му беше строг ш на нас пет-пет нш отиваше от него.
ПЕТТЕ МИ ПРЪСТА НА ЯКАТА ТИ. Дшал. Като възклицание при изказване на по¬
желание дт не се случи, дт не стане нещо. И някакъв глас, несвойствен зз него. се понесе над
мин, . - Той беше едновременно ш плач, ш болка, ш заклинание: — Петте мш пръста на якзтз
тш — никога дз не оставаш последен в живота като баща сш. Ст. Чилингиров, В стария дом.
Със занаята няма да я изкараш наникъде. . . Петтях ми пръста нз якзта тш, зко някога
седнеш на моя стол, на който предш малко исках да видя тебе- Ст. Чилингиров, Хлеб наш
насущний.
ПЕЧЕЛЯ ВРЕМЕ. Кншж. Отлтгтм нещо, зт дт получа някаква изгода. Трябваше дз
говори. кзквото да е, сзмо дз печелш време, само дз отложи, зз минута тая подлудяваща
болка в костите. Б. Райнов, Дъждовна вечер.
ПЕЧЕЛЯ ПОЧВА. Кншж. Създавам си влияние, сттвтм стабилен в положението си
или в своите твърдения. Това - гледище печелеше. почва- още в началото на 1957 годшнз, дори
предш спътниците да бяхз започнали да обикалят около земята“- в. Работническо дело. Нз
някои места кулашкзтз агитация се мъчш дз печелш повече дорш между отговорни ръководи¬
тели в селските народни съвети шлш между служители в администрацията, в. Отечествен
■фронт.
ПЕЧЕЛЯ СЪРЦАТА. Лесно се сдобивам с обичта, благоразположението нт хората,
лесно и бързо привличам нт своя страна и бивтм обикнат. Чудно е, че той [раненият] не губи
ешли ш не пада. - . Изведнъж той трогва ш печелш сърцата нз всшчкш. Й. Йовнов, Земляци.
Той подкупваше душште, печелеше сърцата, той се приближаваше до хората ш те го прие¬
116

маха като свой, роден брат. Г. Караславов, Обикновени хора. Най-вече между тия люде
Панту Кътърка търсеше свои привърженици и ученици за новото училище. Разёавашк им
златни минцове, за Да печели сърцата, им. Д. Талев, Илинден.
ПЕЧЕ МИ СЕ РИБА НА УСТАТА. Диал. В много тежко положение съм, имам големи
неприятности.
ПЕЯ АЛИЛУЯ на някого или на нещо. Книж. Хваля, славословя някого. Той сам въпреки
откритото ои неёоволство от новия реД, който Петко въведе, не бе дори помислил да ск про¬
тивопостави. . . — Стига повече сте му пели алилуя!— ... — Е, какво да правиме? ——
. . . — И отгоре му взимат вече мерката, само вие тука още не виждате, че ви воДи към про¬
паст. Ст. Ц. Даскалов, Стублеискиге липи.
ПЕЯ ДРУГА ПЕСЕН. Вж. Пея. на друг глас.' Вчера говореше едно, а сега пееш Друга
песен, не мога да те разбера.
ПЕЯ ЕДНА И СЪЩА ПЕСЕН на някого. Досаждам на някого с постоянно напомняне
за нещо или постоянно повтаряне на нещо за назидание. Стига си ми пял една и съща песен,
няма да те послушам.
ПЕЯ КАТО БЮЛБЮЛ. Диал. Свободен и самовластен съм, защото съм богат и не се
нуждая от никого и от ничия помощ.
ПЕЯ НА ДРУГ ГЛАС. Променил съм си мнението или поведението, говоря и -действу¬
вам вече по друг начин. Ако довчера реакционните страни на ЗапаД отричаха каквато и да
било опасност от антисемитски и фашистки изстъпления, днес, притиснати от грозните
факти, те пеят на друг глас. в. Вечерни новини.
Още: Пея друга песен.
ПЕЯ НА (В) ЕДИН ГЛАС с някого. Съгласен съм, единодушен съм с някого и говоря
също като него; поддържам мнението му. Когато съзнателните работници от цялата страна
не жалеха време и средства, за Да даДат своята подкрепа на сливенските работници, тогава
именно анархообщодклците ставаха отачконарушители. . . , те бяха на страната На цялата
буржоазия-и нейната държава, те пееха в еДин глас с жълтия печат и' ое напъваха заедно о
всички Други работнически врагове да сломят солиёарността на сливенските тъкачи. Г. Геор¬
гиев,' Обединението на анархообщоделците.
ПЕЯ ОСАННА някому. Книж. Славословя, хваля, превъзнасям. Щк стана журна¬
лист, рекло си момчето, и ще сека, ще сека ... — А какво излезе? Очерци пишем, тамян ка¬
дим, осанна пеем. Л. Дилов, Тръстиките. — Но когато майсторите виёят, чк у едного бо¬
жата дарба е по-силна, отколкото у другите, те нк му завиждат, не искат да го изгонят и
убият, а сами от него ое умиляват и осанна му пеят.. Р. Стоянов, Майстори.
От църковна песен.
ПЕЯ <СИ> ВЕЧНАТА ПЕСЕН. Вж. Пея <си> една <и съща> песен.
ПЕЯ СИ ЕДНА < И СЪЩА > ПЕСЕН и ПЕЯ СИ СЪЩАТА ПЕСЕН. Досадно и отек-
чително повтарям нещо. — Нови, казваш? Не като Думите на ратая, нали?— ... — ЕДин
друг ок подучват и все една песен пеят: Друг път елате. А. Христофоров, Ангария. — Ох,
много мисли той за чедото си ? — изДебна сгода Куна, за да укори съпруга ои. — Все във ве¬
стниците се завира, а не потърчи да помогне с нещо на детето. Тодор махна само с ръка.
. . . Той не можеше да й каже защо чете вестниците, а тя беше проста и само еДна песен
ои пееше. Г. Караславов, Танго. — Слушай, Момчиле, — ... — същата ли песен ще пееш,
ако ти кажа, чк това безусо момче и тая Неёа оа ме пратили нарочно при тебе о грамота
и с дарове? Ст. Загорч^ои, Ден последен. — Ако му откажат, Б. не ое отчайва, отива
на друго място и започва да пее същата песен. А. Сегренски, За скромността.
Още: Пея <си> вечната (старата, тази) песен.
ПЕЯ СИ СВОЯТА. Досадно и отекчигелио повтарям нещо. И все пак жрецът настоя¬
ваше да бъде ръкоположен за влаёика. . . Бе молиха го великите боили, . .. , убежДаваха го
поповете — византийци, но той си пее своята. М. Топалов, Хитростта на простия.
117

ПЕЯ <СИ> СТАРАТА ПЕСЕН. Вж. Пея си една < и съща> песен. А. Вихинг, же¬
стокият неумолим епископ Выхине, не го [Методия] оставяше на мира, а си .пееше старата
песен. „Откажи се, откажи! Иди си там, отдето си дошъл. М. Топалов, Каменната кре¬
пост. — Нашият' бригадир —■ захвана Тошо — е нечестен човек. .. той.. . — Стара песен
ми пееш. И друг път съм я чувал. Й. Гешев. Вик от тъмнината. Живот разумен, слава,
идеали ? — / Таз стара песен вече се не пей. К. Христов, Трепети.
ПЕЯ <?СИ> ТАЗИ ПЕСЕН. Вж. Пея <си> една <и съща> песен. — Докога ще
ни виси на главата?— Ще остане още ден-два. — От .една седмица ми пееш тази песен.
К. Кюлюмов, Последният шанс. ЦК сигнализира, че Гемето открито работи за откъсване
на земеделците от Отечествения фронт. . . — Откога пея тази песен. ама има ли кой да
слуша. В. Пешков, Настъпление.
ПИКА<ЛА> БУЛКАТА. Диал. Шег. Употребява се, за да се изтъкне, че нещо много
важно се е случило.	‘
ПИКАЛ НА КОПРИВА. Диал. Пренебр. Много ядосан, разгневен.
ПИКАЛ СЪМ СРЕЩУ СЛЪНЦЕТО. Диал. Ирон:. Нямам никакви грехове, невинен съм.
ПИКАЯ НА ВЕРЕВ. Жарг. Вж. Пикая накриво.	.
ПИКАЯ НАКРИВО. Жарг. Извършвам нещо нередно, несъобразено с общите изисква¬
ния; сбърквам.
Още: Пикая на верев.
ПИКАЯ НА ТЕНЕКИЯ, ТА ДА МИ ДРЪНКА. Подигр. Обичам да вдигам шум около
себе си.
Още: Пикая на тенекия, та да ми тропа. Подигр.
ПИКАЯ НА ТЕНЕКИЯ, ТА ДА МИ ТРОПА. Подигр. Вж. Пикая на тенекия, та да
ми дрънка.
ПИКАЯ НА ШУМКА. Диал. Малък съм още.
ПИКАЯ ОТВИСОКО. Жарг. Стигнал съм до добро служебно положение, заемам
хубава служба.
ПИКАЯ СИ В КАЛЕВРИТЕ. Много съм остарял, стар съм вече.
ПИЛЕ НЕ МОЖЕ ДА МИНЕ някъде. Много строго е завардено, няма никакъв достъп
някъде. Искаш още еднъж да види тоя дворец с каменни зидове, с балкони и продълговати
прозорци. замрежени с решетки от бял мрамор, през които и пиле не би могло да мине. А. Хри¬
стофоров, Ангария.
Още: Пиле не може да прехвръкне.
ПИЛЕ НЕ МОЖЕ ДА ПРЕХВРЪКНЕ някъде. Много строго е завардено, няма ника¬
къв достъп някъде. А щом искате по-голяма работа, ето ви немския бензинов склад. . .
— Бе! — — — Само тая работа не може да стане. Там не може и пиле да прехвръкае. Д. Анге¬
лов, На живот и смърт. Изключено! Тук пиле не би могло да прехврькае. — И все пак дивер¬
сията е налице. Й. Демирев, Д. Горчев, Особен случай. Само до преди няколко часа в това
училище не можеше пиле да прехвръкне, а сега те. гонените, убиваните народни партизани,
влязоха свободно.и също така свободно си излязоха. Г. Караславов, Ленко. — Ти си оградил
столицата с войската си, та пиле не може да прехвръкне. Ама сам виждаш, Търново не е
лека плячка. Ст. • Загориинов, Ивайло. Знаеш ли, Пасе, има блокада, всичко претърсват . . .
и гарат-, и влаковете... А по шосето за София пиле не може да прехврькае! Ив. Мартинов,
Пролет мила.
Още: Пиле не може да мине. Птичка не може да прехвръкне.
ПИПАМ С КАДИФЕНИ РЪКАВИЦИ. Книж. Вж. Пипам с <меки> ръкавици.
ПИПАМ С <МЕКИ> РЪКАВИЦИ. Книж. Постъпвам, действувам внимателно, де¬
ликатно. — Стамболийски е виновен, Стамболийски! Трябваше на времето да изколи тези
118

разбойници. . . —' Прав си! — оДобрително каза Милин. — Той пипаше с меки ръкавици,
затова те му отрязаха главата. Хар. Русев, По стръмнините. — А що за човек е той! Кон¬
сулът се усмихна. — Генерал! — отвърна той веДнага, защото имаше готов отговор от¬
преДи. — Пипа с ръкавици, но Дето хване, остава синьо петно. Ст. Дичев, За свободата.
— Щк съобщя още в зори на околийския, че не пипаме с меки ръкавици. Трябва да ое знае кой е
кметски в Горне/щи. Кр. Григоров, Отново на училище.
Още: Пипам с кадифени ръкавици. Книж.
ПИПВАМ / ПИПНА ЗА СЪРЦЕТО някого. Разчувствувам, развълнувам някого и
го предразполагам благоприятно към себе си, накарвам го да ме обикне. Каже ти две ду¬
мички само, а те пипне за сърцето, не можеш нито да го намразиш, нито да го забравиш.
Г. Караславов, Враг.
Още: Хващам / хвана за сърцето.
ПИПВАМ / ПИПНА НАТЯСНО някого. Поставям някого в затруднено положеше,
при което трябва да отговаря за нещо, да признае нещо или да се съгласи на нещо. Пипнах
го натясно, като му припомних какво беше говорил по-рано.
Още: Хващам / хвана (улавям / уловя) натясно.
ПИПВАМ / ПИПНА ЗА ЯКАТА някого. Потърсвам отговорност от някого за делата
му, поисквам да отговаря за постъпките си и да бъде наказан. - Помисли и за такива като
мен, Дето не бива да хабят свежестта и красотата о чкркн труд. Само че накъде? Към пъл¬
ната лежачка? Горя от желание да се включа, именно там, но като ме е шубе.. . . Нали
може да ме пипнат някой ден за яката. Сп. Йончев, По кой път.
Още: Хващам / хвана (улавям / уловя, дръпвам / дръпна) за яката.
ПИРОВА ПОБЕДА. Книж. Успех, постигнат много скъпо, който не оправдава по¬
несените жертви и загуби. Поражението на испанския пролетариат е пирова победа на буржоа¬
зията: „Още една такава победа — и буржоазията няма да стане“; това е Бородино за
испанския пролетариат, в. Работник. В първия брой на вестника е поместено историческото
писмо на Васил Коларов и Георги Димитров До българския нароД, в което те сочат, че по¬
беДата на фашизма е временна, пирова победа, чк тържеството на правото народно Дело к
неизбежно, в. Отечествен фронт.	•
От победата на епирския цар Пир над римляните е 279 г. до н. е. в битката при Аускуле, спечелена с тол¬
кова много загуби, че подготвила завладяването на Епир от римляните през следната година 278 г. до н. е,
ПИСВА МИ / ПИСНЕ МИ ГЛАВАТА от нещо или някого. Вж. Писват ми / писнат
ми ушите. Стига си настоявал, пиона ми главата от тебе. • Пиона ми главата от твоите
оплаквания.
ПИСВАТ МИ / ПИСНАТ МИ УШИТЕ от нещо или някого. Изпитвам досада, отек-
кенне от повтаряне на едно и също или от натяквания; дотегва ми, омръзва ми да слушам
нещо или някого. — Кои оа де, кажи ги? Само ти ли имаш заслуги? —побърза да мине
в настъпление Матейчо. — Ох, ушите ми писнаха от твоите заслуги! Някой ден • ще ми
кипне, кожата ти ще смъкна от бой. В. Нешков, Настъпление. Писнаха ми ушите от не¬
говите хвалби.
Още: Писва ми / писне ми главата.
ПИТА - БОЛНИКА ИСКА ЛИ ДЮШЕК. Диал. Ирон. Употребява се като отговор на
неуместно зададен въпрос при предлагане на нещо за ядене или пиене.
ПИТА ЛИ ТЕ НЯКОЙ БРЪСНАТ ЛИ Е КАДИЯТА. Поёигр. Защо се бъркаш в чужд
разговор, - в чужда работа, не се намесвай, когато не те питат.
Още: Кой те пита бръснат ли е кадията. Подигр.
ПИТА ЛИ ТЕ НЯКОЙ КОГА Е МЪЖКИЯ ПЕТЪК. Диал. Поёигр. Защо се бъркаш
в чужд разговор, не се намесвай, когато не те питат.
ПИТА ЛИ ТЕ - НЯКОЙ КОГА ТИ Е БАЙРАМА. Диал. Поёигр, Защо се бъркаш в
чужд разговор, в чужда работа, не се намесвай, когато не те питат.
Още: Кой те пита кога ти е байрама. Диал. Поёигр.
119

ПИТАМ СИ ГЪЗА. Вулг. Угаждам си много нт ядене, голям чревоугодник съм. Тинко
пше. Тодор работи за тоз, който духа. Едшн яде сух хляб, другият сш угажда. уйдисва сш
на волята, пита сш гъза. Ив. Хаджийски, Бит и душевност нт еснафа.
ПИТО-ПЛАТЕНО. Разчистена, уредена сметна.
ПИХ <ЕДНА> СТУДЕНА ВОДА зз нещо шлш сзмост- [Често: Пий <една> студент
вода]. Примирих се с нещо, от ноето неочаквано съм бил ощетен, или в ноето съм се излъгал
въпреки очакванията си. — Кого ще колиш, дядо Тодоране ? — Петела- Не мш трябва нз
мене такъв петел.. . Петелът скочш, измъкна се от кошницата, - . А когзто платецът
му нзброш първата месечна заплата. зеленият петел отиде в една рибарница. купи най-голя-
мото сомче ш го изпроводи подарък на своята спасителка котката. Котката получш със
сомчето ш една пощенска картичка от петела. В картичката пишеше: „Дз поздравиш моите
пршятелш — оскубаното врабче. куцото магаре ш сляпото куче. А на дяда Тодорзнз кажи
да пше една студена вода за мене. А. Ктртлийчев, Топлт рънтвичкт.
Още: Пих чаша студент вода.
ПИХ ЧАША СТУДЕНА ВОДА. [Често: Пия чтшт студент водт] за нещо или сзмост,
Вж. Пих <една> студент вода.
ПИША НА РАБОША някого- Причислявам някого някъде, смятам го вече зт няка¬
къв. А там, дето човекът напусна дюкяна, шли дюкянът — човека, пшшш гш тш нз рзбошз
между мъртвите. Ст. Чилингиров, Хлеб наш насущний.
ПИША НА нечия СМЕТКА. Смятам някого зт инициатор, твтор нт нещо, или че
носи вината зт нещо. Неуспехите в борбата срещу Вшдшн- разорението нз Румелия, нечува¬
ната скъпотшя в Стамбул — всшчко това гражданите пишеха нз Селшмова сметка. В. Му¬
тафчиева, Летопис нт смутното време.
ПИША С КРАКАТА СИ. Дшал. Ирон. Не съм грамотен.
Още: Пиша с петите си. Дшзл. Ирон.
ПИША С ПЕТИТЕ СИ. Дшзл. Ирон. Вж. Пиша с нртнтта си.
ПИШЕ ' МИ СЕ НА ГЪРБА и ПИШЕ СЕ НА МОЯ ГРЪБ. Смята се зт моя винт, от
мене се търси отговорност. Едшн взел троен ззем от взаимоспомагателната каса — трябва
дз се застане насреща, друг прегорил олиото, като заспал през време на работа —— пзк съм
насреща, трети направил провинение по деликатната част — пзк и товз се пише на мой
гръб- В. Иванов, Ще се сбъдне моята мечтт.
пишй го бегАл. Вж. Пиши го умрял.
ПИШЙ ГО НА ДУВАРА. Дшал. Откажи се от тях, няма дт ги върнат, няма дт ти се
изплатят (зт пари, дадени в заем, зт дълг нъм някого).
ПИШЙ ГО НА ЛЕДА. Откажи се от тях, няма дт ти ги върнат, дт ти се изплатят
(зт пари, дадени в заем, зт дълг нъм някого).
Още: ЗтпишИ го на ледт.
ПИШЙ ГО УМРЯЛ. Зт нещо — напълно е изгубено, изчезнало, няма дт се намери,
дт се върне.
Още: Пиши го БегТл.
ПИШИ СИ ГО НА УХОТО. 1. Запомни го, гледай дт не го направиш (за нещо, което
създава неприятности).
2.	Помни и знай, че ще ти го върна, ще ти отмъстя.
Още: Пиши си го нт челото /във 2 и 3 знач./.
ПИШИ СИ ГО НА ЧЕЛОТО. 1. Запомни, имтй пред вид нещо. Внимавай, шма вся¬
какви хорз, пазш се, пиши сш го на челото.
2- Запомни го, гледай дт не го направиш (за нещо, ноето създава неприятности).
3.	Помни и знай, че ще ти го върна, ще ти отмъстя.
Още: Запиши си го нт челото. Пиши си го на ухото /нъм 2 и 3 знач./.
120

ПИШМАН СТАНАЛ, ЧЕ СЕ Е РОДИЛ. Ирон. Много е черноглед, нищо не му ха¬
ресва, за ншцо няма желание.
ПИЩИ БАБА ЗА ТОЯГА. Диал. Употребява се, когато някой постъпва така, че за¬
служава бой.
ПИЯ ВОДА ОТ ИЗВОРА. Книж. Черпя знания, ползувам се направо от източника.
Обикалям историческите места. . . — Пиете вода от самия извср, ако ми позволите тъй
да се изразя — обади се Робинзон усмихнат. М. Марчевски, Тайнствените светлини.
Още: Пия вода от кладенеца.
ПИЯ ВОДА ОТ КЛАДЕНЕЦА. Вж. Пия вода от извора.
ПИЯ КРЪВТА на някого. Измъчвам, мъча, жестоко експлоатирам някого. Той ще
ми пие кръвта, ще ми смучи потта, а аз —— с любов и добро. Д. Ангелов, На живот ' и
смърт. Той отиваше да събере оръжията на тамошните щурци, които са пиле кръвта на
околната рая много векове. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
Още: Пия кръвчицата. Смуча кръвта.
ПИЯ КРЪВЧИЦАТА на някого. Измъчвам, мъча, жестоко експлоатирам някого.
Войводата забеляза група мъже и жени, които идеха към сараите да работят ангария на
спахията. — Ще празнуваме днес. братя! — посрещнаха ги хайдутите. — Стига ви е пил
кръвчицата Ахмед паша. М. Марчевски, Калофер войвода. — А какво стана с маймуната —
рекох. — Коя маймуна?— Тоя . . . Льобо. . . — Нищо. Пиеше ми кръвчицата. Срещне ли
ме по плаца и почва да работи с бича. Б. Райнов, Човекът на ъгъла.
Още: Пия кръвта. Смуча кръвчицата.
ПИЯ КРЪЧМА с някого. Диал. Почерпвам се с някого след успешно извършена по¬
купка или продажба, или друга сполука. — А тъй. .. — заговори доволен Тончо и сипа
на свинята хранителна смеска. —— Ядни си сега и легай, че май ще пием кръчма. . . И двай¬
сет да са, ама живи да са.. . Да не ми смачкаш некое. Ст. Ц. Даскалов, Селски души. Тър .
говецът Н. Атанасов. .. продал' на друг търговец овце и след пазарлъка му пили кръчма,
а след туй купувачът си отишъл, в. Пряпореп.
ПИЯН БЕЗ ВИНО. Диал. Луд.
ПИЯ ОТ МНОГО ИЗВОРИ. Добре, основно се осведомявам.
ПИЯ С ОЧИ някого. • 1. Гледам втренчено, напрегнато, внимателно някого.
2.	Гледам влюбено, с желание някого.
3.	Гледам неприязнено, враждебно някого.
Още: Изпивам (изяждам) е очи.
ПЛАКНА СИ ОЧИТЕ. Наслаждавам се, любувам се на нещо хубаво.
ПЛАМВА МИ / ПЛАМНЕ МИ ЧЕРГАТА. Изпадам в голяма беда, случва ми се
голяма неприятност. Когато в разгара на войната швейцарският поданик със замъци. . .
разбрал, че около него се сгеретява и може съвсем да пламне чергата му,заминал в един от
своите замъци в Испания. Г. Караславов, Пътеписи.
ПЛАМНАЛА МИ Е ГЛАВАТА. Намирам се в крайно тежко положение, имам големи
грижи, неприятности, трудности. Остави ме.че не знаеш какво ми е пламнала главата. Син
ми Йосиф от три вечери го няма. Й. Йовков, Чифликът край границата. — Сега ти не ми
приказвай за тия работи, защото главата ми е пламнала и нямам време да се занимавам
е тия хора. В. Геновска, Седем години. • Нему главата му е пламнала на човека сега, като
е дошъл тоя ревизор. Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи.
Още: Запалила ми се е главата.
ПЛАМНАЛИ МИ СА УШИТЕ за някого. Диал. Ирон. Не обичам някого, не се инте¬
ресувам от него, не ми е притрябвал.
Още: Изгоряло ми е ухото (изгорели са ми ушите). Диал. Ирон.
ПЛАТИХ ОБЩИЯ ДЪЛГ'[ЩЕ • ПЛАТЯ ОБЩИЯ ДЪЛГ]. Диал. Умрях (ще умра).
Дядо му отдавна е платил общия дълг.
121

ПЛАТНО МУ НА (В) ОЧИТЕ, Дшал- Зт изразяване на недоволство, възмущение по¬
ради неизплатен дълг (употребява се като отговор на запитване .■клтти ли ти?“).
ПЛАЧА ЗА КОННИКА, ЧЕ СИ МАХАЛ КРАКАТА. Дшзл, Ирон- Грижа се, безпо¬
коя се зт нещо, ноето ие заслужава внимание.
ПЛАЧА ЗА ОЩЕ. 1. Само в 3 л. Шег. Обинн. зт ядене — много е хубтво, много е вкусно»
но е на привършване. Баншцзтз плзче за още. само товз й е недостатъкът,
2. Не съм получил заслуженото зт някакво мое провинение. Бзщз му го бш жестоко, но той
направи такава голямз беля. че плаче за още.
ПЛАЧА МИ Е НА (ПО) НОСА. Лесно, по най-дрЕбен повод зтплтнвтм; плачлив съм.
Не се тревожи. че плаче, нз нея плзчз й е на носз.
ПЛАЧА НА ЧУЖД ГРОБ (ЧУЖДИ ГРОБИЩА). Тревожа се излишно, без нужда
зт чуждо нещастие. — Арни люде сте. внимавайте да не потъне гемията ви ——... -— Не
берш гайле — подхвърли Цветко Трайков ... — Недей да плачеш нз чужди гробшщз — рече
ш бай Гоце, Д. Спространов, СтмообреченитЕ. Срам ме е зарздш вас, другзрш. . . — Не
плзчи на чужд гроб, инспекторе! М. Марчевски, Тихо пристанище. Какво сш седнал дз плачеш
и! чужд гроб.
От послов.: Не плачи нт чужд гроб, дт си не хабиш очите. Не плачи нт чужди гробища ,
дт не останеш без очи.
Още: На чузжд гроб сълзи роня.
ПЛАША ВРАБЦИТЕ. Вж. Плтшт гаргите.
ПЛАША ГАРГИТЕ. Ирон. Напразно се мъча дт уплаша някого с нещо, което е съвсем
неправдоподобно или мтлно вероятно дт се случи, да стане. Пишеше, че ако не му изпратим
нзрш, ще вземе ш самичък ще се утрепе, — Лъжеше! Плашеше гаргите! Г. Караславов, Га-
берови. Плаши гаргите. че зко не му върна парште, ще ме, даде под съд.
Още: Плашт врабците (кокошките).
ПЛАША КОКОШКИТЕ. Вж. Плашт гаргите. Стшга сш плашил кокошките, че ще
ме шзгоншш от квзртшрзтз, нямаш право.
ПЛАША СЕ <И> ОТ СЯНКАТА СИ. Наплашен съм много и съм извънредно пред¬
пазлив в постъпките си. — Тш мшслшш, че се плаша от сянката сш, че никой не ме преследва,
а сам сш създавам стрзх. М. Мтрчевсни, Тихо пристанище. — Ами за какво ли ще дз е тзя
блокада, тетъо ? — попита направа Манолица, ... — Зз какво ? — отвърна старецът с тон
на човек, на когото всшчко е ясно вече, защото е навлязъл в тайните на политиката. — Стрзх
ги е. Затова. Плзшзт се ш от сянката сш. . . Иде крзят шм. Ядат сш пътншната. Г. Ктра-
славов, Неверникът Тома. Те навярно се стреснаха. подозрели. че гш хлъзгат ш тласкат по
някакъв начертан път, робшятз кара очште им да вшждзт ш скритото- да се плашат и от
сянкзтз сш. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
Още: Боя се (страхувам се) <и> от сянката си.
ПЛАША СЕ ОТ ОПАШКАТА СИ. Дшзл. Наплашен съм много и съм извънредно пред¬
пазлив в постъпките си.
ПЛАШИЛО У ГРЪСНИЦЕ. Дшал. 1. Много грозен човек (обинн. зт жена).
2. Дрипав човек.
Още: На гръсти плашило. Дшзл. /в 1 знач. нъм 1 знач./.
ПЛАШИ МИ СЕ ОКОТО. Силно се тревожа зт нещо, безпокоя се зт добрия нртй нт
нещо. — Аз рекох, че тзя пустз слабост вече е минзла. А пък то д че още таковз. . . Не
знам, свахо, плаши мш се окото. Т. Г. Влайнов, Стрина Веиновиет и снахт й.
ПЛАШИ ПЕЙО КОКОШКИТЕ. Дшзл, Употребява се, когато някой напразно се мъчи
дт уплаши някого с нещо съвсем неправдоподобно и мтлно ■ вероятно дт се случи, дт стане.
ПЛАЩАМ нечий ГРЯХ (нечии ГРЕХОВЕ). Понасям последиците от провиненията,
грешните нт някой друг. Дъщерята пък, кажи-речи. чужд човек- Тя за мъжа сш не може
122

да отговаря, та на баща си ли греховете ще плаща? Хар. Русев, По стръмнините.
Плащам чужёи грехове,
ПЛАЩАМ / ПЛАТЯ ДАН па нещо. Ритор. Вж. Плащам / платя данък на нещо.
ПЛАЩАМ / ПЛАТЯ ДАНЪК на нещо. Книж. Понасям последиците от известни свои
предишни постъпки или от увлечения и слабости, от които все още не съм се отказал на¬
пълно. — Животът коригира сума заблуждения —... — Спомнете си на колко много край¬
ности трябваше да плащаме данък преёи гоёини —като се почне с непримиримостта ни към
биографията на някои хора, за която те често нямаха никаква вина. Л. Станев, Поглед от
хълма. И тъй, този ден аз пак забравих законите на благоразумието, пак платих данък
на моя отар нихилистичен бяс. А. Гуляшки, Златното руно. „Вое пак, трябваше да изпия
едно шишенце коняк! — мисли той. — Ето че ти,. .., плати данък на филистерския морал.
Щели да кажат: дошъл не Дошъл и веднага в хоремага — шишенцето!* А. Гуляшки, МТ
станция. Четеш, четеш стихосбирките на Лъчезар Станчев и една горчива мисъл ок натрапва
на съзнанието ти: поетът плаща данък на някои литературни пороци. Цв. Ангелов, Пое¬
зията за деца през 1955 година.
Още: Плащам / платя дан. Ритор.
ПЛАЩАМ / ПЛАТЯ С ЛИХВА <ТА> (ЛИ£ВИИ<Т>) 1. Някому. Отмъщавам же¬
стоко на някого като отплата за сторено ми, макар и по-малко зло. — Е, Ставре, и ти
ли помисли, че съм полуёял? — попита го жлъчно усмихнат поп Иван... . Комунизето,. . . ,
пуснаха тая муха. . . Те разгониха народа. . . — Знам! — махна попът с ръка като човек,
решен на нещо много важно. — Щк им платя аз. . . хем с лихвите. Г. Караславов, Изчадия
адови.
2. Изпащам си жестоко от някого заради сторено от мене зло. „Ще плащат те някой Ден
за главата на Стамболийски, ще плащат с лихва!* - М. Грубешлиева, През иглено ухо. 7и
наистина можеш да ме пречукаш, обаче имай пркД вид, че ако първия път си минал гратис,
тоя път ще платиш с лихвите. Само щк те скъсят с еёна глава, нищо повкчк. Б. Райков,
Господин Никой.
Още: Заплащам / заплатя (връщам / върна) с ликва<та> (ливвКт».
ПЛАЩАМ / ПЛАТЯ СЪС СЪЩАТА МОНЕТА някому. Постъпвам спрямо някого
по същия начин, както -гой се е отнесъл към мене; отговарям му със същото (обикн. за нещо
нстобро). Когато се отнесат към тебе подло, • имай сили да не платиш оъо оъщата монета,
за да не станеш като тях.
Още: Заплащам / заплатя със същата монета.
ПЛЕЗЯ ЕЗИК. Изкачвам се, вървя по стръмен, уморителен път. Пък земята им е
равна, рохка, ралото ще е като перце слеё вао. Няма вече да плезите езици въз нашите баири.
Ил. Волен, Радост в къщи. Чудя му се как му се иска всяка неДеля да плези език до Черни
връх.
ПЛЕН И ЛИСТ. Диал. Вж. Плен и пожар2.
ПЛЕН И ПОЖАР1. Книж: За населено място — напълно унищожен, опустошен. Хан
Чоки мина Дунава о много хиляди татари и иДе въз Търново. Из пътя всичко прави плен и
пожар. Ив. Вазов, Светослав Тертер. И целият дворец стана плен и пожар. И никой се
не спаси. Н. Райнов, Богомилски легенди. Но лош ден настанал: неверници люти / земя
ни сторили я плен и пожар. Ив. Вазов, Легенди за Царевец. И агарянците, ..., дк минат
на плен и пожар обръщат селищата. Ст. Загорчинов, Ден последен.
ПЛЕН И ПОЖАР2. Диал. Твърде много от нещо, голямо множество.
Още: Плен и лист. Диал.
ПЛЕН СЕ ПЛЕНИ, БАБА СЕ РЕШИ. Диал. За - човек, който проявява пълно безгри¬
жие, който нехае дори и в най-съдбоносните, трагични моменти.
ПЛЕСНАЛА ТЕ КАЛИНА СЪС ЗАДНИКА. Диал. Грубо. Казва се на някого, за да
се изрази пренебрежително отношение към това, което говори, казва.
ПЛЕТА СЕ В КРАКАТА на някого. Навъртам се някъде без работа и преча на някой,
който работи. Като ме пенсионираха, иДеше ми да ск уёавя. Почнах да моля Георгиос да
123

ме взема на кораба, ама къде ти — само се плета в краката на младите. Ем. Маков, Бяг¬
ството на Галатея. — Вие, нищожни, да се подигравате със страшната Мечка? Как е въз¬
можно? . . . Дръжте ги, Вълко о— обърна се Мечката към Вълка. — Дръж да се разправим
с тоя дребосък, който се плете в краката ни и замърсява гората със своето нищожество.
Н. Хайтов, Приключения в гората. Още по-голямо бе удивлението на ■ войводата, когато
разбра, че защитниците на Царевец не са други, а същите тези скелети. в дрипи. които се
плетяха в краката на конете, размахваха изпотрошените си оръжия и деряха гърла с
последни сили. Д. Рачев, Светлина от север.
Още: Мотая се в краката. Плета се в нозете.
ПЛЕТА СЕ В НОЗЕТЕ на някого. Навъртам се някъде без работа и преча на някой,
който работи. — Няма главатар, дето ще тръгне да се плете в нозете на Кара Фейзи ——
ни за добро. ни за лошо. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
Още: Плета се в краката.
ПЛЕТА СИ ВЪЖЕТО. Върша някаква опасна работа, заради която ще пострадам
тежко или ще загина. Не ще дума, той е турил малките сопол^вци да леят куршуми . . .
Всичките на работа вече! Всичките си плетат въжето! Ив. Вазов, Под игото.
ПЛЕТА СИ ЕЗИКА и ПЛЕТА ЕЗИК. Изговарям думите неразбрано, говоря неясно,
обикн. понеже съм в пияно състояние или поради силно смущение, страх. — Сега ще видиш
какъв грог знам да правя!— (Мисис Лемб с ужас констатира, че той си плетеше езика).
В. Измирлиев, Дава ' се под наем. — Не е голям оратор! — каза намръщен Червени.
—	Чувал съм го да приказва — плете си езика като циганин на разпит. П. Вежинов, На¬
шата сила.
Още: Езикът ми се плете. Преплитам <си> е=злс<а>.
ПЛЕТА СИ КОШНИКА. Диал. Неодобр. Вж. Плета си кошницата. Братята руси
се биеха на Шипка.... а кучето арбанашко си плетеше кошника и пълнеше делвата с жъл¬
тици. К. Каралийчев, През ония паметни дни.
ПЛЕТА СИ КОШНИЦАТА. Неодобр. Действувам, постъпвам така, че всичко да се
нареди в моя полза, в мой интерес. Дали пък тоя човек не знае какво вършат неговите по-
метаициа Дали той кисне по цели дни и нощи из кръчмите, дето те го поят без мяра, за да
могат по-лесно да си плетат кошницата за негова сметка? Г. Караславов, Обикновени хора.
Пак той ще се разпорежда там, той ще прибира парите от зеленчука и ще си плете кошни¬
цата, както лани. Ст. Марков, Дълбоки бразди. Това, което говореше Боев, беше право.
но защо други да плетат кошницата си. а той само да им слугува? Хар. Русев, Под земята.
Да възстановят статуквото. това искат те, бай Марине! Да си плетат кошницата. както
преди. и никой да не им пречи! — викам аз в ухото на стареца. Б. Райнов, Господин Никой.
—	Защо мислите, че всеки и винаги трябва да плете кошницата си на наш гръб. а само ние
никога не ще потърсим своето място в историята, наш път към човешки живот. В. Му¬
тафчиева, Летопис на смутното време.
Още: Плета си кошника. Диал. Неодобр. Плета си кошничката. Неодобр.
ПЛЕТА СИ КОШНИЧКАТА. Неодобр. Вж. Плета си кошницата. Още тогава разбрах,
че не си е келепир да бъдеш опозиция. Ама ще речеш защо ? Защо ли ? Твърде просто! за-
щото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат. кошничката. Ал. Константинов,
Бай Ганьо. Ние си мълчим, а те си плетат кешаичката. Д. Кисьов, Щастието не идва само.
ПЛЕТА СИ КРАКАТА и ПЛЕТА КРАКА. • Ходя с несигурна стъпка и се клатя, обикн.
поради голяма умора или понеже съм пиян. Повлича се по реката, плете крака и вече губи на¬
дежда, че ще се измъкне жив от тая планина. Н. Хайтов, Шумки от габър. Двамата
плетяха крака из нхнхгерниmеmо, премалели от умора и глад. В. Мутафчиева, Летопис на
смутното време. — Иде каруцата, а зад нея плете крака нашият, прикачвача. И той, и кару¬
царят помирисаха отдалече кавгата и започнаха да се оправдават. Н. Хайтов, Съперници.
Още: Краката ми се плетат.
ПЛЕТА СИ МРЕЖАТА (МРЕЖИТЕ) и ПЛЕТА МРЕЖА (МРЕЖИ). Тайно върша
нещо с цел да заблудя някого, за да постигна някаква, обикн. користна цел. — А, ти ме за¬
плашваш! — извика Костадин. Тези опасения, минавали неведнъж през ума му, в тая минута
станаха действителност. Манол търпеливо бе плел мрежата си. за да го подчини на своята
воля. Ем. Станев, Иван Кондарев. Майка й ме моли да съм й давал уроци,. . . знам аз' какви
124

мрежи плете Фърговз. Й. Йовнов, Милионерът. Това е диверсант! / Дошъл платен оттатък /
да правш скришом / снимкш с апарата, ! дз стреля, / тайни мрежи да плете. О. Орлияов,
Проверка.
ПЛЕТ ВИДИ, ПЛЕТ ЧУЕ. Дшзл. Употребява се, когато се говори нещо ттйно нтто
предупреждение нъм събеседника дт внимава и да се пази, защото може дт го видят и чуят.
ПЛЕТЕ МИ СЕ НА ЕЗИКА. Дшзл, Знтя нещо, но не мога в момента изведнъж дт се
сетя и дт го нтжа; малко оставт напълно дт си припомня нещо, ноето ' иснтм да нтжа. Не сш
спомням името му, плете мш се на езика, но не мога да го кажз.
Още: Върти ми се (виси ми) нт езика /в 1 знтч./. Мотае ми се нт езинт. <Нт върхаТ>
нт Езинт ми е /в 1 знач./. Стои ми навръх езика. Дшзл.
ПЛЕЩЯ КАТО КРЕЧЕТАЛО. Пренебр. Прекадено много, непрекъснато говоря, и
то обинн. празни приказни. — Кажш, бре тъпзнзршно, кажш сш името на учителя, че видиш
лш шамара! — ззкзнва се бащзта. — У дома по цял ден плещиш като кречетало, а сега едно
име не можеш да кажеш. Чудомир, Първият урок.
Още: Дрънкам нтто кречетало. Пренебр.
ПЛЕЩЯ КАТО МОКРА ПОЛА О БЕДРО. Дшзл. Грубо. Говоря много и без дт мисля,
празни приказни.
Още: Плещя (цтптм) като монрт пола о гъз. Дшзл. Вулг.
ПЛЕЩЯ КАТО МОКРА ПОЛА О <ГОЛ> ГЪЗ. Дшал. Вулг, Вж. Плещя нтто мокра
пола о бедро.
ПЛУВАМ в нечшш ВОДИ. Кншж. Нтмиртм се под нечие влияние; привърженик, съмиш¬
леник съм на няного. — Фон Гайер ш Прайбшш са отдавна тук.,. Живеят в една вила в Бояна
ш разучават сведенията зз нашето стопанство, които шм давз Тренделенбург. . . Лшхтен-
фелд вече плува в наши води, но фон Гайер и Прайбшш упорствуват. Д. Димов, Тютюн.
В това никой не трябва да се съмнява, ако България ш занапред продължава да плува в герман¬
ски водш. В. Коларов, Против хитлеризма и неговите български слуги. Днес пред България имз
два пътя: или да продължава дз плувз във водите на Германия, или да скъса с Германия ш да
водш своя самостоятелна национална политика. Г. Димитров, Нтнъде върви България.
ПЛУВАМ В СВОИ ВОДИ. Чувствувам се добре в средата си. В същност това сз засега
само бели стзш, в които нямз ншщо. Но личи- че в тях д-р Кътов плувз в свои води. Н. Прав-
чансни, К. Ктрастояиоз, Новт голяма придобивка.
ПЛУВАМ КАТО БЪБРЕК В ЛОЙ. Живея в охолство, в ртзнош. Но нзй-много са оже¬
сточени нашите цариградски банкиере, които са мшслшле дз създздзт от екзархията млечна
крзва ш да плуват по Ортз-кйою като бубрек в лой. Хр. Ботев, Послание от небето.
Още: Плувам като бъбрек в мас.
ПЛУВАМ КАТО БЪБРЕК В МАС. Вж. Плувам като бъбрек в лой.
ПЛУВАМ КАТО СИРЕНЕ В МАСЛО. Диал. Живея в охолство, в разкош.
ПЛУВАМ КАТО ЧЕРЯСЛО ПО ДЪНОТО. Дшал. Ирон. Потъвам веднага, защото
съвсем не мога дт плувам.
ПЛУВАМ ПО ТЕЧЕНИЕТО. Кншж. Ръководя се в действията си от общоусттнове-
ните или господствувтшитЕ в даден ■момент норми; приобщен съм нъм общоприетото, тра¬
диционното. Щом едно слънце е изгряло- никой не може дз му попречи да грее. Товз е исти¬
ната ш аз отдавна съм се пршмшрил с нея-. Съветвам ш взс, Петър Петрович. Сменете цвета
на кожзтз сш ш плувайте по течението. М. Мтрчевсни, Страх.
ПЛУВАМ СРЕЩУ (ПРОТИВ) ТЕЧЕНИЕТО. Кншж. Действувам срещу обшоустаио-
веяите норми и традиции или срещу господствуващитЕ в даден момент норми и схващания;
противопоставям се на обшоустаиовЕното, общоприетото. Той се опита- дз плува срещу те¬
чението, но шмаше много неприятности с околните.
Още: Вървя срещу (против) течението. Кншж.
125

ПЛЪЗВАМ СЕ / ПЛЪЗНА СЕ ПО НАКЛОНЕНА <ТА> ПЛОСКОСТ. Книж. Поч¬
вам да водя неморален, безнравствен живот; пропадам морално.
Още: Подхлъззам се / подхлъзна се (тръгвам / тръгна) по наклонената плоскост.
ПЛЪЗГАМ СЕ ПО ПОВЪРХНОСТТА на нещо. Книж. Не вниквам дълбоко в нещо,
ограничавам се само с външно, повърхностно запознаване, разглеждане на нещо. Обратен,
нс оъо същите резултати к случаят, когато авторът има съзнание за голямото, типичното,
но поради творческа незрелост, или непознаване на материала, не успява да инвёивидуализира,
плъзга се по повърхността на проблемите, минава от предмет на предмет, без да опре трайно
вниманието си върху Даден обект. Р. Ликова, За младежкия сборник „Смяна“.
ПЛЪТ И КРЪВ съм (ставам).- Книж. Вж. Плът от плътта и кръв от кръвта. Умът
му поглъщаше новините те му ставаха плът и кръв, той живееше, раёваше се и тъгуваше
е тях. Г. Караславов, На пост. При тихата въздишка на горите ! Долавят, че оа вече кръв
и плът / от тия сенки, извори, гранити. Бл. Димитрова, Лиляна. Шкафове с умни книги, любими
автори, ръкописи — негова плът и кръв — всичко изглеждаше глупаво, детинско. Г. Стама¬
тов, В кабинетна мъгла. Хората се труДеха, ядяха хляб, разсъжёаваха за бъдещето, търсеха
митичното разковниче. И във всекидневието на хиляёите се разкриваха човешки драми, които
остават незабелязани от историята, но които са нейна плът и кръв. Ем. Манов, Ден се ражда.
ПЛЪТ ОТ ПЛЪТТА И КРЪВ ОТ КРЪВТА на някого или нещоъ ПЛЪТ ОТ нечия ПЛЪТ
И КРЪВ ОТ нечия КРЪВ, съм (ставам). Книж. Неделима, неразделна част, от някого или от
нещо; нещо съвсем близко, сродно (съм, ставам). Грамадното болшинство от нашата инте¬
лигенция е здраво свързана с народа. Тя е плът от плътта и кръв от кръвта на трудещите ое
в нашата страна, в. Литературен фронт. Ето защо всяко произнесено от мене пред съда из¬
речение е, ..., кръв от моята кръв и плът от моята плът. Г. Димитров, Пред фашисткия
съд. Нейните постановления щк минат през ума, през сърцата на избирателите от цялата
страна и тя ще стане плът от плътта и кръв от кръвта на нашия борчески народ. Г. Димитров,
Отечественият фронт ще победи въпреки всичко! Те [селяните] разделяха с нас и последната
троха от своя залък и бяха уверени, чк това именно така трябва да бъдк — че партизаните
са пръв от тяхната кръв и плът от тяхната плът. СЛ. Трънски, Неотдавна.
Още: Плът и кръв
ПЛЮЛИ СМЕ СИ В УСТАТА и СЯКАШ (КАТО ЧЕ) СМЕ СИ ПЛЮЛИ В УСТАТА.
Говорим, твърдим все едно и сьщо нещо, като че сме се наговорили. И всичките тия осемнай¬
сет ръкописа,..., в рДин хор повтаряха, в разни форми и вариации същото: — Московци!
Московци!. . . Бяха си плюли в устата. Ив. Вазов, Драски и шарки. Не чакаше хвалби за сина
си, а само хвалби чу за него. „Зарад богатството и зараД името ми — помисли си той, —
всички оа си плюли в устата и ме лъжат!" Й. Йовков, Вечери в Антимовския хан. В училище,
в казармата, пък и навсякъде всички като че си бяха плюли в устата да ми викат при най-
малката грешка: „Не така, бк теле с теле!" Ив. Петров, Преди да се родя. Тк бяха уверени
в своята правда , мислеха като еёин човек. И не само те — всички комунисти като че бяха
си плюли в устата — каквото чуеш от единия в долната махала на селото, ще го чуеш н
ст другия в горната махала. Г. Караславов, Обикновени хора.
ПЛЮНКАТА СИ ДА НЕ ХВЪРЛИШ НА НЕГО. Грубо. За човек — много е грозен,
мръсен, противен. Той е тръгнал о една жена плюнката си Да нк хвърлиш на нея.
Още: Сопола си да не хвърлиш на него. Грубо. Цифката си да не хвърлиш на него. Диал-
Грубо.
ПЛЮЯ В ЛИЦЕТО на някого. Изказвам презрението си към някого- (обикн. - в негово
присъствие). Той стана овчар на стадото и плю в лицето ни, чорбаджи. Д. Талев, Железният
светилник.
Още: Плюя в сурата. Грубо.
ПЛЮЯ В МОЗЪКА на някого. Жарг. Поставям някого в лошо, притеснено положение.
С тези мъчни въпроси, които ми зададе учителят по химия, ми плю в мозъка.
ПЛЮЯ В ПАНИЦАТА, ОТ КОЯТО СЪРБАМ. Диал. Отнасям се зле, върша лошо на
тези, които ми дават прехраната.
Още: Плюя в паницата, от която ям. Дшшл.Сера в паницата, от която сърбам. Диал. Вулг.
126

ПЛЮЯ • В ПАНИЦАТА, ОТ КОЯТО ЯМ. Диал. Отнасям се зле, върша лошо на тези,
които ми дават прехраната.
Още: Плюя в паницата, от която сърбам. Диал. Сера в паницата, от която ям. Диал.
Вулг.
ПЛЮЯ В СУРАТА на някого. Грубо. Вж. Плюя в лицето на някого. Попа каза:
— Кмета заповядал, да сляза веднага при тях, инак — да съм си мислел. Не отивам,
братяя. . . Поп си бе, дръж си яко калимаската на главата и плюй им на сурат.ите, А.
Сграшимпрев. Ангепегпя.
ПЛЮЯ / ПЛЮНА ПОД ОПАШКАТА някому. Изпъждам, изгонвам някого (обикно¬
вено от работа, от служба). Баща му беше цар, а този е баба! — При това положение и баща
му нищо не можеше да направи. — Той ли? Какви министри риташе, че този.ли селеадуриа
нямаше да изрита! Щеше да му плюе под опашката сто пъти. Ем. Станев, Ив. Кондарез.
Още: Духвам / духна под опашката.
ПЛЮЯ СИ В ОЧИТЕ. Диал. Вж. Плюя си на (в, върху) лицето.
ПЛЮЯ СИ В ПАЗВАТА. [Често: ПЛЮЙ СИ В ПАЗВАТА]. Успокоявам се след като
силно съм се изплашил, или когато мЬ е много страх. Излязох аз ихcьн и си плюх в пазвата.
Е, викам, свърши и тая. Сега ще си почина в ареста от всичките тия илюминации. П. Незнако-
мов, Бяло и черно. Ала, изневиделица, някой налетя стръвно зад гърба му. — Ау! Ау! Ау!
Слави скочи, облещи се и почна да си плюе в пазвата. А. Каралийчев, Птичка от глина. Няма
нищо страшно да излезеш сам в тъмното. плюй си е пазвата и излизай.
ПЛЮЯ СИ НА ДЛАНИТЕ. Вж. Плюя си на ' ръцете. Пръснахме се по хълма, плюхме
си па дланите. и започнахме да копаем дупки за борчетата. С. Кралевски, Възвърната обич.
ПЛЮЯ СИ НА КРАКАТА. 1. Бързо побягвам, тръгвам нанякъде. Па, като стигнах
до ъгъла на улицата, плюх на краката си и офейках. Ст. Чилингиров, Хлеб наш насущний.
Но тук изскочиха група стражари и се нахвърлиха върху тях. — Свой! Свой! — завика Под¬
метката и дигна ръце. Но една палка се стовари върху главата. . . — и Подметката плю
на краката.си. Г. Караславов, За ефект. И Бальо тласна пленника. който, плюл на краката си,
бърза да се отдалечи. Ст. Чилингиров, Хлеб наш насущний.
2.	Отправям се на път (обикн. дълъг). Късно е и няма вече трамвай. Трябва да си плюем на
краката и да се приберем пеш.
Още: Плюя си на нозете (петите, подметките). Духвам си / духна си на краката /към 1 знач./.
ПЛЮЯ СИ НА (В, ВЪРХУ) ЛИЦЕТО. Постъпвам така, че загубвам уваже¬
ние към себе си; изгубвам чувство за срам и самоуважение. — Аз не мога да плюя върху
лицето си. ... Уволнете ме, но аз не мога, моята съвест не позволява да фалшифицирам
нещата за угода на тоя или оня! Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи. Тия, които са си плюли
на лицето, не държат за лицата на другите. Още по-малко държат, ако тия лица са на хора
бедни.. дребни и нищожни. Ст. Чпппнтпров, Първа жертва.
Още Плюя си на (в, върху) сурата. Просторен. Плюя си в очите. Диал.
ПЛЮЯ СИ НА НОЗЕТЕ. 1. Бързо побягвам, махам се от някъде. Козарчепе мълком
запряло. козите. На сутринта рано отваря вратите. Зайците изпуща и вика високо: — Бя¬
гайте, скокливци, през поле широко! Тичайте в гората китна, примамлив. . . Зайците си
плюли здраво на нозете. Ран Босилек, Весели приказки. Ако изтичаш до дома и ми донесеш
огнивото, ще ти дам четири шилинга. Само ще си плюеш на нозете, чу ли? Хайде, бягай сега.
Св. Минков, Снежната царица и др. (превод).
2. Отправям се на път (обикн. дълъг). Плюха си на нозете и стигнаха за два часа до върха.
Още: Плюя си на краката (петите, подметките).
ПЛЮ СИ НА ПЕТИТЕ. Вж. Плюя си на нозете. — Няма ли каруца за село? — Няма.
Пък и защо ти е каруца, младо момче си ?Като си плюеш на петите, за половин час ще стигнеш.
М. Марчевски, Героите на Белица. На есесовците им припари и те си плюха на петите. От¬
татък хълма все още се чуваше престрелка, но вече нямаше предишната • сплa.П.Beлкен, Стълба
до небето. А. глупавият келибхр от Плетвар беше не само глупав. но и сприхав, . . .. грабна
брадвата и начаса отиде в гората. . ., забеляза ранения Бор, плю- си на петите и се отправи
към върха на Остра чука. Н. Хайтов, Приключения в гората. Пред Стамёнината нямаше
кола, нали избягаха току след золума на синапа. не им остана волски впряг, помаците отведоха
127

целия добитък на Конзре. „Ако дз бяхме си плюли на петите по-рзно. сега ш ние да сме шмали
кола“. В. Мутафчиева, Летопис нт смутното време.
ПЛЮЯ СИ НА ПОДМЕТКИТЕ. Вж. Плюя си на нозете. Момчето си плю нз подмет¬
ките ш не го видяха как се изгуби в тъмнината,
ПЛЮЯ СИ НА РЪЦЕТЕ. Залавям се здртво зт нянтнвт ртботт, дейност. Аз съм малко
рззгзлен. свикнал съм да успявам във всичко. Научен съм да плюя нз ръцете сш, да стисна зъбш —
ш дз нздвшя! К. Константинов, Седем часът заранта. Партийната група реши да излезем на
червен трудов ден ш дз реголвзме една ншвз зз лозе, зз да заработим парш. .. На ншвзтз по¬
бихме знамето някъде крзй горния край и сш плюхме нз ръцете, защото до вечерта трябваше
да стигнем до знамето. А. Каралийчев, Пътища далечни. — Прав е Пешзн! Трябва дз сш
плюем на ръцете ш да се разтьрчшм. Никой нямз дз нш поднесе славата нз тепсшя. Ст. Ц. Да¬
скалов, Есенно сено.
Още: Плюя си на дланите (шепите). Дшзл,
ПЛЮЯ СИ НА (В, ВЪРХУ) СУРАТА. Простореч. Вж. Плюя си нт (в, върху) лицето.
Тя бе от ония женш, дето се казва зз тях: „Плюла сш е нз сурзтзГ* Ст. Ц. Даскалов, Стуб-
ленсните липи. — Не съм дошъл за това прш тебе, Бобев. Не искам да знам ншто зз учшлшще.
ншто за директор, ншто за настоятелство. — Детшнщинш, Такз човек плюе в' сурата сш,
И ти . . . зарадш една гъркиня. Д. Ттлев, Гласовете ви чувам.
ПЛЮЯ СИ НА ШЕПИТЕ. Дшал. Вж. Плюя си нт ръцете.
ПО БЕЛИ ГАЩИ, зтвтрвтм (свтрвтм, зтлтвям и под.). Съвсем неподготвен (за¬
варвам). — Не трябваше дз гш нападаме. ... — Заварихме ги хората по белш гащш — хич
работа лш е това? Л. Стоянов, Холера. — Не виждам нищо страшно!— Като нш пипнат
немците по бели гащи — тогзвз ще го вшдшш! — Ако ти комзндуваш зрмията, ш това може
да стзне — отвърна Златан ядосано. П. Вежинов, Вторт рота. Дз не мислиш- че командирите
са толкова глупави, тз да ни оставят на немците по бели гащш. П. Вежинов, Вторт рота.
—Да оставят една шепа хора да обезоръжат цял взвод с две картечници ш дз гш спанавзксзт по
бели гащш. Ем. Станев. Иван Кондарев. Еднз рзнна сутршн бе обкръжил тоя лагер ш бе на¬
мерил ш войниците, ш офицерите по бели гзщш, Ем. Станев, Иван Кондарев. Сетне ще општзт
попе половината без гюрултия да се прехвърлят другаде — към реката ли, ще вшдшм къде,
Не бивз дз нш заварят по бели гзщш, веднзгз ще изкараме още хора там. В. Мутафчиева, Ле¬
топис на смутното време.
Още: По долни гтщи.
ПОБЕЛЯ МИ ГЛАВАТА [ЩЕ МИ ПОБЕЛЕЕ ГЛАВАТА] от някого яли нещо. Много
се измъчих, много изстрадах, от няного или от нещо. Но учителят беше студен ш каменен
като стените нз самата църква. —• Видя лш, Цекуне, каква голяма ш хубава черква! Хайде
сега мърдай напред, че глзватз мш побеля от теб. Ст. Ц. Даскалов, Под ямурлука. Главата
мш побеля от тоя моя непрокопсан сшн.
Още: Побеляха ми носите.
ПОБЕЛЯХА МИ КОСИТЕ [ЩЕ МИ ПОБЕЛЕЯТ КОСИТЕ] от някого ттпнещо, Вж.
Побеля ми глтвтта от някого или нещо. На болярин Добрил му побеляха косите от яд ш от
срам пред гостште. Лзтинците се преструваха. че ншщо не забелязват, ама сърбинът веднъж
се подсмя нз болярина: — Отроците ви много са вирнали нос, Ст. Загорчинов, Ивайло.
ПО БЕСНИТЕ ВРАНИ, отивт. Дшзл, Без следа и без ползт; напразно, напусто (отивт).
Още: По небесните врани. Дшал,
ПОБИВАМ / ПОБИЯ КОЛ някъде шлш самост- Установявам се дт живея някъде за
дълго време, заселвам се някъде, създавам си дом. Телегрзфшша нз жензтз, продздй- щото
може тзм. па стане тз дойде веднага при мене в Пирот . . . Рекох, вече тукз ще побия кол.
Ив. Втзов, ДртсНи и шарки.
Още: Забивам / забия кол /в 1 знтч./.
ПОБИВАМ / ПОБИЯ НОЗЕ. Дшал. Стъпвам, заставам някъде. Вред гиздост ш нямз
где дз стъпи с нечистите сш опинци. Където побие нозе, ето че се образува мътна локвз ш
закрие хубзвште шзрилз, М-. Смилова, Друм се вие.
128

ПОБИВАТ ME / ПОБИЯТ МЕ МОРНИЦИ. Нар.-поет. Вж. Побиват ме / побият ме
тръпки. Начксто / запаёашк й мисъл за Стоичка; / запаёаше й — „Божичко, нима ?!“ / и
морници побиваха я хладни. П. П. Славейков, Епически песни.— Небивало! Вижте, как ме¬
сец гори!. .. — Побиват ме морници. К. Христов, Победни песни.
ПОБИВАТ МЕ / ПОБИЯТ МЕ ТРЪПКИ. 1. Изведнъж усещам студ и потрепервам.
Бррр!Как да се цамбурне в бистрата синкава вода! Колкото и да беше горещо, всеки път, когато
Да ое хвърля, го побиваха хладни тръпки. Г. Караславов, Ленао. Вятърът леко се усили. Тя [Ми¬
лена] изправи лицето ои срещу него и посеёя така, ёокато изсъхнат сълзите ! . . . Почув¬
ствува, че я побиват тръпки, и за да не изстине, влезе в стаята ои. К. Калчев, Живите помнят.
Калофер мълчаливо слушаше, навеДкн наД огъня, и грееше ръцете си — студени тръпки го по¬
биваха, сякаш треска го тресеше. М. Марчевски, Калофер войвода.
2.	Изведнъж изпитвам силен страх, ужас; изтръпвам от страх. Тъмно и глухо бе в уличката.
Тръпки побиваха Пенка и от страх, и от някакво предуоящанр, че нящо ще се случи. Т. Г. Влай¬
ков, Седянка. ЕДин ден тя оотана" съвсем сама в къщата. . . От всички страни я посрещна
гробовна тишина. Побиха я тръпки. Г. Райчев, Златният ключ. Той се потреова, и студени
тръпки го побиват само като си помисли, чк при блеёия пламък на една кибритена клечка
ще трябва ёа ск навеДе чак до жълтото мъртвешко лице, за да го познае. Г. Караславов, Снаха.
3.	Обзема ме вълнение или някакво приятно чувство. А на последното легло — една пет-
шестгоДишна златоруса Офелйя с такива тъжни сини очи, че просто те побиват тръпки.
Н. Стефанова, Откриване на света. Аз слушах гласа му [на Паунов] —— млаД, мек, приятен —
и чувствувах как той отеква Дълбоко у мене, как ме побиват радостни тръпки. Г. Райчев,
Незнайният. Ах! Колко е хубаво! — каза Марина. Тръпки ме побиха. П. Стъпов, Живот с
надежда.
Още: Побиват ме / побият ме морници. Нар.-поет. Полазват ме / полазят ме тръпки.
Полазват ми / полазят ми тръпки по гърба (тялото, снагата).
ПОБЛЕДНЯВАМ КАТО БОЗАДЖИЙСКА СТОМНА. Диал. Ирон. Силно се изчер¬
вявам.
ПОВАЛЯМ / ПОВАЛЯ НА ЛЕГЛО някого. Разболявам тежко някого. Грипът го по¬
вали на легло и той е принуден за пази стаята.
Още: Събарям / съборя (хвърлям / хвърля) на легло.
ПОВДИГАМ / ПОВДИГНА ГЛАВА. Самост. или срещу (против) някого или нещо.
Проявявам неподчинение, -непокорство, ставам непокорен; възбунтувам се, въставам. Те
[болярите и управителите] възмътиха нароёа и поёигнаха го против царя: от дкоет области
българи поёигнаха глава и за малко време Преславския двор се видя в опасност. Д. П. Войниаов,
Кратка българска история. Стрелбата е така Дяволски точна, че обезкуражава дори най-
запалените бабаити и те нк смеят да повдигнат глава. Н. Хайтов, Шумки от габър.
Още: Вдигам / вдигна (надигам / надигна, вирвам / вирна, навирвам / навирна) глава
/в 1 знач./.
ПОВДИГАМ / ПОВДИГНА ЖЛЪЧКАТА' на някого против някой друг. Предизвиквам
у някого омраза, злоба, ненавист към някого. Това го стряска и ядосва, и още повече подига
жлъчката му против нея, още повече усилва ненавистта му. Т. Г. Влайков, Вестовой.
ПОВДИГАМ / ПОВДИГНА ЗАВЕСАТА. Книж. Откривам, разкривам нещо скрито,
което се пази в тайна и което обикн. представя обществен интерес. Във вестниците излязоха
статии, изнасящи факти, които успяха да повдигнат завесата на тази афера.
Още: Вдигам / вдигна завесата. Книж.
ПОВДИГАМ КОКАЛИТЕ някому. Говоря лошо, злобно за покойник; злословя, одум-
вам покойник. — Знам, • знам, нали и аз съм на този хал. Напразно • утрепахме Чолака. ..
— Нали пусто гузен негонкн бяга. Той мислел, че прескачам до една булка. Хайде да не му по¬
вДигаме кокалите. В. Нешков, Настъпление.
ПОВДИГАМ / ПОВДИГНА РАМЕНЕ. 1. Показвам, че не зная нещо, за което ме пи¬
тат, или изразявам някакво недоумение, показвам примирение или снизходителност към нещо -
(обикн. придружено със съответен жест). Глухонемият скръсти ръце на гърдите си, поглкёа на¬
горе към небето и слкё това посочи надолу. Геню повДигна рамене. — Не ти разбирам ки, — рече
той усмихнат леко. Г. Караславов, Селски истории. Той дори бил питал и пристава, и стар¬
шията, но никой нищо нк му бил казал. И двамата само повдигнали рамене. Ст. Чилингаров,
Първа жертва. Капитанът отново слезе, от ешалона и тълпата от перона виёя, че ' той искаше
9 Фразеологии^ речник, т. 2
129

твърде нервно някакви обяснения от дежурния, жестикулираше разпалено. попипваше своя
пистолет и гледаше ту тълпата. ту железопътните релси. Чиновникът само повдигаше
рамене. Й. Радичков, Горещо пладне.
2. Изразявам равдодушие, нехаене към нещо или незаинтересованост към някого. Той за¬
хвърли пакета с плата върху един стол и застана прав срещу нея. Тя повдигна рамене и про¬
дължи все така жлъчно. М. Грубешлиева, Пред прага. Иван Замбин отговаряше едносрично
или само повдигаше рамене. Далече-далече. съвсем другаде бе целият той. В. Мутафчиева, Ле¬
топис на смутното време.
Още: Вдигам / вдигна рамене.
ПОВДИГАТ МИ СЕ / ПОВДИГНАТ МИ СЕ АКЦИИТЕ. 1. Добивам по-голямо зна¬
чение, по-толям престиж. Станах морализатор и бичувател на обществените пороци и с
тая цел поглеждах и под леглата на хората. Застърви се публиката от скандалната хроника,
акциите на Бьлгаребраи пак се повдигнаха. Ив. Вазов, Вестникар ли?
2. Добивам по-голямо самочувствие от отправени към мене хвалби, похвали. Като й казаха.
че е хубава, съвсем й се повдигнаха акциите.
Още: Вдигат ми се / вдигнат ми се (качват ми се / качат ми се) акциите.
ПОВЕЖДАМ / ПОВЕДА КРАК. Вж. Повличам / повлека крак. — Ето тъй бива.
викаха старите турци в кафенето при турския мост, беевете да поведат крак, както е било
у старо време, че да видите, как тръгва мало и голямо. Ц. Гинчев, Ганчо Косерката.
ПОВЕЖДАМ СЕ / ПОВЕДА СЕ ПО АКЪЛА на някого. Неодобр. Почвам да постъпвам,
да действувам изцяло под нечие влияние, повлиявам се напълно от някого в действията си.
Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази, ще рече: юнак над юнаци
беше Калофер, народа закриляше. от паши и бейове, а сега глава преклони и по женски акъл се
поведе. М. Марчевски, Калофер войвода. Синът му се поведе по акъла на лоши другари и про¬
падна.
Още: Повеждам се / поведа се по ума. Неодобр. Тръгвам / тръгна (повличам се / повлека
се) по акъла. Неодобр.
ПОВЕЖДАМ СЕ / ПОВЕДА СЕ ПО УМА на някого. Неодобр. Почвам да постъпвам,
да действувам изцяло под нечие влияние, повлиявам се напълно от някого в действията си.
И Миразчийката убеждаваше сина си да се покори, да се предаде, да поиска милост. Тя го
съдеше, задето е повярвал на хорски хоратни и се е повел по умовете на нехранимайковци. Г. Ка-
раславев. Обикновени хора. Може да се намерят хора да се поведат по ума ви, и ще се раздели
селото на партии и вече да нямаме мира. Й. Йовков, Приключенията на Горелемев. Че бе
направил грешка с тая поема, той сам съзнаваше. Поведе се по ума на Ванко. М. Грубешлиева,
През иглено ухо. — Хайде веднъж сбъркахме, та го пратихме. но защо и сетне аз се поведох
по глупавия ти ум! Г. Караславов, Габерови. Ех, не ме послушахте! Поведохте се всички пд
хлапашки ум. П. Ю. Тодоров, Зидари.
Още: Повеждам се / поведа се по акъла. Неодобр. Тръгвам 7 тръгна (повличам се / по¬
влека се) по ума. Неодобр.
ПОВЕЖДАМ / ПОВЕДА ХОРОТО. Поставям началото в някакво дело, • като давам
пример за следване, за подражание. Трябвало да поведат хорото най-решителните и смелите.
Записали се десетина души. Кр. Григоров, Раздолчани. — Бати Кунчо— наруши мълчанието
жената на Кутулата, — добре приказвате, добре обещавате, ами като е. толкова хубаво,
защо не. направят такова стопанство, да речем, лозенчани, долносеновчани, ами ние се захва¬
щаме най-напред*—Все някой трябва да поведе хорото — усмихна се пресилено Кунчо, . . .
— А защо да не сме първи?В. Нейков, Настъпление. Иванчев сгъва листа и го слага в левия
джеб на ризата си. От десния изважда тефтерче и химически молив. После сяда и ни казва,
че имаме думата. ... — Сд някой трябва да поведе хорото. По начало не възразявам за
почина. К. Калчев, Двама в новия град. Покрай това — кой как могъл да докачи, сякъл гората
на поразия — хайдушки и безмилостно. Всички гледали на нея като на плячка и всеки се мъчел
да я докопа. Чорбаджи .Вечо и тоя път повел хорото; вгнездил се в . единия й край, направил
си мандра и всяка година взел да превърта с огън по един околнин—да е по-широко на овцете
му. Н. Хайтов, Писма от пущинаците.
ПОВЕЧЕ ДАРА, ОТКОЛКОТО МАСЛО. Диал. Който не си струва труда; безсмислен,
безполезен. Тази работа е повече. дара, отколкото масло.
130

ПОВИВАМ ТИ КАТО ВЪЛК със следв, шзр. със съюз ако. Дшзл, За изразяване нт уве¬
реност, че нещо никога нямт да стане, че не е възможно да се случи. Аз тш повивам кзто
вълк, ако той тш дзде парш назаем. • Аз тш повивам като вълк. зко-това излезе така,
ПО ВИЛИ И ПО РОГОВЕ ХОДИ* Дшзл, Много е глупав и нищо не му спори.
ПОВЛЕЧИ НАВОЙ, ЗАПРИЩЙ БАРА. Дшзл. За развлечен мъж или жена.
ПОВЛИЧАМ / ПОВЛЕКА КРАК. 1. Тръгвам нанякъде. Навярно пръв е повлякъл крак
натам някой пещерчанин. А. Христофоров, Откровения. Овцете бяхз подминали вече - нивата;
овчарите повлякоха крака из стърнищата след тях. Ил. Волен, Между два свята.
2. Пръв извършвам нещо, което след това се повтаря и от много други. Кога стзнз дума
дз се образува трудово-кооперативно стопанство, вуйна Митз първа повлече крак, Ем. Робов,
Нт гости. Но в края на крзшщзта проведохме борбзтз със сушата успешно,-.. То се знае,
след нас повлякох! крзк ш други, Н. Широв-Тарас, Нтшатт борба със сушттт. — А защо ще
повлича крак нататък? — запита друг. — Добре ще е всички заедно да се държим в тая ра¬
бота! А. Гуляшни, Село Ведрово.
Още: Повеждам / поведа (потеглям / потегля) крак.
ПОВЛИЧАМ СЕ / ПОВЛЕКА СЕ ПО АКЪЛА на някого. Неодобр. Почвам дт постъп¬
вам, да действувам изцяло под нечие влияние, повлиявам се напълно от някого в действията
си. Тя се повлече по акъла нз МериЛзмур ш накупи тшя ужасии, И сегз. хайде, давай парш зз новш
тоалети. Като че зз парите с лопата гш ринз, Б. Райнов, Господин Никой. Преброяване.
н! ви сегз едно преброяване! — крещеше той ш удряше с юмрук по масата. — Амз така е.
като се повлечеш по женски акъл. П. Незнакомой, След нтс потоп.
Още: Повличам се / повлека се по умт. Неодобр. Тръгвам / тръгна (повеждам се / поведа
се) по акъла. Неодобр,
ПОВЛИЧАМ СЕ / ПОВЛЕКА СЕ ПО КОРЕМ. Обикн. в св. вшд. Успявам да свършТ,
дт извърша нещо с нтй-големи усилия, изнемогвайки. По-мшнзлатз година се домъкна се¬
стра му - от Пловдив с трш децз ш свекърва й, миналата пак дойдоха, защото докторът шм
бшл препоръчал три сезона подред да шдват. По корем се повлякох, дорде гш отбия тззш година
да не шдват пзк. Чудомир, Провинциалистни. Може по корем дз се повлека, ама ще свърша,
което съм започнал.
Още: Помънвтм се / помъкна се по корем.
ПОВЛИЧАМ СЕ / ПОВЛЕКА СЕ ПО УМА на някого. Неодобр. Почвам ■ дт постъпвам,
дт действувам изцяло под нечие влияние, повлиявам се напълно от някого в действията си.
Турците го почитаха като първенец ш не можехз да повярват, че и той се е повлякъл по умз
нз хайманите ш голтаците, Зл. Чолтновт, Бачо Киро.
Оше: Повличам се / повлека се ' по ткъла. Неодобр. Тръгвам / тръгна (повеждам се /
поведт се) по ума. Неодобр.
ПОВЛИЧАМ СИ/ ПОВЛЕКА СИ ПОЯСА. Започвам дт се държа предизвикателно, дт
дтвтм повод, зт дт се разправят с мене. — Нямзш ти .работа у хзджш Славовш да се вреш.
— Амз аз да не съм вш останзлз от някого стока. помежду сш дз ме делште. Какво се репчите
ш двзма? — Тш стой. Не се меси, Той от тазш сутршн -сш е повлякъл пояса. — Не мш е сегз
до разправиш, П. Ю. Тодоров, Зидари.
Още: Простирам си / простра си пояст. Дшал. Разпасвам си / разпаша си пояст /във 2
знач./.
ПО ВТОРИЯ ■ НАЧИН.' Неодобр. Не по общоприетия ред, т чрез връзки и познати
Знае той например, че началникът използува служебната колз за личнш нуждш,. ... че градш,
вила с получени по втория начин материали, П. Незнакомой, Ако бях млТд. Татко. какъвто
сш е, нямаше да сш мръдне пръста, зз да ме нареди по втория нзчин, Ншто бш сш използувал
привилегиите нз активен антифашист, Той . - . невв^нъж е повтарял- че всеки трябва дз
зземе в животз онова място, което му се полага,' Ем. Манов, Моето първо лято. Сползй нз
свако мш. милиционерския капитан. вредш ме човекът, назначиха ме ... — Знзчш и ти сш влязъл
по втория начин, . - — И' тш сш белязана овца! Н. Антонов, В Открито ■ море.
ПОВЪРТЯВАМ / ПОВЪРТЯ НА ПРЪСТ и ПОВЪРТЯВАМ / ПОВЪРТЯ НАПРЪСТА
СИ някого, Ртзигртвтм малко няного; поразигравам. ■— Това - трябваше дз се очаква — кззз
Бурназов, — Среднякът сегз ще нш повърти на пръст известно време. Ив. Петров, Мъртво
вълнение.
131

ПОВЪРТЯВАМ / ПОВЪРТЯ ОПАШКА. 1. Докарвам се, подмазвам се малко пред
някого, лаская го малко.
2. За жена —— за кратко, време имам лошо поведение. — На, хитруваш, а заДиряш из бостан-
четата Кондева Милкана. . . — Хе, заёирям . . .що да не заёирям.. . На, и ти като повъртиш
опашка. . . Туку тъй не може. . . ха-ха ха! Ц. Церковски, Театрални забавалки.
ПОВЯВА / ПОВЕЕ ДРУГ ВЯТЪР. Положението, обстоятелствата стават други;
настъпва промяна в положението. И болярите нк приемаха еврейка да седне на престола.
И сам царят мълчеше, .. . Ала какво излезе, ТеоДосие! Като бяха наедно, дружни бяха всички,
като се разёелиха — Друг вятър повя. Ст. Запорчинов, Ден последен. Из града веднага тръгнаха
слухове. Разказваше ок, че немците яли голям пкрёах в Румъния,. .. и чк скоро и у нас щяло
да повее Друг вятър. П. Незнакомов, Маргаритка и аз. Когато след Балканската война
изгониха щурците и взеха да покръстват народа тук, пръв бащата на Юсуф кехая хвърли
феса и от Халил стана на Христо. Но олеё време Друг вятър повя и кДин български министър,
за да има тукашните хора на своя страна, им позволи отново Да ои турят фксовкте. Б. Не¬
сторов, Светлина над Родопите.
Още: Задухва / задуха '(завива / завее) друг вятър.
ПОВЯХНАЛ КАТО ВЪРБА ВЪВ ВОДА. Диал. Ирон. Много здрав, оправен, със пес-
тущо здраве.
ПОГАЖДАМ / ПОГОДЯ НОМЕР някому. Съзнателно устройвам лоша шега на ня¬
кого, причинявам му някаква неприятност, подигравам го с някаква постъпка. Нали знаете,
че без месцк бае ви Енчо не може! Я ои ми дайте петело! Ти, Моряк, ти си ми погодил номера!
К. Митев, През бури.— Знаеш ли какво — рекох аз — ние такъв номер ти повоДихме, че ти
не разбра нищо. .. Нали беше решил да ни уволняваш до един. Ние проучихме миналото ти...
И пуснахме мухата.. . и ти ое хвана на въдицата... Миналото ти беше чисто. .. ,но нервите
ти не изёържаха. М. Топалов, Отмъщението. Точно такива номера ни пооажДаха и циганите.
Когато се чудехме откъДе да намерим левче, можеш целия квартал да обърнеш,... — не ци¬
ганин, ами и циганче няма да намериш. Но щом в някой двор заквичеше прасе,.. . около плети¬
щата като ято• врабци српаkачулгахацигапи. В. Цонев, Едно време в Овча купел. Тк, Друга¬
рите, са ти поводили номер. Бутнали са го [ключа] тук и нарочно са съборили сеното, за да те
изкарат такъв и онакъв. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено.
Още: Скроявам / скроя (изигравам / изиграя) номер.
ПОГАЛВАМ / ПОГАЛЯ С ГЪШЕ ПЕРО някого. Ирон. Обикн. във въпросит. или отриц.
изр., или в изр. с въпрооит. интонация. Отнасям се извънредно внимателно и благосклонно
към някого, дори когато постъпките му не са за одобряване. — Наистина ли оега щели да
обесят трима комунисти?— попита го тя така, сякаш той беше длъжен да й отговори.
—	Ба, ще ги погалят с гъше перо — измърмори той, като изтриваше о бяла копринена кърпа
запотения Ои врат. Г. Караславов, Танго.
Още: Погалвам / погаля с паче перо.
ПОГАЛВАМ / ПОГАЛЯ С <ПАЧЕ> ПЕРО някого. Ирон. Обикн. във въпросит. или
отриц. изр, или в изр. о въпросит. интонация. Отнасям се извънредно внимателно и благо¬
склонно към някого, дори и когато постъпките му не са за - одобряване. Там няма да те по¬
галят с перо, като разберат какво ои направил.
Още: Галя с перо. Гладя (поглаждам 1 поглада) с <паче> перо. Мажа с паче перо.
Погалвам / погаля с гъше перо.
ПО ГЛАВАТА СИ ДА ТРЪГНА. Обикн. съо олеДв. отриц. изр. Каквото и да направя,
колкото и да се старая, лколкото *и -да. се мъча. Казнам-.ти, че • по главите--. ои да• тръгнем,• пак
няма да й угодим.
ПОГЛАЖДАМ / ПОГЛАДЯ С <ПАЧЕ> ПЕРО някого. Ирон. Обикн. във въпросит.
или отриц. изр., или в изр. с въпросит. интонация. Отнасям се извънредно внимателно и бла¬
госклонно към някого, дори и когато постъпките му не са за одобряване. —Знаеш ли, чк това
е първият разстрел на политически бунтовници у нас, ... Той щк отприщи.. . — А ти какво
искаш? Да бяхме ги поглаёили о паче перо? В. Геновска, Седем години. —На какво ок чуёиш?
—	издума Момчил, а очите му глеёаха обесените стуДено и спокойно. — С каквато мярка
щяха да ни мерят, с такава и ние им отмерихме. Как мислиш, щяха ли да ни погладят с перо,
ако ни бяха уловили в изкопа? Ст. Загорчинов, Ден последен.
1327

Още: Гладя (негaлвам / погаля) с <паче> перо. Галя с перо. Поглаждам / погладя с
перце. Мажа с паче перо.
ПОГЛАЖДАМ' / ПОГЛАДЯ С ПЕРЦЕ някого. Ирон. Обикн. във въпросит. иди отриц.
изр.. или в изр. е въпросит. интонация. Отнасям се извънредно внимателно и благосклонно
кьм някого, дори и когато постъпките му не са за одобряване. Почнеш ли открито да се
бунтуваш и да чупиш жегъла, няма да те погладят с перце. М. Марчевски, Тихо пристанище.
Още: Гладя с перце. Поглаждам / погладя с перо.
ПОГЛЕДНАЛ СЪМ В ГРОБА. Много съм стар или много съм болен и скоро ще умра.
ПОГЛЕДНАТ ПРЕЗ ВЪЛЧЕШКО ГЪРЛО. Диал. Който е навикван, руган от всички.
ПОГЛЕДНИ СИ ЗАДНИКА. Грубо. Пренебр. Виж се какъв си (за човек, който има го¬
леми недостатъци 'или лоши прояви, а без да се съобразява с това предявява големи претен-
’ ции или осъжда, критикува другите).
ПОГЛЪЩАМ СИ / ПОГЪЛНА СИ ГРАМАТИКАТА. Жарг. Изплашвам се силно и не
смея или не мога нищо да кажа. Насреща му се зададе търговец, възседнах едно конче,■ама
не конче, а ангел небесен'. . . Като го видя чичо Дяко си погълна граматиката. Чудомир,
Кемпегентът.
Оше: Глътвам си / глътна си граматиката. Жарг.
ПОГЛЪЩАМ СИ / ПОГЪЛНА СИ ДУМИТЕ. Обикн. в св. вид. 1. Замлъквам, зане-
мявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; силно се изплашвам, стресвам
сз, слисвам се, смайвам се. Изведнъж погълна думите си, прехапа език. Пред него се пов¬
дигна от земята Али Пехливан със зелено от злоба лице и стиснати зъби. К. Петканов, Хай¬
дути.
2. Съзнателно млъквам, за да не кажа нещо, което не трябва, или за да не издам нещо пред
някого.
Още: Поглъщам си / погълна си езика. Прехапвам си / прехапя си думите (думата).
Преглъщам си / преглътна си думите ' /към 2 знач./.
ПОГЛЪЩАМ СИ / ПОГЪЛНА СИ ЕЗИКА. Обикн. в св. вид. 1. Замлъквам, занемявам
поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; силно се изплашвам, стресвам • се,
слисвам се, смайвам се.	•
2. Съзнателно млъквам, за да не кажа нещо, което не трябва, или за да не издам нещо пред
някого.
Още: Поглъщам си / погълна си думите. Глътвам <си> / глътна <си> (прехашвам
<си> / прехапя <сп>) езш<а>.
ПОГЛЪЩАМ / ЙОГЪЛНА. С ОЧИ някого или нещо. Гледам жадно, с желание някого
или нещо. Тя се усмихна, дяволито изви снага и отиде да затвори вратата, през която на та¬
лази нахлуваше шумът на воденицата. Той. я погълна с очи. К. Петкано^ Омайно биле. Когато
стигна Арбанаси, митрополит Цамблак Киевски спря коня си, обърна се назад и погълна с очи
белия град. където падна мълния и порази една. силна държава. А. • Каралийчев, Цамблак в
Търново.
Още: Гълтам с очи.
ПОГНИ КЕЛЧА, ЧЕ МУ ИЗСКУБИ БРАДАТА. Диал. Ирон. Употребява се, когато
не може да' се получи, вземе нещо от някого, защото той го няма.
ПО-<ГОЛЯМ> КАТОЛИК <И> ОТ ПАПАТА. Книж. Човек, който е предан на
дадена идея до фанатизъм; голям фанатик. След като заловили Данчо Данев, понеже този
Матейчо е минавал дотогава като негов приближен, сега искал да мине за по-голям католик
от папата — заел се е да издирва още провокатори. . . И на кого се е спрял, мислиш — на
Лиляна. В. Нешков, Настъпление.
ПОГОНИ БОСИЯ, ТА (ЧЕ, И) МУ ВЗЕМИ ЦЪРВУЛИТЕ. Диал. Ирон. Употребява
co, когато не може да се получи, вземе нещо от някого, защото и той го няма.
Още: Хвани (улови, дръж) босия, та (че, и) му вземи цървулите. Ирон. Хвани (улови,
дзъж) босия, та (че, и) му вземи опинците. Ирон. Стигни босия, та (че, и) му вземи цървулите.
Диал. Ирон.
133

ПО ГЪЗ СЕ ПОСУРНАХ [ПО ГЪЗ ЩЕ СЕ ПОСУРНА] със слешв, шзр. със съюз дт,
тмт. Грубо. Направих (ще направя) всичко, зт дт постигна нещо. По гъз се посурна дз шде
да жшвее в града. • По гъз ще се посурна, змз ще получа тези парш,
ПОДАВАМЕ СИ / ПОДАДЕМ СИ РЪКА (РЪЦЕ). Вършим нещо заедно; действуваме,
работим задружно. Стъпвам в борба. Отделям се ш ще се боря, Като мене недоволници има
още. . . Ще сш подадем ръце, Елин Пелин, Аз ти той. Само стойте на поста сш!-.. Нзли сме
сш подали ръка? Ще вървим винаги заедно — от най-ниското до нзй-високото! Ст. Ц. Даскалов,
СтублЕнсните липи.
ПОДАВАМ/ ПОДАМ РЪКА някому. 1. Дтвтм или предлагам помощта си, подкрепата си
някому; подпомагам, подкрепям. И добре, че - се намери мшлозлшв - човек дз го подкрепи, дз му
подаде ръка. Д. Талев, Железният светилнин. Виждам, че немотията ме тласка към всшчко.
Усещам, че се рззвзлям. Ако не мш подадеш ръка като брзт, свършено- е с мене. Д. Немиров,
Зъзелът. Говореше се по селата. че новите бшли добри, внимателни- ръка подзвалш нз помаците.
на пршкззкз се засядали. Б. Несторов, Светлина над Родопите. Всички страни затвориха
вратите сш, Само той подаде ръкз на храбреците от Испания-. Л. Стефанова, Вулканите
нт Мексико димят. Нямз никога да забравя ш вечно ще благославям онзш ден, в който моятз
нова родинз мш подаде ръка ш ме призова като родна майка дз се върна при нея — под нейната
нова, приветлива, гостолюбшва стряха, Ст. Грудев, Адриана БудЕвска. „Братята нш сърби
лш ще нш подадат ръкз против общия нш враг. в едно време шлш не,“ Ив. Унджиев, В. Левски.
2. Помирявам се, сдобрявтм се с някого. Карзвелов прие внимателно ш сърдечно депутатите,
Показа се готов дз забрави всшчкш недоразумения с Драган Цанков ш отново дз му подаде
ръка. В. Геновски, Седем години. Представям сш кзк бихте разговаряли с мене миналото
лято, ако вш паднех в ръцете. Но. както виждате, ние сме силнш ш затова достатъчно велико¬
душни. Простихме вш зз всшчко ш вш подадохме ръкз зз служба на народа, така лш е ? В. Неш¬
ков, Настъпление.
Още: Протягам / протегна рънт /в 1 и 2 знтч./.
ПОДАВАМ СИ / ПОДАМ СИ НОСА и ПОДАВАМ / ПОДАМ НОС. Отварям някъде
вратата и се показвам мтлно. С изтръпнали пръсти отвалиха чувалите от вратцзтз, спо-
гледнзха се, сякаш всеки подканяше другия да подаде нос първи, после по-големият се престраши
ш я открехна. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
Още: Показвам <сЦ> / поктжт <си> ноо<а>.
ПОДБЕЛВАМ / ПОДБЕЛЯ ОЧИ. 1. Зле болен съм, може да умра. Жената е кзто
котка., лесно душа не предава! По едно време и мойта беше подбелила очш към небето, но
прескочи - трапа- К. Петнтнов, Дамяновата челяд.
2. Опулвам се, святкам с очи от яд.' Тш много да. не знаеш — шиле такова! — подбелш очш
Дшмо, К. Петнтнов, Морава звезда кървава.
ПОД БОГА. Дшзл. Нт открито, нт полето, на двора.
ПОД БЯЛО ДА ЛЕГНЕШ. Обшкн. във. 2 и 3 л. Дшзл, Вж, Под бяло дт се засмееш.
ПОД БЯЛО ДА СЕ ЗАСМЕЕШ. Обшкн. във 2 и 5 л .Дшал, Дт умреш. — Под бяло дз
се засмееш — ... Ей тук да те заровя!— - .. Така го кълнеше тя винаги. Й. Йовнов,
Песента на копелетата.
Още: Под бяло дт легнеш. Дшзл,
ПОДВЕЖДАМ / ПОДВЕДА ПОД ЕДИН ЗНАМЕНАТЕЛ някого шлш нещо с (ш)
някой друг. шлш с (и) нещо друго. Кншж, Уеднаквявам, изравнявам различни неща, хорт*
в някакво отношение. Не всшчкш техни прояви трябва дз се подведат под едшн знаменател,
Не подвеждай хората под един знаменател.
Още: Турям / туря (слагам / сложа, поставям / поставя) под един знаменател. Кншж.
Привеждам / приведа нъм един знаменател. Кншж, Подвеждам / подведа под общ знаменател.
Кншж.
ПОДВЕЖДАМ / ПОДВЕДА ПОД ОБЩ ЗНАМЕНАТЕЛ няксго шлш нещо с (ш) някой
друг- шли с (ш) нещо друго, Кншж, Уеднаквявам, изравнявам различни нещт, хора в някакво
отношение.
Още: Подвеждам / подведа под общ знаменател. Кншж. Привеждам / приведа нъм
общ знаменател. Кншж.
134

ПОДВИВАМ / ПОДВИЯ ВРАТ. Самост. или преД някого, пред нещо. Ставам или
съм покорен, смирен; подчинявам се, покорявам се. Койка уж беше подвила врат пред ба¬
щина воля, . . Майка й, леля й наблегнаха и тя нямаше какво, П. Ю.- Тодоров, Идилии.
И съгласи ск най-после Сиракът, ... и подви врат. Ц. Церковски, Награда. Слушат селе¬
ните, слушат, поиздъхнат си, кой с Доверие, кой с недоверие, отанат, поёвият врат, ..., и
се разиёат. Ил. Блъсаов, Куцото учителче.
Още: Навеждам / наведа (превивам / превия, прекланям / преклоня, свивам / свия,
скланям / склоня, снемам / снема, скършвам / скърша) врат.
ПОДВИВАМ ГРЪБ. Работя, трудя се непосилно. През време на летните ваканции
Илия от тъмно до тъмно подвива гръб на нивата, воюва за оскъдното парче хляб. Ив. Бог¬
данов, Спътници на първенците.
Още: Превивам гръб /в 3 знач./.
ПОДВИВАМ / ПОДВИЯ РЪКАВИ. Залавям се усърдно и усилено за работа. Ако нк
днес, утре той ще трябва да влезе в тая къща. Той ще подвие ръкави и всичко ще отърве,
всички бъркотии ще оправи. Д. Немиров, Братя.
Още: Запретвам / запретна (засуквам / засуча) ръкави.
ПОДВИВАМ СИ / ПОДВИЯ СИ КУЙРУКА и ПОДВИВАМ / ПОДВИЯ КУЙРУК.
Преставам да се съпротивлявам или да върша своеволия, защото се уплашвам или се
съобразявам с нещо; ставам мирен, кротък; смирявам се. — Навярно ще ида пак на някой от
строежите в провинцията — каза той. — Е, това много ти подхожда — рече сърдито
Бахчевонок!. — Цапнали са те по муцуната и ти си подвиваш куйрука и побягваш, Дето
ти очи виДят. Ем. Манов, Бягството на Галатея. Мислил ли ои, • чк ти — ... — ще излезеш
на глава с Кара Фейзията! — Ами! — смешно стоеше смутената раёоот на туй кораво,
тъмно лице. — То. да не беше нощ, изневиделица да нк беше .. . Ох мале, кучият сши Поёви
ли си куйрука, а?В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
Още: Свивам <си> / свия <си> куйрук<а>. Подвивам <си> / подвия <си>
опашка <та>.	•
ПОДВИВАМ СИ / ПОДВИЯ СИ ОПАШКАТА и ПОДВИВАМ / ПОДВИЯ ОПАШКА.
Преставам да се съпротивлявам или да върша своеволия, защото се уплашвам или се
съобразявам с нещо; ставам мирен, кротък; смирявам се. Щом някой дигне глава — раз¬
стрел! Като разберат, че тука пипа, тъй да ок каже, твърда ръка, ще си поёвият опаш¬
ките. М. Марчевсаи, Митко Палаузов. Какво направихте тука с чорбаджи Денчо Халача?
Нищо . . . Той ви пзпоува и вие поёвихтк опашки. Ст. Дичев, За свободата. Сега като дода,
като видя, че са вътре синовете ми, подвивам си опашката и ое връщам. Й. Йовков, При¬
ключенията на Гороломов. Не знаеш ли, че за всяка молба ок Депозира съответното заявле¬
ние? Директор . . . какво Да го правиш? Поёвих ои опашката и влязох при телефониста,
та направих заявление и го Дадох на архиваря. Н. Хайтов, Съперници.
Още: Подгъвам <си> / подгъна <си> опагшк<та>. Диал. Подвивам <си> / подвия
<си> куйррк<а>. Свивам <си> / свия <си> оша1ка<1га>.
ПОДГАЗВАМ СИ / ПОДГАЗЯ СИ ДУМАТА. Обикн. с отриц. Диал. Не изпълнявам
това, което съм казал, обещал. Иван Думата ои не подгазва.
Още: Газя си думата. Диал. Потъпквам / потъпча думата си.
ПОД ГУША ДА СЕ ЗАБРАДИШ. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да жалиш за свой близък
човек.
ПОДГЪВАМ СИ /ПОДГЪНА СИ ОПАШКАТА и ПОДГЪВАМ/ПОДГЪНА ОПАШКА.
Диал, Преставам да се съпротивлявам или да върша своеволия, защото се уплашвам или се
съобразявам с нещо; ставам мирен, кротък; смирявам се.
Още: Подвивам <си> / подвия <0 (свивам <си> / свия <си>) опа1шк<та>.
ПОД ДИКТОВКАТА на някого. Книж. По нареждане на някого или под влиянието
на някого - или нещо. Дълго време още, ... , ония, които оа призвани да се поДвизават на
литературното поле, ще бъдат Длъжни, за да не паднат в униние, да слеДват примера на
Любен Каравклов и да работят единствено под диктовката на Дълга и на призванието си.
К. Величков, Любен Каравелов. Той беше убеден, че то [житото] е съсипано под диктовката
на Ралчовци от някой човек, когото смятаха за свой. Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи.
Всичко бе извършено под Диктовката на ръководни фактори.
135

ПОД <ДЪРВО И> КАМЪК, търся (диря и под.). Навсякъде (търся). Сърчицето му
[на Ленко] биеше тревожно.. .. защото отиваше на среща е един нелегален, когото властта
търсеше под дърво и камък. Г. Карасланев. Ленко. Шибил, . . . , когото заптиета^ и кърсер-
дари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде. Й. Йовков,
Старопланински легенди. Но дългия го нямаше никакъв. Търсеха го под дърво и камък. Кр. Вел¬
ков, Село Борово. — Не бой се, кой ще помисли, че Рубен ще слезе да се скрие сред града,
когато го търсят под дърво и камък. Ем. Коралов, Дъщерята на партизанина. — Здрав¬
ствуй, брате мой! изрева, и се спусна към Бръчкова. се разцелува и с него: търся те под
камък два дена, а ти се гушиш тука на топло като котка и не мислиш за другите. Ив. Вазов.
Немили-недраги. Да даде господ да се роди под дърво и камък. • Благословия.
Още: Под дърво и листо. Под листо и камък. Под камък и шумка. Диал.
ПОД <ДЪРВО И>• ЛИСТО (ЛИСТ), търся (диря). Навсякъде (търся). Той бил из¬
бягнал .из Диярбекир и го търсят под листо. Ив. Вазов, Под игото. Сега я търсят под лист.
Щом я фанат,. ще бъде веднага подстригана. Ив. Вазов, Към пропаст.
Още: Под дърво (листо) и камък.
ПОД ЕДИН ПОКРИВ. Заедно, в една къща, сграда. Брат с брата. се карат сега.
Дозчера живели под един покрив, с едно сърце и душа, а сега.всеки си има свой господ. Ив. Пет¬
ров, Нонкината любов. Трябва да кажа две думи и за лицата, с които случаят ме беше
сбрал под един покрив. Ив. Вазов, Утро в Банки. Матейчо остана сам. Легна по гръб. а от
ума му не излизаше хазайката. Чувствуваше се особено щастлив, че ще живее под един пок¬
рив с такава красива жена. В. Нешков, Настънпенпе. •
ПО ДЕНЯ. МУ ПОСВАРИЦА. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой със закъсне¬
ние се сети да свърши някоя работа.
ПОД ЗЕМЯ РОВЯ. Диал. Тайно клеветя или правя зло някому.
ПОД ЗЕМЯТА РОВИХ £ДОД ЗЕМЯТА ЩЕ РОВЯ]. Диал. Положих (ще положа)
много големи усилия, за да постигна нещо. Под земята рових, но купих на дъщеря си ху¬
бав апартамент.
ПО ДИАГОНАЛ, чета (преглеждам и •' под.). Повърхностно, отгоре-отгоре (чета).
Беше му достатъчно само още веднъж да си прегледа записките по диагонал, за да бъде го¬
тов за изпита. • Прочетох статията по диагонал, защото нямах време.
ПОДИГАМ КОША някому. Диал. Оказвам внимание, чест някому, правя му услуга.
ПОДИР (ПО) ДЪЖД КАЧУЛ. Диал. Късно, когато не е нужно, със закъснение. Сега
не ми трябва твоята помощ, ти винаги се сещаш подир дъжд качул.
Още: След дъжд качулка.
ПОДИРЯМ / ПОДИРЯ СМЕТКА от (на) някого или самост. . Накарвам някого да
отговаря за делата и постъпките си, да си получи заслуженото. — Целият народ е настръх¬
нал и в най-скоро време ще подири сметка от петесмукачите и убийците. К. Петканов,
Морава звезда кървава. — Смяташ, че великите боили ще подирят сметка за бездействието
спрямо Онегавон ? Й. Вълчев, Стъпала към небе.
Още: Потърсвам / потърся (поисквам / поискам) сметка.
ПОДКАЗВАМ ХЛЯБА някому. Диал. Натяквам на някого,' че го храня.
‘ ПОД КАМЪК ДА ОСТАНЕ. Диал. Нека не се чуе, нека не стане (употребява се, когато
се каже нещо лошо).	.
ПОД КАМЪК И ШУМКА, диря. Диал. Навсякъде (диря). Полицията те дири под
камък и шумка, цялата Конювица обърна надолу с главата. А. Каралийчев, Наковалня или чук.
Още: Под дърво (листо) и камък. Под шумка и дръмка (сламка). Диал.
ПОДКАРВАМ / ПОДКАРАМ С КРАКАТА НАПРЕД някого. Отнасям на гробищата •
(за мъртвец). Светът за него се състоеше от два. вида хора: добри и зли. Добрите бяха
ония,, които го черпят. На тях обещаваше. че когато ги подкарат с краката напред към
Голушница — той ще им изкопае широки гробове. А. Каралийчев, Строители на републиката.
Още: Понасям / понеса с краката напред.
136

ПОД КЛЮЧ, съм. Затворен, заключен (съм). Протестната канонада отдавна е утих¬
нала. Нше сме още под ключ. Ем. Манов, Пленено ято. Важните документи сз под ключ в
бюрото.
Още: Намирам се ■ под ключ.
ПОД КОРИТО СЪМ. Зт девойка или момък — оше не се момея (не ергЕнувтм), зт-
щото имтм по-голяма неомъжена сестра или иеожЕиеи брат.
Свързва се със стар народен оБичтй, според който не е позволено нт девойка или момък дт преже^ат
по-годемите от тях сестра или брат. „В старо време захлупвали по-малкатт девипт под корито, ногтто е до¬
хождал момък дт сгледвт по-голяматт, да не би, тко се случи дт е по-хубтвт малката, дт осттнЕ голямата.“
(Данни за ттнъв конкретен обичай дтвт Г. С. Раковски, Показалец, ч. 1, Одеса, 1859, стр. 96).
ПОДКОВАВАМ МУХИТЕ. Дшзл. Нищо не пртвя, ходя без работа; бездействувам.
ПОДКОСЯВАМ / ПОДКОСЯ КОЛЕНЕТЕ някому. Вж. Подкосявам / поднося нрт-
нттт някому. - Дигна поглед Зюлейка. Завчас!погледа й сякаш мрзк засени — / вмиг Ш немощ
подкоси колени, / и тя падна ншком во несвяс, П. П. Славейков, На острова на Блажените.
Залутал се бях в пущинак притъмнял / и нямзх надежда за връщане, /, . ,/ Уморз коленете
мш подкоси / и чувствувах свойтз згоншя. Хр. Ртдевсни, Въздух не достигаше. От слънце
който бяга, — мъгли се раждат в душата му. ... — и слабост ще подкоси коленете му,
Н. Райнов, Богомилски легенди.
подкосявам / подкОся краката някому, За болест, умора, страх, ужтс,
радост и др. — сттвтм причина някой дт почувствува слабост, немощ или силно вълнение
и дт ■ не може дт върви или дт стои прав. Раната нз главата помътваше погледа му и подко¬
сяваше краката. Вл. Полянов, По пътя. Момичето не чува какво се говори. Само отделни
думш й подкосяват крзкзта. Тя се хващз зз крехките клоне нз храста, зз дз не се залюлее.
А. Каменова, Харитининият грях. Решението нахлу изведнъж в цялото й същество кзто
внезапен прилив на гняв, който подкосява крзкзта, рззтреперва ръцете ш кзра лицето да
пламне. Б. Болгар, Близнаците. Още при самото пъхване нз ключа му се стори, че той влезе
тежко, кзто в чужда ключалка, Страшното подозрение. което го мъчеше цялата вечер,
просто подкоси кракатз му. но той бърже се съвзе, П. Вежинов, Следите осттвтт. Някзквз
внезапно налетяла, страшна мъка изсмука кръвта от лицето й, ззля го с жълтеникава бле-
дшнз, подкоси кракатз й, О. Василев, Тор. Смръзнз се душзтз нз Бшяза, „Как се случи, как
се случи.“ Мрзчнз тъга подкоси крзкзта му и с болка се вгледа в арестантите, М. Яворсни,
Хорттт се промениха.
Още: Подкосявам / поднося нозете (коленете).
ПОДКОСЯВАМ / ПОДКОСЯ НОЗЕТЕ някому. Вж. Подкосявам / поднося нртНатт '
някому, — Блззе им! — ще рекат с въздишка тия, на които природен недостатък, болест
шлш нещастен случай е подкосил нозете шлш е разклатено общото състояние на здравето им.
Ал. Константинов, Покана. Вървенето мш шз върлшнште стзвз трудно, уморзтз подкосява
нозете ми, Ив. Вазов, Пътни Бележки. Камен изведнъж се спря, Нерешителност подкоси
нозете му. Цв. Ангелов, Честна думт.
ПОДКОСЯВАТ МИ СЕ / ПОДКОСЯТ МИ СЕ КОЛЕНЕТЕ. Вж. Подкосяват ми се /
подносят ми се нозете. Той бързаше към острова, макар коленете му дз се подкосяваха от
уморз. Д. Ттлев, Самуил. След миг ззбелязз на няколко крачки пред себе сш полицай с авто-
мзтка в ръце, готова дз изпрати смъртоносните сш куршуми. Дъхът му спря, Коленете му
се подкосих!, ръцете отказаха дз крепят тялото. Само сърцето му биеше, биеше. ■ К. Ламб¬
рев, Средногорски партизани. Тази мисъл-. . - сегз я изпълни с безкрайно отчаяние, мъка,
безнадеждност, пустота, изпълни я цялз, тъй че коленете й се подкосиха, и тя се отпусна
на стола с жалък и безпомощен вшд. Л. Стоянов, Сребърната сватбт на полковник Мттов.
Гневът й се разля по цялата снагз ... Коленете й се подкосих!, и тя.. . . , седна нз земята.
К. Петнанов, Мортвт звезда нървавт.
ПОДКОСЯВАТ МИ СЕ / ПОДКОСЯТ МИ СЕ КРАКАТА. Изпитвам слабост,
немощ и не мога дт вървя или дт стоя прав поради умора, Болест или поради стртх, ртдост
и друго, внезапно обхванало ме чувство. Кракатз нз Милена се подкосиха. Светът хвана
дз й се върти пред очите ш мислите й се забъркаха. Ив. Вазов, Срещт. Нейната хубава,
пъргава снаха гаснеше от немощ, ш когато ходеше. кракзтз й се подкосяваха. тя се заваляше,
Елин Пелин, Гераците. Но Опи е много уморена, кракзта й се подкосяват, ще пздне. Г. ■ Ртй-
чев, Съновидения. Направи опит дз затича, но крзкатз му се подкосиха и той се свлече нз
137

земята. Гр. Угаров, По следите на- заточеника. — Какво има, какво• е станало: — ■Викът
ни в полка. Щк има гойна! . .. Краката на Велика се подкосиха, толкова ое изплаши от
Думите на мъжа си. К. Нетканов, Морава звезда кървава. Но внезапно той се спира, / нов
го страх нападна: / той виДя, че бил Достигнал ! бялата грамада. / Крака му ск поДкосяват, /
той назад се дръпа. Ив. Вазов. Грамада. Нона тъй се развълнува, чк усети как краката й
се поёкосягат и оърцкто й бие като лудо А. Йовков, Чифликът край границата. — Ние
ставаме нелегални. А може би ще прехвърлим границата и. . . Границата ? Краката му се
поёкосиха. Г. Караславов, На пост.
Още: Подкосяват ми се / подкосят ми се нозете (коленете). Пресичат ми се / пресекат
ми се краката.
ПОДКОСЯВАТ МИ СЕ / ПОДКОСЯТ МИ СЕ НОЗЕТЕ. Изпитвам слабост, не¬
мощ и не мога да вървя или да стоя прав поради умора, болест, или поради страх, радост
и друго, внезапно обхванало ме чувство. И едвам почувствува страшната умора, която
смазваше тялото й. Нозете й се подкосиха и тя приседна на земята. Й. Йовков, Българка.
И в душата на враговете съскаше • страх, нозете се подкосяваха, а ръцете изпускаха
копие и мрч. Н. Райнов, Видения из древна България. И после тя чуваше гласа му, ловеше
го жаДно, за да не се вледени кръвта в жилите й, Да не ое поДкосят нозете й. Д. Талев,
Илинден. Още по-ужасяващо бе чувството, което Люба изпита, когато наклониха единия
край на чергата и трупът зловещо изтрополи в гроба. Нозете й се подкосиха, тя приклекна,
сви глава в полата между коленете си и се разтърси от нервна треска. П. Славинсаи, Пре¬
творена земя. — Само да озёравея и тръгвам на дълъг път. Тя почувствува нозете ои да
се поёкосягат, несъзнателно дигна ръка и ое поДпря на стената. Ст% Дичев, За свободата.
Още: Подкосяват ми се / подкосят ми се краката (коленете).	*
ПОД нечий КРАК {нечии КРАКА). Който е под властта на някого, поробен от ня¬
кого.—— Я помисли: Влашко, Сърбия и Гърция— не са ли били и те като нао под турски крак.
Ст. Дичев, За свободата.
Още: Под нечия нога {нечии нозе).
ПОДЛАГАМ / ПОДЛОЖА ВРАТ някому или на нещо. Самоволно ставам покорен,
сам се подчинявам някому или на нещо. На чужёо иго врат поёлагамк самички. Ив. Вазов,
Легенди за Царевец. Ей непозната сган нахълта отдалеко,! никой не я спря в злокобния й
път. / И скоро целий край поёложи ои вратът /. . J поД чужёия хомот, за смърт и за робия.
П. -П. Славейков, Кървава песен.
ПОДЛАГАМ / ПОДЛОЖА ГРЪБ някому. Самоволно се подчинявам някому и позво¬
лявам да ме използува; угоднича пред някого. Тъй сте се научили вий, ама няма вече кой да
ви поёлага гръб. Няма вече слепи хора. Й. Йовков, Жетварят. Никого не мамим, никого не
грабим,.. Не поёлагаме гръб на разни мошеници и плаДнешки разбойници. В. Геновска, Седем
години.
ПОДЛАГАМ / ПОДЛОЖА ДИНЕНА КОРА <ПОД КРАКА> на някого. Хитри
измамвам, изигравам някого, обикн.' като му попречвам да осъществи нещо. Предателите
от Локомотивната организация, влечугите от Телеграфопощкнския съюз подложиха динена
кора поё краката на стачниците. А. Каралийкев. Наковалня или чук. Чорбаджийският ум ще
се обляга на народа и турците ще плаши с туй. Пък в същото време кой де може ще го Дебне
как да му поёложи динена кора, Да сеДне на мястото му. П. Ю. Тодоров, Първите. Защо
изпратиха Друг, след като конкурсът спечелих аз? Защо контрата остана у мене?... И по-
рано са ми поДлагали динени кори, но слеё тоя конкурс . .. Не, вече залагам само на сигурно!
Др. Асенов, Изпити. С сълзи жената мъжът прикарга / уж че го либи да я повярва; • I но е
готова когато можи, / динена кора Да му поёложи. П. Р. Славейков, СмешниЙ календар за
нова година, 1861.
Още: Турям / туря (слагам / сложа) динена кора. Подхлъзвам / подхлъзна на динена
кора. Удрям / ударя динена кора. Диал. Хързулвам / хързулна <едаа> динена кора. Диал.
ПОДЛАГАМ / ПОДЛОЖА КРАК на някого. 1. Спъвам някого, като препречвам крака
си пред него. Едно от момчетата ми подложи крак и аз паДнах по очи на земята.
2.	Попречвам на някого да извърши нещо, да успее. Не к честно да подлагаш крак на най-
Дабрия си приятел.
Още: Турям / туря (турвам / турна, слагам / сложа) крак. Подставям / подставя крак.
Диал.
138

ПОДЛАГАМ РЪКА. Самост. и за (зарад) нещо. Прося милостиня. Ръка не подлагаш
никому за милостиня. а работиш честно. Ив. Вазов, Казаларската царица. Сам на себе
си омразен I и за другите недраг, / зарад милост да подлага / той ръка от праг на праг.
П. П. Славейков, Епически песни.
Още: Протягам ръка /в 3 знач./.
ПОДЛИВАМ / ПОДЛЕЯ ВОДА някому. Попречвам на някого да успее в нещо, нипа-
костявам на някого, без той да знае; развалям му работата. Напразно Ванко го убеждаваше,
че няма нищо с нея. Разярен, Пешо се закани, че ще му подлее вода и ще го изгони. М. Гру-
бешлиева, През иглено ухо. И така тръгна тя се назад. — Ама защо тръгна така? ще ка¬
жеш. Тръгна, защото ни подляха вода другоземски чужди стоки. Зеха да изкарват евреите
от Немско авлии и пешкире два пъти по-евтини от нашите. Т. Г. Влайков, Неприятният гост.
Още: Подливам / подлея вода под рогозката Диал.
ПОДЛИВАМ / ПОДЛЕЯ ВОДА ПОД РОГОЖАТА някому. Диал. Вж. Подливам /
подлея вода някому.
ПОДЛИВАМ / ПОДЛЕЯ МАСЛО НА ОГЪНЯ някому. Диал. 1. Подбуждам, под¬
стрекавам още повече някого, за да извърши нещо.
2.	Съдействувам, спомагам за изострянето на някакви неприязнени чувства, настроения.
3.	Разпалвам още не-сипно някакво чувство у някого.
Още: Наливам / налея масло в огъня. Турям / туря (турвим / турна) масло в (на) отъня.
ПОД ЛИНИЯ. Книж. Под редовния текст на страницата. В книгата има цитирани
под линия най-важните трудове по разглеждания въпрос.
ПОД ЛИСТО И КАМЪК, търся (диря). Навсякъде (търся). Никога още не бяха
правили двудневна блокада. Значи — търсят под листо и камък. В. Андреев, Партизански
разкази.
Още: Под дърво и камък (листо). Под камък и шумка. Диал.
ПОД ЛУПА. С най-малките подробности; придирчиво. Богословът например успя
да се намърда съвсем близо до бай Анчо и никак не криеше желанието си да го сложи на
коленете си и да го разгледа под лупа, а може би и да го нацелува. Ив. Петров. Преди да
се родя.
ПОДМАЗВАМ / ПОДМАЖА КОЛАТА. Самост. или някому. Давам подкуп, рушвет.
Да ги оставим ли само 11000 души, или да покачим за хатър на новите още една-две хиляди?
До им подмажем колата? Ал. Константинов, Бай Ганьо.
Още: Намазвам / намажа колата.
ПОДМАЗВАМ / ПОДМАЖА КОЛАТА ДА НЕ НИ СКРИБУЦАТ. Диал. Вж. Под-
мазвам / подмажа колата да не скърцат.
ПОДМАЗВАМ / ПОДМАЖА КОЛАТА ДА НЕ СКЪРЦАТ. Диал. Давам някому нещо,
подкуп вам то, за да мълчи, да не каже нещо, което ще ми навреди.
Още: Подмазвим / подмажа колата да не ни скрибуцат. Диал.
ПОДМЛАДИЛ СЪМ СЕ С МЛАДИТЕ КАМЪНИ. Диал. Ирон. Употребява се като
отговор, когато се каже на някого, че се е подмладил.
ПОД МОЯ РЪКА Е. Диал. Аз отговарям за нещо, аз преценявам какво да се прави.
ПОД МУСТАК, усмихвам се (смея се и под.). Дяволито, скрито, без да се забе¬
лязва (се усмихвам, се смея). Мъжете едва надаваха ухо към женската врява и се подсмих¬
ваха под мустак. Д. Талев, Преспанските камбани. Госпожа Хаджи Ровоама слушаше всички
тия брътвения и се подсмиваше под мустак. Ив. Вазов, Под игото. Той грабна бърже- панера
и го скри зад гърба си. Тате даде вид, че не забеляза нищо, но. все пак. се позасмя под мустак.
Ст. Чилингаров, Хлеб наш насущний. Вълко се усмихна под мустак, погали голото краче
на внучето си. изкашля се и тръгна да излезе. К. Пелинов, Преселници. Задали се отсреща
може би сто, може би триста души турци. Като ги видял войводата, усмихнал се под му¬
стак. Д. Тилев, Старити къщи. Е, — рече бай Раю, министърът на земеделието е земеделец,
ще продаваме по 6 лева житото. . . — А Кольо се смее под мустак и трае. Г. Карасливов,
Кик бай Раю се класоосъзна.
139

ПОДМЯТАМ / ПОДМЕТНА ЖРЕБЕ ПОД ВОЛА някому. Диал. Излъгвам, измтм-
втм, изигравам някого.
ПОДМЯТАМ/ПОДМЕТНАКУКУВИЧЕ ЯЙЦЕ някому. 1. Прехвърлям върху няного
нещо, зт което той дт се грижи, той да се мъчи; отървавам се от някакво неприятно задъл¬
жение.
2. Дтвам повод зт раздори.
ПОДМЯТАМ / ПОДМЕТНА ЧАВЧЕ ПО ГЪЛЪБА. Дшал, 1. Редя, подреждам нещт
Без връзка и последователност помежду им.
2. След по-хуБтвото и по-ценното дтвам, поднасям или върша по-мтлоценното.
Още: Турям / туря чтвче по гълъба. Дшзл.
ПОДНАСЯМ / ПОДНЕСА НА ' БЛЮДО нещо някому, Обикн. в св. вид. Кншж, Дт¬
втм наготово нещо някому, Без никакви усилия или труд от негова страна.
Води началото си от евангелския ртзнтз зт дъщерята нт цар Ирод, Саломе, която получила нтто награда
зт хубавото си танцуване главата на Йотн ' Кръстителя, поднесена на блюдо.
Още: Поднасям / поднеса на тепсия.
ПОДНАСЯМ / ПОДНЕСА НА ТЕПСИЯ нещо някому. Обикн, в св, вид, Вж. Подна¬
сям / поднеса на Блюдо. Власт, която дз осигури нзшзтз свобода и независимост. нашето
добруване и нашето щастие - . . Такова нещо обзче никой няма да нш го поднесе нз тепсшя.
К. Калчев, Живите помнят. — Що не можеше и комунизма. - . щастието — тзка, с едшн
замах дз се постигне! — Тзкз — нз тепсия да ти го поднесат! Нямз дз е сладко, мшлз
дъще, това твое,.. щастие наготово. О. Василев, Любов. „Поражението“ обзче е още сзмо
мираж пред очште нз жадните за власт опозиционери, Те се готвят за нея и пишат в ежед¬
невниците сш, че демократите щели дз шм я поднесат нз тепсшя. М. Кремен, Романът нт
ЯворОв. — Прав е Пешан! Требва да сш плюем на ръцете и дз се разтърчим. Никой нема да
ни поднесе славата нз тепсия: Ст. Ц. Дтснтлов, Есенно сено. Не мисля дз работя кзто рз-
тзйкиня! Не! Радостта искам нз тепсшя да ми я поднесеш. Наготово. Й. Гешев, Вик от
тъмнината.
ПОД НЕБЕТО. Навсякъде по света. И дрехи ще ти изпратя от моята столица. Нзй-
хубзвите ш нзй-здрзвите дрехш, каквито се тъкат под небето. Г. Картславов, Орлов нтмън.
Във всшчкш страни под небето такъв красив кът няма.
ПОД нечия НОГА ■ (нечии НОЗЕ). Вж. Под нечий нртк. — Де що е кър около нас ш де
що е имало тъбява села — всшчко е било под ногата му, Пет хиляди бравш имал стокз-
стотина-зргзти, воденици и пак е бшло окото му все нз чуждо. Н. Хтйтов, Съперници. И тзкз.
Търново, прочутата столица нз възобновеното българско царство, Търново, което бе видяло
тримата велшкш Асеновци и славата им- ш победоносни шествия, и пленени императори,
и империи обширни под нозете на царете сш, сегз виждаше на трона седнал един татарин!
Ив. Вазов, Светослав Тертер.
ПОД НОЖ и ПОД НОЖ<А> на някого. Нт сеч. — Ивайло сш иде! Народът го среща
радостен. . . — Но робш не виждам? — Ивайло робш не взшма. Всшчко под нож, Ив. Втзов,
Ивайло. Аз шзгншвам тук в' затвора. !... I Но налш ще дойдеш скоро /... ! ще разбиете
затвора, / а пазачите —• под нож! В. Георгиев, Партизански песни. А пък товз литератори,
професори, юристи, студенти, журналисти, благотворители — всичко под нож! —трепят
ги кзто мухш. Хр. Ясенов, Подуенсният принц Хамлет. — Под нож! Всшчкш под нож!
Живо дз не видя ншто едно от тия кучета! Зл. Чолтновт, Бтчо Киро.
ПОД НОСА МИ и ПОД САМИЯ МИ НОС. 1. Съвсем близко, в непосредствена бли¬
зост. — Както вшнзгш, нашето момиченце търсш нещо. което е точно под носа му, Алз
нищо, на тази възраст е простено, Страните нз Лшнз се зачервиха. Действително шишето
беше нз масата пред нея. В. Ртйнов, Прекършено весло. Единият от тях поиска да влезе
с него. но Евгени не му позволи ш грубо затвори вратата под носа му. Д. Ангелов, На
живот и смърт. Тзя врата се отвори сега под носа на Добромира ш Новака. като че лш блъс¬
ната от силна ръка, ш на прага се появи Райко. Ст. Загорчинов, Ден последен. Тя мина крзй
него ш му подхвърли под носа: — Зз нищо не те бръсна, старче изкуфяло! Г. Караславов, Имот.
Н!, четШ, - . Той пзк почна дз мш пъха вестниците под носа, Елин Пелин, Аз ти той. Дз
не губи търпение, дз не губи самообладание, особено сега, когато е под самия нос нз враго¬
143

вете. П. Вежинов, За честта на родината. — За. добитъка има говежди фелдшери. София
ви е под носа, срамота и грехо^<ае да го мъчите с разни бабешки дивотии. Г. Белев, Патилата
на едно момче.
2. Неодобр. В непосредствени близост, в мое присъствие, без да забележа или без да
успея да направя нещо. Няколко чапкъни правят комитет тук, под носа ни. Ив. Вазов, Под
игото. Три пъти Чакъра го беше смазал от бой. задето мъкнеше в къщи нелегална литература.
но. и трите пъти Динко беше излизал победител над тираничния си и властен чичо, като
продължаваше да чете забранените книги под носа му. Д. Димов, Тютюн. През войната,
когато германците прекарваха руски пленници през нашата гара, аз им помагах да бягат. . .
А на един дадох куртката 'и фуражката си. облече се като железничар и. посред бял ден
се измъкна под носа на немския часовой. М. Мирчевски, Тихо пристанище. А шумкарите
станаха много дръзки и хитри, разни конспиратори изнасят храна под носа ни. ятаците са
цели артисти — преструват се на ни лук яли. ни на лук мирисали, а ние ги зяпаме и им
вярваме като бабички. Г. Караславов, Ленко. Ще уловим риба! — рязко и малко грубо
възрази Милутин. — Трябва да уловим!-. . . Или искаш тъй да ни се изниже под носа. П. Ве-
жинов, Далече от бреговете. Под носа ти стават безобразията, а ти ги търпиш. Г. Кара-
славов, Обикновени хора.
ПОД НОСА МУ ПОРАСЛО, В ГЛАВАТА МУ НЕ ПОСЕЯНО. Диал. Възмъжал,
но 'още не поумнял.
ПОД (НА) НОСА СИ и ПОД НОС, говоря (приказвам и под.). Съвсем тихо,
едва чуто, неясно, неразбрано (говоря). Навел загрижено глава, Костакев тихо мънкаше
под носа си, сякаш не разговаряше със Стефанов, а се мъчеше на глас да подреди
заплетените. си- мисли. Хар. Русев, Под • Земята. Потриваше се насам-натам около кочината,
мърмореше си под нос. мъчеше се да скрие мъката си. Ив. Петров, Нонкината любов. Мом¬
чето погледна накриво дамата, . . . , измърмори нещо на носа си и се дръпна недоволно към
коридорчето. Г. Кираславов, Случаят с лулата. — Извинявайте, че малко късничко! — мънка
на носа си Карначев. А. Ангенов-Тенпч, Как стинах шампион. Но ето че дядо Яким взе
да намалява крачките, да си мърмори нещо под нос и най-сетне се спря. Ст. Заторнинов,
Ивайло. Колачев сумтеше демонстративно, стъпваше нетърпеливо и ругаеше под носа си.
Г. Карасливов, Обикновени хора.
ПОД НОЩ ТИКВИ ЦЪФТЯТ. Диал. Употребява се за някого, който е вече ни оста¬
ряване, а работи.
ПОД ОБЛАК СТОКА НЕ ЧУВА. Диал. Ирон. Голям прахосник е, продава всичко,
което има, разпилява имота си.
ПОД ОКО<ТО> (ОЧИТЕ) СЪМ на някого и самост. 1. Следен съм с поглед от ня¬
кого; наблюдаван съм. Щом поеха нагоре, родителите прибраха децата си, за да им са под
око. Г. • Карасла-вов, Разстрелът в Ястребино. „Очисти двора!— ... — Остави. само петдесе¬
тина най-наши! Да няма кьоше из градината и улицата, което да не е под очите им!*
В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
2. Следи се зи състоянието или за поведението, държанието ми от някого. А вие се пазете
от коменданта. Той ви следи.. . Той мисли. че сте се отказали, но. все пак доста неща знае
за вас. Постоянно сте под окото му. Пазете се..Хар. Русев, Под земята. По-добре да го
държа при себе си. та да е под окото ми. Ako е болен наистина, то ще проличи. Ако е излъ¬
гал и замисля нещо, пак ще се разбере. Й. Гешев, Вик от тъмнината. Той не знае още, че
Спас Турчев го е издал и квартирата му в „Павликянската“ махала е под око. Щом се
прибира там, опитват се да го заловят. Н. Хайтов, Шумки от габър. Но. те се тревожеха
за друго — дали ще успеят да подведат хората,. .. ,. защото бяха под очите на.. още стотици
стопани, които недвусмислено им предричаха.провал. В. Нешков, Настъпление.
ПО ДОЛНИ ГАЩИ, заварвам (сварвам, залавям и .под.). Съвсем неподготвен
(заварвам). Като научи, че успешното провеждане на този заем ще бъде втори Девети сеп¬
тември. . . , Кешиша gu смигна: — Девети септември ни свари по долни гащи, но щом този
заем бил втори Девети септември, чакай да се ^запретнем малко! Г. Кариславов, Стари
вълци.
Още: По бели гащи.
ПОД ОТКРИТО НЕБЕ. 1. На открито, навън. Той се отпускаше на пейката до Пет-
ручио и скоро забравяше, че се намира под открито небе. Ал. Бибек, Малкият емигрант.
141

завари ли те на полето поД открито небо такгази хубава вечер, ти ск сещаш омаян. Т. Г. Влай-
аов, Седянка. Спал си под открито небе в снежни бури, зъзнал ои г залеДени окопи. М. Кре¬
мен, Брегалница. Самуил'повечето време язёеше с десетина свои хора далеч преё тежките
коли и свитата, за Да надникне тук и там, ... , ёа прекарва вечери в разговор край огъня и
Да спи поё открито небе. А. Дончев, Сказание за - времето на Самуила.
2. Без подслон, без дом. От утре, а може би и днко, да я изгонят и из училището, и тя
Да се намери поё открито небе, без залък хляб и изоставена. Ив. Вазов, Под игото. Като
падна покривът, останахме поё открито небе. Й. Радичков, Барутен буквар.
ПОДПАЛВА МИ СЕ / ПОДПАЛИ МИ СЕ КЪЩАТА. Някакво нещастие, беда
сполетява мене и семейството ми.
Още: Подпалва ми се / подпали ми се чергата. Запалва ми се / запали ми се къщата.
ПОДПАЛВА МИ СЕ / ПОДПАЛИ МИ СЕ ЧЕРГАТА. Някакво нещастие, беда спо¬
летява мене и семейството ми.
Още: Подпалва ми се / подпали ми се къщата. Запалва ми се / запали ми се чергата.
ПОДПАЛВАМ / ПОДПАЛЯ КЪЩАТА на някого. Причинявам голяма неприят¬
ност, щета на семейството на някого, докарвам му нещастие. В туй време Елена — вече
виДяла каква книга държи момчето — писна: — Ле-ле, Цецко, та ти ще подпалиш къщата
ни — за такива книги полицаите пребиха вуйчо ти. Г. Русафов, И те са - били деца. Боцата
се изплаши до смърт, сложи ръка на устата на Тончо. •— Моля ти се, нк викай! — после го
зацелува: — Жив да ои, недей! Къщата ми ще поёпалиш. Дома ще ми разсипеш. . . За три
кожи. Ст. Ц. Даскалов, Сткблеискиге липи. — Голямото ти момче ли ? — обаДи се Слага.
— Поболяло ли се к, какво му е?— Ох, то болест Да беше, ще мине и замине.. . Не зная о
кого ое е сдушило, кой го наклевети, че подпали къщата ни. Кл. Цачев, Горчив залък.
Още: Подпалвам / подпаля чергата. Запалвам / запаля (изгарям / изгоря) къщата.
ПОДПАЛВАМ / ПОДПАЛЯ ПЕТИТЕ на някого. Поставям някого в крайно тежко,
затруднено положение, наказвам го, обикн. заради негово провинение. — Не чу ли? На¬
шето правителство ёойёе! Татко каза! На фашистите сега ще* поДпалят петите. И вас
няма да ги гонят вече, казах ли ти! Ем. Коралов, Дъщерята на партизанина.
ПОДПАЛВАМ / ПОДПАЛЯ ЧЕРГАТА на някого-. Причинявам голяма неприятност,
щета на семейството на някого, докарвам му нещастие. Отначало, когато хитлеристите
нападнаха Съветския съюз, Милен никак нк се разтревожи. Биеха се някъДр далече — дано
само не подпалят и нашата черга, съобразяваше той. Г. Караславов, Танго. Мълчаливите
хора са такива: нищо не вършат, дремят и изгеДнъж, като им навиеш пружината,' правят
поразии. Разни работи могат да станат. Само веднъж да ок нк захване. . . Щк му подпали
чергата. . . като нищо. Й. Гешев, Вик от тъмнината. — Аз — казва — щк горя о две заплати,
но и твойта черга ще подпаля, отче, хубаво да знаеш! Н. Хайтов, Диви разкази.
Още: Запалвам / запаля (изгарям / изгоря) чергата. Подпалвам / подпаля къщата.
Опържв.м / опържа чергата. Диал.
ПОД ПЕПЕЛЕЦ ВЪГЛЕНЕЦ. Диал. Скрит, потаен и хитър човек.
ПОДПИРАМ ГРЪБ някъДе. Ирон. Стоя без работа някъде, бездействувам. По цял ден
поДпира гръб в кръчмата.
ПОДПИРАМ ДИРЕКА. Чакам търпеливо, обикн. на среща. Всеки ден подпира дирека
край тях, един дкн не минаваше да не я виДи.
ПОДПИРАМ ДУВАРА. Ирон. Стоя без работа, бездействувам, лентяйствувам. За¬
почна да му ое струва естествено да бъдк бкз работа. А нк беше сам, колко много имаше
като него прави и здрави, които нищо не похващаха — през Деня подпираха дуварите и пле¬
тищата, а вечер пълнеха • кръчмата! Б. Несторов, Ариф и Рамзина.
Още: Подпирам зида - (зидовете).	#
ПОДПИРАМ ЗИДА (ЗИДОВЕТЕ). Вж. Подпирам дувара. Тъй отмина и този ден.
Пришелците гое подпираха зидовете на къщята, през улиците прибягваха, разплакани от
глад бежански Дечица, никой от гражёаните не смееше да запали пещ, за ёа не разберат
околните, че е месил хляб — щк го съсипят с молби и прОоия. В. Мутафчиева, Летопис на
смутното време.
142

ПОДПИРАМ СЕ / ПОДПРА СЕ НА нечия ГЪРБИНА. Диал. Разчитам, уповавам се
нт някого, от когото очаквам дт ми свърши работата или да ми онтзвт постоянна помощ.
Събрали сте се около мене все тзкивз, рахитични, дето бзрат на чшя гърбшна дз се подпрат!
Н. Хайтов, Диви ртзнтзи.
ПОДПИСВАМ / ПОДПИША КВИТАНЦИЯТА някому, Вж. Подписвам / подпиша
птспортт някому. Следователно, ако сегз уволнят Гатю. знзчш косвено да признаят и вината
нз Борис, Виж, въпросът с Беглишкш е съвсем друг, Беглишкш е опасен. той е лисицз —• ми¬
слеше сш Борис — ш много правилно сз постъпили. че са му подписали квитанцията. К. Калчев,
Семейството на тъкачите.
ПОДПИСВАМ / ПОДПИША ПАСПОРТА някому, Изгонвам някого от работа;
изпъждам го от някъде. Ти сш' млзд- тш си лекзр, утре дз те изгонят. ще опънеш една па¬
латка ш ще сш вадиш хлябз — зми зз какво ще правя, като мш подпишат паспорта? Г. Ктра-
слтвов, Селски истории.
Още: Подписвам / подпиша тескерЕто. ДшзЛ. Подписвам / подпиша квитанцията.
ПОДПИСВАМ / ПОДПИША С ДВЕ<ТЕ> РЪЦЕ. 1. С пълно съгласие и с одобре¬
ние се присъединявам нъм някакво решение. Той знаеше, че стотици селяни и селянки, на
кошто е направил зло, щяхз дз подпишат с две ръце неговата гибел, . . - Кой можеше дз го
спаси при това положение, мислеше сш той ш чакаше тръпен развръзката, Сл. Трънсни, Неот¬
давна..— Съгласен ли сш дз изпратим поздравителна телеграма?—Подписвам с две ръце
2. Сзмост, или някому, Изнтзвтм пълна увереност, че нещо непременно ще стане, че е ттна,
нткто твърдя. Млздз е Людмила. семейните й работи ще се подредят, ще тръгнат по мед
ш масло. за това тш подписвам с две ръце, А. Гуляшки, Село Ведрово. — Сега нека, Дочко,
дз тш кажз ш своето мнение. Кзкто виждам. ти- художник няма дз станеш, но че ще ста¬
неш писател, това ей сега да ти подпиша с две ръце. Д. Немиров, Когтто Бях мтлък.
ПОДПИСВАМ СИ / ПОДПИША СИ СМЪРТНАТА ПРИСЪДА. Постъпвам ' така,
че стм ставам причина дт Бъда нантзтн със смърт; стм се оБричтм на гибел. Асенчо всшчко
отричаше. Дз признае — знзчш сзм дз сш подпише смъртната присъда, Прояви лш веднъж
слабост, каже лш нещичко, няма да го оставят. докато не признае всшчко. М. Марчевсни,
Героите нт Белица. — Дз. когато е подписвал втория - лист, той е знзел. че подписва смърт¬
ната сш присъда. П. Вежинов, Нтшатт сила.
ПОДПИСВАМ / ПОДПИША СМЪРТНАТА ПРИСЪДА някому, Наказвам някого
със смърт или го обричам на гибел. Сзмо обстоятелството, че сте служили нз поли¬
цията, .... е достатъчно зз всекш от нас- спокойно дз подпише смъртната ви присъда. В. Неш-
нов, Настъпление. — Браво. брзво, господин съдия! — шзвшка доктор М, шеговито-сърдит. . ..
Преди дз подпишеш смъртната мш присъда, как нем! великодушието дз дочакаш дз чуеш края
на шсторшятз мш? Ив. Вазов, Утро в Бтнни.
ПОДПИСВАМ / ПОДПИША ТЕСКЕРЕТО някому. Дшал. Вж. Подписвам / подпиша
паспОртт някому.
ПОД ПЛАТНО ДА ТЕ ПОГЛЕДНА. Във 2 ш 3 л. Дшзл, Дт умреш. Дано под платно
дз те погледна.
ПОДПЛЕСНАЛ СЪМ СЕ НА ЛЕД. Дшзл. Вж. Подплъзнал съм се на лед.
ПОД (ПРЕЗ) ПЛЕТ И НАД (ЗАД) ПЛЕТ. Навсякъде (за нещо, ноето се срещт често,
ноето е в голямо изобилие). Но колко сз те. . . Майсторите не растат под плет и над
плет. Д. Талев, Железният светилник ■ Побратим! — глухо повтори войводдтоз ... — Аз ня¬
мам побратим през плет ш ззд плет, Ст. Зтгорчинов, Ден последен.
ПОДПЛЪЗНАЛ СЪМ СЕ НА ЛЕД. Дшзл. Напил съм се.
Още: Подплъзнал съм се нт леден. Диал, Подплеснал съм се нт лед. Дшзл,
ПОДПЛЪЗНАЛ СЪМ СЕ НА ЛЕДЕЦ. Дшзл, Вж. Подплъзнал съм се на лед.
ПОД ПЛЯВАТА ■ ВОДА ВЛЕКА. Дшзл, Тих, но прикрит съм и умея да постигам це¬
лите си, като действувам тайно, скрито.
Още: Под плявата вода прекарвам. Дшзл.
143

ПОД ПЛЯВАТА ВОДА ПРЕКАРВАМ. Диал. Тих, но прикрит съм и умея да пости¬
гам целите - си, като действувам тайно, скрито.
Още: Под плявата вода влека. Диал. Под сеното (сламата) вода прекарвам. Диал.
ПОД ПРАГ И НАД ПРАГ. Навсякъде (обикн. за нещо, което се среща често, което е
в голямо изобилие). Да даДе гоопоД под праг и-над праг, и поё път и наД път. Благословия.
ПОД <ПЪЛНА> ПАРА СЪМ. Книж. Работя, върша нещо с голямо напрежение, най-
усилено. Целият колектив беше под пълна пара за срочното изпълнение на поставената за-
ёача. • Всички оа под пара, за ёа могат да преёадат обекта до края на месеца.
Още: Намирам се под <пьлна> пара.
ПОД ПЪТ И НАД ПЪТ. Навсякъде (обикн. за нещо, което се среща често, което е в
голямо изобилие). Охо, моми под път и над път, гдето има еДна Дума, а момците оа тъй
малко на село сега! Б. Обретенов, Сноп. ДовеДената започна да бърка в пазвата за пари, ама
не намери. Уплаши ое комай, че ги е загубила, затарашуга насам-натам и като се опипваше,
смъкна й се покривалото и я откри. . . Такова нещо, агов, не се ражда под път и над път,
а роДи ли се —• не р за хубаво. Н. Хайтов, -Шумаи от габър.
Още: На (под) път и кръстопът.
ПОД РЪКА МИ Е. На разположение ми е някой или нещо; мога всеки момент да
разчитам на някого за помощ или мога да ползувам нещо, което е на - удобно за мене място.
Освен вас кой Друг може да ни бъёе в помощ ?. . . Какво ще кажеш за Тошо Цифката ?
—Бива го. Той ми е винаги поё ръка. К. Калчев, Живите помнят. Щк ми бъдеш поё ръка Денем
и нощем, чака ни много работа. Й. Вълчев. Стъпала аъм небе. Веднага ми донеси пушката!.. . .
Няма ли я?Много пъти съм ти казвал, че искам пушката да ми е под ръка. К. Петканов,
Дамяновата челяд.
Още: Имам под ръка.
ПОД РЪКА СЪМ. Самост. или някому. На разположение съм, мога всеки момент да
бъда в помощ или да бъда използуван. Останалите другари ще образуват резервната ко¬
манДа. Те ще стоят непосредствено до щаба на командното място, за да бъдат под ръка
в случай на нужёа. К. Ламбрев, Средногорски - партизани.
Още: Намирам се под ръка.
ПОДРЪПВАМ / ПОДРЪПНА ЗА УШИТЕ -(УХОТО) някого и ПОДРЪПВАМ. / ПО¬
ДРЪПНА УШИТЕ (УХОТО) на някого. Скарвам се малко на някого, посмъмрям го за ня¬
каква негова грешка, провинение. Не, той трябва да им подръпне малко ушите — стойте,
госпоёа, какво правите вий, къде отивате? Ст. Л. Костов, Големанов.
ПОДРЪПВАМ / ПОДРЪПНА ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) някому. Ставам малко по-строг
в отношението си аъм някого и го ограничавам до известна степен да не върши каквото си
иска. Кака Райна беше добра съпруга и добра домакиня. Ако тя нк му поДръпваше от време
на време юздите, бай Лазо не един път щеше да ое изложи. А в пиенето той мярка не знаеше.
Сл. Трънсаи, Неотдавна.
Още: Постигам / постегна (посвизам / посвия, посбирам / посбера, поопъвам / поо-
пъна) юздите (юздата).
ПОДРЯЗВАМ / ПОДРЕЖА КРИЛАТА на някого. Отнемам възможността на някого
да действува. Цялото село работи добре, труёи се и справедливо се стреми към награда.
Какво лошо има тук? И изгедннж.. < да не може Да ое яги на състезанието. Здравата им
подрязваш крилата и надеждите, Другарю предсеДател. Н. Каралиева, Синята метличина.
Всичко- ои е• наред, господин помощник. Подрязани са им крилата. .. Не са вече с онова • само¬
чувствие, с което бяха. - А. Станоев, - Първите. Говорех против клеветничеството, исках
Да се издири авторът на писмото и да се накаже сурово, как може да ск петнят честните
хора, да ск поДрязват крилата на младите! Ив. Венков, Хора край нас.
Още: Отрязвам / отрежа крилата.
ПОД СЕБЕ СИ ЯМА КОПАЯ. Диал. Навреждам си със собствените си постъпки;
сам си подготвям гибелта.
ПОД СЕНОТО ВОДА ПОДЛИВАМ. Диал. Тих, но прикрит съм и умея да постигам
целите си, като действувам тайно, скрито.
Още: Под сеното вода прекарвам. Диал.
144

ПОД СЕНОТО ВОДА ПРЕКАРВАМ. Диал. Тих, но прикрит съм и умея да постигам
целите си, като действувам тайно, скрито.
Още: Под плявата (сламата) води прекарвам. Диал. Под сеното вода подливам. Диал.
ПОДСИЧАМ / ПОДСЕКА ДЪРВОТО ПОД СЕБЕ СИ. Диал. Навреждам си със
собствените си постъпки.
Още: Сека дървото под себе си. Диал.
ПОД СЛАМАТА ВОДА ЗАЛИВАМ. Диал. Тих, но прикрит съм и умея да постигам
целите си, като действувам тайно, скрито.
Още: Под сламата води прекарвам. Диал.
ПОД СЛАМАТА ВОДА ПРЕКАРВАМ. Диал. Тих, но прикрит съм и умея да пости¬
гам целите си, като действувам тайно, скрито.
Още: Под плявата (сеното) вода прекарвам. Диал. Под сламата вода заливам. Диал.
ПОДСМЯЛА СЕ КУКА НА КРИВО ДЪРВО. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой
критикува другито или му се подсмива, а самият той притежава същите недостатъци.
Още: Присмяла се кука ни криво дърво (крива буки). • Диал. Ирон.
ПОДСТАВЯМ /ПОДСТАВЯ КРАК на някого. Диал. 1. Спъвам някого като пре¬
пречвам крака си пред него.
2. Попречвам ни някого да извърши нещо, да успее.
Още: Турям / туря (турвам / турна, подлагам / подложа, слагам / сложи) крик.
ПОДСУНАЛИ СА ТЕ ЦЪРВУЛИТЕ. Диал. Подигр. Не се опитвай да лъжеш (казва
се ни някой, който е направил нещо лошо и са го открили).
ПОДСУНВАМ / ПОДСУНА НА КАРПУЗОВА КОРА някого. Диал. Хитро измамвам,
изигравам някого, обикн. като му понречвам да осъществи нещо.
ПОД СУРДИНКА. Тихо, едва чуто. Хорът от десетина жени, .... пееше с пълен глас
песни и под сурдинка — революционните, в. Вечерни новини. А и разговорът
щеше да бъде друг: „Има ли оире?', „Все тъй ли е нагоре?“ И тайно под сурдинка: „Да му
се не види макар!. .. Н. Хайтов, Писма от пущинаците. — Така значи.. . табла играем, а?
Петкан Мечков, както си бе увит с шалове и кърпи, скри таблата зад гърба си и почна да
киха, но под сурдинка, за да не го чуят другите съседи. Ив. Петров, Преди да се родя.
Или да кажеш под сурдинка даже / на някого, че той е бюрократ. / Да казва оня, на когото
стиска. ! Аз бих му ръкопляскал изотзад, / но лично не поемам риска. Кр. Вълков, Мед
от оси. — Аз не мога да седна на едно място — косите ми настръхват! — Че и как ще
настръхнат, като си ги налепила с шекерена вода! — клъвна я под сурдинка нашата Цветин-
цова, но Ленчето не я чу. Н. Широв-Тарас, Смешно и горчиво.
ПОД СЪРЦЕТО СИ СЪМ НОСИЛА някого. Диал. Родила съм го, рожба ми е.
ПОДХВЪРЛЯМ / ПОДХВЪРЛЯ КОКАЛ някому. Пренебр. Давам някому нещо
малко, незначително, колкото да го задоволя само за момента. Има ги и у нас такива
мерзавци. Подхвърли му кокал да го гризе като куче и хоп! Жандарин станал. Кр. Григоров,
Неводомни.
ПОДХЛЪЗВАМ / ПОДХЛЪЗНА НА ДИНЕНА КОРА някого. Хитро измамвам,
изигравам някого, обикн. като му попрелвам да осъществи нещо. Тя [Ружица] знае кого
да покани. кого да залъже и да подхлъзне на динена кора. Св. Минков, Разкази в таралежова
кожа. — Вие гледайте консерваторите да не ви подхлъзнат пак на динена кора. В. Генов-
ски, Седем години.
Още: Турям / туря (слагам / сложа, подлагам / подложа) динени кора. Удрям / ударя
динена кори. Диал. Подхлъзвам / подхлъзна но лебеничева кори. Диал. Хързулвам / хързулна
<една> динена кори. Диал.
ПОДХЛЪЗВАМ / ПОДХЛЪЗНА ПО ЛЕБЕНИЧЕВА КОРА някого. Дш^.л-.Хпо
измамвам, изигравам някого, обикн. като му попречвам да осъществи нещо.
Още: Подхлъзвам / подхлъзни ни динена кори.
10 Фразеолотичен речник, т. 2
145

ПОДХЛЪЗВАМ СЕ / ПОДХЛЪЗНА СЕ ПО НАКЛОНЕНА <ТА> ПЛОСКОСТ.
Кншж- Почвам да водя неморалЕн, безнравствен живот; пропадам морално. В големия
грзд младите хора лесно могзт дз се подхлъзнат по наклонената плоскост,	-
Още: Плъзвам се / плъзна се (тръгвам / тръгна) по наклонената плоскост.
ПОД ЧЕХЪЛ СЪМ. Шег, Зт' мъж — намирам се в пълно подчинение нт жена си, зт
всичко я слушам. Достойно заслужава рзя, / под чехъл издържа до края, Кр. Вълнов, Мед
от ост.	.
Още: Нтмиртм се под чехъл.
ПОД ШУМКА И ДРЪМКА, диря. Дшал, Навсякъде (диря). — Бей, човек. под шумкз
ш дръмка те диря. Б. ОбрЕтенов, Сноп.
Още: Под нтмън и шумна. Дшзл, Под шунка и сламка. Дшзл,
ПОД <ШУМКА И>СЛАМКА, търся (диря). Дшал, Навсякъде (търся). Арамшя стана
Алшто. търсеха го под шумкз ш слзмкз, Н. Хайтов, Диви разкази. Той описа как сз въоръ¬
жени дезертьорите,... и как той, помощник-кметът, когото сз търсили под сламка, сегз
живее втор живот, Г. Ктртслтвов, Обикновени хора.
Още: Под шумна и дръмка. Дшзл. Под камък и шумна. Дшзл,
ПО ДЪЖД И <ПО> ВЯТЪР. Постоянно, всякога.
ПО ДЯВОЛИТЕ1. Пренебр, Самост. шлш със същ, 1. Възклицание зт изразяване на не¬
доволство, отказване, пренЕбрежителна незаинтересованост от нещо. „Онзш ме е наклепал“ —
мислеше си Лшнз, като свързваше срещата сш с Ленков пред вратата на скулптора със студе¬
нината на Методи, — По дяволите. все ми е едно“, М. ГруБешлиЕвт, Пред пртгт. — Трябва
дз го заловим. . . Тези думш подпоручикът каза с твърд глас и потърси с очш как бойците
ще реагират, Те изглеждаха, кзкто и преди. само леко възбудени. По дяволите! Ще трябва
да шм рззкзже всшчко! Сзмо тзкз би могъл да спечели тяхното усърдие. П. Вежинов, На¬
шата сила. Значи ще поема сама борбата, . - с тоя неочакван, съвсем неочакван. нзхзлен и
мълчалив „гост“. По дяволите, Каквото ще дз ставз. П. Михайлов, Мтлкттт партизанка.
И ето ззпочнз трагедията мш, Какво мислите? — Болестта се усложни? По дяволите бо¬
лестта! Хр. Смирненски, Кан ще си умрт млтд и зелен. Той [Косттнев] нямаше пукнат
грош. следователно — по дяволите акциите, мзкар от тях още утре да рукне сребърна струйка.
Хтр. Русев, Под земята. Трябва да се разбере най-после ще оздравея лш аз шлш ще остана
сляп. Мен тъй мш дотегна товз чзкзне, че право — по дяволите и очште му и всшчко. Д. Не-
миров, Другият.
2.	Вметнато след въпрос, Зт подчертаване нт въпроса и изразяване на недоволство, възму¬
щение от нещо, зт което се питт. Ами училището? Нали ще ме изключат зз отсъствията?
Какво, по дяволите, ш без това всичко в нашия дом се обърна с главата надолу! С. Кртлевсни,
Възвърната обич. Привикнали са тук на топлия въздух- добре сз се обзавели, живеят си и
работят добре, — какво, по дяволите. ще търсят чзк в Якутия? Кр. Кюлявнов, Светлини
по пътя. Студът проникваше навсякъде, смразяваше ръцете, . . . Къде е, по дяволите, тзя
Унгария. далече ли е? П. Вежинов, За честта иа родината. И колко жзлко е, че сега не мога
да нарисувам, теле с осем глави, не- вярвам дз може ш някой художник, Къде - по дяволите,
ще гш постави? Из. Петров, Леля се годявт. Ззщо, по дяволите, не му казах истината, а
скрих, от него, • Кзк, по дяволите. трябваше да отговоря. • Какъв, по дяволите, трябва да е
човек. • Кзк. по дяволите, да се държа с тебе.
X
ПО ДЯВОЛИТЕ2, отивам (мтхтм се, запилявам се и под.). Неодобр. Много далече,
без дт се знае къде, неизвестно къде (отивам, мтхтм се). — Но коняка ще те убше! Ншмз
няма друго средство за забрава?—Нямз. Добринке! А забравата е необходима! Инзк човек
рискува дз се запилее по дяволите. Ив, Кирилов, Жертви. Махна се нейде по дяволите ш по¬
вече не се върна в къщш,
ПОДЯЖДАМ (ПОДЯДАМ) / ПОДЯМ ХЛЕБЕЦА някому. Вж. Подяждтм (подядтм) /
подям хлябт някому. — Агронома нагласете! —• ръмжеше някой, — И ония от станцията, - .
другарчетата. . - Те ще вш подядат хлебеца! А. Гуляшки, МГ станция.
ПОДЯЖДАМ (ПОДЯДАМ) / ПОДЯМ ХЛЯБА някому. Взимтм, зтгртБвтм чтст от
храната или средствата зт прехрана на някого, без дт заслужавам. Въпреки това, тате не
вземаше котка, Не търпеше той гърла, които подядат хляба. Ив. Хаджийски, Бит и душев¬
ност на еснафа. Зз по-сигурно решили дз потулят чувалите [с жито] в мазето на бзджа-
146

кака па С, Г.. . . Но не ое случило тъй, както ои мислели краДците, Нито миг не размислял
честният кооператор, — Общият хляб ли ще поёяДат! Няма да го бъДе! ——... и тутакси
отишъл в салтата. П. Здравков, Проверка на съвестта.
Още: Подяждам (подядам) / подям хлебеца.
ПО <ЕДИН> КАЛЪП. Неодобр, Съвсем еднакво, съвсем по един начин; стереотипно.
— Защо пък да живеят кооператорите по калъп ? Не бива. Та нали Дребните неща правят жи¬
вота сладък или горчив? Н. Карап^иева, Неуловимият. Пише статиите ои по еДин калъп,
• Не искай от всички хора да мислят по един калъп,
ПО ЕДНО ЧУДО. Съвсем случайно, неочаквано. Попаднал в тъмницата, , , , , той
избягнал Диярбекир или бесилото оамо по едно чудо, Ив. Вазов. Под игото. Но няма пречки
и непреодолими трудности за ония, които са минали през огъня на тежката антифашистка
борба и които по едно чудо оа останали живи и здрави, Г. Караславов, Проходът на младежта.
Какви цели оъёбата възлага на България ? Та тя не загива оамо по едно чуДо, трапът изкопан,
а в него падат тези, които са го изкопали. Й. Вълчев, Стъпала към небе. Спасили• се от по¬
жара по едно чудо.
ПОЕМАМ / ПОЕМА ДЪЛГАТА. Заминавам нанякъде; побягвам, забягвам нанякъде.
Ще поема дългата и скоро няма да ое върна.
Още: Хващам / хвана дългата /във 2 знач./.
ПОЕМАМ / ПОЕМА КРЪСТА. Самост. или на нещо, Книж, Вземай тежкото задъл¬
жение да извършвам някаква трудна, мъчителна дейност. За пръв път става първоначален
учител а о. Аязлар. . . Поема кръста на народния учител, макар и много млаД. Ив. Вазов,
А. Страшимиров, Елин Пелин, Йордан Йовков в спомените на съвременниците си. Избиват
ни, умираме, ала ще се преумножим, . Ще Дойдат други, ще поемат кръста, горДи и
щастливи, че ще ни заместят. Зл. Чолааова, Бачо Киро.
Още: Понасям / понеса кръста.
ПОЕМАМ / ПОЕМА НА ПЛЕЩИТЕ СИ. Наемам се с извършването на нещо, на
някаква трудна задача или работа; нагърбвам се с нещо. А след това бедната гДовица пое
на плещите си цялата тежест на изёръжката. К. Калчев, Живите подмият. В такава нощ
нима ти се ёоспииа? ! На двадесет гоДини ёа ои ти ! и първата опасна и красиив ! заёача
да поемеш на плещи! Бл. Димитрова, Лиляна.
Още: Вземам / взема иа плещите си.
ПОЕМАМ СИ ] ПОЕМА СИ ДУША<ТА>. Отдъхвам си, отпочивам си след усилена
работа, тежък труд, голяма умора или вълнение. Гонителите му завчас изгубили Дирите му
и той можал няколко секунди да ок опре и да ои покмк душата. Ив. Вазов. Под игото.
Па и някои ои имаха тъмни работици — грабеха, палеха — сиромаха не оставяха душа
да ои поеме. 3. Сребров, Момчил слиза от планината.
Още: Поемам си / поема си дъх<а> (солуу:<а>).
ПОЕМАМ СИ / ПОЕМА СИ ДЪХ<А>. Отдъхвам си, отпочивам си след усилена
работа, тежък труд, голяма умора.
Още: Вземам си / взема сн дъх<а>. Поемам си / поема си	(соллу<а>).
ПОЕМАМ СИ / ПОЕМА СИ СО.ЛУ«А>. Вж. Поемам си / поема си душа<та>.
Тъстът облекчено въздъхна и о усилие свали каскета. Челото му се ороси с пот. — Ох, ча¬
кай да ои поема солука.. . Да разберем какво отава там. Ем. Станев, Иван Кондарев.
ПОЕМАМ ] ПОЕМА ХВЪРЛЕНАТА РЪКАВИЦА и ПОЕМАМ / ПОЕМА РЪКА¬
ВИЦАТА. Книж. Отзовавам се на предизвикателството за борба; съгласявам се да се боря,
да участвувам в борбата или спора. През това време турските власти бяха реишли да ое
борят с революционната организация и о българщината а Маккёония по всички направления.
Разбира ск, и организацията, и българите изобщо поеха с достойнство хвърлената ръкавица.
П. К. Яворов, Хайдушки копнения.
Още: Приемам / приема хвърлената ръкавица и приемам / приема ръкавицата. Книж.
ПОЖЪЛТЯЛ КАТО ДИНЯ. Диал. Ирон. Много зачервен.
147

ПОЖЪЛТЯЛ КАТО КЕРЕМИДА ВЪВ ВОДА. Диал. Ирон. Много зачервен.
Още: Жълт като керемиди във вода. Диал. Ирон.
ПОЗАГЛАЖДАМ / ПОЗАГЛАДЯ КОСЪМА. Оправям се до известна степен физи¬
чески, телесно; понапълнявам, ' нонадебелявам. Човек без корен беше. Да го духнеш, ще
хвръкне, глухарче. Сега позаглади косъма. Направи го овчар в кооперацията. Голям майстор
излезе. А. Каралийчев, Народен закрппнпк.
ПОЗАМАЗВАМ / ПОЗАМАЖА ОЧИТЕ на някого. До известни степен отвличам вни¬
манието ни някото, залъгвам то със странични нещи, за да не види истинския вид на нещо
лошо. Но ако не беше г-н Василаки да им позамаже очите. ний съвсем щяхме да се про¬
валим. Ал. Константинов, Бай Гиньо.
ПОЗАЧЕРВЯВАМ / ПОЗАЧЕРВЯ ГРЕБЕНА. Оправям се до известни степен физи¬
чески, телесно; ненанълняван, понадебелявам. Като се премести на нова квартира. та се
поуспокои. позачерви гребена.
ПОЗЕЛЕНЯВАМ / ПОЗЕЛЕНЕЯ КАТО ГУЩЕР. Силно се разгневявам, ядосвам.
Като му казах какво са казали за него, той позеленя като гущер.
ПОЗЕЛЕНЯВАМ / ПОЗЕЛЕНЕЯ КАТО ЯГОРИДА. Диал. Силно се ризтневявим,
ядосвам.
ПОЗНАВАМ / ПОЗНАЯ ПО КОСЪМА някого. По трудно уловими, по характерни
белези, разбирам какъв е някой. — Толкоз повече съжалявам — прибави той, че нейна
милост ми се видя от „еманципираните“ — той натърти тази дума, — по косъма я познах,
а еманципираните жени са по-весели другарки и дене, и ноще. Ив. Вазов, Казаларската царица.
ПОЗНАВАТ МЕ И КУЧЕТАТА и по-рядко ПОЗНАВАТ МЕ И КЪСИТЕ КУЧЕТА.
Всички ме знаят; много съм известен. — Бях забравил точния ти адрес.—Хе. мене тука и
кучетата ме познават — засмя се бай Ставри. Ем. Минов, Бягството ни Галатея.
Още: Знаят ме и кучетата и по-рядко знаят ме и късите кучета. Познават ме и късите
псети. Запознали са ме и късите кучета. Диал.
ПОЗНАВАТ МЕ И КЪСИТЕ ПСЕТА. Много съм известен.
Още: Познават ме и късите кучета.
ПОИГРАВА / ПОИГРАЕ ЧЕРВЕНАТА КОБИЛА. Диал. Става пожар някъде, за¬
палва се нещо.
ПОИЗМЕШВАМЕ СИ / ПОИЗМЕШАМЕ СИ ШАПКИТЕ. Диал. Поскарваме се.
— Пийнахме в една кръчма — започна Дането Медията, — поскарахме се. .. работата
стигна до дой. дойдоха .стражари поизмешахме си шапките с тях и те ни загребаха.
Т. Хирманджиев, Родове.
ПОИСКВАМ / ПОИСКАМ РЪКАТА на някоя. За мъж — правя ни жена предложе¬
ние за женитби. В това време един търговец. еснаф човек, й поиска ръката. Тя прие без
размишления и отиде под венчилото с една усмивка на лицето и с един гроб в сърцето. Ив. Ва¬
зов, Искров и Райна. Пелопс, синът на краля на Лидия, поискал ръката на Хиподамия. Л. 'Сте¬
фанова, Вулканите' на Мексико димят.
Още: Искам ръката.
ПОИСКВАМ / ПОИСКАМ СМЕТКА от (на) някого или самост. Накарвам някого
да отговаря за делата и ностьнкпге си, да си получи заслуженото. — И да не извършиш
някаква глупост. Ако ме убиете... първият, от когото ще поискат сметка за мене, ще си
ти! Хар. Русев, под • земята. Матъо отново сви вежди: — Той може да хване мен, може да
хване още сто души, още хиляда души и да ги разстреля всички. Пак без съд и присъда, . . .
Но Сидер той не може да хване никога. Напротив, иде. денят, когато този Сидер ще му
поиска сметка.. И то каква сметка! Д. Ангелов, На живот и 'смърт.
Още: Потърсвам / потърся (недпрям / подиря) сметки.
ПОКАЖИ СИ ГЪРБА. Грубо. 1. Махни се оттук, върви си, иди си.
2.	Диал. Престани да правиш добро ни някото (обикн. когато е проявил неблагодарност).
Още: Обърни си гърби. Грубо.
148

ПОКАЗВАМ / ПОКАЖА ВРАТАТА някому. Изпъждам,. изгонвам грубо някото.
И с едно презрително тупване с крак в земята, показа му вратата. Ив. Вазов, Утро в Банки.
Ако дойде тука, без да го викам. ще му покажа вратата.
Още: Посочвам / посоча вратита.
ПОКАЗВАМ / ПОКАЖА ДЕБЕЛАТА някому. Диал. Вж. Показвам / покажи дебе¬
лия край.
ПОКАЗВАМ1 / ПОКАЖА ДЕБЕЛИЯ КРАЙ някому. Вьзнретпвявам се със
сила; опирам се някому. И в края на краищата те и сами заявиха, че их тези български
разбойници трябва дх се покаже дебелият край. Г. Караславов, Освобождение.
Още: Показвам / покажа дебелата. Диал. Показвам / покажа острия край. Диал.
ПОКАЗВАМ / ПОКАЖА ОСТРИЯ КРАЙ някому. Диал. Вж. Показвам / покажа
дебелия край някому.
ПОКАЗВАМ / ПОКАЖА ПЪТЯ на някого. Изпъждам, изгонвам грубо ' някото. Трябва
дх разбереш. че ако не работиш, както трябва, и ако не слушаш, ще ти покажат пътя.
Още: Посочвам / посоча (давам / дам) пътя.
ПОКАЗВАМ СИ / ПОКАЖА СИ ГЪРБА. Обръщам се търбом и се оттеглям или си
отивам отнякъде. Но^Коста не издържа такова подробно разглеждане, показа си гърба и
замина към поста. Й. Йонков, Песента на колелегата.
ПОКАЗВАМ СИ / ПОКАЖА СИ ЗЪБИТЕ. Остро реагирам на някикви нападки, не
се оставям да се отнасят зле с мене, да ме тъпчат. Тревогата завладя и войници, и школници,
но най-вече школниците партизани... Свилите се до вчера офицери изведнъж навириха
Носове. Показаха зъбите си и неколцината школници, промъкнали се в партизанския випуск.
А. Стиноев, Първите. Щом като поемаш отговорност и със съд те плашат, покажи им и
ти. зъбите си. Не се оставяй. А. Гуляшки, Село Ведрово. Добре. че сеймените и сердарите
се бяха прибрали в каменната сграда. за. да не дразнят гяурите. Ето, че най-задните вече
се разотиваха. .. „Показаха зъбите си . .	— мислеше главният джезаджия. А. Христо¬
форов, Ангария.
ПОКАЗВАМ СИ / ПОКАЖА СИ КОЗИНАТА. Вж. Показвам си . / покажа си ротата.
Едно време, преди Девети септември, се чудеха как да ме подядат, как дх ме разсипят. . ..
А сега — ударници! Ех, показахте си козината. Г. Караславов, Свърши се нашити.
ПОКАЗВАМ СИ / ПОКАЖА СИ НОСА и ПОКАЗВАМ / ПОКАЖА НОС. Отварям
някъде вратата и се подавим малко.
Още: Подавам <си> / подам <си> н<о:<а>.
ПОКАЗВАМ СИ / ПОКАЖА СИ РОГАТА. Проявявам лошите страни от характера
си, злината си, които засятат околните и които дотогава са били скрити за тях. Драган Ря¬
пата не се стърпя и прекрачи към бригадира.—За облеклото и аз ще ти кажа: прав е Тошо...
Бригадирът Камен изненадано извърна глава към него. Виж го ти!'——. . .— Новичкият. . .
И той вече си показва рогата. Й. Гешев. Вик от тъмнината. Още преди седем години. когато
Петър те взе от улицата, аз усетих, че не си цвете за мыршххю,... и ей нд. показа си най-
после рогата. Д. Немцов, Възелът. Когато бягаха от града с двата големи. куфара, тя
веднага показа рогата си. като му постави ултиматум дх заминат за София. К. Калчев,
Семейството на тъкачите. Той превърна погребението във внушителна манифестация срещу
вражите сили, които още се спотайват между нхс и търсят удобен случай дх си покажат
рогата. Ив. Петров, Мъртво вълнение. Ей го, сега искхт да я вземат от фермата, утре
друго ще намислят. .. — Ба. ще ни прави бели този зет — хмх де да видим. Още отсега си
показх рогата! Ив. Петров, Нонкинати любов. Зимата накрая си показа рогата.
Още: Показвам си / покажи си робата (козината).
ПОКАЗВАМ СИ / ПОКАЖА СИ РОГЦАТА. Вж. Показвам • си / покажа си ротата.
Жената се поскрива. Такъв й е табиетът. Като се ожени, тогаз си показва рогцата. Ив, 'Пе¬
тров, Нонкината любов. Опитният превратаджия,. .. , беше майстор на провокации. . .
Пък и някои от другите офицери си показаха рогцатх. •• Станоев, Първите.
149

по някакъв КАЛЪП. По някакъв начин. Но излъгала са в своите наДежди: дядо Либен
продължал да живее по ергенския калъп. Л. Каравелов, Българе от старо време. Г-ног и днес
проёмжаав,,... да съчинява своите родопски песни пак по същия калъп. Ив. Вазов, В недрата
на Родопите.
ПОКАНИЛИ TAP ЛЯ ПОД ОДЪРА, ТО»Й СЕ ПОКАЧИЛ НА ОДЪРА. Неодобр. За
човек, на когото е направена някаква отстъпка, а -гой се самозабравя и нахално се натрапва-
някъде или прекалява в исканията си, без да се съобразява в това аааво му е позволено.
Още: Пуснали тарля под одъра, той се покачил на одъра. НеоДобр.
ПОКАНВАТ МИ / ПОКАПЯТ МИ ЛИГИТЕ. 1. Миого ми се приижда, дояжда нещо,
което виждам или за аоето се говори. Покапаха му лигите, като гледаше баницата.
2.	Много ми се приисква нещо- силно пожелавам нещо, което виждам или за което слушам -
— Хади, хади, Иване, върви ои по работата,. . ., не стой тука, да те закачат тези вещици. Те
оа слободии,, ... че искат да те накарат да ти покапят лигите. П. Р. Славейков, Из неза¬
вършената автобиография.
Още: Потичат ми / потекат ми лигите.
ПОКАЧИЛ СЕ НА ГОЛЕМИЯ АТ. Диал. Станал големец, издигнал се.
ПО КИША ОПАНДЖАК. Диал. Подигр. Когато вече не е нужно, когато е станало
излишно; със закъснение.
ПОКРАЙ СУХОТО<ГОРИ>И СУРОВОТО. Употребява се, когато заедно с виновния
пострадва и някой невинен. Е, на някои повече стегнаха каиша, ала какво да се прави, такива
оа времената — покрай сухото гори и суровото. К. Калчев, Семейството на тъкачите.
От послов. Покрай сухото дърво гори и суровото.
ПОКРИВ НАД (НА) ГЛАВАТА СИ, имам (нямам). Собствено жилище или подслон
(имам, нямам). Но все пак стремежът към собственост р тикал хората Да затъват в дългове,
да плащат окъпи лихви, оамо и оамо да имат покрив наД главите си. Г. Беяев, Какво видях в
Америка.	'
Още: Керемида над главата си.
ПОКРИТ ВЪГЛЕН. Потаен, скрит, но опасен човек. Такъв ои ти зата, Нягуле — по¬
таен. Покрит въглен. Й. Йовков, Албена. — Покрит въглен си била ти! — говореше тя като
теглеше пръта. — Не ти искам работата. Ив. Петров, Нонкината любов. — Ама вие за¬
дълбахте ли. — Задълбаха... — Глеёай ти, гледай ти! Тоя покрит въглен, Форето, гък
нк казва, лаф не изтърсва. Б. Болгар, Близнаците.
Още: Тих въглен.
ПО КЪРЪК. Диал. Леко облечен, без горна дреха. Излезе по кърък, пък ое застуди.
ПОЛАЗВАТ МЕ / ПОЛАЗЯТ МЕ ТРЪПКИ. 1. Изведнъж усещам студ и потрепервам.
Домна усещаше лъха на ветреца по голите ои рамене. Преди малко тоя лъх беше приятен, раз-
хлажДаше. а окга я полазиха тръпки. Б. Болгар, Близнаците.
2.	Изведнъж изпитвам силен страх, ужас; изтръпвам от страх, ужас. Откъм гората отгърна
лай. Сега наистина ли беше друг, или така ми • ое стори, ала тръпки ме полазиха.. А. Дончев,
Време разделно. Садък пълзя Дълго, . . и когато вече мислеше да ое върне, пред него се бална
странен предмет. Садък приближи и го полазиха студени тръпки: той гиДя пред себе си ске¬
лет. Хар. Русев, Под земята.
3.	Обзема ме вълнение или някакво приятно чувство. Някакви тръпки сякаш го полазиха,
тръпки от радост, смесена и о нящо друго. Т. Г. Влайков, В село. Иван не чака да го
подканят пак. Дигна цигулката и щом дръпна лъка, сладки тръпки го полазиха. Пръстите
в превара заиграха самодивско хоро по жиците. А. Каралий^чев, Вихрушка.
Още: Побиват ме / побият ме тръпки. Полазват ми / полазят ми тръпки по гърба (зялото,
снагата).
ПОЛАЗВАТ МИ/ПО ЛАЗЯТ МИ МРАВКИ ПО ГЪРБА. Изведнъж ме обзема силно
безпокойство, тревога, страх. Мравки полазиха по гърба на Миня. Той знаеше, че тези хора
нк ое заканваха напразно. Г. Караславов, Ленко. — Къде бяхте вчера? Мравки полазиха по
гърба ми. Поглеёнах под око братовчеда. Той стои с наведена глава и мълчи. П. Велков, Стълба
150

до неБето. Церски веднага схвана. че е в дисонанс с обстановката ш му стана неловко. Той
извади кърпичката сш ш започна дз се бърше, колкото дз спечели време и се ориентира. По гърба
му полазиха мрзвкш, К. Кръстев, Катастрофа.
Още: Полазват ми / полазят ми мравки но тялото (снагата). 'Заиълзяват ми / запълзял' ми
(зтпъплят ми) мртвни по гърба.
ПОЛАЗВАТ МИ /ПОЛАЗЯТ МИ МРАВКИ Г1О СНАГАТА. Вж. Полазват ми / пола¬
зят ми мртвни по тялото. Кос-та изслужи военната си служба, но в селото не се завърна*
Писа, че си намерил работа в София и вече не се обздш, Защо нейният мизшпец не се завърна
у дома сш, Манолица не знаеше. но се досещаше. И мрзвкш полазваха по снагата й само като
сш. помислеше. че тон, нейната надежда за старшнш. милият й Косе, може дз пропадне там,
че могат да го затрият, Г. Ктртслтвов, Неверникът Тома.
ПОЛАЗВАТ МИ / ПОЛАЗЯ Т МИ МРАВКИ ПО ТЯЛОТО. Изведнъж ме обзема силно
Безпокойство, тревога, стртх. Може съгледвачите нз владетеля дз гш надушат и да гш
спипат. . . Орфей изтръпна, мрзвкш полазиха по тялото му, Г. Ктртслтвов, Орлов нтмън.
Още: Полтзвтт ми / полазят ми ■ мртвни по ' гърба (снагата).
ПОЛАЗВАТ МИ / ПОЛАЗЯТ МИ ТРЪПКИ ПО ГЪРБА. 1. Изведнъж усещам студ и
потрепервам. Тя се облегна до студения мраморен стълб. Тръпки полазиха по гърба й,
М. Грубешлиевт, Пред пртга.
2.	Изведнъж изпитвам: силен стртх, ужас; изтръпвам от стртх. Пред вратнята му стояха
трима войници с пушки. Тръпки го полазиха по гърбз. А. Ктртлийчев, Птичка от глина. — Рд-
нен ли сш? Другарят пак мълчеше. Р]гзва.Калштк] с ужзс разбра, че зз първи път се среща
очш е очи със смъртта, По гърбз му полазиха ледени тръпки, Ив. Хаджимтрчев, Овчарчето
Ктлитно. А рогачът-убиец простря напред единия сш крак, наведе глзвз и се приготви за борба
с мен. Тръпки нз ужзс полазиха по гърбз мш. Ем. Станев, Януарско гнездо. Илшч се обърна
към него, смръщи вежди и го загледа строго. Под този строг поглед Голям Бороваш усети
как тръпки полазват по гърбз му ш цял се сви, Д. Ангелов, Нт живот и смърт. Какво беше се
случило? Защо хората прИближаваха- кзто че пред тях стоеше някой прокажен? Поп Ивзн
започна дз се догажда, студени тръпки полазиха по гърбз му, Той разбра, че излизането нз пуб¬
ликата не е обикновен бойкот. Г. Ктртславов, Изчадия тдови.
3.	ОБземт ме вълнение или някакво приятно чувство.
Още: Полтзвтт ми / полазят ми тръпни по тялото (снагата). Полтзвтт мс / полазят ме
(побиват ме / побият ме) тръпни.
ПОЛАЗВАТ МИ / ПОЛАЗЯТ МИ ТРЪПКИ ПО СНАГАТА. Вж. Полтзвтт ми / по¬
лазят ми тръпни по тялото. Нагази в размекнатата пръст. Ледени тръпки полазиха по снагата
й. Г. Ктртславов, Тттул. Щом забеляга офицера,, - . , изчерви се и от смущение нагази в локвз.
От водата по снагата й полазиха тръпки, К, Петнтнов, Морава звезда кървава. Затворих
очш. зз да сш припомня нещо и изведнъж пзк видях пламъци ш чух рев от подпален добитък,
Тръпки полазиха по снагата ми. К. Петктнов, Преселници. Надписите зачестяват, ето хижата,
После алеята минавр1 ту по единия, ту по другия бряг нз шумлив поток. . . . , едшн бял па¬
метник лъсвз в долчшнкзта.тръпки полззвзт по снзгзта нш: Оборшще/К. Константинов, Наша¬
та земя хуБтвт. Тя го не вшдя кой е, алз сърцето й зе дз тупа по-бързо, по снзгатз й полазиха
силни тръпки, и бузите й се пршчервшха. Т. Г. Бланков, Дядовттт Слтвчовт унунт. Немощни
тръпки полазиха снзгатз нз Милена. Елин Пелин, Летен ден.
ПОЛАЗВАТ МИ / ПОЛАЗЯТ МИ ТРЪПКИ ПО ТЯЛОТО. 1. Изведнъж усещам студ
и потрепервам. Но Станка се сви и полегна, защото над слабините нещо започна да я присвшвз.
Сшлнш тръпки полазиха по тялото й, рззлюля я треска. Г. Ктртславов, Обикновени хорт.
2.	Изведнъж изпитвам силен стртх, ужас; изтръпвам от стртх. Но ако има вълк срещу мене,
предш дз го видя. той ще ме види, . . Тръпки полазиха по тялото му, К. Петктнов, Без деца.
А после съзна изведнъж, че аргументът му не издържаше ншкзква критика ш по цялото му тяло
полазиха тръпки от мрачнзтз представа за хаосз. Д. Димов, Тютюн.
3.	ОБземт ме вълнение или някакво приятно чувство. Приятни тръпки полазиха по тялото
му. като чу тшхзтз песен на девойката,
Още: Полтзвтт ми / полазят ми трънки по гърбт (снагата). Полтзвтт мс / полазят мс
тръпки.
ПОЛЕКА ДА СЕ НЕ ПРЕПЪНЕШ. Подшгр, 1. Не се хвали чтн толкова (назва се на
някого, който прекалява с лъжливите си хвтлБи, зт дт се покаже, че не му вярват).
151

2. 'Не си въобразявай, че вършиш нещо, не се сили толкова (казва се на някого, който мисли,
че прави нещо важно, че ще постигне нещо).
ПОЛЕКА — ЛАМБАТА. Подигр. 1. Не се хвали толкова (казва се ни някото, който пре¬
калява с лъжливите си хвалби, за да се покаже, че не му вярват).
2. Не бързай чак толкова (казва се на някого, който се е разбързал без нужда).
ПОЛЕКА ТИ ДА НЕ МУ КАПНЕ ОПАШКАТА В ГЕРАНА. Диал. Ирон. За неуме¬
стен, глупав съвет.
Or приказката за магарето, което паднало в герани, а когато взели да го вадят, един дал торния съвет,
ПОЛИВАМ / ПОЛЕЯ <КАТО (СЯКАШ)> СЪС СТУДЕН ДУШ някого. Казвам или
направим на някото • нещо, което му подействуви крайно неприятно. Смит се разфуча още по¬
вече , но Стерн изведнъж го усмири, сякаш го поля със студен душ. Той каза: — Да сър, време
е да разберете това, което ви се казва. М. Марчевски, Остров Тамбукту.
Още: Поливам / полея със студени вода. Обливам / облея <като> със студен душ.
ПОЛИВАМ / ПОЛЕЯ С ВРЯЛА ВОДА ' някого. Казвам или направим на някого нещо,
което му подействува крайно неприятно. — Благодаря ти, другарю Гиргинов. . . Значи ще
мога да върна това глупаво магаре и да си взема истинска нафтова печка'. —— Не съм казал
такова нещо — поля ме с вряла вода той. — Кой е луд да даде нафтова печка за магаре и
то посред зима. X. Челебонов, Търси се магире.
Още: Поливам / полея със студена вода. Попарвам / попаря (обливам / облея) с вряла
вода.
ПОЛИВАМ / ПОЛЕЯ СЪС СТУДЕНА ВОДА някого. Обикн. в св. вид. Кизвам или на¬
правим на някого нещо, обикн. неочаквано, което му подействуви крайно неприятно. За мене
това е голяма радост. Сън не ме е хванало тази нощ, а ти си захванала да ме поливаш със сту¬
дена вода. К. Петканов, Без деца. Черпеше с кафе чиновниците,. . .. Той не можа да се стърпи:
ходи и при секретаря. Но секретарят го поля със студенх вода. Той беше човек строг. М. Кре¬
мен, Схлупени стрехи.
Още: Поливам / полея със студен душ. Поливам / полея с вряла вода. Обливам / облея
със студени вода.
ПОЛОВИН • СВЯТ. Диал. Човек, който е осакатея или много отслабнал от болест
ПОЛУЧАВАМ / ПОЛУЧА ПЛЪТ И КРЪВ. Книж' Ставам действителен; осъществя
вам се, реализирам се. Идеите получиха плът и кръв.
Още: Добивам / добия (придобивам / придобия) плът и кръв. Книж.
ПО МЕД И МАСЛО. Без пречки и затруднения, лесно и много добре. Всичко върви
по мед и масло.
ПОМЕЖДУ НИ КРЪВ И НОЖ. Диал. Много се мразим, ненавиждаме се до смърт.
ПОМЕРИЛ СЪМ В ГЛАВАТА, УДАРИЛ СЪМ В КРАКАТА. Диал. Излъган съм,
не съм успял, не съм сполучил.
Още: Замерил съм в главата, ударил съм в краката. Диал.
ПОМИРИЛ СЪМ СИ АКЪЛА. Диал. Обезумял съм, полудял съм.
ПОМИРИСВАМ / ПОМИРИША БАРУТ. Участвувам в сражение. Той бе дал живота
си за тази държава, бе спасил нейната военна чест и затова сега тя трябваше да го подкрепи
срещу претенциите на този тип, който не бе дори помирисал барут, а продължаваше да скубе
хората, които проливаха кръвта си, за дх може той да живее. Л. Стоянов, Сребърната сватба
на полковник Матов. Скоро ще има сражение и новобранците за първи път ще помиришат
барут. • Ти никога не си помирисвал барут. не знаеш кхкво е война.
ПОМИТАМ / ПОМЕТА ПО (ОТ) ПЪТЯ СИ някого или нсте. Унищожавам всичко
(човек или • нещо друго), обикн. за да не ми пречи да постигни целта си. Той бе. помел по пътя
си всички. свои конкуренти. П. Вежинов, До Мелбърн по въздух и море. Никой не би могъл
да го спре. Всичко ще помете по пътя си. В. Геновска, Седем години. Какъвто и мъж да срещ¬
неше. Квелдулф веднагх го преценяваше. По-слхбите тейпемиташс от пътя си, равните тър¬
пеше или гледаше дх им стане приятел. А. Дончев, Сказание за Самуила.
152

ПОМНЙ МИ ДУМАТА. Това ще стане, ще се изпълни (подчертано уверяване в нещо,
което се изказва, твърди). — Няма да го бъде, помнете ми Думата. Не други, а хаджи
Вълко ще даде дъщеря • ои на тогоз пиения Василча. Й. Йовков, Старопланински легенди. Аз
ти казугам, чк и влаДика скоро ще станеш, помни ми Думата. Ив. Вазов, Михалаки чорбаджи.
Едвам вчера той бкшк му казал: „Дядо Хаджи, помни ми думата — утре нашите са тука!“
Й. Йовков, Седемте..— Помнете ми Думата: немецът ще бъде бит. А. Каралийчев, Строи¬
тели на републиката. — Туй Панёурогото куче, него трябва не само от общината да го из¬
хвърлим, но от селото Да го изгоним. . . Да ми помниш Думата — ще ни продаде, щк ни за¬
ложи с парцалите. Г. Караславов, Снаха. Петър сеёна върху ралото и каза: — Помни ми ду¬
мата, МлаДрне, днес ще ми ое случи нещо лошо! К. Петканов, Без деца.
ПОМНЯ КОГА СЪМ ОТ МАЙКА СИ БОЗАЛ. Диал. Ирон. Говоря невероятни неща,
аоиго нс мога да зная.
ПОМНЯ НА БАЩА СИ СВАТБАТА. Диал. Ирон. Говоря невероятни неща, които не
мога да зная.
ПОМНЯ СИ УМА. Не правя нищо неприлично, владея се добре, разумен съм. Момче,
помни си ума, не прави глупости.
Още: Зная сн ума.
ПОМНЯ СЪС ЗЪБИТЕ СИ. Диал. Ирон. Скоро слЕд като съм казал нещо, го забравям.
ПОМЪКВАМ СЕ / ПОМЪКНА СЕ ПО КОРЕМ. Обикн. в св. вид. Успявам да свърша,
да извърша нещо с най-големи усилия, изнемогвайки. Деветнайсе декари и два ара. .. По
корем ще се помъкна, по ще ги изплатя. Г. Караславов, Сметки.
Още: Повличам се / повлека се по корем.
ПОНАПРАВЯМ / ПОНАПРАВЯ ГЛАВАТА. Напивам се малко; понапивш се. От
кръчмата излезе ухилен Гърдю. Рано беше още, но той беше успял вече да понапраги главата.
И. Йоваов, Чифликът арай границата. Като понаправи главата, тя пренебрегна строгите
правила на дипломацията и заяви, че к от Могиларово и че е дошла не Да оглежДа, а направо
да иска съгласието им за гоёеж. Ив. Петров, Преди да се родя. Минчо Покрогнишки, понапра
вил малко главата от изпитото вино,. . . , караше момите да запретват ръкавите си, та да
им опитва мускулите. А. Гуляшки, Златното руно.
ПОНАСЯМ / ПОНЕСА КРЪСТА. Самост. или на някакъв. Книж. Поемам тежкото
задължение да извършвам някаква дейност. Оказа ое, че това нк е някаква леконравна бонви-
ванка ... . а е една Дълбокотрагична натура, понесла кръста и търнения венец на голямата
любов. М. Кремен, Романът на Яворов. Понесе кръста на народен буёител.
Още: Поемам / поема кръста.
ПОНАСЯМ / ПОНЕСА С КРАКАТА НАПРЕД някого. Погребвам някого. — Аз
зпаЯ" че за мене хората няма да заплачат, като ме понесат напред с краката. А. Каралийчев,
Птичка от глина.
Още: Подкарвам / подкарам с краката напред.
ПОНАТЬРКВАМ / ПОНАТЪРКАМ ВРАТА някому. Малко нахоавам някого; по-
нахоавам.
ПО НЕБЕСНИТЕ ВРАНИ, отива. Диал. Без следа и без полза, напразно, напусто
(отива).
Още: По бесинге врани. Диал.
ПОНИКНА МИ НА (В) КОРЕМА. Много ми омръзна, втръсна ми се (употребява се,
когато се яде много често едно и също ядене). Пак тая царевица: — Ще ни поникне в корема —
каза тъжно бай Марин. Л. Стоянов, Холера.
Още: Изникна ми (израсна ми) на корема.
ПОНИКНАХА МИ ГЪБИ В УСТАТА. Обикн. оъо слкДв. изр. оъо съюз да. Омръзна ми,
дотегна ми (употребява се при непрекъснато безрезултатно повтаряне на нещо, обикн. когато
съветват някого или го карат да направи нещо). Поникнаха ми гъби в устата да му повтарям,
че не трябва да пуши, но той не оставя тютюна.
153

ПООПЪВАМ / ПООПЪНА ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) някому, Сттвтм мтлно по-строг в
отношенията си нъм някого и го ограничавам до известна степен дт не върши нтнвото си
иска. — Е, млади момко, дерззй! Скоро ще вземем властта, а нз твоя побойник ще поопънем
юздата този път по-здравичко, та дълго време дз не смее дз си отпуска ръката за бой, В. Неш-
нов, Настъпление.
Още: Подръпвам / подръпна (постигам / постегна, носвивам / посвия, посбмрам / посБерт)
юздите (юздтта).
ГЮОРЛВАМ/ПООРЛ ПО ОЧИ. Птдтм на лицето си. Пухни го да пооре по очште си,
П. Р. Славейков, Български притчи или пословици и характерни думи. Спъна се и поора по
очште сш.
ПООТПУСНА (ПООТПУЩА) МИ СЕ / ПООТПУСНЕ МИ СЕ СЪРЦЕТО. Почув¬
ствувам известно облекчение, поуспоноявам се мтлно. — Ще взлш, ще взлш! — чуваха се
радостни възклицания и лицата на селяните светеха от радост. загрижепите им сърца се
поотпуснаха. Елин Пелин, Летен ден. Пена сш издъхна, Сърцето й се поотпусна, Ив. Втзов,
Драсни и штрни.	'
ПООТРИЛ СЪМ СИ ГУРЕЛИТЕ ОТ ОЧИТЕ. Дшал. Поотртснтл съм, не съм вече
дете.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА В (ПО) ДИРЯТА (ДИРИТЕ) на някого. Успявам да науча
откъде е минал и накъде е отишъл, нткво е вършил някой, когото търся, преследвам. По ме¬
рата попадна по дирите на шзбягзлшя арестант ш в завързалата се престрелка той бе убит,
в. Борбт.
Още: Птдтм / падна по дирите (в дирята). Дшзл.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА В КАПАН<А>. 1. Оставям се дт Бъда заловен или изобли¬
чен, наказан, обинн. зт извършено от мене непочтено дело или престъпление. През това
време двамата от патрула рззкзззхз с най-големш подробности как са го забелязали.. . - ,
кзк стреляли подири му ш как нзй-после го шзкарзли нарочно нз шосето, за дз попадне в капана.
К. Калчев, Живите помнят. Той се спря като човек. попаднал в капан, Знаеше, че трябва дз
бяга само напред, Всяко укриване- всеки ззвой встрани- щеше дз скъсш разстоянието между
него и преследвачите, Ем. Станев, В тиха вечер.
2. Оставям се дт Бъдт измамен, подведен; повярвам в някаква хитро скроена измама. Тя
мшслш само зз своето собствено спасении,. - - , надявайки се, че при затягане нз войната тя
би могла да се измъкне от отговорност и да дочзкз някакъв компромисен изход от капана,
в който тя попадна вследствие па своята предателска ш авантюристична политика, Г. Ди¬
митров, Спасителният път.
Още: Попадам / нападна в нлонин<та> (примката). Влизам / влязт (падам / птдна
улавям се / уловя се, хващам се / хвтнт се) в капан<а>. Попадам / попадна в уловнттт / нъм,
2 знтч./.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА В КЛОПКА <ТА>. 1. Оставям се дт Бъдт заловен или изо¬
бличен, наказан, оБинн. зт извършено от мене непочтено дело или престъпление. Ние с Кръ¬
стни- се страхувахме, че ще попадне някъде в клопка, и често му казвахме: „Бай Андрей, пази
се, ще те пипнат агентите“, з той отговаряше: „Тук Гешевите хора не ме познават”. Сл.
Трънсни, Неотдавна. Напрей бяхз избързали най-издръжливите и най-добрите познавачи на
планината — те трябваше дз оглеждат- зз дз ие попаднат в нова клопка, Г. Ктртслтвов,
Ленно. Да не пускат майката ш сшнз да излизат от къщи, пък ш те - дз не се показват навън,
През това време сигурно ще дойде в къщи някой нелегален ш ще попадне в клопката, Такъв беше
вторият план на хштрия полицай, М. Марчевсни, Митко Птлтузов. Мястото никзк не беше
удобно за сражение. Партизаните бяхз попаднали в шстшнскз клопка. М. Мтрчевски, Митко
Птлтузов. — Мзтьо, милш! Идш сш. стшгз толкова! Може да дойдат. . . — Вшж какво ще тш
кажа мзйко — започна Матьо спокойно, като галеше ръцете й. — Нашето Донякъде е ш къс¬
мет. Може да се случш да попаднеш в клопка, когато смяташ, че сш най-сшгурен. Д. Ангелов,
Нт живот и смърт.
2. Оставям се да Бъда измамен, подведен; повярвам в нянтнвт хитро скроена измама.
— Аз такива тарикати съм укротявзл. та на тебе лш бзсмз ще цепя! Тзкз говореше
страшният фелдфебел, без да подозира, че е попаднал в клопката. Св. Минков, Сламеният
фелдфЕБЕл. — Сам лш живееш ? — Сам - . . Едва произнесе последната проклета дума и усетш
смътно, че е попаднал в някаква клопка, П. Вежнинов, Втора ротт.
154

Още: Попадам/попадни в капан<а> (примката). Влизам/'вляза (падам/падна, улавям
се / уловя се, хващам се / хвана се) в клопка <та>. Попадам / попадна в уловката /към 2
зная,/.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА В ЛАПИТЕ на някого. Вж, Попадам / попадна в ръцете
на някого. Кърпачът продължаваше да лежи в ареста. Напразно Анка го диреше .. . Докх-
то най-сетне и тя попадна в лапите на полицията. Ив. Хаджимарчев, Овчарчето Калитко.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА В ПРИМКА <ТА> (ПРИМКИТЕ). 1. Оставям се да бъда
заловен и изобличен или наказан, обикн. за извършено от мене непочтено 'дело или престъп¬
ление. Главните сили на партизаните (около 25000 души) попадат в примка в района на реките
Пива и Тара, биват обкръжени и разбити от войските на. окупаторите. в. Работническо дело.
2.	На някого. Оставям, се да бъда измамен, подведен; повярвам в някаква хитро скроена из¬
мама. Като подслаждаха разговора си с тънки ласкателства и анекдоти от хубавото старо
време — мъчеха се да го убедят да вземе тяхната страна. Колкото великодушен, толкоз
щеславен и суетен, Токмакчията лесно попадаше в примките на лукавите старци и с жар
говореше за миналото. Й. Йовков, Песента на копелетата. Жалното е. че попадат в примките
им [на затовернпцпте] и добри млади сили. А. Страшимирой, Смутно време, Ала ето, че тъкмо
сега пътникът попада сякаш в примката на някакви заговорнши Св. Минков, Другата Аме¬
рика.
Още: Попадам/попадна в капан<а> (клопка <та».Влизам/вляза (падам/падна, улавям
се/ уловя се, хващам се/хвана се) в примка <та>). Попадам / попадна в уловката / към 2 знач./.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА В РЪЦЕТЕ на някого. 1. Оказвам се, обикн. непредвидено, слу¬
чайно под заповедите или под влиянието на някого. А ако попадне в ръцете на нечестни хора, пх
изнудвани, на мошеници? — повиши гласа си Кирилов' П.' Стъпон, Гласове от вековете. През
това време беше достатъчно да не го изпуска от погледа си. за дх не попадне в ръцете на друг
треньор. А. Мандаджиев, Отровният шип.
2.	Бивам непредвидено, случайно заловен, арестуван, пленен. Два дни Джеймс лежа. върху
парашута.. . На третия ден попадна в ръцете на фашистка хайка. К. Ламбрев, Средногор¬
ски партизани. Още като ученик в Пловдив Боцман не един път попада в ръцете на фашистката
полиция и не един път беше затварян, бит и преследван. К. Ламбрев, Средногорски партизани.
Ако някое момче попадне в ръцете на полицията, няма дх си мръдна и пръста за него. Д. Ки¬
сьов, Щастието не идва само. Все пак ще гледате да не попадате в ръцете на полицията. за-
щеmе нам . . . знаете, и нам ... не ни е приятно, когато стават грешки. М. ГрубешлйСва,
През иглено ухо. Нека всички очи добре видят как са се гаврили татарите с нас и какво очхква
всеки един, кога им попадне в ръцете! Ст. Заторчииов, Ивайло. Така попадна в ръцете на пред¬
ните стражи. Ив. Вазов, Под игото,
3.	За нещо — бивам, обикн. непредвидено, случайно взет, завладян или присвоен като плячка;
оказвам се под нечия власт. Тези селища бяха попадали няколко пъти в ръцете на неприятеля.
4.	За нещо — случайно се озовавам, оказвам у някото. И той й пишеше, но рядко, сдържано и
обмислено. Нямаше какво дх й каже, а се и страхуваше писмата му дх не попаднат в чужди
ръце. Ив. Петров, Нонкината любов. Този човек, съобразяваше адвокатът, ще направи писмен
доклад. Този доклад може да попадне в ръцете на царя. Г. Караславов, Обикновени хора.
Писмото попадна в ръцете на неговите неприятели'
Още: Попадам / попадна в лапите.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА В ТОН. Книж. 1. Обикн. с някого или нещо. Приобщавам се
към изискванията или към настроението на някото или ни някаква среда. Откхкто се преме¬
стиха в този грхд, тя все още не можеше дх попадне в тон с тукашното общество. К. Кръстев,
Катастрофа.
2. Постигам нужната форма в дейността си, в работата си. Наистина Алеко не попадна из¬
веднъж в тон. В първия. си фейлетон. . . той е много начумерен, сърдит и избухва в нхнхдливи
тиради. Б. Ангелов, Литературни статии.
Още: Влизам / вляза в топ.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА В УЛОВКАТА (УЛОВКИТЕ). Оставям се да бъда измамен,
подведен; повярвам в някаква хитро скроена за мене измама.
Още: Хващам се / хвани се (падам/ падни) в уловката ^ловките). Попадам / попадии
в примката (клопката, кипини) /във 2 знач./.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА В ЦЕЛТА. Казвам това, което е необходимо, за да засегна
някого, или това, което е най-важното. Но агитацията на Каравелов и другарите му бе попх-
155

Дала винаги в целта — като потвърждение на • колебливите •мисли на простите хора. В. Генов-
ска, Седем години.
Още: Удрям / ударя в целта.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА В ЧЕРНИЯ СПИСЪК. Оказвам се причислен аъм неблаго¬
надеждните, смятат ме за неблагонадежден в политическо отношение. — Не искам да по¬
падна във вашия черен списък, нк ми трябва от мечка ремък. Животът е хубав, приятен и не искам
да ои троша главата.— Гемиджията смукна от цигарата си и уж случайно пусна кълбото
дим направо в лицето на турския полицай. Д. Спространов, Самообречеинте.
Още: Попадам / попадна в черния тефтер (черните тефтери).
ПОПАДАМ / ПОПАДНА В ЧЕРНИЯ ТЕФТЕР (ЧЕРПИТЕ ТЕФТЕРИ). Вж. Попа¬
дам / попадна в черния списък.
ПОПАДА МИ / ПОПАДНЕ МИ В РЪЦЕТЕ (РЪКА). Вж. Попада ми / попадне ми
под (на) ръка. През това време ок занимавах изключително о уроците ои и с прочитане твърде
жадно каквшпо книги му попадняха в ръка. П. Р. Славейков, Български притчи или пословици
и характерни думи . Попаёнаха им в ръцете документи от голяма важност.
ПОПАДА МИ/ПОПАДНЕ МИ ПОД (НА) РЪКА. Случайно се натъквам на нещо или
на някого; случайно намирам, разполагам с нещо или някого. Яростно започнали да бият
всички, които им попадали под ръка. в. Работническо дело. Разлепям полека червения восък
на плика и турям вътре Други вестници, каквшпо ми попаднаха под ръка. Ив. Вазов, Под игото.
Войниците,.. • • издигнаха межёу линиите барикади от обърнати вагонетки, траверси, бурета
с Доматено пюре и всичко Друго, което в бързината им беше попаднало поё ръка. Д. Димов,
Тютюн. Домакинята беше облякла г тъмното каквото й попадна на ръка. Хар. Русев, По
стръмнините.
Още: Попада ми / попадне ми в ръцете (ръка).
ПОПАДАМ / - ПОПАДНА <КАТО> В НЕБРАНО ЛОЗЕ. Неочаквано изпадам в
крайно неудобно, неловко положение и се чудя ааа да постъпя; стъписвам се. — Няма да
се храним! —— отговарят на фелдфебела, когато идва ёа ги води на храна. — ... Фелдфрбел
Стефанов попаёа в небрано лозе. — Тръгвайте, момчета! Тога е казарма! А. Станоев, Пър¬
вите.
Още: Виждам се / видя се (намирам се / измеря се, оставам / остана) <аато> в небрано
лозе. Хващам се / хвана се в небрано лозе. Диал.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА НА ВЪЛКА В УСТАТА. Неочаквано се оказвам в много
голяма или в смъртна опасност.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА НА ЕЗИКА на някого, Од^ван съм от някого, някой говори
по мой адрес, обикн. клевети, клюки и под. Всички [гимназисти] познаваха неговата жизне¬
радост и остроумие. Никой не желаеше да попадне на езика му. — Спас умееше Да осмива
неподражаемо и другите, и себе ои. Д. Жотев, Паа мамеше изгрева.
ПОПАДАМ / ПОПАДНА ПОД УДАРИТЕ на нещо. Бивам засегнат от нещо. Попа¬
дам п • д уДарите па закона.
ПОПАРА ЛИ ЩЕ ПРАВЯ нещо или някого. Вж. Няма да правя попара нещо или някого.
ПОПАРАТА МУ Е ГОРЕЩА. Диал. За човек — мъчно се общува или работи с него,
защ ' то все създава неприятности.
ПОПАРВА - МЕ / ПОПАРИ МЕ СЛАНАТА. Пожълтявам, посървам, омър-
луд вам се.
ПОПАРВАМ / ПОПАРЯ <КАТО> С ВРЯЛА ВОДА някого. Казвам или направят
на някого нещо, което му подейегвува крайно неприятно. Не можеше да забрави той думите
й, о които тя попари като с гряла вода сърцето му. А. Гуляшаи, МТ станция. Отказът й
ме попари като о вряла вода..
Още: Поливам / полея (обливам / облея) с вряла вода.
156

ПОП БЕЗ КАЛИМАВКА. Диал, Ирон. Човек, който няма най-потребното нещо (обикн.
се отнася за иай-необходнинте в миналото вещи от покъщнината на българина — менци,
паници, кобилица и пр.).
ПО ПЕТИТЕ, следвам. Неотстъпно от някого, непосредствено (следвам) (при из¬
вършване на някаква работа, при съревнование, състезание и под.). 'МлаДежкото звено на
Боляра спечели и втората дрсетнрвка, но този път много по-труёно. Пешо през• цялото
време ги следваше по петите и остана след тях о малко повече от половин метър. Т. Монов,
Смърт няма.
ПО ПЕТИТЕ СЪМ на някого. Преследвам, гоня някого съвсем отблизо. Върви Кирил,
криволичи слкё някакви храсталаци, мъчи се Да се укрие, но не може — Денчо е по петите
му. Сг. Марков, Дълбоки бразди. Отвън ое зачу някаква неразбрана и многоглаона врява —
сякаш бяха хора, които гледаха да ск скрият в миша Дупка, а техните преолеДгачи са попетите
им. Сг. Загорчинов, Ден последен.
Още: Вървя по пегиге / в знач./. Ида по петите.
ПОПИВАТЕЛНА ХАРТИЯ. 1. Човек, който подражава на всичко, каквото види, чуе
или прочете.
2. Човек, аойто много бързо възприема, схваща.
ПОПРЕХВЪРЛИЛ ГОДИНИ<ТЕ>. За човеа — поостарял, стар.
Още: Прекарал на годините. Диал.
ПОПРЕХВЪРЛЯМ / ПОПРЕХВЪРЛЯ ГОДИНИ<ТЕ>. Остарявам донякъде; по-
осгарявам.
ПО ПРОСЯНА ЖЪТВА. Диал. Ирон- Никога.
ПОПЪЛЗЯВАТ / ПОПЪЛЗЯТ МРАВКИ ПО КОЖАТА МИ. Изведнъж усещам тръпки,
потрепервам от уплаха, студ, или силно вълнение. Първан се подхлъзна и падна в някаква
локва е лепкава течност, която му се стори, че е кръв,, и по кожата му попълзяха мравки.
Ив. Вазов, Два врага.
ПОРАЗВЪРЗВАМ / ПОРАЗВЪРЖА ЕЗИКА на някого. 1. Обиан. за вино, ракия или
други спиртни напитки — ставам причина някой да почне да говори малао повече и да каже
и някои неща, коиго би трябвало да премълчи. Ракията бе поразвързала езика му. Елин Пелин,
Щъркови гнезда. Виното и кумовоката гордост бяха поразвързали езика на Игана. Той приказ¬
ваше важно и тежко, благославяше като владика, защото знаеше, чк всеки ден не се паДа
човкку такава власти такава чест. „На кум воДа ое не гази“,бяха казали хората. Г. Карасла¬
вов, Снаха.
2. Ставам причина няаой да започне да говори малао по-свободно, по-плавно.
ПОРАЗВЪРЗВАМ / ПОРАЗВЪРЖА КЕСИЯТА СИ. Давам малко пари за нещо или
някому, проявявам известна щедрост. — Чичо знае Да ми сервира само латински пословици.
А Да по развърже кесията си, не ое сеща. М. Грубешлиева, През иглено ухо.— Пари ще дам
аз — мислеше ои Априлог — утре като си отида, цялото ми имане ще остане на училището,
но и габровци трябва Да ои поразвържат кесиите, защото само когато Дадат и те — ще
им доовиёее и нк ще го оставят Да заглъхне в бурените. А. Каралий^, Народен закрилниа.
—Щк поразгържеш кесията си!—каза Досъо.—Най-напред на мене трябва да Дадеш. А. Гу-
ляшкн. МТ станция.
ПОРАЗВЪРЗВАМ СИ / ПОРАЗВЪРЖ*А СИ ЕЗИКА и ПОРАЗВЪРЗВАМ / ПОРАЗ¬
ВЪРЖА ЕЗИК. Започвам да говоря малко повече, като понякога казвам и неща, които би
трябвало да премълча. Когато ги разделиха с Дима в отделни килии, тогава Иван • попадна
при Двама политически арестанти. Отначало те го гледаха малко подозрително и се държаха
настрана, но сетне разбраха що за човек е и си поразгързаха езиците. Г. Караславов, Татул.
Еднъж Стилиян поразвърза език, та каза: —— Мислиш, пресмяташ, а пък то всичко е вятър.
Ами' че защо Да се кара човек с хората, било и за селски работи? А. Страшимирои, Есенни
дни. — Не удържах ... и поразвързах повечко езика си, отколкото трябваше.. . — ИзДаДе
ли някого? К. Калчев, Живите помнят. Хората ои поразвързаха езиците, поразшаваха ок,
157

започнаха дз споменават не сзмо зз мерзтз- но ш зз много други работи. които бшхз стзнзли
през денутатството на селския първенец, Г. Ктртслтвов, Тттул.
Още: Езикът ми се поразвързва / поразвърже /в I знтч./.
ПОРАЗМЪРДВА МИ СЕ / ПОРАЗМЪРДА МИ СЕ ■ АКЪЛА. Вж. Портзмърдвт ми се /
портзмърдт ми се мозъка.
ПОРАЗМГЪРДВА МИ СЕ / ПОРАЗМЪРДА МИ СЕ МОЗЪКА. Започвам мтлно, до¬
някъде дт разсъждавам, дт се замислям върху нещо. Милица от своя страна преживяваше
по-иначе налетелите отневшделшцз въпроси. Нейният обикновено замръзнал мозък сега се бе
поразмърдал, Д. Немиров, Бедния Лунт.
Още: Портзмърдвт ми се / поразмърда ми се акъла (ума).
ПОРАЗМЪРДВА МИ СЕ / ПОРАЗМЪРДА МИ СЕ УМА. Вж. Портзмърдвт ми се /
поразмърда ми се мозъка.
ПОРАЗМЪТВАМ / ПОРАЗМЪГЯ ВОДАТА на някого, Умишлено създтвтм до изве¬
стна степен пречки в работата, в преуспяването на някого; действувам . до известна степен
във вреда на няного. Директорът на затвора беше пълен носшвявзщ мъж., - Когзтосе опит¬
ваше да затегне режима, нашияп'1 „Дипломатически представител“ съумяваше дз му - намекне,
че бихме могли да поразмътим водата му- като разкрием пред прокурора някои негови „рз-
ботици“. Ем. Манов, Пленено' ято.
ПОРАЗПАСВАМ СИ / ПОРАЗПАША СИ ПОЯСА. Зтпочвтм до известна степен дт
своеволнича, дт постъпвам безогледно. — А оногова трябва дз го попри/тиснем — подхвана
на своИ ред пълномощникът Тойорчин, — сам виждам- че сш е поразпасзл поясз, Б. Обретенов,
Сноп.	‘	■
ПОРАСНА МИ НА КОРЕМА. Зт ядене — много ми омръзвт, втръсва ми се (когато
сс яде все едно и също ястие).
Още: Изртснт ми (поникна ми, изникна ми) на корема.
ПОРАСТВАМ / ПОРАСНА В (ПРЕД) ОЧИТЕ на някого. Спечелвам уважението на
някого с някаква своя постъпка, проява, качество, някой почва дт ме цени. Тоя мой разказ,....
убеди жените в моята нзблюдателноот. . . Аз пораснах пред техните очи. Ст. Чилингиров,
ХлеБ нтш нтсущний. Като говореше тия невероятни нещз, тоя момък порастваше пред
очите мш, Ив. Втзов, Видено и чуто. На Другия ден се извърши погребението на доктор Яна¬
киев. Слухът зз оставените милиони бе развълнувал особено силно гражданите на- К, . . Док¬
торът извейнъж порасна в очите на всички. Ем. Станев, Иван Кондарев.
Още: Израствам / израсна в (пред) очите. Издигам се / издигна се в очите.
ПОРАСТВАМ/ПОРАСНА В СОБСТВЕНИТЕ СИ ОЧИ. Придобивам по-високо само¬
чувствие, имам вече по-хубаво мнение за себе си поради нянтнва своя постъпка, проявт.
Откакто малкото доййе на свят, Наййен стана съвсем Друг: порасна в собствените сш очи,
възгордя се, Г. РтйчЕв, Златният ключ. Откзк стана народен преДстзвител, Киро Тошавров
изведнъж порасна в собствените сш очи, а ласкателствата на близки и Далечни, на познати и
непознати хора с всеки нов ден засилваха самочувствието му на голям човек, нз умен. дално¬
виден и- практичен политически деец, Г. Ктртслтвов, Обикновени хора.
Още: Издигам се / издигна се (изртствтм / израсна) в собствените си очи.
ПОРАСТВА МИ / ПОРАСНЕ МИ КЕЛЯ. Диал, Зтпочвтм да се надувам де се големея;
възгордя втм се.
ПОРАСТВА МИ / ПОРАСНЕ (ПОРАСТЕ) МИ РАБОТАТА. Обшкн. в св. вид, Зтмогвтм
се материално или се издигам служебно. Преди известно време зз например си купих ново
бюро. Порасна мш рзботзтз и реших, че вече е време дз заменя стзрзта масичка, служила
мш вярно двайесет години, с нещо .н]-преДст!вuтелно, н]-]mгов!рящо нз фирмата. П. Незна¬
комой, Ано Бях млтд. „Ето го Пейчовия син, пепелника, стигна бзщз сш ш го ззмшна, тз и
Дядо сш. Порасте им работата, имането потече у тях кзто река.“ 3. Сребров, Печалбар.
—— СуДшя-човек, порасте му работата, — отговаряше други. Ив. Вазов, Митрофтн и Дорми-
долсни. Кюрк сш купил нов, въшкарипът му с въшкзрии, йето го аз нзрейих за кмет, пораснала
му. знзчш работата и нз келявата- сш глава сламена капела турил, и в канцеларията сш седи
с нея да го не сбърка някой, че е селянин, Н. Хтйтов, Диви разкази. — Вие. казват, и пеш
158

можете дх пренесете челния опит.. С камион много ще ви порасте работата и ще ви из¬
пуснем. Г. Криев, Любов с последствие.
ПОРАСТВАТ МИ/ ПОРАСНАТ МИ КРИЛА. Книж. Повишава ми сс самочувствието,
чувствувам желание и тетевнеег да извърша големи дела. Ще работим и двамата, Нали
виждаш какво е, аз всичко ти казах. С тебе крила ще ми пораснат' Д. Талев, Железният
светилник.
Още: Израстват ми / израснат ми крила. Книж, Добивам / добий крили. Книж.
ПОРАСТВАТ МИ / ПОРАСНАТ МИ УШИТЕ. 1. Възгордявам се от успехи, похвали
и др., повишава ми се самочувствието. Той казва човекът, че няма нужда от комшулук. . .
Голям стана, пораснаха му ушите — какво да се прави? Д. Неми ров, Братя. Оня мръсник
ще помисли, че от любов към него съм сторила това и ушите му ще пораснат, Ив. Вазов,
Казалареката царица.
2.	Диал. Почвам да ставам непослушен, да сс държа непослушно.
3.	Диал. Отладнявам от продължително чакане.
Още: Растат ми ушите/към 1 змич./.
ПОРАСТОХА МИ КРИЛЕТЕ. Диал. 1. Възмъжах, станах зрял човек.
2. Станах горделив, възгордях се.	•
ПО РОСА. Много рано сутрин. Ще тръгнем раио, в четири чхсх сутринта, Ще стигнем
на мястото по роса, Елин Пелин, Аз ти той. Дадеше ли коситбх, Вельо оставяше копачите
сами, нарамваше дрехи и торба и спеше на ливадите; по роса гъстата буйна трева пО се реже,
Ил. Волен, Диви души.
ПОСБИРАМ / ПОСБЕРА АКЪЛА някому' Вж. Посбирам / посбери ума някому'
Кажи й, невясто Джуровице — настоя кака Стана, — Камен й. Нека тя дх и посбере акъла
Т. Г. Влайков, Стрина Венковица и снаха й.
ПОСБИРАМ / ПОСБЕРА УМА някому. Накарвам някото да се вразуми до известна
степен, да стане по-разумен.
Още: Посбирам / посбери акъла.
ПОСБИРАМ / ПОСБЕРА ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) някому' Ставам малко по-строг в
отношението си към някого и то ограничавам до известна степен да не върши каквото си
иска.
Още: Постигам / постегни (посвивам / посвия, подръпвам / подръпна, поопъвам/ иоопъна)
юздите (юздата).
ПОСВАЛЛ МАНГО, ПОСВАЛИ. Диал, Не лъжи чак толкова! (казви се ни някото,
когато прекали с лъжите си).
От приказката за циганина, който отишъл в гората за дърва, но не можал да насече нищо, защото се
уплашил, а като се върнал, казал на циганката, че видял там петдесет мечки и затова избягал, на което циган¬
ката отговорила „посвали, Манто, посвали“; тогава той казал, че били двадесет, после пет, три, една и накрая
си призпал, че шумка шумнали и той избягал. (Л. Каривелов, Памятники народното вмта болгар, с. 112).
Още: Посмали, Манго, сиюсмая^.
ПОСВЕТНА МИ / ПОСВЕТНЕ МИ ПРЕД ОЧИТЕ. Почувствувам известно облекче¬
ние от някаква голяма трижи, беда или известно облекчение от някакви болки. Лоша болест,
чедо, иевярна болест! Едвам тази зхрхн ми посветна малко пред очите, стана ми леко, Чудо¬
мир, Кара Кольо.
ПОСВЕТИЛ СЕ МАНГО. Диал. Употребява се, когато някой • е загинал от студ; за¬
мръзнал.
От приказката за един циганин, който, като нямал дърва през зимата и му било студено, отишъл ла се
трее па месечината, за да се сгенлп. но замръзнал от студ и умрял. (Л. Каривелов, Памятники пародного
бмта болтар, с. 112).	-
ПОСВЕТИЛ СЕ ОТ СТУД СКАТО МАЯГА> и ПОСВЕТИЛ СЕ НА СТУДА КАТО
МАНГА. Диал. Замръзнал, измръзнал, вдървил се.
За произхода вж. Посветил се Минто.
ПОСПИВАМ СИ / ПОСВИЯ СИ ЕЗИКА. [Често: Посвий си езики]. Започвам по-малко
да говоря и да внимавам' какво говоря, да не говоря необмислено. Малко по малко почнаха
159

да .ме разпитват. Пък аз тога и чаках: като заговорих, не млъквам! Но хората ставаха все
по-мрачни... и аз най-после посвих езика си: не обелих зъб за това, че и мене бяха накарали
да заплюя майор Узунова. - - Страшимироя, Из детството. Стига ои ме обиждала, посвий си
най-носле езика.
Още: Посиивам си / посвия си устата.
ПОСВИВАМ СИ / ПОСВИЯ СИ КУЙРУКА. До известна степен се смирявам, ста¬
вам по-мирен, не смея да върша много своеволия, да се съпротивлявам много.
Още: Посвнваи си / посвия си опашката.
ПОСВИВАМ СИ / ПОСВИЯ СИ ОПАШКАТА. Вж. Посвивам си / посвия си ауйруаа.
Трифон му носеше новини от селото. Грозёан Грозег ое поусмирил, посвили ои опашките и не¬
говите общинари и приятели. Г. Караславов, Обикновени хора.
ПОСВИВАМ СИ / ПОСВИЯ СИ УСТАТА. [Често: Посвий си устата]. Вж. Посвивам
си / посвия си езиаа. — Човек може и Да си поовиваустата—каза Иган Ефрейторов. — Устата
на човек е пълна о гущери, няма защо ёа я отваря много широко. Й. Радичков, Горещо пладне.
ПОСВИВАМ / ПОСВИЯ ЧЕМБЕРА НЯКОМУ. Диал. До известна степен обуздавам
някого, не му позволявам да върши нередни неща, да своеволничи. Свилка още нк можете
да я вкарате в правия път. Посвийте й малко чембера, много наДалеч го разперга. Глеёайте я,
лети като бясна. Кр. Григоров, Игличево.
ПОСВИВАМ / ПОСВИЯ ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) някому. Ставам малао по-сгрог в
отношението си аъм някого и го ограничавам да известна степен да не върши ааавото си иска.
Пък на снаха ои Димка поовий юздата! Ти [дядо Мнрчо] си госпоДар в къщи, не тя! Ил. Волен,
Диви души. Прошетал селата и разбрал, че и неговите кърДжалии в Хасковско не оа цвете за
мириоапе, ала одринските бейоге ги превъзхождат и в грабежа, и в лошотията. . . Върнал
се Ангел при Дружината си в Драгойна и оттам изпратил писмо до оДринския Вали паша о
предупреждение — да посвие юзёите па бейовете, инак той самият ще стори това. Н. Хайтов,
Шумаи от габър.
Още: Постигам / постегна (подръпвам / подръпна, посбифам/ посбера, поопъвдм / поопъна)
юздите (юздата).
ПО СВЯТ. Диал. Между хората, сред хората. — Не оме се виждани.. — Откак се
ожени не излизаш често по свят. Елин Пелин, Летен ден.
ПОСИПВАМ / ПОСИПЯ ПЕПЕЛ на нещо и ПОСИПВАМ МУ / ПОСИПЯ МУ ПЕПЕЛ.
[Често: Посипи <му> пепел]. Не говоря повече за нещо неприятно, не се занимавам с него,
гледам то да се забрави. Срещу кого ще рита Захари? Срещу княза? Вило, що било, на всичко
да се посипе пепел. В. Геновска, Седем години.
Оше: Слагам <му> / сложа <му> (сипвам <му> / сипя <му» пепел. Турям му /
туря му пепел.
ПОСИПВАМ СИ / ПОСИПЯ СИ ГЛАВАТА С ПЕПЕЛ. 1. Горчиво се разкайвам и
съжалявам за извършена от мене постъпка. — Забравихте Оня, който ме е изпратил!
Аз ида да ги донеоа неговата безпощаДна мъст. Посипете главите ои с пепел, молете се и пла¬
чете! Елин Пелин, Под манастирската лоза. Слага богу, чк поне Чолаков посипа главата си
с пепел, за да направи уДоволствие на някои отчаяни любители на самокритиката. К. Калчев,
Семейството на тъкачите. Какво желаеш? Извинение? Или може би да си посипя главата о
пепел ? Др. Асенов, Изпити.
2. Саърбя, оаайвам се за сполетялото ме голямо нещастие. — Катя, нима ти мислиш, чк
в твое отсъствие аз трябва да живея като отшелник? Да се затворя в стаята ои. да по¬
сипя главата ои о пепел и да броя часовете до събота? М. Грубешлиева, През иглено ухо.
Ог библейския разааз за стария обичай ' у евреите да посипват главата си с пепел или пръст, оплаквайки
нещастието си или нещастието на свои близки.
ПОСИПВАМ СИ / ПОСИПЯ СИ ЖАР НА ГЛАВАТА. Диал. Поемам върху себе си
тежаа отговорност, обикн. за нещо неприятно. Ие искам да ои посипя жар на главата.
ПОСЛЕДНА ДУМА па нещо. Книж. Това, аоето е най-ново, н:ай-усъвършеисmвувано
в дадена област, обикн. на техниката, науката и др. — Послеёна Дума на техниката. Преёи
три месеца го докарахме от Чехия. Ванко се приближи до мотора с готови нови въпроси.
160

М. Грубешлиева, През иглено ухо. Обзаведен по последната дума нх техниката, новият ци¬
ментов завод ще. дава на родината хиляди тонове цимент годишно. в. Народни младеж.
След като ни гости с меланхолиите звуци на един стар часовник. домакинът ни показа своята
дисертация — десетина пожълтели страници за туберкулозата. — Това е последната дума
на медицината по туберкулозата. господа! Всичко друго е вятър, А. Каралийчен, Вихрушки.
„Последна дума на науката! “ — показва той малката кутия с наивния възторг на вярващ
,в изобретенията лекар. М. Кремен, Романът на Яворов.
ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН. Книж. Представител на измиращо поколение или из¬
чезващ тип.
От заглавието ни романа „Последният мохикан“ от Фенимор Купер, 1826 т.
ПОСМАЛЙ, ГЪРЧО, ПОСМАЛЙ. Диал. Не лъжи чак толкова! (казва се на някото,
когато прекали с лъжите си).
Още: Посмали, Манто, <посмал1>.
ПОСМАЛЙ, МАНГО, <ПОСМАЛЙ>.. Не лъжи чак толкова! (кизва се на някого»
.кoтаго прекали с лъжите си). Ако пожелае, тя [боата] може да си отвори устата и да налапа
уважаемата госпожа. която грухти под крушата. — Посмали, Мангс! —— поклати с недо¬
верие глава кучето. А. Каралийчев, Приказен свят. — Виждам Търново — продължи тя. —
Аз пък виждам река Дунав. . . — Посмали, Манго. посмали! — засмя се учителката. К. Калчев,
При извори на животи.
От приказката за циганина, който, като ходил н гората за дренки, то допратило и избягал, а когато се
в селото, казал, че видял там триста мечки, на което другите му отговорили „посмали Манто!“; тогава
той казал, че били сто, десетина и накрая си признал, че „шумки шумна, Манто трепни“. (Д. Вълчев, Пословици
<ат Дупнишко, СбНУ, X, 1894, с. 190).
Още: Посвали, Манто, посвали. Диал, Посмалй, гьрчо, посмалй. Диал.
ПОСИЕМАМ СИ / ПОСНЕМА СИ ГЛАВАТА. Диал. Простивам до известни .сгенен
да бъди упорит, твърдоглав.
ПОСОЛЙ СИ ПРИКАЗКАТА ДА СЕ НЕ ОСМЪРДЙ. Диал. Не говори без дока-:
за^лстви.
ПОСОЧВАМ/ПОСОЧА ВРАТАТА някому, Изпъждам, изгонвам грубо някого. Нашат,
партия има над 40 хиляди души членове. Между тях може да проникнат и съмнителни елементи*
но щом ги открием, ние веднага им посочваме вратата. А. Киралийчев, Наковалня или чук-
Правят се сериозни ограничения на износа на печалби, придобити от чужди капиталисти,
С тая реформа правителството на Нхсър посочи вратата на чуждите капиталисти и раз¬
върза ръцете за търговска дейност нх арабите. Ив. Мирски, През девет земи.
Още: Показвам / покажи вратата.
ПОСОЧВАМ 7 ПОСОЧА ПЪТЯ на някого. Изгонвам, изпъждам някого. Ванко по¬
знаваше коравия му гняв, Сигурно не би се стърпял и още тука би хванал за яката този само¬
зван боровски политик и би му посочил пътя. Кр. Велков, СОло Борово.
Още: Показвам / покажи (давам / дим) пътя.
ПОСРАЛ Е ПОПУТОМУ ЧУВАЛИТЕ. Диал, Вулг, 1. Провинил се н нещо и го за¬
ловили.
2. Изплашил се.
•	ПОСРАН МИ Е ГЪЗА. Диал, Вулг. Злепоставих се, посрамих се с нещо.
ПОСРАХ ЛИЦЕТО някому. Диал. Вулг, Опозорих някого. За лошите си деца ба-
в/ата. казваше: „посраха ми лицето“ Ив. Хаджийски, Бит и душевност на нашия нирод.
ПОСРЕД (СРЕД) БЯЛ ДЕН. През деня, котито е съвсем светло и всичко може да се види,
забележи. Наскачаха осмината комити, поприбрххх се, попристегнаха се. но нямаха време
да' излязат от селото, нито пък беше възможно посред бял ден да се скрият незабелязано
някъде из полето. Д. Тилен, Илинден. Днес застреляха един германски офицер пред очите
ми. Застреляха го посред бял ден на „Патриарх Евтимий“ и убийците избягаха, Г. Кара-
славов, Танто. — Гунке! — повика я старецът., —Е, каква я свършихте?! — Досега го
.търпях, бай Марине.. Но какво дх му правя — нападна ме посред бял ден, пред момчетата.
Г. Райчев, Златният ключ. — Кажи. зловеща птицо нощна, мракът ли те изпрати всред
бял ден, злини дх ми прокобиш? — извиках възмутен. Елин Пелин, . Черни рози. Какво имате
11 Фразеологичен речник, т. 2
161

пред себе си? Една престъпница {, • .), която се е осмелила посред бял ден, в отсъствието нз
домакините. дз счупи портата им с брадва. Ив. Втзов, Небивала защита.
ПОСРЕД ПЛАДНЕ. Дшзл. През деня, когато е съвсем светло и всичко може да се
види, забележи. — Защо не сш глейзш работата, а сш тръгнал посред плзДне дз зяпаш хор¬
ските женш?К, Петнтнов, Морава звезда кървава. — Играещата госпожа Зоевз дала ран¬
деву нз господшна N в ейна кабина нз бзнятз — товз посред плайне. Ив. Вазов, Драсни и
штрки.
ПОСРЕЩАМ / ПОСРЕЩНА ПРИКАЗКА на някого, Отвръщам нт някого, отгова¬
рям му остро. — Ейвам вш пршдобря вейнъж — виж, мамз казала, тш сш й посрещнала при¬
казка. П. Ю. Тодоров, Самодива.
ПОСРЕЩАМ СИ./ ПОСРЕЩНА СИ ПРИКАЗКАТА с някого, Добре се разбирам
с някого; сговтрям се.
Още: Срещам си / срещна си приказната.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ В ШАХ някого, Създавам зт някого несигурно, напрегнато,
неблагоприятно положение, при което съдбата му зависи от мене.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ВЪПРОСА РЕБРОМ някому, Изисквам' категорически и
неотклонно решението нт някакъв въпрос. „Детето е мое — казваше той —— аз трябва дз
го вийя. То трябва дз знае кой е баща му!“ Нзй после Борис реши дз се срещне лично с Янз
и да й постави ребром въпроса, колкото и неприятно дз му беше това,. К. Калчев, Семей¬
ството нт тъкачите.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ КАПАН на някого. Вж. Поставям / поставя нлопнт нз
някого. Никакво съмнение нямаше зз него, че Гроздан нарочно беше му поставил тоя капан.
Й. Йовков, Жетварят.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ КАТАНЕЦ НА УСТАТА някому. Накарвам някого да
мълчи, дт не говори зт нещо, дт не издава някаква тайна. Ще сш поставиш кзтзнец нз
устата и никому ни Дума.
Още: Слагам / сложт (турям / туря, турвтм / турна) натанЕц нт устатт. Поставям / по¬
ставя катинар (нофар) на устата.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ КАТИНАР НА УСТАТА някому. Нтнтрвтм някого дт
мълчи, дт не говори зт нещо, дт не издава някаква ттйнт.
Още: Поставям / поставя ^танец (нофар) нт усттта. Слтгам / сложт (турям / туря?
турвтм / турна) катинар нт устттт.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ КЛОПКА нз някого, Чрез ■ измама и хитрост се мъчт да
нтнтртм някого да издаде, дт разкрие нещо. Мъчеше се дз сш спомни какво го разпитваха и
кога припадна.. . Но дали Васил наистина беше хванат или му поставяха клопка? М. Грубеш-
лиева, През иглено ухо.
Още: Поставям / поставя капан (примка).
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ КОФАР НА УСТАТА някому. Накарвам някого да мълчи,
дт не говори зт нещо, дт не издава някаква ттйнт.
Още: Слтгам / сложт ' (турям / туря, турвам / турна) нофар нт устата. Поставям / по¬
ставя катинар (нтттиЕе) нт устатт.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ КРЪСТ нз нещо. Свършвам с нещо, премахвам, унищожа¬
вам, прекратявам нещо. Сзмшн загледал нощем висините. - . / Какво, какво не съм желал! /
Но днес нз тях аз кръст поставям / ш в самотата своя - пожелавам / със жажда, жажда
негасима — ах. отпуска дз шмз! Хр. Смирненсни, Безотпуснна елегия.
Още: Слтгам / сложа (турям / туря, турвам / турна) кръст.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА ВТОРИ ПЛАН някого или нещо, Кншж. Вж, Поставям /
поставя на заден план някого или нещо,
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА ДНЕВЕН РЕД нещо. Кншж, Предлагам, иснтм нещо
да Бъде разгледано, обсъдено или разрешено. Буйевска убедено и еволюционно прие рейакциятз
162

на пиесата, при която Нора трябваше да остане цялостна докрай. Тя пробуди мпого• заёря-
мали съзнания, раздвижи и постави на Дневен реё много от въпросите за брака и съо словото
ои на голям художник порица егоизма и кухотата на буржоазния семеен морал. Ст. Гру-
дев, Адриана Будевска.
Още: Турям / туря (слагам / сложа) на дневен ред. Книж.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА ЕДНА ДЪСКА нещо или някого с (и) нещо; друго или.
с някой друг. Не правя разлика между разлнкин неща, хора, смятам ги еднакви, - изравнявам
ги. Я ок опитай да поставиш на една дъска енергичния работник Минкин Никола с мързеливия
лъжец Бабинкостог, хитроватия и бъбрив Дивечки с усърДния и мълчалив Занкоглу. Б. Обре-
тенов, Сноп.
Още: Турям / туря (турвам / турна, слагам / сложа) на една дъска. Поставям / восгавя
на една плоскост. Книж.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА ЕДНА ПЛОСКОСТ нещо или някого и (О) нещо' или
друго или о някой друг. Книж. Не правя разлика между различни неща, хора, смятам ги
еднакви, изравнявам ги. Неёкй поставя на една плоскост сестра ти и мене.
Още: Поставям / поставя на една дъска. Турям / туря (слагам / сложа)- на една- пло¬
скост. Книж.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА ЗАДЕН ПЛАН някого или нещо. Книж. Придавам,,
определям на някого или нещо второстепенно, не много голямо значение или. важност..
Още: Поставям / поставя на вгори план. Книж.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА ЗДРАВИ ОСНОВИ нещо. Книж. Осигурявам оггсамото*
начало добри условия за реализирането и развоя на нещо. За Да може учебната работа е,
курсовете за подготовка на пропаганёисти да бъде поставена на здрави основи, необходимо е -
околийските комитети на Партията да вземат мерки за навременното отстраняване на-
слабостите, в. Работническо дело.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА ЗЕЛЕНАТА МАСА нещо. Предлагам, искам нещо-- да-,
бъде разгледано или ' разрешено чрез преговори, обиан. международни. Надвечер тук иДваха-
почтени гражёани да ои пият бирата,... и да поприказват по макеёонокия въпрос, който е-
най-скоро време великите сили щяха ёа поставят на зелената маса. Д. Спрос-гранов, Само-
обречените.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА КАРТА нещо. Излагам на опасност, риск нещо, за да
постигна някаква цел; рискувам. Днес оа поставени на карта върховните интереси на бъл¬
гарския народ, неговата национална чест и национално Достойнство. Димитров до отече¬
ственофронтовска България. — Всеки човек, Петьо — каза с изменен глас началникът, —
преживява моменти, които поставят неговия живот на карта, а бъдещето му — на кръсто¬
път. В. Райков, Прекършено весло. Камен се досети, че Полски понякога си шареше разни
картички по цигарените кутии, по плочите. — Полоки, можеш ли да нарисуваш с игла върху--
восъчен лист лика на Ботев ?.. . Полски доби кураж и реши да постави на карта своя худож¬
нически талант. К. Ламбрев, Средногорски партизани. „Това куче Герган трябва да ои по¬
лучи заслуженото — мислеше ои Чернев .. . !“ Той мислеше, чк трябва да го „чукне“,
Докато е време, особено като си представяше, че ще дойдат нови избори, в . които ще се
постави вече на карта и неговата служба. К. Калчев. Живите помнят.
Още: Турям / туря (турвам / турна, слагам / сложа) на - карта.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА КОЛЕНЕ някого. Книж. Заставям някого да ми се-
подчини, да- изпълнява волята ми. Когато кайзер Вилхелм започна през 19П г. неограниче¬
ната подвоДна война, германските аёмирали оамоёоголно заявяваха, че най-късно през меугц
август германските подводници щели Да поставят Англия на колене. В. Коларов, Против -
хиглеризма и неговите български слуги. Дори десетмесечното глаДуване не • постави на ко¬
лене труёещите ое. Те нк отстъпиха от своите искания. Т. Димитров, Уругвай. Към каквш
ли не начини и среДства прибягва Вашингтон, за да разруши делото на кубинската револю¬
ция и да постави Куба отново на колене! в. Вечерни новини.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА КРАК някого или нещо. 1. Привеждам в бойна готов¬
ност, мобилизирам.	■: ■
16$

2. Подтиквам ' нъм бързо, енергично действие, мобилизирам за действие, ртБотт. За вършит¬
бата се поставят на крак комунистите. зз да възДействуват с личния сш пример.
Още: Турям / туря (турвам / турна, вдигам / вдигна) нт кран.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА КРАКА някого. Помагам на някого дт сттне самостоя¬
телен, да започне дт работи и дт печели. — Майката е била добра, — ..» — дорде го е
отглеДзла и изучила. дорде го е поставила на крака. Т. Г. ВлайНов, Стрина Венновица и
снтха й.
Още: Изправям / изправя нт крана /във 2 знач./.
ПОСТАВЯМ ■ / ПОСТАВЯ НА ЛИЦЕ някого. Дшзл, Изтъквам по някакъв начин няного,
създавам му видно положение. Но каквото и дз мислеше, себе сш не можеше дз постави
нз лице. Нз Конйа дълго гледзхз кзто на неспособен човек и тъй се бе свикнал с това. че нзй-
после и сам не вярваше в себе сш, Д. Немиров, Братя.
*
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА МАЛКИЯ СИ ПРЪСТ 'някого, Превъзхождам някого
по способности, знания, култура или по постижения. Много умно момче е, всшчкш ви по¬
ставя нз малкия сш пръст.
Още: Слагам / сложа (турям / туря, турвтм / турна) нт малкия си пръст.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА МЯСТО <ГО> някого. 1. Вразумявам няного, при¬
нуждавам го дт се държи ктнто трябва, дт си гледа работата. — Разкажи всшчко нз
Кати!. . . Тя ще го постави веднзгз нз мястото му, — Не. милз!,.. Тогава той ще почне
да нзмирз недостатъци в работата мш и ще предложи дз ме изхвърлят. Д. Димов, Жени с
минало. — Мисля, че другарят Тзсев трябва сериозно дз се зземе с Шопов, Време е да го
постави нз мястото му. Ето дори ш Днес не се върна за засеДанието. макар че е предупреден
специално. За такова нещо-хората уволняват дисциплинарно. В. Райков, Прекършено весло.
2. Нтнтзвтм някого заради негови провинения, потърсвтм му отговорност. По-рано. - . . ,
Ташков се отбиваше у Лоеви и тзм надълго и нашироко тълкуваха събитията със своя стар
и верен приятел и съсед, съдехз безмилостно всшчкш. които не мислеха като тях, и се за¬
канвах! дз -поставят■ всекшго нз място. ката- вземат властта. Г. Ктртслтвов, След ноември.
Пой запазване -на обществения рей Хумников разбираше да се преслеДвз кзкъвто и да било
помисъл - зз стачкз. •. . Още по-лошо, беше това. че и в скоро време нямаше да има здравз влзст,
която да постави- на място всшчкш размирни елементи, Г. Ктртслтвов, Обикновени хора.
Държавата постави крадците нз мястото им и им прзти нови хорз, С. Севернян, От нашия
кореспондент.
Още: ■ Турям / туря (турвам / турна, слтгам / сложт) нт място<то>.
ПОСТАВЯМ. / ПОСТАВЯ НА ПИЕДЕСТАЛ някого. Кншж. Прекланям се пред някого;
превъзнасям, хваля. Що. значи това? Тоя човек полуйял лш е? Нямз ли съвест и срзм?Не се
мзми - от --незначителните - тзртюфскш критички, що прави на Тодорова ш пшесзтз: те са
турени. зз - дз маскират - целта му Да създайе ейшн култ нз Тодорова ш дз го постави на недо¬
стижим пшейесnнзЛг.Ръ.■В&зoв. Непубликувани писма.
Още: Издигам /' издигна нт пиедестал. Кншж.
ПОСТАВЯМ ■ / ПОСТАВЯ НА ПОДСЪДИМАТА СКАМ1ЕЙКА някого. Кншж. За¬
веждам съдебен процес срещу някого, дтвам го под съд. И той [българският народ] бе пър¬
вият в Европа. който - постави на поДсъдимата скамейка фашистките палачи и народни шзед-
ншци. Г. Димитров, Първи ■ май.
Още: Изправям / изправя нт подсъдимата снтмейнт. Кншж.
ПОСТАВЯМ / ■ ПОСТАВЯ НА ПОЗОРНИЯ СТЪЛБ някого. Кншж. Публично за¬
клеймявам' ■ някого нтто престъпник. Тази мярка бе продиктувана от съдебния следовател
Фогт,- когото аз особено много бих искал да поставя нз позорния стълб. Г. Димитров, ' Пред
фашисткия ■ съд.' Всеки шпионин и провокатор срещу световния мир трябвз да бъйе поставен
на позорния стълб -ш йа получи заслужено възмезДие. в. Вечерни новини.
От средновековния обичай дт завързват нт стълБ осъдени престъпници зт публично поругание и опозоряване'
Още: Приковавам / прикова нт (о) позорния стълб. Кншж.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА ПРЕДЕН ПЛАН някого шлш нещо. КншжС' Придавам,
определям на някого или на нещо първостепенно значение, важност.
164

ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА РЕЛСИ нещо и ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ нх някакви
РЕЛСИ нещо. Организирам, уреждам по някакъв начин нещо, за да постигна определени
резултати. Той завършил шестгодишния курс за две години и с титлата кандидат на ловните
и риболовни науки се завърнал в своята мъничка родина. където веднага се заел с невиждана
дотогава енергия дх постави лова и риболова, ... на нови релси и използувайки най-прогре-
сивните достижения в тази област, да го издигне на световно равнище. П. Незнакомон, Ако
бях млад. Довчерашните колониални господари се надпреварват да предлагат рецепти,
които не целят нищо друго, освен да поставят . икономическото развитие нх страната върху
релси, които биха я извели отново в обятията на бившите поробители. Д. Филипов, Кения.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НА ТОПА <НА УСТАТА> някого. Заставям някото да
поеме риски и отговорността за неше. да извърши някаква неприятни или опасни работа.
— Иди де, иди виж какво ще искат [военните] — посъветва го жена му. — Какво ще искат!
Жито ще искат! Търсят си майстора! — викаше той, — А мене ще поставят на топа нх
устата. Г. Караславов, Обикновени хора.	*
Още: Слатим / сложа (турям, туря, турвам / турна) ни топа <на устата>.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ НАТЯСНО някого. Ставам причина някой да изпадне н
трудно, тежко положение и обикн. да бъде принуден да извърши нещо, което е против же¬
ланието му. Срещаха се н разговаряха главно върху прогнилите основи на турската държавс
върху нскaдьрносmmх на войската. която шепа народ в Херцеговина толкова месеци поста i
натясно, Л. Стоянов, Бенковски.
Още: Турям / туря (турвим / турна, слитам / сложи) натясно.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ПЕЧАТ и ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ПЕЧАТА ( И нх
нещо, Книж. Оставям следи върху нещо, оказвам въздействие върху нещо. Тази сравнително
изобилна продуктивност е поставила своя печат върху произведенията му — те с? оържат
много и съществени недостатъци, Ив. Сестримски, „Белият дом на рудничаря“ ci Н. Ма¬
ринов (рецензия). Макар и прекрасно, то [лицето на Ирина] бе отпуснато и разстроено — . . . ,
лице на жена с прокълната красота, върху което животът бе поставил вече печата нх нервно
разстройство, на тиха лудост, на неизбежна гибел. Д. Димов, Тютюн.
Още: Турям / туря (слагам / сложа) печат<а си>. Книж.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ПОД ВЪПРОС нещо. Книж. Съмнявам се н благоприятния
изход, н осъществяването или в истинността на нещо. Не се ли побърза, не се ли вдигнат
всички кооператори на крак, съдбата на есенниците до голяма степен ще бъде поставена под
въпрос, в. Вечерни новини. Това твърдение може да се постави под въпрос.
Още: Поставям / поставя под въпросителни. Книж.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ПОД ВЪПРОСИТЕЛНА нещо. Книж. Вж. Поставям ' /
поставя под въпрос нещо.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ПОД ЕДИН ЗНАМЕНАТЕЛ някого или нещо и (с) някой
друг или с нещо друго. Книж, Уеднаквявам, изравняващ различни неща н някакво отноше¬
ние. Не може дх се поставят под един знаменател един студент-математик и един
студент-педагог.
Още: Слатим / сложа (турям / туря, подвеждам / подведи) под един знаменател. Книж,
Привеждам / приведа към един знаменател. Книж.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ПОД МИНДЕРА нещо, 1. Оставям без внимание, не раз¬
глеждам (обикн. заявление, молба, дело и под.).	,
2. Не се съобразявам с нещо, не го зачитам. Те държаха неотстъпно на своето и нечия бюро-
кратска ръка с рязко канцеларско движение постави резолюцията с подписа нх заместник-
министърх . . . поД миндерх. в .Вечерни новини.
Още: Турям / туря • (турним / турна, слагам / сложи) под миндера.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ПРЕД • СВЪРШЕН ФАКТ някого. Извършвам нещо, б.з
да искам съгласието на някого, за да то принудя • да приеме това, което нече съм направил.
И накрая тя предложила дх му пристане. Така тя мислела, че ще постави родителите сц
пред свършен факт и бедният трънски красавец ще стане зет на богатия софийски предприе¬
мач. Г. Кираславон, Седмото отделение. Бившият началник представи Спасов за назначе¬
ние на своя глава. без да се допита. до партийното бюро. Аз не бях съгласен, но той ме по¬
стави .пред свършен факт. М. Мирчевски, Тихо пристанище. Командирите се съвещаваха
165

дълго кога и как да извършим напаДението. . . Решиха да нападнем чифлика около полунощ
<о изненада и по тоя начин да поставим армията преД свършен факт. Водеше ни селянин ятак.
Д. Жотев, Паа мамеше изгрева.
Още: Изправям / изправя пред свършен факт.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ПРИМКА на някого. Чрез измама и хитрост се мъча да
накарам някого да издаде, да разкрие нещо. „Гледай каква глупост е направил бай Васил!“ —
помисли ои трескаво Ванко. но веёнага съобрази, чк му поставят примка. М. Грубешлиева,
През иглено ухо.
Още: Поставям / поставя клопка (капан).
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ПРЪСТ НА (В) РАНАТА. Засягам най-болезненото, най-
чувствителното място. — Шайшик. какво ще правиш през зимата? Поставих пръста на ра¬
ната. Той дигна рамене; — Не знам. Г. Караславов, Споржилов. Да, в нея [книгата] той
разглежДаше откровено всички нкДъзи. поставяше пръст в раната, оочешк злото направо,
■без забикалки! Л. Стоянов, Сребърната сватба на полковник Матов.
Още: БуЛм (бугвам / бутна, слагам / сложа, турям / туря, турвам / турна) пръст на
(в) раната. Бъркам (бръквам / бръкна) с пръст в раната.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ПРЪТ В КОЛЕСНИЦАТА някому. Книж. Умишлено
преча за осъществяването, развитието на нещо; спъвам. Взима думата Славейков: — Само
тия пусти чорбаДжии постоянно поставят пръте в колесницата! Хр. Д. Бръзицов, Някога '
в Цариград.
Още: Слагам / сложа (турям / гуря) прът в колесницата. Книж. Поставям / поставя
прът в Сспиците на> колелото (колелата). Книж.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ПРЪТ В <СПИЦИТЕ НА > ' КОЛЕЛОТО (КОЛЕЛАТА)
някому. Книж. Умишлено преча за осъществяването, развитието на нещо; спъвам.
Още: Турям / туря (слагам / сложа) прът в <с1шците на> колелото (колелата). Книж.
Поставям / поставя прът в колесницата. Книж.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ РОГА на някого. 1. За омъжена жена — изневерявам на
съпруга си.
2. За мъж — прелъстявам съпругата на някого.
Още: Турям [ гуря (турвам / турна, слагам / сложа, окачвам / окача) рога.
ПОСТАВЯМ СИ / ПОСТАВЯ СИ ГЛАВАТА В ТОРБАТА. Заемам се с рисковано
дело, аоето може да струва живота ми; излагам се на смъртна опасност, на голям риск.
Всички пътища, които водеха за ЯгоДого, бяха заключени от войнишки постове. „Нека оа
заключени! —• Даваше ои кураж овчарчето. — И тъй и тъй ще се мре. Няма да трепна,
щом съм си поставил главата в торбата." Ив. Хаджимарчев, Овчарчето Калитао.
Свързва се с обичая в миналото отсечена глава да се носи в конска торба.
Още: Турям си / гуря си (турвам си / турна си, слагам си / сложа си) главата в торбата.
Гуждам си / гудя си главата в торбата. Диал.
ПОСТАВЯМ /- ПОСТАВЯ СПИРАЧКА на някого или нещо. Обуздавам някого, пре¬
кратявам дейността на някого или нещо; възпирам. Той не беше мислил на село за тога и
не знаеше какво да прави, как да задоволи желанията на трийсет млади жени, а и на себе си
да поставя спирачки. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено.
Оше: Турям / туря (турвам / турна, слагам / сложа) спирачка.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ СУРДИНКА на нещо. Започвам да върша в по-слаба степен
някакво действие; обуздавам. Като ви глеёам с какво оживление говорите, струга ми ск,
че ще ви поникнат крила да хвръкнете. Стана ми неловко от тази характеристика и в по¬
нататъшния си разговор поставих сурдинка на темперамента си: не ставах вече от стола
си. не ръкомахах. К. Гълъбов, Ц. Гинчев и др. в спомените на съвременниците си. От тур-
оката нота-отговор се вижда, чк. притиснати от фактите. • турските власти поставят о
голямо нежелание сурдинка на лъжите, като ое задоволяват само с това. в. Отечествен
фронт.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ ТОЧКА на нещо или самост. Преставам да върша нещо,
да се занимавам с нещо; прекратявам, завършвам. — Ах, публиката .. . почитателите . . .
166

Колко разочарования! Колко разбити илюзии/. . , — Зная, че ме разбират.... И по-добре—
да поставим точка, . . Раната още не е заздравяла. К. Константинов, Седем часът заранта.
Още: Слитам / сложа (турям / туря, турнам / турна) точка.
ПОСТАВЯМ / ' ПОСТАВЯ ТОЧКА НА (НАД, ВЪРХУ) И-ТО. Довършвам нещо до
последните подробности, докрай.
Още: Слатим / сложа (турям / туря, турвам / турна) точка на (над, върху) п-го.
ПОСТАВЯМ / ПОСТАВЯ УДАРЕНИЕ <ТО> върху нещо. Наблягам върху нещо,
обръщам му най-голямо внимание, давам му преднина. След освобождението Чехослова¬
кия постави ударението върху развитието на тежката промишленост. в. Вечерни новини.
Още: Слатим / сложи (турям' / туря, турвам / турна) ударение^те^
ПОСТИЛАМ СИ / ПОСТЕЛЯ СИ ДОБРЕ пред някого или самост. 1. С поведението
си съм си спечелил доверие, авторитет. Дълбоко и искрено ти се покланят! —— забеляза Бори.
— Изглежда добре си постилаш! Й. Вълчев, Стъпала към небе.
2. Ирон.. Излагам се с постъпките • си или създавам лошо настроение, отношение към себе си.
Ти там добре си си постлал, щом не искат вече дх те видят.
ПОСТИЛАМ СИ / ПОСТЕЛЯ СИ ЗЛЕ пред някого или самост. Излитам се с постъп¬
ките си или създавам лошо отношение, настроение към' себе си. Но хитлеристките варвари
зле си постилат. Техните диви разрушения и нечувани зверства само засилват омразата на
съветските бойци. В. Коларов, Против хитлеризми и неговите български слуги.
ПОСТРАДВА МИ / ПОСТРАДА МИ ДЖОБА. Бивам ощетен материално. Измъкна
се благополучно, без да му пострада джобът.
ПОСТЯГАМ / ПОСТЕГНА ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) някому. Ставам малко по-строт
н отношението си към някого и то ограничавам до известна степен да не върши каквото си
*^с^ка. Масовизациятх тук отдавна да е свършен факт. — Понеже дядо Иван беше си тръг¬
нал, той продължи,.: — И вие сте се разглезили и само мъдрувате, ама ще ви постегнем юз¬
дите, да не мислите тъй дх мине? Ся, Марков, Дълбоки бразди. Ядосваше се Малеев и се
заканваше да постегне юздите на Христа, Ст. Мирков, Дълбоки бразди.
Още: Поставам / посвия (подръпвам / подръпна, посбирам / посбира, поопъвим / по-
опъни) юздите (юздити).	.
ПО СЪРЦЕ' МИ Е. 1. Обичам някото, искам то за съпруг (съпруга).—Щом като и е
по сърце — да й е чеетит!—разправяше тя на съседките си. — Нали се харесват един
друг — дх се вземат! А. Гуляшки, Село Ведрово. Ала кака не ще и да чуе за тоя момък —...
Друг й е ней по сърце — оня, за когото хаджи Ристовицх била дошла. Т. Г. Влийков, Пре¬
живяното.
2. Харесва ми се нещо, нрави ми се, приятно ми е. А тъкмо такава работа беше по сърце
на Сали Яшар и от неговите ръце излизаха каруци, които бяха същинско чудо. Й. Йонков,
Песента на колелетити. Дано на нея й е по сърце манастирският живот. Ст. Дичев, За 'сво¬
бодата. „Той '[Преепам] бе жеден —— човек да види, защото малцина отиваха при него, а в
Преслав рядко слизаше, че не обичаше цхр Петра и не му бе по сърце дх слуша болярски клюки
u да води пирове с велможи Сурсубулови. Н. Райнов, Книги за • царете.
ПОСЯГАМ / ПОСЕГНА НА СЕБЕ СИ. Самоубивам се. Изведнъж един страшен
гръм се понесе над главите им .. . Там непременно е станало нещо, Жельо непременно е
посегнал нх себе си. Ст. Чилинтиров, Първа жертва.
ПО ТАЛИЯ. Без нръхна дреха, без палто. Защо си излязла по талия? Студено е.
ПОТАПЯМ / ПОТОПЯ ОЧИ <В ЗЕМЯТА>. Отместим поглед от събеседника си
и поглеждам надолу, обикн. поради засрамване. Тя седна край огъня, обхвана с ръце коле¬
нете си, потопи очи в земята и зареди. Й. Йовков, Старопланински легенди. Тогава Васи¬
лев стана и наруга Стилияна: — да се не грижел той за селото, ами дх си уредял къщата...
Стилиян потопи очи, но не стана да си иде. А. Страшимпров. Есенни дни. И когато стар¬
ците .стигнаха пред тежките, обковани с желязо, порти нх хаджи Драгановата къща и
167

дяйо Нейко, муфтзрят. почука^ нз мандалото, всшчкш йругш сложиха ръце на патериците си
и потопиха очш в земята, Й. Йовков, Старопланински легенди.
Още: Навеждам / наведа очи <към земята >.
ПО ТВОЕ ЛИЦЕ ЦВЕТЕ РАСЛО. Дизл, Ирон, Ти пък дт не си много' добър! (нтзвт
се нт някого, ногтто говори лошо по адрес нт другите).
ПОТЕГЛЯМ / ПОТЕГЛЯ КРАК. 1. Тръгвам нанякъде. Същото очаква и тие тука
сиромаси: щом ние потеглим крзк. то турската войска ще да гш нападне. Зах. Стоянов,
Записки по българските въстания.
2. Пръв извършвам нещо, ноето след товт се повтаря и от много други.
Още: Повличам / повлека (повеждам / поведа) кран.
ПОТЕКЛО Е ПО ВОДА. Дшзл, Всичко е в ред, както трябва, благополучно е, добре е.
Чунким у Дома всичко е потекло по водз, та из чужди къщш ще ровим! Чудомир, Не съм
от тях.
ПО-ТИХ ОТ ВОДАТА, ПО-НИСЪК ОТ ТРЕВАТА. Съвсем кротък, мирен. Кзто
срещне някой по-силен човек. лиже-маже, стзвз -no-тих от войзтз и по-нисък от тревата, Г.
Картславов, Между нас дт си остане. Нз улицзтз хората трябваше да я сочат с пръст., те не
трябваше - и -дз- помислят, че в къщш сш тя - е no-тшхз от войатз и по-нискз от тревзтз.
Г. Ктртслтвов, Снаха. Виновна и гузна за бягството на снахата, тя беше по-ниска от тре¬
вата и no-тшхз от водата. Ив. Петров, Ноннината любов. „Ял мравката път не минаваше!“ —
каза ми, Тиха, скромна, по-ниска от тревзтз. no-тиха от водата! Кл. Цтчев, Свят широк.
ПО-ТИХ ОТ КУКУВИЦА. Дизл, Ирон. Който често вдига шум; много шумен.
Още: Тих нтто кукувица. Дшзл. Ирон.
ПОТИЧА / ПОТЕЧЕ <КАТО> ПО МЕД И МАСЛО. Започва дт се извършва Без
пречки или затруднения, лесно и много добре. И сегз навярно си мислиш, че прехоДът от
капитализма към социализма трябва дз потече кзто по мей и мзсло . - - ? Че вейнзгз след
революцията всшчкш хора ще станат изведнъж ангели небесни.. . в. Литературен фронт.
Околийският началник се намръщи. . . Сега той вече не смяташе. че тззи служба ще по¬
тече -по мед и по масло, Срещата с Директорите нз тютюневите склзйове го смути. изплаши
ш обърка, Г. Ктртслтвов, Обикновени хора. Народе Доблестен, народе безподобен- / юнако
български, - .	Днес по мед / и масло некз да тш потече живота! К. Христов,
Победни песни.
Още: Тръгва / тръгне по мед п мтсло.
ПОТИЧАТ МИ / ПОТЕКАТ МИ ЛИГИТЕ. 1. Много ми се прияжда, дояжда нещо,
което виждам или зт което се говори. Сега у нзс в Каратопрзк гроздето е узряло ... —
Стига, че мш потекоха лигите, Л. Стоянов, Холера. — Ако доййеш някой ден да видиш кзк
сме се нарейилш, какво сме направили от йома и какво яйем, лигите ти ще потекат.
Ем. СттнЕв, Повест зт една гора. МакеДонскИ, я дай и нам от салзматз, че ни
потекоха лигите. Ив. Вазов, Хъшове.
2. Много ми се приисква нещо, силно пожелавам нещо, ноето виждам или зт което слушам.
„Не говорете ми вече зз тоя богоизбрзнни град, защото ми потекоха лигите!“ Л. Ктравелов,
Маминото детенце.
Още: Понтпвтт ми / покапят ми лигите.
ПОТОПЯВАМ (ПОТАПЯМ) / ПОТОПЯ В КРЪВ нещо. Кншж. Потушавам, ликви¬
дирам нещо с голяма жестокост и кръвопролитие.
Още: Удтвям / удавя в кръв. Кншж,
ПОТРИВАМ / ПОТРИЯ ДЛАНИ. 1. Изпитвам задоволство, понеже съм успял да
постигна, дт спечеля нещо.
2. Злортдствувтм, когато някого сполети бедт, нещастие или аз самият съм му напакостил.
Още: Потривам <си> рыщ^Сте^ Трия длани.
ПОТРИВАМ / ПОТРИЯ РЪЦЕ и ПОТРИВАМ СИ / ПОТРИЯ СИ РЪЦЕТЕ. 1. Из¬
питвам задоволство, понеже съм успял дт постигна, дт спечеля нещо. Гоце потрива ръце:
„Нзй-после можем да се найяваме. най-после все ще излезе нещо,“ П. К. Яворов, Гоце Дел¬
чев. Желязко беше овчзр. И какъв овчар! — потриваше ръце старият.. Дз беше го- откъсшзл
168

п сърцето си. пак нямаше да му прилегне тако, Бащата беше влюбен в него, Г. Караславов,
Селса’и истории.
2. Злорадствувам, когато някого сполети беда, нещастие или аз самият съм му напакостил.
Иван потриваше ръце: — Така му се паДа на този мръсник.. . Цялото село ще ок дигне за
Мангалчкто. . . Всички ще му станат свидетели. Г. Караславов, Татул. Танас ще спечели . . .
Разбира ое. ще спечели омразата на целия конаф. работа през празнични Дни и подигравките
на Гиня, който ои потрива ръцете и дума: Добре ги • вкарах в клопката. Ст. Чилингаров,
Хлеб наш насущний. Но тя [стачката] завърши с поражение . . . Всички стари реакционер,
г града потриваха ръце и злораёстгугаха. „Намерихте ли си майстора!“ — казал Касаветов
на Преждог. Г. Караславов, Обикновени хора.
Още: Трия <си> ръце<те>. Потривам / погрия длани.
ПОТРОПВАМ / ПОТРОПАМ НА нечия ВРАТА и ПОТРОПВАМ / ПОТРОПАМ
НА ВРАТАТА1 на някого. 1. Поисквам помощ, подкрепа от някого.
2. Диал. Направям предложение за женитба на мома. По Димитрогёен, да ни е жива, Де¬
ветнайсет ще забере. И виж, чк потропал някой на вратата. Кой няма Да я [Нонка] поиска?
Ив. Петров, Нонкината любов.
Още: Потропвам / потропам на нечия порта. Почуквам / почукам (похлопвам / похло¬
пам) на нечия врата.
ПОТРОПВАМ / ПОТРОПАМ НА ВРАТАТА2 (ВРАТИТЕ). 1. Самост. За нешо —
ставам, случвам се, настъпвам. Някои от тия мъже, които ломяха скалите, доста открито
говореха• че ще дойДе ден, когато и у нас ще ое свърши царството на господарите.. . Как
ще е Далечен овършекът на госпоДарокото царство. когато дори тук, в гимназията, при¬
казваха за революцията като за нещо, което неизбежно ще дойде и много скоро ще потропа
на вратите ? А. Гуляшаи, Любов.
2. На някого. Сполетява ме, постига ме (за някаква беда, нещо лошо). Ганаила беше се
оженила, но нещастието потропа и на вратата на хаДжи Вълновата къща. ХаДжи Вълко
умря тъкмо тогаз. когато беше привършил чешмата, която беше направил в Двора ои. Й. Йов-
аов, Старопланински легенди.
Още: Почуквам / почукам (похлопвам / похлопам) на вратата (вратите).
ПОТРОПВАМ / ПОТРОПАМ НА нечия ПОРТА и ПОТРОПВАМ / ПОТРОПАМ
НА ПОРТАТА на някого. 1. Поисквам помощ, подкрепа от някого.
2. Диал. Направям предложение за женитба на мома.
Още: Потрепвам / потропам на нечия врата. Похлопвам / похлопам (почуквам / почу¬
кам) на нечия порта.
ПО ТУПАН ПУЩИНА. Диал. Късно, когато не е нужно, със закъснение.
ПОТУПВАМ / ПОТУПАМ ПО РАМОТО някого. 1. Показвам, че одобрявам дей¬
ствията на някого, похвалвам го. Щом му нанесе послеёния удар, Спасов ще се пркдаёк. Но
преДи да му забие ножа в гърба, трябва да го потупа по рамото. М. Марчевсаи, Тихо
пристанище.
2. С отриц. не. Премълчавам и оmиниаваи снизходително грешките на някого; прощавам
грешките на някого. Ала във съдът / не потупват по рамото. I а го осъждат на смърт.
H.	Вапцаров, Песен за човека.
ПОТУРЧИЛ СЕ ПАШАТА. Ирон. Съвсем не се е случило нещо необикновено, не¬
обичайно.
ПОТЪВАМ / ПОТЪНА В ЗЕМЯТА и ПОТЪВАМ / ПОТЪНА ВДЪН ЗЕМЯ<ТА>.
I.	Извънредно много се засрамвам. Става сватба и ако се случи • чашата на червената ракия
да бъде оъо строшено дъно. нека му мисли невястата! Като я хванат за ръчицата. па й
отворят портата, че като заблъскат онова-ми-ти газено тенеке. вдън земя да потънеш!
Ал. Константинов, Миш-маш. — Срам! .. — избуча най-сетне гласът на Чакъра. "- В зе¬
мята потънах, когато ми казаха. — От какво срам?. .. Какво ти казаха?— сопнато по¬
пита майката . . . —— Ако не знаеш, питай хорацра. .. Дъщеря ти е станала любовница
на един аагабоптип. Д. Димов, Тютюн. Като ои отвори устата . . . Беше ое отбила сва¬
тята. . . тя като захвана! Потънах в земята пред люёската жена. П. Ю. Тодоров, Само¬
дива. Той иска да ме ядоса, чк да ок сбием... Ето, той пак шари по гърба ми, чуват• се кис-
кания, а аз потъвам в земята. Д. Немиров, Когато бях малък.
169

2.	Изчезвам, затуовим се безследно. Трябва ми еоин пионер, за дх довършим списъка.. . —
Вземете от някой друг отряд — каза началникът. — Не мога дх ги открия, вярвайте ми ——
размаха ръце лекарят.—Потънаха вдън земята, Цв. Ангелов, Честна думи. Цочо стъпваше
с наведена глава, той сякаш се бе смалил. Тръпки нх срам лазеха по пялото му. обливаше го
пот. идваше му дх потъне вдън земя, да се скрие. Кр. Григоров, Игликово. Заградиха пъти¬
щата. претърсиха селата. обърнаха цяла Странджа. Хайдутите бяха потънали в земяпх,
ни диря не намериха от тях. К. Петканон, Хайдути. Искаш да пукнеш—продължи гъркиняпа—
да потънеш в земята, дх се махнеш някъде, а сам не знаеш къде, Д. Димов, Тютюн. Непро-
копсанико, ти какво, вдън земята ли потъна? Точно тридесет дена, откак ти писах първото
писмо, сетне и друго ти изпратих, а ти мълчиш. Сл. Македонски, Едни земя ми стига.
Още: Продънвам се / продъня се н земята /към 2 знач./.
ПО (В) ТЪМНО. 1. По време, когато още не е съмнало, още няма дневна светлина.
Разбудиха се те двамата н . тая сутрин още по тъмно от врявата из къщи. Д. Тилен, Прес-
панските камбани. Слязохте ли? Само вхс чакаме. Добре дошли, — В тъмно сме тръгнали,
Ганчо. П. Ю. Тодоров, Първите.
2. Вечерно време, котито нече се е стьмниле, когато е настъпила вечерта. Вечерта Марко
се прибра късно, по тъмно. Д. Талев, Стирати къща. Вечерта по тъмно трите майки /
пред полковника изправени били. О. Орлинов, Проверка. Те излазят всякога в тъмно от
Мичови. Ив. Вазов, Под игото.
ПО ТЪНКАТА ЧАСТ СЪМ. За мъж — обичам да задирям жените. — Другарко . . .
още упре ще ви донеса пъстърва... — Ясно, ти си по.тънката част — пддразни ме един.
Бивали я?Г. Краев, Опасност. —• Това е най-щастливият миг в биографията ми — най-
сстнс ревнуват и моята окаяна персона! — Бате Васил не е по тънката част. Др. Асенов,
ИзпИти. — Мъжа й може дх си е тук и пак дх не го харесва. Тия работи са по-тънки ... —
позасмиваше се тънко Вито. . . — Знам. Защищавате се. защото сте по тънката част!
Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено. — И все пак трябва да изучим слабостите му .. . — . . . ,
не турял нищо в уста, не пиел. — Не е лошо тогава дх узнаем как е по тънката част, . . Те,
партизаните, сх сектанти, но .. . женички обичат, Ас. Сганоев, Първите.
ПОТЪПКВАМ / ПОТЪПЧА ДУМАТА СИ. Не изпълнявам това, което съм казал,
обещал. Старият Ганьо потъпква думата си. И. Бурин, По неравни профили.
Още: Гизя си (подразним си / подтазя си) думата. Диал'
ПОГЬРСВАМ / ПОТЪРСЯ СМЕТКА оп (нх) някого или самост. Накарвам някого
да отговаря за долита и постъпките си, да си получи заслуженото. Не, народът стана друг,
пой няма дх остави пия поразии така, ще потърси сметка. Г. Кариславов, Обикновени хори.
Един впиянчен кмет можеше дх те срещне сред селото, дх те гъпне на земяпа посред
пладне ... и дх те смаже с някоя пазвантска тояга, И за това дх не може никой дх му
потърси сметка! Г. Караславов, Обикновени хора. Налитате нх сиромхшкото дете, защото
знаете, че баща му не е тук. Но ще си дойдат те [войниците от фронта] някой ден н ще
потърсят сметка за всичко! П. Здранкон, Незабравимо детство. Георги присяда, а Пепко
изтърсва калпачето на изгорялата цигара, смуква, изправя се до. масата. точно срещу Ко¬
стадин и заговаря: — Чудно ми е как дх стават полкова безобразия и никой дх >не потърси
сметка! Ст. Ц. Даскалов, Сгубпенскиге липи. Това бяха селски големци, изпълнени със страх,
че един ден забягналите в Балкана ще им потърсят сметка, Ем. Станев, Иван Кондарев.
Още: Подирям / подиря (поисквам / поискам) сметка.
ПОТЯ СЕ И ПОД ЕЗИКА. Работя нещо много трудно, измъчвам се, виждам толям
зор. Онез, които сме останали, / се попехме и под езика, / работехме къде що хванем.
Н. Рап^ро^ История. Цял ден се поти под езика да решава задачи,
ПО УТЬПКАН ПЪТ. По установения, приетия, известен нече начин. Запекоха след
това делничните дни по своя упъпкан път. Т. Г. Влайков, Стрини Венковици и снахи й. След
едно десетилетие и България ще тръгне по упъпкания пъп нх капитализма. В. Генонска, Се¬
дем години.
ПОХВАЛАТА В РЕКАТА. Вж. Псувалата зад вратата.
ПОХВАЛАТА ЗАД ВРАТАТА. Употребяви се, за да се наблегне, че някой остина не¬
похвален, • въпреки че е трябвало да го похвалят.
Още: Похвалата н рекити.
170

ПОХВАЛИЛ СЕ ЦИГАНИН С БЯЛ ГЪЗ. Дизл, Ирон. Вулг. УпотреБ.явт се, ногтто
някой се хвали с нещо, което не притежава и което никак не ■ е зт хзтлене
ПОХЛОПВАМ / ПОХЛОПАМ НА нечия ВРАТА и ' ПОХЛОПВАМ / ПОХЛОПАМ
НА ВРАТАТА1 нз някого. 1. Поисквам помощ, подкрепа от някого. Идущият път., с едно
млш йруго, ще похлопам сам нз вратата нз „Мисъл“, надявайки се нз гостоприемство,
П. К. Яворов, Неизвестни писма.
2. Дизл, Направим предложение зт женитба нт мома.	•
Още: Похлопвам / похлопам на нечия портт. Почуквам / почукам (потрошвтм / потро-
пам) на нечия вратт.
ПОХЛОПВАМ / ПОХЛОПАМ НА ВРАТАТА2 (ВРАТИТЕ). 1. Самост, Зт нещо —
ставам, настъпвам, случвам се.
2,Нз някого, Сполетява ме, постига ме (зт някаква бедт, нещо лошо). Но похлопа лш нуждата
нз вратата. срамът бяга през комина. Г. Караславов, След ноември. „Щом се свърши вой¬
ната и аз се Демобилизирах, веднага сиромашията и неволята. стари и неразделни мои спът¬
ници. похлопаха нз вратата ми.“ С. Севернян, От нашия кореспондент.
Още: Почуквам / почукам (потропвам / потроптм) нт вратата (вратите).
ПОХЛОПВАМ / ПОХЛОПАМ НА нечия ПОРТА и ПОХЛОПВАМ' / ПОХЛОПАМ
НА ПОРТАТА нз някого- 1. Поисквам помощ, подкрепа от някого.
2. Дизл. Нтпртвям предложение зт женитба ■ на момт.
Още: Похлопвам / похлопам пт нечия вратт. Потропвтм / потропам (почукстам / почу-
4сам) вт нечия порта.
ПО ЦАРСКИ. 1. Много богато, в разкош и безгрижие. И зз дз й попречи да го
пита какво му е, той й казваше по нещо за онова близко време, когато ще заживеят по цар¬
ски. Д. Немиров, Бедния Лунт.
2. Изключително щедро, Богато. Гаййайжият не вдига очш към тоя овзрдз, който го е да¬
рил по царски, прибира лирата в пояса и надува гайдата. Н. Хайтов, Шумни от габър.
ПОЧВАТА ПОД КРАКАТА МИ СЕ ИЗПЛЪЗВА / ИЗПЛЪЗНЕ. Кншж. 1. Загубвам
.увереността си, сигурността си.
2. Положението ми започва дт сттвт несигурно, почвам дт губя изгледите за успех или властта
си. Младен със своятз тайфз беше побеснял от яд. Той чувствуваше. че почвата под кракатз
му се изплъзва. Т. Г. Влайков, В село.
ПОЧВАТА СЕ ЛЮЛЕЕ ПОД НОЗЕТЕ МИ. Кншж, 1. Загубвам увереността си, не
се чувствувам сигурен в сеБе си.
2. Положението ми започва дт става несигурно, почвам дт губя изгледите за успех или власт¬
та си. Още първите дни правителството почувствува, че почвата се люлее под нозете му и
.подири средства дз я укрепи чрез „Обществената обнова“. Д. Казтсов, Видяно и преживяно.
ПОЧЕРВЕНЯЛ СЪМ КАТО ПИПЕРКА. Диал. Много съм ' се разсърдил.
ПО-ЧЕРЕН ОТ ДЯВОЛА. Много лош, изключително зъл, лош. Тя ме изкзрз по-че-
рен от дявола- • Остави го, той е човек no-черен от дяволз-
ПОЧЕРНЯХ КАТО ПЕЗУЛ. Диал, Много се навъсих, ядосах се.
ПОЧЕСВАМ СЕ / ПОЧЕША СЕ ПО ВРАТА. 1. Намирам' се в затруднено положение
и се чудя какво дт правя, нтн дт постъпя (оБикн. зтедно със съответен жест). Селяните плъп¬
ват из чаршшта.. . На групи посягат към разхвърлените по потона тулумби и емении .. .
лштзт за цената и се почесват по врата, Скъпи сз, Ст. Чилингиров, Първа жертва.
.2. Мъчт се да си спомня нещо (оБинн. заедно със съответен жест).
Още: Почесвам се / почеша се по тила. Чешт се по вратт.
ПОЧЕСВАМ СЕ / ПОЧЕША СЕ ПО ТИЛА. 1. Намирам се в затруднено положение
и се чудя какво да правя, нтн дт постъпя (обикн. зтедно със съответен жест). Дори епштро-
.път- стар човек, знае всеки кзмък в село и никогз не си е за нищо кривил душата: взе и
.той да се почесва по тила, Пита го началника, а той: — Че знам ли, кметз викз, негово
било — иска дз си гради. П. Ю. Тодоров, Идилии. Че какво може дз бъде то? — почесваше
171

ок Янко по тила и устните му сричаха най-безсмислени олова, Ем. Сталев, Повест за една;
гора.
2. Мъча се да си спомня нещо (обикн. заедно със съответен жест).
Още: Почесвам се / почеша се по врата. Чеша се по тила.
ПОЧЕСВАМ СЕ / ПОЧЕША СЕ ТАМ, ДЕТО НЕ МЕ СЪРБИ. Чувствувам се неловко,
неудобно и в смущението си правя неподходящи, необмислени движения. При този въпрос-
бай Ганьо се позамисли намръщено, почеса се, дето го не сърби, Ал. Константинов, Бай Ганьо..
Още: Чеша се там, дето не ме сърби.
ПО ЧЕХЛИ. 1. Облечен по домашному. Живеят наблизо. До тях може и по чехли-
да ск отиде.
2. Неподготвен. Свари ме по чехли.
ПОЧЕША СИ ЕЗИКА. Ирон. Говоря празни приказки за известно (непродължително)’
време. —— Я мълчи — каза Кондарев. — Да не мислиш.. че от такова събрание има по-голяма
полза? — Щяхме да инструктираме Другарите... — И без твоите инструкции те-
знаят какво Да правят. Искаше да ои почешеш езика. Ем. Станев, Иван Кондарев.
За Кондарев бе ясно, чк адвокатът нарочно се спира повече на философската поста¬
новка и избягва практическата цел на рeфeрата-Така дискусията щеше да ое превърне в празни
дрънканици, втората и най-важна страна на реферата щеше да остане в сянка и анархистите-
можеха да си почешат езиците или Да мълчат презрително. Ем. Станев, Иван Кондарев.
ПОЧИВАЙ СИ И ПОХВЪРЛЯЙ КАМЪНЦИ. Диал. Поёигр. Употребява се, когато -
се възлага на някого да свърши някаква тежка работа, аато не се мисли, че той не може да -
я свърши изведнъж и без почивка.
ПОЧИВАМ НА (ВЪРХУ) ЛАВРИТЕ СИ. Книж. Задоволявам се с постигнатото и не’
се стремя аъм нови успехи, към нови постижения. А за това е необходимо труд, знания, уме¬
ние, не мързел, не самоуспокоение и сектантоко самодоволство, не да почиваме на лаврите ои,
а да ск учим и учим. ^Димитров, Историческото призвание на БРП (к). Оставаха им Две неща
Да изберат, за да не умрат от глад. ИлЪ да се втурнат с оръжие в България. . . или да крадат.
Но Тотъо вече почиваше на лаврите ои, Панайот благоденотгугашк г Сърбия, а ХаДжи Ди¬
митър отдавна беше умрял на Бузлуджа ... Оставаше второто средство: да крадат. Ив.
Вазов, Немили-недраги.
Още: Заспивам / заспя иа лаврите си. Книж. Лежа на лаврите си. Книж.
ПО ЧОРАПИ, измъквам се (офейквам). Тихо, без да ме чуят, без да ме усетят-
(се измъквам, офейквам). Най-после Тошко дава знак и ние ое изправяме о готови за стрелба -
пушки. Зад дървото обаче няма никакъв тигър. Той се е измъкнал. дето ое казва, по чорапи.-
П. Незнакомов, Маргаритка - и аз.
ПОЧУКВАМ / ПОЧУКАМ НА нечия ВРАТА и ПОЧУКВАМ / ПОЧУКАМ НА ВРА¬
ТАТА1 на някого. 1. Поисквам помощ, подкрепа от някого. Дойдохме да ви помогнем —
туй-то! — ... — Току виж, чк ДогоДина сме почукали на вратите ги. Да не кажете — на¬
готово идат! А. Гуляшки, МТ станция. Защо говорят, че нямат хляб Да яёат? Просят-
ли? На чии врата оа почукали за кора хляб? К. Петаанов, Старото време.
2. Диал. Направям предложение за женитба на мома.
Още: Почуквам / почукам на нечия порта. Потропвам / потропам (похлопвам / похлопам,
на нечия врата.
ПОЧУКВАМ / ПОЧУКАМ НА ВРАТАТА2 (ВРАТИТЕ). 1. Самост. За нещо — ставам, -
настъпвам, случвам се.
2. На някого. Сполетява ме, постига ме (за някаква беда, нещо лошо).
Още: Похлопвам - / похлопам (потропвам / потропам) на вратата (вратите).
ПОЧУКВАМ / ПОЧУКАМ НА нечия ПОРТА и ПОЧУКВАМ / ПОЧУКАМ НА ПОР¬
ТАТА на някого. 1. Поисквам помощ, подкрепа от някого.
2. Диал. Направям предложение за женитба на мома.
Още: Почуквам / почукам на нечия врага. Потропвам / потропам (похлопвам / похло¬
пам) на нечия порта.
ПОШАВНАТ В АКЪЛА. Диал. Смахнат, ненормален. А да речеш нещо. чк е пошагнат-
в акъла, санким. като феофкое. или такова нещо . . . йок, йок. брате. Мих. Георгиев, Тошо.
172

ПОШЕЛ СЪМ ЗА СПАНЧЕВЦИ. Дизл. Спи ми се и се каня да спя; легнал съм си'
вече дт спя.
ПОШЕЛ СЪМ С МЕХОВЕ НА ОГЪНА. Дизл. Умишлено подбуждам към кавга хора,
които се ктртт.
ПОЩУКВА МИ / ПОЩУКНЕ МИ УМА. Дизл- Обезумявам, побърквам се.
Още: Щуквт ми / шукне ми (изхврънва ми / изхвръкне ми) ума. Изсконвт ми 1 изсконне
ми (излиза ми / излезе ми) умт. Диал,,
ПОЯВЯВАМ СЕ / ПОЯВЯ СЕ НА АРЕНАТА. Кншж, Започвам борба, съревнование
с някого. Нз политическата арена той [^ута^в^] се появи през 1880 година, от която не
слезе до послейните дни нз живота сш. в. България, 1902 г.
Още: Излизам / изляза вт арената. Кншж.
ПОЯВЯВАМ СЕ / ПОЯВЯ СЕ НА <БЯЛ> СВЯТ. 1. Ртждтм се. На тзя струна- на
която сега свири Камберов. сз свирили някои от западните модернистш още преди той дз се
появи на бял свят, А. Гулятки, Любов.
2. За писмено произведение —■ бивтм отпечатан, публикуван. Не зная Дали е съдено на на¬
стоящите писма да имзт читатели- Ако някога се появят нз бял свят. то ония, които ще
имат търпение дз ги четат- няма навярно да ни се сърдят, че прекъсваме описанието на цър¬
квите. за дз хвърлим ззедно с тях един кратък и бегъл поглед върху историята на нзnството.
К. Величков, Писмт от Рим. Последното крупно Величково Дело, което се появи нз свят, '
беше превойът на Дантевия „Ад“ Ив. Втзов, К. Величков.
Още: Явявам се / явя се нт <бял> свят. Излизам / изляза нт бял свят1 /във 2 и 3 знач./.
Виждам / видя <бял> свят. Дохождам / дойда (идвтм, ида) нт <бял> свят /към 1 знтч./.
ПОЯВЯВАМ СЕ / ПОЯВЯ СЕ НА СЦЕНАТА. Кншж, Започвам дт действувам, дт се
проявявам, да вземам участие в нещо. Тази партия се появява нз сцената - в нзчзлото на
20-я век.
Още: Излизам / изляза нт сцената. Кншж.
ПОЯВЯВАНЕ НА СЦЕНАТА. Нтчтло на проявяването нт някого, начало на участието
на някого в нещо. Появяването на сцената нз Чоки пресече кроежите Светослави за из¬
гонването на Смилецз в зародиша им, Ив. Вазов, Светослав Тертер. Революционна е тя
[работническата класа] преди всичко затова. защото със самото си появяване нз сцената нз
живота в Днешното общество тя извършва коренен преврат. Г. Кирков, Работническата
нлтст е революционна.
ПРАВА МИ Е ДЪСКАТА. Дизл. Умен съм, всичко ми е наред.
ПРАВЕН-НЕДОПРАВЕН. Дизл. Ирон. Малко завеян, глуповат.
ПРАВЕН У ДЪЖД. Диал, Висок нт ръст.
ПРАВЕН У СУША. Дизл. Нисък на ръст.
ПРАВЙ ЛИПОВИ КАПИИ. Дизл. Пойигр, Ктзвт се в отговор на човгн, който се оп¬
лаква, че няма ктнво да пртви, не знае с какво дт се заеме.
ПРАВИ МИ ЧЕСТ. Кншж, Похвално е зт мене. Не предполагах. че ще го защищаваш
кзто лъвица. Все пзк това ти прави чест. М. Марчевсни, Тайнствените светлини. Разглежда¬
нето нз много въпроси, . - е извършено майсторски и прави чест нз автора. П. П. Славейков,
Българска литература.
ПРАВИ МУ СЕ, ЧЕ ВРЕД ПИЛЦИ СЕ ЯДАТ. Дизл. Зт млад и неопитен човек, който
наивно мисли, че' може всичко дт постигне Без пречки, че всичко е добро и лесно.
ПРАВЙ <МУ> СМЕТКА. 1. Пресметни добре, помъчи се да си представиш. Той е
бил и по-рзно тук по нашия крзй.. още преди четиршнайсе-петнайсе годшни . . . Прави му
сметка — в 1923 гойина напуснал България, слей септемврийските събития. К. Калчев, Жи¬
вите помнят. Няколкостотин буретз бзрут имзло в калето и като почнали русите да гърмят,
запалили го, Прави сметка. какво е било! В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
173

2. Мисли му (употребява се като закана към някого да обърне внимание, да мисли за ло¬
шите последствия от тови, което върши). — Злата закла юрдечкхтх. Прави му сметка, ако
не дойдеш. К. Калчен, Двама н новия трад. Пък ако имаш късмет да ме разлюбиш. тогава
от сламката ще направя кросно н за да си отмъстя, ще те бутна барем половин живот в за¬
твора., че дх не можеш да виждаш жена. Прави му сметка! Сл. Македонски, Една земя ми
стига.
ПРАВИЯ ПЪТ. Ничин на живот, съобразен с нравствените норми и изисквания или
начин на постъпване или работа, който дава най-добри резултати. — Аз помагах на моите
големи братя със знания н наука. Вървях редом с пях, сочих им нхй-правия пъп, раздавах нм
нхй-плодните семена, А. Каралийчен, Топла ръкивичка. Станах вегетарианец. . . И тъкмо
мислех, че съм намерил' правия път. една вечер чета във вестника статийка н против вегета¬
рианството, Елин Пелин, Аз ти той.
ПРАВ КАТО ВЪЖЕ В ТОРБА. Диал, Ирон. Крив, изкривен.	.
ПРАВ КАТО КУКА. Диал. Ирон. Крив, изкривен.
ПРАВ КАТО ОВАН КУЦИЯ. Диал, Ирон. Крив, изкривен.
ПРАВ КАТО ОТ МАЙКА РОДЕН. Диал, Невиновен, невинен.
ПРАВ КАТО СВЕТЕЦ. Диал. Невиновен, невинен.
ПРАВ КАТО СВЕЩ. Диал. Невиновен, невинен.
ПРАВО В ЛИЦЕТО на някого. 1. Без заобикалки, без ни най-малко да се скрива исти¬
ната, съвсем открито (обикн. когато се казви нещо неприятно някому). Право в лицето му
заяви, че е решил да скъса всякакви връзки с него.
2. Съвсем явно, съвсем открито пред самия човек, за когото се отнася. Право в лицето му се
изсмяха н го оставиха.
Още: Право в очите.
ПРАВО В ОЧИТЕ нх някого, 1.*Без заобикалки, без ни ний-малко да се скриви истината;
съвсем открито (обикн. когато се казва нещо неприятно някому). Хем да срещна дядо гос¬
под, ще му кажа право . в очите. че е харно. Елин Пелин, Летен ден. Той я мразеше, че бе
устата, всекнму казваше право в очнте каквото йена сърцето. Кр. Григоров, НгЛичево. Беше
сн казал думапх, където трябва. Аз н нх княза ще я кажа — мислеше той — хем право в
очите. В. Геновска, Седем години.
2. Съвсем явно, съвсем открито пред самия човек, за когото се отнася. Питаха го какво ще
прави в Белица и каква работа има с Йоргаке — смееха му се, с други думи, право в очите,
че един дрипльо, капо него, може дх има нещо общо с такъв богат човек, какъвто беше Йор¬
гаке. Й. Йонков, Женско сърце.	.
Още: Напрано в очите. Право в лицето.
ПРАВО, КУМЕ, ТА В <ЧЕРНИТЕ> СЧИи ПРАВО ТИ КУМЕ В ОЧИ. Без заоби¬
калки и уговорки, направо, открито и смело, прямо. Ще прощаваш, ама голяма грешка имаш,
дето не идваш у наше село. . . Ти не се сърди, то, такъв ми е хадепя ... Право, куме, па в
черните очи. Кр. Григоров, Нонодомци. Из един пъп ме приближава и, право ти куме в очи:
„Кхк отива вашата работа?“ —— попитай ми смигаше да се сетя к;квх работа. Ив. Визон,
Под игото. — А питай сега, щото ще пипаш! — насърчи го Ивайло. — Ще питам, само
да не се сърдиш. Право, куме, та в очн. Ст. Загорчинов, Ивайло.
ПРАВ СИ, КРИВЧО. Диал. Ирон, Казва се като подигравка ни някото, който е крив,
виновен, но мисли, че е прав, невинен.
ПРАВ ТИ ПЪТ. Пренебр. МахиИ се, върви където искаш; пръждосай се. Който не иска
да служи, прав му пъп. дх си върви. Л. Стоянов, Холера. — Хайде буюрунус. буюрунус, —
вика Цинцхрчето, — за гледане парн не взимаме, Ако пи харесва, влез, ако не ти харесва- —
прав ти пъп. Д. Немцов, Братя. Аз много добре познавам Ивана. Той. те-не-ще, ще се съгласи.. .
Пък ако не се съгласи. прав му пъп. Ст. Л. Костов, Мъжемразки. „Не мога дх живея повече
с тебе. Обичам Гого и реших като се върне от Финландия да се омъжа за него. Мими“ Скъ-
174

eax писмото — прав й път. аз също от една сеёмица обичам друга. П. Незнаао■иое. След нас
потоп.
Още: Широк (добър) ти път. Пренебр.
ПРАВЯ ВЪПРОС за нещо, Книж. Изявявам претенции за нещо, претендирам, искам
нещо. И понеже запасното полковничк заявило великодушно, че за цвета на лака не иска да
прави въпрос, бедната Беба подскача, съживена от тая малка радост пред свобоДата на нейния
вкус, и казва• мечтателно:—Ах, има кёин лак. който имитира чудесно слонова кост! Св. Мин¬
ков, Разкази в таралежова кожа. Аз ое страхувам да й заплатя, за да не я обидя. Но правя
въпрос пред Пелайо. Той ме погледна зачудено: нима приятелството и гостоприемството ск
заплащат? Кр. Белев, Запад. Близко под мене еёна живописна група от млади турчета о
червени пояси зёраво налага каменната снага на земята с търнокопи и чукове, без да прави
въпрос за чистотата на възёуха, 3. Сребров, Росстрой. За него нямаше умора, въпрос за
почивка • никога нк правеше. Г. Караславов, Начо Иванов.
ПРАВЯ ВЪРТЕЛ <И> някому. Съзнателно създавам пречки, затруднения в работата
на някого; разигравам. —• С тази бележка — казаха му в Зкмонаб — ще отидете в ТКЗС
в село Ребъркого. Там те държат на наше разположение сортова ръж и . .. — Само чк...
да не вземат да ни правят нещо въртел? — Никакъв въртел няма Да ви правят. Семето е
налице и щом отиде човек от вашето стопанство, веднага ще ои го получи. Ние всичко сме
уреДили. X. Челебоиое, Предсеитбена история във Врачанска околия. —Какво ка„ш.• ти
бей ? Изгубили ли ? Какво изгубили, мари, що не казваш какво изгубили. ами ми правиш въртели—
изрева още по-ядосано Калъо и настъпи с дигната брадва към жена ои. Ц. Церковски, Сто пари
на цяло.
ПРАВЯ ВЯТЪР някому. Хваля, лаская някого. Но. драги Борисе, ние се познаваме от¬
Давна о тебе, ние ои знаем и калта под ноктите, за Да не ои правим• сега вятър! К. Калчев.
Семейството на тъкачите. Всеки човек . . . има слабости . ., Един •обича да му говориш за
неговото героично минало, да го наричаш борец „за правёа и огобоДа“ — прави му вятър, какво
ти струва. М. Мартовски, Тихо пристанище. ПреслеДват ок всички честни комунисти и зе¬
меделци. А най-омразните фашисти оа на почит. защото умеят да правят вятър на Калъча
и Кунчо. В. Нешков, Настъпление.
ПРАВЯ ГЛАВАТА. Напивам се. — Като работях три деня в неДелята. стигаше ми да
правя главата няколко Деня, отговорих аз. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
ПРАВЯ ДЖУКИ. Диал. 1. Каня някого привидно, без желание, защото гледам да му¬
се харесам. — Бабо Луко, и тази ли зима остана сама? — Че кой да е при мен, Тинке?
си глеёа работата, къщата, децата. Викат ме при тях в София, ех, то какво викане — само
ёжуки правят — ама на кого да оставя къщата? А. Каменова, Хари-ининият грях.
2. Готвя се да заплача.
ПРАВЯ ДУМА за нещо или съо слеёв. изр. оъо съюз да и ПРАВЯ ГО ДУМА. Обикн, о
отриц. 1. Говоря за нещо, предлагам да се направи нещо.— Аз няма вас да женя, не се бойте!
— Ти нито дума го прави, Гинке: то оамо не може да бъде — каза строго хаджи Евтим. Ив.
Вазов, Нова земя.
2. Предявявам някакво искане, изявявам някакво - желание. Старата няма обуща, като ое
разкаля малко, нк може до пътя да излезе. Тя не правеше Дума да й ое купува нещо, но Иван
виждаше, чк така нк може да върви. Г. Караславов, Татул. Той [памукът] и от вълната е по-
скъп. Не е било такова чудо. — И нк му ок вижда краят — каза майката. — Пък за наДни¬
ците дума не правят. Г. Караславов, Обикновени хора.
Още: Правя пршаазаа. Диал.
ПРАВЯ ДЪЛГА ФИЗИОНОМИЯ. Имам недоволен, сърдит вид; цупя се. Якобинците
правят дълги физиономии. Ал. Константинов, Вий знаете ли що значи амнистия...
ПРАВЯ ЕВАЛЛА някому. Старая се да угодя някому, аато върша неща, които са му
приятни; угоднича пред някого. — Затова дошъл тоя големец от Битоля. Всички евалла му
правят —- и каймакаминът. и миралаят. а башполицът като хрът кливка подир него. Д. Та¬
лев, Илинден. Аз съм горё човек, Спиро! На никого евалла не правя. М. Марчевски, Тихо при¬
станище. — Само глеДай някой Ден да нк ми стъпиш на шията. •— Няма, няма — засмя ок
тя ёоволнн . . . Не оъм толкова глупава. Има работи, които само ти можеш да свършиш,
и затова ще ти правя евалла. В. Геновска, Седем години. Трийсет години образи бях създа-
175

вал на чштзлищнз сцена и слей всичко това — оз отида да приш, евзллз нз вчерашни хлипетши,
които не знзят къде да си сложат ръцете на сцената, Н. Широв-Тарас, Героите ст уморени.
Още: Чиня евтллт. Дизл.
ПРАВЯ ИЗТОЧЕН ВЪПРОС. Сърдя се, вдигам скандали, изявявам големи претенции
зтртди нещо, обинн. маловажно. — Ако ми отрежеш нещо, ти ще отговаряш, чу ли? . . - —
Ама това е най-прост апандисит, бай Прокопи! Защо сега правиш източен въпрос? М. Иванов,
Бтй Прокопи.
ПРАВЯ КАЛ някому- Жарг. Нтпаностявам на някого, обинн. като злословя, сплетнича
ттйно, не в негово присътствие.
ПРАВЯ КАПИТАЛ от нещо. Кншж. Давам голямо значение нт нещо, без то в действи¬
телност дт заслужава. Олаф е изДънка на вийнз фамилия, и драго му е, дето е тъй, без дз прави
от товз какъвто и дз е капитал. П. П. Слтвейнов, Епически песни. — Министър! — раз¬
твориха се широко зениците нз Чардаклиев, който смяташе йа прзвш капитал от Думите нз
фабриканта, Д. Кисьов, Щастието не идва само. — И после товз- че тя е винзги в центъра
на разните там нелегални танцови сбирки и че пуши цигари- не ви ли шокира кзто- нейнз майка?
Моля тш се, Данче, вшж от кзкво шскз да прави капитал! Ами сегз ако не - си потанцува, кога?
Н. Широв-Тарас, Сметно и горчиво.
ПРАВЯ КИСЕЛА ФИЗИОНОМИЯ. Вж. Пртвя кисело лице. Слушай какво ти говоря
м не прави кисела физиономия.
ПРАВЯ КИСЕЛО ЛИЦЕ. Имтм недоволен, сърдит вид; цупя се, муся се.
Още: Пртвя кисела физиономия.
ПРАВЯ КУЛИ В ОБЛАЦИТЕ. Създавам си нереални, неосъществими планове; въоб¬
разявам си, фантазирам.
ПРАВЯ ■ ЛИЦЕ някому. Дизл. Дтвтм вид, преструвам се, че обичам някого; подмил-
•квам се.
ПРАВЯ МИЛИ ОЧИ някому, Старая се да угодя на някого, държа се внимателно с
.него, лаская го; подмилнвтм се, угоднича. — Казват- че Рзлчо щял да -се върне зз преДвиДа-
тел? Някои дори взехз да му правят мили очи, Ст. Ц. Дтснтлов, ^убие^ните липи. Умее
да се издокарвз и дз прави мили очш нз когото трябва! Това са преимуществата - на взшзтз
Милкз. М. Марчевсни, Тихо пристанище. —— Тъй е, бзй Гуцов, Без власт с комунистите нз
.глава не се излиза —• nотвьрджйзваше бояджията, който се беше присламчил - до него и му
.правеше мили очш. Ем. Станев, Иван Кондарев. —Как сте вие млайежите? — пойпштваше
той [Юрттлант] Стойка. — Добре сме. зла.,, И Стойко се оплакваше — не бшлш всички нз
мястото си, Дърпали се, правели мили очш на кмета и се усуквали зз служба-. Г. Картславов,
Снаха.
ПРАВЯ МРЪСНО някому. Жарг. Съзнателно създавам големи неприятности, ми¬
зерии нт някого. От тая жена ме е страх, тя все глеДа да прави мръсно на колегите си.
ПРАВЯ <НА> БЪЗЕ И КОПРИВА някого. Хонам някого, нтрам му се много. Аз
глейзм повече ако могз да се заяжйам с германеца. тз ако случайно ония слушат, да кажат:
„Две щръклета е наш човек- виж кво ги прави германците! Нз бъзе и коприва ги прави!“ Й. Ра¬
дичков, Барутен Буквар.
ПРАВЯ НОМЕРА някому. Съзнателно устройвам лоши шеги нт някого, зт дт му при¬
чиня неприятности или дт го подиграя. Ние чувствувахме вината сш и сами мъмрахме винов¬
ния: „Тъкмо - на Филева ли намери Дз правиш номера? Не те ли е срам?“ Ем. Манов, Моето
първо лято. Десет бразйи не сш изкарал. . . лежал си, цял ден сш се търкалял!. . . Знам ззщо
ми ги правиш - тия номера- знзм, не съм толкова прост, колкото ме мшсшш! ... — Госпо¬
дар нз кесията ми искаш да ставаш тш, ето зз товз, Г. Ктраслтвов, Снахт.
Още: Бтчнтм номера. Жарг,
ПРАВЯ НОЩТА НА ДЕН. Работя и през нощта, занимавам се с нещо и през нощта.
‘От друга страна тя се трудеше и работеше не само от сутрин до вечер, ами и нощта често
озвееше нз Ден, сзмо Дз може по-много дз изкара и изработи и колкото е възможно повече
Д76

ba отмени Панчовия хак, Т. Г. Влийков, Ратай. Тези хора правеха нощпа на ден.— те издеб¬
ваха удобни моменпи. за да се срещнат с близки и съседи, да разнесап хвърчащи листове, дх
прочетат и дх поразтълкуват вестниците. Г. Кириепавев. Обикновени хора.
Още: Обръщам нощта на ден.
ПРАВЯ ОТ БЪЛХАТА БИВОЛ. Диал, Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо,
без нужди. Преувеличили са — от бълхата хората правят бивол. Ив. Вазов, Драски и шарки.
Още: Праня от мухати бивол. Диал, Правя от бълхата слон.
ПРАВЯ ОТ БЪЛХАТА СЛОН. Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо, без
нужда. Вашите грешки са били едни. нашите навярно ще бъдат други. . . Какво общо има
всичко това с моето отношение към Михаил ? Баща ми има истинска дарба дх прави от бълхата
слон. Ем. Манов, Моето първо лято.
Още: Правя 'от мухата (мравката) слон. Правя от бълхата бивол. Диал.
ПРАВЯ ОТ ВЛАКНО РУНО. Диал. Прекалено преувеличавам нещо.
Още: Правя от влакното кросно. Диал.
ПРАВЯ ОТ ВЛАКНОТО КРОСНО. Диал, Вж. Правя от влакно руно.
ПРАВЯ ОТ ЕДНО СТО. Силно преувеличавам, ' без да е необходимо, без нужда. Какво
ще правиш ? Хората от едно правят сто, от мравката аслан! И ето сега Милка Тодорнчнна
прочута! Аз казвах на баща й да хване поя мечи син Вачка, кога дойде при момичето. па на-
Две-напри да ги обулчи и свършена работа: булото туря перде на всичко, Ив. Визон, Под игото.
ПРАВЯ ОТ ИГЛАТА ЧЕРЯСЛО. Диал. Силно преувеличавам нещо, съчинявам изми¬
слици. Ако слушаш хората,■ те от иглата черясло правят, Р. Стоянов, Майстори.
ПРАВЯ ОТ МРАВКАТА АСЛАН. Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо,
без нужди. Какво ще правиш ? Хората оп едно правят сто. от мравката аслан! И ето сега
Милка Тодорчина прочута! Аз казвах на баща й да хване тоя мечи син Вачка, кога дойде прн
момичето. па нхдве-натри дх ги обулчи н свършена работа: булото туря перде нх всичко.
Ив. Визов, Под игото.
Още: Правя от • мравката слон.
ПРАВЯ ОТ МРАВКАТА СЛОН. Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо,
без нужди.
Още: Правя от мухати (бълхата) слон. Правя от мравката аслан.
ПРАВЯ ОТ МУХАТА БИВОЛ. Диал. Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо,
без нужда.
Още: Правя от бълхата бивол. Диал. Правя от мухата слон.
ПРАВЯ ОТ МУХАТА СЛОН. Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо, без
нужда. Страхът прхвн от мухапа слон. М. Марчевски, Тайнствените светлини. Как трябваше,
според вас, да постъпи Киви? Кой ще накаже онзи хулиган? Добре, ще мъмрим Киви, щом
като се налага, но не е нужно да правнм от мухата слон. Във всеки случай аз ще гласувам
против. Ем. Манов, Моето' първо лято.
Още: Правя от бълхата ' (мравката) слон. Правя от мухати бивол. Диал.
ПРАВЯ ОТ ПАРАТА ДВЕ. Диал. Лесно печеля, лесно умножавам богатството си
Каквопо захване, все му върви. и прави от парата две,	'
ПРАВЯ ОТ СЛАМКАТА ГРЕДА. Прекалено преувеличавам нещо. Лоши езици разпра¬
вяха. че когато полкът им бил на почивка в Беломорието. Юрталана се порaзшьтaл и дока¬
чил доста жълтици оп изгладнелите богаташи по оня край, Истина ли беше това, или лъжа.,
никой не можеше да каже с положителност, но' приказваха го хората н мълвата правеше
от сламката греда и от шушката планина. Г. Карисланов, Снахи. — Какво ви разправи? —
Че Гюргя я изпъдили отпук? — Амчи-и-и и да не е съвсем тъй — тъй се казва ... —— Вий от
сламката греда правите! П. Ю. Тодоров, Самодива.
Още: Праня от сламката планина. Правя от шушката греди.
177
$2 Фразе^логичен речник, т. 2

ПРАВЯ ОТ СЛАМКАТА ПЛАНИНА. Прекадено преувеличавам нещо. Аз мразя аёго-
катите. Всичките са мюзквири. От сламката планина правят. Ив. Вазов, Службогонци.
Още: Правя от сламката греда. Правя от шушката планина.
ПРАВЯ ОТ ШУШКАТА ГРЕДА. Прекадено преувеличавам нещо. Пък млади нали са —
може и Да са се поглеёнали. може и да са ои проёумали. . . А хорските очи са едни — от шуш¬
ката греёа правят. Г. Караславов, Обикновени хора.
Още: Правя от шушката планина. Правя ог сламката греда.
ПРАВЯ ОТ ШУШКАТА ПЛАНИНА. Прекадено преувеличавам нещо. Лоши езици
разправяха, че когато полкът им бил на почивка г Беломорието, Юрталана ое поразшътал и
Докачи. доста жълтици от изгладнелите богаташи по оня край. Истина ли беше това, или
лъжа, никой не можеше да каже о положителност, но приказваха го хората, ц мълвата пра¬
веше от сламката греёа и от шушката планина. Г. Караславов, Снаха.
Още: Правя от шушката греда. Правя от сламката планина.
ПРАВЯ ОЧИ някому. Диал. Намигам на - някого.
ПРАВЯ ПАРИ (ПАРА) от нещо или самост. 1. Печеля много; богатея. Офицерите
конфискуваха стоката и, то ое знае. на скрито си поделяха половината. . . Тога началствата,
пара правеха на тая граница. Б. Райнов, Човекът на ъгъла. „А какво. ако взема тема из сел¬
ския живот? . . . Хората с тия герои-старци пара правят.“ Сп. Йончев, Труженик. — Ко¬
гато фашистите почнаха да събират работници за Германия. тя м„ рече „ще иДеш“ . . .
„Ще иДеш — вика, — хората сега там пари правят“. Б. Райнов, Човекът на ъгъла.
2.	. За нещо — нюся дохода, печалби- От много места ми тeчe• господа съдии • • • Село
голкмо, хора добри заможни. . . дават. .. На Гергьовден печени плешки и агнешки кожи —
. . . По Други празници — брашно. . . хлеб . . . вълна... . и какво падне — тога пара прави¬
Т. Харманджиев, Крилато време.
ПРАВЯ ПОЛЙТИКА някому. Старая се да угодя на някого, докарвам се пред някого,
за да постигна нещо, което зависи от него. — А ти им правиш политика?— той се взря в
смръщеното лице на Кабзата. — Политика им правиш ? Излязъл си да жънеш ? Утре и наряД
ще им даДеш ? Внимавай! А. Гуляшаи, Село Ведрово. — Не постъпи тактично, Коота — . . —
защо беше необходимо да отидеш в казиното пред очите на всички? — А как? Да се крия и
да правя политика на бачо?На този изеднии. .. /Ем. Станев, Иван Кондарев. — Защо не ме
оставихте да ои доизкарам каквото бях захванал, аз знаех о какво да ок обърна към тях,
трябашк да им кажа тука пред всички. —— Ще ускуваш и ще им правиш политика, хе-е-е.
П. Ю. Тодоров, Първите.
ПРАВЯ ПРАХ И ПЕПЕЛ. Извършвам, върша разрушения, занимавам се с разруша¬
ване, унищожаване. — Тия чапкъни горят и правят прах и пепел, ама кое ? — Чужёото.
Ив. Вазов, Под игото. Еёни Да събират, като мравки, през целия си живот, Да просят. да тру¬
пат, да пълнят, а Други — да правят прах и пепел. Ив. Вазов, Под игото.
ПРАВЯ ПРИКАЗКА за нещо. Обикн. о отриц. Вж. Правя дума за нещо—„Значи ще трябва
и аз да обърна Дебелия край.“Мама Дочу тия му думи ... — За никакви краища няма да правиш
приказка'.-. .. Така да знаеш. Ст. Чилингиров, Хлеб наш насущний.
ПРАВЯ ПЪТ някому. Отдръпвам се и давам възможност на някого да мине пред мене.
Дойчин излезе от сляпата улица и препусна из одринските калдъръми. Минувачите изплашени
ск отдръпваха и му правеха път. К. Петканов, Златната земя. - Те подкараха конете, поолеё-
вани от Двамата запиши, но тълпата все още не им правеше път. Ст. Дичев, За свободата. Те
първи видяха Багрила и Биязката. пуснаха си ръцете и им сториха място. От дедите и пра¬
деДите ои знаеха път да правят за скръбния човек. М. Яворски, Хората се промениха.
Още: Направям (давам) пъг / в 1 знач./.
ПРАВЯ РАБОТА <ТА> на някого. Сватосвам някого. Ако ще правиш работа за
Койка, виж там етървиния ои момък. П. Ю. Тодоров, Идилии.
ПРАВЯ РАВЕН- СЪС ЗЕМЯТА някого. Карам се много остро на някого, хоаам го
жестоко.
ПРАВЯ СЕ НА АМЕРИКАНЕЦ. Жарг. Преструвам се, че не разбирам нещо.
178

ПРАВЯ СЕ НА АМПЕ. Жзрг. Преструвам се, че нищо не знам, или че нищо не разби¬
рам. — Слушайте, вие! — подвшкна той със смешно тънък фалцет. — Дз не сте паднали от
небето, а? Знаете ли вие какво е станало в България, или не знаете?.. . — Знам, — А ззщо
тогава се правите на ампе? Г. Ктртслтвов, Обикновени хорт.
ПРАВЯ СЕ НА ВРЯЛ КОЧАН. Дизл. Преструвам се, че нищо не разбирам.
ПРАВЯ СЕ НА (ЗА) ГРОЗДЕНИЦА. Дизл. Преструвам се, че не разбирам.
ПРАВЯ СЕ НА ДВЕ И ЗОЛА. Дизл, Преструвам се, че не разбирам, не зная или не
забелязвам нещо; преструвам се нт наивен, нт глупав. — Ти си човек разбран. Хем ще по¬
вдигнеш въпроса. хем и мене ще ззпззиш. — Ами че аз вече нямам нищо общо, бе, Нали ме увол¬
ниха. — Е. де! Не се прави на Две и зола! Ти май скоро ще рипнеш нависоко. Челнтш, Пясък в^
машината.
Още: Правя се нт три и зола. Дизл.
ПРАВЯ СЕ НА ДВЕ И ПОЛОВИНА. Преструвам се, че не ртзБиртм, не знтя или не
забелязвам нещо; преструвам се на наивен, нт глупав. — Не се прави поне ти. Другарю -Петров,
нз две и половина! Всичко знам. . . Вие знаете нзй-добре какво сте писали против мене! Ст. Ц.
Дтснтлов, СтуБленсните липи. И ги слушам еднз вечер, като разговарят. Тя от прозореца
в горната стзя, той от оградатз. —— Обичам те, Росано! — казва й, А нашата, каквзто е
душевайницз, прави се нз две и половина: — Ами, обичаш ме! Кой знае коя от -вашето - село
обичзш! Н. Широв-Тарас, Смешно и горчиво.	.
Още: Пртвя се на три и половина.	.
ПРАВЯ СЕ НА ДРЪЖ МИ ШАПКАТА. Жзрг. Преструвам се, че не разбирам нещо,
че съм глупав, Бтлтма. — Товарищ, Берлин ничево. — Хз-з. хз. хз — заля се в смях Пени,
като се удряше с две ръце по коленете. — Сватанак, защо се правиш нз дръж ми шапката —
Берлин ничево! Амз я рече! Като не разбираш руски, защо не си траеш? В. Нешков, Настъпле¬
ние.
ПРАВЯ СЕ НА ИБРЯМБАШИЯ. Преструвам се, че не ртзБиртм, не знтя или не за¬
белязвам нещо; преструвам се нт наивен, нт глупав. От месец насам аз няколко пъти се опит¬
вам да й изясня някои работи — със загатвани. със заобикалки, по тъпкому, А тя се прави
на ибрямбзшия, Ем. Манов, Ден се ртждт.
ПРАВЯ СЕ <НА> НИ ЛУК ЯЛ, НИ НА ЛУК МИРИСАЛ. Преструвам се на неви-.
нен, на незамесен в нещо, нт неосведомен за нещо. Значи, щом дойде у вас — ... — крави се
ни лук ял, нш нз лук мирисал, В. Нешков, Настъпление.
ПРАВЯ СЕ НА <САМОКОВ(СКИ> ЗЕЛНИК. Дизл, Преструвам се, че нищо не раз-,
Биртм, че не зная кткво трябва или се очаква от мене дт нтпртвя. Слушай, мушмуло, бзща
ти обещз нещо дз прати! .. . какво се прави сега нз самоковски зелник! П. Вежинов, Нашата ’
сила.	'
ПРАВЯ СЕ НА ТАПА. Жарг. Преструвам се, че ■ не ртзБиртм, не зная или не забеляз¬
вам нещо; преструвам се на наивен, на глупав. На Боби майка му се слага на господин Крю¬
гер жестоко, Краус все тичз по някакъв бизнес, ние с Боби се правим на тзпи и цяла нощ пием
уиски, Д. Цончев, Червени слонове. Товз смайва брзтовчейа му:... — Не се прзвш -нз тапа! —
прекъсва го Венци ш~ обяснява, че макар и изйокаран тин-тон, той сш оставал един бавно рзз-
вивзщ се тип. Сп. Йончев, По кой път?	.
ПРАВЯ СЕ НА ТРИ И ЗОЛА. Вж. Правя се на две и зола.	•
ПРАВЯ СЕ НА ТРИ И ПОЛОВИНА. Вж. Правя се на две и половина. — Не се прави,
моля ти се, на три и половинз-Знзеш, че момъкът е влюбен в тебе, Ем. Мтнов, Ден ■ се ртждт.
— Защо пък мене ще арестуват?. - . —Хзййе пък ш тш. не се прзвш нз три и половина!—избухна -
Бешемлиятз. А. Гулятни, Село Ведрово. — На три и половина ще се правиш!. . . — подметка i
някак загадъчно Котаков. — Че нзли си комунист?, - . — Земеделец съм сш. Г. Ктртславов,:
Делегат.	•
ПРАВЯ СЕ НА УНЧЕ. Диал. Преструвам се, че не разбирам, не зная или не забеляз¬
вам нещо; преструвам се на наивен, на глупав. Кажи къде беше до товз време. не се прзвш
нз унче.	.
179-

ПРАВЯ СЕ НА УТРЕПАН. Жарг. Преструвам се, че не разбирам, че не зная или не
забелязвам нещо; преструвам се на наивен, на глупав. — Четири стотинки ми дай! — сопна
ми се кондукторкапа, — Четнри дадох. — Три ми даваш. — Три ? ..,. — Леле-е, все се пра¬
вят на утрепани! — подхвърля язвително кондукторкапа. Н. Широв-Тирас, Смешно и
горчиво.
ПРАВЯ СЕ НА ЯПОНЕЦ. Жарг. Преструвам се, че не разбирам, че не зная или не
зибелязвим нещо; преструвам се ни наивен, ни глупав. Я не се прхвн на японец, върни си ми
парите.
ПРАВЯ СЕЧЕНО някому. 1. Преча на някого да направи нещо. Отгоре на това му и
завиждаха, По неговите думи на всяка крачка вода му подливаха, сечено му правеха. Сп. Йон¬
чев, Съблазни. Искам да замина за чужбина, ама все ми правят сечено и нищо не излиза.
2. За машина, мотор и под. — преставам да работя. Моторът ми прави сечено.
ПРАВЯ СИ ГАРГАРА с нещо. Лесно ми е да правя нещо, не се вълнувам или смущавам,
когато то привя. Той сн прави гаргара с химията.
ПРАВЯ СИ ДЖУКИТЕ. Диал. Изказвам желание за нещо (обикн. със заобикалки),
намеквам, подсещам за нещо, което иским от някого. Не сн прави джуките, няма да пе
огрее. • Напразно сн правих джуките дх ме вземе със себе си нх кино.
Още: Привя си устати.
ПРАВЯ СИ ОГЛУШКИ. Преструвам се, че не чуним или не разбирам, когато ми се
казва да извърши нещо. Още през зимата бях казала на децата,. че ще ги отведа някой пъп
в гората. . . И те .. още в първите пролетни дни почнаха дх ме разпитват кога ще отидем
там. но аз си правех оглушки или отлагах, Г. Райчев, Мерзавец. Обръщат вниманието нх един
полицейски стражар върху скандалиста, но стражхрх си прави оглушки и се обръща на друга
страна. Ал. Константинов, Македонския митинг. Пролетес, като донесе в къщи свидетел¬
ство с отличие, баща му, чичо Гуцо, така се разчувствува, че сам обеща да му купи за през
лятопо оризова шапка. Но колкото повече минаваше времето, като че се разколебаваше,
защото — когато му напомнеха — си правеше оглушки, Ил. Волен, Радост в къщи. Чрънхт
от няколко години сн правеше оглушки и не беше пратил ни куцо говедо, А. Дончев, Сказание
за нремето ни Самуила.
ПРАВЯ СИ СМЕТКА <ТА> и ПРАВЯ СМЕТКА 1. Обикн. със следв. изр. със съюз да.
Само нечленувано. Възнамерявам да направя нещо; правя си план за нещо; проектирам.
Генчо си правеше сметка да я настигне на стотина разкрача пред запустялата къща. Ще я
види коя е, ще я заприказва и. . . Тя ще се съгласи — какво пък. Г. Караславов, Герой. Герчо
потръпва оп всяка дума на селския лихвар и сн прави сметка да се изплъзне от ръцете му поне
засега, че по-нататък каквопо ще дх става. Ц. Церковекп, На Гергьовден. Правеше си сметка
дх стигне в София още преди разсъмване ида потропа на някоя от крайните бедняшки къщички,
капо се довери на живущите в. нея. Ще може да се обръсне и почисти, за да потърси по теле¬
фона чичо си. Д. Ангелов, На живот и смърт. Брьспевицa отделяше по-едри и по-здрави мамули
за семе, но правеше сметка и да поскрне някое н друго кило. Г. Харвслинов, Обикновени хора.
2.	Обикн. със следв. нзр. със съюз че. Имам пред вид положението; съобразявам се с някакво
последствие от нещо. Правиш ли сметка... ,че за всички тия младежки увлечения ще отгова¬
ряш пред властта? А. Гуляшки, МТ станция. А Стайно по. жилетка ходеше наоколо н мърмо¬
реше: ... — Все го закриляш тоя прахосник. Не си правиш сметката, че упре ще се върне без
пукнап грош и ще увисне на врата ми. В. Геновсха, Седем години. Голчо грабнал сиренето,
стнснал го и рекъл: — А ти ако не знаеш $ кого имаш работа, гледай! Видиш ли оп тоя бял
камък как вода протече, като го стиснах? Прави сметка. какво ще стане с тебе, щом те пипне
ръката ми! Ран Босилек, Радост. Негова милост — ... — тръгнал към него с изваден писто¬
лет: „Да не си обадил, че съм тук, иначе прави си сметката!“ В. Нешков, Настъпление.
3.	Достигам до • някакъв извод, заключение. Те отдавна бяха си правили сметка колко добре
ще е, ако пя се хване .нх работа някъде из канцелариите. Т. Монон, Смърт няма. Мисълта
на Синапа летеше. нататък, към градовете и пашовите саран, дето сигурно говореха за него
н му ■ еотвеха добър капан. Но лошо си правят сметката — не е Синап от тия. депо лесно
ще им се даде. Л. • Стоянов, Мехмед Синип. Още от първия ден той спнра вниманието сн нх
хубавата пансионерка от Нотрдам дъо Сион, като сн прави добре сметката: една женитба
с нея ще му осигури прекрасна зестра. М. Кремен, Романът на Яворов.
ПРАВЯ СИ СМЕТКА<ТА> БЕЗ КРЪЧМАРЯ. Замислям, кроя нещо, без обаче да
взимам под внимание тона, от което зависи ний-вече неговото осъществяване — мнението
180

на няаого или дадени обстоятелства. Но Друг глас охлади разпалените глави: — Правите
си сметка без кръчмаря! Емчите се напразно! Я ми кажете Друго, Друго — накъде и как ми¬
слите Да бягаме. когато башибозукът навлезе в селото ? Г. Караиванов, Перущица — гнездо
на герои. Обаче Уол стрийт си прави сметка без кръчмаря. Фашистките мерки и терорът
над комунистическите и профсъюзни Дейци срещат противодействие г средата на широките
нароДни маси, в. Работническо дело.
Още: Правя си сметката и без ханджияга. Диал.
ПРАВЯ СИ СМЕТКАТА И БЕЗ ХАНДЖИЯТА. Диал, Замислям, кроя нещо, без обаче
да взимам под внимание това, от което зависи най-вече неговото осъществяване — мне¬
нието на няаого или дадени обстоятелства.
Още: Правя си сметта<та> без кръчмаря. Правя си хесапа и без ханджията. Диал.
ПРАВЯ СИ СЪРЦЕ. Старая се да не изпадна в отчаяние, да не ст тревожа; окуражавам
ст. — То и на мене ми е мъчно, но човек трябва сърце да си прави! К. Петаанов..- Златната земя.
— Няма да ми мине, докато не я [Яна] смачкам като зелена жаба! — Щк ти мине, синка!
Прави си сърце и не слушай Дявола. К. ПЕтаинов, Старото време.
Ошт: Давам си сърцт.
ПРАВЯ СИ ТРУД. 1. Обикн. о отриц. Съо следв. изр. оъо съюз да. Старая ст да върша
нещо, полагам усилия да направя нещо. Домна не ои правеше труё • Да ое прикрива, Дори на¬
блягаше на огоите похожёения, за да жегне, да поДцени още веднъж Христофор, Б. Болгар,
Близнаците. Кога и как беше загубил меката ои шапка и кой беше нахлузил този каскет на
главата му, той не можеше да си опомни. Дори не ои правеше труё Да прибере под него немитата
си и разчорлена коса. Д. Ангелов, На живот и смърт.
2. В повел, накл. о отриц. или във въпросит. форма. Учтива формула, с аоято се исаа от някого
да не извършва нтщо, да му ст спестят някакви усилия. — Аз ей сега ще запаля огъня и ще чукна
три-четири яйца в тиганя. — Сестро, не ои прави труё — няма да ям. К. Петканов, Морава
звезда кървава. Докато той [Жалката] кроеше планове за срещата, Грозданица излезе от из¬
бата с чаша кафе. — Вземи, огато! — Нямаше нужёа, бе сватя, защо си правиш труд! —
Какъв труд!. , . Стъкнах одеве малко Дръвца да им сготвя нещичко за вечеря. . . голяма
работа. Г. Караславов, СЕлсаи истории. — Чадо — рече той [свещеникът] с поДслаДен тон,
като ое мъчеше да бъде сърдечен и близък, — имаш ли нещо да кажеш, нещо да ти тежи на
душата, • • • за да спечелиш милостта на вскблагия госпоё бог наш? Иван, целият оплескан
с кръв. зашеметен от удара,. . . . заклати отрицателно глава. — Отче, не ои прави труд,
ние сме безбожници — обади ое Борис, Г. Караславов, Танго.
Още: Давам си труд /към 1 знач./.
ПРАВЯ СИ УСТАТА за нещо или самост. Изказвам желание - за нтщо - (обикн. - със зао¬
бикалки), намеквам, подсещам за нещо, което искам от някого. — Хич не ои прави устата
за пари — сърДел ое господарят., —аз на замаят, те уча, хляб в ръцете, ти ще дам, разбираш
ли! Ти трябва да ми плащаш! И. Славчев, Ковачът бай Александър. Само Илка ли е кра¬
савица в туй село. . . Кажи на господин Сахатчиев и на инженера, че там • няма да ги огрей...
Разбра ли? Хич и да не си правят устата.К. Калчев, Живите помнят.— Маноле,че да беше
дал по еДна ракия бе, така бива ли?— прави си устата той. Г. Краев, Човещина. — Аз
рекох. ще изнесе ябълки: да Доде при мене, само еёна червена ябълка преД всички да ми
даде. — Бре, какво си прави самичък устата. П. Ю. Тодоров, Змейова сватба. Зузи вече
ои прави устата, че й ое яде. По много мил начин., тъй кокетно, че да я разцелугаш! — На
път се яёе. Щк измислим нещо — милва си я той. Г. Краев, Семейна тайна.
Още: Правя си джукитт. Диал. Направям си устата.
ПРАВЯ СИ УСТАТА ДА ЯМ МЕД. Диал. Загатвам, подсещам за нещо, аоего желая
да получа или в което желая да участвувам.
ПРАВЯ СИ УСТАТА ЗА КАЧАМАК. Диал. Преструвам ст, за да постигна нтщо не¬
възможно за мене.
ПРАВЯ СИ УСТАТА КАТО ГАБРОВЕЦ ЗА БОЙ. Диал. Вж. Правя си устата аато габ¬
ровец за <дрпиовa> тояга.
ПРАВЯ СИ УСТАТА КАТО ГАБРОВЕЦ ЗА <ДРЯНОВА> ТОЯГА. Диал. Недву¬
смислено и грубо подсещам кааво желая.
Още: Правя си устата като габровец за бой (лобут). Диал.
181

ПРАВЯ СИ УСТАТА КАТО ГАБРОВЕЦ ЗА ЛОБУТ. Дизл. Вж. Пртвя си устатт нтто
габровец за <дряиовa> тояга.
ПРАВЯ СИ УСТАТА КАТО КИРПИДЖИЦКИ КОН ЗА СЛАМА. Дизл, Преструвам
се, за дт постигна нещо невъзможно зт мене.
ПРАВЯ СИ ХЕСАПА И БЕЗ СТОПАНИНА. Дитл. Замислям, кроя нещо, без обаче дт
взимтм под внимание това, от ноето зависи най-вече неговото осъществяване — мнението
нт някого или дадени обстоятелства.
Още: Пртвя си хестпт и без хаджията. Дизл.
ПРАВЯ СИ ХЕСАПА И БЕЗ ХАНДЖИЯТА. Дизл. Замислям, кроя нещо, без обаче дт
взимтм под внимание товт, от ноето зависи най-вече неговото осъществяване — мнението
нт някого или дадени обстоятелства.
Още: Пртвя си хесапт и Без стопанина. Дизл. Правя си сметката и без хаиджuита. Дизл.
ПРАВЯ СКОМИНА някому, 1. Възбуждам несъзнателно желание у някого да яде нешо,
ноето тз ям пред него. Страшно било Тирането особено за политическите затворници; кри¬
миналните сш живеели животз.. - Те поработвали в ззтворз и с припечеленото правели ско-
минз нз политическите, сърбайки пред тях кзфетз или ръфайки сочни южни - плодове. Хр. Д.
Бръзицов, Някога в ЦтригрТд.
2.	Възбуждам у някого желание зт нещо, което сттвт пред него. Важното е дз не се мярка
човек в женска компания пред очите на началството. Началството обикновено е възрастно,
завистливо е по тази част и не бивз да му се прави скомина, П. Незнакомой, Ако Бях млад.
ПРАВЯ, СТРУВАМ. Опитвам всички средства, полагам много големи усилия, зт да
постигна нещо. Бавихме се Доста време. Дядо сече пънари от слога, Дялка, прави. струвз,
най-сетне нагласихме отново ралото. Кр. Григоров, Отново нт училище. При деленето
пък нз кукурузището [Христтнт] избираше сш по-големите, no-жълтите снопове и прави,
струвз, ще зачете два-трш снопа. Ил. Волен, Между двт свята.
ПРАВЯ С ЧУЖДА ПИТА <МАЙЧИН> ПОМЕН. Ирон. Проявявам щедрост нъм
другите, ктто използувам чужди средства; разпореждам се с чужди блага, средства, като
със свои. Не е ли малко срамно с чужйз пита помен да правиш, кзкто казват по нашия
край? Не ти прилича на г]лемств]m] дз гощаваш гостите сш с крадено от чужйите кошари
месце! О. Василев, ЗъБ зт зъБ. — С чужда' пита майчин помен не се прави — ... — За тоя
материал вие не сте Дали пукнат грош — лесно ви - е да се разпореждате, А. Гуляшни, МТ
станция. — Кзра човекът празни варели и бзгаж, а гзрата е задръстена със строителни
материали и нямз кой дз ги извозва, Ето началника на гарата, срам ме е дз го глейам! . ..
А ти се докзрвзш пред Пиронков. с чужйа пита помен правиш! М. МарчЕвски, Тихо приста¬
нище.	;
Още: Пртвя с чужда пшеница помен. Дизл, Ирон. Пртвя с чужд хляб бащин помен. Дизл.
Ирон. Пртвя с чуждо жито помана. Дизл. Ирон,
ПРАВЯ С ЧУЖДА ПШЕНИЦА ПОМЕН. Дизл, Ирон. Проявявам щедрост нъм дру¬
гите, като използувам чуждт средства; разпореждам се с чужди блтга, средства, нтто със свои.
Още: Пртвя с чуждт питт помен. Дизл. Ирон. Правя с чуждо жито помант. Дизл, Ирон.
ПРАВЯ С ЧУЖДО БЛЮДО ЗАДУШИ. Диал, Ирон. Проявявам щедрост нъм другите,
ктто използувам чужди средства; разпореждам' се с чужди блтга, средства, нтто със свои.
ПРАВЯ С ЧУЖДО ЖИТО ПОМАНА. Дизл- Ирон. Проявявам щедрост нъм другите,
ктто използувам чужди средства; разпореждам се с чужди Блага, средства, нтто със свои.
Оше: Пртвя с чужда пшеница помен. Дизл, Ирон.
ПРАВЯ С ЧУЖД ХЛЯБ БАЩИН ПОМЕН. Дизл, Ирон, Проявявам щедрост нъм дру¬
гите, нтто използувам чужди средства; разпореждам се с чужди Блага, средства, като със свои.
Още: Правя с чуждт питт мТйчин помен. Диал. Ирон. Пртвя е чуждт пшеница помен.
Дизл. Ирон.
ПРАВЯ ФАСОНИ нз някого. Сърдя се на някого и постъпвам такт, тт дт разбере, че съм
сърдит. — Мамо-тати си пренесе кревзтз в селсъвета. . . — Ти кзто не му дзде пътя навреме,
нека ти прзвш фасони — намеси се Зестра й. Н. Ктралиева, Студено огнище. Вярно. за чеизз
182

тя не бе помислила. . . — Не' прави фасони — каза, — скоро ще се оторвеш оп мене, Б. Бол¬
гар, Близнаците. Е, каквото и дх се случи. аз съм с тебе. Доволен ли сн ? Ти го знаеш, магаре
медно. затова ми. правиш фасони. Ем. Манов, Бягството на Галатея.
Оше: Продавам фасони /в 1 зная./.
ПРАЗЕН МИ Е ДЖОБА. Нямам никакви пари; безпаричен съм. — Хайде да идем
ма екскурзия до Роженския манастир. — Не мога, празен ми е джоба,.
ПРАЗ ЛУК ДА ЯДЕ пред някого. С по-малки възможности е в сравнение с някото
(при изразяване на възхищение от лицето, с което се прави сравнението). Нейната дъщеря
праз лук дх яде пред твойта. Лили е много по-хубавх.
Още: Халви (трици, ряпа) да яде.
ПРАЗНА ВОДЕНИЦА. Неодобр. Човек, който говори много и обикн. празни, без¬
смислени приказки; дърдорко, празно^ме^
ПРАЗНА ГЛАВА. Пренебр. Вж. Празна кратуна. — Мари Николино, дх няма нещо?! —
Има, Не разбираш ли. . . Празна главо! Да криеш толкова месеци. . . Ако беше ми казала
навреме — лесна работа, Знам еднх жена — три часа му е мъката! Г. Райчев, Златният
ключ. Няма какво дх го [петела] връзваш, празна главо! Д. Килфов, Под южното небе.
ПРАЗНА КРАТУНА. Пренебр, Глупав чонек, глупик. Дигна нещо черно и изръмжа: —
На ти златото, говедо! Не видя ли, не разбра ли, прхзнх кратуно, че гърнето е пълно с жълти
тенекийки! А. Киралийчен, Лъжовен свят. Той [беят] е еднн харвало. един разкошник, един
празна кратянех.. / П. Р. Славейков, Цариградски потайности (превод).
Още: Празна глави (чутура). Пренебр.
ПРАЗНА МАРА. Диал. Безсмислени, излишни, глупави • приказки.
ПРАЗНА МАРА ТЪПАН БИЛА. За празни приказки, от които няма никаква полза или
на които никой не обръща внимание. Ако сн щял. би станал цар . . . Какво има в пейзи хорати ?
Празна Мара тъпан била! Ама — нХ! Сън не го хваща сега. В. Друмев, Иванко. Дойдох в
София. във финансовото министерство. Чнновничествувам. Е. после? Дърдоря, ама — „Прхзнх
Мара тъпан била“. Ив. Вазов, Нова земя.
ПРАЗНА МИ Е ГЛАВАТА. Пренебр. 1. Глупав съм, глупак съм.
2. Не съм н състояние да мисля, да измисля нещо или да си спомня нещо. Не, никак не бях
роден за началник. Навярно Пер би им вдъхнал. спокойствие само с две думи. Но тия думи
сега не ми идваха на езика. главата. ми беше съвсем празна. П. Вежинов, Сините пеперуди.
Още: Празна ми е кратуната /към 1 знач./. Пренебр. Празна ми е лелката /към 1 знач./.
Диал,
ПРАЗНА МИ Е КРАТУНАТА. Пренебр. Глупав съм, глупак съм.
Още: Празни ми е главата /в 1 знач./. Пренебр. Призни ми е лелкита. Диал, Пренебр.
Кратуната ми е куха. Пренебр.
ПРАЗНА МИ Е ЛЕЛКАТА. Диал. Пренебр. Глупив съм, глупак съм.
Още: Призна ми е главата /в 1 знач./. Пренебр. Призна ми е кратуната. Пренебр.
ПРАЗНА РАБОТА. 1. Обикн. като възклицание за изразяване на недоверие, съмнение
за осъществяването на нещо — няма да стане, не е възможно! — Какво мислите вие, добри
хора?—ще им каже той. — Зърното ли се гласите дх укривате? Празна работа! Хич не
си правете труд! Ами че пук е записано черно на бяло колко килограмчепх трябва да дадете
на държавата! А. Гуляшки, Село Ведрово. Сега той намерил н едни иманярски клечки.
Прости клечки . . . но капо ги отпуснеш към земята .. . те се навеждат напам, накъдепо
има пари.. Празна работа пя — реши в ума си Татар Христо. Й. Йовкон, Женско сърце.
2. Нещо без някакви стойност, маловажно нещо, ^заслужаващо внимание. На жена сн
донесе писан чумбер и сипни гердхни . .. Като ги разглеждаше. пя му каза: — „Защо да¬
ваш пари за празни работи ?“ К. Петканов, Старото нреме.
ПРАЗНА ЧУТУРА. Пренебр. Вж. Празни кратуна. — Нехранимайко ? (. . ,) Тюю! Как
се поведох и аз по празната ти чутура! Г. Караславов, Габерови.
183

ПРАЗНИК СВИРЯ, ДЕЛНИК ИГРАЯ. Дизл, Ирон. Ходя Без ртботт; шляя се
ПРАТИХ НА ЧИРПАН НЕЩО. Дизл. Шег. Счупих съд нт парчета.
<ПРАХ> И ПЕПЕЛ НЕ ОСТАНА от нещо, Дизл, Бивт напълно унищожен. Прзх и
пепел дз не остане. Клетва.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ В БРУСА ЗА МАЙМУНИ н.якого, Излъгвам, измтмвтм няного-
— В бзнкзта обменят—кззвзт му,—Тш имай левовете, валута ще ти дадат, колкото щеш. . .
Талманът Дълго не вярва на тзя версия-. Изглежйз, искзт пзк да го пратят в Бруса за май¬
муни, . . Но зз всеки случай проверява. Дето рекъл циганинът- може и дз. се подкваси. Чере¬
мухин, В Бруст зт маймуни.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ В ГРОБА някого. 1. Убивам някого. — Баща й аз пратих в гроба,
товз тя не ще забрави никога. Ст. Загорчинов, Ден последен.
2.	Ставам причина зт смъртта на някого; уморявам.
Още: Вкарвам / внтртм (завличам / завлека, свалям / свтля, смъквам / смъкна) в гробт-
Пращтм / пратя на гробищата (на онзи (оня) свят)). Изпращам / изпратя в гробт.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ В ДЖЕНДЕМА някого. Пренебр. Преставам дт се интересувам
от някого или нещо, зтщото ми е дотегнало от него.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ ГРЪМ И МЪЛНИЯ срещу (върху) някого или нещо. Отправям
най-остри ■ нападки, хули срещу някого или срещу нещо, обинн. срещу които съм повел Борба.
Четете в, „Мир", когато се разправя с „България“ или „Нов век", когато праща гръм и
мълния например против сДружените учители. Г. Георгиев, Един учител на ■ българските,
социалисти.
Още: Хвърлям / хвърля гръм ■ и мълния.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ някого ДА БРУЛИ КРУШИ <С УШИТЕ СИ>. Дизл. Изпъж¬
дам, отпращам без нищо някого, след нтто съм го наругал или ■ подиграл.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ някого ДА ЛАПА МУХИ. Измтмвтм, излъгвтм някого, нтто го
отпращам без нищо.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ ЗА ЕРОВИ ЯБЪЛКИ някого, Дизл. Зт жент — измамвтм мъжт
си, изневерявам му.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ ЗА' ЗЕЛЕНИ ГЛОГИНИ някого. Дизл, Измтмвтм, излъгвтм
някого зт нещо. Не земайте рззцзпзни влзхкини, / да ва пращат за зелени глогини. П. Р. Сла¬
вейков, Славейче.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ ЗА ЗЕЛЕН ХАЙВЕР някого, Излъгвтм, заблуждавам, измтмвтм
някого зт нещо. Обиколих всшчкш стзи нз кметството, - - - но никой нищо не може да ми
каже! Всички свиват, рамене и ме пращат за зелен хайвер от стая в стзя! Св. Минков, Раз¬
кази ■ в ттртлежовт кожт. Когз пари нямало. когз не знзм какво си — счетоводителят винаги
намираше как да я прзтш зз зелен хайвер. Ст. Марков, Дълбоки бразди. Аз я пращам . . .
зз зелен хайвер, като импровизирам със смелостта и лекотата на човек. който не държи
непременно да му вярват. Б. Райнов, Господин Никой. — И пратил си човека, .... за зе¬
лен хайвер. Е, кзк ти се струвз, ще му помогнат ли нещо телеграмите? Колко дни ще ги
държиш тукз? Й., Йовков, Вечери в Антимовския хан.
Води произхода си от народната приказна, в която се разказва нтн една жент, зт дт може' свободно да
приема любовника, си искала дт отпрати мъжт си зт по-дълго време и затова се престорила нт тежко Болна,
ктто нтзтлт на мъжа си че, ще се излекува само тно той намери и й донесе дт хапне зелен хайвер. (Ст. Илчев,
Фразеологизми, в. Нтроднт младеж, XXVII, 1971, Бр. 68, с. 4).
Още: Изпращам / изпратя зт зелен хайвер. Провождам / проводя (продавам / продам)
за зелен хайвер. Диал.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ ЗА ЛИПОВИ ЯБЪЛКИ някого, Излъгвтм, измтмвтм някого,
В село имаме едшн кооператор Киро Туктамз, който винаги си носи въжето на шията, Спо¬
собен е Да те заманги^ъосз така, че да те прати зз липови ябълки, Затова никой не му вярвз-
Г. Краев, Интервю.
Зт произхода вж. Пращам / прття зт зелен хайвер.
1 ■ 84

ПРАЩАМ / ПРАТЯ ЗА ПРЕЗМОРСКИ МИНДАЛИ някого. Диал. Зи жена — из-
мамвам мъжа си, изневерявам му.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ НА БАНЯ някого. Жарг. Излъгвам, измамвам някого. Недей
да изпускаш единствения си шанс. Че пи можеш да ме пратиш на баня., какпо тази заран
с хопелипе около Етоал. Б. Райнов, Господин Никой. Той ще види цвета на парите, а аз
какво ще получа —— не знам. Може н да ме прати на баня, но друг изход няма. Б. Райнов,
Няма нищо по-хубаво от лошото време.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ НА ГРОБИЩАТА някого, 1. Убивам някого.
2, Стивам причини за смъртта на някого; уморявам.
Още: Пращам / пратя в гроба (ни онзи (оня) свят)).
ПРАЩАМ / ПРАТЯ НА КИНО някого. Жхрг. 1. Излъгвам, измамвам, изигравам
някого.
2. Причинявам голяма неприятност някому. Всичко си преценил, огледал, проучил, но възмож¬
ните случайности са полкова много н тъй разнообразни, та винаги пе души страхът, да. не
си пропуснал тъкмо оная, кояпо ще пе прати на кино. Б. Райнон, Няма нищо по-хубиво от
пеmего време. — Яви ли се на изпит?— Да. но ме пратиха на кино.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ НА КИНО В БАНЯТА някого ОТ 6 ДО 4 <С • БИЛЕТ ЗА ДО-
КЪПВАН1Е>. Жарг. 1. Излъгвам, измамвам, изитравям някого. Мислех. че ще ме назначат
на работа, но ме пратиха на кино в баняпа оп 6 до 4.
2. Причинявам голяма неприятност някому.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ НА КИНО някого ОТ 6 до 5 С ТРАМВАЕН БИЛЕТ. Жарг. 1. Из-
лътвам, измамвам, изигравам някого.
2. Причинявам голяма неприятност някому.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ НА МАЙНАТА някого или аеmо, Вулг. 1. Преставам да се инте
ресувам от някого или нещо, изоставям, захвърлям то, отказвам се от някого или нещо.
2. Някого. Реагирам остро, невъздържано с думи или действия срещу някого. Идват нови
хора, образовани. мислещи, търпими. Такъв ще удари през устата „фотографите“ и ще ги
прати на майната им. С. Северняк, Ветрило от сандалово дърно.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ някого НА МАНАСТИРЯ ДА СУШИ ДРЕНКИ. Диал, Забра¬
нявам (ни поп) да извършва служба; артосвим.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ НА ОНЗИ (ОНЯ) СВЯТ някого. 1. Убивам някого. — Що би
сторил ти, да кажем, ако пи паднеше бащината на твоя власпел Никола Утоличник, от¬
как го пратиш нх оня свят? Ст. Зигорчинон, Ден последен. Ти знаеш, че Димов го няма, че
Димов е на оня свяп! Кой го прати на оня свяп. ти ли? Б. Райнов, Господин Никой. — Ти
сн отиваш. сигурно и сам си го разбрал. но аз съм, който ще те пратя на оня свят, и няма
да те пратя как дх е, а парче по парче. та ако ще за това да загубя, н седмица. Б. Райнов,
Дъждовна вечер.
2. С поведението си, с действията си спрямо някого ставам причина • за смъртта му; уморя¬
вам. — Мислепе за пези [децити]. Лошото лесно се върши. но доброто не. Ей това парче
живо месо, — не ти трябва много. за да го пратиш на оня свяп. Ст. Чилинтиров, Хлеб наш
насущний.
Още: Изпращим / изпратя на онзи (оня) свят.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ НА СМЪРТ някого.' Възлагам на някого такави работа, при
която има голяма вероятност той да зигине.
Още: Изпращам / изпратя на смърт.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ НА СТУДЕНИТЕ БАНИ някого, Диал. Измимвам, излъгвам
някого, като не му давам това, което е очаквал или което му дължи.
ПРАЩАМ ОГЪН И ЖУПЕЛ. Самост. или върху някого, Отправям най-остри, най-
груби думи или обвинения срещу някого, нападам някото най-остро, най-яростно. Яд го
беше на турципе . . . пращаше огън и жупел върху главапа на пашата. К. Петканов, Златната
земя.
Още: Сипя (бълвам) отън и жупел.
185

ПРАЩАМ / ПРАТЯ ПОВРАГА. Диал. 1. Някого или нещо. Преставам да се интере¬
сувам от някого или нещо, изоставям, захвърлям го, отказвам се ог някого или нещо.
—— И аз на поврага пращам титлите на Гърбата. но i-mo не давам. Ив. Вазов, Чичовци.
2. Някого. Реагирам остро, невъздържано, с думи или действия срещу някого.
Още: Пращам / пратя по дяволите /в 1 и 3 знач./.
ПРАЩАМ / ПРАТЯ ПО ДЯВОЛИТЕ. 1. Някого или нещо. Преставам да ст инте¬
ресувам от някого или нещо, нзоставпи. захвърлям го, отказвам се от някого или нещо.
Тогава ск ожених, като сляпа. за Джангалова, пияницата, а слеё гоДина пратих го по дяво¬
лите, и взех Каоапоки. Ив. Вазов, Казаларсаата царица. Бе решил да ое яви на изпита, който
му даваше право да работи о мотори, и да прати по дяволите пишещата машина и счетовод¬
ните образци. М. Грубешлиева, През иглено ухо. Прати го по Дяволите тоя Дюкян. Ти за
живота си, гиДи ок. по-малко мислиш, отколкото за Дюкяна. Сг. Дичев, За свободата.
2.	Нещо. Отхвърлям, отменям нещо. Занимавал ок човекът години наред с тъканта на тялото
ни и Доказал нещо, което праща по Дяволите всички Досегашни изследвания в тая област.
Св. Минков, Водородният господин и кислородното момиче.
3.	Някого. Реагирам остро, невъздържано с думи или действия срещу някого. — Гледам
те, ти стоиш спокоен.. . —— продължаваше да разправя Ботев, — А аз? Аз не мога . ..
Чувствувам, че ще Окоча. чк ще го [Гръмников] пратя по дяволите. Ст. Дичев, За свободата.
За да не изДаДе раздразнението ои. Филип обърна гръб и на Двамата. Асистентът го беше
яёооал оъо своите намеци и при Друг случай той би• го пратил по дяволите, без да ск замисли.
Ем. Манов, Бягството на Галатея.
Още: Изпращам / изпратя по дяволите. Оставям / оставя по дяволите /аъм 1 знач./.
Пращам / пратя поврага /аъм 1 и 3 знач/. Диал.
ПРЕБИВАМЕ СЕ КАТО ДВЕ ПАРИ В КЕСИЯ. 1. Живеем нашироко, богато.
2. Ирон. Живеем в - беднотая, в оскъдица.
ПРЕБИВАМ / ПРЕБИЯ ОПАШКАТА на някого. Диал. Засрамвам някого, аато го
изобличавам и тааа го заставям да ст смири, укроти.
Още: Смазвам / смажа опашката. Диал.
ПРЕБИВАМ / ПРЕБИЯ С УМ. Диал. 1. Премислям, размислям нтщо.
2. Решавам нещо или решавам ст на нещо.
ПРЕБИЕНА ПАРА. Диал. В съчкт. о нямам или друг глагол с отриц. Никакви средства,
нищо. — Когато Дойде Други път. то му кажи, чк няма да похарчиш ни пркбиена пара за
сватбата му. Кажи му, чк нямаш, че ои изгубил. чк оа ти изели 1000 жълтици. Слушаш ли ?
Л. Каравелов, Богатият сиромах.
Още: Пребита парй /в 1 знач./. Диал. Пукната (спукана, счупена) пар. /в 1 знач./. Скър¬
шена пара /в 1 знач./. Диал.
ПРЕБИ МИ СЕ КЛИНА. Диал. Ядосах се, разсърдих се.
ПРЕБИТА ПАРА. Диал. 1. В съчет. о без, нямам или Друг глагол о отриц. Никакви
средства, нищо. Ти нямаш ни пребита пара в кесията ои, а обещаваш хиляёо гроша. Л. Кара-
велов, Войвода. Без пребита пара е. • Не давам пребита пара за тази книга.
2. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо. Тога кафе не струва пребита пара, няма ни вкус,
ни аромат.
Още: Пукната (спукана, счупена) пара. Скършена пара. Диал. Пребито дукато /аъм 2
знач./. Диал. Пребитна пара /към 1 знач./.Даад.
ПРЕБИТО ДУКАТО, не струвам (не чиня). Диал. Нищо (нт струвам). Остарях,
пребито дукато • не струвам вече.
Още: Пребита пара /във 2 знач./. Диал.
ПРЕБРОЯВАМЕ СЕ НА ПРЪСТИ. Много малко сме на брой, малцина сме; много
нарядко се срещаме. През дванайсета година тесняците г нашата околия ое преброяваха
на пръсти. но след войната	партията стана сила. Н. Хайтов, Диви разкази.
Ощт: Броим ст (четем се) на пръсти.
ПРЕВАРИ МИ СЕ БОЗАТА. Диал. Уплаших ст.
186

ПРЕВАРЯМ КАТО МАЛКО ПУЛЕ МАЙКА СИ. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение,
като прибързвам да кажи нещо не добре обмислено (нреднелек:енпе или мнение), или да
извърша нещо.
Още: Преварим кито пърле майка си. Диал, Ирон. Бързам като пуле пред мийки си.
Диал. Ирон.
ПРЕВАРЯМ КАТО ПУЛЕ ПРЕД' МАГАРИЦА. Диал. Ирон. Проявявам нетърпе¬
ние, като прибързвам да кижа нещо не добре обмислено (предположение или мнени 0, или
да извърша нещо.
ПРЕВАРЯМ КАТО ПЪРЛЕ МАЙКА СИ. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение, като
прибързвам да кажа нещо не добре обмислено (предположение или мнение), или да извърша
нещо.
Още: Бързим като пърле пред майка си. Диал. Ирон. Преварим кито малко пуле майка си.
Диал. Ирон,
ПРЕВЕЖДАМ / ПРЕВЕДА ПРЕЗ ДЕВЕТ ЗЕМИ някого, Изкусно, майсторски из-
лътвам, измамвам някого.
Още: Прокарвам / прокарам през денет земи.
ПРЕВЗЕМАТ МЕ РУСАЛИИТЕ. Диал, Силно се разтневявам.
ПРЕВИВАМ / ПРЕВИЯ ВРАТ. Самост. или пред някого, пред нещо. Ставам или съм
покорен, смирен; подчинявам се, покорявам се. Още утре. помислн той, вестниците ще на¬
печатат с големи букви. че главатарят нх бунтовниците най-сетне е превил врат, уплашил
се е оп смъртта н е минал в служба нх турската държава! Ст. Дичен, За свободата. Ех,
па не ма що: превих врхп и кандисхх. Дошло е дотам. че съм канл сега да нхмера каквхто н
да е работа. Т. Г. Влийков, Неприятният тост. Ти. браге Климе, който бе до вчера / непри¬
мирим н върл противник техен! и ти ли днес превиваш врат пред тях? Г. Райчев, Еле¬
ново царство. Разсърди се нх жена сн. Такава си беше пя, все горделива, все не превива врхп,
все се дърпа, когапо не трябва, Кл. Цачев, Горчив залък. — Да не бяхме ний, казваш,
Ивайло — ... — ама без нас. прибойчани. що щеше дх спане? Щяхме дх превиваме врат пред
татарина. Вий ни пробудихте. ти. Бърдоква. Ст. Загораинов, Ивайло. Превило врат момчето
Оа се жени за тая. дето искал баща му, Н. Хайтов, Шумки от габър.
Още: Превивам / превия глава. Навеждам / ниведи (подвивам / подвия, прекланям / пре-
клоня, свивам / сния, скланям / склоня, снемим / снема, скършнам / скърша) врат.
ПРЕВИВАМ / ПРЕВИЯ ВРАТА на някого. Накарвам някого да ми се подчини, да
стане покорен; сломявам непокорството, съпротивата, инити на някого; подчинявам, поко¬
рявам. И тая гяурка сега. . . Не искх да се ожени за харамията, за да продължи той зулум-
луципе си. Но татаринът ще превие врата й. М. Мирчевски, Калофер войвода. Зх Дамян
пой не се изненада, но за Пешо и Боляра имаше по-друго мненне — знаеше, че не са от страх¬
ливите и хко рекат дх продават инат. трудно ще им превиеш врата. Т. Монон, Смърт няма.
Важното за него беше. че има оръжие в ръцете сн. че е силен, че ще превие врага на Гроздана,
ще го смаже. Й. Йовкон, Жетварят. Тх, какво може дх каже човек, който има стигнала
дъщеря за женене? Жена. нали. нищо добро не носи. Колкого и да си горд, пя все ще ти
превие врата. К. Петканов, Без деца. Той [Рюшди бей] пръв още преди години бе казал: гяу¬
рите надигат глава.. . Но епо сега и пашата даваше изнн нх правоверните да превият врата
на раята,. . Нека ни даде каймакаминът заптии да спирхп селяците по чифлиците ни и капо
.избяга някой, да го хвърлят в затвора. Д. Талев, Преспинските камбани.
Оше: Извиним / извия врита /във 2 знач./. Навинам / нивия (свивам / свия, прекършвам /
прекърши) врата.
ПРЕВИВАМ / ПРЕВИЯ ГЛАВА. Самост. или пред някого. пред нещо. Стивам или съм
покорен, смирен; подчинявам се, покорявам се. Честно е сърцето, в което поривите бликат
невъздържано. Излял момъкът мислипе сн смело, не превнл глава в молба н унижение. М. Сми-
.лова, Друм се ние.
Още: Превивам / превия врат. Прекланям / преклоня (свеждам/сведа,скланям/склоня)
глава. Навеждам / наведа глава /вън 2 знач./.
ПРЕВИВАМ / ПРЕВИЯ ГРЪБ. 1. Пред някого или самост. Покорявам се' някому,
търпя неговата власт, тирания. Под гнет стоименен превивам гръб / и влача . аз. неволник,
твоите окози. П. К. • Яворов, Родина.
187

2.	Пред някого. Угоднича, подмилнвтм се, лтнейничт. Как да се срази един такъв противник,
който превива гръб прей тебе и те зове христолюбив и пресветъл ? Нямз оръжие, по-остро
от човешкото лукавство, Ст. Зтгорчинов, Ивтйло.
3.	Само в несв. вий, Работя, трудя се непосилно. — Всеки иска да живее честито на този
свят. брате, всеки иска щзстие да намери, А как се поминув! работникът: цял живот пре¬
вива гръб и рзйост не вижйз. В. Геновскт, Седем години. Българинът имз нрав корав — /
цял живот зз хлябз гръб превива, ! но зз свободата пада прав! О. Орлинов, Проверка.
Още: Превивам / превия гръбннк<т си>. Превивам / превия шия /нъм 3 знач./. Дизл,
Подвивам / подвия гръб /нъм 3 знач./.
ПРЕВИВАМ / ПРЕВИЯ ГРЪБНАК и ПРЕВИВАМ / ПРЕВИЯ ГРЪБНАКА' СИ.
1.	Самост. или пред някого. Покорявам се някому, търпя неговата власт, тирания. Умна си,
зДравз сш. . хлябът ти е в ръцете. Защо ще му превиваш гръбнак? Нека сш поблъскат мзлко
главата, нека се позамислят, пз тогаз ще видим.. Ив. Петров, Ноннината любов.
2.	Прей някого. Угоднича, подмилнвтм се, лтнейнича. То [бъдещето] се прейставяше на
Конйарев като жалко съществуване — някакъв пшсзрушка, превиващ гръбнак прей силните
на Деня. Ем. Станев, Ивтн Кондтрев. А какво ще стане, зко тук избухне стачка, - - ? Бъде
ще иде дз моли зз нова служба, кому ще превива гръбнак зз висока заплата? Г. Ктртслтвов,
Обикновени хора.
3.	Само в несв, вий, Работя, трудя се непосилно. Така, в чайните- тютюневите и памучните-
плантации в Дакар, - - - , наД полетата на едрите земеделци превиват гръбнак от сутрин до
късна вечер 9—10-годишни деца, в. Отечествен фронт.
Още: Превивам / превия гръб. Пречупвам / пречупя (прегъвам / п^егъна, чупя) гръб¬
нак <а си> /към 2 знач./. Превивам шия /към 3 знтч./. Дизл,
ПРЕВИВАМ ШИЯ. Дизл, Работя, трудя се непосилно.
Още: Превивам гръбнна<т си> (гръб) / в 3 знач./.
ПРЕВРЪЩАМ / ПРЕВЪРНА В ЖИВО ДЕЛО нещо. Кншж, Осъществявам, реали¬
зирам нещо.
ПРЕВРЪЩАМ / ПРЕВЪРНА В (НА) ПРАХ <И ПЕПЕЛ> нещо. Напълно разруша¬
вам, напълно унищожавам нещо. „Комити, послушайте моите думи и се прейайте, зз-
щото нямз да мине много време, когато манастирът ще бъДе превърнат в прах и пепел,
а вие всички ще бъдете в моите ръце.“ Д. Марчевсни, Дошло е време.
Още: Направим / направя нт прах <и пепел> (направям / направя пртх и пепел) /в 1
знтч./. Обръщам/ оБърнт в пртх и пепел.
ПРЕВРЪЩАМ СЕ / ПРЕВЪРНА СЕ НА ПРАХ. Бивтм нтпълнО' разрушен, унищо¬
жен. Той [изворът] ще пресъхне и Лунзтз ще се пропука на четири части и всяка от тия-
части още на четири, Докато се превърне на прах. Елин Пелин, Ян Бибиян нт Луната.
Още: Ставам / стант на пртх.
ПРЕВРЪЩАМ СЕ / ПРЕВЪРНА СЕ НА (В) СЛУХ. Напрягам се до крайност, зт да
чуя, дт доловя нещо, слушам с нтй-голямо внимание, най-напрегнато. Стъпките спряха
в коридора, Вратата на съсеДнзтз стзя се отвори. . . на съсеДната стая, трепна тя, нз
неговата стзя! Дзнз цяла се превърна в слух. Той, той ли е? Ст. Дичев, За свободата. Етз
тзм на чиновете между гостите е и майка му, Тя цялата се бе превърнала нз слух, очакваше
дз чуе името на своя син, П. Проданов, Седмокласници. Щом чу името - на Росица, стзршш
лейтенант Церски се превърна в слух, Той не вярваше нз ушите си. К. Кръстев, Катастрофа..
Още: Обръщам се / обърна се нт (в) слух.
ПРЕВРЪЩАМ СЕ / ПРЕВЪРНА СЕ НА (В) СЛУХ И ЗРЕНИЕ. Изострям, напрягам-
до крайна степен вниманието си, зт да чуя и видя всичко, дт не пропусна или сбъркам нещо..
Той познаваше вече тоя път- Нз смрачавани го бе- обхоДил, Сега вървеше уверено, превърнал-
се целият в слух, в зрение, Ст. Дичев, Зт свободата. Морозов се приближи през тъмнзтз
сянка до еднз мзлкз ограда и като легнз по корем- преДпазливо запълзя нагоре. Докзто траеха-
мъчителните минути той се бе превърнал цял нз слух и зрение. К. Ламбрев, Средногорски
партизани.
Още: Обръщам се / обърна се нт (в) слух и зрение.
ПРЕВЪРНА СЕ КОЛАТА. Дизл. Употребява се, ногтто тръгне на някого в търгов¬
ската ртботт нт зле или нт добре, тно е Бил зле.
188

ПРЕГЛЪЩАМ / ПРЕГЛЪТНА ГОРЧИВИЯ ХАП. Изживявам безропотно нещо
много неприятно, някаква неизбежна неприятност. Той ще опита почвата, ще разбере дали
да се наёява на някаква взаимност, или трябва да преглътне горчивия хап и да понесе мъл¬
чаливо мъката ои. Г. Караславов, Танго. Фашистите от София анулираха избора, но при
новия избор ние пак се наложихме, и те трябваше да преглътнат горчивия хап, К. Митев,
През бури. Няколко Дни наред слеД това той влиза и излиза от къщи. без да говори на дъ¬
щеря ои. и Беба, ще не ще, преглъща горчивия хап и се примирява. Св. Минков, Разкази в
таралежоеа кожа.
Още: Преглъщам / преглътна хапчето.
ПРЕГЛЪЩАМ / ПРЕГЛЪТНА ПРИКАЗКА. Съзнателно млъквам, за да не кажа
нещо, което не трябва, или за да не издам нещо пред някого. — Ще върви ли някой о
тебе? — додаде вместо добър вечер Дяёо Милан . . — Тц — Дигна глава Стоян — Другите
всички са в пехотата... — За по Две гоДини. . . добавя дядо Милан и преглътна наполовина
приказка'. — сега вече все то. . . и Да му разправя и ёа го гълчи. П. Ю. Тодоров, Идилии.
Още: Преглъщам си / преглътна си думитт.
ПРЕГЛЪЩАМ СИ / ПРЕГЛЪТНА СИ ДУМИТЕ. Съзнателно млъквам, за да нт
кажа нещо, което нт трябва, или за да не издам нещо пред някого. Милин отвори уста,
за ёа му каже шеговито: „Заповядай. мене това ми стана занаят“, но преглътна думите ои
и разсеяно поглеёна острогривия врат на магарето. Хар. Русев, По стръмнините.
Още: Преглъщам / преглътна приказка. Прехапвам си / прехапя си (поглъщам си / по¬
гълна си) думите /във 2 знач./.	.
ПРЕГЛЪЩАМ / ПРЕГЛЪТНА СЛЮНКИТЕ СИ. Много ми се яде нещо, което виж¬
дам или за което ст говори. Веднъжки хитрата кума лисица, / . . . поёуши грозёето, и нос
като навири, / тозчао позна, че то е бяло, / но още неузряло. . . / Тя посеДна поё лозата,
преглътна слюнките си във устата. Д. Подвързачов, Басни.
ПРЕГЛЪЩАМ / ПРЕГЛЪТНА СЪЛЗИТЕ СИ. Правя усилие да се въздържа, за да
не заплача. Вървеше поёире й като сянка и с жестоко злораёстго й намекваше за нейното
брзёетстго, Нонка преглъщаше сълзите си и когато останеше сама, плачеше дълго и безу¬
тешно. Ив. Петров, Нонаината любов. Като преглъщаше сълзите си, тя започна да разправя
тихо мъката и теглото ои. К. Петканов, Хайдути. — Щк отиваш само когато те повика,
разбра ли? Аз ти плащам повече — тука ще стоиш! Момичето наведе глава и преглътна
сълзите ои. Г. Райчев, Златният ключ.
ПРЕГЛЪЩАМ / ПРЕГЛЪТНА ХАПЧЕТО. Вж. Преглъщам / преглътна горчивия
хап. — Голям сънливец. Спи през всяка свободна минута. — А през останалите с какво е
зает! — Трябваше да преглътна хапчето. Заслужих си го. защото Думите ми прозвучаха
тъй. като че с Венци бяхме отари приятели. Ем. Манов, Моето първо лято.
ПРЕГРАЖДАМ / ПРЕГРАДЯ ПЪТЯ на някого или нещо. Попречвам 'на някого да
направи нещо или спирам осъществяването на нтщо, не давам възможност нтщо да ст осъ¬
ществи. Тая партия [комунистическата] преграждаше пътя на национал-социализма към
нова световна човешка касапница и трябваше да бъде унищожена е огън и меч. А. Каралий-
чее, Наковалня или чук. В сърцето й се надигаше гняв — той прегражёаше с Държанието
ои всички пътища за обяснение. Ем. Манов, Ден ст ражда. Царици ти се паДа теб- Да бъёеш. /
но пътя ти премежёия прегражёат — / пази ск. чеДо! Г. Райчев, Еленово царство. И туй
ми било ръководител! Догматик! Прегражда пътя на новаторите! Ст. Ц. Даскалов, Есенно
сено.
Още: Пресичам / пресека (препречвам/препреча) пътя.
ПРЕГЪВАМ / ПРЕГЪНА ГРЪБНАК и ПРЕГЪВАМ - / ПРЕГЪНА ГРЪБНАКА СИ
преД някого или самост. Угоднича, подмилаеам се, лакейнича. Началството никога не е
обичало да му възразяват. . Прегъвай гръбнак, викай „ура“ и работата е наред. М. Марчев-
ски, Тихо пристанище.
Още: Чупя (пречупвам / пречупя) гръбнак. Превивам / превия гръбннк<а си> /във
2 знач./.
ПРЕДАВАМ / ПРЕДАМ БОГУ ДУХ. Книж. Умирам, издъхвам. Великият старец
благослови пак сина ои и предаде богу Дух. Ив. Вазов, Последният му дтн. — Днес след Обяд
министър Ангелов внезапно умрял! — Но как така? — Няма подробности. Веёнага след
189

банкета, станало му зле, легнал, но докато дх доде лекар, той побързал и предал благопо-
. лучно богу дух. Ст. Л. Костов, Големанов.
ПРЕДАВАМ / ПРЕДАМ ДУША. Диал. Умирим. В това време, когато аз питах за
бедния Соколски, той едва ли е бил предал душа на беснлннцата, Зах. Стоянов, Записки по
българските въстания. „Проклет да е. кой си мома люби, I да я люби, пх да я не земе!/
Дай му, боже, болен дх си легне, / да си лежи до девег години — / десетата душа дх предаде.
Народна песен.
Още: Пущам / иусна души. Диал.
в	■
ПРЕДАВАМ / ПРЕДАМ КАЛЕТО. Отказвам се да върши повече нещо, преставам
да се боря или да участвувам в нещо. Само Митко. изцапан до ушипе с динен сок. продължава
да гризе голям колкого главата му резен . . — Тъй, тъй, тъй! — смее се старецът. —
А онзи юнак там напълни тумбака и предаде калете. . . Обръщам се — Мипко сладко спи
на постланото нхд сеното одеяло. П, Незнаковов, Маргаритка и из.
Още: Предавам / предам крепостта.
ПРЕДАВАМ / ПРЕДАМ КРЕПОСТТА. Вж. Предавам / предам калето.
ПРЕДАВАМ / ПРЕДАМ КРЕПОСТТА ОТВЪТРЕ. Действувам, постъпвам против
интересите, • във нреда на някикън колектив, организация, партия и под., към които сам при¬
надлежа.
ПРЕДАВАМ / ПРЕДАМ НА ЧЕРНАТА ЗЕМЯ някого. Обикн, в св. внд, Диал. Пог¬
ребвам някото. Ти знаеш. може бигн. че преди три години предадох на черната земя дъщеря
от V клас нх 18 години. (Ц. Гинчев, Писмо до Ив. Шишминов). Ив. Д. Шишминов, Ц. Гинчев
и др. в спомените на съвременниците си.
ПРЕДАВАМ СИ / ПРЕДАМ СИ ГЛАВАТА. Диал. Дивам си живота, умирам за нещо.
ПРЕДАЛ СЪМ ЦАРСТВОТО. Диал. Остарял съм и ще мра.
ПРЕД ВРАТАТА Е. За нещо — ще стане, ще настъпи в най-близко бъдеще, съвсем
скоро. Ей го и Великден е вече пред вратата. Т. Г. Влайков, Преживяното.
Още: Пред прага е.
ПРЕД ЖЕНИТБА ТИ Е. Диал. Ирон. Казва се ни някого, когато търси нещо, което е
пред очите му.
ПРЕДИ АДАМА. Много отдавна.
ПРЕДИ ВРЕМЕ. 1. Неотдавна.— Преди време се научих, от Карлово докарали някакъв
млад дякон.. . — разправяше бързо Големия. — Чакай. рекох сн, да поразпитам: може н
да е Васил Левски! Ст. Дичев, За свободата. — Преди време бях при .Дядо Благоев — рече
Илков. —. И аз исках дх зная как ще завърши тая война. И знаете ли какво ми каза дядо
Благоев? „Тази империалистическа война — .. . — ще завърши среволюция,“ Г. Караславов,
Обикновени хори.
2. Преждевременно. „Не бери грижа. чедо, преди време“ — раздумваше го майка му. П. П. Сла¬
вейков, Епически песни. Една жена дотича откъм мелницата, слаба, преди време остаряла,
повяхнала, Й. Йонков, Вечери в Антимевекпя хан.
ПРЕДИ ГОДИНА ГОРЯЛО, СЕГА МИРИШЕ. Диал, Ирон. Употребява се, когато
някой прави въпрос за нешо не своевременно, когато то се е случило или го е засегнало,
а тогави, когито всичко е отминало и се • е свършило.
ПРЕД ЛИЦЕТО на някого. Вж. Пред очите нх някого, Няколко денх след това на по¬
ручик Манев се огдаде случай дх сн отмъсти. н го пред лицето на цялапх рота. П. Вежинов,
Втора рота.
ПРЕДНИКА СЪМ ОБЪРНАЛ НА ЗАДНИК. Диал. Върша всичко наопаки.
ПРЕД ОЧИТЕ нх някого' 1. В присъствието на някого. Днес застреляха един германски
офицер пред очите ми. Г. Кариславов, Танго.
190

2. Явно, неприкрито. Според мене честните хора не ск нужёаят от прикрития. Те вършат
всичко открито пред очите на целия овят. М. Марчевски, Тайнствените светлини.
Ощт: Пред лицето.
ПРЕД ПРАГА Е. За нтщо —— ще стант, ще настъпи в най-близао бъдеще, съвсем
скоро. — Ето ти я зимата пред прага, пък той — про-зор-ци-те да отваряте! Г. Карасла-
вов, Баба. Пролетта е вече преД прага, скоро всичко ще ое разцъфти.
Още: Пред вратата е.
ПРЕД ПРАГА на нещо СЪМ. В най-скоро времт ще ми ст случи нещо или ще постигна
нтщо. Аз съм пред прага на разорението... Нямате право повече да искате от мене. Д.
Димов, Осъдени души. Поёпоручик Платнаров дъвчеше нервно края на цигарата ои... Бе ли
наистина преД прага на тайната? Щеше ли да развърже хитлеристът своята бъбрива уста?
П. Вежинов, Нашата сила. И той ск впусна г обширни разсъжДения, от които разбрах само
това. че човечеството е пред прага на фантастични открития в биологията. Л. Станев,
Поглед от хълма.
ПРЕД ТЕБЕ ГЛАДИ, МАЖЕ, А ЗАД ТЕБЕ ГРОБ КОПАЕ. За лицемерен човек, който
се държи любезно, угоднически към някого а в същото време тайно ст старат да му навреди,
да му напакости.
Още: Отпртде ти лиже, маже, отзаде ти гроб копае.
ПРЕД ТЕБЕ МАЖЕ, ГЛАДИ, А ЗАД ТЕБЕ ТИ ОЧИ ВАДИ. Диал. За лицемерен чо¬
век, който се държи любезно, угоднически аъм някого, а в същото вртме тайно се старае да
му навреди, да му напакости.
ПРЕЗ ВОДА го ПРЕВЕЛ И ВОДА му НЕ ДАЛ. Диал. Изкусно, майсторски излъгал,
измамил някого.
Още: През река го превел и вода му нт дал. Диал.
ПРЕЗ ВОДАТА СЪМ МИНАЛ И НЕ СЪМ СЕ НАМОКРИЛ. Диал. Оправдал съм ст,
аао и да съм виновен. Приятелят ти през вода минал и не ое намокрил.
ПРЕЗ ГИНИНИ, ТА У ВЪЛКАНИНИ. Диал. Употребява се за някой, който ст т
обидил, разсърдил за нещо.
ПРЕЗ ГЛАВАТА на някого. Без знанието и разртшенитто на някого. — Не е ли същият,
който е предлагал някаква партида на италианците ? — внезапно попита Борис. —Да, същият—
отговори Костов. ——: И после Зара прокара партида във френската режия през главата на
Торосян. Д. Димов, Тютюн. Някои другари и особено Кондарев по лични причини и съображения
Действуват самовластно, създават воeнпо-рeволюццоппи комитети, овързват се о анархисти
през главата на ръководството и по този начин цепят организацията. Ем. Станев, Иван
Кондарев.
ПРЕЗ ГРЪБ, смея ст. Диал. Силно, неудържимо (се смея).
ПРЕЗ ГЪЗ ПЕРЕСТО. Диал. Вулг. 1. Много превзет, горделив, надменен.
2. Който яде много, тъпчт се само от лакомия.
ПРЕЗ ДЕВЕТ ВОДИ СТУДЕНИ. Диал. Много надалеч. А ако би капитале за него и
за неговото поведение неговите роднини и старите турци и българк, то би получиле такъв
отговор, който би ви накарал да затъкнете ушите си и да побегнете през девет земи в десктя.
и през девет годи студени. Л. Каравелов, Маминото дтттнце.
Ощт: През девег морета.
ПРЕЗ ДЕВЕТ ЗЕМИ В ДЕСЕТА. Вж. През девег царства в десето. Като знаеше кой е
баща му и как той оная гоёина го откъсна и препрати през девет земи в десета., за нея бе
съвсем естествено, че го е оженил за богата мома. Г. Караславов, Обикновени хора. — Го¬
спод ми е свиДетел, чк аз за добро поех този път и за добро ще го следвам! — Никой не се съм¬
нява в това, отче, ала не е все едно Дали този път върви през България, или през Девет
земи в десета! — възрази Честлаг. Й. Вълчтв, Стъпала към небе.
191

ПРЕЗ ДЕВЕТ <ЗЕМИ И> МОРЕТА. Много надалеч. Защо неговият Крумчо, вече
доктор, . - вместо Да сш ДойДе и Да си гледа живота, се е запилял в чужйз държзвз, през девет
земи и морета дз се бие? Г. Ктртслтвов, Нт стража. — Хайде да се качим на „Емона“ и да за¬
минем.— Къйе? —— През Девет морета, Ем. Манов, Бягството на Галатея.
Още: Зад девет морета. През девет води студени.
ПРЕЗ ДЕВЕТ СЕЛА В ДЕСЕТО. Вж. През девет царства в десето. Девойко море, де¬
войко, I сз пролет моя, сз лято — / наесен мзйкз те дзде / през йевет села в Десето. К. Хри¬
стов, Самодивска китна. — Ах, мисечинко- море, деннице, / . - .не ми захожДай, море, с вечеря.,!
че имзм любе, море, Далеко — / през йевет селз, море, в десето. Народна песен. Шзнко си
Бонка залиби. / либи я Шанко, лъга я / гойинз и половина. / па си са Бонкз сгодява / през
девет села в десето I зз този пусти Ниготин. Народна песен. ТоДор Тойорка послуша, I паси
тръгнали, ютишле, / през девет села в десето,1дето ги ора не знаят. / че сз си брзтиц и сестра,
Народна песен.
ПРЕЗ ДЕВЕТ ЦАРСТВА В ДЕСЕТО. Много надалеч. Тзя нощ и дошъл човек, дето
трябваше дз стои през йивет царства в десето. Вши сте го пуснали. както пуснахте лзни три
пъти вампира, А. Дончев, Сказание зт времето на Стмуила. Впрочем можи би тъй ми си стру¬
ваше, ззщото бях Далеч от мама и от добрата бабичка, която сега сякаш живеене някъде
далеч приз дивит цзрствз в десето. К. Калчев, При изворт на живота.
Още: През девет земи в десета. През девет селт в десето.
ПРЕЗ ДЖАМ СИРЕНЕ БЛИЖА. Дизл. Голям скъперник съм.
Още: През джам сирене лижа. Дизл,
ПРЕЗ ДЖАМ СИРЕНЕ ЛИЖА. Дизл, Вж. През джам сирене Ближт.
ПРЕЗ ЗАДНАТА ВРАТИЧКА. Не по общоприетия ред, не както е редно.
Още: От задната врата.
ПРЕЗ ЗЪБИ, изговарям (нтзвтм, говоря). Със сдържан яд, гняв; злобно (изговарям).
Мърморейки нищо през зъби, бирникът отбилязз при името един кръст. Н. и. Филипов, Бир¬
никът дошъл. — Учи си — отвърна спокойно Иван ... — Ставай човек, — Че сега магаре
лш съм ? — приз зъби кзза Шериф, В. Ченнов, По стръмното. Нзли знаеш — преди дз ми напра¬
вите бръснар. ни бях хвзщзл ншто ножици, ншто гребин. И това брзДа ли е — цялз конска
грива — и той през зъби изрече една попръжня и цъкнз на пойз с омерзинии. Д. Спрос^анов,
Самообречените.
ПРЕЗ КУП ЗА ГРОШ. Небрежно, нехайно, немарливо, повърхностно. Който
работи — ще яде; който не работи — нямз да яДе,.. А който работи приз куп зз грош
кзто тебе, ще му се дава ярмз, а понякога и трицш, Хр. Ясенов, Злополучните пози на Връбчо
Добриянов. Иван Татзров поочуква обръчите нз своята бъчвз през куп зз грош и глейа изпод
каскета си, Й. Радичков, Барутен Буквар. Старият свещеник четеше през куп за грош, - нз
места само измърморвзше нещо нз носа си, пропущаше Думи и съкращаваше пасажи. Г. Ктрт¬
слтвов, Обикновени хорт.
Произходът се свързва с първоначалното значение нт ■ презнуп — сбор, внупом, съвкупно, всичко; ■ изра¬
зът е означавал, че много неща, наедно оценени, струват само един грош, т. е. ст много евтини. (Л. Милетич,
Презнуп, Бълг. преглед, I (1929—1930), нн. 1, с. 128—129).
ПРЕЗ КЪРА, говоря. Дизл, Необмислено, каквото ми хрумне (говоря).
ПРЕЗ ЛЪЖИТРЕВ СЕ Е РОДИЛ. Дизл, Обичт много дт лъже, има навик дт лъже.
ПРЕЗ МОРЕ МУ (Й) ВЕЧЕРЯ. Във 2 и 3 л. Диал. Възклицание зт изразяване на жела¬
ние нещо или някой дт е далеч от нтс (обинн. при опасение от някаква Болест). Половин го¬
дина се не би мшнзло, откак си доби Райкз, когз, отйе дз се земе неверна болест — през море
й вечеря! — тз нагази Млзйинча, Т. Г. Влтйнов, Дядовата Слтвчовт унунт. — Е. . . като
не искаш да ни попиеш — върви си! Приз море ти вечеря! — речи Пилинко. Елин Пелин, Летен
ден.
Още: През море му (й) легало. Дизл,
ПРЕЗ МОРЕ МУ (Й) ЛЕГАЛО. Дизл, Вж. През море му (й) вечеря.
192

ПРЕЗ МОРЕ ТЕ ПРЕКАРВА ВОДА ДА НЕ ПИЕШ. Диал. Изкусен лъжец е.
ПРЕЗ ПЕТО ЗА ДЕСЕТО, говоря. Необмислено (говоря).
ПРЕЗ ПЛЕТ НЕ СЪМ ВИЖДАЛ / ВИДЯЛ нещо. 1. Никак не ми е известно нещо, не
съм запознат с нещо, никак не разбирам от нещо. — Огнянов, —— казваше той надуто и авто¬
ритетно — през плет не е видял театър. Ин, Вазов, Под игото. — Ти през плет не си видял
щурци бе, Кандов! — казваше един поп, Ив. Вазов, Под игото. Дадоха ми да свърша нещо,
което и през плет не съм виждал.
2.	Без отриц. не. Обикн. ирон. Запознат съм до известна степен с нещо, отчасти имам ня¬
каква представа от нещо. Дано варим някой. от нас през плет дх е виждал как се стягат бъ-
чови, П. Ю. Тодоров, Невяста Боряна. Четох и вашата последна повест. Много хубава е,
чудесна е. Вие можете да вярвате сиреч на нас, и ние през плет поне сме виделн какво е нещо
литературата. Ив. Вазон, Дриски и шарки.
Още: През плет съм ' гледал /към 2 знач./.
ПРЕЗ ПЛЕТ СЪМ ГЛЕДАЛ. Ирон, Запознат съм до известна степен с нещо, отчасти
имам някаква представа от нещо. Ако не съм кумувала. барем през плет съм гледала, П. Р.
Славейков, Български притчи или пословици и характерни думи.
Още: През плет съм виждал / във 2 знач./. Ирон.
ПРЕЗ ПРИЗМАТА нх нещо, виждам (разглеждам, 'гледам). Не непосредствено, а
от гледище ни нещо (ниждим). Той гледаше на света през призмата на своите професионални
интереси. Ем. Манов, Ден се ражда. Нещо ново и ценно в областта на поезията може дх се
създаде само тогава, когато творческият поглед се взре в проблемите на общия. културен
дух, през призмата нх националното схващане. П. П. Славейков, Български литератури. Обая¬
телният блясък н новостта на предприятието, гледано през призмата на въображението,
замъгляваха разсъдъка им,• Ив. Вазон, Под игото.
ПРЕЗ ПРЪСТЕН ПРЕМИНАЛА. За девойки — прекадено' слаба, тънка.
ПРЕЗ ПРЪСТИ. Небрежно, нехайно, повърхностно. През деня пя беше направила
забележка на един младеж да не работи през пръсти, Д. Кисьов, Щастието не идва само. По-
вечего ог тях [тигмите] имаха богати домове в столицата, проастии извън нея,
имения из безкрайните земи на империята, па гледаха през пръсги на задълженията си във
войската. А. Дончев, Сказание за времето на Самуила. Околийският началник, който виж¬
даше, че няма да се задържи много на власт, гледаше съвсем през пръсти на всичко, Г. Кара-
славов, Обикновени хора. Не може вече дх се кара как дх е, през пръсги, От всекиго се иска
да е нх мястото сн. да се чувствува стопанин и да поема тежестите, които му отреждап
животът и работата, В. Ченкон, Последната смяна.
ПРЕЗ РАМО ГЛЕДАМ нх някого, Държа се високомерно, надменно спрямо някого.
ПРЕЗ РЕКА го ПРЕВЕЛ И ВОДА му НЕ ДАЛ. Диал. Изкусно, майсторски излъгал,
измамил някого.
Още: През води го превел и води му не дал.
ПРЕЗ ТРУПА МИ • ЩЕ МИНЕШ. Ще попреча по всякакъв начин (при категоричен от¬
каз зи осъществяването на нечии намерения). Ще продадеш имота. но през група ми ще минеш.
ПРЕКАРАЛ НА ГОДИНИТЕ. Диал, За човек —— остарял, стар.
Още: ^прехвърлил години <те>.
ПРЕКАРАХ ПРЕЗ КУЮМДЖИЙСКИ ВЛАК някого, Диал. Много измъчих някого.
ПРЕКАРВАМ / ПРЕКАРАМ ЖАДЕН ПРЕЗ ВОДАТА някого, Диал. Изкусно, май¬
сторски излъгвам, измамвам някого.
ПРЕКАРВАМ / ПРЕКАРАМ ПОД НОЖ някого, Избивам, изколвам, посидам (мно¬
го хора).
Още: Турям / туря (турвим / турна) под нож.
ПРЕКАРВАМ / ПРЕКАРАМ ПРЕЗ АКЪЛА СИ. 1. Нещо. Разсъждавам върху нещо
чуто, преживяно или което зная; премислям различни неща.
13 Фразеологи^н речник, т. 2
193

2.	Някого. Последователно ' си представям обикн, различни хора, аато ги преценявам с оглед
на някаква цел. Тя прекара през акъла ои всичките си колежки, като се чудеше от коя да по¬
иска пари назаем.
Още: Прекарвам / прекарам през главата (ума) си. Прехвърлям / прехвърля през акъла си.
ПРЕКАРВАМ / ПРЕКАРАМ ПРЕЗ ГЛАВАТА СИ. 1. Нещо. Разсъждавам върху нещо
чуто, преживяно или което зная; премислям различни неща.
2. Някого. Последователно си представям обикн. различни хора, аато ги преценявам с оглед
на някаква цел.
Ощт: Прекарвам / прекарам пртз ума (акъла) си.
ПРЕКАРВАМ / ПРЕКАРАМ ПРЕЗ ЕДНО СИТО някого. Отнасям се, постъпвам по
един и същ начин (към - много хора).
ПРЕКАРВАМ / ПРЕКАРАМ ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ някого. Подлагам някого на тежки
изпитания, заставям го да изживее големи трудности. Преди два дни същият ёяёо Вьльо беше
ги прекарал през иглено ухо.. . само и само да не ги зърне турско око. Л. Стоянов, Бенковски.
То не беше изпит, а изтезание. Прекарваха ни еДга ли не през иглени уши. Ас. Станоев, Първите.
ПРЕКАРВАМ / ПРЕКАРАМ ПРЕЗ ПАМЕТТА СИ нещо. Премислям нещо (обикн.
различни неща), които са останали в съзнанието ми аато спомен. Ирина почна да прекарва
през паметта ои спомените за тия дни [от студентс-вото], горестни и вълнуващи в пепелта
на разрухата. Д. Димов, Тютюн. Мария ок беше извърнала настрана, прекарваше разбъркано
през паметта си спомени от детинство и се мъчеше да заспи. Д. Димов, Тютюн.
ПРЕКАРВАМ / ' ПРЕКАРАМ ПРЕЗ СТЪРГА <ТА> някого. Подлагам на различни
изпитания, разследвания, проверки някого. Да ск проверят всички чиновници! Да ое прека¬
рат през стърга ... И всички прикрити противодържавни елементи да се уволнят незабавно!
Г. - Караславов, Чиновническа история.
ПРЕКАРВАМ / ПРЕКАРАМ ПРЕЗ УМА СИ. 1. Нещо. Разсъждавам върху нтщо чуто,
преживяно или което зная; премислям различни неща. Беше някак особено възбуден и весел.
А като прекара през ума си всичко, което беше му се случило през Деня, той не намери нищо
необикновено. Й. Йовков, Чифликът край границата. Старата пък прекарваше през ума си
своя тежък и нерадостен живот. Г. Караславов, Татул.
2. Някого. Последователно си представям обикн. различни хора, като ги преценявам с оглед
на някаква цтл. Когато по-рано прекарваше през ума ои момичетата от махалата и пресмя¬
таше. кое би било най-добро за тях. на Илчовичините момичета хич се и не запираше. Т. Г.
Влайков, Стрина Втнковица и снаха й. „И днес няма коне като хората“, — мислеше си той,
като прекарваше през ума си по-Добритк коне, които беше видял,, но мисълта му не можа да ое
заДържи нито върху един. Й. Йовков, Женско сърце.	.
Още: Прекарвам / прекарам през главата- (акъла) си. Прехвърлям / прехвърля пртз
ума си.
ПРЕКАТУРИ СЕ ГЪРНЕТО. Диал. Стана вече, няма връщане.
ПРЕКАТУРИ СЕ КОЛАТА. Диал. Стана вечт, няма връщане.
ПРЕКЛА МЕ СЪН. Диал. Заспах от преумора.
ПРЕКЛАНЯМ / ПРЕКЛОНЯ ВРАТ. Самост. или пред някого, пред нещо. Ставам
или съм покорен, смирен; подчинявам ст, покорявам се. И той беше готов на това, но ня¬
маше да преклони врат пред ненавистния Тертерог оин. Ив. Вазов, Светослав Ттртер.
Ощт: Навеждам / наведа (подвивам / подвия, превивам / превия, скланям / склоня,
снемам / снема, скършвам / скърша, свивам / свия) врат. Прекланям / преклоня глава.
ПРЕКЛАНЯМ / ПРЕКЛОНЯ ГЛАВА. Самост. или пред някого, пред нещо. Ставам
или съм покорен, смирен; покорявам ст, подчинявам се. Изпратила бе тогава сина ои о гёиг-
нато чело и му бе поръчала никога Да не прекланя глава. И тя самата не бе преклонила глава
дорде бе Стефан на заточение. В. Геновска, Седем години. Не преклониха глави Двамата хра¬
бреци, нк ск дадоха, и на, победиха. Г. Караславов, Обикновени хора. Трайко. . . не беше от
ония, които благоговейно прекланят глава пред силните. Т. Г. Влайаов, В село. Бориславе,
преклони глава и моли за прошка. Ив. Вазов, Борислав. Една изключителна коравооьрДeчност
194

и строгост /ше му съзДалз в селото име, пред които всички прекланяха глава или нзй-малко
не смееха оз противоречат, Ив. Ктрановсни, Женитбата на Богттин Модров. Честният
човик има богата душа и чисто сърце. Той обича труда и затова не прекланя глава преД злото.
К. ПЕтнанов, Дамяноватт челяд.
Още: Прекланям / пренлоня врат. Скланям / склоня (свеждам / сведт) глава. Навеждам /
наведа глава / във 2 знтч./. Превивам / превия глава. Дшал.
ПРЕКРАЧВАМ / ПРЕКРАЧА ПРАГА на някого или нещо. 1. Отивам в домт нт някого
или някъде, посещавам някого или нещо. Изправи се и затвори очи, Вийя се кзто млада не¬
вяста. Хубава и горди. тя прекрачва прзга нз Млайеновзтз къща, К. ПЕтнанов, Без деца.
Приятел на хаджи Гюро, Смрикзр рядко посещаваше вдиДишкия конак, И тоя път бе послед¬
ният гост, който прекрачи прзгз. А. Христофоров, Ангария. Някои лекари й предлагаха дз
постъпи в болница, но тя упорито отблъсквзши предложенията им, Прекрачеше ли прага й,
щеше дз се почувствува още- по-зле. А. Наковски, Мария против Пиртлнов, Той излизе нз
Двора ... и тръгна към Пинтезови. От Нонкинатз сватби нзсзм беше хойил у тях само двз
пъти, а те не бяхз прекрачили прага му. Ив. Петров, Ноннината любов. Мзхай си! И- да ни
си прекрачил повече прага на дома ми! Ем. Манов, Ден се ражда.	.
2. На нещо. Нтвлизтм в някакво ново положение, състояние. ■ Старите, познати разсъждения
за това, че нз читиршДисит и пет години човек прекрачва прзгз на старостта, изпълниха
цялото му съзнание. ■ Д. Мантов, Хайдушка кръв.
Още: Престъпват (престъпям) / престъпя <през> прагт.
ПРЕКРЪСТИ СЕ, ЧЕ БЯГАЙ. Зт лот, проклет човек или нещо лошо, от ноето е по-
добре дт си далеч, зт дт не си изпатиш.
Още: Кръсти се, че Бягтй.
ПРЕКЪРШВАМ / ПРЕКЪРША ВРАТА на някого. Нтнтрвтм някого да ми се подчини,
дт сттне понОрен; сломявтм непокорството, съпротивата, ината нт няного; ■ подчинявам,
покорявам. Бяхз го вижйзли само два пъти тзкз затворен и вглъбен в сибе сш. Най-напред,
предш гоДинш, когато трябваше дз прекърши врзта на оня. страшния зянин Мехмед згз Ка-
рзфирлията, П. Константинов, Предание от изчезналия гртд.
Още: Извивам / извия врата /във 2 знтч./. Навивам ■/ нтвия (превивам / превия, свивам /
свия) врата.
ПРЕЛИВА МИ / ПРЕЛЕЕ МИ <И> ПРЕЗ ПРАГА. Понякога ирон. Имотен съм,
богат съм, имтм много имане. Тя. . . все се хвалеше, че всичко си имала, всичко през прзгз
й прелива. Ил. Волен, Диви дути. Приляло му и през прага,	.
Още: Изтича ми от прага. Понякога. ирон.
ПРЕЛИВАМ ОТ ПУСТО В ПРАЗНО. Върша нещо напълно безполезно, напълно из¬
лишно. —— Познах ви, прелюбизни професоре, но днес съм работил. спи ми си и нямзм време
да преливам от пусто в празно! А. Наковски, Мария против Пиртлнов.
Още: Наливам (изливам) от пусто в празно.
ПРЕЛИВАМ / ПРЕЛЕЯ ЧАШАТА <НА ТЪРПЕННИЕТО. За някаква случка, по¬
стъпка и под. — ставам причина повече да не може да се понася, дт се търпи нещо лошо-
В - Копривщица, . ,, държането му беше крайно непрепоръчително дръзко в очите нз коприв¬
щенското „общество“. . . А случката на „Гьол!“ поД връх Богдан. дето ставаше събор зз
изцеление, преля чашзтз. Л. Стоянов, Бенковски. Тоя тъй арогантен и предизвикателен от¬
говор. .. преля чзшзтз на търпението, Г. Димитров, От поражение нъм поБедт. А тук някоя
от дамите извика: — Атентат! Ето това преля чашата, А. Страшимиров, РоБи. ■ Той не
за пръв път се гавреше с мене, но тоя път се вбесих. — Много за хитър се смяташ! — кззах
зз грубо. .. ГлеДай само дз не прелие чашзтз. П. Вежинов, Звездите над нас.
Огце: Препълвам (препълним) / препълня чашата <нт присешиЕ».
ПРЕЛИВАНЕ ОТ ПУСТО В ПРАЗНО. Напълно Безполезна, напълно излишна работа.
Заседанието на рзйсъветз проДължило повече, отколкото било Допустимо, според думите
нз Павел, — И то зз нищо, зз преливани от пусто в празно. Б. Болгар, Близнаците.
ПРЕМЕНЕН ЗА ДЗТПА. Диал, Който е с лошо ушити, не по мярна дрехи.
ПРЕМЕНИЛ СЕ АЛИЯ, ПОГЛЕДНАЛ СЕ — ПАК В ТИЯ. Употребява се, зт дт се
подчертае, че не е станала никаква промяна у някого или в нещо, тъй като' само външно се е
изменил, а истинската му същност си е останала същата.
195

Още: Облякъл се (преоблякъл • се) Алия, погледнал се — пак н тия. Пременил се Илия,
погледнал се — пак в тия.
ПРЕМЕНИЛ СЕ ИЛИЯ, ПОГЛЕДНАЛ СЕ — ПАК В ТИЯ. Вж. Пременил се Алия,
погледнал се — пик в тия.
ПРЕМЕРВАМ / ПРЕМЕРЯ ОТ ГЛАВАТА ДО КРАКАТА някого. Изглеждам изпи¬
тателно някого в целия му ръст, обикн. с недоволство, ненавист, презрение и под., или за да
го преценя. .
Още: Премернам / премеря от глината до кракита (отдолу догоре). Измервам / измеря
от тпивп■г<тa>•' до кра!к<та>.
ПРЕМЕРВАМ / ПРЕМЕРЯ ОТ ГЛАВА <ТА> ДО ПЕТИ<ТЕ> някого, Изглеждам
изпитателно някото н целия му ръст, обикн. с недоволство, ненавист, презрение и под., или
зи да го преценя. Бай Нико ме. премери ■ от главата до петите. . . — Докторе, ние сме рево¬
люционна партия — проговори гой най-сетне, — Това пи не разбираш и надали някой ден
ще разбереш, П. Вежинов, Звездите над нас.
Още: Премернам / премеря от главата до криката (отдолу догоре). Измервам / измеря
от тлава<та> до
ПРЕМЕРВАМ/ПРЕМЕРЯ ОТДОЛУ ДОГОРЕ някого, Изглеждам изпитателно ня¬
кого в целия му ръст, обикн. с недоволство, ненивист, презрение и под., или за да го преценя.
Още: Премернам / премеря от главата до кракита (от тла1ш<та> до петт-Стт». Измер¬
вам / измеря отдолу доторт.	'
ПРЕМЕРВАМ СИ / ПРЕМЕРЯ СИ ДУМИТЕ и ПРЕМЕРВАМ / ПРЕМЕРЯ
ВСЯКА СВОЯ ДУМА. Говоря, като премислям внимателно всичко, което казвам.
Мечков, капо премерваше думите си. обясни, че той вече е уверен. че планът може да се из¬
пълни. Д. Кисьов, Щастието нт идва само. Младият Бабулев почука пихо с басгунчего си
пода, пое си дъх н премерваше всяка своя дума, Д. Талон, Преепанекиге камбани.
Още: Претеглям си / претегля си думите и претеглям / претегля всяки своя думи. Моря
думите си.
ПРЕМЕРВАМ / ПРЕМЕРЯ С ОЧИ някого. Изглеждам изпитателно някого в це¬
лия му ръст, обикн. с недоволство, ненавист, прозрение и под., или за да то преценя. Младият
човек се приготви дх я заговори, но оп масата се дигна Минпан Кадански, плю шумно, . . .
н присмехулно го премери с очи., К. Петканов, Дамяновата челяд.
Ощо: Измервам / измеря с очи. Премервам / премеря с поглед.
ПРЕМЕРВАМ / ПРЕМЕРЯ С ПОГЛЕД някого. Изглеждам • изпитателно някого в
цолия му ръст, обикн. с нтдонолство, ненавист, прозрение и под., или за да го прецтня.
—Кой от вас е Рашко Клинкхтх? Рашко го премери с поглед, сложи ръце на кръста си и направи
крачка към гурциге, К. Петканон, Златната земя. В нашего село няма лош човек, туй ти
го гарантирам. — Е, щом гарантираш? — . . . Овчарят ме премери с поглед. — Ако пе е
страх, докторе. не идвай — каза гой с достойнство. П. Вежинов, Звездите над нис.
Ощо: Премервам / премтря с очи. Измервам / измеря с поглед.
ПРЕМЕРВАМ • / ПРЕМЕРЯ ЯЙЦЕТО НА (СПОРЕД) ЗАДНИКА СИ. Простореч.
Грубо, Пртцтнявам добре възможностите си, • имам ясна нртдетва какво представлявам и ст '
съобразявам с. това н постъпките си.
Ощо: Меря яйцето на (според) задника си. Простореч. Грубо.
ПРЕМЕТНА МИ СЕ ПРЕЗ КОРЕМА. Диал. Изпитах болка от ужасни гледка.
• ПРЕМИНАВАМ / ПРЕМИНА В АРХИВАТА. Книж. Отживявам нромтто си, изгуб¬
вам значението си.
Още: Влизам / влязи (отивам / отиди) в архивата. Книж.
t / ПРЕМИНАВАМ / ПРЕМИНА В РЪЦЕТЕ на някого. Ставам притежание, владение на
някоот^вз/^еш през ХП1 век по време на Бторaтa ^лгарска държава, крепостта- (Еа^ни
ЗВидани • кули] е преминавала в ръцете на най-рхзлични народи. н. Вечерни новини.
Още: Минавам / мина в ръцете.
196

ПРЕМИНАВАМ / ПРЕМИНА ВСЯКАКВА ГРАНИЦА. Неодобр.. 1. Прекалявам в
посгъпаитт си или в думите си.
2. Ставам преаален. Безобразията му преминават всякаква граница.
Ощт: Преминавам / премина границата и преминавам / премина всяка ' граница /в 1 и 2
знач. / . Недобр. Прехвърлям / прехвърля (минавам / мина) всякаква граница. Неодобр.
ПРЕМИНАВАМ / ПРЕМИНА ГРАНИЦАТА (ГРАНИЦИТЕ) и ПРЕМИНАВАМ /
ПРЕМИНА ВСЯКА ГРАНИЦА. Неоёобр. 1. Самост. Прекалявам в постъпките -си или в
думите си. С дързостта си ти премина всяка граница. • С остротите си той премина грани¬
ците и разгали настроението на всички.
2.	Самост. Ставам преаален. Нахалството му премина всяка граница. • Безочливостта им
премина границите.
3.	На нещо. Излизам от нормите на нещо, не спазвам вече нещо. Разговорът явно премина¬
ваше границите на благоприличието. Ем. Станев, Иван Кондарев. Още два куршума свирнаха,
отново избухна войнишки смях. Този път само аз нк ое смеех. Дали наистина не прекаля¬
ваме ? Дали шегата не преминава границите на позволеното ? П. Вежинов, Нашата сила.
Ощт: Минавам / мина (престъпвам / престъпя, прехвърлям / прехвърля) границата (гра¬
ниците) и минавам / мина (прехвърлям / прехвърля) всяка граница. Неодобр. Преминавам /
премина всякаква граница /аъм 1 и 2 знач./ Неоёобр.
ПРЕМИНАВАМ / ПРЕМИНА КАТО ЧЕРВЕНА- НИШКА. Книж. За мисъл, идея —
господствувим, изпъквам ясно и последователно в нещо (обикн. в изложение, литературно
произведение.). От партизаните от 1812 г .. „до партизаните от 1918—20 г. , . . „ преми¬
нава като червена нишка любовта на съветския нара! към свободата и независимостта на
своята родина. В. Коларов, Против хитлеризма и неговите български слуги.
По всяаа втроятност води началото си от романа на Гьоте „Сродни натури“. (Н. С. Ашукин, М. Г. Ашу
кина, Крьхлатме слова, с. 312).
Още: Минавам / мина като червена нишка.
ПРЕМИНАВАМ / ПРЕМИНА ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ (ИГЛЕНО УХО). Подложен
съм на тежки изпитания, изживявам големи трудности. — Годен за войнишка • и партизанска
служба. . . Преминал ои през иглената ухо на полицията и си заслужил партизанския рай.
М. Грубтшлиева, През - иглено ухо. Трябваше да премина през иглени уши, за да се сёобия о
тава разрешение.
Още: Минавам / мина (провирам ст / провра ст, промъквам се / промъкна ст) през иглени
уши.
ПРЕМИНАВАМ / ПРЕМИНА ПРЕЗ ОГЪН И ВОДА за някого или нещо. Преживя¬
вам, прекарвам всякакви изпитания, трудности за някого или нещо. — Дочаках те и аз,
Дочаках най-поДире, / ден с обич оплоден и благородно тих. / През огън и вода преминах да те
Диря, / безспирно се стремях, воювах, победих. Е. Багряна, - Вечната и святата.
Още: Минавам / мина ' през огън и вода.
ПРЕМИНАВАМ / ПРЕМИНА ПРЕЗ СТЪРГА<ТА>. Обикн. оамост. Бивам подложен
на различни изпитания, разследвания, проверки.
Още: Минавам / мина пртз стьррг<та>.
ПРЕМИНАВАМ / ПРЕМИНА ПРЕЗ ТРУПА на някого. Жертвуеим някого, за да по¬
стигна целта си.
Още: Минавам 7 мина през група.
ПРЕМИНАВАМ / ПРЕМИНА ПРЕЗ ТРУПОВЕ. Постигам целта си, без да се' спирам
пред нищо; проявявам ст като крайно безскрупулен при осъществяване ни целите си. За Да
има всичко това—и власт ц богатство, той бе преминал през трупове. • Готов е през трупове
Да премине, за да не остави, друг да го заДмине.
Още: Минавам / мина пртз трупове.
ПРЕМИНАВАМ / -ПРЕМИНА РУБИКОН. Книж. Извършвам крайно -смела постъпки,
аоято има сериозни последици за - мене, предприемам решителни стъпки. Ние о Шели бихме
„скали Да се оженим преДи. . . преди да заминем за София. Рубикон беше преминат. Но Бехар
сзи • вежёи и • се понацупи. Ем. Манов, Дтн ст ражда.
От историческо събитие, описано от древните писатели Плугарх, Светоний и др. През 49 г. пр. н. е.
Юлий Цезар противно на законите преминал р. Рубикон, северна граници на Италия, заедно с легионите си. Това
197

събитие послужило зт начало нт гражданска война в Рим, вследствие нт която Цезар завладял Рим и станал
диктатор.
Още: Минавам / минт Рубикон. Кншж.
ПРЕМИНАВАМ СИ / ПРЕМИНА СИ ВРЕМЕТО. Обикн, с някого. Неодобр. В любовни
връзки съм с няного, без дт имам дълбоки чувства и сериозни намерения нъм него; забавля¬
вам се с някого.
Още: Минавам си / минт си времето. Неодобр,
ПРЕМИНАЛО ЩИРУ ВРЕМЕ. Дизл, Ирон, Ктзва се нт остарял човек, чиито жела¬
ния не съответствувтт нт възрастта му.
Още: Минало щиру време. Диал. Ирон.
ПРЕМИНАЛ ПРЕЗ МЕХАНАТА, А ВИНОТО НЕ ПОМИРИСАЛ. Ирон. Употре¬
бява се, когато някой е пропуснал да извърти най-важното или дт забележи най-очевидното.
ПРЕМИНАЛ ПРЕЗ ОГЪН И ВОДА. Който има голям опит, който е извънредно опи¬
тен, обигран, понеже е прекарал ■ всякакви изпитания, трудности. В кьщуркатз сгърбена са
сбрани трима. / преминали през огън и води, I приз - планини от преспи в тежки зима, Бл. Ди¬
митрова, Лиляна.
Още: Минал през огън <и вода>.
ПРЕМИНАЛ ПРЕЗ СИТО И РЕШЕТО. Който има голям опит, който е извънредно
опитен, обигран, понеже е прекарал всякакви изпитания, трудности. А богомилът, макзр
и мършав, беше жилест и корав, Пз и лицето му беше кораво и сурово, кзто у някой стзр,
приз сито и през решето преминал човек. Ст. Загорчинов, Ден последен.
Още: Бил и в сито, и в решето. Диал, Влизал в сито и решето. Дизл. Минал и през голямо
решето, и през малко решето и минал през <сито и> решето.
ПРЕМИНАЛ СЪМ ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ. Диал. Много съм отслтбнтл, измършавял
съм.
ПРЕМЯТА МИ СЕ / ПРЕМЕТНЕ МИ СЕ СЪРЦЕТО. 1. Внезапно се изплттвтм силно.
2. Изведнъж се развълнувам, ртзчувствувам силно. На доктори се преметна сърцето: от
тоя миг се почваше вече Делото. Ив. Вазов, Под игото.
Още: Обръща ми се / обърне ми се ■ сърцето. Преобръща ми се / преобърне ми се сърцето.
ПРЕМЯТАМ СЕ КАТО РИБА НА СУХО. 1. Измъчван от силна физическа Болна или
от душевно страдание непрекъснато се въртя нт една или друга страна. Жельо сега сийише
в кътз с подгънати нозе и ниско склонени глзвз над тях. . . Спил ли беше през нощта, ни помни,
Знаеше само. че се премята като риби на сухо. Ст. Чилингаров, Първа жертва.
2. Изпаднал съм в крайно тежко положение и напразно, Безуспешно търся изход от него.
Още: Мятам се като риБт нт сухо.
ПРЕМЯТАМ СИ / ПРЕМЕТНА СИ ВЪЖЕТО НА ВРАТА. 1. Обесвам се.
2.	Стм ставам причина дт изпадна в лошо и подчинено положение; зтробвтм се.
3.	Зтемтм се с оптснт ртботт, рисковано дело и с товт се излагам нт смъртна опасност.
Още: Мятам си (мятвтм си / метнт си, слагтм си / сложт си, турям си / туря си, турвам
си / турна си, октчвтм си, окачам си / окача си, нахлузвам си / нахлузя си) въжето нт ' врата.
ПРЕНАСЯМ ДУМИ. Дизл. Разказвам по хората това, което съм чул от няного, в ня¬
коя къща; клюктрствувам, сплетничт.
ПРЕНЕСИ КАЛ, КАМЪНИ,' ПА ЛЕГНИ СПИ. Подигр. Употребява се, но-
гато се възлага нт някого дт свърти някаква, тежнт работа, без дт се съобразява, че той не
може дт я свърши изведнъж и Без дт си почине.
ПРЕОБЛЯКЪЛ СЕ АЛИЯ, ПОГЛЕДНАЛ СЕ — ПАК В ТИЯ. Употребява ■ се, зт да
се подчертае, че не е сттнтлт никаква промяна у някого или в нещо, тъй нтто се е изменил
стмо външно,' а истинската му същност си е останала старата.
Още: Облякъл се (пременил се) Алия, погледнал се — пак в тия. Преоблякъл се Илия,
погледнал се — пак в тия.
198

ПРЕОБЛЯКЪЛ СЕ ИЛИЯ, ПОГЛЕДНАЛ СЕ — ПАК В ТИЯ. Вж. Преоблякъл се
Алия, погледнал ст — пак н тия. В началото на септември се разнесе новината, че е дошло
ново правителство. Но всичко сн вървеше по старому, . . Преоблякъл се Илия, погледнал
се — пак в тия! — казваха хората, Ем. Коралов, Дъщерята на партизанина.
ПРЕОБРЪЩА МИ СЕ / ПРЕОБЪРНЕ МИ СЕ СЪРЦЕТО. Обикн, в св. вид, 1. Внезапно
се изплашвам силно. Най-напред моего сърце се преобърна, капо сн чух името дх са произнася
отвън на висок глас. Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
2. Изведнъж ст развълнувам, разчувствувам силно.
Още: Обръща ми ст / обърнт ми ст сърцето. Промята ми ст / преметне ми ст сърцето.
ПРЕПИРАМ СЕ КАТО КОСТИЛКА. Диал. Проявявам голямо упорство, инат.
ПРЕПИРАМ СЕ КАТО НА БЪРЗЕЙ. Проявявам упорство, инит; упорствувим. Хайде
тръгвай с нас. стига сн се препирал като нх бързей,
ПРЕПИРАМ СЕ КАТО РАК НА БЪРЗЕЙ. Вст много знам.
ПРЕПЛИТАМ / ПРЕПЛЕТА • ЕЗИК и ПРЕПЛИТАМ СИ / ПРЕПЛЕТА СИ ЕЗИКА.
Изговарям думите неразбрано, говоря неясно, обикн. понеже съм в пияно състояние или
поради силно смущение, страх. Капо се качи при нея. спря се уж дх й докаже, че не е пил,
но залипна и едва успя дх се улови за дървения стълб. — Ти какво дебнеш като байнова? ——
преплете език, В. Геновска, Стдтм години. Па току захвана дх преплита #зика н дх бръщолеви
нищо н никакво. Т. Г. • Бпайкен, Сроща. И той дава думапх нх бай Митъо Пастира. Понеже
бай Миело си преплита езика н порадн пази причина нищо не му се разбира, няколко войнстеу-
ващи доброволци веднага започват колективно да превеждат думите. В. Чсртовтнски, Дру¬
гарски съд.
Още: Езикът ми ст преплита / преплете. Плети <с^;> озкк<а>. Заплитам си / заплети
си (сплитам си / сплета си) езика.	-
ПРЕПЛИТАМ / ПРЕПЛЕТА КРАКА. Не стъпвам сигурно, олюлянам се при вървене.
Селянинът преплете крака по двете каменни стъпала н заби нос в праха пред кръчмата. В. Го-
новска, Стдем години. Те не носеха храна, мъкнеха се пребито. по пътеките на планината и
преплитаха крака ог умора н недояждане, Ив. Хаджимарчсв, Овчарчето Калитко.
Още: Преплитам / преплети нозт. Преплитат ми ст / преплетат ми се краката.
ПРЕПЛИТАМ / ПРЕПЛЕТА НОГА на някого. Диал. Спъвам някого, кито препреч¬
вам крика си пред него.
Още: Слагам / сложи (турям / туря, турвим / турна) ноти / в 1 знач./. Диал,
' ПРЕПЛИТАМ / ПРЕПЛЕТА НОЗЕ. Не стъпвам сигурно, олюлявам се при вървоне.
Струваше й се, че трябва дх бяга ог някаква опасност по 'пътека, кояпо се вие между дъне-
рите на опожарената гора, но непознат глас я зове при себе си; иска дх се върне. а при това
спрах преплита нозепе й, Ст. Загорчинов, Легенда за света София.
Още: Преплитат ми ст / преплетат ми ст нозетт. Преплитам / преплета крика.
ПРЕПЛИТАТ МИ СЕ / ПРЕПЛЕТАТ МИ СЕ КРАКАТА. Но стъпвам сигурно, олю-
лявам се при вървене. Гунка остави момичето и пръгна към дома си. Но вървежът й беше
някак преднамерено бърз и ситен, чувствуваше, че краката й се преплитат. Г. Райчов, Злат¬
ният ключ. Сганчовата глава беше зашеметена ог ракията и краката му се преплитаха.
Елин Полин, Щъркови гнезда. Охранил се е [Марин] и бяга като свиня.. Краката ми се пре¬
плетоха оп слабост. га не можах да го стигна, К. Пттканов, Морава звезда кървава.
Той едвам поимаше: от заморяване краката му се преплитаха. Ив. Вазов, Под игото.
Още: Преплитам / преплети крака. Преплитат ми ст / преплетат ми ст нозото.
ПРЕПЛИТАТ МИ СЕ / ПРЕПЛЕТАТ МИ СЕ НОЗЕТЕ. Не стъпвам сигурно,' олюля-
вам се при вървене.
Ощт: Преплитам / преплета нозе. Преплитат ми ст / преплетат ми ст краката.
ПРЕПРЕЧВАМ / ПРЕПРЕЧА ПЪТЯ на някого или нещо. Попрочним на някого да
напрани нещо или спирам осъществяването на нещо, не давам възможност нощо да се осъ¬
ществи. Той сви вежди. Оная голяма бръчка между тях, що прорязваше челото му, колчем
трудностите препречваха пътя ' нх народного- дело, се очерта стново. Ст. Дичев, За снобо-
199

дати. Който поиска да ми препречи пътя за престола, или да поёкопае тоя престол под мене,
аз ще го смажа. Ив. Визов, Ивайло. Всеизвестната омраза на Къбръзлъ Мехмед паша към
българите препречваше пътя на едно разумно споразумение. Сг. Дичев, Зи свободата.
Ощт: Пресичам / пресека (преграждам / преградя) пътя.
ПРЕПЪЛВАМ (ПРЕПЪЛНЯМ) / ПРЕПЪЛНЯ ЧАШАТА <НА ТЪРПЕНИИТТ>.
За някакви случка, постъпки и под. — ставам причина повтчт да - не може да се понася, да
се търпи нещо лошо. Трябваше да почака, но оня не чакаше. Оня го позна и го • хвана за врата
и това вече препълни чашата — по никой начин не можеше да глеДа хладнокръвно тия очи,
рхиёната усмивка и Да усеща на врата ои живото менгеме. Ем. Сгинев, Иван Конц-рее.
Води началото си от Библията — от Давиловите псалми.
Ощт: Преливам / прелея чашата <на търпешито>.
ПРЕРИПНАЛ СЪМ АРАБСКОТО. Диал. Преживял съм най-гежаото, най-мъчното.
ПРЕРЯЗАХ КОЛАНА на нещо Диал. Свърших нещо, прекарах нещо.
Още: Рязах колача. Диал.
ПРЕСЕЛВАМ СЕ ПРЕСЕЛЯ СЕ ВЪВ ВЕЧНОСТТА. Книж. Ритор. Умирам.
— Докато той ои отиде, докато умре баща му. . . — Ах, • татко, не говори така. —*Е, хайде,
по-учтиво, докато се пресели във вечността. Сг. Л. Костов, Златната ииLиа. Неочаквано
доЗрият татко, погален от коварна болест, за две седмици ое преселва във вечността и не¬
говият толкова добър съдружник използува случая да го ограби. Ем. Станев, Иван Кондарев.
Още: - Преселвам се / преселя ст ни онзи (оня) свят. Книж. Отивам / отида във вечността.
Книж.
ПРЕСЕЛВАМ СЕ / ПРЕСЕЛЯ СЕ НА ОНЗИ (ОНЯ) СВЯТ. Книж. Умирам. Може
и той да се е' преселил на оня свят. Откак полуёя. ни вест, ни кост от него. Кр. Гри¬
горов, Риздолчини. А ето тия дни Тошо Чорлавия разгласи, че Първан нямал майка. Тя
отдавна била се преселила на онзи свят, той проверил. Й. Гешев, Вик от тъмнината.
Още: Преселвам се / преселя се във вечността. Книж. Ритор. Отивам / отиди ни онзи
(оПя) свят. Заминавам / замина зи онзи (оня) свят.
ПРЕСЕЧЕ МИ КОТКА ПЪ'Г<Я> [ЩЕ МИ ПРЕСЕЧЕ КОТКА -ПЪТ<Я>]. Не
успях да постигни (няма да постигна) това, което желаех, аоето бях предприел (което ще
предприема); претърпях неуспех, не сполучих (ще претърпя неуспех, няма да сполуча). Ние
разбрахме, чк Димитър Тараланоки е намърДал кулаците в кооперацията, за Да я подкопаят
отвътре, но котка им пресече пътя. А. Каралийчее, Пътища далечни.
От народного поверие, че аогато аотаа мине път на някого, ще му се случи нещо лошо.
Ощт: Мина ми котки път. Пресече ми мишка пъг. Диал.
ПРЕСЕЧЕ МИ МИШКА ПЪТ [ЩЕ МИ ПРЕСЕЧЕ МИШКА ПЪТ]. Диал. Нт успях
да постигна (няма да постигна) това, котто желатх, което бях предприел (което ще пред¬
приема); претърпях неуспех, нт сполучих (щт претърпя неуспех, няма да сполучи).
Ощт: - Пресече ми котка пьт<я>. Диал. Мина ми мишка пъг. Диал.
ПРЕСИЧАМ ГО / ПРЕСЕКА ГО КАТО С НОЖ. Категоричен съм в мнението си
или в решението си, нт търпя никакво възражение.
Ощт: Отрязвам / отрежи <ааго> с нож. Отсичам <го> / огстка <го> като с нож.
ПРЕСИЧАМ / ПРЕСЕКА КАШЛИЦАТА на някого. Накарвам някого ди млъкне.
ПРЕСИЧАМ / ПРЕСЕКА ПЪТЯ на някого или нещо. Попрекам ни някого да направи
нтщо или спирам осъществяването на нещо, не давим възможност нещо ди се осъществи.
Бях прочел вече „Разораната целина“ на Шолохов. Знаех как пипат кулашките елементи и
видях, чк и у нас става същото, както в Съветския съюз, преди четвърт век. Взехме навреме
необходимите мерки и пресякохме пътя на тъмните сили. А. Кaралнйкев, Народен зиарилниа.
Забелягаха го и Другите житари в чаршията, които винаги ое бояха от нега да не ги изпре¬
вари, да нк им поДбие цената. да не им пресече пътя по един или друг начин в общото над¬
преварвана Д. Талев, Преспансаите камбани. Трябва да пресечем пътя на империалистйте
да поёпалят нова война.
Още: Препречвам / препреча (преграждам / преградя) пътя.
200

ПРЕСИЧАТ МИ СЕ / ПРЕСЕКАТ МИ СЕ КОЛЕНЕТЕ (КОЛЕНАТА). Изпитвам
слабост, немощ и не могт дт вървя или да стоя прав поради уморт, болест или поради
страх, радост и друго внезапно обхванало ме чувство. Баба Първа пзк поДзе: .. . Мине ме
цели тръпки побиха! Пресикохз ми се колената, схвана ми се глзс у гърло — нзаигьк! Мих.
Георгиев, С тебешир и с въглен.
Още: Пресичат ми се / пресекат ми се краката (нозете).
ПРЕСИЧАТ МИ СЕ / ПРЕСЕКАТ МИ СЕ КРАКАТА. Изпитвам слабост, немощ и
не мога дт вървя или дт стоя прав поради умора, Болест или поради стртх, радост' и друго
внезапно обхванало ме чувство. Изведнъж, и той сам не разбра как стани товз, вратата се
открехна лико и ийни стражзрскз глава се показа. Сърцето нз Юртзлана си преметна - кзт°
риба. която са извадили ненаДейно на сухо. Краката му се пресякоха, той се помъчи дз стане,
но се отпусна пак- Г. Ктртслтвов, Снтхт.—Извикай първенците на селото, Още сегз да дойДат.
По-скоро! Тойоракш обърка конците — щураше си насам, натам и идвз намери хора да из¬
прати зз силскити -първенци. Зз кратко време се изпоти, пресякоха му се кракатз- Не знаеши
кзк и с какво да угойи нз турчина. К. Петнанов, Хайдути. По едно време, -... отстъпих
мзлко настрана, плюх си нз ръцете и с все сила ззмзхнах. Кривака мини през него [мъничето]
и стана нз йве, а то отскочи настрани, отърси се и ме заглейа с такива страшни очи, че
крзката ми се пресякоха, Ил. Волен, Радост в къщи.
Още: Пресичат ми се / пресекат ми се нозете (коленете, колената). Подкосяват ми се /
подносят ми се нртнтта.
ПРЕСИЧАТ МИ СЕ / ПРЕСЕКАТ МИ СЕ НОЗЕТЕ. Изпитвам слабост, немощ и не
мога дт вървя или да стоя прав поради умора, болест или. поради ■ стртх, радост и друго
внезапно обхванало ме чувство. Тогава аз много -разбрах — и преД очите ми се сплетоха
червени облаци — и нозете ми се пресякоха, Н. Райнов, Видения из древна България.
Още: Пресичат ми се / пресекат ми се краката (коленете, колената).
ПРЕСКОЧИХ ПРАГА [ЩЕ ПРЕСКОЧА ПРАГА]. Дшал. Вж. Прескочих трапт [ще
прескоча тртпт].
ПРЕСКОЧИХ ТРАПА [ЩЕ ПРЕСКОЧА ТРАПА]. Останах , (ще остана) жив след
тежка болест, отървах се (ще се отърва) от смърт, от смъртна опасност. —— А ти видя ли
ДяДо Божин? Оздравя ли той?— Не съм го видял. Тошко — ... — Но както ми казаха,
няма Да може да прискочи трзпз. Д. Ангелов, На живот и смърт. — Още малко — каззх
аз — и ще го пренесем в лазарета, . . Сигурен съм, че ще прискочи трипа. П. Вежинов, Нтшттт
сила. — Не бой се — жената и като котки, лесно Душа не преДиви! По ейно време и мойтз
биши пойбилилз очи към небето, но прескочи трапа и сегз тича по работи като момиче, К. Пет-
ктно,, Дтмяноватт челяд. —' Прескочи трапа ти! — ззсмя се момчето. . . Колко хорз жи¬
веят с по идин бъбрек и нищо им няма, нзли чу какво кззз докторът. Стигне ли до ножа и
мине ли веднъж по тибе той- оправяш си! Кл. Цтчев, Свят широк.
Още: Прескочих пртгт. Дизл.
ПРЕСТЪПВАМ / ПРЕСТЪПЯ ГРАНИЦАТА (ГРАНИЦИТЕ). Неойобр, 1. Сзмост.
Прекалявам в постъпките си или с думите си. Той се пази дз не престъпи границите с ше¬
гите си,
2.	Самост. Сттвтм прекаден. Закачките ти престъпиха границите.
3.	Нз нещо. Излизам от нормите на нещо, не спазвам вече нещо. Не, това не може да се
търпи, той е престъпил границите на всяко благоприличие. Ст. Л. Костов, Златната мина.
Още: Минавам / минт (преминавам / премина, прехвърлям / прехвърля) границата (гра¬
ниците). Неойобр,
ПРЕСТЪПВАМ (ПРЕСТЪПЯМ) / ПРЕСТЪПЯ <ПРЕЗ> ПРАГА нз някого или
нещо. 1. Отивам в дома на някого или някъде; посещавам ' някого или нещо. От мене ли
искаш милост? От мене, нз която преДи мзлко заповядваше йз не пристъпва прага нз къщата
ти? Много ниско си паднала. П. Р. Славейков, Цариградски потайности (превод). Никога
и не бих пристъпил този праг, ако не ийих йз прочета на баща ти присъдата. П. Ю. Тодо¬
ров, Първите. — И зз ви моля Дз напуснете още сега къщата ми- Да вй ни гледат очите
ми!, . -. — Така ли! Така ли оценявате моето добро Дело! Дз знзих. нямаше■ Да ви пристъпя
прага. Елин Пелин, Аз ти той. — Много по-Добре ще - бъДе ако ти повече не пристъпяш през
прага ми, Л. КтравЕлов, Бългтре от старо време. И колчем съм пристъпвал Ваший праг — /
нзй мене нямз влзст съДбатз строга. К. Христов, Усмивнт.
201

2.	На леи/о. Навлизам в някакво ново положение, състояние. Не съм се .енил и не зная
какво сещх момъкът, капо огива под венчилото или като престъпвх прхгх нх новия живот.
Ал. Константинов, До Чикаго и назад.
Още: Прткричвам / прекрача прити.
ПРЕСТЬРГВАМ / ПРЕСТЪРЖА ПРАГОВЕТЕ на някого или нещо, Непрекъснато
ходя някъдт с цел да измоля, постигни нещо.
Ощт: Бия (изтривам / изтрия, изтърквам / изтъркам, претртам /' протрия, протривам / '
протрия) пратя (праговете).
ПРЕСЪХВА МИ / ПРЕСЪХНЕ МИ ГЪРЛОТО. От силно вълнение, уплахи усещам
сухост в устати си.
Ощт: Пресъхни ми / пртсъхнт ми езика (устита). Пресъхват ми / пресъхнат ми устните.
ПРЕСЪХВА МИ / ПРЕСЪХНЕ МИ ЕЗИКА. Вж. Пресъхва ми / пресъхне ми гър¬
лото. Отворих вчера прозореца дх изгоня мухипе н гледам жената лепн отсреща на Ги-
минатх порта некролози, Ооох! Пресъхна ми езика, Чудомир, Знамето.
ПРЕСЪХВА МИ / ПРЕСЪХНЕ МИ УСТАТА. Вж. Пресъхни ми / прссъхнс ми гърлото.
— Не! — извика Спасов с всички сили, но гласът му не се. чу. Устата му бе ше пресъхнала,
езикът му гореше. М. Мирчевски, Тихо нриеганишт.
ПРЕСЪХВАТ МИ / ПРЕСЪХНАТ МИ УСТНИТЕ. Вж. Пресъхва ми / пресъхне ми
гърлото. Когато видях как самоуверено, загадъчно усмихнхти влязоха белобраднят ходжа н
стхрияп учител, който уж. дружелюбно ме поздрави през очилата, още повече пресъхнаха
устните ми. Л. Александрова, Ими едно щистит.
ПРЕСЯВАМ / ПРЕСЕЯ ПРЕЗ СИТО някого. Предявявам големи изисквания и от¬
хвърлям но-гепемпя брой, обикн. от кандидати зи нтщо. Журито ще пресее през сито
всички участници в конкурса.
ПРЕТЕГЛЯМ / ПРЕТЕГЛЯ ДУМИТЕ на някого, Преценявам, разглеждам казиното от
някого. Татко слушаше мълчаливо отстрани, загледал я изпод вежди с един поглед, с
който хем ядосано, хем добродушно претегляше думите й. Д. Бозакон, Дълбоки снегове.
Ощт: Тогля думите.
ПРЕТЕГЛЯМ / ПРЕТЕГЛЯ НА КАНТАРА < СИ > някого. Преценявам някого какво
представлява, какъв т. Той мълчеше, но вече претегляше на кантара си веселата събесед-
ннца. К. Калчев, Сомойството на тъкачите. Тез хорх аз сто пъти съм ги претеглил на
кантара и чуйте какво ще ви кажа. Не е работата до еднн шамар, Ив. Петров, Нон-
кинита любов.	.
ПРЕТЕГЛЯМ СИ / ПРЕТЕГЛЯ СИ ДУМИТЕ и ПРЕТЕГЛЯМ / ПРЕТЕГЛЯ ВСЯКА
СВОЯ ДУМА. Говоря, като премислям внимателно всичко, което казвам. Той, .. се отли¬
чаваше със своята измерена сдържаност. която му позволяваше да сн претегля думите,
Ст. Чилинтирон, Хлеб наш нисущний.
Ощт: Пртмервам си / пртмтря си думите и премервам / премтря всяки своя дума.
Меря думите си.
ПРЕТОВАРИЛ СЪМ КОЛАТА. Нипил съм ст много, здравата, нитряскил съм • ст.
ПРЕТРИВАМ / ПРЕТРИЯ ПРАГА (ПРАГОВЕТЕ) на някого или нещо, Непрекъснато
ходя някъдт с цтл да измоля, постигна нтщо.
Още: Бия (изтривам / изтрия, изтърквам / изтъркам, протривам / протрия) прага
(праговете). Простъргнам / пртстържа пратонетт.
ПРЕТРЪПВАТ МИ / ПРЕТРЪПНАТ МИ ГЬОНОВЕТЕ. Дихл. Стивим мъртво пиян.
Надникнах в кръчмата нх Фачего, Там се е тронясал Кольо Беленката и се е насмукал до
козирката! Брули ракията, додето му претръпнат гьоновете. А. Киралийчев, Строители на
републиката.
ПРЕХАПВАМ / ПРЕХАПЯ ЕЗИК и ПРЕХАПВАМ СИ /' ПРЕХАПЯ СИ ЕЗИКА. 1. За-
млъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нтщо; силно • ст
изплашвам, стросвам ст, слисвам ст, смайвам ст. Изведнъж погълна думите си. прехапа
202

език, пред него ое повдигна от земята Али Пехливан оъо зелено от злоба лице и стиснати
зъби. К. Пттканов, Хайдути. Но сега, като ме види. че карам вързан комита, ще ои прехапе
езика и не ще да смее вече да си търси дълга, Зах. Стоянов, Записки по българските въстания.
Като ск подписах на ведомостта, Директорът си прехапа езика: „Бе ти, кай, да не си бил
секретар-бирник „ли ротен фелдфебкл?“ Н. Хайтов, Шумки от габър. За един ден „ли
най-много за два дни да избием всичките им по-първи хора. . . Щк ги поразим с един удар.
И щурците щк си прехапят езика, Д. Талев, Гласовете ви чувам.
2. Съзнателно млъквам, зи да не кажи нещо, което не трябва, или за да не издам
нещо пред някого. Марин прехапа езика ои, за ёа нк каже нещо лошо. Й. Йовков, Аао
можеха ди говорят.
Ощт: Глътвим <си> / глътна <си> езии<а>. Поглъщам си / погълна си тзики.
ПРЕХАПВАМ / ПРЕХАПЯ ПРЪСТ и ПРЕХАПВАМ СИ / ПРЕХАПЯ СИ ПРЪСТА.
Силно се изненадвам, учудвам или ст уплашвам от нещо, аоето никак нт съм очаквал.
Изненадата беше поразителна през законодателните избори. Трудовият блок получи полови¬
ната от всичките гласове на селото. , . Кметът прехапа пръсти и пощръкля от злоба.
Г. Караславов, Селски истории.
ПРЕХАПВАМ СИ / ПРЕХАПЯ СИ БЪРНИТЕ. Диал. Вж. Прехапеам си / прехапя си
долната джука. А че не мога ли аз да шагна До Америка и да напечеля не една, а две
бахчи и да накарам Минкината мама бърните си да прехапе? Н. Хайтов, Диви разкази.
ПРЕХАПВАМ СИ / ПРЕХАПЯ СИ ДОЛНАТА ДЖУКА. Диал. Силно се изненадвам,
учудвам или ст уплашвам, смущавам от нещо, което никак нт съм очаквал.
Още: Прехапеам си / прехапя си устата (устните). Прехапвам си / прехапя си бърните.
Диал.
ПРЕХАПВАМ СИ / ПРЕХАПЯ СИ ДУМИТЕ (ДУМАТА). 1. Замлъквам, зинемяеам
поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; силно ст изплашвам, стресвам се,
слисеам ст, смайвам ст. Катя влезе. Спря ск пред вратата и преблеёня. Смрикаров прехапа
Думите си. Сг, Чнлиитнров, Рибени кост.	•
2. Съзнателно млъквам, за да нт аажа нещо, аотто не трябва, или за да не издам нещо
пред някого. Старата искаше да каже, че друг ден още в тъмно се е запилявал по кафене¬
тата, а днео, когато не й трябваше тук, оеДи и още за яДене пита. .. Но си прехапа думата.
Г. Кар-славов, Титул.
Още: Прехапвам си / прехапя си езика. Поглъщам си / погълни си думите. Преглъщам
си / преглътна си думите /аъм 2 зная./.
ПРЕХАПВАМ / ПРЕХАПЯ УСТА и ПРЕХАПВАМ СИ / ПРЕХАПЯ СИ УСТАТА.
Силно се изненадвам, учудвам или се уплашвам, смущавам от нещо, коего никак не съм
очаквал.- И щом току земя позагетря, с разтупано сърце запретна Цончо ръкави и от
сутрин До вечер на нивата. . . КъДе средата на лятото всичко по лича, всички ои пре¬
хапаха устата. смаяни от онова, що виёяха, що бе направил Цончо. Ц. Церковски,
Нсдоучил.
Още: Прехапвам <си> / прехапя <си> успш<те>. ПрЕхипвам си / прехапя си
долната джука. Диал. ПрЕхипвам си / прехапя си бърните. Диал.
ПРЕХАПВАМ -/ ПРЕХАПЯ УСТНИ и ПРЕХАПВАМ СИ / ПРЕХАПЯ СИ УСТНИТЕ.
Силно се изненадвам, учудвам или ст уплашвам, смущавам от нещо, котто никак не съм
очаквал. Гледах и не исках Да вярвам. Но тя бе същата: вое тъй красива и великолепна-
Щом ме видя, прехапа устни и побледня. Н. п. Филипов, Разкази на ловеца. Председателят
обяви, че младежът „ое осъжДа на петнаДесет години строг тъмничен затвор. . . „Евгени
прехапа устни — пктнаДесет гоДини тъмничен затвор. . .1 Д. Ангелов, Ни живот и смърт.
Когато преди войната Иван Дертлията пазари мелницата на Белковчето, всички прехапаха
устни: луё ли е този човек, та се хвърля така? Г. Караславов, Сметки. Като се разчуло
в РазДолци за случката. селяните прехапали устни: — Брей, пак е зёрав и читав! Кр. Гри¬
горов, Разделени. Знаеш ли какво ще бъде, когато се завърнеш оттам богат и с такива
премени, чк всички тук ще ои прехапят устните? Г. Караславов, Орлов камък.
Ощт: Прехапвам <си> / прехапя <си> уста<та>. Пртхапвим си / прехапя си
долната джука. Диал. Прехапвам си / прехапя си бърните. Диал.
ПРЕХВЪРЛИЛ ГОДИНКИТЕ. За човек — остарял, стар.
ПРЕХВЪРЛЯМ / ПРЕХВЪРЛЯ БАИРА. Завършвам трудната часг ии някакви работа'
— Другари. прехвърлихме баира вече. Трудното остана зад нас. Сега смятаме да поДобрим
живота на всеки кооператор поотДелно. Кр, Григоров, Иоводомщи.
203

ПРЕХВЪРЛЯМ I ПРЕХВЪРЛЯ ВИНА< ТА> върху някого. Посочвам, обикн. неспра¬
ведливо, някого като виновник зт нещо, обявявам няного за виновен, обинн, несправедливо.
Вместо дз се постараят да потърсят сили в себе си, за дз преодолеят своите слабости,
ръководителите нз ССП „Хлебопроизводство“ се опитват дз прехвърлят цялзтз вини за
лошото кзчиство нз хляба - върху мелничарите. в. Отечествен фронт. Мзлкатз слугиня
стовари винитз на голямата, голямзтз пък хитро, без стеснение прехвърли тази вина въз
Кънча. Т. Г. Влтйнов, Вестовой.
ПРЕХВЪРЛЯМ / ПРЕХВЪРЛЯ ВСЯКАКВА ГРАНИЦА. ■ Неойобр. 1. Сзмост.. Прека¬
лявам в постъпките си или в думите си. Аз разбирам. че е била яДосанз, но тя прехвърли
всякаква граници,
2. Сзмост, Сттвтм прентлен. Омрзззтз И прехвърли всякаква граници,
Още: Прехвърлям / прехвърля границата (границите) и прехвърлям / прехвърля всянт
граница. Минавам / минт (преминавам / премина) всякаква граница.
ПРЕХВЪРЛЯМ / ПРЕХВЪРЛЯ ГРАНИЦАТА (ГРАНИЦИТЕ) и ПРЕХВЪРЛЯМ /
ПРЕХВЪРЛЯ ВСЯКА ГРАНИЦА. Ниодобр. 1. Сзмост, Прекалявам в постъпките си или
с думите си. Прехвърляш всяка граници с това сш Държание. • С тия приказки прехвърляш
границите,
2.	Сзмост.. Сттвтм прекален. Ненавистта му към човека, който оспорваше неговото болезнено
чувство за власт. прехвърли всяка граници, К. Петнанов, Дтмяновтта челяд. Злобата тш
прехвърля границите.	,
3.	Нз нещо, Излизам от нормите нт нещо, не сптзвтм вече нещо. Повединиито тш прехвърли
всяка граници нз благоприличие. • Закачките ти прехвърлиха границите нз приличието.
Още: Минавам / минт (преминавам / премина, престъпвам / престъпя) границата
(границите) и минавам / минт (преминавам / премина) всяка граница. Неодобр.
ПРЕХВЪРЛЯМ / ■ ПРЕХВЪРЛЯ ПРЕЗ АКЪЛА СИ. 1. Нищо, Ртзсъждтвтм върху нещо
чуто, преживяно или ноето знтя, премислям различни неща.
2. Някого. Последователно си представям обинн. различни хора, нтто ги преценявам
с оглед нт някаква цел.
Още: Прехвърлям / прехвърля през умт си. Прекарвам / прекарам през акъла си.
ПРЕХВЪРЛЯМ / ПРЕХВЪРЛЯ ПРЕЗ УМА СИ. 1. Нещо. Разсъждавам върху нещо
чуто, преживяно или което знтя, премислям различни неща. Прехвърляше през уми сш
всичко, които беши - му се случило в Чамурлии: пристигането му през нощта. . -. после —
кръчмзтз на Арнаутина, спречкването с Тинко Боратз. Й. Йовнов, Приключенията нт Горо-
ломов. Като прехвърляше през уми сш разни мисли, Манол се наостряше все повече срищу
братз сш, „Дз остзвш чшрзкз -сам ш за едни глупави женз Да зареже Дюкяна“. ^Ем. Станев,
Ивтн Кондарев. Но те двамата ощи дълго времи не можзхз да заспят, заслушани в неспо¬
койното дишане нз Левски, и още Дълго всики прехвърляше през уми сш часовете нз тая пре¬
изпълнена с вълнения ш найиждш декемврийска нощ, Ст. Дичев, За свободата. Нищожна е
моята работи, всичко по мини с кзл е омърляно, целият ми живот все в глини е минал. . .
Такива работи сш прехвърлям приз ума, докато стъмни и четзтз пропаДне в мрзкз, Й. Ра¬
дичков, Барутен буквар.	’
2. Някого, Последователно си представям обинн. различни хорт, нтто ги преценявам с
оглед на нянтнва цел. Все пзк оставаха трима души. Кой йз бъде - четвъртият? Дълго
мисли железарят, десетини души прехвърли през умз сш, но на никого ни можа да се
спре, Г. Караславов, Обикновени хора. Той прехвърли приз уми сш своите приятели. Никой
от тях нямаше едновременно всичките качества, зз които си говореше в записката.
Ст. Дичев, За свободата.
Още: Прекарвам / прекарам през ума си. Прехвърлям / прехвърля през тнъла си.
ПРЕХЛУПИЛ СЪМ И НА БАБА СИ НОСИЛОТО. Дизл. Вж. Прехлупил съм и нт
бтщт си носилото.
ПРЕХЛУПИЛ СЪМ И НА БАЩА СИ НОСИЛОТО. Дшал, Извършил съм всякакви
непочтени дела, проявил съм се като прахосник и непронопстн човек.
Още: Прехлупил съм и нт Бтбт си носилото. Дшал.
ПРЕЧАТ МУ И ДВЕТЕ РЪЦЕ. Много е ^похватен, несръчен.
204

ПРЕЧУПВАМ / ПРЕЧУПЯ ГРЪБНАК и ПРЕЧУПВАМ / ПРЕЧУПЯ ГРЪБНАКА СИ
пред някого или самост. Угоднича, подмилквам ст, ликейнича. Не искал повече да пре¬
чупва гръбнака сн, защото имал чест и доблест, К. Калчев, Живите помнят.
Ощт: Чупя (прегъвам / пртгъни) гръбнак. Превивам / прения гръббни<а> си> /във
2 знач./. Пречупвам / пречупя кръст.
ПРЕЧУПВАМ / ПРЕЧУПЯ КРЪСТ пред някого, Угодничи, подм^квим се, лакой-
ничи.
Ощт: Чупя кръст. Пречупвам / пртчупя гръбнак< и си>.
ПРЕЧУПВАМ / ПРЕЧУПЯ НА ДЯВОЛА ОПАШКАТА. Обикн, в св, вид. Диал,
Превъзмогвам • у стбт си омраза, вражда или лоши намерения и ст отказвам да извърша
нещо лошо или скланям за помирение.
Ощт: Счупвам / счупя на дявола опашката. Диал.
ПРЕЯДЕ МИ КЛИМАРВО. Диал, Силно мо изплаши.
ПРИБИРАЙ СИ КОНЦИТЕ. Диал. Но ст отпущай.
Още: Сбирай си конците.
ПРИБИРАМ / ПРИБЕРА АКЪЛА на някого, Жарг. Правя някой да се влюби силно
в мене; увличам по себе си някого. — Много силно впечатление ти е направил! Да
не си се влюбила в него? — Акъла ми прибра, По умни мъже съм голяма падалкх, К. Кю-
люмов, Последният шинс.
Ощт: Вземам / вземи акъла /във 2 знач./.
ПРИБИРАМ СИ / ПРИБЕРА СИ БАГАТЕРИИТЕ. Жарг. Махим ст отнякъде, напущам
някое място; отивим си.
Ощт: Прибирам си / прибера си чуковете Стакъмите, дърмите, дрипите, парцалите, пирти-
кешите, партушинитт). Обикн, пренебр. Вдигам си / вдигна си (обирам си / обера си,
събирам си / събори си) бактериите. Жарг. Обикн. пренебр.
ПРИБИРАМ СИ / ПРИБЕРА СИ ДРИПИТЕ. Обикн, пренебр. Махам ст отнякъде,
напущам някоо място; отивам си.
Още: Прибирам си / прибера си парцалите (нирг'икешпге, партийните, дърмите, чуко¬
вете, тикъниге). Обикн. пренебр, Прибирам си / прибера си бактериите. Жарг. Обикн,
пренебр. Вдигам си / вдигна си (обирам си / обора си, събирам си / събора си) дрипите. ,
Обикн, пренебр. Задигам си / задигна си дрипите. Диал. Обикн. пренебр.
ПРИБИРАМ СИ / ПРИБЕРА СИ ДЪРМИТЕ. Обикн. пренебр. Махам ст отнякъде,
напущам някоо място; отивим си. — Ведо. кучко. дх сн прибираш дърмите н да се
пръждосаш оттук, чуваш ли? Ст. Марков, Дълбоки бразди.
Още: Прибирам си / прибера си дрипите (парцалите, ниргакешпгт, партушинитт, чуковете,
такъмпте). Обикн. пренебр. Прибирам си / прибера си багатериите. Жарг. Обикн, пренебр.
Вдигам си / вдигна си (обирам си / обери си, събирам си / събори си, вземам си / нзема си,
хващам си / хвани си) дърмите. Обикн,. пренебр.
ПРИБИРАМ СИ / ПРИБЕРА СИ ЕЗИКА. [Често: Прибирай си / прибери си тзики].
Грубо. Внимивим какво говоря, въздържам ст да говоря необмислено, неуместни или обидни
думи; млъквам.
Ощт: Прибирам си / прибора си устати (езичето). Грубо. Събирам си / събтра си езика.
Грубо. Свивам • си / сния си езика /в 1 • знач./. Държа • си тзика /нън 2 знич./. Грубо, Сбирам
си / сбтри си езика. Просторен. Грубо. Сдържам си / сдържа си тзики.
ПРИБИРАМ СИ / ПРИБЕРА СИ ЕЗИЧЕТО. [Често: Прибирай си / прибори си сзичсто].
Грубо. • Внимавам какно говоря, • въздържам ст да говоря необмислено, неуместни или
обидни • думи; млъквам.—Идва н някаква. друга комисия. Пък и кооператорите започнаха да ме
гледат накриво. — Прави сх . си! Защо не гледат младия Белгун накриво? — Прибери сн езичето!
Н. Каралиева, Ден ни предложенията.
Ощт: • Прибирам си / прибера си езики.
ПРИБИРАМ СИ / ПРИБЕРА СИ ПАРТАКЕШИТЕ. Обикн,. пренебр, Махам ст
отнякъде, напущам някое място; отивам си. Туй, калугерството. рекох, и по не си е
205

работа и като ои турнах книжката в Джоб, реших да ое върна в манастири, да си прибера
партакешите и да очистя оттам още на същий ден. П. Р. Славейков, Български притчи
или пословици и характерни думи. — Още еДна такава тирада — и кръвното ми налягане
ще ск повиши от дооада! Предпочитам Да ск махна. — Можеш да си прибереш партакешите.
когато ти скимне, няма Да те заДържам! Др. Асенов, Изпити.
Още: Прибирам си / прибера си паргушиниге (дърмиге, дрипите, чуковете, гикъмите).
Обикн. пренебр. Прибирам си / прибера си бататерннгт. Жарг. Обикн. пренебр. Вдигам си /
вдигна си (обирам си / обера си, събирам си / събера си) партакешите. Обикн. пренебр.
ПРИБИРАМ СИ / ПРИБЕРА СИ ПАРТУШИНИТЕ. Обикн. пренебр. Махам се
отнякъде, напущам някое място; отивам си.
Ощт: Прибирам си / прибера си парцалите (дрипите, партакешите, дърмиге, чуковете, такъ-
миге). Обикн. пренебр. Прибирам си / прибера си бига-триите. Жарг. Обикн. пренебр. Вдигам си /
вдигна си (обирам си / обера си, събирам си / събера си) партушините. Обикн. пренебр. Сбирам
св / сбера си пар-ушините. Диал. Обикн. пренебр.
ПРИБИРАМ СИ / ПРИБЕРА СИ ПАРЦАЛИТЕ. Обикн. пренебр. Махам ст отнякъде,
напущам някое място; отивам си. Нямаше сякаш съмнение. Мона май се маха. Прибра си
парцалите. Цеца огледа стаята, надзърна по! Домашито легло. Б. Болгар, Близнаците.
Всеки ден ок разправям оъо страхливци като тебе. Прибери си парцалите и ое приготви да
заминеш за фронта! Димо погледна още веднъж ранената ои ръка и леко сви рамо. за Да
се махне. да не глкёа повече лекаря. К. Петканов, Морави звезда кървави. Вън! вън окоро,
муцуна нКёна! Още сега да си прибереш парцалите и право в строя! Д. Килфое, Под
южното небе.
Още: Прибирам си / прибера си дрипите (партакешите, пар-ушините, дърмите, чуковете,
тикъмиге). Обикн. пренебр. Прибирам си / прибера си бaтагерннте. Жарг. Обикн. пренебр.
Вдигам си / вдигни си (обирам си / обтра си, събирам си / събери си) парцалите. Диал.
Обикн. пренебр.
ПРИБИРАМ СИ ПОЛИТЕ. Диал. За мома — пазя моминската си чест.
Ощт: Свивам си полиге. Диал. Прибирам си скутигт. Диал.
ПРИБИРАМ СИ СКУТИТЕ. Диал. Зи мома — пазя моминската си чтсг. Отначало
симпатиите на жените бяха към началника. — Какво, най-сетне, мъж е. Паёнало му
ое е, кусал си е. Тя пък да си е прибирала скутите. Да не е толкова загорявала. Сг. Чи-
лингиров, Първи жертва.
Ощт: Прибирам си полите. Диал.
ПРИБИРАМ СИ / ПРИБЕРА СИ ТАКЪМИТЕ. Обикн. пренебр. Махам се огняаъдт,
напущам някое място; отивам си.
Ощт: Прибирам си / прибера си чуковете (дърмиге, дрипите, парцалите, пиртакешитт,
пар-ушините). Обикн. пренебр. Прибирам си / прибера си бaтaтерните. Жарг. Обикн. пренебр.
Вдигам си I вдигна си (обирам си / обтра си, събирам си / събера си) гакъмигт. Обикн.
пренебр.
ПРИБИРАМ СИ / ПРИБЕРА СИ УСТАТА. [Често: Прибирай си / прибери си
устата]. Грубо. Внимавам кааео говоря, въздържам ст да говоря необмислено, неуместни
или обидни думи; млъквам. — Чуваш ли. мари, — извика той на жена ои, която се щураше
из градината. — Да кажеш на децата да не дрънкат много. . . Свършило ск [житото] или
не — това не е тяхна работа. чу ли? Па и ти Да си прибираш устата! Ц. Церковски,
Свършило ст житото.
Ощт: Събирам си / събера си (сбирам си / сбтра си, стискам си, свивам си '/ свия си)
устата. Грубо. Държа си устата /във 2 знач./. Прибирам си / прибера си езика.
ПРИБИРАМ СИ / ПРИБЕРА СИ ЧУКОВЕТЕ. Обикн. пренебр. Махам ст отнякъде,
напущам някот място; огивам си. Намери го пред кръчмата,. тъкмо когато наведен
помпираше гумите на колелото ои. . . Фертик! Ето на. аз ои прибирам чуковете и ще ои
ходя. Й. Йовков, Приключенията ни Гороломов. — На бай Михал му е лесно. Като го
погнат, ще ои прибере чуковете, та в друго село. П. Здравков, Незабравимо детство.
Ощт: Прибирам си / прибера си тикъмиге (дърмите, дрипигт, парцалите, пиртактшиге,
паргушинигт). Обикн. пренебр. Прибирам си / прибера си бига-триите. Жарг. Обикн. пренебр.
Вдигам си / вдигна си (обирам си / обера си, събирам си - / събтра си) чуковете. Обикн.
пренебр. Задигам си / задигна си чуковегт. Диал. Обикн. пренебр.
206

ПРИБИРА С ИГЛАТА, ИЗНАСЯ С КОЛАТА. Дизл. Пртви разходи, несъответствувтши
на доходите му; кртйно разточителен е.
ПРИБРА ГО БОГ <ПРИ СЕБЕ СИ>. Вж. ПриБрт <си> го господ. Бог, комуто
той служи с цялото си сърце така, кзкто можеше, го прибра при сибе сш, Елин Пелин,
Под манастирската лозт.
ПРИБРА' <СИ> ГО ГОСПОД. Умря. Жена му беше лоша (той поне мислиши тъй),
но я прибра господ, Й. Йовнов, Женско сърце. — Стояновзт! торба! — изкрещя тя и погледни
в неДоумение Двамата чиновника, — Дз, занеси я у взе. . . Тук са неговите вещи, . .
Господ го прибра, невесто, предш малко го закопаха. Ив. Втзов, Среща. Нонз се дигна
смирено. Свещеникът отворш врзтзтз и повика НайДена, — Застанете Двама един срещу
Други! Ей тук, И добре запомнете какво ще ви кажи! Не сте били достойни зз - Янка.
ш господ си я прибра, отърви се. Г. Ртйчев, Златният ключ.
Още: Прибра го Бог.
ПРИВЕЖДАМ / ПРИВЕДА КЪМ ЕДИН ■ ЗНАМЕНАТЕЛ някого или нищо с (и)
някой друг. или с нещо друго. Кншж. Уеднаквявам, изравнявам различни неща в някакво
отношение.
Още: Слагам / сложт (турям/туря, подвеждам/подведа, поставям / поставя) под един зна¬
менател. Кншж. Привеждам / приведа нъм общ знаменател. Кншж.
ПРИВЕЖДАМ / ПРИВЕДА КЪМ ОБЩ ЗНАМЕНАТЕЛ някого шлш - нещо с (ш)
някой Друг- шли с нещо друго. Кншж. Уеднаквявам, изравнявам различни нещт в някакво
отношение.
Още: Привеждам / приведа нъм един знаменател. Кншж. Подвеждам / подведа под общ,
знаменател. Кншж.
ПРИВЪРЗВАМ / ПРИВЪРЖА КЪМ КОЛЕСНИЦАТА нз някого (нещо шлш някого).
Кншж. Поставям обществент група, партия или държтвт ■ в положение на пълна зависимост
от политинттт, целите нт няного. Понеже всшчкш преслеДваншя Досега Далеч не Дайоха
„унищожението“ нз социализма, нейните [нт буржоазията] политиканш неизбежно се натъкват
нз мисълта дз сш послужат с други, ню-„Jмoдeраlшu срейства зз тая цел, . -. чриз при¬
видни облаги и Демагогия Дз ги привързват към колесницата на своята клзса. Г. Георгиев,
Нови приятели нт работничеството.
Още: Впрягам / впрегна в колесницата. Кншж, Завързвам / завържа нъм колесницата.
Кншж.	.
ПРИГАРЯ МИ / ПРИГОРИ МИ НА СЪРЦЕТО. Много силно пожелавам нещо.
ПРИДАВАМ СИ / ПРИДАМ СИ ВИД. Кншж. Обшкн, със слеДв, шзр, със съюз че.
Преструвам се. — Боти, майки ти — прштшчз Васко. — Бягай! — Защо да бягзм — вдигна
рзмине Бойко и си придаде вид, че не се тревожи, — Ако й трябвам, ще дойде тука.
В. Ченнов, С нови другари.
Още: Дтвтм си / дам сн вид. Кншж.
ПРИДОБИВАМ / ПРИДОБИЯ ПЛЪТ И КРЪВ. Кншж. Сттвтм действителен; осъще¬
ствявам се, реализирам се. Под пламъка нз „Железният светшлншк“ оживяват познати
лица. гласове. събития, конкретизират се читателските представи, придобиват плът ш кръв
Тзлевште гирош. в. Вечерни новини. А наближава час, заветншй идеал, / блян смътен Досегз
в Душите и сърцати, / дз придобие кръв и плът, П. П. Славейков, Кървава песен. Тук
[в Димитровград] социализмът придобива плът ш ■ - кръв, пулсира нзвсякъДе — ш в електро¬
станцията. ш в циментовия ззвод, и в мините, в. Отечествен фронт.
Още: Добивам / добия (получавам / получа) ' плът и кръв. Кншж.
ПРИДЪРЖАМ СЕ КЪМ БУКВАТА <НА ЗАКОНА >. Изисквам точно спазване
нт формалната страна нт нещо (оБинн. наредба, разпореждане); проявявам педтнтизъм.
Още: Държа нт (за) буквата <нт закона >.
ПРИЕМАМ / ПРИЕМА ЗА ЧИСТА МОНЕТА нещо. Кншж. Смятам нещо за ■ пълна
истина.
Още: Вземам / вземт зт чиста монета.
207

ПРИЕМАМ / ' ПРИЕМА ХВЪРЛЕНАТА РЪКАВИЦА и ПРИЕМАМ / ПРИЕМА
РЪКАВИЦАТА. Книж. Отзовавам ст на предизвикателството за борби; съгласявам се да ст
боря, да учиствувим н борбата или спора. Може би той избра не съвсем правилна тактика и
прие хвърлената му ръкавица от младите си противници (в резултат на което в остри
боеве загуби при схватки), н. Втчтрни новини. Дълг на народното представителство е дх
приеме ръкавицата и в легалното свое положение на върховен контрол дх назове нещата
с техните имена. па народът да знае с кого има работа, в. Пряпорец.
Ощт: Поемам / поема хвърлената ръкавици и поемам / потми ръкавицата. Книж,
ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТА (ВРАТИ). Книж. Без присъствието на външни лица (при
съдебно заседание, съвсщанит и под.). А делото беше разгледано при закрити врати.
А. Гулящки, Любов. Той сн спомняше,. че имаше някакво безкрайно следствие. някаква
жалка пародия на съд при закрити ' врата, Д. Димов, Тютюн. Съвещанието е минало при
закрити врага н в дълбока пхйна от обществеността, в. Отечествен фронт. Да се опразни
залата! Съдът ще продължи при закрити врата! Т. Гонов, Съдът, като намери, че. . #
ПРИКАЗВАЙ НА ВЕХТАТА МИ ШАПКА. Пренебр. Но е вярно това, което казваш;
лъжеш.
Още: Приказвай на съдраната (старата) ми шапки. Пренебр. Разправяй ни вехтата ми
шипки. Пренебр.
ПРИКАЗВАЙ НА СТАРАТА МИ ШАПКА. Пренебр. Но т вярно това, коото казваш;
лъжеш. Приказвай на старата ми шапка, че не познаваш пази жена и я внждаш за пръв път.
Още: Приказвай ни съдраната (вехтита) ми шапка. Пренебр. Разправяй на старата ми
шипки. Пренебр,
ПРИКАЗВАЙ НА СЪДРАНАТА МИ ШАПКА. Пренебр. Не т вярно това, котто
казнаш; лъжеш. Отиването ми към това тайнствено място поддържа убеждението му. че
търся скъпоценни метали,. Но аз му повтарям.. че съм тръгнал просто на разходка из пая
хубава планина, Той обаче ме гледа недоверчиво и се усмихва, като че иска дх каже:
„Ти на съдраната ми шапка приказвай. ■ това'“. Ив. Вазов, Из Мала Стара планини.
Ощт: Разправяй ни съдраната • ми шапки. Пренебр, Приказвай на старата (вохтата) ми
шипка. Пренебр,	.
ПРИКАЗВАМЕ НА РАЗЛИЧНИ ЕЗИЦИ. Книж. Но можом да се разбором, не мoкс м
да постигнем разбирателство, да се споразумеем. Киро. бе убеден, че ако подхванат разговор
по политиката, по те ще приказват на различни езицн, и затова той махна с прнвндно
пренебрежение ръка, Г. Караеланев. Обикновени хора.
Ощт: Говорим ни различни тзици. Книж..
ПРИКАЗКАТА МИ НА ДВЕ НЕ СТАВА. 1. Изпълнява ст това, което заповядвам,
казвам; не ми се отказва това, коото искам, желая.
2.	Не ее ттииаам, мазава' тт оваа, оттоо ъм' аззлл лии бТещлл. Прръаа жнаята, . .
Нали знаеш, женската приказка на две не става. . . Ст. Чилинтиров, Хлеб нвш насущний.
Ощо: Думити ми на дво нт стави.
ПРИКАЗКИ ОТ 1001 НОЩ. Неверни, невъзможни неща; измислици, небивалици.
Не ми разправяй приказки от 1001 нощ.
ПРИКОВАВАМ / ПРИКОВА НА (О) ПОЗОРНИЯ СТЪЛБ някого, Книж, Публично
заклеймявам някого като престъпник. Той я приковаваше на позорния стълб н му се струваше,
че сега, най-сетне, всички прябва да узнаят какво е пя, Чудовище. нн повече, ни. по-
малко. Л. Стоянов, Сребърната сватба на полковник Матов. • Навеки ще^ ви прикова с пероТо
си о позорния стълб! Невежа тълпа! Ст. Л. Костов, Мъжемразки.
От средновековния обичай да завързват на стълб осъдени престъпници за • публично порицание и
опозорявано.
Още: Поставям / поставя на позорния стълб. Книж.
ПРИКРИВАМ/ПРИКРИЯ РОГАТА НА ДЯВОЛА. Не говоря откровено, но съм искрен;
извъртам.
Обикн. с отриц. в пое. накл,: Да нт прикриваме рогати на дяволи. Да смо откровени, да говорим
открито, боз извъртания.
208

ПРИКРИВАМ СЕ / ПРИКРИЯ СЕ ЗАД ГЪРБА на някого. Оставям някого да носи
отговорността за постъпките ми и делата ми, използувам го като прикритие ни моите
действия.
Ощт: Крия ст (скривам се / скрия ст) зад гърби.
ПРИЛЕТЯВАТ МИ / ПРИЛЕТЯТ МИ АНГЕЛИТЕ. Диал. Изпадам в гняв, ярост, силно
ст ядосвам.
ПРИЛИЧАМ НА ИЗСРАН ГЛИСТЕЙ. Вулг. Имам много лош вид — обикн. лош,
болнав цвят ни лицето.
Още: Мязам ни нзсран глистен. Вулг.
ПРИМИГВАМ КАТО КУЧЕ В ЛАПАВИЦА. 1. Гледам виновно и не възразявам,
когато ме съдят, корят за нещо или ме изобличават.—Баба, аз искам да заколя тоя комита,
говореше то и са увиваше покрай своя честит роёител. а наша милост надничаше йз
тъмната стая, примигваше като куче в лапавица. Зах. Стоянов, Записки по българските
въстания.
2.	Гледам виновно и нищо нт казвам, аато ми се карат, и давам вид, чт не ме е грижа, чт
не се засрамвам.
Още: Мигам като куче в лапавица.
ПРИМИГВАМ КАТО МИШКА В ТРИЦИ. Гледам виновно и не възразявам, когато
ме съдят, коряг за нещо или ме изобличават. Първият въздишаше, а вторият го глеёаше
с малките си хитри очи и примигваше като мишка в трици. Л. Кънчев, Препоръка.
Ощт: Мигам като мишка в трици.
ПРИОСТРЯМ ГО / ПРИОСТРЯ ГО. Диал. Направим нещо прекадено; прекалявам.
ПРИ ОТКРИТИ КАРТИ. Без да се крит нещо, без скрити помисли, намерения;
откровено. — Ти... какво искаш Да кажеш? — Да си поговорим при открити карти.
Хар. Русев, Под земята.
ПРИПАРВА МИ / ПРИПАРИ МИ ПОД КРАКАТА. Изпадам в несигурно, ттжао
положение, почвам ди ст чувствувам застрашен от нещо. Чака ск само циментът и Докога?
Навярно Докато на някои безотговорни отговорници припари по! краката, в. Вечерни новини.
Още: Припарва ми / припари ми под пегиге.
ПРИПАРВА МИ / ПРИПАРИ МИ ПОД ПЕТИТЕ. Вж. Припарва ми / припари ми
под краката. На тях им припари под петите.. Червената армия ги светна тъй зёраво
по мутрата, та ще я запомнят. Ем. Коралов, Дъщерята на партизанина.
ПРИПЕКЛО МИ Е ЯЙЦЕТО. Диал. Много съм притеснен от нещо, струпа ми се
изведнъж много работа.
ПРИПКАМ КАТО ПОП НА ЗАДУШНИЦА. Ирон. Нямам търпение, крайно нетър¬
пелив съм за нещо, припирам за нещо да се свърши по-бързо.
Още: Припкам като поп на помен (кръщене). Ирон. Припкам каго просяк на задушница.
Йрон-
ПРИПКАМ КАТО ПОП НА КРЪЩЕНЕ. Ирон. Вж. Припкам като поп на помен.
ПРИПКАМ КАТО ПОП НА ПОМЕН. Ирон. Нямам търпение, крайно нетъпелие
съм за нещо, припирам зи нещо да се свърши по-бързо.
Ощт: Припкам като поп на задушница (кръщене). Иран.
ПРИПКАМ КАТО ПРОСЯК НА ЗАДУШНИЦА. Ирон. Нямам търпение, крайно
нетърпелив съм за нещо, припирим за нещо да се свърши по-бързо.
Ощт: Бързам като просяк на задушница. Ирон. Припкам като поп на задушници.
Ирон.
ПРИПРЯЛО МИ НА ЗАДНИКА, ЧЕ ТЪРСЯ ПОЛОГ. Диал. Неодобр. Вулг. Зигриж-
вим се за някаква работа в последния момент, когато втчт е невъзможно повече да я отлагам
и не се знае дали ще успея да я - свърши.
Още; Кога ми допре яйцето <на гьза>, тогаз полог търся. Диал. Неоёобр. Вулг-
14 Фразеологи^я речник, т. 2
209

ПРИПРЯНА МИ Е РАБОТАТА. Диал, Ирон, Никак не съм пъргав, въпреки че привидно
все бързам.
ПРИСМЯЛА СЕ КАМИЛАТА НА ГЪРНЕТО, ЧЕ НЯМА УШИ. Дизн. Ирон. Употре¬
бява се, ногтто някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава
същите недостатъци.
ПРИСМЯЛА СЕ КОЗАТА НА ОВЦАТА, ЧЕ Й ВИДЯЛА ЗАДНИКА. Дшал. Ирон.
Употребява се, ногтто някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава
същите недостатъци.
ПРИСМЯЛА СЕ КОЗАТА НА ОВЦАТА, ЧЕ ЛУДО ПАСЕ. Дшал, Ирон. Употребява
се, ногтто някой критикува другиго или му се присмива, т стмият той притежава същите
недостатъци.
ПРИСМЯЛА СЕ КРАСТА НА ШУТА. Ирон, Дизл. Употребява . се, ногтто някой
критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци.
ПРИСМЯЛА СЕ КУКА НА КРИВА БУКА. Дшал. Ирон, Вж. Присмяла се кунт нт
криво дърво.
ПРИСМЯЛА СЕ КУКА НА КРИВО ДЪРВО. Дизл, Ирон, Употребява се, ногтто
някой критикува другиго или му се надсмива, т стмият той притежава същите недостатъци.
Още: Подсмялт се кука нт криво дърво. Дшзл. Ирон. Присмяла се кука нт крива
буна. Дизл, Ирон,
ПРИСМЯЛА СЕ КУКУМЯВКАТА НА СИНИГЕРА. Дшзл, Ирон. Употребява се,
когато някой критикува другиго или му се присмива, а стмият той притежава същите
недостатъци.
ПРИСМЯЛА СЕ КУРВАТА НА КОПИЛЕТО. Дшзл, Ирон, Грубо. Употребява се,
когато някой критикува друтиго или му се присмива, т стмият той притежава същите
недостатъци.
ПРИСМЯЛО СЕ ГЪРНЕТО НА КОТЕЛА, ЧЕ Е ЧЕРЕН. Дизл. Ирон. Употребява
се, когато някой критикува другиго или му се присмива, т стмият той притежава същите
недостатъци.
ПРИСМЯЛО СЕ ГЪРНЕТО НА ПОХЛУПАКА СИ, ЧЕ НЯМА УХО. Дизл. Ирон.
Употребява се, ногтто някой критикува другиго или му се надсмива, .самият той притежава
същите недостатъци.	*
ПРИСМЯЛО СЕ ГЪРНЕТО НА ТЕНДЖЕРАТА, ЧЕ НЯМА ДРЪЖКА. Дшзл, Ирон.
Употребява се, ногтто някой критикува другиго или му се присмива, т стмият той прите¬
жава същите недостатъци.
ПРИСМЯЛО СЕ ЧУНЧЕ НА КРАТУНЧЕ. Дизл. Ирон,. Употребява се, когато някой
критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци.
ПРИСМЯЛ СЕ ГИДЮЛ НА ЧЕРЕП. Дизл, Ирон. Употребява се, ногтто някой крити¬
кува другиго или му се присмша/т самият той притежава същите недостатъци.
Още: Присмял се хуинн^ нт череп. Дизл, Ирон,
ПРИСМЯЛ СЕ ХУМНИК НА ЧЕРЕП. Дшал. Ирон. Вж. Присмял се гидюл нт
череп.
ПРИСМЯЛ СЕ ХЪРБЕЛ НА ЩЪРБЕЛ. Ирон, Употребява се, ногтто някой крити¬
кува другиго или ' му се нтдсмивт, т самият той притежава същите недостатъци.
ПРИСМЯЛ СЕ ЧЕРЕПА НА ГЪРНЕТО, ЧЕ НЯМА УХО. Дизл. Ирон. Употребява се,
ногтто някой критикува другиго или му се присмива, т стмият той притежава същите
недостатъци.	>
210

ПРИСМЯЛ СЕ ШИПАР НА РАБУЛ. Диал. Ирон. Употребява ст, когато някой
критикува друтито или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци.
ПРИСТАВАМ СИ / ПРИСТАНА СИ НА ГЪЗА. Вулг. Отдавам ст на ядоне и пиенс.
ПРИТИСКАМ / ПРИТИСНА ДО (О) СТЕНАТА някого, Поставям някого в положе¬
ние ди бъдо принуден да признат или да приеме нещо. И когато Нинчев го питаше и хората
го притискаха до стената, гой пак не искаше да каже онова, коего знаеше — истината.
Ст. Ц. Даскалон, Стубленскитт ппни• С тоя въпрос пой смяташе, че ще притисне събесед¬
ника си о стената, Т. Г. Влийкон, Другари. Той не разчиташе, разбира се, на неговата
откровеност и затова бе приготвил внимателно въпросите, с които да го притисне до
стената, П. Вожинов, Нашата сила. Ние имаме достатъчно аргументи, за да ги притиснем
до стената. В. Нешков, Настъпление. Той дори не се опита дх отрича престъпленията си,
защото фактите го притискат здраво до стената. Ст. Маркон, Дълбоки бразди.
ПРИТИСНАТА МИ Е ОПАШКАТА. Диал. Намирам ст в затруднено положение;
притеснен съм от нещо.
ПРИТУПА И ТОЗ ТЪПАН. Дихл. И това мина, и тая работа ст свърши.
ПРИТУПАЛ ЛИ Е ТЪПАНА. Вж. Не е притупил тъпана.
ПРИТЧА ВО ЯЗИЦЕХ. Книж. Нещо, котто е предмет на разговор, на много одумва-
ния, обикн. за неодобрение или подигравка.
Води началото си от израз н библията.
ПРИТЪМНЯВА МИ / ПРИТЪМНЕЕ МИ ПРЕД (НА) ОЧИТЕ. 1. Изведнъж ми
става лошо, прилошава ми (обикн. от силна болки или глид). Така силно се ударих. че
ми притъмня пред очите.
2.	Обзема ме силен гняв, яд и преставам да ст владея; изгубвам самообладание от гняв.
На Спасов пригъмня пред очите, гой не отговори, Яростта го задушаваше, Ин. Вазов, Пъстър
свят. — Ще ми прнпъмнее някога на очите и — басга! Замръкнал съм, а не съм осъмнал,. Ако
ме видиш. пиши ме! Й. Йовков, Земляци.
3.	Стави ми много тежко; изпадам н отчаяние или н безизходно положение. — Да знайш:
моята къща е секогх отворена за тебе и като ти прнпемней некогх през очите. . .
Д. Тилен, Проепинеките камбани.
Ощт: Причернява мш / причсрнет ми пред (ни) очите. Черно ми стиви / стине пред
очите.
ПРИХВАЩАТ МЕ / ПРИХВАНАТ МЕ ДЯВОЛИТЕ. Изпадам в силно раздразнено
състояние, силно ст разтневявам; ядосвам се, разсърдвам ст. Той беше кротък човек, но
прихванат ли го дяволите, ставаше буен н зъл. • От време на време ме прихващат дяволите
и тогава никой да не ме закача. • Какво са те прихванали дяволите и си се развикал?
Още: Хващат ме / хванат мт (вземит ме) дяволите.
ПРИЧЕРНЯВА МИ / ПРИЧЕРНЕЕ МИ ПРЕД (НА) ОЧИТЕ. 1. Изведнъж ми стива
лошо, прилошава ми (обикн. от силна болка или глад). „Ще те пребия! Крадеш оп господар¬
ското!“ И пак бие. А мене, като ми причерня пред очите. Ами че аз тъй добичето си не
съм бил! Д. Мирчевски, Дошло т време. Вместо шилото, ударил съм с чука пръста си, . .
Таги понатисна от страни дх внди, докъде е досегнхл удара, и попнга: Воли? Мене ми
причерня пред очите и аз не знаех, какво да отговоря. Ст. Чилингаров, Хлтб наш ни-
сушнпй. Само усети в главата си силен удар от предмет,. .. Свлече се на земята и пред
очите му причерня, Гр. Угаров, По слсдито ни заточеника.
2.	Обзоми ме силен гняв, яд и преставам да се владея; изгубвам самообладание от гняв.
По едно време тъй му причерня пред очите, че с големи усилия овладя гнева си, К. Петканов,
Морава звезда кървава. Тогхвх омразата, която беше се набрала в душата му, преля, при¬
черня му низ. очите и без дх му мисли много, измъкна ножа си и го заби в гърдите нх
кмета. Й. Йонков, Женско сърце. На Голям Крушко изведнъж му причерня пред очите.
Той се спусна към военния, присреmнх го с вилата,. ... и с три-чепири силни удара го простря
нх земята, без да му даде н дх се опомни. Б. Обртттнов, Сноп. Аз кипнах, че като ми при¬
черня нх очите, грабвам търнокопа, и храс Тани по кратуната, Д, Номирон, Братя.
3.	Стиви ми много тежко; изпадам н отчаяние или в безизходно • положение. — . Голяма
работа, като стреляш, Мене така ми е причерняло пред очите. че ми. е все едно ти ли ще ме
211

убиеш- или в милицията, К. Кюлюмов, Последният шанс. Всшчкш силянш забележили. че
Бийнякът и застарял, побелял, станал мълчалив, сумтш ш се въсш, дори си кара за по-
малки работи, . . — Горкият!. .. Причерняло му и пред очите — окайвзхз го те. Ц. Цер-
конски, Скръбта. И мен бшлД утешава и разйумва. кога ми много причернее пред очште,
Жени не. ами два пъти жена, тш казвам, бие Цзко: такава добри душа, дето нзйали ще я
има на Друго място, Т. Г. Влтйнов, Неприятният гост. Като мш причернее пред очште, щи
се махна оттук ш ще се върна нз сило при ройитилите сш.
Още: Притъмнява ми / притьмнее ми пред (нт) очите. Черно ми сттвт / стане пред
очите.
ПРИШИТ КАЛЕЦ У (В) КАЛЦУН. Дшзл, Ирон, Никакъв роднина. — Той какъв
роДнинз тш е? — Ами роднини, пришит калец у калцун.
ПРИШКИ МИ ИЗЛЯЗОХА НА УСТАТА. Обикн, със следв, шзр, със съюз дт.
Омръзна ми, дотегна ми (употребява се при непрекъснато, Безрезултатно повтаряне нт
нещо, обинн. ногтто съветват някого или го карат да направи нещо). Пришки ми излязоха нз
устати дз му казвам. че трябва вече дз учи, з той още не е почнал,
Още: Мазоли мн излязоха нт устата.
ПРОБЕН КАМЪК за нещо. Кншж, Нещо, което служи зт указание, зт изпитване ктнъв
е характерът, същността на някого или нещо, обикн. с оглед нт неговите добри страни.
— Нашият град — ми каза един българин-лекар — е пробен камък за зДравето нз всеки ново¬
дошъл, Ако има нещо слабо в организма, то се показва, Г. Белев, Какво видях в Америка. Имз
обзче един въпрос, нз който ни е отделяно достатъчно внимании, а този въпрос е пробин
камък за характери ш нзсокзти нз н]-аатитьшното революционно развитии на републиката.
Товз е въпросът за положението на жинзтз ш отношението към ния. Б. Темнов, Ирак.
ПРОБИВАМ СИ / ПРОБИЯ СИ ПЪТ някъДе, 1. Успявам дт напредна, дт се издигна в
някаква насока, област. О, ние не мислим за товз.. - Разбира се. ако чувството
Дойди само. но то ще бъде но-нзтзтък. когато сш пробием път в животи. когато постигнем
мечтите сш, Г. Ртйчев, Лина. Аз имам нужда от приятели... — Дз. от приятели —
... — които ще, ми помогнат дз сш пробия път в живота, Хтр. Русев Под земята.
Той беше талантлив ш не се учуйвам. че тика бързо сш и пробил път в театъра.
2. За нещо, Нтлтгтм се, утвърждавам се. В този смисъл нз думата свободният стих е рожба
още нз миналия век. широко сш пробиви път вече в началото ни нашето столетии М. Нтимо-
вич, Едно от лицата. — Истината по-мъчно сш пробива път от лъжата. Н. Ктртлиевт,
Три дни от половин век.
Още: Отварям си / отворя си път.
ПРОБИЛА МУ СЕ Е ШАПКАТА ОТ УМ. Диал. Ирон. Много глупав човек в'
Първоначално подигравателен изртз зт гърците, които се хвалели, че са все философи (П. Р. Славейков,
Български притчи ■ или пословици и характерни думи).
ПРОБИТА БЪЧВА. Ирон. Пияница. Той е пропиДнал човек, пробити бъчва ш нищо
повече,
ПРОБИТИ МИ СА УШИТЕ. Дизл, Не искам да слушам, канвото ми говорят, нищо
не възприемам.
ПРОБИТО, ТА (ЧЕ) НАЧУКАНО. Дизл, Невежа човек.
ПРОБИТ, ЧЕ ПУСНАТ. Дшзл.. Неспособен, некадърен зт ртботт.
Още: Провален, пт пущен. Диал.
ПРОБИХА МИ ДЖОБА. НеоДобр, Дтвтм, похарчилм пари зт нещо ненужно, излишно.
И тш понякога харчиш биз сметки, Ззщо купи сега този плат. пробиха ти джобз.
ПРОБИХ ДУПКА В МОРЕТО [ЩЕ ПРОБИЯ ДУПКА ' В МОРЕТО]. Ирон-. Ушт
ми останаха (ще останат) без резултат; нищо не свърших (не ще свъртт), нищо не по¬
стигнах (не ще постигна). Че аз от теби лш ще се свенявам? Кзто сш бил в Европа, па сш
пробил Дупки в морето. Ив. Втзов, Службогонци.
Още: Направих дупка в морето.
212

ПРОВАЛЕН, ПА ПУЩЕН. Диал. Вж. Пробит, че пуснат.
ПРОВАЛИ МИ СЕ ВАЛМО отнякъде- Диал. Получих отнякъде голямо имане,
богатство.
ПРОВАЛЯМ СЕ / ПРОВАЛЯ СЕ ВДЪН ЗЕМЯ. 1. Силно се засрамвам, сконфузвим.
Еёна усмивка беше замръзнала на конвулсивно треперящите ми уста. • и като че ми ое
искаше хем Да се изсмея. . ., хем да ое проваля вдън земя! Ал. Константинов, Бай Ганьо.
2.	Изчезвам, загубвам се безследно. Ако вълците не бяха ое появили, сега той щеше
Да стои в хубавия, наркДен дом- . . — Дано ое провалят вдън земя! — мърмореше ои той. като
вървеше зад своя началник- — Дано са плюокали от отровата. Ем. Станев, Повест за една
гора.	-
Ощт: Потъвам / потъна вдън земя<та>. Продънвам ет / продъня се в земята /към
2 - знач./.
ПРОВЕСВАМ / ПРОВЕСЯ НОС. Изпадам в отчаяние, изгубвам кураж; унивам.
Но Биби Иванов пожълтя като смин. Болест жигеница ли го заяде, човекът посърна,
провеси нос и вое г • земята глеДаше- Черемухин, Човешка слабост. — Браво!. . . Голям
мъж ще стане! И тъй като роёителите продължаваха да бъдат тъжни, най-после гостите
запитаха: — Защо сте провесили носове?- . . Не се ли .радвате? — Не! — каза бащата-
Ахасвтр, Раждането на човека.
Ощт: Обесвам / обеся (клюмеим / клюмна, увесвим / увеся) нос. Увисва ми / увисне
ми носа /в 1 знач./.
ПРОВИРАМ СЕ / ПРОВРА СЕ ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ. - Подложен съм на тежки
нзnнmаиия. изживявам големи трудности. Българският прогресивен печат е трябвало непре¬
къснато да ок провира през иглени уши. Цензурата през 30-тк гоёини е била страшна-
Ощт: Минавам / мина (преминавам / премина, промъквам ст / промъкна се) през
иглени уши.
ПРОБОЖДАМ / ПРОВОДЯ ЗА ЗЕЛЕН ХАЙВЕР някого. Диал- Излъгвам, заблужда¬
вам, измамвам някого за нещо.
Води произхода си от народната приказка, в която се разказва как една жена, за да може свободно да
приема любовники си, искала да отпрати мъжа си за по-дълго време и затова се престорила на тежао болна,
аато казала ни мъжа си, че ще се излекува само ако той намери и й донесе да хапне зелен хайвер (Ст, Илиев,
Фразеологизми, в. Народна младеж, XXVII, 1971, бр. 68, с. 4). .
Още: Пращам / пратя (изпращим / изпратя) за зелен хайвер. Продавам / продам за
зелен хайвтр. Диал-
ПРОВРЯ МИ СЕ ПРЕЗ (ИЗ) УШИТЕ. Дотегнало ми ' е ди слушам нещо, коего
чувам или ми се повтаря много пъги. Стига си пускал тая плоча, провря ми ок из ушите.
• Престани да ми приказваш за успехите на Дъщеря си. провря ми се из ушите.
ПРОВЪЛНЕНО ГЪРЛО. Диал. Лаком човек, лакомник. Как можа да изядеш всичко,
такова провьлпeпо гърло не съм виждал никъде -
ПРОВЪРТЯВАМ / ПРОВЪРТЯ УШИТЕ някому. Настойчиво и постоянно повтарям
искането, молбата си пред някого. Това е стока. а не като нашите завързаци. А сетне,
като ое завърнали. провъртели ушите на управата, докато им изпишат от тези кочове
за разплоё- Н. Хайтов, Съперници.
ПРОГЛУШАВАМ / ПРОГЛУША СВЕТА. Самост., о нещо или оъо следв. изр. оъо
съюз че, да. Разгласявам нещо, като говоря постоянно за него ни всички, като се хваля с
него ни_ всички. Казва, чк свирела на китара. -- Тая китара! Майка й е проглушила света
с нея. Й. Йовков, Милионерът. Ти беше проглушил света, че Павел учи за владика, пък то
какво излезе. . . — Той погледна Вучо и му смигна. Г. Велев, Патилата на тдно момче. Та вик
сами проглушихте света о неговите заслуги. . . Големанов тъй, Големаног оной! Сг. Л. Косгов,
Големанов.—Ти, както започна, уважаеми, ей сега ще кажеш, чк ти дължа хиляёи. . . Пет
хиляёи имам' да му давам и проглуши света. Д. Негров, Възелът. С този отёел амери¬
канците проглушиха света, но в какво му се състои чудото, аз не можах да усетя.
Ал. Константинов, До Чикаго и назад.
ПРОГЛУШАВАМ / ПРОГЛУША УШИТЕ. 1. Самост- или на някого. За силен звук,
шум .— чувам ст, прозвучавам много силно, гръмко, оглушително, което предизвиква
213

неприятно слухово усещане у някото. Ударите на тъпана. нищенето на зурлите. виковете на
момците и девойките проглушаваха ушите, К. Ламбрев, Средногорски партизани.
2.	На някого, Произвеждам силон звук или вдигам толям шум, който ст чува силно, оглуши¬
телно и предизвиква неприятно слухово усещане у някого. — Стига си чаткал! — злобно
се скара . Чорни. —— Проглуши ми ушите! П. Вежинов, Нашата сила. Селянинът пак бе
почнал да пълни пищова и дх гърми нхд главата си. Стига, че нн проглуши ушите. му
казаха другите н той сн прибра пищови, Й, Радичков, Горещо пладне.
3.	На някого, Постоянно говоря някому едно и също нещо, обикн. за да ст хваля или да
хваля някого, нощо. Проглушихте ушите ни света все за ред н вяра да радейте. П. Ю. То¬
доров, Първите.—Я дх видя!— Нищо няма да видиш!— ..,—Ще те оставя дх умреш. без да
научиш автора на поемата, с която безброй пъти досега си ми проглушавал ушите.
Г. Русифов, И те са били деца. — Защо бе. чоджум, защо сн проглушил ушите ни човека с
това членство в партията? Какво ще сн помисли за нас? Кл. Цииев, Свят широк. Вие
и Трайчев ми проглушихте ушите с тая Приморска градина, Ив. Вазов, Квзвлвреквгв
царици.
Ощт: Продирам / продери ушите /към 1 и 2 знач./. Продьннам / иродъня ушите.
ПРОГНИЛ ОТ ПАРИ. Неодобр. Който има много пари; много богат. Чорбаджи
Христо е прогнил от пирн, а гоз — беден, гол като тояга. П. Константинов, Предание зи
изчезналия град.
ПРОДАВАМ БАБАИТЛЪК (БАБАИТЛЪЦИ). Неодобр. Върши нещо, за да ст покажи
прод друтито кито смел, силен. И един залп от нхй-презрителните прозвища се изсипи към
невидимия полицейски пристав. Но яростта намаля постепенно,. . .. в съзнанието му потекоха
трезви мисли, . . Полицията си е буржоазни, макар министърът дх е социалист Разбери
го в дранголника, пх друг път дх не продаваш гол бхбанглък! • Г. Караславов Обикновени
хора. — Утре ще му се види краят нх дружбашкото царство. ,. — Сега продавате
бабаитлъцн. пък днес с тояга не можах дх ви поведа,. Ем. Станев Иван Кондарев.
Още: Продавам курнизлък (турнззльцп, сербезлък, ссрбезлъци).
ПРОДАВАМ ЗА БЪЛХИ ЦЯР. Диал, Занимавам ст с безсмислена, излишна работа.
ПРОДАВАМ / ПРОДАМ ЗА ДВЕ ОКИ ПЛЯВА някого, Надхитрявам някого;
излъгвам, измамвам. И тхм не ти е работа. Герчо! Тонка те продава за две оки плява —
пази се. . . Елин Пелин, Пижо и Пендо.
ПРОДАВАМ / ПРОДАМ ЗА ЗЕЛЕН ХАЙВЕР някого, Диал. Излъгвам, заблуждавам,
измамвам някого зи нещо. — Завчерх е ходил при Панхрегова в хотел „Динемарк".
Познавали се, Искал му триста франка,. . . Панаретов го продал за зелен хайвер: казал
му да дойде в понеделник заранта — тхя заран, — защото щял дх получи пари от София.
Пък снощи гой. тръгваше за Лондон, както ми каза. Брадлов нямаше дх го завари.
Ив. Вазов, Нови земя.
За произхода вж. Провеждам / проводя за золен хайнор.
Още: Пращам / пратя (изпращам / изпратя) зи зелен хайвтр. Пронождам / проводя за
зтлтн хийвтр. Диал.
ПРОДАВАМ / • ПРОДАМ ЗА ТРИДЕСЕТ СРЕБЪРНИКА. ' Жертвунам нещо на ни¬
щожни цони. Истинската европейска култура те продават за тридесет сребърника и искат
дх скрият. своята престъпни търговия под фирмата. . . „атлантическа култура““.!. Генов,
Окървавените трубадури.
От евангелския разказ за Юда, който предал Христос на фарисеите за тридесет сребърника.
ПРОДАВАМ < ЗЕЛЕНА КРАСТАВИЦИ някому, Мамя, лъжа, кито мисля, чт
другите нт разбират това. И иски му се и ни стари години да продава краставици нх
Копривщенските селски терезне и механджие. които оп самото рождение не сх се качвали
на кон, Л. Каривелов, Бълтире от старо нртмт. Дигни / бунт н при първнй гръм се в Влашко
измъкни, / и краставици там продавай по мехните. П. П. Славейков, Кървава птстн.
— Как? ти си изброил всичките дупки ни планината н сн видял бърлогите на, мечките, а под
носа ти какво има в комшийския двор, не знаеш? Браво, Дончо. не продавай ни дядх си попи
краставици! Ив. Вазов, Искрон и Райни.
Още: Продавим кистли краставици.
ПРОДАВАМ И МАЙЧИНОТО СИ МЛЯКО. Няма нищо свето за мено, в състояние
съм да извърша всякаква подлост, низост.
214

ПРОДАВАМ КИСЕЛИ КРАСТАВИЦИ■ някому. Вж. Продавам < зеленю краставици
някому.
ПРОДАВАМ КИСЕЛИ ПАЛАВРИ. Диал, Лъжт, нтто мисля, че другите не разбират
товт.
ПРОДАВАМ КУРНАЗЛЪК (КУРНАЗЛЪЦИ). Вж. Продавам бтбтитлън (Бабтитлъци).
Загори лш пък в дилншк, или прати някой от прислугата дз сторят хзбер, нз която иска дз
дойде, или пък сам качи коня, то колко тш е до село, ама зз курнззлък, кичи коня с белите
копитца ш жълтото седло и срещата готова, Ст. Ц. Даскалов, Селски души. Ако ние
сме взили властта Дз продаваме курназлък. товз знзчш, че още не сме дораслш До пея.
В. Нешков, Настъпление. — Курнизлъци ще мш продава! Ще види той как ще го изпотя нз
нивата — заканваше му се Влзди ш глийзши якия му мускулест врзт. М. Яворою.и, Хорттт
се промениха.
ПРОДАВАМ / ПРОДАМ МАГАРЕ ЗА ■ КОН някому. Излъгвтм някого, измамвтм
го. Не се оставяй да ти продадат мзгзре зз кон,
ПРОДАВАМ МАЙКА СИ И БАЩА СИ. Неодобр, Не се спирам пред нищо за
постигане на целта си, нтто си служа и с непозволени методи; Безскрупулен съм.
ПРОДАВАМ СЕРБЕЗЛЪК (СЕРБЕЗЛЪЦИ). Вж. Продавам бтбтитлън (бабаитлъци).
Той беше муглзлия, свои овце нямаше, ала бише палаво. диво, сербезлък проДавзше ш с товз
си вздише хлябз. Ако трябваше да се набие някой или уплаши, шлш убии — него пращаха.
Н. Хайтов, Диви ртзнтзи. — Пък ш сербезлък щи нш проДава! — ... — Кззах вш- че е
проклетник. . . Вийя ли как се озъби! Не сми заслужавали. кзто че ли сме го молили дз иде
да се бие зз нас! Зл. Чоланова, Бачо Киро. — Ни ме пипай ш ни се миси- господин поручик!
—	Той Дшшзше тежко ш гледаше с дива злоба изкривения кзто клюн нос на официрз.
—	Сербезлък ще ми продава, Елементарни понятия сш няма тоя субект! — Офицерът отново
хвана Костайин за куртката, Ем. Станев, Иван Кондарев.
ПРОДАВАМ СИ / ПРОДАМ СИ ДУШАТА <НА ДЯВОЛА>. Върша нечестни
делт, обинн. зт да се сдобия с нещо или зт пари. Неговият успех си дължи само нз рушвети.
които широко- но ни много щедро разДаваши. Колко Души сш продадоха душите ш съвестите,
зз Дз му спечелят милиони, Елин Пелин, Аз ти той. Потънахте в грехове до шия. прода¬
дохте душити сш на дявола. Елин Пелин, Летен ден. — О^хожДам момчетата, обичам
ги. защото сз добри, честни. не сш проДават душата ни дявола, Д. Спростртнов, Само-
обречените. — Какво има! Чуваш ли го, господи? Откази си от светата ниша църква.1
Продайе душзтз сш нз Дявола! А сегз смиеш и в манастирските работи дз се месиш?
Ст. Дичев, Зт свободата.
ПРОДАВАМ СИ / ПРОДАМ СИ И ДРЕХИТЕ ОТ ГЪРБА. Вж. Продавам' си /
продам си и ризтта от гърба. Дз го глийзш от ей такъв къс мисо,.... да продадеш дрихити
от гърби сш, за дз дойде някой негоДншк ш дз тш го откъсне от ръцете, М. ГруБешлиЕвт,
Пред прага.
ПРОДАВАМ СИ / ПРОДАМ СИ И КАПАТА. Дизл, Вж. Продтвтм си / продам си и
ризата от гърба.
ПРОДАВАМ СИ I ПРОДАМ СИ И РИЗАТА ОТ ГЪРБА. 1. Готов съм дт жертвувтм
или жертвувам всички нещт, които имтм. ПроДайоха сш ш ризата от гърбз. за да могат
да шзДържат сина сш да учи в странство.
2, Прахосвам, пропилявам всичко, ноето имтм. Голям пияница е, продави и ршзатз от
гърбз сш за вино и гуляи,
Още: Продтвтм си / продам си и дрехите от гърба. Продавам си / продам си и ктпттт.
Дизл.
ПРОДАВАМ СПАНАК. Дизл, Спи ми се или съм легнал дт спя.
ПРОДАВАМ ФАСОНИ някому или сзмост, 1. Сърдя се нт някого и постъпвам
ттнт, та дт разбере, че съм сърдит. Рзмайзн бей разправя, че този бил мълчалив,. .
И бил такъв един намусен,. . Иван небрежно махна с ръка: — Фасони продава, факт-.
215

М. Мирчевсх! Тихо пристанище. — Тогава кажи ти! — солна се Скарфас- — Няма нужда
да се държиш като пастор и Да продаваш фасони. Б. Райнов, Човеаъ- от ъгъла.
2. Старая ст да се представя, да ст докарам пред някого. Аз ще плача,- . •., а ти ще ме
галиш по златните къдри. — Първо. нямаш никакви къДри и второ — не оа златни-
Не ми продавай фасони, моля ти ое. Ем. Манов, Моето първо лято. Но, Драги Борисе,
ние ск познаваме отДагна с тебе. ние си знаем и калта под ноктите, за да не ои правим
сега вятър! Кому ще проёагаш тези фасони? Кого ще заблужёаваш? К. Калчев,' Семей¬
ството ни тъкачите. — Аз не искам жена ми Да я оглежёат разни офицерчета и мръсници.
Аз идвам от селата. Дето е цял ад, пък ти продаваш пред тях фасони. Ем. Станев,
Иван Кондарев.
Ощт: Правя фасони /към 1 знач./. Продавам чалъми /към 2 знач./.
ПРОДАВАМ ЧАЛЪМ (ЧАЛЪМИ) някому, пред някого или самост. Старая ст да ст
представя, да се докарам пред някого — Виж го нашия хубавец!—обърна се Калъча към Огнян.
—	Дай му само да ое големи и да плещи неврели-некипели. иначе за пет пари работа не чакай
от него. .. — Дай му само чалъми Да продава — продължи Калъча- В. Нешков, Настъпление.
Не мога аз да напътвам такива политици, които мислят, че ходят по дъното на полити¬
ката. като четат някои европейски гешефтарски вестници и ми продават чалъм на
изкусни политици. В. Геновска, Седем години. — Не пипай! Не посягай!. . . — Едноокият
се дръпна и се озъби,- . . — Магарета о магарета, чалъм продавате пред вашите- Г. Кара-
славов, Обикновени хора. Кавалеристите от конвоя ое мръщеха и избягваха да гледат-
селянитк. — Турчин ли си бе? Не продавай чалъми, чк България не е голяма — обади ск един
от арестантите. Ем. Станев, Иван Кондарев. — Сякаш не го зная, като го смъкна Хаджи
Христо от онези чакалски ли, кучешки ли колиби — ... От рая направи го зет и на мен
чалъм Да продава. П. Ю. Тодоров, Първигт.
Още: Продавам фасони- /във 2 знач./.
ПРОДАВАМ ШИКАЛКИ някому. Пренебр. Мъча ст да излъжа, ди измамя някого;
залъгвам някого. — Бе, магаре — рекъл, — аз тебе кашкавал ли те пратих да занесеш
на началника на гарата или шикалки да ми проёаваш? Глътнало си езика сиромашкото момче,
разказало как е станала грешката. Г. Караславов, Между нас ди си осгант. Стига ои ми
продавал шикалки.
ПРОДАВА ОЦЕТ. Диал. Обича ди се гизди; носи се аато конгт.
ПРОДАЛ ЗА ГРОШ, ВЗЕЛ ЗОЛАТА. Диал- Ирон. Ни загуба т, нищо не т спечелил
(при продажба).
ПРОДИРАМ / ПРОДЕРА ЗЕМЯТА за нещо или някого. На всяка цена се стремя да
получа нещо, правя всичко възможно, за да придобия нещо. Проёраха земята, докато
получат квартира.
Ощт: Дери земята.
ПРОДИРАМ СИ / ПРОДЕРА СИ ГЪРЛОТО. Пресилвам, преграквам (ог викане).
Войниците я набиха Добра,-. . и я вързаха за сливата. Ивана ои продра гърлото да вика.
К. Петканои, Морава звезда кървава. Като си отишли [иоикегaгa]. баща им ги попитал:
—	Е-к, как прекарахте в гората?—Остави ок. тате!—рекли те.—Насред пътя ни ое строши
колата. Викахме, викахме проклетата неволя, гърлата ои продрахме, но тя не ни ое обаёи.
Ран Босилек, Весели приказки. Прегъвай гръбнак, викай „ура“ и работата р наред.
—	Викам аз. драги, та чак гърлото си продрах, но. .. М. Мартовски, Тихо пристанище.
Той си продра гърлото от викане.
ПРОДИРАМ- / ПРОДЕРА УШИТЕ. 1. За силен звук, шум — чувам се, прозвучавам
много силно, гръмко, оглушително, с което предизвиквам неприятно слухово устщинт у
някого. Изведнъж от десетте цеви пламна огън. Задружен гръм продра ушите- Сг. Дичев,
За свободата.
2. На някого. Произвеждам силен звук или вдигам голям шум, аойто се чува силно, оглу¬
шително и предизвиква неприятно слухово усещане у някого. — Харесва ли ви? — попита
ги тя. — Не. Премного крясъци. . . Раёва ме само това, чк си вкарала десет точки..
—	Ти си ги броил?—Да. От скука. — Стига си се превземал — оряза го сестра му. — Не
го слушай, Светла, продра ми ушите от викове- А. Мандаджиев, Отровният шип.
Ощт: Проглушавам / приглуша (продънеим / продъня) ушите /в 1 и 2 знач./.
216

ПРОДРАН ДЖОБ. Дихл, Човек, който нт държи пари; прахосник, разсипник. Нейният
мъж беше продран джоб, никаква пара не можеше дх свърти,
ПРОДЪНВАМ СЕ / ПРОДЪНЯ СЕ В ЗЕМЯТА. [Често: Да ст продъняш н зтмяти].
Изчезвам, загубвам ст безследно. Да ги кажа, свито. всичките в затвора трябва дх ги
изпратят! До един! Семето им да се не вндн. В земята дх се продънят те и проклетиТе им
кооперации! Г. Кврвелавов, Развален свят. В земята се продънн това дете, не мога да го
Намеря никъде,
Още: Потъвам / потъна н земята и потъвам / потъна вдън зтм<та> /във 2 знач./.
Провалям ст / проваля ст ндън зомя /вън 2 знач./.
ПРОДЪНВАМ / ПРОДЪНЯ УШИТЕ някому. 1. • За силон звук, шум — чувам се
прозвучавам много силно, гръмко, оглушително, коото предизвиква неприятно слухово
усещане у някого.
2.	На някого, Произвеждам силен звук или вдигам голям шум, който ст чуви епПне, оглу¬
шително и предизвиква неприятно слухово усещане у някото. — Ало! Ало! Измряхте ли
всички бе! Ама че безобразие!,.. Ух. ще ми продъняг ушите! Ало! Да! Да! Чувате ли ме!
Й. Гештн, Вик от тъмнината.
3.	На някого, Постоянно говоря някому едно и също нтщо, обикн. за да ст хналя или ди
хваля някого, нещо. — Ха познайте кого ви доведох! — извика момъкът, — Продънихте
ушите ми да говорите за него. а пък сега споите стьпасхна, Тх това е... Кл. Цичев,
Свят широк.
Ощт: Проглушавам / п^отлуша ушите. Продирам / продери ушитт /към 1 и 2 знач./.
ПРОКАРВАМ / ПРОКАРАМ ПРЕЗ ДЕВЕТ ЗЕМИ някого. Диал. Изкусно, майсторски
излъгвам, измамвам някото.	•
Ощт: Превеждам / пртнтда проз довет земи. Дихл,
ПРОКЛИНАМ / ПРОКЪЛНА МАЙЧИНОТО СИ МЛЯКО. Горчиво съжалявам за
нещо, за постигналата ме бода. А северният вятър гн солеше със сух сняг, фуфляеше
през пролуките н разпраните кръпки на хбнге им и ги караше дх проклинат и мхйчнного
си мляко. В. Мутафчиева, Летопис ни смутното време. Прокле майчиното си мляко, депо
се ожени за този непрокопсхник.
ПРОКЛИНАМ СИ ДНИТЕ. Вийким ст за тежката си съдба, горчиво съжалявам
зи постигналото ме голямо и дълготрайно нешистпе. В последната колиба в крайниниге, /
в странага ни последнияг човек / през гази нощ дх не проклина дните си, / дх бъде сит н
сън дх има лек. Ел. Багряна, Сърце човешко. — Що рече? — попита беят,,... —— Нищо —
каза гласно Добра. — Проклинам си дните, Д. Талев, Илинден.
Ощт: Оплаквам си дните.
ПРОКОПСАЛ СЪМ КАТО ЦАР ВРЪЗ САМАР. Диал. Иран. Злт ми т, в лошо по¬
ложение съм.
Още: Добре ми т като цир връз самар. Диал. Ирон.
ПРОКРУСТОВО ЛОЖЕ. Книж. Мярка, в която наеипепвтне някой иска да ст вмести
нтщо, съвсем неподходящо за нтя.
От гръцкия мит за разбойники Полпномон (по прозвище Прокруст — „разтягащи“), който измъчвал
заловените от него пътници, като ти слагал на своето легло. Ни когото леглото било късо, отрязвал му краката,
а на когото било дълго, го обтягал.
ПРОЛИВАМ КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ за (по) някого. неmо, Книж, Лицемерно,
неискрено съчувствувам някому, съжалявам някого или за нещо. Сега българските управници
проливат крокодилски сълзи по повод жертвите на тяхната собствени престъпна политика
във връзка с бомбардировките нх София ог авиацията нх съюзниците. Г. Димитров,
Кризата в България.
От поверието, чт крокодилът уж плачсл, котито изяждал жертвите си.
Още: Лоя (роня) крокодилски сълзи. Книж,
ПРОМЕНЯМ / ПРОМЕНЯ БОЯТА <СИ>. Внезапно побледнявам или ст зачервявам и
с това ст издавам, че съм ст уплашил, смутил от нещо. Той ни грн пъти промени боята на
лицето, че и неговият косъм, както се вижда. не излезе чист, Изслуша ме н накрая задава ми
въпроса: — Какво предлагаш дх направим? Н. Хайтов, Диви разкази.
217

ПРОМЕНЯМЕ СИ / ПРОМЕНИМ СИ ШАПКИТЕ. Скарваме се. Ни ми се бъркай
много, много в работите, че ще сш променим шипките,
Още: Разменяме си / разменим си (размесваме си / размесим си, омесваме си / омесим
си, сбърнвтме си / сбъркаме си, сритваме си / сритаме си, омешвтме си / омештме си, раз¬
бъркваме си / разбъркаме си) шапките. Смешваме си / смешим си шапките. Диал,
ПРОМЕТЕЕВ ОГЪН. Кншж. Непрестанен възвишен стремеж у човека зт постигане на
високи цели в науката, изкуството. Интересът към живота и творчеството на Яворов е
всеобхватен ш неспирзщ. Той все повече се увеличава и ще продължава дз съществува, докато
има у нас мечтатели ш идеалисти., . . — Докато гори у българина промитеивият огън.
М. Кремен, Романът нт Яворов. А сърцето с огън прометеев / ш с моторна песин ще
гори — I делото ми като слънце грее / с правдата нз своите лъчи, Кр. Белев,' Поема зт заги¬
налия Борец.
От гръцкия мит за титант Прометей, който откраднал от боговете огъня и го дтл на хората, и затова Бил
наказан от Зевс дт Бъде прикован от Хефест нт една сналт, нъдето орел кълвял вътрешностите му.
ПРОМЪКВАМ СЕ / ПРОМЪКНА ■ СЕ МЕЖДУ КАПКИТЕ. Неодобр. Осттвтм незабе¬
лязан, успявам дт се спася, дт се измъкна от нещо неприятно. Той винаги успявзши дз се
промъкне межДу капките ш дз не даде сметка зз допуснатите от него гришкш.
Още: Минавам / минт между капките. НеоДобр.
ПРОМЪКВАМ СЕ / ПРОМЪКНА СЕ ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ. Подложен съм' на
тежки изпитания, изживявам големи трудности. Промъкнахме се през иглени уши, докато се
сдобием с всшчкш ниобхоДими Документи.
Още: Минавам / минт (преминавам / премина, провирам се / провра се) през иглени уши
ПРОМЯТАМ СЕ КАТО НАСТРАДИН ХОДЖА У ЧАРШАФ. Дшзл. Ирон, Нищо не.
вършт или вършт Безполезни неща.
От приказката зт Нтстртдин Ходжт, който разрязал един чаршаф и се премятал из него, защото жент
му му се наралт, че седи без работа (П. Р. Славейков, Български притчи или пословици и характерни думи)
ПРОПРАВЯМ / ПРОПРАВЯ ПЪРТИНА в (за. към) нищо, Кншж, Премахвам
всички пречки, зт дт ' може нещо дт се прояви, дт действува, дт се развива, дт се осъ¬
ществи. Отиц Ефрим дълго мълча. без Да отмести поглей от скути си, ВеДнъж само
прихвана лоб. кзто дз изтрии нишзбшла пот или Дз проправи пъртина нз истината в душата сш.
М. Смиловт, Друм се вие.
Още: Проправям / проправя пьт<я>. Кншж, /във 2 знач./.
ПРОПРАВЯМ / ПРОПРАВЯ ПЪТ<Я>. Кншж. 1. На някого. Премахвам всички
пречки и дтвтм възможност на някого дт действува зт постигането на някаква цел.
2. В (зз, към) нещо, Премахвам всички пречки, зт дт може нещо дт се прояви, дт действува,
да се развива, дт се осъществи. Докъде може дз се стигне в тази насоки, труДно и дз се
каже, едно обиче и сигурно: само чрез такива опити се проправя път към новото, Б. Делчев,
в. Вечерни новини. В тзя приказка ни става дума за габърите — благороДнште, високите.
които по стоИка и красота могат дз се равнят ш с бука, а зз габърите от най-Долнзтз
пороДз, наричани „свшнзк“, . . . Ако не и той — свшнзкът, обезлесените скалисти склонове
нз Стари планини. Средни гора и Родопа щяха йз бъйзт пустинни, Ако не е той йз проправя
пътя нз горзтз към високите места, височините щяхз дз сш останат недостшжшми.
Н. Хайтов, Шумни от габър. Товз откритие проправи пътя към нови постижения в науката,
Още: Разчиствам / разчистя пъ<я>. Проправям / проправя пъртина. Кншж, / нъм
2 знтч./.,
ПРОПРАВЯМ СИ / ПРОПРАВЯ СИ ПЪТ<Я>. Кншж, Премахвам всички пречки,
зт дт постигна нещо, към което се стремя, зт осъществяване на намеренията, целта си.
Пробуйени от революционните бури в Европа и Азия, африканските нароДи един слей друг
разкъсват и отхвърлят ръждивите вериги нз колониалното робство и сш проправят път към
свободата, Л. Мелнишни, Сенегал.	‘
Още: Разчиствам си / разчистя си 1п.ъ<я>.
ПРОПУСКАМ (ПРОПУЩАМ) / ПРОПУСНА ВЛАКА. За стар ерген или старт
мома — не успявам дт се оженя (омъжа), осттвтм неженен (неомъжена). — Разбира се. няма
да пропуснем влака като взс — ... — Ех че Добре тш го каза! — ... — Знзчш. шлш млай се
жени. или млад се калугери. Д. Кисьов, Щастието не идва смо.
Още: Изтървавам / изтърва (изпускам, изнущтм / изпусна) влтнт.
218

ПРОПЯ МИ ПЕТЕЛА [ЩЕ МИ ПРОПЕЕ ПЕТЕЛА] и по-рядко: и мояг пегел пропя
[я моят пегел ще пропее]. 1. Сполучих (щт сполучи) и аз в нещо. Бай Стефане, и тоя
път не ще ти пропее петелът. Нищо добро не може да ви се преДвещае. Т. Харианджиев,
Крилато време. Разбрах аз по-късно къде лежи имането,. , . Най-оетнк и моят петел пропя.
А. Каралнйчев. Народен закри^ик. — А, ти ли ои? — сграбчи бързо. неспокойно ръката
му Кидерев- — Е? 1Це пропее и нашият петел, а? Със спокойствие. .. младият юрист$ъобщ„,
че въстанието ое отлага за неопределено време- — Ами сега? — възкликна племенникът.
—	Нашите хора чакат! Г. Кар-славов, Обикновени хора.
2, Диал. Почни (ще почне) да ми - се зачита мнението, вслушват ст (ще ст вслушват)
вечт в мнението ми или в съветите ми.	.
ПРОРАБОТВА МИ / ПРОРАБОТИ МИ БАХТЪТ. Диал. Вж. Прорабогва ми /
проработи ми късмета.
ПРОРАБОТВА МИ / ПРОРАБОТИ МИ КЪСМЕТА. Почвам да имам успех,
сполуки, да ми върви. Първият Ден виках, драх ои гърлото — не можах да продам пито
една чушка. .. На втория ден късмета ми проработи: една сляпа бабичка си купи две
михленца за два лева. А. Каралийчев, Птички от глини. Живка скочи от стола. Ако не
се върти сега. може да ое завърти по-късно. стига, разбира ое, Да стоят по-Дълго време тук
и да гледат.. . — Ако искате да почакаме! — каза Живка. — Добре! — кимна Пешо¬
— Де да знаеш — може пък да ни проработи късметът. П. Вежинов, Следите остават.
Разкздът язёеше с посока към планината — изравни ое с горичката и продължи напреД без
Да намалява равномерния тръс на конете. Партизаните въздъхнаха облекчено — опасността бе
отминала.. . Дали нямаше и тоя път да им проработи късметът? П. Вежинои, В полето.
От КръстоеДен оедем пъти има ида у вас и нито веднъж не можах да го гиёя! Днес,
рPkОX" по Архангеловден може да ми проработи късмета — не би пак. П. Ю. Тодоров,
Невясти Боряна.
Ощт: Преработва ми / прорабоги ' ми щисгиего. Проработи. ми / проработи ми бихтьг
(честта). Диал.
ПРОРАБОТВА МИ / ПРОРАБОТИ МИ ЧЕСТТА. Диал. Вж. Проработи. ми /
проработи ми късмета. — На добър час, момчета — каза сияещ отец Кирил,- . .
—	Той е усетил нещо, та затова пее, за да ни развесели още отдалеч. . . Бенковски оъщо ск
обаёи: — Може най-после да е проработила и нашата чест — каза той с по-смел тон-.
Л. Стоянов, Бенковски. Не •ш проработи туй лято честта, че лоша сме среща имали-
П. П. Славейков, Епически песни. Златната пловдивска млаДеж играеше на карти¬
— Хвърли някому на честта!—. . . Драгината чест проработи. Той спечели- Ив. Вазов, Нова
земя. ..Да беше отишла в странство да ое учи. може би щеше да й проработи честта,
та някой път даже в Славянска беседа да пее.“ Ал. Константинов, Из миналия живот ни
„Славянска беседа“.
ПРОРАБОТВА МИ / ПРОРАБОТИ МИ ЩАСТИЕТО. Вж. Проработеа ми / прора¬
боти ми късмети. Аз напуснах Повдис на следната коен: бях решил да остана още една
година там, но проработи ми щастието, да отскоча далеч, та прежалих това орлово
гнезёо по Странджа, в което случая беше ме запратил. А. Страшимирои, Антология.
Скоро колата спря и двамата се изкачиха във военната канцелария. Щастието им про¬
работи: макар да бе къоно, капитанът работеше в кабинета си, надвесен над някакви
книжа. П. Вежинои, Зи честта на родината.
ПРОСВЕТНАЛИ МИ СА УШИТЕ. Много съм отслабнал, измършавял. ИзглежДа
Дълго си болеДувал, просветнали са ти ушите.
Ощт: Изтънели (светнали) ми са ушигт.
ПРО СЛАМКА СЕ ПИКАЕ. Диал. Голям скъперник е.
ПРОСПИВАМ СИ / ПРОСПЯ СИ ВРЕМЕТО. Пропускам да действувам, когато
трябва и когато мога. — Знаеш ли, какво става утре, знаеш ли. или и ти като мене си
проспал времето ои? Елин Пелин, Аз ти той.
ПРОСТЕН ОТ ВСИЧКО. Диал- Който зи нищо не го бива; неспособен, некадърен.
ПРОСТИРАМ СЕ ДОДЕТО (ДОКОЛКОТО) МИ СТИГА ЧЕРГАТА. 1, Живея, харча,
аато ст съобразявам с материалните си ' възможности.
219

2, Изявявам претенции или постъпвам съобразно възможностите си и положението си.
Чловек требува да си свнва желанията и поmснкuтс спротив колкого му е силата, и да се
простира доколкото му стига чергата, Лопоегруп.
Още: Простирам се според чергата си. Простирам си краката според чергата си
(келкеге ми чергата стига). Простирам си краката колкото ми чергата държи. Диал.
ПРОСТИРАМ СЕ СПОРЕД ЧЕРГАТА СИ. 1. Живтя, харча, кито ст съобразявам с ма¬
териалните си възможности. Дай. дай — само това знаете вие, Дай пари, Добре бе,
госпожо, но отде да ги взема. Толкова имам, толкова давам: просгнрхй се според чергата сн.
Л. Стоянов, Сребърната сватби на полковник Матов. Но кое лн село няма нужди! Само че
всеки се простира според чергата си. Г. Квраелввев, Едно будно село.
2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно възможностите си и положението си.
Той никога и никому не беше се подмазвал, никому за нищо не беше се молил. простираше
се според чергата сн и работеше денонощно, Г. Кираславов, Танго.
Ощт: Простирам се според юргани си. Диал. Простирам ст додето (доколкото) ми стига
чергата. Простирам си краката според чергата (колкото ми чергата стити). Простирам си
краката колкото ми чергата държи. Диал,
ПРОСТИРАМ. СЕ СПОРЕД ЮРГАНА СИ. Дихл. 1. Живея, хирча, като ст съобра¬
зявам с материалните си възможности.
2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно възможностите си и положението си.
Ощт: Простирам ст според чертата си. Пружа си нозете спроти юртино. Диал.
ПРОСТИРАМ СИ КРАКАТА КОЛКОТО МИ ЧЕРГАТА ДЪРЖИ. Диал. Вж. Про-
стирим си крикати колкото ми чертата стити.
ПРОСТИРАМ СИ КРАКАТА КОЛКОТО МИ ЧЕРГАТА СТИГА. 1. Живоя, харча,
кито ст съобразявам с материалните си възможности.
2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно възможностите си и положението си.
Ощт: Простирам си краката колкото ми чергата държи. Диал. Простирам си краката
според чергата. Простирам се спорсд чергата си (додето (доколкото) ми стига чертата).
ПРОСТИРАМ СИ КРАКАТА СПОРЕД ЧЕРГАТА. 1. Живоя, харча, като ст съобра¬
зявам с материалните си възможности.
2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно с възможностите си и положението
си. — Аз, чичин, имам възпитиничък нос. дего нди всичко подушвам и си простирам
кракагх според чергата, Ив. Хаджимириен, Овчарчето Калитко.
Ощт: Простирам си краката колкото ми чергата стига. Простирам си краката колкото
ми чергата държи. Диал. Простирам ст спорсд чергата си (додето (доколкото) ми стига
чертата). Протягам си краката спорсд чертата.
ПРОСТИРАМ СИ / ПРОСТРА СИ ПОЯСА. Дихл. Започвам да ст държа предиз¬
викателно, да давам повод, за да ст разправят с мене. От сугринти сн си прострял
пояса, дх видим какво ще излезе, • Не можеше дх му се размине, отдавна сн простираше
пояса,
Ощт: Повличам си / повлека си пояса. Диал. Разпасвам си / разпаша си пояси /във
2 знач./.
ПРОСТРИ МУ САМО ПРЪСТ, ЩЕ ТЕ УЛОВИ ЗА ЦЯЛА РЪКА. За човек,
който от малък повод прани преувеличени изноди и заключения.
ПРОСТРЯЛА СЕ НЯКОЯ ЛИСИЦА НА ПЪТ. Дихл. Казни ст на човок, когато посети
някото, при когото нт е ходил дълго нртмо.
ПРОСТРЯЛ СЪМ СИ БРАШНОТО НА ВЪЖЕ. Диал, Ншцо не съм свършил, нищо нт
съм направил.
ПРОСЯ СИ ГО КАТО < ТОПЪЛ > ХЛЯБ. • Постъпвам тики, чт сам си докарвам
някаква неприятност. Много лошо го наказаха, хма гой си го просеше като топъл хляб.
ПРОТОЧВАМ / ПРОТОЧА ВРАТ. Поглеждам с любопитство, с интерес н някаква
посока, някъдт и ст мъчи да нидя, да чуя по-добре нещо (обикн. придружено със съответно
движение ни главата напред). Портата беше се отворила, везирите, види се, бяха нз-
220

лезли,- .. Хората наоколо оякаш порастоха с по цяла пеёя — всеки бе ое навёигнал на
пръсти и проточил врат. В. Мугифчитви, Летопис на смутното вртме. Първо и първо,
нито жена ти, пито Дъщерите ти, нито снахите ти могат свободно да излизат, от
стаите ои и да управляват слугите, както поёобава- А ако са принудени да се покажат,
твоят приятел ще проточи врат и няма да снема поглед от тях. А. Дончев, Сказа¬
ние зи времето ни Симуили. Ленко нк очакваше, че ще заговорят за баща му, това го из¬
ненаДа и той съвсем непредпазливо ск наклони и проточи врат напред, за да не изтърве
нито една думичка. Г. Кир-сливов, Ленко. Мъжът с мургавото лице и кривнатия калпак,- ..,
ме заразпитва откъде съм, какво има по нашия край. Другите пиячи примъкнаха столо¬
вете ои. проточиха вратове и се ослушаха. Кр. Григоров, Раздолчани.
Още: Проточвам / проточа шия.
ПРОТОЧВАМ / ПРОТОЧА ШИЯ. Вж. Проточвам / проточа врат. И тъй като
Танко беше проточил шия и с голямо любопитство заничаше насам, Гороломог го по¬
гледна и каза: — Аз и бай Танко ще туря в коша. Й. Йовков, Приключенията ни Горо-
ломов. — Вървим ние слеё водата, тя ои тече реДовно,- . . Изведнъж, като стигнахме
някъде към средата на канала, почна да бълбука. запени ск и изчезна!- . . — Ама как • така,
извеДнъж ли? — запитаха едновременно, проточили шии, две жени. М. Грубешлитеа,
Грижи и радости. Сега Двамата ск спотайваха като краДци между клоните, гледаха
към балкончето и проточваха шии да чуят нещо. П. Стъпов, Гласове от вековете.
ИзвеДнъж една майка с многобройна челяд изпищя и започна Да вие като на умряло.
Юрнаха се натам изплашени мъже и жени. Други ое омълчаха и проточиха шии.
П. Здравков, Незабравимо детство.
ПРОТРИВАМ / ПРОТРИЯ ПРАГА на някого или нещо. Непрекъснато ходя някъде с
цел ди измоля, постигна нещо. Претри прага на началника ои, докато го повиши.
Ощт: Бия (изтривам / изтрия, изтърквам / изтъркам, претривам / прегрия) прага.
Престъргвам / престържа праговете.
ПРОТЯГАМ / ПРОТЕГНА РЪКА. 1. Някому. Давам или предлагам помощта си, под¬
крепата си някому; подпомагам, подкрепям. Жена ми ще ти даДе малко захарница от
нашата. . . За пръв път, откакто беше почнала войната. един човек от другия овят й
протягаше ръка за помощ, за поДкрепа. П. Здравков, Незабравимо детство. Ние ви
протягаме ръка, сънароДници! Не я отблъсквайте! Да ое обединим против фанариотската
тирания? Сг. Дичев, За свободата. Мислиш ли, о Момчиле,. . , защо ние. ромеи, протегнахме
ръка към тебе, българина. Ст. Загорч^ои, Ден последен.
2.	Някому. Помирявам ст, одобрявам се с някого.
3.	Самост- или за нещо. Прося милостиня. Той, бедният, щял Да остане на улицата и да
протяга ръка като просяк за една коричка хляб. Св. Минков, Разкази и таралежова кожа.
Малко ли ти е тога, ёето имаш,..., та си протегнал ръка за ратайокото рупче? А. Г}-
ляшки, Златното руно
Ощт: Подавам / подам ръка /аъм 1 и 2 знач./. Подлагам ръка /към 3 знач./.
ПРОТЯГАМ СЕ СПРОТИ ГУБЕРА СИ. Диал. 1. Живея, харча, като ст съобразявам
с материалните си възможности.
2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно възможностите си и положението си.
ПРОТЯГАМ СИ КРАКА НАСПОРЕД ОБУВКАТА. Диал. 1. Живея, харча, аато се
съобразявам с материалните си възможности.
2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно възможностите си и положението си.
Още: Протягам си краката според чергата.
ПРОТЯГАМ СИ КРАКАТА СПОРЕД ЧЕРГАТА. 1. Живея, харчи, като се съобразя¬
вам с материалите си възможности.
2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно с възможностите си и положението
си. — Тъй дойде приказката., та му рекох. че трябва да ои протягам краката според
чергата. „Няма да идеш далеко с тоя робски акъл-“ А. Христофоров, Ангария.
Още: Протягам си крака наспортд обувката. Диал. Простирам си краката според
чергата (колкото ми чергата стига). Простирам си краката колкото ми чергата държи.
Диал.	,
ПРОУМЯВА ЛИ СВИНЯ ОТ ДУНЯ. Диал. Пренебр. За прост, ограничен човек,
който не разбира от нищо по-хубаво, по-добро.
221

ПРОУМЯВА ЛИ <ГИ> СВИНЯ ОТ КЛАДЕНЧЕВА ВОДА, Пренебр. Зт прост,
ограничен човек, който не може да разбере и оцени нещо ■ по-хуБаво, по-добро.
Още: Разбира (отбира) ли < ти> свиня от нлтдеячевт водт. Пренеб. Знае свиня нлт-
деиуева вода. Пренебр.
ПРОЦЕЖДАМ / ПРОЦЕДЯ ПРЕЗ ЗЪБИ. Изговарям със сдържан яд и злоБт. После
бавно се изправи, поизтърси се от прзха ш процеди през зъби: — Зз пюзи разбойник вечи
живот няма. Хтр. Русев, По стръмнините. Захари се приготви дз му възрази, но учителят
ззбш по-дълбоко бастун. — Не мзлко нищо правим като се грижим за внучетата сш. Тях¬
ното възпитание е взжнз ззйачз, . . — Дзскалски понятия — процеди през зъби Захари,
П. КтрапЕтров, Пенсионери. — Тш, безумецо — процеди приз зъби великият войводи, —
ти ш всшчкш като тиби- които оковавате душата ш мисълта и всшчко човешко в лъжливи
Думи,- . .. вие сти убийци по-зли от тшя, които убиват по кръстопътищата, за дз ограбят.
Д. Ттлев, Самуил. Маринчо ш не вдигзши очш дз се оглийа. процеди през зъби, че ще яде
после ш продължаваш? ожесточено Дз йяла ш човърка липовото дръвце. В. Мутафчиева,
Летопис нт смутното време.
ПРОЦЪФТЯВАМ / ПРОЦЪФТЯ КАТО ЛАЛЕ У БЪЗАК. Дизл. Ирон. Никак не успя¬
вам; не пронопсвтм, не съм добре.
ПРОЦЪФТЯВАМ / ПРОЦЪФТЯ' КАТО ЛИПА У ПОЖАР. Дшзл, Ирон, Никак
не съм добре; не успявам, не пронопсвтм.
Още: Цъфвам / цъфна (раззеленявам се / раззеленея се) ктто липт у (в) пожтр.
Диал. Ирон.
ПРОЧЕЛИ ПОМЕНИК нз някого, Дизл, Погребали някого.
Още: Прояли поменика. Дшзл.
ПРОЧИТАМ / ПРОЧЕТА КОНСКО < ЕВАНГЕЛИЕ Е> и ПРОЧИТАМ / ПРОЧЕТА
ЕВАНГЕЛИЕ. Ктртм се нт няного, съдя някого и го наставлявам. Главният на партиза¬
ните им прочел едно конско, което им пзднзло като миД нз душата, защото веднага раз¬
брали, че отървават кожите, 'Н. Антонов, В открито море.
Още: Чета (държа) конско < евангелие> и чета (държа) евангелие.
ПРОЧИТАМ / ПРОЧЕТА МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ. Схващам, долавям, досещам се нтнво
е загатнато (оБикн. в нещо написано). Митинг, по-скоро митинг дз направим! — подзе
млайият приятел. който бише прочел тая мисъл мижйу ре Довити нз телеграмата. Т. Г. Влтй-
ков, Каменов.
Още: Чета между редовете.
ПРОЧИТАМ СИ / ПРОЧЕТА СИ МОЛИТВАТА. [Често: Прочети си молитвата].
Приготвям се да умра, очаквам гиБелтт си. Ако падне косъм от главите нз тримата хри¬
стияни — търновският пиши йа сш прочете молитвата. Тъй дз знае. тъй дз действува
ш да сш опича ума, А. Картлийчев, Цтмблтн в Търново.
ПРОЩАВАМ СЕ / ПРОСТЯ СЕ С ТОЯ СВЯТ. 1. Умирам.
2. Примирявам се със смъртта и съм апатичен към всичко; сломен съм душевно. Най-
крепък физически, но най-сломен душевно беше Димитър Мшразчиив, . . Той изобщо имаше
изглед нз човек. който се е простил с този свят. Г. Ктртславов, Обикновени хора.
ПРОЯЛИ ПОМЕНИКА нз някого. Диал, Вж. Прочели поменик нз някого.
ПРУЖА СИ НОЗЕТЕ СПРОТИ ЮРГАНО. Дизл, 1. Живея, харча, като се съобразявам
с материалните си възможности.
2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно възможностите си и положението си.
Още: Простирам се според юргана си. Дизл,
ПРЪДНАЛ СЪМ ПРЕЗ ТУПАНА. Дшал, Грубо. Много съм зле, не ме Бивт вече
зт нищо.
ПРЪЖДОМА ТИ ГЛАЗА<ТА>. За 2 и 3 л. Грубо. Махай се, Бягай оттук!
— И мъж тш. дето умрял. ш този, дито ще ти вземи, ш тш с твоШте приказки, които пре-
дъвкваш, махвайте се. пръжДома вш гливзти! П. Ю. Тодоров, Самодива. — Хий- старо,
222

пий бе!. ., Я го виж, за тях се разкахърил! Искали се, взели се — пръждома им глава, . .
Пий ти казвам; пий. че благослови! — думаше Стайко, Ц. Цтрковски, Пъдар. — Пустни
го [мигарото] татък, пръждома му глава! — издума Желе, — както с него тъй и без него:
ще ни ували в някоя беля, га после да се чудим и маем що дх нравим. Ил. Блъсков, Изгубена
Станка.
ПРЪПОР СЕ ВДИГА. Диал, Кипи енергична работа.
ПРЪСВАМ СЕ / ПРЪСНА СЕ ОТКЪМ (ПРЕЗ) ГЪРБА <СИ>. Обхвищи мо силен
гняв, много ст разгненявам; вбесявам ст. Обърни лице към Тоткх,, . ,. — прегърни я през
кръста и й продума: — Дойчин ще се пръсне през гърба от яд, като ни види. Той нищо
не знае! К. Пегканон. Златната земя. Как може човек да се лепне на един стол и да седи така с
часове? Ей че шушумнга! Просто дх се пръснеш откъм гърба. Б. Болгар, Близнаците.
Ощт: Пуквам ст / пукни ст откъм (пртз) гърби <с<>.
ПРЪСКА МИ СЕ ГЛАВАТА [ЩЕ МИ СЕ ПРЪСНЕ ГЛАВАТА]. 1. Имам много
силно главоболие.
2. Много съм притеснен, затруднен от нещо (обикн. от някаква тежки мисъл, грижа).
— Ех, боже, къде му беше краят, къде го засука!. .. Мене ми се главата пръска. тя копаните
разхлопва. И. • Хайтов, По земята.
Ощт: Пука • ми ст главата.	,
ПРЪСКАМ СЕ ОТКЪМ (ПРЕЗ) ГЪРБА <СИ>. Много ст ядосвам, много се гневя.
Той се пръскаше откъм гърба, като знаеше. че така подло го излъгаха.
Още: Пукам се откъм (през) гърби <си>.
ПРЪСТ ДА МИ СЕ ПОКАЖЕ. Със следв. главно нзр, Щом ми ст даде най-малък • повод;
имам ли най-малък повод.— А че говх право ли е? Другарско ли е? — Знам аз какво е
другарско! — избухна Чорнн, — Ти няма да ме учиш! — Ето виждаш ли?. . . — Само
чакаш пръст да тн се покаже и веднага лавнеш! П. Втжинов, Нашата сила. Пръст да му
се покаже и се смее.
ПРЪСТЕНИ ЛИ ИМАШ НА РЪЦЕТЕ СИ. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Можеш и сам
да свършиш някаква работа, нт си сакат, нищо не ти пречи (обикн. като укор към
някого). Викам. аз на Тодор: слез, бе дяволе, да помогнеш, х той: Ти пръстени ли имаш
на ръцете сн? В. Танков, Българи н тайгата
Още: Но си н (у) пръстени. Диал.
ПРЪСТ И ПЛЯВА. Диал, Навалица, голямо множество. Пръст н плява седи, та сеир
гледа. П. К. Гъбьон, Пословици и пословични изрази (по говора нъв Видин, Търново и др.)
ПРЪСТИТЕ СИ ДА ИЗЯДЕШ. Зи изразяване на задоволство от много вкусно, добре
приготвено ядтне; да се не наядеш. Тхкхвх жена като сготви неmо, не можеш му се наяде.
Пък и вкусно! Ей на, един петмез. нищо и никакво се казва, и пак дх си изядеш пръстите,
Д. Номиров, Дело № 9. Той набързо сгъкми огъня пред везирския чадър, насъбра жарава и из¬
въртя един такъв сладък дюнер-кебап. че пръстите си да изядеш. Д. Мантон, Хайдушка
кръв. Имам и свински пържоли — крехки. прътите дх си изядеш, Д. 'Снроетранев. Само-
обрсчените.
Още: Пръстите си да оближеш.
ПРЪСТИТЕ СИ ДА ОБЛИЖЕШ. • Вж. Пръстите си да изядеш. Ти ял ли си печено хгне
нх шиш? Къде ще ядеш! Ама аз дх ти го измайсторя, та и пръстите си да оближеш.
Г. Кир^линов, Урок. Ха яж, яж — не ме гледай, Аз веке амен прекарах, а наготвила бабата!.,,
Чорба и половини — пръстите да си оближеш, Ц. Церковски, Бирникът дошъл. А какъв
славен качамак приготовлявах аз! Жълт като минзухар, снпкав, ароматен, пръстите да си
оближеш! Н. Хийтов, ' Приключения в торита. — Сега ще сгхне-пaсmьрмацaпa, прътите сн
да оближеш! —— каза майката, но Еню махна с ръка, не искаше да яде, П. Стъпов,
Живот с надежда.
ПРЪСТ ЯМ за някого. Диал, Готов съм на всичко за някого, готов съм и да умра
за някого. Че малко са момци за Севданх. Ето н Кънчо пръст яде за нея. Ц. Церконски,
Около белянката.
223

ПРЪТ В КОЛЕЛОТО. Пречаи и развнтнето на нещо. Преувеличават ое обективните
труёноти. .. Всяко забавяне е прът в колелото на нашата • стопанска революция! Н. Кара-
лиева, Три дни от половин век.	'
ПРЪЩИ МИ ЗАДНИКА КИСЕЛО за някого. Диал. Вулг. Ирон. Никак не ме т грижа
зи ипкого. никак не ст интересувам от някого.
Още: Ври ми задника кисело. Диал- Вулг. Ирон.
ПРЯКО ТРУПА. Диал. 1. Не по пътя, без пъг. Тръгна да пътува пряко трупа. Н. Геров,
Речник на бльгирсаий язик.
2. Без да му мисля, без ди обмисля предварително; напосоки, наслуки.
ПСЕ И КОТКА ТАМ БЯХА. Диал. Много студено бешт, голям студ имаше.
ПСЕ И ЧОВЕК. Диал. Човек, който се проявява и като лош, заядлив и като добър,
отзивчив, човечен.
Ощт: И куче и човек. Диал.
ПТИЧКА НЕ МОЖЕ ДА ПРЕХВРЪКНЕ някъде. Много строго т завардено, няма
никакъв достъп някъде. Бурите са много добри стрелци и се бият храбро за отечест¬
вото си. — И имат страшни планински позиции. птичка не може да пррхвроkne. Ив. Вазов,
Вестникар ли?
Ощт: Пиле не може ди пртхиръкнт.
ПУКА МИ ЖИЛЕТКАТА. Жарг. Съвсем не ме интересува, не ме т грижи. Пука
ми жилетката. чк си щял Да ое обидиш-
ПУКА МИ СЕ ГЛАВАТА [ЩЕ МИ СЕ ПУКНЕ ГЛАВАТА]. 1. Имам силно
главоболие.
2. Много съм пригеснтн, зи-руднен от нтщо (обикн. от някаква тежаи мисъл, грижа).
Ощт: Пръска ми ст главата.
ПУКАМ КАТО КОПРИВА В ГЪРНЕ. Диал. Непрестанно бъбря, мърморя, карам се.
ПУКАМ СЕ ОТКЪМ (ПРЕЗ) ГЪРБА <СИ>. Много ст ядосвам, много се гневя.
А ти си се ядосвал, ядосвал, пукал си ск през гръб! К. Петканов, Без деца. Надуваш ми ок ти и
поёмяташ ме, ама други, по-хубави и no-лични от тебе, ми се радват. На. пукай ск сега
откъм гърба де! Т. Г. Влайков, Вестовой.
Още: Пръскам ст откъм (през) гърби <си>.
ПУКАМ СЕ ОТ НАЙ-ЗДРАВОТО МЯСТО. Диал. Много ст ядосвам, вбесявам се от
яд. — Ей, пиле! махаше пренебрежително с ръка Бомбата- — Дай още еДна чаша.
И все така — пиле, та пиле. Омръзна му на Петруш, яё го беше, пукаше ск от най-зДра¬
вото място. Г. Караславов, Наслука.
ПУКВАМ / ПУКНА АФИОНА на някого. Диал- Ядосвам някого.
ПУКВА МИ СЕ / ПУКНЕ МИ СЕ ЖЛЪЧКАТА. 1. Силно се изплашвам. Вологар-
четата изплезили език от страх. жлъчката им щяла да ое пукне. К. Величков, Таласъм.
2. Обхваща ме силен гняв, яд; много се разгиевпвaм. — Облог правя, ако не се пръсне от
мъка-. . Жлъчката му ще се пукне! Г. Караславов, Снахи.
ПУКВАМ СЕ / ПУКНА СЕ ОТКЪМ (ПРЕЗ) ГЪРБА <СИ>. Обхваща ме силен
гняв, много ст рaзтиевпиaи; вбесявам се. — Аз съм такава еДна, обичам живота!- . .
Желая да имам пари! Тъй да се обличам, че жените от моето село да се пукнат през
гърба. Й. Гешев, Вик от тъмнината. — Ще се пукнеш през гърба, ако не си покажеш магареш¬
кия инат! К. Пегаанов, Дамяновата челяд.
Ощт: Пръсвам ст / пръсна ст откъм (през) гърби <си>.
ПУКВАМ / ПУКНА ТЪПАНЧЕТАТА <НА УШИТЕ > на някого. 1. Зи силтн
звук, шум — чувам ст, прозвучавам много силно, гръмко, оглушително и предизвиквам
неприятно слухово усещане у някого.
224

2. Произвеждам силен звук или вдигтм голям шум, който се чувт силно, оглушително и пред¬
извиквам неприятно слухово усещане у някого. Стига сш викал, пукни ми тъпанчетата.
Още: Спуквам / спукам тъпанчетата <нт у1шят>.
ПУКНАЛО МИ СЕ Е ПЕРДЕТО < НА ОЧИТЕ>. Не се сртмувтм, не ее стеснявам от
постъпките си; станал съм Безсрамен, нахален, безочлив.
Още: Птднтло ми е (скъсало ми се е) пердето от очите. Треснало ми е пердето. Дизл.
Съдртл съм пердето ■ . на очите си.
ПУКНАТА АСПРА. 1. В съчет. с Без, нямам шлш друг глагол с отршц, Никакви
средства, нищо. Ние знаем, че той е дошел дз събшрз влаДичшнитз сш. но ние сме решили:
нямз дз му дайем ншто пукната зспри, Т. Атанасов, Бунт. 'Без пукнати зспрз съм,
• Нямзм пукнати аспри,	.
2. В съчит. с не струвам' (не чиня и др.). Нищо. Пукната зспрз не струва това лекарство,
никак не мш помогна,
Още: Пукната нтрт. Счупена (спукана) тспрт. Пукнат грош (бан, лев, мангър, петак).
ПУКНАТА ПАРА. 1. В съчет, с Без, нямам шлш друг глагол с отршц, Никакви
средства, нищо. Мечтзиши за нов живот, Кзкво от това, че в този момент той нямзши нш
пукната пари, Б. Шивачев, Писмт от Южна Америка. Не слушай хорзтз, дето ти думат:
„Стойно е скъперник, Пукната пира ни можеш взи от него." Пък аз нЗ, Давам от сърце ш
нека е нз добро! Д. Марчевана, Дошло е време. Аз нямзм ни пукната пзрз, . . има какво
дз проДим, но дири лш тш някой това, което аз сигз ще предлагам? Ц. Церновсни, Зтд
нрайчеца нт завесттт. Заслужава ли тоя прегорял от войнзтз интелигент, три години
по-млзй от ния, без пукнати пара в Джоба, биз професия. и кзкво е харесали тя в него?
Ем. Станев, Иван Кондарев. Който има повече, нека дзди. Аз нш пукнати пара нямз Дз
йам! К. Петканов, Старото време.
2. В съчет. с не струвам (не чиня и др.). Нищо. Аз съм овчзр и биз тояга не струвам
нш пукната пира, К. ПЕтканов, Златната земя. Тш ми хортувзш нам що, ама днес сами чиляк
ни струва ни пукнзтз пара, Ц. Церновсни, Свършило се житото. То добре, че е пздеж-
дата!- Пукната пари не чини човек, ако не се найява на нещо, Д. Бозтнов, Дълбоки снегове.
Кзтя пламна и извика възмутена: — А какъв е твоят морал? Ти просто не зачиташ
брзт сш за пукнати пзрз, тоя брат, който те. . . М. ГруБешлиЕва, През иглено ухо.
Не струвам вече пукната пари, • Товз слзДко- не чини пукната пари, ще го хвърля.
Още: Пукната аспрт. Счупена ■ (спукана) парт. Пребита (пребиент) птрт. Дизл. ■ Скър¬
шена парт /към 1 знтч./. Диал. Пукнат грош (бтн, лев, мангър, петак).
ПУКНАТ БАН. 1. В съчет, с Без, нямтм или Друг глагол с отршц. Никакви средства,
нищо. Останах биз пукнат бзн, • Нямз да ти Дам пукнат бзн,
2. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо. Ни струвам вече пукнат бзн.
Още: Пукнат грош (лев, мангър, петак). Пукната парт (тспрт). Счупен (спукан) Бан.
ПУКНАТ ГРОШ. 1. В съчет, с Без, нямтм шлш друг глагол с отриц. ■ Никакви
средства, нищо. Вси го закриляш тоя прахосник, Ни сш правиш сметката, че утри ще се върне
без пукнат грош ш ще увисни нз врата мш. В.' Генозснт, Седем години. Тренчв се бе върнал
без пукнат - грош. Той се бе измъкнал, биз дз си обади никому, а предприемачът не плащаше тзкз
лисно, Ще работиш,, - „ пз сетне ще ими йз тш отбиви за товз ш за оновз, А на такива
като Трен-чо той не плащаше ншто лев, Кр. Григоров, ^личево. Той нямзши пукнат грош,
слеДователно по дяволите акциите, мзкар от тях - още утре дз рукне сребърни струйка. . .
Хар. Русев, Под земята. Аз ще сш измисля свой план, И нямз дз ми коства пукнат грош.
А. Гуляшки, МТ станция. Боян почна дз бърка по джобовете сш, —— Но дз се разберем.
Ако е интерниран, ни Давам пукнат грош. М. ГруБешлиева, През иглено ухо.-
2. ■ В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо. Пукнат грош не струвз вече тази къщи.
Още: Пукнат Бтн (лев, мангър, петак). Спукан (счупен, строшен) грош. Калпав грош
/нъм 2 знач./. Пукната парт (тспрт).
ПУКНАТ ЛЕВ. 1. В съчет, с без, нямтм или Друг глагол с отршц, Нинткви средства,
нищо. Той ш иначе сш нямаше много пари, но по някаква дяволска случайност точно срещу
Новз година оставаше биз пукнат лев. . . В. Цонев, Едно време ■ в ■ Овча купел. Къде ще
хойя по пазарите, като нямах и пукнат лев! Ст. Ц. Даскалов, С^ленсните липи.
— Изберем ли господшИ Велизаров, всшчко ще се нареди- — Как ще се нареди? Аз нямзм пукнат
лив. — Толкоз ли сш закъсал? К. Калчев, Живите помнят.
15 Фразеологиен речник, т. 2
225

2. В съчет- • с не струвам (не - чиня). -Нищо. Ако всичките ти приятели са като оня келеш и
ти не струваш пукнат лев- Б. Болгар, Близнаците.
Още: Пукнат грош (бан, - ма^ър, - петак). Пукната пара (аспра). Счупен (спукан) лев.
ПУКНАТ МАНГЬР. 1. В съчет. с без, нямам или друг глагол с отриц- Никакви
средства, нищо. Без пукнат мангьр съм. • Нямам вече пукнат мангър, всичко похарчих.
2. В съчет. е не струвам (не чиня). Нищо. Затюхкал се някой, а той ще го изгледа накриво
и ще процеди: — Пуста кюския! — Една глава носиш бе, а и тя не чини пукнат мангър-
А. Страшимирои, Хъшовт.
Още: Пукнат грош (бин, лев, петак). Пукната пар. (аспра). Счупен (спукан, сгрошен)
мангър.
ПУКНАТ ПЕТАК. 1. В съчет- о без, нямам - или Друг глагол с отриц. Никакви
средсгеи, нищо. Ленко пак искаше пари- . . — Остави ме цял месец без пукнат петак.
Сг. Марков, Дълбоки бразди. Нямах пукнат петак. • Не ми Даде пукнат петак-
2. В съчет. о не струвам (нт чиня). Нищо. Тога вече пукнат петак не струга-
Ощт: Пукна- грош (бин, лев, ма^ър). Пукнати пара (аспра). Счупен (спукан) петак.
ПУКНИЦА ТЕ ПУКНАЛА. За 2 и 3 л. Диал. Да умреш ог пиянство.
ПУНИЧЕСКА ВОЙНА. Книж. Дълга, непримирими - вражда. Граёът и окръга гаёят
война страшна, пуническа, дълга. Ив. Визов, Писмо до г-на С. Вацов. Захванала се една из
пуническите войни межёу Петка • и Гуёжа — Гуджа напада, а Петко ск защищава.
Л. Каравелое, - Българе от старо време.
От войните между Рим и Картиген през III—II и. rip. и. е., водени за хегемония в западната - част на
Средиземно море.	.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА БРЪМБАР (БРЪМБАРИ) В -ГЛАВАТА на някого-
Внушавам на - някого някакви неприятна, натрапчиви мисъл, която почва да го вълнува,
смущава, тревожи; подстрекавам, подбуждам някого да извърши нещо. — Сирак, кой ти
запали главата о това пусто Одринско!? . . — Докато не ни кажеш кой ти пусна • тоя
бръмбар, няма ёа те оставя Да си вървиш! К. Петканои, Златната зтмя. Научихме ск. чк си
искал да станеш госпоёар на нивите и на всичкия добитък в Одринско. Кой ти пусна тоя
бръмбар • в главата? Ти знаеш, чк госпоёар на цялата земя е султанът? К. Петканов,
Златната земя.
Ощт: Пускам (пущам) / пусна муха - и главата. Напъхвам / напъхам бръмбар (бръмбари)
и главата.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА -БЪЛХА В УХОТО някому - Диал. Внушавам на някого
някакви неприятни, натрапчива мисъл, аоято почви да го вълнува, смущава, тревожи,
мъчи.
Още: Турям / туря бълхи и ухого. Диал.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА В РЪКАТА някому нещо. Давам някому подкуп или
биашиш. ЕДин вика • „щк дойДа“, Друг вика „щк дойда“,. . ., а когато започна разпита.
няма ни един! Кой уплашен, кому неща в ръката пуснали и на тапа на устата сама аз
и попът- Н. Хайтов, Диви разкази.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) - / ПУСНА ВЪДИЦА<ТА> някому или самост. Опитвам се
да измамя някого, подмамвам, подвеждам някого. Очевидно старият разбойник пуска въ¬
дица, за Да вербува агенти., в. Работническо дело.
Още: Хвърлям / хвърля въдица <та>.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) [ ПУСНА ВЪЛКА В КОШАРАТА. Поради необмислените
си действия сам ставам причина враговете ми да ме заловя-, намерят. — Ти да не мислиш,
че цар Борис и брат му сами са намерили пътя за българските земи?. .. Някой ги е пуснал,
а защо? За доброто на българите? Пуснали ромеите вълка в кошарата. А. Дончев, Сказание за
Самуила.
От послов. Куче, което не знае да лае, само пуска вълка в кошарата.
Ощт: Вкарвам / вкарам (докарвам / докарам) - вълка в - кошарата.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) ГИ БЕЗ МАРКА. Жарг. Приказвам празйи приаазаи. Я млъкни,
не ги пускай без марка.
226

ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА ДА ПАСЕ1 някого. [Често: Пусни • то да паст]. Пренебр,
Но ст занимавам понсчт с някого, оставям го да нърши каквото иска, нт му обръщам
понечт внимание. Съветвах го, говорих му, пък накрая го пуснах дх пасе, като не иска дх
ме слуша. • Не се ядосвай повече с него, пусни го дх пасе.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА ДА ПАСЕ2 някого. Диал, Отпращам някото, без да му
дам нищо, като го залъгвам с нещо.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА <ДЪЛБОКИ> КОРЕНИ «ДТЛ1БОК> КОРЕН).
1.	Зи човек — оставам да живоя някъде; задържам се, установявам ст някъде. Двайсет¬
годишен ' Лазар осиротял и тръгнал да слугува нх хората... Най-сегне стигнал в Осиково
и там пуснал корен. А. Кирили^ен, Птичка от глини. Тази служба не е за тебе, Ти
вече си пуснал корени в тови село, и семейство, н нмот, н служба,. К. Калчев, Жинитт
помнят. Помисли и ме послушай, по-стар съм, не вършн глупости, пусни дълбоки корени
в Ичме! К. Петканов, Преселници. Тя беше тук, пуснала бе дълбок корен, тук беше гробът
нх Велко, гробът на рожбата й — къде другаде можеше да отиде тя? Д. Тилен, Илинден.
Тъй или ннхче аз пущах корени в новия кваргил и навлязох в обществото, което живееше
наоколо ми. К. Калчев, Двама н новия град.
2.	Зи ношо — добивам толями силя, укрепвам ст, задържам се, трая. Не оставяй отчаянието
дх пусне корен в душата ти. А. Гуляшки, МТ станция. Тогава се събраха на приказки с Марин,
Кутулатх и Луканчето. Старата дружба в армията беше пуснала дълбоки корени. И сегх •
ге често сн припомняха весели случки, ровеха жаравата нх старите спомени. В. Ношков,
Настъпление. В тая къща го посетих няколко пътн и въпреки хубавите на вид. дори сър¬
дечни отношения. от двете странн. приятелството ни не пусна корени н свърши най-
ненадейно, К. Христов, Ц. Гинчев и др. в спомените на съвременниците си. — Всяко твое
слово, учителю, просветлявх душата ми, Виждам как то веднага покълнва, пуска корен,
Мигър е грях.. че смирението линее у мене. М. Смилова, Друм ст вит.
Още: Хващам / хвана корен (корони). Забиивм / забш1_< дълбоко кореши (сдълбоо
корен) /към 2 знач./. Ловя корон /към 2 знач/.	'
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА ЕЗИК ОТ АРШИН ПОВЕЧЕ. Диал. Говоря, бъбря
много. Като. й кажеш нещо, тя ще пусне език от аршин повече, та да станеш пиш¬
ман, че си й направил забележка,
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА КЕПЕНЦИТЕ. 1. Прекратявам продажба, работи н
магазин; затварям магазин. — Или пък си ни дайте парите; пи дх й пуснем кепснцаmе н
това е.. . Така Младен излезе ог кооперацията. с едно голямо черно петно ни челото.
Когаго да предаде ключовете нх новия магазинер,,,,, той заплака. Ст. Ц. Даскалов,
Боз межда.
2. Прекратявам напълно работата на магазин, работилница и под.; затварям, закривам
магазин, работилници и под. Не му вървеше в търговията. Принуди се да пусне кепен-
ците и дх започне друг занаят,
Още: Спускам / спущам кепеннпгт. Удрям / удиря ктпенците /към 2 знач./.
ПУСКАМ / ПУСНА КОНСКА МУХА ПОД ОПАШКАТА и диал. ПУЩАМ /
ПУЩА КОНСКА МУХА ПОД ОПАШКАТА на някого. Внушавам на някого някаква
натрапчива мисъл, която почна да то вълнува, смущава, тревожи; подстрекавам, подбуждам
някого да извърши нещо. Тя остави котлето н бъркането. и сама взе да преплита дебелите
и криви пръти, — ОткогХ, откога съм ти задумала, амх откак ви пущиха тая конска
муха под опашкхгх, вие мъжете дом не знаете. .. Ст. Ц. Даскалов, Без межди.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА КОТВА. 1. За кориб или друг плавателен съд —
простивам да плувам, спирам се, обикн. н пристанище. Кормчията взе рупора, отиде
назад и през него бавно и на няколко пъти сьобтн на пратачaлия към носа нх шлепа
моряк, че ще се нощува вече и че ще обърнат съдовете срещу течението, за дх пуснат
котва. П. Спасов, Хлябът ни хората. Его и сегх крилати й [на мелницата] като черен
кръст гледат към вятъра, цялата пя се тресе,, . ..но стегната здраво от спир(^>^1^1и^е^,.,..
стон неподвижна,,,» също като сгхр кораб, пуснал котвите сн завинаги, Й. Йовков,
Вечери н Антамовския хан. Една сутрин грхдъг осъмни учуден от шестте военни пара¬
ходи, конто бяха пуснали котва в прнсгхннщего. М. Вълев, Прах след стадата..
2. Оставам да живея • някъде за дълго времт. Накрая без дх се моли за служби и почести.
той стигнал София н тим, в лапите нх големия град, пуснал котва и сн създал истннско
състояние. К. Калчев, Семейството на тъкачите.
Ощт: Спускам (спущам) / спусна (хвърлям / хвърля) котна.
227

ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА КРЪВ някому. Нтптдтм някого и го ранявам.
—	„Ново село щи падне —... — Онези ще ни обиколят вече отблизо. Нищо, по-добри!
Стшгз Еминджика дз им пусни повече кръв“. В. Мутафчиева, 'Летопис нт смутното време.
Ако те питат в Боянз зз нас. кзжш им, че довечера щи - им пусним мзлко кръв, Й. Вълчев,
Стъпала към небе. Те зз сетен път йокззвзт верността на една стари мъдрост — взимат
ли властта, забравят, че някога сз били опозиция, че сз им - пускали всеки дин кръв,
и понеже няма кой йз гш коли-, започват Да се трепят помежйу сш. В. Нешков, На¬
стъпление.	•
Още: Пускам (пущам) / пусна кръвчица.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА КРЪВЧИЦАТА някому. Вж. Пускам (пущам) / пусна
кръв някому, — Толковз кръвчица пуснахме, прилича ни дз пиим вино — рече той- когато
Кондарев изпи виното. — Кзк сш мислите, чи не разбирам смисъла нз вашето въстание?
За всеки обикновен човек то е безумии. Но за по-умните е - Друго нищо, Знам аз кзкво ни
струвз тзя кръв. Ем. Станев, Иван Кондарев. — Каква войска е това! — ... — Петнай¬
сетини солйзтчетз с идшн поДпоручик. — Стигат, за дз пуснат мзлко кръвчици. когато му
дойде рийът. Г. Ктраславов, Обикновени хорт.	.
ПУСКАМ .(ПУЩАМ) / ПУСНА МУ КРАЯ. Преставам дт се интересувам от
нтнвото и дт е, зт нищо не ме е. грижт. — За пиене — ще пия. — Така Де- не - ставай
жени! — извика кмитът. — Пусни му крзя, бе Дяйкз! Какъв си си умърлушил такъв. . .
Пийни — това ще тш остане! Елин Пелин, Летен ден. И сегз, кзто се види свободен, като
не ще има тзм от негова страна хора дз го сдържат, тзя буйни глава ще му - пусне
крзя, пз шйш го гони. Т. Г. Влайнов, Нт село. Кзкво ще му разбери от кметството, зко не
използува сегз тоя хубав случай?. . . А щом е така — пущай му крзя, - пз се не бой!
Т. Г. Влтйнов, Нт село.
Още: Отпускам (отпущам) . / отпусна му нртя /във 2 знтч./. Удрям / ударя му'
му нртя. Дизл.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) ■ / ПУСНА МУХА (МУХИ) <В ГЛАВАТА> и ПУСКАМ
(ПУЩАМ) / ПУСНА Мухата нз някого. Внушавам нт някого някаква неприятна, натрап¬
чива мисъл, която почва дт го вълнува, смущава, тревожи, или подстрекавам, под¬
буждам някого дт извърти нещо. Не щеш ли, и жената,. . ., се нахвърля въз
мине. Нашенци, що Докарали кобилата, пуснали й някакви мухи ш тя повярувзлз, . .
„Нзпил си се в РаДоил, влачил сш се. кзжи. кьорав- пиян. Н. п. Филипов, Ртзктзи нт ловеца. ■
Купуват, купуват — ...	— не си играят хорзтз. Някой им пуснал мухата, че уж
щяло йз има смянз нз парите ш нЗ, вичи осми курс правим, П. Незнакомов, Бяло и черно.
Отйи беше взил тая смелост, ако не от комунистите в съсийното село- където чисто хо¬
деше? ' Тзм са му пуснали тшя мухи, насъскали сз го кзто кучи ш сегз той сш има съвет¬
ници. защитници. - Прогониш лш го, ще запили колибата. Ем. Станев, Ивтн Кондарев.
Не им лш пуснеш мухз за болярите, малцина ще йойДзт в Прибойнз да се нзрийят в Дружи¬
ната , ти, Татарите сз си татари. Ти могат утре ш Да сш отийцт. отйито сз Дошли, - а
болярите няма да мръднат никъде- у йомз си сз. Ст. Загорчинов, ■ Ивайло. „И без това
мъжът тш ни ти изпрати като йругити мъже, стшгз само Да му пуснат мухата!“
Той знаеше, че тя е преДанна на семейството сш и зко прави нещо, то и от разбунтува¬
ната й Душа. Ст. Ц. ДтсНтлов, Есенно сено. Нашито село - Камено поли е възмутено ш
настръхнало. ' Ако народът шмз оръжие ш се намери само ейшн майчин син Да им пусни
мухата, ще скочат- срещу нзс. В. Нешков, Настъпление.
Още: Вктрвтм / внтртм муха в главата. Пускам (пущам) / пусна бръмбар (бръмбари)
в главата.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА НА ПАЗАРА нещо. Изнасям зт продтн, обинн. в
изобилие (зт стона). НапослеДък четшрш от нашите издателства,. . ., се обършзхз с лице
към нуждите на прейучилищното възпитание и пуснаха нз пазара много пъстри книжки-
Цв. Ангелов, в. Литературен фронт. За празника пуснаха нз пазара най-разнообразни
стоки.	.
Още: Хвърлям / хвърля нт пазара.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА ПРИКАЗКА (ПРИКАЗКИ). 1. Зз някого. Създавам
лошо мнение зт няного, нтто злословя зт него. — Ей пуснали сз приказки за Цена.. .
—	Кзто не сме пущали нзникъДе дъщеря сш. тя се захласнала подир ]Н]Г]зu. Чуй какви
приказки! П. Ю. Тодоров, Змейова сватба.
228

2. За неща или оъо слеёв. изр- съо съюз че. Разпространявам лоши слухове за нещо.
Царевицата избуя като гора-. . . Тогава из селото се пуснаха приказки. че кукурузът на
младите • к гъстьк и ще има много ялов. Н. Кар-лиева, Неуловимият. Из селото ск
пуснаха много приказки за тая история.
Ощт: Вадя (изваждам / извадя, изкарвам / изкарам) приказка (приказки) /аъм 1 - знач./.
ПУСКАМ / ПУСНА РЪКА и диал.. ПУЩАМ / ПУЩА РЪКА. 1. ' Закачим,
задирям. Ск наведе - [момага] китка да закаче; / ка я виёе войник юнак. / ръка пущи, я
закачи; / се залюбиха, се венчаха- Народна песен.
2. Замахвам, посягам да ударя или удрям, бия някого.
Ощт: Вдигам / вдигна ръка1 /и 1 знач. към 2 знач./.
ПУСКАМ СИ (ПУЩАМ СИ) / ПУСНА СИ ' БОЖУРА. Силно ст изчервявам; за¬
червявам ст - (от стеснение, срам, вълнение). Тай навярно щеше още Дълго да обяснява,
но го пресече друг и взе ёа се пери, че срещне л„ го булка, не е било да не си пусне божура. ’
а та значи нещо. ей. мъже сме тука- Ем. Робое, Изчезналите враги.
Ощт: Хвърлям / хвърля -божури (божура). Диал- Обирам / обера божура. Диал. Пускам
си (пущам си) / пусна си боята.
ПУСКАМ СИ (ПУЩАМ СИ) / ПУСНА СИ БОЯТА. Силно ст изчервявам; зачервя¬
вам ст (от стеснение, срам, вълнение). Коста си пусна боята и заприлича на петмав
гребен. Г. Краев, Човещини.
Още: Пускам си (пущам си) / пусна си божура.
ПУСКАМ СИ (ПУЩАМ СИ) / ПУСНА СИ ПОЯСА. Диал.. 1. Гордея се.
2. Докарвам се.
ПУСКАМ СИ (ПУЩАМ СИ) / ПУСНА СИ ТАРАЛЕЖ В ГаЩИТГ Съгласявам
се да приема -при стбт си ни работа, ди живея или да предприема обща работа с човта,
аойто след това непрекъснато ми създава големи неприятности. Ех. как сам се улови в
капан Мехмед паша, как си пусна таралеэк в гащите! Преди месеци поиска Да покаже
преголяма усърДие и вярност• . . — изпрати донос срещу Пазгантоглу, сетне му се очини,
че е вдигнал много шум за ялова работа,- . . А през, пролетта отвеДнъж му пратиха войска
против посочения ат него враг- В. Мугафчиеиа, Летопис ни смутното време.
Още: Слагам си / сложа си (турям си / туря си, гурвам си / турна си, вземам си /
взема си) таралеж и гащи-т.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА ТАРАЛЕЖ В ГАЩИТЕ някому. Ставам причина
някой ди бъдт постоянно безпокоен, тормозен от - някого, с когото ст е свързал.
— Всеки техен произвол трябва Да се Документира. Добре сте ок сетили и за ордена му,
това е • силно изобличаващ Документ- — Ех, Да имаме вестник, какъв таралеж ще им
пуснем в гащите! В. Нешаов, Настъпление.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА ФИТИЛ (ФИТИЛИ) някому - или самост. Подстре¬
кавам, подбуждам някого за нещо. Плашеше ги нашият сговор- Ката не можаха друго,
пуснаха фитили между еснафи и раята. П. Ю. Тодороз, Първите. Оная, Даскалицата -
ли ти пусна тия ф„тили! Не маже да ми прости, че накарах мъжа й да си махне
мустаците и да слуша аз каквото кажа по културния фронт! Ст. Ц. Даскалов, Есенно
стно. Ние ви • изпращаме да стягате Дружбите, вие отивате да пускате фитили на
хората да ск ритат с работниците. В. Нешков, Настъпление.
Ощт: Хвърлям / хвърля фитили. Пускам (пущам) / пусна шишове.
ПУСКАМ -(ПУЩАМ) / ПУСНА ЧЕРВЕНАТА КОБИЛА. Диал. Запалвам нещо,
правя пожар.
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА ШИШОВЕ някому или самост. Подстрекавам, под¬
буждам някого зи нещо.
Още: Пускам (пущам) / пусна фитил (фитили).
ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА ЮЗДИТЕ на някого. Давам прекадено голяма свобода
ни някого, оставям го без надзор, оставям го ди върши киавото си исаа. Съвокм пуснах
юзёите на сина си и сега не зная как Да го вразумя.
Още: Пускам (пущам) / пусна юлири. Отпускам (отпущам) / отпусни юздите.
229

ПУСКАМ (ПУЩАМ) / ПУСНА ЮЛАРА нх някого, Дивам прекидоно голяма свободи
ни някого, оставям го без надзор, оставям го ди нърши каквото си иски. Още днес
трябва да се вземат мерки зх ' тая работи, Пуснем ли им. юлира сегх. ще ни се кичат
нх главите! Кр. Волков, Село Борово.
Още: Пуским (пущим) / пусна юздите.
ПУСНАЛИ ВЪЛЦИТЕ ДА ПАСАТ ОВЦЕТЕ. Ирон. Употребява ст, когато някой
или нещо е н опасност, защото съвсем неуместно е поверено на някого, който ' вместо да
го пази, то разхищава, унищожава, погубва.
ПУСНАЛИ ГО ПОД ОДЪРА, ТОЙ СЕ ПОКАЧИЛ НА ОДЪРА. Неодобр, Зи
човек, на когото т направени някаква отстъпка, а той ст самозабравя и нахално ст на¬
трапва някъде или прокаляни н исканията си, без да ст съобразява с това, какво му т
позволено.	,
Ощт: Пуснали тарля под одъра, той се покачил на одъра. Неодобр,
ПУСНАЛИ ПЕТЕЛА НА ПРАГА, ТОЙ СЕ ПОКАЧИЛ НА ПОЛИЦА. Неодобр.
Зи човек, ни когото е направена някакви • отстъпки, и той ст самозабравя и нахално ст
натрапва някъдт или прекалява в исканията си, боз да се съобразява с това' какво му т
позволено.
ПУСНАЛИ ТАРЛЯ ПОД ОДЪРА, ТОЙ СЕ ПОКАЧИЛ НА ОДЪРА. Неодобр,
Зи човок, на когото т направени някаква отстъпки, а той ст самозабравя и нахално ст
натрапва някъдт или прекалява в исканията си, без да се съобразява с това кикво му т
позволено.
Ощт: Пуснали тарля под одъра, той на миндера. Неодобр. Поканили тарля йод одъра,
той се покачил на одъра. Неодобр. Пуснали то под одъра, той се покачил на одъра. Неодобр.
ПУСНАЛИ ТАРЛЯ ПОД ОДЪРА, ТОЙ НА МИНДЕРА. Неодобр, За чонек, на
когото е направени някакви отстъпки, а той ст самозабравя и нахално ст натрапва някъде
или прекалява в исканията си, без да се съобразява с това квкно • му т позволено.
—	Аз пък тази вечер съм дошъл Ценка дх задирям. казвам сн го направо още ог вратата, . .
—	У-у, пък този: пуснали тарля под одъра, гой на мнндерх, П. Ю. Тодоров, Змейова сватба.
Ощт: Пуснали (поканили) тарля под одъри, той се покачил на одъра. Неодобр.
ПУСТА СОПА <НЕОКАСТРЕНА>. Вж. Пусто дърно <нееквегpeнo>. 'Жените на¬
мираха други начини дх си починат.. . — Пуста сопх! Пуста сопх за вас. хайлазки с
ххйлхзките ви! Г. Кврвслзвон, Селски истории. — Пуста сопа неокхсгрена! Аз да ги
пипна пях, че. .. Ал. Константинов, БвИ Ганьо.
ПУСТА ТОЯГА. Вж. Пусто дърво <неекзегpeнo>•
ПУСТО ДА ОСТАНЕ. Обикн, вметнато. Зи изразяване на недоволство, възмущение, яд
от някого или от нсщо. Някъде зави зловещо куче. — Ох, пусто да остане! — простена
баба Кхтеринх, — Нх смърт вне, ' проклего дх е! П. Здривкон, Незабравимо детство.
Мъжът е главният стълб на къщата — гой крепи къщата. неговите грнжи са виНхги по-
големи, А каква е женската работа. каквн са женските грижн, все дребни . н нищожни,
макар те, пусти дх останат, никога не се свършват! Д. Талев, Проспинекиге камбани.
ПУСТО ДЪРВО НЕДОДЯЛАНО. Вж. Пусто дърво <нееквегрeнo>• Пусто дърво
недодялано! От сиромашия се оплакваг. х пиянствуват като скотове, Елин Пелин,
Лотон ден.
ПУСТО ДЪРВО <ИЕОКАСГРЕНО>. Като възклицанио^ зв укоряване нв някого със
зикина за бой. — Почита се човек, а не нзедннк като него,,... — Пусто дърво неокастрено!—
измърмори Тхчкхтх, Й. Йовков, Жотвирят. — И не си гледа къщата. а все около Албена се
усуква.,. Стара севдх. кмете.. . — Севда, Пусто дърво! Й. Йовков, Албени.
Още: Пусто дърво недодялано. Пуста сопа < ноекистронв >. Пуста тояга. Пусто
държало. Диал,
ПУСТО • ДЪРЖАЛЕ. Диал, Вж. Пусто дърво < ноекисгроно >. Пусто държале зх
тебе! Защо не слушаш!
230

ПУСТО И ВЪРЛО. Обикн, вметнато. Дшзл. Зт изразяване на' недоволство, възму¬
щение, ■ яд. — Ех. дяйо Мин!, било ни писано малко тиглшлци,.. нали сме се нзриклш апо¬
столи, пусто и върло? Ив. Вазов, Под игото. Иска ми се, Хюсеин згз, Дз сляза някой - път
на войиншцзти — нали и аз бях някога сш. пусто и върло, прочут воденичар, амз не мога,
синко, Ц. Гинчев, Ганчо Косернатт.
ПУШЕЧНО МЕСО. Кншж, Неосъзната войнишка маст, която бивт изтребвана зт
чужди интереси. Вие се вълнувате от осъществяването на немския дух, Няколко* хшляйш
йуши ще използуват митириалнити облаги от товз, а останалите ще се превърнат в
пушечно мисо. Д. Димов, Тютюн.	■
ПУЩАМ ГО НА БОЖА ВЕРЕСИЯ. Дшзл. Много лъжа.
ПУЩАМ / ПУСНА ДУША. Диал, Умиртм, издъхвам.
Още: Предавам / предам душт. Дизл.
ПУЩА МИ (ПУСКА МИ) / ПУСНЕ МИ ГОСПОД ПЕЧЕНИ ВРАБЧЕТА. Дизл,
Получавам нтготово, Без труд богатство, имот. Той чакз да му пусне госпоД печени
врзбчетЗ.
ПУЩЙ ГО ДА СЕ ВЕЕ. Дшзл. Пренебр. Излъжи ' го да ходи, дт се лута.
ПЪКАМ КАТО ГЪРНЕ КОПРИВАРЧЕ. Дизл. Непрестанно Бъбря, мърморя, ктртм
се зт нещо.
ПЪЛЗЯ ПО КОРЕМ. 1. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам при извърш¬
ването нт нещо, което не е по силите ми, зт дт постигна целта си. По корем ще пълзя, но
ще завърша работата до крзя ни седмицата,
2. Самост. или прий някого. Държт се раболепно, унижавам се, угоднича пред няного, зт да
постигна целта си. Израснал в чорбаджийски Дом,. ., убейин. - че сиромасите трябва дз
пълзят по корим пред богаташите и властниците, сегз той ни можеши дз се помири с
товз, Дето те нз всшчко отгоре бяхз комунисти и бяхз го принудили дз трепери за кожич-
катз сш, Г. Ктртслтвов, Обикновени хора. Бише готов по корим Дз пълзи, но Дз се на¬
гласи по-добри от Другите.
Още: Влент се (лтзя) по ■ корем. Влача се по корем /в 1 и 3 знач./.
ПЪЛНА ■ МИ Е ДУШАТА. Много съм доволен, задоволен от нещо. Защо, бе. питлм,
сш се разпял? Ейна неделя вършеем, Дума не сш откъртил, сега — несншl,. . — Пълна ми
е Душата. би Гоче! Замириса ми на ръж, Н. Хайтов, Шумни от гтБър. Смаях се зз.
Излязох навън Дз чакам, душата ми пълна, леко мш, раДвзм се, Сл. ПЕтроханов, Очакване.
ПЪЛНЯ ГЛАВАТА на някого. 1. Убеждавам някого в нещо, внушавам му нещо или
го научавам нт нещо. — Ето резултатът от глупостите, с които Чшнгис рейовно пълни
главата ти, Д. Димов, Тютюн.
2. Поучавам, съветвам някого, мъчт се дт го вразумя. Те говориха н]-нриво, Те сз ш
по-горно началство. Войвойзтз си бише улзв, това се знаеши. . . Иначе ти право говорят.
Чак от грзйз сз дошли дз му пълнят главата. Д. Талев, Гласовете ви чувам. — Оскубаха
нш. Стойо, Не се миси в пустата политика. сине! Динов мълчи. Тая вечер пак ще пълни
главите нз съселяните сш дз вървят с комунистите ш да шзграйят еДинния, Ем. Станев,
Иван Кондарев.
Още: Тъпчт главата.
ПЪЛНЯ ДЖОБА (ДЖОБОВЕТЕ) някому, Дтвтм възможност на някого дт печели
за моя сметнт. Щом събаряме - междите, нека заличим всшчко старо ш прогнило. - - Дз
отсичим крушзтз на ризДора. . - Стшгз пълнихме Джобовете ни зДвокатите, стига поихме
кривите свшДетелш. Кр. Григоров, Новодомци.
ПЪЛНЯ ' КАЦА БЕЗ ДЪНО. Вършт Безполезна ртботт. Омръзна ми тззи работа,
само пълня каца биз дъно и няма никакъв резултат,
ПЪЛНЯ ОКОТО (ОЧИТЕ). Самост. или на някого. Нравя се, харесвам се с външния
си вид. Годината обещаваше - добри житвз- земята пълнеше окото. Л. Стоянов, Бенковски.
И райвзше се Григор Покое,-.,, но най-вече му пълнеше очи Дошновзта къща, А. Съра-
231

шимирои, Кочаловскити крамола. Такова гразёе се ражёаше само във Воёенско и сама
воДенчани мажеха да га съхраняват до късна зима, за да пълни очите им и украсява трапе¬
зите им. Д. Спространое, Саиообрекен■иmе.
Още: Ловя окото.
ПЪЛНЯ СИ ДЖОБА (ДЖОБОВЕТЕ). Обогатявам се, аато печеля от чужд груд;
богатея По нечестен начин. Тук всеки, който маже, скуби, ползува се от положението, пълни
си джоба.. . Ив. Вазов, Пъстър свят. Поглъщаха като акули народния труд и пълнеха джобо¬
вете си. А. Каралнйкеи. Червеното море на Куртоео Конаре. И за какво е била цялата
тази съсипия [войната]? Сега чак старецът проумяваше ат приказките на млаёите и от
вестниците, чк е била, за да могат големите богаташи да си пълнят Джобовете. Г. Ка¬
раславов, Подпис за мира.
Ощт: Пълня си кесията.
ПЪЛНЯ СИ КЕСИЯТА. Вж. Пълня си джоба (джобовете).
ПЪРВИ ПЕТЛИ, Времето след полунощ (аогато пропиват петлите за първи пъг).
Дядо Костадин и Танашакът — заминаха за Цариграё- Когато тръгнаха, никой не ги
угаДи- Нощно време, по първи петли, се измъкнаха из Топола-. К. Петканов. Старото време.
Той беше веселяк по ' кръв.. . и можеше да разказва приказки от мръкнало до първи петли.
А. Гуляшаи, Село Ведроио. — - По-рана ' трябваше и нощем да 'трактувам на добичето. да
му постилам слама, Да ставам по първи петли да му притурям храна, Да го завивам.
Сг. Ц. Даскалов, Есенно сено. Трябваше да тръгнат на път след първи петли-
ПЪРЖА СЕ В СОБСТВЕНОТО СИ МАСЛО и ПЪРЖА СЕ В МАСЛОТО СИ.
Намирам се и крайно тежко, много лошо положение, подложен съм ни големи изпита¬
ния и трудности. Тебе те чака наистина път. . . А питаш ли мене? Ще остана тук да се
пържа г собственото си масла. К. Калчев, Семейството на тъкачите. Но по-страшно. по-
жестоко страёание бе приготвила съдбата на Селим хан, no-насищаща мъст за Юсуф.
„Колко още има Да ое пържиш в маслото си!“ — мислеше с наслада, Докато преминаваше
Портата на щастието- В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
ПЪРЖА СЕ НА ЕДИН ТИГАН с •някого [ПЪРЖИМ СЕ НА ЕДИН ТИГАН].
Еднакво страдам с някого, еднакво се мъча от нещо (еднакво страдаме и ст мъчим с
някого от нещо). Брей, постресва • се тогава братовчедът, какво правя аз, та ое откъсвам
така от хората?- • • Най-после колеги сме, на еДин тиган ое пържим, защо да ги дразня
напразно? Сп. Йончев, Съблазни. Двери би на един тиган ск пържат и пак вяра си не
хващат. Поговорка.
ПЪРЖА СЕ НА ЖЕГЛА. Диал. Изпаднал съм, намирам се в много тежко положение,
имам големи неприятности; подложен съм на големи изпитания, трудности.
Още: Пържа се ни огън.
ПЪРЖА СЕ НА ОГЪН. Изпаднал съм, намирам се в много тежко положение, имам
големи иериятиости; подложен съм. ни големи нзnнтаинп, трудности. — Ако беше на мае
място, ако се пържеше на мая огън и ти щеше да се научиш. .. Ем. Манов, Ден се
ражда.
Още: Горя в (на) огън. Пека ст на огън. Пържа ст ни жегла. Диал.
ПЪРЖА ЯЙЦА НА ВЯТЪРА. Нищо не правя; занимавам се с празна работа или
бездейсгвувам.
ПЪСТРА ЛЪЖА В КОШНИЧКА. Диал. Казва се (обикн. на децата), когато някой ги
лъже, че уж им е донесъл нещо от някъде, къдтто е ходил.
ПЪТЕН ЛИСТ. Книж. Възможност за преуспяване, напредване, издигане. Онзи, който
бе атглеДал таланта, онзи., който бе дал пътен лист в живота на писателя, г тоя тежък
момент бе изоставен- Д. Кръстев, Чуждите — свои, а своя — чужд.
ПЪТИЩАТА НИ СЕ РАЗДЕЛЯТ. Книж. Нямаме вече близки отношения, нямаме
вече нищо общо и работата или животи си. Ние се познаваме вече 20 години:
Какво не отана през това време и колко много ое разделиха пътищата ни! Приятелството
ни ' обаче ое опази- А. Страшимирои, Елин Пелин и др. в спомените на съвременниците си.
232

ПЪТНИК ЗА ОНЗИ (ОНЯ) СВЯТ. Тежко болон чонок, който е на умиране, който
нями да оздрввоо, Хаджи Кою ххджи Стойоолу, старият търговец на розово масло,
беше вече пътник зх оня свят, Чудомир, Портрет.
ПЪТЯТ Е ЧИСТ. Имв възможност да со мине, да се отидо някъде или дв ст пред¬
приеме нещо боз • пречки и неприятности. Здрависали се, па захванал да го съдн. каква е
тая лудост да пътува с потерята, да се излага нх всеки миг нх ужасна опасност,. ..
Левски се усмихнал. па . казал: — Не се безпокой: сегх пътя е най-чист. Ив. Вазов,
Утро в Банки. Прекрачи прага. спря се сред улицата и, като не можа да прониже с поглед
тъмнината, гласно си помисли: — Василе, пътят ги вече е чнст! К. Потквнов, Двмяноввта
челяд. — Стояне, прибери се в къщи! По това време никъде не се ходи, Пътищата не си
чисти. К. Петканов, Старото време. — Друнгарият н съгледвачите стигнаха до Мосино-
пол. Ще повелиш ли, о царство ти, да почакаме, докхто. видим дали. пътят е чист?
Ст. Зиторчпнов, Дон последен. Стиснал под полушубкатх си зареден картечен пистолет,
той беше готов. всеки момент да посрещне и най-голямата изненхдх, По походката нх
Емил Станев, също въоръжен с два парабола, Мхтъо разбираше доколко пътят е чист.
Д. Ангелов, На живот и смърт.
ПЪХАМ (ПЪХВАМ / ПЪХНА) ПРЪТ (ПРЪТИ) В < СПИЦИТЕ НА> КОЛЕЛОТО
(КОЛЕЛЕТАТА) нх . нещо, Книж, Умишлено преча за осъществявано ни развитието на
нещо; спъвам нещо. Но нх комунистите . май гой по се сърдеше, Те мътеха навсякъде,
те му пречеха нх път н кръстопът. те пъхаха пръти в колелетата му и не му даваха мира и
спокойствие. Г. Кврвелавев, Обикновени хора.	•
Ощо: Турям / туря (поставям / поставя, слитвм / сложи) прът в < спиците на> коле¬
лото (келопотиги).
ПЪХАМ СЕ • (ПЪХВАМ СЕ / ПЪХНА СЕ) В УСТАТА НА ВЪЛКА. Постъпвам така,
чо свм ст излагам ни толями опасност, която идва от страна нв някого. Да отиде като
лъжлив сват при българите! Дх се пъхне в устата на вълка! А. Дончев, Сказание за
времето на Самуила.
Още: Навирим со / нивра ст (въвирим со / вьнри ст, нанъхвам се / напъхам со) в
устати на вълка. Пъхвм ст, пъхвам со / пъхна со в устата ни звяри.
‘ ПЪХАМ СЕ (ПЪХВАМ СЕ / ПЪХНА СЕ) В УСТАТА НА ЗВЯРА. Постъпвам
така, че сам се излагам на опасност, която идва от страна на някого. Но.хскерите не изли¬
заха от обсадената крепост. Защо сами дх се пъхат. в устата на звяра? М. Мариовски.
Калофер войводи.
Ощт: Въвирам ст / нъвра ст (навирам се / навра со) в устата на звяра. Пъхам се,
пъхвам ст / пъхна се в устата нв вълка.
ПЪХАМ СИ ГАГАТА някъде, Меся се там, където но трябва, нито о желано, или
проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нощо. — Бъркаш се. дето не ти е
мястото. Не сн кадърна за нищо, а току си пъхаш гагата! К. Потканов, Боз деци. Отде
знаеш какво сгхва в къщата ми, че сн пъхаш- гагата тук? П. Ю. Тодоров, Самодива.
Нима гой не се сеща зх Калинча? — Пусти му Калннчо, пъха си гагата там, депо не му е
мястото. К. Потканов, Морави звозда кървава. Той [докторът] да си гледа болните н да
не си пъха гагата в държавните работи. . . държавата не е болница, Ст. Л. Костов,
Големинов. Звяр! Тъй ли гледаш конете си?. . . — Не си началник. не сн доктор. а какво си
пъхаш гагата гука? Й. Йовков, Приключенията ни Гороломов. Внимавай: след победхтх
ге. веднага ще си заминат, затуй не трябва да си пъхат гагите, където нямат работа,
Хир. Русов, Под зомятв. Щом н техниците взеха да си пъхат гагите в инженерскатх
работа, аз се дърпам настрана и си измивам ръцеге като Пилат, П. Незнакомов, Бяло
и черно.
Още: Пъхам си носа. Пъхам си муцуната. Пренебр, Бутим си (бъркам си, вра си,
въвирам си, завирим си, навирам си, муши си, мушким си, тикам си, унирвм си) гагата.
Пъхам си • гагата н чужди 'паница. Диал,
ПЪХАМ СИ ГАГАТА В ЧУЖДА ПАНИЦА. Диал, Мося со там, където но трябва,
нито е желано, или проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нощо. Зх миг
Янко се изчервн, . . — Това си. е моя работа, какво си пъхате гагите в чужда паница! —
и бързо сн тръгна за в кьmu. Ем. Коралов, Дъщерята на партизанина.
Още: Пъхам си татити.
233

ПЪХАМ СИ МУЦУНАТА някъДк- Пренебр. Меся се тим, където не трябва, нито т
желателно или проявявам някакъв неоправдан, ненужен ингерес към нещо. — Защо ти е
Яна? — запита Гатю- ' Вместо отговор Борис изкрещя в лицето му „чиба“ и започна
да се брани от • него, уж да не го ухапел- — Не си пъхай муцуната, къёкто не ти е
работата! К. Калчев, Семейството на тъкачите.
Още: Пъхам си гагата (носа). Въиирам си муцуната. Пренебр-
ПЪХАМ СИ НОСА някъде- Меся се там, където не трябва, нито е желано, или проявя¬
вам някакъв неоправдан, ненужен ингерес аъм нещо. Двамата се споглеёаха и в тоя
кратък миг пътникът искаше Да прецени дали железничарят не • е ат ония паДазрителни
типове, които нагсякъДе ои пъхат наоа, за да подушат нещо нередно. М. Марчеисаи,
Тихо пристанище. Имам зет,- . ., но е един алчен за пари, ламя- . . Затуй не му Давам да
си пъха носа в моите сметки- А. Гуляшки, Златното руно. Нали вижёаш, Пандав навсякъДе
си пъха носа, навоякъДе вижда вредителство и саботаж. М. Марчевсаи, Тихо пристанище.
Докторът, както го наричаха в другарска среда, беше във всяка отношение отличен човек,
но имаше и един порок: беше препалено жизнен и обичаше да ои пъха носа г работите на
ближния. Ем. Манои, Бягството на Галатея. ' — Тя е една такава, особена работа. Ходиш
по бойната линия.. . ., пъхаш си носа из разните тилови части — и каквото вижёаш,
описваш. П. Вежинов, За честта на родината. Сама да има кой ёа поварди в двора и ако види,
че иде полиция, да ни обаёи- — Аз ще пазя! — извика Янка- — Я стига си пъха носа! —
разсърДи ое баща му. Ем. Коралов, , Дъщерята на партизанина.
Още: Пъхам си гагата. Пъхам си- муцуната. Пренебр- Бутам си (бъркам си, вра си,
иъвирам си, завирам си, навирам си, муши си, мушкам си, тикам си, увирам си) носа.
ПЪХАМ СИ (ПЪХВАМ СИ / ПЪХНА СИ) ПРЪСТА- ТАМ, ДЕТО СКЪРЦА
ВРАТАТА. Постъпвам така, че сам си навличам неприятност, сам си докарвам беда.
Припомних си Думите на Пачката-• . ., че съм пъхал пръста си там, дето скърцала
вратата- К. Калчев,' Двама и - новия град.
ПЪХАМ СИ РЪЦЕТЕ В ЦЕПЕЦА. Диал. Доброволно ст заемам с нещо трудно или
опасно, което можт да ми навреди или с което ст излагам на риск. — Аз имам жена, деца!
Еёва отървах главата си в двайсет и трета- година. оега не ща да ои пъхам ръцете в
цепеца! СТ. Ц. Даскалов, Стубленските липи.
Още: Турям си (слагам си) ръцттт в цепеца. Диал.
ПЪХВАМ СИ / ПЪХНА СИ ГАГАТА някъДе. Намесвам ст там, аъдего не трябва, нито
т желано, или проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нещо. Все ти ще се
намериш да си пъхнеш гагата, дето не ти е мястото.
Ощт: Пъхвам си / пъхна си носа. Пъхвам си ' / пъхна си муцуната. Пренебр- Бутвам си /
бутна си (мушвим си / мушна си, тиквам си / тикни си, въвирим си / иъвра си, завирим си /
заври си, навирам си / навра си, увирам си / увра си) гагата.
ПЪХВАМ СИ / ПЪХНА СИ МУЦУНАТА- някъёе. Пренебр. Намесвам се там, където
не трябва, нито т желано, или проявявам някакъв неоправдан, ненужен ингерес към нещо.
Защо си пъхна муцуната в тая неприятна • история.
Още: Пъхвам си / пъхна си гагата (носа). Въвирам си / въира си муцуната. Пренебр.
ПЪХВАМ СИ / ПЪХНА СИ НОСА някъДе. Намесвам се тим, където не трябва, нито
т желано, или проявявам някакъв .неоправдан, ненужен интерес към нещо. И тук ли
успя Да си пъхнеш носа? Не вижёаш ли, че не е за тебе работа!
Още: Пъхвам си / пъхна- си гагата. Пъхвам си / пъхна си муцуната. Пренебр. Бутеам
си / бутна си (мушвим си / - мушна си, тиквам си / тикни си, въвирам си / въира- си, завирам си /
завра си, навирам си / навра си, увирам си / увра си) - носа.
ПЪЦНАЛА ГО НА ПЪТЯ. Диал. За жена — лесно, - бързо родила.
ПЪШКАМ ПОД БОТУША на някога. Книж. Търпя господството, тиранията на
някого. НароДът ни векове е пъшкал па! ботуша на жесток поробител.
ПЪШКАМ ПОД ХОМОТА на някого или нещо и ПЪШКАМ ПОД ХОМОТ. Самост.
Книж. - Търпя господството ни някого или нещо, търпя тирания.
Още: Пъшкам под ярема (яртм).
234

ПЪШКАМ ПОД ЯРЕМА на някого шлш нищо и ПЪШКАМ ПОД ЯРЕМ. Кншж, Вж.
Пъшкам под хомота на някого, Както тогава, тъй ш йнис робството проДълживи йз съще¬
ствува ш дз създава паметници, богатства ш всякакви благ! за властителите ни живота,
докато самите нзродш пъшкат поД ярема нз мизерията, Стр. Кринчев, В страната нт
палмите.
ПЯНА МИ ИЗЛИЗА / ИЗЛЕЗЕ НА УСТАТА. Обшкн, със слиДв. шзр. със съюз дт.
1.	ОБхвтщт ме силен гняв, яд; вбесявам се ■ от яд (обинн. ктто. говоря много зт нещо).
Пяна й излиза нЗ устата йз черни снаха сш.
2.	Омръзвт ми, дотяга ми (употребява се когтто непрекъснато се повтаря или дълго
се говори зт ■ едно и също нещо). Пяна мш излезе на устата Да ти повтарям- че трябва дз
сш прибираш йрихшти на място.
235

р
РАБОТАТА МИ РАБОТИ. Дшал, Наред ми е всичко, успявам.
РАБОТАТА НЕ Е ЗАЕК <ДА ИЗБЯГА^ Ктзвт се нт човек, който бързт дт
свърши някаква ртботт, за да се убеди да я отложи, дт я свърши по-късно. — Хайде,-
сбогом, че шмзм работа в къщш, — Постой още малко де, работата не е заек. пзк ще
я свършиш.
РАБОТАТА ПЛАЧЕ ОТ МЕНЕ. Дизл. Много съм работлив, не се Боя от никаква
ртботт.
РАБОТИ МИ КЪСМЕТА. Върви ми, имтм успехи, щастлив съм. — Поживей сш,
бай Мзтейчо! — говореше той на себе си срещу оглейалото. — Каква хазяйка имаш. з?
Работи ти късметът, магаре, чудо жинз, амз ш ти й взе акъли, сечи тш чийнито кзто
хзлвайжийска тесла. В. Нешков, Настъпление. — Пристигнахме!—каза Петручио. — Сега
щи вшДшм дали ти работи късметът. Ал. БтБен, Малкият емигрант.
Още: Работи ми честта. Диал.
РАБОТИ МИ ЧЕНЕТО. Умея дт приказвам, дт говоря убедително; красноречив
съм. — Работи му ченето нз тоз гливанец, ий! — кззз някой. — Говори, май с чиляк, като
разпран. Й. Йовков, Чифликът нртй гртницттт.
Още: Сече ми (игрте ми) ченето.
РАБОТИ МИ ЧЕСТТА. Дшал. Вж. РтБоти ми късмета.
РАВНА ЛИВАДА1. Диал, Глуптв човек. Оплаках се нз мъжа, пък той нали сш е равна
лшвзДз- ми вика: — Трий, не се бъркай в живота на, младите. Г. Краев, Аз си знтм.
РАВНА ЛИВАДА2. Диал, Лесен, удобен, Без трудности. Животът му е равна ливада.
РАДВАМ ОКОТО. Доставям удоволствие нтто ме гледат; хубтв съм, приятен съм
за гледане. Тя [тлтджттт] беше от иежнорезеДзвш, бледосшни, ечемиченожълти. вишневи ш
били ивички ш жички. които се преливаха нз светлината и раДвахз окото. Г. Ктртслтвов,
Обикновени хора. Напущаме Плоещ ш' навлизаме в красивата долини на р. Прахова. Леко
хълмиста, - с множество овощни градини, зилини ливздш, висили ручеи, тя райва окото
и с право се слави с красотата сш, Г. Белев, Картини из Румъния.
РАДИ БОГА. Кншж. Възклицание зт изразяване на молбт. Какво е туй? Ради бога,
кажите мш какво е туй? Ал. Константинов, Сеятели нт рабски чувства. Ах, оставите, рзйи
бога- тия Дивашки сзмохвалства! Ал. Константинов, Бтй Ганьо.
Още: За Бога /в 1 знТч./.
РАЖДА МИ / РОДИ МИ ГЛАВАТА. 1. Симо в несв, виД и обикн, с отршц,
Умен съм, способен съм. И да чуиш как приказва, като някой логотет: хитро, изкусно.
Прост, но ражйа му главата, Ив. Втзов, Ивайло. На вашия Иван не му рзжйа .много
главата,
2- Нищо. Измислям нещо, някакъв план, някакво решение; съобразявам кан дт постъпя.
НаД къщата се развяваше голямото панагюрско знаме. - . Дзли от по-напред беше то шз-
Дигнзто- или главата на Бенковски роДи товз, зз не зная навярно. Зтх. Стоянов, Записки
236

по българските въстания. „Л бе какво може да му роёи главата на един низов партиен
работник повече от моята! Той трябва само да изпълнява!“' Сг. Ц. Даскалов, Стубленските
липи. // Измислям, съчинявам нещо. Хаджи Ахил е един беден бръснар. . . нк записва
това, което ражёа главата му, Ив. Вазов, Хаджи Ахил.
Още: Ражда ми / роди ми тиквата (кратуната). Пренебр,
РАЖДА МИ / РОДИ МИ КРАТУНАТА. Пренебр. Вж. Ражда ми / роди ми главата.
—	Браво!— потупа ме Дружески шефът. — Ти излезе праг!. -. Ако бяхме тръгнали през деня,
кай знае на каква беда щяхме да налетим! Друго нещо е нощта, , . — Понякога и тази
зелена кратуна маже да роди нещо! — засмях ск самодоволно аз и ое чукнах по главата¬
ри. Аржентински, Сребърната пътека.
РАЖДА МИ / РОДИ МИ ТИКВАТА. Пренебр. Вж. Ражда ми / роди ми главата.
—	В бяло искал да бъдем човека, в бяло. ., И палта бели трябвала, и престилки. . . —
Поразила го пораза. • че отгде да му ги намерим? — Не зная. Аз се обърках вече съвсем и
нищо не ми ражёа тиквата- Виж ти Дано' нещо. . . Чудомир, В бяло.
РАЗБИВАМ / РАЗБИЯ ЖИВОТА на някого. Причинявам 'големи нещастия на
някого, правя го съвсем нещастен. — Ама чакай един момент, Да извикам „Бърза помощ“.
Умира жената, — Ти си лу!! Сантиментална свиня. Нямам време сега за съчувствия. .. —
Убиец! Мръсник! Продажно животно! Шпионин!..- Ти й разби живота. Щк те убия!
К. Кюлюмов, Последният шанс.
РАЗБИВАМ / РАЗБИЯ НА - (В) ПУХ И ПРАХ. 1. Нещо. Унищожавам напълно
нещо. Всички планове, които кроихме за моето бъдеще, са разбити в пух и прах. Ал. Кон-
стантииои, Бай Гиньо. Но ревността изведнъж разби на пух и прах малката му ра!ост,
П. Михайлов, Под земята.
2. Някого. Побеждавам, напълно сразяеам някого. До късно след полунощ Иван мислеше как
Червената армия ще разбие на пух и прах хитлеристката сбирщина и как воцчки фашисти
у нас ще ои глътнат езика- Г. Кар-славов, Танго. Не само Подгорица нк беше взета,
но и послеДната чета на Любобратича беше разбита в пух и прах. Ив. Визов, Под игото.
Още: Направим / направя <на> пух и прах - /е 1 и 2 знач./.
РАЗБИВАМ / РАЗБИЯ ОКОВИТЕ на нещо- Книж. Освобождавам се от нечия
власт, от някакви зависимост. Нашата революция е единствената, която не само разби
оковите на капитализма и даде свобоДа на нароДа, но успя още Да създаде материални условия
за заможен живот на народа. История на ВКП (болштиики).
Ощт: Разчупиим / разчупя (троша, чупя) оковите. Книж-
РАЗБИВАМ / РАЗБИЯ ОКОВИТЕ <СИ>. Книж. Освобождавам се от робство, от
някаква зависимост, ставам свободен.
Ощт: Разчупиам / разчупя (гроша, чупя) оковите <си>. Книж.
РАЗБИВАМ ОТВОРЕНИ ВРАТИ. Книж. Полагам безсмислени усилия ди докажи
нещо, което т съвсем очевидно.
Ощт: Бия в отворени врати.
РАЗБИВАМ СЕ / РАЗБИЯ СЕ НА ПУХ И ПРАХ. Оставам безуспешен, не се осъще¬
ствявам; бивам унищожен. Има и оела. . . където опитът на враговете да попречат на
ентусиазма, о който селските стопани изпълняват своя патриотичен дълг, ок разбива на
пух и прах благодарение на бдителността и успешната разяснителна работа. в. Отечествен
фронт.	•
РАЗБИВАМ СИ ./ РАЗБИЯ СИ ГЛАВАТА. Претърпявам голям неуспех, голяма
несполука или се погубвам. С тая революционна армия.. . Керенски ое опита Да во!и
настъпателна война- Той си разби главата. В. Коларов, С перо и слово за българо-съветски
дружба.
РАЗБИВАМ / РАЗБИЯ СЪРЦЕТО на някого. Правя нещастен някого, който т
влюбен и мент, като - не отговарям ни чувствата му или го изоставям. Бедният влюбен по¬
преди • момък още любеше жената. която му бе разбила сърцето по такъв бкзпощаДкн начин.
Ив. Вазов, ' Казаларсаита царици»
237

РАЗБИРА ЛИ<ТИ> СВИНЯ ОТ КЛАДЕН ЧЕ2ВА ВО ДА.77у(///ебр. За прост/ограничен
човек, който не може да разбере и оцени нещо по-хубаво, по-доБро. Но -като наближихме
до Цариброд и почни да се стъмнява, кзто си опитаха дз осветят вагоните и се оказа, че
забравили Да приготвят лампите.. . тогава.., се изхлъзваше и нашият патриотически енту¬
сиазъм, .. Даже бай Ганьо мш пошепна -нз ухото: „Разбира ли ти свиня от клайенчева
води!" Ал. Константинов, Бтй Ганьо.
Още: Проумява (отбира) ли <ти> свиня от нлтденУЕвт водт. Пренебр. Знае ■ свиня
кладеичева вода. Пренебр.
РАЗБИРАМЕ СИ ОТ ЛАФА. Просторен. Вж. Разбираме си от приказната. — Ще
взимеш тоя войник ш ще го заведеш - при тебе на квартири,. . — А бе, господин подофицер,
тз бзш нз мене ли намери дз нзсаДиш тоя чук! — ... Хич нямз дз сш разбираме - от лафа,
П. Вежинов, Втора рота.
РАЗБИРАМЕ СИ ОТ ПРИКАЗКАТА. Живеем в разбирателство помежду си, в добри
отношения; погаждаме се. Нашият доктор се влюби в него [в германеца] и си разбираха
от приказката, Ал. Константинов, До Чикаго и назад.
Още: Разбираме £и от лафт. Просторен,
РАЗБИРА МИ ГЛАВАТА 'от нищо, Обшкн. във 2 ш 3 л. Обикн, с ирон. интонация.
Не съм запознат с нещо (с някаква ртботт, дейност и под.), не могт да се ориентирам
правилно в нещо, дт преценя нещо. — Много вш разбира главата от колесници — каза
Гурко, С. СтрттиЕв, Самотните вятърни мелници. — ■ Този пък кой е? — каза Гурко. —
Прилича мш нз борче! — Много ти разбира главата от борчетз! —- отвърни Тони, С. Стратиев,
Самотните вятърни мелници. Чунким теб ти разбира главата от симфонии!
РАЗБИРА <ТИ> СВИНЯ ОТ НОВО КОРИТО. Дшзл, Пренебр, Зт човек, който, като
си е облякъл нови дрехи, не ги птзи, а ги изцтпвт, измърсгаа.
Още: Нт свиня дтй ново корито. Дшал, Пренебр,
РАЗБРАЛ СЪМ ОТ СВЕТА. Вж. Разбрал съм <си> от живота. Тя, жинз му. е
вийяла мъж, вийялз ш деци, а ти какво си разбрала от свети? Нищо, Ст. Чилингиров, Рибена
кост.
РАЗБРАЛ СЪМ <СИ> ОТ ЖИВОТА. Живял съм много добре, имтл съм много удо¬
волствия и развлечения. Фру Гиле е жена. разбрала твърде много от животи. Тя е своеобразен
мъдрец — с морал и биз морал. добра и зла, хитра и глупава според случая, в който я
хвърля животът. Ст. Грудев, Адритнт Будевскт. Майки - ми кзкво сш е разбрала от
живота — все деца е глеДалз.
Още: Разбрал съм от света.
РАЗБЪРЗАЛ СЪМ СЕ КАТО ДОЛНИЯ КАМЪК НА ВОДЕНИЦА. Дизл. Ирон.
Крайно ленив, муден съм.
Още: Бързам (мърдтм се) нтто на воденицата долния камък. Дизл. Ирон,
РАЗБЪРКВАМ / РАЗБЪРКАМ АКЪЛА нз някого. Повлиявам зле нт някого, ктто
му внушавам вредни ■ идеи и го отклонявам от правилния начин нт мислене и действие;
ртзмирявтм. Така - ще съсипя всшчкш. дето вйигаха глава и дето разбъркваха зкъла на
хората! Т. Г. Влайнов, В село. ’
,	Още: Разбърквам / разбъркам ума (главата, моз-ънт). Забърквам / забъркам акъла
/в 1 знач./. Размътвам / размътя акъла /във 2 знач./.
РАЗБЪРКВАМ / РАЗБЪРКАМ ГЛАВАТА на някого, Повлиявам зле нт някого, като
му 'внушавам вредни идеи и го склонявам от правилния начин на мислене и действие;
ртзмирявтм. Още щом чух отвътре -дз говори е провлачен глзс криводолският хоДжа-,..,
усетих 'кзк силно нахлува кръвта в сърцето ми, Ето кой тшя дни и разбъркал пик главата
ни Нихай. Л. Александрова, Имт едно щастие. Тикнаха го в топчиште, да сш изкарат
всичката мъст, ЗараДваха се Душмани... Дз мирясз. Стшгз все той врява е Дигал и раз¬
бърквал главите на хората, П. Ю. Тодоров, Идилии. Тукашний наший- Даскал беше тзкз
разбъркал главите нз няколко глупаци, щото боже упази! Ив. Втзов, Руска.
Още: Разбърквам / разбъркам 'ума (ткълт, мозъка). Забърквам / забъркам главата
/в 1 знач./. Размътвам / размътя главата /във 2 знач./.
238

РАЗБЪРКВАМЕ СИ / РАЗБЪРКАМЕ • СИ ШАПКИТЕ. Скарваме со.
Още: Ризмонямо си / разменим си (ризмосвимо си / размесим си, променяме си / про¬
меним си, омосвамо си / омесим си, объркваме си / сбъркаме си, сритнамо си / сритаме си)
шапките. Омошвамо си • / омошим, си шапките. Диал,
РАЗБЪРКВАМ / РАЗБЪРКАМ МОЗЪКА на някого. Повлиявам зло на някого, кито му
внушавам вредни идти и го отклонявам от правилния начин на -мислено и действие;
размиряввм.
Ощт: Разбърквам / разбъркам главата (ума, акъла). Размътвам / размътя мозъки /във
2 знач./.
РАЗБЪРКВАМ / РАЗБЪРКАМ СМЕТКИТЕ нх някого, • ^прочвим за осъществяваното
ни плановото или намеренията на някого; развалям, осуетявам плановото, намеренията на
някого. — Той е чист саботъор, другарю поручик!—Виждате ли, другари. той е знаел кой
може да му разбърка сметките, П. Вожинов, Втора рота.
Още: Забърквам / забъркам (обърквам / объркам) сметките.
РАЗБЪРКВАМ / РАЗБЪРКАМ някакви ТРИЦИ. Самост. или някому. Причинявам
някакви неприятности някому, създавам неприятно, объркано положение, обикн. с интриги,
клевети. Тая жена не ми харесва — ще разбърка трици в чифлнкх, К. Потканов, Златната
зомя.
Ощт: Бъркам (забърквам / забъркам, обърквам / обърким, ^дробянам / надробя)
някакви трици.
РАЗБЪРКВАМ / РАЗБЪРКАМ УМА нх някого. Повлиявам зло на някого, кито му
внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния ничин ни мислено и действие; рвзми-
рявим. С тия философии ти разбърка ума ни толкова си прости души.Еяин Полин, Лотон
ден. Той беше подочул, че от някое време насам младежите пхк са се разшавали,
Нали Дако.,. .. бяха го уловили, че гърми .с пищов в зимника!, . . — А бе че някой раз¬
бърква умовете на момчетията, разбърква ги! Кой. ли ще дх е? Дх не са даскалите?
Д. Мириовскй, Дошло о време.
Още: Разбърквам / разбъркам глвввта (акъла, мозъки). Зибърквим / забъркам ' ума
/в 1 знач./. Размътвам / размътя ума /във 2 знач./.
РАЗВАЛЯМ / РАЗВАЛЯ КАЛИМЕРАТА с някого. Простивам да бъда н приятелски
отношения с някого, скарвам со с него. Тъй н тъй сме приятели, дх не развалим кали-
мерата? Ив. Вазон, Нова зомя. — Слушай — каза Иванчо, — довечера сме нх Габъра, ..
Няма къде да мърдаш, ще дойдеш! Инак разваляме калимерхта! К. Квлчов, Двама в новия
град.
РАЗВАЛЯМ / РАЗВАЛЯ КЪЩА. Обикн. за жони — с лошото си поведение ствввм
причини дв ст разтури някоо семейство, дв ст разтрогне някой брак. — Белчо, тази жени е
разпасана кучка! — Такава е Ивана — къща разваля! К. Потканов, Морава звезда кървава,
РАЗВАЛЯМ КЪЩА, НАПРАВЯМ ЗАХОД. Диал, Постъпвам безсмислено, обикн.
като развалям, жортвуввм нтщо ценно заради нтщо дробно, незначително.
РАЗВАЛЯМ / РАЗВАЛЯ МАХМУРЛУК. Диал, Пия отново, за дв ми мино главоболието,
предизвикано от предишното пиене.	*
РАЗВАЛЯМ СИ УСТАТА. Диал. Приказвам неприлични думи; псувам.
РАЗВАЛЯМ 'ЦЪРКВА, НАПРАВЯМ ПЛЕВНЯ. Дихл. Постъпвам безсмислено, обикн.
като развалям, жортвувим нещо ценно заради нтщо дробно, незначително.
РАЗВИЛА МИ СЕ Е БУРМАТА. Побъркал съм ст, полудял съм, но съм нормален.
На този се е развила бурмата. Хвърля се на колене пред чужди жени и забравя шапкагх
и бастуна си. Ив. Визов, Кандидати на славата.
Ощт: Развъртени ми са бурмите.
РАЗВЛАЧАМ БОБ зх някого. Ирон. Никак но желая дв видя някого, дв се срещни с
ното, никак но ст • инторосувим от някого. — Хич не ме е еня зх него. — Е, гой пък развлича
. боб за тебе,
Още:' Боб хвърлям. Ирон.
239

РАЗВЛЕКЪЛ СЪМ СЕ КАТО ГЛИСТА. Диал. Работя мързеливо, лениво.
РАЗВЛЯКЪЛ СЪМ СЕ КАТО МЪГЛА ПО РИДИЩА. Диал. Работя мързеливо.
РАЗВЛЯКЪЛ СЪМ СЕ КАТО СЪДРАН ЦЪРВУЛ. Диал. Работя мързеливо, лениво.
РАЗВРЕЖДАМ / РАЗВРЕДЯ РАНАТА и РАЗВРЕЖДАМ / РАЗВРЕДЯ някаква РАНА
някому или самост. Припомням някому нещо болезнено за него, някакви мъка, саръб.
— Гроздан направи донесение срещу тебе. . . Щял да те оъди — каза Трифон и му се стори. чк
нк е твърде уместно да разгрежёа раната му [на Пинтата]. Г. Караславов, Обикновени
хора. Тоя глао развреёи незарасналата рана в майчиното оърцк. А. Каралийчев, Народен
закрилн^. Ие можеше !а стои тука, и тук тия борове,. ... разврежёаха раната й. Сякаш
не капчици смола, а бучици сол слагат в нея. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено. Не ми говори
за него, не разгрежёай старата ми рана-
Ощт: Чопля раната.
РАЗВЪРЗАЛ СЪМ КАТО ЛИСИЦАТА ВОЙСКАТА. Диал. НеоДобр. Захванал съм
много работи, а няма да ги свърша.
РАЗВЪРЗАЛ СЪМ СИ УЧКУРЛУКА. Диал. Харча без мярка.
РАЗВЪРЗВАМ ГИ / РАЗВЪРЖА ГИ. Започвам да приказвам много, нашироко и
свободно. — Ти да си пазиш Думите, приятелю, чк аз като ги развържа, няма да имат
край: Кр. Григоров, Танчо от Гороцеет.
РАЗВЪРЗВАМ / РАЗВЪРЖА ГОРДИЕВИЯ ВЪЗЕЛ. Книж. Разрешавам крайно
заплетена, трудноразрешима задача, намирам изход от крайно сложно положение. Никога
силите на мира' не са имали такава забележителна възможност да развържат горДиевия
възел на проблема за разоръжаване, в. Работническо дело.
От легендата, предавана от древните историци, според която Александър Македонски разсякъл с меча
си сложния и хитро завързан възел от фригийския цар Гордий. По предсказанието, владетел ни цяла Азия щял
да стане онзи, аойто усптт ди развърже този възтл.
Още: Разучим / разсека (разрязвам / разрежа) гордиевия възел. Книж-
РАЗВЪРЗВАМ / РАЗВЪРЖА ЕЗИК и РАЗВЪРЗВАМ СИ / РАЗВЪРЖА СИ ЕЗИКА.
Започвам да говоря много, обиан. за нтща, които би трябвало да премълчи, ди нт
казвам; разприказвам се, раздрънквам ст. — Ти, Анёрея, знаеш ли какво нещо е човекът? —
заговори първият със същата страот. — Не- Щк •ми отговориш, че брътвя. че ето, пийнах
три ракии, и развързах език. В. Ченаов, По стръмното. Където и да хоёеха Двамата Другари,
той ги олеДваше по стъпките им. Това накара селцето да развърже езиците си и да за¬
приказва врели-некипели. К. Петканов, Златната земя. Капитане. само един начин има да ои
отървете животеца — като си развържете езика... Това ясно ли • ги е? П. Вежинов, Нашити
сила. Усмивката му означаваше и недоверие, и подканяне да си развържа още повРче езика-
и лека насмешка- Ем. Манои, Моето първо лято. Пък и не е хубаво човек на война много
да знае- Ако го пипнат немците и развърже език, голяма беля може да направи. П. Ве-
жинов, Зи честта на родината. Тогава най-после Момчил се Досети и ме попита. Забравил
бях за това, иначе не бих развързал езика ои. — Ти хвалиш франките и земята им.
Защо носиш чалма на главата си? А. Дончев, Време разделно.
Ощт: Развързвам <си> / развържа <си> устт<га>. Езикът (устата) ми ст развързва /
развърже /в 1 знач./. Отвързвам си / отвържа си езика.
РАЗВЪРЗВАМ I РАЗВЪРЖА ЕЗИКА на някого. 1. Обиан. за вино, ракия или други
спиртни напитки — ставам причина някой да почне да говори много и да каже обикн.
неща, които би трябвало да премълчи, или да ст раздрънка, без да мисли какво говори.
Между това веселието в Банковата кръчма ск беше усилило; виното се точеше изобилно
и развързваше езиците- А. Страшимиров, Някога. Вълците, дето са вълци. па пак ходят
заедно, а какво остава за хората — продължаваше войникът, на когото ракията беше раз¬
вързала езика. Д. Кисьов, Щастието не идва само. Виното развърза езиците на жените.
Вёовицата Нона все по-често започна да кърши смях. К. Петаинов, Дамяновата чтляд.
Сам ои наля послеДната чаша- И може би точно тая чаша ск оказа фатална. може би тя
развърза езика му- — Аз проверих, Докторче, — заговори той.. . — За стареца проверих,
за присъдата. П. Вежинов, Звездите над нас. Бащината му гайда не е гизДава, но затова
пък ручилото й протръбява издебело и прави хубаво „исо“ на жалните роёопоки песни,
240

които Ангел свири из пловдивските кръчмарннцн... И с тая гайда,, . .. която развързва
езиците н прави хората да се „сдушхвхг“, намира двамини верни другари. Н. Хайтов,
Шумки от габър.
2, Ставам причина някой ди почне да говори но-евобедне, не-плавно, ^^0^ и понечо.
Има билки. дето могат дх променят човек, кога понска: този, депо цял живот е мълчал,
току. виж, билката му развързала езика — иди тогава, че търси друга билка дх го
•въже! Ст. Затор^нов, Ивайло.
РАЗВЪРЗВАМ / РАЗВЪРЖА КЕСИЯТА СИ. 'Давам пари зв нощо, почвам да хирЧа,
проявявам щедрост. Като ви се иска веселба, що не сн развърже някой от вхс кесията?
П. Ю. Тодоров, Идилии. Дошли бяха н някои по-заможни селяни, особено гия, които
мъчно развързваха кесиите си н повече обичаха дх бъдхт гости нх чужда трапеза. Й. Йов¬
ков, Жетварят. Тогава Стхврос донесе нх Ангелика копринен плат чак от Солун, пък не
беше човек, който лесно развързва кесията си. Д. Тилов, Гласовото ви чувим. Нх няколко
пъЯш зх скритите пари на леля Жечкх заприказва и Кръстьо Тошхвров. Веднъж дорн той
направо подметка нх сестра си. че трябва да развърже кесията си н да подкрепи Въ-
крила. Г. Караелавов, Обикновени хори.
Ощо: Отпускам (отпущам) / отпусна кесията си.
РАЗВЪРЗВАМ / РАЗВЪРЖА РЪЦЕТЕ ни някого. Давам пълна възможност на някого
да доИствува свободно или свободно дв предприеме нощо. Нивата е голяма и хубава, ще
ги. улесни, ще им развърже ръцете, прав е Илия, Г. Караславов, Смотки. Види се. някой
интригант ме е нхклопхл. . . Дх! Партизански дейсТвувания, а сегх ми развързват ръцете
и ще действам хрхипхртизански. Ив. Вазон, Дядо Нистор. — Новината не вн ли се струва
важна? — попита предпазливо поручик Манев. — Важна е зх нас — отвърна майорът. —
Дотолкова е важна. доколкото ни развързва ръцете да действуваме без много заобиколки.
П. Вожинон, Втори рота. Хубаво казваше чорбаджи Христо — зхптнсхйге го тояхаир-
съзин. ама ние — през пръсти гледахме, Ръцете им развързахме бунт. дх правят, П. Кон¬
стантинов, Предание от изчезналия град.
РАЗВЪРЗВАМ / РАЗВЪРЖА УСТА и РАЗВЪРЗВАМ СИ / РАЗВЪРЖА СИ УСТАТА.
Започвам да говоря много, обикн. зв нощи, които би трябвало да премълчи, да но
казвам; разприказвам ст, раздрънквам ст. Щеше ли дх развърже хитлеристът своята бъбрива
успа? Той не разчиташе... нх неговата откровеност и затова бе приготвил внимателно въ¬
просите, П. Вожинов, Нвшати сила.
Ощт: Развързвам <си> / развържа <си> езк<а>. Устата (езикът) ми ст развързва /
развърже /н 1 знич./.
РАЗВЪРЗВАТ МИ СЕ / РАЗВЪРЖАТ МИ СЕ РЪЦЕТЕ. 1. Получавам пълна възмож¬
ност да действувам свободно или свободно да предприема ноше.
2. Освобождавам ст От някакъв ангажимент, от някакво задължение. Стрина Бснковицх
ем гледаше по-скоро невястата дх земе сама да си реди н къпе детето. тх да й се раз¬
вържат ръцете. ем й беше някак мъчно да го остави. Т. Г. Влийкев, Стрини Вонковици и
снвха й.
РАЗВЪРТЕНИ МИ СА БУРМИТЕ. Побъркал съм се, полудял съм, но съм нормален.
Ощо: Развила ми се е бурмата.
РАЗВЯВАМ / РАЗВЕЯ БАЙРАК. Водя въоръжена борба, обикн. нелегални. И между
българските опълченци имаше премного Ивановци, но като Иван Халата нямаше друг,. .
Развявал байрак къде ли не, много пъгн раняван от турцнТе, той гледаше с презрение
опасностите. П. Каринотров, Двамата Ивановци. — Аз научнх, че имало доста уволнени
по пия села. — Има, И въглевския даскал го уволниха, Сегх развява байрак нз Балкана,
Тн, кардаш. като казваш, че си бил в София, как ги разбираш пия работи? Ем. Стинон, Иван
Кондарев.
РАЗВЯВАМ / РАЗВЕЯ БАЙРАКА. Стоя начело на някаква борби,' на някакво дви¬
жение или течение. Едни вълна нх декадентство беше завяла главите нх нхшнте тогавашни
писатели, Всичко беше снмволнзъм. Теодор Траянов развяваше байрака, А. Балибинон, А. Стри-
щ:имиров и др. н спомените нв съвременниците • си.
РАЗВЯВАМ I РАЗВЕЯ КАТО БАЙРАК нещо, Диал, Съобщавам, разказвам ноше, коото
с трябвало дв се пази н тайна.	'■
16 Фразеолог^сн речник, т. 2
241

РАЗВЯВАМ ПОЛИ. Дшзл, Вж. Развявам си забрадката. Жините нямаха право дз
развяват поли из сокаците сими, Д. Немиров, Брття.
РАЗВЯВАМ <СИ> / РАЗВЕЯ <СИ> БАЙРАКА. 1. Зт жент — водя безпътен,
развратен живот. Вдовицата Славки* захранила Нийдина нз братовия си годиж. помамила
го, кзто разпасана кучка, Мъжът й не умрял от божия смърт. Тя го уДушила, зз Да може
свободно да сш развява байрака, К. Петканов, Омайно Биле. Тя, изглежйз. още момиче сш
е била галена. па сегз като отшде мъжа й войник, развя бзйрзкз, Ст. Ц. Даскалов,
Селски дути. Пък и той кзкво ли търси? Чунким не помня кога го ройи майка му четшрш
месеца по-нзпред ш какъв бзйрзк развяваше нз вримито из долната махала! Чудомир.
Не съм от тях.
2. Действувам Безогледно. Вярно е, че мнозина плещят по аДрес ни Другаря Чолчев. . .
Защо ? Защото Чолчив държи нз дисциплината в организацията и не прощава никому. И още,
защото не си поплюва спрямо фашистите, не им диви Да сш развяват бзйрзкз. Ем. Манов,
Ден се раждт.
РАЗВЯВАМ СИ ЗАБРАДКАТА. Дизл. За жена — ходя, шляя се, сниторя. Ззлягзм зз
общото ш цели три часз бях на бршгаДз, а не като Гана Дешкина, дето все пародира, че е
първи и навсякъДе сш развява забрадката, а то цялатз дандания била Дз вкара Дъщеря си в
университета. Л. Кънчев, М. Топалов, Не съм от тях.
Още: Развявам поли.
РАЗВЯВАМ СИ / РАЗВЕЯ СИ ПРЪДНЯТА. Вулг. Ходя, шляя се някъде Без ртботт.
Отийи до село дз си развее пръднята.
Още: Развявам си / развея си пъзните. Дшзл, Вулг.
РАЗВЯВАМ СИ / РАЗВЕЯ СИ ПЪЗНИТЕ. Дшал. Вулг, Вж. Развявам си / развея си
пръднята.
РАЗГЛАСЕНА МИ Е . ГЪДУЛКАТА. Диал, 1. В лошо настроение съм.
2. Болнав съм.
РАЗГЛОБЯВАТ МИ СЕ / РАЗГЛОБЯТ МИ СЕ ЧЕНЕТАТА. Подшгр. Говоря много,
в продължение на много време, изморявам се от говорене.
Още: Ртзчеквт ми се / разчекне ми се ченето.
РАЗГРЪЩАМ ТРЕВАТА И СТЪПВАМ. Дшал. ■ Предпазлив съм.
РАЗДАВАМ ЗА БОГ ДА ПРОСТИ! Дшзл, Говоря пртзни приказни.
РАЗДАВАМ ЗА БОГ ДА ПРОСТИ2. Дшзл, За жент — имам леко поведение,
развратна съм.
РАЗДЕЛИЛА СЕ КОЛЕДА' ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР. Дизл. Ирон. Зт нещо, което не
сттва, не се случва.
РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ. Книж. Употребява се като формула зт действие от страна
на влтствуващо лице, с която се изтъква, че по-лесно се управлява, ръководи, като се нт-
съснвтт една срещу друга враждебни групировки или лица.
Произходът не е известен със сигурност. Употребявана още от римския сентт. X. Хтйне я приписва нт
македонския цтр Филип. (Н. С. Ашукин, М. Г. Ашунинт, Крылатые слова, М., 1960, с. 521).
РАЗДЕЛЯМ ЛЕГЛО с някого [РАЗДЕЛЯМЕ ЛЕГЛО]. Имтм интимна връзка с няного
(имаме интимна връзка). Сегз тоя ще се върне от нивата уморин. но ТоДора нямз дз го
посрещне,. . Ни думици няма' йз му продума. Вечи ш легло не разйелят. К. Петнтнов, Без
деца.
Още: Деля легло. Деля постеля < та >. Диал.
РАЗДЕЛЯМ ■/ РАЗДЕЛЯ ОТ ДУША някого. Дшзл. Убивам, погубвам някого.
РАЗДИРАМ / РАЗДЕРА КОТКАТА <НА ПРАГА>. Искам дт събудя стртх у
някого, да покажт, че ще командвам и няма дт търпя . да ми се възразява. —- Женити са
■ една стоки, Все дз са ни опозиция. Трябва още в началото дз им -се хване изкъсо юзйатз. —
242

,. - Грешшти, Другарю, Аз. .. — Мълчи, женз... — Тзкз, тзка! РазДерш котката! М. Колча¬
нова, ПрОвернт.
От обичая младоженецът дт разчекна ноткттт нт прага в деня нт свттбттт, зт ст сплтти булката и дт й
внуши дт му се подчинява.
Още: Одиртм/одерт ноткттт.
РАЗДОКАЗВАМ МЕРМЕЛИ ■ И МЕСЕЛИ. Дизл, Брътвя си.
РАЗДРАТО МИ Е ДОШЛО. Дизл, Срещам затруднения, мъчнотии.
РАЗДРЪНКВАМ ОРЪЖИЕ. Кншж: Заплашвам с ■ война. Докзто на запий, .. чужйи-
страннште гинирзли рзздрънквзт оръжии и обсъждат въпросите зз пойготовкз нз война, нше
сме се събрали тук да обсъдим въпроса кзкво трябва йз предприемем, за да Достигнем мир
и нов живот, в. Работническо дело.
Още: Дрънкам оръжие. Кншж.	'
РАЗДУХВАМ / РАЗДУХАМ ОГЪНЯ. Съдействувам зт изострянето нт някакъв кон¬
фликт, спор и под. Ето щастливи хора, защото се слушат- уважават, обичат и рзбогтзт..,
Алз колко бях излъгана, . . Брзт срещу брата; снахите рззДухват огъня и се лъжзт едни
друга. Ц. Церновсни, Правдата.
РАЗЗЕЛЕНЯВАМ СЕ / РАЗЗЕЛЕНЕЯ СЕ КАТО ЛИПА В (У) ПОЖАР. Дизл. Ирон.
Никак не съм добре; не успявам, не прокопсвтм.
Още: Цъфвтм / цъфна (процъфтявам / процъфтя), като липт у пожар. Дшзл, Ирон,
РАЗИГРАВА МИ СЕ / РАЗИГРАЕ МИ СЕ КРЪВТА. Силно . се ядосвам, разгневя-
втм се, нервирам ■ се много или ме оБхвтща някакво силно вълнение. Чаплека не можа дз
шзтрзи, кръвта му нз чорбаДжия се разигра.. . Той вдигни тежката си като цепеници ръкз
и халоса момчето, Ц.' Лтчевт, Селският ангел.
РАЗИГРАВАМ / РАЗИГРАЯ КАТО МАЙМУНА някого. Неодобр, Ктртм ■ 'някого да
върши различни нещт, обинн. нтто го мтмя, че ще получи, постигне нещо, т не му ■ дтвтм
възможност товт дт стане. Глейа, дебне под око и хз товз, хз онова прави, разиграва те
кзто маймуни. Ем. Станев, Повест зт една гора.
Още: Разигравам / разиграя ктто маймунка. Ниодобр,	■	'
РАЗИГРАВАМ / РАЗИГРАЯ КАТО МАЙМУНКА някого. Неодобр, Вж. ' Разигравам /
ртзигртя като мтймунт някого,	,
РАЗИГРАВАМ/ РАЗИГРАЯ КОМЕДИЯ (КОМЕДИИ). Държт се неиснрено, фалшиво;
преструвам се. ■— Марш. лицемер! — удари той по бюрото. — Ти имиш нахалството да се
преструваш и дз ме лъжеш в очите!,.. Ще мш разиграваш комейиш! Г. Ктртславов, 'Чи¬
новническа ■ история. В един моминт Лени кзто че лш си поколеба — Дали репортерът не
разиграва някаква комийия? Н. Стефанова, Откриване нт света. — И кзкво очаквате, че
слей кзто той е мъртъв, зз трябва дз обичам вас, понеже приличате на ниго? Толкова лш
сте глупав?... — Не, Елини, аз по съвсем други причини разигравам цялата комедия с при*
ликата мижйу нас. Ив. Остриков, Път през ада.	■	.
Още: Играя комедия (комедии).
РАЗИГРАВАМ СИ КОНЧЕТО. Вж. Разигравам си коня. Бзчо - бил Дал пари зз
вестник „Слово“. Дзл, з на нас ншто дума! Тъй сш разиграва кончето той, Ем. Станев,
Иван Кондарев. Това така сломи беДния хидалго, че когато научи - от Хасан, че в -Рзз-
грайски окръг Мирлин и успял,също да разиграва кончето сш (вместо дз завършат сеитбата
нз царевицата До първи май. кооператорите от окръга имат дз засяват до Десети този
месец още 22 хиляйи декара — . . .), падни възнак ш зз втори и - окончателен път се прости с
душата сш, В. Цонев, Най-новите приключения нт Дон ■ Кихот и Стнчо ■ Птнст.
РАЗИГРАВАМ СИ КОНЯ. ПрТвя нтквото си иснтм, вършт произволи; своевол-
ничт. — Утре ще видим кой кум, кой сват! — нарежйаше - той,. - — Дз- не- мисли. чи кзто '
е нз власт, можи дз сш разиграва коня.. . И от него има по-големи началници- К. Далчев,
Живите помнят. Но няма йз позволим нз разни панти и безДелншцш дз - сш- разиграват коня!
В дранголника ще ги напъхаме, там - им е мястото-■ П. Стыпов, Живот с надежда. ■Наплашен
народ. Наплашени от ония времена. когато е върлувал. тъдява тъмръшкият-Дерибей -—
243

Ахмед ага, чк и отпосле, кога са си разигравали коня нашенски бирници, джандарц, горски,
Н. Хайтов, Съперници. В Търново царицата си разиграва коня. както иска.. . „С тази войска
ще смаже непокорните боляри в Овечко. Свърши ли с тях, ще овалй от престола мъжа си ц
сама тя ще зацарува от името на малкия Михаил“ Ст. Заторкниов, Ивайло.
Още: Разигравам си котето.
РАЗИГРАЙ СИ УШИТЕ. Диал. Слушай внимателно!
РАЗКЛАЩАТ МИ - СЕ / РАЗКЛАТЯТ' МИ СЕ КРАКАТА. Служебното ми или об¬
щественото ми положение става несигурно, всеки момент мога да загубя службата си,
поста си. Но Нешка • не се оставяше. . . Тя бе • напаДала Ралчо и ■ Костадин дотогава, докато
им ок разклатиха краката. Ден и нощ не спираше !а раздува грешките им и да петни
властта. Сг. Ц. Даскалов, Сгублеиските - липи.
РАЗКЛОПАЛА МИ СЕ Е ДЪСКАТА. Ненормален, побъркан, безумен съм.
Още: Хлопа ми (мърда ми) едната дъски.
РАЗКРИВАМ / РАЗКРИЯ ИСТИНСКОТО СИ ЛИЦЕ. Книж. Показвам, проявявам
истинския си характер, който дотогава съм прикривал.
РАЗКРИВАМ / РАЗКРИЯ КАРТИТЕ СИ. Казвам открито какво мисля, показвам
скритите - си намерения. Околийският управител разбра, че не ще може да обърка аресту¬
вания и реши да разкрие картите си- — Нека говорим откровено — каза той. Вие
сте • • комунист. М. Мирчевски, Митко Палаузое. Стори му ок, че евреинът напускаше обик¬
новената си резервираност и ок готвеше да разкрие картите ои. Д. Димов, Тютюн.
— Жена от моя тип може да ск утеши само сле! като се'осведоми коя е • жертвата! —
Графе, защо нк им разкриеш картите си докрай, че !а мирясат? Др. Асенов, Изпити.
Още: Откривам / открия (издавам / издам) картите си.
РАЗКРИВАМ / РАЗКРИЯ СПАТИИТЕ на някого. 1. Разбирам, узнавам тайните ни
ипаого. хитрините му, дяволиите му.
2. Узнавам какви ннгнмин тайни връзки има някой.
Още: Откривам / открия (хващам / хвана, улавям / уловя) спитиитт.
' РАЗКЪСВА МИ СЕ / РАЗКЪСА МИ СЕ СЪРЦЕТО. Стива ми много мъчно, изпитвам
силна скръб, мъаи, жалост. Плаче, горката, разкъса ми ое сърцето. Ив. Вазов, Дядо
Нисгор.
Ощт: Скъсва ми ст / скъса ми ст - сърцето.
РАЗЛИВАМ СИ / РАЗЛЕЯ СИ МЛЯКОТО САМ. Създавам си неприятности по
своя вина, ставам причина за собственото си лошо положение. Мъжът й все се кара с
нея, сам ои разлива млякото.
РАЗМЕННА МОНЕТА. Книж. Нещо, което при- преговори се жергвуиа, използува
от някой ' - по-силен, за да получи някаква придобивки. Малките народи тогава бяха' се¬
риозно ' загрижени да не би те • да послужат за разменна, монета при уреждане отноше¬
нията между мюнхенските партньори. В. Коларов, Против- хитлтризма и неговите ' бъл¬
гарски слуги. Главите на обвиняемите трябваше !а послужат за разменна'' монета при бъде¬
щите сёклки с империалистическите оили. Г. - Димитров, Димитров срещу Гьоринг.
РАЗМЕНЯМЕ СИ I РАЗМЕНИМ СИ КАПИТЕ. Диал. Скарваме се.' 'Ако Ристо
Шишманя направи някоя беля, ако наистина се крие тьДява, тогава да видиш как ще си
разменяме кагште. -. Матейчо уплашено ое огледа и засрамено наведе глава. В. Нешков,
НИстъплтние.
Ощт: - Разменяме си / разменим си шапките. Сбутвиме си / сбутеимт си кипигт. Диал.
Смешвимт си /' смешимт си шипките. Диал-	■
РАЗМЕНЯМЕ СИ / РАЗМЕНИМ СИ ШАПКИТЕ. Скарваме' се. — Все ои вреш
гагата, • дето не •ти е работа. Само аларми правиш и някой !ен май ще си разменим
шапките. Ти• не Си бил за милиционер, а за полицейски • палаш... — Знам защо оъм лош —
на • • всички • ви•-истината казвам. В. - Нешков, Настъпление.
Още; Разменяме си / разменим си кипите. Диал. Разбъркваме си / разбъркаме си
(размеумеше:вдГ||ПИ1к<жм си,. -променяме си / променим си, омесваме си / омесим си, сбъркиамт
244

ся / сбъркаме си, сриваме си / сритаме си) шапките. Омсшнвмо си / омошим, си (смош-
вамо си / смешимо си) шипките. Диал,
РАЗМЕСВАМЕ СИ / РАЗМЕСИМ СИ ШАПКИТЕ. Скарваме со.
Още: Разменяме си / разменим си (променяме си / променим. • си, • ризбърквимо си /
разбъркаме си, омесваме си / омесим си, сбърквимо си / сбъркаме си,• сриваме, си ■ • / сритаме
си) шапките. • Омошвамо си / омошим, си • (смешнимо си / смешимо си) шипките. Диал,
РАЗМИРЯВАМ / РАЗМИРЯ МАХАЛАТА. Карам се с някого, правя скандали
много дълго вромо.
РАЗМОТАЛА СЕ Е МАКАРАТА МИ. Скоро що умра, малко ми остава да живея.
По улицата минава старец: похлопва с тояжката,. креги. .. —— Към зхник отиваш н ги,
както н я. ама нейсе! — шегува се бай Схндъо. — Размотала се е вече макарата- нн,
глухчо-о, някой ден ще се крати жичката н ще се впулим в тавана! Н. Хайтов, Шумки
от габър.
РАЗМЪРДВА МИ СЕ / РАЗМЪРДА МИ СЕ АКЪЛА. Започвам ди разсъждавам,
замислям ст върху нещо. Най-после ти си размърда акъла и разбра какво предстхвлявх пя,
Още: Рвзмърдвим си / размърдам си икъла. Размърдвв ми ст / ризмърди ми се уми
(мозъка).
РАЗМЪРДВА МИ СЕ / РАЗМЪРДА МИ СЕ МОЗЪКА. Започним да разсъждавам,
замислям сс върху нещо.
Още: Ризмърдввм си / размърдам си мозъка. Размърдва ми се / размърда ми се акъла
(уми).
РАЗМЪРДВА МИ СЕ / РАЗМЪРДА МИ СЕ УМА. Започвам да разсъждавам,
замислям се върху нощо.	'
Ощо: Размърдва ми сс / размърда ми ст мозъка (акъли). Ризмърдввм' • си / • размърдам
си уми.
РАЗМЪРДВАМ СИ / РАЗМЪРДАМ СИ АКЪЛА. Започвам дв разсъждавам, замислям
сс върху нощо. Ако си размърдаш акъла, ще вндиш. че не си прав,
Ощт: Размърдва ми сс / ризмърди ми се акъла. Размърдвам си / размърдам си ума
(мозъка).	♦
РАЗМЪРДВАМ СИ / РАЗМЪРДАМ СИ МОЗЪКА. Започвам да разсъждавам, замислям
сс върху ноше• Размърдай си мозъка н ми помогни дх реша задачата,.
Още: Размърдва ми со / размърда ми ст мозъка. Размърдввм си / размърдам си акъла
(ума).
РАЗМЪРДВАМ СИ / РАЗМЪРДАМ СИ УМА. Започвам да разсъждавам, замислям
со върху нощо. — Все пак размърдай сн малко ума! — каза Алек отмъстително, —
Все трябва дх имаш някакви предположения. П. .Вожинон, Сините пеперуди.
Ощт: Размърдввм си / размърдам си мозъка (икъла). Размърдва ми се / размърда ми
сс ума.
РАЗМЪТВАМ / РАЗМЪТЯ АКЪЛА нх някого. 1. За алкохолно питие — правя
някой да но можо ди разсъждава трезво, да нями ясно съзнание. Тоя коняк ми размъти
акъла,
2. Повлиявам зло ни някого, като му внушавам нродни идеи и го отклонявам от правил¬
ния ничин на мислено и действие; размирявам. 'Стига си размътвал акъла ни дегето!
Ощт: Размътвам / размътя главата (ума, мозъка). Разбърквам / разбъркам ' икъла •
/към 2 знич./. Забърквам / . забъркам акъли /в 1 знач. към 2 знич./.
РАЗМЪТВАМ / РАЗМЪТЯ ВОДАТА. 1. Нх някого. Умишлено създвввм пречки н
работата на някого, . умишлено пречи ни преуспяването му; действувам във вроди на
някого. Ог страх, вндн се, да не му размътя водата, решил още ог първий час дх не ме
допусне да осганх в Плевен. П. Р. Славейков, Български притчи или пословици и характерни
думи.
2. Създавам бъркотии, размирици; рвзмирянВм.
Ощт: Мътя водата.	,
245

РАЗМЪТВАМ I РАЗМЪТЯ ГЛАВАТА на някого- 1. Зи алкохолно питие — правя някой
да не може ди разсъждава трезво, ди няма ясно съзнание. Виното беше размътило главите на
гостите. Д. Немиров, Братя.
2.	Повлиявам зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния
начин ни 'мислене и дейстиит; размирявим Леля се полюбува на моето съкровище, поприказва
о него и взе !а ре!и картите- .. — Помнете ми Думата • той ще ви е късмета.. . —
Сетне аз изведнъж престанах да ое смея. • То беше след два месеца, когато • Любка ненадейно
сключи брак с един главен счктовоДител, който имаше същите. буквално същите отвратителни
черти и особености. ОтиДох при леля. — Може би трябва веДнага да те уёуша —
казах аз — ти й размъти главата. Сп. Йончев, Ах, ттзи карти/ Ако Дяволът е размътил
главата ти, моята, слага богу, още умее да мисли. А. Гуляшаи, Село Ведрово.
г -Ощт: Размътвам / размътя уми - (акъли, мозъка). Разбърквам / разбъркам главата
/аъм 2 знач./ Забърквам / забъркам главата /в 1 ' знач. аъм 2 знач./.
РАЗМЪТВА МИ СЕ / РАЗМЪТЯ МИ СЕ АКЪЛА. Вж. Размътва ми се / размътя ' ми
ст главата.
РАЗМЪТВА МИ - СЕ / РАЗМЪТЯ МИ СЕ ГЛАВАТА. Изпадам и състояние да не
мога ди разсъждавам трезво. Главата й ок размъти леко от алкохола, но не почувствува
никакво облекчение. Д. Димов, Осъдени души.
Още: Размътва ми ст / размътя ми ст мозъка (ума, икъла).
РАЗМЪТВА МИ СЕ / РАЗМЪТЯ МИ СЕ МОЗЪКА. Вж. Размътва ми ст / размътя
ми ст- главата.
РАЗМЪТВА МИ СЕ / РАЗМЪТЯ МИ C1 УМА. Вж. Размътва ми се / размътя ми се
глиеити.
РАЗМЪТВАМ / РАЗМЪТЯ МОЗЪКА на някого. 1. Зи алкохолно питие — правя няаой
да нт - може да разсъждава трезво, ди няма ясно ' съзнание.
2. Повлиявам зле на ' някого,, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния
начин на мислене и действие; разтриват/Я няма да ви позволя да припарите до учениците., . .,
защото вие размътвате мозъците им, обърквате ги, научавате ги да ое съмняват във всичко
и !а стават разсаёници на неверие и малоёушие. Г. Кирислаиое, Ди останеше на мене.
Ощт: Размътвам / размътя глиеити (уми. акъла). Разбърквам / разбъркам мозъки
/аъм 2 знач./.	♦
РАЗМЪТВАМ / РАЗМЪТЯ УМА на някого- 1. За алкохолно питие — правя някой ди
не може ди разсъждава трезво, да няма ясно съзнание. Раксин хвърли лош поглед към прО-
тооеваста и проёума бавно: — Виното сърцето весели, а ума размътва- Сг. Заторчииои,
Ден последен.
2. Повлиявам зле на някого, аиго му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния
начин на мислене и - действие; ризмирявим.—Слушай, Магруде, Да не иДгаш вече г наше село.
като ще ни носиш все ' такива писма! — Какви! — Дето размътват на човека ума и
душата. Ив, Кириновсаи, Пощенският куриер.
Още: Размътвам / размътя - главата - (акъли, мозъка). Разбърквам / разбъркам уми
/към 2 знач./. Забърквам / забъркам - уми /в 1 знач./.
РАЗНАСЯМ СИ МАГИТЕ. Диал. Лъжа.
РАЗНЕСОХА СЕ КАТО ДАРОВЕ ПО СВАТОВЕ. Диал- Пръснаха се, отидоха, ти
повече не се видяха.
РАЗПАСАНА КОМАНДА. 1. Група хори, които не спазват ред и дисциплини; раз¬
пуснати сбирщина. Ротният командир не е Доволен от вао. . . Такава, казва, разпасана
команда не • искам. Който нк ще да служи, прав му път. да си върви. Л. Стоянов, Холера.
2. - Жарг. Разпуснат, недисциплиниран човек. Да ваДиш нож на майстора си?Защо? Защото
ти• тика зорлем хляба в ръцете. Защото ти направи бележка, чк ои разпасана команда-
С. Северма, От нашия кореспондент.
РАЗПАСАНА КУЧКА. Крайно развратна жена.. Гюлфие се скри в стаята ои. • Не
ми ок цокаше да я срещам. . . Поёута беше от плач и оч„тe, й• , светеха от ярост, че . тая
разпасана кучка превзе конака- А. Дончев, Време разделно. — Хубава жена — казах аз. —
246

Разпасана кучка — рече Гюлфие, — Хубава жена. Като я мразиш, защо я пускаш в
къщата си? А. Дончев, Време разделно.
РАЗПАСВАМ СИ / РАЗПАША СИ ПОЯСА. 1. Започвам ди върша безобразия, свое¬
волия, да постъпвам безогледно, кито но ст съобразявам с нищо или но се • подчинявам нв
никого; своеволничи. Та като съм кмет, аз не мога дх си разпасвам пояса, както ми
скимне! И хз съм мобилизиран, н аз отговарям пред законите нх тая страна, Г. Квра-
славов, Обикновени хора. — Бе гой сн е- разпасал пояса и насъсквх гозлученнте дх не ни
работят имотите — продължи дебелият,. Ем. Станов, Иван Кондирон. За какво е думата,
ефендим?— За какво? Не знаете ли? За оня хаймана, дето сн е разпасъл пояса н не мига
от султанските закони. Ив. Гайдаров, Добрини чошмв.
2. Започвам дв сс държа предизвикателно, да давам повод, зв да 'се разправят с моно.
Оп вчера си разпасал пояса сн. за кавга,
Ощт: Повличам си / повлека си (простирам си / простра си) пояса /към 2 знич./.
РАЗПИНАМ СЕ НА ЧЕТИРИ. Диал, Вж. Разпъвам со на четири. Временното
правителство,.... се рхзпинише на четири, за дх поддържа действуването на раздрусания н
разнебитен от внезапния преврат механизъм нх държавната машина. Ив. Вазон, Нови зомя.
РАЗПЛАКВАМ / РАЗПЛАЧА ДЕТЕ В МАЙКА. Върша големи жестокости, но
щадя никого; издоввтолствунам. Хвърчи като ураган из чаршиятх, дето види събрани,-
капо им скръцне със зъби, като им изреве само: „Брей, мислете. си! Ако някой не е разплаквал
дете в майка — аз ще разплача!“... Ето едно енергичо средство! Ал. Константинов,
Смирно! Рот-а-а п^и! — От тебе нскам хайдутите, Иди ми ги докарай.. . — Вие ги
криете н храните. Живи ще ви одера. Селото ще запаля, Дете в мхйкх ще' разплача
К. Потканов, Хайдути.
Още: Разплаквам / разплача дото в майчина утроби.
РАЗПЛАКВАМ / РАЗПЛАЧА ДЕТЕ В МАЙЧИНА УТРОБА. Вж. Разплаквам /
разплача доте н мийкв.
РАЗПЛИТАМ / РАЗПЛЕТА ЧОРАПА. Разкривам постепенно истината зв нещо.
Нашето правосъдие ще разплете докрай дяволския чорап нх заговора и всички виновници
ще бъдат поставени нх техниге места, в. Отечествен фронт.
РАЗПРАВЯЙ ГО (ГИ <ТИЯ>) НА ЛАНСКИЯ СНЯГ. Пренебр. Но ти вярвам,
но можеш дв ме заблудиш; лъжеш.
Ощт: Разправяй го (ти <гия>) нв	сняг.
РАЗПРАВЯЙ ГО (ГИ СТИЯ) НА ЛАНШНИЯ СНЯГ. Пренебр. Вж. Разправяй го
(ти <гпя>) на ланския сняг.
РАЗПРАВЯЙ НА ВЕХТАТА МИ ШАПКА. Пренебр, Но е вярно това, което казваш;
лъжеш.
Още: Кижи то (приказвай) нв вехтата ми • шапки. Пренебр, Разправяй на старата (лввш-
нати, ланската, съдраната) ми шипка. Пренебр, Разправяй нв шапката ми. Пренебр,
РАЗПРАВЯЙ НА КАЛПАКА МИ. Пренебр. Но о нярно това, косто казваш; лъжеш.
—Нх калпакя ми разправяй ти мене! Да си идем ли? Да нмаш дх земаш! Й. Йовков, Чифликът
криИ границата.
Ощт: Разправяй нв шапката (феса) ми. Пренебр. Кажи ми нв калпаки. Пренебр.
РАЗПРАВЯЙ НА ЛАНСКАТА МИ ШАПКА. Пренебр. Но е вярно това, което
квзввш; лъжеш.
Ощт: Разправяй нв лвшпната (вехтата, старата, съдраната) ми шипки. Пренебр, Раз¬
правяй нв шапката ми. Пренебр,
РАЗПРАВЯЙ НА ЛАНШНАТА МИ ШАПКА. Пренебр. Вж. Разправяй нв ланската
ми шипка.
РАЗПРАВЯЙ НА СТАРАТА МИ ШАПКА. Пренебр. Но о нярно това, коото квзввш;
лъжеш. — Разправяй нх старата ми шхпкх. че пик си помагал ни твоя Васил дх смазвате
дизела. М. Грубошлионв, Проз иглено ухо.	'
247

Още: Разправяй нт лан^ната (вехтата, съдраната, ланската) ми штпкт. Принебр.
Разправяй нт шапката ми. Принибр. Разправяй нт стария' ми кюлях. Дшзл, Пренебр. Приказвай
нт старата ми шапка. Принебр.
РАЗПРАВЯЙ НА СТАРИЯ МИ ■ КЮЛЯХ. Дшзл. Принебр, Не ' е вярно товт, ноетО'
казват; лъжеш. ■— Рекох, че ще можеш и мене да почакаш. Всичките - ми пирш сега сз в-
стоки. .. — Тия гш разправяй нз стария мш кюлях. - В съботи ще мш донесеш, . . хайДи.
от мине дз мине, . - половината. а наесен, . . - останалото. Д. Рачев, Светлина от север.
Още: Разправяй, (приказвай) нт старата ми шапка. Пренибр.
РАЗПРАВЯЙ НА СЪДРАНАТА МИ ШАПКА. Принибр. Не е вярно ' товт, ' ноето
казват; лъжеш.
Още: Приказвай нт съдраната ми шапка. Пренибр. Разправяй нт вехтата (лаи:шиттa,,
ланската, ■ старата) ми шапка. Принибр. Разправяй на шапката ми. Принебр,
РАЗПРАВЯЙ НА ФЕСА МИ. Пренебр. Не е вярно товт, което ктзвтш; лъжел.
— Направиха ни прах ш пепел тия българи. -— Не сз българи — скептично заявявал стар, ранен
риДиф. — Нз феса ми разправяй ти, московци сз, Й. Йовнов, Записки на един граничар.
Още: ' Разправяй нт калпака (шапката) ми. Пренибр,
РАЗПРАВЯЙ НА ШАПКАТА МИ. Принибр. Не е вярно товт, ноето казваш; лъжеш¬
— Нямз нищо, Баташки — сухо отговори Борис. — Така лш?. ,, Разправяй нз шапката мш. . .
Тш сш бил голям шмекир, ей! Д. Димов, Тютюн. А кой - ти поддържа сега?— Никой. . ,
ПойДържам се сам, — Разправяй товз нз шапката мш! — подигравателно рече Денкчият!.
Д. Димов, Тютюн.	’ '
Още: Разправяй нт фесТ (калпака) ми. Принибр. Разправяй нт старата (лаишиaтт, лан¬
ската, вехтттт, съдраната) ■ - ми ■ штпкт. Пренебр.
РАЗПРАНА УСТА. Човек, който говори прекадено много, и то неуместни нещт.
Един от съседите на Бзбчор току го уйзри с юмрук в широкия гръб, но и той ийвам сдър¬
жаше - смеха сш: — Мълчи би! Разпрана уста, Д. Талев, Стмуил.
РАЗПУСНАЛ СЪМ СЕ КАТО НОЖИЧКА В ОГЪН. Дшзл. Ирон, Скъперник съм.
РАЗПЪВАМ / РАЗПЪНА НА' КРЪСТ някого. Кншж, Причинявам голяма мъка,
някому, измъчвам го силно, изтезавам го. Агенти проверяват Дали Василка не се е обайилз.
дали не идва йрихи Да сш вземи, хляб' да й Дим. На кръст ме разпъват, чумата Дз ги тресни.
Кр. Григоров, Раздолчтни. Никога ш не помисляте дори, че с приказките сш ме живи нз кръст
разпъвате. П. Ю. Тодоров, Първите. Тъй ми е разпъвала старата проклетница на кръст —
межйу хляба й сърцето. Ден не е минавало да мш не капне зехирец ш всичко се е събирала
тукз — вътре, Н. Хтйтов, Съперници. Излизат повече от 53 критики и бележки [зт
пиесата „В полите на Витоша“] . . . Яворов е разпънат нз кръст. Ст. Грудев, Адриана Бу-
девснт. ’ '
Води началото си от Евангелието, според ноето Исус Христос е бил разпънат нт кръст.
РАЗПЪВАМ СЕ НА ЧЕТИРИ. Работя пряко силите си, изтрепвам се от ртботт.
Още: Разпитам се нт четири. Дизл,
РАЗРУШАВАМ / РАЗРУША ВСИЧКИ МОСТОВЕ ЗАД СЕБЕ СИ. Унищожавам'
всянтквт възможност зт възобновяване нт връзките си с някого или зт връщане към нещо.
Зз връщане не можеше и, дз се мисли, След тържественото сбогуване ш изпращане, из,
все едно. - като че си разруших- - мостовете. Н. и. ■ Филипов, Ртзнтзи на ловеца.
Още: Изгарям / изгоря (събарям / съборя, срутвам / срутя) всички мостове зтд себе си-
РАЗРЯЗВАМ / РАЗРЕЖА ГОРДИЕВИЯ ВЪЗЕЛ. Кншж, Разрешавам крайно запле¬
тена, трудноразрешима задача, нтмиртм изход от крайно сложно положение. И заговори: —
Всичко и наред, Разрязахме горДиевия възел — намерих пирш, Д. Спространов, Стмообре-
чените.
От легендата, предавана от древните историци, според която Александър Македонски разсякъл с мечт си
сложния и хитро завързан възел от фригийская цтр Гордий. По предсказанието владетел нт цяла Азия щял.
дТ' стане онзи, който успее дт развърже този възел.
Още: Развързвам / развържа (ртзсичам / разсека) гордиевия възел. Кншж,
248

РАЗСИПВАМ / РАЗСИПЯ ' ПИПЕРА. Обикн. г св. вид- Диал. Изчервявам ст от
срам.
РАЗСИПВАМ СЕ / РАЗСИПЯ СЕ ОТ УМ. Диал. Полудявам, обезумявам. Кога се
разбуёгам, мома не нахождам, / в уста ми клажат грудка шеккрова / кога' ск разбуДвам.
от ум ск разсипвам. Народни песен.
РАЗСИЧАМ / РАЗСЕКА ГОРДИЕВИЯ ВЪЗЕЛ. Книж. Разрешавам крайно заплетена,,
трудноразрешима задачи, намирам изход от ' крайно сложно положение.	е
За произходи вж. Разрязвам / разрежи гордиевия възел.	-
Ощт: Развързвам / развържи (разрязвам J разрежи) гордиевия възел. Книж.
РАЗТВАРЯМ / РАЗТВОРЯ ВРАТАТА (ВРАТИТЕ) някому или за някого. Книж.
1.	Приемам някого с готовност и желание някъдт. За пратениците световни на мира
I Варшава, / широко ти разтвори / всичките врати- Е. Багряна, Варшава.
2.	Дивим, предоставям възможност на някого да ими свободен достъп някъде, да участвува
и нтщо или да се ползува от нещо. Врачанската гимназия беше еДинстгената. която, по
внушение на министерството, бе разтворила гостоприемно вратите си за наказаните
ученици от цялата страна. А. Гуляшаи, Любов. Варненската народна опера отново разтвори
вратите ои за почитателите на оперното изкуство. в. Отечествен фронт. Васил възмъжа,
отана добър артист и затова всеки цирк беше готов да разтвори гостоприемно вратата ои
за него. Ив. Планински, Без сгряха.
.	Още: Отварям / отворя (откривам / открия) вратата - (ирататт). Книж.
РАЗТВАРЯМ I РАЗТВОРЯ ДУШАТА СИ пред някого или някому. Споделям чув¬
ствата, мислитт, прЕживяванията си с някого, аизеам му всичко, аоето ме измъчва.
Николина беше простичка. затворена, мълчалива. . •. Но, като всички затворени хора,
когато ск случеше някой Да спечели доверието й. тя разтваряше пред него цялата си
безхитростна душа. Г. Райчеи, Златният клюд. Невенка не му разтваряше Душата ои. едно-
неоДолимо чувотго на стид и отвращение я възпираше да отвори разговор за Драга.
Ив. Вазов, Нова земя.
Ощт: Разтварям / разтворя сърцето си. Отварям / отворя (откривам / открия) ду¬
шата си.
РАЗТВАРЯМ / РАЗТВОРЯ ПЕРГЕЛА СИ (ПЕРГЕЛИТЕ). Започвам да вървя с-
големи кракан. бързо. По закон е речено: воеки трябва да изхвърли на пътя по петнайсет
кубика пръст, а той, като разтвори големия си пергел, чк като почне да крачи и отмерва
надлъж и нашир, да ти настръхне козината на главата. Чудомир, Търговски майка.
Стиснал Станчо барабана, дигнал пушилката наёолу, и щом стигнал първата къща накрай
града, изваДил книжката, нагласил се и: ... Като си прочел математа, разтворил си
пкргеля и хукнал по-нататък. Чудомир, - Пултовете.
РАЗТВАРЯМ / РАЗТВОРЯ СЪРЦЕТО СИ пред някого- Споделям чувствата, мислите,,
преживяванията си с някого, казвим му всичко, което ме измъчва.
Ощт: Разтварям / разтворя душати си. Отварям / отворя (откривам / открия) сърцето си.
РАЗТРЕПЕРВАТ МИ СЕ / РАЗТРЕПЕРЯТ МИ СЕ ГАЩИТЕ. Силно се изплашвам.
— Майсторе — попита малкият — не те ли е страх, когато слизаш в ония Дълбоките кла¬
денци? — • Окото ми не мига:. Братът ок уплаши, разтрепераха му ок гащите, и вече не ще да -
влезе в клаДенец. А. Каралнйкев, Народен зикрилниа.
РАЗТРИВАМ / РАЗТРИЯ ШЕПА ЧЕРВЕН ПИПЕР НА ЗАДНИКА някому. Грубо-
Подтиквам някого да бърза, аирам го да бърза.
РАЗТУРЯ МИ СЕ КЕФА. Диал. Стиви ми неприятно от нтщо и си ризвилям нис-рот-
нието.
Ощт: Скършии ми ст (счупии ми ст) кефа. Бяга ми кефа. Диал.
РАЗТУРЯМ КЪЩА, ПРАВЯ КОЛИБА. Диал. Постъпвам безсмислено, обикн. кито-
ризеилям, - жертвувам нещо ценно заради нтщо дребно, незначително.
РАЗТЯГАМ ЛОКУМИ. Нарочно говоря или пиши многословно и висоаопирно, ний--
чтсто защото не знам добре това, за котто говоря или пиша. Когато го вДигнат по литера¬
249

тура, гой разтяга едни такива локуми за■ патриотизма ни Ботев и как нне, младото поко¬
ление. трябвало да се учим оп тоя патриотизъм, че . почва дх ги се повдига. Ем. Манон,
Моето първо лято.
Ощт: Тегля. локуми.
РАЗХЛОПЧВАМ СЕ / РАЗХЛОПЧА СЕ КАТО ПРАЗНА ВОДЕНИЦА. Диал. Неодобр.
Разприказвам ст много и зи най-различни, обикн. празни работи. Джобът вика, джобът
гладен. джобът иска дх се напълни и реве отчаяно джобът,. зинал, като ламя несига. . .
И докторът. .. продължи: — Аз се разхлопчих като празна воденици, Ив. Визов, Нова земя.
РАЗЦЕПИХ . СИ ПАЗВАТА. Дихл. Ядосах ' ст.
РАЗЧЕКВАМ / РАЗЧЕКНА <ЕДНИ> УСТА. Неодобр, Започвам да говоря много;
започвам да бръщолевя. Не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама нмх едни
жени. .. капо разчекнат едни уста — като ханджийска порта! Чудомир, Но съм от тях.
РАЗЧЕКВА МИ СЕ / РАЗЧЕКНЕ МИ СЕ ЧЕНЕТО. Подигр. Говоря много, в про¬
дължение на много време; изморявам со от говорено.
Още: Размеквам си / разчекна си ионого. Поднгр, Разчекнат ми се / разчекнат ми со
устата. Подигр, Разглобяват ми со / • разглобят ми сс ченетата. Подигр.
РАЗЧЕКВАМ СИ / РАЗЧЕКНА СИ УСТАТА. Подигр. Говоря много, в продължение
нв много нромо; изморявам со от 'гонероно•	’
Още: Разчекнат ми се / разчекнат ми сс устати. Подигр, Ризчокввм си / разчекна си
ченото. Подигр.
РАЗЧЕКВАМ СИ / РАЗЧЕКНА СИ ЧЕНЕТО. Подигр. Говоря много, в продължение
нв много нромо; изморявам • се от говорено.
Още: Разчокви ми се / разчекне ми сс ионого. Подигр, Разчокввм си / разчекна си
устата. Подигр.
РАЗЧЕКВАТ МИ СЕ / РАЗЧЕКНАТ МИ СЕ УСТАТА. Подигр. Говоря много, в про¬
дължение на много вромо; изморявам .сс от говорено.
Ощт: Разчекна ми сс / разчекне ми сс ионопе. Подигр. Разчекнам си / разчекна си
устита. Подигр.
РАЗЧИСТВАМ / РАЗЧИСТЯ ПЪ^Я^ 1. Нх 'някого, Премахвам всички пречки
двввм възможност нв някого да действува зв постиганото нв някаква цол.
2. На (зх, към) нещо, Премахвам непчкп' пречки, зв ди може нощо да со прояви, ' дв действува,
да со рвзвиви. И с взрива нх бензинни пари / рхзчиствхт пътя към прогреса. Н. Бвн-
цвров, Двубой.
Още: Проправям / проправя пьт<я>.
РАЗЧИСТВАМ СИ I РАЗЧИСТЯ СИ ПЪТО>. Премахвам всички пречки, зв ди
постигна нещо, към косто со стртмя, зв осъществявано на намеренията,' целта си.
Още: Проправям си / проправя си пъъ<я>.
РАЗЧИСТВАМ СИ / РАЗЧИСТЯ СИ СМЕТКИТЕ (СМЕТКАТА). 1. С някого. Ликви¬
дирам окончателно някакви парични отношения с някого; плащам ни някого или сс разпла-
щим ни някого. Стари сметки имам да разчиствам с него н дх го питам що е сторил
с имотите нх баща ми, Ст. Загорчи^в, Дон последен.
2.	С някого. Изяснявам личните си отношения с някото, като търся отговорност зв постъп¬
ките му. —— Дошло е време да сн разчистим сметките с всички. Който е с мен —
да се подчинява нх моите заповеди, а който е против мен, — дх се прощава с тоя свят!
К. Ламбрев, Средногорски партизани. Аз ти казах за Бориса да не ми говориш, С него
ние. сме сн разчистили сметките. К. Калчев, Семейството нв тъкачите. Не пи ли се
струва, Емиле. че пи доста ловко оперираш с логиката, за.дх прикриеш чисто личното си
желание да сн рхзчистиш сметките с тоя човек? Б. Рийнов, Господин Никой.
3.	С някого. Разправям со сурово с ' някого, етплвщвм му; отмъщавам си, като то убивам.
Не беше утихнал и ядът му против Сима, Той жалеше, че през онази нощ не го настигна
и с един удар нх мопикатх да разчисти сметките сн с него, Г. Райчен, Златният ключ.
Аз скочих ' и улових го за шняти, решен да разчистя най-сетне сметките си .с него.
Г. Райчен, Lustig.
250

4.	С нещо. Ликвидирам с нещо, преставам дт се занимавам с нещо. Ползувам се от случая Да
кажа, че в началото ни тази години зз разчистих смиткити сш с писателството. П. П. Сла¬
вейков, Българска литература. Ти до товз времи дз си разчистиш тук сметките със за¬
наята ш, щом получиш назначението. Дз тръгнеш. Т. Г. Влтйнов, Стрина ВЕнковица и
снаха ■ й.
Още: Виждам си / видя си (очиствам си / очистя си, уреждам си / уредя си) сметните
(сметката) /към 1, 2, 3 знач./. Гледам си сметките /в 1 и 2 знтч. нъм 1 и 3 знтч./.
РАЗЧУПВАМ / РАЗЧУПЯ ЛЕДА. Кншж. Правя' опит дт подобря отношенията си с
някого, дт нормализирам отношенията си с него. Стзнкулов сш спомни зз Илия и ришш
дз разчупи леда, Той разказа ни кадровика за оплакванията нз Илия. - - - спомена и зз
неправилната характеристика, но ш този път не постигни нищо, М. Мтрчевски, Тихо
пристанище.
РАЗЧУПВАМ / РАЗЧУПЯ ОКОВИТЕ ни нещо. Кншж, Освобождавам се от нечия
влтст, от някаква зависимост.
Още: Разбивам / разбия (троша, чупя) оковите. Кншж.
РАЗЧУПВАМ / РАЗЧУПЯ ОКОВИТЕ <СИ>.■ Кншж, Освобождавам се от роБствю»
от някаква зависимост, сттвтм свободен. Тш вървиш, - ти разчупи отдавна оковите / аз
за уного от своите грешки платих. Н. Фурнаджиев, По пътищата ти вървях.
Още: Ртзбивтм / ртзБия (троша, чупя) оковите <си>. Кншж.
РАЗЧУРУЛИКАЛ СЪМ СЕ КАТО БЮЛБЮЛ. Диал. 1. Подигр. Говоря ■ извънредно
много.	t
2. Говоря свободно, леко, Без стеснЕние.
РАЙ БОЖИ. Извънредно хубаво и приятно място, местност,—Божичко! Колко е весело,
колко е хубаво. . . — Рий, божи рзй! Т. Г. Влайков, Дядовата Слтвчовт унукт.
РАМО ДО РАМО. 1. ■ Един до друг. Нз връщане от църквата младоженците вървяха
рзмо до рамо. наметнати с кумовото цветно платно. К. Петканов, Без деца. Пинайотка
вийя, че хзйжш Пинш и ' чичо й Стифан се заприказваха ш тръгнаха рзмо до рамо из ули¬
цата. Д. Немиров, Братя.
2. Заедно, задружно. На нашата бронеизтрибителни дружини и на нишите съседи от пехотния
полк се падни висока чист —— Дз се бият рдмо до рзмо с най-Ообрите войници ни свети —
съветските бойци. П. Вежинов, Втора рота. Тия Дни случайно срещнах моя познат Стиври
Веселинов, . . Тъй като някога бяхме рзботшлш рамо до рамо. а ш не бяхми се виждали близо
година, двамата се зарайвзхме на неочакваната среща. Др. Асенов, Фрагменти около един
спектакъл.
РАМО КОЛЯНО ЩЕ СТОРЯ. Дшзл. Ще направя всичко възможно, ще се моля много
някому, зт дт постигна нещо.
РАНА НА СЪРЦЕ. СнръБ, мънт, причинена от любов. — Огняно, Огняно, защо тш
трябва рзнз ни сърце! Възможно ли е - това, което искаш? Тш би разбрала от мени толкова,
колкото и от философията нз Канта, която ти изпратих. Ив. Карловски, Огняна.
РАНО ИЛИ КЪСНО. В бъдЕще, в неопределен момент, някога (употребява се, за да
се подчертае, че -нещо непременно ще стане). Тогзвз Спасов повторно ришш Да избяга от тия
малка - страна, където човек не може йз си укрие ш рано или късно ще бъде заловен, М. мтр-
уевсни. Тихо пристанище. А брожението расте всики ден, и тука и наоколо: рано или
късно въстание ще има, Ив. Втзов, Под игото.
РАСТА В ОЧИТЕ на някого. Печеля все повече уважението нт някого поради
качествата и проявите си; някой все повече и повече ме цени. 'Мзлкити интрижки ш
клевети, които сиеше за него, не помагаха; напротив, Огнянов ги разбиваше побейоносно ш
растеше още в - очште нз свети■ Ив. Втзов, Под игото.
РАСТА В СОБСТВЕНИТЕ СИ ОЧИ. Постепенно придобивам все по-висонр само¬
чувствие, създтвтм си все по-хуБаво мнение зт себе си ' поради своите постъпки, прояви.
251

РАСТАТ МИ РОГА. ПодарЕПити, защитата от страна ни някого ме поощрява да
продължавам ди ст държа лошо, ди върши безобразия. Аз й ое карам, ти я защищаваш. и на
нея й растат рога.
РАСТАТ МИ УШИТЕ. Възгордявам ст от успехи, похвали и др., повишава ми ст-
самочувствието. — Не заслужават. Всичките мъже оа такива ветрени и егоисти. Не
трябва да показваме малоёушие, да им растят ушите- Ив. Визов, С чужди драг, и къщи
враг.
Ощт: Пораства- ми / пораснат ми ушите /в 1 знич./.
РАСЪЛ ПОД КРИЛО. Отгледан с много грижи и внимание, пазен от всякакви
неприятности и напрежения. — Дете си бил ти, НайДене, такова дете, каквото те оставих-
По! крило ои расъл. От лъха на ветреца са те пазили. Р. Стоянов, Майстори.
РАСЪЛ ПОД ПОХЛУПАК. Отгледан с много грижи и внимание, негоден да се
справя сам с трудностите и живота; разглезен.
Ощт: Расъл под стъклен кипак.
РАСЪЛ ПОД СТЪКЛЕН КАПАК. Вж. Расъл под похлупак.
РАСЪЛ У КИШОВИТИТЕ ГОДИНИ. Диал. Снажен, висок.
&
РЕДКИ МИ СА ПРЪСТИТЕ. - Не жиля средства, харча много; прекилтно щедър, риз-
-окиmЕлтн съм. На жена ми й са реёки пръстите. щом вземе заплата и веднага я изхарчва.
Още: Имам редки пръсти.
РЕЖА ЗА БЯС някого- Диал. Обсипвам някого с остри гневни думи, укорявам го
безмилостно. Ти глеёа ли онощи как ги рязах за бяо? И оега ида за туй, ама де ги — страх
ги е !а се вестнат насам. Ц. Церкоесаи, Свършило ст житото. Като ое насвяткам, че като
почна да ги режа за бяс: туй регистратор, туй архивар, туй, подначалник вдън земя.
Ал. Константинов, Разни хора, разни идеали. Силните от него ок бояха: / сами, о-
очите си видели бяха, I как обузёага той онез, / що прекаляваха, как реже ги за бкс.
К. Христов, Чеда на Балкана.
РЕЖА ЗАЗЪБИЦА някому. Диал. Остро и рязко критикувам някого, укорявам го„
аирим му се. Те и оега са приятели, но Василев, кой знае по какви съображения, още не ск' е
отбил г клуба и затуй Игнат се вече заканва някой път да му реже зазъбица. като му при¬
помни за някогашния му социализъм. Кр.' Вел<ои, Село Борово.
РЕЖА ИЗКЪСО. Вж. Режа 'късо.
РЕЖА КАТО С НОЖ. 1. Говоря рязао, остро. А пък баща ти как говори — реже като е
нож-
2. Говоря умно и остроумно, духовито.
РЕЖА КЪСО. Говоря кратко и за най-същественото. Той [хамелтоньт] цял в усмивки
мазни се разлива: / „Ах, извинете мк за Дързостта, / най-първо — дайте !а ое възхитя /¬
от • чуёния ви глас, от вашта грива“. / „Тежи по-късо!“ — сряза го лъвът. Хр. РадЕиски,.
Бисни.
Ощт: Режи накъсо (изкъсо).
РЕЖА НАКЪСО. Говоря кратко ' и зи ний-съществено-о. Готова да избухне, тя
изведнъж се овладя: — Изслушай • ме човешки, Янаки.. . Щк режа накъсо: ти си лежал в-
затвора с Янко Янев (. ..) Само !ве-три Думи да му кажеш. М. Грубешлиева, Грижи и-
радосги.
Ощт: Режа късо (изкъсо). Сека накъсо.
РЕЖА НАПРАВО. Проявявам прекомерни откровеност, като аизеим истина-и остро„
бтз аиквито и да е деликатност. Той си е такъв — реже направо и хич не ое церемони-
Ощт: Секи ниприно.
РЕЖА ПОД ЕЗИКА някому. 1. КарИм ст остро ни някого, мъмря го строго; наказвам
някого зи нещо. Щк ои отваряте очите на четири... Шумка да шумне, ще стреляте. Ха
252

стане нещо, ха да му правите сметка. Околийският началник ще реже под езика ни
ни всички! Кр. Григоров, Отново на учппишо•
2. Измъчвам някого, за дв признае нещо. Ще има да му режат' под езика.
РЕЖА ПОД ЛЪЖИЧКАТА някого, Засягам, обиждам • силно някого с язвителни,
оскърбителни, обидни думи. Тя като се разядосх. не вика. не кряска, няма такива, простотии!
Тихо си приказва, кротко, Но тх реже под лъжичкхти. Н. Хайтов, Диви разкази.	•
РЕЖА СИ ГЛАВАТА. Само в сег, вр. със. следв. изр, със съюз чо, ако. Напълно съм
унерон н достоверността на нещо, съвсем съм сигурен, чо нощо що стане, чс е така (с
оглод ни изказаното твърдение в следващото изречение). Режа си главата, че той ще
дойде, щом е обещал.
Ощт: Отрязвам си гливати. Дивам си (залитам си) главата /вън 2 знач./.
РЕКА ЩЕ ГЪЗУ ДОБЪР ДЕН. Диал, Грубо. Що остарея и що стани немощен.
РЕКЛИ И КАЗАЛИ и РЕКЛА И КАЗАЛА. Одумки, клюки, сплетни.—Взеха дх се
чуват думи, рекли н казали — разбирате ? Ив. Вазов, ^зидарската царица.
Още: Речено <и> казано.
РЕКЛИ МУ ДА ПРЪДНЕ, ТО СЕ НАСРАЛО. Вулг. Презр. Зи човек, който со о
самозабравил, позволява си извънредно много, или съвсем прекалява в утоднпиоcтноте и
раболепието си.
РЕКЛИ НА КОТКАТА, А ТЯ НА ОПАШКАТА СИ. Употребява ст, котито карат някого
дв свърши някакви работи, а той я прехвърля на друтито. — Петре, изключи бойлера. —
Мира, я изключи бойлера, — Е дх. рекли на котката, а пя на опашката си,
Още: Казали нв котката, в тя нв опашката си. Рокли нв лисицата (кучето), а тя (то)
нв опашката си. Накарали котката нв работа, в тя опашката си.
РЕКЛИ НА КУЧЕТО, А ТО НА ОПАШКАТА СИ. Употребява сс, котито карат
някого да свърши някаква работа, и той я прехвърля на друтито.
Още: Казали нв кучото, а то нв опашката си. Рокли ни лисицата (котката), а тя нв
опашката си. Накарали кучето нв работи, в то опашката си.
РЕКЛИ НА ЛИСИЦАТА, А ТЯ НА ОПАШКАТА СИ. Употребява се, котито
кирит някото дв свърши някакви работа, и той я прехвърля на друтито. — Иване, затвори
вратата. — Лили. мама каза да затвориш вратата. — Рекли ни лисицата, а пя нх опаш¬
ката си,
Ощт: Казали ни лисицата, в тя нв опашката си. .Рокли на кучето (котката), в то (тя)
нв опашката си. Накарали лисицата нв работа, в тя опашката си.
РЕЧЕНО <И> КАЗАНО. Одумки, клюки, сплетни. Тя, свекърва тн, некх си приказва,
Ех, по-добре е било да е и по нейнх воля, паданема сега казано и речено, Т. Г. Вдайкон,
Стрини Вонковицв и снихи й.
Още: Рокли и казали.
РЕЧИ ГО (ГИ). Вметнато. 1. Почти, приблизително, около. Десет години. речи го,
рожба си нямахме. пх ни даде господ момченце хубаво, Елин Пелин, Летен ден. — Ти при-
мхдонх ли си там?— повтори въпроса си Боян. ,, Речи го прнмхдони, М. Грубошлиова, Проз
иглено ухо.
2. Повторено речи то.. речи го в съчет, със същесгв, Може да се кажо (при определяно,
уточнявано характорв, облика на нещо). Дядо Кольо е принадлежал към спахилъка по
наследство, т, е. по рождение, . . речи го като момък, речи го като работник, речи го —
като роб. Мих. Георгиев, С тебешир и с въглен. Обичах да поидх у какини Динини —
на седянка го речи, нх госте го речи, или по-добре на сладки приказки. Т. Г. ВлиИкон, Житието
нв едни маИка.
Ощт: Кажи то.
РЕЧИ МИ ДА ТИ РЕКА. 1. Диил. • Казва сс като отговор на някого, който кори
друтито зи нещо, косто и сам той прани.
2. Казва сс като отговор нв въпрос зв нтщо, коото и запитаният но знио.
Ощт: Кижи ми да ти кажа /към 2 знич./.
253

РЕЧИ МУ АГО, ДА МУ Е ДРАГО. Употребява се, зт дт . се изтъкне, че някой угодничи
Пред няного, зт дт извлече облага. — А, госпойшн Рзйиноо., - - Не ти - познах. . - -—
Много ми величаеш, бзй Кольо, какъв госпоДшн съм зз. Зйрасти. Старецът се ръкува, като
събра пети, . . — Тъй знам аз. госпоДин РзОинов, службата ни- е тзкзва — ричш му аго. да му е
драго. И баща ми, ш ротният мш -- командир едно врими, тзкз сз ми учили: всшчко. що е
най тиби, е господин, а що е под тебе — бий приятелю, Ем. Манов, Ден се ражда.
. Още: Ктжи му ■ ■ аго, дт му е драго.
РЕША МУСТАКИТЕ някому. Дшал, Лаская няного, угоднича някому. Значи съм. . .
Фарисей? Ни си още, - но ще ти направят тия, йито ти решат мустаките, Н. Хтйтов,
По земята.
РЕША ПЕРЧЕМА някому. Дшал, Върша ртботатт ■ нт някого; отсрамвам. — Дзвзм
ш пак ще давим, 'но нека дайзт и тукашните, дз не смятат, че докрай все хора отвън ще им:
решат перчеми, А. Ктралийчев, Народен занрилнин.
РЕША СИ ПЕРЧЕМА. Дшал. Контя се, почвам дт се ергенея.
РИБАТА В МОРЕТО, НИЙ ТУРЯМЕ ■ КОТЛЕТО. Ирон. Вж. Рибттт още в морето, а
тя тигтнт слтга.
РИБАТА В РЕКАТА, ТЕ Й РЕЖАТ ЛУКА. Ирон, Употребява се, ногтто някой пред¬
приема предварителни приготовления зт нещо, чието осъществяване не е сигурно.
Още: Рибата още в морето, а те й пържат луна. Ирон.
РИБАТА Е ОЩЕ В . МОРЕТО, ТОЙ ТУРИЛ НА ОГЪНЯ МЕНЧЕ ДА Я ВАРИ.
Ирон. Вж. Рибата още в морето, а тя тигана слтгт.
РИБАТА ОЩЕ' В МОРЕТО. Ирон, За нещо, чието осъществяване не е сигурно. Не
бързай Да съобщаваш, рибата ощи в морито-
РИБАТА ОЩЕ В МОРЕТО, А НИЕ Я ЯДЕМ. Ирон, Вж. РиБатт още в морето, т тя
тигана слтгт.
РИБАТА ОЩЕ В МОРЕТО, А ТЕ Й ■ ГОТВЯТ ТИГАН. Ирон. Вж. Рибата още в.
морето, а тя тигана слага. Като глейам нишата държава какви строежи предприема &
Макейония и Бело-морието, хваща ме яд, Рибата още в морето. а те й готвят тиган.
Д. Кисьов, Щастието не идвт стмо.
РИБАТА ОЩЕ В МОРЕТО, А ТЕ Й ПЪРЖАТ ЛУКА. Ирон. Употребява се, ногтто
някой предприема предварителни приготовления зт нещо, чието осъществяване не е сигурно.
—	И щом додим ни власт, аз пик щи метна чантити нз гърба сш. .. А тебе ще направим гор¬
ски. . . — Още рибата в морито, а вий пържите лука. Й. ■ Йовков, Борянт.
Още: Рибата в реката, те й режат лукт. Ирон. Рибата още в морето, а тя тигана слтгт.
Ирон. Рибата още в морето, т те й готвят тиган. Ирон, Рибата в морето,' ний туряме котлето.
Ирон, РиБатт е още в морето, той турил нт огъня менче дт я втри. Ирон. Рибата още в морето,
той турил тигана на огъня, зт дт я пържи. Ирон. Рибата още в морето, т ние я ядем. Ирон.
Още рибата в морето, той точи зъби дт яде. Ирон, Още рибата у морЕто, турил ттвттт нт
огино. Дшал, Ирон.
РИБАТА ОЩЕ В МОРЕТО, А ТЯ ТИГАНА ■ СЛАГА. Ирон.. Употребява се, когато някой
предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване ■ не е сигурно.
—	Тетко, когато свърши института и взема първата сш заплата- ще ти купя нова рокля,..
Тетка се смее. Нили ш Лили също, Кзкво пък ими толкова зз смях - тука? А Нили - вика: —
То рибзтз още в морето. а тя тшгзна слага. В. Бончева, Анчето пиле.	•
Още: Рибттт още в морето, т те й готвят тиган. Ирон, Рибата още в морето, той турил
тигана нт огъня, за да я пържи. Ирон. Рибата е още в морето, той турил нт огъня менче дт я
вари. Ирон. Рибттт още в морето, т ние я ядем. Ирон, Рибата в морето, ний туряме котлето.
Ирон, Рибата още в морето, т те й пържат ' луна. Ирон. Още рибата у морето, турил тавата нт
огино. Дшзл, Ирон, Още ■ рибата в морето, той точи зъби дт яде. Ирон.
РИБАТА ОЩЕ В МОРЕТО,ТОЙ ТУРИЛ ТИГАНА НА ОГЪНЯ, < ЗА ДА Я ПЪРЖИ>.
Ирон, Вж. РиБтта ■ още в морето, а тя тигтнт слтгт. Знзе се даже- че, опозиционните водачи сз се
254

карали помежёу ои как да разёелят министерските портфейли в бъдещето правителство.
За такъв случай има е!на българска пословица, която казва: „Рибата, е още в морето, а
те турили тиганя на огъня, за да я пържат“. Г. Димитров, - Резултати от изборите за
Великото народно събрание.
РИТАМ (РИТВАМ / РИТНА) НАЗАД. Диал. За работи, дело — обърквам ст, тръгвам
зле, търпя неуспех.
Още: Удрям / ударя назад.
РИТАМ С БОС КРАК РЪЖЕНА. Вж. Ритам срещу ръжеЕ<а>. Избиха ли ни вой¬
ските? Не! Е, какво искаш тогава? Това е политика. Гъвкава, фина. а не като полската и
сръбската. Тръгнаха с боо крак да ритат ръжена, Д. Кисьов, Щастието не идеи симо.
Поё всичките правителства е служил и всичките правителства са го знаяли за свой
човек. . . Каква полза да рита с бос крак ръжена, да ёонкихотствува... Тога е глупаво
наистина. Ив. Вазов, Пъстър свят.
РИТАМ СИ (РИТВАМ СИ / РИТНА СИ) КЪСМЕТА. Сам ставам причина ди загубя
нещо, аоето е и моя полза; не ст - възползувам от представилия ми се благоприятен случай.
Славке ле, чеёо изврьстно. / защо си глава не скланяш, / защо си риташ късмета ?
Ц. ЦЕрковоси, Късаинджи Сандо и Славка. — G хората аз се държа • така, както
трябва! — рече мрачно момичето. — Ба, така! — каза с упрек и отчаяние невястата- —
Сама риташ късмета ои. Г. Карасливое, Обикновени хора.
Ощт: Ритим си (ритиим си / ритни си) честта. Диал. Отригеим си / отритни си късмета.
РИТАМ СИ (РИТВАМ СИ / РИТНА СИ) ЧЕСТТА. Диал. Сам стииим причини да
загубя нещо, аоето е в моя полза; нт се възползувам от представилия ми ст благоприятен
случай.
Още: Ритам си (ритиим си / ритни си) късмети.	•
РИТАМ СРЕЩУ РЪЖЕН <А>. Опълчвам се сртщу много по-силен противник,
срещу властвуиащ. — То нищо не е вечно, та и • робията! — настоя с нов, твърд глас. непозна¬
тият. — То за вечното, • дето казваш, вярно, че нищо не е вечно — вмеси се в разговора
бай Буёин- . . — И ние не сме • вечни! Ама ти какво искаш ? Да ритаме срещу ръжен ?
Ст. Дичев, Зи свободата. Думах аз тогава на Омер да си събира ума в главата, да не рита
срещу ръжен, Друго щеше да е тогава, нямаше ёа растеш в' чужбина. В. ' Мутафчиеви,
Летопис на смутното време. — Това беше общо наркжДане на министерството.. . Аз бях
против, но управителният съвет настоя да нк ритам орещу ръжена. Н. Каралите.,
Синята метличини. Все повече ое убежДагаше, чк е по-добре да рита срещу ръжена и !а ок
бори за правата ои, отколкото да се • примирява с теглото. А. Христофоров, Ангария.
От послов. Срещу ръжен не се рити.
Ощт: Ритам с бос крик ръжени.
РИТАМ (РИТВАМ I РИТНА) ТЕКМЕТО на някого. Диал. Грубо. 1. Изгонвам,
изпъждам - някого, отстранявам го отнякъде; ни-ириам.
2. ПрестиВим да ст интересувам от ипкого. изоставям, зарязвам някого, с когото съм
бил в близки, интимни отношения.
Още: Удрям / ударя текмето. Грубо.
РИТВА МИ / РИТНЕ МИ ' НАЗАД. Положението ми, риботите ми ст объркват, вло¬
шават; търпя неуспехи. — Срам и позор! — на!!ал съм цяло кило за Два дена- Пълна
дегенерация. Ритна ми назад и докъде ще стигна, • един госпо! знае и режисьорът.. .
Г. Краев, Семейни тайни.
Още: Удря ми / удари ми назад.
РИТВА МИ / РИТНЕ МИ СЪРЦЕ от някого или нещо. Диал. Преставам да обичам
някого или нещо, нт ми е вече мил някой (нтщо). И кога виДях. и • ти преви врат, кога
волята на едно попово чедо не можа да прекършиш — ритна ми оърце от тебе. П. Ю. То¬
доров, Страхил страшен хайдутин.	•
РИТВАМ / РИТНА КАМБАНКАТА. Обикн- в сг. вид. Диал. Вж. Ритвим / ритна попи
< отзид >. Имах е!ин познат, много ок пазеше, пък кто н!—• оня ден ритнал , камбанката..
255

РИТВАМI РИТНА ПОПА < ОТЗАД>. Обикн, в св, вид, Просторен, Пренебр. Умирам.
Най-после нзшичкште лекарш толкова и разбират, установили, чи е рак, Докато започнали
.да го изслейват, ш човечецът ритнал попи, Д.' Кисьов, Щастието не идва само. Нз тшя
гойинки ни е лш втасал, ще втаса, когз ритне попи отзад — ръси лют пиперец дядо Мите
ш събранието дружно се разсмива, Н. Хайтов, Съперници.
Още: Ритвам / ритна камбанката. Дшзл,
РИТВАМ / РИТНА ТРУПЧЕТО. Обшкн. в св. вшд. Дизл. Умирам. Чу ли? Той вчера
ритна трупчето.
РИТНАЛО Я МАГАРЕТО. Дшзл. За момиче — зтмомяло се е, личат му вече, порасли
са му гърдите.
РИТНАТ В АКЪЛА. Подигр. Глупав, неспособен. Ни би искал [тате] пък дз изхаби
своето умении и в селски калеври, до каквито можеше дз стигне всеки чирак слид години,
•стиги да не е ритнат в акъли. както обичаше дз се изразява тити. Ст, Чилингаров,
Хлеб наш насущний.
РОВЯ КАТО КОКОШКА ГЮДРЕ. Дшзл, За дете —■ ям нечисто.
РОГ НА ■ ИЗОБИЛИЕТО. ' Кншж. Много голямо Богатство, изобилие. 'Вързопчета,
кесии, шишенца. .. гаванки — товз бише истински рог ни изобилието, Г. Караславов, Нт
<ело.
От старогръцкия мит зт рогт на козата Амтлтея, надарен от Зевс със свойството дт се излива от него всичко»
жоето пожелтят нимфите, възпитателни на Зевс ■ и собственички нт този рог.
РОГА (РОГОВЕ) ЩЕ ■ ИЗКАРАМ. Обикн. във 2 ш 3 л. Дизл, Ирон. Вж. Рога ■ ще по¬
жарам. Кзкво сш мислиш, като свършиш работата. че рога ще шзкариш?
РОГА ЩЕ ПОКАРАМ. Дшзл. Ирон, Обикн. във 2 и 3 л, Нищо няма дт постигна,
,дт спечеля, няма дт имтм никаква особена придобивка, ползт от нещо. Кое ще сечеш ? —
.доnълшumела] запити леля.,. Крушата, кои. .. — какво ще ти се придаде, като я отсечеш?
Рога ще покараш. Г. Краев, Свттовтта крута.
Още: Рога (рогове) ще изкарам. Диал. Ирон.
РОДА, НИ ПОРОДА, нямтм. Дизл. Никакви Близки, роднини, никого (си нямтм).
РОДЕНА У ГОРЕЩИНИТЕ. Диал. За жент — неморална, развратна.
РОДЕН В (У) ЧЕРЕН ВТОРНИК. Много нещастен, на когото никак не върви.
Нейният мъж е роДен в черен вторник, тя нищо не пипва в къщи.
Още: Роден нт черната събота. Роден нт черен петък.
РОДЕН НА (ВЪВ) ВОДЕНИЦА. Принебр, Много Бъбрив, много приказлив.
Още: Нт воденица правен. Пренебр.
РОДЕН ' НА ДЕВЕТАТА ДУПКА НА КАВАЛА. Принебр, Човек, който няма зна¬
чение, влияние; излишен, ненужен човек.
Още: Девета дупнт нт нтвтла. Пренебр,
РОДЕН НА ЧЕРЕН ПЕТЪК. Вж. Роден в (у) черен вторник.
РОДЕН НА ЧЕРНАТА СЪБОТА. Вж. Роден в (у) черен вторник.
РОДЕН ПОД ЩАСТЛИВА ЗВЕЗДА. Който имт голямо щастие, който винаги преуспява,
нт когото върви. — На класното — пет плюс. ни ' -устно — шист! Грабнах й ума, ..
Зниеш ли кзкво ми се жднс!!'— Тш сш роДин под щастлива звезда — нещо фасулско!
Др. Асенов, Изпити.
Води произхода си от разпространените суеверни вярвания, че съдбата нт човека зависи от хороскопа
аму> от разположението нт звездите, слънцето, планетите по време нт раждането му.
256

РОДЕН С РИЗА. Който ими голям късмет, комуто върви; щастлив. Какво дх ти
кажа, Бояне? Брат ти е роден с риза. както разправят стариге хора. М. Грубошлиовв,
Проз иглено ухо.
Ощт: Роден с ризки.
РОДЕН С РИЗКА. Вж. Родон с риза.
' РОДИ <ЛО> СЕ ЦАРЧЕ. Диал, 1. Употребява сс, когато разговорът спро, котито
всички замлъкнат.
2. Употребява сс, котито торят две свощи.
Ощт: Роди со еврейче /към 1 знич./.
РОДИЛ СЕ ДА ХАБИ ХЛЯБА. Диал, Мързелив, ленив (о).
РОДИЛ СЕ ДА ЯДЕ И ДА ПИЕ. Дихл, Ленин (о) мързелив (о).
РОДИЛ СЕ ЗА МОТИКА, НАПРАВИЛИ ГО ВЛАДИКА. Диал. Подигр, Прост ж
неспособен човок о, но е достигнал до голям пост, неподходящ за него.
РОДИЛ СЕ КОГА ВЕЧЕРЯЛ ДЯДО ГОСПОД. Диал. Късметлия, имотен, ботиташ (о).
РОДИЛ СЪМ СЕ В (У) ЧЕРЕН ВТОРНИК. Нещастен съм, боз късмет съм, но ми
върви.
Ощт: Родил съм сс нв черната съботи. Родил съм се нв чорон петък.
РОДИЛ СЪМ СЕ НА БЯЛ ПОКРОВ. Диал, Лосно, леко ми минава животът, живоя
боз труд и грижи.
РОДИЛ СЪМ СЕ НА ВЕЛИКДЕН. Много ми върви, много съм щастлив. Брхг ги
се е родил ни Великден — каква жени само взе,
РОДИЛ||>М СЕ НА ЧЕРЕН ПЕТЪК. Вж. Родил съм со (в) у чорон вторник,
РОДИЛ СЬМ СЕ НА ЧЕРНАТА СЪБОТА. Вж. Родил съм се в (у) чорон вторник.
РОДИЛ СЪМ СЕ ПОД ЩАСТЛИВА ЗВЕЗДА. Преуспявам нъв нсиике, върви ми,
щастлив съм.
За произходи нж. Родон под щастлива звезда.
РОДИЛ СЪМ СЕ С РИЗА. Много ми върни, много съм щастлив. Сега и за него
1^^)йводата] щурците разправяш, ,, че се е родил с риза. Д. Мангов, ХвИдушки кръв.
РОДИ СЕ ЕВРЕЙЧЕ. Диал. Употребява со, котито разговорът спре, когато всички
замлъкнат.
Ощт: Роди со царче /в 1 знач./. Диал,
РОДИХ СЕ НАНОВО [ЩЕ СЕ РОДЯ НАНОВО]. Вж. Родих со още веднъж.
Много лоши неща се разправяха за вхс [партизаните]. . . А вие само погледнахте в гефтернге
н. казахте: „Колега. парите ви са от спестовни влогове — нх пях ние не посягаме, те сх
народни средства. .. Затворете сн кхсати“. Тогава хз се родих наново и ми се доплака от
вашето голямо благородство. К. Ламбрев, Средногорски партизани.
РОДИХ СЕ ОЩЕ ВЕДНЪЖ [ЩЕ СЕ РОДЯ ОЩЕ ВЕДНЪЖ]. Почувствувах сс (що со
•почувствувам) много радостен, облекчен и щастлив, защото нзй-неепо сс свърши (що со
-свърши) нтщо много неприятно.	.
Още: Родих се наново.
РОДИ ЩЕ И НАШАТА ВЪРБА ГРОЗДЕ. Диал. Употребява со, зв да се изрази, чс
лицето, коото говори, очвкви настъпваното нв щастливи дни или някикън успох, сполука.
Още: Нашита нърбв що роди круши. Диал.
РОДНИНИ ПО БЯЛАТА КОБИЛА. Дихл. Ирон, Никакви роднини или съвсем
.далечни роднини. По бялата кобила сте роднина, дето я купихте от вуйчо й нх Пенка,
Т. Г. Бпийков, Содянка.
17 Фразеолог^ен речник, т. 2
257

РОЙНАХ ПЕРЯНО някому- Диал- 1. Победих някого.
2. Отмъстих някому, напакостих му.	,
РОНЯ КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ за (по) някого или нещо. Книж. Лицемерно, нЕискрено'
^чувствувам някому, съжалявам някого или зи нещо. В бр. 110 на вестника си в едно антре-
филе поё наслог: „Необходими реформи в Държавния строй1“, ск Докосва косвено до Негово-
Царско Височество и с ирония рони крокодилски сълзи по мой адрес. Ив. Вазов, Из <сеикнт'e.
на нашия живот.
От поверието, че крокодилът уж плачел, изяждайки жертвите си.
Ощт: Лея (проливам) крокодилски сълзи. Книж.
РОСЯ И КАПЯ. Диал-. Последен сиромах съм.
РУСАЛСКА ЛЕПКА. Диал- Пренебр. Човек, който обича ди ст натрапва и ди досажда
с присъствието си.
РЪЖДЯСАЛИ СА МИ ПАРИТЕ ПО КЕСИЯТА. Диал. Пазя, държи пирите си, нищо-
не харча; скъперник съм.
РЪКАВА <Е> НА МЕНЕ. - Диал. Имим най-голями заслуга зи нещо, зитоеи най--
големият дир ст пади на мене (обиан. при сватба). — Како Гинке! Во!я ви гостенка тая нощ,
няма да изпъДите гоёеницата ми, нали? — каза НайДен, като й преДстави бежанката- —
Ръкавът! Ръкавът на мене! — извика кака Гинка- Ив. Вазов, Нова земя.
РЪКА ЗА РЪКА. 1. Задружно, заедно (при извършване ни общи работи, дело).
Нека на всяка стъпка ги поёкрепя Дълбокото съзнание, че с нашите братя югославяни
ние имаме обща оъдба и че историята ни е преДопреДелила да вървим ръка за ръка вечно и
все напред и напред- Г. Димитров, Зи съвместната работи ни българсаите и ютослаеяисаитт-
младежи.
2. Неразделно, неотлъчно. Тогава нещастието и скръбта вървяха ръка за ръка о щастието
и радостта, а животът тепърва започваше- А. Нааовски, Мария против ГИО^^^аов. Пиян¬
ството върви ръка за ръка с престъплението.
РЪКАТА МИ Е СРЕБЪРНА. Диал. Много съм сръчен, похватен и с киаеото - и ди се-
заловя, спечелвам добри пири.
РЪКУВАЛ СЪМ СЕ ДВА ПЪТИ с някого- Ирон. Много слабо познавам някого.,
никак не съм близък с него.
РЪЦЕТЕ МИ СА БРЪКНАТИ В ЗАДНИКА. Диал. Вулг. Вж. Ръцете ми си иа-
задники вързани.
РЪЦЕТЕ МИ СА В (НА) ГЪЗА. Диал. Вулг- Нищо не умея да направя, крайно не¬
похватен, несръчен съм.
РЪЦЕТЕ МИ СА КАТО ПОД КАМЪК. Възпрепптстеуеаи съм от нещо и действията
си, не моги да предприема нещо поради някаква пречка. Нали през денкси ни умря еДиния
кон, оттогаз ръцете ни са като по! камък. Й. Йоваов, Женско сърце.
РЪЦЕТЕ МИ СА НА ЗАДНИКА- ВЪРЗАНИ. Диал. Вулг. Нищо нт умея, неспособен,,
непохватен, несръчен съм.
Още: Ръцете ми си брькнити в задники. Диал. Вулг.
РяДКА птици. Книж- Понякога ирон. Изключителен, много зибележитЕлтн по харак¬
тера и качествата си човек.
РЯЗАН МИ Е ПЪПЪКА някъДр- Диал. Обичам, предпочитам ди прекарвам не¬
голямата чист от времето си някъде, често да бъда някъде.
РЯЗАХ КОЛАЧА на нещо- Диал. Свърших нешо, прекарах нещо.
Още: Прерязах колачи. Диал.
258

РЯЗВАМ / РЯЗНА ПОД ЕЗИКА някому, Обикн, в св, вшд. Скарвам се остро на
няного, смъмрям го строго; наказвам някого зт Вещо. — А колко декара - ззся есинес?
Още тогзва трябваше да тШ резна пой езика. ами не съм догледал, Сегз ще си платиш
дяволъка. Кр. Григоров, В Сталийскт мтхтлт. — А вчера защо не дойДе нз черква?,
Директорът ти рязна поД изшкз. . . Две надници ти отидоха. Кр. Григоров, В леярната
пред Първи май.
РЯПА ДА ЯДЕ пред някого. С по-малки възможности е в сравнение с някого (при
изразяване нт възхищение от лицето, с което се прави сравнението). Тя беши ангел небесен.
пред когото Бизтриче можеше само ряпз да яде, 3 Лаурз — дз иде дз реви някъде от яй. . .
Я. Антов, Една мечка по-мтлно.
Оше: Халва (трици, праз лук) да яде.
W
259
-А

с
САДЕ МЕНЕ МЕ НЯМА някъде, Дихл. Вж. Само моно мо нямв някъде, Саде мене ме
нямх нх мхсхти.
САДЯ НА КЬОСОВИ ЯЙЦА някого. Дихл, Злепоставям някого.
САДЯ <СИ> КРАСТАВИЦИ. Диал. Куцам.
С АКЪЛА СИ ЛИ СЪМ. Обнкн. във 2 и 3 л. Разумно ли постъпвам, разумен ли съм
|уютробянв со при случаи, когато со постъпва неразумно или глупаво зв изразявано ни
учудвано, възмущение, укор). С акъла си ли бях. като отидох у пях, след като знаех.
че си говорили зад гърба ми какво ли не!
Ощт: С ума си ли съм. С цолия си (с всичкия си) ум ли съм. Но съм с акъла си
/във 2 знич./.
САМА МОМА ДОМА ДОШЛА. Диал. Зв неочаквани изгода, сполука.
САМА СПАЛА. Дихл. За води — студени.
САМ НА СЕБЕ СИ, оставам (оставям). Без грижи от страна на някой друт,
само нв собствените си сили (оставам или оставям). През тия дни двете момчета го
виждаха рядко и набързо, Те бяха оставенн сами нх себе си, Д. Талев,' Самуил.
САМО И САМО. Изключително с единствени цол. Тя се преструваше'на тежко болна
или ни заспала, само н само дх не чува щасТливхтх Цветани история. Елин Пелин,
Зомя. Баща й .., хвърли сума пара нх разни съмнителни ходатаи, адвокати. само и само дх
го оставят нх мира. Б. Болтир, Близнаците. Желязо. коприни, вълна, нефт, памук, какао —
всичко можеше дх спада н дх се продава със загуба само н само зх дх се намерят купувачи
в идващата криза — зх житото такава опасност нямаше, П. Спасов, Хлябът на хората.
Севда знаеше какво мислят вече зх нея, топеше се н по цял ден тичаше кхто луда нх
работатх, само и само дх позхглхди сърдните н клеветите им, Г. Квраслвнон, Снаха.
<САМО> КОЖА И КОКАЛ <И>. Вж. <<ане> кожи и кости. Ала зх наша изне¬
нада. едни нощ пристигна и чичо слаб, сух — кожа и кокали. Кр. Григоров, Новодемнп.
А подидаскал Мироновски. комуто внкаше „джхнсъз“. зхщого беше само кожа и кокали, съ¬
ветваше заран рано да яде чеснов лук с люспите, Ив. Вазов, Чичовци. Мръсни, окъсани.
само кожа и кокал, пленниците работеха ог сутрин. до вечер. Ст. Зигорчинов, Ивайло.
<САМЮ> КОЖА И КОКАЛ<И> ОСТАВАМ / ОСТАНА. Извънредно много
отслабвам физически; измършавявам. Тн пък какво се постоянно заяждаш с мене?
— Заяждам, ти има ли какво да се яде от тебе. Тн само кожа и кокали си останал.
П. Михайлов, Малката партизанка.
Ощт: «вм» кожи и кости оставим / остани. <<зно> кожа и кокал <и> ставам /
стани.
<САМО> КОЖА И КОКАЛ <И> СТАВАМ / СТАНА. Извънредно много отслабвам
физически; измършаняввм. Никой нямх дх ти помогне капо станеш кожа и кокал от
ядове, Д. Номеров, Братя.
Ощт: «амс^ кожа и кокал <п> оставам / остина. <<зне> кожа и кости ставим /
стана.
260

<САМО> ' КОЖА И КОСТИ. Извънредно слаб, мърштв; измърштвял. Такова кучи
не могз Ди водя със себе сш, Ни видиш ли, че и кожи и кости, Ем. Станев, Януарско гнездо.
Едва пристъпя, лицито му е без мускули, само кожа и кости — очевшДно, холерата
го е целунали.. Л. Стоянов, Холерт. Поуморен от стълбите, Даскал Ангил се спря и се
изправи ни врзтзтз: сух, само кожа ш кости, с хлътнали дълбоко очш, едно от които беше
сляпо, изпит и блейин, той приличаше нз смъртник, не ни жив човек, Й. Йовков, Женско
сърце. — Той същият, пустинникът, Кожа ш кости. и като приказваше, еДвз му - се чуваше
гласът. Ами сига не е вече такъв, Откак селяните се засилиха в оброчището, отецът сш оглади
косъма. Другите измършавяхз, а той нзйебиля. Ст. Загор^нов, Ивайло. — Матей,,,
ти ли сш? Нищо се ниОигни в гърДште нз болния. - . — Къде ходиш. човече? Кзк се подреди
тъй, .. кожа и кости... Важното, че сш прескочил трапп, Ив. Веннов, Хора край нас.
Още: <Стмо> ножт и кокш1<и>.
<САМО> КОЖА И КОСТИ ОСТАВАМ / ОСТАНА. Извънредно много отслабвам
физически; измършавявтм. Нейси, с бзншчкш нямз дз ви насилвам, но отбивайте се пони
чирншти вш очш дз зърни, А то- стопих си от свида, кожи ш кости остинах, Ем. Манов,
Бягството на Гтлттея. Ония, които познаваха баба Тонки, чакаха дз вийят как тя ще се
затича с писъци ш сълзи. как ще търси сини сш в Дрипите нз тззи шепа хора, останали кожа ш
кости, С. Севернян, От нашия кореспондент.
Още: <Стмо> ножа и ноютКи> осттвтм / остана. <Стмо> ножа и кости сттвтм /
стант.
<САМО> КОЖА И КОСТИ СТАВАМ / СТАНА. Извънредно много отслабвам физи¬
чески; измърттвявам. Върнали се не върнала се вкъщи и Детето й заболяло, залиняло, дз
го виДшш дз го ожалиш. в три дни кожа ш кости станало, живо йз го оплачеш, Н. Ве¬
личков, Таласъм.
Още: <Стмо> ножа и кокаа<и> сттвтм / стана. <Стмо> ножа и кости оставам /
остана.
САМО МЕНЕ МЕ НЯМА някъди. Зт нещо (обинн. помещение, шнтф, маст и под.) —
много е разбъркано или наблъскано Безредно и нагъсто с най-разнообразни неща. Само
мене ме нямз нз бюрото, • В това чекмедже само мини ме няма.
Още: ■ Саде мене ме няма. Дшал,
САМО ТОВА (ТУЙ) ОСТАВА. Възклицание зт изразяване нт неприятна изненада
или недоволство от товт, че към съществуващи неприятности се прибавя и нова. Напил
ли се е или комар е заловил или, . - — Само туй оставаше, Ив. Кирилов, Жертви.
САМ ПО СЕБЕ СИ. 1. Без външна нтмест. Идеята зз отмъщението дойде някак
сама по себе си. Г. Ктртславов, Изчадия тдови. Те мислеха дз го накажат със своето пре¬
сторено рзвноДушие.. . та той таки, сим по себе сш, да влизе в привия път, Елин Пелин,
Ян Бибиян.
2. Откъм същността си, по същност. Ни пръв поглед ш тогава, ш днес демонстрацията
на студентите сама по сибе сш изглеждаше само дръзка младежка проява, К. Константинов,
Път ■ през годините. Днес щи яДеМ- нещо просто само по себе сш, но пълно със значение,
Елин Пелин, Под манастирската лозт.
САПУНЕН МЕХУР. 1. Нещо краткотрайно, несигурно, преходно. Рухнали бяхз илю¬
зиите, върху които грайише щастието сш — неговото лично щастие би се оказало сапунен
мехур, А. Гуляшки, Любов.
2. Нещо, ноето съществува само във въображението; илюзия,—Вие отричате всики нравствен
принцип, всяко блигоройно поДбуждиние у нашито общество? Вие отричате всяка безкоршстност
у нис! — извика Стримски. .. — Отричам я със същзтз увереност, с която я отричам у
мини сш, .. Тш, чинш ми се жшвииш в областта на сънищата ш нз сапунените михури, из¬
смукани от книгите, Ив. Втзов, Новт земя.
САПУНИСВАМ / САПУНИСАМ ГЛАВАТА ни някого, Мъмря грубо, сурово няного;
нтругтвтм. Ще ти сапунисват главата зз тия думи, дито сш ги казал,
С БАСТУН ДА ТРЪГНЕШ. Обикн. във 2 или 3 л, Диал, Да станет стнат, да не можеш
лесно да ходиш.
Още: С патерици дт тръгнеш. Дшзл.
261

СБИРАЙ СИ КОНЦИТЕ. Диал. Не се отпущай.
Ощт: Прибирай си конците, Диал.
СБИРАЙ СИ ПАРПАЛАКА. Диал- Махай ст, отивай си.
СБИРАЙ СИ ПЕТАЛАТА. Диал- Махай ст оттук.
СБИРАЙ СИ РУБАТА. Диал- Махай ст, тръгвай си.
СБИРАМ / СБЕРА АКЪЛ. Просторен. Ставим умен, образовам се; поучавам се.
НареДят с Дъавленския каймакамин да ск изпрати на сиромаха „пусулка“, синът му войник
да хаёи в Анадола, отдето никой са не връщаше- Види човекът зор и право при Сулю-
мана. — Молем ти оа, ага., тебе ти минава Думата, виж, та куртулисай момчето. ..
— Не може! Тая работа е царска, нека да върви, акъл да обира! — ще рече агата. Н. Хайтов,
Писма от- пущинаците.
Още: Събирам / събери акъл. Сбирам / сбери ум. Просторен.
СБИРАМ / СБЕРА АКЪЛА <В ГЛАВАТА> на някого. Просторен- Накарвам някого
да се вразуми, да престане да върши неразумни, необмислени действия. Не можаха да му
сберат акъла в главата, като реши !а замине и замина-
Ощт: Събирам / събери акъли <в главата >. Сбирам / сбери уми <в главата>.
Просторен.
СБИРАМ / СБЕРА ДВАТА КРАЯ. Диал. Успявам да живея, да преживявам с оскъдни
средства. - — Няма ли кабил Друго учение да избереш, дето ое учи г Сцфия, във виошето
училище? Така ср ще оберем двата края- .. но за Европа не ми държи кръста- Ив. Вазов,
Ваканция. Ний живеем с нищожната пенсия на тате, едвам обираме двата края. Ив. Визов,
Кизиларсаити царица. Глеёаме ои там нивиците и лозята, храним бубици, търговийка правим,
обираме двата края. Ив. Вазов, Службогонци.
Ощт: Събирам / събери (свързвам / свържа, завързвам / завържа, връзвам / вържи)
двати крия.
СБИРАМ / СБЕРА ДНИТЕ някому. Диал. Лишавам някого от живот, отнемам
животи ни някого; премихвам някого, убивам.
Ощт: Вземам / вземи дни-т. Събирам / събери дии-Е. Диал.
СБИРАМ КЛИНЦИ ДА СИ КУПЯ КОН. Диал- Иран. Стирая се с нищожни средства
ди извлека полза или да се сдобия с нтщо голямо, полезно.
Ощт: Сбирам клинци да направя (правя) кои. Диал. Ирон.
СБИРАМ КЛИНЦИ ДА СИ НАПРАВЯ КОН. Диал. Ирон. Вж. Сбирам клинци ди си
купя кон.
СБИРАМ КЛИНЦИ ДА СИ ПРАВЯ КОН. Диал- Ирон. Вж. Сбирам клинци ди си купя
кон.
СБИРАМ СИ / СБЕРА СИ АКЪЛА <В ГЛАВАТА >. Просторен- 1. Съсредоточавам
ст върху нтщо. Не мага да ои сбера акъла в главата да прочета един гкотник-
2. Обикн- в пое. накл. Сбирай си/сбери си акъла < в гливата^Бъди умен, ииниаmелеи, разумен
и постъпките си; вразуми се.
Още: Събирам / събери акъла <в главата >. Сбирам / сбери ума <в главата >.
Просторен-
СБИРАМ СИ / СБЕРА СИ ЕЗИКА. [Честа: Сбирий си / сбтри си тзика]. Просторен -
Грубо. Внимавам кикво говоря, въздържам се да говоря необмислено, неуместни или обидни
думи; млъквам.
Ощт: Събирам си / събери си (сдържим си / сдържи си, прибирам си / прибери си)
езика. Грубо- Държи си езиаи /във 2 знач./. Сбирам си / сбери си устати. Просторен.
Груба. Свивам си / свия си тзики /в 1 знач./. Груба -
СБИРАМ СИ / СБЕРА СИ ПАРТУШИНИТЕ. Диал- Обикн. пренебр. Махам се отнякъде,
напущам някое място; отивам си.
262

Ощт: Събирам си / събора си (вдигам си / вдигна си, задигам си / задигна си, обирам си
«оюра си, прибирам си / прибора си) парт-ушините. Обикн, пренебр.
СБИРАМ СИ / СБЕРА СИ СЕЧИВАТА. Дихл, Обикн, пренебр, Махам ст отнякъде,
напущам някоо място; отивам си.
Ощт: Събирам си / събора си сечивата. Обнкн. пренебр.
СБИРАМ СИ / СБЕРА СИ УМА <В ГЛАВАТА >. Просторен, 1. Съсредоточвам
со нърху нещо. От умора н притеснение не мога дх си сбера ума в главата дх прочета няколко
страници,	.
2. Обикн, в пое, нхкл. Сбирай си / сбери си ума <в глвввтв >. Бъди умен, внимателен,
разумен н постъпките • си; вразуми се. Сбнрай си ума, момче! Прибирай си париците. недей
ги пръска без ред, Т. Г. Влахов, Ратай. — Стрннке Генковице, и ти ли?. . . — И аз. и аз,
—та ума си в главата да сбирате! Ц. Цсрковски, Театрални забавалки. Хей, чичовото, няма
хляб за тебе в службата, ами я си сбери ума, па си залови тьрговийкaтa, пи ти не
трябват .гебе царски пари. Хр. Максимов, Нослотв.
Още: Сбирам си / сбора си акъла <в главатар Просторен. Събирам си / събора си уми
<в главатар
СБИРАМ СИ / СБЕРА СИ УСТАТА. [Често: Сбирай си устата]. Просторен, Грубо.
Бнпмвввм квкно говоря, въздържим со дв говоря необмислено, неуместни или обидни
думи; млъквам. Яшар навъси вежди и викна гневно: — Ти, кучко, да си сбираш устата, че дх
ме ги затворя!. . , Нх кого отвръщаш, тн. х? Ст. Дичев, Зи свободата. — Сбнрай сн устата
н слушай, казал сграшният повелигел н посочил с пръст към жената.си. Л. ^ранело^
Маминото детенце. — Аз по-добре оп теб сн знам какво трябва и какво не трябва дх
■върши. — Знам, че знаеш! Мнозина знаят., но свиват уши ... — Ей, сбирай си успита! ——
дигна глас Будин. Ст. Дичев, Зв свободата.
Още: Прибирам си / прибора си (стискам си, снинам си / свия си, събирам си /
събора си) устата. Грубо, Сбирам си / сбора си езика. Просторен. Грубо. Държа си устата
/във 2 знич./.
СБИРАМ / СБЕРА УМ. Проспорен. Ставам умен, образовам сс; поучавам се.
Ощт: Сбирам / сбора акъл. Просторен, Събирам / събори ум.
СБИРАМ / СБЕРА УМА <В ГЛАВАТА> някому, Просторен, Накарвам някого дв се
вразуми, дв простине дв върши неразумни и необмислени действия. — Отиваме да
сбираме ума на двама стари, н двамата упорити, капо хрнаупн, Ин. Визон, Утро н
Банки. Аз ще й телеграфирам на Горна баня, да дойде да ти сбере ума, Ив. Вазон,
Двубой. Ще върви ли някой с тебе? — додаде вместо добър вечер дядо Милан.. .
— Тц! — дигни глава Стоян — другите всички сх в пехотата ... — Нейсе, въздъхни дядр
Милан — дано барим гхм ги сберат ума в главата, П. Ю. Тодоров, Нехранимайка.
Още: Събирам / събора ума <в главата >. Сбирам / сбора аклв <в главатар Просторен.
СБИРАМ / СБЕРА ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) някому, Ставам строг в отношението си
към някого и. но му позволявам дв върши каквото си иска, да евоовелнпчп•
Ощо: Д рьпвам / дръпна (опъвим / опъна, свивам / свия, стягам / стотни, хващам /
хвани) юздите (юздата).
С БОГА И С ПРИЛИКА. Както подобава, както о родно, както о прието. Довечера
Аа се приберете с бога и с прилика, • Е, ама той не пие с бога н с прилика.
С БОГА СЪМ ВЕЧЕРЯЛ. Върви ми, имам големи успехи, щастлив съм. — С бога
си вечеряли! — често й казваше пя. — Да вземеш такъв мъж — н с пари, н с уважение.
Т. Монов, Смърт няма. Твоето момче с бога е вечеряло, От него хз човек ще направя.
К. Петканов, Златната зомя.
Ощо: С бота съм приказвал.
С БОГА СЪМ ПРИКАЗВАЛ. Върви ми, имам големи успехи, щастлив съм.
Още: С господи съм приказвал. С бота съм вечерял.
СБОРУВАМ С ГЪЗА СИ. Диал, Вулг. На инат, наопаки и безотговорно, нахално,
трубиянски говоря някому, боз да со интересувам, дали що сс обиди или дали съм прав.
Ощо: С гъза си приказвам. Просторен, Вулг.	•
263

СБРАЛИ СА СЕ КЮРА И МАРА, Дизл, Употребява се <за лоши, недобри хорт,
които ст се сприятелили.
СБРАХ АКЪЛА В КОШНИЦАТА някому. Дшзл. Много учудих, смтях някого.
Сбра шм на всшчкш зкълз в кошницата, като започни Дз показва кзкво е накупил от гриди,.
СБУТВАМЕ СИ / СБУТАМЕ СИ КАПИТЕ. Дизл. Скарваме се. Решили бяхме нз товз
събрание Да сш сбутиме капите с „нашия“, че много се бе насъбрало, Н. Хайтов, Съперници,
Още: Разменяме си / разменим си капите. Дизл,
С БЪКЛИЦА, нтня (поканвам). Ирон. Със специална покана, специално (нтня,
поканвам). Калине. ззщо сш дошъл дз помагаш? Нямаш лш други работи? — Кина ме
извика, — С бъклици съм ти канили! К. Петканов, Морава звезда кървтвт. — Ще се поборшм
и трябва дз успеем. Дз не мислиш, че ще нш поканят с бъклица? Д. ДоБревски, Бунтът нт край¬
цера Надежда. — Наш кораб, какво, топуркими сш, пък който не иска дз нш слуша. Дз
не шдви, С бъклица ни каним никого! Н. Антонов, В открито море.
Още: С жълта (червена) бъклица. Дшзл- Ирон.
СБЪРКАЛО МИ СЕ ТУРСКОТО. Дизл. Уплашил съм се.
СБЪРКАЛ СЪМ СИ НА ГЪЗА ДУПКАТА. Дшзл. Вулг, Слисал съ;м се, обърнал съм се
извънредно много.
СБЪРКВАМ / СБЪРКАМ АДРЕСА. Ирон. Излъгвтм се в ■ очакванията, намеренията,
си, не постигам целта си, не успявам в нещо. Казвам нз преводачката: придай му, че
съм спортист. - Сбъркал е адреса. Долари не мш трябват. Л. Стефанова, Вулканите нт
Мексико димят. — Сбъркали сте адриси, мидам! — каза спокойно Човекът, — Силите
мш не сз чак толкова много. С. Стрттиев, Самотните вятърни мелници. На известни поли¬
тици много им се иска да ими цар като комшийския — un bon roi d’lketot — но сбъркват
адриси, П. П. Слтвейнов, Нт острова на Блажените. — Виждал съм ш по-курназ от тиб,
а сетне омекват като памук, — Сбъркал сш адреси, приятелю мой, Нямз от какво дз се
плаша. В. Нетнов, Настъпление.
ОБЪРКВАМЕ СИ / СБЪРКАМЕ СИ ШАПКИТЕ. СнтрвтмЕ се.
Още: Разменяме си / разменим си (ртзмесваме си / размесим си, разбъркваме си / разбър¬
каме си, променяме си / променим си, омесваме си / омесим си, сратвтме си / сритаме си>
тапните. Смешвтме си / смештме си (омешвтме си / ометам си) шапките. Дизл.
СБЪРКВАМ / СБЪРКАМ КОНЦИТЕ. 1. Обърквам се и не мога дт намеря изход
от някакво неблагоприятно положение, в ноето съм изпаднал, не знтя нтн дт постъпя.
Пред вид на товз развълнувано море. Бенковски не сш направи йажи труйз Да примири
момчетата. И той. както всинца, сбърка вече конците, не знаеше кой крий Да хване-
Зтх. Стоянов, Записки по българските въстания.
2. ОБхвтщт ме силно смущение и не зная какво дт отговоря, дт нтжа; обърквам се.
Приближавам. но шапки не свалям. Той ми гледа. глийа — сбърквз конците! И протяга
ръка - към звънеца, М. ГруБешлиЕвт, Пред прага.
Още: Забърквам / забъркам (обърквам / объркам, ■ заплитам / заплета, уплатам /
уплета) конците. Скосявам / скося конците. Диал.
СБЪРКВАМ / СБЪРКАМ ПУСУЛАТА. Дшал. Обърквам се а не знтя нтнво дт правя,
как дт действувам. Наший инспектор д-р Янков тези дни е сбъркал съвсем пусулатз, та не
знае гди се намира и с кого си има работи. в. Надежда.
Още: Изпускам / изпусна (изтървавам / изтърва, изгубвам / изгубя) пусулата. За¬
бърквам / забъркам (загубвам / загубя) пусулатт. Дшзл,
СБЪРКВАМ СЕ / СБЪРКАМ СЕ КАТО КУЧЕ В СЛИВИ. Дшал, Извънредно много
се изплашвам и не могт дт намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм из¬
паднал по моя вана (употреБява се обикн. ногтто някой е заловен пра извършване нт
нещо нередно).
Още: Зтбърнвтм се / забъркам се ктто куче в сливи.
СБЪРКВАМ СЕ / СБЪРКАМ СЕ КАТО КУЧЕ НА БРЪВ. Дшзл. Вж. СБърквам се /
сбъркам се като куче нт мост.
264

СБЪРКВАМ СЕ / СБЪРКАМ СЕ КАТО КУЧЕ НА (ВЪВ) ВОДЕНИЦА. Диал.
Извънредно много се изплашвам и нт мога да намеря изход от неблагоприятното положе¬
ние, в котто към изпаднал по моя вини (употребява се обикн. когато някой е заловен при из¬
вършване на нещо нередно).
Ощт: Забърквам се / забъркам ст (намирам се / намеря се, обърквам се / объркам ст>
като кучт ни (във) воденици. Диал.
ОБЪРКВАМ СЕ / СБЪРКАМ СЕ КАТО КУЧЕ НА МОСТ. Диал. Извънредно-
ииого се изплашвам и нт моги ди намеря изход от неблагоприятното положение, и коего-
съм изпаднал по моя вини (употребява ст обикн. когато някой е заловен при - извършваше-
ни нещо нередно).
Ощт: Сбърквам се / сбъркам се като куче ни бръв. Диал.
СБЪРКВАМ СИ / СБЪРКАМ СИ ПЪТЯ. Оставим излъган, не успявам и избори ни
професията си, в уреждането ни животи си. — Не, нк, ти ои сбъркал пътя ои! — настоя¬
ваше той- —— Напротив, много ми е добра професията! К. Калчев, Двими и новия град.
С БЯЛОТО НА ОКОТО (ОЧИТЕ) СИ, поглеждам. С недоиолсио, с укор; укорно-
(поглеждам).
СВАЛЯМ / - СВАЛЯ БУЛОТО. 1. На нещо. Разкривам обикн. някакви непочтени
постъпки, някакви непочтени дели. Булото на тази • мистерия е свалено и всичко се
изясни-
2. fa^ някого- Поаизвим истинския лик ни някого. — Аз най-положително зная, чк Сткфчов-
е преДал Огнянова, и той е виновникът на • толкоз нещастия!— каза Студентът. . . Той
подкрепи думите си с необорими Доказателства. Сега всички пламнаха ат необуздан гняв.
Сърдити викове и псувни се разДадоха.. Стефчовото було бе свалено. Ив. Вазов, Под игото.
Тиберий лицемер! две години, подир 'това време сваля булото и се предава на всичките
крайности на една Душа, жадна за плътски наслаждения. С отвращение ок четат в римските -
историци разказите им за ореДствата. до които е прибягвал, за !а си Достави уДагалствия.
К. Величков, Писма от Рим.
Още: Вдигам / вдигна (махам, махвам / михна, снемам / снеми, смъквам / смъкна) булото.
СВАЛЯМ / СВАЛЯ В ГРОБА. Ставим причини зи смъртта на някого; уморявам..
Мисля, че в тая безотрадна стая на Intrarea Rosetti той спечели зародиша на болестта.
която го свали по-после в гроба. Ив. Вазов, Неотдавна.
Ощт: Вкарвам / вкарам (завличам / завлеки, смъквам / смъкна) и гроба. Пращим / пратя
(изпращим / изпратя) и гроба /във 2 знач./.
СВАЛЯМ ЗВЕЗДИТЕ. Диал. Много зная, много съм учтн.
СВАЛЯМ ЗВЕЗДИ < ТЕ> <ОТ НТБТТ>> някому или самоот. Говоря някому смай¬
ващи неща; хвиля ст пред някого с невероятни неща или му дивим големи обещания.
— Госпо! !а го порази инженер!... Хранихме го, поихме го, и чест му направихме, и пари му
дадохме, а той, кой знае там какво е приказвал маскарата, тук згезёите ат небето ни
оваляше. Сг. Л. Костов, Златната мина. А баща ти откровено ми каза: „Стига си ми
свалял звездите, не ти Давам дъщеря ои. Тя е научена на богатство.“ Т. ХармАнджиев.
Родове. Дебелата Раёка беше безнаДежна Домакня. Тя приемаше поръчките с небивал
ентусиазъм, сваляше звезди, сипеше дъжд ат обещания и не осъществи нито к!на ат нашите
прости Домашни надежди. Н. Стефанова, Откриване на свети.
Още: Снемам звезди <ге> <от небето^ Свалям месечината <от небето>. Диал.
Свалям месец <и>. Диал.
СВАЛЯМ / СВАЛЯ ЗНАМЕТО (ЗНАМЕНАТА). Книж. Прекратявам ди ст боря, ди се-
противопоставям ни някого, преставам ди ДЕйствувам или признавам ст зи победен при спор.
Стигаше ок понякога Дотам, чк трябваше отново да ок поставя проблемата за равно¬
правието на мъжа и жената.. И Кольо сваляше знамето, като признаваше. че жената е равно¬
правна и че домакинският труд трябва справедливо да се разпреёеля. К. Калчев, СЕмейството-
ни тъкачите.
Още: Свивам / свия знаменити (знамето). Книж.
СВАЛЯМ / СВАЛЯ <И> РИЗАТА ОТ ГЪРБА на някого. Безмилостно ограбвам
някого, като го оставям бтз какиито и ди е средства. Направих добро на селото. — Акс-
ти свалят ризата от гърба,, ще ти помогне ли селата? К. Петканои, Старото време.
265

Ошо: Вземам / вземи (свличам / свлоки, смъквам / смъкни, събличам / съблека) с<>
ризата от гърба.
СВАЛЯМ / СВАЛЯ МАСКАТА. 1. Яв някого, Разкривим истинския образ ни някого,
показвам някого в истинския му лик; разобличавам. Берое сей пестници н пристъпи към
■адвоката. — Архиподлец! Ей сега ще ти сваля маската! К. Петканов, Вълнолом.
2. Нх нещо. Отстранявам нтщо, котто прикрива истинския лик на нощо друго. Беше
ден I свалих аз маската му и пред мен / въздъхна нощ, и вече не се съмна. П. К. Яворов,
Мискв. Той най-сетне свали маската на лицемерието.
Ощо: Смъквам / смъкни (снемам / сноми) маската.
СВАЛЯМ МЕ«Щ<А> някому, Диал. Вж. Свалям месечината от нобото някому
СВАЛЯМ/СВАЛЯ МЕСЕЧИНА. Извършвам много тежка, непосилни физически работи.
Да се работи през зимата пук. наистина значи дх се сваля месечина! Ст. Ствнчон, На.
рвздумкв. — С тия корави момчета — ... — с пях и месечина се сваля. Ст. Станчев, На
риздумка.
СВАЛЯМ МЕСЕЧИНАТА <ОТ НЕББТТО някому. Дихл. Говоря някому смайващи
неща; хввля со пред някого с невероятни нощи или му давам големи обещания.
Още: Свалям звезди < то>	но<бтт>>. Свалям мо^соц^!^:>. Диал.
СВАЛЯМ / СВАЛЯ ОТ БЕСИЛКАТА някого. Избавям, спасявам някого от непо-
сродно застрашаващи го смърт, от обесвано. Другарите му направиха всичко възможно дх го
свалят от бесилката и успяха. гой остана жив.
Още: Свалям / сваля от бесилото (въжето). Смъквам / смъкна от бесилката.
СВАЛЯМ / СВАЛЯ ОТ БЕСИЛОТО. Избавям, спасявам някого от ^посрсдно за¬
страшаваща то смърт, от обесвано. Надявам се, че ще успеем дх свалим оп бесилото даскал
Кира. Зл. Чолакеви. Бичо Киро. Чух, че си участвувал във вьстaннсто, От бесило сх те
свалилн. Д. Тилов, Гласовото ви чувам.
Ощо: Свалям / сваля от бесилката (въжето). Смъквам / смъкна от бесилото.
СВАЛЯМ / СВАЛЯ ОТ ВЪЖЕТО някого. Избавям, спасявам някого от нопосродно
застрашаваща го смърт, от обесвано. Всички знаеха, че Кхсхветов се е нагърбил дх ги
{дезертьорите] свали оп въжето. н всички смятаха, че всесилният либерхлски адвокат
може дх ги спаси, Г. Карвславов, Обикновени хори. —— Аз съм адвокат н с устата си
кръвник мога дх сваля от въжето. Ив. Вазов, Утро в . Банки. — Пратен съм от царицата
с две послания: едно дх се уверя с очите си за силата и работите нх Ивхйлх, а друго —
доведох куманеца Дуругуча да се запише във войската му. — А, този страшен злодеец,
когото ти бе свалил оп въжето? Разбрах, Ин. Визон, Ивайло.
Ощт: Смъквам / смъкни от въжето. Свалям / свиля от боелкати (боеплего).
СВАЛЯМ / СВАЛЯ ПАГОНИТЕ на някого. Наказвам военен, кито то лишавам от чин;
разжалвам.
Ощо: Смъквам / смъкни натонпго.
СВАЛЯМ СИ / СВАЛЯ СИ МАСКАТА. Разкривам истинския си образ, показвам се
■такъв, какъвто съм. Ще ти разкрия истинския живот,, , ., ще видиш и хората гикнвх.
каквито сх. .. По кръчмите и комарджийнициге, момче, хората свалят маските сн.
Д. Талон, Гласовете ви чувам.
Още: Смъквам си / смъкна си (снемам си / сномв си) маската.
СВАЛЯМ / СВАЛЯ ШАПКА. Самост. или някому, пред някого. пред нещо. 1. Из¬
казвам почитта, уважението си някому; признавам някого за не-вош, по-ценен от моно и
заснпдоголствунам увижониото си към него. Първият гражданин е, всички го тачат,
всички шапки му свалят. Г. Кариславов, Общественик. — Какво от говх, че дъщеря пи се е
разхождала с някого!. . . продължи инспекторът с известна строгост,—.,, На дъщеря пн всеки
ще свали шапка, а ти я хокхш! Д. Димов, Тютюн. — Нх тебе ветеринарни лекари, агрономи
и зоотехници шхпкх пи свалят! Всички знаят, един е дядо Мишон! И хранач, и гледач, н
доктор — и на хората. н па добитъка. Ст. Ц. Даскалов, С^б^нскитс пипп• Ако дяконът е
заемал мястото нх Бонапарт, хко е имал пхзи армия.. светът е щял да му сваля шхпкх,
Сл. Македонски, Едни зомя ми стига. — Отпуск ми е необходим! — повтори енергически
266

професорът, — Що вш принуждава? — жизнен интерес. - - Да, жизнен интерес. . - висшият
интерес нз стрината, госпоДин директоре! — Пред такива високи интереси и зз свилям
шапка — отговори усмихнито директорът, Ив. Вазов, Златната планина. Знаеш лш кош сз
БабзДзлиивште? През дисет сели наоколо шапки им свалят, Ив. Петров, Леля се годявт.
2. Обикн, с отршц, не. Угоднича пред някого. — Дръж се за Ангел ти и се не бой! —
съветваше я Питко. — Ангил е светъл човек! Неподкупен ш не сваля шапки нз тоя или оня,
Ст. Ц. Даскалов, Стублеиските лапи. Щеше дз си представи и образът нз мъжа й — корив
и лют кзто крем-ьы,.. ., никому не свалял шипка. Ст. Ц. Дтснтлов, Есенно сено. — Що за
птица е вашият партиен секретар? — Как дз ти кажа - . . На силните сваля шипки, М. Мтр-
уевсни. Тихо пристанище.
Още: Снемам / снема шапка /нъм 1 знач./.
СВАЛЯ СЕ / СВАЛИ СЕ <ВОДЕНИЧЕН КАМЪК ОТ ГЪРБА МИ. Почувствувам
голямо облекчение, олеква ма, защото се туря край нт нещо и се освобождавам от някаква
голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно зт мене. Бурята беше страшна,
Но като ги вшДях, че се връщат здрави и читави. воДеничен камък се свили от гърби мш.
Още: Свтля се / свали се < воденичен > камък от раменете (плещите) ма. Смъква
се / смъкне се (птдт / падне) < воденичен > камък от гърбт ма. Сваля се '/ свтли се товар
{<тежко > бреме, планина) от гърбт ма.
СВАЛЯ СЕ / СВАЛИ СЕ < ВОДЕНИЧЕН > КАМЪК ОТ ПЛЕЩИТЕ МИ. Почув¬
ствувам голямо облекчение, олеква ми, защото се туря край на нещо и се освобождавам от
някаква голяма грижт, тежко задължение или нещо неприятно зт мене.
Още: Свтля се / свтли се < воденичен > нтмън от гърбт (раменете) ми. Смънвт се /
смъкне се (пада / падне) <воденичен> камък от плещите ми. Сваля се / свала се товар
(< тежко> бреме (планинт) от плещите ма.	'
СВАЛЯ СЕ / СВАЛИ СЕ < ВОДЕНИЧЕН > КАМЪК ОТ РАМЕНЕТЕ МИ. Почувству¬
вам голямо облекчение, оленвт ми, зтщото се туря край на нещо и се освобождавам от
някаква голяма грижт, тежко задължение или нещо неприятно зт мене.
Още: Свтля се / свали се < воденичен нтмън от гърбт (плещите) ми. Смънвт се / смъкне се
<падт / падне) < воденичен > нтмън от раменете ми. Свтля се / свали се товар (< тежко > Бреме,
планина) от раменете ми.
СВАЛЯ СЕ / СВАЛИ СЕ ПЛАНИНА ОТ ГЪРБА МИ. Почувствувам голямо
оБлекчение, олеква ма, зтщото се туря край нт нещо и се освобождавам от някаква
голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно зт мене. ТеоДосшй възДъхна облекчено.
От гърби му се свали цяла планини, Ст. Загорча^в, Ден последен.
Още: Сваля се / свали се планина от раменете (плещите) ми. Смънвт се / смъкне се
{падт / падне) планина ■ от гърба ма. Сваля се / свали се товтр (<воденичен> камък,
<	тежко > Бреме) от гърбт ми.
СВАЛЯ СЕ / СВАЛИ СЕ ПЛАНИНА ОТ ПЛЕЩИТЕ МИ. Почувствувам голямо
облекчение, оленвт ми, зтщото се туря край на нещо и се освобождавам от някаква голяма
грижа, тежко задължение или нещо неприятно зт мини,—Александър Павлович. Дойдох дз Би
помоля дз ми изберете откъс от пиеса или, . . кзквото ш дз е. .. за изпита, Планина се
сваля от плещите ш стаята пак се напълва с въздух, Ст. Грудев, Адриана Будевснт.
Още: Свтля се / свали се планина от гърба (раменете) ми. Смънвт се / смъкне се
(падт / падне) планина от плещите ми. Свтля се/свала се товтр (< воденичен > камък, < тежко >
Бреме) от плещите ма.
СВАЛЯ СЕ / СВАЛИ СЕ ПЛАНИНА ОТ РАМЕНЕТЕ МИ. Почувствувам голямо
облекчение, оленвт ми, защото се туря край нт нещо и се освобождавам от няктквт голяма
грижт, тежко задължение или нещо неприятно зт мене.
Още: Сваля се / свали се планина от гърбт (плещите) ми. Смъква се / смъкне се
(пада / падне) планина от раменете ма. Свтля се / свтли се товар (< водеиауен> камък,
<	тежко > Бреме) от раменете ми.
СВАЛЯ СЕ / СВАЛИ СЕ < ТЕЖКО> БРЕМЕ ОТ ГЪРБА МИ. Почувствувам
голямо облекчение, олеква ми, зтщото се туря край нт нещо и се освобождавам от някаква
голяма грижа, тежко задължение ала нещо неприятно зт мене. Като взе и последните Ови
изпита, тижко бреме се свали от гърбз му.
267

Още: Сваля се / свили ст <тежко> бртмт от рамене-е (плещите) мм. Смъква се
смъкне ст (пада / падне) <тежко > бртмт от гърба ми. Сваля се / свали ст - < воденичен >
камък (товар, планини) от гърби ми.
СВАЛЯ СЕ I СВАЛИ СЕ < ТЕЖКО > БРЕМЕ ОТ ПЛЕЩИТЕ МИ. Почувствувам-
голямо облекчение, олеква ми, защото ст туря край на нещо и ст освобождавам от някакви
голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно за Мене.
Ощт: Сваля ст / свили ст < тежко > бреме от гърби (рамЕнт-е) ми. Смъква се /'
смъкне се (пада / падне) <тежко > бреме от плещите ми. Сваля ст / свили ст <юдеиичeн:>
камък (товар, планини) от плещите ми.
СВАЛЯ СЕ / СВАЛИ СЕ < ТЕЖКО > БРЕМЕ ОТ РАМЕНЕТЕ МИ. Почувствувам-
голямо облекчение, олеква ми, зищого се гуря крий на нещо и се освобождавам от-
някакви голяма грижи, тежко задължение или нещо неприятно за мент. Тай усещаше»
че едно тежко бреме се свали от раменете му. Ив. Визов, Под игото.
Ощт: Свиля се / свили се < тежко > бреме от гърби (плещите) ми. Смъква ст /
смъкнт се (пади / падне) < тежко > бремт от раменете ми. Сваля ст / свали се < водтиикти>
камък (товар, планини) от раиеиеге ми.
СВАЛЯ СЕ / СВАЛИ СЕ ТОВАР ОТ ГЪРБА МИ. Почувствувам голямо облекче¬
ние, олеква ми, защото ст туря крий ни нещо и ст освобождавам от някакви голяма грижи,
гтжао задължение или нещо неприятно зи мене.
Още: Сваля се / свали се товар от раменете (плтщитт) ми. Смъква ст / смъкне се (пади /
падне) товар от гърба ми. Свиля се / свали ст < воденичен > камък (< тежко > - бреме, плиииии)-
от гърба ми.	'
СВАЛЯ СЕ / СВАЛИ СЕ ТОВАР ОТ ПЛЕЩИТЕ МИ. Почувствувам голямо облекче¬
ние, олеква ми, зищото ст туря край ни нещо и се освобождавам от някакви голяма грижа,
тежко задължение или нещо неприятно зи мене.
Още: Свиля се / свили се товар от гърба (римЕне-т) ми. Смъква ст / смъкне се (пада /
пидне) товар от плещите ми. Сваля ст / свали се <воденичен> камък (< тежко > бремт, планина}
от плещите ми.
СВАЛЯ СЕ / СВАЛИ СЕ ТОВАР ОТ РАМЕНЕТЕ МИ. Почувствувам голямо облекчт-
ние, олеква ми, защото ст туря крий на нещо и се освобождавам от някакви голяма грижи,
тежко задължение ' или нещо неприятно за мене.
Ощт: Свиля ст / свали ст товар от гърби (плещите) ми. Смъква ст / смъкне се (пада /
падне) товар от раменетЕ ми. Свиля се/свили се < водеиикЕи> камък (< тежко> бремт, планини)-
от раменете ми.
СВАРИЛ СЪМ ДРЕНКИТЕ. Диал- Много съм огслибиил. станал съм неузнаваем от
боледуване.
СВАРЯВАМ / СВАРЯ някаква ПОПАРА. Самост. или някому. Причинявам някакви
неприятности, създавам неприятно, заплетено положение обикн. с интриги, клевети.
Ощт: Дробя (надробявАм /' надробя, сдрсб^-м / сдробя, забърквам / забъркам) някаква
попари.
СВЕЖДАМ / СВЕДА ГЛАВА. Самост. или пред някога. пред нещо. Стивим или съм
покорен, смирен; подчинявам ст, покорявам ст. Се тя [Минки] с вирнатата глава, оъс
засмените черни очи. оъс смеха на устни. Много стана; въои се баща, гълчи майка.
— Минке. свеДи глава. . . Женска челя! — чуж!а чест си, — сведи глава! — дума майка..
Ц. Церковски, Минкина сватба. Мои верни другари. не свели пред нищо глава, I ... I слу¬
шайте ма„те слова: / аз съм жив. / аз съм същия. / аз оъм / неизменно на клетвата
верен и твърд! Д. Методиев, . Шумят тополите. Млад беше още, старите чорбаДжии нк му
Даваха път, но той беше по-упорит и сполучи ёа вземе място в общината още на първия
избор. Не свежДаше тай глава пред никого. Д, Тилеи, Железният светилинк. —— Разбирам,,
мила. но какво !а правим? Да тръгна на всеки подлец да Доказвам и опровергавам клеветите
орещу себе ои, няма да го бъде. — А кой ще те защити,..., защо ще превиваш врат, защо
ще свежДаш глава?'В. Нешков, Настъпленит. Не ск и опитвам !а разкажа за оная доброта
и кротост, която ое излъчваше ат нея, та всеки. който се гневеше или луёуваше, виновно
овежДаше пред нея [бабата] глава- А. Дончев, Време разделно.
268

Ощо: Навеждам / ниводи глава /нън 2 знич./. Прекланям / преклоня (скланям / склоня)
глава. Провиним / превия глави. Диал.
СВЕЖДАМ / СВЕДА ДО НУЛА нещо. Книж. Напълно омаловажавам значението
или ролята ни нощо.
СВЕРЯВАМ СИ / СВЕРЯ СИ ЧАСОВНИКА с (по) нещо, Книж, Ориентирам со н дадено
положение и сс съобразявам с ното. Оказа се, че те [г■урцп, изселници от България] редовно
слушат радио София и по него сверяват часовниците си. Ив. Мирски, Проз довот земи.
Трудно ще тн бъде, но.. Затова те и изпращаме, Опирай се повече на войниците н нх
школниците, които ще пристигнат тия дни. Все добри момчета- сх — пхртизхнчета. По-
често сверявай часовника си н с околийския комитет нх партята, Ас. Стиноев, Първите.
СВЕТА БОГОРОДИЦА. Ирон, Привидно тих, • кротък, смирен човек.
Ощс: Своти бетере,даика. Ирон,
СВЕТА БОГОРОДИЧНА. Вж. Своти Богородица.
СВЕТА ВОДА НЕНАПИТА. Ирон.. Човек, който сс представя зв невинен и че но
знво за нещо нередно или човск, когото смятат зв бозтрошон, невинен. В събота се
стягали, приготовлявали, насам-нитхм н в неделя — сватба. Проточила се едни церемония —
със, зурлите му, с тъпаните му,. с играчите . му, а булката — света вода ненапнтх —
мъдри ли се, мъдрн, Чудомир, Аламинут. Успокоявам се. че и тя има неща, конто пре¬
мълчава, Жените също не са свети вода ненапнга, Сл. Македонски, Едни зомя ми стига.
Още: Свотонв (чисти) вода нонзнпгз. Ирон.
СВЕТА МИ Е КРИВ и ЦЕЛИЯ СВЯТ МИ Е КРИВ. 1. В лошо настроение съм, дразня
сс от непчке. Жената, знаете, е болна от жлъчка.. . Хилава такава. . . Светът й крив,
М. Грубошлиови, Пред прати.
2. Зв несполуките си, лошото си настроение търся неоправдано нинатв все у другите и
.имам нриждобно отношение към хората. Син ми било пуй! Намръщил се, нхежнл се, света
му крив. Сичкото самичък си го направи. Ив. Петрон, Нонкината любон. Аз бях.зле, много
за.., никъде не можех дх се свъртя, никого не можех да понасям.. . Целия свяп ми беше
крив, всички мразех, всички като чс ли ми пречеха.. Г. Караславев, Орлон камък.
СВЕТА МИ СЕ ВИЖДА ЧЕРЕН и ЦЕЛИЯ СВЯТ МИ СЕ ВИЖДА ЧЕРЕН.
В много лошо настроение съм, глодвм ни всичко съвсем ноеимпстпчно. — О, хз знам
какво нещо е главоболието!... Като мс скове понякога — целият свят ми се вижда
черен! О. Василев, Любов. Свсги ми сс виждаше черен слсд гази неприятна срсща,
Още: Чорон (чор) ми о света.
СВЕТА НЯМА ДА СЕ СВЪРШИ. Но е фатално (при изразявано ни примирение с
някаква неизбежни случка, събитие). — Мене положително ще ме обесят — промълви
■след малко тя... — Но с това света няма да се свърши, нито борбата ще сс прекрати.
Д. Ангелов, Нв живот и смърт. Ех, синко, познавам, че скоро ще умра. То, гдето щс умра,
как н дх е: всекой ще умре, н с мене света няма дх се свърши, Народна приказки.
СВЕТА СЕ ВЪРТИ ОКОЛО МИ (МЕНЕ). След главно изр. Нвй-гпзннето лице съм,
всичкв трябва дв се съобразява с моите желания, изисквания. Докапо не разбереш, че
свепх нс се върпн около важната ти персона, ще си останеш все това. коего и сега си —
едно закръглено нищо. П. Вожпнов. Нашата сила. Смятат, че свепх се върти около пях. •
Не си въобразявай, чс свети се върти около тсбе.
СВЕТАЯ СВЕТИХ. Книж, Нощо нзй-екъно, ний-съкрононно за някого и недостъпно
зв другите. Сърцето ми е чуждо зх света, / подобно древен храм в развалини, / и тайните
си пази то ревниво / в Свети свстих' нх своите глъбини, П. П. Славейков, Сън зв шиегио.
Вуйчо Серги е бил сднн от първите актьори нх родния ми град. В неговия кабинет, в .тхя
свепхя светенх. ... има цяла стена, украсена със сннмкН ог тоя период, П. Нозникомов,
Бяло и черно. Чс обичаше и че сс надяваше като всички дх има и гой един ден свой дом, в това
нямаше съмнении,. .. Копнежът живееше там. в съкровената светхя светих нх сърцето,
Ст. Дичев, Зи свободата.
От названието на вътрешната чист на Йорусвлимския храм, където со пазели снетито дврово и където
само нърнеевошоникъг о можол дв влизв и то само един път н годината.
269

СВЕТВАМ I СВЕТНА ЕДИН някому. Грубо, Удрям някому плесница. Щи ти свитни
един - в муцуната! — изкрещя мустакат мъж от Привослзв, защото бяхз го блъснали &
хълбока. Г. Ктртслтвов, Обикновена хорт. Като му светнах един, и пзк един — той
завчас. . . се прескълбучи! Ив. Хтджамтрчев, Овчарчето Ктлитно. Нзвейох се през прозореца ш
викнах: — Угасихте ли дяволския огън, момчета:— Чакай ди, може дз светне! — обади се
някой, — Щи тш свитна аз идин по тиквата! — викни му Друг. Н. Хайтов, Приключения
в горттт.
Още: Свавтм / свия (обърсвтм / обършт) един. Грубо.
СВЕТВА МИ / СВЕТНЕ МИ ПРЕД (НА) ОЧИТЕ. Почувствувам голямо облекчение,,
зтщото се освобождавам от някаква голяма грижа, беда ала зтщото преставам дт усещам
някаква силна Болкт; оленвт ми. И когато един дин взи дз стяга бзщинитз сш лодки. . . —
риче бзщшн занаят ще поднови., нз всички свитни пред очш. П. Ю. Тодоров, Идилии.
Изтече учибната година и из се родих! Олекни ми нз душата. Свитна мш пред очшти! Н. Кт-
ралиевт, Неуловимият. Хората сш вдигнаха- хижите в силата, посяха и пожънаха, поразвъ-
Дшхз говеда, овци, светна им пред очите, Ст. Загорчанов, Ивайло.
Още: Съмва ма <се> / съмне ма <се> пред (на) очите.
СВЕТВАМ / СВЕТНА ПО КЕМЕНЕТО някого, Дшал. Грубо. Удрям някого по
главттт.
СВЕТЕНА ВОДА НЕНАПИТА. Ирон. Вж. Светт вода ненапитт. Светина води
ненапита / на попчета млади нилити. Кр. Велков, Мед от ост.
СВЕТИ ИЛИЯ МЕ СКЪЛЦА. Дшзл, Бивам ударен от гръм.
СВЕТИХ ВОДАТА [ЩЕ СВЕТЯ ВОДАТА] някому. Вж. Светих маслото някому.
Пушката му бише пълна- зла той не гръмни, . . — Ах, дз бях аз щях дз им светя водата! —
каза ожесточено Рачо Чобзнът, Ив. Втзов, Пътни Бележки. Ний ризприхми корима ни
поп Къна за по-малки работи. . - Хай, свитите му водата! Ив. Втзов, Нова земя.
СВЕТИХ МАСЛОТО [ЩЕ СВЕТЯ МАСЛОТО] някому, Убих, премахнах (ще убия, ще
премахна) някого, обинн. умишлено зт наказание или зт отмъщение. Иван кипеше от яд,
Той искаше Да причака някоя вечер Матрака и дз му свети маслото. Димо научи зз товз
от Младини и го възпря. Г. Ктртслтвов, Татул. Ето, ти си треперил от стрзх ш пик сш
имал кураж дз светиш маслото ни най-голимия кръволок в цялото Средногорие, Д. Ангелов,
На живот и смърт. Какви братя сте мш вие! Братя, а убихти моя брат. Аз ще сш отмъстя.
Още тази нощ ще ти свитя маслото. Сл. Трънски, Неотдавна. Цели страшни глутници
се разхождах! по полето ш чакаха де ще се покажи жива души, за Да й свитят масл]T],
През тая гоДшна - на всшчкш познатий Стойо Опинчирят стинз жиртвз нз вълците, Хр. Мак¬
симов, Кой ни е крив. От гъсталака точно срищу ниго изскочи граничар с автомат ш щеше
да му свети маслото. зко не бях стрелял. Б. ■ Райнов, Господин Никой. Като повървя
донякъде, погледна към нивата ш каза: — Аз нз тоя Марин ще му светя маслото?
Ще го научи кзк се взема чужд имот! Ив. Петров, Мъртво вълнение. Загледа ми Алито
остро-остро в очите. з че извади пзтлзка: — Тръгвай, инак ще ти свитя маслото?
Н. Хайтов, Диви разкази. — Ако посмее, щи го пречукам кзто нищо, . . — Какъвто сш
грамзДин, лисно можеш. дз му свитиш маслото. Й. Гешев, Вик от тъмнината.
Рядко: СвЕтявтм мтслото някому.
От обичая у католиците дт светят мтсло при смърт.	*
Още: Светих водттт.
СВЕТЛИ ТИ ОЧИ и СВЕТЛО ТИ ОКО. Дизл. Поздрав при завръщане нт близък
човек след дълго отсъствие от дома ала ногтто някой се е избавил от нещо — честита
радост.
СВЕТНАЛИ МИ СА ■ УШИТЕ. Много съм отслабнал, азмърштвял.
Още: Изтънели (просветнала) ми са ушите.
СВЕТЯТ МИ УШИТЕ. Много съм слаб, мърштв.
СВЕЩЕНА ПРОСТОТА. Кншж. 1. Възклицание при извършване нт нещо наивно или
вследствие на невежество. И тш вярваш- че такъв жесток човек щи прояви към тиб съчув-
отвие ш ще ти помогне? О. свещена простота!
270

2. Пре^ляма наивност. Съветвахме Салиева да не хоёи и никому да ск не оплаква»
заЩото „гарван гарвану око не вади", той обаче, о всичката своя свещена простота отиде да
търои правда у „убиеца из-за угла"! в. Пряпорец.
Думи, казани от Ян Хус от клидити, когато видял аик едни старици хвърля съчки в огъня.
СВЕЩ МИ ТЪРСИ. Диал. Много съм злт, на смъртно легло съм.
СВИВАМ / СВИЯ БАЙРАКА. 1. Прекратявам ди се боря, ди се противопоставям иа-
някого; преставам да дтйствувам или признавам ст зи победен при спор.
2. Диал. Някому. Принуждавам някого да пресгант ди действува или ди упорствуви.
— Хайде наздраве. Дядо попе! Все тъй да си як — наздраве... . Ама сви бйрака дядо Лагчу,
а? — Ти, ти си ни днеска честта! Ст. Дичев, Зи свободата.
Ощт: Свивам / свия знамената (знамето) /към 1 знач./. Книж.
СВИВАМ / СВИЯ ВРАТ. Самост. или пред някого, пред нещо. Ставам или съм покорен,
смирен; подчинявам се, покорявам се. Знаеха те [българи-т] от разказите на бащите и
майките си. от де!ите и бабите си, че такива кървави времена оа ' бивали и вярваха, чк пак
могат да се повторят, затова свиваха врат. Ц. Гинчев, Ганчо Косераита.
Ощт: Подвивам / подвия (превивам / превия, прекланям / пректо^, скланям / склоня,
снемим / снеми, скършвим / скърши, навеждам / наведа) врат.
СВИВАМ / СВИЯ ВРАТА на някого. Накарвам някого ди ми се подчини, да стине
покорен, сломяеим непокорството, съnротнииmи. инати ни някого; подчинявам, покорявам.
Нели и сички ние сме християни? Дайте ои ръката да овиеме врата на турчина, да даде
той свобода на Болгария. •на Босна и Херцеговина! Съгласили се. по!али ръка и аустрцeцьт•
и немецът, и французинът. подал ръка и ингилизинът. Д. Талев, Преспинските камбани.
Още: Извивам / извия врати /във 2 знач./. Навивам / навия (превивам / превия,,
прекършвам / прекърши) врага.
СВИВАМ / СВИЯ В ШЕПАТА СИ някого- Ограничавам свободата на някого, нт му
позволявам да действува киато той желае, зАставям някого ди постъпва тааи както му
заповядам; подчинявам ни волята си. Сега нехае за делата ни. .., но като обуе царските
ботуши. вое по нас щк гази с тях —— ката баща ои. За чао ще ни свие в шепата ои, помнете
ми думата. С него и човешки не можеш да поприказваш. - М. Смилови, Друм се вие.
На Божил сякаш му трябваше размирната време, гоДините без ре! и власт, за да покаже
на котленци за какво е роёен. Млад човек беше. още нямаше четирийсет. а само за Дни
ови в шепа гоичките побелели чорбаджии. В. Мутафчиеви, Летопис на смутното време.
СВИВАМ / СВИЯ ЗНАМЕНАТА (ЗНАМЕТО). Книж. Прекратявам ди ст боря, ди се
противопоставям ни някого; преставам да действувам или признавам се зи победен при
спор. Интернирането на чехларокото население не даде очакваните от фашистите резул¬
тати. Числото на партизаните порасна още повече. съседните села не свиха знамената.
Напротив, те усилиха борбата. К. Ламбрев, Средногорски партизани. Христо Конов издаёе
окръжно — ще изключва всеки, който бъде уличен в пропаганда на левичарски идеи. И ние
решихме да свием знамената за по-благоприятни времена. А. Гуляшки, Любов. Но тога той
направи главно зараёи Сашо, който, когато мечтаеха, най-буйно мечтаеше от всички. а
дойдеше ли до действия, пръв свиваше знамената. С. Чернишеи, Вятърната мелници.
Тя беше кратка, тиха жена, но страшно настойчива, когато се заемаше с нещо. БаДко
добре ои я познаваше. затова всякога, когато Доловеше в гласа й металнЦЬ нотки, както
ое казва, свиваше знамената, изпълняваше всичко. каквото му нареди. В. Ченков, С нови-
другари. ЖанДармериятл ск изтегни и за първи път ат много месеци наслм в Рагногорския
банкан настъпиха спокойствие и тишина. Някои от другарите мислеха, че врагът е свил
знамената, злщото съветската армия наближаваше българската граница. Н. Хайтов,
Приключения и гората.
Ощт: Свивам / свия байрака /и 1 знач./. Свалям / сваля знамето (знаменита). Книж.
СВИВАМ / СВИЯ ЕДИН някому- Грубо. Удрям някому плесници. Моя пергел!. . .
Млмл казл Дл ми го !а!еш!. . . —Я ок обирай. пача такава, докато не оъм ти свил един! —
изстъпи ое Драган. Б. Болгар, Близнаците.
Ощт: Светвам / светни (обърсвим - / обърши) - един. Грубо.
СВИВА МЕ / СВИЕ МЕ ПОД ЛЪЖИЧКАТА. 1. Изпитвам остра болки и стомаха,
обикн. от nрегладнпиаие. — Кога ли щк почнем яденето? Усещам нещо да ме огива пад
лъжичката- Гладна съм сигурно. О. Василев, Дивити гори.
271

2. Измъчвам со, притеснявам со, тревожа со, безпокоя ст много. Прегърне сирота Кета своите
снрачста, прегърне ги лдннцaтa, пх заплаче. . . Ронн ги, рони, а в гърдите я нещо свило,
тамхм пука нх. под лъжичката, пх я пие. пх я пне. дх речеш, че змня я е захапала
за сърце, Мих. Георгиев, От зло нв по-зло. — Каквн са пези връзкн, дето нощем гн
търсиш, ма?'— й викам. — Такива, кай, дълбоки, Щс видиш как ще мн прнлича бялхти пре¬
стилка, Нещо ме свивх под лъжичката., сестро, хмх сн мълча, Кой знае, може да нмх
право, внкам сн. Б. Нпкепен. Късмет.
Още: Стяги ме / стотно ме под лъжичката /към 2 зная./.
СВИВАМ / СВИЯ ЗМИЙСКО ГНЕЗДО. Кннж. Създавам кръг, трупа от зли,
непочтени хора, чиято цол е дв пакостят (обикн. в учреждение, предприятие или в обществена
групировки, партия). Враговете ни социализма бяха успели да свият тук-там змийско гнездо,
но скоро бяха огкрнтн и обезвредени.
СВИВА МИ СЕ / СВИЕ МИ СЕ ДУШАТА. Намирам се в притеснено, потиснато
състояние, н тревога или изпадам н такова състояние, обхваща ме силна тревоги, притеснение.
Огведнаж някакъв рязък, стрхнсн, болезнен вик пронизва тншннхгх. Душата ти настръхва н
се свива. Из главата ти изчезват всички мисли, Елин Пелин, Черни рози. Война! Стихия’
се нзвн. I Душата майчина се само плахо сви, К. Христов, Чеди нв Балквнв.
Ощо: Свива ми ст / снит ми со душата ни кюлчо. Диал, Свива ми со / снио ми се душицата
(сърцото). Стяги ми се / стегне ми со душата.
СВИВА МИ СЕ/ СВИЕ МИ СЕ ДУШАТА НА КЮЛЧЕ. Днал. Намирам се в нрпгоеноне,
потиснато състояние, в тревога или изпадам н такова състояние, обхваща мо силна тревога,
притеснение. Повикай го дх се разберем, дано му уври дебелата глава, Ох, божичко, душата
мн на кюлче се с свнлх. Ем. Станев, Иван Кондвров.
Ощо: Свива ми ст / свит ми се душата.
СВИВА МИ СЕ / СВИЕ МИ СЕ ДУШИЦАТА. Намирам со в притеснено, потиснато
състояние, в тревоги или изпадам н такови състояние, обхвищи мо силни тревоги, при¬
теснение. Жена мн не може дх живее на село и все .това сн знае: „В грхдх искам дх отидем!
Тук. на село, не мога повече — задушавам се.'. Ех. х нх мене душицата ми се свивх!
Накъде без пири? Ин. Мартинов, Дрива точо през славянски земи.
Ощо: Свива ми ст / снит ми се душата.
СВИВА МИ СЕ / СВИЕ МИ СЕ СЪРЦЕТО. Намирам сс н притеснено, потиснато
състояние, н тревога или изпадам в такова състояние, обхваща мо силна тревога, притеснение.
Тннкн душата се нзпълвх с мъка, сърцето й се свнвх ог болка, Т. Г. Влийкон, Стрина Вонко-
ница и снахи й. И сърцето й се свиваше от неизразима тревога и страх, Ив. Ввзов, Под
игото. Нахоквхнепо му тежеше като воденичен камък и при спомена за това сърцето му
болно се свиваше. Ив. Хаджимарчов, Овчарчето Квлитко. Левскн взе шапката сн н излсзс.
Сърцето му се бс свило, мъка го душеше, Ст. Дичсв, Зи свободата. Ех. царю. царю, —
дх видеше царицата как целува чедата си н как плаче, щешс дх тн сс. свне сърцето .— •
отвърна Панчу след някое време, Ст. Загорчи^в, Дон последен. Цвета не бе мннхвхла
оттук от деня, когато напусна Енъовхтх къщс. Прн тоя спомен сърцето й сс свн.
Елин Пелин, Зомя. Тръгнаха приказки. Едни гн измисляха, другн ги разнасяха нз града,, .,
Дочу и Ружа пня злобни думн н още повече сс сви сърцето й, Д. Талон, Илинден.
Още: Свиф ми ст / свит ми ст сърцето ни бучка (буца). Свива ми со / свит ми ст душата
(душицата). Стяги ми се / стотно ми се сърцето.
СВИВА МИ СЕ / СВИЕ МИ СЕ СЪРЦЕТО НА БУЦА. Вж. Свини ми ст / ' свит
ми сс сърцето ни бучка. Като слушаше тъжния му разказ, сърцето й сс свиваше нх буца. •
Чу позната й мелодия и изведнж сърцето й сс свн на буци.
СВИВА МИ СЕ / СВИЕ МИ СЕ СЪРЦЕТО НА БУЧКА. Намирам со в притеснено
потиснато състояние, н тревоги или изпадам в такови състояние, обхваща мо силна тревога,
притеснение. Подранихме, но мама като рекла — хайде, ти хайде! — Ба, ще тн седя аз
като кукувица в хотела!,, . Сърцето мн сс сви на бучка! О. Василев, Любов. Сърцето. Д
се свиваше нх бучка, като го гледаше как слабее,
Още: Снинв ми со / свит ми се сърцето. Свиви ми сс / свие ми сс сърцето ни буци.
СВИВАМ / СВИЯ КАИША. Изнемогвам поради недостатъчно сродства, зло съм мито-
рпв.лно и гладувам. — Ама така дс — хко си остави работицхтх, сетне цяла година ще
нмх да свнва кхнша, Г. Кариепзвев, Обикновени хора.
272

СВИВАМ КАТО АХРЯНИН. Дшзл, Ям много а лткомо.
СВИВАМ / СВИЯ ЛУБА някому. Дизл, Заставям някого да престане дт своеволничи;
ксыарявтм, унротявам.
Още: Смтзвтм / смажа лубт. Дшал,
СВИВАМ / СВИЯ НАДВЕ-НАТРИ нещо. Дшзл, Извършвам нещо как дт е, небрежно.
СВИВАМ / СВИЯ ПЕСТНИК (ПЕСТНИЦИ). Проявявам въздържание, зт да не покажт
гневт си, неприятното си чувство или изразявам зтктнт, че ще отмъстя, накажа някого,
(обикн. ктто стискам юмруци). Бичът изплющя на гърбз й .. . Снишен зид храсти, Вилко
глеОаше с широко отворени очи и безсилен свиваше пестншеи. Д. Мтр^ч^е^в^с^к^и:,. Дошло е време.
Понякога се сищз съвсем отпаДнил, побидин от всички, понякога пък свие гневно nестншеи,
скръцни със зъби: чакай ... щи им дим една, да ме познаят ... . Само и сам той не знаи
кзкво ще стори дз сш - изпълни заканата. П. Ю, Тодоров, Идалии. Хоритз вместо дз ги
пожалят, -присмиват се, подкачат майка му и Дори преО сзмия него разправят таквизш
приказки за ния, че той свшвз пистницш—— ако би имал сила- примазал би всшчкш. П. Ю. То¬
доров, Идилии.
Още: Свивам / свия юмрук (юмруци).
СВИВАМ / СВИЯ РАМЕНЕ. Показвам, че не знтя нещо, ала изразявам недоуме¬
ние от нещо ала колебание зт нещо (оБакн. ктто правя движение с раменете си). Обиколих
всички стиш нз кметството о... .но никой нищо не можи да ми каже! Всшчкш свиват рамини
и ме пращат за зилин хайвир от стая в стзя! Св. Минков, Ртзнтзи в ттртлежовт ножт.
— Я мш кажете вий. какви ще стане нишата България, когато тим хе от балкана рукне злато?
Всички го разбират, но свиват рамене, Ст. Л. Костов, Златната минт. — Вячеслав Си-
лзба! — извиква чероен]ирмиецьт, ... — Нямз лш такъв човек между вис? Свиваме рамене.
Изглежда. че няма. Кр. Кюлявнов, Светлини по пътя. Какво става с тоя човик? Аз свих
рамени. Какво можех Оз отговоря? М. Мтрчевсни, Тайнствените светлина. Той сочеше
заповедта з! уволнението нз всшчкш, които срещаше по улиците, .... и чакаше протести ш
съчувствия. Но хората свиваха- рзмине и сш подминаваха. Г. Ктртслтвов, Чиновническа
история.	.
СВИВАМ / СВИЯ ' САРМИТЕ някому. Скарвам се остро нт някого ■ и го принуждавам
дт престане дт постъпва своеволно; разправям се с някого и го заставям дт мирува.
Скуби човекът! Казвам им в общината: „А би свийте му сзрмшти на този тип! Какво
чзкати? Стига експлоатация!“ А ония мънкат. С. Чернишев, Вятърната мелница. Лани
през лятото щях Оз напирОзша ейно контролъорче. . . не стига Оито силото го храни с
пържени яйца ш дето от Държавата получава,- ими седнзл да се заяда и актови да
съставя, Че като му свих сармите, че като му ревнах. Г. Ктртслтвов, Обикновена
ixopa.
СВИВАМ СЕ / СВИЯ СЕ В КОЖАТА СИ. Изпитвам страх и се спотайвам, не
«фреприемам нищо. — Внимание. Драги селяни, слид малко щи открием народен съд за
гиДовите! — кзза Морозов. Настъпи висило оживление. Навързаните [фашисти] се свиваха в
кожата сш -и трепериха от страх. К. Ламбрев, Средногорски партизани. Некз Оз бръщолевят
подплашените интелигинтчити- нека Оз се свиват в кожата сш опортюнистите и страхлив¬
ците. некз дз злорздствувзт враговете! Пзртшятз е на своя боен пост! К. Ламбрев, Средно¬
горски партизани.
СВИВАМ СЕ / СВИЯ СЕ В ЧЕРУПКАТА СИ. 1. Не смея дт предприема нищо; напла¬
шен съм много и се спотайвам. Сига враговити се бяха свили в черупката сш ш генералът
зт съпротивата пътуваше биз верния сш телохранител, Д. Димов, Тютюн. Нз гърба му
(нт момчето] се премяташе широка сиви торба с набраните мамули, Ей с тази торба приз
рзмо и с тези мамули ни гърдите щи го прекарат през силото, а отпред ще бие барабанът.
Ще се сипне цялото сило, ти Оз го види зз приказ и пример ... Де що ими хайдути
харсъзи дз се свият в черупките сш. Г. Ктртслтвов, Снтхт. Той усити, че положението
не ще Оз е чак толкова безнадеждно, щом само го уволняват, без дз го търсят повече.
Гочо се свшв черупката сш и пролежа почти цяла гоДшна ниминОерз в кухнята, В. Дитв^ов,
Последният успех нт Гочо Ганчев. Фашистите разтуриха организациите и нямаше как'
трябваше дз се свием в черупките сш от терора, П. Славянски, Претворена земя.
1. Сттвтм стеснителен и не предприемам нищо; затварям се в себе си. Бедният човек е
ограничен, няма размих нз мисълта. липсва му смелост, предприемчивост, - . той се свшвз
И 8 Фрттеологачен .речник, т. 2
273

в черупката си и изостава г живота. Н. Кар-лиеви, Разпети пттък. Пред непознати
хора Митя се свиваше свенливо в черупката си, не успяваше дума да обели. IL Вежинов,
Нишата сили.	_
Още: Скривам се / скрия се (затварям се / затворя се) в черупката си /аъм 1 знач./.
СВИВАМ СЕ / СВИЯ СЕ ЗА ПЕТ ПАРИ. Живея крайно пестеливо, почти изне¬
могвам материално и не си позволявам да харча и ний-милки сума. Откак той потъна
там млад и зелен, нищичко не бяха купили за себе ои, за в къщи. Свиваха ое за пет пари
и кой каквото припечелваше, всичко в затвора отиваше. Г. Кириславов, Танго. — Никаква
сватба- .. няма време да гощаваме хората, пък сетне да ое свиваме за пет пари- Г. Ка-
раславои, Времени.
СВИВАМ СЕ КАТО КОЗА В ДЪЖД. Диан. Чувствувам ст смутен, неловко, неудобно.
Щк грабне [докторът] палтото и ще целуне пак жена ои три пъти и ще изхвръкне ти-
чешком. Анаотасийка пак ще ги погледне завистлива, ще ск извие към мене, но аз ще си
отДръпна отола- . . — Живот, — въздиша тиха Анастасийки, — щастие и блажестга!
А аз ск свивам като коза в дъжд, нани така, и няма какво да възразя. Чудомир, Допустимо.
Още: Сгьрчвам се като коза в дъжд. Диан.
СВИВАМ СЕ / СВИЯ СЕ КАТО ЦИГАНИН. Живея крайно пестеливо, не смея да
похарчи никакви пари. Пари „мат, а ок свиват като цигани, къщата им празна, едно
легна както трябва нямат.
СВИВАМ СЕ / СВИЯ СЕ НА ЕР ГОЛЯМ. Много ми е студено. Стаята в хижата
нк беше отоплена и въпреки че имах !ве одеяла, цяна нощ ск свивах на кр голям.
СВИВАМ СЕ / СВИЯ СЕ НА КРАВАЙ. Живея и недоимък, бедно или крайно скромно,
зле съм материално. Такова беше тогава времето, земеДелскитк произведения имаха цена,
хората ое пълнеха с пари, чиновниците. които чакаха само на е!на заплата, ок свиваха
на кравай. Г. Кирасл-иов, Чиновнически история.
СВИВАМ <СИ> / СВИЯ <СИ> ГНЕЗДО. Книж. 1. Създавам си свой дом, свое
семейно огнище. Губи си младините, бай Васине - . . Кога щк свием гнездо, кога челяё щк
отглкДамк, кога и ние щк разберем нещо ат тази божи свят-. Ст. Дичев, За свободата. Аз.
Аничкк. .. . такова.. . съм старил намерение да си свия и аз свое гпeзёа,. . . Ти ако нямаш
нищо против, ако ои съгласна .. . , Аничке, да станеш моя жена. Й. Йовков, Обикновен
човек. Горката мама!... Дори снаха бях обещал да й доведа, гнездо да свия до нея
на село, за да ое изпълни къщата й с деца. Ас. С-иноти, Първите.
2. Създавам си убежище, настанявам ст някъде. И някъде всред тази верига ое намираха
усойните непристъпни окали, в които бе свин гнезёо партизанският щаб — четворка
от безстрашни и оинни мъже. Д. Димов, Тютюн. Димчо беше много добро момче. И в
тяхната къща немотията беше овила гнездо. А. Кaрилийчев. Сmроигелн ни - републиката.
Оскъдицата и гладът бяха овили гнездо г отлята, в която бяхме ое наблъскали като
добитък. Д. Спространое, ^^обречени-т.
СВИВАМ СИ / СВИЯ СИ ДРИПИТЕ. ' [Често: Свивай си / свий си дрипите]. 1. Пре¬
ставам да действувам, ди ст противопоставям; кротувам, мирувам, смирявим ст.
2. Отивам си, махам ст отнякъде; запилявам се.
Още: Свивам си / свия си парцалите /аъм 1 знач./. Налягам си / налегна си дрипите
/в 1 знач./.
СВИВАМ СИ / СВИЯ СИ ЕЗИКА. 1. [Често: Свивай си / свий си езика]. Грубо. Внима¬
вам какво говоря, въздържим се да говоря необмислено, неуместни или обидни думи; млъквам.
— И ти, кмете — обърна ок той троснато към ' кмета, — си говорил против братушките
и си хвалил хитлеристите, . . . Затова да ои свиеш езика, да не стане нужда да ти го
свием ние! Д. Ангелов, Ни живот и смърт. Свещеникът я гледаше мрачна, после отсече
накъсо: — Слушай какво ще ти кажа, кака Нейке — да си свиваш Дългия език, да нк
изпуснеш някоя дума пре! Найдена или пред баща му. Г. РАйчеи, Златният ключ. — Ще
почерпя, защо да нк почерпя — отвърна Панчин. — Но ти ои свивай езика. Бай ти Дико
никога не лъже. Кр. Григоров, Риздолчинн. — Майкя, много ми е потрябвала вашата
власт! Като си я харесвате, дръжте ои я, ... —Постоянно псуваш властта и плещиш
нeаррли-пeкипрли. Свивай си езика, че ще го изскубна чак от корена. В. Нешков, Иисmъплеине.
2. Не смея да говоря, не ст отпущам ди говоря. Значи тога не бяха обикновени сенянчета.
274

тхкнва, каквиго ги знаеше оп едно. врсме — дх си свнят езиците и дх затреперят само
капо чуят пиплхпх му. Г. Квраспивев, Селски истории.
Още: Свивим си / свия си устата. /към 1 знич./. Сдържам си / сдържа си (събирам ся /
събора си, прибирам си / прибора си) езики /към 1 знач./. Грубо, Държа си езика /във 2
знич. към 1 знач./. Сбирам си / сбора си езика /към 1 знач./. Простореч, Грубо,
СВИВАМ СИ / СВИЯ СИ КУЙРУКА и СВИВАМ / СВИЯ КУЙРУК. Преставам дв
сс съпротивлявам или да върши снеоволпи, защото се уплвшввм или сс съобразявам с нощо;
ставам мирон, смирявам сс. Хвалеше сс. перчеше наляво и надясно, но мнна време
н той си сви куйрука. • Държеше се надменно, ' разпореждаше сс навсякъде, но откхкто '
разбра, че .могат дх го преместят. че не сх доволни от него, започх дх сн свива куйрука.
Ощо: Подвивам си / подния си куИруки. Свивам си / свия си опашката.
СВИВАМ СИ / СВИЯ СИ ОПАШКАТА и СВИВАМ / СВИЯ ОПАШКА. Преставам да
со съпротивлявам или да върша своеволия, защото сс изплашвам или съобразявам с нещо;
ставам мирон, кротък, смирянам со. А и този важен полицейски началник, макар дх се
хвалн и дх се перчи. ще свие опашката си. Г. Караганов, Лонко. Рекохме, че сме довършили
нечестните и шмекерите в наше село, Едни отидоха в затвора. други сн свнха опашките,
П. Волков, Стълба до нобото. Затова лн пе прибрахме в сснафа? Колко майстори по-
големн от тебе нмх н не сх тръгнали дюкян дх отварят, Не може, не даваме, свивай сн
опашката! Д. Тилов, Железният свотилник. — Бубулечкх съм, но не ме е страх дх ходя
при юнаците в гората. А ти, щом видиш турчнн и свнваш опашка. като наплашено куче,
К. Потканов, Хайдути. Срсд офицерите малцина видях усмихнат, Повече бяха намръщени
и с кнсели физиономии, ,. Всичко си е наред, господин помощник. Подрязани сх им крилата. . .
Пък и откак разбраха, че идвате вие., , . свиха опашкн, Ас. Ствноов, Първите.
Ощо: Подвивам си / подвия си (подгъвам си / подгъна си) опашката. Свивам си )
свия си куйрука.
СВИВАМ СИ / СВИЯ СИ ПАРЦАЛИТЕ. [Чссто: Свивай си / свий си парцалите].
Преставам да действувам, дв сс противопоставям; кротувам, мируним, смирявам сс. Защо
се увираш, дето не ти е мястото? Свивай сн парцалите с твоето нищожество. Де можеш
да сс мериш с тия великосветски хора н' да съперничиш с тях зх сърцсго нх Маргарита!
Ив. Бвзен, Утро в Бинки.
Ощт: Свивам си / сния си дрипите /в 1 знач./. Налягам си / налегни си (натискам си /
натисна си) парцалите.
СВИВАМ СИ / СВИЯ СИ ПЕРУШИНАТА. Простивам ди се съпротивлявам или ' дв
върши своеволия, защото се уплвшввм или сс съобразявам с нещо; ставам мирен, кротък,
смирявим ст.
СВИВАМ СИ ПОЛИТЕ. За мома — пазя моминската си чест. Плачеш! Която не сн е
свивала полите, по сватбата й ще я разплачат още повече, П. Ю . Тодоров, Змейова сватба.
Ощо: Прибирам си полпго. Диал.
СВИВАМ СИ / СВИЯ • СИ УСТАТА. • [Чссто: Свивай си / свий си устата]. Грубо.
Внимавам какво говоря, въздържам со дв говоря необмислено, неуместни или обидни думи;
млъквам. А да пи кажа лн пък защо защищаваш Сганкула? ,, , Защото Стхнкул язди
снаха гн, разбра ли! , . . Кръстьо. свивай сн устата, че чудо ще направя! Ст. Мирков,
Дълбоки бразди. Я no-харно не сопай се много, много, ами сн свивай устата, че като
сс върне госпожата, знаеш ли какво ще те спори. Т. Г. Вляйкон, Востовой. Но пя
[шефката] ще мн падне на ръка и така ще я нажуля хз нся. пх' друг път дх си свивх устата
н да не дрънка работи, конто не са за нея! Ст. Л. Костон, Големинов. Стоил,,. искаше
да попнгх зх адвокати Петров, па като че нещо просветна в ума му: — Бре. в кое времс
живеем, Кой го знае какъв комунист е тоя перчемлия, Я дх сн свия устата, Кр. Григоров,
Игличено. Ако не сн свивх устата, Петко щс трябва дх си търсн другаде работа. Й. Ге¬
шев, Вик от тьмнпнита.
Още: Свивим ти / свия си езика /в 1 знач./. Събирам си / събора си (прибирам си /
прибера си, стискам 'си / стисна си) устата. Грубо. Държа си устати /във 2 знач./. Сбирам
си / сбери си устита. Простореч. Грубо, Свивам си / свия си исИвeпо. Диал..Грубо.
СВИВАМ СИ / СВИЯ СИ ЧЕЙНЕТО. [Често: Снинай си / свий си исйнтпе]. Днал.
Грубо. Внимавам какво говоря, въздържам со да говоря необмислено, неуместни или обидни
275

думи; млъквам. Страшни работи е развързано чейне, .,. Хим колко пъти си мш казвали:
„Свивай сш чейнето1“ Н. Хайтов, Дава ртзктзи.
Още: Свавтм са / свия си устатт. Грубо,
СВИВАМ / СВИЯ ЧЕМБЕРА някому. Дшзл, Принуждавам някого да престане да
своеволничи, дт върши нередности. Не се безпокой, нищо че се перчи, ще му свием
ш ни него чембери.
СВИВАМ / СВИЯ ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) някому. Сттвтм строг в отношението си
към някого и не му позволявам дт върши нтквото си иска, дт своеволничи. Мислиши за
бащиния си приятел ш го кореше в уми си, задето не е свил нз времето юзОити - на
синовете си, а ги и оставил дз вършат глупости, Ем. Станев, Иван Кондарев. — Аз
щи поприказвам с бзтя Петра да му свие юзОзта, ззщото при- едни промяна ни отговарям
за него, Г. Ктраславов, Гтберови. — Нашият- ротен команОир, подпоручик Слзновскш,
ими съвсем отрицателно отношение към културно-масовата работа - .. Значи, тъй със
Слановски, а? Добри, ще му свия юзОите. В, Нешков, Настъпление.
Още: Дръпвам / дръпна (опъвам / опъна, сбирам / сбера, стягам / стегна, хващам /
хвана) юздите (юздата). Свивам / свия юлара.
СВИВАМ I СВИЯ ЮЛАРА някому, Сттвтм строг в отношението си нъм някого и не му
позволявам дт върши нтквото си иска, дт своеволнича. Ако ни му свииш юларз — ---- ще
го обидя в гимназията ш ще го изключат, Ззщо дз губи цяла година'? Г. Ктртславов,
Обикновени хора.
Още: Свивам / свия юздите.
СВИВАМ / ' СВИЯ ЮМРУК (ЮМРУЦИ). Проявявам въздържание, зт дт не покажа
гневт си, неприятното си чувство, или изразявам закана, че ще отмъстя, накажа някого
(обикн. ктто стискам юмруци). И през набезите ни бошнакз Пазвантоглу, ш приз времето нз
хайдут Велко българите в - тоя край свивали юмруци за разплати. Ст. Станчев, На раздумка.
Милиони честни и напредничави хори чухи сигнала и свиха юмруци, когато българският
комунист нанесе първия смъртоносен уОзр нз варварското нашествие, в. Отечествен
фронт.
Още: Свивам / свия пестнан (nесгиаеи).
СВИКВАМ / СВИКАМ ПОД ЗНАМЕНАТА. Кншж. Извършвам мобилизация; моби¬
лизирам.
СВИЛА МИ СЕ Е ЗМИЯ В КЕСИЯТА. Голям скъперник съм, свиди ма се дт дтм
пара зт нещо. Ни дава ншто счупен бзн, Свила му се - змия в кесията. Ив. Втзов,
Хъшове.
Вероятно от разпространения в приказните обртз нт змията, която пази съкровища. (Б. Ангелов, Ли¬
тературна студии, с. 73).
Още: Влязла е змия в кесията ми.
СВИЛА МИ СЕ Е ЗМИЯ В ПАЗВАТА. Доверявам се нт някого, без дт подозирам,
че той ма' причинява зло, че действува срещу мене. — Тика и — проОължи Герган.
— вместо нашата кооперация дз се занимава с тази работа, занимават се други хорз, . . .
И ние се чуОим защо така - безбожно нш ограбват. — Змия се свила в пазвата нш. Гер¬
гане! — обади се старият учител бай Васил Караиванов. К. Калчев, Живите помнят.
С ВИЛА ОРЕХИ СЪБИРАМ. Полтгтм нтпртзни усилия зт нещо неизпълнимо; вършт
Безполезна работа.
Още: С вали ореха прибирам. Нося с вала < тт > орехи. С вила ореха хвъргам.
Дшзл.
С ВИЛИ ОРЕХИ ПРИБИРАМ. Вж. С вала орехи събирам.
С ВИЛИ ОРЕХИ ХВЪРГАМ. Дизл, Вж.' С вала ореха събирам.
• >
СВИЛ СЪМ СЕ КАТО КОТКА В ЧУМАВО. Дшзл, Унил съм, тъжен съм, Без настрое
наЕ съм.
Още: Свил съм се ктто нотна нт зло време. Дшзл,
276

СВИЛ СЪМ СЕ КАТО КОТКА НА ЗЛО ВРЕМЕ. Диал. Вж. Свил съм ст аато
котки в чумаво.
СВИЛ СЪМ СЕ КАТО КОКОШИ ЗАДНИК. Проявявам скъперничество, свиди ми
се не смея ди похарчи пари за нтщо или ди услужи някому с пари; станал съм скъперник.
— Червив си с пари, пък ои се свил ката кокоши задник! К. Калчев, Живите помнят.
СВИЛ СЪМ СЕ КАТО ЧАКМАК. Диан. 1. Много ми т студено.
2.	Изпитвам алша	болка.
СВИЛ СЪМ СЕ НА ЕР ГОЛЯМ. Ходя прегърбен, много съм се прегърбил. Я ое
изправи, какво си се свил на ер голям.
СВИНЯ БЛАТСКА. Дилл. Руг. Нечист и - неприятен човек.
СВИРВАМ / СВИРНА ЕДНА някому- Диан- Грубо. Удрям плесници ни ипаото. зишле-
ипвии някого.
СВИРЙ <И> С ГАБРОВА (ГАБЕРОВА) ПИЩЯЛКА някому. Диан. Каквото и да
говориш някому, колкото и ди го съветваш, киавито усилия и да положиш. Ако щеш
свири му ти нему и с габрога пищялка, няма кой да те послуша.
Ощт: Свири <и> с гиброви свирки. Диал. Свири с дрянова пищялки. Диал-
.СВИРЙ <И> С ГАБРОВА СВИРКА някому- Диан. Киаиото и да говориш някому,
колкото и да го съветваш, киавито усилия и ди положиш.
Ощт: Свири <и> с гиброви (гиберови) пищялки. Диал.
СВИРЙ С ДРЯНОВА ПИЩЯЛКА някому. Диан- Каквото и ди говориш някому,
колкото и ди го съветваш, киавито усилия и да положиш. - Иди им свири на млаёите о
дрянова пищялка. те ои знаят своята.
Ощт: Свири <и> с гиброви (гиберови) пищялки. Диал.
С ВИРНАТА ГЛАВА. 1. Надменно, високомерно. Не си ти ни севаст, ни Дуке да
ме разпитваш — отговори момчета дръзко, с вирната глава. Ст. Загородной, Ден последен.
Имаше между тях обаче и млаёи хора, които бяха салонно облечени, ... Те носеха на
главите си бомбета,..., държаха ск с вирнати глави — началнически важни — и изгнежДаха
^гъвкави: стаят на столовете си • ката заковани. А. Страшимирои, Роби.
2. Самоуверено. Хоёкше [Найден] с вирната глава, глеёаше хората открито в очите.
Г. Рийкев. Златният ключ. Аз си припомних началото на декламацията, гиёях ое сигурен,
и излязох о вирната глава- М. Кремен, Схлупени стрехи.
С- ВИРНАТ НОС. Надменно, горделиво, надуто. Уж подочук ат приятели в гра!а,
че американците скоро щели да навлязат в България, чака о развълнувано сърце. поразвесели
се. почва !а излиза е вирнат нос. отбие ск и !о кръчмата, викне да черпи' тоя-аня и
отвеДнъж, сякаш се затегне отново- Кр. Григоров, Н^ичево.
СВИРЧОВА МИ ПИЩЯЛКА. Диал. Лекомислен, несериозен съм. Остави го, свирчога
му пищялка.
СВИРЯ ВТОРА ЦИГУЛКА. Нямам особено значение или влияние, имам второсте¬
пенно значение. Разбира се, чк при наличност на гоням ум и големи амбиции телесните
размери свирят втора цигулка. Д. ЧАвдиров-Челаиш, Останки печални.
СВИРЯ НА ЕВРЕЙСКА СВИРКА. Жарг. Ръководя се от користни цели. — Болна ни?
Не. байно! Махнаха я [учителката], защото свири на еврейска свирка! — обяви кръчмар¬
ският оин. — Нали ви казах, подкупена е! Ем. Коралов, Дъщерята на партизанина.
СВИРЯ ПЪРВА ЦИГУЛКА. Имим първостепенно значение, имам голямо влияние.
Затова, че аз ёнео не свЦря първа цигулка в живота, вина има моята майка. - А. Антонов-
Тоиич, По втория начин. Както миналата зима, така и в предстоящите състезания
скиорите на „Червена знаме" • ще свирят първа цигулка. А. Ангоиов-Тоиик, По ' втория
начин.
277

СВИТКИ МИ ИЗЛИЗАТ / ИЗЛЯЗАТ ОТ ОЧИТЕ. ' Изпитвам толкова голяма Болна от
ненадеен и силен удтр, тт ' виждтм светли петнт. Когато той си нахвърляше върху нея
и я удряши, тз' свитки излизаха от очшти й. тя полштвзше, сгушвзше си в ъгъла, Ст. Ц. Да¬
скалов, Есенно сено.
Още: Искри (звезда, ' блЕстуики) ма излизат / излязат от очите. Свитка ма изскачат /
изскочат от очите.
СВИТКИ МИ ИЗСКАЧАТ / ИЗСКОЧАТ ОТ ОЧИТЕ. Изпитвам толновт голяма
Болна от ненадеен и силен удар, тт виждам светли петна. Един силен лакът го блъсна
в гърОите, . . - Ни Кикиридкатз изскочиха свитки' от очшти, Г. Ктртслтвов, Герой.
Още: Свитка ми ■ излизат / ' излязат от очите. Искра ма изскачат / изскочат от
очите.
СВЛИЧАМ / СВЛЕКА <И> РИЗАТА ОТ ГЪРБА на някого, Безмилостно ограбвам
някого? нтто го оставям без нанвито и дт е средства. Онзи сиромах, който поиска пари
от това дружество, - ще види, и ще пити. —Ще. свлекат и риззтз от гърби му. Й. Йовнов,
Жетварят.
Още: Вземам / вземт (свалям / свтля, смъквам / смъкна, събличам / съблека) <и>
ризата от гърбт.
СВЛИЧАМ / СВЛЕКА КОЖАТА <ОТ ГЪРБА> ни някого. 1. Нтктзвтм някого много
строго, сурово, ктто го бия жестоко. — Кзжш къди сш дянал жакета му?.. . — Не се
клати, а кажш къде е. Защото чинка ще му свлечи кожата! Горкият! М. ГруБешлиЕвт,
През иглено ухо.
2.	Безмшлгстно ограбвам, експлоатирам някого' Давиши пирш ни заим ни селяните и после
с лихвите им свличаше кожата от гърба-.
Още: Смъквам / смъкна (одирам / одерт, съдартм / съдера) кожата <от гърба >. Дера
кожата <от гърба> /нъм 2 знач./.
СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ. Жзрг, Без всянтнви задължения или задръжки. Родителите
му заминаха ш той си почувствува свобоДнз България.
СВОЕГО РОДА. Кншж. Особен, своеобразен. Притиснатият Длъжник, наплашен от
червения лист. не само че проОпваше ивтино, ими глийаши нз купувачите кзто на своего
рода ангел спасител. А. Гулятки, Златното руно. Пишиши безплатно заявления нз познати
ш непознати нему хора. Бил' бивш чиновник, Един своего рода филантроп-. Г. Белев, Ктнво
видях в Америка.
• t
СВРАКА МИ Е ИЗПИЛА АКЪЛА. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум
(употребява се при укор, ногтто се извършва нещо неразумно). Изглежда- че тогава сврака
мш е изпили акъла. зз да му повярвам.
В отршц, или въпросит. форма: < Дт> не ма е изпила сврака акъла и сврака ли ми е изпила
акъла. Самост. шлш със слейв. шзр, със съюз че (тт). Не съм оглупял, нямт дт постъпя нераз¬
умно (оБакн. при възражение). Дз ни мш е изпила свраки акъли- чи Оз се съглася.
Още: Кукувица (чтвка, паткт) ма е изпила ткълт. Сврака ма е изпила ума (мозъка).
СВРАКА МИ Е ИЗПИЛА МОЗЪКА. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум
(употребява се при укор, ногтто се извършва нещо неразумно).
В отриц, или въпросит. форма: <Да> не ма е изпила сврака мозънт а сврткт ли ми е ■ азпалт
мозъка. Сзмост. или със следв. шзр, със съюз че (тт). Не съм оглупял, няма дт постъпя
неразумно (обикн. при възражение).
Още: Сврака ми е изпила ума (ткълт). Кукувица (чтвнт) ми е изпила мозъка.
СВРАКА МИ Е ИЗПИЛА УМА. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум (употре¬
бява се при укор, когато се извършва нещо неразумно). — Бре тш глупав ... бе - сврака ти
изпила уми тиби. си втурна .. . срищу него баща му. П. Ю. Тодоров, Камъни. ■
В отршц. ' шлш въпросит, форма: <Да> не ■ ма е изпила сврака умт и сврткт ли ма е изпила
ума. Сзмост. шлш със следв. шзр, със - съюз че (тт). Не съм оглупял, няма 'дт постъпя не¬
разумно (обинн. при възражение).	•
Още: Кукувица (чтвнт, патка) ма е изпила ума. Сврткт ма е изпила ткълт - (мозъка).
С ВРЕМЕ. 1. Докато още амт възможност (за извършването на нещо). Той глеДа дз
се откопчи с време, Ив. Втзов, Драсни и шарка. Трябваше Да бързи- всшчко Оз опити с време.
докато ни бе стзнило късно. К. Петканов, Старото време.
278

2. Котвто трябва (дв со извърши нещо); своевременно. „Мнла Велико,. прнбрх лн храните?
Ти остави другата работа н гледай с време да скъташ зърното в хамбарите“. К. Петкинон,
Моравв звезди кървави. — Вярно е. войниците друго разправят: „Ний бяхме в кулата и ни
нападнаха татхри.. И капо бяха повече на брой, избягахме с ■ време.“ Ст. Зигорчпнон,
ИваИло. С време лягай, с време ставай, Пословица.
Ощо: На времето си /вън 2 • знич. към 1 знач./.
С ВРЕМЕТО. Постепенно. Пннтезкхтх му свикна на суровия нрав и с времето стана
капо него, Ив. Петрон, Нонкинати любон. С времето и това ще бъде.
СВРЪЩАМ / СВЪРНА ОТ ПЪТЯ СИ. Отказвам сс от тови, коото съм предприел.
Тн трябва да знаеш, че не е лек пътят, по който сме тръгнали и ще ни ругаят. н ще нн плюят,
и ще ни клеветят н уволняват. Но това няма да нн накара да свърнем от пътя сн.
В. Геновски, СодОм години.
С ВСЕ ГЛАС, викам (рaзвиквзн сс, крещя, ровв, плача). Дихл, Вж. С всичкия си глас.
Тогава Събо завика с все глас. мъчейки сс дх скрие нещо. което косматите ръце нх
Ххлххойдх бяха напипали върху гърдите му. Ст. Загорчи^в, Дон последен.
С ВСИЧКИЯ СИ АКЪЛ. Неодобр. Наивно, безразсъдно, глупаво. И тогава нещо
каза „хряс“ н единият красив, е модерна лнння крак на бюрото отиде по дяволите. . .
И аз с вснчкия си акъл тръгнах дх правя рекламация. От магазина, разбнрх сс. си измнха
ръцете и ме пратиха в самото мебелно предприятие. П. Незнакомов, Ако бях млвд.
Още: С непикпя си ум. Неодобр.
С ВСИЧКИЯ СИ ГЛАС, викам (рззвпквзн се, крещя, рова, плача). Много
силно, високо (виким). Побледнял, разтреперан като листо от гняв, той се развика с всичкия
глас. който имаше, Ив. Вазов, Под птоге.
Ощо: С вст глас. Диал.
С ВСИЧКИЯ СИ УМ. Неодобр. Вж. С всичкия си акъл. С вснчкия си ум се заловихме
'злато да копаем и станахме за присмех на цял свят, Ст. Л. Костов, Златната мини.
С ВСИЧКИЯ СИ <УМ> ЛИ СЪМ. Обикн. във 2 и 3 л. Разумно ли постъпвам, разумен
ли съм (употребява ст при случаи, когато ст постъпва неразумно или глупаво зв изразяване
нв учудвано, възмущение, укор). — На петнайсети септември войната ще свърши —
повтори бавно, ясно, натъртено Друшков. Всички се спогледаха, Откъде този човек
може да знае датата? С всичкия си ум лн е той? Г. Караспввен, Обикновени хора.
Ощо: С целия си <ум> ли съм. С уми си ли съм. Но съм с нсиикпя си ум /във
2 знич./.
С ВЪРЗАНИ РЪЦЕ СЪМ. Не моти да действувам свободно, не съм свободен дв дей¬
ствувам. С коня изкарвах по някой и друг лев, казва, ама сега щом мн взеха добнчето в
стопанството, вечс съм с вързани ръце, Б. Обротенов, Сноп.
Още: Вързани ми св ръцстс.
СВЪРЗВАМ / СВЪРЖА ВЪЗЕЛА на нещо. Турям начало ни. неше, звомвм ст със създа¬
ваното на ' нещо. Горд беше, че нему поверяват важната н трудна задача дх свърже
възела на заговора с болярите отвъд Хемх. М. Смилова, Друм се вит.
СВЪРЗВАМ / СВЪРЖА ДВАТА КРАЯ. Успявам да живея, да проживявам с оскъдни
сродства. Стоките нх пазара изчезваха, а и което оставаше. бързо поскъпваше . , . Все по-
упорито мислеше дядо Тома как да нареди работата, за да могат дх свързват двхгх края.
И нищо не можеше дх измислн, Г. Караслввев. Неверникът Тома. По целн. часове Ванко
се превръщаше в леглото и мислеше как дх намери извънредна работа, да свържат двхгх
края, М. Грубешлпева, През иглено ухо. Свързват двата края с помощта на малко дюкянче,
където продават лимонада, кактусовн плодове н питки портнлас, Л. Стефанова, Вулканите
нв Мексико димят. — Какво ми е на мене — продължи Мупхфчиятх. — аз си поживях , , .
Вино и рхкня ще продавам само, дето сс е рекло, и пак ще свържа двата края, .К. Калчев,
Живите помнят. — Трябва да се улавяш за работа! ... Аз самият — ... — едва.свързвам
двата края, А. Гуляшки, МТ станция. • Я гн другите — накупиха къщи и апхрапхменпи, н те
н жените им облечени като баронн, а пък нис се скъпим за сто лева и чуднм се как да
свържем двата края всеки месец, Г. Рвйчев, Златният ключ.
279

Още: Събирам / събтри (завързвам / завържи, връзвам / вържа) двата крия. 'Сбирам /
сбтра дейта крия. Диал. Свързвам / свържа краищата.
СВЪРЗВАМ / СВЪРЖА КРАИЩАТА. Успявам да живея, да преживявам с оскъдни
средства. Как е с работата? Намираш ли? Ванка се зарадва на вниманието му и отгърна
спокойно: — Крива-няга овързвам краищата. М. Грубешлиеви, През иглено ухо/
Ощт: Свързвам / свържа двата края.
СВЪРЗВАМ / СВЪРЖА РЪЦЕТЕ на някого- Преча или отнемим възможността на
някого да действува свободно, ограничавам някого в действията му. А договарът, ont
Кримската война ? — та той и досега свързва ръцете на Русия! Нейната черноморска
флота е още недостатъчна. Сг. Дичев, Зи свободата. Ние на параграфите сваляме шaпкa" на
когато се опита да ни свърже някой ръцете с тях. за !а не мажем да служим както
трябва на народа, ние го пращаме па Дявола. А. Гуляшаи, МТ станция. Няма ли еемей-
ството и детето, което щк дойде, да свържат ръцете й, да я изтеглят от предната линия
на партийната работа? А. Гуляшаи, Любов.
Още: Връзвам / вържи ръцете.
СВЪРЗВАМ СИ I СВЪРЖА СИ СЪДБАТА о някого. Книж. Омъжвам ст зи някого
(оженвам се за някоя). Защо ои овързва съДбата о една селска учителка, когато в града
би могъл, чрез разумна подбрана жена, да ои осигури едно бняокага бъдеще? Ст. Чилингаров,
Рибени кост. Останал кръгъл сирак, тук намерих друга сираче пак от нaшeто, село.
Казваше ое Еленка .. . Решихме !а свържем съдбите ои. Д. Сяров, Мед и желязо.
СВЪРЗВАМ СИ / СВЪРЖА СИ ТОРБИЧКАТА. Диал. Отивам си.
СВЪРШВА МИ СЕ / СВЪРШИ МИ СЕ ЦАРСТВОТО и СВЪРШВА СЕ / СВЪРШИ
СЕ МОЕТО ЦАРСТВО. Преставам да бъди в благоприятно положение, ди бъди - облаго¬
детелствуван или привилегирован. Бащата на Стъргача беше Дребен общински чиновник
и беше учин сина си винаги да търси Другарството на големците и да умее да ск снага
пре! тях, • но Стъргача е!ин !ен заяви на баща ои: — Тате, тяхното царство се свърши
вече . . .- Той наистина ое радваше, чк германците губеха. Ем. Коралов, Дъщерята ни
пАртизанина.
СВЪРШВАМ СИ / СВЪРША СИ ВРЕМЕТО. - Обикн. в св. гид- Вж. Свършвам си /
свърши си днитт.
СВЪРШВАМ СИ / СВЪРША СИ ДНИТЕ. Обикн- г ов. гид. Умирам. Той [Бласко
Ибанес] свърши дните си ката изгнаник- Умря в Мантон- Б. Шивичев, Неиздадените и недо¬
вършените романи ни Блисао Ибанес. Кой знае къДе ще си свърша дните, / ще умра
може би в чужбина аз. К. Величков, Тъги и радости. БеДният и „безправен народ Дал
възможност !а вирее в Никопол и павликянинът Филип Станиславов .... и тук !а си
свърши дните. Ст. Сгииктв, Ни раздумай.
Още: Свършвам си / свърша си времето. Диан.
СВЪРШВАМ / СВЪРША СЪС СЕБЕ СИ. Самоубивам се. Георги Обретенов реши,
че преди да свърши със себе си, трябва !а пречука брат си, когото считаше за най-
голям виновник- С. Сеиерняк, От нишия кореспондент. — Аз ви преча, другари, защо не ми
Давате пистолета да свърша оъо оебе си? — тъжно каза един ден Велко- К. Ламбрев,
Средногорски партизани.
г
СВЪРШИЛИ МИ СА СЕ ДНИТЕ. Малко ми остава ди живея, скоро щт умри»
Още: Броят ми ст (скъсали ми си ст) динте. Дните ми си преброени (проктгеин)
/в 1 знач./.
СВЪРШИЛ У ИТАЛИЯ. ЗАД КОША. Диан. Ирон. За учил и недоучил човек, който се
представя за много учтн.
СВЪРШИ <СЕ> МОЯТА. Загубвам безвъзвратно всичко (сили, влияние, илист и под.).
Още ли нк ои разбрал. че твайта се свърши? Щам жена • ти те бие, и аз ще те набия.
К. Петканои, Дамяновата - челяд.
280

СВЪРШИ <СЕ> ТЯ СТАЯ (ОНАА0>. Зт нещо, което няма дт се върне, възстанови,
което е Безвъзвратно загубено. — Свърши - тя вашата, майко, . . Било що било. . . Сега
по нов начин ще живеим. Кр. Григоров, Новодомци. — Не чуваш ли какво четат хората
межйу редовите нз вестниците: братушките стигнали до Румъния, Свърши се вече тя.
Беши. каквото беше! Хтр. Русев, По стръмнините.
Още: Умря тя Сонтя (тт)>.
СВЪРШИХ СИ РАБОТАТА [ЩЕ СИ СВЪРША РАБОТАТА]. Умрях (ще умра).
СВЪРШИХ Я. Попаднах в тежко, неблагоприятно положение; зтгтзих (обикн. ктто въз¬
клицание при неочаквана неприятност).
СВЯЗА МИ СЕ СЪРЦЕТО. Диал. Уплаших се, от уплаха се вдървих. Связа мш се
сърцето, та не можах нищо дз кажи, Н. Геров, Речник нт Блъгарскай язик.
СГАЗВАМ / СГАЗЯ ЛУКА. Извършвам нещо нередно; провинявам се. Ако Гана имаше
нещо - с него, нз Тончо не му бяха нужни хората дз му доказват, Тя самата щеше дз сш му
кцже: „Тзкз и тзкз, Тончо .ние сгазихме лука!“ Гана бе открита жент. Ст. Ц. Даскалов, Стуб¬
ленските липа. Сбъркали сз. беше уверен той, сгазили сз някъДе лука, ш сигурно ще гш осъдят
по на три-читири години. Г. Ктртслтвов, Танго. Какво правят с бременните във фабри¬
кати? —— каза слид малко Домни, . . — Сгазила е пзк лука някоя. Дз не си ти? Б. Болгар,
Близнаците. За Челибията - беше ясно, че за дз му заговори Илчи за женитба, шли бе сгазил
лука някъОе и нямаше отърваване, или се е увлякъл в някоя моми ш заслепен от страст, е
решил Оз се задоми, Д. Спространов, Охридска пролет.
Още: Сгтзвам / сгазя просото.
СГАЗВАМ / СГАЗЯ ПРОСОТО. Извършвам нещо нередно; кроваиивтм се. Тз защо,
викиш, е ходил на Нзречинските бани!. . . Там ходят Оа се ликуват зз нирви, — Водил
момичето сш — съобщи с охота Генчо новината, — Нещо сгазили просото- пи искала Оа се
дави ли. дз си трови ли, не моги да кажа, но не била чиста . . . Любов. Г. Ктртслтвов,
Тттул.
Още: Изгазвтм / азгазя просото. Дшзл, Сгтзвам / сгазя лука.
С ГЛАВАТА НАДОЛУ. Объркано, разбъркано. В къщи заварих всшчко с главата
надолу.
С ГОЛИ РЪЦЕ. 1ъ Без оръжие. Че как мислиш лисно лш е дз се бориш с вълк само
е голи ръце? Изпояде ме, Й. Йовнов, Ано можеха дт говорят. Турците не можзхз Оз разберат,
че сми мислили с голи ръце Оз правим въстание, К. Величков, В ■ тъмница. Бише забравил
Оз вземи ятагана сш, И големия сш нож би забравил, Беши с голи ръце, Д. Мантов, Хтйдушнт
кръв. Я оставете туй, ами Давайте манлихирки. че с голи ръце не си върви срещу войска! —
троснато каза той. Ем. Станев, Иван Кондарев. •— Тз - тия дружбиши били с голи ръце,
бе!. . . Управници! — Това сш мисля ш зз!., . — Симо идни ръждиви пушки в околийското
управлении. — Барим едни картечници Оз имаше! Г. Ктртслтвов, Обикновени хорт.
2.	Без всякакви средства, инвентар, инструменти и пр., нужни зт извършването нт някаква
работа. Дз бяхме имали парш, пак друго. а тъй — с голи ръци — не нш остава нищо друго,
освен Оз закачим кзпицште на дюкяна и да го затворим. Ст. Чилингаров, ХлеБ наш
насулний. Добре им е на тях, на богатите ... — Стегни се, че спечели и ти, . - .
— Дз спечеля ли? С кзкво Оз спечеля?, . . С голи ръце пичели ли се? Й. Йовков, Чифликът
край границата.
3.	Без нищо; без дт дтм нещо или Без дт услужа някому. Йо най-напред трябва Оз хваним
Жорж [кучето] ш дз го домъкнем в дворз ... — А бе, с голи ръце лш ще го ловим?
Трябва дз го примамим с нещо . . - Нищо за ядене! С. Стратиев, Самотните вятърни
мелница. Случи се тогава, че в къщш - нямаше нищо и из. го посрещнах ш изпратих . с голи
ръце, • Оставих го дз сш отшде с голи ръце.
Още: С празни ръце /в 3 а 4 знач. към 2 и 3 знтч./.
С ГОЛЯМА КОШНИЦА, тръгвам (отивам).' С големи очакваная, с големи
надежди дт се получа, придобие нещо много, без да имт реални условия зт това (тръгвам).
Хукнах за ДЗС-ето трактори Оз търсс . . . С голяма кошница тръгнах, а си върнах с
празни ръце!' А. Гулялни, МТ станция. — Какъв беше пътят до победита? — Хубаво
беше, че не тръгнахме с голяма кошница, в. ■ Вечерни новини, След голямата победа нт бъл¬
гарския Баскетбол.
От послов. Нт прехвтлени ягоди с голяма колетцт не хода.
281

Ъ ГОСПОДА СЪМ ПРИКАЗВАЛ. Върви ми, имим големи успехи, щастлив съм.
Ощт: С боги съм приказвал.
СГРИЗВАМ / СГРИЗА КОКАЛЦИТЕ на някога. Постъпвам сурово с някого, унищо¬
жавам някого. Пък и кооператорите започнаха да ме глеДат накриво. — Прави са ои!
Защо не глеёат младия Белгун накриво? — Прибери ои езичето! Съжалявам, няма да ' сме
■тук да видиш как ще му сгризят какалците тия като Гроздъо и Рабоша. Н. КарАЛиевА.
Ден на предложенията.
СГРОМ И ЛОМ. Диал. Много разхвърляно. В къщата й сгром и лом, каквото по¬
търсиш, нищо не намираш.
С ГРЪНЦИ ДА ГО ТОВАРИШ» Много т смирен; ' кротък. Той скита нагоре-
наДолу, годи се веднъж, разгоДяга ое. най-сетне се ожени- Сега е станал един — с грънци
>да го товариш, гласът му не ое чува.
СГРЪЩАМ / СГЪРНА РЪЦЕ. - 1, Преставам да работя, отказвам ст ди работя.
Ни жена ми ме рачи, ни аз сам зная за каква да ое хвана. Сгърнал съм тъй ръце, стоя от
отзарана • тук. П. Ю. Тодоров, Конекридци. Днес празник, като сме о^ъ]^ша^и ръце, взе и на
сън да ме пребива. П. Ю. Тодоров, Невяста Боряни.
2.	Отказвам ст ди предприема нтщо зи постигането на някакви цел, отказвам се да ст боря.
Защо пуфтиш, защо пъшкаш / ... / пред твоите мъчители / защо ои ръце огъртл?
•Ц. Церковскн. Селянино. Приемем ли ... , че тая действителност е к!ин комплекс, едно непо¬
движна цяло. тогава за нао не би оставало друго оовен или !а ое задоволим о дребнави
реформаторски залъгалки... или пък да сгърнкм ръце при увереността, че каквото и да
предприемем, резултатът ще бъде един и същ. Г. Кирков, Де е -нашето място. Каква полза,'
ако бяхме огърнали ръце !а паднем под башибазушкия ятаган, сред планината. Зах. Стоянов,
Записки по българските въстания.
3.	Диал. Сама в ов. вид. Преставам да живея; умирим.
Още: Скръствам / скръстя (кръстосвам -/ кръстосам, сгъвам / сгъни) ръце /към 1 и 2 знач./.
‘СГРЯВАМ / СГРЕЯ ГЪРБА на някога. Набиеим, на-утам някого.
Още: Стоплям / стопля (намесвам / начеши) гърби.
СГРЯВАМ СЕ КАТО ЛЕД В СТОМНА. Диал. Ирон. Много ми т студено; ^^ъзи-м.
Ощт: Стоплям ст (топло ми е) кито лед и стомни. Диан. Иран.
СГРЯВАМ / СГРЕЯ СЪРЦЕТО някому. Вдъхвам някому вяра, надежда; утешавам,
«ободрявам. Тай [Балканът] неспирно шепне за двадесет и оедем годишния момък оъо омелите
очи, който захвърли свещеническото расо, за да тръгне от град на град да сгрява с думи
сърцата, да запалва огън в душите, да буди народното съзнание. за да подкопава • с наро!-
пата свяст вековната империя. Н. Билибинов, Български планини.
СГЪВАМ -/ СГЪНА РЪЦЕ. 1. Преставам да работя, отказвам се да работя. Дари
празник не сгъваше ръце. Винаги ои намираше някаква работа.
2. Отказвам ст ди предприема нещо зи постигането ни някакви цел, отказвам ст ди ст
боря. Не сгънаха ръце, въпреки- че останаха сами да ое борят с трудностите.
Ощт: Гтръщии / сгЕрни ръцт /в 1 и 2 знач./. Кръстосвам / кръстосам (скръствам /
скръстя) ръце.
С ГЪЗА СИ НЕ ПОГЛЕЖДАМ / ПОГЛЕДНА някога. Вулг. Пренебр. Не обръщам -
никакво внимание на някого.
С ГЪЗА СИ ПРИКАЗВАМ. Праотореч. Вулг. Ни инат, наопаки и безотговорно,
нахално, грубиянски говоря някому, без ди ст интересувам - дали ще се обиди или дали
съм прав.
Ощт: Сборувам с гъзи си. Диан. Вулг.
С ГЪЗА СИ ЩЕ МИ СЕ СМЕЯТ. Простореч. Вунг. Обикн. за 2 и 3, н. Предизвиквам
присмех, ставам зи подигравка, защото съм извършил или изработил' нещо много неско-
посно, много лошо. Като не разбираш ат шев, защо си ок заловила да си шиеш блуза,
не виждаш ли на каква прилича, с гъза ои ще ти се смеят — яката й ое гърчи. ръкавите криви,
изхабила ои плата.
282

СГЪРЧВАМ СЕ КАТО КОЗА В ДЪЖД. Диал, Чувствувам се смутон, неловко,
шоудобно.
Още: Свивам со квто коза в дъжд. Диал.
СГЪСТЯВАМ / СГЪСТЯ БОИТЕ. Книж. Вж. Сгъстявам / сгъстя краските. Сега в
Италия н. със свещ дХ гърснш. няма да намериш романист, останал верен на традиционния
.роман , . . Разбира се, ние малко сгъстихме боите: ., , безспорно нма писатели, които създават
.романи, н прн това хубави, в. Народна култура.
СГЪСТЯВАМ / СГЪСТЯ КРАСКИТЕ. Книж. Представям нтщо н преувеличено
лош вид, засилвам много пешито страни ни нещо. Може лн дх се ценн високо от тазн страна
едно писхтелство, което изкуствено сгъстява краските, коего само дразни нервите? Б. Ан¬
гелов, За уличната сензационни литература.
Ощо: Сгъстявам / сгъстя боите. Книж,.
С ДВА ЛЕВИ КРАКА. Който но умот ди играе добро (обикн. зв футболист). Той
•сс провиква нх стхднони: — Ей, зх къде си с пия два леви крака, бл, момчс?
Още: С четири лови крики.
С ДВА ПРЪСТА. Без ни най-малко усилит, съвсем леко. — Аз тънка лн вн се
•виждам? ... — Толкова тънка. че ако ви сгнснх с два пръста. щс ви счупя. М. Грубеш-
лпона, Пред прагв.
С ДВАТА КРАКА. Изцяло, напълно, докрай. И той бил вътре с двата крака
,Дошсл сн, зх дх стане бунтовник. П. Стънев, Живот с надежда. Наш Христо я оцапа!. .
Наш Хрнсго затъна с двата крхкх, Ив.Бвзев, Казвларската царица. Добрс чс Желязко
си имаше верни хора ... а го дх останеше нх такива мазници, щсшс с двата- крака дх
.хлътне. Г. ' Кярвслзвов, Селски истории. — Можс пък дх му сс иска околийски секретар
-дх става! Ей тъй временно. ... — Хх! Той да вндн как щс се измъкне, че с двхгх крака е нх
.подсъдимата скамейка с тня преразходи и извънплхнови сгросжн, Ст. Ц. Даскалов, Стублен-
< ските пппп. Зхгхзвхм с двхгх крхкх.
С ДВАТА КРАКА СЪМ В ТИНЯТА. Диал, Много съм ст забигаипл в нещо.
С ДВЕ ДУМИ. Казано накратко. Ехее, какво беше сдно времс, драгн! Насрочват,
•изборите н пн с драго.,, Най-напред си сигурен в кандидатите за народни представители....
•все хора с положение — фабриканти. едри търговци. ,, . С две думн — солидно, нзпнгхно
нещо. Г. Кврвславов, Няма дв ст върно.
С ДВЕ ЛЕВИ РЪЦЕ. Съвсем непохватен, несръчен. Петров пък. този крстсн с двс
,левн ръце. взе, чс завърши задочно инженерство, П. Незнакомон, Техниката в моя живот.
.Имам един■помощник, с двс леви ръце.
С ДВЕСТЕ СИ> РЪЦЕ, гласувам. С голямо желание и готовност (гласувам).
Чс ти си шиман човск за работа, Чс аз зх тебе с дветс ръце щс гласувам,
Н. Тпхопов, Дни като друтито.
С ДВЕ ТОРБИ ДА ПОЙДЕШ. Обикн. във 2 н 3 л, Диал. Да стансш просяк.
Ощо: С двс торби да тръгнеш. Днал,
С ДВЕ ТОРБИ ДА ТРЪГНЕШ. Обикн. във 2 и 3 л. Днал, Да станеш просяк.
Още: С две торби дв пойдеш. Днал. С дисаги да тръгнеш. Днал,
С ДЕБЕЛА КОЖА. Безочлив, нахален. He -сс безпокой, той е с дсбсли кожа, няма дх
•се обиди, • Нс мога да нахалствувам, така постъпват само хора с дебела кожа,
С ДЕБЕЛИ ОЧИ. Безочлив, нахален. Нищо чудно, че така добре се с наредил, гой е
•човск с дсбелн очи н навсякъде сс пъха.
Още: С корави очи.
С ДЖИНБИЗ ДА ТЪРСИШ МЕСО НЕ МОЖ<ЕШ> ХВАНА у някого. Диал, Извън¬
редно слаб, сух, кльошвн. У дъщеря й с джинбиз дх търсиш месо не мож хвана,
283

С ДИСАГИ ДА ТРЪГНЕШ. Дшзл. Във 2 и 3 л, Дт станеш просян.
Оле: С две торба да тръгнеш. Дизл.
СДОБИВАМ / СДОБИЯ СЪРЦЕ. Дшзл, Сттвт ми добре, съвземам се, привдигтм се.
СДРОБЯВАМ / СДРОБЯ някаква ПОПАРА. Сзмост. шлш някому, Причинявам някакви
неприятности, създавам неприятно, заплетено положение оБакн. с интриги, клевети.
Още: Дробя (иадробявтм / надробя, забърквам / забъркам, сварявам / сваря) някакви
поптра.
СДРУЖАВАМ СЕ / СДРУЖА СЕ С ДЯВОЛА. Предприемам нещо крайно рисковано'
ала постъпвам нечестно, зт да постигна нещо. До приди минутка бяхте готови с Дявола дз
се сдружите — само Камен да е жив. Д. Немиров, Възелът.
С ДУПЕТО СИ ГЛОГИНИ БРУЛЯ. Просторич, Грубо, ПоДигр. Мечтая зт големи ■
нетт.
С <ДУША И> СЪРЦЕ. С желтние, с усърдие, енергично. Такива люОе харесвам..
Като тебе. Такива, които захващат работата с Душа ш сърце. Д. Ттлев, Преспанскате
камбана. Каквзто и - работа Оз му се възложеше, - извършваше я със сърце.
С ДУША СЕ ПРОЩАВАМ / СЕ ПРОСТЯ. Обикн, в св, вид, Дшал. Вж. С душа се
разделям / се разделя. Тя му дума самодиви: / „Маре, Никола, Никола, / ... / ш тиби
ща си юзима — / тънка снаги зз морава, I .. . I нищо сз не йи минало, / Никола сз с душз-
простш. Нтроднт песен.
С (ОТ) ДУША СЕ РАЗДЕЛЯМ / СЕ РАЗДЕЛЯ. Обикн. в св. вшд. Умирам. ГоворШ'
ти, nесн]нои, беши ли - тим? Беши лш под Пиритор когз се с душа разОилш Момчил,
Ст. Зтгорчинов, Ден последен. Дорди лелка му Оз чуйе, / Оорде при него отиОе, / Недко се е
Души разОилш, Нтроднт песен. ДорОе си товз издума, / тя се със душа разОели. Народна
песен.
Още: С душа се прощавам / се простя (се разставям / се ртзсттвя). Дшзл, От душа се
отделям / се отделя.
С ДУША СЕ РАЗСТАВЯМ / СЕ РАЗСТАВЯ. ■ Обшкн, в св. вид. Дшал, Вж. С душт се
разделям / се разделя.
СДЪВКВАМ / СДЪВКАМ ГИ <ЕДНИ>. Грубо. Ктзвам нещо съвсем неуместно,
нещо съвсем не както трябва. А ти батенка - - - криви приказки изприказва одиве, .. Какви-
ги сдъвки тш?. . . Че ние само зз знамена ли сми излизали бе, миличък, или народна работи - сме-
дошли дз вършим? А. Гуляшни, МТ станция.
СДЪРЖАМ СИ / СДЪРЖА СИ ДУМАТА. Изпълнявам товт, ноето съм обещтл.
Човек винаги ш при всшчкш обстоятилства трябва Оз сш сдържа дздинзтз чистнз думи,
Който това не прави, той просто ни и човек. ■П. Вежинов, Следите остават. Борис щи сш-
сдържи думата. ще го взими при себе сш. Й. Йовнов, Обикновен човек.
СДЪРЖАМ СИ / СДЪРЖА СИ ЕЗИКА. [Често: Сдържай си езинт]. Грубо. Внимавам
кткво говоря, въздържам се дт говоря необмислено, неуместни или обидни думи. Стан'
знаеше, че брзт му скити по кръчмите ш пше, че лоши хора сш устройваха с него шиги и че-
Дико не умиеши дз сОържз езика сш, Г. Ртйчев, Грях. — Сърцето ми взихз тия зйдуци,
виОште лш ги! — Сдържай си езика, Вихрушка! — обади се от ъгъла председателят.
Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено.
Още: Свивам си / свия са езинт /в 1 знач./. Грубо. Държт са езинт /във 2 знач./. ■
Събирам си / събера си (прибирам си / прибера са) езинт. ' Грубо, Сбирам са / сБерт са езика..
Просторич. Грубо.	,
С ДЯВОЛА СЪМ ОРТАК. Дшзл, Вършт всякаква безобразия без стртх, зт дт си постигна,
целите. Предупредиха ми дз се пазя от този човек, той бил с Дявол ортзк.
СЕДИ ГРЕЙ СЕ. Жарг. Не се бъркай в чужди работи, които не те засягат.
С ЕДИН ЗАМАХ. Изведнъж, веднага. Старите Кзлъчевш още спяха. Тя стана тихичко,
с един замих навлече ’ пъстрата сш басменз рокля и като вншмзвзши дз ни тропне, влезе-
284

в кухнята. Ем. Миков, Ден се рвжди. И напълно убсдсн в прхвотхги нх своите нден н раз¬
бирания, ,, , . той прибърза с един замах да отхвърли ллкнтл и несериозни възражения. на
някогашния сн другар. ' Т. Г. Влийкев, Другари. Стайно сн спомни. Русите бяха мннхли
Дунава и наближаваха града, Турцнтс се стягаха да бягат н прсжалвахх мнло н дрхго нх
ннщожна цена, Тогава баща му с един замах купн цялхпх стока ни един от богатите турскн
търговци,- В. Геновсха, Содом години.
Още: С один удир.
С ЕДИНИЯ КРАК СТЪПВАМ / СТЪПЯ някъде, Имам известно влияние някъде.
Но дълбоко в сърцето сн всски оп посветените в съзаклятието таеше и твърдата вяра, чс
Русия, кояпо бл спъпилх с единия си крак нх Балканите, щс протегне могьтхпх си десница
и ще подкрепи делото нх братския православен народ, Г.' Дръндвров, Бопиовв завтра.
С ЕДИНИЯ КРАК СЪМ В ГРОБА. Много съм зло, скоро ще умра. Разболя сс,
лсгнх нх посплля н. когато Великден дойдс. той беше с единия крак в гроба. К. Потквнов,
Без деци.
Ощо: Единия ми крак е н троби. С единия крак съм в трапи. Днал. С единия крак съм стъпил
н гроба. С едната нога съм в гроба. Днал.
С ЕДИНИЯ КРАК СЪМ В ТРАПА. Диал, Много съм зло, скоро що умрв. Аз с
сдинх крик съм вечс в трапа, П. Ю. Тодоров, Самодива.
Още: С единия крак съм (съм стъпил) в гроби.
С ЕДИНИЯ КРАК СЪМ ВЪНКА. Намирам се в несигурно положение, моги да загубя
нсоки момент това, което имам. Тя сс боешс, чс щс загуби политическото доверил. което
нмх чрлз Пстко, А това знхчн — с единия крак вънка, Ст. Ц. Даскалов, СтубпонекиГо
пини.
С ЕДИНИЯ КРАК СЪМ СТЪПИЛ В ГРОБА. Много съм зло, скоро ще умрв. От
няколко дсня дядо ти не е добре, нс ме познава всчс, с сдиння крак е стъпил вече в гроба.
Ощо: С однатв ноти съм стъпил н . гроби. Днхл, С единия крик съм в гроби (в трипи).
С ЕДИН КАМЪК ДВА ОРЕХА БРУЛЯ. Днхл. С минимално усилие постигам
двойна цол.
С ЕДИН КУРШУМ ДВА ЗАЕКА. Двойна цел или голяма облита, постигната с мини¬
мално усилие. — Чня е мандрата? ... — На . един богаташ, търговец , . . Атанас Щсрев
помнсли няколко секунди и скърши в показаната му посока, — Давай! — рсче смсло.
— С еднн куршум два заска, Д. Ангелов, Нв. живот и смърт.
С ЕДИН ПАНТОФ ПРАВЯ ВЕЛИКДЕН. Днхл, Старая ст дв постигна, да свърша нещо
значително, боз дв съм подготвен зв това квкто трябва.
С ЕДИН ПРЪСТ ИСКАМ ДЕСЕТ ЧЕПА ДА ЗАТИКНА. Дихл. Стирая ст да
постигна, дв свърша нощо значително, боз ди съм подготвен зв товв както трябва.
С ЕДИН СЕФЕР. Днхл. Изведнъж, веднага.
С ЕДИН УДАР. Вж. С один замах. Когато спореше. винаги бързаше с един удар дх
отхвърли доводите нх другите.
СЕДИ, СЕДИ И НА МАГАРЕТО ЧУШ КАЗВА. Подигр. Употребява се, котато
някой съвсем неочаквано кажо нтщо неуместно, излишно.
СЕДМА ДУПКА НА КАВАЛА. Пренебр. Човек, който няма • значение;' ненужен,
излишен човск.
Още: Довети (досетвти) дупка нв кавала. Прснебр.
С ЕДНА ДУМА. . Обнкн. вметнато, Книж. Накритко казано. Свнленкх накара
Тренчо. тх избелиха стаята с вар. сложиха няколко дъски върху дървени магарета, нхстлхха
малко слама н кълчищени . чсргн— с една дума, поспъкмиха домакинството, Кр. Григоров,
Игличово.
Ощо: С одна реч. Книж.
285

СЕДНАЛ МИ Е ДЯВОЛА НА ВРАТА. Диал. Върша лоши и неправи работи; предал'
съм се на лоши дели.
СЕДНАЛ ' СЪМ НА УШИТЕ СИ. Диан. Не чувам.
СЕДНАЛ СЪМ С -МЕЧКА < ТА> ДРЕНКИ ДА ЯМ. Диан- Иран. Състезавам се с:
несравнено по-силен противник, не си преценявам силигт.
Още: Искам с мечката да ям дртбници. Диал. Иран.
СЕДНА МИ НА СЪРЦЕТО. Неочаквано, изведнъж ми стана мил, допадни ми,,
обикнах някого. Тя му седна на сърцето о тези топни думи.
С ЕДНА РЕЧ. Книж. Вж. С една дума. Заръча ёа ми постелят черёже, седна • npw
мете, донесоха зелена ракия, слаёко, кафе, с еДна реч — великолепен човек. Ив. Вазое,-
Пътни бележки. Ядяха раци „т планинските патоци. Че и медец намираха тук-там.
С една реч, живееха охолна и щастливо. Ем. Станев, Горски чудеса.
С ЕДНАТА НОГА СЪМ В ГРОБА. Диан. Много съм зле, скоро ще умра. — Ами. щерко.
жена, като ражда, тя о едната си нога е в гроба.. Д. Талев, Илинден.
Още: С Единия крак съм в гроба С едната ноги съм стъпил в гроба. Диан.
С ЕДНАТА НОГА СЪМ СТЪПИЛ В ГРОБА. Диан. Много съм зле, скоро щт умри.
Ощт: С едната нога съм в гроби. Дилл. С единия крик съм стъпил и гроба.
СЕДНИ, ПА СЕ КРЪСТИ. Като възклицание зи изразяване на недоумение, недоволство
от нещо нередно или необичайно. Като я снушах какво говори, ое!ни, па се кръсти.
С ЕДНОсТ» ОКО, поглеждам. Скритом, бегло (поглеждам). Разговаряше о
Другите, но от време на време поглеждаше о • е!но око към нея.
С	УХО, слушам. Без ди внимавам в това, котто ст говори, мислейки
нтщо друго; разсеяно, невнимателно (слушам). С едно ухо ме онушате вие и мислите за
всекидневните ои земни дена. Д. Талти, Пресп-нските кимбини. Боян я слушаше с една
ухо, очите му бяха устремени в оркестъра. М. Грубешлиееи, През иглено ухо. Слушам
глупавите му слмахгллстга с едно ухо, ката продължавам да съобразявам. Б. Райнов,
Господин Никой.
Ощт: С половин ухо.
СЕДЯ В СЯНКА. Пренебрегнат, незабелязан съм и не ст оценяват качествата, заслугите
ми. Време е вече да излезеш на преден план. Твоето място е г постоянното присъствие.
Достатъчно си сеёян в сянка. В. Нешков, Настъпление.
Още: Стоя в сянка /в 1 знач./. В сянка съм /и 1 знач./.
СЕДЯ КАТО КВАЧКА НА МЪТЕЦИ. Диал.' Безсмислено си губя времето зи нещо,
пилея си напразно времето.
СЕДЯ СКАТ» НА ВЪГЛЕНИ. Неспокоен съм и очакване на нещо неприятно,
нещо ме безпокои, тревожи ст зи нтщо.
Още: Седя Сaито> ни тръни (игли, шишове).
СЕДЯ <КАТО> НА ИГЛИ. Неспокоен съм в очакване ни нещо неприятно, нещо ме
безпокои, тревожи ст за пещо.Старият беше много развълнуван: мърДашк на. стола ои
непрестанно, като чк седеше на „гни. М. Грубешлиева, През иглено ухо. — Пардон, госпоёа
и госпожи — каза началникът ... — Аз оъм малка нервен. Седяхме като на „гни. Н. п. Фи¬
липов, Разкази ни ловеца.
Още: Седя Саато> ни тръни (шишове, въглени). Стоя <а^ит^:> ни игли.
СЕДЯ - <КАТ» НА ТРЪНИ. Неспокоен съм в очакване ни нтщо неприятно, нещо мт
безпокои, тревожа ст за нещо. Стайно окдкше в къщи като на тръне - Той бе узнал за
арестуването на Нсвков, но още нк знаеше, чк е прибран и чичо му. В. Гтновсаи,
Седем години. — Хайде де, кога ще изнезк бикът? — питаше нетърпеливо жена му.
— Ей сегичка! — отвръщаше тай успокоително, оякаш оам беше поел отговорността за
борбата. Бай Петър скёеше ката на тръни и ое питаше страхлива: „Ами ако оа излъгали
286

само дз приберат паричките ни народи?* Г. Ктртслтвов, Зрелище. Той сеОеше- като на
трънш ш чикише да чуе кзкво ще му каже Кайир ефенди — Долавяше. че всяки негова дума,
че всеки въпрос биши изкусно изплетени примки, която ловко се опитваше Оа сложи на шията ■
му, Д. Спростртнов, Стмообречените. А Димитри Зулав седеше кзто на тръне, Тз нали ■
в неговото село Калофер изтрепи толкова сейменш заедно с началника им. М. Мтрчевсни,,
Калофер войвода. Бий Ганьо сеОш кзто ни тръни; най-сетне не го сдържи, стави, пристъпя'
тихичко по килима към вратата ни кабинети. Ал. Константинов, Бай Ганьо. — ВижОам,
седиш ни тръни — каза веднаж той, кзто си взираше в посърналото хубаво лице нз
жени сш, — Товз е, защото не сме наредени, . . Ако искаш, замини, Скоро очаквам назначение ■
и ще те повикам, Б. Несторов, Светлина над Родопите.
Още: Седя <ктто> нт игли (лилове, въглени). Стоя (въртя се) като 'нт тръни. <Ктто> ■
нт тръна съм.
СЕДЯ <КАТО> НА ШИШОВЕ. Неспокоен съм в очакване нт нещо неприятно, нещо*
ме безпокои, тревожа се зт нещо.
Още: Седя <ктто> нт тръни (игла, въглени).
СЕДЯ НА (НАД) ГЛАВАТА нз някого, 1. Додавам нт някого с продължителното са*
присъствие в очакване нт нещо от него или ктто нтблюдтвтм отблизо работата му. ■ Стига ■
сш мш седял ни главата, смущаваш ме. не мога дз сш свърши работата спокойно,
2. Зорко Бдя нтд заниманията на някого, като го ръководя и контролирам. Дитито беше-
малко мързеливо, затова майка му му седеше нз главата, докато сш научи уроците.
Още: Стоя нт (над) главата. Вася нт (над) глтвттт /в 1 и 2 знтч./. Стърча нт (нтд)>
главата /нъм 1 знтч./. Нт (над) главата съм /към 2 знач./.
СЕДЯ НА ДВА СТОЛА. Проявявам се ктто двуличен, нЕискрен в стремежа си дт си
осигуря изгоди, облага от различни страни. А Димка нехае към ниго или се мъчи ди седи¬
на два стола. Дз тъче на два стана, дз язди ни два коня, Боны няма никакви чувства-
към нея. но я използува, Йото се топи от яд. Ревнува, Кр. Белев, Ръцете от слонова кост..
Още: Стоя на два столт.
СЕДЯ НА СУХО. Намирам се нт сигурно,' безопасно място и живея добре; имтм
добрт, сигурна служба. Настини го в канцеларията — Оз сш седи на сухо, да върже-
някой лев. — пък той взе. че напусни на втория ден. Ни можел дз седи ни едно място?
Н. Нинов, Една лепа орехи.
СЕДЯ НА СЯНКА. Намирам се в добро, сигурно положение и живея добре. Стзршят-
Белгун е герой ... зз хляби ш за свободата . .. загина . .. Обесиха го. .. , зз да могзт-
такшва като Първан Работа - ш Минчо Цокати дз седят на сянка. Н. КтртлиЕвт, Ден нт.
предложеният,.
Още: Стоя нт сянкт /в 1 знтч./.
СЕДЯ СИ МИРНО. Не предприемам нищо, не се намесвам, не участвувам в нещо..
Я сш сиди мирно — рекъл баща му, — а то ще отшде - ни вятъра моя труд, Сл. Грънска,.
Неотдавна.
СЕДЯ СИ НА ГЪЗА. [Често: Седи са нт гъза]. Вулг. Не предприемам нещо, не се меся*
в нещо (обинн. от което няма дт се получи някакъв резултат).
Още: Седя си нт задника. Грубо. Стоя си нт гъзт. Вулг.
СЕДЯ СИ НА ЗАДНИКА. [Често: Седи си нт задника]. Грубо. Не предприемаме
нещо, не се меся в нещо (обинн. от което няма дт се получи някакъв резултат).
Още: Стоя си нт задника. Грубо, Седя си нт гъза. Вулг,
СЕДЯ СИ НА ПАРЦАЛИТЕ. Не върла нищо, БездЕйствувам или не се меся, не-
участвувам в нещо. Ни си седите на парцалите, ами сте се заловили зз тази пусти политика,,
кзто че ти, Кунчо. сш нямаш занаят, В. Нешков, Настъпление.
СЕДЯ <СИ> НАСТРАНА от нещо или сзмост. Не се меся, не участвувам в нещо.
Замътшлш си нещо политиците. змз ние сми хора занаятчии. Нии в политиката не се-
бъркаме, Пък искаме ш нашите работници да сш сидят настрани, П. Здравков, Незабравим»
детство.
Още: Стоя <си> настрана. Държа се настрана /във 2 знач.,/.
287

СЕДЯ <СИ> НА • ТОПЛИЧКО. Намирам ст ни сигурно, безопасно място и живоя
добро, имам добри, сигурна служба. Какъв комунист ще е, ако ссгх, когато всички сх
грабнали оръжието, той си ссди на гопличко и пишс теоретични статни. Л. Дилов,
Почивката .ни Боян Диртв.
Ощо: Содя <сО ни топло. Стоя <со на пепппчте.
СЕДЯ <СИ> НА ТОПЛО. Намирам се на сигурно, безопасно място и живея добро,
имам добра, сигурна служби. Докхто ние. сн лссхмс кръвта и гнисхмс в окопите, твоят
баща седешс нх топло в двореца н лижеше подметките ни царя, П. Бтжинон, Двлочо от
<брогевеге. Твоят брат сн ссди . нх топло и нс сс интересува как живееш- тн,
Още: Стоя <с<> нв топло. Седя <си> на понлпито. Нв топло съм.
СЕДЯ СЪС СГЪРНАТИ РЪЦЕ. 1. Нищо но правя, нищо не работя; бездействувим.
—Нс. бсри грижа за uрьmхаспо, како Кицо, Нхлн н аз взлх от псбе сднх къделя вълна дх допреда
ма Ваня салтамарката , ,,. Амн оттогава ссдя със сгърнхпн ръцс, врстсно не съм врътнала,
Г. Кзраепзвев, Изпращано.	.
2. Нищо но предприемам зв постиганото на някаква цол; боздоен съм. Такъв искам дх стана,
малс, Да се боря за свободата. Срамота с, когато и момичетата хванаха гората, ние
мъжете дх седим със сгърнати ръце. Ив. Хаджимариов, Овчарчето Калитко. А той
(Ташков], старият член нх най-тежката партия. зх каквито сам я смяташе, той седн със
сгърнапи ръцс н чака лудите дх сс налудуват, Ето. дойде врсме н сам дх се разшепа. да
съберс своите стари съпхртнзхни и дх изскочи начело нх сслскипс рабогн, Г. КирИслввов.
<След ноември. Щс ни изпратят сднх рота войници и щс ни нзтрспят като пилци, . ,
— Бх, ние щс ссдим със сгърнхгн ръце! — кхзх Кинев. Г. Кираславев, Обикновени хора.
Ощо: Содя със скръстени ръце. Стоя със стърната ръце.
СЕДЯ СЪС СКРЪСТЕНИ РЪЦЕ. 1. Нищо но правя, нищо но риботя; бездействувим.
Той [дядо Антиц| и зиме не ссдсшс със скръстени ръце, Щом поомскнсше времето, щс
впрсгнс къде обед кравите н надвечер, цял побелял в сняг, току щс извил шейната в двора.
.натоварена илн с дърва, илн с шума. Ил. Волен, Божи хорв. Работил откак сс помнеше, ссгх,
това бсзделнс го мъчеше. Бсшс му стеснително, чс седн така със скръстени ръце. Г. Ка-
рвелввев, Обикновени хора. Прсз зимата гой не бсшс ссдял със скръстени ръце до огъня,
га сн нмаше и готови колове и окърнени пръти н сегх само току разчисти изгнилия плстсж
ш започна нов, Ил. Волен, Диви души. — Как дал господ н ние щс се огсрамим, Митри,
Нс сме баш от богатите, но със скръстени ръце не смс седели. Все нещо сме сбрали . зх
•дъщеря сн, Ив. Петров, Лоля се тодявв.
2. Нищо нс предприемам зв несгптиното на някаква цол; бездеон съм. Огкхкто сс чу за
обявяването нх войната между Русия и Турция, учителят Райко Вардарски бешс в непре¬
станна възббдс,... — Ссгх нне в никой случай не бива дх седнм co скръстени ръце!
Ссгх нне требва дх помагаме co снчки силн. Требва дх рсшнм нсщо. нслн смс комитет, дх
съберем повече люде около нас, Д. Тилов, Проепанекпте камбани. Щом сутринта захванаха
,дх падат турски гюллепа в града... , хз сн помислих. че нс мн с позволено дх седя със
скръстени ръце. грабнах една стомна, ... и хукнах към Чадър могнлх, А. Кир^лийчен, Топли
ръкивичка. • Ннкой нс знае какво ще станс утрс ... А догогаз нима трябва дх се ссди със
'скръстенн ръцс н дх сс глсда?, Й. Йовков, Жетварят.
Още: Стоя със скръстени ръце. Седя със стърната .ръце.
СЕЗАМ, ОТВОРИ СЕ. Кито възклицание при изразявано на желание нтщо хубиво,
привлекателно дв бъде доставено незабавно. Много лошо сх те нхучнли, щом пожелаеш
.неmо, веднага дх го имаш, то не може така винаги — сезам, отвори се н готово
От арабската приказки зв Али баба и четпрпдесоттих разбойници.
С ЕЗИКА СИ ЗВЕЗДИ СВАЛЯМ. Умея ди говоря много добро, дв разказвам, сладко-
.думон съм.
Ощо: С устата си звозди свалям. С езика си звезди снемим (лоня).
С ЕЗИКА СИ ЗВЕЗДИ СНЕМАМ. Умоя да говоря много добре, дв ризкизвам, сладко-
думон съм. Стани, стани, лудо младо, / какво добро в път ти uьрuн. с успа си птичкн ловн. е
,сзик сн звсздн снема, Народни посен.
Още: С устата си звезди снемим. С езика си звозди свалям (ловя).
С ЕЗИК ЛИЗАН. Днхл. Който о ниправон много старателно, гладко и чисто.
Чергите й сх с език лизани, • Бьmхmи й с сзнк лизани.
288

СЕИР -ЛИ ЩЕ ГЛЕДАМ някому. - Вж. Не ще гледам сеир някому.
СЕКА ГВОЗДЕИ, Диал. Много ми е студено, -ракит ми зъбите от студ, треперя от
студ. Нашенци не знаели какво да правят. Три Дни и три нощи секли гвоздеи ат студ.
А. Карилийчев, Приказен свят.
Още: Кова гвоздеи, Диан-
СЕКА - ДЪРВОТО ПОД СЕБЕ СИ. Диал. Навреждам си със собствените си постъпки.
Още: Подемам дървото под себе си. Диал.
СЕКА КЛОНА, НА КОЙТО СЕДЯ. Постъпвам противно ни личните си интереси,
сим ставам причини да изпадни и неизгодно положение.
Ощт: Сека клона, ни който стоя (съм стъпил).
СЕКА КЛОНА, НА КОЙТО СТОЯ. Вж. Сека клони, на който седя. Те [крипчтииститт]
се мъчат да убеДят свата., че всяка правосъдие, което не държи сметка за техните желания
и не прилага партизанския им мащаб при съденето на хората, не заслужава уважение...
Без да подозират, разбира се., че секат клона, на който стоят, в. Пладне.
СЕКА КЛОНА, НА КОЙТО СЪМ СТЪПИЛ. Вж. Стаи клона, ни който седя.
При фашистите тай беше един обикновен майор и поне още оеДем-оокм години щеше да марши-
рувл. Докато стане полковник. И сега. вместо да е доволен и • признателен, сам ои търси
белята. окчк клона, на който е стъпил. В. Нешков, Настъпление.
СЕКА НАКЪСО. [Често: Стчи накъсо]. Говоря кратко и зи ний-същественото.
— Е, стига де — обади ое един от въглищарите, — ако щк разказваш, сечи накъсо. Каквото
го заусуква. 3. Сребров, Момчил сЛиза от планината.
Ощт: Режа накъсо.
СЕКА НАПРАВО. Проявявам прекомерна откровеност, като казвам истината остро,
без киавито и да е деликатност. — Сечи направо бе, Ружке! — обади ск нетърпеливо Савка
Рашенога. — Кажи му направо на човека за какво става дума. К. Калчев, Семейството ни
тъкачите.
Ощт: Режа направо.
СЕКА ПАРА (ПАРИ). Диан. Зи нещо — доходен съм, нося доходи. От много места ми
тече, господа съДии.... Село гонемо, хора Добри... заможни--- Дават--- На Коледа сланина-..
с чувани съм донасян в къщи — нека каже попадията не е ни било така, а и това пар! сече.
Т. Хармииджнеи. Крилато времт. Той казваше, че десет мантафанки ще повишат дохода на
оmоnanсnаоnо много повече, отколкото петстотин декара земя с пшеница—А бе млякото сече
повече пари, ама тия крави ще искат храна бе, Петко! Сг. Ц. Даскалов, Сгублеиските липи.
СЕРА В ПАНИЦАТА, ОТ КОЯТО СЪРБАМ. Вулг. Отнасям се зле, върши лошо ни тези,
които ми дават прехраната.
Ощт: Сери и пиинцaти. от която ям. Грубо. Плюя и паницата от която сърбим.
СЕРА В ПАНИЦАТА, ОТ КОЯТО ЯМ. Груба- Отнасям се зле, върши лошо ни
тези, които ми давит прехриниги.
Още: Сери и паницата, от която сърбам. -Груба- Плюя и	от ' която ям.
СЕРА СИ НА КЪСМЕТА. Диал. Грубо. Сам ставам причини ди претърпя неуспех, да
загубя.
СЕЧЕ МИ АКЪЛА. Вж. Сече ми ума. — Тончо, ела да ми помагнeШ" сине. Бъхтя си
главата, ама, акъла ми не сече. Вземай молива и пиши. С. Кралтвсaн. Възвърната ' обич.
Нища ои не знаем бе даскале. Това, гледам ги младежите. по им оече акъла на тях.
Кр. Григоров, За един първи мий.
СЕЧЕ 'МИ АКЪЛА КАТО БРЪСНАЧ. Вж. Сете ми ума като бръснач.
СЕЧЕ МИ АКЪЛА КАТО ХАЛВАДЖИЙСКА ТЕСЛА. Диал. Вж. Стчт ми глиеити
киго ни хилвиджия теслата.
<9 ФриАеолотнкен -рединк, -г. 2
289

СЕЧЕ МИ ГЛАВАТА. Вж. Сече ми умт. Като слушаше шивачи ш като глидаши кар¬
тините и портретите, които висяха по стените на шшвзчншетз, Манол сш мислеше:
„Отрзкзл се е из Лугово - . . Сичи му главата!“ К. Калчев, Живите помнят. Истина, ш
ние разбираме едно-друго. ама за такива правилници и закони дип не нш сече главата.
Т. Г. Влайнов, В село. Селянинът го погледни учудин. — Малък сш, братко, ами тш сиче
глзвитз — кзза той с уважении, П. Вежинов, Зт честта нт родината. Добър е председател,
сече му главата, ама е малко тежичък, Цялата им роОа сз тазкша,. ..: не закачат ли о
нещо, не потеглят напред, Н. Хайтов, Съперници.
СЕЧЕ МИ ГЛАВАТА КАТО НА ХАЛВАДЖИЯ ТЕСЛАТА и СЕЧЕ МИ ГЛАВАТА
КАТО ХАЛВАДЖИЙСКА ТЕСЛА. Дшзл. Ирон, Извънредно много съм умея.
Още: Сече ми акъла нтто хтлвтджайскт тесла. Диал, Ирон.
СЕЧЕ МИ КРАТУНАТА. Принебр. Вж. Сече ми умт. Ти си учин, по знаеш, ама ш зз
не съм - баш от простите, ш моята кратуна нещо сече. Ем. Манов, Ден се ртжда.
СЕЧЕ МИ МОЗЪКА. Вж. Сече ми ума. — Ако биха нш запитали за хляба —
вкусен ли е шлш не е?— или за възОухз — на какво мирише той?—това бихме казали;
зз това мозъкът ни сечи. А тук се говори зз науки, ш зз книги, ш зз музика, П. Дудочкин,
Хлябът насъщни.
СЕЧЕ МИ ПАРАСТАЗА. Обикн. с отршц. не. Дшал. Пренибр, Умен съм, лесно и
Бързо схващам, ртзБиртм.
СЕЧЕ МИ ПИПЕТО. Принибр, Вж. Сече ма умт. — Не и толкова глупаво. ..
Сече му на туй момче пипето, макар Оз го глеОзш нищо ш никаква мушмули. П. Вежинов,
Звездите н,д нас. Сече й пипето нз моята Женя. затова се и спогаждаме, но понякога
умната жИна страшно досажда. Л. Дилов, Тръстиките. — Тш не дрънкай, празна главо! —
сряза Чанев своята половинка.. . Сече лш тш пипето какво казвам ? П. Велков, Стълба
до небето. Ни тш ли сече толкова пипето, дз им речеш, че съм ти брат, че съм изпаднал
човек, Ал. Константинов, Бтй Гтньо. Планът за печалбите ще бъде преизпълнен, а товз
от само себе сш ще се отрази благоприятно ни трудовото възнагражДение нз всички ...
—	Сече му пипето!—сбута съседа сш счетоводителят, Г. Данаилов, Акъл — море, глава —
шамандура. — Ама кзк тзкз ще ме нарича „фракционер“ ? — възмущаваше се от Дъното
ни честната сш душа Петко. — Толкова му сече пипето! — отвръщаше все тзкз спокойно
Русков, Ст. Ц. Даскалов, СтуБлЕнските липи.
СЕЧЕ МИ ПИпКАТА. Пренебр. Вж. Сече ми ума. ПосеОя при Пешо шмз-нями гоОинкз
и като змия се измъкни от - селската сш кожи, Сечеше му папката, не друго, О. Василев,
Жатие-битиЕ — Лошо -ли си бях в снабдяването? — заговори той, — Само от едни фири
какви ползи можеш дз извлечеш, ако тш сече пипкатз! Н. Антонов, В открито море.
■— Проклето нещо сз това жените — . .. — Тш им казваш едно, те сш знаят своето, А бе,
хей, жени, кзто не тш сече пипкитз, стой сш там настрана. Й. Стоянов, Под дъгата.
СЕЧЕ МИ СЕКИР АГА И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ. Дизл, Много съм умен, остроумен.
СЕЧЕ МИ ТИКВАТА. Пренибр. Вж. Сече ми умт. Срещи го Кънъо Безлатз ш му
дума: — Бривос бе, папурите!. - - - Че тш си бил цял търговец бе, диване! Цял джамбазин!
Че като ти сече толкова тиквити. що тш трябват ниви, що тш трябват лшвзОи? Продай
всичко, уОзрз го на търговия ш сш живей живот и половини! Чудомир, Компетентыт.
СЕЧЕ МИ УМА. Умен съм, лесно и Бързо схващам, ртзБиртм. — То, зко ричиш,
ш от нише село поизлезе някое учено момчи. Я Даскал, я адвокат, я нещо друго. Но
нали знаеш, Кой кзк може, кому колко сече умът, с товз се ш ззхвзщз, Кр. Григоров,
Ртздолчани. И тика, Ян Бибиян постъпи на работа при Франц... Работата му спореше,
ръката му - пипаше с нохаитност, умът му сечеше. Елин Пелин, 'Ян Бибиян нт Луната.
—	Сече -тш умът. Дамяне, като нз трима византийци..,, зла Дамян не остана длъжен ни
Ивайло за закачката. -— Щом мш сечи главата, току виж, царят я отсякъл. Ст. Зтгор-
чинои, Ивайло. Алз не мш се искаше дз напускам училището, ИОише ми отръки, сичиши ми
умът, дето казват. пък бяха долетели и слухове чак до ушите на мами, че - съм прилежен
ученик и учителите ми хвалили. Кр. Григоров, Отново на училище.
Още: Сече ми анълт (глтвтта, мозъка). Сече ми пипето (пипната, кратуната, тиквата).
Пренебр.
290

СЕЧЕ МИ УМА КАТО БРЪСНАЧ. Извънредно много съм умен. На Чорни умът му
оече като бръснач!. . . Като е направил нещо — вое е преДвиДил какво може да изнезе,
П. Вежинои, Нашата сили. Димо го [Колето] защищаваше от нападките, — Къде е малък
Калета — викаше той, — Умът му сече като бръснач, Каквото чуе • попива. Какво
инженерче ще стане от него! Л. Галини, Лястовичси-и. — Значи решено — Марка ще
наеме ёюкяяна ... — каза Папйор!aпое, — Баканншца. . , Пак срещу банката.. . Чудесно го
измисли, Орцк, умът ти сече като бръснач — подвикна Коста. Д. ГПросгринов. Гииообре-
ктннгт.
Още: Сече ми акъли като бръснач.
СЕЧЕ МИ ЧЕНЕТО. Умтя ди приказвам, да говоря убедително; красноречив съм.
Ощт: Играе ми (работи ми) ченето. Сече ми чейнето. Диал.
СЕЧЕ МИ ЧЕЙНЕТО <КАТО ХАЛВАДЖИЙСКА ТЕСЛА^ Диал. Умтя ди при¬
казвам, да говоря убедително; красноречив съм. Тръгвайте да вървим при прокурора!
— И аз „окам Другарки —... — Сече ли ти чкйнкто ? — ... — Сече! И тебе мога да про!ам!
К. Килчтв, Живите помнят. — Поживей си, бай Матейчо! — говореше той на себе ои
срещу оглеДанота. — Каква хазяйка имаш, а? Работи ти късметът. магаре, чудо жена, ама и
ти й взе акъла, сече ти чейнето ката халвлДжийска тесла. В. Иешаов. Настъпление.
Още: Сечт ми ченето.
СЕЧЕ МИ ЧИВИЯТА. Обикн, с отриц. не. Диан. Пренебр. Умтн съм, лесно и
бързо схващам, разбирам.
СЕЩАМ СЕ / СЕТЯ СЕ В СЪБОТА ПРЕД ВЕЛИКДЕН. Диал. Ирон. Предприемам
нещо с голямо закъснение.
СЕЯ НА ДЪНОТО <МУ> ПРОСО. Търся излишни подробности за нещо, издирвам
изтънао нещо; проявявам дребнавост. Кръстю. . . . ,го съдеше. задето и родните ои братя не
жали... — Де и ти., бат Кръстьо, сеДнал си на дъното прооо да оееш — извиваше Киро
гъстите ои красиви вежди. — Човек без човека не маже, но сметката ои е сметка, па ако
ще и брат да ти к. Г. Кир-слаВов, Обикновени хора. — На моля ви ск тава е типов хляб,
защо го таксувате като „Добруджа* ? — Я гнеёлй ои кефа. Не стига, че ти дават пресен
хляб, ами и на дъното му прооо ще сееш. в. Вечери новини, „Добър вечер“ обявява важен
конкурс зи некултурно обслужване.
Още: Сея ни дъното <му> ряпи. Сея ни корена <му> просо.
СЕЯ НА ДЪНОТО <МУ> РЯПА. Търся излишни подробности зи нтщо, издирвам
изтънко нещо; проявявам дребнавост.
Още: Сея на корени <му> ряпи. Сея ни дъното <му> просо.
СЕЯ НА КОРЕНА <МУ> ПРОСО. Търся излишни подробности зи нтщо, издирвам
изтънко нещо; проявявам дребнавост.
Ощт: Сея ни кортни <му> ряпи. Сея ни дъното <му> просо.
СЕЯ НА КОРЕНА <МУ> РЯПА. Търся излишни подробности зи нещо, издирвам
изтънко нтщо; проявявам дребнавост. Аз зная отДе взе пари за автомобила... „И аз зная
отде взе пари за чифлика, батинка, и ако речеш много ёа знаеш и да му сееш на корена ряпа,
и аз мага да кажа нещичко.“ М. Миркевскн. Митко Пилиузои. А бе нещо познат ми ок
вижда краят, . . като !а съм го чел нейде — бодва го съмнение. Но окоро • ое окопитва:
„Голяма работа! Като чк ни други не заимствугат оппук-опплм с пълни шепи.
Само аз ли ще седна да сея на корена ряпа? Как не!“ Сп. Йончев, Труженик. — Кай ти
каза, че не се спогажДаме? — попита той о чужд глас... — Казал ми, който ми е казал.
На корена му ряпа няма Да сееш сега. Ив. Петров, НоианиАти любов, Вместо да ми бъдете
признателен, чк ви запазих от уволнение, вие сте седнали да сеете на корена му ряпа.
Си. Минков, Бракоразводно сражение.
Ощт: Сея ни дъното <му> ряпа. Стя ни кортни <му> просо.
СЕЯ ОРЕХИ С РЕШЕТО. Полагам напразни усилия зи нтщо неизпълнимо; върши
безполезни работи.
СЕЯ ПКИВАЛ<Е> НА ЧУЖДО ГУМНО. Диал- Меся ст и чуждите работи.
291

С ЖЕНСКО СЪРЦЕ. Зи мъж — страхлив.
С ЖЪЛТА БУКЛИЯ, каня. Диил. Нсодобр, Със специални покани, специално (киня).
Ощо: С жълти бъклици. Днхл. Неодобр,
С ЖЪЛТА БЪКЛИЦА, калосвим. Нсодобр, Със специална №«3^, специално (к^ес-
вим). Нима съм го кaиесвхи с жълти бъклица?
Ощо: С бъклици. Нсодобр, С червени бъклици. Днхл. Нсодобр, С жълти буклия. Днхл.
Нсодобр.
С ЖЪЛТО ОКОЛО (НА) УСТАТА. 1. Млад, нтонпптн, незрял. Бях е жълто около
устата. кога в Търново сс зърнс царската сватба, Ст. Звтерчпнон, Дон последен.
— Че ти сн още с жълто край устата, пък приказваш като възрастен. Много чстсш. вндн
се, Ем. Станев, Инвн Кондирен.
2.	Млад, нтенпген, незрял човек. — Те нмх ощс хляб да ядхт, С жълто на устата държава
нс сс управлява, Ст. Л. Костов, Голомвнов.
СИЗИФОВ • ТРУД. Книж. Тежка, непосилни, но безполезни работи. Момчето без¬
спорна имаше талант и може и щешс дх постигне нето, ала Боян си представи веднага
целия страшен път, maнтхиоинпс мъки н сизифовия труд, които лежаха пред него, н
не можа дх нс го съжали.. Л. Дилов, Почивката нв Боян Даров.
От мита за Керинтския цар Сизиф^осъдон от Зевс, заряди оскърблението към боговете, вечно дв изкачва
нв едни планини в Ади огромен камък, който, щом стигнел до върха, со търкулвал обратно надолу.
С ИЗПЛЕЗЕН ЕЗИК. Силно изморен, обикн. от тачзно, ходоно, пзкиинине. Виждах
игрнге нн на „робн“ въз голата рьтиинх оmиьа сслото, гонейки сс в шумни дружиш. ,.
запъхтени, с изплезени езици, Ив. Визон, Михил Чонин.
СИ ИМАМ МУШИЦА НА КАПИЦА. Днхл. Мъчи мо някакви мисъл зв нощо, някакво
съмнение, безпокойство.
От народната приказки зв один човек, който откраднал кошер с мед; ' съдията народил дв се съберат
непикп соляни и кизил, чт този, които с откраднал кошорв, ими муха ни кипяти си; крадецът, гузон, направил
жест да отпъни мухити (пчелата) и така сс издал.
Ощо: Имам си мрх<та> под (ня) кипятя. Диал.
СИЛЕН МИ Е БИЛ АНГЕЛА. Днхл. Избавих сс от някакви боди, зло.
Ощт: Як ми е бил ангели. Днал.
СИЛЕН НА ДЕНЯ. 1. Влиятелен. Всстта за арестуването ни бай Дуко сс рхзнссс
по . цялата околия, Разтичаха се негови близки н познати, търсеха дх сс добсрхт до някой
снлен нх дсня човск, който можс дх попречи нх унищожаването му. Сл. Триски, Неотдавна.
Имам сднн брат,. човск с образование. партиец, с една дума — силсн ни дсня. М. Мар¬
тенски, Страх.
2. Човок с голямо нлпянпт, влиятелен човск. Отвън силнн ни деня го потърсиха и те
взсха да го нздигхп. Т. Г. Бпзйкев, В соло. Цялото мн внимание бсшс погълнато ог работата
н не оставаше времс дх правя визити нх снлннпе нх дсня, дх моля благоволение и подкрепи,
за дх авансирам в кариерата, Ст. Грудев, Адрияни Будевс^. Едни неочаквана опозиционна буря
захваща дх сс издига в страната срещу силните нх деня. Г. Кирков, ' Нзкъдо. „Докпоо. ,.
Можс ли пък дх излезе някос величие, някой силен нх дсня, дявол дх го вземс!“ — мини
през ума ни Гугучков. Д. Калфов, ИндпИекпит петел.
СИНДЖИР МАРКА. Ирон. 1. Редица обикн. нечестни дола, свързани помежду си.
Нс съм ослепял, дорн внждхм прскалино добрс! Какво става? Коста, за дх списн Елена,
предава нас, А тя. за дх списн него, гласува против. Синджир марки! Ив. Остряков, Път
през ада.	’
2. Хора, замостни н одни и същи непочтени дола, поради коото взаимно сс поддържат.
Престъплението се ризкрн бързо — всички арестувани сс окхзххх зхмссенн в нсго, те бнлн
синджир марка,
СИНДЖИР ТИ НА ГУША. Обикн,. във 2 и 3 л. Да бъдеш сурово нвкязан, да те пратят
в' 'затвора (употребява ст за крадец).
СИНКО ГЪРГАЛЧО. Диал, Поднгр, Употребява сс, когато някой стриди зи бъдсщи,
ноепучппп ст боди.
292

От народната приказна зт дъщерята нт един селянин, която, носейки му хртна на нивата, седнала дт
си почине на пътя и започнала дт плаче а да се вайка: Ох, Гъргтлчо, ох Гъргтлчо, защото си помислила, че
един ден ще рода момченце на име Гъргалчо, ноето би могло да Бъде ' случайно пребито от сснирттт, тко тя
падне от водникт.
Още: Мамин Гъргалчо. Дизл, Подшгр.	*
СИНЯ КРЪВ. Благороден, аристократически произход. Освен „старците“ -ш простолю¬
дието. в Котил имаше още един кръг от хора. Товз бяхз хората нз синята кръв. Ив.
Хаджийски, Бит и душевност на налая народ.
СИПАЛИ МИ СА СОЛ В КАЛЕЦА. Дизл. Ирон, Заседавам се дълго на госта и
не се 'сещам дт си ада.
СИПВАМ / СИПЯ КАТРАН В РОГАТА някому. Дшзл, Ктртм се на някого, мъмря
го, коря го зт нещо. За последен път рекохме дз нитъркаме е хрян носи нз товз глупаво
добиче и да сипим още мало катран в роговете му, Ив. Вазов, Вестникар ли?
Още: Наливам / налея катран в рогата. Дшзл,
СИПВАМ МУ / СИПЯ МУ ПЕПЕЛ и СИПВАМ / СИПЯ ПЕПЕЛ нз нещо.
[Често: Сипи му пепел и сипи пепел]. Не говоря повече за нещо неприятно, не се зани¬
мавам с него, гледам то да се забрави. Сипих пепел ш на тази досадни история, А. Анто¬
нов - Тонич, По втория начин. Не се тревожи, сипи му пепел,
Оше: Турям <му> / туря <му> (слтгам <му> / сложт <му>, посипвам <му> /
посипя <му>) пепел.
СИПИ, МЪЖО, КАШАТА НА РАМО. Дшал, Ирон. Зт мързелив човек (обикн. жент),
който, като е пропилял времето си, накрая се^ разработва и искт всичко дт свърша.
От приказката за мързеливата жент, която, след кат® се изпокъсали дрехите нт мъжа й и той я набил*
ттна се разработила, че нямтлт време дт яде и поисктлт мъжът й дт сложи кашата на рамото й, тт да
може дт яде и дт преде.
Още: Слагай, мъжо, нтлтта нт ртмо. Дизл. Ирон,
СИПЯ ОГЪН И ЖУПЕЛ срещу (против, върху) някого или самост. Отправям най-остри,
най-груБи думи или обвинения срещу някого,' нтптдтм някого най-остро, най-яростно.
— При него дз идеш, че Оа се не върнеш.1 От гробищата дз не излезеш, гиди дрипав цига¬
нино! Кърпата й се беше свляклз на шията. Разрошенз ш страшна, тя сипеше огън и жупел биз
прекъсвания. Чудомир, Костчи. Юртзлини се - оживи, силите му се възвърнаха, очште му
светнаха кзто някога, когато обикаляше избирателите и сипеше огън ш жупел против
Пеня ПзнОуров, Г. Ктртслтвов, Снаха. В нея се сипеше огън и жупел против правител¬
ството и главно против дъбшнскшя околийски началник. Т. Г. Влайнов, В село.
Още: Бълвам (пращам) огън и жупел.
СИРЕНЕ НА КЛОНКИ. Дизл, Възклицание за изразяване нт съмнение недоверие
към нещо казано, което изглежда нтто Безсмислица.
СИРЕНЕ НЯМА, ПОПАРА ДРОБИ. Дшзл. Ирон. Употребява се, когато някой
предприема предварителни приготовления зт нещо, чието осъществяване не е сигурно.
СИРОМАШКО ЛЯТО. Последните по-топла дни през Есента, оБанн. след Димитровден.
Този лъч внасяше в умирисаната ни гозби обеОнз стзя чист от ония мека и приятна свет¬
лини, която плайнешкото слънце обикновено разливаше навън, като превръщаше късната и
мрачна друг път есен ни чудно и омайно сшромзшко лято. Т. Г. Влтйков, Неприятният
гост.
Още: Циганско лято.
СИТ КАТО ПРОСЯК. Ирон, Извънредно много гладен.
СИТНО ПРЕДА1. Нямтм пара, мтлно печеля и живея оскъдно. Този месец много се
охарчихми и сегз ситно предем. • Ни смятай, чи сз богати, ш те ситно предат.
Още: Тънко прЕдтЧ
СИТНО ПРЕДА1 пред някого, Не смея дт изявявам волята си пред някого; стеснявам
се. Мъжът й пред хората е сербез, но пред нея ситно преди,
Още: Тънко преда2.
293

СКАКАЛЦИТЕ ГОНИЛ. Диан. За човтк — остарял, станал стар.
С КАКВИ ОЧИ. Като възклицание зи изразяване ни: а) Срим, разкаянит
или неудобство от извършена ^ррЕни, некрасива постъпки; как, по какъв никии. С какви
очи ще глеДаме сватовете?Как да им кажа тавл?Т. Хaриииджиев. Родове. С какви очи ще
излезе той пак по кръчми и кафенета? . . . С какво лице ще посрещаме презрението на цяла
оела? Г. Кар-славои, По наклона. С какви• очи ще • си иде довечера да рече: „Тате,
изгубих Милушка" — когато татко му цян ден е бил на кооперативния харман и се е
смъкнал от работа? Г. Краев, Хитростта ни пазача.
б) Възмущение от долни, грозна постъпка ни някого. Лашо и Дата не щк могат без мене.
А и с какви очи щк оправям новипe, земи при една побкДа, ако не съм стоял докрай на
мястото cut Й. Вълчев, Стъпили към небе.
Още: С кои очи. С какво лице.
С КАКВО ЛИЦЕ. Кито възклицание, зи изризявине ни: и) Срим, разкаяние
или неудобство от извършени нередни, некрасива постъпка; как, по какъв начин.
С какво нице ще посрещне презрението на цялото село ? Г. Кариславов, По наклон,
б) Възмущение от долни, грозна постъпка на някого.
Ошт: С какви очи.
С КАКВО СЪРЦЕ. Като възклицание за изразяване ни недоволство, оплаква¬
не от нтщо или укор към някого. „Как ще преёам аз тази добър човек на тия
кучета?. . . А баба Неделя с какво сърце им каза къде ск намира той!" К. Ламбрев,
Средногорски партизани.
С КАКЪВ АКЪЛ. Кито възклицание за изразяване ни укор при неразумна
постъпки. С какъв акъл си тръгнал j тоя проливен дъжд и посрк! нощ! Мажеше да
почакаш до сутринта.
Още: С кой -акъл. С какъв ум.
С КАКЪВ УМ. Като възклицание за изразяване на укор при неразумна постъп¬
ки. С какъв ум ти си решил да се мериш о наследника на великия пророк Мохамеё?
К. Петаинои, Златната зтмя.
Още: С кой ум. С какъв акъл.
СКАРАН СЪМ С ИСТИНАТА. Постоянно лъжа. Не можех !а му повярвам в това,
карто ми разказваше, защото той беше скаран о истината.	■
СКИНАЛ СЪМ ЕДНА КОШУЛЯ ПОВЕЧЕ ат някога. Диал. Имим по-голям опит от
някого, по-опитен съм от някого.
Още: Скинил съм едни опинци повече. Диал.
СКИНАЛ СЪМ ЕДНИ ОПИНЦИ ПОВЕЧЕ от някого. Диан- Вж. Скина. съм едни
кошуля повече от някого.
СКЛАНЯМ / СКЛОНЯ ВРАТ. Самост. или пред някого, пред нещо. Стивим или съм
покорен, смирен; подчинявам се, покорявам се. Сега вече секи. ако не за Друго, барем
войник като го земат. ... ,ще ои поопворц очите, и прибере ни оа — тай е вече Други,
той не скланя врат да оа впрегне в общия ярем. Т. Г. Влайков, Чичо Стайко.
Ощт: Скланям / склоня глава. Навеждам - / наведи (подвивам / подвия, превивам / превия,
прекланям / преклоня, свивам / свия, снемим / -снеми, скършвим / скърши) ириг.
СКЛАНЯМ / СКЛОНЯ ГЛАВА. Самост. или прк! някога, пред нещо. Ставим
или съм покорен, смирен; подчинявам се, покорявам ’ст. Но иди. майко у дама / и с сърце
сичко разкажи / на мо„те братя невръстни / да пампат и те да знаят, / че и те брат оа
имане. I но брат им падна, загина, / за туй, че клртник не трля пред турци гнага да
скланя / сюрмашка тегло да гне!а! Хр. Ботев, Ни прощаване. Ченгкнав не склони глава
пре! царските съдии. Тай защищаваше храбра и самоотвержено своята комунистическа чест.
К. Ламбрев, Средногорски партизани. Клетвата в живата на партизаните беше най-
голямото. и най-значителното събитие. Тя ги задължаваше !а бъдат самоотвержени,
твърдо и, търпеливо да понасят трудностите, никога !а не скланят глава пред тях, !а
бъДат честни пред своя народ и да се борят за неговата свобода и независимост, да
наказват враговете на народа, а който я погази, Да получи най-тежко наказание - Сл. Трътки,
294

Неотдавна. О, вие, които покорно склхняпс глава! Започнете ли дх правите поклони прсд
нечестивците, кръстовете . ви сс превръщат в станове. конто тъкат вашето собствено
унижение, Д. Минтов, Хайдушка кръв. Стихотворението даваше картина нх бараките,. , .
и накрая завършваше с призив дх не скланят глава работниците. Кр. Григоров, Риз-
долизнп•
Ощо: Скланям / склоня врят. Нввеждвм/ниводи (прекланям / преклоня, свождим / свода)
тлввв. Провиним / превия глави. Днхл,
СКЛАТЯ АКЪЛА нх някого, Днал, Успявам дв убодя някото дв постъпи разумно, да ст
откаже от някакво неуместно намерснио, решение. Тх ела да идем до нас, . , И ти дх му
поприказваш ,, , дано му склатим акъла, Т.Хирминджпов. Родово. Мъжстс се	,...
дхлн дх му затиснат устата н да го отведат nо-нх<прсах. чс . там дх му склатят акъла с
няколко псстннкх, нлн пък тайно дх кажат на Ибрахнма дх тръгне зх Саранбсй, В. Мутаф¬
чиева, Летопис ни смутното време.
С КЛЕЧКА СЕ ЧЕША. Поднгр. Държа се надуто, високомерно, мисля си, чо пре¬
възхождам друтито.
С КЛИЗМА, изкарвам. Жарг, С толями мъки, с голямо усилие (изкарвам) (отнася ст
до думи или познания, кепте трябва да сс извлекат от някого).
СКЛОПВАМ / СКЛОПЯ ОЧИ. 1. Обикн, с отрнц. Заспивам. Цялата нощ българи и
русн нс склопиха очн, Приготвяха се за утрешния дсн, който беше изпълнен с хиляди неиз¬
вестности. Д. Лпнкев, За земята български. Унссенх оп такива мнслн, н тя дълго врсме прсз
нощта нс можа дх склопи очи, Т. Г. Влахов, Стрини Венковит и снахи й. След обед
полегнах и съм заспал. Откакпо научих какво ставаше в лагера, нс бях склопил очн.
Кл. Цинов, Свят широк. Цяла. нощ нс склопва очн н бди прн леглото нх болния,
2. Умирим. Стоян Д^ннов-Цоцо. склопи очи, но завсщх нх децата,. . .. вярата в човека. вярата в
бъдещето, Ал. Спасов, Сътрудници ни „Светулки“. Убнха го [Ношко] през последната война,
а наскоро склопи очн и майка му. Ст. Марков, Дълбоки бразди. Гина Кунчева доживява дх
види свободата. но ощс при първите й лъчи, в 1878 г,, склопва очн, измъчвана от неизвестната
участ на най-малкия сн син. Ив. Унджиов, В. Ловски. Прсдн две години старицата бс
склопила тихо очи един лстсн дсн и наесен, . . .. Садък завари къщата и стария двор сами н
опустели. П. Константинов, Предание зв изчезналия град.
Още: Затварям / затворя очи. Звкленвим / затопя очи. /към 2 знач./. Днхл.
СКЛОПВАМ / СКЛОПЯ ПИТИТЕ на някого. Днал, Убивам никеге• Той мислеше,. , ..
че Петко н Гана сх го убили. Тончо гн е заварил н... ,е грабнал камък: „Ах, пипнах лн вн
най-послс!. . ," Гана го е хванала и Петко му с склопил пигнгс! Тия работн така свършват,
Ст. Ц. Даскалов, Стублонскито линп/
С КЛЮМНАЛА ГЛАВА. Вж. С клюмнал нос. И пак мълчешката, ..., зхслнзххх с
клюмнали глхвн нз каменната стълба. Ив. Вазов, Дрвски и шарки.
С КЛЮМНАЛ НОС. Обозсърчен, отчаян, омърлушен. Капо чс ли нс бсше добрс,
срещнах го оня ден мрачен н с клюмнал нос.
Още: С клюмнали глави.
СКЛЮЧВАМ / СКЛЮЧА ВЕЖДИ. Изведнъж изпитвам някакво неприятно чувство и
придобивам сърдит, мрвчон израз на лицото си; нзмрьшвам со. Я, тейковото, дх покажеш
на пия чичовци. как се ходи по ръце!, , . Още с първите стъпки, обаче. и —• туп, туп, ' туп —
почват дх падат из джобовете му дссспачсга и дх се търкалят по разнн стрини, Ххджн
Дончо. който по това време е нх ссдмото небе оп радо ст, изведнъж се сипва. сключва
всжди, пристъпя бързо. хваща го зх ■ краката н той увисва капо убнп зхяк в ръцстс му.
Чудомир, Педагогиката на Хаджи Дончв. В. купспо с нас бешс госпожа Аника,, . Имала
да ти прсдидс нс знам какво. Важно зх всски случай. Така казваше, а можс и дх не с. Емх
сключи всжди, — стана строга. А. . Сграшпмирев. Роби. — Шрхпнеиът трябва дх гс с'на¬
стигнал, като сн бягал! Днмо ннmо нс каза, отпусна крак. сключи всждн и пресрещна
мскня поглед на офицера. К. Потквнов, Морава знозди кървави.
СКЛЮЧВА МИ СЕ / СКЛЮЧИ МИ СЕ СЪРЦЕТО. Днал. Обземи мо мъки, скръб
или равнодушие към всичко. Аз когато овдовях. като погледнах — сключи мн сс сърцето;
дх нс бяхмс сс .събрали с тебс, тъй щях н дх си угасна. П. Ю. Тодоров, Невясти Боряна.
295

Когато раната ни гърдите му зарасна-, той- си надяваше, че тшя мисли ще- го- оставят.
Нямз повечИuд3uMШслu за Пауна, зз детето, за нищо. Ще се сключи сърнето му ш ръката му
ще укрепне. Й. Йовнов, Старопланинска легенда.
Още: Затваря ма се / затвора ми се сърцето.
С КОИ ОЧИ. Ктто възклицание зт изразяване нт: т> Сртимг разкаяние или
неудобство от азвърлент нередна, некрасива постъпка; как, по какъв начин. Рангил
разбра, че се е лъгал. - . Дали ни ще го приемат- дз се върне, - . Не, ме,, - С кош очш щи се
мирне пред председателя Милин? Кр. Григоров, Новодомци. Но как дз им обиди зз
опасността? Дз си затиче само до Мшчоои... В тоя дъжд тя дз иде нз гости у Мичо-
вица. когато бяхз тъй далечни. . - После с кои очш щи зини дз кзже ни Мичовица, че
тя, Стефчова жина, се тъй живо интересува за съдбата нз Соколови. Ив. Вазов, Под
игото.
Б) Възмущение от долна, грозна постъпка на някого.
Още: С ктнви очи.
С КОИ УСТА. Като възклицание зт изразяване нт сртм, неудобство от иЕшo!.
ноето искам дт кажа или за което искам дт питам, обинн. портди съзнание зт
някаква вана. С кои уста ще му призная, че го излъгах!
С КОЙ УМ. Ктто възклицание зт изразяване на укор при неразумна постъп¬
ка. По цилш дни си излежаваш, Ни моги дз разбера с кой ум ти дадоха пенсия,
когато сш як като- бик. А. Картлайчев, Строители нт републиката.
Още: С какъв ум.
С КОКОШИ УМ. ■ Подигр. Глупав. — Ще убедя хаджи Василя дз поиска формално
Анистасийка за сини сш. . . — Кзк щи направиш това чудо?— Не съм с- кокоши ум я.
Ив. Втзов, Балканските Ромео ■ и Юлия.
С КОКОШКИТЕ. 1. В съчет. с лягам си (заспивам). Много рано вечер, още щом се
мръкне (си лягам, заспивам). — Много рано сш се прибрал Мзноли?.. - - —— Лягаш сш ее
кокошките, К. Калчев, Живите помнят. Тя - си лягзши с кокошките рано вечер - преди проверки.
когато на двете беседки под буките започваше виселшито ш над лагера след жаркия дин
лъхваше хладина, Цв. Ангелов, Честна дума. Вечерно вриме всички заспиваха с кокошките,,
защото пръстените светилншцш и газиничетзта иОвзм мъждукаха, А КтртлийчЕв, Пътища
далечни.
2.	В съчет, със сттвтм. Много рано сутрин (сттвтм). С кокошките ляга, с кокошките стави.
П. Р. Славейков, Български притчи или пословици и характерни дума.
3.	В -съчет. със сттвтм. Диал. Ирон, Много късно сутрин (сттвтм).
С КОЛА<ТА>. В голямо количество, в изобилие, много. Нз даскали, доста сигор
плата, I А надежди, дал ми бог с колата.. П. Р. Славейков, Нова модт календар. Лъжи
с коли, • Ум с кола, • Пращим много здраве с колата,
С КОЛА ДА ГИ ТОВАРИШ. В голямо количество, в изобилие, много. Току-що
намисли Герчо да се жени, оно война се отворш, — Чикайте бре хора, барем дз я- избирим,
тз кзто се върни, дз знам, коя чи ми посрищз — вики Герчо. —— Дз сш му мислил навреме,
Герчо! Моми много, с коли дз ги товариш. Елин Пелин, Пажо и Пендо. Пари. пари с
коли ги товари, П. Р. Славейков, Български притча или пословици и характерни думт.
С КОН ДА ИГРАЕШ в (по) нещо. За помещение, апартамент — много голям, много
просторен. А едни врати войиши за стаята, Широка, с кон дз играеш по нея. Кр. Григоров?
Раздолчани.
Още: Кон дт разигравал.
СКОПЯВАМ КУЧЕТАТА. Дшзл, Принебр. Нашо не върла, ходя, скитам Бе-з ртботт;
БездЕйствувтм, Безделнича.
С КОРАВИ ОЧИ. Безочлив, нахален.
Още: С дебели очи.
СКОРО ЩЕ ЧУЯ АЛИЛУЯ. Дизл. Нямт дт живея дълго, ще умра.
296

СКОСЯВАМ I СКОСЯ КОНЦИТЕ. Диан. 1. Обърквам се и не мога да намеря изход
от някакво неблагоприятно положение, и което съм изпаднал, не зния как ди постъпя.
2. Обхваща мт силно сйушениЕ и не зная какво да отговоря, ди кажи; обърквам ст.
Още: Забърквам / забъркам (обърквам / объркам, сбърквам / сбъркам, заплитам f
зиплета, уплитим / уплеги) . конците.
СКОЧИЛИ НА МЕНЕ И ХАЛА И ВРАНА. Навлякъл съм си неприязън отвсякъде,
навикан съм от всички.
С КОЯ РЪКА ДА СЕ ПРЕКРЪСТЯ. Кито възклицание за изразяване ни учудване,
недоумение или неприятни изненади от нещо неочаквано, необичайно. Тай наистина ни ои е
взел изпитите?— с кая ръка да ок прекръстяя * С кая ръка да ск прекръстя, как е въз¬
можно — посред бян ден да го нападнат на улицата и да го оберат!
С КРАКАТА НАПРЕД. Диан. Мъртъв. Оттук ще излезеш сама с краката напред.
С КРАКАТА СИ, правя (направя, върши, свършвам). Много лошо, крайно не¬
брежно, нескопосно или повърхностно (правя). Всичка си направила с краката си. Вместо
ёа прибереш и поёредиш книгите ои, ти си ги струпала на еёно място без ре!.
СКРАПЯВАТ МИ СЕ / СКРАПЯТ МИ СЕ ДНИТЕ. Диал. Свършва ми се животът,
умирим.
С КРЕМЪК ДЕРА някога. [Често: С кремък ще дери]. Жестоко наказвам някого-
(употребява ст и бъдтще време обикн. като закана). Да ги обичам - [хората], ама като оа
лоши, как !а ги обичам?. . - аз заради лошотиите им с кремък бих ги драл. Сл. Маке¬
донски, Едва земя ми сгиги. На сутринта, когато Сцнорпцкъп оъо седем души от
.Дойната група" нахълта в училището. завари учителската отая празна: през нощта народ¬
ният учител Найден беше ск измъкнал от Глухаре с още седемнадесет момчета. Сборникът
скръцна оъо зъби: — Само да ми падне — о кремък ще го дера! А. Каралийкеи. Строители
ни републиката. — Много беше любезен [Кадир ефенди] — подхвърли и ок позасмя
Марка. — Лисица. -. Да му паднем, о кремък щк ни дере — през зъби каза Орце и плюна.
Д. Спрос-ранои, Гамообречтинте.
Още: С кремък ще одери.
С КРЕМЪК ЩЕ ОДЕРА някого. Вж. С кртмък дтра. Хайде да прочетем колко Души
ои• обесил ти, колко аз- .. Ти с мене ли ще ое сравняваш, бе? Абе че аз съм в състояние баща си
с кремък да. одера, ти какво ме мислиш? Ал. Константинов, Милко сравнение.
СКРИВАМ / СКРИЯ В ИЗДЪНЕНАТА КОШНИЦА нещо. Диал. Изяждам нещо.
СКРИВАМ ' СЕ / СКРИЯ СЕ В ЧЕРУПКАТА СИ. Не смея вече да предприеми нищо;
наплашен съм много и ст спотайвам. Вместо да се засрамят и да ск окрият в черупкцтр ои
след публикуването на документите. те станаха още по-дръзки.
Оше: ЗАтварям ст / затворя ст в черупката си. Свивам се / свия се - в черупката си
/и 1 знач./.
СКРИВАМ СЕ / СКРИЯ СЕ ЗАД ГЪРБА на някого. Оставям някого да носи отговор¬
ността за постъпките ми и делата ми, използувам го като прикритие на моите действия.
— Най-лесно е да отоварим • вината върху един човек. за да ои измием ръцете и се • скрием
зад неговия гръб. К. Кръстев, Катастрофа. Той пак няма да дойде при мене. Пак ще се скрие
зад гърба ти- В. Гтновски, Седем тоднин. Най-често вражеските кулашки елементи ое
опитват да ое скрият зад гърба на средния или дори на бедния селянин. в. Отечествен
фронт.
Оше: Крия се (прикривам ст / прикрия се) зид гърби.
СКРИВАМ СИ / СКРИЯ СИ СВЕЩТА ПОД КРИНАТА. Не показвам, нт изявявам
възможностите си, способностите си. Видиш, твоето призвание е изкуството, театърът.. ..
А ои отишла да мухлясваш в едно село. .- когато ■ твоите дарби трябва да пленягат хиняёи
души. . . Скрила ои свещта под крината. Какво му мислиш? Ив. Визов, Казалирсаата царица.
СКРИТО <И> ПОКРИТО. Нешо тайно от другите, нещо, аоето нт трябва да ст
узнае. — Доскоро мислех, че всичко щк си астане скрито и покрито, ала оега не мога?
297

Ссга, . . аз всчс нищо лошо нс мога дх крия в сърцето сн, Д. Номпрев. Дело № 9.
Гана бе открита жена. Каквото й е нх сърцето, това и на устата, „Тя не с потаен въглен!
У нся няма скрито покрито!" Ст. Ц. Даскалов, Сгубпонскптт липи.	.
СКРОЙ МУ КЮЛЯФА. Диал. Зв изразявано нв учудвано, възмущение от глупостта,
негодността ни някого; виж го какво представлява, прецени го.
Ощо: Скрой що му кипи. Днал.
СКРОЙ ЩЕ МУ КАПА. Днхл. Вж. Скрой му кюлифз•
СКРОЯВАМ / СКРОЯ КАПАН някому, Нарочно създавам неприятности на някото,
злепоставям то, излитам то, боз той да е ниновон или го въвличам в боди. Като е ходил
Мхнолхки при началника, да не ни с скроил някой капан? Й. Йовков, Чифликът крий гра¬
ницата.
СКРОЯВАМ / СКРОЯ КЮЛЯФ някому. Нарочно създавам неприятност 'на никето,
злепоставям го, излитам го,. без той да е виновен или го въвличам в бода. Пък и зевзеци
ешх нм го няма, Щс вземат и такъв кюляф щс му скроят,,, нали ги знхсш — щс го
направят за мсзс нх устата. га мало н голямо дх го дигне на вилн и кокнлн, Ст. Чилин-
гпрев. Първи жертва. Нхй-напрсд щс нзпрхтя онзи мухльо на лагср, нмх къдс дх го уловя,
знам хз. такъв кюляф ще му скроя. че даже н схмняп гой няма дх се усети откъде му е
дошло. В. Ношков, Нзетънпенит. Султанът започва война. за дх потекат нови дхнъцн от новн
земн, А войниги щс загубим. защото тия, дсто нс сх гладни, сх некадърни. илн, ако си
кадърни, ще нм скроят кюляфа некадърните. В. Мутафчиеви, Летопис ни смутното време.
СКРОЯВАМ I СКРОЯ НОМЕР някому, Съзнателно устройвам лоша шега нв някото,
причинявам му някакви неприятност, подигравам го с някакви постъпки. Щс ви кажа н
друго нсщо, господин поручнк, ама чсстни дума — нека между нас дх си остане, . .
Тоя номер тс отдавна ви скроиха ощс предн десетина деня, Наговориха сс дх ви пробутат
плашлив кон, гх после дх сн правят шсги из гарнизона. П. Вожинов, Втори роти. На
сутринта селяните дълго търсиха кмета.,, н късно-късно го намериха в общинския яхър,
вързан зх яслите до магарето. . , — Някой от противниците мн скрои тоя номер, Елин
Пелин, Под манистпрскaтз лоза.
Още: Потиждим / погодя (изитривим / изиграя) номер.
СКРЪСТВАМ / СКРЪСТЯ РЪЦЕ. 1. Простивам дв работя, отказвам,ст да работя.
Какво щс прави отссгх нататък ■ стрелочникът дядо Стамснко? Щс рсжг . лук,... Щс
напусне своя отговорен пост и ще скръсти ръце, А. Кзрилпйиов, Строители на' ропублик ята
Жално му [ни Пинтяти] беше зх. нея — и пя [Гина] по цял дсн не сгъваше крак, не скръстваше
ръце, Г. Карислинев. обикновени хорз. Севда чакаше празниците с такъв копнеж, с какъвто.
децата чхкхг Великденх, Стар закон бсшс — вечерта срсщу празника н нх самия празник '
дх нс се работи, Жените тогава скръстваха ръце и сн отдъхваха. Г. Карволинов, Сниха.
2. Откззвзм ст да предприема нещо зв постиганото на някаква . цел, отказвам да сс боря.
Така нс можсм дх разсъждаваме. Това би значило дх скръстим ръце и сс прнмирнм. Ем. Ма¬
нов, Пленено ято. Да бъдсш комунист днес — това самд по ссбе си е всче рнск, и то
голям риск, Но нима трябва дх скръстим ръце. нищо да не правим,.да преклоним глава пред
врага? М. Мириовеки, Митко Палаузов. Ама ще рсчеш — псжкх е борбата с алкохолната
хидра! Дх, тежка с, много е тсжка, ,, Но значи лн това, че трябва дх се отчаем н дх
скръстим ръцс? Г. Караелавов, Проповед. Нима щс скръсти ръцс и ще стон? Защо не
помръдне стхритс си кости, за дх спаси момичето? Б. Носторев, Светлини над Редеппто.
Ощо: Стръщим / стърнз ръцс /в 1 и 2 знач./. Кръстосвам / кръстосам (сгъвам / сгъни)
ръцо.
СКРЪЦВАМ / СКРЪЦНА СЪС ЗЪБИ. Самост, нлн нх някого, 1. Скарвам со строго нв
някого, нихоквам някого, кито обикн, му ст заканвам. — Къдс ще носиш това снрснс и това
брашно о... — А ти защо тършуваш в колата? Горан скръцна със зъбн и сви гсжкнте си
юмруцн: — Ти, значи, крадеш? Крадеш от родните си братя? Крадеш ог общня нн дом?
Д. Ангелов, Ни живот и смърт. Той [Трсние] сс нзсилн н аха дх зхмххнс с ръка накъм
жена си. да я удари, ала пя се отдръпна нхдире н така му скръцна със зъби. чс Тренчо замря
нх място. — Нс се опипвай, че като те цапна. щс мн стансш. само нх Тренчовцн ?
Кр. Григоров, Игппиево. — Бате, ням лн сн. та не се скараш нх жсна сн?. . . — Я скръцни
зъбн ни жсна си! — Тн защо нс скърцнсш ни твойяхЧ Всичкн останаха изненадани и млъкнаха.
К. Потканов, Хайдути.
298

2. Отговарям ядно, троснато нт някого. Илия въртеше ръчката нз телефони. .-. Прзтети
помощ — трактористи, . . Справяйте се сами! — Щи се справим! — скръцни със зъби
Илия и хлопна слушалката. А. Гулялки, МТ станция. Не се плаши, не съм мичкз стръвница,
та да те изям — ми скръцваше със зъби той. Г. Белеи, Птталатт на едно момче.
— Ходих дз видя - Озли не сз останали овце на дерето. — Лъжиш! — скръцни със зъби Сърбинов
ш побледня от яО, — Тук има партизани, -кажш къде се крият? М. Марчевска, Героите на
Белица.
СКУБЯ ПЕРУШИНАТА някому, ОгртБвтм безмилостно, експлоатирам някого. Ти,
Севзри — проДължи Коци, — сш най-богат. Имзш тъкачници, скубеш перушината дори на нас,
твоите приятели, Й. Вълчев, Стъпала към неБе. .
СКУБЯ РАДОКВАТА ОТ ■ КОРЕН. Дшзл, Вземам радикална мерки срещу нещо.
СКУБЯ СИ КОСАТА (КОСИТЕ) и СКУБЯ КОСИ. 1. Изпитвам силна скръб за
«нещо -(оБини. ктто дтвтм външен азртз на чувствата си със' съответния жест). БеОни вдовици
скубеха тук косати са, довижОзха и своите сирачета. за да молят и дз плачат заедно с тях.
Д. Ттлев, Старата къща. Цонко зажигляше воловете, з жина му, . . ., все се въртеше около
него, скубеши коси, А. Гулялни, Село Ведрово. — Мириовските села пищят до небесата.
косати сш скубят ш молят за помощ.. . Изгорихме, Петри войводи, пищят, изгорихме
•брите- къде сш дз нш отървеш от зли Душмани, от клити гърци. Д. Тт лев, Гласовете ■ ви
чувам.
2. Горчиво 'съжалявам, разкайвам се зт нещо. — Не си права, Гано! На момичето му е
излязъл късмитя. Оз не го отклоняваме, че подир ще сш скубим косите ... — Мъничко е марш,
миле! — Къ щяло Оз е мъничко ... Че ш зз се омъжих на времето нз шеснайсе години,
К. Калчев, Пра азворт на жазотт. „Е- как я редите сега без Чолаков?Върви лш планът?
Гпийанте да не я оплискате още в началото, брей, че подир Оа не сш скубите косите*.
К. Калчев, Семейството на тъкачите.
Още: Къстм си носите (косата).
С КУРШУМ ДА ГОНИШ. Със прейх, същ. В много мтлно количество (е). Поднесоха
ми идно ястие, мръвките с куршум Оз гониш. • Бобината чорби бише безвкусни — зърната
с куршум да ги гониш.
С КУЧЕ В ЧУВАЛ ВЛИЗАЛ ЛИ СИ. Употребява се зт лош човек, с когото никой не
може дт ■ се справи. — Този човек не можЗ дз сш оправи - жената. Кичила му се е на главата,
— Абе, ти с куче в чувал влизал ли сш ?
СКЪЛЧВАМ СИ / СКЪЛЧА СИ ВРАТА. Дшал. Неодобр. Непрекъснато се обръщам
дт гледам някого или нещо, дт го следя с поглед или дт чуя нещо.
Още: Изкривявам / изкривя вртта са.
СКЪРПЕН С БЕЛИ КОНЦИ. 1. В който неумело ст прикрита лъжата, неискреността,
измамата (обинн. зт дума, твърдения).
2. Неподходящо прибавен към друго нещо.
Още: Шит (зашит, съшит, закърпен) с Бела конци.
СКЪРЦА МИ КОЛАТА. Не ст ми в ред работите, не съм добре по отношение нт
работата си. Тш ли сш тук? Скърца мш колита, Авджия, фият ще се напука несъбран,
Н. Ктртлиевт, Синята метличина.
СКЪРЦАМ КАТО ВЪРБОВ КЛИН. Дшзл, Картм се, мърморя.
Още: Шавам ктто върбов клин. Дшзл.
СКЪРЦАМ КАТО КОЛЕЛО БЕЗ КАТРАН. Дшзл. Ктртм се, мърморя.
СКЪРЦАМ КАТО НЕПОДМАЗАН КЛУП.' Дизл. Ктртм се, мърморя.
СКЪРЦАМ <СЪС> ЗЪБИ. 1. Сзмост. Силно се гневя, ядосвам зт нещо. Той бе
разбрал бизумната грешка, която беше извършил в минута на помрачено съзнание, яйно
скърцаше зъби и дълбоко се разкайваше в душата сш, но бише вече късно! Ив. Хтджамаачев,
■Овчарчето Ктлитко. Много пъти говориха [работниците] висели работи. Друг път, намръщени,
скърцаха зъби, ругаеха, Вл. Полянов, По пътя. Ника скърцат със зъби народните врагове.
299

нека ое опитват да пробият нашето калено г битките единодушие •—— няма да успеят.!
П. Вежинов, За честта на родината.
2.	Самост. и срещу някога. Гневя се ни някого и му ст заканвам. — Що, Мине.. . чор¬
баджиите пак окърцап нещо зъби срещу мене. Д. Талев, Преспинскитт камбани. — За¬
палихме къщата му!. .. А ма него, него да пипнем, жиг ще го Дерем! — скърцаха оъо зъби -
жanдaрмкр„сnиnк. — В ръцете ни бе, в ръцете ни. и да го опуснем! Ст. Ц. Даскалов, Без -
межди. Негова беше планината, . . . Негова беше и данината, защото обичаха го хората,
закринник го величаеха и само пурци и чорбаджии скърцаха със зъби, щом се споменеше името му..
П. Спасов, Легенда зи Али Ботуш.
3.	Търпя големи мъки, подложен съм ни страдания. Те във раните люти посипали сол —
като жар / скърцал зъби нечуто. . . И как ни без вик издържан? Вее. Георгиев, Парти¬
зански песни. — „Не бой ск, отговорил Хитър Петър, ти нали казваш, че в Евангелието
пишело, как там, в пъкъла, грешниците щели да скърцат оъо зъбите си? А пък в твоите уста
като не останало ни един зъб, ти не ще бъдеш яшм." Народна приказка.
СКЪРШВАМ / СКЪРША ВРАТ. Самосп. или пред някого, пред нещо. Ггавии или съм '
покорен, смирен; подчинявам ст, покорявам се. Въстанието стреснало щурците. Те обгра¬
дили градчета о дървени бойници. но султанът гсе пак скършил вран — намалил данъците,
!ал земя на оклянипк. Ст. Станчев, Ни раздумай. И аз самапа не разбирам, / защо във-
манастира се намирам- / Какъв ли грях извърших, / че пук врата ои скърших. М. Пет¬
канови, Царица Теодора.
Оше: Навеждам / наведа (свивам / свия, подвивам / подвия, превивам / превия, пре¬
кланям / преклоня, скланям / склоня, снемам / снеми) ириг.	-
СКЪРШВА МИ СЕ / СКЪРШИ - МИ СЕ КЕФА. Става ми неприятно от нещо и си -
развилпи настроенит-о. — Магаре човекМе като ще си прави шега, едно момиче лш
намери? Нямаше ни за него някой плнгалозин? ... Оттуй • насетне кефът му ок скърши,,
и тай реши да отплати на Коотакя. Ст. Чилингаров, Първи жертви. Не ои ни забележил,.
Калчо, че мами е нящо скършен кефа, нящо е недоволна? Т. Г. Влайков, Стрини Втнковици и-
снихи й.
Оцт: Счупва ми се / счупи ми се кефи. Бяги ми (разтуря ми се / разтури ми се) кефа.-
Дилл.
СКЪРШВАМ / СКЪРША КЕФА на някога. Развалям доброто настроение на някого,,
ставам причини някой да загуби доброто си нАСтроение. .
Оше: Счупвам / скупя кефа.
СКЪРШЕНА ПАРА. Диан. В съчет.- о без, ияиАи. или Друг глагол о отрицание-
Никакви средства, нищо. Нямам скършена пара. > Без скършена пара съм.
Оше: Пукнати (спукани, счупени) парИ /в 1 знач./. Пребити (иртбиеии) пари /в 1 знач./..
Диал.
СКЪСАЛИ МИ СА СЕ ДНИТЕ. Милко ми остава ди живея, скоро цт умри.
Оше: Броят ми се (свършили ми си се) дни-т. Дните ми са прЕбротни (прочетени) -
/и 1 знач./.
СКЪСАЛО МИ СЕ ПЕРДЕТО ОТ ОЧИТЕ. Нт ст срамувам, не се стеснявим-
от постъпките си, станал съм безсрамен и нахален, безочлив.
ч Оше: Паднало ми т пердето от очи-т. Пукнало ми ст птрдЕ-о. Съдрал съм пердето на
очите си. Треснало ми т птрдЕ-о. Диан.
С КЪСА ПАМЕТ СЪМ. Лесно и бързо ЗАбравям, не мога ди помня. Нали съм вече с
къса памет. пак забравих да ск обадя по телефона.
Оше: Къси ми е паметта. Имам къса памет.
СКЪСВАМ / СКЪСАМ ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ СИ ОТНОШЕНИЯ с някого. Скар¬
вам ст с някого и ст разделям с него. Те бяха дълги гоёини приятели, но преди месец скъсаха'
дипломатическите ои отношения.
СКЪСВАМЕ / СКЪСАМЕ КЪРПАТА. Диан. Скарваме ст, разделяме се.
От турския обичии, според който, когато ' някоя були искали ди се. раздели с мъжа си, съдирал -
кърпата си. (П. Р. Славейков, Български притчи или пословици и характерни думи, П, с. 120).
300

СКЪСВА МИ СЕ / СКЪСА МИ СЕ ДУШАТА. Стави ми много мъчно, изпитвам
■силни скръб, мъки, жалост. Децата сс юрнаха ди събират бонбоните... А Стойчо Сслимов
вървеше пред пях и свнрсшс тъжно, тъжно — дх ти се скъса душата, К. Килчов, Живите
помнят.
Ощо: Скъсви ми сс / скъси ми се сърцето.
СКЪСВА МИ СЕ / СКЪСА МИ СЕ СЪРЦЕТО. Стива ми много мъчно, изпитвам
силни скръб, мъки, жалост. Скъса ми се сърцето, когато вндях дсгсто така изнемощяло
и клюмнало.
Ощо: Разкъсва ми сс / разкъса ми ст сърцето. Скъсва ми со / скъси ми ст душзтз.
СКЪСВАМ. / СКЪСАМ НЕРВИТЕ нх .някого, Силно раздразним, рззядеевам някого.
В поя мнг снлен трясък кхрх Минкова дх се извърне, ., „Ах. тхя жена ще мн скъса нсрвитс“ —
простенва в ссбс сн Минкова. Б. Носгерев, Пантомима. — А сигналната инсталация на вход -
пата врата?— Взел съм грнжати, тръгвайте! Или искхгс дх ми скъсате нервите, Б. Рай-
нон, Няма нищо по-хубаво от лошото вромо.
СКЪСВАМ / СКЪСАМ ПАЗАРЛЪКА. Ститам до споразумение с някото при купува¬
нето или продаваното на нощо. Дойчин бръкна в диплитс нх пояса сн н нзвхдн ощс две
кесии със злато... — Тези кесии пък сх зх вхс! А ссга дх сс почерпим и дх скъсаме па¬
зарлъка! К. Поткинов, Златната зомя. Набързо скъсаха пазарлъка с Дрьuдрьнх н сн я
[козята] поведе новият стопанин към къщи с нужната благословия от продавача, изказана
церемониално: — Хайде дх с нх прнид! Каквото гризне, мляко дх сгхнс! Г. Крзов, Чове¬
щини. Привечер петдесет лева . го деляха дх скъса пазарлъка с сднн от Кормянско, Купувачът
гледаше добичето. а дядо Гхбьо ценеше него. М. Яворски, Хората ст промениха.
Ощо: Откъсвам / откъсни (егспчим / отсеки) пазарлъка.
СКЪСВАМ СИ / СКЪСАМ СИ ПОДМЕТКИТЕ. Мъча сс да уредя нещо, политам
много големи усилия зв нещо, свързани с ходоно, тачино нзсам-нзтзм. Скъсах сн подметките,
докхто го настаня нх работи.
Ощс: Изтърквам си / изтъркам си (изтривам си / изтрия си) подметките.
СКЪСЯВАМ / СКЪСЯ ДНИТЕ някому, Ставим причини някой дв умре по-скоро, уско¬
рявам смъртта ни някото. Нска деспот Яков-Светослав се■ закълне пред мотите нх свстн
Иван, чс няма вече дх сс нарича „император нх българите“,. , , Иначе нека бог го накаже,
като му скъси дните. Ст. Ззгериинен, Ивайло.
Ощо: Ськрзтяввм / съкратя днитс.
СКЪСЯВАТ МИ СЕ / СКЪСЯТ МИ СЕ ДНИТЕ. 1. - Само в св, вид в мин, вр, Умрях,
свърших.
2. Много со ядосвам от нещо, което що мо умори. Скъсиха ми сс дните с това депс,
Много ядовс мн създава.
СЛАБА МИ Е СЕРМИЯТА. Дихл. Нс съм пздьржлпв физически и нервно; крехък,
нежен съм.
СЛАБА РАБОТА. Малко. Шивачът се нзчсрвн: — Право дх ви кажа, аз много не съм по
танците... — А хоро, ръченица не играеш лн“! — Слаба работи, К. Калчев, Живите
помнят. Знаеш ли фрснскн сзнк? — Слаба работа. • Печеля, но слаба работа,
СЛАБИ МИ СА ВОЛОВЦИТЕ. Днал, Напил съм со много и не моги дв пвзя
равновесие.
. СЛАБ МИ Е АНГЕЛА. 1. Бозволон, мокушив съм.
2. За мъж — имам слабост към жените, лесно се увличам по жени. В това времс Домна взе
трамвая с мисълта, чс е надхитрила фабрикати и всичко, свързано с нея.., После? После
лесно, все нсщо ще сс' нареСи... Нх мъжстс ангела е слаб. Б. Болгвр, Близнаците. — Ах, Ирини!
Чудно момиче! — Налн? — Усещам, нсщо ме гьделнчкх вече в сърцето ,. , знаеш, ангела ми е
много слаб, Ст. Л. Костон, Мъжомразки.
СЛАБ МИ Е БИЛ АНГЕЛА. Днхл. Сполетя мо някакви беда, случи ми се нощо
лошо.
301

СЛАБ НА АКЪЛ. Дшзл, Глупав. Момчето й е много слабо на акъл,
СЛАБ НА КАЛЕМА. Дшзл, Калпав, който не го бива в учението.
СЛАБО МИ Е КОНЧЕТО. Дшзл, Ирон, Лесно, бързо се опивам.
СЛАБО МЯСТО. 1. На някого. Най-чувствителната, най-уязвимата страна нт някого,
някаква •страст, слабост. В отношенията си към жините Стаматов беше съвсем друг.
Жените бяхз неговото слабо място, К. Константинов, Път през годините. Но всики сш има
слабото място. Мингафатз обичаше дз му четат вестници и срещу това беше готов на
много отстъпки, Г. Картслтос, Нт пост. Снахата искала еaронийскa[въшмa], нз детето щяла дз
плите нещо .. . И Оздох еОин куп пари за нищо- нямзши какво да правя. - Пък ш за унучето
нали е, именник- знаеш, нийОохз ми слабото място. Г. Ктраслтвов, Сега му е времето.
Ще му се да поголемеи, - дз покомандувз, а чорбаджията и напипал слабото му място,,
поласкал го е. Ем. Манов, Ден се раждт. Учиншчкште му бяхз намерили слабото място,
дз разказва и обяснява за всичко, които - ни интересуваше, ти често пъти урокът се
заместваше със сказки нз интересни въпроси, А. БоБева-Бтнковт, Г. Гинчев и др. в спомените
нт съвременниците си.
2. На нещо. Най-уязвимата, лошата страна нт нещо, слабост з нещо. Дълго врими пре.мшнзх
дз обсъждам тоя въпрос, но никъде не можах дз нимиря слабото му място. Зтх. Стоянов,
Записки по Българските въстания. Дз, врагът биши изпреварил, бе успял Оз обграДш отвсякъйе
сечището и сегз надежОнта на Щерев бе да открие ний-слабото място на блокадата ш тим
дз ударят и дз сш пробият път- Д. Ангелов, Нт живот и смърт. Златан ришш дз ни остави
на мира ншто едно началство, но дз издействува назначение за Марена. И беше сигурен,
чи това ще стане.. . Важното беше дз им напипаш слабото място ш дз натиснеш . . .
Къде ще иОзт! Т. Монов, Смърт няма.
Още: Болно място.
СЛАБО СЕ ЧУВА, Жзрг, Употребява се (обинн. в отговор) зт изразяване на нестглт-
сие да се направа нещо, което се изисква от някого или зт някого. Ще тръгваме ли тази
вичир зз града? — Слабо се чувз, • Настояваше Оз й купи още едни рокля, но слабо се
чуваше,
СЛАБА БОГУ. Възклицание зт изразяване нт задоволство от нещо. Едни къща се
покизз, наполовина затрупана от снига, по-нататък, Друга, трита. . . Село. Аго, село! —
извика Захария, — Е, слава богу,. . . Слава богу. Й. Йовков, Ако можеха дт говорят.
Набързо тя разправи на свахата сш, как е станала работата, кзк малко се нозатигазла, алЗ
слави богу. добре се свършило всичко, Т. Г. Влтйков, Страна Венковицт и снаха й. Бзбз
Лалкз — майка й, със скромната сш пенсшйкз отгледа и изучи Олето ш, слава богу, от Ове
години тя стъпи ни краката сш. Елин Пелин, Аз, ти, той. — Какво има татък?— Нищо. . .
Всичко добро, слава богу, Ив. Вазов, Под игото.
СЛАГАЙ, МЪЖО, КАШАТА НА РАМО, Дизл. Ирон. Зт мързелив човек (обинн. жена),
който, като е пропилял времето си, накрая се разработва и иска всичко дт свърши.
От приказната зт мързеливата жент, която, след като се изпокъсали дрехите на мтжа й а той я набил,
такт се разработила, че нямтлт време да яде й поискала мтжът и дт сложа ктшттт нт рамото й, тт дт
може дт яде и дт преде,
Още: Сипи, мъжо, нашата нт рамо, Дшал. Ирон.
СЛАГАМ / СЛОЖА АКЦЕНТ ни нещо. Кншж. Наблягам върху нещо, обръщам му
нтй-голямо внимание, дтзтм му преднина. Придобитото, школата у ниго беши резлшстшче-
ският метод. но непосредствената сила на отразяване беше именно личната култура на
Бъчваров, която слагаше особен акцент ни създаваните от тоя сценичен майстор образи.
В. Иванов, Бележитият Стоян Бъчваров ктто артист и човек.
Още: Слагам / сложа ударение <то>.
СЛАГАМ / СЛОЖА В ДЖОБА СИ и по-рядко СЛАГАМ / СЛОЖА В МАЛКИЯ
СИ ДЖОБ някого. Превъзхождам някого по способности, знания, култура или по постиже¬
ния. Докзто си яхам тзкъв кон охранен. като теб изОзчш с Дръгливи кобили в джебз сш ги
слагам! Ртн Босилек, Весели приказни. Принцът не бе Изключително умен — всеки гръцки дрз-
гоманшн при Портзтз бш го сложил без усилии в - джоба сш, В. Мутафчиева, Летопис нт
смутното време. Например роОиният под щастливи звизда шофьор Николз Асенов Стаменов
сложи в джоба всички нарушители. С. Пенчев, Шофьорска хроника.
302

Оше: Турям / туря (туриим / турни) и джоба с! и турям / гуря (турвам / -урни) и
малкия си джоб. Слагам / сложи и малкото си джобче.
СЛАГАМ / СЛОЖА В ДЖОБА СИ2 нещо. 1. Вземам за стбе си, присвоявим незаконно
(обикн. зи пири). — На руснаците вярваш ли? Денъа кимна с глава. — Тагаз? Казаха хората,
че Стателав пишел надници. а парите слаган в Джоба си. Д. Добртвсаи, Бунтът ни край¬
цери „Надежда“.	t
2. Спечелвам (за пири). Сам Найден го огърза навремето о Хаджиенова, посредничи за
много работи и сложи доота пари в джеба си. В. Геновоси, Седем години. От тази рабапа
пой сложи г джоба си е!на хинядарка.	'
Още: Турям / гуря (турвам / турни) и джоба ctf.
СЛАГАМ / СЛОЖА В ЕДИН КОШ някого с (и) някой Друг. Сиптии някого еднакъв с
други, не правя разлика между него и други. Дядо Смиляне. има и добри попове —
казваше му понякога Камен — защо слагаш гоички в един кош. ? К. Ламбрев, Средногорски
партизани.
Още: Турям / туря (турвим / турна) в един кош. Слагам / сложи и един кюп.
СЛАГАМ / СЛОЖА В ЕДИН КЮП някога с (и) някой друг. Смятам някого еднакъв
с други, нт правя разлика между него и други. За Гита аз имам по-опециално мнение. . .
Защо !а я слагам в един кюп с пия мръсници? К. Килчеи, Семейството ни тъкачите.
Още: Турям / туря (турвам / -урна) в един кюп. Слагам / сложа в един кош. Слагам /
сложи и общия кюп.
СЛАГАМ I СЛОЖА В КРАКАТА на някого нещо- Книж. ПрЕдостиеям изцяло ни
някого нещо. Вие избягвате хората оп вашия свят нк защото са нахални ини вулгарни,
или каквото щете там. а защото нямат пари и не могат да сложат в краката ви
скъпите тоалети и филмовата обстановка, коята съдбата• по право отрежёа на всяка
красавица- Б. Райнов, Дъждовна втчтр.
Оше: Слагам / сложа в (пред) нозете. Книж.
СЛАГАМ / СЛОЖА В МАЛКОТО СИ ДЖОБЧЕ някога. Превъзхождам някого по
способности, знания, култура или по постижения. Между тях има такива, каипо със своите
познания на роёната география и на краоотипе на нашата природа биха могли да олажлп в
манкопо си джобче всеки кабинетен географ. Д- Чавдиров-Челкиш, Останки печални.
Ощт: Слагам / сложи в малкия си джоб.
СЛАГАМ / СЛОЖА В (ПРЕД) НОЗЕТЕ на някого нещо. Книж- Вж. Слагам /
сложа и криката на някога нещо. Щк ск завърна някога отново с пълни. маже би. ръце. /
ще сложа всичко в твоите нозе. Е. Багряна, Звезди ни моряки.
СЛАГАМ / СЛОЖА В ОБЩИЯ КЮП някого о (и) някой друг. Сиптии някого зи
еднакъв с други, не правя разлики между него и други. — Не си прав. бай Танасе, топиш
воички в един кюп- Де воички председатели да бяха като Стойчо ... — Доизкажи ск докрай,
де. Ей, Сибирец, внимавай, сложа ли и тебе в общия кюп, ще ои пегля куршума. Н. Кири-
литви, Синята иЕ-лнкниa.
Оше: Слагам / сложи и един кюп.
СЛАГАМ / СЛОЖА В ПАЗВАТА СИ някога. Заемам се да се грижа зи някого кито
за ний-близък. — Вземам те да не гладуваш. В пазвата, дето се казва, те олагам.
Дано не излезеш змия! Й. Гешев, Вик от тъмнината.
СЛАГАМ / СЛОЖА В РЪКАТА (РЪЦЕТЕ) - на някого нещо.'. Подкупвам някого.
Ката му оложиш нещо в ръката. веднага ще ти уснужи.
2. Давам някому нещо наготово. Свикнала го всичко в ръцетр му Да слага. • Не си манка
вече, чк да чакаш г ръкаяа пи да го сложа, стани си го приготви -
Още: Пуским (пущим) / пусни и ръката (ръцете).
СЛАГАМ / СЛОЖА В СМЕТКАТА някога. Имим пред вид някого за някакви работи;
разчитам на някого за нещо. Мене не ме слагайтк в сметката, не мага да ое заема сега о
Тйкава работа, нямам свободно време
Оше: Турям / туря (турвам / турни) и ' сметката.	.
303

СЛАГАМ / СЛОЖА В ЧЕРНИЯ СПИСЪК някого, Смятам някото зв неблагонадежден
® нелптииоеко отношение; причислявам някого към неблагонадеждните.
Ощо: Слагам / сложи в черния тефтер. Записвам / запиши (турям / туря, турвам /
турни) в черния списък.
СЛАГАМ / СЛОЖА В ЧЕРНИЯ ТЕФТЕР (ЧЕРНИТЕ ТЕФТЕРИ) някого. Смятим
■някого зв неблагонадежден в пелпгпчоеке отношение; причислявам някото към неблаго¬
надеждните.
Ощо: Записвам / запиши (турям / туря, турвам / турни) в черния тсфтср (черните тефтери).
Слигим / сложи н черния списък.
СЛАГАМ / СЛОЖА В ШЕПАТА СИ някого, Превъзхождам някого по способности,
знания, култури или по постижения. Баба■ Вела нс бсшс всче. както нх младнни, когато
.много мъжс можсшс в шепата си дх сложи. Бай Найден сн зхходеше я до обора, я до
'плевнята, щом тя му се опънеше, Кр. Григоров, Пролет в Черешово.
Ощо: Турям / туря (турвам / турни) н шепата си.
СЛАГАМ / СЛОЖА ВЪЖЕТО НА ШИЯТА ни някого. 1 Обесвам никеге•
,2. Подчинявам някого под властта си; заробвам някого.
Ощо: Турям / туря (турвам' / турни) въжето ни шията.
СЛАГАМ / СЛОЖА ГЛАВА1 1. Намирам подслон, зв да проспя; подслонявам се.
.„Горко нн. преваля денят н пидхт вечерните сенки, помисли пик нх себе си Теодосий,. , ,.
а къде щс сложим глава,“ Ст. ЗзTорчпнов, Дон последен.
.2, Пред някого Осгар, Подчинявам со, покорявам ст някому. Сичко е трудно в социалния
живот, но надали ими по-грудно оТ това, дх управляваш н нареждаш тълпа. която с
останала без правителство... Крайностите сх две: или ннкога нс слушат, нли пък слагат
глава пред секнго авантюриста, който знхс нх дига гюрюлгнягх, дх лъжс и омайва,
Зях. Стоянов, Ззнпекп по българските въстания.
СЛАГАМ / СЛОЖА ГЛАВА2 и СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ ГЛАВАТА. Самост, или
за нсщо, Книж, Загивам в бой или н борби зв осъществяване нв някакъв идеал; жертву-
взм животи си. Тук, в това село, сс родиха и израснаха из прашните улици н нх полето
.доблсстните народни партизани: Бойчо, Балкански, Зоньо. Мслхднн,,.,, конто сложиха главите
си за освобождението нх своята Родина, К. Лимбров, Средногорски партизани Гогов лн
■ббше някога и пой дх сложи главата сн, и той ди оТдхдс последна капка кръв зх безбройната
сива маса, кояпо тъне в нищета и мрхк?Г, Карзсланон,' Пред портрета. — Дх знастс, —
.обърни се Болярски към всички селяни; —. хз от утрс вече нс съм ви кмст!... — Такива,..,
. дх гн нямаме! — ... вчера за селото глава щсше дх сложиш... — Не щх! — махаше
.глава Болярски. А. Страшимпрен. Есенни дни.
Ощо: Оставям си / оставя си главата. Книж,
СЛАГАМ / СЛОЖА ДИНЕНА КОРА някому. Хитро измамвам, изигравам някото,
обикн. кито му попречим, ди осъществи • нсщо. Нил трябва дх поставим такъв миннстър-
.председхтси, който умило дх иaинрх между германците н съюзниците. който ... дх сложи
.динена кора и нх болшевикнтс за смсткх на англичаните и хмсрнкхнцнтс, К. Калчев,
Живите помнят. „Ама сгс хаплювци, Сигурно крадете с ръцс и крака и сс оставихте накрая
гозн авантхджия дх ви сложи динена кора.“ В. Ношков, Настъпление.
Ощт: Турям / туря (турвам / турни) динена коря. Подхлъзвам / подхлъзни ни динена
коря. Подлагам / подложи динени коря <11од крика >. Удрям / удзря динени коря. Диал,
Х^зулвим / хързулнз <одна> динени кори. Днал,
СЛАГАМ / СЛОЖА ДУША НА МЪКА. Днхл. Готов съм ни всякакви усилия, жертви,
труд, политам големи усилия, обикн. зв да неетптна нощо. Опчувх си н той сдно мъжко
.дсте. И се нарече: — Душа нх мъка слагам, но хз него от тхзн простотия всякак трябва
дх го овардя! Сп. Йончев, Прости хорз.
Ощо: Турям / туря душа' ни мъки. Днил,
СЛАГАМ / СЛОЖА ЗНАК НА РАВЕНСТВО между някои, между нещо и нещо
друго. Книж. Изравнявам н някакво, обикн. н лошо отношение, хорз, които ст различават
помежду си, смятам ти еднакви. Интимна лирнчни. поезия и упадъчнх поезия сх различни неща.
нс бива да сс слага знак нх равенство между пях.
Ощо: Турям / туря знак ни равенство. Книж.
304

СЛАГАМ ' I СЛОЖА КАЛЕМА. Дизл. Подписвам се.
Още: Турям / туря калема. Диал.
СЛАГАМ / СЛОЖА КАМЪК НА СЪРЦЕТО някому, Причинявам мтка някому;
иаснъабявтм, оскърбявам. Кзжз му: направи това и - товз, той ми глейз накриво, ругзе ме,
кзмък слага на сърцето мш. Озъбя му се — мълчи и не ми обшжйз. Ив. Петров, Мъртво въл¬
нение.
СЛАГАМ / СЛОЖА КАПАК нз нещо. 1. Съумявам дт дтм сполучлив, остроумен
отговор за нещо, веднага отвръщам на нещо.
2.	Иввърлгеам всичко и още нещо това.
Още: Турям / туря (турвам / турна) капак. Ктптк похлулвтм / похлупя отгоре /към
1 знтч./.
СЛАГАМ / СЛОЖА КАТАНЕЦ НА УСТАТА някому, Нткарвтм някого дт мълчи, дт
не говори за нещо, да не издтва някаква тайна.
Още: Поставям / поставя (турям / туря, турвам / турна) ^танец на устата. Слтгтм /
сложт катинар (нофтр) нт устата.
СЛАГАМ / СЛОЖА КАТИНАР НА УСТАТА някому. Нтктрвтм някого да мълчи, дт
не говори зт нещо, дт не издавт ' някаква тайна.
Още: Поставям / поставя (турям / туря, турвам / турна) катинар нт устата. Слтгам /
сложа каттнец (нофар) на устатт.
СЛАГАМ / СЛОЖА КАЧУЛКА нз нещо. Извършвам нещо, с което влоштвтм още
повече някакво лошо положение. А че вижте кзкво говори сегз Гъобелс... Не ги интере¬
сувало когз щи дойде побеОзти, а как ще Дойде- А пък Хитлир му сложи а едни качулка:
не искал дз знае колко ще продължи войната а кзк ще свърша. Важното било, че последната
дружини, която щялз Оз остане нз бойното поле, щяла дз бъде германска, Д. Ангелов,
Нт живот и смтрт.
Още: Турям / туря (турвам / турна) качулка.
СЛАГАМ / СЛОЖА КОСТИ и СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ КОСТИТЕ, Сзмост.
или някъде зз нищо, Кншж. Загивам з Бой или в БорБт зт осъществяванЕ на някакъв идеал;
жертвувтм жавотт си. Той са спомни зз своите двама загинали братя а зз всшчкш, които
сложиха кости по бойните полети, Д. Н-миров, Другият. Много момичета, покосени от
хитлеристките картечница а мини- сложиха костите са в незнайна а далечна гробове,
Г. Картслтов, Проходът на младежта. Погребани си в идан гроб а тримата... Бедните,
ти сложиха кости тук- ззО тшя глухи балкона а никога вече няма Оз зърнат далечното,
роДно небе, Г. Райчев, Мъничък свят. ИдШ... И когато сложиш кости нз барика¬
дата — тш наистина щи се чувствуваш щастлива. Ив. Кирилов, Жертви.
Още: Оставям <си> / оставя <си> ностч-СтО. Кншж, /в 1 знач./.
СЛАГАМ / СЛОЖА КОФАР НА УСТАТА някому. Накарвам някого да мълчи, дт не
говори зт нещо, дт не издтзт някаква ттйнт.
Още: Поставям / поставя (турям / туря, турвам / турна) нофар нт устата. Слтгтм /
сложа катинар (нттанец) нт устата.
СЛАГАМ / СЛОЖА КРАЙ НА ЖИВОТА СИ. Кншж. Самоубивам се. — Чувай,
яребицо, ако не ми кацниш нз рамото, щи сляза в онази долчина а ще сложа крий на
живота си, А. КаатлайУЕв, Вихрушка. Две нощи поред той не беше мигнал, Ако имаше
поО ръка въжи, тел шли нож, щиши да сложи край нз живота са. Но тшя пристъпи нз
отчаяние ни трзиха дълго. В. Нешков, Настъпление.
Още: Турям / туря (турвам / турна) край нт жавотт си.
СЛАГАМ / СЛОЖА КРАК нз някого. 1. Сптвтм няного, ктто препречвам нртнт си пред
него. Изведнъж. съвсем неочаквано. Мишката му сложи крак, момчето падни, С. Кртлевсни,
Възвърната обич. Двити братовчедки и Тъкачив се отдръпнаха назай, за дз си изберат място,
но в товз - вриме някой сложи крак нз Станки а я блъсни силно. Г. Картслтвов, Обикновени
хора.
2. Попречстм на някого да извърши нещо, дт успее. Цял живот поОДържише авантюристите,
гирмишофилите,... Пантелей отвора уста, — Не възразявай! — вдигна броиницатз - сш
Хаджията. — Кой слагаше крак нз народниците? А. Гуляшки, МТ станция. Кливетзтз пре¬
следва нш кучешки I завист слага нз пътя ни крак, / и във тъмното нявга не случиш тш /
и объркаш приятеля с врзг, Д. Дамянов, Пред олтара на слънцето.
20 Фразеолог-чен речник, т. 2

Ощт: Турям / туря (-урвам / турна, подлагам / подложа) крик» Слагам / сложа
мирки /към 1 знач./. Слагам / сложи 'нИкълки /аъм 1 знач./. Диан. Подставям / подставя
крик. Диал. Слагам / сложа ноги. Диан.
СЛАГАМ / СЛОЖА КРАК В ЗЕНГИЯ. Осигурявам си положението. Най-напреД ти
сложи крак в зенгия, ожени се за богат мъж, !а ти е всичко наред, а после прави каквото щеш.
Оце: Стъпвам ми / стъпи ми крак в зенгия.
СЛАГАМ / СЛОЖА КРАК НА ПРАГ. Попречиим ни някого ди ком-вдува, да заповядва
някъде. Той искаше да се меси в работата на завоДа, но • му сложиха крак на праг-
СЛАГАМ / СЛОЖА КРЪСТ на нещо. Свършвам с нещо, премахвам, унищожавам,
прекратявам нещо. — Аз мисля, чк е вече време да сложим кръст на тези ежби —
рече той. Ст. Мирков, Дълбоки бразди. Аз казах на вашия директор, че вие сте ми обещали
да сложите кръст на Досегашната ои деятелност. А. Гуляшки, Любов. Те [светлите умове
ни нашето време] искат да сложат кръст на всяка война и от хора на Тихата творческа
мисъл ск прегръщат в хора на Делото. Н. Лилиеи, Интернационален конгрес. Сложих кръот
на игрите. Край на кукли и скачане на въженце! Записвам я [дъщеря си] в немска забавач¬
ница- Ст. Найденов, Клуб зи чужди езици.
Оше: Турям / туря (турвим / турни, поставям / поставя) кръст.
СЛАГАМ / СЛОЖА МАРКА на някого. Спъвам някого, кито препречвам крааи си
пред него. Както вървеше. някой му сложи марка и тай политна да падне.
Още: Слагам / сложи крак /и 1 знач./. Слагам / сложи ноги /и 1 знач./. Диал.
Слигим / сложа иакълки. Диал. Турям / туря (гурвам / -урни) марка.
СЛАГАМ МУ / СЛОЖА МУ ПЕПЕЛ и СЛАГАМ / СЛОЖА ПЕПЕЛ на нещо.
[Чеото: Сложи му птпел и сложи пепел]. Не говоря повече за нещо неприятно, не ст зани¬
мавам с нтго, гледам ' то ди се забрави. — А аз не искам ёа имам министри, които ще
загогорничат срещу трона на един крал. Карагенов бе наблизо и слушаше разговора.
—	Сложете пепел на тая работа, Ваше височество. Ако работите ск затегнат, може е!ин от
троновете да ск катурне. В. Геновск., Седем години. — Как мислиш, каква позиция да
вземем? — Мисля, клкгато и вчера. Ти говори ни с Пеньо Иванос.в— Бегло. Той е на
мнение да сложим пепел на тая работа. Ем. Минов, Ден се ражда.
Оце: Сипвам Сиу> / сипя <му> (посипвам Сму> / посипя <му>) птпел. Турям
<му> / туря <му> пепел <отгоре>.
СЛАГАМ МУ / СЛОЖА МУ ТАПА. [Често: Сложи му тапа]. Жарг. Не говоря
повече за нещо неприятно, не се занимавам с него, гледам то да се забрави.
Оцт: Турям му / туря му типа. Жарг.
СЛАГАМ / СЛОЖА НА ВЕЗНИ неща. Преценявам всички положителни и отрицателни
стрини на нещо; премислям най-внимателно. Олга много бе мислила през тия дни. На
везни бе сложила воички съображения. Б. Болгар, Близнаците.
СЛАГАМ / СЛОЖА НА ВСЯКО ГЪРНЕ ПОХЛУПАК. Винаги съумявам да дим
сполучлив, остроумен отговор за нецо, моги веднага да отвърни, да отговоря. Бай Анёрей
беше пълен • с турски мъдрости. Той обичаше хумора и' слагаше на всяка гърне похлупак.
Сл. Трънки, Неотдавна,
Оце: Намирам / намеря ни всяко гърне похлупак.
СЛАГАМ / СЛОЖА НА ДНЕВЕН РЕД нещо. Книж. Предлагам, искам нтщо ди бъде
разгледано, обсъдено или разрешено. Изключването на прагинените ученици ат училище бе
поставено на дневен ред.
Оце: Поставям / поставя (турям / туря) ни дневен ред. Книж.
СЛАГАМ / СЛОЖА НА ЕДНА ДЪСКА нещо или някога с (и) нещо друго или някой
друг. Не правя разлики между различни неща, хора, смятам ги тдникви, изравнявам ги.
—	А ти знаеш ни какво готвят. . . каква искат камунцстцтр? —... — Знам... — А като
знаеш, не ни слагай на една Дъска о либералите. Г. Кирасливов, Обикновени хори. Изглежда¬
ла Милев,.... е поглеёнан доста сериозно на критиката на тоя воезнаещ'ксткт и не толкова
сразен капо „метафизик“ • от мояпа „диалектика“, калкото възмутен ат това, че го
306

слагам като експресионист нз еОнз дъски с Макс Пехщайн, поставя звездичка а тоя пункт на
моя текст. Г. Генов, Дневник с обратна дата.
Още:. Слагам / сложт на една плоскост. Турям / туря (турвам / гуаит. поставям /
поставя) нт една дтскт.
СЛАГАМ / СЛОЖА НА ЕДНА КАРТА. Самост. или нещо. Рискувам, ктто разчитам
изцяло само на една ■ възможност. — Бъдете герои!... Вае загубихте много: банките си,
чифлиците сш, вилите. . . Борите се Оз сш ги върнете! ... — Кзкво материално губя зз —
бедният пастор! — тз съм сложил всшчко нз едни карти? О. Василев, Любов.
Още: Зтлтгтм / зтложт на една карта.
СЛАГАМ / СЛОЖА НА ЕДНА ПЛОСКОСТ нищо или някого с (ш) нещо друго или
някой Друг, Кншж. Не правя разлика между различни неща, 'хора, смятам ги Еднакви,
изравнявам ги.	*
Още: Слтгтм / сложа нт една дъска. Поставям / поставя (турям / туря) на една плоскост.
Кншж.
СЛАГАМ / СЛОЖА НА КАРТА нещо. Излагам на опасност, риск нещо, зт да
постигна някаква цел; рискувам. Предзаз се, че. според а, ОдДек, Стамболийски казал нз
ФерданзнОз, че е сложил на карта не само своята корона а династия, но може би а
главата са, Г. Бакалов, Сръбските социалисти. А тим среО войска офицери се движат- /
от жажди обзета а големия подвиг / да сложат ни карта честтз сш, живота. Ем. п. Ди¬
митров, В очакване. Често е ставало думи а къща с г-жз Йоакоаз, че Йовков още не е
ходил нз тонфилм, Много пъта обещавал да отшде, но асе отлагал. Веднъж едни позната
дама реишлз да сложи нз карти авторитети сш кзто приятелка ш амбицията са като дама —
придумала го а той обещал. Но на другия ден,.... Йовков под някакъв предлог отказал,
Сп. КазанджиЕ.в, А. Страшимиров и др. в спомените на съвременниците си.
Още: Поставям / поставя (турям / туря, турвам / турнт) нт карта.
СЛАГАМ / СЛОЖА НАКЪЛКА ни някого, Дизл. Спъвам някого, ктто препречвам
нртнт си пред него.
Още: Слтгам / сложа кртн /в 1 знач./. Слагам / сложт ногт /в 1 знач./. Дшал. Слтгтм
сложт марка. Турям / туря (турвтм / турна) нанылкт. Дшзл,
СЛАГАМ / СЛОЖА НА МАЛКИЯ СИ ПРЪСТ някого, Превъзхождам някого по
способности, знания, култура или по костuжеиии, Особено приятно му стзнз, когато един
ден Димитрото рече, че той, Папури, можи дз сложа нз малкия си пръст асички учители
ззидно с директори на прогимназията, който бише завършил университет, Г. Ктртслтвов,
Спор.
Още: Турям / туря (турвтм / турна, поставям / поставя) нт малкия си пръст.
СЛАГАМ / СЛОЖА НА (ПОД) МУШК^<^T^^:>, Заемам се да преследвам, дт тормозя
някого или да си отмъстя на някого. Аз ззбитзчих а еОно изчисление... Току-ааж, че на
сложи нз мушката някой буквояДец бюрократ от тези, дито ни си намирисвали чист
въздух, крикът шм не е стъпвал тук. Н. Стефанова, Откриване нт светт. Дито е казано, Духни
ни някого под опашката а го пусна дз се оправя.., Кзкто се чуаз, сложил са под мушката
цялото ръководство нз стопанството. Н. Картлиевт, Ден нт предложенията.
Още: Вземам / взема на мушна /втв 2 знач./.
СЛАГАМ / СЛОЖА НА МЯСТО <ТО> някого, 1. Вразумявам никого, принуждавам!
го дт се държи както трябва, да са гледа работата. Ето! — тутакси помисли той, —
Ощи а началото отстъпки! Какъв колега ми е той? Трябваше веОнигз дз го сложа нз място!
П. Вежинов, Втора ротт.
2.	Наказвам някого зарада негови провинЕниИ' потърсвтм му отговорност' Падишахът,... ■
още щом наследи бзщз са,- с асе сили се зае дз сложи неверниците нз мястото им.. .
Самият падишах хоОеше преоблечен из Цариград,, .Икъдето вадеше неверник с цветна
дриха, буташе го на нзлзчате. А. Дончев, Време раздЕлно.
Още: Турям / туря (турзам / турна, поставям / поставя) нт място < то >.
СЛАГАМ / СЛОЖА НАСТРАНА. Спестявам. Заплатата му стигаше и можеше дори
Оз сложи и по нещо настрана.
Още: Турям / туря (турзам / турна) настрана.
307

СЛАГАМ I СЛОЖА НА ТОПА <НА УСТАТА > някого, Застиням някого да поеме
риски и отговорността зв нещо, дв извърши някакви неприятни или опасни работи,
Юсуф киххя знае дх се пази. че е стара и опнтнх лнсицх, Нхлн заради него изгоря Ибраим
Кхрхосмхнов н сега кой знае къдс „си наляга парцалите“ из Дунавската равнина, Ибраим
и снна му той сложи на топа, Б. Несторов, Светлина над Родопите. Сложи мс сержантът
бая натясно и ххх-а — дх му кажа истината. но като сн спомних аз положението ни побра¬
тими, стана мн жално нх топа ни устата дх го слагам и преписката стана следствена.
Н. ХвИтов, Диви разкази.
Ощо: Турям / туря (турвам / турна, поставям / поставя) ни гена <нв устата >.
СЛАГАМ / СЛОЖА НАТЯСНО някого, Ставим причини някой да изпадне н трудно,
тежко положение и обикн. да бъдо принуден дв извърши нощо, косто т против жела¬
нието му.
Още: Поставям / поставя (турям / туря, турвим / турна) натааю.
СЛАГАМ / СЛОЖА НОГА на някого. Днал. 1. Спъвам някого, кито препречвам крика
си пред ното.
2.	Попречвам нв някото ди извърши нощо. да успо^. И чстнримх велможи един ден нзвнкаха
насаме княз Бенсаминх, пи му предложиха дх поеми царски вснсц и жсзъл... — Що правите.
боляри? ... Тх чут лн и брат ни брата нога да слага — и видет лн е брат брата лукаво дх
измества от престол? Н. Райнов, Книги за цирсто.
Още: Слагам / сложи крак. Слатим / сложи марка /към 1 знач./. Слагам / сложи нИкълкв
/към 1 знач./. Дихл. Преплитам / проплети ноти /към 1 знич./. Дихл, Турям / туря (турвам /
турни) ноти. Днхл,
СЛАГАМ / СЛОЖА ОГЛАВНИК някому или нх нищо. 1. Ограничавам свободата ни
някого или на нещо, нзомам то под властта си.
2.	Ожнвимм ниотос. ,Ългоа кнет. аят. врге., о. хйй-сетнс. . х. сбо. у. лоожииа
оглавник,
Ощо: Турям / туря (турнам / турна) отливнш. Слагам / сложи юзда (юлав<а>).
СЛАГАМ / СЛОЖА ОРЪЖИЕ < ТО >. 1. Във война или въоръжени борба —
простивам ди воювам, дв ст бия; кинигулирим. Коварният византийски император Мнххнл
Палиолог обачи не искаши да сложи оръжието н ковеше новн казни срсщу Ивайло, Д. Динков,
За земята български. Няколко пъти той нзпрхщхл обезоръжена депутация, -ьстолщх • от
чауши н онбхшнн. дх сс молят ни хищните комнтн, ди сложат оръжието. Ззх. Стоянов,
Записки по българските вьстзнпн. — Нне пък сс заклехме да не сложим оръжие, докхто нс
видим- низвергнат в праха гоговх Кхнгхкузнн, Ст. Зигерчинов, Дон последен. Когато фашистите
се убедиха, че н това не ще ни зх-пхви да сложим оръжие, пристъпиха към формирането
нх така наречените конпрхчепн, Сл. Трънски, Неотдавна.
2.	При някаква спортни игра — прекратявам играта, признавам се зв пободен. — Шах,
вуйчо! — каза Васил и взс победоносно uдин-пвuаuя тур нх генерала, — Май че вече
трябва дх слагаш оръжието, М. Грубошлиевв, Пред првтв.
3.	При идеологична борби, спор и под. — прекратявам борбата, отказвам ст дв споря,
дв ст боря певоио. Когато полемиката трябваше дх сс преустанови, гой привидно сложи
оръжие. М. Кромон, Романът ни Яворов.
СЛАГАМ / СЛОЖА ОТПЕЧАТЪК върху иеmо. Книж, Оставям следи върху нещо,
оказвам въздействие върху нещо. Суровият партизански живот бешс сложил отпечатък
върху нежнига му н деликатна младежка душа, Сл. Трънсш, Неотдавна. Трайното н
дълбоко ч■ув-mво, които има твърде голяма действена сила и което нх-очвх всички поми-ии
на. човека н слага отпечатък върху цялата му дейност. си нхрнча страст, Психология за
X клас.
Още: Слатим / сложа печат< в си>. Книж.
СЛАГАМ / СЛОЖА ПЕЧАТ и СЛАГАМ / СЛОЖА ПЕЧАТА СИ нх нищо. Книж.
Оставям следи върху нтщо, оказвам въздействие върху нтщо. Когато разтворите стихотвор¬
ната сбнркх на Дим. Бояджиев, , . пред вас е разкрит сдин нов, забравен. — бсз дх с
изгубил ннщо от -волma прили-т, — поетичен мир, върху който времето ощи нс и успяло дх
сложи своя пичат нх забравата. Кр. Йорданов, Литературни разпри (Димитър Бояджиев).
Ощо: Турям / туря (поставям / поставя) почит < в си>. Книж. Слятим / сложи отпечатък.
Книж,
308

СЛАГАМ / СЛОЖА ПОД ЕДИН ЗНАМЕНАТЕЛ някого или нещо о (и) някой друг,
„ли с нещо друго. Книж, Уеднаквявам, изравнявам различни неща, хора и някакво
отношение. Безпътица!? В безпътица оте били. когато оте вярвали в красотата и в човеш¬
кото достойнство, а сега. когато сте готови !а убиете някога за парите му, нк сте в без¬
пътица. Сега сте намерили истинския ои път! — Слагатр па! един знаменател различни
неща — каза Кондарев. Ем. Станев, Ивин Кондирев.
Оце: Турям / туря (поставям / поставя, подвеждам / подведи) под един знаменател.
Книж, Привеждам / приведи към един знаменател. Книж.
СЛАГАМ / СЛОЖА ПОД КОЛЯНО някого. Правя някой ди бъде подчинен някому.
На примата наши. брезкипк хаёжи, станах най-главен. по нашему — атип. Макар чк
Другите бяха по-стари, сложиха ми ги пад коляно. Н. Хайтов, Шумки от габър.
СЛАГАМ / СЛОЖА ПОД КОРИТО < ТО > някого, 1. ПPeжепвии по-голями сестра
или брат.
2. Успявам ди надмини значително някого по постижения, успехи.
От приказката за Пепеляшка или от приказката зи Златното момиче, и които ст разказва, чт маще¬
хата скрили Пепеляшки (Златното момиче), кито я захлупила под корито, зи да нт я види царският син и
ди не ст ожени зи нея. Вместо нея мащехата му дала своята по-грозна и по-голяма доведен. дъцеря.
Този елемент в посочените приказки е свързан с народен обичай, според който девойка, която има по-
голяма сестра не може ди се момее и да се омъжи преди сестра си. „В старо време захлупвали по-милаита
девици под корито, когато е дохождал момък да сгледви по-голямата, ди не би, ико ст случи да е по-хубава
малката, да остант голямата“. (Динни зи такъв обичай дава Г. С. Раковски, Показалец, ч. I, Одеса,
I 859, стр. 96).
Оцт: Турям / туря (турвам / -урна, захлупвам / захлупя) под корито <го>.
СЛАГАМ / СЛОЖА ПОД МИНДЕРА нещо. 1. Оставям без иииииинЕ, нт го разглеж¬
дам (обикн. за заявление, молби, дело и под.). Проблемът е важен. но сложен, / затуй
под минёера е сложен, Кр. Вълков, Мед от оси.
2. Не се съобразявам с нецо, не го зачитам.
Оцт: Турям / туря (турвим / -урна, поставям / поставя) под мшндтри.
СЛАГАМ / СЛОЖА ПРЪСТ<А> някому. Вулг- Поёигр. Изигравам 'някого, аато
му попречвим ди осъществи нещо, или го измествам огняаъдт.
Още: Турям / туря (турвам / -урни) пръсс<а>. Вулг. Поёигр. Удрям / ударя пръста.
Вулг. Падигр-
СЛАГАМ / СЛОЖА ПРЪСТИ В ОГЪНЯ. Доброволно ст заемам с -рудно и опасно
дело, с което се излагам на риск. Преславските боляри ще трябва да Денят о нас по равна.
—	Без друго. Заедно сме слагали пръсти в огъня. по равно ще Делим и печените гъби.. М. Гин-
лоеа, Друм се вит.
СЛАГАМ / СЛОЖА ПРЪСТ НА (В) РАНАТА. Засягам ний-болезненото, най-чуе-
ствителного място. —— ПоДготвен ли ои пи за ръкогоДиякн? Ех, братко. сложи пръст в
раната, не хитрувай! А. Гуляшки, МТ станция. Димитър сложи пръст на раната.
—	От хората слушам, че за Елнъзач ои заложил „мота ни. К. Птткинов, Старото време.
Враговете знаят къде да натиснат, те се ловят в наши стари и изпитани оръжия —
агиялция против войната- Ясна ни я„ е. Дойчине, те не гъДеничкая, а слагая пръся в
раната, В. Нешков, Настъпление.
Оце: Бутам (бу-иим / бутна, поставям / поставя, турям / туря, турвим / турна) пръс¬
ни (в) раната. Бъркам (бръквам / бръкни) с пръст в рани-и.
СЛАГАМ I СЛОЖА ПРЪТ В КОЛЕСНИЦАТА някому- Книж. Умишлено преча
за осъществяването, ризинтнЕго ни нтцо; спъвам. След като работата в кухнята била
спряна в течение на няколко чаоа, отново я пуснали. Не бивало да ск опъват задачите на
районното търговско предприятие и да се слага прът в колесницата на хранителното движе¬
ние. в. Вечерни новини.
Оце: Турям / туря (поставям / поставя) прът и колесницата. Книж. Слагам / сложи прът в
< спиците на> колелото (колелата). Книж.	'
СЛАГАМ / СЛОЖА ПРЪТ В < СПИЦИТЕ НА> КОЛЕЛОТО (КОЛЕЛАТА) и
СЛАГАМ / СЛОЖА ПРЪТ (ПРЪТИ) <В СПИЦИТЕ на нещо. Книж. Умишлено пречи
за осъществяването, развнгиего ни нещо; спъвам. И този крясък стана сплав / о която /
бронираха живота ои така. / че сложиш ли му I прът във колената — / ще счупиш своята
ръка- Н. Випцирои, Завод. Съществуването в страната на сили,, каитс,. .., слагат пръти
309

в колелото нз общественото й развитии и даже я дърпат назад, обяснява сложното, про¬
тиворечиво а зигзагообразно развитие нз Судан слий освобождението му от 60-годшш-
н]т]... колониално - робство. Д. Илийсни, Судан. Кзто ни забрзаями никога поОршвнзтз
дейност а авантюризма нз враговете на мира, които винаги са готови дз слагат пръти в
развитието на свети към разведрявани, налице сз благоприятна условия за резултатни
преговора в Женева. М. Иванов, Н. Наколов, Непослушният управител.
Още: Турям / туря (поставям / поставя) пртт в < спиците на> колелото (нолЕлтта).
Кншж, Слагам / сложт пртт в колесницата. Кншж, Пъхам (пъхитм / пъхна) прът (пръта) з
< спиците на> колелото (нол-латт). Кншж.
СЛАГАМ / СЛОЖА РОГА нз някого, 1. Зт омъжена жена — изневерявам нт съпруга
си. — Мадам Гешзкоаз сш беше поканила онзи френска кореспонОент, дьо Позсон, едни риба,
която много добре й подхожДа, а непрекъснато доказваше на публиката, че именно с него
слага рога на мъжа си. Ем. Маноз, Ден се раждт.
2. Зт мтж — прелъстявам съпругата на някого. Искам Оз оа приОпизя, защото сти мш
симпатичен,, . Вие слагате рогз на моя шеф, нямзм нищо против. Дзжи се рзОвам,
Ем. Маноз, Бягството на Галатея.
Още: Турям / туря (турвтм / турна, поставям / поставя, окачвам, окачам / оначт) рога.
СЛАГАМ / СЛОЖА РЪКА. 1. Нз нещо, 1. Обсебзтм, присвоявам нещо, сттвтм негов
собственик — Ни съм вземал аз тая вълна, не съм — викаше му Дивечки а питаше за
какво може дз му потрябва толкова много, тз да е сложил ръка на нея. Б. ОбрЕтенов, Сноп.
През таза каменна арата сз влезли / завоевателите нз века, / насочила а упор дула железни I
а сложили нз Индия ръка, Мл. Истев, Ясни далечини.
2. Нз някого. Отнемам свободата нт някого; залавям, задържам. ЕОна вечер Благоев прочите
програмата, в името ни която щяхз Оз се борят... Програмата излезе а първия брой нз
новия аистник „Рабочий“. А товз тъй разяри полицая Судейкшн, че зз дви-трш седмаци той
сложа ръкз нз ръковойитилите нз групата. И нз сзмия Благоев, В. Генозскт, Седем години.
Вие изглежда не разбирате, че от нзс не можи Оз се избяга, Ние имаме една могъща орга¬
низация, .... а тя е в състояние дз сложи ръка нз вас, където а дз се намирате.
Б. Ртйноз, Господин Никой.
Още: Турям / туря (турвтм / турна) ръкт. Гуждтм / гудя ртнт /ктм 1 знтч./. Дизл.
Слтгтм са / сложа си пртстт /към 1 знач./.
СЛАГАМ СЕ ПО ГРЪБ И ПО КОРЕМ прид някого. Умилквтм се, угоднича пред
някого.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ ВЪЖЕТО НА ВРАТА. 1. ОБесвтм се.
2.	Стм ставам причина дт изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се.
— Хак вш е!—злорздствувзши Къньо БесзрЗбски,, . — Сами сш сложихте въжето ни арати,
пък сегз — олеле. А. Гулялна, МТ станция.
3.	Зтемтм се с опасна работа, рисковано дело и с товт се излагам на смъртна опасност.
Още: Турям си / туря си (турвам си / турна си, мятам са, мятвтм си / метна си, окачам
си, онтчвам са / онтчт си, премятам си, премятзам са / преметна са, нахлузвам си / нахлузя
са) въжето нт зртта. Слтгтм си / сложа са въжето нт шията. Слагам си / сложа си примка нт
зратт.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ ВЪЖЕТО НА ШИЯТА. 1. Обесвам се.
2.	Стм сттвтм причина дт изпадна в лото и подчинено положение; заробвам се.
3.	Зтемтм се с опасна работа, рисковано дело и с тост се азлтгтм на смъртна опасност.
Още: Турям си / туря си (турвтм си / турна са, мятам са, мятвам си / метна си, окачам
са, окачвам си / онтчт си, нахлузвам си / ' нахлузя си) въжето нт шията. Слтгтм са /
сложт си въжето нт зрата. Слтгам си / сложт си прамнт нт шията.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ ГЛ^1^2^<<Т.^:> В ТОРБА<ТА>. Зтемтмг се с рисковано
дело, което може да струит жавотт ми; излагам се на смтртнт опасност, нт голям риск.
Ни разбираш лш, човече, че тука на барут мириши, в?... Портупеят си и сложил главата а
торбата, Д. Добревсни, Бунтът нт крайцера „Надежда“. — И му рззкзззх, че не съм лош
човек, че съм сш сложил главата в торбата, че с лоши хора лисно мога дз се справя а че съм
дошъл тук, защото имам среща с Васил. Сл. Трънсна, Неотдавна. — Тя пзк го измери с
поглий а горчиво добива: — Та ззтуй ли сложи предш дисет гоОини глава в торбата —
сига нз Стзмболов подлога дз станиш? В. Геновсна, Седем години. — Все пзк бъди умен...
Ни сш слагай сам главата в торбата, Д. Спаостааиов, СамообрЕУеиате.
310

Свързва се с' обичая в миналото отсечена глина • со носи в конски торба.
Още: Турям си / туря си (турвим си / турни си, поставям си / неcтивн си) глината н
торба <та>. Гуждвм си / тудя си главата в торбата. Диал.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ КАТАНЕЦ НА УСТАТА. Съзнателно мълча, но говоря
за нощо; нт издавим някакви тайни.
Ощо: Турям си / туря си (турвим си /• турни си) кзганон ни устати. Слитим си / сложи
си катинар (кофир, ключ) ни устати.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ КАТИНАР • НА УСТАТА. Съзнателно мълча, но говоря зв
нещо; не издавам някакви твИна. Горският, полмприведен, слушаше с цялото си покорно
сътuство, Чирнев продължи още по-тихо и по-внушитслно: — Само искам ■ сдно оп псбе...
дх си сложиш катинар нх м-тхmи, К. Калчов, Живите помнят.
Ощо: Турям си / туря си (турвам си / турни си) катинар ни устати. Слагам си /
сложи си ключ (кофар, китиноц) ни устати.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ КЛЮЧ НА УСТАТА. Съзнателно мълча, не говоря зв
нещо; нт издавим някакви тайни. Ни сс шегувай, Мнлннс! Това го казвам нхU-исче зх тиби.
Къде. двх-трн мссица трябва дх сн сложите ключ на м-maтх, Тн оня ден какво сн дрънкал в
Байковагх кръчма? Хар. Русев, По стръмнините.
Още: Турям си / туря си (турвим си / турни си) ключ ни устата. Слагам си / сложи
си катинар (китиноц, кофар) ни устати.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ КОФАР НА УСТАТА. Съзнателно мълча, но говоря зв
нещо; но издавим някаква тайни.
Ощо: Турям си / туря си (турвам си / турни си) кофир ни устати. СлВгвм си / сложи си
китинир (кзгянон, ключ) ни устати.
СЛАГАМ СИ НА СЪРЦЕТО и СЛАГАМ НА СЪРЦЕ неmо. Обикн,. с отриц. Под¬
давам! со на някакви грижи, мисъл, безпокойство, почвам ди се измъчвам, ди сс безпокоя
от нощо. — Дх сс учнш дх глсдхш къmх. Пък бхтuннте -ръдни не слагай нх сърцс,
Ив. Петров, Мъртво вълнение. Ей такива хори, знаеш. имх, дето все гледат нсщо напук да
кажат. — То, синко, господ киквого речи, ' това щи бъдс. Ти ни си слагай гхйли ни
сърцето — срвигихши го бабичката. Ем. Манон, Дон ст рижда. За дребни кххъри ни сс
ядях... Ни съм си слагал мхлкипи болки нх сърцс. Л. Александрови, Има едно швсгпо•
Момичетата пък сс заловиха за преждата — ... Навиваха. чилета, ... — Нс си слагайте
мъка нх сърцс! — мъчеше се дх ги раздума Стамсни, — Ни глидайти гн тия, че тичат,
го щс нм излизе нх но-х, В. Мутафчиева, Летопис нв смутното време.
Ощо: Турям <е<> ни сърцц<то>.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ НА УМ<А> (В УМА) нищо. Обнкн. със следв. нзр. със
съюз дв. Намислям си нещо, решил съм да направя нещо; нвумяввм си. Валентина точно
сега е зх дет-кх градина... — Хнч биля туй нс си го и слагай нх ума! Няма дх го бъде!
К. Калчев, Семейството ни тькяииго.
Ощо: Турям си / туря си (турвим си / турни си) ни ум<в> (в ума).
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ ОБИЦА НА УХОТО. Поучавам ст, взомвм поука от
някаква проживяна неприятност или трошки и внимавам тя да но се повтори. Боят, който
изядс, го принуди да си сложи обнцх нх ухото н друг път дх не смие дх помисли дори зх
такива игри.
Още: Окичим си, окичвам си / окичи си обици ни ухото /в 1 знач./. Турям си / туря си
(турвим си / турни си, закачим си, звкзчвям си / закачи си) обици ни ухото.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ ПРИМКА НА ВРАТА. 1. Обосвям ст.
2.	Свм стввям причини дв изпадна н лошо и подчинено положение; заробвам се.
3.	Затмим со с опасни работа, рисковано дело и с това со излитам нв смъртна опасност.
Още: Турям си / туря си (турвим си / турни си, мятам си, мятввм си / метни си,
окачам си, окичвам си / окичи си, нахлузвам си / нахлузя си) примки ни врята. Слитим си /
сложа си въжето ни врати. Слитим си / сложи си примки нв шияти.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ ПРИМКА НА ШИЯТА. 1. Обесвам се.
2.	Сам ставам причини дв изпадни в лошо и подчинено положение; заробвам ст.
3.	Звомам се с опасни работа, рисковяно дело и с това сс излитам на смъртна опасност.
311

Оце: Турям си / туря си (турвам си / -урни си, иптАи си, мятеим си / метни си, окачам
си, окичвам си / окичи си, нахлузвам си / нахлузя си) примка ни шията. Слагам си / сложи
си въжето ни шията. Слагам си / сложи си примки ни ирити.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ ПРЪСТА и СЛАГАМ / СЛОЖА ПРЪСТ на нещо.
Обсебвам, присвоявам нещо, сmиваи негов собственик. — Виж какво, колега, най-добре щк
е да не си мешаме шапките.. . Юцка е запазен периметър ... — Какъв Юцка? —• Юлия.
момичето... Та ти казвам, май периметър е, не си слагай там пръста.. П. Вежинои,
Втора роти. Той ое опита още приживе на баща ои !а сложи пръст на целия имот.
Оцт: Слагам / сложи ръка /в 1 знач./.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ РЪКАТА НА СЪРЦЕТО и СЛАГАМ / СЛОЖА РЪКА
НА СВРЩ^Т» СИ>. Исарен съм, огаровтн съм, признавам си. Сложи ръка на сърцето
си и ми кажи: мъртви ни оа идеалияе. за каияа се бореше някога? М. Мартовски, Тихо
пристанище.
Оше: Турям <0 / туря <си> (турвам <0 / -урни <си>) ръка < та > ни съррс<то>.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ РЪЦЕТЕ В ЦЕПЕЦА. Диал. Доброволно ст зиемим с
нещо -рудно или опасно, което може ди ми навреди или с което ст излагам на риск.
Оше: Турям си / туря си (-урвам си / турни си, пъхам си, пъхвам си / пъхна си) ръцете
и цепени. Диал.
СЛАГАМ СИ / СЛОЖА СИ ТАРАЛЕЖ В ГАЩИТЕ. Съгласявам се да приеми
при стбт си ни работа, ди живея или ди пртдпритма общи работи с човек, който след това
непрекъснато ми създава големи неприятности. То се знак, че не всички ще искат царя, не
всеки ще ок съгласи да си сложи таралеж в гащите — рече Принуп. А. Дончев, Сказание за
времето ни Самуили.
Оцт: Турям си / туря си (турвам си / -урни си, вземам си / вземи си, пускам си, пущим
си / пусти си) таралеж и гащите.
СЛАГАМ / СЛОЖА - СПИРАЧКА някому или на нещо. Обуздавам, прекратявам
дейността ни някого- или нтцо; възпирам. Трябваше !а потърси начин по-неусеяно да
сложи спирачка на тези нихилистични изблици на свая минцсяър-преёсеёател. В. Геновска, -
Седем години. Не вокки маже в момент на гняв да сложи спирачка на Думите ои.
Оцт: Турям / туря (гуриим / гуриа. поставям / поставя) спирачки.
СЛАГАМ / СЛОЖА ТАПА на някога. Жарг. Отговарям на някого таки, че ди не можт
ди каже повече нищо.
Оцт: Турям / туря тапа. Жарг.
СЛАГАМ / СЛОЖА ТОЧКА на нещо „ли самост. Преставам ди върша нецо, ди ст
занимавам с нецо; прекратявам, зивършеим. Тогава да сложим точка. Иначе нашият раз¬
говор ' ще заприлича на приказката за загубената торба. М. Марчевски, - Тайнствените свет¬
лини. — Слез Да ое наобядваш и се • залови о плана. Да довечера имаш време най-малко за
два двореца. И сложи точка на цялата тая работа. Стига Лиёё. Б. Райнов, Дъждовна
вечер.
Ощт; Поставям / поставя (турям / туря, -урвим / -урна) точки.
СЛАГАМ / СЛОЖА ТОЧКА НА (НАД, ВЪРХУ) И-ТО. Довършвам нещо до послед¬
ните - подробности, докрай. Постепенно вестникът доби своя физиономия, свое право на
съществувание- Поставяха се проблеми, правеше ое опит да ок сложи точка върху „и“-то:
„Ведрина“ разрасна, почна да ск търси. да ое поглъща. Л. Пинов, А. Страшимирои, Ел. Пелин,
Й. Йовков, и спомените ни съвременниците си. — Откъде започнахме и къде стигнахме —
засмя ое насила асисяентът- — Вие. другарю Гераког обичате да слагате всички точки па!
и-то. Ем. Манов, Бягството на Галатея.
Ощт: Турям / туря (турвам / -урни, поставям / поставя) точка ни (нид, върху) и-то.
СЛАГАМ / СЛОЖА УДАРЕНИЕ <ТО> върху нещо. Наблягам върху нещо, обръщам
му иай-голямо вниииине, дивим му преднина. Буржоазната критика по своему го [Яворов]
опрости и (фалшифицира. Тя тенденциозно ск • ограничи главно с онова, което дава някакви
основания за анализи в духа на индивидуализма и символизма и там сложи ударението.
в. Литературен фронт.
312

Още: Поставям' / поставя (турям / туря, турвам / турна) ударение < то >. Слтгтм /
сложт акцент. Кншж.
СЛАГАМ / СЛОЖА УМА НА МЯСТОТО някому. Повлиявам нт някого да стане
разумен; вразумявам. И кзто блъсна ниския стол пред сибе сш, обърна се към жени си,.. .,
и каза: — Върви, върви да й сложиш уми на мястото, че не знзм кзкво щи стани в тая къщи,
П, Константинов, Предание от изчезналия град.
СЛАГАМ I СЛОЖА УСМИРИТЕЛНА РИЗА ни някого. Кншж. Вземам решителни
мерки срещу своеволията на някого.
Още: Надявам / надяна усмирителна раза. Кншж. Слтгтм / сложт усмирителна аuзиuцт,
Кншж.
СЛАГАМ I СЛОЖА УСМИРИТЕЛНА РИЗНИЦА на някого. Кншж. Вземам реши¬
телна мерна срещу своеволията на някого.
Още: Слтгам / сложт усмирителна раза. Кншж, Нтдявтм / надяна усмирителна ризница.
Кншж.
СЛАГАМ / СЛОЖА ХЛЯБ на някого. Диал, Приготвям на няного да оБядвт или вечеря;
нареждам мтстта дт се храни някой. — Бояни, зко не са вечерял, върви да тш сложа хляб!
Баща ти ни е глзОин. К. Петктноз, Дтмяноватт челяд.
СЛАГАМ / СЛОЖА ЮЗДА някому или на нещо, 1. Ограничавам свободата нт няного
или нещо, вземам го под властта си; обуздавам, укротялам. Пътят нш е далечен, защо
да слагаме юзйш нз думите си. . . Амш вшж мш порззкзжш за градските хори. М. Яворски,
Хората се промениха. Мощни земисмукачки ще нахвърлят пръст върху ниските части на
Нибил-Инжемската стена а ще сложат юзди на непокорните, сп. Космос.
2. Оженвам някого.
Още: Турям / туря (турвам / турна) юздт. Слагам / сложт отлтвиuн (юллт<а>).
СЛАГАМ / СЛОЖА ЮЛАР<А> някому или нз нищо, 1. Ограничавам свободата
на някого ала нт нещо, вземам го под влтсттт си; обуздавам, укротявтм.
2. Оженвам някого. Нека са [момчето] похода нз воля. Още годшнз-Ови, а на него щи му сложат
юлара.
Още: Слтгам / сложт отлавиан (юзда). Нтдявтм / надяна (турям / туря, турвам / турна)
юлат<а>.
СЛАДКА И МЕДЕНА. Чумт. „Кзкво ще ги пззиш, тия завалии? ... — Те ръкз а крак ни
могат пошавшз,.., „По-страшни от куршум и слаОката а медени, Дали ще й нздаием само
с пазене?“ И биз чума идин обсаден грзд сш има достатъчно грижа. В. Мутафчиева, Летопис
на смутното време.
Вероятно от названието нт самодивите „сладни медена“, наричани такт, зт дт Бъдат умилостивени и
дт не пакостят нт хората.
С ЛАКЕРДА МЕД ЯМ. Дизл, Втрша всичко наопаки.
С ЛАЙНЯНО ВЪЖЕ ДА МЕ ЗАВЪРЖЕШ, ЩЕ ГО ПРЕГРИЗА. Дшал, Грубо. Буен стм,
упорит съм, не может да ме спрет, непременно ще направя това, което стм си наумил.
СЛАМА МИ ТУРИ, СЛАМА ЩЕ ЯМ. Дизл. Прост и непретенциозен съм.
СЛАМЕНА ВДОВИЦА. Шег. Жена, чийто съпруг временно отсъствува.
СЛАМЕНЕН ВДОВЕЦ. Шег. Мъж, чиято съпруга временно огстствувт.
СЛЕД (ПОДИР) ДЪЖД КАЧУЛКА. Късно, когато не е нужно, стс закъснение. —
Каква войски е това! — ... — Петнайсетина солОатчета с един подпоручик, — Стигат,
за Оз пуснат малко кръвчица, когато му дойде реДът — ... — СлеО дъжд — качулка —
. . . — Акцията мина, но идват избори, Г. Ктраслтзов, Обикновени хора.
Още: Подир (по) дъжд нтчул. Дшзл.
СЛЕД ДЯВОЛА ВЪРВИ И БОГУ СЕ МОЛИ. Дизл, Двуличен, н-искрЕн (е).
313

СЛЕД КАТО ИЗЯДОХ ВОЛА, ОПАШКАТА МУ ЛИ ДА ОСТАВЯ. Няма да ст
откажа от .някакви работа, след кито съм свършил по-голямата част от нея.
СЛЕД КАТО СЕ РЪКУВА, БРОИ СИ ПРЪСТИТЕ. Зя човск — •кейте с много недовер¬
чив, няма донорие н никого.
СЛЕД СМЪРТ ПОКАЯНИЕ. Боз полза, когато е вечс безполезно, излишно. Виках я
да ми помогни вчера. чл ни можих да оставя дстсто схмд. а пя отказа дх мн услужи, а нх
другия ден се рхзкхялх н иди дх мн помага. — Е дх, това се казва след смърт покаяние.
СЛЕД НАС — ПОТОП. Книж. Кито възклицание зв изразявано на безотговорно
отношение към нещо; дв става какното що. Карррхй Бобнк! — пслтечлшл Тимелков в ухото
нх сина, — Плюй ни всичко! И без това вввснч. , ,ко пропадна. Сллд нас ппппопоп н., .
това с, П. Незнакомов, Бяло и черно.
Израз, приписван ня Людвик XV, в също и ми неговата фаворитка мвдам Пемдвдур. която то употребила
зв първи път проз 1757 г., зв дв успокои криля, след одно поражение нв френските войски.
СЛЕЗ БОЖЕ, ТА ГЛЕДАЙ! Днал, Възклицание, с коото се изразява голямо учудвано от
нещо необикновено (най-често, когато свидлив човек двдо някому ноше)•
Още: Стани (търчи), божо, ти гледай. Днхл.
С ЛЕКА РЪКА. Безгрижно, лекомислено, боз дв се мисли зв послодпцпто. Никога не с
имало нх земята владлтсл, който дх раздава с толкова ллка ръка имхнито, което сх тру¬
пали ниговити прадидн, А. Каралийчев, Мривошки история. Като знаел с каква лика ръка
турските властн сегх бесят българите, той не смеел дх се прибере у дома сн, Г. Кара-
елавен, Освобождение. Сиромасите са готови калта под ноктите сн дх извадят, х внс
богхтнти сс стискате, сякаш нх оня свят ще оmни-еmе всичко, — Абе Тхнисе. имането с
събирано от дедн, от бащи... Тъй с лека ръка пилил лн се? В. Нешков, Настъпление.
С ЛЕКО СЪРЦЕ. Безгрижно, покомпепоно, без дв ст мисли зв последиците. Но-тьп-
катх му, нх която се нае одевс с такова лико сърцс, ссгх му се показа мъчна н страшна, н по-
горе оп -ииипи му. Ив. Визов, Под птето. Смел. бешл Ко-хн н с лико сърцс сн играеше с
щи-тиито, които не веднъж бсшс го спасявало, Й. Йовков, Старопланински лотонди.
СЛЕПИЛИ МИ СЕ ЧЕРВАТА. Много съм гладон, от дълго вроме но съм ял нищо;
протладнял съм. Рскох дх плюя, чс' дс слюнка! Слепили мн се червата, Ал. Константинов,
Бай Ганьо.
Още: Залепили ми со червяти.
СЛИВА (СЛИВИ) ЛИ ИМАШ В УСТАТА СИ. Обикн. във 2 и 3 л. Нсодобр. Защо
мълчиш, звщо нс отговаряш, защо но казваш нищо? Гражданинът започнал дх сс оправдава...
— Глупости! — прекъснала го ллляпа. — С връзки и магарето се оnоnuх, Скъсали го билн!
А ти, го-подначо. какво нхправц, за дх нс го скъсат? Сливи ли имаше в у^спата? Обади.
лн сс на някого ?П. Незнакомов, Стара мечта. Нхй-слтне дъщсря му синвх лн е нмали в
M-тхтх сн, па не му с казала, чс човекът. когото обича, не е някой простак н развейпрах,
а главен писар във финхнсоиопо министерство. Св. Минков, Разкази н таралежови кожи.
—А защо мълчите?— надигна нарочно глас. Наско, още зачервен.—Сливи лн имате в у-тсnх си?
Нх мснс е неудобно дх започна, защоо.) .., разбирате защо?Чакате — какво чакхти? А. Ман¬
даджиев, Отровният шип.
От потов. Сливи му в устати, че но можо дв продума.
Ощо: Орох ли имиш н устати си. Диал. Неодобр.
СЛИЗАМ / СЛЯЗА ОТ ДНЕВЕН РЕД. Книж. Проставим • ди бъди обсъждан, разискван,
не предстои дв бъдо осъществен. Можи би най-важният въпрос, който скоро няма дх слизи
от дневния рид, това е отношенията ни със съюзниците. главно със злмидллцнти, В. Нешков,
Настъпление.	’
СЛИЗАМ / СЛЯЗА ОТ СЦЕНАТА. Книж, Простивам да действувам или дв имам
голямо, съществено значение. Щом гироиги слязат от историческата -цитх, ... пхм■филтьп
губи много от -веяma внушителна сила, Б. Ангелов, Алеко Константанов.
СЛОВОМ И ЦИФРОМ. Абсолютно точно (при означавано нв брой, количество).
Останах само с два лева словом н цнфром,
314

СЛОЖИ ГО В САЛАМУРА. Ирон. Като възклицание за изразяване на яд, когато някому
нт ст дави нешо, което т безсмислено да ст пизи. Студено ми е, а нк ми позволяват да • си
нося новите ботуши. • Сложи г„ в оаламура-
СЛОЖИХ ВОДЕНИЦАТА. Диан- Заговорих по-ниско.
Оцт: Снтх воденицата. Диал.
СЛОН МИ Е ПРЪДНАЛ ' В УШИТЕ. Ирон. Грубо. Никак не съм музикален, нямам
ниаикъи слух.
С ЛОПАТА ДА ГИ РИНЕШ. В голямо количество си, в изобилие си, много си. —
Ама да не миолиш, че си незаменим?—ухили се Костадин... Де, де, такива като тебе с лопата
!а ги ринеш- Ии. Петров, Ноикнпаmа любов. — Тая нощ шумкарите му изгорили отруж-
паяа в Балкана... — Гоняма работа — отгърна докторът — неговите пари — с лопата да
ги ринеш. А. Карилий-чев, Народен зиарилник.
СЛУЖА ЗА МАША някому. Оръдие съм на някого, бивам използуван зи постигане ни
чужди цели. „Общото дело“ е възможно само във втория случай. т- е. когато ние не работим
в „мето на социализма, когата не разкриваме на работниците техните класови интереси.
а ги оставаме да служат за маша на дребната буржоазия- Г. Георгиев, Социализъм и
демократизъм.
СЛУЖА ЗА ПАРАВАН някому- Прикривам обикн. умишлено нечии непочтени по¬
стъпки, дели. Канеха разни компании, пиянствуваха и блудсявугаха пред очите ни,.. .
— Накрая — продължаваше Виктория — партията ги разбра и ги изгони. на яе пак ок
върнаха и пак ое опитаха да им служа за параван, но аз не им позволих. К. Калчев, Се¬
мейството ни тъкачите. — Ако е въпросът да ви умия очите. още сега ще го сторя. На бая ое,
чк ще ви хареса много да ви служа за параван и ще ме ангажираяе и за третото тримесечие -
и. Вечерни новини, Нови епизоди из живота ни Марко Крилеиски.
СЛУЖА НА БОГА И НА МАМОНА. Книж. Угодничи ни едни и на други, проявявам се
неварен, двуличен, нечестен.
СЛУЖА НА ДВАМА ГОСПОДАРИ. Угодничи едновременно - две враждуващи
стрини, nаргнн или лица, проявявам се кито итискреи. двуличен.
СЛУША МИ СЕ ДУМАТА и по-рядко МОЯТА ДУМА СЕ СЛУША. Вслушват се и
мнението, в съветите ми, изпълнява ст тови, зи което се застъпвам; имам влияние, Авторитет.
И яя, като всяка тукашна жена, знае едно — мъжът има право на всичко. неговата дума
ск слушал.. А защо оега това момиче нк слуша? Как така щк върви против волята му?
Б. Несторов, Светлини над Родопите.	#
Оце: Минаи. ми (чуви ми ст, -ежи ми) думиги. Хваща ми ст думиги. Диал.
СЛУШАМ СЪРЦЕТО СИ. 1. Действувам под влияние ни чувствата си. Ако слушаше
сърцето ои, тя ярябваше веДнага да го изпъДи. Но нали бяха говорили о лейтенанта? И като
потискаше лошото си чувство към Дунёаг. учителката ое опитвше !а го търпи. Б. Несторов,
Светлини над родопите.
2. Доверявам ст ни своето чувство към някого. Неужели ние не сме се опознали още! Неужели
трябваше да ск ръковоёиш от Думите на едно разсеяна дете. за да ме обиждаш с недру¬
жески подозрения. а не слуша сърцето си? Ив. Визов, Писма до Евгения Марс.
С ЛЪЖИЦА МЕД ИСКАМ ДА ПОДСЛАДЯ ВРЕД. Диал. Иран. Стария ст с мини¬
мални средств. да постигна голям резултат.
С ЛЮДСКА ПИТА МАЙЧИН ПОМЕН. Диан. Ирон. За проявени щедрост с чужди
средства; за разпореждане с чужди блага. Той дава •на татарския княз Нагля Мичегата
дъщеря Ефросина. като своя собствена, за да го спечели на страната ои. Тъй той напра¬
вил- .. „о люёока пита майчин помен!" Т. Шишков, История ни българския народ.
Още: С чужда пити мийкни помен. Диан. Иран.	.
С ЛЮДСКО БЛЮДО ЗАДУША. Диан. Ирон- Зи проявена щедрост с чужди
средства; зи самоволно разпореждане с чужди блага, средства.
Още: С чуждо блюдо задуши. Диан. • Иран.
315

С ЛЯВАТА <СИ РЪКА> ЛИ ДА СЕ КРЪСТЯ, С ДЯСНАТА ЛИ. Ктто възклица¬
ние за азразявтнЕ нт недоумение, недоволство, възмущение от нещо нередно, необичайно;
дт се чудиш и дт се мтеш. Нз Вилшки петък хоро играеш, а сш тръгнал при светицата Куна
да ходиш, С лявата ли дз се кръстя- с Дясната лш а аз не зная! К. Петнанов, Мортза звезда
кървава.
Още: С лявата <си ръка> ла дт се прекръстя, с дясната ла. Дт се кръстиш е лясаст^
рыка (с двете ръце).
С ЛЯВАТА <СИ РЪКА> ЛИ ДА СЕ ПРЕКРЪСТЯ, С ДЯСНАТА ЛИ. Ктто възкли¬
цание зт азразявтнЕ нт недоумение, недоволство, възклицание от нещо нередно, необичайно;
дт се чудиш и дт се маел.
Още: С лявата <си рт1^1^:> ла да се кръстя, с дясната ли. Да се прекръстил с лява<тт>
рънт (с двете ръце).
СЛЯЗЪЛ ОТ КОНЯ И СЕ КАЧИЛ НА МАГАРЕ. За човен, който се е лалал от
нещо ценно и попаднал нт по-лошо.
СЛЯПА МИ Е КОБИЛКАТА за някъде, Дизл. Не ма се отаст някъде. Зз темо сляпа
мш -е кобилката. Ст. Младенов, Български тълковен речник.
Още: Кьорава ми е нобалнттт. Дшал. Не ма види нобалката Дшал.
C^nA<TA> НЕДЕЛЯ. Моментът, времето, когато някой, Без много дт мисли
или дт се колеБте, решава дт се ожени. Можете йз бъдете абсолютно уверен, че зко харесам
мъж. той щи бъде от същия кръг, отОето сте а аше, КонОзрео се облегна на стола. Хри¬
стина соиде очи към месата а ни широкото й чило се появи отвесни бръчки, — Никой
не знае кзкво ще му донесе сляпата нийиля — каза тя, Ем. Станев, Иван КоидарЕв. — Ха,
наистина ли щял са дз се жанш?. .. Комуто е дошли сляпата неделя, той се дава напосоки —
процеди тя язвително. Г. Ктраславов, ОБиновени хора. Пред азс двзмшнз се трепят за идна-.
Нес и коритзн не ни речи. — Дено доде сляпетз неделя а към азс дз завърнат, П. Ю. Тодоров,
Зидари.
Още: Сляпата събота (седмица). Конолатт неделя. Дшзл. Кьортст < тт> неделя.
С.ЛЯ1ПА<ТА> СЕДМИЦА. Моментът, врЕмето, ногтто някой, без много дт мисли
или да се колебтЕ, рештзт дт' се ожени. Но идват слепи дни не само за млаОия и влюбения.
когато съвсем неочаквано една избягвана жинз замъгля поглеДа му. Ти посли са казва:
„ДойОе сляпзтз сеОмшцз а се ожених!“ Ст. Ц. Дтсктлов, СтуБленснатЕ липи.
Още: Сляп < та > неделя (събота).
СЛЯ]ПА<ТА> СЪБОТА. Моментът, времето, ногтто някой, без много дт мисли или
дт се колебаЕ, решава да се ожени. Когато й Дойде сляпата съботи, тя сама ще са намери
съпруг, Ст. Чилингаров, Рибена корт.
Още: Сляпп<та> неделя (седмицт). Кьорава < та > стБотт.
СЛЯПО И САКАТО. Пренебр. Всички, включително а най-неспосоБните и негодните.
Аз а мисеца свалям едшн милион пъти шипката,.. . нз сляпо а сакато се кланям. Ив. Втзов,
Драсна и шарка. Дъжд ласки а милувки пришмахми тогаз / днес сляпо а сакато възбуждат
, срищу нас. Ив. Втзоз, Бура и мелодии.
Още: Кьорав<о> (куцо) и сакат<о>. Пренебр.
СМАЗВАМ / СМАЖА ГЛАВАТА някому. Справям се жестоко с някого, нтто го пре¬
бивам до смърт, унищожавам или обезврЕдявам напълно. Когато пък минаха германците
а отседнаха в селото, Питрунка се каскаши с тях а току минеше роклите. . - И асе никъДрина,
все напудрена а начирвенз,. . Не Васил му идваше- дз й смажи главата, да я затрие от земята,
кучките му ниидни. Кр. Григоров, Игличезо. Слушай кзкво ще ти кажи: дз не съм ти вижОел
повече с онази, снощната, защото главите та ще смзжз! Кольо пребледня; разтрепере се и
той от яд, Г. Райчес, Златният ключ. — Аз та благодаря, че ми каза за твоя таен спътник.
Цялв банда се крие зад него, но зз ще я разкрия, нз всички до едшн ще смаже главата!
Ст. Ц. Дтсктлов, СтуБленските липи.
Още: Смачквам / смтчнам глтвттт. Смазвам / смтжт мутрата. Грубо.
СМАЗВАМ / СМАЖА ГЛАВАТА НА ЛАМЯТА. Унищожавам или оБезврЕдявам нтй-
големия си неприятел. ■ Предстоеше тежка, гладни година, Но — некз. — Опитахме се да
смажем главата на лемята — не успяхме, нздвш на, Ех,.. Дошло е за целия народ и
316

здраве да е оамо и живот! Няма да се Дигнат само тия. които легнаха г гробовете.
Д. Талев, Илинден. НаДяваха се [българите] само на бога. когато молеха и денем, и
нощем, и всякога. когато им Дойдеше на ума — !а правоДи някой оинен християнски цар
!а смаже главата на тля ламя [гурциге]. Ц. Гинчев, Ганчо Косераиги.
СМАЗВАМ / СМАЖА КОКАЛИТЕ някому- Справям се жестоко с някого, аиго го пре¬
бивам до смърт или унищожавам. Ще го видиш сега в неделя — кокалите им ще смаже! —
извика самоДоголно бай Ганьо. Ал. Константинов, Бий Гиньо.
СМАЗВАМ / СМАЖА КОЛАТА. Дивим подкуп, рушвет. Това, чк сме набори, не ме
задължава никак, драги, да ти смазвам конаяа. Н. Хайтов, По земята.
Оце: Намазвам / намажи (подмазеим / подмажи) колата.
СМАЗВАМ / СМАЖА ЛУБА някому, Диан. ЗАсmивпи някого да прЕСТинт да своеволничи;
усмирявим, уаротпвАи.
Още: Свивам / свия луба. Диан,
СМАЗВАМ / СМАЖА МУТРАТА някому. Груба. Справям се с някого жестоко, като
го пребивам до смърт, унищожавам или обтзвредпвии напълно. — Тая вечер съм караул!
Нани знаеш. Донке!., , Сега при пия събития всичко може !а се случи' и кашите. ,,
като пая тук, !ето не ме оставихте да му смажа мутрата, М. Грубешлиеви, Оказионен
магазин.
Още: Смазвам / смажи глиеити.
СМАЗВАМ / СМАЖА ОПАШКАТА на някога- Диал. Засрамвам някого, кито го
изобличавам и тика го заставям ди се смири, укроти.
Ощт: Пребивам / пребия опашката.
СМАЙВАМ СЕ / СМАЯ СЕ КАТО ' КУЧЕ В НЕБРАНО ЛОЗЕ. Диан. Извънредно
много ст изплашвам и не моги да намеря изход от неблагоприятното положение, и което
съм изпаднал по моя вина (употребява ст обикн., когато някой т заловен при извършване
ни нещо нередно).
Ощт: Забърквам ст / забъркам ст кито куче в небрано лозе.
СМАЙВАМ СЕ I СМАЯ СЕ КАТО ПСЕ В СЛИВИ. Диан-' Извънредно много се
изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, и аоето съм из¬
паднал по моя вини (употребява ст обикн., когато някой т заловен при извършвант ни нещо
нередно).
Ощт: Забърквам се / забъркам се кито пст и сливи. Диан.
С МАЙЧИНОТО МЛЯКО. От рождение. Могат !а се видят• Дълбоките извори
на страшната „мраза към чужденеца нашественик, предавана от поколение на поколение о
майчиното мляко. А. Гетман, Виетнамско сърцт. Ние. българските жени и майки, внедряваме
още с майчиното мляко в нашите деца любов към великия и непобеДим Съветски оыоз.
в. Работническо дело.
СМАЧКВАМ / СМАЧКАМ ГЛАВАТА на някога. Справям се жестоко с някого,
аато го пребивам до смърт, унищожавам или обезвредпвам напълно. — Само очите
ми да го виДят, гол ще го съблеча, с катран ще го намажа -■ - Щк кажа на братята пи да му
смачкат главата. К. Петаинов, Омайно билт. Грабнал оекирата и ое приготвил за воеки
случай . - - Сърцето на стареца се разпупкала. пой събрал сили и само с един замах смачкал
главата на турчина.. Кр. Григоров, Игличеио. — Проклета жълта еврейка! Змия усойница!
Кагата и да е, ще пи смачкам главата! К. Пегаинов, Златната земя.
Оце: Смазвам / смажи гливита.
СМАЧКВАМ / СМАЧКАМ ГЛАВАТА НА ЗМИЯТА. Унищожавам или обезвредпвии
ний-големия си неприятел. Сне! около час списъка на лицата. които трябваше да бъДат аре¬
стувани. бе готов... — Струва ми ок. ат гра!а са множкс... — Ръководителите — рече
Касагееное,. .. — Смачкай на змията главата, ако искаш да си спокоен. Г. Караславов,
Обикновени хора.
СМАЧКВАМ / СМАЧКАМ ФАСОНА на някога. Ник-рвим някого да нт бъде горделив,
надут; сломявим високомерието на някого. Той и без това си беше наёут и високомерен.
317

„Чакай! — зхкхнн му се Борис, — Нх тсбе бхрлм ще смачкам фх-онх!“ Г. Кврвелввев. Обик¬
новени хора. — Оставате ми зил, хмн взсмипе мерки, гх смачкайте фасонх ни поя ривнзор,
дх обърне тоягата ог другия край, чл инак зли нн сс пишл! Ст. Ц. Даскалов, Сгубпенекито
лпнп. Той недоумяваше, струваше му сс, че пак сх го измхмнлн. чс това не е съд, х някакъв
заговор, зх дх го унижат, ощи повече, за дх му смачкат фасона.какпо се изразяваше Виктория,
К. Калчев, Семейството ни гъкяиито. Тя събра няколко момичета и с шепот нм разказа, че зчсрх
викали Ицко в дружинния съвет, Сигурно сх му смачкали фх-онх, П. Стьпов, Човекът от
трамвая.
Ощо: Счупвам / счупя фасона.
С МЕД ДА ГО (Я) МАЖЕШ (МАЖА). След м-ловне изр. Ирон. Мното'що съм доволен,
ще се примиря с нещо (за нтщо не-мвлке лошо, отколкото изглежда или по-милко лошо,
по-пенееимо в сравнение с друто).
Ощо: С мед да то (я) храниш (дв намажеш, ди нахраниш). Ирон.
С МЕД ДА ГО (Я) НАМАЖЕШ (НАМАЖА). Ирон. Вж. С мед дв го (я) мвжош (мижи).
С МЕД ДА ГО (Я) НАХРАНИШ (НАХРАНЯ). Сллд условно нзр, Ирон, Много що съм
доволен, що се примиря с нещо (зя нещо по-малко лошо, отколкото изгложди или по-
малко лошо, но-поноепме в сравнение с друго). Ньлнa е държавата ни падишаха с бегълци
от вой-кхтх, И само това дх му е гайлито, с млд дх ги нахрани. В. Мутафчиеви, Летопис
нв смутното нромо.
Още: С мед да то (я) храниш (мажеш, нвмвжош). Ирон,
С МЕД ДА ГО (Я) ХРАНИШ (ХРАНЯ). Сллд условно нзр, Ирон, Много що съм доволен,
що се примиря с нтщо (зв нещо по-мвлко лошо, отколкото изглежда или не-мвлко леше.
но-пеноспме в сравнение с друто). Само това зло да с. с мед дх го храниш. е Една беля
дх е. с млд да я храниш. • — Скъсах сн чорапа като паднах. — То говх дх е, с мед дх го
храниш, хмн и крхкх сн нараних,
Още: С мед да то (я) нахраниш (дв мажеш, дв нимижош). Ирон. С шокор да то (я)
храниш. 'Ирон,
С МЕКИ ОЧИ. Който ими мокушан характер; отстъпчив, добродушен. Капо стар
труженик, Гинчев нмашл права да нскх стипендии зх своитс деца, но нали беше с микн
очн, пой не можа даже сдно -видеmеи-пво зх бедност дх си извади. Ив. Шишминов,
Ц. Гинчев и др. в спомените на съвременниците си. Тн каквхпо си с млкн очи. и-лкнмм
обещаваш. и-лкимм услужвхш, а зх сибе си не помисляш,
СМЕКЧАВАМ / СМЕКЧА СЪРЦЕТО нх някого. Въздойствунам на някото дв но бъдо
суров или жосток, дв постъпи човечно. — Щл нн вземл ннвицхпх. така дх знаеш! ...
Божл, хз сн го зная все оня Драгун, Господ му е смекчил сърцето. Кл. Цачев, Горчив залък.
Ньрвстх мн-ъи на Пишо бе дх отиди при нля н здравата да я напердаши, . , Но безпомощния
вид нх момиченцето, нейните уплашени очи. ,, смекчиха сърцето му. П. Вожпнев, Слодито
оставит. Ннщо не можиши дх смекчи,,, коравото сърцс нх Нако, Кр. Волков, Соло Бороно.
СМЕНИЛ СЪМ СИ ЛЕГИТИМАЦИЯТА. Жарг. Вж. Смонил съм си паспорта.
СМЕНИЛ СЪМ СИ ПАСПОРТА. Жарг, Обезобразил съм си лицето, обезобразен
съм вследствие нв силно наранявано, ни проживяна катастрофа.
Ощо: Сменил съм си потитпмзниягя. Жарг.
СМЕНЯМ / СМЕНЯ ПЛОЧАТА. Жарг. Проставим да говоря зв нтщо, заговорвам
зв друго, смоням томата на разговор. Стига си ми се оплаквали, всичко разбрах. Сминн
плочата!
СМЕТКА БЕЗ КРЪЧМА <Я>. Ноше, което ст замисля, крои, без обаче дв се
имат пред нид ебетентопетватя. от които заниси неговото осъществяване. Всичко това, зх
които мн говори тъй дълго, беше смиткх без кръчмар, зхщого нямаше ощи нхлици никакви
рлхлнн иьзможао-mн зх осъществяване.
СМЕТКАТА МИ Е НАПРАВЕНА БЕЗ КРЪЧМ/А^Я^ Вж. Сметката ми излиза /
излезе боз кръчмаря. Все се стреми дх победи ■ и подчини!... „Какво сн мнслн поя? —
318

риче сш негласно Линз, — Сметката му е направени биз кръчмаря. Тека лесно и евтино
нямз дз се Оам! Й. Гетез, Вик от тъмнината.
' ' *
СМЕТКАТА МИ ИЗЛИЗА / ИЗЛЕЗЕ БЕЗ КРЪЧМАА<Я>. Излъган съм з надеждите
си, в очакванията си, зтщото не съм преценил достатъчно добре обстоятелствата, от които
зависи осъщЕствяванЕто нт товт, нтм което се стреМя. Ама той е особен човек, Уж много
сметки сш права, а в края нз краищата смиткате му излиза без кръчмаря. Ст. Ц. Даскалов,
Есенно сено.
Още: Сметната ма е направена без кръчма,^^
СМЕШВАМЕ СИ / СМЕШАМЕ СИ ШАПКИТЕ. Диел. Снарзаме се. Я дз посидним —
посочи столовете Честослзв, — Вярно е, че писмата ти напослеДък бяхз пълна с тъга —•
това звбелязехми, но не резбрахми нищо точно. Пезшл си се от цензурата ни епископа,
нели. нещо сте . сш смешали шапките! И. Вълчев, Сттптлт към неБе.
Още: Разменяме са / разменим са (разм-ситмЕ си / размесим си / ртзбтрнзтме са /
разбъркаме си, променяме са / променим са, омесваме си / омесим са, сбъркваме са /
сбъркаме са, сратваме си / сритаме са) тапните. Омешсаме са / омешим са шапките. Дшзл,
СМЕШЕНИЕ НА ЕЗИЦИТЕ. Кншж. Голямт неразбория. На тях [хората] е нужно
дз създздзт смешении на езиците а вавилонско стълнотворенше в нашата страни, Г. Ди¬
митров, До отечественофронтовска България.
От Библейската легенда зт построяването нт вавилонската култ, нтдето бог, разгневен, смесил ези¬
ците нт строителите; поради което те престанали дт се разбират и нулата останала нЕдовършент.
СМЕЯТ МИ СЕ И КУЧЕТАТА. Станал съм за смях на всичка; опозорил съм се.
—-Де се маха от главите нш тоя мързилен! Ако го вземем при нас а кучетата ще ни се смият.
П. Велков, Стълба до неБето.	‘
СМИЛА МИ / СМЕЛЕ МИ УМА нищо, Лесно разбирам, схвтщтм, проумявам нещо.
Гледаш го нищо и никакъв човек, заедно, Оито се викз. сти отраснала, заеОно овце сте
пасли кзто деца, а сига ти кажи някоя, те дз се чуОиш дорди я разбереш,, - Социализъм ■
Да се строи- прихоДен пиршзд.. . ТруДно гш смилеше умът му тшя думи, Кр. Григоров, Но-
водомеu.
СМИЛАМ / СМЕЛЯ НА КАЙМА. Обикн. в са, аад, 1. Някого, Набивам жестоко
някого, пребивам, смтзвтм от бой. Баща му си закани да го смели на кайма, като си
аърне.
2. Някого или нещо. Унищожавам напълно. Какво му е нз чооекз най-после? Де не ви пийне
някой ни устата, нз кайма го смалите. Ем. Мтнов. Ден се ражда.
Още: Направим / направя на найма. Смлттвтм / смлття нт найма. Дизл,
СМИТАМ ОТ ЧЕТИРИТЕ КЬОШЕТА. Дшал. Говоря измислици; лъжа.
СМИТАМ РОСА. Дшзл, Бягам много бързо, стремглаво.
СМЛАТВАМ / СМЛАТЯ НА КАЙМА. Обшкн. а св. ааД, Дшзл. 1. Някого, Нтбавтм же¬
стоко няного; пребивам, смазвам от бой.
2. Някого шли нищо, Унищожавам напълно.
Още: Нткаавиы / направя /смилтм / смеля) на нтйма. Смлатвтм / смлття нт пахтая
Диал,
СМЛАТВАМ / СМЛАТЯ НА ПИХТИЯ. Обикн. в со, ааД, Дизл, 1. Някого, НтБавам
жестоко някого; преБивам, смтзвтм от Бой.
2. Някого или - нищо. Унищожавам напълно.
Още: ■ Направям / направя нт пихтия Смлттвтм / смлття нт кайма. Дшал,
С МЛЯКО ПО УСТАТА. Още много млад, незрял и съвсем неопитен.
С МОЗЪК В ГЛАВАТА. Разумен, умен. — Един човик със зйрао рвзум-и с мозък в
глевете бш потърсил Друга печалби амисто Дз глзДувз от- пшсетелстоо. Ив. Втзов, Утро в
Банки.
319

С МОИТЕ КАМЪНИ ПО МОЯТА ГЛАВА. С моитЕ доводи, средства срецу мене.
Гърци иска да ни прави тай [н^иесникъг], дяёо хаджи, а вик му помагате, харчите народ¬
ните пари и свои давате, та с наши камъни по нашите глави. Д. Тилев, Железният ситтилник.
Враговете знаят къде да натиснат, те ое ловят в наши стари и изпитани оръжия —
агитация против войната. Ясна ли ти е, Дойчине. те не гъденичкая, а слагат пръст в
раната, но затуй пък ние така трябга да организираме нашата рлбаяа, чк с яехнипе камъни —
по яехнипе глави. В. Нешков, Настъпление.
СМОК ДА ТЕ ИЗПИЕ. Обикн. във 2 и 3 л. Да загинеш, ди умреш. — Данчо
попийга ни „щр? — Пие, смок да го изпие. В. Нешков, Настъпление.
СМРАЗЯВАМ / СМРАЗЯ КРЪВТА на някого- Предизвиквам силен страх, ужис у
някого; силно го изплашвам. А кучетата немилостиво и свирепо го преслеДваха, и техният
ужасен гой смразяваше кръвяа му. Елин Пелин, Под иАИАСтнрскити лози. Калка е тежка
Да слугуваш на човек като Драгия Вълков. Сама като як поглеДне. ще пи смрази кръвта.
Сг. Марков, Дълбоки брИзди. Имаше на времето един поляк, Бонке. дето смразяваше
кръвя. на децата. На тай повече плашеше, „яколкояа да яи направи зло. Кр. Григоров,
Тайно от Гороцвег. Свирепияя му [ни Щерти] поглед и зловещото Дула на парабела смра¬
зиха кръвта • на бившия овчар. Силно изплашен, той подаде пушката ои. Д. Ангелов, На
живот и смърт.
Оце: Смразявам / смразя кръвчицата.
СМРАЗЯВАМ / СМРАЗЯ КРЪВЧИЦАТА на някога- Вж. Смразявам / смразя кръвта
на някога- Ех, да ми е оега револверът! — скърцаше в безсилие зъби Денка. — Ще му
смразя кръвчицата! Г. Караславов, Лтнко.
СМУЧА КРЪВТА на някого. Измъчвам, мъча, жестоко експлоатирам някого. Но
пай бе Доволен, дето е предупредил госяияр да не ходят у тая лош човек. забогатял
ат въстанието. който смучеше кръвта на бедните о помощта на багапсягояо си и на
власпял- Д. Шишминои, Първо разочарование. Тя [държиииги] к, която е разДелина
народа на беДни и богати. Богатите са белязаните. Те са червендалести. защото смучат
народна кръг. К. Петканов, Морава звезда кървава. — Запомнете „мряо на тази човек.
приятели- Енгело! Живян е пой сред нас, работниците, не да смучи кръвта ни, не да граби
Джоба ни- Бр. Йосифова, Бирена чаша с монети.
Още: Пия кръвта. Смучи кръвчицата (потти).
СМУЧА КРЪВЧИЦАТА на някого. Измъчвам, мъча, жестоко експлоатирам някого.
Фашистите искаха народът да е неграмотен, та по-лесно да го покоряват, по-лесно да му
смучат кръвчицата. Кр. Григоров, Игличтео. — Жельо, ние всички сме братя. На нас ни
заблуждават разни банкери, кожодкри и продажници и ни смучат кръвчицата. К. Петканов,
Морави звезда кървави.
Ощт: Смуча кръвта (потта). Пия кръвчицата.
СМУЧА ОТ ПРЪСТИТЕ СИ. Несполучливо създивим, сътворявам нещо, без да ст при¬
държим към реалната действителност (обикн. зи произведение ни изкуството). - Затворили
сме ск в София, смучем сюжети от пръстите си и ок чудим защо нк ск ражДат големите
картини. П. Незнакомое, След нис потоп. Необходима ми е солидна и всестранна под¬
готовка ... Не маже инак. Няма теориите и аргументите да смуча от пръстите си.
Г. Карасливов, Изчадия идови.
Още: Изсмуквам / изсмуча из (ог) пръстите си /във 2 знач./.
СМУЧА ПОТТА на някого и СМУЧА нечия ПОТ <И КРЪВ>. Измъчвам, мъча, же¬
стоко експлоатирам някого. — „Бог е съзДал два вида люёе оамо: — Едните — чуж!а кръв
и пот да смучат. / а другите пък смукани да бъдат! Сг. Михайловски, Страници из
дневника ни Мирзи-Аббасъ. Сиромах човек ои, а ск водиш о тия, дето смучат потял на сиро-
машта. М. Марчевски, Героите ни Белица. — Акциите са начин. по който те си разпреДеняп
печалбите- — Кои ? — папияа Енкл. — Тия, коияа смучат потял ни. Д. Димов, Тютюн.
Ала които си бяха чорбаджии от по-рано, които зае!но с турцияе бяха смукали сиро¬
машии пот. те пак чорбаджии си осяанаха. Г. Кар-сливов, Обикновени хора.
Още: Ям потти. Смуча кръвта (кръвчицата).
СМЪДВА МЕ / СМЪДНЕ МЕ ПОД ЛЪЖИЧКАТА. Внезапно и неприятно се засягам
от нещо (обида, яд и под.); жегеи ме нещо.	.
320

СМЪКВАМ / СМЪКНА ' БУЛОТО. 1. Нх нищо, Разкривим обикн. някакви непочтени
ноегьпкя, някакви непочтени доля. Сегх братята й заговориха направо, -мькнххх гъстото
було. отпред очнпе й, Тя виждаше жно унижението сн, -иоеmо позорно прнмнрснис, Д. 'Ти¬
лов, Самуил.
X Нх някого. Показвам пстпнскпн лик нв някого.
Ощо: Вдигам / вдигни (махам, махвам / мяхня, снсмзм / снема, свилям / ' сваля)
булото.
СМЪКВАМ / СМЪКНА В ГРОБА. Ставим причини зв смъртта на някого, уморявам.
Но тъкмо когато се двоумиш, дхли дх обрече нлн дх не обрича гората в У-ойнитх зх про¬
дан,... — болсст го простна на легло и го [дядо Стоимен] смъкна в гроба. Ил. Волен, Божи
хора.
Ощо: Свалям / • сваля (вкарвам / вкирам, завличам / завлоки) н тробз. Пращим /
пратя (изпращим / изпратя) н тробз /нъв 2 знич./.
СМЪКВАМ. / СМЪКНА .ЗДРАВЕТО нх някого. 1. Чртз побои, изтезания, подлагано
на глад и нод. разболявам някото, изтощавам организми нв някото. Ти губят, нашият
подим ги вбесява. ти щи бият н ще трипят, друго няма какво да правят, — Смъкнаха нн
здравето. а тн думаш, няма какво дх правят. Г. Карасланов, По наклон.
2. Преуморявам някого прокалено много чрез непосилна, изтощителна работа или от
голямо напрежение при постигане нв нещо.
Ощо: Вземам / взомя здравето.
СМЪКВАМ / СМЪКНА <И>.РИЗАТА ОТ ГЪРБА нх някого. Безмилостно ограбвам
някого. като то оставям боз каквито и да е сродства. — Гопозхнозцн. глупци! Повлекли се
по ума нх Спхсковия хайдутин, , . Той. да има колай, ризата ог гърба ти ще смъкне,
Г. ' Караславон, Селски истории. Видехте лн сл кхквн сте женки, х не.само дх нападате пая
явлхсТ! — ... — Абе, н тия, и зил все сгл ог един дол дренкн — казаха неутралните.
— Всеки гледа дх тн смъкне рнзхтх ог гърба. Ст. Ц. Даскалов, Боз можда.
Ощо: Взомвм •/ взомя (свилям / свяля, снличим / свлека, събличам / съблека) <и>
физати от гърби.
: СМЪКВАМ / СМЪКНА КАЙМАКА от (нх) нсmо, Диал, Взомам ний-хубавята чист
и>т нещо, ноизлбито от нощо.
Ощо: Обирим' / обори каймаки.
СМЪКВАМ / СМЪКНА КОЖАТА <ОТ ГЪРБА> нх някого. 1. Наказвам някото
много строто, суров®, ' като то бия жестоко. — Слушай! — казваше той строго нх жлнх сн,
—Гледай хубаво, тоя кютук дх не напразн някоя поразия!,,, Сетнс и него ще пречукам, ама н
пх тебс кожата . щс смъкна, Г. Кяраелявев, Селски истории. Чнчо пи,.,,. отнде към
копчето [електрическото], дито светни н рлче: —. Чакай и аз дх го натисна! И додето го
натисне—то изпука н мгa-аa!,., Сутринта рано се измькнахмe,... Дх бяха разбрали какво
яхпрхзн чичо ти — щяха дх ни смъкнат кожите. А. КарилиИчов, Вихрушки. И кой нхнсгннх
можеше дх тн помогни, когато тс хре-тмзхm в името нх закона, а с тоягите нх беззако¬
нието те причакат нхсрсд пътя н тн смъкнат кожата? Г. Кврвепавев. По наклони.
2. Безмилостно огрвбввм, експлоатирам някого.' Чорбаджията.търси дх смъкне кожаТХ нх
■нкой сиромах. Работа ни комунистите е дх му отворят очите, Г. Карвславов, Селски
петерпп. — Ослм години — , , , — -говори-титл нн ограбваха. пердашеха ни все за тия
пусти държавни интереси, Е, пигимл: когато нищо нс ни остана за вземане, нх Земедел¬
ския . съюз ли, нх нашия съюз лн сс падна рид дх ни смъкне н кожите от гърбозстс всс за пия
■ввишН държавни ингсрссн? Г. Караеланов. Нв пран път.
Ощо: Свличам / свлека (одирам / одера, съдирам / съдери) кожата	гърби >. Дора
кожата <ог гърба> /към 2 знич./. Смъквам / смъкни кожичкатз (кожицата)' /към 1 знич./.
СМЪКВАМ / 'СМЪКНА КОЖИЦАТА нх някого. Вж. Смъквам / смъкни кежпиквгв
мх някого, Тъй се искашс нх околийския. началник дх пипне в някоя конспирация този
ТТнронеu! Щс смъкне кожицхта му. тъпкано ще му го зърнс и зх обидата в някогашната
Лягова механа. Г. Караславов, Обикновени хора.
СМЪКВАМ / СМЪКНА КОЖИЧКАТА нх някого, Нвквзвям някого много строго,
сурово, като ' то бия жестоко. — Хо-о-о. тъй ли, преструваш сс, че умираш, Мислиш. че
.хапльо имаш нuсретх си. кожичкхтх ти ще смъкна, кеказец мръссн. В. Ношков, Няет■ъленпо•
Ощо: Смъквам / .смъкни кожата /в 1 знич./. Смъквам • / смъкни кожицата.
21 Фрвзтопогпrиен .речник, т. 2
321

СМЪКВАМ / СМЪКНА МАСКАТА. 1. Не някого. Разкривам истинския образ нт
някого, показвам някого в истинския му лик; разобличавам. А най-опасни врагове сз тиза,
които сз маскирани.,,, Трябва Оа имаме способност дз ги откриваме. дз им смъкваме маските.
Г. Димитров, България и Югославия ще вървят заедно. Гинирал Козлов стана и поздрава
а лицето на нашите Делегати българския нарой а неговия вожд, легинОерния бориц Георги
Димитров. който а сърцето нз Германия пръв смъкни маските нз llзешонзл-социзлиста-
ческшя звяр. Г. Белев, Ктнво видях з Америка.
2. Не нещо. Отстранявам' нещо, което прикрива истинския лак нт нещо друго. Смъкни
маските на любезността и неочаквано повиши тон.
Още: Свалям / сваля (снемам / снема) мтснттт.
СМЪКВАМ / СМЪКНА ОТ БЕСИЛКАТА някого. Избавям, спасявам няного от
н-посредно зтстртштвтща ■ го смърт, от обесване.
Още: Свалям / свтля от Бесилката. Смтнвам / смъкна от въжето (Бесилото).
СМЪКВАМ / СМЪКНА ОТ БЕСИЛОТО някого. Избавям, спасявам някого от
непосредно ■ застрашаваща го смърт, от об-ситн-.
Още: Смъквам / смъкна от Бесилката (зтж-то). Свалям / сваля от Бесилото.
СМЪКВАМ / СМЪКНА ОТ ВЪЖЕТО някого. Избавям, спасявам някого от непо-
ср—дно застрашаваща го смърт, от оБ-сване. Защищавал някакъв комунист. . .? Ричта му била
блестяще. Просто смъкнал чоаикз от въжето! М. ' ГрубЕшлаеса,' Пред прагт.
Още: Свалям / ' свтля от въжето. Смтнвтм / смъкна от Бесилката (бесилото).
СМЪКВАМ I СМЪКНА ОТ ЕДНА ОВЦА <ПО> ДВЕ КОЖИ. Безмилостно
ограбвам, жестоко експлоттиртм. ПреОи девета септември по тшя мисте обикаляха с
автомобили а моторетки агентите на - едрити износители а фабриканта, които майсторска,
смъкваха по йае кожи от идна овца-, подбиваха цените, поглъщаха като акули народния
труй и пълнеха Джобовете сш, в. ОтЕЧЕстзЕИ фронт.
Още: Дера от -дна овца <по> две ножа.
СМЪКВАМ / СМЪКНА ПАГОНИТЕ не някого, Наказвам 30-^^ като го лишавам
от чин; разжтлзтм. — Хм. Рекоха. че ще му смъкнат пагоните. а го върнаха пак в село.
Какви завистливи хоре. ей! — ОуДне Боньо Дървото. От, Ц. Дтсктлов, CтублеиснигЕ липа.
Още: Свалям / свтля пагонат-.
СМЪКВАМ / СМЪКНА ПО ДВЕ КОЖИ ОТ ГЪРБА нз някого и СМЪКВАМ /
СМЪКНА ПО ДВЕ КОЖИ от някого. Безмилостно огртбзтм, експлоатирам няного.
Събираше хорате а им говореше зе теглото на наройе а зе неговите сила — че без
народа езрщшазmа е нищо, чи ако той е слаб и нимощин, слугите на паОишаха смъкват от
него и по Ови кожи. Л. Cтоииов,МехмЕд Синап. С нищо друго не си спекулира така безогледно,.,.,
както с патриотизме . - - С ниго започват войните,. . ., в негово име смъкват по Ови кожи
от гърба нз нзройз всевъзможните спекуланта. Д. Тал-в, Гласовете ви чувам. „Ще ричи,
може и правоверен Оа не аийи хаир — . . . Ще речи и от правоверния смъкват по две кожи“.
В. Мутафчиева, Л-топас на смутното ваЕMЕ.
Още: Дерт (съдиртм / стдерт) по дз- ножа <от гърба >. Смтнвтм / смъкна по две
ножа от гърбината.
СМЪКВАМ / СМЪКНА ПО ДВЕ КОЖИ ОТ ГЪРБИНАТА нз някого. Вж. Смтнзам /
смъкна по две ножа от гтрбт на някого. — Социално щи речи народно, — А нацио¬
нално?— И то народно, — Знача- Ови пъта нароДно, Защо?-— Защото то по две кожи щи нш
смъква от гърбините. Г. Ктраслтвов, Ктн чичо Дачо се отктзт. . .
СМЪКВАМ СИ / СМЪКНА СИ МАСКАТА. Ртзкразтм истинския си образ, показвам
се ттктв, нтктвто съм. Най-сетни той сш смъкна маската — не можа Оа издържи дълго Оа
играи ролята нз безразличен към нея човек.
Още: Свалям / свтля (снемам / снема) маската.
СМЪКВАМ / СМЪКНА ЧУЛА на някого. Диал. Мтхам някого от работата му.
СМЪКВА СЕ / СМЪКНЕ СЕ < ВОДЕНИЧЕН > КАМЪК ОТ ГЪРБА МИ. Почувству¬
вам голямо оБлЕНчЕииЕ, олеква ма, зтщото ■ с- туря нртй на нещо и се освобождавам от
нянанвт голяма грижт, тежко задължена- ала нещо неприятно зт мене.
322

Още: Смъква се / смъкне се < иодеинкен> камък от рАитиегт (плеци-е) ми. Свиля се /
свили ст (пиди / падне) < воденичен > камък от гърба ми. Смъква се / смъкне ст товар
(< тежко > бртмт, планини) от гърба ми.
СМЪКВА СЕ / СМЪКНЕ СЕ < ВОДЕНИЧЕН КАМЪК ОТ ПЛЕЩИТЕ МИ.
Почувствувам голямо облекчение, олеква ми, зищото ст туря край на нещо и ст освобожда¬
вам - от някаква голями грижи, тежко задължение или нецо неприятно зи мене. НасяДалите
под сайванял полицаи и войници ни ДаДаха свабаёен път.' Оя плещите ни ск смъкна ваден• чен
камък, К. Митте, През бури. Работниците слушаха е полуотворени уста. Челата им ое
бяха разведрили. Очите им горяха. Неусетна поя магьосник смъкна гоДеничния камък ат
плещите им. А. Киралнйкеи, В Искърския пролом.
Още: Смъква ст / смъкне ст < воденичен > камък от гърби (рамент-е) ми. Сваля ст /
свали ст (пиди / падне) < воденичен > камък от плтщигт ми. Смъква се / смъкне ст товар
(< тежко > бремт, планини) от плещите ми.
СМЪКВА СЕ / СМЪКНЕ СЕ < ВОДЕНИЧЕН > КАМЪК ОТ РАМЕНЕТЕ МИ.
Почувствувам голямо облекчение, олеква ми, защото ст туря крий ни нещо и ст освобож¬
давам от някаква голями грижи, тежко задължение или нещо неприятно зи мене.
Ощт: Смъква се / смъкне се < воденичен > камък от гърби (плтщиге) ми. Свиля -се / свили
ст (пада / падне) < воденичен> камък от раменете ми. Смъква се / смъкне се товар
«тежко > -бртме, планина) от раменете ми.
СМЪКВА СЕ / СМЪКНЕ СЕ ПЛАНИНА ОТ ГЪРБА МИ. Почувствувам голямо
облекчение, олеква ми, зищото се туря край ни нещо и се освобождавам от някаква голяма
грижа, тежко задължение или нещо нериятно за мене.
Ощт: Смъква ст / смькнт ст планини от раменете (плещите) ми. Пиди / пидне (сваля
се / свали ст) плинии. от гърби ми. Смъква ст / смъкне ст товар .«воденичен камък,
<	тежко > бремт) от гърба ми.
СМЪКВА СЕ / СМЪКНЕ СЕ ПЛАНИНА ОТ ПЛЕЩИТЕ МИ. Почувствувам голямо
облекчение, олеква ми, зищото се туря крий ни нещо и се освобождавам от някаква голяма
грижи, тежко задължение или нещо неприятно за мент.	*
Оце: Смъква ст / смъкне ст планини от гърба (рАититгт) ми. Свиля ст / свали се (пада /
пидне) планини от плещите ми. Смъква се / смъкне ст говир (< воденичен > камък, < тежко >
бртме) от плтщигт ми.
СМЪКВА СЕ / СМЪКНЕ СЕ ПЛАНИНА ОТ РАМЕНЕТЕ МИ. Почувствувам
голямо облекчение, олеква ми, защото ст туря край ни нецо и ст освобождавам от някакви
голяма грижи, тежко задължение или нещо неприятно за мтне.
Още: Смъква се / смъкне се планини от гърби (плтщигт) ми. Свиля ст / свали ст
(пиди / падне) планини от раменете ми. Смъква се / смъкне се товар (< воденичен > камък,
<	тежко > бртме) от рамЕнете ми.
СМЪКВА СЕ / СМЪКНЕ СЕ < ТЕЖКО > БРЕМЕ ОТ ГЪРБА МИ. Почувствувам
голямо облекченит, олеква ми, защото ст туря край ни нещо и ст освобождавам от някакви
голями грижи, тежко задължение или нещо неприятно зи мене.
Оце: Смъква се / смъкне се тежко бртмт от рамЕнт-е (плтщиге) ми. Свиля ст / свали
се (пада / пидне) < тежко > бртмт от гърби ми. Смъква се/смъкне ст <воденичен> камък
(товар, планини) от гърби ми.
СМЪКВА СЕ / СМЪКНЕ СЕ ^ЕЖК» БРЕМЕ ОТ ПЛЕЩИТЕ МИ. Почувствувам
голямо облекчение, олеква ми, защото ст туря край на нтщо - и ст освобождавам от някаква
голяма грижа, тежко задължение или нещо -неприятно зи мене.
Ощт: Смъква ст / смъкне се < тежко > бремт от гърба (раменете) ми. Сваля се /
свали се (пада / пидне) < тежко > бртмт от плтщиге ми. Смъква се / смъкне - ст товар
(< воденичен > камък, планина) ог плтщиге ми.
СМЪКВА СЕ / СМЪКНЕ СЕ < ТЕЖКО > БРЕМЕ ОТ РАМЕНЕТЕ МИ. Почувству¬
вам голямо облекчение, олеква ми, зищото се туря край ни нецо и се освобождавам от
някакви голяма грижи, тежко задължение или нещо неприятно зи мент.
Още: Смъква ст / смъкне се < тежко > бртмт ог гърби (плтцигт) ми. ' Сваля се /
сиали ст (пиди / падне) < тежко > бремт от раменЕТЕ - ми. Смъква се - / смъкне ст < воденичен >
камък (товар, планина) ог рамЕнете ми.
323

СМЪКВА СЕ / СМЪКНЕ СЕ ТОВАР ОТ ГЪРБА МИ. Почувствувам голямо облек¬
чение, олеква ми, защото се туря край нв нещо и се освобождавам от някакви голяма грижа,
тежко задължение или нещ'о неприятно зв моно. Ух, поотилких мн — каза сн учцпсл Трайко.
капо изллзл нз общн^1^1^тх канцелария. Там капо чл нящо го зхдушазхшл. Й сепн ссга, чс
сдин товар сл смъкна. от гърба му, Т. Г. Влийков, В соло. —— Ще билм турчина общо, няма
какво!, ,, По някакъв неочакван, чуден нхчнн, огромният товар се смъкна оп гърба на
Раковски, някаква лекота го обхвана, Ст. Дичев, Зя свободата.
Още:' Смъкни се / смъкне се товар от . рименете (площите) ми. Сваля се / свяли сс
(пади / падно)• товар от търбз ми. Смъкни со / смъкне се <водоничен> ' камък (<тежко> бромо,
планини) от гърбя ми.
. СМЪКВА СЕ / СМЪКНЕ СЕ ТОВАР ОТ ПЛЕЩИТЕ МИ. . Почувствувам голямо
облекчение, олеква ми, защото ст туря крий ни нощо и ст освобождавам от някакви толями
грижи, тежко задължение или нощо неприятно зя моно.
Ощо: Смъква ст / смъкно со товар от гърбя (рименсте) ми. Сваля се / сняли се (пади /
падне) товар от площите ми. Смъква сс / смъкне сс < воденичен камък Стежко> бромо,
планини) от римонсто ми.
СМЪКВА СЕ / СМЪКНЕ • СЕ ТОВАР ОТ РАМЕНЕТЕ МИ. Почувствувам голямо
облекчение, олеква ми, звщото се туря крий нв нещо и се освобождавИм- от 'някаква голяма
грижа, тсжко задължение или нещо неприятно зв моно.	.
Ощо: Смъкни се / смъкно сс товар от гърбя (нпсшпгс) ми. Сниля со / сняли со (пяди /
пидно) товар от раменете ми. Смъкни со / смъкно се < ведоничтн> камък (<^тт^жко> бромо,
планини) от рименето ми.
СМЪРКАМ КАТО СИНИГЕР. Диси, Ирон, Пия много, нпинсгвунвм.
СМЪРТ МИ ' Е. Никак но обичим дв правя неше. Смърт мн и дх псрх. • Лисно сс
изморяваше и смърт й беше дх мие прозорци.	'■ ■
СМЪРТНИ ОСТАНКИ. Книж. Тяло нв умрял, труп. Ни жена, нн деца е нмхло
влче живи, които да съпроводят смъртните о-тхаки нх полТх до гроба. П. П. Слявойкон,
Нв острови нв бпяжонпте. Почти цилнят град придружаваше смъртните й останки. Ив. Ви¬
зов, Под 'итото.
СМЯТАМ ЗА ТРИ КОЛА ТРЪНЕ някого. Днал, Отнасям се към някото кито към
нещо съвсем .ненужно,, излишно; не зачитам някого. Към момичетата сс отнасяше пренебре¬
жително, смяташе гн' зх три кола трънс в къщата си, които при пързх сгода грябвхшл дх
изчисти — кХкго сам намекваше зх женитбата им. Г. Караелавев, Нв прав път.
С НАМОКРЕНИ ОЧИ, плачи. Днсu. НопCкроне, лицемерно (плача).
СНАСЯ МИ ПЕТЕЛА. Днхл, Много съм богат.
СНАХА МИ ГЮРГА ОТ БУТРОИНЦИ. Днхл, Подигр. Неизвестно кой (употребява сс
кито отговор нв питаното „кой е?“, котито запитаният но знят или но иски: дв отговори '
направо).	.	’
СНЕМАМ / СНЕМА БРЕМЕ < ТО > ОТ ПЛЕЩИТЕ нх някого, Освобождавам някого,
отървавам то* от някаква голяма трижа, тежко задължение или нощо ' неприятно. — Ох,
сестричко, щл умра,., ще умра, , , — Спнгх! Няма да умрлш! Пак щл му търснм ие-нинхтх,
щл видим, Цица сама нс зниеши, каква магия съдържаха зх ННколннх тсзи дзе прости
думи — ще зидим, . . Дойди сдна мхйчни-кх ръка и сне бримсто от' плещите" й, Г. Рийчон,
Златният ключ.	,
СНЕМАМ / СНЕМА БУЛОТО. 1. На нетО' Разкривим обикн. някаква непочтени по¬
стъпки, някакви непочтени дола. Не, гой трябва дх й откриЛ всичко. дх снеме булото нх зхслеп-
uлаuето й, Ив. Вазов, Под пгеге•
2.	На някого. Показвам истинския лик ни някото.
Ощт: Вдигам • / • вдигни (махам, • мИхвам / мяхня, свалям / сваля, смъквам / смъкни) булото.
СНЕМАМ / СНЕМА ВРАТ. 'Самост. нли пред някого, пред нето. Стивам или съм
покорен, смирон; подчинявам ' сс, покорявИм се. Да‘ вземем тмр-кото., , Дойдеше лн нн лош
324

киймакамин шлш мютесаршфшн. снемехме врат; дойдеше лш добър — дигнем глава, Ст. Чи¬
лингаров, ХлеБ нал насущний.
Още: Навеждам / наведа (сзавтм / свия, подвивам / подвия, превивам / пр-вия, пре¬
кланям / ■ ^-1^0™, скланям / склоня, скършзам / скърша) зрат.
СНЕМАМ ЗВЕЗДИ < ТЕ > <ОТ НЕБЕТО > някому шлш самост. Говоря някому смай¬
ващи н-щт; хваля се пр-д няного е 'ИевЕроигни неща или му дтвтм големи обещания.
Благоволение голямо кралский внук / показва рядко, гост- да кзни тук; / Но не ш българин —
зко ще би дз снема / звезОите в полунощи а дз няма / край сибе сянка, К. Христос, Чеда ' на
Балкана. ПриОи да се ожинш зе нея й сваляше звездшти. а сега не иска да я знае.
Още: Свалям звезда <те> <от нЕбето>.
СНЕМАМ / СНЕМА МАСКАТА. 1. Не някого. Разкривам истинския образ на няного,
доказвам няного з истинския му лак; ртзоблачтстм. Снеха маската му а се оказа, че той е
един от най-описните врагове.
2. Не нещо. Отстранявам нещо, ноето прикрива истинския лин нт нещо друго. Не, Катя,
повярвай мш. йз снимем маската нз офшциалността. само ти сш била а моята мисъл., в моето
сърце, Ст. Чилингаров, РаБ-нт ност. Снима маските на лицемерието и открий истинското сш
отношении.
Още: Свалям / свтля мтскттт. Смъквам / смъкна маснттт.
СНЕМАМ СИ / СНЕМА СИ МАСКАТА. Разкривам истинския си образ, показвам се
ттнъв, кактвто стм. СлеО кзто се изтъкнаха редица факти, които го разобличаваха, той
беше пршнуОен йз сш снеме мзскзтз.
Още: Смъквам си / смъкна си (свалям си / сваля са) мтснттт.
СНЕМАМ / СНЕМА ТОВАР ОТ ГЪРБА на някого, ОсзоБождтзтм някого, отървавам
го от някаква голяма грижт, тежко задълж-ни- ала нещо неприятно. — Догодина ще
работим истински големи кранове ш- прзво дз ти кажа, аз мелко се страхувам. Анто се
размърда. Като че ли описанията нз Йото Иванов снеха от гърби му тежък товар.
Д. Кисьов, Щастието не адвт само.
СНЕМАМ / СНЕМА ШАПКА и СНЕМАМ ■ / СНЕМА ШАПКАТА СИ. Самост. шлш
някому, пред някого. нещо, Изказвам почитта, уважението си някому; признавам някого за
по-в-щ, ко-цЕИЕи от мене и зтсвадЕтелствузтм уважението си нъм него. — Където- срищним
майки, дз й сторим път. Шипка Оз й снемем — а мъже, и жени, Ст. Чилаигааов, Рибена
ност. ' Толкоз години аз само страйех и като грешен Дявол търпях мазирия. но ей туке,,
тука в душата не е кално а мръсно. Шапки тряба да ми снимет, а не дз'ме глиОат кзто
папуняци, Д. Немиров, Бедният Луна. От цялвте работа излиза, че портупеят заслужава
човек шапка дз му снема от дисит метра. Д. Добр-ссни, Бунтът нт крайцера „Надежда“.
Ех, тоя нарой, . . Доле шипките, господа! В ниго, без съмнение, има заблуди напластени от
вековете. робството, невежеството а демагогията. но ама' а такъв здрав - смисъл а толкова
здрава схващания, за които почтително снемам шапката сш, Н. п. Филипов, Разкази нт ловеца.
Аз летя с железница под ш през скали, межйу полуДиво население, които - не е знаяло - до очира
кзкво нещо е колело!,. . Това е един великанска скок. .., това е ейин истински акт - нз прогреса,
пред който почтително а с реОостни сълзи са снемем шапката. Ал. Константинов, София—
Мездра—Враца.
Още: Свалям / сваля штпнт /в 1 знач./.
СНЕХ ВОДЕНИЦАТА. Дшал. Заговорих по-наско.
Още: Сложих сод-нацатт. Дшал.
СНОВАН, ПА НЕ ВЪЧЕН. Дшзл, Много израснал; сисон, а слаб.
С НОВИ КОНЦИ ЗАКЪРПЕНА. Диал, Ирон. Употребява се като отговор, когато
йяному честитят за носа някоя зехтт дреха.
С НОЖ ДА Я РЕЖЕШ. Зт мтглт — много гъста.
С НОСА СИ, слултм (гледам). Диал. ПоОигр. Разсеяно, нЕвнимателно (слушам,
гледам).
С НОСА СИ КРУШИ БРУЛИ. Дшзл. ПоДшгр. Много е високомерен, надут, горд-лав.
325

СНЯГ ДА ЛЕТИ, ПАК НЯМА ДА СЕ НАЛЕПИ О НЕГО. Диан. Зи разточителен
човек, прахосник.	■
С ОГЪН И ЖЕЛЯЗО. Книж. С най-строги мерки, ний-строго, сурово, жестоко.
С огън и желязо трябва да ок гори пазарящияя нашия народ средновековен консерватизъм
в отношенията на мъжа към жената- Г. Димитров, Българската жени зиеоюеи почтено
място в нашата страна.
Още: С огън и мтч. Книж-
С - ОГЪН И МЕЧ. Книж. Вж. С огън и желязо. Тъй ката монархо-фашистката реакция
установява о огън и меч своята кървава дцкяляура, мъчейки се да заблуди българския народ,
че го опасява по тази начин оп диктатура. по отвореното писма на ръководителите на въс¬
танието' точно и ясно опреёеля неговия характер и цел. Ст. Благоеви, Г. Димитров.
И най-смелият стремеж !а ое излезе извън догмите на вярата бе преслеДган с огън и меч.
и. Вечерни новини.
СОДОМ И ГОМОР. Книж. Пълен упадък на нравите, нраиствтна разпуснатост, разврат,
А бабичкияе. които минаваха край театъра-вариете, ое кръстеха и прeДр„чaхa, че дядо господ,
разгневен оп това безсрамие. ат поя Соёом и Гамор, ще залее града с огън и жупел.
Д. Спросгранов, ^^обречените.
От библейския разказ зи градовете Содом и Гомор и Палестини, ' които били унищожени от огнен
дъжд - и земетресение заради греховете ни жителите им, които живеели в разврат.
С ОКО ТЕ ИЗЛЪГВА. Диал. Зи човек — умее да подвежда другите да изпълняват
желанията му.
СО КРОТЦЕ, СО БЛАГО. Спокойно, тактично. Такива не бива да живеят. да тъпчат
грешната земя —— сквернят я- Чибукчията оправи мустака {си и наставнически рече:
— Не се вълнувайте.. .Co кротце, co блага. Д. Спростринов, ГАмообречЕИHте. - Co кратце, co
блага пой постигаше всичко, каквото искаше.
СОЛ ДА ЛИЖЕШ. Диал-' За помещение, къщи — много чист. Голяма чисяница е. Къ¬
щата й е сол да лижеш.
СОЛЕНА ВОДА ДА ТЕ ЯДЕ. Диан. За 2 и 3 л. Ди се удивиш и морето (зло поже¬
лание към човек, който отива и чужбини).
СОЛТА ЗА БРАШНОТО. Без печалба или загуба (употребява се за работа, в която
няма нито печалба, нито загуби). Тя неговата търговия излезе салта за брашното- Не
можа да забогатее оп нея.
СОЛТА НА ЗЕМЯТА. Книж. НАй-цениАТА, активни и творчески чист от обществото.
Трябва да видиш буйнокосите яърновлиц. - • • живите. поДвижни като лалугери черноморци.. - ;
да, трябвл !а ви!иш цянапл пая боева гварДия оп особняци, за !а разбереш, че софиянците
не са солта на земята. А. Гуляшки, Любов. Защото развитието на ченовечесягото няма друг
омиоъл освен да произвежда Свръхчовеци — сол на земята, смисъл на живота. П. П. Сла¬
вейков, Немски поети.
Според евангелския разказ —— думи, които Христос кизил на учениците си.
СО МОЧ ПРАВЕН. Диал. Слаб и неиздръжлив физически; аеаив.
СОПОЛА СИ ДА НЕ ХВЪРЛИШ НА НЕГО. Груба. Много (т) грозен, мръсен,
противен.
Оцт: Плюнката си ди нт хвърлиш ни нтго. Грубо. Цифаити си ди не хвърлиш ни
него. Диан- Груба.
С ОРЛИТЕ. 1. В съчет. О живея, обикн. с оярицЛАмаяо дълго, много години; повече*
отаолаото може ди доживет човек (живея). — Е-хей! Чакай манко! Ти пък да не мислиш-
чк с орлите ще живееш? О. Василев, Любов.
2. Диан. В съчет. оъс съм. Много стир (съм). Он к с орлите.
С ОТВОРЕНА (ОТВОРЕНИ) УСТА. С иАй-толпио иинмииие, и захлас (слушам).
Оттогава Дича вое си мислеше и пой да направи нещо, за което ще може да разказва на другите
и яе !а го слушат с отворени усял- В. Геновсаа, Седем години. Слушаше бесеДитк с отворени
326

усте, Мей му капеше в Душете, когато чуеши сл]в] зе Съветския съюз. А. КтртлийчЕз,
Строители на републиката. Само двеме-тримз селяни .. .. плахо а непоДвижно сиОяха на мес¬
тата сш а слушаха с отворена уста, Елин Пелин, Летен ден. А в един ъгъл близко-близко сз се
събрала неколцина а слушат с отворени усте Станчева:. . . Станчев им разправя зз снощ¬
ната вечеринка. М. КрЕЫЕи, Охлу^на стреха.
Още: Стс зяпнала (зяпнала) уста.
С ОТВОРЕНИ ОБЯТИЯ, посрещам (чакам, приемам). Кншж. С ■ желание, сърдечно,
радушно (посрещам). Които от вас жилзят шскрено да помогнат на своите поробена
братя, . . ние ще гш приемем в нашите редици с отворени обятия, Д. Тал-в, Илинден.
По това врими проДоволствините а агитационно-пропаганДшстки групи [нт партизаните]
бяхз разпръснати из цялото село. . - Народът гш посрещаше с отворени обятия. Даваши - им,
какаото може. К. Ламбрев, Средногорска партизани. Ние посрещаме книгата на О. Митчеля
с отворена обятия и благодарим, от чисто сърце нейният преводач, в. Знание.
Още: С разтворена обятии, Кншж. С отворени ръце.
С ОТВОРЕНИ ОЧИ1, умирам (отизтм си). Без дт се изпълни някакво мО- много
голямо, съкровено жЕлание (отивам си, умиртм). ■СедимДиситг]Дшшна жина съм а щи умра,
Оито го - рекли, с отворени очш: немЗ дз дойде благочестивото! Ив. Вазов, Под игото.
Мисълта. че можи да се прости с животи, без дз вида любимия си сан, постоянно го
мъчи; нему се струвз, че ще умре с отворена очш. ако Константин ни се смила. да дойде.
Ив. Д. Шишманов, Константин Г. Фотияоз. Ще видиш тропически острова, красота. А инак,
тъй ще сш отидеш, с отворени очи, Избирай! Сл. Чернилеи, Вятърната мелница. ДоОи им.
[нт децттт] ни йам хляба в ръцете а да дойОе смъртта да ми взима Душата. мисля, че не
моги умря. — И след късо мълчении Добавяше тихо и замшслино: ще умра с отворени очи,
Ил. Волен, Божа хорт. — Напротив, съвсем не съм живяла самотно. . . Понякога дори си
казвам: хей, момиче, наживя се добре нз тоя свят, - - Нямз йз умриш с отворена очи.
М. Грубетлиеиа, Пред пртгт. Аз не съм зле, но ще умра с отворена очш, защото нямз да
видя вече родния грзО. М. Марч-зсни, Остров ГамБукту.
С ОТВОРЕНИ ОЧИ2. Просвет-н. — Некз го научи да пише. . - Люйете сига сз по¬
други, е отворени очи. Д. Ттл-с, Илинден. Сига можеше дз се върне при своите с отворена
очи, можеше Оз им кеже онова, които някога не разбиреши. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено.
С ОТВОРЕНИ РЪЦЕ, посрещам (чантм, приемам). С желтние, сърдечно, радушно
(посаештм),	.
Още: С отворена обят-я. Кншж.
С ОТКРИТО ЛИЦЕ. С чиста, неопетнена съвест; с чест. Всичко ще разкаже с открито
яици. биз дз се срамувам.
Още: С открито чело.
С ОТКРИТО СЪРЦЕ. 1. Откровено, без лицемерие и скрити помисли. Поговорих с
ниго с открито сърце,
2.	Радушно, с топлота, с хубаво чувство. Той търсеше хорета и хората го търсеха;
той отшваши към тях с открито сърце а те откриваха сърцата са пред него. Ст. Дичев,
Зт свободата. Щом се върнах в България, чувствувах приятното заОължинии дз посетя
г. Влзйкооа, Той ме прии с открито - сърце, разпитва ме за моите занимания. А. Златтров,
Ц. Гинчев а др. з споменат: нт сыиаЕмеиииеите си. И страна - Винковшез всяка ще с
открито сърце Оз изслуша, на всяка щи - блага дума Оз кажи. Т. ■ Г. Влайнов, Стрина
В-нновицт и снахт й. Вярно- - унгарците бяхз гостоприемни а ги приеха с открити сърца,
а не като врзгови. Ти им отстъпваха най-добрите сш стзи и застилаха леглата им с такива
чисти и бели покривки, че им беше съвестно да се вмъкнат със замърсените си от похойити
тиле! Из. Мартинов, Дртзт теч- през славянска земи.
3.	Склонен дт споделя с другите чувствата а мислите си. — Ни е вече оня Рали с открито
сърци: таи той нещо в сибе а не иска никому Оз се изкажи, П. Ю. Тодоров, От прозореца.
Аз още кзто се запознах с - него —... . — още тогаз разбрах, че е добър: като че са бил и пребил
с него, с открито сърце. - - Добър. Й. Йовнов, Обикновен човек. Бъдш с открито сърце към
приятелите сш и те щи ти вярват а щи ти помагат.
С ОТКРИТО ЧЕЛО. С частт, н-опетнена съвест, с чест. Труйовият човек гледа нз света
а нз хората с дигната главе, с открито чило, Г. Карамазов, Проходът на младежта.
Как дз се загуби дружбе кето твоята, Милено!. . . А сегз с открито чело - трябва дз
разкажа на нея зз теб	зе непростимото мш мълчаливо обищании, които ти Оевех,
327

Л. Александрови, Ими одно шзегио. С Ботлвапа пссен „Жив е той, жив С* посрещнаха
смъртта сн приз 1942 г, членовете и сътрудниците на ЦК нх БКП — 	 Тл	по-рлщнххх
смъртта с открнто чело, защото знаеха, чс „Тоз, койго паднс в бой за свобода. той нс'
умнра“, н. Работническо дело.
Ощо: С ипсго чоло. С открито лицо.
С ОТПУСНАТО СЪРЦЕ. Успокоен от някаква тревога, от нещо, което мо с потискало..
Трогна се старият нн-пекmор и каза няколко думи за сбогом, . . — Ха па, дано нс се
зръщаш никога вече пука! — му пожелаха пл [учителите] нх ум. взеха дневниците и с отпуснати
сърца закрачиха към -тaите сн, Ст. Ц. Даскалов, Под ямурлука. Борецът се унася кхго къпан [
нлслтно з сън с отпуснато сърце, Бл. Димитрови, Лиляна.
СОЧА С ПРЪСТ някого, 1. Укорявам някого за лошито му дола и то дивим кито
лош пример. Тогава пя бсшс чиста, Ссгх с пръст я сочат, Войната поквари много хора.
Г. Стаматов, Малкият Содом. Ника сега ми сочат с пръст, никх ме хулят! Й.. Йовков,
Албени. Можи бн вечи сх избрали нов председател. И осзен поза ще го сочат с пръст. щс го
накажат. Цн. Ангелов, Честни дума. По-добре като него дх те изпъдят, огколкого хората дх
гл сочит с пръст, Ив. Петрон, Мъртво вълнение.
2. Увяжвввм някого зв добрите му доля и го давим кито образец. Кмспът блше -покели
зх положението си н за утрешния си дсн. Цялото -еuо и з ръцете му, всички му струват
път, зснчки го сочат с пръст. Г. Кираслввон, Селски истории. Този Станчо. който чнракувашс
на времето на басарбовските богаташи,,, .. днсс е най-добрият кооператор и хората го
сочат с пръст, С. Соворняк, От нашия кореспондент. — Аелъ от бхтю Къню няма чиляк
с по-голям нхпибар з -елото — поправя сс секрегар-бирничката, — аз нали гледам, всички го
сочат с пръст, Хр. Радовски, Гляввтяркито. Два двора щл обзаведа зх двамата си сина, та дх
живеят з •довоu-тво н с пръст да мл сочат з селото, Б. Обретенон, Сноп.. А баща й,... „
само се подсмиваше.. драго му беше. „Карай. Нони, карай, тъй гл искам. Един ден.■ хората с
пръст ще тл. сочат.“ Ив. Петров, Нонкиняти любов.
С ОЧИ ДА ГО ИЗПИЕШ. Много (о) хубав, красив. Тя стани една мома и■ очн да я
нзпнеш,
СОЯ ЩЕ РАЗГОНЯ • [РАЗГОНИХ СОЯ] някому, Що отмъстя жестоко ни някого
(в бъд. вр., обикн. при закани зв жестоки разплата). „Сега ще ми разплаче всрнцхгх, ще мн
разгони соя* — помисли си Боню. Но сс излъга, Отдлльоааияп дорн измести леглото сн до
неговото, Ала нс му проговори ниго веднъж,. Нл го накара дх. върши какви дх е извън¬
редна работа, о-влн оназн, която изu-квх службата, Кр. Болов, Ръцете от слонова кост.
Ощт: Майката (мвИчицатз, мамата, мвмиlцaгв, фамилията) що разгоня* Грубо.
СПАЛ СЪМ ВЪРХУ ЛИСИЧА ДУПКА. Днал, Востл, радостен съм, защото ми
върни или съм сполучил в нещо. Защо' сс смисш? Да нс си спал днсс върху лисича дупка?
Изглеждаш мн много влсел, К. Леткинов, Златната земя.
С ПАМУК БРЪСНА някого. Вж. С памук коля някого.
С ПАМУК КОЛЯ някого. Днхu. . Незабелязано и постоянно измъчвам някого, боз дв.
показвам това външно.
Ощо: С памук бръсна. Диал.
СПАСЯВАМ <СИ> / СПАСЯ <СИ> КОЖАТА. Успявам дв остана новродим, ди се
избавя от' смъртни опасност; оцелявам. В този момент пристигна трети курнлр оп. Пана¬
гюрище, , , Соб-тuено, гой не беше куриер, а беглец; сдза беше списни кожата си от турскня
куршум, Л. Стоянов, Бенковски. Ако рлшхт -лияннтс дх те разстреляме — ще те раз¬
стреляме, ако лн кажат дх мннсш само с предупреждение. щл списиш кожата. Сл. Трънски, -
Неотдавна. Ако кулата. се зхрдн, не . я обграждай отвред, Дай им' пъп на зхрдхчнте да сн
спасят кожите, нека избягат! Ст. Зягерипнов, ИнаИло.
Ощо: Запазвам <си> / запазя <с^:> кожата. Отърнаним <си> / отърви. <еи>
кожата /в 1 знач./.
С. ПАТЕРИЦИ ДА ТРЪГНЕШ. Въз 2 н 3 л. Диал, Да станеш сакат, дв мо можеш лосно
дв ходиш.
Ощо: С бастун дв тръгнеш. Дихл.
328

С ПАТЕРИЦИ И С ДИСАГИ НА ВРАТА ДА ТРЪГНЕШ. Във ■ 2 и 3 л. Дилл. Дад
станеш сикиг й просяк.,
СПАХНАХ СЕ КАТО ГАЙДА. Дилл. Огаром-шях, изгубих си богатството.
СПЕСТЯВАМ I СПЕСТЯ ИСТИНАТА. Послъгиам. лъжа. Обичаше да спестява'
иотината-
Оце: Икономисвам / икономисам <ог> нcтниaтА.
СПИРАМ / СПРА НА' ПОЛОВИН ПЪТ. Вж. Спирам / спра насред (посред) пьт<я>..
Човек никога не трябга да спира на половин път, а да изкарва всичко докрай.
СПИРАМ / СПРА НАСРЕД (ПОСРЕД) ПЪТ<Я>. Не изкарвам доарий нещо за¬
почнато. Матей Матов нк беше човек, ёкто щк каже нещо и после ще се откаже ат
него, ще обещае и няма !а го изпълни. щк тръгне и ще опре насред път-. Л.. Сгояиов. Сребър¬
ната сватба ни полковник Матов.
Оце: Спирам / спри ни половин път.
СПЛИТАМ СЕ / СПЛЕТА СЕ КАТО ПЕТЕЛ В КЪЛЧИЩА. Диал. Обхваци ме силно -
смущение и съвсем не зная как ' да постъпя или да отговоря.
Оце: Уплигам ст / уплети се (заплитам ст / заплети ст, забърквам се / забъркам ст,.
обърквам се / объркам се) кито пегел и кълчища. Омо-ивим ст / омотая се като пегел в кълчища..
Диан. Оправям ст / оправя се като петтл и кълчища. Диан. Ирон.
СПЛИТАМ СИ / СПЛЕТА СИ ЕЗИКА и СПЛИТАМ / СПЛЕТА- ЕЗИК. Започвим
ди изговарям думите неясно, да говоря неразбрано. обикн. понтже съм в пияно състояние-
или поради силно смущение, страх. Поръчваха щедра, пиха вино и Ванко, несвикнал да пие,
почна да сплита език- М. Грубешлиева, Пртз иглено ухо. Фелдфебелыт пи беше и • бащата,
и майката, - - - Капо го ви!еше войникът. кръвчицата му ое омръзваше. Имаше момчета,
дето бяха по-вързани и по-сярахлиги, докато да излязат ат казармляа, все си сплитаха -
езиците- И другарияе им ги смятаха за пентецц. Г. Караславов. Ех, сега да ми т. . ..
Още: Заплитам <си> / заплети <си> езти:<а>. Езика ми ст сплита / сплете..
С ПЛЮНКА БИХ УДАВИЛ [С ПЛЮНКА ЩЕ УДАВЯ] някога. С всички средства
бих напакостил (ще напакостя) ни някого, зищото силно го мразя. БакърДжията го псуваше -
в очите- Пеню,. - ., търсеше случай !а га удави о плюнка- Г. Караславов, По наклон. - Дари'
най-смелите [работници] виждаха, че старшията ще се реши мъчно на кръвопролитие..
Впрочем това личеше оп паниката в гласа му. — Зелен е — каза някой. — Гащите му
яреперяя!. - - — Щр ги уДавим с • плюнката ои. Д. Димов. Тютюн. Щк ни бият [Гурцитт]„
ще ни тъпчат. А ние тука, обрали сме ое може би ото души, с плюнка можем да ги удавим-.
Д. Талев. Преспиисанге камбани.
Още: В (с) <една> кипа. (лъжици) вода бих удивил.
С ПОДВИТА ОПАШКА. Разобличен ' и засрамен,. без да мога нещо да отговоря -
или да направя. — Таз стока ний ще рлзпреДелим по такъв начин, че нашият брат да -
остане доволен и преДоволен —... — А душманите да ои идат с подвити опашки. А. Гу-
лпшкн, Златното руно. Колко е страшно тава! А в Габрово ?. - . Какъвсрам. ако се върне
ялк! — с подвита опашка! Танкова надежди възлагаха на нега! Б. Болгар, Славейко си
вземи дълбоко дъх. — Аз опоря не за белогвардейцияе! — каза той припряно-раздразнено. —
Там има толкава много други рабояници, яе слушая нашите спорове за Съветска Русия —
какво щк си помислят те, ако аз млъкна и офейкам с подвита опашка. Г. Караславов,
Обикновени хора.
С ПОЛОВИН ГЛАС. аизвим (отговарям и под.). Едва чуто. тихо и обикн. неуверено,,
сmесинтелио, сконфузено. Дафин отговаряше тихо, с половин глас, но и тоя път потвърди, чк
пклеграмаяа е изпратена. П. Вежинов, Далече от бреговете. — Моят братовчед, Кунчо-
Въльакa, оин на чича ми Вълм Кунчев, дето ое помина преди две години- -. — Знам го —
каза о половин глас Бояджията. — Е. та той и Софка ое харесват» обичая се. дето ок
казва; „окат да ое заДомят. Ст. Дичев, Зи свободата. Тя дори страшно се разсърди на -
мъжа ои, дето бе разярегажил Дана- — На как да не й кажа? — оправдаваше се с половин■
глас Гкчо. — Та теб няма. тях ги няма. . . Тя пита- Ст. Дичев, Зи свободата. — Е,
дяёа попе, ти пък иокаш всичко !а знаеш — пошегува ок с половин глас Марин. Сг. Дичев,
За свободата.
329

Още: С половин уста /з 1 знач./.
С ПОЛОВИН ДУША. Дшзл. Съсс-м отпаднал или много уплашен. ДойОе са с
половин душа, че някой го изплашил в тъмното а той побягнал към къщш с вси сили.
С ПОЛОВИН ОКО, гледам (наблюдавам и под.). Скришом, незабележимо (гле¬
дам). Казакът стоеше настрана мрачин. със зОрзво прилепнели устни а поглижОеши е половин
око прежния са чорбаджия. Г. Ктраслтвоз, Селски истории. Мишо пушеше цигара слий
цигара, оглижйеше внимателно всичко а питаше за тоап-онова. Старият отговаряше
накъсо. гледеши го с половин око и сърцето му ниуситно се разтваряше. Г. Карамазов,
Селски истории. Уйзршхми лопатити по-енергично. Наблизо минаваше Кепъл а ни наблюОаваше
е половин око, Г. Карамазов, Споржалов.
С ПОЛОВИН УСТА. 1. В съчит, с ктззтм (отговарям и под.). Едст чуто, тахо и
обинн. иеузЕаЕио, ст-сиит-лио, сконфузено. — Водица, — пак тъй ншсичко, е половин
уста, отговора Райка и си наведе, тз взи менчето от чучури и го остави по-настранз.
Т. Г. Влтйнов, Дядовата Славчозт унукт. Сравен и скучен глес той споменаваше шме/нв, . ..
шзриждеши дълга колони от цифра а други неща, които не интересуваха ншто публиката.
ншто самия ниго — произнасяше гш набързо и с половин уста.. Ст. Марков, Дълбока бртзда.
Дяйо Иван се хранеше мълчаливо и нз многобройншти въпроса, които Станкул му заОаваше,
отговаряше с неопреДелено хъкини шли с половин уста. Ст. Марков, Дълбока бразди. Тъщата
го посрещна усмихнете. но и нея я парни смътно и тревожно предчувствие. —— Как е
Мика, Децата добре ли сз? — здрависа се тя. — Харно сз, — отвърни той с половин уста,
Г. Карамазов, Снтхт. Описваше подробно боксовите мачове, бляскавите сш победи, а зе
загубите споменаваше някак с половин уста, кзто не ззбревяши Оа добави, че те
ставали не по негова вани. Ал. Бабек, Малкият емигрант.
2. В съчет, с нтня (обещавам и под.). Без желание, неохотно, колкото зт приличие.
Кшроааца не се пошавна, посрещни я пренебрежително, хладно. а кето я покани Оз сидни,
покани я с половин уста. Г. Карамазов, ОБикнов-ни хора. — Искам дз чуя новините —
зеявш с оисок глас Милков, — Ела, щом искаш — покана го с половин -усте - Ангел.
Сл. Тръиски, Неотдавна. Искех му пара назаем и той обеща, че щи ми даде, но с
половин уста.
Още: С половин глтс /нтм 1 знач./.
С ПОЛОВИН УХО, слушам. Без дт внимавам в тост, но-то се говора, мислейки н-що
друго (слушам); разсеяно, нЕИниматЕЛИО (слутам). Околийският агроном стискаше здраво
поводите нз охранената кобила а мърмореше нещо зе подметката. Директорът слушаше с
половин ухо, гледаше пустото поле а като отвръщаше с хъкине ш поклащане нз глава,
мислеше за скъпия подарък и за гришнити хиляйарки. Г. Картслтвоз, Обиколна. Петър я
слушаше както оинагш с половин- ухо. Той обичаше повече . да я гледз кзто говори. В. Рай¬
ков, Прекършено весло. Жинати слуша глупостите мш с половин ухо а продължава да гледа
приз прозореца, Б. Райнов, Нямт нищо по-хубтсо от лошото зреме. Йоан Гиомитър - беше
^Дочувал нещо Досега, но с половин ухо, тз слушаше поразен, А. Дончев, Сказание зт
времето нт Стмуилт. — И като се въртеше раДостно върху постелята сш, Стамат се впусни
да разправя наДълго ш нашироко за чорбаджи Певлина. за Тодора а за сооште намерения.
Левски слушаше с половин ухо, Ст. Дичев, Зт свободата.
Още: С едно<то> ухо.
<	СПОРЕД > КАКТО ДУХА ВЯТЪРА. Съобразно със съществуващите в момеитт
услозаи.■ обстоятелства ала създалото се положени- (с оглед иа някакво действие, обинн. зт
лачит изгода). Постъпва винаги спорей както йухе вятъра.
Още: Нтктдето духт вятъра.
<	СПОРЕД > КАКТО ■ ЗАВЕЕ ВЯТЪРА. Съобразно с условията, обстоит-лстзттт,
които ще се стздтдтт (с огл-д ит някакво действие, обини. зт личит изгодт).
Още: < Според > нтнто зтдуха (посее) зятыра. Нтнъдето зас-е вятърт.
<	СПОРЕД> КАКТО ЗАДУХА ВЯТЪРА. Съобразно с условията, обстоятелствата,
които ще се стздтдтт (с огл-д нт някакво действие, оБини. зт лична изгода).
Още: < Според > нтнто завее (посее) вятъра. Нтнъдето задуха вятъра.
<	СПОРЕД > КАКТО ПОВЕЕ ВЯТЪРА. Съобразно с условията, обстоитЕлсгзттт, ■
които ще се стздтдтт (с оглед нт ияктнзо действие, оБики. ' зт лична изгодт).
Още: < Според > нтнто зазЕЕ' (задуха) вятърт. Нтнъдето повеЕ вятъра.
330

С ПОТ НА МЕКОСТО. С тежък труд, с много мъка. То [момчето] си нямало
баща, имило само една майка, кояпо с голям пруд и пот нх челото изкарвала пари колкого
за хляб. А. Кирзлийчов." Малкият орач. Дсн след ден. година слсд годних той се ровлл
смирено в земята капо къртица. изкарвайки прехраната си с пот на чело. чистно и биз
фалшификации, К. Квлчов, Семейството нв гъкячпте• Тъй като заплатата ни стигаше
диреше спрхннчии доходи, заимн, привеждаше военин съчинения. пишеше кннгн за вь-пaаиятХт
зх дх нхзакса недостига с пот нх челото, биз каквато и да с мисъл за нлщо друго.
Л. Стоянов, Сребърната сватби нв полковник Матов.
С ПРАЗНИ ДЖОБОВЕ, Съвсем боз пири. От два дни ходя с празни джобове. •
Лошо е, когато човек е с празни джобове.
С ПРАЗНИ. РЪЦЕ. 1. В съчет. с дойди (идвам, връщам! со, завръщам со
и под.). Боз нищо, боз дв нося, доноса нещо (хряня, пари и др.). Но сига ннкой не дойде с
празни ръце — всекн донссе илн баница, или топла погача от чисто брашно, Д. Тилов,
Проспи-нскито камбани. Е. пя пък, както казват, не дошла с празни ръцс, Парици му
донесли.. Чудомир, Майката и лихвите. — Длплпо ми! Колко сн порх-ъл! Как мн беше жал
за вас!, , , А сто че се върнах с празни ръце. Нищо не можах дх ви донисх, П. Здравков,
Незабравимо детство. Той носеше зодх в затвора отвън н ннкой път ни сл зръщхшл с празни
ръце, Зях. Стоянов, Записки по българските въстания. Сегх оставаше дх си намери храна за
дружината, — Нил ни бива дх се връщаме с празни ръце. другари — каза Камин. К. Лам¬
брев, Средногорски партизани. Изпратиха Цвлпка из селото дх купи кокошки н дх ги
сгошв., , Върна сс с празни ръцс. К. Потквнов, Морава звозда кървава. Но ако сс зърнех
оп големия лов с празни ръце, щях да стана за смях нх хората. Вслки щлшл да сс подиграва
с мсн, М. Мвриовски. Остров Тимбукту.
2.	В -ъчеm. с връщам со (завръщам со, оставим и под.). Боз да съм постигнил нещо,
боз дв съм успял в ношо• Аз сл оказах, нхистинх, -ьв-ем безпомощен. Излазях всекн дсн
с надежда. че щл нхмлря каквато и дх било работа, но завръщах се с прхзнн ръце, Г. Райчов,
Lustig. Няма никакво примирие, И днвизионннят пхрuхмлнтьор се върнал с празни ръце.
М. Кремен, Брегалница. Нх втория ден вечирти всички се прибраха з Прибойна с празни
ръцс — Булат явно бсшс успял дх избяга, Ст. Звгерипнов, Ивайло.
3.	В съчлг, с връщам (отприщим, оставям). Боз нищо, без дв дим нещо или боз дв
услужа някому. Дамян, . , се изпоти, Страхуваше се■ да нл би жена му дх върне Мона с
празни ръце, К. Петканов, Дамяновата чоляд. Тя вярваше, че Юрганна няма да я оставн
с празни ръцс, Г. Кврвслявов, Снахи. Няма влдом-тво, учреждение, канцелария, дето дх нл
лежат ниговн прошения зх служба, . . Отпращаха го с празни ръцс, Ив. Вазов, Драски и
шарки.
4.	Рядко. Боз всякакви средства или инвентар, инструменти и пр., нужни зв извършваното ни
някаква работа. Да го направя, ами с празни ръце как! — говореше Нийчо Зaми-лен, —
Три овце бяха о-maнхии, взлх чс ги продадох и пях, Й. Йовков, Чифликът крий границата.
Още: С толи ръцс /във 2 и 3 знач. към 3 и 4 знач./.
С ПРЕМРЯЛО СЪРЦЕ. С голямо вълнение, безпокойство. Тя слушаше с примряло
сърцс. когато съобщаваха имлнхтх нх пострадалите.
Ощо: Със замряло сърцо.
С ПРОСТО ОКО, виждам (глодам). Без дв съм снабден с двлекотлоден уред
(виждам). • С просто око се виждаха кораловите рифове, з които се разбиваше оклaа-кнлт
прибой. П. Вожинов, До Мелбърн по въздух и море. Докхпо Неджеб сл взнрхшл напрегнато
през окулярите, Клнан се мъчеше дх види с просто око. П. Вожпнов, Далече от бреговете.
СПРОТИ ГЛАВА. Днал. Във вроди нв някого. Много сс трудят, много жлртuмвсп за
тая внла, амх дано нл е спроти глава.
С ПРЪСТ НЕ БУТВАМ / БУТНА! Схмост. илн нлmо, Нищо но върша, нищо нт
работя. — Ссгх Павлнн държи кръчмата, направи я хан, Ханджия си е нхлu, сам с пръст
не бутзх, Ст. Дичсв, Зв свободата.
Още: С пръст но пипвам / пиннa'.
С ПРЪСТ НЕ БУТВАМ / БУТНА2 някого. Но правя нищо лошо ни някого, но то
закачим, запазвам то напълно невредим. А ето че и гн, и аз, н много други като нх-
сме жнвн и здрхвн н никой с пръст нл ни е бутнал, М. Мирчовски, Тихо нриствнпше•
— Обещавам зн, че никой няма дх бъде бутнат с пръст, хко защитниците на черквата се
331

предаДат. Г. Караиванов, Перущица — гнездо на герои. Но защо партизаните не ги
[войниците] избиха? Трябваше да убият поне него, командирът на 'оснддлуннито,... А те им
взеха картечницата и пушките. • но с пръст не ги бутнаха. Д. Ангелов, Ни живот и смърт.
На яи ои признай и повече нищо няма да искаме от тебе. С пръст няма !а як бутнем.
Д. Ангелов, Ни живот и смърт. Сега си тук. и никой нк маже о пръст да як бутне.
Д. Немиров, Възелът. И-и-и мойта жена е саката с еёната ръка и не е хоДила нита един
ден на работа, ама аз не съм я буянан с пръст. . - И-и-и на Друмчо жена му е зёрава и
му печели пари. .. и-ц-и да я бий не съм съгласен- В. Черmовеисaи. Другарски съд.
По-рядко без не: бу-иим / бутна с пръст. Закачам. правя някому нещо лошо. — Ако о
пръст само • бутнеш девойката, няма !а ти простя живота. Сг. Зигоркииои. Ден последен.
Оце: С пръст нт пипвам / пипни2 (закачим / закачи, докосвам / докосна). С пръст не
докачам / докача. Диан.
С ПРЪСТ НЕ ДОКАЧАМ / ДОКАЧА някого- Диан- ' Вж. С пръст не бугвам /
бутни2 някога. Божана, горката. много ме яДасваше. - - Ама аз пак я обичах, и с пръст нк
оъм я Докачил, .. - Кай бие жена ои — бие ангела ои. Елин Пелин, Щъркови гнезди.
С ПРЪСТ НЕ ДОКОСВАМ / ДОКОСНА някого. Вж. С пръст нт бутвам / бутна2
някого. — Ще пе отведа още сега в Цепйно и с пръст няма да те Докосна. Както те взех.
такава ще як върна. Сг. Загорчинов, Ден последен.
С ПРЪСТ НЕ ЗАКАЧАМ / ЗАКАЧА някого. Вж. С пръст не бутвим / бутни2
някога- — И аз не бях убивал. На когато стана нужДа, убих Двама души .. — Именно,
твоето е било по-леоно: пи ои иман два звяра пред оебе ои, а аз имам еДин благодетел, кёин
беззащитен старец. който ми се доверява капо на себе ои. — Та и ти няма да го закачиш
с пръст. Ив. Вазов, Под игото. И Двамата млаёи, привеялиги хора, чисто облечени, спо¬
койни. По нищо не личеше, чк са издънки на някогашната турска рая, която руснаците и о
пръст не закачили, когато освободили граёа от неговия спахийски изедник. Ст. Станчев,
На ' раздумай. На шейсет и сеёем години съм, кай, никой с пръст не ме е закачил.
Й. Йовков. Жетварят.
С ПРЪСТ НЕ ПИПВАМ / ПИПНА! Самост. „ни нещо. Вж. С пръст не бутеам /
бутни! Той. човекът. си криви шапката нагаре-наЛиу,. - - С пръст той не е пипнал тази
земя- Ние ои губим здравето над нея, нека да я разделим „време. Елин Пелин, Гераците.
С ПРЪСТ НЕ ПИПВАМ / ПИПНА2 някога. Вж. С пръст не бугвим / бутни2 някога.
Тай влезе плахо,.. -, опасявайки ое !а не започная веднага да го бият. Досега никой нк бе • го
пипнал с пръст и това още повече го ужасяваше. К. Калчев. Живите помнят. И през фашистко
време уж беше против държавна, пък който' големец минеше наоам, все в неговата къща
отсядаше. Тогава гонеха сиромашията, но нега и хоёжапа не пипнаха о пръст. Б. Несторов.
Светлина нид Родопите. Намерил с какво да ме плаши. Че аз не Милко и тебе, ами една
Дузина такива като вас да пречукам, пак никой няма !а ме пипне с пръст. бе абдал!
Б. Райнов. Господин Никой. — Между. най-близките му има мои хора. Как мислиш иначе
ферманъя попадна в мои ръце? Защо, • мислиш, още не ме е пипнал о пръст. - -?В. Мугаф-
читва, Летопис ни смутното време.
С ПРЪСТ НЕПОБУТНАТ. Непокътнат, напълно запазен, напълно невредим.
— Има ни да кажеш още нещо? — попита Калофер-—Нямам. Ето ти и Бояна, пркДавам яи я
о пръст непОбутнаяа. М. Маркеисан. Калофер войводи.
СПУКАНА АСПРА. 1. В съчет. о без. нямим или Друг глагол с отриц. Никакви
средства, нищо. Спукана аспра не ми остана- • Изхарчих си парите и оега съм без спукана
аопра.
2. В съчет. с нт струвам (не чиня. не зачитам за). Нищо. Вече спукана аопра нк
чини твоят съвет.
Оцт: Спукани пири. Пукната (счупени) испри. Спукан грош (бан, леи. маитър, петак).
СПУКАНА МИ Е РАБОТАТА. Нимирим се и тежко, безизходно положение, без
никакви изгледи за успех -или избавяне..## стръвницата. ако гръмнеш на нея и я не
уёариш, хвърля ое като луДа на тебе.. . Спукана яи е работата- Ив. Вазов, Великата Рилска
пустиня. Развърти ли ок, казвам, дядо Иван с големия кривак, спукана к работая. на
германцияе. М. Мирчевсго, Митко Пилиузое. НякъДе откъм дворовете изнайваше куче, • снкд
това всичко пак уяихваше. „Спукана ми е работата — мислеше си Петканов, •— ако
332

ми усетят кучетата!“ К. Калчев, Живите помият. Тихните бодра гласови се отДалечаваха
и се губиха асе повече, докато най-сетне пак започнаха дз се чуаат - гърмижити.
—	Спукана им е работата на османлшшти: — извикаха неколцина младежи, Ст. ДичЕз, Зт ■
свободата. Живия нз село, - трипя се а ако не е Жана Оз ми изпрати някое колитчи,
рабогцатз мш съвсем ще бъде спукана. Д. Кисьов, Щастието ое идва само.
СПУКАНА ПАРА. 1. В съчит, с без, нямам шли друг глегол с отрац, Никакви
средства, нищо. Нямам спукана пари, • Останал съм без спукана пари. • Не -му дадоха спукана
пара.
2. ' В съчет. с ое струвам (ие чиия). Нищо, Спукани пира ни струваха Думате ти, ни
помогнеха ни ней-малко.
Още: Спукана аспра. Пуннтта (счупена) парт. Пребита (преБаеит, 'снършЕит) птрТ. Дизл,
Спунаи грош (бтн, лев, мтигтр, петан).
СПУКАН БАН. 1. В съчет. с Б-з, нямам или йруг глегол с отршц- Нанткви средствт,
нищо. Кзто сш плати наема, остена биз спукан бзн.
2. В съчет, с ие струвам (ое чиня). Нищо. Спукен бзн не чини всче тая писалка, една дума
не мога - да напиша с ния,	.
Още: Спукан грош (леи, мтигтр, петак). Пукнат (счупен) бан. Спукана парт (тскат),
СПУКАН ГРОШ. 1. В съчет. с Без, нямам шли Друг глагол сотриц, Никакви средства, •
нищо. Нямзм спукан грош. • Остави ме бсз спукан грош,
2. В съчст, е не струвам (ое чиия). Нищо. Думите мш ни струаахз спукан грош зз него.
Още: Спунти Бти (л-в, мтигтр, петак). Пунитт (счупен, строшен) грош. Спунаит парт
(тспат), Ктлптв грол /към 2 знач./.
СПУКАН ЛЕВ. 1. В съчст, с Без, нямам или йруг глагол с отршц. Нанткзи средства,
—	Ни сс тревожи, всшчко много лесно ще се нарсда, зко имаш пира. Нямзм спукан лев. •
Нямз дз му оставя спукан лев. • Ни ще тш пратя спукан лио,
2. В съчст. с ие струвам (ие чиоя). Нищо. За нея той не струоашс спукан лио.
Още: ' Спунти грош (бтя, мтш-тр, петак). Пукнат (счупеи) лез. Спукана парТ (тспрт).
СПУКАН МАНГЪР. 1. В съчст, с Без, нямам или друг глегол с отриц. Нинткви
средстзт, нищо. Нямзм спукан мангър, • Биз спукан мангър съм,
2. В съчст, с ое струвам (ие чиня). Нищо. Спукан мангър нс струва такива писалка.
непрекъснато мастилото й капс.
Още: Спунти грош (Баи, лез, ■ петан). Пунитт (счупен, строшен) мтигтр. Спунти, парт
(тспрт).
СПУКАН ПЕТАК. 1. В съчст, с Без, нямам шлш йруг глагол с отриц. ' Нананзи
средства, нищо. Биз спукен петак останах.
2. В съчет, с ое струзтм (ие чиия). Нищо. Спукан петак не струвз вече тази стари
къща,
Още: Спунти грош (Бти, лез, мтигър). Пукитт (счупен) петан. Спуктнт парт (.0^,).
СПУКВА МИ СЕ / СПУКА МИ СЕ ЖЛЪЧКАТА. 1. Силно се изплашвам.
2. Обхваща ме силен гняв, яд; миого се ■разгиЕ3ивтм. — Букете, букитз приготвихте лш? —
със същата насмешка повтори Кръстьо, — Братушките иОат! От отсрещния - Дюкян сс
показа ухиленият шивач, - с неизменния' бял конец през рзмо, — Кръстьо, шилото ти и остро.
Остави го, ще му се спука жлъчките. Хар. Русев, По стртмиаиате.
Още: Пунзт ми се / пуниЕ ми се жлтчнттт.
СПУКВАМ / СПУКАМ ТЪПАНЧЕТАТА <НА УШИТЕ > нз някого. Обикн. в са.
оид. 1. За силен звук, шум — чувам се, прозвучавам миого силно, гръмко, оглушително и
предизвиквам и-приятио слухово усещане у някого. — Кзто ' свстне, ще гръмне. Само
глидай дз не спука тъпанчето нз ушите тш. Ст. Чилии^ироз, ' Птрвт жертва.
2. Произвеждам сил-и звук или здагам голям шум, нойто се чува силно, оглушително и
пр-диззинст неприятно слухово усещане у няного. Стшгз сш свирил с' -тези саарка, спука
мш тъпанчетата на ушите,
Още: Пуквам / пунит тъпанчетата <нт ушитЕ^
333

СПУСКАМ (СПУЩАМ) / СПУСНА КЕПЕНЦИТЕ. 1. Прекратявам продажба, работа
в матазин; затвирям магазин. Нл работеше до късно, Вечер рано спускаше ксплнцнгс и си
огнвхшл в къщн.
2. Прекратявам напълно работата ни магазин, работилница и под.; звтвврям, закривим
магазин, работилници и под. Такива сте всички сснафи, Хвалите се с тлртнпнпе си и с
къщите сн като чорбаджии. а не виждате, че наближава длняп, когато ще -пмснеmс кепен-
цитл на дюкянчетата сн зхвннагн, Ем. Станов, Иван Кондаров.
Ощо: Пускам (пущим) / пусна копонците. Удрям / ударя топонцпто /към 2 знвя./.
СПУСКАМ (СПУЩАМ) / СПУСНА КОТВА. 1. Зв кораб или друг плавателен
съд — проставим дв плувам, спирам се, обикн. н пристанище. Сллд малко, когато
„Флорида* спуща котвата си в пристанището на Дакар, nьпuuцнпл се струпват нх палу¬
бата, Сн. Минков, Другата Америки.
2. Оставим да живея някъде зв дълго вромо. Ожинн се в града, спусна котва там н повече
нл се върна нх сило,
Ощо: Пускам (пущам) / пусни (хвърлям / хвърля) котви.
СПУСКАМ НА УСТАТА СИ МАНДАЛОТО. [Чссто: Спускай ни устати си манда¬
лото.] Диси, Съзнателно но казвам нещо; въздържим со дв квжя нощо или дв но издам
нощо. Да изчистиш хубаво пушката! — Още сега щс я извадя от яслитс, — И спускай
• на у-nсnх сн мандалото, Ннкой дх не подуши! Чу ли! Ем. Корвлон, Дъщерята на пар¬
тизанина.
СПУСНАЛ СЪМ УШИ КАТО ПАЗАРСКИ ХЛЯБ. Днал. Подтиснат съм, тъжен
съм, обхванат съм от отчаяние.
Ощо: Обесил съм уши кито пазарски хляб.
С ПУШКА ПРИ НОЗЕ. В пълня боИна готовност. Идвишл мн да го хвана с кюркя,
но гавазитл му — там! С пушки при нозл. Днряп сн маханата само, за дх те пречукат,
Н. Хайтов, Диви разкази.
С ПЪЛНА ПАРА. НвИ-усилоно, с всички сили. Ог градчето край пролива излсзл
бьрзеходен палот-ки кхгяер,. . .. който с пълна пара заплува към нас. П. Всжпнен, До
Мелбърн по въздух и море. Сллд половин час работата тръгна с пълна пира, Най-нхприд
докараха чигири конски каруци ог стопанството и коларите нх полка се запретнаха над
тях. В. Ношков, Настъпление. Строежът се разгръща с пълна пара. Станаха някои гене-
рслан промени. Сл. Македонски, Едни зомя ми стига. Тозх означава, чс трябва дх сл .работи
с пълна пара за създаването ни здрава нкономнческа база на Народната република, Г. Ди¬
митров, Боз работническа класа няма народна демокрация.
С ПЪЛНИ ШЕПИ. Изобилно, богато, много. А кой младеж от онова вримс не
помни бхmинскama грнжа и нхпьпстзилти в работата н з борбата нх възрастните
другари. народни глрои Петко Наплпов и Аврам Стоянов! Ннл черпехме с пынн шепи от
пях, учлхмл сл как да рабогнм с хората, учлхмл се от пях на честност и нх скромност.
в. Вечерни новини. Раздаваха миио-тиня с пълни шепи, • Давам с пълни шепи благодеяния, •
Черпя с пьини шепи сведения от спхрн нзточннин,
С ПЪЛНО ГЪРЛО, викам (поя, смоя со и под.). Извънредно силно, извънредно
високо (виким). На зсеки мегдан и кръстопът се спираше изпълнителният глашатай, бисше до
-кьсвхие барабана и зикхше с пълно гърло: Ст. Марков, Дълбоки бразди. Капо се отдалечи оп
Дамяновия врхтннк, провикна сс с пълно гърло, зс-нли се и прескочи един нисък плет..
К. Потканов, Дамяноввтв челяд. Отначало псише тихо, за себе си. но после иззсднъж
гласът му се съззе н пой запя с пълно гърло, М. Грубошлиови, Проз иглено. ухо. Еврей¬
ката го изпрати с поглед. досмеша я нх постъпката му н си засмя с пыно гърло, К. Пот-
кинов, Златната зомя. Дамян си засмя сега с пълно гърло, както сс смил дозолсн и радостен
човск, Ст. • Загорчинов, ИввИло. Нл си ли държиш на разстояние по време нх разговора.
можи н ушнпл ти дх пострадат, защото члрвинобрхднят бригадир вика с пълно гърло,
сякаш тн сн нх Модър, а той — на Нлр-лак. Н. ХаИтов, Съперници.
Още: С цяло гърло.
С ПЯНА НА УСТАсТА^ 1. С яд, със злоби. Като го вндя, той замахна с бнча сн
и се развика с пяни нх успа. В. Гоновскз, Седом години. Съзирах. ни-тързен как с пяна
нх устата, / като нх кръвен враг. сс хвърля браг на брхтх. П. П. Славейков, Кървави
334

пестн. И ти си се осмелил !а излезеш пред очите на царя и !а го благословиш оъо своята
нечестива десница! Тая десница е кървава до нлкета, викал народът с пяна на устата.
Л. Карииелов, Тука му е краят. Не било лесно да го обезвредят и свържат: якият като бик
бивш командир на „чапаевци“ ое борил упорито, страшно. с вок сила — ката вълк мятан по
земята момчетата, ругаел ги с пяна на уста. П. Вежинои, Нашита сили.
2. Ний-енергично, разпалено. Гнеёаш го — говори с пяна на уотапа за грижата към
човккa" а. - - грижи ск само за своето благополучие и най-много — за благополучието на
оваите роднини. Г. Караславов, По зелената улици ни хумора и сатирата. Оп трибуната на
конгреса ораторите увещаваха о пяна на успа няколкопа представители на азиатски и афри¬
кански отрани да скъсат всякакви връзки о „Доминираните ат комунистите“ профсъюзи..
в. Вечерни новини.— За съжаление преждеговарившияе с пяна на успа ое кълняха ёа укрепват
работническата солидарност. а и дума нк -„белиха за жените! Т. Стоянов. Наш празник.
СПЯ НА ТОВА УХО. Обикн. Ирон. Надявам се, разчитам на нещо несигурно, без да
предвиждам Еиеитуилии неприятни изненади. — Е, отче Неофанте — рече Ивайло, — нали
ти на това ухо спеше досега: татарите в оброчището няма !а дойдат. А маже и да дойдат.
Сг. Загороднов, Ивайло.
Не спи ни това ухо и - спи ни това ухо (с иронична интонация). Недей разчита ни нтщо,
не ст надявай напразно, няма ди стане така. както очакваш (като предупреждение към
някого). — Лесно к, Витомире, с назДравици врага да побежДаваш — ... — Спи на това ухо,
чк е далеко ат нашата черга. Ст. Загор^нои, Ден последен.
Оцт: Лежи ни това ухо.
С ПЯСЪК ДА СЕ ТРИЕШ. Съо оледг. изреч. с отриц. Диал. Каквото цеш да правиш,
аиато и ди се мъчиш. С пясък да ск триеш, няма да яе вярвам. Н. Герои. Речник ни
блъгирский язик.
СРАВНЯВАМ / СРАВНЯ СЪС ЗЕМЯТА. 1. Неща. Напълно унищожавам, сривам,
събарям. Великолепните отълпове и статуи около манастира Св. Мами биёоха изпотрошени
и сравнени оъо земята- Д. Войникои, Кратка българска история. Но това тук, посред
Румелия, където турците пре!и векове оа сравнили със земята всяка твърдина и зид,... —
каква беше тази ст^ен^, ..., опасана цян Сливен откъм полето. В. Мутафчиева, Летопис ни
смутното време. Сталинград ок превърна на стоманен орех, който строши зъбите на хищ¬
ника. ИнДусприалнияя гра! беше пометен, сравнен оъс земята. Тук-плме оамо отърчаха ске¬
лети на изгорели къщи. А. Карилийчев, Пътища далечни. Хитлеристите разрушили гетото,
сравнили го съо земята и под развалините му загинали 300 000 евреи. Н. Фурнаджиев,
Между приятели.
2. Някого- Скарвам се много остро ни някого. н-хокеим го жестоко и го сразпвии с
думите си. — Понякога изпитвам желание да отана критик! — заяви пя [жена-и] злобна.
— Тогава бих сравнила със земята и тебе, и цялата ви неспособна тайфа. П. Вежинов, Дни и
вечери. Жаёен за мъст, - -., тай реши съвършено Да го оъоипе, със земята да го сравни.
Т. Г. Влайков, В село. Но горди / не бяха българите с мен — ни миг / ... / Те срав¬
ниха оъо земята / и мойяа ученаст, навсякъде призната.. К. Христов, Чеда на Билайна. Грабна
телефонната слушалка, набра номера на известния певец Захариев и га, сравни със зе¬
мята. — Слушай,, другарю Захариев, ти забрави ли, че майка ти лежи г болницата! Защо
не дай!еш да я виёиш! Н. Карилиееи. Неуловимият.
Оце: Изравнявам / изравня със земята /към 1 знач./. Направям / направя със земята равен
/към 2 знач./. Сривам / срини със земята. НапрАвям / направя със земята барабар. Проспореч.
/аъм 2 знач /.
СРАЖАВАМ СЕ С ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ. Книж. Мъчи ст да преодолея несъще¬
ствуващи препятствия, боря се с въображаеми пречки.
От произведению ни М. Сервантес „Знаменитият идилго Дон Кихот де ли Минни“. в което главният
герой Дон - Кихот се бори с вятърни мелници, смятайки ги за великани.
С РАЗВЪРЗАНИ РЪЦЕ. Свободен ди действува, неограничен и действията си след
отстраняването ни някакви пречки. Елбепе, каймакам ефенди — отговори съвсем убедияелно
юзбашиятл. . . Капо виждаше какъв бездеен човек е каймакамитя, почувствува ое с развър¬
зани ръце. Д. Тилеи, Илинден.
С РАЗТВОРЕНИ ОБЯТИЯ, посрещам (чиким, приемам). Книж- С желание, сър¬
дечно, радушно (посрещам). Имаше с какво да ок гор!ее Миёхаё: светът на пaй-високопа-
опавенитр мюсюлмани го посрещаше с уважение и разтворени обятия. Сг. Дичев, Зи сВободати.
Оце: С - отворени обятия. Книж.
335

I
СРАЛ СЪМ НА ДЖАМИЯТА НА ВЪРХА. Диал. Вулг. Извършил стм иещо крайно
шередно, извъртал съм кощунство.
СРА МАЦА В КАЦА. Жарг. Шсг. Зт и-що, което стссем се е объркало, оплескало.
Ако ме вОигнзт днес по физики, ще стене сри маца в кеца,
СРАМ ТИ ЯЛ ОЧИТЕ. Дизл, Засрами се, няма ли итй-после дт се засрамиш.
СРАХ НА МЕТЕНО < ТО>. Вулг. ОБыакта, оплесктх, развалих иещо, тъкмо когато -
•било оправено, уредеио, нтглтсено.
Още: Изсрах ' се (азнеизах се, азтаностх се) иа амЕeнo<ст», Вулг.
СРЕДНА РЪКА, човек (хора). Който ое е нито миого богат, нато миого Беден
•човек). А в школото на даскал Божинз сс събираха поосчс деца нз занаятчии. средни ръкз
люди или по-бсдни.. Д. Ттлез, Железният сзетилиик. Сиромасите и хората от средне ръкз шли
-бяхз привършила брашното, или пък наскоро щяха дз го привършат, Г. Ктртслтвов,
Обикновени хорт.
СРЕДНА ХУБОСТ. 1. Нато миого добре, нато много зле; нато миого, нато малко.
.Работата добре ли отива?. . . — Средне хубост. — отговорих значително, Ив. Вазов, Неотдав-
ша. Ако сс случеше някой по-близък,,. . , той го спираше - за мзлко, поОзозшс му ку¬
тията с цигарите ш кимаше с глава към натоварените кола: — Тежи ли? Тежи ли ?
— Средне хубост. Г. Караслтзов, Ситха.
:2. Който иито е миого добър, иито е стссем лот. От думите лшчише, че попадията ншто е
.много културна, ншто е много прости — средна хубост. както казват хората, Сл. Грынсни,
Неотдавна. Кек сте? Надявам сс да е прекрасно вашето здрави. Моето е средня хубост.
Из. Вазоз, Пасма до Евгения Мтрс.
СРЕЩАМ СИ I СРЕЩНА СИ ПРИКАЗКАТА с ияного [СРЕЩАМЕ СИ / СРЕЩНЕМ СИ
•ПРИКАЗКАТА]. Разбирам се с ияного, могт дт разговарям, да споделям с няного (ртзБи-
втме се, можем дт разговаряме, дт споделяме). Викат кръстник ми бал Добри, И никакъв дз
ти е. ИОш му не тезгяха, шзоеднъж щи са срещнете приказката. П. Ю. Тодоров, Първите.
Тук-там ще си намери някой. а то ще се случи банков чиновник ала писар — няма как
.приказката си да срещнеш, Оня ден небарих сОин запасен подполковник, Аз - му говоря, чс
тая - години на лозарите щс дойди малко нзнагорно дз пръскат лозята всеки ден шлш през ден,
<з той ми разправя за лезера... Лззара — кай — щс замести артилерията, Н. Хайтов,
Диви разкази.
Още: Посрещам си / посрещна си приказката.
СРЕЩНАЛО МЕ ЛОШ ВЯТЪР. Дшзл, Нямт дт ми зтрви, нямт дт сполуча; ще прЕ¬
- търпя И-успЕх.
СРЕЩНА МЕ ВЪЛК. Дшал. Ще ми върза, ще имтм успех, ще сполуча.
Още: ' Втлн ми препречи пътя. Дшзл,
СРЕЩУ БЕЛЯ ВЪРВИ. Дизл, За човек, който пртзи само злиии.
СРЕЩУ УСТАТА НА ТОПА. В положение, при което трябва да се поем- расна и
.отговорността зт нещо, дт се извърши иякаквт неприятна или оптсит работа. Всики път
Андрон а Хайжш Анйрея сш уплитахе кошницата. пък все мини изкарват срещу устата -на
топа. П. Ю. Тодоров, Първите. — Товз ни е къща, а кочина — вървеше той след жина сш ш
.мърмореше... Срещу устата не топи оставаше само майките. която обзче бе обръгналз
тъй, че бърборенето на мъжа й ни й действуваше Оорш колкото тракането нз часовника.
.Л. Стоянов, Сребърната сватба на полковник Мттов.
Още: Нт топа ит устатт.
СРИВАМ / СРИНА СЪС ЗЕМЯТА. 1. Нещо. Нтптлио унищожавам, сривам, събарям.
Чудни са българските селе, ЕОин господ знае всяко колко пъти е палено ш сривано със зимятЗ.
..колко - пъти сз клини а отвличани хората му. В. Мутафчиева, Летопис нт смутното зр-мЕ.
Зз йз сс освободи територия за бъдсщая самолитин плацОарм. селата били сринати със
земяте, а населението им прогонено, Ал. Г-тмти, Виетнамско сърце. Щи я разрушит
(таршиятт] нс, ими със зимятз щи я сршнет! НямЗ дз вземат да я реставрират, та ' кзто
.им дойдат гости от други градове или държава, дз сс излзгзт пред тях с разни стари въз¬
рожденски архитектури?! Ф. Пилишки, К. Грозеи, Рушам, зт дт строим.
336

1, Някого, Скарвам се много остро на някото, нахоквИм го жестоко, и то срвзявам с
думито си.
Ощо: Сравнявам / сравня със земята. Изравнявам / изравня със земята /към 1 знач./.
Направям / направя със земята равен /към 2 знач./. Направям / направя със земята бврзбвр,
/към 2 знич./. Нро-торлч..
СРИТВАМЕ СИ / СРИТАМЕ СИ ШАПКИТЕ. Скарваме со. — Брей. вил да не направите
гда си сритаме шхпкитл пх с Тончо! — ... — Няма. другарко Тончовх! — ... — Нил
ще вн. накараме ощи повече да се обичате! Ст. Ц. Даскалов, Стубленските липи. Ако Бa-иикх
«и глсзлшл като ния, отдавна дх бяха рхзвaииин. „кaиимлрсma“ и щяха дх си сритат шапките.
Кл. Дичев, Войници.
Ощо: Разменяме си / разменим си (рззмоеввно си / размесим си, разбъркваме си /
разбъркаме си, .променяме си / променим• си, омесваме си / омесим . си, объркваме си / сбър¬
каме си) шапките. Омошвзмо си / омошимо си (смошвам си / смешимо си) шапките. Днал.
СРУТВАМ / СРУТЯ ВСИЧКИ МОСТОВЕ ЗАД СЕБЕ СИ. Унищожавам всякаква
втъможност зя възобновявано нв връзките си с някого или зв връщане към нощо.
Ощт: Събарям / съборя (разрушавам / разруша) всички мостово зад собе си. • Изгарям /
изгоря всички мостово <зад себо си>.
С РЪКА ДА ПОСЕГНЕШ. Днси. Много близо, съвстм близо. Вримито и съвсем ясно и
плашните изглеждат срз-см. блнзо, с ръка да посегнеш;
С РЪКА НА СЬPЦE<'ТО>. Откровено, искроно. Кажете, ради бога, с ръка вз сърцс
трн идни малко-много свободни избори можеха лн дх сл получат такива комически резултати?
Ал Константинов, Рвзни „дробеппп“.
СРЯЗВАМ / СРЕЖА КУЙРУКА някому. Заставям някого ди простине, дв свеовелнпип,
•принуждавам го ди 'ст смири, дв кротува. Некадърни дх напишат -влсно два реда. те гледат
,дх хулят, да цхпхг, , - Повлчлто пъти тс не успяват, Срязват им куйрука веднага, в. Раз-
вптер•
Ощо: • Отрязвам / отрежи куИруки.
СТАВА / СТАНЕ МАГАРЕ ЗА КОН. Има голяма загуба от нтщо, защото
шт е взето рявностоИно нв това, коото е дадено. Внимавай като продаваш кьmхma'
■да не спане магаре за кон, чс посли н апартамент не ще можеш дх си купиш с парите.
СТАВАМ / СТАНА <БЯЛ> КАТО ПЛАТНО. Силно побледнявам от уплаха или
друто «вълнснио. Ссздх. , , погледна свекъра си сuu-aнх, изненадана, н лицето й изведнъж
'стана бяло капо платно. Г. Кврвслввон, Снахи.
СТАВАМ / СТАНА ГЪБА И КОПРИВА. Диал. Силно се разтневявам.
СТАВАМ / СТАНА ДАРМАДАН. Разбърквам со, обърквам со съвсем. Дсн-дза тъй
<вър:я. нх трития рано заранта заиграха долу търговските брадвн. Западаха оння. мн тн ллн
.вековни — х^ррас. храс! — гнезда. пилета,.шума, вына — всичко -тaас дар-мадан! Н. Хайтов,
Диви разкази.
СТАВАМ / СТАНА <ЗА> МЕЗЕ <В УСТАТА НА ХОРАТА > и СТАВАМ / СТАНА
МЕЗЕ В (НА) ХОРСКИТЕ УСТА. • Изпадам н положение дв со говори за . мено много й с
нвомош ка или подигравки. — Подиграват ми — още по-мрачно каза. Иван, — Нс •и-ксм дх
ставам млзи з устата на хората, М. Мвриовскп. Тихо пристанище. Много важно бе как сс
mо-иш з махалата н зх какъв минаваш там. За упорити укорнн проявления се казваше:
„О-тхви го. махалата писна от нсго“ илн „Стана мизи нх махалата“. П. Мирчев, София
от зивчерв. — Пак пн казвам, хко нскхш. ила да жнвллш прн нас — каза пя бързо н добави:
— да нс ставаме мезл в устата на хората, Тук хз няма вече да се зърни. В. Гоневека,
Содом години. Искаши му се д'а срещнс някого от по-главните сснафи. ... н дх му сс оплаче, . .
Ще повярват ли ти нх мъката му ? Ще дадхг лн ухо нх думнти му? Няма лн и момнчлпо ди ста¬
не млзе нх хор-кнтл успа? Ст. Чппингпрев. Първа жертви.
СТАВА МИ / СТАНЕ МИ ГЛАВАТА НА (КАТО) КАЗАН. Вж. Става ми / стане ми
тлвввта на (кито) тъпан. Стига стл вдигали шум. главата ми стана нх казан, • Стхвх мн
.главата като казан да тн слушам. цял ден писъците,
22 Фразсологи^н речник, т. 2
337

СТАВА МИ / СТАНЕ МИ ГЛАВАТА НА (КАТО) ТЪПАН. Чувствувам се много
изморен от голям шум, разправии и не мога да възприемам нищо. От дългите обяснения,
спорове, подвиквания главата му сТана нл тъпан, • Става ми гнлглта на тъпан ат твоите
викове. • Стана ми главата нл тъпан ат този шум нл автомобилите.
Ощт: Става- ми / стане ми главата ни (като) шиник (казан).
СТАВА МИ' / СТАНЕ МИ ГЛАВАТА НА (КАТО) ШИНИК. Чувствувам ст много
изморен ог голям шум. ризправнн и не мога да възприемам ницо. Днес имах много. лекции и
две засеДания — главата ми оялна капа шиник, • Престани най-после да крещиш! Стана ми
главата като • шиник.
Оцт: Става ми / стане ми главата ни (като) тъпан (казан). Надува ми ст / надут ми ст
гЛАВИТА кито шиник.
СТАВА МИ / СТАНЕ МИ ГОРЕЩО. Изпадам в критично положение. Нейният майор
Курт Расп команёуган в Неща еоксовци „доброволци на смъртта“, —Немците го имат за голям
герой, пък та вятър! Кагата в Пеща взе да им става горещо. гнеёлха само как да ое измъкнат.
П. Сливинсаи, Последният щурм.
СТАВА МИ / СТАНА МИ КИТАЙСКО. Жарг. Почувствувам се неудобно.
СТАВА МИ / СТАНЕ МИ КРЪВ ПРЕД ОЧИТЕ. Изпадам и силно раздразнение. обхва¬
ща ме гняв. А гласът на ефрейтора ечеше на! главата ми: „По-бързо!. ..“ Ей. да гуша
ми дойде поя човек. Стана ми кръв пред очите. Ст. Ц. Даскалов. Храни зи ефрейтора.
СТАВА МИ / СТАНЕ МИ ТЯСНО. 1. Изпидим и затруднено положение. Капо видях,
че са разбрани какво съм направил, стана ми тясна.
2. Диан. Уплишеим ст зи нецо.
СТАВАМ / СТАНА КАТО ПИСАНА КОКОШКА. Диан. Изпадам в ненормално съ¬
стояние от много грижи, неприятности. ядове.
СТАВАМ / СТАНА КАТО СВЕТЕЦ. Много отслибвим. ^мършавяи-м. — Ами, ами! —
заклати недоверчиво глава тя. — Та защото мнигари яе храняя, па си станал такъв, . .
като светец.. Г. Кариславов, Ленао.
СТАВАМ / СТАНА КАТО ТЪПАН. Диан, Отичам, надувам се.
СТАВАМ / СТАНА МАЗАЛО. Диан. Бивам напълно унищожен. нищо не остава ог
мене. Ей Там, • дълбоко в Душата му, един глас му казваше: „Багёане, БагДане. плати ои борча
по-скоро, избави ок от робството: доДкяо имаш да Даваш на чорбаджията, пи ои негов
роб, не си свой, ти. децата ти, женатл яи, къщата. ливаДата, нивата — всичко е в
чорбаДжийски ръце, току ако скимне на Сяаина, и ти. и тваятл дългогоДишна мъка ще
отанеяр м!зано!“ Хр. Максимов, Кой ни т крив?
СТАВАМ / СТАНА МОСТ някому. Допускам ди бъди използуван от някого кито
средство зи постигане ни користни цели. Върху ни пи ое ще да стъпиш, па да стигнеш
високо!, . - Черкезинът аглеёа мъжете, -.. слепи ни . бяха, яа не виждаха, че сами ск предават
в ръцеяе нл дъонмкто, че му ояагат мася? В. Мутафчиеви, Летопис на смутното време.
СТАВАМ / СТАНА НА (КАТО) ВЕЙКА. Много отслибвим, изиършаиявАИ, изтънявам.
Намериха ли оянякъДе жените малко царевично брашно, правеха качамак, ала възрастните
не ядяха — гнеёахл да има за нас, децаяа. Гнеёлм я мама, беше станала капо вейка-
Тя все повече стягаше пояса върху сукмана ои и бе • толкова изтъняла в кръста, чк ако
бутнеш гърба й. струва ми ок, ще ск прекърши. Кр. Григоров, Новодомци. Цонка ои лежи
до пещта-. Станала е каяа вейка, да не речеш, че това е оная едра и пълна невяста-.
Т. Г. Влайков. Житието на една майка. От бонрсттл. !еяа прекара зимъс. си станал на
вейка — как ще яе приемат такъв слаб на училище, Г. Русафои, И те си били деца. Боже,
как да не посърна, / как на вейка !а не стана? Е. Багряни, Вечната и святата.
Оцт: Ставам / стина ни (като) клечка.
СТАВАМ / СТАНА НА ДЖУМЕРКА. Диал. Отслабвам. измършавпваи.
338

СТАВАМ / СТАНА НА КАЙМА. Базам смазти напълно, бизтм унищож-н нтптлио,
иапълно се ■ об-зформявам. — Глупава - патица! Издебнах я иззей тръстиките а бум —
стена на кайма! Из. Петрос, Леля се годяса.	•
Още: Сттвтм / сттит ит пихтия.
СТАВАМ / СТАНА НА (КАТО) КЛЕЧКА. Вж. Сттвтм / стаит ит '(нтто) зейнт.
Отъняла много, станали ни клечка — де, сига йз виОшм, кой щи й се пречки! Вмъкнала си
вътре нашата Хитрана. спряла в миг- па рикле с весили закани: — Ха разтваряй гърло.
Лисо ли Лисзно, дръж сс Оз те видя, лози ли небрано! Ас. РазцзЕтианоз, От нлцо — иещо.
СТАВАМ / СТАНА НА КОБИЛИЦА. Прегърбиам се.
СТАВАМ / СТАНА НА КРАКА някому. Зтсзадегелстзузтм някому узтж-иаето си,
като обини. зтсттвтм прав з негово присъствие. Хаджи Пиронко, някога пръв чорбаджия. при¬
викнал дз му стават ни крека по улицата, минуваши сига пренебрегнат а невиден, срсд
общото равнойушис под дрипавите са дрихш. Ив. Вазов, Ност земя. — Кзто се върни от
Божи гроб. виче щи съм хейжшя а всички в силото щи ми стават на крака, К. Петнаноз,
Без деца. Макар че стипончзнш ни смииха да сс противопоставят не хейжшята и мнозина му
ставаха нз крика. . ., когато той минаваше по чиршияти, все пзк, щом отминеше, зад
гърба му се чувехе подмятания и' ругатни. Г. Бел-з, Патилата на едно момче. — Дй щи
ден и с чорбаДжшите да се разправим! — поДхвърли Друг. — Зз - тях ние сми луди глави. не¬
хранимайковци! ЧорбаДжи Христо побеснял, Оето не му стенали на крака, като влязъл в
К]лчоа]то кафене. Д. Марч-зски, Дошло е зреме.
Още: Сттвтм / стана Н^ртна /в 1 знач./. Дшал.
СТАВАМ / СТАНА НАКРАКИ. Дшал. 1. Някому, Зтсвид-телствузам някому узтже-
иа-то си, като обини. зтставтм прав ■ з негово присъствие.
2. С прийл. зт или със следв, шзр. със съюз дт. Залавям се да направя нещо, залягам зт нещо.
Стенаха накраки зз нищо. • Стават накраки дз искат нищо
Още: Ставам / стаит ит нртнт /нтм 1 знач./. Сттпям / стъпя ит кран /нтм 2 знач./.
Дизл,
, СТАВАМ / СТАНА НА (КАТО) КУКА. Миого отслабвам, азмьрштзязтм, та чак се
пр-гърБитм. Тя година наред страда а болийуоз от тежка болист. Сига Оз я видиш
станала с нз кука.
Още: Заприличвам / заприличам на нуна.
СТАВАМ / СТАНА НА ПЕСТИЛ. 1. Бастм смазан напълно, базам унищож-н напълно,
напълно се ■ обезформязам.
2. Измтрсястм се, изцапвам се миого.
Още: Ставам / сттит ит пата /към 1 знач./.
СТАВАМ / СТАНА НА . ПИТА. Бизтм смазан итптлио, базам унищожен напълно,
напълно се обЕзформивтм. Блъснала го кола - ш. стенал не пити.
Още: Сттзтм / стана ит пестил /в 1 зитч./.
СТАВАМ / СТАНА НА ПИХТИЯ. Вж. Ставам / стана ит найма.
СТАВАМ / СТАНА НА ПОДМЕТКА. Зт храна, ядене — втвърдявам се, заразявам
се. Този шницел е станал нз подметка,
СТАВАМ / СТАНА НА ПОПАРА. Дизл. Надробястм се, ртзтрошавтм се, ртзнтш-
нзтм се. Яйинито е вряло много и картофите са станали на нонера,
СТАВАМ / СТАНА НА ПРАХ И ПЕПЕЛ. Бивам напълно разруш-и, унищожен.
Нашити трима нарлимеаmь]рш предложили на турците слидующите условия: ... В про¬
тивен случай, т. с, чс не послушат, силете им щи станат на прах и пепел. Зах. Стоянов,
Записки по Българските въстания. Тия напаОнаха на оная, що граОяхз крепостите,. - ., посли
тръгнаха Оз опустошават гръцката зимя: приз дето поминеха, всшчко ставаше нз прех ш
пипил. Д. Войникоз, Кртткт Българска история.
Още: Сттзтм / стаит ит пух и прах. Превръщам се / превърна се ит прах.
СТАВАМ / СТАНА НА ПУХ И <НА> ПРАХ. База итптлио ртзруш-и, унащож-и.
И да бях отишъл, какво щише йз ми научи? Това, дето от дисет година го слушем: та
339

лоши години щслн дх дойдат.. , ., та всичко нх пух и на прах щяло нх спане, Г. Кврвслввев.
Смотки.	,
Ощо: Стивам / стяни на прах и попел.
СТАВАМ / СТАНА НА РЕШЕТО. 1. Бивам надупчен нв много мости.
2.	Бивам прострелян ня много места.
СТАВАМ / СТАНА НА (КАТО) СВЕЩ. Много отслабвам, измършввяввм и съвсом
побледнявам.
СТАВАМ / СТАНА НА СОЛ. Счупвам ст, разбивам со ня съвсом дробни парчети.
Половин час след като си замина майсторът обхчс. всички лампи в апартамента неочаквано
прнмнгнаха, нето избухна и изведнъж гръм рaзтър-н кооперацията. Лампнпл ни станаха на
сол н поръсиха пхрклтх. Хр. Пелитов, Хвпят ли охлювите.
СТАВАМ / СТАНА НА (КАТО) СЯНКА. Много отслабвам, изномешяввм. Нл с uл-аa■
Кманахmс болист. На сянка -mсахх ката нощ дх излизам по потайна доба ■ биле дх й търся,
Няма . и няма, В. Ченков, С нови друтври.
СТАВАМ / СТАНА НА ХАРМОНИКА. Много со набръчквам, смачквам. Внж как
лошо' сн седналх, чс полита тн е станала нх хармоника.
СТАВАМ I СТАНА ОРТАК НА КЕСИЯТА на някого. Вж. Ставам / стяни ортак нв
парито нх някого.
СТАВАМ / СТАНА ОРТАК НА ПАРИТЕ нх някого. Почвам непрекъснато дв взомям
пари от някого, да то използвам, ограбвам. Но не смисха нищо дх кажат,... И все пак нс
спираха жхлбн да пращат — „отървете ни. джaньм, от тоя хайдутин, който ни пхрнтл нн
ортак е -mинaл и раята бунтува!“ П. Спасов, Легенда зв Али Ботуш.
Още: Стивам / стяни ортак ня кесията.
СТАВАМ/СТАНА ОТ ЛЕГЛО < ТО >. Оздравявам от тежка болест. —Миглите ми
опадаха от. тифуса, Няма мсслц откак -псаaх от лигло. М. Грубошлиови, През иглено
ухо. Забравяш, че вчира сн -пхаaл оп легло н нл се пазиш.
СТАВАМ / СТАНА ПОДЛОГА някому, Оставям со дв мо използува някой, кикто
той жопво• Нл искаши вече дх слугува при него. не нскхшл' повече да му става подлога.
СТАВАМ / СТАНА С ДЯВОЛА ОРТАК. Предприемам нещо крайно рисковано или
постъпвам нечестно, зв дВ постигна нещо. Юргалхна сс проспи с ливадата, но той
кроеше да сн. оmмъ-mн нх Псня, „С дявола ортак щл стана, но ще му платя!“ — заканваше
се той, Г. Кяряелавов. Снахи. С дявола ортак ще -тaил н пак ще сс наложи,
СТАВАМ / СТАНА СИН ' ДРЕБ. Днхл, Посинявам от смях или от бой.
СТАВАМ /. СТАНА СИН-ЗЕЛЕН. Обхваща мо гняв, яд и обикн. силно • побледнявам.
Като му казах това. видях как 'спана -ин-зллеа.
СТАНА ГРОША НА ЗОЛА. Днхл, Много со загуби, . ими толями загуби.
СТАНА ЗОЛАТА ГРОШ. Днси, Много се спечели, получи со голяма печалби.
СТАНАЛА ДРЪНЧИЛКА. Диси, Зв жона или женско животно (обикн. свиня, кучки),
коото кърми — много отслабнали, ^мършавяла.
СТАНАЛА ТИКВА, НАДУЛА СИ И ОПАШ. Днхл. Ирон. Зв човек, който сс гордее,
държи со надменно, без дв ими зв какво.
СТАНАЛ СЪМ АРМЕНСКИ ПОП. Постоянно идват при мено хорз със свои грижи и
болки дв ми се оплакват, без да моги с нощо да им помогни.
СТАНАЛ СЪМ С ГЪЗА СИ НАГОРЕ. Грубо. Боз причини съм сърдит, крив; боз
настроение съм.
340

Ощт: Вдигнал съм се с гъза си нагоре. Грубо, Станал съм със задника (днринaи) си нагоре.
Грубо- Станал съм с краката нагоре. Диал-
СТАНАЛ СЪМ С ДИРНИКА СИ НАГОРЕ. Грубо. Без причина съм сърдит, крив;
без иасгроеиие съм.
Оцт: Станал съм с дирника си напред. Грубо. Станал съм със задник. (с гъза) си
нагоре. Груба. Станал съм с криката нигорт. Диан-
СТАНАЛ СЪМ С ДИРНИКА СИ НАПРЕД. Грубо. Без причина съм сърдит. крив;
без настроение съм. — Нл тая изглежда, нещо му куца — рече жената. — Я е станал
с дирника си напред. я го е яДаслна бабата. Кр. Григоров, Ни пъг.
Ощт: Станал съм с днриика си нагоре. Грубо-
СТАНАЛ СЪМ СЕЛСКА БЪРКАЛКА. Диан- Имам нАвиа да се меся, ди ст бъраим в
общи дела и ди ограбвам хората.
Ощт: Станал съм селска бъркачка. Диан.
СТАНАЛ СЪМ СЕЛСКА БЪРКАЧКА. Диал. Вж. Станал съм селски бъркалка.
СТАНАЛ СЪМ СЕЛСКА МЕТЛА. Диан- Обичам много да ходя, ди обикалям бтз
работи из селото.
СТАНАЛ СЪМ С КРАКАТА НАГОРЕ. Диан- Без причина съм сърдит. крив; без
настроение съм.
Още: Станал съм с гъз. (задники. днринки) - нагоре. Грубо- Станал съм е левия си крак.
СТАНАЛ СЪМ С ЛЕВИЯ СИ КРАК. Без причини съм сърдит. крие; без настрое¬
ние съм.
Още: Станал съм с криката нигорт. Диан- Сякаш е левия крик съм тръгнал.
СТАНАЛ СЪМ СЪС ЗАДНИКА СИ НАГОРЕ. Грубо. Без причина съм сърдит. крив;
без настроение съм. Щях да се намеся в спора им, но нк исках да увеличавам враговете
ои, защото и без това тази сутрин, както ми каза бай Драга, бин съм станал нагоре оъо
задника ои. К. Калчев. Деима и новия град.
Ощт: Станал съм с гъза (дирншка) си нагоре. Груба. ' Станал съм с криката нагоре.
Диан.
СТАНА МИ У ШИШЕ [ЩЕ МИ СТАНЕ У ШИШЕ]. Почувствувах се (ще се почувству¬
вам) зле. обхвани ме (щт ме обхване) стрих, притеснЕние. И нк щеш ли, гнкДаме на едно
Дърво вързани мечка. . - — А на мене ми стана у шише. Н. Стефанови, Откриване на свети.
СТАНА <ТЯ> ЕДНА. Вж. Стани гя киавито стани. И стана тя една, какгаяо я знае
цялата окло- Кучето. без ёа се съобразява с качеството на платовете, ат които- бяха
ушити панталоните на благотворителната комисия, започна да • оголва бедрата на члено¬
вете й. Хр. Пелигев. Хипят ли охлювите. Техните пък тъкмо се нанесли в новата къща,
събрали роднини и оъокди ёа я полеят, да им вървяло като по вино. И нл масата в цен¬
търа — печено ягне- — Сега втасахме — рече председателят. — Щк стане еДна! Г. Криев,
Аз си знам.
СТАНА ТЯ КАКВАТО СТАНА. Възклицание при случили се неочаквана неприят¬
ност. Потрябва ми пръчка за въдица и нали зная, че народната граДина няма пазач, влязох
вътре и стана тя клквапо опана. А. Каралийчев. Топли ръкавичаи. Ганкинаяа работа е
тежка' I ще й пиша първо забележка, I ... j И така: / стана тя каквато стана, /
с наша Гана паДоказвана / и с Григари номер вяори- М. ЛъаАТинк, Втстли портретче-а.
Оце: Стани тя що стини. Стани <гя> едни.
СТАНА ТЯ ЩО СТАНА. Вж. Стани гя киавито стани. Съвокм ненаДейно тля пуста
болест I на легна ме сложи- Уплаши се много / баба Цуцонана- — Инфлуенца, боже! /
Оне, Патинлне! Стана пя, що стана! / И мене ще хване! Рин Босилек, Радост.
СТАНАХМЕ ЗА БАЦКАНЕ ПРЕЗ МАСУР. Диан- Много сме ст затъжили един зи
ДРУГ.
341

СТАНАХ СОЛ И ВОДА. 1. Много се ядосах, измъчих се от яд.
2.	Много ст притесних, измъчих ст от притеснение. И Кунчева Гинка бешл хубазх, снххо, —
... а сига, гледам я — желта смнн, х той, сиромаха Кунчо — сол н зодх! Ц. Цсрковски,
Театрални зибиввптп•
СТАНА ЩЕ МИША ДУПКА ЗА СТО. Дихл, Но що ими къде дв со скриош, за дв
избегнеш някакво зло.
Ощт: Що ти стане миша дупки зи хилядо Диал,
СТАНИ, БОЖЕ, ТА ГЛЕДАЙ. Днал. Кито възклицание, с • което со изразява голямо
учуднянс от нощо необикновено (ний-често, когато свидлив човек даде някому нощо).
Ощо: Слсз (търчи), божо, та гледай. Днхл.
СТАНИ ДА ЯДЕМ. Дихл. Шег. Казва сс, когато някой сс препъне.
СТАНИ, КУМЕ, КУМИЦАТА ДА СЕДНЕ. Днaи. Ирон,, Употребява сс, когато някой
по-млзд или по-долен по чин взима по-добро място или си осигурява по-добро положение в
присъствие ни по-стар или по-горон по чин от ното.
СТАНИ ТИ, ДА СЕДНА АЗ. Употребява ст зв нахално измествано ни някого .от
някъде,' където има облаги (обикн. служби). Исп^ннсксТс девиза нх всичкитс партии у нас с
били, е и ще бъдс тия: спхнн ти, да ссдни аз! Вил лапн пролит нн нзрнтххтл с това знаме нх
-ъедннлннето, сегх нис зн нзринахмл, Ив. Визов, Нова земя.
СТАНКА ПЕРДЮ. Жарг. Ирон. Смотан, разсеян, зявеян чонск. Остави го той е идна
Станка, псрдю. дето инmо не можи дх направи както трябва.
Ощо: Изтубонз Станки. Ирон,
СТАРА КРИМКА. Опитен, обигран човек. — А чл, дядо Иване, какво нма — писмо
нмх. . . — Дай го сам. Спира кримка съм хз, разбирам ги тези пущини, А. КирипиИиов,
Птичка от глина. Тия стхрн кримки имат практика, нс си като нас. младите — идеа¬
листи, аuнuнн н довсрчнин, Н. Широв-Тирис, Квк станах началник и .. обратно!
Произходът ст свързва с наименованието кримка • (пушка от времето на Кримската воИни) от
първоначалното к р и н к в — название нв пушки по името ни конструктори й чохз ' Крики, полковник от
австрийската армия и собственик нв оръжоон завод н Првтв проз б0-тс тод. ни XIX в. (Т. Доброн, сп. Бъл¬
гарски език, VII, 1957, кн. 3, стр. 265—266).
СТАРА ПЕСЕН <НА НОВ ГЛАС> и СТАРАТА ПЕСЕН. ^рзенсбр. Същото нещо боз
никакви изменения. Изпитът се обръ^Х и ни добро. и нх зло. н отечески, и душмански — нне
поддържахме сС същото, сЛ старата пе-лн. Зях. Стоянон, Записки по българските въста¬
ния. — Я мълчи, Райко, пак ли гая стара песин започна ? — скара му се Бойхнх, Ст. Зв-
терчпиов, Дон последен. Многажди Кръспсвнцх уверяваше дъщеря сн, чс ллля Жечкх има
много пхрн и чс. гн крне, .. И пя подхващаше старата си псссн. чс хко даде малко капита¬
лен нх Бькрилa, по Вькрни ще завърти някоя търговнйкх и ще се замогне. Г. Караслявов,
Обикновени хорз. Тн все с^^ото повтаряш, зсе тая стара псссн ни нов глас,
СТАР ВЪЛК. Опитен, ' обигран човск. — Стар партизански вълк с~ бай ги Стоян
Мъглоз, ще те нзяди! Няма дх с:печеuнш. само дего мн отваряш работа, Й. Йовков, При¬
ключенията ни Гороломов. Стар вълк с тоя лаком чорбаджия! Виж как слухти и дсбне,
И нс ще остави той плячкхтх дх избяга от ръцсгл му, Т. Г. ВлиИков, В соло.
СТАРИ СА НА БАЩА ТИ ВОЛОВЕТЕ и СТАР Е НА БАЩА ТИ ВОЛА. Употребява
ст като сърдит отговор, котито ся казали на някого, чо с стар. — Стар човск си. Пеньо, пък
се закачаш като дсгл., , — Стар е на баща тн волът — отвърна той. Г. Кириспввев.
Екзекуция.
СТАРИ СМЕТКИ. НоуродОни от миналото лични отношения с някого. Те имаха стари
смигки с Галихър. . . И дзхмхтх гн зaгихждсхс в процеса на общага рхботх, но и двамата
съзнаваха. чс цепнатината между тях отдавна влчс е'-тхахлх пропХст с такъв стръмен н
опассн ръб, на който нс може дх се зхкрлпи никакъв мост, Бр. Йосифови, Бирона чаши с
монети.
СТАРИЯ СВЯТ.1 Кенгинонгптс Азия, Африки и Европа, противопоставяни ни Амери¬
канския континент, открит по-късно зв цпвплпзицияги• Уморени смс; нищо нл нн интересува,
342

В Европа, а Европа. по-скоро а Стария свят! Ал. Константинов, До Чикаго и назад. Класовите
конфликти съвсим не сз монопол на капиталистическите стрина от Стария свят. Те се раз¬
палват а по американските брегове. в. Вечерни новини.
СТАРИЯ СВЯТ2. Политически и икономически строй, нойто отмира или е отмрял,
нор-иио различ-н от настъпващия нов строй. Кекви борба, какви жестока схватки със стирая
свят, колко народна тригеДаш а победи сз ашйилш нигоаите очш. Ем. Мтиов, Ден се ртждт.
Всики Оен върху мине връхлитат най-малко по стотини яОови — бурини от стария свят\
О. Васил-с, Любов. Така мислеше Спасов за предаванията на „Гласът не Америки“.
Неистина понякога басовият глес събуждаше у нсго надеждата зе възвръщането не стария
соят. М. МааУЕвски, Тихо пристанище.
С ТВЪРДА РЪКА. 1. Който действува р-тит-лио, енергично; енергичен, строг.
Какъв управител сш ти, щом с иОнз шипа комунисти ни можиш дз сс справиш ? А цък аз, . .
ти хоелих наляво и недяса], че сш човик с твърда ръка, М. Марчессна, Митко Птлтузоз.
Той беше ръководител с твърда ръка и затова асичка му се поДчиняваха,
2.	Ен—рт-чиО' решителнЮ' Ако бяхте проявили повече прозорливост и пипахте с по-твърди
ръка — чокошти нямаше да посмеят дз устройват под носа вш митинги! А. Гуляшни,
Село В-дрозо.
Още: Със здрава рткт.
СТЕГНАЛ МЕ Е МИХАЛЯ. Дшзл, Искт ма се дт направя нещо лото.
Още: Стегнал ме е Панчо. Дизл.
СТЕГНАЛ МЕ Е ПАНЧО. Диел. Иска ми се дт направя н-що лошо.
Още: Стегнал ме е Михаля. Дшел, Блазни ме (дразни ме) Птичо. Дизл.
, СТИГАМ / СТИГНА ДАЛЕЧ. 1. Прекалявам з постъпките, д-лтта си или с принтзкатЕ
са и ктзстм посече, отколното трябва. Ни смяташ ли, чи стигна далеч в ]та]шиашятз са с
ниго и че трябва час по-скоро дз скъсаш,
2. Нтпр-дстм, преуспявам, сполучзам. Големият му сан е много способен и биз съмнение щс
стигни делсч.
Често с отршц.: Н- ще (няма дт) стигна далеч. — Тъй както е тръгнел, далеч няма де
стигни- — завъртя глава Меркулов. М. МааУЕзски, Тихо пристанище.
Още: Отивам / отида далеч.
СТИГАМ ДО БУЛКАТА. Дшзл, Шег. Употребява се нато отговор, ногтто питат гост
дтла стига до зсично, което е ит трапезата.
От думите на госта, нойто нтзтл „тз стигам от тун чтк до Булнттт“, т домакинът му отговорил „а
тз стигам до ръж-на“ (П. Р. Славейков, Български притчи или пословици и характерна думи).
СТИГАМ / СТИГНА ДО МЪРТВА ТОЧКА. Кншж. За някаква работт, дейност —
не напредвам, не ■ се развивам; спартм, замирам. Въпреки очакванията не полковник Фи¬
липов издирването на дивсрсантската групи внезапно стигна до мъртва точка. Ликата коли,
която би напуснела приз нощта София заедно с дшаирсантати, сякаш бе пропаднала в земяте,
П. Вежииос, Следит- остават.
Още: Идвам до мтртвт точна. Кншж,
СТИГАМ / СТИГНА ДО ПРОСЯШКА ТОЯГА. Сттвтм миого ■ Беден, съвсем обЕдии-
зтм, ртзорявтм се итптлио. А тук,' под планината, вилнееше Дръзко невиждан грабеж —
оулгерин, бизкреен ш жссток, Хората стигаха от това до просяшка тояги. Кр. Велков,
С-ло Борово. Ако ричи на всички Даром да двое и дз забравя, то зз идни гоОини до просяшки
тояга ще стигни, К. Петканов, Дамяновата челяд. Но бащата умря, преди дз стигни до
просяшка тояга. М. Маауезски, Страх.
Още: Достигам /■ достигна (адзтм) до просяшка тояга.
СТИГАМ / СТИГНА ДО ТОЧКАТА НА ЗАМРЪЗВАНЕТО. Кншж, Зт някаква работт,
дейност — ие ■ напредвам, не се развивам; спирам, замирам. Приговорите стигнаха до точ¬
ките на замръзването.
Още: Идвам до точната ит замръзването. Кншж,
СТИГАМ / СТИГНА ДО УШИТЕ (УХОТО) нз някого. Зт мтлзт, слух ■ — Базам
чут, узнтт. Щс се резчуе из село. ще стигне до ушити на парсията и десс-
343

немето. Ив. Петров. Ионаниaта любов. Но мълвата угасна бърже. безсилна дорж
да стигне !о ушите ' на властния селски багаяаш. Кр.- Велков. Село Борово. Ката
не можа да заглади работата с уклончиви обяснения, кметът се сопна. защото знаеше, че ако
тези мърморещия ок разнесат извън селото, ще стигнат и до ушите нл околийския управител.
Г. Карисливое, Селски истории. До вечерта исяорияяа с момичето стигнала до ушите на Ди¬
ректора: — На такава дъщеря и аз ставам баща — казан той на главния агроном.
H.	Хайтов, Съперници. Ние го Дебнехме много внимателно и Гурко беше заявил, че капо го -
хване, ще го нареже на ото парчета. . - Не знам по какъв • начин това кръвожадно намерение-
стигна до ушите на баща му. С ГтрАтнев. САмотните вятърни мелници. Много труда
беше да ое Допусне, чк слухът за сденкаяа е стигнал до ушите нл Гесяапопо по българска
.линия. Д. Димов. Тютюн.
Оце: Дохождам / дойда (достигам / достигна. - идвам) до ушите (ухото).
СТИГА МИ / СТИГНЕ МИ АКЪЛА и НЕ МИ СТИГА АКЪЛА. 1.- Обикн. с отриц.
Зная (нт зная), сещам се (нт се сещим) аиа да постъпя, как ди ст справя с нешо.
2.	Само в несв. гид. Обикн. о отриц- Умен, схвиглие (глупав) съм. лесно (мъчно) разбирам.
възприемам.
3.	Обикн. в св. вид г мин- сг. и бъд. вр. Станах (ще стана) благоразумен. поумнях (ще
поумнея). — Били оа те, братко, другарите отгоре не зарад това» че си ск закачил, па
кай зёраг и прав мъж щк изтрае нл женско умилкганк, ами защото много момчешката си я
клрaH" бий ои шамари сам да пи стигне акълът- В. Нешков, Настъпление.
Оце: Стига ми / стигне ми ума. Стига ми / стигне ми главв<—а> /аъм 1 и 2 знач./.
Стига ми / стигне ми пипето (пипнати) /към 1 и 2 знач./. Прнкебр.- Нт ми стига куфилин-
ИАmА (куфарициги, кратуната) /аъм 2 знач./. Диан. Пбрпрбр.
СТИГА МИ / СТИГНЕ МИ ГЛАВА<ТА> и НЕ МИ СТИГА ГЛАВА<ТА>.- Диал.
I.	Обикн- о отриц- Зная (не зная) сещам ст (нт ст сещам) киа ди постъпя, как ди се справя,
с нецо.
2.	Сама е неос • вид" Обик- с отриц- Умен- схватлив (глтупав) съм- лесно (мъчно- разбирам-
възприемам. Нл вашия Иван не му стига главата. • Какво да го правиш,, толкова му стига
главата-
Оце: Стиги ми / стигне ми уми (акъли) /в 1 и 2 знач./. Стига ми / стигне ми ' пипе—о-
(пипната). Пренебр- Не ми стига куфилниц:^-—. (куфарицата, кратуната) /аъм 2 знач./. Диал.
Пбрнeер- Хваща ми главата /аъм 2 знач./. Взема ми главата /в 1 знач. към. 2 знач./.
СТИГА МИ / СТИГНЕ МИ ДО ЗЪБИ. Много ми дотегна, омръзни; повече нт иотА-
ди понасям, ди търпя. ПроДаДох душата си на Мохамеда, и на дявола ще я продам,.. ....
и пак няма да имам сайбия! Щк чуят як кой е Фризи!“ А Фейзи. не беше никой.- Просто¬
един човек, комуто бе стигнало до зъби. В. Мутафчиеви, Летопис на смутното време.
— Ти защо ои толкова мераклия да ск• пишеш мюсюлманин, а? —... — Защото ми стигна до
зъби — - . . — Знам, някои търпявая и по-лошо. А пък на мен ми ое не търпи,. тава е! -В. - Му¬
тафчиеви. - Ле—опис ни смутното време.
Още: Дохожда ми / дойдт ми до зъби.
СТИГА МИ / СТИГНЕ МИ ДО УШИТЕ. Обикн. съо слеДв. изр.- и съюз че. Ниу-
чивим ст. узнавам нещо (обикн. някакъв 'слух, мълви). Стига ми до ушите,- чк' са станали
нереДни неща.
Оцт: Достига ми / достигне ми (дохожда ми / дойде ми. идва ми) до ушите (ухото).
СТИГА МИ / СТИГНЕ МИ ПИПЕТО и НЕ МИ СТИГА ПИПЕТО. Пррпреб.
1.	Обикн. о „яриц- Зная (нт зная), сещам ст (не се сещам) как ди постъпя, киа ди ст справя'
с нещо. Бе, хора, па дотам ни не ви стига пипето, кога !а ги Донескяе? Сг. Чнлнитнров.
Хлеб ниш нАсуцинй.
2.	Сама в несв. вид. Обикн-. о отриц. Умен, схватлив (глупив) съм, лесно (мъчно) раз¬
бирам, възприемам. Ако аз бях като тебе, щях да умра гладен, а ти ако беше ката мене.
нищо нямаше !а • направиш. пипето яи не ояига- Ст. Чилингиров, Първи жертва.
Още: Стига ми / стигне ми питката. Прeпрер- Стига ми / с—нтие ми гливи—a.. Стига ми /
стигне ми ума (акъли) /в 1 и 2 знач./. Не ми стига куфилницата (куфирицати,, кратуната).
/към 2 знач./ Диел- Пбeнeеб.
СТИГА МИ / СТИГНЕ МИ ПИПКАТА и - НЕ МИ ' СТИГА ПИПКАТА. Вж.- Стиги ми f
стигне ми пипето. — Кадърни ли са. стига ли им пипкапа? Ив. Вазов* Чичовци..
344

СТИГА МИ I СТИГНЕ МИ РЪКА. Имтм матератлит възможност' да направя ■
иещо; заможен съм а мога дт направя, дт постигна и-що. Книгите тогзвз се припшсоелш ■
с ръкз, а затова сс искало много време, та и стеялш много скъпа, а по тооз. а всякому ни
стигало ръка дз сш ги купи, Лотост-руй, Книгопечатание. Ней му е ' Драго наНинко а нз жина му
Оа - струват добрана нз други хора, - доколкото им стига ръка. Т. Г. Влтйков, Дядовата
Слтвчова уиукт. — Ще дадеш, лили, и на вуйчо сш Кирил малко дз сс поотплзти. . . Разбира ■
се, тетко. . - Аз вас ош обичам, и колкото мш стшгз ръкз. ще вш помогни!' Елин Пелин,
Летен ден. Помня ез като я [църквата] събориха башибозуците, цяло село се събра - да я ■
прзаа. Кой колко му ръка стигни принесе: кандило- светилник. П. Ю- Тодоров, Ръка.
Пе а всикш — бил прост или з^лиц, биОняк или имотник — даваше. — кому колкото стигни ■
ръка — за обители а църква. Н. Райнов, Видения из др-внт България. Ако - едшн ден ми ■
стигни ръка, ще йзм каруцата на к]лер]жилизеря дз бояДисз ритлите, па Оа изрисува пак
по тях а четници, Й. Ртдачноз, Барутен Буквар.
Още: Дтвт ма / даде ма ръка.
СТИГА МИ / СТИГНЕ МИ УМА и НЕ МИ СТИГА УМА. 11. Обшкн,- с отршц.,
Зная (и: зитя), с-щам се (не се сещам) нтн да постъпя, нтн дт се справя с иещо.Ктн ще
изкарам до пролитта. кзто нямзм кличка дърва в йоора сш, хич не мш стига умът. Ст. Мар¬
ков, Дълбока Бразда. Нямз откъДи йа вземе пит пирш, Не ми стига умът- къди щи'си Оиним
утри, когато -пздне Дълбокият сняг. А. Ктртлuйу-з. Малкият ортч. — Ама проста работа
тези немци. един гвозйий ни им стига уми Оа забият, . Ал. Константинов, Бай Гтиьо.
— Тъй и до утри нямз дз го унищожите, Щс съберете цяле роте за един - мръсник, Толкова '
ли не ви стшгз умът. Хвърлете в мазето Ови бухалки! Ем. Станев, Изтн Коидтр-з. Вместо
Оз се държим заедно,,.., ние един на Други сш проливами кръвта,. . . И асе не ма стига уми —
зещо ? Кой измисли тая дивотия ? П. В-жииоз, Зт честта на родината. Колкото за тоаа щс
ми стигни уме как да го направя.
2.	Симо в нссо. аад. Обикн. с отршц. Умен, схзатлив (глупав) стм, л-сио (мъчно) разбирам,,
възприемам. Толкова лш ти стига уми? Хич бай ти Ганьо опозиция става - ли, бе момче! '
Ал. Константинов, Бтй Ганьо.
3.	Обикн. а са. -виО в мин, со. а бъд. ар, Сттиах (щ- сттиа) благоразумен, поумнях (ще ■
поумнея). Аз мисля, че като е ноглеДув!Л. ще му с стигнел умът вечс- Йс. Вазов,.
Хъшове. Личи са, че му е стигнал уме. Г. Г. Влайноз, Житието на една майна.
Още: Стига ми / стигне ми тнтлт. Стига ма / стигне ма глтвaстт> /нъм 1 и 2 знач./.
Стагт ма / стигне ми пипето (папката) /нъм 1 и ' 2 знач./. Принибр. Н- ' ми стига нуфалиа- ■
цатт (куфарицатт, кратуната) /нтм 2 знач./. Дшзл, ПрснсОр.
СТИГАМ / СТИГНА НА ОПАШКАТА. Пристигам някъде нтсИо, . носато сече нещо е-
ит края. Стигна - не опашката на филми.
СТИГНАЛ ДО „УФ ТА ЛЕЛЕ“. Диел, Много осиромашал.
СТИГНАЛ ДО ЦИУ. Дшзл, Осиромаштл.
СТИГНАЛ НА КНИГАТА ДЪНОТО. Дшзл. Всичко знае, много' учен'.. ЗЗ мени по трев*-
нинската чзршия говорят, чи от много учени съм стигнал на книгата дъното.. Д. Мантов,.
Хтйдушнт кръв.
СТИГНА МЕ ДЪРВЕНА КУЧКА [ЩЕ МЕ СТИГНЕ ДЪРВЕНА КУЧКА].. Ядох голям
бой с дърво (ще ям голям Бой с дърво) (употребява се обинн. нтто закана)..
СТИГНАХ ДО КРИВА ПЪТЕКА '[ЩЕ СТИГНА ДО КРИВА ПЪТЕКА], 1, Не успях
(и: ще успея) дт отида доттм, донъдето иъзитм-аяитх ■ и се зърнах (ще се зтрит) от пътя.
2.	Не успях (не ще успея) дт завърша и-що докрай или нищо не постигнах (Не ще постигна) ■
з работата, с която се занимавам ала стм се заел. Ефтшм продължи дз шспнс: — Стигнех ез
до крава пътика а Исидор спря Оа досипи аодз, Из. Хаджимарч-з, Овчарчето Ктлатно.
3.	За и-що—осттвтм (ще остана) незтзыален или Без ианантз резултат. Тази работа стигна-
до крива пътека. • Товз състезание щи стигне до крива пътеки,
Още: Отидох (ще ида) до нразт пттент. Ходих до нрава пттент /нтм 1 знтч./.
СТИГНИ БОСИЯ, ТА (ЧЕ, И) МУ ВЗЕМИ ЦЪРВУЛИТЕ. Дшал-.- Ирош. Употребява ■
се, ногтто не може да се получа, вземе нещо от ияного, зтщото и той го няма.
Още: Хзана (улови, дръж) босия, тт (че, и) му взема цървулите. Ирон.. Хвани (улова,,
дръж) Босия, тт (че, а) му взема опинците. Ирон. Погони Босия, тт (че, а) му взема цървулите..
Дизл, Ирон.
34S

СТИСВАМ I СТИСНА (СТИСКАМ) ДЕСНИЦАТА някому, Обикн. з св, зид, Книж.
Поздравявам, принетствувам някого, обикн. по случай някакъв негов успех или зи ди
изразя благодарност, одобрение или съгласие с ното. Но ннс, които го [артисти Г. Киров]
познаваме, които сме го гледали с удивление и възторг, не трябва лн дх го споходим и -mисаем
десницата му, Ал. Гюров, Б. Н. Товтър.
Ощо: Стасвим / стиснз (стиским) ръка-Ста^
СТИСВАМ / СТИСНА ЗА ГУШАТА ' някого, С насилио нвкврвим някого дв извърши
нощо; насилствено принуждавам някото зв нощо.
Ощо: Хващам / хвани (улавям / уловя) зв гушата. Стисним / стисни • зв гърлото.
Стисним / стисна зи гушмики. Диси.
СТИСВАМ / СТИСНА ЗА ГУШМАКА някого, Диал, С насилие накарвам някого да
извърши нещо; насилствено принуждавам някого зи нощо.
Ощо: Стигаим / стисни зв гушата (гърлото).
СТИСВАМ / СТИСНА ЗА ГЪРЛОТО • някого. С насилие накарвам някото да извърши
нещо; ниеипствоно принуждавам някого зв нощо.
Ощо: Хващам / хвини зв гърлото /в 1 знич./. Стосвим / стисни зи гушата. Стисним /
стисни зв тушмаки. Диал,
СТИСВАМ / СТИСНА ЗЪБИ. 1. Овладявам сс, за ди поноси, ди изтърпя нещо
(обикн. придружено със съответни гримаси). Димир трепна, сти-нх зъбн. Усстн как кръвта
слиза оп главата му, нсщо като чс го стигни за гушата, А. Гуляики, МТ станция.
Когато убиха з Балкана Сокола и тримата Нетилшковци, дядо Стонл -гиснa зъбн н не си
намокри окото, А. Кврилийиен, Строители ни републиката. — Казвай! — въпросът бсшс
прндружлн ог силен удар с гума, Вснко затвори очи, сгu-нх зъбн н помисли: —— „Това е
■-тaжьп ми, Трябзх дх се търпи!“ М. Грубешлиови, Проз иглено ухо. Борис бсшс -ги-асл
зъбите сн и чхкашс с нетърпение края нх всичко това., , И до края на делото той нс по¬
гледна никого. К. Калчев, Семейството ни тъкачите. Ако беше малко по-умлн, Жак. щеше да
го преглътнеш н няма да рлвеш и дх се унижаваш, а щс стиснеш зъбн и ще търпиш, додето
гс смажат и дойде краят, Б. Райнов, Дъждовни вочор. Тъгага му рa-mешл з-екuмнаутно.
За малко остана да се разхълца, Повторно стисна зъби, овладя се. Ив. Хаджим-рчев,• Овчар¬
чето Килптао•
2. . Въздържим ст, възпирам сс (да кажи нощо) (обикн. придружено със съответни гримаси).
Казански продължи дх я подпигзх безсрамно: , ., — Тъй,. . Значи, не сн го виждала едина-
дл-лт месеца. нали така? Стиснала зъбн и решила да не оггозиря, за дх нл сс заплети още
повече, Цвета още по-ниско сзсдс глава, Д. Ангелов, На живот и смърт. Той разбра, че зх
всичко това е зинозен Кон-улa, стисна зъбн и нс каза нищо злче. Й. Йонков, Женско сърце.
Свещеникът стисна зъбите си. за да се одържи да не изпсува, па излезе. Ин. Визон, Кв-
звлврккаги царици.
Ощо: Стасвам / стисни устни /н 1 знич. към 2 знич./.
СТИСВАМ / СТИСНА • (СТИСКАМ) РЪКА*^^ някому. Обикн. в св, знд, Книж,
' 1. Поздравявам ст, здрависвам сс, ръкувам се (придружено със съответен жест). Осемде-еm
годннн от рождението нх Язороз! Той. този чуден пост, можеше дх бъде жив между нa-!
Живи сх негови другари, хора, които са имали mхсmилmо да говорят с нсго, дх -ти-аan ръката
.му, н. Литературен фронт, Неизвестни писма ни Яворов. И така, към уречения час той се
качн нх файтона и опнде в дзореца. Двамата държавници, които го очакваха, станаха дх му
-тu-нuп ръка. СТ. Дичев, Зи свободата. След два дни пристигам з София н се радвам, че щс
имамл случай дх сн стиснем ръцете,
1. Поздравявам, нрпвстстнуввм някого, обикн. по случиИ някакъв негов успех или зи
дв изразя благодарност, одобрение или съгласие с ното. — Благодаря пи много — стисна
му ръка Мсподн, М. Грубошппеви, Пред прягв. Отговорът би посрещнат с шумни одобрения
и викове „брхзо“,.. В знак нх солидарност утвърдително заклати глава и другият младеж,
Сmн-аaхме им ръцстл. Ив. Мирски, Проз довет земи. 'Нима хз пе обвинявам за патрио¬
тичното дсло, които нзвършн тогава? Напротиз, -пи-кaм пн ръката! М. Марчовски, Тихо
пристанище. Тс извършиха дсло, за което заслужават да нм спн-нсм ръцстл,
Ощо: Стнсвзм / стисня (стиским) десницата. Книж.
СТИСВАМ / СТИСНА УСТНИ. 1. Въздържим со, възпирам се (дв кажи нещо)
(обикн. придружено със съответни гримаси). Неприятна тръпка мнна през тялото на
.полковника. Амн ако шофьорът ударн колхга в камиона?, . . Искаше му си да нзвнкх —
346

внимание! — но стисна устни- За какво сам ще поДсеща? П. Вежиное, Следите остават.
Рената опиона устни и реши да не казга нито дума.- М. Грубешлиева. Пред прага.
2. Сърдит съм, недоволен съм от нещо и се намусвам (обикн. придружено със съответна
гримаси). — Кажете на мене. . - Щк му съобщя!- . . — Не. Само лично. '. - Стиснала устни,
Калиопл взе ат слугинята високата лампа и поведе офицера нагоре по стълбата- Ст. Дичев,
За свободата. Макс изплю угасналата цигара, стисна устните ои и шибна нервно каня.
Д. Димов, Тютюн.	'
Оцт: Стаовам / стисна зъби /във 2 знач. към 1 знач./.
СТИСКАМ ГИ КАТО ДВЕ ПАРИ В СЪДРАНА КЕСИЯ. Диал. Гкъптрникескн пазя
нтщо (обикн. пари); прекадено много пестя.
СТИСКАМ ДУШАТА СИ В (ЗАД) ЗЪБИТЕ и СТИСКАМ ДУША В (ЗАД) ЗЪБИТЕ
<СИ>. Много съм зле, много съм отпаднал, едва имам сили ди живея. Беше сеДемёкоря и
пет гоДишен старец прегърбен, спечен —— стиска Душаял си в зъбите, какяо ое „зрЛзягаха
селяните за такъв човек. Кр. Григоров. Раздолчини. Беше измръзнал, болнав, едва стискаше
Душа за! зъбите си. В. Геноиски,- Седем години.
Оцт: Нося душат. си и зъбите. Държи душат. си зад ' зъбите.
СТИСКАМ ЗЪБИ. 1. Търпя. мъжествено понасям нецо. Разкъсах ризата и почнах
несръчно !а превързвам раната. Банката стискаше зъби и само ат време на време не можеше
да ое одържи и „хглше тихичко. П. Незнакомой. Маргаритки и из. На той описка зъби и
мълчи, а ап лицето му яака тече• воёл- Д. Талев, Железният сиетнлинк.
2. Не говоря. не аизеим нищо. за да не издам нецо. Ти !а мълчиш! Да ои отиокаш зъбите. че.
Й. Йовков. Чифликът край границата.
СТИСКАМ ПАЛЦИ. 1. Със оледг. изр. оъо съюз ди или оамося. Тревожа ст зи успеш¬
ното, благополучно осъществяване, преминаване ни нещо (обикн. придружено със съответен
жест). Качвах ое по отълбияе и стисках палци да не срещна замглава. Сама пой ми
липсваше сега.. Л. Дилое, Тръстиката.
2. Някому или оамося- Желая - някому усптх за нещо. което той в моменти върши или му
предстои да върши (обикн. придружено със съответен жест). Ще стискам палци ёа ои из¬
караш хубаво изпита. • Стискай ми палци да успея.
СТИСКАМ СИ КЕСИЯТА. Не искам да давам пари, да харча; голям скъперник съм.
Не си ояискай полкова кесията, ами дай пари да купя ганям подарък за мнаДоженците.
СТИСКАМ СИ УСТАТА и СТИСКАМ УСТА. [Чкото: Стискай си устати]. Грубо.
Внимавам какво говоря, въздържам ст да говоря необмислено, неуместни или обидни думи;
млъквам. И браяовияе му ниви. . •.. му се вижёаха по-хубави и по-големи и някакъв зън
червей току шаваше в сърцето му и го караше Да ръмжи и стиска успа. Елин Пелин,
Земя.
Оце: Прибирам си (събирам си. свивам си) устати. Грубо. Държа си устата. / ' във
2 знич./. Грубо- Сбирам си устати. Просторен.
СТИСНАЛ СЪМ СЕ КАТО КОКОША ТРЪТКА. Проявявам скъперничество. свиди ми
ст ди давим пари, да харча; станал- съм скъперник. Аз му викам: „Герго, давай повече. недей
трепера нл зрънцето, чк сега му е времето, ако искаш повече прасци, а той • ми вика:
— Ти да си благодарен и на това- - - Беше ое стиснал като кокоша трътка. !а прощаваш.
Ст. Ц. Даскалов, Сгублеиските липи.
СТИСНИ МЕ, ЕЛЕНКЕ. ДА КИХНА. Поёигр. Употребява се. аогито някой много се
хиили или много се превземи.
СТИСНИ- МЕ, < ЛЕЛЕЮ > РАДКЕ, ^ОРЛЕН ДА ПРЪДНА. Вулг. Поёигр-
Употребява te, когато някой много се хвали или много се превземи.
СТОВАРВАМ / СТОВАРЯ БЕЛЯ- <НА ГЛАВАТА> някому. Ставам причини някакви
неприятности да сполетят някого; създавам неприятности ни някого. — Та куче беше, зер
нароДа бунтуваше — ... — И който го е „чистил, добро е сторил нл всинца ни. . -
Разбойникът сякаш не вярваше на ушите ои. Ката попремиоли манко, той прихна в смях и
рече: — Слушай,. - • • ако искаш да стовариш и пая беля на моята глава, грях взимаш на
душата ои! А. Христофоров, Ангария.
Ощт: Докарвам / докарам (донасям / донеси. навличам / навлека) беля <ни главата >.
347

СТОВАРВАМ / СТОВАРЯ ВИНАТА ■ върху (не) някого, Посочвам, оБанн. иЕскртзЕд-
лазо ияного като зиновнин зт нещо; обявявам някого зт виновен, обини. несправедливо.
—Кек- - вървят вашите работи ? — О, а моите не вървят. . . моторът нищо си е повреДил, а
механикът иска върху мини да стовари аината. М. Грубешлаеза, През иглено ухо.
Мелкете слугиня стовари вината нз голямата, голямете пък хитро а биз стеснение пре¬
хвърли тези вана въз Кънча. Т. Г. Влтйноз, В-стозой.
Още: Хвърлям / хвърля (прехвърлям / каeхз■таля) зинн<та>.
СТОВАРВАМ / СТОВАРЯ ВЪРХУ ПЛЕЩИТЕ на някого нещо. Заставям няного дт се
зт-ме с и-що, дт по-ме някакво зтдтлж-иие, дт втрши някаква работа. Инак много скоро
Кирил щс остени сам да управлява „Нова Мизия“. Оз хейдутува. както сш знес, а дз стоварва
всшчко върху чужда плещи. Ст. Марков, Дълбока Бразда.
Още: Стоварвам / стоваря ит гърба /в 1 зиач./.
СТОВАРВАМ / СТОВАРЯ КРИВИТЕ ДЪРВА ВЪРХУ ГЪРБА на някого и СТОВАР¬
ВАМ / СТОВАРЯ Кривите ДЪРВА върху (връз) някого. Струпвам зтрху някого цялата
отговорност, зина зт нещо ала неприятна последици от нещо. Навикали сте го, па асе връз
ниго стоварвате кравите дърва. Т. Г. Влтйков, В село. Доквто открием истинския убииц. та
ще опъваш каиша. . . — Другарю Стефанов- знем, чи никъде нямз село без кучета- ама
Докато го заловим, асе върху мине лш щи стоварват кривите дърва ? В. Н-шков, НастъплЕНие.
Тия обвинения означават опит не заинтересуваните да стоварят саоате криви Дърва върху
чужй гърб, Г. Димитров, Вторият конгрес ит Отечествения фронт.
СТОВАРВАМ / СТОВАРЯ НА ГЪРБА нз някого и СТОВАРВАМ / СТОВАРЯ НА
ничий ГРЪБ. 1. Заставям някого дт се зтеме с и-що, да поеме някакво задължение, дт
върши някаквт работт. Всичката тижка и неприятна работе е стоварена нз техния гръб.
Ал. Константинов, До Чикаго и назад. Цялетз работе на профорганизацията стовариха нз
моя гръб.
2. Принуждавам ияного дт отговаря зт нещо, дт носа неприятните последици от нещо; обвиня¬
вам го з нещо. — Моята служба пра амирикенцити е свършине, — Чс защо тъй ааезаnн] ?
— Заради убийството ни Младенов, Исках дз го стоваря нз твоя гръб. Откъде дз знем, че
американците сз подслушвали апартаменте на тоя глупак, Б. Ртйиов, Господин Ниной.
Още: Стоварвам / стоваря зтрху плещите /ктм 1 знач./.
СТОВАРВА СЕ / СТОВАРИ СЕ ВЪРХУ (НА) ГЛАВАТА МИ. 1. Принуден съм дт се
зтемт с нещо, дт по-ма някакво задължена-, да извърша нянтквт ртбота.
2. Сполетява ме и-що много неприятно, Б-да, нещастие. Разтурени хора, ей! Гребшти кой
какво намира, а после нз моята глеве се стоварва-. Ст. Ц. Дасктлов, Есенно сено.
Още' Струпва ми се / струпа ма се (азсапзт ма се / изсипе ма се) върху (иа)
главата /нтм 2 зитч./. Стоварва се / стовари се зтрху (ит) гърба (плещите) ма /в 1 зитч.
към 1 знтч./.
СТОВАРВА СЕ /СТОВАРИ СЕ ВЪРХУ (НА) ГЪРБА МИ. 1. Прануд-и съм дт се
зт-мт с нещо, дт по-мт някакво зтдтлж-иае, дт извърша някаквт работа.
2. Праиудеи съм дт отговарям зт нещо, дт нося н-приятнит- последици от и-що.
Още: Стоварва се / стовари се върху плещите ма. Струпва се / струпа се (птдт / пади-)
зтрху (ит) гърба ма. Стоварва ' се / стовари се зърху (иа) главата ма /в 1 знач. нтм' 1 зитч./.
СТОВАРВА СЕ / СТОВАРИ СЕ ВЪРХУ (ЦА) ПЛЕЩИТЕ МИ. 1. Принуден стм дт се
зтемт с нещо, дт по-мт някакво задължение, дт аззтрша някаквт работа.
2. Принуден съм дт отговарям зт и-що, дт нося неприятните последици от нещо. А в
същото врими цялете отговорност сс стоварва нз плищити му, В. Геносскт, С-д-м
години.	>
Още: Стоварва се / стовари се върху (иа) гърбт ма. Стоварва се / стовари се зърху
(иа) ■ глтвттт ма /в 1 зиач. ктм 1 знач./.
СТОИ МИ НАВРЪХ ЕЗИКА. Дшал. Знтя нещо, ио ие могт в мом-ита изведнъж дт се
сетя и дт го ктжт; мтлно остаст итптлио дт си припомня нещо, но-то искам дт кажт.
Още: Върти ми се (заса ма) иа езика /в 1 зитч./. Мотае ма се (плете ма се) ит езинт.
<Нт върха > ит -зина ми е /з 1 зитч./.
СТОЙ, НЕ ДУМАЙ. Намт, възможно ла е (зтзклицтиие зт изразяване нт голяма
азиеитдт, учудване от и-що, но-то се ртзнтззт някому). Тези вила му коства поаичи от еОин
348

апартамент. — Стой. не думай. • Той с избягал от къщн и л оставил жена си. — Стой,
нс думай! Ни може да бъдс.
СТОЙ, ТА (И) ГЛЕДАЙ. Употребява сс, котито някоИ очаква, чт що со случи нощо
извънредно (може дв бъдс добро или лошо, неприятно). Натъкми всичко умно. дхй му пътя н
после кръстосай ръце. сгой н гллдай само — зснчко ще спане по золяпх ти. В. Друмев,
Иванко.
Ощо: Ели глодай.
СТОЙТЕ, ЩЕ ПИКАЕ БУЛКАТА. Днал. Ирон, Употребява сс, когато со очикви ди
■сгано нещо, ни коото излишно се отдави толями важност.
СТОКА ЧЕРНООКА. Нрлнлбр, Лош човек, човек с много недостатъци, коИто съвсем
но о зв хвалено. Порасна и стана стока черноока, Учипллитл бяха вдигнали ръце от него.
СТОМАХА МИ Е ЗАЛЕПЕН ЗА ГРЪБНАКА. Много съм слаб; прекадено измършввял
съм. Яж повече! Нл виждаш ли каква си станала,. стомаха ги л залепнал за гръбнака,
СТОМАХА МИ СВИРИ РАМАЗАН. Много съм тлвдон, протлиднял съм. Ог сутринта
ме беше ял и стомаха му свнрешл рамазан,
Ощо: Чорвити ми свирят римизин.
СТО НА СТО. Книж, 1. Изцяло, напълно. Вснчко е изразходвано сто на сто.
2. Съвстм сигурно, положително. Той погледна към сгронпилиге и каза сухо: а Щс гн билм
сто ни сто! Т. Монов, Смърт няма. — Май счупих нещо .— говореше пой. — Сто нх
спо счупих нсщо, Ч. Шинов, Момчета. Сто на сто съм сигурен, чс щс дойде.
С ТОП ДА МЕ БИЕШ. Със следв, главно отрнц, нзр. Каквото и дв правиш, каквито
и усилия да со политат (употребява со, зв да со подчертит, чс но е възможно нещо да со
осъществи). Аз. докаго ни се разправя — с топ дх ми бняп нс ще сс мръдна отгука, П. Ю. То¬
доров, Първите. С топ дх го бнеш няма да изкараш двс пари от него. Н. Геров, Речник
нв блъгиркапй язик.	»
СТОПИХ КОСТИТЕ (ЩЕ СТОПЯ КОСТИТЕ) някому. Днал. Премахнах някого, уни-
шежпх то (що премахни някото, ще го унищожи).
Ощо: Стопих псппгс.
СТОПИХ ПЕТИТЕ [ЩЕ СТОПЯ ПЕТИТЕ] някому, Днхл, Вж. Стопих костите [що стопя
!кoсгпте] някому.
СТОПЛЯМ / СТОПЛЯ ГЪРБА нх някого, Набивам, нвтупввм някото.
Ощо: Сгрявам / строя (нииосвим / ничсшя) гърби.
СТОПЛЯМ СЕ КАТО ЛЕД В СТОМНА. Диал, Ирон. Много ми е студено; измръзввм.
Ощс: Сгрявам сс (топло ми е) като лед в стомни. Днал, Ирон.
С ТОП НЕ МОЖЕ <ДА> СЕ РАЗБИ <Е>. Зи нещо — много о здраво, солидно, аи-
турно, с нищо нт може да му сс попречи или да му се навреди. Сллд пня. внушителни
думн на началника, за всички в село стана ясно като бял ден, че -иихтa на двамата побра¬
тимени чорбаджии и с топ всче не можи сл разби. Т. Г. Влийков, В соло.
С ТОП НЕ МОЖЕШ <ДА> МЕ РАЗБИ <ЕШ>. Намирам со в много сигурно по¬
ложение; напълно неуязвим съм. Приплаках на кооператорите. добрн хора бе, прилхх ми,
макар чл бях със заложена кьтмркс. Ощс приз пързатх година изкупих. имоплца си. Влчл
съм креnо-т — с топ не можлш мл разби, А. КирилиИчов, Народен закриляше.
Ощс: Топ но можс <да> мо разби <о>. Топ нс мо разбива.
СТОРВАМ / СТОРЯ ВОДА ДА НЕ го УМИВА. Днал, Ниругаввм ниИ-жестоко някото,
мъмря някого, като му надумвам ний-торииви, ний-труби думи.
СТОРВАМ / СТОРЯ ЕВАЛЛА някому. Обикн. з сз. знд. Дuсu, Постаравим со дв угодя
някому, ааге извършвам нещо, коото му т приятно. Тръгва с нея [войската] посрсд зима,
.прсз студовете и през балконите, за дх додс в Стамбул и да стори ивалла на султана,
349

Ив. Вазов, Михалаки чорбаджи. — Пък ти не знаеш, заговори яой, — Моя батко, попа де,
стори еванла на кмета, — Тъй ни? Че кога?— Оня ден. .- Кмета гощава кръстника ои. па го
викаха да опее софрата и там. А. Страшимирои, Антология.
Ощт: НАправим / направя евалли.
СТОРВАМ / СТОРЯ - ЖЮНЖЮНА нещо. Диан- Изказвам, издавим някаква тайна
пред мнозина.
СТОРВАМ / СТОРЯ НА ПЕСТИЛ. Обикн. в св. вид. Диан. 1. Някога- Набивам жестоко
някого, пребивам ипкото, смазвам го от бой.
2. Някога или нещо. Унищожавам напълно.
Оце: Направим / ' направя ни пестил /в 1 и 2 знач./.
СТОЯ В ГЛУХА ЛИНИЯ. Отстранен съм, изолиран съм и не ми се дава възможност
ди се проявя. - да напредни служебно или обществено.
Оцт: Намирам ст в глухи линия. В глуха линия съм.
СТОЯ ВИСОКО В ОЧИТЕ на някого- Ценен съм. уважаван съм много от някого,
мнението му зи мтн т много хубаво. Нл онеДната го!ина. - . Гоце ояои много висока в
очияк на • съучениците ои. П. К. Яворов, Гоце Делчев. Учителят по „стария стоеше много
високо г очите на воички свои ученици.
СТОЯ В СЯНКА. 1. Незабелязан, пренебрегна— съм. и не ст оценява— качествата и за¬
слугите ми. Самите уёарници ое спотайвая, дори ое крияя. Те не иокая да ое изтъкват —
какво собствено оа направили. . - За тях комай нк се говори. те сяояп в сянка. Г. Кира-
славои. Проходът ни младежта. Тя си беше такава, обичаше да погазва пая-аня. диреше
повоДц да ое перчи. И когато нямаше о какво, измисляше нещо, сама и оамо да не стои в
сянка. Б. Болгир, Близнаците. През време на фашисткия режим Трилуоа стоя в сянка —
за него нито се пишеше, нито ое говореше, а и сам п„етът не можеше да пкчаяа овоияе
ядовити, силни и изобличителни сатирически сонети, в. Литературен фронт. Дани пораДи
липоа на сценарии възможности, дали поради известна безличие — пя [ар—истки-и] не успява
да ое наложи и ояои в сянка, в. Народни култури.
2. Прикрит съм, не ст издавам. чт съм участвувал и нецо или чт съм инициаторът, при¬
чината за нецо, обикн. нередно.
Ощт: В сянка съм. Седя и сянка /към 1 знич./.
СТОЯ ДИВАН < ЧАПРАЗ > някому. Държи ст пред някого чинно, с уважение и показвам
готовността си ди съм му и услуги и ди го слушам. Как няма да яе послуша, бре!
Ти депуяля ли ои, що си! Ще го накараш да ти ояои Диван-чапраз. Д. Ангелов, Ни живот и
смърт. Цяла оюрия заппиеяа ще вървят сне! тебе и диван ще ти стоят. Д. Немирое.
Братя.
Свързва се с народния обичай по-младите жени (обикн. снахите) да стоят приви и присъствието ни по-
сгирите и мъжете, и да им слугуват ни трапезата.
СТОЯ ЗАД ГЪРБА на някого. 1. Подкрепям. подпомагам някого, служи му като опора.
Ти трябва да ои спокоен, защото заё гърба ти стаят твоите роДители. Аз оъм сам
безникакви близки или влиятелни приятели.
2. Действувам чрез някого. В ' него [търга] нк участвува оамо представителството на
еснафа ат имеяо на самияк еснафи, а воеки от послеёнияе се яги за своя смеяка или за
сметка на неколцина свои ооeсплфц. Така се яги и тате. зад гърба на когото стаяха
бай Стоян и още двама-трима от по-старите. Сг. Чилингирои. Хлеб ' ниш насущний.
Оцт: Зад гърби съм.
СТОЯ ЗАД МЕТЛАТА. Оставам незабелязан, неоценен, нт напредвам обществено
или служебно. Още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция. - - защото ще
отоиш зад метлата. а хората ще ои пнетат кошницата., Ау- Константинов. Бай Гиньо.
СТОЯ ЗДРАВО НА КРАКАТА СИ. Имим сигурно положение, солидни позиции.
В момент на съмнение. трудности ц неприятности ёа си спомняте за нас, за Отечествения
фронт, за неговото правителство, коияо стаят здраво на краката си. Г. Дими—ров. Ръка
зи ръаи напред и ист напред, въпреки всичко!
Оцт: С-оя здраво ни нозете си.
350

СТОЯ ЗДРАВО НА НОЗЕТЕ СИ. Вж. Стоя здриво нв крикити си.
СТОЯ <КАТО> НА БОДЛИ. Неспокоен съм н очакване на нещо неприятно; нещо
ме безпокои, тревожа сс зв нещо. Нързхн стон кхпо на бодли, От минута ни минути
очаква да пристигнат роднините, Ал. Константинов, От много ум.
' Ощо: • Стоя <авто> ни тръни (игли).
СТОЯ <КАТО> НА ИГЛИ. Неспокоен съм в очакване ни нощо неприятно; нещо мо
безпокои, тревожи со зв нещо. Дядо Колю зсе продължаваше дх очаква съдебния отговор;
той стоешс капо на игли! Мих. Георгиев, С тебешир и с въглен.
Ощо: Стоя <аиго> ни тръни (бодли). Содя <авго> нз итли.
СТОЯ <КАТО> НА ПРУЖИНА. В нипрогнвто очикнине съм нв нощо, готов съм
нсднвга да действувам. Сякаш нм е дидснх предварителни команда за някакъв набег, Те
стоят кхпо на пружина. Остава да захвърлиш угарката и дх си нахвърлят над нея сдно?
временно двайсетина души. Д. Калфов, Под южното небе.
СТОЯ <КАТО> НА ТРЪНИ. Неспокоен съм н .очиквино. на нощо неприятно; нещо
мо безпокои, тревожа ст . зи нещо. Лспо столшс неспокоен, като на прънн. умираше от мъка,
чакхшл дх сс подаде Бойка и слушаше рaз-елао, Елин Лолпн. Лотен ден. Мария столше като
на тръне и очакваше всеки миг дх избухни свадата. К. Поткинов, Димяновити челяд. Измина
сс цяла седмица, откак бхй Пондю изллзл от аристх н тръгна на работа. Никой нс го зака¬
чаше,. , . Но той всс още сголшл като на тръни, Можс би заповедта за уволнението щс
дойде, тъкмо когато никой нл я чака, Г. Кирвслзвов, Чиненн(пиоккз история. Той познаваше
лютня нрав на своя началник, страхуваше сс ог нсго н зинхги сгоеши като на тръне.
М. Мириовсаи, Митко Палвузов. Докхпо вечеряха, пя столше като нх грънс и чакхшл
минута по-скоро дх -maне от грапсзхгх, Ив. Петров, Нонкиняти любов. Доссга никой нс бс
го пипнал с пръст и това още повече го ужасяваше, То бе съвсем необичайно за нсго.
И . затова през цялото време гой столше като ни тръни з очакване нх този най-вхжлн
за нсго момент. К. Калчев, Живите помнят.
Ощс:	Стоя	<кзто>	нз игли	(бодли).	Седя	саиго>	нз тръни.	Въртя	сс кито
ни тръни. <Киго> ни тръни съм.
СТОЯ КАТО ОБРАН ПОП. Слисан съм и не знвя кякво да предприеми, какво да
правя. Хайвани с хайвани! Пропъдихте хубавата снахица! Тн що стоиш кхпо обран поп, бе!
Скоро да зързиш дх я доведеш! Ив. Петров, Нонкинатя любов.
СТОЯ КАТО ЧИР. Но съм ни мястото си и пречи. Тая маса стои капо чир з
-тaятa,
СТОЯ НА ВТОРИ ПЛАН. Кннж. Имвм второстепенно значение, важност. Изпълне¬
нието нх пази задача стои ни зторн план.
Още: Стоя нз зиден план. Кннж, Ни втори план съм. Кннж.
СТОЯНА (НАД) ГЛАВАТА на някого. 1. Додянам ни • някого с продължителното си при¬
съствие • н очакване ни нещо от нсго или кито ниблюдиввм отблизо работата му. Стнга сн
стоял ни главата ми, нищо няма дх гн кажа,
2. Зорко бдя . нид заниманията на някого, като го ръководя и контролирам. Имашл добър
успех в училище, когато ■ майка му споеше над главата му,
Ощо: Вися (содя) нз (нид) тливити. Стърчи нз (над) тливити /към 1 знач./. На (нзд)
главата съм /към 2 знич./.
СТОЯ НА ДВА СТОЛА. Проявявам со кито двуличен, ^искрсн в стремежи си ' да си
осигуря изгоди, обляти от двс различни стрини. Сьmе-mвмвхmиmе временни недоразуме¬
ния.. , . трябва час по-скоро дх сс ликвидират, като отечл-твлаофрoнmов-китл партии сами
смело очистят своите средн от подобни нежелани н зредни гости, от хора, конто споят
на двх -поuх, водят двулична политика, Г. Димитров, Трито големи нянпенипни задачи.
Ощо: Содя нз двз стола.
СТОЯ НА ЗАДЕН ПЛАН. Книж, Имвм второстепенно значение, важност. Детето
започна да го вынувх до такава сгеплн, чс той почти забрави да се нитере-увa от работата в
„Балканска звезда“ и ог сзосзолняти на Гита, И работата, н Гита спояха сега нх задин
351

тлен. К. Калч-в, 'Семейството ит тъкачите. В този район преднина има тежката промиш¬
леност, а лскате промишленост стои нз задин плен.
Още' Стоя ит зтора плти. Кншж, Нт зтдеи план стм. Кншж.
СТОЯ НА КРЪСТОПЪТ. Двоумя се нтн да постъпя, ие мога да релт нанзо дт
предприема или канво дт ■ изб-рт. Народната меса., . ,, стои нз кръстопът биз ясно пред¬
ставление както зе опасностите. които я очакват, тъй и за тайните намириная на прово¬
каторите. Г. Карнов, Пред пртга нт революцията. Зрий ти ниши млаОо плими, / пътят ти
широк напред. / Нас нш ' мълния огряхе, / най стоим на кръстопът. .. / Мирно мрътвити
заспаха, / жшвити Оз работят. П. Р. Слтс-йкос, Живит- дт работят.
Още: Намирам се ит кръстопът.
СТОЯ НА КЪТНИ ЗЪБИ някому. Дшзл. Угаждам втв всичко някому.
СТОЯ НА '(В) ОПАШКАТА. Последен стм з някаква работа, начинание. Ни разбираш
.ли, чс товз с случай да се проявя?Ни тш ли и ясно?, . . Или ти искаш дз стоя винаги нз
Опашката! П. Вежиноз, В полето. Стубил трябва дз си изправи на краката сш, бай Рзлчо?
Срамота е такова прекрасно сило дз стои повичс нз опашката! — нзОагна се Дойчинов от
-столе, Ст. Ц. Даскалов, СтуБлеискатЕ липи. Докато в зъраопроазоодштелаuте ВиОинскш а
Врачански окръзи посевният план зе ранните пролитници и преизпълнен уйзрно в кратко
-арими,, . ,, ПловДшвскшят окръг продължава ш до днес да стои на опашката, з. Работническо
дело. Стоим в опашката на събитията.
Още: Нт (з) опашката стм.
СТОЯ НА ПОСТА СИ. Неотклонно, ревностно изпълнявам задълженията си. Но ' всс
так и преОш процеса, а в съди ние чувствувахме, чи могъщата Германска комунистическа
партия стои непоколебимо на своя пост. Г. Димитров, Пред фттасткия стд. След като
■	великите държава сс споразумяха помежйу сш, осика от нес трябва Оз стои на своя пост за
-	благоденствиито не Държавата, М. ГрубеллиЕвт, През иглено ухо. Буряте продължаваше да
«бушува, ала Дежурните моряци стосхз на посте сш и нзй-ревностно вършеха работата сш.
Ал. Бтб-н, Малкият емигрант.
Още: Нт поста си стм.
СТОЯ НА ПРЕДЕН ПЛАН. Кншж, Имтм първостепенно знач-наЕ, важност. Неговото
тай-голямо желание биши дз завърши книгата - сш а то стоиши на прийин план а бъдещите му
. проекти.
Още' Нт преден плти стм. Книж. Стоя от първа длти. Кншж,
СТОЯ НА ПРЕДНА ЛИНИЯ. Кншж, Втршт най-отговорната, нтй-втжиттт и т-жкт
•част от някаква ртботт, дейност. Слид товз взи думата а изказа впечатленията са от
«Съветския съюз. . - „Американският нарой трябва да застине твърдо заО Югославия,' зай
]Полша, ззй -Чехословакия, зай България, зад Великия Съветски съюз, който стои на преОнЗ'
линия нз мира“, Г. Велез, Канзо зидях з Ам-ринт.
Още' Стоя ит първа линия. Книж. Нт предна линия стм. Кншж.
СТОЯ НА ПЪРВА ЛИНИЯ. Кншж. Вършт най-отговорната, итй-втжнтта и тежкт част
•	от някаква ртботт, дейност.
Още: Стоя ит предна линия. Книж. Нт първа линия стм. Книж.
СТОЯ НА ПЪРВИ ПЛАН. Книж, Имтм п-триост-пенио значение, важност. В периоди
•	до първата световни война, когато ни пръв план стоиши задачите за организирането а клесо-
-	съзнаването ни работническата класа. недостатъците и слабостите не тисния социализъм
ти сс чувствувехе още практическа. Г. Димитров, Политическа отчет нт ЦК нт БРП(к)
пр-д V нонгр-с иа Партията.
Още' Стоя ит преден плти. Кншж. Нт първа план* стм. Кншж.
СТОЯ НА СВОЙ КРАК. Диал, Имтм самостоятелно, независимо положение. И мекар
законът още да го броеше за господар, ззвшжйеши не всека занаятчия, загдето стои нз свой
-крак, В. Мутафчиева, Летопис иа смутното време. Дюкян зко ама, в дюкяна ще - чукат, ковет,
■	стържат и дялат калфите.-.,, а чорбаджията (чорбаДжия е всеки турчин, който стои нз
свой- крак) — чорбаджията къде дз върви, ако не в кафенето? В. Мутафчи-вт, Л-топис ит
•	смутното зреме.
352

СТОЯ НА СУХИТЕ БАНИ. Бивам пренебрегни— или забравен кито по-маловажен, по-
иезиАKиттлЕH.. по-нЕнужен. Не можело ли да ги осъёят по-леко? .-.Тоя път пой отказа
• рязка, обаче кумецът помисли, че е срамояа да взема рушвети, пък кръстникът да спои на
оухите бани, Ем. Станев, 'Ивин Кондарев,
СТОЯ НА СЯНКА. 1 Намирам се и добро. сигурно положение и живея добре.
А живот се живее в граДа — няма жъяга. ни вършитба: сТой си на сянка и песнички си
пей- М. Марчевсаи, Тихо пристанище.
2. Иран. Затворен ' съм. намирам се и затвори. Дорде се глеёл делата, Магритт стая на
сянка в кауша на околийската. Чудомир, Кой киато я нареди.
Още: Седя ни сянка /аъм 1 знач./.
СТОЯ СИ НА ГЪЗА. [Често: Стой си ни гъзи]. Грубо. Не Предприемам нищо, нт ст
меся в -нецо (обикн. от аоето няма да се получи някакъв резултат).
Още: Стоя си ни задники. Грубо. Седя си ни гъза. Грубо.
СТОЯ СИ НА ЗАДНИКА. [Често: Стой си ни задника]. Грубо. Не предприемам нищо,
йе се меся и нещо (обикн. от аоето няма да ст получи някакъв резултат). — Не! —
викам аз —— не! Грешка има! Ужасна грешка! — И ти ли имаш Думата ? — обажда ок
Лазар Ливадийски. — Стай си на заДника. Л. Стоянов, Холера. Тебе никой не те питa-" стой
си нл заДника и чакай сама !а видиш какво ще стане.
Оцт: Седя -си ни задника. Грубо. Стоя си ни гъза. Грубо.
СТОЯ - <СИ> НА СВОЕТО (СВОЯТА). Упорито поддържам мнението си, отстоявам
гови, което мисля или искам, и нт се вслушвам в мнението и съветите на другите.
Оце: Държа <О ни своего.
СТОЯ <СИ> НАСТРАНА. Оя нещо „ни самоот. Не участвувам, нт се меся и нещо.
— Тейко! Дай ми парите!...— Каква?.. . Какво !а Даде? Ти ёа не се бъркаш. Стай настра¬
на- Й. Йовков, Боряни. — Аз също намирам, че Днешното общество е несъвършено и чк са
необходими дълбоки социални преобразования. Сама чк — ... — друг да ое занимава с тях,
а вие да стоите настраша .. Д. Ангелов, Ни живот и смърт. Но аз, повтарям, преди всичко. ое
чувствувам българин и много повече сьчувотгувам и се уёивлявам на оние, които сега
проливая кръвта си при ЧлпалДжа и Булаир за свобоДатл на братята. си, нежели на оние,
каипа споят настрана безучастни и филооофотгувая за „възвишена любов човешка“. която е
немислима без любовта към брата-човеки. Ив. Вазов, Непубликувани писми. Престани о пая
политика!. -- Стой настрана ката мен. А. Гуляшки, МТ станция. — Не, никой не пи
-оянема правото на ръковоДител, но сега в случая, за !а избегнете упреци, че има създадени
лични отношения между околийския комипея и обвинените Другари, спойте настрана.
Сг. Ц. Даскалов. Сгублеисанге липи.
Оцт: Държа се иистрАии /във 2 знач./. Седя <си> настрана.
СТОЯ <СИ> НА ТОПЛИЧКО. Намирам ст ни сигурно, безопасно място и
живея добре, имим добри и сигурна служби. Докато всички младежи бяха нл фронта,
той си стоеше на яопничко в тила.
Оцт: Седя <си> ни гопличко. Стоя <0 ии топло.
СТОЯ <СИ> НА ТОПЛО. Намирам се ни сигурно, безопасно - място и живея добре.
имим добри и сигурна служби. — И ще бъде страшно. . - а? — Сигурно. — А защо пи тогава
си дошъл ?Защо не си стая там на топло и. . - на сигурно ? Г. Кирислиеов. Гиберови. Той пишеше
между Другояа, че войната е към края си и че тя трябва да се приготви !а го посрещне с
цветя. защото е изпълнил дълга ои (когато други са стояли на топло). Л. Стоянов, Сребър¬
ната сватба ни полковник Матов.
Оце: Седя <си> ни топло. На топло съм. Стоя <си> ни топло.
СТОЯ С РЪЦЕ В ДЖОБОВЕТЕ. Не върша ницо; бездЕйстиувим Цял ден спои о ръце
в Джобовете или се шляе из улиците.
СТОЯ СЪС СГЪРНАТИ РЪЦЕ. 1. Нищо не правя, ницо не работя; бездейсгиуеим.
'Стоян е цял ден оъс огърпamи ръце самичък- П. Ю. Тодоров, Самодиви. Пропирая го те, ама
п олм не спои оъо сгьбнamи ръце и не пипа за хатър. Тупа-лупл; чук-чук — где ударил,
где не — бърза ни, бърза. Ц. Церковскн, Сто пари ни цяло.
23 Фразеологи^н -рекинк, г. 2
335

2. Нищо не предприемам зв поктигянсто на някакви цол; боздотн съм. Но н Иво Доля не
стои co -гърнхтн^ъие. И той мразн, чссто до крайна граница, а често прескача и всяка граница.
П. П. Славейков, На острови ни ближснито. А пък ти, Тодоре, взил сн да бягаш за Париж,
И пнгаш ощс какво сми правили ний пука. Ето. внждхш какзо смс nрхвuuu, Нл сме стояли със
-гьраamи ръце, не сми бягали кхто тибе! Ал. Кенктингпнов, Ами моно защо закачиш бс,
Тодоро?
Ощс: Стоя със скръстени ръцс. Содя със стърн-ти ръце.
СТОЯ СЪС СКРЪСТЕНИ РЪЦЕ. 1. Нищо но правя, нищо но работя; бездеИствувим.
Днмнтро бл шивхшкн работник от Б-aнти. . . Той сам предлагаше услугите сн.,, . Синкаaлнлп.
с труда работник нс можеше дх стои със скръстени ръце, Ем. Минов,. Пленено ято. Трябваше
дх работи нещо, неприлично беше полкъв мъж дх стои със скръстени ръце, да ходн нз града капо
безделник, Д. Талев, Железният квогплнпа. След малко сс показа Дженх, скара сл нх дъщеря си,
чс стон със скръстени ръце. н пристъпи нa-пръхаaлх към широкото огнище. К. Потканов,
Дамяновата челяд. — Ти каиш, Нонл, почини сн! Аз, айол, нл съм свикнала дх споя със скръ¬
стени ръце, Ив. Петров, Нонкината любов. Тука внждхшл и -об-пвлиикa — сдър, псжък
човек. който никога не се смиеше, караше си, когато кхснерьm плащаше заплатите, и оп
зсички искаше работа, макар никой да не столше със скръстени ръцс, Вл. Полянов, По
пътя. Бькрuл си спомняше колко пътн на фронта тл. войниците. сх рабогилн съвсем на
зятърх, ей тъй, колкото дх нс споят със скръстени ръце, Г. Караславов, Обикновени
хорз.
2. Нищо не предприемам зв пестптинеге на някакви цел, боздотн съм. Но никой не трябваше
да спои със скръстени ръцс. Както у нас, з Члхо-ловaкнл, Полша, Гърция, навред в плхнннигл
н гориги излизаха най-смилиге борци паргизани дх подпомогнат Червената армия, Ем. Ко¬
ралов, Дъщерята на партизанина. — Щс рлче — обади се веднага Ивайло. — ний да стоим
със скръсгснн ръцс н ако дойдат гагаритс, да им се прлдхдлм, гака лн ? Нл — ... —■ нс
сн лн помогнем сами, и господ не ще ни помогне. Ст. Э-горчинов, ИввИло. Когато другаде
борбата кипеше, тл не можеха да стоят със -крьспенн ръцс, Те зналха, . чс щс дойде чхс,
когато партняпх. ще ги строи кхто зойннцн и всякому щл дхдс определена, отговорна н
опасна задача. Хар. Русов, По стръмнините. Но враговегс на Родината и опвъпрл, и отвън
нс стояха със скръстени ръце. Те обмисляха nихнове, крояха загозорн против свободата
и нлзазнсимо1стта нх българския народ. К. Ламбрев, Средногорски пирт■пззнп• — Ама как
така ще стоиш сь- скръстени ръцс, когато цяло село се е разбунило! Защо пък Гхни дх
пратят за кравите, а не дядо Мишон ? Тука нмх нещо! Q?. Ц. Двсаипев. Ст,убпенкаите ппнп.
Още: Седя със скръстени ръцс. Стоя със стърн-ти ръце.
СТРАХУВАМ СЕ <И> ОТ СЯНКАТА СИ. Наплашен съм много . и съм извънредно
предпазлив н ностънкпге си. Осъмна силопо в блокада, / Нс се лн. Цзстна, ти нa-mрхдха /
Вилн сх кърджалии в теб, / но тия злн жандармсристи. . , от пях сх по-же-mоки те! /
Защо по къщите тършуват / — от сянката си се страхуват! А. Босов, Соло Цветни светни.
Още: Боя ст (пляши со) <и> от сянката си.
СТРЕЛЯН ЗАЕК. Хитър, опасен човск. Нл можиш да го излъжеш нсго, той и стрелян
заек,
Още: Гърмян зиок.
СТРИГЛИ ТЕ ДЯВОЛИТЕ. Диал. Употребява со кито отговор, когато кажат на някоя
жони „стрино“, а тя ст мисли зв по-млади.
СТРИЖА БЪЛХИТЕ. Днси. Голям скъперник съм, прекадено ноктопив и стиснат съм.
Още: Стрижи мухата (комари). Днхл.
СТРИЖА ВЪЛНА ОТ ЯЙЦЕ. Искам ди добия, ди взома нещо по невъзможен
начин; търся облаги тим, където нт може да има. Най-много пищяло тамошното их-еилаис
от хрнхутнте, упразнплли на бей-ките чифлици, които дх нмало от яйцс вълна да стрижат.
Н. Хийтон, Шумки от габър.
Още: Стрижи яйцето зв вълни.
СТРИЖА ДО КОЖА някого, Взимам, обикн. от длъжник, данъкоплатец вкпико, коото
може да ст вземе от ното.
СТРИЖА КОМАРА. Днал. Вж. Стрижи бълхите.
354

СТРИЖА МУХАТА. Дшал- Вж. Стража Бълхите.
СТРИЖА ЯЙЦЕТО. Голям см-тнтджая и скъперник стм ■ и от всичко искам дт ■ аз-
вл-на полза.
Още: Бръсна яйцето.
СТРИЖА ЯЙЦЕТО ЗА ВЪЛНА. Вж. Стража вълит от яйце.
С ■ ТРИСТА ЗОРА. Миого мъчно. Тримата излизат нз Oслочерк]вскaтa „Баш мзндре“ в
РоДопите. въоръжена с по едно старо, намерено с триста зори шашинс и с по един'ятаган на
кръста. Н. Хайтов, Шумни от габър.
Още: С триста мтна.
С ТРИСТА МЪКИ. Вж. С триста зора. А ооците му — ... — наистина стока.
ЕОри- с мике вълна.- n]лумериа]си. шзоедина с триста мъка от дрибната мистне породи овци,
кдшто давеха някога по триста граме корава като троскот вълна. Н. Хайтов, Шумни
от гтбтр.
СТРОШАВАМ / СТРОША ВРАТА на някого. 1. Убивам, погубвам, унищожавам.
— А ти какво искаш ? — остро произнеси Мекс, — Дз му строша някоя вечер врата.
Д. Димов, Тютюн.
2.	Само в са- вид- обикн, а бъд. вр, във 2 и 3 л. Нактззтм ж-стоно няного (употребява се ктто
зтктит към някого). Щи ти строша врати, ако проДължаваш да мш правиш бели.
Още: Счупвам / счупя вратт. Строшавам / строша главата. Извивам / извая вратт
/в 1 зиач. ктм 1 знач./.
СТРОШАВАМ / СТРОША ГЛАВАТА на някого. 1. УБастм, погубвам, унищожавам.
Това пиянство щи му строша главата,
2. Само в са. вшд. обикн, а бъд. ар. във 2 а 3 л. Нтктзвтм жестоко ияного (употребява се нтто
зтнаит нъм някого). Стави дума за Фшлчо, който отдевна и изчезнал в съседния двор - зееОно
с копоя. — Аз щи му кажа нз тоя разбойник как се прескача - в людска градини. .. Де - го,
да му строши главата!. . . К. Калчев, При извора ит жизотт.
Още: Счупвам / счупя главата. Строштвтм / строша вратт.
СТРОШАВАМ / СТРОША КОКАЛИТЕ на някого. НтБастм жестоко някого, смазвам
го от бой. „Знаех сш—помисли. нз мюсюлманина винаги му е лесно. Я дз се опиташе баща ми
дз задигни овца! Де сз му строшили кокелигте“ В. Мутафчиева, Летопис нт смутното
вр-ме.	•
Още' Счупвам / счупя нонтлате.	.
СТРОШАВАМ / СТРОША НА ДЯВОЛА КРАКА. Обикн. в са. оад, Превъзмогвам з
себе си омртзт, вражда или лоши намЕр-ния и се отказвам да иззтрша нещо лото, или
скланям зт помир-нае. Та направИ първата кавзлерска стъпка. строши не дявола' крака.
Из. Втзов, Двубой.
Още' Счупвам / счупя иа дявола нрант. Строштзтм / строша ит дявол, рогттт.' Стро-
шазам / строша иа дявола ногата. Диал.
СТРОШАВАМ / СТРОША НА ДЯВОЛА НОГАТА. Обикн- в св. виО-' Дизл. Пре¬
възмогвам з себе си омртза, зраждт или лоша отмерения и се отнтззтм да извърша
иещо лошо, или скланям зт помирение.
Още: Строшаитм / строша от дязолт крана (рогата).
СТРОШАВАМ / СТРОША НА ДЯВОЛА РОГАТА. Обикн. в са. оид. Превъзмогвам з
сеБе си омртзт, сртждт или лоши иам-рения и се отнтззтм да аззтрлт нещо лошо,
ала снлтням зт помирение. — Слушай, Божиле, защо ни сш подхванете ръцете с Дрего,
че Оа строшите не дявола рогата? Н. Хайтов, По земята.	.
Още: Строштстм / строша ит дявола крана. Счупвам / счупя ит дявола рогата. Стро-
шасам / строша нт дязолт ногата. Дизл-
СТРОШАВАМ / СТРОША РОГАТА някому. Диал, Нтнтрзам няного дт стане
покорен, смир-н. Щу счупим рогата нае нз този хайдутин, дето бунтуващ народа.
Още: Счупвам / счупя рогата. Дизл,	,
355

СТРОШАВАМ СИ I СТРОША СИ - ГЛАВАТА. 1. Погубвам се сам. Всички, които
очакваха мир, наведоха глави, намръщиха ое- . - — щам е решило [приви-елс-во-о] да мори
народа, ще си строши главата. Г. Караславов, Обикновени хора. Баща му нл същия ои беше
опрошин • някога главата оя туй. да показва еaеaитлоци някакви на ЧатллДжа. Кр. Велков,
Село Борово.
2. Обикн. в бъ!. вр. в св. вид. Изпищим си жестоко или ' претърпявам тежка несполука,
поражение. Революцията в Русия е в ход и никой не може да я спре. А който се опиял !а я
спре, ще ои строши главата. Г. Кириславов, Обикновени хори.
Още: Счупвам си / счупя си глават..
СТРОШЕН ГРОШ. 1. В оъчет. с без, нямам или друг глагол с отриц. 1. Никакви
средства, нищо. — Не знам какво да правя и къде да хаёя вече, братко! — ... — И работата
ои зарязах, и в Дългове потънах, и еДин сярошен грош нямам вече. нЛ. Г. Кирасливов.
Снахи. Без строшен грош съм пристигнал. • Строшен ' грош не давам • за такива проспи
неща.
2. В съчет. с не струвам (не книп). Нищо. - Тава не струва вече строшен грош, пю-
добре го изхвърли.
Ощт: Пукнат (счупен, спукан) грош. Строшен мангър.
СТРОШЕН МАНГЪР. 1. В съчет. с без. нямам или друг глагол с отриц. Никакви
средства. нищо. Страшен мангър нямам в себе си.	.
2. В съчет. с не струвам (нт чиня). Нищо. Трябва !л ое ходи, да ое разяснява. да се
убеждава. Инак празните' закани далече оп хората и голите приказки по кръчми и мегдани
не струват и един опрошен мангър. -Г. Караславов, Обикновени хора.
Ощт: Строшен грош. Пукна— (спукан, счупен) мангър.
СТРОШИЛО МИ СЕ Е СЪРЦЕТО. Диан- Поаиял съм се, зарекъл съм ст ди не правя
вече Грехове. Изповедникът гиёял, че ое е строшила сърцето нл хайдуяина- Н. -Геров,
Речник ни блъгирсаий язик.
СТРОЯВАМ / СТРОЯ В ДВЕ РЕДИЦИ някого- Смъмрям някого и го зистивпи да
изпълнява волята ми или гови, което му е задължение, аоето трябва.
СТРОЯ < ВЪЗДУШНИ > КУЛИ. Книж. Създавам си нереални. неосъществими пла¬
нове; въобразявам си. фантазирам. Третата група разкази преДсялвя нещо. ново. Тук имаме
почти първи"Опит да се възвърнем към Първобитния вкус за чуДесното, към преживелиците на
първичната склоннося нл въображението да строи въздушни куЛи. . . Б. Ангелов, Литературни
с-а-ни. -— Млаё сй'ти още, имаш време да се плеeспeeш. — Беснее. който върши нещо, . .,
а аз засега оамо възДушни кули строя. - - — Не си ап яия, деяо сама мечтаят... и
дето леона отстъпват. Н. Каралиева, Ден ни предложенията.
Още: Градя < въздушни > кули. Книж.
СТРОЯ НА ПЯСЪК.' Книж. Предприемам нещо съвсем несигурно, нетрайно, ог
аоето няма' ди имИ резултат.
Ог евангелската притчи зи човека, който построил дома си ни пясък. поради аоето гой се разрушил.
Оцт: Градя ни пясък. Книж-
СТРУВА ЛИ СИ ТРУДА. Вж. Не си струва труда.
СТРУВАМ ХАТЪР някому- Диан- Отнасям се много благосклонно аъм някого и -
постъпвам, кикго - му т угодно, приятно. не му противоречи. Тай е стар, баща ти е-
трябва да му оярувлш хатър.
Оце: Вирдя хатъъ<а>. Диан- 'Държи хатър. Диан. Гледам (пазя) хи-пъКО.
СТРУПВА МИ - СЕ / СТРУПА МИ СЕ ВЪРХУ (НА) ГЛАВАТА. Сполетява ме нещо
много неприятно, беди. нецистие. ' След няколко дни отиде при Куна Да й се оплаче. — Купе,
много. много ми се отрупа на главата. Всичка тръгна наопаки. К. Петканои. Морави звезда
кървави. В края нл краищата всичко лошо ще ое струпа върху' глагаял й. Ще излязат при¬
казки, маже би, ще излезе песен- . . Сг. Чилингаров, - Първи жертва. — - От снощи мене полкази-
Много м„ се • струпа на главата, чк още нк мага да додл на оебк си. - - П. Ю. Тодоров.' Първите.
ИДеше му да надума • нл зетя. но каква полза!. - - Само дето ще ое смразят и воичко ще ое
струпа на Нонкината гнагл- Ив. Петров, Нонаина-и любов. —'-ГоспаДи! — сяенешк той
356

безгласно, — Вшж какво ми сс струпа на - главата! Г. Ктр^г^с^лт^з^с^в. Ситхт, Изворци сс раз¬
движиха. Убитият лсжиши в зимлищито им, и всшчко щсши дз си струпа върху техните
глеви. К. Петнанов, Омтйно Биле.
Още: Изсипва ма се / изсипе ма се върху (от) главттт. Стозарва с- / стовари се зтрху
(на) глтстта ми /втв 2 зитч./.
СТРУПВА СЕ / СТРУПА СЕ ВЪРХУ (НА) ГЪРБА МИ. 1. Принуден съм дт се зт-ма
с нещо, дт поема някакво задължение, да извърша нянтнза работа.
2. Принуден съм да отговарям за ' иещо, дт нося ■ неприятните последици от нещо. Тре¬
перих дз не науча, че съм там, и йз ми намира. . . Кажи, как щях дз отговарям. Всичко
си струпе нз моя гръб, . . М. Грубешлиевт,' През иглено ухо.
Още: Стоварза се / стовари с- (пада / птдие) зырху (ит) гтрбт ма.
С ТРЪН ■ ДА ВЛАЧИШ, НЯМА КАКВО (ЩО) ДА ЗАКАЧИШ. Вж. С трън да
<се> завъртиш, няма кткзо (що) дт зтнтчаш. В къщите им ■ [ит учителите], дето е
Думата, с - трън дз влачиш,- няма какво дз закачиш, само зе гости сз! А. Гуляшни,
МТ станция.
С ТРЪН ДА ЗАВИЕШ, НЯМА КАКВО (ЩО) ДА ЗАКАЧИШ. Вж. С тртн дт <се>
завъртиш, няма, канво (що) дт закачал.
С ТРЪН ДА ' ЗАМАХНЕШ, НЯМА КАКВО (ЩО) ДА ЗАКАЧИШ. Вж. С трън дт
<се> завъртал, Нямт какво (що) да закачаш. И видя, чс стаяте биши бсОнз. опушена,
гола — да замахниш с трън, дито се казва, нямз кзкво да закачиш. Й. Йосноз, Ж-иско
сърце.
С ТРЪН ДА ЛОВИШ, НИЩО НЕ МОЖЕШ ДА ЗАКАЧИШ. Дизл. Вж. С трън дт
<се> завъртиш, нями нтнзо (що) дт закачаш.
С ТРЪН ДА ПОТЪТРИШ, НЯМА КАКВО ДА ЗАДЕНЕШ. Дизл. Зт край¬
но б-диа, мизерна обсттиовна в някоя къща. Я погледай твоите, връстници: - всшчкш на
работи са наредена, а парица са спастриха, и къщици сш издигнаха, а пък та!. .. Я се вшж
на какво сш заприличал: с трън дз nотьтршш- нямз какво дз заденеш. Ал. Константинов,
Ртзиа хорт, ртзии идеала.
С ТРЪН ДА <СЕ> ЗАВЪРТИШ, НЯМА КАКВО (ЩО) ДА ЗАКАЧИШ. Зт кртйио
б-дит, ■ мизерна обстановка з някоя ■ ктщт. „На — помисли той за млаОате са снаха, —
дошло от сшромзшка къща, дето с трън Оз завърташ, пЗк няма какво дз закачиш. еме
нали си е рейовшто, нили сш- умии, вшж кзкво е направило, . .“ Г. Ктртслтвов, След ноември.
Силото бе горино, , затова бяхз проредила махалите му. А хамбарите и мизите — празна,
с трън Оа завъртиш. няма какво Оз закачиш, В. 'Мутафчи-са, Летопис нт смутното зр-м-.
Богатствата не остават в ръцете нз тшя, които ги изработват. а отиват у ръцете нз
идна шипа готовеновцш,. . Тъй че докето в жилището на работника с трън дц, сс завъртиш.
няма щд дз зекачиш, а палатите на госпойарити изобилието из аратите течи. Г. Карноз,
Ди-лнатт итр-дБт.
Още: С трън да влачил (зтмтхнеш, завиеш), няма ктксо (що) дт закачиш. С трън дт
лозаш, тпцо ое можеш да закачиш.
СТУДЕНА ВОЙНА. Кншж. Кртйио нтпрегиатт политическа обсттиоснт, пра която
оБани. с- водят преговори, Без дт ама обявена война. Вирин на своята миролюбива политики.
Съветският съюз и за а бъдеще щи си борш зе ликвиОирани на студената война, за прекратя¬
вани нз нзОпреварзтз във въоръжаването, з. Вечерни иозини. „На Първи мий, се казва в
обръщението, нше щс искаме дз бъди унищожено атомното оръжие, дз бъди спряно нздпре-
взраансто във въоръжението и стуйената война и да бъди сключен пакт за поддържани ш
зепззвене ни мира в целия соят“, з. Работническо дело.
СТУДЕН ДА ТЕ БАЦАГ. Дизл- Обикн. зе 2 и 3 л, Дизл. Дт умреш.
СТЪКЛЕН БАГАЖ. Шег. Жент и деца, ■ ноито някой е взел стс себе си иа птт и му
стздтзтт ■ грижи. — КъОе е стъкленият багаж?— спрях го ез. — Ето го! — и той ми -показа
иОна жени - до него с хубеве пола и ощи по-хубави очш. М. Топтлоз, 4 т. жент. ЛиОа оставя
кафето са нз тезгяха а тръгва с мини, като ми улавя за ръка, . . Ако не намеря в няколко
357

*
минути нзход. . .. ще трябва да се освободя оп -mьк.!еанл си багаж н да търся скри¬
валище, Б. РвИнов, Господин Нпаей•	•
СТЪПВАМ / СТЪПЯ <БОС> В ОГЪНЯ за някого. за нето или схмо-т, Из¬
лагам се на голяма, смъртна опасност, рискувам живота си зв някого или зи ' нещо.
Учеше се сам, за да стани на утрото и учн -воите учсницн. А ти го обожаваха. , , и
бяха готови в огъня да стъпят заради него. ,', Зл. Челакова. Бачо Киро. Аз се чудя защо
н знс. мс уверявате, че тия господа са ми зерни. чл ти едва лн нл са готови в огъня да стъпят
за мсни! В. Гененсаи, Седем години. Чигата н да искатс да разпуснете — няма да
можсгл! Момчетата зярвхп з мсни и ако нм кажа з огъня да стъпят' — ще стъпят.
П. Вожинов, Нишата сили. За падишаха н живота си щи дам, а за нашего приятелство з
огъня -пъпиaм, . , М. Мириовскп, Калофер войводи. След оная услуга с трупчетата,
която му нхпрхзн Брсчснлияпс, бай Иван бешс готов дх сгъпн в огъня за нсго. Тъй поне
сн мислеше. , . Хр. Полт-ов, • Хапят ли охлювите. — Ей нХ — мнсллше си гой, —
плзн момчета всче са готовн з огън и зъз зода да стъпят, пред ннщо нл се спнрап. само
дх рлчл човек да гн позсдс. Г. Дръндиров, Велчови завери. — Слушайте, какво ще зи кажи,
Думнпл на Емпирата са вятърничави, а пък бате Мнрчо е нетърпелив, стъпва бос в
огъня. Обирът не е дрибна случка. Загворсгл си усп^спс и ни дума повиче. К. Поткинов,
Хайдути.
Ощо: Влизам / влязи в отъня. Хвърлям со / хвърля со н отъня /във 2 знич'./. Стъпвам /
стъпя с бос крик <и> в отъня.
СТЪПВАМ БОС ПО ТРЪНИТЕ. Върши боз срам неморални .нощи. А тн дх го
срамиш. Ако. си замижала. пх стъпваш боса по тръните, зървн където знаеш, Кр. Григоров,
Пролет в Черешово.
СТЪПВА МИ / СТЪПИ МИ КРАКА и СТЪПВА / СТЪПИ нечий КРАК някъде.
Успявам дв отида, ди стигна някъде (някоИ успява ди отидо, да стигно някъде). „В тая
минута за пързн път върху Луната стъпва човешки крак. Елин Полин, Ян Бибиян нв
Луната. Тл си търсят бърлоги в глухн и дивн местности, където рядко -тьпua човешки
крак н където не пасе добитък. Ем. Стинон, Януарско • гнездо. Нидка замина с мъжа сн в онуй
далечно слло, дего рядко -mъпзхше -тaро-лл-кu крхк. Ст. Миркон, Дълбоки бразди. Еднички
те. показват, / чс някога и пук е -тьпuau хорски крак. П. П. Славейков, Кървава посен.
Па римскн стъпва крак — / И от паланката град н полвина стана / И го нарекоха ти
Авгм-пa Траяна, К. Христов, Чодв ни Балкани. А сто какво мога да направя: докато съм
жив, няма да допу-ас пук да -тьпн нлм-кн крак! Хзр. Русон, Под земята. Пътниците
вървяха -ьвсем спокойно. разговаряха, плсха и се смссха — турски крак не блшл стъпвал
з пня м-ейнu и хайдушки миста. Л. Стоянов, Бонаовкаи•
Ощо: Стъпвя ми / стъпи ми крачото (арячоня).
СТЪПВА МИ / СТЪПИ МИ КРАК В ЗЕНГИЯ. Осигурявам! си положениото. Иди
внж каква е работата и започни да работиш. То веднъж да ти стъпи крак в зенгия пък
после зсе някак. ще. се оправиш.
Още: Слитим' / сложи крик н зонт^.
СТЪПВА МИ / СТЪПИ МИ КРАЧЕТО някъде. Вж. Стъпва ми / ктьнп ми крика
някъде,. Само крачето ми да -mьnи з онова голямо хубаво здании на „6 ' септември“!
Ощс същия ден. ощс същия час ще изтърча в радното н щл повикам старите майстори от
Дирекцията на полицията. Г. Кир-славов, Милицията ми диИто.
СТЪПВА МИ / СТЪПИ МИ КРАЧЕЦА някъде, Вж. Стъпва ми / кпьпп ми крика
някъде, Само един пъг дх ми спъпн крачецъп в Сърбия. ще зидиш Македонски какзо ще прави
плхннтл крх-maвu герон! Ив. Визон, Хъшове.
СТЪПВАМ / СТЪПЯ НА' ВРАТА на някого. Нвкирвим някото напълно дв ми ст
подчини, ди стано покорен, послушен; подчинявам някого нв волята си, обикн. с грубост,
никпппо. Цели осем години тази прлса ръкопляскаше на тиранина, ■ който блшл стъпил на
врата нх бьлгхр-кня народ и не искаши да знхи, че три милиона хора пъшкат под ноктите
нх сатрапа. Ал. Кенстянтпнон, Разни „дробеппп“. Оставете, най-после. настрана н ония
наши неплатени и доброзоинн шпиони., ... н ек-плохтхтори, конто са -тьпнли нх врхтх на
народа, , . Хр. Ботон, в. Знаме. Гнсвише се той на пня мекушави агалари, които няма да сн
направят труда дх дигнат ръка. дорн и на врага нм да сгъпнш, Безгрижни димбели!
Д. Тилов, Прекнинскпто камбани. Ако ти слга ми изглеждаш' на светец, упрс. щом се
358

паохблпиш, ще отлнкш ёруг. Ти тогл. Деяо си намислил о яаяарипе, !л не е за душата яи,
а? Искаш да бъдеш пръв и _да стъпиш • на вратовете нл всички, зная ги аз таквиз, зная!
Ст. ЗАторкннов, Ивайло. Една шайка капастрофлДжии'е стъпила на врата на народа, за да'
дере кожата му и ние да дигнем ръце и да го у!лр„м нл молба- Г. Кирисливои, Обикновени
хора. — Щк го покоря!- . . Бл, ще го осялвя той !л стъпи на врата ми! П. Ю. Тодоров.
Първите.
Още: Сядам / стдни ни врага. Стъпвам / стъпя ни шият. (гушата. гърби).
СТЪПВАМ / СТЪПЯ НА ГУШАТА на някого. Вж. Стъпвам/ стъпя ни гърби нл'
някого.
СТЪПВАМ / СТЪПЯ НА ГЪРБА нл някого. Никирвим някого напълно ди ми ст подчини,
ди стане покорен, послушен; подчинявам някого ни волята си, обикн. с грубост, насилие.
Запъва ск, разправя ср за народа, пък стъпи нл гърба и нл стари. и нл мнаДи, дръпна
чорбаджийската дъщеря. П. Ю. Тодоров. Първите.
Оце: Стъпвам / стъпя на врати (шията. гушата).
СТЪПВАМ / СТЪПЯ НА КРАКАТА СИ и по-рядко СТЪПВАМ / СТЪПЯ НА КРАКА.
1.	Ставим самостоятелен, започвам сам , да печеля прехраната си. Баба Лллкл — майка й.
със окрамнаяа ои пенсийка. отгледа и изучи Олеяо и, оллва богу, ат две години тя стъпи на
краклял ои, намери си място за учителка. Елин Пелин. Аз ти той. Калчо възмъжа и заякна,
. - . Па и инак бе стъпил вече нл краката си — излязъл бе ат майстора и зафанал бе сам да ои
работи занаята. Т. Г. Влийков. Стрина Венаовиц. и снаха й. — Веднъж да стъпя зДраго на
краката си — и тогава от никого не ще завися. Т. ХАрианджиев, Родове. Спарияя заек
живееше много самотно- Синовете му, още щам стъпиха на крака, напуснаха бащин край и
тръгнаха по неизвестни и опасни пътища. Ив. Петров. Леля ст годява.
2.	З-моге-м ст материално, съвземам ст. след аато съм бил изпаднал в лошо материално
положение. Щом ое дигне. първата му работа е !л иде на мелницата и да запретне мъж¬
ката ръкави- Да, да. Жената-нака си мърмори, тя цял живая е бина спирачка нл всичките му
пулноог. - - Защо пя не приеме нещаяа такива. какгияо оа, и после оп малкото, с общи
усилия. да му помогне да изплува, да стъпи нл краката си? Л. Стоянов, Сребърната сватба
на полковник Мигов. Оя мен човек не става. но ако все пак направя опит да стъпя нл краката
си. яи ще гарантираш ли пред началниците ои за мен!... За да те назначат на работа, е
нужно някой да яе познава и !л гарантира- Сл. Македонски, Едни земя ми стига.
— Никак ли да ме се виждаме!. . . — прошепна тя изумено. — Да, никак.. - В края на краищата
нашите отношения не могат !л траят вечно- - . Тай млъкна и олед манко продължи
ояново: — През тия две-яри го!ини ще отъпя здраво на краката ои. - - А поолк ще
видим. - - На сега не мага !л поема никакъв ангажимент-. Д. Димов, Тютюн. Посъвзе ое
след това стрина Иучовица, отъпи по-зёрлво на краката ои. Захванаха малко по-добре да
живеят в къщи. Т. Г. Влайков, Стрина Веяаоиица и снахи й.
3.	Възстановявам здравето си след тежко боледуване; оздравявам. — Стрино. знаеш ли, че
съм раняван шест пъти!.. . Лежах пет месеца из болниците и, преди да стъпя здраво нл
краката си, изпратиха ме г Добруджа- . . К. Пттканов. Морава звезди кървава. А най-
запаненият ловец — началникът при окръжното управление, прекара триседмична треска.
И щам малко стъпи на крака, взе Двуцевката и патрондаша,- .• .па ск метна на велосипеда
и отиде нл лов чак в съседния окръг. А. Аиmонов-Тоинч, Киа станах шампион. Че ои
стъпил на крака, яогл значи, че си побеДил наполовина смърт/яа. Л. Стоянов, Холтри.
Още: Стъпвам / стъпя на нозе < те си>. Изправям се/изправя се ни крика < ти си>.
Вдигам се / вдигна се ни кракаСги О /към 3 знач./.
СТЪПВАМ / СТЪПЯ НА НОЗЕТЕ СИ и по-рядко СТЪПВАМ / СТЪПЯ НА НОЗЕ.
1.	Ставим самостоятелен, започвам сам ди печеля прехраната си. Ако те привикнат !а
живеят с помощяа нл държавата, те няма да се развиват самостоятелно, няма да могля
зДраго • да стъпят нл нозете ои. Г. Димитров. ИАй-вАЖИИТT условия за укрепване ни ТКЗС.
Там, в Никополско, е поплДнллл между няколко по-събудени • учители, но единият побързал да
ое гади за нея, а тя току що бина изнязна • оп гимназията и не е била стъпила още на
нозете си. А. Страшимирои. Кръстопът. — Всеки търси пътища. - . И тя- - - Не винаги
човек взема веДнлгл правия път. - - На рано или късно оР опомня- .. Тя ще стъпи зДрава нл
нозе, чичо. Не ое тревожи! М. Грубешлиева, През иглено ухо.
2.	ЗАмогвии ст материално. съвземам се, след като съм бил изпаднал в лошо материално
положение. Синът му се назначи вече на работа и яе стъпиха на нозете ои.
359

3. Дизл, Възстановявам здравето си след т-жко Боледуване; оздравявам. Радваме се-.- че- сш
стъпил на нозс и сш добре,
Още: Стъпвам / стъпя мт нрака<тт си>.	•
СТЪПВАМ / СТЪПЯ НА ПРЕСТОЛА. За монарх — поемам държавната злтст.. Подир
него стъпил на престола син му Алмас, Д. Войникос, Кратка българска история.' Той
(фараонът Тутаинтмои] стъпва нз престола нз осемгоДишна възраст, С. Сес-рояк, От
итшая кореспондент.
Още: Сядам /' седит (нтчвтм се / нтча се) ит престола. Стъпвам / стъпя' ит трона.
СТЪПВАМ / СТЪПЯ' НА ТРОНА. За монарх — поемам държавната власт. Не бъл¬
гарския трон после много стрейения / стъпил е цзр Асин. Л. Ктртселос, Българинът
печели.
Още: Сттпвтм / стъпя ит престола.
СТЪПВАМ / СТЪПЯ НА ХЛЯБА СИ. Сам са итвр-ждам, итктностивты з и-що, от
но-то зтзиси препитанието ма. — Ти, артик, за политика ли лижшш? Поклатих глава, чи
лиже зе политики. цо това ни му направи особено впечатлении. . . — Зещо стъпваш не
хляба си бе, зртик? — ... Тоя соят оправя ли се? С. СазраЕз, Завръщане сл-д бягство,
СТЪПВАМ / СТЪПЯ НА ШИЯТА на някого. Нтктрстм ияного напълно дт
ма се подчини, дт сттне покорен, послушен; подчинявам ияного ит волята си, оБакн. с
грубост, насила-. Аз ни мога толкова Оа пия. — Ни можиш ли? — учуди се Боян.
— Някога можеше. — Отвикнах, Жените тика ми стъпи на шиятз. пък и неудобно е, зз- съм
отговорно лици. Л. Далов, Почивната на Боян Дтрез. Навън щи останат само ней-иОрити
земевлаДелци, но а ти., . ., ще си примирят а ще ОойОзт пра нас. . . Щс се примирят те, еме кога-■
то им стъпим на шиятз а шм пречупим иpтwu./ А. Гуляшни, Любов. — Мини онова врими,
когато цареше произволът! Сега партията е стъпила нз шията им - и няма Оз позволи ?
К. Калчев, Двама ' в новия град. — Бз. нз опозицията щи й стъпим нз шията. Ем, Манов,
Деи се ртждт.	-
Още: Стъпвам / стъпя ит зратт (гушата, гърба). Сядам / седна ит шията,
СТЪПВАМ / СТЪПЯ С БОС КРАК <Н> В ОГЪНЯ. Вж. Сттпзтм / стъпя <бос>
з огъня. Правшчката да си кажа, в участък не бях влизал. Хем ми бише интиресн]. хим
пък сс яДосвих: дз ме хвани едно нищо ш никакъв кслиш. пък на това отгори да мш вика москов¬
ски агинт, значи платин човек. Инак за Москва съ.м готов с бос крак и а огъня дз
стъпя. . . Г. Ктртслтзоз, Очищение.
СТЪПВАМ (СТЪПЯМ) <СЯКАШ (КАТО)> НА ПАРА. Имтм напр!, итпетт походна;
ходя наперено. — Ех, да го знаете вий, какъв бише той, бае вш Ивана. на вримито. . .
А пък чисто сс носеше, колко гирджик хойеши, Сякаш чс на парЗ стъпваше. П. Р. Слтв-й-
ноз, Из н-зтвтрлеиттт автобиография. Храбрите опълченци с кривнати до ухото калпаци,
стъпяха нз пари прид поглейити на чернооките търновченки. Зах. Стоянов, Записка по
Бтлгтрсните зтсттиия. Черният кон си кипреше и стъпваше кзто на пери, зората шгреише а
синьото, атлазено седло, в злеток]вааета юзди. В. Муттфчи-ст, Летопис иа смутното
врЕме. Конят му нз парЗ стъпва, кипри се, та пращи от сили и от хубост. Й. Вълчев, Родихме
се змейове.
СТЪПИЛ МУ Е ДЯВОЛА НА РАНАТА. Дшзл, Много е- лот, зъл, сзар-п човек и ■ е
почнал дт се проявизт. дт зтрши зло.
СТЪПИЛ СЪМ НА ПЛАТЪНЦЕТО. Дшал, Зтпочитл стм н-що и зече не могт дт се
отктжт дт го вършт.
СТЪПИЛ СЪМ НА ПРАЩИНИ.'Дизл, Поитпил стм се.
СТЪПИ НА ПОЛИЦА, РАЗБИ ПАНИЦА. Диал. Зт недостоен човек, ит когото въпреки
че му се е дтло иещо, ■ не го е заслужил и е причинил зредт.
СТЪПКВАМ / СТЪПЧА В КАЛТА. 1. Някого, Поставям някого з много лошо,
унизително положение. Той се подигра с мене, - стъпчи ми в калта с нозите си. Д. Тал-в,
Железният сс-тилиин. Дз с сиги тя пред него и на само, та ба я разкъсал със зъби :.
360

и тозн лзик, дСто така съска н хспл като змия, в калта бн го стъпкал?. . . Т. Г. ВляИ^в,
Вестоной.
2.	Нищо. Напълно пронебротним, унищожавам. Кой стъпка з калях. на живота идеала за
н-тннa. крс-оna и простор? Защо днсс душата нн уннза в тинята на престъпно равнодушие?
Г. Кар-сл-вов, Пред портрети. Почнп и уважение — от кого?,.. Оп пня, конто сгъпкахх в
калта всичко. за коего се борехме, в колго вярвахме. за колто мечтаехме.?, , . М. Мвр-
чевкаи, Тихо пристанищо.
Ощс: Навирим / . наври в килтв /към 1 знич./. Диал,
СТЪПЯМ / СТЪПЯ НА КРАК. Днси, Със -иедв. изр, със съюз дв. Залавям со ди
направя нощо, звлятим зв нощо.
Ощо: Ставим / стани нaарикп /вън 2 знич./.
СТЪПЯМ НА ЧЕСТТА нх някого. Д^н^с^. Опозорявам някого.
СТЪРЧА НА (НАД) ГЛАВАТА на някого, Додавам ни някого с продължителното си
присъствие в очзкнине ни нещо от ното или като нвблюдиввм отблизо работата му.
—: Дай идна мастика, чс мс при-вивa нсщо стомахът!—речи кметът и се отпусна на стола
сн, — .Нл ми стърчи нхд главата, Къньо! Тук нл съм кмиг. тука сми си аз и гн. Кл. Цвчов,
Горчив залък.
Ощс: Стоя (вися, содя) ни (нид) . главата /в 1 знач./.
СТЯГАЙ СИ ГАЩИТЕ. Шсг. Готви со за рибота, залавяй ст ди вършиш нещо.
И ще нмх н допълнително възнаграждение за добрите гллдсчи, Хрн-тaк, по идно пелл!. , .
Елй, Хри-тск, Хри-пск, стягай си гащите! Ил. Волен, Можду дви свята.
СТЯГАЙ СИ ГЪРБИНАТА. Готви сс ди понесеш бой, наказание (употребява сс аяге
звавнптолне предупреждение). Ако на някой поручик кажлш капитан, сигурно ще ти се намери
по-ликх работа я з . канцеларията, я в кухнята, Но хко на кспнгхни сбъркаш да кажлш
поручик, стягай сн гърбннттх тогава, ти да помниш кога си ■ войник служил, Г. Ки¬
р-сливов, Съвет.
СТЯГАМ / СТЕГНА ВЪЖЕТО ОКОЛО ШИЯТА на някого нлн нещо. Правя положе¬
нието на някого или нсщо ощо ' по-ноrьрппмо, не-лошо, не-опясно. — Доссгс зръзкнтл ни
бяха напълно иолинн, . . — Аз се надявам, че н в бъдищс ще о-тaнхт такива. {Но сига
влче щл почним дх стягаме въжето около шията нх „Ннкогиана“'), Д. Димов, Тютюн.
СТЯГАМ / СТЕГНА ВЪЖЕТО ОКОЛО ШИЯТА СИ. Сам прявя положението си
ощо пе-нетърппмо, лошо, описно; излитам се на смъртна опасност, гибел. Бл Драгулл, бс
момчл. защо стягаш зъжиго около шняга си? Ще зн смажат. з-ннцa зн ще изколят, щс
изгорят къщите нн заради вас! П. Сгьпов, Живот с нидеждз.
СТЯГАМ / СТЕГНА ДИЗГИНИТЕ някому, Ставим строг в отношението си към някото
л но му позволявам дв върши каквото си псая, да .своеволничи. — Чухте какво сс ксзи
вчера при ксймакамнна н не е за пръв път дх се казва, чс раята сс изплъзва от ръциги нн,
Сега сам пашата нн даза изин да й спегнсм здраво днзгиаиmл, Д. Тилов, Преснинскиго•
камбани.
Ощс: Стягам / стотни юздите (поводите).
СТЯГА МЕ МИХАЛКО ЗА ТРИТЕ И ЗОЛА. Днал, Но съм съвсем нормален;
безумен съм, луд съм.
СТЯГА МЕ МИХАЛЯ. Диал, Но съм съвсем нормален; безумен съм, луд съм.
СТЯГА МЕ ОГЪРЛЕТО. Днал. В оскъдици съм, в немотия съм.
СТЯГА МЕ / СТЕГНЕ МЕ ПОД ЛЪЖИЧКАТА. Измъчвам сс, притеснявам сс, тре¬
вожи • сс, безпокоя со много. — Какво? Да не пе стегни под лъжичката! — С Чорни шега
няма! — въздъхна Черзснн, . П. Вожинов, Нашити сили.
Още: Човърка ме (чотърти мс) под лъжичката. Свива мо / свит мс под лъжичката
/във 2 знич./.
361

СТЯГАМЕ / СТЕГНЕМ РЕДИЦИТЕ СИ. Книж. Започваме ди действуваме по-
енергично, по-задружно. В отсъствие на своя командир ката чк ни чувствуваха нужда от
по-ганяма дисциплина, заяога стягаха редиците си, контролираха ое сами. . - Ив. Мартинов,
Драеа гтче през славянски земи.
Оце: Стягаме / стегнем редовете си. Книж.	'
СТЯГАМЕ / СТЕГНЕМ РЕДОВЕТЕ СИ. Книж. Вж. Стягаме / стегнем редиците си.
Комуниспияе стягаха своите редове. Събираха нароДа по многолюдните събрания- А. Ки-
рал^ийчев, Спомени.
СТЯГА МЕ / СТЕГНЕ МЕ ШАПКАТА. Притеснено ми е. разстроен съм, ' имим
големи неприятности, и лошо положение съм или изпадам в такова положение. Сега мене
ме стяга шапката и не зная какво да правя, но и него ще го сяегнк шапката.
СТЯГА МЕ / СТЕГНЕ МЕ ЯКАТА ОКОЛО ВРАТА. Намирам се или изпадам в
затруднено положение. Ама я си помисли, че шест села се наДигнат и ви поиская смеяка за
туй чу!о по фермите. Ще ви сяегная яките около вратовете. - . Н. Кирилиева, Ден ни
предложенията.
СТЯГА МИ СЕ / СТЕГНЕ МИ СЕ ДУШАТА. Намирам се и притеснено, потиснато
съсгопине, и тревога или изпадам и такова състояние, обхваща ме силни тревоги. прн-есиеине.
Случвано ое е да го оставят да варДи къщаяа ини да е болен. - - Стои самичък. стягл м* ок
душата и не знае какво да прави. П. Ю. Тодоров, Дядо Митея.— Ако ти ск много стяга
душата, изнкз отвън да изпушиш еДна цигара. П. Ю. Тодоров. Първите. Старецът слезе под се¬
лото, до навадите,... иосседнадаси отдъхне е шарената	върбичките край мллюото
мочурище - И друг път, когато душата му ое стегнеше и когато времето беше добро.'старецът
излизаше да посеДне • по! тези въкбичлц- Г. Кирисливов, Неверникът Тома. Много ми се
стегна душата през тие горещи дни, па днео яръггам по една кратковременна екскурзия за
Токново. Ив. Визов, Писма до Евгения Марс. Неизбежната меланхолия и чувството на
самотност, които в навечерието на големите празници всякога ни обзeмaт.логamа сме
далече от близките си,. - . — оп всичко това ни ск стягаше Душата и ни правеше
мълчаливи. Й. Йовков Записки ни Един граничар.
Оце: Стяга ми се / стегне ми ст сърцето. Гинв. ми ст / свие ми се душата.
СТЯГА МИ СЕ / СТЕГНЕ МИ СЕ СЪРЦЕТО. Намирам ст в притеснЕно, потиснато
състояние, в тревога или изпадам в такова състояние. обхваща ме силна тревоги. притеснение.
Сърцето ми ое стягаше. — та като че предчувсягуваше това, коеяо ще отане. Ал. - Кон-
сmиитниов. Бий Гиньо. Само за е!но ое стяглше сърцето му, само за едно му беше много
мъчно —• искаше му ое да виёи още веднъж Крумча, па тогавл нека мре. Г. Кирисливов, Ни
стрижи. Сама един недостатък имаше Кузман: не обичаше да се заскдяга дълго нл едно място.
Като паотаеше в Царевец година. стягаше му ок сърцето и той мислеше вече за нови
места и хора. Сг. Загорч^ои, Ивайло. Още по-оилно се сяегнано сърцето й. Не й се при¬
бирано в къщи. Л. Александрови, Има тдно щастие.
Оцт: Стяга ми ст / стегне ми ст Душата. - Свив. ми се / свит ми ст сърцето.
СТЯГА МИ / СТЕГНЕ МИ СЪРЦЕТО. Зи нещо (обикн. мъка, безпокойство и под.) —
предизвиквам тревога. безпокойство. Скёиш цял ден в окопчето, чу!иш ое какво да правиш- - -
А Денят дълъг — край няма. . - Мислиш за това, за онова. - . сетиш се за роДния край и мъка
стегне сърцето ти. - - П. Вежинов, Нашата сили. Мъките на хората не му Давали сън,
сълзите на майките и децата стягани сърцето му.. . СГ. Ц. Даскалов, Бялата погачи.
Неговата нлсmоачцаоот !а я вижДа всяка вечер разгаряше по-силно любовта й, но в същото
време е!нл боязън оп пия орещи стягаше сърцето й. Ив. Петров, Иоиaниaт. любов.
Когато всички изчезнаха в мрака на зимната нощ, почувствувах, чк нещо стяга сърцето
ми. Ами сега, ако излязат внезапно отнякъде Два-яри вълка, какво ще правим! Ив. Мар¬
тинов, Пролет мили.
СТЯГАМ КАИША. Вж. Стягам колани. Паёне ли Днеска нещо — яёем. не падне
ни — стягаме каишите. - . Г. Кирисливов, Селски нсторнн. — Излей храната в нужника и на
никого нито дума — стресна го гласът на надзирателя. • — Така правят винаги, когато
обесим някой от яехните- Като не искат, те ще гладуват, няма аз да стягам каиша я!
Кл. Цичеи. Горчив залък. Хвърлиш зърното в земята, под небето. и кютиш.• Пък ако '
гаДинапа ое снучи наша, ако не се • роди, яо яогага стягай каиша, па. . - цъфти и завързвай,
ако си нямаш работа. Г. Кирисливов, Обикновени хори.
362

СТЯГАМ КОЛАНА. Гладувам, ие си дояждам. Който можеше да сш укрши жито
или да сй купи сега, той щеше да прекара по-лико. но който нс можсши. щеше да стяге
колани, Г. Ктааслтсов. Обикновени хорт. ■ В Петербург студ,. . глад, стягай колана и се
готви Оа умреш. Д. Добрезсна, Бунтът иа крайцера „Надежда“.
Още: Стягам ктилт (пояса).
СТЯГАМ / СТЕГНА МИШЦИ и СТЯГАМ / СТЕГНА МИШЦИТЕ СИ. Заемам се
усърдно с иянтнст работа, мобилизирам се зт ртботт. К]лк]т] пооичс ги привлечем към
действие, толкова по-добри. Но да ни забравяме: всшчко ще се изнесе не нишите плищи!
Дз стягеми мишцити сш, Хтр. Русев, По стръмнините.
Още: Напрягам / напрегна малца.
СТЯГАМ / СТЕГНА ПОВОДИТЕ някому, Сттсам строг в отношеии-то си ктм
ияного и не му поззолязтм да върши кансото си исна, дт сзо-солнииа. — Ала зная тия
гръцка лисица дълго няма Оз ми гали. Щом сш свърши работата с Апокзака. щи мш стегне
повоДите. Ст. Загорчииос, Ден последен.
Още: Стягам / стегна юздите (дазгаиатЕ).
СТЯГАМ ПОЯСА. Вж. Стягам нолант. Ни са Дояждаха. . .. стягаха поясите. А. Гу-
лишка, МГ станция.
СТЯГАМ СИ /' СТЕГНА СИ БАГАЖА. Готвя се зт път, зтзитмЕаязтм дт пътувам, дт
замина нанякъде.
Още' Събирам са / събера си Багажа. Стягам си / стегна са нуфарт (куфарите).
СТЯГАМ СИ / СТЕГНА СИ ДУПЕТО. [Чисто: Стягай са / стегни са дупето]. Грубо,
Вж. ■ Стягам си / стегна си задник!.
СТЯГАМ СИ / СТЕГНА СИ ЗАДНИКА. [Често: Стягай са / стегни си зтднинт]. Грубо.
Заемам се сериозно с работа, не се ртзмтйвтм. Стягей сш задники и сш учи редовно уро¬
ците. • Трябва вичс дз са стигна задника. чи остана мелко ариме до изпитите.
Още: Стягам са ■ / стегна си дупето. Грубо.
СТЯГАМ СИ / СТЕГНА СИ КАЛЕВРИТЕ. [Чисто: Стягтй си / стегна са нтлез-
аuтЕ], Вж. Стягам са / стегна си цървулите. Стягай са калеарите и Оз вървим, че тшя
облачета, билите, не ми огряват1. — кимна той към дви, появили се от запад пухкави
кълбета. Н. Хтйтоз, Шумни от габър.
СТЯГАМ СИ / СТЕГНА СИ КУФАРА (КУФАРИТЕ). Готвя се зт птт, възнамерявам
дт пътувам, да замина нанякъде. Лора ни губи обаче надежОа: едни временна резйяла можи
Ош щи оправи всичко. И затова, без Оа мисли много, се погрижвз за паспорта и започва да
стяге куфарите си. М. Кремен, Ромтитт нт Яворов. Нямз какао повече Оз стоите тук.
Стягайте сш куфарите,- че вш 'чакат с нетърпение в къща.
Още' Стягам са / ст-гит са Багажа.
СТЯГАМ СИ / СТЕГНА СИ ОПИНЦИТЕ. [Чисто: Стягтй са / стегни са опин¬
ците]. Вж. Стягтм ' си / стегна си цървулите. Линията София — Роман нш откри нови
природни хубости. Рибята, мирише вече ни пролит, стягайте сш опинците зе всеки слу¬
чай. . - Ал. Константинов, София—М-здрт—Враца.
СТЯГАМ СИ / СТЕГНА СИ СЪРЦЕТО. Мъча се дт пон-ст иещо, дастм си смелост,
кураж. Е, можи и дз не доййзт щурците чак тук, .. — НиОейте така, не се плешете тол-
кове! Дицата вш слушат, стегните си сърцати! Д. Тал-с, Илинден. Стой Ое, Орите. удръж се,
стегни си сърцето. Ив. Втзов, Под игото. Рет] стигне сърцето сш и потуши неприятното
си усещани, стрина Винкоущв се помъчи да си покажи радостна и весела, Г. Г. Влайкоз, Страна
Веиковица и снаха й. Тя пипаше непрекъснато родилката,. ... непрестанно й говорен ,,
— Ето в такъв час, чедо, не бива Оа се предава човек, Стегни са сърцето, Д. Талев, Пр-спти-
скате ктмБтии.
СТЯГАМ СИ / СТЕГНА СИ ЦЪРВУЛИТЕ. [Често: Стягтй си./ стегни са църву¬
лите]. 1. Готвя се зт път, обинн. на далечно разстояние. — Стягайте сш цървулите — предупре¬
дил комзнДирът не отряда. — Тази нощ прихоДът с голям, Сл. Гртиски, Неотдтзнт. — Я ти,
приятелю, стигна са цървулите и виОнега се връщай на сило пра дядо сш и баща са,
Д. Гтлев, Ж-лезнаят сз-талнин.
36 3

2. Днал. Приготвям. со зв усилени работи или се залавям енергично с никиави р-боти. — И
кхто изневиделица му хрумна: — Я дх си стегнем цървулите. та на нашатх грхднна, , . Ако
ние жнвллхме преди с шейсет декара, слга . ще прежизлем с декар място, От нас
зависи. , , Кр. Григоров, Нонодомнп. Стегни си цървулите. чс рсбогн. П. Р. Сл-воИков,
Бълг-ркап притчи или пословици и характерни думи.
Ощс: Стятим си / стотни си опинците (аиловрпто).
СТЯГАМ / СТЕГНА ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) някому. Стввзм строг н отношението си
към някого и нс му позволявам да върши квавеге си иска, дв свеовепниип• Соня гневно го
погледна, н разпалено заговори: — Татко, стигни юзднпл на Емил. , , Събрал . се е с сдни, . .
Касабов е луд легионер, говори само за отрязани глави., . Хвр. Русов, Под земята. Веднъж
-ъ-еднтс му бяха казали, че видили момчето му да пушн заедно с другнтл воuовсрчепa —
гх дх му стегнел юздити, Л. Михайлова, Жени. Разнеси се мълва, че Ко-ъо ходи нощим
при Радка. . , Брати, нли й спигнн юзднги, нли ще пратя хабир нх Калча! Ил. Волен,
Диви души. Заради рабогхга зсряззсг мъжити си насред пътя! — ... — Морс. пой дх й
стигни юздите, че-. някой път ще избяга, пх няма да сл зърне. Ст. Ц. Двкаилев, Стубпонсаито
пппп•	■
Ощс: Свивам / кнпн (сбирам / сбора, дръпвам / дръпни, опъвям / опъни, хващам /
хвани) юздите (юздата). Стягам / стотна поводите (диганите).
СТЯГАТ МЕ СВЕТИ БЕЗСРЕБЪРНИЦИ. Днал. Ост-нил съм боз пари, •цвпотнвпя мо
е киромишин.
СУКИН СИН. Руг, Негодник, нехранимайко. Приз ума му' бързо премина капо мъл¬
ния — значи, срсд подчинените му има някой, който дони-я на пашатх за нигозиги по¬
стъпки. , . Налага сс. да бъдс по-предпхзлив ——— ще трябва дх открие тоя. -укиа син н
да се освободи от нсго. Д. Спросгринев, Симообречониге. „Шарлатанин“! — ривиши
Кочо — подлец! негодяи!, ,. -мкин--нн! Ал. Кенсгинтпнев, БиИ Гиньо. Капо го видя, гой
зсмсхнс с бича си н сс рсзвнки с пяна на м-mс: — Ти, -мкиа -ине, гърднте те боляп, Х бунт ще
прсзнш. В. Гоновсаи, Седем години. „Нил —., . — идлм да ви освобождаваме, а зне, сукинн
снновс, спе тръгнали да се бнлге с нас!“ Г. К-р-сливов, От Лпдпне до Бинкаи Бистрица.
Ощс: Кучи (кучешки, поси, митирккп, мигирошап) син. Руг.
СУКНЯН МОЛЕЦ. Днал, Хитър и пот-он, скрит човек, коИто умее ди си върши
рибегата тихомълком.
С УМА СИ ЛИ СЪМ. Обикн, въз 2 и 3 л, Разумно ли постъпвам, разумен ли съм^
(употребява се при спуиаи, когато сс постъпва неразумно или глупаво, зв изразяване ни
учудвано, възмущение, укор). —— Да' сс дигнем, че право при Даскала... , — Внй с ума лн
спи, бе! Щл ндх при този бхбнн Дс-ксл!. П. Ю. Тодоров, Първите.
Ощс: С акъли си ли съм. С цолия си (всичкия си) ум ли съм. Не съм с ума си
/нън 2 знич./.
С УСТА СИ ПИЛИЩА ЛОВЯ. Днал. Вж. С уста си нппиаи' ловя.
С УСТА СИ ПТИЦИ ЛОВЯ. Днал, Вж. С усти си пт'пиап ловя.
С УСТАТА МЕД И МАСЛО <ЛТ», В СЪРЦЕТО • ПЕЛИН И ОТРОВА. Днал.
Не съм искрсн; лукав и пинеморсн съм.
С УСТАТА СИ ЗВЕЗДИ ЛОВЯ. Умоя дв говоря много добро, дв ризквзввм; кпвдае-
думен съм.
Ощо: С устати си звезди свалям (снемам).
С УСТАТА СИ ЗВЕЗДИ СВАЛЯМ. Умоя дв говоря много добро, ди разказвам;
сладкодумон съм. Слушали лн сте за „бхбх Мсрня“ оп Боз?, ., Неуморима, злссла. жизнена,
речовитх, ., Тя е докторкх на -лляантл, пя нм е съветница и адвокат. Малограмотна е. но
no-учлна от Нютона, с успатс сн сваля звезди от небето, с със здравиги сн ръце бн раз¬
чекнала челюстта на лъз като Хиркулис. Ин. Визов, Пътни бележки. •
Ощт: С устати си звезди снсмим (ловя). С езика си звезди свалям.
С УСТАТА СИ ЗВЕЗДИ СНЕМАМ. Умоя дв говоря мното добро, да разказвам;
сладкодумон съм. Бъди гиздав, хубавец, / , , , Снемай със уста ззиздити / Нямаш лн пхрн,
жълтици? I Тн сн грозен, хубав нс. П. Р. СлавеИков, Кратък мосонеспев.
Ощо: С устяти си звезди свалям (певн). С езики си звезди снсмим.
364

С' УСТА<ТА> СИ ПТИЧКИ ЛОВЯ. Умея дИ говоря. - ди приказвам хубаво;
много съм сладкодумен. Гораломов• щр ми става нароДен преДставите.!... То с приказки
не отлга. не е !а дрънкаш китара- Те, знаеш ли, с устата сц птички ловят. Й. Йовков, Приклю¬
ченията ни Гороломое. Стани, отлнц. луда мнадо, / какво добро в път ти вобац• / о уста
си птички лави,• / с език си звезди снема. Народни песен.
Оце: С уста си птици (пилтц.) ловя. Диан.
СУХА ЛЪЖА В КОШНИЦА. Диан. Употребява се, когато някой лъже много.
СУХО ДЪРВО ЛИСТ ПУСНАЛО. Диан. - Употребява се. когато стане нещо необик¬
новено. напр. когато сеидлие човек даде някому нещо.
СУХО И СУРОВО. Всички хора. Развеёоха го из града да го види мано и голямо,
суха и сурово- • Суха и сурово утре ще отиде на панаир.
СУЧА МУСТАК (МУСТАЦИТЕ СИ). 1. Изразявам задоволството си от нещо
(обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). Бай Ганьо, зачервен
като божур, току сучи муспакипе, току се п„ук„евa в шепа. Ал. Констиитниои, Бай
Гиньо. Сега те ое разхождаха важна с карабините. ои по двора, сучеха мустаци и
правеха намеци пред Баташки да им ое • опече за Довечера агне- Д. Димов, Тютюн. Яхнал
хубав ат, абаджията оуче мустаци, а момите го заглежДат. - . заглежёля. . . Л. Стоянов,
Бенковски. Само Трайко стои спокойно, суче мустак и се усмихва. Хр. Смирненски, При¬
казки. Суче си мустака Стамен: / —' Още по к!нл ракия / Да ои сръбнем. А. Босев, Село
Цветна светни.
2.	Самост.. и нл (към) някоя. За мъж — заглеждам някоя жена и се стремя да й
покажи. че я харесвам (обикн. придружено с характерно движение на ръката при муста¬
ците). Волно или неволно, селякът, като всички божи хора. извърташе очи и сучеше мустак
на• хубавите булки. Ив. Хаджийски, Бит и душевност на иашип- народ. Гости чакая Цена /
да ое яги с бян ^ез^чник / и с вода студена, / - - . Но не иде! Де е! Тщегпно / „скат да
налучат, / към' гратаяа чеояо гнеёлт / и мустаци сучат. Ив. Визов, Грамада. Не ми е
думата за тия, що в торба / са турини гнага и с турчина борба j им е Душа и свят. -.,
а Тези ми юнаци, / които • сучат по кюшетата мустаци- П. П. Славейков. Кървави песен.
Загесияе на прозорците- - ., зад гърба на пьквeнциme" почнаха да мърдат, капо че ни Духна
вятър. Там - навярно ск криеха жените оп къщата. Някои „я агияе гДигнаха глави нагоре
и почнаха да сучат мустаци- А. Дончев, Време разделно.	*
3.	Изразявам недоволството си от нещо. яда си или смущението си от нещо (обикн.
придружено с характерно движение ни ръката при мустаците). Мама гледа на Детето си и
плаче, а тато сама кашля, пъшка, суче си мустакипе и муси ок. Л. Каравелои. Войводи. Ма-
лрДонслц • бяга ат глаДа, но на бяга• от смъртта. Ако не сте го узнани още, толкоз по-
зне за вас. И Македонски си сучеше • гневно мустаците. Ив. Визов, Немили-недраги. Знапко
чорбаджията в плявата скрил пшеницата и, начумерен като турски' ' лъбскбдaрин, оуче
мустак и казва: ... Кр. Григоров, Новодомци. И още дълго време синът му стоял пред
нега с почияание, чоплил ои ноол.' сукал ои мустака. Л. Киривелов. Българе от старо време.
Звезда веДнаж беше сама на портаяа. Янко пак мина. — Как ои, булка. какво прави
Ноно? — Осялви го, свил се в полите ми, нк шава. Цян !ен в къщи, не иска Да се изнури.
кляо мъж, по кръчмите. Янко суче мустак, черви ск, усмихва се и дума. — Е това е мъж!
Елин Пелин. Аз ти- гой.
СУЧА ОТ ДВЕ МАЙКИ. От две места извличам облаги. ползи за себе си.
Оце: Бозая от две майки. Цицам от две майки. Диал.
СУША ПРОСО НА OPTOMA. Диан. Иран. Нищо не правя.
С ХАДЖИПЕШОВИТЕ ФАЙТОНИ. Диал. Шег. Пеша. пешком. Ще атиёем с хаджи-
пешавипе файтони.
СХВАНАЛ МИ СЕ Е КРЪСТА. Диан. Западнал съм, бТзсилен съм вече.
СХВАНАТ В (У) РЪЦЕТЕ. Много несръчен, непохватен, който. - не умет нищо ди прави.
Ама си схванат у • ръцете • • не можеш да оправиш конците. Ии. Шинкарев и Л. ' Близнее,
Речник на самоковския градски говор. Не маже !а шие. нк може да пнеяе, много е
схваната в ръцете.
Оце: Вързан в ръцтгт.
365

С ХЛЯБ И СОЛ, приемам, посрещам. С добро пожелание и с благословия;
радушно (посрещам, приемам). — Нали Пззвантоглу -уж милуваше граДовсте, правеше
някакви шашерма с раята? — С тая, дсто сами му се Оадоха, дето посрещнаха банОз-
шиите му с хляб а сол — обясни сначаринът, В. Мутафчиева, Летопис иа смутното врем-.
По-късно влязоха а силото и първите руски ооиннш части. Народът гш посрещни с хляб ш
сол, Г. Ктртслтвов, Освобождение.
От народния обичай дт се посрещат с хляб и сол гости, обикновено дошли зтв вртзнт с важно зт
зсични съБитиЕ.
С ЦЕЛИЯ СИ <УМ> ЛИ СЪМ. Обикн. във 2 а 3 л. Разумно ла постъпвам, разум-и
ла стм (употребява се при случай, ногтто се постъпва неразумно или глупаво зт изразя¬
ване ит учудване, възмущение, укор).
Още: С зсачная си <ум> ла стм. С ума си ла стм. Не стм с целия си <ум>/зъз
2 знач./.
С ЦЪРВУЛИТЕ НА ОТКРАДНАТАТА КРАВА ПРАВЯ МИЛОСТИНЯ. Дшал. Ирон.
Проявявам щедрост с чужди средства, с нещо чуждо.
С (ОТ, ИЗ) ЦЯЛ О ГЪРЛО, в и ктм (п-я, смежен под.). Извтир-дио силно, извънредно
засоно (викам). След четвърт час- тя [дружината] влезяши побеДоносно-в помрачилите улица
на граОа, като пеиши из цяло гърло бунтовнически писна. Ис. Вазов, Под игото. Всички■
говорят високо, с цяло гърло, кой какаото сш иски: смият сс, кзрет сс, разправят за тоуз-оновз.
пеят. Ст. Загорчииоз, Истйло. Скокът му беши толкова лик и висок, че селяните изпаднаха
оъо възторг и ревнаха с цяло гърло: — Яза! Браво, Панкоо! Д. Ангелов, На жизот и смърт.
С цяло гърло пееха един славсй и сйнз чинки. И пееха тъй гръмко, тъй унесено. сякаш се
надпреварваха. Ем. Станев, Янутрсно гнездо. По идно врсми той сс домъкна пра Максим а
викне с цяло гърло, зе дз наОоше воя нз вятъра: — Курс Източин. . . Сл. Ч-роилеи, 'Витър-
иата мелница. — Ха-ха-хе! — от цяло гърло сс изсмя той. Ст. Дичев, Зт свободата.
Още: С пълно гърло.
С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ <И ДУША> а ОТ ЦЯЛО СЪРЦЕ. Много искр-ио, много
силно, с много чувство; всеотдайно. Бог, комуто той служи с цялото сш сърцс тика, както
можиши. го пршОрз при себи сш, Елин Пелан, Под манастирската' лозт. Лизе мълчаливо
слушаше, Бузити й ту оставаха биз капки кръв, ту пламваха- с алени огньове. - . БоОко
с цялото сърце Долавяше кйкво става с нея и му бише приятно Оз говора. В. Чеикос,
С нози другари.
Ощ-: От Cеилa> душа и сырце (от цялата са душа). От зсе сърце <н душа>.
С ЧЕРВЕНА БЪКЛИЦА, ктлесз!ы, Дшал. НиойоОр .Стс специална покана, специално
(калесстм). Да не бш Оз съм ги кзлссаал с червена бъклица?
Още: С Бтнлаца. НиоОобр. С жълта бтнлицт. Дшзл. НиойоОр.
С ЧЕРЕН (ЧЕР) ПОБОЙ МЕ Е ПОВИЛА МАЙКА МИ. Много стм нЕщасгеН:,
нямам нтсмет, имам злочеста участ. — Кажа, Милено, къди ти е болката?— Не сърци,
Добро! Цял дсн свят мш се вие от мъка.. . — Ела да идем пра ' Яна, нали стс стера дружки?
Малини не отговори, въздъхни от сърце а отмини напред сломена, С прибита снага оървешс.
— Мейке й с черен повой я повили. К. Петктиоз, Хайдути. Сега той ще се върни от навити
уморен. но Тодори нямз дз го посрещни,. - Ни думица няма Оа му продума. Вече а лигло
не разделят, . . С черин повой ли го е повила майка му, те и Дошли до главата му текава
Осда? К. Петктиоз, Без деца.
Още: С ■ черен (чер) пояс ме е позалт мтйкт ми.
С ЧЕРЕН (ЧЕР) ПОЯС МЕ Е ПОВИЛА ■ МАЙКА МИ. Вж. с черен (чер) повой
м- е повила мтйкт ма. С чер пояс лш ми и майке повила или грях някакъв изплащам^
свекърво! П. Ю. Тодоров, Невястт Боряна.
С ЧЕТИРИ ЛЕВИ КРАКА. Който и: ум-е дт игр!- добр- (обини. зт футболист).
Още: С дст лева крант.
С ЧЕТИРИНАЙСЕТ ОЧИ. Дизл, Който е миого умен, Буден.
С ЧЕТИРИ ОЧИ. 1. ООшкн. в съчит, с гледам. С много грижи, с голямо внимание,
най-вииматЕлоо, нтй-сттрттелно (гледам, грижт се). „Юртзлзн]вата снаха!“ — заради това
366

пя понх-яшл жестоката строгост ни гозн зъл смегкаджня и глупизнти закачки на смотана¬
та . сн сзскърза,. Но пя гледаше с чигири очн Стойка, защото пой беше опората й з-
този дом. Г. Кар-славов, Снахи. Ала нс излезе тика, Едвам тая ннзх прекупиха' и нм
отиди телицата юница. която бяха гледали с чигири очи. . , Кр. Григоров, Неводемнп••
Нл сс намираше ннго жито, нито брашно да купиш, Затова гледаха с четири очи всяко•
класснце, зсяко житно зърно, Кр. Григоров, Тинчо от Гороцвет. Ала своето Танчо пазеше
с четири очн. Да те зндн. че си се качил нх слизхта или на крушата му. нс може да тл
побере -елото, Кр. Григоров, Тинчо от Геронвст•
2.	В съчст, с иваим, очаквам и под. С голямо нотърпонио,с голямо жопзнпе. С чигири
очи очаквам деня. когато ще замина на почивка. • С четири очн чакам да завърши дъщсря
мн училище,
С ЧИСТО ЧЕЛО. Със спокойни, неопетнени съвест, с чест. Затова нне грябвс да запрет¬
нем ръкави,... да развием една такава честни, самокритична рсзя-ннпеинх кампания, да
покажем ясно големнял нхродоnоилзни дела на партията и да изллзлм пред гозн народен
съд с чисто чело, Г. Димитров, Напред против реакцията и фашизма.
Още: С открито чело.
С ЧУЖДА ПИТА <МАЙЧИН> ПОМЕН. Ирон, Зв проявени щедрост с чужди
сродства; за своеволно разпореждане с чужди блага, сродства. — Милчо! . , , ний я
[рибята] раздадохме по силата по сиромаси. за да ге споменуват;. . — С чужда пнта.
майчин помлн, добре сял нхпрхuuuи. речл Милчо. Ил. Блъсков, Злочести Кръстника.
— Странно — каза Санчо Пенса — ни мога да разбира как сгаза така, чс вни празня,
подаяния с монте цървули. н нл на мен, а нх вхс се оказзат почести.. . — Значи с чужди
пнта — майчин помлн — въздъхна Схнчо. ,. В. Цонов, Ний-новитс приключения ни.
Дон Кихот и Синчо П-нси.
Ощс: С людекз пити мзИчин помен. Диал, Ирон. С чуждо колино нз помон. Днал,
Ирон.
С ЧУЖДА ПШЕНИЦА СПОМЕНА. Днал ,Ирон, За проявени щедрост с чужди
сродства, за своеволно разпореждано с чужди благи, сродства.
С ЧУЖДИ ЗЪБИ ХЛЯБ ЯМ. Дисл. Ям бавно, боз да ми сс ядо, боз охота.
С ЧУЖДИ ПЕРА ХВЪРКАМ. Дисл, Ирон. Хввля со с чужди успехи.
С ЧУЖДО БЛЮДО ЗАДУША. Диал. Ирон. За проявени щедрост с чужди средства;
за самоволно ризпорождине с чужди благи, средстви.
Ощс: С людоко блюдо задуши. Дисл. Ирон,
С ЧУЖДО ЖИТО ПОМАНА. Днал, Ирон. Зя проявени щедрост • с чужди средств-,
за своеволно рязпорсжд-но с чужди благи, сродства.
С ЧУЖДО КОЛИВО НА ПОМЕН. Диал. Ирон, Зя проявени щедрост с чужди сред¬
ства, зз своеволно разпореждане с чужди блита, сродства.
Още: С чуждо колино нз спомен. Диал, Ирон, С чужди пити помон. Ирон.
С ЧУЖДО КОЛИВО НА СПОМЕН. Дисл, Ирон, Зз проявена щедрост с чужди
средства, за своеволно разпореждано с чужди блити, сродства.
Ощо: С чуждо колино нз помен. Днал. Ирон.
СЧУПВАМ / СЧУПЯ ВРАТА .нх някого, 1. Убивам, погубвам, унищожавам.
2.	Само в св. знд. Обнкн. з бъд. зр, въз 2 н 3 л. Никвзвим жестоко някото (употребява со кито
закинз към някого).
Ощс: Счупвам / счупя тливити. Строшив-м / строши врата. Извиним / извия врати
/в 1 знич. към 1 знач./.
СЧУПВАМ / СЧУПЯ ГЛАВАТА ни някого. Грубо, 1. Убивам, погубвам, унищожавам.
2. Само в сз. зид. обикн. в бъд, вр, въз 2 и 3 л. Никизввм жестоко някого (употребява ко•
кито закани към някото). Има сдно момиче, Христина, лудел по него, х той нс, ., — Каква
ги Христини! За такхвх приказка Пешо главата ми. щл счупи.. ,, М. Грубешлпева, През
иглено ухо. — Дс нс си отншлс още един път. ще пн счупя глсзстс! П. Ю. Тодоров,
ЗмоИовз сватба.
Ошт: Строшивзм / строши главата. Счупвам / счупя врати.
367

СЧУПВА МИ СЕ / СЧУПИ МИ СЕ КЕФА. Стави - ми неприятно от нещо и си
развалям иистроеинето. Капо разбрах, чк никой няма да дайДк. съвокм ми ск Очупи кефа.
Оцт: Скършви ми се / скърши, ми ст кефа. Бяга ми (разтуря ми ст / разтури ми ст)
ктфи. Диал.
СЧУПВАМ / СЧУПЯ КЕФА на някого. Развалям доброто наст-ротние ни някого.
отивам причини някой да загуби доброто си настроенит. Счупи ми кефа ти с яези при¬
казки, коияо ми каза.
Ощт: Скършвам / скърша ктфи.
СЧУПВАМ / СЧУПЯ КИРИША. Просторен. Избягвам от някъде. където съм задължен
или заставен ди бъди. Вчера имахме събрание, но тай счупи кириша-
СЧУПВАМ / СЧУПЯ КОКАЛИТЕ на някого. Набивам жестоко някого. смазвам го от
■бой. Богдан овали забута., „стана па риза и застана пред Филча. — Аз ще ти изляза! — Малък
ои още, ще яи счупя кокалите. К. Пе—аанов, Старото вртмт.
Оцт: С-рошАвам / строша- кокилите.
СЧУПВАМ -/ СЧУПЯ НА ДЯВОЛА КРАКА. Обикн- в сг. вид-- Превъзмогвам и стбт
■си омраза, вражди, лоши намерения и ст отказвам да извърши нтщо лошо или скланям
зи помирение. Няма ни Да ДойДете да ое чукнем • за зДраве и вярно другарство? Хайде,
гое едно, че нищо не се е онучило помежДу ви. Счупете крака на Дявола и елате да ви разправя
какво премеждие прекарах нощес. К. Петканов, - Дамяновата челяд. В„!и се Невянка разбра
грижата на стареца; тя . прегърна пре! него Найдена и го цануна по бузата. Старецът
зяпна, слисан и възхитен. — Ах, — извика той: — тъй ги искам! Счупихте на дявана
крака. Браво. -.. Ив. Вазов, Нови земя.
Оце: Сгрошивим / строши ни дяволи крака. Счупвам / счупя на дяволи рогати.
■Счупвам I счупя ни дявола опашка—.. Диан.
СЧУПВАМ -/ СЧУПЯ НА ДЯВОЛА ОПАШКАТА. Диал. Обикн. в ов. вид. Пре¬
възмогвам в себе си омраза, вражди, лоши намерения и се отказвам да извърша нещо
лошо или скланям зи помирение.
Оцт: Счупвам / счупя ни дявола крака (рогата). Пречупвам / пречупя ни дявола опашката.
Диан.
СЧУПВАМ / СЧУПЯ НА ДЯВОЛА РОГАТА. Обикн. в сг. вид. Превъзмогвам и себе
си омраза, вражди. лоши намерения и ст отказвам ди извърша нтщо лошо или скланям
зи помиренит.
Оцт: Счупвам / счупя ни дявола крика. С-рошавам / строша ни дявола рогата. Счупвам /
счупя на -дявола опашката. Диан.
СЧУПВАМ -I СЧУПЯ РОГАТА някому. Диал. Накарвам някого ди стане Покорен,
смирен. — Рогач, стига обира хорляа! И тъй като ЧeкгрплкоB- беше погледнал съвсем
случайно към него и дори • не • беше го забелязал, дяёо Моока се разсърди и му извика:
—— Аз ще пи счупя рогата тебе! Й. Йовков, Вечери - в Анmииовсаия хин.
Ощт: С-рошавам / строши : рогати. Диал.
СЧУПВАМ СИ '/ ' СЧУПЯ СИ ВРАТА. 1. Погубвам се сам. Но нл Другия ден • п„!-
поручик Нейков съвсем се омая, като виёя командира яхнал пъргавото грациозна жи¬
вотна. — Какво правите, господин поручик, — възкликна почти уплашено • Нейков. — Нани
снощи ви предупредих. . . —■ Работата не е толкова страшна — усмихна се сдържано коман¬
дирът. — Щк ои счупите май грата! П. Вежинов, Втора - роти.
2. Обикн. в бъД. вр- в ов. ги! Изпищим си жестоко или прттърппвии тежки несполуки,
поражение.
Оцт: Счупвам си / счупя си главата.
СЧУПВАМ СИ / СЧУПЯ СИ ГЛАВАТА. 1. Погубвам ' се сам. Даката му извика да
ое върна, видя го как се хвърля капо панткра към къщата- — Свършено к с нега! —
промърмори дружиннат. Та това работа за оам човек ли е! Ще си ' счупи • главата,
Д. Петков, Разплата. ' Той завнаДя чрез преврат парахаДл „РаДецки“ и дойде. па ои очупи
главата нл Вола. Хр. - Р.девскн. По гоя въпрос ние няма вечт какво да спорим.
2. Обикн. в бъД. вр. в ов- вид. Изпищим си жестоко или - прттърnявии ттжа. несполуки.
поражение и нецо. Трябва ёа бъдете реалист. Иначе ще ои ечупитк главата. А. Гуляшки.
368

МТ станция. Ейна гатенка» която той трябва да разреши, те ако щс би а дз са счупи главата.
Ст. Чилингаров, РиБ-на ност.
Ощс: Строштитм си / строша си главата. Счупвам са / счупя си ■ вратт.
СЧУПВАМ / СЧУПЯ ФАСОНА на някого. Накарвам някого дт пр-сттие дт Бъде
горделив, нтдут; сломязам високомерието нт някого. Ах. тази тайна! Как го измъчваше тя!
Но тряОвеши Оз узнзи, трябваше дз счупи фасона — казваше си той — на недоверчивия
Рашко, П. Стъпов, Гласов- от зеновете. — Пратил си Дъщеря са да ми кажи, чи
Евгени бил не екскурзия. Вярно лш с? — Щом съм я пратил, вярно и! — кезех нз моя по
телефони, пред Дъщеря ти му кезах. Той се зесмя. „Хитрува — казва — Явор Еоив.
Сшнчито му счупи фасони.“ Н. Картли-ва, Три дна от половин зек.
Още: Смтчнвтм / смачкам фасона.
СЧУПЕНА АСПРА. 1. В съчет. с 'Б-з, нямам или Друг глагол с отриц. Никаква
средствт, нищо. Ни мш дади счупени еспра. • От три дни съм без счупена аспра,
2, В съчст, с и- струвам (ие чаня, и- зачитам). Нищо, накан. Той разбра. че там -ни го
зачитат за счупинз аспра,
Ощс: Счупена птр!. Пуннтта (спукант) тспрт. Счупена Боднт /ктм 2 знач./. Дшзл. Счупен
грол '(бти, лев, маигър, петтн).
СЧУПЕНА БОДКА, ое струвам (ие чиня). Диал, Нищо, никак (ие струвам). От гърци
сш взел тая хитрина, ала мижйу нас тя не струва счупинз бодкз, Р. Стоянов, Майстора.
Ощс: Счупена парй (тспрт) /въз 2 знач./. Счупен грош (Бти, л-с, мтигтр, петак) /зтс
2 знач./.
СЧУПЕНА ПАНИЦА. Голям пияница. А пък мъжът й беши счупинз паници' много
пиеши, и тоя път пак сс нзпил.
СЧУПЕНА ПАРА. 1. В съчит. с без, нямтм или друг глагол с отршц. Нанткса
средства, нищо, ГъОзв и с пери, но те са закопана, и счупени пзрз не йзза.. . Из. Вазоз,
Бурит Лощ. — Ни ям кзто тиби селски пара, Нямз вичи тонковци, че дз гш лъжеш.
Изядохте ги с Ибршямз Пак ли огладняхттИ... — Емперате праоо казоа — изядохте гш! —
Щом ь ял. некз плеща! — Счупинз пари няма дз дим! К. Петнанов, Старото зр-ме. Когато
постъпих не работи, нямах оечи ншто халир, Цили дои сеОмшци ходих така — без счупени
пере. Г. Ктртславов, Споржилоз. — Е тз Гергьовден — наивно отговаря Герчо. — Ама
биз черпня ли щи се отървеш. ., И са отива човекът... — Нямам. Ое брате, нямзм счупена
пара — с какво щи ви черпя. .. Ц. Церкозсна, Нт Гергьовден. — Нямзм орими дз пълня
джиОовети на Пиадив]то Дини! — Аз събирам парите, У него нямз ни счупинз пара.
К. Петктиоз, Старото зреме.
2. В съчит, с ие струвам (ие чиня). Нищо, никак. Глупец, счупинз пере ни струва твоята
глеОна честност, Ал. Константинов, Разна хора, разна идеала. Сол нямехми, Налагаше се
де опитаме може ли Оз се яди безсолен фасул- Всшчкш сс убедиха, чи такова узршоо не
струва счупена пари, Сл. Трънака, Неотдтвит.
Ощс: Счупена !скат, Пукната (спукана) птрт. ПрсБата (пребислт, скършена) каа!, Дшзл.
Счупен грот (Бти, лсв, маигтр, пстан). Счупена бодна /към 2 зитч./Ддал.
СЧУПЕН БАН. 1. В съчет, с бсз, нямам или йруг глегол с отршц. Никакви средства,
иищ>о,. Знзиш, не яло три дене а нямз счупин бзн в джгОе. . . Из. Втзов, Немила недраги-
Проклетникът проклети! Ни Дава счупин бзн, . . остава ни дз мрим от глад, . . Из. Втзов,
Н-мала недраги. Биз счупен Оан съм вичс,
2. В съчст. с ие струвам (ие чиня). Нищо, никак. Счупин бзн не чинят твоити приказки.
Още: Счупси грош (леи, маигтр, псттн). Счупсит пар! (аспра). Пукнат (спукан) бая.
Счупена боднт /нтм 2 знач./Д«д4.
СЧУПЕН ГРОШ. 1. В съчет, с бсз, нямам шлш Друг глегол с отршц. Никаква
средства, нищо. Докето лижах' в болницата директорът на фабриката ми уволнил и сегз
съм биз счупин грош. Ем. Маиов, Плснсио ято. Нямзм оиче счупин грош. • Ни щи му
остевя счупин грош, > Нямз дз им изпратя счупин грош,
2, В съчст. с ие струвам (ие чиня). Нищо, никак. Този инструмент трябва да се
изхвърли. ни струвз всче счупин грош.
Ощс: Счупен Бти (лев, мангър, петак). Пунитт (спунти, строшен) грол. Счупена птр&
(!ска!), Калпаз грош /нъм 2 знач./. Счупена бодна /нтм 2 знач./. Дизл.
24 Фразеологичси речЕЛТ, г. 2
369

СЧУПЕН ЛЕВ. 1. В съчсп, с боз, нямам или друг глагол с отрнц. Ниааавп сродства,
нищо. Счупен лив не мн о-пини до края нс седмицата, вснчко похарчих. • Замнни без
счупсн лев.
2. В -ъчлт,- но струвам (нс ипня).Нпшо,нпаик.Зх него съветите пи не струват счупин лив,
Ощс: Счупен трош (бин, мзнтър, петак). Счупени пярВ (испря). Пукнат (спукян) лов.
Счупени бодни /към 2 знич1.Днал,
СЧУПЕН МАНГЪР. 1. В съчет. с боз, нямвм или друг глагол с отрнц. Ниаяквп
средства, нищо. — Прощавай, правн какзото знаеш. . , счупсн менгър ти не пращам зиче, . ,
Ив. Визон, Пъстър свят. Поискаха мн пхрн в залм, х сз нямах счупин мангър. • От зчера
останах блз счупсн менгър.
2. В съчсп, с но струвам (но чиня). Нищо, никак. Като се убедиха, чл „моноnоиджий-
скня“ зар против прхвитеи-тзото не струва счупин мснгър, противниците му прибягват
към другн срсдспвх. в. България. Моите добри отрицатели имат друга психология. Те
мu-uлn -ъв-ем инак: щом една пиеса не навява скука на зрителите, а постигне резултата
нх моята, тя не чини счупен мангър. Ив. Визов, Пик зв моята черти.
Още: Счупсн трош (бзн, лев, потик). Счупени пирИ (испря). Пукнат (спукан, строшен) мин-
гър. Счупени бодки /към 2 знич•/.Днзп.
СЧУПЕН ПЕТАК. 1. В съчст, с боз, нямвм нлн друг глагол с отриц, Нпааавп
средства, нищо. В края на месеца нямам счупин пстик.
2. В съчст. с но струвам (но чиня). Нише. никак. Празсше какзопо сн пожелае, съветите
на блнзкнте му не струваха счупен петак зс него,
Още: Счупен трош (бзн, лев, мянтър). Счупени пирИ (зспри). Пукнат (спукан) петак. Счу¬
пени бодки /към 2 зиaя,|.Дlиси.
СЧУПИЛО МИ СЕ Е РЕБРО. Ирон, Никикв- работа но съм свършил, но съм се пре¬
силил. — Оплаква сс. чл много се с изморил. — Оп какво ли! Счупило му сс е рсбро. Цялата
работа му стои нлпобутната.
С ШЕКЕР ДА ГО (Я) ХРАНИШ . (ХРАНЯ). Сллд м-ловао изр, Ирон. Много що съм
доволен, що се примиря с нсщо (зя нещо не-мвлао лошо, отколкото. изглежда или пе-малае
лошо, по-поносимо н крявнонпо с друго). Този ученик е много лош, но само той дх с. с шеклр
дх го храниш. Всички з класа са тикизх. • Само една блля дх е. с шлкер да я храня,
Ощс: С мед да то хряниш. Ирон,
С ШИЛО КОПАЯ ГРОБ някому, Днсu. Б-вно, но спстемагично подготвям нещо
лошо зв някого, гибелта му.
С ШИРОКА ДУША. Вж. С широко сърцо. Майорът отново. вика и се ядосва.
И служишс сн даже с пвррдс енлргнчнн фрази. Но той. беше човск с широка душа,,
нашняп дружинен командир. В нсго буйнняг гняв и добродушното н зеслло разположение
следваха едно поднр друго, каПо приливът и отливът на морето, Й. Йовков, Походи и сра¬
жения. Само сдно. брагл Леu-кн, дх ни забравите — формата, формата!. , , — Каква форма!
— Нс писмото! Нигово превъзходителство е човек с широка душа. но там, з азиатския депар¬
тамент и нагоре, па до канцлера, че и самия цхр. . . Ст Дичев, Зи свободата.
С ШИРОКА РЪКА. 1. Който но жали сродстввтв си; прек-лоно щодър, разточи¬
телен. А хеджи Пини е човск с широка ръка и като обикне някого, цилия си клмлр му дава.
Д. Немиров, Братя. Блшл добродушна, с широка ръка. Черешовскхпх гд-поприлмно-т бс
запазили и з града, Кой как се отбиеше у Пстрини, блз обед нлн влчеря не го изnм-кхшл.
Кр. Григоров, Пролет н Черешово. Нл приличаше не мъже сн, обичешл чистотата н бл с
широка ръка жена, К. Потаанев. Старото вромо.
2.	Боз да сс жилят сродства; нашироко, разточително. Гроздан проявяваше щедростта не цхр,
пнлелшл пари с широка ръка, черпсшл всички наред. Й. Йовков, Жетварят. Армсгеанял му
бяха подбрани с широка ръка. Да сн умия саде очипл не искам — шепнеше й галено.
3.	Сробров, Печалб-р. Помлтaиaшл се [министерството] з стара къща, строене с широка
ръка за лични нужди още от първите години след Освобождението на България, . . Г Ки¬
р-сливов, Обикновени хора. Блшл голяма н здраве сграда, строене с широка ръка и тъ¬
нък вкус, Д. Тилев, Самуил.
3.	Който е с широта вън възгледите си и дейността си, работ-ти си; който върши нещо със
звмях. Разправяше сс. чс бнл културен. нспредничсв н с широка ръка човск, който и-кхл да
370

създаёе в България веояник по образеца на големите западни и руски ежедневници- К. Коиoтаи-
танои. Път пртз годините.
4.	С широти. със замих. Но Теафилакя „ма съзнание • чк не бива и Докрай да ск заличава
миналото на еьлгaрслama"" църква. - - И затова с широка ръка той въздава възхвала на княз
Борис и неговия, пратеник болярина Тaкиёин,коиnо аткривая мощите.издигая им храм и им
атДрняп нарочен клир. Н. Дригови, Климент Охридски. Небето о широка ръка пaпава хвърли
благаДат над земята. К. Птткинои, Старото време.
Оцт: С широки пръсти' /към 1 знач./.
С ШИРОКИ ПРЪСТИ. Който не жали средствата си; прекадено щедър. разточи¬
телен. Бих искал да кажа нещо и за ёяёо ои Христо- - - Иман е вкуо към изящното и богатото-
Бил е о много широки пръсти. Б. Шивачеи. Опи— зи автобиография. Той е човек с широки пръсти.
Оцт: С широк. ръка /в 1 знач./.
С ШИРОКО СЪРЦЕ. 1. Който не ст притеснява, не ст вълнува лесно; безгрижен, спокоен.
Калката и да бе оъо широко сърце,Райко ок уплаши вече не нл шега и взе !а ое взира отново
през шумака, дано зърне зарево на огън над отвъдния бряг. Сг. Загорч^ои, Ден последен.
Тай е с широко оърцк, нищо нк го тревожи.	'
2. Безгрижно, спокойно, без притеснение. През последните седмици започна да ое изпо¬
тява. - - — Оя притеснение е — . успокои го Ганка. Трябва о по-широко сърце да живееш.
Г. Караславов, Гиегкн. Целият ни живот ок промени. Промени ок. Право е. -- Ама пак
ще ое обърне на Добро. оине. Требва сичко о весело сърце. . - Наистина. Лазк- . - Добре пи
казва татко. Манка е по-широко сърце. Д. Талтв, Пртспансаиге камбани. В същност аз бях
еДинственият, кайто' при всеки негов хаё ск Дразнеше и озлобяваше. . - Другите бяха много
по-търпеливи. с много по-широко сърце ск оставяха !а ги скубят. П. Вежинов. Звездите
над нас. Сега навсякъде из тарканстгляа, къде па-бaвно— къде о по-широко сърце, иматияе ск
Деляха по равно. Й. Вълчев, Сгънала към небт.
Още: С широк. души.
СЪБАРЯМ / СЪБОРЯ ВСИЧКИ МОСТОВЕ ЗАД СЕБЕ СИ. Книж. Унищожавам
всякаква възможност зи възобновяване на връзките си с някого или за връщане аъм нтцо.
С тези ои Действия яе събориха всички мостове зад себе ои.
Оцт: Срутвам / срутя (разрушавам / разруша) всички мостове зид стбт си. Изгарям /
изгоря всички мостове <зид себе си>.
СЪБАРЯМ / СЪБОРЯ НА ЛЕГЛО някога- Разболявам тежко някого. Получи тежка
криза., която го събори нл негно.
Още: Хвърлям / хвърля (повалям / поваля) ни легло.
СЪБЕРЙ СИ ПАСМОТО. Диал. Помисли какво ще правиш, вразуми ст.
СЪБИРАМ / СЪБЕРА АКЪЛ. Ставим умен, обризовим се, поучавам ст. Праяи сина си
межёу хората да събира акъл.
Оцт: Сбирам / сбери акъл. Просторен. Събирам / събери ум.	■
СЪБИРАМ / СЪБЕРА АКЪЛА <В ГЛАВАТА> на някого- Накарвам някого да
престант ди върши неразумни, необмислени неща; вразумявам. Стига е ууёял, събери му
акъла в главата.
Ощт: Събирам / събери уми <в главата>. Сбирам / сбери акъли <в глиеити >.
Просторен.
СЪБИРАМ / СЪБЕРА ГРЕХОВЕТЕ на някога. Изповядвам няаог®. Накрай село срещна
човек, спря го и го попита: — Духовникът още ли е във вашето село? — Сега е в къщата на
Витка козаря- Събира греховете му. - . — Къде е къщата на Витка козаря ? — Хе, глеДаш ли
онова високо дърво! Та е във Виткогия двор. Да нк искаш и ти да ок изповядаш? Много
ни си грешен. К. Петканов, Преселници.
СЪБИРАМ / СЪБЕРА ДВАТА КРАЯ. Успявам ди живея, да преживявам с оскъдни
средства. Той работи и ое мъчи ат ранни зори Да къона вечер и пак не може да събере Двата
края.
Оцт: Свързвам / свържа (връзвам / вържа. завързвам / завържи) двата крия. Сбирам /
сбтр. двата края. Диал.
371

СЪБИРАМ / СЪБЕРА ДНИТЕ някому, Диал. Лилавам няного от живот, отнемам
жазотт иа няного; премахвам някого, убивам.
Ощс: Вземам / взема дните. Сбирам / сбсрт дните. Дшал.
СЪБИРАМ ДУША. Дшзл, В агония съм, умирам, издъхвам.
Още: Б-рт душа.
СЪБИРАМ / СЪБЕРА МАХАЛАТА. НиодоОр. Викам много силно или шумно разгла¬
сявам нещо и ставам причина да сс говора зт менЕ. Киниваца посрещни полицаите с такива
клетви а викове, чи събра цялата махали. Г. Картслтвоз, ОБиниозсии хора. И ако ми
заговориш ощи иднеж за товз, щи ти натупам. .. тика ще ти натупам. чс ще събереш
мехзлгзт. .. Д. ■ Галес, ПаЕспанските намБаиа. Гирго пристъпи към нея, сдържал гнева
сш. — Гзно, ни събирай махалата! Бшоа лш тика? Било какаото било- забрава,. . Ст. Ц. Даска¬
лов, СтуБлсисните липи.
Ощс: Вдигам / здигит махалата.
СЪБИРАМ / СЪБЕРА ПАРСАТА. Възползувам се от облагите иа нянтнст работа,
зт която и: стм сс трудил или не стм дал нищо. Други му работиха-, а той събираше пзрсзта.
От погоз. Едни Бае тъпана, друг стбирт п!р стта
Ощс: Обирам/обера парсатт /в 1 знач./.
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ АКЪЛА <В ГЛАВАТА^ 1. Стср-доточсам сс върху
нещо.
2. ООикн. в пои, накл. Отбирай си / събери са тктлт <в главата. Бъди умен, внимателен,
разумен з ■ постъпките си; вразуми се. — Ни стзоай глупава, за смях не хората Който а дз се
неучи, ще тш се смее, Вземи, събира сш акъла в главата, Ей го Ос с Цирооени. Като ти
домъчние за детето, щи аОиш да сш го ошдаш, Кл. Цтчев, ' Горчив залък. — Щи кажеш нз
даскалите, вила, акъли сш да събират, И веднага дз си върнеш, йз не умуват много даскалите.
Д. Гтлез, Глтсозетс зи чувам.
Още: Събирам са / стБсрт си ума <в главатар Сбирам са / сберт си тктлт <в глт-
зата>. Просторен.
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ БАГАЖА. Готвя се зт път, възнамерявам дт пттувтм,
дт зтмаит нанякъде. В душета са тя завиждаше не Васеви, чс скоро щи сш събери багажи. . .
Де бш могло ш тя да кажи не мъжа сш — София! Но ни Оеши възможно, Б. Несторов,
Светлина итд Родопите. ДойОе оримс, когато тя нс знаеше всчс —• кос е почтено и кос не:
дз му съобщи истината ш, разкаяна, да моли за прошка или дз премълча всшчко, да събери
багажа сш а дз замине чзс по-скоро при него. М. ГрубЕллиеза, През иглено ухо.
Още:' Стягам са / стегна си Бтгтжт.
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ БАГАТЕРИИТЕ. Жзрг, Обикн. принебр. Мтхтм се
отнякъде, напущам някакво място; отивам си. Като стена много лошо там, събрах сш
Озгитериити а сш заминах.
Още: Събирам си / съБерт си д-трмите (дрипите, парцалите, тартан-шате, птагулиннтЕ,
чуковете, такъмите). Обикн. пренсОр. Вдигам си / здигит си (обирам си / оБ-рт си, приби¬
рам са I прибера са) б!тэтЕрниre, Жарг, Обикн. принибр.
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ ДРИПИТЕ. Обикн, нреаеOр' Махтм се отнякъде,
напущам ияно- място; отазтм си.
Още: Отбирам са / стБсрт си парцалите (кaагтнешате. чуковете, ттнымат-, паатукшнuге.
дт^мите). Обикн, нрснеOр' Вдагтм си / зднгиа са (обирам си / об-рт си, прибирам си / прибера си)
дрипите. Обикн, нреаеOр, Задигам ся / задигна си дрипите. Диал, Обикн, принибр. Отбирам са /
стберт са	Жарг. ООикн. нрснеOр.	•
СЪБИРАМ СИ/СЪБЕРА СИ ДУШАТА а събирам! събира йушз, Дизл. Отзз-мтм се
опомням се, онопатзам сс. Цинко премине покрай Турчени, който неволно сш Оеши изгубил чув¬
ствате а който сиги бе зил дз сш събира йушзтз и дз се попоуДига, кога токо съгледа. чи срищу
нсго шдзт дои чалми, Г. Г. Влтйноз, СЕдянна. Неда се втурна в двора, А Султана като чи ли
Ое чакала до вратата — още щом си показа Нейа в двора, тя излезе Оа я срещни: — Що има,
Недо? Тш що така! Думей, Ое! Нида идвам събра душата сш, за дз отговора, от страх. от жзл
за Ния, от умора, докато Ое тичали дотук: — Цила нощ сс мъча.. . И още аато,
Д. Талез, Па-сканскит- камбани. — Сегз щи се отбием в горете, - а зко нш Оеши срещнал
автомобилът приди малко, какво щяхме Оз правим? Другарите мълчихи. Те си събираха душата
372

и не бяха в -ъ-поянил нш/по дх одобрят, ннто да оспорят това, които Дллчо с увереност нм
гозорешл. Сл. Трънккп, Ноогдввна. Лазер дойде и седна до леглото й. Тя посегна за
ръксга му и едвам събра душа де му проговори: — Епо, Лезе. . , не мл биза, . , Д, Тилов,
Просп-нските к-мб-ни. Друго мл боли мине, .. бсз топуз. само чс л вьздиьжко за
разправяни. пък не тебе комай ги се спи, Уверих го, че съм си вечл разсънил,—Нлкс да
събира души! — речи пой. Н. ХаИтов, Шумки от габър.
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ ДЪРМИТЕ. Обикн. пренсбр. Михам сс отнякъде,
напущам някоо място; отавим си.
Ощо: Събирам си / съборя си дрипите (нирнвлппт, пирт-кешите, нзртушпнитс, чуковете,
гааъмпто). Обикн, принибр. Вдигам си / вдигни си (обирам си / оборя си, прибирам си / прибори
си, взомам си / взомя кп, хвищ-м си / хвани си) дърмите. • Обикн, принибр. Задигам си / задигна си
дърмите. Днал. Обикн. принебр.
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ ЕЗИКА. [Често: Събирай си / събори си езика]. Грубо.
Внимавам к-кво говоря, въздържам се ди говоря необмислено, неумостно или обидни думи;
млъквам. ' Той разказа как са го инкзнзнрсли в дирекцията ни полицията н така нхзоза
органите нс държавна сигурност че председателят му отне думате. „Момчл, събирай си
езика, отегчаваш си положението!“ — гълчешл го адвокатът. Г. Кир-славов, Танго.
—	Лельо, ■събнрхй сн лзнкс! Не позволявам да говориш зх жена ми така, разбра лн?
Ив. Петров, Мъртво вълнение. — Знаем ги ние такива капитани — зс голсмн патриоти се
пишат сега. а приз войната се влачеха по корим, зс да нл идхг ни фронта. . , — Събирай сн
лзикх, мъжо! — пресече го Кръстлвнцх, като съобразяваше с жнзня сн практичен ум, че -лгa. нл
с врлмл ди сс приказва прогнв такива големци, Г. Караслзвов, Обикновени хора.
Още: Събирам си / съборя си устати. Грубо. Държи си . езикя /вън 2 знич./. Грубо.
Сбирам си / сбери си езика. Нро-пореа, Грубо. Свивам си / свия си езика /в 1 знач./.
Грубо. Прибирим си / прибора си (сдържам си / сдържа си) озики. Грубо.
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ КРУШИТЕ. Обикн. пренебр. Михам сс отнякъде,
напущам някоо микте; отивам си. — Вий н-кхmл дх кажете. чл искам смъртта нс брхти сн?
Ни, не жслая! Бог ми е свидстсл. . . — Не викай Богх за -видлтлл, че ще те хсио-a с нсщо
по тикзапс, Сига съберн сн крушите и сн зързн! Хейдл! Д. ^миров, Възелът.
Ощс: Обирам си / оборя си крушите. Обикн. прснебр.
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ МИСЛИТЕ- Съсредоточв-м со, за дв обмисля добро
или дв разбора нтщо. Той напусне болницата с раздвоени мнсuн и лошо ниспроенил. , .
Искаше му си дх остане нисами със себе сн по-дълго зрлме, да се успокон, да събсрс мислите
си, да си даде добра смитка за всичко. Д. Ангелов, Ни живот и смърт. Той се опитваше
да събере мu-uитл си. зс да вникне по-дълбоко в -ми<ълс им, но не излизаше ннmо.
К. Квпион, Семейството на тъкачито. Юрталана гллдсшл малкото листчс като гръмнат и се
мъчеше дх си събери мн-лиmс, за да зндн какво грябве да прави. Г. Кар-сливов, Снахи.
Всичко блшл тика неочаквано, че той нямсшл зрими да сс опомни, да съберс мн-лнпл си.
Г. Рийчов, Мерзавец
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ ПАРТАКЕШИТЕ. Обнкн. пренебр. Мвхам се от¬
някъде, напущам някоо място; отивам си. В помищенилго.злсзл старият стражар дядо
Гено и с жест на човск, който знае с кого нма работа. каза на плтнмата дезертьори:
—	Хайди, гирон ог Проходец, събирайте сн парпаклшипл! — И завъртя връзка ключови,
Г. Карвкпавев. Обикновени хорз. Ос^а^н да сн починеш, пък сз щл сляза малко до
Бссния. . . Мисля да му кажа да сн събере псря-скиш-нтс н да сн вързн, Й. Йовков, Ако
можохя да говорят. — Хм! — процеди злобно нисшп. — Ще дойдеш при капитани. — Затвори
шумно картата мн н я гикнс з джоба не куртката си. — Хайде, събирай сн парпаксшитл.
н пред млнл! А. Мандаджиев, Отровният шип.	.
Ощс: Събирам си / събори си дрипите (пзрпушпнппт, нирнaлпго, дърмито, чуковете, гваь-
миге). Обнкн. пренебр. Вдигам си / вдигни си (обирам си / оборя си, прибирам си / прибори
си) нартзаешпте. Обикн. пренебр, Събирам си / събори си бигиторппго. Жарг. Обикн. пренибр.
Задигам си / задигни си н-ртиаешпте. Днал. Обнкн. пренибр.
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ ПАРТУШИНИТЕ. Обикн, прснибр. Мвхам сс егникьдо,
напущам някоо място; отивам си. И след като помълча, добави с по-мек доброжлиaтел-кн
глас: — ... Като прняглл те -ъвлmвхм: събирай сн nсртушнанте и взимай .друма, Тук
злсстпх пе не ще! А. Гуляшки, Село Водрово.
Ощо: Събирам си / съборя си дрипите (нирнa.лиго, чуковете, т-къмито, пирт-кошите,
дърмите). Обикн, пренсбр. Вдигам ' си / вдигни си (обирам си / оборя си, прибирам си /
373

прибери си) пир-ушини-Е. Обикн. пбeпкек- Събирам си / събера си бататермиге. Жарг. Обикн.
пренебр. Сбирам си / сбери си (задигам си / задигна си) парт-ушинитЕ. Диал. Обикн. пкeнeек
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ ПАРЦАЛИТЕ. Обикн. пкeпреб. Михам ст отнякъде,
напущам някое място; отивам си. На Другия ден ХаДжи Стлвки изгони Бенко от
къщата. Още нл разсъмване почука на прозореца с дебелия си бастун и извика: — Хайде,
хнапак! Събирай си парцалите.. - — И пой му посочи пътната порта. Ал. Бабта, Малкият
Емигрант.
Оце: Събирам си / събери си дрипи—т (пиртакешнге, чуковете, тикът-т. пaргушнишгт.
дърмитт). Обикн- пбeпeбб. Вдигам си / вдигни си (обирам си / обери си. прибирам си /
прибери си) парцалите. Обикн. пбeнрер. Задигам си / задигна си парцалите. Диал. Обикн.
пкeнeбк. Събирам си / събера си бигигтрннтт. Жарг- Обикн. пбeнeек.
СЪБИРАМ СИ I СЪБЕРА СИ СЕЧИВАТА. Диан- Обикн- пбeнeеб- Махам се отипаъдт,
напущам някот място; отивам си.
Оце: Събирам си / събера си чуковеге (гикъмитт). Обикн. пбeнкеб-
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ ТАКЪМИТЕ. Обикн- пкрпeек- Махам се отнякъдт. на¬
пущам няаот място; отивам си.
Ощт: Събирам си / събера си чуковете (дрипите. дърште. пир-актши-т. паргушнинге.
парцалите). Обикн. пкeпрбр- Вдигам си / вдигна си (обирам си / обтра си. прибирам си / прибери
си) -икъш-т. Обикн. пркпреp. Събирам си / събера си сечивата. Диан. Обикн. прeнeбк.
Задигам си / задигна си mакъинте. Диан. Обикн. пкeнeбк. Събирам си / събера си бититерннтт.
Жарг. Обикн. пбeпкбб.
СЪБИРАМ СИ I СЪБЕРА СИ УМА <В ГЛАВАТА>. 1. Съсредоточавам се върху
нецо. Пусни ме да отиДа яам,.... да седна да ое успокоя и !а събера ума в главата ои.
Елин Пелин, Ян Бибиян. Баща ми забеляза и процеди: яака е яо. когато човек не ои събира
ума върху работата. Ст.Чнлнитиров,Хлеб ниш насушний.—Я ое „помни манка !а памиолиш-
В какви ръце си изпаднала! — Забърках ое. не мага сама да ои събера ума! П. Ю. Тодоров,
Змейови сеитби. Паоле пк надникнаха и в параклиса- Вътре и пред вратата му бяха събрани
стотина души, които чакаха да почне надДаването за даровете. — Е. има време, бе
хора! — викаше важно Димитър Пнахог. — Още не сме взели никакво решение. — Пък
маже и да не стане днес! — блъскаше -е в срещния огьу Петко Карамиханя. — Лош народ,
брер! Не дава да ои събкркм- умовете. Г. Кирисливов. Селски истории.
2.	Обикн. в пое. накл. Събирай си/събтри си ума <в главатт>. Бъди умен. вииии-тлен, разумен
и постъпките си; вразуми ст. Момче! ума си събери: млъкни и са смири- / Добро оъо присмех
оа не уучи; / народ оа о сатира не учи. П. Р. Слаитйков. Нова мода календар. Събери ои
ума в, главата и постарай ск да поправиш работата, дарёе нр е станало лъсно. Л. Киривелое.
Маминото детенце. — Ти си лу!! — разсърДи ое Мирча на брата ои. — Братко, събирай ои ума
г главата! Не ск заяждай- К. Петаиное, Хайдути. А и баба му зе често да го оъди за тик
бaеати, • Събирай ои ума! — му думаше тя. Т. Г. Влайков, Ратай. — Па вече да ои Cоеибa ума
мъжът ти, да бъде челяк и да, помни. че е българин, — казаха й наотагипелно по-отарите.
Ив. Визов, БтлииЕлець-. Ще ми ск заканва пък! Ти ли ще ме уплашиш! Да си събираш ума в
главата, че знаеш у„ се! И. Йовков, Боряна.
Ощт: ' Събирам си / събера си акъла <в главата>. Сбирам си / сбтра си ума <в
главата >. Проояарен.
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ УСТАТА. [Често: Събирай си / събери си устати].
Грубо. Внимавам какво говоря, въздържим ст ди говоря необмислено, неуместни или
■ обидни думи; млъквам. Нас щк изпратят да ое трепем, па яе по-спокойно да крадат.
Знам ги аз. Знам. — Ти си оо^еикaа устата — предупреДи го отрога Денегски. Г. Кари-
сливов. Обикновени хора. Досега съм търпян грубостите ти, но вече го прекаляваш.
Ини си събирай устата. „ни ще я събера! К. Пе-каиов. Дамяновата челяд. Теб каяо не як
бива и болен лежиш, иди си, оядеяо си дошъл. - . — Шя! Събирай си усяатл- Винцето
кисело, ама яе хвма, види ое. Сг. Заторкннов. Ивайло. — ГоспоДин Коспаке, Добре ще е
да си събираш усяатл- На кого казваш магаре- Ст. Чилингиров, Първи жтр—ва.
Още: Прибирам си / прибера си (стискам си. свивам си / свия си) устати. Грубо.
Събирам си / събера си езика. Грубо. Държи си устата /във 2 знач./. Груба- Сбирам си /
сбери си устати. Просторен. Грубо-
СЪБИРАМ СИ / СЪБЕРА СИ ЧУКОВЕТЕ. Обикн. пбрнреб- Махам се отнякъдт.
напущам някое място; отивам си. Я си събирай чуковете, не те искам тук.
374

Още: Вдигам са / здигит са (обирам си / оберт са, прибирам си / прибсрт си) чуковете
Обикн, прснебр, Отбирам са / събера са сечивата. Дизл. Обикн. принеОр. Зтдигтм са /
задагит са чунов-те. Дизл. ООшкн, принеОр. Събирам си / събера са такъмите (дрипите, дър-
мат—, тартан-шате, птртулинитЕ, парцалите). Обикн. пренебр. Събирам си / събера си Бтгтте-
рннт—. Жарг. Обикн. пренебр.
СЪБИРАМ / СЪБЕРА УМА <В ГЛАВАТ^^;> нз някого. Нактрстм няного дт пр-стане
дт върша неразумни, необмислена неща; вразумявам. И хаОжи Евтим ни можеше да сс
нечуйи отйи изникна това учении, а кой ги науча тшя момчета Оз стенат такива халосани ш
непокорна, И той съдсшс Цвитаа]ва а внука сш зато, кзто учени. нс съберат умът нз виро¬
главците. Ив. Вазов, Ноза земя. — ИОш събсрш уми нз наше Стана. непърчила сс е Оз ходи пра
Въкрила нз свиждане. Г. К!а!слтсов, Обикновени хорт. Защо ни му кажиш- де му събереш
уме. П. 'Ю. Тодоров, Н-зяст! Боряна. Събера им уме в главата дз нс правят тика.
Още: Събирам / съб-ра антла <в глтватп>. Сбирам / сберт ума <в главата>.
Просторен.
СЪБИРАМ / СЪБЕРА УМ <И РАЗУМ>. Ставам умен, образовам сс, поучавам се.
А Николчо останал в разсайникз нз образованието да сричз и Оа събира ум ш резум.
Л. Ктртс—лос, Маминото детенце. — Ух, тзте, какъв си! С много ум героични работи не
си вършат! — ... Стайно отпусна ръка а погледна внимателно сине сш, — А ти нзй-
наприд ум събери, а после мисли за геройство. Голо геройство пит пари не струва.
В. Г-иосснт, Седем години.
Ощ—: Събирам / съБ-рт акъл. Сбирам / сберт ум. Просторен.
СЪБЛИЧАМ / СЪБЛЕКА <И> РИЗАТА <ОТ ГЬРБА> на някого, Б-змилостно
ограбвам някого, като го оставям Без ктнзато а дт е средствт. Болярите сш спомнят за нас
семо когато шм потрябваме Оа ни стрижат, да ни събличат и ршзета от гърба. Ив. Втзов,
Изтйло. И пзк грзбижи ш злоупотребления, и пек сс - притискат селяните, и пак им се
съблича ризата от гърби. Г. Г. Влтйкоз, В с—ло. Кой с оголил сиромасите и кой и съблякъл
а ризите нз селянина? — Българите, Оигликчаите, чорбаджиите, Л. Ктртвелоз, Хр. Ботев,
Знаел ла ти кои сме?
Още; Вземам / зземт (свалям / сваля, свличам / свлент, смъквам / смтнит) <н>
рнзттт от гърба.
СЪБУВАМ СИ / СЪБУЯ СИ ОБУВКИТЕ И ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА. [Често: Събух си оБуз-
кнт- и слязох]. Вж. СтБустм си / събуя си чехлит— и влизам / вляза.
СЪБУВАМ СИ I СЪБУЯ СИ ЧЕХЛИТЕ И ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА. [Често: Събух си
чехлите и зязох]. Отастм след женитбата си в Богат, напълно подреден и обзаведеи дом,
получавам всичко наготово. Той се ожени за богата жина с апартамент. Всичко му
Оеши готово, той сш събу чехлите а влизи,
Още: ■ Събувам си / събуя си обувките и злазтм / слизт,
СЪДИРАМ / СЪДЕРА КОЖАТА <ОТ ГЪРБА> на някого, 1. Нтктззтм някого
много строго, сурово, ктто го Бия жестоко. — Ни се предавай, Щс тш съдерат - кожата.
... — Ни, приятелю, няма Оа си придам. В тази гори съм израснал и ни щс ми бъди трудно дз
поживея мзлко в нея, Хар. Русез, По стръмнините. „Законът, казва, в казармата ей го и,. -“
И тръскз бича. „А зко, казва, ни си доволен, оплача се на командири не -полки! Той обича нз
такива законница сам лично дз съдарз кожата, П. НЕзнаномои, Бяло и ч-рио.
2. Безмилостно огртБстм, експлоатирам няного. Кулаците в миналото съдшраха кожета от
гърба нз ссляка,
Ощ—: Одирам / одерт (смъквам / смынит, свличам / сзл-на) кожата <от гтрБа>. Д—рт но-
жттт <от гтр)а> /нтм 2 зитч./.
СЪДИРАМ / СЪДЕРА ПО ДВЕ КОЖИ ОТ ГЪРБА не някого и СЪДИРАМ / СЪДЕРА
ПО ДВЕ КОЖИ от някого- Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. Джилепите съда-
рахе по Ови кожа от раята в село, надвземаха й данък, разтакаха я по ангария до Осман
пезар а Ямбол дз работа по бийскшти чифлици, само мир да и, В. Мутафчиев!, Летопис на
смутното за—мЕ,
Ощ—: Дерт (смтнвтм / смтнит) по дз— ножа <от гърбав
СЪДРАЛ СЪМ ПЕРДЕТО НА ОЧИТЕ СИ. Не с— срамувам, ие се стеснявам от по¬
стъпките си; сттитл съм Б-зсртм-н, нахален, б-зочлиз. Но този проклет човек уйари нз
375

пнли-пзо, , . Той е зиче съдрал пердепо на очитл сн. той сн изял и изпн.л ума: никой го нс
причитх за нищо. Ил. Блъсков, Пиян баща.
Още: Троснало ми е (пуквало ми се е) пердето. П-днало ми о (каькапе ми ст е) пердето
от еиппс.
СЪДРАХА МУ СЕ ПАТЪЦИТЕ. Диал. Умря.
СЪКРАТЯВАМ / СЪКРАТЯ ДНИТЕ някому. Ставам причиня някой ди умро' по-
каеро, ускорявам смъртта ни някого. Нийнеях смърт бе тсжък удар за нсго н можс би пови
ськрста негознти дни, К. Христов, А. Сграшпмпрев и др. в снеменпто на съвременниците си.
Ощт: Скъсявам / скъся дните.
СЪМВА МИ <СЕ> / СЪМНЕ МИ <СЕ> ПРЕД (НА) ОЧИТЕ. Почувствувам
голямо облекчение, зищото сс освобождавам от ннкиквз толями грижи, боди или защото
простивам да усещам ннкзави силни болки; олеква ми. — Нл се тривожн, стрино Божано —
. . , — жълтиците няма де му взлмсм. но щл го зисгизнм да си затвори устстх. — Е,
кем да можепе — въздъхна -гринa Божана, — Ще ми съмне прсд очитл. Сл. Трънкап,
Ноотданнв. — Ох. съмна мн сл прлд очнтл, сл-трнчкл! Зналш ли. чс цяла нощ нл съм спала.
Нu-aх тоя пусти реферат. Ст. Ц. Даскалов, Под ямурлука.
Ощс: Свотва ми / снетно ми прод очите.
СЪН МЕ ЛЪЖЕ. Дисл, Правя си илюзии, мвмя сс. Сън тл лъжл. че щл стспи това.
СЪН НЕ МЕ ЛОВИ. Вж. Сън но мо хввща / хнано. — Защо не спиш по яуй
време? — ... — Какъв пи сън бл. Стояни! менл зечи сън ни мл лови. К. Калчов, Живите
помнят.
СЪН НЕ МЕ ХВАЩА / ХВАНЕ. Обикн. в сз, знд, Много съм разтревожен, обезпокоен от
нощо, от някакви голяма грижа и но мота да Плача. плача, , . дсн н нощ плача, . .сън нл ме
хзаща. Ст. Л. Костов, Златната мини. Сън ни го хваща сега; дего ссднс, депо стене, сс
царска корона му сс привижда. В. Друмев, Иванко. Лиже час, лежа два, , , Нищо. Никакъв
звук опннкъдс, Горе -злтиого око на комнне започна дх пегьмаяих и нхй-сетне угасна,
Пак нхспъпн иоm, А мене сън не мл хваща — какво ще се случи по-напхпък.' М. Маритвсап,
Митко Пилвузов. Трн нощи сън няма да го хвани. Сякаш. с чсрзен пипер му натрих носа,
когато му казах онази дума зс рушзляс по илачниоте. Ц. Церковски, Свършило ст
житото. В ничaиото, разбирате ли, мислех посполио зи тоза и не мл хващаше сън и търсех
ничнн н -рсдспзa да сл боря, А послл мина, Б. Рийнств, Дъждовни вечер.
Ощо: Сън нт мс лони.
СЪРБАМ КАКВОТО СЪМ ДРОБИЛ. Търпя, понасям неприятности, за които сим
съм причини. Нл зналш ли, че сатире зльчлнвa / на туй зрлме докарва зло. j н за едничка рлч
горчнвх I.изтегляш злоби сто?!. . , / хъ! Сърбай днсс кекзото сн дробил. П. Р. Славейков, Нова
мода азпенд-р. Непрезилх грешка н зил не й дхвхтл прошка. — Нл й дазхмл. Де сърба
какзопо е дробила. Д. Талон, Железният снегплнпк•
Ощс: Сърбам попарята, която (що) съм надробил. Сърбим каквото съм надробил.
Каквото съм дробил, <тони> що сърбим. Сърбам каквото съм дробил нз зимвно. Днал.
Както съм дробил, така що сърбим.
СЪРБАМ КАКВОТО СЪМ ДРОБИЛ НА ЗАМАНО. Дисл, Търпя, понасям неприят¬
ности, зв които сим съм причиня. Е, утрс щл съдим Рангслс? ... —— Здраво пнпал тоя
Рангел — каза докторът — ножът беше минал ог лявата цица. те излязъл оп гърба
на турчина. — Сърбал каквото дробил на замено — каза сднн оп ссллmuял важно.
Ив. Вазов, Нови земя.
Ощс: . Сърбим каквото съм дробил. Каквото съм дробил, сговa> що сърбим. Както
съм дробил, така що сърбим.
СЪРБАМ КАКВОТО СЪМ НАДРОБИЛ. Търпя, понасям неприятности, зз които сим
съм причина. Янков стана н се дръпна като ужилин: — Сърбайте какзого стс надробили!
Ннго сгл мл пнтилн, ннто съм ви дал сьглa-ието сн! Ем. Стинов, Иван Кондарев.
— Кхто ти разправях^ аз дх нл ходнш с пея,. . ти ни мл слушаше, ха. сига сърбай
каквото сн надробил. Йор. Демирев, Д. Горчов, Особон случай. — Тх — такива сми ние
зснчки, Къдспо сн прескачал плета, после зсе гллдаш дх го отминеш. Тя, кхто е воденн-
чаркх. , . — Излез, —— Щс изляза, А ги сърбай сл-слга, каквото сн надробил. Д. Тилов,
Самуил.
376

Още: Сърбим (ям) попарата, която (що) съм надробил. Сърбам каквото съм дробил.
Какаото съм надробил, това щт кусим. Диал. Каквото надробя. това щт сърбам.
СЪРБАМ ПОПАРАТА и СЪРБАМ нечия ПОПАРА. Самост- или на някого. 1. Патя.,
тегля, мъчи се от нещо или от лошото отношЕние на някого или заради негова грешка.
по негова вина. Защапа оега всичко могат !а кажат: „Ние им дадохме хубаво семе, а пък
те, чк • не са умели, кой им е виновен!“ Сега те оа о измити ръце, а ние ще сърбаме
попарата. Ст. Ц. Даскалов, Сгублтискнте липи. Околийският началник, твоят шеф, офейка,
а! Прибра си се • в оелато. . . Ооялви те тук, та ти да сърбаш попарата. Г. Кирисливов.
Обикновени хора. И аз им сърбам попарата на пия жени. Т. Г. Влайков. Вестовой. — Под¬
писан ои полица за мая смеяка и аз трябва да сърбам твоята попара. Ем. Г-аиев.
Ивин Кондорти.
2. В мин. вр. Сърбал съм попарата и сърбал съм нечия попари. ' Патил съм, теглил съм ог
ипкото или нещо; имал съм работа с някого и добре го познавам какво представя, какви
недостатъци има. Замисли се пак ёяёа Митю. Няма вяра яой в тая царщина; зер отар е
и не веёнаж й е сърбал попарата. . . Ц. Церковски, Нигради. Отпърво хората край пътя по
обичай ое дръпваха, щам разберяха, чк ое е заёан Аждерогну ли, Емин ага ини Манаф
Ибрахим — сърбали бяха попарата на мнозина от тях и не щяха !а им чуят „мето.
В. Мугифчитии, Летопис ни - смутното време. — Тия още не оа чули за кърДжалиите. Ехе,
вие от какво се плачете яогаз, бе! Още не ояе сърбани кърДжалийска попара! В. Мутафчиева,
Летопис на смутното време. — Доката га не виёя о очите си. няма !а повярвам —
проДължава мама, — на вънка вяра нямай!- - . Много пъти оъм им [ни управниците] сърбала
попарата- К. Калчев. При извори ни животи.
Още: Сърбим чорбата. Диан. Ям попарата.
СЪРБАМ ПОПАРАТА. КОЯТО СЪМ ДРОБИЛ. Вж. Сърбим попарата. която- (що)
съм надробил. Вие иокахяе така Да стане, сега сърбайте попарата, която сте дробили.
СЪРБАМ ПОПАРАТА. КОЯТО (ЩО) СЪМ НАДРОБИЛ. Търпя. понасям неприят¬
ности. за които сам съм причина. Виж, Друго е мъжката челяд, мислеше ои тя. Наистина и
там мажеш !а попаёнеш на някоя усойница. па сетне !а ои мъкнеш косите, • но женения
син можеш и да ояДениш, та !а оьббa попарата, която сам си е наДробин. Г. Караславов.
Обикновени хора. Ти, понкаг мъж- . . И тя — кучка! Ама гоявеяе ое !а сърбате попарата,
що сте си наДробили. Д. Талев. Железният oиеmнлинк.
Още: Сърбам каквото съм надробил. Сърбам попарата. която съм дробил. Ям попарата.
която съм си надробил.
СЪРБАМ ЧОРБАТА. Диан. Вж. Сърбим попирити. Ти не го знаеш. нк ои му
сърбал чорбата.
СЪРБЙ МЕ ГЪРБА <ЗА ТОЯГА >. Шег- Постъпвам тика. чт заслужавам бой,
наказание. — Зaгчркa на нивата при яебе дошли Двама турци. Защо дайДахл?—Гърбът ги
сокеи. Изпречиха ск пред биволите. - - Попитаха дали не искам да им ги проДам. К. Пт-кинои.
Хайдути.
Оце: Засърбял мт е гърба за . тояга. Чеше ми ст гърби за тояга. Диан.
СЪРБИ МЕ ДЛАНТА (ДЛАНИТЕ). Вж. Сърби ме ръката (ръцете). Момчетата нямат
търпение да грабнат сърповете- — Монка. сърбят ни те Дланияе! — провиква ое Шaелрлama.
А. Сгиноеи. Първите.
СЪРБИ МЕ ДЯСНАТА ДЛАН. Щт давам пари.
Още: Сърби мт дясната ръка.
СЪРБИ МЕ ДЯСНАТА РЪКА. Вж. Сърби мт дясната длан.
СЪРБИ МЕ ЕЗИКА. Самаот. ини оъо слеёв. изр- оъо съюз да. Много ми ст иска.
изпитвам силно жт-линие ди кажи, ди разкажи нтщо. - ХаДжи Рогоама я сърбеше езикът !а
каже аякритието ои- Ив. Визов. Под игото. Той рече на Рашко: — Аз. чичин, познавам
човека. . - Може да съм ат село ката тебе, но съм манка па-отракан оп вас. Значи познавам
войнишката тактика: войникът не маже !а мълчи, сърби го езика. Ии. Хаджим-рчев.
Овчарчето Килитао. — А езикът ми сам започна ёа меле. Казах как внезохме г куната
и как стана с лгите. Те оички там знаеха и некой ми рече !а не номатя, ама аз. - - сР
за това ме сърбеше езикът. Сичко си казах. - - и казах, чк, такова, че аз заклах Арап ага о
377

ноже сш, Д. Ттл—з, ПаЕCптискитЕ намбаии.— Как мислиш. Оз обезпокоим ли тшя, вероятно,
олюбини и щастливи славяни? — Можим. Нши сме пътници, Пе а мене отОаона ми
сърби изикз Оз погълна руски, ., Из. Втзоз, Ност земя.
СЪРБИ МЕ ЛЯВАТА ДЛАН. Щ— взимам, получавам пара.
Ощ—: Сърба м— лявата ръка.
СЪРБИ МЕ ЛЯВАТА РЪКА. Вж. Сърби ме лявата длти.
СЪРБИ МЕ РЪКАТА < РЪЦЕТЕ >. 1. Ще получавам ала ще дтзтм пари.
2.	Изпитвам желание, каня се да ударя някого, да го иаБая. — Нямз що да долагаш, а зз съм
Ошр парче доктор. Твоята болест е „кръшкзчус лижачус“ а както ми сърбят ръцете, малко
само зко те почеша, не само щи оздравееш, ами и песен щи ми запеиш — нирежОаше филйфи-
билът. В. Нешноз, Настъпление. Удирал плесница на Другаря сш. Оез Оз ама защо. Сърбяла го
ръката а нищо повече,
3.	Самост, или за нищо. Изпитвам желани— усърдно дт с— зтема с работа или да извтршт
иещо, да направя и—що. Седем година не Оях жънал а ми сърбеше ръката. Н. Тахолов,
Диа нато другите. Но после в пионерската организация Дойдоха великите дърводелци Руa] и
Роеит]. И виОнеги сс заловиха зе работе. Сърбяха ги ръцити. Цз. Аиг—лоз, Честит дума.
В първите Она той не п]хоеташс нищо, макар ръцити дз го сърбяха за работа, Из. Петров,
Ноинанатт любов. През тази пролит. приз май. чичо Мартин извърша още едни луйория.
Него ръцете го сърбяха Оа върша лудории и тзкз създаваше развлечения не народи, Из. Петров,
Пр-да д!' се родя.
Ощ—: Сърби м— дланта (дланите).
СЪРБЯТ МЕ КРАКАТА. Вж. Сърбят ме KЕгигЕ, Толкова му се върви — кракатз го
сърбят, Хич няма дз се умори, 3. Среброз, Момчил слиза от плаианттт.
СЪРБЯТ МЕ ПАРИТЕ. 1. Хтрчт, Без дт празя см—ткт; атзгочаг-лствузтм, зтщото
имтм много пари. Като имат такава благородна амбиции а ги сърбят парите, защо тъкмо
не нас искат да помогнат? Г. Узунов, ОБичтй Блажния си.
2. Похтрчзам много парИ зт нещо иентложит-лио или не осоБ—но ценно.
Още: Бодат м— парат—.
СЪРБЯТ МЕ ПЕТИТЕ. Сзмост, и със слидв, шзр. със съюз' дт. Имтм ■ силно желание дт
■отида някъде, да тръгна зт някъде. Зз партизаните мислеше и Линко, искаше му се да шОс
и да вида какво е станало. Но как Оа се измъкни?, .. А питите го сърбяха, сърцето му
шгреиши, Г. Ктраслтзоз, ^^0. Защо майка му толкова дълго се взираше в тези буква?
Явно, нещо ни бсшс в рид, а Петьо отдавна вече го сърбяха петите да изтича пра децата,
чиито гласове Долитаха от улицата, Ем. Маноз, Д-и с— ртждт.
Ощ—: Сърбят м— краката.
СЪРДИТ ПЕТКО. Подигр. Чозен, нойто миого л-сно а ч-сто с— сърди (употрЕбява
с— оБаниоз-ио, ногато някой се стрди и отказва да зз-м- и-що, което му дават, с ноето
го нанят).
От погоз. Сърдит Петко празна му торбата.
СЪРЦЕ ДА Е ШИРОКО. Упогребязт се като отговор нт някого, ногтто казвт, че някъде
е тясно. — У тях нямз къди дз ти приемат, . . тем е еОне тиснотия, — Сърцс Оз е широко.
Г. Ктраслтзоз, ОБикнос-ии хора. — Добре дошъл. влиз де, влез. .. Малко е тисншчко. ,,
—	Сърцс дз е широко — ричи Орце а прскречи прага. Д. Спространов, CтмооБаеч—иате.
—	Тясно тш е дюкянчето, няма място къди двама души дз се обърнат — ... — Аби,
право думаш, дюкянчето мш с тисншчко, аме сърци да е широко — речи кукушзншнът и
сОържано се засмя, Д. Cкаостатиов, СтмооБрЕчеиат—.
СЪРЦЕ И БЯЛ ДЖИГЕР <САМО>. Вж. Сърце и бял дроб.
СЪРЦЕ И БЯЛ ДРОБ. Миого добтр, Блтг по характер. Помня твоя дяйо, сърцс и бял
дроб бсшс.
Ощ—: Сырце и бял джиг—р.
СЪРЦЕТО ДА ТИ ИЗТРЪГНЕ. Зт азртзявтн- иа приятно чувство от нещо миого хубаво,
но-то силно зтлнува, силно зтздейстсуса; дт ти — драго. — Ех. да го знаити вий. какъв
378

блшл пой. бал зн Ивана, на вримлго.-,, Като счл-хл онзи ми тн перчем. . , като крехнел
онуй мн гн калпаче, ей тъй сърцето дх ти изтръгне, П. Р. СлавеИков, Из незввършон-та
ивтебиетрифпя.
СЪРЦЕТО ДА ТИ СЕ ПРЪСНЕ. За изразявано, че нощо причинява, предизвиква
протоляма мъки, скръб. Изплетоха ' винци. събраха парн за погребенне, . , А вдознцата
ризи ли, реви. Дорн към нля се при-ьеднннхх и няколко нейни роднини, че кхпо ревнеха з
хор — -ьрцепо гн дх се пръсне, Г. К-р-сл-вов, Вромо.
СЪРЦЕТО МИ Е В ПАМУК ОБВИТО. Диси. Имвм спокоон, търпелив характер, от
нищо но со притеснявам.
СЪРЦЕТО МИ Е НА БУЦА. Чувствувам се много притеснен, потиснат, обезпокоен.
—	Ама тн не спиш ли? — Как мога дх заспя! Сърцето мн и на буца,. Б. Болтир, Блпзн-цпго.
СЪРЦЕТО МИ Е • ЦИГАНСКО. Нсодобр. Нетърпелив съм.
СЪРЦЕТО МИ СЕ КАЧВА / КАЧИ В ГЪРЛОТО. Изпитвам неприятно усещано в
гърлото, обикн. при силна уплахи, стряскане или мъка, скръб. —.Приятелката на вашия
Граф, ., Ог един час е в моята стая. . . Като я гллдсм — сърцето мн се качва в гър¬
лото, . . А пя мълчи! Така отчаяно мълчи, че, .. Др. Асонов, Изпити.
СЪРЦЕТО МИ СЕ ОБРЪЩА / ОБЪРНЕ към някого, Започвам да изпитвам любов,
нежност към някого; започвам да обичим някого. И отиваше при маги — да ззиме пнгне
чаровно зс обич; разливаше го вечер приз седим лунн, за да се обърни сърципо нх царя
към нея.. Н. Райнов, Богомилски легенда.
СЪРЦЕТО МИ СЕ ПРОБОДЕ. Изпитах внезапно силна мъки от нощо. Аз зндях
сълзи в очите й, щото сърцето мн се прободе, Ив. Вазов, Утро в Бинки.
СЪРЦЕТО МИ ТРЕПНА КАТО НА МЪРТВО КУЧЕ ОПАШКАТА. Днал, Ирон,
Съвсем не .со разтревожих, нт се развълнувах (обикн. когато ми си сс кирада).
СЪС ЗАЕШКО СЪРЦЕ. Мното страхлив. Страхът беше си свнл здраво гнлздо з
сърцата им ,, — Пек сме гня. .. — По-малко сме, Бърдоквх —— забележи Серафим,
—	Махни четиримата убити и де-лmпл ранени., — А н дзимс-трима със заешки сърца,
Уж се причлстихх с татарска кръв н пак сх сн го — -ьрднпо промърмори Стан, Ст. За-
торчпнен, Ивайло.
СЪС ЗАМРЯЛО СЪРЦЕ. С голямо вълнение, с безпокойство. Със земрилн сърца н -ь-
запсин дъх, гледаха всичко това изплашените женн през междините на прозорците н
вратите, Й. Йонков, Б-паан. Като се крия зсд гърба на. стареца, който държи готовата
пушка и върпн очи на в-нчкн спранн. аз слушам със замряло сърцс гоннгбаги, Ем. Станев,
Януарско гнездо. Дочка сс подпря на ръцсгл сн, със замряло сърцс се изправи. и блз да
дигни лици оп злмятх, силно затнча.' К. Лотаинев, Морави звезди кървави.
Още: С премряло сърцс.
СЪС ЗАПЕТАЙКИТЕ, научавам, зная и под. До най-малкпте подробности (науча¬
вам). Щс науча уроке си със запетайките. • Назубрям урока си със запстайкипл,
СЪС ЗАХАПАН ПРЪСТ. Излъган, боз ди е получил нсщо. — Дслн са обрали
боба? . . . Като си отндлм, ще видим, — А кхто го оберат, ние щл се зърнем със захапан
пръся! Ст. Ц. Даскалов, Есенно соно.
СЪС ЗДРАВА РЪКА. 1. Който действува решително, енергично; тнтртписн, строг.
Зх ръководител трябва да сл избира човек със здрава ръка, е За този завод трябва директор
със здраве ръка,
2. Енергично, решптепно. Едно блшл ясно, чс и зъз двата случая трябваше дх сс пипе със
здраве ръка и без никакви отстъпки, П. Вожинов, Втори рота. Всичко трябва да сс ръководи
със здраве ръка,
Още: С твърда ръка.
379

СЪС ЗЛАТНИ РЪЩ. Който т много сръчен. похватен, майстор в занаята си;
който работи много хубаво. Тай е съо златни ръце- Всичко в къщи си е направил сам.
СЪС ЗЪБИ И НОКТИ и С НОКТИ И ЗЪБИ, браня (защищавам. бия ст и под.).
С всички сили, ожесточено. Хората се гледаха „вълчени — едни ръмжеха. .., а Други бяха
забогаяени и бяха гояави съо заби и нокти да бранят онова, което бяха награбили в Тила.
Г. Кирисливов, Танго. Ритна го и веДнага се изправи. готов да се бие съо зъби и нокти.
Д. Ангелов, Ни живот и смърт. Немците очевидно бяха решили да браняя оъо зъби и нокти
последната преграДа пред пътя на изтеглящите се от Югославия Дивизии. П. Втжинои.
За честта на родината.
СЪС ЗЯПНАЛА (ЗЯПНАЛИ) УСТА, слушам. С ний-голямо внимание, и захлас
(слушам). Но та обичаше страстно дивите жиготни и колчем се откъснеше ат шко- -
лото. тичаше в кантона при ёядл си . - - Дядо Васин му разказваше разни истарии за дивеч
и то слушаше оъс зяпнали успа. Ем. Станев, Повест зи една гори. Около старите ловци ок
трупаха любознателни младежи, и оъо зяпнани успа слушаха разни истории за заека и за
лова. Елин Пелин, Аз ти той. Той ое беше налапан оъо знания, философсягугаше много и
говореше разпалено за световните работи. Мнозина го снушаха оъо зяпнани успа. Г. Белте,
Патилата ни тдно момче. Селяните прости светец го зовяха, / и обрати. сдушени аое яайни -
места, / снушаха със препея, с зяпнали уста / неговото слово сладко и опасно. Ив. Вазов,
Левски.
Ощт: С отворена (отворени) уста.	.
СЪС СВЕТА ЛИ СЪМ. Обикн. във 2 и 3 л. Не постъпвам разумно. не съм разумен
(употребява ст при случаи, когато се постъпва неразумно или глупаво за изразяване ни
учудвинт. възмущение, укор). Слушай го каква приказва. Тинче! Нивата за нега бина по- -
важна- Ти съо света ли си бе! Я тръгвай! Ем. Гтаитв. Иван Конц-рев.
Ощт: Нт съм със свети /във 2 знач./.
СЪС СВЕЩ, търся (диря). Иай-стираmтлио и навсякъде (търся, диря). „Хубава лика-
прилика, чегато са съо свещ тъбоиуи един ёругиго!“ Л. Киравелое. Българе от старо време.
За всяка рабояа човек да „ма вещ, / да ги не дири каяо нас оъс свещ. К. Христов, Чеда на
Балкана. Добрите приятели оъо овещ трябва Да се търсят.
СЪС СВЕЩ <ДА ГО ТЪРСИШ^ НЕ МОЖЕШ ДА ГО НАМЕРИШ (НЕ МОЖ ГО -
НАМЕРИ) и СЪС СВЕЩ <ДА ГО ТЪРСИШ >, НЕ ЩЕ ГО НАМЕРИШ. 1. З. нещо —
много Е рядко.
2. Ирон. Зи човек — има много лоши качества и рядко можт да ст сртцнт друг толкова лош.
Тишо скръсти ръце и каза нл селяните: „Друг като нега съо сгРщ няма да намеря“
Ив. Петров. Мъртво вълнение.
СЪС СВИТО ГЪРЛО. с вълнение, с безпокойство.— Значи няма да ме еьдк. - . Ще -
ое представя пред госпаДа и пре! праведния му съд, ох! — Не говори така — съо свито
гърло каза Мамчин. Сг. Заторкииов, Ден последен.
СЪС СВИТО СЪРЦЕ. С безпокойство, с тртвоги, със страх, че щт ст случи нецо -
лошо. Новината, че Финча убин турчин. ое пръсна из оелато. . - Всички настръхнаха, зачакаха -
съо свити сърца нещо• лошо. К. Петканов, Хайдути. Всяка вечер пя си отиваше със овито сърце,.
обзета оп лошо предчувствие, че в къщи я чакая, за ёа я оъДят за някаква вина-
Ии. Петров. Нонкината любов. Секретарят на господин генералния Директор на „Никониана'“ -
чакаше със свито сърце звънеца. който щеше !а го повика на Доклад. Д. Димов, Тютюн.
Цяла нощ ние слушахме оъо свити сърца • страшния громал нл артилерията. П. Вежинов, На¬
шити сила. Баща ми се връщаше вечер па-рано у дома, къДето майка ми.. - ., го чакаше с-
нет^^пение и оъо огияа сърце да не му се е случило нещо. Б. Гторгите, Ц. Гинчев и др. в -
спомените на съвременниците си.
Оцт: Със стегнато (стиснато) сърце.
СЪС СГЪРНАТИ РЪЦЕ. Вж. Със скръстени ръце. Тие дани запоге!, защото гледали,.
че напреДе им няма вече въстаници с шишанряа, но покорни раи оъо оеокнaти ръце.
Зих. Стоянов, Записки по българските въстания.
СЪС СКРЪСТЕНИ РЪЦЕ. 1. Без да ст работи, без ди се върши нецо. Баща ти го-
няма при нас, за да ни храни. А със скръстени ръце хляб не се печели. Има време и за по¬
чивка! К. Петканои. Морава звезда кървава.
380

2. Б—з дт се предприем!— нещо, з бездействи-, Безд-йно. Аз не казвам, че трябва - дз
чеками наготово, co скръстени ръцс. Сами не ще можим, това е. Никой Друг ни ще нш
помогни, а йядо Ивен ще тръгне- когато нзмири за нужно и сгода]' Д. Гал-в, ПаесканскитЕ
камбани. Няколко души от по-известните юнаци. . - останали в селото, зигриОинш от
щурците. Много от тях не искали да умрат тека мъреиаа, със скръстени ръце, ,,
Страшен огън отворили таи. . . срещу напаДающите турцш. Зах. Стоянов, Записки по Бъл¬
гарските въстания. Знаете лш какво може дз стане за тизи два дни: да ни лишат от базата,
Оа ни отрежат от подкрепленията, да нш заобиколят от всшчкш страна, .. Това ще стане,
ако останем дз чакаме неприятеля със скръстени ръце. В. Г-иозска, С—д-м години.
Още: Стс сгъритти ръце.
Е
СЪС СМЕТКА. Б—з да ртзточuтелстзувтм. пест—лизо. Вечеряха много ожшвино а
висело, както винаги. Мнсго ряйко някой от семейството биваше недоволен шла сърдит,
Хранеха се със сметка, но изобилно. Д. Димов, Тютюн. Харчи със смиткз. > Живее със
сметка.
СЪС СТЕГНАТО СЪРЦЕ. Вж. Със сзито стри-. Чувствуваше, чс изпуща нишката
и че не може да наДОилеи над препоДаваимата матиршя, ншто Оз - увлечи дсцете, които'
в присъствието на чужйшя човек стояха със стигнати - сърца, Елин Пелан, Аз та той.
СЪС СТИСНАТО СЪРЦЕ. Вж. Със свито сырце. Агите със стиснато сърце по¬
мисли, чс нзд товз тихо, спокойно гнездо можи като гръм да падне злото, дз го по¬
мрачи, да го запусти, Й. Йозноз, Женско сырце. Спря да Оши Сзнко барзбзнчето а за¬
гледа със стиснато сърце: — Ще стане сега, какаото ще стани — измърмори а ташанзтз
Метко. Вл. Полянов, Белият сяттр в планината.
СЪШИТ С БЕЛИ КОНЦИ. 1. В нойто неумело ст прикрити лъжата, и—искреността,
измамата (оБакн. за думи, твърдения). Чи тези теория бе съшата с бели конца, не
важиши — трябваше за моменти дз се нзмири- оправдание не българския империализъм.
Г. Бакалов, СръБскит— социалиста против войната с Бтлгтрая. Но за дз сс осъществи
товз, сз нужни ни оправдания, съшита, с била конци, а творческа работа - срсд спсцаз
листите, з. Вечерни нозини.
2. Който е неподходящо приБав-и към друго нещо. Заключението на тези статия не се
свързва органическа с изложението, а е съшито с бели конци.
Още: Шит (зтлат, закършен, скърп—и) е Б-ла конци.
СЯДАМ И СТАВАМ с нещ] шли с някого, Н-пр-нтснато говоря, мисля, мечтая зт и—що
или зт някого, който много м- интересува или засяга. И женорята, и дечурлигата дор,
сядат и стават осе с такава разговора. Из. Втзов, Под игото.
Още: Лягам и сттвтм /в 1 зиач./.
СЯДАМ / СЕДНА НА ВРАГА на някого- Накарвам някого напълно дт ми се
подчини, дт ма сттн- понор-и, послушен; подчинявам някого на золятт си, оБики. с
грубост, насилие. Делъо се изправи. . . Аз прежалих ссбс са, защото ми е жал за мом¬
чето мш, зе сана ми. . . Е, тизи, е — той посочи с пушката сш приближаващите роти,
— Те ще му седнат нз врата, ако аз шзбягем. Д. Добрессна, Бунттт нт крайцера „Нт-
д-ждт“. ДойОоха гот]ван]вцш. които не сз риклш ида] ох от турцити и на седнаха на
врите! Ив. Втзов, Дядо Н-стор.
' Ощ—: Стъпвам (стъпям) / стъпя ит зртта. Сядам ■ / с—дит ит шията (главатар
СЯДАМ / СЕДНА НА ГЛАВАТА нз някого, Накарвам някого итпълио дт ми се
подчини, дт ма стаи- покор-н, послушен; подчинявам ияного ит волята си, обини.
с грубост, насилие.
Ощ—: Сядам / седна нт вратт (шията).
СЯДАМ / СЕДНА НА МЯСТОТО на някого. Вз-мтм, отнемам службата ит някого.
Пък в същото орими кой де можи щи го дебне кек да му подложи динена кори, дз сеОне
нз мястото му. П. Ю. Тодоров, Първите.
СЯДАМ / СЕДНА НА ПРЕСТОЛА». Зт монарх — поемам държавната злтст. Фш-
лшпик понижи уби Юстинияна и седна ни престола му. то нз Българския цар се отворш
случай да разшири ощс прейелити нз царството си-. Д. Войиинов, Кратна Българска история.
Ощ—: Стъпвам / стъпя (ктчзам се / нача с—) ит пр—столт.
ЗМ

СЯДАМ I СЕДНА НА ХЛЯБА на някого. Чакам от някого да мо храни, да мо из¬
държа. Не искаше. пък и не го бнвхшс да просн —какъв е гой на котиеацн, па Сх седнс
на хляба нм? В. Мутафчиеви, Летопис на смутното време.
СЯДАМ / СЕДНА НА ШИЯТА нх някого, Накарвам някого напълно ди ми сс
подчини, дз ми кт-не покорен, послушен, подчинявам някого на воляти си, обикн. с гру¬
бост, н-кппио.
Още: Сядам / соднз нз врити . (глината). Стъпвам / стъпя ни шията.
СЯДАМ СИ / СЕДНА СИ НА БРАШНОТО. [Чисго: Щс си • соднз нз брашното]. Смиря-
ввм со, укротав-м со, принуждавам со ди отстъпя и дв нърши това, което ми налагат.
Нл биваше да го зс-nсвлмл нхсиих, ,. — А как? Какво ще кажат хората? Като мннс под
венчило, ще сн ссднс нх брашното. М. Грубошлиовв, Проз иглено ухо.
Още: Лягам си / летни си нз брашното.
СЯДАМ СИ / СЕДНА СИ НА ДИРНИКА. Грубо, Вж. Сядвм си / соднз си нв
з-днпаи.
СЯДАМ СИ / СЕДНА СИ НА Д-ТО. Вж. Сядам си / седни си ни зздники.
Седни си . на д-го н -зършн . тсзн работа, • Нрл-пхни с тези лудории, -еднн сн
нaй•посuе на д-по, • Нс и-кхшл, дърпаше сс, пък като нямаше какво да нрави,
сидни си ни д-по.
СЯДАМ СИ / СЕДНА СИ НА ЗАДНИКА. Грубо, 1. Зиомвм ст усърдно и про¬
дължително с някаква работа. Като искаш хубави блллжки, ще сн седнеш нх задника
н ще учнш,
2. Примирявам со с нещо, • егстъпнам. съгласявам со да правя нещо, което не ми ст
нрави или проставим дз върши неразумни нещя, лудории; укротяввм се, умирявим се.
Нл зная дали зналш' — име един флрман от 1870 години за шестима вихдицн в Маке¬
дония, — трима са дслн. още трима ще дадап, па ще сн седнип на зхдникс. Ал. Кон-
сгзнтпнов, Бай Гиньо. — Петко, и за Вледи много приказват, — Неговото е друго. . .
Знам. , . Щс пощръклий. ще потрькией и ще си седнс на задника — кротко нзричи дядо
Габю. М. Янорски, Хорита ст промениха. — Я си -сднн на задника, че аз хубаво ще ти
наридя, И групи остава дх мн правнш. Ст. Ц. Диск-лон, Земни светлини. — Я го знж!
— обади си пак същият сърднп глас, — Отиди н други да буди/ Седни си най-сипнс на
задника. Хешлек! Д. Талев, Гласовото ви чувам. Вика. сърдн сс, и нuй-nосuе сн -едаa на
зхдннка,
Още: Сядам си / содня си нз дирншка. Грубо. Сядам си / соднз си нз опашката (чс-
_ гпрпгс букви, д-то, задните иястп).
СЯДАМ СИ / СЕДНА СИ НА ЗАДНИТЕ ЧАСТИ. Вж. Сядам си / седна си на задникз.
Кога ще седнеш на зсдннпе си чистн н дх си гледаш работата?
СЯДАМ СИ / СЕДНА СИ НА ОПАШКАТА. Вж. Сядвм си / седни си нв задника.
—Е. Личо? — подхване го огново чинка Ани, — Седна лн сн нх опашката? Няма лн да
тръгнеш подир шейната сега дх знднш къде ще те заведе? Д. Бозиков, Дълбоки снегове.
Цяла година работи пой като кърт с жсна си н много благо вллзе з къщата му, Але
приз зимата, тъкмо когапо всички сметнаха, че е сиднил зече на опашката сн. гой на-
крули калпак и се завя нанякъде, Хр. Лспптен. Хвпят ли охлювите.
СЯДАМ СИ / СЕДНА СИ НА ПАРЦАЛИТЕ. Съгласявам се да правя нощо, което
но ми се нрави, примирявам ст с нещо; умирявим со, уаретявам со. — Казал съм ги пол¬
кове пъти зече да миря-aш, дХ сн. сиднеш нх парцалите. Ти продължаваш капо бл-еи да
тичаш по всяка фуста. В. Ношков, Нвстьнленпо. — Тъй гн се пада! — нариждаши баба
Луканице. — Нл си седнсш на. парцалите, не сл уловиш на работа, ами си тръгнал да
слугуваш на този хайдутин Йоачеолм! Ти ще оправяш. свлта! В. Нешков, Настъпление.
СЯДАМ СИ / СЕДНА СИ НА ЧЕТИРИТЕ БУКВИ. Вж. Сядам си / седна си ни
задники.
СЯКАШ . . . Други фразеологизми с начален компонент сякаш вж. при фризооло-
гизми с начален компонент като че и с като чо ли.
382

СЯКАШ ВРЯЛА ВОДА МЕ ПОПАРВА / ПОПАРЯ. Казва ми ст, направя ми ст
нецо. което ми подейС—вуеи крайно неприятно; силно ме жегва. —— Щк ооомаaтe ли!
Попяхте, посбор^увахте — чк стига де!. - - Сякаш гряна воёа попаря сеДянкаяа, засра¬
мени, момите са навели глави, всички мълчат. П. Ю. Тодоров, Змейова сватби.
Оцт: Като чт (сякаш) мт попарих. с вряла води.
СЯКАШ ИМА ЦИГАНСКА ПЕПЕЛ НА ЗАДНИКА СИ. Обикн. във 2 и 3 у. Диан.
Грубо. Употребява ст. когато някой не се свърта на тдно място, върти ст. не седи мирен.
Тебе никъде не те свърта сякаш имаш циганска пепел нл задника ои.
СЯКАШ МЪТНО ДЕРЕ ГО Е ВЛАЧИЛО. Изглежда много злт. Какво отава с ярбе,
човече?. -. Сякаш мътно дере яе е влачило. Да не си болен! М. Мирчевики, Тихо пристанище.
СЯКАШ НЕ Е ЯЛ ОТ СНОЩИ. Говори тихо, едва чуто. Какво ми мънкаш, сякаш не
си ял оп онощи.
Още: Сякаш ог -ри дни нт т ял.
СЯКАШ (КАТО ЧЕ) НЯКОЙ ТИ Е ИЗЯЛ < БАЩИНОТО ИМАНЕ. Обикн.
за 2 и 3 н. и олед главно изр. Диал. Употребява ст, когато някой ст сърди, муси без
сериозна причина. Намръщил ои ое сякаш някой пи е „зял бащиното имане.
СЯКАШ ОТ ТРИ ДНИ <ХЛЯБ> НЕ Е ЯЛ. Вж. Сякаш нт е ял от снощи.
СЯКАШ СА ГО КУЧЕТА ДЪРПАЛИ. Диан. За човек — много (т) сух. мършав.
СЯКАШ СА ГО НА КОРИТО ХРАНИЛИ. Диан. Зи човек — много (т) дебтл,
охранен.
СЯКАШ СА ГО ПУСНАЛИ ОТ ВЪЖЕ. Вж. Сякиш че си го държали ни въже.
СЯКАШ (КАТО ЧЕ) СА ТИ БАТИ-САЛИ ГЕМИИТЕ. Обикн. за 2 и 3 у. и сле! главно
изр. Вж. Сякаш (кито чт <ли>) си ти потънали гемиите <в морето.
СЯКАШ (КАТО ЧЕ <ЛИ>) СА ТИ ИЗГОРЕЛИ ГЕМИИТЕ <В МОРЕЕОО.
Обикн- за 2 и 3 л. и сне! главно изр. Вж. Сякаш (като че <ли>) са ти потънали ге¬
миите в морето. Не мисли вече за пова и не ме гнеёлй така, сякаш оа ти изгорели ге¬
миите в маркто.
СЯКАШ (КАТО ЧЕ <ЛИ>) СА ТИ ИЗГОРЕЛИ ГЕМИИТЕ В ЧЕРНО МОРЕ.
Обикн. за 2 и 3 л. и след главно изр. Вж. Сякаш (кито че <ли>) са ти потънали
гемиите <в морето >.
СЯКАШ (КАТО ЧЕ <ЛИ>) СА ТИ ПОТЪНАЛИ ГЕМИИТЕ <В МОРЕТО>.
Обикн. за 2 и 3 л. и след гнавно' изр. Ирон. Казва ст. когато някой ст т намусил или
умислил, без да има сериозни причини за това. Априн и май минаха. . ., а гойгоДата
оеди замислен и тъжен, сякаш гемиите му бяха пояънали в морета. Какво го мъчи!
М. Мирчевики, Калофер войводи. — Какво ои се зaмионин, бате Внаёо, каяо че ни са
пи потънали гемиите?... — Не потънаха, а изгаряха, Иния. Д. Гпроcтринов, Само-
обречените.
Още: Сякаш (като че <ли>) са ти потънали гемиите и Черно морт. Сякаш (като чт
<ли>) си ти пропаднали (изгорели) гемиите <в иорето> (в Черно море). Ди нт <би
ди> си -и потънали (пропаднали. изгорели) гтиннгЕ <в морето > (и Черно морт). Сякаш
(като чт) си ти битис-ли ттиннге. Диал-
СЯКАШ (КАТО ЧЕ <ЛИ>) СА ТИ ПОТЪНАЛИ ГЕМИИТЕ В ЧЕРНО МОРЕ.
Обикн. за 2 и 3 л. и след главно изр. Вж. Сякаш (като чт <ли>) си ти потънали гемиите
<в морето.
СЯКАШ (КАТО ЧЕ <ЛЪ^) СА ТИ ПРОПАДНАЛИ ГЕМИИТЕ <В МОРЕТСО.
Обикн- за 2' • и 3 л. и слеё главно изр- Вж. Сякаш (кито чт <ли>) си ти потъиилн гемиите
<в морето^

СЯКАШ (КАТО ЧЕ	СА ТИ ПРОПАДНАЛИ ГЕМИИТЕ В ЧЕРНО МОРЕ
Обикн, зе 2 и 3, л. а слид главно шзр, Вж. Сянтл (ктто ч— <лн>) ст та потънали ге¬
миите <з морето >.
<СЯКАШ > С ЛЕВИЯ КРАК СЪМ ТРЪГНАЛ, Б—з причинт стм сърдит, крив съм,
Без нтстро—ни— стм. Сякаш с лившя крак си тръгнал тая сутрин! — казваше ЮрДааuцH'
Ив. П-трос, Мтртсо вълнени—.
Още: Сттитл съм с л—зая кран,
<	СЯКАШ (КАТО)> С ПАРА РАЗРЯЗАНА (РАЗРЯЗАНИ). Зт устт — много хубава,
мтлкт. ЕОно азйължино личицс като ни иконки, една устинкш — с перй разрязани, едни
руси плитки, като ръката ми диОелш, а очшти й ни от тоя свят. Н. Хайтоз, Шумни от габър.
<СЯКАШ (КАТО» С ПАРИЧКА РЯЗАНА. Зт уста — миого хуБтза,
мтлкт.
СЯКАШ СЪМ ГУРЕЛ В ОЧИТЕ на някого. Диал, Неприятен стм нт някого,
дразня го.
СЯКАШ ЧЕ ГО БИВОЛИЦА БЛИЗАЛА. Вж. Сякаш че ст го нотка Близали /з 1 зитч./,
СЯКАШ ЧЕ ГО Е ГЪЛЪБ БЛЪВНАЛ. Дшзл. За жито — стзс—м чисто (—).
Ощ—: Сякаш ч— го е гтлъБ зърно по зтрио сбирал, Диал,
СЯКАШ ЧЕ ГО Е ГЪЛЪБ ЗЪРНО ПО ЗЪРНО СБИРАЛ. Дизл, Вж. Сянтш че го е гтлъБ
■Блъвнал.
СЯКАШ <ЧЕ> ДЯВОЛА ГО ВЛАЧИ ЗА УШИТЕ. Дизл. Миого Бтрзо ртст-,
много е израсъл.
Ощ—: Ч-гтто дявола го т-глят за ушите. Дизл,
СЯКАШ <ЧЕ> ИЗЛЯЗВА ИЗ ПЛЕВНИК. Дшзл- УпотрЕбява с—, ногтто някой
не затваря вратата нт излизан— от стаята.
СЯКАШ ЧЕ НЕ Е ИМАЛ КЪЩА, НИ ВРАГА. НеодоОр. Употр—бязт се, ногато някой
н— затваря вратата, като излиза от стаята.
<	СЯКАШ ЧЕРВАТА СИ ВИЖДАМ / ВИДЯ. ПринеОр. Изпитвам неприятно
чувство, отвращена- при вида нт ияного или н—що. Ни искам Ое го вижйзм, неприятно ми
>, сякаш червите сш виждам.-“Като влизи в стзятз и вадя целия безпорядък в ния, сякаш
чирвзтз са вшОя.
СЯКАШ ЧЕ СА ГО ДЪРЖАЛИ НА ВЕРИГА. Вж. Сянтл че ст го държала нт зтже.
Можи за другите деца дз сз -интересна приближаването на парахода, гърлените команди
нз капитана. ... спускането не мостчето а цялата шумна и смешна блъсканици нз
пътниците. които бързат дз слязат нц сушата, сякаш дотогава са гш държали нз
•верига, Не нас, .,., всичко товз отдавна и омръзнало, П. Незнакомое, Маргаритка и аз.
СЯКАШ ЧЕ СА ГО ДЪРЖАЛИ НА ВЪЖЕ. 1. Проязяеа голямо нетърпени— и
•нивъздържаност, обини. зт дт се махне отнякъде. Щом удари звънецът и всшчкш ученица
скокнаха и се заблъскаха дз излязат по-скоро на двора, сякаш са ги държали на въже, •
Така се нахвърлиха не яденето, сякаш на въже се гш държала.
-2. ОБакн. зт д—т- — агатЕ, лудува необуздано.
Ощ—: Сянтл ст го пуснали от зъже. Сянтш че ст го държали ит з-ригт.
СЯКАШ ЧЕ СА ГО КОТКИ БЛИЗАЛИ. 1. Който е с гладно сресана, пригладена
кост.
:2. Зт паница, чиния и под. — от ноято зсично е изядено и оБртио; иаптлно облазтит.
Ощ—: Сянтш че го Биволица Блнзтла /към 1 знач./.
СЯКАШ ЧЕ СЪМ ИЗВАДИЛ ОЧИТЕ някому. Миого стм неприятен, нентеист-и
*—ьм ит някого. Винаги ме глсОз некршоо, оси ми е сърдит, сякаш съм му изведал очите.
.384

СЯКАШ ЧЕ (КАТО ЧЕ, КАТО ДА) СЪМ ИЗЯЛ <БАЩИНОТО> ИМАНЕ някому.
Много съм неприятен някому, нтнзвпктен съм на някого.
— Нели сме жлни, всекн ни подбнза, Сама не нде ни на нивх да ходиш, нн на лозе,
Хор-кaти лошотия ми ' изпълни очигл, като да съм изяли имането им! К. Летаинов,
ХиИдути.
СЯНКА • ДА НЕ ОСТАНЕ оп някого или нето, Напълно дв бъдо унищожен, за¬
личен, ди бъдо забравен. Да се провали, дх сс продънн вдън земята, да го няма,
сянка дх не о-пaне■ от него, всички спомини зс нлго. кхквиго и дх сх пе, да сс залнчаг
в паметта ни хорхгх, Г. Кирисливов, МпЛпцпитз ми диИте.
25 Фразеологи^н речник, т* 2
385

т
ТА ГЛАВА<ТА> МИ СЕ КИНЕ. боли ме. След главно изр, Диан. Много силно (мт
боли). Бани ме ревматизмът, та гнавапа ми се кине, Н. Кирилитеи. Неуловимият.
<ТА> ДВЕ НЕ ВИДЯ. Диан. Сне! главно изр. или оле! прил. Вж. <Та> две не виждам.
С пази песен групата влезе в самата кръчма, поё нейните кънтящи звуци изсипвахме гъбияе-
на тезгяха и заръчвахме на ханДжияя. !а ги приготовлява чао по-окоро, защото оме глаДни,
па две не видим, Г. Узунов, На лов зи страх. — ГлеДам го онощи в ярамвая — седнал на едно
единично мяста до вратата, ама пак Две не види. Е. пийнал си нккичко. Н. Широв-Тарис, Смешно-
и горчиво.
<ТА> ДВЕ НЕ ВИЖДАМ. След главно изр. или след прил- Извънредно много. Бяхме
е Пазарджик. Оппам — в Кричим. От Кричим — в Плавёиг. - - Пиша настоящето и ми
ое спи, яа Две не виждам- Чепкаш, Меки сърца. И аз не . се чуёя. а просто ми се спи, две не
виждам. К. Калчев, Семейството на тъкачите. -— Ама пък ми се пуши! —— жално простена
Юрдекъя. — Две не виждам. П. Вежинои, Нишата сила.
Още: <Та> дит нт видя. Диан.
ТА ДИМ СЕ ВДИГА. Слеё главно изр. Енергично, бързо. много усилено. — Ха. Да
ни е честита. Райчо- . - Бре. ама па и машина- - - Ще срива шнурите. та Дим ще се Дига. Кр..
Григоров, Новодомци. На другия бряг [ни ' реката] се залоопили немците. перая с картеч¬
ниците. та Дим ое вдига- П. Вежинов, Зи честта на родината.
Оцт: Ти пуштк (пари) ст вдига. Та дреб ст вдига. Диал.
ТА (ЧЕ) ДРЕБ СЕ ВДИГА. След главно изр- Диан. Вж. Та дим се вдига. Ини както обича
Оа ое изразява Богомил Райног: лъжеме, та Дреб се вдига. Й. Радичков, Бедтн роднина. Ра-
баяи, та дреб ок вдига- • Я!е, яа Дреб се гДига.
ТАКА БАБА ЗНАЕ. ТАКА БАЕ и ТЪЙ ЗНАЕ БАБА, ТЪЙ БАЕ. За човек, който върши
нтщо както си е свикнал. както може. както умее.
Ощт: Толкова баби знае, толкова бие. Това баба знае, това си и бие. Колко знае баба..
толкова и бие. Диал. Едно си биб. знае, едно си бит. Диан- Тика знат дядо да бае. Диан.
ТАКА ДРАГАН ЗНАЕ, ТАКА ДЕЦА ПЛАШИ. Диан. Кизеи ст обикн. в отговор при
забележки. чт някой не върши някаква работа както трябва, а както т свикнал.
От народната приказка зи една жена, която отивала ни пизир и помолили някой си Драган да „уплаши“
(да сгълчи) дтттго й, зищото го вървяло слтд нтя и плачело; той взел, чт го напсувай и аогито тя му направила
бележка зищо т постъпил по този иакин, Драган отговорил: „Тика Драган знит, тиаи деца плаши“.
Оцт: Така (тъй)зи.е дядо,така (тъй) плаши децата и тъй знае дядо БАе, тъй плаши децата.
Диан-	■
ТАКА ЗНАЕ ДЯДО- ДА БАЕ. Диан. Зи човек, който върши нещо както си е свикнал.,
както може, както умтт.
Оце: Така баба знае, тики бит.
ТАКА (ТЪЙ) ЗНАЕ ДЯДО. ТАКА (ТЪЙ) ПЛАШИ ДЕЦАТА и ТЪЙ ЗНАЕ ДЯДО
БАЕ, ТЪЙ ПЛАШИ ДЕЦАТА. Диан. Вж. Така Драган знае, тика дтци плаши.
ТАКА ЗНАЯ, ТАКА БАЯ. Диан. Върша нещо така, както мога. както умея.
386

ТАКА (ТЪЙ) И БАБА ЗНАЕ. Ирон. К-то възклицание, с коото ст подчертана, чс ня-
авани работи с извършени по лосон, хитър нзипн.
Ощт: Така и снахи ми Гюргя знио. Дисл. Ирон.
ТАКА И СВАХА МИ ГЮРГЯ ЗНАЕ. Диал, Ирон, Вж. Т-ки (тъй) и баба знио.
ТАКА (ТЪЙ) ТЕ ИСКАМ. Възклицание, с коото сс изразява звдонелсгне от доИст-
виятз, нектъпкито на някото. — Тъй —— сзири!... Така пе искам — обадн се Дядкага,
Елин Пелин, Летен дсн. — Вчире ходихме да мл зaпи-вхт и детската градина, — Така тс
искам, Винаги да казваш само испннстс, П. Продинов, Седмокласници. — Ага. дават мн
плг дсна отпуск. Далн дх си опидх до село ? — Кеквого решиш пи! —... Праз сн. хги,
Отказвам се оп огпускега. — Така тс искам. И. Бурин, По неравни профили. — И зо
гресех. родн мл мспн моя — риче Дядкаях н изпн чашата до кхпкс. — Е, тъй те искам.
Дядкс — рече Гаврил н го потупа по рамото, Елин Лоппн, Лотон ден.
ТАКА ЩЕ СИ ГО ПОРЪСИ ПОПА. Днau, Ирон, Що си остино, боз ди ст завърши,
боз да ст до^р-боти.—Къде сс тн дантелените пердета?—Изпрах гн, в гардероба сх, щл
трябва да ги зaне-х да ги коло-aт. — Тхкх ще сн ги поръси попът.
ТАКИВА (ТИЯ) НА МЕНЕ НЕ <МИ> МИНАВАТ и ТАКИВА (ТИЯ) НЕ МИ
МИНАВАТ. Няма ди допусни да мо излъжат, да мо измамят, веднага разбирам измамата,
лъж-тз. — Изас-лп го [черния хийвор], бе, изнасят го! — обажда се електротехникът,
— Как те. го изнасят?... Той не се произвежда у нa-. — А бс, ннто нс нм коства да го иас-aп
и сллд гова пак да го изал-aп! — не пада нх гърба си елекпропехникъп. — От нашите тър¬
говци всичко може да сл очаква! На мене гня нс ми мннават! Т. Даниилов, Отново н
ктрон. Отначало мл примамваше с дрсбнн подаръци, по-ил, кего зидя, чс ни Мери Ламур
пакиза не минавхп, кснди-a н нх завещание. Б. РиЙнон, Господин Никой. Човлкъп дойдс
от другата -прaиa до стъклото, по-mоя мелко н си отиде. Нарани го спуденото мн
държане, но трябваше дх разбере, че на мене такива не ми минават. Кл. Начев, Свят
широк.
ТАКИВА НЕ ГИ ЛАПАМ. Жарг, Няма да допусни да мо излъжат, да ме измамят,
водната разбирам измим-тв, лъжата. По гис-с го познавам каква е лисица. „Ние, бако —>
щл сн каже — гакивх не гн лапаме. Треза нс пa-лм", Та отде ще знае, молим тн сс, че
не го лъжлм, колкото да нн падне в ръчичките? П. Вожинов, Нашити сила.
ТАКЪВ ФИЛМ НЕ ДАВАТ. Жарг. Употребява сс, за ди ст изтъкне, чс нощ^о няма
дв стане, да се осъществи, не е позволено или че нещо но е вярно.
Още: Нями такъв филм. Жарг.
ТАМ ГО И ОСТАВИХ. Повече нищо но съм правил или не съм мислил зи нощо,
огкваго е сгинапе. отавато се е случило.
ТАМ, ДЕТО ШИЕШ ТИ, АЗ СЪМ ВЕЧЕ ПРЕШИЛ. Днал. По-възрастен и по
опитен съм от тобт и вочо съм изпитал това, което тобе ти предстои или то близни.
ТАМ МЕ НЯМА. Но искам или но мотв дв се звома с нощо, но що направя нещо. Млад
е Герчо, жени му се. . . Коя он да избсрс?. . , Е. гогевх — Неакa. . . Нлакх, ама онх зъргн
двадесет души ергени, .. Не, Герчо яам го няма, Елин Полин, Пижо и Лондо•
ТАМ СМЕ. Жарг. Кито възклицание, с коото ст изказва желание и намерение ди сс
отиде ни мястото, за коото става думи. — Аах! Ето ги нх плбе партия! Там сми, брагл,
гам! Г. Кар-сл-нов, Как чичо Дичо со отказа от „националното социално движение“ ...
—Забравн ли, чл днсс и приемният ми дин?, . . И ти сн прсдзнден за дозсчсра, Апаргхменпът
и нх нашс разположение! — Там сме! Т. Данаилов, Наиапе нз работния дсн.
ТАНТАЛОВИ МЪКИ. Кннж. Тожки страдания, породени от невъзможността дз ст
носгитно жолина, блпзкоосъщост■нима цол. Момичето безспорно нмашс галент н може би
щеше да постигне нещо, сле Боян сн прсдстази зсднсга цслня страшен път, пaнпauовипл
мъки н сизифовия труд, коиго лижеха пред него. н нс можс дх не го -ъжaин, Л. Дилов,
Починкяти нз Боян Дирон.
От мита за фрптийккпн цвр Т-нтвл, син на Зовс, който обидил ботоного. като издал техни тайни
и искал ди ти н-тости с тялото на синя си Полопк. и затова бил наказан в ида ни ночни мъки —да пзппгва^’но-
кгоннне жажда и тлвд, нъпроки чо бил потопен до туши във вода, в нвд тл-в-тз му смило надвиснали плодом
387

ТАИТЕЛА МАРКА СЪМ. Жарг. Нямтм никакви пари, съвсем съм закъсал.
ТАНТО ЗА ТАНТО. Едно зт друго (при размяна нт равностойни и-ща). Аз му давам
колибата сш и лозито, а той чска, - Танто зе танто, С. ЧЕрнилев, Вятърната мелииц!.
ТА НЯМА КАК. Дшзл, Слей главно шзр. Пов-че ие може (при озиачтване на много
зисона степен нт действието, изразено з предходното изр-ч—ии-), И ней й бсше идно леко. идно
хубаво, та нямз кек, Т. Г. Влтйков, Дядовата Слтвчоза уи^т.
ГА ПАРА СЕ ВДИГА. След главно шзр. Вж. Та пушен се здагт.
<ТА> ПЕРУШИНА ХВЪРЧИ, удрям (бая, ктртм се). След главно шзр. Много
ж-стоко, силно (удрям, карам с—). Биеше го. тз перушини хвърчеше.* Чи кзто - сс развика ония
мш тш жена, като почнаха дз крещят а Овити — перушина хвърчи.
В бъд- време. Ще хвърчи кepаушин<та>. Ще ама жесток Бой. —■ Имами указания зз съ-
тиствувааито на военни конспирация. .. — Щс хвърча перушините. другарю Брайков. В. 'Нел-
нос, Нтсттплени-.
ТАПА СЕРСЕМ. Просторич. Шсг, Страст-н риболовец.
ТАПА СЕРСЕМЛЪК. Просторич, ЛТег. ■ Увлечение по ловеи— иа риБа. До брсгз нз
реката... баи Ради и Рреадафшлчо Жълтия сидят с въдица в ръце а ловят риба . . . — Колко
пъти съм си клил Оз зарижа тоя тапа серссмлък, не мога. Наближи съботи а асто ми зз-
гложОс, Елин Пелин, Аз ти той.
ГА (ЧАК) ПУШЕК СЕ ВДИГА. СлиО главно шзр. Енергично, бтрзо, много усилено.
— А кек работят вършачкште? Превят ли йификта? — Добри сме с тях. работят, та пу¬
шек се вдига. з. Отечествен фронт. — Ни чс имам поОготвени теми в моменте — ... ——
но ми интересува, кзто са бил малко момчи, също ли не сш лъгал никога ... — Тогава съм
лъгал— ... — Чак пушск сс уДигаше. Ст. Стратиев, Самотиите вятърни м-лници. — Ама
а тш, попе. . . не Оиваше така! — съвзе си ПанОишпена а започна Оз го укорява а съдш пред¬
пазливо, — Чукаш масата, та пушек се дига, а думаш — нямз маса! Г. Караславов, Из¬
чадия тдоси.
Ощ—: Тт дам (пТрт) се вдига. Та др—Б с— вдига. Диал.
ГАРАЛА ТИ МАРАЛА. Диал. Празни приказна, Безсмислици.
ТА СВИНКА У ДЖАМИЯ ДА СЕ КАЧИ. Слей главно шзр, Некаемеиио. (при подчер¬
таване, че ще Бтд- иззърт-но дейсгсuего, изразено з предходното изречени—). За кола сц
онисли капаро, чакат кой ден да пристигне. . . Щс се повозя и из. те сванки у Джамия дз си
качи! Кр. Григоров, Нт птт.
ГА СЕ КЪСАМ. Слид главно шзр. Извънредно ■ много, много силно (зт означаван— нт
много зисона степен нт действи-то, проявата, изртз—ни с глагола з предходното изречение).
Посли скроиха някаква конспирация а ми осъОихе на читири години. Идва момата на свшжОзне
и плаче, - тз си къси, М. ГруБ-шлиевт, През иглено уха.-Жените се развикаха, мема уОари
,не плач, а ОзОз, клекнала нз вратата. кълне, те се къси: — Изидн^и, синовете мш взехте,
сега сдан сплескан кон а него ли щи го яйити. чсраса дз оа яйат, ти да се не скапитс у зими,
Кр. Григоров, Носодомца. Рекох на жената да мш сложи зе из пътя а сдин ромен —— зна¬
ете. случва ми сс, нямз кзкво дз правя а тогава чета, та сс късам, Г. Картслтое, Въз
злака. Славеят и съвсем друга птица — в гората славеят пси до захласване, Завалията,
стиска се зе някое дърво Оз ни падне а пее, та сс къси, Й. Радичков, Барутен Буквар. Нше
си вълнуваме от преДставита за стерити нароДни трапеза по курбани а сватба. но можите лш
тури сдан залък в усте на такава трапези, на която гозбата е приготвени от старо жилаво
месо,...; която люти. те се къси, Ив. Хаджийски, Бит и душевност нт еснафа.
ГА СЕ ПИЛЕЯ. Слид главно шзр. Дизл, Извънредно много (за означаване нт много
засонт ст—п—и нт д-йстси-то, израз-ио с глагола з предходното изречена—). Яйе- та се пш-
лии,—Работят, те си пилият.
ГА СИ ГЛАВА КИНА, пищя. След главно шзр, Диал, Много силно (пищя). Чудила
си момче а момиче!Ои дз динзт брс машко детенци. ! Фърлшлш го у гаста ткраuез, ! Дити
натш, та сш глава кинс. Народна песЕн.
388

<ТА> УШИТЕ МИ ПЛЮЩЯТ. ям. След главно изр- Вж. <Та> ушитт ми пукат.
Яде бай Ганьо, брей, не ск шегува, яёе, па ушите му пнющяп. Ал. Константинов. Бий Ги¬
ньо. Яде пази ми пи синковец. Селско, народно. „окам, казва, не ща граДоко . - - ушите му
плющяха. Сг. Л. Костов. Златната мина.
<ТА> УШИТЕ МИ ПРАЩЯТ. ям. След главно изр. Вж. <Ои>уyшнгт ми пуаиг.
Ние, децата, наредени „лоно софрата. яёохме о ялкава охота, пЛ чак' ушите ни пращяха.
Г. Велев, Патилата ни едно момче. После елате на благ ден ёа видияе как пращят ушите
на момчета. Яде Момчил, не ск шегува. 3. Сртбров, Момчил слиза от планината.
<ТА> УШИТЕ МИ ПУКАТ, ям. След главно изр- С голям апетит, лакомо и бързо
(ям). Дядо Коотадин с радост снеДеше как изчезваха румените и поёути самуни- — Яёат
хората. та ушите им пукат! К. Петаиное. Старото време.
Оце: <Та> ушите ми плющя— (пращят).
ТАЯ ОБИЦА ЩЕ МИ ДОЙДЕ ТЕЖКА. Диан. За някоя работа — скъпо щт ми
струва.
ТВОИТЕ ДУМИ В БОЖИИТЕ УШИ. Диал. Дано ст сбъдне (употребява се като
отговор. когато ст пожелава някому нещо хубаво).
Ощт: От (из) твоите усги и божиите Т> уши.
ТВОЯТА (ТВОЙТА) КОЖА. Във 2 и 3 н- Възклицание, с което се изразява силно не¬
доволство, яд, закана по отношение ни лице или предмет. — Прътът ое закачи •на желязната
кука, къДето висеше саламът. - - — Твоята кожа!!! — ругаех го на ум аз- Сега ли намери
да ое закачиш! Сг. Стритиев, Гимоmннте вятърни мелници. — Тю-у, Геро. как мажахте да
закъснеете— ... — Трамваи бе. тяхната кожа, пава трамгаи ни са? Я. Антов, Хи, на¬
здраве!
ТВЪРДА МИ Е ГЛАВАТА. Нт се вслушвам в съвеги—т ни другите; неразбран и упо¬
рит съм. Садък отскоро работеше яук. - - Когато баща му го доведе.. - каза на Сяефа-
нов: — Главата му е твърда като кй пая окала. Маним те. не го жали, ами човек ми го на¬
прави. Хар. Русев, Под земята.
Още: Имам твърди глава. Корив. ми т главата.
ТВЪРДА РЪКА. Силни, непоколебима власт, ръководство. Че Днешните учинища
учинища у„ са? . .. Учениците цяу ден с цигара в уопа из улиците и после служба дайте. - .
А-a, тъй не можр, господа, тук трябва твърда ръка! Ст. Л. Костов. Големинои.
Оцт: Здрава ръка.
ТЕБЕ ГЛЕДА. МЕНЕ ВИЖДА. ПоДигр- 1. Кривоглед. 2. Диал. Пиян.
Ощт: Мент гледа. ттбе вижда. Паё„ек-
ТЕБЕ ДУМАМ. ДЪЩЕ, СЕЩАЙ СЕ, СНАХО. Употребява ст като намек за нецо. обиан.
неприятно за този, аъм когото се отправя.
Още: Тебе думам, свекърво, усещай се. снахо. Диал. Тебт думам, дъще. усещай се, снахо.
Диал.
ТЕБЕ ДУМАМ, ДЪЩЕ. УСЕЩАЙ СЕ. СНАХО. Диан. Вж. Ттбт думам, дъце, сещай
ст,'снахо. Уж на добичето го казваш, а за немеца се отнася. Демек тебе думам, дъще, усещай
ое, снахо. М. Мирчевики, Митко Пилиузов.
ТЕБЕ ДУМАМ, СВАХО, УСЕЩАЙ СЕ, ЗЕТЬО. Диал. Употребява ст аато намек
за нещо, обикн. неприятно за този. аъм когото се отправя.
ТЕБЕ ДУМАМ, СВЕКЪРВО. УСЕЩАЙ СЕ, СНАХО. Диан. Вж. Тебе думам, дъщт.
сещай се .снахо.
ТЕБЕ ЛЪЖА. МЕНЕ (МЕН) ИСТИНА. Употребява ст при уиерявине, чт нтцо т дей¬
ствително станало. чт действително т така. Та когаяо ое сбиха по загогезни- - - ткбк лъжа,
мен истина, извадиха калъчи. Ив. Визов. Чичовци. Пък той. гaгaбаптипот му, обиколил
всички наши ооактпицц ... па им ёал един гуляй —— ... Тебе лъжа, братко, мене истина —
гласуваха за него, избраха го. Г. Кирисливов, Между нас да си остане.
389

ТЕГЛИ МЕ СЪРЦЕ <ТО>. 1. Към (зс) нищо нли някъде, Изпитвам кплно желание
зз нещо, влечение към нтщо. Баща мн вадя, че към терзилъка нс мл тегли сърцс, и сднн ден
мл попита:'—Е. какво маслиш? Кр. Григоров, Отново ни училпшо• Къде са младите?
Божак с. а гн няма, Нл ги тегли сърцс към молитва, господ да гн съди, М. Смилова,
Друм ст вит.
2. Към някого, Изпитвам любов към някото, обичам някого. Иска му се да сс фане н той
капо другнгс до някоя мома — до гея, към която го тегла сърцето — хмс се срамува.
Т. Г. Бпяйаен, Стрини Бонкевиця и снахи й.
Ощо: Тетли ми сърцс <го>.
ТЕГЛИ МИ ГЛАВАТА. Изживявам много неприятности, тежки ктрадвнин; стридим.
Щом си спомни за Тодора. ядоса се на Младина, Година вечс идс. х гой още нс мнсли зс дипс.
Ще ама да му тегла главата, К. Поткинов, Боз доци. — Па его че н спечела'малко. — Спе¬
чели. ,, Текозх спечеивхас сксак да с! Кето щл го смне сига и нсго Трайко, та кой знас какво
ли ще си пати. — Ех, и нему е амало де му плгла глевсяа, както и нам, Т. Г. Вл-Икон, В соло.
Ощо: Пята ми главата.
ТЕГЛИ МИ СЪРЦЕ <ТО>. 1. Към (зс) нсто ала някъде, Изпитвам силно желание
зв нещо, влечение към нощо. Щс си изляза с овцлпс в гората,, . Там съм сз порасъл и нататък
ма тлгли сърце, П. Ю. Тодоров, С-модива. Дипсто трябва дх уча Imoea, към което) му
тигли сърцето! Н. Ванцирон, Горки. Виче толкова години работя в завода и зсе сърцето мн
тигли към сило, Д. Кисьов, Щистието не идва. симо.—Нсмсрй го. . . Байракгар го напрсвй..
Най-хубавото оръжие ще му дам. — Вуйчо, пък можи зс друго да му тегли сърцето. К. Пот-
кинов, Преселници.
2. Към някого, Изпитвам любов към някого, обичам някого. Сърцето мн теглеше към гсб.
а пък друго нещо нс ми дхвхше сили, Друго нещо — горде-т ли. злост ла, или страх, чс няма
да удържа и зеднага щи претя. да ги искат зс моя нлвл-nх. Ст. Ззгерчпнов, Ден последен.
Още: Тотли мс с^^1^цо^1^(^;:>. Тотно ми кьpцц<тo>.
ТЕГЛЯ ВЪГЛЕНА КЪМ СВОЕТО ЯЙЦЕ. Днал. Стромя сс да уредя нещата аааге
на мене ми е угодно, в моя полза (обикн. в нощо общо — работа, дейност и др.).
Ощс: Дърпам нм-леня към своето яИце. Днхл.
ТЕГЛЯ ВЪЖЕТО някому. Обесвам някого. А поя де'ма падни, сам щс му тегля зъ-
жиПо, Л. Стоянов, Холери.
Още: Дръпвам / дръпни въжето.
ТЕГЛЯ ГРЕХА някому. [Често: Дв ми тотли трохи.] Виновен съм, нося отговорност
зв неблагоприятното положение, в което е изпаднал някой, или зв дсйктниятя. простъпките
ни някого. Заблудени хора стл зил! Който ви е увил в поя път, да зн тсгла гриха, Ззх. Сто¬
янов, Ззппсап по българските въкгинпн. Капо се отдели ог мини н остани при зоднтслатс
ма . . , чух да казва нх по-леднатл: — Който е излъгал таи хора, ника да им тлгли греха
н на тоя. и на оня свят, Зях. Стоянов, Зиниккп по бьлгиркаптс въстания. Де ви тигли греха,
който ви е о-mииии да азкриватс врет, нхсретс зи да си ни стон. П. Ю. • Тодоров, Зидари.
Когато заживя бикярска . ,. храниши се с каквото намира по кръчмите, Но-късао се оплаквал
оп стомах, Гриха зс това да му теглят сел-кипл кръчмерн. конто. обикновено го гощаваха
със суха суджуци, Л. Стоянов, А. Стришимпрев, Елин Псппн, Й. Йонков в спомените
ни къвромонницпте си.
Още: Бора троха (греховете).
ТЕГЛЯ ДУМИТЕ на някого. Преценявам, разглеждам казиното от някото.
Още: Претеглям / претегля думите.
ТЕГЛЯ ДУМИТЕ СИ НА КАНТАР. Сдържан съм в приказките си; говоря малко,
кито обмислям всичко, коото казвам. Той не обичаше бъбривците и сам теглеше думипл си
на кантар.
ТЕГЛЯ ДУМИТЕ С ЧЕНГЕЛ (ЧЕНГЕЛИ) <ОТ УСТАТА> на някого, Много
трудно успявам да получи от някото отговор на ' въпросите си (зи мълчалив човск или зв чо¬
век, който едва отговаря ни въпроси, обикн. поради незнание). Мъжът й е затзорен човек,
постоянно нaмм-лн, с ченгел трябва дх плглаш думите ог устата муАДойдл на изпити съвсем
неподготвен, с ченгела му пиглих думите.]
Още: Видя думите с чснгсл (ченгели) <ег устата^ Изтеглям с ченгел думички от устати»
390

ТЕГЛЯ ЕДИН ЗЪБ на нищо. Изяждам нещо. Чс кзто сш зимами пътя най. . .
чи като отшйохми у Фшлшпчовш — у ниго бяхз закуските — че като им тиглшхми сдин зъб,
ммз ядене. па тъпкани, па плюскане. Остава си! Ал. Константинов, Ех, ч— гуляй 'му дръпнахме?
ТЕГЛЯ ЕДНА БЛАГОСЛОВИЯ някому. Ирон. Псувам някого.
ТЕГЛЯ ЕДНО КОНСКО някому. Скарвам се остро нт ияного; итхонстм. Сига ще му
тигля еОно конско — дз помни когз ми е принуждавал да вися пред Дверите на чиртогз му.
Др. Асенов, Изпита. Бяхми разтревожени, дето го Оеши повикал именно заместник-директо¬
рът Тодоров, — Как мине?— попита Михаил, — Тегли ми идно конско. . , Най-много сс
интересуваше дали неистина този е искал Оа ми удери или аз биз повод съм го чукнел, Ем.
Мтиов, Моето първо лято.
ТЕГЛЯ ЕДНО ОКО на някого. Просторич, Зт мтж — отмагвам нт ж—нт, закачам я.
Простичко, така, облечени, рекох сш — слугиня, Теглих й идно око — смий си, Ал. Констан¬
тинов, Бтй Ганьо.
Още: Удрям / ударя едно оно / със 2 знач,/. Простореч.
ТЕГЛЯ КАИША. Иззыршетм най-трудната, нтй-тежкатт работа; мыча се. Ние тег¬
лим каиша- з вше си побратамявати с гърците и печелите - малаончитз. Д. Димов, Тютюн.
— Дрегойбо— оОайш сс по идно вриме високият, — чи правилно лш и дз ми глобят зе нищо?
... — Значи, Оа мълчи според тиб? Хейди ди! ЕОнш отгори-отгори, а ний йз тиглшм каиши.
Ив. Веннов, Хора ■ край нтс.
Още: Опъвам нанша.
ТЕГЛЯ КАЛАЯ и ТЕГЛЯ ЕДИН КАЛАЙ някому, Смьмрям строго някого, накарвам
се здравата ит ияного; нахокам. Нашият комшия страшно мш сс пери. учин бил, честен бал
м ’нем кекои йшв]тшШ' Дз му тиглшм ли ейин калай? Ал. Константинов, Бтй Ганьо.
Още: Дръпвам калая и ' дръпвам —дни калай.
ТЕГЛЯ КАЛЕМА а ТЕГЛЯ ЕДИН КАЛЕМ. 1. Пртвя см-ткт, изчислявам, крЕCMиттм.
Хзйжи Певил,. . почва Оа вайш от тефтера са едно по идно всшчкш - свои вземания.. . а когато
най-после тигли калеми, тато с ужас вшжОе. че дългът му Достига един нивир]ятен размири
Г. Г. Влайноз, Преживяното.
2. Не някого, Изпъждам, уволнявам, изгонвам ияного отнякъде, обини. от работт. Прото¬
колът от последното заседание нс бил написан, Разбира си, виновна е секретарката на съве¬
ти. . . И тъй. теглят й калеми: „за ниснревяни с реO]тата“. М. Мтрч—всни,Тихо приста¬
нище. И кето щи му тигли на оня проклетник идан килим. ни щс ни дз се ошОи, на да се чуи а
^дил]то^. Г. Г. Влтйнов, В село.
Ощ—' Тегля молива / ктм 1 зитч./.
ТЕГЛЯ КИБРИТА нз нищо. Запалвам, подпалвам нещо. — Кажете му — заповяда
подофицерът — да сш примести нанякъДс багаже, иначе ще му тиглшм кибрита, П. В—жииоз,
Зт ч-стта нт родината.
Още: Т-гля огъня. Дизл, Драсвам (удрям) кибрита. Трынвам набрата. Дизл,
ТЕГЛЯ КОЛАТА. Водя живот, изпълнен с труд; работя усил-ио, напрегнато. Квзех му.
чи ншкек не му личи Оа носа седемдесет и дои години на гърби. .. До шейсет теглих колата
и не я усищах. Ненагорно бсше, аме ни я усещах, кзто да бише празна, Н. Хайтов, Шумни
от габър. — Контостефане, я мш кажш кето на брат, кзкво мислиш - по тая работа?
Нши с тебе заидно ще теглим колата, нека пони сс разберем, А. Доич—з, Сктзтиае зт врЕ¬
мето нт Стмуалт.
ТЕГЛЯ КУРШУМА някому. Убивам ияного, ктто го застрелвам. Само той може
Ое са помогни. Всичко да са каже, че иначе още утре щи му теглят куршуми. Кл. Цтч-в,
Горчив залък. А спипат лш ги веднъж военните, кой ще се застъпи за тях. обикновена
селяни?. . . Ще шм теглят куршума за назиОанши а —- толкоз, Г. Картслтое, Обикновени
хора. Някои бойци, ни Дочули ясно отговора. възкликнаха: — Гад! -Стрежер Ошл! . . .
Кекоо щс му мислим!? — Дз му тиглшм куршуми! К. Ламбрев, Ср-диогорснн птртазт^ни.
Знаеш ли го какъв е? Окото му ни мага. Ще ти тигли куршума а пак прав щс излизс, Й. Йоз-
ков, Боряна.
391

ТЕГЛЯ ЛОКУМИ. Нарочно говоря или пиши - многословно и внoокоnирио. най-чтсто
зищото нЕ знам - добре -ова, за котто говоря или пиша.
Оцт: Разтягам локуми.
ТЕГЛЯ МОЛИВА. Правя сметки. изчислявам, пресмятам.—Клто дигна една модерна
мелница о чеяири-пет камъка . - . от вашите кречетала няма да остане и помен, . . Лз-
оъм яегнин монива - - . Щк хвърля цял милион, ама ще спечеля Десет. Ем. Сгинти, Иван Кон-
диреи.
Ощт: 'Тегля калема / и 1 знач./.
ТЕГЛЯ НА СВОЯ СТРАНА. Стремя ст да уртдя нтщити както ни мене ми е угодно,
както е и мой интерес (обикн. и нтщо общо — работи, дейност и др.). Но има пам и друг
кДин. чужд човек, лойяо реди гоичко по своему и Другите го онушат покорно. Така опагая
гркшки сне! грешки, защото чужДият тегли само на своя страна. Д. Тилеи, Железният
cветнлина. Във Вавилон не можеха да издигнат кулата до небето - - . Не се разбираха ези¬
ците. всеки на своя сярана тегнеше и нк можеше работа да се върши. Д. Нтмиров. Братя.
ТЕГЛЯ НОЖА някому. Закотвим. убивам някого. Разпалили голям огън. теглили ножа
на еДнота шиле. О. Василев, Житие-битие. — Страшен петен- Да яи е жал да го зако¬
лиш. - - — Не си правете майтап — рече майка ми, — амц му тегнете ножа, чк времето
минава. Сг. Стритите, Самотните вятърни мелници. Веднага да отвържеш момчето, ако
ти е мин животът! Окото ми няма да мигне да яи тегля ножа. П. Велков, Стълба до
небето.
Оце: Ттгля сатъра. Удрям ножи.
ТЕГЛЯ ОГЪНЯ на нещо. Диал. Запалвам. подпалвам нецо. Кулаците от Стара
река миналаял година са заплашвали, че ако им бъде докарана вършлчлa, ще й пегняп огъня .
А.	Каралийиев. Пътищ. далечни..
Оце: Тегля кибрити.
ТЕГЛЯ ОГЪНЯ ОТКЪМ СЕБЕ СИ. Диан- 1. Стремя ст да уредя нещата аиато ни мтнт
е угодно, както е в мой интерес (обикн. и нещо общо — работи, дейност и др.).
2. Обяснявам, тълкувам нецо с оглед на отношението, което можт да има аъм иеит.
Това противоречие ма караше да тегля огънът откъм оебе си. т. е. помислих да не би
оичко тага да е просто комедия, с която щурците искаха Дама плашат нравствено. Зих„
Стоянов, Записки по българските въстания.
ТЕГЛЯ РАЗНОСКИТЕ. Самост. или на някого. Плащам.
Оце: Тегля харча. Просторен.
ТЕГЛЯ САТЪРА някому. Закотвим, убивам някого. Да вървим към затвора! Там
оа убийците на ХайреДин ага. Да им теглим ние сатъра, Докато не са ги пуснали! Д. Талев
Пртсп.нсаите камбани.
Оцт: Тегля ножа. Удрям сатъра.
ТЕГЛЯ СЕ КАТО ВОЛ НА ЖЕГЛА. Диан- Силно ст съпротивлявам за нтщо, упор-
сгвувам и не желия да направя нецо. Тая баба. на която Домна носеше „мета — от нея
беше взена и нрава- Така поне я окачествяваше баща й, кметът. когато дъщерята се яегнеше
кляо вон на жегла- Б. Болгар, Близнаците.
ТЕГЛЯ СЕ КАТО МАГАРЕ НА МОСТ. Проявявам много голямо упорство, инат;
нт отстъпвам, инатя ст.
Оце: Дърпам ст (запъвам ст) кито магирт ни мост.
ТЕГЛЯ СИ ВЪЖЕТО. Обесвам ст. Съобщихме в милицията. Казаха !а съставим
акт - . . председателят на оклоъвкта да го поДпише и пакава . . . тю, гледай ти човек! Да
ои тегли въжето тъй на вятъра! Ив. Петров, Мъртво вълнение.
Ощт: Дръпвам си въжето.
ТЕГЛЯ СИ ДУШАТА КАТО ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ. Диан. Скоро це умри; АгоиизнрАи.
Още: Вземам си душат. като пртз иглени уши. Диал.
392

ТЕГЛЯ СИ КУРШУМА. Застрелвам се, самоубивам сс. Аз ти казвам: щс си тигля
куршума, когато упри ме уволнят зс немарливост, зс бездей-пзие! Д. Кзлфов, Битижнита
колички. Нерзите ма са в рид. А ако се почувствувам негодна зс работа, ще си ялгля куршума.
Д. Димов, Тютюн. Донзксжн си докрай. де. Ей.. Сабнрец, вuuмсзхй. сложа ла и гиби
з общия кюп, щс сн тигля куршума, Кажи ма защо го няма старото другарство ? Н. Кара-
лповв. Синята моглиипнв.
ТЕГЛЯ <СИ> ПОСЛЕДСТВИЯТА от (нс) нето. Кннж. Примирявам со с положение,
а•есто с резултат от мои деИствия или покгьпап. Той разбра, че с участието си в събранието
на Великден блшл нарушил здраво закона,, . и сига пук ни му о-пхвaшл друго, освен дх гигла
посллд-тинятс, Кр. Волков, Соло Борово. Та излезе праз. Памукът нищо ни спхнх и поха¬
бихме сто декара зимя, ., Но за пея рсбоге друг път ще приказваме. Щс си плглам по-
сиед-пвнятa и толкоз. С право ще нн критикуват другарите. Ив. Петров, Нонкинатя любов.
ТЕГЛЯ УШИТЕ нс някого, Кирам се на някото, мъмря то строго, или нак-звам ннаего
зирвди допуснати от нсго грешки.
Още: Опъвам (дърпам) ушито.
ТЕГЛЯ ХАРЧА. Про-mореч. Вж. Тегля разноските.
ТЕГЛЯ <ЧТРГАГA> КЪМ СЕБЕ СИ. Стремя со дв уредя нощатв както нз мено
ми т угодно, кваге о в моИ интерес (обикн. в нещо общо — работа, дсИност). —• Ти пак тег¬
лиш чергата към ссбс сн, Гроздане. Цялото царство е пламнало, х пи Озеч. та Овсч. Щс
нзпретам царската войска там, чс да оголам престолния град! Ст. Звторчпнен, ИваИло.
Чс зслки чергата към него тегли — ! дх, вярно с, но бива лн текс? Н. Марин-озов, От Ялово
до Воронеж.
Ощо: Дърпам <чоргата> към собо си.
ТЕГЛЯ ЧЕРТА на нсmо, Ликвидирам с нощо. И такх. нашите приятели теглиха
члрпх ни миналото, Брезо! Значи, всичко от миналото е придадено вече не забвение, Ал.
Константинов, Разни хора, рвзни идовли.
ТЕГНЕ МИ НА ДУШАТА. Измъчва ме, безпокои мо, подтпкаа мо нощо; измъчвам
сс от нещо. — Какзо думаш, Кума Лисо!, ,, За свстнцх лн се готвиш ? — Позна, Пеnuьо. За
сзстица, Ала голям грях си амсм, Той ма псгнл нх душхпх, Ран Босилек, Вессли приказки.
Але мъка. болест чсрна, / тегнела му на душага, I Водал е дружана вирна / млад зойзода
през горста. Н. В. Р-кптпн, Водил е дружини.
Ощт: Тотно ми нз сърцото. Тежи ми ни душити.
ТЕГНЕ МИ НА СЪРЦЕТО. Измъчва мо, безпокои мо, подтиска мо нещо; измъчвам
сс от нещо.
Ощо: Тотно ми нз душата. Тожи ми нз сърцото. Ложи ми нз с^]^1^цо^,^^;> /в 1 знач./.
ТЕГНЕ МИ СЪРЦЕ <ТО>. 1. Към (зс) нсщо нлн някъде. Изпитвам силно жопзнпт•
за нощо, нлсчонис към нещо. Там тегни сърцето на Шхндорх-— защо? — и сам той не знай.
П. П. Славейков, Чужди литератури. Що ма йс сърцс тегнало / баш арамня да бадам! На¬
родна псссн.
2.	Към някого. Изпитвам любов към някото, обичам някого.
Ощт: Тегли ми с1^1^1^цо^-^(^;>.
ТЕЖА НА ГЪРБА на. някого. Живоя със сродствата на някого, боз сам дв р-ботя. Брат
мн . . . ако не помагаше на баща ма друго нето, изкарваше сн поне хляба сам н ни пижиши
ни баща ма на гърба. П. Р. Славейков, Из нез-вършон-тз автобиография.
Още: Ложи нз (върху) гърби /в 1 знич./.
ТЕЖА НА МЯСТОТО СИ. Имам значение и положителните ми стрини личат и мотат
да со оценят само в областта, в която съм кпониапикг, в която ст проявявам. — Вил недсйтл
забелязва нх женхта ... И пя е като всяка фуста. Мъжът сн е мъж н сн тлжи нс мя-попо.
а жената трябва да слуша н да сн мирува, Б. Обретенов, Сноп.
От погон. Бкоап камък нв мястото си тожи. Добрият к-мък ни мястото си гоки.
ТЕЖА НА ХЛЯБА някому. Създавам затруднения ни някого, понеже ме издържи,
храни. Тя влсзл поднре ам — и-кaше дх разговоры братанеци сн, първи ден е было горкото всрид
393

чужОи хора . . . „Дано нс помисли, че сме го натирали Оз ни нш тижи на хляба“ — викаше сз,
B.	Мутафчиева, Летопис ит смутното врЕме.
ТЕЖАТ МИ КЛЕПАЧИТЕ и по-ряДко ТЕЖАТ КЛЕПАЧИ. Спа ма с—. Тежат кле¬
пачи. сякаш е нощи. К. Христов, Чеда нт Бтлктнт. Напоследък съм толкова изморени, че щом
сиОна вечер пред телевизора и почват да ми тежзт клепачите.
ТЕЖИ МИ ГЛАВАТА. Не с- чувствувам добр-, и- стм бодтр. Аликса сс събуди в лошо
настроении, глзветз му тижиши, сякаш биши препил. А. Гулятна, С-ло Ведрово. Глаоетз
му тижиши от Оизсъннетз нощ. по гърби му лезихе стуОини тръпка, Сс. Минков, Слтм-наят
фелдфебел. Мейкзта излезе и спря за миг прсд вратата, чуОеши сс по коя улице дз се спусни.
Главата й тижиши, мислите й сс объркваха. М. Грубетли—ст, Пр—д прага.
ТЕЖИ МИ ДУМАТА и по-рядко МОЯТА ДУМА ТЕЖИ. Вслушват се з мнени-то,
в стеетит— ми, изпълнява с— тост, зт ко—то се застъпвам; имтм влияние, авторитет. Тодор
беше окръжен първенец на лика машина. амаши награОз радио,Орион“, Оумете му тижиши,
C.	Сес-риин, От нашия кореспондент. Думата му тижиши пред бедните ш гладншти негов»
скмзхленеа: ззеОно те Ояхе иОин глес, сОнз вяра, еОнз помисъл. В. Полянов, Б-лият вятт р
в плтиаиттт. Биз йз бъди строг към тях. той ги държеше здраво в ръцете сш, йумета му
тижиши в къщи. Г. Кара^асои, Обикновени хора.
Още: Маиаса ма (чузт ми с—, слулт ма с—) думата. Хваща ми се думата. Дшал,
ТЕЖИ МИ НА ДУШАТА. Измъчва ме, б-зпокои мс, подтисна м- иещо; измъчвам
с— от нещо. Знаеш ла- чи Павлина,.. ,, Николачко изгубиха толкоз пара? Аз ги въвлякох,
аз стенех причина и товз тъй ми тежа на душата! Й. Йовноз, Обикновен човек. — Чадо —
речи той ... —— имаш лш нищо да кажиш. нищо да тш тежи на душата, Оа се азповяДиш от
сърци? Г. Картслами, Гтиго. — Чистата съм. Момчиле, честита съм с тебе и зетооа ти
мисля. когато ти тижи нит] на душета — шзриче с треперлив глес болярката, Ст. Загор-
чаиои, Ден последен. Слева з разпштвеши, молиши я Оа му кажи какво й тижи нз Душата.,
но тя смътвише а започваше да говора зз друго. Д. Н-миров, Д-ло № 9.
Още: Г—жа ми ит сырц-то. Т—ги— ми ит дулата.
ТЕЖИ МИ НА ЕЗИКА. Изпитвам силно желание дт кажа и-що, но съзнателно го пре¬
мълчавам. — Ти, Даскале, поОлъга нешз Ружа, Аз съм й като мейка, Вшждешс си, чи тшя
думш отдавна сз тижали нз езика й. Д. Тал-в, Илнид-н.
Още: Виси ми ат езика / зъв 2 зитч./. Нт езика ми е / зъе 2 зитч./.
ТЕЖИ МИ НА СЪРЦЕТО. Измъчвам се от нещо, Безпокоя се, тр-вожт с— от и-що.
—Никой ни ми и наскърбил, — Тогава, защо плечиш? Де ни тш тижи на сърцето? К. П-тктиоз,
Вълнолом. И ний в село сш имами баба Яна врачката. .. В нашито село никой я ни тачи,
само другосилки идват пра нся, тях ликува ш не тях познава какво им тежи не сърцето. Чу¬
домир, Се—т—цтт. Защо Калофер цял Оен сийа нз билия къмък а асе към Сопот гледа ? Какъв
кахър тижи на сърцито му? М. МарчЕвсни, Калофер войвода.
Още: Тежа ми нт дулата. Лежа ма ит сър1ге<то> / з 1 зитч. / . Г—ги- ми на сырцего,
ТЕЖИ НА ГЪРБА МИ и ТЕЖИ НА МОЯ ГРЪБ. Длъжен стм дт с— грижт зт
и-що, дт с— зтиамтзтм с и-що, дт направя н—що. — Ти знеиш лш на кого пееш ? Де се ти каз¬
вали нето зе мини? Тоз манастир нз моя гръб тежа, — Слави, несичш дървз не дръвника!
Славчо. нзклеОи огъня! А. Каралийч-в, Птичка от глаит.
Още: Лежи ит гърба ма.
ТЕЖКА АРТИЛЕРИЯ1. Пuет, поставени по-висоно служебно з дадена ср—дт; начал¬
ства. — Защо дз се изказвам а аз за труда й, когато амеше толкова тижка артилерия —
акадсмицш. професори.
ТЕЖКА АРТИЛЕРИЯ2. Муден, мычиоподвиж-н човек. Та какоато са тижка арти¬
лерия, кой знеи когз щи се нзкзншш да дойдеш у нас.
ТЕЖКА ГЕМИЯ. 1. Човек, нойто извършва всичко мудно, Бтено, нойто трудно
зземт аЕmеииЕ, мъчно прсдприЕмт н—що и забавя всичко; муден, баз-и човек. Ощи от вре-'
mama резмехоем двата балета, Мергерштка увшсое на шията мш, — Ей това се казва
OатаI — вика тя, — А пък аз бях загубила нейежда. Щях вече Ое моля Озбз, е ти знаиш
какви тижке -гимия е тя. П. Незитномоз, Маргаритка и тз.
2. Ирон. Важен чое—н.
394

ТЕЖКА МИ Е - РЪКАТА и МОЯТА РЪКА Е ТЕЖКА. 1. Бия много силно, много бо¬
лезнено. Не бий детета, ягояпа кькл е много тежка.
2. Не ми спори работата. нт ми се удава лесно; ипиАи успех. сполуки. Ръката му е якжка-
каквото и ёа хване, не прокопова- Н. Герои, Речник ни блъгарсаий язик.
Още: Имам тежки ръка.
ТЕЖКА РАБОТА. Диан. Човек, който извършва всичко мудно, бавно, който трудно
взема решение, мъчно предприета нещо и забавя всичко.
ТЕЖКО И ГОРКО НА ГЪРНЕТО. Диан. Възклицание, с котто се изразява състрада¬
ние към слабия, беззащитния и немощния.
ТЕЖЪК МИ Е КАНТАРА. Диал. Скъперник съм, свиди ми ст. когато давам нтщо.
ТЕЖЪК СЛУЧАЙ. Възклицание за изразявант недоволство от нещо, котто е трудно
или неприятно.
ТЕКА <КАТ>> ПО МЕД И МАСЛО. За нтщо — ставим. извършвам ст бтз пречки
или затруднения, лесно и много добре. С баба ои яя ск Държи трогателно и нежна. Дори
и мене престава да ме гледа о упрек. Всичко пече по ме! и масно. Н. Стефанова, Откриване
на свети.
Още: Вървя <ааго> по мед и масло.
ТЕКА ПО ВОДА. За нещо—ставам, извършвам ст бързо и лесно. бтз пречки и затруд¬
нения. — Ти както я разправяш, Леонид АвДеич — като чк ни е приказка - . . — То ое знак,
■всичко нк е текно по вода — измърмори той виновно. П. Вежинов. Втора роти.
ТЕКАТ МИ ПАРИТЕ ИЗ КРАЧОЛИТЕ. Много съм богат. имим много пари. — Тези
пък какви ни ще оа? — ... — Арнаути. -.? Оп месец повече живеяя в хана. - . Оп заран да
вечер кръстят ръце. а парите им текат из крачолите. В. Мутафчиеви, Летопис ни смутното
вртмт. —* Опияай. Кажи му [ни господаря] например. че имаш нужда от гумени ботуши и
пелерина- — Ще му кажа — ядосано извика старецът — и само да видиш. че ще ги получа.
Макар да е сам затруднен и дип парите да не пекат оп крачолите му. Вл. Полянов, По
пътя.
ТЕЛЕ ОТИШЪЛ, ВОЛ СЕ ВЪРНАЛ. Диан. Ирон. За човек. който никак нт се е проме¬
нил, нищо не е научил, осгинил си т същият глупак.
ТЕЛЕ СЕ РОДИЛ. ВОЛ УМРЯЛ. Дилу. Иран. За човек, който никак нт ст т променил.
нищо нт е научил, останал си е същият глупак. Искал —— казваше — да му покаже какво е
огяп и хора; не искал — казваше —оин му да ое е роёил теле и !а умре гол, !а ои мисли,
че земята свършва на Дунава и че по нея няма no-учен човек ая врачанския владика. В. Му¬
тафчиеви. Летопис на смутното време.
ТЕЛОМ И ДУХОМ. Книж- Всецяло, напълно. Изведнъж тай [архимандритът] отвори
зеницияе ои. оъвсем побелени и влажни, и сякаш Духам и як нам ск предаваше нл чорбаджията -
Д. Талев. Железният oветилннк.
ТЕ МУ ОЧИТЕ. Нека каже, нека потвърди (казва ст ни някого, който знит, че това,
за котто стиеи дума. е вярно, защото е станало и негово присъствие, чул го т или го е видял),
—Аз му длёах вчера пари ёа си купи учебници, но тай ги похарчил и не купил- И Иван знае.
че р така, и пой беше там, яе му очите — ёаёох ни му пари!
Оце: Ето му очи—т.
ТЕ. МЪЖО, ВРЕТЕНО. Диан- ПоДигр- Зи мързеливи жени, която си дави вид, чт
работи.
От народната приказки за една жени, която спущала и вадела все едно и също вртгтно. и то в каца-
зи ди се покаже, че е работни. (П. Р. Славейков, Български притчи или пословици и характерни думи, с. 159)-
ТЕПЪРВА БАБА НА (ЗА) ДЪРВА. Диан- Иран. Употребява ст. за да ст подчертит.
чт вечт е неуместно и смешно да се направи нещо.
ТЕ ТИ (ТУЙ-ТО) БУЛКА СПАСОВДЕН. Възклицание зи изразяване на неприятни
изненади от нещо неочаквано. Тръгна чичо Дяко ат оено Жaеагкял из панаира конче да
395

продава, .. Щом го зърнаха отдалече търговците, прехапаха си мусщсцитл н се струпаха
около му кхто мухи ни пигмезена газа,. . Тдпж дебел, с кордон приз шията, папна чичи
Дякс за. ръката, сгъстиха я. свиха го на тл-но, омотсха го, и дордс туй-онуй, грабнаха му
повода оп ръцете, наброиха му пит халядарка н,, , гуй-то булке Спасовден! Чудомир,
Кемпотонгът.
ТЕ ТИ, КУМЕ, КУМСТВОТО. Употребява ст, котито се разделят стари дългогодишни
приятели, аегаге сс рязвали стари дружби.
ТЕТРЯ КАТО КРЕЧЕТАЛО. Диал. Нсодобр. Прекадено много, непрекъснато говоря,
и то обикн. празни приказки.
ТЕЧЕ МИ ИЗ (ОТ) КРАЧОЛИТЕ. Понякога нрон, Имвм големи доходи, печалби;
много съм имотен, богат.
Ощт: Точо ми из рък-иите.
ТЕЧЕ МИ ИЗ РЪКАВИТЕ. Понякога нрон, Имвм големи доходи, печалби; много
съм имотен, богат. — И-кслU сте дх сн опрхзнте сметката с Конарс. тъй лн?—Ами
ако излезе криза тази смстка? Ако не се зърнете оп туй Конаре, къдсто на хората тичало
из рькaинmе? В. Мутафчиеви, Летопис на смутното вроме. Тая нощ щем сн опрхвн сметките
с Консри! Нлке видим злрао ли и, че блажите и в петък — налы днсс е пстък. Запъ, думат,
не вас из ръкавите ви тичало, нямало къдс вхс глад, а? В. Мутафчиева, Летопис ни смут¬
ното нроме.
Още: Точо ми из ' (от) арииеппго. Точо ми като из рыка .
ТЕЧЕ МИ КАТО .ИЗ ВЕДРО. Имвм много големи доходи, печалби; много съм
бог-т. — Нариди сн човскът добри работата н сегх, сто нХ, тече му като из всдро. Т. Г.
Вл-Иков, В соло.
ТЕЧЕ МИ КАТО ИЗ РЪКАВ. Имам големи доходи, печалби; много ' съм имотен,
богят. И зснчко у дедо Днчовн пълно, всичко берлклтлия, нХ, течи ам кхпо из ръкав. Мих.
Георгиев, Рида.
Оше: Точо ми из ръкавите.
ТИ БАЩА, ТИ МАЙКА. Употребява со при настоятелна молба към някого за по¬
мощ или подкрепи. Нощсс си домъкнах в града с идна кола дързс, хванеха мл горските ощс
до казармхтх, взеха мн дървата и мл накараха дх гн стоваря в ллсннчейспвото. Сига,
тн бища, ян майка, например, смс -na-н ме н ми освободи дръвцата, Чудомир, Консул
ни Голо Бърдо. — Банка, пи баща. та майка! Помогни ми! Ина нзчезнх. Р. Ил-рионов,
Любов от прън потлед. Бирниците дошли. ,,. паднали нх колени и се замолили: — Аман,
цхрю, та баща, та майка, нидсй ни погубва, Нл сме крали много, А. КяралпИисв, Спомени.
ТИ ГО КАРАШ В ПЪТЯ, ТО ВЪРВИ В ТРЪНЕТО. Зя неразбран, вироглав човек.
ТИ ГО КАРАШ ПО ЧАИРЯ, ТО БЯГА ПО БАИРА. Зи неразбран, ниротлив човок.
ТИ ГО КРЪЩАВАШ, ТО ПЪРДИ. Дихл. Вулг. Зя човек, който нт може да оцени
добринито, които му правят, и отвръща с дръзко, невъзпитано държано.
ТИ ДЕТО ОТИВАШ, АЗ ОТТАМ ИДА. Вж. Ти дото отинаш, вз оттам сс връщам.
ТИ ДЕТО ОТИВАШ, АЗ ОТТАМ СЕ ВРЪЩАМ. По-възрастен и но-онпген съм от
тебе и вочо съм изпитал това, коото тебо ти предстои или то блазни.
Ощо: Ти дето отиваш, из оттам ида. Котито ти отаваше, вз се връщах.
ТИКАМ (ТИКВАМ/ТИКНА) В МУТРАТА на някого нсщо. Грубо. Съвсем отблизо
показвам ни някого нощо (обикн. н^зкън документ) като доавзатолство за пр-вотата, истин¬
ността ни нощо. 'Ако случайно сс ми проследили, ще им тикна в муярнтл медицинского.
Д. Ангелов, На живот и смърт.
Още: Тикам (тиквим / тикна) н (под) носи / в 1 знич./.
ТИКАМ В (ПОД) НОСА на някого ието, 1. Съвсем отблизо показвам на някото
нощо (обикн. някакъв ' документ) кито деаязятопсгве за привотита, истинността ни нещо.
396

2.	Казвам на някого .никакъв фиат, с който му доказвам, чт нт т прав.
3.	Настойчиво и досадно непрекъснато напомням на някого зи нещо или зи някого. — За
организацията на работата по сеитбата щк отговаряш наравно с агронома! И повече от
него! — Правя каквото мага! — изръмжа Илия: — Пък и не е до отговорностите. Вие
отговорностите не ми ги ' тикайте под носа! А. Гуляшки. МТ cг.ицнп. — Сяига оте ни
тикани под носа вашия Христос! К. Петаинои, Вълнолом.
4.	Натяквам на някого зи нещо.
Още: Въвирим (завирим. -иавнр.м) и носи. Тикам в мутрата / аъм 1 знач./. Грубо. Тикам
и очи—т / към 3 и 4 знач./.
ТИКАМ В ОЧИТЕ нл някого неща. 1. ^0—'^^' и досадно непрекъснато иапои-
ням на някого за нещо или зи някого.
2. - Натяквам на някого за нещо.
Оце: Въвирим (навирим) и очите / в 3 и 4 знач./. Набивам в очите. Бода в очи—т /в 3 знач.
към 2 знач./. Увирам и очи—т. Диан. Тикам в нос. / и 3 и 4 знач./.
ТИКАМ СЕ ПОД НОСА на някого. Натрапвам се ни вниманието на някого; пречи. —
А тия вижДаш ли? И по-Данеко оа. няма Да ни се пикая пад носа и повече ще ёлёлт.
Затова ще ги • заведа при Момчила. Ст. Заторчннов. Ден последен.
ТИКАМ СИ ГАГАТА някъДе. Меся ст там. където нт трябва, нито т желано, или про¬
явявам някакъв неоправдан, ненужен интерес аъм нтщо.
Оце: Тикам си носа. Бутам си (бъркам си. въвирам си. завирам си. ври си, навирим си,
муши си, мушкам си. пъхам си, увирам си) гагата.
ТИКАМ СИ НОСА някъёе. Меся - ст тим. където нт трябва, нито т жтлино или пропвп-
вам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нещо. Обикалям цялата къща и си тикам
носа навсякъде. В. Еоикевa. Анчт—о пишт. Лесно е всичко за мамина Зорка. / В бързи ракети
ои тика носа. Цв. Ангелов, Наши познайници.
Още: Тикам си гагата. Бутам си (бъркам си, въвирим си, завирай! си, вр. си. навирим.
си, муши си, мушкам си. пъхам си. увирам си) носа.
ТИКВАМ / ТИКНА В (ПОД) НОСА на някога neто. 1. Съвстм отблизо показвам
на някого нтщо (обикн. някакъв документ) аато доказателство за приеотиги, нcтниноcтт.
ни нецо.
2. Казвам ни някого някакъв факт, с който му доаизвам, чт нт е прав.
Оце: Тиким и (под) носа / и 1 и 2 знач,/. Тиквам / -1^. в мутрата /' аъм 1 знач-!.Грубо.
Въвирим / въира (завирим / завра. навирам / наир.) в носа / в 1 и 2 знач./. Въвирим / въир.
(завирим / завра, навирам / наври) под носи / към 1 знач./.
ТИКВАМ СИ / ТИКНА СИ ГАГАТА някъДе. Намесвам ст там, където нт трябва. нито
т жтлино или проявявам някакъв неоправдан, ненужен ин-ертс към нещо. Не мажа да удържи
да не си яикне гагата и в работите на един огой Далечен роднина.
Още: Тиквам си / тикна си носи. Бутаим си / бутни си (мушвам си / мушни си. пъх¬
вам си / пъхни си, въвирим си / въир. си. завирим си / завра си. навирим си / наври си,
увирам си / увра си) гагата.
ТИКВАМ СИ / ТИКНА СИ НОСА някъДе. Намесвам се тим, където нт трябва, нито
«т жтлино, или проявявам някакъв неоправдан. ненужен интЕрес - аъм нещо. Пак ни си тикна
нооа в чуждите работи ?
Оцт: Тиквам си / тикна си гагата. Бутиим си / бутни си (мушвам си / мушни си, пъхвам
си / пъхни си. въвирим - си / въвр. си. завирам си / заври си, навирам си / наври си, увирам
си / уври си) носа.
ТИКВА С ЛОЙ. Диан- Шкг. Ти (при отговор на въпрос „кой?").
ТИКВАТА МИ Е ЗЕЛЕНА. Диан. Глупив съм.
ТИКВЕН МИ Е ГРОША. Диал: Не съм добре иитЕрнилно. Харен яи е оборът.
ала тиквен яи е грошът. 'Н. Геров. Речник ни блъгарский язик.
Ощт: От тикви ми е гроша. Диан.
ТИКВИ И БЪРДОКВИ. Диал. Глупави. безсмислени приказки.
397

та (той) КЪДЕ БЕШЕ. Зтщо та (той) и— се итмеса, защо не кока—чн зт иззърлзането на
н—що, зтщо стоя Безучастно? От няколко дина систра мш се готви дз сключа граждански
брек. Но нали трябва за товз а мама дз знзе. . . А резултатът от всшчко товз бише мосто
отзовавани ни сило, за дз давам отговор аз, а не тя. - - - Мзмз ми прачекве нз права. . . —
Аме ти къди Оише бре. защо не сш отозря очшти, тш сш най-големшят. Д, Бегуиов, Мы-
ките нт най-големия.
ТИ ЛИ СИ НАЙ-УМНИЯ НА БАЩА СИ <И НА МАЙКА СИ>. Ирон. Упо-
трЕБизт се ктто р-плинт за изразяван— нт несъгласие с някого, който е отправил неприемливо
зт другая пр—длож-иие или е изказал н-състоятелно мнение. — От боядисаните 20 яйца
10 са зе мени? — Та лш сш нзй-умншя на бащи сш?
ТИЛОВ ГЕРОЙ. Ирон. Човек, нойто и— участвует в Бой зъс зрем— на зойнт и зтемт
служба, чр-з която си запазва живота и с— облтгодет—лствузт. Хора, кошто шмахе по няколко
рани нз гърдати си. си изхвърляха на улицата . . . Благоденствуеих! тиловите герои, пре¬
дателите, оная, кошто Ояхе готови Оз обърнат оръжието срищу своя народ, Л. Стояиоз,
Сребърната сватба ит полковник Матов. Старшият н]глиДнз косо, но всшчкш разбраха. че
само важност сш дава. — Познаваме гш текшее тилова гироа от войната. Г. Картслами,
Селски истории. Той се ядоса,. - - - че не отшде Оа иска обяснинаи от началника. Теза тилови
герои рззОирет семо от салита. Л. Стоянов, Ср-Быритта сватба нт полковник Матов.
ТИХА ВОДА. Човек, нойто се представя ктто нротын, смирен, т з същност с— прикрива
и мож— дт напакости; прикрит, поттеи чов-к. ■ Смятем да сс пазя от този тип. Такива тиха
ооОи като нсго понякога крият камък а пазвата сш. П. Незнаномов, Бяло и черно. — Ами с
болярите как да я кира ма?-—, За тЯх мислех, кзто вш говорих тзкз, С Ооляршти щс бъдети
ссга тшхе води ... — Нямз ли дз ОойОи а техният рей, Бърйоквз? Все така ли ще превиваме
орат? Ст. Загорчинов, Ивайло.
ТИХ ВЪГЛЕН. Потт-н, скрит, но опас-н човек.
Още: Понрат въглен.
ТИХ КАТО КУКУВИЦА. Диал. Ирон. Който често сднгт шум, много тум-н.
Още: По-тах от кукувица. Дшел. Ирон.
ТИЧАЙ, БОЖЕ, ДА ВИДИШ. Дшел. Ктто възклицание зт изразяване нт изненада,
учудване от нещо изключително, обинн. лошо, нЕр-дио.
ТИЧАМ ПРЕЗ ПРОСОТО. Дшал. Вършт нередности, посттпзтм б-зотгозорио, ктто
ие спазвам ред, приличие ала зткоииост.
Още: Вървя (карам) пр—з просото.
ТИЧАМ С ЛОПАТА НА ПОЖАР. Дшел, Подагр. Върла н-що безсмисл-ио, глу¬
паво.
ТЛЪСТ КОКАЛ. НеоДоОр. Добр- платена служба или власт, която носи големи мт-
т—аитлии облаги. Какъв тлъст кокал ти оОище правителството, Даскале? Ис. Вазоз, Нова
з—мя. ■— Щом вземем ние властта, а странете ще настъпи грижОзнскш мир и рей, ще бъди
възстановена пълни законност. - - — Е-е-и . . ,—Колко пъти сме го чувели! Законност, народ,
народни идеали. Всшчко с зараО кожуха нз селяке, зе тлъстия кокал. Д. Гал-в, Преспаисните
нтмбтни.
Ощ-: Тлъсто ноктлче. Неодобр,
ТЛЪСТО КОКАЛЧЕ. НеоДобр. Вж. Тлъст нонтл.
ТОВА БАБА ЗНАЕ, ТОВА СИ И БАЕ. За човек, който зырши нещо нтнто е сзакитл,
нтнто ■ може, нтнто умее.	•
Още: Тткт бтбт зите, тант Бт—. Тъй зит— баба, тъй бае. Толновт бтбт зите, толноза бае.
Колно зите бтбт, толновт и бте. Дшел. Едно са бтБт знае, едно си Бте. Дшел, Такт зите двдо
да- Бт—. Дшел.
ТОВА, ДЕТО ГО НЯМА, И ЦАРЯ НЕ ГО ЯДЕ. Каззт се ктто израз ит примире¬
ние з случаи, ногтто н—що ие мож- дт се итмера, няма от него и нищо н— може дт се направи.
Платът за роклята нс стига. какао дз се преви: товз. дето го няма, а царят ни го яОи,
398

ТОВА (ТАМ) Е БЕЛЯГА В ТОРБАТА. Употребява ст, когато някому сс случи ня-
какни неприятност, котито го заловят, че нърши нсщо нородно.
От нриавзавгв за нпганпнв, коИто крадял лук и, заловен от стопинина ни градината, ст оправдавал, чо
сс държи за лука, зи ди но го отнесо вятърът, който го с хвърлил н градината, и на въпроси зашо има лук н
чорбата, циганинът отговорил: „Тови о белята в торбата“. (П. Р. Славейков, Български притчи или пословици
и характерни думи, с. 166—167).
ТОВА МИ <ГО> КУЧКА И ОТВЛЯКЛА. Днал, Вж. Тови (туй) ми кучки и от¬
нели. Ха, зс нсго [боя] да не зи е грнжх. Нали бай Дсмянчо Григорът блшл при него?... —
Аз нарочно го поканих н турих прн бля, който обнчх мссалитс. Нл сл грижете, това пи го
кучка и епuuлкua — зсблллжи Николай Недкознч, Ив. Визов, Под игото.
ТОВА 'МИ Е ЕКСИК. Като възклицание зи изразявано ни възмущение, котито някой
трябва да извърши или со о заел ди извърши нощо излишно или нередно. Рикох дх сн струпам
н аз една колиба, Сега, . . ,, с един захмит барем н мойгх биля дх откарам, ,. — Само
това бише му икснк! — думаше учияил Трхйкоз. кипнал оп негодувание. — Тая ниговх къщи
сигурно щс изяде и училищито. Т. Г. Вляйкон, В соло.
ТОВА (ТУЙ) МИ Е КУСУРА. Кито възклицание зв изразявяно ни възмущение,
когато от някого се пса- да извърши нещо ненужно, излишно, бозкмпкптно, коото той съв¬
сем но е съгласен да направи. Ако някога, . . . си появеше насреща му командирът. Гаизспс
правеше идеален кръгоммарш и отцепваше з съзссм пропизОиоложиa посока. .. Заповяда
му де зaал-и някакво пнсмо на командира, който живссшс з казармените постройки, — Само
това ми блшл.кусуръя!— опъна се Гилзата, Хр. Лелптсв, Хапят ли охлювите. — Да я оже¬
ним ла зс Чохадаровия ? ... — А ма за Янакя ? , , . — Я мл о-пaзи! — сс -опнх жлна му. —
Туй мн блшл сегх кусура. Зер гебс ще чека Нaнсйоmкa дх й намериш мъж. Д. Номпрон, Братя.
ТОВА (ТУЙ) МИ КУЧКА ЗАВЛЕЧЕ. Днал, Вж. Тови (туй) ми кучка и отнолз. Щс
дойди прн гибе за един сгън. ако нямаш дх му сскнеш ничисх, щс та тсгли кобура з гърдите
w — пуй ни кучка завлече, Ц. Гинчев, Ганчо Кесораитя.
ТОВА (ТУЙ) МИ КУЧКА И ОТНЕЛА. Днсл. Но мога дв търся отговорност зи
причинени ми шоги, загуби. А това — чл ни е правил добро, чс ни е учил на акъл, . . . .
няма хач и да го чуят. Щс го претрепят — а после — туй пи кучка и опнелс! Хр. Ясе¬
нов, Подуинсаият принц Хамлет со намосвя във вътрешните работи ни Русия.
Още: Това (туИ) ми кучки завлече. Диал, Товз ми <то> кучки и отвлякла. Дихл.
ТОВА НЕ Е ЛАНДЖОВА БАХЧА. Диал, Квзвв сс като укор към някого, който
искя много дв яде.
ТОВА-ОНОВА и ТУЙ-ОНУЙ. 1. Рвзлпинп предмети, различни вещи, нощи. — Раз¬
полагай сс! Можеш дх сс нзмнсш. Ще намериш всачко сам, х аз през това зрими ще отскочи
по магазините, Трябва да се купи това-онова, Л. Дилов, Почивката ни Боян Даров. Новодош¬
лият под-внрнх с успе: — А нима идзат изобщо пук хора? — Как да не ндвап. ндвап си хо¬
рата! Амча налы трябва да сн пазаруват повх-оноза! Н. Широи-Тирис, Смешно и горчиво.
Там ще жнзел и лиги, н зиме. х з.К... ще отиза нарядко — дх знди майка си н да купи туй-
онуй. Ем. Стинов, Иван Кондарев.
2. Разппинп, неопределени нощи (думи, действия, ноктънки). Говорят зс нашия слгашен пред-
слдaтеи пова-оновх. като че ли е кой знае какъв, Ама че гой е такъв добряк н нх всекиго м-лмг-
вс — гове не си вижда и зс това мълчат, Б. Обретенов, Сноп. Змай искашл на другата нощ
да се промъкне в подкопа нс ромеате. Би тръгнел ощс пея ноm, хле вечи беше късно дх си види
н наредн това-онова. А. Дончев, Скизиние за времето ни Симуиля. Сига Вишан трябваше дх
му разправи това-онова, тъй чс дх не го ядоса, а послл щеше де дойде редът на Мсндалей Жа¬
бата. А. Дончев, Скизанио зв времето нз Самуила. Приседнах между бойците, поговорихме
зс гуй-онуй, П. Вожпнев, Нашата кипи• Каго заговорихме зс гуй-онуй, да па каже всичко.
що съм вършил. откак нл сми се с глбс заждали. Ст. З-горчинои, Ден последен.
ТОЛКОВА БАБА ЗНАЕ, ТОЛКОВА БАЕ. Вж. Тови биба знзо, това си и бит. Голяма
работа. И едното стъкло, и другото — стъкло. Толкова му разбрал, полкове аaпрaвии.. .
Толкова бхбх знхс — толкова бас — уж тахачко подмстна Тинчо по сгар навик, но всички
сс разсмяха. П. Проданов, Стдмекпакнинп.
ТОЛКОВА МИ Е. Съвсем малко т нужно, за да бъди унищожен, ди ст разваля или ди
загини. Толкоза му и на човека — заключи сдин възстар селянин, погледна пресная гроб н на-
399

хнузи калпака ои- Г. Караславов, Титул. Букът е слабо дърво ... и мек к, и лел к. и гние лато
олама- Един дъж! и толкова му к- Г. Караславов. Сега му е времето.
ТОПИ МИ СЕ СЪРЦЕТО. ^Изпитвам сладостно и мъчително чувство, нега, разнеж¬
вам ст от нещо. Ах, сърцето ми ое топи, капо я слушам [пЕсента]. А. Карилнйктв, Топла ръ-
кивичка. Аз знаех една песен. Трябва да е било много отДагна,. . . , защото не помня вече
нито меноДияяа, нито Думите- ' Сърцето ми се яопи от' спомена и копнее да долови и ёа се
изпълни отново с тая слаДка пролетна мелодия-. Елин Пелин, Черни рози. И каяо чуваха
харата да казвая; „Ето. глеДайте родияелипе на Ян Бибиян - . У — оокцama на беДните
старци ок топяха от блаженсяво. Елин Пелин, Ян Бибиян ни луната.
2.	Копнея. милея зи някого, влюбен съм в някого. Този път девойките бяха обрали всичкото
цгеяе ат градинкияе да накичат момцияе, за които сърцата им ск попяха през цялата няяо-
А. Кирали^йчти, Строители на републиката.
3.	Изпитвам голяма скръб; страдам. измъчвам ст. Знаеш ни ти. Яно, че аз ое измъчвам тук.
в яога диво село . . - НЛ. лляа глеёам яам — хе ония на лъбa. че работят, оокцeяо ми ок
топи. Искам аз !а работя, №• ясй е причината пук !а глупея и села да зарежа. Ц. Церковски.
Баща.
Оцт: Къса ми ст сърцето / към 3 знач./. Кине ми се сърцето / аъм 3 знач./. Диан.
ТОПЛИ МИ СА ДЖОБОВЕТЕ. Имам пари. богат съм. Добре ое глеёа момчето, казва,
трябва да му оа тапни Джобавеяе. Т. Г. Влайков, Лтля Гтна.
ТОПЛО МЕСТЕНЦЕ. Вж. Топло място. Полицейският началник мисли уц за държа¬
вата и за топлото местенце, каеяо заема в държавния апарат? Д. Добревики, Бунтът ни
крайцер. „Надежда“.
ТОПЛО МИ Е КАТО ЛЕД В СТОМНА. Диан. Ирон. Много ми т студено; измръзеам.
Още: Сгрявам ст (стоплям ст) кито лед и стомни. Диан. Ирон.
ТОПЛО МЯСТО. Сигурна и добра служба. Много обещават, докато шефовете на
буржоазните плртии закмат топните меота, а сктне забравят	ои. П. Велков,
Стълби до нтбето. Малко момче още отишел в Румъния и си намерил топло място при ня¬
кого ои чокоина. лойто бил добър. Зах. Стоянов. Записки по българските въстания.
Още: Топло местЕнце.
ТОПЛЯ ПЕПЕЛА. Диал- Шкг. Споя край огнището.
ТОП НЕ МЕ РАЗБИВА. Намирам се и много сигурно положение; напълно неуязвим
съм. Някои криминални казваха: — Долаяо са политическия, тука, топ не ни разбива. Ан¬
гличаните знаят и няма да ни бомбардират. Ем. Минов, Пленено ято. А Дика Панчин вдигна
пръст и заекна: — Аа, щом оме при началството. топ ни нкразбива- Кр. Григоров, Раздолчаии.
Още: Топ нт може <ди> мт разби<е>. С топ нт 'можеш <ди> ме разбм<<тш;>.
ТОП НЕ МОЖЕ <ДА> - МЕ РАЗБИ<Е>. Вж. Топ не мт разбива. С Другарияе Ми¬
лан Тенев, Бруно - -., Емил Турчето и някои Други сме една зДрага група оред криминалните,
че топ не маже да ни разбие. К. Митев. През бури.
ТОПЧЕТО ПУКНА. Шег- Стана, осъществи се (обикн. зи нещо, което ст чака много
дълго време).
Свързано т вероятно с романи ни Ив. Визов „Под игото“, сьз съобщението, направено от Борим^ g
кити: „ — Хора брт! Да знаете, чт ще пуант топчето ... та ди не ст плаша— жените и дечурлигата“.
ТОПЯ СЕ В КОЖАТА СИ. Страдам. измъчвам ст. ядосвам ст мълчаливо, в себе си.
без ди давам външен израз на чувстват. си. „Нашите щъркели това. нашияе щъркели онова. . У
И добавя: — А от вло избягаха, ви!я ли! Не ислая да жигеяя у вас! НЛ, нЛ. на! - .. Какво
ще му отговориш! Топиш ое в кожляа си, ллляо казва тляло. и мълчиш. Ив. Петров, Лтля
ст годяви.
ТОПЯ СЕ В УСТАТА. За храна, ястие и под. — много съм вкусен, имим много прия¬
тен вкус. БолграД. мой байно, прави талава пастърма, лаяпо ое тапи в уопапа пи капо овча
масно. Л. Киравтлов. Маминото детенце.
ТОПЯ СЕ КАТО СВЕЩ. Отслабвам ист поитчт и повече от някаква мъка. болест. Майка
му слабееше • ден в ден, топеше ое като свещ, можеше да си угасне, без да ое усеяяя. Г. Кари-
400

слазоз, Татул. Ни мога да я гледам, Петко, като сеещ да сс топа пред очшти ма. П. Ю. То¬
доров, Първите.
ТОПЯ СЪРЦЕТО пз някого. Вълнувам, разнежвам, ртзчуестеувам някого. Тя се кис¬
каше със своя чист. весил, звънлив смях. който топеше сърцето ми, Г. Райчез, Незнайният.
И Добрината не снахите му, а тяхнете райост. . . ., - топяха сърцето му, и той забравяше
а Оушетз са оОшОното минало. Елаи П-лии, Г-ртцит-.
ТОРБА И ОТАП МИ ОСТАНА ОТ СЕРМИЯТА. Дшал. ’Изгубих зсичко и стм прину¬
ден дт тртгнт дт прося.
ТОРБА ■ КОКАЛИ. Изнлючат-лио слаб, сух, мършав.
ТОРБА ОТИШЪЛ, ТОРБА СИ ДОШЪЛ. Диел. Ирон. Зт чое—н, нойто никак ие се —
пром-нил, нойто — останал същият глупак.
ТОЧА ЗЪБИ а ТОЧА СИ ЗЪБИТЕ. Самост. и за нищо или някого. 1. Готвя се, очан-
зтм дт ям н—що, обини. такова, но-то много обичам.
2. Надявам се, очтнвтм дт получа нещо или дт с— сдобия с нещо, зт ноето имтм
голямо желание. — Кой щс пожъни моя дял?. . . Гурко се опря не вилата.— Тш, Оа-
mъ]взmи, нямаш дял. НиОей са точи зъбати, защото няма Оз ядиш хляб от ншезта
нз Мързяновия дол. А. Ктатлийч-в, Строители ит р-пуБлинатт. На Другия ден Каменов
получи вече приказа за назначение на многожилената длъжност, зе която от толкоз
уриме точеше зъби. Г. Г. Влайнов, Кам-иое. Аз зе момичето, Оето приказвам — Друго нищо,
чисти работи, самоковска!. . . — Разбрах, Гино: но за нея Друга точат зъби, Ив. Втзоз,
Ност з-мя. Чекзхз новия кабинет. И гедеиха. ЕОни са точиха зъбати зз служби и за плячке-
джилък. друга- се надяваха, чи идно земийелск] правителство ще задоволи исканията на лошо
платените чиновници, Г. Ктртслтеоз, Обикновени хорт.
ТОЧА ЗЪБИ ЗА ПЕЧЕНИ ПРАСЕТА (ПЕЧЕНО ПРАСЕ) и ТОЧА СИ ЗЪБИТЕ ЗА
ПЕЧЕНИ ПРАСЕТА (ПЕЧЕНО ПРАСЕ). Дизл. 1. Чакам дт ям наготово. —■ Аз ни казвам,
чи нае ни трябва да защищаваме своите'оOтш интереса; но ни жилая да ги защищавам ез ш
тш, з няколко милиона Овоекракш животна да чекат -неготово и Оа точат зъбите си за печино
прасе, Л. Карти-лов, Богатият сиромах.
2. Иснт ми се да стана селски чорбаджия.
ТОЧА ЛИГИ. 1. Силно ж-лая дт ям, дт изям н—що.
2. Силно желтя да имтм нещо, дт получа нещо.
Още: ЛигитЕ ми т-нат.
ТОЧА МЕЧ и ТОЧА СИ МЕЧА. Вж. Точа си ножт.
ТОЧА НОЖА ЗАД ГЪРБА на някого, Замислям дт напакостя, дт навредя ит ияного
или дт унищожа ияного по подтл начин. Ах, колко ужасно и товз! Дз се усмихваш нз дру¬
гаря сш, е зид гърба му дз точиш ножа. с който щс го поразиш. М. Мтау—всни. Ттйиств-иат—
св-тлини.
ТОЧА СИ ЕЗИЧЕТО В ГЪРБА на някого. Говоря против някого, нападам ияного с
думи. През цялото време тзя духовите и приказлива селянка сш точш езшчито в гърбовете
на ловците ... Тя казваше. че ловджийската надници била по зспрз нз ден, Н. п. Филипов,
Разказа ит лое—цт.
ТОЧА СИ НОЖА. Подготвям се, готзя с— зт въоръжена Борба.
Ощ—: Точа си меча.
ТОЧА СПАНАЧНИК. Дшзл,- Шсг, Спя.
ТОЧА ЧАМСАКЪЗ. Дизл. Гладувам.
ТОЧ В ТОЧ. Книж. Съвсем точно. Едни нидиля слей товз довършиха плени нз селото .. ,,
име го направиха точ в точ а както трябва, Чудомир, Шар-ното нолчЕ. — Тш сметките
ма, като шскзш, можеш и сто пъти дз ги ашдаш, те са туканък, всичкото точ а точ е запа¬
сано, Ст. Марков, Дълбоки Бразди.
26 Фразеологач-я речник, т. 2
401

ТОЧИ СЕ КАТО НИШКА ОТ ПАШКУЛ. Дшел. Зт работт, д—ло и под. — миого мудно,
трудно вырви и и— се зна— нога щ— с— завърти, когт ще се свърши.
ТРАЖА ОТ МЪРТВО МАГАРЕ■ ПЛЬОЧИ. Дшел. Ирон, Вършт нещо Б—зсмисл—но,
иснтм дт постигна н—що невъзможно.
ТРАЖА ПОД ВОЛО ТЕЛЕ. Дшел, Проявявам преднамерено прекадена придирчиеост
към някого и с тост искам дт се зтям с него.
Още: Търся под зола теле.
ТРАЖА ПУЙЧО СИРЕНЕ. Дшел. Ирон. Искам дт постигна иещо невъзможно, стремя
се дт имтм иещо, ко—то ие съществува.
ТРАЙ, ДУШО, ЧЕРНЕЙ, КОЖО. Възклицание зт изразяване нт Безпомощност и каа-
марЕНи— с някакви т—жки обстоятелства, с някаквт тежка ртботт. „Трий, Оушо, черней, кожо!“
Тшя стрзшнш Оумш, изтръгнати шз Душата на българина от вековното робство. и страдания,
а тегли безименна. шскаше ти си дз ги прочетеш по това жалко лице. Из. Вазоз, Пейзаж.
Още: Търпи, дуто, черней, ножо.
ТРАЙКО ДА ТИ Е ИМЕТО. Жарг. Мълчи си, не продумвай нищо, и— издавай тай¬
ната. — Шшшт! — прекъсва ми Тонш, кзто слага пожълтилия от тютюн показалец нз уст¬
ните сш, —• Трайко да тш е името! Б. Ртйиоз, Господни Ниной.
ТРАЙ, КОНЬО, ЗА ЗЕЛЕНА ТРЕВА. Ктзва с— обикн. з отговор, ногтто съветват
някого дт изтърпи някакво лошо положение, ктто жив-е с над-жда зт по-добри дни, а той
веч— няма търпение да чант или и— вярва^Е ще доживее до по-добро Бъдещ—.—Полицейският
лично ми обеща Оз го назначи. — ... — От ]0ищеашя глава не болл ... — Трий., конъо, зз
зилена трева, К. Калч—е, Живат- помнят. — Протестирайте бс, критикувайте! Ими го¬
дишно съОрзнши, изкажете си, — Охо. трай коако за зелена трева! Ив. Петров, Ноинниатт
любоз.
Ощ—: Грай, конто, зт зелена трезает, Жае—й, конто, за зелена та-вт, Дшел,
ТРАЙ, КОНЬО, ЗА ЗЕЛЕНА ТРЕВИЦА. Вж. Тртй, конто, зт зелент трева.
ТРАЙ, КОНЬО, СКОРО Е ГЕРГЬОВДЕН. Дшел, Вж. Тртй, конто, скоро пролет ид-.
ТРАЙ, КОНЬО, СКОРО ПРОЛЕТ ИДЕ. Дшел, Ктзвт се оБини. з отговор, ногтто съ¬
ветват няного дт изтърпи някакво лошо положение, като жизе— с надежда зт по-добри дни,
а той з—ч— няма търп-ние дт чака или не вяавт, ч— ще дожисе— до по-добро бъдещ—.
Още: Трай, конто, скоро е Гергьовден. Дшал.
ТРАЙКО СИ ПРАВЯ. [Често: Трайно са празИ]. Жзрг. 1. Мтлчт си, и— продумвтм,
не издавам нянтнет ттйит или и— възразявам нт някаква мнения или нар-жданая.
2. Не бързам, имтм търпени- дт изчакам кткво щ- стане.—Скив сига какво щс стани! — по¬
чеса се Гошо по рошавата глава, — Само Трайко сш права! Б. Болгар, Близнаците.
ТРАК ЧАША, ТРАК ПАРА. Жзрг. Плащане веднага, в Брой. Ийве келнерът ш мш кезва:
„Плащей веднага“. — А аз отговарям:' „Не можи то теки — трак чаша, трак пира.“
ТРАМПОСВАМ ВРАНА ЗА ГАРГА. Дшел- Пойшгр. Втршт съвсем ' неизгодна, съвс-м
Б-зсмислент сделка.
ТРАПИЩА КОПАЯ. Дшел. Много настоятелно асктм н—що.
ГРЕКВА МИ / ТРЕКНЕ МИ ПРЕЗ УМА. Дшал. Помислям си и-що, сещам с— нещо.
Още: Минава ми / мин— ■ ма през ума.
ТРЕПВА МИ / ТРЕПНЕ МИ СЪРЦЕТО. 1. Вн-зтпно се развълнувам, оБхващт м—
изведнъж силно зтли—нае. Не МагОалина трипна сърцето от радост. Из. Втзов, Утро з
Банка. Капчица дъждовна / пеОат от нибето / — и оречу трепна / раДостно сърцето.
П. П. Славейков, Сън зт щастие. Съних зло проклето: / уж сз били теб гойилш / зз РзОой
съсеДи, / Скокнех: болно, неповолно / трепна мш сърцето. П. К. Яворов, Овчарска песен.
402

При спомена за онзи ден и Кира, пя сещаше лак сърцето й трепва. а снагата й ск огорещява
и отманява. Г. Рийчти, Златният ключ.
2. Самост. ини пред neто. Обилн. о ояриц. Развълнувам ст и това ме кара да се колтбия,
възпира мт да направя нтцо. Неми трепна сърцето. Щкбоо. гръмнах. Гръмнах право"в него
и пуснах канете. Й. Йовков, Вечери и Ангнмовcaня хан. И нищо не ме упнаши ! пре! нищо
око не мигна ! пре! нищо ообцр не трепна. Ц. Церковски, Горанчови изповед.
ТРЕПЕРИ МИ РЪКАТА КАТО НА ЧИФУТИН. Диан. Подигр. ' Скъперник съм,
свидлив съм.
ТРЕПЕРИ МИ СЪРЦЕТО КАТО НА ГОЛО ПИЛЕ ДУПЕТО. Диал. Вж. Трепери
ми сърцето като на пилт.
ТРЕПЕРИ МИ СЪРЦЕТО КАТО НА МЪРШАВ ЗАЕК. Диал. Много съм изплашен.
много се страхувам.
ТРЕПЕРИ МИ СЪРЦЕТО КАТО НА ПИЛЕ. Много съм изплашен. много се стра¬
хувам.
Още: Трепери ми сърцето като ни пиле перцето (кито ни голо пиле дупе—о). Диан.
ТРЕПЕРИ МИ СЪРЦЕТО КАТО НА ПИЛЕ ПЕРЦЕТО. Диан. Вж. Тртптри ми
сърцето аато на пиле.
ТРЕПЕРЯ НАД ЛЕВА. Вж. Треперя над парата.
ТРЕПЕРЯ НАД ЛЕВЧЕТО. Вж. Треперя над парИти. — Ти цокаш да ое покажеш
пред агронома за грижлив стопанин, лойта трепери наё левчкто. А. Гуляшки. МТ станция.
ТРЕПЕРЯ НАД ПАРАТА. Голям скъперник съм, нт обичам и нт смтя да харчи и за
ний-итобходииоmо. Гьреупa беше неизлазана налом за богаяство- Тай трепереше над парата
и беше готов за пея стотинки да се разправя по цели часове о някой клиент- Д. Нтмиров.
Дтло № 9.
Още: Треперя над стогигаа.ги (лева, левчеТо).
ТРЕПЕРЯ НАД СТОТИНКАТА. Вж. Треперя над парИта. Тодоров ое учуди не полкова,
че нега именно лани на обед, а защото Директорът беше слкьнзaлцв. нeает„трнeп млад човкл,
лойта трепереше над ояояинкаяа и г кафене „ни кръчма влизаше само когато някой го по¬
канеше на черпня. Г. Кирисливов. Колеги.
ТРЕПЕРЯ ПРАХ ДА НЕ ПАДНЕ върху нялога- Извънредно много държи ни ня¬
кого. много го обичам и уважавам и ст грижи да нт му се случи нецо лошо, ди му е добре.
Хич, пи майка ои, деяо е треперела прах да не паДне върху тебе, да я накараш на старини
да си остави къщата. там До брашнянкапа в един лурник да ок свий. П. Ю. Тодоров. Само¬
дива.
Още: Нт давам прах да падне. Пазя прах ди нт падне.
ТРЕПЕРЯТ МИ ГАЩИТЕ. Силно се боя. страхувам. много съм- изплашен.
Защо баща ти не яе Дигне във въздуха, за да нк яи треперят гащите, логато паДап бомби ?
Ив. Хаджим-рчти. Овчарчето Калитко. Дори пaй-пeсмруияe виждаха, чк старшията ще ое
реши мъчно нл кръвопролитие. . - — Зелен е •— казва някой. — Гащите му треперят. Д. Ди¬
мов, Тютюн.— Уплаши се! — рече си Пепла. — Мръсник! Гузен к, затуй гащияе му трепе¬
рят- Й. Гешев. Вик ог тъмнината.
ТРЕПКА МИ СЪРЦЕТО. Вълнувам ст, изпитвам силно вълнение. Аз виждам и шко¬
лата мило ! белнало ок нл оня рът ... и тебе там, разсипан замък / • ... При ваший вид
сърце ми трепка. Ив. Вазов, Люляка ми замириса.
Още: Трепка ми сърчицето.
ТРЕПКА МИ СЪРЧИЦЕТО. Вж. Трепка ми сърцето. — Ти май за първи път идеш
в София?— . - . Момъкът кимна. — Личи ои -.. трепка пи сърчицето. М. Грубешлиеви,
Пртз иглено ухо.
ТРЕСА СЕ КАТО КОКОШКА НАД ' ПРОСО. Диан. Голям скъперник съм.
403

ТРЕСКИ ЗА ДЯЛАНЕ, им-м. Сериозни недостатъци, клибосги, които трябва да ст от¬
странят (имвм). Тя сегх внждашл, че ако баща й бл сганал нетърпим, . . прнчанста блшл в нея
[мийки й], з нейното пълно uлхсй-тво към слмсй-твото. ,, У него сьmо имаше не мелко трески
ЗХ дялани, но пони добрите му немириння бяха безспорни, Л. Стоянов, Сребърната сватби
ни полковник Матов. Нил вн изпращаме да стягате дружбите, вие отивате дх пускате
фигали на хората да се рнтат с работниците. И у тях име трески. за дялане, но и много
наши хора сх склонни към необмислени авантюри, В. Ношков, Нисгъпптнпо.
ТРЕСНАЛО МИ Е ПЕРДЕТО. Днал, Но се срамувам, не се стеснявам от постъп¬
ките си; ктвнвп съм безсрамен, нахален, безочлив.
Още: Пукнало ми се е пердето. Паднало ми с (скъсило ми со) пердето от очите. Съд¬
рал съм пердето ни очито си.
ТРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, ТЕРСЕНЕ ГОДИНА. За много опак, торсоно човек.
ТРИСТА И ТРИЙСЕТ. Много ни брой, в голямо коппчоктво• А пък пu-мото е минс-
зхuо приз триста и трий-сп ръце, Така лн сл откриват отпечатъци! Ст. Ц. Диказлов,
Стублонсаито липи. Траста н трайсит дозода приведе, за да мл убида, че и праз.
ТРИСТА ЛАКАРДИИ ЗА ПАРА. Употребява ст, зв да се подчертит, чс с имало
много разправии, много шум боз полза, • безсмислено.
ТРИСТА МЕЧКИ ПОД ЕДНА ХВОЙНА. Дисл, Подигр, За плашлив човек.
От прпавзаагя зи циганина, който избягал от торита при зяшумолнняноте нв хвойните от вятъра, и се
оправдал, че видял триста мочки под одни хвойна. (С. Н. Шишков, Пекпевинп от Ахъриопобийкао, СбНУ, IV,
1891, с. 199).
ТРИЦИ БЪРКАМ зс някого, Нренебр. Съвсем нт мо интересува някой, но ми е притряб¬
вал, не то обичам.
Още: Забъркал съм гринп. Нренебр.
ТРИЦИ ДА ЯДЕ пред някого, С по-мапкп възможности с н сравнение с някого (при
изразявано ни възхищение от лищото, с което се приви кривнснпсто). Тх то [това момиче] и
и-пинскa писателка. мадам дьо Стал пред ния прици дх яде, П. Вежинои, Звездите над нзс.
Още: Халви (ряпа, праз лук) ди яде.
ТРИ ЧУДА ПРАВЯ. Jlaa, Много ст ядосвам! или вдигам каaндап за някоя моя вещ,
която ми е взети или е повредени.
ТРИЯ ДЛАНИ. 1. Изпитвам задоволство, понеже съм успял да ноктпгн-, да спечеля
нсщо.
2. Злорадствувим, котито някого сполети боди, нощ-стае или из самият 'съм му нанзкек^пп.
Още: Потривам длани. Трия	рм1ц<те>.
ТРИЯ КЪЛКИ. Чувствувам со неловко, неудобно, смутен съм, защото ся мо изобли¬
чили н нощо и со мостя от крак нз крак. Какво трасш кълки? Ти ли мл издаде, че не съм хо¬
дила на урок по пшено?
ТРИЯ ЛУК НА ГЛАВАТА на някого. Измъчвам някого с непрекъснати нзтяквинин,
укори, кавги, скиндилп•
Ощо: Трия сол нз тливити. Кълцам (чукям) лук нз тливити.
ТРИЯ ЛУК ПО НОСА на някого, Измъчвам някого с непрекъснати нигяаванпя. укори,
кавги, скандали.
Ощо: Трия лук ни тливити. Трия сол нз нося.
ТРИЯ РАПОН НА ЗЪБИТЕ някому, Дасл. Натяквам някому за прехраната, която
му дивим.
ТРИЯ РЪЦЕ и ТРИЯ СИ РЪЦЕТЕ. 1. Изпитвам задоволство, понеже съм успял
дв нектитнз, да спечеля нещо. Добър лов, няма що., . — траеше ръце чичо. — Сега да нх-
прхвим но-илкх оп клона, да непозарам азбиянте вълца и отал-лм з сило, Ив. Мяртинов,
Пролет мили.
404

2. Злорадствуетм, ногтто няного сполети б-дт, нещастие или тз самият съм му напакостил.
Аз му внушавах, зз му шспнсх непрестанно наяве ш не сън : затрий го. затрий го! И той
бсше сс пойОал; аз бях почнел да са трая ръцете отстрана ... но, той излезе слаб! Ал. Кон¬
стантинов, Молитвата ит Велзезулт.
Ощ—: Трая длани. Потривам <си> ръце<•тe>.
ТРИЯ СИ ГО НА (О) ГЛАВАТА. [Често: Щ— си го трая ит (о) главата]. Принибр.
1. Чудя с— кткзо дт празя с някого или с и—що, ноето стзсем зт нищо ие ми трябва, не ми
служи и и— го искам (при изразяване нт недозолстзо).
2. В пои. накл, Трай си го нт (о) главата. ПравИ с н—го нтквото щет. Кобилата отавзши
по-нззле. . . Взима я,. . Взими, та я трай нз главате са, Й. Йовнов, Веч—ри в Aнгимовскии хан.
Ощ-: Търкам (чукам, Бая, блъскам) си го нт (о) главата. Принибр. Облъснтй (обртснтй,
оБий) си го о главата. Дшел. Пренибр, /ктм 2 знач./.
ТРИЯ СИ ЗЪБИТЕ. Прекадено много говоря, и то оБикн. празни приказни, или без
полза, Безсмислено. — Те Оа си сг]езрят. стрино Питкино. а хората нямз Оа гш приказ¬
ват. . .: то ако нямз аато, хората нямз Оз сш трият зъбати. П. Ю. Тодоров, Стмодизт.
Ощ—: Троша си (тропам са, кълцам си, клопам - си) зъБит—. Дшел.
ТРИЯ СОЛ НА ГЛАВАТА нз някого, Измъчвам няного с и—nа-кыснтти нттянзтнии.
укори, ктеги, скандали. Дотегне му Оа уОежйеве неразбрани, йибел]главш хора, Оа диви съастш,
които не сс изпълняваха,, - - — и зещо? Зз Оз Оойде жена му и Оз му трис сол на главата.
Оа мърмори, че и некадърен, Л. Стояноз, Сребърната сватба ит полковник Матов. Старшаята
Слзнчоо се изплаши не само зе службата са (началството пик ще му трие сол нз главете!),
но а за собствената сш кожа, М. Марч-вски, Г-роате ит Белица. Нима той с против рийа
а дисциплината? Нима не потъна а зимяте, когато помощник-министърът на партийно съб¬
рание му три сол на главата? М. Марч-всни, Тихо пристанище. Не. и нз мине ще аме Оз
ми трият сол нз главата пак зе чужда грехове. ще почнет Оз ми натякват: а село Сноп
тека, а сило Сноп онакз. Б. ОБаЕTЕИОз. Сноп.—Хорските баща мило а драго Озоат дъщерите
им Оз се омешат с Осца от такива семейства, той щи гш разгонва! — трая му ез сол на
главата, Н. Шароз-Ттртс, . См—шно а горчиво.
Още: Грая лун ит главата. Кълцам (чукам, търкам, м-ля) сол ит главата. Трия сол ат
ност.
ТРИЯ СОЛ НА НОСА не някого, Измъчвам ияного с непа-къснтта натяквания,
унори, кавги, скандали. Дончо махне с ръка. — Ни е за тиОе работа, Стойчо! Де ти Оадем
понтона ще ричи Оз са вземем биля нз главете. Ще се изпокарзш - с хората. ще ни трият
сол нз носа всека ден, В. Ченкоз, По стръмното.
Още: Трая сол ит главата. Трая лун по ност.
ТРОВЯ КРЪВТА на някого. Създавам големи неприятности нт някого, продължи¬
телно измъчвам няного. МижОу тях отдавна сс набираше и се готвеше Оз избухне еОнз от
ония люти и неизкореними вражОи в силета, които опълчвзт идни срещу Оруги цели родове,
предават си от бащш нц Оеца, разпалват се и сс ожесточават оси повече, тровят кръвта
на цилш поколения. И. Йозкоз, Ж-тстрят.
ТРОВЯ СИ КРЪВТА. Много с— ядосвам, силно се дразня. ' НеОей сш трови кръвта,
усте Дрегени! Нели вшжОзш — майстора нас за нищо не речи Оз слуша. П. Ю, Тодоров,
Задтра.
ТРОИЦА С ЕДНА ШАПКА. Дшел. Големи сиромаси.
ТРОПАМ КАТО ПРАЗНА ВОДЕНИЦА. Дшел. Прекадено много, непрекъснато го¬
воря, и то оБинн. празни приказни. Най-ситни Мшрче блъсна с лакът Другаря сш и каза срамеж¬
ливо: —— Тоя ми накара Оз ОойОеме. —■ После пзк го блъсна: — Говори Ои! Друг път човек
не можи Оа те спри. Като празна воденица тропаш. Д. Талев, Илинден.
Още: Дрънкам (м-ля) нтто празна водениц!. Дрънча нтто празна зод—наца. Дшал, Хло¬
пам ктто воденица. Дшел.
ТРОПАМ НА нечия ВРАГА. 1. Искам, моля помощ, подкр-пт от някого. Тия хора
явно нс идваха от лична корист. ншто водени от някаква обич към Ивайло, И Ивейло резбра,
че цините му е станала много вшсоке. щом най-важният сзновншк тропа нз вратата му.
Ст. Загорчииоз, Ивайло.
405

2. 'Диан. Правя предложение' зи женитба ни мома. Та па и не сме ние за там. му Думам.
Вредни ни оме ние • да траплме на дядовите Славчови вкaпa? Т. Г. Влайков, Дядова—. Слав¬
чови унуаи.
Ощт: Тропим и. нечия порти. Чукам (хлопам) ни нечия врата.
ТРОПАМ НА нечия ПОРТА. Вж. Тропам ни нечия врати. У нас ат мъжка сярана
трапат на момините парти. Ив. Вазов. Утро в Банки.
ТРОПАМ ОТ ВРАТА НА ВРАТА. Ходя при различни хора и иаcтоптелио ги моля
за помощ. подкрепи. По селата ск отбиваха войници и трапаха от врата на граял за ломапчк
хляб лаяо просяци. Й. Йовков, Женско сърцт.
Още: Чукам (хлопам) о— ирита ни враги. Тропим по вра-итт.
ТРОПАМ ПО ВРАТИТЕ и ТРОПАМ ПО нечии ВРАТИ. Ходя при различни хора
и настоятелно ги моля за помощ, подкрепа.
Ощт: Чукам (хлопам) по вригнте. Тропам от врата ни врата.
ТРОПАМ С УШИТЕ СИ. Диал. Говоря глупости.
ТРОПВАМ / ТРОПНА някого НА ГЛАВАТА някому. Натрапвам някого ди живет при
някого или ди го издържа. да го храни. Тропнаха ми на главата сина си, а тай не учи, бяга
оп училище. чу!я ое калго да правя.
Оцт: Нитлапвам / - и.глипп на главата. Диан.
ТРОПВАМ СЕ / ТРОПНА СЕ НА ГЛАВАТА на някого- Натрапвам ст ни някого ди
живтя при - него или ди ме издържи, ди ме храни. — Излязоха близначеял. Милен и' Драган.
тала ги записаха- „Ужас! — помисли яо.. — Взела, чк изтърсила близнаци. . . Леле, ако ми
ое i трапнап на главата!“ Б. Болгар. Близнаците. Оп наряди не мажем ёа ок луктул„оaмр.
ялите [Латинка и Виолета] ни се тропнаха на главата- Д. Кисьов. Щастието нт иде. само.
Още: На-урвам ст / натури ст ни главата.
ТРОСКОТ СЕ НЕ ГУБИ. Иран. Обикн. за човек — употребява се за подчертаване,
чт незначителното. нт особено ценното нт загива. не пропада, нт му ст случва нищо лошо.
ТРОША КОКАЛИТЕ на някого. Бия жестоко някого. —> Стига оа ми прашили ло-
калияе гаДовете — време е и те да пояреперяя малко — рече бай Рашо. Сл. Тръники,
Неотдавна.-Онкз англо-франци лак 'ги работеше. ярашеше им локалите лапа че грухаше
жито. Й. Йовков, Боряна.
ТРОША ОКОВИТЕ на нато. Книж. Освобождавам се от нечия власт. от някакви
зависимост.
Оцт: Разбивам (разчупиам. чупя) оковите. Книж-
ТРХША ОКОВИТЕ СИ. Книж. Освобождавам ст от робство. от някаква зиинcниоcт,
ставим свободен. Най-сеяне Дочаках годините, когата пaвояльДe окованите роби захванаха
!а трашат оловияр ои. А. Каралийчте, Топла ръкивички.
Още: Чупя (разбивам, разчупиим)- оковите си. Книж.
ТРОША СИ ГЛАВАТА. 1. Обикн. в по!ч- изр. Прeнeбб. Излагам ст ни опасност, рис-
скуеим живота си. — Не иолам да попадна във вашия черен списък. . . Животът е хубав,
приятен и не иолам да ои троша главата. Д. Спространов, Саиообртчтиите. Какви ни занаяти
нк промени Иуо, лъДе ли не ои троши главата. Около септемврийските оъбияия през 1923
гоДина го задържаха известно време лато комунист. Г. Караславов, Тинго.
2. В пое. нллл. Трошй си главата. Във 2 и 3 н. Прави каквото искиш. нт мт интересуваш,
макар ди се излагаш ни опасност и може ди си изпатиш. ди пострадаш. По-добре яала.. 2Да си
троши главата, ало „ска . . - кал не схванах по-рано маневрая. й. Б. Болгар, Близнаците.
Колко пъяи оъм яе поучавал, че покорна гнава сабя я не сече. Не си ме слушан — яроши
си сега гнавата. Ал. Конcmинmниои, Бай Гиньо. Аз нита моми съм Дошел да грабам. нита царе
да убивам. Троши ои главата сам. Ив. Вазов. Борислав. — Ти — вила Къллaрa — о! гнеёай
камбаната и в мойял работа няма да се бъркаш! „Щом е тъй — викам си, — яроши ои гла¬
вата сам!“ И го зарязах да прави лаквата ои . щк. Н. Хайтов. Диви разкази. Какво ще сяру-
ват, ще правят Кузман ц Къкдоквa. ама' да спаоят сеното. Нела забягная. казва, в горияР.
Болярите ... !а си трашат сами гнагипк. Ст. Заторкннои. Ивайло. — Аз •и на Пепла
казах. и на преДсеДателя ви — лимна Дойчинов към КоотаДин. — Щом бързате и не призна-
406

<втпи държавни планови, трошепл си главете! Аз ни отговарям, . , Стопанка нс.девем! Ст.
Ц. Даскалов, Стубптнскп■ге лпни•
Ощт:	Чупя си тлявитва
ТРОША СИ ЗЪБИТЕ. Дисл. Прокалоно много говоря, и то обикн. празни приказки,
-или боз ползи, безсмислено. Напусто са трошаш. зъбати,
Още: Тропам си (грин си, кълцам си, апеним си) зъбите. Диал.
ТРОША СИ КРАКАТА. Силно се изморявам от бързо или продължително ходонт.
— Аз нямам лн часовник и ни зная ла кога почва театъра?,, . —Аз обаче нямам намеренас ди
бързам а да са троша краката, М. Грубошлиови, Прод прати. Ако ще ходят някъде, да хо-
хдят, докхто е светло. А по -спнс, капо се стъмна. ще име да си прошит краката по шо¬
сето. Г. Кзрасливов, Разсгропьг в Ястробино.
ТРОША . СИ ПРЪСТИТЕ. Дисл. Отчаян съм, но знвм какво дв правя, ваИкам со зз
нощо (обикн. кито динам външен израз ни чувствата си със сьетвотнпн жест).
Ощо: Кърши прътите си>. Чупя пръсти.
ТРОЯНСКИ КОН. Книж. Източник ни хитро скроени измима, която носи гибел.
Име още фашистки сала, конго ни само жнзеят, но и коато искат да се възродят.., да про¬
никнат вътре в народната крепост, де я разрушат отвътре, свой тролн-кa кон да пу-нсm з
различните организации и партии. Г. Димитров, България и Югославия ще вървят заодно.
Във зслки случай -ъ-сдamе почнаха да глидат нс Докуше като нх mроян-ки кон и да се въздър¬
жат от всякакви комингерыы пред него. Ив. Петров, Мъртво вълнонио. Същевременно ,. .
■доказах, че цялега работи на отдела може да сс върша от дзаме вме-mо от десеп чозики
(без дх посочвам амина). — Искам да бъда превално разбран — каза ма гой [нзчялниа■ьп] —-
прела-кa кон в отдела няма де търпя! П. Минова, Какво покизвя кригиинпнг инзппз.
Водя началото си от псторпиокаaгз легенди за Греянсавги война, според която по идея на Одисой ди-
.найнито направили огромен дървон кон и то оставили под стонито ни Троя, кито ст прокгорппп, че напускат
•«сраната. Тровилите ваврзлп коня в гриди, - през нощта скритите вътре данайци излезли и отворили градските
врати нв сънародниците си и по този начин завладели Троя.
ТРУП МЕ ПРАВИ. Жарг. СмвИви мо, извънредно много мо кзшикн-.
ТРЪГА МИ СЪРЦЕ. Дахл, Иска ми со, ренно ми сс нещо.
ТРЪГАМ РАХАТ КАКО ПСИТЕ НА ВАСИЛИЦА. Дасл.' Ирон. Жинея лошо, по¬
днасям несгоди; тегля голямо тегло.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА В КРАК с някого ала нещо. Почвам да съгласувам дой-
кгвпнга си с изискванията нв някого или нощо, приобщавам сс ' към някото или нещо.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА В (ПО, ИЗ) ПРАВИЯ ПЪТ и ТРЪГВАМ <СИ> / ТРЪГНА
<СИ> В ПЪТЯ. Изоставям пешпто си навици и започвам дв живея почтено, да водя морален
живот; поправям ст. От по-малко провинения Горан . , , поасксха да обещае , . . , че ще сс
■опразн и щс тръгне по правия пъп. А. Каралпйиов. Пъгпшв д-лочни. Той е прощавал нх
всачки, конто са девала обещании, че ще тръгнат из правая марен пъп а са се заклевала*
че няма дх прлчат на Собрате хора, Г. К-р-сл-нон, На соло. Нала знаеш, бяха -вaкнхии дх
си копаят свободно от рекета и общанскаге зема, ти когато ний-нипрсд га възпряха, надиг¬
наха се като бисна, Аме на кого глобнца, на кого актиц,,... и усмириха се хората, тръгнаха
си з пътя. Г. К-расл-вон, Таки т. Млад момък можи ла блз зулум^луца? Ала като риче чо-
злк де тръгни з пътя, тръгва са. Д. Номиров, Братя.
Ощо: Влизам / влязи н правия път и влизам / влязи н пътя. Вземам / взема нрявпн път.
Днал.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА <КАТО> ПО МЕД И МАСЛО и ТРЪГВАМ / ТРЪГНА
<КАТО> ПО МАСЛО. Зи нещо — започвам да ст извършвам без пречки или затрудне¬
ния, лесно и много добро. Млада и Людмила, симийннгл й работа ще си подридяг, ще гръгнап
по мед а масло, затова та подписвам с две ръце, А. Гуляшки, Соло Водрово. Работата
тръгна, както се казва, по млд и масло, Началникът Генчев преглеждаше внимателно
приз очалапс са в-еkи документ и всяка хартийка. Св. Минков, Заплетен случай. Аз нс сс
надявах да тръгни работата капо по масло. Ив. Вазон, Михалаки Чорбаджи. Малкото попчл
407

се надяваше. чи като умри Стойко Дилшгинов, всичко а- селото щи тръгни по мий а масло.
Г. Ктртслтзоз. Изчадия адови.
Ощ—: Потичам / пот-кт <като> по м-д и масло.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА НАРЕД С ХОРАТА. Заживявам снос—н, нормтл-н жизот като
зсични хорт. На тиб лш остани света Оз оправяш, бре чиОо, Защо не се свистиш и тш сОшн
ден. пз Оз издухаш този вятър от главете си. пе Оз тръгнеш а ти нареО с хората, Ал. Кон¬
стантинов, Ртзии хора, ртзии идеала.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ОТ УСТА НА УСТА. Зт слух, мълва или н—що, направило силно
впЕчатл-ние и под. — започвам бързо дт се атзпростртнивтм, разгласявам от човек нт чо¬
век. — А. тъй ли! Ами ни Иван Гатив кой хоОш Оз се оплаква?. . . — Сегз ще тръгни от
усте на усте из село, че Пиатез]вште тормозили снахата си. Ив. ■ Петров, Ноикаитта любов.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО АКЪЛА нз някого. Ниодобр, Почвам дт постъпвам, дт
действувам изцяло под нечие влияние, повлиявам с— напълно от ияного в действията си.
Още: Тръгвам / тръгна по ума. НеоОоОр. Пое-ждтм с— / поз—дт се (повличам се / повл—нт
се) по акъла. НиоОобр.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО БЕЛИ ГАЩИ. Постъпвам, действувам нтнто ми е угодно,
ктто не се съобразявам с нищо. Тука всшчко е големецът; замажеш ли' му очшти. — тръгни
по бели гащи. Ал. Константинов, Бтй Ганьо.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО ВОДАТА (ВОДИТЕ) на някого, Дизл, НеоОоОр. Послул-
втм няного, отправям безропотно това, което той иска, изпълнявам желанията и заповедите
нт няного. Не този му скимнало своО, на онзи киегир и аскет по ооОзтз им Оз тръгнеш.
Инак — хвърлят чуковити. П. Ю. Тодоров, Зидари. ПриОссОателите са тръгнали по оедити
на кулаците, че нивите ам била пустеещи и пр, в. Работническо д-ло.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО ВРАТА СИ. Дшел, Започвам дт постъпвам н-мортлно;
сттвтм разпуснат, разхайтен.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО ГАЙДАТА нз някого. Неодобр. Послушетм някого, ит- ‘
прасям Безропотно тост, което той исна, изпълнявам желанията и заповедите нт някого.
—	И за тзя блага приказки на Габировия разбойник ти тръгна по гайдата му. в?— Чило ни
е разбойник, тзти, Чило е Ообро момче! Г. Картслтои, Габерози.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО КОЛАТА на някого, НеоОобр. Повеждам се по мнението
или желанието нт няного, изпълнявам безропотно тост, което той исна.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО КРИВ ПЪТ (ПО КРИВИ ПЪТИЩА). Зтпочзтм дт върша
лоши, и—поззолеиа, нечестна работа; сттвтм н-мортлеи, н—чест—н. По крив път сш тръгнал,
соатчс! Жал ми е зе младостта тш, Г. Карамазов, С—лсни истории. Тш, чичовото .. . си
тръгнал по крави пътища и мени - това хшч не мш херисва. Г. Картслтос, Селска истории.
—	Ростз0uачо! —— ричи повелително, но благоразположено той. — Тебе, чичовото. аз ти оби¬
чам, макер че си тръгнал по крив път, Г. Картсл^ос, ОБакнов-иа хорт.
Ощ-: Тръгвам / тръгна по лош път. Вземам' / взема (захващам / захвана) нравая птт.
Дизл. Хвтщтм / хваНт нризия птт.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО ЛИНИЯТА НА НАЙ-МАЛКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ.
Решавам дт постъпя ттнт, че дт и— ср—щит никакви трудности, дт постигна нещо с най-малко ■
усилия.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО ЛОШ ПЪТ. Започвам дт вършт лоша, н-позеолени, не-
ч-стни работа; сттвтм н-морален, нечестен. Никой не знаеше кзкво става с ния. Разправяха,
че е тръгнала по лош път. Елин Пелин, Г-рацитс. Къде отавахе тогава парите от лашното-
жито? Ни бяха малко пари. А на Матеки не му Осше толкоз зз парити — пара той амзши..
а сс Ооеше, че момъкът с тръгнал по лош път, Й. Йовков, Вечери в Антимовст^ хтн.
Още: Тртгвтм / тръгна по нрав път. Улавям / уловя (хвтщтм / хетит) лош път.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО НАКЛОНЕЕНА<ТА> ПЛОСКОСТ. Кнаж, Почвам дт
водя неморален, бсзнравствЕн живот; пропадам морално. Желив бие жсна са, Желев я изгонва
408

на произвола на съдбата - - - Пипам ги аз. лая жена не би тръгнана по наклонената пноо-
Лооя в тога положение? К. Калчев. - Семейството на гъ>кич[нтre.
Ощт; Подхлъзвам ст / подхлъзна ст (плъзвам се / плъзни ст) по наклонената ' плоскост.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО ПЕТИТЕ на някого. Започвам да пртслтдвам, да гоня ня¬
кого с цел да го заловя, ди го хвинИ. - В кратка схваяла партизаните апеуьонaхa врага и ое
изтеглиха- Па петите им тръгнаха жанДармерий^и части. М. Яворски. През огъня на
БалИ-нската битка. Тя вое се боеше. чк стражарите оа тръгнани по петите им. Ем. Кора¬
Лов. Дъщерята ни партизанина. Създавайки отряДа. ние съзнавахме, че първите стъпки щк
бъДат трудни, чк полицията ще тръгне веДнага по петите ни. Сл. Тръники, НЕотдавна.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО ПЪТЯ на някого. Започвам да постъпвам или да живея
аато някого, започвам да следвам примера ни някого, да подражавам на някого (обикн.
при творчество или общтcтитии дейност). Тръгна по пътя на баща ои. ф Никога не ще тръгнем
по пъпя на преДаяените.
Ощт: Тръгвам / тръгни по стъпките.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО СВЕТА. ЗаминавАм. оmпривпи ст з-някъде бтз определена
поСока, обикн. нидалтч и ни различни места. Щом слязъл на земята, тръгнал па овеял. Оти¬
шъл у един граё, гёепо царят апседнал на ланал у е!на баба. Народни приказка.
Оцт: Улавям / уловя (хващам / хвани) свтти. Забивам / забия по свт—а.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО СВОЙ ПЪТ. Заживявам cииоcгоптелти живот според
собствените си разбирания. Ти не можеш да ни понасяш, нк можеш дори спокойно ёа разго¬
варяш с нас ... И затова ние, децата пи, оъщо не можем ёа яе търпим. Затова гоели от нас
тръгна по свой път. Д. Димов. Тютюн. Едно несходство нл профеоиияе може да накара съ¬
прузите !а ое избияя. да ск изДушая! Защо ще се пролива невинна лръв! Нела всеки тръгне
по своя пъя! Сг. Ц. Даскалов. Есенно сено.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО СТЪПКИТЕ на някого- Вж. Тръгвам / тръгна по пътя
на някого- Нима яой, баща му, би отказан подкреплял си за лоято и д. била обща работа!
Разбира ск, че нк- Из яая път тай беше тръгнал по неговите стъпки - Й. - Йовков, Жетварят.
Синът тръгна по стъпкцте на баща си и оъто стана музикант.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПО УМА на някога - Иeадобк. Почвам да постъпвам. да дей¬
ствувам изцяло под нечие влияние, повлиявам ст напълно от някого и действията си. Няма
ни за тебе хурла и игла, ами си тръгнала по ума на хайдупаципе и нехранимайковците? Ив.
Вазов. Под игото. Ти ли бе. яи у„ оп цяно оела се намери !а тръгнеш по ума на разни
бал^ёжии, свинари и кaзвeапкaховр! -. . Бедни, а? Комунизъм ще развиваш! Г. Кирисливов.
Първи кримоли.—След харман ще ое апёеля — тъй ще бъде по-добрк за всички ни ... — Ката
ои тръгнал по ума на жена си, слушай я! — пaтокт! Мирчо. К. Петканои. Хайдути. Дърпа
жена, мари сестро. а тръгнала по ума на Дъщеря си! Чудомир. Не съм от тях. Блокова! Мани,
холан! Стар сгаварист лата тебе. по ума на дружбаши и московски агенти тръгнал. Г. Кири¬
сливов, Аиинcгнп.
Оцт: Тръгвам / тръгна по акъли. Иeоёобк- Повеждам се / поведа ст (повличам се / пов-
елеки се) по уми. Не^обр.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА ПРЕЗ ПРОСОТО. Започвам ди постъпвам безотговорно. кито
преставам ди се интересувам ог ред, приличие или законност. Той ое пропи и една сутрин го
намериха обесен в яхъра при конеяе- Жена му плака от кумова срама, забрави го за яри дни
и съвсем тръгна през просото. Д. Спрос-ринов. Симообртчеинте. Научи ни. чк С^ла тръгнала
направо през просато? Дори вече не подбира. Снощи я гиДели да вниза г квартирата на минния
старши отражар. Хар. Русев, Под земята. Из окно зашушулаха: — Вдовицата Дочла и
машинцстът Нейко тръгнали през просото- К. Пттаинои. Мориви звезда кървава.
Оце: Удрям / ударя го (я) пртз просото. Отрязвам / огртжа пртз просото бос. Диал.
ТРЪГВАМ / ТРЪГНА С ГЛАВАТА НАДОЛУ. Зи - нтщо — започвам да вървя зле,
обърквам ст. забърквам ст. — Ханёжи, ти нялак ои нк ми ск харесваш днко . . - Как мога.
логапа всичко е тръгнало о главата надолу? Ст. Чилингаров, Хлтб наш нисущний. Всичко
ск объркало и тръгнало надолу о главата, кагата започнал строежът на новия зава! и на но¬
вата ниния- М. Мирчевики, Тихо пристанище.
409

ТРЪГВАМ / ТРЪГНА СРЕЩУ (ПРОТИВ) ТЕЧЕНИЕТО. Книж, Започвам да дей¬
ствувам н рвзроз с общоукгинонените норми и градицпи или срещу господствувашпто н
дидон момент норми и кхвзщанин; звпочвим да ст противопоставям на обшоустаневенеге,
общоприетото.
ТРЪГНАЛО МИ Е МАГАРЕТО НИЗ БЪРДО. Дасл. Търпя нокнелуап, но ми върви.
ТРЪГНАЛ СЪМ БЕЗ ОНО НА ГОДЕЖ. Дисл. Подагр. Но съм си приготвил най-
необходимото, няй-нижното зи нощо, коото в момента предприемам.
ТРЪГНАЛ СЪМ БЕЗ СВАТ НА ГОДЕЖ. Дасл. Подагр. Но съм си приготвил ний-но-
обхедпмеге. най-важното за нощо, коото в моменти предприемам.
ТРЪКВАМ / ТРЪКНА КИБРИТА на нищо. Дасл. Запзпвам. подпалвам нсщо. — А
.мога лн да трькиa кнбрнгс на пвояяи къщица ?—попапа Мито Мапонкан спокойно а сираоз-
.но. Т. Харм-аджиен, Родово
Ощо: Драсвам / дриснз (тогля, удрям / ударя) кибрити.
ТРЪНЕН ВЕНЕЦ. Кннж. Мъки, страданио, тежко изпитанио. Изкуството? Но ря¬
дък дар е го, / роденaлт за лира а Слито / на зъл мертираум и жертва — жриц, / на¬
градата му трънсн е зснец. Ем. п. Димитров, В страната на розите. Оказа се, чс поза ни и
някаква леконравнх бонвиванка., . . , а и една дьибокотрaгичах натура, •поис-лa кръста а пръ-
ниная зснец не голямата любов, М. Кромон, Романът на Яворов.
От овянголккпя разказ зв бодливия трънон вонсц, неcгавон от воИницито върху гл-ватв на Исус преди
разпъваното му на кръст.
ТРЪН ТИ ПОД ОПАШ. Дaси, Вж. Трън ти под опашка.
ТРЪН ТИ ПОД ОПАШКА. Дасл. Обикн. във 2 и 3 л. Но мо е грижи, чо си отиваш;
мвхяй со, върви, където искиш (казва се, котито някой заплашва, чс ще бяти).
Още: Трън ти под опаш. Днал.
ТРЪНЧЕ В ПЕТАТА нх някого, Нощо, коото силно безпокои, . мъчи, нригскниня ня¬
кого. Нсму се беше паднало да пхза дързхга. струпани край шо-спо. Откъде ди сме знаела,
че това нa-ил-твеао блздлй-пвил было трънче з петаге му. Н. Хайтов, Шумкй от габър.
ТРЪСКАМ СИ ЯКАТА от някого. Показвам, обикн. с определен жост, чс някой
е опасен човек и създава всяаааьн нид неприятности.
Ощо: Търся си якати.
ТРЪСНАХ ВЪЛНАТА някому. Дасл. Набих някого.
ТРЪСНАХ СИ ЯКАТА. Дасл. Освободих со от нещо неприятно.
ТРЪШНАЛО СЕ ГЪРНЕТО, ТА СИ НАШЛО ПОХЛУПКАТА. Дисл. Принибр.
Употребява се, когато при някакви работа, дейност и под. уиаствунаг хорз с еднакви недоста¬
тъци, еднакво пеши. хора, които нарочно ст търсят.
ТРЯБВА ДА ЗАРЕЖЕМ < НА ГРЕДАТА>. Употребява се, когато някой из¬
върши нещо неоиаквино, нещо, коото нирушива навпнигт му. Еле в къщи да си погълчам, да
задам здрави ла стс, какво чинаг длцате . , . Ей, трябва да зсрлжлм нс грлдсга. Г. Краов,
Човещина.
Ощс: Къдо да зарежем.
ТРЯБВА ДА МУ СЕ ЧЕТЕ МОЛИТВА. Дасл, Полудял с.
От християнския обичий попът дв чото молитви на болен, побъркал со и др.
Още: Заводи то при попя дв. му чото молитви. Дасл.
ТРЯБВА ДА СА МУ ПРИПЕКЛИ ГЪРНЕТО. Днал. Употребява ст, котито някой
бърза да • си отидо.
ТРЯНКА-ФЛЯНКА, БАБА СТАНКА. Днал. Нрлнлбр. Празни думи, празни нрпкизап
410

ТУЙ ЗА ТУЙ. 1. Свършено, ликеадиатио. Царското птиче веднъж каца нз човека нз
■главата уъу живота му; ако го хване, Ообре; зко ни, туй за туй, П. Р. Славейков, Бтлгтрски
притчи или пословици и характерни думи. Де сш като другите, колко ти струва Оа скриеш
куфара и когато ОойОс онзи, Оз кажеш, чс не тш е оставян никакъв куфар. . . РазОшра сс, стшгз
■да искам, стига Оз съм някой' безчестник, ще скрия куфара ш туй за туй. Д. Немиров, Бед¬
ният Луна.
2.	Без резултат, напразно. С мини в купето бяха Овоацз нароДни представители. еОиният се
вълнуваше, възмущаваше се. ззкенозшс сс Оа телеграфира от първата станция и Оа се оплачи
на министъра, но туй за туй. Ал. Константинов, Cофии-М-здрТ-Ватет. Ама ш ни господина
министра госпожата сш няма хас, Ожанъм; уж ми оОсщз. чс ще ричи Оа ми турят сОИн
звънец, пз туй за туй, Ал. Константинов, Разни хора, ртзии ид-тли.
3.	НепрЕменно. Ако сс спрсш зе мелко, пещерата щи се затвора а ти щи останеш вътри
завинаги, Туй зе туй щи ззгшниш, А. Картлайчез, Топла рыкте-чна.
ТУЙ НА ДРУГИ ПОП ЕВАНГЕЛИЕ. Дшел. Ктто възклицание, зт дт с— посочи, че
нещо и— се отнася до мене, и— ме засяга, и— ме интересува.
ТУК<А> ДА СИ ОСТАНЕ. ООшкн. вметнато. Дт се запази з тайна (зт нещо, по¬
зер-но интимно). — И, знача толкоз проклет с този ваш господар? — На теби само го кез-
уем, и тук Оа са остени — животът ни е дотегнал от него. Г. Ктртслтвов, Орлов нтмън.
Разбера -веднъж завинаги. чс това, което говорим помежОу сш, - тук трябва Оа си остани,
М. Марчевски. Тихо пристанище. Ди що сш чул. туке Оа сш остане! А прш бейовите хич
и не ходи. А. Христофоров, Ангария.
Още: Между итс дт си остане.
ТУКА ЛИ СИ —- ТАМ СТОЙ. Зт нещо, ноето извънредно миого учудва, поразява,
смайва. Г-н началник, чувствувам, чс от Осн ни Осн ставами Оазмата по-сербез. Чуя лш,
чи кежс някой Ови Оумш против Сговори — веднага му дърпам сОно рибрине, туке лш са —
там стой. Хр. Радееска, Седмичен репортаж.
ТУК-ТАМ и ТУК И ТАМ, Не навсякъде, ит отделни м-стт. Силото току-що си
пробуждаше и тук-там по Ооорищзтз се мяркаха ранобуДни стопанки. Елин П-лин, Щър¬
кови гнезда. Гърмежите вече Ояхе пристанали; тук-тем семо сс чуваши тревожен кучешки
лай- П. Михайлов, Под земята. Те [растенията] рестяхз тъй гъсто, чи образуваха същински
покривка над ооОата, Тук-там из ния сс показваха били нижнш цветове. Ем. Сттиез,
През гори и зоди. Тук а там пръхкавата зимя овлажня от кръвта не бойците. П. В—жииоз,
Нтлттт сила. Тук и там нзО водата стърчеха кичури тръстика.. Й. Радичков, Н-осветенитЕ
дворове.
Още: Гун-там-.
ТУК-ТАМЕ. Вж. Тун-ттм. Тук-таме из дворовете н]лайозт кучите. П. Незиткомоз,
Бяло и черно. Чсросн карамфил или мелке алене розичка разхубавяваше тук-теми някое
младо и свежо лице. Д. Димов, Тютюн.
ТУ НА КЛИНЕЦ, ТУ НА ПЛОЧА БИЯ. Дшел.Често си меня мн-нието, непостоянен съм.
ТУНЯ БЕДА ИНЯ ВЕРА. Дшзл, Много своенравен, опак човек.
ТУПАМ БРАШНЕНИЯ ЧУВАЛ. Извличам ощ— облаги от и-що, от ноето зеч— — из¬
черпано почти зсичко. Вай аижОали ли сти обществений Оиятел, [Довчерашний глаОник, идео¬
лог, мечтател — ! от министерский стол кек смело тупа той / брашняншя чувал ? К. Хра¬
стов, Каун кадия ое праза.
От послов. Бралнения чузтл колкото го тупал, с- пуща бртлио.
ТУПАМ ПО РАМОТО някого. Понтззтм, че одобрявам действията, постъпките ит
ияного; хваля. Товз и то българинът, Дей му тш нему Оз лицемери и по рамото Оз ти тупа,
а пък кзто Оойде Оо черпня — извинявай. казва, Друг път ще се събсрим по за Дълго. Сз. Мин¬
ков, Разкази з ттртл-жова кожт.
ТУПАМ СЕ В (ПО) ГЪРДИТЕ. 1. Изтъквам себе си, приписвам си заслуги, хваля с—
незаслужено; стмоизтькзтм се. Патриотите на „иОро“ ще ги срещните най-виче срий бога-
тате среОш нз българската буржоазия- Те никога не са ходили нз фронта.. . Тези хора си
тупет в гърОшти и казват. чиса патриоти. Б. Шивач-з, Космополитизъм а литература.
411

— Та. demo ще се сърдиш нх нас. по-добрс хубостника са погледни. Дс ге обичаше гой. ня¬
маше да дигни глазе пропав баща са. Че не му стигаше всчлрга тук. огадс нх другия ден и
сред мегданя да сс тупа в гърдите, П. Ю. Тодоров, Първите.
2.	ВаИЖам или кгая В сслячествоого сс е наагрупаао планини от .лоба и оттаяна реши¬
телност, а вил го кхрапе да се тупа по гърдите и дх зака: аз съм лош, жалък, Кр. Кюливаов,
Светлини по пътя.
Ощо: Бия со (удрям се, бъхтя ст) в гърдите.
ТУПВАМ СЕ / ТУПНА СЕ НА ГЛАВАТА нс някого. Натрапвам сс ня някого да живоя
при ното или ди мо издържа, дв мо храни.
Ощт: Тропизм сс / тропни се (натуризм со / натуря со) нз тл-вата.
ТУПНИ МУ САМАРЯ И ГО ПУСТИ ДА БРУЛИ КРУШИ. Дисл. Изпъди то.
Ощо: Тури му са^а^^<^!^^> и (пи) то пусни да брули круши. Дасл.
ТУРВАМ ! ТУРНА НА КОПАТА някого, Дасл, Накарвам някого дв со звомо с нощо
тежко, мъчно и го оставям сам да се мъчи с ното.
Ощо: Качвам / ааиа нз колит-. Дасл.
ТУРИЛА ШАР ЛАГАНДЖИЙСКИЙ КОН. Дасл, Употребява со, котито о наляно
много масло н яденето.
ТУРИЛА ШАРЛАГАНДЖИЯТ С ЧИЗМИТЕ. Дасл. Употребява се, когато с нзляно-
много мисло в яденето.
ТУРИЛ СЪМ ПАМЕТ В ГЛАВАТА. Дихл. Опил съм со.
ТУРИ МУ САМАР<А> И (ПА) ГО ПУСНИ ДА БРУЛИ КРУШИ. Диал. Вж. Тупни
му камари и го пусти ди брули круши.
ТУРЙ СИ БЕЛЕГ НА УХОТО. 1. Поучи ст, вземи поуки от някаква преживяни непри¬
ятност или трошки и ннимвваИ тя да но сс повтори.
2.. Помни и знвй, чо ще ти върна, що ти отмъстя.
Ощо: Турй си (турни си) обици нз ухото /към 1 знач./.
ТУРЙ СИ ЗЪРКЕЛИТЕ. Пренибр. Грубо. Вж. Турй си очилати.
ТУРЙ СИ ОЧИЛАТА. Нрлалбр, Вгледай ст пе-внпмзголне и що нидиш, щс забележиш.
Ощс: Турй си зъраелпге. Нренлбр. Грубо.
ТУРНАХ СИ И ДВАТА КРАКА В КАПАНА. Обвързал съм се, заангажирал съм ст
здраво н някакви неприятни или опасна работа.
Ощо: Улових со и с двата крики в аанани.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) БАЛТИЯТА на някого ила не1що. Днал. Ставам
прпипни някой или нощо да пропадне; епрепастивзм. унищожавам.
ТУРЯМ / ТУРЯ БЪЛХА В УХОТО на някого. Внушавам нз някого никзава неприятна,
натрапчива мисъл, която почва да то вълнува, смущава, тревожи.
Ощо: Пускам (пущим) / пусни бълха в ухото.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) В ДЖОБА СИ някого и по-рядко ТУРЯМ /
ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) В МАЛКИЯ сИ ДЖОБ някого. Превъзхождам някого по спо¬
собности, знания, култури или ностпжонпя• Думах сз. тоя момък щи ни тура в джиба си,
Само салтаната му като видях , . . Р. Стоянов, Майстори.
Ощс: Слатим / сложи в джоби си и слитим / сложи н малкия си джоб.
ТУРЯМ /' ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) В ДЖОБА СИ2 нето. 1. Вземам зв себе си, при¬
свояваме незаконно (обикн. за пари). Ако друга мълчашком / гуры милион зъз джоба. / та
той има чист а дом / а висока е особа, Ив. Визов, Свогсаито укпевпя•
2. Спечелвам (за нирп). От сделката той тури з джоба са няколко халядарка.
Ощо: Слагам / сложи в джоба си2.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) В ДУПКАТА. Пращам в затвора; з-пир-м,
з-държ-м, зитвирям.
Ощо: Нитпаввм / натикям в дупката.
412

ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) В ЕДИН КОШ някого с (и) някой друг. Смятам'
някого еднакъв с други, нт правя разлика между него и други.
Оцт: Слагим / сложи и един кош. Турям / туря (турвам / турна) в един кюп.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) В ЕДИН КЮП някого о (и) някой друг. Ow-
тaи някого еднакъв с други, не правя разлика между него и други. — Първа мъжка гимна¬
зия беше еДинотгенаял, кояпо ое яви по-масово на акцията — започна яя- —— А така, !е! •—
възкликна Кънм- Пък аз ои мислех, че сц ни турила в единлкюп о другите. А. Гуляшки, Любов.
Оцт: Слагам / сложа и Един кюп. Турям / туря (турвам / турна) в един кош.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) В КОША1 пкта- 1. Оставям бтз виии.иит. нт
разглеждам (обикн. заявление, молби и под.).
2. Отхвърлям, не обнародвам. не публикувам (nткaгио произведение).
Още: Хвърлям / хвърля и коша.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) В КОША2 някого- Включвам някого и нещо.
което ще ми донесе птчилби, използувам го за нтщо. Ганка Попова. учителка, Паралии —
записваше той [Горо-ломои], лаяо сричаше Думите . - - Щк я пазaае!кауцм и нея, щк я застра¬
ховаме. И нея ще я яурим в коша. Й. Йовков. Приключенията на Гороломов.
ТУРЯМ / ТУРЯ В ОЧИТЕ НА ХОРАТА някога. Диан. Показвам открито, пртд всички
грешките, слабостите, недостатъците на някого. Бащата на няколко пъти недоволно ое взира
в лицеяо на сина ои. Мижа Сали размисли — хайде ат него да мине, да го не пуря в очите
на хората. Б. Нтсторов, Ариф и Рамзини.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) В СМЕТКАТА някого. Имам пртд вид някого
зи някакви работа; разчитам ни някого за нтщо.—Манол е мазанка!— изоумяя бай Камен. —
Него хич и не го туряйте в омеялаяа. К. Калчев, Живите помнят. Щк усяроим хайла. ..
Кой ще ёойдёР... — Аз, бай Петко! - - - Тога бе Вълкан Мечката оя горнаял махана. —
Добре. Тебе и без това те турях в сметлата. Ив. Мартинов. Пролет мили.
Оце: Слагам / сложи и сметката.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) В ЧЕРНИЯ СПИСЪК някого. Смятам някого
за неблагонадежден и политическо отношение; причислявам някого към нтбл.гонадЕждинтт.
Ощт: Турям / гуря (турвим / турна) в черния тефтер. Записвам / запиша (слагам / сложа)
и черния списък.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) В ЧЕРНИЯ ТЕФТЕР (ЧЕРНИТЕ ТЕФТЕРИ)
някого. Смятам някого за неблагонадежден в политическо отноштнит; причислявам някого
към неблагонадЕжднитЕ.
Ощт: Записвам / запиша (слагам / сложи) в черния тефтер (черните тефтери). Турям /
гуря (туриам / турна) в черния списък.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) В ШЕПАТА СИ някого. Превъзхождам някого
по способности. знания. култура или по постижения.
Още: Слагам / сложи и шепата- си.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ВЪЖЕТО НА ШИЯТА на някого. 1. Обесвам
някого.
2. Подчинявам някого под властта си; заробвам. Богдан и Добра се венчаха — втората
голяма изненаДа на сенояа ... — Хияруша Добра — оплеяе чужёинчето. пури му въжета
на шията. К. Петканои, Хайдути.
Оцт: Слагам / сложи иъжт—о н. шията.
ТУРЯМ / ТУРЯ ГЕМЧЕ някому. Диал. 1. Ограничавам свободата ни някого, изтмим
го под властта си; обуздавам, укротявАИ.
2. - Оженвам някого.
Още: Турям / туря юзда.	•
ТУРЯМ / ТУРЯ ГЪРБИНА. Диал. Улеснявам някого за извършвант—о на нещо, поиигАИ
му. Па не опига тава. ами по-лани уйДурДише с попа и с чорбаджиите — оъо оваияе ои —
па и началника тури гърбина. та правиха, вършиха, яолу по едно време чухме, чк иолани
да го изберат и за там. да иде у София. Мих. Георгиев, С гтбтшир - и с въглен.
413

ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ДИНЕНА КОРА някому. Хитро измамвим,
изигравам някото, обикн, кито му попрочнам дв осъществи нсщо. — Този път члрвсните ще
нн бияя ... — Аз пък масля обратното — възрази зет му. — Ти а зс годишното събрание
мa-лешл обратното, пък ги туриха данина кора. К. Калчев, Живите помнят.
Ощо: Слагам / сложа (подлагам / подложи) динонз кори. Подхлъзвам / • подхлъзни нз
динена кори. Удрям / ударя динени кори. Дасл. Х^зулввм / хързулна <една> динена корз~
Дасл,
ТУРЯМ / ТУРЯ ДУША НА МЪКА. Диал. Готов съм на вкякиквп усилия, жертви, труд,,
политам големи усилия, обикн. зв дв постигни нощо. Като нл помогнала кавгаге, дошли пра-
мене да зържа ни момчето муска, да нс сл жлни за размоминапс, ама да вземи оная,. дего¬
не старите бала на сърцс. „Добри, казвам, ще туря душе на мъка. дано до утре да направя
мсгаята“. Н. ХаИтов, Шумки от габър.
Ощо: Слатим / сложи души нз мъка. Дасл.
ТУРЯМ / ТУРЯ ЗНАК НА РАВЕНСТВО между някоа, между, нищо а нещо друго,
Кннж. Изравнявам н някакво, обикн. лошо отношение нощи, хорз, които сс разлпиввзт по¬
между си, смятам ги однзавп.
Ощо: Слитим / сложи знак ни ринонстно. Кннж.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) <И> ПИСКЮЛ <ОТГОРЕ> на нищо. Из¬
вършвам нещо, с което влошавам още повече някакво лошо положение. — Нае се борихме
-рещм -говориспкипе зскони — вае ам яурахте а пискюл отгори! Г. Карисливон, На прав път..
Ощо: . Турям / туря (турвим / турни) качулка.
ТУРЯМ / ТУРЯ КАЛЕМА. Дасл. Подписвам ст.
Още: Слагам / сложи к-лома. Дасл.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) КАПАК на нсто, 1. Съумявам ди дим сполуч¬
лив, остроумен отговор за нощо, неднати отвръщам на нещо. Би-окaпa порта не одобрява-
да сс пате народът! Нс колго наш Антим турнал такъв капак: „Знача зал огричапе зна--
чсннепо на народа ... А сз ще ви заявя, че. без народа пит пара не чаня! Не съм никакъв екзарх -
а бегер ог клисар з църквата!“ Хр. Д. Брьзпцев. Някога н Цариград.
2. Извършвам всичко и още нещо свръх това. — Нл си сърди на хората, Капо направиш едно,,
хората отиват по-нamсmьк, Нл мога дх та простя и аз. Чхкхй, чакай! Добри, чс са решал
да адсш з чити. Щс пураш капак. За тебе сега друго а не оспазс. Д. Тилов, Гласовете ви чувам..
Ощо: Слагам / сложи кзнаа. Квнаа похлупвам / похлупя отторс /към 1 знич./.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) КАТАНЕЦ НА УСТАТА някому. Нак-рвим •
някото да мълчи, да но говори за нещо, ди не издави някаква тайна.
Още: Слагам / сложа (поставям / поставя) аитинон ни устата. Турям / туря (туризм / '
турни) аатпнзр (кофар) нз устата.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) КАТИНАР НА УСТАТА някому. Н-кирв-мг
някото • да мълчи, дв не говори за нещо, да нс издави никиави тайна.
Ощо: Поставям / поставя (слагам / сложи) к-танир ни устати. Турям / туря (турвим /'
турни) китаноц (кофир) нз устита.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) КАЧУЛКА на нето. Извършвам нещо, с коото“
влошавам още повече някакво лошо положение.
Ощо: Турям / туря (турвим / турна) пискюл. Слатим / сложа качулка.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) КОФАР НА УСТАТА някому. Накарвам ня¬
кого да мълчи, да но говори зв нощо, да не издави някаква тайни.
Ощо: Слагам / сложа (поставям / поставя) кофар нз устата. Турям / туря (турвим / турна“
кзтанир (аитанон) нз устати.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) КРАК на някого.. 1. Спъвам някого, като пре¬
пречвам крика си пред него. Нс нея [улицата] се слизаше по няколко каменни стъпала, Там--
идно момче тура крак на Васко и той, както тичаше, се спъна, падна. затъркаля се по пях,
Т. Харманджиов, Родове.
2. Попрочвим на някото ди извърши нещо, да успет. Доксто си намират на. кормилото та¬
кива като Дойчинов, много оплаквания ще бъдат глас в пустиня. Щом като гой нему ни по-
414

вярва и се опита Оз му тури крак, то какао остава за обикновените селяни а грижОвни?! Ст.
Ц. Даскалов, CтуБлеискиге липи. Приказваха сш за войната. Хвърлили сс Ояхе като лъоовс,
а ето че им туриха крак. В. Геновсна, Сед-м години.
Още' Слагам / сложт (подлтгтм / подложа) кран. Турям / туря (турвтм / турна) марнт
/нтм 1 зитч./. Турям/туря (туриам/турна) нТнтлкт /към 1 знтч./. Дшзл, Подставям / подставя
нртк. Дизл, Турям / туря (турвтм / турит) иогт. Дшел.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) КРЪСТ не ниmо. Ссъртзтм с нещо, премахвам,
унищожавам, прекратявам и-що. „ООщото дело на Саймов.,, е в същност идно буржозза]-
Оимократшческо дело а зко неговите проповеди биха сс оъзпршилш от всшчкш „нзпрейншчзви
илсминтш“, а в туй число и от социалдемократите. то нае ощс в Рздославооо ареми трябваше
Оа турим кръст на работническата социалдемократически партия, Г. Георги-з, Социализъм
или демократизъм? Наши неОоброжслатили,, - поддържат асячсскш нишата опозиция, преО-
стаоят я за огромни силаЛешият нероО е заинтересован Оз се тури най-носле кръст на тази вре
дни за нашите стрини легенда. Г. Димитров, Напред против р-акцията и фашизма... ОкриОохи
стопанството а щяха дз му турнат кръст. зко не бяха пратили Петко от гори, Ст. Ц. Дас¬
калов, СтуБл-иснит— липи.
Ощ—: Слтгтм / сложа (поставям / поставя) нртст.
ТУРЯМ / ТУРЯ ЛИЦЕ ПОД НОГИ. Дшал, Изгубил стм всякакъв срам, държа се на¬
хално, Безсрамно. — ДиОо .. . ете, я . .. они .. . ризшл у к-^i^i^!... не с чиреИ. . , Турили,
лице под - ноги. па не сс търпи вичс! Мих. Г-орги—з, Рада.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) МАРКА нз някого. Спъвам ияного, ктто па--
па—увам крака си пред него. Но кзк мислиш — чс ръководството Ориме и ни бОш за нашити
пооеОинши? Грешиш. Верно, то не се заяжОа с простия препасозч или бегач от час - . . Нз
опитай сс Оз ухапеш някое куче или Оа туриш мерка ни Директора. Сп. Йончев, Ктк с— става.,
ангел.
Още: Турям / туря (турвам / турит) крак /в 1 зитч./. Турям / туря (турвам / турит) иогт.
/е 1 зитч./. Дшал. Турям / туря (турвтм / турна) оТкълнт. Дшал, Слтгтм / сложт марнт.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) МАСЛО НА (В) ОГЪНЯ. 1. Подбуждам, под¬
стрекавам ощ— поз—ч— някого, зт дт извърша иещо.
2.	Стд—йстзувтм, спомагам зт изострянето нт някакви неприязнени чуествт, настроения.
3.	Разпалвам още по-салио някакво чувство у някого. Немилостиви сз товз, момите. Ти
турят жар в сухетз плява; масло в огъня. Г. Г. Влтйков, С—дянкт.
Още' Нтлавтм / налея масло з огъня. Подливам / подлея мтсло ит огъня. Дшел.
ТУРЯМ / ТУРЯ МЕРАК не някого. Дшал. Влюбвам се з няного, пожелавам го силно,
— Стрино, ете, тоя, нашият Лило, турил мирак. хвърлил око нз оная, Ценовата унуке,
Мах. Георгиев, Ртдт.
Още' Хвърлям / хвърля мерак /з 1 знач./.
ТУРЯМ МУ / ТУРЯ МУ ПЕПЕЛ <ОТ.ГОРЕ> и ТУРЯМ / ТУРЯ ПЕПЕЛ нз
нещо. [Чисто: Гура му п—п—л и тура пеп—л], Не говоря повече зт нещо неприятно, и— с— зани¬
мавам с него, гледам то дт с— забрави. — Тури му пепел, Стефани. минала работа е то.
Стават грешки, пък то нз грешки има а прошки. Н. Тахолоз, Дни ктто другите. —— Аз съм
готов Оз сс резОерем, другарю началник. Било що било, Оа му турим пепил. М. Марчеесни,
Тихо пристанище. — Бай Стефане- кзОахатлия съм! Ни ми съДа а не питай за нит]! —
Щом е тъй, тури му пепил а хващай ралото. Н. Хайтов, Пасмт от пущинаците. — Какво
има Оа знаеш, бе къзъм, кзкво шма Оз знаеш! Турите му нинил отгоре а толкоз, Какво му остава
на чооик, щом резвелш живота а семейството са. Из. Петров, Ноннаната любов. — Свой
човск, сиромах човск. как можи таке! . . . Некз ОойОи към Оомз. щс му Оам жито- колкото
му трябва. . . Пък за това. дето се и припознал а неша Дича, Оз му турим пипел а .. . —
Не съм сс припознал.. . — изправи сс неежин Янко. Г. Картслтои, Бтщт. — Да правим ли
следствие зе Днешната разправия? ... — Най-добри Оа й турим пипил нз тзя история —
риче той приятелски, — Защото зко науча окръжният управител и мене ще калийОасз, но
а нз тебе няма Оз проста. Де - го знеиш! Г. Кара^асои, Обикновени хора.
Ощ—' Слтгам <му> / сложа <му> (сипвам <му> / сипя <му>, посипвам <му> /
посипя <м» кепел,
ТУРЯМ МУ / ТУРЯ МУ ТАПА. [Чисто: Гурн му тапа]. Жзрг, Н- говоря поз—ч—
зт нещо неприятно, ие с— занимавам с него, гл-дтм то дт с— забрави.
Ощ-: Слтгтм му / сложа му тапа. Жарг,
415

ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НА ГЪРБА - СИ нещо. 1. Обикн. с отриц. Об¬
личам, нося някаква дреха. Да му опустеят парите, логато една риза каяа хората не туря
на гърба ои\ Й. Йовков, Вечери в Аитниовcанп хин. И чак тогава гаркапа Вена тури на
гърба ои Дреха з!рава. Ст. Михайловски. Басни. Нова година е. а нямам лакво !а туря на
гърба си.
2.	Напълнявам-	aкаоеme уe аднее, aммe ,ее, алксоею аанке, туря го окббe „и, алии,
Станча? Й. Йовков. Приключенията ни Гороломое. Тури ' на гърба ои още 3 килограма.
ТУРЯМ / ТУРЯ НА ДНЕВЕН РЕД прт„- Книж. Предлагам, искам нещо да бъдт раз¬
гледано. обсъдено или разрешено.
Още: Слагам / сложа (поставям / поставя) на дневен ред. Книж.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НА ЕДНА ДЪСКА нещо • или някого с (и)
нещо друго или някой друг- Не правя разлика между различни неща. хора, смятам ги Еднакви,
изравнявам ги. Дава ни ни тава право ёа отъждествяваме, да туряме на една дъола чор-
баДжийотвояа и буржоазията, или да пррвкьmaмe чокеa!жиаствгто в органическа оъотавна
част на буржоазията! Т. Павлов. - За иараcнчтcка история ни България.
Ощт: Слагам / сложа (поставям / поставя) на тдн. дъска. Турям / туря н. една плоскост
Книж-
ТУРЯМ / ТУРЯ НА ЕДНА ПЛОСКОСТ нещо или някого с (и) нещо Друго или някой
Друг. Книж. Нт правя разлики между различни неща, хора. cипгаи ги еднакви, изравнявам ги
Оцт: Турям / туря (гурвам / турни) на едни дъска. Слагам / сложи (поставям / поставя
ни едни плоскост. Книж.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НА ЕЗИКА СИ някого. Диан. Започвам да зло
словя за някого, да го одумвам. С жени на глава не ое изниза. За него по-Добре ще бъде да о
върви и да не ое спира. Ще ги разсърди, ще го яуряя на езицияе си и цян Ден ще го под
мятат по врати и хорапй- К. Пттаинов. Хайдути.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НА КАРТА нещо. Излагам ни опасност. риск
нтщо. за да постигни някакви цел; рискувам. Всяла борба има своя отровен хашиш, - • • о
реДки изключения, това < вече за хората, коияо оа успели да пуряя нл карта амбицията ои
с цклолупнояо й човешко' естество. П. К. Яворов, Хайдушки копнения. Ние бяхме турили
там [при Сливница] на карти нашата чест — честта на български офицер - . . тъй го раз¬
бирахме. А. Страшимирои. Смутно време.
Оце: Слагам / сложи (поставям / поставя) н. карти.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НА КРАК някого ини /^0. 1. Привеждам и
бойни готовност. мобилизирам. Американките много се вгнежёля в нашия майор. - -
Те, горлияе. не вижёая офицери — любопитни! И нашите им разправят. че ние имаме силна
армия, • • • • чк в случай на война ние Двеояк хиляди души можем да турим на крал. Ал. Кон-
oтинтииов, До Чикаго и назад.
2.	Подтиквам към бързо, енергично действие, мобилизирам за действие, работа- Обявява се
някъде опачла. . . .. апелира ое към цянапа кaе„ян„чрсmго за морална и материална поддръжка.
цялата партия понякога ое туря на крал- ... но воичло това остава непрочетено оп
самите стачници. Г. Георгиев, Един nиртнти въпрос. Воичло в работническия квартал
се туря на крал. Изёигая се барикади и 60 000 работници гъояавая. Г. Георгиев, Руската
революция.
Ощт: Поставям / поставя (вдигам / вдигна) ни крик. Турям / туря (туриам / турна)
ни нога.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НАКЪЛКА на някого. Диан. Спъвам някого.
кито препречвам крики- си пртд него.
Ощи: Туртят / туря (турваА / -урна) крак /и 1 зиак./. Туряй / туря (тури. / турн.)
нога /е 1 знач./. Диан. Турям / туря (турвим / турни) марка. Слагам / сложа иакьлки. Диан.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НА МАЛКИЯ СИ ПРЪСТ някого. Пртвъзхож-
дам някого по способности. знания, култура или по постижения. Най-манлияя оин излезе
много ученолюбив и умен, пури братята ои на маллия си пръст.
Ощт: Слагам / сложи (поставям / поставя) ни малкия си пръст.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НАМОРДНИК някому. Забранявам някому да
говори за нещо. карам го да мълчи.
416

ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НА МЯСТО <ТО> някого. 1. Вразумявам
някого, принуждавам го да ст държи както трябва, да си гледа рибегаги. В това сило са
сл нaвьдиии „разна личности“, конто само развала слят. Тук вис-mma трябви да сс намеси
а да тури всякого нс мястото му- К. Петк-нов, Двмяйовати челяд. Дайтс ма идан мсссц —
вслкиго ще туря на мястото, Г. П. Стаматов, Милкият Содом.
2. Наказвам някого заряди негови провинения, потърсиам му отговорност. Аз играя важна
роля в околията, на мени се дължат азборигл в оня крей. хора сс избаха. невинни пострадаха.
Турихме всикиго нх мя-яояо му. унищожахме врага. Елин Полин, Аз ти той.
Още: Слатим / сложи (поставям / пекгивн) нз място<то>.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НА НОГА някого ала нищо, 1. Привеждам н
бойна готовност, мобилизирам.
2. Подгпаввм към бързо, енергично действие, мобилизирам за действие, работи.
Още: Вдигам / вдигна нз ноти. Турям / туря (турвим / турни) нз крик.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НА ОКО нищо ала някого. 1. Нвсочвам нни-
мзнпето си към нещо или някото с цол дз то нзпидни, да то погубя. Нешлго сnекой-пвие не¬
чакано биде нарушено оп Рача Чобана, който грабне мсртинката са, и тура нх око дзе
черна почки, орла вероятно. Ив. Вазов, Пътни бележки.
2. НастроИв-м сс враждебно към някого и проявявам лошо отношение към ното, искам дз
му напакостя ипп да то погубя. Турне га на око и започна да гы зыка на ангария още по-чиспо,
и го тъкмо когхго сх се заловила .за някоя домашна работа, Т. Г. Влзйков, В село. Той
като можи да черна. аз не мога ли? . . . — Амсн-зсмиН— замоли сс попът. — Ако ма
имаш уважението, няма дх го правиш! Ще стане черквата рлзал! Тл и блз поза сх ни ту¬
рили на око! Н. Хайтов, Диви разкази.
Още: Вземай / нзоми нз око /към 2 зная./.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НА ПИРОНА алmо, Изоставям някаква работи
която съм започнал, проставим да се занпмавам с нещо; зиномарявам нсщо, отказвам се от
нощо. Политиката блшл турил на пирона, особено сега, когего цял беше обладан ог великия
въпрос зс изкорининнего нх любовта ог -ветс! Ив. Вазов, Дрвски и шарки.
Още: Закинним, закачам / звааив (окичиим, еааиам / окачи) нз пирони.
ТУРЯМ / ТУРЯ НА РЪКА. Дaси, 1. Някого ала нещо. Подчинявам някого или нсщо
н-кириим го да изпълнява нолята ми.
2. Нищо, Присвоявам, обсебвам. Турал не ръка парите й, Н. Геров, Речник на блътзрскиИ
язик.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НАСТРАНА. Спест-явим. Аз колкото пхраци бях
турила настрана, пръснах ги нхдоле-нагоре, Зах. Стоянов, Занисап по българските ньктзнпя.
Не скътахме много пери, но все пурихмл настрана нещичко. И си маслам: богата сме, с
нас не се приказва. П. Велков, СтЪлбв до небето. Тура някоя пара нa-прхиa. злрс не си
знай — свят като цвят, Ал. Константинов, БаИ Гиньо. А гой, нала та казвам, плп пари не е
турнел нейде нисграна. Т. Г. Вл-Иков, Чичо Стайко. — Ама как, мaй-mор Пени, па щс
са Садиш занаята ла ? Чс по-печели малко, турни някоя перс насгрхнс, па тогсз! Д. Номпров,
Бритя.
Ощо: Слитим / сложи нистрини.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НА ТОПА <НА УСТАТА> някого. Заставям
някого да поеме риски и отговорността за нещо, да извърши някакна неприятни или опзснз
работи. Ама защо онзи не свърша пая работа? Глиде гибл дх пура на топа нх у-тaтa, Нл-
дий! Какъв са ти, чс дх aрл-пмвсш хореях? Ив. Петров, Мъртво вълненио.—Кажи на баща
са кого аскаш, Та щл сс жениш, не аз. — Каква са стрaшиaвa, мели! — А ти са много сър¬
цата, Туряш мине все не гопа на у-тстa, Ив. Визон, Вектнпкир ли?
Още: Слитим / сложи (поставям / поставя) нз топи <нв устата>.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НАТЯСНО някого. Ставам причини някой да
изпадне н трудно, тежко положение и обикн. да бъде принуден да извърши нещо, коото с
против желанието му. Турците бяха събрала тълпа мъжи а жена, стера а млада, и ги караха
прлд щиковете си към нас, Види сл тл мa-лехс, че по поя начин ще ни турят натясно — дх
-ярлuлмл върху сзои. ала дх сл предхдем, П. К. Яворов, Хийдушкп копнения. Лазаринх е
жена, която може с усгете са да турни аaтя-но десет адвокате заедно, Н. п. Филипов,
Бирникът дошол.
Ощт: Лектввнм / поставя (слагам / сложи) натнсне.
27 Фразсолог^сн роинпа, т. 2
417

ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НЕЩО В УСТА и ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ /
ТУРНА) НЕЩО В УСТАТА СИ. Хапвам малко. Демир се измъкна ат постелята, раз-
лърши снага и посегна лъм купияпа с цигарите. — Барем пури нещо г устата ои! — сопна
ое жена му- А. Гуляшки, МТ станция. Колкояг и !а бяха изморени всички преследвачи, - . ,
поискаха да яъроят беглеца и на третия ден, оне! ката си починат и яуряя нещо в уста.
Ст. З.торкниов, Ивайло.
С отриц. нт: Не съм турял / турил (турвал / турнал) нищо (нищичко) в уста<га си>. Не съм
ял никак. Вчера той беше изял оамо една глава нул и атпогава нищичко не беше яурян в уояаяа
ои. М. Марчтвски. Митко Пал.узов.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) НОГА на някого, Диан. 1. Спъвам някого.,
като препрЕчиим крики си пртд него.
2.	Попречиим на някого да извърши нтщо, ди успее.
Оцт: Турям / туря (турвам / турни) крик. Турям / туря (турвам / -урни) марка /към 1
знач./. Турям / туря (туриам / -урна) накълка /аъм 1 знач./. Диан. Слагам / сложи нога.
Диан. Преплитам / преплети нога /аъм 1 знач./.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ОГЛАВНИК някому. 1. Ограничавам свобо¬
дата на някого, вземам го под властта си. Те [болярите] са три ума: едни говорят да ое
помирят с царицата. . - Треяи — с яях е и един болярин Дрсимир — думат яака: да чакаме!
Нека отроците изгонят татарите оя Кравунсло, яа тогава ние ще им яурим огулвнил*
ало вземат да не мируват. Сг. Заторчниои. Ивайло.
2.	Оженвам нжого.
Още: Турям / туря (турвам / турни) юлар<а> (юзди). Слагам / сложа отлавинк.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ОКО на ^^0 ини някого - Диан- 1. Много ха-
ртсвам нещо или някого и нcа.и да го притежавам.
2. Насочвам си вниманието аъм някого или нецо с намерение да предприеми нтщо сарямо-
иего. Иолам да събера всичкияе момичета оя орното. . . да' видите, калвц хубавици има из-
межёу им. че ако харесате нялоя, ёа я потурчим. Жена ми е пурина ока на ёар-mк!, лъде-
наесен ще глеёа да ги приведе в правата вяра.. Ц. Гинчтв, Ганчо Костркита.
Още: Хвърлям / хвърля (удрям / ударя) око /е 1 и 3 знач./. Мятам (иптвии / метна)
око /аъм 1 знач./.
ТУРЯМ / ТУРЯ ПАЙВАНТ на нещо. Диан. Пртчи за проявата ни нтщо; спъвам, огра-
инкииии, образувам. Свиреп чагел беше тгзи Кара Пипер — в сaптцмрнтллпцпр минути!
Но песнопойците Доизпяха трагическата си пеокн пред нашия прозорец- Иди подир това да
туряш пайвант на аряиотичесла прироДа! Ив. Вазов. Утро в Еаиан.
ТУРЯМ / ТУРЯ ПАРАФ на някого. Жарг- Удрям плесници някому. — Васил Добрев -
Василев — започна бързо. бързо човечето. — Сдавай Дрехияе,--. и веднага напускай обекта!-.-—
Я се разкарвай оятула бе, въшло мижага! — ... —— Не виДиш ли, че пречиш на производ¬
ството?— Брегова, я му цапни един!— Турете му парафа! Кл. Цатев, Войници.
ТУРЯМ / ТУРЯ ПЕЧАТ и ТУРЯМ / ТУРЯ ПЕЧАТА СИ на нещо. Книж. Оставям
следи върху нтщо, оказвам въздействие върху нтщо. Смъртта туряше вече печаяа ои на ли¬
цето на пътника лъм Другия овят, Ив. Визов, Последният му дтн. Безумието р турило-
печат на челата ни. К. Петканои, Вълнолом.
Оце: Слагам / сложа (поставям / поставя) печат <а си>. Книж.
ТУРЯМ / ТУРЯ ПОД ЕДИН ЗНАМЕНАТЕЛ някого или нещо о (и) някой друг ини
о нещо Друго- Книж. Утдниаияиаи. изравнявам различни неща, хора и някакво отношение...
Ощт: Слагам / сложа (поставям 7 поставя. подвеждам / подведа) под един знаменател.
Книж. Привеждам / приведи към Един знаменател. Книж.
ТУРЯМ / ТУРЯ ПОД КАМЪК РЪЦЕТЕ на някого- Диан. Нт давим възможност на
някого да си върши работата. пречи му да действува.
ТУРЯМ / ТУРЯ ^УРВАМ/ТУРНА) ПОД КЛЮЧ някого или нещо. Заключвам. затви-
рям някого или нтщо. —— Аз утре няма Да бъда пул. — Аз ще яе туря под ключ. П. К. Яво—■
ров, В полите на Витоша. Воичли олопоцрпнооmи бяха турени по! кнюч.
ТУРЯМ / ТУРЯ ПОД КОЛЯНО нещо. Диан. Отхвърлям нещо, без да го разгледам.,
обикн. молби, запилеинт. ирзухал и аод.). Пашата турил арзухана му под коняно.
41 8

I
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ПОД КОРИТО < ТО > някого. 1. Прежениам
по-голяма сестрт или брат.
2, Успявам дт нтдмаит значително някого по постижения, успехи.
От приказките зт Пепелилкт а зт Златното момиче, з ноато се ртзказвт, ч— мащехата скралт Пек-лишка
(Златното момиче) под корито, зт да не я вада царският син а дт и— с— ож-ии зт нея. Вместо нея мтщ—хтта мУ
дает своята по-грозиа и по-голяма доведент дъщеря. Този -л-м-нт в посочените приказна — свързан с народния
оБичтй, спор-д който девойка, ноято нмт по-голяма сестрт, ие може дт се момее и дт с— омъжи пр—ди сестра
си. „В старо вр-ме захлупвала по-малкатт д-вица под корито, ногтто е дохождал момтн дт сгледва по-голямата,
дт и— Би, ано с— случи дт — по-хуБтвт малката, дт осттн- голямата“. (Дтнни зт такъв конкретен обичай дтет
Г. С. Ртнозска, Показалец, ч. I, Одест, 1859, с. 96).
Още: Захлупвам / захлупя (слтгтм / сложт) под корито <то>.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ПОД КРАКАТА СИ някого, Напълно подчи¬
нявам, покорявам ияного, заставям го дт изпълнява волята ми. Гиньо не е цвпвло. - .
Ако Оеши цепЗло, щеши ли Оз тури поО крекате сш цял иОан еснаф, а големците Оз премята
с ръцете сш като гумини топки ? Ст. Чилингаров, Хлеб нал насущний.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ПОД МИНДЕРА нищо. 1. Оставям б—з вни¬
мание, ие разглеждам (оБанн. заявление, молба, дело и под.). Взшито Оило — зе крцОенитс
шшшитз. Ое .. . тъй са стои. . . ЕОна Оуме от мини, ще го турят пой мшнйиря. Й. Йозков.
Приключенията на Гороломов.
2. Не се стобртзяетм с нещо, не го зачитам. Каревил]в поклати глава, — Фзрлшеоатз ефире
е нещо наистина минало. Ваши височество. но вашето желании Оз турите конституцията
под миндсрз не е минало — аз добре зная, В. Г-иовска, Сед-м години.
Ощ-: Слтгтм / сложт (поставям / поставя) под манд—рт.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ПОД НОЖ някого. Избивам, азнолвтм, посачам
(много хора). Наскскоалш турското населинши Оа сс приготовлява за напролет, защото сичкате
рея щяла Оз бъОе турина поО нож. Зах. Стоянов, Записки по бългтрскит- въстания. Из¬
лъга я някой, че отдолу се заОева цяле конна ермшя. ИОезла Оз арестува силото. Всичко под*
нож щяла Оз турни. Кр. Григоров, Раздолчтни. Нши мислихме, чс ако Дойдат на власт
комунистите. всичко живо ще турят под нож. М. Марчессна, Тихо пристаните.
Оше: Прекарвам / прекарам под нож.
ТУРЯМ / ТУРЯ ПРЕЛКЯТА някому- Дшзл. Пречт иа някого зт нещо, ограничавам
го з нещо. Кето вшОяхе, чс взимаме много пери, ойме нш туриха прилкяте! Увеличиха нормите
и сига ... по сеОимДесет-осеДемОесет лива хееи1еми1 Ст. Ц. Даскалов, ДЕC-топатсгиак.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ПРЪСТ<А> някому- Вулг. ПоОшгр, Изигравам
някого, ктто му попр-чстм дт осъществи нещо ала ' го измествам отнякъде.
Още: Слагам / сложа пръсс<а>. Вулг- ПоОигр. Удрям / удтря прътт<а>. Просторен,
Вулг. ПоОшгр.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ПРЪСТ НА (В) РАНАТА. Засягам нтй-бол-зне-
ното, най-чувствителното място. Нели знеиш, че първо нас минаваме кето щурмове чест,
па тогава слиОоватилшти и съдилищата оформят работата. . . Срещу тях викат, а пък
нас никой не нш зекача. Оори ззОревят а края нз краищата, чи ние първа турями пръст на ренета.
Ст. Ц. Даскалов, CтуБлентните липи. Аз със задоволство констатирах ... че конферен¬
цията не семо не си затваря очите прей тези слзОоста ... в живота на кооперативното
стонинсто]. ... а тризво, сериозно туря пръст на раните ... а сс стреми ... Оа нзмири
среОства ... , които биха ускорили премахванито. преодоляванито на тшя слабости. Г. Ди¬
митров, Най-втжиате условия зт унаепвтне на ТКЗС. Думшти на Нийке не го разсърдиха.
Ти само го огорчиха а отчаяха още повече, зещ]т] тъкмо зе това са мислиши а сам той.
Нейко бише турнал пръста сш право нз ренета му. Й. Йовнов, Ж-твтрят.	'
Ощ-: Буттм (бутвтм / бутит, поставям / костази. слагам / сложа) пръст иа (з) ртнттт.
Бтрнам (бръквам / бръкна) с пръст з раната.
ТУРЯМ / ТУРЯ ПРЪТ В КОЛЕСНИЦ АТА някому. Кншж. Умишлено преча зт осъ¬
ществяването, развитието иа иещо, сптвтм иещо.
Ощ—: Слагам / сложа (поставям / поставя) прът з нолетнаеaта, Кнаж. Турям / туря
прът з колелото (нол-латт). Кншж.
ТУРЯМ / ТУРЯ ПРЪТ В <СПИЦИТЕ НА> КОЛЕЛОТО (КОЛЕЛАТА) някому.
Книж, Умишлено преча за осъществяването, развитието нт нещо; спъвам нещо.
419

Ощо: Слагам / сложа (поставям/ постави) прът в <cнинпто на> колелото (кололита)
Кннж, Турям / тури прът в колесницата. Кнаж, Пъхам (пъхнам / пъхна) прът в <CIшнпгт
на> колелото (колелята). Книж.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) РОГА на някого. 1. Зз омъжени жонз — изневе¬
рявам на съпруга си. И сякаш смята си сега, / с кого би било най-добри / срид туй ал-тихзamо
море / да тури пя пони веднъж / на aзпоmсаaл са мъж / един чифт хубави рога. Хр. Смирнен-
скп, В „Лото“.
2. Зи мъж — прелъстявам съпругата на някого.
Още: Слатим / сложи (некгивям / несгзви, окичвам, окачим / окичи) роти.
ТУРЯМ/ТУРЯ (ТУРВАМ/ТУРНА) РЪКА. 1. Нс нето, Обсебвам, присвоявам нощо,
ставам нотой кебствонпа• Геракът колкото повече мы-ллшл. толкозе повлче сс убеждаваше,
чс Божан и турал ръка нс париги му, Елин Пелин, Гераците. Първата годанс, след смърп-
ги на Руфег бей, българате бяха нащрек, страхуваха се да нс би одрaаскamл бейови а
паши дх турят ръка на работната зимя, К. Погканев, Златнага земя. — Ивайло ще гура
ръка а. на градовете, над всичко ще пури ниша влс-т, -еискстс, перпераце. защото всачка
отроци и парица из българската зимя сх с него. Ст. Ззгерчинев. ИваИло. Дядо Койчо имал
борчове, те нх амопи му турнсле ръка. а за челедта му о-maас само къщата а по някоя а
друга нива и лазада, Т. Г. Влахов, Житието ни една м-Ики.
2. Нс някого, Отнемам свободата на някото; залавям, задържим. Като знаял пая из¬
вънредно сериозна мероприятия нс турското прaвuплл-mво, зс дх тури ръка ахй-посuе на неу¬
ловимия а опасен революционер, Грозив бал твърди угрижен, Ив. Визов, Утро н Банки —
Кой и гой, нае не знаем, Но его че бандитът е яук и може би наблизо, з това няма съмнение,,,—
Който и да и гой, трябва да турим ръка на нсго! —— извика лейтенантът а едрото му
тяло се изпъна оп напрежение. Б. Несторов, Светлини над Роденпго•
Ощо: Слагам / сложи ръкз. Гуждам / тудя ръки /към 1 знич../. Дасл.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) САМАА<А> някому. З-ст-вям някого дв ми
ст подчинява, ди ми робуви. Улавяше се с всякаква работе а преживяваше наго бедно, напо
богато, но нсзaзa-aмо, а то нс е накхк малко з тлза времена нх зaвa-aмост, на нлсaмоспол-
телност и нх всякакви унижения, гдлто зсеки можи дх та туря самара, кскяо си ще, Й. Ра¬
дичков, Горещо пладне.
ТУРЯМ СЕ НА ГОЛЯМАТА КЛЕЧКА. Дасл. Придавим си важност, смятам со за
големец; големея сс.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) БЕЛЯ НА ГЛАВАТА. Схмост.
алы с нищо, с някого, Имвм неприятности от нсщо, коото съм се заел да върша или с коото
искам дв помогни, дв услужи на някого; сим си създавам неприятности с нещо или с някото.
Поведохме Срядка, Тя едва сплатс крекс. Душа бериши, -aроmaахmс, . . — Каква бсля си
пурихмл на глезагс. -aнко, санко — висши пя, — Жаз да не е поза изиднак, депо на излъга, , .
Аз се намирах з чудо. Гледах кравата, която едва дишаше. Кр. Григоров, Отново ни училищо.
Още: Вземим си / нзомв си (докарвам си / док-р-м си, навличам си / навлека си) бели
нз главата и вземим си / вземи. си (докарвам си / докирим си, нзвличам си / навлека си, хващам
си / хнана си) беля<та>. Намирам- си / ниморя си болита. Купувам си / купя си болита.
Дасл.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) ВЪЖЕТО НА ВРАТА. 1. Обес¬
вам со.
2.	Сам стивим причина дв изпадни н лошо и подчинено положение; заробвам ст.
3.	Заемам со с опасна рабега. рисковано доло и с това се излагам ни смъртна опасност.
Йоаким капна. — Бслдю. не бuзмм-явмвсй. Ти караш церя сам дх са тури въжето на зратх!
Ив. Визов, Светослав Тортор.
Ощс: Слитим си / сложа си (мятам си, мятвам си / мотни си, окачвам си, окичим си /
окичи си, нахлузвам си / нахлузи си) въжето на врата. Турим си / тури си (турвим си / турна
си) въжето ни шиитз. Турим си / туря си (турвам си / турни си) примки нз . врата.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ '(ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) ВЪЖЕТО НА ШИЯТА. 1. Обос-
ввм со.
2.	Сам ставам причиня дв изпадни в лошо и подчинено положение; зиробвим со.
3.	Зиомим •кс . с опасни работи, рисковано дело и с тови со излитам на смъртни опасностт.
420

Ощт: Слагам си / сложи си (ипгим си. магиим си / метна си, окачвам. си окичим си, / окачи
си. нахлузвам си /нахлузя си) въжето н. враг.. Турям си / туря си (гурвим си / турни си)
примка на шията. Турям си / туря си (турвим си / -урна си) въжето ни врати.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) ГЛАВАТА В ТОРБА <ТА>.
Заемам ст с рисковано дело. което може да ми струва живота; излагам се на смъртна опас¬
ност, н. голям риск. Един войник разказваше: „Шумларите са ои яурини главата в торбата,
не е леона да ок биеш срещу яях, а пък ние, - . какво —— служба.“ К. Ламбрев. Средногорски
партизани. Това предприятие е крайно опасно. и, лойта се реши на него . . - трябва ёа ои
яури главаял в mокеa. Ив. Вазов. Немили-недраги. Тава е кучешки живот. Барем да има
защо, а яа! Калва ни пнащая! Турини сме си гнагияе в торбата за няколко хиляДарли на
месец. М. Мирчевики, Героите ни Белица. Калка са тези, !еяо са релуи: или червен клек
или Дълбок хенДел! И маллг ли оя яях оа пролопоали! ... — ... Ти какво иолаш „я нао,
гонемсяго ли да гоним? Да ои турим главата г торбата? В. Мутафчиева, Летопис н. смут¬
ното време.
Свързва се и обичая в миналото оmoтктиа глава да ст носи в конска торба.
Оцт: Слагам си / сложи си (поставям си / поставя си) главата и -орбити. Гуждам си /
гудя си главата и горб.ги. Диал.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) КАТАНЕЦ НА УСТАТА.
Съзнателно мълча, не говоря за нещо; не издавим някакви тайни. Питах я и поДпиявах, но
тя ои е пурина латанец на устата и нищо не ще !а каже.
Още: Слагам си / сложи си кагантц н. устата. Турям си / туря си (турвам си / турни си)
кофир (ключ, катинар) на устата.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) КАТИНАР НА УСТАТА.
Съзнателно мълча, не говоря за нещо; нт издавим някакви тайни.
Оце: Слагам си / сложа си кигни.р ни устата. Турям си / туря си (турвим си / -урни
си) каганец (кофир. ключ) н. устата.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) КЛЮЧ НА УСТАТА. Съзна¬
телно мълчи. нт говоря з. нецо; нт издавам някаква тайни.
Още: Слагам си / сложи си ключ н. устати. Турям си / туря си (туриам си / турна си)
катинар (каганец, кофир) на устата.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) КОФАР НА УСТАТА. Съзна¬
телно мълчи, не говоря зи нтщо; не издавам някаква тайна.
Оце: Слагам си / сложа си кофир ни устати. Турям си / туря си (туриам си / турна си)
катинар (каганец, ключ) н. устата.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) КРАКА някъде. ИeоДобр. Под¬
реждам си добрт животи, осигурявам си добро материално или обществено положение,
обикн. чртз сполучлив. женитби; нареждам се добре. Хияро момче излезе, направи воичло
възможно да ои тури крала в яяхнояг семейство. Баща й беше внияяенен. нареди го на добра
работа.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ КЪРПА. НА УСТАТА. Мълча, нт издавим нещо. пазя тайна.
— Никой не ярябва ёа знае, чк е с партизаните - - . И ти! — подвикна тай нл Ружка: •— Да
ои туриш кърпа на уотапа! Никому ни Дума! Ем. Коралов, Дъщерята на партизанина.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ МЕРАК. Диан- Бивам обхвана— от някаква натрапчива мисъл.
грижа; безпокои мт, мъчи ме, тревожи ме нтщо. Други пъя Нейло ои не туряше мерак да
знак това момиче кое е и онова чийо к. Т. Г. Влайков, Дядовата Славчови унука. Турин оц
марал, че е болен.	,
Ощт: Хваща ме / хване ме мерак. Диал.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) някаква МИСЪЛ. Почвам ди
се безпокоя, тревожа за нецо, да си представям някакво иецаomне. нтщо лошо. — Ами ало
ония нехранимайковци ... са го завлекли нялъДк и оа го заровили ? — Не ои туряй такава
мисъл, Павне. Й. Йовков, ВечЕри в Антниоиcкип хан. Чк бонна ли ои, нищо не пи е. Ти сама ои
туряш талваз мисъл. Й. Йовков, Боряна.
421

ТУРЯМ СИ НА СЪРЦЕТО а ТУРЯМ НА СЪРЦЕ асто. Обикн. с отршц. Поддавам
се нт някаква грижа, мистл, Безпокойство, почвам дт с— измъчвам, дт се Безпокоя от нещо.
Ни са туряй много на сърцс, и не се коса зе нищо , - . Никой нямз дз ти помогни като сте¬
неш кожа и кокал от яйове. Д. Н-миров, Батти. — Ох, — азпъшка пак съчувствино тя, кзто
оиОя кекЕсинки се клатушка, — да си ходя, чи стана някое времс! Пе тш, Есснки, не туряй нз
сърце! ГлиОзй сш зОраеито, и товз и! Ст. Ц. Дтснтлос, CтуБл—нткит— липи. Като чу фалши¬
вата песен нз Бонъо Дървото. който беши пред уволнение завинаги вечс, но нс туряши на сърце —
като чи а Душата му нищо не проникваше Дълбоко — Тончо пзк си зепя, Ст. Ц. Даска¬
лов, Стубл—искат— лапи.
Още: Слтгам <сн> ит сьрцц.^то^
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) НА УМ<А> (В УМА) нето..
Обикн. със слиОв. шзр. със съюз дт. Намислям си и—що, ретил стм дт направя нещо; итумявтм
си. Хитра а пресметлива, тя са беше турили нз ум Оз направи Евгени свой зит, квто го ожени
зе Списка. Д. Ангелов, На жизот и смтрт. Ни можи Оа ни знаиш. чс се е заплеснел по твоята
приятелка, по Дъщерята на Христо Влаив. - . — ФуОулка в къщата сш нс ща! ... — старата
си разтревожи не на шега ... — Дз не сш го туря в уми! — ричи тя, Ем. Сттиес, Иван
Коидтрес. Аз се 0]т]лкоз увлякох от разкеза му, щото тогзз още турнех на уме сш нипри-
минно Оа опиша както историята на този маловажен случай. тъй а чудесното онооз придании
зе павете нз гърците връз българската книжнина. П. Р. Слтзейкоз, Български притчи или
пословици и характерна думи. — Ншт] не разбирам. ИОва ти на крак някакъв сайбия, сам се
натиска Оа ти стори ОоОро. - ,- — Добро! — ... — Плюл съм аз на тяхното Ообро! Турил
си с аето не ум песият му сан и иска с ниша ръци Оа бръкни а жерзвата, това и! В. Мутаф¬
чиева, Петокит нт смутното зр-ме.
Ощ-' Слтгам си / сложа си нт ум<а> (в ума).
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ НА УХО нещо. Дшзл, Намислям са нещо, решал стм дт на¬
правя иещо.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) ОБИЦА НА УХОТО. [Чисто:
Тура си (турна си) обацт иа ухото]. Поучавам с—, зземтм поунт от нянтква преживянт непри¬
ятност или гр-лнт и внимавам тя дт и— се повтори. — Дз сш туриш тш обици нз ухото: Оз
знеиш, чи сш понлювк]! П. Ю. Тодоров, Зидари. Тизи наши Оругари трябва Оз сш турят обици
не ухото и Оа знеят, чс ръковойно място в живота нз партията, а много отговорно място
а държавния а обществения живот те могат Оз заемат, кзто запретнат ръкави ... и сс
подчиняват ни партийното ръководство. Г. Димитров, Историческото призвани— на
БРП (к.)
Още: Окачвам са, окачам са / онтчт си оБацт ит ухото /з 1 зитч./. Слтгтм са / сложа
си (зтктчзтм си, закачам си / закача си) обица ит ухото. Тура си белег на ухото /е 1 знтч./.
ТУРЯМ СИ/ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ/ТУРНА СИ) ПРИМКА НА ВРАТА. 1. Обес¬
вам с—.
2.	Стм ставам причина дт изпадна в лошо и подчинено полож-иа-; заробвам с—.
3.	Заемам с— с опасна работа, расковано дело и с тост се азлтгтм нт смъртна опасност.
Още: Слтгам са / сложт си (мятам си, мятвтм са / метит си, онтчзам са, окачам си/окачт
са, нахлузвам сн / нахлузя си) примка на ваттт, Турям си / туря си (турзам си / турна си) примка
ит шията. Турям си / туря си (турвтм си / турна са) въжето на зрат!.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) ПРИМКА НА ШИЯТА. 1. Обес¬
вам се.
2.	Сам ставам причина дт изпадна в лошо и подчинено положение; зтробетм се.
3.	Зт-мтм с— с опасна работа, расковано дело и с тост се излтгтм нт смъртна опасност.
Още: Слтгтм са/сложа сн (мятам си, мятвтм си / метна си, окачвам си, онтчтм си / окача
са, нахлузвам си / нахлузя си) примка нт шията. Турям си / туря са (турвам си / турна си) примка
ит саттт, Турям си / туря си (турвам си /' турнт са) въжето на шията.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ РЪКАТА НА СЪРЦЕТО и ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ /
ТУРНА) РЪКА НА ОРЪЩЕ<ТО>. [Чисто: Тури <си> ръкк<та> на т■ъpце<тo>], Искрен
съм, откровен съм, признавам си. — А защо не сш окачваш а празник орйенити? И от тях
ли нямеш' нужда?... — Я сш тура ръката не сърцето и кажи . . . кой стои зай тебе? Ст. Ц.
Дтснтлос, Есенно сено.
Още' Слагам <сн> / сложа <си> рька’Ст^ на ттpце<тo>.
422

ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ РЪЦЕТЕ В ЦЕПЕЩА. Дасл. Доброволно ст звомим с нещо
трудно ппп опасно, коото може дз ми навреди или с коото се излитам нз рпкк. Пе ни иди
да са оптлглим обещанието, Нима как, Турахми са ръцепи з ципицс. Ст. Ц. Диск-лов, Сол-
кап души.
Ощо: Пъхам си (слитим си / сложи си) ръцете в нопоцз. Днал,
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ РЪЦЕТЕ ПОД КАМЪК. Дасл, Вложил съм, знтижирал съм
вспчапте си пари н ник-ква работа или покупки, така чс но мога дв се звома с нпшо друго.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) ТАРАЛЕЖ В ГАЩИТЕ. Съгла¬
сявам сс дв приеми при себе си нз работи, дв живея или дз предприема обща работа с човск,
който след това непрекъснато ми създава големи неприятности.
Още: Слатим си / сложа си (вземам си /взома си, пуским си (пущам си) / пусна си) таралеж
в гишптт.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) ТЕНЕКИЕНИ ОЧИЛА. Жарг.
Започвам да говоря безсрамно, нвтло, нихилно, боз да ст интересувам дали ще обиди никого
и дали съм пряв.
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) УСТАТА НА ГЪЗА. Вулг. Вж.
Турям си / тури си устита на заднпаа•
ТУРЯМ СИ / ТУРЯ СИ (ТУРВАМ СИ / ТУРНА СИ) УСТАТА НА ЗАДНИКА. Вулг,
Започвам дз говори безотговорно, нахално, грубпннккп, боз да се интересувам дили ще обиди
.някото и дали съм прав¬
ещо: Турям си / тури си (турвам си / турни си) устита ни тъза. Вулг,
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) СПИРАЧКА не някого ала нето. Обуздавам
някого, прекратявам дейността нз някото или нощо; възпирам. Ту пред жлнапи нс nоилто.
ту нх събрана: прсд ръководството. Всс зс ниго щи отвори дума дс му турили спирачка Ст.
Ц. Дасаалев, Есенно соно.
Още: Слитим / сложи (несгивнм / постивн) спирачка.
ТУРЯМ / ТУРЯ ТАПА. на някого, Жерг, Отговарям на някото гааз. чс дв не можо ди
к-жо' повече нищо.
Ощт: Слитим / сложа типв. Жарг.
ТУРЯМ ТЕ И ТЕ ИЗВАЖДАМ. Превъзхождам то значително, нищо но си пред моно.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ТОЧКА нс нзщо ала самзгп. Проставим дв
върши нощо, ди ст зиним-вам с нощо; прекратявам, завършвам. И тъй, в неделя сватба?
Рсши се дх туриш точка на лудапе младина? Ив. Визов, Квзилиркаати царпна. Той гледа
дс се откопча с време, защото, загълчн ла Ксашлз, точке не туря. Ив. Вазов, Др-ски и шврки.
Аз трябва да му паша идно сериозно писмо, дх го отрезвя а дс туря точка нс тая зс-ярс-
шaплиас кореспонденция, Ив. Вазов, Др-ски и шарки.Гаврилов си чув-тимвсши млого угнипин
ооя пая a-mерил и зегозс побърза дс й тур яз точка. Той повика стражаря. прлдадл му Ганке
да я вода з затвора, а нс Славя ксзс, че щл го подаря, когато му потряба. Д. Номпрев, Доло
.№ 9.
Ощо: Леогазим / поставя (слитим / сложа) точки.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРИ А) ТОЧКА НА (НАД, ВЪРХУ) И-ТО. Довършвам
нещо до последните подробности, докрай. Мсй-mорьт мсй-mор-ки е знслл де дс спри а
дс не туря над всяко а — точка, П. П. СпзвоИаев, Български • литература.
Ощо: Слитим / сложа (поставяй / нокгивя) гоика нв (нид, нърху) п•пе.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) УДАРЕНИЕ<ТО> върху неmо, Наблягам върху
нещо, обръщам му нвИ-толямо внимание, дивим му преднини.
Ощо: Поставим / поставя (слитим / сложи) ударение<то>.
ТУРЯМ / ТУРЯ Ч.АВЧЕ ПО ГЪЛЪБА някому. Дасл. 1. Редя, подреждам нощ- боз
връзка и последователност помежду им.
2. Слод не-хубввего и но-ноннете дивим, поднасям или върши пе-милoцsошете.
Още: Подмятам • яодметии чанче по гълъба. Дыси.
423

ТУРЯМ / ТУРЯ ЧЕРВЕЙ В ГЛАВАТА на някого. Диан. Внушавам на някого някаква
неприятна. натрапчив. мисъл, която почви- да го вълнува. смущава. тревожи.
ТУРЯМ / ТУРЯ ЧЕРНО КАМЪЧЕ В КРАКАТА на нялого. Искам да скарам някого
е околните, ди му попреча в нецо.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ШАПКА НА ТОЯГА. Освобождавам ст от вся¬
какви грижи, отговорности. почвам да живея безгрижно. Като взема изпита, ще туря шапка
нл тояга!
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ЮЗДА някому. 1. Ограничавам свободата н.
някого. вземат го под властта си; обуздавам, укро-явим. Той трябва и яул да побеДи! Нк
само да яури юз!а на ояделнияе капиталисти, • • • • но и да лилвцДира пози паразитен. . •. -
грабияелски капитан. Г. Димитров, Съревнованието и ударничеството в нови България.
2. Оженвам някого. — Ало та оопава да паергенуваш още някоя година. та една заран ща
да та намера обкоен на някое дърво. проговорил бащата. — ЮзДаял трябва да ти са тури
лонлота оа маже по-слоро. Л. Каравтлов. Маминото детенце.
Оцт: Слагам / сложи юзди. Турям / туря (туриам / турни) юлар<а> (отлавинк). Турям /
туря гемче. Диан.
ТУРЯМ / ТУРЯ (ТУРВАМ / ТУРНА) ЮЛАР<А> някому. 1. Ограничавам свобо¬
дата ни някого, вземам го под властта си; обуздавам. укрот-явам.
2. Оженвам някого. И о калга тъга пее нароДната песен за любовяа преди да бъдат турени
юнари на мнадипк! П. П. Славейков. Български литтритура.
Оцт: Турям / туря (турвим / турна) юзди (отлаиинк). Слагам / сложи (надявам / иадяи.)
юлар<а>.
ТУТИ КВАНТИ. Прeпрбр- При изброяване. изреждане — иcнкки останали, другите.
останалите. Нима съм. длъжен през 8 часа гя Денонощието !а вижДам пре! оебР си оамо му¬
цуните на Игнатов и пути кванти? П. Незнакомое, Бяло и черно.
ТЪЙ НАМЕРИХ КОН, ТЪЙ ГО ВЪЗСЕДНАХ. Диан. Такъв случай ми ст удаде, пак.
постъпих.
ТЪЙ СЪМ ГО КУПИЛ. ТЪЙ ГО ПРОДАВАМ. Разказвам нтщо така. аиато съм го
чул. аааго ми е казано (обикн. за нещо ^вярно, за някакви лъжи).
Още: Както го купих, така го и продавам.
ТЪКА НА ДВА СТАНА. Върша едновременно двойни работи. А Димка нехае към него-
цуц се мъчи да окди на Два стала.Да тъче на Два стана, ёа язди на два лоня-Бонъо няма никакви
чувства лъм нея, но я използува. Йапо се топи оп яд. Ревнува- Кр. Велев, Ръцтте от слонова
кост.
ТЪКА СИ ПЛАТНОТО. Действувам хитро, умело. така че да постига. целт. си.
—Ти не знаеш ли .Ние, ятаците, понякога ярябва да ое преструваме! Така по-лесно ще си тъ¬
чем платното. . - И яи ни заяога опъна Стена? Ех. хитрец! Ем. Коралов. Дъщерята на
партизанина. — Ана и ояяула мага да лажа, че Георги Тартер е почнал !а поёрига под'
кралата ни пая Иван-Асен- Тъче си пнаямаяа- И е!ин ден - . . Хитър луманин, ламу нк е бин
верен, лому не е изменил! Сп. Зигоркниои. Ивайло. Карл и венецианците не влязоха в Акеa-
нашкаяа земя. за !а ни обнелчат работата срещу Византия.Макар и съюзници, яе си пълая
пуаянопо за своя смеела. Ci. Загорчииои, Ивайло.
Още: Тъка си черга—..
ТЪКА СИ ЧЕРГАТА. Вж. Тъка си платното. КаояаДин бе научил в лозята. чк брая
му преёуожил на общинаяа електрически пол - . . Ех, да ок съгласят на някакъв орталлъл-
да бръкне наш Манол и г Докторовот, злаяа! Добре ои тъчеше чергата тай и нямаше край . -
Ем. Станев, Иван Кондартв.
ТЪЛЧА ПИПЕР НА ГЛАВАТА на нялого. Диау- Измъчвам някого с непрекъснати
,иатпкиииип. укори, кавги, скандали.
Оцт: Чукам пипер ни главата.
424

ТЪМНА ИНДИЯ. Нещо, но—то — зтБул—но с ттйит, в но—то с— кри- нещо и— в р-д, нещо
нечестно.
ТЪНКА КАТО КАЦА, Ирон, Зт ж—нт — много д-б-лт.
ТЪНКО ПРЕДА1. Нямтм птра, мтлно кЕЧЕли и живея оскъдно. [Бтй Петър Дълбокият]
Беше църковен певец. Знаеше нз ум цялата служба. събираше петачета и руОчете а Оискусз.
но предеше много тънко. защото поп Раю цепеше косъма а мъкнеше торбите с агнешките
плешки и хлябовете у Оомз си, а нз певеца подхвърляше по някое голо кокилчи, кзто на куче.
А. КТралийчев, Строители нт репуБликата. Ее, момчета — казвеши Калчо — Ониска тънко
щс приОем, Моите клаинти сз все хоре от нашите черги, .. Като му свършиш работа, нямз
пирш Оз тш плети. Кр. Григоров, Ртздолчтни. Докторчи, пак тънко преОиш, пек ще мш куку-
ршгеш зе мангизи на заем, ама нямз, В. Нешков, Настъпление.
Още: Ситно преда1.
ТЪНКО ПРЕДА2 пред някого. Не см-я дт изявявам волята си пред няного; стеснявам
с—. В службата сш е наперен, а прсО жена сш тънко прсОе,
Ощ-: Ситно предт2.
ТЪНКО Я ПРЕДА. Дизл, Усложнявам иещо, нтто не нтзвтм направо, усуквам.
— ВижОем, ч<ета е дошъл най-сстнс умът, но пек - тънко я преОиш. Първо, второ . .. шесто!
Ами работата и по-проста. Защо пък дисет? Пит или шист пушки зе люйи е по-лесно. Д. Тт-
л—з, Па-тптнткит— камбани.
ТЪПЧА ГЛАВАТА НА НЯКОГО. 1. Убеждавам няного з н—що, знулавам му н-що или
го нтучавтм нт н—що. Вие. Оето стс помъкнали тоз народ по събрания и манифестации и му
тъпчите глевета с врели некшпели, трябва Оз изгинетс по затворите. А. КаатлuйУЕв. На¬
роден закрилнан.
2,Поууаеам, сте-твтм някого, мъчт с— дт го вразумя.—Бай Храстзк. пе ги учи. ий! Ни гш оста¬
вяй сами!— А- как лш пък нс сеОна сега насила Оз им тъпча главите И — ниОружелюбно от¬
върни Храстака. Ил. Волен, Между дст свята.
Още' Пълня главата.
ТЪПЧА ДУМИТЕ някому, Дшал, Не зачитам сыветит—, нарежданията нт някого, не .
га изпълнявам.
Още: Газя думате. Дшал.
ТЪПЧА НА ЕДНО <И СЪЩО> МЯСТО и ТЪПЧА НА МЯСТО. Не се развивам,
не напр-детм, в застой съм. Но а аз не тъпчи на сОно място, и аз наприОопм нолекз-лик3' Скоро
не курсови ще ми изпратят, . . нз милиционерски курсове. М. Марчессна, Героите иа Б-лиц!.
Да му сс не вида мекер.. . Отръгнзхи хорате. отидоха напреО, а Наке все сш тъпчеше на
място, зко а Оз пршкупш с мъки а яйови тая нива, Кр. Григоров, Новодомци. Гриши Добра
Гешков- Ни глийз неОзлико. не предвижДа . - . Свитът аърва напрей, а той тъпче на едни
място. Г. Ктртславов, След ноември. — Наивниците смятет, чс вървят нагоре към
съвършенство, а в същност тъпчат почти на иОно а също място. Й. Гетее, Вин от тъмнината.
ТЪРГОВЕЦ НА СВИНСКИ РОГОВЕ. Дшал. Ирон. Безделник, празноскитащ с—.
ТЪРКАЛЯМ ГИ ОТ ПРОСЕЧЕНИК. Диал. Много лыжи казвам.
Просеч-нан е местност, откъдето копаели Брусове зт точене на ртзии сечав!, до Брус означает и
’лтжт’. (Д. Вълчев, Пословици от Думално, СбНУ, X, 1894, с. 190).
ТЪРКАЛЯТ СЕ / ТЪРКОЛЯТ СЕ ГЛАВИ. Дтетт се много жертви, ама много избити
(в сражение, бой или екзекуция.) — Щс стане. ще стене! И това ще стени, ОяОо Ралч]-
Глеви ще сс търкалят! ИОе врсме! ИОе! Ил. Вол—н, Радост з къщи. А ти знаиш лш кзкво щи
стене, зко Оолшивишки крак стъпи туке? Глевш ще сс търкалят . . . Кървави беня,
чуваш лш? М. Грубелли—ет, Пр-з иглено ухо. Борбата проОължаоа а днес по улиците си тър¬
калят глави.
Още: Падтт / птдаат глава.
ТЪРКАМ СИ ГО НА (О) ГЛАВАТА. [Често: Щ— са го търкам нт(о)глазтта]. Пренибр.
1.	Чудя с— кткзо дт пртзя с няного или с н—що, но—то съвсем зт нищо не ми трябва, и— ма
425

служи и но го искам (при изразявано на недоволство). Имам само идно свободно място. с ма
пращат пет душа, къдс щи га дянс, щл сн га търкам нс главата.
2.	В пол. нскл. ТъркаИ си то на (о) главата. Прави с него ааазете щеш.—Кскза сс пня хора ?
—	Болни, господын сгсрша, . . — Комендантът га прсmс, господин стерши, — Ксжа му да
са гы гърка с главата. Л. Стоянов, Холери.
Още: Трия (чуквм, бия, блъскам) си го нв (о) гпиввга. Нриасбр, ОэльскиИ (ееръкаиИ,
обий) си то о тлвввта /към 2 знач./. Дисл. Нренлбр.
ТЪРКАМ СОЛ НА ГЛАВАТА на някого. Измъчвам някото с непрекъснати нигяаванпя,
укори, кивти, ккандапп. Зеслге няма да сл млстам. . . Гаврил сви ремлне: Ох. прuд-тaвлм си
как Линс ще ги търка сол нс глсзспс, И праза щи е жлнсгс, Ем. Минов, Дон со рижди.
Ощо: Трия (кълцам, чукам, моля) сол на глвввта.
ТЪРКУЛВА МИ СЕ / ТЪРКУЛНЕ МИ СЕ ГЛАВАТА. Зитив-м, бивам погубен. Дс
бяха други времлнх — в годинитл нс силна царска влс-т — сто пъта дослге дс се nьрк^.лалшл
непокорната Чръuamеuх главе, А. Дончев, Ск-зиние зи времето на Самуила.
Ощо: Пвда ми / пидно ми (хвръква ми / хзьркно ми) главата.
ТЪРКУЛИЛА СЕ ТЕНДЖЕРАТА, ТА (ЧЕ) СИ НАМЕРИЛА ПОХЛУПАКА. При-
нсбр. Вж. Търкулнала ст тонджорати, ти си наморила похлупак-. — Остава го този нехрани¬
майко! — ., ,млнл зс жсна му, зс Нлярс ма и жал, Хубавата жена. . . —— за него лн бсшс .,
—	Хубхвс, хубава ... Н, я. знам а ния каква е поилксне. Търкулна се тенджерата, чс
са намирала похлупака. Й. Йовков, Жотварит.
ТЪРКУЛИЛО СЕ ГЪРНЕТО, ТА СИ НАМЕРИЛО ЗАХЛУПКАТА. Принибр. Вж.
Търкулнало сс гърнето, тв си намерило похлупака. — Бай. Мачо, а той зс Огнянова. — Раз¬
бира се .. . гарван гсрзсну око ни зада. — Тьркмиaло си гърнето, та са намирало зсхлупкатс,
Ин. Вязов, Под птого•
ТЪРКУЛНАЛА СЕ ТЕНДЖЕРАТА, ТА СИ НАМЕРИЛА ПОХЛУПАКА. Прини-бр.
Употребив- со, котито при никакви р-боти, деИност и под. уиикгвуват хор- с еднаавп нодектз-
гъни, еднакво пешп. хора, които нарочно со търсят.
Още: Търкулни со тенджерата, та (чо) си нзморила похлупака. Пргалбр, Търкулнало со '
търното, тв си наморило похлупака.
ТЪРКУЛНАЛО СЕ ГЪРНЕТО, НАМЕРИЛО СИ ЗАХЛУПКАТА. Пргнлбр. Вж. Тър¬
кулнало со търното, ти си наморило похлуп-ки. — Но колцина сс добре днсс? — рсчс твърдо
Мишо, — Проклети условия —— такс дошло, щи карами криво-ляво . , . Стараят зана,
„А! Важ кскзс бала работата! Търкулнало се гърнето. намирало сн захлупкатзГ —— до-лmи
си гой, Та а Пийкс малко ла му е дрънкала зс тези у-иевaл! Г. Кар-сливов, Селски пкторпп.
ТЪРКУЛНАЛО СЕ ГЪРНЕТО, ТА СИ НАМЕРИЛО ЗАХЛУПАКА. Принибр. Вж.
Търкулнало со търното, ти си наморило похлупики. — Таге, пи са нлспрсвлдиии към Лазарова.
Той е симпатичен млсдлж и мой прилпеи, —— Бъдипс са nрaлnелa: търкулнало се гьрилmо.
та са намирало зсхлупакс. Ив. Визов, Бокгнпавр ли?
ТЪРКУЛНАЛО СЕ ГЪРНЕТО, ТА СИ НАМЕРИЛО ПОХЛУПАКА. Нрсалбр. Упо¬
требява со, котито при няавави работи, деИност и под. участвуват хорз с одн-кви недостатъци,
одцааве лоши, хорз, които нарочно со търсят.
а Ощо: Търкулнало со търното, наморило си зихпунаата. Принибр. Търкулнало се търното,
та си намерило захлупики. ]^р^-^н^и^бр. ^р^хулило се гърнето, тв си намерило захлунавга. Принибр.
Търкулнала со тенджерата, та (че) си намеряли нэхлудиаи.
ТЪРПИ, ДУШО, ЧЕРНЕЙ, КОЖО. Възклицание зи изразявано на безпомощност
и примирснио с няааквп тожап обктеяголкгве, с никикв- тежки работа.
Още: ТриИ, душо, чорноИ, кожо.
ТЪРСИ НА ДЪНОТО Б.АЩ1 СИ. Подагр. Киззи со за човек, коИто рози н чинията
ки. котито иде.
ТЪРСЯ БЪЛХИ В ЧУЖДИ РЪЦЕ. Дисл. Забелязвам, виждам сззнто клв5екгп, но-
дектзтъцп у друтитто, боз дз ти забелязвам у себе си.
426

ТЪРСЯ ВЪЛНА ПОД ЕЗИКА НА БЪЛХАТА. Диан. Иран. Върша нещо напълно без¬
смислено.
Ощт: Търся косъм под езика н. бълхата. Диан. Иргн.
ТЪРСЯ ВЪЛНА ПО ЯЙЦЕТО. Диал. Ирон. Върши нтщо напълно безсмислено.
ТЪРСЯ ГРОЗДЕ НА ТРЪН. Иран. Искам да получа нецо оттам. депо това т не¬
възможно; върша нтщо безсмислено. — На трън гргзёе търсиш, паяе - - . Има яук имане,
но не му е ёошла времето за нао. - - Оттогава иманяр Дима намразил иманярството- Ст.
Гг•аиктв, Под ясно слънце.
Оце: Търся ни трън праскови (кравай). Иран. Търся от трън трендафил. Ирап-
ТЪРСЯ ИГЛА В КУПА СЕНО. Полагам излишни, напразни усилия да намеря нтщо.
ТЪРСЯ ИГЛА В ПЛЕВНИКА. Диан. Вж. Търся игла и плява.
ТЪРСЯ ИГЛА В ПЛЯВА. Полагам излишни, напразни усилия да намеря нтщо.
Още: Търся игла в сламеница (в плевника). Диал.
ТЪРСЯ ИГЛА В СЛАМЕНИЦА. Диал. Вж. Търся игла в плява.
ТЪРСЯ КОЙ ГЬОЛ Е ПО-ДЪЛБОК. Диал. Искам. стремя ст да получи по-голяма
облага.
ТЪРСЯ КОСЪМ ПОД ЕЗИКА НА БЪЛХАТА. Диан- Иран. Вж. Търся вълна под език.
на бълхата.
ТЪРСЯ КУМ ДУШАН ОТ НИШ. Диан. ПоДигр- Искам да намеря някого, без да знам
почти нищо за мястото, където той живет. без ди знам добре и нието му. Не му знаеш адреса,
нР му знаеш работното мяояа и искаш !а търсим лум Душан оп Ниш.
ТЪРСЯ НА КУЧЕШКО ЛЕГЛО КОКАЛ. Диан. Иран. Върша нещо безсмислено, искам
ди aоcгитии нтщо -невъзможно.
Оце: Търся на кучешко леговище кокал. Диал. Ирон.
ТЪРСЯ НА КУЧЕШКО ЛЕГОВИЩЕ КОКАЛ. Диал. Ирон. Вж. Търся на кучешко
легло кокал.
ТЪРСЯ НА ТРЪН КРАВАЙ. Ирон. Вж. Търся грозде на трън.
ТЪРСЯ НА ТРЪН ПРАСКОВИ. tym. Вж. Търся грозде на трън.
ТЪРСЯ ОГЪН НА ЛАНСКО ОГНИЩЕ. tym. Върши нтщо безсмислено, искам да
постигна нещо невъзможно.
Оце: Търся огън ни старо (пусто) огвшцт. Икан-
ТЪРСЯ ОГЪН НА ПУСТО ОГНИЩЕ. Иран. Вж. Търся огън ни ланско огнище.
ТЪРСЯ ОГЪН НА СТАРО ОГНИЩЕ. Иран- Вж. Търся огън на ланско огнище.
ТЪРСЯ ОТ МЪРТЪВ КОН ПОДКОВИ. Ирон- Върша нтцо безсмислено, нcaaи да
постигни нтщо невъзможно.
ТЪРСЯ ОТ ТРЪН ТРЕНДАФИЛ. Иран. Вж. Търся грозде на трън.
ТЪРСЯ ОТ УМРЯЛОТО МАГАРЕ ПЕТАЛАТА. Иран. Върша нещо безсмислено,
искам да постигни нтщо невъзможно.
ТЪРСЯ ПОД ВОЛА ТЕЛЕ. Проявявам пртдиаиертио прекадена придирчивост аъм
някого и с това искам да ст заям с него. Нищо особено- Обикновен багаж на яуриоя и писапен-
Но поницияял заяага е полиция, за !а mъко! пад вала теле. Тримата полицейски мъже
преодоляват учяигосяяа, страха и лицемерието ои и пъхват коцe в багажа ми. Кр. Велев.
Запад. — Е, брат — възмути ое оя моето лицемерие касиерът. — стига !е! Аз поне не съм
427

от ония, Оето търсят пой вола тиле. Не курорт тия работи се случват, П. Н-зитномов,
Сл-д нас потоп. Когато и за Йовков, търсиш поО вола тиле, а „Мариус“ приемаш такъв,
какъвто ти го преОлагат режисьорите и французите, Таке спориха Двамата доста продъл¬
жително и,-.. . този път никой никого не разсърОи, ни оскърби. К. Константинов, А. Стрт-
шимаров и др. з спомените иа съвременниците си.
От послои. В мъгливо зреме не търсят телето под кравата, тмн под сола.
Още: Тртжт под воло теле. Дшел-
ТЪРСЯ ПОД КУЧЕ КОПИЛЕ. Дизл, Проявявам преднамерено прекадЕна пааднруu-
сост нъм някого а с товт искам да с— зтям с него.
ТЪРСЯ СИ БЕЛЯТА и по-рядко ТЪРСЯ СИ БЕЛЯТА СЪС СВЕЩ. Пртви, върша
и-що неразумно или рисковано, с но-то сам сн навличам н-приятноста, б-да. ИзвеОнъж
гръмне Иатиpназеu]aлзm. . . Образуват манифестация! — натъртено а озжно обяви
Гено. . . Търсят сш Оелята! — ричи един общински съветник. Г. Ктртслтвос, Селски истории.
ВзрОарски сс поспря. окото му си наля с кръв и той изръмжа през зъби не своя енеОолскш тур¬
ска език: — Билята лш са търсиш, турчшни! Ни закачай мирните люде. Д. Ттлев, Преспаи-
скате камбани. Добре, чс не ми чукнаха по кокала! — наруши мълчанието Банките. — Това
какао с — нштоI А иначе щяхе Оа рижет ръката ... — Мей ни трябваше Оз си игреим с
тоя немец, а? — поДхвърлих аз плахо. — Билята са търсехме. П. Н-знтномое, Маргаритка
и тз. При фашистите той Оеши сОин обикновен майор ш поне още седем-осем гойини щеши
дз маршшрувз. докато стени полковник. И сегз, вместо да е Доволен а признателен, сам си
търси билята, сиче клони, нз който и стъпил, В. Нелкое, Настъпление.
Още: Даря си б-лятт и даря са бЕлята със сз—щ.
ТЪРСЯ СИ БОЯ и по-ряйко ТЪРСЯ СИ БОЯ СЪС СВЕЩ. Съзиттелно патвя, зършт
н—що нередно, с но-то сам ставам причина дт бтда нтктзан. Ораторът - започна Оз изОрояве'
престъпленията на но^тз власт, извършени за по-мзлко от три месеци. . .—Дрънка сш—казз
изведнъж КшОерев. ... — Търсят сш боя — проломотш той чак когато стигне до голямата
дворна порта на управлението. Г. Картслтвоз, Обикновени хорт.
Още: Търся си лобута и търся си лОбутт със тв—ш, Даря си боя и даря са боя стс сзещ.
ТЪРСЯ СИ ГО и по-ряйко ТЪРСЯ СИ ГО СЪС СВЕЩ. Стзиат-лно втртт нещо, ноето
ама лоши последствия зт мен—. Жив човек няма Оз пусна Оа излези от Равна гора, ТряОве
здраво Оз си уОря. Де знаеш, първо чичо тш ще удзря! — Той сш го търси със свит■! К. Пет-
нанов, Преселници.
ТЪРСЯ СИ ЛОБУТА и по-ряйко ТЪРСЯ СИ ЛОБУТА СЪС СВЕЩ. Съзнателно
празя, върла иещо нередно, с което стм ставам причина дт бъдт итктзтн.
Още: Търся са боя и търся си боя стс сз—щ.
ТЪРСЯ СИ МАЙСТОРА. 1. Постъпвам ттнт (оБини. неразумно), ч— стает н-оБходамО'
дт получа заслуженото, дт се справят с мен-.—ИОи Ос, вшж какво искат — посъветва го жснз
му, — Какво искат! Жито ще искат! Търсят са майстора!— викаше той. Г. Картслтсос,
Обикновени хорт.
2. Само а 3 л, Изаснет опитит ръка, умение, зт дт бъд— напрасен добр-. Всяко аето сш търси.,
майстора,. . Зз нас трябва човек —— добър стопанин. Кр. Григоров, Новодомци.
Още: Даря са майстора.
ТЪРСЯ СИ НА ГЛАВАТА ЦЯР. [По-често: Гърсй си Нт главата цяр]. Дшал- Старая
с— дт си помогна или да изляза от неблагоприятно положени—. Затова без дз си недяезш.
от мини зе помощ- търси са не главата цяр. Ил. Р. Блъсноз, ИзгуБ—на Оттика.
ТЪРСЯ СИ ПЪПА. Дшел, Ирон, Скитам с— б-з ц—л, шляя с—.
ТЪРСЯ СИ ЯКАТА от някого. Показвам, оБикн. с определен жест, че някой — оптс—и'
човен и създава зтяаткыв вид неприятности. Ни помисли вичи Оз си покаже несам, — Зещо-
Оз си върна ? — одумаил се той поОири прей другите керознджшш и са търсял яката. П. Ю„
Тодоров, Идилии.
Още: Тръснам си яката.
ТЪРСЯ СМЕТКА от (на) някого шлш самост. Изисквам от някого дт отговаря зт д-лттт
си, зт постъпките си. Вярно ли е. чс са проОзл дядовия имот на ХаОжи Ставри,. а къща а
428

двора. . .?— Калво, лалво? — извила вуйчо му и олочи на крала. — Още не пристигнал ц почваш
да"ми търсиш сметка, тлка ни! Ал. Бабтк, Малкият емигрант. За пия Думи и за всичко, лоеяо
ое крие зад яях. омеяла ще ти търоя лага да к, смеела жестока! Р. Стоянов. Майстори.
Още в първия, дни страшната новина Дгнепя: убия! Не знаеше лого да вини. оялъдк да търси
омеяла, лому да ое оплаче. - . Г. Караславов. Селски истории. Живелият мъж няма право
да mъкоц омеяла на жена ои до брала — нейното моминсяво е неин живот, нейна тайна
и нилой няма право да надниква там. Г. Райчеи, Мерзавец.
Оце: Искам (диря) име-ки.
ТЪРСЯ СОПА. Постъпвам така, чт заслужавам бой.
ТЪРСЯ У КЬОСЕТО БРАДА И ПО ДЛАНТА КОСМИ. Диал. Ирон. Проявявам пре¬
кадена придирчивое—, искам да получа нтщо оттам, дето това е невъзможно; върша нтщо
безсмислено.
ТЪРСЯ ХЛЯБ ПРЕДИ ПОГАЧАТА. Диан. Иран, Върша нещо неуместно и нЕн-време.
ТЪРСЯ ЮНЕТО ПОД БИКА. Диан. Проявявам преднамерено прекадена придирта-
еост към някого и е това нcкаи да ое заям е нтго.
ТЪРТИЛ СЕ Е НЕЙДЕ <НЯКОЙ> ВЪЛК. Диал. Падигр- Употребява ст, когато някой
скъперник даде нещо или направи благодеяние.
ТЪРТЯ СЕ В ДИРЯТА на някого. Диан- Отивам да преследвам някого, ди го гоня ао
следите му.
ТЪРТЯ СЕ В ПЕША на някога. Диан. Тръгвам ао следите ни някого, проследявам го.
ТЪРЧИ. БОЖЕ, ТА ГЛЕДАЙ. Диал- Кито възклицание, и котто ст изразява голямо
учудване от нещо необикновено (иaй-ктcто. когато свидлие човек даде някому нещо).
Оцт: Сгаин (слтз), божт, та гледай. Диан.
ТЪРЧИ, БОЖЕ, ТА СЛУШАЙ. Диал. Като възклицание, и котто се изразява голямо
учудване от нещо необикновено (и.й-кecто. когато лош човек хвали някого).
ТЯ (ТО) КРАЙ НЯМА. Зи подчертаване, че нещо т много обширно зи разказване, чт
може да ст разказва ощт много време за нтцо. — И яи ни си като мене, горката, гости
ои посрещала! — Да почна да ти разправям, Тоёорице. по край няма. Да не дава господ никому
такова нещо. Чудомир, Проиинцнилнcткн. И при Други дървеял ор опира Ккaанaу„ятa и други
хайдушки цотории разказва ... — Остави, яя край няма! Й. Йовков, Ггаропланниcкн
легенди.
ТЯ МОЯТА (МОЙТА) Е ДЪЛГА. Вж. Тя моята край няма. Вельо ме лазват, Веньо
Киров от Главан- Тя е Дълга мойта, ама аз накъсо ще разправя. Й. Йовков, Чифликът край
границата. — Ката си оп Търново. що търсиш гОвеи? — попита Кумов пленения.— Тя ...
мойял е дълга. Сг. Зиторкниов, Ивайло.
ТЯ МОЯТА КРАЙ НЯМА. За тежки, неприятни, иъкигелин преживявания, които си
продължили много дълго време. — А вие лой бяхте? — Ех, яя моята край няма — паДзе
дядояо. М. Топалов. А. Иванов, Ремонти.
Оце: Тя моята (мойга) т дълга.
<ТЯ> МОЯТА СЕ Е ВИДЯЛА. 1. Ясно ми т. -че няма още много да живея. чт скоро
щт умри. Правото !а ми кажеш, зер мене не ми е за умирачката, пя моята се е виёяла,
ами това. деяо ме върти в конянояо да ое махне. Г. Караслииои, Доктор.—Малли ми са още
децата — рече той и лкла едва Доловима тъга трепна по лицеяо му. — А то инак мояяа
ое е виёяла вече. Г. Караславов, Пътник.
2. Ясно ми т. че за мене няма никакви надежда за по-добро бъдецт. че нищо хубаво нт ме
очаква. И приказките им знае Рала, и с яях [пеперудите] ое е раДвал на нощта и на месеца.
когато олм имаше в сърце радост.. . Пъл сега! — Тя ое видяла майтл що щяла. - - рече ои
тай. П. Ю. Тодоров. Идилии.
429

w <ТЯ> МОЯТА <СЕ> СВЪРШИ. 1. Настъпи крият нз животи ми, скоро ще умра-
Той опвори очи и прошушнх f ... „То се вижда, / чл моягх зече сл. свърша, ! но те моля. !
Андрюшх, 1 тегли ми куршума!“ В. Георгиев, Партизански нтснп. — А по ний спарите.,
тя нсшагх ... Тя нашагх се свърши, тъй ла ще рлчлш?— засмя се Слав. —Бх, сз не казвам
тъй, Аз съм млад, аз ще ида войник. Й. Йонков, Приключенията ни Герелемев.
2.	Изпадам в безизходно положение, загубен съм, ечаавЗ мс гибол. Ако оная ззсрозе ни на¬
стигнат в Зли дол, нашхга е -зьршснх, Тука трябва да о-тaие Спаро с картечницата и Са¬
га задържа, А. Кзрзлпйитв, Строители ни ронублпкзга.
3.	Нямвм вочо нлпннпе, нласт, изгледи зв нещо хубаво, ням- какво да оиаанам. Ощс ли не
са разбрал, чс пвойта сс свърша? Щом жена та пе бис, а аз щс ти набия, К. Пстканои, Дв-
мяновата челяд.
430

У
У БАЩА СИ ВРАТИ ВИДЯЛ ЛИ СИ. Неодобр, Употребив- со, котито някой влиза
никъде, без да затваря врат-тв.
Още: Бащи му ними врзти. Нсодобр,
УБИВАМ / УБИЯ БЪДЕЩЕТО на някого, Кннж, Ставам причини никой да бъде не-
шзктен, като му отнемам възможността ди успее в животи или да ст Цолзуни с добро име.
Той се подигра с зас а опетни чи-тото за ами нх жлна от чистен род. уба бъдещето на зашсто-
единствеао диге! Ст. Ц. Даскалов, Сгубпснккигт липи.
УБИВАМ СИ / УБИЯ СИ БЪДЕЩЕТО. Книж, С постъпките кп. с невсдснпете си сам
стазам виновен зв нсщиктисто кп, като попречиим на успеха си н животи или сс опозорявам.
— Дс о-пиаa тук тогава. Искаш ла да се откаже от Русия?— Какво ще ма помогнеш та?
Дс убиваш бъдещето си за мин? П. Ю. Тодоров, Първите.
УБИВАМ СИ / УБИЯ СИ ВРЕМЕТО. Занимивим со с нещо, зв да не скучай. Зх да
убие времлпо е нето полезно, Ко-тои сидне пред бюрото са, запели лампата и отвора пспкста
с последните договора. сключени от „Никотиана“. Д. Димов, Тютюн. Плетсниго нх шапки...
гоза л любимого занятие на зсачка ересгенга в гурскаге затвора. които. . . . убазсп
с него времлго. К. Величков, В тъмница. Нс кафенето грябвеше да убивам пак времето.
Пая чай а ровя вестниците. а около мин шумят и се суетят същите оная вчерашни господа.
Ц. Цсраовккп, Зад кра^сци на зивокига. Целая дсн баба Лина не могла ог мъка наго трохи
хляб дх вземе. . . Ходела ог дома до кошарапс а ог кошсрипс до дома а тъй са убавслх времето.
Сл. Трънкаи, Неотдавна. Жинспх забелязва, че я глидам, . . .. но длмон-трaпaвноr-
забава нос в кaно-naсaнaепо, с които убива зремепо. Б. РаИнов, Нямв нищо по-хубаво от
лошото време. Нл бях дошъл да работя и не знсих как да убая времето са, Кл. Ц-чев, Свят
широк.
УБОЛА СЕ НА КЛЕЧКА. Дасл, За новости — нс излязла честна проз първата брачна
нощ.
У ВАС ВРАТИ НЯМА ЛИ. Неодобр. Употребява сс, котито никоИ влиза някъде, боа
да затваря врагата.
Още: Бащи му ними врата. Неодобр,
УВЕСВАМ / • УВЕСЯ ГЛАВА. Изпадам в отчаяние, изгубвам куриж; унивам. Ако ръ-
козодаяеляя е бюрократ. той ще зебилижа например, че другарят ала другарката са мии-aли
глаза, но щл ги отмине, ,. А истин-кaят ръководител грябвх да прояви внимателно другарско-
опношлие. Г. Димитров. РМС трябва да бъдо школа за кецпализъм.
Още: Клюмвам / клюмни глава. Увесвам / увеси нос.
УВЕСВАМ / УВЕСЯ НОС. Изпадам н отчаянио, изгубвам куриж.; унивам. Гллдсм тл,
сини, нещо като чс не си нх себе са. Кажи какво ти и?През миналата неделя бсшс узисал нос,
сига пък си смееш, като че амане си намерил. Д. Марчснсап, Дошло о времо. При това бишс
увесил нос и пребледнял, като чс ла бяха го извадили от студена вода. К. Калчев, Дзами н но¬
вия град.
Ощс: Унесвам / увсся глава. Обосвим / обеси (провесвим / провеси, клюмвам / клюмни),
нос. Увисни ми / увисне ми носи / н 1 знач./.
431

УВИРАМ / УВРА В ОЧИТЕ нз някого нищо. Дшел, 1. Настойчиво и досадно непректс-
нтто напомням нт няного зт нещо или зт няного.
2. Натяквам нт някого зт н—що.
Още: Възартм / съзра (навирам / нтврт) з очат— / в 3 и 4 зитч./. Нтбаетм / набия
тнктм) в очат-. Втдт в очнт— / в 3 зиач. ктм 2 знтч./.
УВИРАМ СЕ / УВРА СЕ КАТО КОНСКА МУХА ПОД ОПАШ. Дшел. Много стм
нахален.
УВИРАМ СИ / УВРА СИ ГАГАТА някоОе. М-ся с—, намесвам с- там, нтд—то ие трябва,
нато — желано, или проявявам ниаакыс неоправдан, и-нужен интерес ктм нещо. И в Плов¬
див сс намерила хоре честна. .. , които прижелили всшчко за в полза не общото Осло, без
Оа се отчаят ни най-малко, чс учинити и знатна кратуна, които от по-напред сш увирали ге-
гета нзвсякъОе, изпокрили се из мшшшти Дупки. когето Дошло вриме за рзОоте. Зах. Стоянов,
Записки по българските въстания.
Още: Увнртм са / узрт си ност. Бутам са (бутсам си / Бутит си, бъркам си, зрт си, съзи¬
рам си / втврт си, завирам са / завра си, наварам си / нтврт си, муша си, мушкам са, мушстм
са / мушна си, пъхам си, пъхвам са / пъхна са, тнктм си, танетм са / танна си) гагата.
УВИРАМ СИ / УВРА СИ НОСА някъйи. Меся се, намесвам се ттм, нтд-то ие трябва,
нато е желтно, или проявявам някакъв неоправдан, неиужеи интерес към н—що.
Ощ—: Увирам са / увра си гагата. Бутам си (бутвам си / бутна си, бъркам си, врт си съ¬
зирам си / съзра си, завирам си / зтзра си, навирам си / наврт са, мушт си, мушкам си, мушвам
си, / мушна си, пъхам си, пъхвам са / птхнт си, тактм са, тиквам си / танна си) ност.
УВИСВАМ / УВИСНА ВЪВ ВЪЗДУХА. 1. Оназзтм с— в неблагоприятно и неуста¬
новено положени— или з Б-зизходацт. И ето чс ОойОс такова време, когато той изасОнъж се
почувствува нещастен, някак сш увиснал във възОуха човск, А. Гуляшни, Любое. И в никой
случай не бави Оа позволим събитията ота]е] Оа нш изпреварят а Ое увиснем във възОуха както
мнозина наша приятели приз сиптимвра миналите гойина. . В. Н-тноз, Настъпление. — И все
пзк засига той [министърът] е сОинствината наша опори — добави тихо Манев. — Дано Оог
му Опри ощи зОреее а мъОрост, — Добри с Оа му пожилаим всичко ней-хуОево, но остане ли
сем, лисно щи увисни въо възОуха. В. Н-шков, Настъпление. Началник на Трудовата повинност
стене някакъв жисток човек, който забрани не трудоваците Оз давит хрена нз пресете.. ,
Това бсше голям уОер, Нши Ояхми купила Гошо именно защото разчитахме на тизи оста¬
тъци, а сига увиснехме въо възОуха, В. Цон-е, Едно вр-ме в Оечт купел.
2. Оставам неподкаепен с доказателства, дела, нямам р-тлна основа. Непрекъснато Оиклз-
рара, чс признава реалистичната интимни поезия . . . На практика обаче тшя негова деклара¬
ции увшсвет оъо възОуха, з. Литературен фронт. У Огнянов Оумати ни звучеха никога нзпустои
ни увисваха във възОухе, прозрачни, изпразнена от съйържаншс ——— винаги ти бяхз израз не* дъл¬
боко чувство, не мисъл. която намираше своя съвършен оъпл^^ател. Н. ^^^—3, МайстОр на
Българското слово. Те уверяваха, чс щом- той състави аов]т^] нревштилство. всшчко ще с
оправи, хората ще си успокоят и агитациите на комунистите ще увиснат въо възОуха.
Те говориха против работническите стачки. осъждаха исканията на работниците за по-Ообрш
нзОницш. Г. Карамазов, Обикновени хора.
УВИСВА МИ / УВИСНЕ МИ НОСА. 1. Изпадам з отчаяни—, изгуБетм нуртж; унивам.
Известията от бойното поле бяхз лоши. . . Носовете на всшчкш увиснаха . . . Голямо разоча-
р]ееаши а скръб се прочите по всичките лица. Ие. Втзов, Под игото.
2. Преставам дт Бъдт високомерен, надменен, почвам дт се държа по-скромно. Стеналото,
стенало ... Дз тш и чистшто . . . Ще увисни малко носа ни Тинкуца. Й. Йовков, Урок (пр—-
зод).
Още: Клюмна ма / клюмне ма ност /нтм 1 знач./. Ув-ссам / увеся (обссвм / оБ—ся,
провесв^м / провеся, нлюмвам / нлюмит) нос /нтм 1 зитч./.
УВИСВАМ / УВИСНА НА БЕСИЛКАТА. Басам оБ-с-н. — В България този субикт
избягнал наказанието. макар че е бил осъДин нз смърт, но тук той щи увисни не бесилката, -нз
всяка ееаa! А. Каатлuйч-в, Наковалня ала чун. По целия път полицейският началник креще¬
ше: — Ще се противиш на властта! На бесилката ще увиснеш, преОетел, комунист! Ем. Ко¬
ралов, Дъщерята нт партизанина. Само иОна Думичка Оа продумам и щс увисни на бесилката!
П. Слтсински, Претворена земя. ЕОшн дин зко чуиш зе мени, че съм увиснал на бесилката.
432

да не ск чудиш. Л. Стоянов, Холтра. — Англичанка- съм!. . . изкрещя Фани диво. — Стре¬
ляйте, но утре ще,увиснете на бесилката! Д. Димов, Осъдени души.
Ошт: Увисвам / увисна н. бесилото (въжето).
УВИСВАМ УВИСНА НА БЕСИЛОТО. Вж. Увисвам / увисна на бесилката. Ще як
предаДем и на прокурора ... И ало не увиснеш на бесилото, ще изгниеш в затвора- Д. Анге¬
лов, Ни - живо— и смърт. Да увишнеш нл бесилото, ката Левски, за щастието на народа ои —
това е безсмъртие, тога е раДост, господа! А. Гуляшаи, Любов. В пиомояо си бившияя
му аДютаня пишеше, че Джин гиби сигурно ще предпочете !а живее за султана и за импе¬
рията, ояланлапа да увисне на броилото в имеяо на е!на загубена лауза. Ст. Дичев, За
свободата. Ти беше оня, койяг във сайванта гзе / на Таничка най-скъпото, най-миното! I
Ти ритна бурето по! босите нозe" / за !а увисне Зоя на бесилото! О. Орлиное, Проверка.
„Тоя отличен и незабравим“ нароДен учияен [Христо а.- Василев] увисва на същото бесило,
на лоеяо преди това в негово присъствие обесват оина му- Ив. Унджите. Васил Левски.
УВИСВАМ / УВИСНА НА ВРАТА на някого- 1. Натрапвам ст на някого да ст грижи
за мент, да ме издържа материално. Капо слияаше яалъвзи нeокрпeп, прибра ни яе нялой ?
Пал на моя врат увисваше. П. Ю. Тодоров, Идилии. -Сестрините му Деца и яе увиснаха на
ерата му.	,
2. Зи жени — принудително заcпавпи някого да се ожени за иеие. натрапвам му се за съп¬
руга. Дружиха дълго вкрмр, долаяо яя най-сеяне увисна на вкama му.
Оцт: Увисвам / увисна ни шият.. Виовам / инcи. ни ерата / аъм 1 знач./. Увисвам / увисна
ни главата (ръцете) /аъм 1 знач./. Обесвам се / обеся ст (окичвам ст (окачам ст)/ окичи се) ни
врати. Навързвам се / навържа ст ни врата. Диан-
УВИСВАМ / УВИСНА НА ВЪЖЕТО. Вж. Увисвам / увисна на бесилката. Свободата.
за лояпо ти увисна на въжето, е нещо овято, за лоеяо ои струва човек ёа живее и да се по¬
жертвува- К. Петканов, Дамяновата челяд. Дано не се върне вече. И какво ще ое върне —
ще увисне на въжето. Й. Йовков, Албена. — А! Долаяо не увиснат на въжето един-двама от
яях [чиновниците], работите няма !а ое оправят! — пaсmъкгрпа ое пaхеькли някой. Ил.
Волен, Между два свята. — Ти имаш интерес !а го намериш. На нрга— виж, няма Да му про¬
спим, ще увисне на въжето- П. Сливяиcкн, Претворена зтмя. Ала понякога човек греши, t
И гнеДаш — справедливо !а реш! — I Убиецът е волен под нeерто— ! Невинният увисва на
въжето! Ем. а. Димитров, В страната ни розите.
УВИСВАМ / УВИСНА НА ГЛАВАТА на някого. Вж. Увисвам / увисни на ръцете
на някого- Сега ми nuuuamj мама, чужденците ни гоняя., ще си Дойдем- Щк увиснат на гла¬
вата ми без работа. Й. Йовков. Обикновен човек.
УВИСВАМ / УВИСНА НА КОСЪМ. Оказвам се пред гибел, изпадам в извънредно
опасно положение. Нани преди месец ое бях катурнал ? Бре тоа, бре инал- . . Право e— душата
ми на косъм увисна ... но нали ок оправих- Сг. Чилингаров, Първа жертва.
УВИСВАМ / УВИСНА НА РЪЦЕТЕ на някого. Натрапвам ст на някого ди ст грижи
за иеит, да мт издържа иаmтрналио. Стрина Тодорка еДва смогваше да намери пaк!" за да
свари някаква чорбцца.. . Трябваше ни и той да увисне на пия вече заояарени- . . ръце. А. Гу-
ляшкн. Любов.
Още: Увисвам / увисна ни главата. Увисвам / увисна ни шията (врата) /и 1 знач./.
УВИСВАМ / УВИСНА НА ШИЯТА на някого. 1. Натрапвам се ни някого да се грижи
за итит, да ме издържи материално. Като се опита Биняна да намали ворлцмрорчпaтa плата
за прехраната ои, стопаните ое уплашиха !а Не увисне един ёен на шията им. Д. Тилте, Са¬
муил. На слугиня- ме превърнаха. Чк барем да е само Вили. ами и Аспарух увисна на шияяа ми,
господ да го убие- К. Калчев, Семейството на тъкачите. А лак сяе о Метаёи! Не миони ли още
да се оДобрява! — плахо поДхвана Даринла. — Да иДк по Дяволите . . - Дотегна ми. Да
си отива, ала ще- - - — Не майка. не тала - . . Опамн! ое, Линичле. ГнеДай дано пукне дявана,
че закъДе оме иначе с еДна пенсия. - - еёва за нас стига.. . . — Хайде омръзна ми- Не бойте се.
Няма да ги увисна на шията. Щк си взема детето и ще ви!я накъде. М. Грубешлитва. Пред
прага.
2. Зи жена—принудително заставям някого да се ожени за мене. натрапвам му ст за съпруги.
— И яълмо затава не трябва да ое вижДаме повече. А яя избухна горчиво и гневно: —• Не
ое бой! - . Няма да увисна на шията ти. Д. Димов, Тютюн.
Ощт: Увисвам / увисна ни врата. Увисвам / увисни н. главата (ръцете) /към 1 знач../.
Обесвам се / обеся ст (окачвам се (окичим ст) / окача ст) н. шията.
433
28 Фразеологи^н речник. п. 2

У ВСЯКАКВА БОЯ ВЛИЗАМ. Дасл. Мени, променям си убежденията или професията.
УВЪРЗВАМ / УВЪРЖА С ПАМУЧЕН КОНЕЦ нлто, Дасл, Стоварим се зв нощо, но¬
не го извършвам к-кто трябва сериозно, солидно.
Ощс: Връзвам / вържи (завързвам / ззвържз) с памучен конец. Дасл.
УГАСВА МИ / УГАСНЕ МИ ЗВЕЗДАТА^ Кннж. Простивам да съм прочут, знзмонит;
славвти ми отминава.
Ощс: Залязва ми / залезе ми звездатв. Книж.
УГАСВА МИ / УГАСНЕ МИ ЗВЕЗДАТА2. Дисл. Сзършнз живота ми; умирам.
Свързва со с позориото, че всеки човск има звозда, и, аегаге тоИ умро, звездата угасва.
УГАСИ ФЕНЕРА. Подагр. 1. Кизвв се на никого, коИто е закъснял за никъдо (обикн.
сутрин на работа).
2. Казва се ни човек със съвършено плешиви глава, когато се появи никъдо.
Още: Духни (зигиси) фенера. Подигр.
УДАВИЛА СЕ МУХА В БРАШНО. Дасл. Ирон. Употребява сс за умалеважавано нз
нещо стан-ло, никои случки.
УДАВЯМ / УДАВЯ В КРЪВ. Книж. Потушав-м, ппавпдпрам нещо с толями жестокост
и кръвопролитие. Опипъп Н [влacгвувзшзга менархо-фашпстаа клики] да удсзы в кръв пар-
тaзса-кото движение се провалы.. Г. Димитров, Пелптииокки отчот ни ЦК на БРП (к) пред
V контрос ни партията. Хиляда бяха жлрявитл приз Априлското зьспaаaе, Перущица, Батак.
Брацигово, Панагюрище, Копривщица. Клa-мрс и дссспка други -еuamх бяха удавена з кръв.
Г. Караиванов, Перущица — гнездо нз торои. Кой тл завладя през виковлги а направа Синя¬
та неизменен като зaмьр-ластa мпрaнаa мъгла на л-латс ? Кой удава з кръв риволюцанял на
народа ти, който искаше дх изменя своя ден ? Кой днис сс опизх оп победхпа са. пресатин от
пари, мл-о, кръз. вано а жены? Г. Гонов, Париж сс събужда.
Ощо: Потопявам (неганим) / потопя н кръв. Книж.
УДАРЕН В ГЛАВАТА. Смахнат, умопебъраан, ненормален. „Съграждана. — ... — /
Знам, че азглиждем за като ударен / з глсзстс" К. Христов, Чода нв балаана.
УДАРЕН В УСТАТА. Който но умоо да говори; мълиалпв• Мълчанието, казват, бало
безцен камък, смс за. онза, който е удерин в у-пaтс, а нае, -исвa богу, чинитепс ни агрсят,
Ц. Цораовкаи, Свършило со житото.
УДАРЕН С ЛОПАТА ПО ГЛАВАТА. Глупав, завеян.
УДАРЕН С МОКЪР ПЕЩЕМАЛ. Дасл, Умопебъраан•
УДАРИЛИ СМЕ СЕ ЧВОР НА ЧВОР. Горещо спорим и нт отстъпваме один на друг.
УДАРИ МЕ ГОРНИЯ <ПРА^:>, ТА ВИДЯХ ДОЛНИЯ. Опомних ст, слод кито по¬
лучих заслуженото възмездие зз нощо (обикн. котито съм се възгордял). — „Е — казваше
ми-исио Гмуреца. — Удара ял горният праг, тс вадя долная!“ — „И сз сам нс зная как
стени таза работа с мини — отирьщaие с разкаяние а страдание бай Глро. — .. . Сам нс
съм знслл, че а у мини с имело нещо, Сито трябва дс го дърпам кего жребчи, Дс му
внксм: „Стой, къСс зслиявсш?“ Аз не можах Са му удържа юздатл. амс Собре, че мл дръпнаха
своите. Ст. Ц. Даказлев. Стубпонсапго липи.
Ощо: Чукна мо горкият праг, та видях (погледнах) долнии. Блъсни мо торния, тв видях
долния.
УДАРИ МИ ЧАСА и по-рядко УДАРИ МОЯ ЧАС. 1. Настъпи времето, когато ще умри.
Свърша лн ма сс веч съдбата ? / Ударил ли ма е часът? Ив. Вазон, Бури и мелодии. Пе-лс
сзарнх сирената за тревога. взлха дх закат „потъваме“ и всичко сс юрна към палубхтх. . .
Тя, асл^ъ, все така -тaua: караш, караш и тамин кажлш „измъкнах се“, го гн удари часа,
R РзИнон, Човекът нз ъгъла.
2. Настъпи рошпголнпнт момент, котито що действувам, що се проявя в нещо вижно. Трябва
дс въстанем нивсякьде едновременно, Масля, че нсшаят час е удсрал. Тоя път ще прогонам
пурцати, Д. Г-бо, Мълчаливи герои. Когато,, , съобщиха, че в Испания бл избухнала рево-
434

люцшя и че в Щатите щи бъдат сфомшрани бойнш бригаОа. - . . мнозина от uрuсьствуватштс
почувствуваха, чс е ударил и техният час, че ней-uосле прей тях се открива истински възмож¬
ност Оз Докажат салата на своите убижОеная. Ал. Баб-н, Малкият емигрант. Проверката
на своите редове на Първи май 1941 година нис щи направим не на улиците и нл<)тaдumе,....
а в окопите на великата битка, готови за решителен натиск срищу сшлшти на стария сеят,
веднага щом уОарш нашият час. В. Геновсн!, Повест за Юлиус Фучик.
Още: Дойде (нтсттпн) ма часа.
УДАРИХМЕ ГЪЗВЕТО [ЩЕ УДАРИМ ГЪЗВЕТО]. Дшел. Отново' се сближихме, по¬
добрихме (отново ще с— сБлажам, подобрим).
УДАРИХ ПАРА<ТА> (ПАРИ) [ЩЕ УДАРЯ ПАРА<ТА> (ПАРИ)] от нищо или
сзмост. Спечелих (ще тпЕч—ли), забогатях (ще забогатея). Защо се хваща за оранжерията?
Защото мисли Оз уОарш парата. с„Москвич^Ди - се вози! Прикрита душа и Братан! Ст.Ц. Дас¬
калов, З-мит светлина. Преди петнайсетина Они наОрахми десет тона ранни домати зе из¬
нос и ги закарахме на меашпулаеuонаuя пункт. Устояхме ни договора с „Булгарплод“ а се рей¬
вами кето дицата: — Ударихме хуОеее пари, ще сш платим тичането. Износна стока,
на сметка ще нш легне. Г. Кртев, От нтс дт замине.
Ощ-' Направих пара (пара).
УДАРИ ЧАСА. Кншж. Настъпи моментът дт се изетрши н-що, дойд- еа-м-го дт стан—
нещо. Зипршгръти Домашните сш а шм обяви, че часа на въстанието уОарш. Ив. Втзов, Под
игото. Чавдар потупа черешовото оръдас с ръкз ... То ще обЗОш на жътварште по нивите
че е уйерил часа. Като го чуят жътварите, щс оставят сърповете ш щс граОнет оръжието.
А. Каатлайуев. Приказен свят. — БъОш готов! Наточа меча! Ние ще ти сторшмс вист от
Прислав. Щс провоОшм бързохоДец, когато уОарш часа. А. Каатлuйу-е, Вихрушка. Най-
после Оише уйерил часа- когато Михо трябвеши Оз покаже явно на селото, каква е разликата
мсжйу него а Златена. К. Петкано,, Б-з деца. Прочие часът и уОарил виче Оз сс заемем с орга¬
низирането на началното всеобщо и задължително образовании, Ас. Златтров, Кан просве¬
щават народа. — Пе а какъв е жълт, слав!. . . Тези думи стреснаха невръстния канОидат
за учиник. ПоОсказеха му. чи сега е уОарил часът, а който трябва да сс прибора с всшчкш сили
за сбъдването на свиОнетз си мечта. Г. Русафов, И те са Бала деца. Не резОялз / час уОари,
! Добър път на вас, Оругерш! Елин Пелин, Поточета бастра. Настъпи май. Часът уОарш I за
мшр слиО ооя страховит. В. Карагьозов, Смъртта нт Юлий.
УДАР НА СЪДБАТА. Книж. Н-щастис. Той Оиши навикнал спокойно Оа посреща всика
уОар на съдбата. Й. Йовнов, Случайни госта. Ето я нещастна. изложина пик ни удершти нз
съООзта. Ив. Втзов, Под игото.
УДРЪГНАХ СЕ ДО СТОТИНКА [ЩЕ СЕ УДРЪГНА ДО СТОТИНКА]. Дшел. Охтр-
чих се (щ- се охтрчт) итптлио.
УДРЯ / УДАРИ ДВАНАДЕСЕТИЯ ЧАС. ООшкн, в со. виО. Книж. Настъпва посл-дният,
решителният момент, ногтто трябва дт стан-, дт с— случа ала дт с— извърта нещо. Другари,
горе челата! Дванайесетият час на борбата и уйаршл, Никога поОеОата над фашизма не с
била тъй близка. кекто е сега. К. Ламбрев, Средногорски партизана. Докето а селате се
вйшгеха на крак десетки комунисти, а града безОийствувахз. . . Всичко това налагаше Оз сс
вземет най-сершозни мерки- за Оз се резОешжш работата а граОа. а резОвижеене можишс
да се получи само при едно условие — ръковоДните Оругерш Оа разОирет, че е удерил - Оез-
наДесетият час. Сл. Трынсна, Неотдавна.
От разделянето нт деня а нощтт оте в древността нт по дванадесет част, от които дванадесетият чтс
е Бал зинтги посл-днат! част съответно нт деня али нт нощта. Свързва с— а с учението на хаастаинсаттт
църква, че з дванадесетия чтс ше дойд- Христос (Ал. Милев, Дванадесетият час, Бъдг. ез., ХШ, '1963, ни. 3,
с. 282—283).
УДРЯМ / УДАРЯ БАЛТИЯТА. 1. Не някого, Занолеам, убивам' някого.
2. На нсто' С—чт, изсичам н-що (дырзо или гора).
Още: Удрям / ударя ножа (саттрт) /нтм 1 знач./.
УДРЯМ / УДАРЯ В БРЯГ. Дшел. Оставам азлтган в итдеждат— си, з очакванията си;
Претърпявам неуспех в нещо, и— успявам с н—що. ДяОо Стоил шегайжиятз стори- зе жътва
облог — ! Оа му пристане комшийката още на първия блок. ! Жънаха, що си нЗОжънваха,
ДяОо Стоил се опря: / — Някога първа осьмвзхме, днеска уОершхми а бряг! / Та ми найои,
чернооката, Оз ти пристана ли ез? И. Бунин, Пролетта и тракториста.
435

УДРЯМ / УДАРЯ В ГЛАВАТА. Обикн. за спиртно питие — причинявам замайване.
Главоболие; зашЕметявам. Сепне пд-таливато хора ще се атДеляя нейде на залътлничло.
ололо ялвичла с печено прасенце. - - и вино. разбира ое. само че не купешко, а ат избата
на кооперативното стопанотво — да може чавел да си пие. без да ое притеснява, че щк го
удари г гнаваяа и в лрсияял. Ем. Робов, Осъществяването ни идеята. Диньо гурДаше ц пар¬
лива вълна заливаше гърДите му, нахнупгаше нагоре и го удряше в главата- Г. Караславов.
Красота. Вината е силно и удря в главата.
Ощт: Бия в глиеити.
УДРЯМ / УДАРЯ В ГРЪБ някого. Нападам някого подло. от засади. Кагато Маяг
разбра, че през Поёггре не е минавала нилалва помощ, яа! реши, че ще е ат Каменица „ли
оя Другите сена отвъд нея, лаито, лато оа разбрали, че вайслата се е разДвоина и е напаДнала
комуната в Смърчин, оа решини да ги ударяя в гръб. П. Здравков, Незабравимо дтгство.
Царят — по-право Самуин — Даваше на милинци и езерци много сгобоДи и правДини. яе се
заклеваха да бранят пелопонеслияе брегове и да му пращат войници. Тържествено скрепиха
грамотата, а слкё това те разбраха по кои пътища ще • минат българските воасли и лъёе пе-
лапапeсkцтр славяни ще ударяя ромеите в гъкеa. А. Дончев, Сказание за времето на Саму¬
ила. — Щк ни уДаряп в гърба бе! Да им пукнем в залп! — извика един селянин, който вмкста
шапка беше увин на гнавапа си кърпа. Ем. Станте, Иван Кондартв. Тул имаше нещо неясно,
защапа на Вьkк„лa ое струваше нелепо да уДаряя земеДелцияе в гърба, лггаяг те се биеха
срещу превратаджиите. Г. Караславов. Обикновени хора.
УДРЯМ / УДАРЯ О (У) ЗЕМЯТА някого. Надминавам. превъзхождам някого със
своите постижения, успехи. —- Всички ни ще уёари о земята, такъв ояренец ще ое извьёи!
Ем. Коралов, Дъщерята ни партизанина.——А тала, Ангенчо! Бре, ами ти щк удариш о земята
лрaаaр„пк бе — хванеше го бригаДирът. Сг. Ц. Даскалов. Бялата погачи. — Колко иолаш
за агнето! — ... Даром ви го давам. Оя мене — за братята, Деяо ое бият горе на Шипка
за освобождението на нашето мина отечество. - . — Виж г„ яи, мушмокаka му с мушма-
рол! Всичките удари о земята. Добре, че има такива лаяо него !а ни избършат орама ат
челата. А. Киралийкев. Топла ръкавичк.. — Пъл го не попита с колко е преминал, бе? —
нлмеои ск баща му, лаяо поглежДаше разнежено яу Миненла, яу Кира Денийоли. — С шеоя! —
отговори яо! на любопияния поглеё нл роДнината ои. лато не Дачала въпрос. — Удари
ги всички у земята! Ил. Волтн, Между два свята.
Още:' Удрям / ударя 'земи.
УДРЯМ / УДАРЯ <В (НА)> КАНТАРА. Умишлено тегля иегокно, по-ниско, за да
спечеля. Взеха да се сърДят кёни, чк при уема във воДеницата нещо удрян лантара — палкaд-
ван- П. Велков, Кит и корито. Мнозина [от селяните] се оплакваха: — Казаха ще ни пнащая
по-слъпо, а на кантара [Еришиаров и Бабулев] гнеёап да ни ударят. Изедници! Д. Талти, Прес-
панскитт камбани.
Ощт: Бия кантара.	*
УДРЯМ В (ПРЕЗ) КРЪСТА. За нещо, което ст продава — струвам инсгс скъпо. Ислам
да купя е!но мяопг в планината, но удря в Лбьотa. нямам толкова пари.
УДРЯМ / УДАРЯ <В> НОСА. За миризми, аромат — бивам усещан силно, много
силно мириша. Миризма на заотояна и вкиснато удари носа му. Д. Кисьов, Щастието не иде.
само. Месото лаяо че ни не е пряспа.уёкя вноса. • Като слязох в избата, тежка миризма
у!арц в носа ми.
Оцт: Бия и носа.
УДРЯМ В ОЧИ. Лесно и бързо бивам забелязван, правя впечатленит, налагам ст на
ииниaинт-с. Извинете ми тая смелооя, разликата между провинциална и сяоничанла вед¬
нага удря в очи- Ив. Вазов, Кизалирскати царици.
Още: Бия в (н.) очи. Хвърлям ст (набивам ст) в ошиОт^. Падам в очи.
УДРЯМ / УДАРЯ В ЦЕЛТА. Казвам това. което е необходимо. за да засегни някого
или това. котто т иий-важистс. — Когато каза, че Маргаритка е болна — уёари право в целял
Дянко, но и пая път Николай ое изплъзна. П. Проданов. Гтдисалиcннцн.
Ощт: Попадам / попадни в цтлти.
УДРЯМ / УДАРЯ ГО НА ГЛУХО. Диан. Преструвам ст, чт не чувам, не разбирам
нещо, което ми ст казва или иска.
436

УДРЯМ / УДАРЯ ГО (Я) ПРЕЗ ПРОСОТО. Започвам да постъпвам безотговорно,
като простивам да ст интересувам от род, приличие или законност. По идно зрлме кихаята
наастана го бе ударил съвссм приз про-ото, Прсвиши язне контрабанда с Гърция а отяам с
Турция, Б. Ноктерен, Свотппнз нвд Редепиге• Аз съм , , . човек с широка разбирания, но ако
пая приятелке го удари съвсем през просото, говх ще повреди на имсго ма. Б. Райнов, Госпо¬
дин ' Никой. А гы с кой акъл сс въртиш гъдява по пьпaщхmaа Аби човек, та разбираш ла, че
ял длбнап. под дърво а камък ти тьрслт,■ Хептин приз просото я удара. В. Ношков, Насгъппо-
нио. — Сллд дзх дена ти сс връщат и без мое знании няма да сс изпращат з лечебницата,
—. Тъй вярно — сьгuх-a се на драго сърцс Станков. — Тл сьвсем я удариха през просото, Май
им се ще да изкхрсг цялата служба з лазарета. В. Нешкон, Никтънлонпт. И говорила какво
ли не зс кооператива: че щял да се разпилее, чс хората заглади щела дх умнрсг. Бай Стефан
чувал зсачко, мъчно му било, че тоя млад човек го е удерал приз просото. Н. Хайтов, Писма
от пущинаците.
Още: Трътвим / тръгни проз просото. Отрязвам / отрежи проз просото бос. Диел, Удрям /
удзри <я> през куренопе гръсто. Дасл,
УДРЯМ / УДАРЯ ДИНЕНА КОРА някому. Днал, Хитро измамиим, изигравам ни¬
кого, обикн. като му попречвам да осъществи нсщо.
Ощо: Турим / тури (туризм / турни, слитим / сложа, подлагам / подложа) динени кора.
Подхлъзввм / подхлъзни . нз динени кора. Хързулзам / хързулна <одна> динени кора. Днал,
УДРЯМ / УДАРЯ ДРОБИНКАТА. Дисл, Успявам дв придобия, да спечеля нощо по
лесен нзчин, боз особено усилит или боз разноски.
УДРЯМ / УДАРЯ ДУС1П^<<Т.?^;> някому, Жарг. 1. Грубо отблъсквам, отхвърлям
никого, с когото съм бил н близки връзки. Но дойди ла до брак момент. / до вино и свстбара, /
пя друг избира с епарпеминг / и дуспх ма удара! М. Недялков, Дуспи.
2.	Изгонвам, изпъждам някого от работи, от служби. Нл са гллдсшс добри работата, с дни
подред. оmсь-mвмвсше, докато нсй--епал му удариха Суспапа.
УДРЯМ / УДАРЯ ДЪРВОТО някому, Грубо. Изпъждам, изгонвам от работи, от служби.
Аз още от зимсс казвам: не зслозам лн Шашманчлто от Ксмино поле, а да искаме дх на дър¬
жат на служба, ще ни ударяя дървото. ама не гибл все не та се вярва. В. Нешкон, Нактыпло-
нпо. Теб хората рано ала късно ще ти разберат каква са сваня а като ты ударяя дързото,
тогава ще ял папам къде ще се завъртиш, В. Нешкон, Нъстънлонпо•
Ощо: Удрям / удари пръти. Грубо.
УДРЯ МЕ / УДАРИ МЕ В НОСА. Усещам силни, обикн. неприятна миризми. Его
и сега пя усещаш:, а можи би така й се струваше,. че я удря в носа маразме на мокър кожух,
на мокри опинци, Д. Тилов, Просп-нскито камбани. Тежка маразма ни зрящ кегран мл удари
в носа още щом влязох в тяхната циментова килайка. Хр. Ридевскп, Интервю със св. сн. Ки¬
рил и Методий. Нетерхтс беше малка, тясна и приличаш: нх голяма черна дупка. . . Вътрс
беше тъмно и хладно. Една неприятна, тежка миризма на влаге и зс-nоял въздух го удари
в носа ощс при самая вход. Ив. Мартинов, При гнездото. Калитко ненадейно се м-лma като обез¬
оръжен от страна нх врага: ароматът на припечен войнишка хляб а тсжкстс мa-ллни маразма
ни кашкавала го удариха право з носи. Из. Хздтамарчов, Овчарчето К-литко. Тук мл удари
в носа нсщо. на зкисихио. • Разляли спи нифт, веднага мл удара в но-a.
УДРЯМ / УДАРЯ ЕДИН ЗЪБ на ието. Вж. Удрям / удвря кътника на нищо.
УДРЯМ / УДАРЯ ЕДНО ОКО нх някого, Нро-пореа. 1. Намигаим нз никого, за да
му поаажа. чт ст шегувам, з-к-чам и под. Ами чс ако сз не бъдх. кой щс бъде ~ отговаря ми
бай Ганьо и кего си зa-мквa левия мустак, удря ми едно лукаво око, Ал. Кенкгантпнов, БвИ
Гиньо. Сллд гритото шишенце го обхващаше буйно желана: Сх играе ръченица. Надигаше
се а заповядваше нх стерая Длмар да му свара, Длмир. след като удара едно око на околнати,
надигаше клирнето а почваше дх го надува, блз дх издава наго едан звук, А. КаралиИчев, Строи¬
тели на републиката. Стар човек си е по-добре за котхпх. . , прикипял вече. очипл му няма
на члпира да гледат, . , пък и — пя влчи зашепна з самото ухо на жената — можи и дх нс
раждаш — по-ле й удари едно око и се зски-кa. Б. Несторов, Ариф и Р-мзинв. — Важ какво,
Страта, Едно заявление тем е донсссно,. Петров се казва момчето. Злато с. ти казвам, Важ
там. Обърна си а му удари идно око. — Дсдино ла, казваш? Разбари си, Нл съм си съмнявал.
Д. Точов, Ах, тоя вуйчо! Синигера едзе се сдържаш: Са не удара око на зяпнслнтс го дсцх,
К. Кръстев, Катастрофи.
437

■ За мъж — намигаим ни жени, закачим я. Тя беше весела, смееше се кбошпо, а момците
я заёиряха често. лаяо й удряха едно око и я задяваха с шеги.
Ощт: Тегля Едно око /аъм 2 знач./. Просторен.
УДРЯМ / УДАРЯ ЗМИЯТА ПО ГЛАВАТА. Унищожавам или сбтзертдпеаи иий-го-
си неприятел.
УДРЯ МИ / УДАРИ МИ БРАДВАТА О КАМЪК. Вж. Удря ми / удари ми аосапа о
(в, ни) камък.
УДРЯ МИ / УДАРИ МИ КОСАТА ' О (В, НА) КАМЪК. Оставам излъган в нидтждигт
си. и очакванията си. претърпявам неусатх и нтцо. нт успявам в нещо. Сяефчов лишеше оя
злоба . - . Той „слаше да отмъсти, но прикрито, защота явната бокеa с Бойча го плашеше.
Бунтовната песен в яраярояо му даде едно оръжие против него, но ... и в тая случа! лооатл
му уДари о камък- Беят не допусна, че Огнянов е запян бунтовна песен пре! него и не повярва
на Сярфчгва. Ив Вазов. Под игото.
Още: Удря ми / удари ми брадва—. (секирати) о (на) камък. Удрям / ударя ни (о) камък
УДРЯМ / УДАРЯ И ЛИСИЦА И ЗАЕК. Диан- Имам голям успех в работата си; успя’
вам. сполучиим много.
УДРЯ МИ / УДАРИ МИ НАЗАД. Положението ми. работите ми ст объркват. вло¬
шават; търпя неуспехи.
Още: Ен-еи ми / ритне ми назад.
УДРЯ МИ / УДАРИ МИ СЕКИР АТА О КАМЪК. Вж. Удря ми / удари ми косата
о (в. н.) камък. Опипахме се да привлечем о добром Ивайна лъм императора, но и там оели-
рата ни уёари на камък. Ив. Вазов, Ивайло.
УДРЯМ / УДАРЯ КАТАНЕЦА на нещо- Вж. Удрям / ударя ключи на нещо- Не му по¬
тръгна в търговията и скоро яой уёари лаялнеца на магазина. • Не можаха да намеряя не¬
обходимите специалисти и ярябваше окоро да уёаряя лaтaпрцa на предприятието.
УДРЯМ / УДАРЯ КАТИНАРА на нещо-• Вж. Удрям / ударя ключи на нрmо. Дайте
Да ликвидираме всичли луроовк, школи, семинари! Да уДарим катинарите нл воичлц вечерни
гимназии и да прекратим чао по-олоро тая мъчителна акция по ограмояяванряо. Г. Бицин,
Допоmспиа философия.
УДРЯМ / УДАРЯ КТПЕНЦИОЕ на нкmо. Прекратявам напълно работата ни мага¬
зин, рабстнлинц. и под; затварям. закривам магазин. работилница, ателие. Взеха шивачни-
цаял на Дончо Пеяров, яой самичък им я преотстъпи, удари лепенцияе. няман сметка- К. Кал¬
чев. При извора ни животи. Суе! един месец сладкарница „Разград'“ беше затворена. Удариха
й кепрнцияк- К. Калчев. При извора на животи.
Още: Пускам (пущам) / пусна (спускам (спущам) / спусни) кептицнте /еъе 2 знач./.
УДРЯМ / УДАРЯ КИБРИТА на nрто. Запалвам. подпалвам нтщо. Напразно яи си¬
яеш оп възхита — талгаз гора й удари кибрита! Хр. Еидтеcкн. Чтрисглтдецът.
Оцт: Драсвам / драсна (ттгля) кибрити. Тръси-м / тръшни кибрита. Диан.
УДРЯМ / УДАРЯ КЛИНЕЦА на някого. Диан- ПоДигр. Изпъждам, изгонвам ияастс.
обикн. от работа, от служби.
УДРЯМ / УДАРЯ КЛЮЧА на нкта. Прекратявам напълно работата, обикн. ни ня¬
какъв магазин. предприятие, учреждение; затварям. закривим. Един !кн стоката ок привърши
и аз трябваше !а ударя ключа на преДприятиРяо- Б. Райнов. Дъждовни вечер. На който се¬
лянин още нк е продадена нивата, лойяо занаятчия още не е уёарил лнюч на Дюкяна ои, нека
проДължава да поддържа тия партии. Г. Георгиев, Демократи и прогресивни либерали.
Сле! Девети направили Казакавата лоma почивна станция, но понеже е Далече оя пъпя, нл
другото няяо й• уёарили лнюча. Л. Михайлова. Жени.
Още: Удрям / ударя катинар. (кофири, каганец.).
438

УДРЯМ / УДАРЯ КОФАРА не нещо. Вж. Удрям / ударя ключа нз нето, Щс уйеря
кофаре на училището — зй там в кшлшяте. както ги е учил Граматики. Оа вървят поп Оз гш
учи. П. Ю. Тодоров, Първите.
УДРЯМ / УДАРЯ КРАК1. 1. Не нищо, Унищожавам, съсипвам, ртзрушазтм нещо.
Нямело ншто Христос, ншто Мохамед дз сс обаОш . . - първият Оа защити своите последо-
ветилш . . - ,з вторият Оз вразуми верните са по0аааеи. Оа шм преОскзже ... - чи ти щс батър-
Ошсат Батек, но а Батек щс удари крик на ятаганскета Държава! Зах. Стоянов, Запасна по
Българските въстания.
2, Не някого. Преставам дт с— интересувам от няного, изоставям, зарязвам някого, с когото
•съм бал в Близна интимна отношения.
Още: Удрям / ударя ратник<т> /втз 2 знач. нтм 2 зитч./ Дтзтм/дам кран /нтм 2 зитч./.
Удрям / ударя т-нм-то /ете 2 знтч. ктм 2 знач./.
УДРЯМ / УДАРЯ КРАК2. Вървя със стегната, енергична стъпка; марш-русам.
—	Мирно, изкоменОува Homo. — Хойом мерш! Двамата със Зуня уйаршхми крак. Г. В—л—з,
Патилата нт едно момч-. Момчета а девойки удрят крак а минават бодро край оня, който
команОвз цилшя Оатальон. Г. Картславое, Проходът нт млтд-жтт. Момчетата виче уОряхе
крак по моста а пиеха с пълни гърОи „Жив е той, жив и'“. В. Геновсна, С-дем години. Козо¬
вото, красиво и добри глейено лице на офицера, нежните му Оилш ръцс. самоувереният му по¬
глед — всшчко товз шзоеОнаж възкреси в съзнанието нз капитана иОнз Озлична действител¬
ност. когато тизи млайи и самоуверена франтове сс явявехе ни периди а банкети . . . пара¬
фираха със сзОш, уйряхз крак, танцуваха по журфиксш. Н. Антонов, В открито море.
УДРЯМ / УДАРЯ КЪТНИКА нз асmо. Изяждам н—що. — ХайОе сега. Ивани ... ще
си н]]3]ршм мелко с тебс, дордс ударИм кътника нз тия псчсна кокошки. И тоее агни нас с
тиОи чака. 1’. Хтаманджа-е, Родос-.
Ощ-: Удрям / ударя —дан зъб.
УДРЯМ / УДАРЯ КЬОРАВКО. Успявам дт придобия, да спечеля нещо по лес—и на¬
чин, Б-з особ-но усили— или без разносни. „Можи пък а правителството Оз с паднало, я дз
ушйими кой от нас да стане кмит и кой съветник, дано а нас ударим, аето кьорзвко: я от бо¬
рините в Руина, или пък от пишете на каракичаните.“ Н. Хайтов, Пасмт от пущинаците.
Ощ—: Удрям / ударя кьоравото.
УДРЯМ / УДАРЯ КЬОРАВОТО. Успявам дт придобия, ■ дт сп—УЕли нещо по лесен
начин, Без особено усилие ала б—з разносни. Важното е нис първи Оз сми там. първа дз про-
ОаОим . . . Който изпревари —• той щи уОарш кьоравото. П. Спасов, Хлябът нт хората.
—	Аз, Господин ПишихоОов, отДавна исках дз ои говоря. но все мш Оеши неловко. — И на мен
мш беше неловко, госпожо — отговарям, А на себе сш кеззх: „Браво! УОарш кьоравото.“ Хр.
Ртдезски, Недоразумение. — Ха. лъжи било! Ударил кьоравото — злъчно сс смеиши мъж
с прегоряла от слънцето гарсонетка. — Стринките шОвзли на пазар, без Оз знеят какое е
рзОотета. Мендвхурвте като им викнал: „Лягайте, кай, по Оумбек, чс ви избшезм“ — и ги
прибврал за пира, Ем. Стан-в, Изтн Кондтр-з. — Е. Богдани, днеска трябве Оз сш вийшм хи-
сапа! Ти удари кьоравото лани с тия ниве; е оная, що я взи шурят ми. хим по-малки, хим по-
скъпа: 2850 гроша ОаОс зе нея. Приготви лш ми парите? Хр. Мансамос, Кой ни е нрав. Сегз
му е времито ш ние Оа сш отворим очите, ... Че сетни, кзто сс сключи мир. ще на0омькаат
пек истинска вълни, щс я направят пак на мойв и — ида гони вятъре тогеее. А сига хим кьо¬
раво ще уОаршм, хим а на държавата ще помогним. Г. Ктртслтсоз, С-гт му е ваЕM-то.
Ощ-: Удрям / ударя ньортвно. Удрям / ударя кьоравото таранч—. Дшел.
УДРЯМ / УДАРЯ КЬОРАВОТО ШАРАНЧЕ. Дшел. Успявам дт придобия, дт тк--
УЕЛи нещо по лесен нтчин, Без особено усили— ала Без разносна.
Ощ—' Удрям / ударя кьоравото.
УДРЯМ МУ / УДАРЯ МУ КРАЯ. Дшал. Пр-стазам да се ант-а—сувты от нтнзото
и дт е, зт нищо не ме — грижа. Като зегезшш в келти ш се оплискаш, после му уйряш края.
Л. Стоянов, Холера.
Още: Пускам (пущам) му / пусна му аааи, Отпускам (отпущам) / отпусна му края /въз
2 знач./.
УДРЯМ / УДАРЯ НА АКАНТИЯ. Дшал, Не с— съобразявам с нинткси патеалт, азас-
нстния; действувам самоволно, нанто намеря зт доБр-, без дт с— грижт зт нанвото и дт —.
439

УДРЯМ / УДАРЯ НА ЖЕГЛА. Дасл. Но съгласувам действията си с друтито, държи
се настрани, не участвувам в ниааава работа или стрини от хората. С ис-мешкa регоиaнчеаa
си спомняха за времето, когато бяха удерала нс жиглс. когато мъчно хващаха кооператив¬
ните коловоза а нс пазеха общото като сзол. Ст. Ц. Диск-лов. Само соло.
Още: В^рви нз жотла.
УДРЯМ / УДАРЯ НАЗАД. За работи, дела — обърквам сс, тръгвам зло, търпи не¬
успех. Сгрсмскевага кандидатура бързо' взл да удря назад. . . . Успехът на Несторов всеки
час ставаше по-сигурин, Ив. Вазов, Нови земи.
Още: Ритам (рити-м / ритни) назад. Дасл.
УДРЯМ / УДАРЯ НА (О) КАМЪК. Оставам излъган в надеждите, в очжванията си;
претърпявам неуспех в нещо, не успивам в нещо. Изобщо всички опити да научат нето важно
удариха нс камък, Г. Квраклавев. Лонко. Тл разбрали, чс са ударили на камък, а са отишла
да обмаслят друга похвала, зс да го спечелят, Ст. Ц. Даскалов, Ст/блонските лпнп. Тя [по-
лпнпити] сама не зналше какво да праза със задържаните. . , . . а алчният за рушвета Ангсл
Демскоз освободи няколко душа без знанилто и сьгихсиепо нх Кучеглезия. Когато Схвекоз
науча поза, влднхга заповяда наново да aре-туиaт освободените, но удара ни камък: те се бяха
зсче украла, Д. Ангелов, Нз живот и смърт. Ала плача а молбите й удариха о камък. Т. Г. ВлаИ-
ков, Стрина Ридевинв сс вълнува. Поръчаха му да действуват гъвкаво, , . , ,дс протакат,
да заплашват и най-важното — да подкупвст. , , По препоръка на господин Рафаг започ¬
наха с Олга, Но ударахс на камък. Г. Карвспавев, Обикновени хорз. — Схме ла пътува [съп¬
ругата на тон. директор].? — изръмжа подполковникът с интерес. който адютантът му
познаваше много добре и който накара последния да помисли: „Тук вечс щсудариш ни ксмъ:!. . .
Животно кхто тиби не е зс гскава жина“. Д. Димов, Тютюн.
Ощо: Удри ми / удири ми косата (брадвата, секирата) о (н, на) ав.мъа. Удрям / удзри
ни твърдо. Бин нз к-мък. Дасл, Опирам / опра на (о) камък /в 1 знач/.
УДРЯМ / УДАРЯ НАПРАВО. Говоря, квзззм нещо боз заобпаалаи, без дв проявявам
делпкзтнест; казвам това, което желан, боз да сс съобразявам как ще нъздейкгвуви на този,
на когото говоря. — Ние идваме по поръчение! — каза началникът, изпитвайки някакво за¬
труднение. , , И можи бн за пръв пъп не можеш: да удара направо, както блшл привикнел-
Ст. Ц. Даскалов, Есенно соно.
УДРЯМ / УДАРЯ НАСТРАНА. Даал. Ствввм непочтен, неморален; развращавам сс.
УДРЯМ / УДАРЯ НА ТВЪРДО. Ост-вим излъган • в надеждите, в очакванията си;
претърпявам нсуспсх в нещо, нт успявам в нещо. Махсал носсше з кошницата едно варено
пали е пийната мисъл. ако някъде ударят ни твърдо, пилето да ам отвори вратите. Й. Ра¬
дичков, Свой иенса.
Още: Удрим / удари нз (о) к-мък.
УДРЯМ / УДАРЯ НОЖА някому, Заколиам, убии-м никого. Нашити кооператоры,
кето влазахе з спопaн-пвопо, ударахс ножа на доспа агните. Ем. Манов, Дон сс рвжди.
Още: Тегли ножз. Удрнм / удвря сатъри. Удрим / ударя балтията /в 1 знвч./. Днал,
УДРЯМ / УДАРЯ НЯКОЯ ПАРА от нещо илн -смо-n. Спечелвам малко. Глезната
цил на пашиги биле, както това бива обикновено, да ударят някоя пара ог изплхшлнитл бра-
цнгозчхнн, Зах. Стоинои, Записки по българските въстания.
Ощо: Хвищим / хвани никои пара. Удрим / удзрн никоя парици.
УДРЯМ / УДАРЯ НЯКОЯ ПАРИЦА от нещо или -сме-т. Спечелвам! малко. Станчо
беше предприел -nu-aаuе не от жажда за слава илы от желана: да служа на истанхпа, , ..
а. по съвссм практическо съображение: да удара някоя парица. Ив. Визон, Драски и шарки -
Ощо: Удрнм / удари никои пира.
УДРЯМ / УДАРЯ О3ЕМИ. Вж. Удрим / ударя в (о, у) земята някого, Посрид -лймл-
нитл яздеше аянанът, а слид ниго сс точиха ощл войскарн — по-проста от -сймснamл, но
а те ловяха око. Аянате водеха дори и свирци. па всски из пътя' а попъпните градове да раз¬
бери, чс минава голям чозск. , . Б-екы гледаш: да удара другити озимы, гой да покаже нх какво
си вика сила, В. Мутафчиева, Летопис на смутното нромо.
440

УДРЯМ / УДАРЯ ОКО. 1. На неща или на някого- Много хиртсиим- нещо или някого
и искам да го притежавам. Пъргав и „траллн беше. яа - - . Боляревци удариха ало на нега,
А. Стрaшнинрсв. Есенни дни. ЧорбаДжият ок кланял само на парата- УДарил той ало и
на орлслияе пари, събрани у Пастала — Кехаяяа. — и еДна вечер Поопол изчезнал, а заеёно
с нега и парияе- Н. Хайтов. Писма от пущинаците.
2.	Одобрявам някого за някаква работи. имам пред вид някого за нтщо. УДарил ала на мом¬
чето и исла !а го вземе нл кaегпa при оебе ои.
3.	Насочвам вниманието си към някого е намЕрение да предприеми нтщо спрямо него. Ра¬
ботеше много, внимаваше, - . - Сега беше уёарил око на работата на склаДаджияяа. А. Несин.
Ами ако бях жена?
Още: Хвърлям / хвърля око. Мя-иам / №—№ око /и 1 знач./. Турям / туря (турвим /турни)
око /аъм 1 и 3 знач./. Диал.
УДРЯМ / УДАРЯ ПАЛЕЦ. Псданcеаи ее. Бейоли оин беше, на бея ат Тръотенил. Много
земя имал баща му, пари, аргаяи. Пулна.! от тия пари на еДин-Друг натиснал раята оя
Ткъоnрnил Да •уёари палец по! мaхзaкa и избрал младия за ^очутли лян. В. Мутафчиеви, Ле¬
топис ни cиутистс вртме. „Носил си Дивия й книга, а? Ще рече, ояДагна ои намислил да „з-
лапчиш писмо оя нас, а еёин ёявол знае лалво ще туриш вътре — лой го чеяе! Пъл ние палец
ще уДарим, сами щк ое наврем между тоягите, така ли -' В. Мутафчиева, Летопис ни смут¬
ното ертмт. — И подписаха значи! — запита мама. — Къде ще иёат, работници хора са,
„Щом е, вилая, за едната правда значи, дауДарим по един палец!“ Д. Бозиков, Дълбоки снегове.
От уcтансвтинп иични, по който се подписват неграмотните. ки—о сcтаепп отпечатък оп намаcтнлти па¬
лел под документ, заявление и ар.
УДРЯМ / УДАРЯ ПЕТА В ЗАДНИК. 1. Тичам много бьрзо. Веднага го доведи яул.
хай!е удряй пета в заДнил-
2.	Бързам да свърши някакви работа, работя ний-усилено, най-усърдно, за да свърши нтщо,
да ст приготвя за нтщо. Днес ще ходим на гаоти у кумеца. — А пой сега какво ли прави, дани
ни очаква- — Кумеца ли? Та яой сега удря пета в заёнил. Кани лолошли, приготвя баници и
л алво ли нк, за да ни поскртпр лалта трябва.
УДРЯМ / УДАРЯ ПЛЕСНИЦА някому. Давам заcлужеиоmс някому. като му отмъ¬
щавам по достоен начин. В-л „Пемуёа“ поёчеряава. че аямрпягaпряа на посещението на
Аазрнхaурр е ново Доказателство, че агресивната външна политика на Съединенияе щати
не може да намери пазар. . . Японският народ. . - . , удари здрава плесница на Аазрпхaуeб
и Киои- в. Вечерни новини.	,
УДРЯМ / УДАРЯ ПО (В^КЕСИЯТА. 1. Някого- Ощетявам материално някого.. Кой,
е умрял оя дърпане на уши! Ало ги ударят по кесията, яагаз ще ги заболи. М. Мирчевски
Тихо пристанище. Сепне по-яаливаяо хора ще се ояДенят нейде на залыелничло олонг та¬
вичка с печено прасенце. ... и вино, разбира ок, само чк не лупешко, а ат избата на коопера¬
тивното отапанство — !а може чогел !а ои пие. без да ое притеснява, че ще го уёари в гла¬
вата и в кесията. Ем. Робои. Осъществяването ни идеята. Вие сами се уверихте, че има
хора, гдеяо могат да ок променят понякога по-бърже и оп лакмусите. Стига само Да ги
ударят по кесията и — готово! А. Антонов - Ооннк, Мттaисрфсзa.
2. За нещо. котто ст продава — струвам много скъпо.
УДРЯМ / УДАРЯ <ПРАВО> В СЪРЦЕТО. 1-Някого- Засягам - някого мното чуис—ии-
гтлио. болезнено. Думите удариха каёмката право в сърцето- Тя селачи нл една вейка и
заплака. Елин Пелин, Щъркови гнезди. Нещо забравено и мила, забравено лаяо ёетсла пре¬
живелица и мила лато майчина милувка. понази па гърдитк му и га уёари в сърцето. И сърцето
са разигра лаяо при първа любовна скeщa- Г. Кар-славов. Селски истории. Пачула на вратата
и още като чу женсли гнас отвьтбк. нещо гг уёари в ообцкяо. Ив. Петров, Нснаниати любов.
Каменните Стамов! Думи го удариха в сърцето. Елин Пелин. Летен ден.
2. На нкто. Засягам най-важната част на нецо. Сяраната бе ударена право в сърцето. Уни¬
щожени бяха най-важните складове о бойни припаси и храни.
Ощт: Улучвам / улучи <право> и сърцето.
УДРЯМ / УДАРЯ ПРАИГИТЕ нялому. Залавям и отвеждам и затвора ипкотс. За
опияния в такива работи Алия да хване Анген с неговите дроеяина Другари е нищо работа.
И яой ое врича на каймакамина да „м удари пратите- Н. Хайтов. Шумаи от габър.
441

УДРЯМ / УДАРЯ ПРЕЗ КРЪСТА някого. Дшал- Вземам, открадвам нещо от няного.
УДРЯМ / УДАРЯ ПРЕЗНОСНИК някому. Дшел. Ктззтм нещо на няного, от ноето ще
му стан— неприятно; и— премълчавам някому.
УДРЯМ / УДАРЯ ПРЪСТА някому, Вулг. ПоОшгр. Изигравам някого, нтто му по-
пречвам да осъществи нещо или го измествам отнянъд—.
Още: Турям / туря (турвам / турна, слагам / сложа) пръст-т^а^ Вулг.- ПоОшгр.
УДРЯМ / УДАРЯ ПРЪТА някому. Грубо. Изпъждам, изгонвам няного от работт,
от служба. — Ей вш човск, учите го! . . . — Какво пък — измънка бригадирът. — Кето сш
го довел, щс го пршима. Ни върши лш работи, щс му ударя пръти. В. Ченное, По стръмното.
Още: Удрям / ударя дтрзото. Грубо.
УДРЯМ / УДАРЯ РИТНИК<А> някому. Грубо. 1. Изгонвам, изпъждам няного,
отстранявам го отнякъде; нттарвтм. ИзглежОа, че са му уйаршли ритника. вичи не стъпва
у тях.
2. Преставам дт с— интересувам от някого, изоставям, зарязвам някого, с ногото стм бал
в блазни, интимни отношения. Хойи с ния цели Ови години и после й удари рштншке.
Ощ—' Давам / дам ратник <т>. Грубо. Удрям / ударя аата1 /вте 2 знач. към 2 знтч./
Удрям / ударя т—аыЕГО, Грубо.
УДРЯМ САМАРА ДА СЕ СЕЩА КОБИЛАТА. Дшал, Ктззтм нещо не направо, със
заобикалка, нам-неам зт н-що, обикн. неприятно.
Още: Бая самара дт се с-щт магарето. Диал,
УДРЯМ / УДАРЯ САТЪРА някому Занолвтм, уБазтм някого.
Още: Т-гля саттрт. Удрям / ударя ножа. Удрям / ударя балтнятт /в 1 знач./.
УДРЯМ СЕ В ГЪРДИТЕ. 1. Изтъквам с—Бе си, приписвам си заслуги, хваля се неза¬
служено; стмоизттнзтм се. Ако не Ое се удрял в гърОите а клел Оа убива Мерин, старият,
щеше Оз сш жавеи а сигз нямаши Оз ги преследват като убийца. Из. П-троз, Мтртзо вълн—-
на—.
2. Вайнтм с— ила се кая.
Ощ—: Бая се (тупам се) в гърдите.
УДРЯМ / УДАРЯ С ЕДИН КУРШУМ ДВА ЗАЕКА. С минимална усилия и средств!
постигам двойна цел. Той знаиши за височайшето внимании на князе към чернооката медам
Лишин. . . Говореше се, че тя обичали Оа се занимава с политики. Щастлив е князът, ако можи
с еОин куршум Оз уОарш Два заика. В. Геновсна, С-дем години. Отново ще уОаря с еОшн куршум
Ова заека. От идни страна щи се отворят мисте за нипредвени в служОета. а от Оруге —
ще израсна значително а очште нз началството. П. Незнакомой, Бяло и черно.
УДРЯМ СИ / УДАРЯ СИ ГЛАВАТА. ООакн. оъо въпросит. шзр, Търся, потърсиам съ¬
действие, помощ, подкрепа от едного ила другиго. Чс при кого Другиго дз шдз. кръстник
Еньо. при кого дз са уОзря главата, злочести аз. Й. Йозкое, Ж—нсно сърц—.
УДРЯМ ' СИ / УДАРЯ СИ НОЖА. СтмоуБаетм с— или с— стмонтртнявам с цел дт с—
уБая. Не лявото Джобче нз ситрето му — кървава Дупка. . . „Ударил са ножа сем! Дъл¬
гове много натрупал, отчаял се а ножа сш ударил сзм!“Н. Хайтов, Дави ртзнтзи.
УДРЯМ СТЕНАТА ДА БЯГАТ МИШКИТЕ. Дшзл. Работя необмислено.
УДРЯМ / УДАРЯ ТЕКМЕТО някому. Грубо. 1. Изгонвам, изпъждам някого, отстра¬
нявам го отнякъде; натарзам. Ни сш глидеше Ообре реОотвтз а скоро му удерихе тикмито.
2. Преставам дт се антЕа-тустм от няного, изоставям, зарязвам някого, с ногото съм бал
в Блазни, интимна отношения. Дружшхе Дълго време, но това ни му попречи дз й уОерш тек-
мето.
Ощ—: Удрям / ударя ратник<т>. Грубо. Удрям / ударя нртН1 /втв 2 знтч. нъм 2 зитч./.
Грубо, Ритам (ри^втм / ратна) г-амЕГО, Дшел. Грубо.
УДРЯМ / УДАРЯ УХО. Дшал, Cыср-дотоувам знамтнаето са и ■ зтпочвтм да слултм
внимателно, оБинн. товт, което се говори; зтслулвтм с—. Иоен нищо' ни думаше, но само сш
Оялеши една кличке с гаОрооский нож и ншто ухо уОариши що му Оумаши Ганчо.' Ил. Блъское,
442

•Злочеста Кръстник-. Сичките граждани удариха ухо дх слушат, смилена за теглото на
пяхнаял проста братя българи. Ил. Блъкаев, Изгубена Сганаа.
Ощо: Д-вам / дам (надявам / надям) ухо /във 2 знич./.
УДРЯМ ЧЕЛИЯТА. Дисл, Приви намек за нещо, коото искам да получи или да по-
сгпгна. Удря челияпа да му препишат къщата.
УДРЯМ ЯЙЦА НА МАСЛО. Днал. Харча много, без смотки и боз дв мисля.
УДРЯМ / УДАРЯ ЯМАТА. Успявам дв придобия, да кнсчтпя нтщо по лосон ничин,
без особено усилис или по непочтен начин. Сетни Дамятс се заумикв; крей Жиляз, пошепна
.му: — Удари ямеге, изигра го ти нсго!— А сигх, който купал, пой чирпнл, К. Крити, Сняг.
УДРЯМ / УДАРЯ <» ПРЕЗ СУРОВОТО ГРЪСТЕ. Дасл, Започвам да несгъпввм
безотговорно, к-то простивам да ст интересувам от род, приличио ппп законност. И хора
и-лкaквa са з черкоза идвали / а си я гледали, и все по нещо рич / е чувал той оп пях. но поя
пука злч ! ударя я съвсем през суровото гръсте, П. П. Славейков, Кървави нокон•
Ощо: Удрим / удари <я> през просото.
У ДЪН ЗЕМЯ. Дaсu.Бозслодне. Тамам гогевх ма тмкнсхс воловит:, загубиха сл, пх
гы нигде нима, капо че у дън зема пропаднаха. Мих. Георгиев, С тобошир и с въглен.
Още: В дън земм<та>.
УДЪРЖАМ /УДЪРЖА ВРЪХ нед нищо. над някого или -aмо-т, Получавам надмощие
нид някого или над нощо; побеждавам, надделявам. На 8-и септември при Алек-иасц стане.
едно голямо -блъ-kвaнс, в което сърбите удържаха връх: ял отблъснеха напора на тмр-кипе
■войска, Ив. Визов, Немплп-нодрзти. Здравото мсрк-иче-ко ядро приз август 1923 г,, подпо¬
могнато от Коминтерна, удържа връх з ръководството на Нсрпaяяс и наложа идна коренна
промяна в нейната спратегая а гектикс. Г. Дпмпгрен, Полп■гииеккп отчет на ЦК на БРП
(к) пред V конгрес нз наргпяга.
Още: Вземам / вземи връх.
УДЪРЖАМ / УДЪРЖА ФРОНТА. Зашпщавайаи убежденията си, успявам дв отбия
нкякикии нинадкп и да но со поддам нз чужди влияния, заплахи, репресии и под. Ты си ща-
сплав. чс докрай си о-пaнх верен нх нашата партая а на нашито дзиженае. Нал знаем колко'
бой си азял от . деветоюнцапе и си удържал фронта докрай, В. Ношкоз, Нактънлонио.
УЕТ ДО УШИТЕ. Дасл. Ногодон за нищо.
УЖИЛИЛА МЕ ЖИЛКА ЗА ЕЗИКА. Дасл. Пон-пил съм се и мъчно говоря; пелгоиа,
фъфли.
Ощо: Ужилили ме ося <нед езика>. Диал.
УЖИЛИЛА МЕ ОСА <ПОД ЕЗИКА>. Дасл. Понапил съм се и мъчно говори; пол-
гоиз, фъфли.
Ощо: Ухапала мс оси за езикя. Диси. Ужилили ме жилка 'за озики. Дасл.
УЙДИСВАМ / УЙДИСАМ НА АКЪЛА нх някого. Вж. Уйдисвам / уИдисам на ума
не някого. Аз понякога се чудя ни ссбе си как пи уйды-сх нх акъла дс издаваш сзоапе песничка
зс любов а разна гем лъжи, М. Грубешлпова, През иглено ухо. — Бдьи зимя се назра, нс-.
кадърнако, че дх не бере и аз срхмопаитл покрай тебс! Амс Петър, Нлтьр да та бири гриха.
че ти уйди-х на акъла, той! Н. Широи-Тирис, Смошно и герипио•
УЙДИСВАМ / УЙДИСАМ НА АКЪЛА на някого. Дисл, Нлодобр. Повлиявам се от
някого, постъпвам тики, ааато тоИ ми ннушива.
УЙДИСВАМ / УЙДИСАМ НА УМА на някого. Сътлзсяввм со с ннкото дв постъпи
кваго иска или мо съветва той (обикн. зв нощо неразумно, пткомпклено•) Белкам ще вземе
нх полянца да мйди-иaм на ума. сега дх сл разправям с тях, П. Ю. Тодоров, 'Нокротнпк.
В Команперна нямала хабир за положсннсго, . , . Дс манелс партията з нелегалност а
блз гозе щяла да бъде разгромена. . .Самоубийство и лудосг, но се намирала хора да нм
Ч?' уrUди-aп не умх, Ем. Станев, Иван Кондвров.
' ' .' ' 'Ц • Още: УИдисвам / уИдисам нз акъла.
443

УЙДИСВАМ / УЙДИСАМ ПО ГАЙДАТА (НА ГАЙДИТЕ) на някого. Диал, Нсйобр.
Изпълнявам безропотно желанията и зтпозедите на някого, постъпвам така, нтнто той искт,
слушам някого зъз всичко.
Още: Играя (вървя, ходя) по гайдттт.
УКА ТИ ОТ ДЕКА Е. Дшел, Употр-бизт с— при изразяван- нт несъгласие (оБанн. в
т-гоеата форма) по отнол-на- на нтзтното от лнц—то, с но-то с— говори.	,
УКЛОНИЛ СЕ Е КАТО РУЖА В ГРАДИНА. Дшал, Умислил се. много зт н-що.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ БАЛКАНА. Забягстм в планината и ставам хайдутин али парти¬
занин.
Ощ-: Вземам / взема (хзтщам хвана) балктна. Улавям / уловя гората /е 1 .знту.I,
Улавям / уловя планината (шумата).
УЛАВЯМ / УЛОВЯ В МРЕЖАТА (МРЕЖИТЕ) СИ някого, 1. С хитрост, с коварство
успявам дт каавл-аа някого и дт го въвлека в непочтени д-ла. Националсоциалистите си пред¬
ставят зз борца против „националното унижение на Германия“. борци зе изграждането нз
„Велики Германия“, С текшее средства ти искат Оа уловят в мрежите сш разорената дребни
буржоазия, селяните, та Оорш а реO]mmuешти. История зт X клас.
2.	Успявам с хитрост, с коварство дт нткартм някого дт се злюба силно з мене, дт с— увлече
сляпо по мен—. Де не бе се женил. той сега би си накривил фисв. но тя го улови у мрежата сш.
нвроОи му Оеца. Из. Втзов, Драсни и тарна.
Ощ—: Улавям / улозя в примкат— си. Вплитам / сплета (уплатам / уплета, заплитам /
зтпл-тт, хващам / хеант) в мрежата (мрежат-) си.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ В ПРИМКИТЕ СИ някого. 1. С хитрост, с коварство успявам дт
празл-нт няного и да го зыел-нт в непочтени дела.
2. Успявам с хитрост, с коварство да нткартм няного дт с— влюби силно в м—не, дт се увлече
сляпо по мене.
Още: Улавям / улозя з мрежата (мрежите) са. Вплитам / сплета (зтплиттм / заплетт,
уплатам / уплета, хващам / хзтнт) з прамнат— си.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ ГОРАТА. 1. Забягитм с плтнанатт и ставам хайдутин ила парти¬
занин. — Какво им е Дотрябвало да са разозлят рахита, зенаятлии хора. търговци ? ХейОс.
нае — Оруго, без земя ни остевш размирието, улоешхми горите и връщане няме. В. Муттф-
уи—зт. Летопис нт смутното време. Мини ми се иска вечи Оз уловя горете. Можи ли? — . . .
На конференцията с инструктор от зоната ще оприОслим новите групи. които щи мшнзт в
четите. 3. Ср-брое, В пролетен разлив.
2. Зтбитвам. побягетм hth^ta—, запилявам с— някъде. Тека съм възмутен. че мш иОе Оа уловя
горите а Оа не си върни никога виче тук.
Още: Вземам / вз-ма (хвтщтм / хзтнт) гората. Улавям / улозя бтлнтнт (шумата, пла¬
нината) /нтм 1 знач./. Захващам / зтхзтнт гората /нтм 1 зитч./. Дшел,
УЛАВЯМ / УЛОВЯ ДВАТА КРАЯ. Узнтзтм, разбирам зсачно за нещо, което не
ми — било много ясно или е Било объркано. — Тъй ами — съгласи се Чолзка и заинтригуван
от клюката. побърза Оз улови Оуата крзя. В. Нетное, Настъпление.
Ощ—: Улавям / уловя края /ете 2 знач./.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ ДИКИШ за нищо. Имтм успех, резултат; постигам целта си.
— Тебе — кай — не ти ли звОържаха ?. . . — Вийя ли, чс попското пшсзне улови Ошкиш? Н. Хай¬
тов, Диви разкази.
Още' Хзтщам / хвант данал.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ ДИРЯТА (ДИРИТЕ) не някого - 1. Успявам дт нтуча откъде —
мантл някой, ногото търся, прЕследвам. Цанко бе уловил йирята не крадците. Т. Г. Влтйноз,
Седяина. Позволи мш Оа аОз да я търся, Оз уловя дирите й ОоОс е времс. Ив. Втзоз, Иван
Aл-кттндыа.
2. Узнавам, откривам наНзо върши или е извършил някой.
Ош—: Хвтщтм / хзтнт дарят! (дарите). Вземам / зз-ма дарята /нъм 1 знач./. Диел.
Ултзям / улозя следите /нтм 1 зитч./.
444

УЛАВЯ ME / УЛОВИ МЕ ГОВЕДЖИНАТА. Дши. Не желая да върши ницо, из¬
падам и леност, домързяви ме.
УЛАВЯ МЕ / УЛОВИ МЕ ЗАЗЪБИЦА. Диал, Поисква ми ст да хапни от нещо. дояжда
ми се от нещо, котто е пртд очите ми и дразни ипттипи ми. — Не можахте да потраете!
Капа вълци сте изгладнели! — Зазъбица ни улови; мамо,— смееше се Драган. Ив. Визов,
Утро и Банки.
Още: Хваща мт / хвани ме (хващам / хвана) зазъбица. Диан.
УЛАВЯМЕ СЕ / УЛОВИМ СЕ ГУША ЗА ГУША. 1. Скарваме ст помежду си остро
до бой или ст еOнвиие. Двете момчета Дълго опариха, долаяо най-сеяне ск уловиха
гуша за гуша.
2.	Обилн. в св. гид в мин. или бъд. вр. Изпадаме в крайно враждебни отношения, започваме
да враждуваме ожесточено, съвсем си развалямЕ отношенията. Очаквайки повишение и Два¬
мата се бяха уловили гуша за гуша и се дебнеха във всичко.
3.	Влизаме в ожесточен бой. започваме ожесточени борба. Русия дойДк до Цариград, гозлррсе
отара Кънеaкия след пея века, а ние [македонците] яула кaпо или късно ще ое уловим с агите
гуша за гуша- Д. Талев, Пртcпаиеките камбани.
Още: Улавяме ст / уловим ст за гушата (гушите). Улавяме ст / уловим ст зи косите
/и 1 знач/. Хващимт ст / хванем се гуша за гуши.
УЛАВЯМЕ СЕ / УЛОВИМ СЕ ЗА КОСИТЕ. Саарваме ст помежду си остро, до бой.
или ст сбиеимт. Но в същия миг оп другата сярана царяя и испанския гран! ое счепкаха и ое
уловиха за лосипе. Ив. - Вазов, Драски и шарки. Когато Неёа ои отиДе, Косяллева насмешливо
заглеДа дъщеря си'и каза: — Ти, мила моя,, си събрала на гоояи съперници. Внимавай, опасно к.
Някой път ще ск уловят за лосите ей тъй. пре! очите яи. . - За млаёаяа ми е Думата. Па!-
мамина е мъжа на тля оляпа колошла, на Неда. Хир. Рустд, Под земята.
Ощт: Хващаме ст / хванем се за косите. Улавяме ст / уловим ст за гушата (гушитЕ,
гуши зи гуши) /и 1 знач/.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ ЗА ВРАТА някого. Потърсиим сmговорисcm от някого зи делата му.
поисквам да отговаря за аоcгъnкнте си и да бъде наказан. Всичло тага — и пазивияе, и брът¬
вежите на МанДажиие. -.. —воичло това Аспарух можеше да понася без особено притесне¬
ние. - . - , ако не беше страхът оя затвора и „я нризгрсянаяа рьka, лояяо к!ин !ен щеше
■ да пресегне и да го улови за грата. К. Калчев. Семейството на тъкачите.
Още: Улавям / уловя за шията (яката). Хващам / хвана за - врата.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ ЗА ГУШАТА нялага. 1. С насилие накарвам някого да извърши
нещо, ииcилcтвеис принуждавам някого за нтцо. Ало не ти платя аз, ти можеш да ме уло¬
виш за гушата и пак !а ои вземеш своето. Сг. Чилнитирои, Хлеб наш нисушний.
2.	Псcтавпи някого в затруднено положение, измъчвам някого. Липсата на пари ги е
уловила за гушата.
3.	Разправям ст е някого сурово. жестоко и го oразяваи.
Още: Хващам / хвана (oтнcиим / oтнcи.) зи гушата.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ ЗА УХОТО (УШИТЕ) някого. Погърсвам отговорност от някого
зи делата му. наказвам го строго за извършена нередност. Аз да съм е!ин лмеп ... ще уловя
заухгяг най-напрк! онзи, !еяо е бил снега. Й. Йовков, Женско сърце. —— Е, там е излуся-
вояо! Тала !а ои подредиш, яала да оц нагласиш работата, че Други да работят за тебе!
— По-рана, лаляо и да е. но кога ни ще те пипнат сега, лога ни ще яе уногяя за ушите!
Д. Калфое. Неуловимият.
Още: Хващам / хвана зи ухото (ушитт).
УЛАВЯМ / УЛОВЯ ЗА ШИЯТА някого. Потърсиам отговорност ог някого за делата
му, поисквам да отговаря за постъпките си и да бъде наказан. Тия кражби биха били ликвиди¬
рани отдавна, ако виновниците бяха уловени за шията навреме.	'
Още: Улавям / уловя зи врата (яката). Хващам / хвана зи шията.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ ЗА ЯКАТА някого- Потърсиам отговорност от някого за делата
му, поисквам ди отговаря за постъпките си и да бъде наказан. Ало си с дебелички очи. мажеш
!а изпиеш не само една бира. а !а ое нахраниш хубавичко оъо закуски и ще правиш тази „кло-
мамия“ дотогава, докато един ден стопанинът не яе улови за ялапа- Ал. Кснcmанmниси.
До Чикаго и назад.
445

Още: Улавям / улови зв врати (шията). Хващам / хвани (дръпвам / дръпна, пипвам /'
пипни) за якити.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ КОТКАТА ЗА НОКТИТЕ. Дасл, Голям маИстор съм.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ КРАЯ. 1. Някому, Узнавам кикво върши някой, къде е отишъл
или огарпвам, нвмирим някъде някото, който с забитнал или со е укрил. — Къде ще бягаш Г
В Бо-ах ла? . . , Ила въз Влашко — най-близо с, а влднаж потънеш ли въз Влашко, мъчно
ще ги уловят края. В. Мутафчиовз, Летопис нз смутното вромо.
2. Нс нлmо, Узнавам, разбирам всичко зи ноше, коото но ми с било много ясно или е било
объркано. Сллд дълга разпитвания а умувания уловах края на цялата работе,
Ощс: Хващам / хвзни крия. Улавям / улови дивта края /към 2 знач./. Улавям / улови .
крия ни конците /към 2 знач./.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ КРАЯ НА КОНЦИТЕ. Узнвввм ризбир-м всичко зз нощо; коото'
но ми с било много ясно или с било объркано. — Хайде, хейди, върза, омитай сс а ти по-скоро.
докхпо нс се и върнало кучиго, чс ще улова края на конците. Хатра маймуна с. П. Михай¬
лов, Малката партизанки.
Ощт: Улавим / улови края /във 2 знач./. Улавям / улови двитв крия.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ ЛОШ<ИЯ> ПЪТ. Започвам да върша лоши, непозволени, не¬
честни работи; сгавам неморален, нечестен. — Ех. Рали , . . лош пъп са уловил ти, синко.
Нм-алтл го! .. . Не искам да го глидсм, че го държите тъй капо хайдутин, Й. Йонков, Бо¬
рини.
Още: Трътвим / тръгни по лош път. Хващам / хвзни пеш<ия> път.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ НАТЯСНО някого, Поставям никого в звтрудноно положение.
при коото трябва да отговаря за нещо, дв признат нещо или да се съгласи ни нещо. Уло¬
виха гн натясно, когато им показаха документи, подписана лачно от пях.
Още: Хващам / хвани (пипвам / пипна) натнсно.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ ПЛАНИНАТА. Забигвам н планината и ставам хайдутин или пвр-
гпзинпн• Нападнала слрасксрх а хазната му., . . . убала няколко от най-вернаги пашови слуга
и уловила планината, В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
Ощо: Уливям / улови балкана (шумата). Улавим / улони гората /в 1 знач./. Хващам /
хввна планината.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ <ПРАВО> ЗА СЪРЦЕТО някого, 1. Бъздойcтвувзм силно, рвз-
чувствувам, развълнувам силно някото. Тая мелодия мс улова право зс -ьрцспо.
2. Засягам ний-съкровенито чувства на никого, онова, коото с ниИ-скъпо за ното. — Внукът
ги е в сигурни ръцс. амс та няма да го зидиш никога, ако пратиш аскер з градската махала...
—Ах вашата майчице! Зс сърцето мл улозахти. Д. Тилов, Илинден.
Ощо: Хвищим / хвана <^-30 > за сърцето.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ СВЕТА. Звмпнввим, отправим сс зз никъде боз определени посоки,
нидалоч и на различни моста. Не дяде Добря не унучкста Малка, казал, че ако ни се -ьглс-a
дх го вземе и да се попурчи, .'. щял да я зхнссе на Арасутиькс, ала пък щи ги изгора, щс
я съссчл а щс улова свита, Ц. Гинчев, Гинчо Кокераага•
Ощс: Хващам / хвана снети. Тръгвам / тръгни (забивам / зибин) по света.
УЛАВЯМ СЕ / УЛОВЯ СЕ В КАПАНА. 1. Оставям ст да бъда заловен и изобличен
или нзказзн, обикн. за извършено от моно непочтено доло или престъпление.
2. Оставим ст да бъда измамен, подводен; повярвам в никиква хитро скроени измама.
Още: Улавям ст / улови ст н кпonнаиTтa> (примката). Влизам / влиза (падам / падни,
попадам / попадна, хващам ст / хвзни со) в кипина.
УЛАВЯМ СЕ / УЛОВЯ СЕ В КЛОПКА<ТР>. 1. Оставим ст дв бъда зилозон и изо¬
бличен или наказан, обикн. зв извършено от моно непочтено доло или престъпление.
2. Оставям ст да бъда измамен, подводен; повярвам в някиква хитро скроени измами.
Ощо: Улавям сс / улови со в капини (примката). Влизам / вляза (падам / падни, попадам /
йонаднв, хвищим сс / хвани се) в аленквтз.
УЛАВЯМ СЕ / УЛОВЯ СЕ В МРЕЖАТА (МРЕЖИТЕ) на някого, Изпадам под лошото,
злонродното влияние на никого; бивам привлечен като съучастник ни никого в нощо нородно,
непочтено.	*
446

Още: Улавям с— / улозя с— з примните (примката). Влизам / вляза (попадам / попадна)
з мрежата (мрежат—).
УЛАВЯМ СЕ / УЛОВЯ СЕ В ПРИМКАТА. 1. Оставям с— дт бтда заловен и изо¬
бличен али наказан, обинн. зт иззтрлено от м—н— непочтено дело али каеттъпл—нае. Бият,
виждаше пред ссОи са виновника, но - попита зе послейин път: — Кажи Дека беши по него арсми,
чилеби?—Ни моге Оз кажа, отговори тихо а решително докторът. Този отговор порази■
всички . . . Ничо вазата смигне шроншчискш на Стифчовн, като че му кезвеше: улови се кле¬
тият а примкате, Ив. Втзоз, Под игото.
2. Не някого. Оставям се дт Бъде измамен, подв—д-н; повярвам з някаква хитро скроена аз-
мтмт. Имвши нето раздразнително и слеОко нерлшв] а поглеДа и усмивката на тзя жине..
която приеличеши, която блазнеше, която мегьосвеше' Графът с напрегнато внимании я
изглеждаше. . .; той си спомняше изповеДта нз поручика Волски и намираше сиги естествено ■
Оа се улови а примката нз омайната сирена този нспоОиДшм „ссрОессОсе“. Ив. Втзоз, Ност ■
з-мя.
Още: Улавям с— / уловя се в капана (клoока<тa>), Влазтм / сляза (падтм / nаднт,.
попадам / попадна, хвтщтм се / хзтнт се) е примката.
УЛАВЯМ СЕ / УЛОВЯ СЕ В ПРИМКИТЕ (ПРИМКАТА) на някого. Изпадам под ■
лошото, зловр-дното влияние нт няного; бивтм присл-у-н ктто съучастник на няного в н-щО'
нередно, непочтено.
От-' Улавям с— / уловя с— в мр-жатт (мрежите). Влазтм / вляза (падтм / падна, хва¬
щам с— / хвана се) з примните (примкат!).
УЛАВЯМ СЕ / УЛОВЯ СЕ ТА ГЛАВАТА. 1. Изптдтм з силит тревогт ила недоум--
на—, зтщото и— зная нан да се справя с нещо неприятно, нещо, свързано стс затруднения.
Вии по товз врими едно утро министър Шипманов ми праща нз коли, . . . , Виличковия преооО ч
на „АО“, .... е Оилежка Оз го приглийнм и препоръчам зе откупване — .. . Взимех оригинале,.
почвам Оз сравнявам и се улових зе главете, Амш сиге? К. Храстов, Ц. Ганчев и др. в спо¬
менат- нт съвременницат— си.
2. Смтйетм с—, сласвам се от н—що, но-то не стм очаквал.
Още: Хвтщтм с— / хвана се за глтвтта.
УЛАВЯМ СЕ / УЛОВЯ СЕ ЗА ГУША<ТА> с някого. [УЛАВЯМЕ СЕ / УЛОВИМ '
СЕ ЗА ГУШАТА (ГУШИТЕ)]. 1. Снтрвтм се с няного (скарвам- с— пом-жду си) остро до бой ■
ала се сбнстм с няного (сбисам— с—). В тзя минута пра кулисите свирепият оинецшзнски Оожд--
се скерахе с БарОацио . . - пз вийнага се уловиха зе гушите. Ив. Вазов, Ктзтлтататтт царица..
Значи, а о Оееч Ооляршти сс карет? ... — Нека се кернт! Нике си уловят зе гушите! Ст. ■
Загорчанов, Иетйло.
2.	ООикн. в са. оиО а мин.' шли ОъО, вр. а мн. ч. Изпадаме в крайно зртждебни отношения,
зтпочзтм- дт враждувам- ожесточено, съвсем си развалям- отношенията. ОтДавна сс Ояхе
уловили за гушете и съвместна работи мижОу тях Оеши почти невъзможна.
3.	Влазтм с няного (злнзтме помежду си) в ожесточен бой, започвам с няного (започваме по¬
между са) ожесточена борба. По всичко шзглижОеши. чи скоро Овити съсиОнш страна ще се-
уловят за гушите, Всяки от- тях трупеши на границата войски, оръОая и бойни припаса.
Ош-: Улавяме се / уловам се гушт за гула. Хвтщтм се / хеант се за гушатСта^ Улт-
сяме с- / уловам с— зт носит— /нъм 1 знтч./.
УЛАВЯМ СЕ / УЛОВЯ СЕ ЗА ДУМАТА. Опитвам се да използувам зт лична изгодт
н-що нтзтно. Стина Оума Дали Оа му отсикет лихве. Той еиОнега сс улови зе тая Оума. макар¬
он я изриче семо еОин от оОщшнаршти: — Е херно, И лихва, щом искате. Кажите■ колко-
лшхен ще мш езими общината. Д. Ттл-е, Претnтнткат- камбана.
Ол-: Хвтщтм се / хеант се зт думата.
УЛАВЯМ СЕ / УЛОВЯ СЕ ЗА СЛАМКА <ТА>. Готов стм дт с— възползувам и
и от нтй-ытлатгт. ствсем н-сигурна и н-нтд-ждна възможност, зт да намеря изход от ня¬
какво тежко положение. Наке беше от ония суеверни селяни, Оето Дирят Оз сс уловят ш зз
сламка, но оси откриват, че някаква невидима сила се миси а късмета им, Кр. Григоров, Но-
водоыен. — АОа, Ое е могло без чорОаОжия ... — поОхвърли веднъж Мустафа, . . .
— Дето се покажи ръкатз на чорбаджията, за сиромаха капва по астO' Ни беше Мустафа
човек за слушани, но сега хорета край него Ояха готоеш а зе слемка Оа се улоеят — а пои-.
Дигнаха глави. Б. Н-сторов, Светлан! над Родопите.
Още: Хзтщам се / хвант с— (ловя се) зт сламкк<та>.
447’

УЛАВЯМ СЕ / УЛОВЯ СЕ КАТО СЛЕПЕЦ ЗА ТОЯГА за някого или нещо. Възлагам
изцяло надеждите си на някого или нещо като едниcгвеии възможност за №0—^.^ на ня¬
каква цел. Той беше уверен, чк благополучието иёва по три път.я; или'да се ожениш за някоя
богата мама. или !а откраДнеш, или да намериш някъде пари- Пари не се намираха леона,
кражба комай не е останала пррлзkритa — асяаваше сама жрниябапа, и за нея Казакът ое
улови като слепец за тояга. Г. Караславов. Селски нcторнн.
Оце: Хващам ст / хвани - се като слтптц за тояга.
УЛАВЯМ СЕ / УЛОВЯ СЕ НА (ЗА) ВЪДИЦАТА самгоя. „ни на някого и УЛАВЯМ
СЕ / УЛОВЯ СЕ НА (ЗА) нечия (някаква) ВЪДИЦА. Оставям се да бъда измамен. под¬
веден; повярвам и някаква хитро скроени измама или ст оставям да бъда въвлечен и ня¬
какви несигурни, опасни работа. Този, що му донесе рибата, е бин сама едно мизерно оръдие
на началника- . - И яой, комунистът, лонопикaтобът. ое подмами, улови ое на въДицата им.
Г. Караславов, Жажда. Той знаеше кога и кал овДовя Куёлуёячлаяа: убиха мъжа й,....
при Сливница. Знаеше колко пнач изплака.... и колко свето тачи памепяа на покойния ои
съпруг. И тъкмо зараДи туй я ненавиждаше. Ало не беше ялкава, той е!нъж поне Досега
щеше ёа я има на ръце- А не един път й подхвърля думи. . . . . без яя да'ое улови на въдицата
му. Сг. Чилнигирсв, ' Първа жертви. Нека Цанко бъде внимателен, да не се улавя на въдицата.
ПреДупрежДаваме го, злщота ни е близък. Н. Коминои, Ц. Гинчев и др. и cпоитннmт на съ¬
временниците си. — Аз проверих, долторче! — заговори тай, ... —— И излезе точно тъй
калта ои мислех. . . — Не знам лалго искаш да кажеш — аmвокнaх аз привидно разсеяно.
Надявах ок !а го заблудя и да спечеля по тази начин мъничко време. Но яой не се улови
нита за миг на моята въдица. П. Вежинои, Звездите над нас. Не виждам ниЩо весело, защо
ое лилотиш ? Защото ояе лрлавРбн!, уловихте ое на въдицата му. Др. Асенов, Изпити.
Оце: Хващам ст / хвана ст (ловя ст) на въдицата.
УЛАВЯМ СЕ / УЛОВЯ СЕ НА ХОРОТО. Заемам ст и някаква неприятни работи
(обикн. обща. и други), от която нт мога ди ст откажа. — Ще отброиш шестима души от
тгоитк хора и заедно о плоскокаменци ще отиДеш нл помощ на Стан и Драгой, ... — Хайде,
аькврmр оъо Серафим, съседи, щом „окате да ое уловите на хорото. УёряйпР здраво, не жа-
неяе никого! Сг. Зaгорчниои. Ивайло.
Още: Хващам ст / хвани ст н. хорото.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ СЛЕДИТЕ на някога. Успявам да научи отаъдт е минал и накъде
е отишъл някой. когото търся, преследвам — Каруца оп манастира ни? — рече горският
пазач- — Тази оутрин срещнах една на албанския пъя. - . Те [ездачите] бяха Доволни, че уло¬
виха поне оурДияе на младоженците. Ив. Кириисиcан. Женитбата н. Еотитни Модров. Той
тръгна нощно време и пътуваше по странични потрл!. да не може никой да улови снеДипе му.
Д. Талев, Самуил.
Оце: Улавям / уловя диряга (дирите) /и 1 знач./. Хващам / хвана следипт.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ СПАТИИТЕ на някого. 1. Разбирам, узнавам тийин-е на някого.
хитрините му, дпислин-т му.
2. Узнавам какви нигнмии тийин връзки има някой.
Оцт: Хващам / хвана (разкривам / разкрия, откривам / открия) спатиите.
УЛАВЯМ / УЛОВЯ ШУМАТА. Забягаим и планината и ставам хайдутин или парти¬
занин. Сега всички мислеха едно: чк се е заёана война. че е налегнала суша. .. И че тъй
им е Дошло до зъби, ял ако да нямаха челяд,. - - . лапа нищо биха уловили шумата. В. Му*
гафчитии. Летопис ни смутното време.
Още: Улавям / уловя билкина (aлииниa-и). Улавям / уловя гората /и 1 знач../. Хващам /
хвани шума—..
УЛАЗЯМ / УЛАЗЯ МЕЖДУ ГРЕБЕНЦИ. Диан. Обикн. въ въпросит. изр- Ииитcвaи
ст. бъркам се тим. където ст бият или се карат. Ща ти трябва да ууазяш между гребенуи?
УЛИВАМ НА ВЪГЛЕНА. Диан. Обичам да пия вино, ракия; пияница съм.
Още: Гася въглени. Диал-
УЛОВИ- БОСИЯ, ТА (ЧЕ, И) МУ ВЗЕМИ МУ ОПИНЦИТЕ. Иран. Употребява ст. ко-
титс нт може да ст получи, вземе нещо от някого. зищото и той го ипиа.
448

Ощс: Хвзни (дръж) босин, ти (че, и) му взоми опинците, Ирон, Хвани (улови, дръж) босия
та (че, и) му вземи цървулите. Ирон, Потони (стигни) босин, тв (че, и) му вземи цървулите
Дасл, Ирон.
УЛОВИ БОСИЯ, ТА (ЧЕ) МУ ВЗЕМИ ЦЪРВУЛИТЕ. Ирон. Вж. Улови босия, та
(че, и) му вземи опинците.
УЛОВИ ЕДНОГО ЗА КРАКАТА, ТА УДРЯЙ ДРУГИГО ПО ГЛАВАТА. Нренебр,
Зв хора с еднакви, с едни и същи недостатъци.
Още: Хвзни едното за араазги, та удряй друтито по тляи-тв. Нренебр, Хивни одинин зв
иогито, удзри другия по тляв-тв. Дасл. Нрене5р, Единия за краки <та>, тв друтия в тпaвз<■та>•
УЛОВИЛА МЕ КЪСОКРАЧИЦАТА. Днал. Напил съм кт•
УЛОВИЛА СЕ ЦАРСКАТА ДЪЩЕРЯ 3X1 (НА) РАБОТА. Ирон, Употребизи се зв чо-'
век, който со е заол с непривични за него р-бота или изобщо с някакви работи н е пострадал
локо при нон.
Ощс: Заловили се (хванала сс) царската дъщери зв (нз) работя. Ирон.
УЛОВИЛ СЪМ ЗАЙЧЕТО. Дасл, 1. Разболял съм со. 2. Изпатил съм си, случило ми
со е нсщо лошо, неприятно.
УЛОВЙ СЛЕПЕЦА, ТА МУ ИЗВАДЙ ОЧИТЕ. Ирон. Употребява ст, котито никой
се заема или со с заол с нсщо невъзможно, безсмислено и нищо нт можо дв напрани.
Още: Улови (хвани) слонпя, тв (чо, и) му извади очите. Ирон,
УЛОВИ СЛЕПИЯ, ТА (ЧЕ, И) МУ ИЗВАДИ ОЧИТЕ. Иран. Вж. Улови слспсця, ти
му извади еипго•
УЛОВИХ ЗА ОПАШКАТА [ЩЕ УЛОВЯ ЗА ОПАШКАТА] някого. Ирон. Но можах
(но що моти) дв стигни никого, претърпях (що претърпя) неуспех н преследването ни някого.
Ощо: Хвинях зв опашката. Ирон.
УЛОВИХ СЕ И С ДВАТА КРАКА В КАПАНА. Обвързал съм ст, зввнтижирап съм сс
здраво н някакви неприятни или описни работи.
Ощс: Турнах си и дввтя крика н кзпинз.
УЛОВИ ЩЕ И НАШАТА ХРЪТКА ЗАЕК. Дасл. Употребява ст, зв дв ст изрази, чо
ппното, коото говори, оияавв н-стъпваното на щистпинп дни или някакъв успох, сполуки.
Ощо: И моята крътки що хване заек. И моего кучо що улони заек.
УЛУЧВАМ / УЛУЧА <ПРРВO> В СЪРЦЕТО. 1. Някого, Заситим никого много чув-
ктвптопно, болезнено. — Никому няма да позволя дх сс подиграва със -ветхтс църква —
натърти гой. — Безбожниците ме удариха в гърба, но аз ще га улуча в сърцето. Ц. Личеви,
Селският янгел.
2. На нищо. Засягам наИ-важнати чист нз нещо.
Още: Удрнм / удиря <приво> н сърцето.
УМ<А> ДА ТИ ОТНЕСЕ. Дасл, Вж. Ум да ти з-Иде. Мняс е -maислa идна мома —
ум дс ти отне-е! К. Поткинои, Злвтнвтя зомн. Дядо Дрине, много си ходил по света, не си
лн срещнал неmе толкова хубаво, че да те заслспн. ума дх пи отнеси ? К. Потк-нон, Старото
време.
УМА МИ Е В ГЪЗА. Вулг. Вж. Уми ми е в задники.
УМА МИ Е В ЗАДНИКА. Грубо. Разсеян съм, нс мисли зи този, което трябва; забравям.
Още: Ума ми е н тъзв. Вулг.
УМА МИ Е В КРАКАТА. Постъпвам необмислено, неразумно, глупаво; проявявам
со кито глупак.
Още: Акъли ми с в крякати. Уми ми е слязъл н арвазгв. Уми ми с влязъл н кракита.
Дасл,
УМА МИ Е ВЛЯЗЪЛ В КРАКАТА. Днал, Вж. Уми ми е в крваати•
29 Фризоолотичен речник, т. 2
449

УМА МИ Е В ТИЛА. Диал, Разсеян съм. не мисля за пови, котто трябва; забравям.
УМА МИ Е СЛЯЗЪЛ В КРАКАТА. Вж. Ум. ми е и краката.
УМА МИ НЕ ГО ВЗЕМА / ВЗЕМЕ. Диал. Нт проумявам нещо, недоумявам '—’нешо.
струва ми се невероятно (обикн. зи нецо много лошо, аотпо мт изненадва). Иман ои за дру¬
гари фкрпл-гяурллрO. ..; да оставиш такива другари и да потърсиш спасение при беззащит¬
ните българи: не го зема ума ми! Зих. Стоянов, Записки по българските въстания.
Ощт: Ум. ми не го побира / побтрт. Ума ми нт го хваща / хване. Диал.
УМА МИ НЕ ГО ПОБИРА / ПОБЕРЕ. Нт проумявам нтщо. недоумявам от нтщо.
струва ми ст невероятно (обикн. за нещо много лошо, котто ме изненадва). Ти разбираш уц,
наш другар, а ояказга да даде парче хняб на гладния . - - заради принципа. Това ума ми не
го пОбира. Ем. Минов. Ден ст ражда.
Още: Ума ми нт го взема / вземе (хваща / хване). Диан- Главата (акъла) ми нт го по¬
бира / побере.
УМА МИ НЕ ГО ХВАЩА / ХВАНЕ. Диан. Вж. Уми ми нт го взтм. / вземт. В це-
лий край I Той бил пръв, разправя ое. Ума ми го не хваща- К. Христов. Чеда ни Балкана.
УМА МИ НЕ Е В ГЛАВАТА. 1. Разсеян съм, нт ииниавии. не съм съсредоточен. Нищо
не разбрал от урока, защото в чао ума му не к бил в главата.
2. Лекомислен -съм. постъпвам необмислено. Как можеш да му ок доверяваш, не виждаш
ли, че ума му не е в главата.
По-ряДло: Уми ми е и главата. Благоразумен съм. винмаваи какво върша. Внимавай, ума яи
винаги да е в гнаваяа.
Ощт: Ума ми нт е н. ипcпсго си /към 1 знач./.
УМА МИ НЕ Е НА МЯСТО. Не съм напълно нормален, нт разсъждавам нормално,
трезво. ПагурДът й изДавашк. чк ума й не е на място.
УМА МИ НЕ Е НА МЯСТОТО СИ. Разсеян съм. не ииииииаи, не съм съсредоточен.
Капо видя учителят Ния, лицето му ояеднаж се промени, - . - През цялото време умът
му беше разДвоен; - - - Не беше ума му нл мястото ои. Д. Талте, ПрЕсливските камбани.
Ощт: Ума ми нт е и главата /и 1 знач/.
УМА МИ РЕЖЕ КАТО БРИЧ. Диал. Вж. Уми ми реже като бръснач. „Ума й реже
лаяо брич —- мисли ои Венло. — И чурулика лаяо ластовица. - .“ Д. ТилЕи, Илинден.
УМА МИ РЕЖЕ КАТО БРЪСНАЧ. Много съм умен и съобразителен; имам остър,
пъргав ум. Евреинът млъкна, за да почине- Другарите му. лоияо го слушахаrпкРвъpнаmuа олух,
ок раздвижиха. — Златна уста имаш, Максиме! - . - — рече Спасуна. — Ума ти реже
лаяо бръснач. Д. Димов. Тютюн. Беше слабо и висоло момче, с големи очи, мълчалива и се¬
риозно и ума му режеше капо бръснач.
Още: Уми ми ртжт като брич. Диал. Ума ми отче като бръснач.
УМА МИ СЕ ВЪРТИ. Диал. Недоумявам, забъркан съм.
УМА МИ СЕЧЕ КАТО БРЪСНАЧ. Много съм умен и съобразителен; имам сoгър,
пъргав ум. На Чорни ума му оечк лаяо бръснач! - - . Като е направил нещо — все е пркдги-
Дил лалго може да изнезе. П. Вежинои, Нашита сила.
Още: Уми (акъла) ми ртжт кито бръснач. Главата ми сече кито бръснач.
УМ ДА ТИ ЗАЙДЕ, Прастарен. Зи изразяване ни възторг от нецо мистс хубаво; да
се слисаш. да ст смаеш. — Като гледам Станка, като га гнеДам неня й Жечка, моята съпруга,
де. И тя едно време беше такава — хубава. хубава. ум да ти зайда. — И гастът прие меч¬
тателно изражение- Г. Карислиеои, Обикновени хора. Купих Попчоваял нива в Сърпeпццa•
- . - Иaа-хубaгоmо място в целия лъб, ялъояо, богляо, ум да ти зайёе! Г. Караславов. Снахи
Оце: Ум<а> ди ти отнтст. Диан.
УМЕН В КРАКАТА. Ирон. Много глупав.
450

У МЕНЕ Е КРЪЧМАТА. Ще черпя тлЕдзашаи път.
От оБичтя при чсрпснЕ в компания или нт гости, з чнято чала налеят посл—дното вино, той дт ч-рпя
тл—дзашии птт.
Още: У мен— остаза / остане нрычмттт. Нт м—н— с— падт / птдн— кръчмата. Моя - кръч¬
мата.
У МЕНЕ ИМА КРЪЧМА. Щ— черпя, ■ зтщото съм! тп-у—лил н-що али стм сполучил
з нещо.
У МЕН Е И ОРЕХА, И КАМЪКА.Дшвл,Имтм втиуаите възможности да извърша нещо;
мога всичко.
У МЕНЕ ОСТАВА / ОСТАНЕ КРЪЧМАТА. Ще черпя сл—двтщаи птт.
Ощ-: Нт мене се падт / падне кръчмата. У м—не е кръчмата.
УМЕН КЪТО ГЪСКА. Ирон. Много глупав.
УМИВАМ / УМИЯ ЛИЦЕТО на някого. Вж. Умивам ) умия очите нз някого-, — Ва¬
диш ли, нивесто — завъртя възторжено глава старецът. когато Манолица си върна от ули¬
цата, Оито нейният Ромьо изчезна в тъмнината, — Ето. такива кзто Томсто щи нш умият
лицета. Г. Ктртслазов, Нев—рнинтт Тома. Каква сте оае граждани. които оставяте правата
вш Он висят не кличке? ИОи арсми и аз Оз кажа: МлеОежта ще умии лицето ни! Нейното бе¬
зумии щи ни докара уме. П. П. СлтзЕйнов, Нт острова нт Блажените.
УМИВАМ / УМИЯ ОЧИТЕ на някого, Спасязтм оБинн. с д-латт си някого от сртм,
представям го добр—, оттаамвам го. Нямз кзкво Оа се заблуждаваме ... Нашата земя при¬
лича нз пущинак . . . къди сз есенниците ни . . . Ако не Ояхе кооператорите да нш умият очите.
хептен Оа сме угаснели. Кр. Григоров, Новодомци. Директорът се замисли, Замисли сс и
главният инженер. пз ричи: — Няма какво Оа првошм, Щс потърсим някои обективни причина,
Ти св ни умшеелш очитс много пъта, ще ги умият и сега, М. Христос, Грип.' Там и спасението.
Химическите торове, ти ще нш умият очште. Й. Йовнов,' Приключеният! на Гороломоз.
Р]гет] излязоха не края нз нивата, Христо избърса потното сш чело ш продума: — МлаОене,
Росето тш умш очите! Росето дигна очи към МлеОина и му сс усмихна. К. Петканов, Б-з д—цт.
— Ако е въпросът да вш умия очите, още сегз ще го сторя. Но боя се, че ще ви хареса много
Ое вш служа за параван и ще ми ангажирате и за тритото тримссичис. з. Вечерни новини,
Носа епизоди из жавотт на Марно Кртлевини.
Ощ-: Умивам 1 умия лицето.
УМИВАМ СИ / УМИЯ СИ ЛИЦЕТО. Вж. Умивам си / умия си очите. Българите
умихе лицето сш, Героизмът шм гръмна нввсякъОс и запуши устета на клеветата, Ив. Втзоз,
Н-мили-недраги. Днес в боя ние трябва чрез юнешкш пролятата са кръв Оа умшим лшцсто сш
и името си. Из. Вазов, Немали-нЕдртги.
УМИВАМ СИ / УМИЯ СИ ОЧИТЕ. С делата си се спасявам от сртм, от позор; от-
срамиам се, спасявам честта си. С тоя боздуган, ако искаш и по глевити ни налагай, само а
само планът Оз се изпълнява. че зе април. зе тиО лъжа, зе нас истина иОвам си умшхми очшти
с 22 на сто, з. Вечерни нозани, Нози епизоди из жизотт нт Марко Крал-вини. Армаганите
му Ояхе поОбранш с широка ръка. „Да сш умия сади очшти не искам — шепнеше й галено,— Да
те знам, че сш ми по-хубава от цариградска хеньма.'' 3. Ср-Броз, Печалб^.
Още: Умивам си / умия си лаеего,
УМИВАМ СИ / УМИЯ СИ РЪЦЕТЕ. 1. Снемам от себе си всякаква отговорност за
н-що. Те могат Оз обявят войниците от няколко дивизии за „Доброволци“ а Ое сш умият ръ¬
цете зе тяхното изпращане на фронте, В. Коларов, Против хатлеризма и неговите българ¬
ски слуги. Било образувано ново румънско правителство. които минало на странете на Съ¬
ветския съюз и обявило война на Германия. . . — Италианците сш умшхе ръцете, сега а ру¬
мънците се нзрийахз до тях. Г. Караславов, Неверният Тома. Нали ги знаеш Пшнтизовити?
Щом ги поОраониш. щи сш умият ръцитс и толкоз, Хванали сми сс нз хорото. щс почакаме
ощи малко. Ив. Петров, Ноннината любое. Гледат да го изключат и Оз са умият ръцете.
Ни ги интересува виновен лш е, Н. Ктралаевт, Три дни от половин в—н. Атанас №10^0 пък
беше уверен, че Рзсзветов ги лъже, щс шм пипне паричките и ще си умии ръцете — военните
ще ги осыОят нв смърт ш ще гш разстрелят. Г. Карамазов, Обикновени хорт.
451

2. С някого. Прехвърлим нърху друтито отговорността зв нещо, оправдавам ст с някото зи
нощо. Пс самият Пляко казваше: „Ако нл го продхдем. ще го заколим!“ — Я не си умавсй
ръцете' с Пипко! Ст. Ц. Дзскзлон, Сгубпонсапго лпнп.
От тввнттлскaпя легенди, според които Пппзг, авге предял Исус нз тълпата за смъртно н-к-зинио
си измил ръцото и кизил: „Не съм виновен из зв кръвта нз този праведник“.
Ощо: Изминим си / измия си ръцете.
УМИВАМ / УМИЯ СРАМА ОТ ЛИЦЕТО на някого, Кннж, Възстановии-м изгубе¬
ната чест ни никого. „Хвала нс тая хора!“ — чс ни умаха сраме оп лнцепо. Ст. Ц. Дикаилев,
Стубпенскпге пипп.
Ощо: Умивам / умин срамя от челото. Кннж.
УМИВАМ / УМИЯ СРАМА <ОТ ЧЕЛОТО > на някого. Кннж, Възстановявам из¬
губената чест нв никого.
Още: Умивам / умия срамя от лпнеге. Книж, Избърсвам / избърши срамя <ег челото >.
Книж,
УМИХ СИ ОЧИТЕ ог нещо или някого. Даил Изгубих нещо, умря ми.
УМ МИ ЗАЙДЕ. Дасл, Пяднах в • безсъзнание; припаднах.
УМ МОРЕ, АКЪЛ БРЪСНАЧ. Подигр. Употребява со зв подчертаване, чт дадеш
проява, постъпка т много глупави, неразумни.
Ощо: Акъл моро, ум бръснач. Подагр. Акъл море, ум брич. Даил, Подагр.
УМ МОРЕ,' ГЛАВА КОФА. Жарг, Грубо. Употребява се зв изразявано нв пренебре¬
жително • отношение към глупави ноктыnав, към нещо много глупаво.
УМ НЕ МИ • СМИТА. Дасл. Но со зитрижвам за нощо, но со вълнувам, покемпкпен съм.
У МОМИНИ ТЪПАН БИЕ, У МОМКОВИ ХАБЕР НЯМАТ. Днал. Употробявя ст,
котито • някой очаква внпмателне посрещано • и големи ночосги, а покрошиниго то приемат
равнодушно.
У МОРЕ ДА ГО ХВЪРЛИШ И МОРЕТО ЩЕ ГО ИЗХВЪРЛИ. Дасл Много е лошЛ
с лош характер с; проклет.
УМРЯ ГАРГА ЗА ДЖИГЕР. Дасл, Употробиза ст, котито никоИ но пос-гагне желиного.
УМРЯЛА •БАБА ТИ. Дасл, Употребява ст, кетаге никой отиде в някакъв дом и завари
демякпнитт ' в ' ' крия ни яденето или тъкмо котито си дигнали трипозвти.
Още: Умрали тъща (майки) та. Дасл.
УМРЯЛА Е НЯКОЯ ЛИСИЦА. Шсг, Употребява сс, котито никой отидо някъде, къ-
дото много • отдавна но т бил.
УМРЯЛА ' МАЙКА ТИ. Дасл, Вж. Умряла баба ти.
УМРЯЛА ТЪЩА ТИ. Дасл, Вж. Умряла баба ти.
УМРЯЛ ДЕЙКО, ВТРЕСЛО ГО. Дасл, Употребява се, кот-то никой, който нс можс
да пет, звпявз и пое лошо.
Още: Заспал ДоИко, втросло то. Дисл,
УМРЯ МАРКО <ОСТРНР ТРАЙйОО. Употребява ст, кот-то трябвала сс изтъкне,
чт ним- понсчс изгода от нощо, чс но можо повече да се ползува нещо. Няма я оная аванти
зече. Свърша яя ,, . Работа искат хореге, Ако работиш — добри. хко не — стягай колана!
Няма други да. плчсляп пари зс теб. Умря Марко! Н. Драганов, Среща.
УМРЯ ТЯ <ОН!А> (ТАЯЭХ Зи нещо, коото няма да се върно, възстанови, което
с бозвъзврвтно зигубоно. — Умря пя оная, браги. Дсяо маслехмл. чс блз княз: а пхтрици
щс. водим държава. В. Геновск-, Содом години.
Още: Свърши <се> та <тия (они».
452

УМРЯХ И СЕ СВЕСТИХ. Диал. Вж. Умрях, па оживях.
УМРЯХ, ТА ОЖИВЯХ. Диал. Преживях силно душевно вълнение.
Още: Умрях и ст свтс-их. Диан. Умрях. па ст нт видях. Диан-
УМРЯХ. ТА СЕ НЕ ВИДЯХ. Диан. Вж. Умрях, та оживях.
УМСТВЕН БАГАЖ. Книж. Запис от знания, начетеност.
УПЛАШИ МИ <CE>gOKOTO. Смаях се. слисах ст от нещо, котто никак нт Съм очак¬
вал, или от нтцо, котто т необикновено. Дребничък ми ск видя - .. Ама силата му дяволска,
упнаши ми олояо! К. Петканов, Златната земя. Пуояи Нейко. лала я [ракията] лаяс водица —
изпечен мъжага. уплаши ми олонно! К. Петканои, Морава звезда кървави. Другите поиграят,
поиграят, па се повалят капнали на земята- А пой уёря о кралата. оякаш оега започва. Бре,
упнаши ми се окото. Н. Драганов, Птвец от народа. Лене. каква валоа й уДряш! Уплаши ми
се окото- — Ало не вярваш нл мен — не подценявай техниката. К. Кютюмое. Последният
шанс. — Довечера ще направиме ешмеДемк. . . . Щк се напием лаяо запорожц. - . - Много
пият жеплияе. Уплашиха ми окото- А. Каралийчте, Птичка ог глина.
УПЛИТАМ / УПЛЕТА В МРЕЖАТА (МРЕЖИТЕ) СИ някого. 1. С хитрост, е ковар¬
ство успявам да привлека някого и ди го иъилтаи в непочтени дели. Ала си дошъл на гости,
добре дошъл! На ало миониш и мене да уплеяеш в мрежата ои, още сега напусни квартирата
ми! М. Мирчевики. Тихо прнcmаинще. Едрите земевладелци, наричани във Византия „силни",
по време на война или бедствия разДагани назаем храна на селяните, а после ги уплипани в
мрежите ои. Й. Шопов и др.. История за VI клас. Домусчирв поДхранваше ума на простоДуш-
ния терорист: ласкаеше го, внушаваше му огоиякразбирания и гг уплияаше в мрежата си,
за ёа живее на гърба му. Ем. Станев, Иван Кондорте. Като слизаше по отьлбamл, Барио ое
обърна якоопaт.о: — На 13 е Денопо, да нк офейкаш пак за София. Борис продължи бавно на-
Далу. Кeглишк„ гледаше изплашено отгоре надолу по тясната стълбичла и си мислеше: „Каква
фатална личност, упнеяе ме в мрежите ои, не мога да се отърва." К. Калчев, Семейството
н. тъкачите.
2. Успявам с хи-рсo-. с коварство да накарам някого ди ст влюби силно в мент, ди ст увлече
сляпо по мтне. Тя щеше да спомене за Гита, лояяо беше уплела Барио в мрежите ои, но ое
пОбоя ёа произнесе ягва име. К. Калчте. Семейството ни тъкачите.
Оце: Уалитам / уплети в примките си. Вплитам / вплета (улавям / уловя. хващам / хвана.
заплитам / заплети) и мрежата (мрежи—т) си.
УПЛИТАМ / УПЛЕТА В ПРИМКИТЕ СИ нялгго. 1. С хитрост, с коварство успявам
да привлека някого и да го въвлека в непочтени дели.
2. Успявам е хитрост. е коварство да накарам някого да ст влюби силно в мене, да сс увлтчт
сляпо по мтне. Тя почувствува, че вече го е уплена в примките ои, изправи ое, прегърна дебе¬
лата Стойка и проДължи: — Много ислам да ми лупиш сребърна гривна. К. Петканои, Дя-
ияисвата челяд.	,
Ошт: Уплигам / уплети в мрежат. (мрежите) си. Вплитам / вплети (заплитам / заплета.
улавям / уловя, хващам / хвана) в БримкетЕ си.
УПЛИТАМ КОМАТИТЕ. Диал. Прeнрек- Ям, плюскам.
УПЛИТАМ / УПЛЕТА КОНЦИТЕ. 1. Обърквам ст и нт мога да намеря изход от ня¬
какво неблагоприятно положение, и аотго съм изпаднал, нт зная как ди постъпя.
2. Обхиищ. ме силно смущение и нт зная пиаио да отговоря, да кажи; обърквам ст. Макар
да ое е гоявин усилено за пази проверка. яова го хвърли в истиноли смут. той съвсем упнипа
конците. гнътва си езика и не маже две потпи ёуми да лаже пред генерала. Ст. Каролеи, По
неверен път.
Ощт: Заплитам / заплета (забърквам / забъркам. обърквам / объркам. обърквам / сбър¬
кам) конци—т. Скосявам / скося конците. Диан.
УПЛИТАМ СЕ / УПЛЕТА СЕ КАТО ПАТЕ В КЪЛЧИЩА. Диан. Обхваща мт силно
смущение и съвсем не зная как ди постъпя или ди отговоря. Без да иола. заяа/нанил!... Видя
ни. че не ги обърка! — подхвърли му Никола. — В пеоенял човек не ги еоклa, но иначе ще ое
упнепк, лато пате е кълчища- К. Птткинси.- Преселници.
453

Ощо: Забърквам се / забъркам се (обърквам со / объркам се) кито пито н кълчища. Днал.
Уплитим ст / уплети со като потол в кълчища. Уплитам со / уплетз сс кито пило в къ.пчпщз.
Днхл,
УПЛИТАМ СЕ / УПЛЕТА СЕ КАТО ПАТЕ В РЕШЕТО. Дасл. Обхваща ме силно
смущение и съвсем не знвя кик дз постъпи или ди отговори.
Още: Уплитам се / уплета со като пято н аълипшя. Днхл, Обърквам се / объркам ст кито
п-'тО' н решето. Дихл,
УПЛИТАМ СЕ../ УПЛЕТА СЕ КАТО ПЕТЕЛ В КЪЛЧИЩА. Обхваща мо силно • сму¬
щение и съвстм но зная кик да постъпи или дз оттозори.
Ощо: Заплитам со / заплотз ст (обърквам ст / объркам ст, забърквам ст / забъркам ст)
като петел н аъпипш-. Омотавам сс / омотая ст (сплитам се / сплети се) като петол в аълипшя.
Диси, Уплитам со / уплети со аиге пято (пило) в кълчища. Дасл, Оправим сс / оправа со кито
петел н аъпипш-. Днал, Ирон.
УПЛИТАМ СЕ / УПЛЕТА СЕ КАТО ПИЛЕ В КЪЛЧИЩА. Даал. Обхвищи мо силно
смущение и съвсем нс знаи кик да ноктына или да отговоря. Мисълта му сс отплесваше на
друга посока, той потъваш: в мрсжатл й, уплияашл сс като пали з кълчища. а се чувствуваше
бсзволин, угнетен а притиснат. Г. Кар-славов, По наклон.
Още: Уплитам со / уплети со к-то потел в кълчища. Унлптвм со / уплети со кзто пито
в аъпчпши. Даал.
УПЛИТАМ СИ / УПЛЕТА СИ КОШНИКА. Дасл, Неодобр, Уреждам нощита н свои
ползи, н свой интерес; пекгпт-м говв, коото иским. Охрена се Батенкатс. Зс пиг-шест го¬
дина сн уплся: кошникх, А. КарзлиИиов, Народен зикрипнпа•
Ощс: Уплитам си / уплети си кошницата (кошн1^'^|^^тя). Ниодобр.
УПЛИТАМ СИ / УПЛЕТА СИ КОШНИЦАТА. Неодобр. Уреждам нош-ги в своя ползи,
в сноИ интерес; постигам товв, коото псаим. У плетоха си кошницата те— Стризъо а Кенди-
баща . . . От нищо почнаха гс. снромсшгс огребаха, смс спечелиха. Ц. Цорковсап, Тъй
с то. Дс! — твърдо продължи Пралуп, — Ника свикат събор, Защо да сърдим тъкмо сига Са¬
муила? Но-лс да сс пени той —— когато са уплияем кошницата, А. Дончев, Саизвнпо зв вре¬
мето на Симуили. Мени ме лъгаха, че минa-mър ще мс пуряп, И ниродъп чакаши. Но други
си уплсток; кошницата върху моя гръб, върху молто разорена:. Елин Пелин, Аз, та, той.
На другая дсн зсачки сл мъчеха дс гсдаят кекво щл азллзе оп пая вечлря с покана, уплсл си
л кошницата Любеничков, алы нс негово място идва Бaкuьо Ваклив, Ст. Ц. Даскалов, Есенно
коне. — Чс какво пък е стенело ? — попити нитърпилазо го-тьп. — Шзабати са уnиетохa
кошницата — рлчл опечалено домакинът,. — Надиграха братушките а гове са и. Г. Кврв-
сливов, Слод ноември.
Ощт: Изплитим си / изплети си кошницата. Неодобр. Уплитам си / уплотз си кешниаи•
Дасл, Неодобр, Уплитам си / уплотз си кошничката. Неодобр,
УПЛИТАМ СИ / УПЛЕТА СИ КОШНИЧКАТА. Неодобр, Уреждам нощита н свои
ползи, в свой интерес, постатим това, коото искам. — Слушайте, ПраИвиш!... — внезапно
избухна баронът. — Ви: мa-uuпл, че спи са упллли вече кошначкеге. но приди дх направя по¬
стъпка в Бсрлан, искам да поговорим другарска, Д. Димов, Тютюн. Докапо гой [Алекси]
грошсшс мозъка и ръцете си по курсови, Хералан си уплатал кошначкага пук! А. Гулашап,
сОло Ведрово.
Ощо: Уnлптзм си / уплотз си кошницата. Нсодобр. Изплитим си / изплети си кошнич-
кити. Неодобр. Уплитим си / уплети си кошники. Дасл, Нсодобр.
УРЕЖДАМ СИ / УРЕДЯ СИ СМЕТКИТЕ (СМЕТКАТА) с някого. 1. Лпкнпди-
рзм окончателно няаиавп парични отношения с никого; плащам ни някого или сс риз-
плащам нз накото. Бей Щерьо. тая няма да върза тъй , , . Почнаха много тия извън¬
редни, зналш, , . А още нс са ма урлдал смешката зс спирате три месица. .М. Грубтщпитвз,
През иглено ухо. Винаги в уме ни Дафине беше дс каже: „За какво ми трябва Йоргске ла?
Имам да уреждам идна . стара смлякс с този хийдук“. Й. Йонков, Женско сърцс.
2. Изяснявам личните си отношения с някого, като търси отговорност зз постъпките му.
Не и нужно тъкмо прсда края да създавам ситуация. при кояпо Креллв ба могъл да се из¬
плъзни, Аз имам ди уреждам смешка с поя човск, Б. Р-йнов, Господин Никой.
454

3. Ртзпртзям се сурово с някого, отплащтм му се, отмъщавам си, нтто го убивам. — Каква
тш е работата?—'Раздразнено попита Димо и продължи: Та семо ти лш имаш работа!
Знея те ез тебе, .. - И с тибе имем сметки Оз уреждам. Мехей сс от очшти мш .. Върви
сш. Оокето не са ми хванела Орнтяте! .. . Димо се нахвърли върху кмита. хване го зе якета
ш го заДърж навътре в кръчмата,	— Ей сига щи сш уриОя смиткшти с теби! ... Димо
Оигна шишето нзО главете му. С ловко движении Мерин отмехна шишето, събора го на зе¬
мята а уплешин шзбяге. К. Петканои, Морава звезда кървава.
Още: Виждам са / вадя си (очиствам си / очистя си) сметните. Разчиствам са/разчистя
си сметнат- /в 1, 2 и 3 знтч./'. Гледам си тм-таат- /в 1 и 2 знач. ктм 1 и 3 зитч./.
УРИГНУВА МИ СЕ НА БЯЛ ЛУК. Диал, Предвиждам, ч— ще ми се случа нянтнит б-дт,
някакво нещастие.
УСЕТИЛА СЕ ХУРКАТА ЗА КЪДЕЛЯ И ТО СРЕЩУ НЕДЕЛЯ. Дизл. Ирон. Зт човек,
който се пил-— и започва да работа, ногтто не му е времето.
УСЕТИ ПАРИТЕ ПЕШИН, ЧЕ СЕ СМЕЕШ. ПоОшгр, Употребява се, ногтто някой
итасно сирс!, че ще му бтдтт върната птрате, ноито е дтл на заем на човек, нойто не е з
състояние дт ги сыане.
От народната приказна за Хатър Петър, нойто дтлжал пара нт някакъв човек. Когато този човек долтл
дт си ти исна, дъщ-рята нт Хитър Петър се подиграла с него, ктто му нтзала, че баща й отишъл при тръните,
зт дт събира вълната нт овците по тях, за да изтъче шаяк, от продажбата нт който дт си плата дълга. Човекът
се позасмял а си отилтл.
Ощ-' Вадя парат—, че се сме- (смеслО.
УСЕЩАМ / УСЕТЯ ДЕБЕЛОТО. Ртзбартм, че щ— с— ез-мтт строги мерки ср-щу мен-,
ч— щ— ме сполети нещо неприятно. Ей тшя йонматз. комшшш Ояхе. керехе се цял живот
зе капчуците — кимна той към двете събрали се еОин Оо Друг гроба, — но уситшлш ОиОелото
и вшж кек са се Олегатко прегърнали .. . аовики. Н. Хайтов, Писма от пущинаците.
УСМИРИТЕЛНА РИЗА. Книж. Решателна мерна зт ограничаване или лаазадааане
нт своеволнето на няного. За ниго войнишката униформа нямзши Оз си превърне в усмирителна
ризе. както са представяха полицейските Директори от Прага. В. Геновсна, Повест за Юлиус
Фучик.
УСГА ДО ГЪЗА, РЪЦЕ В ГЪЗА. Дшзл. Вулг. Който знт- много да приказва, дт отго¬
варя, ■ а нищо не върли; много приказлив, но много мързелив.
УСТА ИМАМ, ЕЗИК НЯМАМ. Н- Обичам да споря, дт с— противопоставям; кроттн,
тах стм по нраз и не обичам да приказвам. Ей го тоя, дето адс е очилете . . . хойш и дебне
Ое наклаОе някого на огъня- Така че внимавай, Уста Оз имаш, език Оа нямаш. В Балкана е
уОшл своя Оругер, нзртшзеаша. . . Бшл е в немилост., но после сс наредил. Ст. Ц. Даскалов,
Есенно с-но. Синът й е много хрисимо момче. усте има, език няма.
УСТА НЕ ОБЕЛВАМ / ОБЕЛЯ. Мълча, нищо не наззтм, не продуметм. Тук се ссщам,
чи - Оосига говорих за Русия. зе нейната прироДа а грежйанске култура]ст, но зе рускшти се¬
ляни. сиреч за руския народ- почти не обелих усте. Ие. Вазов, Изети България. ПриО ния
той уста не обелва, приема всичко, които му нарежда а изпълнява. Оиз да се съпротивлява,
Ощ—: ЗыБ не обелит / обеля.
УСТАТА МИ ВЪЛНА ХВАНА. Обшкн, със следв, шзр, със съюз дт Дшал- Омръзна ми,
дот-гна ма (употребява се при н-паеаъснaто. безрезултатно повтаряне нт нещо, ногтто ст-
е-тват няного или го нтртт дт нтпртзи н—що). Непослушно дете, не щс Оа си облича по-ОеОело.
устата мш вълна хвана Оз му аеномаям Оз са взима и жилетка,
УСТАТА МИ ГОЛЕМИ И ТЕ МЕ БИЯТ. Стм си създавам неприятности, сам са вредя
поради това, че говоря остро а н—обмнслено.
Ощ-' Баят м— устата ма.
455

УСТАТА МИ Е ГОЛЯМА. Н- мога дт бтда. нтддуман, много стм устат. Мъчно можиш
Ое се справиш с нся, устата й и голяма.
Още: Имам голяма уста.
УСТАТА МИ Е КАТО ГЕРИЗ. Вулг. Циничен, вулгарен стм в приказните си.
УСТАТА МИ Е КАТО КАРТЕЧНИЦА. Вж. Устатт ма работи нтто картечница .
Не еОин дъх са разказва урока, устете й е като картечници-
УСТАТА МИ Е КАТО ХАНДЖИЙСКА ПОРТА. Дшел, Имтм навик дт злословя, да
алюатртте!м; голям клюнар съм. Нз кръжока мълчи като снаха, в Оа оОумва комшийките
си, мели миле. Устата й като хамОжийска порта. Л. Кънчев, М. Топалов, Не съм от тях
УСТАТА МИ ЗИНАЛИ ДО УШИТЕ МИ. Дшел. Звшмзм съм, з-с-л съм, радостен стм.
УСТАТА МИ ЛЕПНАТ. 1. Г оворя с удоволствие хубави нещт зт някого. „Ах, майко*
Оругерката Монива припойнов шОеално!“— Устата му лепнат, Г. Катез. Човещина. Обичаше
много uлиминаuеете сш а като заговореше зе нея. устета й леulавхв,
2. Подмтзстм се пред няного, нтто му говоря ласкаво, угоднически. Устата му лепнеха кзто
разговаряше с началството си.
Ощ-' Устатт ма с- лепят.
УСТАТА МИ РАБОТИ КАТО КАРТЕЧНИЦА. Говоря извънредно Бтрзо. Ни мога
Оа запиша аито, когето тя говори* устате й работи кзто картечница.
Още' Устата ми е нато аартечннет,
УСТАТА МИ СА КАТО ВОДЕНИЦА. Недобр. Прекадено много, некреаттнаго го¬
воря, много съм БыБриз.
Още' Устатт ми ст нтто кречетало.
УСТАТА МИ СА КАТО КРЕЧЕТАЛО. НсоОоор. Вж. Устатт ма са нато еод-нацт.
УСТАТА МИ ОА ПО-ГОЛЕМИ ОТ ГЪЗА МИ. Вулг. 1. Много ям.
2. Знтя много дт приназитм, устат и н-нтддуман стм.
УСТАТА МИ СЕ ЛЕПЯТ. Вж. Устата ма л-питт.
УСТАТА МИ СЕ РАЗВЪРЗВА / РАЗВЪРЖЕ. 1. Зтпочзтм дт говоря много а обинн.
зт неща, ноато Би трябвало дт пр-ыылу!, дт и— ктзвтм; разприказвам с—, раздрънквам се.
— На Пезеентоглу сми рея, вярно. Не сс оплакваме от госпоДвря. зеляге зе нас. . . „Ври,
много се развързеха устета на изв]реи|.“ — помисли Хеджи Оий. В. Мутафчиева, Летопис
нт смутното зрем-.
2. Започвам дт говоря свободно, плавно. Докето жинета си роеише в килера, той сс запри¬
казва със стария. Почна с политиката, устета му неусетно си развърза и виж ти — бшвело
го. А. Мандаджиев, Отровният тип. СлеО няколко чашки ракия устата му се развърза а
всички резОраха какво се е случило,
Още: Езинт ми с— развързва / ртззърже. Развързвам <ск> ■' развържа <си> уста
<тт> (-зин<а>) /нтм 1 зитч./.
УСУКВАМ ГО <ПО КИЛИФАР<ЖИ> Н^Добр. Не нтзеам астикатт направо;
аззтртам. — Ако трябва Оз чзквмс някого, нвпрево кажи. ни го усуквай! М. Гаубешлиезт,
Пр—з игл—но ухо. Към басните нямеха никаква слабост. . . „Зещо — Оумзх — не сш го кажет
направо, ами го усукват по килафзрскш!“ Г. Кара^асои, Баснопиство.
Още' Опявам го нил-фарсна. НеоОоОр. Усуквам я.
УСУКВАМ Я. Вж. Усунстм го <по нилифарски>. С кулаците сти се съюзили против
среОняцитс! ... —— Нии среОняцити ни пъДим! — ПъОстс гш. щом тека Оийстоуветс! Пътят
и ясен от устава би, какао ще я усуквате! Щи разяснявате, щи убеждавате. Ст. Ц. Даска¬
лов, Есенно сено.
У СЪБОТА, КОГА ВЗЕМА ОТ ЕВРЕИТЕ. Дизл, Ирон. Никога (употреБязт се, ногтто
с— отнася до плащане на дълг).
456

УТРЕ ПО ТОВА ВРЕМЕ. Икап, Никога (употребява при озказ за нещо или неувере¬
ност. че нещо щт стант. щт ст изпълни).
Ощт: Догодина во гои. вртмт. Ирон.
УТРЕШНИЯ ДЕН. Книж- Бъдещето. Грижи и боязън за утрешния ёен бърчеха ченаял
на братята. Ст. Загоркинси. Дтн последен. През миналата година той продаде седемстотин
килограма тютюн - - - изкара ои фасул, жипце. кромид — беше доволен и спокоен за ут¬
решния ёен. Г. Кар-сливои. ЧиновничЕска история.
УХАПАЛА МЕ ОСА ЗА ЕЗИКА. Диал. Понапил съм ст и мъчно говоря; пел-ечи.
фъфля.
Още: Ухапали ме пчела зи език.. Диан. Ужилила мт оса <^поц езика >. Диан.
УХАПАЛА МЕ ПЧЕЛА ЗА ЕЗИКА. Диан. Понапил съм се и мъчно говоря; пел-ТЕча,
фъфля.
Ошт: Ухапали ме оса за езика. Диан.
УХОТО МИ' СЕ НЕ ПОТИ. Диан. 1. От неща. Нт обръщам инниинне ни нещо,
ат се лаская от нещо. За някои мами ни ни вземаш, та иолаш да ни правиш комплименти!
Не ни ое поти ухото ат талвиз, Ваше благородие, П. Р. Славейков. Цариградските по¬
тайности (превод).
2. Оя някого. Нт -ст страхувам от ияксгс. не трепвам от него.
УХ, ТА ЛЕЛЕ. Диан. Падигр. Употребява ст, когато някой няма какво ди направи и
не може нищо друго да стори.
У (В, ОТ) ЦИГАНИН КИСЕЛО МЛЯКО. Иран- Нтщо, за което има н.й-иалаа веро-
п-исcт да съществува някъде. — Мълчи ма, Цеца — аба!! ое в защита на Ванчо Виолета,
— виёя в циганина кисело мляло и му завиДя. Нека ёа поноси моята пипа, па сеяне ще вземе
твоята- Сл. Тръники, Неотдавна. Що ще у циганина кисело мняка. • Търси у циганина кисело
мляло.
Ощт: У цигания мусавдри. Диан. Иран.
У ЦИГАНИН МУСАНДРА. Диан. Иран. Вж. У (и, от) циганин кисело мляко.
УЧА ОЩЕ „КРЪСТЕ БОЖИЙ. ПОМАГАЙ“. Диал. Ооялр- Ощт съм и началото ни
обрaзсиаииттс си. в началните класове съм.
УШИТЕ МИ СА В ГЪЗА. Вулг. Вж. Ушитт ми си и краката.
УШИТЕ МИ СА В (НА) КРАКАТА. Грубо. Нт ст вслушвам и пови. което ми ст говори,
не се подчинявам. нт слушам.
Още:- Ушитт мж са и гъза. Вунг.	■
УШИТЕ МИ СА НА ЧЕТИРИ. Слухтя, бдя зи нещо. ииииaвии да не ст случи нещо
неприятно, лошо или нередно. Свеяът се е обърнал. е, • дъното му се провижда! Мене олояо
ми е на земята, наДолу гледам и ушите ми са на четири. Сг. За^рчинои, Дтн последен.
УШИТЕ ТИ МЪРДАХА. Обилн. във 2 и 3 у. Не каза иc-ниa-и. излъга. Разбрах, че уши¬
те му мърдаха. но се престорих, че вярвам, и заявих, че повече няма !а го питам за яова.
У ШИШЕ МИ Е. Чувствувам ст мното зле. притеснен съм. подтиснат съм или съм уп¬
лашен.
УШНИК НА УХОТО. Диан, Поука от преживяна лична неприятност, от допусната
грешка, която служи за иaзндaине.
Оце: Обица иа ухото. Менгиш на ухото. Диан.
457

ф
ФАМИЛИЯТА ЩЕ РАЗГОНЯ [ФАМИЛИЯТА РАЗГОНИХ] някому, Грубо, Що от¬
мъстя (отмъстих) жестоко ни някого (в бъд. вр. обикн. при закани за жестока разправи).
Фамилията му ще разгоня, само дх мл излъжи,
Още: МаИкзти (маминята, мамата, майчицата, сон) що разгони. Грубо, Фамилияти що
разплача. Грубо.
ФАМИЛИЯТА ЩЕ РАЗПЛАЧА [ФАМИЛИЯТА РАЗПЛАКАХ] някому, Грубо. ЩО
отмъстя (отмъстих) жестоко нв някото (в бъд. вр. обикн. при закана за жестоки разправа).
Ако съм зналл какво значение ще има тоя Гагоз в моя живот. 1щлше под земята дс го на¬
меря и дс го зс-mриилм, но откъде да зная, че слид 11 годани ще си срещнем пек с пая гад
и тогава ще ма разплаче фамилията окончателно! Н. Хайтов, Диви разкази.
Ощо: МиИкатв (майчицата, мамата, мзмпнитз) що ризпляча. Грубо, Фамилията що рзз-
• гони. Грубо,
ФИРЯ ЗАЙЦИ С АРАБА. Дасл. 1. Върши работяти си с хитрост, по лостн начин.
2. Но знам какво да приви, чуди ст какво да права.
ФРАНЦУЗ АКЪЛИЯ. Дисл, Ирон. Човок, който взомя отношение по вкииаи въпроси;
■мнотознайник.
ФУРНАДЖИЙСКА ЛОПАТА. Нреаебр, Човск, който си мони мнението според об-
кгеягопсгввтв.
458

X
ХАБЕР <СИ> НЯМАМ и НЯМАМ <СИ <И» ХАБЕР. 1. Съвсем нс знвя за нещо
ствнило или къщостнувяще; нт съм чул, но съм забелязал или разбрал нещо. — В Балкана
живлити зил, бреши,... — хабер си нямат: какво е към нас, Знаеш, от баща и дядо съм
запомнил едно: олеле! В, Мутафчиеви, Лотоппк на смутното нромо. Он я гледа. она го не
гледа, . . . , он сс nрисиaмчувa оягук-огяам около нся, она се прс-mрмзa, че а хабер няма,
Елин Полин, Пижо и Пондо. Тоя Адал, дето в къщи съм го приемал а гощавал, . . . , был а
.шпионин. . . . Казвах, чс аз нямам а хеблр, но кой пи вярва! Оп участък з участък. оп поя
жендхр на оня, оп оня на поя. докато се намлрых пак в гарнизонная затвор сам-самачък
и под ключ, Н. ХаИтов, Диви разкази. Марта го зърши гоза, господ хабер няма, П. Р. Сла¬
вейков, Български притчи или неслевпнп и характерни думи.
2, От нсmо, Но съм запознвт с нещо, нищо но разбирам от някакви р-боти; невежи съм по
отношение ни нощо. — Схдет. просто нямаш пред-пaвa с каква бързини шарката се разнася
юг къща в къща!.,, Нима не могат, блз да се сношазат с близкая: къща, докато трсс бо-
ли-тnса . , . Извинявай, но зашаше хора хабер нямат от каквато а да е хагиена. Б. Носто-
роз, Ариф и Рамзинз. Другарят Весил Тончсз. като толспоисш. няма хабер ош мсрк-и-
зъм. Той развива религиозните теораи нх Лив Тоисmой. Ем. Стинов, Иван Кондвров. Слу¬
шай, канцеларска мншко, това ни и моя праумаца, Папал съм члпиловскaл агроном и з
книгат: го паше, Ти оп кaилмчляо си можеш да разбираш, но оп теза работа хсблр нямаш.
Н. Хайтов, По земята. В моята кръчма идзхш разни хора, И учена, и прости, а политикана,
и такава, дсшо хабер си нямат ог политиката. Кр. Григоров, Рвзделивнп• Хорсте а хаблр
нямаха оп лозарство —— лозя направиха, сз. длто съм го учил, ни пръчка зс адет още нямам
побита! Ц. Цораевкап, Баща.
ХАБЯ НЕРВИ и ХАБЯ СИ НЕРВИТЕ. Дразня ст, ядосвам ст напразно, зв дробни
нощи. — Тоза нс е канцелария, а кочани!, . . — Е: много нерва хебате, колега! П. Бсжпнов,
Втори рота. Какво търсашс и вас тук, млада чоозлчС— Наблюдавам улична -mрa-mи.
— Непразно хабите нсрзатс си по такива зрелища. Хвр. Русси, Под зомити.
ХАБЯ СИ ДУМИТЕ. Напразно говора никому нсщо, напразно му искам нещо или го
съветвам нещо, защото нима дв бъди послушан. — Зная, за коя низа става дума, но турчи¬
нът няма Са я продаде, Защо си хабапи думите напразно, К. Погазнои, Хайдути. — Сгре-
хнли! Заповядвам па дх поемлш па командуваниго на групата!. ,, Хач ни са хаби думате. Ние
исачка решихмс дх останем, Д, Ангелов, На живот и смърт. Чу мс. като приказвахме нх
другая ден с ниго по човешка, как клапа глава —— напразно казва, си хабапе думате, такава
стa-кaйпе за гушата, аначл нищо нс чакайте от пях. В. Ношков, Нистынлонпо• — Ти са
.неграмотен а прост. Напразно съм са хабил думате — изръмжа Анa-гaсa. Ем. Ствнои,
Иван Кондаров.
Ощо: Изхибазям си / изхаби си думата. Хибн си приказките. Губи ся думите.
ХАБЯ СИ ПАТРОНИТЕ. Използувам напразно, безсмислено доводите си,. възмож¬
ностите №. Лошото беше само това. чс с еднаква спръ^ се бореше а зс нищожното, и за зна¬
чителното, хсблше си члсшо патроните зс нащо. Л. Стоянов, Сребърната сватба на полков¬
ник Матов.
ХАБЯ СИ ПРИКАЗКИТЕ. Напразно говоря никому нещо, напразно му искам • нощо или
го съветвам нещо, защото ними дв бъда послушан. — Нл си хабы приказките. Кондо, — речи
Кондозица, — Пснайошкх нс дава счупснх пара зс Костадановая син, Д, Нтмпров, Брзтя.
Ощс.: Хаби си думите.
459

ХАДЖИЯ ДА СТАНЕШ. Във 2 и 3 л- Ди забогатеЕш.
ХАИРЛИЯ ДА Е. УпотрЕбява ст като блатоnожелaние, благословия при някаква ра¬
бота, при някакво накииАин.е. — Д нека пи е честито, Бояне! Хаирлия да е! Но лоя е го!е-
ницата! М. Грубешлиева. Пртз иглено ухо. Няма съмнение за пашата. че пaсрртa му ояои
умен и даровит строител, и яой лазва,. -.—Харно, уста Кольо, дай си рьлama. хаирлия да е.
Ст. Стиикев. Под ясно слънце. — Нейният късмет [ни Катерина] е вече излязъл. майко.
— Така ли ? — едва оега поДигна очи Султана лъм оина си. —— Хаирлия да к. Д. Талти, Желез¬
ния— евттнлииа. — Е, таяло, реших аз къща да правя- Стоян цял засия, - . .:— Хаирлия да
е, Лазе! Д. Тилте, Преспанскитт камбани.
ХАЙВАН ГИБИ. Диан. Пррнрбк. Безчувствен човтк.
ХАК МИ Е. Н^Добр- Заслужено ми т. заслужено си изпишам, пада ми ст. — Зли ста¬
нахме и по зна тръгнахме: и хал ни е, хал ни е оега! — поёе и Стойло. Ц. Цер^вики, Под
старата върба. Хал му к. Два пъти да му отрежат шията, пак му е манло :чк яая България да
не се освобоДи за нега! Сг. Чилингаров, Първи жертви. — Хал ни е. На времето сто партии
имаше и воичлияе ое Джавкаха помежёу о„- Д. Кисьов, Шастает' не идва само. Ха, хал
пи е сега! Остави лъща и деца и ое търкаляй заедно о гыикaвцяe цигани —хьксьзи! Зах.
Стоянов, Записки по българските въстания.
ХАЛА И НЕВЕДА. Диал. Надут и нтвтжи чоита.
ХАЛАЛ ДА ТИ Е. Употребява ст сбнки.. когато ст дава или подарява някому нещо от
сърце, бтз съжаление. за да ст подчертит, чт го заслужава или ди ст изрази задоволството от
работипа му. — Добре работиха майсторите. халал да им са парияе! Т. Г. Влайков,
В стло. От падишаха яой беше панучин оккеобкп крив ятаган е похванно писмо: Хляба ми,
дето го ядеше, халал да ти бъде! А.. КaрaлHйктв, Птички от глина. — Стори туй добро.
имай милост- - - Ей нЛ. цяна лъща съм ти Дала: поллоз време грош не си платин за наем- . -
Халал да пц е! — Твоя щк бъде лъщата. беим, оамо ги [момчетата] отокг!- Сг. Дичев. Зи сво¬
бодата. Дг вечерта цялата сярна беше зазидана. парите скрити. - - Нела оега ги намери
няло!, па да ги вземе. Халал да му оа! Хич няма да му ое сърдя! Д. НЕмир^, Братя.
ХАЛАЛ ТИ МАЙЧИНОТО МЛЯКО. Възклицание при одобрение nоc-ьпан-т или
кaктcтвaти на някого.
ХАЛВА ДА ЯДЕ пре! някого. С по-малки възможности е и oривнеине е ипаотс (при
изразявант ни възхищение от лицето, е котто ст прави сравнението).
Оцт: Праз лук (ряпа, трици) да ядт.
ЗА БОЗАДЖГИКТА^ Възклицание при подобряване на
взаимното поддържане на хора и Еднакви интерЕси или недостатъци. Държавата беше ре¬
шина да спасява частните банки. а яях [селяните] оставяше на произвола на търговците-
Чуха ск сърдити вилове. Чуха ск залани. — ХангаДжия за бозаёжия! — Виж ги яи! На
банките ще ёаёая пари. лаяо че ни банките ои нямат. П. Спасов, Хлябът ни хората. Ти
посне ще й се отплатиш някак, щк бутнеш някой нев в Джоба на преопилкляа й. - . Въпреки
смущението, което я бе обзело, Домна ои каза: „Разбира ок, хауваёжияяа за бозаёжияяа!^
Б. Болгар. Близнаците.
ХАЛИСАМ НА ГЪРБА някому нещо. Диал. Пртдсепивпи някому нтщо да ст грижи
за него. без гой да жтлат, натрапвам някому нтцо.
ХАМБАРА МИ Е В КОРЕМА. Диан. Икап. Много съм бтдтн, нямам нищо; сиромах
съм.
ХАМОВО СЕМЕ. Съвстм незначителен. нищожен човек; скитник, безделник.
Ог библейския разказ за проклятието на Ной срещу син. му Хам. Хим е бил прокълнат, защото видял
баща си заспал съвсем гоя, след като ст напил е вино от собственото си лозт.
ХАПЯ СЕ ДВА ПЪТИ НА ЕДНО МЯСТО. Горчиво, жестоко ст разкайвам за нещо
сторЕно, за нтщо, което нт т трябвало да правя.	'
ХАПЯ СЕ ОТЗАД. Грубо- Вж. Хапя си задника.
460

ХАПЯ СЕ ТАМ, ДЕТО НЕ МИ СТИГАТ ЗЪБИТЕ. Дшзл. Вж. Хтпя с— <гаы>, дето
и— се стагтм. А а трябва всичко нз арсме Оз се преОнОс — търг и, — Право. Но. Оз бише ме
послушал на времето. ..дз нс беше турил ссби сш по-горе от сснафа и от Оога. . . — От бога ? —
Ни. .. От сснафа -— с, дз ни Оях, но. . . Сиге хапи сс тш там, Оето не тш стигат зъбите.
Ст. Чилингаров, Хл—Б нтл насущний.
ХАПЯ СЕ ТАМ, ДЕТО НЕ МОГА ДА СЕ СТИГНА. Вж. Хапя се <там>, д-то и— с—
стигам.
ХАПЯ СЕ <ТАМ>, ДЕТО НЕ СЕ СТИГАМ. Горчиво с— разкайвам зт нещо сторено,
зт нещо, ноето и— — трябвало дт патзи. Поп Стойко остеви много книги а църквата, всс
книги за приписвани. Име де сс хепят, Осто не се стигат, тия, що прокуйиха Стойко! В. Му¬
тафчиева, П-т•окит на смутното врЕме.
Още: Хтпя се ттм, д-то не могт дт се ттuтнт, Хапя се ттм, дето не ма стигат зъбите. Диал.
ХАПЯ СИ ЗАДНИКА. Грубо. Горчиво с— разкайвам! зт нещо сторено, зт нещо, но-
ето и— е трябвало дт па!еи. — Ако не пуснитс нищо. ищи утре ще го кача на бисилкате —
дз си го знеиш!. . .——Помисли сш до утри зз туй. което тш казех.. . Хубаво сш помисли, та
после Оа нс сш хапиш зайникз, П. В—жиноз, Звездите нтд нтс.
Още: Хтпя се отзад. ГруОо.
ХАРАБДТ МИ КРАИЩАТА. Диел, Т-глнл снм от нянанзт бол-ст, Боледувал съм.
ХАРАМ ЯМ. Дшзл, Грабя али усвоявам чуждо.
ХАРИЗАН УМРЯЛ. Дизл, Ирон. Употребява с— нато отговор на човек, който очаква
някаква изгода или подтртк.
От погоз. „Харнзтн умрял, сан му Зтрезтн останал“.
. ХАС ПРАВЯ. Дшал. Искам, пожелавам нещастието на някого.
ХВАЛЕТЕ МЕ УСТА, <ЧЕ ВИ РАЗКЪСВАМ>. Ирон. Ктзет с— зт някой, нойто много
се хвтли и прекалява с хвалбите си.
ХВАЛЬО Е УМРЯЛ, ПЪК ВИДЬО Е ЖИВ. Диел. Ирон. Употребява се нато отговор
нт човек, нойто много с— хвала ала об-щаса, но не изпълнява.
ХВАНАЛА МЕ Е КЕРЕМИДЕНАТА ЖЪЛТЕНИЦА. Обикн. оъо 2 а 3 л. Диал, Ирон.
Здрав и с хуБтв цвят нт лац-то стм.
• ХВАНАЛА МЕ Е ЧЕРВЕНАТА БОЛЕСТ. Диал. Преструвалм се нт Бол—н.
ХВАНАЛА МЕ ЛИПСАТА Жарг. Изчезнал съм, няма м-, не с— завръщам. Днис Оз си
върне Блегой, утре Оз се върне — хванала го липсата. Минала цяла ссОмица, Вечерна но¬
вини, Възмездие.
Ощ—' Изяла м— липсата. Жарг.
ХВАНАЛА МЕ РЪЖДАТА. Дшел. ОБ—днял съм, станал съм сиромах.
ХВАНАЛ АРАПИНА. Дшел, Напил с—, паян —.
ХВАНАЛА СЕ ЦАРСКАТА ДЪЩЕРЯ ЗА (НА) РАБОТА. Ирон. Употаебиет с— зт чо¬
век, който с— е заел с непривична зт него ртботт или изобщо с някаквт работа и е пострадал
леко при hm. — А тези прашка от какво св излезли? Де нс би от туоятз „ОриОнз работе*
. .. — Хванала си царската Дъщсря на работе, П. Проданов, Седмокласници.
От погоз. Хвтнтлт се царската дъщеря нт работа, че са избола ръцете.
' “Още: ' Уловила се (заловила се) царската дъщеря за (нт) работа. Ирон.
ХВАНАЛИ СА МИ ЧЕРВАТА ТРАГИЯ. Дшал. Не се опнетм поради много пи—не нт
алкохол.
ХВАНАЛ СЪМ ДОЛНИЯ ПЪТ. Дшзл. Много съм Болен, скоро щ— умра.
ХВАНАЛ СЪМ СИ ПРЕДНИКА. Долтл стм си, Без дт дон-са аето.
461

ХВАНАТИ МИ СА ГЪСКИТЕ. Дасл. Търси никото, за да ми помогне.
ХВАНАХ ЗА ОПАШКАТА [ЩЕ ХВАНА ЗА ОПАШКАТА] някого. Ирон, Но можа»
(но що моги) да стигни никого, претърпях (що претърпи) неуспех в преследваното на някого.
А началникът сс доближа до тайния агент и aз-ьсkх нх самото му ухо: — Добре са разузнавал!
Хванахме ги [нaргизянпто] за опишкхпи, Ем. Коралов, Дъщоритя ни няргизянпнз.
Ощо: Хванах куйруки. Ирон, Улових зи опашката. Ирон.
ХВАНАХ КУЙРУКА [ЩЕ ХВАНА КУЙРУКА] на някого, Ирон, Но можах (нт що мота)
да стигни някого, претърпях (що претърпя) нсуспсх н преследваното на никого.
Ощо: Хванах за опашката. Ирон,
ХВАНАХ ШУШАВАТА (ЩЕ ХВАНА ШУШАВАТА]. Дасл. Нсодобр, Отидох (щс отиди),
неизвестно къдс и зв кикво. Баща та хвана шушавата а никакъв го няма. • Извикай брат са
да го папам нсщо. чс утрл щс хвани шушавагх и няма ди мога дх говоря с нсго.
ХВАНИ БОСИЯ, ТА (ЧЕ, И) МУ ВЗЕМИ ОПИНЦИТЕ. Ирон. Употребява кт,. когато
нс може дв ст получи, нзомо нещо от някото, защото и тоИ го ними.
Ощо: Улови (дръж) босия, та (чс, и) му взсми опинците. Ирон, Хвани (улови, дръж) босян,.
та (че, и) му нзсми цървулите. Ирон. Хвани босия, ти му събуИ опинците. Ирон. Потони (кгптнп)l
босия, та (чс, и) му нзсми цървулите. Днал, Ирон,
ХВАНИ БОСИЯ, ТА (ЧЕ, И) МУ ВЗЕМИ ЦЪРВУЛИТЕ* Ирон. Вж. Хзвни босия, тв
(че, и) му вземи еппннпте.
ХВАНИ БОСИЯ, ТА МУ СЪБУЙ ОПИНЦИТЕ. Ирон. Вж. Хвани босии, тв му вземи
опинците.
ХВАНИ ЕДИНА ЗА НОГИТЕ, УДРИ ДРУГИЯ ПО ГЛАВАТА. Диал. Пренебр.
Вж. Хвзни одного зв арвкзтв, та удряй друтито по глвввта.
ХВАНИ ЕДИНИЯ, УДАРИ ДРУГИЯ. Нрснебр, Едникни си, прплпизт си по недоста¬
тъците си; които сз с едни и същи недостатъци. —• Сиромашиите. не са зинозни, , , Какво дх
правят, като нямат! — оправдаваше га [аpзднппс] баба и бършеше нa-ъuзеаunл си очи.
—	Всинца сми ог сдан дол дринки.. , Хзена единия, че удара другая, К. Oзлиев, При извори
ни животи.
Още: Вземи единин, удари другия. Нренебр. Един грабни, друт удри. Дасл. Пренебр,
ХВАНИ ЕДНОГО ЗА КРАКАТА, ТА УДРЯЙ ДРУГИГО ПО ГЛАВАТА. Пренибр.
За хори с еднакви, с одни и същи нтдостзтънп•
Още: Улови одного зи арааатз, тв удрай друтито по тлвзата. Нренебр. Хвани одинз за
нотите, удри друтин по главзта.Дизл./7р?e/тбр•.Тдпния за кра1к<та>, та друтин в
ХВАНИ КЕЛЧА, ТА (ЧЕ, И) МУ ВЗЕМИ КАПАТА. Дасл, Ирон. Употребява ст, ко-
тато нс може дв се получи нощо от някого, защото и той то ними.
ХВАНЙ СЛЕПИЯ, ТА МУ ИЗВАДЙ ОЧИТЕ. Дасл. Ирон, Употребява се, котито ня¬
кой со затми или со е звел с нещо невъзможно, безсмислено и нищо нс можо да направи.
Още: Улови слепоци (спенпн), ти му извиди очите. Дасл, Ирон.
ХВАЩАМ / ХВАНА БАЛКАНА. Звбигзим н планината и ст-ввм хайдутин или парти¬
занин. Аз получих повиквателно — риче гой. . , —Щл ги изпратят з някой от корпусагс.
—	Ада не мислиш, чс щл опада?, ,, Теза нощ хистсм балканс, Д. Димов, Тютюн. Навярно
носам зъз кръвта си нас / от нашити деда оная жсд ! с която, щом гората си развал, 1 сх
хващала балканс вечно млад, Бл. Димитрови, Лилина. Мръсен потурнак и Бабаноглу. гой
прогони Радана — каза дядо Рсдул. — Едно врим: а мине тъй прогониха, Всл по мини хукаха.
дорде хванех балканс, М. Марчтнккп, О-лофор войводи. — Отчл — каза той тахо и пове¬
рително— нашето село доскоро бе опазено от заразата.. Ама преда две нощи синът ■ на Гс-
лылсыцх, набожна жена, хванел балканх, Ц. Личевв, Селският ангел. Махна боя, сма го вле¬
чаха и в учс-пьцu!п:	докато намерил веднъж Алипо хубава сгода — прекарвала го приз
реката, а пой бутнал стражаря в реката и хваща белксне. Н. Хайтов, Диви разкази.
Ощо: Вземим / вземи (улавим / улова) бапаана. Хващам ! хвани планината (шумата).
Хващам / хвзни гората /з 1 знач./.
462

ХВАЩАМ I ХВАНА БЕЗ ГАЩИ някого, Дшел, ИздеБсам няного, ногтто - без¬
защитен.
ХВАЩАМ БЕЗ РЪЦЕ. Дшал. Работя мързеливо, тежно, Без желани—.
ХВАЩАМ / ХВАНА ■ . БИКА ЗА РОГАТА. Действувам решително и енергично, нтт»
с— справям с нтй-глтвното а най-трудното, най-опасното; оБ—зср-дявам няного али н—що.
— И какво мшслшти Оз правите с това писмо ?.. . попита Ирина, — Щс го пратите тзм ?
Ни, Любо щи го занеси лично. Твкв сс вършат тия работа. Знам зз. Искаш ли резултат —
хвани бика за рогата. И. Спасоз, Хлябът на хората. Ела и тук Оз му сръбнем, нала хванахме
бака зе рогати, Ст. Л. Костов, Злттнттт мина. Само понякога се чудеше Озли дз оправОве
прочутите uреОuнзлив]ст а препалената нерешителност на Контостефвнв и хим мислеше*
чс доместакът е прав, защото предпазливостта е мейка на всички добродетели, хим му
сс струваше, чи понякога той неправо сс страхува а прсйпочита Оз изчакан, вместо да хвени
бика зе рогата, А. Дончев, Сказание за времето на Самуилт. От магазина, разбира сс, си
измиха ръцитс а ме пратиха а самото мибилно предприятие . . . Там попитех зе Директора»
защото от стари хора знам, чс работата сс върши като хваниш Ошка зе рогата, н не за опаш¬
ката, П. Незнакомой, Ако Бях млад.
Още' Връзвам / вържт Бинт зт рогатт.
ХВАЩАМ / ХВАНА БОГА ЗА БРАДАТА. Ирон. Постигам гол—ми успехи, сполучелм
много (употребява с—, ногтто някой се — зтзтоадил от въображаем ктк-х). — Зашскаха ми
всичките моми, Ней-богатвтв избрах и сс ожених—Нагилечк]ватн. Рекох сш тогава: фенвх
Оога за ОраОвте! Няма осчи фукврльK' Щом Нагелачк] ми е дядо, работата е нарид. Н. Хай¬
тов, Диви разкази.
Още: Хващам / хзтнт господа зт брадата. Ирон. Хвтщтм / хзтнт Богт зт ногт (носа)-.
Дизл, Ирон.
ХВАЩАМ / ХВАНА БОГА ЗА НОГА. Диел. Ирон. Постигам гол-ми успехи, сполуч-
етм много (употреБява се, когато някой се — зъзгордял от въоБртжт-м успех).
Още: Хзтщам / хзтнт бога за ност. Дшзл. Ирон. Хващам / хвант богт зт Брадата. Ирон.
Хващам / хвана врага зт иогт. Диал, Ирон,
ХВАЩАМ / ХВАНА БОГА ЗА НОСА. Дшел. Ирон. Постигам голема усп-хи, сктЛУ^-
етм много (употреБяет те. ногтто някой се — етзгордял от въображаем ктк—х). — ТряО!*ми
ний Оз дръпнем патерицата веднъж — нали? Тогази ни коткехти! Сега хванехте Оога за
носа асчс, Ни ои сс продуман! П. Ю. Тодоров, Първите.
Ощ-: Хващам / хеант богт за иогт. Диал. Ирон. Хвтщтм / хвант богт зт брадата. Ирон.
Хващам / хвана врага зт носа. Дшел. Ирон.
ХВАЩАМ / ХВАНА БЪХ. Дшел. 1. Не нтзетм истанатт, и— искам дт призная нещо;
извъртам. Дз подлъсташ а обругнеш чедото ми тш!... — Не съм я излъгал! — Бъх лш
хеетеш? П. Р. Славейков, Цариградски потайности (превод). Меле ле, мшлз, мели ли! !
Нещо ще Оа те попитам. / Право Оз ми си кезела, / Бъх Оз ми не си хванела. Народна кет—н-
2.	Отричам се от нещо.
Още: Лозя (чиня) бъх. Дшел.
ХВАЩАМ / ХВАНА В МРЕЖАТА (МРЕЖИТЕ) СИ някого. 1. С хитрост, с козтрстсо
усписим дт присл-на няного и да го зъзл-на в н—почт-ни д-лт. Неусетно го хвана в мрижати
сш а го науча Оз лъже, кради ш безОилншчи,
2, Успявам с хитрост, т коварство дт накарам някого да се влюби тилно е мене, да се увлече
сляпо по мене. Здравата го и хванала в мрежите са.
Още: Хващам / хвана з примките си. Вплитам / вплета (уплатам / уплета, заплитам /
заплета, улавям / уловя) з мр-жатт (мрежат—) са.
ХВАЩАМ / ХВАНА В ПРИМКИТЕ СИ някого. 1. С. хитрост, с коварство успявам
да привлека няного и да го выел-аа в непочт—ни дела.
2. Успявам с хитрост, с козтрстсо дт накарам няного дт се влюби силно з мене, дт с— узлечЕ
сляпо по м-НЕ.
Ош-' Хетщтм / хвана з мр-жатт (мрежите) са. Вплитам / сплета (заплитам / заплета,,
улавям / уловя, уплатам / уплетт) з примните са.
463.

ХВАЩАМ / ХВАНА ВРАГА ЗА НОГА. Диал. Ирон, Псoпнтии големи успехи. сполуч-
вaи много (употребява ст, когато някой ст е възгордял от въображаем успех).
Оцт: Хващам / хвана бога зи нога. Диан. Ирон. Хващам / хвана врага зи носа Диан.
Ирон.
ХВАЩАМ / ХВАНА ВРАГА ЗА НОСА. Диан. Иран. Постигам големи успехи, сполуч-
вам иисгс (употребява ст. когато някой ст е възгордял от въображаем успех).
Оце: Хващам / хвана врага за нога. Диан- Ирон. Хващам / хвана бога зи носа. Диан.
Икап.
ХВАЩАМ ГОЛИ ПИЛЦИ. Диал. 1. Лъжи.
2. Вярвам и лъжи.
ХВАЩАМ / ХВАНА ГОРАТА. 1. Забягаим в планината и ставам хайдутин или парти¬
занин. Ало е имало някоя по-събудена. по-буйна глага, яя „ни е на лал вече, ини е хванала го
кaяa. Сг., Дичев. За свободата. А логляо човкл има честно сърце — юначно ообцр, лоеяо
не може да търпи, казва си: да става. каквото щк. хваща гората. Сг. Дичев, Зи свободата.
Те съобщиха. че техните Другари вече оа хганани гарата и чалат заповед, за да развеят чер¬
веното знаме и почнат еокеaтa. А. Карилийчтв. Народен закрилЕше. Ружилог беше учи¬
тел по естествена история в една оофийсла гимназия, евакуирал ок в раДната сено нл жена си
и логляо полицията преди месец го потърсила — хванал гората. Хир. Русти, Под земята.
Някой ми лазгаше, че ои хванал гарата. но аз не ое „зненаДах оя постъпката яи. Д. Димов,
Тютюн. А за оня войвода казгат, чк бил много учен, даскал бил в Трявна, преди да хване
гората. Д. Мангов, Хайдушки кръв.
2. Забягвам, псбптвaи нанякъде, запилявам ст някъде. Денят мина в тревога. Старият и
другите мислеха, че вълкът е хванал гората. Г. Райчеи, Вълчето. Моним ви ое да не свирите.
долаяо докарам яренцаяа. Ще nощрьkлряm, ще хванат гората- Ци. Ангелов, Честни дума
Лека беше работата на вло, мъжете — лаяо ви стегнеха малко, хващахте гората. Г. Ка-
раcливси, Буря над Татрите.
Още: Вземам / взтми (улавям / уловя) гората. Хващам / хвана балкана (планината,
шумата) /към 1 знач. /. Хващам / хвана пущинаците / към 2 знач. /.Захващам / захвана гората
/към 1 знач./. Диал.
ХВАЩАМ / ХВАНА ГОСПОДА ЗА БРАДАТА Ирон. Псomнгaи голтми усатхи, са'-
лучиим много (употребява ст. когато някой ст е възгордял от въображаем успех). Другари.
Вик, журналистите, порабояихте много добре. Но не ое главозамайвайте, за да нк ск понучи
сне! похвалата, чк вече оте хванали господа за брадата, и. Вечерни новини.
Още: Хващам / хвана бога за брадата. Иран. Хващам / хвана господа за нардтою-о.
Жарг- Иран.
ХВАЩАМ / ХВАНА ГОСПОДА ЗА ПАРДЕСЮТО. Жaрг, Ирон.. Постигам големя
успехи, сполучиим иисгс (употребява ст. когато някой се т възгордял оп въображаем успех).
Още: Хващам / хвала господа за брадата. Ибоп.
ХВАЩАМ / ХВАНА ДЖЕНДЕМА. Опивам си отнякъде е намерение да нт ст върна
повече; запилявам ст нанякъдЕ. Домашните крамони и разправии му омръзнаха и той хвана
джендема.
ХВАЩАМ / ХВАНА ДИКИШ. Имам усатх. резултат; постигам цтлти си. Крра, много
писахте против мен, ама хвана дилиш. Все още има балами, лоито вярват, че наистина съм
борец против девеяоюнците. Хр. Ридтесаи, Напразни тревоги. Каквото важно имаше за каз¬
ване. аз го лазах на жандарияе ои преди изборите и. снага богу, хвана дилиш. Хр. Радевики,
Разговор и президенти. По-вккоятпа пя не ок и сещаше за мая воап!ллъл — ще ое сети ден-
дга преди да ме заключая: „Господи. но тава е страшно неприятно! Не можеш ни !а „зкнин-
чиш! Пане за известно време! Измисли си язва, слабо сърце, екзема, нещо, лоеяо да хване
дилиш-" Ат. МИндаджиев, Белият цвят на рибите.
Още: Хващам / хвана място /във 2 знач./. Улавям / уловя дикиш.
ХВАЩАМ / ХВАНА ДИРЯТА (ДИРИТЕ) нл някого. 1. Успявам да науча откъде т ми¬
нал и накъде е отишъл някой. когото търся, преследвам. Избяган бил из заявора еёин аре-
отaпm„н - - - Хганани му дирите насам. К. Константинов, СЕдем часът заранта. By яе бе хва¬
нал дирите па белката още логляо първият сняг запраши земята. Елин Пелин, Аз ти той.
Сяълна огъня и помисли: „Тази нк му е чиот косъмът. Преструва ок. че е брат на Радой, .. -
464

Можи да го и прагал пешашх ...., Хвани ли Сиряпа на хайдутите, другото —' ил-шо“ Из. Гай¬
даров, Добрини чешми.
2. Узнавам, откривам какво върши или е извършил никой. Какво го чака упри? Ще хванаш
ла дираши му или ще си упази а ще се отърве от съд, глоби а затвори ? Г. Кврвспвзев. Сняхз.
Ощо: Улавям / улови дирита '(дирите). Вземим / нзома диритя /към 1 знач./. Днал. Хва¬
щам / хвани клсдптс /към 1 знач./.
ХВАЩАМ / ХВАНА ДУМА. Днал, Слушам и вярвам! н този, коото се товори, каззв.
ХВАЩАМ / ХВАНА ДЪЛГИЯ '(ДЪЛГАТА, ДЪЛГИТЕ). 1. Тръгвам дв ккптвм без¬
целно.
2. Заминавам нанякъде; побитвим, звбятвам ниникъдо. Някой дошел още приз същхтх нощ.
ти казал на попа, чс Кузмсн, кръчмарана, нлгозия ортак, обрал зсс, що имело готова пара у
кръчмата. па зъзслднaи поповия хайгър и хванел дългия! Мих. Георгиев, С тобошир и въглен.
Ощс: Леомам / ' поеми дългата /към 2 знач./.
ХВАЩАМ / ХВАНА ДЯВОЛА ЗА ОПАШКАТА. Оправим положението, справям со
с нещо. Еданствин Гелан, изглежда, не би изразходвал всачките си сала, Той изнесе от трети
хамбар тепсия с руде и започна да я пръска като сыто с брашно, Рудата сл сплеска, , , . пре¬
върна в каша, — Егооо! — извика пой. като грабна шепа от теза каша и я налапа , . , Хва¬
нехме дявола зс опсшксшс! Водата е сладка! , .. Корабът знача, нямаше никаква пробойна.
шова бешс здрав и сигурен кораб! Н. Антонов, В открито моро.
ХВАЩАМ / ХВАНА ДЯВОЛА ЗА РОГАТА. ДоИствувим рошп•топно и енергично, като
со справям с нзИ-тливного и най-трудното, нвй-онисного. Кажи му. чс няма дх се махним
отяукс, докато не нн nу-не децата. — Сиге ще хвана дявола зс рогата — закана сс баба
Тонка а тръгна със заптието. — Ариф паша — рсче пя. като се намира при валията, — щс
та кажа шова. които тегне нх сърцата ни. Г. Караиванов, Юнашки мзйки.
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ АГУПСOАТР ТРЕСКА. Диал. Много сс изплашвам; об¬
земи ме стрих.
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ БЕСА и ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ БЕСОВЕТЕ. Зяпоч-
взм дз дойктвувин под напори нз чувства (тннв, злоби и пр.), кито преставам ди преценявам
грозве постъпките №. Ония -опопнснцa, като га хвани бяс , ,, Дейте да се подагнем против
.щурците! Из. Вазов, Дракап и шзрап. — А, ни — вае не сте мс виждала — отвърна той.
— Но аз за видях зсднъж с зсшата въздушна пушка,,, Стана мы неприятно. Наастына приди
■дви години бях купал шакхвх пушка за -uнa са, но не се успокоих, докато н: азшрлбнх зребцашс
из цялата окоuно-г., . — Дс. вярно е — измърморих аз нсдозоино. — Бяха ме хванала то¬
гава някакви бс-озс, П. Вожинон, Сините пеперуди. — Ние по-яaвыхме охрана ... — нело¬
гично обясняваше Владимир, — но и офицерите поставиха хора срещу нас зад оградата ни
казармата и ако ги хване бссъш. могат лошо да ни ударят, Хр. Русев, Под зомита. Дочу сс
•някъде отдалеко, откъм mур-киmе махала, глухо думкане на шъпана, писклив зой на зурли,
Ослуша сс Рсджеб, поклати глазе: — Хвана га бссъп тая, нашате. Щс идат да баят Мо¬
сковеца, И повекего сх голтаци като мини, Нл са гллдат хале, ки! Д. Тилов, Проспинскпгт
камбани.
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ БЪРЗАТА КАТЕРИНА. Разстройва ми со стомахът; по-
пуииввн разстройство.
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ ВРЕМЕТО. Снологянв ме буря, попадам нв бура. В Йонай-
ско море ни хвана времето, е стоката никаква — ссно? ,, . Бяхми напълнили не само трю¬
мовете, но и предната а задна палуба. , . Една сутрин към дезеш чхсх сеношо внезапно се
запели. ., Дзет: лодка , ,, изгоряха, о-пaнс само лодката на зеднаша палуба, Като я пус¬
нехме з морето, зълнсннспо едзх ла нл я направи на треска, ,. Четири дна ни блъска. буряти
аз морито, докашо нaй-nосие на прабра идно гръцко корабче. П. Вожиноз, Д-лечо от бреговото.
ХВАЩАМ / ХВАНА ЕДНО ЗА ГЛАВА<ТА>, ДРУГО ЗА КРАКА «ГТАХ Върши нещо
съвсем без род, боз системи. Резпалян а неуреден човск е пя, хваща едно зс главата, друго
за краката,
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ ЗАЗЪБИЦА и ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ ЗАЗЪБИЦИ.
.Даем, Пепккнз ми ст дв хапни от нощо, дояжда ми се от нощо, което с прод еипго ми и дразни
апетити ми.
Още: Улзвн мо / улови мс зизъбици. Дасл, Хващам / хнани зязъбпня. Дисл.
30 Фразоепогпион .рочинк, т. 2
465

ХВАЩА МЕ ЗА СЪРЦЕТО. Изпитвам мъка, страдам от н-що- Мени ми хваща зе сър¬
цето, кзто глийам, че хората св се разпуснали и няма здрава ръка Ов ги стегни, Б. ОБр—т—
нов, Сноп.
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ КАНАПА. Жарг. Домтрзяст м-, н— ма ' с— пртеи нищо.
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ КЕЛЯ. Дшел, ОБхстщт м- силен яд, гняв; избухвам, раз*
сърдиам се.
Още: Капзт ми / напи— ми н-ля. Възварт ми / възври ми (зтеара ма / завра ми, шупвт
ми / лупвЕ ми) неля. Дшел,	■
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ КРАСТАТА. Започвам дт изпитвам силно ж—лтии- дт върша
или започвам да върша н—що, ктм ноето съм имтл влечение. Чуеха ли, чс забръмчнон камион.
неволно скачаха. — Презни сз, могет Он на закарат до село! — Какво ти хазна крастите.
почивай! — Стига т]лк]. неглеОнхми си, починехме си. . . Да аде Ов видя какво става, чс
нала знаеш как земшнех. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено.
Ощ—: Хвтщт ме / хзтне ме шугавата. Дшал.
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ МЕРАК. Диал. Баетм обхванат от някакв! натрапчива ми¬
съл, грижа; безпокои м—, мъчи ме, тревожа ме нещо.
Още: Турям си / туря —и мерак. Дшел,
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ МУХАТА. Диал, Сещам с— дт патси зло, дт пакостя.
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ РЯДКАТА. Дшал. ПоОшгр, Уплатетм се.
ХВАЩАМЕ СЕ / ХВАНЕМ СЕ ГУША ЗА ГУША. 1. Скарвам— се пом—жду си остро»
до Бой или се тБизтые. Двити момчете сс хоенахе гуше за гуша а се търколиха нз земята-
2,	Обикн, в со, вад в мин. или ОъО, ар. Изпадаме в крайно зражд—Бни отношения помежду си,
започваме дт враждуваме ожесточено, съвсем си развалям- отношенията. Виж ссга колко
фелиминти амз. Вшж как сз се хванали, . . гуше зе гуша с протестирала полица. с опаси а
публични продажби. В. Геновсн!, Седем години. —Ще слезеш. другарю Димов, по силете като
наш инструктор — Ое помагаш на местните организации. . - Частници и кооператори сз
се хванали гушз за гуша. А работата с а това — нии да притиснем честния експлоатзтор-
ски сектор. А. Гуляшни, Златното руно.
3.	Влизам— в ожесточен бой помежду си, започваме пом—жду са ожесточена борба. Кош дз
ОъОат командирите? И той започваше Оз изброява иминз, Оз преценява хорате, Когато ре¬
волюцията избухне а когато Овети оражОебни сили си хванет гушз зе гуше, тогзвз квОърното
ще излизе нзпред. Но зе първия уйзр трябваше Оз си прецени и придвшОш кои именно щи Оа и кн-
Оърното. Г. Карамазов, ОБинноз-ни хора.
Ощ-: Хващам- с— / хванем се зт гушттт (гушат—). Улавям— се / уловим' с— гушт зт гуша.
Хващам— с— / хетнем с— за носат— /нтм 1 знтч./.
ХВАЩАМЕ СЕ / ХВАНЕМ СЕ ЗА КОСИТЕ. Скарвам— се помежду си остро, до Бой
или се сбизам—. Те а Овети знниха Ов спазват мярка, нямз никога Ов се хеенат за косите, Оз
съберат махалата, Д. Гтлес, Паеспанткате камбани. Стерате засега мълчи, но Дълго нямз
Оз проОължш търпението й, ще избухне някой ден и ще се хванет зе косите, Ем. Сттиев,
Иван Кондарез. Дееме Оушш, .... бяха успели вичс от Оума нз Оуме, ... .да си хванет зз
косати, Ив. Втзов, Неыили-н-даата. И в Отечествения фронт има спорови и разногласия,
но отечественофронтовските пзртиш не сс хващат за косите а ни сш дирет очшти, з работят
и ще работят сьвмистнO' Г. Димитров, Нтпр-д зт Блестяща, съкрушителна изборна победа.
— Р]в3 са Милнноеште снахи! — ... — Приз йон йвора приказват, а като чи лш сз се хванала
зе косите. П. Вежинов, Звездите нтд нас.
Още: Улавяме се / уловим с— за носите. Хващаме се / хванем се зт гушата (гушат-, гуша
зт гушт) /е 1 знач./.
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ СЛЪНЦЕТО. Петно, бтрзо обгарям, почернявам. — Фи¬
липе. премести се а ти . . . слънцето щс ти хвани. Д. Ттл-в, Сттрттт къща.
ХВАЩА МЕ / ХВАНА МЕ ЧУМАТА ЗА ВРАТА. Дшел. Изпадам в силно раздразнено
състояние, силно с— ртзгневиваы; ядосзтм се, ртзстрдстм се много. Тогава. кзто го хване
чумета зе врата, щише Оз изпотрепе всичките.
466

ХВАЩА ME / ХВАНЕ МЕ ШУГАВАТА. Диан. Вж. Хваща ме / хвант ме крастата.
ХВАЩА МЕ / ХВАНЕ МЕ ЩРЪК.ЛИЦА<ТА>. Диан. Нт ст свъртим, не мога ди споя
на едно мяст', неспокоен съм.
Оце: Хващат мт / хванат ме щъркели. Диан.
ХВАЩАМ / ХВАНА ЗА ВРАТА някого- Потърсвам отговорност от ипa'т' за делата
му, поисквам да отговаря за постъпките си и да бъдт наказан.
Ощт: Хващам / хвана зи яката (шията). Улавям / уловя зи врага.
ХВАЩАМ / ХВАНА ЗА ГУШАТА нялаго. 1. С насилит накарвам някого да извършй
нецо. ииoнлoгвеис принуждавам някого за нещо. — Затънали сме до уши в ояари данъци.
Знаеш. сушави години бяха. Бирници и лихвари са ни хванали за гушата- В. Геновики, Стдтм
г'днин. В Търново царицата е хванала гражданите за гушата: „Дайте!“ Купципк, техни-
тарите и тъкачите оа писнали ат царските побирчии. Сг. Зит'рчни'и, ИиИйл'.
2.	Псcгивпи някото и затруднено положение, измъчвам някого. Немотията ги е хванала
за гушата.
3.	Еазправпи ст и някого сурово, жестоко и го сразявам. „Презрян Двуличник! — помисли
МетоДиев. - - Щк те хвана за гушата, подлецо. почакай!" М. Мирчевики. Тихо арнcпaинце.
Той [Пиер Прудон] дори иман идея да създаде народна банка за пкпообРёоmвкпa размяна и ми¬
слен, чк е „хванал капитала за гушата*, т. е- че е ударил капитализма в най-слабото мяопг-
История за X клас. Тя [войната] може да бъде пкeёоявбamрпa, • ало нароДите съумеят не само
да покажат своята непоколебима воня за мир, но ало съо своята активна еобеa за мир, съо
оилаял на своето единство успеят да хванат здраво за гушата самозабравилите ое людоеди
от империалистическия лагер, в. Отечествен фронт.
Още: Улавям / уловя (списвам / cтнcиa) за гушата. Хващам / хвана за гърлото /към
1 знач/.
ХВАЩАМ / ХВАНА ЗА ГЪРЛОТО някого- 1. С насилие накарвам някого ди извърши
нещо; нaoилoгвеио принуждавам някого за нещо.
2. Удушвам някого. •— Ами ало ти се случи да прескочиш плет?— казваше той.- • — Пред¬
стави сц, че оттатък ск намира някой паша и че от пая олол зависи Дали ще• го хванеш за
гърлото! Сг. Дичев. За свободата.
Оце: Хващам / хвана за гушата /е 1 знач/. Списвам / егнcиa зи гърлото.
ХВАЩАМ / ХВАНА ЗАЗЪБИЦА. Диал. Поисква ми ст ди хапна от нешо, дояжда ми
се от нещо, което е пред очите ми и дразни апетити ми. -— ХайДе бе, лрaвaр!по - .- хайде,
че зазъбица хванах!— ръмжи неДоволно Дегетала. Н. Хайтов, Съперници.
Още: Хваща ме / хвана ме зазъбица. Диан.
ХВАЩАМ / ХВАНА ЗА НОСА някого- Накарвам някого ди изпълнява всичките ми
желания бтз съпротива, доброволно; налагам своите желания ни някого, к'иaндуиaи ипа'т',
както желая. Хванала мъжа ои за нооа, яя прави всичко. каквото й хрумне, без да ок интересува.
Дали му е приятно ини не.
ХВАЩАМ / ХВАНА ЗА УХОТО - (УШИТЕ) някого. Попърсеам отговорност от ипкот'
за делата му, наказвам го строго за извършена нтредност. Няма ли някой да разтвори ши¬
роко прозорците на това учрежДение - - - Няма ни нялой да провери опоообностияе и каче¬
ствата нл разните комисии, да хване за ухгяа другаря Пнямпаег ц да го онеме оя директор¬
ския му паст за фанфаронство и за бездушно отношение към гражданияе. Си. Минков. Стд-
иama минута. Той беше влязьн, и та съвсем случайно. при поя секретар, за ёа вземе нялги
сведения за другия, горе. за логото имаше в кожената си чанта куп донесения и анонимни
писма и когояа трябваше да хване за ушите. Д. Калфов. Реабилитация.
Още: Улавям / уловя зи ухото (ушите).
ХВАЩАМ / ХВАНА ЗА ШИЯТА някого. Потърсиам 'ттси'рнсcг от ипк'то зи делата
му. поисквам ди отговаря за постъпките си и да бъдт наказан. Дори излязоха статии против
лнегепаял, но да днес не хванаха нилага за шията и не запушиха ничия подла уста. Сг. Ц. Дас¬
калов. Сгубленoкнmе липи.
Още: Хващам / хвана за яката (врага). Улавям / уловя за шията.
ХВАЩАМ / ХВАНА ЗА ЯКАТА нялгго. Потърсиам отговорност от някого за делата
му. поисквам да отговаря за постъпките си и да бъде наказан. Той заяви, че няма да мръдне
467

от мястото сш, докато нс хазни мошеника зе яката, М. Марч-зскн, Тайнств-ните светлини.
Остава само Ов разкрие по някакъв начин всичко, Ов го хвани за якета а — прево а затвора.
Ст. Марков, Дълбоки Бразда. Пък ако я [Готна] намирш изстинала, тогава .. . Щи са замълчи
ли той шлш?. . . През последните дни той бише стенал йруг човик.... И нямзши нищо чуйно,
ако я хванеше за яката и попитеши с яд а злоба: „Та лш го неправа това?“ Г. Кара^тиои,
Татул.
Още: Хвтщтм / хзтнт за зрата (шията). Дръпвам / дръпна (пипвам / пипна, улавям /
уловя) зт иаагт,
ХВАЩАМ / ХВАНА ЗЛАТНИЯ ДЯВОЛ ЗА ОПАШКАТА. Забогатязам. 'Пз а
парици има бещв нш, Пелы]. .. Някои казваха с насмешка: — Божан, Божен де е жив. той
щс хвнне златния Дявол зе опашката. Елин Пелин, Г-ртцат—.
ХВАЩА МИ ГЛАВАТА. Обикн, с отршц, Умен стм, схеатлаз съм, лесно разбирам, въз¬
приемам. —Лошо живее тукашният нероО ... — Мизерно. назадничаво ... — Прост на¬
рой, бе Оругерю лейтенант! Ни се учи ни му хваща главете! Б.' Несторов, Светлина над Ро¬
допите.
Ощ—: Хваща ми умт. Взема ми гластта /з 1 знач./. Стигт ма глт»з<та> /със 2 знач./.
ХВАЩА МИ / ХВАНЕ МИ ЗАДНИКА МАЗОЛИ. Не стазам от мястото си, работя
с—днал на —дно място дълго зрем—.
ХВАЩА' МИ / ХВАНЕ МИ ОКОТО. Харесвам, нрави ми се. ОглиОа квартирата — пак
не й хване окото. — Като в хамбар — рече тя. Ем. Мтноз, Д-н се ражда. Ни -мш харесваш.
викам. От няколко Осна ти гледам — хич ни ми ти хваща окото, Кажи мш какво ти Ооли?
Д. Н-мироз, Братя. ОбхоОи цялото място. но нищо не му хвенв окото — прибра само две-трш
презнш консервени кутии, Ил. Волен, Нт село през зойнатт. Хвана му окото ощс когато я
видя зе - първа път,
Ощ—: Лози ми оното.
ХВАЩА МИ СЕ / ХВАНЕ МИ СЕ ДУМАТА. Дшел. Вслушват с— з мнението, з сьзе-
тат— ми; изпълнява се това, зт което с— застъпвам, имтм влияние, авторитет. Той беше човек'
с почетна оъзраст,към които турцити шмет особено благоволение,чс не старите хоре сс хва¬
щала Оумнтн, Зах. Стоянов, Записки по Българските въстания.
Още: Мниавт ми / мин— ми (чува ма се / чу— ма се, слуша ми с—, тежи ма) думата.
ХВАЩА МИ УМА. ООшкн. с отриц. Ум-н съм, схватлиз стм, лесно разбирам, възпри¬
емам.
Още: Хзащт ма глтеттт.
ХВАЩАМ / ХВАНА КАПИЯ. Осигурявам положението си.
От агрт нт табла.
Още: Зтзтрдвтм / зтетрдя напия <та>.
ХВАЩАМ / ХВАНА КАТО ФРЕНЕЦ някого. Спипвам няного з момента, ногтто върти
н-що лошо, някакво зло.
ХВАЩАМ / ХВАНА КОРЕН (КОРЕНИ). 1. Зт чоз—к — осттвтм дт живея някъде;
задържам с—, установявам с— дт жис-я Някъде. Харен човек. ама а голтак . . . От тая с, Оито
нзосякъОе скитат, в накъОс нс хващат корен. Д. Тал-з, Па-тпанскате камбани. Какво тс носи
по нашити месте? — Работи търся. КирвннОжилькьт ни е за мени. Иска мш си вичи корин
да хвана, К. Петкано,, Старото врем—. „Тъй е то, като си отОелш селянинът от зимята,трудно
хваща корен на друго място!“ Кл. Цачее, Свят тарон. — На Ообър ви час. Ако вш стиска-
пак се върнете, Във ВзрОар мехеле турски крак ни стъпва, а който стъпи, корен не хваща.
ДойОи лш, зОрав и читав не излиза. Д. Cпаоттраиов, Cтмооба—ч-ните, Избрал на и [—зрЕит-]
госпоО за свой нзй-мил нароО, в нш и Оелизал co знак а нш и рвзпшлея по целия свет. Проклел
нш с Ов се скитами а никъде Оа ни можем Ов хееним корин. Д. Гтлев, Гласовете ва чувам.
2. За н-що — укрепвам с—, зтдтржтм се, добивам голяма сала, трая. Ако нашстинн това.,
което съм намислил, хване корен, тогава ще трябват вестницш, прокламации! Оръжие ще
исками Он изпращете оттукв! Ст. Дач-в, Зт свободата. Ненавистта против Певел ... не
би хванала корен о неговото широко ш открито сърци. Елин Пелин, Гераците. — Жини от
мояте групп ми казаха, чс станело никакво предателство, . . — Ни можаха дз мш кажат
ашто поосчи. Слух никакъв, . . Злото бързо хвеща корин. Д. Галев, Гласов—те ви чувам.
468

Ощт: Пускам (пущам) / пусна <дълбски> кортни (<дъ,лбок> корен). Забивам / за
бия <дълбоан> корени (корен) /аъм 2 знач./. Ловя корен /аъм 2 знач./.
ХВАЩАМ / ХВАНА КРАЯ. 1. Някому. Узнавам какво върши някой, къде е отишъл
или откривам, иaинрaи някъде някого, който ' е забягнал или ст т укрил. Възможно е!.. . По¬
някога репеяирая и следобед. Не може му хвана края, лога репетират и лога не. Д. Димов.
Жени е минал'.
2.	На пeтo. Узнавам, разбирам всичко за нтщо, котто нт ми е било много ясно или е било
объркано. Показа ск жената човек, прибра пребитата еврейка, а яе! •— ... — А защо я при¬
бра ? — не млъкваше синът. — На всичко да хванеш края. Оп доброяа. Ем. Коралов, Дъще¬
рята на партизанина. Обикаляше тази лехая около кошарите, бележеше, броеше, ама пак
точния му край не мажеше да хване- Б. Иеcmсрсв. Светлина над Родопите.
Ощт: Улавям / уловя крия. Намирам / намеря края /към 2 знач./.
ХВАЩАМ / ХВАНА КРИВИЯ ПЪТ. Започвам да върши лоши, непозволени, нечестни
работи; cmивaи неморален, №^0—^. Още „т малък яой хвана кривия път. Баща му умря,
майка му не мажа да ое справи о него, защото започна да дружи о лоши другари.
Още: Вземам / взема (захващам / захвана) кривия път. Диал. Хващам / хвана лошия
път. Тръгвам / тръгна по крив път.
ХВАЩАМ / ХВАНА ЛИМЕТО. Диан- Обикн. пкрпeбк- Махам се отнякъде е намерение
да не се върна; псбпгвим.
ХВАЩАМ / ХВАНА ЛОШИЯ ПЪТ. Започвам да върша лоши, непозволени, нЕчтoтин
работа; ставам неморален, нЕчестЕн.
Още: Тръгвам / тръгна п' лош път. Улавям / уловя лот^-<ш^2> пъп. Хващам / хвана кри¬
вия път.
ХВАЩАМ / ХВАНА МАГАРЕТО ЗА САМАРА. Успявам да ст справя е някого.
ХВАЩАМ / ХВАНА МАЯТА. Турям. поставям началото на нец'. Догана събра хубав
имат. Работеше все тала лаяо „бесен“, а синовете му помагаха. Оземлиха го оп общината
няколко декара и хвана маяяа. Ив. Петров, Мъртво вълнение.
ХВАЩАМ - / ХВАНА МЕСЕЧИНАТА ЗА ОПАШКАТА. Иран. Постигам големи успехи.
сполучиам много (употребява се, когато някой се т възгордял от въображаем успех). Кръстьо
смяташе, че ок събират на приказки. ...но него не го поканиха. Даккивя • му. Хлапкпии. Смя¬
тат, чк са хванали месечината за опашката- - . А маже би решават нещо, лоеяо външен чо¬
век не трябва да знае? Г. Кар-сливов. Обикновени хора.
ХВАЩАМ / ХВАНА МЕЧКАТА ЗА УШИТЕ. Разправям се с някого суров', жесток'
и го сризявим. — Сърбия ще хване един ден мечката за ушите- Аскер има. топове има. Тя,
ало цокате !а знайяр, е по-бнизу До нас. та маже по-бързо !а дойде. -. -• СпаглежДаха се ор¬
ляците - - - Калка е синапа им ... Те ли ще бият турчина! Д. Талтв, Гласовттт ви чувам.
ХВАЩАМ / ХВАНА МЪГЛИТЕ. Зaиниивии. тръгвам занякъдт, бтз определена по¬
сока, обикн. някъде далеч. Селянинът шибна кончето с една пръчла и без да каже ни сбогом,
ни нещо Друго, поДкара животното па един дъкгaколц път .. . Скоро и лалата, и човекът ое
загубиха в мрачината. - - — Хвана мъглите, а? — рече старчета- — ^спогоднив човек!
Сг. Зиторчниов, Ивайло.
ХВАЩАМ / ХВАНА МЯСТО. 1. За нещо — бивам използуван. уротртбтн, послужиим
за нещо. Буковата кора не ок яде, листата не бяха се развини, имаше оамо екъотипa. Хапнах
от нея и разбрах, че бръснината не хваща място. Мина ми през ума да убия ообпл. Н. Хай¬
тов, Приключения в гората. Парите, които ми да!е назаем, хванаха мяопо-
2. Зи нещо —имам успех, резултат; aсcтнгaи целта си. Още ат зцмъо яой явна гълчеше
против кмета, но не хващаха място Думите му — човекът нк беше в ре!а нл хорая.. А. Г-ри-
шииирси,Ипк'ти. Воичли преДвижДания на Кир ск сбъднаха, воичли мерки, лаияо яой взе,
за да забнуДят оьглк!пцциmк, хванаха мяояа. Г. Кар-сливов. Орлов камък. Тоя път шегата
не хвана място, нк беше Да шеги- Момчетата ялка сърдито го погледнаха, чк тай веДнага
затвори успа. П. Вежинои. Следите остават. Думите на вуйча хванаха място. Таяло ои на¬
прави пак нехаял и почна по средаяа аотана димияровчето. Д. Иеиирсв. Когато бях малък.
— Оп ллетвл плялрияк нехаят, дядо Якиме- . - — Клетвите на старите хващат място
469

оггозора ублдено стирчито, — гака л рскъл господ: като нямат сили дх се борят с ръце,
нека езикът им да е ръце. Ст. З-горчинои, ИнзИло.
Ощс: Хвящим / хзана дикиш /към 2 знзч./. Лова ннкто I към 2 знач./. Дыхл.
ХВАЩАМ / ХВАНА НАТЯСНО някого, Лектввнн някого в затруднено положение,
при коото трябва да отговаря за нещо, дв. признат нещо или да сс съгласи ни нощо. В съзна¬
нието на крадеца нямаш: нито жалба, нито страх, нито съжаление. таеше се там само
една чудни пре-мстливо-т на крадец, хванат нaтя-но. Н. Кпрппев, Пролетен дъжд. Хзхнххс
го натясно, като му припомниха това, което беше говорил прид -вaдетлли,
Ошс: Уланим / уловя (пипвам / пипна) нитасно.
ХВАЩАМ / ХВАНА НЯКОЙ ЛЕВ. Оп нещо ала самост. Спечелвам малае• Тоз до¬
битък няма дх го бъди, , . Колети а продавайте, Барим от мл-оmо да хванете някой лив, А. Гу-
ляшап. Златното руно,
Ощо: Хващам / хззни някои паря.
ХВАЩАМ / ХВАНА НЯКОЯ ПАРА. Ог нещо или -aмо-т. Спечелвам нвлае. Спопа-
нате сс надяваха да хванат някоя пара ош тютюна, но тютюнът остана дребен. Г. Кирвслв-
вов, Обикновени хора. Къща нала е, аскх дх се харча, . , Трябва да хвеним някоя пара, че от¬
как гсгю се поболя, обрали сме си, Г. Карвклавев. Обикновени хорз. Пантата остави
малко раба у дома са,, , а тръгни зс града дх хване някоя пара, Г. О-р-славов, Обикновени
хора.
Ощо: Хващам / хвани ннкой лев. Удири ! удрнм някои паря.
ХВАЩАМ ООО<ТО> (ОЧИ-ГТЕ». Не някого шли семост. Нравя сс, харесвам се»
бива мо. Ошадс около кочината, глида — добра -вaнятс, угоине а хваща око. Ц. Церковсаи,
Зад крийчеця ни завосатз. Нелы виждам а по улацнял: секи щл се обърни да тл погледа, само
като погледнеш, само като сс помръднеш и хващаш очати не людсге. Такова лаце, пакеве снега
не ще и ог бога, не е зс добро. Д. Тилов, Лрокпянкапто камбани. И една влчлр на тъмно таги
дошил при баба и мема, Казал им, че е гол като пищов, но че е работлив, силен и з градина щс
обърни ымоти им. Не бхбх не бил хванал око. Но мама, като го задяла такъв хубавец (бал
по-хубав от първия ма бстс). сьгих-aлх сл. В. Бончови, Рнието пише. Реазъг и ксймскaминьт
бяха виждали по Солун а Цариград европейка, коишо ходиха биз сярех по улиците, влизаха
по мсгазанатл и сл държаха навсякъде свободно, ала не можеха дс се начудяя откъдл си на¬
мира такава свободна жлне и в Приспа.,. А Руменова бе хванела очати на тур-ките големца
а със своята външност, Д. Тилов, Лрокпинсапте камбани. Цял ден ходахми ог къща в
къща а гллдххмл хслиmс, но о-обенa сполука нямахме, Нащо не на хване очити, Н. ХаИтов,
Шумки от тибър.
Още: Лови око<то>.
ХВАЩАМ / ХВАНА ОРЪЖ>Е<ТО> и ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ ЗА ОРЪЖИ¬
ЕТО. Повеждам, започвам въоръжени борба; въставам. Хайдутите били мьжестиени а
свободолюбива народна синови, които ни могла дх търпят погазвснсго на тяхната чест а
посягането върху плодовете на техния труд, Тл хващала ор^:^^^лто и отивали з горатл и
пuсаuаuпс, зс да отмъщаваш за -воипе лачнн страдания и обади ала зс -трaдaаuлпa на сзо-
нп: близка, прнчанлнн оп щурците, Истории нз България за X и XI 'кяа!с.Тсроръг на колоназа-
шорате принуда камерунци да сл хванат зс оръжието. Л. Мелнпшкп, Камерун.
Още: Вдигам / вдигни еp•ыю^<<тo>. Грабвам / трзбни ор1^5Ю^ио^'^(^;>.
ХВАЩАМ / ХВАНА ОЧИ (ОКО). Дасл. Бивам урочасан, уреиикзим. Сллд тозе хвър¬
лят "въглена зъз вода и гллдат:ако въгленът се завърти на колило, прыща и се премята. знача.,
че болният е хванал очн, урочасан е. Ив. Хаджийски, Бит и душевност ни нзшия народ.
ХВАЩАМ / ХВАНА ОЧИТЕ. Зв нещо с арки тонозе, с ярки ширки или силсн блясък —
въздеИст^иам силно зв зрението; премрежвам погледи. Роклята й оп ярко чсрзсна коприна
хващаше очаге.
Ощо: Вземам / вземи очите /във 2 знач./.
ХВАЩАМ / ХВАНА ПЛАНИНАТА. Звбягвзм в планината и кгивам хайдутин или
партизанин. И его. през лятото на 1941 година, мъжитс от Кропа започват да конспирират,
а след поза а дх хващат планината, Г. Кирвкпавов, Пъгоппкп.
470

Още: Хващам / хвант Балкана (шумата,. Хватм/ хвана-гората /в 1 зитя^-Уласям /уловя
планината.
ХВАЩАМ / ХВАНА <ПРАВО> ЗА СЪРЦЕТО някого. 1. Възд-йстсувам силно, ртз-
чувствувам, развълнувам силно някого. — Глийей го! Казва. чс не умии де говора, а ти хеете
прево зе сърцето. И. Игнатов, Възмтжаеа в работата. Но щом запяха песента а заридшхе
как той от малък до Осн днешен е трупел трупи в гората, нещо саш гърлото му, Другоселци¬
те го хванаха за сърцето, Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено. —— Тш можи Оа са Ореметург, но зз
а йруг път съм ти казвала. чи ни знаеш какво е истинска Драма, а всс сш гш измисляш иОнш те¬
кшее, Оето не могат Оз хеензт човека за сърцето. Л. Станев, Поглед от хълмт.
2. 'Засягам най-тткаосенuте чувства нт някого, ' оноза, но-то — най-скъпо за и—го.
Още: Улавям / уловя <пртзо> за сыае—то, Пипвам / пнпнт за сыреего.
ХВАЩАМ / ХВАНА ПУЩИНАЦИТЕ. Забягстм, побягвам нанякъде, запилявам се
някъде. — Ний отроците знеим и Друго: ще хванем пущинаците. Де оиОим тогава що ще
узимет от нас Оолярити — ршзетн от голия а цървулите от босия. Ст. Загорчано,, Изтйло.
Още: Хващам / хвана гората /втв 2 знач./.
ХВАЩАМ / ХВАНА ПЪТЯ.11. За някъде. Тртгзам, по-мтм зт няктде, отправям се.
Той можеше още утри Оа хване пътя зе граОа и Оа нс си върне. Ие. П—тров, Мъртво вълне¬
ние. Той зееш към моста с намерение Ое хвани пътя към лозяте а Оа пресрещне Христине.
Ем. Сттн-е, Иван Кондтр-з. Той а а силото слизаше само за рамазена. заОържайки се
някой и Оруг Осн и Докато го ешйят, хветеши пътя нагори. Б. Несторов, Светлина нтд Родо¬
пите. Диешти прасета можеха спокойно Оз избшрет: Оз влезнат пра чорбата в кошарката или
Ое хванат пътя към гората. Н. Хтйтоз, Приключения з гората. —Еииих. аз а в Солун хва¬
щах пътя. но децата. - . Оицатв! ... Не плаче майките на Бижко, а майката на Сто^жко
... Ако сш измъкнем кожите оттук. знея ез виче какао да правя. Н. Антонов, В Открито море.
2. Избирам си, определям си начина на живот. Вярвай мш. аз ни Ошх могъл Ов живея като тях
а нс искам. А ето чс не знея какво Оз превя. Какъв път Он хвана. Елин П-лан, Ян Бибиян на
Луната.	f
Още: Вземам / еземт пътя /нтм 1 знач./. Дръпвам си / дръпна са пътя. Дшел,
ХВАЩАМ / ХВАНА ПЪТЯ2 не някого. Дшел. Откривам отнтд- минава някой, зт дт го
завардя. Ти можиш лш Ов си намираш Дружина от Оисетина здрави мъже?. . . — Ще на¬
меря. Овчо Лазаре.. ., еме зещо толкова много? Арап еге хойш с по четшрима-петиме катили,
Ще му хваними пътя и хзййи. Д. Тал-з, Преспанснате камбана.
ХВАЩАМ / ХВАНА РЕД. Оказвам въздействие, имтм р-зулттт. Бете Нваачо посумтя
малко, ^01^x3 на идно място а погледна безпомощно жена си. - . Неистина се уплаши! Хее-
нехе рей Оумшти на Весшлка. Кл. Дачев, Войници.
ХВАЩАМ / ХВАНА РИБА В МЪТНА ВОДА. Използувам някакви неуредици, бър¬
котии, зт дт аззл-нт личит изгодт, дт получа облаги зт тебе си. — Тя и вшднн „кокона" на¬
шата Питрунка, . . —— Да. Оа. Спомням сш — , . . — Е, те какео с стенело с нея ? —— И с
ния. а с наш Цочо. Заловихме ги. - Нши в буряте събирахме снопите а житото през нощта.
е те Оваметз в мътне вода ршОа хващат, Кр. Григоров, Иглачево. Де. все пек Самуилов
успял да хвани рибе о мътна ооОз. Той стенел главен счетоводител на лесничейството.
М. Маруевски, Ттйнств-нит— светлини.
Още' Ловя рабт в мътна зодт.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ В КА1П^Н<А>. 1. Оставям с- дт бтдт заловен и изобли¬
чен али нтнтзан, оБинн. зт азетрлено от мен— непочтено д-ло али престъпление. — Даа]
ни ни поОушвт — пошушна крей ремото му селянин.—Ракв]m] сми се събрали — леле мели, . .
Манол като обиОен поклати глава. — Ахз! Тези хоре не си хващат в капан, Триста шмайзера
пазят около силото. Хтр. Русев, По стръмнините. Тишш Оз ликвиОира [Нарзанос] със съмни¬
телна сОилки с поДозрителни съДружница. За туй трябваха парш, Можеше Оз ги име само с
нежелателни конфликти със законодателя —...' — бсзпощаДно жистоок. . ., щом сс хванеш
а капннн, Г. П. Стаматов, Малкият Содом. Дълго време се укршвеши. но най-посли си хване
е капана.
2. Оставям с— да Бъда измтм-н, подведен; повярвам з някаквт хитро скроена измама.
— Тук са, войвойо! — отговори Буюклияте. —— Уж Ояхе тръгнали зе търговия [тримата гър¬
ци], е и те сс хванаха в тоя кепен. Ст. Сивраев, Петно войвода.
471

Още: Хващам ст / хвана ст в клопка <та> (примката). Влизам / влязи (падам / падни.
попадам / попадна. улавям ти / уловя ст) в капана. Хващам ст / хвана ст и уловката /към 2
зная./.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ В КЛОПКА <ТА>. 1. Оставям се ди бъди заловен и изо¬
бличен или наказан, обикн. за извършено от мент непочтено дтло или престъпление. Аз ще
му лажа: „Паричките, Драги! Десет хиняёи. или цял сеят ще узнае каква ои говорил. Няма
накъде ёа шагая, сам ои ск хванал в лнапклаяа“ П. Стъпов, Гласове от вековете.
2. Оставям ст да бъда измамен, аодетдтн; повярвам в някаква хитро скроена измами. Ами
ти лак ое хвана в тая клопка! Де беше? Какво правеше Досега! Кузмлн възДъхна: — Тя . . .
моята. - . е дълга. Друг път ще ти разкажа. Ами не мажеш ли да ме отьквкш, Павлине!
Ле ми ок отава войник на царица Мария. Ст. Зaтсркииои. Ивайло.
Още: Хващам ст / хвана се и ааипн<а> (примката)'. Влизам / вляза (падам / падни.
попадам / попадна. улавям ст / уловя се) и клсааa<ma >. Хващам се / хвана се в уловката
/към 2 зная./.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ В НЕБРАНО ЛОЗЕ- Диан. Итопиавaио изпадам в крайн'-
нЕудобн', неловко положение и ст чудя как да постъпя; omъпиcвaи ст. Бай ВлаДо беше при¬
вършил работата из маханите и ск бе прибрал у Дома. Тай като да ок засрамваше оп бъбри¬
востта на жена оц. - . — Ти, даскале, ои ок хванан у пeбклпа нозе — рече тай. — Калво да
правиш! Откак ни ок поминаха децата, моята жена все глеёл да ок заприкаже с някого, !а
запее, да не ои опомня ония гоёини. Кр. Григоров, Риздслкaпн.
Оце: Виждам се / видя се (намирам се / намеря ст, попадам / попадни. сcmавии / остана)
и небрано лозе.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ В ПРИМКАТА. 1. >cmaвпи се да бъда заловен и изобли¬
чен или наказан, обикн. зи извършено от мтнт непочтено дело или престъпление.
2. На нялогг. Оставям ст да бъдт измамен, подведен; повярвам и ' някаква хитро скроени из¬
мама. Слушай. чорбаджи, Дошли сме за парите. Няма да се върнем празни. — Какво „окЛяк
оя мене? Сеното дръжте. — Защо ми е оелато, логляо ти си ое хванал в примката- К. Птт-
кинов, Старото време. Същият тази агент правеше провокации и спрямо Други хора и особено
яС жените- На предпазливите наши ятаци и помагачи не се хващаха на полицейслаял примка.
Сл. Трънски, Неотдавна.
Още: Хващам се / хвана ст и капан <а> (клопка <га». Влизам/ влязи (падам / падни.
попадам / попадни, улавям се / уловя ст) в примката. Хващам ст / хвана ст в уловката /към
2 знач./.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ В ПРИМКИТЕ (ПРИМКАТА) на някого. Изпадам под
лошото, зловрЕднсго влияние ни някот', бивам привлечен капо съучастник ни някого в нещо
нередно, непочтено. - Кал можах да се хвана в примките му и Да извърша такава злоупотреба!
Ощт: Влизам / вляза (падам / падни. попадам / попадна, улавям ст / уловя се) и прим¬
ките (примката).
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ В УЛОВКАТА (УЛОВКИТЕ). Оставям се да бъда изма¬
мен, подведен; повярвам в някаква хитро скроена измами. Би трябвало да сменим квартирите
ои. - . — В края на краищата, защо нк. . . Той се хвана за пая уловка и настойчиво продължи.
М. Грубтшлиева. Пред прага. В mруёгва-лоопeкaяцвпипр земеделски стопанства усилено
ое почистват и обеззаразяват семената. В нялои кооперативни стопанства обаче са ое под¬
дали на вражески слухове, чк при обеззаразяване нл зърнато щяла да ск уееничи неговата
влажност и като ок сложено в склада — щяно да ок ^ea.!!- Кооператорите ат о. Бьзоврц
сл ск хванали на тази унавла и сл почистили семената, на не оа ги обеззаразили, и. Отечеo-иЕи
фронт. За нега бе важно другото —— да посегне па някакъв начин върху авторитета нл парти¬
заните - . . Напразно провокираше началникът. Труёно можеха да ск хванат някои на уновлапа
лтуAc.Cти^;ств. Първите.—Другарю майор.Муцц иола Да й бъде разрешено свижДане оъо Стоев.
Просветна ми. Муци ок беше хванала нл уловката- Й. Демирев, Д. Горчев, Особен случай.
Още: Падам ! падна (попадам / попадна) и уловката (уловките). Хващам ст / хвана ст
в кин.!!<а> (алошса<тИ>. примката) /във 2 знач./.
ХВАЩАМ / ХВАНА С ЕДНО ДЕТЕ МНОГО КУМОВЕ. Псomнтаи нещо тсляис, зна¬
чително е малко усилия.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ ЗА ГЛАВАТА. 1. Изпадам и силна тревога или недоумение,
защото нт зная как да ст справя и нещо нтприятно, нтщо, свързано със затруднения. Старият
Лоев ск хвана за главата. Шестнадесет гьбнл легнаха на плещите му. Г. Караславов, След
472

ноември. Онзи Син агетх пристигна у дома. 120 гроша данък аскх, Хванах се зс главата.
Д. Линков, Зз земята българска. Кооператорите от сило Зимен. Карнобатско. си бяха хва¬
нала зс глхвате. Нл знаеха какво ди -теряm, за да задържат пръчкапи на новото са лози,
които три пъта засаждаха а тра пъта изсъхваха, А. К-р-лпйиов, Пътища двпочнп.
2. СмаИвам со, списвам сс от нощо, коото нс съм очиавип.— Попитах зс една ярчаца а се
хванех за глезете — прайсе ливе ми поиска, мари Станке! Доядя ме, скарах Н си. Г. Оарв-
сливов, Обикновени хора. В къщи завери такава мръсотия. чс сс хвана зс глазета. М. Гру-
бошлиоив, Проз иглено ухо. Чс защо седемстотин и двайсс лева.,, . нали риче — две кала
трябвали? Е, две кале дс. вака тя, толкова струва. по три-тa и шейсс лева килото. Брилл!
Хванах се зс главата, Че каква е пая -kъпотaл, ,, Че гся прежда ни и ла от вьинх? Г. Карв-
клявон, Сетя му с нремото. Велика си хзсна за глазаяс и азпъшкс: — Влчи целият свят се и
запалил а горы! К. Поткинов, Морави звезди кървава. Кръ-mлвыцa проломоти нищо на проща¬
вани, прекоси бързо хармана, измъкна си напосоки в плевнята а си хзсна зс глазета. В -всmс
спхзхшл нито непознато а голямо, Но какво? Г. Кврвклзвев. Обикновени хора.
Ошо: Улавям се / улови ст зв главата.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ ЗА ГУША<ТА> с някого. [ХВАЩАМЕ СЕ / ХВАНЕМ СЕ
ЗА ГУШАТА (ГУШИТЕ)]. 1. Скарвам со с някого (каирв-но сс помежду си) остро до боИ
или ст кбпзвн с никого (кбпвзне -e).3смсхасхс и дзамхтх сдан зъз друг, пх внезапно пуснеха
ножовете а си фенаха за гушате. Ив. Визов, СНотослан Тертер. Малко остансИван и Гоньm
Дрлйкапа дс се хванат зс гушите. О. Погаинов, Златната земя. — Ти сега зс едно копал блшл
готов да сс хванеш зс гуша със своя брат ху-срaн, Ст. З-горчинои, Ден последен. Двамсях си
хванеха за гушат: а си пърколиха на кaмьаaпе, П. Стъпов, Живот с нидожди. „Ех, щс се
хванат сй сига за гушата“, си каза с разтуптяно сърцс Райко, каго гледаш: грубигл тъмни
лаца на хусария: от една и ог друга стране и слушаше думате, конго те взаимно си под¬
хвърляха, Ст. З-горчинов, Ден последен.
2.	Обнкн, в сз, зад в ман. ала бъд. вр. само з мн, ч. Изпадаме н краИно враждебни отношения
помежду ки. з-поив-не ди враждуваме ожостеионо, съвсем си р-зззлимо отношенията. Хза-
нала са се за гушите сдна-друга, водят борба помежду са а сз съм Като мижду чук и наковалня,
Ст. Марков, Дълбоки бразди. Запасного полковниче и жена му подушвхт скоро влошените-
отношения между. млидате а старатл и сс нхмл-вaп , , , Ала тяхната немиса. . . , у-леж-
нязе още повече положението и забърква пакезх една каша.че в края на краищете самат: сва¬
тове и -всnи сс хващат за гушат:, Сз. Минков, Рззквзи в тирзложови кожи. Нещо сл раз¬
късва в нидрата на самая нхрод. Временно и било сдннспзопо му з осзобоСателнхтс борба,
Сега всеки отаве там, къдиго му и мя-тоmо спорсд имота а кесията,, . Ще зидиш. А посли.
макар дх са зснчкн от един дол дрснка. щс сс хванат зс гушата. В. Гоненказ, Седем години.
3.	Влизам с никого (влизаме помежду си) в ежосгочсн бой, звночвин с никого (зипечв-но
помежду си) ожесточени борба. Старият Ксииаков нс можише да проумис добре защо хората
и в Испания, а у нас са сс хванели зс гушате и се баят на жавог а нх смърт, Г. Квракли-
вон, На стрижа. В Озсч ама сега двама севаста, Днесупри можи да се хванат зс гушата.
И едaнилг събара хора а оръжие. а другият, Ст. З-горчинои, Ивайло. Тоза бяха късачка про-
блясквсная з мозъка нх Калитко ., .Същевременно тсзи ненадейна искрица го караха Се ма¬
сла, чс всичко около него в гози решателин маг става аменно пъй. както трябва, когато са
се хванали зс гушата двама смъртни врагозс. Ив. Х-джпнириов, Овиирчото К-литао•
Още: Хващзмт ст / хнином ст туши зи туши. Улавям ст / улова се за туша<та>. Хва¬
щаме ст / хв-номс ст зи теспто /към 1 знач../.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ ЗА ДУМАТА. Опитвам ст дв използувам за лична изгоди.
нсщо, казино случайно, между другото.
Ощс: Улавям сс / улова ст за думитя.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ ЗА ПЕША нх някого. Започвам ди следвам неотлъчно ни¬
кого, боз котото смятам, чс но моги. Сега. кхззай, чс си е хванел зс пиша нх Кaрaвеиов и без
него ни идна стъпка ни приза, Б.Гоновски, Седом години.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ ЗА САМАРА. Започвам сериозно да работи физическа
работи. Нл свършаш ла училището, бягай нх приспснaтспо в града, хващай сс за самара, , ,
Друго от тиб няма да -пиие, П. Вежинон, Д-лочо от бреговото.
ХВАЩАМ СЕ ! ХВАНА СЕ ЗА СЛА1ШОА<ТА>. Готов съм да ст възползвам и от
наИ-нила-гз, съвсем несигурни и ненадеждни възможност, за да намори изход от никакво -
тежко положение. Мария се хващаше зс сламка, но кой знае, можи ба пък щеше да успил?
Нс блшл ла си оженила за сеилнииa-цср само да -пa-a България! Ст. З-горчинои, Ивайло.
От послов. „Дизошпиг со <н нерете> и зв кпаназги со хваща.“
Ошо: Уланам со / уловя се зз клaанав<ra>. Лони се зв слима<тa>.
47?

ХВАЩАМ СЕ /ХВАНА СЕ КАТО СЛЕПЕЦ (СЛЕПИЯ) ЗА ТОЯГА зз някого шли аето—
Възлагам изцяло надеждите си нт няного ала н-що ктто единстсент възможност зт постигане
нт някаква ц-л. Прикрита кулзчка.. , Бета й бивш селски кмит, ссга пратен а затвора.. .
Затова се е хванала за мини като слипец за тояга. Б. Болгар, Близнаците.
Още' Улавям се / Уловя с- нтто слепЕц за тояга.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ НА АКЪЛА не някого. НиоОоОр. Вж. Хвтщтм се / хстнт се
ит умт на някого.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ НА ВЪДИЦАТА не някого или сзмост. и ХВАЩАМ СЕ /
ХВАНА СЕ НА нечия (някаква) ВЪДИЦА. Оставям с— дт бъда азмам-н, поде—ден; повяр¬
вам в някаква хитро скроена азмтмт или с— оставям дт бтдт зызл—ч—и в някаква нетитуаит,
опасна работа. — Мантени, приказвай. аз обичам Оа ти слушам! — Дамяни, поДвежДаш ме,
но ез нямз да се хвене на твойте въДица. Нищо от това, които чакаш, нямз да кажа. К. Петна-
ноз, Дамяновтт! челяд. — Амш ако човекът лижи невинен ? — Чс зещо тогева мълчиш ? СлнОа
Оеши защитете та. — Защото нямзм Доказателства. .. СъОшш. следователи. буквоеда, Хва¬
неха се на въдицата. не клюката като шерена. Н. Картлиев!, Синят! метличина. Лагерът
на демокрацията е н]-силен. Ни се лш зеблужОеееш ? Като свой човек. съветвам ти Ое не се
хващаш нз тези въдица, Щи се превърти свитът, нзлечшткета щи се обърни а тш ще сш изпа¬
тиш. Г. Караславов, ГтБероеи. Лесно се хващаше на въйицзта не ония, които и а приройнитс
ОиОствия виняха авройаатз власт а промените в селото. Кр. Григоров, Новодомци. Никакое
работа не Ое свършил пзшатн а кой знае чшш бяхз глаеити, дето ги возише. . ., оттегли си
в конака сш Оо Стария сарай и отпрати към Столицата само колити с разбойнически глевш.
Зачака. Страшно му си искаше Оз знеи Оали а о Стамбул ще си хвенет не тази въдица, В. Му¬
тафчиева, Летопис на смутното ваеме, Касеветов беше разочарован, Той се намръщи, Ни се
хвеннхе на въДицата му поДлеците. но той щи им даде Оз се резОерзт! Г. Ктртслтиоз, Оби¬
кновени хора. Нши мислихме, чс само теби не може Оа прилъжи. амз ш ти си хвене на въдицата
му. Ст. Ц. Дтснтлос, Есенно сено.
Още: Лозя се (улавям се / уловя се) на въдицата.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ НА ЗЪБ с някого. Заяждам се с някого.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ НА УМА на някого. НиоОобр. Почвам дт постъпвам, дт
д-йстеуеам изцяло под н-чи— влияние, повлиявам се итптлио от някого з д-йстеаята са.
Ето та я зшмнта прсд прага, пък той прозорците Оз отваряме. — Щс го ззвшвзме... — Света
Б]горо0uчке! Виж я. хванала се на умз му! Г. Картслтое, Бтбт.
Ощ—: Хващам се / хвант се нт акъла. Н^Добр.
ХВАЩАМ СЕ / ХВАНА СЕ НА ХОРОТО. Зт-мтм се с някаквт неприятна работа [обинн.
обща, с други), от която не мога да се отктжт. ДоОрс. ема на сутринта, кзто тръгвах за
ребота, азвсОнъж се сетих. че трябва пак Оз куцам. — Щом сш си хванала не хорото — казва
женете—щс играеш! Ще куцаш, хим глиОай Оа не объркаш с кой крак. Ал. Ктрттамеонов, Ант-
гоыuуетао изменени—. Не Чорна умът му сече кзто бръснач! . . . —• Ако беше толкова умин,
нямзши Он се хвени на това хоро — ... — Ни знем някой Оа е оОигнел срещу пзртшяте ръка,
та Оз е прокоисал. П. В—жаноз, Нашата сала. Стойко сш шОозши не гости всяка вечер . ..
Старата му сс усмихваше любезно. угзжОеше му. готвеше му оичсри еОнз от Оруге по-ху¬
бави а по-изобилна. „Хванахме се на хорото а Оа не ни сс играи, щи скзчеми!“кезваши сш тя,
стопена от мъка а страхове, Г. Картслазов, Снаха. Но ричиши лш Оа запише някои от тях
[стиховете] а тетраОкште сш. Цветен всякога захвърляше молива като опарен: — Ни се хва¬
щай нз това хоро, Цвитене. че научат ли зевзицшти от класа с каква - работе сш сс нагърбил,
—ял Оин нямз Оа оаОаш от присмехите шм, Г. Рустфос, И т- са бали деца. Но тш си се хезнел
уийнъж нз хорото. и мога Оа те увиря, че нямз Оз ти оставим сам. Засигн, щеш не щеш, ще
го храниш. защото ощс по-лошо ще ОъОе за тиб, ако го [Ристо] заловят. В. Нешное, Настъпл--
ии—. — Ни е шиге туй, момчета! Хеенехми си нз туй хоро, еме не знея кек щи я изкараме.
П. Ю. Тодоров, Зидари.
Ощ—: Ултзям се / уловя с— нт хорото.
ХВАЩАМ СИ / ХВАНА СИ БЕ.ЛЖТА>-. Самост. или с нищо, с някого, Имтм не¬
приятности от н-що, но—то стм се зтел дт зърла или с което искам дт помогна, да услужа
нт няного; стм си създтзтм неприятности с иещо или с някого. — Москве! — вссило каза
474

Никола и лилна фуражката ои нл тила. — ... Горскияя с черното набръчкано лице още па
■вече ое сви нл стона: — Спри га, Никона, беля ще ои хванем . . - Но Никола нк спря раДиото
М. Мирчевики, Гтроите ни Белица. Смалът ояиска, колкото сини „ма, и аз стискам... Ката
-се мръкна, смолът хептен ок умори - - . Сам разбра, че ои е хванал беняти с мене, извеДнъж
ме пусна и почна да ое тегни назад лаяо магаре на мост. П. Вежинов, Звездите над нас. — Къде
бaегяя, та си е моя работа. А това, каето търсиш а глобуса няма !а го намериш- — Ама
ти и яул у„ ои човъркал?! Брей лакал беля ои хванахме с тебе. К. Кюлюмов, Последният шанс.
Ощт: Вземам си / взема си (докарвам си/ докарам си. навличам си / навлека си) белл<та>.
Намирам си / намеря си беляга. Купувам си / купя си беляга. Диан.
ХВАЩАМ СИ / ХВАНА СИ ГЛАВАТА. Обикн. Пкeпeек- Махам ст отнякъде, напущам
някое място. опнвaи си и иaмертине никога да не се връщам повече; забягеам. — Няма жи¬
вот яула! Няма живая! — повтаряше Иван -. - Щк ои хвана гнаваяа и ще избягам. Г. Ка-
раславов. Татул.
Още: Хващам си / хвана си 'китт. Обикн. пккнрбк- Вземам си / изтма си главата. Обикн.
пкeнкер.
ХВАЩАМ <СИ> / ХВАНА <СИ> ДЪРМИТЕ. Обикн- пкeпeек- Махам ст отнякъдт,
напущам някое място; сmнвaи си. Цена оглеДа отлята, надзърна под Домнинаяа негна.
— Воичло си е взела — повтори яя гласно.— Дани пък наистина нк . си е хванала Дымите -
Б. Болгар, Близнаците. — Ккрмрппл е, релах, бременна . -. Онзи хаймана сторил бенята и
хванал Дьрмцmр нанякъде . - - Страхува ое да нк научи баща й. Й. Стсписв, Под дъгата. Взема
му пушката и лаяо му подхвърля с един жроm,прлишрн „т грация, нялглло подигравки, хваща
дърмияк. Б. Ангелов, Настроения и асттнкеoки наблюдения из живота ни българското стло.
Оцт: Вдигам си / вдигна си (вземам си / взема си. обирам си / обтра си. прибира си /
^прибера си, събирам си / събера си) дърмите. Обикн. пкeнкбр.
ХВАЩАМ СИ / ХВАНА СИ ОЧИТЕ. Обилн. пкрпрбб- Махам ст 'типaъдт, напущам
някое ^0—'. сmнваи си и намерение никога да не ст връщам повече; зибягвам. Иёеше му
да ги нареже, калта ои знае, да им лаже права в очите, • че оа оамо еДни лицемерни и празни
дребни буржал, и след това да си хване очияе. Г. Кар-славои, Обикновени хора. Гнаваяа нл
бай Панёя гореше. ИДешк му Да ои хване очияе и да ок хвърли в Марица. Да се свършат и мъки,
и тревоги- Г. Караславов. Чиновническа история.
Още: Хващам си / хвана си главата.' Обикн. пбкпрек. Вземам си / взема си очите. Обилн.
пкeпрек- Хващам си / хвана си сеттилага. Диан. Обилн. пккпрбр.
ХВАЩАМ СИ / ХВАНА СИ ПЪТЯ. Обилн- пккпабк. Махам се отнякъде, напущам ня¬
кое място. отивам си и иииерЕине никога ди не ст връщам повече; забягаим. — Ей сегичка
нЛ, събирам си багажината и ои хващам пътя — по ханищата има коня оя село. Д. Бозиков.
Дълбоки снегове.
Оше: Вземам си / взема си пътя. Обилн. пкeпкеб.
ХВАЩАМ <СИ> / ХВАНА <СИ> СВЕТА. Заминавам, отправям , ст за -някъде. бтз
•'пртделтии посока, обикн. надалеч и ни различни места. Скорец, хайДе хващай серял, !а те
не гнеДая очияе ми. И яой му посочи вратата. Елин Пелин, Летен дтн. На. ало. младите,
■ги е лесно. Тглу ск nлдкъnдцяк някоя заран за гарата и хеанеяр овеял, та не може ’овкл очияе
си да виДи. Кр. Григоров. Оaичо от Гсроцвет.ГИ<оже/пе да хващаше овеял. аз ще Оо яана пул,
•в лъщи.
Ощт: Улавям / уловя света. Тръгвам / тръгна (забивам / забия) по света.
ХВАЩАМ СИ / ХВАНА СИ СВЕТИЛАТА. Диан. Обилн. пбкпкбк. Махам се отнякъде,
напущам няаот място. 'тнвам си с намеренит никога да не се връщам повече; забягаим.
Още: Вземам си / изтма си светилата. Диан. Обилн. прeнкбк. Хващам си / хвана си очите.
Обилн - прeнкек-
ХВАЩАМ СИ / ХВАНА СИ ТАПАРАТА. Диан. Обилн. пкeпeек. Махам се отнякъдт,
напущам някое място. отивам си и намЕренит да нт ст върна; забягаим.
ХВАЩАМ СИ / ХВАНА СИ ХЛЯБА. Диан. Сдобивам ст е професия и ставам само¬
стоятелен. материалн' иезивнени. Да нк беше неговото пнюсллне и л^^аял !а • бяхме давок-
шили. Ама яа пъл може Мичев късмет да к. — Чий, чий? — На Мичето, нл момичето ми.
Та лаяо изучи и си хване хляба .. - Агрономство иола !а учи. М. Колчакови. Проверка.
475

ХВАЩАМ / ХВАНА СЛЕДИТЕ па някого, Успивам дв ниучв откъде с минвл и ня¬
къде е' отишъл някой, когото търси, прослсдиим. Накак не бсшс ис-ао да му хванат следите..
Той блшл много ловък. но а ге не по-мслко от ниго а м-плхс,
Още: Хващам 1 хвана дпрпгс /към 1 - знич./. Улавям / улови слсдитс.
ХВАЩАМ / ХВАНА СМЕТКАТА някому, Узнавам какво почели или какво харчи ня¬
кой. И прида да се пенсионира. не бях кой знал колко парачен. ама в края ни мессца все отди
лях своевременно по някой лиз зс индивaдмaлно поmребuение, От командировки, uзвьнрлдаu,
товх, онозх, гд: щл ма хзансп сметката домашните влесгн, Г. Краен, Аз си знам.
ХВАЩАМ / ХВАНА СПАТИИТЕ на някого, 1. Разбирам, узнзвям гайните на някото,
хитрините му, дяволиите му.
2.	Узнавам какви интимни тайни връзки ими никой.
Ощо: Улавям / улови (разкривам / разкрия, огкрпввн / открия) спятаитс.
ХВАЩАМ / ХВАНА ТЕЛЕГ РАФА ПО ТАЛИАНСКИ. Даал, Вървя пеши със задянат -
на гърба бигиж.
От времето, кот-то игзлпаннп ся ходили из България обикн. поша по шосетата от град нв трад да тър¬
сят работи. (И. К. Гъбьон, Поспевинп и некпенпинп изрази (по гонора вън Бидин. Търново и др.),. СбНУ, ХХУу
1909, с. 69).
ХВАЩАМ / ХВАНА ТЕМЕЛ. ДaхU'Укртнввн се, задържим се, добивам голяма спля,.
траи.
ХВАЩАМ / ХВАНА ТОЯГАТА. Тръгвам на дълъг път, з-пътн-м ст, заминвван зи
някъде. Продаде дядо Питко една низацх . , . нарами горба с хляб. хвана тоягспа и „Сбогом.,
жено!“ Ал. Кенктвнтпнев, Пвзи божо слнно дв прогледа.
ХВАЩАМ / ХВАНА УКА. Днал, Првия каквото ме учвт, вклушван се.
ХВАЩАМ / ХВАНА УМА. Запомням ст. Блшл слушала само- зс Тъпчauещa или амсто-
му се помнлшс лисно, га не го бл забравила. „Зер смешного по хваща ума!“ — реша тя в себе--
си и се м-мuхас. А. Г. Христофоров, Рнтирии•
ХВАЩАМ / ХВАНА ШИЯ. Нивпквзн, приучвам со на някаква трудни р-бота, които-
мо измъчва; обрътв-м ни нещо. — Ама давай пъп тогава на младшее С., , Колкото и да ни
сх хванели шая като тебс в ярема. ще строшат дза-три чифта жигла, ами пак ще измъкнат
колата напред, Ст. Ц. Дасаалев, Земни светлина. Кего рскла моряк-лък, та моряклък! Какво*
му харесват! Дл му е ползата? Лашкст те тук, лсшкаг ге там . . , Докато свикнеш —— зъз¬
нейки. се намеси Алгеров. .. — Докапо хзснлш шия. Н. Антонов, В открито моро.
Ощо: Хващам / хвани яром.
ХВАЩАМ / ХВАНА ШУМАТА. Забитвим н нлянинзти и сгвзвн хайдутин или парти¬
занин. Напролет ог -лuото хванеха шумата още Слсст момчета, Г. Кирикл-вев. Съседи. Кито*
горски пътник той хвана шумата, позсСс чипа. тръгна навред да бас kиопоmаицхmс нх народ¬
ното въ-пaиaи, Ст. Станчев, Ни раздумки. Окръжният си спомни. че Питко Процепа бсшс
укрывал у —' ома са партизани а не края сам хвана шумата. Ст. Ц. Диск-лов, Есенно соло. Нс
пая година бях, когато Ахмеда от Язлъ искеше дс мл Сир: с кремен. Само чс нл хванах то¬
гава шумата, а дойдох дх облаззам емениш^е нх Шсфкъ бсй, Н. Хайтов, Шумки от тябър..
Ощо: Хващам / хвани б-лаяня (планината). Хващам / хвана торита /в 1 знач./. Улавям /
улова шумата.
ХВАЩАМ / ХВАНА ЮЗДИТЕ (ЮЗДАТА) някому, Сuauuм строг в отношението си
към никого и но му позволявам дз върши каквото си иска, дв кветнепничп. — Откак сс ожени,
пой се прибра , ., жена му е умна, хвана накъсо юздата му. Г. Oир-клзвов,Обикневтнп хорз.
Тя съзнаваше, чл Домне я превъзхожда, и гледаш: да си умалкве. да се праза на добра с надеж¬
дата, чс зремето щс й помогне да хване по-здраво юздате на „сзояО Салчо, Б. Болгар, Близна¬
ците. Важдеш ли, брашче. чужды, наша — жените са идна стокс, Всл дх сх опозицая. Трябва-
в начелото дс им се хвани изкъсо юздата, М. Колчаковз, Проверки.
Ощо: Сбирам 1 сберя (квпвям / свин, ститям / стотна, опън-м ! опъна, дръпвам / дръинз>
юздите (юздзтз).
ХВАЩАМ / ХВАНА ЯРЕМ. Диси. Вж. Хввшзм / хнзнв шии.
476

ХВАЩАТ ME / ХВАНАТ МЕ БЕЛИТЕ БРАТЯ. 1. Побърквам се.
2.	Започватм дт зърша необмислени неща, дт се дтржт ие съвсем като нормал-н, - ставам нато
ненормален. Бях на лов зе Ошвш патици а тъкмо когето бише удобен моментът Он стрелям,
ни зная кзк ми хрумна, че съм оставил къщата са отключине а прозорците разтворени. а Оеши
завалял осче мокър сняг.ИзвеДнъж ми хванаха белите братя. Зарязах лова а а полумрака. а
буряте се запътих към дома.
Още: Хващат м— / хвтнтт м— братята /ете 2 знач. към 2 знач./.
ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ БРАТЯТА. 1. Изпадам з силно раздразнено състояние,
силно се разгн-еявтм, ядосвам с—, разсърдстм с— много. Като разбрах какво и напревал, хва¬
неха ме братята а го цепна така, чс ннсмелко на място Оа го остзоя.
2. Започвам дт зтртт необмислени и—ща, дт се държа и— стесем нтто нормален, ставам
нтто ненормален. Мзхей сс от очшти мш. Не искам новече Ов ти глеОнм, Върви. са, - Докато ни
се ми хванели братята. —— Те отДнона сн ти прихванала, От текшее кзто тебе бай тш Ме¬
рин не сс плзшш! К. П-тнтноз, Морава звезда нтрвтвт.
Още: Хващат ме / хзтнат ме дяволите /нтм 1 знач./. Хващат ме / хванат м- рогатат-
(доднит-Е) /нтм 1 зитч./. Дшзл. Хващат ме / хвтнтт ме белите Братя /въз 2 зитч. нъм 2 ■знту.I.
ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ ВИНЕНИТЕ МЛАМОСИ. Дшел, Напивам се.
ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ ДОДКИТЕ. Дшел, Вж. Хетщтт ме / хвтнтт ме рогатите.
ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ ДЯВОЛИТЕ. Изпадам в силно раздразнено тысгоиние,
силно се разго-еясам, ядосвам с—, раз^рдсам се много. — Хаййи Оа си хойшш! — а замеха
с ръка към пътната орете, — Скоро, докато ни сн ми хванали Дяволити. Г. Карамазов, С-л-
ткл истории. Ния чисто я хващаха Дяволити — в такива моменти ставаше нетърпима. Ем.
Манов, Моето птрео лято. — Биографите! Ха, хз! Географите! —,,.— Те пишет зе - неща,
които ни познават, . ., Хванаха ми дяволити от простешкште му съждения, защото съм
човек. който уважава науката, .. Започнах сериозно Ов опонирам. Чер-мухли, Морски вълк.
Още: Вземат ме (прихващат ме / каuавтнaг ме) дяволите. Хващат ме / хзтнтт ме бра¬
тята /е 1 знтч./. Хетщтт м- / хванат м— рогатите (доднате). Дизл.
ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ ЗЪРКЕЛИТЕ. Обхваща м- силно Безпокойство, гняв.
Като са помисля, чс и аз щс стана като теза стнрци, хващат ми зъркелшти.
ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ МАЙКИТЕ. Дизл, Полудявам, побърквам се.
ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ МЪГЛИТЕ. Забравям с— и почвам дт вършт .щуротии,
постъпвам, действувам нтто поБърнтн.
2. Изч—звам.
ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ НЕРВИТЕ. Изпадам в силно раздразнено състояние,
силно с— ртзгиееявам; ядосвам с—, разсърдвтм се много. Чорна попоглеОа Десетина минути,
после, като усити. че го хващат нервите, отийе към окрейната на лищвкв. Цял час оттогава
юрОекът четкаше. те четкаше. П. Вежлнос, Нашата сала. Той- си опита Оа си успокои и Ов
поспа, но това се оказа невъзможно, Нервният тик непрекъснато трисеши лицето му, хап¬
наха го нерви. Ем. Станев, Истн Ковдтрев.
ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ РОГАТИТЕ. Дшел, Изптдтм в силно ртздртзн-но съ¬
стояние, силно с— разгневястм; ядосвам се, раз^рдвам с— много. Слушай ми ОоОрс, когато
тш говоря, защото нелш знаеш, лисно ми хващат рогатите,
Още: Хващат м- / хзтнтт ме дяволите. Хетщтт ме / хвтнат ме додките. Дшзл, Хващат
ме / хзтнтт ме братята /е 1 зитч./.
ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ УРУЦИ. Дшал. Уплтлетм се.
ХВАЩАТ МЕ / ХВАНАТ МЕ ЩЪРКЕЛИ. Дшзл. Не ме свърта, не мога дт стоя на —дно
място, неспокоен стм.
Още: Хваща м— / хетн— м— шаыалает,
ХВРЪКВАМ / ХВРЪКНА ВЪВ (НА) ВЪЗДУХАЛ Базам разрулен, сринат с взрив. Во-
иннати Оарутнш складови наuзОннтu нощес от Двадесет души въоръжена до зъбите, . - Още
иОшн мшг а ОваОссст милиона Оа хвръкнели нз възОух, Ал. Константинов, Нещо шумолеше,
477

има какво бтшт. Целият квартал щеше да хвръкне във въздуха, ало не бяха открили навреме
една огромна мина в подземието.
2. Зи планове, намЕрения, 'кaаиaння — бивам унищожен, прсвилпм се напълно. За една-
пащ всичлияе му планове хвръкнаха във въздуха.
ХВРЪКВА МИ / ХВРЪКНЕ МИ АКЪЛА. Вж. Хвръква ми / хвръкне ми уми. Значи яази
господинчо държеше на маеяо приятелства! . - - „Ли — казах ои аз строго. — Глупачко-
яалага! Какво ое е олучино толкова, та яи хвръкна акъла! - - - Знаеш много добре лалео се
е случила. Не чу ни кал му трепереше гласът! Ем. Минои, Моето първо лято.
ХВРЪКВА МИ / ХВРЪКНЕ МИ ГЛАВАТА. Загивам, бивам погубен. — Дай най-
напред да ое разберем. Даваш н„ м„ дума, ама aбле„аокa! Сеяне да не яи е крива — ха си обе¬
лил някъде зъб, ха главияе ни ще хвръкнат В. Нешков, Настъпление.
Още: Търкулва ми ст / търкулне ми ст (пада ми / падне ми) главата.
ХВРЪКВА МИ / ХВРЪКНЕ МИ УМА. 1. Гтaвaи кит' безумен оп изживяване на ня¬
какво силно чувство. — Да знае Риза лалво отава е ткрлл му — ще му хвръкне ума! — въз¬
дъхна Хание, разплакана оя щастие. В. Полянов, Белият вятър и планината.
2.	Па пкmа или оамося. Бързо ст увличам; паля ст. Нани го знаеш какъв к, еокзо- му хвръква
ума по такива aпaбaтчктa. механизми и пр
3.	Па някого. Изведнъж силно се влюбвам - в иякстс. увличам ст по някого. Тебе лато че¬
ли пак пи хвръкна ума. Момичето е хубаво наистина. пъл и добро.
Оце: Хвръква ми / хвръкне ми акъла. Хвръква ми / хвръкне ми чивията /във 2,3 и4 знач./.
ХВРЪКВА МИ / ХВРЪКНЕ МИ ЧИВИЯТА. 1. Обезумявам. побърквам ст. — Чу¬
ден старец! — мислеше оц Спиро. — Трябва да е луд!. - -—Е, ломпанеро. остави го, нк виж¬
даш ни.че нл оялкрцл му е хвръкнала чивията- Б. Шивачеи. Писма от Южни Америка. Сега
ок е загледан нещо в мeкmрциmр- Дано не му фролпр чивияял. Горкия/Кр. Кюлявкси, Оградата
ст люшка.
2.	Ставам като безумен оп изживяване ни някакво силно чувство. Идваше- й да го срещне,
да му каже две благи Думи: — ... Не оуушaа,Мaпчо, не слушай лунаците-. - . Манча вече не
е председател. Тренчс няма защо да се въртц около нега, но де да го знаеш - - - Хвръкне у„ на
човека чивията веднъж. сеяне и!и гони Миханя. Кр. Григоров, Игличево.
3.	По нещо или оамося- Бързо ст увличам; паля ст. То младежияе оа тллиеа, манко запуе-
опати. Лесно им хвръква чивията. Кр. Григоров, Еиздолкaин.
4.	Па някого. Изведнъж силно ст влюбвам и ипксгс, увличам се по ипкстс. Девойката е ху¬
бава и умна. Слеё някаулаяа им срещи хвръкнала му е чивията по нея..
Ощт: Изхвърква ми /изхвръкне ми (мръдв. ми /мръдне ми) чивията /към 1 и 2 знач./.
Хвръква ми / хвръкне ми ума (акъла) /към 2. 3 й 4 знач./.
ХВРЪКВАМ / ХВРЪКНА. ПО ДЯВОЛИТЕ. 1. Пропадам. 'nр'naетяиaи ст. не сп'-
лучиим. После при първата неприятност в живота яя започва да си спомня ланло е бил до¬
бър предишният, а яи разбираш, че нк тази е Другарката. лояяо ои търсил. И всичко хвръква
по дяволияе. Ем. Минои. Бягството на Гилиття.
2. Загивам. — Мръсна nат> в лояяо пркояъпници слагая поё лралата ни' Динамит. И ние чу¬
ваме, вижДаме ... И нищо . . -. Стаим като парализирани . -. Чакаме да хвръкнем по ёяеа-
лияе. Вл. Полянов, По пътя.
Още: Отивам / отида (ще иди) по дяволите.
ХВЪРГАМ В ОГЪН някого. Диал. Накарвам някого да ст зачерви, засрамвам някого.
У. какви очи има тази чавел, лато чк яе пронизваш цяла! . - - Не, нк ягвл. лаяо че яе хвък-
гап в огън. Г. Райчев. Златният ключ.
Оце: Хвърлям и огън.
ХВЪРГАМ ЧАШИТЕ. Диан. Пия много, голям пияници съм.
Още: Обръщам чашите.
ХВЪРЛЕН МИ Е ПЪПА някъде. Обичам. предпочитам да прекарвам пс-толпиa част
от времето си някъде, често да бъди някъде. — Може да отива в казармата- Той седи там
повече, отланлояа у дома. Там му е хвърлен пъпа, както казва мама. К. Кръстев, Катастрофа.
Па една време го били дръпнали нл работа в София, на му дотежало и яой си Дошъл пак в ояо-
панотвояо да крои. Тул му бин хвърлен пъпа! Сг. Станчев. На раздумал.
Още: Вързан ми е пъпа. Диан. Отрязан ми т пъпа. Диал.
478

ХВЪРЛИ ГО С ДВЕ КЛЕЧКИ В МАРИЦА. Дасл, Нетодон с, зв ншцо но го бини, нищо
но струни.
ХВЪРЛИЛА СИ БУЛОТО. Дихл. Зз булаa/[нладожонаи — простинали ди ст срамува,
обозсрамиля ст.
ХВЪРЛИЛ КАМЪК, ТА ГО ЗАБОЛЯЛА РЪКАТА. Дасл, Ирон, Употребява сс, ко-
гиге_ннаей иски признание, похваля зи нещо, което уж е свършил.
ХВЪРЛИЛО ПЕПЕЛ, КАТО СЕ РОДИЛО. Диси. Зя момче — лошо, върши пакости,
нехранимайко.
ХВЪРЛИХ СЕВДА нх някого. Диал. Хзресих много никого, обикнах никого.
к ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ БОЖУРИ (БОЖУРА). Дасл, Силно ст изчервявам, зачервя¬
вам ст (от ктокнонпс, срим, вълнение и под.)— Големият ма брхш. , . - кхто знаеше, че мл
и срам, всс с пови мл сърдсшс: „Ние наша Злата нх сди-кого си ще я дадем, Той й взил вчера
китката“. пък аз — божури хвърлям а — беж зън. Ц. Гпнисн, Ганчо Кекераити•
Оше: Пускам си / пусни си божури. Обирим / оборя божури. Даал.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ В ДЕВЕТ ПОТА някого, Диал. Ставим причини никой да се
затрудни, да ст измъчи, изморявам го. И дълго, дълго бн се протегнала таза пантомима, хка
самата мома... нс начина сдан дълъг, придълъг разговор, който приличаше нх идин инквизи¬
ционен допрос, който допрос хвърли инспектора в дивеп поти. Ал. Константинов, Из кореспон¬
денцията ни бий Ганьо Бзлаинскп.	.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ВИН^«<Т.^^> върху някого, Пекеивзн. обикн. несправедливо,
накото кито виновник зз ноше, обвинявам никого зв виновен, обикн. несправедливо. Око-
лайскаят управител ругелше кмета, х кметът хвърляше цялата зина върху нощната стража.
Г. Караславен, Ленко. Ако стан: някаква ксшасгрофх на нашая фронт. никой няма да каже,
чс генералите н: струват, а ще хвърлят вана на нас, комунистипе. П. Бсжпнен, Втори роти.
— А та какъв сн?,,, До сега съм търпяла, но повече няма да понасям тоя живот. Ти хвър¬
ляш всичката вина нх мине. К. Логканон, Боз деци. — Е шогавх, кой ги е взел? Дс не е уча-
пилят . , , пък аска ни тебе да хвърли вннхша. Ст. Ц. Диск-лон, Боз межда.
Ощо: Сгевврнин / ктевирн (прехвърлим / прехвърли) зигаа<та>.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ В КОША нuто. 1. Оставям боз внпмвнпе, но разглеждам (обикн.
молба, заявление и под.).
2.	Отхвърлям, но обн-родвим, но публикувам (ноиигне производенит). Един поп днсс— ми на¬
мери в.редакцията и ма Сади една дописка за тебе ... — Дописка? — Една люпх дописка за
някаква история за Казалар, — Сетих се, Клевета опврстипеиаa. — И сз пъй разбрах , . ,
Хвърлих я в коша, Ив. Вазов, Квзвларказта нарпна.
Още: Турам / туря (туризм / турни) н аешз.'
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ В ЛИЦЕТО нх някого нито, Казнам на някого нещо (обикн.
неприятно) напрано, открито, без заобикалки. Минаха дни, Нл смлих да се всстя пра ниго,
страхувах сс, чс ще избухна а щс хвърля з лицлпо му зсачко — зснчко. зс косго пасах дотук?
Г. РиИчов и др. н спомените нз съвременниците си. Тя ла говореше поза? ... Тя ла му хвър¬
ляш: в лицето, че не и споделила ни богхm-пвоmо, ни аaсuaдипс, Сора не и леглото. на Омир
Нсзвхнтоглу, а повече от двайсет а пип година е иaаллa в сянката нх нсговая воллн живот.
В. Мутафчиева, Лтгеппс нв смутното нромо.
Ощо: Хвърлим / хвърля н оч^те^
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ В ОГЪН някого. Н-кари-м някото ди сс зачерви, закрвнввн
никого.
Още: Хвъртам н отън. Дисл.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ В ОГЪНЯ някого. Изпращам някого и разгарз на бои. Вст-
китс офацсри са пхкива, За да окача кръст нх гърднпл са, готов е да хвърли в огъня цяла рота,
Но съгласен съм с гибл, Наколчев и no-друг човек — горл-доли яд: сс. О. Потканон, Морази.
звезда кървави.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ В ОЧИ<ТЕ> на някого исто, Вж. Хвърлям / хвърля н лицето
нх някого нс1що,Бсдннят Хасан повярва нaй-nосис. чс го не лъжа; спря коня и ме загледа. Аз
479

го нс дочаках — хвърлих му в очи висело: — Мязем ли не Нано чорбаджи? А. Страшимирои,
Водлт-ли. Нз прага се обърне а хвърли в очите нз смаяния управник: —. -- И не картината,
а тук, а навсякъде трибва Ое стоят хора с глави, Ст. Ц. Даскалов, Есенно теио,
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ВЪВ ВЪЗДУХА нещо, Разрушавам, сривам и-що с взрив. — Гру¬
пата трябваше Оз хвърли във възОуха мините с техните най-важна инсталации, П. В—жаноз,
Сл-дите остават. Какъв и този мравуняк от млади хора, които къртят камъни, . . . копаят
с барамшнш а хвърлят във въздуха цели канари? А. Кааалайуее, Строители нт рЕпуБликттт.
Шукрш пашн Оеши хвърлил на възОуха моста нзО Марица, Из. Втзов, Когато Одран бете нтш.
Тзя кучка не Озон аотем никому Ов припнрш тук! Откак я ОовиОох. нямам никаква порезая,
А по-рано хвърлиха цял трактор уъу въздуха! — казва Ангел а отскочи, те остава чинията
и пек сс изми на помпете, Ст. Ц. Даскалов, Cгубленталг— липи.
Още: Вдигам / здигит във въздуха.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ВЪДИЦА <ТА> някому или сзмост. Опитвам се дт измамя
някого; подмамвам, подвеждам, — А Ос, глийам го ез тоя чшляк, все към мин зяпа а ми си
хили. а то. оижОати лш, каква била работата: хвърлял ми и въдицата, Озно изтърве някоя
зртък приказка, та да я съобщи после. Се. Минков, Разказа з ттртлежост кожа. — И мом¬
чето лш и тухлер? -— запита той ... — А виж — него го ооДшм само за мостра! — отвърна
о тонн му мъжът с доченшя панталон. — Да амз кой Оз хвърля въдица на момите- —П. Вежл-
ноз, Далече от Баетосет—. Оная простачки сс опита Оа хвърли въдиците нз МвнОажасв. Той
шзкера Овн-трш танца с нея, мекар Ов накуцваше, К. Ктлч-в, С—мейстзото ит тъкачите. — Та
ти лш. Ос. млеОо Оаскнлче. щс ми учищ нз ройолюбшв? Нарочно хвърлих иОнн въдици ш тш зОрз-
оатн я налапа, К. Петнтнов, Дамяносата челяд.
Още' Пуснтм (пущам) / пусит выдuцт<гт>.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ГИНА ТУПАН. Дизл, Давам, без дт държт сметна, дтвтм щедро
нато подтрън или Банлит (зт пари).
От народния обичай теттБааиге дт хвърлят нт тъпана Бакшиш за свирачите.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ГРЪМ И МЪЛНИЯ срещу (върху) някого шла нсто. Отправям
най-остри нападна, хули срещу няного, оБнни. срещу ногото стм повел Борба. Цанков. бо¬
рецът от УчреОштелното събрание. Ое изменил на шОевлати си, Той сс Ое прегърнал с консер¬
ваторите а сам бе вОагнал ръкз зе принципа, срещу които бе хвърлял гръм а мълния само приОш
пит гоДини, В. Г-новтат, С-дем години. — Първото нищо, което щс ннuечетшм —•... — с
стачният бюлетин. Оттук — проОължаозше Он сочш той машинката — ще хвърляме гръм
и мълнии срещу буржоазията. Г. Ктртслтвов, Обикновена хорт.
Ощ—: Пртщтм / пратя гртм л мълния.
ХВЪРЛЯ МЕ / ХВЪРЛИ МЕ В ОГЪН. 1. Имтм висока температуаа. горя. Само Стойко
легна — хвърли го а огън, и цела 0ое седмица го мъчи проклетата рсОушка. Г. Картслтос,
Снаха. Към обеО го хвърли в огън, унеси го и почнн де бълнува, Чудомир, Енорията. На осмия
Осн от запирането му Евгени пламна а треска, Силна простуда. ОоОшта от денонощното ле¬
жане не влажната пръст, го хвърли в огън и когато мъчителите му отново си явиха пра него.
той не можа Оз ги познае. Д. Ангелов, На живот л смърт. — Боя се - зе тебе, Стоиле, много
сс бъхтиш ти в мислите сш . . . Ни зелягей така, пек ще ти хвърли в огън. — Ни Оой се, щи
оборя аз тези Оолежка. М. Смалова, Друм с— зи-.
2.	От силно тмушеиле, зтлн-ние или безпокойство, тр-вогт ус—щтм силна горещина, смуща¬
вам се, ртзтревожетм се и с- тгорешиетм. Мисълта, чс се засягат отношенията му с Елине.
а- можи Оа, обхождат вече а мълви из силото, го хвърляше в огън, Г. Райч-е, Мерзавец. Само
разтрепераните на ръце сс срещат, опираме глава и мени ту в огън ми хвърля. ту ми стани
стуОено. ту ми облсе горещият дъх на Бонка. те ми стзнс едно хубаво. В. Ч-ртое-нски, Дър-
тешни работи.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ <ЕДИИ> ПОГЛЕД на (върху) нещо. 1. Преглеждам н-що
набързо, повърхностно. Секретарят бишс уморин, а аз влязох [з завода] с намерение Оз хвърля
един поглиО семо а Оа сш отиОн, Ст, Ц. Даскалов, Есенно с—но. Получих книжката. но само
хвърлих поглиО върху ния. сиге щс я чета,
2. Кншж. Прася кратък пр-гл-д, изследвам, проучвам нещо, дтвтм му оцЕНна. Де хвърлим
поглиО върху направеното Досега.
Още: Хвърлям / хвърля <едво> око /втз 2 знтч. нтм 1 знач./.
480

ХВЪРЛЯМ /- ХВЪРЛЯ ЗАД ГЪРБа СИ пeто. изоставям. забравям нешо, - котТ' съм
знаел или умеел да върша. Сега, братлета, ое воюва не сама о кураж, а и с акъл. Та мислете.
лаяо стигнем нл фронта, лалвата оше научили. не го хвърляйте за! гъкеa и глеёайте нещо
ново да научите. П. Вежинов. За тестт. ни родината.
2. - Освобождавам ст от някакви грижа. неприятност.Престани да ок ядосваш за това, хвърли
го ' зад гокел ои.
ХВЪРЛЯМ ЗАД УШИТЕ СИ нешо- Диан. Ям лакомо.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ЗЪБ. Диан- За вол. овца — сcmaрпвaи.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАЛ върху някого или нещо. Обсипвам някото с нещо и обида
или клеит-н; бЕзчеетя. Защо така злъчно нападна Минпана! Като, дръзна да хвърли лан върху
дома му, по-чиот ли е негогияш ёом! К. Петканов. Дамяновата челяд. Върху паДналишк
хиляёи работници. жени и деца под луршумияе нл царската войска яе хвърляш кал, лаяо ги
наричаш заблуДени тълпи и злосторници- Г. Георгиев, Агентите на царизма. Не се оплалгам
люто от живота. I ... И лал да му хвърля нямам аз охота, / Макар че и ази на века оъм оин
Ив. Вазов. Резигнация. Сле! това, срещу руслата революция не оа хвърляни лан оамо общо-
дкнцишк. а също яала и ёругияе оещо!рлсл! партии. Хр. Ястнои, Обш^елики позив към бъл¬
гарския народ. Той едва се сдържа да не лаже, чР най-големият виновник за влошаването нл
качеството е Груев, .... но добре ояана. че ое сдържа. Не -бива да хвърля кан върху Груев.
Хир. Русти, Под земята.
Ощт: Обливам / облея е кал.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАЛ ВЪРХУ - ЛИЦЕТО на нялого. С постъпките си еmaвaи
причини някой - да т унижен; злтnсcтaипи някстс, опозорявам. Ирmо го човъркаше ошвьпкр,
гнеяеше го и го потискаше- Сърдеше ое на тъща- си. Не ое съмняваше, - че яя ое е - застъпила
пре! девер ои о най-хубаец помисли, но защо не ск допиша. защо на своя глава бе - тръгнала да
хнопа нл портата на тази наДут и злоёумен дружбашли големец! Без да щк, яя бе огорчила
зея оц. бе хвърлила лан върху лицето му. Г. Кaрacлaвсв. Обикновени хора.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАЛИМЯВКАТА. Вж. Хвърлям / хвърля расото. Ами вий зна¬
ете ли. че Викентий цола да хвърли ланимявлата! - Ив. Визов. Под игото.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАМЪК върху (олед. по) някого- Обявявам ст против някого,
като го обвинявам. осъждам, заклеймявам. Тця, дешг оега се бориш за яях, първи ще хвър¬
лят ламъл върху тебе. Г. Кaрacлавсв. Татул. — Ние яе изключваме, но това не значи. чк
ои станал по-лош оп ДругиЯе в селото и чк хвърляме - сне!- тебе камък. Хр. Русти. - По стръм¬
нините. Еяо ме без приятели и бнизли — сама и чужДенла в ошраната. лояяо обичам, и на¬
ричам раёнл, лояяо уеи! е готова днес да хвърли ламъл отгоре ми и да ме назове едва ни нк—
изменница. Ел. Багряна. Звезда ни моряки. И същите хора, лоита през пронештл хвърляха
камъни по, лъщата на Догановишк. оега бяха готови да вдигнат ръце и хвърляш ламъл по ото
паството. Иа. Петров, - Мъртво вълнение.
Ог евангелския разказ, според аойпо, когато книжниците и- фаристите. изкушавайки Христос, довели
при нтго жтна. обвинени в прелюбодеяние. той им казал: „Който оп вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък
върху нея“, капо т имал пртд вид юдтйския - обичай провинтни-т да 'бъдат убивани е камъни.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАМЪКА ОТ СЪРЦЕТО СИ. Освобождавам се от някаква
мъка, оп нецо. котто мт измъчва, което ми тежи, — Аз да ши лажа, да хвърля ламъла оя сър¬
цето ои, пъл ти, ало щеш вярвай. Ив. Петров. Мърти' вълнение.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАМЪК ОТ ПАЗВАТА СИ. Разкривам това. което мт измъчва;
признавам си. — Кой разнася слухове? Кой отключи чекмеджето на Жейнл! .. . —' Хвърли'
ни камъка оя , пазвата си! Слушай, другарю главен агроном, като ще правиш големи бaе„я„,
започни оъо себе ои. - Н. Каралите.. Дтн на предложенията.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАМЪНИ В ГРАДИНАТА на нялого и ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ
КАМЪНИ В нечия ГРАДИНА. Правя иaиеци. ' подмятания за ' ипксгс; намЕквам нтщо за
някот'. Най-много хвърляше камъни в граДината на Манла. Ало не била, дошла яя, работите
щели - да ои вървят, лалто преди. Кр. Григоров, Пролет в Черешово. Вижёаме кая градина
хвърляш камъни — извика засегната Ринка. — Ела на мое' място и тогава прави фалшифи¬
кации. Д. Кисьов, Щастието нт идва само. — Един гемиёжия, един лодкар, трябва да мисли
оамо за делото. Тоел е! ВлаДо се плзаглеёЛ в, Другаря си, позамижа и попита: — В моята
31 Фрaзесл'гнкеи речник, п . 2
481

ь,сднпи ла хвърляш тая камъни? Д. Снркктр-нен, Санеоброчeшпто — Точно половин че¬
ченами, Сокешо сс събирим, а сигурно ще мине ощс сдан. докашо започнем, Калъчи веднага раз¬
бра, чс този камък си хвърля в ниговагх градина. В. Ношкои, Нистынпенпе.
От разпространеното н древността тожко престъпление, коото се състои в говв, чс един от враждуващито
хвърлил камък н земята на другия, зв дв я направи нопледородня; това престъпление се наказвало много су¬
рово, включително и със смърт.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАТО НА КУЧЕ някому. Д-ввм ни никого оскъдни храни и
по груб нячин, с пренебрежение.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КОЗОВЕТЕ (КОЗА) -СИ. Използувам, епигвзн няй-нижните,
най-рошивящите кп кредсгвз, зи ди нестптни нсщо. — Но сз съм войвода от Россия! — хвърля
Огон най-важния си коз в аграгх и соча своя „исзсkиU знак“ на първенците, Н. ХвИтон, Шумки
от гябър.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КОКАЛ помежду някоа, Диал. Направим да ст скарят; ск-ризм.
ХВЪРЛЯМ 1 ХВЪРЛЯ КОПИТАТА. Обакн, в св. зад. Дисл. Грубо. Умирим.
Още: Хвърлим / хвърля петалитз (пт^'ялпго).
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КОТВА. 1. Зз корзб или друт ппивятепсн съд — нрокгаван
да плувам, спирам со, обикн. н . прпкганишо.
2. Оставам да жинон някъдт за дълто врсме. Приди двс годана хвърлил котза з София ... а
ришал дх осгсзн пука кости, Ив. Визон, Дриккп и шарки. Подир многолигин подвижнически
жизот пой беше хвьрлии котва в шовх глухо село и доживяваше тахо дългозеката си старосш,
Ин. Визон, Под итото.
, Още: Пуск-м (пущим) 1 пусна (спускам (спущам) / спусна) котви.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КЪЧ. 1. Зх някого .Ирон, Никак но желая ди со зидя с някото,
да дойде никой при моно. Щял дх дойди пра шсбс, можи бн дх сс аззана, — Потрябвал ми е!
Аз къч хвърлям за нсго,
2. Някому. Грубо етквзвин нсщо нз никото. Всички села се обединиха. . ,, Остана само
Рогозен , ., Сшъпасаха сс роговхнчени и скоро потърсиха старатс пътека към съседните сила,
— Ние сме ... жабхри! — отблъснаха га обидено добрушчена ,. . Хвърлиха им къч и копан-
чени: — Нас сме мокри власа, зрсшсн.хрш, какво ще ни мъкнете,... Яжтл са фондовете -aмa!•
Ст. Ц. Даскалов, Само ктпо. Нс друго място взел магаре, Послушно и крогко към госпо¬
даря са, служа му вярно и чеспmо. нс хвърля къч срищу ннпирсснтл му, Г. Кярвклявон, Бясно-
нпсгне.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ МЕРАК. Днал, 1. На някого, Влюбвам со в никого, пожелавам
то силно. Стилян ходы нссрепен а Синим и нощсм, на никоя мерак нс хвърля, П. Ю. Тодоров,
Самодиви. — На, а днс- го казвам: няма зс мин сига друге мома з цяло село ... И дордл сс
тя не глави, аз няма да хвърля мерак на накоя друга, А. Страшимирон, Есенни дни.
2. Нс нсто, Много ми ст с хзросяло нещо и пккан да то пнзм. Хвърлила и мерак на едно палто,
но е много скъпо.
Още: Турим / тура моряк /към 1 знич./.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ <МЕСО> НА ГЪРБА СИ. Нипълнянан. Конят нх хсргеле- •
Сжията може да бъдс добри гледан, дх е млад и як. но гой никога не можи да хвърли месо
нх гърба си. занегн е мършав. Й. Йонков, Чифликът крий тринпнятя. Яде. но не хвърляне гърба
си, все си е такъв сух, слаб,
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ МОСТ към uлто шли между някои нища, Книж. Установявам
връзки с нощо, свързвам някои нощи, положенин. Мaк-исиовaтa глория хвърляла мосг между
свеплинните а електрически явления, зс конто по-прсда си смягсло, чс нямат нищо общо
помежду са, Вл. Х-рипзнписн, По слсдито ни свогпин-гз. По нашити екрана си появи -ьвлт-
ският цветен филм „Небито зове“ ... Безспорно шой щс отговори ни много въпроса на зра-
пелитс, лико а непринудено щс обогати тсхнагс познания, ще хвърли мост към едно утрс, пълно
с героизъм, с романтика, с крхсопх, н. Вечерни новини.
ХВЪРЛЯМ МУ / ХВЪРЛЯ МУ ЕДНА. Изпивам чаши спиртно питио.
Още: Митям (матним / мотни) му одни.
482

ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ НА КРЪСТОПЪТ някого. Сттвтм каиуина. иткартаж някого 1
се колебае. — С тизи съждения вши не мш uомегети, бате Филипе, а ме хвърляте нз кръсто¬
път. В. Геносика, Седем години.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ НА ЛЕГЛО някого. Разболявам т-жно някого. ДриОни работа k
Де доведеш човека Оо припадък. Оа го хвърлиш нз легло, товз ли е Оребннработа? Л. Стоянов.,
Сребърната сватба на полнозинн Матов. Всичко беше готово и церят Ое оиче в часа дз тръгни
за ЦеригреО, . .,. но нснаДейна болест го възпря от път: тя го хвърли на лигло, разслаби го
много а слиО мелко времи прикъса живота му на 1-й април, Д. П. Войнакоз. Кратна бтлгтр-
снт история.
Още' Повалям / поваля (събарям / съборя) нт легло.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ НА ПАЗАРА. Изнасям зт продан оБинн. з изобилие (за стони).
Още: Пускам (пущам) / пуснт нт птзтрт.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ОКО на (върху) нещо или някого.! Много хар-свтм нещо лла
някого и искам дт го притежавам. Манол ни говореше за бъДещата мелница, но не прествонши
Ов мисли къди Он я построи,. . Бише хвърлил око нв сднн караДжейка в ссло Яковци, Ем. Ста¬
нев, Исто Кондтрее. Там той беше хвърлил око нз една мома. а ш тя го задаряше. Г. Кара-
слаеоз, ОсвоБождение. Човекът, глийзм. хвърли око не жената. Рой-то права, а той усс
около нея се навърта — о кухнята, нз кледенецн — уж да й помаге, П. Михайлов, Под зе¬
мята. Сега Игнатий бил тука, а прочутият - ет на хнйжш Василия, на който дори Ахмед
бий хвърлял някога око. го нямало. Ст. Дачеи, Зт сеоБодттт. Имнме а селото сдин кръчмзршн,
сдшн изеОнак, той нш взе шмотеца, у него отиде всичко. . . Беше хвърлил око не къщата и не
граОиннтн. ама аз му кезах, . . .отмини дз не търсш нищо. Г.Карамазов, Обикновени хорт.
Същият този правоверен и хвърлил око на християнско момиче. .. ., прехвърлил е зшОа нз
баща му нощсм. граОнал го и — ... — отвил го е у дома си а го е запрял. В. Мутафчи—ва,
Летопис нт смутното зрем—.
2.	Одобрявам някого или н—що зт някаква ртботт. имтм пред вид някого зт нещо. На тебе,
сине, съм хвърлил око отколе а щи тс направя помощник, А. Ктаалийу-в. Строители на р—-
публиката. Проврях си навътре. навътре Дърветата са по-ячкш, хвърлих око на сОно а поч¬
нах Оз го секе, Й. Радичков, Барутен Буквар.
3.	Насочвам си вниманието нтм някого или нещо с нтмер—ни— да предприема нещо спрямо
него. Бях определен за постоянна връзка с местния отрсд, Скоро обаче властниците като чи
лш хвърлиха око и нз мини — изглежда Ояхе попОрали сосОения кзкво приОстеулявем. А. Ман¬
даджиев, Отровният тип. Аз заминавам за Мечи Оол. къОето смятам. чс ще ОъОз много №-
полизин... Това е! Още поосчи, чс полицията с хвърлила вичи око не моята шавечницн, К. Ктл-
ч—з. Жизит— помнят. Ни съм свикнал на князе Оа сс кланям, но нямз Он се нарийя а с ония
кошто се бият а гърОите, е тзйншчко хвърлят око на no-тлъст кокъл, В. Геноссна. Сед—м
година. Сметне [старината], чс щс е Достатъчно Оз прсОупрсОа а участъка Оз си хвърли око
върху тоя механик, П, Спасов, Хлябът нт хорттт. ОтДавна той беши хвърлил око на Герган
ето уОоОен случай Оа го хване И.. . — Стой! Не мърдай! Какво читеш? К. Калчев, Живите
помнят.
Ощ—: Удрям / ударя оно. Мятам (мятвтм / м-тнт) оно /ктм 1 знач./. Турям I туря (тур-
втм / турна) оно /ктм 1 и 3 знтч./. Дшал,
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ПАГОНИТЕ. Напущам зо-ннатт служба, ка-ставты дт служа
като зоен—н.	*
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ПАРИ (ПАРА). 1. Самост. шла (е) асто, Направям гол—мл
разходи за нещо, ^харчиам много. На кого щс я остави тази вършачкн. ..? Друго щеше Оз
е, мислеше са Юрталанз. зко Стойко отбираше от машина или пък имаше някакво желании
Он гш изучи, Щс го изпрати Оа си n]отрака малко... Сетне лисно - като щс хвърля - пари.
Оз знеим барем за какао ще гш хвърля. Г. Караславоз, Снтхт. Мина й приз ума, чс Манол
глиОа Он непрноа тайно Ооговорв и Оа хвърли всшчкш пара а - мелницата, Ем. Станев, Иван Кон-
дтр-в. — Трудности има, но кой ти разбира! Искет всичко извиОнъж да тръгни по мед ш -
масло. Ни вижОнте лш колко пара хвърля Държавата за строежа? Ив. Петров, Ноннаиатт
люБоз.
2.	Зт н-що — струвам скъпо. И попита а колко икзимпляре ще го [позлет] изкарат. Илко му
каза, че са поръчала в хиляйа. „В' Ови хшляОш! — каза той, — Хартията нс хвърля пери“ Г.Кт-
аатлтзов. Обикновена хорт. Този ремонт хвърли пзри,
3.	За и—що — нося печалба, докарвам добра доходи. Ами, ето. -- обнаОсжОа се Нваншен,
Тютюн имаш, той хвърля парш. Г. Ктртславоз, ОБлкноз-ни хора. Зарекла сн се тзя гоОинн
483

(д ктенинствого] Си дхдаш пи осем лива наднацс, амс както смятам, а повсчс можс да дойди —
много л. хубаво цвеклото пия година, а то хвърля пхрд, Н. Тпхелов, Дни кито другите.
ХВЪРЛЯМ ПАРИ НА ТЕЧЕНИЕ. Жарг, Похирчззм много зв нощо, без ди струив
голаони.
-	ХВЪРЛЯМ / 'ХВЪРЛЯ ПЕПЕЛ' В ОЧИ на някого. Даал, Права нещо привидно с цол
ди заблудя 'някото, предприемам действии, които прикриват псгинскиго ми нвморониг.
-■	Ощо: Хвърлям / хвърли прах- 'н очито /в 1 знич./.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ПЕТАЛАТА (ПЕТАЛИТЕ). Обикн, з сз, зад, Грубо. Умирам.
Хаджи Енчо хзърла пипалата! Сега. щс го. копаят, Ин. Визон, Иввн Александър. — Да. мъл¬
чиш! '■— -оптх сс Мана, —- Щс умри гой, щс умре!,. , Неклел сс с ксто бнк! Та ще хвърлиш
утре петалхша, нл той. Кл. Цячев, Горчив залък. — Щс' има дх ходи гой из празния дюкян
и нл сл знае докога. зхщошо -mсрсцъш щл хвърли. петалата а тогава нaсиедницитл ще раз¬
грабят, ' каквото с осшсuauо. Ем. СтиноН, 'Изан КондИров. — Тук е заповядано! — обхдш си
виновно — нa-ичкошо.'. . — Не та ли е. сд едно Си ще фърлиш'петалата? — обада си другият.
В.'' Андреев, Пиртпзянсаи разкази. — Изминеха чсшири дснх. ' ошкскго се изгубиха. — Щс
гй— намерим! — твърдо заяви Трьписпо, — Щс ги нХмлрим, 'гсто хвърляш пишилаши! —•
Нmдхиьриa' недоверчиво Ридуал, Ин. ' Х-джин-риов, ' Овчарчето Овлитко — За хубаво и, бай
Анго, - ще вадиш ,. — Щс вадя аз, като' хвърля питалите!—разсърди се косачът и повече
Ни -дигна глСва към пас, Ст. СтИнчов, Нз рвЗдумки.
•У - - ' ' . Ощо: •Хвърлям / хвърля кеппгат•з. Обръщам / обърни (нитзн, мятаим / метна, лъсним /
лъсни) - потилата (потялито).	'
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ПЕТНО върху- някого или неmо. Опозорявам, безчестя. Пипко
изпъшка: — Аз знаех. чс щс се опипат дх хвърлят пигно а върху говх момиче, Ст. Ц. Дао '
к-лон, Стубпонккитт лпнп. Ако шхге. сдан баща. сам счнгх дъщеря са. чс хвърля пигно на
всичка близка ний, колко - повече другите хора. Ив. Визон, Квзалврскати нирпни. Мини ме разо¬
раха .от зсвшсе.,, - Хвърлиха пепНо на честта ма. Й. Йонков, Обикновен човск. Нека чува! ,,
Аз. ,, Аз не искам да ми си хвърли пигно Ив. Кирилов, Жориви.
. ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ПОД МИНДЕРА нсmо. Съзнателно изоставям, отхвърлям
нощо. Редица ценна препоръка гой хвърли под миндера.
ХВЪРЛЯМ 7 ХВЪРЛЯ ПО-ДЪЛГА СЯНКА от някого, Дасл, Имам пе-телнна нлвст
от' никого, но-килсн, но-важон съм от някого. — Злото. дето се закх шдс от Мхданджиите, .
от МСхмуп бий. Кеймексминът зсе него слуша,. . —-. Искстс да кажите, чс Махмуд бий
хвърля по-дългс слаки оп каймскамина, нали? А. Г.' Христофоров, Ангарии.
. ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ - <ППО> ЕДНО> ОКО - и ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ОЧИ
към (на) ниmо шла някого. 1. Поглеждам бързо, ботло, крадешком към нещо или никого ппп '
поглеждам крадешком, набързо от времо нв нромо някого или нсщо. Качих се аз горе, смс
преда да сс кача, хвърлих идно око з долните стаС— трапезите нхрлдСнш чиста работа.
Ал. Кенкгзнгинов, БвИ Гиньо. На: ги [сгарниге] гллдсхмл с явно любопитство, а те ог '
време нх време хвърляха по идно око към нашата маса, С. Сонорняк, От нашия кореспондент.
Един -uu. сух, ,. повтора Ала чауш.- кешо мсшaнсиао - хвърли очи. към Лси-кы. Ин. Визов,
Утро н Банки. Дойно Майдовска, спрял ни далеч ог пях. хвърляш: оча към доли, къдсго ся-
кхш нарочно пракхзвсхх вш-око грама селска нощна пазачи. А. Страшпнпров, Есенни дни.
Манххс покрай кръчмата, гой хвърли око през отворената врете а о-пaнa учуден, чл не важда
никого нх псйкшге, К. Поткинов, Морана звоздв кървава. Рабогаге не му пречеше да хвърля
око ихвьи през бойнацагс а към своя млад другaр.Ногледъп му бе буден а хатър. Ст. Заторчинов,.
Ивайло. Хитрият Стрсхалчо. хвърли идно око към рькхвичкama .на Тошкаша, позна я, А. Кари-
лпИион, Топли ръаввпикз. Нетърпението нм забавлява Ерофиме а сигаз-тогаз гой хвърля око^
към яях,И, Йонков, Ако можохи до говорят. Гюле изглеждаш: баща сы с дълъг. пронизващ пог-
3,0 и слсд говх хвърляш: крадешком- чсрнатс са' очи. на Сшнапа а. бързо сл скравашс з одаята,
Л, Стоянов, Мохмод Синап.
2.	Проглеждам нощо набързо, повърхностно. — Та оная дна ма каза. че всичко са провирал,
но. хвърли зсе пхк . едно око. а на тая. азвличиная. Б. РзИкон, Господин Никой.
'	Ощт:. Хвърлям / хвърли <одпн<> поглед /з 1 •3ции. към 2 знич./.
484'

лВЪРЛЯМ / ХЕЬРЛЯ ПОСЛЕДНАТА СИ КАРТА. Опитвам. използувам 'и- послед¬
ната си възможност. за да постигна нещо. Хитрува — помисли яя. — Очаква да види докъде
ще стигна, — Тогава яя хвърли послеДнлпл ои карта и произнесе смено: — Ще - говоря , нл
баща , си за вас. Д. Димов. Тютюн.	•
Оцт: Изигравам / изиграя (залагам / заложи) последната си карти. Хвърлям' / хвърля
последния си коз.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ПОСЛЕДНИЯ СИ КОЗ. Опитвам, използувам и последната
си възможност. за ди постига. нецо. Колосът знаеше, че хвърля последния си коз. Тон ок
дръпна чевръсто отпред, пипна здраво извишите над челото рога ц реши naа-nлnкрд да удари
Добичето с, гърДите ои, за да го отмести, после да му опнеше кралата и чал след това да- му
извие врата. Г. Караслаиов. Зрелище.	,
Оцт: Изигравам / изиграя (залагам / заложа) nселт.динп си коз. Хвърлям - / хвърля
последната си карти.	.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ПРАЗНО ДА УЛОВЯ ПЪЛНО. Умишлено -споменавам - зи
нещо, за което зная ииого малко илй почти нищо. е цтл да научи. узная иoнкaс. Ти знаеше ни
онучлапа? — Напротив! Нищо не знаех, но хвърлих празно, за да унавя пълно.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ПРАХ В ОЧИТЕ на някого. 1. Правя нещо привидно е цел да
заблудя ияасго, пртдарнтиaи действия, които прикриват нcтинcкитЕ ми намерения. ■— Само
къс хартия — проДължи АбДурахман ага, — о който нашият баща и покровител,, негово
императорско величество султан Абдул Меджид хан цола да хвърли прах в очияе на европей¬
ските пооланници в Иотамбул. А. Христофоров, Ангария. Говореше се. че онеё Зайчаролаял
буна работата в Соке!я не вървяла много добре. Та крал Милан много искал ёа направи нещо.
за да хвърли прах в очияе нл пaко!a. В. Геновики, Седем години. Вашите звучни назвлнця,
вашето деление на противни лагери не е друго, а оамо, за да хвърляте прах в очите нл работни¬
ците и да ги използувате, още повече да - влошавате положението нл ' тяхната лнлоа.' Г. Геор¬
гиев, Нашите противници. — Дворецът е нл мнение да повикаме Иван Багряное. Първо, той
е също земеделец и с осялвлашл ои лаяо министър на земеделието оя пркДишн!я' кабинеЯ
успя да хвърли прах в очияе на земеДелслишк маси, чк защищава техните интереси, Д. Ан¬
гелов, На живот и смърт.
2.	Диан. Иaдиниaиaи някого и някаква работа.	'
От обичая в древния Рим при cъomезaине за надбягвант бегачът, излязъл пртд другите, ди хвърля шепа
прах зад стбе си. Прахът падал и очите ни останалите зад него бегачи и затруднявал бяганет' им.	'
Оце: Хвърлям / хвърля пепел и очи /към 1 знач,./. Диан.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ РАСОТО. Преставам да бъда поп или - монах; разпопиам ст,
разкалугерявам ст. Щгм приемат пръстена, ще хвърли расото и ланимявлата ц ще ск венчее
във Влашко. Ив. Вазов, Под иго—'. На раздяла Левски рече нл отец Маяея: „Роден ои яи за
хайДупин. ала недей хвърля расото! Иди при своите селяни в Токповсл!я сенджал- - - Поучи
сиромасите българи, вяра им вдъхни, че гое някога щк нлояще бяу Ден и за яях!“ Д. Мир-
кеиoкн. Дошло е време. Васил впери нрпкрпвaтця ои поглед в очите на архимандрита. — ТОзи
племенник, отче Иaтaнaинр, съм аз! Имах съображения, хвърлих кaсаяа. Ст. Дичев, За сво¬
бодата.
Ощт: Хвърлям / хвърля калимявката.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ РЪКАВИЦА <ТА> нл нялого. Книж. Със своя постъпка, със
своето държание предизвиквам. призовавам някого на борби, двубой или спор. В очияе му
[на княза] пак се хвърли дръзкото заглавие на уводната статия „Конституцията се нарушава“
... С тази статия либералите му хвърляха ръкавицата. Спореше се за тиянаял му „висо¬
чество“, лаляо цокаше яой, или „свеялося“ — лакто бе писано в конституцията. В. Гт-
новики, Седем т'днин. — Другари и другарки — започна той, лаяо оглеДа събранието е
черните си, надменни очи. — понеже пул ни хвърлят ръкавицата (той посочи с широл жест
трибуната), ние, екзвлaоянцц!яр, трябва ёа я приемем. Не ние а другарите комунисти ни
откриват фронт, и то оега, логляо говорят за кДинкн фронт! Ем. Станев, Иван Конц-рев.
„Ей яи там. как як наричат: съдба, дявол или живоя — аз пи хвърлям ръкавица и яе викам
на бой! Ас. Златарои. Борба и алкохола.
От средновековния бит — когато някой благородник хвърли някому’ ръкавица, това е означавало.
че го призовава на дуел.	•«
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ СВЕТЛИНА върху нещо. Книж. Давам възможност нтщо да
т схване. разбере правилно; разкривам, изяснявам. Добри Войникив е и първият наш учен,
485

който- хвърля - светлина върху въпросите из областта на музикалната наука а естетика,
в. Народна култура. За животе идейността на ДоОри Христов св пшсзнш много статии, които
хвърлят обилно светлина върху труйния път ш творчески растиж нз композитора. Ст. Груд-в,
Б-л-жати българи. С богати еруОшцшя и широти на схващане се отличават трудовете не
М. Драгоманов, коато хвърлят изобилна светлина върху произхождението на няколко важна
мотива от българското нероОно творчество. Б. Ангелов, Българското народно творчество.
ХВЪРЛЯМ СЕ / ХВЪРЛЯ СЕ В ОГЪНЯ. 1. Започвам дт с— Бля. да участвувам з
татженuето. ЗОраво стиснели пушките си, ти чакаха реО, зе се се хвърлят в огъня. Д. Не-
маров. Другият. — Да, татко. Трябва Оз изляза, Вън, Олизу някъДе, си вода сражение. Ста¬
рият сякаш го разбра, но кезе: — Безполезно е, синко.. . — Щс се хвърлите в огъня, за Ов
изгорите а вас. Д. Ттлев, Илинден. Аз вярвам, че Русия скоро ще направи крачка. Нашито
въстание може Оз ускори тази крачка. — Толкова uо-0обрс, Тогева ника полетим, ника се
хвърлим в огъня, ника запелам големия пожар, Д. Гтбе, Мтлчтлизл герои.
2. Самост. шли зе някого, за аито, Излтгтм с— на голямт. нт смъртна опасност, рискувам жи¬
вота си зт някого или зт нещо. НевреО из силата, .. ., зарвОи пламенните му слова го бяха
посрещала като Месия. И проповедите му се превръщаха на черешова т]нчитн, . .. Пък мле-
Ошти, глупавите млаОш хора го глийаха е устата и в огъня сс хвърляха за него. Зл. Чоланост,
Бачо Каро. И направа општ Оз сс Ошгне, но бързо се спря и заобмисля на нова смитка възмож¬
ностите зе успих или несполука. Ралитк] ни беше от ония момчетзг, Оето слепешкате сс хвър¬
лят а огъня. Ис. Хадж-марчев, Овчарчето Калитно. — Любчо Оиши мирно, честно момче!
За Другарството той Оеши готов в огъня Оз сс хвърли! Д. Немиров. Когтто бях малък.
Още: Влазтм / вляза (стъпвам / стъпя) з огъня /към 2 знтч./.
ХВЪРЛЯМ СЕ / ХВЪРЛЯ СЕ В ОЧИ<ТЕ> на някого шли сзмост. Лесно а Бързо
бивам зтб-лязвтн. правя впечатлени —, нтлтгтм се нт внамтна—то. Голяметз пралаке между
ния а .. а СнранОооицн азвийнъж се хвърляше в очш, Й. Йовноз, Вечери в Aнтимовсааи хтн.
Хвърлиха му си в очи напрегнатите лицн нз войниците ш, Оез Он иска, навиди а той снага като
тях. К. П-тктноз, Морава звезда нтрвтва. Ловкият първокласник Васил виОнага сс хвърли
а очште му. На учителя си харисеха откритият поглеД нз Детето, упоритостттн му а
изучаването не нова упражнения, скромността му. Ив. Планински, Без стряха. Царевият
палат. -.., му се хвърли о очи с мраморните. нашарени с чсресна тухли стена. и със закритите,
нзОоссени над Етърн чардаци, Ст. - Загорчииов, Д-н последен. Още тем ми сс хвърли а очш
както резликетз оъо външността не тия нова зе мени хора, тзкз а някои характерни чиртш,
с коато сс проявяваха тихните различна темнирвмиатu и Духовната шм същина, К. Констан¬
танов, Път през годините. Случката пра воДеницата а шумното връщани поО строй а Търново
можеше Ов се хвърли а очшти не турцитс, но то силно повОагна а въоДушевлениито нз търнов¬
чани, Г. Дръндарос. Велчовт зав-рт.
Още: Бая з (нт) очи. Набивам с— / нтбая с— з о*ш<те>. Падтм / птднт (удрям) з очи.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ СЕМЕТО не нст]' Книж. Поставям нтчтло нт нещо, създавам,
• ставам причина да се появл, разпространи нещо. Ниговш учители [нт Ст. Минчев] там са Н. Хр,
Габровска по история, В, Г. Велчев по естествена науки. - . Те първа хвърлят симито нз про¬
гресивните шОиш в сърцето нз интелигентния млзйиж. Ив. Богданов, Спътници на първ-н-
цате, Тритият интелектуален център Оеши работническият клуб „Христо Ботив“... Тук
се хвърляше семето на полштачискете просвета в града. К. Константинов. Път през годините.
Хвърлям симито на раздора.
ХВЪРЛЯМ СЕ / ХВЪРЛЯ СЕ НА ВРАГА на някого, Бързо, Буйно прегръщам някого.
Той ни знаеше, че да ни бе го срам, Бранков би сс хвърлил на врата му. Ие. Втзов, Ктзтлтр-
сктта царица.
Ощ—: Хвърлям се / хвърля с— нт шнятт.
ХВЪРЛЯМ СЕ / ХВЪРЛЯ СЕ НА ГОЛЯМО. Вж. Хвърлям с- / хвърля се нт -дро.
Живеиши скромно а ни сс хвърляше на голямо.
ХВЪРЛЯМ ■ СЕ / ХВЪРЛЯ СЕ НА ЕДРО. Предприемам големи дела, Б—з да имтм
положителни изгледа зт успех; гырти дт постигна нещо голямо. значително. Весилившят рой
ликвиОире всичко останело а си залови на житарстоото, Ни си хвърляха не сдро, ни изнесяха,
не обачеха Оз носят рискови, П. Спасоз, Хлябът нт хоратт.
Още: Хвърлям с— / хвърля с— нт голямо.
486

ХВЪРЛЯМ СЕ / ХВЪРЛЯ СЕ НА ШИЯТА нл някого, Вж. Хвърлям ст / хт_фля се ни
враги ни нялого, Катя ое хеокн! на шията на Ванло, и прошепна през сълзи: — Много . мны
те оби чам, Ванло. М. Грубешлиева, Пртз иглено ухо.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ СЕРКМЕ В МЪТНА ВОДА. Използувам някакви нЕуредици.
бъркотии, зи ди извлека лична изгода, да получа облаги за стбе си. Купиха яе .„шури за три¬
десет и пея хиняёи лири, И още о купуването му спечелиха по пет и повече хиляДи лири .-
Гнеёаха преопанци и се чуДеха, но скоро стана ясно: Миро и Т—•бяхахвърлили сеакмр в мътня
ва!а. Д. Талти, ПртcпaнcкнтЕ кaибaин.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯХ СЕРКМЕТО В ХАРЕН ГЬОЛ. Диал. Намирам си swi ОТ
богата фамилия.
ХВЪРЛЯМ СЕ / ХВЪРЛЯ СЕ С ГЛАВАТА НАДОЛУ. Предьрнеиим нтщо необми¬
слено, рисковано. излагам ст ни смъртна опасност. — Лазар цола да устоя на -думата ои
и аз ще устоя- Макар и сам да остана. — Що говориш. даскале... — рече унило Куртев,
—Не е там работата, да ое хвърлиш с главата наДолу. Д. Тилеи, Пртoaииcкн-Е аaибиин.
ХВЪРЛЯМ СИ / ХВЪРЛЯ СИ ДУМИТЕ НА ВЯТЪРА. Безуспешно говоря. съветвам
някого за нтщо или напразно искам от някого нещо. ВижДам. - - готов ои всялал !а ми ка¬
жеш, само да минеш моста, но няма защо да ои хвърляш думите на вятъра: нямам то-
Kовр за торене на овес. Н. Хайтов, По. земята. СъглеДвачи разбраха, че нямат работа о
лъжнив снух. Кабакчиолу никога не хвърляше думите ои на вятъра. В. Мутафчиева. Летопис
на смутното време.
Оцт: Хвърлям си / хвъпля си приказките на вятъра.
ХВЪРЛЯМ СИ{/ ХВЪРЛЯ СИ МРЕЖАТА. Подмимиим, псвдеждaи някого.
ХВЪРЛЯМ СИ / ХВЪРЛЕЯ СИ ПАРИТЕ НА УЛИЦАТА. Харча безразсъдно, за из¬
лишни, ненужни неща.	•
Оце: Изхвърлям си пиритт ни улицата.
ХВЪРЛЯМ СИ / ХВЪРЛЯ СИ ПРИКАЗКИТЕ НА ВЯТЪРА. Вж. Хосрлям си / хвърля
си думите. Да говориш на Омер бе все кёно да хеърняш приказки нл вятъра — Анемёар Ибра¬
хим ои знаеше, чк син му щк ок изсмее. В. Мутафчиеви, Летопис ни еиутистс време.
ХВЪРЛЯМ СИ / ХВЪРЛЯ СИ СИЛИТЕ и ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ВСИЧКИ СИЛИ.
Заемам ст да извърша нещо с най-голямо cтириинт, бтз да щадя себе си. Той е бъдещ ма¬
шинен инженер. който ще хвърли своите сили и способности за техническото устройство
на нашата изостанала назад страна. Г. Кар-сливов, Проходът ни младежта. Кооперато¬
рите хвърлиха воичли сили за прибиране нл реколтата.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ СЯНКА. 1. На (върху) нещо. Помрачавам. развaлпи нещо ху¬
баво. нарушавам доброто впечатление ог нецо. Ислам щото пая олучла да бъде забравена
от ало. да не - хвърля никаква сянка на нашите дружески отношения. Ив. Визов. Писма до
Евгения Марс. Тази ненаДейна угодлиеооя, вместо да поласкае самолюбието на Минялна,
разбърка мислите му и хвърли сянка върху доброто му разположение. К. Петканои, Дaип-
исвama челяд. Бакеaяa межёу републиканците и демократите е всъщност борба за успеха нл
тия или ония предприятия. -. А лато следствие от това е деморализация в управлението. - .
корупция, лояяо хвърля сянка върху Добрите страни на американския обществен живот.
Ал. Конcтaитиисв. До Чикаго и назад. Калва си дивна ти оега, ка!ипо мая! Нищо не хвърля
сянка на хубостта ши, нищо не дели народа оя тебе, народа. който те краси о ноги селища,
езера и заводи, о плоДороДни нивя и граДини. Сг. Спаикев, Под ясн' слънце.
2. На (върху) нялого или нещо. Злепоставям, спетнпвaи, излагам. ЗлееДе се Дълга преписка
и разследване, - - . Олаза ое, че и Гита е Давана поводи нл младежа, за лоеяо я вилаха ц мъм¬
риха- Честолюбивият съпруг под влиянието на Гита протестира. заДето се хвърля сянка
върху семейната му чест, и оп гордост напусна предприятието. К. Калчев, Семейството
на тъкачите. В деня на празника на Сaпоярфaнслa България в Букурещ бе подписан мирът
межёу България и Сърбия. Зли езици твърдяха, чк върли врагове на Русия избрали тоя ден.
за да помрачат тържеството оя Освобождението. да хвърлят сянка върху делото нл Русия.
В. Геновики, Седем тсднин.
487

ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ТОПА. Обнкн, в св, зид, Грубо, 1. Умирим. Боледувах. Ниеирыт
Накхкъв дяволска мс азмъча. та блз малко нс хвърлих шопа, П. Бтлаен, Стълби до небето.
Пък аз мислих, чл са хвърлил гопх и тъкмо се канех да ти нося зс помен жито. Из. Хаджи-
нарион, Ончиритго Oалпгко. О. гой е хитра ласици, какво ла си мысли — скоро стараят ще
хвърли топи ,. Но нс се знсе, кой кого ще прсзарш. Ст. Л. Костон, Голем-нов. — Какви
жълтици сс ви питала. какзш пари? Нищо нямам! — П-г! — сряза го Фалип, — Не ма рхз-
правяй пия! Само глидхй да не хвърлиш шопа. приди да са ма казал къдс са га скрил. К. Капион,
Семейството ни гыкзиппс.
2. З-длъжнин-м, заберчляван и фалирам. Ти с гскхзх катш^тамх (дюкян, магазин) скоро
ще хвърлиш гопс. Генко. Ин. Визов, Под игото.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ФИТИЛИ някому али ссмо-г. Подстрекавам, подбуждам ня¬
кого за нощо. Кой скара ^с^шку^л^к^1^овца, га щлха да се избият братски.. .Те им хвърлиха
фиталигл, посл: стоят отстрани,... и си смият на уме им. Ст. Ц. Дикавпов, Сслкап души.
Ощт: Лукаан (пущам) / пусни фитили.
ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ХАРДАЛ. Дасл, Страхувам сс, плаши ст,
ХВЪРЧА В (ИЗ) ОБЛАЦИТЕ. Книж. 1. Възприемам нереално дейкгнитолноктти, не¬
правилно виждам обстановката, нощити; финтазирзн• Ти мс смяташ зс някаква влmьрнa-
чава жлна. глупава фангсзъорка, която хвърча в облаците, К. Кзлчсн, Двама н нонин грид.
2.	Въобразявам си, чт съм нещо повече, отколкото съм в действителност. Разтопен в някаква
коварна нежност към дъщсря са. той облсалвс. че всичко кхквого има, ще бъдс пак нийно
идин ден. но нека пя свикне с мисълта дс не хвърчи из облсцагс. а ней-главното — да не
смята родителите си зс милионера, Сн. Минков, Разкази н таралежовз кожи.
3.	Непрактичен съм, но умон да се справим с жпгсйкапгс въпроси.
Ощс: Хвърча по (н) нОбсс<та>. Лети н облаците. Книж, Вития н облицито /към 1 и 3
знач./. КНаж. Жинса н облиците -/към 1 и 3 знзч,/.
ХВЪРЧА КАТО МУХА БЕЗ ГЛАВА. Дасл. Мотан со, лутам со и нс съумявам дв
започни да нърши нсщо сериозно, смпкпоне, или но знзи какно трябва да върша; суета со.
Ощс: Върти со (хода) кито мухи боз глина.
ХВЪРЧА НАВИСОКО. 1. Издувам се, големея се.
2. Имам големи протсннип, икаан много, без да сс съобразявам с действителността. Какво
щс праза той без нея? ,,. Малък и ощс. деге и, хзърчи назисоко. тъй ще си о-гaне нхулиците.
Г. Карвклавев. Титул. — Сега младите все на политика ги азбиза — казваха друга, — ... —
Нависоко хвърчат, но ще га вадим, като ги нaти-нл Шсръо, накъде щи я подкарат, „Шерьо“ —
поза блшл гладът, К. Кипиев, При извора на животи.
Още: Изхвърлям ст (вдигам се) нависоко. Имам со нявпкоке /към 1 знич./.
ХВЪРЧА ПО (В) НЕБЕСАТА (ПО НЕБЕТО). Книж. 1 . Възприемам нереално дей¬
ствителността, неправилно нпждан обстановката, нощята; фантазирам. Той познаваше добри
срсдстс. между която живееше. не хвърчеше по нсбс-aпи, нс се горещеше. а с опитао-тпх
на вьзрa-пен чозск обмисляше всеки въпрос спокойно. основно, Г. Вълчев, А. СтрашИмирои
и др. н спомените на сънрононн[пниго кп.
2.	Въобразявам кп, чт съм нощо понечо, отколкото съм н действителност.
3.	Непрактичен съм, но умен дв со справам с житейските въпроси.
Ощо: Хвърчи в - (из) облици-о. Кннж,
ХВЪРЧ1Щ<ИЯ> ХОЛАНДЕЦ. Кннж. Човек, който постоянно скитя, но се задържа
дълго на одно мисто.
От холандккиги лотонди зв моряка, който со бил ззклол дв заобиколи поотрвждвщии пъти му нос
дори ако зи това му бъде необходима вечност.
Ощт: Лотящ<ш<> холандец. Книж.
ХВЪРЧИ МИ ПЕРОТО. Дасл. Имвм! авторитет, вслушват се н думите нп, мнението
ми.
ХВЪРЧИ МИ УМА. Губи си времето с нереални нещз, звнпнивим со с нещз, които
нямат роални стойност, пппои со. Нхй-безочливо взлх да се турям пук и там не всяко гърне
мерудая. Нетраплаво сядам з цлнгърх. та всачка да мл гледат и слушат кскзо говоря зс себе
-ы,Усетих как с пая ншзо-пш започнах да сс издигам. О. бунако, къде и хвърчал умът пи досега?
Г. Крити, Аз си знам.
488

ХЕМ ГОЛО, ХЕМ ГОЛЯМО. За чозен, нойто се горд-Е. надува, Без да има основание,
причина зт товт.
ХЕМ НАСРАНО, ХЕМ ГОЛЯМО. Вулг, Зт чоз—к, който е синовен, но от ч-столюБие
не ж-лае да - си призите.
ХЕМ НАСРАНО, ХЕМ КУКУГКА ВДИГНАЛО. Дшал. Вулг- За човек, нойто е зл-
нозен, ио и— жела— да си признае и с— държа високомерно.
ХЕМ СЪРБИ, ХЕМ БОЛИ. Ктззт се. ногтто чосен лснт н—що, но в същото зреме ие
му се ■хтр—твтг условията, при ноито мож- да се осъществи желанието му л зттоет и му се
искт то дт се изпълни, л не му се иснт. — Твойто и, дето сс казва, хем сърОш, хим' боли, Искаш
и не искаш. Страх ти с Ов не ти уловят стражати. Ст. Загорчано,. Ивайло.
Още: И сырБа, и Боли»
ХЕМ ШУГАВО, ХЕМ НОС НАВИРИЛО. За човек, нойто с— е зъзгордял неоснователно
въпреки недостатъците си.
ХЕМ ШУПЛИВО, ХЕМ НОС ВИРИ. За човек, който се държа надменно. надуто, б-з
дт имт основание, въпреки недостатъците си.
ХЕМ ШУТО, ХЕМ <ТИЧА ДА> БОДЕ. За човек, нойто. въпреки че стм е синовен,
обвиняет другите.
ХИТРА БУЛА В ПРАЗНА КУЛА. Дшзл, Зт умен чозен, но Б—днян.
ХИТРАТА ЛИСИЦА ВЛЕЗЕ В СТЪПИЦА С ДВЕ.Е НОЗЕ. Дшал, Вж. Хитрата лисица
право в тгыплцт, Аз вървих ден и нощ по Ошрште му [нт Йосиф], момчетата ми капнаха и биз
сън а без залък хлиО по некогаш тука люОите проплакаха от него и ннй-посли хштрзта лисице
олизи в стъпацн с двете нозе. Д. Гал—в, Гласовете зи чувам.
ХИТРАТА ЛИСИЦА ПОПАДНАЛА В КЛОПКА. Уког•р—бивт с—. когато хатър и оБикн
н—чест—н човек в стремежт сл дт изигра— другите, сам зтгтзвт, пропада. Домнн мшслише. че
си е изплъзнала от окото на работничките и че малцина се тая, които знаят за нейното на¬
пускане не фабриката. Но още не Другия Осн, слиО кето Домне не сс яви на смяната, новшнетз
се разнесе оъо флеирното отДеление. — Хитрата лисица попзйнзлз а клопка! Б. Болгар,
Близнаците.
Още: Хитрата лисица с двата (ч-тарат—) крана з напант (алютттт), Хитрата лисица
право з стъпища Диал. Хитрата лисица ел-зе з стъпица с дзет— ноз—. Дшел.
ХИТРАТА ЛИСИЦА ПРАВО В СТЪПИЦА. Дизл. Употр-бист се. ногтто хитър л
обинн. нечестен човек в стр-м-жт си дт изиграе другите стм зтгазст. пропада. „Щи седиш пред
консулството а всичко щс слеОиш! ГлиОай дз ни те пойушат гърците.“ „Не бой се, госпоДин
Винчио. Хитър съм нз“ Но ето влезе в ръцете им, Хванаха го здраво. Хитрата лисица право
а стъпацн. Д. Гтлез. Гласовете зи чувам.
Още: Хлтрттт лисацт злезе з сгыnает с дв-те ноз—. Дшал. Хитрата лисица с двата (четири¬
те) крака в капана. Хитрата лисица с двата (четирите) нрант в нлюстта Дшал. Хитрата лисацт
попаднала з нлопнт.
ХИТРАТА ЛИСИЦА С ДВАТА КРАКА <В КАПАНА^ УпотреБява се. когато хитър
и оБинн. нечестен човек в стремежт си дт изиграе другите стм загтзса, пропада.
Още: Хитрата сврака с двата крана. Хитрата лисица с четирите кран! з нтпант. Хитрата
лисацт с двата (четирите) нрант з клюсата Дшел, Хитрата лисица попаднала з нлопнт. Хит¬
рата лисица празо з стъпица Дшзл, Хитрата лисица влез— в стыпацт с двете нозе. Дшзл.
ХИТРАТА ЛИСИЦА С ДВАТА КРАКА В КЛЮСАТА. Дшел, Употр-бявт с—. ногтто
хитър и обинн. н—ч—ст—н чозен з стр-межа сл дт изиграе другат— сам зтгтзеа. проптдт.
Още: Хитрата лисица с двата (четирите) нрант в капана. Хитрата лисица с четирите крана
з нлюстта. Дизл, Хитрата сврака с дзттт крана. Хитрата лисица попаднала з нлопнт. Хитрата
лисица празо з стъпацт. Дшзл, Хитрата лисица вл-з- з сттпнцт с двете ноз—. Дшел,
ХИТРАТА ЛИСИЦА С ЧЕТИРИТЕ КРАКА В КАПАНА- УпотрЕбява с—. ногтто хи¬
тър и обанн. н—УЕттен човек в стр-м-жа си дт изигра- другите стм зтгазса. пропада.
489

Ощтг хитрата лисица и двата крика и кипина .Хитрата лисица е четирите (двата) крика
и клюсити. Диан. Хитрата лисица попаднала и клопка. Хитрата лисица право и стышца. Диал.
Хитрата лисица влезе и етьпица е деттт нозт. Диан.
ХИТРАТА ЛИСИЦА С ЧЕТИРИТЕ КРАКА В КЛЮСАТА. Диан. Употребява ст.
когато хитър и обикн. №^0—^ човек и стремежа си да изиграе другите сам з-газеи, пропада.
Оцт: Хитрата лисица е четирите (двата) крика и капана. Хитрата лисица и двата крика
и клюсити. Диан. Хитрата лисица попаднала в клопка. Хитрата лисица право и с—ьпица. Диан-
Хитрата лисица илезт в орница и двете нозе. Диан.
ХИТРАТА СВРАКА С ДВАТА КРАКА. Употребява се. когато хитър и обикн. нечестен
човек в стремежа си да изиграе другите сам загазва, пропада. — Ами ало чешмичлата спре!
— Няма !л опре — ... Да не мислиш, чк ши ои единственият буДана на тоя сеят. — Хитрата
овралл винаги ск нахлузва о двата крала! — ... — И това не бива да забравяш. П. Вежинои.
Звездите над нас.
Оце: Хитрата лисица е двата крика и канина. Хитрата лисица и двата крики и клюсити.
Диан.
ХИЧ ДА НЕ Е. Обикн. вметнато. Зи изразяване ни някакво предположение, ни ня¬
какви итрсптисoт за нещо; нaй-иaлaс, все наа. Няколко отсят бурета барут имано в ла¬
лето и лаяо почнали русите да гърмят, запалили го -. - Цъфнало калето като презрян пъ¬
пеш и заринало хич да не е шкот хиняёи турчумя. В. Мутафчиева, Летопис на смутното време.
Хич да не к, но Спао обича нас, простите, иначе защо ще ои залага пагона — за поя деяо лю¬
лее морето ни! Д. Добревики, Бунтът ни крайцера „Надежда“. Но веднага почувствува на¬
къде избива онзи и изписаният лист заигра между пръстите му — хич !л не к, размирниците
Държаха стотици саби около Едрине. че и в града. В. Мутафчиева, Летопис ни oиутистс време.
Върху халища и рогозки, чк и по плещите на мъжете се сипеха пламнали, насмонени главни.
Хич !а не е, гоели ще ок оякeспe, щом завами огън оя небето. В. Мутафчиеви, Летопис ни смут¬
ното време.
ХИЧ МЕ НЯМА. Просторен- 1. Нт съм добрт, нямам сили, отпаднал съм. — Аз оъм
малко болнав — рече яой., — повече край печката ок въртя- Пустата глава аое ме боли. Не
преспя ни денем по еёин-ёел пъяи, хич ме няма. Кр. Григоров. Еaздолкини. Чорбаджията.
лойта беше отар, но непатил много човкл. хич го нямаше. Още щом го Докараха [в затвори],
2шогари ое наземи . . - Лежеше лаяо мъртъв. В. Мутафчиева. Лттонис ни oмупистс време.
е. Самост. „ли в пemо. Нт мт бива за нтщо, неспособен съм, негоден съм. Само че нашата
артилерия хич я няма. Л. Стоянов. Холера. — И оная бригаДа срещу нас от „Янина дере“.
и яя да ое стегне. Нея пъл хич я няма! Т. Монои, Смърт няма. Мен в математиката хич
ме няма.
3. С нещо. Много съм злт и някакво 'тиошеине. не съм уредил нещ' както трябва. Откро¬
вено да яи лажа о продоволствието хич ни няма. Не ое намират сяолц. Кр. Григоров, Таич'
от Горсцвтт.
Още: Никакъв мт няма /във 2 и 3 знач. към 1 и 2 знач./.
ХЛОПА МИ ЕДНАТА <^ДЪСЮА> и ХЛОПА МИ ДЪСКАТА. Ненормален, побър¬
кан, безумен съм. Филип и Капя ое спаглеДаха- Филип мръёнл разтреперани пръсти преё гла¬
вата си и вдигна рамене. Той искаше да каже, „дъската“ нл Рашко хлопа! П. Стъаов. Гласове
от вековете. Когато Младен узна. че Прангаяа назначил нялалеа комисия, с даскала начело,
да му преглежда сметките, не ск дип оябРОнa. . - — Тия приказки на дертлии хора оа за
пара скъпи!. - . Даскала гони тоя !еяо духа. Аснъ нему кёнаша му хлопа. Т. Г. Влайков. В село.
Оцт: Хлопа ми едната чивия. Мърда ми едната дъска. Разклонила ми ст е дъската. Диан.
ХЛОПА МИ ЕДНАТА ЧИВИЯ. Ненормален, побъркан, безумен съм.
Още: Хлопа ми Едаит. <дъска>. Мърда ми Едната чивия. Диан.
ХЛОПАМ КАТО ВОДЕНИЦА. Диан. Иродоер. Прекалтно ииото, непрекъснато говоря,
и то обикн. празни приказки.
Още: Дрънкам (меля) кито воденица. Иро!оек. Дрънчи (трсaaи) като празна воденица.
Диан. ^е^одобр.
ХЛОПАМ НА ВРАТАТА (ВРАТИТЕ). За нещо — предстоя ди стана, да се извърши
и най-близко време; настъпвам. Аз не работя за ало, г-н Ранее. Не работя и за оебе си. — А
490

за кого? — За всички ... За утрлшнопо, пслто всче хлопа на uрaтaтс, О. Басипов, Тор. Ни-
довои-пвото капы и на фронта. и в галс, Резолюцията хлопа на врхтате на кхйзлрова Гер¬
мания. Истории ни Българин. Трябваш: дс си бърза с приспособявхнето на две стара жетварки
за -еноко-aчкш, тъй като бригадата нс получи оригинална. с kо-aтбхтс вече хлопаше нс вра¬
тите и нямаше закогс да сс отлегс а да сс чхка позече. Б. Обротенов, Сноп.
Още: Чукам нз вратятя (нритатс),
ХЛОПАМ НА нечия ВРАТА. 1. Искам, моли помощ, подкрепи от някого.
2. Дасл. Права предложение * зи женитби нз нена.
Ощо: Хлопам нз нсчая порти. Тропим (чукзм) нз ничия нрзти.
ХЛОПАМ ОТ ВРАТА НА ВРАТА. Ходя при различни хорз и настоятелно ти моли
зяДомощ, подкрепя. Започна дх хлопе оп зрата на зрашх, И. Митон, Проз бури.
Още: . Хлопим от портя нз порти. Чуким (тропам) от нрзтв нз нрята.
ХЛОПАМ ОТ ПОРТА НА ПОРТА. Ходя при различни хора и нзстоитолно ги моли
зз'пенещ, подкрепя.
~ Ощо: Хлопам от врати нз врята.
ХЛОПАМ ПО ВРАТИТЕ и ХЛОПАМ ПО нечии ВРАТИ. Ходи при различни хорз и
нзсгонтолне ти мола за помощ, подкрепя. И той пик заговора за момичето от „Балкан“
—заради еднх крадла трябва да хлопа по чужди врати и да безпокои хората, М•Миритнсаи, Ми¬
тко Пзлзузон. Бездомен, горък чужденец. / сз хлопам морин по вратите. Н. Липпев, От¬
ровна нпкъп мо похити.
Ощо: Чук-м (препян) по нритито. Хлопам по портите.
ХЛОПАМ ПО ПОРТИТЕ и ХЛОПАМ ПО (НА) нечиа ПОРТИ. Ходя при различни
■ хорз и настоятелно ти моли за помощ, подкрепя. През 1598 годннх избухнало търновското
зъ-пснaл срлщу турцитс, от Никопол бил Тодор Баланс, който непразно хлопал по чужди
порти зс помощ, Ст. Стзнчон, На раздумка. Пак ще правя борч и пак ще хлопам по чорба¬
джийските порта, Хар. Русов, По стръмнините. Тръгнала -улшмaалсрцы покрусена към сзосто
-еuо и по пътя разказвали тук и яем на кош знсокн порта хлопала, откъде какво им отвърнали,
докхто сс намерил сдан вьгuaтср от Мендрацх да ам даде ум, Н. Х-Итон, Шумки от тибър.
Ощо: Хлопам по вратите.
ХЛОПНАЛА МИ Е ЕДНАТА ДЪСКА. Побъркан съм, полудял съм. — Нaртшзaниnи
нспаднаха -елото! — извика момчето , . . Млшваршт: се извърнаха и сс спогледаха. Нл беше
ла хлопнела едните дъскс нх гозн дaнгaиaк. е? Г, К-р-слязои, Ленко.
ХЛЪТАМ КАТО ООПОЙ. Дасл. Ниодобр. Вж. Хлът-м кито кучо <по чуждите порти>.
ХЛЪТАМ КАТО КУЧЕ <ПО ЧУЖДИТЕ ПОРТ». Дисл. Ниодобр, Ходя без работа.
Ощо: Хлотам кито копоИ. Дасл. Неодобр,
ХЛЪТВАМ / ХЛЪТНА С ДВАТА КРАКА. Изпадам н много тежко, безизходно по¬
ложение; опропастин-м ст, пропадам. Ако бяха го задържала. а ако бяха го nроверaии, щсшс
дх хлътни с двата крака. Г. Кир-кп-вен. Лонко. Добри чс Желязко са ымаше верна хоре. . . ..
а то дх останеше на тсказа мазница, адсшс с Света кракс дх хлътне, Г. Кир-слинен, Селски
истории.
Още: Затъвам / затъна с двата кряки.
ХЛЯБ НЯМАМ ДА ЯМ. Крайно бодон съм, боз вкнкиквп средства съм; гладувам. Еле,
кай. някой дсн, аз ще поприказвам с нля и капо дойдеш, щс га кажа, кай, може пък дa,-киони
Сх ге вземи, Е хубаво, ама жлнапс се държи на цснх. хляб няма дх яде. ама нХ, нл ще, Й. Йов¬
ков, Чифликът крзИ трзнпната.
Още: Нямам трохи хляб.
ХОДИЛА ЦАЦА НА ВРАЦА.' Дасл. Употребив- сс, котито никой нс успсо дв постигне
цолти ct.
ХОДИЛ В (НА) СГАМБУЛ, А ЦАРЯ НЕ ВИДЯЛ. Ирон, Зз чонтк, който т пропуснал
дв извърши ний-нижното или дв забележи ний-очсвидното.
Ощо: В Цариград живал, цяра но видал. Ирон.
491

ХОДИЛ СЪМ БАРЕМ ДВА ПЪТИ НА ВОДЕНИЦА. Диал.- Не съм неопитен, имам
опит.
ХОДИЛ СЪМ НА БЛАГА ЧЕРКВА. Дшал, Понтпил съм се.
Вероятно от обряд з Одринските селт след гроздобер. при който слтгтт само кокошка и сладко зиио.
(П. Р. Славейков. Български притчи или пословици и характерни думи, П, с. 197).
ХОДИ МИ В (НА) УМА. Дшел, Спомням си, сещам се смътно. — Нещо мш хойш о уме,
като чс ш тиби съм -вийяла някога. и твоя брат хусарина —тихо каза Елена, Ст. Загорчинов,
Ден последен. — Хойи ми на ум нищо. той сякаш същите думи казн — от Григория сш чул:
„Бог е с теОс. вътре в тибе.“Ст. Загорчаноз, Ден последен. — Тиб май аето та хоОи а ума.
Ноейл]? — обърна се Дамян ваизапн] към Ивайло. Ст. Загорчиноз, Ивайло.
ХОДЯ ПО НЕРВИТЕ някому, Дразня, нервирам някого. Стига сш се рвзхожОел наприО
назад, хоОиш ми по нервите,
Още: Ходя по и-рсат— с налъми. Жзрг.
ХОДЯ ПО НЕРВИТЕ С НАЛЪМИ някому, Жарг. Вж. Ходя по нерват— някому1.
ХОДИХ ДО КРИВА ПЪТЕКА. Не успях дт стигна дотам, докъдето зъзнтм—рязах
и се зтрнах от пътя.
Ощ—: Ходих до нрава пътя. Дшал, Отидох (стигнах, щ— идт) до нрава пттент /е 1 зиач./.
ХОДИХ ДО КРИВА ПЪТЯ. Дшал. Не успях да стигна дотам, доктдето възнамерявах
и с— зърнах от пътя.
Ощ—: Ходих до нравт пттент.
ХОДЯ БАСТУН БАСАРАК. Диал. Пристъпвам бтзно и с отмерени мтлки крачки»
ХОДЯ БЕЗ ГАЩИ. Дизл, Дет— стм още.
ХОДЯ БОС ИЗ ЛУКА. Втртт нередности. постъпвам безотговорно, нтто ие с— лнтЕ-
аетузаы от р-д, прилича— или законност.
Още: Газя Бос аз лука.
ХОДЯ ГОЛ И БОС. Живея крайно Бедно. голям сиромах стм. — Кекео тс придум¬
авши старецът преОш малко? ... — Де ни хойя в Америка. Тук Оа са остена, — Та Ов хойаш
гол и Оос като него, Ал. Бабек, Малкият —мигрант.
<ХОДЯ ДА> НОСЯ ДЪРВА В ГОРАТА. Дшел, НиоОобр. Върша нещо безсмислено,
излишно.
ХОДЯ ДА СИ ПАСА ДЯВОЛИТЕ. Дизл, НиоОобр. Занимавам се с празни работи, губя
си зремего.
ХОДЯ ДА СИ ТЪРСЯ УМА. Диал, НеоОобр, Губя си, пилея си вр-мсто напразно от
разсеяност.
ХОДЯ ЗА БОГА РАДИ. Дизл. НиоОобр, Губя сл зрем-то. върша безполезна работа.
ХОДЯ КАТО ВЪРТОГЛАВА ОВЦА. Дизл. НиоОобр, Пилея си вр-м—то Б—зпол-зно,
моття се Без работт.
ХОДЯ КАТО КИХАВИЦА. За слух. мълва — бързо се разпространявам.
ХОДЯ КАТО МУХА БЕЗ ГЛАВА. НиоОобр, Мотая с—, луттм се и и— съумявам да за¬
почна дт зъртт нещо сериозно, смислено или ие зная нанео трябва дт еърлт; суетя се. Ял-
калко Она бай ПонОьо хоОешс като мухе без глава, Г. Ктртслтвов, Чииовнлу-саа история.
Още: Въртя с— нтто мухт б—з глава. Хзтрчт като мухт без гласа. Дизл,
ХОДЯ <КАТО> НА ЧУЖДИ КРАКА. Изпитвам силен страх. От иОнн нейеля -нямз
електричество по нешате улице а оечир като се пршОшрзм хойя на чужда крака.
ХОДЯ КАТО НЕДАРЕНА СВАХА. Дшел, Много стм недоволен, сърдит и намръщен.
Още: Ходя като свата б—з дтроз—. Дшел,
492

ХОДЯ КАТО - НЕДОБИТА КУЧКА. Диал, ^одобр. Скитам бтз работа и от къща на-
къща или из улиците; шляя ст.
Ощт: Ходя като недобито нет. Диал. Ирод0бб.
ХОДЯ КАТО нТДОвипо ПСТ. Диал. Иродоеб. Вж. Ходя кито гедДвит. кучка.
ХОДЯ КАТО ОЙ МАРА. Диан, Н^добр. Скитам ст. шляя ст бтз работа. Пратиха
огодежници да я вземат за оина ... Стига е ходил лато Ой Мара по оолацияк, Г. Крати,
Аз си знам.
ХОДЯ КАТО ПИСАНА КОКОШКА. Диал. Имам големи грижи, ядове и не зная каки'
да нравя; станал съм разсеян от неприятности. трудности и ст чувствувам зле.
ХОДЯ КАТО ПОГЪЛНАТА ИГЛА. Диан, Ико!о^б. 1. Пилтя си времето напразно,
губя си иртмет' безполезно; шляя ст, мотая ст.
2.	Трудя се неуморно, непрестанно.
ХОДЯ КАТО ПРОЗЯВКА ОТ УСТА В (НА) УСТА. Зи- слух. мълви — бърз' ст раз¬
пространявам.
От приказката зи ревнивия мъж. който решил да беси жена си,като видял, когато били на някакво уго¬
щение, чт жтна му се прозинала, след нтя се прозина. и съседът му. котто той счел за някаква уговорка помежду
им. Докато обикалял и гората да търси подходящо дърво за бтсент, жени му г' попитали защо обикаля ' от
дърво ни дърво кито прозявай. Тогава той разбрал, че жена му се т пр'зинала неволно и ст отказал ди я беси.
ХОДЯ КАТО СВАТЯ БЕЗ ДАРОВЕ. Диал. Вж. Ходя като нтдартна свиха.
ХОДЯ КАТО СЕЛСКИ КАПЗАМАЛИН. Диан, Държа се иадиеинс, надуто. горделиво*
ХОДЯ 'КАТО СЯНКА. 1. Имам извънредно лош, съкрушен, отпадаил вид; психически
съм разстроен. През тези три дни Станка ллюмна, посърна. занемя. Ходеше лаяо оянлл, Г. Ка-
риславов. Обикновени хора.
2. След някого. Неотстъпно, итстклснис следвам, съпровождам ипк'тс. И - децата нл Кочо
... бяха лаяо омагьосани оя Ния . . , Благой, по-голямояг (- . .) ходеше поДир нея лато сянка.
Д. Тилеи, ПрЕса-нскитЕ камбани.
Оцт: Влека ст (влача ст) като сянка.
ХОДЯ НА ХАЛО БАЛО. Диал. Шляя ст. мотая ст. губя си времето напразно. Трябва
!а ое заеме сериозно да. работи, а не да хо!„ на хала бала.
ХОДЯ ОТ РЪКА НА (В) РЪКА. 1. Последователно -съм вземан ту оп един, ту от друг
за кратко -време.
2. Последователно бивам използуван или ставам собственост ту ни един, ту ни друг. Песента
беше просял ... но лаяо новост, пя се преписваше и ходеше оп ръка на ръка между поборни¬
ците на българщината. П. Р. Славейков, Български притчи или пословици и характЕрни думи.
Още: Минавам (вървя) от ръка на (в) . ръка.
ХОДЯ ПО (НА) АЛЕН ФЕС. Диал. - Нт си гледам работата, шляя ст. губя си. пилея
си иртмтто напразно и не ст тревожа от това. нехая.
ХОДЯ ПО ВОДАТА на някого. ^одобр. Безропотно изпълнявам желанията ни ня¬
кого, подчинявам ст напълно на волята му. — И у нао е шала. Росето вое па еоёаяа ми
ходи — олуша ме. К. Петканов. Без дтца.
Оце: Вървя но водата. Иeодаек,
ХОДЯ ПО ' ВЯТЪРА. Диал. Никак не умея ци си върши работата, трудя ст без полза.
Ощт: Ходя си за този, дето духи. Диан.
ХОДЯ ПО ГАЙДАТА на нялого. Иeоёаер. Изпълнявам безропотно желанията и за¬
поведите ни ипксто. асo-ъпвaи тики. както той иска, слушам някого във вoнкaо. Няма я вече
оная шантавата Гана, дето им хоДеше по гайдата! — уверено лаза Гана и погледна Пеело
с чисти, открити Очи. Ст. Ц. Даскалов, ГтублеиoКитт- Липи. ~
Ощт: Играя (вървя) по гайдата. Уйдисвам - по гайдата (яа гайдите). Диан.
493

ХОДЯ ПО ЖЕНИ“ Зя мъж — развратничи» • Кажи дс. кажа! По жена ли ходи, или
е комсрджа.я? Л. Станси, Поглед от хълма.
ХОДЯ ПО ПЕТИТЕ нс някого, 1. Неотстъпно, неотклонно кпедвин, съпровождам
никого, но ст отделям от никого. Не е той Сойка на Радомир, да ходи по петате му, да го
кътка. М. Смилови, Друм ст нит.
2. Следя, дебни никого.
ХОДЯ ПО СЕБЕ <СИ>. Дасл. Извършвам о^то^твони физиологична потребност.
ХОДЯ ПО ТРИСТА НЕВИДЕЛИЦИ. Даал. Пилон си нвпризно времето; мотан сс,
шляя ст.
ХОДЯ ПО ЧУЖД АКЪЛ. Мекушзз, безхарактерен и без собствено мнснио и от¬
ношение към нощитя съм, поддавам се нв влияние. Шлстдлсстте вечи гонам, а още не мо¬
жахме дс си научим да не ходам по чужд акъл, Н. Маринов, Родинита е кзно одни.
Още: Водя се по- чужд акъл.
ХОДЯ ПО ЧУЖДИ ВРАТИ (ВРАТА). . Прехранвам со, пропит-вим со с риботи кито
ритай. Затуй забягнах аз, Седим годанш ходах по чужда врата, Й. Йозков, Албони. Един
бе Чавдар войвода — 1 сдан нс баща и майка, / ... / хлапак дванхйсет годашсн, I овчар го
деди майка му, I по чужда зраши дх ходи, Хр. . Ботон, Хайдути.
ХОДЯ СИ ЗА ТОЗИ, ДЕТО ДУХА. Дасл, Вж. Хода по нятърз.
ХОДЯ С ПЪРВАТА СИ ГЛАВА.. Дасл. Не ми т дошъл умът, но съм поумнал още.
ХОРО ЛИ ИГРАЯ и ДА НЕ ИГРАЯ . ХОРО. Ниодобр. Не стон боз работя (при гневен
отговор, когато трябви да се подчертае, чс лицото в моменти о зието с работя). — Работи
имамм ... — А пък аз хоро ла играя ? — сопнс се фелдшерът. — Аз кскзо превя ? Аз нс работя
ла? Й. Йовков, Жонско сърце.
ХОРО ТАРАТИНЦКО КЕ ИГРАЯ нх някого, Диси, Що ризптраззн, що разаирвин
някого.
ХРАМ БОЖИ. Дасл. Хлаб. Дс мл прости храм божа, П. Р. Спивтйаон, Бъптвркап
притчи или ноклевпни и характерни думи. Дс ми убие храм божи, П. Р. Сл-нейков, Българ¬
ски притчи или пословици и характерни думи.
ХРАНА И БРАНА. Нренебр. Хорз от всикакън нид, сбирщини. Събрала сх там храна
а бране и решима акъл да им дхзхт, дх мл учат кек се работа.
ХРАНЯ КАПИИ. Даал. Подкупнам начапстваги, за да си подреждам рябот-ито, кзкто
желзи.
ХУБАВА РАБОТА. Възклицание зв израз ни недоволство, неприятни изненада или
възмущение. Хубава работе — подзе подофицерът — щс бягам:! Как тъй щс бягам:! И. Йов¬
ков, СОдомте. Хубава работа, Райки, хубава работе — зхфсна Тинке, Нели щешс уж — бо-
жлм дх мл викаш ? Т. Г. Влийкон, Дядовата Слзвчови унуки. — Щс о-тснсш — утре ще за¬
минеш! Рхлев сс шзпраза: — Хубава работа! Ти зналш ла. че жънем сега? О. Васмяез.
Тор.
ХУБАВ КАТО^ ПРАСЕ В^ПОМИЯ. Ирон, Много грозен и мръсен.
ХЪК МЪК и Х^Ю^<<^^:>	С колебание и нтуденопктвпе, сгскнтнпо. Хък-
мък, гой си -ъглaслиa а предхви телеграмата по телефоне, Ст Ц. Дзскилон, Сгубпенскпго
494

липи. ДяОо Метийко нямз ннкъдс Оа шава Хъке мъка. па отвори уста: — Ете, от ПоОуени
съм, Елин П-лан, ^reo ден. ЕОне вечер нямз я наша Гине, ... Не сутринта иде Гина а водш
еОин дангалак. Хъкатн. мъката „Щи се женим“ казват, Б Николов. Късмет.
ХЪРЗУЛВАМ / ХЪРЗУЛНА <ЕДНА> ДИНЕНА КОРА някому. Дшел. Хитро из-
мтметм, изигравам някого, оБлнн. ктто му попречвам дт осъществи нещо. Временете. бате,
сега са тзкиоз, че докато ти търсиш правдата, ще тш хьрзулнат идна Оинснз кора. ще тш
нахлузят еОин оглевник, та Докато свят свитуен ни ще се опрноиш, Г. Картслами. Обикно¬
вени хорт. Те се Държаха за своя кокал, а нз вас хкрзулнаха сОнз Оинснз кора, Г. Картслтсоз
Обикноз—нл хорт.
Още: Слтгтм / сложа (подлагам / подложа, турям / туря, турвтм / турит) динена нора.
Подхлтзвтм / подхлъзна нт данент норт. Удрям / удтря динена нора. Дшел.
ХЪР МЪР. Ктртне, разправия, недоатзумение, Тая гоОшнз . .. Четиреси и първата
Ое пак имаши някакъв хър мър а межДунароДната ситуация. П. Н—зитномов, Бяло и черно.
495

u
ЦАПАМ КАТО МОКРА ПОЛА О ГЪЗ. Дшел. Вулг, Говоря много л Б-з да мисля;
говоря празни приказни. Не й спира устата. цял Оен цапн кето мокра полз о гъз,
Още: Плещя нато мокра нолт о гъз (бедро). Вулг.
ЦАПАМ СИ РЪЦЕТЕ с някого. нето шлш самост. Обикн, с отршц. Иззъртвтм някакво
непочтено, нечестно д—ло, каеитыпленле ила вземам участие з н—що нЕчестно, някткео пр-*
тrтпленле, Но вае сш стоите настрана, пък ние, питаме офицери, са цепами ръцете, ., — За¬
бравяте, чи аз съм прокурор. ПоОписвам смъртна прасъОш и пледирам зе смъртна наказания.
Тъй чи не стоя а ни мога Он стоя настрана, Ем. Сттн—з, Ив. Кондтрез. — Ами зко стене ня¬
кой метиж? — Тъкмо затова не ща Оз Оъдн тук, Думе да ни става пзк да вървя из сслатз Оз
си цапам ръцете, Ем. Сттнез. Ив. Кондарез. Черния Кольо намества карабината на рамото
сш — не можи да шзОържш нз мълчанието, — Защо ни каза какаото те питаха бе? Сега да нс
сш цнпам ръцете с тсбс, С. Сиври—в. Завръщан— след бягство.
Още' Мър^ са ръцете. Валям си ръцете. Дшел,
ЦАПНАТ В УСТАТА. Който оБача дт говори неприлични, цинични дума; циничен.
Ни е лош човск—промълви Домнн.—Ни е лош, ама с цапнат в устета. Ни знаеш какво може
Оз изтърси, Б. Болгар, Близнаците.
Още: Гтлттен з устата. Дшел.
ЦАР МИ Е ДО КОЛЯНО. Дшел. Много стм радостен.
ЦАР НА ЗЕМЯТА. БОГ НА НЕБЕТО. Укота-бява се зт подчертаван-, ч— някой —
изпаднал з тежно положение и няма кой дт му помоги—. Какво Оа сс прави, нямз кой Ов ми
помогне — цар нз земяте. бог на неОето,
Ощ—' Бог високо, цтр далеко.
ЦАРСКА РАБОТА. 1. Който е много добтр. много хубав, изключителен. АОи кой те
неуча да готвиш тъй сокове ... то Оа сш облажиш пръстите; а сладко, миризливо, а шербет-
лшя — царска работа. Ц. Гинчев, Гтнчо Кос-рната.
2. Който е миого таык, зелинол—п—н. Салонът бсши богато нарсДсн—царска работа. Тя но¬
сеше една Орихи — царска работа.	*
ЦАРСТВО МУ НЕБЕСНО. Употр-бявт с—. ногато с добро чувство се споменава по¬
койник. Бог Оа го прости твоя стопанин, царство му небесно — прекръсти си той широко,
В. Геновсн!, Седем години.
ЦАР СЪМ НА ЖАБИТЕ. Дшел. Нр]а, Нннтнъз не стм.
ЦЕДЯ ДУМИТЕ СИ. 1. Изговарям бавно, натъртено всяка дума отделно. —— Не мога
Оа са спомня — все тзкз цсдеши думате са началникът. П. Спасов, Хлябът нт хората. Помни,
момчето мш — започна той бавно Оз цсдш думити сш, — Англия никога не е загубвали война.
Д. Кисьов, Щастието не идет само.
2. Говоря мтлно, скъпя думите си. Вярно. откекто бяха дошла квартшрвнтшти. Онща й не
беснееше така, както по-рнно, Стискаше зъба и цеОише тежка, обидна думш, С. Черниш-з,
Вятърната мелница.
Ощ—: Цедя приказните си.
496

ЦЕДЯ ПРИКАЗКИТЕ СИ. Вж, Цедя думите си. В къщи се държеше студено като чуж¬
денец. Нл йпрогазорлчлшл з ни1що, но цедеш: пршксзкштл са. мълчиш:. А. Гуляшки, МТ станции.
ЦЕДЯ СИ ОЧИТЕ. Дасл. 1. Мори со от много четено, шов или други работа с 'очп.
— Майка са повърнах аз тая нощ оп рсй-ките . врага ... не можа дс надзас нх себе гой а
додаде зсмa-лсн: — Тя цял живот зс мен се и бъхтила и са е ^0^ очати, аз дх бъде тук.,
пък тя... П. Ю. Тодоров, Р-Иският ключар. Като видя, че зс сдан само вид трактора. ама из¬
писана дл-лпкa брошура а стотаци страници, Харелсн се -тъпи-a от смущснал ,,, Трябваш:
ли да цеди очати са над тая безбройна редови? А. Гулашки, Село 'Водроно.
2. Пличи много или продължително. Андроницс даза веч: воля на сълзите са . ,, — Нсдлй,
нсдей си цсди очите. П. Ю. Тодоров, Нозистя Борини.
ЦЕЛУВАМ / ЦЕЛУНА ЗЕМЯТА. Обнкн, в св, зад, Подагр, Пвд-м, проси-м со на земята.
Ощо: Измориам / изморя земята. Подагр.
-ЦЕЛУВАМ / ЦЕЛУНА <И> КРАКАТА . някому, Обикн. в нс-в. зад, 1. Ззкнпдоттп-
ствунлгм голям- благодарност, признателност ни никого зв доброто, което ми е напрИнил.
Ако тя би склонила да се върни, той би паднал на колене пред нля и би й целунал кракхтс.
Из. Вазов, Нори.	ч
2.	Държа со угоднически, сорвилно пред някого; педназзвн се, нодлпзурктвуван. Англл
Ксзлскъг,,,, , ахмл-то награда за дилхта си — повхиaи се нс земята, -ыиибaн от дссспина
куршума,,,, Бъобте. турцапи приз 1876 г, тека са постьпсие с придатилнте и с оная по¬
корна глези, които сх отивал: да ам целуват крексте и дс се предават, Зах. Стоянов, Зинисап
по . бъпгзрсапте въстании.
3.	Изпигван дълбоко уввжонис прод никого зв ногонито ценни аииоcтви, проклинам со пред
никого. — Ноанaвспл ли се? — попитах С. — Дс, поя човек е Петър Зазоев. а заслужава
зсачка дс му целувам: краката, , , , И Ма добродетел. Има ощс високо благородство, Има
^бамни героизма, -ебеоmрицснил. Глидайп: Зхвосва, Ив. Вазов, Хамалинът.
Ощо: Цолуням ръкк<та> (ръцц<те» /към 1 знач./.
ЦЕЛУВАМ РЪО^-<Т^:> (РЪЦЕ<ТЕ» на някого, Закнидeтeлcтвyвaн голяма бла¬
годарност, признателност ни никого за доброто, коото ми т направил. — Лазар Глсушиз
пращс. тлп-ияпс; баща му я правил, Ще праща — охо! И ръка ще ма цилуза Сажи. Д. Твлев,
Прекпинскпго камбани. Точно яуй обяснявах нс обтиа-кия съвет: да ам подарим, казвах,
този пяськльк, хляб щл на доне-aп хората, А те като сл аaыасnuлш! Нямало къде дс писсм
магаретата са. ., А сега, . , ръка ма цилувег. Хар. Русон, Под земята. — Като узлдомах
■Зснкогиу, че се каним да оправям: сана му, знслш ла що ми речи? „Ех, гдл да можепл дх го
зксрстл в пътя — ръце щл за целувам, зака, ръци! Тъй да знаете!“ Б. Обротенов, Сноп. Ра-
ботсяа и не красноречие да ми продаваш,,. — каква полза от думи? —— е дс помогнеш на
злото ... да азнемираш лика,,. Аз ще га целувам ръка, ако нспразаш шова велико огкратае,
Из. В-зон, Сп-дкодунон тост ни държавната трапези.
Ощо: Целувам <и> крякатя /з 1 знач./.
ЦЕНТЪРЪТ НА ТЕЖЕСТТА. Кнаж, Най-нажното, най-същественото н нощо, онови,
на което трибзв да се обърне няй-голямо внинанпо• Но нсй-голямото мсй-mор-mво з -ьрсз-
новхнаепо а удсрнaчл-твото се съ-пои в шова. центърът на тижлсттс да се постава на
сръчностгс, ловко-ттх, сьобрaаиmлиносшma, Г. Димитров, Какво о необходимо зв успехи
ни удзрнпиоствего и съровнениниоге. Центьрьш на теже-ттa пада на следното обстоятел¬
ство,
ЦЕПЯ БАСМА някому, [Чисто', Бикна ли що ценя и аяаве (защо) цепя бисмз някому}.
Държи сс вни^атолно, учтиво към никого, проявявам ннининпе, снизходителност, стария се
дз но то обиди или засегни. — Опвлдлтл таза жена настрана —.... Думитл нс Мачкан
като че попаднаха з безлюдно nросmрсн-пво а никой не се зае да изпълни заповедте му,
—	Какво гледате ?,, . изгругс той сърдито, — Бесмс ла щс ам цепим, Д. Динен. Тютюн. Фелд-
фибелъг тьржестимвaше, чс е успял дс вкерс з пътя гоя разюздан младеж. а затова по-късно,
когaтермгслил някой зойнак. обичаше да казва самодоволно на своя флидфлбсл-ки жаргон:
—	Аз гскнвс гиракаги съм укропязал, те на гибл ла басма щл щипя! Св. Минков, Слянониаг
фолдфобол. —— Ти — казвам, — попи. защо цепшш на Маня бесме, та му ни кежиш направо,
че заплатата му е под запор! Н. Хайтов, Диви разкази. —— Хайде, омитай си. — Какво му
цспаш басма, бл! Глий как мл украси това дс-kaлче —— изръмжа другият, Ем. . Мянов,
Моото първо лято.
32 Фрязоопогпион речник, т. 2
497

С ояриц.: Не ценя басм. нялому. Рязък, груб съм към някото. не ст интересувам дали шт
го обидя или засегна и държанието си. — Защо й говориш - с шалъв - груб шан ? Не й цепиш баома,
ама яя щк ти се разсърди!
Произлязъл е от любезните уговаряния на търговиите при продаване на басма. друг плат или изобщо
някаква стока (Ст. Илчеи, Опит за сбпcиенне ни ипa'н поговорки. Български език, 1958. кн. 6, е. 517).
ЦЕПЯ ВЛАКНОТО <НА ДВЕ>. Диан. 1. Голям cиетaаджнп съм, голям скъперник
съм, нравя тънки oиттан.
2. Диал. Голям - майстор съм.
Ощт: Цепя косъма <на две >/към 1 знач./. Цепя конеца (сламката) /към 1 знач.!. Диан,
ЦЕПЯ КОНЕЦА. Диан. Вж. Цепя косъма <на цие>.
ЦЕПЯ КОСЪМА <НА ДВЕ>. Голям cиетaaджнп съм. голям скъперник съм. правя'
тънки сметки. Израсъл беше в сиромашия, . - . Научил ое бе !. пести, лооъмл нл две да цепи,
калта думаха дряновци за талига като него. Д. Мaркевcкн, Дошло т време. Смешен е ягй,
и стипца, деяо се вила. косъма на Две цепи. Й. Йовков. Вечери и Антнмсвcанп хан. Всяла
гоДина Киро вземаше на квартира и нялой учител- Иёеха и учителки, но тай ги връщаше.
„Жените са стипци, цепят лооъмл и разполагат в цялата яи льma и с цянаяа яи покъщ¬
нина — казваше - той у Дома ои. — Оп яях печалба няма.“ Г. Караславов, Обикновени
хора. Стипца ои ти, Барабане, голяма опипцл! Ене откак лъща заправи, лооъмл на две цепиш.
М. Мирчтиски. Тихо пристанище.
Ощт: Цепя влакното <на дие> /и 1 знач./. Цепя конеца (сламката). Диан.
ЦЕПЯ <СИ> ДЪСКИ <ЗА КОВЧЕГ >. Кашлям ииот' силно.
ЦЕПЯ СЛАМКАТА. Диан. Вж. Цтпя косъма <на цие>. — И ок караме за празни ра¬
боти, цепим оламлаяа. а греДата, дето ни злёигат eкспнаaяaтак„тe — не виждаме. Г. Ка-
раслаеои. Селски истории.
ЦИГАНИН ПАСТЪРМА СУШИ ЛИ. Диан. Употребява ст, когато някой очаква или
иска нещо оттам. 'таъдет' т ний-ктпсдхсдящс.
ЦИГАНСКА ВЕДРИЧКА. Диан, Разнообразно и разнородно смесване ни ястия.
Произхожда от обичая и миналото циганки ца обикалят къщите слтд заговез^ и да събират нaй-рaзлнкин
остатъци от вечерята ни зaтоитзин. аато всичко слагали заедно във итдрички. - (Д. Маринов. Думи и фрази-
от Заа. България. СбНУ, 1894, X, е. 231).
ЦИГАНСКА ВУЛИЯ. Ирон. Нешо. котто побира мисгс. сбнки. най-разнообразни '
и ненужни неща. Няма вече !а ми даваш, Да ям. Стомахът ми да не е циганска еуния. • Циганска
еуния и калугерска торба еое едно. Погои.
Оцт: - Циганска торба. Иран-
ЦИГАНСКА ЛЮБОВ. Тенекиена птчка. aсптс иисгс бързо се пали. гори буйно и лесно-
изстива. Бяха запалили циганската любов, лояяо по цян ден бубамата.
ЦИГАНСКА ТОРБА <БЕЗ ДЪНО. Иран. Вж. Цигански вулия.
ЦИГАНСКО ЛЯТО. Последните по-топли дни пртз есента, обикн. след Димитровден.
Есента са проточи с Дълго циганско лято. жълтото ноемврийско слънце огряваше старата
уничла с нейните начупени стрехи. Ем. Станти, Иван Конц-рте.
Ощт: Гнрсмишко лято.
ЦИГАНСКО МЛЯКО. Диан. Мастака.
ЦИГАНСКО СЪРЦЕ. ИРоДаер- Нетърпелив или страхлив човек. — А бе, Кабнеш-
лоз, . . — каква беше пая луДося оя тебе? Из един път дохождаш и ое озоваваш заё гърба
ми, и захващаш да ревеш капо бурия. Циганско сърце'— лаза Огнянов. Ив. Вазов. Под игото.
ЦИФКДТА СИ ДА НЕ ХВЪРЛИШ НА НЕГО. Диан, Грубо. Много е грозен, мръсен
противен. Он пеела, цифлаял ои да не хвърлиш на него.
Ощт: Сопола (алюшката) си ца не хвърлиш на него.
498

ЦИЦАМ ОТ ДВЕ МАЙКИ. От две местт извличам облтги зт сеБ— си. Той с
голям хштриц, глсйа - Оз цаца от Ове майка,
Ощ—: Суча (бозтя) от де— майна.
„Ц“ НЕ КАЗВАМ / КАЖА. Съвсем нато не възразявам. Р]гат] - той му каза, че го
и вшйял на местопрестъплението, той „ц" не може да му каже. Е Ако ти му кнжеш всшчко
товз направо, той „ц* няме Оа ти кежи.
ЦЪРВУЛИ НЯМА, ГАЙДА ИСКА. Нр]а' Употребява те, ногтто някой иска
нещо ненужно. при положени-, ч— му лuптет нтй-неоБходимото. Нелягзй сш парцалите,
г]Лтек]I За какъв Ояс ти и райш]' Цървули нямз, гейОе иска! К. Кт.лчез. Живит- помнят.
Цървули няме, гайОа иска — и твоята е тъй, Ни вшжОаш ли, че нямеш ршзз на гърба си, ами
.свите си тръгнел' Он оправяш. В. Нешков. Настъпление.
Ощ-' Цървула няма, гайда купува. Дшел. Ирон. Гащи няма, гтйдт нтаа, Дшел. Ирон.
ЦЪРВУЛИ НЯМА, ГАЙДА КУПУВА. Дшел. Ирон, Вж. Цървула няма. гтйдт иснт.
ЦЪРВУЛ МЕ РИТА. Командван стм от необразован човек, от простак. ДокъОи Дожи¬
вяхме цървул Оа нш рита,
С отриц: Цтрзул не м- е ритал. Не съм бил номтодуван от необразован човек, от просттн.
ЦЪФВАМ / ЦЪФНА КАТО КРАСТАВИЦА. Дшел, Ирон. Накан не съм добре, не
успявам. и— пронопситм.
ЦЪФВАМ / ЦЪФНА КАТО ЛИПА У ПОЖАР. Дизл. Ирон, Никак не съм добре;
не успявам, не прокопсиам.
Ощ—: Процъфтявам / процъфтя (раззеленявам се / разз-лен-я се) нтто лапт у (в) пожтр.
Дизл, Нр]а'
ЦЪФНАЛ И ВЪРЗАЛ СЪМ [ЩЕ ЦЪФНА И ЩЕ ВЪРЖА]. Ирон. Изпаднал
съм з много лошо. т-жно положени-. Откакто се ожени за тоя нспрок]псвншк, цъфнала и вър¬
зала и. • ВижОеш лш какъв мш е халът, щи цъфне и щи вържа.
С ]трше-: Цъфнал съм. алт (ама) и— съм вързал.
Ощ-' Цтфнал а завързал съм. Ирон.	'
ЦЪФНАЛ И ЗАВЪРЗАЛ СЪМ [ЩЕ ЦЪФНА И <ЩЕ> ЗАВЪРЖА]. Ирон. Вж.
Цъфнал а вързал съм. — ЧуОсн човек са — скара му се Илке. ■— ВоОиш се по акъла не
деца кето Милина, — Хайди. хаййи, стига сш опявала! Ди да сш и тш като ния, — Амш! То-
гева щи цъфнем и завържем. К. Ктлчес, Жавит- помнят. Всшчкш наройа си шзриОшхе Оа нш вла-
Оеят, Останаха само циганите, та Оа цъфнем и завържем тогава. Ст. Чилингаров, Птрвт
ж-ртв!.
С ]трие-: Цъфнал съм, тлт (тмт) н— съм завързал.
ЦЪФТЯ. <ПА> НЕ ВРЪЗВАМ. Ирон. Намирам с— з много лошо, тежно положени—.
Ощ-' Цъфтя, <па> не завързвам. Ирон.
ЦЪФТЯ. <ПА> НЕ ЗАВЪРЗВАМ. Вж. Цъфтя, <па> и— връзвам.
499

ч
ЧАВКА МИ Е ИЗПИЛА АКЪЛА. Съвсем съм оглупял, останал съм бтз разум (упо¬
требява ст при укор. когато се извършва нещо неразумно). —— Страхливци! Лу!„ хора! Лаела
им изпила акъла! В. Бончева, Аичеmс пише.
В отриц. ини въпросия. форма: <Да> нт ми е изпила чиеки акъла и чиики ли ми т изпила
акъла. Самост. ини оъо оуеёв. изр. със съюз чт. та. Не съм оглупял, няма ца постъпя неразумно
(обикн. при възражение). — Ти ще ме разбереш, мила —каза за якeя! пъя старата,... —
ще трябва !а напуснеш. - . или пък., . — Да напусна!!- - . Члвла да нк ми е изпила акъла! Б. Бол¬
гар. Близнаците.
Оцт: Кукувици (питки. свраки) ми е изпила акъли. Чавка ми е изпили уми (пипето, мозъка).
ЧАВКА МИ Е ИЗПИЛА МОЗЪКА. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум (упо¬
требява ст при укор, когато ст извършва нещо неразумно).
В оякцц. или въпросия. форма: <Да> нт ми е изпила чавка мозъка и чаики ли ми е изпила
мозъка. Самооп, или оъо снеДв. изр. съо съюз че. па. Не съм оглупял. няма да постъпя нера¬
зумно (обикн. при възражение).
Оцт: Кукувица (сирака) ми е изпила мозъка. Чавка ми е изпила ума (акъли, пипето).
ЧАВКА МИ Е ИЗПИЛА ПИПЕТО. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум (упо¬
требява ст при укор. когато се извършва нещо неразумно).
В дяриц. или въпросия.. форма: <Ди> нт мя е изпила чавка пиатто и чиеки ли ми е изпили
пипето. Самгоя, „ли съо следа; изр. със съюз чт, ги. Нт съм оглупял, няма да постъпя неразумно
(обикн. при възражение). За !а ое отърве от чадъра, Драган беше готов да го върне--. . „овен
яаеа нещо му глождеше душата. - . — Чавка да не ти е изпила пипето?— скъгл го Гошо.
Б. Болгар, Близнаците.
Още: Кукувица ми е изпила пилето. Чавка ми е изпила уми (акъли, мозъка).
ЧАВКА МИ Е ИЗПИЛА УМА. Съвсем съм оглупял, останал съм бтз разум (употре¬
бява ст при укор. когато ст извършва нещо неразумно).
В оякиц. ини въпросия. форма: <Да> нт мя е изпила чаеки уми и чиеки ли ми т изпила ума.
СамгоТ. ини оъс следе. изр. оъо съюз чт, та. Нт съм оглупял, ипиа ца постъпя неразумно (сбнки.
при възражение). — Калво!. - . И яи ли изгоря? — попита Мало. — Не, не съм!, -. - Да не
ми е чаелл изпинл ума? Аз никога не Давам тютюна си на кооперацията. Д. Димов. Тютюн
Ощт: Кукувица (питка, сврака) мя е изпяла ума. Чавка ми е изпила акъли (пипето. мозъка).
ЧАКАМ ДА МИ ЗАПАЛЯТ СЛАМАТА ПОД ГЪЗА. Диан. Вунг. Изчаквам нещо. без
да мисля какво цт стант, съвсем безгрижно. Ти да не чакаш !а пи запалят оламапа под гъза.
че тогава !л ое опомниш и виёиш калео ошава пул.
ЧАКАМ НА ДВЕТЕ РЪЦЕ на някого м ЧАКАМ НА нечии РЪЦЕ. Разчитам за издръж¬
ката. прехраната си оп тежкия труд на ипaстс. Семейството на кантонера се състоеше оя
пея Дечица, пгеечеяг оя които чалаха на двете ръце на майла си и на баща ои. К. Калчев,
Живите помнят. Не, аз не бях четиринадесетгодишен. Аз бях много по-гомям, m„м работех
в скнаёа и семейството ми чалаше на моите кьцр! А. Михайлов, Децата ни шивачката.
— Сиромашли е нашият край, господин подпоручик, притиска ни немотията отвсъде. Шест,
гърла чалая ей на тия Две кьцe. В. Итшx^сз, Настъпление.
ЧАКАМ НА ДВЕТЕ СИ РЪЦЕ и ЧАКАМ НА РЪЦЕТЕ СИ. Изкарвам сам прехраната
си. издържам се сам е тежък труд. Той чалаше на двете си ръце и от нилъДе не очакваше помощ
и поДкрепа.
500

ЧАРКОВЕТЕ МИ НЕ СА В РЕД, Не стм напълно нормален. побъркан, малоумен стм.
ЧАСОВЕТЕ- МИ СА ПРЕБРОЕНИ. Съвс-м малко ми - остава да живея, скоро щ— умрт.
Той е тежко болен а казват, че часовете му са преброена.
Още: Дните (минутите) ми ст паеБаоенл, Часовете ми са прочетени.
ЧАСОВЕТЕ МИ СА ПРОЧЕТЕНИ. Съвс-м мтлно ма остава дт жис-я, скоро ще умра.
Операция важна имам Оа правя на ШанОооатн жена. Той й разправи. — Имаш лш нвОежОн
за ния? — Никаква, тя и ОизнаДежОнз. часовете й са прочетена. Ие. Вазов, Драсни и шарки.
Още: ЧтсовЕте ма са преброени. Дннт— ма- са прочетени.
ЧАС ПО ЧАС. 1. Много уесго. Така обут, все пак можих Он хоДя. само чс Ононо а
Оорш много Озоно, зет]т] стъпвах като в к]ншт3' На това отгори. „превръзката* се разва¬
ляше час по час а трябваше непрекъснато Он я връзвам. Н. Хайтов. Прннлюч-ння в горттт.
В текава близка. ройне срсОн Орфей можиши Оз прекара цял жиеот. И пораОш това той не
броеше дните, които оставеха Оо тръгването, не разпитваше час по час Кир. Оери ни мис¬
леше с такава неутолима жвО зе ройнате сш планини. както мислеше по-рнно, Г. Карасла-
вое, Орлов нтмън.
2.	От време нт време. ' В ния [люлката] спеше малкото. намръщено от мухити и потно от
жигата. То сс събужДаше чнс по час и Олииши като агънце с ясен и сшлин глес. Ив. Петров.
Мъртво зълн—нае. Сетне мъжити се увлякоха в разговор, кето час по час нейигзха чаша с
червено 0!^. Д. Гал-в. Старата нъщт.
ЧАШАТА <НА ТЪРПЕНИЕТО > МИ ПРЕЛИВА / ПРЕЛЕЕ. Не могт пое-ч— дт
понасям нещо, оБикн. някакви мъки, страдания. Щом кучешките зъба захепалш лИншя крей
на чувала, с който бсшс немитнет, чашата нз търпението му преля. Избухне, НевиОе си,
гребна лопатата а пойгонш кучето, А. Картл^ийчее. Принтз—н ссят. По това врими нз българ¬
ския престол стоеше мекушавшят и некадърен цнр ^онстентин Тах, Той не' сс решаваше Оз
азвеОе българската войска на Оорба срещу тзтзрскштс азшестоениеш. Чашата - не народното
търпение Оавно приливаши. Д. Линнов. За з-мятт българсна.
Още' Чтлатт <нт търп-онето> ма с— прЕпълва / преnылни,
ЧАШАТА <НА ТЪРПЕННИЕТО МИ СЕ ПРЕПЪЛВА / ПРЕПЪЛНЯ и ЧАШАТА
<НА ГЪРПЕЕНИЕТО МИ Е ПРЕПЪЛНЕНА. Вж. Чашата <на ттрпеннеет^ ма- пр-лизт /
па-леЕ,
ЧАШАТА СИ НЕ ДЕЛИМЕ. Дшел. Много сме задружни, винаги сме заедно. Тук сог¬
ласии ни сс пита. Ганчо Зеякът а Фачко П]нчит] чашата сш ни Оелят, наедно сИ на припек
стоят, но ни могнт рнзОилш на Ови магарета сено, Ив. Вазов, Чичовци.	'
ЧЕГАТО ГО ЗМЕЕВЕ ЛЮБЯТ. Дшзл, СлаБ--, вехие. крее от някаква неизвЕстна бо¬
лест.
ЧЕГАТО ДЪРЖАН В ТЪМНИЦА. Дшел. Нетърпелив, невъздържан. Кето си върнеше
от училище, яйиши с такъв епитит, чигето са го държала а тъмница,
Ощ-: Ктто че на зъж- държан.
ЧЕГАТО ДЯВОЛИ ГО ТЕГЛЯТ ЗА УШИТЕ. Дшел. Много бтрзо ртсте, много е из¬
расъл. От ийна гоДина чигето Дяволи го тиглят зе ушити, стана висок а надмине бнща сш.
Още: Сякаш <че> дявола го влтча зт ушите. Дшал.
ЧЕГАТО СА ГО КЪЛВАЛИ МИСИРКИТЕ и КЪЛВАЛИ СА ГО МИСИРКИТЕ,
Дшел, 1. Зт човек — който — с надупчено, грапаво лице. А лицето - му било нашарено от си.
uзниезтз, а децетз си Оояли от ниго. и казвали, чс са го кълвали мисшркште. Л. Ктртеелоз-
Българ- от старо вр-м—.
2.	За и-що — който — много	много
ЧЕГАТО СЕ Е РОДИЛ В ЦИГАНСКИ ИШЛИК. Дизл, Ирон. Много (—) мръсен.
ЧЕГАТО С ЧУЖДИ УСТА ГВАЧА. Дшел. Ям Бтзно, без дт ми с— яде, Без охотт.
ЧЕГАТО СЪМ ГО ВЗЕЛ НАЗАЕМ. Дизл. Дтвтм от нещо по мтлно. п-стя го.
’	501

ЧЕГАТО ЩЕ ЛАПНА някого, гледам. Нактойипзо, втренчено, обикн. с любов, жт-
лание, копнеж (гледам).
Още: Като чо ли (сякаш) що липни. Гичо що ляйнз. Даел,
ЧЕГЪРТА МЕ ПОД ЛЪЖИЧКАТА. Измъчвам сс, притеснявам се, тревожи со, без¬
покои сс ' много. Е, ние с тебе щс се преборим — уж на шсга го каза той, хле личиш:. чс нсщо
го чегърта под лъжичката, Кр. Григоров, Незеденни•
Ощо: Човърка мо (стята мо) под. пъжпиаиги.
ЧЕОУРЛИВ КАТО ГЛОГОВ ПРЪТ. Дасл. На котото с нищо но може ди со угоди;
опък.
ЧЕЛ СЪМ ПАРИЧКИТЕ нх нлmо, Купил съм нощо, звнпвтпл съм зв нещо. Таза
къща е вече моя, чел съм й паричките,
ЧЕ (ТА) НЯМА ПОВЕЧЕ НАКЪДЕ. След главно ызр. Зя посочиино, чт нещо (означено
н предишното изречение) о н много високи стопен. Чудеса, чудсса. чудеса капят в -вепa, а
ние нищо ни зналм, На: сми толкоз назад. чс няма повече накъде, Д. Ненпрев, Брата. — То
лудо, чл. няма накъде повиче! — каза Ружа а осгсза чантичката са на мa-aтс. К. Килчен,
Сентйкгвото на тъкичито.
ЧЕРВАТА МИ СВИРЯТ РАМАЗАН. Много съм гладен, прогладнил ' съм. Слегейте
мс-aпс по-скоро дс ядем, че чсрвхга ма сварят рсмсзсн,
Ощт: Стомахът ми свири рамазин.
ЧЕРВАТА МИ СЕ ОБРЪЩАТ. Със -иедв, изр. със съюз авге. Ствзз ми крайно противно-
при види на нтщо или при мисълта зв нещо. Чирвата ма сс обръщат. като го гледам как яде.
ЧЕРВАТА СИ ЩЕ ПОВЛЕКА. Със сиедв, изр, Вкпиае, коото е по сили-е ми и
свръх килиго ми ще направи за постит-нето на нещо (изразено със слодз-шото изречение).
Ксжи й. вакс, на зашета Инженерна, чс моята mлркa нс можи да влезе да уча, Ама аз,
казва, чсрзатс са щс повлика и човек ще я направя! Д. Цончев, Червени слоново. Чсрзатс са,
щл повлека, но ще му отмъстя.
ЧЕРВЕЙ МИ ГРИЗЕ СЪРЦЕТО. Мъча сс, безпокои ст непрекъснато от нощо (обикн.
тревожни мисъл, тежка грижи и - под.).
Още: . Червей ми яде сърцето.
ЧЕРВЕЙ МИ ЗАГРИЗЕ СЪРЦЕТО. Почнах да се мъча, да ст безпокои от нещо (обикн.
от тревожна мисъл, тежки грижа и под.). Отново загрызал червей Медового сърцс. Идвало
му да гребне идна сопе, да землепа а другарапл са, а крхвхга. Кр. Григоров, Риздоливнп.
ЧЕРВЕЙ МИ ЯДЕ СЪРЦЕТО. Вж. Черной ми гризе сърцето.
ЧЕРВЕНА АСПРА ЗАГИВА ЛИ. Ирон, Употребява ст за подчертавано, чт незначи¬
телното, но особено неннего не пропада, нс з-гпва. но му сс случвз нищо лошо.
ЧЕРВЕН БАН НЕ СЕ ГУБИ и ЧЕРВЕН БАН ГУБИ ЛИ СЕ. Ирон, Употребява се
за подчертавано, че нсзнаип■голноге, но особено ценното но пропада, не з-тини, нс му со.
случва нищо лошо. — Нл се трсзожн, щи са дойди твоето пели, Чсрзен бен не сс губи — гру-
бачко мс уплшсзсхс ловците, Ем. Станов, >ну-ркао гнездо.
Ощс: Червен минтър но ст туби (но се изгуби). Ирон.
ЧЕРВЕНЕЕ МИ СЕ ГРДБЕНА. Много съм добро, в добро здраво съм, оправил съм со.
Още: З-чсрнил съм тробонз.
ЧЕРВЕНЕЯ СЕ КАТО БИТОЛСОИ ПРОСЯК. Силен, здран и охранен, добол съм
И охранен сдан. знаеш, опрхвсн. чсрвснсс сл като батолскш просяк. Г. Караклянев. Общество»
ник.
Още: Зачернил съм ст кито бпгелсап просяк.
ЧЕРВЕН КАТО БИТОЛСОИ ПРОСЯК. Силен, здрав, охранен, добол.
502

ЧЕРВЕН МАНГЪР НЕ СЕ ГУБИ и ЧЕРВЕН МАНГЪР ГУБИ ЛИ СЕ. Ирон, Упо¬
требява ст за подчертаване, че незначителното. нт особено ценното нт пропада. не загива,
не му се случва нищо лошо.
Ощт: Червен мангър нт се изгубя. Иран, Червен бан нт ст губя. Икап. Черен (калпав)
ииитър нт ст губи. Икап.
ЧЕРВЕН - МАНГЪР НЕ СЕ ИЗГУБЯ и ЧЕРВЕН МАНГЪР ИЗГУБЯ ЛИ СЕ. Иран.
Употребява се за подчертаване. чт незначителното, нт особено ценното нт пропада. нт за¬
гива. не му се случва нищо лошо.
Оцт: Червен ма^ър (бан) нт се губи. Икап,
ЧЕРВЕНОТО СТЪКЛО ПРАВЯ НА БЯЛО. Диан- Пия вино.
ЧЕРВЕН ПЕТКО. Диан, Шег- Вино.
ЧЕРВИВ С (ОТ) ПАРИ. Ира!абк, Който има иисгс нари; иисгс богат. Тай съзнаваше,
че и сам не к оп много щедрите, и вътрешно оправдаваше жена ои, логляо го наричаше
„циция", На тай беше ялкъе оя нямане, а пози нещастник беше червив о пари и пак живееше
лаяо последен циганин. Л, Стоянов. Сребърната сватба ни полковник Матов. — КъДе ни
дява парите ои тоя човек ? Защо не направи мост, чешма, училище. да го поменуват хората ?
Няма вече благодетели лаяо братята Христо и Евноги Георгиеви, Сега сл червиви от пари
и пак на гърба на държавата искаш да живеят. Ст. Ц. Даскалов. Есенно сен'. Едва логляо
излязоха из внаёишлия локал. им рече: — Ония горе оа червиви о пари. а не даваш. Д. Рачти.
Светлина от север. Бай Драго и Знаял ми загижДаха, - Те лазгаха, чк съм бил червив с пари.
К. Калчев, Диими в новия град.
Ощт: Въшкав и (от) пари. Ироёоек, Гъбяс^л от пари. Икоёаек. Гъбни и пари. ^оДобр.
ЧЕРВИВ У РЪЦЕТЕ. Диан, Който нт може нищо ци хвант, да върши; много иепо-
хвитти.
ЧЕРВИ МИ СЕ ВРАТА. Диан. Добре съм. дебелея.
ЧЕРЕН (ЧЕР) ГОЛОГАН НЕ СЕ ГУБИ и ЧЕРЕН (ЧЕР) ГОЛОГАН ГУБИ ЛИ СЕ.
Ирон. Употребява се за подчертаване, че незначителното, нт особено - ценното нт пропада.
не загива. не му ст случва нищо лошо. — Направено е покушение оркщу брат ми — ...
— Как е брат е„!——... — Чер галаган не се губи—отвърна Берое, Д. Кись ов. Щастиетонеидв
само. Аз бях убеден, че ще оцелея. Чер гоноган губи ни се! Оттогава му остана прякорът
„Черния галаган", П. Бобев, Кактуси. Помислих, _ че ои потънал в земята. — Ха, чeккn
галгеaп не ое губи. - , — ухили ое той и седна, Й. Дтмирте, Д. Горчте, Особен случай.
Оце: Черен (чер) мангър (грош) нт ст губи. Иран.
ЧЕРЕН (ЧЕР) ГРОШ НЕ СЕ ГУБИ и ЧЕРЕН (ЧЕР) ГРОШ ГУБИ ЛИ СЕ. Икоп.
Употребява се за ноцкертивиие, че незначителното. не особено ценното не пропада, нт загива.
не му ст случва нищо лошо. „Ало се опиташ еничарите"—пише... А да бъде убия Пaзеaпягену
пише ни? Не пише. . . —— Дано ои прав, Омер — ... — Не бой ое — ... —чер грош не ок
губи. В. Мутафчиеви, Летопис на oиутно-с времт.
Ощт: Черен (чер) Tслсгии (мин^р) нт ст губи.
ЧЕРЕН (ЧЕР) МАНГЪР НЕ СЕ ГУБИ ' и ЧЕРЕН (ЧЕР) МАНГЪР ГУБИ ЛИ СЕ.
Икап. Употребява ст за подчертаване. чт незначителното. не особено ценното нт пропада. нт
загива. не му ст случва нищо лошо. —— Да го убият оиромашкия човечец! — , . . —— Ба, такъв
черен мангър не ок губи, — насмя ое кметът ц махна нл доктора да си вървят, Г. Кар-славов
Селски истории.
Още: Калпав (червен) миитър нт ст губи. Ирон. Чтртн (чер) толсгaи (грош) нт ст губи.
Икап.
ЧЕРЕН (ЧЕР) МИ Е ПРЕД ОЧИТЕ. Мразя, нтиaвнждaи ипаото и нт мога ца го по¬
насям. РоДнинише сл братовчеДи, чичовци, неми и вуйни-Черни оа ми пред очите и бих ги махнал,
но един по един — не става, М. Иванов. Ще ст сбъдне моята мечта. Оялаляа ми, направи
тази беля. черен ми е пред очите и не ислам !а го вижДам,
503

ЧЕРЕН (ЧЕР) МИ Е СВЕТА. В много лошо никтроонпе съм, гледам ни вкпике съвсем
Hокимпстичне. Когеяо мл боли глаза, черен ми е света. никого не искам да важдам, зснчко-
ма и кразо.
Още: Снети ми со вижда чорон и целин свит ми- ст зиждя чорон.
ЧЕРЕН ПЕТЪК. Лоmп. тежки дни зв проживявано. И зс нсго ще дойде чсрсн пешък-
Още: Зъл петък. Даал.
ЧЕРНА' ДУША. Човек, който е извършил лоши, престъпни доля; лош човек. Дойдоха
зсднъж сй пия — соча дядо Кольо към' Чсрзснакоз и Тршлетоз. — Щс на зодаш, закат, при -
Выдул гор-кaл. Черна душа был, хора изял и трябвало да плаша. С. cПврпов, Завръщано след .
бягство.
ЧЕРНА ОВЦА. 1. Чонск, зв когото има кыстзвтно недобро мнение и затони нкичап•
негови постъпки привит впечатление. У дома аз съм черната озца. Но поя път баща ми сш
го изкара ог браг ми, Н. Карзппов. Три дни от половин нок.
2. Чонск с лоши, недобри прояви, който рязко со отдели по тях от близките си или от хо¬
рата от околната ' сроди. В нашия род нс е имело черна овца, няма да допусне а дс има. Кр.
Григоров, Пролет н Черешово. Годанипс нс бяха изпрала пипното а аз още маназах зс чер¬
ната озца в -емей-гвоnо. Л. Станов, Поглед от хълма.
Още: Болязвня овци.
ЧЕРНЕЕ МИ ПРЕД ОЧИТЕ. Вж. Чорно ми е пред очите /в 1 знач./. А ог ллщста ще ни -
сыпеш.—Азщс вечерям в кыmы.бай Иване,...—Добредс.не нссшоязам.Дсбеше нищо по-<злстно,
шди-дойдш, . . Сгойне. дхй тогава на мене, чс ми чернее пред очнгл, Ем. М-кон, Ден ст ражда. -
Млсцл да ама на трапезата му, па ско ще дх и от умряло — такъв беше дядо Слхви Шир- •
деня. Няма ла месо, чернее му през очаше а нс се стои около му, Чудомир, Дидо Слани Шор- -
деня.
ЧЕРНО ЗЛАТО. 1. Въглиша. Страхът оп неиавл-mносmях ги бе нaпм-нхи и те сс-
чувствуваха испанска владетели нх „царството под зимятс“, . . , . товареха а извозваха на -
повърхността лъскавото чирно злато. което бешс шъй нужно на страната зс инду-nрaлтa,.
За гранспорге. зс опопллнше нх хорсяс през замата! Из. Мартинов, Миньори.
2. Нефт. — Нифт!, . . Нсфп!, , — ваксха с нлизрсаaмс рсдо-т сондьорите, . . . — Радост, .
че са ошкрили скъпоценно черно злато зс родината са! П. Слзвннкаи, Момичето със кпънионп•
кекп.
ЧЕРНО МИ Е ПРЕД ОЧИТЕ. 1. Лошо ми е, но се чувствувам добро (обикн. от глад¬
или силни болка). Трябва дх хапна нсmо, чс ми е черно пред очите.
2.	Много .съм ядосан, ризгновон. Сварили го с идна женска з -пилпa,. . — Млада ? Стера?'
— Ха, бая съм я гледал!. , , Блшл ма черно пред очаге. Сега можи а дс мл уволнят заради него.
О. Квпиов. Двама в новия град. А вземете ни душата, Си! Така щс ксжсг! А ти нм низшрай
книжкатс з носовете, ско си нямаш рсботс! — Все черно па е прид ечат:! — вьздьхнх бай•
Нончо. А. Гуляшки, Соло Бтдреве•
3.	Тежко ми е, мъчно ми о; в отчаянио съм. Режа лукс и са масля зс чай клф ки-аем сига пука
по пая голи баира. . , И ма е черно-чсрно пред очати, П. Незнваемев, Било и чорно.
Още: Чернот ми пред очите/към 1 знач./.
ЧЕРНО МИ СТАВА / СТАНЕ ПРЕД ОЧИТЕ. 1. Прплешвва ми (обикн. от силни
болка). Такс сално си ударах, че мы станс чирно прид очнгл.
2.	Обзомя мо силен гняв, яд и простивам дв сс владои; изгубвам к-ноебпзд-ние от гняв. Каго-
го чух как нахално отговаря, чирно мн станс прид очите а му ударах еднх плесница,
3.	Домъчняна ми, изпадам н отчаяние или н безизходно положение. Черно й -псвсше пред -
очаше. кхто глидаши каква пролит е навън. а тя грябвеш: да лижа,
Още: Причернява ми / причсрнео ми (притъмнява ми / притъмноо ми) прод (нз) очите.
ЧЕРНО НА БЯЛО. Лпкмоне деа-з-тепктве зв нещо; документ. Казвам та, имам про¬
токола, в конто комысылтa и указала кой колко наряд трябва дх дадс. . . имсм черно на бяло-
запасано, А. Гуляшки, Село Бодрово. Туряй гем имито са, дс ами черно нх бяло, Ин. Визов,
Под птого. — Дворянин и дядо ви Райчо — разказваше по пътя' Чардафон, — Има са черно'
на бяло — грамотх от руская цар. В. Гоновска, Содом години. Учал съм сл з Самоков..
в Пралип а в Гсброво, Щл ви покажа черно на бяло, Д. Твлоз, Просп-нскито камбини.
504

ЧЕРНОТО ПРАВЯ БЯЛО. Съзнателно твърдя зт н—що, - но-то очевидно е лошо. не¬
право, че — добро, право; извъртам. За Ов си оправОви, почна черното Ов прави бяло,
Още' Нт черното винам (нтзетм) Бяло.
ЧЕРПЯ ВОДА В (с) РЕШЕТО. Полагам напразна усилия зт нещо неизпълнимо; върша:
Безполезна работт.
Още: Нося з (с) р—ш—то зодт. Нтлавтм вода в решето.
ЧЕРПЯ МОРЕТО С ЛЪЖИЦА. Полагам напразни усилия зт н-що -неизпълнимо;:
втрша ртботт, от която няма никакъв резултат.
ЧЕСТИТА РИЗА. Дшел- Ктззт с— на този, на когото се е родил син.
Свързва се с народния обичай, според който, ногтто момич-то се омъжст.Tдтаивт с ризт родителите
роднините на момчето.
ЧЕСТИТИ ОБУЩА. Диал. Казва се на този, на когото с— е родалт дъщеря.
Сстрзст се с народния оБлчай, спор-д който младоженанът зтплтша нт родат-лат- нт момата. зтд—то¬
ст я отгл-дтли и отхранили. Отначало дтеали зм-сто пара юнца, гов-дт, к-рт-лета, жито. просо и други храни,
а после и пари под нтзвтни-то „обуща“. т. е. птри зт обуща на родат-лит- а роднините на момттт (П. Р.-
Слтз-йнос, Нттоалуетки разкази от миналите заемЕНт, Периодическо списание, 1885, ни. XV. с. 365).
Още: Честита чехли. Дшел-
ЧЕСТИТИ - ТИ <НОВИ> ОЧИ. Ирен. Употребява се нтто отговор. когато някой
честити стари дрехи. стари неща, ноато мисли за нози, макар дт ги е виждал и по-рано.
—	Тш шмвш нова рокля, чистшто! •— Честити ти очи! Нося я вечс цяла гоОинз,
ЧЕСТИТИ ЧЕХЛИ. Дшзл. Вж. Честити оБущт.
Зт произхода зж. Ч-стити обущт.
ЧЕСТИТ КАТО МИШКА В ТРИЦИ. Дшел. Нр]а' Нещастен, злочест.
ЧЕСЪН В ОЧИТЕ ТИ. Дтно и— видиш нещо (употребява се за някой. който,
нтто вади нещо, амт злож-лттелно отношение). — Каква му и работата, Оа расти — щи му
отговора Менчо по човешки, емн мислено щи си ричи: „Чесън в очшти тш!“ .. . Човек,
който коли кокошка зе сОора, какво искеш! Той глиОе с лоши очш, Г. Крт-с. Богородичното
шал—.
ЧЕТА ЗАЛЪЦИТЕ не някого. 1. Гл-дтм вторачено, наблюдавам зннмтт-лно нтнзо
яд- някой, обинноз-но зтщото ми се свиди. Не трапезвте злнте свекърва чстсшс залъци¬
те на снаха сш.
2, Сзади ми с— храната, която някой яде. Плещеше мнлко на ретеити, четеше шм
залъците.
Още: Чета къшеите. Дшзл, Броя зтлтцат-.
ЧЕТА ЗВЕЗДИТЕ. Дшзл, Зан-тен, зтмисл-н стм.
ЧЕТА <КОНСКА> МОЛИТВА някому. Дизл. Ктртм с— нт няного; стдя няного и го
наставлявам. Баще му чисто му читиши конска молитва,
Още: Чета нонсно ^зтигелие^
ЧЕТА КОНСКО <ЕВАНГ'ЕЛИЕ> и ЧЕТА ЕВАНГЕЛИЕ някому. Ктртм се нт ня¬
кого; съдя някого и го наставлявам. — Слушей, би Оите, ти ни знаеш лш. чи това и кражба,
че нарушаваш закона 3 — почна Оз ми мъмри нъОврят, — Кекв] му читиш евангелии! Няма
Оз го оправиш. Г. Белев. Патилата нт —доо момче. Той на обясни. чс сми арестувани за скзн-
Оалшзшрани не Добрите нрзаш. , . След това нш чете половин час конско евангелие а най-после
нш освобоДа с прсОупрсжДенасто. чи втора път щи ни състави акт, Б. Шизачез, Писмт от
Южна Ам-рант. — Казел съм ти толкова пъта оичи Оз мирясеш. . . Езикът мш мазоли хванн
Оа тш чета конско евангелие. В. Н-лнов, Настъпление. — Сега а него щи трябва Оз чакеме...
—	Утри щи му чета идно конско евангелии. та Оа знеи, чи в тези къща има реО! Г. Кт-
рттлавов, Обикновени хорт. — Ни! — кезахе едшн Оин хорате от въпросния институт.
—	Търпяхме, търпяхме. но товз повичи не можи Оа продължнва, . . Този Чехларски съвсем
го и уйерал приз прос]т]. .. И ришиха час по-скоро Ое му читат конско, Сп. Йончев, Ш—пт
дяволии.
Ощ-: Държа нонсно <еетнгелие>. Четт <аоаак!> молитва. Дшел, Прочитам конско
<eетителиe>,
505

ЧЕТА КЪШЕИТЕ на някого, Диал. 1. Гледам вторачено, наблюдавам винми-тлнс
какво яде някой, 'бнан'иен' защото ми ст свиди.
2. Свиди ми се храната, която някой яде.
Още: Чета залъците.
ЧЕТА ЛЕКЦИИ някому. Книж. Поучавам някого, като му правя упреци. — Да. аз
не искам да ви чета лекции по политграмота—продължи яой,— вие оте Достатъчно про¬
светен човек и нямате нуж!а от напътствия, но едно не мога да разбера: защо нямаше
вяра в започнатото дело. Ив. Мартинов, Миньори. — Че зарежи я тая пуота пулница бе.
бай Танлор, Бенлим яи потръгне работата, Кошарите ти в тор затънали. агънца пак яи из¬
мряха. — Ти мене лекции за социалистическа собственост не ми чеши! Н. Киралитии. Сн-
ипma иттлнкнии.—Ти не знаеш ли каква е психологията на любовта ! Ало, , . — Сега не е време
да ми четеш лекции за - психологията нл любовта. М. Грубтшлитва, Пртз иглено ухо.
ЧЕТА МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ. Книж. Схващам, долавям. досещам ст какво е зигат-
нamс (обикн. и нещо написано). — Мъчна ми е, чк ще трябва да пи пиша сухи официални
писма лаяо на просто позната, логляо яул сърцето ми. , - гори ... — Иито, миничък, аз
това ще чеял межёу редовете. Сг. Л. Костов, Златната мини.
Ощт: Прочитам между редоветЕ.
ЧЕТА МОРАЛ някому. Книж. Поучавам някого, кат' му правя упреци. Морау щк ми
чете. аз два дни хляб не съм слагал в устата ои, яой ум ми Дава: овобоДаял нк ще думи, казва,
свободата иола дела. „олл хора умни, просветени, а не лато тебе да зарежат воичло, Ст.
Дичти, Зи свободата. Когато ое върна оя ареста, - - . Гилзата беше мрачен. Запираха го за
пръв път в живота му. . , Войничетс не можеше !а си намери място в каяaяa. Старшината
му чеше строг морал, а другарите му постоянно г„ закачаха, Хр. Пелитев, Хапят ли охлю¬
вите. А може би nла-даекр ще бъ!е да отида в комсомола. Да ои призная, чк оъм сгрешила
На в същност какво да призная! Пал да ми четат морал, К. Кръстев, Катастрофа.
ЧЕТА ПАРАКЛИС някому. Диал. Съдя, мърморя. гълча някого и го поучавам. Омръзна
ми всели ден да ми четеш параклис,
ЧЕТА ПАРАСТАС. Диан, Говоря нещо надълго и нашироко.
ЧЕТА СТЪПКИТЕ на някого. Диан. Следя винмателис някото, за ца узная какво прави
и къде ходи. Той беше един кквпцвкц, дкяо чешеше стъпките нл жена ои,
Още: Броя стъпките. Диан.
ЧЕТАТ МИ СЕ КОКАЛИТЕ. Много съм слаб, хилав. Момчето растеше бързо, но
беше вое тала тънко, коланите му ск четяха. • Яж повече. че вече коланите яи ск чешат.
Ощт: Чтпап ми ст ребрата. Броят ми се кокалите.
ЧЕТАТ МИ СЕ РЕБРАТА. Много съм слаб, хилав. Тай вечно ядеше, вечно преживяше
и при вое това беше оябaшно. мършав. . . , ребрата му ое четяха. Елин Пелин. Щъркови
гнезда. Не. крках, грехата е хляб да ок хвърля, чала! да го !ам на едно прасе. . , Виёях еёно
слабовато. ккекaяa му ое чешат. Д, Добрееики, Бунтът ни крайцера „Надежда“.
Ощт: Четат ми ст кокалите. Броят ми ст ребрата.
ЧЕТЕМ СЕ НА ПРЪСТИ. Много малко сме ни брой, инстс нарядко се срещаме,
малцина смт. Намериха оа хора из помежду ни. които утворёяеaхa, чк това оа черешаеряк
топове на нашите въстанш!! в Батак, Перущица и пр.; на тия заблудени патриоти оа че¬
тяха нл пръсти. Останалите въстаници поклатиха глава и при всяко раздаване на шопогното
ехо потреперваха на мястото си. Зах. Стоянов. Записки по българските въстания. Запознава
го оъс своите близки познайници в града, които оовкн руските офицери — ок четяха на пръсти
межёу българите, Ив. Вазов, Нова зтмя.
Още: Броим ст ни пръсти.
ЧЕ ТРАЖИШ КРАКА НАЗАЕМ. Обилн, във 2 и 3 л. Диан. Щт бъдеш г'HЕи и не це мо¬
жеш ци избягаш (употребява се кито закана).
ЧЕША СЕ ПО - ВРАТА. 1. Намирам ст и затруднено положение и се чудя какво ца правя,
как ца постъпя (обикн. заедно със cъотиттеи жест). Дакепо ое чеше по врата отруДнен до ужас
и бледнее оя мъка, Д. ^мирои, Братя. Жечо се чеше по врата, мисли няколко секунди и за-
506

почве да превежда. Д. Ненпрев, Братя. Лунен сл чсшиши по врага и чаксши, Виждах, чс
той се боеше оп Калане а ыскеше да мл прлдпсзи, Елин Полин, Щъркови тноздв.
2. Мъчз се да си спомни нощо (обикн. заедно със съответен жест).
Ощо: Чоша со по гпп-. Почтснам со по врзти.
ЧЕША СЕ ПО (В) ТИЛА. 1. Н-мир-м со в затруднено положение, .чуда со аикве да
пр-ва, как дз - постъпи (обикн. заодно със съответен жест). Капо видя дървените осгснки от
събореная мост, старецът скоча. грабне една дълга кука а измъкне всичкая: дързете на брига.
Дълго се чеса по пила и си чуди какво дх направа от тях, А. КврвппИиов, Топла ръкивпчки.
Той погледна двамата -прелочншцU' Лозан сс чешеше по mииa, а Иван мълчаливо глидешл пред
себе са. М. Мярчовсап, Тихо присганпшо.
2. Мъча со дв си спомни нещо (обикн. заодно със съотнотон жсст). Поп Сребро се чешеше з
тила и си мръщише, вероятно искаше дс си спомна зс своя протьпсuашк, Ин. Вазов, Утро
>в Бинки.
Ощо: - Чошз сс по врата. Почесвам се по тиля.
ЧЕША СЕ С ТРЕСКА. Дасл, Нямам нарп•
ЧЕША СЕ ТАМ, ДЕТО НЕ МЕ СЪРБИ. Чувствувам ст- неловко, неудобно и н смуще¬
нието си приви неподходящи, необмислени движения. Той нс очакваше да му зададат тскъз
въпрос, смута се а ззе дс се чеше там, Сито нс го сърба. • Ни сл чеша там, Сито нс те сърби,
ама отговаряй, него пи пишат.
Още: Леиокван со тим, дето но мо сърби.
ЧЕША СИ ЕЗИКА. Пренебр. Говоря празни прпказап• Зналш, на воденицата идват'вся¬
каква хора,. , ., спорят там, члшхт сш сзицате, бистрят полаганата. Г. К-р-клавен, Обик¬
новени хорз. — Какво са чешите езиците —— туй било, онуй бало! — оглеждаш: си той на
всичка страна като орстор. Г, Кярвсл-зов, Снвхв. Я не си чешетл езиците. Рескцаяпа за¬
говор крон.. а тл като гшмнсаu-тu, Н. Кврвлпозз. Разпети потък.
ЧЕШЕ МИ СЕ ГЪРБА ЗА ТОЯГА. Дасл. Шлг. Постъннзн така, че заслужавам бой.
ник-з-нио. Ех, гозн немирник, члше му се гърба зс тояга.
Още: Сърби мо гърбя за тоита. Шег. Засърбил мо е гърби <зи тояга >. Шег.
ЧЕШЕШ МЕ, ДЕТО НЕ МЕ СЪРБИ. Звнпнивиш мо с нощи, аопте съвсем нт мо ин-
торокувит в момента. Нресmuнu да ми рсaксзиси яизш ш-торшы, какво ме зс-лга, чишеш мс.
дито не ме сърба.	'
Ощо: До мо сърби, до мо чсшеш. Но мо сърби твм, дето ме чешеш.
ЧИНИ МИ СЕ, ЧЕ ЩОТО ХВЪРЧИ, СЕ СЕ ЯДЕ. Дасл. Ирон, Неопитен, нозрил,
наивен съм и но възприемам роилно неш-т-; ф-нтззпрян. Млад е ощс а му се чина. чл' щото
хвърча, сС се ядл,
Още: Мисли, че вспиао, що хвърчи, ст ллл,Ироа.
ЧИНИМ ПОЧИНКИ. Диси, Употробяза ст ааге сърдит отговор на nптиноге „що чи¬
ниш?“
ЧИНЯ БЪХ. Дасл, 1. Но казвам пстпнзги. нс пка-н да призная нощо; иззъртвм.
2. Отричам сс от нещо.
Ощо: Хващам (лоза) бъх. Дыси.
ЧИНЯ ЕВАЛЛА някому, Диси, Стария со да угодя никому, кито върша нощи, които
са му приятни; угоднича пред никого. Всичка в ссло му чннехс еваллх. тачиха го.
Още: Правя еваллз.
ЧИСТА ВОДА НЕНАПИТА. Ирон. Човек, който со представи за нснинен и че нс знвт
за нощо нередно, или човск, когото сипг-т за бозтрошон, невинен. —— Какво Са кажа, когато
аamо не знам ? — погледна го Мстьо открито а твърдо, — Части вода асаспштa . с? — по
дшгра го Злата Василев, Д. Ангелов, Нв живот и смърт.
Още: Снети (квопонз) вода нонинигз. Ирон.
ЧИСТА РАБОТА. 1. КоИто им- най-добри аииосгви; много добър. Тазгодишният на
млд с часта работе! — обади се Дамо Кихея, К. Потканов, Хайдути. Хубав ла и тютюна?—
М-м, . , часта рхбога. Ст. Чилингпрев, Пърза жертва .
507

2. Много доБр-, нткто трябва, отлично. Кечах си ез гори, ама преди Ов си кача хвърлих идно
око в Долните стаи — трапизатс нарейенш чиста работа. Ал. Константинов, Бтй Гтньо.
ЧИСТИ МИ СА РЪЦЕТЕ. Диал. Не нртда.
ЧИСТО И ПРОСТО. 1. В действителност, з същност. Та то ни и никакво заявлении, то
и часто а просто празен лист хартия. Сз. Минков, Зтпл-тен случай. — Но как щи оОясншш.
че понякога писмата изобщо ни Достигат Оо войниците? Часто а просто губят сс . .. нямз ги
никаква, П. Вежиооз, Втора рота. — Можи Он го и хвърлил.. — Кой и луО Оа сш хвърля клю¬
човете приз прозорците' . . — Дявол знас- можи Он и непотребен ключ а някой чшсто ш
просто - с решил да си отърви от него. П. Вежанов. Следит- остават. Аз исках чисто и просто
Оа азваОам кукувичето от гнизОото. зе Ов спасим малкшти синигушки. Но старецът ни поз¬
воли. Ем. Сттнев, Януарско гнездо. Аз имем всшчкш основания дз твърдя. чи тоя човек ншто и
от БелограДчик, нато шзоОщо и възнамерявал Он ходи на сватбата на някекви сш Хзралампшиеш,
а часто а просто си и яешл нарочно на нашата сватба, Сз. Манков, Ртзнтзи з таралежова.
кожт.
2. Направо, без уговорки. Очилатият госпоДин, който сиОш от лявете страна на човека и
рошавите мустаци, си обръща любезно към съсидн си а часто и просто го заприказва. Се. Мин¬
ков. Ртзнтзи в таралежова кожа. — Вероятно . . . несъмнено? Кежш чшсто а просто: новият
министър щи ОъОе ида кой са и туй то. — А-а не можи тъй,.. трябва мелко по вестникарска.
Ст. Л. Костов, Гол-маноз. Бещзтз и собственик на цилия имот а разполага напълно с ниго.
Ако сановете му го слушат. .. . той ги Оържш при сибс сш, храни а облича жинати и Оицнтн шм ;
ако ли ни, той чшсто а просто ги изпъжОн. Ив. Хаджийски, Бит и душевност на нашия народ.
— Защо си върна, а ни остнна там,..., пра партизаните ? — Бих го направила, с готовност
Ошх го направила, но, ^айъ^ не ми искат. . . Часто и просто ни ми искет. П. Михайлов,,
Малката партизанка.
ЧИФУГСКА АВРА (ХАВРА). Ирон. Голям шум, глъч, вряв!, Без дт с— разбира нещо.
Млъкнете Ое. ни говорите всшчкш ззейно- ни мога Оз понасям тзя чифутске аура,
ЧНФУТСКА ЧАРШИЯ. Ирон, Нещо много разхвърляно, з голямо б-зр-ди- и нечисто.
Пизуля залепи, а къщата чшфутска чаршшя. П. Р. Слтв—йноз, Български притча илл по¬
словица и характерни думи.
ЧОВЕК ОТ КРУША. ПАДНЕ, ГА (ЧЕ) ПАК СЕ СБЪРКА. Шег. Употребява с—, когато.
някой с— объркт з н-що и не знае нтнво дт пртеи, зт дт с— извини и омаловажи объркванЕто..
Още: Човек от магаре птдне, тт (ч-) птн с- сбърка Шег.
ЧОВЕК ОТ МАГАРЕ ПАДНЕ, ТА (ЧЕ) ПАК СЕ СБЪРКА. Шиг. Вж. Чов-н от каула-
птднс, та (че) пак с— сбърка.
ЧОВЕК ЩЕ СИ УМРЕ БЕЗ СВЕЩ С ТЕБЕ. Дшзл. Каззт с— нтто укор нт извънредно-
бавен човек.
ЧОВЪРКА МЕ ПОД ЛЪЖИЧКАТА. Измъчвам с—, притеснявам с—. тр-вожа се. без¬
покоя се много. Вичи мисец нямам писмо от фронта и вече почва Оа ми човърка поО лъжич¬
ката Он не му си и случило аито.
Ощ-: Чегърта м- (стяга ме) под лъжичката.
ЧОПЛЯ РАНАТА л ЧОПЛЯ някекве РАНА някому или сзмост. Припомням някому
н-що болезнено зт и-го, някаква мъка. скръб. Стоил ни си оОаОш. Беше му тежко. мъчно му
беше за виновния другар. По-ОоОре Оа мълча, Защо трябва сегз Оз чопли ранете не душете
му. Цс. Анг-лоз, Честит дума. Ни говори зц това, ни чопли старата рзна.
Още: РазврЕждам ртнттт.
ЧОПЛЯ СИ МОЗЪКА. Ниодобр. Мъча се дт мисля. дт разсъждавам, дт измисля нещо.
Пък този Кант. ниго ни мога Оа го търпя! Сидял сш този убог господин а професорс-кия каби¬
нет. чоплил са мозъка а като ни можел Оа измисли нищо н]лиза],... — х]нl—шзмьтал хипо¬
тезата зе направата на зимята. Г. Ктртслтвов, Дт останете нт м-н-.
ЧОПЛЯ СИ НОСА. НиоОобр. Нищо ие стршт, б-зд-йствуеам. — СеОште вши на микш
възглавници в профсъюза и сш чоплите носа! — изрива един работник от първия рий. — Ролк]
508

мъти писахме, казвахме и настоявахме: елате бе. хора, да ни видите хала! Бр. Йосифови.
Бирена чаша и монтти.
ЧОПЛЯ СИ РАНАТА. Съзнателно ст замислям върху нецо неприятно, болезнено
за ИЕие. Обичаше да седи сам на масата в ъгъла. !а пик ракията си и да чопли раната ои.
Д. Сароспранов. Гии''брекЕинте.
ЧОРАПА СЕ РАЗПЛИТА / СЕ РАЗПЛЕТЕ. Работата започва ца ст разяснява, аато
ст разкриват последователно и други, свързани е нея тайни. Ами поне съмнителните да раз¬
питаме — тия, !ешо имат вземане-Даване о Влашко!. ,, — Остави! От -яоеа п!mа няма да
излезе, ... — Разрешете на мене, паша! — прогърмя той настоятелно. — Аз ои зная как. . .
То веднъж да ое подхване, после чорапът сам ок разплита. Ст. Дичев. За свободата. Даояaяочпо
е някой от нао да лаже „и“, Друг ще каже „б“ и току-виж чорапът ще ок разплете
и около нао деорпли другари ще постраДая. К. Митев, Пртз бури. Кабурин нк устоя нл. жесто¬
ките мъчения и издаДе хората, о лаито бе във връзка, и , чорапът започна да се разплита. Поли¬
цията извърши масови арести. Д. Ангелов, Ни живот и смърт Стайно бе работим дълго о
бившия лмея Хаджиеног и знаеше. че смаялите му не бяха много чисти. Може би чорапът
бе започнал, да ск разплита. В. Гтноиска, Стдем години.
ЧОРБА ЛИ ЩЕ ВАРЯ от нещо. Вж. Няма да варя чорби от нкm„.
ЧОРБАТА ДА МУ ПИЕ. Диал. Употребява ст, котито някой насилствено, без право т
присвоил нещо.
ЧУВА МИ СЕ / ЧУЕ МИ СЕ ДУМАТА и по-ряДло МОЯТА ДУМА СЕ ЧУВА / ЧУЕ.
Вслушват се и мнение-', и съветите ми; изпълнява ст това, за котто ст застъпвам; имам вли-
янит. авторитет. Тай ще те нареди да ок учиш, щом като исллш, . , Той е голям човек, Не¬
говата дума ое чува навсякъде. А. Каралийчти, Топла ръкавичка. Чичо Венко завърши о
увереност, че неговата Дума ще ск чук. Т. Г. Влайков, Стрини Веиксинца и снаха й. Той е
влиятелен човек. Думата му ск чува и може да ни помогне прm„. Чудомир. Делегация. Той
е секретар на началника и член на профкомитета. И думата му ок чува вече. Н. Боздуганои.
Има си човек.	,
Оце: Минава ми / мине ми (слуша ми се. тежи ми) думата. Хваща ми се / хване ми ст
.думата. Диам,
ЧУВАМ КАТО ВРАНА <ТА> ГОРНИЯ СНОП. Диан, Иргн, Напълно унищожавам,
опустошавам или разхищавам всичко. Роднините му чуваха имота като враната горния
оноп, па пцто нк остана оя него.
Още: Вардя кито враната горния сноп. Диам, Иран.
ЧУДО ГОЛЯМО < СТАНАЛО. Пррнрер. Възклицание зи изразяване на пренебре¬
жително отношение към нецо случил' се и за подчЕртаване, чт то съвсем не т нещо оoсбеио
или важно, оп значение; какво от това. нищо от това.— Забелягахте ни лал бяха се опулили
го ало преспани!? Чудо гамемо: жена минава през чаршията! Д. Талти. Пртonaиoантт кам-
■ бани. — Не щем да работим все ние Двете самички! — започнали ръцете. — Бре, чу!о голямо!
И ний за оебе ои ще гнеДаме вече оамо — откликнали очияе — че, от геите на нас ск па!а ра¬
бота най-тежка. А.Еaзцитmннков. От инщо-иец'. Неприятно беше, че сега шало ок надвес¬
ваха хора и ое заглежёаха в мене. . , Голямо чуёо станало: че оамо аз ми бях заплюл майор
Узунова ? А. Страшимирои, Дт—ство. Перчат ое, че са ходили на хаджилък . ,, Брей, голя¬
мо чуёо! И Йорги може! Щом има пари — маже! Д. ^миров. Братя.
ЧУДОТО МИ ГО НЯМА НИКЪДЕ <ПО СВЕТА>. Отличавам ст и иисго лоши
качества, ксиmс рядко могат ца ст срещнат. Той взе една жена, дето чуёояо й го няма ни¬
. къДе.
ЧУДО ЩЕ НАПРАВЯ. ^.-Съо оне!в.изр. обилн. оъо съюз ама (но). Ще ДЕйствувам но всич¬
ки възможни иaчннн (употребява ст обикн. като заканително предупреждение, чт няма ца ст
допусне ди стане нещо. изразено в следващото изречение). — Аз Дъщеря си не пущам в
чужёл къща. без Да е минала пад венчило! Чудо ще направя. ама не я пущам! Ст. Псnтснтв,
Сватби и ядтц.
2. С предх. изр. Ще постъпя лошо, щт действувам по-ний-итвтроптти иакии (употребява ст
обикн. като заканително предупреждение. ако стане нещ'. изразено е предходното изречение).
509

Тънките вижда нх момачигс си рсзт1рлплрххс. .— Това си л моя работе, ни искам никой де¬
ма се бърка — шзвика го, — Ако не ме оставаш на мара, чудо, ще направя! Н. Нинов, Една
шопи орехи. — Лели, мала мале, както съм. .ядосан, дс ми е попреде, чудо ще направя! Рви
Босипоа, Радост.
Още: Чудо що стори.
ЧУДО ЩЕ СТОРЯ. Вж. Чудо що направи. Чудо щл сторя, амс шикъз зет в къщата хи
няма да пусна.
ЧУДЯ СЕ В КОЯ ВОДЕНИЦА ДА <С>> СИПЯ <ЖИТОТО>. Дисл, Но зная,
колебая ст чии страна дв вземи, към кого да ст присъедини. И гой блшл се объркал в шиза
разправиш между големците а сс чудеше в коя воденица дс си сипл житото.
ЧУДЯ СЕ И <СЕ> МАЯ. 1. Наниран со н голямо недоумение, почудя. И Хaаджuлna•
Ршсто Белоперче, който и виждал -скскви люде з хана си, чудил се а малл, капо глидел пая
жена с цшгара в у-пс, Д. Талон, Просп-нскито камбани. И хората сс чудеха и милхс: как и
възможно сдин човск дс aаиьрши такава огромна работа, да изкопал цяло езеро тем, дето ни¬
кога не е амхло воде? М. Марчевски, Героите ни Белица. Никаква добичета. .... нл мо-
жлхс да нацепят пая цслана в Бсйчшнозлц, но тракторът я рсaкьрти, обърна една. блени, па¬
са се чудила а маяла, Ст. Ц. Даскалов, Селски души. Някой нощес и обилал две тиви кср-
шофа, . , — Дс се чудиш- и да си маиш! — добави Николицх. Цз. Ангелов, Честна думи.
2. Мното съм зитрижон ппи затруднен от нещо. И сс чудя а мая отде да намеря пара зс пиза-
нища а зс дълговете, Храната привършихме зс добитъка. Уж пролит чансмл. а зшж кс^к^<^о^-
ыaллaл, . , Чудя се н се мся какво да правя с овцсшл. Блият сиромхшаагс без слемчица -еао.
Ор. Григоров, Итлпчово. — Ох. нс знам, Желязко. какво дс правам с тази., нашата хубост¬
нице! . . , Видиш ла я, -ретaлa си и с Глоргн., , , Ще ни довличе а яя някоя бсда, га ще -ст
ьмдим и маем сетне. Д. Без-аов. Дълбоки кнстонс•
ЧУДЯ СЕ ОТ КОЯ ДА МРА. Проивязвм капризи, р-зглезон съм и не мог- да нзпраяя.
избор или нт знвя какво иккан, м-кар дв пнвн всикяави възможности. И ти се чудаш ог коя
дс мрлш, Всичко амсш, а сш зс: недоволен а още искаш.
*
ЧУЖДА РЪКА. Друт човек (обикн. който прави, върши нощо, коото но трябзв, коото >
но е добро). Познавам, чс тука чужда ръка е пипала, книгиги ма сх разбъркани,
ЧУЖДО ООО. Друт човек (обикн. който вижда нещо, коото нс трябвв дв ст вади).
Това се празеши от nрлдпсализо-т — ско н-аднанн: някои чуждо око, дх не зсбилижи нищо по¬
дозрително, Д. Спро^'р-ноз, Свмое5роионпто.
ЧУЖДО УХО. Друт човек (обикн. който чувв нещо, коото нс трябва до ст чуе). От поя-
поглид а от гласа на Лез-кa. Ценозач почувствува, чс сгева дума зс нлmо тенове, зс което -
нл можлшл Са се говори прид чуждо ухо. Ст. Дпион, За свобод-тз.
ЧУКАЙ СИ ГЛАВАТА. Нренлбр. Приви аикзето искиш (обикн. азго нт си разумен,' като¬
не слушаш); оправяй со кан, азаго можеш. Мсрая пон-кa дс кажи нищо, но не се риша, да не
ядоса дяда са, Мирно й дойди на помощ, — Тате, Нлндезскa глаза илсно не се пълна. О-тхви га¬
да си чука глсвстс! К. Пота-нов, Сгврего вромо. Особено много тя се боеше зс Тоня. зс--
щото, ако го тикнеха з затвора, щяха и дс го изключат ог гимназията. . , Дс се удържа -
още една годшна, да си вземи дaпиомсmс, пък сетни нска дс са чука глезете. Г, Кир-клиаеа,.
Обикновени хорз.
ЧУКАМ ВОДА<ТЛ> В ХАВАН. Върши нощо напълно безполезно, напълно излишно
Дс търсимс опразня с пстринега. значи дс чукаме зода в хезсн! Хр. Д. Бръзицов, Някога в.
Цариград.
Още: Чук-м нод-тз а хавинчо. Бия водвтв в хинин.
ЧУКАМ ВОДАТА В ХАВАНЧЕ. Върши нещо напълно безполезно. Смагмрuсрцa сс -
Па хвърлей камък от тях, е пък добивът ам от грозди е по-мслък, Уж и зимяте нм е по-тлъсти?„.
уж а ти отглеждат чсрвиния маскип, а вървят назад, казват, че оmе чукали водата в хаванче.
Ст. Стинчов, Нв риздунав•
Ощо: Чук-м водата а хинин.
510

ЧУКАМ КАМЪНИ. Намирам с—. работя 3 трудово-възпитат-лен лагер. — Слушай! —
... — Ще пристанеш Оз пущеЖ тия слухови, чи щи ти пратим Ов чукаш камъни, Ст. Ц. Да¬
скалов, СтуБл-нските липи. Той дои гоОинш чука камъни и сега сш и дошъл,
ЧУКАМ КЛИНЦИ. Дшзл, Много ма е студено. тракат ми зъбите от студ, тр-п-ри от
студ. Щеш чукаш клшнцш нотискв. П. Р. Славейков, Български притчи лла пословици и
характерна думи.
Още: Кост клинци.
ЧУКАМ ЛУК НА ГЛАВАТА нз някого. Измъчвам някого с нЕкаЕаъснатл натяквания.
укори, кавги, скандала. Страшно нищо и'Оа ти си пнОне някоя вероломна а омяниачина краса¬
вица — щс ти чука такъв лук нз глнветн, чи щс забравиш а красотите й, а всшчко, Г. Картслт-
зое, Кол-га. Твоите вицове, братко, са главната ми утиха и лик, когато пра неизпълнение не
месечния плен началникът на управлението ми чука лук на главата, Ал. Дентло, Кой издигна
Кос-е. •
Още: Чукам сол (пипер) нт главата. Трая (кълцам) лун от главата.
ЧУКАМ НА ничия ВРАГА и ЧУКАМ НА ВРАТАТА нз някого. 1. Иснтм, моля по-
мош, подкрепа от някого. Ни искам Оа чукем не оратетн му- няме Он мш помогни,
2. Дшел. Прася предложени— зт женитба на момт.
Още: Тропам (хлопам) нт нечия вратт. Чунтм нт ничия портт.
ЧУКАМ НА ВРАТАТА (ВРАТИТЕ). За нещо — па-дттои дт сттот, дт с- азвършт з
най-близко ваеыЕ; настъпвам. Зимата чукаше на вратата, ' а животът в Преспа Оеши тека
нзридин, чи осски, а най-Оейният uрисuвние, гледаше да я посрещне пони с пет-Оесет оки брашно.
с един товар Оъроз. с иОно качи туршия. Д. Талев, Претпантаите камбана.
Ощ—: Хлопам нт вратата (ваагате),
ЧУКАМ НА нечия ПОРТА и ЧУКАМ НА ПОРТАТА на някого. 1. Искам, моля
помощ, поднр-пт от някого.
2. Дшал, Прася предложена- зт ж—нитбт нт момт.
Още: Чунтм на ничия саттт,
ЧУКАМ ОТ ВРАТА НА ВРАГА. Ходя при различни хора и настоятелно ги моля зт
помощ, подкрепа. Цял месец чукеши от врата нз орете, но никой ни му си притече не помощ,
Още' Хлопам (тропам) от врата на врата. Чунтм по вратите.
ЧУКАМ ПИПЕР НА ГЛАВАТА на някого. Измъчвам някого с н-пр—нтснтти натяк¬
вания, укори, кавга, снтидалл. Свекървата й чукаше пипер не главата. чи ни и научена не къщ¬
ни реОоте.
Ош—' Чунтм сол (лун) на глтвттт. Тълча пип—р нт глтстта. Диал,
ЧУКАМ ПО ВРАТИТЕ на някои и ЧУКАМ ПО нечии ВРАТИ. Ходя при различил хорт л
отстоят-лио га моля зт помощ, поднр-па. Нимз мш с приятно дз чукем по аратите не резни
там началници. М. Маач-зтаи. Гахо пристанище. Месеци наред авторити чукет по вратите
не резни отговорна фактори а завода. Дзеет им си щедрш ]Оитааая. но преОложеншята все
ощи продължават Он стоят а папките на инж. Радоев. Кр. Захариев. Ас. Богданов, Борба
зт всиат минута.
Още: Хлопам (тропам) по ваттите, Чукам от вратт от вратт.
ЧУКАМ СИ ГЛАВАТА. 1. Съжалявам много за нещо, случало с— по моя винт; гор¬
чиво се нтя, разкайвам с— зт н—що. — Дз принесем теоя креват у нас. — Крехка работа и би.
Гочо! ГрежОанска ребота и, щс си строши, шОш ситни сш чукай главата. Г. Ктртслтзоз,
Измама. БеОнште сз сто пъти повече от богатите, Тяхне сш и влзсттн, тяхно и и бъдещето.
Ие са чукайте глзошти. ни сш тровете живота, а запретвайте ръкевш, Ив. П-тров, Мъртво
зълн—нае. Ни ми послуша, но скоро ще сш чукаш главата.
2. Мтчт се, трудя с— нтд нещо, работя непосилно.	’
Ощ—' Бая си главата /сте 2 знач. нтм 1 зитч./. Блыснтм си глтзатт /ете 2 знтч. нъм 2
знтч. и - в 3 знач. нъм 1 зитч./. Бъхтя си глтзатт /зтз 2 знач.- ктм 2 знтч./. Чукам си рогата
/нтм 2 знач./. Чунтм са глтватт с двт нтмтнт /нъм 1 знач./.
ЧУКАМ СИ ГЛАВАТА С ДВА КАМЪКА. Съжалявам много за нещо. случило се по-
моя саот: горчиво с— нтя, ртзнтйзтм се зт нешо. И Оокето дз найдем Доктор, свърши то,
511

знатното ми дете, отиДе си и ме остави да ои чулам главата, с Два камъка. Г. Кирислаиои,
Обикновени хора.
Оцт: Бия си главата и два камъка. Чукам си главата /и 1 знач./.
ЧУКАМ СИ ГО НА (О) ГЛАВАТА. [Чкояа: Щт си го чукам на (') главата]. Пррпрбр.
1.	Чудя ст какво ци правя и някого или нтщо, което ми т ненужно, излишно или не го нcкии
<нри изразяване ни недоволство). Не ги исках тези неща. но ми ги дадоха и сега ои ги чулам
на главата. • За калво ми е пава украшение, лаяо не ми харесва, ще си го чулам о главата.
2.	В пое. налу. Чукай си го ни (о) главата. Прави каквото искаш е нтго. Геройство лъща не
върти. сираци нк глеёа, Да ои го чулая на главите! К. Петканои. Морава звезда кървава.
Още: Трия (търкам. бия, блъскам) си го на (') главата. Пррneбр. Обръскаи (обльскаи,
обин) си го ' главата. Диан. Пкрпрек,
ЧУКАМ СИ РОГАТА. Мъча ст. трудя ст над нещо, работя непосилно. Ало яи дойде
умът о време, ето, гояге съм пак да яе пратя на учение, пъл ако щеш — нЛ, оставил оъм ти
ниви цял кър. върви ори, работ!, чукай си рогата. аз вече няма калео Да мисля. моята ое е
■свършила. Г. Кaрacлaвси. Снаха.
Оцт: Чукам си главата /във 2 знач./.
ЧУКАМ СОЛ НА ГЛАВАТА на нялого, Измъчвам ипксг' е непрекъснати иamпаиaннп.
укори, кавги, скандали. Оя умора не й се я!е. дразни ок оя игрите на Рунла и Кирча и само ок
.лара на Кина. И Димг е бил такъв. а пъл яя всяла вечер му е, чукала оол на главата. К. Птт-
каисв. Морави звезда кървави. — Ало ое заканваш на турцияе, послушай ме — не им прави
нищо, Селото ще изгарят.- ... — Тогава да ви чукат сан на гнагияе. На мене да остане, още
яая вечер ще ги направя на баница! К. Петканои, Хайдути.
Още: - Чувам пипер (лук) ни главата. Трия (кълцам, търкам. меля) сол на главата.
ЧУКВА МЕ / ЧУКНЕ МЕ СЪДБАТА. Сполетява мт зло, случва ми ст нещастие. Нега
много жестоко го чулна съДбата, Изгуби воичло.
ЧУКВАМ / ЧУКНА <ПО> НОСА нялого. Засягам ияксгс, като направо. открито
му посочвам някаква грешка, изобличавам го. Похвалата на Янков бе нещо ката потупване
по гърба. едно машална,- лазано с цел да омаловажи заслугата му и оьmРвKРMРнпо Да го чукне
по нооа с непознаване нл самата програма и политика на партията, Ем. Станти. Ив. Ковди-
реи.
ЧУКНА МЕ ГОРНИЯ ' ПРАГ. Случи ми се нещо неприятно, преживях неприятност.
— И това не било беёноот опоре! вас! И отгоре да ни ое наДомигаяе. че ходим оъДрани! Щк
знаеш, ча ще ви чулне клnа или лъсно горния праг, щам оте релни и на детето ни да пречи¬
те. Ст. Ц. Даскалов. Зтмна светлини.
ЧУКНА МЕ ГОРНИЯ ПРАГ. ТА ВИДЯХ ДОЛНИЯ. Опомних ст. слтд като получих
заслуженото възмездие за нещо (обикн. когато съм се възгордял).
Ощт: Чукна ме горния праг, ти погледнах долния. -Удари ме горния <ари’>. та видях
долния. Блъсна ме горния, ти видях долния.
ЧУКНА МЕ ГОРНИЯ ПРАГ, ТА ПОГЛЕДНАХ ДОЛНИЯ Вж. Чукни ме горния праг.
па видях долния.
ЧУЛ ГО И МАХАЛДЖИЯТА. Диам. Ирон. За нещо. котто е известно ни иoнчан. котто
вcнчкн знаят.
ЧУЛИ СА И ГЛУХИТЕ нещо. Икоп. Всички знаят нещо. ни всички е известно нтщо.
Малар и дълга време затворен в лъщи, но и до неговите уши бе стигнало нещо. Тайната за
еДно близко воояaпцр беше станала евтина ц бяха я чули Даже и глухите. Ив. Визов. Под
игото.
ЧУЛ ТЕ ГОСПОД. Възклицание за изразяване на желаиле и надежди. чт нещо ще ста¬
не. ще ст сбъдне (употребява ст кито отговор. когато някой изкаже пожелание). — Деца, на
добър ви час и Добри печалби. — Амин. Чул те гаспоё! К. Петканои, Старото време. — Няма
ми да я огоёиш тая зима?—• Ало й излезе лъомеяъя. щк я ёам. — Все ще Й излезе. — Чул
яе господ, Христо! К. Петканои. СтaрсТо време. — Сега няма ёа ое еёига бунт по отДелни
512

силе. а всшчкш ззидно, цилият вилает, па можи и цяла България Он сс вОшгни.Русшя щи на помогни
Он си избавим от теглилите. — Чул ти госпоО! — прекръсти сс ОяОо Лозан. Д. . Панкоз, Бун¬
тът на угиет—илт—. А за триОссст гойшни состът коренно щи сс промина а вие щи осъществите
мичтатн сш, щи nьтишистоувнти а из ИнДия. а порика Амазонка, . . — Чул вш госпоО! М. Мар-
чеисни, Тайнствените светлини.
Ощ-' Чул т- господ л с дв-т- ута. Дшел,
ЧУЛ ТЕ ГОСПОД И С ДВЕТЕ УШИ. Дшзл. Вж. Чул те господ.
ЧУПЯ ГРЪБ приО някого. Угоднича, подмилнвтм се, лтн—йнича. Ни и ли време Оз шзмс-
тим всшчкш татари от нашата зимя? И Докога щи чупим гръб приО болярите? Никому не си
търпи оичи, Ст. Загорчано,, Ивтйло.
Още: Чупя грыбнтн (нрыст). Превнвтм гръб / зтв 2 знач./.
ЧУПЯ ГРЪБНАК пред някого. Угоднича, подмалнзтм се, лтн-йничт. Ни всика си ражда
о град и ни всика можи Оз чупи гръбнак а Оз успява, Л. Стоянов, Ср-бърната сватба нт пол¬
ковник Мттое. Така сс паде нз велияте: щи шмн той дз чупи гръбнак пред италианския кон¬
сул! А. Стртшамирое, Роба.
Още: Чупя гръб (нрыст). Пречупвам (прегъвам) гръбнак. Превивам гръбнак /зъв 2 знач./.
ЧУПЯ ЕЗИК и ЧУПА СИ ЕЗИКА. 1. Мыча се дт говоря на чужд езан. с нойто не съм
добр- запознат. НапослеОък Оори и наместникът чупеше тук-там езика си нз славянска.
Д. Галев, Ж-л-зинят тв—тилниа.
2. Мтчт се дт произнеса някоя трудна думт. Схеетлае и природно интелигентен. той четеше,
самообразоваше си. чупеше езика си, усвояваше нови Оумш, нови шзрезна формш, нови привички,
Г. Картслас-е. Обикновени хора.	"
Още: Ктлча <си> език<а>.
ЧУПЯ ЖЕГЪЛА. Немар-н съм, непонор-н съм, буйствувам. Дз съОсри всеки чорбаджия
хорета сш: оставаш лш сш ти пак рея —• хей върви сш. чупиш ли жигъла — плати сш борча,
П. Ю. Тодоров, Първите. Почнеш ли открито Оа сс Оунтувеш и Оз чупиш жигъла, няма дз
ти погладят с перце, М. Маачевткн. Тихо каатгтнищЕ.
ЧУПЯ КРЪСТ пред някого шли самост. Угоднича пред няного, подмилнвтм се, лтк-й-
нича. Някога Трифон успя Оз си шзОшгне Оо равнищито на средншти виОрооскш стопена, защото
реОотиши кзто вол, чупеше кръст приО чшфлшкчишти зе Орсбнш зеимш. а циганите, които
наемаше зз работници, хрениши само с хляб и лук, А. Гуляшки, Село Ведрово. П]-раао го¬
лемците тачиха Оогнтшти хора. яйеха нз идна маса с тях. слушаха ги с почтително вни¬
мание и Оумета шм не Ови ни трошиха. Беднотияте отОаличи шм сваляше шапка, чупеше кръст,
А. Гуляшки. С-ло Ведрово.
Още: Пречупвам нртст. Чупя гръбнак (гръб).
ЧУПЯ ОКОВИ и ЧУПЯ ОКОВИТЕ СИ. Кншж. Освобождавам се от робство, от ня¬
каква зависимост, сттеам своБод-н. Страхът пред щурците бързо прегаряше в пламъка нз
общото оъоОушивинши, Робите вече чупиха омразните робски окови. Д. Ттлев. Илинден. Бъл¬
гари! О сгзн робови! / ... / Тъй ли чупите окови ? / Тъй лш вОигате ножове / срещу славния
Ислям? Ив. Вазов, Триумфът на турчина.
Ощ—' Тролт (разбивам. разчупетм) оноват— си. Книж,
ЧУПЯ ОКОВИТЕ на аито• - Книж. Освобождавам с— от нечия власт, от някаква зави¬
симост. Раята чупеше окоошти нз петвековното робство,
Още: Разчупзтм (разбивам. троша) оноват—. Кншж.
ЧУПЯ ПРЪСТИ и ЧУПЯ ПРЪСТИТЕ СИ. Отчаян стм, и— зная какво дт патеи, вай¬
кам с— зт иещо (обинн. нтто дтвтм зтишен изртз на чувствата са стс съответния жест). На¬
стана дълга мъчителна тишина. Катя чупиши пръста а поглижОеши ту към ниго. ту към
Росица. К. Кръстев, Катастрофа. Двема войника с ножове нз пушкате мълчаливо вървяха
отстрани нз вързания. Зад тях слаОа жиница отчаяно чупеше пръста а плачиши. Хар. Ру-
сес, По стръмнините. Цонка охкаши. въздшшеши, чупиши са пръстите а нямо отчаянии. Из.
Вазов, Казтлартатта царица. Иван я глиОеши плехо. „И това лш щи на сплолсти!“ — чупиши
отчаяно пръстштс си той и ни знеише кзкво Оз й продума. кек Оа я разтуши, Он я развличи
мелко. Г. Картслас-е, Татул.
Ощ—' Чупя ръце. Кърша пръсти. Грошт си пръстат—. Дшал.
33 Фртзеолог^ен речник, т. 2
513

ЧУПЯ РЪЦЕ. Отчаян съм, не знам какво да прави, н-йкам ст за нещо (обикн. азге
дявам външен израз нз чувствата си със съответния жест). И моля пи сс без -ьлаш шрыдання —
погледна яя с погнуса майка сш. която плачише а чупеше ръце, М. Грубошлиовз, Пред прага.
Един българин със слабо сърцс, като научил, чс нашите скоро ще дойдст, почнал да се тюхкс,
да чупи ръцс и дх сс съкрушхвх: — Сигх итс-ахми. ■ , , от къде ще намерим ядени да га
нaго-пым капо свита? А. КарилпИиов, Птичка от глини. Жинага почна дс чупи ръце а викна
дх плаче него зс умрял чозек, А. К-р-.ппйиез, Народен зварппниа. Опичай си ума. чиСо?
Наесин да не хллнчиш и да нЛ чупиш ръцл! А. Гуляшки, МТ станции. „Ами какво дс направя,
божичко мшличък го-подьо! — чупеше ръце пя. — Какво дх направя, като всичко и тръгнело-
срещу нас!, , . Ридя и чакам идно, а става друго.“ Г. Oараслявов. Татул.
Ощо: Кърши ръцо. Чупя пръсти.
ЧУПЯ СИ ГЛАВАТА. Пренебр, . 1. Обнкн. в подч. азр. Излагам ст нз опасност, риску¬
вам живота кп• Мспсй Матов се опиша дс го разположи, като го увер^ваше.че з пая дави
млсте никой шофьор не сс -ьглaслвaл да са чупи гuuвспх. Л. Стоянов, Сробърнятз сввтба нз
полковник Матов.— Та ги ла сс намлри дс са чупиш главата из оная диви места ? Л. Стоя¬
нов, Холери. Аз не аскам дс си чупя глезате зс такава неразумна не1ща, • Нл са мисли., че щс
си чупя главата зс тебе,
2. В пол. нскл, чупи си главата. Прави кяавего искиш, но мо пнгоросуниш, макар да се излиташ-
на опасност и можс да си изпитиш, дв пострадаш. —- Е, дс ви е жив а здрасЗ. . . Само да нс за
доведи снаха капо моята, — Това не мл инплрссмвс. Дс сш чупа главата, както шска, Д. Ди-
^3, Жони с нпн-ло• Возил е познсгн, аепил-нaии се по чуждо а са е мълчал. Вземат лн ват¬
маните да нсзвсг кой с кого е бал, ще стане еднх.. . Чупете са глсзапи! — рлшсвх Стсмапа
В. Чинков, Последната смяни. Я га оставете пая всрнклсчкознн — нека сш чупят ясм гле-
зштл! Примрели сме ам зс сенСвачашс а зс ваношо! Са. Минков, Р-зк-зи а твр-ложова кожи.
— Ами та какво искаш — да слдам . тука а дх мрсм от глад лaаНлmе трябва да направим, де
папаме.. . — Та опатай! —. , , — Аз не ща., . — Защо ни щлш? — Ей тъй — не ща! —
, . — Нл щс а не ща! Пън ши, ско искаш, чупи са глезете, П. Вожпнон, Нишата сили.
Ощо: Троша си главата. Нрснсбр,
514

ш
ШАВАМ КАТО ВЪРБОВ КЛИН. Диан. Карам ст, мърморя.
Още: Скърцам капо върбов клин. Диам.
ШАПКА НА ТОЯГА. Кито възклицание, зи изразяване на радостно чувство, чт съм
ст освободил, облекчил от някаква работи, оттсиориоoт и вечт щт живея безгрижно, както
си искам. Хайёе да идем , . - Па шлплл нл тояга, Ив. Вазов, Немили недраги. Аз му говоря
поучително, оя нас с тебе-братле. не стават сериозни хора, ама карай, шапла на яояга.Сл-.
Македонски, Едни земя ми с-щ-а. Свърших си работата и сега шапка нл тояга.
ШАРАНОВИ ЛЮСПИ. Диам. Пари. Имам шаранови люспи.
ШЕТАМ СИ ГЪЗА. Вумг. Ходя нагоре-надолу: развявам се без работи. Стига ои си
шеяана гъза из оолацияк.
ШИРЙ-МИРЙ, ПАК ВЯТЪР ДУХА. Диан. Зи голям лъжтц и самохвалко. кой-'
иисгс лъжт и се хвали.
ШИРОКА ДУША. Човек, който ст отличава е широта и разбиране в отношЕнията си
към хората. Той беше човел, лойто разбира Другите. Широка душа ,. К. Калчев. Живите пом¬
нят. Пантелей, то е Друга работа, Кунал сто процента. А Дгсю — лалео ? Широка Душа.
Близко !о народа ок държи. А,. Гуляшки, МТ oтaицнп.
ШИРОКА МИ Е РЪКАТА. Не жаля средствата си, прекалено штдър, рaзmокиmтлти съм.
Сега рълаяа й беше още по-широка към бедните жени и „мето Й все повече растеше из града.
Д. Итиирси, Братя. С мои пари е купено всичка туй., , Затуй ръката нл г. Струмски е тъй
широка, . . Той пръолл муди пари, защото не оа негови. Й. Йовков. Обикновен човек.
Още: Имам широка ръка.
ШИРОК МИ Е ГЪРБА. Издържам, свикнал съм. иста ца понасям (обикн. ттжаи ра¬
боти или неприятности). — Ще ме накараш да изпусна работата ои — отвърна яя и от¬
мести косата си с движение нл гнаваяа, . . — А за работата не бери гайур —— хвана яой
браДичката й с Два пръста. ■— Широк му е гърбът на Пройно Елв„нибк„ояa. Б. Болгар. Близ¬
наците.
ШИРОКО МИ Е ОКОЛО ВРАТА. Нямам грижи, тревоги и живтя безгрижно. „Т«
пасеш и слугуваш нл чичл ои, заяоел ти е широко ололо граял. Я да беше на наше място
да, яе бият лата ден, да те питам яоглеа: гладна мечка хоро играе ни!“ Ив. Хиджимарчев,
>вкирктт' Калипко. — ХайДе, бе Зарло, лалго си ое овил лато мишка, , . — Лесно яи е нл
тебе, Тасе — възДъхелше !я!о. — Широко ти е около врата, но на мене, право да ти лажа.. -
Лош живот бе, лош, Кр. Григоров. И'всдоицн. — ЗагиДяха ни хората, мари, загиДяха
ни. Оп твоите песни загиДяха. Съмне ое, пееш; мрълнк ок, пееш. Яёеш, пееш. И оирекоха —
на Женюви им е широко около вкaяa. Ст. Чнлнн:тир'и. Първа жтртиа. Той беше о цигара в
уста, по горна риза и бели панталони- Широко му беше около врата на тоя синковец, нали
нямаше никакво взимане-даване о работниците! Д. Димов, Тютюн. Той й разправи кал го е
посрещнал Киро. —— Нани го знаеш — на него му е широко около врата, воичло му е оправно.
Г. Кир-славов. Обикновени хора.
Оше: Широко ми т около шията. Широк' ми т около 'тръл'Г'. Диан.
515

ШИРОКО МИ Е ОКОЛО ОГРЪЛОТО. Дасл, Вж. Широко ми с около врата.
ШИРОКО МИ Е ОКОЛО ШИЯТА. Вж. Широко ми е около врата.
ШИРОКО СЪРЦЕ. Спокоен, безгрижен, търпелив човек. Ти нали са широко сърцс, от
нищо не сс трогваш.
ШИРОКО ТИ ЛИВАДЕ. Дасл, Нрлнлбр. Махни сс, върви където иск-ш; пръждекай сс.
Ощо: Широк ти път. Нрснебр.
ШИРОКО ТИ ПОЛЕ. Имаш свободи да дойкгаувиш авате искиш; прави какаото
искиш. След изпьuнлнuето не тая формхиносmи той трябва да чака после нужното- зрими,
докато съдбата мини всичките aа-maнцuu. а само когато се сдобшешс с прш-ьдa, влязла в
законна сала —— но само тогазе, — поле му широко: можиши дх паши, колкото щл зс краж¬
бата, блз да мани зс клеветник, Ив. Визон, Драски и шарки.
ШИРОК ТИ ПЪТ. Нренлбр. МахаИ ст, нързи къдото искаш; пръждекай се. Нина върза
кьдето ще! — викаше той. наго навярно отговсряше на баба Ана, — шшрок й пъш, И.
Йовков, Старопланински легенди.
Ощс: Пран. (добър) ти път. Пренебр, Широко ти линиде. Дасл. Пренебр,
ШИТ С БЕЛИ КОНЦИ. 1. В който неумело си прикрити лъж-та, неискреността, изм--
мата (обикн. за думи, твърдения). Ти тозе, Сито ми го разправяш, е шаго с били конци.
Никой няма да ги повярва.
2.	ОоИто' с неподходящо прибавен към друго нещо.
Още: Зашит (съшит, закърней, скърпон) с боли конци.
ШУКЕР НА ГОСПОДА. Дисл, Възклицание зв изразявано на задоволство от нсщо.
ШУМА, ВЪЛНА, ТОРБА ДА Е ПЪЛНА. О-кното и да им, и дв но с много хубиво, вкус¬
но, но да си напълни стомаха.
От прпаизкит- зя ннкой овчар, който събирал вълна а одна торбв и някой му ст присмял, чс тоИ съби¬
рал с нълнита и шумя, а той отговорил с торните думи.
ШУПВА МИ / ШУПНЕ МИ КЕЛЯ. Дасл, Обхваща мо силен яд, тняв; избухвам, рзз-
сърдзам со.
Ощо: Кипвя ми / кипне ми коли. Възвия ми / възври ми (хваща мо / хвано мс, завири
ми / заври ми) коля. Дасл,
ШУПНАЛ СЪМ КАТО ШУПЛА. Дасл. Но съм сполучил, нс съм успал, нс съм прокоп- -
к-л•
ШЮМАДИЯ ДА ТЕ ЯХНЕ. Зх 2 а 3 л. Дасл. Дв оглупееш.
516

щ
ЩАСТИЕТО МИ СЕ УСМИХВА / УСМИХНЕ. Кншж. Провтрвяет ми з н—що, тко-
луузтм, — Да потърсим раОотз, дз понuтемИ' Можи Ои някъДи щи ни сс усмихни щастието.
Г. Картслти-в. Споржилов.
ЩЕ БОДНА МАЙСТОРА СИ ЗА ПОЯСА [БОДНАХ МАЙСТОРА СИ ЗА ПОЯСА].
Дшел, Ще надмина (надминах) по умение този, който ме — учил.
ЩЕ БРОЯ ЗВЕЗДИТЕ [БРОИХ ЗВЕЗДИТЕ]. Ще нощувам на открито и ще измръзна
нощувах ит открито и измръзнах). Мшналатн нощ нямзши място в хижета а броихме
звезОите. • И тзя нощ пак щс Орошм звездите, ако ни си смилят дз нш прибират вътрс.
ЩЕ ВЗЕМА НА БОСИЯ ОПИНЦИТЕ [ВЗЕМАХ (ВЗЕХ) НА БОСИЯ ОПИНЦИТЕ].
Ирон. Вж. Щ— вземт на босия цървулите. Помаците нс си криеха в гората, сейяхз са Дома.
И uобшрчшити ги свариха, Как дз и, взиха на босая опинците — ааuзнисоха сетния Онкър от
някои колиби- . . — това им бсше цялата печалба. -В. Мутафчиева, Л—топас нт смутното
(срем—. НасриО билия път лижиши ернзутинът.. - — Тш пък зат] стреля ? — .. . — Мигер
ни вшОя- чс сайбшяте побягна? А от този що ще азимиш — на босия опинците, В. Муттф-
чиевт, П-топат на смутното време.
ЩЕ ВЗЕМА НА БОСИЯ ЦЪРВУЛИТЕ [ВЗЕМАХ (ВЗЕХ) НА БОСИЯ ЦЪРВУЛИТЕ].
Ирон. Ншцо и— щ- могт (и— можтх) дт получа, с нищо няма ' дт се сдобия (и— се сдобих), ттй
нтто го търся там. ктдето и— мож- дт с— итмерл, зтщото го нямт или — укрито. — Ха, пре¬
сторило ти си и. чичо Симо! Кзкво щат крадци а - моя двор ? Щи взимет на босия цървулите!
Д, Ангелов, Нт живот и смърт. Сега той щи ти Ошрш смитка. Некз дара. Нз Оосия цървулите
щи озими. К. Калч-е, Живите помнят. — Ей тъй, зарад тсО, Дз остана тук, чс някоя нощ
Оз мш свита маслото Шишменя ли? Ника Он ми уОшят на фронта, берим голяме пенсия щи
н]лучевеш. А ако ми очистят тук, щи взимиш на босия цървулите. В. Н-шков, Настъпление.
Още: Ще вземт нт Босия опинците. Ирон.
ЩЕ ВЗЕМА ОПИНЦИТЕ [ВЗЕМАХ (ВЗЕХ) ОПИНЦИТЕ] не някого. Ирон. Вж. Щ—
вземт цървулите.
ЩЕ ВЗЕМА СКАЛПА не някого. Жзрг. Ще нактжа сурово няного, жестоко ле си из¬
пати от мене (употребява се оБинн. нато закана). ОтОорчито мш ни и лошо, имам Ови Оик-
чита и сдан централен — истински катърчета, Топката крей тях може да мине, ама чужд
играч — никога! . . . Дейти ни „Риел“, МаОршд и нз него щс му взимим скалпа. А. Антоиов-
Тонич, Гайда за милиони.
ЩЕ ВЗЕМА ЦЪРВУЛИТЕ [ВЗЕМАХ (ВЗЕХ) ЦЪРВУЛИТЕ] не някого. Нр]а, Нищо
и— щ— могт (и— можах) дт получа от някого, зтщото а той го нямт или го — укрил. — Пък
ако си ни върна ... и това и кяр ... щс ми взими цървулите поп Нaaюaшя, Дека му изгоря къ-
тата. Т. Харманджа-в, Кртят на -дно д-тстео.
Още: Ще вз-мт опинците. Ирон.
w ЩЕ ВИДИМ КОЙ <Е> КУМ. КОЙ <СТАР> СВАТ [ДА ВИДИМ КОЙ <Е> КУМ.
КОЙ <СТАР> СВАТ]. Ще сттие ясно ной кткео заслужава (упота-бяст с— нтто зтктит. ч—
някой ще бъде нантзти, отмъстен). — Ти знаиш лш какво приказваш? — пламне и сс ннижш
Тшнко, — Знниш ли, чи мога и а съО Оз ти дам — сто име и свидетели ... — Дай ми, па Ов
виОшм кой кум, кой стар свет! Г. Ктртслтзоз, Селсни истории. А Йоргов хзпиши устна, —- „Тъп¬
517

кано ще му го зърна! — заканваше се той и капо чс все повече и повсчс сс ожесточаваше. „Ка¬
кво гллдсм още ? Защо не се изматхм ? ,, . Нина почака той — ще зида кой е кум а кой сгар
«^з^г^.“ Г. Кариклавен. Тинто. Чирнсз погледне към Илке а ехидно сс м-мыхас, Това още повече
ядоса старица: — Утрс ще вадим кой кум, кой свет! — нериждешс гой. — Дс не ми-ли,
че като и нс вих-п, може дс сш разиграва коня.. К. Калчев, Живито помнят. И Нягул надул
сдин нос, не му се праказза. Почакай, бе праятилю, щ: задам кой кум, кой сзст. И. Йонков,
Албени.
Ощс: Що разбором коИ Cо> кум, коИ. <стзр;> свит.
ЩЕ ВИДИШ ОТКЪДЕ ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО [ДА ВИДИШ ОТКЪДЕ ИЗГРЯВА
СЛЪНЦЕТО]. Обикн, зъз 2 а 3 л. Зло що си изпатиш, що бъдош наказан (зякина).
ЩЕ ВИДЯ ОПИНЦИТЕ [ВИДЯХ ОПИНЦИТЕ] на някого. ИронК: щс ^^<№5 можах)
да залоня, да открия или да намеря някого, коИто е успял дв избит- или да се укрит.
Ощо: Що види цървулите (потпго). Ирон. Що уловя опинците. Ирон,
ЩЕ ВИДЯ ПЕТИТЕ [ВИДЯХ ПЕТИТЕ] нс някого, Ирон. Не що мога (нс можах) да
запеви. дв открия ппп да намори някого, който е успял да избяга или да ст укрие. — Щс по¬
чакаме дх заспи водлнычсрлm, — Ама,ско се събуди? — Щл ни види пипате — ококорш се мно¬
гозначително Янко а тахо се изкаска, Т. Харманджпоз, Родово.
Ощо: Що види цървулите (опинците). Ирон,
ЩЕ ВИДЯ ЦЪРВУЛИТЕ [ВИДЯХ ЦЪРВУЛИТЕ] на някого. Ирон. Но щс мога (нт
можах) да залови, да открия или дв намери някого, коИто с успял да избит- или да се укрие.
Още упри аaмыаaвaм а ще ма зидиш цървуцаше,
Ощо: Що вида .еппннппт (потате). Ирон. Що улова (що хивни) цървулите. Ирон,
ЩЕ ВЛЕЗЕ - РИБА В СЕРКМЕ<ТО>. Що бъдо уловен престъпникът, ними да избити.
Ощс нс сс аахл кой е иззършал мбшй-mвопо, но ныто скрапо не о-пaиa, все щл иилаи раба з серкми.
ЩЕ ВЛЯЗА КАТО У БАБИНИ СИ. Дасл. Лесно що ми ст уреди рабегвгв, нима да срещ¬
на пречки
ЩЕ ВЪРВЯ НА СПЪНЦЙТЕ. Дисл. Спи ми ст.
ЩЕ ВЪРЖА ЧЕРНА КЪРПА за някого или -смо-п. Нрснебр, Нпа-к нт тъжа, но скърби
зв никого или нещо; никак но мо е грижа, нс мо засити. Дс нл масла, че черна кърпа ще вържа
за нсго. като ме остави,
Ощо: Що превържи черня кърпя. Нреалбр,
ЩЕ ДА ИДЕ С МИШКИ НА ОРАН. Дасл, Ирон. Глупав чоиок о и се залазя за работа,
която но с по сплито му и нищо нима да свърши.
ЩЕ ДОЙДЕ БАБА ЗА ОГЪНЧЕ. Овззв ст някому при отказ на никикв- услуги, като
з-к-на, чт и ня ното ними да услужат, когато пепскз нещо. Ни ма отказвай, Сей ма пара, чс
щл дойде баба за огънчи.
ЩЕ ДОЙДЕ ВИДОВДЕН и Дй ЩЕ ВИДОВДЕН. Употребява сс, зи дв со изрази, чт
що настъпи време, когато асоки що си получи заслуженото, що никтънп вромо зв разплатя.
— Вал спи заслужил герой оп войната, ... А. тове нс какво прилича? — посоча той са-
нлвицaтс му, — Кучишка непризнателност! Ще дойд: скоро Быдоиден, тогсзс тъпкано ще
им врьтхмс. В. Нешков, Настъпленио. — Сеги в белненс. дядо Столае, Дай ма саде малко
хляб. пе дх бягам нагори. Щл дойде Бидоиден и за нс-! Тогава щл подшршм смитна зс всичКо.
Ти. деде, нсобшколш женете и . децсгс и ги утиши, П. Здравков, Нозабр-впно догкгвO• Слу¬
шай мене. чичовото. защото ще дойд: Бидовдеа и тогава кой нсквето попера са и надробал,
нея и ще си сърба ... Г. К-раславен, Обикновени хорз.
ЩЕ ДОЙДЕ ГОЛЯМ ДЕНСОММАЛКА ПИТА. [ДОЙДЕ ГОЛЯМ ДЕН <С>^Х^?кЛКА
ПИТА]. Употребява со, зз дз сс изрази, че що настъпи (н-ктъппле о) време, котито нсоки
що. си получи заслуженото, що н-стъпи (настъпило с) време зв разплата.—Добр: дошел, г-н
Сгранджез. Какви новина? — подадл ръка кмета на aапьденaя учител, — Новинат: вие га
знаеше. —.Е. знаем: га, — Дойде и за вес голям дсн с мслкс пиша, •. Страшимирои, Ннкогз.
518

^Тала е — мислеше ГуДжев, — ката има глупаци ката нас. деяо ои Даваш неделната почив¬
ка ,. . Нг !е да видим, ще дойде голям ден манла пиша. В. Нтшков, Настъплени' т.
ЩЕ ДОЙДЕ И МОЯ КОЛЕДА. Диан. Употребява ст, за да ст изрази. че лицето, което
говори. очаква иacтъпваиЕтс ни щастливи дни или някакъв успех, сполука.
ЩЕ ДОЙДЕ И НА НАШЕ СЕЛО СБОРА. Диан. Употребява се. за да ст изрази. чт
лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука.
Оце: Би ще и на наше стло сбор. Диан,
ЩЕ ДОЙДЕ МАЧКА ЗА ПОГАЧКА. Казва ст някому при отказ на някаква услуги
капо закана, че и нему няма да услужат, когато поиска нещо. Ти преДпочиташ частното пред
оеmата? Добре, Ще дойде мачка за погачка! Ще дойдеш, приятелче, при ллоиерл за аванс. а
яой ще яи обърне гръб, А. Гуляшки, Златното руно,
ЩЕ ДОЙДЕ ПЕНА ЗА ОГЪН. ТУРИ-ЩЕМ Й ВЪГЛЕНЧЕ. Диан. Казва ст някому
при отказ ни някакви услуги като закана, че и нему няма ца услужат, когато поиска нецо.
ЩЕ ДОЙДЕ СЛЪНЦЕТО И ПРЕД НАШАТА ВРАТА. Употребява се. зи ца се изрази.
чт лицето, котто говори, очаква ниcгьпвиитто на щастливи дни или някакъв успех, сполука.
ЩЕ ДУХАМЕ НА КАЧАМИЛКАТА [ДУХАХМЕ НА КАЧАМИЛКАТА]. Щт има
(ниa) суши и глад (употребява се. когато наесен няма дъжд и нт можт добре да се застт жито,
та хората ще са принудени ца ядат само кикииак). *
ЩЕ ЗАДИГНА КАЧЕ за някого. Диан, Пррпрбр. Не ме интЕресува. не мт е грижа за
ипксгс (обикн. когато някой ст сърди или прави нещо ни нни-).
Ощт: Щт задяна качт.
ЩЕ ЗАДЯНА КАЧЕ за някого. Диан. IIбРпрбр. Вж. Щт задигна качт за някого.
ЩЕ ИГРАЕ ДЪРВЕН - ГОСПОД [ИГРА ДЪРВЕН ГОСПОД] по мене или оамося.
Ще мт бият. цт ям бой или це има бой (биха мт или им. бой). — Е, ще играе и дървен господ.
ало Дотрябва. — каза писарят; — яоло да на я ДовежДаме до кръв. А. Сгрaшнинрси. Някога.
Да не играе дървен господ. Сме! главно изр, Да не ядтш бой (употребява ст като знаини-
ттлис предупреждение). — Прибирай си прmaяa ояяук. да не играе дървен господ, • Бъ!„
послушен. че да не играе по теб дървен господ.
Оце: Ще играт по гърба ми дървен господ.
ЩЕ ИГРАЕ КОБИЛИЦАТА - [ИГРА КОБИЛИЦАТА]. Диан. Зи мъж — щт ме бие
жени ми, цт ям бой от жена си (жена ми мт би. ядох бой от жена си). Като се прибереш от
кръчмата пиян. ще играе кобилицата.
Оце: Щт играт метлата /е 1 знач./ Щт играт хурката.
ЩЕ ИГРАЕМЕ „СЛЯПА БАБА КОЗИ ПАСЕ“. Диал. Щт ст бием.
ЩЕ ИГРАЕ МЕТЛАТА [ИГРА МЕТЛАТА]. 1. Зи мъж — це ме бие жтна ми, це ям
бой от жена си (би ме жени ми. ядох бой от жени си).
2. Ще има чистка, служебни промени някъде (ниa чистка, служебни промени някъдт).В края
на годината ще има ревизия в завоДа и ще играе метлата.
Още: Ще играт кобилицата (хурката) /към 1 знач./.
ЩЕ ИГРАЕМЕ ШАРЕНО ХОРО. Диал. Щт ст биеме.
ЩЕ ИГРАЕ МЕШЕ [ИГРА МЕШЕ] по мене ини самоот. Диан. Вж. Щт играт пръчката.
Стой мирен, че ще играе меше по тебе.
ЩЕ ИГРАЕ ПО ГЪРБА МИ ДЪРВЕН ГОСПОД [ИГРА ПО ГЪРБА МИ ДЪРВЕН
ГОСПОД]. Щт ям бой, щт мт бият (ядох бой, биха ме). Щк играе по гобеa ми дървен господ.
щом ск прибера' в лъщи о изцапани Дрехи.
Дн нт играт по гърба ти дървен господ. След главно изр. Да не ядтш бой (употребява се сOнки,
като знaиинmтли' предупреждение). Всичко трябва да свършиш. че да не играе по гърба ти
дървен господ.
Още: Ще играт дървен господ.
519

ЩЕ ИГРАЕ ПРЪЧКАТА [ИГРА ПРЪЧКАТА]. Ще м- Баят, ще ям бой алл ще има бо
(Бахт м- илл им! бой). Децата си стреснаха и търкулнаха надолу - Дигна си врява.. . Рог]то
бай Питко чу какво сс и случило. рсчи: — Сега вечи пръчката щс игрви! Дорт Гтб-, Мълча¬
ливи герои.
Ощ—: Ще игр!— м—ш— (тоягата).
ЩЕ ИГРАЕ ТОЯГАТА. Вж. Ще играе пръчката. Аз отивем Ов ора, а ти приготви оОяО
. . . Само глийей дз ни закъснееш, защото ще играс тоягата. А. Ктатллйу-в, Гал-иттт дъ¬
щеря.
ЩЕ ИГРАЕ ТЪНКА ТОДОРА. Диал. Щ— ама Бой.
ЩЕ ИГРАЕ ХУРКАТА [ИГРА ХУРКАТА]. Вж. Щ— игр!— кобилицата.
ЩЕ ИДА В ДЖОБА на някого и ЩЕ ИДА В ничий ДЖОБ. За н-що—ще донеса мате¬
риална облтга някому, щ- го облагодет-ясгеувты материално; щ— обогатя. — От кумова
срама оси щи дадс нещо, По-рано. колчим му искехми. все казваше — вий го изкарайте, отво¬
рете го, пък аз ще ви Озм такъв дар, тз мало ш голямо Оз ми запомни ... А тъй — де Оз знея,
а чий ОжоО щс шОат париците ми ... Е, не тиз Оуми отгоре, зз смятам най-малко Оа изплати
дълга нз читалището. Ст. Л. Костов, Гол-мтиов. -Работиш, ама нищо не щи аде а джоба ти.
Още: Ще вляза (щ— отида) в джобт.
ЩЕ ИДА В ОРЛАНДОВЦИ. Ще умра. И ез скоро щи идн в Орландовци, няме да нед-
живия ройитилште сш.
Води произхода си от названието на квартала, в който се нтмнртт софийските гробища.
ЩЕ ИДА ДО КРИВА ПЪТЕКА. 1. Не ще утп-и дт стигна доттм. донтдето възнаме¬
рявах и щ- се етрна от пътя. Много и късно Оз тръгнем зе върха, щи стигнем само до кршен
пътека.
2.	Не щ— успЕя дт завърша нещо докрай или не 'ще постигна нещо з ртботатт. с ноято се зт-
нимтзтм или стм с— зтел. Ни ще наuреошш ашто. ще идиш Оо крива пътека.
3.	За нещо —— оставам незаетртен или Без р-зулттт. Тъй а ти, Дъще. сега сс вириш а кълниш,
вричаш си вичи уж чи ще сс пазиш от всшчко, що и лоши да ни правиш; но аз зная. чс теоито
оршчании и сега от стрзх, а ни от сИ сърцс. а то щс шди Оо крива пътскн. Ил. Блттаое, Рада
^ю^рната. Таза работа ще иди Оо крава пътеки. Ни си залавяй с нея.
Още: Щ— отндт (ще стигна) до нравт пътека. Ходих до - крает пътека /нтм 1 зоач.Л
ЩЕ ИДА ПО. ДЯВОЛИТЕ. 1. Щ— пропадит, ще се опропастя, и— щ- сполуча. — Бри!
Нимз край товз чиргарсни Оре! Толкове Оикара лозе ще шОс по Дяволити! — поозйкз сс Жегета.
Гроздето сс шзноаенука а изгни. Ст. Ц. Даскалов, Есенно сено. Кзкво бш станало, ако всшчкш
постъпваха като теОи? Всичко. които строим ... щс шОс по Дяволити. М. Мтрч—зсна. Тихо
калстанuшЕ. — ... Име никои, умът шм все ги лъжи. А нашата работе наистина и проста,
Който я рззбшре. И законът е за всички, Ищ^‘^е '. . . всшчко ще шди по Дяволити. Д. Гтлес,
Гласое-т— ви чувам.
2. Загивам. Р]лк] народ щс шди по Дяволити, ако има война.
Ощ—: Щ— отида (ще хвртнна) по диволнге,
ЩЕ ИЗБЛЕЩЯ ОЧИ КАТО МАЧЪК. Дизл, Ще бтдт убит.
ЩЕ ИЗВАДЯ СИМИТ. Дшал. Ще сетршт работата.
ЩЕ ИЗВИЯ ВРАТА <КАТО НА < ПЕТРОВ СК О > ПИ.ЛЕ> някому. Ще нтктжт - же¬
стоко няного, ще си азптта от мен- (употр-Бява се оБакн. като зтктит). — Слушай, дружи—
... — Оалш сеинаринът лъжи шОш питай него, ама ако ощс виднъж кажиш за мине. че съм лъ¬
жец - ще стана дз ти извия вратз като на пале, чу лш? Ст. Загорчаноз, Ивайло.
Ощ-: Ще извая лаята нтто нт <пегровcкo> пиле.
ЩЕ ИЗВИЯ ШИЯТА КАТО НА <ПЕТРОВСКО> ПИЛЕ някому. Ще нткажт жестоко
някого, щ— са изпати от мен- (употребява се обикн. ктто зтктоа).— Бии сти й приятелка.
Кажете й Оз не го предизвиква, че някога -ще й извие шиятз кзто не пиле. М. Груб-лла-ет,
Пр-з иглено ухо.
Ощ—: Щ— откъсна шията <1аго на <п—гаовcкo> ииле>. Ще извая вратт <ктто на <1^-
ромсн^ пилл>.
520

ЩЕ ИЗДЕРА ОЧИТЕ НЯКОМУ. Що накажа жестоко никого, що му причина зло. Пор-
пиершнъш Григор ... е още по-горд. Той по-скоро щс аздерс очите нх „тукашния“, опкои-
копо да го пусне в светииищепо ни хри-тонрстилпa. Ал. Константинов, От много ум.
Още: Що одери очитс.
ЩЕ ИЗКОЛЯ ЖАБИТЕ. Дасл, Ирон. Нищо ням- да нзпр-зя (макар и дв со зякинн-м).
Още: Що изсека жабите. Дасл,
ЩЕ ИЗПАРЯ БЪБРЕЦИТЕ на някого. Дасл, Жестоко що отмъсти на никого; ще му
причина зло.
ЩЕ ИЗСЕКА ЖАБИТЕ. Дасл, Вж. Що изколи ж-бте.
ЩЕ ИЗЧЕВЪРКАМ ИЗ ОЧИТЕ нх някого нещо, Дихи, Що направя вкпико, но що нз-
аарвм никого дв дядо нсщо.
ЩЕ ИМА СЧУПЕНИ ЧИНИИ. Жарг. Що имв голяма канта и бой. Като разбират какво
е -тхнсио, щл ама счупина чшнии.
Още: Що лотят чинии. Жарг.
ЩЕ ИМАШ ДА ВЗЕМАШ. Обикн. във 2 а 3 л. 1. В никикън случай нямв да получиш, да ст
сдобиеш с нсщо; няма да стино така, а-ато искаш (употребив- со при груб азтоторпион отказ).
— Щс шмет да взимсг пая от Монти Карло дх ги гъпчим със зайци.. . Нил с глб щл си тре¬
пем. да отглеждаме зайцы, а пе — с джобовете. натъпкани с нечестно спечелени пари, дх
ни ядст зайците. В. Цонов, Едно нромо а Овчи купол. — Щс дойдеш ла с мснс?— Щс имаш
дх заемсш,
2. По-лош кп, но си таки добър. Дора му изпях пл-лнпu „Садшла й мома, край мори лози, /
край. мори лози, със бяло грозде. . .. а му обясних, чс японците ще имаш дх зземаг с тяхната
прословути източни образованост. С. Сонорняк, Ветрило от сандалово дърво.
ЩЕ ЛЕТЯТ ЧИНИИ. Жерг. Вж. Що има счупени чинии. Нс смея да сл прабирх в къщи.
чс жената ще се сърда а ще литяя чинна.
ЩЕ МЕ ТЪРСИШ, НО (АМА) НЯМА ДА МЕ НАМЕРИШ. Горчиво ще съж-лязиш
зз моно нънроап, чт согв нт мо цениш (употробиви ст кито закина). Аби аз него сс махна от
ньmш— тогхвх ще ме търсиш. ама няма да мл намериш,
ЩЕ МИ ВДИГНЕ ХЛЯБА НАВИСОКО. Що ми създаде затруднении.
Води произходи си от практиката нв бедните многочленни коноИства в мпн-поге дв слат-т хляб- нв
впкоао, зв да но мот-т нзлкптт доци да то достигнат.
Още: Що ми вдигне хляба нз полицата (торната ^,1^3).
ЩЕ МИ ВДИГНЕ ХЛЯБА НА ГОРНАТА ЛАВИЦА. Вж. Що ми ' вдигне хляба ниви-
коке•
ЩЕ МИ ВДИГНЕ ХЛЯБА НА ПОЛИЦАТА. Вж. Що ми вдигно хляба нзнпкоко.
ЩЕ МИ ВИДИШ ГЪРБА. Грубо. Що сс мяхни оттук, ще то напусни (употребява со
обикн. к-то закана, когато никоИ напуска с лошо, зр-ждобно чувство мястото, където е ра¬
ботил или живал). Нине си приказва той! Капо окапа шумата а сш взимсм платете, щс на
зида гърбозете, Ил. Волен, Р-дост а къщи.
ЩЕ МИ ГАСЯТ ВЪГЛЕНИ. Диал. Що бъд- бит.
ЩЕ МИ ГОРЯТ И НА ГРОБА ДЪСКИТЕ за някого. Диал. Ирон. Никак но ми с мил,
никак но обичам някото.
ЩЕ МИ ДОХОЖДАШ С КРАВАЙ. Дасл, Щс то ниуча на нещо, що ти стана учител,
маИстор в нещо.
От народния обичий калфата да носи криниИ, кот-то нв празник огпна у майстора си на гости.
ЩЕ МИ ЗАКАЧАТ ЗАБРАДКА ВРЪЗ КАПАТА. Дасл. Зз мъж, който жинес а доми
нз жонз си — нима да мо почитят, няма да бъд- зачитан.
521

ЩЕ МИ ЗАНЕСЕ ДУШАТА В КОШНИЧКА НА РАЙ. Понякога икон- Вж- Щт ми
гноси душата в сошнички <в рня>.
ЩЕ МИ ЗАСЕДНЕ НА ГЪРЛОТО [ЗАСЕДНА МИ НА ГЪРЛОТО]. ПоДигр. Няма ди но-
•	луча или да постигни (не получих или нт нсc-итних) нещо (обикн. за нещо непозволен', иедону-
•	cmm'). Никита Семенович въздъхна тиха, поклати глава, разДели нл !ве хляба ои, после, лаяо
помисли манло, пъхна ядосано и Двете парчета хляб в ръцете на немеца. — На, яж! — из¬
мърмори той недоволно, — То ск виДя, че Русия ти засеДна на гърлото, ами хапни поне ат
руслия хляб, П. Вежинов. Втора роти.
Още: Щт ми ст закачи на гърлото. ПоДигр, Щт ми пртотднт на гърлото. Поёигр.
ЩЕ МИ ИЗГРИЗЕ УШИТЕ [ИЗГРИЗА МИ УШИТЕ]. Вж. Щт ми изядт ушите (изяде
ми ушитт). Пькволлaон!ЯР и вяокоkлaоnи лупата бяха заети от германски офицери, които
гуляеха . , , „Накрая ще ни изгризат и ушите!" — рече си о още по-голяма озлобление, Д. Ан¬
гелов. На живот и смърт.
ЩЕ МИ ИЗПЕЯТ ДЪЛГОТО „И“ [ИЗПЯХА МИ ДЪЛГОТО „И“] Диан. Вж. Щт ми
изптят дългото ситти боже.
ЩЕ МИ ИЗПЕЯТ ДЪЛГОТО СВЕТИ БОЖЕ [ИЗПЯХ.АМИ ДЪЛГОТО СВЕТИ БОЖЕ].
Диам. Щт умра (умрях).
Още: Щт ми изпеят дългото „и“. Диан.
ЩЕ МИ ИЗСКОЧИ СЪРЦЕТО. Вж. Щт ми изхвръкне сърцето.
ЩЕ МИ ИЗСТИНЕ МЯСТОТО [ИЗСТИНА МИ МЯСТОТО]. Ще загубя службата
•си. ще мт уволнят (загубих службата си. уволниха ме). Преди време бяха го мъмрени „я мини¬
стерството по погод на едно оплакване, Сега. ало последва ново оплакване, мястото му без
време може да изстине, Сг. Марков, Дълбоки бразди. — Откъде идваш! Васко каза окръга,
орното ои. тъй лакто ск пише нл потРнсл!ЯР картички. — Мъкнат ое, мълная ое разни. а ние
охрана сме поставили! Старшина. ти гарги ни броиш ини! , . , Знаеш ли, чк ще ти изстине
мясяоте!. . . Как е влязъл пул? Кл. Ha^e, Войници. Знае. чк заместник-началникът върти
любов е референт^та Б, ., и чк яя, въпреки че не маже да го понася. търпи нигaвmинцяк
му, защото иначе ще й изстине мястото. П. Незнакомое, Ако бях млад. Предупредиха само
учителката да не ок мотае повече из оеното, защото щяло да й изстине мястото, К. Кал-
чтв, При извора ни живота.
ЩЕ МИ ИЗХВРЪКНЕ СЪРЦЕТО. Изпитвам силно вълнение, обикн. от радост, страх,
нетърпение и цр.; много съм развълнуван, неспокоен. Мойшк кДва ск удържа праг, , . . уст¬
ните и езика съхнат,... а сърцето му ... ще изхвръкне, ще ое пръсне, клетото! Ал. Коиomaи-
гнисв. Нтшо шумолеше, ама какво бтше! Ще ми изхвръкне сърцето, шала оъм раДоопна, чк
ои дойде. • Щеше да ми изхвръкне оърцкяо. долаяо чешеха резултатите оп изпиша.
Ощт: Щт ми изскочи сърце—'.
ЩЕ МИ ИЗЯДЕ УШИТЕ [ИЗЯДЕ МИ УШИТЕ]. Щт ме разори. ще ме съсинт (разори
ме. съсипа ме) иamернaлис (употребява ст обикн. кито възклицание за изразяване иа възму¬
щение от някого, който яде много. и за когото ст харчи- ииотс пари за издръжката му).
— ... Че лак щк храните вие цела чеша. Двайсет Души гладници. мнаДц, яли мъже ? Щк еи изя-
!ат ушите, лалвито сте . . . имотни, яа просо и ръж яёепе, о гони пети ходите зиме и лешк,
лръпкл до кръпка . , . Д. Талев. Гласовете ви чувам. — Ушите ми щк изяДат пез прасета,
знайш. ,. Лапат, лапат, да мц оа живи, Ив. Петров. Нсикиниmи любов. Гърлица. дано! Пул-
ница! Ушите ми изяДахяе! Съсипахте ме! Свършихте ме! Калео беше туй плюскане и туй
чудо, ял се не свърши! Чудомир, Папай, Филчо!
Още: Ще ми изгризе ушигт.
ЩЕ МИ МЕСЯТ ^ОЩЪПАЛНИК. За оздравяващ болен — почвам вече ди 0-^.^
да ходя слтд тежки и продължителна болест. — Поёай на Ростислав патерицата си! Трябва
да го научим да хаДц. Кой ще ме носи из пътя ?. , , — Чака да му месим пуотъnaлник! —— опит¬
ваше ок да аявьрпe на шегата сяарецъя. Д. Рачев, Сeетлнии от север.
Ог нaрсдинп обичай ца се меси питка, асято наричат nр'щъпaлннк, котиmс деттпо прохожда.
522

ЩЕ МИ НАКРИВИШ КЕПЕТО. Пренебр. Отссем Нямт дт ме засегн—ш, нищо нямт
да ми направиш; не ме лнтеретувтш, и— ме — грижа зт тебе. Аз ти каня. пък та. ако не искаш.
Щи ми ннкраоиш кепето.
Ощ—: Ще ма нтнрисал шапката. ПринеОр.
ЩЕ МИ НАКРИВИШ ШАПКАТА. ПринеОр. Вж. Ще ма накривил к—к—то,
ЩЕ МИ НОСИ ДУШАТА В КОШНИЧКА <В РАЯ> и ЩЕ МИ НОСИ ДУШАТА.
В РАЙ С КОШНИЧКА. Понякога шрон. Ще бтдт ограден с грижи и внимание (обинн. от
странт ит няного, зт ногото сега тз се грижа). Дз не мшслшш. че сига като хрзншш синове а
•дьщерш сдан Осн ще тш носят Оушатз в кошншчка в рзя.
Ощ—: Щ— ми заи-се душата в ношничкт нт рай. Понякога шрон.. Ще ма тура душата з нол-
начаа, Понякога шрон.
ЩЕ МИ ПОДНЕСЕ ДУШАТА У КОШНИЦА ПРЕД БОГА. Дшзл. Понякога шрон,
Щ- бтдт ограден с грижа и внимание (оБанн. от странт нт няного, зт ногото сега тз с— грижа).
ЩЕ МИ ПРЕСЕДНЕ НА ГЪРЛОТО [ПРЕСЕДНА МИ НА ГЪРЛОТО]. ПоОшгр. Нямт
дт получа илл дт постигна (и— получих алл и— постигнах) нещо (оБинн. зт нещо непозволено,
недопустимо). — Много ми си искашс Оа имам такъв апартамент- — Ще ти приседни на
гърлото,	'
Ощ—' Щ— мл с— закача на гърлото. ПоОшгр. Щ— ми зас—до— на гърлото. ПоОшгр. Ще ми
па-тЕдн— хапната. Подагр.
ЩЕ МИ ПРЕСЕДНЕ ХАПКАТА [ПРЕСЕДНА МИ ХАПКАТА]. ПоОшгр. Нямт дт по¬
луча али дт постигна (не получих ила не постигнах) н—що (оБинн. зт нещо непозволено, и—-
допустимо).Отlлиза ни довечера мъничко вриме самичка. Молим ти си! И аз и Йотито ти
си молим. — Полека. хеджи, че щи ти приседне - хапката. Д. Немиров, Братя.
Още: Щ— ми преседиЕ ит гърлото. ПоОшгр.
ЩЕ МИ СЕ ВИДИ ТЕСЕН [ВИДЯ МИ СЕ ТЕСЕН]. Със същ- Тежно ще си из¬
патя (сл изпатих) и ще се почувствувам (с— почувствувах) зле нянтде (употребява с- обини.
нтто закана). - Казвам тш, Маршо. когато Ивайло научи, кзкво са сторила с мини — трепери!
Бългерая ще тш се виОи тясна. Ив. Вазов, Ивайло. — И Оа помниш, момче! Опиташ ли сс
нищо такова . . . Тясна щс -тш се оиОи земята! Дисциплина а труй искам аз. Й. Гешев, Вин
от тъмнината. — . . . Пони ти мълча — цялото село знае. че гониш мъжа си с п]жооарншка!
— Я са сыОарнй устете. чс ако ги почна, тесен щс ти сс вада мегйенът! Де не мшслшш, че ни¬
кой не знаи, дето хойиш Он крадиш яйца от чужйшти гнезОе! К. Петканов. Хайдути.
Още: Щ— ми стан— г-тЕи,
ЩЕ МИ СЕ ЗАКАЧИ НА ГЪРЛОТО [ЗАКАЧИ МИ СЕ НА ГЪРЛОТО]. ПоОшгр. Нямт
дт получа или дт постигна (и- получих илл не постигнах) нещо (обинн. зт н—що непозволено,
недопустимо).
Още: Ще ма се закача ят зъбите. Дшал. ПоОшгр. Ще ми паетедo— (заседи-) нт гърлото.
ПоОшгр.
ЩЕ МИ СЕ ЗАКАЧИ НА ЗЪБИТЕ (ЗАКАЧИ МИ СЕ НА ЗЪБИТЕ]. Дшел. Подигр.
Нямт дт получа илл дт постигна (не получих али не постигнах] н—що (оБанн. зт нещо не¬
позволено. недопустимо).
Още: Щ— ми се закача на гърлото. ПоОшгр.
ЩЕ МИ СЕ ПРЪСНЕ СЪРЦЕТО. Изпитвам силно втли-ние, оБанн. от радост. страх,
н-търпени- и др.Т много съм развълнуван, и—спокоен. Амш сиге! . . . Мойши едва се уОържа
прав- нозити му треперят и сс поДсачат, очште му плехо облещени а тъмнината, дишането
му се пресича в гърлото, устните и езика съхнат. той сеща, той чува шума на кръвта в гла¬
вете си, а сърцето му ... ще изхвръкне, щи се пръсне клетото! Страх, ужасин. неимоверен
Оо полуда страх обгръща цялото същество на Мойши! Ал. Константинов, Нещо тумолеш—,
тмт какво Беше! Уф как ми изплаши, ще мш се пръсне сърцето.
Още: Ще ми с— пукне тыреЕго.
ЩЕ МИ СЕ ПУКНЕ СЪРЦЕТО. Вж. Ще ма с— пръсне сърцето. НароДът му целува
ръцете. О, милият Борислав! . . . Сестро, той глийа нзсам. Ох, сърцето мш ще си пукне. Ие.
Втзоз, Бораслте.
523

ЩЕ МИ СПУСНЕ ГОСПОД СЪС ЗЮМБЮЛ. Дасл, Ирон. Нищо няма дв получа,
боз да се труди.
ЩЕ МИ СТАНЕ ТЕСЕН [СТАНА МИ ТЕСЕН]. Със 0^. Тожко ще си изпатя
(си изпатих) и ще се почувствувам (сс почувствувах) зло никъде (употребява сс обикн. като
заканя). Хаярспс лы-ыцa зръшнх. пухкавата си опашка. ... и речи: — Дс не си посмял дх ми
изядеш, защото сш загубин, Гората щс ти сгене тя-нс, — Я глидай — -пьписa се тигърът.
—	че коя са па? А. КзрзлиИчов, Топли ръаавпиаа• —— Давам пи цял месец дх са пома-
слаш, . . . Ано се съгис-иш, нищо няма ди пи сл случи, Откажеш ли ма, земята ще па сгс-
нл пя-ас! К. Потавнев. Златната земя. — Емперчлго не е с ума са. може да тл обадш на
щурцая:! — Ще мл обада. но дх знае — -елоmо тя-но ще му стан ! К. Лотканон, Хайду¬
ти.— Бива ла тъй да си плашаш? — aаревaии Баба Млца... — Мецо, свивай са у-яспс!
Тл-аa ще та стане горегс! Раа Босилек, Весели приказки. Тя помa-лu, че ергени дразнят
кучито им, та си обада, папрата га: — Бьрвеmл си по пътя. не закачайте нучлто, че капо
грабне пожоиaраинa, силого тя-но ще ви станиЖ. Oонсгангпнев. Преселници.
Ощо: Щс ми со raw тсссн. Щс ми стино тясно.
ЩЕ МИ СТАНЕ ТЯСНО [СТАНА МИ ТЯСНО] някъде, Тежко ще си изпити (си из¬
патих) и що со почувствувам (се почувствувах) зло някъде (употребява сс обикн. като ззкана).
—	Нл разбираш ли, че гозе не и никаква шега, х подигравка бе. .. , Дс прлдопврагнш пея . .
мерзост, че ще та стане пл-ао в театъра, Л. Дипен. Почивавга на Боян Д-рон. — Царица
Мерия и зла а отмъстатилна а тя ще глиде да узна: всичко, Тогава на nропове-пшaрaл ще
стени тя-но в Царивсц, сма а тебе, —Кмзмсае. добро не тл чака. Ст. З-торчинон, ИзвИло. Слид
тая исшориш нх ниго му станс пл-ао в квартала.
Още: Щс ми стане тесен.
ЩЕ МИ ТУРИ ДУШАТА В КОШНИЧКА. Понякога ирон. Вж. Що ми носи душат¬
а кошничк- <в рия>.
ЩЕ МИ ЧУЕШ ТЪПАНА. Дасл, Що фаппрвн.
ЩЕ МУ СЕ ЧУЕ ГЛАСА [ЧУ МУ СЕ ГЛАСА]. Що стане (стана) известно, що се узнае
(узни се), ще со разборе (разбра со). — Какво ла се е случало? . ,, Дели не са го пребила? .. .
ванеши Домне и чекешл отвея. — Хейпс! — азшърси нсй-nт-лл Камо. — Ще му се чуе глс-
сьп, Б. Болгар, Близнаците. Тя зси щл направи нещо ,, . Все да се покажи, а и княз Боян каква
подаръци й даде! Нл щл е покм-тaнa, но и на говх ще му се чул глхс^^г. М. Смилози, Друм ст
нит. Инженер е — и гой завърши капо мене в Мюнхен, Сегх разбира се, спотайва сс. но щл
дойде врем: а щл му сс чул гласът, П. Божинев, Звездите над нвс.
ЩЕ НАЙДА СТАНИ-ПАДНИ. Дасл. Що мо бият.
ЩЕ НАЛЕТИШ НА РУНТАВИ ГЪРДИ. Дасл, Вж. Ще намериш рунтав у гърдите.
ЩЕ НАМЕРИШ РУНТАВ У ГЪРДИТЕ. Дисл. Що сс справи с тобе някой но-уно-
рит и непреклонен (казиз со обикн. ни своеволен, упорит чонса)•
Още: Що нипогпш на рунтяни гърди. Дасл.
ЩЕ НАПАРЯ КАШЛИЦАТА [НАПАРИХ КАШЛИЦАТА] не някого, Щс набия ни¬
кого и що му отмъстя (набих никого и му отмъстих) (употребява сс обикн. к-то закана). Ху¬
баво ще му наперя кашлицата дх помна кога се е подигравал с мени.
ЩЕ НАПЕЧА ГАЩНИКА някому, Дасл. Що насили никого за нещо.
ЩЕ НАПИКАМ БЪКЛИЦА. [НАПИКАЛ СЪМ . БЪКЛИЦА] зс някого. Дасл, Гру¬
бо, Но се нуждая от никого и не го ,^3^ но жолия да дойде.
Още: Но съм пикал бъклици. Даал, Грубо,
ЩЕ НАПЪЛНЯ ДЖОБА НА ПОПА [НАПЪЛНИХ (НАПЪЛНИЛ СЪМ) ДЖОБА
НА ПОПА]. Дaaи. Що умра (умрях, умрял съм). Много и зли. скоро ще ни^.^на джоба нс
попа, • Няма го вече, гой още миналата година напълни джоба нс попа.
ЩЕ ОБУЯ В МИШИ ЦЪРВУЛИ някого. Дасл, Що докарам никого до кр-Ина бедност,
до просии.
524

ЩЕ ОДЕРА ОЧИТЕ някому, Щт накажи жестоко някого, щт му причиня зло. Сега
оамо някой да посмее да хвърли лоша дума ини ламъл по адрес на кокошките, кооператорите
ще му оДерат очите. Г. Крити. Какво могат кокошките.
Оце: Ще издера 'кнте.
ЩЕ ОСТАВЯ ГРЕХОВЕТЕ СИ някому. Ирон. Нямам нищо и слтд смъртта си
нямам какво да завещая ни наследниците си. И яой какъвяо е бе!нял. на децата си щк остави
само греховете ои.
ЩЕ ОТКЪСНА ГЛАВАТА <КАТО НА ВРАВЧЕ> някому, Щт накажа жестоко ня-
ксго, ще си изпити от мтне (употребява се обикн. като закани). Ако той не яе пребие. аз щк
яи откъсна главата капо на врабче. Ив. Вазов, Светослав Ттрттр.
Още: Щт откъсни главата кито на <итmрсвcкo> пиле. Щт отрежи главата <^0—' на
арабичЕ^
ЩЕ ОТКЪСНА ГЛАВАТА КАТО НА <ПТОЕ>ВСKO> ПИЛЕ някому. Щт накажи
жестоко ипа'то. ще си изпити от иеие (употребява се обикн. капо закана). Ти, приятелю,
ими щк ми върнеш пишещата машина, ини ще ти откъсна главата лаяо на пиле! Си. Минков,
Разкази в тнрнлтжоеа кожа. Ах яоя проклетник - . . Само да му падне в ръцете — няма да
го пита, кой е и откъде иде. Като нл пиле ще му откъсне главата. К. Петканов, Старото време.
—	Селски учител! ... Аз оъм Доктор по право . . .1 — Отсега си селски учител, разбра ни!
—	... — Само още една Дума и ще яи откъсна гнагаша! Разказ във в. Вечерни исвнин.
Още: Ще откъсни шията като ни <aтmрсвcкoO> пилт. Ще откъсна главата <аaпс на
врабче >.
ЩЕ ОТКЪСНА ШИЯТА ^АТО НА <Г[ТОЕ>ВСKO> ПИЛЕ> някому. Щт накажа
жестоко иякотс. щт си изпати от мент (употребява се обикн. аато закана). Остави, аз щк от¬
мъстя за баща яи и за воичли ви. — Аз самичък щк му откъсна шията лато нл пиле. — из¬
бухна Стоян. К. Пт-aaнси. Преселници.
Ощт: Ще откъсни главата като ни <петровско> пиле. Ще извия шията <кит' ни <атт-
ровс*к>> аилл>.
ЩЕ ОТРЕЖА ГЛАВАТА <КАО> НА ВРАБЧЕ> някому, Щт накажа жестоко иякотс,
ще си изпати от мене (употребява ст обикн. като закани). Щк те накажа жестоко. Ей сега
ще ти отрежа главата, ченгене джанабея. ами онова що е? Иёи го дай. II. Гинчев, Ганчо
Костраи-а. Само да ми паёне. ще му отрежа главата каша на врабче. • Слушай ме. че ще ти
отрежа главата.
Още: Щт откъсни главата <анпо на ирабчо>. Щт отрежи главата кито на <аеmрсвcкo>
пилт.
ЩЕ ОТРЕЖА ГЛАВАТА КАТО НА < ПЕТРОВСКО ПИЛЕ някому. Щт накажа
жестоко иякот', щт си изпати от мтне (употребява се обикн. кито закани). — Подай ми сак¬
сиите с червеното мушкато ... — Дума да не става. За туй цвете мама ще ми отреже гла¬
вата като на петровско пиле, Тя трепери над него, гали си го, реже му сухите ниотенца о
ножица, нк дава прашинка да падне върху него. Аз тия саксии не смея да ги пипна. А. Кирн-
лийкЕВ, Първомайска история.
Още: Щт откъсни главата като ни <петровско> пилт. Ще отрежа глиеити като на врабче.
ЩЕ ПОЗНАВАМ ДЮКЯНА. Диан. Ирон- Вж. Щт помня дюкяна.
ЩЕ ПОЛИВАШ / ПОЛЕЕШ БАХЧАТА. Диан. Шег. Щт ст инпнкитш (казва ст обикн.
на деца, когато пият мното води).
ЩЕ ПОМНЯ ДЮКЯНА. Диал., Иран.	ци забравя аъдт съм си изпатил нещо.
Ощт: Щт познавам дюкяна. Диан, Иран.
ЩЕ ПОСКЪПЯ ТАМЯНА. Диан. Шег. Скоро щт умра.
ЩЕ ПРЕВЪРЖА ЧЕРНА КЪРПА. Пкeнeбр. Никна нт тъжа, не скърбя за някото или
за нтщо; никак не мт т грижа, не ме засяга. Като ми се сърди, ще превържа черна кърпа.
Още: Щт вържа черна кърпи. Прeneер.
ЩЕ ПРЕСУША ЧЕШМАТА [ПРЕСУШИХ ЧЕШМАТА]. Шег. Пия (пих) много
води. Стига бе, ще пресушиш чешмата, не е хубаво ёа пиеш толкова во!а.
525

ЩЕ ПРОТЕЧЕ ВОДА И НА МОЯТА ВОДЕНИЦА. Укотр-Бивт с—. зт дт с- азртза,
че лац-то. но-то говори. очаква настъпването на щастливи дни или нянантз успех, сполука.
ЩЕ (ДА) РАЗБЕРАТ И КОКОШКИТЕ. ПоОшгр. Нт всачки щ— стан- азс-стно, всич¬
ки щ- узнаят. — Де разберет и кокошките, чи нз сОан изийншк св се ройилш близнаци ——
пристъпваше Величко бавно из Оворн Т. Хтрмтнджаез. Родове.
ЩЕ РАЗБЕРЕМ КОЙ <Е> КУМ. КОЙ <СТАР> СВАТ [ДА РАЗБЕРЕМ КОЙ
<Е> КУМ, КОЙ <СТАР> СВАТ]. Ще стане ясно ной какво заслужава (употаеБивт се
нтто закана, че някой ще бтд- наказан, отмъстен). — За еврейката лш мислиш ?.. . Тая жинз
ще ни направа голяма пакост. Дено сс излъже и още виОнаж дойде в чшфлшка. Тогава щс рез-
Оирем. кой е кум ш кой — сват. Няма Оа й простя.. К. Петнтоов. Златната з-мя. Ни щеш ли,
а женете, на а клин ни а ръкав. се нахвърля въз мени. . . Станах, па я хванех за косачката,
„Чакай. рикох. жено врачанска. Оз ти кежа кой Дава хляОз; Оа резбериш кой кум. кой сват.
Н. п. Филипов, Ртзнтзи нт ловеца.
Още: Щ— вадам ной <е> кум, ной <стар> сстт.
ЩЕ СВЕТЯ НА МИШКИТЕ. Дшел, Ще ме затворят з тъмница.
ЩЕ СВИРИ МАЧКА НА ДУДУК. Щ— стан- и-що, от но-то ще са изпати, ще
пострада някой. — Ставайте. ПояДохме, попахми, . . повеселихме се. . . Само Оз не нш шзлизе
аз а]св. чс както сс е n]карал]. — Щи плече никому майката, . . Щс свири мечка нн ОуОук.
Г. Хтрмаиджи-в, Крилатото ваеме.
ЩЕ СЕ НАПИКА НА КЛЕЧКА. Дшал. Ирон. За чов-н — хода гордо. надуто.
ЩЕ СЕ ОБЪРНА В ГРОБА [БИХ СЕ ОБЪРНАЛ В ГРОБА]. Обикн. вЗл.И сл-д смърт¬
та си нямт дт стм спокоен, тно и-що, но-то много м- засяга. сттие обратно ит моите желания,
намеаеиаи, възгледа. Няма Оз закърша аз ръкави, егнита нн шиш Оа пика за турци а кърОжн-
лшш а диван чапраз да. им служа, Дз чуй Ояйо ма, той о гробе ще се обърни от такеъзш срнм!
П. Ю. Тодоров, Зидари. Ех. товарищ Гурко! В гробе Ош сс обърнал ти, еко знеише, чи св
ти поставили в хитлероветв ремке! О. Втсил-в, Любое. Ох. защо не ми оставаха Он умра
при човека си! Ох, само Оа знаи той, о гроба щи сс обърне, . . БогороДици свята. защо ни некезе-
зеm]? П. Стъпов, Живот с надежда. Няме да сполучиш о живота. Ще се обърна о гробе.
еко можих да вийя по какъв път са тръгнал.
Ощ-: Щ— се прЕобърн! з гроба
ЩЕ СЕ ПРЕКАТУРЯТ НА ДЯВОЛА КОЛАТА. Дшел. Нямт дт ме спол-та зло. щ—
избегна нещо лото.
ЩЕ СЕ ПРЕОБЪРНА В ГРОБА [БИХ СЕ ПРЕОБЪРНАЛ В ГРОБА]. Вж. Ще с— обърна
в гробт.
ЩЕ СЕ РОДИ ЦАРЧЕ. Дшел- Употр-бист се, когато някой мързеливец свърша ня¬
каква работа.
ЩЕ СЕ ЧУЕ ГЛАС И НА НАШАТА НИВА. Дшал. Уnотр-биз! се, зт дт се изрази. ч—
лицето. но-то говори, очаква нтстыпеан-то ит щастливи дна или някакъв успех, сполуна..
Дн сс надявеми, чс щс се чуе глас и на нашета ншон.
ЩЕ СИ ВИДЯ МАЙНАТА [ВИДЯХ СИ МАЙНАТА]. Дшел, Грубо, Ще с— оженя и ще
патя (ожених се и патих).
ЩЕ <СИ> ВЪРЖА ЧЕРНО НА МЕТЛАТА. Пренибр, Не ме — грижт зт няного ила
аещо, и— м- интересува, и— тъжа зт него. Щс са вържа чсрно не метлата, като не иска Оз
Дойде с мине,
Още: Ще са върж-т черно на подметката. Принибр.
ЩЕ' <СИ> ВЪРЖА ЧЕРНО НА ПОДМЕТКАТА. Пренебр, Вж. Ще са зържт черно
ат метлата.
526

ЩЕ СИ ИЗВАДИМ ОЧИТЕ. 1. Караме со и ст бием с нвкгырионпо, с ожоктеиснио.
Ни смея да о-псия в къща Сецаше сама, защого щл са извадят очнгл. непрекъснато си драз¬
нят,
2. В много лоши, враждебни отношения сме, азрзнс сс помежду си; враждуваме. — Дс. , „
да.. .ти не бала хора на.,., уж иисдици и владишно псрбаи, пък щл са извадят очити. карат
сс, баят сс, като голите цигани, П. Р. Сл-войков, Из неззнършензта звтебИогрзфпя.
Още: Видим си очито /към 2 знич./. Дерем си еиитe/кън 1 знзч./.Що си издерем (ще си
изновядам, що си изкараме) очито.
ЩЕ СИ ИЗДЕРЕМ ОЧИТЕ. 1. Карамо со и ст бием с нзстърионпо, с ожесточение. За¬
белязал. блшл, чл тя аань-алвх;мчснацшпе ще сш издереш очаше из двора, а няма кой да ги на¬
гледа. Й. Йовков, Болито рози. Карала сс, мери, очите са тлиa дс издират! Г. Кярисливов,
Титул.
2. В много лоши, враждебни отношения сме, кврамо сс помежду си; враждуваме. Сеспри са,
а щс са издерет очаши, не искаш да. се видят.
Ощо: Вадим си еиипо /към 2 знвч./. Дором си очито /към 1 знач./. Що си извадим (ще си
нзпоиздим, ще си пзаарано) оипто.
ЩЕ СИ ИЗКАРАМЕ ОЧИТЕ. 1. К-рамо со и со биом с настървение, с ежоктоионпо
Дзеял деца зс: се дризаяn взхшмно, ще са изнарат очите зс глупости,
2. В много лоши, зраждобни отношения сме, каримо се помежду си; враждуваме.
Ошо: Вадим си очито /към 2 знач./. Дором си еипгт /към 1 знач./. Що си извадим (ще си
пзпонздпм, що си издерем) оипго.
ЩЕ СИ ИЗКАРАМ ХЛЯБА. Дасл. Що мо бият.
ЩЕ СИ ИЗПОВАДИМ ОЧИТЕ. 1. Кар-мо ст и сс бисмс нзктырвонпо, с ожесточение.
2. В много лоши, враждебни отношения кно, к-рамо сс помежду си; враждуваме.
Още: Що си извадим (що си издерем, що си пзаарано) очите. Видим си очито /към 2 знач.Лл
Дором си очито /към 1 знвч./.
ЩЕ СИ ИЗСОУБЕМ КОСИТЕ. О-р-мо со ожесточено зв нещо.
Ощо: Скубем си кекпте.
ЩЕ СИ НАМЕРЯ КРЪСТНИКА. Даси. Що мо бинт.
ЩЕ СИ ОБЪРНА КОЖУХА <НРОПРKИ>. Дасл, Нренебр, Що сс разсърди. Ако той--
се е рaз-ьрдил. то и сз ще са обърна кожуха,
ЩЕ СИ ОТПОРЯ ДЖОБА. Нренебр, Никак но мо с трижа, но ст вълнувам, безразлично.
ми т. Щс са отпоря джоба, ако ма се разсърдш,
ЩЕ СИ ПОГОВОРИМ НА „ТИ“. Жарг. Що се ккзрзно.
ЩЕ СИ РАЗДЕРА ЗАБРАДКАТА ог някого. Дасл, Детотн-пе ми е много от някого..
ЩЕ СИ СТЪПЯ НА ГЛАВАТА. Със -иидв. изр, със съюз -№, но. Непременно що на¬
прави нощо въпреки нкиико, при нкиикп ебстоителктза. Щс са стъпя нх глазета, сма ще я
-вьршa тая работа.
ЩЕ СИ СЪБЕРА ЗЪБИТЕ В ШЕПАТА. [СЪБРАХ СИ ЗЪБИТЕ В ШЕПАТА]. Обнкн.
въз 2 и 3 л, Що им (ядох) жесток бой, ще мо бият (бихз мо) много (употребява ст обикн. авго .
зик-на). Събирай са езака и у-nmтa, чл може и да са събереш зъбати в шлпсгс! Л. Стоянов,
Холера. Я престана да сс заяждаш, че ще сш събереш зъбапе з шлепстаиКсжиму дх си вразуми,
иначе ще сш събери зъбите в шспаша, • Вадя ла като нл слушаш, събра си зъбите з шепата,
ЩЕ СИ ХВЪРЛЯМ! / ХВЪРЛЯ КАЛПАКА НА ВЪЗБОГ. Дасл. Вж. Що си хвърлим /
хвърли шипката <до небето >.
ЩЕ СИ ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ КАПАТА. Вж. Щс си хвърлим / хвърли шзнкзтз <до >
небето>.
527“

ЩЕ СИ ХВЪРЛЯМ / ХВЪРЛЯ ШАПКАТА <ДО НЕБЕТО >. Много цт съм доволен,
щт бъди във възторг от нещо, котто съм n'cтнтиaл. успял. Межёу писмата, лоияо лежат
пред мене. се намират нялои Доста еДри, последни по Дата поръчки и аз си казвам, че ало и
Другата работа вървеше лато пая. би трябвало !а ои хвърлям шапката. Б. Райнои, Няма
нищо по-хубаво от лош'—' време.
Оце: Щт си хвърлям / хвърля капата. Щт си хвърлям / хвърля калпака на възбог. Диан.
ЩЕ СМАЖЕШ ЯЙЦАТА. Диам, ПоДиек- Казва се на ияасго, който сяда итвниииmелис
някъцт и може ца счупи нещо, върху №0—' сяци. Внимавай къёе сяёаш, ще омажеш яйцата*
ЩЕ СЪБИРАМ КОКАЛИТЕ на нялого по nрто. Щт търся навсякъде или ни миото ме¬
сти, къде т загинал някой. — Ало случайно избухне нашият погреб. , . — ще има Да събират
коланите ни по срещните чули. Г. Караславов, Проходът на младежта.
Оце: Ще събирам костите.
ЩЕ СЪБИРАМ КОСТИТЕ на нялого по нещо. Вж. Щт събирам кокалите на някого
по нещо. В това време една селянка ое обаёи: — Добре го прев-^1^:^<^:хмр, ама лато ои идеше, Де¬
тето да му мисни! Пал ще го опипат и ще му събирате ластите по участъците. Ем. Ко¬
ралов. Дъщерята ни nнртнзaинин.
ЩЕ ТЕ ГОИМ ЗА САЛАТА. Диан. Казва ст обикн. аато укор аъм някого, котото хра¬
нят, а той не иска ца работи.
ЩЕ ТЕ НАУЧА КАК СЕ ОРЕ С ЕДИН ВОЛ. Щт се разправя и ттбт (употребява ст аато
закана). — Слушай, Топале. Я ела !а изиграем еёна Дама. . , Епа и зькпa има.- , , Има Дл
яи връщам, —— Може, ма- же, Ха сеёни сега !а те науча кал се оре с един гол, Елин Пе¬
лин, Орден.
ЩЕ ТЕ НАУЧА ОТКЪДЕ ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО. Щт тт накажи сурово, цт ст разправя
жестоко и ттбт (употребява ст аато закана).—Ти хитруваш! И майсторски хитруваш! Ти си
дърт комунист и знаеш всички конспирации в селото. -,Тс Да не беше стар, щях !а яе науча от¬
къде изгрява слънцето, ама нейок, Г. Кар-славов, Неверникът Тома. Алг нялой гъшеше в „лоний-
олояо управление, щяха да г„ научат откъДе изгрява слънцето, Г. Кaрнcлaвсв, Изчадия адови.
Оцт: Ще ти кажа (щт <ти дам да> разбереш) откъде изгрява слънцето.
ЩЕ ТЕ ОГРЕЕ МОЕТО СЛЪНЦЕ. Диал. Ще получиш от мене нещо. котто искаш.
щт постигнеш нещо при итит. — Тази пъл замуёяна по ёаслана. .. Не ще Да го огрее него
нашета слънце, не ще. - - — Огряло го к, чк заминало!. . . Деяо ои лъже ума само! Ц. Цер-
ковики. Театрални знбаеилки.
ЩЕ ТЕ ФАТИ ЗА ОЧИТЕ. Диал. Щт ослтнттш заради извършено престъпление по от¬
ношение на хляб. храна и ар.
ЩЕ ТИ ГЪБЯСАТ ОЧИТЕ. Диан. Казва ст ни ипкой. който ниa нивнк ца спи иисгс.
Оце: Щт тй пораснат гъби ни 'кнтЕ. Диал.
ЩЕ ТИ ДАМ ДА РАЗБЕРЕШ КОЛКО Е НА ДЕСЕТ ПОЛОВИНАТА. Щт те нака¬
жи сурово, ще се разправя жестоко е ттбт (употребява ст като закана).
Още: Щт ти кажа колко е ни цтстт половината.
ЩЕ <ТИ ДАМ ДА> РАЗБЕРЕШ ОТКЪДЕ ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО. Вж. Щт те
науча откъде изгрява слънцето. Ще ви ое изтърси военна ломлнДа, ей!— викаше отчаян
кметът и махаше заплашително о юмрук, Тогава ще разберете вие оялъДк изгрява слънцето.
Г. Кар-славои. Обикновени хора. Гордост нл човечеството ми? Да грабна аз една нралaстккнл.
че дл ви подбера, та ёа ви дам дл разбереше отлъёе изгрява слънцето! Г. Кар-славов. Да
останеше ни мент.
ЩЕ ТИ ДАМ ДА <СЕ> РЕЗБЕРЕШ. Щт те накажи сурово, цт ст разправя жестоко е те¬
бе (употребява се като закана). Ала някой те е наскърбил. кажи ни. Четирима сме, ще му дадем
Да разбере! К. Птmкииси. Старото иртмт.—А-а-а !Тала ми! Да ме петни яя преД хората! Ще я
науча аз Довечера!Ще й !ам !л урзбррр!]J,к. Ангелов, Честна дума. Ще те науча аз тебе.,. В уча¬
стъка! Там ще ши длдат дл ое разбереш! А. Никоиски, Мария против Пиралков. Ало не ми
беше заложена пушката-щях дл му дам !а разбере, Щях да го застрелям лаяо заял. Елин
П-ллн, Щъркови гнезда Пек лш зехеенехе Ов шушукат? Кой шушука? — Ай сига щи шм Озм
■да разбират! П. Ю. Тодоров, Стмодивт.
ЩЕ ТИ КАЖА АЗ ТЕБЕ ДЕ КОПАЙ АВРАМ КОРЕНИ. Дизл. Щ— те нтнажт
сурово, щ— се разправя жестоко с теБ—.
ЩЕ ТИ КАЖА КОЛКО Е НА ДЕСЕТ ПОЛОВИНАТА. Вж. Щ— та дтм да разбе¬
реш нолно е нт дес-т половината.
ЩЕ ТИ КАЖА ОТКЪДЕ ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО. Вж. Ще т— науча отнтде изгрява
слънц-то. Ще го науча аз него, кзто му -смъкна кожата тоее лято! — закана си той.
Щс му кажа откъде изгрява слънцето! Г. Ктраслтвов. Снахт.
ЩЕ ТИ ОКЪСЕЯТ РЪКАВИТЕ. Употребява с—. когато някой — закъснял зт някакво
празненство, угощ—нл— и идвт, ногтто в—че всичко е изядено и зт него нищо не е останало.
ЩЕ ТИ ОТКЪСНА УХОТО (УШИТЕ). Ще т— нантжт строго. Брат мш губи тър¬
пение, неОига сс от стола и повтаря още по-рязко. — Кзк тш е шмито? — Кажи бе, кажш.
бзтъо тш те пита —... — Кежи, че ще ти откъсни ухото! Чудомир. Пырзаят урон. — Оноон
шиши неправа билята — отвърна сОин Оризгав глас. — Де не сте го изпила? — Изпих
го и ги хвана диария, — Щи вш откъсна ушите! Ем. Станев, Иван Кондтр-в. Чучелът пре¬
мина смило пустия казармен Овор,. . улови нз местопрестъплението часовоя а дежурния
по рота, коато играеха на Оама, и започна Оа гш ругзе.., Той дори ритна жестоко часовоя,,
като го зеплзшш. чс ще му откъсни ушити. Св. Манноз, Сламеният ф—лдф—Бел.
Ощ-: Ще та отпоря ушит—.
ЩЕ ТИ ОТПОРЯ УШИТЕ. Вж. Щ— та откъсна ухото (улите). — Каква каца с
открзОнзл ратаят от Калцункатн? — Тш откъОс научи? — Научих, Ще му отпоря
ушите нз това магаре. Ем. Станев, Исти Конд!аЕв,
ЩЕ ТИ ПОКАЖА КОЙ КУМ, КОЙ < -СГА > СВАТ. Ще сл получиш за¬
служеното, ще ти отмъстя. Гори византийската земя а орзжи благо грабят uоганешти.
А ОойОзт ли Оо нзс, щс им покажем кой кум и кой сват. ВижОалш са нншште прадеОи й пе¬
ченега.- и угра. а татари. а Овдс бог. ето жива е България и Ооссгн, зОрзво е цзрството, Ст.
Загорчалои, Д—н последен.
ЩЕ ТИ ПОРАСНАТ ГЪБИ НА ОЧИТЕ. Дшал, Вж. Щ— ти гъбястт очите.
ЩЕ ТИ РЕЖА ФАША ОТ ГЪРБА. Дшел, Жестоко щ— те накажа.
ЩЕ ТИ СТАНЕ МИША ДУПКА ЗА ХИЛЯДО. Дизл, Не ще ама нтд— дт с— скриеш,
зт да избегнеш от някакво зло.
Още: Сттне ще машт дупнт зт сто. Дшел,
ЩЕ ТИ СЪБЕРА ДВАТА КРАКА В ЕДНА ОБУВКА. Ще те лзмтчт. щ— те паигЕTии
много (употр-бязт се нтто зантит).
Още: Ще ти туря двата крант з —дит обувна.
ЩЕ ТИ ТУРЯ ДВАТА КРАКА В ЕДНА ОБУВКА. Вж. Ще ти стБерт двата кра¬
на з —дна оБувка.
ЩЕ УБИЯ ПУКАЛА. Дшел. Грубо. Щ— умра, ще пунит.
ЩЕ УДАРЯ ЕДНА ГЛАВА. Жарг. Ще поспя. Както съм уморен, Онес след обяд щи■
уйаря идна глава,
ЩЕ УЛОВЯ НА БОСИЯ ОПИНЦИТЕ [УЛОВИХ НА БОСИЯ ОПИНЦИТЕ]. Ирон.
Никого не щ— мога (и— можтх) да залозя, да открия алл дт итм-ря (оБлкн. ногтто някой —
избягал илл се е укрил).
Ощ—: Ще улозя нт Босая цырзулат—. Ирон. Ще хзтнт ит Босия опинците. Ирон.
34 Фразеологичен речник, т. 2
529

ЩЕ УЛОВЯ НА БОСИЯ ЦЪРВУЛИТЕ [УЛОВИХ НА БОСИЯ ЦЪРВУЛИТЕ]. Ирон.
Никого не ще мота (нт можах) дз зялова, дз откриа или дз намери (обикн. котито никой е
избягал или со е укрил).
Още: Що улова - нз босия опинците. Ирон, Що хвани нз босия цървулите. Ирон,
ЩЕ УЛОВЯ ОПИНЦИТЕ [УЛОВИХ ОПИНЦИТЕ] нс някого. Ирон, Но ще мота (нс
можах) да заловя, дв откриа или дз намери някого, който с успил да избяга или дз се укрит.
Ощт: Що улова цървулите. Ирон. Щс хнзня (що вида) опинците. Ирон,
ЩЕ УЛОВЯ ЦЪРВУЛИТЕ [УЛОВИХ ЦЪРВУЛИТЕ] нс някого. Ирон. Не що мога
(но можах) да з-лозя, да открия или да намери накото, който о успял да избита или дв ст
укрие. Кршзо-лязо го изхраних тази замс. да ни чул зло, озардах го, но сегх ако го спапхт. а
моята главе щс шди, , . . . Веднъж дх мл ошървегл ог онза хайдутан, сетне ще ма уловапс
цървулите. В. Нешкои, Нзстънлонпо.
Ощо: Що улова опинците. Ирон. Що хвани (що вида) цървулите. Ирон.
ЩЕ ХАПНА ОТ КОЛИВОТО на някого, Дисл, Що доживея да види никого мъртъв,
що то прожинси.
Ощс: Що хипна от пилафа.
ЩЕ ХАПНА ОТ ПИЛАФА на някого. Вж. Що хапни от колиното на някого.
ЩЕ ХВАНА ЖИВ ОГЪН В (С) ГЪЗА СИ. Дахл, Вулг. Много ходя нзк-м-нзтзн, раз¬
карвам сс непрекъснато.
ЩЕ ХВАНА НА БОСИЯ ОПИНЦИТЕ [ХВАНАХ НА БОСИЯ ОПИНЦИТЕ]. Ирон,
Никого нт що моги (но можах) да залоза, да откриа или дз нимерн (обикн. котито никой т
избягал или ст е укрил).
Още: Щс хвани нз босия нърнуппге. Ирон, Що улови на босин цървулите. Ирон,
ЩЕ ХВАНА НА БОСИЯ ЦЪРВУЛИТЕ [ХВАНАХ НА БОСИЯ ЦЪРВУЛИТЕ]. Ирон.
Никого нт що мога (нт можах) дз з-лона, дв открии или да нимора (обикн. когато някой т
избягал или ст т укрил). Някъде зсшрина сх минела оная поганца, Ще хвснст сега на босия
цървулите, Д. М-нтоз, Хайдушки кръв.
Ощс: Що хвана вз босия опинците. Ирон, Що улова . нз босин цървулите. Ирон.
ЩЕ ХВАНА ОПИНЦИТЕ [ХВАНАХ ОПИНЦИТЕ] нс някого, Ирон, Но ще мота (но
можах) дз з-лози, дз открия или да намеря никого, който е успал дз избити или дз со укрие.
—	Бягсйти да завним към суходолината, па ненс на хвани опанцитл. Кр. Григоров, Отново нз
училище. Тук щл сл навърша гой и ще дсбнс, Ако тръгнат българските чеши зс нсговипл
сила, той ще изтачс нстстък Селско преди тях. Ще му хванат те опанцигс. щом ги знал
къди са а що му кроят, Д. Талев, Гласовото ни чуням.
Ощо: Що хвана цървулите. Ирон, Щс нида (ще улоня) опинците. -Ирон,
ЩЕ ХВАНА ПЕРУШИНАТА - [ХВАНАХ ПЕРУШИНАТА] на някого. Ирон. Но моти
(нт можах) дз залови, да откриа или да намеря никого, който о успил да избити или да ст
укрие. Стражарите го погнели с консшс. — Ех. ако не бяха с конс. щяха да ма хванат перу¬
шината! — въздъхна гой, Г. Кзрзспзвоз. Обикновени хорз.
ЩЕ ХВАНА ЦЪРВУЛИТЕ [ХВАНАХ ЦЪРВУЛИТЕ] на някого. Ирон. Но ще мота
(но можах) дв з-лози, да откриа или дз наморя никого, който е успил дз избити или дз со
укрит. — Те какво казваш, кръстник, ще мл заловят ла? Кажа ам, че цървулите ма щл хва¬
нат, Нска зсднъж само шумата дх сс рсззилинн, В. Ношков, Нзктънпонпе. — Ама Антон
какво -maаaа—- обада сл а Лазар.— Избяга. Щл му хванат цървулите, Л. Стоинои, Холорв.
—	Сребрьо, не си прибарай в -еиопо — пътaтхти са овъраaнa от полицая, тьр-лп ти!...
—	Гадове, Ще ми хванат цървулите. К. Ламбрев, Средногорски партизани.
Още: Що хвзни опинците. Ирон. Що улова (що видя) цървулите. Ирон.
ЩЕ ХВЪРЛЯ ЗЕМЛИЦА У ГРОБА някому, Дасл. Що доживои да видя мъртъв ни¬
кого, ще го проживси.
ЩЕ ЦЪФНА КАТО СЛИВА ЕСЕН. Дасл, Ирон. Няма дв проуспон, няма дв сполучи
а нощо.
530

ЩЕ ЯДЕ ЛИ ХАСАН БАНИЦА. Диал. Употребява ст, когато някой иска да узнат цт
завърши ли успешно някаква работи. це има ли резултат.
Ощт: Ще ядт ли Хисан сиртнт. Диан.
ЩЕ ЯДЕ ЛИ ХАСАН СИРЕНЕ. Диал. Вж. Щт ядт ли Хисии баници.
ЩЕ ЯДЕШ КАЛЪЧКАТА. Щт -т убия. И не оамо те гонеха Другото петле. ами помела*
лека научиха и ваДача на дружината да го пъди. Научиха го Дотам, че не можеше дл го търпи
около себе си. Пускаше лрило и щракваше ллмпази, което значеше: „Не се мяркай пред очите
ми, че ще ядеш лaльчлaяa!" Ст. Ц. Даскалов, Тcтни' стн'.
ЩЕ ЯМ ДЕЪГTA<ТA>. Диан. Щт мт бият. — Англия има само флота —... — По
море е поквл — ... — Но па сушата — не, там не преде. Така чк голяма помощ на фран¬
цузите няма да даде. И французите, О!комaш!нлиткl ще яДат дръсяаяа. Г. Кирacлaиси.
Обикновени хора.
ЩЕ ЯМ ДЪРВО<ТО> [ЯДОХ ДЪРВО <О>>■]. Щт ме бият (биха мт). Бъди послушен,
чк щк яёеш дърво. • Виёя ли, лаяо ое инатиш, яде доквояо.
Още: Щт ям п'вя’г-<та>.
ЩЕ ЯМ МАНДРАТА. Диан. Щт ме бият.
ЩЕ ЯМ НЕМИТ. Диал, Щт ме бият инсто. Праги какаото яи лазгам, чк ще ядеш немия.
• Седи' мирен. чк ще ядеш немия. • Тази вечер ще ям немит, лаяо разберат нашите лалво
оъм направил.
ЩЕ ЯМ ОПИНЦИТЕ нл някого. Щт гладувам инстс, ще изнемогвам ог немотия.
—	Аз съм опуДент — каза спокойно млаДежът. — Ало нк работя през лятото, през зимата
ще ям нялому „пинцция... П. Вежинои. Далече от бреговт-т.
ЩЕ ЯМ СУХОТО. Диан. Щт ме бият.
ЩЕ ЯМ О>ЯГA<ОА> [ЯДОХ О>ЯГA<ОА>]. Вж. Щт ям дърво^о^
ЩО <АЗ> ИЗВЛАЧАМ, БУЛКАТА ГО ИЗПРИДА. Диан. Употребява ст, когато ня¬
кой ртжт нещо за ядене, а другите и това време го изяждат.
ЩО БОГ ДАЛ. Диан. Каквото имамт. е каквото разполагаме (обикн. за ядент. което
щт ст поднесе на гости). Ха !а и!ем по-пркди дл хапнем що бог ёан, че поДир туй ще приказ¬
ваме. Д. Мирчевики. Дошло е време.
Ощт: Каквото бог дил.
ЩО ГЛАС МИ ДЪРЖИ. викам (птя) 'и под. Диал. Извънредно силно (викам).
—И капо дръпва дизгинияе на лотете,.... запява що глас му държи, Кр. Григоров, Исв'Д'ици.
Оцт: Колкото ми глас държи.
ЩО Е НА ГЪРБИНА. ТОВА (ТО) ' Е И НА ВЪРЛИНА. Зи човек, който 'нищо няма,
освен дрехите на гърба си; за крайно беден човек. Колко е смешна Милена! Та лой ще се реши
да- поиска едно сираче! Ниви ми има или мозя? Що к на гърбина. това е и на върлина. К. Пег-
кинои, Старото време. — Калво ще се стягаме. бе момче! — измърмори бай М!яьб.
—	Това що е на върлинл. то е и нл гърбина! К. Митев, Пртз бури.
ЩО ЗА ПТИЦА Е. Обикн. еъъ2иЗл. Самост. или олк! главно изр. Какво представлява,
какъв човек т (при изразяване ни съмненит. недоверие аъм иякот'). Ставай да вървим на сено!
Там ще видим Що за птица ои. П. Незнакомой. След нас потоп. Неколцина от
оыеeяnuццяe и оя оелслияе чорбаджии ое изправиха и ое напрягаха, за !а раз¬
берат, що за птица е този мнаё мъж. Г. Кар-славов. Лтнко. Ела До огъня, дл яе видим що
за птица оц. Нощният гостенин боязливо приближи, изправи ое до огъня и загнеёа един снед
друг налачунените мъже. Той беше сух и виоол. А. Кирaлнйктв, Гтронттлн ни републиката.
—	Ща за птица е тоя МоранДи ? Б. Райнои, Ияиa нищо но-хубиво от лош'—' време.
ЩО ИМА И В (МЕЖДУ) ЗЪБИТЕ на нялого, зная (асзиaeни и под.), Много добре
(зная, познавам).	,
531

ЩО МЕ Е ГОСПОД НАУЧИЛ. Дшел. Ктнеото реша. нанзото си намисля. Ти, синка
Питре, знееш а права. що тя е госпоО научил. Стар съм аз и не мога Оз ти помогна а такъв
Дълъг път, Ил. Блъсное, Изгуб-нт Оттинт.
ЩО МИ ВЛИЗА В РАБОТА <ТА>. Дшел. Не ж-лая да с- намесвам в н-що, не се ин¬
тересувам от н—що, но-то и— м- засяга. Кзкво Оирят немски швнОи, та мърсят зимята ни?
Оправили са си тях, читецштс му нисдни, те а нас щс оправят. А Ос аланколу, що ти влизе а
работата. У Оома сме сш. нис ще сш я нарежДаме, Кр. Григоров, Ноеодомци. С Теки нз
ни мога Оз реОотя заедно, Той а миналото лето казвал нз селяните Ое не ми проДзонт жито.
Защо? Що му олиза нему в работа Оа ми прсчи по тоя начин? Д. Талез, Паетл!нскит- кам¬
бани.
Още: Ктнзо (много. и—) ма злизт з работата.
ЩО МИ ГЪРЛО ТЕЧЕТ. Дизл. Колкото глас имтм. нолното мога силно (зантм).
ЩО МИ ЗНАЕ ЛУЛАТА. Много стм преживял, препатал: много знтя. Ех. що мш
знае лулатз, ти мени ни можиш да ме излъжеш.
ЩО МИ Е НА СЪРЦЕ <ТО>. ТАКОВА (ТОВА. ТУЙ. ТО) МИ Е НА ЕЗИКА. Итка-и
стм и говоря откровено това, но-то мисля и чувствувам. Аз го обичам ниго, зещото ни ли¬
цемери, ами що му с на сърцето, това му е на изшка.
Ощ—: Канвото ми е ит ттpце<тo>, такова (тост, туй, то) ми е на —зина. Що ми —
на ттpце<тo>. ттковт (товт. туй, то) ми — на устт:<та>. Дизл,
ЩО МИ Е НА СЬРЦЕ<ТО>, ТАКОВА (ТОВА, ТУЙ, ТО) МИ Е НА УСТА<ТА>.
Дизл, Искрен съм и говоря открозено товт, но-то мисля и чувствувам. И ошнцито сш го Оиоз!
Пуща искра като Невснкинати очш! — Аз! Витерничава Оуми ни ми сс слушат! — Що мш
е на сърци, то ми с а не уста. К. Петнаноз, Омайно Биле.
Още: Канвото ми — сърц- <то>, такова (това, туй, то) ма — ит устт-Ста^ Що ма е
на сыа^е<тo>. ттноет (товт. туй, то) мл е ит —зина.
ЩО МИ ТРЯБВА ЗЕЛЕН КАЛПАК НА ГЛАВА. Дшел. Н- искам дт рискувам.
ЩО МИ ТРЯБВА НА БАИР ЛОЗЕ. Вж. Н- ма трябва на баир лозе.
ЩО МИ ТРЯБВА НА ЗДРАВА ГЛАВА КЕЛА. Вж. Не ма трябва нт здрава глава келт.
ЩО МИ ТРЯБВА ОТ МЕЧЕ УХО ЛЪЖИЧНИК. Диал, Вж. Не ми трябва от меч—
ухо ЛЪЖИЧНИК.
ЩО МИ ТРЯБВА ОТ МЕЧКА ПРИВОЙ. Дшел. Вж. Н- ми трябва от м-чкт привой.
ЩО МИ ТРЯБВА . ОТ МЕЧКА РЕМЪК (РЕМИК). Дшел. Вж. Н- мл трябва от мечкт
рЕмТН (р-мИН).
ЩО МИ ТРЯБВА ТАРАЛЕЖ В ГАЩИТЕ. Вж. Не ма трябва таралеж з гащите.
ЩОМ ПИЕ. РАЖДА. Шиг, Ктззт с-. когато някой лсна нещо да с— осъществи Бтрзо.
•без да са дтет см-тна, че — н-етзможно то да стан- в-дoтт!,
От приказката зт един селянин. нойто продавал Бална протаз Б-зплодие на жената и такт хвалил л—
Jкцатгlвото сл.
ЩО СА ДНИ, <ЗА>НАПРЕД СА и ЩО СА ДНИ <ЗА>НАПРЕД, МОИ СА. 1) Упо-
гр-бивт се за изразяване на нтд—жда, че зт з Бъдеще щ— се случи тост. което очаквам или
«снтм. — Горе-Оолу сш прибрах капитала — казваши баща мш. . . — Можи а нещо дз остани
зе работете, Що сз Они занапред — наши сн, Г. Бел-з. Пттилттт на едно момче. — Ваи
•сте млади, що сз Она напред, ти са ваши, глиОейти, отваряйте сш очште. работите. та дз
О]брувете' .. Г. Ктраславов, Миналото. — Седнах при Нида, Оано от тази махеле ни при-
гледат, амз и тук няма да нш огрий. — Бз-Оз. Що са Она, зааенреО сн, П. Ю. Тодоров.
Змейова сеатБт.
2. Употребява се зт подчертаване, че щ— стан- нещо, щ- се случа някому нещо (обинн. нтто
закана^- някой ще си получи заслуженото). Стига е вършил злини на хорета, че ще се намира
някой Оз му върне зе всшчко. Що св Они, зннаприО св!
532

ЩО СЕ НЕ СПОмиНЕШ. Обшкн. зъз 2 и 3 л. Нренлбр. Възклицание зв изрвзянано
на неодобрение, пренебрежение, когато някой каже или напрани нещо съвсем но нз място.
ЩО СЪМ ТРАЖИЛ, НАШЕЛ СЪМ. Даал. Заслужил съм да си изпатя от нещо, полу¬
чил съм си заслуженото.
ЩО ТИ ПРАЙ КУЧЕТО. Употробява ст, когато никой кито е направил малки услуги
нз никого, след това постоянно го безпокои или пккз от ното услуги. Иска ма тозащека ма
онова. Аби, а гой що пи прай кучето. Нали мы деде пари назаем, няма отървавани ог ниго,
От прпкиза-ги за один чонок, аейге дал кучото си нв някого и слод това постоянно ходил у доми мУ
дз пити за кучото, к-то пккап и дз то теш-в-т. Нзй-пеклт гева дотегнало нз сгопинпна и той заклал и опекъл
кучото.
ЩО ТИ ТРЯБВА ДА ПРАВИШ НА ДЯВОЛСКО СЕЛО ЧЕРКВА. Диал. Вж. Нз дя¬
волско село черкви не прави.
ЩО ТЪРСИШ В ГРЪСТЕТО. Диал. Овзнв ст нз някого, когато го изненадат ни неу¬
добно място или да върши нсщо нопознолсно. Момчето блшл се качило на -иивaтс, но пъ-
дерят го зидя,.— Що търсиш з гръ-mлmо, бл калпазанино ■—— му викна той.
Още: Какво търсиш н тръстото. Дасл.
ЩО ЩЕ БАБА НА ХОРО. Дасл. Употребии- со, зз дз сс изрази учудвано от нощо съв¬
сем неуместно, нощо нородно.
ЩО ЩЕ ОУЧЕ В ЧЕРКВА. Дасл. Употребив- со, за дз се изрази учудвано от нощо съв¬
сем неуместно, нещо нередно.
ЩО ЩЕ ЛИСИЦА НА ПАЗАР. 1. Употребява сс, котито хитър човск нт ст явява
там, където нрикъсгнпото му о неудобно или о опасно. Не Дсню-спс мехенс тл се спряха
един до друг зад гърбовете на навхлицапх ог хора и подириха с очи дядо Минчо. Дирахе го,
но не го намериха. — Що щл лисаца на пазар—пошушни тихо гюлчето на Кунчезото ухо а
го дръпна към чирковнапе вреше. Ц. Церковсаи, Свършило се житото.
2. Употробява ст, котито хитър, потаен чонок се въздържа дв з-яви открито нощо, коото
знзе, или да изкаже своото мнение.
Ощс: ^^3 на пазар нт излиза (не ходи).
ЩО ЩЕ МАГАРЕ НА СВАТБА. Дасл. Ирон. Употробява ст, за да ст изрази учудвано
от нещо съвссм неуместно, нередно.
ЩРЪКВАТ МИ / ЩРЪКНАТ МИ КОСИТЕ. Изпадам в ужис, обзоми ме силен стрих.
Гиргезати коса аfрькнaхa пра пея заповед. гой побледня, Ин. Визов, Иван Александър.
Още: Настръхват ми / настръхват ми (изправят ми ст) аекпгс.
ЩУКВА МИ ./ ЩУКНЕ МИ ИЗ (ОТ) АКЪЛА. Обнкн, в сз, нм^-Забравям нощо, но моги
дз си то спомни. Съвсем ма щукне от акълх, че трябваш: дх га се обадя.
Ощс: Щукнз ми / щукне ми из (от) уми. Изхвръкни ми / изхвръкне ми (пзккзиз ми /
изскочи ми, ^щукия ми / ^щукно ми, излиза ми / излезе ми, изпарява ми сс / изпари ми сс,
изфирясвз ми / изфирасз ми) из (от) акъли.
ЩУКВА МИ / ЩУКНЕ МИ ИЗ (ОТ) УМА. Обикн. з св. вид. Забравям нощо, нт мога
да си го спомни. Забравих, Карали, забравих, братленцето ма! Щукнало ми е аз уми а хач нс
се до-лпих дх додс. Ст. Марков, Дълбоки бразди. —. Ама . , , няма ла заръка-поръки за бо¬
лярите, твоя мauе-т? — запита сдин ог младите -еuлаu. — Брс, нен ми бе mмкнaио аз
ума! — аззака генецът, па се удари по челошо. — За болярите, я! Зх тях така рлче Бърдоквх.
Ст. З-горчинои, Ивайло. Ще отговоря на Теофсн! — рлчи си шой, — Още сегх щл го -nорл,
А упри? Нещо маслих аз, него ндсх насам., , Покрай това събрание ма щукна аз уме. Ст.
Дичсв, Зи свободата. Изванявайгс, г-ца Бойновсkх, знаете ла, чс изведнъж ма щукна из уми
това, което аскех дх ви кажа? Ст. Чилингпрон, Рибени кост.
Ощс: Изхвръкни ми / ^хвърк^ ми (пзказиз ми / изскочи ми, излиза ми / тзлезо ми,
изпирани ми ст / изпари ми се, изфирясва ми / изфиряса ми, «щукая ми / ищукно ми) из (от)
уми. Щукна ми / щукно ми из (от) икъла.
533

ЩУКВА МИ / ЩУКНЕ МИ УМА. Обилн. в св. вид. Обезумявам. побърквам се. — Же¬
нена съм. хем за двама оъм женена! „Луда ще да е!“ -— помисли Милена и неволно отстъпи
крачка назад. ... — Умът й наистина е щукнааГ А. Хриc-офсрои.Аигaрия. ХоДеше сялаш
нуё нагоре-шИдоу .., „Тогава ои викахме: . .. ако още веднъж го сполети тилова, свър¬
шено е — или умът ще му тулпe, или щк му ое пръсне сърцето. В. ' Мутафчиеви, Летопис ва
смутн'-' време. Ти, твоя милост, Продане, кажи го на болярин Десимир. Па може !а ое
лаже и на болярин - ГрозДан, дето оега бил севаст на Овечлата „блаат.... — Коyякuп ГрозДан
ли?— ... — Да не пи е нещо щукна! умът, Бърёолва! Болярин Гроздан е болярин и повече
нищо. Ст. Знторчннои. Ивайло.
'	Още: Изхвръква ми 7 изхвръкне ми ума. Изскоква ми / изскокве ми (излиза - ми / из¬
лезе ми) ума. Пощуква ми / пощукве ми ума. Диал.
534

ю
ЮДИНО ЖЕЛЯЗО. Дшел, Парй.
ЮДИН СИН. . Предател, издтйилн. Нечестивият вш е билязал всикшти ,. изОайницш
Мръсни! Български ката мени говорите. а само глсОати Он запалите на някого чергата, Не
<вш вярвам, юОшнш санове! Д. Мтнтоз. Хайдушка кръв.
ЮРГАН ЧОДЖУК. Изя-жен уовеа. Откакто' Оолийуоз от туберкулоза, стана юр¬
ган чуОжук-
535

я
Я БАХТ, Я ТАХТ. Диан. Или сполуки, щастие, или бтда, гибел. — Той, чоджум, рече
един по-стар, нощем ще мине, лаляо е минуеал тонлава пъти и то—дето не ое наДява тлой...
— Дотогава аллахлкрим, рече трети — я пахт, я бихя -. Нела дойДая шаховете ат
АнаДол, чк ще го питам аз него. Ц. Гинчев, Ганчо Костркапа.
ЯБЪЛКАТА НА РАЗДОРА. Книж. Нешо. котто поражда спорове, недоразумения..
Кангнuaнпuяя въпрос — ябълката на раздора межёу великите държави — също ок разрешаел-
едностранчиво. М. Гтрасаов, Недъзи.
От гръцкия мит за ябълката, дадена от Парне ни Афродита кито иий-пртарacиa ботиия, котто предизви¬
кал' гнева на бстн:инmт Хери и Атина и станало повод за раздори между тях.
ЯВЯВАМ СЕ / ЯВЯ СЕ НА <БЯЛ> СВЯТ. 1. Раждам ст. Детето ое яви на бян сеят.
а ргДимката още се гърчеше и премяташе. Г. Кир-славов. Чиновническа история.
2.	За писмено нроизитдтнит — бивам отптчатин, публикуван. Тази любов отопля охладня¬
лото и измъчено сърце на Яворов, събужДа най-хубавите му творчески оини и на бян свят се-
явяеая цикъл любовни стихотворения. П. Данчев. Образът на потта.
Ошт: Пспвпвии ст / аспвп ст на <бял> свят. Излизам / излязи на <бял> свят /във-
2 и 3 знач./. Дохождам / дойда (идвам / ида) на <бял> свят /към 1 знач./. Виждам /
видя <бял> свят.
ЯДАТ МЕ ВЪШКИТЕ. Живея при иий-лсшн, мизерни условия. През дванайсета година-
тесняците в нашата алолия ое преброяваха на пръсти, но оле! войната, лаяо ни ядоха въш¬
ките, партията отана сила. Н. Хайтов. Диви разкази. Три години го ядоха въшките - през-
войнаяа,
ЯДВАШ ЛИ, КУМЕ, ПЕЧЕНО ПРАСЕ <ДА ТИ ОПЕЧЕМ >. Диан. Ирон. Употребява
ст, когато излишно ст нита някой съгласен ли е ца му се даде нещо oъблизнителис. хубаво, -
котто всеки и удоволствие би взел.
ЯДЕ МЕ ЗЕБЕЛА. Диан. Изиъквaи се, безпокоя се, тревожи ст от неш' неприятно.
ЯДЕ МЕ КРАСТАТА. Изпитвам силно желание да върша нещо, за което имам слабост..
Яёе ме крастата !л тръгна в планината нл сли,
ЯДЕ МЕ РЪЖДАТА. Диан. Мъчи ме нтцо отвътре, обикн. някаква мисъл или болест..
ЯДЕ МИ ГЪРБА ПРЪСТ. Диан. Бях съборен, повален.
ЯДЕМ СИ ГЛАВИТЕ. Караме ст. враждуваме помежду си. — Един изгаДин нож, Друг
кобилица — туй пъл лалго е? На какво мяза? Все ний ни ще ои яёем главите помежду ои!'
П. Ю. Тодоров. Зидари. Ний сами си яёем главите и — черквата тъй няма да я бъде. П. Ю.
Тодоров. Зидари.
ЯД МИ КАПЕ НА СЪРЦЕТО. Ядосвам ст. Я! ми лапе на сърцето, лато га гнеёам лак
прахосва сили и пари за numo.
ЯЗДЯ НА ДВА КОНЯ. Проявявам ст кит' двулнкти. итиoкртн и стремежа си ди си оcн-
уря изгоди, облага от две cтрaнн. А Димка нехае за него или ое мъчи дл седи на два отола,,
536

Дз тъче не йон стана, Ов язйш на йон коня, Боню нямз никакви чувства към ния, но я използува
Йото се топа от яО. Ревнува, Кр. Велез, Ртцет- от слонова ност .
ЯЗЪК ЗА БАРУТА. Възклицание зт азртзяетне нт съжалени— за полож—н б-зпол-зеи,.
напразен труд или усили— зт нещо. — Ходих Оа ти посрещам три пъти не гарата, ти не дойде,
Язък зе Оаруте!	'
ЯЗЪК ЗА МОМИЧЕТО, ИЗГОРЯ МОМЧЕТО и ЯЗЪК ЗА МОМИЧЕТО. ЧЕ ИЗГОРИ
МОМЧЕТО. Ирон. Упота-Бяе! с— за мома и —агЕи, ноато дружат али са се оженили — зт.
подчертаване, ч— и двамата имат едиткви недостатъци.
Още' Язтн за момчето. изгоря момичето и язтн за момчето. че изгори момичето.
ЯЗЪК ЗА МОМЧЕТО, ИЗГОРЯ МОМИЧЕТО и ЯЗЪК ЗА МОМЧЕТО. ЧЕ ИЗГОРИ
МОМИЧЕТО. Ирон. Вж. Язтн зт момичето. изгоря момчето. Язък зе момчето. че изгори
момичето. Пусти Боримечка, кому минаваше приз уме. Ие. Втзоз, Под игото.
ЯЗЪК ЗА САПУНА. Възклицание зт изразяване ит стжал-ние зт полож-н Б-зпол—зен,.
нтпртзен труд зт нещо.
От приказката за човЕка, който. нтто мил магарето са със сапун. лзхтбил сапуна и пропилял напразно-
труда са; или за туркинят!, ноято изхабила сапуна дт мае тртпант. зт да поБелее (П. Р. Слтз-йкос, Българска
притчи ллл пословици и характерни думи.
Я ИМА, Я НЯМА. Около, приблизително — (при опаедЕЛяие нт колиу-ттво, Брой>
—Ето оная височина, господин поручик,— говореше оси така спокойно млейежът. -— До -ния
я има, я няма половин километър. П. Вежиноз. Втора ротт.
Още: Имт-няма.
ЯЙЦЕ ДАВАМ / ДАМ. ПАТКА ВЗЕМАМ / ВЗЕМА. Дшел. Постъпвам ттнт, че с-
мтлко спечелвам голяма печалба, имтм много облаги.
ЯЙЦЕ ДА ВЗЕМЕШ ОТ НЕГО И ТО ЖЕЛТЪК НЯМА. Много стиснат човек е, голям
скъперник е.
ЯЙЦЕ ДА ХВЪРЛИШ, НЯМА КЪДЕ ДА ПАДНЕ. Претъпкано е, препълн-но е (зт-
мятто, гъсто изпълнено, оБанн. с хорт. тълпа, множ-стсо). Тия. които тепърва шОеха с ка¬
руци, резпрягехе колити шз съсийнити дворища, зещ]т] мегОенът приО чирквате беше еичи
препълнен. та яйце дз хвърлиш. нямз къди Оз uзОае. . . . Отец Матий неочаквано би умрял
от ухобюл. Д. М!рч—вткл, Дошло е среме.
Още: Игла да хвърлиш, няма нъд- дт птдне. Няма къде яйц— да хвърлиш (да пади-)..
ЯЙЦЕ МИ СЕ ПЕЧЕ НА ВРАТА. Вж. Яйц- ми се п—ч— на задника
ЯЙЦЕ МИ СЕ ПЕЧЕ НА ГЪЗА. Грубо. Вж. Яйце ми се пече нт задника.
ЯЙЦЕ МИ СЕ ПЕЧЕ НА ДИРНИКА. Грубо. Вж. Яйц— ми се печ— нт задника. — Какви
условия ще може Оа прийстаешм на Портата. ако влизе в споразумение — ноншта Попов.
—Каква тршци щс яОе Оз не влезе — забележа поп Димо. — Яйце ще й се печи нн Оирника —
казн Бизн]ртие. Ив. Втзоз, Под игото.
ЯЙЦЕ МИ СЕ ПЕЧЕ <НА ЗАДНИКА^ Грубо, Много съм притеснен от нещо не
приятно. което ме чана, което предстои дт сттне; на зор съм. — ВшОях го! По история из
Държал! — махна й пота0жията от улицата, . . — И по география. Амз по алгебрата зе
гнзшл на ншсмиашя, те на устния сигн му се печи яйци. Ст. Ц. Даскалов, Земна тзЕГЛинa.
Утре ще се решава неговият въпрос, щи му се пече яйце на знОника.
Още: Яйц— ми с— пече нт гтза (дариика). Грубо. Яйце ми се пече нт врата.
ЯЙЦЕТО МИ ИЗЛЕЗЕ ЗАПЪРТЪК. Дшзл, Работата ма се онтза несполучлива, не-
дад- резултат.
ЯКА МИ ГЪРБИНА и ДА МИ Е ЯКА ГЪРБИЛАТА. 1. Предстои ма тежнт, уси--
л-нт работа, зт ноято трябва дт се . стягам. — Житото сш е жито- ш Оа ОаОеш, пек ще сс ройа -
Дз та е яка само гърОшннтн, Ем. Мтнов, Ден се ртждт.
2. Предстои ма дт понест тежък ' бой. Рaт] сс върнеш а къщи, яке Оз ти е гърбина, баща тш те
чаке с бастуна,
537

ЯКА МИ ДУША и ДА МИ Е ЯКА ДУША. ■Очаква мо нсщо мното тежко, голямо из-
нптанпе, зв коото ми трябват много сили и твърдост, зв дв то понося. Нямаш: в тоя крей
тогсзх ни шосс, ни път. .,. Ано пък някой ричи дх дойде — яка. му душе! Н. Хийтон, Дини
разкази. Кожагх от гърба на ще смъкни, -смо и само да окичи медала -р- сребьрнил образ.
... А на нас — яке ни душа! М. Мирчевскп, Тихо нрпстинпше.
Още: Яка ми душици (душички, кожи).
ЯКА МИ ДУШИЦА. Вж. Яка ми души.
ЯКА МИ ДУШИЧКА. Вж. Яка ми душа.
ЯКА МИ КОЖА. Вж. Яки ми души. Уж сми на илa-m, а трябва едан по сдан да се про-
мр>кзсме до бай Мнтьовстс вратня, че ско ни надуши Калъча или Мапийчо, яка ни кожа,
В. Ношкон, Настъпление.
Я (ИЛИ) КАМИЛАТА, Я (ИЛИ) КАМИЛАРЯ до някога. Зи изразявано ни неопреде¬
леност, неувереност азкне ще стане, ще се случи до определен момент и а чии полза що бъдо.
— Вземитс ми, още таза вечер ми взсмитс! — казваше Даматър, — До утре нс се з^нел какво
може дх сгинс: Я камилата, я ксмисря. Сл. Трънсап, Неотдавна. Нил ще управлявам: барем
чипирий-еп година, а след члmирий-еп годшни — я камылата, я камнлсряп, Г. Кяряславов,
Обикновени хора. Самата коалшцая сшоише нипоклатамо на вихст. До нови избора грш го¬
дина, А дотогава — я немилага, я нсмaлсрлт. В. Дпавагов, Последният успех ни Гочо
Гинчов. Тежкото бреме, което ме душиш:, започна да се поопме-пвс, зече дашхх по-свободно
а по-лико, — Хайде -пыгс! — ... Важното е дх изтърпим ощс идна сидмшцх — после я ки¬
малата, я камаларя. П. Вожинов, Заездите нвд нис.
От пзгеинзгз приказки за спора, дали авмплага може дв со нзучи да гъпауlвя корана.
ЯК МИ Е БИЛ АНГЕЛА. Дасл, Избавих .ст от никакви боди, зло.
Ощс: Силен ми е бил знтолз. Днал.
ЯКО ДИМ, изчезвам (изпарявам се). Кннж, Ирон, Внезапно и безследно (изчезвам).
Утре, щом чуеш, че адаш студентите, сгхзхй а сс изпарявай яко дым. А. Гуляшки, Любов.
Когато сандвичите, пуйката, шорпата и сладкишиш: заемаш мя-тето сш на трапезата,
мллсахолaлти а ипохондрияти се изпаряват яко дим. Св. Минкон, Разкази в тариложонз
кожи.
Води нииапето си от Библията.
Още: Кито дим. Ирон.
ЯКО Е И МАГАРЕТО. Даал. Ирон,. Казнз се на този, който со хвали, че е юнак .
ЯЛА ГЪСКА ЛЕД И . ПИЛА ГЪСКА ВОДА. Диaи, Ирон, Употребява се за някого, който
всс едно и също нърши, макар дв мисли, че прави нещо различно.
ЯЛ СЪМ БАРУТ С ШЕПА. ■ Дасл. Участвувал съм нт веднъж в бой, в сряженпс; проми
нвл съм през много ензснекти.
ЯЛИ СМЕ ЗАЕДНО ПЕЧЕНА ЛЕЩА. Ирон. Нинино нпшо общо помежду кп, не сме
нпкаавп роднини, никак но сме близки.
ЯЛ НА БАЩИНОТО СИ КРЪЩЕНЕ <КАША>. Дасл, Подагр, За човек, който вю
с ял отдавна, съвсем е изгладнял и сетя иде много.
ЯЛ НА ДЯВОЛСКА СОФРА. Mium, Кьосе т.
ЯЛ НЕ ЯЛ — ТРИ И ПОЛОВИНА <ДАЛ>. Употребява сс, котито трябва дз се
заплати скъпо, макар и дз но е било много идоното. В ри-торснтa ял не ял — три и птит-
ванс дал, нс можи да се отърви човск с малко пера,
ЯЛ СЪМ ДРЕНКИ БЕЗ СОЛ. Днхл. Вършил съм зло и сотз изплащам, тегля.
ЯЛ СЪМ И СПАЛ СЪМ с някого [ЯЛИ И СПАЛИ СМЕ]. Много съм близък
«с някого (много сме близки). Защо Добрито, дх рлчлм, е било драгоманин при руситс, защо
Първан и другите сс яла а спали с казаците? В. Мутафчиеви, Лотеппк ни смутното нромо.
538

ЯЛ СЪМ КОКОШИ КРАК. Не мога ца пазя тайна. издавим повЕрените ми тайни.
Жена му го дръпна силно за къллтл да млъкне, повече дл не приказва. . , Като !а ои ял колоши
крал, та толкова бързаш. К. Петканов,, Злa-иaтa земя.
Оцт: Ял съм <от> кокоши исгa. Диан.
ЯЛ СЪМ <ОТ> КОКОША НОГА. Диан. Вж. Ял съм кокоши краа.
ЯЛ СЪМ ОТ КОКОШКА КЪЛКА. Нт мога ца пазя тайни, издавам поверените ми
тийин.
Оце: Ял съм от кокошка нога. Диан.
ЯЛ СЪМ ОТ КОКОШКА НОГА. Диан. Вж. Ял съм оп кокошки кълки.
ЯМ ГЛАВАТА на някого. 1. Постоянно измъчвам ипкот', създавам му неприятности.
Този пусти нос отгде ок е взел, — той ми яёе главата, калта разбирам аз. Ал. Конoтaи-н-
нси. Разни хора. ризин идеали.
2.	Насп'ятел^^ и дотегливо искам нещо от някого или непрекъснато му натяквам за нтщо;
Брънким. Стига си ми ям главата за тези пари. Когато имам, ще ти ги Дам. • Само ми яде
главата да й купувам окъпи тоалети.
Оцт: Ям душата /е 1 и 3 знач/.
ЯМ ГОВНА. Вунг. Клюкирomиувни но ацртс на някого. Те оега ще пи завижДая и щк
яёат гоена, но яи не ое яДосвай.
ЯМ ДАРОМ ХЛЯБА. Самост. или нл някого. Незаслужено получавам облаги. - нт нри-
нacяи никаква полза. — Яёе даром хляба нл държавата — лаза олед него Клоаветов. — Тл-
ливл типове. лоияо глеДат само яорбуоumр ои, трябва да бъдат изпращани на фронта. Г. Ки-
раcлaиси, Обикновени хора.
Още: Ям хляби бадтиа (харам). Диан.
ЯМ ДУШАТА на някого. 1. Псcтопнио нзиъкиии някого, създавам му нЕприятности.
Който ни милува, милуеаме го. който ни яёе душата, мразим го. Ив. Визов. Ивайло.
2.	Зи мисъл, грижи и под. — създавам непрекъснато безпокойство. тормоз ни някого. Съм¬
няваше ск, чк тя го лъже, и шава му ядеше душата.
3.	Иacтоптелис и дстттлнво нcкaм нецо от някого, или непрекъснато му нamпавaи за нецо;
Брънким. — Бачо ходи оега нл мелницата с кабриолета през ден. Нямаше лак ., — Е. ти
лалво реши, щк ставаш ни ортак! — Христина ми яёе душата. Ем. Станев. Иван Конц-рев.
Той оя много време вече ядеше душата на родителите ои да му лупят магнетофон. • Стига
ои ми ял Душата еокли ден за пари.
Оце: Ям главата /аъм 1 и 3 знач/.
ЯМ ДЪРВЕН ГОСПОД. Нанася ми се бой. бият ме. КъДето и да отиде, все яёе дървен
гоопо!. • Всели ден яде дървен господ оп брат ои. • След като яёе дървен господ, оялна много
послушен.
Щт -(ди нт) ядтш дървен господ. Във 2 ини 3 н. Щт (ди нт) тт бият (употребява ст обикн. като
заканително предупреждение). Стой мирен. чк да не ядеш Дървен господ, т Ще ядеш дървен
гоопо!, лато правиш все пакости.
ЯМ ЗАПАРТА<ТА>. Диал. Вж. Ям калая (калай).
ЯМ КАЛАЯ (КАЛАЙ). Карат ми ст. мъмрят ме строго. Околийският началник го гилан
в управлението и му ок карал. дето разрешил такова събрание. — Нямам време заради вао
аз да ям калая, ллзвлшк той троснато. Г. Караславов. Селски нoтсрин. Откриха ни винов¬
ника! ... — Не. ИзглежДа, че пак аз ще ям калая. М. Мирчевики, Тихо нр^сг^а^ш^ц^&
— Нъл ти, браяло, не го взимай толкова навътре ,, Войник. лойяо не е ял лалая и , не е нооил
наказание, не к войнии. - - П. Вежинои, За честта ни родината. ' Утре ако ое изтърсят някои
другари от града и виДят лалва е лaбя!нaял, ще има да ям ллллй тогава. Б. ОбрЕтенов, Сноп.
Оце: Ям знпаррт<та>. Диан.
ЯМ ПАРЦАЛИТЕ на нялого. Говоря зид гърба на някого лоши. злъчни думи зи него;
злословя зн някого. 'думБим някого. Стига сяк Й яли парцалите. 9 Бабичките от махната. Й
ядат парцалите, че бина мързелива.
539

ЯМ ПОДЛОГИТЕ някому, Дшзл. Настоятелно моля" някого за н-що, иснтм от някого
в—що, заыoаам,
ЯМ ПОПАРАТА и ЯМ ничия ПОПАРА. 1. Патя, гегли, мтча се от н-що ила от лошото
отношена— нт някого, или зтртда негова грешна, по неговт вина. Откек яди попарата нн
еОшнакн а оня му отхапа -едното ухо. усища вълците през Девет Оаара, на десетия. Н. Хай¬
тов, Съперници. Той стигна в редакцията задъхан и мокър Оо кости. .. Трифонов го посрещни
с усмивка а сивите сш избелели очи: — Тш май са остзнзл извън Ноевия ковчиг а пзк са успял
да се спасиш, Боях сс, че сам щи трябва да ям попарете. Ем. Манов, Ден се ражда.
2. В мин, ар, Ял съм попарата и ял стм ничия понтрт. Пттал съм, т-глил стм от няного ила
нещо. имал съм работа с няного и добре го познавам какво пр-дсттелявт, нтнеи недотгтттца
има. Аз, ако имам, ощи ще дам, всичко ще дам, ез съм ял попарата а нз турца, а нз чорба¬
джии.,, душичквтз мш изгориха проклетите, П.Огъпов. ЖаЗот с нтд-ждт. Той нз човск кол
звОива в гърба, проДължи старецът. Ял съм му попаратн Ова пъта, Ц. Ганчев. Ганчо Котеа-
нттт. То си не знае още кой повичи грехове има. болярино — отвърна Нистор малко зачервен.
—	Как ли храниш а глидаш отроците сшшс червено жилязо ги Оелижаш. когето Оягет от до¬
брините ти! Ял съм ви попнрнтн, Ст. Загорчин-в, Д-н последен. — Та ни му се сърОш, душке!
Не ОяДо сш Паскал Ои.. . Такъв сш е, Аз лш не съм му ял попарете нему!. .. Кето Оеши ощи
учител, затваряха го. уволняваха го. Все зарадш тшя уста. П. Велков, Стълба до неБето.
—	Тизи рани съм получил през ФсрОинандово врими, . .—Ни мш се воюва осчс,. . Ял съм им по¬
парете на тизи патриотични война.. . К. Калчев. Жават- помият.
Ощ—' Сърбам попарата.
ЯМ ПОПАРАТА, КОЯТО СЪМ СИ НАДРОБИЛ. Търпя, понасям неприятности, за
коато стм стм причина. Защо бягаш от отговорност. яж ссгв попарата, която си си нз-
ОроОшл.
Ош-: Сърбам попарата, ноято съм надробил (дроБил).
ЯМ ПОТТА на някого а ЯМ нечия ПОТ (ничий ПОТ). Измъчвам. мъчт, жестоко екс¬
плоатирам някого. Нашити селяни яйет кукурузник и работят като робове — оше яОитс
селския пот — говорил г, Георгиевич. П. ХИтоз, Моето пътуване по Стара планина.
Ощ—' Смуча потта.
ЯМ СИ ДЖИГЕРА. Ядосвам с— много. Ни си яж Ожшгера, не можеш Оа помогнеш
с ашто,
ЯМ СКАЧКИ. Дизл. Много стм слаб, сух.
ЯМ ТАЛАШ. Пренибр. Нищо не разбирам, и- зная. — КъОс тиреншхе, казвай!Говори
с пълни поОроОноста. —— Ни, аз щи започна от ней-оажното. Центърът яйи талаш. Някой
му го пробутва. а ние обираме гилзшти. — Говори по това, зе което ти пратих. Обект шмн
лш? К. Кюлюмос, Последният лтнс.
ЯМ ТРИЦИ. Пренибр. ООикн. а бъД, ар, шлш в поо, некл, Нямтм кткео дт ям, ыизЕрттвувам.
Нищо не и припечелил и тзя зима Децата му щс яйат трици. • Яж трици. кзто нс искаш
Оа работиш,
ЯМ ТЪРКУЛНАТ ХЛЯБ. Дизл. Жае—я нтготозо. без дт се трудя.
ЯМ ХАКА нз някого, Несправедливо нтмтлявтм зызитгражд—ни—то нт няного за
работата, която зърши; не му даетм толкова. колкото му с— полтгт. — Де ни шм [ит зида¬
рите] яйим хека, Мъжка караха хората, П. Ю. Тодоров. Задтрл. Чу ми си гласът нз Оас
Гета; той приказваше с ОяОз Коля. . . — Добър човик са, нз. що треба Оа тш ям хеко? Амз
знаеш ли, ОсОо Колю, добър са, братко. ама добро нима дз видиш! Мах. Георгиев, С тебешир
и с въглен. Полезна е жензтз, нямз кзкво Оз й яйим хека. — Това лш й е ползата — Ов разнася
ннй-страшната Оетска епидемия. е? Г. Картслти-в, Знахарка
ЯМ ХЛЯБА на някого и ЯМ нсчшй ХЛЯБ. 1. Базам издържан, хранен от някого, който
ма — Блазтк алл пра когото работя. Ако нс Ос сс намирал дядо му Ов го прибери, кой зннс
Ои щешс дз сс Ояоз . .. Но макар Вале Ов му ядише хляба, той сш кераше своето. П. Ю. То¬
доров, От прозорец!. Де ми ОвОнт Дозволении Он шм шдз в къщата. Оор да гш даря. както при¬
лича на майстори, чс пра тях занаят съм взел, учили сн ме и съм ял хляОе им. Р. Cгоиноз,-
540

Майстори. Най-много пя тъгуваше зс Сгояна. Страдаше, чс ней-голямото й момче яд: чужд
хляб и зисш нх чужда врата. К. Летаанов, Преселници.
2, Безмилостно ограбвам, експлоатирам никого. „Хей, вай богхгсша и чорбхджши, зай
ядеше хляба на саромасигс!“ М. Кремен, Cхпунонп стрехи.
ЯМ ХЛЯБА БАДЕВА. Самост, или нс някого, Даал, Незаслужено получавам облаги,
не принасям никаква полза. Дядото продаваше семка прид голямото нано в цснгърс на грсдх
а така допринасяше за дохода нх семейспзошо и както казваш: — „нс си ям хляба бадева“.
П. Спясов, Хлабът ни хорята.
Още: Ям диром хляби. Ям хляби хирам. Дасл,
ЯМ ХЛЯБА ХАРАМ. Сaмо-п. или на някого, Дисл. Вж. Ям хляба бадова.
ЯМ ХЛЯБ И СОЛ. Живои много бедно, мизерно, извънредно скромно; нпзтрстну-
3-^ Откскто баща ам почина. тл ядат само хляб и сол.
ЯМ ЦЪРВУЛИТЕ някому. Говори зад гърби ни някото лоши, злъчни думи за него,
злословя за някого; клонетя, одумаам някото. И Стойко пагешл зс тебе, — Той ощс ла си
шлял? Кога ще хода, кога щл ори. , , — Отиди дипито, нл му яж цървулите. ,, Кога ощс и
излязъл. тъмно беше, — Тю, да сс не вада макар, и сз закъснях! — досети се Юргалана,
Г. Кир-славов, Снихи.
Ощо: Гложди (глозгзм, тризи) цървулите.
Я НЕ СЪМ НОСЕН ПО ВСИЧКАТА ЦЪРКВА. Даал, Милко съм смахнат и затони
но мс зякичий.
ЯХНАЛ Е НА ОСА. Дасл, Много с зъл, говори зли, лоши думи.
541

ПОКАЗАЛЕЦ
Поа-звпецът на компонентите на фразоелотпзмпгт ими кикто нряатичекао, т-кз и
научно значение. Той давв възможност да нреппип и фр-зоологическат- взпонтност ни лок-
сиаалнпго единици, т.с. дв ст ниди двли и доколко то со използват като компоненти на фри-
зтопетиинп сдпнп^цп, ди ст види кои думи а българския език служит като ядро за създавано
жз няИ-толам брой фразеологизми. Оато ст има пред вид, че в тона отношение нкекп език
•е отлпи-ви със свон специфика, трибна да ст отбележи, че този нокизвпоц що послужи като
бвза както за изследвано ни националното своеобразие на нашин сзик, така и за кънеставап
с фразеологията на други озпнп.
При използуваното на ноаизалони трябва дз ст имат пред вид следните положения:
1.	В ноаззвлецз са включени сане онези компоненти на фразсологичнитс единици»
които извън фразеологизмя сз пълнознячни думи, а именно: същоктвптопнп, прплатзголнп,
глаголи, нарочин и ипклптолнп имени. Но са включени компонентите — служебни думи
(съюзи, предлози, ииктини, както и нзрочпи-къюзп), и също компонентите — ностеино-
№а и спенвтзпопнпяг глагол съм.
Изключение се приви само в онези спуиип, когато всичките компоненти ни даден фрз-
эеелотпзън спадат към посочените но-горо новключнвнп в поаизвлони категории, нзпр.
при нс съм нз ссбс кп, извън собе си, и тони ми било и др. Такива фразеологизми, зв дв но со
изпуснат в пеаазалоца, си продставонп с някои от компонентите кп.
2.	Субстантиниранито нрппатитопнп и причастии се двз-т н съотвстнята форми, в която
си нъв фризоологизми: било (да те забулят а бяло); бабини (ще ализа като у бабини си); босия-
(щс улова нз босин цървулите); рсчсно, казано (речено <и> казино) и др.
3.	Прпиастпита сс д-з-т под форма нв прпчзстит, с изключение на случаите, когато
са употребени в сложно тлятолно време: открит (играи с открити карти); преброен (дните ми
ся преброени); но подконИ (и дяволи педаевявим <нв леда> и и дяволи бих подковал <нз
леда».
4.	Зя улеснение на ипг-топпго а ноа-залон- си включени освен компонентите ни фри-
зоепогпчниго единици също и онози думи, които са задължително съпровождащ елемент към
енрсдопонп фразеологизми и н Рочники са дадени с друг шрифт. В некиз-лоцз този думи къшеO'
са дадени с различен шрифт от шрифта на компонентите нв фризоологизмиге (н квогъп
разреден). Ако никои думи се -срещи и като компонент на фразеологична единици, и кито за¬
дължително съпровождащ оленонг. тя со дана на два пъти в показ-лоци с различен шрифт:
първо се дава като зитл-вка с получер шрифт думата, които о компонент ни фр-зоологиз-
мито. и сс изброяват всички фрззоолотизми, в които тя ст срошв. в след този със светъл.
разродон се дава като заглавка същата думи — задължително съпровождащ елемент и
ее изброяват фризоолетизнито. с които ти ст свързва, нзпр.:
бия. Бие й занзалото из солото. Бие мо парата...
бия. Додо клепе черква, бия. Додо оборят лозята по б-лкина, бии.
Ако думата—задължително съпровождащ елемент—ст свързва само с определено зна¬
чение нв фразеологизма, този също со посочва, нзпр.:
бия со. Нв живот и смърт, бия со /зъз 2 знач./. На нож, бия со /н 1 знич./.
5.	Заглавният фразсолог^ъм ст двва боз ногонити гр-м-гиинв съиотаонесг и без за¬
дължително съпровождащите леккпаилнп елементи. При двойна заглавка со посочва сзне-
пързвта й форми: от фриз. прескочих трапа (що прескочи трипи) ще се дадо кано прескочих
трапя; от фриз. изгорило ми е ухото и изгорели са ми ушито — само изгорило ми е ухото.Двой¬
ната заглянка ст отрвзязз в покизвлони само в случаите, котито вторит- форма има а сравне¬
ние с първата ощо един лексикален компонент, напр. изгърмизям си / изгърми си патроните-
и изгърмявам/ изгърмя нспикпгт си нзгренп; тъпчи ни одно <и сътщ^ място и тъnиз нз мисто
542

жли когато е налице позиционни подвижност на асипснтиmиmе, нанр. ни <то> риби, ни<то
рак и ни <го> рак. ии<mс риби; бог високо, цир далеко и цар далеко, бог висок'.
6.	Ако думата — компонент сбикиовЕИ' ни диалектен фр^тологизъм—т представЕна
в цви фоиетнкии варианти и два различни фразеологизма, и показалеца ст отразяват и цента
варианта, т.т. спазва се формата. и която думата ' се среша в cьоmвттиня фризтслсгнзъм,
жаар. бтглик и бейлик. билбюл и бюлбюл (кито на бейлик и ни калето беглиа съм ходил; кстa-
<то> засвирят битбюлите и аае:и1<и> и пея като бюлбюл).
7.	Ударението ни думите в показалеца е н'oтаБти' само и случаите, когато то има
сииcлоризликиmелнa роля. г.т. когато дит думи съвпадат звуково. но mam различно ударе¬
ние. напр. беля (вземам си / взема си беля на главата и др.) и беля (запали му свещ, дай му
яйцт ца бели); подковИ (и дяволи аодксвaвни <на леда> и и дяволи бих подковал <нн лтца>>
востния ст ударението върху нсцксвa, за ца се разграничи от съществителното подкДиа.
8.	Думи. които съвпадат звуково, и имат едно и съшо ударение. ст отбелязват и цифра
1 и 2, нтзивнoнио от това, чт си оп различни части ни речта, напр. би— (влизам/илязи в бита>
и бит2 (залагам / заложа ни бити карта).
Показалецът е изработен, както слтдва:
К. Н и ч т и и — буквите И, Й, К. Л. Р. Т и Н (от нтри до края на буаваН);
О (оп обаждам се до свпeни); П (от кенари до eртгрпи).
С.	Спасови - Мих ийлова —	А,	Д,	Е.	Ж,	3, Ц,	Ч, Ш.	Щ,	Ю,	Я и Н	(оп
набери до непран); П (от пламък д' попадна - и от природа до края ни букви П); С (от
cия-aи до края ни букви С).
Кр. Чоликоеа — буквите Б, В, Г, М, У. Ф, X и О (от 'рн до края ни букви
О); П (от' Павел до плaмиша); С (оп сабя до смъртен).
А
а. Ог а, бт.
аба. Виж му ума. па му крой аба. Лая ни
аба. На аба.
aвтнти. Авгитии обори.
иври. Капо в чифутска аира (хаира). Чи-
футска аира (хаира).
Аврам. Знат Аврам де зимуват раците.
Знае Аврам де копит корени. Зная де
Аврам копит корени. Ще ти кажи аз
тебе дт копай Аврам корени.
аврамов. Аврамов дом.
ага. А станал ига. а завил чалма. Кажи
му иго. ца му е драго. Речи му аго, ца
му е драго.
агне. И вълка сит и агнето цяло. Като аг-
нт. Кито игнт и дисаги. Кота-<го>
вълка се ожени за агаего. Ни ти, вълао,
агне. Нт ще Манго атчтно агне.
агнешки. Вълк и агнешка кожа.
агуаски. Агунсаи тртсаи ме тресе. Нося
aтунcа' сърце. Хваща мт / хване ме
нтупcаиma тртсаи.
aтуптни. Като игуnmиии и белия гъз.
агънце. Капо агънце.
ид. Ад несит. Изчадие ни ада и изчадие
адово.
Адам. НаправЕно нртди - дяди Ацнма две
недели. <>cгаиал> - от <вртитпс на>
дяда А^г^т^*<а>^. От дядо Адам. От
<дядо> Адам и Еви. Преди Ацима.
адамов. В aднисвс облекло. В <цяцово>
ацaмсвс одеяние. Останал > от <дя¬
дово> адамово време. От <^дяцо^<^^>
адамово време.
ицов. Изчадие ни ада и изчадие адово.
адрес. Сбъркаим /сбъркам адреса.
аз. Захванал ог из, чт не изкарал до буки.
акaигнп. Удрям / ударя на акинтия.
ако. Ако бтше, чеше.
акрин. Ипмни си акрана.
акцент. Слатаи /сложа акцент.
акция. Вдигам / вдигна акциите. Вдигат
ми се / вдигни- ми ст акциите. Качват
ми се / качат ми ст акциите. Падат ми /
паднат ми акциите. Повдигат ми ст /
повдигнат ми се акциите.
акъл. Акъла ми е и криката. Акъла ми нт
го побира / побере. Акъли ми реже
аато бръснач. Акъл море. ум брич.
Акъл морт, <ум бръснач >. - Акъл на¬
заем не искам. Бия се и акъл. Бия си
акъла. Блъскам си акъла. Бъркам акъ¬
ла. Бъхтя си акъли. Видя оп акъл. Взе¬
мам / взема акъл. Взтмнм / изтма акъ¬
ли. Вземи ми ст / вземе ми ст икъли.Виж
му акъла <чт му крой шапка. <га>>.
Виж му акъла. чт му скрой аюляф.
Влачи ст но акъла. Влиза ми / влезе
ми и акъла. Води ми се акъла. Водя
се по акъла. Вървя по акъли. Глтцай
му акъла, пи му крой кана. Гледай му
акъла. нн му скрой чалми. Губя си акъ¬
ла. Докарвам / докарам акъла и гла¬
вата. Дохожда ми / дойде ми акъла
<в главата>. Дохожда ми / дойде ми
акъла на ^010 <-0 си>. - Дохожда ми /
дойдт ми друг акъл. Дохожда ми /
543

дойде ма на тнълт. Един акъл зт зиме
ли, зт лет- ла. Един акъл зт събота ли,
зт н-д-ля ла. Зт тнъл. Зт ткъл парасТ.
Забърквам / зтБтрнтм тнтлт. Зазтр-
тазам / завъртя акъла. Загубвам са /
загубя са тктлт. Идзт ма (ад— ми) акъла
<в главата>. Идзт мл друг акъл. Ид¬
ват ма есикааел тнтла. Идетт ма най-
различна антла. Иде ма (идва ма) ит
акъла. Избивам / избия от акъла. Изби¬
вам си/ избия си от (из) татлт.Извтждты /
извадя от антл. Изетждтм си / извадя
си от (из) тнълт. Изгубвам си / изгубя
са тнтла. Изкарвам / изкарам тнтлт.
Изнтретм / изкарам от тнтл. Изкарвам
си / азнтртм си тнълт. Изкарвам сл / из-
нтртм сл от (аз) тнъла. Излаза ми /
изл-зе ми от (лз) ткълт. Изпарява мл
се / изпари ма се от антлт. Изскача ми /
изскочи мл из (от) акълт. Изфарясст
мл / изфиряса ми от тнълт. Изхврък¬
на ма / изхвръкне ми акъла Изхврък¬
на ма / изхвръкне ми аз ' (от) тктлт. Из-
щуква мл / лзщукн— мл аз (от) антлт.
Имтш ла антл. Ктнвото мл дойд— на
акъла. Колко тнтла ще ми дойдат.
Кукувица мл е изпила акъла Мтхтм
си (махвам сл / махит сл) от (аз) тктлт.
М—ня си антла (акълите). Мръдвт ма /
мръдне мл анълт. Мръдвтм / мръдна
с акъла си. Мръднал с антлт си. Мътя
тнълт. Нт (със) нечий акъл съм. Нт
някактс акъл съм. Нт —дин акъл стм.
На нантв тнтл стм. Налазтм I налея
антл <з глтвата>. Нт същия тнтл стм.
Не ма излиза от антла. Не мл т-жл
акъла. Не мл увира / уврл тнъла. Не
с- д-ля от антла си. Не си зная тнълт.
Не стм с тнъла си. Нямам тнтл <в
главата си>. Обръщам / обтриа акъ¬
ла. Омоттетм / омотая тнълт. Опи¬
чам сл антла <в глазата>. Осттзт ми /
остане мл в тктлт. От акъл гласа му
се пуна. Отаза ма / отиде. мл антла.
Пттнт мл е изпила тнълт. Пос-ждтм
се / ' пов—да се по антла. Повличам с- /
послект с— по тнтлт. Помарал съм си
тнълт. Поразмърдет ма с— / портзмтр-
дт ми с— антла. Посбирам/ посБ-ра антлт.
Поштзнтт з анълт. Пр-ктрзтм / пректртм
пр-з антла си. Прехвърлям / прЕхвърля
пр-з тнтла си. Прибирам / приб-ра
антла. Разбърквам / разбъркам антла.
Ртзмтрдза мл се / размърда ми с—
акъла. Размърдсам са / размърдам си
антла. Размътвам / размътя тнълт.
Размътва ма с— / размъти ма с— антла.
Ритнат в тнтла. С антла си ла стм.
Сбартм / сб-рт тнтл. Сбирам /сбера
антлт <в глтвата>. Сбартм си / сб—-
ра си антла <в главатар Сбртх тнтлт
з кошнацата. Сирака ми е изпила тнълт.
С всичкия си ткъл. С—ч— мл тнтлт. Се¬
че ми антлт нтто Бръснач. Сеч- ми тнъла
като хтлзаджийскт г-тла. С нтные тнтл.
Сняття тнтла. Слаб на антл. Стига ми /
стигне мл анълт. Събартм / съб-рт ткъл.
Събирам / стБ-ра антла <з глтвата>.
Събирам си / стберт си тнъла <в гла¬
ватар». Тръгвам / тръгна по антлт.
Уйдисвам / уйдасам иа антла. Ум мор-,
тнтл Бръснач. Хващам с— / хзана с—
нт анълт. Хвръква ма / хертни- мл
тнтлт. Ходя по чужд ткъл. Чтфкт ма е
азпала акъла. Щукса ми / щуки— ми лз
(от) акъла.
тнъллия. Француз анъллая.
тлт. Алт Бала.
ал-o. Ходя по тл-н ф-с.
тлеио. Нт луд тл-но. иа шантав шарено,
тлалуя. Пея алалуя. Скоро ще чуя тлилуя.
Алия. До пладне Илия, от пладне Алия.
Облякъл се Алия, погл-дитл с: —птн
е тая. Па-менлл се Алия — погледнал
се — пан з тая. Преоблякъл с— Алая.
погледнал с— — птн з тия.
тллтх. Отавтм / отида по тллтх н-рам.
Отивам / отида при тллтхт.
алфа. Алфата и ом-гатт. От алфа до ом-гт,
тмти. Птдтм / птдиа ит тман.
Америка Откривам / открия Америка,
тм-ранто-ц. Прася се нт тм-ринанец,
тман. Аман ГЕрге. Нтм-ра м- ит (у) тман<< а>.
тмпе. Направим с— / направя се на тмпе.
Пртвя с— на амп—.
титтемт. Анатема дявола.
ангел. Аиг—л неБ—с—н. Бая си ангелите
Блъскам си анг—ллте. Бъхтя си ангелите.
Виждам си / вадя си тнг-лт. Изкарвам
сл / изкарам са ангелите. Паuл-тязтт
мл / прилетят мл ангелите. Силен ми
е бал тиг-ла. Слаб мл е анг-лт. Слтб
ми е Бал тнг-лт. Ян ма е бил анг-лт,
тoтлuйтна, Измъквам се / измъкна се до
английски.
ангро. Нт тнгро.
тнабалов. Анибтлост кл-твт.
тoгеаuи, Ощ- ходя с тнтерия.
аnгентртна. Като ткгЕааатаи лаш-та. Меря
с аптекарски з—знл.
тртба. Фиря зтйци с араба.
арабското. Па-аuпитл стм арабското.
татплo, Хванал арапина.
арбанатки. Арбтнттно стихьо.
треот. Излизам / изляза иа ар-отта. Поя¬
вявам с— / поиви с- ит трената.
Арнтдая. Блажена Аркадия.
трмтсам. Армастли зт църноз-мсно юначе.
трм-осна. Арм-нска поп. Имаш миого
здрав- а имаш миого здраве от арм-и-
ския ' поп. Сттнтл стм таментал поп.
трм-я. Ктто машнт з трм-я.
тамаи, Г-иертл б-з армия,
тритут-ин. Кисел нато арнаутин.
арнаутска. Арнаутска пип-акт. Арнаутска
544

чушки. Гол като падои и гол като ар¬
наутски пищов.
зртипорпа. Тежки зргппории1. Тежки арти¬
лерии.
зртпсзн. Артисило нз Сурчо, ти дал на
Мърчо.
архива. Влизам / влиза в архизити. Из¬
важдам / извади от архивяти. Измъквам
/измъкна от ирхизитя. Отивам / отида
н зрхиввтз. Промпнив-м / проминз а
зрхивата.
аршин. Като че <ли> съм тлътнвл аршин.
Мори с аршин тробз. Мери с два- зршинз.
Мори с - двоен яршин. Моря с один «
същ> аршин а моря със същин аршин.
Мори със свои иршин. Пуским (пущим) /
пусни език от аршин понечо.
Асан. Дото има сбор, твм и гол Асин (Хз-
син). Дото сито <гурни>, т-м и гол
Асвн (Хисин).
зслан. Прани от мравк-тз зслин.
ясли. Асли би твя.
зспри. Зи -снра. Пукнати аспря.- Спукзнз
-спря. Счупени зспря. Чорнонз аспри
загини ли.
зт. Ат имвм, поло намам. От вт ни мигзро.
Лоазипл се нз големия ат.
-гиаз. Н- нож, атики /н 1 знач./.
Атинис. Нимотнил на кветп Ргинзкз кожухи.
Облякъл на снети Ргинакз кожуха,
зтпиосаа.	сол.
атмосфери. Влизам / влязи в атмосферата,
зфорим. Казням / кажи аферим.
афпен. Пуквам / пукни зфионз.
ахилесов. Ахилесови пети.	-
Ахмед. Дого вспиап, гим и гол Ахмед,
ахряншн Свинам като -хранин.
зчии. Бятвхмо ог зчии, връхлетяхме нз
гюмрюкипи.
Б
бвба. Бвбз дяда забравили. Бвбз знао и
други улички. Бвбз Неди но му гледа.
Бвба си знио бибошаига. Бвбз си знио
бабината. Бвба спаи квил и за гнили
круши. Бвба ти. Бвбз ти госпожици
ли е. Б-й, бибо, за' бълхи. Б-й <мп>.
бибо, да ме не срещне мо,^1^к^а<п^:>.
Беззъба бвба орех опекли. Викям бвбз
ди води криволзао. Доде баби принтися
и свагб-г- сколисв. Едно си баби знао,
одно си бит. Еня баба зв дида Еня. Живя
е баба ти. И баба знае. иТраом <кп>
ни слипи бвбз. Какво сънува баби но
казва, друго казви. Капо баба Мирти.
Като зъбите ни бвба ми. Коти баби
пръднили, котя замирисало. Колко знио
баби, полкови и бяс. Лани' баби пръдн-ли,
сети зимирикапо. Лани баби пръднзли,
сетя <му> закмърдяпе. Мъчз сс дз
изкарам от две биби моми. Мъчи се ди
изкарам от две биби новости. Н-морили
баба скубано,- в чс иски и шпнане. На¬
морили бвба хапано, -ми псаи и шпnино.
Нарекли се баба зв бърдо. Нашла баби,
та зашла. Но т проля бвбз. Не трио бвба
да духи хляба. Не учи бвбз кик се дете
баби. Не чут баба зв рззтурнп. Нямала
си б-б- болици <купила си прасенце>.
Нямзла си баби болпна, та си купили
кезпна. Нимала си баба риботи, та си
купили прасенце. От дзо баби цяла
неитсти. От дядо и <от> баби. Поло¬
шита биба. Пищи баби зв тояга. Плон
ст плени, бвбз се роши. Прохлупил съм
и на баба си носилото. Така баба знао,
така б-о а тъй, знио баби, тъй бие. Тикя
(тъй) и б-б- знае. Тепърва баби нз (зи)
дързи. Този бвбз знае, този си бие.
Толкони баба знао, толкози бас. Тринка-
фла^я, баби Станки. Умрял- баба ти.
Щс дойде баби зв етънио. Щс итрзомо
„слипа баба кози нзко“. Що ще баби ни
хоро.
бзбаптлът. Продавам бабвиппъа (бабвит-
лънп).
бабошкатз. Бвбз си знао бзбошаипи.
бабешки. Бвбошки приказки.
бабин. Бабини девстпнп. Вирим круши
за бабини души. Дъвчи кито с бабини
зъби.
бибинати. Бвба си знио б-бинята. Бабината
му на ухо. Бабината ти тзрушипз. Бв-
бпн-тз ти <грънапнa>.
бабини. Що влиза като у бабини ct.
бабки. Изпил съм си и бибк-т- от Бъдни
ночор. Останали ми т само от Бъднин
вечер бибазта•
бвба. Но учи биби как сс дете баби.
багаж. Вдигам си / вдигна си бвтзжа Стък¬
лен багаж. Ститим си / стотни си багажи.
Събирам си / събори си битижи.' Ум¬
ствен битиж.
бзтипорпи. Вдигам си /вдигна си бзгзторппго.
Обирам си / обори кп багзторипто.
Прибирам си / прибори си бзтзторпи-
'0. Събирам си / събора си багито-
рппго.
Б-гдяд. Нордо Шим, нордо Багдад,
бидона. Ям хлиба бадева.
бзджз. Запиши то на биджата. Къщята
боз баджи.
бяджик. Къс баджак.
Био. Тики (тъй) знио дядо, така (тъй) плаши
доцатя и тъй знио дядо Бао, тъй пляши
децата.
баир. Билки дири по баири. Бързам като
тущор въз (аръз) бзир. Защо ми трибия '
на бзир лозе. Но ми трябзз нз баир
лозе. Прехвърлям / прехвърли баири. Тж
го кир-ш по чзирз, то бити по биири.
Що ми трябва на бзир лозе.
бзй. БаИ Ботн ходил у них. Бий Гиньо.
35 Фгрвеолопкен речник, т. 2
54$

байрак. Нося байрака. Развявам / разитя
байрак. Развявам / разитя байрака.
Развявам ■ / развея като байрак. Рнз-
ияини <си> / развея <си> байрака.
Свивам / сбия байрака.
бийрам. Капо циганин на байрама. Кой тт
нита кога ти е байрама. Пити ли тт
някой кога ти е байрама.
бала. Ала бали.
балама. На баламите вода иоcн.
балдъза. Балдъза ми от Кес-рии
валц^вики. Зачервил съм ст кито билдьои-
ски просяк.
балкав. Вземам / взема Оилкини. Додт обе¬
рат лозята по балаина. Улавям / уло¬
вя баланна. Хващам - / хвана бнлкана.
било. Ходя на хило било.
балов. Вдигам / вдигна ни балон.
балта. Имам триста свини и балтати.
балтия. Турям / туря (туриим / турна) бал¬
тията. Удрям -/ ударя Oил-нпги.
Бамо. Колкот' Бимо в Ор'пи.
бан. В-гривам се / итрия се като калпав
бин и хилядо. Ни червен бан. Пукнат
бан. Спукан бан. Счупен бан. Червен
бан не ст губи.
баница. Нн баницата мекото. Не цт ядт
Хасан баница. Щт яде ли Хасан баница.
баня. Дн идеш на баня и ца си носиш вода.
Да идеш е деца ни баня да ти изядат
еиауна. Да отидеш ни баня и ца си носиш
В'ди. Да опидтш и деца ни баня ца ти
изядат сапуна. Нн банята под плочите.
На турската баня. Оставим / остана на
голите бани. >cmивии / оomииа ни сту¬
дените бани. Пращим / пратя ни баня.
Пращам / пратя на кин' и банята от
от 6 до 4 - <с билет за цоаъпеане>. Пра¬
щам / пратя на студените бани. Стоя
на сухите бани.
бири. Повлечи навой, занршци бири. Нт
ходи Мари сама на бири.
барабан. Бия бнрабган.<а>. Капо ни бара-
бин.
барабанен. Откривам / открия <бнрнбн-
иен>• огън.
барабар. Барабар Петко е мъжете. Барабар
Петко и мъжете и отрепката ни пояс.
Направям / направя със земята барабар,
барем. Ако нт крилце. поне (барем) птрцт.
Ходил съм бартм два пъти на воденица.
барон. <Енрси тфенда> султан без гащи,
барут. Държи барута си ' сух. Замирисва /
замирише на барут. Мирише ни барут.
Помирисаим / помириша барут. Язък
за барути. Ял съм барут е шепи.
басарик. Ходя бастун бисарик.
басма. Цепя басма.
бастун. Капо чт ли (сякаш) съм глътнал
бастун. С бастун да тръгнеш. Ходя ба¬
стун басарик.
битак. Вадя от батака. Не си оcmaвпи мн-
гиртто и батака.
батисам. Сякаш (като че) са ти ба-исали
теиннmе.
бахт. Днес Онхг, заран тахт. Проработии
ми / проработи ми бахпът. Я бахт, я
тахт.
бахча. Това не - е Лaиджсви бахча. Щт по¬
ливаш / полееш бахчата.
Oахчеиaиджнп. Ни бнхчтианджия краста¬
вици продавам. Ни бнхчеиaиджнп праз
продавам.
бицам. Нямал си дявола работа. та изтл
цн си бици дтцата. Гmудеи да те Оицит.
бацкаве. Станах за бицкинт пртз масур.
бачия. Ептaхмт от бичия, иaлттяхие на гюм-
рукчия. Дотук кучка ни бичия. И -ой т
ку—рт от нашата бичия. Научило ст
(научи ст) кучт ни бачия. Не т това Ма¬
шината ги> бичия. Нима е това <Чнлъ-
аова> бичия.
бачкам. Бачкам номера.
бичо. Жива книга, биче Добре. Жива книга.
биче Ничо. НИмирам / намеря бичи си.
баща. Баща ми ме направил във воденици.
Баща ми мт пиян нравил. Бащи ми мт
нравил на воденица. Баща му няма
врата. Баща нема, дтца сака. Баща нтма.
деди грижи. Бащи си и майка си. Бащи
си искам ца аръщaвaи.Бил съм ни баща
си в пт-ите. <И> баща си за пир. про¬
дава. Кота<то> се върне баща ми оп
гроба. Когг<то> си дойде баща ми от
гробa.Ие (недей) учи баща си как ст правят
деца. Оп стар бащи дете. От стар баща
cни. От стар бащи чтдо. Още ям хляба
ни ' баща си. Помня на баща си сеит¬
бата. Прехлунил съм и ни баща си но¬
силото. Продавам майки си и баща си.
Стари си ни бащи ти воловете. Ти баща.
пи майка. Ти ли си иaй-уини•яm на баща
си < и на майки си>. Търси на дъното
бащи си. У баща си врати видял ли си.
бащин. Бащин и майчин <син> и майчин
син. <И> ни бащиното си кръщене нт
съм ял толкова. Нт е това Машината
ти> бачия. Не ст намираш у ба¬
щината си воденица. Не съм изял ба¬
щиното имане. Облягам се аато ни ба¬
щиното си коляно. Ожребили се бащи-
ииmе му кобили и 'жребили му ст ко¬
билите. Правя е чужд хляб бащин по-
иеи. Сякаш (кито чт) някой пи е изял
MammoTT^ нмaие. Сякаш чт (кито
че, аато ди) съм изял Машинот^
ниаие. Ял ни бащиното си кръщене
<ааша>.
бия. Бай. бабо. за бълхи. Бай <ии>, бабо,
ца ме нт срещнт ит^ка.<тa>.	Бая ни
глиеити. Бая си за <на> бълхите. Бая
си ни <за> главата. Едно си баба знае.
едно си бае. Колко знат баба, толкова и
бит. Така баба знат, -така бит и тъй знае
баба, тъй бие. Тика знае дядо ца бит.
Така зная, така бая. Това знат баба.
546

тоет сл и бте. Толновт баба зите, толновт
бте.
Баят. Думите ми станаха Баят.
Бе. От т, Бе.
бебер. Изтегнал съм се ктто Бебер. Като
Бебер. Легнал стм нтто Бебер. Облягам
се нато б-Бер.
бегТл. Ктто през змиа бегал. Пали го Бегал. '
бегтм. Не стм Б—гТл пр-д мечнт,
беглан. Нт нтл-то б—глин съм ходил.
беда. Вкарвам / вктртм в Беда. Туня бедт
иня зерт.
бед-н. Голяма фирма, бедно положение.
беден. Ктто църковна мишкт. беден,
бедица. Бедац- ле ттоаЕнт,
бедро. Плещя ктто мокра пола о б-дро.
безгласен. Безгласна Букет.
БсзгръБначен. Безгръбначно животно,
беззъб. Беззъба бтбт орех опекла.
бЕзnтаачЕo, Б-зпарачит трескт м- газа.
б—зтаеБыаoаци, Стягат ме сз-ти БезсреБър-
ници.
Б-зтртгт. Безтртг! дт хзтиет. В безтатгт.
Ида <з> безгртгт.
безушнт. Вдяеам з Б-зушкт игла.
Б—й. Б—й гиби. Ктто Б—й. Ктто бей у празни
ясли.
б-йлан. Ктто ит бейлан.
белег. Тури си бел-г нт ухото.
бележт. Бел-жт .на работ. Господ го Б-лизтл,
б-лежна. Вз-мам си / зз-мт си б—лежка.
белея се. Б-л-е се нтто ит тенджера дъното.
Б-л-- се нтто тагтн на м-сечинт.
Белица. Нямала си бтБт Белица, -Скупала
си nаттeнце>. Нямала си бтбт Белица,
та сл купила нозицт.
беля. Вземам си / зземт си Беля ит главата.
Внарзтм / скарам з бедаяСта^ч Даря
си белята и даря сл б-лята стс тзеш.
Докарвам / докарам Б-ля <нт глтвата>.
Докарвам си / донтртм си беля нт
глаетта. Донасям 1 донеса б-ля нт
главата. Купувам си / купя си Б-лятт.
Навличам 1 навл-нт Б-ля <ит глтвата>.
Нтелнчтм си / нтвл-кт сл б-ля на гла¬
вата. Намирам сл / намеря си Б-лятт.
Отварям си / отворя са Беля. Срещу
б-ля върви. Стоит-рсам / стоваря б-ля
<нт глтвата>.- Тоет (ттм) е б-лятт з
торбттт. Турям са. / туря си (турвам сл /
турнт сл) б-ля нт главата. Търся сл
белята а търся си б-лята стс твеш, Хва¬
щам си / хзтнт си белл<та>.
б-ля Запали му сзещ, дтй му яйце дт бели.
б-лязти. Б-лязтит осцт. Белязано магаре,
белянна. Изваждам / извадя иа беляинт.
бент. Отпращвтм / отприщя бента.
бер. Не ми стисна беро.
берт. Б-ра греха (греховЕте). Бера дула.
Бера зтзтбацт. Б-ра лой. Бера мухи.
Берт петтлт. Б-рт си госта. Бера ско-
мант. Берт ягода. Бртлт муха м-д,
потънала в оцет. Бртх омайника. В —дан
дол ходам да Б-р—м дренни. В ед«т гора
Б-рем дренки. Моите ръце круши не
Берат.
БЕр-ид—. Койчо от Бер—нде.
Бесен. Дорде не са казала ит едно нуч—, ч—
е бясно. Запанал стм очл като бясна
тзани. Изплавах —зина нтто бясно нуч—.
Ктто ит Бясно нуч— тояги <те>. Мляно
от Бяснт нрава. По Бесните срана.
бесилка. Завеждам / зтзедт ит Бесилна < та >.
Качвам / нтчт ит Б-салната. Окачвам .(ока¬
чам) / окача ит БЕсиIла<тa>. Отавам
/ отида за Бесалкттт. Свалям / сваля
от Бесилката. Смънетм / смъкна от
Б-сллкттт, Увисвам / узисит ит бесил-
кагт,
Бесило. Качвам / начт нт б-силото. Окач¬
вам (окачам) / окача ит бесил-то. Сва¬
лям / сваля от Б-силото. Смънетм /
смтнит от бесилото. Увисвам 1 увлсит
ит б-салото.
беся. Аз н-ля, тз Бети. Беся кучето.
бивам. Много думи нт зод-ннцт <биват>.
Много лтнардаа нт вод-илцт <базат>.
Много приказни нт еодeнlн^е<тa>
<базтт>.
бива ме. Не м— биет в гтйдт дт духна,
базт м-. Зт Бтз-в требен. и- м- база,
бивол. Базолт на кавал щ- засвири. Би¬
воли ла водиш. Виждам / садя бял
бивол по плтдн-. Вол отиде, Бивол се
върна. Като Бивол. Ктто базол <з>
ж—лезоицт. Ктто Бивол з трацл. Ктто
базол пр-з яр-м. Кога<то> засвирят
Биеолит- с навали. Мтндт Базол. На¬
тиснал ме базолт. Пртвя от Бълхата
Бивол.
бив-лацт. Правя от мухата Биволица. Ся¬
каш че го е биволица Близала.
бигла. Бая биглатт. ЗтБих баглата.
бик. Връзвам / зържт Бант зт рогттт. И
бака му т—ле родил. Ктто гърмян Бин.
Не съм нато ит кравата -палнатт. ни
на Бинт рогата. Търся юнето под бика.
Хеащтм / хвтна бинт зт рогтта.
билбюл. Кога<то> засвирят Билбюлuг-
с навалСнХ
бале. Като че стм ял лудото Бил—. Н- стм
ял лудото бале.
Билет. Пращам / пратя нт кино в банята от
6 до 4 <с билет зт д-атlпвaнe>. Пращам
/пратя нт кино от 6 до 5 с тртмеаен . Бил-т.
билка. Бална даря по Бтарт. Люта Бална.
Не съм Бална за мирисан—.
било. За Блло и и— било. И товт ма било,
бир. Бир парче.
бистър. Бистър ктто б-зт.
бит1. Влизам / сляза в бита.
бит2. Залагам / заложа ит батт картт,
битолски. Бат-лсна просян. Водим се нато
бит-лека просяци. Врата му нтто на
Бит-лснл па-иик. Зтч—рзал стм се - нтт-
бат-лсни ка-тяа. Наложил зртт нтто
547

бптолкаи нресйа• Чорвон кито бигопсап
нрокяа• Чорноноа се ааго бппOпсап■ просяк,
бит^зяр. Измъквам / измъкни от ' битназир.
биа. Бит й звнзвпеге из солото. Бит мо
параг-• БиО мо ум- ми. Бйи бврабаа<а>.
Бия бпглата. Бии бой. Бия в тлвватз. Бия
в нося. Бия водата а хзван. Бия вод-та
да пусне масло. Бия водата, за ди изкара
мисло. Бия н отворени врати. Бии а
<на> очи. Бии кантари. Бии на доболо.
Бия на жетло. Бия на кимък. Бии отбой.
Биа приги. Бии самари <ди ст сеща
мзтврето>. Бия си акъли. Бии си инто-
лпто. Бия си глината. Бии си главата с
два кзмъки. Бия си главата с камъни
Бии си го на глин-тз. Бия си ума. Бии
си шамари. БИя тревоги. Бии тъмнилото.
Бии 'тъмнпни<те>• Бии гъпинCа>•
Бия тъпан <и> <нз тлввата>. Бият мо
устата ми. Бият проз нвпцпто. Бият
през пръстите. Бият проз ръцете. Боти
ли съм бил с камъни Взел съм клечка
да бия мечки. Господи ли съм бил с
камъни Грвд то бил. Град мо бие. Да
то биеш и по корема. До отида, лельо,
асе (со) ме биит. Един бие тъпани, друт
обира ниркитЗ.' Един бие тъпани, друт
събира пирсита. Когото но бият, той
плячо. КоИ то бис по главата а ни¬
кой но то ' бие по глазата. Къдо (де) бис
брадвата му. Къдо (де) бие - топорз му.
Къдо (де) то бисш, къдо (до) со пуки.
Никъде бия. Но бий бога с камъни
НО бия студено желязо. Но ми ' бит брад¬
вата на едно място. Но ми бие 'опора
на едно място. Не ми бие чуки на одно
място. Не му трябва град да то бие.
Но съм бил боти с камъни. Но съм бил
господа ' с камъни. НикоИ но то бие по
главата. Парата с куршум бии. Празна
М-р- тъпин били. С топ дв мо биош. Ту
на клинец, ту на плочи бии. У момини
тъпин бпо, у момкови хзбор нимвт.
Устата- ми големи и то мо. 'бинт.
бии.Додо клспс черкви, бия. Додо оборят
лозята по б-пк-н-, бия. Докито (докле)
сс кичи сниня ни дърво, б ' и и. Докато
(додо) ст нокичи свиня на дърво, бия.
Докле дойдо матзроге от водв, бия.
Квто гвоздей, ' бия. -<Та> перушина
хвърчи, бия;
бия со. Бия се в главата. Биа ст н гърдите.
Бия се' като вода о - брЯт. Бия со с акъл.
Бии со с пети по задники. Бйи со с ум.
бия с 'о. Н- жпзоП и смърт, б' и я с т /във
2 знич./. На нож, бия - со /в 1 знзч./.
Със зъби и нокти, ' бия се.
блиг. Блзт като мохлОм на рина. Но виждам
/ видя благ дсн. Ходил съм - на блата
иоркна•
благата. На блатата.
благина. Натвпям си / натопи си ръцете в
блигинита.
блзго. Co аротно, co блато,
блзтокповпа. Тотли одни благословия,
благослова. КвлосвИ то ' нз сватби да то
благослови и догодина.
блзтоутребио. Глод-м си благоупробпоте.
блзжз. Ни слидИ, ни ближи.
блзжОн. Ближен- Аркадия. Блажени <са>
верующите.
блазня. Блазни мо дявол- <нз сън^ Близ¬
ни. ме Панчо. Води мо блазни.
блинш. Дазвм / дам карт бланш.
блято. Капка мод, .. блато жлъчки,
блзпскп. Свиня благкки.
бло. Но зная ни бле.
блед. Овто платно, блод. Овто стона,
блед.
бледен. Като платно, бледен,
бпосгуназ. Бпосг■унап ми излизат / из¬
лязат от оиппе.
ближи. Ближа квлта от нодмотаппо. Ближи
паниците. Ближа прахз на незето.Блпж-
прахи от подметките. Ближа ръцете.
Взо да и ближе Билка. Мод ближа и
пирони соки. Но ближи този, дето (коото)
съм плюл. Проз джам сирсне ближи.
Сякиш чс то е биволици близала. Ся¬
каш че си го котки близали.
близко. Близко до ' уми.
близнак. Като кпамскп близнаци.
близо. Близо до уми. Близо ли т Козирог
или Гърня. Имзм близо до сърцето си.
блъннз. Сякаш чо то с гълъб блъвнял.
блъсвам / блъсни. Блъсна мо / блъсне мо
тлавз.
блъскам. Блъскам си икъли. Блъскам си
ангелите. Блъскам си блъскппо. Блъскам
си гланитя. Блъскам си го нз глината.
Блъскам си уми. Блъскам тъмницата,
блъскам сс. Блъскам ст като <мъгнa>
нодв о <b> брят.
блъска Блъскам си блъскито.
блъсни. Блъсна мо торния, та нидих долния,
блюввм. Блюнам гущери и жаби. Блюзам
гущери и ^мери Блюзам <’слони>
гущери. Блюзам зехир.
блюдо. Габровско блюдо. Поднасям /
поднося на блюдо. Правя с чуждо- блюдо
з-души. С людско блюдо задуши. С
чуждо блюдо зидуши.
блях. Но зная ни блях.
боб. Боб и бобон. Боб хвърлям. Втасал ми
тъзи зв боб, та за лоща. Да жинтош от
боб до череши Дърпям чорон боб. И
боб и усти си но държа. На боб ни- зърно.
Научил се поп на вврон боб. Нвучил ст
поп ни джурквн боб. Научил се поп ни
пряжен боб. От боб ни зърно. Още на
нехпуназ боб им. Развличам боб.
бобоц. Боб и бобоц. Научил ст нентц нз
джурквн бобоц.
бот. Ако бъдо богу нз път. Ако е рокъл бот.
Бота ли съм гонил с камъни. Бога ли
съм заморил с кзмъни Бота ли рззпнзх.
548

Bora ли съм бил и камъни. Бога ми.
Бог високо. цир далеко и цар далеко.
бог високо. Бог го е прекръстил. Бог -
ца го прости. Бог дал, бог взел. Бог
знат докога. Бог знат какво. Бог знае
какъв. Бог знае кога. Бог знат колко.
Бог знат къде. Бог знат 'ткотa. Бог
знае о-къдт. Бог знае шо. Бог ми т сви¬
детел. Боже опази. Велики боже. Виж¬
дам / видя бяла боги. Грижи бога за
луда тиква. Дадт бог. Дий божт. Дал
бог. Да не дава бог. До бога. До
бяла бога. Era ти знатят дългото
свети божт.	<Един> бог знат. Ей
богу. Зи бога. Зи бог да прости.
За бяла бога. За (на) приви бога. Зи се
бога. Има бог. Каквото бог дадт. Как-
всmс бог дал. Както (каквото) бог мт
т научил. Колкото зн бог ца прости.
Нн бога тамян нт давам. На кой бог ст
кланям. Нт бий бога е камъни. Не дай
<си> божт. Не зная ни кой бог ца ст
моля. Нт разннах бога. Не съм бил
бога и камъни. Нт съм гонил бога е
камъни. Нт съм знмтрял бога и камъни.
Нт хуля бога. Ни богу, ни сеттого. Нима
е хоратил е бога. Инин седи и бога
коляно цо коляно. Ни и бога, ни и при¬
лика. Ни царю харач, ни богу колач.
Ипмни си бяла бога. Опазил мт бог.
От бога росица. Пада ми / падне ми от
бога. Пази боже. Пазил ме бог. Под
бога. Предавам / предам богу дух.
Прибра го бог <арн себе си>. Раци
бог. Раздавам за бог ца прости1. Разда¬
вам за бог да проспи2. С боги и е при¬
лика. С бога съм вечерял. С бога съм
приказвал. Слава богу. Слтд дявола
върви и богу се моли. Слез. боже, та
гледай. Служи ни бога и на мамона.
С-aин, боже, та гледай. Тичай. божт,
ца видиш. Търчи. божт. та гледай. Тър¬
чи. божт, та слушай. Хващам / хвана
бога за брадата. Хващам / хвана бога
зн нога. - Хващам / хвани боги зи носа.
Ходя зн бога ради. Цир ни земята. бог
ни небето. Ще ми изпеят дългото сетти
боже. Щт ми поднесе душата у кошници
пред бога. Що бог дал.
богат. Като воденичар е тюрюл-ня и
писнал, богат. Като - - водЕничарска
мишка. богат. Като мишка в долап.
богат.
Богородица. Женска Богородици. Ситти Бо¬
городици.
Богородична. Гвета - Богородичсн.
бода. Бода <в> оките. Бода си очите.
Бодат мт пирите. Бодт мт на сърцето.
Бодт мт - шилото. Отпред боде. отзад
рита. Хем шуто. хтм -Стича да> бодт.
бодиа ме / бодне ме. Бодва мт / бодне мт и
сърцето. Боден мт / боднт мт под лъ¬
жичката.
боди. Нт ми алаиай ножи боди. Ножи боди.
бодил. Стоя <кито> ни бодли.
бодна. За боцка. Ни бодаа. Счупена боцка,
бодна. Щт бодна майстора си зн подса.
Ботици. Дн не идеш ни Боевци.
Естн. Бай Ести ходил у них.
боен. Бойно кръщение. На бойни нога,
божи. Божи душици. Божи кравици. Бо¬
жа крaвнчаa. Божа работи. Божи пръст.
Божо говедце. Дн идеш ни Божи гроб
по кнлцунн. Да идеш на Божи гроб но
местии. Ди идтш таЕсжцтр'б но чехли. ' .
Да идтш на Божи гроб и дървен кон.
За боже име. <И> ни божата -крави ,
път нравя. Искри божия. Капо - птичка
божия. Кога се върнат чифу-ите от Бо¬
жи гроб. Не споменавай ' напразно имт-
то божие. >mнвни / отида зн божата
правда. От (из) —волт успи и бсж<нтe>
уши. Пушим го ни божи вересия. Рай
божи. ОБситт думи и божиите уши.
Уча ощт „кръсте божий, помагай“.
Храм божи.
Божик. Да живееш ог Еъцииа вечер до
Божик. Капо Бъдни вечер и Божик.
Оп Бъдни итчер цо Божик.
Божич. О-двоил се Божич оп Бъдни вечер.
От-двоил се Божич оп Коледа.
божур. Обирам / обтра божура. Пускам
си (пущам си) / пусна си божура. Хвър¬
лям / хвърля божури (божура).
боза. Бистър аато боза. Превари ми - ст
бозата.
бозаджийски. Побледнявам аато бозаджий¬
ска стомна.
бозаджия. Ха.лвиджи<<та> за бозаджия
<та>.
бозая. Бозая ог гслпиa ненка. Бозая от дит
майки. Ощт мляко бозая. Псиип кога
съм ог майка си бозаЛ.
бой1. Бия бой. Диря си боя и диря си боя
със свещ. Правя си устата аато габро¬
вец за бой.	- Търся си боя и търся си
боя със ситц.
бой1. На нож, бой / и 1 знач./.
бой2. Вдигам сянка, nс-голпми от боя си.
Не шт литне п'-внoса' оп боя си. Не.
цт индcкокн боя си.
боклук. Зи боклука. Захвърлям - / захвърля
на боклука. Изхвърлям / изхвърля на
боклука.
болен. Болен здрав и'cн. Болен се пити.
Еслио място.
болтст. Хванала мт т червената болест,
боли. Глава нт боли. - И - сърби, и - боли.
Хем сърби, хтм боли.
боли мт. Боли ме гъза. Боли мт зъб. пи-
куцам. Боли ме капата. Боли мт сър¬
цето. Боли ме шапката. - Боля- - ме очи^.
Зъб мт боли, та кривя. - Къцт (дт) - го
боли. Ни мед съм ял, ни сърце мт боли,
боли мт. Та гл<^!^г^<^т^:> ми се кинт. бо¬
ли мт.
549

Болна. Не е Болна зт умлртлна. Не —
Болна зт умиране. Н- — болна зт ума-
рачна.
БОлиан. Пата болника иснт ли дютен,
Боля. Боля си глтзатт.
Болярин. Осмия Болярин.
Бомбтджалтн. Занимавам с— с бомбтджи-
лын.
бор. О зелен бор да се хетти, и той ще по-
стхн—.
борба. Нт жизот л смтрр.бооба/з 1 знач./.
Б-аилеa, Изгасих та Борницата.
Борст. Нт ч-рит Борса.
Борч. Зтплтщтм са / заплатя си борчт,
борч. До ули<те>. борч / зъз 2 знач./.
боаулuи. До кmlt<те>. борулни / вте
2	знач./.
Боря се. Боря се с душт.
боря с-. Зт Бтлхат- з плевнята, боря се.
Като дявол с нръстт, боря се. Нт жи¬
вот и смърт. боря се / зтв 2 зитч./.
Бос. Бост команда. Газя Бос из луна. Гол
и Бос. Гор- осо, долу босо. Отрязвам /
отр-жт през просото Бос. Риттм с Бос
нртн рыж-на. Стъпвам /стъпя <бос>
3	огъня. Стъпвам бос по тръните.
Стъпвам / стъпя с Бос кран <и> з
огъня. Ходя бос из луна Ходя гол и Бос.
Ботии, Дръж Босия. тт (че, л) му зземи
опинците. Дръж Босия, тт (ч-, и) му
зз-ми цървулите. Погони Босая, тт
(ч—. л) му вземи цървулите. Стигна бо-
тии, тт (че, а) му зз-мл цървулите. Уло¬
ви Босия, тт (ч—, и) му зз-ми опинците.
Улови Б-тии. тт (ч—) му вземи църву¬
лите. Хвани Босия. тт (ч—, и) му зз—ма
цървулите. Хвтна Босия. тт (ч—, и) му
ззема опинците. Хетнл Босия, тт му
стБуй опинците. Ще вземт нт Босия
опинците. Ще вз-мт ит б-тии църву¬
лите Ще ул-зя нт Б-сия опинците.
Щ— уловя на Босия цървулите. Щ— хзтнт
на босия опинците. Ще хзтнт нт Босия
цървулите.
Б-силен. Босилек дт ти занесат.
Босите. Гоня Босите.
Бостан. Б-стти курн^у. Обрах Бостана
Обрах са зелен бостаня. Обърнах го нт
з—лен Бостан.
Ботттoджии, Нт Ботгтoджаи краставица про-
дтвам
Босттнсни. Б-стансно платило.
Ботуш. Ктто на . ивини Ботуши. Къде (де)
го стиснт Ботуша. Къде (де) го стяга
Ботула. Лижт Ботушите. Нт номтр
Ботуши. Птшктм под Б-тушт.
Б-чиин. Ни з клин, ни з б-чянн. Отнаитл
съм се от Болника
Боя. Н- ми е частт Б-ятт. Променям /
паомеии боята си. Пускам си (пущам сл)
/ пуснт си Боята. Сгъстявам /сгъстя
Б-ит—. У всякакв! боя слизам.
Боядисам. Боядисах гащите.
боя се. Боя се <и> от тииаттт си. От жа¬
бата се Боя.
боя с-. Като дявол от тамян, боя с-
/з 1 знач./. Ктто от втже, боя се. Ктто
от чумата, боя се.
Брава. Бртзт нт нрава.
брада Бртдт зт глтвт дт ад—. Бртдт му
порасна. Брада рижтет, глтвт гнидава.
Брада сива. гласа даза. Бртдатт ма е
побеляла и— нт зодеиацт. Бртдт цар¬
ска, глазт зоденлутрткт. Брада царска,
глтвт п-тцарсна Дт гледал попа з Бра¬
дата. Загрижила се попадията. че из¬
расла нт попа бртдт. Имтм брада. Ка¬
дия Без брада. Ктто нт коза Бртдт.
Кттрти ми напе от брадата. К-хтя Б-з
бртдт. Нт Брадата му щеш итм-раш
и от Бъдни вечер от меда. и от Великден
от яйцето. Нт такава Бртдт — ттнтс
бръснач. Погни к—лчт, че му лзскуБи
бртдатт. Търся у кьосето бртдт и по
длтитт косми. Хвтщтм / хвтна богт
зт брадата. Хвтщтм / хвана господа
зт брадттт.
брадат. Ктто брадат цигтнни.
бртдвт. Загубила си Булката брадвата зад
вратата.	<3т> едил сватба, <за>
други брадва. Ктд- (де) Бае брадвата му.
Нт дтрвт оташтл. бртдвттт зтБртзил.
Нт дтрвт отишъл, Бртдвттт НЕ ззел.
Намерила булнттт Бртдвттт зад вра¬
тата. Нтллт булката Брадвата зтд врата¬
та. Н- ма Бие Брадвата ит едно митто,
Не ма сече брадвата нт едно място. Н-
ма удря Бртдвттт ит едно място. Ос¬
тър ктто Бртдвт. Отсичам / отсена нтто
с брадва. Удря ми / удари ма бртдвттт
о камък.
брад-ца Не Било в млтдлцт, тмл з бяла
бртдаеа.
брана Къде ходя. Бртит влтчт. Хрант и
Брант.
Брант-я. Идзтм нтто у—л-Бии, отивам си
бртнтая.
батoи. Със зъба и нокти, батoи.
бртт. Дев-т Братя с иона раза Дошли мл
са Братята. Н- ст ма на едно място
всичките Братя. Не ст ма итнуп всичкат—
братя. От нашите Братя. Хетщтт ме /
хванат ме Белит— Брття. Хващат м-/
хвтнтт ме Братята.
Брашнен. Бралн-н чузтл. Ктто Брашнен
чувал. Тупам брашнения чувал.
Брашненин. Мигам нтто плъх з Брттиеиан.
брашно. Дтвтм I дтм трица зт Бртшно.
Имтм брттио з глтеттт <си>. Лягам /
л-гнт на брашно и лягам си / л—гнт сл
нт Брашното. Мен— други ми м-лят
Брално. Нт таицuге скъп, нт брашното
евтин. Не меля Бртшно. Не ма — часто
брашното. Не ще оыети пата от туй
брттио. Отсеяла си брашното. попа¬
рила нюркт. Отвеял стм си / отсял
550

съм си брашното. Отвяла брашното и
попарила кожухи. Отсеял съм си браш¬
ното. Прострял съм си брашното на
нъжо. Солта за брашното. Сядам си /
седна си на брашното. Удавили се му¬
ха в брашно.
брезня. Ни брозня, I
бреме. Пвдв / падне <тежко > бромо от
гърбя ми. Пади / падне <геккo> бро¬
мо от площите ми. Падв / пвдно <тож-
ко> бромо от рамоното ми. Сваля се /
свали со <'0^0 > бромо от търба ми.
Сняли со / свали со < тежко > бромо
от площите ми. Свили се / сввли -сс
<гоккo> бромо от рамоното ми. Смък¬
ва сс / смъкно се < тсжко > бромо от
търба ми. Смъква се / смъкне се <тож-
ко > бромо от площите ми. Смъква се /
смъкно се < тежко > бромо от рамоно-
то ми. -Снемам / снема бромо <то> от
площите.
брецало. Връз (въз) туман бродило.
брич. Акъл моро, ум брич. Нз так-вв тлв-
вв — такъв брич. Обривам / обрича
боз брич. Опъвам /опъна бричи. Умя
ми роже като брич.
брича. Брича боз сапун. Бричи въз коси,
бричам се. КоИ то пита брича ли сс влвдп-
ката.
бричсн. Обричв-м / обрича боз брпион•
броди. Вода брода, жадон ходя.
броеници. Брои броениците.
брой. В брой.
бройка. 'Зи еднн<та> броИкя.
броя. Броим се на пръсти. Броим се на
пръстито на едната ръки. Броя бросни-
^'0. Броя всяки стотинкя и брои сто¬
тинките. Броя тирги<те>. Брои до три.
Броя залъците. Броя звездите. Брои
ктънапто. Броя хапките. Броят ми се
дните. Броят ми ст аекалипо. Броят ми
со ребр-тв. Кога<то> се броят пи-
лотат-. След а-го се ръкува, брои си
пръстите. Що' броя звездите.
бруля. Пращам / пратя да брули круши
<с ушито си>. С дупото си тлотини
бруля. С един камък дни орехи бруля.
С носа си круши брули. Тупни му ка-
м-ри и го пусти да брули круши. Турй
му самар <а> и (па) то пусни да брули
круши.
Бруса. Пр-щ-м / пратя в Бруси зв май¬
муни.
Брут. И ти ли, Бруто, <с<но мой>.
бръв. Сбърквам се /сбъркам се като кучо
на брън.
бръжди ми. Бръжди ми отдолу.
бръквам / бръкна. Бръквам / бръкни а джо¬
ба си. Бръквам / бръкни в душата.
Бръквам / бръкна в квс-тз. Бръквам /
бръкна в косиятз си. Бръквам / бръкна
а хазн-тз. Бръквам / . бръкни с ръчич¬
ка. Бъркам (бръквам / бръкна) н джо¬
ба. Бъркам (бръквам / бръкна) а коси-
ята. Бъркам (бръквам / бръкни) с пръст
н рината.
бръквам се / бръкна се. Бръквам ст / брък¬
на сс н джоба. Бръквам со / бръкна сс
а кесията.
бръкнат. Ръцото ми са бръкната а заднпаи,
бръмбар. Бръмбари бръмчат в тлвзвта ми.
Влиза ми / влозо ми бръмбар в главата.
Влиза ми / влозо ми бръмбар в иупу-
рата. Върти ми со бръмбар в главата.
Глаз-'- ми е пълна с бръмбари. За-
бръми-ваг ми / забръмчат ми бръм¬
бари в главата. Избивам / избия бръм¬
барите (тоя бръмбар) от главата. Из¬
бивам си / избия си бръмбарите (тоя
бръмбар) от главата. Имвм бръмбари а
тлзв-'в <си>. Оот-то стрижат бръм¬
барите. Н-пъхв-м / нвпъхвм бръмбар
(бръмбари) а главата. Пуск-м -(пущим) /
пусна бръмбар (бръмбари) а главата,
бръмбарче. Влиза' ми / влязат ми бръм-
бариога в глината. Имвм бръмбарче'-
в тляи-тз №.
бръмвам / бръмна. Бръмна ми / бръмне
ми муха в тлвзвтв.
бръмна. Муха дв бръмно що се чут. Не
давам муха да бръмно.
бръмча. Бръмбари бръмчат в главвта ми.
Бръмчат ми в главата. Мухи бръмчи'
в глвзвтв ми.
брънкалка. Купи му брънавлаи и пусти го
дв брънка.
брънкам. Купи му брънавлаи и пусти го
да брънки.
бръсна. Ако яйцото сс стрижошо, тоИ щоше
да то бръсне. Бръсна боз сапун. Бръсна
на въз косми. Бръсна с памук. Бръсни
яйцето. Но бръсна зв <една> пирИ.
Но бръсни зз лули тютюн. Не бръсни
зв нищо. Но - бръсна зв сливи. Ниско
бръсни. С памук бръсна.
бръсна се. КоИ то пити бръснат ли с впадп-
к-та (бръсно ли сс владпав <'->).
бръснат. Кой то пити бръсни' ли е злади-
авга (бръсно ли со- владаикЗта». Кой
то пи'- бръснат ли е кадията и пита ли
то никой бръсна' ли е кадията. Пита ли
то някой бръснит ли е кидпя'а.
бръснач Акъла ми реже като бръснач.
Акъл моро, <ум бръснач^ На 'аа-в-
брвда — такъв бръснич. Нв (за) таа-ва
тлззв — такъв бръснач. Сече ми икъли
аате бръснач. Сочо ми умв кито бръс¬
нач. Умз ми рожо а-'е бръснач. Ума ми
сочо като бръснач. Ум моро, акъл бръс¬
нач.
бръснене. На так-зя глина — 'вкова бръс*
нонт.
бръснич. Обръсвам / обръсни боз бръснич.
брат. Бия се аа'о вода о брят. Блъскам ст
аиго <мъгнa> вода о <з> брат. Бу-
55 L

хам ст аато иода ' бряг. Бъхтя ст аато
води о бряг. Удрям / ударя в бряг,
будала. Орта будила.
буки. От три буки — дет вретена. Присмя¬
ла ст кука на крива бука.
буква. Безгласна буква. Буква по буква.
Държа на (за) буквата <нн знаона>.
Записвам / запиши със златни букви.
Оставам / остана мъртва буква. При¬
държам се към буквата <ни зааона>.
Сядам си / седна си ни четирите букви,
буки. Захванал от аз. чт не изкарал до буки.
Не зная ни буки.
буклия. С жълти буклия.
буков. Буков. глава. Запиши го на буково
лист'. Начтовам / начеши гърби е
букова пръчка.
була. Кито була и мътеница. Ипиa була
ире-еис. Хитри були и празни аули.
буламич. Изучил се до булниак.
булка. Една булка ни мъж цт иде. Загуби¬
ли си булката брадвата зад вратата.
Загубила си булката черпcл'mо зад вра¬
тата. Като булка без дар. Намерила
булката брадвата зад вратата. Наме¬
рила булката метлата знц вратата. На¬
мерила булката сткирата зид вратата.
Намерила булката черпcлсmо знд вра¬
тата. Нашла булаит. брадвата знд вра¬
тата. Писа<ла> булката. Стигам до
булката. Стойте. ще пикае булката.
Те ти (туй-то) булка Спасовден. Що
<из> извлачам, булката го изприда.
було. Вдигам / вдигна булото. Махам
(махвам / махни) булото. Нт съм си
хвърлил още булото Свалям / сваля
булото. Смъквам / смъкни булото.
Гитиaи -/ снема булото. Хвърлила - си
було-'.
булчица. И мен<е> ще майка ожени <и
нз щт си доби булчица>.
бунар. Копая и игла бунир. Къде види Оу-
нар. замижи е очи.
бунищЕ. Като петел на буните. Капо ряпа
на ' Оунищт. - Като mнавa на буништ.
Оурт. От бурт бъчва. От яйце ставам / ста¬
на ни - буре.
Оуридан'в. Еурнднн'всmс магаре.
бурма. Иaвнвaм / навия бурмата. Развила
ми ст - е бурмата. - Развъртени ми си бур¬
мите.
буря. Буря в чаши вода. Затишие пред буря.
бутам. Бутай ци върви. Бутам (бутенм /
бутна) в глуха линия. Бутам (бутеим /
бутна) пръст <а> и раната. Бутам си
гагата. Бутам си носа.
бутам ст. Бутам 'ст (бутиам ст / бутни ст)
у шамарите.
бутиим f бутни. Бутам (бутиам / бутна) в
глуха линия. Бутам (буm.иaи / бутна)
артъс<а> и раната. Еуmвaи / бутна
калпака. Бутвнм I си / бутни си титamи.
Бути^ си / бутни си носа. Не Оу-вам /
552
бутна косъм от главата. С пръст не бут¬
внм / бутни1. С пръст нт бутвам / бут¬
ни2.
бу-вам ст / бутна ст. Бутам ее (бутинм ст /
бутна се) у шамарите.
Бу-роящи. Снаха ми Гюргн оп Еуmрсници.
бухал. Бухали и ^кумя^ван в къщата ти ца
Оухат. Бухат бухали вътрт. Бухтят бу¬
халите вътре. Ди ти буха бухал на ао-
мина. Да ти буха бухал на къщата. Ди
ти забуха бухала ни комина.
бухалка. Мятам (мятвам / мттна) - бухал¬
ката ц мятнм (мятвам / иеmиa■)- едни бу¬
халка.
бухам. Бухали и кукумявки в къщата пи
цн бухат. Бухат бухали вътре. Да ти
бух. бухал на ксинин. Дн пи буха бу¬
хал ни къщата.
бухам ст. Бухам се аато вода о бряг.
бухна. Остави един (тдного). бухни други
(другиго).
бухтя. Бухтят бухалите вътрт.
буца. Засяда ми / заседне ми буца и гър¬
дите. Засяда ми / заседне ми буца ни
(в) гърлото. Засяда ми / заседат ми
буца под лъжичката. Ляга ми / легне ми
буца и гърдите. Свива ми ст / свие ми ст
сърцето нн буца. Сърце—' ми е ни буца,
букимнштв. Еукниишевс сърцт. Имам Оу-
кимишевс сърце.
Оучшшшов. Еучииишсвн - ми е работата,
бучка. Засяда ми / заседне ми булка на (в>
гърлото. Гвнвa ми ст / свит ми се сър¬
цето на бучка.
бучна. Бучни пръчка. пий вино.
бъбрек. Кито Оъбртк и лой. Плувам кит'
бъбрек и лой. Плувам като бъбрек и мас.
Щт изпаря бъбреците.
бъбря. Като <воденнчирcaо> кречетало,
бъбря.
бъди. Ипиa ди мт Оъде. Ипиa да я бъдт
<пaп (пнзи)> и няма да го бъде <това>.
бъдеще. Убивам / убия бъдещето. Убивам
си / убия си Оъдтщтто.
бъдни. Гледай си, Гано, Бъдния вечер. Ди
живттш от Бъдни вечер до Коледа.
Изпил съм си и бабкапа от Бъдни вечтр.
Изпил съм си и от Бъдни втчер гроштто
Изпил съм си и от Бъдни вечер дукит-
цтго Капо Бъдни вечтр и Божик. Ни
брадата му цеш намериш и от Бъдни
втчер от меца, и от Великден от яйцето.
На ерата му щеш намериш и ог Бъдни
итчтр от меда, и от Великден ог яйцето.
Нт си (нима си) кихнал ни Бъдни вечер,
та ца ти го хирижа. Останало ми е са¬
мо от Бъдния вечер гроштто Останали
ми е само от Бъдни втчер бабкнпа. От Бъд¬
ни вечер до Божик. От Бъдни вечер до Ко¬
леда. Отдвоил ст Божич от Бъдни вечтр.
Разделила ст Коледа от Бъдни вечер.
Бъдник. Дн живееш оп Бъдник вечер цо
Божик.

бтз. Нт дтрт гъз з—л—н Бъз. Нт crap гъз
зелен Бъз.
Бъзак. Процъфтявам / процъфтя нтто лтл-
у Бъзан.
бъзе. Направям / отправя <на> бъзе л
аоnрлва, Прася <на> бтзе и копразт.
бъз—з. Зт Бъзез таеБен,
бынел. Бънел оташтл. кратуна дошъл. Бт-
н-л отишъл. кратуна се зтрнтл. Зите ла
свиня дт пле из Бтн—л зодт. Ктто Бтн—л.
Н- знтя <н«о» бък-л. Не разби¬
рам <н«о» Бънел.
Бъклица. Варя Бънллца. Н- стм канал с
<аоoткa> бъклица. Не съм пинтл Бък-
лнцт. С быклицт. С жтлтт Бтклицт. С
чере-ит бъклацт. Щ— напинам (напинал
стм) бънлицт.
бълвам. Бълзтм <зелена > гущери. Бтлеам
змаа <и гущери>. Бтлзтм огън <и
жупел>. Бтлзтм -трозт.
България. Свободна България,
Българсна. Български разбираш ла.
бтлха. Бтй. бтбо, зт Бълхи. Бая са зт <нт>
Бълхите. Бтлхт <не> щ— м- ухапе.
Влиза мл / зл-зе мл бълха в ухото.
Дт гонит Бълхи. За Бълхата губерт
изгарям. Зт (зтрада) бтлхттт изгарям
юргана а зт (зтртда) една Бтлхт юр¬
гана изгарям.. Зт Бълхите з пл-зията.
Зт еднт Бтлхт цяла черга изгарям и из¬
гарям чергата зтртд една Бтлхт. И Бтл¬
ха не ме хтп—. И бтлха не м- щип—. Из¬
гарям сл чергата дт м- и— хтпят Бъл¬
хите. Ктто бълха з гащи. Нтдулт с—
бълха дт азбтлет слиза. Нтдулт с— бтл¬
хт да изт—ае сливт. На от бтлхт дроб.
Прася от бтлхттт бивол. - Пртвя от бъл¬
хата слон. Продтвтм зт Бълхи цяр.
Пускам (пущам) / пусит Бълха з ухото.
Стража Бълхите. Турям / туря Бтлхт в
ухото. Търся Бълхи з чужда ръце. Тър¬
ся вълна под езинт нт бълхата. Търся ко¬
съм под —зина ит бтлхттт.
бърборя. Като <воденичарско> кре¬
четало, бърборИ. Ктто атаг—чиица,
бърборя. Ктто празна мелница, бър¬
боря.
Бтрдо. Нарекла с— бабт зт бърдо. Отишъл
на Голо Бърдо. Тръгнало ма — мага¬
рето низ Бтрдо.
Бърдонза. Танзи и Бтрдонзи.
бърз. Кои ти бърз. Нт бтрза рынт. Хвтщт ме 1
хети— м- бързата Ктт-риит.
Бързам. Бтрзтм нтто здозица ит одър.
Бтрзам нтто гущ—р . зтз (зръз) баир.
Бтрзтм нтто жаба през угар. Бтрзтм
ктто желка през угар. Бтрзтм нтто нт
зоденицттт долния камък. Бтрзтм нтто
пале пред майна си. Бтрзтм ктто по¬
падия з клезнла, Бтрзтм нтто поп зт
порязаница (порязаници). Бтрзтм нтто
просян ит задушница. Бързам ктто пул—
пред мтйнт са. Бтрзтм ' нтто птрле
пред мтйкт си. Бтрзтм нато таралеж
зт мерудия. Бтрзтм с- дутацт.
бтрзтм. Ктто ртн ит бързей, бтрзтм
/ зъз 2 знач./.
бързей. Държт се нтто рак ит Бързей. Зала¬
вям с— / заловя се нтто ртн нт Бтрз-й.
Запрягам се / запретна се нтто ртн нт
Бързей. Запъвам се / запъна се ктто ртн ит
Бързей. Ктто зодт иа Бързей. Ктто ртн
на Бързей. Нтпиням се нато ртн нт
бързей. Напред е дълбоко, нтзтд е Бтр
зей. П-ояся се нтто ртн нт бързей. Пре¬
пирам с- ктто ит Бързей.
бырнтлнт. Нт всяко гърне быаатлат. Ста
нал стм с-лснт бъркалка.
бтрнтм. Бтрктм тнълт. Бтрнтм (брынзам /
Бръкна) в джоба. Бъркам з дутата.
Бтрнтм з жтртт с чужда ръце. Бъркам
з касата. Бтрнтм (брынзам / бръкна)
з кесията - Бъркам з кюпа. Бтрнтм з
очи<те>. Бтрнтм глтеттт. Бъркам ня-
атазт кала. Бтрнтм с две ръце. Бъркам
сл гтгатт. Бъркам си и-тт, Бтрнам (брък¬
вам / брткнт) с пръст в ртиттт. Бтрнтм
някаква таицл, Бъркам ума. Н- бър¬
кай трнцл. Траци Бъркам.
бъркам с—. Бтрнтм се з някакс! кала. В
—дно гърне <се> Бъркаме.
бъркачка. Станал стм с—лска бъркачка.
Бърна. Прехапзтм сл /прехапя сл Бърните,
бырц—. Имтм тыаее нато Бърц—.
Бърчина Налягат ме / налегнат м- бър¬
чилите.
бтрша. Бтрла сълзите.
бъх. Лозя бтх. Хващам / хзтна Бъх. Чиня
Бъх.
бъхтя. Бъхтя сл антла. Бъхтя си анг—ллте.
Бтхтя си глтеата. Бъхтя си ума. Вс—
град ни бтхте.
бъхтя с—. Бтхтя с— з гърдите. Бъхтя се нато
зодт о бряг. Бъхтя се о дърво а о нтмън.
бтчзт. Гласа мл излаза като аз (от) <катз-
на> Бтчза. Дулттт му зонее иа . Бъчва.
Мирила на Бтчза Мокър з бъчва да
сляза. сух ще . изляза. От Буре Бъчвт.
Пробита Бтчзт.
бюлбюл, П-я като бюлбюд. Разчурули¬
кал стм се като Бюлбюл.
бягам. Бягт мл кефа. Бяга ми окото у мля¬
ното. Бягам като дязоо<а> - от кръст.
Бягам нато дявол <!> от тамян. Бя¬
гам нтто опърлен. Бягам като от
велило. Бягам нато от зъж—. Бя¬
гам от късмета сл. Бягахме от тчия.
връхлетяхме иа тюмауачии. Бягахме
от . Бачия. налетяхме . на тюыауауаи.
Бягахме от зълцл. нтлетяхме нт м—чкн.
Бягахме от дъжд, налетяхме нт град*
Бягахме от кучета, налетяхме на вълци.
Бягахме от оси, налетяхме иа змии.
<Дт го еидщ1>. да бягаш -т него три
дни далеч. Дт го срещнел. че да бягат.
Кръста с—. че бягтй. Окото мл бяга.
553

Окото ми бати нз голямо. Прекръсти со,
че бятзй. Ти го караш по иаири, то бити
по баира. Удрим стената да бягат миш-
китО.
битам. Квто дявол от тимин, битам
/въз 2 знач./. Кито заок, бятим /в 1
знач/. Оато изтърван зиок, бятим
/нъв 2 знач./. О-то от чумвти, бятвм.
Като пушна' зиок, битам.
бял. А тоИ посред бял чернен. Боли пири
зв черни дни. Бала врани. Бялв коса дв
не нидиш. Бял ден. Бял а-те въглен.
Бял като на тенджера дъното. Бял като
на титани дъното. Бял квит. Вадя на -
бял квит. Вдигам / вдигни било знимо.
Видял- то мийки ти нз бил- кобили.
Виждам / види бяла боти. Виждам /
видя бил бивол по пладне. Виждам /
види бял вълк <не (посред) пладне^
Виждам / ниди бял вълк у ппзднпнз.
Виждам / види <бял> свят. Виждам /
нидя дявол посред бял ден. Виждам /
видя звезди посред бял ден. Връстник
с болите орли. Вятър мо зее нв бяла
кобили. Вятър мо носи ни бяла кобили.
Вятър мо носи на бял кон. Гръм посрод
бял дсн. Да то зида на бял кон. До бя¬
ла боти. Дохождам / доИда на <бял>
квип• Зи били бота. Закърней с боли кон¬
ци. Зашит с боли конци. Идзвм (иди)
на <бял> сват. Изваждам / извида
на <бял> свят. Изгорял ми о болия джи-
тор. Изк-рзам / изкарам на бял сват.
Излизам / изляза нз бял квят1. Излизам /
изляза на бял свят? Излизам / изляза с бя¬
ло лице. Измъквам / измъкни нз бил снят.
Изнасям / износа на бил кнап. Като атунтп-
нас болия гъз. Кито болия лук. Оито < бял>
вятър. Оато бял тирвин. О-то бял дсн.
Квто че ли имам прпсга гливи боли
лук. Но било в мл-дици, ами в бяла
бридини. Но виждим / види бил ден.
Не виждам /. зида било видело. Но виж¬
дам било кучо. Не зиждим / види бил
свят. Но показним / покажи лице на бял
сват. Не съм видял чер ли е, бял ли т.
Но що ме омие ни Бяло море. <. Ни> чер,
<н^;> бал. Нямам си бяла боги.Онърж-
нам / опържи до болия дроб. Оставам /
остани бял в очито. По боли гиши. По¬
сред (срод) бял дсн. Похвалил се цити-
нин с бял гъз. Появявам ст / поява ст
на <бял> свят. Родил съм се на бял
покров. Роднини по бялати кобила.
Скърпон с боли конци. Стаи-м / стана
<бял> кито платно. Сърце и бил джи-
тор Само^ Сърце и бял дроб. Съ¬
шит с боли конци. Тръгвам / трътни по
боли гзщи. Уригнуизм се нз бял лук.
Хващат ме / хазни' мо болите брита.
Червеното стъкло прана на бяло. Шит
с боли конци. Явявам со/ явя се на
<бял> снят.
били. Ни черни, ни били.
биливм / билня. Бялзвм си / бялна си очиро.
Билка. Взе дв и ближе Билки.
бяло. Дв то забулят с било. Изваждам /
извади на бяпе1. Изваждам / извадя
на бяло2. Изкарвам / изкарам на бяло.
Нв черното 3^^ бяло. На черното
казвам било. Ни черно, ни било. Под
бяло да летнеш. Под било дв се звсмо-
тш. Черно на било. Черното прани
бяло.
бялото. Гледам с бялото <ни окото (очи¬
те) си>. Измил било'о, та оствняло
черното. С бялото на окото (очите) кп•
бяс. Зи какъв бис. Режа зв бис. Хзищи /
хване мо беси.
В
за-б-нк. Итрия зз-бвнк.
низппенсаи• Ванпленсае ктълпепнеренио.
зздон. В-донз кожа.
зади. А той си трън нади. Вадим си еипто.
Вида то <като> из джоб. Вади думи.
Види думито с куки от устата. Ввди ду¬
мите с ченгол (тенгели) <ог устата>.
Вадя душата. Ввдя душицата. Видя ду-
шпчазга. Вадя залъка от устати. Вадя
костоните от жзрзззтв. Види костените
от жарти. Вадя кестените от отъни^
Вада костенито от огъня2. Вида кестените
от огъня с - людски ръце. Вада костните
от отъни с чужди ръцс. Види <луда>
паря. Вадя меч. Види ни бил квяг. Вади
нож. Вади оръжие. Види от акъл. Види от
батака. Вади от тлзза1. Вади от глави2.
Вади от (из, през) нося. Види от ум.
Вадя очи. Вида очите. Вади норап.
Види приказки (приказки). Видя при-
аазкито с ченгел. Видя си гнозя. Ви¬
дя си оиипо1. Вадя си очи^. Види си
хляба. Вади си юфкото. Вади си яда.
Вади с памук душит-. Видя с памук
душицата. Н- умряло кучо нож зади.
Прод тобо мижо, глади, и звд тобе ти
очи види.
нзжон. Важни клечка. Важни птици,
заки. И '«-, и вика.
ваае. И ваае, и 'ако.
наакз. Но им ваака.
няли. Гърми, валп, а но '£0^3.
нвпп. О-то из ръкин, зали / а 1 знач. /.
Нв въжета зали /з 1 знач./. На облак,
нили /з 1 знич,/.
валмо. От влакно валмо. Проняли ми се
валмо.
валпзкзрен. Билтисирен пир.
валяк. Гази мо взляка. Мини мо взляки,
вилам. Валям си ръцете. Вялим клини.
нзмнпрпн. Като измпирин.
нзнним. Вапцах и (го).
554

вар.	Гася вар. И кучетата вир нт лижат.
И кучетата вир нт ядат.
вара. Кира, вари.
варак. Няма ди ми падне иарака.
вардя. Вардя кито враната горния сноп.
Вардя хатъъ<а>. Викам вълка дн вар-
ци овцете. Оставям / оставя мечките
да вардя- дренаите.
вардя. Като зеницата (зеиицнте) на 'аото
(оти-т) си и капо зеницата си, вардя.
Капо котки мишка. вардя. Като счн-
пт си и капо детте си скн, вардя. Кито
ровко (pсвс, рохко) яйце, вардя /във
2 знач./.
вардя се. Вардя ст дн нт настъпя мравпmа.
варен. Вартн и печен. Вятър варен, сняг
печен. Капо <варена> пича. Като <ен-
ртн> риа. Научил се поп на вартн боб.
Ни вирен, ни ПЕчен.
вартоломеев. Вартоломттва - ноц.
варя. Вари го. птчи го. Варим круши зи
бабини души. Змии варя. Кога варил
-ритницата. тогаз отива да купи лъжи¬
цата. Няма ца варя лтца. Ипии ца варя
чорба. Рибата т 'ще и мортто. той ту¬
рил ни огъня менче да я вири. Чорба ли
ще варя.
варя ст. Варя се <кито> ни ог'-^
вас.	У вас врати няма ли.
Васил. Друга не т родили освен Мара —
Васили. Кихнал на свети Васил.
Василвда. Орътaм рахит како пейте на Ви-
силица.
вбивам / вбия. Вбиеим / вбия и главата.
Вбиеим / ибия клнн.Вбивaи си / вОия си
и главата.
вдигам. Вдигам и слагам. Вдигам и слагам
на ръцт. Вдигам орляка. Вдигам стойки
под котлона. Вдигам сянка, по-толяиа
от боя си. Да го вдига Съби. Кито нръдне.
прах вдига. Кротк' ходй. прах нт вди¬
гай. Нт си вдигай краката, чт нямам
петало ца те кова.
вдигам / вдигна. Вдигам / вдигна акциите.
Вдигам / вдигна булото. Вдигам / вдиг-
яа бяло знаме. Вдигам / вдигна водени¬
цата. Вдигам / вдигна връх. Вдигам /
вдигни във въздуха. Вдигам / вдигна
глава. Вдигам / вдигна глас. Вдигам /
вдигна десницата си. Вдигам / вдигна до
небесата (небето). Вдигам / вдигна цо
облиците. Вдигам / вдигна завесата.
Вдигам / вдигни знамето. Вдигам /
вдигна махалата. Вдигам / вдигна мтр-
н!к<а>4 Вдигам / вдигна итриикa2.
Вдигам / вдигна меч. Вдигам / вдигна
мъжеца. Вдигам / вдигна на Оал'д.
Вдигам / вдигна на вили и кокили.
Вдигам / вдигна на вили и <ни> мо-
-'вили. Вдигам / вдигна на главата си.
Вдигам / вдигна ни крак. Вдигам /
вдигна на крака. Вдигам / вцнтиа на нога.
Вдигам / вдигна на оръжие. Вдигам /
вдигна ни ура. Вдигам / вдигна нос.
Вдигам / вдигна опашка. Вдигам /
вдигна опашка-Ста^ Вдигам / вдигна
оръжии-Сто^ Вдигам / вдигна от кал¬
та. Вдигам / вдигна нара. Вдигам /
вдигна перки. Вдигам / вдигна пуштк.
Вдигам / вдигна пушилката. Вдигам /
вдигни пушка. Вдигам / вдигна рамент.
Вдигам / вдигна ръка1. Вдигам / вдиг¬
на ръаа2. Вдигам / вдигна ръце (ръка).
Вдигам / вдигна семафора. Вдигам си /
вдигна си багажа. Вдигам си / вдигна си
Оaгa-еринmе. Вдигам си / вдигна си дри¬
пите. Вдигам си / вдигна си дърмите. Вди¬
гам си / вдигна си консулите. Вдигам си /
вдигна си нартакешитт. Вдигам си /
вдигна си ннрmушннн-е (пир-ушината).
Вдигам си / вдигна си парцалите. Вди¬
гам си / вдигна си ризата на прът. Вди¬
гам си / вдига си тикъмитт. Вдигам си /
вдигни - си чукове-т. Вдигам / вдигна
тревога. Вдигам / вдигна уши. Вдигам /
вдигна	Вдигам / вдигни
шум. Не вдигам / вдигна главе<та>
си> и нт мога дн вдигна глави <га
си>. Нт вдигам / вдигна ск)<mт ст>.
Не си вдигам / вдигни пръста, нт вди¬
гам / вдигна пръст и не си вдигам /
вдигна малкия пръст.
вдигам ст. Едни ст стълба вдига. друга ст
слага. Пръпор се вдига. Ти дим ст вдига.
Та (че) дртб се вдига. Та пйра ст вдига.
Ти (чак) пушек се вдига.
вдигам ст / Бднтиа се. Вдигам се / вдигна ст
нависоко. Вдигам се / вдиша ст на го¬
лямо. Вдигаме ст / вдигнем ст на краа.
Вдигам ст / вдигна се на крика. Вдигам
се / вдигна се оп лтгло<то>. Вдигам
ст / вдигна ст ог постЕлките. Вдигат 'ми ст
/ вдигнат ми ст акциите.
вдигна. Без ца си вдигна пръста. Вдигнал
съм си главата кито свиня. Ди пръдне
прах це вдигне. Ди те вдигнат ктmис-
рица. Хем насран', хтм аукутка идиг-
иилс. Щт ми вдигне хляба нависо¬
ко. Щт ми вдигне хляба на горната ла¬
вица. Щт ми вдигне хляба на поли¬
цата.
вдигна ст. Вдигнал съм се е гъза си нагорт.
Вдигнал съм ст със задника <си> на¬
горе. Отаниaл краставица, вдигнала му
се плюскавица.
вдовец. Слaити вдовец.
вдовица. Бързам като вдовица на одър.
Сламена вдовици.
вдън. Закопавам / закопая вдън земи. Про¬
валям се / проваля се вдън земя.
Бдяи-м. Вдяеам и безушка игца. Вдавам
и игла Оез - уши.
втда. Веда мт блазни.
веднъж. Родих се още веднъж,
ведрина. Вятър мт вет ни гола ведрина,
ведрнккa. Циганска втдричка.
555

зсдро. Ктто аз ведро. Тече ми нтто лз
ведро.
зеждт. Веждите ми ст окапали. Вместо да
изпила с—жди, . изваждам очи. Вместо
дт направя зежди, избодох очи. Вместо
дт направя зежди. аззтдах очи. Изпод
(под) зежди. Изтрила ми са с— зеждигЕ,
Наместо зежди да сглтдя, избодох очи.
Нам-сто зежди дт ттлтди. извадих очи.
Н- заждам /вадя от вежди. Оставам/
-стана нтто Мара с з—ждите. Сключвам
/ сключа вежди.
з—зна. Меря с аптекарсна з—зни. Слагам /
сложа нт в-зии.
зейна. Като зейкт. Нт в—йкт ми е умт. Ста¬
вам / сттит на (нато) зейна.
з-н. Нямт зек дт з—нузам. От зена. От
памти сект.
з-нл. Во - (въз) зени з—ноз,
зеноз. Во (втз) з—кл зеноз,
зенузтм. Няма вен да в—нуитм.
зелин. Велини Боже. Масля ктто куче на
велики пости. Мисля нато млтла през
в-лани пости.
ВеликдЕн. Великден дт не зтеарил. В събота
пр-д В-ландЕИ. Дд ще В—ликд—н. И нт
нашата улацт щ— дойде Великден. Какво
ма такса дрынн-ла. ие е скоро Великден.
Кане- ма танит тулолочи, ие е скоро
Веллкд-и. Като леща нт (по) В-ллкдеи.
Кога<то> дойд- конски Великден. Нт
брадата му щ-л намерил и от Бъдна
вечер от медт, а от Великден от яйцето.
На врата му щет намерил и от Бъдни
вечер от медт. л от Великден от яйце¬
то. Нт аонcтн<я> Великден. Р-дал
стм се иа Великден. С —дан пантоф
пртвя ВЕликден. Сещам се / сетя с— з
стботт цред Великден.
величая До звеззда<те> величая / з
1 знач. / . До неБесата (неБето) велиути
/в 1 знач,/.
величие. . Минало з-личиЕ.	,
вен—ц. <Като> зеи—ц нт зтлчао, Нося
трънен зсиец. Трънеи З—Н-ц.
венчало. Влизам / сляза под венчило. Ми¬
навам / мина под ЗЕичлло. - Отизтм /
отадт под венчило.
зерт. Туня беда иия зера
зер—з. Паная нт верев.
з-р—н. Вярно куче.
з-а-тии, Господа. зтщо ие - са приБерел
ЗЕр-сиите. На зеаетли, На юнашка з—-
р—сия. Опявам го ит з-а-или. Още ие си
взел песииди на зерЕсия. Пущам го иа
Божт веа-сая,
з-рага Ктто - че ит з-ригт държан. Сякаш
ч- ст го дтржтли ит вЕрига.
в—раца. ВЕрицата та мръсна. В-рацата ще
разплачт.
зЕругт. ^трн-л зт з—руга
верующ. .Блажени <са> верующите,
з-с—л. Весели ти очи.
зест. Ни з-ст. ни ност.
зестнан. Вестник дт четеш през ушате му.
Еврейски вестник.
3Етаеи, М-ля като з-тр—ит м—лиица.
вехт. Вехта крана, ново дъно. Ктжи го иа
вехтата ми тапна. Приказвай на вех¬
тата ми шапкт. Разправяй на вехтата
ми лапна.
з—агошт^нацт. Измъквам / измткит от
3Еаголаазлцата.
зечЕ. Изял стм си сече зтБлте. Нямтм з-че
душа. Нямтм веч— у жилите мтзга.
Там. д-то шиеш ти, аз стм сеч- пр—лил.
3ЕУЕИ, Вечната кет—и. Вечно жилище. Пея
<си> вечната к-TЕн.
3ЕУ—а, Гледай си, Гтно. Бъдния в-чер. Да
жлзе—ш от Бъдни сеч-р до К-л-да.
Дт жавеел от Бъдни в-ч-р до Божан.
Изпил съм са и бабната от Бъдни з-ч-р.
Изпил стм си л от Бъдни сеч-р гротето.
Изпил съм сл л от Бъдна вечер дунат-
цето. Ктто Бтдил сеч-р и Божан. Нт
брадата му щеш нам—риш и от Бтдил
сеч-р от медт. и от Великден от яйцето.
Нт врата му щет итм-рат и от Бтдил
з—ч—р от медт. и от Великден от яйцето.
Н- са (нима си) ннхнтл иа Бтдии з—ч—р,
та да ти го хтрижа. Нито ми е на вечертт. -
нато ма е ит обяда. Останала ма е
само от Бъдния з-чер бабнатт. Останало
м< е само от Бтдна с—ч-р гаоmего.
От Бтдил вечер до Божан. От Бтдил
з—ч—р до Коледа. Отдзоал се Божич
от Бъдни вечер. Разделила с- Коледа
от Бтдна вЕчер.
зеуери, Пр-з м-р- му (й) в-у-ри.
вечерям. Ако руч^- ие з-черя. Вечеряй,.
тв—аае, дт те попоши. Нт кърпт -дт
зеч—аиш. Родил . се когт вечерял дядо
господ. С богт стм вЕчерял.
вечност. Отивтм / -тидт втз вечността.
Отлитам / отл-тя зъе сеуoотттт. Отми¬
навам / отмлит въз вечността Па-сел-
зам се / пр—тели с— зъз з-чиостта,
велило. Бягам като от зешлло.
зея. В главата ми зс— тоз вятър зее. Вятър
зее, гора люлее. Вятър м- в-е1. Вятър
м- в——2. Вятър м- зе— на - бяла кобила.
Вятър ме зее ит голт ведрина. Вятър
ме з-е иа сива коБилт. Вятър ме зе—
иа сляпа к-Била Друг вятър з--. Един
зяттр ни зе—. Зт вятъра дето з——. Какъв
(кой) зяттр зе—. Кон пърди <зигта вее>.
Кои пърди. вятър вей. гората се люлей.
Кои пърди. вятър зей. Димна перо
люлей. Кочл вятър .ме вее. Нт вятъра На¬
къде зее вятъра Отлстм / отида за m-
търт. дето зе—.
з-ялища Нт з-яллца.
зея с—. ПущИ го да. се зее.
ззел. Взел-дал.
зз-мт. Бог дал, бог ззел. Вз- дт я -Ближ—
Бялна Взел стм ал—уат дт бия м-чна.
556

Взел съм си двете пари. Вземи единия,
тв удяри друтии. Взох дадох. Двивм /
двм мислиня да взомя тулум. Дззвм /
двм маклинаи дз нзомв тупумие. Дз имяш
да вземаш. Двл Кольо, азол Кольо.
Дръж босия, тв (че, и) му вземи опин¬
ците. Дръж босия, та (чт, и) му вземи
цървулите. Дръж голия да му вземеш
дрехите. Дявол ди (ще) те нзомо. Зел
то е дурундей. <Иди> да си взомош
нарпто от диск-ла, <аейге то т учил>.
Като чс съм азол с тапии светя. Кепаеге
страх дв взомя. Мътната да то нзомо.
Н- дърна отишъл, брадвата не азол.
Нямвл си дявола работя, тв взол дв си
б-ца доцатв. Още не си азол носнпни
ни вересия. Потони босия, та (чт, и)
му вземи цървулите. Продал зв грош,
взол золата. Стигни босия, та (че, и)
му вземи нървуппто• Упонп ' босия, ти
(чт, и) му вземи опинците. Улови босия,
тв (чс) му вземи цървулите. У съботи,
кога ззоми от евреите. Хвани босия,
тв (че, и) му вземи опинците. Хвани
босия, тв (че, и) му вземи цървулите.
Хвзни колча, та (чт, и) му вземи кипят-.
Чогато съм то взел назаом. Що ззоми
саилни. Яйце да азомош от него и то
жолтък ними.
нзомям. Взомам доте от майки. Взомя ми
глината. Дззвм / двм го с ръце, взомам
то с крикя. Нвзаом ли нзомам. Нв хаИ-
ванито хаки но вземим. Но нзомям Уста
ни зиом. Нигде но ме взомя. От зелена
'^33 семе не нзомям. От нищо не взо¬
мам. Що имаш да вземаш.
вземам. Дво пври, нземзм /в 1 знич./.
Изпод носа ми, ззомзг• Нз игри, взе¬
мам. От змии плюнка, нзом-м. Пил-
то боз ръкяви, вземам.
вземам / взомя. Вземам / ззоми акъл. Взе¬
мам / ззома зкъла. Вземим / изсмя бал¬
кана. Вземим / ззома връх. Взомам /
взомя а ръцо. Вземам / ззоми въздух.
Взомам / взомя върху собт кп'. Взомам /
взомя върху собе си2. Вземам / ззоми
вятър. Вземам / взема тлазапа'. Взе¬
мам / вземи тливити2. Взомзм / взома
<го> в устати. Вземам / нзомв торзта.
Взомам / вземи дирята. Вземим / нзомв
дните. Вземам / взома думатз. Взомам /
взомя думата от (из) устата. Взомам /
взомя душзти. Взомвм / ззоми ззлъкз
<от устата>. Взомам / взомя за почест.
Взомам I нзомв зв свои сметки. Вземим
/ взомя за чистя монети. Вземам / вземи
здравото. Вземам / взомя и дрохитя от
търба. Взомам / нзомв <и> аипниаи
от тлязити. Взомам / ззоми интифи.
Вземим / взомя и пряхи от цървулите.
Вземам / взема «> ризата от търба.
Вземи ми ст / нзомо ми сс- заъпз. Взомя
ми сс / нзомо ми сс умя. Вземам / ззоми
<и> шзпкити ^от главатар Взе¬
мам /' нзомв кривия път. Вземи ме /
вземе ме вятъри. Взомам / взома май-
сторияти. Вземам / азома мотдан. Взе¬
мам ' / взомя мюждото. Взомам / взомя
Взомам / взома - нянътро.
Вземим / взомя ни- търба си. - Взомвм /
взома нз дрънгъзици. Взомвм / взомя
на душата си. Вземим / взомя нидълбоко.
Вземам / нзомв на зъб. Взомам / 'взомя
ни игра.Вземам/ ззома на илюзия. Вземам/
ззоми на (за) мезе. Взомам / вземи ни
мерник а взомвм / ззоми- мерника. Взо-
мвм / взома нз мушки. Взомам / взомя
нв нишзн. Взомам / ззоми нз око (очп)'.
Вземим / ззоми нз око 2. Вземим- / нзомв
нв откуп. Вземам / нзомв на площите си.
Вземам / ззоми нз прицел. Взомвм /
ззоми ни сърце. Вземим / взомя ни ум.
Вземам / ззоми нв щик. Вземим / взомя
отгоре ки• Вземам / взома от гърлото.
Взомвм / ззоми от улпнитз. Вземим- !
ззоми очите (окото). Взомам / взомя
попсл зз сол. Вземам / взома под нни-
манио. Вземам / ззоми под крик. Взе¬
мам / ззома нoзa<та>• Взомвм / взе¬
ма ноикити. Взомам / азома правия
път. Взомам / взомя преданшн<та>.
Взомам / азома пример. Вземам / взома
присърце. Вземим / ззома пъта. Вземим
си / взома си бележка. Взомам си /
ззоми си боли нз глав-та и взомам си /
взомя си беля<та>. Взомам си / ззома
си тляи-та. Вземим си / взомя си - трих
на душ-'-. Вземим си / ззома си троша.
Вземам си / ззоми си дарата. Вземим
си / взомя си двото пири. Взомам си /
взомя си дрипите. Взомам си / азема си
думите назад. Вземам си / вземи си
душзти а-ге през иглени уши. Взомам
си 7 взема си дърмите. Вземам ки. / взомя
си дъх<а>. Вземим си / взема си ло-
аоге. Взомам си / ззоми си мзИната.
Взомам си / взомя си мъглите. Взомам
си / вземи си очитс. Вземам си / азома
кп очите в ръце. Взомам си / взома си
потто (петтих) пари. Взомвм си / ззоми
си пирт-т- (пиртите). Взомвм си / азома
си пъти. Взомам си / зземв си кзогппзпи.
Взомвм си / взома си келyу<a>. Взомам
си / ззома си тиралож а гащите. Взомам
си / нзомв си тестиро. Взомам си / нзо¬
мв си хляби а (на) ръката (ръцете). Взе¬
мам си / взома си хъзи. Взомам си /
взома си шипки'-. Взомам си / нзомв
си шющото. Вземим / нзомв стрини.
Вземим / взома стрината. Взомам /
ззома страха. Вземам / нзомв кърнттo.-
Вземам / изсмя торк. Взомвм / взомя
ген<и>• Вземим / ззома ум. Взомам /
нзомв уми. Вземам / взема уктапъаз.
Вземим / взомя устата. Вземим / изсмя
557

хляби <ог ръката>. Вземам / взема
хляба от устата. Вземам / изтма юрнтх.
Вземат ме дяволите. Вземат ме мъ-инте.
Вземат ми ст очите. Като и ръка вземам
/взема. Не вземам / изтма от дума. Нт
вземам / взема оп приказка. Не си взе¬
мам / взема сбора назад. Уми ми не го
изтма / вземе. Щт изтма на босия опин¬
ците. Щт изтма ни босия цървулите.
Щт изтма опинците. Щт взема църву¬
лите. Яйце давам / дам. патка вземам /
взема.
взЕмане. Имам вземант-давант. Не съм
стоки за вземане.
взема се. Дъх дн пи се вземе.
взет. <Взтг> от улицата.
взор. Отвръщам / отвърна взор.
Ви. На Ви съм.
вид. Давам / цнм вид. Давам си / днм си
вид. Един вид. Отидох вид итииделици.
Придавам си / придам си вид.
видело. Излизам / излязи ни видело. Изна¬
сям / изнеса ни видело. Не виждам /
видя бяло видело.
види ми се. Ще ми ст види тесен.
Вндовдти. Щт дойдт Видовден и д' ще
Вицовден.
Видьо. Хиальо е умрял, пък Видьо е жив.
видя. Бил на хорото, не видял гайдата.
Блъсва ме горния, па видях долния.
Бяла коси ца не видиш. Видела вода
свекървина риза. Вице ли ме. понт, кога
се комках, е пафти ли бях. Види ми ст
нтщо и очите. Видяла два овята. Видяла
пирите, че се смее (сметш). Видяла те
майка ти на бяла кобила. Видя си чер¬
вата отвън. Видях и патих. Виж му
акъли. <чт му крой ша1пк<та>. Виж
му акъла, че му скрой кюляф. Виж му
главата, па му крой калпак. Виж му
главата, та му крой кюляф. Виж му ума,
та му крой аби. Виж му ума, па му крой
за дома. Виж му ума. та му скрой до¬
лами. Виж му ума. па му скрой шапка.
Виж му ума. че му крой калпак. Виж му
уми, чт му купи гайда. Вижтт ме сети,
чт имам рога. В Рим живял, папата
не видял. В Цариград живял, царя не
видял. <Да го внцнп>. ца бягаш оп
него три дни далеч. Дн ми види гъза
път. Да ми види дуптто път. Ди ми види
задника път. Дн се прекръстиш. като го
видиш. Ди те видя ни Оял кон. Ди тт видя
на дървен кон. Да ти видя гърба. Дн ти
видя дирята. Дн ти видя огояпа. Ди ти
видя плешитт. Докъде<то> (додето)
ти ок' види (вижда). <Дядо> поне.
видя ли ме комках ли ст. Ела ди видиш.
И тебе инин щт види. Кстaпс вълка
си види онова нещо. Кстamс господ нт
види. КогаСт^ си видя врата <бтз
огледало^. Кога<то> си видя гърба
Отз огледало. Кога<то> си видя тила.
Кота<то> си видя ушите <бтз огле¬
дало^ Кой никъде-Стг^ види. Къдт
вида Оунар. замижи и очи. Къцтто (дето)
ми видят о<и<ге>. Луди поне, видя ли
ме комках ли ст. Мари жени, видяхте
ли ме комках ли се. Мири люцт. видяхте
ли ме комках ли ст. Нааъцтто ми видят
скнтт. Ни хорото играл, гайда нт видял.
На църквата пртд вратата ци тт видя.
Нт ми види кобила-ти. Не си види зад¬
ника. Нт съм видял чтр ли т. бял ли е.
Н^-<Г<^;> съм чул, н^-<Г^:> съм ви¬
дял. Няма ца видя четири крака
у тдно. Н^и ци видя чужда ръка на
гърба си. Ода ди видиш гуцтр и дисаги.
Оди ца видиш смок С обици. Око ци види.
Он е видел Едно, две, я съм видтл сто и
две. Ощт коня не видял, крака <пacн>
замахал. Ощт асия нт видял, крика
<га си> размахал. Оцт) нт видял
вълка, виха кукттaтa. Ощт не видял ко-
ип, замахал нога. <Още> слънце нт
го т видяло. Плет види, плет чут. При¬
смяла ст козата на овцата, чт й видяла
задника. <Та> две не видя. Тичай.
божт. ца видиш. У баща си врати видял
ли си. Удари ме горния <араг>, па
видях долния. Ходил и (ни) Стамбул.
а царя нт видял. Чукна ме горним праг.
па видях долния. Ще видим кой <е>
кум, кой <стар> сват. Щт видиш от¬
къде изгрява слънцето. Щт видя опин¬
ците. Щт видя петите. Ще видя църву¬
лите. Щт ми видиш гърба. Щт си видя
майната.
видя. И ни кучето на опашката, щт го ви¬
диш. На итcткниa, ' ще видя.
видя ст. Видяла ст е моята. Видяла ст и тя
и видяло се е то. Да< ти (му) >
ст нт види и ца <гн (му» ст не види
макар. Нт видя ми ст сянката. Не ст чу,
не ст видя и нн<го> ст чу. ни<гс>
ст видя. Око ст не види. Отиде. пи се нт
видя. Отишло. че ст нт видяло. <Тя>
моята ст т видяла. Умрях, та ст не ви¬
дях.
виждам. Докъде<то> (додег') ти оа'
види (вижда). Мент гледа. тебе виж¬
да. Не виждам бяло кучт. <Та> дет
не виждам. ТтОе гледа. мтне вижда.
виждам. Пртз призмата. виждам. С
просто око, виждам.
виждам / видя. Виждам / видя бяла боги.
Виждам / видя бял бивол по аладнт.
Виждам / видя бял вълк <ао (посред)
аладае>. Виждам / видя Оял вълк у
алиднина. Виждам / видя <бял> свят.
Виждам / видя гърба. Виждам / видя
дебелия край. Виждам / видя добро.
Виждам / видя дяволи на месечина.
Виждам / видя дявол<а> по пладне.
Виждам / видя дявол посред Оял дти.Виж-
цам / видя звезди но пладне. Виждам /
558

нидя звозди посред бил дсн. Виждам /
види крва. Виждам / нидя ногпто. Виж¬
дам / види работята. Виждам i види
квип. Виждам си / види си антолз. Виж¬
дам си / нидя си кмогапго (кмотаипа).
Виждам / видя смо'катз. Виждам /
види сродния пръст. Виждам / нидя
хаир. Виждам / нидя хубзао. Виждам /
види чудото. Да но те вижди' / впдип
очите ми. <И> нзсъно нс съм виждал /
видял. <И> нз сън нс съм зиждил /
нидял. Но виждам / види благ ден. Не
виждам / види бял дсн. Но виждам /
види бял свят. Не зиждим / види бяло
видело. Не виждам / видя от вежди.
Не виждам / нидя nе-дaляоиTe> от
нося си. Очите нс съм виждал / видял.
През плот не съм виждал / нидял. Сякаш
червата си виждам / зида.
виждам сс. Светя ми се вижди черен и це¬
лият свят ми ст зиждя чорон.
виждам со. О-то муха, нпкдв ми се
/в 1 знач./. Оито нз длин, вижда се.
Като ни '0^™, нпкдв со.
зиждим сс / види ст. Вижди ми ст / ниди
ми се крия. Виждам ст / види сс <каго>
а небрано лозе. Виждам со / види со а
тясно. Виждам се / видя со в чудо1.
Виждам со / види со а чудо 2. Виждам се /
зида ст нятасно.
3^. До звезда <те> вик /в 3 знич./. До но-
бокаги (небето) ник /в 3 знич./.
впазм. Викайте попи ди му чсте. Викали му
иотнерина на главага•Бпаaм бвбз да ноди
крпнелиао. Викам зълки дв нирди овцсто.
Виким търмв нз главата кп. Бпаам нз-
зид. Дрянончснп мо виаип. Едното ника,
другото но чуня. Нз хлиби пвно никам.
Нв хляба па^ци виким. На черното аиким
бяло. Но едно кучо викат О-рам-н.
Но едно кучо викат Шаро. Но съм викал
с карамфил. Още викам на яйцето коко.
Ощс не видял зълки, вики кучетята,
нпазм• До били боти, впавм. До звоз-
да<те> вик-м /във 2 знич./. До но-
бокати (небото), никим /във 2 знач./.
Като заклан, никам /във2 знич./. Като зв
пожар, впазм• К-то луд, нпазм /в 3
знач./. О-то разпран, никим /в 4 знич./.
Oелаеге глас имам, впавм. Колкото
ми глас държи, викам. От нспчкоте
си гърло, никам. С всо тлис, впазм.
С всичкия си глас,викам. С пълно гър¬
ло, впавм• С (от, из) цяло гърло, зи-
азм• Що тлис ми държи, 3^^.
викна. Дордо но са викнали на едно кучо
„хъ<бре>“.
вила. Вдигам / вдигни на нили и кокили. Вди¬
гам / вдигна ни вили и <на> мотовили.
Един на нили, друг на кокили. Един нв
вппи, друг на мотплп• Един ни нили,
друг на могевплп. За Мирчи вили ними.
Ни вили и могили. На нили и мотовили
Нося с ншл<та> орохи. По нили и
по рогово ходи. С аилз орохи прибирим.
С вили орохи събирам. С нили орехи
хвъртим.
вина. Прехвърлим / прехвърля нинн<та>.
Стоварвам / стовари вината. Хвърлям /'
хвърли нинята.
винен. Хващит мо / хванат мо нпнонито
млимоси.
вино. Бучни пръчки, пий впно. Виното
итрио а моно. На водатя малко впно
турим. Пиян боз вино. Преминал проз
мехзнити, а аиното не номпрпкзл.
вир. Вир води. Дявол из впревото. Извих
вир на глави. Изврял из ' нпроното. Из¬
вряло из нпронопо. Извъртях вир нз
глина. Кито жаби ни сух вир.
вярвам / вирна. Вирвам / вирна глава.
Вирвам / вирни нос.
вироя. Като ряпз ни бунпшс, нироя. Като
такая на бунищо, вирея.
вирнат. ' Вирнат нос. С вирнати тлязв. С
вирнат нос.
виря. Вири бъклици. Виря тлвзз. Вири нос.
Вири опашки. Виря чишв. Виря чашаата.
Хем шуплино, хом нос вири.
висвам / висна. Вдавам / висни на вр-та.
Висвам / нисня като ^фка на просяшки
нос.
висок. Зомитя твърдя, нобото никеко. От
никокитз клечки.
високо. Бог нпкеко, ц-р двлоко и цяр дале¬
ко, бог високо. Господ нпкеке, цар двлоко.
Държа нпкоко знамето. Държи тл-н-тз
си никеае. Издигам / издигни <здаоко>
знамето. На нисоае т. Наторе високо,
надолу дълбоко. Не що литна но-викеке
от бои си. Но що мачка риби, •<ио с
нисоко зааачeнa>. Но яде мачка рибя,
чт т никеке зиаииони. Стои високо н
оипте.
вися. Бикп ми на арати. Вдаи ми на тлзавтв.
Виси ми над (върху) главата. Виси ми
нз озикя. Виси ми носи. Вися нън въздуха.
Вися като капки нз лпкп• Виси като кон
на (пред) празни ясли. Впки на влакно.
Вися на арата. Бпка на (над) гл-н-ти.
Виси на конец. Вися на косъм. Виси ни
ръцете. Виси нз чуждя вр-г-. Овто
(сакзш) висял нз въже. Нож ми виси
нвд главата.
вит. Вити гланв. О-то вити гривни на шу¬
гани ръце.
витая. Витии в (по) облаците.
вихър. Вихри мо носят.
вия ст. Вит ми сс глината. Вие ми со нвд (на)
глината. Вие ми ст квакт. Вие ми се свят.
Вин сс като нърбови клечки. Вия се аате
змия н нипен•
вкарам. В гъзв му жпиаз от тамбура не-
можош вкзрз.
вкарвам / вкарам. Вкирввм / вкарам н-
бода. Вкарвам / акирам в беля<та>.
559

Вкарвам / вкарам з гроба. Вктреам /
внтртм в грях. Вкарвам ! вкарам в ка¬
пана < с дстта аатк!>. Вкарвам /
скарам з аяolIка!<тa>. Вкарвам / вка¬
рам ' в- кози рог. Вктреам / вкарам з
кучи гъз. Вкарвам / вкарам з маша
дупнт. Вкарвам / екартм в nртвии <птг>.
Вкарвам / вкарам з примката. Вкарвам /
вкарам в устата иа вълна. Вкарвам /
знтртм вълна з кошарата. Вкарвам /
вкарам- дявола з нтщттт си. Вкарвам /
скарам муха з главата. Вкарвам- / вка¬
рам сърцето под чтттл.
вкопан. Като знопти.
влага. Държи ми влага.
влагам / вложа. Влтгтм / сложт сырце,
владея. Разд-ляй и злтд—й.
владнка. Вуйчо владика. Кой те пита бричт
ли се владиката. К-й т- патт Бръснат
ли'Е владиката (бръсне ла с— владика
<та>). Кой т- питт ж—нЕи ла е влтдааттт,
Мая се- дт ям с владиката. Научила с— по¬
падията нтн дт поса-щ! владиката. Родил
се зт мотант, направила го влтдннт,
влазям. Влазям в деБел.
влак1. Изпускам (изпущтм)	/ изпусна
влака. Изпуснало вл!K!, Изттрзтвам
/ изтърва влака. Пропускам (пропущам)
/ крокктoа влткт.
влтн2. Пр-нартх през нуюмджлйсни злтн.
зланно. Без дт ми падне влакно от глтватт.
Вися ит влакно. До влакно . Нт злакно.
Н-' падт / падне влакно от главата ма.
На злтнио. Ни<то> ит зланно. От
влакно втлмо. От злтнио руно. От
зла1ио<то> кросно. Пртвя от влакно
руно. Празя от влтни-т- нросно. Цепя
влакното <нт две>.
власт. В' пълна злтст.
влача. Влтчт въжето подире си. Влача
-палнатт си до дез-тт рода. Влача
подире сл като съдран цървул. Влача си
въжето. Влтчт си жавотт. Влтчт си пояст.
Куче' злачи, <днаи няма>. Куче м—
злтчл. Къде ходя, брана влача. Нт
ктл-то ктмтиа влачило. Нтлъл маш
дупка зт с—Б— и ои такст елтуе, С трън
да влачиш нямт какво (що) дт зантчиш.
Сянтл мътно дере го е злтчлло. Сянтл
<че> дяволт го влачи зт ушате.
влача се. Влача се в опатнатт. Влтчт се
нтто сянкт. Влтчт с— по тктлт. Влача се
по корем. Влтчт се по кор-м и по лакти.
Влтчт с— по умт. Влачи мл с— опашната
влтчт се. Като мъгла Без зяттр. влачт с-.
Като пр-битт змия, влтчт се. Като
пребито нуч—, влачт с-. Ктто пребито
псе, влачт с-. Ктто <сиатл> ч—рзт.
влачим се.
влашки. Влашка престнлнт. Влтшнл цига¬
нии. Ктто златни цлгтиин.
влека. Влека си въжето. Влека си дните.
Влека си живота. Влека си пояса. Влече
ме мттиатт. Мъгла м- зл—ч— по зелено
усое. П-д плявата в-дт вл—кт.
влека с—. Влека се нтто тиoка Влект се по
корем. Влече ми се опТлкттт.
влект ' с-. Ктто пр-Блтт змия, злент се.
Ктто пребито нуч—, ел-нт се. - Кат©
пребат— псе, влект те.•
влизам. Влазт пттна, излиза гтсна. В
(от. през) Едното ми ухо влиза, от другото
азлиза. Влазтл и в сито, и рел-го, Влиза
ли ма в работата. Влиза ли ти н-що.
Какво ми слиза з джоба. Ктнв- ми слл-
зт з кетлита. Ктнво ми злнзт <меое> в
работа <та>. Много мл слиза в джоБт.
Много ма слиза в а-таята, Много ма
злазт з работата Не ма злаза в джоба.
Н- мл слиза з к-сията. Н- ми злиза з
работа-Гта^ Не мл влиза в тыЕталте.
От —диото злизт. от другото излиза.
Оттук злазт, -тттм излиза. С нуче з
чувал влизтл лл си. У всякаква боя
зллзам. Що ми злиза з
влазтм. Ктто Мехтероитта свлии, вли¬
зам.
влизам / вляза. Влизам / вляза в трхивата.
Влизам / вляза в ттм-тф-ртта, Влазтм /
злязт в Батт. Влизам / вляза в година.
Влизам / злязт з гребЕИ. Влизам / сляза
з гаоба, Влазтм / зляза з грях. Влазтм /
сляза в дж-Ба. Влазтм / зляза в дирите
(диаита), Влизам / злязт в дулата
Влазтм / зляза з жазотт. Влазтм /
зляза з ктптнт. Влазтм / сляза в клопк!
<тт>. Влизам / сляза в кран. Влазтм
/ вляза з мрежттт (мрежите). Влазтм /
вляза в огтия. Влазтм / сляза в очи<гe>
(в окото). Влизам / зляза з пеша. Вли¬
зам / зляза з положени—то. Влазтм /
сляза в правия <път>. Влазтм / зляза
з примката. Влизам / злязт з примните
(примката). Влизам / вляза в пътаВли-
зтм / зляза в ртботт. Влазтм / сляза з
разрез. Влазтм / влязт в р-лслте. Влазтм
/ вляза з ролята. Влазтм / вляза - з ро¬
лята сл. Влазтм / влязт в руслото. Вли¬
зам / сляза з ръце. Влизам / зляза з
аыцеге. Влизам / вляза з сила. Влизам /
влязт з см-тка <та>. Влазтм / вляза
з <<гrpaнацаге нт> историята. Влазтм I
зляза з строя. Влазтм / вляза в сърце¬
то. Влазтм / сляза в тон. Влизам /
злязт в устатт. Влазтм / сляза з чуждо
ухо. Влизам / сляза вътре. Влаза ма /
злезе ма бртмбтр в главата. Влиза мл /
влез— ма бртмБтр з чутуа!T!. Влазт мл /
злез- ма Бтлха в ухото. Влиза ми /
злезе ма в антла. Влазт ми / зле¬
зе ма з главата. Влазт ма зле¬
зе ми в	оу<<ге>. Влиза ми /
зл—зе ма в работата. Влиза ма /
злезе ма в сьpце<<тo>. Влазт ми /
злезе ма в ума. Влазт ма / вл-з— ма
дявола под кожата. Влизам / сляза
560

като и кръчма. Влизам / вляза като в
небрано лозт1 Влизам / влязи като в
небран' лозе2. Влизам / вляза като
и хан. Влизам / вляза като трън в
очите. Влизам / вляза между хората.
Влиза ми / влтзе ми муха и главата.
Влизам / вляза ни вълка и устата. Вли¬
зам / влязи под венчило. Влизам / вля¬
за под кожата. Влизам / вляза през зад¬
ната врати. Влизам / вляза пртз комина.
Влизам / вляза и котка в чувал. Влизам /
вляза у люде. Влизат ми / влязат ми
бръмбарчета в главата. Събувам си /
събуя си обувките и влизам / вляза.
Събувам си / събуя си чехлите и вли¬
зам - / влязи.
©любтн. До уш)<пт>.влюбти /в 1 знач../.
аляза. <Аао ще> и свинка и джамия ди
влезе. <Ако ще> и евния в джамия
да влезт. В главата ми вятър влязло.
Влезт ми и главата. Влезли ми са дя¬
волите. Влязла е змия в кесията ми.
Влязла ми е главата в mсрбиmа. Вляз¬
ло <а> ми е и кръвта. Влязъл и лозето
и иръждн ст ни гроздето. Влязъл ми е
въглен в кнлеца. Влязъл на попи в джо¬
ба. -И в морето да влтза. па сух ще из-
леза. - Изуй се и влез. Кщ^г^<<Г1^^> влтзе
свинка в джамия. Мокър и бъчва ди
вляза, сух це изляза. Нт щял мъртвия
да влтзе в рай. Ума ми е влязъл в кра¬
ката. Хитрит. лисица влтзе и стъпица
и диттт нозт. Щт влязи кит' у бабини си.
Ще влтзе риба и серже<то>.
влязи-м Дн ти нт елязии в къщата чужд
гвоздей.
вмъквам се / вмъкна се. Вмъквам ст / вмък¬
ни се под кожата.
внимавам. Внимавай в картинката.
внимание. Вземам / изтма под ииииaннт,
вода. Бия водата и хаван. Бия водата да
пусне масло. Бия водата. зн ди изкара
масло. Бия ст като вода о бряг. Блъскам
ст като < мътна i> иода о <в> бряг.
Буря и чаши води. Бухам ст като вода
о Оряг. Бъхтя ее кат' вода о бряг. В
<с) <ецна> капа. вода бих удивил. В
(е) <една> лъжици води бих удавил.
Видела вода свекървина риза. Вир вода.
В къщи вода ли извира. В морето и лъ¬
жици вода нриmурпи. Вода бродя, жа¬
ден ходя. Вода газя. гладен ходя зн
тебт. Вода газя, жидтн ходя. Води гле¬
да. за огън приказва. Води за водени¬
цата. Вода не давам ца пит. Води носи.
Sojee-<Ta;> го 'тнтсла. Вървя но водата.
Гола вода. Гори и води. Да идтш на ба¬
ня и ца си носиш вода. Да 'тидеш на
баня и ца си носиш вода. Ди стане сол
и йода. Да те нртвтдт през водата и ци ти
нт дадт вода. Дн тт нртвтдт пртз рткит.
и ца ти не дицт вода. Ди те прекара през
дтетт води и па ди ти не даде вода да
нитш. Докарам/докарам вода от девет
воденици. Докарвам / докарам вода ог
деитт дерета. Докарвам / докарам вода
от дтеетдтстг и деитт реки. Докарвам /
докарам вода от дтетт кладенци. Докле
дойдт иитиртmс от води. Донасям /
Д'нтси йода ог деитт дерета. Донасям /
д'нтса в'ца от деветдесет и деитт ртаи.
Донасям / донеса вода ог девег кладен¬
ци. До шт гики. зи вода. Дръпва ми се /
дръннт ми се водата. Дръпнала си во-
дити. Дупка във водата. Държа го като
води и штаи. Държа нарй кито чувал
вода. Една вода ни носи. Жива вода.
Жълт като керемида във вода. За води
отишъл и вода нт пил. Зарекъл съм се
ца не пия вода. Знае ли свиня ци пие
из Оъкел води. Знае свиня кладенчова
вода. Излизам / изляза отгоре капо
зехтин Сад еодеАтаТС „ излизам /
изляза капо зехтин отгоре. Излизам /
изляза сух от - (из) водата. Измъквам
се / измъкна ст сух от водата. Изпих
си водата. Изтекли ми т водата. Искам
ца изкарам масло от водата. Камък <а>
да стисне, вода ще пусне. Камък ца хва¬
не, вода щт нуинт. Като вода на бър¬
зей. Като води под плява. Като дит
капки вода. <Каго> по вода. Капо
нопартн и вряла вода. Кат' риба във
води. Като (колкото ) <сеегена> вода
в яз . Като чт (сякаш) мт обляха със
вряла йода. Капо чт (сякаш) мт поляха
със студена вода. Капо чт (сякаш) ме
попариха и вряла вода. Колко води из¬
тече. Колко от кимик вода. Колкото
(аиго) магаре от клидеиктвa води. Кол-
асm' ртшего вода. Коя вода го носи.
Краката ми да мие, водата ми (им)
да пие. Краката му дн мия. водата <ии>
ца пия. Кръсти, водо. свекървини риза.
Ловя риба и мътна вода. Масло над во¬
дата съм. Минавам / мини пртз 'гън
и води. Минал пртз отън <и еода>.
Мишка вода. Много вода изттчт. Мно¬
го вода цт ци помине. Мътни вода мт
носи. Мътя в'дата (водите). На Онла-
митт води носи. Наенжцам / навадя
води от дтвет дерета. Наважеим / на¬
вадя вода ог дтвет кладенци. На вода.
Ни водата малко вино турям. Инвръ-
щам вода във воцеинцama. Наливам /
нилтя вода и мелницата. Наливам води
и решето. Наливам вода в съд бтз дъно.
Наливам / налея вода във воденицата.
Направих дупка във (ни) водата. Напра¬
вим / направя на сол и вода. На cвиип
кладенчова вода. Нт давам и вода да
пит. Не зная да цнм на - <тдао> магаре
вода. Не иска ни хляб. ни вода. Не
млатй вода но чу—ура. Не мота да кип¬
на вода на малкия пръст. Не мота ци
полея <иода> ни малкия пръст. Не
36 Фрaзеолотиктн речник, г. 2
564

. мотв да <со> напия нодз нз милкии
пръст. Но съм пил заморен води. Ни
вода, ни кикелпн-• Нося вода. Носи води
а морето. Носи вода от довот доротз.
Носи вода от деветдесет и денет реки.
Носи вода от довот кпздонни. Носа в
(с) рошото нода. Няма ди изври води.
Облини мо / облое мо вряла вода. Обли¬
вам / облои с арилв водя. Обливам /
облоя със студена водв. Отбири ли <ти>
свиня от кладсннови води. О' друт кла¬
денец вода съм нип. От одни рока писм
вода. От къмъки вода що пзсппса-. Още
нт о дошел до аодатз, гвшп събува.
Парите токат кито нодз. Пия води от
извора. Пии води от кладенеца. Пих
<одна> студона вода. Пих чаши сту¬
деня вода. Плувам а нечшш ноди. Плу¬
вам в каеп ноди. Повяхнал като аърби
вън водя. Подливам / подлея нодз.
Подливам / подлой вода под ротожз-
'-. Под пляввти нодз алека. Под пли-
вата води прокарвам. Под сеното води
подлиням. Под сеното иода прокарвам.
Под кпам-т- вода звлинам. Под сли-
мвта нода прокврнам. Пожълтил като
керемиди аън води. Поливам / полея с
врилз води. Поливам / полея със сту¬
дена нода. Попарвам / нонвра <аите>
с врилз вода. Пор-змив-м / пораз-
мътя нодати. Потекло о по вода. По¬
тих от водата, по-нисък от тревата.
През вода то провел и вода му но дзл.
Проз водата съм минал и нс съм со
нвмокрил. Проз донот води студени.
Проз море то прокзрва вода дв не писш. -
Прокарвам / прокарам жаден през во¬
дата. Промининам / премини през огън
и вода. Преминал проз отън и води.
Проумява ли <ти> каини от кладен¬
чови нода. Разбирв ли <ти> свиня от
алздсниевз водя. Рззмътз-м / размътя
водата. Свота водя ненапитз. Светеля
вода нен-пита. Светих водити. Соленя
вода да те адо. Станах сол и вода. Стор¬
вам / стори вода да не го умивв. Сякаш
вряла водя мо попари. Токи по водя.
Тиха вода. Тръгвам 7 тръгни по водита
(водито). Хващам / хнани риби а мът¬
ни води. Хвърлим / хвърля соркмо а
мътна води. Ходя по нодатз. Чорпи вода
а (с) решето. Чисти вода ненапитз. Чукам
водит- а хаван. Чуким вода<та> а хаззн-
чс. Що протече вода и ни моят- во¬
деница. Яла гъски лод и пили тъска
зодв.
нодз. Квпивни капка, вода няма,
водач. Камилкап водач.
воден. Водон дявол.
воденица. Баща ми мо направил във во¬
деници. Баща ми мо привил ни аоденпнз.
Бр-д-га ми с поболяла нт нз воденица.
Бързам като на воденицата долния
камък. Вдигам / вдигна ведоницаги.
Води за воденицата. Воденицата моли,
нищо нс -смили. Док-рввм / докарам
водя от девет воденици. Дрънкам кв-
то на- но денниц-; ттз> кречеталото.
Дрънкам квго < празна > воденица.
Дрънчи а-по <нризнa> воденици. За¬
бърквам сс / забъркам ст като куче нз
(аъа) воденица. О-то <нризнa> во¬
деница, Кълцам си зъбито <азге праз¬
ня воде:нща>. Моли ми ведонпцаг-•
Моля като <нрззнa> воденица. Митам
кито куче аъа воденица. Много думи
ни нодоницв <бпвaт>• Много лак-р-
дпи на воденици <бпвит>. Много при¬
казки нз недeнIщн<тa> <бивит>•
Мърдам со кито на воденицата дол¬
ния камък. Ни воденици. На аоденпн-
пр-нон. На воденица съм ст родил.
Н-връщам водя във аедонпц-та• Нвпп-
зам / налея водя вън воденицата. Нами¬
рам сс / нимора сс като кучо ни водени¬
ци. Но ст намираш у' башпнати си во¬
деница, Нямв дв обърне кол- на воде¬
ници. Обърквам се / объркам ст квге
кучо вън воденица. Празни воденици.
Разбързал съм се кито долния кимък на
воденици. Разхленчвам се / ризхлопчи ст
като празни аедонпна. Родон на (във)
воденици. Сбърквам сс / сбъркам се
като кучо ни (аъа ) воденица. Сложих
воденицата. Снох аеденинзтз• Тропам
кито празни воденици. Устата ми са
кито воденица. Хлопам квго воденици.
Ходил съм барем два пъти ни водени¬
ци. Чудя со в кон воденици да <кп>
сипа <кигетo>. Що протече вода и
нв моята нодоницв,
воденичар. Като аодоничзр. О-то водени¬
чар с гюрултия и ^^3^ <Кой> ще
изпъди воденичаря и ще изпъди някой
воденичар.
воденичарски. Брада наркав, тлвзв иодони-
ч-рск-. Дрънкам аате <ведонпиapcкк>>
кречетало. Квпа има царскя, амв глвза
аодтнпиирск-. Като аоденичзрккз миш¬
ка. Като <ведонпиapcкo> кречетало.
№^-3^3 съм ст воденичарски дъ¬
щери.
воденичен. Връзвам / аържа воденичен
к-мък. Квто воденпитн к-мък нз врята.
Моли квто воденично кречетало. Окаи-
звм (окачам) / окича ведонпион квмък
на шията. Окичвам си (окичим си) /
окачи си воденичен кимък <ни тшята^
Пвдв / пвдно <недонииeн> камък от
търби ми. Пада / падне <ведонпиeн>
камък от площите ми. Пада / пздно
<водонпиeн> камък от рамоното ми.
Свяли сс / св-ли сс < воденичен > ка¬
мък от гърба ми. Свали се / свали ст
<водов[ииeн> камък от плещите ми.
Сваля се / сваяп се <ведонпиeн> кв-
562

мтк от рам-иете ми. Смъква с— / смък¬
не се <^г^с^д^ена^1Е^^> нтмън от гърба ми.
Смъква се / смыки— с— <водеoауeн>
нтмтн от плещите мл. Смъква се / смък¬
не с— <еод-ничен> нтмтн от ртмеоете
ми.
зодя. Базолл лл водиш. Викам бтбт да сода
нризолтно. Води гл нтто пчели. Води
си мтгтрето. Водя зт носа. Водя зт по¬
водите. Водя зт юздите. Водя за юла-
ра, Водя к-астoт, Водя сметна Водят
ме от сз—ти крЕпни. Водя хорото. Же¬
ната. м- вода зт езинт. Ктнзи ли сеа¬
тов- още ще мл зоди. Кон водя, пели
ходя. Ктд- (нтд—то, дето) ходя. орли<те>
водя.
водя с—. Води ми се тнтлт. Водим се нтто
Баг-лткл просяци. Водам с— нтто слеп¬
ци. Водим с— нтто Ханко и Додьо. Во¬
дя се по антлт. Водя се по умт. Ни се
води, на се нара. На с— зоди. ни с— т-рт.
30-0—0. К-й ти ртзбара от зо-нна музика.
Колкото магаре от военит музика. Нт
зоеинт нога.
зозя с—. Возя се иа нечия кола. Нт дзе
магарета искам дт се возя. Н- с— возя
ит ття (тактет) кола.
вой. Надавам / итдтм вой.
вой. Д- звезда<те> сой /в 3 зитч./.
война Пуилу-таа зойит. Студена война.
сойот. Нт живот и смърт. зойит /в 1
знач.7.
войска Г-и-ртл Без з-йсна. Карам хила¬
вите ит войска. Развързал съм ктто ли¬
сицата войската.
вол. Вола мл езика изптсъл. Вол Б-з рога.
Вол и кон. Волозет— у паотото. Вол
отад—. Базол с— зърна. Вол отиде. нра¬
ва с— върна Впрягам / зпаегит колата
пр—д воловете. Дт зтнолам вола, дт
направим сБорт. Дос-га се е наял л кой¬
то сл е загубил золозет-. Д-с-га щях
да азпаоти кон л зол. Зинтл съм нтто
недоклан зол. Ктто зол. Ктто сол ит
празни ясли. Като т-л- под вол. - На¬
дула с— жаБт да надмине волт. На въз
золовег—. нл з телците. Орала мухата
на сола на рогттт. От —дин зол сакам
две ножи. Отели ми с— золт. Подмятам /
подметит жр-бе под волт. Сл-д нтто
изядох волт, опттнатт му лл дт оттази.
Стари са на баща та золоз-гЕ. Тегля се
нтто зол ит ж—глт. Теле отишъл, зол
с— зъритл. Г-ле с— р-дал, 'вол умрял.
Тражт под воло теле. Търся под золт
гелЕ, Щ— те науча кан с— ор- с -дан вол.
зоиозца, Слаби ми ст воловците.
волсни. В-лсни —зин.
зоoещаца, Душт зоиЕшаците дт прася та¬
мян.
зов—я. В-и-ят ма зтБате нт мляно. Воне-
ят ма устата на мляно. Дулттт му зо-
иее- на бъчва.
зоня. Воня ме носи. На лук ял, ил на лук
вонял.
зопающи. Глас <£отпо:ща> в пустиня,
зостн. Дт нямал- зостк в ушит- сл. Н- ма
е чист востна
зошЕИ, Вощеит сз—щ да ти занесе,
воювам. На живот и смтрт, воювам
/ЗТЗ 2 знач./.
впечатлени—. Оставам - / ©—тана е впечатле-
ние<то>.
зпизтм / спля Впивам / зпая очи. Впивам /
зпия поглед.
зпиктзт ми се. Гластл ми се зпиктвтг.
спирам / зара. Внлрам / впра очите си.
зплнтам / вплета Вплаттм / вплета в мре¬
жата (мрежите) сл. Вплитам / зплетт
з примните ся.
спрягам. Впрягам одзе, отри.
впрягам / . впрегна Впрягам / впрегна в
колесницата Впрягам I впрегна пред
золовете. Впрягам /впрегна пр-д но-
иете,
спрягам се. От една страна —е впряга.
спрягам се / впрегна се. Впрягам с— / впрег¬
на с— з същата колт. Впрягам —— / зпр-г-
на се в хомотт. Впрягам се / спр-гот се
в ярема.
зпулзтм с— / зпуля се. Впулвам с— / зпу-
ля с— з тазтит.
вра Вра сл гтгатт. Врт сл главата. Вра сл
ност.
затбец, Плтша врабците.
врабче. Ктто зртБч—. Мтхтм опашка зт
врабче. От зртбч— мляно. Пущами (пус¬
на ма) / пусне ми господ п—ч—ии зртб-
четт. Щ— отнтснт главата <атг- на
ертбче>. Ще отрежа глтзатт <ктто
на ертбч:>.
враг. За зла врага Кой зртг т— довлеч-.
П-тня врага до ваТг!. Хвтщтм / хвант
врага зт иогт. Хзтщам / хзтнт врага
зт ност.
враг. Н-м-р едно, враг /в 1 зитч./.
срана Бяла затиа. Вардя нтто сраната
горния сноп. Врана кост да ти не носи.
Де<то> да отад- зрант, зсе (с—) ' по¬
срана. Де<то> иде зрант, зсе (с—) по¬
срана. И . хтлт, и врана. Ктто врана за
крыв. По бесиат— срани. По иеБ-тни-
те зртии. Сночллл нт мене и хтлт, .и
врана. Грамп-сетм зрант зт гтрга.Чу-
етм нато вр!т^а^!^т^;> горная сноп.
зрт с-. Вра се, дето не ме сеят.
врат. Висвам I висна на сртта. Висл ми
иа вратт. Влся иа врата. Вртта му нтто
на Битолтал просян. Дт (ще) ми духа
кои зт (зад, но) врата. Държи ма вратт.
Зтеизтм / зтзия зрат. Зтптлеам / зт-
птля сухт шума на врата. Застъпвам / за¬
стъпя мачешна зтд зрттаИззивтм / извая
вртта. Изкривявам / изкривя зрат. Изк¬
ривявам си/изкривя сл вратар на врата
са имтм очи. -. . Като . воденичен нтмън
563

на ирита. Коги стани въгленар <и>
кога му почерня ирита. Коги стана - иъг-
лищар <и> кога му почерня врати.
Кога<то> си видя врага <бтз огле¬
дало>. Коля откъм врата. Кривиам /
кривни ирит. Кривя си врата. Кърша ирит.
Мирише ми 'щт врага ни гайдн. Мя¬
там си (мягеам си / метна си) иъжет'
Сн ерата>. Мятам си (ияmвии си /
иеmиa си) примка - на врити. Навеждам /
наведи врат. Навеждам / наведи врата.
Нививии / навия врат. Навивам / на¬
вия врата. На врати му цеш намериш
и от Бъдни вечер от меда. и оп Велик¬
ден от' яйцт—о. Навързвам ее / навър¬
жи ст на враги. Нажегил ми ст е врага.
Ннкриипвaи / накривя врат. Наложил
ирит кито Онг'леан просяк. Напърк-
вим / ииmъркии ирита. Нахлузвам си /
нахлузя си въжтт' на врата. Нахлуз¬
вам си / нахлузя си прима. ни врага.
Не но ирит. а но шия. Обесвам ст /
обеся ст ни врата. >кaквни ст (окачам
ст) / 'кача ст ни врата. Окачвам си
(саикaи си) / окича си въжето Са ири-
га>. Окачвам си (окачам си) / окача си
примка на врати. Отпускам (отпущам) /
отпусна враг. Псдвнвaи / подвия врат.
Подлагам / подложи врат. Понитърк-
вам I nснamъраaи врата. Почесвам ст /
почеша се но врати. Превивам / превия
враг. Превивам / превия врата. Пре¬
кланям / преклоня врат. Прекършвам /
прекърша враТи. Премятам си / премет¬
ни си въжето ' ни врати. Проточвам /
проточа враг. Свивам / свия врат. Гвн-
вни / свия врага. Седнал му е дявола
ни врата. Скланям / склоня врат. Скълч-
вам си / скълчИ си врата. Скършвам /
скърши врат. Слагам си / сложа си въ¬
жето ни врага. Слагам си / сложи си
примки нн врати. - Снемам / снеми враг.
С патерици и е ' дисаги на врата ди тръг¬
неш. Стъпвам / стъпя ни врата. Сгро-
шаеам / строша врата. Стяга ме / стегне
ме яката около- врата. Счупвам / счу¬
пя врата. Счупвам си / счупя си вра¬
ти. Сядам / седна ни врати. Тръгвам /
тръгна по врага си. Турям си / туря си
(турвим си / турни си) въжето ни врати.
Турям си / туря си (турвам си / турни
си) примки ни ирити. Увисвам / увисна
на ирита. Улавям / уловя зн врата.
Хваща ме / хвант ме чумата зн врага.
Хващам / хвана зн врата. Хвърлям се /
хвърля ст на врата. Чтрви ми ст врата.
Чтши ст по врата. Широко ми т около
врата. Щт извия врата аато на <птпрсв-
ско> пиле. Яйцт ин се пече ни врати,
врата. Баща му няма врата. Бия и отео
ртни врати. Вися ни чужди врата. Вли¬
зам / влязи през задната врата. Врат.
във врата съм. Дн зарежем ни вратата.
Завирам си / завра си пръст. между
вратата. Загубили си булката брадвата
зид вратата. Загубили си булката чт-
ряслото зац вратата.	Зад вратата й
печурки никнат. Затварям / затворя вра¬
тата (вратигт). Затварям / затворя вра¬
тата (вратите) под носа. Изхвръкеам /
изхвръкна из (от) вратата. Като ттле
пртд (в) шарени врата. Минавам / ми¬
на пртз задната врага. Нн вратата. Ни
вратата мандалото, ни църквата кле¬
палото. Намажй вратата със зехтин
дн нт скърца. Намерила булката брад¬
вата зац вратата. Намерила булката
метлата зац вратата. Намерила бул¬
ката секират. зад вратата. Намерила
булката черяcл'-с знд вратата. На църк¬
вата пред вратата цн те видя. Ни чужда
врага съм. Нашли булката брадвата
знд вратата. Нашли млада итвтcma се¬
кира зид вратата. Оставям / оставя
отворЕни врати. Отварям / отворя вра¬
тата (ври-и-е). О- ири-и-и. От иритипи
за краки—а. От задната врити. Откривам /
открия вратата (вратите). Показвам ' /
покажи вратата. Псcсчвни / посоча
врнтати. Потрепвам / потропам нн
иткня врага и nстрспвим /nоmрспии н.
вритити1. Погропвaи / поmрспaи ни ври-
пнти2. Похвалата зид вратата. П'хл'п-
вам / похлопам ни иткнп врага и но-
хлопеим / похлопам ни вратата1. По-
хлопвам / похлопам ни вратата2 (ера-
ти-т). Почуквам / почукам нн нечия
врага и почуквам / почукам на вратата1.
Почуквам / почукам ни вратапа2 (ера-
титт). Пртд вратата т. При закрити ера¬
та (врати). Пъхам си (пъхвам си / пъх¬
на си) пръста тим, етто скърца вратата.
Разбивам отиореин врати. Разтварям /
разтворя вратата (вратите). Сякаш чт
не т имал къщи. ни врати. Тропам ни
иткнп врага. Тропам ог ерата ни вра¬
та. Тропам по вратите. У Оащи си врати
видял ли си. У вие врати няма ли. Ходя
но чужди врати (врата). Хлопам на
иткнп врата. Хлопам ни вратата (вра¬
тите). Хлопам от врага на врати. Хло¬
пам по вратите. Чукам ни иткнп врага.
Чукам на вратата (вратите). Чукам от
врата на врати. Чукам но вратите. Щт
дойде слънцето и пртд нашата врати,
вратичка. Оставям / оставя <отисртнa>•
вратичка. Пртз задната вратичка.
вриmинк. Нт струвам цн си подпреш врат¬
ника и иеие.
вратовръзка. Окичвам (окачам) / 'кача
иритоеръзкитн.
вратца. Излизам / изляза из малитт иритца.
врaкииoкн. Жено врачанска. Назад т вра¬
чанската гюрултия.
Враца. Кога е горЕло Враца. Ходили Цица
на Враца.
564

нртд. Вред то търсих, попе, сздо у вис но
ходих. Прани му се, че арод пилци ст
идат. С лъжица мод иским да подсладя
вред.
ароким. Ни ми врека, ни ми ароа-.
нромо. Боз вроме. В ниодно времо. В (по)
никое нромо. Во врома оно. Вроме ми т.
Времето хивня капян. Доброто старо
време. До нромо. Догодина по гева аро-
мо. Дойдо ми времето. Едно аремо.
За нромо. Изменазвм се като проз мир¬
та времето. Изял съм си ума в гладното
<нреме>. Имам си вромоге• О-то аег-
ка ни зло нромо. Ооо време с. Кой знио
от кои артмона. Монязам ст а-ге проз
мирт- времето. Минива ми / мине ми
вромо'о. Миняз-м си / мини си вре¬
мето. Минало щиру ароме. Нв аро-
мото <кп>. Нв кой <яи> цвр време¬
то. Накрай времо. Нв шаедр-лпго от
времето. Не съм зв времето си. Ни в
туй, ни а онуй време и ни в (по) пев-. ни
в (по) онова ароме. Никое <си> време.
Някоо <кп>вpeмо. Нямам вроме. <.Ос-
гинaл>ег <нромото на> дяда Адам
<а>. <Останал> от времето на дяда
Ноя. <Остинал> от <дядово> ада¬
мово нромо. От време оно. От <дя¬
дово> адамово времо. Отживял съм
си нромото. От коо нромо и от кои вре¬
мена. Откр-И нромо. От незапомнени
времена. Почели нромо. Проди аремо.
Преминавам си / премина си времето.
Преминало щ^у ароме. Проспивам си /
проспя си времето. Свил съм се като
аогаи ни зло ареме. С време. С време¬
то. Свършвам си / свърша си времето.
Убивам си / убия си времето. Утро
по това вроме. Хи-щ- ме / хаино мо
времето.
вретено. Няма була аротоно. От три буки —
дно вротонз. То, мъжо, вротено.
вретище. Днито не са се събрали у аро-
тише.
вривам се / врина се. Вриввм се / врини сс
а отън.
Връбница. На Връбница в сряда.
връв. Измъквам сс / измъкна со като
мокра арън. Изнизвам се / изнижа сс
като мокра връв. Изсунзвм со / гасна
со кито мокра връв. Изхлузвам се / из¬
хлузи се квто мокра връв. Но съм до¬
стоен дв развържи вървито.
връзвам. Една пара дни пъти връзвам.
Едан<та> пара в довот зъзола аръз-
зим. Нв дво ясли <кп> връзвам коня.
Цъфтя, <па> но връзвам.
връзвам ( вържа. Връзвай' / аържи го на¬
късо. Връзвам 1 вържи бикз зв ротята.
Връзвам / вържа воденичен кимък.
Връзвам / вържа гп-ваг-• Връзвам /
вържи го на пръСт. Връзвам / вържа
дн-та крвя. Връзвам / вържа дз-т-
крви на едно. Връзвам / вържи езика.
Връзвам / вържа коавп. Връзвам / вър¬
жа кост. Връзвам / вържа лоИ. Връзвам /
аържв накъсо. Връзвам ' / вържа на праз¬
ни аспп• Връзвам / вържа на ясла. Връз¬
вам / вържа ръцоте. Връзвам си / вър¬
жа си езикя. Връзвам си / вържи кп
езика на фльонта. Връзвам си / вържи
си конете (коня). Връзвам <си> / вър¬
жа <си> коня ни дно ясли. Връзвам си /
вържи си ръцете. Връзвам / аържв с
памучен конец. Връзвам / аържи пене-
аe<то>. Връзвам / вържи поноапи.
Връзвам / вържи чернен тордин на шия¬
та. Връзвам 1 аържа черна кърпа <нз
главатар Но връзнвм / нържв кусур,
Но връзвам / вържа мвхини. <Още>
но знии ди си връзвам / вържи гащите.
<Още> но мога дв си връзнвм / аържи
твщито.
връзвам се / вържа се. Езика ми сс зръзни /
нържо.
връзка. Но съм достоен да вържи връзките
нв обувкито. Не съм достоен да развър¬
жа връзките на обувките.
врънаипо• Нв старо дупо зрънаапо.
нръсни^. Връснпк с боппго орли.
арътзам се / арътня се. Врътна ми се ! врът¬
не ми се торся.
връх. Вдигам / вдигна аръх. Взомам / взе¬
ма връх. Държа се на иглен връх. Оол-
аето иглон аръх. Колкото на игла<та>
аърхв и колкото на връх игла. <Нз
зърхаа> на езика ми е. Ни на връх игли.
TПИ^т^;е> на иглен аръх. От аърхз
до потите. От върхи откъснат. Срал съм
нв джамията на аърха. Удържам 7 удър¬
жа връх.
връхлетя. Бягахме от зчпи, аръхлетяхме
нв тюмрюкчия.
връщам. Но връщам думата.
връщам.. С празни ръце, връщам /в
3 знач./.
връщам / върни. Връщим / върна то тъп¬
кано. Връщам / зърна думи. Връщам /
зърна живота. Връщим / върна жълти-
^'3. Връщим / зърна кптаипи. Връщам /
аърнв колелото на историята назад.
Връщим / зърни на земята. Връщам
зърна обущата. Връщам / зърни роч.
Връщам / върна с лихвята '(пихвиге).
връщам сс. Котито ти отин-шо, аз се връ¬
щах. Ти дото отаваш, вз оттам се връ¬
щам.
нръщим со.-С прязни ръце, нръщ-м се
/н 1 и 2 знач,/.
нръщим ' сс / аърнв ст. Връщам се / върна ст
н сгреи• Връщам се / върна со и боз
цървули.
вря. Ври ми Задники кисело. Вря и кпни.
Кръвта ми ври. Н- дъното зрял и ки¬
пял.
врязвам се / врежа се. Врязвам се / арежз
565

с— в паметта. Врязвам се. / зр—жт с— з
сырц-то. Врязвам се / вр—жа се з умт.
врял. Врели неаиn—ли.Врил в голямо и мтлно
гтрн—. Врял и напял. Ктто попарен с вряла
зодт Ктто ч— (сянтл) м- поляха с зряла
зодт. Като уе(тяаaл)ме попариха с зряла
зодт. На зрела. нл кипели. Облиза м- /
обле— ме ерялт зода. Обливам / облея
с вряла вода. Поливам / полея с зрял!
вода.- Попарвам ( п-птаи <ктто> с
зряла вода. Правя се - ит зрял ночтн.
Сякаш зрялт зодт ме попари.
зряло. На вряло, на кипяло.
все. В глтватт мл вс— тоз зяттр в—е. Все
гртд ни Бъхт—. <Все> -дна стона. Все
една<та> си зная а едната си зная.
Вс— едно ми —. Все е мтлно ит попово
око. Вс- и 30. Все туй лайно съм. Д-
-тада, лельо. вс— (сС) ме Бият. Де<то>
да -тад- врант, вс— (сЕ) nотатoт. Де<то>
иде врана, вс— (сБ) посрант. Едното ми
око вс— насън гледа. Ко-то куче ме е
залаяло. зсе е побесиило. Което куче ме
е ухапало. вс— е поб-тнило, Окото ми
зсе гл-да. От вс- сърце <и дула>.
С зсе глас.
всичкия. Не съм с еиачаии си <ум>. С
зтлчаии си <ум> ла съм.
всмуквам / всмуча Всмуквам / всмуча с
майчиното си мляно.
вся. Вс— и BM.
всякая. Всиааи зсячаиа.
всякна се. Всянит ми се дула. Всянит ма
се м-сечаоттт.
всячина. Всякая всячина
втасам. Всичко Мтра втасала. Втасал ма
гтза зт Боб, тт зт леща. Вттстх я.
втори. Вторт природа. Втора петли. До
второ праmеитвие. Измествам (изм-стям)
изместя на втора плти. Изтласквам /
изтласкам на втори план. Мантвтм /
минт на втора план. Нт втора план.
Нт втори план стм. На второ прате-
стии—. Оставам / осттнт на втора план.
Оставям / оставя на втори- план. От
(през, чр-з) вторт аъатt* От вторт ръка 2.
По втория начин. Поставям / поставя
на стори плти. Свиря втора цигулка.
Стоя на втора плти.
вториин. Роден в (у) ч—р-н вторник. Р-дал
стм с— в (у) черен зторилн.
вгр-тт. Заспал Дейно, втаетло го. Умрял
Дейно, зтаесл- го.
втривам се / втрия се. Втрисам с— / итрия
с- нато нтлпте бти в халядо.
вуйчо. Вуйчо владика.
вулиа. . Циганскт зулня.
зурт. Вура тута.
вчера. Ктто че лн <вчера> съм ял и пал
<зтедаб>. Който вчера умрял, днес
пишман станал.
вчЕртш—o. Вч-ртлио лтйно. Н- стм вч—-
рашен.
зчетеорявам се / вч—твори се. Вчeтв-аивтт
ми се / вчетворят мл с— очите.
въвирам / въвра. Въвирам / втира в коза
рог. Втеарам / зтвра в кучешка гъз.
Втвартм / въвра в кучл гъз. Втвирам !
втерт в машт дупка. Въварам / втерт
в ност. Втвартм / въвра в ност фитили.
Въвнртм / въвра в очит—. Втварам ?
зтврт под носа. Въвирам са / въвра са
гагттт. Въвирам сл / зъзра си глтвттт.
Въвирам са / въвра си ност. Въвартм се /
втвра с— в устата на вълна Въвирам се /
втвра с— в устатт на звяра. Въвирам си /
втвра сл муцуната.
въгарец. Имтм въгарец (зъгтреи) в задни¬
ка сл.
въглен. Бял нтто въглен. Влязъл ми е въг¬
лен в калецт. Гася въгл-нт. Добр- ми
— като ртн нт въглени. Дърпам въглена
нтм своето яйце. Ктто на втглл—<и>.
Птднт нтто на еъгл—н. Пена с— нт въг¬
лена. Понрнт въглен. Седя <нато>
на въглена. Г-гля въглена нтм своето
яйце. Тих рьглен. Улаетм нт ' въглена.
Щ— ми гасят въглена.
въгленар. К-тт стана с-ъгл-нар <и> кога
му почерня врата.
вытлЕOЕе, Под п—п-леп въгленЕц.
въгленче. Имтм си в пап^т з-ъгл-оч-.
Щ— дойде Пена за огтн. тури щ-м й въг¬
ленче.
въглащ!. Нахвърлям / нахвърля нато втг-
лнша в мтз-то.
вытлuшта. Когт стана вгглашта <<>
нога му почерня вртта.
въдица. Глттвтм / глътна въдицата За¬
хапвам / зтхтпя въдилата. Лапитм /
лтпна въдицата. Л-ви с— ат въдицата.
Нтлтпвтм / атлтптм въдицата. Пус¬
кам (пущам) / пуснт въдицата. Улавям
се / уловя с— нт (зт) въдицата. Хвтщтм
с- / хвтна се на въдицата. Хвърлям /
хвърля въдица <та>.
зтж-. Бягам нато от въже. Влача въжето
подир- сл. Влтчт сл въжето. Влека си въ¬
жето. Въж-то <уеаoо беше> изб-ля.
Дръпвам / дръпна зтж—то. Дръпвам си /
дръпна си въжето. Зт втж- съм. Задя¬
вам с- / задянт с- Без зтж—. Играя нт
зтж-. Изб-ля ма въжето. Изплнтам /
изплета въжето. Ктто (сянтл) висял
на въже. Ктто от въже. Като че нт вт-
же държан. Ктто ч— са вързана с т-вияно
втж—. Качвам / качва нт въжето. Мятам
(мятвтм / метна) въжето. Мятам са
(мятвам си / метит са) втж—то <нт
вратаХ Мятам си (мятвтм си / метит
си) въжето <ат шаяга>. Навива ми се
въжето. На въжето. Нтмтзвтм / нтмажт
въжето. Нахлузвам си / нахлузя си въ¬
жето нт врата. Нтхлузетм сл / нахлузя
си въжето на шията. Не стм втрзал с
г-вииo- зтж-. Облтжтвтм / оБлтжт
566

въжето. Окичвам / ('качим) / окича въ¬
жето. Окачвам (окачам) 1 окача ни въ¬
жето. Окачвам си (окачам си) / окача си
въжето <на ерата>. Окачвам си (ока¬
чам) си) / 'кача си въжето на шията.
Омазенм / омажа въжето. Отивам 1
отида ни въжето. Откачам / откача въ¬
жето. От кол и <от> въже. Отървавам /
'първа въжето. Отървавам / отърви от
въжето. Плтпи си въжето. Прав кат'
въже в торОа. Премятам си / преметни
си иъжег' на врага. Прострял съм си
брашното ни иъжт. Овалям 1 сваля ог
въжето. Слагам / сложи въжето на
шията. Слагам си / сложи си иъжтг'
ни врата. Слагам си 1 сложи си въжето
на шията. С лайнян' въже дн мт завър¬
жеш. цт го прегризи. Смъквам / смъкна
оп въжеп'. Стягам / стегни въже-' око¬
ло шията. Стягам / стегни въжето 'ао-
ло шията си. Сякаш си го пуснали оп
въже. Сякаш чт си до държали нн въже.
Тегля въжето. Тегля си въжето. Турям /
туря (турвам / турни) въжето на шията.
Турям си / туря си (турвим си / турни си)
въжето ни врата. Турям си / туря си
(турвам си 1 -урна си) въжето на врата.
Турям си./ туря си (турвам си / тур¬
на си) въжето ни шията. Увисвам /
увисна ни въжето.
възбог. Ще си хвърлям / хвърля калпака
ни възбог.
иъзОрьдис. Идт ми (идва ми) възбръдно.
вьзбръцс. ИДт ми (идеи ми) възбръдо.
възвивам. / възвия. Възвивам / възвия гръб,
възвира ми / възври ми. Възвири ми / въз¬
ври ми дроба. Възвири ми / възври ми
ктля. Възеирит ми / възврат ми чтрвнти.
възглаве. Глава и възглает.
възглавница. Закърпвам / закърня B^raae-
ницата. Като извадтн от възглавници.
Оп таралеж възглавници.
вьзднтaи. До зв^:^;ц^-<тт:>. въздигам.,
/в 1 знач./. До небесата (небето), eьзентаи
/и 1 знач./.
въздух. Вдигам / иднтни във въздуха. Взе¬
мам / изтма въздух. Вися във въздуха.
Градя кули във въздуха. На въздух.
Исcи ст и (из) въздуха. Увисвам / увисна
във въздуха. Хвръквам / хвръкна във
(на) въздуха. Хвърлям / хвърля във
въздуха.
■въздушен. Градя <еъздушни> кули. Строя
<въздушин> кули.
иъзтл. Връзвам / вържи и девет възела.
Гордиев иъзтл. Тд^a<гa> пира и девет
възела връзвам. Завързвам - / завържи
възел. Ензвръзвни / развържа гордие¬
вия възел. Разрязвам -/ разрежа гордиевия
иъзтл. Еaзcичaи / разсека гордиевия
възел. Свързвам / свържи възела,
възкреся. От зор Христос възкрест.
възнак. На възнак лежи.
възседна. Възседнал мт т дяволи. Тъй на¬
мерих кси, тъй го възстднах.
възсяцим Жената мт възсяци като кон.
вълк. Бягахме от вълци. налетяхме на
мечки. Бягахме от кучета, нилеmпхит '
ни вълци. Виждам / видя бял вълк <ао
(носртц) пладне>. Виждам / видя бял
вълк у алиенина. Викам вълка да варди
овцете. Вкарвам / вкарам и устата нн
вълка. Вкарвам / вкарам вълка и ко¬
шарата. Влизам / вляза н. вълка и ус¬
тата. Въвирам се / въери се и устата иа
вълка. Вълка в овцете. Вълк и агнешка
кожа. Вълк в овча кожа. Вълк ми пре¬
пречи пътя. Вълк овце паст. Вълк се
жени, мечка се глави. Вълци го яли.
Да (ще) тт питам нз -ебе как пърди
вълк в джамия. Дн (ще) ти кажа из тебт
киа пърди вълк и джамия. Доанреим /
докарам вълка в кошарата. Женя вълка
зи 'вци. Завирим се / завра ст и устата
ни вълка. Зи вълка говорим и (а) вълка
(гой) и кошарата. Зи вълка говорим и
(а) вълка (той) в кошарата. Зи вълка
приказваме и (а) вълка (той) в кошарата.
За вълка приказваме и (и) вълка (той)
насреща. Зи вълка хоратим и (и) вълка
(той) и кошарата. И иълаи сит, и aгитmс
цяло. Като вълк. Като вълка зн 'ицете.
Като на овцете вълка. Като овца ни
вълк. Кога'-' бил вълка куче. Кога<го>
вълка ст ожени зн агнето. Когато въл¬
ка си види онова нещо. Кога<то>
стант вълка куче. <Мтне> вълци мт яли.
Морски вълк. Навирам ст / навра ст и
устата на вълка. Нн вълка в устата. Нн
вълк нт мигам. Ни дтетт вълци един
пачи крак. Нипртц пропаст. назад вълци.
Надъхвам ст / напъхам се и усгитн нн
вълка. На сто вълци кози крик. Ни ти,
вълао, агат. Нт ми трябва оп вълк лой.
>пнвии / 'гида ни вълка и устати. От¬
къртвам / откъртя зъбите н. вълка.
Ощт не видял вълка. вика кучетата.
Повивам ти аато вълк. Попадам / по¬
падай на вълка и устата. Пускам (пу¬
щам) / пусни вълка в кошарата. Пуснали
вълците ца пасат овцете. Пъхам се (пъхвам
се / пъхна се) и устати н. вълка. Стар
вълк . Срещна ме вълк. Тьр-ил ст т
нейде <някой> вълк.
вълкашши. Пртз Гнннин. па у Въяанинни.
вълна. Давам I дим оки череши за ока
вълна. За вълна тръгнал. 'cтрнтии ст
върнал. Има колкото по яйцето вълна.
Като коте във вълна. Нт ми е шепа
вълната. Не си пущам вълната. Стрижи
яйцето зи вълни. Тръснах вълната. Тър¬
ся вълна но яйцето. Устата ин вълна
хвана. Шума. вълна, торба ца е пълни,
вълна. Нн къси вълни.
вълнен. Копринена жени е вълнен мъж.
вълчешки. Вълчешс глутници. Погледни—
3S?

проз вълчсшко гърло.
вълчи. Вълчи ниснерп. Като вълчите праз¬
ници.
вълчо. Ела, вълчо, изяж мс.	’
вълшебен. Като по махвано ни вълшебни
пръчки. Кито с (чрез) вълшебен жсзъл.
Квто с аълшобнв пръчки.
Въльо. Нааврапп Въли, - той Мили.
вън. Вън от итряти съм. Вън от пътя. Вън
<от> света. Вън от собо ст. Вън от
килпте ст. Окг-в-м / остани аън от
строя.
зънки. С единия крик съм вънка.
въоръжен. До зъби, въоръжен. От тлв-
на<та> до ноп<<те>. въоръжен. От
пот^тО до зъби^е^ въоръжен,
въпрос. Въпрос на дсня. Източен въпрос.
Отварям / отворя въпрос. Отна¬
сям 1 относя въпроса. Поставям / по¬
ставя въпроса робром. Поставям / по-
стиви под въпрос. Права въпрос. Правя
източен въпрос.
въпрос. На живот и смърт, въпрос /в
3 знич./.
въпросителни. Поставям / постави под
въпросителни.
върба. Върба<та> маслини родили. Да
со обостш на сухз аърба. И нашата
върби ще рода круши. Oегa<го>
върби роди дренки. Кога<то> аърба-
<та> роди грозде. Кога<то> ми
израсте върби в гъза. Кога<то> ми
изристе върби в задники. Мои късмет
зъз върби гола квпри. Ни аърба. От
върба грозде. Повяхнал като аърба аъа
вода. Роди ще и нашата аърба грозде,
върбов. Вия се като върбови кяочаз• Вър¬
бова киназ• Върбов цвят. Върши работя
колко върбов клин. Но дявам върбови
трески. Скърцам като върбов клин.
Шанвм а-те върбов клин.
върболина. На аърболинв.
върви ми. Върви ми нзпрод кито турски
р-мазан.
зърни ми. Овто из ръкин, зърни ми
/в 3 знач./. Като из улей, зърни ми.
Като на бясно кучо тояг^то, зър¬
ни ми. Овто на жолкз през угар, зър¬
ни ми. О-то на костенурки проз угвр,
зърни ми. О-то на рзк, зърни ми.
<0зто> - по вода, зърни ми /вън 2
знич./. Като рзк на бързей, зърни ми
/в 1 знич./.
вървя. Бутай да зърни. Върни а джендема.
Върви по дяволите. Върни по пръждо-
мпго. Върви си по (а, из) пъта. Върви си
по работата. Вървя в крак. Вървя зй-
тлава. Върви като крави из сляма. Вър¬
вя <като> по мод и масло а аървя
<авге> по масло, върви <кито> по
мод. Върза нагоре. Върни надолу. Вър¬
ни на опок. Вървя на жетл-. Върни нз
майната си. Върни на ппкайнел. Вървя
от ръка на (в) ръкя. Върви по акълв-
Върня по водита. Върни по вятъра^
Върни по твИдата. Върви по кризи
пътеки. Върни по крив път (по кризи
пътища). Върви по лош път. Вървя по
наклонени плоскост. Върни по нотпте•
Върви по пъта. Върви по сзпраага.
Върни по (н) свой път. Върза по сле¬
дите. Върви по стъпкитт. Върни по те-
ионпепе. Вървя по уми. Върви по утъп-
квн път. Върви през просото. Върни с
големи крачки. Върни <си> в (из, по)
привия <пьг>• Върни <си> по цар-
каиа <пъг>• Вървя срещу (против)
точениото. Върни с широки крачки.
Вървят ми тсмппто. Гачо ли аървя по
очите си. Карий да зърни. ОзрвИ коня
да върни. Къде що зърни. Назад върви,
напред нс аърви. След дявола върни
и богу ст моли. Срощу бола зърни. Ти
то кир-ш в пъти, то върви а тръното.
Щс върви ни CнъннПпт.
върни. Като кон с	вървя. Като
костенурка, вървя. Оато кьорав кон
проз <гур)кап> гробища,'вървя. Оато
мечка, вървя. Овто мравка, вървя
/във 2 знич./. Овто на въглен-Со,
зърни. Квто на тръни, нърня. Овто
спънат кон, вървя.
вържа. А тоИ посред цъфти и нържо.
В кърпи да то вържеш. В кърпи ' ще вър¬
жи. Вържи попи да е мирно сопого•
Вържи си иератнае <ни пръста>. Вър¬
зах мигирото. Вързах си м-г-рото. КоИ
то пити до си вържеш кр-кт-аего матаро.
Куче да вържеш, що пукно. Късо то
вържи. Но мога да аържи две на едно.
Не мота ди аържи <pомъа- нв> обув¬
ките (обущата). Но мога дв вържа цър¬
вулите. Но съм вързал с говняно аъжо.
Но съм достоен да вържи връзките на
обувките. Няма да ти вържи две нв
сдно <мактo>. Цъфнил и вързал съм.
Що вържи черня кърпя. Що <с:и>
вържи черно нв метлата. Що <си>
аържи черно ни подмоткята.
вързан. В кърпа е вързян. В кърпа ми е
<^т^ъ^рззно>. Вързани ми е глизяти.
Вързян в сзика. Вързян а крикити. Вър¬
зан а ръцете. Вързан в ума и ръцете.
Вързан зв дядовия. Вързан зв нотпй си
крак. Вързани ми ся ръцете. Вързан ми о
езикя. Вързан ми с пъпа. Вързан, пв
пущен. Вързян съм зв пъпя. Имам го
а кърпа вързано. Като чс са вързани с
говняно нъжо. Ръцете ми са на задник-
вързани., С вързани ръце съм.
вързатка. Ни н чуналя, ни аън зързат-
ката.
върколак. Квто аъраолза.
върлина. Що е на гърбила, тозв (то) е и
на нърлини.
върло. Пусто и върло.
568

вървя. Кога чумата върне ни майките де¬
цата. Не ще ми върнат китката. Нт шт
ми върна— пръстена. - Не це ми върнат
cmройинцнmе.
върва ст. Еъаел отишъл, кратуни ст върнал.
Вол огидт. бивол ст Бърни. Вол отидт.
крива ст върна. Върнах ст ог оня свят.
Зи вълна тръгнал. остриган ст върнал.
Кога ст върнат чифугитт ог божи гроб.
Котжпо се върне Оищи ми от гроба.
На лов ходил. бтз пилт ст върнал. Не шт
ст върнат сеагоиете.О-ишло па-е.Бърнил'
се гъска. Теле отишъл. вол ст върнал.
въртел. Правя еъртт^и^
върти ме. Върти ме извъпре. Върти мт аато
червей и дърво. Върти ме отвътре.
въртоглав. Ходя аато върmсглнви овца,
въртя. Въртя къщата. Въртя ни кътен зъб.
Въртя ни медени паници. Въртя ни пръст.
Въртя ни ръжен. Въртя ни шиш. Въртя
'пашан. Въртя очи. Въртя очи като
лисица <пртц курник >. Въртя си оч^-
пе ни четири. Въртя, суча. Въртя, усук¬
вам. Въртя червата.
въртя се. Върти ми се бръмбар и главата.
Върти ми се в главата. Върти ми се и ума.
Върти ми се и устата. Върти ми се къща¬
та1. Върти ми ст къщата2. Върти ми ст
над главата. Върти ми ст на тзиаа. Върти
ми се пред очите. Върти ми ст свят.
Въртя се капо гъска в мъгла. Въртя ст
капо калайджийка. Въртя ст кито ки-
лайджнйcкс дъно. Въртя ст кито муха
Оез глави. Въртя ст кито на тръни. Въртя
ст аато обран тирЕин. Въртя се капо
пате в мъгла. Въртя ст кито пате в рт-
шего. Въртя ст като нитки и мъгли.
Въртя ст като нняиa кокошка. Въртя ст
кито пчели около кошер. Въртя ст като
рой. Въртя ст капо улаи. кокошка. Вър¬
тя се кат' фурнаджийск. лопата. Въртя
ст аато фурииджийеаa лопата. Въртя ст
аато циганин в черква. Въртя ст като
циганка и черкви. Въртя се капо пергел.
Въртя ст около опашката си. Въртя ст
около нтша. Въртя се около полага ни
жена си. Колити ми и дит колела. па ст
въртят и насам, и натам. Колата ми си
е две копелета. ти ст въртят навсякъде.
ГБеmи ст върти 'кало ми (мене). Ума ми
ст върти.
въртя ст. Капо калайджия. въртя - ст.
върша. Върша работа колкото върбов клин,
върша. С краката си, върша.
вършея. Вършея плява. Вършея тръни йа
главата.
вършина. - Захлупвам под вършина.
вътрт. Бухат бухали вътрт. Бухтят бухали¬
те вътрт. Влизам / вляза вътрт. Вътре
съм.
вътък. Дохождам ни вътъка основа. И зи
? сcи'ви. и зн вътък.
въчен. ГкоБни, ни не въчен.
въшка. Гладна въшка. Да не съм му чук-
нал въшки ни гъза. Излязъл съм капо
сит. въшка на чело. Изстънил съм ст
кито въшка ни чело. Капо въшка и нов.'
ризи. Капо въшки ни перо. Кито въшка
ни тъпан. Като въшка ни чтло. Ки¬
те попарена въшка. Кито свински въш¬
ки. Наяли се въшки. навирила опаш¬
ки. Наяла ст въшка на гърби, чт изпъл¬
зяла ни чело. Наяла ст въшки, че излязла
на чело. Оп въшки ремък (ремик). Яцат
ме въшкитт.
въшкав. Въшкав и (от) нари.
вяра. Без вяра. Докарвам / докарам ни
вяра. Една вяра смт. Женски вяра. Из¬
лизам / изляза от вяра. Миша вяра.
Опявам го ни вяра.
ияра. Зи аспра, ипиaи вяра. Зи дукато,
ияиaи вяра.
вярвам. Нт вярвам ни очи-т си. Нт вярвам
ни ушите си.
вятър. В главата ми вст поз вятър вет. В-
глаеата ми вятър влязло. Вземам I
изтма вятър. Вземи мт / вземе ме иягъра.-
Вървя но вятъра. Вятъра се обръща /
се обърне. Вятър Биреи, сняг птчтн.
Вятър втт, гори люлее. Вятър и мъгла.
Вятър мт вее1. Вятър ме вте2. Вятър мт
ите ни Ояли кобила. Вятър мт вее ни
голи ведрина. Вятър ме втт нн сива
кобила. Вятър ме вет на сляпа кобила.
Вятър ме носи. Вятър ме иоен на бяла
кобили. Вятър мт исcн ни бял кон. Вя¬
тър ми духа в ушитт. Вятър работа.
Гоня вятъра. Давам I цам вятър. Друг
вятър вет. Друг вятър духа. Друг вягър-
духви / духне. Един вятър ни вет. Един
вятър ни носи. Завяви / завет друг вя¬
тър. Завяии мт / завет мт вятъра. Зи-
духви / задуха друг вятър. За вятъра
дтто втт. Имам вятър. Имам вятър и-
гливити. Какъв (кой) вятър вет. Какъв-
(кой) вятър вет. Какъв (кой) вятър духа.
Какъв (кой) вятър те доведе. Какъв
(кой) вятър -е довея. Какъв (кой) вятър-
те завя насам. Какъв (кой) вятър тт
завя тук. Какъв (кой) вятър тт сmвя-
^0.^ Какъв (кой) вятър те 'тия тук.
Какъвпо вятър духа. Кикъвто вятър
зиитт. Кикъвто вятър задуха. Кикъвто
вятър повет. Като <бял> вятър. Кнп'
мъгли Оез вятър. Кон пърди <еятър
вте>. Кон пърди. вятър итй, гората ст
люлтй. Кон пърди, вятър итй. Димка
перо люлей. Кочи вятър ме вет. Където
мт завте вятъра. Лапам вятър. Лек- кито
черпcлс във вятър. Ловя еятъъ<а>
в (с) решето и ловя вятър. Ни (зи) вятър.
Нн вятъра. Ни дъжд н. вятър. Никъде
ите вятъра. Накъде дух. вятъра. Ин-
където духа вятъра. На къдтт' зиитт
вятъра. Накъдето задуха вятъра. Ии-
където повет вятъра. Направим / нап-
56$>

ртвя вятър. Н- лпои срещу вятъра.
Ни на (по) дъжд. ни нт (по) вятър. Об¬
ръщам се / обърна се нактдето духа
сигтаа. Огтн и слами и топлия вятър.
Оставям / -ттави да м- носи сяттра.
Отсява м- / отв-е ме вятъра. От дъжд
на вятър. Отивам / отиди зт вятъра,
дето в—е. Отивам / - отиди на вятър <т>.
Отивам / отида по еятърт. Отивам
<си> /отиди <си> на вятъра. Паст
в-гаовеге. Повяв! / п-есе друг вятър.
П- дъжд и <по> зяттр. Правя вятър.
Птржа яйца ат вятъра. Ср-щитло м-
лош вятър.	<Според> нанто духа
вятъра. <Според нткто задуха зяттрт.
<CкIоаeд> нткто зтс-- вятъра. <Спо¬
ред> нткто повее вятъра. Хвърлям си /
хвърля си думате нт вятъра. Ходя по
зягтаа. Ширй-миал пан вятър духа,
вятърен. Сртжтвтм се с вятърни мелница.
Г
гаБсров. Свари - <и> с габрова (гтберова)
пишилат.
ттбаов, СвирИ <<> с габровт (гтбер-вт)
пищялка. Свирй <и> с таба-ет свирна,
габровец. Пртвя си устата нато габровец
зт Бой. Правя си устати нато гтброс-ц
зт <даиаовa> тояга. Правя си устата
като габровец зт лобут.
• габровски. Габа-зта- блюдо.
гаванка. В газанна дт го лзпл—т.
гага. Буттм сл гтгата. Бутетм си/ бутна си
гтгатт. Бтрнтм си гагата. Вра си гагата.
Въвирам ти/втват си гагата.Заварим сн/
завра си гагата. Имтм жълто нт га¬
гата. Мутт си гагата. Мушсам сл /
мушна сл гагата. Мушкам сл гтгата.
Нтвиртм си / навра сл гагата. Птхтм
сл гтгата. Пъхам сл гтгатт в чуждт па¬
ница Птхетм си / птхит си гагата. Ти¬
кам си гтгата. Тиквам сл / танна са гт¬
гата. Увирам' сл / увра сл гтгата.
газ. Давам / дам гтз.
газя. Безпаричия третаа м- гтзи. Вода га¬
зя, гладен ходя зт т-бе. Вода газя. жт-
д-и ходя. Гтз< м- валяна. Газ< м- м—ч-
ка<та>. Газя бос из лунт. Газя дума¬
те (дума). Газя си думттт. Гтзят ме
урони. Дт и— м- е гтзал трамвай.
гайда. Бил нт хорото, и— видял гайдата.
Виж му умт. че му купа гайдт. Вървя
по гайдата. Гайдата ми — надута. Гащи
нямт, гтйдт исна. Играя по гайдата.
Ктнто ма дойд- нт гтйдттт. Ктто Мано
у гтйдит-. Марат- ми още врата на
гтйдт. Надувам / надуя гайдата. На
хорото играл. гтйда ие видял. Не ме
бива в гайда дт духат. Н- ми е по гай¬
дата. Н- ма ид- нт гайдата. Сптхитх ®—
нтто гайда. Тръгвам / тртгнт по гай¬
дата. Уйдисвам / уйдистм по гайдата.
Ходя по гтйдтта. Цървули няма, гайда
иска Цървули няма. гайда купува.
гайка. Нтеавам / навия ттйаите:
гайл—. Отбавим си / отбия си гтйлсто.
гтйтаа. Нттегитл ми - гайттна.
галттеа. Галат-н в устата.
гален. Гал-н- д-те,
галя. Галя с перо.
Гтаа. Гл-дай си. Гано. Бъдния с—ч-а, Маз¬
на Гтит. Мент Гтит. Милостива Гант.
Мъжка Гант.
Ганьо. Бтй Ганьо.
гарга. Ако (като) <ще> е гарга, рошава
дт —. Броя гарпа^еХ Ктто гарга на
мтршт. М-рах в питки, а ударах гарга.
Нт гаргите селям дава. Плаша гаргите.
Трамп-сетм врана зт гарга. Умря гар¬
га зт джигер.
гаргара. Правя си гаргара.
гарван. Като бял гарстн. Ктто гарвана ат
мърша.
гарупшна. Бтбанттт та гтрушина.
гтст. Аз птля, аз гася. Гася вар. Гася въг¬
лена. Гася нареч. Гася огтня с мтсло.
Гася огъня със зехтин. Ни гтсИ. на птлИ.
Щ— ма -гасят въглени.
гащи. <Бтроо ефеида> султан Без гаща.
Боядисах гащите. Вз-мам сл / вз-мт сл
гащат-. Гтща нимт, гайдт исна Дуп—
и гтщи. Дтржа таралеж в гащите си.
Запалила ми ст се гащат—. Зтщо ам
трябва таралеж в гащите. Здрави гтщи.
Ктто бтлха в гащи. Като пръдня в гт-
щл. Като пръдня аз гтщи. Кой мл
сри в гащите. Намокрих гащите. Нап¬
равим / направя жълто нт гащат-. На¬
пълних гащите. На чужда гащи учнур не
ставам. Н- ти трябва таралеж в гащат-.
Обули му гтщи. Ожълтах гащат-. Оца¬
пах гащите. Ощ— не дошел до водата,
гащи съБува. <Още> ие знтя да си
връзвам / вържа гащите. <Още> и—
могт дт си връзвам / втржа гтщат-.
Птда ма / пади— ми сърцето в гащите.
П- б-ла гащи. По долни гащи. Пускам
(пущтм) / пусит ттртл-ж в гащите. Пус¬
кам си (пущам са) / пусна си таралеж в
гащите. Ртзгреп-ретт мл с— / разтр--
п-рат ми с— гтщат—. Слтгтм си I сло¬
жт сл ттртлеж в гащите. Стягай си га¬
щат—. Tреп-рит ми гащат-. Тртгетм /
тръгни по б—ли гащи. Турям са / туря
си (турвам си / турна си) ттртлеж в
гащат-. Хвтщтм f хвана б-з гащи. Хо¬
дя б-з гащи. Що мя трябва ттртлеж в
тащнгЕ,
гащалн. Щ— нипечт гащатата,
гвача. - Ч-гтто с чужди уста гзачи.
гвоздей. Да ти не влязва в къщата чужд
гвоздей. Зиначвам (заничам) / занича
570

нв тзоздоя -(твоздоИ). Коза гвоздей.
Оато гвоздей. Но можеш дв му забиеш
таоздой а задники. Оавиввм (окачам) !
еааиа на тзоздоя (гвоздей). Соки гвоз¬
дей.
тевондия. Квто гонондии.
гем. Опъвам / опъна томовото.
геми. Върнат ми томйто.
гемче. Турям / тури томче.
гсмии. Гемиите ли св ти изгорели <в мо¬
рето >. . Гомиитс ли св ти изгорели н
Черно море. Гемиите ли са ти потъ¬
нали <в морето^ Гомппго ли си ти
потънали а Чорно моро. Гемиите ли са
ти пропаднали <в морето >. Гемиите
ли ся - ти пропаднали а Чорно море.
Да но <би да> си ти изгорели томиито
<н морето>. Дв но <би ди> са ти
изгорели томиите в Чорно моро. Дв но
<би да> са ти потънали гомппго <в
морето>. Дв не <би да> са ти пегъ-
нвлп томиито в Черно моро. Дз не <би
да> си ти пропаднали томиито <в
морето>. Дв не <би да> са ти про-
пвднвпи гемиите в Черно моро. Сякаш
(като че Cяп>) си ти бвгпсали томиито.
Сякаш (като че <яи>) са ти изгорели
гсмиито <в морето^ Сякаш (като
че <яи>) са ти изгорели томиито н
Черно моро. Сякаш (като чс <ли>)
сз ти потънзяп гемиите в морото. Ся¬
каш (като че <ли>) са ти - потънали
гемиито в Чорно моро. Сякаш (к-то чт
^k» са ти пропаднали томиито <в
морото >, Сякаш (кито чт <лп>) си
ти пропаднали томиито в Чорно моро.
Тожкз гомия.
генерал. Гонорзл без ярмии. Гонорал боз
аойски.
гений. Гений боз мозък. Зъл гений.
Гонко. Гонко Гинкин,
Генчо. Но ще Генчо пушки.
торзн. Единия ми крик е н торзнв. Полок-
ти да но му н-нпе оnишавпа в тор-на,
гербов. Звлопям ст / залепя се като гербова
марка.
Герге. Амин Горто.
Гергьовден. Нв черзон Гергьовден. Тр-И,
коньо, скоро е Гергьовден.
тордан. Връзвам / вържа черзон тордан на
шията. Овто нв дъртол кован тордан.
тори». Укгвг- ми е квто ториз.
тормяноц Изпаднал торманоц.
гороИ. Горой нв деня. Тилов тероИ,
геч. Гоч му увира лошиги.
Гиго. М-Истор Гито.
гидюл. Присмял со тидюл на чсреп,
гиздав. Отвънка гиздава, а глината гни¬
дава. Отвънка гиздава, отвътре гни¬
дав-.
ттодило. Ни в тора дружини, ни а ктпе тиз-
дпло•
Гинини. Проз Гпнияп. тв у Бъакзнпнп.
Гинкин. Генко Гинкин.
тлава. Ако що би и с дно глави дв е. Бая
на глината. Бзя си на <за> главата.
Боз да ми падне влакно от главата.
Боз да ми пздно косъм от глината. Бия
в тлавата. Бия се а гланзтв. Бия - си тлз-
ззтв. Бия си тлззатз одаи камъки. Бия
си глвватз с камъни. Бия си то нз тлв-
затв. Бия тътг^я<^1^:> <ни главата>.
Блъсва мо / блъсно мо глав-. Блъскам
си тлвнвта. Блъскам си го на главата.
Боля си тлаввта. Брада зз глава дв иде.
Брада рпжааа. тлвна гнидава. Брада
спвз. тлвна див-. Брада н-ркаа, глина
ведонпи-ркаа• Брада нвркаа. тляна пъ-
д-ркаа. Бръмбари бръмчат а глянв'- ми.
Бръмна ми / бръмно ми мухи- а глав-та.
Бръмчат ми а главата. Букови тлвна.
Бъркам главата. Бъхтя си тлвззтв. Ви¬
ди от ^33-1. Вадя от глввз2. Вбиввм /
збия н глан-, Вбиням си / вбия си а гла¬
вата. В гпив-г- ми все тоз вятър ное. В
глазятв ми вятър влязло. Вдигам /
вдигна глввз. Вдигам / вдигни нв гли¬
ната си. Вдигнал съм си тлвнита квто
свпни• Вземим / взома глззатИ', Взе¬
мам / взомя тланита2. Взомв ми гл-авта.
Взомам / ззома <и> авлпвав от гли¬
ната. Вземам / ззоми <<> шипката
<от главатар Взомам си 1 взома си
главата. Вит ми ст главата. Вит ми се
над <на> тлаввта. Виж му глината,
та му кроИ азппва• Виж му тлазата, тв
му крой -кюлиф. Бпкзлп му чотверпнз
ни тлвизта. Вик-м гърма на ^-,-'3 кп.
Вири-м / вирни тлззв. Вира глава. Ви-
сп ми на глината. Бпкп ми нвд (върху)
глината. Впкя нв (нид) главита. Вита
тлавв. Баарвам / вкарам муха в гла¬
вата. Влезо ми н тлаввта. Влиза ми /
нлозо ми бръмбар а глината. Влиза ми /
алозо ми а глината. Влиза ми / влезе ми
мухв в тлвнита. Блпзап ми / влизат ми
бръмбарчета а главита. Влязли ми с
глината в торбата. Ври си глвввтв.
Връзвам / вържа тлаввта. Връзвам /
вържи черня кърпа на главата. . Въви-
рам си / възра си главата. Вързян- ми
е глвнвта. Върти ми се бръмбар а гла¬
вата. Върти ми се глината. Върти ми се
нвд главата. Въртя се като муха боз
глава. Вършея тръни на главата. Глввв
до главя. Глина зв четири нозе. Глави
и въз^азио. Глззв имам зз дувар. Глв¬
вз но боли. Глината ми е а торбата.
Главата ми е като дръвник. Главата ми
с кухи. Гл-ивта ми е празня кратуна.
Глвввти ми е пълни с бръмбари. Гла¬
вата ми е пълна с мухи. Главата ми с
пълна - със слами. Главата ми но то по¬
бира / поборо. Глвввта ми но е - в род.
Глвдя с порцс <по главатар Горо
глината. Гръмна - / гръмна ми глината.
574

Гуждам си / гудя си главата в торба
<га>. Давам си / дам си главата.
Давам си / дам си и калпака ог главата.
Давам си / дам си и шапката от главата.
Ди ИH' яенп кучетата главата. Ди си
късаш главата. Да си откъснеш главата.
Дн си превържеш главата и кърпа. Ди
ти опустет главата. Ди пи ст направи
темия ни главата. Дн ти хукат дервиши
н. главата. Дит глави нт и'oи. Дебела
глава. Докарвам / докарам акъла и
главата. Докарвам / докарам Отля <нн
глаеата>. Докарвам / докарам до гла¬
вата. Докарвам си / докарам си Отля ни
главата. Докарам / докарам уми <и
главатар Донасям / донеси Отля на
главата. Дохождам / дойда и глава.
Дохожда ми / дойде ми акъла <в гли-
иант>. Дохожда ми / дойде ми в гла¬
вата. Дохожда ми/ дойде ми цо (ни)
главата. Дохожда ин / дойдт ми пи¬
пето <е главваг>. Дохожда ми / дой¬
де ми ума <и главата >. Държи главата
си високо. Държи у глава. Държи ми
главата. Тдниия за крака<та>. и дру¬
гия и глава<га>. Една му глави. а
сто му тзиаи. Едно за глава. а друго
зн нозе. Едно зи глава<та>, а друг'
зн краката. Ексис ми е едната дъска
и главата. Забивам / забия глава. За¬
бил глава. Забождам / забода глава.
Забръмчива- ми / забръмчат ми бръм¬
бари в главата. Забучиим / забуча глава.
Забърквам / забъркам глава. Завивам /
завия глава. Завива ми ст / завие ми ст
главата. Завили ми ст е косата на гла¬
вата. Завил' ми се т над <на> главата.
Завирим / завра глава и пясъка. Завър-
гяинм i завъртя главата. Зиеъртяви
ми ст / завърти ми ст главата. Завъртя¬
ло ми ст е в главата. Завъртял' ми ст
т над (на) главата. Зи главата ми. За¬
лагам си / заложа си главата. Зилои-ил
съм си главата между два камъка. Зн-
лостил съм си главата между- цие плота.
За лукова глава ли ми т. Зи лукова гла¬
ва ли съм. Замайвам / замая главата.
Замайва ми ст / замае ми се главата.
Замерил съм и главата, ударил съм и
краката. Замотавам / замотая главата.
Запалвам / запаля главата. Зинали. ми
ст I запалила ми ст главата. Запалва
ми ст / запали ми ст огън на главата.
Запалвам I запаля огън ни главата.
Запалили ми ст е главата. Зашеметява
ми ст / зиштмтти ми ст главата. Играят
ми ни главата. Идеи ми (иде ми) акъл.
<в гланвнг>. Идеи ми до (на) главата.
Иден ми (иде ми) пинтт' <е главинт>.
Идеи ми (иде ми) ума <и главиапНр Из¬
бивам / избия бръмбарите (тоя бръмбар)
оп главата. Избивам / избия от главата.
Избивам си / избия си бръмбарите (тоя
бръмбар) от главата. Избивам си / из¬
бия си ог (из) главата. Изваждам /
извадя от главата. Изваждам си / из¬
вадя си от (из) главата. Извих вир ни
глава. Извих море на глава. Извъртях
вир на глава. Извъртях море на глава.
Изгубвам / изгубя глава. Изкарвам /
изкарам нн глава. Изкарвам / изкарам
от глава. Изкарвам си / изкарвам си от
(из) главата. Излизам / изляза нн гла¬
ва. Излязло ми е извръх главата. Из¬
мервам / измеря от главе<та> ц'
крака<та>. Измервам / измеря от
глава <та> до аетп<тт>. Изпарява
ми ст / изпари ми ст от глава¬
та. Изповядвам / изповядам и кри¬
вака по главата. Изпълвам / изпълня
главата. Изфирясва ми / изфиряса ми
от главата. Изщукеи ми / изцукне ми
из (от ) главата. Изяждам / изям гла¬
вата. Изяждам си / изям си главата.
Имам брашн' и главата <си>. Имам
бръмбари в главата <си>. Имам бръм¬
барчета и главата <си>. Имам вятър
и главата. Имам глава. Имам цебтли
глави. Имам корави глава. Имам мухи
и главата си. Имам -ни главата си. Имам
твърда глави. Киавото ми дойде и гла¬
вата. Камък (камъни) а' иткнп глава.
Капа има царска. ама глава в'деии-
кирcки. Като мухи без глава. Капо уда¬
рен и мокра кърпи по главата. Като уда¬
рен и мокър парцал но главата. Кат'
че ли имам триста глави бели лук. Кач¬
ва!. ми се / качи ми ст кръвта в главата.
Качвам ст / качи се ни главата. Кере¬
мида над главата си. Клатя глави. Клюм-
енм / клюмна глава. Когато ми хлоп¬
не дъската Сад главен-Ар Кой пт бие
по главата и никой не те бие по главата.
Който няма глава. има крака. Колаото
глава ца свра. Корава глави. Корава ми
е главата. Криевам / кривна глава.
Крои ми се за главата. Кръст цн пи ту¬
рят н. главата. Курднcвни / аурото-м
главата. Кълцам лук нн главата. Къл¬
цам сол ни главата. Кърши си главата.
Лек в главата. Лукови глава1. Лукови
глаеа2. Ляга / легне на главата ми. Мае
ми ст главата. Махам се (махвам ст /
махни се) от главата. Махам си (мах¬
вам си / махни си) ог (из) главата. Меля
сол ни главата. Минава ми /'мине ми
през главата. Мирна ми е главата. Ми¬
рясва ми / миряса ми главата. Мисля
със собствената си глава и мисля и гла¬
вата си. Мия главата ни мигиртт'. Мо¬
тат ми се в главата. Мухи бръмчат и
главата ми. Мътя главата. Мярва ми
ст / мерне ми ст и главата. Набивам /
набия и главата. Набивам ст / набия
ст и главата. Набивам си / набия си и
главата. Навеждам / наведа глава. Ин-
572

веждам / итведт глтвтта. Навивам /
нивия главата. Навирвам (навирям) /
навиря глтза. Навличам / ааслека б-ля
<ат глтвата>. Нтеллчтм сл / навлеки
си Беля на главата. На глава място
прася. Нт главата мл —. На (нид) глава¬
та стм. Нт глтзат- си са. Надигам /
надигна глава. Надувам / надуя глаеттт.
Нтдуеа ми с— / ниду— ми с— глтвтта
<^0 ланшн^ Нтжулям (нтжулстм /
нахуля . глиеати «тс стлун^ Нала¬
зим / налея антл <в глтвтга>. Нали¬
вам / нтл-я в главата. Налавтм / налея
катран в главата. Наливам / налея с
фуния в главата. Наливам / налея ум
<в глтвата>. Намери голям камък.
тт си удари глтзатт. На мъртва глтвт
юздт турям. Направям / направя гла¬
вата. Нтптлетм / иапълням / напълня
главата Напън мл — главата. Нипъх-
зтм / напъхам бръмбар (Бръмбари) в
главата. Напяло ми се — на главата.
На сама глава. На своя глава. Насип¬
ва ма се / насип— ма с— върху (иа ) глт-
зтта. На тантет глтвт са мтлно два
крана. <атаа четири^ На такива гла¬
ва — такоет Баыснеие, Нт тткает гла¬
ва — тантс Брич. На (за) тинтеи глава —
такъв Бръснач. Натлапвам / нтглапи
на главата. Нитурвам с— / натурям се
на глтвтта. Натъпквам / натъпчи в
глтеттт. Натъпквам / натъпча ума в
главата. Наттаазтм / натъаатм главата
стс такун, Наттрнвтм / оатърктм сол
на глтетти. Не Бива таза глист зт два
крана. Н- бутзтм / Бутит костм от гла¬
вата. Не здлгтм / вдигни глтва<та «:>.
Н- е с де— глазл. Не ма пял поп ни
главата. Не мл излита от глтвттт. Не
ми тежи на главата. Не мл трябва ни
здрава гласи кела. Не ма увира / уврл
глтеатт. Н- ми увара / уври главата с
кола дърва. Не ма усирт / уврл глиеати
с три т-стри дърва. Н- ми хваща глт¬
еатт. Н- птда / падне влакно от главата
мл. Н- пада / пидне <и> косъм от
главата ма. Не са мл вслчните кози
в главата. Не свалям / сваля косъм от
глтеттт. Не си понтзвтм / - понижа гла¬
вата. Не ще мл чукт тъпан на глтзатт.
Никой и- те Бис по главата. Нами е с
две глтси. Нож ми злси над главата.
Носи мл главата. Нося чтлмт иа гла¬
вата си. Нямт да мл сложат под глтвтта.
Няма да птдн— косым от глтвттт ма.
Нямам акъл <в глтвати «>. Нямтм
мозък в глтвттт сл. Нямам нл една дъс¬
ка в главата сл. Нямам <си> уматт
глави. Нямтм ум <в главата сн>.
Обз-мтм /' обз-ма глава. Облй си го о
главата. Обл ми с— о главата. Обльс-
ктй си го 'о глиетти. Облъсна ма с— о
главата. ОБ-рстм / оборя глиеа. Обрыс¬
кай си го о глтвттт. Обръщам / обър¬
на надолу с глтетта Обртщтм се / обър¬
на се надолу с главтта. Огън ми гори
на главата. Октли та поп-зе на глаеттт.
Опичам си тнтла <в глтвата>. Опи¬
чам си умт <в глтвата>. Остава ми /
остти— ми в главата. Оставам / остана
на главата. Оставям сл / оставя си глт-
еттт. От антл глиеати му с- пуна От¬
връщам / отвърна глтза. Отвънка гиз¬
дави. и глист гнидава. От глтвт <тт>
до нра1Н<та>. От гледа<та> до ле¬
ти <т—>х.Ог главе <та> до п^тт^<^т^т^;^2.
Отлзт ма / отиде мл глтвттт. От нрт-
нтти зт глтвати. Откъсвам са / откъсна
сл главата. Откъснал съм глистта. От
пети<те> до глава<тт>. Отпускам
(отпущам) / отпусна глтвт. Отрязтл съм
глтвттт. Отрязвам сл / отрежа са гла¬
вата. Отървавам / отърви гласит! <«>.
Очунзи мл с— / очунт ми се на главата
Пада ма / пидне ми главата. Падт ми /
пади— ми чудо на главити. Падтт / пид-
нит глтзл. Падна мл кладата връз глт-
зтти. Птля лулата си от нечия глист.
Пати мл глтвтта. Писст ми / плса— ми
главата. Пламнала мл е главата По¬
беля ми глтетти. Повдигам / повдигна
глист. По глтсити сл да тръгна. Под
носи му портсло, в главата му не посея¬
но. Покрив над (нт) главата сл. Поме¬
рил съм в главата, ударил съм в краката
П-итпртвям / понапраси главата. По¬
ставям сл / поставя сл глтвати в тор-
Батт. Посипвам сл / п-слпя си главата
с пепел. Посипвам си / п-сапя си жар
на главата. П-снемам са / посн-ма си
глистта. Паави главити. Пртзна . глава
Празна мл е гласит!. Па-сuсам / пре¬
вия гласа. Предавам си / предам си
глтвтта. Пр-з глаеатт. Прекарвам /
прекарам пр-з глиетти си. Пр-нлтоям/
преклони глава. Паем-аетм / премеря
-т глтеита до краката. Пр-м-ретм /
премери от главв<та> до п—ги<те>.
Пртждоми та глтвт <та>. Пръсна ма
се главата Пука ма се главата. Пус¬
кам (пущим) / пусит бръмбар (бртм-
Барл) в главата. Пускам (пущим) / пус¬
ии муха (мухи) <в глтвата>. Пълня
главата. Раждт мл / роди ми главата.
РизБиетм си / разбия си главата. Раз¬
бира ми глтеттт. Разбърквам / разбър¬
кам главата. Размътвам / размътя глт¬
вати. Размттвт мл се / размътя ми с—
главата. Режи сл глтеита, Сапунисвам /
сапунисам глтетти. Сбирам / сб-ра инт-
ла <в глтвата>. Сбартм са / сберт си
интла в <глтвтта>. Сбирам с</ сбе¬
ра са ума <в глтвата>. Сбартм / сбе¬
ра ум <в главата>. Свеждам / св-ди
глава С вирната глтвт. - С главити на¬
долу. Седя на (нид) глтвттт. Сече мл
573

главата. Сочо ми главята кито на хял-
взджпи 'Ослята и сочо ми тлавата като
халваджийсаа '0^— Скланям / ккпиня
глина. С клюмнала глава. Слатим !
сложа тлвз-1. Слагам / сложи тявна2.
Слитим си / сложи си	а
торба<та>. Смизв-м / смажа глввити.
Смазвам / смажа тлав-тз ни л-мага.
Смачквам / смзиазм глината. Смачквам /
смзиавм . главят- ни змията. С мозък н
тливити. С моите камъни по моята тля-
вз. Спрсти глави. Стиви ми / стане ми
главата на (кито) казан. Стави ми /
станс ми главата ни (като) шиник. Сти¬
ги ми /ститно ми гяaвa<та>. Стоввр-
ням / стовари боли <ня глзватаХ Сто-
вирви ст / спевяри ст аърху (ни) глвзита
ми. Стоя на (над) тливати. Строшивим /
строши глината. Строшавам си / стро¬
ша си главата. Струпва ми ст / стру¬
па ми ст ни ^-33'3. Стърча нз (нИд)
гливата. Счупвам / счупя тлиавта. Счуп¬
вам си /счупя си глявати. Събирам /
съборя акъли <в тпавaтa>. Събирам /
съборя умя <н главатаХ Събирам си /
събери си икъли <в гл-ната^Х Съби¬
рам си / съборя си умв а ^-33'-. Съ¬
бирам / събора ума <в	глянатаХ
Сядвм / соднз на гливита. Тв глави <та>
ми се кино. Та си глави кина. Твърди ми
с главата. Тегли ми тлвната. Тежи ми
глазвтз. Триа лук нз гпавати. Триа' си
то ни (о) тлазити. Трия сол ня тлвивта.
Тропззм / тропни ни тлазяти. Троп-
нам ст / тропни се ни тланита. Троша
си гл-ззтя. Тръгвам / тръгна с глазвтз
надолу. Тупним ст / тупня сс нз главата.
Турил съм памот а глината. Турям си /
тури си (турвам си / турна си) беля нз
тливати. Турим си / тура си (турвам. си /
турни си) тлааята в торба^а^. Турям /
тура червей н глааитз. Тълчи пипер
нз гляняти. Тъпча глината. Търкалят
ст / ■търкея^т се глини. Търкалям си то
ни (о) гливята. Търким сол ни тливати.
Търкулва ми ст / търкулне ми' со тля-
зята. Търся си на главата цяр. Унес-
изм / увеся тлвна. Увисвам / увисни нз
тлавити. Ударен в тляната. Ударен с
^^'3 по гливата. Удрям / удара а
тлаватя. Удрям / удари змията по гла¬
вят-. Удрям си / удари си тлвввтз.
Улавям ст / улови ст за главата.
Улови едното зв арвазга. тв удряй дру¬
тито по главата. Ума ми но е в глявати.
Ум моро, глина кофи. Хвзни одиня зи
ногито, удри другия по глината. Хвани
едното за крякята, та удряй друтито
по глината. Хващам / хняня одно зз
тлавн<та>, друго зв арaкa<та>. Хва¬
ща ми тливати. Хващам се / хвани сс зв
тлявати. Хващам си / хвани ст главята.
Хвръкни ми / хвръкне ми тланвти. Хвър¬
лим ст / хвърля ст с главята надолу -
Хвърчи като мухи без глини. Ходи като
муха без ^-33. Ходя с първата си глава.
Чук-й си ^-33'3. Чуквм лук на тланатв.
Чукам пипер ни глината. Чуквм си тла-
33'-. Чуквм си главята с два камъка.
Чукам си то ни (о) тл-нита. Чукам сол
на тлаиатв. Чупи си тлззз'з. Що откъс¬
ни главата <аято на врвбчеХ Що от¬
късни главата кито на <нотренcкo>
пило. Що отрожз глината <авге нз
врвбчеХ Ще отрожз глазити като на
<пепренккo> пппо. Що си стъпя на гла¬
вата. Щс удари едни тлизз. Що ми 'риб¬
ни зелон кзлнза нв глава. Що ми тряб¬
ва на здрвзз глави кола. Ядом си гла¬
вите, Ям глввзта.
тливе. Во тлаве.
главица. Изяждам / изям главици'-,
главя се. Вълк ст жонп, мсчки со глави,
глад. Опъзим уши от тлад.
тляден. Води гизя, гладен ходи за тобо.
Глидон, та маже. Глядон харман. Глад¬
на въшки. Дърпали са мо гладни кучета.
Изял съм си уми а гладното нроме. Нв
гладно сърце. Напъвам со кито гладен
на серин.
гладен. ОЯто вълк,. гладен.
гладно. Н-вървили сме ст като н тладно
нресанпте.
гладувам. Като кучо, тлвдуням /н 1
знвч./.
гляди. Гладя по косъмз. Гладя с пичо поро.
Гляди с перце <не тл-ватаХ Прод тобс
глади, мажо, а звд тебе гроб копие. Пред
тобо мажо, глади, а зад тобо очи вади,
тлас. Вдигам / адигни тлзс. В’ (из) один
глас.Гпзсз ми излиза аз'е из (от) <првз-
на> бъчаи. Глас <Вопию1щи> в пус-
тани. Запявам / зяпоя на друг тляс.
Издигам Z издигна гляс. Колкото тлас
имам. Колкото ми тлас държи. Низ
одно търло дни гласи. От едно гърло
два глася. Отпускам (отпущам) / от¬
пусни глас. Пея нз друт тляс. Поя нз
(в) един гляс. С нсо гпяк. С всииапа си
глас. С полонин тляс. Стари песен <ни
нон тля^ а старати пессн. Щс му се
чут тл-сз. Щс сс чут глас и ни нишата
нива. Що глас ми държи.
тяякуням. С две <'0 си> ръце тяякуням,
тлодам. Бвба Нода не му гледа. Водя гле¬
да, за отън приказни. Гледай а картин¬
ката. Гледай му акъли, пя му крой капя.
ГлодвИ му икъла, па му скрой чалма.
Гледай му памот, кроИ му капи. Гледай
му умв, чс му скрой чвлма. ГлодвИ си,
Гано, Бъдния ночор. ГлодаИ си кофа.
ГлодвИ си мисата. ГлодвИ си работата.
ГлодвИ си рахити. Глодай си хурката.
Глодам а очите. Гледам а ръцото. Гле¬
дам а устати. Глодам пзвисеке• Глодам
като котки зв джитер. -Глодам квто кучо
574

нн зртли сливи. Гледам сито мухи и
мътеница. Гледам нависоко. Гледам на¬
криво. Гледам ни кръв. Глтдим на ръ¬
цете. Гледам нн четири. Глтдим отви¬
соко. Гледам отгоре. Глтдим от «'.-•'
позорче. Гледам под зъбите. Гледам
<арнео> и лице-'. Гледам <арнео> и
очите. Глтдим пртз пръсти. Гледам през
(и) розови очила. Гледам пртз (е) чер¬
ни очила. Гледам т бялото Си 'ао-'
('чите) cd>. Глтднм е добро око. Гле¬
дам и други 'чи (с ао-друго око). Гле¬
дам сеир. Гледам си благоу-робието.
Гледам си душата. Гледам си живота.
Глтцим - си жииогтци. Гледам си ктфа.
Гледам си пъпа. Гледам си работата.
Глтдим си рахита. Глтдим ся рахатлъ-
сн. Глтцим си смттаигт. Гледам- си ха¬
вата. Гледам и крив' око. Гледам е
лош' око. Глтцам и лупи. Глтдим и очи¬
те. Гледам и четири очи. Гледам таеи-
ин. Глтдим хапъ><а>. Глтй си кефа.
Глей си работата. Дн гледаш попи в
брадата. Дн не гледаш попа и гърба.
Докато (додето) 'чи гледат. Ециоmо ми
'ко вст навън гледа. Ела гледай. Иди
гледай хората в очите. Как це гледам
хората и очитт и сак щт гледам и очите.
Капо стой. та гледай. Когат' тато и ииин
мт съдеха, нз гледах кучето аи—' ст- нощт.
Мене гледа, ттбт вижда.	око и
срез рамото глтда. Нт мога дн гледам
хората и очите и нт мога ди гледам в
счнmе. Не смтя ци глтдим хората и очи¬
те « не смея ци глтдим в ските. Не щт
гледам стир. Окото ми вет гледа. Очи¬
те ми гледат ни кръв. Очите ми глтднт
нн четири1 и очигт ми глтцит - нн четири
cтрнин. Очи—т ми гледат на четир^.
Пауна си глтци краката и пищи. През
плет съм глтдил. Пртз рамо гледам.
Стир ли ше глееИм. Слез боже, та гле¬
дай. Стани, боже. та гледай. Стой. та
(и) глтдий. ТебЕ гледа. иеис вижда.
Търчи, Оожт, пн гледай.
гледам. Гиче щт линнн, гледам. Изпод
(под) вежди, гледам. Изпод (под) око
(очи) гледам. Кито бивол <в> желез¬
ница, гледам. Кит' бивол през ярем.
гледам. Като вол, гледам /и 2 знач./.
Кито гърмян Оик. гледам. Като закла¬
на срива, гледам. Кито заклани овца.
гледам. Като изтърван заек. гледам /е
1 знач./. Кито нcтукaи гледам. Като
касапин, гледам. Капо керкенез. гле¬
дам. Кит' коза в календар, гледам.
Кито котка и календар. гледам. Като
крави в железница, гледам. Капо кра¬
ва в параклис, гледам. Като магаре и
ж^раслис. гледам. Капо магнрт пртд
наоиоc-ac, гледам. Като мнче у пта-
че, гледам. Кат' мача. календар, гле¬
дам. Като младо яре нн нов cипт, гле¬
дам. Като ииmриmтин мишанки гледам
Като 'вцн, гледам. Капо 'сорлица,
гледам. Като очите си и като дитге си
очи, гледам. -Като писан' яйце, гле¬
дам / и 1 знач./. Кито посран. гледам.
Като посрано дттт майка си, гледам.
Като пукал, гледам /в 1 знач./. Капо
рова' (рово. рохко) яйце, гледам
Като снимки от паспорт. гледам-Капо
ттле, гледам. Като ттле пред (и) же¬
лезница, гледам. Капо теле пред ико-
нсcmиc, гледам. Като теле пред (в)
шарени ирата. гледам. Капо теле у
орница, гледам. Като убоден' даначЕ,
гледам. Капо чт ли (сякаш) цт лнпна,
гледам. Като шарено яйце, гледам.
Като язор, гледам. Пртд призмата.
гледам. С носа си, гледам. С полсиии
око. гледам. С просто око, гледам.
Чегато щт лиана някото. гледам.
гледам ст. Гледам ст сито сгодено циганче.
Гледам ст сито cт'дти циганин. Гледам
ст накриво.
гледам ст. Като котаци, глЕдамт се.
Като кучч<то> и котка <та>, глт-
еамт ст /е 1 знач./.
глист. Глисти- ми ст иниаават.
глист.. Развлякъл съм ст сито глиста.
глистен. Мязим ни - изерин глистей. При-
личим на изсрин глииттй.
глог. От трън <гн> на глог,
тлстнна. Пращам / припя зн зелени гло-
тнии. С дупет' си глогини бруля.
глогов. Чуаурлии сито глогов прът,
глождя. Глождя кокал. Глождя подлоги-т.
Глождя цървулите. Научило ст суче
ца гложди косил.
глозгим. Глозгам цървулите,
глупав. Капо гъска, глупав /във 2 знач./.
глутница. Вълчешка глутница.
глух. Еуmни (бутиам / бутна) и глуха линия.
В (но)' глуха доба. В глуха линия. В
глуха линия съм. Държи и глуха линия.
И глухият цар го е чул. Намирам се и
глуха линия. Оставам / остана и глуха
линия. Оставям / оставя в глуха линия.
Стоя и глуха линия. Чули си и глухите,
глухо. Удрям * ударя го - ни глухо,
глушчов. Накарвам / накарам у глушксвa
дупка.
глътвaи / глътна. Глъпвам / глътна въди¬
цата. Глъпенм си / глътна си грама¬
тиката. Глътиам си / глътна си езика.
Гълтам <си> (глътинм <си> / глът¬
на <си>) цумитт. Гълтам (тлъmвaи /
глътна) хапа.
глътка. Отваря ми ст / отвори ми се глътка,
глътна. Като чт <ли> съм глътнал аршин.
Капо чт ли (сякаш) съм глътнал бастун,
гнездо. Змийско гнездо. Изomниа ми гнез¬
дото. Орлово гнездо. Оиин' гнездо.
Свнeии / свия змийско гнездо. Свивам
<0 / сбия <си> гнездо.
575

гнидав. Бртдт рижава. глист гнидави.
Отвънка газдтса, т глтвт гнидави. От¬
вънка газдаса, отвътре гнидави.
гнал. Баба стая каил и зт гналл крути.
Имт -нещо гнило в Диния. Ктпят ктто
<ганлн> крута. Ктто м-чни гнали
крути. Не стъпвам (с-тъпям) на гнила
дтснт. От гнило яйце ко-иа,
гняв. Вадя сл гневи. Изваждам сл / извадя
си ги-ва. Изкарвам си / изнтртм сл гне¬
ви. Изливам си / излея си гнезт.
г^о^в^едар. Не питат те на нутро село си го¬
ведар.
сов—джина. Улавя м- / улозл м- говеджи-
етт!.
.говедо. Нт ти. горо, г-з—до. На в т-лцл,
ни 3 гОВЕдТ.
говедце. Б-ж- г-зеди-.
•говно. Задрямал стм на г-сн-т- си. Зар-нлт
с— свиня дт не яд— гоени. Капват мл /
капнат ма г-знатт. Н- хвърлям / хвър¬
ля камък в рядно говно. Ям говни.
ггозсиа. Ктто че са вързани с говняно въже.
Не' стм етрзтл с говняно въже. Ност мл
не с— стигт с <говояна> клечка
говоря. Говорим на —дни <и същ> език.
Говорам ни различни езицл. За вълни
говорам и (т) зтлкт (той ) в кошарата.
За вълна говорим и (и) вълни (той) нт-
та-щт.
говоря. В лицето говоря /в 1 зная. /.
В очите говоря /в 1 знач./. Гаче на книга
го чета. говоря. Ктнеото завърна. г о¬
з о р я. Ктнеото ма дойде в главата.
говоря. Канвото мл дойде на интла,
говоря. Ктне-т- ми дойде нт —зини,
говоря. Каквото ми дойде на ума.
говоря. Канвото ми дойде пи (до)
говоря. Ктнеото ми падне
нт езинт, говоря. Ктне-т- ма поптди-
на —зина, говоря. Ктто карт—чнлцт,
говоря. Ктко латерна, говоря. Като
•	<катзаa> з-деница. говоаа. Като
празна мелниеа: говоря. Ктто призна
тенекаи, говоря. Като разпран, го¬
воря /в 3 знач. /. Като разпрано,
говоря. Ктто <че> по (иа) книги
<^чеп^;>, говоря. Нт ангро. говоря.
Нт з-р-сии, говоря. Нт едро. говоаа.
На кукла, говоря. На мустаците сл
говоря. Нт нос. говоря. На стената
(стенате) <тяатл> говоря. На ум<а>
си, говоря <си>. Нт ухо, говоря.
На богу, на тв-того. говоря /в 2 знтч./.
Под (нт) аос<т «>, говоря- През
зъБа. говоаи. През къра, говоря.
През п-то за д-сето, говоря.
Гого. Какво ол-л Г-го на Стамбул, ттни
дошел.
год—ж. Отишъл Без свтт на - годеж. Тръгнал
стм Без -ио на год-ж. Тръгнал стм
Б-з свтт на год—ж.
година. Влизам / вляза в година. Липсват
ми седемте години <в ньщ<>. Нав¬
лизам / ителиза в години. Н- си знтя
тоданиге, Оплаквам си диат- и года-
ните. От зтмтн години. От кол година.
Покрехвыаллл годиш<те>. Попрех-
зтрлим / n-пр-хв■трли т-длнл<ге>.
Пр-ди година горяло, сеги мирите.
Прекарал ни годините. Ртстл у кило¬
ватите година. Тринадесет месеци. тер-
с—НЕ г-дана.
годиинт. Прехвърлил годиннит—.
годя. Годя за чЕрнозсмснт дъщеря. Годя
зт черноземсно юнич—.
гозби. Нт всяка гозбт, м-рудия.
гол. Вятър м- зе— на гола вЕдрина Гола
вода. Гол и Бос. Гол нато плщоз а гол
като арнаутски пищов. Гол ктто пръст.
Гол като прът. Гол нато пръчка. Гол
като пушна. Гол като сокол. Гол нтто
тояга. Гол нтто тупан. Гол ктто тъпан.
Гол нато фишен. Гол нато хурки. Д-ля
-т гола дути. Д-ля от <голо> гърло.
Дето вслчни, ттм и гол Ахмед. Д-то
ама ' сбор. там л гол Асаи (Хасии). Дето
сите <гуаеи>. ттм и гол Асии (Хисти).
Като гол гтз в кокалза. Като гол нонал
в т-нджерт. Като гол цаттиuн, К-вти
колан през гола мешана. Ктсим от
гола дути. Моя късмет въз върба гола
свири. Нт гола метана ноБуре. На гола
мешана пшцоле. Нт голи ребра чифте
пищови. Нт гол камък се нахртизам.
На гол нор-м сабя. На гол н-р-м сре¬
бърни пищови. Нт гол корем строл-н
пищов. Нт гол н-р-м <чнфте> пи-
щов<и>. Нт гол тулум пнщоо<и>.
Нт гол тумбак пищови. Нося голт душа.<
Осттвтм / остана гол пръст. . Осттвтм /
-стана нт голите Биии. Оставам / остана
с голи ръце. Отделям / отделя .от голт
душа. Отд-лям / отделя от <голо>
гтрло. Отишъл ни Голо бърдо. Пле¬
щя нтто монрт полт о <гол> гъз. С
гола ртц-. Tа-кеаи мн сърцето нтто
на голо пале дуп-то. Хващам голи
палеи, Хем голо. х-м голямо. Ходя
гол и Бос.
голия. Дръж голля да му взем-л дрехите,
големея се. Ктто пате в (у) р-лето,
големея с- / в 3 зитч. /. Като петел
нт Бунище, големея с-. Ктто петел
на нупищ-, големея се. Като п-тел иа
стобор, големея се.
толотаo, Черен (чер) гологтн ие се гуБи,
голото. До шля, голотня.
голям. Бал и в сито, и в р-т-то а бил и в
голямо рЕл-то, и в мтлно сито, бил 3
голямо и в малко сито. бил в голямо и
милно рел—то, Бил в мтлно и голямо
сито. Бозтя -т голяма неона Вдигам
тииаа, по-голяма от боя си. Врял в го¬
лямо и мтлно гърне. Вървя с г-л-мл
артчна, Г-л-мл приказни..Големи яйца.
576

Голями дума (големи думи) нт кизням.
Голями апочкя. Голима му о гафрага.мвп-
ка му о софрата. Голяма рвбетa'. Голяма
работи2. Голями фирма, бедно поло¬
жение. Голям с господ. Голям фес,
вмв празон. Зарекъл се поп дв но рожо
големи порязаници. Имим толям- усти.
Имвм голямо гърло. Имям со ни голямо.
Лвхвяе ми со о от големите пзханп.
Малко щренопе, в голяма шапка. Ми¬
нал проз <спге и> решето и минвл
и проз толимо рошото, и проз малко
решепе• Нвмори голям к-мък, та си
удари тливв'а. Но си по-голям от хляби.
О' телямвга риза ища. От голямото
доброутро. От царя не-толям. По-
<геяям> автолиа <и> от ^^'3.
Пеазчил ст -на големия ат. Свивам со /
свия сс на ср голям. Снил съм сс на ср
голям. С голяма кошница. Турям ст на
голям-та кпоиаи. Укгвгв ми голоми
и то мо бият. Укгвга ми о толяма. Уств-
'- ми са по-толоми от гъза ми. Хем
голо, хом голимо. Хом н-срано, хем
голямо. Чудо толямо <^с^тяня:^<^;>. Що
доИдо голям дон <с> мялкв пити,
голямо. Вдигам со / ндитня со нв голямо.
Държа со на голямо. Идя на толямо.
Мало и толямо. Окото ми бита от го¬
лимо. Хвърлям со / хвърля ст на го¬
лямо.
Гомор. Содом и Гомор.
гоня. Бота ли съм гонил с кзмъни. Гони мо
ниаън. Гоня босите. Гони витърз. Гони
ким. Гони Михаля. Гоня мътппто• Гони
облиците. Гона този (тоя), дото (що)
духи. Господа ли съм гонил с камъни.
Да гониш бълхи. Зайци дв гониш. Но
съм гонил боти с камъни. Не съм тонил
господи с камъни. Оставям / остава
питомното, та <да> тоня давото.
Пврята с куршум гони. Cаиаилнппо
гонил. С куршум дв гониш.
гоня. До доното коляно, тоня. До довети
роди, тоня. До мотика и пенига, гоня,
горя. В торя'- расъл. В гори пияпiлeйcаиI.
В одна тора бором дронки. Вземам /
взома гората. Всред гората клочки
няма. Вятър асе, тора люлее. Горя и
водя. Горя уши и мрак очи. Да иде
<в гората грона> да нако. ДзИ си, мъжо,
женитя, а ти забиИ а тората. ДзИ кп, мъжо,
жонятз, и ти иди а гората. ДзИ кп, мъжо,
жоната, в 'и хвани гората. Дв сс тросеш
като лпк' на тори. Зяоця а ' торвта, и ний
ръжон тъкмим. За този (тоя), дето (що)
клати гората. З-хв-щ-м / захввна го¬
рата. И торя уши имя. Квто лист на
гора. Оон пърди, вятър вой, торят- со
люлоИ. Нв 'и, торо, . говедо. Ни а тора
дружини, ни а соло годило. От нашата
гора лпк'. Ощо мочкати а торята, кожати
й проданат. Улианм / уловя гората.
Хващам / хввнз тор-'-. <Ходя да> нося
дърна в торята.
гордиев. Гордиев възел. Р-знързввм / раз¬
вържа гордиевия възел. Разрязвам /
разрежи гордиевия зъзол. Рвзкииам /
р-зстка гердпонпа. възел.
горе. Горе тлявата. Горо долу. Горо осо,
долу босо. Горо ръцето.
горен. Взрдя каго враната торния сноп.
Горна ръки. Иди на по-торняти порти.
Нв торната нога к'еи• Нв лайното
торната кора. Удари мо торния <нраг>,
'в видях долния. Чуним като вр;^1^н^а^-^;^;>
торния сноп.. Чукнз мо торния праг.
Чукнз мо торния пр-т, та видях долния.
Чукна мо горния праг, тя погледнах
долния. Що ми вдигне хляба. нв торната
лавица.
горещ. Държа горощо желязо с чужди
ръце. Попарата му т гореща.
горещина. Родонв у горещините,
горещници. Герошнпнпго ми кз•
горещо. Ставя ми горещо / стано ми тероше.
горко. Горко ми дошло. Тожко и горко
на търното.
горния. Блъсни мо горния, та видях долния,
горняк. Ляпам горняки.
горски. Горско ЯМе.
горчин. Герчи<в<та>■ чзшз. Горчив хап.
Изпивам / изпия горчивята чзшз. Из¬
пивам / изпия до дъно гориива'а чаши.
Нарязвам / нарожз кито горчива кря-
сгзнпнз• Опмпнавв мо / отмино мо
горчивата ч-ша. Преглъщам I преглътни
горчивия хап.
горчиво. Излиза ми / излезе ми горчиво,
горя. Гори ми сърцото. Горя а (ни) огън.
Горя думатя. Горя между два отъня.
Гора, нт клидя. Котя о тороло Враца.
Но ми гори ' рогожонитя. Ни . торИ, ни
палй. Нищо ' ням- — къща тори.
Огън ми гори нз глината. ПокриИ сухото
тори и суровото. Проди тодани торило,
сота миришо. Щс ми торят и ни гроба
дъските.
господ. Ако е рекъл господ. Голям т господ.
Господа ли съм бил с камъни. Господа
ли съм гонил с камъни. Господа ли съм
заморил с камъни. Господ високо, цар
д-леае• Господ то белязал. Господ го т
прекръстил. Господ да го - пор-зи. Гос¬
под да ми е на помощ. Господ знвт
аикво• Господ знао к-кън. Господ знио
колко. Господи, зящо но си прибереш
норокипто. Господ но е каптзч, ами
събирач. Даде- господ. Дял господ.
Дв но двав господ. Дв ' то забрави господ .
До 'оз (тоя) господ. Добър е господ.
Долон господ. Друг господ о. Духва ми
/ духне ми господ кво'цицата. Дървон
господ. <Един> господ знао. Жин т
господ. Защо (що) но <сй> то прибере
господ. Имя господ. Кикво'о господ
37 Фрлзвологичея ротата, т.. 2
577

дал. Каст' господ дал. Както (каквото)
господ мт т научил. Кнм гоз (т'я) гос¬
под. Кога дал господ сливите, чт дал
и костилките. Когато господ нт види.
На кой (какъв) господ ст клнипи. На
кой (аисъв) господ се моля. На кой
(какъв, ни чий) господ слугувам. На кой
(кнаъв, на чий) господ служа. Не съм
бил господи с камъни. Не съм гонил
господа е камъни. Не съм замерял
господа с камъни. Не сърди господа.
Нима го т забележил господ ни ухото.
Нима го т записал господ на рибоша
си. Ипмa го тоз господ. Опазил мт
господ. Пиди ми се / нaдие ми от гос¬
пода. Пазил мт господ. Пуща ми (пус¬
на ми) / нуинт ми господ nтктин враб¬
чета. Родил ст кога вечерял дядо гос¬
под. С господа съм приказвал. Хващам /
хвани господа зн брадата. Хващам /
хвани господи зн нирцесюто. Чул те
господ. Чул те господ и е двете уши.
Шукер ни господа. Щт играт дървен
господ. Щт играе по гърби ми дървен
господ. Ще ми спусне господ със зюм¬
бюл. Що ме е господ научил.- Ям дър¬
вен господ.
господар. Служа на двама господари.
господен. Нт изричай напразно ниег'
господа».
госпожица. Баба ти госпожици ли т.
гост. Бтра си гости.
гостенка. Жълтата гостенка.
готвя. Пет готвил, пет ял. Рибата оцт в
исртmс. а те й готвят тиган.
готов. Дръж ст, еленто, mоптаmн т готова.
гоя. Щт тт гоим зн салата.
грабвам / грабна. Грабвам / грабни думата
оп устата. Грабвам / грабна сръ^жн><тo>.
Грабвам / грабни 'читт. Грабвам /
грабна сърцето. Грабвам / грабна уми
(уи'БТге).
грабвам. Изпод носа ми. грабват,
грабна. Един грабни. друг удари. Орела
щт ме грабне.
грабя. Грабя залъка от устата.
грац.1 Град градя. Кога излязъл из града.
гогаз псува пашата.
град.2 Ами иао го очука градо. БягахмЕ
от дъжд. налетяхме ни град. Все град
ни Оъхтт. Град ни Оил. Град мт бит.
Нт му трябва град да го бие.
градина. Камък (камъни) в итчнп градина.
Като фидан в трaдниa. Нт е в градина
никнал, а т в корито паднал. Не съм
расъл в градина. Уaлсиил ст е аап'
ружа в градини. Хвърлям / хвърля
камъни в градината.
градус. Завъртяеам / завъртя ни сто и
осемдесет градуса. ЗaБърmпвaм се /
завъртя ст на ст' и осемдесет градуса.
Извъртявим / извъртя на сто и 'семее-
итт градуси. Извъртявам ст / извъртя
се на его и осемдесет градуса. Нн гра¬
дус. Обръщам / обърна ни сто и 'стм-
дтсег градуса. Обръщам ст / обърна
ст на сто и осемдЕсет градуси.
градя. Град градя. Градя <въздушни>
кули. Градя аули във въздуха. Градя
ни пясък.
грам. Меря думите си ни грам.
граматика. Глътенм си / глътни си грама¬
тиката. Жива грама-ика. Поглъщам си
/ погълна си трaиагикamи.
граница. Минавам / мини всякаква граница.
Минавам / мини границата (грaинцнmт)
и минавам / мини всяка грaинца. Нямам
трниицн. Преминавам / премина вся¬
каква граница. Преминавам / премина
трaницa-a(трaинциmе) и преминавам /пре¬
мина всяка граници. Пртстъпеам / пре¬
стъпя границата (границите). Прехвърлям
/ прехвърля всякаква граница. Пртхеър-
лпи / прехвърля границата (трaиициmе)
и прехвърлям / прехвърля всяка граница,
грЕбЕн. Влизам / вляза в гребен. Зи бъзев
гребен. Зачервил съм гребена. Нн петтл
гребен ли съм. Позa.червпБaм / позн-
чЕрвя гребена. Червенее ми ст гребена,
гребенея. Улнзям / улнзя между гребенци.
греда. Правя от сламката греди. Правя оп
шушката греди. Трябва ди зарежем
<ин гртдата>.
грех. Грех на ортх,	.
грешен. Капо грешен дявол.
грея. Какво слънце ще ме грее.
грея ст. Седи грей се.
гривна. Капо вити гривни ни шугиви ръце,
грижа. Грижи бога зн луди тиква. Малко
мт е грижа. Много ме е грижа. Нт ме е
грижа. Не ще остана без куча грижа.
Отбивам си / отбия си грижата.
гриза. Гриза кокал. Гриза кокалите. Гриза
асomиmе. Гриза подлогите. Гризи n'e-
итmкиmе. Гризи си самари. Гризи цър¬
вулите. Червей ми гризе сърцето.
гроб. В гроба си ли це нося. Вкарвам /
вкарам в гроба. Влизам / вляза в гроба.
Гроб съм. Да идтш на Божи гроб н'
килцуин. Ди идеш ни Божи гроб по
местии. Да идеш ни Божи гроб но чехли.
Дн идеш ни Божи гроб е дървен кон.
Дн си заплачеш зи гроба. Дн ти израсте
ни гроба треви. Ди ги посадят нн гроба
цветт. Единия ми крак т в гроба. Зав¬
личам / завлека в гроба. Занасям /
занеса в гроба си. Заплаках ни чужд
гроб (чужди гробища). И за хоп,' и зи
гроб. Изкопавам / изкопая гроб<а>.
Изкопавам си / изкопая си гроб<а>. Из¬
пращам/изпратя в гр'^.^-' гроб. Като
(сякаш чт т) оп гроб изваден. Като (ся¬
каш чт е) от гроб излязъл. Като се вър¬
нат чифутитт ог Божи гроб. Кога<го>
ми заауан кукувици ни гроба. Ко'а<го>
ми изристт нн гроба треви. Кота<го>
578

се зърне бащт ма от гроба. Кога<то>
си дойде бтща ма -т гроба. Коптя гроб-
<т>. Коптя си гробт и коптя с-б-
ттвеoаи си гроб. Меря с аршин гроба.
Мариша на гроб. Мълчи нтто гроб.
Над гроб съм надникнал. Нт чужд гроб
сълза роня. Не стм на гроб камък. Няма
дт ноти в гробт си. Отавам / отидт в
гробт. Отнасям / отнеси в гробт. От-
пр-де та лиже, маже, отзад- ти гроб
к-пт-. Плтчт нт чужд гроб (чужди - гро¬
бища). Погледнал съм в гробт. Пртщтм
/ пратя в гроба. Пред т-бе глтда, мтж-.
т зтд т-Б- гр-Б копае. Свалям / твтли в
гробт. С -диата нога съм в гроба. С
-диата нога стм стъпил с гробт. С еди¬
ная кртк съм в гроба. С -дания кран
съм стъпил в гробт. Смъквам / смъкна
в гр-бт. С тало а-паи гроб. Щ— ми
горят и иа гроБт дъските. Щ— се обърна в
гробт. Щ— се преобърни в гробт. Ще
хвърля з-млаца у гроба.
та-башЕ. Ктто кьорав нон пр-з <турски>
гаобаша. Ктто пр-з (покрай) турска
та-бишт. Ктто турско гробище. Пртщтм
/ пратя на гробищата.
грозде. Влязъл в лозето и мртжди се на
гроздето. Дт жаз-ет -т карпузи до
грозде. Кас-л- — гроздето. Кога<то>
върбб<та> роди грозд-. Н- ще ласан
грозд-. че ' е кисело. Не яд- ласа грозд-,
че — нас-ло. От втрба грозд-. Рода щ¬
и нашата върба грозде. Търся грозде
нт трън.
грозд-наци. Правя се ит (за) грозд-наци.
гроздобЕр. Нт гроздоб-р.
гром. Гром л лом.
грош. Вземам си / зз-мт си грота. Гроша
ма не минава на пазара. Гролт с куршум
мери. Грош ц-на. <И> от пръдля
грош. Искам сл з-лицата. не щт ти
гроша. Ктлптз грош. Нт птрт стъпва,
зт грош пати. Направил гролт нт зола.
Н- грош, а у-тлридет-г пари. Н- дтвтм
пукнат грот. Откъсвам / откъсна ня¬
кой <и друг> грот. От тиква ма е
грота. Пр-з нуп зт грот. . Продал за
грот, взел золттт. Пукнат грош. Спу¬
кан грош. Стаит гроша на зола. Стана
золатт грош. Строшен гр-т.Счуп-н грош.
Такееи мл е грошт. Чеаен (чер) грот
не се губи,	'
гр-ше.Изпил стм си от Бтдна в-ч-р гролето.
гаошлЕ. Останало ма е само от Бтдна
вечер грошлето.
Груйо. Майстор Груйо.
гръб. Вземам / вземт и дрехата от гърба.
Вземам / вземи < и> ризата от гърба.
Вз-мам / взема на гтрбт сл. Виждам /
садя гтрбт. Втзсавтм / възвия гръб.
Гърба ми — студен. Гтрбт ма носи.
Дтвтм / дтм гръб. Дтвтм / дам гртб за
самар. Дтвтм / дтм прътт <по гърбав
Дтвтм са / дтм сл и ризата -т гтрбт.
Да и- гледал попт в гърБа. Да ти видя
гтрба. Дт та изгледам гърба. Дерт
кожата <от гтр6а>. Дерт по две ножи
от гърба. Далтфа ие ми слиза от гърба.
Забивам / забия нож в гтрбт а зтбаетм
ножт. Зад гтрба. Зтд гтрбт съм. Запъл-
зивтг мн / запълзят ми мравки по гърбт.
Запъплят ма мравки по гърба. Засм-лл
мл <ст> се дрехите <аа гърбав
Зтсърбял м- е гтрбт <за тояга > Из¬
горя ма разттт ит гърба. Изнасям /
изнеса ит гърба сл. Изпухсим ! изпухам
прахт <от гтрба>. Имтм зтд гтрбт си.
Имтм тирок гртб. И нт гтрБа си амтм
очи. Като ч— съм си турил очат- на
гтрбт. Ктчетм се / нача се иа гърба.
Кога<то> си видя гтрба без огледало.
Коткт по гртб и— пада. Края се зад
гтрба. Ктд- е Киро — нт кирия: ди¬
сагите си иа гръб носи. Лежт ит (върху)
гтрбт. Лежа нт (по) гтрбт си. Лежи ни
гтрбт ми. Лепи с— иа гтрбт ми. Ляга /
л-гне аа гърба ми. Мравки лазят по
гтрбт ма. Мъкна иа гтрбт си. Нт гърба.
Нт (върху) гърбт си и на свой гръб. Нт
гтрбт си дт падне, птн носа си щ- разбие.
Нт гтрбт сл зтдяетм. Направям сл / отп¬
равя си гърба. Нт тобттв-н	си гръБ.
Нау-тстм / иач-лт гтрбт ат някого с
Букова пръчка. Нач-свам / нач-ша гтрбт
ат някого <с дрянова пртчка>. Нтяли
се въшка иа гърба, че изпълзяла на чело.
Н- ма птдт гърба на земята. Не ноти
яйца ни гърба. Н- птдтм / падна нт по
гртб. Нося на гърба си. Нося яйцата
на гтрба рл. Нямт да видя чужди ртни
на гтрбт си. Нямтм риза иа- гтрба си.
Нямтм яйц— иа гърба ch. Обръщам /
обърна гръб. Обърни сл гърба. Одирам
/ одера кожата <от гърбав Опарим с- /
опра се нт гърба. Оставям / оставя зад
гтрбт си. От гтрба му опинците. Отуп-
втм / -тупам праха -т <Iыабa>. Птда
/ пади- <еодеoцуeн> камък -т гтрбт ми.
Птда / падне нт (върху) гтрбт ми. Птда /
птдие планант от гърба мл. Птдт /
птдн- <гежао> бреме -т гърба ми.
Птдт / падне товтр -т гърбт ми. Пате
ма се на гтрба. Подвивам гръб. Под¬
лагам / подложа гръб. Подпирам гръб.
П-ктжи сл гърба. Показвам си / по¬
кажа си гърба. Полтзвтт ми / . полазят
ма мравки по гърба. Полазват ми /
полазят ма тръпна по гтрба. Превивам /
па-заи гръб. През гртб. Прикривам се /
праарии се зтд гърба. Продтвтм си /
продам си и дрехат— -т гърба. Прода¬
вам си / продам с< и ризтта от гтрба.
Пръсвам се / пръсни с— отнтм (през)
гтрбт си. Пръскам с— откъм (пр-з) гтр¬
бт <си>. Пукам се отнтм (пр-з) гтр¬
бт си. Пуквам с— / пукни се отнтм (през)
579

гърба си. Свалям / свали Cи> ризата
от гърба. Сияли со / сняли со веденпион
камък от търби. Сваля со / свяли со пла¬
нини от гърба ми. Сваля се / кввпи ст
<'0^0 > бромо от гърба ми. Сняла со /
св-ж ст товар от търба ми. Cвпииам /
свлека и ризата от гърба. Свличам /
свлеки кожата <ег търба>. Сгрявам /
строи гърба. Скриви со / скрия со звд
търба. Слагам се по гръб и по корем.
Смъквам / смъкни C<> ризата от гър¬
бя. Смъквам / смъкна аеж-гз <от гър-
бз>. Смъквам / смъкна по дно кожи
<ег тьрба>. Смъква ст / смъкно сс
<ведонпиeн> камък от гърба ми. Смък¬
ва ст / смъкно ст аланина от гърба ми.
Смъква се / смъкне ст пожае бреме от
гърбя ми. Смъква се / смъкно ст товар
от търба ми. Сном-м / снеми товар от
търби. Стоварвам / стовари кривите
дърви аърху търба и стоварвам / сто¬
вари криви-е дърва. Стоварвам / сто¬
варя на търба. Стоварва се / стев-рп ст
върху (нз) търба ми. Стоплям / стопли
търба. Стои звд търба. Струпва се /
струпа се аърху (нз) гърба ми. Стъпвам /
стъпи нз търба. - Събличам / съблека C<>
ризата <ег търба>. Съдирам / съдери
кожата <ег търба>. Съдирям / съде¬
ри по две кожи от гърба и съд^ам /
съдоря по дво кожи. Сърби ме търба
<зи тояга>. Тежи на гърбя. Тожи ни
търба ми. Точи ножи звд гърба. .Точа
си езичето в търба. Турим / тури ('ур¬
нам / турни) на гърба кп• Удрям / уда¬
ря а гръб. Халис-м на гърба. Хвърлям /
хвърли звд търба. Хвърлим / хвърля
<мосо> на търба ст. Чошо ми ст търба
зя. тоятз. Чупи гръб. Широк ми е гърбя.
.Що . итрио по гърба ми дървен господ.
Що. ми видиш гърби. Що ти рожв фвшз
от търби. Яде ми търба пръст.
гръбнак. Провиним / прения гръбнак. Про-
тъвам. /. проткни гръбнак, Пречупвам /
пречупя гръбнак. Стомаха ми е зале-
• пен зв гръбникя. Чупя гръбнак.
гръм. Викам гърма ни главата си. Гръм
посред бил ден. Гръм от ясно . небе.
К-'о гръм от ясно небо. Пядям / пад¬
ни като гръм от ясно небе. Пр-щ-м /
прати гръм ' и мълния. Хвърлям / хвърля
гръм и мълния.
гръмвам. Гръмна ми / гръмне ми тля-
ватя.
гръмнат. Кито гръмнат.
грънци. С трънци да го товариш
Грънчо. Зя Грънчо място ними,
трькнинт. Плашило у гръснино•
гръсте. Какво търсиш в тръстото. Удрям /
удари <я> през суровото тръстс. Що
търсиш в тръстото.
гръсти. . На гръсти плашило. Направим /
направи нз тръсти.
гръцки. Знии	свиня гръцки
Нв трънап'о кзленди.
грях. Бор- троха (греховете). Вземим си /
аземз си трих нз душзти. Баирвим /
вкарам а трих. Влизам / влиза а трих.
Грях ми <о> нз душзти. Грях ми на
шия. <И> троха си нс дззвм. Лятвм
си / легни си ни троха. Н-влпи-м си /
нявлокв си грях нз душзта. Паднало ми
трих. Пп-швм ночиИ трих (неипп
трохоне). Събирам / събора греховете.
Тегля троха. Що остави греховете ст.
тубор. Зи бълхата тубтра изгарям. Обър¬
сал ми е туборя турелитс. Ожулил ми т
губер- туролито. Отрил ми т туборя ту-
реппте. Протягам се спроти туборя кп.
туба. Губи душзти си. Губя почви <под
ар-а-та кп>• Губя ума и дума. Губи
си акъли. Губя си думите. Губя си уми.
туба ст. Калпав мантар нс се туби. Трокае'
ст но губи. Чорвон бзн не се туби. Чер¬
вен мзнтър не сс туби. Чорон (чер) то-
лот-н не се туби. Чорон (чер) грош нт
се туби. Чорон (чер) мзнтър нс се губи,
туждвм / туда. Гуждим / гудя ръка. Гуж-
двм си / гуди си главята а торба<та>.
гумен. Имвм гумени пръсти.
гумно. Соя кки<н-<e> ни чуждо гумно,
гургоров. Насяждям / нисяди нз турторови
яйци.
гургулов. К-то туртулоно яИцо.
турел. Гурльо со смоо ни людскито турели.
Обърсал ми е туборя турелитс. Ожу-
лил ми с губери турелито. Отрил ми с
губерът турелите. Поотрил съм си ту-
рсппто от очите. Сякаш съм турел н
очите.
гурльо. Гурльо со смес ни людскито турели.
гукая. Зв гускз маски.
гуша. До гуша. Дохожда ми / дойде ми
до туша. Дошло ми о да дУшв и до туши.
Идна ми до туши. Под туша ди се забра¬
диш. Синджир ти нз туши. Стисввм /
стисни за ' гушата. Стъпвам / стъпи нз
тушитв. Улавяме се / уловим ст гуши
за туши. Улавям / уловя зв тушатя.
Улавям се / улови ст зв туша<та>.
Хввщзмо со / хзвном ст туша зв туша.
Хавщвм / хвана зя тушатя. Хзвщвм ст /
хвани ст зи тушаа<та>.
туши сс. Кучка и мииаи що ст гушап.
гушмак. Стисзам / стисни зв тушм-ка.
тущор. Блюзам гущери и жаби. Блювам
гущери и иомтрп. Блювам <зояон<>
гущери. Бълвам <зепон<> гущери. Бъл¬
вам змии <и гущери^ Бързам като
тущор въз (връз) баир. Оди дз нидиш
тущср с дисаги. Позолонивим / позеле¬
ней като гущер.
гъба. Гъби и коприви ям. Изникви' / из¬
никнат квто гъби <<^0.4 дъжд^ На¬
правим / напрани тъба и коприни. Ник-
нит кито гъби <слод - дъякд>. Поник-
580

нихн ми гъби в устата. Ставам / стани
гъба и коприва. Щт -и пораснат гъби
ни отите.
гъбив. Гъбив и пири.
гъбясал. Гъбясил е пари,
гъбятим. Щт ти гъбясат 'чите.
гъдел. Къде т ни арастго гъдела,
гъдулка. Разгласени ми е гъдулката.
гъз. Боли ме гъза. В гъза му жичка от там¬
бура не можеш вкара. - Вдигнал съм ст
и гъза си нагорт. Вкарвам / вкарам и
сучи гъз. Втасал ми т гъза за боб, ги
за лецн. ВъБнрaи / въвра в кучешки гъз.
Въвирим / въерн в сучи гъз. Гъз бтз
ръцт. Гъз нт можеш ца му инкукнш.
Давя се откъм гъза. Да ми види гъза пъг.
Дн нт съм му чукнал въшки ни гъза.
Дойдт ми от гъза хибтр. Дохожда ми /
дойдт ми яйцето до (нн) гъза. Завирам /
завра в кучи гъз. Зи чужд гъз стфер.
Зная ни дявола гъза. Имам гъз анго
кръг. Имам жълто нн гъза. И на гъза си
имам очи. Капо нгупmииa и Отлия гъз.
Капо гол гъз в коприва. Кога ми допре
яйцег' <иa гъза>, тогаз полог търся.
Кога стани кюиюрджнп. и кога му гъ¬
за почерня. Когато ми допре яйцето
ни гъза. Кога<го> ми израсте върби
в гъза. Навирам / навра в кучи гъз.
Навирам / навра на аст-ати в гъза.
Ни дърт гъз, зелтн бъз. На стар гъз.
зелен бъз. ИaтнКвaм / напикам в кучи
гъз. <Нт> пиши ни гъза си. Ипмa ца
ми падне гъза. Ияиa клечка ци си обър¬
ше гъза. Обдух-н гъз. Опира ми / 'пре
ми яйцето цо гъза. Очите ми си в (на)
гъза. Питам си гъза. Плтщя като мокра
а'лн о <тол> гъз. По гъз ст п'сурних.
Посран ми е гъза. Похвалил се циганин
е бял гъз. През гъз пертсго. Приспивам
си / пристана си на гъза. Ртан це гъзу
добър ден. Ръцете ми сн в (нн) гъза.
Сборувам и гъза си. Сбъркал съм си нн
гъза дупаи-и. С гъза си не поглеждам /
погледна. С гъза си приказвам. С гъза си
ще ми ст смеят. Седя си ни гъза. Станал
съм и гъза си нагорт. Стоя си ни гъза.
Турям си / туря си (турвам си / турни си)
устати ни гъза. Умн ми е в гъза. Уста
цо гъза, ръцт в гъза. Устата ми са н'-
голтми оп гъза ми. Ушите ми са ни гъза.
Цнанм като мокра пола о гъз. Чакам
да ми запалят сламата под - гъза. Ше¬
там си гъза. Щт хвана жив ' огън в (с)
гъза си. Яйце ми се пече ни гъза.
гьзве. Ударихме гъзвет'.
гъзец. Изсучи конец. завържи гъзтц.
гък. Гъа нт казвам I кажи. Гъс нт рекох.
Ни гък. Ни хък, ни гъс.
гълтам. Гълтам мухи. Гълтам <си> (глът-
Бaи <си> / глътна <0» думитт.
Гълтам и очи. Гълтам (глътвам / глът¬
на) хапа. Комара цедя. камили гълтам.
гълъб. Подмятам / псцитпиa ■.нвкт по гъ¬
лъба. Сякаш чт го е гълъб блъвнал.
Сякаш чт го е гълъб зърно по зърно
сбирал. Турям / туря чаите по гълъби.
гънга. Гънгата си нт давам.
гърбина. Не падам по гърбини у mнияma.
Подпирам ст / подпра се нн нечия
гърбина. Смъквам / смъкна по две кожи
ог гърбината. Стягай си гърбицата.
Турям / туря гърбина. Що е - на гърби¬
на, гоен (то) е и ни върлина. Яка ми
търбниa.
гърбица. Изправям / изправя гърбицата.
Гъргалчо. Мамин Гъртaлко. Гиик' Гър-
галто.
гърди. Бия ст в гърдите. Бъхтя се в гърдите.
Гърци срещу гърди. Забивам / забия
нож в гърдите. Засяда ми / заседне ми
буци в гърдите. Ляга ми / легат ми Оуцн
в гърците. Тупим ст в (но) гърдите.
Удрям ст в гърдите. Щт налетиш на рун-
тави гърди. Щт намериш рунтне у гър¬
дите.
гърло. Вземам / взема от гърлото. Давам си
/ цам си <и> слюнката от гърлото.
Деля от <толо> гърло. Дтра гърло.
Запъвам се / запъна ст като рибя кост
ни гърло. Засъхва ми / засъхне ми плюн-
кати нн гърлото. Засяда ми / знcецие ми
буца ни (в) гърлото. Засада ми / засед¬
не ми бучки ни (е) гърлото. Засяда ми /
застене ми залъка Са гьрлого>.
Засяда ми / заседне ми кит' змийска
кост на гърлото. Засяда ми / заседне ми
като рибен. (рибя) кост нн гърлото.
Засяда ми / застене ми на (в) гърлото.
Засяда ми / заседне ми хапката на гър¬
лото. Из едно гърло. Имам тслпмс гър¬
ло. Кост ми е в гърло. На гърлото ти
ди сcmиие. Надувам I надуя гърло. Иа-
аенсвим си / накиния си гърлото. На¬
мазвам си / намажа си гърлото. Иaио-
срям си / намокря си гърлото. Низ
едно гърло два гласи. Оплаквам си /
оплакна си гърло—'. От всичкото си
гърло. От гърлото си. Отделям / от¬
деля и къштя ог гърлото си. Отделям /
отделя от <тслс> гърло и отделям /
отделя от гърлото си. От едно гърло
ден гласа. Отпускам (отпущам) / от¬
пусна гърло. Погледнат през вълчешко
гърло. Пресъхва ми / пресъхне ми гър¬
лото. ПроБълитио гърло. Продирам си !
продтра си гърлото. С пълно гърло.
Стисвим / стисна зи гърлото. С (от. из)
цяло гърло. Сърце-' ми ст качен / качи
в гърлото. Със СБн—' гърло. Хващам I
хвана за гърлото. Ще ми заседат на гър¬
лото. Щт ми ст закачи нн гърлото. Щт
ми нреетцнт нн- гърлото. Що ми гърло
ттчет.
гърми. Гърми. вали. и нт треска.
гърмян. Гърмян заек. Като гърмян бик.
581

гърне. В едно гърне плюем. В едно гърне
пърдим. В —дно гърне <се> бтрнам-.
Врял в голямо и мтлно гърн—. В чуждо
гтрие сол не турям. Гтри- и коприви.
Като фисул в гт аи-, Нт всяко гърн- бър¬
калки. Нт всяно гтри— захлупан. Нт
(зтв) всяко гърне и пипер. Нт зтик-
гърне капан. Нт (въз) всяко гърн- <<>
м-рудия. Нт всяко гърне мешална. Нт
втиао гърне похлупак. На всяко гтри-
похлупна. Намирам / намеря иа всяко
гърне похлупак. Оженвам / оженя гър¬
нето. Пр-натури с— гърнето. Присмяла
се камилата ни гърнето. че няма уши. При¬
смяло се гърнето нт н-телт. ч— — УЕаЕн,
Присмяло се гърнето на похлупака си,
ч— няма ухо. Присмяло се гърнето иа
тенджерата. че нямт дръжка. Присмял
се ч-репи ни гтрн-то, че няма ухо. Пуктм
ктто коприва в гтри—. Пъкам кат- гър¬
не аопраеиач—. Слтгтм / сложа нт вся¬
ко гърне похлупак. Тежно л горно на
гърнето. Тръшнало се гърнето, тт си
нашло похлупната. Tаибет дт ст му
припекла гърнето. Ттрнулало се гтр-
нето. тт си намерило зихлупната. Тър¬
кулнало се гърнето, намерило си зтхлуп-
ката. Търкулнало се гърнето. тт сл на¬
мерило зтхлупант. Търкулнало се гър¬
нето, тт си отмерило похлупин!.
Гърня. Близо ли е Козирог при Гырни.
гьрчав. Гърчав нтто точилна.
гърчо. Посмила, гтрчо, посмила,
гъсе. Ни птт—, ни гтсе.
гъска. Влазт патка, излаза гтсна. Въртя се
нато гтсни в мтгла. Ктто гъска. Ктто
гтсна в мтгла. Крекна ма гъската. Ос¬
ттвтм / остани ктто гъска и, лед. Отиш¬
ло пате, зърнало се гъсн!. Паст гъс¬
ките. Ум-н нтто гтсна. Хвинити мл са
гтснат—. Ялт гъска л-д и пала гъски
сода.
гъши. Погтлетм / погаля с гъше п-ро,
гьол. Зная са гьола. Ктто жтба в гьол.
Търся ной гьол — по-дълбок. Хвърлям /
хвърля тЕрамЕTо в харен гьол.
гьолче. От това гьолч- раба няма дт излезе,
гьон. Претръпнат ми / претръпнат ма гьо-
НОCЕTЕ,
гьотуре. Едно нтм гьотуре.
гюбре. Ровя нато кокошни гюбре.
гювеч. Завъртя с— гювечи.
гюмрукчия. Бягахм- от бачая, отлЕтахме
нт гюмрунчаи.
гюмрюкчия. Бягахме от ачая, врыхл-тихы—
нт гюмрюкчии.
Гюргя. Снахи ма Гюргя от Бутроинца.
Тина и ссахт ма Гюргя зна—.
Гюро. Гюро Михайлов.
гюрултия. Като зод-нuутр с гюрултия и
птспал. Назад — врачанската гюрул¬
тия. Отавтм / отида нт гюрултия <та>.
гяволски. От гяволтао коляно.
д
дтвтм. Взел дтл. Вода не дтвам дт пие. Гънгт-
тт си не давтм. Дтвтм жито зт слама. Дт¬
втм ртна. Дт и- дтвт Бог. Дт не дтет гос¬
под. Зт тамян и свещи дт ги давтш. <И>
гр-ха сл и— дтвтм. Имтм да дтвам ни
Махтлно от Пещери. Имтм дт дтвтм нт
Махтля. <И> на дяволт джуетп дтвтм.
<И> нт палатт джувап дтвтм. <И>
на царя джувтп давтм. Кой дтет
—у—млка. Ктде даетт така (тъй). Нт бога
тамян не давим. Нт гаргите телим дава.
Нт дяволт тамян и— давам. Нт аь-ат-
влт- сметна дтвам. Н- дтвтм върбова
га-тат. Н- дтвтм две пира. Не дтвТм л
зодт дт пие. Не дтвтм и плюoаaги сл.
Не дтвтм муха дт бръмне. Н- дтвтм (на¬
то) петак. Н- давам пет птри. Не да¬
вам пукнати пар!. Не дтвам пукнат
грош. Не давтм сладък залък. Не дтвтм
сладък нтлей. Н- дтвтм спукани парт.
Не дтвтм счупена парй Н- дтеат тур-
ците. Н- ма дава стрц—. Не сл давтм -
аитта. Пей дтвтм. Тантс филм не да¬
ват.
давтм. Де- парл. и- давам /в 1
зитч./. И нт куч-тата. имам дт да¬
втм. Мало зт (и) драго. дтвтм. На
от бтлха дроб. не дтвам пов-че.
Ни пр-с-но зтрио. и- дтвтм. От гтр¬
бт «му опинците, дтвтм. От джобт са,
давтм. Птлто без ръкава, дтвтм.
давтм / дтм. Дтвтм / дтм вад. Дтвтм /
дтм в ръцете. Дтвтм / дтм вятър. Дт¬
втм / дам газ. Дтвтм / дтм го с ръце,
зз-мам го с аатаа. Дтвтм / дтм гръб.
Дтвтм / дтм гръб зт самар. Дтвам /
дтм дв—те пари. Дтвам / дтм джевап.
Дтвтм / дтм -дан зъБ. Дтва ми / дтд-
ма ртни. Дтвтм / дтм й-ло. Дтвтм /
дтм ктм. Дтвтм / дам нтрт блтиш.
Дтвтм / дтм ноз <в ръцете—^ Дтвтм /
дтм кран. Дтвтм / дтм крачна. Дтвтм /
дтм ааила. Дтвтм / дтм лаетдате. Дт¬
втм / дтм лаее1. Дтвтм / дтм лиее2.
Дтвтм / дтм маслина дт ез-мт тулум.
Дтвтм / дам маслина да получа тулум.
Дтвтм / дтм мтслиана дт вз-мт тулум-
ч—. Дтвтм / дтм ыттлаoат дт получа
тулуыуе. Дтвтм / дтм м-гдан. Дтвтм /
дтм ментттт. Дтвтм / дтм на слепец
око. Дтвтм / дтм обущата в ръц-т-.
Дтвтм / дтм ока чер-ли зт она вылит.
Дтвтм / дтм пет зт девет, Дтвтм / дтм
печен хляб в ръцстЕ. Дтвтм / дтм плтт
и нртз. Дтвтм / дтм поз—ч— сол от хляБ.
Дтвтм / дтм постилите в рткт. Дтвтм /
дтм пръта <по гтрба^ Дтвам / дтм
път. Дтвтм / дтм пття. Дтвтм / дтм
ратник <т>. Дтвтм са / дам си главата.
Дтвам са / дам си и дутата. Давтм си /
дтм са <<> залък! <от устата >.
582

Даням си / двм си и аалнааи от главата.
Даням си / двм си C<> калта под (из¬
под) ноктите. Двзвм си / двм си и ри-
зи'а от гърба. Двзям си / дим си «>
слюнката под озикя. Дявам си / двм си
и слюнкяти от гърлото. Даням си / двм
си C<>■ клюна-ги от устита. Даввм си /
двм си и черното под (изпод) ноктите.
Двзвм си / двм си и швнката от главата.
Даням си / дам си сърцото. Даням /
двм смотаа• Д-зам / двм сърце. Двзям /
двм тон. Даням / дам прини за брашно.
Даням / двм тръна-г-. Давим / двм урок.
Д-зам / двм ухо. Даням / двм форцз.
Даням / дам хляб<а>. Дивам / дам
хляб<я> в ръцете (ръкятз). Двнвм /
двм храня. Дявам / дам чехлите н ръ¬
цете. Давам / двм юздите. <>> очите
(окото) си давам / дам. Не давам / дам
и дума дв се издума. Но давам / двм и
дума дв 'Kе изроче. Но двзям / дам и думи
да се авжо.Но динам/ дам и дум- дв с'в-
ни / кпзнe. Но давам / двм пило дв про-
хвръкне. Но даням / двм прах дв падне.
Но двнвм ./ двм прашинкя да пидно.
Не даням / двм птичка да ^.хвръкне.
Яйце дяввм / двм, патка взомам / ззома,
давам се /. дам се. Динам се / дам се в ръ¬
цете.
давам си Но си дявам зло сърце-,
даням си /дям си. Двзвм си / дам си нид.
Двнам си / двм си отчст. Двивм си /
двм си сметка. Двзвм си / двм си сърце.
Даням си / двм си труд. Двзвм си /
дам си фасон. Двзвм си / двм си форцз.
давя. Дивили мо е моиаз<та>.
давя се. Д-зя се откъм гъза.
далеко. Бот впсоао. цяр двлоко и цяр да¬
леко, бот аисеае. Господ нисеае, цар
далеко.
далеч. <Да го звдиш>, да бягаш от ното
три дни дялоч. Д-лоч ми стити ръката.
Но виждам / видя пе-дaлят<e> от
носа си. Но п-двм <не>--дaлеи. Не
пвдвм по-далоч от корона кп• Отивам /
отида ' дялоч. Ститам / стигна дялоч,
дам. Артисило на Сурчо, тя дял на Мърчо.
Бот дял, бог взел. Дядо бог. Дядо гос¬
под. Д-дохи ми '^3- а ръка. Д-И божо.
Д-й думанът. Д-И му нож да те заколи.
ДзИ му нож . дв ти избоде очите. Дай му
нож дв ти извади очите. Дий парИ да ст
з-кичиш, дай досот дв се откачиш. Двй
мъжо, жонвта, а 'и забий а тор-тв.
ДиИ си, мъжо, жони'Я, и ти забий <в>
тръното. Двй кп, мъжо, жоната. а ти
иди в горят-. Двй си, мъжо, жон-'я, и
ти иди в тръното. Д-й си, мъжо, жонзтз,
а ти хвини горитя. Д-И си, мъжо, же¬
ната, - ти хазни тръното. Дял бог. Дял
господ. Дял Кольо, взел Кольо. Дял
съм пот зя четири. Дз то проводо проз
нод-'В и дз ти но дядо нодз. Да то пре¬
веде проз рокитз и да ти не дядо
нода. Дв то прокара проз довот води и
па дз 'и но дяде нода дз пиеш. Души
двдох. Зяпали му сзещ, дай му яйце
да бели. Oзаве'о бот дядо. Кваво'е
бот двл.	К-авото господ дял. Озк-
'о господ двл. Кота двл господ
клпвипо, чо дал и аостппаппе. Нв
свини дзИ ново корито. На ти кук¬
лите, даИ <си> ми парцалито.
Не дай <кп> боже. Но зная дз дям нв
<одао> мвгзро вода. Ням- дв ми дв-
двт модвл. Пара да имим, за смих що я
дам. Пениш со не ненпш, ко те идам
<парп съм дал>. Пениш сс но пониш,
ще то изям <пaриики съм дил>. Пениш
со нс пониш, ще те ям <пярп съм дял>.
Проз вода го провел и вода му но дал.
Проз роки го превол и води му но двл.
Що ти двм да рвзборош колко е на досет
пеловини'И• Що <гп двм да> рвзбо¬
рош откъде изгризи слънцето. Що ти
дям да <со> рззборош. Що бог дял.
Ял не ял — три и половина <дал>.
дама. Двма нв сърцото,
дамла. П-д- ми / пидно ми д-мля.
дамоклов. Дамоклов меч.
дан. Плвшям / платя дзн.
Дана. Мъжка Дяна.
даначе. Оято злипишао дзнзие. Оято убо¬
дено даниче.
Дания. Имя нощо гнило в Дания,
данък. Плащам / плзтя данък.
дар. Като булки без дир. Направим / на¬
прави на дар дврмвдвн. Разнесоха ст
кито дирозо по снатово. Хода като сватя
без дарове.
дара. Взомам си / ззоми си дврвтз. Изва¬
дих нз дара. Излязох ни дара. Повече
дара, отколкото масло.
дармадан. Направим / направи дврмвдвн.
Направям / наприви на дир дврмадан.
Ставам / стяни дврмидвн.
даром. Ям даром хляби.
даскал. Д-ка-л нриккил. <Иди> да си
вземеш нарпто от дикквпи, ^ойто
то о учил>. И и съм учил при даккая
Лука.
даул. Като даул. Направим / нзпрани нв
дзул.
два. Без дни дни три дни. Бия си тляната с
дни камъка. Видяла дни снята. Вкарвам /
зкирим в капани <с двата ариав>•
Връзвам / вържа дн-тв края. Връзвам /
вържв дня'- края нз одно. Горя между
дня огъни. Днат- края в (и) сродят-.
Едни пир- два пъти връзвам. Завърз¬
вам / завържа двв'з края. Залок'пл
съм си глвв-'я между дня камъки. За¬
тъвам / затъни с двата крики. Крадоха
мо на два файтони. Куцам и с дззтв
крики. Между двв отъни. Между два
^^3, ти доле. Моря с два аршина.
583

Ни ден коча стно нт мога ца разделя.
Намирам се / намеря ее между два огъня.
Ни тикне. глава са малко два крика
<нcан кeтиpи>. Нт била пази глава зн
два крика. Низ едно гърло цеа гласи.
Ог ден плета тръни. - От ден стола. па
в средата. От два стола, па на земята.
Ог цеа стола. ги ни на един. От едно
гърло деи гласа. Птка ст ни два огъня.
Ръкувал съм се цеа пъти. Сбирам /
сбтра двата края. Свързвам / свържа
двата срия. С два леви крики. С два
пръста. С цента крика. С двата ариан съм
в тинята. С един камък цеа ореха бруля.
С един куршум ден затаи. Седя на два
стола. Стоя ни два стола. Събирам /
събера двата ария. Турнах - си и цента
арака в капани. Тъка ни цеа стана. Уд¬
рям / ударя е Един куршум два заека.
Улавям / уловя цента края. Улових ст
и е цента крака в капана. Хапя се цви
пъти на едно място. Хитрата лисица
е двата краси <в аааана>. Хитрата
лисица е двата арака в клюснпа. Хит-
рапа сврака и двата ариан. Хлътвам /
хлътни ' и деата крика. Ходил съм бартм
цеа пъти нн воденици. Чукам си главата
и ден камъка. Щт ти събера двата крнан
в една обувка. Ще ти туря двата арнаи в
тдна обувки. Яздя на деи коип.
дваж. Еднъж се мрт, дваж не це.
двайсеО. Ново двНйс<т>.
двама. Дето двама и той трети. Служи
на двама господари.
двамина. На eБaиннн кози крик.
дванадесети. Удря (удари) ДБaнaeтcеmнпm
час.
дванайсет. Дванайсет лисици в една дупки.
Моята работа черта- цо дванайсет.
две. Ако ще би и с дет глави да т. Бозая
оп две майки. Бъркам и две ръце. Взел
съм си двете пари. Вземам си / изтма си
детте пири. Давам / цнм двтгт нари.
Дн ст кръстиш е двете ръце - и дн
ст кръсти човек и двете ръце. Дн
ст прекръстиш и цвете ръце и цн се
прекръсти човек и циетт ръце. Дет глави
не носи. Дет думи. Дет думи нааръсг не
истa дн кажа. Дет ни (в) тдно нт свърз¬
вам / свържа. Двт на едно не събирам /
събера и две на еeис не мога да събтра.
Две на едн' нт турям / туря (турни)
и две нн едно нт мога на туря (турни).
Дее пари. Дет нтци. Дтри от тена овца
<ао> две кожи. Дтри по две кожи от
гърби. Доя ог дет криБH. Думата ми на
цвт нт стаен / стант. Душа зн дет пири
ипиaм. За две нари. Зилостил съм си
главата между две плочи. Зная две и
двести. И цвете ноги в един напуц ще
'буе. Имам двт леви ръцт. Казвам /
кажи две думи. Като две и две четири.
Като две капки вода. Като очи-т си и
аато деттт си очи. Колата ми си и две
копелета. па ст въртят навсякъде. Ко¬
лата ми и две аолтла, обръщам накъдего-
щи. Колата ми е две колела, па ст вър¬
тят и насам, и натам. Косъм е ръце на
две деля. Леина и детте ръце. Моя майка
и негова <от> двт жени <дтца>.
Мъча се ца изкарам ог две баби мома.
Мъчи се да изкарам от две баби неитсти.
Нн двт срички. Нн цвт магарета искам
цн ст возя. Нн две магарета <аош>
слама не зная ца рнздтля. Ни две интн-
ртта кош слама нт мога да разделя. На
две магарета плява нт мога цн разделя.
На дет магарета сено нт мога ца разделя.
Ни две ясли <cн> връзвам коня. На¬
правено преди дядн Адама две недели.
Иaпрaeни се / направя се ни две и -по¬
ловина. Нтбо ст ни две разделя. Не
давам две пари. Нт т е двт глави. Не кър¬
ша думата нн две. Не мога ца вържа
цее ни едно. Нт мога да кажа две думи.
Не нравя нн двт думата. Нт прекършиам
/ прекърша думата Са цве>. Нт скърш-
внм / скърша думата на две. Нт счупвам
/ счупя думата ни две. Нт троши думата
на две. Нт чупя думата ни две. Ни двт.
ни -ри. Инии т и дет глави. Нож е двт
остриета. Исcя дет цнин пое едни миш¬
ница. Няма ца ги вържа двт ни ецис
<място>. Няма двт иитннп. Он е видел
едн'. дет, я съм видел иго и две. Останах
- като халашаа пръдня между две дъски.
От две баби цяла невеста. От двт дупки
катран ин течт. От дет жени деца смт.
От две майки деца смт. Ог тцин вол
сааим две кожи. От тена овца искам
две кожи. Ог тцнн овца сааим две кожи.
От три буаи — две Бреттни. Подписвам
/ подпиша и две<пе> ръце. Правя оп
ннрйта двт. Правя ст на две и зола.
Правя ст на две и половини. Пребиваме
ст анго две пири в сесия. Пречат му и
дветт ръцт. Приказката ми ни две не
стави. Продавам / продам за две ою-'
плява. С две думи. С двт леви ръце.
С еве<тт> <си> ръце. С две торби
да пойдеш. С две торби дн тръгнеш.
Сече ми секирата и 'г двете страни..
Смъквам / смъкна от тдна овца <по>
две кожи. Смъквам / смъкна но две
кожи <от гърбаХ Смъквам / смъкна
по дет кожи оп търбнинпa. Гпиcкни ги
аато двт нари в съдрана кесия. ГmрспБИи /
строя и две редици. Сучи от цее майки.
Съдирам / съдери по две кожи от гърба.
<Та> двт не видя. <Тн> дет не виждам.
Хвърли го и две клечки в Марица. Хит¬
рата лисица влезе в стъпици е диепт
нозе. Цепя влакното Са цие>. Цтпя
косъма Са дие>. Цицам от дет иийкн.
Чакам на двттт ръцт. Чакам нн цвете си
ръце. Чул тт господ и и двете уши.
584

двеста. Знтя две и дв-стт.
движа с—. Движа се по аталoнoен<•ra>
плоскост.
двоелнн. Дво-лана лопитт.
двоен. Двоен дакал. Меря с део—н аршин,
де. Д- дялат дървата, де падтт таесааге.
Де — расло, д- е пасло. Де ме сърби,
д- м- ч—тет. Де с-нат дтретта, де па¬
дтт трЕснитс. Де (ним) тоз (тоя) господ.
Къде (д—) го чуниш, къде (де) се пука.
Къд- — Каро на кирия а д- го Киро нт
нария.' Къде (д-) м-рих, нтде (д—) с—
пукна. Ктд- (де) мерах, нъде (де) уда¬
рах.- Ктде (де) та — - ума. Къде (де) ще
му иде кати. Къде (д—) ще му излезе кати.
Ктде (де) щ— му отиде края а ктд- (д—)
му отава края.
д—Бел. Виждтм. / вадя деБ-лия крий. Влазям в
д-бел Деб-ла тлтеа, ДеБела ми — кожа¬
та. Дебела синка. Дебели ма ст оч<т—. Д--
б-лии нртй. Имтм дебели гласа. Имтм де¬
бела ножа. Имтм д—бели очл. Направям/
отправя деб—лл очл. ОБръщтм / обърна
д—БЕлая <аатй>. Показвам / поктжи де-
б-лня край. С дебела ножа. С д—б-лл очи.
дебелата. Показвам / понижи д-белити,
д—Белите. Налагам / наложа д-Беллте,
деБело. Бая на деб—ло.	Усещам / усе¬
тя дебелото*
девер. Дървен девЕр. Заминавам / замина
с дев-р.
дез-т. Вртзстм / вържа в д—зет втзелт.
Дтвтм / дтм пет зт девет Дт те прекара
пр-з дев-т вода л па да ти не дтде вода
дт пл-ш. Десет брття с едни риза. Де-
ветд-сет и . д—вет. Дев—т лисици в -дни
дупки ще спят. Доктретм / донтртм
вода от дез-т воденици. Докарвам /
докарам еодт от дев-т д—р-тт. Докар¬
вам / докарам зодт от девегд-тет и
д—в-т рени. Д-нтретм / докарам водт
от дев-т кладенци. Донасям / донест
зодт от девет д-р-та. Д-нтсям / дон-си
вода от дев—гдет—г и девет реки. - Д-нтсям
/ донесав-дт от девет кладенци. Едни-
<та> птр! в девет възела връзвам.
Зад десет морЕта. Зи (аолаот-) д-зет
сели. За девет цигани. Нтзтждам / на¬
садя водт от девет д—рЕти. Нтетждам /
навадя води от д-вет нлид-оци. На
д-сет вълци един пича кран. На дез—т
се качих, нт ос-м и— слизам. Не са сто
чтвна, цтро, а са деветдесет л д-зет.
Нося водт от д-зет дерета. Нося сода
от деветд—сет и десет рЕна. Нося вода
от д-вет кладенци. Превеждам / пре¬
веди през десет земя. Пр-з девет води
студени. През д—вет земи в десета. През
д—еет <зема и> мор-та. Пр-з дев—т
сели в десето. През девет царства в
десето. Прокарвам / прокарам през
дев-т земи. Хвърлям / хвърля в девет пота.
дЕветдесет. Деветдесет и д—вет. Докарвам /
донтртм зодт от деветдесет и десет
аЕкл, Донасям / донеса вода от дезет-
д-сет и десет река. Н- са сто чавкл.
царо. а си деветдесет и девет. Н-ти
зодт от дееетд-с—т а девет реки. От¬
ляло с— нт девегдесе.
девета. Влача опашната си до девети рода.
Девета дупка на кавала. Д—вета дупка
у дудука. Дес-та разкладат. Д-вети у
плуги. До девета родт. Д- девето аолино,
До десетото н—б—. Като Слмеоичо преди
Дев-ти. Нт дес-тото небе. На д-с-т-то
небе съм. Р-д-н на дес-тата дупки на
кавала.
д—з-тнна. Бабина дЕв-таил.
дезет^оумео. Дес-тоумои Март,
девствен. Не съм девствен в уллте,
деди. Баща нема, д—да стнт. Баща немя,
деда тртжи.
дедо. От ночуи д-до.
Дейно. Заспал Дейно. зтресло го. Умрял
Дейно, вта-сло го.
д-на. Д-ка го чукал, д-нт се пуна. Дена не
ме се—ш, там не м- найдел. Уна та от
дена е.
делибашия. Нтптдтме / отпаднем- нато.
д—лиБилиа.
делник. Не зния ни делник, на признан.
Няма за м-не д-лиин, признан. Признан
Tеиаи, делник агатя.
д—ло. Превръщам / превърна в живо
д-ло.
деля. Деля дувар. Д-ля зтлткт (залъците)
<сн>. Деля легло. Деля м-гдан. Деля
от голт дули. Д-ля от <голо> гърло.
Д-ля от зтлтна си. Д-ля от устата си.
Д-ля костгея<тa> ct. Д-ля темел.
<Един> ностм ме дели. Косым с ртц-
иа де— деля. Чашата си и— д-лиме.
д-ля с—. Н- с— деля от акъла сл.
д—н. Без два дни три дил. Без денЕ, Бели
пари зт черна дни. Броят ми се дните.
Бял ден. Вземам / зз-ми дните. Виждам /
видя дявол п-ср-д бял ден. Виждтм /
видя звезди посред бял д—н. Влени са
дните. Въпрос ни деня. Герой на деня.
Гртм к-таед Бял д-н. <Да го вадил>.
да бягал от него тра дни далеч. Дт
жис-—ш от „добро утро“ до „добър
ден“. Да та ст много и три днл. Ден да
мин- <доуг да дойде>. Ден до пладне.
Ден зт ден. Д-н из ден. Д—ня не — в торба.
Днит— мл са пр—броени. Дните мл са
па-У-TЕии. Дните не са се събрали у
ср-тище, Добър ден. Докога, куме, до
кой ден. Зи черни дни. Злобата иа деня.
Изброих дните. Имтм -дни, И утре е
ден. Ката ден яйца снистм. Ктто бял
ден. Като на сляп нон ден и нощ ми -.
На твои дни. Не виждам / садя Блтг
ден. Не виждам / видя бял ден. Нямам
585

си <дни>. Обръщам / обърна нощта
ни ден. Онлзавзм кп днито. Оплаквам
си днитт и годините. По дени му нес-
нирици. Посред <срод> бил дсн. Прани
нощта нв дсн. Проклинам си дните.
Роки що гъзу добър дон. Сбирам / сбора
дните. Свършвам си / свърша си дните.
Свършили ми ся се днито. Силон нз доня.
Cарзпявзг ми се / скр-ниг ми се днито.
Скъсили ми са се днпте• Скъсявам /
скъса дните. Скъсяват ми ст / скъсят
• ми со днито. Събирам / съборя дните.
Съкратин-м / съкратя днито. Сякаш
от три дни хляб не с ял. Утрешния дон.
Щс доИде толям дон <с> мялка пит-.
Що са дни, ^а^напрод са а що ся
дни <зя>напрод, мои ся.
дори. Дора гърло. Дора зоматв. Дорв ко-
жвтв (кожи<те>) <ег търба>. Дерв
кози (кози<те>). Дора козел. Дора
копаи1 (котка <^т^з>). Дора ао'ап2, Дорв
кърпи. Дера ппкицп• Дора нз тулум.
Дори от одни овца <не> дне кожи.
Дори по две кожи от гърба. Дори
пръч<а>. Дора си зиднпаи• Дора ярета.
Дором си очите. Жин ще дери. С кре¬
мък дори.
дервиш. Дв ти хуквт дорвишп нв тлавата,
дере. Докарвам / докарам вода о' довот
дороти. Донасям / доноси води от дозо'
деретя. Нвззждвм / навадя аодз от
донет доро'и. Нв маймун доре. Нося
вода от довот доротз. Сякаш мътно
доре то т влачило.
десен. Дяснз ръки. Дисни ръипци. С ляната
<кп ръка> ли да ст кръсти, с дясната
ли. С лявата <кп ръка> ли ди ст прек¬
ръсти, с дяснзта ли. Сърби мо дясната
длин. Сърби мо дясната ръки.
десет. ДзИ пирИ да со зиазчпш, двИ досот
да ст огтзипш. Но съм останал с досот
кпр-чета на мегдан. О' десет моста ми
катран поио. С един пръст искам досет
чопз да ззтикнз. Що ти дам дз рвзборош
колко е нв десет ^^,№3'3. Що 'и авж-
колко е на досот половпн-'з.
десета. Десети дупки нв кавала. Нв досотото
нобе. На досетото нобо съм. Проз довот
земи в досетя. Проз девет соли а досето.
През доаот цврства в дессто. Проз ното
за досото.
десница. Вдигам / вдигни докнпнзти ки•
Стасвям/стисна (стиским) десница <'->.
дото. Вземам дете от мзИка. Галено дето.
Дв идош с деци нв бини, да ти изядат
сапуна. Дв отидеш с деца нв бини, дз
ти изяди' сапуни. Дото н м-Ики звплвав•
Дете - в маИки пропищя. Дото а майка
проплака. Дото а майчин кором нпкна•
Изпросзям дото от м-Ика. Като дото
пояти. Овто малко дето нз цици. Овто
на дощата пръчката. Като ни доц-ти
тояга. Като пенсао доте на задушница.
Оято посрано дото майка си. Кота чу¬
мата нърно ни майките децата. Моя
майка и негови <от> дно жсни <деца>.
Нв квлугоро доцзта ззплза-лп. Нт учи
б-б- аза се дете баби. Но (нсдой) учи
баша си кзк со принят деци. Но учи
дяда си попя кик со доцз кръщават,
Но учи старец да прави доци. Нямвл си
дявол- работа, тз азол да си б-ц- до-
цзтз. Нямам ни дото, ни кото. От дво
жони деци смс. От две маИки деци смо.
От стара миИка дото. О' стар баща
доте. От стири люде деца. Още
дотото но со о родило, Иванио
то кръстили. Рвзплиаввм / р-знлии-
дото в м-Икв. Ризплякв-м / р-зппзи-
доте в майчини утроба. Тика Дритвн
зние, 'яки деца нпишп. Така (тъй) знао
дядо, 'ааа (тъй) плаши доцатв и тъй
знае дядо Бит, тъй плаши доцити. Хва¬
щам / хвана с одно дето много кумово,
детенце. Мимино детенце.
джам. Зяхвпих джвмв. Проз джим сиронс
ближа. Проз джвм сиронс лижа.
джимии. <Рае ще> и свинки а джамия
дв влозо. <Рае ще> и свиня а джамии
да влозо. Дв (ще) те пит-м из тебе ава
пърди вълк а джамия. Дв (що) то питам
из тобо как се плют н джамия. Дв (ще)
ти кажа аз тобе кзк пърди вълк н джимиа.
Да (що) ти кижв из тебе кзк со плют
а джамии. Оога<то> влезт свинкя а
джамия. Срал съм нз джамията нз
върха. Тв свинки у джамия да се кзип.
джянарзк. Овто ни свиня джанирак.
джан-джин. Ними джан-джин.
джаста. Джиств-пристз.
джоб. Лъжовника ми с а джоби.
джонап. Дявам / двм джовип.
джозво. Едни шопи душа, одно джоззс ко¬
кали.
джендем. В (нз) джендема. В джовдемв
<ни дъното дв идеш. Върви в джен¬
деми. Иди а джендеми. Пращам / пратя
а джондомв. Хвзщзм / хнвнз джендема,
джигер. Глодвм като аегкз на джигор.
И джптерз си. Изгорял ми т болия джи
тор. Изгори ми джптер-. Сърцо и бял
джитор <само. Умри тзртв за джи-
тор. Ям си джи-ери.
джинбиз. С джинбиз ди търсиш месо но
можеш хвана.
джоб. Бръквам / бръкни а джоби кп. Брък¬
вам со I бръкна со в джоби. Бъркам (брък -
ням / бръкна)' н джоба. Вади го <кято>
из джоб. В джоб- ми с. Влизам / злазв
в джоби. Влязъл нз попа в джоби. Джо¬
бът ми е пълен. Дълбок ми т джоба.
Изпразвам / изпразня джобовете. Из¬
празним си / изпразни си джобовете. Из¬
търсвам си / изтърся си джоба. Изтърсих
кито из джоб. Имим зв ортак нв джоб- си.
Какво ми влиза н джоба. Много ми 3^-
586

за в джоба. Напълвам си (напълням си) /
напълня си джоба (джобоБтmе).Ие ми влиза
в джоба. Ортак на джоба ми т. От джоба
си. Посгрндва ми / н'сгридн ми джоба.
Празен ми е джоба. Пробиха ми джоба.
Продран джоб. Пълня джоба (джобо¬
вете). Пълня си джоба (джобовете).
Слагам / сложа в джоба си1 и слагам /
сложа в малкия си джоб. Слагам / сло¬
жа в джоба си2. С празни джобове.
Стоя и ръце в джобовете. Топли ми са
джобовете. Турям / туря (туриам /
-урни) в джоба си1 и турям / туря (тур-
вам / турна) в малкия си джоб. Турям /
туря (туриам / турни) в джоба си.2 Ще
ида в джоба. Щт напълня джоба ни попа.
Щт си отпоря джоба.
джобче. Слагам си / сложа си в малкото
джобче.
джувап. <И> ни дявола джувап дивим.
<И> ни пашата джувап давам. <И>
нн царя джувап давам.
джука. Намазвам / намажа и мед цжуките.
Правя джуки. -Правя си джусите. Прт-
хanБaи си / прехапя си долната джуаи.
джумтрки. Стивам / стави ни джумеран.
^ураин. Научил ст попей на цжуркнн
бобен. Научил се поп ни .журкин боб.
диагонал. По диагонал.
.Диарбекир. В ДиарО-кир.
див. Брада сива, глави дива. Див петел,
диван. Стоя диван <кнaрa}>.
eнин-. Като ни циганин дивит.
еиве<то>. Карам пртз див' и пусто.
Оставям / оставя питомното цн търся
дивото. Оставям / 'ставя питомното. та
<дн> т'ия дивото.
дигам / дигна. Фразтол'гизми е дигам /
дигни вж. при вдигам / вдигна,
лазгинн. Стягам / стегна .изгони-т.
дий. Да кажеш „дий“ <и> щт тръгне.
ликиш. Двоен дисшп. Улавям / уловя цн-
киш. Хващам / хвана цикиш.
диктовка. Пое диктовката.
дилаф. Дилифа нт ми слиза от гърби.
дим. Дим ца мт няма. Капо дим. Та дим ст
вдига. Яко дим.
. димен. Димна завеса.
Димка. Кон пърди, вятър итй, Димка перо
люлтй.	.
eиити. Подлагам / подложа динтни кора
<пое арака>. Подхлъзеим / под¬
хлъзна ни динена кора. Слагам /. сложа
динена кора. Турям / туря (туриим /
-урна) динена кора. Удрям / ударя
динена кори. Хързулвам / хърз^лна
<тдаа> динен. кора.
линя. Знае свиня ца яде eнип. Знат <Ги>
свиня. що е диня. Колкото (като) cБнип
от диня. Исcя две днин под една миш¬
ница. Пожълтял като диня.
диnлсинmикеcкн. Скъсвам / скъсам eнплс-
мaтикеcки-е си с-исштинп.
дирек. Опипвам / опикия диртки. Подпи¬
рам дирека.
дириик. Изкарвам / изкарам от лирника.
Станал съм с лирника си нагоре. Ста¬
нал съм е дирника си напред. Сядам си/
стена си ни лирника. Яйцт ми ст пече
на лирника.
диря1. В дирите (дирята) съм. Вземам /
взема дирята. Влизам / вляза в дирите
(дирят.). Да пи видя дирята. И дирята
ми е изстинали. Куче влачи, диря <ня^г^^>.
Падам / андна в дирят. (по дирите).
Попадам / попадна в (по) дирята (ди-
ригт). Търтя се в дирята. Улавям /
уловя дирята (дирите). Хващам / хвани
дирята (дирите).
диря 2. Билки диря но баира. Диря ог кьо¬
рав очи. Диря си Отлята и диря си бе¬
ляга със ситц. Диря си боя и диря си
боя със сеец. Диря си майстора. Диря
си церН. Диря сметка. Каквото съм
дирил, намерил съм си го.
eнря2. Под дърво и камък. диря. Под
<дърео н> листо (лист), диря. Под
камък и пгумка, диря. Под листо и
камък. диря. Под шума. и дръмаа,
диря. Под <шумаа и сламка>, диря.
Със свец, диря.
диснг. Капо просяк е празен дисаг.
дисаги. Като агне в дисаги. Като попски
дисаги. Къде е Киро — ни кирия: цн-
снгитт си на гръб иоoн. Оди да видиш
гущер и дисаги. С дисаги да тръга.тш.
С патерици и дисаги нн врати ца тръгнеш.
дистанция. Държи ни дистанция. Държа се
нн диcmaицнп.
диха. Жива дихн.
длан. Като дланта на ръката си. Като на
длан. Кога<то> ми поникнат ни длан¬
та (дланите) косми. Плюя си нн дланите.
Потривам / потрия длани. Сърби мт
дланта (дланите). Сърби ме дясната
длан. Сърби мт лявата длан. Трия ела¬
ни. Търся у кьостг' брада и но дланта
ксcмн.
длъжен. Длъжен съм нн Михиля. Не 'ставам/
'стани длъжен.
длъжен. И на псетата, съм длъжен / в
1 знач./.
длъжък. Длъжки ми са ръцетт.
дневен. На дневен ртд. Поставям / поставя
нн дневен ред. Слагам / сложа ни дневен
ред. Слизам / слязи от дневЕн ред. Ту¬
рям / туря нн дневЕн ред.
днес. Днес Онхт. заран тахт. Днес зн цнтс.
Който вчера умрял, днес пишман ста¬
нал. <От> енти за утре.
доба. В (по) глухи доба. В (но) потайни
доби. Кон рабсан доби.
добивам / добия. Добивам / добия крили.
Добивам / добия плът <и крыБ>. И
мен<е> це майки ожени О аз шт си
доби Оул,чица>.
587

добре. ДоБр— дошло е. Добр— дошъл стм.
Добре ми — нито зет на нтщи. Добре ми
е нато зет на праз-д. Добре ма е нат¬
рин ни въгл-ил. Добре мл е като цар
връз тимиа, Отавам иа д-Бре. Откак
съм оглушал, много мл е добре. По¬
стилам са / п-тт-ли са доБре.
добре. Като ноте във вылит, добре ми е.
Кито ни нуч— в каруца. добре ми е.
Като ит червЕй в рика, добр- ма е.
ДоБра. Жива нилги, Биче Добре,
добрант. Д—Бринатт мл е ни (до) коляното.
Добраната мл стол ни (до) коляното.
От добрани итгирчи <дтже>.
д-Бро. Виждам / вадя добро.
добаУтао. Какво ти е добрУтрого. Колното
-дно доБрутр—. От голямото доБрутро.
д-Бтр. Гледам с добро оно. Дт жлв—ет
от „доБро утро“ до „добър ден“. Добра
ми е ръкитт. ДоБрото сттро ер-ме.
Добро утро. ДоБтр д—н. Добтр е господ.
Д-Бтр ти птт. Извеждам / изведи нт
добтр крий. Изкарвам / изкарам нт
добър крий. Излазим / изляза на добър
артй, И тиз<и> (тая) добра. На добър
ти час. На д-Бра кобалт жр—БчЕ. Р-нт
щ- гтзу доБтр ден.
доведа. Дт т- пратя смъртта дт ми дозед-ш.
Какъв (кой) вятър те доведе.
довеждам / дов—ди. Д-с-ждтм / доведа до
просяшкт тояги.
довея. Ктнъв (кой) вятър те довея,
д-вл-аи, Кой враг т— довлече .
догодина. Догодина по (в) гаавл. Д-годиат
по това време. Ктлесий го иа ссттБи.
да те Блттотлоси и дог-длии.
дог—р—. Измервам / изм—ря отдолу догоре.
Премериам / премеря отдолу догоре,
дода. Дд щ— Великден. До щ— лулт зт огнец. -
турни ще й кЕп—лЕц, ДО ще такса за
води. Идн-дойдл и ида-дода. Щ— дойде
Влдовд-н и дБ ще Видозден.
додка. Хващат м- / хванат ме долните.
Д-дьо. Водам се нтто Ханко и Додьо.
доен. Дойнт нрави.
дойда. Бтн—л отишъл, кратуна дошъл.
Горно ми дошло. Дт и- дойд- Пух— и
Р-ео. Д-и да млн— <3^^ дт дойде>.
Дойда до юс. Дойде ли иа моята<дум>.
Дойде мл времет—. Дойде мл до клю-
нЕно. Д—йд— мл от гъза хаБ-р. Дойде ма
сърц— ни място. Дойд- ми част. Дой¬
де (дошъл е) ножа до кокала. Дойде
умът. ама си п—йд— кумът. Дойда зло.
че Без теБе по-зло. Дойдох си чак сега
у дома. Докле д—йд— магарето от зодт.
Дошли краста при тугт. Д-лли са ма
братята. Д—лл— ми — да душа и до гуши.
Душата ми е дошлт в (до) зъБате. Ида-
д—йди и ади-д—ди. Ида ма. дойда ма
<^п^ет птри^Х И ит налита уллцт щ-
д—йде Вслинд—и. И иа налита улици
ще д—йд— празник. Кткз— —тел Гого
на СтимБул, така д—т-л. Каквото ма
дойд- в главата. Канвото ма дойде нт
тнтлт. Канвото мл дойде ни -злка.
Канз—то ми д—йде на уми. Ктквото-
ми дойд- на (до) уста-Ста^ Кан оти¬
шъл ни мечки и дошъл са Б-з ръчна.
Както дойд—. Както мл дойд-. Както-
ма дойд— нт гтйдттт. Кога<то> д-йд-
конски Великден. Кога<то> дойд- ну-
н—вдеи. Когато дойде четвъртък подар
п—тък. Кога<то> си д—йд- баща ма
от гроба. Колко антла ще ма дойдат.
Монтр дошъл. а налеи сл отишъл.
Нт един кантар щ- д—йдем. Ожени се
кана, д—йде и мен— ред. Отад- зт рогт,
че си дойде Б—з ула. Още и— дошъл
до содата. гащи стбувт. Ртздртто ма — ■
дошло. Стмт мома домт д—лли. Тая обица
щ- ми дойд— тсжна. Ще дойд- баба зт
—гтиче. Ще дойд— Вид—зд—н а до ще
Вид—зд—и. Щ— д—йд— голям ден <с>
мтлка плтт. Ще дойд— и моя Коледа.
Ще д—йде и на ниш- сел— сБора. Ще
дойде мачка за погачни. Щ— дойд- Пент
за огън, турл-щем й въгл—нч—. Ще д-йд-
слънц-ТО и пред нашата зрттт.
дойдт. На уразни, стм долтл. С
празна ръце, дойдт / в 1 знач./.
дойда си. Когт си дойдат евр—ате от хад-
жалтн. Т-рБт отишъл, торба си долтл.
Дойна. Мъжка Дойна.
Дойно. Женски Дойно,
докарам. Пет закара. три докари. П-т
закара. ч—тара докара.
докарвам. До изуй-гаш:!, докарвам,.
докарвам / докарам. Докарвам / докарам
акъли в главата. Докарвам / докарам!
Беля <нтглтвага>. Докарвам / докарам.
вода от д-вет в-деилна. Докарвам /
донтртм вода от дев-т д—рета. Докар¬
вам / донтртм зодт от деветдесет и.
д-вет реки. Докарвам / донтртм водт
от девет аладеoцл, Докарвам / докарам
втлни в кошарата. Докарвам / докарам
до главитт. Д-карстм ! докарам до ■
nа-тилаи тояга. Докарвам / докарам
до торбата. Докарвам / донтртм на.
вира. Докарвам / донтртм ит саламура¬
та. Докарвам. / д—нартм ит ум. Докар¬
вам си / докарам са Беля нт главата.
Докарвам сл / донтртм си нт ум. До¬
карвам / докарам умт <в главата>.
Нт нинъв (к—й) рщ докарвам / докарам,
докачам / докача С пръст н— докачам /
донтча.
докога. Бог зите д—но- . Докога куме. до¬
кой д—н. Кей знт- д—ногт.
докопам се. Докопал съм се нато к-ляс о -
ттпки. Докопал съм се като слепец —
т-игт,
докопвам / докопам. Доношкам/докопам
кокала « док—пзим се / докопам с— д—
н—нтла.
388

докопаим со / докопам со. Докопвим / до¬
копам кокала и докопизм со / докопам
сс до кокиля.
докосвам / докосни. С пръст не докосвам /
докосни.
докриИ. Като съм со уловил на хорото, що
играя докрай. ОткраИ докрзИ.
докъпване. Пращам / прати ни кино в
бвняти от 6 до 4<с билот за декыпая^н>.
дол.	В един дол ходим да борем дронки.
В один дол ходим за ради. Кврвм проко
пёле и доле. От един дол дронки. От
същия дол.
долама. Виж му ума, та му скрой долям-.
долип. Като мишки в долап.
доле. Между дня стола, тв доло.
долен. Бързам аи'о ни водсниц-тз дол¬
ния камък. Долон господ. Долен ка¬
мък Долни манджа но им. Долна
ръки. Мърдам со като нз водоиицатя
долнпи камък. От долни проба. По
допнп гящи. Прохапвам си / прехапа
си депн-'з джукв. Разбързал съм со
като долния кимък ни воденици. Уда¬
ри мо торния <приг>, та видях долния.
Хванал съм допнпа път. Чукнз мо тор¬
ния праг, та нидях долнля. Чукнз
мо горния првт, ти погледнах долния,
долния. Блъсна мо гернпа, тя видях долния,
долу. Горо долу. Горо осо, долу босо.
Долу ръцете. Не пвдим / пздни долу.
Но падам / пидня пе-деяу.
долюлоа. Каквато мо т <люякa> залю¬
ляла, тааини що мо долю^л^оо.
дом.	Анримон дом.
дома. Виж му уми, та му крой зя дома.
ДоИдох си чак сотз у дома. Кито у дома
си. Свмв мома домв дошла.
домашен. Домашно пило,
домус. Ни юс, ни домус.
донасям / донося. Донасям / донося боля
на тляната. Донасям / доноса води от
донот деротз. Донасям / донося водя от
деветдесет и довот роки. Донасям /
доноса аоди от довот клздоннп.
допра. Допря (допрял т) нож<и> до •ае-
кал<и>. Коти ми допре яйцото <ни
тъза>, тотвз полот т■ърка. Котито ми
допре яйцото нз тъзи. Когато ми допро
яйцето на зидникя.
досетя. Досети со т наял и който си т загу¬
бил воловете. Досети щях да изпроси
кон и нол.
достигам. Но ми достига однатя дъски.
Но ми достига однатя съботи. Нещо не
ми достити.
достигам / достигни. Достигам / достигни
до просяшки тоятз. Декппгим / достиг¬
ни до ушите (ухото). Достигз ми / до-
сти-но ми до ушито (ухото).
дектлуа. Достлукз ми е нз (до) коляно <ге>•
достоен. 'Но съм достоен ди аържи връзките
на ебунаппт. Но съм достоен ди обър¬
ни чсхъли. Но съм достоен дв развър¬
жи връзките на обувките. Но съм достоен
дв развържи върнито. Но съм достоен
да развържи сзнд-яппс.
досягам. Oуфалнпнапз ми но досяти. Огп-
ням / отида дотам.
доту<а>. Дотук кучка нз бячия. До¬
хожда ми / дойде ми доту<а>. Идвв
ми де'ук<а>.
депьаз. Дот-ьках си платното, ритнзх (ри¬
там) ти кросното.
дох1к<и>. Дохождам / дойда дохвк (до-
хики). Идвам дохзк (дохаки). Излизам /
излаза дохик (дехзкп).
дохождам. Дохождам ни вътък- основа.
Що ми дохождаш с крянвй.
дохождам. До кръв, дохожда <со>.
Като (сжиш) за огън, дохождам.
дохождам / доИдз. Дохождам / дойдя в
глава. Дохожд-м / дойди до золон^ата.
Дохождам / дойди дохая<и>. Дохож¬
дам / доИда до ушито (ухопе)• Дохож¬
дам / дойда до нечая чортя. Дохожда
ми / дойдс ми акъли <в тливата>.
Дохожда ми / дойде ми акъли на мяк'е-
<то «>. Дохожда ми / дойде ми а
гливата. Дохожда ми / доИдо ми до
(нз) главити. Дохожда ми / дойде ми
до гуша. Дохожда ми / дойде ми до зъ¬
би. Дохожда ми / дойде ми до аезпр-
кити. Дохожда ми / доИдо ми де'ту■<и>•
Дохожда ми / доИдо ми до ушите (ухо¬
то). Дохожда ми / дойде ми друг акъл. '
Дохожда ми / доИдо ми друт ум. До¬
хожда ми / доИдо ми ни акъла. Дохож¬
да ми / доИдо ми нигорно. Дохожда ми /
дойде ми ни озикя. Дохожда ми / доИдо
ми нвнаторно. Дохожда ми / доИдо ми
нз ум<и>. Дохожда ми / дойдс ми нв
(до) устати. Дохожда ми / дойде ми
нипоге <в тл-вата^ Дохожда ми /
дойде ми прът в аелояоге.' Дохожда ми /
доИдо ми сърцето в потито. Дохождв
ми / доИдо ми уми <в главатар До¬
хожда ми / дойде ми уми н куфалницв-
ти. Дохожда ми / доИдо ми яйцото до
(нз) гъзи. Дохожда ми / доИдо ми* яИ-
цото до задника. Дохождам / дойд- ни
<бял> квип. Дохождам / доИда нз
крякз. Дохождам / дойди нз ръб. До¬
хождам / доИдз нз себе ст. Дохождам /
дойд- нз <тоя> каап. Дохождам /
доИдз ни ум. Дохождам / доИдз от-
хас<и>. Дохождам си / доИдз си на
думити. Дохождам си / дойда си нз при
авзазтз. Дохождат ми / доИдит ми три-
сти уми.
дочакам. Дз но дочакаш кукувица. Дв но
дочакаш червеното яйцо.
дошъл. Добро дошло т. Добро дошъл съм.
доя. Дои кито кранз. Дон от дно кризи.
Искам да дои от ялова яжва мляко.
589

Мачки ли сте доили. Намерил съм кра¬
ви. та (да) я доя.
дояждам / доям. Дояждам си / доям си
хляба.
драг. Мило за (и) драго. Ни драго сърце.
драг. Като леща ни (но) Великден, драг
ми т. Капо овца на вълк, драг ми е.
Драган. Тиса Драган знат, тик. дтцн пла¬
ши.
Драгани. Мъжка Драгани.
драго. Кажи му нго, ца му е драг'. Речи
му иго, да му т драго.
дразня. Дразни ме Панч'. Дразня аогкитт.
драка. Като сврака ни драка.
драйвам / драсна. Драйвам / драсни ки¬
брита.
драскам. Драскал съм ни иaкаиmе очите.
Кочи искmи драскат но сърцето ми.
дращя. Отпред мижт, отзад дращт.
дреб. Ставам / стана син дртб. Та (чт) дртО
се вежа.
дребен. Дребна риба.
eртбииaн. Искам и мечката ци ям дртбинaи.
дребно. На ертОн' нямам, и . на едро не ос¬
танаха.
дреждя. Дреждя като к'и ни празни ясли.
дремизгам. Дремизгам сито кон на празни
ясли.
дремя. Дремя като аон ни празни ясли
(празна ясла). Дртмя като пуйка нн
нрнщиин.
дреновци. Дреновците наближиха.
дртха. Вземам / вземи и ертхита от гърба.
Дръж голия цн му вземеш дрехите.
Залепям ст / залепя се като рептй <о
дртха>. Засмели ми <са> ст дрехите
<на гър!^г^;>. Изтупвам / изгупам пра¬
ха ог дртхи-е. <М'я майка и негова >
на едно слънце си сушили дрехите. На
тдни ртка сме си прали дрехите. Не си
nрсcmнрии дрехите на тено слънце.
Прсдaвaи си / продам си и дрехите
ог гърби.
дрипа. Вдигам си / вдигна си дрипите. Взе¬
мам си / изтма си дрипите. Задигам си /
задигна си дрипите. Засмели ми <са>
ст и дрипите. Изяждам / изям и ери-
пн-е. Налягам си / налегай си дрипи¬
те. Обирам си / обера си дрипите. При¬
бирам си / прибери си дрипите. Свивам
си / свия си дрипите. Събирам си / съ¬
бера си дрипите.
дрипел. Налягам си / налегна си дринтлите
(дрипела).
дрискам. Магаре ги .риска.
дроб. Възеха ми / възври ми дроба. Же-
жи ме на дроба. Изгарям / изгоря до
(но) черния дроб. Нт це ми полее дроб.
Ни от бълха дроб. Опържвам / опържн
до белия дроб. Парва ме / парнт мт
но дроби. Париам / парна но дроба.
Сърцт и бял дроб.
дробинка. Удрям / ударя дробинсата.
дробя. Дробил съм някаква попара. щт
я сърбим. Дробя в една паница. Дробя
някаква попари. Каквото съм дробил„
<псиa> цт сърбам. Както съм дробил.
така це сърбам. Сирене ияиa. попара
дроби. Гърбаи касвот' съм дробил.
Сърбим кнавот' съм дробил ни зама-
ио. Сърбим попарата, соят' съм дро¬
бил.
друг. Баба знат и други уличка. В (от, пртз)
ецисm' му ухо влиза, от другого из¬
лиза. Вземи единия, ти удари другия.
Гледам и други 'чи (е по-друго оа').
Ден ца мине, <еруг цн дойде>. Дохож¬
да ми / д'йдт ми друг акъл. Дохожда ми /
дойде ми друг ум. Друга манджа нт ям.
Друга нт е родила освен Мара — Ва¬
сили. Друг вятър втт. Друг вятър духа.
Друг вятър духвн / духне. Друг господ
т. Другия свят. Друг' турско. Друг
път. Тдииa съжежй. другия посипи.
Един бие гънини, друг обира парсата.
Един бит -ъnииa, друг събира пнрсити.
Един трaбин. друг удари. Единия за
арака<та>. па другия в главе<та>.
Един сири ни „йейе“, друг ни „ча“. Един
ни вили, друг ни косили. Един ни вили.
друг ни могили. Един на вили. друг ни
исmоБИЛн. Един тегли напред, а друг
дърпа назад. Един тупа тъпана. друг
събира парсата. Тeиa ст стълби вдига.
друга се слага. Завяин / завтт друг
вятър. Задухва / задуха друг вятър...
<3а> едни сеитба, <за> други брад¬
ви. Запявам / запея друга песен. За¬
пявам / запея на друг глас. Идва ми
друг акъл. Идва ми друг ум. Имам дру¬
го око. Мтнт други ми мелят брашно.
Минавам ог едни ръце в други. Може-
ца мисли с'ла'Т' от тенит. дупка на
нос^ си цо другата. Някой и друг. Ня¬
мам си <еруга> работа. Обръщам /
'бърна другия срий. Обръщам / обърна
екуп:<я> лист. Обръщам / обърна
другото лист'. От друга ръка. Оп
друг кладЕнец вода съм пил. От ' друго
тесто. От друго тесто съм зaиеcти.
Ог друг' ттет' съм иaнрaБТи. . От
тднот' влиза, ог другото излиза.
Откъсвам / откъсна някой <и цру>
грош. Пея друга песен. Пея на друг
глас. Повява / новтт друг вятър.
Хвани теина зн иотитт. удри другая по
главата. Хвани еeииня. удари другия.
Хващам / хвана едно зи глава <тН>.
друго за криа<та>.
другар. Другар съм и Михалко.
друго. Друго ми <е> на устата. друго на
сърцето. Едно да тт дърпа. друго ца тт
сеца. Тднс-друто. Едно за глава, друго
за нозе. Едно за глава<та>. друго за
арака<та>. Едно ми <т> ни езика.
<Н> друго <ми е> на сърцето. Едно
590

мл <е> иа устита, <а> друг— <мн
—> на тыац—го, Едн— иа друг—. Едното
вант, другото ие чузт. Канво стнувт
БаБа и— низви. друг— назва.
дружанаНл егортдружинаназ с—ло гиздило.
друсам се. КТто заклан, друсам с- /в
3 знач./.
дръвник. Глтеата мл — кат— дръвник. Като
дръвник.
дръжка. Излизам като на тагана дръжката.
Имт си крушката дръжки. От кратуна
дръжки. Присмял— с— гърнето ни тен¬
джерата, ч— нями дръжки.
дръмка. Под лумна и даымаи,
дрън. Дрти, дрын, три и половини. Дрън,
дрън ярина.
дрънгазица. Вземам / взема иа дрънгазаци.
Играя сл ит дръогтзица.ОБръщам /
оБърна нт даыиттзиеа,
дрънкало. На дърто дуп— дрънкал—,
дрънкам. Дрънкам нато <вoд-oаутаткo>
креч—тило. Дрънкам нато нт зод-нл-
цт <та> кречеталото. Дрънкам нат—
<катзнa> вод-ница. Дрънкам нит—
<катзн!> мелница. Дрънкам оръжие.
Дрънкат ми зъБате. Нед—й дртини м-н-
ч—то. Пана— на тенекия, тт да му
дрънка.
дрънкам. Канвото завърна, дрънкам..
Ктксото ми дойд— в глазати, дрънкам.
Какс—то мл дойд— на акъли, дрънкам.
Ктнеото ма дойд— на езинт, дрънкам.
Ктнеото ма дойд— на ума, дрънкам.
Канв—т— ми дойде ни (до) уста<та>,
дрънкам. Канвото мл идва иа . езика.
дрънкам. Канвото ма падне ни —зина.
датнаты. Каквото ми попадне ни ези-
ни, дрънкам. Като празна т-н-ная,
дрънкам. Нт аба, датoаты.
дрънколя. Какво мл тиква дръннола, ое е
скоро Великден.
дрънча Дрънчи нато <катзнa> воденици.
датoут. Ктто гол нонил в тенджера. дрън¬
ча.
дръoчилат, Станала дртнчллка
дръпна. Дръпнала си водата
дръпвам / дръпна. Дръпвам / дръпна въ¬
жето. Дръпвам / дръпна за улат— (ухо¬
то). Дръпвам / дръпни за яката. Дръп¬
вам / дръпна калая и дръпвам / дръп¬
на един килтй. Дръпвам си / дръпна си
въжето. Дръпвам си / дръпна сл пътя.
Дръпвам / дръпна юздите (юздата),
дръпвам се / дръпна се. Дръпва ми се /
дръпи— ма се водата.
дрыста Ще ям даъ<иг<тa>.
дрян. От дрян. От мъж дрян.
дрянка. В едни дол ходим да Берем дренни.
В едни горт б-рем даенкл, Кога<то>
върба роди дренна. Оставям / оставя
мечките да зардят дреинит—. От един
дол др—нкл. Пращам / пратя на мана¬
стира дт сути даеoаи, Сварил съм дрен-
ките. С—дитл стм с мечки <та> дренни
дт ям. Ял съм др—нни б-з сол.
дрянов. Нтч-^вам / отчета гърба нт няко¬
го <с дрянови пръчн^. Правя си ус¬
тата нито габровец за <дааиовa> тоя¬
га. Сзирй с дрянови пищялка.
дряновчени. Даии-зу-ил м- закит,
д-то. Сядам си / седна си на д-то.
дувир. Глтвт имам за дувар. Деля дувар.
И дувара амт уши. Марише на дувар.
Пиша го на дувари. Подпирам дувара
дудун. Дев-ти дупки у дудуна. Ще свари
мачка ни дудук.
дузпа. Удрям / ударя дузпп<та>.
дукато. За дукито. Ни за уеасeo— дукато.
Пребито дукато.
дунтгцЕ, Изпил съм сл и от Бъдни з-чер
дукатцето.
дуло. Нтлтпзтм / налапам дулото.
думи. Вадя дума. Вадя думате с куки от
устата Вадя думат— с ченгел (ченгели)
<—т у«гата>. Вземам / сзема думата
Вземам / взема думата от (из) устата
Вземам си / взема сл думите назад.
Връщам / зърни думи. Газя думате
(дума). Гтзя си думтти. Голяма думт
(гол-ми думи) не казвам. Горя думата
Грабвам / гриБна думата —т устата.
ГуБя си думите. Губя ума и дума. Гъл¬
там <«> (глътвам <си> / глътна
<си» думите. Две думи. Де— думи на-
кръст ие могт да нижи. Дето амт една
думи. Дойде ли на моята <дума>.
Дохождам си / дойди са на думата.
Дума да и— става Дума дт нями. Думт
дупнт не паазл, Думт и— излаза / излезе
—т м—ое. Дума ие обелвам / —бели, Ду¬
ма п— думи. Думата ми ни де— ие стави /
станЕ.	ми с— и— мести. Ду¬
мите мл станаха бият. Думите му па¬
дат / паднат иа място. Държа си думате
под -зини. Държи см—тки на (за) думите
си. Загубвам / загубя <<> уми л дума
ЗоБе думите като уеаеши. Идвам си ат
думата. Изваждам -/ извадя думт. Из¬
губвам / изгубя <<> ума и дума. Из¬
лази ми / излез— мл <лошт> дума.
Изнасям из къщи думи. Изпускам (аз-
пущим) / изпусна дума. Изтървавам /
изтърва <oиаоя> думи. Изхабявам си /
изхабя сн думтти (думите). Имтм думагт.
Имтм п-сл-днтта думт1. Имам послед¬
ната дума2. Казвам / кажа две думи.
Ктзвим / нажт няколко сладни думи.
Ктзвтм посл—днати думт. Казвам /
нижи последната си думи. Казвам си /
кажи са думата. Ктзвтм си / кажи са
т—жкати дума. <^К^<^лното (си^с^))> дт
се нтмиртм / дт се намеря на думт.
М-ря думат— сл. Меря думат— сл нт
грам. Млиави ма / мине ма думата.
Миого думл ни воденици <биват>.
Моя е посл—дната дума. Нт всяки дума
591

азнаа. На думи. Направим / направи
дума. Но нзомям / нзомв от дума. . Но
връщам думзтз. Но даням / дям и дума
да ст издумз. Но данам / двм и дума дз
ст изрсчо. Но динам / дам и дум- дв со
каже. Не двзвм / дам и дума да с'ави /
стино. Но кърши думзтз на дно. Но ми
излиза / излезе дума <из (от) устата >.
Но моти да кзжз дно думи. Но можс
и дум- да стяни. Но нямирим / нвмори
думи. Но нзнривпх дума. Но приви на
дно думзтз. Но прокършзам / прекърша
думата <ни дне>. Не разбирам / раз¬
бори от думи. Но си оставям дум-'я а
пополти. Но скършнзм I скърши думата
нз две. Но счупвам / счупя думата нв
дас. Но троша думата на дно. Но чупя
думати на две. Не що <и (ни» думи.
Ни . дума, ни ума. Ота-рям / отвори
дума. Отнемам / отнеми думзтз. От¬
рязвам / отрожз с нож думзтз. Отър¬
вавам / отърви дума. Летлъшвм си /
погълни си думите. Подтязивм си / подги-
зя си думзтз. Помни ми думзтз. По¬
следни дума. Потъпквам / потъп-
чв думата кп. Правя дума и пра¬
на то думи. Преглъщам си / преглът¬
на си думите. Проморзам си / промеря
си думите и премернам / промера вся¬
ка свои думи. Пронзсам думи. Претег¬
лям / претегля думите. Претеглям си ' /
нроттгпи си думите а претеглим / пре¬
тегля вснкя своя думи. Прохапизм си /
прехапа си думите (думзтз). С двс думи.
Сдържам си / сдържи си думзтз. С од¬
ни дума. Слушз ми сс думати. Твоите
думи а божиите уши. Тегла думите.
Тогла думито си нз кантар. Тотля ду¬
мите ' с чснгсл (чснгсли) <ег усгата>.
Тежи ми думзтз и моята думи тежи.
Тъпчи думите. Улавям 'ке /. улови ст зя
думзтз. Хаби си думито. Хзвщвм /
хззнз дума. Хвзщв ми се / хнина ми се
думата. Хнвщим сс / хнвнз сс за думата.
Хвърлям си / хаърли си думите на вя¬
тър-. Цоди думите кп. Чуви ми се /
чут ми ст думзтз.
думим. Стой, но думай. Тебе думам, дъще,
сещай се, снахо. Тебс думам, дъще,
усещай сс, кнахе• Тобо думим, сизхо,
уссщвй сс, зетьо. Тобо думам, кзоаъpвo,
усещай ст, снахо.
думвм. Ни зряло, ни зелено, думвм,
думан. ДаИ думанът.
думици. Думици но обелвам / обеля. Из¬
тървавам / изтърва думици.
думичка. Изтотлим / изтегли с ченгел ду¬
мички -от устзтз.
Дунав. Не можс ме опра ни Дунзн,
дуно. Но било в . дуно,. чт (ями) а пунт.
дуни. Проумяна ли свиня от дуня.
дуно. Да ми вади дунего път. Дупе и тащи.
Завирим / звнра у кучо дупо. Из дупо
592
роден. Кота кович коня, коти дупо му
почерня. Нв дърто дупо дрънааяо• Нв
старо дупо връназло. Нз старо дупо
хързулаи. На тлъсто дупо лой. Очи ла¬
коми, дупо прпивве. Потя у дупо съм.
С дупото си гпотинп бруля. Стятам си /
стотни си дупото. Трепери ми сърцето
като на голо пило дупоп®.
дупка. В дупки дв со карпсш. Вкарвам /
вкарам а мишв дупки. В миши дупка.
Въвирям / аъзрз а мишв дупки. - - Двв-
^^0' лпспнп а одна дупки. Довотз дуп¬
ка на ^33^. Деиста дупки у дудукз.
Довот пикини в едня дупки щс княг.
Десета дупка ни кзв-пз. До дупки. Дума
дупки но приви. Дупки в - морото. Дупка
аъв ведвти• Дупки за запушвано. Дупки
за запълвано. Завирам / завра в мпш-
дуназ. Завирим се / зазри се а мишв
дупки. Запушвам / запуша някоя pyn-
кз. Звтутгаам/з-тули някоя дупки. Зинали
си ми трпкта дупки. Зния и нз дявола (дя-
нелптт) дунаппс. Можо дв мпспп кол-
кото от едната дупки нз нося си до дру¬
гата. Навирам / нзнрз а миши дупка.
Навирим со / нзарв со а мишв дупка.
Наваирвам / навкзрам а миши дупки.
Накврввм / нзкирам у тлушчози дупка.
Нзяпвам се к-то дупки. Ням^нам сс /
намъкни со в миша дупки. Направих
дупки а морето. Нвнр-впп дупки зън
(нз) водата. Напълним (напълним) /
напълня дупката. Нзпъхним / напъхам
а миши дупки. Натиквам / нзтиаам а
дупката. Нвтпавям / нзтпа-м а мишв
дупка. Натиквам се / нзтикзм со в - ми¬
ша дупка. Натънавам / натъпча в
миши дупки. Нашъл мшп душсз за собо-
и он тиквя нлзчо. Нишъл миш дупка,
па понол и тпааи. От дно дупки аагрян
ми псит. О' люлки до дупки. Отпускам
(отпущам) / отпусни колан- <с ощо
едни дупка^ Отпускам (отпущам) /
отпусни ремъка ни никулденеха-ти дуп¬
ки. Пробих дупки в морето. Родон нв
доветатз дупкя нз кявзпз. Сбъркал- съм
си нв тъзи дупката. Содмз дупки ни кв-
налз. Спзл съм върху писпии дупка.
Стани ще мишв дупки зз сто. Турям /
туря - (туризм / турна) в дупката. Ще
ти стане мишв дупки за хилядо.
дуруядей. Зол го е дурундой.
дух. Изпускам (изпущам) / изпусна дух.
Продавам / продам богу дух.
духзм. Вятър ми духи а ушито. Гони този
(тон), дото (що) духз. Дв- (що) ми духа
кон нз (звд, по) арвта. Друг вятър духа.
Духзм такн-тз ни плота. Духам 'икии-
тс епдвлеи. Зз този (тон), дото (що)
духз. Овкъв (кой) вятър духи. Какънто
вятър духз. Никъдо духа вятър-. Нв-
пьдепо духи затърз. Но 'рзо бвбз дв
духа хляба. Обръщам ст / 'бърни ст
ннсъдтго духа вятъра. >mнваи / сmндн
зн -ози. дето духа. <Oасрeд> както
духа вятъра. Ходя си зн този, дето ду¬
ха. Ширй-мирй пик вятър духа. Щт ду¬
хаме нн сачамиланта.
духеим / духна. Друг вятър цухва / духне.
Духви ин / духне ми господ свтщицатн.
Духвим / духна под опашката. Духиам
си / духна си нн краката.
духна. Дн го духнеш ше надит. Духни фе¬
нера. Не мт Оиен в гайди дн духна.
духом. Нищ духом. Падам / пален духом.
Телом и духом.
душ. Обливам / облтя. <кито> със спу-
лтн душ. Пслнвни / полея	(ся¬
каш) )> със студен душ.
душа1. Берн душа. Боря ст с душа. Брък¬
вам / бръкна в душата. Бъркам в ду¬
шата. Вадя душата. Видя и памук ду¬
шата. Варим круши зн бабини души.
В дъното нн душата си. Вземам / взе¬
ма душата. Вземам / вземи ни душата
си. Вземам си / взема си грях ни ду¬
шата. Вземам си / изтма си душата
кито пртз иглени уши. Влизам /
вляза в душата. Всякна ми ст душа.
Глтднм си душата. Грях ми <т> на
душата. Губя душата си. Давам си /
дам си и душата. Дн ти ст скъса душата.
Деля ог гола душа. До дън душа. До
дъног' ни душата <си>. Душа дадох.
Душа да ми знат. Душа зн две пари
нямам. Душа и евпm ми т. Душа не ми
остава / 'omaие. Душа №0^ Души под
иaти нося. Душа се крие под носът.
Душа<та> и сърцц<то>. Душата ми
е в (знд. ни) зъбите. Душата ми е дошли
в (цо) зъбите. Душата ин е под носа.
Душата ми играе. Душата ми мирише
нн плесен. Душата ми седи в зъбите.
Душата ми ст т закрепила под ноктите.
Душата ми ст е запрял. в зъбите. Ду¬
шата ми ст е събрала в зъбите. Душата
ми се е събрата в нокът. Душата му
вонте на бъчва. Държа душата си зае
зъбите. Едва души нося. Една душа.
тдна круша. Една штаа душа, тено
джезет кокали. Жива души. Зи един
юмрук души и'cп. Зн своя души. И нз
души нося. Изваждам / извадя душата.
Изваждам / извадя и памук душата.
Изгарям / изгоря душата. Изгоря ми
душата. Изкарвам / изкарам душата.
Изкарвам / изкарам е памук душата.
Изкривявам си (изкривим си) / изкри¬
вя си душата. Изливам си / излея си
душата. Излиза ми / излезе ми душата.
Изпускам (изпушим) / изпусна душата
си. Изскача ми / нзcкоки ми душата.
Изяждам / изям душата. Имам ку¬
чешка душа. Имам нн душата си. Кнк-
вото ми души иска. Какво-' ми душа
сака. Камък ми тежи нн душата. Капо
душа. Колао-о <—и> душа иска. Кол-
аот' <-и> души сиси. Коча душа.
Кривя си душата. Късам душата. Късам
от голи души. Лтжи ми нн душата.
Мaкаиин душа. Мед ми сипе в (ни) ду¬
шата. Мехлем ми капе ни душата.
Мехлем ми капна на душата. Мири¬
ше ми душата ни мляко. Миша душа, ко
ван затк. Мъртва душа. Набрали ми ст т
душата. Набрало ми ст т на душата.
Навличам си / навлека си грях нн ду¬
шата. Напълвам (ннаълням) / напъл¬
ня душата. Напълва ми се (напълня ми
ст) / иaпълин ми ст душата. Нт съм в
душата. Нтщо зн душата. Нося гола
душа. Нося душата си в зъбите. Ипиам
вечт души. Облажвам си / облажа си
душата. Олеква ми / олекне ми ни- ду¬
шата. Опича си душата. Опържвам /
онържн душата. >cmaвaи / 'cmaиa Отз
душа. Оставям / оставя печат в душа¬
та. Отварям / отворя душата. Отварям /
отворя душата си. Отваря ми се / отвори
ми ст душата. От все сърце <и цуша>. От¬
делям / 'тлеля зн душата си. Опее-шям/
'тделя от гола душа. Ог душа се отде¬
лям / ст отделя. От дън душа. Откри¬
вам / открия душата си. Оп нтго душа
излиза, пари не излизат. Отпускам (от¬
пущам) / 'гнусна душата си. Отпуска
ми се (отпуща ми се) / '-пусне ми ст
душата. От сьрцео душа>. Оп <ця¬
ла> душа и сърце и от цялата си души.
Пстини си / нсеиa си душа<та>.
Предавам / предам душа. Пременен
зн души. Продавам си / продам си ду¬
шата Са дявола>. Пущам / пусни
душа. Пълна ми т душата. Разделям /
разделя оа душа. Разтварям / разтворя
душна. си. ГБивн ми ст / свие ми ст
душата. Гвивa ми ст / свие ми ст ду¬
шата нн кюлче. С <еушн и> сърце.
С душ. ст прощавам / простя. С (оа)
души ст разделям / разделя. С душа
се рaзcmaБяи / разставя. Скъсва ми се /
скъса ми ст душата. Слагам / сложа
душа ни мъка. С нол'Бии души. Стис¬
кам душата си в (знд) зъбите. Стяга
ин ст / стетне ми се душата. С цялото
си сърце	еуша> и ог цяло сърце.
С широка душа. Събирам душа. Съби¬
рам си / събера си душата. Тегля си ду¬
шата като пртз иглени уши. ТегнЕ ми
на душата. Тежи ми на душата. Трай,
душо. черней, кожо. Турям / туря душа .
ни мъка. Търпи, душо, черней, кожо .
Чтрнн душа. Широка души. Щт ми за-
неие душата в кошннккa на рий. Щт
ми исcн душит. в к'шинчкa <Б рая>.
Щт ми поднесе душата у асшинаa пртд
бога. Щт ми тури душата в асши.нчкa.
Яа. ми душа. Ям душата.
38 Фрнзеолотнкти рекинк. а. 2
593

душа2. Дошло ми е да дула и до гуша.
Дута в—нешаците дт правя гаыин.
Душан. Търся кум Дултн от Наш.
душица. Божт душацт. Бтрзтм с душица.
Вадя душацити. Вадя с пимун души¬
цата. Душици ие ми осттва / остане.
Душицата ми зите. Изваждам / извадя
душицата. Изваждам / извадя с птмун
дутицити. Изгарям / изгоря души¬
цата. Изгоря ми душицата. Изкарвам /
азнартм дутацити. Изкарвам / изка¬
рам с птмун дутицити. Изсъхва ма /
изсъхне ма дутицтта. Изтръгвам /
изтръгна дутицати. Изяждам / изям
дулицтта. Отиде ми дутицтта. Пент
дулицатт. Связи ми се / свие ми с— ду¬
шицата. Яна ма душица.
душичка. Вадя душлчнита. Дулични не ма
оиттеи / остане. Дуличнита ми зите.
Изваждам / извадя дуличнатт. Из¬
горя ми душичната. Изкарвам / изка¬
рам дуличнити. Яни ма душачни.
дтБ. Ктто дтб.
дъвча. Дъвча кат— т БИБнна зъби. Ктксл
ще га дъвчи. Като ч— с чужди зъБл
дъвча. Още много прсс-иак ще дъвча.
дъга. До дтга.
дъжд. - Бягахме ст дъжд, отлетяхме на
град. Дт и— стм ни дъжд нанипан.. Из¬
никват / изникнат нтто гъБа < сл-д
дтжд >. Ктхтр зт дъжд. Кога дъждът
престлял, той наметнал качулки. Млсля
ктто пате в дтжд. Нт дъжд и на липа-
зици. На дтжд на 3»^. Никнат нтто
гъБи <сл-д дтжд>. Ни нт (пс) дтжд.
нл ат (пс) зягыа. От дтжд на еяттр.
Подир (п—) дтжд качуи. Пс дъжд а <пс >
вягта. Прасен у дтжд. Свивам се нато
нози в дтжд. Сгърчсам се нтто коза в
дтжд. След (подир) дъжд качулка.
дтжд. Нт втжети, дтжд /ете 2 знач./.
Нт облтн. дтжд (втв 2 зиач.).
дтлбсн. Дълбока ма е н-снятт. Дтлбск
ма е джоба. Забивам / зтбая <дтлбски >
нор—нл (корен). Зная дълбока книга.
Пускам (пущам) / пусна <дълбоки>
корена (<дтлбск> а—аЕн), Ттрся нсй
гьол — по-дълб—к.
дълбоко. Нагор- високо, отдолу дълбоко.
Нипр-д — дълбоко. нтзтд е Бързей,
дълг. Платих общия дълг.
дтлгтта. Надтвтм ! итдтм дългата. Поемам
/ по-ма дългата. Хващам / хвтии дъл¬
гия (дългата. дългите).
дългия. Зиспал от дългия. Хващам / хвана
дългия (дългата, дългите).
дължа. Дтлжа на Махаля. Дтлжа нт Михаля
зт дъски пира.
дтлтг. Дтлгт и широнт. Дтлги ма са аат-
аата. Дтлги ма са ушате. Дтлтг ма е
езика. Era та запеят дългото свети
Б—ж-. Имтм дълга ртна! Имтм дълга
ртна2. Имтм дтлга утн. ' Имтм дтлтг
език. Направям - отправя дълга физио¬
номия. Направим / отправя <дтлъг>
нос. Патеи дтлгт физиономия. Тя моята
(мойта) — дтлга. Хвърлям / хвърля по-
дълга сииат. Ще ма изп—ят дтлгото-
„а“. Щ— ма изпеят дългото свети боже,
дън. В дън зема<гa.>. До дън дули. От¬
дън душт. От дън земя. У дън земи,
дъно. Бел-е се кат— на т-нджерати дъното.
Бял ' кат- нт тенджери дъното. Бял
нато ни тигана дъното. В джендеми
<ат	да идеш. В дъното ат
душата си. Вехти крина, ново дъно.
Въртя с— като нтлайджайсн— дъно. До
дтно. Дс дъното на душата <а^;>.
До дъното на сърцЕтс <сн>. Дтн—
нями. Изпивам / изпия до дън— гор¬
чивата чаши. Ктто без дъно. Нт дъното
врял и напял. На (в) дъното стоя. Нт
дъното стм. Нтлиетм соди в съд без
дтн—. Отиде ни октта на дтн—тс. Плувам
кит- черясло по дъното. Пълня атеа.
Без дъно. Сея ни дъното <му> просо.
С—я на дъното <му> ряпа. Стигам
на книгата дъното. Търси на дтист— -
бащи ии. Циганин! торБт <без дъно>.
дъня. Дъня мотаната.
дървен. Да идет на Божи гроб т дървен.
нси. Дт т- видя на дърв-н к—и. Дърс-н
господ. Дърв-н деееа, Дървен философ.
Стигна м- дървени кучка. Щ— игра—
дървен господ. Щ— атаа— по гтрба ми
дървен господ. Ям дървен господ.
д-трио. Бъхтя т— о дыре— и — нтмтн. Върти.
м- нтто червей в дърво. Да т— обесиш',
на тухо дърво. Да чунна нт дърво а ■
чукай (чунни) нт дърво. Де дялат дър¬
вата. д— птдат гаескиге. Д- с-нат дтр-
з-тата. де падат гаетаите, Д-нтто (докле>
т- кичи тения на дърво. Д-нит- (доде>
с— покачи тсани иа дърво. Дърво б-з -
корен. <Дърсо и> нимън с— пунт. Дър¬
во и нтмтн с- пукна. Ктто дърво. Криви
дтрвт. Криво дърво. Нтбартм се кит- чер¬
вей нт дърво. Нт дърва отишъл. Бртдвттт.
забравил. Нт дърва отишъл. брадвата ие
взе л. Нт тух— дтрео те отхранвам. Н-д-дя -
лано дърво. Н- зная хляби на назкво-
дърво ртст-. Не ма уенри / увра главата
т к—ла дтрвт. Не ма увара / уври гла¬
вата т три т-итрт дърст. Н-одяланс
дърво. Нося аанеате дтрвт. Оправям /
окртзи нравите дтрва. От дърво от -
нтмън. Псд Стрес и> нтмтн. Псд
< дтрео и > лист— (ласт). Подсичам
/ подс-ка дтрсото под теБ— си. П—дтыила
т— кука на криво дтрсо. Присмяла се
нунт нт нраво дърво. Пуст— дърсо-
НЕДодялано. Пуст- дърво <аесатс-
трено^ Сека дтрсото под себе си.
Стоварвам / стсстря а'анвит— дърва,
върху гърба. Сух— дърво лист пуснало..
Тепърва баба на (зт) дтрвт. Удрям /
594

ударя дървото. <Хоея да> нося дърва
в гората. Щт ям дърво <го>.
eьрeсрп. Каквото завърна, eьрeсря.
Каквото ми дойдт в главата, дърдор^
Каквото ми дойде нн акъла, дьрeсря,
Каквото ми дойде нн езика, eьрeсрп.
Каквото ми дойдт ни ума. дърлся.
Каквото ми дойде ни (до) усга<та>.
дърдор^ Каквото ми пиене ни езика.
дърдоря. Каквото ми попадне нн тзиан,
eьрeсрп.
държа. В Цариград не държат хляба цн се
обая-тва. Да ми държиш ушите. Дръж
босия, па (че, и) му вземи опинците.
Дръж бсcип, па (чт, и) - му вземи църву¬
лите. Дръж голия цн му вземтш дртхиат.
Дръж ме дн нт ннцин. Дръж си пътя.
Дръжте мт нозе (ноти). Държа барута
си сух. Държи в глухи линия. Държа
високо знамето. Държа в ръцете (ръката)
си. Държа в ръчичките си. Държи в
сянка. Държа в шах. Държа в шепата си.
Държа главата си висок'. Държа го
снг' вода и шепа. Държа горещо желязо
и чужди ръце. Държа душата си зац
зъбите. Държа едно. Държи някакъв
тзик. Държи змия в пазвата си. Държа
изкъсо. Държа исо. Държа калем. Държа
камък <а> в пазухата си. Държа кан¬
тара в око-' си. Държа ключа. Държи
кокала. Държа конско <твниттлнн>.
Държи кормилото. Държа кос <и ръце¬
те си>. Държи молив. Държи мъст
кит' камила. Държа ни (зн) буквата
Са зна<^]^г^2>. Държа нн дистанция.
Държа ни крик. Държа нн къса ртмнкaн.
Държа на къса юзди. Държа на <aоктm-
но> разстоянит. Държа нн п'кmти'
рнзcmопинт. Държа иacmрaиa. Държи окнmт
си отворени. Държи парИ като чувал
вода. Държа печен'. Държа под знаме¬
ната. Държа под ключ. Държа под огън.
Държа под (изпод, нн).оао (очи). Държа
под пНра. Държа под ръси. Държа под
чтхъл. Държа под (в) юзда. Държа
свещ. Държи си думите под езика. Дър¬
жа си тзиан и държи си езика зац зъбите.
Държа <си> нн своето (своята). Държа
си устата. Държа сметка. Държа сметан
на (зи) думите си. Държа страна и държа
страната. Държа mнипнн под нос. си.
Държа таралеж в гащите си. Държат
ме свети крепки. Държат ми краката.
Държат ми нозетт. Държа у глава. Държа
фронта. Държа хитър. Държа хлабаво
юздите (юздата). Държа юздите (юз¬
дата) Сзкъсо>. Държа юздите (юзда¬
та) отблизо. Държи ми влага. Държи
ми врага. Държи ми главата. Държи ми
кръсти. Държи ми топло. Едва ми кожата
асcmигт държи. И боб и уста си не държи.
Колкото ми глас държи. Колкото ми
арака<та> държат. Колкото ми но¬
зете държат. Колкото ми сила държи.
Направям ст / направя се нн дръж ми
шапката. Нт мт държат краката. Нт ме
държат нозете. Не ми държат кокалите.
Правя ст ни дръж ми шапката. Прсcтн-
рим си криката, колкото ми чергата
държи. Сякаш че са го държали нн
верига. Сякаш чт са го -държали ни
въже. Щ' глас ми държи.
държале. Пусто държале.
държали. Избивам / избия държаля.
държан. Като че нн верига държан. Капо че
на въже държан. Чтгапо държан в тъм¬
ници.
държа ст. Дръж ст зн (') земята. Дръж ст,
Манго. царство ти т. Дръж ст, слепто,
тоягата е готова. Дръжте ст цн си плюя
нн ръцете. Държа ст зн пеша. Държа ст
зн полита. Държи ст капо рак ни бързей.
Държа ст аато слепец о (зи) г<сягт<тa>.
Държи ст сито слепия ' (зи) тотНта).
Държа ст нависоко. Държа ст ни голямо.
Държа се нн eиcmaианп. Държа ст нн
иглен връх. Държи ст нн крака <гн си>.
Държа ст ни исзe<mт си>. Държа се
на положение. Държи се ни <aскeтнo >
разстояние.. Държа ст нн почтен' раз¬
стояние. Държа ст ни свт—н крепки.
Държи се инcгрaнa. Държа ст нн цена.
Един ст държа нн криката си. Еден .СТ
държа нн нозете си. Нт мога цн ст държа
на аракаСа cн>. Не мога цн ст държи
ни нозе-Ст си>.
дърми. Вдигам си / вдигна cнцърингт.
Вземам си / вземи си дърмитт. Знцитни
си / задигна си църин-т. Обирам сй /
обери си дърмитт. Прибирам си / при¬
бера си дърмитт. Събирам си / събера
си лъринmе. Хващам <0 / хвани
<0 дърмиге (лъриеmо).
дърмон. Направям / направя нн църмон.
дърпам. Дърпали си ме гладни кучета.
Дърпам въглена съм свотг' яйцт. Дър¬
пам дявола зн опашката. Дърпа ме къ¬
сия. Дърпам конците. Дърпам отъня
към СБспma нита. Дърпам полите. Дър¬
пам ушите (ухото). Дърпам < чергата >
към себе си. Дърпам черен боб. Дърпам
юздите (юздата).	тегли напред,
а друг дърпа назад. Едно цн те дърпа.
друг' дн тт стца. Кучета ме дърпат.
Късьо мт дърпа. Не са мт дърпали ку¬
четата. Сякаш си го кучета дърпали,
дърпам се. Дърпам ст сито магаре нн мост.
дърт. Като дърт циганин. На дърт гъз
зелен бъз. На дърто дунт дрънкало.
дъртел. Като ни дъртел кован гердан.
дъска. Доде ми хлоант дъската. Дължа нн
Михиля зн дъски пари. Ексис ми е тд-
наги дъска в главата. Имам цн плащам
ни Михаля зн дъски нари. - Когато ми
хлопне дъската Сад глнеата>. Линеен
ми едната дъска. Мърда ми едната
595

дъска. Нв одна дъска. Но ми достити
едната дъски. Но ми ститз однатя дъска.
Не кокн-п ми дъските. Но стъпвам (стъ¬
пим) на гнила дъски. Но стъпвам (стъ-
нпм) нз чурук дъски. Нямам ни одна
дъски а главата си. - Остинах кито хялишки
пръдня между две дъски. Лекгивим /
поставя на едни дъски. Праза ми с
дъската. Разхлопала ми со е дъската.
Слагам / сложи на одна дъски. Турям /
тури (турвам / турна) на одни дъска.
Хлопи ми однатя <дъска> а хлопя
ми дъската. Хлопнала ми о одна'И дъска.
Цепи <сО дъски <зи аевиег>• Ще
ми торят и на гроба дъските.
дъсчен. На дъсченото соло.
дъх. Взомам си / нзомв си дъх<а>. Дъх
дв ти KT' вземе. На един дъх. Посмям
си / посмя си дъx<я>•
дъщеря. Годя зз чорнозомскз дъщоря. Ев¬
тини дъщеря. Заловили се нзркав'з
дъщоря зв (ни) работи. Като попова'-
дъщери нв зидушнпн-• Ивквраяи цвр-
скати дъщоря нв р-бота. Нвпразила
съм се водониииркаи дъщоря. Тобе ' ду¬
мам, дъще, сещай со, снихо. Тебо думам,
дъщо, усощий се, снихо. Уловили се
нарскзта дъщоря зв (нз) работа. Хва¬
нали се нзрказтз дъщери за (нз) работа,
дюкян. Ще познавам дюкяни. Що помни
дюкяна.
дюшек. -зрясн-л нз дюшек. Пита болника
иски ли дюшек.
дявол. Анатеми - дявола. Блазни ме дявола
<ни сън^ Бягам аи'е	от
кръст. Битам кито дявоо<а> от тамян.
Взомит мо дяволито. Виждам / нидя
дяволи ни мокочпни. Виждам / види
дявоо<а>- по нпидно. Виждам / видя
дявол посред бил ден. Вкарвам / заярим
дявола в къщи'- си. Влезли ми са дя¬
волите. Влиза ми / влозе ми дявола
под кожата. Воден дявол. Възкeднaп
мо е дявола. Върви по дяволите. Да но
чут дявола. Дано си счупи дявола кра¬
ката. - Д- ними дяноля очи. Да' сс пукне
дявола. Дърпим дяволи за опашката.
Дявола мо изду. Дяноля мо нзду. Дя¬
воли мо нидъхз. Дяволи мо нодсгерп•
Дявола но е телаеви черсн. Дяволи но
оре, нт аонио. Дяноля но стои мирно.
Дяволи си няма работа. Дявол да (що)
те нзомо. Дявол из нировото. Дявол и по-
новина Дяволито мътят в нето. <Един>
дявол знио. Зз какъв (кой) дявол. Зная и
дявола къдо се кетп• Зная и ни дяволи
(дяволито) дупките. Зная ни дявола
гъза. Иди по дяволите. И дявол- бих
недалвп нв лодз. И дявола надхитрям.
И - дяволи подков-вам <ни лодв >. И
- дяволз премятам. И дявол- продаи-м.
Изпращам / изпратя по дяволито. <> >
азанп дяволи не щош. <И> нв дявола
джув-п дявам. Кикто дявола чото - еззн-
гоппого. Какъв (кой) дявол. Като тро¬
шен дявол. Оито дявол от тамян.
Овто динол с кръсти. Като чорон дявол.
ОоИ дявол мо нвкзрз. КоИ мо дявол
• кярише. Кръстен дявол. Малкия дявол.
Нв дявола кимък н ушито. Нв дяноля
<му> куршум в ушито. Нв дяволи
оп-шкита кърша. На дяволи от з-днпя
крик нипрявен. Нв дяволи пипер а очито.
Нв дявола со клиним. На дяволз тамян
нс давам. На дявола торби аимьнп.
Нв дяволи цървули обувям. На кой
дявол квош наян. Нв кой дявол ст алв-
ням. Нямал си дявола работа, та ззол
дВ си баца децзтз. Окгзвпп съм дяволз,
опишкитя му но пущам. Останил съм
дявол-, уловил съм катанз'з. Остваям /
остиня ' по дянолите. Отивам / отида
по дяволите. Порнат мо / порнат мо
дяволите. По дяволито1. По дянелпте2.
По-черон от дявола. Пращам / прати
по дяволите. ' Пречупвам / пречупя нз
дявола опашката. Прикривам / прик¬
рия ротата на дяноля. Прихнащз' мо
/ прихванат ме дяволито. Продавим си
/ продим си душата <нв дявола >.
Сдружавам ст / сдружи со с - дявола.
С дяволи съм орт-к. Соднзл му т дявола
на вра'а. След дявола- върни и богу
се моли. Стизвм / стани с дяволи ортяк.
Стригли то дязеппте• Строшивам /
строши нз дяноля краки. Строш-ням /
строши нв дяволи нотзтз. Строшивим /
строша ни дявол- ротата. Стъпил му с
дяноля на рани'а. Счупвам / счупя нв
дяноля крика. Счупвам / счупи ни дя¬
воли онашаата. Счупвам / счупи нз
дяволз ротята. Сякаш <че> дявола
то алвчи зв ушито. Хващвм / - хзанв
дявола за	.оп-шаз'з• Хващам / хвани
дяволи за рогата. Хващам / хвзни зявг-
нин дявол зв епзша-та• Хи-щит мо /
хзвнзт мо - дяволито. Хвръквам / хврък¬
на по дяволите. Ходя да си пяси - дяво¬
лите. Чота'о дяволи- го тегля' за ушито.
Ще ида по дяволите. Що се прокатуря'
нв дявола кол-'а.
дяволски. Дяволски кост. Дяволски унука.
Дяволско семо. Дяволско шило. На
дяволско кепO чоркви но првзй. Що ти
трябва да призиш на дяволско кепо чер¬
ква. Ял на дяволски софри.
дядо. Бвба дядя ззбрзвпла. Дядо Иван.
<Дядо> нено, види ли мо комках ли
се. Еня бибв зя дяди Еня. Кажи, дядо
попе, аз комк-х ли со. Колко знио дядо,
толкоз хоро ск-ка. Нзнкъде то търсих,
дядо попо, само у азс но ходих. Напра¬
вено преди дяда Адам- две нодоли.
Но учи дяда си попя как се доци кръща¬
ват. Оствнвл от <зромото на> дяди
Адам<а>. <Останал> от вромото нв
596

дяди Ноя. От дядо Адтм. От <дядо>
Адам и Еви. От дядо л <от> бтбт.
Отчукун дядо. Р-днл се нога зеч-рял дяд—.
Тина зите дядо дт Ба—. Тина (тый) знте
дяд—. ттки (тый) плаши децата а тъй
зите дяд— БТе. тъй плаши д-цита.
дядов. В < дядово > адамово одеяни-.
Вързан зт дядовия. Осттитл от <дядо¬
во> адам—со време. От < дядов о >
. адам—со врем-.	'
дякон. Ктзвтм на дянонт, а той нт клисаря,
дялам. Де дялат дтрстта. д- падат ^6-
ИНЛтЕ.
дялан. Дялан камък,
дялане. Tа-скл за дялане.
дяна. Не зная ктд— (де) ди динТ:
дяна се. Не зная нтд- (де) да и— дянт.
Е
Ева. От <дяд<^:> Адтм и Ева.
евалла. Направям / направя —втллт. Правя
—втлла. Сторвам / сторя —етллт, Чния
—еалла.
еванг—ли—. Държа кснскс <евтнгсиа:>.
Изяждам / изям —вингела—т— т корите.
Както дявола чете евангелието. Про¬
читам / прочЕти к—нсн— <-втог—лнн>.
Туй ст друга поп Езанг—ллЕ. Ч-та контн—
<Евангелие>.
евин. В езиас . обл—кло. Евини дъщеря,
евреин. Въртя те ктт— обран Евреин. Ксгт
са д—йдтт евр—ит— от хиджилтн. У тт-
бот;!, ногт взема от езаЕЛTЕ.
еврейски. Еврейски вестилн. Свиря нт ев¬
рейски свирна.
еврейче. Роди се ЕврЕйче.
евтин. На трицате скъп, ит бртлоото
ЕВтИН.
—дет. Едва души 000. Едва мл к—жтти
костите държи. Едва т— държа нт кра¬
ката тл. Едва т— държа ни нозете ти.
Едва се нр—пя ни краката тл. Едви се
побирам / побери в н—житт ии.
—дан. Броим се ни пртстите на —даита ръка.
В (лз) —дни глас. В един дол ходим дт
бер-м даЕoал, В —дли дол ходам зт раци.
В едни гора б-р—м дренки. В (и) <едат >
кипни зодт Бих удавил. В (с<<-днт>
лъжлци с—ди Бих удивил. В едиа тикви
пърдим. В —дно гърне плю-м. В -дно
гъри— пърдим. В —дно гърне <те>
Бъркаме. В (от, пр-з) едното ми ухо
злизт, от другото азлазт. Взема единая,
ти удара другая. (Вт—) едни стона. Го¬
ворим ни едни <и същ> език. Дтвам /
дтм —дан зъб. Дванайсет лисици в една
дупки. Д—вет . братя и едни ризи. Девет
ллиица в едни дупки щ- спят. Дерт
от —диа —зци <по> де— ножа. Детс
ими —диа думт. Дето ами —дни приказна.
Д-то ама —днт р>—ч. До —дан. Дробя- в
една пиннцт. Едни антл за заме . ла,
зт лете лл. Един акъл зт съботи ла, зт
неделя ли. Едини тъж—жЛ, другия по-
тапЛ. Един Ба— тъпана. друг -бири птр-
титт. Едни Би— ттпини, друг съБара
парстти. <Еднн> бог зите. Едни зад.
Едни вятър ни вее. Един вятър ни ноти..
<Един> господ знае. Едни грабна, друг
удири. <Еднн> дявол зите. Единия
зт	тт другия в главв<та>.
Единия мл кртк е в герани. Единия ма
кран — в гроби. Едни нара ни „йейе“,
друг на „чи“. <Еднн> косъм м— делл.
Един ни вилл, друг ни нонила. Едни ни
злли, друг ни могила. Едни ии вили,
друг на мотовила. Един птт. Едни птт
<ле> с— мре. Един т едно. Едни тегли
иипр-д, и друг дърпа нтзтд. Едни тупи
тъпана, друг итБири париата. Един ум
зт зим— лл, за лет- ли. Едни ум зт съботи
лл, зт нед-ля лл. Едни файтон. Един
хвърлей камък. Една води ни носа.
Една вяра сме. Една дута. —дни крута.
Едни жилки итм. Едит крыв стм. Едит
му гласа. а сто му -зана. Едни ни — -
<^люл]^!^;> зтлюлялт. Едит парй двт
пъти връзвам. Едит с— стълби вдига,
други те слага. Едни ттллгт. Едан<та>
птр! в дез-т втз-ли връзвам. <Едат
(и<а> торбт кимтни. Една шепт. Една
лепи души, едно дж-ззе кокили. Едното
ми он— все наети гледа. Едно хоро
атаием. Екилк ма е едната дтсни в гла¬
вата. Ентлн ма е едната събота. Ентан
мл е еднити улзИи. Зт (зариди) бълхата
изгарям юргани и зи (зиради) —днт бъл¬
хи юргани изгарям. Завивам сл / завия
ти нртя ии едни итрии!. Зи единия омртз.
Зи едш1<ня> хляб ш зт хляби. За —дни
юмрук дули нося. За едит Бълхи цилт
черги изгарям а изгарям чергата зартд
едит Бълха. Зи <една> нора хляб.
За <едаа> корички хляБ. Зи едаа<та>
бройни. За —даита хубоит. <3т> едни
сеитби, <за> друга брадва. Зи едното
чудс. Залагам / заложа на едни <-дна-
ственн> нирти. Идт нт еди— място.
И де—те ногл в —дни птпуц ще обуе.
Из едно гърло. Изяждат / изям атлта
а ъзяжд&л / изям едни калий. Имтм-
едлн <н същ> език.Кат— един <чсвек>.
Колното едно добр—утро. К-лн-то зт
-дини мл зтб. Липсва ма едната дъскт.
Липсвт ми -диата стб—тт. Лапист ма
едната чивия. Майните нл иа еди— слън¬
це си суталл ризите ил. Майнат— ни нт
—дио тлтнц— ти пекла заднина. М—ря и
едни <и стщ> тртии ш меря със същая
аршин. Меря т едни кантар. М—ря т
-дни мярна. Минисам от —дал ръце в
даутл, Може да млсли нолнст— от едаатт
дупки ии ност сл до другата. Моя майкт
597

и негова на една рта. си прали ризите.
<Мсп майка и негова > ни тено слънце
си сушили дрехите. Мърда ми тенапн
дъска. Мърда ми тднити чивия и тавията
ми мърда. Мятам (мпгБНИ / итгиa)
бухалката и мятам (мятеим / метна)
тена бухалка. Мятам (мятеим / итmин)
къс-ека и мпmни (ипmвни / метна) един
кьотта. На дтвтт вълци един пачи крак.
На един акъл съм. Ни един дъх. Ни един
кантар шт дойдем. Нн <тлии> косъм.
Нн <^теи^^> косъм остана. На един
лакът място. Ни един co лук. Ни ецни
ум съм. Ни <теиа> хвърлей камък.
На една дъски. На тена сричка. Нн едни
кълка. Нн една река смт ст прали. Нн
една река смт си прали дрехи-е. Нн едно
слънце сме ст нткли. Ни едно слънце
сме се поскали. Ни едно слънце смт
яли. ни едни итcекниa спали. На при
кучета един пачи крак. Не бръсни за
<^тц^<^;> пирй. Не едно кучт викат Кн-
рнини. Не тдн' кучт викат Шир'. Нт
едно кучт казват Шар'. Не зная цн дим
нн <тдно> мигарт и'да. Не ме свърти
нн едно ^0—-'. Нт ме сдържи нн едно
място. Не мн бие брадвата на едно
^0—0. Не ми бит -опори нн едно място.
Нт ми бие чука ни тен' място. Не ми
достига едната дъска. Не ми достига
едната събота. Не ми стче брадвата на
Едно място. Нт ми стига едната дъска.
Нт ми удря - брадвата на едис място.
Не моги дн убия тена муха. Не cam на
мяст' истчаитт братя. Не стдя
нн един кнрар. Не ст свъртам / свъртя
ни едно място. Не се сдържам / сдържа
нн еeис място. Не си простирам дрехите
ни едно слънце. Нт съм израсъл зн една
нощ. Нт ща цн зная ни колкото една
муха. Низ тдио гърло ден гласа. Номер
едно. Нося две дини под една мишница.
Няма да ги вържа две ни едно < мястт о>.
Ипини ни една дъски в главата си.
Ипинм ум зн Една ннрН. Обръщам /
'бърна една cmраина. от моя живот.
Обърсаим / 'бърша един. Остави ми /
сcmаие ми една крачка. Оставам / ос-
maии само и една риза. Отварям / отворя
едни (една) уста. Отварям / отворя едни
уста капо ламя. От два стола, та ни на
един. Ог еeии вол сакам две кожи. Оа
един дол eреиан. От един калъп. Ог
една мая. От една овца нcкии двт aсжн.
От една 'вца инсим две кожи. От една
партия. От една река пием всеа. От тена
страна се впряга. От една черга. От ее^о
гърло цви - гласа. От тдн' <^и също>
атсто съм направен. От тдн' нолт лайна.
От едно ттсто. Ог еен' ттет' съм замесен.
Ог . тдното влиза, от другото излиза.
Отивам / 'тиеи ни едно ^0—'. Отпус¬
кам (отпущам) / отпусни колани <с
ощт тцна дупан>. Птя една и съща
пееен. Пея ни (в) един глас. Пея си тена
<и сыца> песен и нея си същата нтстн.
Пи <тена> студени вода. Подвеждам
/ подведи под един знаменател. Под
един покрив. По <теин> калъп. Пос-
гaвяи / поставя ни едни дъски. Поставям
/ поставя нн една плоскост. ПсcпнБпи /
поставя под един знаменател. Прекар¬
вам / прекарам през едно сито. Прн-
втждам / приведа аъм един знаменател.
Пържи се на един mнтаи. Разчесвам /
разчекна <тени> уСти. Сеттвим / свет¬
ни един. СБИБИИ / свия един. С теин
замах. С едииня крик стъпвам / стъпя.
С единия крик съм в гроба. С единия
крик съм в -рапа. С едннип крик съм
вънка. С тдиния крак съм стъпил в
гроба. С камък два орехи бруля.
С еднн куршум два заека. С един пантоф
правя Великден. С еeнн пръст нcaaм
десет чепа ца затихна. С един стфер.
С еeнн удар. С една дума. С една реч.
С едната ноти съм в гроба. С едната иотa
съм стъпил в гроба. С ецно<то> 'ао. С
тдно<то> ухо. Скиналсъм единкошу.лп
повече. Гаинил съм едни 'аници по¬
вече. Слагам / сложа в един аош.
Слагам / сложи в един кюн. Слагам /
сложи ни една дъска. Слагам / сложи
нн една карта. Слагам / сложа нн една
плоскост. Слагам / сложа под един зна -
итнаmтл. Смъквам / смъкна оп тена
овца <по> двт кожи. Тегля един зъб.
Тегля едни благословия. Тегля едно
конско. Ттгля едно ок'. Тегля калая и
тегля един калай. Тегля калеми и тегля
ецни калем. Трнcma мтчки под една хвой¬
на. Троици е Една шапки. Турям / гуря
(туриим / турна) в един кош. Турям /
туря (турвам / турна) в един кюн. Турям
/ туря (турвам / турна) на едни дъска.
Турям / туря на една плоскост. Турям /
туря под един знаменател. Удрям /
ударя един зъб. Удрям / ударя еен'
око. Удрям / ударя е тднн куршум деи
заека. Хапя се деи пъти ни едао място.
Хвани едина зн иотиmт. удари другия
но главата. Хвани единия. удари другия.
Хващам / хвани едно за глави и<та>,
друго зн аракки<та>. Хващам / хвана
и едно дете много кумове. Хвърлям /
хвърля <€.№> поглед. Хвърлям /
хвърля <Поо> едис> око. Хлопа ми
едната <еъ>ска> и хлопа ми дъската.
Хлопа мн едната чивия. Хлопнала ми
е тенита дъска. Хързулвам / хързулна
<тдиа> лнитиa кора. Щт те научи аак
се орт е един вол. Ще -и събера цеага
крика в една обувка. Щт ги туря цеага
крики в една обувка. Ще ударя тена
глава.
598

одинспаеп. Залитам / заложи на одни <одпн -
ктнeнa> карта.	•
одни. Всо еднн<та> си знзо. Митям му
(мятнвм му / мотни .му) одни. Нимз си
ни едня. Свирням / свирни одна.
Ствнв <тя> одна. Хвърлям / хвърля
му одни.
одни. Забърквам / забъркам ги едни. Сдъзк-
ввм / сдънкам ги <еднп>•
одно. Връзвам / вържв днати края на одно.
Все одно ми е и всс одно т зи моно. Дно
на (в) едно но свързвам / свържи. Дво
ни едно но събирям / събори и дво нв
одно не мота да събера. Дно нв едно но
турям / туря (турни) а дно ни едно не
мота дз туря (турни). До сто и одно.
Държи одно. Едно да то дърпа, друто
дз те кони• Едно-друго. Едно зв глави,
друго зз нозе. Едно за глина Cга>,
друто зв крaка<гa>. Едно към тьо-
туро. Едно към косим. Едно ми <о>
нз езика, <-> друто <мп о> на сър¬
цето. Едно ми <,> на устата, <а>
друто <аи о> нз сърцето ДБдно нз
друго. Едно нз ръка. Едно смо на квн-
'арв. Записвам си / запиши си одно ни
ум. Имам <си> одно на ум. Не мота ди
вържа дво нв одно. Ними дв види четири
крааа у едно. Он о видел одно, дне, и
съм видол сто и дно. Правя от едно сто.
одного. Едното викз, другото но чувз,
одиъж. Едньж се мро, днвж не що.
едро. Ни дробно нимзм, а нз едро но ектя-
нихи. На едро. Хвърлям сс / хвърля со
ни едро.
одър. В одри щрихи. Едря риба.
сж. Нвожил съм се като сж.
сзик1. Бпкп ми ни езика. Вола ми озпав
изн-къп. Волски език. Връзвам / зържв
езпа-. Връзвам си / вържи си озикя.
Връзвам си / вържа си езики на фльонга.
Вързан а езика. Вързан ми е езики.
Върти ми се нв тзики. Глътвям си/
глътна си езики. Динвм си / двм си <и >
клюнкипи под езики. Да ми изсъхне
сзика. Дзхождв ми / дойдо ми нз езика.
Дълъг ми е езики. Държа си думите
под езики. Държв си езика и държа
си езики зид зъбито. Едни му глави, а
кге му сзики. Едно ми <о> ни езика,
<-> друто <м^и . о> на сърцето.
Езика ми сс връзва / зържо. Езика ми
се заплита / з-нпепс• Езики ми се плете.
Езика ми сс пор-звързна / ^развържо.
Езика ми со проплпгз / нрон.лопе. Езика
ми ст развързва / развърже. Език- ми
со сплита / кнпопт. Езика ми се схвящз /
схване. Езика ми хвана мазоли. Ези¬
ка ти що отрожз [озикз ти отрязвам].
Жонзтв мо ноди зв езика. Завързвам /
зввържа озикз. Зинли'вм / заплети език.
Зли<те> езици. Змийски сзик. Иде ми
<^,двз ми) нз езика. Изкривявам си (из¬
кривим си) / изкриви си езика. Изплв-
них езика като бясно кучо. Изплозвам /
изплезя език. Изпотих се под озикя.
Изтървавам / изтърви езика си <ег
зъбите^ Изяде ми крива озикя. Имвм
дълъг сзик. И клюнаа'а под озики му.
Каквото ми доИде на тзики. О-квото
ми е на сърцц<то>, 'икони (това, туй,
то) ми е нв езика. О-кното ми идви нз
езика. К-квото ми падне нз озикя. Оак-
ното ми попадно нв езикя. Кълчи си
езики. Ложи ми ни езика. Лиже му ези¬
ка по задники. ЛеIшt<гe> езици. Моли
с езики №. Мотат ми се нз езика. <Ни
нърхв> нз езики ми о. Настъпих си
езика. Но ми се з-пири езики. Но ми со¬
ди озики зад зъбите. Но ми спирз езика.
Но мота дв си завърти езики. Окършиам
си / окърша си сзикя. Отвързвам си /
отвържи си езики. Отлепвам / отлепи
озпа. Отпускам си (отпущам си) / от¬
пусни си езики. Отрязвам си / отрежа си
озикз. Очупвзм си / очупя си озикя. Пот
ми езика. Пепел ми нз тзики. Плозя
език. Плота си езики. Плето ми се нз
езика. Потлъщим си / погълни си тзики.
Попадам / попадни на езикя. Поразвърз-
звм / пораззържз езикя. Поразвързвям
си / порвззържа си езикя. Поснии-м си /
некзин си езики. Потя со и под езика.
Почеша си тзики. Лроnлп'ам / пропло-
'В език. Пресъхна ми / пресъхне ми ези¬
ка. Прохзпнзм / прехапа език. При¬
бирам си / прибор- си озикя. Пуск-м
(пущам) / пусни език от аршин повсчс.
Развързвам / развържа език. Развърз¬
вам / развържи езика. Режа под езика.
Рязням / ризнв под езика. Сбирам си /
сборя си сзикя. Снинам си / свия си
тзики. Сдържам си / сдържа си тзики .
С озпа лизано. С пзпятзон сзик. Спли-
'вм си / кпле'- си озпаз• Стои ми на¬
връх езики. Събирам си / събора си
езика. Сърби мо озикя. Тежи ми ни
езика. Турям! / туря (турвим / турна)
нз тзики сп• Търси вълни под езика ни
бълхата. Търси косъм под тзики нз бъл¬
хата. Ужилили ме жилки за тзики. Ужи¬
лила мо оси <нед озика>. Усти имам,
език нямвм. Уханияи мо ося за сзикя.
Ух-п-ла мо пчели зз тзики. Чошв си
езика. Чупя език. Що ми о нз сърцо-
<то>, '-№3- (товв, туИ, то) ми 0 нз
езики.
език2. Говорим ни один <и см^ език.
Говорим нз различни езици. Държи
някакъв език. Знза мирки нз озикя кп•
Знвя си сзика. Имам един <и същ>
език. Имвм сзик. Имвм остър език.
Намирам / нвморя общ език. Остър
ми е езики. Приказваме на рззппинп
езици. С тзики си звезди сиалям. С ози-
599

на си звезд! снемам. Смел—иа- на
езиците.
езиче1. Змийско —зиче. Прибирам си / при¬
бера си езичет—. Точи сл езичето в гърба.
езиче2. Имтм остро —злч—. Остро ми е —зачет—,
ексик. Екиак ми е едната дъска в глт¬
еттт. Ентин ма е -днати събота. Ен-
иин ма е -диата чивия. Товт ми — енилн.
екстра. Екстра б—з малко.
-лт. Елт. вълчо, изяж ме. Ела гледай. Ела
дт вадит. Ела, зло, ч— - Без т—Бе по-зло.
Ела ни с—Бе ил. Ели, хляб, да те азям.
Ели, ч— ма трябвал. Идл-елт.
Елеант. Стисни м-. Еленн—, да нахит,
Ем—ная.' Лажа сменните. Облизвам емеоинте.
Обръщам / обърни ' Ем—нилт—,
—ата. Нт ента итеп-н.
еня1. Имтм -нята.
Еая2* Еня бтбт зт дядт Еня.
еня3. Еня БаБа за дяда Еня.
епархия. Н- нсил епархията.
епек. Вървя на —пен.
ер. Свивам т— / изля се на —р голям. Свил
съм и— на -р голям.
ера. Откривам / —таани нова -рт.
еров. Пращам / пратя зт ерозн ябълка,
есен. Ще цъфна нттс слави есен.
етикет. Лепзим / лепна някакъв етаа-T:
ефенди. <Бтасo ефеади> султан без гащи,
ечемик. К-й дтвт —у-миат.
ел. Ешът мл нямт.
Ж
жаба. Блюетм гущери и жаби. Бтрзтм натс
жаба пр-з угар. В нср-мт ми жиби нур-
кит. Дт -стриж-м жабати. Жтба в ту¬
пал— дт пуниЕ. Имтм пира кат- у жтба
у—авЕл, Като жабт в гьол. Ктто жтба в
калта. Ктто жаба в гнни, Ктто жаба нт
иух 3^. Ктто ни жаби в угар. Крунни ма
жабата. Нтдула те жтба да нтдмаие
з—ла. Нт жтба хързупаа. Отварям си
очите кат- жабт. От жабата с— бся.
Цтр стм на жабите. Ще нза-ли■ жабите.
Щ— нзсеки жабите.
жабче. Жтбч—то закуркт.
жаден. В—дт Бродя, жаден ходя. Вода газя,
жад-и ходя. Пр-аирзты / па-а!аим жа¬
ден пр-з зодтта.
жтдеа. Като врани зт кръв, жаден,
жалба. К-к-ла жалби.
жалсит. Кокоша жалост.
жар. Бтрнтм в жтрта с чужда ръце. Вадя
кеитеолте от жтртт. П-сапетм сл /
п-снки си жар нт главата.
жарава. Вадя кестените от жаравата,
жаря. Аз паля, тз жаря.
жег. Жег да го ттртн.
жегвам / жегна. Ж—гвт ме / ж—гн— ме в ста-
ц—т—. Ж-гзи ме / жеги— ме п—д лъжич¬
ката.
жегла. Вървя иа жегпа. Запържа с— ни же-
гла. Пържа и— иа ж—гли. Tегпи се като
сол на ж-гли. Удрям / ударя иа жегла.
жеглб. Бая на жегл—. Жегло дт го жегНе.
Жегло дт го тырта.
жегна. Жегло да го жЕгне.
ж-гъл. Избавим / избая ж-гълт. Лягам ти /
л-гии ии ни жегтли. Чупя жегыла.
жежт. Ж-жн ме на дроби,
жежкото. Знае П-тно д-кт е жежкото,
жезъл. Като т (чрез) зълш-б-н жезъл. Ка¬
то т магически жезъл.
жели!. Ктто желеа в угар.
ж—л—з—и. Ж-лязит завеси. Имтм желязно
стрц—. Очите му железни.
железница. Ктто бивол в ж—п-зинцт.
Кит- крас! в железиаца. Като теле
пред (в) жепезницт.
ж-лнт. Бтрзтм като желни пр-з угар. Като
на желна пр-з оран. Като ни ж-лни през
угар.
ж—лт. На нриитавт тия ж-лта желтиц:н,
желтица. Нт крастава шия жепги жепглци,
ж-лттн. Яйц- дт вземеш от него и то жел-
тън нямт.
желязо. Държа гор-що желязо т чужди
ръц—. Н- бая ттуд-ио желязо. С сгти
и желязо. Юдино желязо.
жент. Въртя с— около полата ни жена са.
Дтй ти, мъжо, ж-иатт, а та заБнй в го¬
рата. Дтй сл. мъжо. ж-иттт, т ти зтбий
<в> гаынет-. Дтй ти. мтжо, ж-аата,
а ти ада в гората. Дтй ил, мтжо, жената,
т тл иди в трънето. Дтй ил, мъжо. же¬
ната. а та хвани гората. Дай сл, мтжо.
жената, а та хвтил татиего. Ж-но вра¬
чански. Жл-б т—че. ж-ната рижда. Кс-
прии-нт ж-нт с етли-и мтж. Мари жена,
видяхте ли ме комних ла и—. Моя и не¬
гова майна жени. Моя майна и и-гсви.
<от> дв- жени <^д^ец^;>. От две женл
деца име. Ходя п— ж—ил.
жент. Жент ма ми отлага калпака. Же¬
на ма ма носа . калпака. Жент ма ми
носи капата. Жената ме води зт езн-
ни. Жената ме втзсяда нтто кон.
ж—о—и. Кой те пита жен—и ли — владиката,
женитби. Пред женитба та е.
женски. Ж-асни богор—даеи. Ж-иски еира,
Ж-ники опашни. Женски т-тка. Ж-а- .
ики Дойно. Ж-искл аалЕЦ. Женски Ртйо.
Ж-иск— понр—птло. Имтм ж—никс сър¬
це. С ж—нико търц—.
женя. Ж-ня зтлкт зт —зца.
женя се. Втлк те жени, м-чна с- глава.
М-чна се жена.
жив. Дт тт живи предни зъБл. Жавт вода.
Живи гртмтгиат. Жива дахт. Жавт.
душа. Жива - бтбт ти. Живт е свекър¬
ви ти. Жива — тъщт ти. Живи итг-pии.
Жива нон^а, Биче Добре. Живи книга,
Бич— Ничо. Жива разкрива. Жива сте¬
на. Жив дт ме —плачеш. Жив дт са.
600

Жив т господ. Жив <илн> мъртъв.
Живи мощи. Жив ми кръст. Живо ли
-и е магарето. що ст обеси л.ин. Жнв
труп. Жот умрял съм. Жот ше цтра.
Жив це закопая. Жив шт заровя. Жив
цт изгоря. Жот ще изям. Жив це оде¬
ра. Ни жив, ни мъртъв. Ни жив, нн
умрял. Превръщам / превърна в живо
дело. Хвальо е умрял, пък Видьо е жив;
Щт хвана жив огън в (е) гъза си.
жнБТц. Живец и носет.
живея. В Ени живял, напати не видял. В
Цариград живял, царя не видял. Да
живееш от боб до череши. Да живттш
от Бъднн вечер до Коледа. Да живееш
от Бъдни вечер цо Божик. Да живееш ог
„добро утро“ до „добър дтн“. Да жн-
вттш. оа кирнузи до грозде. Да живееш
от тикви цо кратуни. Живей. коньо,
зн зтлтна трева. Живтя в облаците. Жн-
вея аато кучт под стряха. Живот <си>
живея. Късно живея. Няма да живея с
камъните. Няма ца живея със Стара
планини.
живея. Бтй гиби, живея. Да не е сет-и
бтз хора. жнБТп. Капо бтй, живея.
Като бъбрек в лой, живея. Като куку¬
вица, жнeтп. Като кучт. живея /във
2 знач./. Капо аучч<то> и к'-кил'т^
живеем /във 2 знач./. Като кърлеж в
кучт ухо, жнвтп. Капо ноeтоити звяр,
живея. Като птичка божия, жиетя.
Като сирака на драка, жиетя. Като
Гииеоико преди Девета, жнвтп. Капо
снаха и свекърва, жнeтпm. Кито цар.
жнвтп. Като царче Гиие'иче, живея.
Ни широка нога. жнвтп. Птт зи четири,
жиетя /във 2 знач./. С орлите, жнБТп,
живо. За живо и зи умряло.
живот. Влачи си животи. Влтка си жнБсma.
Влтам / вляза в живота. Връщам /
върна живота. Гледам си живота. Жи¬
вот <си> жнБея. Извиквам / извикам
ни (зи) живот. Между животи и смърт¬
та съм. На живот н смърт. Нам^нм ст /
намеря ст между живота и смъртта.
Ипиa живот зн иеит. Обръщам / обър¬
ни едни страница оа моя живот. Риз-
бнБaи / разбот живота. Разбрал съм
<си> от живота.
жиeоmта. Гледам си живопеца.
животно. Безгръбначно животно.
жизнен. Нн попрището жизнено в средата,
жили. Кръвта ми замръзва / замръзне <в
ж1илите>. Кръвта ми застива / застане
<в жилите^ Кръвта ми ст смразява /
ст смрази <в жнлитe>. Кръвта -ми ст
cиръзвa / омръзне <Б жилите^ Кръв¬
чицата ми замръзва / замръзне <в
жилите^ Кръвчицата ми заспива /
застине <и жилите^ Кръвкнаama ми
ст смразява / oмрнзн <в жилите >.
Кръвчицата ми ст смръзва / омръзне
<и жнлипт>. Ипини вечт у жилите
мъзга.
ж^т-жи. Излитам се / излетя ст но жи¬
летка. Пука ми жилетката.
жилище. Вечно жилище.
жилка. Една жилка съм. Каква жилка да
пререже. Иийдох меката жилка. Ужи¬
лила мт жилка за езика.
жнло. Ии<гo> меда. ии<-о> жилото,
жито. Дава жито за слами. Житото ми т
ни носи. Нт иенпвaи чисто жнmо за ръж.
Нося си жнmого в устата. Правя е чуж¬
до жито nоинин. С чуждо жито nсмaин.
Чудя се в а'я воденици ци <crn> cнпп
<жнгстo>.
жичка. В гъза му жичка от тамбури не мо¬
жеш вкара.
жлеб. Жлтб -тчт. жената ражда.
жлъчка. Изливам си / излея си жлъчката.
Капка- мед. блато жлъчка. Капка мте.
оки жлъчки н оцет. ПсБцигни / псвднт-
на жлъчката. Пуква ми ст / пусне мн ст
жлъчката. Спуква ми ст / спука ми се
жлъчката.
жртбт. Подмятам / подметка жребе под
вода.
жребнй. Жребият е хвърлен.
жребче. Оа добра кобили жребче,
жуинтнркa. Играя <ни> жумитираи.
жупел. Бълвам стьи <и жупел>. Пращам
огън и жупел. Сипя огън н жунтл.
жълт. Жълтата ^0—.™.. Жълт като кере¬
мида във вода. Като ни спукани пети
жълти чехли. Кога се носачи свиня е
жълти чехли ни круша.' На cнук.ин кра¬
си жълти чехли. На cпукaин нтти жъл¬
ти чехли. С жълта . буклия. С жълти бъ-
клвда.
жълтеница. Хванала мт атртмидтнити жъл¬
теници.
жълтици. Връщам / върна жълтицата.
жълто. Имам жълто на гагата. Имам жъл¬
то на гъза. Имам жълто под мустак.
Имам <още> жълто саслс (ни, край,
по) устата <си>. Направям / направя
жълто на гнщитт. С жълто 'кол' (ни)
устата.
жътви. По нроcпни жътви.
жюиншlаaтa. Жю^шкага минах ^0—.,
жюижюиa. Сторвам / сторя жюнжюиа.
3
забележа. Ннмa го т забележил господ на
ухо-'.
забивам / забия. Забивам / забия глава.
Зибнвим / забия <eьлбсaи> асртин
(корен). Заботим / забия клин. Заботим /
забия кол. Заботам / забот мъглата.
Заботам / забия нож в гърба. Забивам /
забот нож в гърдите. Забивам / забот
601

нос. Забивам / забия еип• Забивам /
забия пирон. Забивам / зибии поглед. За¬
бивам / звбии по кзепи. Забивам / за¬
бия тревоги. Звбивзм / з-бия трън н
петата.
зибпп. З-бит кол.
зибии. Двй си, мъжо, жената, а 'и забий
н терв'И• ДаИ кп, мъжо, женяти, а ти
забий <в> тръното. Ззбил глава. За¬
бил ми ст е слухи. Забих битлятз. Но
можеш дв му забиош гноздоИ в звднпаа•
Но що забия кззък. Но ще забия кол
<ня тизи зомя>.
ззблудон. Заблудени овци,
заботатявям. Нз кяназ, зибетигявим.
забождам / забоди. Звбождзм / з-бод-
глини. Забождам / забоди нос. Забож¬
дам / забода очн Забождам / зябодв
поглед.
заболи мо. Не съм хвърлил камък да мо за¬
боли ръквтз. Хвърлил къмък, 'в го за¬
боляла ръкити.
заболизз мо / заболи мо. З-болязи мо / за¬
боли мо сърцето.
зиберияоя. До ушк<«>, зиберияяя
/а 1 знач./. И нв кучетата, съм зиборч-
лял. И нв пкогитз, съм зиберияяя
/в 1 знач./.
заберияянам. До шии, зиборчляним.
зибрваа. Баба дяди забравила. Дз те за¬
брани господ. Зло дв то забрави. Нв
дърна отишъл, брадвата забравил. Оти¬
шъл Ш-бзн ни мсиап, забравил си пуш¬
кат-.
забравям / забрава. Забравям / забравя пъ¬
ти. <>> името си зибравям / забраня,
забрадка. Рзззязвм си забрадк-ти. Що ми
ззавчв' забрадка аръз азнз'-• Що си
раздора забрадк-ти.
забрадя со. Под гуши да ст забрадиш,
ззбрвнон. З-бр-нон плод.
звбръмчивим / забръмчи. Забръмчзва' ми /
забръмчат ми бръмбари а тляната.
забуля. Дв то забулят с бяло.
забухам. Дз ти забуха бухала нз комин-,
звбучввм / забучи. Зябучнам / забучи глина.
Зибучвзм / звбучз нос. Зибучевм / за¬
бучи потлед.
забъркам. Забъркал съм трицп.
забърквам / забъркам. Забърквам / забъркам
акъла. Забърквам / забъркам а някаква
каша. Забърквам / забъркам ти одни. За¬
бърквам / забъркам тлизвти. Забърквам /
забъркам някаква кяшз. Забърквам / за¬
бъркам концито. Забърквам / забъркам
някаква попари. Забърквам / забъркам пу-
сулвта. Забърквам / забърким «'^0.
З-бъркн-м / забъркам сметките кп.
Забърквам / забъркам някакви 'ринп•
Забърквам / забъркам ума.
забърквам се. Оато пито в мъгли, забърк¬
вам со. Овто патки в мъгли, забър¬
квам се.
забърквам со / забърким со. Забърквам се /
забъркам со а някаква аяmя. Забърк¬
вам се / забъркам со като кучо в небрано
лозо. Забърквам се / забъркам се азге
куче в сливи. Забърквам сс / забъркам
се аа'о кучо нз (вън ) воденица. Забърк¬
вам ст / забърким се като пято а къл-
ипша• Забърквам се / забъркам се авго
потел в къпипщ-. Забърквам сс / забър¬
кам со като нппе а къпипш-• Забърквам
со / забърким се като псе а сливи. За¬
бърква се / забърка сс някаква киша,
зябили. Ня кати лоща и забили.
заварвам. По боли гащи, зянирвям.
По делнп гащи, зинярвям.
звнзрдзвм / зяазрди. Звзарднам / завардя
аяп^п^<гa>•
заваря. Великден да не звнвриш.
завода. Заводи то при попи дв му чето мо-
ЛП'вВ•
звеождам / заведа. Завождим / ззвтдв а
пропист'-. З-нождам' / звнодз нз бо-
килкк<гa>.
заноси. Вдитзм / вдигни заносата. Димни
занося. Желязна зивосв. Повдигам /
ноздптнз ззвокзтз•
зввоа. Какъв (кой) вятър то зави нзсамг.
Какъв (кой) вятър то зини тук. Oякъв'е
вятър завее. Къдото мо зизое нятърз.
Накъдото зязое вятъра. <Cнерeд> аза-
то зивое нятърз.
з-винам / занпа• Занизим / зинии врат. За¬
вивам / завия глаза. Зязиням / завия нз
пръсти си. З-нивам / ззвия под кимък.
Завивам <си> / завия <си> края.
Зининим си / зинин си края ни одни стра¬
ни. Зяниням си / завия си куйрукз. За¬
вивам си / завия си опашката. Завивам
си / завия си шющего.
звзиаи ми се / зание ми со. Зязина ми се / за¬
вит ми со глината. З-нива ми се / зиние
ми се свят.
зиникам. <Оито> на (за) умряло, за-
впавх•
завирим / звври1. Зваирам / звера а кучи
тъз. З-вирям / звера в миша дупка. За¬
вирам / звери а носи. Зиеирам / завра а
ороховз черупки. Завирам / звери тлвна
в пясъки. Зввирим / завра под нося.
Завирим си / завра си гитвтв. Завирам
си / завря си муназтз. Завирам си /
заври си муцуната. Завирим си / зверя си
носи. Завирам си / звери си пръсти меж¬
ду нритати. Звнирим / звери у кучо
дупо.
завирим / звери2. Завира ми / зиври ми коля.
зиеирам ст. З-вирам се / завра сс в 'миши
дупки. Завирам ст / завра се в устати
нз вълка. Звнирам со / звери со под но-
кз•
зиния. А станал -тя, в завил чалма. Зиим
съм си сам юлвра. С трън дз завиеш,
ними какво (що) да з-азипш.
602

засля т—. Зтвила ма т- е костта от глтватт.
Завило ма т- над (нт) главата. Зтвнх т—
л <<Е> замаях.
зтвл-на. Завлякъл стм селската крант.
Мътната да те зазл-ч-. Тост (туй) ма
кучка зтсл-че.
завлачим. Завличай си мтглат—.
завличам / завлеки. Завличам / зтвл-нт в
гроба. Завлачим / зтвл-нт счи.
завръщам се. С празна ръце, завръщам
се /в 1 и 2 знач./.
•завъждим / завъдя. Застждим / завъдя от
искра —гтн.
завържи. Изсучи ноиец, завържи гьзец. С
лайoиoо въже дт ме завърж-л. ще гс
прегриза. Цъфнал л завързал стм.
завързвам. Цтфтя, <пт> не завързвам,
зтетазеам / завържа. Завързвам / зтвържт
възел. Завързвам / зтзтржа деттт арти.
Завързвам / завържа езика Завързвам /
завържа нъм аол-тннеата, Завързвам /
зтстржи и памучен ноиец.
завърна. Каквото завърна.
завъртя. Н- могт да сл завъртя -зини,
завъртявтм. Зтетртявтм ни чЕкрък,
зизъртястм / завъртя. Зтвыатявтм / завър¬
тя акъла. Зтзъативтм / завъртя глтвати.
Зтзтатявтм / завъртя аопел—т-. Зтсър-
тивам / завъртя мозъка. Зтвъртявам /
завъртя на пръст! ил. Зтстртястм /
завъртя от стс л ос-мд-с-т градуса.
Зтвъртивтм / завъртя -птлкт. Зтетр-
тивтм / завъртя ума.
зтстатявты с— / завъртя те. Завъртяс, ма
и— / завърта ма те главата. Зтетатиет
ми ие / зтстртл 'мл и— свят. Зтстативтм
т— / зтвтаги се нт пета (петт1<теси».
Зтстртястм ст / зтвтаги с— на сто и осем¬
десет градуса.
завъртя ит. Зтстртило ми те е в глтвттт.
Завъртяло ма се — над <на> глтватт.
Завъртя те гюзтчт. С трти дт <се> за-
зтртил. нямт нане- (щ—) дт закачиш,
завършвам. Всичко завършва чичо Мито,
засявам / зтвтя. Засява / зивтт друг вятър.
Засява мт / зтвтт ме вятъра
загазвам. Дс гути, зтгазвам (в дълго¬
ве). Дс тля, зтгазвам (е дългове),
загася. ЗтгтсЛ феoеат.
загнзтм. Черв-нт тспрт зтгавт .ли.
заглавя. Вървя зТглтвт.
заглавят. Нт могт дт сл кажа заглавието,
зтглтждтм / загладя. Зтглтждтм / загладя
аоcъм<a».
заглеждам се. Кттс ттл— пртд (в) штаеаа
еатгт. заглеждам се.
зттов—заа, Като куче ни загов-зни. Кттс
на халва <по сирни зтгосезии>.
зтт-з-аи, Кръстт заговори.
загрижи и—. Зтгрижалт те п-пидаитт, чт
израслт на п—пт бртдт.
загрижт се. Кттс вълни зт осцет—, за-
ганднп тт.
загриза. Ч-реей мн загряз- стаеего,
загубвам / загубя. Загубвам / загубя <<>
ума л думи. Загубвам / загубя п—чвт
под аататтт ти. ЗтгуБвам / загубя пу-
супити. Загубвам! / загубя света. За¬
губвам си / загубя ин акъла Загубвам си /
загубя ти уми.
загуб-н. Загубен! работа.
загубя. Д-с-гт се е нтял и нойто сн е за¬
губил волое—тт. Зтгубнлт са булката.
Брадвата зтд вратата. Загубила си бул¬
ката уерислот— зтд вратата. Игла дт
загубиш, щ— я намериш.
задача. Номер -дао, задача /във 2 знач...
зтдта. Влизам / сляза пр—з задиттт врага.
Измествам (изместим) / изместя нт
зтдтн план. Изтласквам / изтласкам
от зтдтн ^,0. Минавам / мана на за¬
ден плти. Минавам / минт пр-з задна¬
та врата. Нт дявола от задния кран
наприе-н. На зтдеи план. Нт зтдтн плти
тъм. Оставам / осттит на задтн план.
Оставям / оставя нт зтдтн плти. От
задната врттт. Поставям / n-сттви нт
заден плти. През задната ваагичаа.
Стоя на задтн ^10. Сядам сн / седни са
на задните части.	-
задигам / задигна. Зидагтм та / задигна са
далпнте, Задигам ти / задигат си дтрми -
те. Задигам си / задигна сн nтаттаели-
те. Задигам сл / зтдагит си нтагулн-
инте. Задигам сл / задигна ии парца¬
лите. Задигам си / задагнт си ттнтмн-
те, Зтдлгтм ил / зтдагот си чук-в-те,
задигна. Ще задигна ниче,
зааптдаавты. До гули, задптдoаваы.
зтдаан. Бая и— и пттт по задника. Вдигнал
стм тт със задника <тн> нтгорт. Вра
ма задника кисело. Дт ма вида задника
път. Дерт ти зидарии. Дсхтждт ма /
дойде ма яйц-то до задника. Имтм вь-
гирец (зыттаен) в заданна ти. И ни зтд-
ннни си амтм очи. Клиаты сл / аJЛ-ана
ти ни задника Кога стаит атлтйджии.
когт му поу-рня задника. Ксгт стана
ншмюрджня и кога му зтднант почер¬
ня. Когтто ма дойдт яйцето нт задника.
К<—•a<го> ма израсте върби в задни¬
ка. Лижа задника. Лиже му тзана по
задника Майните ни нт -дно слънце
ил пекла заданна. Меря ийеето спор-д
задилкт ил. Мрысти ма е задника. Нт
ма — част задники. Не мл стисни задни¬
ка. Не можтт дт му забиел гвоздей 3
задника. Нт ти вади задника Опира ма /
-пр- ма яйц-то до задника. Откъснала
му ръц-тт. че га залепили на задника
му. Пирй изляза от задинни ми. Пе¬
тите в задинни. ^-000! те Калин,
ити задника. Погледна си задника. Пртд-
нани стм —бъритл нт заднин. Премер-
втм ся / патмтаи ил яйцето на (според)
задника. Припряло ми ни заданна, че
603

търся полог. Присмяла ст козата на
овцата, чт й видяла зилинки. Пръщи от
задника кисел'. Рнзmрнвам / рaзmрня
штпи червен пинтр ни задника. Ръцете
ми си бръснати в задника. Ръцете ми си
на зaдинаa вързани. ГБнл съм ст анго
аоаошн задник. Седя си нн задника.
Станал съм със задника си нагоре. Стоя
си ни задника. Сmпгаи си / стегна си
зидинaи. Сядам си / стени . си нн зад¬
ника. Сякаш имам циганска птпел на
зилинаи си. Турям си / туря си (туриам
си / турна си) устата на знлннaа. Удрям /
ударя птаи в зиднна. Ума ми т в заедака.
Хапя си задника. Хваща ми / хеинт ш
зилинан мазоли. Яйце ми се нтче <ии
заенжа>.
зaлоеи. На трън зидстн.
задремя. Задремал съм на гоеното си.
задухам. Какъвто вятър задуха. Ннаыдттс
задуха вятъра. <Гaсред> какао задуха
вятъра.
задухаим / задухам. Задухва / задуха друг
вятър.
задуша. С людско блюдо задуша. С чуждо
блюдо задуша.
зАдуши. Правя е чуждо бюдо задуши,
задушница. Бързам кaгс просяк нн зацуш-
инц.. Капо поп на задушница. Като
поповата дъщеря ни задушинцн. Като
попско дттт ни задушница. Капо a'a-
еа' чедо ни задушници. Припкам капо
поп на зaeушинaa. Припкам аиго про¬
сяк ' нн задушница.
задънен. Задънена улица. Задыиеи сокак,
задържам се. Капо (асласmс) <свегена>
води в яз. задържим се.
задявам. На гърби си задявам.
зaдпБaи се / зaцпиa ст. Задявам се / задя¬
на се без въже.
зaдпиa. Задянал съм копанята. С трън ди
nоmъmрнш, няма какво ци заденеш. Щт
задяна каче.
заедно. Заедно сме расли и пасли. Заедно
сме яли и пили. Като че ли <ичера>
съм ял и пил <затено> и аато чт лн
<ечтра> смт яли и пили <зиеено>.
Копан и мишка ще спят зитдно. Кучт
и котки шт пеят заедно. Кучч<то>
и аотка<та> шт спят заедно. Кучка и
мачка це са зитдно. Яли сме заедно
nекти. лещи.
затк. Гърмян затк. Зайци дн тоннш. Замо¬
чил съм очи аато заек. Изгоряха ни зий-
антт ушитт. И исето кучт шт улсБн
заек. И мспma хрыmаa ше хеннт заек.
Капо заек. Като заек на пъртина.
Като зайци. Като изтърван заек.
Като пушна— заек. Ловя с сола зайци.
Мина ми заек път. Миша душа, aсБaи
заек. От пая трънки заек ипмa ца юлезе.
От тая трънк. затк няма ца изскочи.
Работата нт е заек <ди нзбягa>. С тцин
куршум цеа затаи. Стрелян заек. Тре¬
пери ми сърцето кaпс нн мършав затк.
Удрям / ударя и лисица и заек. Удрям /
ударя и един куршум деи затаи. Улови
щт и нашата хрътаи затк. Фиря зайци
и араби.
затц. Зиеци в гората, а ний ръжен тъкмим.
Като остарял затц. Оп затц сирене и
от сврака масло.
заешки. Заешка кръв. Затшаа пупурдии..
Имам заешко сърцт. Със заешко сърце.
заздравявам. Капо ни куче, заздравява.
зазъбнa.. Бтра зазъбица. Режи заз•ъбнцa.
Улавя мт / улови мт зазъбица. Хваща ме¬
/ хеннт мт зазъбица. Хващам / хвана,.
зазыбнаи.
заигравам / закрия. Кръвта ми заиграва /
заирие.
заиграя. Котаmо я заирах. тога се серу ши
топина.
зайди. Зишъл ми е ума. Нашла баби. га
зашли. Нашъл съм, га съм зишъл. Ум.
ца та зайдт. Ум ми зайде.
зайчт. Уловил съм зийктmо.
закарам. Птт закара. три докара. Птт за¬
кара. четири докара.
закача. Минал съм. ан нт съм закачил.
Намерих клин дн си закача торбата.
Откачи закачи. С трън ди влачиш, ипиa
какво (цо) ца зaкaкнш. С трън ци зи-
Бнтш, няма какво (цо) ди закачиш.
С трън да зимихиеш. няма какво (що>
ци закачиш. С трън ца ловиш, нищо не-
можеш ди зиаичнш. С трън ди <се>-
завъртиш, ипмa какво (що) да закачиш.
Щт ми закачат забрадка връз капата,
закачам / закача. Закичиам (закачам) /
засича ни гвоздея (гвоздей). Закачиим
(зиаикaи) / закача ни алеч.ча<та>.
Знаачвнм (засичам) / закача на аука<па >.
Знаиченм (засичам) / закачи ни новата
клечка. Закачиим (закачам) / закача
на пирона. Закачиим (закачам) / зака¬
ча ни cmтиam.. Закичиам си (закачим си)
/ закачи си обица на ухото. С пръст не
закачам / закача.
закача ст. Дай пири да се закаташ, дай
цтсет цн се откачиш. Щт мн се зака¬
чи на гърлото. Щт ми се закачи ни зъ¬
бите.
закачиим / засича. Зисачвам (закачам) /
засича ни гвоздея (гвоздей). Закичиам
(закачим) / закачи ни клечката. Зикач-
вaи (закачам) / засича ни кукк<та>.
Закатаам (закачам) / закача ни исвата
клечка. Закачиим (закачам) / закача на
пнронa. Закачиим (закачам) / закача
ни стената. ' Зaаaквaи си (закачам си) /
закачи си обица нн ухото.
закичти Не ше мачка рнби. <че е високо
закаченаИ>. Не яде мачка риба, чт е ви¬
соко закачени.
закачка. Имам <си> закачка.
604

ззанака. Замесен съм с някаква (нечия)
ззае-сз. От същата зяки-сз съм заме¬
сен.
заклан. Кито ззклзн. Оято заклана крава.
О-то заклани овци. Овто -заклан тур-
иин•
захлопвам / зиалоnа. ЗИклопням / зиалопя
очи.
зИкола. Зиклях по зИкола.
заколя. Дв заколим ноли, ди направим
сборз. ДаИ му нож дз то заколи. За¬
клах по з-коли.
зИкон. Държи на (зи) букнати <ни зяконн>.
Придържам се към буквата <нв закони >.
закопанам / закопан. Закопавам / закопая
вдън земя.
ззаен-и. Жив щс закопан. Кваеиго мо люл¬
ки залюляла, тианвз ме и мотики - за¬
копала.
з-арени ст. Душати ми со е закрепили йод
нокгипе.
ззарпазм / закрия. З-кризам си / закрия
си очите.
зяарпп. При звкрп'п вр-'я (зряти).
закукам. Дв закукаш к-то кукувици. Оо-
га<то> ми закука кукувици на тробз.
закурким. Жабчето закурки.
закърпвам / з-кърпа. Закърпвам / закър-
пя възглавницата.
закърней. Закърней с боли конци. С нови
конци з-кърпени.
з-кърпа. Имам итли ди закърпа кожуха,
зякършаям / закърши. Звкършвам / закър¬
ша ръце. •
залавям. По боли гащи, зиляням. По
долни гащи, залиням.
зяливим се / залови сс. Залавям сс / залози
ст като рак ни бързей.
звлвтвм / заложи. Залитам / заложи нз би¬
та карта. Залагам / заложа на одна
<одпнкгнeнн> кир'Я. Звлатям / зало¬
жи нз карта. Залягам / заложа последна¬
та си карти. Залагим / заложи поклоднпя
си коз. Звлигзм си / заложи си главата.
ззлви. Коото кучо мо е зилияло, асо е по¬
бесняло.
залепя. Опаъкнзли му ръцете, чс ти зало-
пплп на зядникз му. Отриз-ли му ръ¬
цете, чт ги ззлопплп отз-до му. Сто¬
маха ми с звлепон за гръбнака.
залепям со. Залепя ми сс нз сърцото.
звлопим ст / залепи се. Залепим се7 зале¬
пя се като гербова марки. Залепим се /
залепя ст като пчели на мед. Залощим
ст / звлопя со аа'е репей <о дрехх>.
залепи ст. Залепплп ми со чорвятз,
ззлиевм. Под слимвти вода заливам.
зилт-зм. Залита ми келоснпаа.
ззлпизвзм / зилпиз. Заличавам / заличи от
ппно'о нз земята.
звлози сс. Заловила се царскат- дъщеря
зз (ни) работа.
зипектя. Залек'ип съм си глиевти между
два камъка. Звпос'пл съм си гпзна'з
между две плочи.
залъгвам / залъжа. Залъгвам / залъжа
окото.
залък. Боз залък хляб. Брои звлъцито.
Вадя залъка от устата. Вземам / нзоми
звлъки <от устата^ Грабя залъка от
устати. Дявам си / двм си «> залъка
<ог устата>. Доля залък- (залъци'о)
<ки>. Дола от залъка кп. Зв залък хляб.
Засяда ми / заседне ми залъки <на
гърлото>. Изтръгвам / изтръгни за¬
лъка от устата. Изял съм мохзмедо-
вито з-лнп• Късам от залъка. Късам
от залъка си. Нареждат ми се / наре¬
дят ми се з-лъщпте• На и-к по за*
лък. Но давам сладък залък. Но съм
слята^ / сложил залък в устз. Нт съм
турял / турил звлък а усти. Отделим /
отделя от залъки кп. Отделим / отдоли
от устз а отделям / отделя залъка от
устата си. О' залъка кп. Чотз залъците,
залюлея. Една ни е <яюяа:^:> залюлял-.
Каавате мо т <яюяаa> залюлял-,
'3X33- що ме долюлео. Каквато ме
люлка звлюляла, т-кивз мо и мегпа-
закопаля.
залязвам / заляза. Залязва ми / звлозо ми
звездата. Ззлязвз ми / зялозо ми чинията.
зимазвим / ззмзжз. Зимвзввм / замажа
очите.
ззмзИвзм / ззмзя. Замайвам / звмзи тлв-
евта.
зямвйвзм се / замая ст. Зямвйнз ми се /
замят ми со главята. ЗамвИвз ми ст /
замят ми со сват.
зимин. За зор звман. О' звмзн години.
Сърбам азквого съм дробил нз зимино.
замах. С един замах.	*
ззмзхзм. Кога се а-ии и ноти замиха.
Още коня нс нидял, арзкa<г- си> за¬
махал. Ощо коня не ахнвп, краката
си> зямяхвл. Ощт нв коня ст нт качил,
кракк<'та> зимахил. Още не видял
коня, замахал ноти. Още но соднил нв
магаро, - зямяхвл с кряка. Ощо но яхнал
коня, ззмзхал нозо.
ззмяхня. Нз кучо да ззмвхнеш, що удариш. ..
С трън да звмвхнош, няма к-кно (що)
дз закачиш.
зимии сс. Зивих со и <со> звмвях.
ззмора. Замерил съм н глинята, ударил
съм в криката.
замерям. Бога ' ли съм замерял с авмънп.
Господи ли съм замерял с камъни.
Замерям лоза с куршум. Но съм заморил
богв с камъни. Но съм заморил госпо¬
ди с камъни.
ззмесним / зимесн. Замоснвм / ззмося а
някаква каша.
звмесним со / зимоса со. Зимосв-м со / за¬
меса со в някаква киши.
605

замесен. Замесен съм ог някакво (нечие)
ттсто. Зaитcеи съм е някаква (нечия)
засенен. Оп друго ттит' съм замесен.
Ог едно ттсто съм замесен. От същата
зисваса съм замесен. От същата мая
съм замесен. Ог същото тесто съм зи-
иеcти.	От т'ва (туй) ттиг' съм замт-
стн.
замигам. Заметам капо куче в лaпaБнцa.
замижа. Къде види бунар замижи и очи.
зимниa. Замина помина. Оп мтнт да замине,
зииниaБии / замина. ЗaиннaБaи / зaиниа
за онзи (отя) свят. Зaиниaвaм / замина
и дтитр. Миннии-заминава / ммна-за-
мииa.
заминавам си / зaиниa си. Зaиинaвaи га /
замини си от този (тоя) свят.
замирисвам / замириша. Замирисва / за¬
мирише на барут.
замириша. Кога баби пръдната, кога за¬
мирисало. Лини баба пръдната. стги
зимирнcaл'.
замислям се. Капо нуйчт на слънце.
замислям се. Като пуяк нае нръщини.
замислям ст.
замисля ст. Като вол ни празни пcлн.
замислил съм ст. Като с'и напраз¬
ни ясли, зиинcлнл съм се. Като тн-
сица в капан, замислил съм ст /във
2 знач./. Като магаре ни празни ясли,
замислил съм се. Като мигарте
ни слънце, замислил съм се.
замортн. Нт съм пил зaиорен в'да,
зaисmaвaи / замотая. Замотавим / замо-
mип главата.
замочам. Замочил съм 'чи аато затк. За¬
мочил съм очи, па -утаи, ан сидткa.
замръзвам / замръзна. Кръвта ми замръз¬
ва / замръзне <и жалите>. Кръвчи¬
цата ми замръзва / замръзне <В жи-
лнгe>.
замръзване. Идвам до точката ни замръз¬
ването. С-нтaм / стигаи до точката на
замръзването.
зииръквии. Замръквим и оcыивaи.
замръкнал. Замръкнал ми т ума. Замрък¬
нал, па не осъмнал.
замрял. Със замряло сърце.
Замъча ст. Замъчила се nлaиннamи, та ро-
лила мишка.
<за>аа1фед. Що са лин, <за>наартц
ин и що сн дни <за>наарте, мои са.
занасям / занеса. Занасям / занеся в гро¬
ба си.
занасям ст. Зaииcпи се аато строшЕна соли.
занасям се. Като Мнно у тaйлнmе. за¬
насям ст.
занаят. Изн-дтповам / изпеденсам заная¬
та. Изпичам / изптк. занаята. Опи¬
чам / опека занаяти. От занаята.
занеса. Босилек ца ти занесат. Бсценa
сеещ ца та занеса. На тарга да те зане¬
сат. Щт ми зантст душата в сошинчаА
ни рий.
зинзи.'. Бне й зaизaлсmс из стлото.
зaиииaиaи се. Занимавам ст и бомбаджи-
лъс.
зиник. >mнвaм / отида съм заниа.
запазвам / запазя. Запазвaи <0 / запазя
<0 кожата.
запазЕн. Запазен периметър.
запалиим / запаля. Запалвам / запаля гла¬
вата. Запалвам / запаля кръвта. Зanaтвaи
/ запаля къщата. Запатеим / запиля'
'гън н. глиеити. Запалвам / запаля,
свещ. Зanaлвaи / запаля сух. шума,
ни врата. Запалеим / запаля фитила..
Запалвам / запаля чергата.
запалвам се / запаля ст. Запалва мн се /
запали ми ст главата. Запалва ми ст /"
запали мн се къщата. Запалва ми се /'
зaпалн мн ст огън ни главата. Запалва. .
ми ст / запали ми ст чергата.
запаля. Да зaпaлнм черяслото. Запалй му
ситц, дай му яйце ци Отти. Чакам ца.
мн запалят сламата под гъза.
запатя ст. Запатила ми ст е главата. .
Запалили се т София. Зaнaтилн ми са ст -
гащите.
запарта. Ям заааpргиTта>.
запетайки. Със занттайкнтт,
зипекaтБИи се / запЕчатам ст. Запечатвам -
ст / запечатам ст в паметта.
запея. Era ти запеят дългото свети боже..
Каава птетн щт запет и кнаеи щт я за¬
пет.
знаикая. Записал съм очи, като бясна свиня. ...
Записал съм <га> '^т^<<гт>.
запилявам ст. По дяв'тиге2. запиля¬
вам ст.
запирам ст. Нт мн се запира езика,
запирам ст.	Като (колкото) прах ни
mънии, запирам ст.
зaaнcБaм / запиша. Записвам / зaпнша в
тефтера. Записвам / запиша в черно. .
списък. Записвам / запиши в черния -
тефтер (черните тефтери). Записвам /
запитан светли страници. Зипнcвaи си /
зanншa си едно на ум. Записвам <га> / '
запиша <си> ни рабош. Зaннcвии /за -
пиша със златни букви.
запиши. Запиши го на баджата. Зaпншн го
на буково листо. Запиши го на сaиииama.
Запиши го ни комина. Зинишн го ни леда.
Запиши го на мраза. Зaнншн го ни
пясъка. Запиши го ни снега и зиnншн го -
на (върху) ланския сняг. Зaнншн си го ни
келото. Нима го т записал господ на
рабоши си.
заплача. Ди си заплачеш зи гроба. Дегт в
майки зантика. Заплаках ни чужд гроб
(чужeн гробища). На калугеро децата ..
заплакали.
606

заплача. <Катс > ни (зт) умряло, за¬
плаках.
заплащам / заплатя. Заплащам си / заплатя
си Борча. Заплащам / заплатя и лихвата
(-лихвите). Заплащам / заплатя сът
същтти моитта.
зтплитим / заплети. Заплатам / зтплетт в
мрежат, (мрежите) ии. Заплатим / зип-
лтта в палмаитЕ ти. Заплатим / заплети
к-ouагЕ, Заплитам / заплета език.
заплитам се / заплЕта е—. Езика ми се зтп-
пагт / заплете. Заплитам с— / заплети
с— нтто пет-л с ктпуиши. Заплитам те /
заплета и— нато пиле в кочини.
заплюзим / заплюя. Заплювтм / заплюя
<патвo> в пие-го,
зиnозoаи. Запознали ст м— и късате куч-ти,
започвам. От т. бе. започвам,
запра и—. Душата ми те е запряла в зъБнтт,
зтпрт ст. Кога<то> прах на тъпин,
щт ст зтпрт.
зикаегаазвaы, Запр-гризиам населлци,
запретвам / зтка-тoт. Запр—тетм / запретит
ръкави.
закаЕTЕ0, Запретен плод.
злIфехвыалим, Запр-хвърлям през ума ии.
заприличвам / зикаалиуaм, Заприличвам /
зикаиллчвтм ни кука.
запрягам те / зика—гoт е—. Запрягам с— /
запрЕтни се нато рак на Бързей.
зипустам / запуити, Запустям / запустя
ралото.
зипулт. ЗипутН сл фунията.
запушвам / зтпушт.1 Запушвам / запуша
някоя дупки. Запушвам си / запуши сл
ушите. Запушвам / запуша устата.
запушвам / запуша2. Запушва / запуши ко¬
мин.
запушван—. Дупки за запушване.
запъвам се / зиптни се. Запъвам с— / зтптна
се нато магаре на л—д. Запъвам ст /
запъна и— нато магаре на мост. Запъвам се
/ зтпънт ие нтто ран нт бързей. Запъвам
и— / зтпънт и— нато рибя ност нт гърло.
зтптлзам / зтптлоя. Запълвам (запълним) /
запълня някоя татлуиoт. Зтптлвам (за¬
пълним) / зтптлия трапа.
заптлвиое. Дупка зт запълване,
зтптлзязтм / запълзя. Заптлзязат мн /
запълзят ма мравка по гтрБт.
зтптлoям / зиптлoи. Зтпалвтм (запълним)
/ запълня oиаои гртггчлит.. Зтптлвам
(зтптлннм) / запълня трапа.
зтптплям / зипъкли, Зш-тплят ми / залъп-
лят ма мравки по гтрбт.
запържа те. Зтптржт се нт жтгпт.
запъртък. Яйцето ми нзлтзт запъртък,
запявам / зипея. Запавтаl / заптя друга
песен. Запявам / зтпея нт друг глас.
Запявам / зтптя някаква песен.
заравям / заровя. Зтртсям / зтрови нос.
заран. Дитс бтхт, заран тахт.
зареви . <^Ктто> нт (зт) умряло. заревах.
зарЕжт. Дт зтрЕжем нт вратата. Къдт дт.
зта-жем. Трябва дт зар-ж-м <нт гре¬
дата >.
зтрен. Падтм / падни нт зтртн.
зирена ие. Зарткла ие тсuни дт не ядт говит.
Зтренло се нуч— дт нт яд- аоатлн. За¬
рекъл те поп да и— реже г-лема поаи-
зтнлцл. Зарекъл съм те дт не пая зодт.
заразим / зария. Заривам / зирня корена.
Заривам / зария —гыии.
зарит. Зарит мл — —гыни, Зарит мн е пепели.
зтаози, Жнз щ— зарови. Зир—елл съм огъня,.
зарязвам. Н- ил зтрязстм мигиртто в калта, .
зарязвам / зарежт. Зарязвам / зтр—жт ни
работ.
засвиря. Базолт нт навил ще засвири. Ко--
га<т)> засвирят Биволите с киетлл.
Ксгa<гс> засвирят Билбюлит— т кт-
ВаЛ<И>. КОГа<ТО> засвирят CПТ3ЕИTЕ■
т кивала.
зиседни. Щ— ми зтстдне нт гырп-т—.
заселя и—. Кога се и-ло засели, нога ла .
псета птвoтхт,
зтс-рт. Зтсрил ттм ти лицето. Зтиртл тъм¬
ен очате. Затрил съм! ти турата. Зтирах.
ии пътеките.
заемея те. Дт те засмт—л на попа в кегит-,
Дт (дано) те заемтет под платно. За¬
емели мл <ет> е— и др-хлте <ат гър- -
ба>. Засмели ми <са> ит и дрипите.
Заемела ми <та> е— и парцалитЕ. Зт-
смтлн мл <са> те и потурите. Засмял
и— — нит— слънце ст —Блан. Псд бяло-
дт те засм-ет.
зтсыыади. Лани бтБт пртднтлт. с—ги <му>
зтсыърдилс.
зтсмяа. Дс ули<те>, зтсмяа /в 1 знач./.
зтспнвтм. Ктто мъртъв. зтспнвтм. Ктто
тулум, зтспнвтм. С к—к-шалте, за¬
спивам /в 1 зитч./.
заспивам / заспя. Заспивам / заспя ни лтв-
аит- ил.
зиспя. Заспали свети Н—дтля ни сеттт П-тна..
нт таутт, Заспал Дейно, втаесло го.
Заспал Михо нт припЕк. Зтсптл от дъл¬
гия. Още и— заспил сънува тьни.
заставам. Ктто <псБят> кол, зтсттсам,
засттетм / зтеттат. Зтсттвтм / зтиттна
ит пття.
заставам / застина. Кръвта ма застает /
зтстант <в жллнте>. Кръвчицата ма
застава / зтетане <в жалите >.
застъпвам / застъпя. Заиттпетм / застъпя
мичешна зтд вртта.
зтсуквтм / засучи. Зтту^етм / засуча муе- •
тик. Зтсунвам / засуча ръкива.
зттърбн м—. ЗаетрБял мт е гърба <зт г-итт >.
засъхвам / засъхна. Засъхва ми ! зттъхне
мл плюнката ни гърлото.
засядам / заседна. Засяда ма / зтседне ма.
Буца в гърдите. Зтсядт ма / зтстдне ма .
буца нт (в ) гърлото. Засяда ма / за¬
седи— ми буца под лъжичката. Зтеядт
607'

ми / заседне ми бучки нв (н) гърлото. За
сяда ми / заседне ми зилъкз <ни гър¬
лото >. Засяда ми / заседне ми като
змийски кост нв гърлото. Засадя ми /
заседне ми като рибени <рибя> кост
на гърлото. Засядз ми / заседне ми ни
(е) гърлото. Звсядя ми / ззсодно ми хап-
авг- <ни гърлото >.
затварям / затворя. Затварям / затворя врв-
'Я'в '(вратите). Затварям / затвори нрв-
тв'в (вратите) под нося. Затварям /
затвори кръга. Затварям / затворя къщя¬
та. Затнирим / затвори очи. Затварям /
затворя очите. Затварям / затвори ус¬
тата. З-тнирям си / затвори си еипто•
Затварям си / затворя си уста'-. Зат¬
аврим си / затваря си ушито.
зитварим со. Затворят ми со еиппт.
зитиврим со / затвори со. Затаври ми се /
затвори ми се сърцето. З-тиврам ст /
затвора се в черупката кп.
затвора. Док-то кзже леблебия, щс затво¬
рят цялата чаршии. Затвори си плювал¬
ника.
затикам. Но затикам си устата.
ззтикна. С один пръст иским досет иени дв
затихни.
затишит. Затишие пред буря.
ззпрпи. Кой ли си е затрил срями да си то
наморил.
ззтуИ. Затуй мочаатв няма онишаи.
затулвам / затули. Затулвам / затули ня¬
коя дупки.
затулям / зитули. Затулям / затули слън¬
цето с решето.
затъвам / затъна. Затъним / зитъни с дезтз
крака.
затъквам / затькнз. З-тъкним / затъкни
на пояса си. З-тъкв-м / з-тъкна устата,
ззпзнввм / захапя. Звхинвам / звхапя въди¬
цата. Звхвпвам / звхапя юздите.
ззхапи. Звханап съм къдолкитз. Звхапал
съм тамян у зъбите. Захапах джами.
Ззщо <си> идеш звхвпил пръст. Оста¬
вям / остани със захинвн пръст. Със
захвпзн пръст.
захвана. Захизнвп от яз, чс но изкарал до
буки.
з-хващам / захвани. Звхнищвм / звхизни
торята. Захващам ! захвана арпипя
път.
захвърлям / захвърля. Захвърлям / зах¬
върля нз боклука.
захлуп/к. Нв асако гърне захлуп-к. Тър¬
кулнало се търното, тв си ' ниморило
захлупики.
захлупвам. Захлупвам под вършина,
захлупвам / захлупя. Захлупвам / захлупя
под копанята. Захлупвам / захлупя - под
аеpитоеTто>.
ззплуназ. Търкулнало се търното, намерило
си ззхпуназ'3. Търкулнало со търното,
та си наморило ззхпуназт3•
заход. Рязналим къщя, направим - .заход,
заходя. Заходи ми колосникз.
зачернен. До уши<те>, зачернен /Н
1 знич./.
зачерни. Зачервил съм гробенз,
зачервявам со. Като <вирон> рзк,
зачервявам со.
ззчорвя ко• Зачервил съм со квто бзл-
дьевсап просяк. Зачервил съм се като
би'олсаи просяк.
ззиокгя• Като вълчите прззнпни, ззчо-
кгпп съм.
ззипгим• За лула тютюн, но ззип'вм.
Зи слива, но ззчпгзм.
зашеметявам се / зашеметя ст. Зашеметява
ми се / зашомоти ми се тлаввта.
зашивам / з-шин. Зашие-м си / зашия - си
устата. Зашиням / - зашия устати.
зашит. Зашит с боли конци.
зашия. Дв но 'и з-шия <и> умв.
зишпшинзм. Със зъби и нектп. зишп-
шзвзм•
защо. Ззщо ми трябва ни баир лозо. Защо
ми трябвв от моиаз ремък (ромик).
Защо ми трябва тирилож и тащите.
Ззщо (що) не <си> то прибере господ.
Защо <си> идош зихипал пръст.
зииждзм / заям. Ззажди ме / ззадо мо арзк-
татв <мп>•
заяждам со. Като кучо, заяждам се
/в 4 знач./. Като кучета <^г^роз плоть,
заяждаме со.
заям. Заяли си мо кучетата.
звоздз. Броя звездите. Виждам / видя звезда
по пладне. Виждам / види заезди посред
бял дон. До звезда <те>. З-лязаз ми /
залезе ми звездата. Звезди ми изскачат /
изскочат от очите. Звезди ми светнят 1
сво'нзт пред очито. Изтрие- ми / из-
троо ми зноздз'з. Лови звездите с уста¬
та кп• Родон под щас'лпвв зноздв. Ро¬
дил съм се под щастливи зеозда. Севлям
звездито. Свзлим звезда<теО> <ег не¬
бето >. С озикя си заезди снвлям. С озикя
си звезди снемам. Снемам звезда<те>
<от небето >. С устата си звезди лови.
С устата си зеозди снвлям. С устата си
звезди сномям. Угисна ми / утисно ми
звоздвта? Угасва ми / угасне ми звез¬
дата.2 Чета звездите. Щс брои звездите.
звънец. Като нв кнпня звъноц. Нв свиня
звънец. Окачиим (окичим) / окачи звъноц,
звънки. Обирам / обори нв чорбата звън¬
ките.
звяр. - Визирам се / въвра се в уста'- на
зняри. К-то подгонен звяр. Навирим се f
назря со а устата нв звирв. Пъхам се /
(пъхвам се) / пъхна со в устати ни звяра,
здраа. Болен здрав носп• Дв си здрзни
предни зъби. Здриез ръки. Здрави гзшп,
Здрин като кошница. Но ми трибнв на
здрава глави кели. Но оставя / остане
здраво място по (ни) моно. Но оствнам
608

I сcmaвп здраво място. Ог cпрсштнс
яйце нс-здрaБC. От яйцтг' по-здраво.
Псcmaвпи / поставя ни здрави 'снови.
Пукам ст от най-здравото ^0-'. Със
здрава ръка. Що ми трябва ни здрава
глави кела.
здрав. Като камък. здрав.
здравт. Вземам / изтма здравето. Да но¬
сиш миото здравт на мьрпБнmе. Дн но¬
сиш ииот' здравт на титл. Здравт му
кижн. Зернит му речи. <И> за мот, и
<зи> твое здравт. Имаш иисгс здраве
и ниаш миото здравт от армен¬
ския поп. Много ти здраве. ^cft си
инстоmо здравт. Оcmaвпи си / 'ставя
си здравето. Гиьавaи / смъкна здравето.
здраво. Стоя здраво на краката си. Стоя
здраво ни исзтmт си.
зтбтт. Ядт мт зебелн.
зеле. Изгазвам / .изтaзя зтлтго.
зелен. Блювим <3елени> гущери. Бълвам
<зелтщи> гуцтри. Да му изпаднат
зъбите ни зелени -ртеа. Д i му изскокнат
зыбнmе- ни зелени тртва. Да ст 'зъбнш
като умрял кон ни зелена трева. Живей,
коньо. зи зелени тртва. Зелена улица.
Зелен 'Таинат. Зелен откъснат. Изпра-
Бпи / изправя пртд зелената маса. Из¬
пращам / изпратя за зелен хийетр. Кому
продаваш <гия> <^з^елен1^;> сраста-
Бнан. Млад и зелен. Мъгла мт влече
по зелено усое. Ни дърт гъз зтлен бъз.
Ни стар гъз зтлтн бъз. Недей мн пре-
cпцa сито зелена круша. Нт мн продавай
краставици и кому продаваш . <гня
(зЕлтин) > криcгивиан. Нт умирай ми,
мaгиркеиат, до зтлтни тртвица. Обрах
си зтлен Осcmиип. Обърнах го ни зелен
бостан. О зелен бор дн ст хвати. и- той
шт ноcыхит. От зтлтни тиква стме не
вземам. Псcгaвяи / поставя ни зелената
маси. Пращам / пратя за зтлтин тлсгиин.
Пращам / пратя за зтлтн хайвер. Про¬
веждам / нрсвсдя за зелен хайвер.
Продавам / продам за зелтн хайвер.
Продавам <зелени> краставици. Ста¬
вам / стана сия-зелен. Тиквата ми т
зтлтна. Трай, коньо, за зелена тртва.
Трай, коньо, за зелена тртвица. Щ' ин
трябва зтлтн калпак нн глави.
з-тзи^а. Ни зеленица.
зеленка. Дохождам / дойди до зеленката.
Минавам / мина зеленката.
зелено. На зтлтис. Ни зряло, ни зелено.
Оставим / сcmaиa на зелено.
зелник. Иaпрaвнх зелник. Нт е луд, който
изяда зелника. Правя ст нн <caмсасв-
са^> зелннк.
зтмнм. Фризтологнзин със земам еж.
прH фразеологизми е вземам..
землица. Щз хвърля землица у гроба,
земя. В дън 3eim<-a>. Връщам / върна ни
земята. Да го 'бесят, цт му опрат кра¬
ката ' земята. Да го обесят, це опре
о земята. Дера 3.^--.. Дръж се зн (о)
земята. Закопавам / закопая вдън земя.
Залжав-м / залжа от лнатmо на земята.
Земята е на ртшуто. Земята твърда.
небето високо. Измервам / измеря земята.
Изниквам / изникна. като (сякаш) из
(от. изпод) земята. Изравнявам / изравня
със земята. Изтривам / изmрня ог лицето
нн земята. Изчезвам / изчезна от лнатmс
на земята. Като (аато че, сякаш) изпод
земята. Като кърт под земята. Кат' че
(сякаш) израствам / израсна из (от)
земята. Като чт <ли> изБнрa- из (оа)
земята. Ктaипи се до земята. Кланям се
до су^^с^з^в^а^т. ' земя. Кога ходи. земя¬
та птиче ное него. Колкого оа зе¬
мята до небето и колкого от небето
до земята. Кол ли ше побия на земята.
Лягам / легна в земята. Махната те
земята. - М^ишн на земя. Навеждам /
наведа 'чи <^к^ъм (в) зeиятa>. На земя
<ти> не еmьнвии. Направям / направя
със земята барабар. Направям / направя
със земята равен. Иamънавaи / натъпча
в земята. Не зная ни зе1ж<та> ли съм,
на	ли съм. Нт лъжй цар¬
ската земя. Нт ми пада гърби на земята.
Нт съм ни на небето. ни ни земята.
Нт шт заб^ сол <ни тази зтмя>. Не
щт побия сол <ща земята>. <Ии>
псбнm сол <и зтмяга>. Обетована-
земя. От (между) цин стола, та на зе¬
мята. От дън земя. Под земя ровя.
Под земята рових. Потапям / потопя
очи <и зт^!^'^:а>. Потъвам / потъна
в земята и потъвам / потъна вдън зе-
m<-a>. Правя равен със земята. Пре¬
веждам / преведа през девет земи. Пре¬
давам / предам на черната земя.. Пртз
девет 3.^ В десета. През цевт- ^тми
н>■ исрeта. Прсвaтяи ст / проваля
се вдън земя. Продирам / продери зе¬
мята. Прсцынвам ст / продъня се в зе¬
мята. Прокарвам / прокарам пртз девет
земи. Солта ни земята. СриБиявaи /
сравня със земята. Сривам / срина със
земята. Удрям / ударя в (о, у) земята.
У дън земи. Цар на земята. Оог ни
небето. Целувам / целуна земята,
зeитнп. Слагам / сложа срна в зeигип.
Стъпва мн / спъни мн крак в зентая.
зтинаa. Капо зеницата (зениците) на оаоа'
(очите) си и аато зеницата си.
зег. Добре ми т като зет на къща. Добре ми
е саго зет на привод. Тебе думам, свихо,
усеций ст, зетьо.
зтхир. Бтювнм зехир.
зехтин. Гася огъня със зехтин. Излизам /
изляза отгоре сито зехтин Сад еоен-
<ттИ> и излизам / изляза като зехтин
отгоре. ИзнлуБИи' '-горе сито . зехтин.
Намажи вратата със зехтин ци нт скърца.
39 Фризe'логичeи речник, т. 2
609

зид. . Зид уши ими, <а нпоп очи има^
И зиди има уши. Подпирам зидя (зи¬
довете).	'
зимо. Един акъл зв зиме ли, зв лото ли.
Един ум за зимо ли, за лоте ли.
зимник. Като мишки н зпмнпа.
зимуням. Знзс Аврам до зимуна' риците.
Знио Кольо де зимуват рицитс. Знзи
къде (до) зимуи-т рацито. Знзс Пойо
до зимунз' рицитс.
зина. Зинали сз ми триста дупки. Зинал
съм да лапни. Зинал съм като лами.
Зинал съм аиго нсдоклин нол. Зинал
съм аа'е плевни. Зинал съм кито чинки.
Зинал съм кзто яма. Не зная ди зини.
Устата ми зинали до ушите ми.
злит. ЗлятИ каки под корито.
златен. Записвам / запиши със златни
букви. Златни ми -е ръчпцз'3• Златна
ми е ръчичката. Златна<та> сродя.
Златни ти ръипни. Златна ти ръчичка.
Златни трокая. Злз'нп ми си ръцете.
Златни пязнпнп. Златни ти устз. Злат¬
ният телец. Златно сърце. Имвм златна
устз. Имам златни ръце. Имвм златно
сърцо. Със злзгнп ръце. Хващам / хвзни
златния дявол зв опашки'-.
зпзгпшап. Кито зли'ишао. дяничо.
злито. Няма да ми падне златото. Черно
злато.
зло. Зло ми се . пише. Отивам нз зле. По¬
стилам си / постели си зло.
зло. Д- со помене зло под камък. Да спи
зло под камък. Дв стои зло под камък.
Дойди зло, че боз тебе по-зло. Ели зло,
чс боз тобо по-зло. Зло да то за¬
брани.
злоби. Злобата нв дони.
змой. Чога'о го змоозе любят,
змшпщо. Като змии ни змппщт.
змийски. Засади ми / заседне ми като змиИ-
^3 кост нз търпе'е. Змийски език.
Змийско гнездо. Змийско озпис. Овто
змийските яйцз. Свинам / свия змий¬
ско гнездо.
змия. Бълвам змии <и гущеро. Бягах¬
ме от оси, налетяхме нз змии. Вия се
к-то змии в пипец. ВлязлЯ е змии а ко¬
сият- ми. Да плюе на змии в устати, що
и отрони. Държа змия в пизвиги си.
Змии вири. Змия му е плюла в устата. Змия
усоИници ими в устати. Оато змии нв
змпище. Оато пробита змии. Овто проз
змии бегал. Крия змия в пазвата си¬
лови змиите с людски ръцс. Набрал
ми е кито змии на опашката. Нв змиито
а устати плюс. Настъпил съм змията нв
(по) епзшаз'3. Насгънип съм нз змии
опашката. Носи змия а пвзва<та со.
От змии плюнка, Свили ми со с змия а
кесията. Саилз ми со с змия в пазвата.
Cмаианам. / смзиазм глвзвти нв змия'-.
Удрям / удзри змията по тлазатя.
знво со. Зние со, чс Кръсто е кръстен човек.
Но сс знао' <ап> кой нпо, <ни> кой
нлзщз.
знзк. Слвтдм / сложи знак ня р-нонстно.
Турям / ''тури знак на равенство.
знзмо. Вдигам / вдитнз било знзмо. Вди¬
гам / вдигни знямето. Държа аикеае
знзмото. Държи под знзмоната. Из¬
дигам / пздптнз <нпсеа<<> знямето.
Носа знзмото. Свалим / кваяа знвмоге
(знамената). Свивам / свия знзмонaг-
(знимепо), Cнпавям / квпаaм под зна¬
менита.
знамонипоп. Подвеждам / подведа под
един знаменател. Подзождвм / под¬
вода под общ знаменател. Пектявям /
постиии под один зн-мен-'сп. Привеж¬
дам / приводя към один знимона'ол.
Привеждам / приводя към общ знвмо-
нзпел, Слвтвм / сложа под один знаме¬
нател. Турям / туря под один знзмо-
нател.
знза. Баба знае и други улички. Б-б- си
знзс б-бошаз'з. Баби ст знао баби-
нита. Бог знао докога. Бот знзе аяаво.
Бот знзе кзкън. Бог знзе коти. Бог знво
колко. Бот знао къдо. Бот знзс о'аегв.
Бот знзе откъде. Бот знзе що. Всс од-
на<та> си знзе. Господ знае какво.
Господ знзт кзкън. Господ знзс колко.
Души дз ми знзт. Душицата ми знио.
Душпиа-'з ми знзе. <Един> бот знао.
<Един> господ знзе. ' <Едпн> дя¬
вол знзе. Едно <ст> баби знзе, одно
<си> бяо. Знио Аврим де зимува' ра¬
ците. Знио Аврам до копит корони. Знае
Кольо де зимунат рацито. Знио ли квпня
да пит из бъкол нодз. Знзе Пойо до зи-
мунат раците. Знио Ло'ке деки е жеж¬
кото. Знио снина да идо дини. Знзт сви¬
ня кладенчови нодз. Знио Станки де имв
круши. Знао <ти> свина що е дини.
Зниеш ли, нент, да свириш. Знай си
пстъки. Знзи до Аврим копят корени.
Знзи дне и детств. Знзи дълбока анпга.
Знзи и дяноля къдс ст коти Знзи и нв
дяволи (дяволите) дупките. Зная аеп-
ко<то> свиня гръцки. Зная къде (де)
зимувв' р-нп'е. Знза мярка нз езика
ст. Зная мярка нз устата ст. Знзи нз дя¬
вола гъзз. Знзи собт ст. Знзи си гьола.
Зная си озикя. Зная си мястото. Знзи си
нв устати нопъкя. Зная ' си стоото. Зния
си смо'кяти (смогкппо). Зная си сто¬
к-тв. Знзи си тая. Зная си ума. Зная си
устата. Зная кнагппге. Знаят мо и ка¬
мъните. Знаят мо и кучетата и зниит мо
и късито кучета. И баби знио. ОоИ знио.
Оой знзе докога. ОоИ знзс какао. ОоИ
знао киаъа, ОоИ знзе кота. Кой знзе
колко. КоИ знао къдс. Кой знзе откога.
Кой знзе от кои времени. Оой знзе от¬
къде. КоИ знзе що. Кокошката но знае,
610

яйц—т— зите. Колко зите баби. тслноет
и Бие. Колко знае дядо. толкоз хоро
икани. Мтлно ленам дт зитя. Много
дт не знает. Много йенам дт знтя. Нт
двт мтгта-тт <аол> слтмт не затя
да раздтпи. Не зитя дт дтм ат<тдис>
мигар- вода. Н- зная дт зант. Не зная
дт напоя магаре. Н- зная къдт (де) дт
дянт. 'Не знтя нтд— (де) дт ст дяни. Не
знтя нтд— (де) дт тпожа, Не зная ктдт
(де) да турни (туря). Нт зная ни земя-
<тт> ли съм. нт аeбe<гс> лл ттм.
Нт- зная нт к—й бог да и— моля. Не знтя
ни ной св—тец дт и— моля. Н- зная ня Бле.
Не зная ни Блях. Н- зная ии Буни. Нт
знтя ни депoла. иа празник. Не знтя
<ни <тоС> Быа—п, Не знтя -тде пн-
кие коколкига. Не зная <още> да си
—бърша носа Не зная <сще> дт сн
обърша тополят—. Н— зная тметаи нт
паритт ил. Не зная см-гаттт ни пТ^нте
тл. Н- зная хляба ни ктнв— дТр-
в— аисг-, Не аснтм <и> дт знтя. Не
ии зная акъли. Н- - ти зная годнонте.
Нт ил зная чергата. Не ща дт знтя ни
а—лаото една муха. Още не зная дт са
връзвам / втржт гащите. Тткт бтбд
зите, тткт бте а ттй бтбт знае, тъй бте. Та¬
ни Драган зите, тини деца плтши. Тика
знае дяде дт бте. Тани (тъй) знае дядс,
такт '(ттй) плтша децтти а ттй зите дядс
Бае, ттй плаша децата. Гткт знти, тт-
на Бая. Тткт (тъй) и бтба знт—. Тткт и
сетха мя Гюргя зиит. Тсет бтбт зите.
това си л Бае. Толкова бтбт зи,е, тсл-
нова Бие. Щс мл 'зите пулатa„
зотя. Втр—н и печен. затя. До йота. зная.
И зъбите му, затя и анътанте му зъба,
зотя. И ктлти под ноктатт му. зная.
И слюнката под езинт му, зная. И
чЕрното под ноктите му. зотя. Какво
тлтнц— ще мт грт—, <ае> затя. Като длтн -
тт на ръката ии, затя. Като —гу- наш.
затя. Ктто п-тте ти пръсти. зная. Ктто
пръстите ни ръката сл, зная. Нт бани¬
цата м-а-го, затя. На водт, зная.
Нт хляба менот—. затя. Съи зтптттй-
кате, зная. Щс амт и в (между) зъбите,
зотя.
зоб. Ктто нон (за) нт зоб.
зобипнаеи. В з—билницт да го псб-ртт,
з—бя. З-Бе . думитт като чер-ли.
зслт. Курдастл съм с— нтто три и з—лт.
Направил гроша на золт. Патви и— нт
дв— и зслт. Пртвя СЕ нт три и зслт.
Продал зт грет, взтл золттт. Стана
грота на зола. Сттат золатт гр—т.
Стяга мт Махално зт трите и зслт.
з-пает, Искам ся золицттт. не ща ти греша,
зор. За зор замти. Много мл е зер. От зер
Христос възкресЕ. С триста зорт.
зор!. В слепите зори. В (от, по) ттмнн зора.
з—рпЕ. Карам зорл— у аии.
зорпеo. Стаени мт. <лелъс> Радне. <зср-
лен> дт пръдна.
за—ниЕ, Обръщам е— / -Бърни с— ит (в) слух
и заЕИи-, Превръщам те / превърна
с— нт (в) слух и зреин—.
зрял. Гледам ктто нуч— ит зрели сливи.
заяпо, Нн зряло, ил зелен—.
зъБ. Бола ме зтб,' тт куцам. Вземам / взе¬
ма иа зъб. ■ Воиеят ми зтБнтт ' на мляно.
Втртя ни нтт—и зтБ. Глтдтм под зъби¬
те. Дтвтм / дтм едни зтб. Дт му ' из¬
паднат зъбат— нт зелена таевт. ' Дт . му
азин-ноат зъбите ни зтлеаи га-вт. Дт
си живи ^6^ зъБи. Дт са здрава пред¬
ни зъБа. До зъБя. Дохожда ма / дой¬
де мл до зъБа. Дрънкат 'ми зъбите.
Душата ма е в (зад. нт) зтбате. Душат,
ми — дошли в (дс) зъбите. Дулата ма
седя в зтБнте. Дутат, мН ' ие — зипрялт
в зъБитт. Душат, мн ие е събрали в зъ-
Блтт. Дъвча нит— е БтБиин зъБя. Държа
дулата ти . зтд зъБитт. Държа си езика
и дтржт сн езинт . зад зъбите. Захапал
стм ттмян у зтБнт—. ЗтБ ме Бели. ' тт
канви. ЗтБ и— обелвам / сбтля. ЗъБ и-
сгт—пвам / —тгсли. Изетждим / извадя
зъбат—. Изт■ыавтвтм / изтърви езика
сн <от зтБнте>. ИзУЕвтрнвaм / нз-
ч—втакты нз зтблтт. И зъбите му и и
кътайте му зъБа. Изял съм сл в—че зт-
Бите. Имтм зъБ. Като зъБате нт бтБи мн.
Кат- нуч—тни зъБи. Кат— че с чужди
зъБи дъвчи. Клепам ти зтБнте. Кел-
ноте зт една, мн зтб. Колкото (щс)
мн се откъсне от зъБи. Кълцам сн зт¬
Бнт- <атгс празни есдтннц1>. Мн-
раттт мн зтбате ит млян—. ' Миришат
мн зъбат- ит трЕва. Набивам / набЛя
зъбите в муцуната. Наточвам 'сн / от¬
точа ти зъБлте. На якото зъб —дарт.
на меното лтф не каавн, Нт е зт монтт
зтба. Не мн седя —зини зтд зъБит—. Нн
на зъб не съм турил. Нося душата сн
в зъбат—. Нося ел пл-нацата в (у) зт-
Битт. Отктагвим / откъртя зъбите ат
вълна. От пети<<те> д— зтби<те> и
<ст зтби> до п—ти. Още рибата в ме¬
рете, той точи зъби дт иде, Падна ст
иа зъБа. П-ктзеам ти / пскижт тя зт-
Бате. П-ыии съи зъБате сл. През зтба.
Прецеждам / прецедя през зтба. Скртц-
втм / скръцна стс зъБа. Скърцам <стс>
зъБи. Стиги мн / стигне - мн до зъба.
Стнтвтм / ттлтиа зъЙл. Стискам ду¬
шата сл в . (зтд) зтБнт—. Стискам зтБи.
Стоя ни нътни зтбл. С чуждя зъби хляБ
ям. Със зтби и нокти и и нокти и зтба.
Тегля тдни зтБ. Точа зъби. Точ, зтби
зт печени паас-гт (печ—ио прасе). Трая
район аа зъБитт. Трия ии зтбитт. Троша
сн зъБате. Удрям / ударя едни зтб.
Хапя се ттм, дето и— мя стигат зтБнт-.
Хващам се /. хвтии с— нт зтБ. Хвърлям /
611

хвърля зъб. Щт ми ст закачи ни зъбите.
Щт- си събера зъбите в шепата. Що има
и в ' (между) зыОнгЕ.
зъл. Зи зла врага. Зи Зли чест. Зли <Гт>
езици. Зъл гений. Зъл петък. Капо кот¬
ка ни зло време. Не си давам зло сърце.
Не си правя Зло сърце. Нт струвам зло
сърце. Свил съм се като котка ни зло
време,
зъркели. Отварям /. 'творя зъркелите. . От¬
варям си / отворя си зъркелите. Отвн-
рят ми Ст / отворят ми ст зыркeлнтe.
Турй си зъркелите.. Хващат ме / хваии-
ме зърстлитт.
зърно. Нн . боб на зърно. № нроceис зърно.
Оmбнрaи /. отбери зърно от плява. Оп
боб ни - зърно. Сякаш че го е гълъб зър¬
но но зърно сбирал.
зюмбюл. Ще ми спусне господ със зюмбюл,
зяпам. Зяпам в устата. Зяпам по киБснтe.
зяпаим / зяпна. Зяпвам / зяпна в устати,
зяшгАл. Оставам / Остана със зяпнати (зяп¬
нали) ус-а. Със зяпнати (зяпнали) уста.
И
И. Ще ми изпеят дългото „и“.
ибрик. Куруллнcувии се сито силяи ибрик,
нОрямбaшнп. Иaпрaвпи се / направя се
ни ибряибaшнп. -Правя ст ни ибрям-
башия. .
Иван. Дядо Иван. Мокри Иван. Мълчете
цн- каже наш Иван.
ИИаичc. Ощт дт-тго не ст . родило. Иван-
ч' го кръстили. <Ошт> ИБИнк' неро¬
ден, шапки му шият.
ивер. Отиде ни ивер.
игла. Вдавам - в безушси игла. ВдяБии в
игли без уши. До <iic>cTeeiia> нтти.
Игли . да загубиш, ше - я намериш. Игла
да хвърлиш, няма къде- да падат. Имам
игла ца закърня кожуха. Колкото ни игла-
<-а> върха и колкото ни връх игла.
Копая е игли бунир. Копая е игли кла¬
денец. Ни ни . връх игла. ' <ОиИто»
ни иглен връх. Няма къде игла ци аие-
нт. Ияии къде игла ци хвърлиш. Ог
игли до конец. От игла до аcи<^^^lн.
Правя 'а иглата кepпcт'. Прибра
е .иглата, изнася е котата. Седя < ка¬
то на игли. Стоя <капо на игли.
Търся игла в купи сено. ' Търся иг¬
ла ' в - плевника. Търся игли в плява.
Търся игла в сламеница. Ходя аато
погълнати игла.
иглен. Вземам си / вземи си душата като
през- иглени уши.' Държа ст ни иглен
връх. Като през нглeин уши. Колкото
иглен връх. Минавам / мина през иг¬
лени уши. <Ои<тоо> на иглен връх.
Прекарвам / прекарам през иглени уши.
612
ПреминавАм / nртlиииa през иглени ушн.
Преминал съм 'през иглени уши. Про¬
Бирам ст / провра ст през нттeин уши.
Промъквам ст / нр'мыаии се през иг¬
лени уши. Тегля си душата сито през
иглени уши.
игри. Вземам / взема ни игра. Вън от играта
съм. Игри ни природата. Игри на слу¬
чая. Игри си играя. Изтривам / изи¬
грая игра. Капо ни игри. НИ игра.
играчка. Играчка съм в ръцете.
отрия. В^ото играе в ИЕИТ. В хамбара
мишки играят. Душата ми играе. Ед¬
но хоро играем. Играе ми с'ичeто.1
Играе ми кончето? Играе ми коня.
Играт ми опашката. Играт ми ченето.
Играем си на иди ^-.'0.. ми.
Играем <0 ни криеница. Играем да
ни срии-миш. Играем си на орехи.
Играем <cн> на сляна баба. Играем си
н. шикалки. Игри си играя. Играя еа-
бана. Играя комедия (кcиeeин). Играя
на въже. Играя <вд> жумитарка. Иг¬
рая на сей- <стй>-ряпи. Играя но гай¬
дата. Играя а' свирката. Играя ня¬
каква роля. Играя роля. Играя ролята.
Играя си на eрънгнзнaа. Играя си <ни>
титра. Играя си и инлноии. Играя си с
огъня. Играя си е пири. Играя и . откри¬
ти карти. Играят ми ни главата. Играят
мн окитe. Играят ми 'чичките. <И>
хоро це играя. Както (каквото) ми cвн-
рят, така (това) играя. Като съм ст уло¬
вил на х'рcmо, шт играя докрай. Кръв¬
та ми играе. Лaин свирено, н сега играят.
На хорото играл, гайда не видял. Очи¬
те ми играят ни Бcнчкн страни. Очите ми
играят на четири. Парй играе. Праз¬
ник свиря, делник играя. С кон да иг¬
раеш. Хоро ти играя. Хоро тарнтин-
цао ке нграп. Щт играе дървен господ.
Щт играе кcбнлнцama. Щт иг-ритмЕ „сля¬
па баба кози паст“. Щт играе метлата.
Щт играеме шарен' хоро. Щт играе
меше. Щт- играе по гърби ми дървен
господ. Щт играт пръчката. Щт играе
тоягата. Щт отрит тънка Тодора. Щт
отрие хурснта.
ида. Брнцн зи глава цн иде. В джендема
^на цъното> цн идеш. Да иде <в
гориаи трева> да пасе. Дн идеш нн баня
и да си носиш вода.. Да идеш ни Бcжн
гроб но килцуни. Ди идеш ни Божи
гроб по месеви. Да идеш ни Божи гроб
по чехли. Да идеш на Божи гроб е цър-
Бeи кон. Да идеш е деца ни баня ца ги
изядат сапуни. Дай си, мъжо, жената.
а ти иди в торита. Дай си, мъж'. жената,
а ти иди в mрыиemc. Да не идеш ни Еc-
eван. Де<то> иде врана, все (сД) .по¬
срани. Една булка, ни мъж це иде.
Иди ни едао място. Иди ни голямо.
Иди (идвам) нн крака. ИДн <иаaрaвo>
от сърнепе и идя направо от к-меге
сърцо. Ида нз робро. Ида нз смърт.
Иди нз сопор. Иди нз чинрзптьа. Идя
по нотппо. Идя по (зя под) собо <^си>.
Идеи ми (идо ми) акъла <в тливата^
Идни ми (идо ми) пиното <в тяи^ваra>.
Идеи ми (идо ми) уми <в тJЯ3вaтa>.
Идеям (иди) ни <бял> свят. Идеям
(иди) нз тоя свят. Идо ми (идея ми)
аъзбръдно. Идо ми (идна ми) зъзбръдо.
Идо ми (идеи ми) ни зкълв. Идо ми (ид¬
ва ми) нзгоро. Идо ми (идва ми) нягор-
но. Идо ми (идва ми) ни озикя. Идо ми
(идни ми) н-наторно. Идо ми (идна ми)
на пппоте, Идо ми (идна ми) напроз
ръки (ръки). Идо ми на път. Идо ми нв
смоткв <та>. Идо ми (идея ми) нв
ум<а>. Идо ми (идея ми) на устата. Идо
ми (идва ми) отръки. Идо ми (идва ми)
отръцо (отръки). Идо ми (идни ми)
сръап. Иди <в> бозтрвги. Иди в джон-
домз. Иди глодай хор-тз в оиппс. <Ида>
да си аземеш нарп'о от дзсаала. <аейге
то е учло. Иди-доИди и пдп-дoди.
Иди-оля. Иди ми, дойди ми <110' пв-
ро. Иди ни маИната си. Иди на по-
торнвтв порти. Идп по дянелпте. Идп
со измий ни шонръдино'о, Оъдо дв идо
а льекааз, Къдо да иде в тиалатв. Къдо
иди, топ хвърлям. Къдо ще пда. Къдо
(до) ще му иде края. Но идо у род. Но
ми иде ни таИди'а.. Но ми идо ня калъпя.
Ти дото отизвш, из оттам ида. Трай,
коньо, скоро пролот идо.. Ще да иде с
мишки ни орян. Що ида в джоби. Що ида
в Орландовци. Що иди до арпни пъте¬
ка. Що идя по дяволите.
пди. Нв четвърти кпяемттьр. що вдв.
идя кп. Защо <си> идеш звхвпил пръст.
Идя си от този (тоя ) свят,
идя си. Боз дено, що си пдв,
идвам. Ида (идеям) нз кряки. Идеям до
мъртви поик-. Идеям до просяшка тоя-
та. Идвам до теиаатя на замръзването.
Идваме до ушито (ухото). Идеям дохяк
(дохаап), Идвам до неипя чорта. Ид¬
ни ми (идо мф акъли <в главата-^
Идеи ми до (на) тлана'в, Идва ми
до гуша. Идна ми до козирката. Иднз
ми догуу^^ Идна ми до ушито (ухо¬
то). Идна мп друг акъл. Идва ми друг
ум. Идна ми (иде ми) пипето <в тлв-
ватт>. Идни мп (идо ми) ума <в тля-
ватт>. Идеям като иопобия, егпввм си
кито брянтии. Идвам (ида) на <бяо
снят. Идвам ни себе си. Идвам (ида)
нз тоя свит. Идвам отхак (е'хяап),
Идеям си ни думата, Идеям си на при-
аззазтз. Идват мп екикикви акъли.
Идват ми най-различни акъли: Идо ми
(идея ми) възбръдно. Идо ми (идея ми)
аъзбръдо. Идо ми (идвя ми) нв акъла.
Иде ми (идая ми) нвторе. Идо . ми . (идвя
ми) нягорно. Идо ми (идни ми) ни озп-
кз. Идо ми (пдея ми) нзнаторно. Идо ми
(идни ми ни ппнспе. Идр мп (ид¬
ея ми) нзпроз ръка (ръки). Иде ми
(идея ми) на ум<а>. Идо ми (иднЯ ми)
ни устат-. Идо ми (идвя ми) отръки.
Идо мп (идва ми) е'рънс (отръки).
Идо ми (идвя ми) кръки, О-кзото ми
идея нв озикя.
идвам. До кръв, пдев, Кв'о (сякаш) зз
огън, пдввм, С признш ръце, идеям
/и 1 знич./.
иден. Нямам идеи.
иди ми-дойди ми. Итраом си нз иди ми-
доИди ми.
избелея. Въжето <чорно беше>, . обеля.
Изболи ми въжето.
избивам /' избия. Избивам / избия бръм¬
барите (тоя бръмбар) от тл-в-ги. Из¬
бивам / избия държаля. ' Избпв-м /
избия жотъли. Избивам / избия апои-
авти. Избивам / избия клинз. Избивам /
избия кукята. Избивам / избия от акъ¬
ли. Избо-м / избия от глвввти. Из-
бпвзм / избо от уми. Избивам си /
избия си бръмбарите (тоя бръмбар)
от глава'а. Избивам си / избия си от
(из) -кълв. Избоим си / изб^ си о'
(из) глина'-. Избивам си /' избия си от
(из) умв. Избивам / избия иизии<тa>.
Накъде избивам / избия.
избиня мс / избит мо. Избива ме / избит мо
студени (студсн) ноп.
облети. Що изблощи очи кито м-чък.
облещим / облещя. Изблощим / изблощя
еип,
избода. <Бмокге> дз направи ножди, из¬
бодох очи. Дий му нож да ти ободо
оиппо. Наместо вежди да ктлвдя, о-
бодох еип.
обозав-м / обозяи. Избозазам. / избоззя
из пръсти (пръстите) кп.
нзбрянник. Избранник на съдб-тз,
изброя. Изброих дните.
обръсвам. Избръск-х мотална'а,
обълвим. Да (що) си избълнаш червата.
Надула сс бълхи Дз избълзи 'кяпвз.
избълним. И чоревтз кп, пзбъявзх,
избърсвам / избърши. Избърсвам / избърша
срами <от иeлoтo>, Избърсвам / из¬
бърша сълзите.
обитим. Рвбота'а не е зиок <ди об:я'а>.
овидсн. К-то изваден от аъзтпвваини.
Оито (сякаш че с) от гроб изваден. Оато
(киазш) от калъп изваден. О-то (ся¬
каш) от кутии изевдон.
овяда. <Вмосто> да нипризи вожди, о
видах очи. Д-й му нож да чи изавди
очито. Извадих нз дара. Наместо веж¬
ди дв стлздя, оиздах очи. Очите що гп
извади. Сякаш че съм пзвадип очитс.
Улови спонони, та му извади еипто. Уло¬
ви клопиа, та (че, и) му ' пзвздп очите.
613

ХванН спткни, тт му извадН очлт—. Ще
извадя иимит. Ще ии извадим очите,
изваждам. Турям те и те извтждим.
изваждам / извадя. Вместе да изпиши веж¬
ди, изваждам очн. Изваждам / извадя
дума. Изваждам / нзвада дутата. Из¬
важдам / ' извадя душицата. Изваждам /
извадя душнуаатт. Изваждам / извадя
зтБнте. Изваждам / извадя из (от) ртна.
Изваждам /■ азвадя а—ттеиигЕ ст —гъня.
Изваждам / извадя нтстсиите —т огъня .2
Изваждам / извадя к-ст—ните от оттни
и людскя ртц—. Изваждам / извадя ктс-
тенитЕ от егыии е чужди ртц—. Изваж¬
дам / извадя <лсло> ам—. Изваждам /
извадя нт Беляиаи, Изваждам / извадя
на Бяло1. Изетждтм / азвтдя нт бяло2.
Изваждам / извадя ни <бап> свят.
Изваждам / извадя нт кьоравия (ньо-
аивuге) —чат—. Изваждам / изBиди на
ллц—1. Изваждам / ' извадя иа лацЕ2.
Изетждтм /' извадя ни мегдинl* Изваж¬
дам / извадя нт мегдан2* Изваждам /
извадя нт пазар<а>. Изетждтм / из¬
вадя <нт птзара> кирливит- риза.
Изетждтм /■ извадя на покиз. Изваждам /
извадя наяве. Изетждтм / извадя от тнтл.
Изваждам / извадя от архнеатт. Из¬
важдам / извадя -т глава. Изваждам /
извадя ст (аз) калта. Изваждам / извадя
от кожата. Изетждтм / извадя от- наф¬
талина. Изваждам / извадя от (из. през)
ност. Изваждам / извадя ст атoгиятт.
Изваждам / извадя от релсите. Изетж¬
дтм / азвтдя ст сга—и. Изваждам / из¬
вадя от (из) търпение. Изетждтм / из¬
вадя от ум. Изетждтм / извадя счат-1.
Изваждам / извадя ечат—2 Изетждтм /
извадя приказни (принизна). Изваждам /
извадя ии гн—ви. Изваждам ии / азвтдя
сл магаренцЕГО от ктлти. Изетждтм ти /
извадя ти ст (из) тнълт. Изваждам ти /
азвтдя ти от (из) главата. Изваждам сл /
азвтдя иа от (Нз) уми. Изваждам сл /
извадя сл —чатЕ. Изетждтм си / азвадя сн
яда. Изваждам / извадя с птмун душата.
Изваждам / извадя и птмун душицата,
извеждам / лзведт. Извеждам / нзв—да нт
д-Бтр край.
изветрея Изветрял ми е ума.
извивам / извия. Извивам / извая вратт,
uзвнавты, Из —дн— ' гърло. извикваме,
извиквам ' / азвактм.. Извиквам / извикам
ит (зи) живот.
изварим . В къщи водт ла извара. Извара ма
—т крачолитЕ. Изварим отприв— от
сърцето а <сяктл> изварим ст самото
стацЕ, Ктто че <п<> извират аз (ст)
земята.
извисено. Гледам извисено.
извит. Извит нато китна. Ктто извити кърпа,
извая Извах вир ни глава. Извих море нт
глава. Ще извая врата <аттс на <пе-
тасвcкo> пя^е>. Щ— азвия шаята <ка¬
то нт <ктга-вскo> пале>.
извличам. Щ— <тз> извлачим, булката гс
язприди.
извор. Пия водт от извора. Пая от миогс
извори.
азврт. Няма дт изври водт.
азврт се. Изврял съм и— нат— плъх от атс-
пип,
извратя. Извратил стм лапната. Извратих
пинацати.
азвръщам / извърна. Извр^тм / извърна
копата. Извртщам / азвтрна птттлтта,
извряним и—. Извряна мя и— пъпа,
извря Изврял из вировете.
изврял—. Извряло из вирсв-тт,
извън. Извън сеБ— сл.
извъртя. Извъртях вар ни глава. Извъртях
мор— на глава.
нзвтртявтм / извъртя Изетатиетм / из¬
въртя на сто и оиемдтиет градус,.
нзвтртявам е— / извъртя е—. ИзВтртявтм е— /
извъртя е— нт сто и -с-мдтиет градуса,
иззыгаЕ. Втртн ме лзвытаЕ.
нзгазвтм / азгазя. Изгтзвтм / изгтзя зе-
птт-. Изгтзвтм /' изгтзя пр-соте.
изгарям. За бълхата губера изгирям. Зт
(зирада) бълхата изгарям юргани а
зт (заради) —диа Бтлхт юргана изгарям.
Зт —дни Бълха цяла черги изгарям а
изгарям чергттт зарад едит Бълха. Из¬
гарям си чергттт дт не мт хтпят Бълхите,
изгарям / изгоря Изгирям / изгоря стачни
мостове <зтд сеБ— сн>. Изгарям /
изгоря до (по) черния др—б. Изгарям /
изгоря дутата. Изгарям / изгоря ду¬
шицата. Изгарям / изгоря ктщттт.
Изгарям / изгоря чергата.
изгарян—. Изгаряне на всичка мостове,
изгася Изгасих ти Борнацати.
изгледам. Дт ти изгледам гърбт.
изглеждам. От върхи до пЕГИ<те>,
изглеждам. От гла1В1<та> до нрт-
ка<та>, изглеждам /втз 2 знач./. От
глава <та> до пети<ге>:1 изгле¬
ждам /въз 2 знач./. От пета<те> до
гпaвa<та■>, изглеждам /втв 2 знач./.
изглеждам / изгледам. Изглеждам ти /
изгледам си ечите.
изглеждам и— / изгледам ие. Изглеждат мн
ие / изгледат мн тт ечите.
изгнисим. Мтгтаето умири и самари му нз-
гинви.
нзгсвтааы. Пр—з зъби. нзгсвараы,
изгоря! Гемиите ли си ти изгорела <в
мерете». Гемлат— ла ст та изт—атпл в
Чери— море. Дт не <би дт> ст ти из¬
горели гемиите <в мо>ртос. Дт не
<бн да> тт ти изг—р—лл г—маят— в Чтр-
и— море. Изгорял ма е Белия джаг—р.
Изгоряло ма — просото. Изгоряло мл —
ухото. Изг-рТ ми джагерт. Изгоря мн
дущатт. ИзгерА ми дутицтта. Изгоря
614

ми еушича.аи. Изгоря ми ризата на
гърба. Изгоря ми сърцето. Изгоряха
на' зайците ушите. Сякаш (като чт <лн>)
са ти изг'рттн тeиинme <и морего.
Сякаш (кит' че <лн>) си ти изгорели
тeмниme в Черно море. Язък за моми¬
чето, тогоря иcикemо и язък зн моми-
чтmc, чт изгори момчето. Язък за иcи-
чe-c, изгоря иcмикemc и язък за иcи-
чет'. че изгори момичето.
«згоря.2 Жив шт изгоря. Изторн eлни и
(теното), та n'cн:ни другия (еругиго).
Изгорн Павла, па n'cипH Петра. Млад
съм си изгорил свещта. Язък за иcин-
че-', тогоря момчето и язък зн иcин-
ктmо, чт изгори иоикe-c. Язък зн иcм-
ктm', изгоря момичето и язък зн иcи-
чето, чт изт'рн момичето.
изгорял. Лудо n'лудялc, огън изгоряло.
изстои.Ще ми изгризе ушите.
изгрявам. Щт видиш откъде изгрява слън¬
цето. Щт те науча откъде изгрява слън¬
цето. Щз <тн дам да> разбереш от¬
къде изгрява слънцето. Щт mн кажи от¬
къде тогряе. слънцето.
изгрявам / изгрея. Изгрява	/ изгрее ми
звездата.
изгубвам / изгубя. Изгубвам / изгубя глава.
Изгубвам / изгубя <и> ум. и дума.
Изгубвам /' изгубя от (из) очите си.
Изгубвам / изгубя н'чви <a'e крака¬
та си>. Изгубвам / изгубя пусулата.
Изгубвам си / изгубя си акъла. Изгуб¬
вам си / изгубя си лнаeто. Изгубвам си /
изгубя w ума. ИзгуОзам / изгубя чо¬
вешкия си образ.
изгубвам ст / изгубя ст. Изгубвам ст / из¬
губя ст от очите.
изгубен. Изгубен. поща съм. Изгубена Гmaи-
ки.
изгубя. Изгубил си муските,
изгубя се. Червен иннтыр не ст изгубя,
изгърмявам / изгърмя. Изгърмявам си /
изгърмя си пamр'инme и изгърмявам /
изгърмя БcнкснгЕ си пaтроии.
издавим. И майчиното си мляко. изда¬
вим.
издавам1 / издам. Издавам / издам карти¬
те си.
издавам / издам. Издавам си / издам си
<и> салта под (изпод) иоатиme.
издери. Щт издера 'чнmЕ. Щт си издерем
'чиГЕ.
нзeнтни / №.№'№. Издигам / издигна ■<ин-
соко> знамето. Издигам / издигна
глас. Издигам / издата до небесата. •
Издига ме / издигне ме в cкиme. Из¬
дига ме / издигне ме в еcбеmвeии-e ми
'чи. Издигам / издигна ни - пиедестал,
издигам ст / издигна ст. Издигам ст / из-
дигаи се в 'кнmЕ. Издигам ст / издигна
ст в собствените си 'чи.
издирам / издера. Издирам / издери очите.
издумам ст. Нт давам / дам и дума ца се
издума.
тодуя. Дявола ме изду.
издънен. Скривам / скрия в тодънената аош-
ница.
издърпвам / издърпам. Издърпвам / из¬
дърпам ушите (ухото).
издъхвам. Като куче, издъхвам /във
2 знач./.
изигравам / изиграя. Изкривим / изиграя
игри. Изигравам / изиграя козовете си.
Изигравам / изтрия кcмeтeн<т'г>.
Изигравам- / изиграя номер. Изигра¬
вам / изиграя последната си карта. Изн-
грaБaи / изиграя пccлтдиия си коз.
Изигравам / изиграя някакин роля.
Изигравам / изиграя ролята си.
изказвам. И майчиното си мляко. из¬
казвам.
изкаая. Изсипаха ми клниЕmт.
изкарам. Бия е'датн ди изкара масло.
Захванат от из, чт нт изкарал до буки.
Искам ца изкарам масло оа водата.
Мъч. ст ца изкарам оа две баби мcии.
Мъча ст цн изкарам от две б.бн нЕве-
спи. Оа пол 'са риба изкарали три ти¬
гри хайвер. Рога (рогове) ще изкарам. Щт
си токарим. окитe. Щт си изкарам хляба,
изкарвам. С аттома. изкарвам,
изкарвам / изкарам. Изкарвам / изкарам
акъла. Изкарвам / изаарам душата. Из¬
карвам / изкарам душицата. Изкар¬
вам / изкарам душиксиmи. Изкарвам -/
изкарам кирливите ризи Изкарвам /
изкарам н. бял'. Изкарвам / изаарам
н. бял свят. Изкарвам / изкарам на
глава. Изкарвам / токарим ни добър
край. Изкарвам / изкарат . на типе.
Изкарвам / изаарам на мегдан! Из¬
карвам / изкарам на мтгднМ. Изкар¬
вам / изкарам на пазар <и>. Изкарвам /
токарим ни показ. Изкарвам / изкарам
ни свят. Изкарвам / изкарам наяве.
Изкарвам / изкарам оа акъл. Изкарвам /
токарим от глава. Изкарвам / изаарам оа
лирника. Изкарвам / изаарам от - 'кожа¬
та. Изкарвам / изкарам от (из, през)
и'ca. Изкарвам / изкарам от ртлиите.
Изкарвам / изкарам от строя. Изкар¬
вам / токарим ог (из) търпение. . Изкар¬
вам / изаарам от ум. Изкарвам / из¬
карам 'чите. Изкарвам / изкарам па¬
рите. Изкарвам / изаарам приказки
(приказки). Изкарвам си / изкарам си
акъла. Изкарвам си /. изаарам си ан¬
гелите. Изкарвам си / ' изкарам си -не¬
ин. Изкарвам си / изкарам си оа (то)
акъли. Изкарвам си / изкарам си оа
(то) главата. Изкарвам си / изкарам о
от (из) уми. Изкарвам си / изкарам си
'чи-е. Изкарвам си / изкарам си ума.
Изкарвам си / изкарам си юфстто. Из¬
карвам си / изкарам си яда. Изкарвам /
615

изкарам с памук душата. Изкарвам /
пзаврaм с памук душплзтз, Изкарвам /
изк-р-м умв.
пзаоаззм се. Изконзах сс нз мотенн<то>.
пзашш. Изапнял ми е ума.
пзаеявзм. К-то нппег-, изколиам. Оз'о
пилци, околним.
изколя. Щс изколя жабите.
пзаенaвим / пзаепиа, Изкопавам / изкопая
грoб<з>, Изкопавам си / изкопая си
тробз.
пзарздвзм сс / изкри^ня со. Изарадва ми со /
пзарздно ми сс от ръцотО. Изкр-двам
со I пзар-днз ст от ръцете.
пзарпвяв-м / изкривя. Изкривявам / пзарп-
ня зрат. Изкривявам си / ' пзарпвя си
врвга. Изкривявам си (изкринпм си) /
«криви си душзти. Изкривявам си («-
арпапм си) / изкривя си тзпаи. Изкри¬
вявам си (пзкрпвям си) / изкривя си ус-
'а'а.
изкривим / изкривя. Изкривявам си* («кри
ням си) / изкривя си душити. Изкривя¬
вам си (изкривим си) / изкривя си ози-
кз. Изкривявам си (пзкрпаям кп) / из¬
криви си устата.
«кълчи. Изкълчил си мустаките.
пзаъсо. Държи изкъсо. Държи юздите (юз¬
дата) <пза;ъсo>, Рожв изкъсо.
излитам се. Като кифляджии, излитам се.
пзяззям. Ни сурово, ни нтисне, пзяизя.
излея. Излял съм си ръцето.
пзлпвим. Излизам от пусто в празно.
изливам / пзлеи, Изливам си / излоя си
гневи. Изливам си / излои си душата.
Изливам си / излои си жлъчката. >’«-
нвм си / излея си ядя.
излизим. В (от, проз) одното ми ухо влиза,
от другото излиза. Влиза нзтаз, ' «лиза
гъскя. Гласа мп пзлпзз като из (от)
<призна> бъчия. Излизам като нз та¬
гана дръжката. Излизам <авнрвве>
от сърцето. Излизам ненън, Изливам
ноеъна-, Излизам по себе <кп>, Ли-
кпнз нв пазар излизи ли. Лпсинз нз па¬
зар но излизв. Но ми ' излиза от акъл-.
Не ми излизв от тланвта. Не ми излиза
от ума. От едното влиза, от другото
излпзз, От ното душ- пзлизз. пзри но
изппз3'. Оттук влиза, оттам излиза.
От устата ми огън излизз.,1П3рв пзлпзи
от ззднпаз ми.
пзяпззм. Ни сурово, ни нсисне, пзяпзи,
излизим / олязи. Бпоктуааи ми излизат /
пзляз-г от очи-о. Дума нс излиза / из¬
лезе от моно.' Излизам / изляза <вън>
от строя. Излизам / изляза дохак (до-
хзап). ' Излиза ми / излезе ми горчиво.
Излиза ми / излезе ми душята. Изли¬
зам / «лязи извън (вън от, от, из) собо
кп, Излизам / «лиза из малито врат¬
ни. Излиза ми / излезе ми из (през, от,
нв) носи. Излиза ми / излозе ми из (от)
еи<<те>. Излиза ми / излезе мш име.
Излиза ми / излезе ми кпсопо, Излиза ми /"
излозе ми кисело из- (проз) нося. Изли-
зв ми / излезо ми криви смотавта. Из-
лпзв ми / излсзс ми късмета. Излиза мп /
излезе ми <яешa> дума. Изл«з ми /
излезе ми <яеше> име. Излиза мп /"
«лезе ми от («) акъла. Излизв мп /"
излезе ми от памо''-. Излиза ми /'
излезо ми от (из)- умз. Излиза ми / «-
лезо ми нрпкизав. Излиза ми / «лозо-
ми скъп- (каъне). Излиза ми / излезе ми
солено (копсн). Излиза ми / излозе мп
гпрзжз, Излиза ми / излезе мп уми.
Излизам / изля’- нз зронзтя. >’«-
звм / излязи на бял снят! Излиз-м
излязи ни бял сеят2. Излизам / изляза,
нз впдепо. Излизам / излязи ни главя.
Излпзвм / излаза ни добър край. Из¬
лизам / излязи ня лицо. Излизам / из¬
лиза нз мегдан. Излизам / изляза на.
очи. Излизам / излязи нз преден плин.
Излизам / «лязя нзсрощи. Излизам /
излязи на кнонипя. Излизам / излязи
наяат. Излизам / изляза от вири. Излизам/
изляза отгоре. Излизам / излязи отгоре-
като зехтин <нид вооаЗта» а излизам
/ изляза като зехтин отгоре. Излизам /
изляза от (из- , вън от, извън) кожата си.
Излизам! / излази от мярвтз н-вън.
Излизам / изляза от мярката. Изли¬
зам / изляза от (извън, из) рзмаиге, Из-
лпз-м / пзJЯяза от ропсито. Излизам /
«лязя от (из) търпение. Изл«ам ' / из¬
лиза от черупката кп. Излизам / из¬
лиза с бяло лпнт. Излизам / изляза с
отворено ппцт. Излизам / пзляза сух от
(из) водата. Излизам / изляза с ипсто
чело.Излизи / излозо ' от косияти ми.
Излизв' ми / 'излизат мп парите. Искри
ми излизат / излизат от оипто. Но ' «-
л«ам / изляза от . хзтъра. Не ми излиза
/ излезо дума <« (от) устата^ Пяна
мп излиза / излезо на устата. Cвитап мп
пзлпзв' / излиза' от еи■итс, ' Cмо'аата мп
пзлпзи / излезе боз аръчммв<я>,
пзлпззн. Излизани парЯ.
пзлпт-м се / пзлета ст. Излитам со / из¬
летя со по жилетки.
излъгаим. Излътнам то, та то продавам.
И стирв попялия излъгавм. С око то
излъгая.
излъгаим. В еипто1, пз■пътвам /в 3 зази.|.
излъжи. Излъгах хлабз.
пзлизи, И в морото да нлоза, па сух що из-¬
лоза. Излозо мъпек, Излезо <на> люх..
Излозо на подплес. Излязла ми е «¬
рита. Излязло ми е изаръх тлавага, Из¬
лязох нв двра. Излязъл съм кито к<га•
въшки на чело. Като излезо на пътя,,
кучетата що тръгнат след ното. Кота.
пзлязыя из грвдя, тотзз псува пишата.
. 0ъдс (до) щс му- излезо крия. Мазоли ми
616

излязоха пи устати. Мокър в бъчви дт
влязт, сух ле изляза. Нт нантв нртй
ще изляза. Нтялт е— - вълна, ч— излязла
нт уело, ОБлизтлт ст паница, тт излязла
нт полица. От тия тртикт заек нямт дт
излез—. От товт гь-лче рлБт ням! дт
излез—. Пратки мл .излязеха нт уста¬
та. Яйцето мл излезе зиптртън.
изляза. Вол и кои, излезе.
излязвам. Сянал <че> азлязва нз плте-
иян.
излязъл. Излязъл чист нтто помня. Ктн-
то от майна излязъл. Китс (сянат ч— —)
от гр-Б излязъл. Ките (сякаш) от калъп
излязъл. Ктто (сянтл) ст нутля изля¬
зъл.
нзмамям / измамя. Измтмям / измамя ечи.
нзмеоязим и—. Изы-нивтм ие нато през мир¬
та времето.
азм-ритм / измеря. Измервам / измеря земята.
Изм-ретм / измеря от главе <та> дс аат-
нт <та>. Измтретм / измеря ст главт-
<тИ> до п^т^т^-^п^;>. Изм-ретм / изме¬
ря отделу д—г—рЕ. Измтретм / измеря и
—чи. Измервам / измтря е поглед.
измествам / изместя. Изм-стсим (азместям)
/ изместя ит втори ^,0. Изм-ствтм (из-
м-стям) / азмтитя ит заден ' план. Из¬
мествам (измтстиы) / азм-стя ст от¬
чае итрц—.
нзмтетям / азм-стя. Измествам (азмтитям )
/ азмтсги нт етери nпии. Изм-стсим (аз-
мтстаы) / изместя нт заден пптн. Из¬
мествам (изместям) / изместя от не¬
чие сырце.
измивам / измия. Измнвим ии / измля си
ръц-т—.	•
нзматам. Измитам приха,
азмия. Измил Бялото, ти -стадо чернсто.
Измих ии тиквате.
азмня и—. Иди те измай ит шовръдтиет—.
Не ил се измил нт лозръданете.
изысааеа. . До аеcти<тe>. нзысааеа.
Ките милна. нзысааеo.
нзысааяы тт. До кости^е^ измсн-
ааы ст.
измтнвтм / азмънат. Измтнвтм / азмткит
ни бял свят. Измъквам / измъкна от
тахавитт. Измъквам / измъкна от БНт-
nтзта. Измтнвтм / измъкни от вехто-
лтриаетти. Измъквам / измъкна от
калта. Измъквам / измъкни чергата.
измъквам е— / азмънат- те. Измъквам е— /
измъкна те нато мокра врыв. Измтнвтм
е— / измъкна те ктто мокри тнджнмкт,
Измъквам се / измъкни те пс англий¬
ски. Измъквам е— / измъкна те сух от
ведата.
uзытаваы. Изпод носа ми. uзытавиг:
нзытаваы те. Ктто пръдня из гащи.
нзытаваы ст.П— чорапа, нзытавты тт.
измъкни. Не можеш орех му азмънат
аз (от) рткитт.
изнасям. Изнасям нз къщи думя. Прибира
е иглата, изнася е аопттт.
нзнтиям / изнеси. Изнасям / изитет нт бял
свят. Изнасям / изнеса нт вадтло. Из¬
насям / лзи—си нт гърба сл. Изнасям /
изнеси нт птзтр<т>. Изнасям / из¬
неса <аи птзара> кирливит— ряза.
Изнасям / лзитии ит кпешите ил. Изна¬
сям / лзитии н—пранит— риза.
изнизвам е— / изнижи е—. Изнизвам е— / из¬
нижа и— кттс м-аат връз.
изниквам / изникни. Изникват / изникнат
нато гтби <<лтд дтжд>. Изниквам /
изникни като (иянтт) из (ст, изпод) зе¬
мята.
изникни. Изникни мл нт нортми. Ни огни¬
щето та трева дт изникне.
из-Били—. Рог нт изобилиЕго,
изобразя е—. Изобразил и— в нилта,
азссттвиы / азсcтиви. Изссгтвим / изоста¬
вя нт паоиззслт нт съдбата.
нзпадвам 1 азпидни. От ръцете мл изпад¬
ат / ЛзпИдНЕ.
изпадни. Дт му изпаднат зъБате ит зелени
трева. Изпаднал майци из ръце.
изпаднал.. Изпаднал г-рман-ц,
изпаря. Щ— изпиря бъбреците.
изпарявам се. Като длм. изпарявам
се. Яно дам, изпарявам ст.
изпарявам е— / изпаря и—. Изпарява мл е— !
изпаря мл се от тктлт. Изпарява ма те /
изпаря ми е— от главата. Изптаивт ми
и— / изпари ми е— ст мозъка. Изпарява
ми те / изпари мл е— ст умт.
изписа. Волт ми езинт изпием.
изпищим сл. От устати ил, изпи¬
щим са.
нзп—депсвим / изпед-псам. Изпедтпсстм /
нзп—депсам занаята.
изпека. Ано р—кох. и— изпекох. Изпекъл
стм го.
нзпЕи, Изпял мл - кЕTЕпт. Изпях сл кетеи-
тт. Ще мл изпеят дългото „<44. Щ— мл
изпеят дългото св—ти Боже.
нзпнвим. До капна, изпивам.
изпивам / изпия. Изпивам / -изпия горчи¬
вата чили. Изпивам / изпия дс дъно
горчивата чиши. Изпивам / изпия кръв¬
та. Изпивам / изпия кръвчицата. Из¬
пивам / изпия с очиСте сн>.
азкнгвты. Нт гтрбт ил а ит свой гръб.
изпитвам. Нт ссбcтвeн<ии си> гръб.
изпитвам.
изпичам / изпени. Изпичам / изпени занаяти.
изпити. Вместе да изпита зтждя, изваж¬
дам —чл.
изпия. В гивиина да го изпиел. В (с) чала
дт го изплел. В чашки дт го изплел.
Изпил стм сл л Бибната от Бтдна вЕчер.
Изпил стм си и ст Бъдна итч-р грол—то.
Изпил стм си и от Бъдни вечер дунат-
ц—то. Изпял стм ти и па-ливаттт. Из¬
пил ттм сл умт. Изпих сл водитт. Куну-
617

вица ми т изпила акъла. Кукувица ми т
изпила мозъка. Кукувица мн т изпила
нинта'. Кукувици ми т изпила уми.
Папаи ми е изпила акъла. Патка ми т
изпила ума. Сврака ми т изпила акъла.
Сврака ми т изпита мозъка. Сврака мн
е изпила ума. Смок ца тт изпит. С очи
ца го изпиеш. Чавка ми т изпила акъла.
Чиваи ми е изпита мозъка. Чавка мн е
изпила пипето. Чавка ми е изпила ума.
изплибя. Изплавих езика сито бясно куче.
«плаквам / изплаква. Изплаквам си / из¬
плакни си 'чи-Е.
изплаквам / изплачи. Изплаквам w / из¬
плачи си 'чи-Е.
нзaл.mияБ.и / нзплamип. Изптamияв.м /
изплатил като платно.
изплезиам / изплезя. Изптезеам / изплезя
език.
изплезен. С изплезен език.
«плитам / изплета. Изплитам / изплета въ¬
жето. Изплитам си / изплета си кошни¬
цата. Изплитам си / изплети си к'шинк-
катн. Изплитам си / изплета си мре¬
жата.
изплувам. Изплувам '-г'рт аато зехтин.
Изплувам отгоре като иacлc.
«плъзвам ст / изплъзни ст. Изплъзвам ст /
изплъзни ст ог ръцете. Почвата под
краката ми ст изплъзва / изплъзне.
«нагоиим / изплюя. Изплюва^ / изплюя
к.иыкeт'.
изповяда. Щт си «повалим 'чите,
«повядвам / изповядам. Изповядвам /
изповядам с кривака по главата,
използувам. Използувам намалението.
изпогртпвим / изпотрепя. Изпогрепиам си /
изпотрепя си краката.
изпотя ст. Изпотих се и пое ухото. Изпо¬
тих ст под езика.
изпочупиим / изпочупя. Изпочупиам си /
изпочупя си краката.
изправям / изправя. Изправям / изправя
гърбицата. Изправям / изправя на кра¬
ка <-а>. Изправям / изправя на пое-
съцимата скамейка. Изправям / изправя
пред зелената миси. Изnрaвпи / изправя
пред свършен факт. Изправям / изправя
роговете (рогата). Не изправям / из¬
правя кръст.
изправям ст. Като дръвник, изправям
се. Капо дъб, изправям ст /е 1 знач./.
Кито <acбит>• аол, изправям се.
Капо пукат, изправям се/Във 2 знач./.
Като пън, изправям се /във 2 знач./.
«правям ст / «правя ст. Изправя ми ст I
изправи ми ст сито сол ни сърце—'. Из¬
правя ми ст / нзnравн ин ст <араио>
на cbpm<TO>. Изправям ст / изправя
ст на крака. Изправят ми се / «правят
ми ст соси-т.
изпразвам / изпразня. Изпразвам / изпраз¬
ня джобовете. Изпразвам ! изпразня
кесията. Изпразвам си / изпразня си
джобовете. Изпразвам си / изпразня
си стсия-а.
«пратя. Изпратил си муетакиге на перачка,
«пращам / «пратя. Изпращим / изпратя
и гроба. Изпращам / изпратя за зелен
хайвер. Изпращам / изпратя на онзи
('ня) свят. Изпращам / -изпратя ни смърт.
Изпращим / «пратя по дяволите.
«пречвам ст / «преча ст. Изпртчеам ст /
изпреча ст ни пътя. Изпречиим ст / «¬
преча се пред 'чите.
нзнридам. Щ' <из> извлачим, булката го
«приди.
изпросвам. Изпросвам дете ог майка,
изпрося. Досега щях ди изпрося кон и
вот.
изпружи ст. Ди ст изпружиш на попа меж¬
ду ноЗЕ-Е.
изпружвам / изпружа. Изпружвам / из¬
пружа нозе.
«прихвам / «пръхна. Изнръхи^м / изпръхна
из кожата си.
«пръщял. Изнръщяла ряпи.
изпукам. Каквото (с'лсот') <си> изпу¬
кам, <си> изпукам.
«пускам / изпусна. Изпускам (изпуцам) /
изпусна втика. Изпускам (изпуцам) /
изпусна дума. Изпускам (изпушим) /
изпусна дух. Изпускам (изпушим ) /
изпусна душата си. Изпускам (изпу¬
шим) / изпусна косила от ръката си.
Изпускам (изпушим) / изпусна с'иaпа
ог ръцете си. Изпускам (изпушим) /
изпусна от (из) очи. Изпускам (изпушим)
/ изпусна от (из) рыae■<гe cн2>. Изпус¬
кам («пущам) / изпусна пусулити. Из¬
пускам (изпушим) / изпусна фронта.
Изпускам (изпушим) / изпусна юздите
(юздата). Нт изпускам (изпушим) /
изпусна ог (из, изпод) очи ('со),
изпусна. Изпуснал съм коня и реката,
изпуснат. Изпусна<а> илика.
изпукам. Изпухих сритата.
изпухиам / «пухам. Изнухеи^ / «пухам
праха <от гърба>.
изпушим / изпусна. Изпускам (изпущам) /
изпусна власа. Изпускам (изпуцам) /
изпусна дума. Изпускам (изпушим) /
изпусна дух. Изпускам (изпущам) /
изпусна душата си. Изпускам (изпу¬
щам) / изпусна кокали от ръката си. Из¬
пускам (изпущам) / изпусни комати от
ръцете си. Изпускам («пущам) / из¬
пусна ог (из) очи. Изпускам («пущам)
/ изпусна от (из) ръце-гат си>. Из¬
пускам («пущам) Л изпусна пусутата.
Изпускам (изпушим) / изпусна фронта.
Изпускам (изпущам) / изпусни юздите.
(юздата). Не «пускам (изпушим) /
«пусна оа (из, изпод) очи (око).
«аъвим / «пъна. Изпъвам / изпъна крика. .
Изпъвам / изпъна нервите.
618

изпъди. <Оой> що изпъди воденичари а
що изпъди някой аодонпияр,
изпълним / изпълня. Изпълним / изпълня
гляняти. Изпълвам (изпълним) / о-
пълна ®чппо. Изпълним (изпълним) /
изпълня трапз и изпълним (изпълним) /
изкълня някой трап.
изпълзи. Н-яла со въшки на гърбя, чт из¬
пълзяла на иопе.
изпълним / изпълня. Изпълвам (изпълним) /
изпълня очито. Изпълвам (изпълним) /
изпълня трапз и изпълвам (изпълним) /
изпълня някой трип.
изп^рдя. Изпърдял си късмета.
изпянам / изпса. Изпивам си / изпея си
уроки.
изпит. Локонтз ми е изпатя.
пзрзаnаазм / изравня. Изравнявам / израв¬
ни със зоми'3.
изравям / изрони. Изразим / изроня някак-
вп трици.
пзрзказ, Израсни ми нз корема. Израсни ми
нз кърцепо, Оога<то> на коня пзрзк-
нат (изрис'-т) рогове.
пзраса3п. Изрзснвл нв дюшек.
■израста. Да ти израсте нз тробз трое-.
Загрижили сс пенздпятз. чс израсла
нз попи бриди. Оога<то> ми изристо
върба в тъзи. Оога<то> ми пзракто
върба н ззднпаз, Оога<то> мп изря-
кте на гроба трена. Оога<то> нв коня
израснат (израстят) рогово. Не съм из¬
расъл зв одна нощ.
пзрзспвим / израсни. Израствам / израсни а
(прод) еиипо. Израствам / израсни а
собкпвонипе си очи. Израстват мп /
пзр-снит ми крил-. К-то че (сикиш)
израствам / израсни из (от) земята,
изрон-нзм. Из едно търло, пзревивзмIe.
изрека со. Не двзям / дам и дума дз сс
изрече.
пзрпизм. Не изричай нзпрвзно имото гос¬
подно.
изразил. Изрязал нос, сал дз митно,
изсека. Що изсека жабите.
пзкорз, Да о кабил що изктре ди изяде.
Надули ст бълхи да изсоро слпея.
нзсора со. Изсрих ст нз мотоно <то>. Из-
срях ст прян.
пзкипвим со / пзкппа со. Изсипни ми со /
изсипе ми со върху (ни) тляв—.
пзса-ч-м / изскоча. Звезди мп изкаичит /
пзскеизт от еиппо. Изсаииз ми / изсаеип
мп душзти. Изкаичи ми / изскочи ми из
(от) акъли. Изск-чз ми / изскочи ми из
(от) ума. Изсаеанaм / изскокни (пзккз-
чим ./ изскоча) от (из) кожата ки, Искри
ми изскиизп / изскочат от очите. Снит-
ап ми пзкаиият / пзккечзп от оиипо,
пзсаеаням / пзсаеанз. Изсаоанз ми / из-
скокно ми ума. Изккеавзм / изкаоанз (из¬
скачам / изскочи) от (из) кожа¬
та кп,
пзсаокнз, Д- му пзкаеанап зъбите нз золо-
нз треви.
пзсаоиз, От 'вя трънки з-ок няма да o-
ккечп. Щс ми изскочи кърнтто,
изскубвам / изскубна. Изскубвам / изскуб¬
на из (от) корон.
изскубн. Пегнп колчи, чт му изсаубп брв-
двта. Щс си оскубем аесппо,
изсмуквам / изсмуча. Изсмуквам / изсмуча
из (от) нръсгптс кп. Изсмуквам / о-
смучи C<> кръвтя. Изсмуквам / из¬
смуча C<> кръвчпцзпз,
изсрян. Мязвм нз изсрин глистой. Лрплп-
чим ни изсран глистой.
пзстпням / пзсппнз, Изстина ми / изстине
ми сърцото. Изстинат ми / пзктпнит ми
ПОПП'О.
изкпинз. И дирита ми е пзктинаяз. Изстини
ми гнездото. Ще мп изстине мястото,
изстискам. Лимон ли ти пзкгиккзх нз носи.
О' к-мъка нодз що изстпккя.
изстискаим. О' точило мод пзкгикаезм.
пзктиканвм / изктикаям, Изстисквам / из¬
стискам кито лимон.
пзктрояеам / изстрелям. Изстрсли-м си I
изстрелям си питреаппо и изстролввм /
изстрелям всичките си питренп.
пзстъна сс. Изстъпил съм ст като въшки
нз испе.
пзкунвзм сс / осунн ст. Изсуквам ст / из¬
суля ст кито мокра връв.
изсучи. Изсучи конец, завържи тъзтц.
изсуша. Изсуших опинците. Изсуших цър-
вулппо,
изсърбам. Не е попаря да и изсърбаш,
изсърбвям / изсърбам. Изсърбвям / изсър¬
бам киаеото .съм си надробил.
изсъхвам / изсъхна, Изсъхна ми / изсъхне
ми душицити. Изсъхни ми / изсъхне ми
сърцето. Изсъхнат ми / изсъхнат ми цър¬
вулите.
изсъхна. Дз ми изсъхне озикя. Додо ти из¬
съхне ппюна-тз. Ощс но ти изсъхнала
плюнкати.
изтзаевзм ст. Изтакоезх се нз мотеею<<то>.
изтетлям / изтегля. Изтотлям / изтегли меч.
Изтеглим си / изтегли си консулите.
Изтотлям / изтегля с ченгел думпиая
от устат-. Изтотлям / изтегля чертята
изпод арзая'з.
изтетня ст. Изтотнвл съм со квто бобер.
Изтегнал съм ст к-то стар пос нв п-здор.
отекз. Изтекли мп е водита. Колко нодз
изтече. Много вода източо.
пзтпизм. Из'ииз ми от крачолите. Изти-
чя ми от прати.
пзтпизм / пзтеаи, Изгпизт ми / изтекат ми
очите.
изтлискним / изтликкям. Изплзкквзм / из-
тязккам нз втори план. Изплвсаазм /
изплзкавм нз зидон плян.
източен. Източен- въпрос. Прани източен
въпрос.
619

азтрепвам / изгрЕпи. Изга—пвтм ии / из-
трепя сл нринатт.
изтривам / нзгрии. Изтривам / изтрия ст
лиц—те ни зтмятт. Изганвты / изтрия
прагт (праговете). Изтривам сл / из¬
трая ии петит—. Изтривам ти / изтрая си
подметките. Изтривам та / изтрия тя
тоновете. Изтривам / изтрия сълзите,
нзгрни. Нт моги дт изтрия оБувнат— (обу¬
щата).
изтрия и—. Изтрила мл ст и— веждите. Няма
да мн и— изтрие уститт.
изтръгвам / изтръгна. Изтръгвам / изтръг¬
на дутицити. Изтръгвам / изтръгна
залъка от устата. Изтръгвам / изтръг¬
ни от (из) корен (и нсрени). Изтръгвам /
изтръгна от лтnлгЕ, Изтръгвам / из¬
тръгна ст ноктат— Изтръгвам / из¬
тръгни от (лз) ръцете. Изтръгвам / из¬
тръгна ст сырцете ил.
изтръгвам е— / изтръгни и—. Изтръгва ми е— /
изтртгн— мл се	Изтръг¬
вам те / изтръгни те ст птпнтЕ, Изтръг¬
вам е— / изтръгна ие от ноктите. Из¬
тръгвам те / изтръгна е— от ръцете.
изтръгна. Сърцето дт ти изтръгне.
изтупвам / нзтупам. Изтупвам / изтупам
кожухи. Изтупвам / изтуптм праха от
дрехите.
нзтурям / изгуаи. Изтурям ти / изтуря ии
сц-ти.
изтъни. Изтъних сл nпттoот-. Изтъних ти
платното, пущана та кроенето. Изтъ¬
них сл платното. ритнах (ритим) та
аассн—г—. Изтъних си чергата.
азтыoЕИ. Изтънели мн -ст ушите,
азтъртм те. Изтърт ми те путката,
изтървавам / изтърви. Изтървавам / из¬
търва зптат. Изтървавам / изтърва ду¬
мица. Изтървавам / изтърва езинт ти
<ст зтбиге>. Изттаетвтм му / из¬
търва му аатя. Изтърететм / изтърва
<ниа)я> думт. Изттавтетм / изтърва
<аяася> принизни. Изтървавам / из¬
търва пусупитт. Изттрзтвтм / изтърва
юздите.
азтързаеиое. Нт — зт изтърваване.
изтърван. Ките изтърван заек.
изтърквам / изтъркам. Изтърквам / азтър-
нам пртгт. Изтърквам ти / изтъркам ил пе¬
тите. Изтърквам тя / изтъркам сл
подмЕтките. Изтърквам ти / изтъркам
ти теневЕте.
изтърпявам / изтърпя. Изтърпявам / лз
търпя нито Н■тстатдлнхеджос-те ми¬
гар—.
изтърсвам / азгыаии. Изтърсвам / изтърся
прих!. Изтърсвам сл / изгырти ти джоби.
изтърсвам се. Ктто чувтл е картофа,
изтърсвам тт.
изтърся. Изтърсих като из джсБ. Изтърсих
<ктто> из чувал.
азтягим / изтегна. Изгигты / изтегни ноз-те.
изуй-гитн. Дс лзуй-гтщн. Отивам ит нзуй-
гащн.
изучи ие. Изучил е— до Бултмич.
изуя и—. Изуй е— и влез.
нзфирясвам / изфирясам. Изфиряса мл /'
изфиряса ми от тнтлт. Изфиряса ма /'
изфиряса ма от главата. Изфиряса ми /
изфиряса ми ст мозъка. Изфирясвт ми /
изфиряса ми от умт. Изфиряса мн /
изфиряса мл умт.
изхабявам / изхабя. Изхтбявтм си / азхиБя
ти думата (думите). Изхабявам си I
изхабя ти патроните а изхтбявтм тя /
изхабя сл всичките ктта-oа.
изхвртквам / изхвръкна. Изхврънва мн /
изхвръкне мл тнтлт. Изхврък^м / из¬
хвръкни лз (ст) вратата. Изхврънв^ ми /
изхвръкне ми аз (ст) титла. ИзхCаъаст■
мл / изхвръкне мл из (от) умт. Изхвртк-
вт ми / изхвръкне мл умт. Изхврък^ ма /'
изхвръкне ми уиеиитт. Изхврънсам /
изхвръкна нитс парцал.
изхвръкна. Да ие изхвръкне пнлттс. Из¬
хвръкнал му к-а-мт кат- нт циганче.
Щ— ми изхвръкне стае—гс,
нзхвырпи. У мор- дт го хвърлил и мортто
ще го изхвърли.
азазырлиы. Изхвърлям сл пирит- нт ули¬
цата.
изхвърлям / изхвърля. Изхвърлям / изхвър¬
ля като кирлив феи. Изхвърлям / ' из¬
хвърля нитс мртено коте. Изхвърлям /
изхвърля като парцал. Изхвърлям /
изхвърля ит Б—апуат, Изхвърлям / из¬
хвърля на пътя. Изхвърлям / изхвърля ит
улнцттт.
нзавырлиы те / изхвърля и—. Изхвърлям те /
изхвърля се итзлсск—.
изхвърляне. Н- е зт лзхзырпии-,
изхлузвам се / изхлузя и—. Изхлузвам е— /
изхлузя е— нато мокра връз.
изци^вам / изцацим. Изцицвам / изцицам лз.
пръстите ти.
изцъклям / нзеъали, Изцъклям / изцъкля очи.
изчидне. Изчадие на иди и изчидне идосо.
изу-выркиы. Щ— лзчтвъаатм из счите,
нзчевтрквтм / изч-выааты. Изчезърквам /
изутзырктм из зъбите сл.
изчезвам. Като дим, изчезвам,. Ян—-
дам, изчезвам.
изчезвам / изчезни. Изчезвам / изчезни ст
ллцете нт земята.
нзуеававты те. До н—ртна на космате,.
изчервявам ст. Като <втрен> ртн,
изчервявам тт.
изчунам. Ктни-то ' (нолнет-) <си> лзчу--
ним, <сн> изпукам.
uзшккзиы / изщу^зт. Изщ:уквт мл / изщун-
и— ми из (ст) ткълт. ^щукеи ми / из- -
щуки— мл из (от) главити. ^щукеи мл /
^щукие мл из (от)- умт.
нзядим. Не е луд, който изядт зелника..
изяден. Нн изяден— яйце.
620

изяждам. На зелено, изяждам.
нзяжлaи / изям. Изяждам / изям главата.
Изяждам / нзпи главицата. Изяждам /
^ям душата. Изяждам / изям eушн-
цнаи. Изяждам / нзям ЕБaитЕтнemо с
корите. Изяждам / изям калая и изяж¬
дам / юям един калай. Изяждам / изям
като рис. Изяждам / доям попарата,
сcпmc съм надробил. Изяждам / изям
и дрипите. Изяждам си / изям си гла¬
вата. Изяждам / изям и кориците. Изяж¬
дам / нзпм и 'чи. Изяждам / изям е
парцалите. Изяждам / изям хаса. Изяж¬
дам / юям хляби.
изям. Да т сaбнл що изстре да изяде. Ди
иееш е деца ни баня да ти изядат сапу¬
на.	Да отидеш и деца на баня да та изя-
цит сапуни. Дн та изям ръцете. Ели.
вълчо. изяж ме. Ела, хляб, ца те изям.
Жив щт изям. Изяде ми крави езика.
Изяла ме лнncama. Изяла ми т котки
ситото. Изял си късмета. Изял съм Мо-
хамецовиае залци. Изял съм си вече
зъбите. Изял съм си ума. Изял съм си
ума в глaeиcm' <^иртм^;>. Изял съм си
хляба. Комшийскита котка изяли ме¬
сото. и нашата се наяла. Не го изяла миш¬
ката. ами иншаиme. Не съм изял Oa^-
нcmо имане. Обули кучето в цървули,
то си изяло краката. Пениш ст, нт пе¬
ниш. ще те изям, <пaрикаи съм дал>.
Пръстите си ца изядеш. След кито изя¬
дох вола. опашката му ли ца 'иааея.
Сякаш (кито че) някой пи т изял <Ои-
щнlиоro> имане. Сякаш чт (като чт,
като ли) съм изял <Oaшниoтo> имане.
Щт ми изяде ушите.
доям се. Няма ца мн ст изядат устата. Ип-
ма ца "Mн ст тяле оа пръстите. Ипмa
ца ми ст изяде от ръцете. Няма да ми
се нзядam ръцете.
нкcиcиневaм. Икономисвам <от> исги-
нати.
иконостас. Като магаре пред иконостас.
Капо теле пред иконостас.
Илия. До пладне Илия, от пладне Алия.
Къде т Илия ни кирия. Облякъл се Илия.
погледнал ст — пак и тия. Пременил
се Илия. погледнал се — пак и тая. Пре¬
облякъл се Илия. погледнал ст — пак
в тия. Гвemи Илта ме скълца.
нлюзнп. Вземам / взема на илюзия.
има. Дето има едни дума. Депо има едни
прнаaзаa. Дето ниa една реч. Дето има
сбор, там и гол Асан (Хнснн). Знае
Сmaиаа де нмa круши. Има бог. Има
господ. Има колкого но яйцето .вълна.
Има мегдан. Има място. Има нещо
гинто и Дaння. Има нещо помежду ни.
Имa-ипмa. Има си хас. Има хляб. Има¬
ше ли от Матея. Щт ниa счупени киини.
Щ' нмa и и (между) зъбите. Я нмa, я
няма.
има. На свиел', №. От крилце перце,
нма.
имам. Ат имам, поле ипмaи. Вижте мт сега.
че ниaи рога. Глава нмaи за дувар.
Да имаш ца вземаш. Да о имаме увн-
жЕинтто. Зид уши ^^^,,<а плет очи ниа>.
Змия усойница нмa и устата. И гора
уши има. И дувара нма уши. И зади
ими уши. И котката има мустааи. Имам
близо до сърцег' си. Имам Ораца. Имам
брашно и главата <си>. Имам бръм¬
бари и главата <си>. Имам бръмбар¬
чета в главата си. Имам Oукииншeво
сърце. Имам вземане-диване. Имам в
кръвта ^си>. Имам в ръката си. Имам
въгарец (выгaран) и задника си. Имам
вятър. Имам вятър в- главата. Имам
глава. Имам го в сърни вързано. Имам
тcтпиa уста. Имам ^.0^' гърло. Имам
гумени пръсти. Имам гъз Като кръг.
Имам ди 'давам ни Михилко от Пе¬
щера. Имам да давам на Мнaaля. Имам
ца плащам на Михаля зи дъски пари.
Имам двт леви ръце. Имам дебела гла¬
ва. Имам дебела кожи. Имам дебели
очи. Имам дни. Имам друго око. Имам
думата. Имам дълга ръка1. Имам дъл¬
ги ръка2. Имам дълги уши. Имам дъ¬
лъг език. Имаме ' един <и същ> език.
Имам език на някакъв и имам няка¬
къв език. Имам тнята. Имам желязно
сърце. Имам женско сърце. Имам жъл¬
то на гагата. Имам жълто ни гъза.
Имам жълто под мустак. Имам зац
гърба си. Имам заешко сърце. Имам
за ортиа на джоба си. Имам за ортак
нн кecня-a си. Имам златни уста. Имам
златни ръцт. Имам златно сърце. Имам
зъб. Имам игла да закърня кожуха.
Има ми нещ'. Имам каганец на устата.
Имам катинар на устата. Имам коз
<и ръцете cн>. Имам кокоши ум.
Имам корава глава. Имам сорaвн очи.
Имам кучешки душа. Имам къса памет.
Имам ли:мьови уста. Имам лека ръка.
Имам леко перо. Имам лице. Имам
лоши очи. Имам мегдан. Имам иeдтиa
уста. Имам меки 'чи. Имам меко сър¬
це. Имам мухи в главата си. Имам мяр¬
ка ни устати си. Имам ниОи-о 'со. Имам
на главата си. Имам на душата си. Имам
на 'софта). - Имам ни ръка. Имам ни
си'я cmрaиа. Имам на сърце. Имам на
ум. Имам нещо. Имам Сещс^ общо.
Имам нос. Имам оао1 (очи). Имам око 2.
Имам орлови нокти. Имам остро тзн-
чт. Имам остър език. Имам очи. Имам
<ощ^;> жълто около (ни, крий. по)
устата <си>. - Имам пари капо у жаби
кЕрвтн. Имам пири кито у куче червеи.
Имам перо. Имам пилешко сърце. Имам
под око. Имам под ръка. Имам послед¬
ната дума! Имам последната дума 2.
621

Имам почни под краки'- ct. Имвм пред
очи. Имвм присърце. Имвм пръст.
Имвм редки пръсти. Имам ротя. Имам
ръки. Имим си а пвпуцз въгленче. Имам
си времето. Имам <си> едно нз ум.
Имвм <си> закачка. Имвм си и под
коромидаз, Имвм си <аитo> обица
на ухото. Имам си мухх<та> под (нз)
аанитз. Имам си мястото. Имвм <№>
работа. Имам си ръка. Имвм си хош-
бош. Има си крушка онзшкз, Има си
крушката дръжка. Имам силя. Имам
смотка. Имвм страхз. Имвм сурят. Имам
сърце. Имам сърцс като бърцо. Имам
'нърда глави. Имвм тежка ръкз. Имвм
триста свини в билтята. Имам уста!
Имам уста2. Имам уста като хамбар.
Имам цитинско сърцс. Имвм - нптиние-
'В ни очите. Имам чоне. Имвм широки
ръка. Имам широк гръб. Имвм широки
пръсти. Имам широко сърце. Имам шу-
шу-мушу. Имаш ли акъл. Имиш ли ум.
Имаш много здрино и имаш много
здриво от арменския нон. И ни врата си
пмвм' очи. И ни тъзи си имам очи. И
нз гърбя си имим очи. И ни задника си
имам очи. И нз тили си имам очи. И
плота има очи. И плот уши има. И по-
нядиитз толко ку^ри има. И решето
сърце има. И стени уши ими, и плот очи
има. И стените имв' уши. Квпа има
нзрказ, змз глави аедтнпизрккз. О-то
чс ли имам триста тлани бели лук. ОоИ-
то няма глина, има крики. Кепае'е
глас им-м. Мното хляб има дв им.
Орох ли имаш в уствтв си. Ощо много
кичим-ци ^3 да им. Ощс <много>
хляб има да им. ПарИ да - имам, зв смях
ще и дим. Пръстени ли имаш нз ръце¬
те си. Си имам мушица ни кяппци. Сли¬
ви (сливи) ли имаш а устати си. Ся¬
каш има нитинсаз ноноп ни ззднпав кп,
Сякаш че но е имал къщи, ни врата.
У моне има кръчми. Устз имам, озпа
нямвм.
имам. Дупки зв запушване, пмам.Дун-
аз за запълвано, имим. И ни кучетата,
шмзм дв двввм. Керемида над гли¬
ната кп, имим. Орини дърва, пм-м,
Покрив над (ни) гл-е-'з кп, пмим,
Трокап зв дялано, пмвм,
имз мо. И ни кучото на епвшаата, има то.
имим ко, Имам ст нивисеко, Имам со на го¬
лимо.
пмзнс, Но съм изял бащиното имине. Сякаш
(кито че) никой ти е изял <бзшпlаoтo>
имине. Сякиш чт (като че, като да) съм
изял <бзшпнoто<> имане.
име. Да но ми с пмоте. <Да> но направиш
името кп. Зз божо имо. Изваждам /
извади лошо име. Излиза ми / излезе
ми имо. Излиза ми / излезо ми <яешo>
име. <>> името си забраним / зябрани.
И името си но мота да кажи. Имото им е
легион. Но изричай напразно имото
господно. Но снеменяеяй напразно пмо'е
божие. ТряИко да ти е името.
пмегоа. К-то мишки а зпмниа, имотен.
Оато мишка в трицп, пмегеа,
има. Имя им легион.
ин. Туни бедя, иня зори.
№3'. Но си - давим инати.
паагя се. Като матаро нз мост, павгя со.
Индая. Тъмни Индия.
инжонор. Инженер по улиците,
№'№£-. Вземим / взема интифв.
ирония. Иронии нз съдбата.
искам. Акъл нвзаом но искам. Баща си ис¬
кам да кръшанзм. Гзщи няма, гаИдз
икав. Иск-м да доя от ялов- . крана мля¬
ко. Иск-м да изкарам масло от нодатв.
Искам ръката. Иским си зелпцзг•в. нт
ща ти троша. .Икаам си сеоо'о. Искам
смотая. Иским с мечката да ям дробта-
ци. Иск-м с прпни маймуни дз лони.
О-кното ми души псаа, Колкото искиш.
Колкото <т^;> души пккя. Малко ис¬
кам дв зная. Много псавм да знвя. На
дно митаро'и иск-м да се возя. Намо¬
рила бвбз скубино, а чт псаз и щипано.
Наморилв баба х-нано, ами икаи и щи¬
пано. На такани глави св малко дви
ар-а-, <искз четири^ Не иск-м «>
да зная. Но искам устз нвзаом. Но иским
ченс назаем. Но псаз ни хляб, ни вода.
О' одна онцз искам две кожи. Пи'-
белниа- икаи ли дюшек. С един пръст
иск-м досет чепя да зз'™^ С лъжи¬
ци мод пказм да подсладя врод. Тикв
(тъй) то пказм. Цървули няма, гайда
иски.
иским. Баща си и майка си, пкаим, Ни-
<то> меда, ни<то> жплoто,но пккзм.
От трън праскова, пкаам.
пкарз. З-еъжд-м / завъдя от искри отън.
Искр- божия. Искри мп пзлпзат / из¬
лизат от оиппо, Искри ми изккии-п /
изскоча' от очите.
пке. Държа пко,
истиня. Икономисвам <от> истинзтз, Ска¬
ран съм с истината. Спестявам / спе¬
стя пстинвта, Тобе лъжВ, моно (мон)
истина.
псгпасап. Рвзарпвам / разкрия пстинсаопо
си пино,
пспорпа. Влизам / влязи н страниците нз
историята. Връщам / върна колелото
нз историята наззд. Ж^а истории. Ис-
торпята мълчи. Мпнавам / мини н №-
торията.
пкпуазн. К-то ^^3^
Ит-лпя, Свършил у Ит-лия звд коши.
п-по, Поставям / поставя точка на (няд,
върху) п-то. Слатам / сложи тоиая нз
(нвд, върху) и-то. Турям / туря (туризм /
турна) точки ни (нид, аърху) и-то.
622

нктртиии. Много щт поглеждам като ичт-
ртини за ' слънце.
ишли^. Кито в цигански ишлик. Чттamо ст
е родил в цигански иштик.
ица Оа толпмama рнзa шца.
шщих. Отварям / отворя ищах.
Й
йeрнхотcан. Й-риконок. тръба.
Йота. Йота. Мара и кaишнк Тодора,
йото. Давам / дим йоло.
йоги. Д' йота. НИ йота. Н^"<т<^;> на йота
и ни<го> йота.
К
ка. Кога (а.) ли cmaиа ковач, кога (са) ли
му кожа nочыриe.
саба. КнОа колик.
хабил. Да т кабил що изстрт да изяде,
кавал. ЕаБ'тa ни кавал це засвири. Деве¬
та дупка на кавала. Десети дупка ни ка¬
вали. Кога<го> заеБнряm биволите и
кавали. Кота<го> засвирят OнлOюлн-
-е е аaвaI<н>. Кcгa<тc> зacвнряm
славеите и кавали. Роден ни деветата
дупка на кавали. Сецма дупки ни кавала,
кaвнккн. В кавички.
кавуря ст. Дн ст турташ ли, ца се ааеуриш ти.
кадифен. Пипам и кадифени ръкавици,
кадия. Зи кадия. Кадия без Орала. Кой -е
пита бръснат ли е кация-а и пита ти те
някой бръснат ли е килията. Минал'
покрай кaлняma. Пита ли тт някой бръс¬
нат ли е кадията.
сaцп1. Кадя тамян.
кадя 2. Горя. не кадя.
кажи. Да кажеш „дий“ <н> щт тръгне.
Да (цт) ти кажа аз тебе как nърдн вълк
в джамия. Да (це) ти кажа аз тебе как
ст плют в джамия. Две думи ни кръст
не мога ди кажа. Докито каже лебле¬
бия, шт зamвcрпт цялата чаршия. Дорде
не са казали ни тдн' куче. чт е Oпcиc.
Здраве му кажи. И името си не иота да
кажа. Кажи го. Кажи го н. вехтата ми
шапка. Кажи, дяц' п'пт, аз комках
ли ст. Кажи ми ца ти кажа. Кажи	ни
калпака. Кажи му аго, ци му т драго.
Казали на котката, и тя ни опашката си.
Казали ни кучето. а то на опашката си.
Казали на лисицата, и гя на опашката си.
Конче не иотa ца кажа и копче няма ца
кажи. Мълчете ца каже наш Иван. Не
иота да кажа две думи. Не мога ца си ка¬
жа заглавието. Рекли и казали. Щт та
кажа аз тебе де копай Аврам a'рЕнн. Щт
та кажа сcлсc е ни десет nол'Бииamа.
Щт ти кажа откъде ^грявн cтыиaemо,
кажа. И дет' съм ухапал майки си за цнцa-
та, ще кажа.
кажи се. Не давам /цам и дума да се каже.
Ипмa какво ца се каже. Няма що ца ст
каже.
казак. Капо казак.
казан. Стани ми /cгaиe ми главата нн (ка¬
то) казан.
казано. Между нас казано. Еткeиc <и> ка¬
зино.
казвам. Голяма дума (големи думи) нт каз¬
вам. Казвам нн дякона, а той ни клиса¬
ря. Казвам последната дума. Каси' съ¬
нува баба нт казва, друго казва. Нн хля¬
ба пиа' казвам. Ни черното казвам бя¬
ло. Не тен' кучт казват Шаро. Сeeн, ст-
дн и на магарето чуш казва.
казвам. В .№—0. казвам /е 1 знач./. В.
cкнme,1 казвам /и 1 знач./. Две лумн>
казвам. И 'иайкнноmо си мляко. каз¬
вам. Каквото ми е на сърцето, казвам.
На (по) води, казвам /в 1 знач./. Ни
мустаците си. казвам. Ни ум <а №>,.
казвам <си>. На ухо, казвам. Ин
черна, ни бяла, не казвам. Ни черно ни
Ояло, не казвам. През зъби, кaзвaи.-
С половин глас, казвам, С n'лоБИИ;
уста, казвам / в 1 знач. /.
казвам / кажи. Гъс нт казвам / кажа. Каз¬
вам / кажа аферим. Казвам / кажа две
думи. Казвам / кажа няколко сладки,
думи. Казвам / кажа последната си ду¬
ми. Казвам / кажа сбогом. Казвам си
/ кажа си думата. Казвам си / кажа си прн-
казаати. .Казвам си /кажи си тежката ду¬
ма. Казвам си / кажи си урока. Казвам
/ кажа и опашки. „Ц“ нт казвам / кажа.
казък. Казъа ли ше зaOня. Казъс лн ше по¬
бия. Не це забия казъс. Не цт побия.
сазък.
каил. Баби стая киил и за гнили круши,
каиш. Оnывaи каиша. Свивам / свия каи¬
ша. Сmятaи каиши. Тегля каиша.
кайма. Направим / направя ни кайми. Гмн-
лам / смеля иа кайма. Смтатвам / смла--
тя ни кайма. Сmaвaи / cmaиa на кайма..
каймак. Обирам / обера каймака. Смъквам*
/ смъкни каймака.
как. Кна да е.
кака. ЗтитИ сака под корито Ожени ст ка¬
ки. дойде и иeиe ред.
сал. Елнжa салта оа	Влетим -
/ вдигаи от калта. Давим си / дам си
<и> калаи под (изпод) иcститe.. Из¬
важдам / извадя от ^з) калта. Изваж¬
дам си / нзвaдя си магаренцето от кал¬
аи. Издавам си / издам си <и> калта .
под (изпод) ноктите. Измъквам /
нзмысиa от силан. Изобразил ст в сал¬
та. И калта под иcс-н-e му. Капо жнОн
в кал<га>. Колкого (като) cБния огт
623.

нал. Лижа калта от подметките. Лягим /
пегнт в нтлта. Наварам / навра в нтлти.
Натъпквам / натъпчи в нтлти. Не оста¬
вям / сстивя и налти под (изпод) нок¬
тите. Не та зарязвам магарето в нтлти.
Нт ил ссттвиы нелати в ктптт. Нт ил остт-
вям мтгартто в налти. Не ии оставям
чепант в нтлти. Нт са оставям чехъл, в
нтлти. Н- хвърлям / хвърля нтмтн в
ридат кил. Облавам/ -блеи с нил. Пидам/
падна в нтлти. Привя кил. Па-ИЕTя ктп:
намтна, пт лтгни спи. Стъпквам / стъп¬
ча в нтлти. Хвърлям / хвърля нал. Хвър¬
лям кил върху ллеЕтс.
калай. Дръпвам / дртпит килия и дръп¬
вам / дръпна един ктлтй. Изяждам /
изям налия а изяждам / изям едни кт-
птй. Обартм / об-рт ктпти. Отнасям /
—титст атлти. Тегля ктпти ш тегля един кт¬
лтй. Ям нилая (нилий).
нтлайджийна. Въртя ие нато аалийджийаа,
жапийджнйсан. Въртя и— нтто калтйджийтк—
дъно.
ктлийджня. Ките ктптйджии. К-гт стана
атлтйджни, нога му почерня задника,
нтлт. Калт съм. Ктлего продавам. Нт кт-
п-т- Б-глян стм аодлп, Нт ктпттс ка¬
мъни слтунпо. Пр-дтвам / пртдтм нт-
пето.
ктлесат. Ктде (де) го стисна ктп-еатгт.
Къдт (де) го стяга ктлевритт. Пиния ти
в ктптвритЕ, Стягам ии / стегни тя кт-
пезрит-.
.атпе^анет. Ктдт (де) му стисна атп-заицт-
тт.
нтл—м. Дтржт кил-м. Не мт лови ' ктлтмт.
Н- мт хетщт нтл-мт. Слаб ит ктлемт,
Слтгтм / ' сложи ктпемт. T-гля нтлема
и тетли едни налтм. Турям / туря ктпеми,
кален. М-нтр долтл, и нтлти ти отишъл,
нал—одир. Ките коза в календар. Като нет¬
на в атптнатр. Ките мична ктлтндта,
календн. Ни гръцките нил-иди.
атпесиы. Калесай го нт сватби дт те блт-
т-слови и д-години.
кал-свам. Ктптсвтм и устрт,
нил-свим. С жтлтт Бъклици, нил-свим.
С червтнт бъклица, аапесвты.
ктп-е. Влязтл мл — въглен в ктп-цт, Женена
нтлец. Крея килци. Осирам сл / -сери
ии налцате. Прашат кал-ц у (в) ктлцуи.
Сипала ' мн ст сел в нил-цт.
киламтент. Поп Бтз налимавкт. Хвърлям /
хвърля аалнмтватгт.
.налнмерт. Развалям / ртзвтля налим-рити.
Капнат. Плеснала те Калина стс зидинна,
атпктз. Втравим е— / итрия те ктто калпав
бти в хилядо. Ктлптс ^0™. Калпав
мтагтр и- те гуБи.
.lаипкта. Бутвам / Бутна ктпnики, Вземам /
ззтмт <<> калпин! от глтвттт. Виж му
главита, тт му крей налпин. Виж му ума,
ч— му крой налпин. Дтвтм ти / дтм ти и
нтлптни от гптстгт. Дт ти —пустее нал-
каат, Доктто (додето) мн падне атппт-
кт, Жени мн мл ИтлТгт килпинт. Жени
мн ми нося атпп!ки, Кижа мя ит атп-
птат, Кой те пати зт к-пас ти продавит
ктлпас Кей- те пита т-Б- н—лне ти струва
калпак,. Кой те пити тебе а-пк- ти чини
килпини. Кспа- калпаци ще опустеят.
Кривя ил килпааа, Накривявам ти /
накривя сл калпака. Не струвам иа нил-
пткт ся. Обръщам / сБърни калпак,.
Обръщам / сБърни аапптаа ит—паки.
Разкртсий ни килпини мл. Ще ти хвър¬
лям / хвърля калпакт ит етзБог. - Щ— ми
трябва 5-^0 нт^ан ит тпаеа,
калугер. Ни калуг-ре децттт зтплтнилл,
ктлутЕант. Кога направят копити калу-
гераи.
аалеун. В нтлцуи. Да идет ни Б—жн гроб
пс атпеунл. Пришит к!птц у (в) нал-
цун,
калъп. Ките (сякаш) ст калтп изваден. Ки¬
те (тякит) ст килтп излязъл. Н- мН ид—
ни калъпи. От -дли нилтп. От нилтпт.
По <еднн> калъп. Пс аиататв калтп.
Уйдисвам / уйдистм ни калъпи.
атлту, Нт калъч.
калъчна. Ще ядет калъчната.
налян. Курулдисувам се нато налян иБрик,
нтм. Ктм та рсг-итт-. Ктм тоз (тоя) 'гос¬
под.
нима. Дивим / дим ктмл.
ктмбтики. Рнтвтм / ритни нимБи-нната,
намен. Камен паетаиозеияя,
нимин. Кслно от нимин веди.
намали. Дтржт мтет нато кимала. Ките
ни намали к—паинтрстзо, Като на намяли
свиоирство. Ксмирт цедя. кимали гъл¬
там. Присмяла се кималата нт гърнЕ-
тс. ч— нями уши. Я (илл) ктмллтти, я
(яли) атмнлари.
ктынлта. Я (илл) намалита, я (ила) нтмн-
птри.
намалени. Камилска в—дич,
нимина. Зтплшл гс нт аимлo!т!:
нимтин. Йслт. Мирт и камшик Тодори.
Камшик Т—дори. Отпрал мн и— — кам¬
шик,. Отпртх ктмшна!,
нтмын. Бая ни нтмтн. Бая ти гласит! и дет
ктмтат. Бая си глтвттт и нимтин. Бега
ли съм Бал е нимтин. Бога ли стм го¬
нил е нтмънн. Беги ла ттм зим-рял и ка¬
мъни. Бтрзтм нито на з-д-нацит! дсл-
иия кимък. Бъхтя се о дтрео и о камък.
Връзвам / вържа в—деинчеи кимтк. Гос¬
поди ли стм бал и нимтин. Господа ли
съм гонил е нимтин. Господи ла съм зт-
мерал е нимтин. Дт те псмтит зле псд
кимтк. Дт те комеие под камък. Дт спи
зле под нтмын. Дт спи куче под нтмын.
Дт стои зле псд нтмтн. Дт хетрлал нт-
мтн. щт удираш куче. Долти нимтн.
<Дтавс и> нтмън и— пука. Дтрво и
<624

кимък ст пукня. Държа кимък <а> в пизу-
жатя кп, Дялин камък. Един хвърлей
к-мък. <Една (ни) >торбв . камъни.
Зваин-м / завия под камък. Зилостил
съм си глвивтз можду два к-мъки. Знаят
ме и камъните. <И> нз сух камък со
изхранвам. Оимъъ<а> дв сппкно, во¬
ди ще пусно. Кимък (камъни) а нечия
градини. Кимък върху (на) камък не ос-
тввз / ектано. Камък ди хнино, нода ще
пусно. Камък ми ложи нв сърцето. Ка¬
мък ми лиги/лотно на къpцц<тo>, Оимък
ми пвда / пидно на съ^1^£^о^'^о>. Оимък ми
тотно ни сърцето. Камък мп тожи ни ду¬
шата. Камък . ми пожп нв с^цото. Ка¬
мък (азмънп)' по нечая глава. Оимък
съм на шията. Камък ти на сърце. Оито
водонпион кимък на врзгз, Овто камък.
Оито на кучото камъка. Овто под к-мък.
Крайъгълен кимък. Мърдам со к-'о нв
нодонпца'з долния кимък. Навдитим /
.навдигнякимъаи.Нв тол камък со нвхрзн-
звм. На дяволи камък в ушппо, На дя¬
вол- торби камъни. Нв <один> хвър¬
лей кимък. На к-лото камъни аЛаиило,
На камък трона поникая / поникне. Н--
мерй голям кимък, тв си удари тлваВ-
'3. Но биИ бог- с камъни. Но кокват ми
ни черните камъни. Но съм бил бога с
химънп, Но съм бил господи с камъни.
Н, съм гонил боти с камъни. Но съм то-
нпп господи с кимынп. Не съм заморил
боти с азмънп. Но съм звморял господи
*с камъни. Но съм нз гроб к-мък. Но съм
хвърлил камък дв мо заболи ръката.
Но хвърлям / хаърли камък а рядка кял.
Но хвърлям / хвърли кимък а рядко гое¬
но. Но хвърлим / хвърля к-мък н рядко
лайно. Нами да живея с кимънито. Окич¬
вам (окичим) -/ окичи аодеаиион камък
на шията. Окичвам ои (окач-м №) / оки¬
чи си ведониион кимък <ни шп^:гт^^,
-Опирам / опри о камък. Остър кзмък.
От дърво, от кимък. О' камъка нодз ще
.изстпсаз, Пада / пидно <ведонпиeн>
кимък от търба ми. Пвда / падне <но-
доничен> камък от ппещппо ми. Пада /
.яздао<вoдонииeн>авмъа от римоното ми.
Пвда / пидне камък от сърцето ми. Па¬
дв / пидне <тежък> кимък на сърцето
ми. Под <дърво и> камък. Под кимък
да оствно. Под к-мък и шумка. Под
яIпкге и камък. Подмладил съм со с
мпидпто камъни. Лронокп кал, камъни,
па петнп кни. Пробен камък. Разбързал
съм ст като долния к-мък нз воденици.
Ръцете мп си като под камък. Сняли
■се / кв-ли ст <ведонlпчeн> к-мък от
търба ми. Сваля ст / сваяп се <водо-
нпиeн> камък от нпошипо ми. Сваля
ст / кв-лп сс <ведонпиeн> камък от
рзмонете ми. С один камък два орохз
бруля. Слатам / сложи камък нв сърце¬
то. С моито камъни по моя'- глвзв.
Смъкна се / смъкне ст <^Е^с^х^онич^о^;> ка¬
мък от търби ми. Смъкна сс / смъкно
се <ведонпиeн> кимък от нлещп'е ми.
Смъкна сс / смъкне се <ведонпиeн>
камък от рименето ми. Турям / тура под
камък ръцете. Турим си / туря си ръ¬
цете под кимък. Удря мп / удари ми
брадвата о к-мък. Удря ми / удари ми
кек-та о (в, на) кимък. Удря мп/удзрп ми
ксапрзтз о кимък. Удрим / ударя нв (о)
кимък. У мен о и орохз, и азмъаз, Хвър¬
лил камък, тв то заболили ръката. Хвър¬
лям / хвърля кзмък. Хвърлям / хвърли
камъка о' сърцото кп. Хвърлям / хвър¬
ля камък от нззвата кп, Хвърлим / хвър¬
ля камъни в градпнвта. Чукам камъни.
Чуким си тлввв'и с два а-мък-,
аямъннп. Лечпнвй си и ^хвърляИ кв-
мънци.
камъче. Изплюазм / изплюя к-мъчото.
Турям / тура черно камъче в арваата.
кзнзп. Хнящз мо / хнино мо авнана,
аандпле. Из кандило ни ноп. К-'о нрплон•
кандило.
кантар. Бия кантари. Държа кантар- в око¬
то №. Едно сме ни кинт-ра. Колкото
(кито) магаро от кантар. Колкото (като)
муле от кантар. Мори парппо си с кян'вр.
Мера с един аянтар, Нв един кинтир що
дойдем. Нвшпя' кантар не мори повече.
Но мо ленп кантара. Претеглям / пре¬
тегля на кантари <кп>, Тегли думито
си ни кантар. Тежък ми с кантари. Удрим
удири <в (на3> к-нтара.
кина. Но съм аяния с <кеаакa> бъклица,
каня. С бъклици, квня. С жълтя буклии,
азая, С непевпн усти, каня / а 2
знич. /.
кзпв. Бож мо аяпята, Гледай му икъла,
пв му крой ааня, Гледай му пямот, кроИ
му капа. Дв (що) ти падне каната. Дв
(ще) ти хвръкне каната. Докито (доде¬
то) мп пидно кипата. Женя ми мп носи
кипата.	Имам . си мухх<та> под
(ни) канзта, Квпи има нзрсаз, -ма тлзвз
воденпиирккз. Колко аяпп ще опустеят.
Криня ж кзпита. Мошимо си кзпп'о,
Нварпнявам си / накривя си кипяти.
На нероден Петко авнз кошппп. Неро¬
ден Петко, купили му капа. Но то пит-м
за колко пари ти с авната. Омошним си /
омошим си аапата. Продавам си / про¬
дам си и азпата, Рвзмонимо си / разме¬
ним си кипите. Сбутзвмс си / сбутамо
кп кзнито. Скрои що му азнз, Хвани
колия, ти (чт, и) му вземи азнз'а. Що
ми зик-чат забрадка нръз аинити. Що
си хвърлям / хвърли кипяти.
азнза. Капак похлупвам / похлупя отгоре.
О-то к-н-а отгоре. Като кон с кзнзци.
Нв вкиа- думи кинза, Нв нсико търно
азпза. Намирам / намеря квпяк. Расъл
ДФ Фрззеологивон рсиапа^ т. 2
625

под стъклен капак. Стигам / сложи
киник. Турям / туря (туриим / турна)
кипна.
капан. Вкарвам / вкарам в капана <с два¬
та кр;^1^£^?>. Влизам / вляза и кanaиa.
Бртиeт' хвана капан. Като лисица в
капан. Падам / nадиа и капани. Попа¬
дам / попадна в аипА<а>. Поставям
/ ^0—^^ капан. Скроявам / скроя
капан. Турнах си и двата крак. в
капана. Улавям ст / уловя ст и капана.
Улових ст и и двата краси и капани.
Хващам ст / хвана се в капана. Хитра¬
та лисица с двата крака <в капана>.
Хитрата лисици е ктmирн-т крака и си¬
пана.
капвам. Отатт ми кипват от срам,
кanзaмaлIни. Ходя кито селски кanзaиaтни.
капитал. Направям / направя капитал.
Правя капитал.
кaннцa. Си ииaи мушица на Капица.
капия. Зава-риам / завардя аашя<та>.
Оскубали му си мустаките на Стамбул
капия. Прний типови кaпнн. Хващам /
хвана капия. Храня капии.
капка. В (и) <^тд^<^;> капка иоеи Оих уди¬
вил. Вися като капки ни лист. До капка.
До nоcлeлиa капка кръв. Капка и мо¬
рето. Капки мед. блато жлъчка. Кап¬
ка мед и ока 'цт-. Капка мед. ока жлъч¬
ка и 'цет. Кипчана капка. Кито две сип-
0 вода. Кито капка. МниaБaм / мини
<сух> между кanа'нme. Промъквам ст /
промъкна ст между капките.
капна. Мед ца капне ци го 'ближеш. Мед
<и масло> ми кипни на сърцето. Ме¬
хлем ми капна на душата. Мехлем ми
кипна ни сърцето. Не мота ци капна вода
на маткня пръст. Полека ти да не му
капне 'пишкита и герана.
капчан. Капчина сипка.
кипя. Ако не -eкЕ, <то поне, сё> кипе.
Капе и ирызиe. Кипят като <гин.ли кру¬
ши>. Катран ми капе от брадата. Кръв
капе. Кръв капе ог (на) сърце-' ми.
Мед ми сипе и (на) душата. Мед ми капе
и устати. Мед ми капе ни сърцето. Мел
ми капе от устата. Мехлем ми кипе ни ду¬
шата. Мехлем <и мт^ ми капе ни сър¬
цето. Не тече, но (ама) кант. Рося и
кипя. Яд ми капе на сърцето.
кара. Кара, вари.
карам. Един -кара ни „йтйт“, друг на „чн“.
Карай да върви. Карай коня ца върви.
Карай си <из> пътя. Карай си колата.
Карай си количката. Карай си мага¬
рето. Карай си иaтaрчeто. Карай си
низ пътя. Карам <го> през къра. Ка¬
ра ме иaБыи. Карим зорле у рая. Карам
килаеите нн войска. Карам през диво и
пуст'. Карам през nр'ccто. Карам пртз
пръсти. Карам пресо поле и доле. Ка¬
рам си ни своята свирка. Кой ме дявол
караше. Ти го караш и пътя, го върви
в трънт-о. Ти го караш по чанра. го
бяга по баира.
карам. Пет за четири, карам /в 2 знач./.
Кaраиаи. Не тено кучт викат Кaраиаи.
карам ст. Ни ст Боцн. ни ст кара.
карам ст. <Та> перушина хвърчи, ка¬
рам ст.
карамфил. Не съм викал и карамфил,
карар. Не седя ни един карар.
карпуз. Да живееш .от карпузи до грозде,
карпузов. П'ЛcуиБaи / подсуна ни 'карпу-
зова кора.
карт. Давим / дам карт бланш.
карта. Залагам / заложи на бита карти.
Залагам / заложа на едни <eдииcтиeннa>
карта. Залагам /' заложа на карта. За¬
лагам / заложа посл-даата си карта.
Иг-рая и открити карти. Издавам / из¬
дам кaр-н-т си. Изигравам / изиграя
послЕдната си каран. Оmкрнвaм / от¬
крия картите си. Поставям / поставя
на каран. При открити карти. Разкри¬
вам / разкрия картите си. Слагам /
сложи на една карта. Слагам / сложа
ни карти. Турям / туря (турвам / -урна)
ни карта. Хвърлям / хвърля последната
си каран.
картечница. Кит' картечница. Устата ми
т като картечница. Устата ми работи
сито . кaр-Екииаa.
картина. Капо кaргииa.
кaрmникa. БннмaБaй в картинката. Гледай
в картинката. Капо картинка.
картоф. Като горба и картофи. Като чувал
и картофи.
каруца. Кито кучт в каруца. Кито ни кучт в
каруца.
каса. Бръквам / бръкни в касата. Бъркам в
касата.
касапин. Като кacaпии.
ката. Кипи ден яйца слисам.
каталански. Кamaлaиекн син.
каганец. Имам каmaиeа нн устата. Кито
на кокииa аатиита. Поставям / поставя
кamаитц ни устата. Слагам / сложа
каганец ни устата. Стигам си / сло¬
жа си кamaиeа ни устати. Турям / туря -
(турвам / турна) каганец на устата.
Турям си / туря си (турвам си / турни си)
ка-анец ни устата. Удрям / ударя кamaитаa.
КатЕрина. Хваща ме / хвана ме ' бързата
Кат■eрнна.
катинар. Имам катинар ни устата. Поста¬
вям / поставя катинар на устата. Сла¬
гам / сложа кaгннар на устата. Слагам
си / сложа си катинар на устата. Ту¬
рям / туря (турвам / mуриa)' катинар нн
устата. Турям си / туря ет (турвам си /
-уриa си) кamниaр нн ус-ата. Удрям /
ударя катинара.
кamcлнк. Пc-<тcлпи>• католик <и> ог
пипата.
626

катран. Китран ми кап— от Брадтти. Мижа
катран. Наливам / итпеи натрии в гла¬
вата. Наливам / 0^0 катран в регата.
Нтллвтм / иапеи натрии в ушите. От
дв— дупки катран мн течс. От десет мттти
ми китртн тече. Снпзтм / сики кттати
в рогата. - Скърцам кат- колело Без
катран.
кттаиниа, Ктто в катранин.
нигртняци. Кат— в натааиица.
аитуиираи. Като аигунаааа.
ктгувиo. Ктто кттуаин.
натуря ие. Катури мл и— аопттт.
нихтр. Ктхтр зт дтжд.
ница. За в нацити. Птлия каца Без дън—.
Сра мици в каци. Тънки ктто ницт.
аиеиы. Нт н—жи му мухи нс каца,
ницаи. Ктцотлт ма — мухи ни носи,
атутыта. Още много кичтмипя има дт ям.
Пртвя ии устата зТ' ничимак.
кичамнлни. Ще духтм— ат ктутмилаттт.
кича те. Донито (дснл—) ие кичи свиня ни
дърво. Дор<де> се кича на к—ни, Ки¬
чих се нт п—лица. Ксги и— кичи и нога
замахи. На девет се ктчях. нт осем ие
слазим. Ощ— ни аони и— се качал, крака-
<та> зтмтхтл. Още ни а-ни те и- ки¬
чил, ртзмтхтл каиат. Слязъл от коня л
е— начал на магаре. Тт синина у джамия
дт и— ничл.
качвам / качи. Качвам / качи нт Бесилка¬
та. Качвам / начи нт Бесилото. Качетм /
кича нт въж—тс. Качвам / начи нт копита.
качвам и—. Не ие ничвим ит тия (такива)
ноли.
качвам и— / ничт се.Кичвт ми е— / качи мн сс
кръвта в глтвттт. Качвам и— / начи сс
ит глисттт. Качвам е— / кича се ни гър¬
би. Качвам с— / начи е— ит нечия а-ла.
Качетм се / кича е— нт пр—ст—лт. Кач¬
ват мл те / качат мл те инцилт—. Сър-
цтто ми се качва / е— кича в гърлете.
кич—. Ще задигна нич—. Щ— задяна кич—,
кичен—. Нт е ни за упрягти—, ни зт кич—иЕ.
кичу^ Ките ничул ит вслчно. Подир (п—)
дтжд кичу^
качулки. К-гт дъждът па-валял. той отмтт-
нтл ктуулаи, Слтгтм / сложа киуупат.
След (п—дар) дъжд качулки. Турям /
туря (турвтм / турни) качулки.
ниши. Бъркам някаква ниша. Бъркам те
в някаква ниши. Забърквам / забър¬
кам в някаква нита. Забърквам / за¬
бъркам някаква кити. Забърквам е— /
забъркам е— в някаква наши. Забърк¬
ва се / забърка и- някаква ниши. За-
мтсвтм / зимеся в някаква киша. Зи-
мттсим се / зимеся се в някаква ниши.
Нт съм се старял в ' нишата. Обърквам /
сбъркам някаква наши. Сапа, мтжо,
нашити ни рамо. Слагай. мтжо, налита
на рамо. Ял ни бищнисто сл кръщ—нт
<атлa>.
нишляцт. Претичам 1 пр—исна китлицитт.
Ще итnтаи нитляцтти.
аиллиы. Ктто зод-ничиа, атлпиы,
кашлям и— / нилля СЕ. Кашлям ст / кашля
те в ааитунт.
квадрат. Нт квадрат.
квадратури. Квадратура ни кртги,
квиотт. Тути квантя.
квасник. Ктто <^р^тжс^)> автсилн,
квични. Клопим нит— квични. Седя нит—
квачка ни мът-ця.
квuгаoцни, Отрязвам / отрежи квитанция¬
та (келттицинт—). Подписвам / под¬
пиши квитанцията.
кел. Възвири мл / възври мн . нсля. Завири
мн / заври ми непи, Капва . ми / напие
мн кели. Пористет ми / к-атсo—
ми аепи. Хваща мт / хване 'мт аели,
Шупси ми / лупи— ми неля.
нтла. 'Нт мл трябва на здрава глист нсли.
Щ— ми трябва нт здрави глава келт,
неласщина. Кипва ми / напие мн келив-
щниати.	,
а—лу—. Погна к—лчи, че му нзинуБл Брадата.
Хвани к—лут, тт (че. и) му вземи напита.
келяв. Докопал стм е— нит— келяв — типки.
н—м—ас. Светвам / из—тии п— нсмене-тт
нснир. Нт мл — нл от клин. иа от к—ниа,
н—пс. Щ— мн накривиш а—пЕто,
НЕпСяН. Пуснтм (пущим) / пусни K—KЕИЦЛ-
те. Спускам (спущам) / спусни а—к—н-
цитс. Удрям / ударя н—псицитс.
нсрвин. Водя кервана.
аерсмядт, Жълт като а-аемлди въз води.
Керемиди масло дт пусис. К-ремидт нтд
глтвттт ся. Обръщам - / —Бърни къщата
отдолу и нерсмнднте, От керемиди ма¬
сло. Пожълтял нито керемиди втз з—дт.
к—рсмад—н. Хванала м— к—рсмад—нати жъл¬
теници.	.
нер-мндат. Имтм си я под а-ремидаи,
н-рам. Отивам / стада п— иллах нсрим.
нернео—з. Като ксркснсз.
нтсия. Едно нтм нсиим.
несия. Бръквам / Бръкни в неинята са. Брък¬
вам с— / брыкни сс в нтсаяти. Бъркам
(бръквам / Брыкни) в неинята. Влязла —
змия в несл^та ми. Дълбока . ми с кссяя-
тт. Излиза / излезе ст а-сиига мл. Из¬
празвам / изпразня атсиигт. Изпртзетм
ии / изпразня ил н-сията. Имтм зт ср-
ттк ни неинята сл. Какво мн влиза в
нтенятт.. Кит- птт пара в . ассли. Ктснятт
ми е тънаи, Много ми -влиза . в неинята.
Нтптлетм си (напълням сн) / итптлио
сл нсинята. Не мн слизи в кесияти. Ор-
тан нт н-сията ми —. Отпускам (отпу¬
щам) / отпусни к-сияти сл. П-атззъаз-
зтм / псртзсържт ктснятт ии. Пребиваме
и— нато двт пира в н—сля. Пълня сл н—-
снята. Развързвам / развържи . кесията
сл. Ръждясала ст ми - пирите п— а-сняти,
Свила ми. сс' — змия в н-инята. Сттвтм /
621

стан- ортак нз кесиятз. Cтпкаим ти
като дет пари в съдрани аокпя, Стискам
си аокпятя. Удрим / удари по (в) косията,
костен. Ввда костените от жарввв'а, Види
костонпго от жарти. Вадя кестените от
отъня 1. Вади кестените от огън^. Вадя
аоктонипт от отъни с людски ръцс. Вада
аостонпто от отъня с чужди ръце. Из¬
важдам / иззида коктенппе от отъняЧ
Изваждам / извадя кестените от отъня2.
Изваждам / изнвдя кестените от отъня
с людски ръце. Изваждам / изиздя кос-
тените - - от огъня с чужди ръце.
Oоктрпи. Б-лдъзи ми от Oоктрпи.
коф. Бяга ми ' кофи. Гледай си кофи. Гло¬
дам си кофа. ГлоИ си кофа. Разтури ми
со кофи. Скършеи ми се / скърши ми
се кефи. Скършнам / скърши кефи.
Счупвя ми се / счупи ми ' се кофа.
Счупвам / счупя кофи.
кохия. Оохаи без брада,
кочо. Но ми трябва от мочо атио.
кибрит. Драснам / драсни кибрити: Тегля
кибрити. Тръкнам / трькни кибрита.
Удрям / удари кибрити.
кпH. Зз какъв кий.
аппвн. Карвм килавите на войски.
Кплифзркаи. Опивам то килпфаркки, Усук¬
вам то по <апяпфвркки>.
километър. Нв четвърти километър,
ким. Гоня ' ким.
кина. Oинп пола, тв хвърляй. Oивп, та
наддинаИ. Тя си глаев апни.
кини ст. Кино ми се сърцето. Та глвва <та>
ми се кино.
кино. Отивам ни апне, Пращам / прати нз
кино. Пращам / прити на кино в баня-,
та от 6 до 4 <с билет зв докъпванеОх
Пращам / ' прити нв кино от 6 до 5 с
трамваен билст.
кипвам / кпнни. Кипия мп / кипно мп кс-
лзащпнзтз. Кипва' ми / кипне мп аеяи,
Кипни ми / кипне ми кръвта. Оипзат ми
/ кипнят ми тознити. . Oппнат ми /
киннзп ' ми принппе,
кипа. Ври и кипя. Оръзтв мп кпни. Нв дъ¬
ното врял и ' кпняп.
кипял. Врял и апнап, № врели, ни апполп,
Ни - вряло, ни кипяло.
Кпpaджипсти. Кв'о кпр-джпйккп кон. Ои-
риджийскп кон.
кпрои. ГисЯ аиреи.
Оирнш. Счупвам / ' счупя киришв.
апрпя. Оъдо т	на кирии. Къдо т Оиро
'-.' нз кирия и до го Киро на кирия. Къдо
е Киро — нз кирии: дикзгппо си на гръб
носи. Оъдо е Кольови кирии. Къдо Ко¬
льо на априа,
кирлив. Изваждам / извадя <на низapa>
кирливите ризи. Изкарвам / изкарам
‘ кирливите ризи. Изнасям / износя <нз
пазара > кпряпвппе ризи. Изхвърлям / из¬
хвърля кято кирлив фес. Кирливите ризи.
Киро. Къдо о 0иро нз кирия и - го Киро
нз кпрпя, Къдо т Киро — нз кирия:
дпкзтптс си на гръб нокп,
тирнпджпцап. Прани си устати като кир-
ниджпцки кон зв спима,
кисел. Оисол като ярнзутин. Кисел като
оцет. Кпкоп кито турчин проз (на) ра-
мазин. Oпсоло е гроздето. Келаопо ци-
гянпн кпсопо мляко. Нвпризим / на¬
правя	кисело лпцо, . Направим /
направя кисели физиономия. Наряз¬
вам / нарожа кито киселя кряс-
тиеини. Но ще лпкя ' грозде, че е апсопо.
Но ядо лпкя грозде, чс е кпсопе. Приви
кисели физиономия. Правя аисопе лпно,
Продавам кисели палаарп. Продавам
апколп крастаепни, У (н, от) нптянпн
киссло мляко.
кпселинв, № вддя, ни киселини.
кпсслпца, Звпротризвам кпссппнп. И пс-
ионп апкслицп. Но ми продяввй нсчснп
аиколпци.
кисело. Ври ми задника аисопо, Излиза мп /
излозо ми апсеяе. Излиза ми / излезо
ми апсоле из (през) нося. Oпктле пърди.
Пращи ми з-дники аикопе.
кпгяИкап. Оит-Иск- стени.
аппяИсае, Стява ми / стяне ми аипяИкао.
Oптпа. Коти Китин мъж чисто ял.
апткя, Връщам / върна китката. Да <кп>
то китиш нз кптаи. Извит аа'е китки.
Но съм китки за мирисане. Но съм апт-
кз зв номпрпсаяно. Но що ми зърнат
апткита.
китя. Дв <си> го китиш ни ^^3,
кпфляджпя, О-то кифляджин.
кпханпн-. Ходя кито кпх-нин-,
кихним / апхня. Кпхнвм / кпхни ни фисоня,
кихни. Кихнал ни своти Вяспп. Не си (ни¬
ма си кпхнвп на Бъдни ночтр, та ди ти
го хврпжв,' Стасни ме, Еленко, дв кихна,
апши. По киши онинджик,
кишоапп, Расъл у аишевптите годпап,
кпяк. Зв к-кън кпяа,
кланям. Но мп клан-й ножи боди.
кл-дз. П-дн- ми кладата връз тляната,
кладенец. Докарвам / докарам води от де¬
вет апядонци. Донасям / донеса водв
от довот клидтннп. Копая с итли кла¬
денец. Нвввждам / навиди водя от до-
вст апидонци. Нося водя от довет кла-
дсннп, О' друг кладенец води съм нпп.
Пия водя от кладенеци.
кладенчов. Колко'о (а-по) мзтиро от кла¬
денчови водя. Отбири ли <Ти> свиня
от клзденчеви нода. Проумян- ли <'0
свиня от кп-дтаиее- водя. Разбира ли
<та> свиня от кпидониевз нодз.
кладенчов. Знае свиня кладенчови вода.
На свиня кладенчова водя.
клиним со. Клиним ст до зомита. Кланям со
до суровата зомя. Кланям со кито ня
свттпя. На дявола сс кляням. На кой
628

бог ст кланям. На кой (какъв) господ ст
алaипи. Нн сой дявол ст кланям.
класа. Ог . класа.
клатя. За този (-'я). дето (що) клапи гcраmа.
Клатя глави. Клатя опашка. Клатя си
криката. Клатя шипка.
стапя ст. Краката мн ст клатят.
клепало. На вратата иaилaтcmc. на църк¬
вата клепалото.
клепач. Тежат ми клепачите.
клтпБaи / кттпна. Клтпент ми / кт-анат т
ушите.
клепка. Обесиха ми ст цитaииme на клепките,
клепя. Доле клепе черкви.
клетва. АииOалова клетва.
клечка. Важна клечка. Взел съм клечка ца
Оия мечка. Вия се капо върбови клечки.
Всред тcрama клечка няма. В Грeдиa
гора клечка нпиa. Голяма клечки. За-
качвим (закачам) / закача на клечката.
Закачиим (закачам) / закача на иcвama
клечка. ИзOнвaм / изб^ клечката. Ка¬
по клечка. Кърша клечки. Носа мн не
се стига и <тcвиянa> клечка. Носа ми
нт ст cmитa е клечки. Носа ми нт ст ста-
га е лaйнпнa клечка. Носа мн не ст сти¬
га е посрана клечка. Ипиa клечки да си
обърше гъза. Окачвам (окачим) / окача
на клечка <та>. От високата клечки.
С клечка се чеша. Сmaвaи / cmaиa нн
(аито) клечки. Турям се нн голямата
клечка. Уболи се на клечка. Хвърли го
и две клечки в Мaрнаa. Ще ст написа
на клечка.
клизма. С клизма.
климир. Преяде ми слим-рьо.
клни. ВОиеам / bOm клин. Върши работа
колкого върбов клни. Забивам / забия
клни. Избивам / избия клина. Изха¬
паха ми клинете. Иaмeрнх клни да си
закача торбата. Не мн е та от клин, ни
ог кенар. Ни в клин, ни в Oочиик. Ни в
клин. ни в ръка. Ни в клнн, ни в ръкав.
Инмa мн е в клни или в ръаав.ПреОи ми
ст клнна. Скърцам като върбов клин.
Шавам капо върбов клин.
клинец. Кови клинци. Намерил клинец.
трябват му още nЕтиaйce и четири пе¬
тата, ан кон. СOнрам клинци ца си купя
кон. Сбирам клинци да си направя кон.
Сб^ам клннцн ца си правя кон. Ту
ни клинец, ту ни плочи бия. Удрям /
ударя клинеца. Чукам клннаи.
клнcaр. Казвам ни дякcиa, а той ни клисаря,
клон. Сека клони. ни който седя.Стаа ато¬
на, ни кcйmо стоя. Сека клони. на който
съм стъпил.
клонка. Сирене на клонки.
клопам. Клопам капо квачка. Клопам като
кокошка. Клопам си зъбите.
клопки. Вкарвам / вкарам в ало:па<та>.
Влизам / вляза в атотпа<та>. Падам /
падна в кл'пка<ти>. Попадам /wio-
naциa в к^<^ш^аа^:г^:>. Поставям / по
cmaвп клопка. Улавям ст / уловя ст в
кло1па<та>. Хвашам ст / . хвана ст в
кто1пк<та>. Хитрата лисица попад¬
нала в клопка.
клуп. Скърцам като н-подмазан клуп.
клюмвам / клюмна. Клюмиам / клюмна
глава. Клюмва ин / клюмне ми н'сн.
Клюмвам / клюмна нос.
клюмнал. С клюмнала глaБa.Г клюмнат . нос.
клинец. Дойдт ми до клюн-цо.
клюсн. Хитрата лисица и двата крика В
ктюсата. Хитрата лисица и четирите
крика ' в клюсити.
ключ. Държа ключа. Държа под ключ.
Намирам се под ключ. Под ключ. Сла¬
гам си / сложа си ключ нн устата. Ту¬
рям / туря (турвам / —урна) пол ключ.
Турям си / туря си (турвам ст / -урни си)
ключ на устата. Удрям / ударя ключа,
клякам / клекна. Клякам си / ктекна си на
задника.
^—00. Кметско мастито.
кинтa. Таче ни киитa го к--a. Живи кннгa.
биче Добре. Жива книги, биче Начо.
Зная дълбока книга. Капо <че> по (на)
книга <ктгa>. На книга. Стигам ни
книгата дъното.
кобила. Видяла те майка ти на Оятн кобила.
Вятър ме вет на бяла кобила. Вятър мт
вет ни сива кобила. Вятър ме вет на сля¬
па кобила. Вятър ме носи н. Ояти кобили.
>жр-Oитн ст бащините му кобили и
ожребили му ст кобнтнпe. Ортишки
кобили. От добра aобнтa жребче. Пои-
грнеи / поиграе червената кобила. Пус¬
кам (пущам)/ пусна кeрБТнa-a кобила.
Роцнннн по бялата кобила. Удрям са¬
мара ди ст сеща кобилата.
коOнлнаa. Ставам / стана на кобилица.
Ще играе коOнлицa-а.
кcOнткa. Кьорава мн е коОитаита. Н- ми
види кобилкити. Сляпа мн е кобилси-а.
кобур. На гола мешина к'Оуре.
кова. Кова гвоздеи. Кова клинци. Коват съм
си магарето. Кога ковач кови. кога ду-
нт му n'KЕрия. Не си вдигай краката,
че нямам петало да те кова.
кcБaи. Като на дъртел кован гЕрдан. Кован
кcлaи през гола иeшииa. Мншa душа,
кован заек.
ковач. Кога ковач k'b.. кога дуне му по¬
черня. Кога (ка) лй cmaиa ковач, кога
(са) ли му кожа nокыриЕ.
ковчег. Ноеи ковчег. Цепя <ст> дъски
<за ковчегг>.
кота. Бог знае кога. Като кога. . - Кога ОиОа
пръцнала, кога замирисало. 'Кога Кнmни
мъж чист' ял. Кога ковач кова, 'кcта
дупт му nокЕрип. Коги( ан) ли стана
ковач, кога (ка) ли му кожа n'чъриЕ.
Кога ли стана кюмюрeжня. кога ли му
ръце почерняха. Кога ст качи и ноти
629

зимах,. Коги се п-турчя а турени чтл-
мт нивя. К—га ст .с-лс засела, нога ли
псета птзoихт. К—гт стана въглситр <и>
к—гт му коуерни врати. Ксгт стана зъ-
тллщта <<> нога му к-уеани вратт.
Коги сттит- кипийджия. нога му почерня
зидилни. Коги еттнт аюмюрджня и нега
му гъза кочеаии. Коги сттит нюмюаджии
л к—гт му задника nоуeаня.К—га стана кю-
мюрджня. ноги сс —чсрил. Кой знае нога,
ножа. Вадени нежа. Влазт мл / влез- мн
дие-ли под нежити. Влизам / вляза под
нежити. Вмъквам ее / смъкна ее под
ножтти. Вълн в агнелна кожа. Втлн в
—вча нежа. Д-Б-ли мн с кожата. Д-ра
н—жттт (кожите» <ст гьрба>. Де¬
рт от —дни оеци <пс> две нсжл. Дтри
п— двс к—жл ст гърба. Едва мл ножитт
к—стат— държа. Едва с— поБиртм / по¬
бери в нежити ел. Зтптзвтм <си> /
запазя <сн> н—жттт. Изваждам / из¬
вадя от нежити. Изкарвам / изкарам от
н—жттт. Излазим / изляза от (из, вти от.
иззын) кожита си. Изпръхвам / изпрыхна
из ножтти си. Изсаоавтм / изенонит
(изскачам! / изик—чи) от (из) нежити ил.
Имтм дебела н—жи. Ксгт (ни) ли сттит
ксзич, нега (ни) ла му нежа коуыаие,
Кожата мл нс струси зт нищо. Мравки
лизят п— ножтти ми. Нтвнаты се / на¬
ври ие под н—житт. Не мега дт сс п—бт-
рт в кожата ии « нс се побирам / побери
В ножтти си. -Одарим / одтрт ножтти
<ст гтрба>. Одрал стм кожата. От
—дли вол синим дет кожи. От сдии —сци
неким дес ножи. От -дни овци синим две
нежа. Отырететм <си> / оттрет <сЛ>
нежити. Ощс мечката в гората, кожата
й кродтсиг. Пазя си нежити. П—пълзи-
зат / к—птпзит мравки по нежити ми.
<Стмо> кожи и н^1^;т<^^:>.- Стм— ко¬
жа и неоставим / остини. <Ст-
мо> к—жт и коскт1<и> ставим / стана.
<Стмо> к—жт а к—сти. <Стмо> кожи
л нести -сттвтм / остани, <Само> но¬
жа и нестл сттвтм / сттит. Свивам ие /
свая сс в ножтти Си. Свличам / излсни
кожата <—т гтрба>. С дебела ножи.
Смъквам / смтнит кожата <^ст гтрба^
Смъквам / смъкни от -дни овца <по>
две ножи. Смынвим / смыкит по две
кожи <—т гтрба>. Смыквим / Шгькит
цр двс кожи от гыабuптта. Спасявам
<Си> / спася <си> кожата. Стрижа
до нсжи. Сьдиртм f стдери ксжттт <ст
гтрба^ Сьдлрим / стдтра по две Ножи
от гърби. Тв—ятт (тсойта) кожи. Топя ие
в нежити ся. Трай. дул—,. УЕаией, кожо.
Търпя. дуле, чсрнсй ноже. Яки мн ножи.
ножица. СмТнвтм / смтнии ножицата.
ножички. Оттрзтетм <сЛ> / отърва <си>
нежачнати. Смъквам / смънна аежнуаита.
кожух. Изтупвам / изтуптм кожуха. Имтм
агли да зикърпя н—жухи. Наметнип нт
се—тя Атанаса кожухи. Нт ми трябва
от м—чни кожух.. Облякъл ит свети Ати-
иттт н—жухи. Отвяла брашното и по¬
парила кожуха. Щ— ии —Бърна н—жухи
<^н^т^спан^;>.
ноз. Дивим / дим коз <в ртцете>. Държи
коз <в ръцете си>. Залагам / заложи
песледoии си коз. Изигравам / изиграя
козовете ил. Изигравам / изиграя по-
спеднии ся к—з. Имтм ноз <в ръцете
си>. Хвърлям / хвърля нез—сетс (коза)
ил. Хвърлям 1 хвърля последняя сл ноз.
нозт. Втяни коза ни (зи) тз—й кран. Дтра
кози (кози<те>). Като коза в кален¬
дар. Ктто кози ни л—д. Ките ни нсзт
Бридт. Ктто тляпи коза в тръне. Нт
си ми етичните козя в главата. Не учи
стартц кин е— козя пастт. Одрах н—зате.
Оставам / остана ни нози. От сттри коза
^6. Присмяла сс нозити нт —зцттт. че
й видяла зиднини. ПрисмялИ ие нсзттт
ни ссцтти. чс лудо птес. Сзлстм се кит-
кози в дъжд. Сгърчетм ие като коза в
дъжд. Щ— играем- „сляпт баба нозя
касе“,
а-зтп. Д-рт а-зеп. Козтл стпущеиии.
н—зи. Вкарвам / скарам в кози р—г. Выва¬
рим / втври в кози рог. Насарам / на¬
вра в коза рог. Нтектрзтм / низататм
в кози рог. Нт диамант нози кран. Нт
пстимт нози аааа. Нт сто вълци кози
кран. Натиквам / иттнктм в к—зи -рог.
Натъпквам / натъпча в козя рог.
н-зани. Показвам си / понижа ил козината,
козарни. До аозираттт. Дохожда ма / дой¬
де ми до аозиратта. Идва ми до козар-
аттт.
К-зарег. Близо ла — Козирог при Гърня.
нозаци. Нямали ил баби б—лици. та ил ку¬
пили н-зици,
ней. Кст щ—.
Койниат, К—йчо ст Койнаре <с наив—то
мтГтат>.
К-йч—. Койчо от Бер-ид—. К—йче ст Кой¬
наре <с ^<3—) мтгт^:>.
нснтл. Броят ми с— кокалите. Връзвам /
вържа н—нтп, Глождя а—атп. Гризи ко¬
кал. Гриза кокалите. Д—йд- (делъл с)
ножа дс кокали. Д-кепетм / докопам
кокили а дон-пстм тт / докопам сс до
к—ктпи. Допря (допрял —) асж<т> д—
кокка<а>. Държи аоктпт. Едни шепи
дули, -дно джезв- кокили. Зирснл— сс
кучс да нс яде Цокаля. Изпускам (из-
пущтм) / изпуин! кокили от ртнита ии.
Ките гол а-аап в теидж—ри. Налагам /
отлежа контлате. Нилисам / нтлея кс-
а!л, Намествам (ним—стям) / отместя
кокалите. Насаждам / насадя нонилитс.
Ниучилс сс нуч— да гложди к—нап.
Ш- мн държат аонилаг—. Опря ножи
дс (—, в) н—нтли. Оставям та / ос¬
630

тавя си кокалите. Повдигам кокалите.
Подхвърлям / подхвърля кокал. <^Са-
иc> кожа и кокал <и>. Симо кожа и
кcкaa<н> оставам / оcmaиa. <Гaиc>
кожа и коккнО ставам / cmaиa.Смaз-
вaи / смажа кокалите. Гmрcшaвaм /
строша кокалите. Счупвам / счупя ко¬
килите. Тлъст косил. ТорОи кокали.
Троша кокилите. Търся ни кучешко
легло косат. Търся на кучешко лего¬
вище кокал. Хвърлям / хвърля кокал.
Ч-гат ми ст кокалите. Щт събирам ко¬
килите.
^^.1^. Огризвам / огриза кcaaлаитe.
кокилче. Тлъст' кокитче.
кcкнтн. Вдигам / вдигна на Бнтн и ко¬
кили. Тцни нн вили, друг на кокили,
коко. Още викам н. яйцето косо.
к'кcшн. Имам к'к'шн ум. Кокоша жалба.
Кокоша жалост. Кокошата неделя. Свит
съм ст като к'К'шн задник. С кокоши
ум. Гmиеиат съм се кито кокоша тръпка.
Ял съм кокоши крик. Ят съм <от>
кокоша нога.
кокошка. Въртя ст кито nняиa кокошка.
Въртя се като утаен кокошка. Да mн
остареят кокошките. . <Каго (сякаш)>
мокра кокошка. Като хамата кокошка.
Клопам аато кокошка. Кокошки пее.
Кокошки пъшка, петел се тръшка. Ко¬
кошката не знат, яйцето знат. Не зная
опцт пикае кокошка. Не щт кум печена
кокошка. От стара кокошка яйце. Пла¬
ша кокошките. Плаши Пей' кокошките.
Еовп саго к'к'шка гюОре. С кокошките.
Ставам / стана като nнcaнa кокошка.
Треса ст като кокошка над просо. Ходя
като писана кокошка. Ще разберат и
кокошките. Ял съм от кокошка кълка.
Ял съм от к'к'шка нога.
кол. Забивам / забия кол. Забит кол. Из¬
правя ми се / изправи ми се сито сол
на сърцето. Кито от кол отвързан. Като
<аcOнг> кол. Кол лн шт побия Са
3emTa>. Кол ли ше побия ни тоя cвп-
(иa свети). Нт щт забия кол <на тази
зeия>. Не це поОто кол Си зтм^,^1а>.
Не це побия сол на гоя свят Са све-
га>. <Ин> побит кол <в земята>.
Оа сол и <от> въже. Побивам / побия
сол.
<отИ. Возя ст ни нечия кола. Впрягам /
вар-га. колата пред вотовете. Впрягам /
впрегна колата пред кcитmт. Впрягам ст
впрегна ст в същата кола. Занасям ст
сиг' стр'штна кола. Извръщам / из¬
върна колата. Карай си колита. Като
кучт в соли. Като ст прекатури колата.
Капури ми ст колита. Качвам се / кача
ст на нечия кола. Колата ми са и ле-
к'теле-а, та те въртят навсякъде. Ко¬
тата ми е две к'лела, обръщам ниаъ-
дтго щи. Колити ми с дет колета. та .ст
въртят н иаеаи, и иamaи. Криви ин ко¬
лити. Ловя е кола зайци. Намазвам /
намажа колата. Не ми увира / уври
главата и кота дърва. Не се возя ни тия
(пасива) кола. Н- ст качвам на тая (та¬
кава ) кола. Не си оcmaвяи колити в кал¬
та. Ипмa ца обърне коли. на в'eЕИнaa.
Обръщам / 'бърна колата. П-го ко¬
лел' ц пето котето в котата. Подмазеам
/ подмажа колити. Подмазеим / под¬
мажа колата да нт ни скрипуцат. Пое-
мазвам / подмажа колити ца не ни скър¬
цат. Превърна ст колити. Пр-кamурн се
солата. Претоварил съм котата. При-
бнрa е иглата, изнася и солата. С кола
да ги товариш. С колл<га>. Скърца
ми колата. Смпmаи зн три кола тръне.
Тегля колити. Тръгвам / тръгна но ко¬
лити. Ще се прекатурят ни дявола ко¬
лата.
колан. .И на трън котак. КиОи котак.
колан. Кован колан през гота мешина.
Отпускам (отпущам) / отпусна колана
<с още една дупка>. Стягам колани,
кcлaи. Ни царю харак, ни богу ^.8^ Пре¬
рязах колани. Рязах кcлаиа.
Колеца. Ди жие-тш от Бъдни вечер цо Ко-
леди. На попова Коледа. Оа Еълин ве¬
чер до Коледа. >mдвонт ст Божич оа
Коледа. Разделила ст Кот-ди от Еылии
вечер. . Щт дойде и моя Колеца.
колело. Връщам / върна кол-лото на нcтc-
рипma назад. Дохожда ми / дойде ми
прът в колелото. Зaвъртпвaм / завъртя
колелото. Колити мн си с дет контт-та.
ги се въртят Иaвcяаыe-. Колата ми е
двт колела, обръщам накъдето ща.
Колата ми и две колела, та се въртят -и
иacaи, и натам. Пего колело и него ко¬
лело в колата. Поставям / поставя прът
в <cпнaнmЕ на> солетото (колелата).
Прът в кот-лото. Пъхам (пъхвам /
пъхна) прът (пръти) в <^с^аи^ае вд>
кол-лото (колелата.) Скърцам сито ко¬
тето без катран. Слагам / сложа прът и
Спиците на> колелото (колелата) и
слагам / сложа прът (пръти) <и cnн-
Турям- / туря прът <и Спиците
на> колелото (колелата).
колЕcннк. Залита ми колесника. Заходя ми
котecиика.
котecииaa. Впрягам / впрегна в колесни¬
цата. Завързвам / завържа към колес¬
ницата. Поставям / поставя прът в
колесницата. Прнвързвaм / привържа
съм колесницата. Слагам / сложи арът
в колecинцa-a. Турям / туря прът
е колeеииаama.
колец. Колец ли це побия. Не це побия
колец. От тртги колец.
коли. Да не ти е коли.
котиО.. Разтурям къща, правя комОа,
коливо. Нося си соливото в устата. С чуж-
631

до колино ня помен. С чуждо аолпне на
спомен. Що хипни от аопивоте,
аелпиаз, Карай си аелпиаапа,
колони. Пот- колона.
Колумбов. Колумбово, -яйцо.
Кольо. Дал Кольо, азол Кольо. Знво Ко¬
льо де зимунат рянпто. Къдо Оольо ня
кирия.
Кольон. Къдо с Кольови кирия.
коля. Аз аепя. зз беся. Боз нож коля. Коля
кучото. Коля откъм вра'а. С памук коли,
коляно. Добринвтя ми о на (до) коляното.
Добринятя ми стои на (до). аеляне'о,
До дезото коляно. До коляно. До мише
коляно. Дек'пука ми е ня (до) аоляне-
<то>. Лигам / легна на колона. Мо¬
рето с. до коляно (колоне) зз мент. Ни¬
ма кодп с бога коляно до аепяне, Обля-
твм со кито на бащиното си коляно.
Опрвням со / опр-вя ст под (в) кепоно,
От гизолско коляно. Отпускам (отпущам)
/ отпусни коляно. Пидзм / падни нв ко¬
лено. Подкосявам / подкося. коленете.
Подкосин-' ми со / подкосят ми се ко-
понопо, Поставям / ностввя нз кепоно,
Просичвп ми сс / просскя' мп сс коле¬
ното (колоната). Рвмо коляно ще сторя.
Слагам / сложи под коляно. Турям /
туря под коляно. Цар ми с до коляно,
команда. Боси команд-. Р-зпасзнз аемзндз.
командуням. Оомандувам парада.
комар. Комара цедя, камили гълтам. На
комвр бо'уmп, Cтрпжи комари.
комит. За комат хляб. Изпускам (опущам) /
изпусни комита о' ръцото си. Отном-м /
отнемв комата от устати. Унлптим аемв-
тппо.
комедия. Игрвя комедия (аомодпп), Изи¬
гравам / пзптрзя кемe^дп^<та>, Рвзи-
трвввм / р-татр-я комедия (аемодип),
аомпн, Влизам / вляза проз компнз, Да ти
буха бухал ни комина. Дв 'и . забухи
бухала на аомпни. Запушвам / запу¬
ша кемпн-, З-ппшп го ни комини. Ка¬
то комшн. Комини ми много пуши.
Няма комин да подкади.
комким 'ке. Видо ж мо, непт, котя се ком¬
ках, с пафти ли бях. <Дядо> попе,
видя ж мо комках ли со. Oвжп. дядо
попо, вз комках ли со. Луди ненс, нидя
ли ме комках ли ст. Мври жени, видях¬
те ж мо комках ли ст. Мари людо, ви¬
дяхте ли мо комках ли ст.
комкан. Но съм комкан в (у) ушпто,
компас. Боз комшис.
комшиИски. Oомшпйкавта котка изял- мо-
кеге, а нзш-'и со наяла. OемшпИкавта
аегаз нзкусили млякото, в нзшзтз ст
облизни.
кон. Бпкя като кон нв (прод) празни ясли.
Вол и кон. Впрягам / впрегни колвти
прод аенсте.Бр•ъзе-м си / аържи си ко-
ното (коня). Вятър мо носи на бял кон.
Да идош нз Божи гроб - с дъреон . кон.
Да (щс) ми духа кон на (зад, по) врата..
ДИ сс озъбиш като умрял кон нз
зелени трона. Дв то зида нв бял кон.
Дв то зади ни дърнон кон. Дор<до>
со качи на коня. Досети . щях да изпрося
кон и нол. Дрожди като кон ни празни
ясли. Дремотам- аите кон ни празни
ясж. Дромя кито кон -ни пра’™ ясли
(празна яспз), Жената мО аъзсяди кито-
кон. Живой, коньо, зз зелени трона.
Итрзо мп коня. Изпуснал съм коня в
реката. Карай коня да върни. -Оато ап-
рвджиИкаи кон. Оито кон (зв)- на зоб.
Квто кон на празни торби. Оато кон на¬
празни ясли. Оато кон с авпицп. Оито
кучетя <на> умрял кон. Овто кьорав
кон проз <гурккlи> гребиша, К-то¬
на спян кон ден и нощ ми о. Озто от кон.
Оато пстта <нз> умрял кон. Квто-
спънат кон. КираджиИеап кон. Кота-
<то> на коня изрвснит (израстат) ро¬
гово. Оога<то> нв коня пор-снят ро-
тоно. Оога<то> пусно коня рога. Кон
води, пеши ходи. Оон дв разиграваш.
Кон нямам, крака мах-м. Оон пърди,
<вятър зее>. Оон пърди, вятър ней,
горзти се люлеИ. Оон пърди, вятър вей,
Димка перо люлей. Оон ти бърз. Ни
две ясли <кп> връзвам коня. На кон
съм, <но съм пош>. Наморил кжноц,
трябват му още нопнайкт и четири по¬
тила, та кон. Ниморпп петапо. още 'ри,
'а кон. Но си остяням коня в роката.
Но търся коня, а нотапепе, Огпдо коня
а рокитз. От кон, тв ни матвро. Ощо коня
не видял, аракa<та со звмвхвл. Ощо
коня но нидял, крака<та со рвзмахвл.
Ощо коня но яхнал, кряка <тз со зз-
михвл. Ощт коня нс яхнал, крака <та со
ризмахап.Ощо ни коня но со авчип, крики-
<'-> з-м-хал. Още ни коня сс нс ка¬
чил, размахал ариаи, Ощо нс видял коня,
замахал ноти. Ощо нс яхнвл коня, за¬
махал нозе. Ощо яздя тоятвти ни - кон.
Падни коня в рок-тз. Правя си устата
като кпрниджппап кон зи слвми. Про¬
давам / продам м-гаро зи кон. Ризпгри-
ввм си коня. Сбирам кжнци да си купя
кон. Сбирам алпннп да си напрани кон.
Сб^вм клпнци да си пр-зя кон. С кон
дв итриеш. Слязъл от коня и се качил
ни мзтвро. Стина / стяно мвтвро за кон.
Трий, коньо, за золена трови. ТриИ, ко-
ньо, зв золонз прсаини, ТряИ, коньо,
скоро о Гергьовден. ТряИ, коньо, ско¬
ро пролет идо. Троянски кон. Турили
шзрлитинджиИсапй кон. ТъИ намерих
кон, тъИ то възсоднях. Търся о' мъртъв
кон подкови.. Яздя на два коня.
кенен1, Вися ни аенон. Връзвам / вържа с
памучен конец. Дв ти ст свърша' кон-
^'0. Дърпам конците. Забърквам /
632

забъркам конците. Завързвам / завър¬
жа с памучен конец. Закърпон с боли
конци. Заплитам /' звплота кеннипо.
Зашит с боли конци. Изсучи конец, за¬
вържи гъзец. Озто под конец. Моря ни
аонон, Нввпви ми ст консци. На конец.
На конец ок'ина. Но е конец да то сре¬
жеш. Обърквам / объркам аеннппо.
О' игла до конец. О'кпнвим / етапни
конеца. Откъсвам / откъсна конеца.
Приб^ай си аонни'о. СбириИ си кон-
цито. Сбърквам / сбъркам аоннп'о.
Скосявам / скося конците. Скърпон с
боли конци. С нови конци закърпона.
Съшит с боли конци. Увързнвм / уеържа
с памучен конец. Улавям / уловя края
на концито. Упътим / уплоти конците.
Цопя конеца. Шит с боли коннп,
конец2. Няма ни край, ни конец. О' конец
до консц. От краИ до конец.
конник. Плача зв аеннпка, чс си махал крв-
аата.
конопец О' игл- до конопеш
аонсап. Държа конско <eнватояпe>, Като
конски мухи. Oегa<ге> доИдо конски
Великден. Нв аенсаи<я> Великден.
Не съм аинпп с <аеакав> бъклици.
Прочитам / прочети конско <еванто-
лиеХ Пускам / пусни конска мухи
под епвшаага и пущам / пущи конска
мухи под опашката. Увирам се / уври со
авте конски мухи под опаш. Чета <кон¬
ска> молитва. Чота конско <еввнто-
лио.
конско. Тотля одно конкао.
консул. Вдагам си / едптнз си консулите.
Изтотлям си / изтегля - си консулите.
Об^ам си / обора си консулите. От¬
теглям си / оттотля си консулите.
контра. Контрата ост-ва / ектано у
моно:
аеа'рибиада. Мпаввзм / мина аенгрвбиади,
конче. Итрво ми кениото1. Играе ми кон-
иоте2, Разптрзввм си аониопо. Слабо
мп е аониспе,
аеnв, Качвам / кичи на копа'-. Туризм /
турни на копита.
аоnина, Задянал съм конанята, Захлупвам /
захлупя под копанята.
аенач, Оято кепич,
аеnвя, Дявола но оре, нт копио. Знио Анр-м
до копие корони. Знзи до Аврам копае
корони. Копая троб<в>. Копия с игла
бунир. Копая с игла апидоноц, Оопзя си
гроб- и копия кебспвониа си троб. Ко¬
пая трап. Копия ямв. Но ги аония. Но
ми е орял и копал ни ' нивата. Нп<ге>
съм орал, аи<ге> съм копал. Отпре-
до 'и лиже, мажо, отзадо ти гроб аонио,
Под себс си яма коная. Прод тобо глади,
мвже, а зад тобо гроб копие. С шило ко-
пвя гроб. Траеща кенаа. Що ти кажа
аз тобо до копай Аерим корони.
аопплт, Присмяла ст ауреата на копилото.
Търси под кучо копило.
аоnппо. Хвърлям / хвърля копитата.
копой. Ложи к-то аоней. Хлътам като ко-
ной,
коприва. Гъби и коприна ям. Гърно и ко¬
прина. Озто гол гъз а коприни. Копри¬
ва ядо, коприни носи. Нипраням / на¬
прани гъба и коприва. Направим / на¬
прани <ни> бъзе и коприни. Пикал съм¬
на коприви. Прани <ни> бъзе и коприни.
Пукам кв'о коприни в гърно. Ставам /'
ствни гъба и коприва.
тенрпвирио, Пъкам авге гърно коприи-рче.
коприни. Коприна ядо, коприна носи,
топрпняркпне. Кв'о ни камила конрпнир-•
стно.
копринен. Oеnрпнони жени с вълнен мъж.
аеnтиквим / аоптпсим. Oепгпсви ми / кон-
тики ми о' сърце.
аеnит, Оато аопис, Копче но мота дв квжя
и аонио няма да кижи. Копче но мота ди
роки и копче няма да реки. Нвтпсавм
(нитпсвам / на'пкнз) аенчопе,
кори. Зи . <одна> кора хляб. Изяждам /
изям оввнголио'о с корито. Нв л-йно'о
горната коря. О' кора до кори. Под¬
лагам / подложа динена кори <нед
крякай Подсунвам / подсуни нв кир-
пузова коря. Подхлъзним / подхлъзни
ни динени кора. Подхлъзввм / подхлъз¬
ни по лобонпчони кора. Слагам / сложи
дпнона. кора. Турям / туря (туризм /
турна) дпнони кора. Удрям / удара ди¬
нена кора. Хързулнам / хързулни <од¬
ни> дпнонз кори.
кории. Имам корана глвиа. Имам корави
очи. Корана глина. Коравя кратуна.
Корава ми с главата. Корави ми ся
очитс. С корани еип,
кором. В корема ми е като чифутски чар-
шия. В корема ми жаби курки'. Влачи
ст по корем. Блииз со по кором и по лиа-
пп. Влеки се по корем. Да то биеш и
по корема. Дото н маИчин кором нис-
ни. Изникна мп ни корема. Израсна ми
ни кореми. Изхвръкнал му корема като
на цигинит. Коремът му мехинз. Лазя
по кором. Нв гол корем саби. Нв тол
кором сребърни ппщони, На гол кором
строшен нпшов, Нв тол кором < чиф¬
те > пищов <0. Но ми лиги по
кореми. Оживя ми ни корема. Пад¬
нал съм на корема си. Певлпиам ст /
повлека се по кором. Помъквам сс /
помъкни ст по корем. Лонпани ми ни
(е) корема. Порасна ми ни корема. Пре¬
метна ми ст през кореми. Пълзя по ко¬
рем. Слагам ст по гръб и по кором.
Хамбара ми с а корома.
корон. До корони ни космите. Дърво боз-
корон. Забивам / звбия <^ыпбеаи>
корони (корен). З-ризам / зврия корена.
633

Знае Аврам де копит к'рЕИH. Зная дт
Аврам копае корeин. Изскубвам / ад-
скубна ж (от) корен. Изтръгвам / нз-
mрыгиa от (из) корен (е корена). Ловя
корен. Н- падам по-далеч ог корена си.
Ог (из) корен. Пускам (пущам) / пусна
<^д^ъ^тОок^;> корени <<ъллОок коррт».
Сея ни корена <му> просо. СЕя на ко¬
рена <му> ряпа. Скубя радокеига от
корен. Хващам / хвана корен <н>.
Щт ти кажа аз тебе де копай Аврам
К'PЕИH.
корито. Захлупвам / захлупя под корито-
<-о>. Златс! кики под корн-о. Корито¬
то е циганка. Мома под корито. НН
свиня дай ново корито. Не т в грaцииa-
ги инкиaл, а т в корито паднал. Нямам
корито. Оааисвам / оттисни коритото.
Под корнmc съм. Разбира <та> cвнип
от ново корито. Слагам / сложа под
коритото. Сякаш са го ни корито хри-
инлн. Турям / туря (туриам / -урна)
под корито <-о>.	’
корица. Изяждам / гаям и кориците,
коржаа. За <ецна> корички хляО,
кормило. Държа кормилото.
коса1. Брича въз коса. Бяла коса ди не вн-
лнш. Завила ми се т косата нн главата.
Изправят ми ст / изправят ст ко¬
сите. Късам си косите (косата). На¬
стръхват мн / иacmръхиam ми коoнmт.
ПоО-ляха ми косите. Скубя си косата
(косите). Улавяме се / уловим ст зн
коситт. Хващаме ст / хванем ст за
косигт. Щт си токуО-м косите. Щрък-
еит ми / щръкнат ми коситт.
коса2. Удря ми / удари ми косата о (в. на)
камък.
косено. Не т костно. ами е стрижено. Ни
косено. ни стрижено.
коса. Врана кост ца ти не носи. Връзвам /
вържа аост.Гриза костите. До кости <-е>.
До <^м^о^:^ъ^ан №> кости<гт>. Дявол¬
ска кост. Едва ш кожата коcтн-Е дър¬
жи. Засяда ми / заседне ми кито змий¬
ска кост на гърлото. Засяда ми / засед¬
не ми като - рибена <рнOп> кост ни
гърлото. Запъвам ст / запъни ст като
рибя кост на гърло. Кост ми т в гърло.
Иaиecmвaм (иaиecmни) / иaиec-я №0-»-
те. Ни вест, ни кост. Оcгaвпи / оставя
коста. Отглеждам / отгледам cmaрн
кости. <Гаиc> кож. и коста. <Гaмo>
кожи и кости оставам / остана. <Гaиc>
кожи и кости ставам / стана. Слагам /
сложа кости. С-оnнх к'cгнme. Ще съби¬
рам костите.
к'c-ттнв. Костелив орех.
костенурка. Като костенурка. Капо ни кос¬
тенурка през угар.
косталка. Коги дал господ стивигт, чт дал
и к'cmнткн--. Препирам ст сито костил¬
ка.
косъм. Без да ми паент косъм от главата.
Бръсна на въз косми. Вися ни косъм.
Гладя но коcыиa. До корена на кос¬
мите. До косъм. <Един> косъм ме
дели. Зиглиждам / загладя косьм<а>.
Кога<го> ми поникнат на дланта
(етаните) косми. Кcra<гc> мн n'иик-
иаm на петата косми. Косъм е ръце на
две деля. Лъсвам / лъсна косъма. Нн
<тдии> косъм. На <тдни> косъм ос¬
тана. Не бутвам / Оутн. косъм от гла¬
вата. Не ми е чист косъма. Не пада /
падне <и> косъм ог главата мщ Не
oвaляи / сватя косъм от главата. Ин-
<то> ни косъм. Няма да падне ко¬
съм оа главата ми. ООръсвам / обръсна
на яйцето космите. Оглажеим си / огла¬
дя си косъма. Позaглaждaи / позагта-
ця косъма. Познавам / позная по косъ¬
ма. Търся косъм под езика ни бълхата.
ОЫрcп у кьосето бради и но дланта кос¬
ми. Увисвам / увисна на косъм. Цепя
косъма Са двв>.
котак. Като котаци,
котани. Н- яла копана сметана.
котва. Пускам (пушим) / пусна котва.
Спускам (спущам) / спусна котва.
Хвърлям / хвърля котва.
коте. Изхвърлям / изхвърля сито мръсно
коте. Като коте. Като коте във вълна.
Ни (но) коте ряпа. Настъпвам / настъ¬
пя котето по (за) опашката. Ипиаи ю
дете, ни коте.
котел. Прнcмяло ст гърнето на котела, чт
Е чЕрЕн.
котка. ВЛизам / вляза и котката в чуват.
Гледам като котка на джигтр. Дера
котки1 .(ао'^1^г^<<га>). Дери котк^. Драз¬
ня котките. Изяла ми е котка салото.
И котката има мустаки. И котката на
меко спи. Казали на котката. и тя ни
опашката си. Капо котка в - календар.
Капо котка мишка. Като копка на
зло време. Като котки на сирЕне. Капо
ауте<по> и аотка<пн>. Като мишка
и котка. Кога направят котката калу¬
герка. К'мшнйекa-а котка изяли месото,
а нашата се наяла. Коишнйcкаmа кот¬
ки насусила млякото. а нашита се об¬
лизва. Котка и мишка ше спят заедно.
Котка но гръб нт пили. Кучт и котка
ше пеят заедно. Куне<то> и сотси-
<-а> щт спят заедно. Минава / мина
черна котка помежду ни (между нас).
Мина ми <чeриа> котки път. Иaкaрaтн
котката на работа, а тя опашката си.
Иаomыпваи / настъпя опашката ни кот¬
ката. Не са ме сукали к'mкн-e. Не цт
котка лой. Нт ще котка мляко. Не щт
котка сирене. Нт яде котка риба. Не ядт
кота. сметана. Ипиaи ни суче. ни коп¬
ка. Одирам / одера котката. Падам /
падна като котка на криката си. Прест-
634

чс ма а—гаа пьт<я>. Пес и а-гаа тим
бяха Раздарим / раздера нотнит! <нт
прага>. Рекли иа нетната, а тя на опит¬
ната ии. Свил стм сс кит— нотна в чу¬
маво. Свил съм сс нато нотна на зле
време. Сянтл чс си г— котки Близала.
Улавям / уловя а—таита зт и—н-
тите.
нотпе, Рабата в моаето, най туряме нот-
пето.
аогпон, Вднгтм стойкл под к-гп-на,
нота ие. Зитя и дявола ктде е— юти,
нефт. Ум мере. глави кефа.
а-фиа, Постиим / к-ст!еи нофар нт уста¬
ти. Слтгам / сл—жа к—фар иа устата.
Слагам си / сложа ии нофар иа устатт.
Турям / туря (турвтм / турни) нофар ни
устита Турям ил I туря ии (турвтм ии /
турна ии) нофар на устата. Удрям I уда¬
ря н-фари.
ноч. К—лното от коч ■мпик—. Нт двт нсчт
ссис не мога да ааздтпи.
кочта. Правя сс иа зрял ксчин.
кеча. Кеча дула. К-чл вятър ме зее. Коча
нокти драснат п— стрцето ми.
аоуаoа. Заплитам и— / заплета е— нито пяле
в нсчина Ктто ии кочини нагаoЕц.
нечуи. От нсчуи д—д—.
нсш. За кол ппява, Зи нот слама. На двт
магарета <кол> слама не зная дт раз-
д—ля. На де— магарета <ксл> слтми
нс мога дт атздепи, На кол слами. Оти¬
вам / отида в н—та Повдигам а—ти,
Овършал у Италия зтд кола. Слт-
гим / сл—жа в едни аол, Турям / туря
(турвам - / турни) в сдан нот. Турям /
гуаи (турвтм / турни) в келт1. Турям /
туря (турвам / турна) в кошт8. Хвър¬
лям / хвърля в к—та
аслири, Вкарвам / вкарам вълни в а—шаа!-
* тт. Докарвам / докарам вълна в коша¬
рата За вълни г—в—рам а (а) вълна (той)
в котирата За вълни принизеим— я (и)
вълни (той) в коширитт. За еыпки х—ри-
тям л (а) вълна (той) в н-ширити. Кит—
стаде в колари. Пускам (пущим) / пус¬
ни вълни в котарата.
кошср. Втрта сс ките пчсли еноле нетер,
кешинн. Плтта ии нелинна. Уплатим сл /
уплета ии к—лиика
кошници. Здрав нате кошници. Изплатим
сл / изплета сл нелиацати. Плети иа
нотницата. СБрах антла в аелияцати.
С гелями н—лняци. Скривим / икряя
в издънената нотница. Сухи лъжи в нот¬
ница. Уплатам ии / уплети си н—лници-
та. Щс ми псдити— душат, у к—лиаеи
пр—д Беги.
жолoлчки, Изплатим ел / лзпл-та си кол-
илчната. Плтта ел н—mииуката. Птстра
лъжа в а—лнички, Уплатим ии / - уплтта
ии ' котиичнита Щс ми занес— душата
в ксшoиука на рий. Щс мн носа душттт
в н—лoиуаа <в атя>. Щс ми тура ду¬
шата в н—лаяуаи.
аешупи. Скиатл стм -дна а—лупи повече.
Ксянт. Луди К-яна.
нрава Брив, на ааава, В—л отиде, нрави
ст зърна. Вървя нит— криви зт илимт.
Дойни кризи. Доя нато ааиеи. Доя ст
две нрави. Изяде ма крива —зана. <И>
на божати крива птт каази, Искам да
доя от ялова крива мляно. Като закла-
иа нрави. Като крава в жептзница, Ктто
нравт в пааакпии, Кат— криза <ат аля-
ва>. Лизала го крава. Млечна нрави.
Мляно ст бятии наава, Намерил съм аа!-
за, тт (да) я дся. Не ся иа штреиати кри¬
ви тЕПTт-. Не ттм инто на кравата опаш¬
ната. иа ни Бинт р—гити. Нами ти иа лт-
р-нити крава т—лтте. Олизала го кра¬
вата Оттли ма се кравата От стара кри¬
ва тепс. С цървулите ни -таааднитага
криза пртвя ылпосгаии.
кравай. Кризай иа ръка Не куму кра¬
вай, а куми. Свивам сс / свия и— ни нрт-
вий. Търся на трън кравай. Щс ма до¬
хождал е кравай.
криваци. Божа криваци.
кривична. Бсжт ааавяуаи,
крада Крад—хт ме на двт файтона. Крил
яйца.
нрисн. В крайни сметна.
нртй. Виждам / видя дсб-пии крий. Вижда
мя сс / види ми и— аааи. Виждам / вадя
краи.Ваъззтм/зържт двата аа!и.Връззиы
/ вържа двата крия на —дно. Двттт крия
в (я) сртдита. Дебеляя нрай. Дс оня
край. Завивам <си> / завия <сЛ>
араи, Завивам та / завия сл крия на -дни
стрини. Завързвам / завържи двата крия. '
Извеждам / лзетда на добър нртй. Из¬
карвам / изкарам на добър крий. Изла¬
зим / изляза ни добър край. Изтърва¬
вам му / изтърви му на!и. Край на паЕ-
даеаиет-, Къде (де) ще му ад— кааи.
Ктд— - (де) ще му излез— ааая. Къде (дс)
ще му отиде крия и нтд— (дс) му -тава
края. На кинтв нрай ще изляза. Нами¬
рам / намтри крия. Не — край. Нямтм
край. Нямт ил нртй. ии н-н—ц, Обръ¬
щам / —бърна деБелня <аатй>. Обръ¬
щам / —бърни другия край. От крий до
кон—ц. Отпускам му (отпущам му) /
отпусни му аааи. Показвам / понижи
дебсляя крий. Показвам / п—нажи ест-
ааи край. Пускам (пущам) му / пусни
му края. Сбартм / сБери двата ааая.
Свързвам / свържа двата нртя. Свърз¬
вам / евтржа катлш!ги. ОтБирим / съБе¬
ра двата краи. Тя (те) нртй няма Тя
мсэти крий няма Удрям му / ударя му
кааи, Улавям / уловя двата нааи, Ула¬
вям / ул—вя краи. Улавям / упсзи края
ни н—иците. Хтрабяг ма ка!uшати. Хва¬
щам / хзина нрии,
крайъгълен. Крайъгълен камък.
635

крик. Акъла ми с а крякати. Бдптам / вдиг¬
ни ни крик. Вдигам / адпгнв ни кряка.
Вдигаме сс /. вдигнем се ни крак. Вди-
тзм со / адигна со на араа'а, Взомвм /
взома под крак. Вкарвам / ик-рам в кз-
нинв <с днз'в крака>. В крвав'и ми о.
В крик съм. Влтам / вляза в крик. Вся¬
ки козя на (зи) свой крик. Върни в крик.
Вързан в ариаита, Вързан за потиИ
си крик. Губя ноива <нед араавтв кп>.
Давам / дим го с ръце, взомвм го с крики.
Даням / дам крик. Дв то обосят, що му
опрат арааати о зомяти. Да то обосят,
що ст повпокит -кракати му. Двно си счу¬
пи дяноля криката. Да си ядеш краката.
До крик. Дохождам / дойда ни арааа,
Духвам си / духна си нв арзаита, Дълга
ми св арааита, Държи ни крик. Държа се
ни кракаСта си>. Държат ми краката.
Една се държа ни крваипа си. Една се
кропя ни крваита ки, Единия за крикв-
<та>, тв другия в глава <та>. Единия
ми крик е в ториня. Единия ми крик с а гро¬
бя. Едно за тлвнв <та>, друго за краки-
<та>. Загубвам / загубя почви под кра-
аа'а кп, Замерил съм в тпанага. ударил
съм а краката. Звтъввм / з-тъни с два¬
та арваа. Иди (идвам) нз крякз. Изгуб¬
вам / изгубя ноиви <нед ариавти с^>.
Изморзвм / изморя от тяaва<та> до
аpaаа<та>>. Изне'ронввм си / изпот¬
репя си краката. Изпочупиам си / из-
ноиуня си краката. Изправям / изпрани
ни арaка<та>. Изправям сс / изпрани
со ни крики. Изпъвам / изпъна крика.
Изтотлям / изтегля иоргата изпод кра-
аа'а. Изтропаим си / пз'ропя си краката.
Имам ноиви под ариавтв кп, Клатя
си ' ариаята, Който няма тлвзв, ^3 кря¬
ки. Колкото ми арaкa<та> дър¬
жат. Оон нямам, краки мвхвм. Оракв
ми но стъпна / стъпи. Кряка но ми оств-
ниха. Орикята ми да мит, водата мп
<им> да пие. Краката ми нс мо послу¬
шаха. Ориката ми се клатят. Краката
ми со люлеят. Краката ми ст люшкат.
Криката ми ст плетат. Криквти му дв
мия, водата <им> дз пия. Крик нт мръд-
зим / няма да - мръдни. Купил си кряка.
Оуцзм и с днв'а крика. Където (до, дото)
човешки крик но с стъпвал. Лижа кра-
аитз. Мотая се а арикити, Навирил
крзаата, Ни днямини кози крак. Нв
довот вълци един нзчп крик. Нв дя¬
воли от задния крик нанравон, На крик
(крики). На куц Си > крик. Ни потим-
аозп кряк. Нв свой крик. Ни спуканш
крака жълти исхяп, Ни сто въпцп кози
крак. Нв 'икинз глава са малко два кра-
ая. «^3 четири^ На три кучета один
пичи ариа, Ни ие'прп <арзаa>. Но била
тази тязва зи днз крики. Но ме държи'
ариаита. Не местя крик. Но моти ди се
държа на арвкa<гв кп>, Но подвиезм /
подвия крик. Но подгъвам / подгъна крик.
Не провиним / нртвпя крик. Но сгъвам /
сгъна араа.Нс си вдигай ариаита,че нямам
nетапо дв 'о кова. Но що мръдна крик.
Ни<то> .крак. Няма дв зади четири
крика у едно. Обръщам со / обърна ст
с арвавта нигоро. Обръщам / обърна с
крвавта нигоро. Обули кучото а църву¬
ли, то си тяло краката. Опъвам / опъни
краката. Останах боз краки. От вратата
зв крзаата. О'	до кряки-
<та>. От крик. О' крик-тв зв глаза¬
'-. Откъснат ми ст / откъснат ми се кра¬
ката. О'кпчип ми се / еткоаат ми се кра-
аи'в, Очито ми си н ариаати, Още коня
нт видял, кракаСта с^;> з-м-х-л. Ощо
коня не впдяп, кракаС'- си> размахал.
Ощо - коня не яхнал, кракаСта си> зв-
мвхал, Ощо коня но яхнил, кряка <Та
сО рззмвхал. Още ни коня се нс качил,
арзаи <'-> замих-л. Ощо ни коня ст
нс кичил, рвзмахил кряки. Ощо не сед¬
нал на мзтиро, замахал с крика. Падам /
пвдна а (пред) краки'-. Пвдвм / падни
аа'е аогаи нв крак-тв си. ПВрп ми под
арааита. Пауна си тлода крак-та и нпши,
Пиша с арваи'а си. Пл-ча за конники,
чт си махал арааи'и. Плота ст н краката.
Плот- <си> ариаи<та>. Плюя сп
ни арааита. Повеждам / повода крак.
Повличам / повлека арва, Подк-рввм /
подк-р-м с арваага напрод. Подкося¬
вам / подкося арзаяти, Подкосяват мп ст /
подкося' ми ст краката. Под нечшй- крак
(нечиш крики). Подлвтим / подложа динена
кора <нед кр^1^<^2>. Подлагам / подложа
крик. Подставям / нодктавя крик. По¬
мерил съм в глве-'а, ударил съм в кра¬
ката. Понасям / понося с арааата на¬
пред. Поставям / поставя ни крик. Поста¬
вям / поктаея на краки. Пе'отпям / по¬
тегля крак. Пеивата под ариавта ми со
изплъзни / изплъзне. Проморвим . / про¬
меря от тлазв'в до крякята. Преплитам /
преплета кряка. Преплитат ми со / про-
плотат мп ст ариаата,Прокпиип мп ст /
просекат ми ст ариаита, Припарза мп /
нрпнарп ми под ариаата. Простирам си
крякята колко'о ми чергата държи
Простор-м си арааата аолао'е ми чер¬
тата стити. Просторам си арзазта спо¬
ред чергата. Протягам си краки наспо-
род обувкяти. Протятим си арааата спо¬
ред чергата. Разклашап ми сс / разкла¬
тя' мп ст крваита. Ритам с бос крик ръже¬
ни. С два лови крика. С дна'а крика. С днв-
'а арааа съм а тинята. С единия крак стъп¬
вам / стъпя. С единия крик съм в тробз.
С единия крик съм а трапа. С единия
крик съм вънка. С единия крик съм стъ¬
пил в тробз. С ^—3 нипред. С арааа-
та си. Слвтам / слож- е краката. Сла-
636

гам / сложа крак. Стигам / сложа крик
в зенгия. Слагам / сложа крак ни праг.
Гmaвaи / cmaиa ни крака. Станал съм с
краката нагоре. Станал съм и левия си
крак. Стоя здраво ни краката си. Стоя
на свой крак. Гтрошaвам / строши . ни
дявол. крака. Стъпва ми / стъпи ин
крака. Стъпва мн / стъпи ми крак в зтн-
гия. Стыnвaи / стъпя нн арака<га cн>.
СтъПеим / стъпя и бос крак <н> в огъ¬
ня. Стъпим / стъпя на крак. С четири
леви крака. Счупвам / счупя на дявола
крака. Сърбят мт краката. Сякаш и ле¬
вия крик Съм тръгнат. Троша си краката.
Тръгвам / тръгна в крик. Турнах си и
двата крики в капана. Турям / туря (тур¬
вам / турна) крик. Турям / туря (тур¬
вам / -урна) нн крик. Турям / туря (тур;
вам / турна) под краката си. Турям си /
туря си (туриам си / турни си) крака.
Турям / туря черно камъче в краката.
Удрям / ударя крак1. Удрям / ударя
крак2. Улови едного за краката, пи уд¬
ряй другиго но главата. Уловт ст и е
двата крака в капана. Уми мн - в крака¬
та. Ума ми е влязъл в краката. Ума ми
т слязъл в краката. Умен в краката. Ушн-
-- ин са в (ни) краката. Хвани едного
за краката, та удряй другиго по глава¬
та. Хващам / хвана едно за глави <та>,
друго за крака<га>. Хитрата лнcиаa
е двата крик. <в аапана>. Хитрата
лисица е двата крака в клюсити. Хит¬
рата лисица и ч-тирите крака в капани.
Хитрата лисица и кЕmирнт- крики в ктю-
сита. Хитрата сврака с цвата крика.
Хлътвам / хлътни с двата крика. Ходя
<като> ни чужди крика. Целувам /
целуна <и> краката. Че mрaжнш кра¬
ка иaзaeи. Ще ти събера цвата крака в
една обувка. Ще ти туря двата крака
в едаи обувка. Ял съм кокоши
крак.
краска. Сгьcmпвaи / сгъстя краските.
краста. Дошла краста при ' шуга. Заяжда
ме / заяде ме крастата <ии>. Нич-с-
енм си / начеши си крастата. Прнcиялa
се краста на шуга. Хваща ме / хвана и-
крастата. Яде ме крастата.
крастав. Кой те пити де си вържеш краста¬
вото магаре. На крастава шия желти
жел-ици.
краставица. Кому продаваш <тня> <зт-
ттни> краставици. Краставици на тър-
катета. На бaхк-вaилжия краставици
продавам. На .Оостанджия краставици
проливам. На краспавичар краставици
проливам. Нарязвам / нарежа като гор¬
чива краставици. Нарязвам / нарежи като
кисела краставица. Н- ми продавай сри-
cтaвнцн. Огсинал краставица, вднтна-
та му се nлюcкaвнцa. Продавам <зттт-
ин> краставици. Продавам кисели ара-
cгaвнаи. Садя <си> краcmавнцн. Цъф¬
вам / цъфва като краc-aинаа.
крacmaвнкaр. Ни крacmaвнчaр крacmaвицн
продавам.
кратуна. Еыктл отишъл, кратуна дошъл.
Бък-л отишъл. сритуиа ст вършил. Гла¬
вата ми е призна кратуна. Ди живееш
от тикви до кратуни. Да ие съм приети
в сритуиа. Като (сякаш) в кратуни. Ка¬
то синигер в кратуиа. Кашлям се / каш¬
ля се в кратуна. Колкото (като) свиня
оа кратуиа. Корава кратуна. Кри-уиапа
мн е куха. Не било ' в mиквн <те>. чт
(а. та) в сратуии <-е> <лн>. Не и
тикви, а в краmунн.Иe ми стига кратуната.
Не ми увнрa / уври кратуиата. Ипмaи
мозък в кратуната <си>. Ог кратуиа
дрыжaн.>m mиaвн до кратуни. Празна кра¬
туни. Празна ми е кратуната. Ражда ми /
родн мн кратуната. Сече ми кратуната,
критунче. Прнcмяло ст чуйте ни кратуичт.
крича. Крача и шнроки краккн.
краче. Стъпва ми / cmыпн мн крачето,
крач-ц. Ггыпвa ми / стъпи ми крaкЕаа.
крачка. Вървя и толтмн крачки. Вървя е
шнрокн крачки. Давам / дам крачки.
Крача е широки крачки. Крачка напред.
Крачки по крачка. На всяка крачки. На
цвт крачки. Ни една крачка. Не правя
ни<го> крачка. Ии<го> на крачки.
Остава ми / остане ми една крачка.
крачол. Извира ми от крачолите. Изтича
ми ог крачолите. Тесат ми пирите из
крачолите. Тече ми из (от) крачолите.
ар-ким. №	врека, ии ми кр-ка.
крекна. Кресна ми гъската. Кр-ана ми . пат¬
ката.
кремък. С кремък лера. С кремък шт одера,
креиа. Да те сртнат ч-ТБорица.
крепки. Водят ме на свети крепки. Държи
се ии св-ти крепки. Държат ме свети
крепки. Крепя се на свети крепки. Кре¬
пят ме свети крепки.
крепост. Пр-давам / предам крепостта. Пре¬
давам / предам крепостта отвътре.
крепя. Крепят мт св-ти крепки.
крепя ст.' Един се крепя нн краката crn Кре¬
пя ст на свети крепки.
кр-кeтaто. Дрънкам сито <^в^о^е^-ни^1ар<^с^<^;>
кречетало. Дрънкам сито на воденици-
<-а> кречеталото. Капо <вод-нн-
чарско2> кречетало. Меля кито воденич¬
но кречетало. Плещя като кречетало.
Т-аря сито кречетало. Устата ми са капо
ор-ч-тато.
крещя. До звезди <ге>, крещя / в 2
знач./. До небесата (небето). крещя
/в 2 знач./. Като заклан, крещя
/в 2 знач./. Като луд, крещя /е 3
зиач./. Като разпран, крещя	/в 4
знач./. Колкото глас имам, крещя.
Колкото ми глас държи. крещя. От
637

всичкото ии гърло. аатщи. С зе— глас,
аа-ши. С всичкия иа глас, аатша.
нрав. Вземам / взема ^<30 птт. Вървя п—
кризи пътеня. Вървя п— крив път (п— кря-
ви пътища).Гледам е криво —н—. Де кри¬
ва пытсна Де нризити круши. Захващам /
захвани ^<30 път. Излиза ми / ' изле¬
зе мя нрава им—татта. Кейч— от Койна¬
ре <с кравето мтга.р:С>. Криза дърва
Криво дърво. Нт нрав птт съм. Ненч—
та наиз, Неся налзате дтрзи, Оправям -/
оправя кривите дърви. Отвръщам /
отвърна ст аааеии път. Отидох до нрава
пытена Педсмяла се куки иа нрав— дър-
3—. Присмяла и— куки ни крива Буни.
Присмяла ие куки ни криво дърво. Све¬
ти ма — нрав а целият свят ми е крив.
Стигнах до криви пътеки. Стоварвам /
етосааи нравите дърви върху гърби.
Тръгвам 1 тръгни п— нрав път (пс кризи
пытящи). Хващам / хвани наавяи пгьт.
Ходих до ^<3, пытена. Ходах до нравт
пътя. Щс иди до нрави- пттена
нааз!а, Изповядвам / изповядам е кризт-
ни по главата.
нравиим / нрави,. Криссам / краваи врит.
Криссим / кряина глтвт. Криссам ся /
нравна ии липнити.
криво. Н!паазим иа / отправя са нрав—
еметаиги.
ааавслиа, Виним биба да води наавелаа—.
ааuвч—. Праз ии, наиву—.
нравя ЗъБ мт боля, тт кривя Крава мл ко¬
лити. Кривя ии врати. Кривя ии дулити.
Кривя си килпИна. Кривя ил кипата.
Кривя си устата. Крим ил шапката.
Кривя уитт.
нал—алцт. Игртем <си> на на<Еoаци.
арип-. Давам / дтм арuпт. Добавим / дс-
Бая крила. Изпухих кралата. Изртсге!т
мл / израснат ми крала Огаизе!м /
отрежи крилата. Подрязвам /' подре¬
жи кралата. Порастват мл / пораснат
мл арипа. Порастоха мл наил-тЕ. Ра¬
съл под крало.
нрапе—.. Ане не крилп—, псае (Бартм) п—р-
ц—. Или п—рц—. али калпцЕ, От крилце
пеац-,
нрамни. Стара кримки.
^<0!. Вехти ^<0,. нос- дън—. Зазлякып
стм селската на<иа, Скривам са / скрия
ии св-щта под краната
нряш-миш. Игри-м ии на нраш-мял.
края Края змия в пазвата ил.
а•раи се. Дули сс кря— под нокът. Крие ми
сс в очите. Кри— е— зад гтрбт. Н- се крия
зтд пръста ил.
крия ст. В маша дупка, ааии сс. Кат-
Бълха в гащи, ааuа се. Ктто малки
в тр<еа, аани се /в 2 затч./. Кттс
мялка, крисм сс. Ктто плъх е та<ея,
аана се.
ар-аодuлиаи. Крокодилски сълзи. Лея нрс-
нодяпсаа сълзи. Па-лявтм наскедалса<
сълзи. Роня каеасд<лсаu сълза.
кр—ии—. Дотънах си платиот—, ритнах (ра-
ттм) та ар-си—то. Изтъках иа платно¬
то, пущана ти аа-ин—т—. Изтъних си плат-
иот—, ратитх (риттм) та ареси-те. Не
можеш да е— оБърнсл е. ^000—. От влта-
ао<то> ааесoе, Правя от влакното
наосн—.
на—гн-, Кротко х—дй, прах нс дягий,
аа—те—. Co нрстпс, co Блиге.
аастта. Китс аги—, аастта. Ктто агън¬
це, кротък.
наоя, Виж му акъла. <че му крой mаnаа-
<тТ^>^. Вяж му глтвати. тт му крой
налпин. Виж му главити. та му крей ню-
оф. Виж му умт, тт му крей аБи. Важ
му ума. та му крей зт дома. Виж му умт,
чс му крей килпин. Гледай му интла,
пи му крой напи. Гледай му птмст, крей
му кипи. Кроя капеи. Крея кюляф. Нт
свиня крей чешири.
ааеи сс. Крои ми се зт главата,
арукии, Крунни ми жабтта.
круши. Баба стая наял и зт гнили . круши.
Втрам крути за БаБани души. До аа<-
сати круши. Де нрушл. До под крутата
Е’днт дула, сдна крута. Знас Станки
де ями круша. И нашата зърБт щс рода
круши. Кипят като <гннли> круша.
кит- мечки гнили крути. Когт те пснт-
чя изяня е жълти чехли ни круши. МОа-
те ръне крута не Бертт. Нт крута ла
бстс. На посртнате крути. Н—дсй ма
пресяда кат— зелена круша. Обирам та/
—бери ти крутите. Оттук де крути. Пра¬
щам / прАтя да Брули круша <с уши¬
те си>. С носи ил круши Брули. СъБи-
ртм ти / итБера ся крушите. Тупни му
тамаря а гс пусти дт Брули круши. ТурН
му стмар <т> и (па) го пусия да Брули
крути. Ч-всн от круша пидне, тт(че)
птн сс сбърка.
крушки. Ими си крутни опитни. Ими ся
крушката дръжки.
кръв. В кръвта ми с. Влязъл ма е в
кръвта. В (от) плтт и крыв. Гледам ит
кръв. Дтвтм / дтм плтт и кръв. Доба¬
вим / добия плът <н кръв^ Дс крыв. До
последни напни кръв. Една кръв стм.
Зтелни кръв. Зтптлвам / зипаля кртета.
Изпивам / изпия кръвта. Изсмуквам /
изсмучи <<> кръвта. Имтм в кръсти
<сн>. Кат- срина зт кръв. Ктчва мя ие
/ начи ма те кръвта в глтвттт. Кипеи ми /
нипис ма кръвта. Кръв нипс. Кръв кипе
от (ии) сърцето ми. Кртс ми е в считс.
Кртзти заговори. Кръвта мл сри. Кръв¬
та ма заиграва /заиграе. Кръсти ми
замръзва / замръзне <в жнлите>. Кръв¬
та мл застает / застине <в жилнте>.
Кртзти ми игрие. Кръсти мл кипя.
Кръсти ми се смразява / смрази <в
638

жилиитО Кръвти ми со смръзеи / смръ-
зно <в ж^.л^(^0>. Орънти проговори.
Мляко и крън. Няливит ми ст / напояп
ми ст о^ито <с кръв>-. Носи а кръвтв си.
Очито ми тледит на крън. Пия крънти.
Плът и крън. Плът от плътти и крън
от крънти. Получавам / получа плът и
крън. Помежду ни крън и нож. Пото¬
пявам (нотяням) / потопя а крън. При¬
добивам / придобия плът и крън. Пус¬
кам (пущим) /нукни крън. Разптраеа ми сс /
ризптрат мп "сс аръвтя.Cиня крън. Смразя¬
вам/ смрази кръвта. Смучи кръвта. Смучи
потта а смучи нечия пот « кръв>.
Ставя ми / стинс ми- кръв пред очито.
Трови крънта. Троня си крънти. Удавям /
удивя а крън.
кръвчица. Изпивам / изпия аръеипни'и,
Изсмуквам / изсмучи <и> кръвии-
цв'з. Кръвчицата ми замръзва / замръз¬
не ' <в жпJлпreО>. Кръвиинага ми застиии
/ зястине<з жшлиге>. Кръвчицата ми се
смразява / смризи / <а жили'О>. Оръв-
ипцaги ми ст смръзея / смръзно <в жили-
'е>. Пия аръачициги. Пускам (пущам) /
пусна кръвчицата. Смразявам / смразя
арънипцати. Смучи кръвчицата.
кръг. Затварям / затвора кръга. Имвм тъз
като кръг. Квадратури на кръти. Ома¬
гьосан крът. Остинам / остини изаън
кръти.
кръгъл. ' Кръгла нуля.
кръст4. Бягвм ка'о дявол <а> от кръст.Жив
ми кръст. Като дявол с кръсти. Кръст
ди та турят нз тлиезтя. Нося кръста си.
Поомам / поеми кръсти. Понасям /
понеси кръстя. Поставям / поставя
кръст. Разпъвам / разпъни ни кръст.
Сл-тим / сложа кръст. Турям / туря
(турвам / турни) кръст. Уча още „кръс-
то божий, пом-тиИ“.
кръст8. Държи ми кръсти. Но изправям /
изправя кръст.- Откъсии ми се /. опаъкне
ми сс кръста. Откъсвам / откъсна кръста.
Пречупвам/пречупя кръст.Схвянзл ми сс
е кръста. Удрям н (проз) кръста. Удрям /
ударя през кръстя. Чупя кръст.
кръстен. Дв не е кръстен, мосо'о му се яд¬
ав. Знио со, чт Кръсто е кръстен човек.
Кръстен дявол. Кръстен пурипн. Но съм
кръстен нзнремо.
кръстник. Намирам / намери аръктнпав си.
Що си ниморя кръстника.
Кръсто. Знао ст, че Кръсто е кръстен иеаок,
кръстоносен. Oръкпеносон поход.
кръстопът. Намирам сс ни кръстопът. Ни
(под) път и кръстопът. Стои нв кръсто¬
път. Хвърлям / хвърли на кръстопът.
кръстосвам. Кръстосвам улиците.
кръстосвам / кръстосам. Кръстосвам /
кръстосам моч. Кръстосвам / кръсто¬
сам ръце. Кръстосвам / кръстосам шпи-
та.
кръстя^ Кръсти, водо, сееаърапнз риза.
Ощо детето не се родило, Иввние то
кръстили.
аръстя2, Кръстя ръцс.
кръстя ст. Дз го срещнеш, дз се кръстиш.
Дз ст кръстиш с двете ръце и да се кръс¬
ти човек с двото ръце. Дв се кръстиш с
ръки и дв се кръсти човек с
яявa<гз> ръки. Кръсти ст, чт бягай.
Нвморил съм <прззна> църкви .да ст
кръста. Нвшьл съм църква да се кръс¬
тя. Отлитай ст, кръсти со. Содни, пи
ст кръсти. С лавата <га ръка> ли ди
ст кръстя, с дясната ли.
кръчми. Влизам / влязи кито а кръчми. Моя
е кръчмата. На менс ст пвди / падне
кръчмата. Пия кръчми. У мене е кръч¬
мата. У моно има кръчми. У моно ос-
'звв / остане кръчмата.
кръчмяр. Правя си см<^т^к^а^т^:> боз кръч-
маря. Смотка боз ар•ъим.в<я>. Смет¬
ката мп т направени боз кръчмар <я>.
Смотквта ми излизи / пзлозо боз кръч¬
мар <я>.
аръшинвм, Баща си искам да кръщавам.
Имен<о> мо с кум кръшивап. Ти то
кръщаваш, то пърди.
кръщавам ст. Но ута дяда си попи кзк ст
доца кръщиввт.
кръщене. <И> ни бащиното си кръщене
не съм ял толкозя. Кито нз 'итевете
кръщене. Лрпнкам кито поп ни кръщене.
Ял ни бащиното кп кръщоно <аишв>.
кръщонпс, Бойно кръшонпо,
куда. Куда п аурауда (кудкудя).
кудкудя. Куда и куркуди (кудкудя).
куйрук. Завинам си / s-bm си куИруки.
Отрязвам / отрежа ауйруая. Педвпвам
<си> / подвия <си> куИрук Cа>,
Песвпвим си / нокепа га ауйрyкз. Сви¬
вам га / сепя га куИруки. Срязвам /
срожа куйрукз. Хваних куйруки.
кук. to кук, и куку^ок.
кука. ВвдЯ думите с куки от устата . Зв кяч-
звм (закачам) / звавиа на куккОа^
Зинрплпчавм / зяпрппииам на кут а Из-
бпевмl мбии куката. Окичвам (окачам) /
окача на аукa<та>.Пoдсмяяэ с • - - - а на
арпае дърво. Прав като кука. Ui измила
се куки на крива бука. Прпоаl^•л* сс ку¬
ки на криво дърво. Стяввм / ст. тв ни
(кито) куки.
кукля. О-то кукли. Нв кукла. М-	кук¬
лите, дий <си> мп парцали. - • п вън
кукли, отвътре нвнукпа. Отвънка	ук-
ла, е'въпро чуми.
кукня. Кукля ми кукото.
куко. Каквото куко, тикво’ п нппо. Оукни мп
кукото. Ниморплп со <като> куко п
нинс. Но то питам куко ли си, нпно ли
га. Но чуло куко ощо.
639

■куков. Нн сукоео лято.
куковетн. Кога<го> дойде куковден. На
куковдти.
жуку. Ни куку.
кукувица. Да закукаш капо кукувица. Да
ит дочакаш кукувица. И нишата куку¬
вица ще прикука. Като кукувица. Кcтa-
<то> ми закука кукувица на гроба.
Кукувица ми е изпила акъла. Кукувица
ми т изпита мозъка. Кукувици ми т из¬
пили пипето. Кукувица ми е изпита уми.
Няма ца чуя кукувицата. По-аих оа куку¬
вица. Тих капо кукувица.
(кукувичи Полипгaи / подметни кукувиче
яйце.
кукумявка. Бухали и кукумявки в същата
ги ца бухат. Прнcмпта се кукумявката
на cнингeрa.
жоткурек. Ни кук, ни кукуртк. Ни съра, ии
кукурек.
кукурнтам. Петел. ми кукурига.
.кукуритиa. И иашия петел ще сукурягит.
кукуригу. За кукуригу.
кукуруз. Като нтконан кукуруз.
кукутка. Х-м насрано, хем суоутон вдиг¬
нато.
.кула. Градя <иъзцушни> кули. Градя
кули във въздуха. Правя кули в обла¬
ците. Строя <вызцушш)> кули. Хитра
Оули в празна кула.
кулиси. Зад кутнoнmЕ.
.кум. Дойде умът, ама си пойдт кумът.
Докога куме, до кой дтш. Зи пред сума.
И мен<е> мт е кум кръщавал. Като
пред кум. Кум ца ви го ядт. Не куму
кравай, а куми. Н- ща. куме. nЕKТн'
прасе. Не це кум neктиa кокошки. Пра-
в'.куиe, та в <к-рннтe> очи и право
ги куме в очи. Сmaнн, куме, кумицата
ца седит. ТД ти, куме. куиcгв'mо. Търся
кум Душан от Ниш. Хващам / хвиии
и тдно дете много кумове. Ще внднм
кой <е> кум, кой <сгар> свит . Щт
разберем кой <е> кум, кой <стар>
свит. Щт ти покажа кой кум. кой <сгар>
свит. Ядваш ти. куме, печено прасе
<да ти опечем>.
«сума. Кума Лиса.
кумици. Кумици иадула nърлнаа. Не щяла
кумица — 'Отизнии паница и ит щяла
кумицата, а облизали паницата. Стани,
куме, кумицата ца стдит.
кумов. Ог кумови срама.
кумите'. ТТ гн. куме, куиcmвоmо.
куп. През куп зи грош.
купа. Търся игла в ' купа сено.
купище. Кито петел ни ку^цт.
купувам-. Купувам те и -е продавам и
мога да те <купя и> продам. М-д
купува, мъст пролива. Мед купува,
оцет продава. Цървули иями, гайди
купува.
купувам. На зелено, купувам.
купувам / купя. Купувам си / купя си бе¬
ляга.
купя. Виж му ума, че му купи гайда. Как¬
ао го купих. '—аса го и nродaвaи. Кога
варил mриЕннааmа, тогаз отива ца купи
лъжици. Купит си крика. Купи му брън-
килка и пусти го ца брънка.- Купувам те
и те продавим и иота цн те <aуnп и>
продам. Купя си иeнтуш. Иeролeн Пет¬
ко. купили му капа. Нямали си ОаОа
белица, <купнлa си прасти^«^е>. Няма¬
та си биОи белица. та - си купили созица.
Нямали си ОиОа работа. та си купила
прасенце. Отивам / оmнлa ца купя сол.
Сбирам клинци да си купя кон. Тъй
съм го купил, тъй го продавам.
курва. Прнoмялa се курвата на копил-то.
курeнoaи се. Курцисал съм се като ръждив
пищов. ^реисат съм е- като строшен
пищов. Курднcат съм ст сито три и зола.
Курлиси. съм се сито цигански ницое,
курднoвaм / курлнcaм. Курлиовам / курлн-
сам главата.
куркам. В кореми ми жаби куркат.
куркуда. Куда и куркуда (кудсуди).
куркусу. Бостан куркусу.
курназлък. Продавам курназлък (аурназяь-
ци).
курник. Въртя очи като лисица <прец кур-
нж>.
курулднoувaм ст. Курулдисуви^ ст кито
калян ибрик.
куршум. Гроша и куршум меря. Заи-рпм
леви е куршум. Като куршум. Куршум
ие мт лови. Куршум нт ме хваща. На
дявола <му> куршум в ушите. Отър¬
вавам / отърва куршума. ПарИти е
куршум бия. ПарНта е куршум гоня.
С един куршум два заека. С куршум
ди гониш. Тегля куршуми. Тегля си
куршума. Удрям / ударя е eцнш куршум
деи заека.
кусам. Каквото съм надробил. това це
сусам.
кусур. И попадията -олко кусури ниa.
Не връзвам / вържа кусур. Н- хващам /
хвана кусур. Това (туй) ми е курура.
кутре! И той е кутре от нашата бачия.
Като на . кутре.
кутрт2. Н- мога ца се меря ни кутрето. Нт
мога ца стъпя на кутрето.
кутийки. На кутийки.
кутия. Като (сякаш) оа кутия изваден.
Като (сякаш) от кутия излязъл.
куфитиица. Дохожда ми / дойдт ш ума
в суфатницита. Куфалиицата ми не цо-
сяга. Наливам / шалея в куфaтниаaтa.
Н- ми стига куфaтннаaта.
куфар. Стягам си / .стеги. си куфара (ку¬
фарите).
куфaрнаa. Не ми omнтa куфарицата.
кух. Главата ми е куха. Кратуната ми т
суха.
<<40

куц. Нт ауе<u> кран. Приз като Овти
куция.
куцам. Боли мт зтБ, тт куцам. Куцам и и
двити ааааа,
куца. Нт	ааак,
куц-. <И> нуц— и спике. Куцо и сините,
нуч—. Беся кучето. Бягахме от кучета, нт-
псгихме ит вълци. Вярно куче. Гледам
ките кучс ни за-пи сливи. Дт ми ядат
кучета главити. Дт спа куче п—д нтмтн.
Дт хвърлил нимън. щс удирал кучс.
Дорде ие си зяаи!па ии едно нуч— „хъ
<баe>“* Дорде нс тт низи та ит еднс
нуч—. чс е Бяти—. Дтрптли тт мс гладна
кучета. Живея нит— нуч— под стаихи,
Забърквам е— / забъркам и— кит— нучс
•1в итбранс лсзе. Забърквам е— / забър¬
кам и— нит- нуч— в сливи. Забърквам ие
/ забъркам сс нит— куче нт (втв) воде¬
ници. Замигам кит- нуч— в пап!е<цт,
Запознали ст ме и нТилтт кучета. Зт-
а-ало сс нуч— дт ие яде н-аапи. Зияли
ит мт кучетата. Знаят мт и кучетата и
знтят ме и късите, кучета. Изплавах
езини нато Бясно нуч—. И нуче и чсзен.
И кучетата зар и— лижит. И кучетата вир
не ядит. И кучетата не мс ядит. И ку¬
чето сито. и питата ципа. Имтм пари
нтто у нучс у—аз—<, И место нуч— ще
улови зи—н. И ит кучетата. И ни куче¬
тата мисаиа!, И ни кучето ни опашната.
Казала ни кучето, т то ит —палнати са.
Ктто в умряло кучс у—ав<, Ктто куче.
Кит— нуч— в ниауци, Ктто нуч— в нсли.
Ктто нуч— във фасул. Като кучс на зт-
тее-зиа, Ките кучета <на> умрял н—н.
Ките кучета <пр—з плет>. Ките ну-
че<то> и аoтка<тa>. Като кучето
и мачката. Ките нуч—те ни нивата. Кттс
куч— тояги. Кит— ни Бяси— нуч— тояги-
<те>. Ктто ни нуч—. Ктто ни нучс в
а!ауци, Като нт кучето ааыыаи. Кттс
преБат— куче. Кога излезе ни пття.
кучетата ще тръгнат илтд итге. Когато
бал зылаа куче. Ксга<то> итин— зтл-
на куче. Когато тито и мтма ме итд-аи.
тз глтдтх кучето като е— псщт. Кое нуч—
<ги> лис. Кост— нуч— ме е залаял—,
ви— е побеснял—. Кстто нуч— мт — уха¬
пало, все е побесняло. Коля нучето.
Куче влачи, <днаа аяма>. Куче дт
втажтш, щ- пуннс. Куче и нетни щт
птят зитдне. -Куче ме влачи. Куч— и
мтслс и— га ядт. Кучета дт лаят. Ку¬
чета мт дыакат, Кучч<то> и астат-
<тИ> щс спят зттдоо. <Мсне> ку¬
чета мт яла. Магам кат- <куче> в
лтпаваеа. Мигам като куче въз воде¬
ници. Мисля като нуч— нт велики пести.
Муа—ипuци куче. Мърдам нато ии ум¬
ряло нуч— стилната. Накарала кучето
нт рибета. т те опашната ил. Нт куче
дт зтмтхнсш, ще ударил... Нт нучт да
хвърлил, ще удариш .. На кучето под
опитната. Намерил съм стл— Без ку¬
чета, тръгнал съм б-з сопи. Нтм-рил
съм сеп- Б-з кучета, <татгатл съм Бсз
тояга>. Нтмтаuп стм сттдо Без кучета.
Намирам те / отмеря сс нтто нуч— на во¬
деница. На тра куч—ти един пача ка!а.
На умряло нуч— нож вадя Научило и—
нуч— да гложди кокал. Научило е— (нау-
учи ит) нучт ни Бичия. Ниле нуч—. Нт-
пгъп стм село б-з кучета. Не са мс дър¬
пали кучетата. Нямт за що нуч— да гс
асиие. Нямтм на нуч—. ии нетни. Не
виждам бял— нуч—. Не едно нуч— зинат
Каримин. Не -ди- нуч— зинат Шар—.
Не еди— кучс казват Шир—. Обиждам сс
нит— нучс в ръженици. ОБула кучето
в цървули, тс ии изял— крината. Обърк¬
вам е— / сбъркам сс като нучс втз во¬
деница. Отърсвам е— / отърся е— кат—
куче от паздеа, Оттрсстм ст/ отърся е—
нтто куче от а-иа, Още и— видял вълна,
зина кучетата. Познават мт и кучетата
и познават мт и нтиитс акУЕTт, Примиг¬
вам кат— нучс в лапте<ц!, Рекли ии ну-
ует—, а то нт —пишната ся. Обърквам
е— / сбъркам те нит- нучс в сливи. Обърк¬
вам ие / сбъркам те натс нучс ни Бртв.
Обърквам сс / сбъркам сс кат- нуч—
ни (втв) воденица. Обърквам е— / сбър¬
кам е— като нучс ни мест. Снопявам
кучетата. С нуч— в чувал влязил ля си.
Смайвам те / смая и— като нуч— в нЕбат-
нс лсзе. Смтят мя и— и кучетата. CЪает-
тс ми трепни нит— ни мъртво нуч— спал¬
ната. Сякаш са го кучета дърпали. Тър¬
ся псд нуч— н—пилс. Хвърлям / хвырпя
като ит нучс. Хльттм кат— нучс <пс
чуждите псрти>. Щ— ти прай нууето,
Щ— щс нуч— в черкви.
кученце. Като ни кученце.
нууешаи, Выварим / втерт в кучетни гтз.
Имам нуч-лки душа. Ките нучешни зт-
Би. Кучешки син. Търся ни нучстнс лег¬
ло а-кап. Търся на кучетно пет—в<ше
кокал.
кучи. Вкарвам / вкарам в кучи гъз. Въен-
ртм / въсри в кучи гъз. Завирам / заври
в куча гтз. Зтсарам / заври в куче дупт.
Като кърлеж в нучс ухс. Кучи син. На¬
варим / навра в кучи гтз. Натиквам /
натиким в кучя гтз. Н- ще остана Б-з
куча грижа.
кучна. Дотук кучки ни Бичия. Ките кучки.
Коя кучка <тн> лис. Кучки и мачни
щс ст заедно. Кучки и мачка ще се гу¬
лит. Кучки и погачи щс мине пр—з пръстн-
т— му. Натааиы кучката. Разпасана куч¬
на. Стигни мт дървена кучки. Това ми
<го> кучка и отвлиал!. Т—си (туй) ми
кучни завлече. Товт (туй) мл кучка и
етн-ла. Ходя като нед—Бата кучни.
нутле. Ктто на нулл-.
41 Фразсепсг<ч-н аеуoна, т. 2
641

куюмджийски. Прокарах проз ауюмджийккп
вляк,
къде. Бог знао къдо. Зв къде сме. Кой знае
къдо. Оъдо (до) то биеш, къдо (до) со пу¬
ки. Къдо (до) то чукиш, къде (до) со пуки.
Оъдо дивят така (тъй). Оъдо да зарежем.
Къдо да иде в льосяка. Къдо да идо в
тиалитв. Оъдо о Илия на кирия. Къдо
т Киро ни кпрпи и до го Киро на апрпи.
Къдо е Киро — ни кирия: дпсиги'с си
нз тръб носи. Оъдо е Кольови кирия.
Оъдо Кольо ни априи. Къдо (до) морих,
къдс (до) со пукнз. Оъдо (дс) мерих, къ¬
де (до) удирих. Къдо ст нимприш. Къдо
(до) та т ума. Къдо та си очите. Къ¬
де що вървя. Къдо щс вдя. Къдо (до)
ще му идо края. Оъдо (де) ще му излезе
крия. Къдо (до) що му отидо крия и къдо
(дс) му отиви края. Оъдо що отида. Оъ¬
до що ходи. Т^ (той) къдс бсшо.
къдолки. Захапал съм къделазпи.
къдели. Усетили се хуркити зв къделя, и 'о
срещу неделя.
кълня. Четито ся го кълвали мпкирап'о,
кълки. Зи ниошкз кълка. Ложа на твя (тази)
кълки. На едни кълка. На кълки ложа.
Оправим / оправи кълката. Трия аъпкп,
Ял съм от кокошка аъпкя.
кълцам. Кълцам лук на главата. Кълцам
си зъбите <азге првзнв еедонпдa>.
Кълцам сол на гпавита.
аыяиа. Кълчи си езикя.
аыячпщз. Зибърквим ст / забърким се к-то
пито в кълчиши. Забърквам се / забър¬
кам се като петол а аълипщз. Забърк¬
вам се / забъркам ст кито пиле в аълип-
щи. Занпптам ст / зяплотв ст кито нтпеп
в къпипщя. Но съм прел нигзнккп къл¬
чища. Обърквам се / объркам се кито
пито в къпчпши. Обърквам ст / объркам
ст кито нетеп в кълчища. Обърквам ст /
объркам се като ппле а аъпчпшя. Омо-
тавам ст / омотая се кито петел в аъпии-
ша. Оправам се / опрани ст като непеп
а кълчища Сплитам сс / сплети сс кито
петсл в къпчпщя. Уплитам се / уплоти
сс кито пито а кълчища. Уплитам сс /
уплоти се като нстеп в къпипщз. Упли-
'ам ст / уплоти се като пше в кълчпщз.
къпан. Овто къпин.
кър. Карам <то> проз къри. Проз къри,
кървин. Мътни и кървава.
кърджалия. Нападаме / нападноме като
кърджалии.
кърк. Ни кърк, ни кукурск.
къркол. Оъркол за ворута.
кърлеж. К-то кърлеж а кучо ухо. Нилоnпл
съм ст кито кърлеж.
кърми. Кито овцс ни кърма. Оито <сгадо>
ни кърма.
кърпя. В кърпи да то вържеш. В кърпи да
ст носи. В кърпи т вързян. В кърпя ми
о <върззно>. В кърпи що вържи. Връз¬
вам / вържа черни кърпи <нз тлавата>.
Да си превържеш глявати с кърпя. Дв
ст съдсрош кърпата. Дори кърпи Имвм
то а кърпи вързано. Като извита кърпа.
Оато удирон с мокри кърпи по глвеити.
Ни кърпи да вечеряш. Скъсваме / скъ¬
саме кърпити. Турям си / туря си кърпа
нв устити. Що вържя чорня кърпи. Що
превържи чорни кърпи.
кърт. Като кърт. Озто кърт под земята.
кърша. Кърша врят. Кърши клтчкп. Кърши
пръста. Кърша ръцс. Кърша си тпаввта.
На дяволи опашки'- кърши. Не кърша
думата на дво. Но кърша хитъра.
кърък. По кърък.
къс. Държи ни къси ремичкз. Държи на къси
юзди. Зипознилп ся мо и късите кучетя.
Знзит ме и кучетата а знвят мо и късите
кучета. Имвм къси пимо'. Къса ми с
намотта, Къс бяджик. Къси мп си ръце¬
те. Нв къст вълни Лознава' мо и куче¬
тата а познава' мо и късите кучета. Поз¬
нават мо и къстте пстта. С къся намог
съм.
късам. Да си късиш тлязи'-. Късай и (пв)
хвърляй. Късам душата. Оъсим нервите.
Късам от гола душя. Късам о' залъки.
Късам от залъки си. Късам си косите
(аеки'и). Късам си сърнепо, Късам сър¬
цето.
късам сс. Къси ми со сърцето. Ти ст къс-м,
късичко. На къспиае съм.
късия. Дърпи мо късия. - Оаяипл ме е късия,
късмет. Битам от късмети ст. Излиза ми /
излозо мп късмети. Изпърдял си късмета.
Изял си късмета. Късмета ми свири на
тамбури. Лятим си / лотна си ни късме¬
ти. Моя късмет във върби голи свири.
О'ри'вим си / отритна си късмети.
Пвдвм си / падна си на късмстя. Пад-
н-л съм си ни късмети. Проработав ми /
проработи ми късмети. Работа ми аък-
мота, Ритам си (ритвам си / ритни си)
късмети. Сери си на късмети.
късно. Късно живея. Рино или късно.
късо. Късо то вържи. Късо то (и) режи. Ре¬
жи късо.
аысеарячпця. Уловила мо късекриипни'и.
късък. Ноки е къски, чс да е новкз.
Оъс:ьо. Късьо мо дърпа.
кътон. Въртя ни кътен зъб. И зъбите му и
и кътаитему зъби. Стоя ни кътни зъби.
кътник. Удрям / удара кътника,
къч. Хвърлим / хвърли кън
къшей. Не давам слидък къшой. Отделям /
отделя и къшея от гърлото ст. Чета
къшеите.
къща. Бухали и кукумявки в къщата ти да
бухит. Вкарвам / вкарам дяволи в къ¬
щята си. Върти ми ст къщата1. Върти
ми сс аъщвта2, Върти къщата. Да ти буха
бухал на къщята. Да ти нт влизая в къщя¬
та чужд гвоздей. Добро ми с кито зот
642

на съща. Запалва ми се / запати ми ст
същата. Запалвам / запатя същата. Зат¬
варям / затворя къщата. Изгарям /
изгоря съшита. Къщата б-з Оаджа. Не
мт побира / побере къщата. ^що ня¬
ма — къща гори. Обръщам / обърна
къщата надолу и кeртиндиme. Подпал¬
ва ин се / подпали ми се същиаа.Пое-
палвам / подпаля същата. Еaзвaтпи /
разваля съща. Рaзвaтяи същи. напра¬
вим заход. Еазгурпи къщи, правя коли¬
ба. Сякаш чт нт т имал съща, ии врати,
къщен. Къщно пилт.
къщи В къщи вода ти извира. Изнасям из
съши думи. Липсват ми седемте тодннн
<В кыци>.
кьоаиво. Кьораво и кьопаво.
кьорив1. Капо кьорав кон през <гурски>
гробища. Кьорави	т соОилсата. Кьо¬
рави софри. Кьораав<та>	иеделя.
сряда. Кьораав<таИ> съ¬
бота. Нн кьоравата полипа. Удрям /
ударя кьоравото ширанче.
кьорав3. Диря от кьорав очи. Изваждам /
ивнея на кьоравия (кьоравите) очите.
Ни кь'рaвнme см-тсн давам.
кьораво'. Удрям / ударя сьориесо.
кьораво. Кьораво и кьопаво. Кьорав <о>
и сакаа<о>.
кьоравото. Удрям / ударя кьоравото,
кьосе. Кога<го> на кьосето пораснат
иуoтaан. Кога<то> поникнат на кьосето
мустаци. Търся у кьосето Ораца и по
дланта косми.
кьосов. Садя на кьосови яйца.
кьотек. Мятам (мпmвaи / метна) кьотека
и ипmaм (мятвам / метна) тдии кьотек.
кьоше. Синmaи от кт-нриmт кьошета,
кюл. Направям / направя кюл кюмюр.
кюлче. Свива ми се / свие ми се душата
ии кюлче.
кюляф. Виж му акъли, че му скрой кютяф.
Внж му главата. га му крой сюляф.
Кроя кюляф. Нахлузили са ми кюляфа
цо рамЕШЕ-е. Скрой му кюляфа. Скроя¬
вам / скроя кюляф.
кюлях. Разправяй на стария мн сюлях.
кюмюр. Направям / иаправя кюл кюиюр.
кюмюрджия. Кога ли стана кюмюрцжнп,
кога ли му ръце почервяха. Кога
става кюмюрлжнп и кога му гъза
почерня. Кога става aюмюрцжнп и кога
му зaцинкa nокeрип. Кога стана сюмюрд-
жия, кога се 'черви.
кюштц. Като през кюнец минат.
кюп. Бъркам в кюпа. Стигам / итожа в -див
кюп. Стигам / сложа в общия кюп. Ту¬
рям / туря (турвам / турви) в еции кюп.
Кюри. Кюра н Мара. Сбрали ст Кюри и
Мара.
кюрк. Отвеяла си брашното, попарила кюр¬
ка.
кютюк. Като сютюк.
кюфте. Направям / направя ши кюфте,
кяр. Кяр ст нокажува. oeринятa вема.
Л
табаво. Няма лабиео.
лАвнцa. Щт ми вдигне хляба ва горната
лавица.
ливни. Кога ст село засели. кога ти псета
лавваха.
лаври Заспивам / заспя на лаврите си. Ле¬
жа ши лаврите си. Обирам / обера лав¬
рите. Покнвaи на (върху) лаврите си.
лижем. Мижи ди те лижем.
лизаретски. Лизир-тски плъх.
лазя. Лазя по корем. Лазят ме мравки Ла¬
зят ме трънки. Мравки лазят по гърби
ми. Мравки лазят по кожата ми.
лайно. Все туй лайно съм. Вчерашно лайно.
За хатър лийво ше ям. И от тийво-о си
ошав правя. Като под лийшо. Мнрнзтн-
в' лийво. На лайното горната кора. Не
хвърлям / хвърля камък в рядко лийво. От
едно поле тайша.
тайнян. Носа ми нт се стига е лийшява клеч¬
ка. С лайнли' въже ца мт завържеш.
цт го прегриза.
лaкaрдня. Много тaaaрцнн ни еод-шица
<Oнвaт>. Ориoma лaaaрлнн зи парА.
лак-рда. С лак-рда мед ям.
.80^. Очи .80'^, дупт -рнкaво.
лакът. Влача ст но корем и но лакти. НА
тциш тикът ияomо.
лале. Процъфтявам / процъфтя като ла¬
ле у Оъзак.
лимба. Полека — лимбата.
лампен. Като ламn-вн шишета.
лимьов. Ииaи тaиьовн уста.
ламя. Зишит съм кн-о ламя. Кито ламя.
Отварям / отворя -дни уста кито ламя.
Отивам / отида в устата на ламята.
Смазвам / смажа главата ва ламята.
Лавджое. Това нт е Ланцжова Оахча.
тави. Живо ти ги е мигАр-ао. що ст обеси
тини. Лaвн Оаби пръдшала, сега зами¬
рисало. Лaнн ОнОа пръдни... сега <му>
зaoмърдпто. Лиши! свир-шо, а сега нграяг,
лански Запиши го на ен-тa < запиши го
ва (върху) ланския сняг. Като (колкото)
ланския сняг. Като ши ланския сшяг.
Ланския сняг. Разправяй го (п^-<-и^:>)
на ланския сшяг. Разправяй ви ланска¬
та ми шапка. Оырoп огън на лишеко ог¬
нище.
тишштш. Лaшпннп сняг. Разправяй го (ги
<гия>) ша ланшния oвят. Разправяй
ши ташшшага ми шапка.
липи. Изтръгвам / нзгръгвa ог тапите.
Изтръгвам ст / изтръгна ст от тапите.
Попадам / попадии в лапите.
тaaaБHцa. Замигам като кучт в лапавица.
Мигам саго <куче> в лanaвиaa. Ни
643

дъжд а ни лтпивица. Нт пипивици. При¬
мигвам кит— куч— в лаптсици.
липим. Лаптм вятър. Лапам горняки. Ла¬
пам мух<<те>. Лаптм ыlттлити, Пра¬
щим / па!ти ди лапа мухи. Такива ие
гл лаптм.
лтптм. Ктто хыавиг<и. лтптм / в 1 знич. /.
Кате хърватин. лтптм / втв 2 зитч. /.
лапвим / пикии. Лтпвтм / липни въдицата.
Лтпеам / пикни пытя. Лтш^ги^<^«^^;> /
птпна.<c^<> пытя.
пикoи, Гаче ще липни. Зинал стм дт липии.
Китс че ли (сякаш) ще п!пии, Чтгитс
щ- пиnии.
листан. Очите мл си ни пистuа, Очитс мн
ставит ни писгяа,
литераа Като птг—аиа.
лиф. Лиф ди ие стива Маниса ми / мин—
ми лафа. Ни икеге зъб одира. нт мене¬
те лиф и— ^3^ Ризбирамс ии от лафа.
лихим тс. Лахале мл и— — от теп-матЕ лт-
хаил.
схин. Лахалс мл с— - ст големите пихиoи.
пти. Кот куч— <ти> пис, Коя кучки <ти>
паЕ. Кучети да лаят. Лтя ии аба. Лия
ии сукман. Лая си хляби.
пеБ-дсв, Лтбтд—ва кеиен,
л—Б—ничсв. Педхлтззтм / подхлъзни п— пе-
Беначези корт.
пЕбпеБ<и, Донато киж— п-бл-Бая, ще зат¬
ворят цялата чаршая.
лев. Замерям птвт и нуртум. Откъсвам /
откъсни нин-й <н	лев. Пунитт
лев. Спукан пЕ3, Счупен лсв. TаЕKЕаи
над пЕва. Хващам / хвтна някой лев.
пезан. Леван е дзет— ръце,
л^ЕЗчЕ. Tаеnтаи НИд ПЕ3УЕTе.
ПTTИЛ—. Пр-з мор- му (й) ПЕTИЛО.
псгн-н. Името им е леги—и. Имя им ПЕг<—и,
ПСгитнытцаи, Смтн<л ттм ил пег<тимициити.
пЕтлс. Вдигам сс / вдигни сс от леглo<то».
. Д-ля петло. Лежа ии смъртно пегл-.
Нт пЕтло. ' На смъртно пегп— стм. Птдам /
падни ни пЕтпе. Пазя лтгпот—. Псва-
. лям / поваля ии пттло, Разделям ПЕTЛО.
' Ставам / стани ст легло <то>. Стби-
рям / съборя на птгпо. Търся ит кучешко
лсгле а—к!п. Хвърлям / хвърля нт петпо.
лсгна Легнал стм като Беб-р. Легна ми ттр-
це ни място. Псд Бяло дт п-тиЕш. Пре¬
неси кал. намтии, пи лтгиа спи.
пет-зашЕ. Търся нт кучстно леговище
кокал.
лсд. Запъвам ие - / запъни те ктто мигар¬
. ни лсд. Запили гс ни пЕда. И давели
' Бих подкп!п ни птди. И давела подно -
вавтм <на лсда>. Ките кози ни лсд.
Оптетм сс / спъни тт като мигар- ни
: ' ' - лсд. Осг!еиыf / остани кттс гъски ни лсд.
Оставим / сетини нит— пттни ни лсд.
Паша го на леда. - По,дкпетнтп стм и—
. • - ии лсд. Подплъзнал съм ие нт лед. Раз-
чупвим / разчупя псдт. Сгрявам ие ка¬
то лед в стомни. Стоплям е— като лед
в стомни. Тепло мл е нит- лсд -в стомни.
Яла гъски лсд и пили гъски веди.
ледец. Педхпъзитп стм сс ии пЕдсц.
лежи. Ктмтн ми лежи на сырцст—. Лтжт
нато н—пой. Лежи ни (върху) гърби.
Л-жи на (пс) гърби сн. Л-жи нт лаврите
си. Лежи ит имърти— лтглс. Лежи нт
тия (тази) кълка. Лежи ии тая (ттзи)
страна. Лежи ни товт ^0. Лежи на това
ушеице. Лежи ии ни саБят, дт гс не трт-
жт. Лсжи ми ит дутата. Л-жи ми ит
—зина Лежи мн на с^]^^е^с^^^;>. Л-жи
на гърби ми. Лежа ии атцете ми. Мач¬
ка и погансц ще лежат иа—дис. Нт зтз-
нтк лежи. Нт кълни пЕжа,
лтнЧ За п—н, Като (колкото) зи п-а, Ня¬
мтм птка
лен2. Имтм пЕка рыкт. Имам пек— псрс.
Лена ми е ръката. Л-к в главата. Л-к
кат— чЕаиилс във ватъа, С пеат рткт.
С ПЕке сърцс.
пса2, Ките пер—, лтн /в 1 знач./. Като пе¬
рушина. лта. Ктто псрулянки, лтн.
Като перцс, лтн.
пЕаст-. Вземам ти / взема иа ПЕк—г—.
пЕаuяи, Чети пЕнцан.
л—лС. Ух. та ПTПЕ,
пепнт. Призна ма е пепкттт.
п-пи. Дт стада. лельо, стс (св> ме Бият.
Стаена ме, <лтлъо > Ридн—. <зсал-н>
дт пръдня.
ПЕкв!ы / лспни. Лтпетм / ПЕкна някакъв
етан-т.
лепвам те / пЕпoт сс. Лепвам е— / л—пит сс
кат- аЕкей.
пткаа Русалсни п—пни,
лепна Устати ми ПЕnнаг,
п-пи ие. Лепи те на гърба ми. Устата мя се
ПЕПЯT.
п-ст, Осттвтм / -стани нато риБи ит леиитт.
птссo. Л-с-и ст уми.
псгЕ. Един антл зт заме лн, зт лете ли.
Един ум зт замт ли. зт пЕг— ли.
птгя. Л-та мн —коте. Л-тя в облиците.
Сняг да л—ти, пак няма дт сс иапекн
— иЕт—. Щс лттят чинии.
летящ. ЛеТЯЩ<НЯ> х-панд-ц,
пЕщт, Втасал ми гтза за Боб. та зт л—ща.
Геч му увири лещити. Зи пиници пещи.
Кттс леща нт (п—) Великден. Ките чс
ли стм стъпкал пещига. НтБрах ле¬
щата. Нт нтти лсща и забипа. Няма дт
заря лсща. Ощт на п—хлупнт лсща ям.
Яла сме заедно печена лсща
лтя Лея ар-а-д<псаи итлзи. С устата мед и
масле <лея>,в сырц-то пслин и отровт.
лея сс. Мтд мл сс птЕ ст устати.
0 ст. Китс из рыкав, пе— сс /в 1 знтч./.
Кттс реки, лее ст.
ливади. Дтвтм / дам пивадатс, Ненессии
ливада. Ртена ливади1. Ртзнт лиеада2.
лнзтдс. Широко та ливаде.
644

литв. Лиги'0 ми токя'. Но съм си обрис-л
още лигите. Покиння' ми / покипят ми
лигите. Ло'ииип ми / потекат ми ли¬
гите. Точз ши.
лижи. Дето плюя, не се обръщам ди го лижа.
И кучетата зар нт пижяп. Каквото (ко¬
ето) плюя, нт <то> лижи. Лижя боту¬
шите. Лижи емониите. Лижи задникя.
Лижи калта от подмотаптс. Лижя кра-
кити. Лпжя-мижз. Лпжи недмогапто.
Лпжи прихи от подмегкппс. Лпжа ръ¬
цете. Лпжи с-хини. Лиже му езпаи по
задника. Лизала го крава. Но лижи товв,
дото (коото) съм плюл. Отпродо ти
лиже, мажо, отзадо та троб копит. Проз
джвм сирено лпжи. Сол да ппжош,
.газино. С език лизано,
лпзеим / лизнв. Лизвам / лизня пътя,
ппке. Дв со опашош с лико,
лимс. Хившам / хвзни лимсто.
лпмон. Изктисаввм / изктпсаим като ли¬
мон. Лпмон ж та изктискзх ни нося,
Бутам (бутвим /бутни) в глухи линия.
В тлухи пинпа. В тлухи япнпи съм. Дър¬
жи а глухя ппнпи. Ни линпя съм. Намп-
рам се а глухи линия. На продни ппнпя
съм. Ни първи линия съм. Оправим от /
оприви от лпнпятз. Оставим / остани а
тлухя лпнпа. Оставям / остави в глу¬
хи линии. Пазя ппния. Под линия. Стоя
в глухи ппнпи. Стоя ни предни линия.
Стои ни първа линин. Трътвим / тръгни
по линията на ний-мвлае'е сьпретпнлонпо,
липи. Процъфтявам / процъфтя като лпни
у пожар. Раззеленявам се / раззеленея
се като липи а (у) пожар. Цъфвим /
цъфни като липи у пожар.
лппев. Да но съм липов- синки. Липова сян-
кз ж съм. Привй лппови аиппп. Пра¬
щам / прати за ппневп ябълки
линонппз. От липоапня осовина.
лпнки. Изяли мо липсята. Хвинзли мо лпн-
сити.
липсвам. Липсая мм тднити дъски. Лин-
сви мп однатя събота. Лппкви ми една¬
та чпвпя. Лпnсвип ми седемте години
<в къщи^. Нощо мп лпнквз.
лися. Но щс лися грозде, че е кпсоле. Но
адо пики грозде, чт е кпкопе.
Лпса. Кума Лис-.
ликинз. Върти очи ки'о лпспни <прод
курши<:>. ДваниИст' ппсинп а една
дупка. Довот лпкпнп в едни дупки що
кпяп. Доря лисици. К-звли на лпспцити,
а тя на онашаита си. Овто пикини в
капан. Оито лисицата с опишк-ти от.
Ликпни на пизир излизи ли Лиспни ни
пазар нт излизи. Лиотци ни пазар но
ходи. Лпсини ни пизвр хода ли Лпкпни
да ловпш. Мечката ни лпкпцята, а ли¬
сицата нз опашката от. Мини ми ппкинз
път. Никяряли лпспнипя нз работи, и
та ензшкята от. Одрях писинити.
Простра со никои япкпня ни път. Раз¬
вързал съм като лпкпнити войскяти.
Рокли на лпспцита, а тя ни онзшаита от.
Удрям / удири и ппспци п зиок. Умряла
е някоя лпсицз. Хитрата яикини влозо а
стъппци с двете нозо. Хитрата ппкпнз
нопаднаяи а клопка. Хитрата лпспнз
прано в сгыппца. Хитрата лпспня с
двата кракя <в капана^ Хитрата
лпсини с двата крики а клюсата. Хит¬
рата лпсиня с четирите крика в аинина,
Хитрата лпсиня с иотирпто кряки в клю-
сатя. Що що лиотци ни пазар.
ппкичп. Спал съм аърху лпкпии дупки,
Виси кито аипаи на лист. Да се тре¬
сеш кято лист ни торя. Озто лист. Озто
ппсп нз тори. Обръщам / обърна друга-
<я> лист а обръщам / обърна лпкти.' От
нвша'И тори лист. Плон и лпсг. Под
<^ырве п> лпсте (ппкг). Пътен лпст.
Сухо дърво лист nукнипе.
листо. Занпшп го ни буково листо. Обръ¬
щам / обърна другото листо и обръщам
/ обърни листото. - Под - <дързо и> лпк-
то (ппкг). Под листо п к-мък.
литня. Но щс .литни но-впсеке от бои от.
литър. От пол оки рибя изкарали трп лит¬
ра хяИнор.
лихвя. Връщам / върни с лихвата (лихвите) •■
Занлищим / заплита с лихв-тз (лихнппт),
Плащам / плати с лп<вв<тa> (ппхвп-
<То>).
лице. В лпноте. ГлОдвм <нравo> в ппноте-
Диввм / двм «^1. Двезм / дам лицо2-
Запиианaм / ззяпия от лпноте ни земята-
Зяплюзим / заплюя <приво> а лпноте•
З-срил съм от лицето. За хоркае лицо.
Изваждам / извадя нз линс1, Изваждам /
извади ни лице2. Изгубвам си / изгуби
от лпцсте. Изкиревм ? изк-рим ни лице.
Излизам / излязи на лице. Излпз-м /ш-
лязя с бяло ппцо. Излизим / пзлизи с
отворено лице. Из'рпв-м / изтрия от
лпцото на земята. Изчезвам / изчезни
от лицето ни земята. Имвм пино. <O«-
котс^ зв лице. Лпцо с (а, срещу) пино.
Минави ми / мине мп синки по пинтте.
Направим / направя кпсоле лицо. Но
нокззв-м / покижи «№ нв бил свит.
Но покззвим / ноаижи лице прод ототя.
Обръщам со / обърна се с пино. Оста¬
вам / остиня боз лпно, Отворил ппнт.
Отвръщам / отвърни лищо. Плюя а
лпноте. Плюя от ни (в, върху) лпцоте.
Посрах лпнтте. Поставям / постива
на лицо. По твое пинт цвете расло.
Призо а лицето. Прани кисело лпно.
Права лицо. Прод лпното. Р-зарпе-м /
рязарпя пктпнккоте си лпнт. С какво
лице. С открито лицо. Турим / тури.
«re под ае'п. Умпв-м ' / умия лпцс'о.
Умивам си / умия си лино'е. Умивим /
645

умия срама от лицето. Хвърлям / хвър¬
ля в лицето. Хвърлям кат върху ли¬
цето.
тобут. Правя си устата сито габровец за
тоОут. Търся си лоОуаи < търся си то-
бути със сееш.
лов. Ни лов ходил, без пилт се вършат,
ловя. Искам е mрнан маймуни ца ловя.
Когато тато и мама ме съдеха, аз ловях
мухи. Когато тиао и мама ме учеха,
из ловях мухи. Куршум нт мт товн.
Лисици ди ловиш. Лови ми окото. Ловя
бъх. Ловя вятър <а> в (е) решето и
ловя вятър. Ловя звтзлн е устата си.
Ловя зиннmт с людски ръцт. Ловя ко¬
реш. Ловя мор-го в шепа. Ловя мухи.
Ловя място. Ловя око<го>. Ловя
риби в мътни вода. Ловя е коли зайци.
Не ме лови калема. Не ме лови кантара.
Не ми <го> лови око<го>. С трън
ца - ловиш, нищо шт можеш ца закачиш.
С успа си пилиш. ловя. С уста си пти¬
ци ловя. С устата си звезди ловя. С ус-
та<та> си птички ловя. Съш шт и-
товн.
ловя ст. Ловя се за слатма<та>. Ловя ст
ши въдицата. Не се ловя на пови хоро,
тоже. Прокрустово ложе.
лозе. ВнждАи се / видя ст <каго> в не¬
брано лозе. Влизам / вляза сито в ше-
брашо лозт1. Влизам / влязи като в
шебрив' тоз-2. Влязъл в лозето и мръж-
ци ст ши гроздето. Доде оберат лозята
по Оилкиша. Забърквам се / забъркам ст
като куче в ш-брашо лозе. Защо ми аряО-
еа на Oaнр лозе. Намирам ст / вимтря
се <каго> в небрано лозе. Не ми тряО-
еа ви Онир лозе. Оcгаваи / остава <ка-
го> в небрано лозе. Попадам / попад¬
на <каго> в н-Орашо лозе. Гиaйвaи ст
/ смая ст сито куче в небрано лозе.
Хващам се / хвана ее в небрано лозе.
Що ми трябва ни баир лозе.
лой. Бера лой. Връзвам / вържа лой. Капо
бъбрек в той. На тлъсто дуне той. Н¬
ин трябва от вълк лой. Не ш- котка
той. Плувам като бъбрек в той. Тиква
с лой.
локум. Рaзтптaи локуми. Тегля локуми,
лом. Гром и лом. Сгром и лом.
Л'иогнаa. Като Ломо-ица.
лопата. Въртя е- като фуршaджнйoкa ло¬
пата. Двоелики лопати. До иоmнaa и
лопата. Не ги риши е лопати. Не ги ровя
е топата. С лопата да ги ринеш. 0Hкам
е лопата ши ножар. Ударен с лопата но
главата. Фурвиежийска топата.
лопош. Ощт ша лопош пикая.
лош. Вървя по лош път. Гледам е лошо
око. Изваждам / гоинея <тошо> име.
Излиза ми / излезе ми <тоша> дума.
Излиза ми / излезе ми <тошо> име.
Имам лоши очи. Лоша ми е били сре¬
щата. Лош^<^,^<^^> eзнни. Срещнато ме
тош вятър. Тръгвам / тръгна по лош
път. Улавям / уловя лcш<ня> път.
Хващам / хинин лошия пъп.
лошо. Лошо ми се пише.
туО. Гвивaи / свия туба. Смазвам / смажа
туба.
луд. Вадя <луда> пара. В лудия ум.
Грижа Оога за луди mнa■вa. Като луд.
Кито луд ша е-кирн. Като че съм ял
лудото Оилт. Луда ^№8. Луда Пройшн.
Луди поне, видя ти мт комках ли ст.
Лудо потуляло. огъв изгоряло. На луд
ат-во, ши шишпие шарено. Не е луд,
който гояда зтлшнка. Не съм ял лудо¬
то биле.
лудо1. Нн лудо и чтриенко.
лудо2. Присмяла ст козата на овцата, чт
лудо паст.
лудувам За (колкого) еее-т села, луду-
вaи.
тук. Газя бос из лука. Капо белия лук.
Като че лн имам mрнoгa глави б-ти тук.
Кълцам лук на главата. Лук шося. №
лук ял, ви на лук вовпл.	лук ял. ви
<на> лук мирисал. Правя ст <ша>
ви лук ял, ви на лук мирисал. Праз лук
ца яде. ЕнOаmа в реката. те й режат лука.
Еибamа още в морето. и те й пържат лука.
Сгазиам / сгазя лука. Трнп тук ша гла¬
вата. Трия лук по носи. Урнгвувaи се
на Оял лук. Ходя бос из тука. Чукам
лук ши главата.
Луки. И я съм учил при даскал Лука,
лукавия. От лукаваго.
лукоОрашт. Ни лукобране.
луков. За лукови глава лн ми е. За лукова
глави лн съм. Лукова глава! Лукова
ттaва2.
лула. Д' шт тули за огнен, гурша шт й
пепЕл-ц. За тули тютюн. Не Оръсша за
тули тютюн. <Иитc> тули тютюн.
Отишъл съм ца правя лули. Паля лу¬
лата си от нечия глава. Що ми знае
лулата.
лупа. Гледам е тупа. Под тупа.
лъжи. Лъжа окото (очите). Не лъжн цар¬
ската земя. Съш ме лъже.
лъжа. В очите! лъжи /и 1 знач./. За (кол-
кото) дее-т стла, лъжа. Зи д-е-т цитaнн.
лъжа. За живо и зи умряло, тъжа
/във 2 зшач. /. Като брадат цнгaшнн,
тъжа. Като влашки циганиш. лъжа.
Капо дърт цнтaнни. лъжа /в 1 знач./.
Капо аатунарка. тъжи. Капо сатувиш,
.(ъжа. Капо аитaшнв, лъжа /в 1 зшач./.
Капо циганка, тъжи /е 1 знач./.
тъжА. На тая <лп>жа> й е- oкыенхa возете.
Пъстри лъжа в к'шннккa. Суха лъж.
в кошннцa. Тебе тъжА, менЕ (меш) нo-
пиша.
тъжи-р-в. През лъжнmртв се е родил.
646

лъжица. В (е) <тцша> лъжица воца бих
удавил. В морето е лъжица води nрн-
турни. Кога варил триeвиаama, тогаз
отива ца купи лъжица. Н- е лъжица за
иcпma уста. От лъжици до паница. С
тъжнаa мед искам да подсладя вред.
Черпя морето е лъжица.
лъжичка! Ни час по лъжички.
лъжт!^. Боеви ме / бодне ме под лъжич¬
ката. Ж-геи ме / жегне мт под тъжич-
сата. Засяда ми / зас-дв- мн буца под
лъжичката. Парии мт / парне мт под
лъжичката. Режа под лъжичката. Свива
мт / свит мт поц лъжичката. Гмьдва мт
/ смъдит мт под лъжичката. Стяга ме /
саетнт ме под лъжичката. Чегърта мт
под лыжнчaama. Човърка ме под лъжич¬
ката.
лъжнкинк.Иe мн трябва от мече ухо лъжич-
шик. Що ми трябва от мече ухо лъжич-
шик.
лъжлив. Лыжлнвоmо овчарче.
лъжоБшнк. Лъжовники ми е в цжеба.
лыoвaи / лъсни. Лъсеам / лъсна косъма.
Лъсвам / лъсна петалата (петалите).
Лъсеат ми / лъснат ми п-пнлнаа (пета¬
лит-).
лъсна ст. Лъснат ст като тиган ши м-ст-
«шии.
лъщя. Лъщя като тиган ша месечина,
тьосак. Къде ци иде в тыоoaкa.
любов. Цнгaшекa любов.
тюОя. Чегато .го змеЕВЕ любят.
люде. Влизам / вляза у люде. Мaрн. люде,
вилях—— ли ме комках ти ст. Оа стари
люде деца.
людски-. Вадя кeomeвнmт ог огъня и людски
ръце. Гурльо се смее на тюдекитт турели.
Изваждам / извадя к-стеши-'- от огъня
с людски ръце. Ловя змиите е людски
ръце. С людски пити. иaйкиш номев.
С тюцска Олюдо задуши.
TroecaH. Капо е людски.
люлея. Вятър вее, гора люлее. Кон пърди,
вятър итй, Димка перо люлей.
люлея ст. Кош пърди. вятър вей. гората и—
люлей. Краката ми и— люлеят. Почвата
и— люлее под нозете ми.
люлка. Едша ви — <тюл^<^:> залюляла.
Кисеато мт — <люлаа> залюляла,
такава щт мт лотютет. Кисвнао мт
люлки залюляла. тасвиз ме и мотики
закопала. Ог люлка цо дупка. От тюл-
ката.
тютяня. Н- се оженил, че нямат място за
лютяня.
люспи. Шаранови люспи.
лют. Люта битка.
люто. Нт съм ял люто,
тюх. Излез— (ва) тюх.
люшкам се. Краката ми ст люшкат.
ляв. Дн ст кръстиш е тяи<та> ръка и
дн ст кръсти човек е тява<та> ръка.
Да ст прекръстиш и тява<га> ръка и
да ст прекръсти човек и лява<па> ръси.
Имам дв- леви ръце. Лява<та>- пчели.
С цеа леви крака. С де— т-вн ръце. С
лявата <Сн ръаа> ти дн ст кръстя,
и дясната ти. С лявата <си ръка> ти
ци се прекръстя. и дясната ти. Стават
съм с левия си крак. С четири леви крака.
Сърби мт лявата длан. СърОи ме лявата
ръка. <Гякaш> и левия крак съм тръг¬
нат.
лягам Лптаи и ставам! Лягам. c-aвaи и
тпгaи и с-авам2. Не мн тяга но ко¬
реми.
тптaи / легии. Камък мн тяга / тегне ши
с^]^1^е^т^'^(^;>. Ляга / тегне върху (ша)
плещите ми. Лягам / тегна и земята.
Лягам / тегна в калта. Ляга ми / тегне
ми Оуца в гърдите. Ляга ми / легие мн
на	Лягам / тегна на Орашио
и тптaи си / тегна си на брашното.
Лягам / тегни на кот-иа. Лягам / легии
ша пъг. Лптaи / легии ша хтяОа си. Ля¬
гам / тегна ва ход. Лягам / тегна под
иож. Ляга / тегне на главата - мн.
Ляга / лети- ши гърба ми. Ляга / тегне
на ръцете ми.
лягам си. С кокошките, лягам си /в
1 зяич./.
тпгаи си / тегна си. Лягам / т-гша ша Орашно
и тпгaи си / тегна си ва брашното.
Лягам си / тегна си на греха. Лягам си /
летва си ни ж—гъта. Лягам си / ттгиа си
ша късмети. Лптaи си / летва си ша пар¬
цалите. Лягам си / летни си и. ярема.
лято. Ни куково лято. Отива ми / отиде ми
лятото. Гнроиашао лято. Циганско
лято.
М
магаре. Белязано магаре. Бм самара <ди
ст сеща матарeтo>. Буриданового ма¬
гаре. Води си магарето. Вързах мага¬
рето. Вързах си иагар-г'. Докле дойд—
магарето оа иода. Дърпам ст сито ма¬
гаре на мост. Живо ти ти — иaтaрe-о,
що е— обеси лани. Запъвам ст / запъна
ст кито магаре на тee.ЗаnьБаи ст / запъ¬
на се като иaтaрe ви мост. Изтърпявам /
изтърпя като Иacгрaлншаоeжово-о ма¬
гаре. Карай си магарето. Капо магаре в
ниристис. Като магаре ва мост. Кито
магаре на празии ясли. Кито магаре
пред иконостас. Като ни магаре седло.
Коват съм си иaгaр-го. Кой те нита
де си вържеш краставото магаре. Койчо
оа Койнаре <с кривото иaтaIPe>. Кол¬
кого магаре от военна музика. Кол¬
кого (сито) магаре от кантар. Кот-
647

него (нит—) -мигар- ст алтасиуеза сода.
Кслаот— (нтте) мигар- -т псалтир.
Магаре ги ар<ик!, Магарето умири <
стмирт му изгииза. Мисля ките м!г!а-
без слама. Мия главити иа мттааето.
На две ы!T!аЕга искам да е— зози. На
двс мигар-ти <асл> слами не знтя да
разделя. На две магарета <асл> елт-
мт нс мега да разделя. На две магарета
пляс, не мога да атздЕли.На две магарета
с—и— не мога дт аиздели. На три м!гаа-га
- плявата и— мега да атздтли. Нашето
мигирс от гтз<и> псиси умря. Н-
знаи да дтм на <тдас> - мтгтре вода.
Не знтя да отпея магаре. Нт ии зарязвам
магарето в калта. Не ти оставям мтгт-
р—те в Баттни. Н- си оставям м!г!атг- в
калтт. Нс ии ссттиям мигарстс иасртд
пытя. Опъетм ' и— / опъна ие нит— магар¬
ии лед. Опъвам сс / оптии и— като магаре
на мост. От тт нт магаре. Отбира лл
<тн> мигар- от магданоз. От кси на
магаре. Още и— ссдиил иа мтгарт. за¬
махал и кракт. Па-дте!м / предам ми¬
гар— зт нсн. Ритнал— я мтгтрт. С—ди,
седи и на магарето чуш ктзви. Слязъл
ст аони и и— кичил на мтгаре. Става /
стине мигар— зт нси. Тегля е— нтто ми¬
гар- на мост. Грижи ст мъртво мигар—
пльечл. Тръгнало ми е магарето низ
Бърдо. Търся ст умрялстс мтгтре пе-
талитт. Хващам / хвани мтгтртте зт
стмтаа, Човек ст мтгтрт птдне, тт (че)
пан те сбърка. Що ще матта- ни сват¬
би. Як— е и мтгтрет—.
миттре:неЕ, Изваждам си / извадя мигарен-
цет— от калта.
магарешка. Мигар-шна рай. Магарешка
син.
мттиааци, Кей те пати мъжка лн - магари-
питт. Прсвтри м нттс пуле пр-д мтгт-
анет.
мигарина. Мигарина сан.
M!TТPУЕ, Ктртй ии магтрчстс.
ытгтрченцЕ, Не умирай ми, магтаУЕНцЕ,
дс зелена гр-вие!.
ы!тд!а-з, Отбира лн <тн> мтгтрт —т
магданоз.
миги. Разнасям си мигате.
ыатиУЕиа<, Като е мтглч-сна паыча!, Китс
т мигичтенн жезъл.
мажи. Гладен тт маже. Лижа мтжа. Мижа
атгатн. Мажи счи. Мажа с паче перс.
Отпрсде ти лижс. маже, етзиде ти гроб
н—пиЕ, Отпред мтжс, отзад доище. Пред
тебе глади. маже. т зтд ттбе гроб не-
пас. Пр—д - теБе маже. глади. т зтд т—Бе
ти очи втди. С мед дт го мажет
(мижи).
мтзапо. Сттвтм ! стаит мИзтле.
мизе. Нахвърлям / отхвърля кттс въгллща
в мазе.
мазтв. Мазтн нит— таралеж. Мазна Гтит.
миз-л. Езинт мл хзиии мазоли. Мтз-лн ми
излязоха ит устата. НИиттпзтм / настъ¬
пя по мтзсл!, Хваща мн / хвтнт ми зад¬
ник, мизсли.
мийни. Баща сл и майни ии. Б-зтя от две
майни. Бързам нтто пиле пртд мтйни.
ии. Бързам ките пуле пред майна ил.
Бтрзтм като пърле пред мийка ии. Взе¬
мам дет— от майка. Виляли т— майна ти¬
ни бяла кобили. Дете в майна заnп!а!,
Дете в майна па—киши, Д-тт в майна
проплака. И тз стм от мтйкт аодеи,
И д-то съм ухапал майни сл зт енеата.
Изпаднал мтйца аз ръце. Изпросиам
дете ст мтйни. И мен<е> е майни раж¬
дали / редила. И мен<е> ще майни,
еженл <н аз ще та доби булч^ще>.
Кинто го майни а-дила. Кант- от майна.
излязъл. Кит— п-ирино д—те мтйнт си„
Кога чумата стрие на майките децати.
Майна му MЕЧка, Мтйнт му стара. Май¬
ки иа ротата. Майни пличс. Майната
ще разгоии. Майната щс аазаат!и.Май--
нати ще разnпичт.МтйаитЕ ни на -дас
слънцс са сушили ризите ии. Мтйкнте ил
нт едно алтиц— ии п—апл задника. Майке-
мила. Метнал стм ие ит мтйнт ии. Моя
и негова майна ж—ни. Мся майна и не¬
гови на едни р—на ии прали ризите.
<Мси майна и него>и> ни едно слънц—-
си сушили др-игте. Моя майка и него¬
ва <от> две жтил <дЕеa>. Нт — пр—-
ла майка ми. Оптржсим / опържт д—
малати майни. От две мийка деци тмс.
От стира майна д—тс. От старт майна
или. От тттра майна чедо. Помня нога
стм ст мийка ил Безтл. Пртв нит- ст
майна реден. Презирам нато малко
пулс майни ти. Презирам като птрлт
мийка сл. Продавим майка ти и Баща
си. Разплаквам / разплачи дтте в майни.
Сучи ст дз- майна. С чсреи, (чер) повей
ме — повали мтйни мл. С ч—р—н (чер).
коит мт е повивал, майка мл. Ти Баща,
ти мтйкт. Ти ли ти ний-умная нт Бтщт ил
<н ни майни ии.> Умрял, е майни та.
Хвищат ме / хванат ме майните. Ци¬
цам ст две мийкн.
мтймун. Мтймун иуратлТ. Нт мтймун
дЕаЕ,
маймуни. Искам и трили маймуни дт пези.
Пращим / пратя в Бруст зи маймуни.
Разигравам / разиграя нтто май¬
муни.
миймуинт. Разигравам / разиграя като май¬
мунки.
мийна. Вземим ии / зз-ми ил мийнити. Вър¬
ви ни майната ил. Иди ла мийнити са.
Ни майната сл. Отавам / отиди ни мтй-
нита ил. Пращим / пратя ни майната.
Щс ил вадя мтйиттт.
ы!йтгса. Диря сл мтйст—ри, Майстор Ги- .
г—. мТйстср Груйо. НТйдох си мийите
648

ра. Намирам си 1 намери си майстори.
Ням- то майсторя. Търся от майстор.
Щс бодна майсторя си зз неакз.
майстории. Взомам 7 вземи м-Историяти,
майчин. Бяшпн и майчин <син> а май-
ипн отн. Всмуквам / всмучи с майчино¬
то си . мляко. Дото а майчин кором нис-
ня. И майчиното си мляко. Оплаквам
майчиното от мляко. Прани с чуждя пи¬
та <мвйипа> помен. Продвввм и май¬
чиното от мляко. Преалпнам / про¬
кълни майчиното си мляко. Ризплакаим /
разнпзиз дото в майчина утроби. С
людскя пити мзйипн помен. С майип-
ното мляко. С чуждя пити <мийчп^>
помон. Халал тп мзИчпнете мляко.
майчици. Мзйчицзтя що разгоня. Майчи¬
цата що рвзазтаа. МзИчпнзти що раз¬
плача.
макар. Да <гп (му)> ст но аидп макар,
макари. Размот-лз со о мяк-ритз ми.
Максим. Млити сс по Микотм.
мал. Изяпзвм / излиза из милите аритцв.
малко. Екстра боз мялко. Малко искзм да
знзи. Малко мо о грпжз. Нв такавз гла¬
ва са мвлко дви краки <<саз четири^
новоио, ни не-мвяае.
мяло. Мало и толямо.
малък. Бил п а сито, н в рошото а бил и а
голимо рошото, и в малко отто, бил
в голимо п малко рошото,	а
малко и толямо сито. Врял а го¬
лямо и мвлко гърно. Всо о мвлко ни
попово око. Голями му о твфритз, мал¬
ки му о софритз. Като маяае доте нз
otot. Малките иик®вт. Мвлкпи дявол.
Милко щронтпт, в голями шаная. Малък
кито нинтркя. Минал проз <отто О
рошото и минал проз толямо рошото п
проз мзлко рошото. На нодитз малко
вино туря. Но могя да кипна води на мзл-
апи пръст. Но мота да полти <вода>
на мвлапи пръст. Но мотз дв ст мора ня
(с) малкия пръст. Но могя ди <со> нв-
нпя вода на малкия пръст. Но от вда-
тзм / вдигни пръстя, нт вдатим / адатни
пръст и нс от вдатям / адпгнз мзлкиа
пръст. Но от . мърдам (но си мръдезм /
мръдни) пръсти, нс мърдзм (мръдвзм /
мръдна) пръстя а нт си мърдам (но от
мръдвам / мръдни) малкия пръст. Но
от повдигам / повдатни пръсти, но пов¬
дигам 7 повдигня пръст и нс си повди¬
гам / неадптнз малкия пръст. Нс
от помръдвам I помръдни пръсттз,
нт помръдвам 7 помръдни и нт
си помъкн-мм - помъкни- макиня
пръст. Но струвам копао'е мзлкин пръст.
Но съм нпте зз малкия пръст. Леста-
вим 7 постини на мвякпи си пръст. Про-
взрпм кито малко .пулс маИкя си Сли-
тим / сложи в джоба от1 а от-гам 1 сло¬
жа в малкия от джоб. Слагам 7 сложи нз
малкия от пръст. Слитим от / сложи от
в малкото джобче. Трътеим / тръгни
по пинпитя ни ааИ-ма.якете кънреппвпо-
^0. Турим / тура (турвим / турни) а
джоби от1 а турям / тура (турвам /
турня) а малкия си джоб. Турям / туря
(турвам / турна) ни миякпн си пръст.
Щс дойде толям дон <с> мялка-
питя.
мима. И тебе мама ще види. Когато т-то п
мвма ме съдохя, вз гледах кучето кито
ст поще. Котито тато п мвмв ме съдохз,.
вз ловях мухи Котито тато п мвма мо
учтхи, аз ловях мухи Мамм<та> сИ
трака. Мамити ще разгоня. Мамата що
рязая'яя. М-мити ще ризнлиии.
мампн. Мамин Гъргвлие. Мампне детенцо.
Мимино кпнит. Мзмпн отн. Мзмпцзтз
ти мръсни. Мвмицити що разгони. Мзмп-
цита ще - р-зкитвя. Мампня'я щс раз¬
плачи.
мимон. Служа нз бота п нз мамонз.
министир. Пращим / прита ни мвнзстпрз
дз су^^ дронки.
Манто. Дръж со, Минто, нзрктао -ти о. Не
ще Манто нсисн® зтне. Но що Манто
нсионе нрзкоанс. ЛесввлП, Манто, ro-
квалп. Посветил со Минто. Поквотип со
от студ <авте Мзн,а>. Посмял^ Ман¬
то, <ПI0KMВЛ<>.
мзнтър. 0аяпзв мантьр но сс туби. Пук¬
нат мзнтър. Спукан мзнтър. Строшен
мзнтър. Счупен мзнтър. Чораен мзнтър
но сс туби. Чораен мантьр нс се изгуби.
Черен (чор) минтьр нс ст губи
манда. Минди бпеол, Минди поща.
мандало. На нратита мандалото, нз църк¬
вата апопвпото. Спускам нз устати си
мзадвпете.
манджа. В чужди минджя сол - но турям.
Долни манджи но нм. Друти минджя
не им. На (аъа) всики манджи мтрудпи.
Нв ката манджи и потср.
мяндрз. Що ям миндритз,
минни. Мвннз небесни.
Мяно. Кито Мино у тийдито.
Мири. Бспчае Мзрз фтзсвпз. Дсвотоумни
Мара. Други нт е родили освен Мири —
Висили. Йоли, Мари п камшик Тодора.
Кюра и Миря. Но ходи Маря сими ни
биря. Ой Миря. Остзвзм 7 остани като
Мари с веждите. Празна Миря. Празни
Мзрз тъпан бпля. Сбрита со Кюри и
Мзрз. Ходя кито оИ Мзрз.
марила. Тирили ти мзрвлз.
Мярпця, Хвърли го с две клечки в Мирицв.
Мярия. Мека Мирпя.
мярка. Звлопим се / ззпенн ст като торбовв
марки. Пускам от без мирки. Синджир
мяркз. Слатям / сложз марка.. Тантолз
мирки съм. Турям / тури (туризм 7
турня) мирки.
649

Марко. Мирко Тотте. Умря Марко <оста-
ша Трайков
Марс. Падам / падни оа Марс.
март. Изм-нпваи и— сито през мирти врт-
ит-о. Капо Стара nтaиниa <пртз мир-
га>. М-шявaи е— капо през марта вре¬
мето. На мирта в сряда.
Мирта. Като ОаОи Мирти.
мaр•гишкн. Отсжна мш се / отсекат ми е—
мaртннIкнm-.
мае. Плувам като бъбрек е мас.
маса. Гледай си масата. Изправям / изправя
пред зелената маса. Поставям / поставя
на з-л-нати маса.
миска. Зи гуска — маска. Свалям / сваля
маската. Свалям си / сватя си маската.
Сиьквaи / смъкна маската. Смъквам
си / смъква си маската. Гн-мaи / снеми
маската. Гнeиaи си / сшема си маската,
маскира. И на кучетата маскира. Напра-
впм / направя маг и маскира. Направям
/ направя резил маскира.
маслини. Въррб<та> иaoтнии роднтa. Да¬
вам / дам маслина да вземи тулум.
Давам / дим иaoтншa да получа тулум.
маслишка. Дивам / дам маслишка ца взема
-улу^т. Давам / цнм маслишка да по¬
луча —улу^е.
масло. Бия водата да пусие ^0.'. Бия во¬
дата. зн цн изкара масло. Вървя <оаго>
по мед и масло и вървя <каго> по
^0.', вървя <каго> по мед. Гася
огъня и масло. Изплувам отгоре като
масло. Искам ца изкарам масло от
водата. К-ртмнда масло ца пусне. Ку¬
че е масло в— ги яде. Масло над вода
съм. Мед <и масло > ми капна ша сър¬
цето. М-д и ^0.' цт потече. Нал^нм /
налея масло в огъня. Ог заец сирене
и от сврака мисто. От кeр-мнлa масло.
Плувам като сиреше в масло. Повече
цари, оасолаото масло. Поeтнвaи /
подтея масло ва огъня. По мед и масло.
Потича / пот-ч- <каго> по мед и мас¬
ло. Пържа се в соОсгетиото си масло.
Гвт-иa маслото. С устати мед и масло
<лтп>, в сърцето петиш и отрова.
Тека <като> по мед и масло. Тръгвам
/ тръгни <оато> по мед и масло и
mрытвaм / тръгна <оаго> по масло.
Турям / туря (туриам / турна) масло на
(в) огъня. Удрям яйца на масло.
масраф. Наеви. съм си на иaoрaфa,
иac-нто. Кметско иaomито.
масур. Станах за бицкаше пртз масур.
мит. Направям / направя мат и маскира.
Матей. Имаше ти от Магея.
митруши. Направям / направя ин мн-рушн.
махала. Вдигам / вцнгиа махалата. Раз-
мнрявaи / размиря махалата. Събирам /
събери махалата.
махалджия. Чут го и иаaaтлжияma.
иaхaм1. Кон нямам, крака иааaи. Махам
опашка за врабче. Михи^ <с> опаш¬
ка. Махам (махвам / махна) <с> ръка.
Птичи зи конника, чт си махат кра¬
ката.
махам2. Махам (иaавaи / махва) булото.
Махам си (махвам си / махва си) ог
(из) акъли. Махам си (махвам си / мах¬
на си) от (из) главата. Махам си (мах¬
вам си / махин си) от (из) ума.
иaхaи се. Да се махаш на моста. Махам се
(махвам се / махна ст) ог главата. Ма¬
хам ст (махвам се / махва ст) от очите.
иаaаи се. По eявотнгe2, махам се.
махина. Н- връзвам / вържа махана,
махвам / махии1. Махам (махвам / махва)
<с> ръка.
махвам / махва2. Като и ръка махвам /
махва. Махам (махвам / махин) бу¬
лото. Махам си (махвам си / мах¬
на си) от (из) акъла. Махам си (.мах¬
вам си / махва си) от (из) главата. Ма¬
хам си (иaaвaи си / махна си) от (из)
ума.
иaаБaи се / махва се. Махам е— (махвам се /
махна се) от главата. Махам ст (мах¬
вам се / .махна ст) от 'кнmт.
махваше. Като по махваше на вълш-Ова
пръчки.
махмурлук. Развалям / разваля махмур¬
лук.
махва. Махвала те земята.
маца. Нт шт маца риба. ама се облизва.
Сра маца в каца.
мачт. Капо иaкe у птиче.
мaктшкн. Застъпвам / застъпя иaчeшaи
зац врати.
иaккa. Драскал съм на иакaи-Е ота--. Ка¬
то кучето и малката. Като мачка и ао-
тaиeа. Като мачка календар. Като чт са
го мачки цицали. Кучка и мачка цт са
заедно. Кучка и мачка ше ст гушат.
Мачка и nотaиeц шт тежат ии-дно. Мачси
ти сте доили. Мачси ме цицали. Миша
ми мачка път. Н- це мачка погачка.
Н- ще мачка риОи, <ч— - високо зака-
чт1^г^:>. Н- яд— мачка рнOa. че е високо
закачена. Щт дойде мачка за погачси.
Щт свири мачка на еудук.
мачкии. Мачата душа.
мачък. Щт избл-щя очи капо мачък.
маши. Маша в ръцете. Служа зи миши,
машина. Като иавита машина.
мая. Ог един мия. От същата мая. От съ¬
щата мая съм замести. Хващам / хвана
маята.
мая ст. Ма- мн е— главата. Мае ст сеят.
Чудя се и <ст> мая.
мегдан. Вземам / взема м-гдии. Давам /
дам мегдан. Д-ля и-гцaш. Изваждам /
извадя ва иeгдaи1. Изваждам / извадя
ви мегдан2. Изкарвам / токарим на и-т-
днш1. Изкарвам / изкарам ша иeгдaш2.
Излизам / изляза ша мегдан. Има мег-
650

дан. Имтм мтгдтн. Н- съм -игаатл е
дссет сирачета ни мегдан.
мед. Брала мухи мтд, петынтлт в —цст.
Вървя <аттo> п— мед и масле и вървя
<като> по мтспо, вървя <ктто> по
мтд. Дт та ядат устата мед. ЗапЕкаы е— /
зтл-пя те нит— пчслт нт мсд. Капни м—д,
блато жлъчна. Капна мсд в оки —цет.
Кипна мед. оки жлъчни и ое-т, Ките му¬
хи ни мед. Кттс -си нт мтд. Кттс пче¬
ли ни мсд. Мтд да напие дт го обли¬
жеш. - Мтд блажи и nна-ил иски. М-д
<н ытспс> мн напит ни сърцето. Мед
и мтслс ще котечЕ, Мсд купува, мтст
продава. Мед купува. -ц-т предава.
Мтд мл кипт в (ит) душати. Мтд мл
нтпе в устита. Мед ми кипе нт сырцст—.
Мед ми кипт от устата. Мед ма птдт /
падне ни итрцето. Мтд мн те пее ст ус¬
тати. Мтд ми тече ст устита. Мехлем
<и мед> мн кип— ни стаеЕт-. Нт бра¬
дата му щс ся отмериш и от Бтдна всчср
ст меда, < от Великден ст ийе-тс, Нт
врати му щеш нтмтрнш и ст Бъдни ве¬
чер ст м-дт, и от Великден от яйцето.
Нтмтзвтм! / итмтжт е мтд джунитс. На
мтд стм ял, ии итрцт ме Бела. Ни<то>
мтди, ни<то> жилото. От мтд е— и—
яде. От течало мед лзсгииав!м. Падна
ма с—кнритт в мтди. Пс мсд а миелс.
П-тача / п—т—УЕ <като> пс мтд мтслс.
Прася ти устата да ям мтд. С ликерди
мтд ям. С лъжица мтд неким дт псд-
слтдя ертд. С мтд да гс мтжел (мижт).
С мсд дт го (я) иамажел (намажи).
С м-д да (го) нахранил (нахраня). С
мтд дт храниш (храня). С устата мед и
мтсло <пся>, в стрцет— пелни и отрс-
3!. Т-ни <ктгo> по мтд и масло. Тръг¬
вам / тръгни <като> по мтд и маслс
а тръгвам / тръгна <ааг(>> по масле,
•медал. Няма дт мн дадтт м-дал. Нями дт
мн окичат м-дтл. Оба!TН!ГИ стриои нт
медала. Опаката стрина ни медала,
м—ден. Въртя на медени паници. Имтм ме¬
дени уста. Сладка и медена.
м—дЕе. Мтден ма птда /пидне нт тъацЕтс,
мтзт. Вземам / взема ни (зи) мтзт. Мезт
в устата. Ставам / стана <зт> мсзс
<в устатт ни хсрата> и сттетм / стана
мтзе в <ит> хориннте уста.
мен. Имтм мени —чя. Имтм мек— сърце.
Мени Гтни. Мени Марая. Меня ма си
—у<гЕ. М-ни счи, мокри поли. Меко ми
е итацЕтс. М-н— сърце. Найд-х менита
жилка. От мтни нокти (н—атЕ). От мтка
птие. Папам е <мсн^;> рыаис<еи. С
м-ни очи.
мсн. Кттс души. мсн.
м-а-тс, Нт баницата мен—то. Ни хляба
м-кот-. Нт янсто зъб -дари, иа меа-то
лтф нт прави.
•мелници. Дрънкам като призит мепницт.
Като празна мелница. Меля като призит
мтлницт. Наливам / нилея з-ди в мел¬
ницата. Сражавам и— е веттрии мелница,
ы-ли. В-д-ннцтти мтли, нищо и— смили.
Мсли ма зод-иацтта. Мела мн ченето.
Меля нттс ветрснт м-лнаеи, Мепи кит—
з—дЕаиун— каЕУЕтапо. Меля като Спртз-
аа> з—дЕИ<ет. Меля като празо, мел¬
ници. М-ля и езика та. М-ля сол ит гла¬
вата. Мтлят ма уститт. Мене други
мн мслят брашнстс. Нт меля брашно.
Ори, мсли. яж.
Мемиш. Кттс М-мил пишт,
менгши. Мснгнш ни ух—то,
м—нгут. Купя си мтигуш. Окачвам си (ска¬
чам сн) / окача ии м—нгуш.
м—атт. Дтвтм / дтм ментата.
м—нч—. Недей дрънка менчет—. Нтдтй хл—пи
м-иу-го, Рабата е еще в морето. той
турил на сгтня м—нч— да я етаи,
меня. Мтия си инъла (акълите),
меоязтм. Н- меoивты чисто жато за ръж.
менявам е—. М-нявтм сс като пр—з мирти
времето.
ыеаиа. Остава ми / —стане ми мерин. Оста¬
вям сс / -стаси е— ст теза меа!а, Ту¬
рям / туря м-рак. Турям си / туря ии
меа!а. Хваща мт / хване ме мерак.
Хвърлям / хвърля мтртн.
м—рмелн. Разд-назвам м—рмелн и мес—лл,
мсрннн. Вдагтм / вдигна мсршл:<а>1.
Вдигам / вдигни м-аник!2* Вземам /
взсма ни м-аина а вземам / вземт мер¬
ник,.
мерудня Бтрзтм нттс таралеж за меаудаи.
Нт зсиаи гозба мерудня. Нт (със) вияни
манджа мерудня. Нт (въз) всяки чорби
<<> мерудня. Нт (във) всяко гърне
<и> мерудня.
ытаи. Гроша е крушум меря. Къде (дс)
мерих, ктд- (де) и— пукни. Къде (де)
м-рих, къде (де) ударих. Мерих в питки.
и удтрих гарги. М-ря думите си. Меря
думат— ии ни грим. Меря на ненец.
М-ря пирите си е кантар. Меря приназ-
ант— ии. Меря пътищата. Меря с ип-
теа!рса< зтзия. Меря и аршин гроба.
М-ря и двт аршина. Меря е двоен тр-
шни. Мтря е едни <и стщ> тртнн
и меря съи същия !ат<и. Меря е едни
аинт!а. М-ря е една мярни. Меря сте
св-и иашнн, Меря съи същата мярка.
М-ря улиците. Меря яйцето ни (спор-д)
зтдинни си. Нашият кантар и— меря
псв-че. Не моги дт е— м-ря ни аугасто.
Не мсгт да е— меря ни (с) малкия пръст,
мсря те. Н- мега да се меря и мишена,
мтс—зн. Да идет ни Божи гроб пс мттсвн.
мссели. Риздснизвтм мермели и месели,
мес—ц, Свалям мтстц<т>. Тринадесет ме¬
сеци. гтрт-нт година.
м-сечиoи, Б—лее ие ките тнгтн на мессчнни.
Виждам / видя див—л! ни месеуант,
651

Всякна ми со месечината Лъснал со
кито титян нз мссоипнз. Лъщи кито ти¬
ган нз местчпня. На одно слънце сме
<«, нз една мткоииня снзпп. Нз месе-
чпня. Свалям / сияли мосоиинз. Свалям
мостиинвтз <от небето>. Хващам /
хазна мес:очинвтя за опашката,
мсстчнназ. На мостинпая попрел— нв слън-
чпнт нокпиля.
месо. Да не е кръстен, мокето му сс адвя.
0омmиИкая'Я котка изяли месото, ни¬
шата ст няяли. Месото мирише. Нз
месо. Нокът п месо. От мръвки месо.
От нзрио месо. Пушечно месо. С джин¬
биз дв търсиш месо не можеш хванз.
Хвърлим / хвърля мосо нз търба сп.
местенце. Топло моктенно,
моста. Не мости кряк.
моста со. Дума<та> мп ст не моста,
моси. Що ми мосят нрехнъпалник,
мети. Мети улицитт.
метални. Избръказп моталкитз.
мстсно. Изконзих сс ня мотенн^оХ Из-
срвх со на мотенн<то>. Изтаковях ст
нз мотенн<то>. Срах нз мотенн<то>.
мотли. Да те помете чорнята <мотяa>.
Зид мотлитз. Намерила булкитя мотли-
тз ззд врвтзтз. Ствнвл съм солскз мет¬
ли. Стоя звд мотлзти. Що птрзс мотл-тз.
Ще <кп> вържи чорно нз мотлити,
метни со. Мотнвл съм сс ни майки кп.
мотър. Минвввм / мини <го> мотър,
мехзнз. Като а нпгзнскa мехзнз. Коремът
му мехзнз. Промпная през механата,
а апнето нс немприсал.
мсхлом. Благ като мехлем нз ринз. Мех¬
лом п мед ми кзнт на кърнете. Мехлом
ми азнс ня душзти. Мехлем ми капни
ня душзти. Мехлем мп кипня нз сър-
ноте. Мсхлсм ми пяди / падне на сър¬
цето. Мехлем ми пади / пидно нз сърип-
нето.
Мохторон. Като Мехтеронатз свиня,
мсхур. СЯпунон мохур.
меч. Вида моч. Вдитим / адитни меч. Да¬
моклов меч. Изтеглим / изтегля моч.
Oръстокввм 1 кртяксгам моч. Нв отън
и моч. Няточавм си / н-точа ст мочи.
Отън и моч. С отън п меч. Точа моч.
мочо. Не ми трябва от мочс кочо.
мсип. Не ми трибиз от мочс ухо пъжпиниа.
Що мп трибвз от моче ухо лъжичниж.
мечки. Бзй <ми> бибо, дз мо но срсщно
мо*чк.<та>. Бятвхмс от аъянп, налетях¬
ме нз меиап. Взел съм кпеикз дз . бта
мечки. Вълк се жони, мечкз со тлизи.
Гизй мс мо'икi<тa>. Дивили мо е меч-
аa<тa>, Затуй мечката нами онзшкз.
Защо мп трибея от мечка ремък (ремпк).
Ил мечкити, ил мечк-ра. Искам с моч-
азтз дз им дробница Озк етпшыя нз
мечки и дошъл ст боз ръчки. Озто моч¬
ки. Озто мочка гнпяи круши. Мяйка
му мечкз. Мечки сс жени Мсчки страх,
мен но <стрвх>. Мечката нз лпсинзтз,
в ппсицaти нз епишаити си Миня мп
мечка път. Не ми трабез от меиая ко¬
жух. Не мп трябва от мечки прпн®й.
Не ми трябва от мечка ремпикз, Но мп
трабви от мечкз ремък (ромик). Но съм
ботИл пред мечка. Остинам / октава
мечките дз еврдат дронап'т. Отишъл
шабвн ни мочки, забравил си пушката.
Още мечката в торвтз, кожати й про¬
давят. Седнал съм с мотаа<тa> дрен-
№ дв ям. Тристи мочки под едни хвой¬
на. Хващам / хазни мечкяти зв ушите.
Що ми трябва от мечки нривей. Що ми-
трябва от мечки ромък (ромпа).
мечк-р. Ил мочкити, ил мечезра.
мешалки. На вкаке гърно мешалка.
мошим. Мешаме ст азппто. Мешаме ст
шанкп'с.
мошс. Що итриом мошо.
мошння. Кован колан през тола мошиня.
Нз толя мешпни кобуре. Н$ толя мо-
шпна шннепо.
мигзм. Ди то плюеш в очито, пак но мига.
Мигвм като <ку^<^^> в лзнввинз. Ми¬
тям като кучо аън воденица. Мигам като
мишка в трини. Митям кито плъх в
бришноник. Мигам нв нзрцвлп. Ни
вълк нт мщ-вм. Но ми мпгз (ми’вз /
митно) окото.
мпгвм. Озто толе, мптвм.
митввм / мпгнз. Не мп мпгз (митея / мягне)-
оаоте.
мптня. Без дз мп митно окото. Изрязал нос,
сал дз мигне.
мм»-. Мпжп да те лажем.
мил. Майко мили. Направим / направя
мплп очи. Опържним / опържа до ми¬
лата майкя. Приви миси очи.
мм.	Озто (колкото) пансаиа сняг, мм
мп е. Оато лещи на (по) Воликдон,
мм мп т. Овто нз децатя нръиазтз,
мм мп т. Като на децити тояги, мм
мп е. Като нз кучото к-мъки, мм ми
о. Кзто нз овцете вълка, мм ми с.
милион. Итрия ст с мпппони.
Мплая. Ой Милкз,
мило. Мило зз <и> драто,
мплоктпа. Мияек''пви Гини,
мппоктпня. С цървулите ни откриднитита
кран- прави милостиня.
Мильо. НЯазрвпи Въли, а той Мили.
миня. Дсн дз мпнс <друт дз доИдео>. Жю-
мичаити мпних моста. Кучка с погача;
ще мине проз пръстите му. Мпнапз сеит¬
бата и търси невястата. Минало покрий
кидаята. Минало	нромо. МпнзЛ•
съм проз чуаянптт. Минал съм, ти не съм?
ззкзипл. Мини мс взляки. Мини ми &
(ни) ръка<та>. Мини ми заек път.
Мини ми лпкиця път. Миня ми мички-
път. Мини ми мечки път. Мети ми миш¬
652

ка път. Миша ми <ктрна> котка пъг.
Мише ин път. От мене ца мин-. Пиле
шт може ца мише. През водата съм ми¬
нават и ит съм се намокрят. Пртз трупа
ми цт инш-ш.
иннaвaи. Ами и '■—татък минава. Гроша ми
ит минава на пазара. Минавам от едни
ръцт в други. Минавам от ръка на (в)
ръка. Такива . (тия) на мене ше <м^;>
минават и —-.0^8 (тия) ше ми минават,
иннaиaи. Капо бял вятър, минавам.
Като ви кутре, минава ин. Кито на
куче. иннaвa ми. КАто ви кученце
минава ми. . Като на пес, минава ми
Като и. псе. минава ми. Кито през
(покрай) турски гробища иннaвaи.
Като светкавица, иннaиaи.
минавам / миша. И ша ирaввa<тa> път шт
иинaвaи / миша. Минава-заминаеи /
мннa-зaиннa. Минавам / ии:нa в исто¬
рията. Минавам / миша в иaoгыnлeииe.
Минавам / миши в ръцете. Минавам /
миша <го> метър. Минавам / мина
всякаква гривици. Минавам / миши
гривицата (границите) и иннaвaи /
миша всяка трaинаa. Минавам / миша
за сметки. Минавам / мннa зелеиката.
Минава ми / мине ин времето. Ми¬
нава ми / мише ми думата. Минава ми
I мише ми тифа. Минава ми / мише ми
през главата. Минава ми / мише ми пртз
ръката. Мниaвa ми / мине ми пртз ръ¬
чичката. Минава ми / мише ми през ума.
Минава ми / мине ми приказката. Мн-
нави ми / мине ми сянка но лицето.
Минавам /■ мин. кито червен. нишка.
Минавам / мина контрабанда. Мина¬
вам / мина моста. Минавам / мниa на
вmорн план. Минавам / мини на заден
план. Минавам / мин. под венчило.
Мина пое нож. Минавам / мини под
огън <и пол нож>. Минавам / мсина
покрий ушите. Минавам / мина през
зацната врата. Минавам / мина през
иглени уши. Минавам / мини през огън
и вода. Минавам / мина през стърга
<ти>. Минавам / мина през -руна.
Минавам / мина през трупове. Минавам
/ мина пьт<п>. Минавам / мина Ру¬
бикон. Минавам си / мина си времето.
Мшиеим си / мина от по реда. Мина¬
вам / мина сух между капките. Минавам
/ мини тавани. Минава / мине черна
сотки помежду ни (между нас). Не ми¬
навам / мннa приказката. Номера ми¬
нава / мине.
минат. Като през кюнец минат. Минало
величие. Минат през огън <и вода>.
Мшат през сито и решето и мннaт и
през голямо решето. и през малко ре¬
шето.
миндат. Пращам / пратя за nр-зиорcки
мивцати.
миндер. Оставам / . остана под миндера.
Пccmaвпи / поставя под минеера. Пус¬
нати тартя под одъра, той ви миндера.
Слагам / сложа под мине-ра. Турям /
туря (турвам / турна) под мине-ра.
Хвърлям / хвърля под иннлeрa.
Iиинувaи. И на ^.Бучката не минуеим път.
минута. Мннутнтe ми са преброени. Ни
минутата. Ни 'Инну-н.
минутка. Ни минутката.
мир. Мод ви праха ми. Иямаи <си> мира.
Оставям / оставя на мира.
мир2. Не от мири сего. От создания мири
сего.
мирен. Вържи попа ца е мирно селото.
Мнриa ми е главата.
мирй. Ширй-мирй пик вятър духа.
миризлив. Миризливо тайно. Не съм Оитка
за мирисан-. Не съм китка за мириса¬
ни. Не съм цвете за мириеаие.
мириша. Душата ми мирише ви плесен.
Месото мирише. Мириша на бъчва.
Мириша ви гроб. Мириша на земя. Мн-
риша на мляко. Мириша ви пръст. Ми¬
ришат ми зыOнme на мляко. Миришат ми
зъбите ви трева. Мирише ми душата
на мляко. Мирише ми оце врага на
гайда. Мирише (миришат) ми устата
на мляко. Мирише ви барут. Мирише
ви дувар. № тук ял. ни <на> тук ин-
рнoат. Правя се <на> ни тук ял, ви
на тук мирисал. Преди година горяло,
сега мирише.
мирка. Нямам мирка.
мирно. Дяволи не спои мирно. Седя си мирно.
Мирча. За Мирча вита няма.
мирясвам /' мирясам. Мирясва ми / миряса
ми главата.
инoир. Мисля като мнoнр през велики пос¬
ти.
мнcнрeк. Като миеирес.
миcнplкa. Че гато са го кaзвaтн мисирките.
инoнркe. Кито миорче на слънце.
мисля. Колко е на хилядата половината
ли мислиш. Мисля като куче на велики
пости. Мисля като иaтaрe Оез OTam.
М^тя като мисир през велики пости.
М^ля като пате в дъжд. Мисля със
собствената си глави и инcлп и главата
си. Мисля със cоOo-вeиип си мозък.
Мисля, че Bcma', що хвърчи, се яде.
Може ца мисли колкото от едната дуп¬
ки ви носа си до другата.
инcля. Като вот на празни ясли, мисля.
Като кон нн празни пcтн, мисля. Ка¬
то иaтaрe н. празни пoтн. мисля. Ка¬
то ииoнрчe на слънце, мисля. Ни
ум<а crnS. мисля <си>.
мисъл. СьOнрам си / събера си ^0--.
Турям си / туря си (-урБaи си / -урна
си) някаква мисъл.
Мито. Всичко завършва чичо Мнmо.
Михайлов. Гюро Михайлов.
653

Махал. Гоня Махаля. Длтжтн стм на Ми-
хали. Дтлжи иа Михаля зт дъткл пари.
Имтм да дтвтм на Мяхили. Имтм дт
плащам нт Махаля. Имтм да плащам
ни Михтля зт дъски птрн. Стегнал мс
е Махаля. Стяга ме Мнхтля.
Михалнс. Другар ттм е Махално. Имтм
да дтвам ни Махално от Пещера. Стя¬
га ме Махално за танг- и зслт.
Махо. Зиспил Михо ни припек.
мал. Нашъл мил дупки зт итБт сн и ои танва
влаче. Ништл мил дупки, пи п-иеп . и
танви.
машинни. Кттс нитратена милинки.
мишена. Не могт да е— меря е миш-и!:
миши. Вкарвам / вкарам в миши дупки.
В милт дупка. Въвирам / въвра в маша
дупни. Дс мите нолии—. Завирим / за¬
ври в миша дупки. Зтсирим се / зтери сс
в маша дупки. Млти зири. Мити душа,
н—вин зиен. Миши тупкадли. Н!скиа-
втм / Н!ваиа!м в маши дупка. Навирим
/ итера в миша дупка. Навирам сс
/ нтври сс в мишт дупни. Нтмткстм те /
намъкни се в маша дупка. Нипъхсим /
нтптхтм в маши дупни. Натиквам /
o!т<атм в маша дупки. Натиквам и— /
нитааиаl и— в машт дупни. Натъпквам /
натъпчи в маши дупка. Стини ще маша
дупки зт сте. Ще —Буя в миши цървули.
Щс та е— стиие маша дупни зт хн-
лид—.
ыuшаи, В хамбари ми матка играят. За¬
мъчили е— пптouo!т!, та родили мишки.
Имотен нато мишка в знмник. Ктто вс-
д-ниуиаски мишки. Кттс котки и милкт.
Кттс мишка. Кттс малка в армея.
Кттс матка в дслтп. Кттс малка в
таици. Кттс малка и н—тнт. Кттс мал¬
ки. Кттс цтансеo! мишка. Котка и
мишка ще спят заедно. Мнгтм като
митни в таици. Мина мя мишка птт.
Милки в—ди. Напонх мишките. Нт-
птиилт е— планината, та редила мишки.
Не гс изяла мишката, тмя мишките.
Пресече мя мишки път. Примигвам
кит— млшни в триеи. Удрям ттенити да
бягат миткате. ' Чтстит нтто матка в
гаици. Щс иде е мишнл ни -рти. Щс
св—тя ни мишките.
мишници. Неся две дана псд -дни мишници,
машца. Напрягам / 0!^-™! малця. Стя¬
гам / иттгни мяшци<те си>.
мия. Крткити мл да мис, ведата мя (им)
да пн—. Катаага му дт мая, всдтта нм
да кия, Мия главити на магарето.
мия сс. Мал се у к—ссдиего. Мия сс дт ям
и сп!диаит!.
млтд. Кито млтдс яре на н—с сняг. Млид
и зсл-н. Млад ттм ии изгорил свещта.
Нтшлт млади невести с—ннра зад врт-
ттти. Подмладил ттм те е младат- ка¬
мъни.
младища. Н- било в младища, тми в бялт
баадuеи,
мпиы-с. Хващат мт / хвтнтт ме винените-
млтмсса.
млитя. Не млатй соди по чутуаи,
млитя сс. Млатя те по Максим.
млсчсн. Млечни нртви.
мляно. Бягт мл ск—т— у мляното. В—неяг
ми зъБате ни . мляко. В-исят ми устати.
на мляко. Всмуквам / ' всмучи и мийчн-
н-то си мляно. И майчиното сл мляко. .
<И> ст пипЕ мляко. <И> от кгиут■
млянс. <И> ст птички мляно. Искам
да дся от ялова ^,3! млянс. Кслното
от к—ч мляко. Кслното цигтнии НЛTЕП—
мляно. Ксмшийскатт нетни накусал,
млякстс, а нашита ие —близва. Мирили
ни мпин-. Миришат ми зъбите ни мпиао.
Мирише мн дулата на мляко. Мирише
(марилит) мл устати иа мпаас. Мляко
и нртв. Мляно ст Бясна ааава. Нт бало-
з мляното, та <щс дт с> в суроват¬
ката. Не ще котат мляк—. ОплаастыI
майчиното сл мляко. От връбче млиас.
Още мляко бозии. Прсдтвтм и майчи¬
ното ил мляно. Пасалаoтм / прокълни
майчиното ти мляно. Ртзлавтм си /
ртзлтя ии мляното ттм. С майчиното
мпинс. С мляно . п— устита У (в, ст)
цигании клтЕп— мляко. Халал та май¬
чиното млиао. Цагииен— мляно.
мнЕаис, Няма две ыненни,
много. Да носиш много здраве ни мъртви¬
тЕ, Да носит много здраве на татт.
Да та са моего и три дни. Ксмааа ми
много пути. Много вода изтече. Мисг—
водт щ- да помнит. Мнсго дт не знитш.
Моего думи нт зодтинца <бнвтт>.
Много неким дт зная. Мнсго пта!рднл
нт воденици <бнват>. Мног— - ме —-
грижи. Ми—г— ма злнзи в джоба Мнсгс
мл злазт в неинята. Много - мл слиза в
работата Мног— ми — зер. Ми—г— при-
нтзал ии всдешкц<та> <бават>. Мно¬
го принизни ни пизтри. Мнсго сбор ни
птииир. Мн—г— ибоаоее, тсрбт орехи.
Много ти здраве. Миого хляб има дт
ям. Мнсго шипки ще —пуст-ят. Мнсгс
шум зт нище. Много щс поглеждам като
ЛУЕрЕН<И зт тпыице, Нт много огньовс
съм и- пърлил. Нсей ти мисгото здриет,
Откак ттм сглуттл. миого мя е добрт.
Откак ттм сглуттл, мисг— мя — хирнс.
От мног— фурия хляБ ттм ял. Ощс
много начимици има да ям. Ощ— много
па-с—илк ще дъвчи. Още <много>
хляб ими дт ям. Пня от много извори..
Хващам / хеиии и едно дете много ку¬
мов—.
масжт ст. Ктто зийци, ма-жат ие.
мсгт. В гтзи му жлчки ст тамбура не мсжтш
ваиаи. Гтз ие мсжтт дт му иичукит
Двт дума ни нръит не могт да нижа.
654

Дво нз одно но събирам / събора и две
ни одно не мотв да събори. Две ни одно
но турям / тура (турня) а две нз едно
но моги да тури (турня). И името га
нс мога дв кажа. ' Как ти ст побира а
устатя и кзк можа дз ти со поборе а
устата. Копчс но моги- да кажи и кои*
че нима дв кажи. Копчо не мота да река
и копче нами да роки. Купувам те п
те продавим и мога дз те ^упи и>
продам. Може да миклп колкото от
еднати дупка нз носа си до другата.
На два коча сено но мога да раздела.
На двс мвгарота <кош> слами но моти
дз ряздоля. Ни две мвтарета плязи не
мота да разделя. На две мвтиретв сено
не моти дв раздели. Ни три матароти
плязати но моги да раздели. Не вдигам /
адатни глава<тз си> а не мота дз
вдигна глава <тз ra>. Не мота дв вържи
две ни одно. Но мота да вържа «кре¬
мъка на> ебуаапте (обущата). Но моти
дз вържа цървулите. Не мота да тледвм
хорвти в еипте. Но мота да изтрия обуз-
кито (обущата). Но моти дз кажи две
думп. Не мога дз капни вода нз мзлапи
пръст. Не мога дз обърна ебувапте
(обущата). Но мога дз обърна чехъли
(чехлите). Не моти дв откъсни. Не моти
дз повярвам - ни очито га. Не моти дз
повярвам нз ушптт га. Не мога дз
погледни хората а еипте. Не моги да
полой <вода> нз мзпапя пръст. Не
мога дв ст държи на арваи <тз га>.
Не мога дз ст държи нв на^1^-<те си;>.
Не мота дз се мори на кутрето. Но мо¬
та да со мора нз (с) мвлапи пръст. Но
моти дз сс мора с мпшени. Не мога дз
<со> нап^ води ни мзлапи пръст.
Не мота дз со обърни от работя. Но мота
да со побори в кожата га и не со побирим
/ побера в кожата га. Но мота дз га
завърти озикя. Но мота да га кажа за¬
главието. Но моги дв си намори място
и нт си намирам / намори място. Но мо¬
ти дз га отвори очите. Но мота ди си
отвора устати. Нт мота дв стъпи нз
кутрото. Но мота да му убия едни мухи.
Не може мо опри нп Дунзв. Но можеш
да му забиеш таоздой в задники. Но мо¬
жеш дз со обърнеш с кросно. Не можош
орох му измъкни о (от) ръката. Още
нс мотв да си аръзвзм / аържи гзшпто.
Пплт но можс да мине. Пило но може
дз нртхвръано. Птички но може да про-
хвръкно. С джинбиз да търсиш мосо
нт можош хвана. С топ не може дз ст
ризбие. С топ но можош <да> мо раз-
би<ош>. С трън дз ловиш, надо нт
можош дз ззазчиш. Със свощ <да то
търгаш>, но можош дз го нимериш.
Топ нт може <ди> мо рвзби<е>.
Хипа се тим, дото но мота да со
ститня. Нв аплп и мегплп.
метпля, Един нз апли, друг нз мотики,
моди. Нова моди шзнтпалор.
можо. НО може и дума да ставя.
мозък. Гоний боз ' мозък. Да та ппази а
мозък-. До мозъка на кектптс. Занър-
тяввм / завърта мозък*-. Изпириви мп
со / пзпири ми со от мозъка. Изфпряквя
ми / изфиряса мп от мозъка. Oуауепнз
мп с пзпплз мозъка. Мисля със соб¬
ствения си мозък. Мътя мозъка. На¬
правим / направи нз мозък. Нямам мо¬
зък а тлаизти га. Нямам мозък в крату¬
ната <га>. Нямам мозък в тикватя
га. Плюя в мозъки. Порвзмърдвз ми
се / поразмърда мп ст мозъки. Разбърк¬
вам / разбъркам мозъки. Размърдез мп
ст / размърда ми ст мозъки. Рззмърдвзм
си / размърдам га мозък-з. Размътва
мп се / размъти ми се мозъка. Размът¬
вам / размъти мозъки. Сврака мш с из¬
пила мозъка. Сочо мп мозъки. С мозък
в тлаизти. Чвфкз ми е изпиля мозъка.
Чопля га мозъки.
мой. Оато с моито. Ни меп. rat твои,
мокри. Мокри Иван.
мокър. Измъквам ст / измъкна ст кито
мокра връв. Измъквам ст / измъкна ст
като мокра киджпмкз. Изнизвам ст /
изнижи се кито мокри връв. Изсунвам
се / ^суна со като мокри връв. Изхлуз¬
вам . ст / изхлузя сс като мокра връв.
<Озто (сякаш^ мокря кокошки. Оз-
то мокър нотоп. Овто ударон с мокри
кърпя по тпзвзтв. Овто ударен с мокър
пирцал по тпввзтз. Като ударен с мокър
пешомап, Моки ечп, мокри нелп. Мо¬
кър в бъчва да вляза, сух що излязи.
Мокър дошъл, а калон си отишъл. Пло¬
щи кито мокри полз о бодро. Площи
като мокра полз о <тея> гъз. Удирон
с мокър нещeмзп. Цинил като мокри
полв о тъз.
мокър. До костите, мокър. Квто мишка,
мокър.
молец. Молците му епзслп мустаките.
Сукнин молец.
молпв. Държа моппв. Тегли молиня.
молитвя. Ззет,дп то нрп попи дз му чето мо¬
литва. Прочитам га / прочети си меяпт-
изти. Трябва . дз му сс чето молитва.
Чоти <аеI^cкaа> молитвя.
моля со. Но знзи на кой бог да се моля.
Но знзи ни кой своттн да со моля. Нз
кой (какъв) господ се моля. След дя¬
вола върви п боту со моли.
момя. Мома под корито. Мъчи се дз изка¬
рам от дво бвбп мома. Сима моми доми
дошла.
мома. Момата троши нзнпцпто,
мгомин. У меминп тъпвн бпо, у момкови
хабор нямат.
момиче. Язък зз мемпиото, изгора момчето
а язък зв момичето, чс пзгери момчето.
655

Язък зи моикemо, изгоря иоиикeг' и
язък зн и'ичeго, че изгори иоинчe-о.
момков. У момини тъпан Oнe. у момкови
хабер н^ат.
-момче. Язък за момиче-о. изгоря иомкe-о
и язък за- иоиикem', че изгори и'икem'.
Язък за момчето, изгоря иоиикem' и
язък за и'мкe-'. че изгори иоии-
кe-о.
монета. Вземам / взема за чиста иои-mа.
Заплащам / заплатя със същата и'нema.
Плащам / платя със същата монета.
Приемам / приема за кнетa ^1--..
Рaзиeннa ^1—8.
морал. Чета морал.
море. Акъл море, ум брич. Акъл море <ум
Оръанач>. В морето и лъжици вода при¬
турим Гемиите ти са ги изгорели в
<морето>. Гемиите ти са ги изгорели в
Черно море. Гeини-e ли си ти потънали
в <мюрето>. Гeини-e ли са ти потъна¬
ли в Черво море. Гемиите ли са ти про¬
паднали в <мюрето>. Гeиниme ли са та
пропаднат в Черво море. Да не <бн>
да> са та изгорели тeиниme <и море-
го>. Да не <^би да> и. ти изгорели
тeиниme в Черво море. Да не <Ои да>
са ти потъвали тeмннme <и морето>.
Дн не <Оя да> са ти nоmънaлн тeии-
ите в Черво море. Да не <Ои да> са
та пропаднали гeиннтe <и иcрeтo>.
Да не <^Ои да> са та пропаднали ге-
мнн-e в Черно море. Дупка в море-то.
Зац девет морета. И в морето ца влеза.
па сух ше излеза. Извих море ви глава
Извъртях море на глава. Капка в мо¬
рето. Ловя морето в шепа. Морето е
до коляно (колене) за мене. Направих
дупка в морето. Не це ме 'мнe ни Бя¬
ло ' море. Нося вода в морет'. Още ри¬
бата в море-'. той токи зъби ци яде.
Оце рибита у морето. турил тигана ви
■огино. През девет <3-^ и> морета.
През море му (й) вечеря. През море му
(й) легато. През 'море те прекарва, во¬
да ца не nнeш.ПроOих дупка в морето.
Рибата в морето, вий туряме котлето.
Рибита е още в морето, той турил ви
огъня менче ци я вари. Рибата още в
морето. РиОата още в морето, и ние я
ядем. Рибата още в морето, а те й гог-
вят таган. ЕнOamа оце в морето. а те й
пържа- лука. ЕнOama още в морето, а
тя mнтaнa слага. Рибита още в морето,
той турил тигана на огъня <за ци я
пържи). Сякаш (като че <тн>) са та
изгорели г-миите <и иcрemc>. Сякаш
(като че <лн>) са та изгорели тeиинme
в Черно море. Сякаш (като че <тн>)
са ти потъвали гемиите <и морето^ Ся¬
каш (аато че <ли>сата потънали гемии¬
те в Черво море. Сякаш (като че <ли>)
ти nр'naднaлн гeмннme <в морего>.
Сякаш (като че <Лн>) ' са ти пропад¬
нали гeинн-e в Черно море. Ум море.
акъл бръснач. Ум море, глава кофа.
У мор- ли го хвърлиш, и морето це го
изхвърли. Черпя морето е тыжнцa.
и'рннци Побиват ме / побият ме мерници.
морски. Морски вълк.
Морфей. В обятията на Морфея съм. Нн-
иирaи се в обятията на Морфея.
московец. Останало от московеца.
иоcг. Да се махаш на иcеma. Дърпам се
като иaтaрe на мост. Жюмишката ми¬
нах моста. Запъвам се / запъна се като
магаре на мост. Изгарящ/ изгоря всич¬
ки мостове <зац оТб|Т5йи>. Изгаряне
на всички иco-овe. Като магаре на мост.
Минавам / мина моста. Опъвам се /
опъна се като магаре на иоcт. Ортома
ци сквиаеш на моста. Ог мост, та под
мост. Разрушавам / разруша всички
иcеmовe зае сеОе си. Обърквам се / сбър¬
кам се сито суче на мост. Срутвам / сру¬
тя всички мостове зад себе си. Ставам /¬
спина мост. Събарям / съборя Бcнкки
мостове зае себе си. Оeттп се кито ма¬
гаре на мост. Хвърлям / хвърля мост.
мостра. Иaйдох си иоcmрama.
мотая се. Мотае ми се в главата. Мотае
ин се в ума. Мотае ми се в устата. Мо¬
тае ми се ви езика. Мотая се в краката,
иотикa. До мотика и лопата. Дъня моти¬
ката. Какинто ме люлки залюляла.
такваз ме и мотики закопала. Родил се
за мотика направили го владика.
мотовила. Вдигам / Бднтнa на вили и <на>
иоmовитн. Един на вили, друг ви мото-
внлн. На вили и иоm'внлн.
ио-олeБп се. Мототеви ми се в устата.
Мохамедов. Изял съм Мохамедовете залци.
мохикан. Последният . иcхиaaн.
моч. Co моч правен.
мощи. Живи . мощи.
мра. Един път <ще> се мре. Ецнаж се
мре, дваж не це. Чудя се оа соя ци мра.
мри. Като мухи. мрат.
мравка. - Зипьтзяеит ми / запълзят ми мравки
по гърба. <И> на мравка <га> път ве
минaБaи / мина. <И> ни мравката
път правя. Като мравка. Лазят ме мрав¬
ки. Мрaвaн лазят по гърба ми. Мравки
лазят но кожата ми. Не настъпвам /
настъпя мравка. Полазват ми / пола¬
зят ми иравкн по гърба. Полазват мн /
полазят ин	по снагата. Полаз¬
ват ми / полазят ми мравки но тялото.
Попълзявит / попълзят мравки но ко¬
жата. Правя ог мравката астаи. Правя
от мравката слон.
ирaвучкa. И на мравучката не минавам
път. Не нacтыnвaи / настъпя ирaвук-
сата.
мраия. Вардя се да не настъпя мравята.
И на мравята път струвам.
€56

мраз. Ззнпшп то нз мрвза. Гора уши и
мрак ечп.
мрожз. Влизам / влиза в мрежата (мре¬
жите). Вплитам / вплети в мрожати
(мрежите) си. Заплитам / заплети а
мрожвти (мрежите) си. Изнлп'зм от /
изплета от мрожати. Плети <си> мре¬
жата (мрe;жи<'e>), Улавям / улова в
мрожати (мрежите) от. Улавям се /
улова со а мрожати (мрежите). Уплитвм /
уплоти в мрожити (мрожито). Хващам /
хвзни в мрожати (мрежите) от. Хвър¬
лям си / хвърля от мрежата.
мръвки. От мръвки мосо.
мръдеам / мръдна. Крак но мръдвам / ня¬
ма дз мръдна. Мръдез ми / мръдне ми
якълз. Мръдва ми / мръдне мп иивпя-
ти. Мръдеам / мръдна с акъла от. Мръд-
ввм / мръдни с уми от. Но от мърдам
(нс си мръдвам / . мръдни) пръсти, нс
мърдам (не мръдевм / мръдна) пръст а
нс си мърдам (нс си мръдевм / мръдна)
малапя пръст.
мръдни. Боз да си мръдна пръсти. Но що
мръдни крик.
мръднал. Мръднал с якълз от. Мръднал
с уми от.
мръжда ст. Влязъл а лозето п мръжди се
нз гроздето.
. мръзня. Капе и мръзно.
мръзнз. Оато зиок нз пъртини, мръзнз.
мръстн. Всрината ти мръсни. Изхвърлим /
изхвърля като мръсно кото. Маминз-
тв та мръсни. Мръсен мга е задника,
мръсно. Прави мръсно.
музика. Кой ти разбира от военни музики.
Колкото мвтиро от вооннз музпаз,
Мук. Ни снета Мук.
мукояппця. Мукоапицз кучо,
муле. Колкото (като) муле от кантар,
мум™. Кзто мумии.
мусандря. У цитинин мус-ндрз.
муска. Изгубил от муските.
мустак. Зз мустака. Зисуквим / засучи мус¬
так. Изкъпчи.я от мустаките. Изпратил
от мустаките нз норяиая. И котката пмз
мустаки. Имвм жълто под муст-к. Ко-
га<то> нз кьосето пораснят мукгзнп.
Оога<то> нонпкнaт нз кьосето мус-
танп. Молцито му опзклп мустицито.
Нз мустаците от. Обръсвам от муста-
№'0. Оккубзпп му сз мустакп'е ни
Стамбул килии. Под мустак. Роша му-
стакито. Сучя мустак (мустацп'т от),
мутра. Нвтризим / натрия мутрата. Нзтъра-
зам / нзтъркам мутрата. Смазвам /
смвжз мутрата. Тикам (тпавзм / такня)
в мутрати.
мухи. Бори мухи Брвлз мухз мед, потъна¬
ла в оцет. Бръмва ми / бръмне ми мухз
в главата. Вкарвам / вкарам мухз в
тлиевти. Влиза ми / влозо ми мухз а
глвиатв. Върти со кзто муха боз глава.
Гливити ми е пълня с мухи Глодам аз'е
мухи а мътонпнз. Гълтам мухи. Дото
рани и той мухз. Имам мупп в тпзвзта
си. Имам от муса<та> под (нз) ка-
^'3. Кзто конскя мухз. Кзто мухз.
Оато мухи без . глаза. Като мухи Кито
мухи нз мод. Оицнвли ми е мухи нз но-
ки. Котито тато п мами мо съдохя, зз
ловях мухи. Котито тато и мямв ме
учеха, вз ловях мухи. Лапам мухи<то>.
Лова мухи Мухи да бръмно, що со чут.
Мухп бръмчат в тлавати ми. Муппто
пазаруват из устата му. На ножз му
мухи но каци. Нв стрит мухи Но давам
мухз да бръмно. Не мота да убия едня
мухи. Нт ща ди знзи нп колкото едня
мухи. Орвли мухата нз воли нз рогати.
Отривам I отрпя мухити. Подковае-м
мухите. Приви от мухитз бивол. Прави
от мухити слон. Пращам / прита ди
пани мухи Пускам / нукни конска му¬
хи под опашката, и пущям / пуща кон¬
ски мухи под опашката. Пускам (пу¬
щам) / пуснз мухз (мухи) <в глввата>.
Стрижи мухвти. Ун^ам ст / уври ст
кито конскя мухи под опаш. Удавили
се мухи а брашно. Хвищя мо / хвянт ме
мухятя. Хвърчи кито мухз без глина.
Ходи аа'е мухз боз глава.
муцки. Зивпр-м си / завря си мункзтз.
муцуня. Въвирим от / въвря от муцуната.
Заепрам от / зиври от муцун-тя. На¬
бивам / нибии зъбите в муцуната. На¬
дигам от / надатня си муцуната. Натрп-
зам / натрия муцуната. Нзтъркввм /
нятърк-м муцуната. Пъхим си муцу¬
ната. Пъхвам си / пъхни си муцуната,
муши. Муши си гагзтз Муши от носа,
мушним / мушна. Мушвам от / мушна си
твтата. Мушеим от / мушни от нося,
мушица. Си пмвм мушици нз канпця.
мушка. Взомам / азома на мушкз. Нв муш¬
ката съм. Пада мп / пидно мп . н- муш¬
кз. Сл-гим / сложи нз (нoд)lм,шка<тa>.
мушкам. Мушкам от твгита. Мушкам си
носи. Мушкам с остен.
мътля. Вземам си / взомя от мъглите. Вър¬
тя се кзто тъскя а мъгла. Въртя сс кито
пито а мъгли. Въртя ст кито патка в
мъгла. Вятър п мътля. Гоня мъглпте.
Зибпеим /	мъгли. Зивличий си
мъглите. Кито гъскя а мътля. Като
мъгли боз вятър. Оато пяте а мътля.
Оато патки а мъгла. Лапам мътлятв.
Мътля мо влочо по золено усое. Набп-
евм / нзбин мътля. Рззвяааъл съм ст
като мъгла по рпдшци. Хивщим / хввна
мъглите. Хващат мо / хеянат мс мъглпто,
мъж. Барабар Петко с мъжете. Барабар
Потко с мъжото п отронаята на ноас..
Двй от, мъжо, жонити, и та зибий в го¬
рата. ДзИ от, мъжо, жонята, а ти забпй
<в> тръното. ДзИ от, мъжо, жоняти,
42 Фразоопетиион рсчн^, т. 2
657

т та ида в г-ртти. Дий ти, мъжо, жеитта,
т та иди в трънете. Дий ти. мтж—, же¬
ната, т та хвтна гсритт. Дтй сл, мъже.
жентти, т ти хвани трънете. Една Булки
ат мъж щс иде. И наш П-тк- е мъжетт
и отрепки му нт п—иси, Ксгт Китни мъж
чист— ял. Копраитна жени е вълнен
мъж. Н- е зт мъже. От мъж дрян. Сипи,
мтжо, кишттт нт рамо. Слтгий, мъжо.
кишттт ни рамо. Гс, мъжо. ваег—нО:
мъж—ц. Вдигам / вдигна мъжеца.
мтжна. Кей те пата мъжка ла е мтгтрн-
цитт. Мъжки Гтит. Мтжни Дтит. Мъж¬
ки Дойна. Мъжки Дртгтаи. Мъжнт
Рийки. Пата ла тт някой- нога е мъжки
петък.
мъзги. Нямам з—ч— у жилате мъзги.
мтн. Ни хтн. ии мън. Хък мтнн хтнт <тт>
мтка<та>.
мъка. Мъката ми надвива. Слтгтм / сложи
душа нт мъки. С триста мъка. Ттнттлс-
ви мткл. Турям / туря души нт мтнт.
Хтн мтн и хъка<тa> ыъка<га>.
мъкни. Мъкни ни гтрбт сл.
мтнии е—. Мъкни те в —птшнитт.
мыпнии. Кттс мълния. Мятам мълнии.
Пртщтм / пратя гръм и мълния. Хвър¬
лям / хвърля гръм и мълния.
мълчи. Историята мълчи. Мълча кит- гроб.
Мълчттс да каж— наш Иван.
мълча. Като блссл. мълча /в 3 знтч./.
Кттс бтн—л, мълча. Ктто гр-Б. мълча.
Кттс дтб, мълча /втв 2 знтч./, Като
копчс, мълча. Ктто кютюк, мълча /в
1 зитч./. Кттс мумия, мтлчт / в 1 зитч./.
Ктто пукал. мълча / в 3 знач./. Кттс
пуян, мълча /стс 2 знтч./. Кттс пън,
мълчи /в 1 знач./. Ктто риБи, мълчи /в
1 знач./. Ктто сфинкс. мълча. Като
турско тасбаше, мълча. Като фит.
мълчи /въз 2 зитч./.
ыыпчтаuе. Отмнитетм / отмини е мълчание,
мър. Хър мтр.
мтрдим. Мърда ми едаитт дъска. Мърда
мн едната чивия и чавяяти ма мърда.
Мърдам нато ни умряло куче опашната.
Н- ся мтрдтм (нт си мртдвтм / мръдна)
патсти, не мтрдтм (нс мръдвим / мръд¬
ни) пръст и не си мтрдтм (и— ии мртд-
втм / мръдни) малкия пръст. Н—що ми
мърда. Нямт къде дт мтрдтм. Нями
никъде да мтрдтм. Ушите та мърдаха.
мтрдтм и—. Мтрдтм и— нтто нт воденицата
долния нтмън.
мърдаат. Нямт мтрдтн—.
мързи мс. Мтрзн мт хляб ди ям.
мързелив. Мързелив в ръцете,
ытрыора. Ктто з-дт нт Бързей, мърморя.
ыырти, Мърся сл ръцете.
мъртвия. Дт иссиш маогс здраве нт мърт¬
вите. Не щял мъртвия дт влез- в рий.
мъртъв. Жив <«<> мъртъв. Идвтм д—
мъртви гсчат. Кттс мъртъв. Кттс мър¬
тъв циганин. Мъртви души. Нт мъртва
глава юзди турям. На жив, нл мъртъв.
Оставям / —стани мъртви Бунси. Сти¬
гам / стигни дс мъртви точка. Сърцето
мн трепна като на мъртво нуч— оптш-
аттт. Трижт от мъртво магаре пль—чи.
Търся —т мъртъв кси поднови.
Мырч—. Артлстлс на Сурчо, тт дал ни Мърчо.
мърши. Като гарвана ни мърша. Ктто гар¬
га ни мърша. Ктто —реп нт мърша. Кттс
орла на мърша Като орляци нт мърша.
Ктто псета ни мърша.
мършав. Tаек-ал мн сърцето ктто нт мър¬
шав зиен.
мършав. Кттс чароз. мършав.
мъст. Дтржи мтет ктто ктмалт. Мед ку¬
пува, мтст продава.
мътен. Излез- мътен. Седя нтто квачка ни
мът-ци.
мътен. Блъскам е— като <ытгнa> зодт е -
(в) Бряг. Взтмтт мт мттинтт. Лсея
риби в мътни водт. Мътни ЗОдИ мт н—си..
Мътни и кървава. Мътни и к—асйаи..
Мътната дт тт вземт. Мътната дт те
зизпеуе, Мттнттт дт т— отвлече. Мът¬
ната да те оти-TЕ, Мътната ме носи. От¬
несе го мътната. Сянаш мъти— дере го
е влачило. Хващам / хетна рнБи в мтт*
ит седи. Хвърлям / хвърля ссрнмс в
мътни вода.
мътеница. Гледам кит— мухи в мътеница..
Ките була в мътеница.
мътнат,. Влсчс мт мътната,
митници. Мътиацтги ме неси.
ыъти1* Дяволите мътят в ието, Н- мътя
пилета. Н- учя стирсц дт мттн ийеи,
мътя2. Мття тктлт. Мътя ведата (е—днте)*
Мътя гласит!. Мътя мозъка. Мътя ума.
мтча и—. Мъчи и— да изкарам от две Баби
мома. Мтча те дт изктртм ст дес БиБя
невеста.
мтчт се. Като грст—н дис—л. мтчт те..
Кттс черен дивол, мтчт ст.
мюжде. Вземам / взема мюждет—.
мязам. Мязтм ни изсран глнитей.
мяра Излизам / изляза от мярата нтвън..
мярвам сс / мяра, и—. Мярва мн и— / мтаoс-
ми ие в главата.
мярни. Вземам / ззтма ыаpка<гa». Затя
мярна на езини ии. Зная миаа! нт ус¬
тата ил. Излизам / изляза от миакиг!,
Имтм мяркт на устата ии. Мсря е —днт
миааа. Меря стс тъщата мира!.
място. Бслно ыисто. Д—йде ми сърцс иа мит-
то. Дохожда мн / д—йдт мя антла ни.
ыаcто<то еи>. Думите му птдтт /
птднтт ит място. За^тачс място ииыи.
Знтя ти мястот—. Идт ни едно място.
Имтм ил мястото. Имт мисто. Лсгна
ма сърцс нт митто. Лозя място. Място
ма нимт. Мисто под слънцето. Нт гла¬
ви място правя. На —дни ликът миито.
Итмиртм ии / намеря сл мястот—. Нт
658

място. Нн ипoгоmо си съм. Не ме свър¬
та на едно място. Не ме сдържа йи ед¬
но ^0—'. Не ме хваща мястото.. Не ми
бие Оридвити на едно място. Не мн Оие
-опора ни едно място. Не мн Оие чуки
ни едно място. Не ми сече брадвата на
едно място. Не ми удря брадвата на
едно място. Не мога ца си намеря ^0—'
и не си намирам / намеря ^0—'. Не
намнрaм място къде (де) да сложа.
Не намирам място съдз (де) да турни
(туря). Не остави / остане здраво ипcто
по (на) ^1-. Не оставям / оставя здра¬
во място. Не са мина едно място Бcик-
сите братя. Не се оженил, че нямат мяс¬
то за тютяня. Не се свъртам / свъртя
на едно място. Не се сдържам / сдържа
на едно място. Не хващам . ^0—', Ияиа
ци ги вържа две на едно <ипc-о>.
Оставим / остава на място. Оставям /
оставя на място. Отварям / отворя
място. От десет места мн катран тече.
Отавам / отида ви едно място. Отивам
си / отиди си на ипoтоmо. Падни ми
сърце на място. Поomaвпи / поставя на
място <то>. Пукам се от най-здравото
място. Слабо мисто. Слагам / сложа
ни място <го>. Слагам / сложа ума на
мпomcm'. Сядам / седна на мястото.
Тежа ни мястото си. Топло ^0—'. Ту¬
рям / туря (турвам / турна) на мяст'-
<то>. Тъпча ни едно <и също> място
и тъпча на място. Ума ми не е на ^0-
-о. Ума ми не е на мястото си. Хапя
се два пъта на едно място. Хващам /
хвани място. Ще мн изстине мястото, -
иятаи. Мятам (иягвaм / ^—18) бухалката
и мятам (мятеим / метна) едва бухал¬
ки. Мятам (ияmвaм / метна) въжето.
Мпmaи (ипmвaи / ^—18) сьотека и ип-
гам (мятвам / метна) eдни кьотек. Мя¬
там му (мпmвaи му / метна му) една.
Мятам мьлини. Мятам (ипmв8м. / итm-
на) ви тиенва. Мятам (мпmвaи / мет¬
на) око. Мятам (мятвам / иemн8) пета¬
лата (петалите). Мятам (мя-вaи / мет¬
ни) примка ни шията. Мятам светка¬
вици. Мятам си (мятвам си / метна си)
въже <на врата >. Мятам си (мпгв8и
си / метна си) въжето <нaшIнпга>. Мя¬
там си (мятвам си /метна си) примки
ви врата. Мятам си (мя-твам си / метна
си) примка на шията. Мятам се като риба
на пясък. Мятам се като рнOa на сухо,
мятвам / метна. Мятам (мятвам / метна)
бухалката и мятам (мягваи / метни)
една бухалки. Мятам (мпгв8и / метна)
въжето. Мятам (ипmвaм / метна) аьо-
теаи и мятам (мятеим / метна) eeни аьо-
-ек. Мятам му (мятеим му / метна му)
-цна. Мятам (ияmв8и / метна) нн та¬
вана. Мятам (мятеим / метна) око.
Мятам (ипmвaи / метна) петалата (пе¬
талите). Мятам (ияmвaм / ^—1.) прнм-
сита на шията. Мятам си (ип■твaи си /
метна си) въжето <на вр;^’^г^^>. Мятам
си (иятвaи си / ^—18 си) въжето <на
шигта>. Мятам си (мятеим си / мет-ва
си)	прима. ви врата. Мятам си (мятеим
си / ^—18 си) примка ви шията. Мят¬
вам / ^—•18 реч.
мях. Като мях. Опирам / опера меха. Пошел
съм и и-хов- на огън.
Н
набера. Набрал ми е кито змия ни опаш¬
ката. Набрах лещата.
набера се. Набрала ми се е душата. Набра¬
ло ми се е на душата.
набивам / набия. Набивам / набия в главата.
Набивам / набия в очите. Набивам /
набия зъбите в муцуната. Набивам /
набия мъгли. Набивам си / виОия си
в главата. Набивам / набия кeиOeрнтe.
Набивам / набия чивията. Набивам /
набия шия.
нaбнвaи се / набия се. Набивам се / набия
се в главата. Набивам се / набия се в
ск)	<тe>. Набивам се / виОия се в ума.
набирам се. Набирам се като сукар ви огън.
Набирам се сито червей на дърво.
набит. Имам набито око. НиОито око.
наближа. Дреновците наближиха.
наблюдавам. С половин око. наблю¬
давам.
набрал. Набрала пъпки.
наважеим / навадя. Наеажцам / навадя
• вода от девет дерета, Иaвaждaи / на-
Бaeп вода оа д-е-а кладенци.
нaвднтaи / вaБДнгнa. Нaвeитaм / вaвднтнa
камъка.
навеждам / наведа. Навеждам / наведа
враг. Навeждаи / наведа врата. Иа-
вeжeaи / наведа глава. Навеждам /
вни-ца главага. Навеждам / наведа но¬
си. Навеждам / наведи очи <аьи (в)
земята >.
навеся се. Като М-инш паша. навесил
съм ст.
нaБHиaи / навия. Иaвивaи / навия бур¬
мата. Иaвнвaи / навия врат. Навивам /
навия врати. Нaвнвaи / навия гайките.
Нaвнвaи / навия главата. Нaвиваи /
навия на пръст. Навивам / навия пер¬
ките. Нaвнвaи / навия пружината.
навивам се. Иавнва ми се въжето. Навива
мн се конеца.
нaБнрaм / навра. Нaвнрaи / навра в калта.
Иaвнрaм / навра в кози рог. Навирим /
навра в кучи гъз. Навирам / навра в
миша дупка. Нaвнрaи / навра в носи.
Нaвнрaи / вавра в орехова черупка.
Нaвнрaи / наври в очите. Навирам /
наври на псетата в гъза. Навирим /
659

нявра под носа. Навирим ст / низря ст
гагати. Нзвпрзм ст / ниври ст носа,
азвприм ст.К-то аенcкааQУa,навирам се.
навирим ст / нзаря ст. Назирам со / нивра ст
а миша дупкя. Навирим се / нивра ст
а оч1^’<т^;>. Навпрзм ст / нзаря со в
устити нз вълка. Нинпрзм ст / наври ст
в устати ни звяра. Навирам се / низря ст
между тоягите. Нваирим се / наври ст
между шзмярпто. Навирим ст / наври ст
под кож-ти. Иавпрвм ст / ниври со под
носи.
н-виреам / няниря. Навирввм (наепрам) /
навири главя. Навирвам (навирим) /
навира нос. Навирвям (навирим) /
нзепря опашка1. Наапрвам (нзаприм) /
навири . опашки.2 Навирввм / нзаира
рота. Навпреим / наапра уши
нзвпра. Навирил кракитя. Нинирип подко¬
ни. Наяла сс въшки, навирили опишки.
Хем шугазо, хом - нос нзвпрпло.
нанкам / ' навира. НЯвиреям (навирам) /
навиря глваз. Нвиирвам (навирим )
навири . нос. Ниепрвим (нзвпрям) / ни-
нпря опашка.1 Иавпрвим (навирим) / нз-
апра опишки.2 Н-зирзим / нав^я пър¬
лили. ,
нависоко. -Вдигам ст / вдигна ке. нинпсек®.
Глодвм н-еикоао. Държа сс. нависоко.
Изхвърлям ст / изхвърли се няникоке.
Имвм ст нинпкоко. Хвърчи нзнпсеке.
Що ' мп вдатно хлябз нзнисоко.
навит. Квто нзвитя машини.
нянин. Коти со потурчи и турска чалма ^3^
нзвк-ризм / нянк-рам. Навкирвам / нзеаз-
рвм Н кози рог. Навкврнвм / нянк-рам
а миша дупка.
нзвлечен. Едному нзречено, другему навле¬
чено.
ниалпззм / навлиза. Нввлпз-м / навлязи в
тодани.
нивлпиям / навлека. Нивлпиам / навлеки
боля <нз главатар Навлпизм / на¬
влека расото. Низличим си / нявлокз си
бола нв тлвиити. Навличам ст / нявлокз
ст трих нз душатя.
наной. Лоалечп навой, зинршцп бари,
н-ер-тз. Отивам / отида нзврзтз.
навромо. Но съм кръстен ниаремо,
навръх. Стои мп навръх езикз,
нянръщим. Н-връщ-м води аън аеденинятз,
нвасъдо. Назсъдо те търкпх, дядо непо,
само у вас нс ходих.
навсякъде. Колита мм си с две кенепетз,
та - со въртят нивкааъде.
навън. Гони мо нзвън. Едното ми око вст
навън тлодя. Излпззм / пзпязи от ми¬
рят- навън. Кара мо нзвън. Но ст по-
казвям / пок-жа тлвзвтв <нзвън>.
Но си показвам / покажи нося навън.
О' света нзвън.
нвнърва се. Нвзърнили смс сс кито в гладно
нрекинитт.
навързвам сс / нзнържя ст. Нивързевм ст /
навържи сс нз нрити.
нзвъсвам се. Като котка на зло вромо,
нзвъсвям се.
навъся се. Като Стара нп-нин- <проз
Марта>, азвькпя съм со.
навътре. Взомим / взомя навътре,
нзтзждзм / нигода. Нвтиждим / нагодя ухо.
нятярчим. От добрини нитирча
нитдо. Откъде някъде, отгдо (отдт) никъде,
оттдо нзтде.	-
нитлод. <Н3тяeд> кито тиква нз ^0',
натоварим. Натоварим ти, шерае, сокввй
ст, снахо.
нзторт. Вдигнал съм со с гъзи ст няторс.
Вдигнал съм се със з-дникя ст нигоро.
Върна наторс. Иде мп (пдеа ми) нагоре.
Нягоро високо, надолу дълбоко. Об¬
ръщам сс / обърни со с крякати нагоре.
Обръщам / обърня с крзквтв нзторе.
Станвл съм с тъза си нагоре. Станал съм
с дирники ст нигоро. Станял съм с кра¬
ката нзторе. Cтинап съм със 33^1^
си нагоре.
нзторно. Дохожда ми / дойде ми нвторно.
Идо мп (идни ми нзторно.
надявам / надям. Нвдвезм / надам вой.
Нздввам / надам . дълтятя. Надавам /
надам ухо (уши).
нидзпеие. Отивам /" отиди нздзлеие,
нидво. Моята <рзбота> о нидее,
нидно-нятри. - Надвс-нзтрп. Свивам / свия
надве-няпрп.
надвеся со. Н-двостл съм се над рибо-
тзти.
нядвиням. Мъкити . ми нядвпая.
няднпя. Надвил съм си на масрафа. Над¬
вил съм си на хирчя.
наддавам. Кини, тв наддавай.
нвддиввм/наддам. Наддавам/ ниддам опишки,
нидеям со. Овто кон на празни торба,
нздоям се.
надигам / нядпгня. Надигам / надатня гла¬
вя. Н-дпт-м / нядитня нос. Нздитвм /
надигни норап. Надигам ст / надигни си
муцуната.
нидлъж. Нздлъж п нзшпр. Надлъж и шир.
нядминз. Надула ст жабв да надмине воля,
нзднпанз. Нвд гроб съм нзднпанзп.
надолу. Върни надолу. Нагоре високо, на¬
долу дълбоко. Обръщам / обърна къ¬
щата надолу с керомидптт. Обръщам /
обърня нидолу с гпаватз. Обръщам се /
обърна ст нидолу с глвватз. С глввзтз
нидолу. Трътеам / тръгни с глаНата на¬
долу. Хвърлим сс / хвърля ст с тлявитя
надолу.
надробя. Изсърбвям / изсърбам каквото
съм ст нидробпя. Изяждам / изям но-
пирати, които съм надробил. O-аво'е
надроби, това що сърбам. Кааве'е съм
надробил, това ще кусам. Сърбам кик-
не'о съм надребпл. Сърбам нон-ра'и,
€60

ноят— (щ—) съм надробил. Ям п—пи¬
рати. асит— съм ии нтдасб<п.
нтдроБявтм / надр-Бж Итдрсбивтм / на¬
дробя накаква попиаи, НтдасБивим /
надробя някаква грлци,
нидтасуи. Не ще надскочи боя сл.
надувам I надуя. Надувам / надуя гай¬
дата. Надувам / надуя глтвттт. Наду¬
вам- / надуя гтрлс. Надува мс / наду—
ме слободия. Надувам / надуя и—и.
Надувам / надуя кеаал, Надувам / на¬
дуя птаплци. Надувам / надуя ту¬
шените.
нтдувтм ст. Кито зттки в нсва разт.
атдувтм сс. Кттс вълни ни пер—.
нтдувтм ст. Като втшни ни тъпин,
атдувтм се. Кттс вълни ии уеп—, нт¬
дувтм се. Ктто нучс втз фасул, атду¬
втм те. Ктто млс<а-н, нтдувтм ст
/в 1 знач./. Китс мях, - надувам ст
/в 1 знтч./. Китс пите в (у) релето, ат¬
дувтм ст /в 3 знач./. Като кетЕП ии
буиищ—, атдувтм се. Кит— петел ии
купищ—, атдувтм те. Кттс пуйки,
атдувтм ст. Китс пуян, атдувтм ст
/в 1 знтч./. Като свински въшки, нт¬
дувтм се. Като фит, атдувтм ст /в
1 знач./.
надувам и— / надуя сс. Надува мл сс / на¬
дуе мн сс глтвтта <а!.гс шянт>.
отдумнстм ст. Ктто ттпии, аадумнвтм
ст /втв 2 знач./.
надут. Гтйдтти мя — надута.
надуя. Диволи мт наду. Кумици надули
пърлили. Станали тинеи. надули ти и
оптш.	’
надуя е—. Надули сс Бълхи да изБълзи сливи.
Нидули е— бтлхт да изс-рс илнет. На¬
дули те жаба да иидмии— в—ли.
надуя ст. Като попарени въшки, надул
стм ст. Като патсаовт, отдул стм се.
Като <ртжсо>кваснан. отдул стм те.
Ктто чуми в петтн, отдул стм се.
нтдхuтаиы / итда<три, И давспи надхитрям
и и дисопт бих надхитрил.
нидтлбсно. Вз—мим / вземи нидтлбоно.
надълго. Надълго и нашироко.
oидтрзим, ^дървм папц<т-,
отдыхам. Давсла ме нидых,.
надявам / нидяит. Надявам / нидяит уими-
ааттлиа ризи. Надявам / Иидяаа усми¬
рителни ризници. Надявам / надяни
х—м—т. Надявам / надяна юлта, Надя¬
вам. / надяна ярсм.
надявам се. Като н—и (зт) нт зоб. надя¬
вам се. Кттс ка-иин е пртзти днеаг.
oтаавты те.
отдясно. Наляи— и нидисно,
нтсдио, Мична < п—гинец щс лсжат ит—ди—,
наежи сс. Наежил ттм и— ктто сж. Наежил
ттм е— нато таралеж.
нттжт ие. Кттс баба Мирта. нттжнл
стм се.
нисм. Души под нитм и—тя.
ниж-гам сс. Нажегал ми - сс - срити.
нижулвам / нижупи, Итжклвтм (иижупим) /
иижупи ност. Нажулс^м (нижулям) /
иажули главата <съи стпун>.
нижулям / нижуля. Нижулитм (нижулям) /
итжупи ноти. Иижулстм (нажупям) /
отжуля главата <стс стпун>.
отзад. Вземам тя / вземи ии думите назад.
Внктм отзад. Връщам / върна нолтп—т—
ни ястоалита итзтд. Едни тегла нипртд,
и друг дтрпи назад. Нтзад върви, ни¬
пртд не вырвл. Нтзтд — врачанската гю¬
рултия. Напред — дълБ—нс. назад е Бтр-
зсй. Напред ка-паст, итзтд вълци. На¬
пред стръмно, итзтд ямт. Не сстизим /
остани <п—->нгзад. Не поглеждам
итзтд. Не сс обръщам итзтд. Нт ил ззс-
мтм / вземи тб-аи■ назад. Осттвтм / ос¬
тани итзтд. Рнтзт мл / ангнт ми назад.
Раттм (ритвтм / ритна) итзтд. Удря ми '
/ удари мл назад. Удрям / ударя иазтд.
нтзтем. Акъл нтзитм ие ликим. Назтсм лл
взимал. Нс вземам устт назатм. Нт
неким уити нтзтем. Не искам чеис нт-
зием. .Не синим усти назаем. Нт търся
уста итзаем. Чегито стм го взел назаем
Че трижиш ' нртна нтзи—м.
нийди. Дени и— мт е—еш, ттм нт ме- нийдст.
Нийдсх- менттт жалн!. Нийд—х похлу¬
пак. Найд—х си майстора. Нийд—х ти
мострата. Нтшлт баба. та зттли. Ни¬
лла булки -. Брадви зтд вратата. Нттли
млтдт невести ссннат зтд сритата. Нт-
шлл каии—йнягЕ. Нишъл мат дупни
зт с—бс и ои танза влач—. Нтлтл мат
дупки, пи поисл и тинси. Нтштл съм
с-п— Без кучета. Нишъл стм сел— бсз
псета, покгьп ттм бсз тояга. Нтштл съм,
тт стм зттъл. Нишъл съм църква дт сс
кръсги, Нтштл стм църкви да и— прс-
каъсги, Тръшнало е— гърнето, тт сл
нишло похлупната. Щс итйди тттин-
киднл, Щ— съм гатжяп. итшсл стм.
найди и—. Нт ма сс нтйдт к—шуаи,
никипте. Дт ие стм нт дъжд- никипин.
надарим. Кой дявол мт откара. Накарам
Вкля, а тсй Мнпи. Накарали котката нт
работи. а тя —палнати си. Накарали
кучето нт ртБсти, а тс опитната ти.
Накарали лисицата ни работа, а тя
спалната ил. Накарали царската дъ¬
щеря ии риБ-та.
накарвам / надирам. Накарвам / накарам
в шиле дт nлкте, Накарвам / накарам
у глушч—ви дупни.
нинетсвим / нтнзтся. Никвиссим ти / ии-
кзтси ии гъап—тс.
нтнлтждтм / oиапиди. Иинлтждтм / нтнладя
на огтни, Италтждим / нткптди рсч.
отклонен. Вървя по - ианпои-ит плотност.
Движи е— по отклонеен<та> пп-иносг,
Плтзвтм е— / плъзна и— по иаалон—на-
661

<та> плоскост. Подхлъзеим се / под¬
хлъзна се по наклоннен<та> плоскост.
Тръгвам / тръгна но наклон-ва<та>
плоскост.
наковалня. Между чук<а> и наковалнята.
нaкокошнвп се. Иaa'кошнвнл съм се като
цар Перушан.
накрай. Накрай врeиe.
нaкрaкн. Ставам / стана иАсраси.
нaкрнвc. Гледам накриво. Гледам се на¬
криво. Пикая накриво.
накривя. Кому це накривиш. Някому щеш
го накривиш. Ще ми вaкрнвиш кепето.
Ще ми накривиш шапката.
изкривявам / накривя. Иaкривявaи / на¬
кривя врат. НaкриБпвaи си / накривя
си калпака. Нaaрнвявaи си / накривя
си капата. Нaкривявaи си / накривя си
феса. Иaкривпвaм си / накривя си шап¬
ката.
никръст. Две думи вакръст не иотa ца кажа,
накуп. Не са ми накуп вoнчкн-e братя,
накуся. Коишийcкaгa котка вакусила мля¬
кото, а нашата се облизва.
накъде. Няма накъде. Откъде накъде, от-
где (отде) накъде, отгце нагле. Че (та)
впиa повече накъде.
ийкътка. Слагам / сложа нАкътса. Турям /
туря (туриим / турна) вАкътка.
накъсо. Връзвай / вържи го накъсо. Връз¬
вам / вържа накъсо. Отрязвам / отрежа
накъсо. >moнкaм / отсека накъсо. Режа
накъсо. Сека накъсо.
нaлaтaи. Жени ми ми налага калпака.
налагам / наложа. Налагам / наложа де¬
белите. Налагам / наложа коaaтнт-.
Иaтaтaи / наложи самара.
вaлanвaи / налапам. Налапанм / налапам
въдицата. Нaтaпвaи / вaтanaи дулото.
Иaтanвaи / налапам пистолета.
налепя се. Налепил съм се като кърлеж.
Налепил съм се като репей. Сняг цн
лети, пак нпиa да се нaл-nн о него.
налетя. Бягахме ог Oaкия. налетяхме на
тюируккия. Бягахме от вълци, вале-
• тях^е на иeкки. Бягахме от дъжд, на-
лemпхиe ва град. Бягахме от кукema. на¬
летяхме ни вълци. Бягахме от оси. на-
лemяаиe ва змии. Ще налетиш ни рун-
-иви гърди.
налея се. Налял съм се като облак,
наливам. Нa.лнвни вода в решето. Нали¬
вам вода в съд без дъно. Наливам от
пусто в празно.
нaтнБaм / налея. Наливам / налея акъл
<в ттaвaтa>. Наливам / налея вода
в мелницата. Наливам / налея в главата.
Наливам / налея в ^$8.:^.—.. Нали¬
вам / налея вода във воденицата. На¬
ливам / налея катран в главата. Иa-
тнвaи / налея катран в рогата. Нали¬
вам / налея катран в ушите. Наливам
/ налея кокал. Наливам / налея масло
и огъня. Иaтнвaм / налея е фуния в гла¬
вата. Наливам /налея ум < в главатар.
наливам се. Налиам се като дупка,
наливам се / налея се. Нaтнвam се / на¬
леят ми се очите <с аръв>.
налице. Налице съм.
наложа. Натожнл врат сито Oиmолcкн про¬
сяк.
нaлыи. Кога<то> цъфнат налъмите. Хо¬
дя по нервите и налъми.
наляво. Наляво и надясно.
налягам / налегна. Налягам си / налегна си
дрипети—е (дрип-ла.). Иaтятaи си / натег-
ва си дрипите. Налягам си / нaлeтвa си
парцалите. Налягат ме / налегнат ме
бърчините.
намажа. ИамажH вратата със зeаmнн цн не
скърца. С мед да (го, я) намажеш (на¬
мажа).
намазвам. Намазаха е тиква.
намазвам / намажа. Намазвам / намажа
въжето. Намазвам / намажа колити.
Намазвам / намажи пръстите. Намаз¬
вам / намажа ръцете. Намазвам си /
намажа си гърлото. Намазвам / намажи
е мед джуките.
намаление. Използувам намалението,
намеря. Игла да зaгубнш. ще я намериш.
Каквото съм днрил, намерил съм си го.
Каквото съм търсил, наиeрнт съм <0
го>. Каквото съм търсил. това съм и
намерил. Кой ли си е затрил срами цн
си го намерил. Нн брадата му цеш на¬
мериш и оп Бъдни вечер от ^.8. и от
Великден . от яйцето. Ни ерата му щеш
намериш и от Еъдвн вечер от меда, и
от Великден от яйцето. ИaиeрH голям
камък. ти си уднрH главата. Иaмeрнла
ОиОа хапано, aмн иска и щипано. Наме¬
рили ОиОи скубано. и че иска и щипано.
Иaи-ритa булката брадвата зад вратата.
Иaиeрилa булката метлата зац вратата.
Иаиeрнла булката oeкнpama знд вра¬
тата. Намерила булката чтрпcтоm' зац
вратата. Намерил в църква сееш. Иa-
иeрнт клннeц. тряОват му още нетнайсе
и четири петала, па кон. Намерил пе¬
тало, още три. та кон. Инм-рил съм
срива. та (да) я доя. Намерил съм <праз¬
ни> църква да се кръстя. Намерил съм
<прнзнн > църква цн се прекръстя.
Намерил съм село Оез кучета, тръгнал
съм без иона. Намерил съм село б-з ку-
к-ma, <грытнaт съм без гояга^ Наме¬
рил съм. че (та) съм премерил. Наме¬
рил съм, че (та) съм се насрал. Наме¬
рил съм. че (та) съм се прехласнал.
Намерил съм стадо без кучета. Намери
ме ' на (у) а1ми!<а>. Иамeрих клин да
си закача горОнан. Не съм нaиeрил ни
пътя. Не - съм нaиeрил ни улнцama. Със
свещ <ди го •mърcнш>, не можеш ца
го намериш. Тъй намерих кои, -ъй го
662

мъзсоднзх. Търкулнали ст тонджорзтз, тв
(че) си н-морпли нохяунзки. Търкул^о
се търното, тв си наморило зихлупкитя.
Търкулнала сс тенджерятз, та от нвмо-
рпла похлупака. Търкулнало ст гърнето,
наморило си ззхлупазтз, Търкулнало
ст гърнето, тв от намерило захлупики.
Търкулнало се гърнето, та си няморпло
похлупака. Що ме търотш, но (ама) ня¬
ма дв мо н-мерпш. Що намериш рунтзв
у гърдпто. Що от наморя кръстника,
няморя се. Наморилп се <аитo> куко и
нппо. Но съм сс нзморил нз пътя. Но
съм се н-морпл нв улиц-тз.
н-мостеим / нимостн. Н-мостеим (нямос-
тпм) / наместя коаиппте. Иимоктвим (на-
мостпм) / намостя кокт•птт, Нвмостевм
(намостям)/ намести робритя.
■иамокте. Н-мосто вожда да селидя, избо¬
дох еип. Намосто вежда да стлидя,
пзвадпх очп.
намостим / нзместа. Намостиам (наместим)/
намести коа-лпте. Нимоствам (нимостям)
/ намостя кок'птт. Н-моств-м (наместим)
/ намести ребрата.
«имотна. Котв дъждът проввпип, той нвмот-
нал кзиулав. Нвмотнвл ни снети Ати-
нака кожухи.
нзмприм. Но нимпрам място къдо (до) ди
клежа. Но ' нампрвм място къдс (до)
да турна (тура).
аампрзм. Нв слаб ум, аимпрзм.
нимприм / нимора. Намирам / няморя бичи
ст. Намирам / няморя капак. Нимприм /
няморя края. Н-мирим / няморя кръст¬
ника от.' Н-мпрвм / намери ни всяко
гърне похлупак. Н-мпр-м / нвмори общ
език. Нзмпрвм / наморя похлупак. Нв-
мприм от / наморя си болати. Намирам
си / наморя от майсторя. Намирам от /
наморя от мястото. Но мога дв от нз-
моря място п не от н-мпр-м / наморя
място. Но нампрам / намери думи,
нампрам ст. <Oелаете> да се нампрам нз
работи. Къдо се нямиряш. Нампрам се
в глуха лпниа. Нампрам се в обитията
на Морфея. Н-мприм со ни кръстопът.
Нимпр-м се под ключ. Намирам со под
<пъянa> пара. Намирам со под (ни)
ръка. Нампрам со под чехъл. Не сс ня-
мпраш у бащпня'я си аедснпна.
нампрвм се. В бозтраги, азмпрзм со.
В пълон ход, аимпрзм се. Зя кадии,
дз со аимпри. На блатата, со авмп-
рзм.
намприм се / нимора ст. <Ko<ке'е
да ст н-мпр-м / ди се няморя ни думи.
<Oелаете (само)> ди ст нямпрвм /
дв се наморя на прпаязая. Н-мпр-м се /
наморя со а чудо. Нампрам се / наморя
се <кито>в небрано лозо. Нампрвм ст /
наморя сс кито кучо ни аодтнпця. Нв-
мпрвм со / намори се можду дви огъня.
Нвмпрам се / намори ст можду животи
и смъртта. Нвмпрвм се / няморя се ня-
тисто. Нвмпрвм ст / наморя се ни ули¬
цата.
намокрен. С нямоаренп оип.
намокри. Нвмекрпх гащпте.
намокрим / намокря. Намокрям си / намо¬
кря ст гърлото.
измокря со. През водатв съм минвп и нс
съм ст нямоарпл,
нзаIордцпк. Турям / туря (туризм / турна)
намордник.
нзмусвим се. Като котки на зло нромо,
нзмусвим со.
намъкним ст / аимъаая ст. Нямъквам ст /
нзмъкня со в миша дупки.
намятам / ^«0^3. Намятам / наметни
рисото.
няаатерао. Дохожда ми / дойде мп нвнв-
торно. Иде мш (идва ми) нанягорио,
шяново. Родах со аанеео.
ниоnякп. Бкпчап н-опики, той нз торсоно,
Обръщам / обърни аапниаа - иаенакп.
Обръщам / обърня ниопиап. Обръщам
се / обърна ст аион-кп. Що ст обърни
кожуха <ивепваи>,
наострям / наостря. Наострям / наостря
уши.
нипидям / нзпидня. Нападамо / нападнем
като делпбишпп, Н-пид-мо / нападнем
к-то кърджал^. Напидимо / напад¬
нем кито саик-пни.
напира. Щс н-пари к-шлицит-.
няпокя. Щс напечи гящнмки,
нзлои ст. Напяло мп ст е на тляи-ти,
азnпаям. Нинпаим чаша.
азнпвзм со. До козирката, азнпвзм ст.
До поразя, аинпввм со. К-то бибор,
аинпвам се. Като коняи, азнпвзм со.
Оито троски, аинпвим се. Оито дата-
ипи, ааnпвзм со /в 3 зааи.I.
няпикям.Що ивппаим (нипикил съм) бъклици,
ииппаям со. Що со ниники ни клечки.
няпиням со. Напиним се като рак ни бързой,
нянмпаям / нянпням. Напипвам / напипам
пулсз.
нзпиша. Напиши си на чопете.
аяппа со. Но моти дв <со> напия вода нз
милкии пръст.
аиноа. Нанепх мишапте. Не зная да напоя
мзтиро.
нзправя. От ст-рит- нипризз.
нзпрявон. Нв дявола от зидапи крик на¬
празен. Направено преда дяди Адвмз
двс иеделп. От друто ток'е съм нипр--
вен.
нзпряво. Ида <азпрввo> от сърцето.
Извприм <ианривo> от сърцето. Из-
лпзим <нвпрзво> от сърцото. Направо
в очите. Режи направо. Секя н-приво.
Удрим / удири направо.
663

направя. Бащи ми ме направил във воде¬
ница. <Вмтсто> ди направя вежди,
избодох очи. <Витoтo> ци направя
вежди, извадах очи. Дн заколим вота,
ци направим сбора. <Да> не направиш
ни-mо си. Кога направят котката калу¬
герка. Направил гроша на зола. Иа-
nрaБнa дупка в морето. Иanрaвнх дупка
във (ва) водата. Направих зелник. На-
nрaвнх пари (пирА). Не направих дума.
Обирам клинци да си направя кон. От
едно <и смцо> тесто съм направен.
Родит се зн иоmнкa. направили го вла¬
дика. Сиemкama ми е направена б-з
кр:^’^ч^а^8р^1^:>. Чудо ще направя.
направям. Развалям съци. направям за¬
ход. Развалям църква, нanрaвпи плевня.
направям. Мезе в (за) устати. ннnрaвпи.
С краката си. нaaрaвпи.
направям / направя. Иanрaвяи / направя
вятър. Нanpaвпи / направя главата.
Направям / направя гъба и коприва.
Ннпрнвпи / направя дармацан. Нанра-
вям / направя деОели очи. Направям /
направя дума. Направям / направя
дълга физиономия. Ннnрнвпи / напра¬
вя <дълъг> ное. Направям / направя
евалта. Направям / направя жълто ни
тaциme. Нanрнвпи / направя капитал.
Направям / направя кисела физиономия.
Направям / направя №0—.' лице. Ин-
nрнвяи / направя кюл кюиюр. Напра-
Бяи / направя миг и маскира. Направям/
направя мити очи. Направям / направя
<на > бъзе и коприва. Направям / на¬
правя на трыomн. Иanрaвпи / на¬
правя на дар лaриaдaв. Направям /
направя на даул. ИanрнБпи / направя
ва дъриов. Направям / направя на кай¬
ма. Направям / направя ни кюфте. Иa-
правям направя ва матруша. Направям /
направя н. мозък. Направям / направя
ви нищо <и никакво>. Направям /
направя на назиинче. Направям / на¬
правя н. пипер. Направям / направя
ва пастърми. Направям / направя ни
пестил. Иanрaвяи / направя ви нита.
Направям / направя на пихтия. Напра-
впи / направя <на> прах н пепел. Иa-
прииям / направя <на> пух и прах.
Направям / направя ни решетка. Напра-
вяи / направя ни решето. Направям /
направя на сол. Направям / направя ни
сол и вода. Направям / направя - на сол
и пипер. Направям / направя ва тъпан.
Ннnрaвпи / направя на хармоника. Ни-
правям / направя послов. Направям /
направя n'лнmнкa. Направям / направя
пъг.1 Направям / направя път.2 -Напра-
вяи / направя пътеки. Направям / ва-
■ правя работа<та>. Направям / направя
резил маскира. Направям / направя
сечено. Направям си / направя си гърба.
Направям си / направя си криво 0^-—-
кага. НanрнБпи си /' направя си оглуш¬
ки. Направям си / направя си погрешно-
oиemкama. Направям си / направя си
товара. Направям си / направя си ус¬
тата. Направям си / направя си юки.
ИaпрНБпи / направя oъpца<тo>. Ин-
прнеям 7 направя със земята барабар..
Направям / направя със земята равен.
Направям / направя фасоы<и;>.
направям ее / направя ее. Направям ее / нап¬
равя ее на .мпе. Направям ее / направя ее -
ни две и половина. Направям ее / напра¬
вя ее ни дръж ми шапката. Направям се /
направя ее ни ибряиOaшия. Инпрaвпи
ее / направя ее ни типи. Направям се /
направя се на три и половина. Напра-
вяи ее / направя се ни утрепан.
направя ее. Да ги се направи гемия ва гла¬
вата. Направила съм се Бодeникаре^кa
дъщеря.
напразно. Не изричай напразно ииemо гос¬
подне. Не споменавай напразно името-
Оожие.
напред. Бырвн ми напред като турски ра¬
мазан. Един тегли напред, ' и друг дър¬
па назад. Крачка напред. Назад върви.,
напред не върви. Напред е дълбоко, на¬
зад е бързей. Напред пиле, сетне свиня.
Напред пропаст, назад вълци. Напред-
свиня. сетне пилт. Напред стръмно,,
назад яма. Подкараим / подкарам е-
арасата ' напред. Понасям / понеса о
краката напред. С краката напред. Ста¬
ват съм е дирвика си напред.
напреки. Дн те понесат напреки,
изприказвам се. Иаnрнкaзваамe се френски,
напрягам / напрегна. Напрягам / напрегни
мншан.
напрягам се. Кито жетва в угар. напря¬
гам се.
напускам / напусна. Напускам (напущам) /
напусна mозн (тоя) свят.
напущам / напусна. Напускам (напущам) /
напусна този (тоя) свят.
напъвам се. Иanъвaи се като гладен на.
серин.
напълвам / напълня. Иaпълвaи (напълним) /
напълня главата. Напътвам (нинъ>лням>
/ напълня дупката. Напътвам (шапъл-
ням) / напълня душата. Иаnътваи (ва-
пълним) / напълня очите (окото). На¬
пътвам си (напълням си) / напълня си
джоба (джобовете). Нaпътвaи си (ва-
пътням си) / напълня си кесията. Иa-
nътвaи си (напътням си) / напълня си.
окнm-. Напътвам си (напълним си) /
напълня си самара. Напътвам (шапът-
ням) / напълня сърцето. Иanытвaи (на¬
/ напълня арапа. Иanътвaи (на-
пълням). / напълня хешдека.
напълвам се / напълня се. Напътва ин се.
(напълня ми се) / напълни мои се душата.
664

Напълва мл сс (напълня мл сс) / на¬
пылил мн тс стац-то. Напълват мл сс
(напълнят мн и—) / напълнят ми ие . —читс,
нтnъпoи. Напълних гащите. Щс напълня
джсбт нт пспи.
напълним / напълня. Ииктпстм (напълним) /
напълня главата. Напълвам (напълням) /
иткъпни дупката. Напълвам (итптлинм) /
напълня дутата. Напълвам (иаптлалм)
/ напълня —чате (сното). Напълвам ти
(напълним ил) / напълня ил джоба (дж—-
Бос—тЕ), Нтптлвтм ти (напълним тя) /
напълня ил н-т<иги, Напълвам ти (нт-
птлинм ил) / напълни си —чит—. Напъл¬
вам ил (напълнам ии) / напълня ии са¬
мари. Напълвам (напълним) / напълня
сырцет—. Нтптлвтм (ниптлнам) / на¬
пълня трипа. Напълвам (нтпгтлням) /
напълня хтид—ни.
напълним и— / напълня и—. Напълва мл сс
(напълня мн те) / напълни мл и— ду¬
шата. Напълва ма сс (иткыпии мн сс) /
напълня ма сс съацтго. Напълват мл
сс / напълнят мя сс —члте.
напъни ие. Напънали се ппаoиитти, тт ре¬
дили мишки.
oактади. Иаnырдтпл тиквата.
иаnыауеиы / ииптауи. Нтпырчиам / итптр-
чи опашки.
нипъхвим / напъхам. Напъхам / напъхам
бръмбар (бртмбира) в' главата. Напьх-
втм / наптхтм в маши дупки.
нтктхсты те / напъхам сс. Нтпыхстм сс /
напъхам сс в устата ни вълни.
нипяв^м. Напивам Без китатхЛп.
нарамвам / oтриыи, Нарамвам / нарамя
пушни.
иар—д. Тртгзтм / тръгни итртд и хорита,
oтаеаи се. Кттс тгне в дисаги, oтасдuп-
стм ст. Катс нуч— в каруца, отредих
е—. Кттс нуч— в коли, отредих ст.
нареждам е— / отрсда се. Нареждам сс /
наредя сс между хорати. Нареждат ма
е— / наредят ма е— залъците. Нареждат
мл сс / ниредят ми е— хапките.
oиаени сс. Нарекла ие бтбт зт бърдо.
ниаЕУЕн, Едному ииаеУЕн—, другиму отвле¬
чен—. Едесму ита-ч-и-, другиму —пт-
уеис,
0^04—0. Нсся те нтто нтрсдна пеин.
нарязвам / нарежа. Нарязвам / наа-жа кттс
гсрчазт арасттвици, Нарязвам / итр—жт
ктто нистли артстазица.
нарязвам се. До дтгт. нарязвам се.
Като казан, нарязвам ит. Като мър¬
тъв циганин, нарязвам ит. Кттс ни пс-
меи, нарязвам се. Катс аи сватби,
нарязвам се. Кттс поп зт задушници,
нарязвам ст.
нтстждтм / насадя Насаждам / насадя но-
ктлнтт. Насаждам / насадя ии гуагоа—вн
яйца. Насаждам / насадя нт пачи яйца.
насаждам е— / насадя - сс. Насаждим се /
насадя е— ни пачи яйци.
натам. Какво те носи иасим. Какъв (н—й)
зягта те зася итсим. Какъв (к—й) еигъа
те отвя итсим. Колити ми е две аоп—пи,
ти сс въртят и нисам, и натам.
насери сс. Итмтаап стм, чс (тт) ттм сс на¬
срал. Рекла му дт пръднс, то и- итсртло.
ниточвам / иии-ут. Нтс-чстм / насечи оръ¬
жието ти.
насран. Хтм насрано, хтм голямо. Хтм нт-
саанс. хем нунуткт вдигнало.
насред. Насред птт.
насреща. Зт вълка гсссрнм и (а) BT^a (той)
ииер-ща. За вълни приказвам— и (а)
вълка (т—й) 0^^,. Излизам / изляза.
ииир-шa. Не сс ссдл насреща ми.
Настрадан. Паемигтм тт ктто Настрадаи
Хеджа у чаршаф.
Иисгридянасджсз. Изтърпявам / изтърпя
като Иaстаaдинаоджовото мигар-.
настрани. Дтржа настрани. Държа е— на¬
страни. Осттвтм / остана настрани. Ос¬
тавям/оставя настрани. Седя <сн> на¬
страни. Слагам / сл-жи нaитаaни, Стся
<си> настрана. Турям / туря ' (турвам /
турна) иастртиа.Удрям / ударя настрана,
настроение. В настроение.
настръхвам / oистатхаa. Настръхват мн /
иаитръхнтт ма нотите.
нистаыхнa, Настръхнал съм като сит. На¬
стръхнал стм като праскови. |
настъпвам / нaигъпи, Настъпвам / настъпя
нстето -п— (зи) опашната. Настъпвам /
настъпя опашката ни нсткати. Настъп¬
вам / настъпя по мизслт. Не настъп¬
вам / итсгыпи мртвната. Не настъпвам /
нaсттки мrризуукити.
настъпление. Минавам / мина в настъпле¬
ние.
настъпя. Вардя ие дт и— настъпя матситт,
Настъпил ттм змията ит (пс) опашката.
Настъпил стм нт змия -палната. Настъ¬
пя ми чата Настъпих тя —зини.
наитис. <И> насъне и— съм виждал / видял.
натам. Колата мн е две к—лела, тт ие зъагиг
и отсам, и натам.
нитипям / натопя. Ниттпям ил / нттспи ил
ръцете. И!тапям сл / нттспи ии ртцетс
в Благината.
нигегoa, И!ттгнтл мл с гайтана.
оитинзИм / оттикам. Натиквам / натаним
в дупката. Натиквам / натинам в кози
р-г. Натиквам / оттикам в нучл гтз.
Натиквам / оттикам в мила дупни.
Натиквам / иитикам в оа-х-зи черупка.
Натиквам / иттлким в шашт. Натиквам /
иитикам ни топло.
аитанзам и— / оттикам сс. И!гластм е— / на-
тиким сс в миши дупна.
е^тарям. Натарям кучката.
нитнезим / натисни. Натискам (нитнсетм /
натисни) ксnУЕГ—.
665

нитисаям, Натиск-м (нитпквям / натисни)
аениоте. Натискам педали. Нитпказм
си нярнилпто.
аятикая, Нитиснвл мо бпволи,
нзтляна-м / иятпина. Нвтяинавм / натля-
пя нв тлавата.
изтовврпм / натовара. Натов-рим от / на¬
товаря си юка.
нятопа. На'епп от цървулите.
наточвам / няточя. Н-точе-м от / нзточи си
зъбито. Наточвам си / наточи от мочя.
Наточвам от / наточа си нож-.
нитратен. Като нвтратснв мпшвнаи.
нзтрпвзм / азтрпа. Нв'рпввм / натрия носа.
Натрпвам / натрия мутритв. Натривам /
натрия муцуната.
аитрякаим со. До аезправта, нитряс-
кзм се.
нзтурням со / натура се. Натурввм се / на¬
тури со нз главата.
автъназа, К-то стадо в кош-рз, азтън-
авап,	•
аятъnаеям / аятънчя. Натъпквам / нвтъп-
чя а главатв. Нятъпаввм / нятъпчя а
земята. На'ъnавям / натъпча в калта.
Натъпквам / нятъпчя в кози рог.' На¬
тъпквам / нятъпчя а миша дунаа, Нитъпа-
евм / натъпча в орохонв черупки. Нв-
тъпавям / натъпча самира. Натъпквам /
аатъnии ума в тливити.
нятъркизм / нзтъркзм. Натърквам / нзтър-
квм врати. Нитъркеам / натъркам гпз-
вита със сзпун. Натъркввм / нзтъркзм
мутр-та. Нитъркввм / н-търкам муцу¬
ната. Н-търкв-м / на'ъравм нося. На-
'ъравим / нзтъркам сол ни глввитв.
азтякие, Виждам се / вадя ст нзтисно. Ни-
мприм се / нвморя се нитното. Пипвим /
пппии натясно. Поставим / нектавн на¬
тясно. Слатам / сложа нитякно, Турим /
тури (туризм / турна) аитясао. Улавям /
улова нзтиото. Хващам / хвина ня'исно.
науча. Както (кикното) бог ме с нзучпл.
Както (азааоте ) господ мо с изучпп.
Що те нзучз кик со оро с един вол. Що
то научи откъде пзтрявз слънцето. Що
мо е господ няуипп,
азуизвзм. Ни води, нзучавам. Със зв-
нот-йаито, научавам.
нзучз ст. Научил се нонец ни джуркзн бо-
бец. Научил се поп нз взрон боб. Нау-
ипп ст поп ни джуркан боб. Нзуипл ст
поп ни нрижоа боб. Нзучплз сс непв-
дпята как дв посреща алздпкзта. Нву-
чпле се кучо да гложди кокал. Нзуипло
се (няуип ст) кучо ни бячпа,
нафталин. Изваждам / извади от ниф'илпаи.
нахвърлям / нахвърля. Нахвърлим / на¬
хвърля квто въглпщз в мвзо.
нахлузвам / нахлузя. Нахлузвам / нахлузи
огл-нник. Нахлузвам от / нахлузя си
аъжото на врата, Нахлузвам от / нахлу¬
зя си въжето нз шпитз. Нахлузвам от /
нахлузи си прпмаз нз вратв. Нахлузвам
си / нахлузя си примка нв шията.
нахлузя. Нзхлузилп си ми кюлифи до рз-
моното.	•
нахринвам се. Квто ^^3— дъщоря нв
зздушнпнз, нзхрзнвзм со. Като ^0-
као дото нв зздушапнз, нзхранвам со.
Озто нонкае чодо ни задушница, аз-
хринвам со. О-то тъпян, нахринвам
ст /въз 2 знич.Л
нзхрянням сс / нахраня сс. <И> нз сух
камък се нахринвам [<и> нз сух ка¬
мък що со нзхряня]. Нв тол камък се
нвхрзнзвм [нз гол к-мък ще сс нахраня].
Нв сухо дърво ст нвхрзнзвм [нз сухо
дърво що се нахраня].
нахраня. С мед да (го) азхринпш (н-хряня),
начеснам / аяиешз. Нзчосввм / наиоша
гърби на някого с букови пръчка.
Н-иокезм / нзчошз търби на някого
<с дрянова пръчка >. Нзиекв-м си /
начеши си арзстат-,
ничин. По втория изипн.
Нзие, Жия анпт-, бичо Нзие,
ничукам. Гъз нт можош дз му нзчукиш.
азиуазае. Пробито, тз (че) иииукине,
начумеря со. Овто баби Мвртв, начу-
морпя съм со.
изшпр, Нздлъж и нвшир.
азшпроко. Надълго п няшироао,
нвавс. Изваждам / ' извади нзяво. Изкирвам -
/ изкарам нянис. Излпзвм / изляза нияво,
наяждам со. Като злзтпшао дяничо,
наяждам со. Като кучо ни зитоеезап,
наяждам со. О-то на т-тоното кръ¬
щене, наяждам со. Като попов-тя дъ¬
щери на задушници, наяждам со.
Оато попово присо, наяждам со. Оз¬
то нонсао дото нз з-душапнз, наяждам
се. О-то ненско чедо на зидушапни,
наяждам со. Овто сирите нз служби,
наяждам сс. Квто отроти нз немоа,
наяждам со. Оито тъпан, наяждам
се / вън 2 знач.
наям. Наяде мо чернеят.
наям сс. Досетя со е наял и който си с загу¬
бил аопоее'о, Oомшпйкаа'а котки гоя¬
ла месото, а нашата се наяла. Наяла се
въшки, навирила онишки, Наяли се въш¬
ка нз гърба, че изпълзял- на чело. На¬
яла сс въшка, че излязла нв иопе,
небо. Вдигам / вдигня до нобосзтз (небето).
Гръм от ясно небо. До дово'о'о небе.
До небосятз (небето). До кодмето нобо.
Зомятя твърдя, нобото нисеае. Издигам /
издигни до нобос-тя. Кзто тръм от
ясно нобо. <0зто> паднал от нобото.
Като чт (сякаш) падам / падни от не¬
бето. Колкото От зомятя до нобото а
аопаете от небето до зомити. На довотото
нобо. Нв дево'о'о небе съм. На десе¬
тото нобо. На досотото небо съм. Н-
осмото небе съм. Нв содмото нобо. Ни
666

•седмото небе съм. Не зная на земя<аа>
ти съм, ша небе<то> ли съм. Не съм
ни на шеб-то, ни на земята. Пада ми /
падне ми шур от небето. Пада ми / пад¬
не ми ог небето. Падам / падна като
гръм от ясно небе. Падам / падна от
небето. Под неО-то. Под оmкрнгc неОе.
Гвaлпи звезде<те> <ог шебето>. Сва¬
лям иeoeкинaта <ог неОето >. Снемам
звезда <те> <ог небето>. Хвърча по
(в) в-б-сита (но неОето). Цир ша земята.
Оог на небето. Ще си хвърлям / хвърля
шапката <ео небето >.
небесен. Ангел небесен. Манна шеОесша.
По небесните врaнн. Царство му не¬
бесно.
небито. Зи бнло и неОило.
шеОо. НеОо се ви две разделя.
небран. Виждам се / видя се <каго > в
небрано лозе. Влизам / вляза сито и
небрано лозе.1 Влизам / влязи като в
небрано лозе.2 Забърсвам се / забър¬
кам се капо куче в н-Орано лозе. На¬
мирам се / намеря се <оато> в не¬
брано лозе. Оставам / остава <каго>
в неОрашо лозе. Попадам / попадна
<каго> в ш-брано лозе. Смайвам се /
cиaп се като куче в н-Орано лозе. Хва¬
щам се / хвана се в н-Орано лозе.
шеведа. Хали и неведа.
неверен. Иeв-рeш Томи,
неверник. Иeв-рннк Томи.
невеста. Мъчи се да шкирам от две ОаОи
невеста. Нашли млада невести секи¬
ра зад вратата. От две Оаби цяла не¬
веста.
нeвнeeлнцa. И-виe-тнаa ди хванеш. Оти¬
дох вид нeвиeeтнца. Ходя по триста
шевие-лици.
неввдеи. Огря ме оа в-вид-на страна,
нeвн.дпл. Като невидял.
нeвндпло. Като невидято.
нeврaлтнк-н. Невралгичен пункт. Неврал¬
гична точка.
невярващ. Невярващ Тома.
невяста. Мината сватбата н търся невя¬
стата.
Неда. БнО. Неда не му гледа,
недирен. Ходя кито ш-дар-на свиха.
недей. Н-дей дрънка менчето. Недей ми
пресяда като зелени круши. И-д-й хло¬
па менчето.
неделя. Един акъл за събота ти, за неделя
ли. Един ум за събота ти, за неделя ти.
Кокошата неделя. Кьораав<та> не¬
деля. Направено преди дяди Адима
де- недели. Ст^1^пн^'^!^;> неделя. Усе¬
тили се хурката за къделя, и то срещу
неделя.
Неделя. Заспала света Неделя на света
Петка ви скута.
нeдcOит. Ходя като недоОипи кучка. Ходя
като шедобито псе.	.
недодялан. Иeдcдятанc дърво. Пусто дър¬
во 'H-лодптaно.
недослан. Зинал съм аато недоотан вол.
недоправен. Правен-недоправен.
недочувам. Итдокувaи е пита.
нежен. Нежна половина.
незапомнен. Ог незапомнени времена.
нейде. Търтил се е нейде <някой> вълк,
некинят. Врели некипели.
некопан. Капо в-конин кукуруз.
некосен. И-коo-нa ливади.
неми. Кяр се нооижуии, cтрмипmа нема.
немий-къде. До немай-къее. От нешй-
съде.
шемам. Баща нема, дела сики. Баща неми,
деда грижи.
немирен. За (колкого) девет села, неми¬
рен съм.
немит. Ще ям немит.
венапиг. &-■—. води н-нанига. Сиетени вода
ш-шanнma. Чнoma вода ненанити.
ненаситен. Като попски дисаги.:- наси¬
тен.
ненка. Бозая от голяма ненка.
Нeнко. Иeшко ги крив. Не ще Иeнко пушка.
неолятан. Н-одялано дърво.
нecкao-рeп. Пуста сопа <нтcaacтрeнa>.
Пусто дърво <нтоансгрено>.
непоОу-нат. С пръст непоОутнат.
неподмазан. Скърцам аато неподмизаи клуп,
неправ. Изнасям / изнеса непраните ризи.
нерв. Изпъвам / изпъни нeрБнme. Късам
нервите. Нямам нерви. Опъвам / опъШа
нервите. Гaыoвaи / скъсам шeрвнтe. Ха-
Оя нерви. Хващат ме / хванат ме нер¬
вите. Ходя по нервите. Ходя но ш-реи-е
и нaтыии.
верде. Нердт Шам. шерде Багдад.
нероден. Ни нероден Петко капа сошили.
Нероден Петко, купили му капа. <Още>
Ивaшко нероден. шапка му шият. Оце
Петко нероден <и> шапки му шият,
несиг. Ад несит.
шeкиo-. Иeкнoma сила.
Н-ша'. Кикъвто Нешоо. такъв и ООрешко.
нецо. За нищо нещо. Нищо нещо. Турям /
туря (ауренм / -урна) нещо в уста.
нещяло. За щяло и нещяло. Кога щяло и
кога ш-цяло.
нива. Капо кучето ва нивата. Капо (колкого)
псето ни ниви. Не ми е орал и копал н.
нивата. Ще се чуе глас и ни нашити нива.
нигде. Иигдe ше мт вземи,
шиедиш. В ниедно време,
нийде. Нямам си шнйдe никого.
никакво. Зи нищо <и никакво >. Напра-
вям / направя ни нищо <и шикакво>.
никакъв. Шш' и никакъв.
никна. Дето ме ше сееш (сеят). там никни.
Зад вратата й печурки викнат. Не е в
градина никнал, н е в корито паднат.
Никнат като гъби <с.лед еъжц>.
667

никулдснина. Отпускам (отпущам) / от¬
пусни ртмъни на никулденината дупни,
инктде. Чудстс ми го- нями никъде <пс
света>.
ниенс. Наско бръсни. Наско стрижа. Падам
/ падни натн—. Падам / падни <^ааи^<^:^
в ечите.
инстн. Нястн мл е тавани. По-тах ст содата,
по-нистн от та-зитa.
Ниш. Търся нум Дуттн ст Нил.
интан. Вземам / зз-ми на иитин,
нашна. Минавам / мана като у-аз-иa нат¬
ки. Преминавам / премина катс червена
нишки. Т—чл и— нитс нишка ст кaшауп,
нищ. Нищ духсм.
нищ—. За инщ— << иикине—>. Зи нищо
нещ—. Като нящс.
нов. Вехта крини, ново дъно. Закичиам (за¬
качам) / занича ни н-зата клечки. Като
въшна в нози ризи. Кттс младо ярт ни
нов сняг. Нт нови сметни. Ни сзлии
- дий иссо норитс. Нсет меда лтитя-
нп-а, Н-ес двайсс<т>. Откривам /
открия нсеи ери. Откривам / открия
н—зи страници. Още е исво сит—т—.
Разбира <тн> ивяни ст ново нсрито.
С нови конци зaнъаnеии. Старт пеиси
<на нов гпac> и старата KЕсеи,. Честити
ти <асви> счл.
новини. От иозани д- - погиБел.
новтн. Нека е нтина, чс да е иозки.
иотa, Ближи праха ни иозетт. Вдигам / вдиг¬
ни на и—ги. Глава зт четири нсз—. Дт
сс изпружил ни п—пи между иозетт.
Дтржи те на - асзe<<гс сн> Дтржтт мн
исзет—. Дръжте ме нозе (нега). Едва
ие държи ни исзсте ил. Едно за глави.
друг— зт нозе. И дветс ноги в един пт-
пуц ще оБус. Изпружстм / изпружи
нозс. Изтягтм / изтегни нозете. Кога
сс кичл и ноги замаха. Ксластс ми но¬
зете държат. Нт Бойни н—ги. Нт военни
нога. Нт горната нега стоя. Ни нога
(и—зс). Ни разни нога. Нт тсои ' нега.
Нт тая ^л^тж^;> й сс скъсиха нозете.
Нт широки нога. Нт мт държат нозете.
Не мога дт. сс дтржи ' ни асзе<тт си>.
Не подвивам / п-двни нозт (н-ти), Но¬
га зт и—га. Негата мл ие сттпст / иттпи.
Нозете <мн> не мт послушаха. Но¬
зете мл сс саътяхa, Още не .видял ' нон.
замахал и—ги. Още и— яхнал аоии, за¬
махал и—зе. Птдтм / падни в (прсд)
иозттс. Плета те в нозете. Плюя си ии
нозете. Побивам / ' к-баи нозе. Псдае-
сизим / к—дноии иоз—те. П-дн-сясит ма
сс / подкосят ми сс и—зтте. Псд нечия
нога (нечии н—зе). Почвата ст люлес
под нозете мл. Преплитам /преплета но¬
га. Преплитам / nрекпета н—з—. Пa-пплтит
ми сс / преплетат мл е— и—зете. Преси¬
чат ми сс / пресекат мл те нозете. Пружи
ил и—зете спретн юрган-. С едната нога
ттм в гр-Бт. С едната нога стм стъпил
в грсбт. Слагам / тлсжт в (ка-д) нозетс*
Слагам / сложи и—ги. С пушни при нсз—.
Стоя здраве ит нозете ил. Строттвтм /
строша ни дявола ногата. Стъпвам /
стъпя ни нсзе<те си>. Турям / туря
лнце под ноги. Турям / туря (туриам /
турни) нт нега. Турям / туря (турвтм /'
турна) нога. Хвани едина за йогите,,
удари другия по главата. Хващам /
хвтна бога зт и—га. Хващам / хвани
врага зт нога. Хитрата лисица зпезс-
в стъпаца и двсте ноз—. Ял съм <от>
к-а-ш! н—гт. Ял стм ст нокошнт ноги.
Носи. Несв ковчег.
нож. Без исж коля. Вадя нож. Дай му нож-
да тт заколи. Дтй му и—ж дт ти ' избода
—читс. Дай му и—ж да ти извадя —читс.
Дойде (дошъл с) ножа дс к—кили. До¬
пря (допаип е) аож<а> до аскки<a>.
Забавим / забая нож в гтрбт а зтбив<ам /
зтбая нсжи. Забавим / забия нож в гърдите.
Лягам / пегии псд нож. Минавам / мини.
псд нож. Минавам / мина под огън
<и под есж>. Нт нож. Ни ножа му му¬
хи и— каца. Нт нож стм. Наточвам тя /
наточи ии ножа. Нт умряло нуч— нож-
видя. Нсж мн. виси нтд главата. Нож¬
е две остриета. Опря ножа дс (—, в}
коа!пи. Отрязвам / отр-жи <ктто>
е исж. Отрязвам / отаежи с нож думата.
Отсичам <го> / отсека <г—> катс е
нож. Отървавам / отърси и—жи. Под¬
нож. Помежду ни кръв и нож. Пре¬
карвам / прекарам под исж. Пресичам
гс / ка-сени гс ктто е исж. Режа нтто с
и—ж. Тсгля и—жт. Т—чи нсжи зад гърба.
Точи ии нсжи. Турям / туря (турвам /
турна) под и—ж. Удрям / ударя нсжи.
Удрям сл / ударя ти и—жа.
ножи. Нт ми класий нсжи Бода. Ножа беди,
ножица. Отрязвам го / огатж! го е ножици.
ножичка. Разпуснал стм ие като исжячна
в сгти.
Нсй. <Отганак> от времет— ни дяда Ноя.
н-нст. Жив—ц л нонет.
искът. Дтвтм сл / дтм тя <и> калта псд
(изпод) ноктите. Дтвтм ии / дтм ил и
чсрнсто псд (изпод) и—нтяте. Дути сс
нрие под нокът. Дулата мн сс е закре¬
пили псд ионтите. Дулата ми те е съ¬
брали е искът. Издавам ти / издам ся
<и> калта под (язп—д) н—нтите. Из¬
тръгвам / изтръгни ст ноктите. Изтръг¬
вам се / нзтръгит сс ст и—нтлте. И калта
псд нсат<тЕ му. Имам орлови ионтл.
И чеаиот— под ноатнтЕ му. Коча н—нти
драснат по сърцето ми. Не оставям /
оставя и калта под (изпод) ноктите.
Н-нтт и мтс—. Н-нтт ни пръсти расте.
От меки нокти (н-нтс), Съи зъби и нок¬
ти и и нокти и зтби. Улавям / кп—ви
нотката зт ноктите.
668

номер. Баиазм номери. Изигравам / изп-
трза номер. На номер. Номора мина¬
ва / мине. Номер едно. Пог-ждам /
погоди номер. Правя номорз. Отбпнам
сп / етбпа си номорз. Скроявам / скрои
номер.
нос. Бутим си нося. Бутввм ст . / бутна си
носа. Бърквм ст носи. Вади от (из, през)
носа. Вдигам / адатня нос. Бпре-м /
вирни нос. Бпразт нос. Вира нос. Вик-
езм / висни като цпфая ни прекишап
нос. Впсп мп нося. Води за носи. Ври
ст нося. Въвирам / въврз а носа. Бънп-
рвм / еънри а нося фитилп. Вънирим /
въврз под нося. Въвирвм ст / аъврз ст
носи. Дв то помиришеш, носа та екяпви,
Дв ням- нос, пасъл бп трева. Душата
мп с под нося. Държа тамяна под носи ст.
Жпте'о мп о на нося. Забивам / з-бда
нос. Забождам / забода нос. Зибулевм /
забуча нос. Заврим / заври а нося.
Завирам / заира под нося. Завирам сс /
заври се под нося. Завирим ст / заира ст
носи. З-равим / зарони нос. Затварям /
затвори вратата (аритато) под иокз,
Изввждвм / извадя от (из, проз) нося.
Изкарвам / изк-р-м от (из, проз) нося.
Излиза мп / . излезе ми из (през, от, на)
носи. Издаз- мои / излозе ми кисело из
(проз) нося. Изпод нося ми. Изрязал нос,
'Сил дв митно. Имам нос. Кацнвлв ми о
мухз на нося. Клюмна ми / клюмно ми
носи. Олюмнам / клюмни нос. КоИто
то номпр<ше, нося му еа-пни. ОоИто го
номпрпшо, нося му н-дз. Лпмен ж ти
пзс'пкавх на носи. Можо да мпклп аеп-
кото от однатя дупки ня нося ст до дру-
:--'-. Муш- ст носи. Мушизм ст / мушна
ст носи. Мушкам ст носа. Нвзождам /
назода носа. Нанприм / нвзря а носа.
Нввпрзм / нивра под носа. Нави¬
рам со / нверв се под нека.Нзвпрам ст
/ наври ст нося. Нзеиравм (навирам) /
нзвпри нок, Нз търба ст дв п-дно, пик
носа си що р-збпе. Надатам / нвдпгаз
нос. Надувам / надуя нос. Н-жуле-м
(н-жулим) / нажули носв. Нв нос. На¬
правим / нипризн <дълъг> нос. Натри¬
вам / н-трпя носа. Н-търка-м / нвтър-
кам нося. Не епждзм / види не-дaляоиTe>
от носа ст. Не зная <Ъще> да ст обър¬
ша носа. Но ст подаи-м / подям носи.
Но си пеа-зезм / нокижз нося. Но ст
нокизвам / покажи носи навън. Но ст
неаазввм / неазжз носа ни уппнити.
Носа мп но со стига с <гевни^a> клоч¬
ки. Носи мп не сс стига с клечки. Носи
ми но со ктпгз с л-Иняня клечки. Носа
мп но со ститя с посрана клечки. Носи
си тамяна под " нося. Обесвам / обося нос.
Ок'вввмI остана с пръст в носи. Плача
ми с нв (по) носа. Подяввм <си> /
нодвм <си> нося. Под носа ми и под
сзмия ми нос. Под носи му порасло, а
тлвнвта му но посеяно. Под (ни) н«^-<з
ст>. Показвам <си> / неазжз <си>
аoc<а>, Провоснам / провеси нос.
Пъхзм ст носа. Пъхвам си / пъхня ст
нося. С вирнат нос. С клюмнал нос. С
нося ст. С нося ст круши брули. Тикам
а (под) носи. Тик-м се под носи. Тикам
ст нося. Тпквзм / тикни а (под) нося.
Тиквам си / тикня ст нося. ' Трия лук
по нося. Трия сол ни нося. Увосвям /
уноса нос. Увирам си / уври си носи.
Увисвз ми / уапсио ми носа. Удрям
/ удвра <,> нося. Удри мо / удири мо
в нося. Хващам / хвани бога зв нося.
Хващам / хазни врага зв нося. Хващам /
хевня за нося. Хом шутаво, хем нос
навирило. Хом шунл:пво, хом нос впрп.
Чопля си несз.Чуквaм/чуанз <не> носи,
носсн. Я но съм носен по вкпикaтз църквя,
иекпле. Да то нонокат с ностло. Прохлу-
0^ съм и нз баба ст носилото. Про-
хлупил съм п нз баща ст носилото.
нося. Болен здрав носи. В гроба си ли що
нося. Бипрп мо носят. В кърпа да со
носи. Вода ност. Воня мо ност. Враня
кост да та но ност. Вятър мо ност. Вя¬
тър мо носи ни били кобила. Вятър мо
носи нз бял кон. Гърби мп ност. Да
идош на бани и да от носиш вода. Дв
ноотш много здряво на мъртвите. Да
носиш много здраво ни тити. Дз отадош
ни баня и дв ст ностш водя. Да то носят
иотвериця. - Дно тлваи но ност. Души
нося. Души под наом нося. Едви душа
носи. Едан - вятър да ност. Една води
ни ност. Жена мп ми носи кипяти.
Жонз мм ми ност кяяникв. Зв сдан
юмрук души носа. И из душ- нясн.
Какво те носи н-с-м. Коприва ядо, ко¬
прини. ност. Ооя води- то носи. Оъдо т
0иро — нв кпрпя: дисигите си нз гръб
ност. Лук носа. Мътня водя мо носи.
Мътната мо ност. Мътн^втз мо ност.
Нв бзпзмппо водя ност. Нв рзмо ди - ст
то ноотш:. Но нога епирхпа'3. Но носа
яйца на гърба. Ност ми глявати. Носй
си мнотото здраво. Носи зтунсае сърцо.
Нося байрака. Носа в кръвта ст. Носи
води. Нося вода а морото. Носи водя от
довот дороти. Носи води от довотдосот
п довот рокп. Носа води от довот кла¬
денци. Нося а (с) рошото водя. Носа а
сърцето ст. Нося голи души. Носа дво
дини под една мишници. Нося душата
ст в зъбите. Носи змия в пззва<тв си>.
Носа знзмото. Носи крпвито дърва.
Нося кръста ст. Носи ни гърбя ст. Но¬
си нз ръцс. Нося пилешко сърцс. Носи
припряно сърцо. Носа с вилл<та>
орохи. Носи си жи-ото в устити. Носи ст
аелпвете в устита. Нося ст пшеницата а
(у) зъбите. Носи ст ншоаинзти в устятз.
669

Нося си тамяна под носа. Нося си та¬
мяна у ушите. Нося студено сърце.
Иcoп трънен венец. Нося чалма ша гла¬
вата си. Нося яйцата ва гърба си. Ип-
ма да нося в гроба си. Оcmавпи / оставя
дн ме носи вятъра. Под сърцето си съм
носили. ^Ходя да> нося дърва в го¬
рата. Ще мн шоoн душата в кошничка
<и рая>.
шося се. ^0 се в <из> въздуха. Нося се
като народни песен. Нося се от уста на
ус—а.
воц. Вaрmолоиeтвa шоц. Като ша сляп кош
ден и нощ мн е. Не съм израсъл за ед¬
на шоц. Обръщам / обърна- нощта ви
ден. Под нощ тикви цъфтят. Правя нощ¬
та ни ден. Приказки от 1001 шоц.
шоцев. Нощна птица.
нула. Кръгла нула. Свеждам / св-да до
нула.
иур. Пада ми / падне ми шур от ш-б-то.
ням. Като риОа. ням /във 2 знач./.
няма. Всред гората клечки няма. В Сред¬
на гора клечки нпин. Дума да няма.
Ешъг мн няма. Зн Грънчо място няма.
За Мирча вила няма. Игла ди хвър¬
лиш, ням. къде да падне. Ииa-нпмa.
Куче влачи, <еиря няма^ Място ми
няма. Нищо няма — къща гори. Няма
две мнения. Няма джин-джин. Иямa жи¬
вот за ^1—. Ияиa зн мене делник. праз¬
ник. Ипмa зн що суче да го хване. Няма
как. Няма какво. Няма какво да се
каже. Няма къде. Ипин къде да мърдам.
Няма къде да се обършеш. Ипиa къде
да шавам. Няма къде игла да падне.
Ипмa къде игла да хвърлиш. Няма къде
яйце да пиеше. Ияиа къде яйце да хвър¬
лиш. Ипиa лиОнио. Няма ми нощука.
Ипиа мърдаше. Няма никъде. Ипмa на¬
къде да мърдам. Иямa накъде ' да шавам
и нпиa накъде ди се шава. Ипиа ви
край, ши конец. Няма панер. Няма свят
зи меше. Ипмa си ви една. Няма си хас.
Ипиа такъв филм. Няма що. Ипмa
Що да се каже. Свети няма 'да се
свърши. С трън да Блакнш, няма какво
(що) да закачиш. С трън да завиеш.
няма какво (що) да закачиш. С трън ди
замахнеш, няма какво (що) да закачиш.
С трън да nогъгрнш, шпиa какво (що)
да зад-ш-ш. С трън да <се> завъртиш,
няма какво (що) да закачиш. Та няма
как. У вас врати няма ли. Че (ти) няма
nовeкe накъде. Яйце да хвърлиш, ня¬
ма къде да падне. Я ниа, я няма.
шпиa. Жива лиха, шпиa. Кантава капки,
вода шпиa. Н^-<го;> крак. няма.
№№№ Ат имам, поле нямам. Бащи му
няма врага. Гащи няма. гайда иска.
Да ги нямаме такива. Да няма дявола
очи. Да няма нос, пасъл би трева. Да
нямаш восък в ушнme си. Да' нямаш па¬
мук в ушите си. Душа за две пари ня¬
мам. Дъно няма. Дявола си няма ра¬
бота. Затуй иeчкаmа няма опашка. Кой¬
то няма глава. има крака. Кои нямаш,
крака иахаи. На дребно нямам. и на.
едро ше оставаха. Не си вдигай ара-
ката, че нямам петало дн те кова. Не-
се оженил. че нямал място за тюляня.
Ипин Оула вретено. Няма клечка дн си
обърше гъза. Нямата си ОаОн белица, .
<кунила си нрнсеш1ц>. Нямала си
баба белица, ги си купила кознцa. Ип-
^.8 си ОаОа работа. па си купила пра¬
сенце. Нямат си дявола работа. гн взел
да си бици децата. Нямам акъл <в гла¬
вата си>. Нямам вече душа. Нямам
вече у жилите мъзги. Нямам Бр-иe. Ня¬
мам трнниан. Нямам идея. Ипини ко¬
рито. Ипмaи край. Ипинм лека. Ня¬
мам мирка. Ипмни мозък в главата си.
Нпиaм мозък в кратуната <cн>. Ип-
мам мозък в mнквama си. Нямам шeрвн.
Нямам ви дете. ши коте. Нямам ши една .
дъска в главата си. Нямам вн куче, ши
котка. Нямам ши срам<а>, ни очи.
Нямам шнщ'. Нямам тащо общо. Ня¬
мам понятие. Ипиaи риза нн гърба си.
Нпиaм си нарани. Нямам си Ояли Оога.
Нямам си <еши>. Ипинм си <еруга>
работа. Нямам <си> инра. Ипиaм си-
нийде никого. Нямам си пахата. Нямам
си приликата. Нямам <си> умита гла¬
ви. Ипиaм сълзи в очите. Нямам сърце.
Нямам трохи хляб. Нямам ум- <и гла¬
вата си.>. Ипинм ум за една пир.. Ня¬
мам ум за пет пари. Нямам цеви. Ип-
мам яйце ва гърба си. Ипиa ши стига,
ни среща. Нямаш ли успа. Очи нямаш ти.
Прнoмятa се камилата ни гърнето. че-
нпин уши. Прнcмпто се гърнето ша
похлупака си. че няма ухо. Присмяло
се гърнето на тенджерата, че няма дръж¬
ки. Прнoиял се черепа на гърнето, че-
няма ухо. Сиреше няма. попари дроби..
Тя (го) край няма. Тя моята край няма.
У иоиишн тъпан бнe. у момкови ха¬
бер нямат. Уста ииaи. език нямам.
ХаОер <си> нямам. и шпмaм<oн <и>>
хабер. ХляО нямам да ям. Цървули няма,
гайди купува. Цървули няма, гайда иска.
Яйце дн вземеш от него и то жeтmъкнпиа •
шпиaм. Дупки за запълване, шпиaи. Дуп¬
ки зи запушване. шпиaи. За аспра.
шпиaи вяра. ЗаОит сол. шпиaи. За
дукаго. шяиaи вяра. Керемиди над
главата си. шпиаи. Криви дърва. ня-
иaи. <ИИ> поОит кол <в земята>„
jнпиaм. Пет пари. шпиaи /е 1 знач./.
Покрив над (ши) главата си. шпиаи. Пре--
биена нарН. 1^8^ Пребита парА. ня-
иaи /в 1 знач./. Пукната аспра. шпиaи.
/във 2 знач./. Пукнати парН. шпиaи /в.
1 знач./. Пукват бан, шпиaи /в 1 звач./-
670

Пунитт грош. аиыты / в 1 знтч./.
Пукнат лсе, нямам /в 1 знач./. Пукнат
мтигтр. ааыты /в 1 зитч./. Пукнат
пттан, аямам /е 1 знтч./. Реди ни по¬
рода, нямам. Скършена птрТ. нямам.
Спунтна аспра, нямам /в 1 знач./. Спу¬
кана парй, ааыты /в 1 знач./. Спунтн
Бан, ааыaы / в 1 зитч./. Спукан грот,
нямам / в 1 знач./. Спукан п—в, ня¬
мам / в 1 знтч./. Спукан мангър. ня¬
мам /в 1 знач./. Спукан петин, нямам
/в 1 знач./. Стрсштн грош, нямам /е
1 знач./. Стрсшеи м!атта, нямам /в 1
знтч./. Счупена тспрт. нямам/в 1 знач./.
Счупени Б—дна, нямам /е 1 знтч./. Счу¬
пена птрТ, нямам /е 1 знач./.Счупен Бти.
нямтм /е 1 знтч./. Счупен грел. ня¬
мам /в 1 знтч./. Счупен лев, ааыты
/в 1 знач./. Счупен мангър. а)ыты
/в 1 знач./. Счупен петак. аямам /е 1
знач./.
няма мс. Дим дт мт няма. Никакъв ме няма.
Няма мт по свети. Няма го майстсрт.
• Няма <г—> тсз господ. Стдс мен— мс
няма. Симо мене мт няма. Ттм ме няма.
Това, д-то го няма, и царя ие го иде,
Хич ме oимa. Чудото мл го няма ни¬
къде <пс светт.>
няма мс. <Ни> чер, ни бип, ааыт мт.
О
обаждам ис. Обаждам ие като нуч— в ръже¬
ници.
сбaитвaы сс. В Цариград и— държат хляба
да е— обтятвт.
обвит. Стрцтто ми е в памук —Бвлтс.
сбдухан. Обдухти гтз.
-Бземим / обземи. Обземам / обзема глава.
обелвам. Уста нс —белвтм.
сБелвим / обeли. Думт ис сбтлетм / -бтпи.
Думица не сбтлетм / об-пи. ЗъБ и—
обелвам / -Беля. Об-лвтм / обели об¬
раз <а>.
об—ри. Д-де обтрит лозята п— Балкани.
Обрах бостана. Обрах ти зелти Бостаня.
обесвам / обтга. Обтеетм / —Б-си 000.
обесвам тс / сбега е—. Обесвам е— / —б-ти
те на затгт. Обесвам се / оБтея сс ни
лаята.
^eo. Дт гс оБ-сит, щ— му опрат кртнтти
- земята. Да го —Бесят, ще спре — земя¬
та. Дт гс сб—сят, ще те п—влeаиг кр!-
атги му. Обесил стм уши като пазар¬
ска хляБ.
оБеся те. Дт сс -Б-снш нт сухи върба. Дт
те оБсснт ни сух— дъре—. Жнео лн ти
с магарето. шо сс обеси пaнл. Обесиха
ми ис циганите ни нл-паигЕ.
-Бст-зие. Обетсвтна земя,
обещавам. Златин планина, обещавам.
С поп—зии уста, обещавам /въз 2 знач./.
оБирам. Едни Бие тъпана, друг сбира птр-
сити.
оБирам I -Бера. Обирам / сбери божури.
Обирам / —бери каймана. Обирам /
—Бера налия. Обирам / —бери лаврите.
Обирам / -б-ра на чорбата звънките.
ОБнрам / обери партита. Обирам /
обера течните. ОБнртм / обта! фтрту--
иите. Обирам сл / обери ти багатериите.
Обирам ии / обера сл дрипите. Обирам
си / -б-ра ии дъам<тe. ОБнртм сл /
оБтра тя н—исуп<тe, Обирам сл / сБтра
сл крушите. ОБнртм тя / сбери сл
киртaнem<тЕ (пиаттнтши). Обирам сл /
обери ии пaатушннлтe, ОБнртм сл /
обери си пиатушликлтe, Обирам ии /
оБера ти парцалите. Обирам сл / обера
ил тинтмите. ОБнртм <сЛ> / —берт
<сЛ> 'точките. Обирам ти / -бери сл
трънките. Обирам ии / сбери тя чу¬
калата. Обирам ии / сБери ии чун—-
ветс.
—Бици. Заничсам ил (заничам сл) / занича си
—бици ни ухото. Имтм си <ктто>
—бици нт ухото. Като ит свиня . оБица.
Обици ни ухстс. Оди да видиш смок
и оБицн. Окичвам ил (сначам ии) / ока¬
чи ии обици ни ух—то. Слтгтм ии / спсжи
ии —бици ит ухото. Тая сбнеa ще мн
дойде тежка. Турям тя / туря ил (турвам
сл / турна сл) обици ни ух-то,
обичам. Кттс дете т-игт, обичам. Ктто
нуч— тояга, обичам. Като (аопаото)
пиииали сняг, обичам. Кттс лещи ни
(По) Великден, . обичам. Като писано
яйце, обичам /е 3 знтч./. Ктто с—л в
ечите, обичам.
обичам те. Като	л к—тн!-
<та>, обичаме ст /в 3 знтч./. Като-
мачка < котииeц, обичаме се. Кат—
мншни и нотки, обичаме се.
—Бая. Обай сл го - главата,
—Бия и—. Обл ми и— — главата.
-ближвтм / облажи. Облтжвтм / облажи
въжето. Облтжвтм ил / -блажи сл ду¬
тата.
облак. Вдигам / вдигна дс облиентe, Ви¬
тая в (п—) -Блиците. Гоня —блaеатe.
Живея в —Блиците. Засмял сс — като
слънце ст —Блик. Летя в облаците. На¬
лял стм и— нато оБлак. Нт облак. Псд
—блик стека ие чува. Правя нули в сблт-
цатс, Хвърчи в (яз) оБлацитс.
облени. Облякъл на света Атаниси к—жухи,
облека те. Облякъл сс Алая, поглтдот^ се —
птн в тая. Облякъл се Илия. погледнал
те — пик в тия.
облекло. В адамово сБлeкп—. В евино об¬
лекло.
облечен. Кттс кукли, сбпeутo,
-Блещеим / сблeщи. ОБл-щвам / -блещя
—чн.
671

облея. О-то чт (сякаш) мо обляха със сту¬
деня вода.
еблпиим / облея. Облпиам / облея <аите>
със студен душ. Облива мо / облоо мо
зряли водв. Облпеям / облоя с вряла
води. Обппвам / облея с кзл. Обливам /
облои с немпя. Обливам / облои със
студеня нодз.
оближа. Мод ди кипне дз го оближеш. Пръ¬
стите си дв еблпжош.
облпжз се. Облизала сс нвнпци, тв излязла
нз нолпци.
облнзян. Но щяла кумици — облпз-н- па-
апцз и но щялз кумицата, а облпзвла
нзнинзтз.
облизвам. Обловим омониито. Облизвам
наницпто. Облизвам кзхзиптс.
облоням / облнжа. Облизвам от / облпжи
от пръстите. Облои-м / обппжз чинп-
ито.
облизвам ст. OемшпИказта котки н-кусили
млякото, а наш-ти сс облпзв-. Но що
мици рпбв, -ма сс облизва.
обппчям / облека. Обличам / облека рв-
сете,
ебяпизм со. Кято нпганпн, ебяпчим со
/въз 2' заич.I. Като циганка, ебяпчим
со /във 2 знич./.
еблъкаим. Облыжий от го о тлвввтв,
еблъкаям ст. Обпъкая ми ст о тлаизти,
облягам со. Облягам се кито бобор. Обля¬
гам сс като ни бзшпноте от коляно,
обор. Автиовп обори.
оборвам / оборя. Оборвам / оборя глава,
образ. Изгубвам / изгубя човешкия от
образ. Оболням / обола образ <и>.
обрин. Върти ст кято обран свроин. Стон
като обран нен.
обратен. Обратната стрина нз модвлз.
Оброшко. Кикънто Нешко, такъв и Оброшко.
обрпчвзм / обр^я. Обричвам / обрича боз
брич. Обричаим / обр^з без брпчсв.
обришз. Но съм от ебрпсвп ощо пптито,
обръсням. Обръсним от мустакито.
обръсвям / обръсна. Обръсвам / обръсна
боз бръкнпи. Обръсвям / обръсни ' без
сзпун. Обрывам / обръсна на яйцото кос¬
мите.
обрык-м. Обръскай от то о тлаввта,
обръч. Като ни тикви обръч.
обръщам. Кепати ми с две колели, обръщам
накъдото ща. Обръщам ившпте.
обръщам / обърня. Обръщам / обърна акъ¬
ла. Обръщам / обърна а прах и ноноп.
Обръщам / обърна гръб. Обръщам /
обърни дебелия <арвй>.Oбръшвм/ебър-
нз другия крий. Обръщам /" обърна дру¬
га <я> лпкт а обръщам / обърна листа.
Обръщам / обърна другото листо и
обръщам / обърни листото. Обръщам /
обърни едни страници от моя жпвот.
Обръщам / обърни омониито. Обръ¬
щам / обърни калпаки. Обръщам /
обърна квлпааи изен-кп. Обръщам /
обърна колити. Обръщам / обърна къ¬
щята нидолу с керемидите. Обръщам /
обърни нидолу с глявати. Обръщам /
обърна ни дрънгззицз. Обръщам / обър¬
на ниониап. Обръщам / обърна ни сто
и осемдесет градуси. Обръщам / обър¬
на нощта ни ден. Обръщам / обърни
еръжпето си. Обръщам / обърни ечп.
Обръщам / обърни очпте си. Обръщам /
обърна порото. Обръщам / обърна пе-
'вявга (потилите.) Обръщам / обърнв
поглод. Обръщам / обърни светя. Обръ¬
щам / обърня с крикити нигоро. Обръ¬
щам / обърни сърцото. Обръщам / обър¬
на уми.
обръщам со. Дото плюя, но со обръщам дв
го лижа. Не со обръщам нзззд. Чор-
евта мп се обръщит.
обръщам сс / обърня сс. Вятъра ст обръща /
ст обърне. Обръщи мп сс / обърно ми
сс сърцето. Обръщам се / обърни сс на¬
долу с тлаизти. Обръщам ст / обърни
се някъдото духз вятъра. Обръщам се /
обърна сс нионзап. Обръщам сс / обър¬
ни се ни очп и уши Обръщам сс / обър¬
на сс нз (в) слух. Обръщам се / обърна
со на (и) слух и зрешс. Обръщам се /
обърни ст на сто и осемдесет градуса.
Обръщам се / обърна се с крвкита на-
горо. Обръщам се / обърни со с лице.
Сърцето ми се обръща / обърне.
обточя. Обточи то.
обтягам. Обтягам ушите,
обувям. Нв дяволи цървул обувам,
обувка. Оъдо (до) го стаскз обувкзтз. Оъ¬
до (до) то стяги обувката. Къдо (дс)
му етрепез обувката. Но мога дз вържа
<ромъка на> обувките (обущата). Нт
мога дв изтрпя обувките (обущата).
Но мога дз обърни обувките (обущата).
Но съм достоен да вържа връзките нз
обувките. Но съм достоон дв развържи
връзките на обувките. Протягам от
крака нзспород обувката. Събувам си /
събуя си обувкпге и влизам / влязи.
Ще ти събери девти крака в една обувка.
Що ти туря двата краки - в едни обувка,
обущя. Връщам / върня обущятз. Давам /
дзм обущата а ръцете. Но мога дв вър¬
жа <ремъка на> обувките (обущата).
Но моги да изтрия обувките (обущата).
Но мота да обърни обувките (обущата).
Честити обуща.
обуя. И дзоте ноти а сдан пи^ц ще обуе.
Обули кучото в цървул^ то от изяло
крваата. Обули му гащи. Що обуя а
мпши цървули.
общ. Имвм <нощо> общо. Нампрзм /
наморя общ тзпк. Нямам нищо общо.
Платах общ^ дълг. Подвеждам / под¬
водя под общ знямонатол. Привеждам /
672

приведа към общ знаменател. Слагам /
сложа в оOщнп кюп.
обърквам / объркам. Обърквам / объркам
някаква каша. Обърквам / объркам
конците. ОOырaваи <си> / объркам
<cн> еиemкиme. >Oырквни / объркам
емe-кнme. Обърквам / объркам някак¬
ви грицн. Обърквам / объркам я.
оеьрaвaи се. Кито гъски в мъгла, обърк-
вaи се. Като патка в мъгла, cOьрa-
вaи се.
обърквам се / объркам се. Обърквам се /
объркам се като куче във водeвнаa.
Обърквам се / объркам се онто пате в
кълчища. Обърквам се / объркам се
като пате в решето. Обърквам се / обър¬
кам се като петел в кълчишн. Обърквам
се / объркам се кито пиле в кълчища.
Объркват мн се / ' объркат ми се 0^—-
ките.
обърна. Какво да обърнем. Не иотa дн
обърша обуваите (обущата). Не мога
да обърна чехъла (чехлите). Не съм цо-
стоеш дн обърни кeхылa. Няма да обър¬
ше кота ва волeшнцa. Обърнах го на зе¬
лен Оостни. Обърни си гърби. Предника
съм обърнал на зaдннa. Ще си обърна
кожуха <наопаои>.
обърна се. Дн ги се обършат червата. До-
он—о (лоде, дорде) се обърнеш и дояаго
(доде, дорде) се обърне човек. Не мога
’ дн се обърна от работа. Не можеш дн
се обърнеш и кросно. Няма къде дн се
обърнеш. Ще се обърша в гроба.
обърсвам / обърша. Обърсеам / обърша един,
обърша. Не зная <още> дн си обърша но¬
си. Не зная <още> ди си обърши со¬
полите. Няма клечка ди си обърше гъ¬
за. Обърсал ми е губера турeлнme.
обяд. Нито ми е ни вечерта, шито ми е ни
обяда.
оOягнп. В оOпmняmн на Морфея съм . Инмн-
рам се в оOпmияma ши Морфея. С отво¬
рени оОягия. С рaзmворeшн оOяmип.
Ован. Прав капо Овав куция.
овца. Белязана овца. Бикни вълка да вар-
ди овцете. Вълка в овцете. Вълк овце
насе. Дера от едни овца <ао> две ко¬
жи. Женя вълка за овцата. Заблудена ов¬
ца. Капо вълка за овцете. Като застани
овца. Като ша овцете вълка. Като овца.
Кито овца на вълк. Като овце нн сър¬
ма. Не си на шарената овца шнлemо.
От една овца иoкни две кожи. От една
овца сиоим две кожи. Присмяла се ко¬
зата ша овцата. че й видяла задника.
Присмяла се козата ни овцата, че лудо
пасе. Пуснали Бытцнme ди пасат овцете.
Смъквам / смъкна от едни овца <по>
две кожи. Ходя сито въртогтаеа овца.
Черна овца.
овчарче. Лъжливото овчарче.
овчи. Вълк в овча кожа.
опии. Още рибата у морето. турил тавата
ни огино.
'плавник. Нахлузвам / нахлузя оглавиис.
Слагам / сложи оттaввик. Турям / гуря
(mурвaи / турна) оглавиис.
cттaeшпл. Като вълк, огладият /в 1
знач./. Като остарял заец, огладият.
оглажеим / огладя. Оглаждам си / огладя
си косъма.
огледало. Кога<го> си видя врага <Отз
огледа ло>. Кога<то> си видя гърба
без 'гледало. Кога<то> си видя ушите
<бтз оглед;ило>.
cтлтeвaи се. Като циганин ша байрама,
cтлeeиaи се.
оглеждам се. Капо изтърван заек, оглеж¬
дам ст /в 1 зшач./.
оглушея. Откак съм оглушат. много ми е
доОре. Откак съм оглушал. много ми е
харно.
оглушал Направям си / направя си оглушки.
Нрaвп си оглушки.
огн-ц. Д' ще тули за 'га-ц. турна ще й пе-
пелец.
огнище. Дн та сеят ряпа ша огнището. Нн
огнището ти трева дн изникне. Не ос¬
тавям / оставя ни пенел на огнището.
Огребвам / огреба и пенела ог огни¬
щето. Търся огън нн ланско огнище.
Търся огън нн пусто огнище. Търся огън
на старо огнище.
оторпл. Огорял пън.
огоя. Да та видя огоятн.
огреОвам / огреОи. >тр-Oвнм / огреба и
пепел. ог огнището.
огрея. И на нашата улнцa ще огрее слънце.
Не съм слънце да огрея. Огреяло ме е
елъвкицe. Огря ме и това слънце.
Огря ме от шевидеша страна. Отде
це ме огрее слънцето. Ще те огрее
моето слънце.
отрнзки. На 'грнзкн.
огън. Бълвам огън <и жупел>. Вадя кес-
--шнm- от 'гывп1. Видя к-стените оп огъ-
ня2. Вадя кестените от огъня и людски
ръце. Вадя к-стените от огъня е чужди
ръце. Виря се <оаго> нн огън. Влизам /
вляза в огъня. Вода гледа, зн огън при¬
казва. Вривим се / врннa се в 'тыш.Гн-
ся огъня е ^0.'. Гася огъня със зехтин.
Горя в (ша) огън. Горя между два огъня.
Държа под огън. Дърпам огъня към
своята пита. Зaвыждaи / завъдя от искра
огън. Запалва ми се / запали ми се огън
на главата. Запалвам / запаля огън
на главата. Заривам / зария 'тышп. За¬
рит ми е огъня. ЗaроБHЛ съм огъня. Иг¬
рая си е огъня. Изваждам / извадя кес¬
тените от огышп1. Изваждам ' / извадя
к-oтeшнтe ог огъня2. Изваждам / извадя
кестените от огъня и людски ръце. Из¬
важдам / извадя кестените ог огъня е
чужди ръце. Като (сякаш) за огън. Ка-
43 Фрaзeототнквш рeкннк. п. 2
673

то от отън. Лудо полудило, отън изго¬
ряло. Между два отъня. Минавам /
мпа- под отън <п под нож^ Миниевм /
мпиз проз отън и води. Мпная проз отън
<и вода>. Нзбпр-м со кито ^кар ня
отън. Нвклиждвм / аяалиди ни огъня.
Наливам / налоя мвсло в огъня. - Нзмпрвм
ст / нвмора сс между дез отъня. На много
огньове съм ст пърлил. На огън п моч.
Отън и моч. Отън п нлзмниа. Отън и
пламък. Отън и кти. Отън и сл-м- и
топлия вятър. Огън мп герп ни тливати.
Откривам / открия <бзрзбанен> огън.
От устяти мп отън излиза. Пидни кзто
нз отън. Поки нв отън. Поки сс нз двя
отъня. Пеки се ни отън. Подяпвим /под¬
лей мясло нз отъня. Пошел съм с мо-
хоно на отън. Пращам отън и жупел.
Проминии-м / премина проз отън и
водя. Промпнвл проз отън и водя. Про¬
метеев отън. Пържи ст нз отън. Раздух¬
вам / раздухам отъни. Разпуснал съм ст
кзто нежпиаз в огън. Рибата ощо в
морето, той турил ни отъни менче да и
вири. Рибзтз ощо в морето, той тур^
титяня ни огъня, <зи да я пържи>.
Сипи отън и жуноп. Слагам / сложи
пръсти в огъня. С огън и жолизо. С огън
и моч. C'ънввм / стъпя <бек> а отъня.
Стъпвам / стъпя с бос крик <и> в огъ¬
на. Тотля отъня. Тегли отъня откъм со¬
бе ст. Турим / тури (турвам / турни)
масло нз (в) отъня. Търси огън на лин-
сао огнище. Търси огън нз пусто огни-
що. Търси огън ня стиро огнище. Хвър-
тим в отън. Хвърлям / хвърля в огън.
Хвърлям / хвърля и отъня. Хвърли мо
/ хвърда мо и огън. Хвърлим се / хвър¬
ля со и отъня. Що - доИдо Пони зв
огън, турп-шом й въгпончо,Що хазни
жпа отън и (с) тъзв ст.
огънчо. Щс дойде баби зв егъиио.
огърле. Стити ме етърпоте.
егърпо. Широко мп е около отьрлото.
одно. Впрятим одно, отри
одеколон. Одеколон ппаиа.
одорз. Жив що одери. Одрал съм кожатя.
Одрах козито. Одрвх лпкпнзтя. С кре¬
мък що одери. Щс одорз ечптт.
одеяние. В <дядевo> адамово едтяипе,
одам. Ода дз впдиш тущср с дисята. Од¬
да видиш смок с ебпнп.
одирам. Нз якото зъб одари, нз мокото
лзф нт приип.
одар-м / одеря. Одирам / одорз кожатя
.<от търба>. Одирам / одери аеткатя.
одър. Бързам к-то вдеипнз ни одър. По-
квнплп тарля под одъри, тоИ ст нокя-
ипл на одъра. Пуснзда го под одъри,
той се пеазчпл нв одъря. Пусиалп тарля
под одъра, той ня мпндсрз. Луснзлп
тарля под одъри, той сс некзчпл нз
одъра.
ожонвзм / ожоня. Ожонвим / оженя търното,
оженя. И мен<е> що. маИки ожонп, <п
зз що ст дебп булииц^.
ожона ст. Оо1т1<то> вълка се ежонп зв
агнето. Но сс оженил, чс нямал място
зв люляна. Оженили се чумв зв холсря.
Ожони се каки, дойдо и менс ред.
оживея. Оживя мп нз кореми. Оживя мп
нз сърцето. Оживя мп страхи на сър¬
цето. Умрях, та ежпвях.
ожрсбя со. Ожрсбилп се бящинито му ко¬
били а ежртбплп му ст кобилите.
ожулн. Охулил ми т туборя гуролптс.
ожълта. Ожълтих тящитт.
бзоми. Удрям / удира Дзомп.
озъбя ст. Дз ст озъбиш к-то умрял кон нз
зеленя тровя.
озъртам се. Кито изтърван .заек, озър¬
там со /в 1 зн-ч,I.
оИдя. Какво ошол Гото ни Стамбул, така
дошел.
окя. Давам / дзм оки итрешп за оки вълни.
О-пки мод и оки оцет. Капки мод, окя
жлъчкя и оцот. Отиде ни окзти ня дъ¬
ното. От пол ока риба изавраяи трп
литри хяйнер. Продавам / продам зз
дво екп плявя.
оким. Окялп ти нонеае на тлввитя,
окипням. Дз то помиришеш, носи та екзн-
ая. ОоиТо го номпришс, носа му окапни.
окапа. Веждите мш сз екзпзпп.
окича. Няма да ми окичит медал. Окачил
мо е къстя.
окичим / оазиз. Окичвам (окачим) / окача
воденичен камък на шпятз. Окачвам
(окачам) / окачя вратовръзката. Окач¬
вам (окачам) / окачи въжето. Окачвам
(окичим) / окачи звънец. Окачезм (оки¬
чим) / окича нз бeстлпа<тa>. Окич¬
вам (екаизм) / еаииа ни бссппете. Окич¬
вам (екяизм) / окичи нз въжето. Оази-
изм (окичим) / окачи ни гвоздея (гвоз¬
дей). Ок-чвам (окзчям) / окичи на клеч-
ка<ти>. Оааивям (окичим) / екаии ни
а,cа<тa>. Оааивам (окачим) / окачи на
ппроиз. Окачвам си (окичим ст) / оки¬
ча ст аедеипиен кимък <ни ш^а^т^;>.
Окичвам си (окачам ст) / окичи си въ¬
жето <нз зрата>. Окачвам ст (окачам
ст) / окичи ст въжето ни шинти. Окач¬
вам си (оавиим ст) /' окичи си ментуш.
Окачвам си (окичим си) / окича ст оби¬
дя нз ухото. Окичвим си (окичим ст) /
окичи ст примкя ни нритя. Окичвам
си (еаиизм ст) / окачи си. примки нз
шията.
окичим ст / окича со. Окичвам сс (оааиам ст)
/ еаииз сс нз шпипи. Окичвам сс (ока¬
чам се) / екзия сс ни нритя.
окичиим / окичи. Окичвам (окичим) / ока¬
ча аоденпиен кимък нз шията. Окич¬
вам (окичим) / окачя ври'евръзаи',и.
Окичвам (окзчвм) / окача въжото. Окз-
674

чвим (скачам) / -кича звънец. Окич¬
вам (окачам) / окача ни бe<т<лла<тa>.
Окачвам (окичим) / —кичи ни Бесилото.
Окачвам ' (окичим) / окачи на еъжттс.
Окачвам (окачам) / окича ни гв—здтя
(гвоздей). Окачвам (скачам) . / окача ни
алeчуа<тa». Окачвам (окачим) / окачи
нт ау<к<тa». Окичвам (скачам) / окича
нт парена. Окачвам (скачим) / —качи
рога. Окичвам ил (скачам иа) / окичи си
зодсинуeи камък <ат лнята>. Окач¬
вам си (окачам сл) / окача ии въжето
<на ва!г! >. Окичвам си (окачам ти) /
окача ии въжето нт шлята. Окичвам ил
(окачам са)/ —кичи ти м—нгул. Окачвам
ии (окачим си) / —кача ии обици ни ухо¬
то. Окичвам си (скачим си) / —качи ил
пааыаa от врит!.Оа!Ув!м ти (скачам сл)
/ окача сл прама! ни шаята.
окичвам се / снача се. Окичвам ит (окачам
ие) / скачи ие нт врата. Окачвам сс (ока¬
чи те) / —кича те ни шията.
оно. Без дт ма магне окото. Без да
ма та-пнe	окот—. Бия в <нт>
очи. Блeстуиан ма излизат / излязат
ст очите. Бсдт <с> очите. Беда
си ечате. Бслят ме очите. Бъркам
в очи<те>. Бяга ми -к—т- у млянстс.
Бялвтм ии / бялна сл —чатс. Вадим ил
очите. Вадя —чи. Вадя ечите. Видя ии
очите! Вадя ти -унгe2* Весели та -ча.
Вземам / взема нт окс (—чи)1. Вземам /
вземи нт оао2* Вземам / вземи очите
(скотс). Вземам сн/взема ии считс. Взе¬
мам ии / вземи ии очите в ръце. Вземат
ма сс ечите. Види мл ие нещо в - очите.
Влазтм / слязи в сча<те> (в окото).
Влиза мя / влез— ми в су<<гe>. Вли¬
зам / сляза аиг- трън в очите. Вместо
дт изпати вежди. изваждам счл. <Вмс-
сто> дт направя вежда, изБодсх очн.
<Вм—сто> дт направя вежди. изва¬
дих —чи. В очите! В (пред) —уитсa, В
очите съм. Впивам / впия —чи. Впнртм /
впри очите ии. Вс— е малко ни п—псвс
око. В^^твсря^ат ми те / вчттвсрит ма
е— —уятс, Въвирам / въвра в ечите.
Върти мн сс пред считс. Въртя —ча.
Въртя очи нит— паииеa <KIасд курник>.
Въртя иа —чат— нт четири. Гиче лн вървя
по очите тя. Гледам в ечите. Гледам
<пртво> в —улт-, Гледам е Бялстс
<нт окот- (очите) сн>. Гледам и
дсбрс —но. Гледам е друга ечи (е по¬
друг- око). Гледам е крие— —но. Гледам
е лошо —н—. Гледам с —чите. Гледам и
четири —чл. Герт уши и мрак —ча. Граб¬
вам / грабна ечите. Гълтам и очн. Дт¬
втм / дам ни слепец —к—. Дт гс плютш
з ечите. пик не мига. Дий му нож дт та
избоде очите. Дай му нож да ти извади
—чят—. Дт -не тт виждат / видят считс ми.
Дт няма дявола —чи. Дебели ми си очи¬
те. Дерем ти —чите. Даря от кьорав
счл. Докато (д—дето) —чл гледат. До-
(д—дето) та —но види (зажд!).
Д—к^;^:с^'^<^;> (д—дето) ти ок— стига.
Драснал стм ни мачкате —унтс, Държи
ктнгиат в —аого ил. Дтржт очите сл
отвсртна. Държа псд (изпод, ит) .онс
(ечи). Едното мн —н— все нтзти гледа.
Ето му —уятс, Забивам / забия. -счл.
Забождам 7 забода —чи. Завлачим ./
засл-ни счл. Зткл—петм / зиап—пи счл.
Закривам иа / закрия си счате. Залъг¬
вам. / зтлтжт —аст—. Замазвам / замажи
—чите. Замечал стм —чи катс зиен. За¬
мочил съм —ча, пи тука, ти сидени. За¬
пинал съм —чи като бясна тв<ии, . За¬
пинал съм <си> счи<те>. Затрил съм
си —уитс, Затварям 7 зтгвсри очл. Затеи-
рям 7 затворя очите. Затварям ии / зи-
гв-ая ии очате. Затварят мн е— -ечите.
За уepан<тe> —чи. Звезди ма изска¬
чат 7 изскочат от считс. Звезда ми свет¬
ват / светнат пред ечите. Зид ути има,
<а плет —чи нма>. Играят мн ечите.
Ида гледай хората в очите. Избптщям. /
изблещя очи. Изглеждам си 7 изгледам
ии очите. Изгубвам / изгубя от (<з)
очите ся. Изгубвам ие / изгубя те ст
ечите. Изваждам 7 лззтдя нт кьоравия
(кьоравите) ечите. Изваждам / извадя
очите! Изваждам ./ извадя оуат-2* Из¬
важдам си / извадя ии очите. Изглеж¬
дат мн те / изгледат мн сс —УятЕ, Изди¬
га ме 7 издигне ме в ечите. Издига ме /
издигне ме в с—битвеонт— мн —чи. Изди¬
гам ис 7 издигни е— в ечите. Издигам сс./
издигна те в соБствените тя —чи. Изди¬
рам / изд-рт очите. Изкарвам / изкарам
—у<т-, Изкарвам ии / изкарам! сн —чите.
Излаза ма 7 излезе ми аз (от) счи<те>.
Излизам / излязи нт счн. Измамям 7
измамя —чл. Измервам / измеря .е счл.
Изпивам / изпия и суи<гт сн>. Из¬
плаквам си / изплакна си очите. Из¬
плаквам ' ти / изплачи ти —чите. Изпод
(под) —к— (оуи), Изпречиим сс / изпречи
е— пред —читс. Изпускам (изпущтм) 7
изпусна ст (нз) —чи. Изпълвам (изпъл¬
ним) / изпълня ечите. Израствам / из¬
расни в (пред) —уитс, Израствам / израсна
в собственит— си —чл. Изтичат ми ./ нз-
т-нат ма ОУятЕ, ' Изцъклям / изцъкля
—чл. Изяждам 7 азям е —чи. Имтм дт-
Бели —чл. Имтм друго —но. Имам ко¬
рави счл. Имтм лоши —чи. Имтм мени
—чи. Имтм наБит— оас.Иыaм ии ок— (ечи).
Имам -ке1 (ечи). Имтм око8. Имам счл.
Имтм псд окс. Имтм пред очн. Имтм
циганчета на ечите. И нт еатги ии имам
—уя, И ни гъза си нмтм очи. И пи гтрба
ии имам счл. И ни заделка ил нмтм счл.
И на тала ии имтм счл, <И> ечите
(—нстс) си давам / дтм. И плета има
675

очи. Искри ' ми излизат / излязат от
очнтe. Искри ми изскачат / изскочат от
отатт. И стена уши има. и плет 'кн има.
Как ще гледам хората в 'чите и как це
гледам в очите. Как це погледна хо¬
рата в очите и как ще погледна в отате.
Като зеницата (зениците) ва окото
(отате) си и сито зеницата си. Кито ота-
•	те си и като двете си очи. Като сол в ота-
те. <Каго (ся^;и^))> трън съм - в отате.
Като че съм си турил 'чите ша гърби.
<Колоото> зн очи. Корави ми са ота-
те. Крие ми се в очите. Кръв ми е в
очите. Къде виеи Оушар, замижи е ота.
Къде ти са окнme. Където (дето) ни ви¬
дят очи<ге>. Лепи ми окото. Лови ми
: ' окото. ' Ловя ооо<го>. Лъжа осото
•	(оки--). Мажа очнтe. Махам се (иaх-
•	вам се / махва се) ог окнгe. Между (на)
четири очи. Меки ми са очите. Меки
очи. мокри n'лн. Моего око и през
рамото гледа. Мятам (ипmваи / №-18)
око. НaOнвни / набия в 'тат—. НнОи-
вам се / набия се в очи<ге>. ИaOиmо
’ око.' Иниeжeни / наведа очи <aъи (в)
■	земята>. Навирим / навра в очите.
Иaвирни се / наври се в ота<гт>.
Ни дявола пипер в 'чите. Накъдего ми
видят очите. Наливат ми се / налеят ми
се очите <с оръв>. Наместо вежди ди
огладя, избодох очи. Наместо вежди
Дн огладя, извадих очи. Ни око. На - 'w
съм. Направо в очите. Иanрaвяи /шн-
правя дебели очи. Направям / направя
мили окн. Напълвам (шanылшпи) / на¬
пълня очите (окото). Напълвам си (на¬
си) / напълня сй окитe. Напъл-
•	ват ми се (напълнят мн 'се) / напълнят
ми се отате. Ни рибен' 'ао. Не вдитaи /
вдигна ота<ге си>. Не Бпрвни на ота-
me ' си. ■'И- изпускам (спущам) / изпусна
ог (из. изпод) очи (око). Не мн <го>
лови оao<гc>. Не мн <го> хваща
око<го>. Не ми мига (мигви / ингшe)
; окото. Не мн трепка (трепва J трепне)
■	око—о. Не мога да гл-дaи хората в очи¬
-е. Не моги дн си отворя очите. Не мога
•	ци повярвам ва очите си. Н- мога ци пог¬
ледна хората в окнтт. Не отделям / отделя
очи. Не откъсвам / откъсва очи. Нт
евнлпи / оваля очи. Нт oитп да гледам
*	'хората в очите и ше oиeп дн гледам и
'чнm-. Не еиeп дн погледна хората и
очите и . шт cи-п да nотлeдшн в очите.
■ Не снемам / снема очи. Ни срама. ви
ота. Нямам ни срам<а>, ши ' ота. Ип-
мам сълзи в очите. ОбЛещенм / облещя
очй. Обръщам / обърша ота. Обръщам /
обърши отат— си. Обръщам сЕ / обърни
и— на очи и уши. Око дн Бндн. Ококор-
вам / ококоря очи. Око се шт внeн. Око-
•	то ми Ояга. Окото ми бяга на голямо.
' Окото' ми ' все гледа. Окото ми е. Окото
ми пада / падне* Опирам / опра очи.
Оплаквам си / оплакна си очите. Опул-
вам / опуля очи. Оставам / остнва бял
в очите. Остават ми / остават ми 'китт.
Остават ми / 'станат ми очите 'гво-
ртн^. Отварям / отворя очи. Отварям /
отворя очи като плочи. Отварям / отворя
очи като филдонни. Отварям / отворя
окнттH. Отварям / отворя очит—2. Отварям
си / отворя си 'чнгel. Отварям си / отворя
си отат—2. Отварям си очите като жаба.
Отварям си / отворя си 'чнтe ша че¬
крък. Отварям си окнтe ва четири. Отвн-
ря^ си / отворя си очит— на чЕтирнвaй-
с—т. Отваря се / отвори се света зи очите
ми. Отварят ми е— / отворят ми се ота-
те. Отвръщам / отвърна очи. Отиват ми
/отидат ми окнтe. Откривам / 'ткрня
очите. Оцъклят / оцъкля очи. Очи в
(е, срещу) очи. Очи и уши. Очи лакоми.
цупе гричнио. Очи нямаш ти. Очи пълни.
ръце празни. Очите ми гледат и. кръв.
Очите ми гледат ва- чeтнрн1 и очите ми
гледат ни чeтнри страни. Очите ми гле¬
дна ша четир^. Очите ми нгрaпт на
Бcнккн справи. Очите мн нгрнпт ва че¬
тири. Очите ми капват от срам. Очите мн
са. Очите ми са в (ша) гъза. Очит— ми са
в ораоиаи. Отат— ми са на ластик. Очите
ми са ша пръстите. Очите мн са ша
тила. Очите ми са ни четири. Очите
ми са отзад. Очит— ми светят нн четири.
Очите мн стават ва ластик. Очите ми
ставаха ва понички. Очите му железни.
Очит— шт съм внжeaт / видял. >киm-
щт ти извади. Пaдaи / падна в ота.
Пада ми / падне мн в очите. Пада ми /
падне ми окото. Падам / падна
в очите. Пада / падне ин под окото.
Нaeaт ми / паднат ми 'кнтe. Паднало
ми пердето от отат—. Пия е ота. Плисни
си окиmЕ. Платно му на (в) отате. Плаши
ми се 'кого. Плюя си в окитт.Потлъщни
/ погълна е ота. Ноeе-лвнм / подб-ля
очи. Под осото (отате) съм. Позн-
мазвам 7 nозаинжн отате. Поораеим /
поора по очи. Нооmрнт съм си гурели-
те ог отатт. Пораствам / порасна в
(пред) отаге. Пораствам / порасна в
собствени-'— си ота. НоевЕTшa ми / по¬
светне ми пред отате. Потапям / потопя
ота <и зтмгга>. Право в отатт. Право.
куме. ги в <чтршите> ота и право ти
кум— в очи. - Правя мити очи. Правя
ота. Пред отатт. Пред тебе маже. гла¬
ди. а знд тебе ти очи вади. Премериам /
премеря и очи. Притъмнява ми / при-
тъмнее мн пр—д (ша) отате. Причернява
ми / причернее ми пред (ша) отатт.
Пукнало ми се — пердето <ша отате>.
Пълня окото (отате). Радвам окото.
Распа в отатт. Раста в соОститнит— си
очи. С бялото ва окото (отате) си. Свет-
676

ев мк i ‘ светне мп пред (на) очитс. Cаотлп
ти очп. Свитки ми пзлиз-т / пзлиз-т от
оипте. Cвптап ми пзскзчзт / изскочат
от отате. С добо™ еип. С едно<то>
око. С азави очи. Склопввм I саленя
очп. С кои еип. С корави очи. Скъсяло
ми ст о пердето от ечпте. С мсап очи.
С измеароип очи. С око те излъгви. С
етвереип очп1, С отворени	С очи
да то изnпош, С половин око. С просто
око. Срам та ял ечпто. Стаз- мп / ста¬
не мп кръв прод очитс. Стоя впсоао а
очите. С чотпрпа-йко' оип. С чттирп
ечп. Съдрал съм пердето ни еипте си.
Съмви ми <со> / съмне ми< се> прод
(ни) очито. Сякаш съм гурол в очито.
Сякаш чт .съм изввдпл еипте. Тотля
едно око. ТО му еиптт. Т^ам а еипто.
Турям / туря в очите ни хоратв. Ту¬
рям / тури (турвам / турни) нз око.
Турям / тури (туризм / турни) око.
Увирам / увра а очито. Удрям в
ечп. Удрим / ударя едно око. Уд¬
рям / удзри око. Улоеп спентни, та
му изввдй очито. Улови слсппя, та
(че, rn му пзвидй ®ипто. Умивам / умм
очито. Умивам кп / умта си ечптт, Умта
си еипте. Уплаши ми <со> окото.
ХзинИ клонии, та му извади оч^'^е. Хва¬
ща ми / хване мп окото. Хзвщим око-
<то> (^^’<'0». Хващам / хвзни
очи (око). Хващим / хввнз очите. Хва¬
щам си /хеини си очите. Хвърлям /
хвърли в е,и<<тe>. Хвърлям / хвърля
око. Хвърлям / хвърля попол в очи
' Хвърлим / хвърли <H®> одно> око.
Хвърлям / хвърли прах в очите. Хвър¬
лям се / хвърли се а еии<те>, Цодя си
еиптт. Чорон (чер) ми е прод очите.
Чернот ми пред еиито. Чорно мпи е пред
очито. Чорно мп става / стане прод очите.
Честити та <нови> очп, Чесън а оип-
те ти. Чуждо око. Щс изблощи ®ип кито
мзиъа. Щс издера очите. Що пзиовъркзм
о ечпто. Що одора очито. Що си пзвадим
очито. Що си издерем очито. Що сп из¬
караме очите. Що си изповадпм еиmто.
Що то фати за очите. Що ти гъба-
сит ечптт. Що та порисн-т гъбп ни
еиито.
око. Като жаба в гьол, пуля еип, Овто
жаба в аaл<гa>, пуля еип /в 1 заич.I.
Овто жаби а тиня, пуля оип.
оабнз, Р-збпв-м / разбия окозито. Рвз-
бпвим / разб^ оковите <кп>. Рвз-
чупвам / разчупи оковите. Ризчупзам /
разчупи оковите <кп>. Троша еао-
вптс, Троша оковито <кп>, Чупя око¬
вите. Чупи екоап <Тт ot>.
ококориам / ококоря. Ококориам / око¬
коря очи.
окършвям / окърши. Окършвам от / окръ-
ши ОТ 0’^3.
окъсен. Що та окъсоит ръкавито.
олеквам / ептаиз. Олекни ми / олскно ми
ни душатя. Олеква мп / олекно мп на
сърцето.
елпжя. Олизвла го арзеити.
омагьосан. Омагьосан крът.
омазизм / омажи. Омаззвм / омзжи въ¬
жето.
омайник. Брвх омайника.
омота. Алфата и омогити. От алфа до омотя,
омеквам / омокня. Омекна ми / омекне ми
сърцото.
омесвам / омеси. Омесваме си / омеотм
си ш-паптс.
омсси. Но ще омеся пита от туй брашно,
омошням / омошим. Омошззм си / омо-
швм си кип-тз. Омошеиме от / ■ омошзмо
си шапкито.
омлся. Оотпзх и омлих.
омотивам / омотан. Омотавам / омотая
вкълв. Омотвзвм / омотая ума.
омотавам се / омотая со. Омотае-м ст /
омотая се кито петел а аъпчпшз.
омриз. Зз единия омриз.
емъряушвим со. Оато пуик над пръ-
щини, омърлушвим сс.
омърсявам ст / омърся сс. Омърсявам сс
омърся се на разпета петък.
онзи. Умря тя <еавя (твя<>.
ондокя. Зимеиал съм еип, па туки, ти овдек/.
онд. Ни к-квото онб съм. Тръгнал съм без
онд на тодеж.
оно. Во время оно. От нромо дно.
ононз. Това-онова (туй-онуИ).
онуй. Това-онови (туй-онуй).
опазя. Божо опази. Опазпл мо бот. Опа¬
зил ме господ.
опяк. Опакяти страня нв модаяи.
опялен. Опалон пън.
опинджяк. По апшя онзаджза.
опарен. Квто опарен.
опиря со. Но съм со опярил а кашити,
описи. Мепнито му епяклп мустякито.
описням со. Отде со онзквз,
опячз. Оняии кп душита,
опяш. Станали тикна, надули си и опяш.
Трън ти под опаш. Уз^ам сс / увря со
кито конска муха под опаш.
опашя со. Дз ст опашеш с лико,
опашка. Вдигам / вдигни онзшая. Вдигям '
идинз енaшаа<тa>. Влачи опашкити
си до девета рода. Впиии со а опишаита.
Бпячи ми се опишкити. Влочт ми ст
епзшкзтз, Вири оп-шка. Въртя опашка.
Върти ст около онашкз'а си. Духвам /
духня под епвшаати. Дърпам дяволи
за опашки'-. Жонскя опашка. Завивам
сп / завия от епвшаи'и. Зинъртявам /
завърти опашки. Зятуй мочкатя няма
опашки. Итрио ми онашаата. Има си
крушка опашка. И на кучото нз ониш-
аи'а. Оа’-™ на котк-ти, в ти ни ониш-
ав'- от. Oа’вяп нв кучото, а то ни опвш-
677

нити ил. Казали ни висината. и тя ит
—патката си. Казвам / кажи т спални.
Ктто лисицата т —пaшаипa ии. Клатя
-ктшаи. Махам спишка зи враБче. Мт¬
хтм <с> —пашни. Мечката ит ляси-
цатт, а лисицата ни —патката си. Мъкни
и— в опашната. Мтрдтм нит— ии умрял—
нуч— скaшаити. Набрал ми е като змия
ни —патката. Навириам (насирям) /
навиря опашки! Навириам (отварям) /
навиря опашка! Нт (в) —пашната стм.
Наддавам f наддам —пашна. Нт дяволи
—палнати ктаmи. Накарала нотната на
работи, а тя —п!ша!ги си. Накарали ну-
чттс ни работт, а тс —патката ти. На¬
карали лисицата ит раб—ти, а тя опит-
ката ил. Ни нучет— п—д опашката. Итnъру-
втм / нтптрча опашки. Настъпвам /
настъпя нст-то п— (зи) —птшкити.Нтиттк-
етм / 010^™ —палнати ии н—тнити.
Иисгыкал съм змията нт (п—) опашната.
Настъпил съм нт змия опашката. На¬
яла ие втшка. навирала -пална Не
съм инт— нт кравата —палната, ни на
бинт регати. оИттвтм / —стана ии оптт-
кттт. Оставил стм дясопa, —патката
му ис пущам. Плашт сс от —палнати си.
Плюя / плюни под спалната. Поеъртя-
вам / повъртя опашни. Подвивам <сЛ>
/ к—деии <сЛ> СIкaш:а<та>. Подгъ¬
вам <си> / подгъна <си> спишни-
<гa>. Пелени та дт не му кипи— —пат¬
ката в ттаинт. Пссеяеим си / п-иеии ии
опашката. Пребивам / пр-Бня опит-
ката. Пречупвам / каЕЫупи ни дяволи
—палнати. Притаената ми е опашната.
Пускам / пусна ноиски мухи под спил-
ката и пущам / пущя нсеики муха под
—палнати. Рекла на нетната. а тя ни
—палката си. Рекли нт кучето, а тс ии
—палката ся. Рснлл ни пииацaти. а тя
нт опашната си. Свивам сл / силя ил
-палката. След кит— изядох золт. -пат¬
ката му ли ди оставя - Смазвам / сма¬
жа опитната. С п—двати опашни. Сти¬
гам / стигна нт опашката. Стоя на (в)
Опашката. Счупвам / счупя ни дявола
опашната. Сърцето ма' трепни кат—
ни мъртво нучс —палната. Сядам ии /
седни сл нт спалната. Грти та п—д
спални. Улових зт —палката. Хващам /
хвана дявола зт опашната. Хващам /
хвани златния дивсп за —питката. Хва¬
щам / хвани м-е-чината зт опашната.
Хванах за спалната.
опвам / —пна. Олеим си / —пит ии пття.
—пена Беззъба Баба орех сп-нпи, Ядеал
ли, куме, печене прасе <дт ти опе,^СЕ^;>.
опери. Не може ме спри ил Дунав. Нл сери,
НН оп-ая.
-первим 1 оперя. Опервим / —к-ая уши.
спечен. Едисму ниа-чЕн—, другиму —пе¬
чен—.
—пея Опели го и без nитрихап. Опели го
и без поп. Опели гс и без тамян.
опивам се. Ктто на помен. опивам ст.
—лпсавам / —пикая Опипвам / -пиаии дн-
аскa,
описци. Дръж Босия, тт (че, и) му зземл
—пяицятс. Изсулих —пинцатс. Когато и—
ти реди, я сн прасех —панця, От гърба му
опинците. Скинал съм —дни сnлнел п—-
вече. Стягам сл / стегни сл —паиц<тЕ,
Улови Босия, тт (че. и) му взема опни-
ците. Хвани Босия, та (че <) му вземи
—nлицагЕ, Хвани Боиня тт му събуй
—пинците. Щс видя —пиицигс, Щс взема
—панцатт. Щ— взема на босия опинците .
Щ— уловя на босая —nлoцигЕ, Щс уловя
сплицнтс, Щс хвана на Б—сая опин¬
ците. Щс хвана —плиците. Щс ям опин¬
ците.
оплнтк. Къде (де) го стяга —плитка.
опипвам / опипам. Опипвам / опипам поч¬
вата.
опирам / —пера. Опирам / опера меха. Опи¬
рам / —пера ксmкла1. Опирам / —пери
гупум1.
опирам / ^1. Опира ма / спре ма яйцетс
д- гтза. Опира ми / спре мл ийц-т- до
задника. Опарим / опра о камък. Опи¬
рам / —пра —ча.
опирам е— / оnаa се. Опирам и— / —пра сс на
гтрбт.
спипвам / опитам. Опитвам / —питам поч¬
вата.
опичам. Опичам са aктп1 <в глтвттт>.
Опичам иа уми <с глтвата>.
опичам / оп—аa, Опичам / —п—на занаята.
Опичам иа / опека иа риБоттта.
оnл1ви, ОпливС си сслта.
оплаквам. Оплаквам майчиното сл мляко.
Оплаквам ии дните. Оплаквам ии днат—
и годините.
оплаквам / оплакни. Оплаквам ил / —план-
на сл гърлото. Оплаквам си / оплакна
ся —читс. Оплаквам сл / оплакна ил
устата.
оплакна Оплакнах ил пuнвитс,
оппиуи, Жив дт мт —кпaУЕm,
сплесквам / сплескам. Оппeиквтм / —пп-с-
ним я (го).
-пра Дт г— обесят, ще му спрат краката —
земята. Дт г— —Бесят, ще —пре о земята.
Опря н—жа до (—. в) к—кала.
спра в ям. Колкото Бтмо в Tаоиo. справям,
оправям / оправя Оправям / —nртви кри¬
зите дърли. Оправям / оправя кълната.
Оправям ии / 0^10 ил линията.
оправям се / справя ис. Оправям и— / —каaви
и— ктто петел в нтлчащи. Оправям и— /
—правя ие п—д (в) нслснЕ,
спулвам / -пуля. Опулзтм / опуля —чл.
опустея Дт та опустее главата. Да ти —пу¬
стее калпака. Да та —пустее шапката.
Колас калпаци щ— —пустеят. Колко напи
678

щт опустеят. Колко шипки це 'пустеят.
Много шипки щ— 'пустеят.
опухвам / опухим. Опухвам / опухим праха.
опущам / опуца. Опущам / опуша сапуни,
опъвам. Опъвам каиша. Опъвам уши от
глад.
опъвам / опъна. Опъвам / опъва брича.
Опъвам L опъва т—иоБeт—. Опъвам /
опъна краката. Опъвам / опъна нервите.
Опъвам / опъва ущите. Опъвам / опъ¬
ва юздите (юздата).
опъвам и— / опъна се. Опъвам и— / опъва е—
като магаре на лед. Опъвам се / опъна се
кито магаре ша мост.
'Пържиим / 'пържа. Опържинм / опържи
до белия дроО. Опържеам / опържн до
милата майка. Опържеим / 'пържа ду¬
шата. Опържеим / 'пържа чергата.
опърлен. Бягам кито опърлен.
опявам. Н- го опявай без патрахил. Опя¬
вам го <Оез пагра<Ю1>. Опявам го
килифарски. Опявам го ни вересия.
Опявам го ши вяра.
ора. Дявола в— оре, не копа—. Не ми е орал
и копал ви нивата. Ии<гo> съм орал,
ни<го> съм копал. Орали мухата ша
воли на ротата. Ори пняджиннти. Ори,
мели. яж. Щ— тт науча как е— оре е тднш
вот.
'раи. Като ша жттка пртз оран. Щт да
идт и мишки на оран.
орeвАиаи / орева. Оревавам / орева орти-
тъки. Ореениам / орева света.
орел. Връстник и белите орли. Капо орел
на мърша. Капо орли ша мърша. Къде
(където, дето) холя, ор,^<^-^<^;> водя.
Орели ще ме грабне. Орел, рак и щука.
С орлите.
орех. Беззъба ОаОа орех опекла. Грех ши
орех. Играем си ши орехи. Кост—ми
орех. мШого сборове, торОи орехи.
Не можеш орех му измъкна из (от)
ръката. Нося е вил<та> орехи. Орех
ти имаш в устата си. С вила орехи при¬
бирам. С вила 'рeхн събирам. С вили
орехи XБыртaи. С един камък деи ореха
бруля. Сея орехи и решето. У мен е и
ореха, и камъка.
орехов. Завирам / завра в орехова черупка.
Навирам / наври в орехова черупка.
Иamнкини / шатикам в орехова черупка.
Натъпквам / натъпча в орехова че¬
рупка.
Орландовци. Щт ида в ОрaтaшдоБaи•
орлов. Имам орлови нокти. Орлово гнездо,
орляк. Вдигам орляка. Кито орляци ша
мърша.
орница. Като теле у орница.
орта. Орта булата.
ортак. Имам зн ортак на джоба си. Имам
зн ортак ши сесията си. Ортак на джо¬
ба ми е. Ортак на кесията ми т. С дя¬
вола съм ор-ас. Ставам / стани ортак
ша кесията. Стaвaи / стана оргик ша
нарит—. Ставна / стани е дявола ортак.
орталък. >рeвавaи - / орева орталъка.
'ргашкн. Оргашка кобила.
ортома. Орпома ди скинеш на иоеma. Суша
просо на ортома.
Оршова. Като свиши зн Оршова.
оръжие. Вадя оръжие. Вднгнм / вдигна на
оръжие. Вдигам / вдигна орь)ж^нeTтo».
Грабвам / грабна оръ:1жте<то>. Дрън¬
кам оръжит. Насочвам / насоча оръжие¬
то си. Обръщам / обърна оръжието си.
Раздрънкаим 'ръжнт. Слагам / сложа
оръжие <го>. Хващам / хвана оръжи-
е<-о>.
ос. Горе осо, долу босо.
оса. Бягахме от оси. налетпхиe ша змии.
Като оси на мел. На оса (оси) пикал.
Настръхвал съм като - оса. Ужилила ме
оса <под тзика>. Ухапала ме оса за
езика. Яхвал е на оса.
осанна. Пея осанка.
осем. Нн е—в—т се кaкнх. на осем ш— сли¬
зам.
осемдесет. Зaвъртявaи / завъртя на иго и
осемдесет градуса. . Зaвърmявни се /
завъртя се на сто и осемдесет градуса.
Извъртявам / извъртя на сто и ос-мдт-
с—т градуса. Извъртявам е— / извъртя
с— на сто и осемдесет градуса. Обръ¬
щам / обърна ни сто и осеметс-т гра¬
дуса. Обръщам се / обърна ст ша сто
и осеме-сег градуса.
осян. Осяно гнездо,
осина. Осипах и оитях.
осирам / остра. Осирим си / остра си силните,
оскубаим / оскубя. Осоубвам / оскубя пе¬
рушината.
оскубя. Оскубали му са мустаките на Стам¬
бул капия.	•
осмя. Ни осмо-о ш—От съм. Осмия боля-
риш.
осм-ърдяв^ / оoиырдп. >oиърлпвaи / ос-
мърдя -рапа.
осмърдя се. Посоли си приказката да ст
ше оcиырли.
основа. Дохождам ша вътъка основи. И за
основа. и за вътък. Поспива / поставя
на здрави основи.
осовииа. От линоеиша осовиша.
осорлица. Кито оcорлнаa.
оставам. Сам' това (туй) остава.
оставам. Без залък хляб. ccпaвaм.Етз
парче хляб, оставам. В пълна втаса,
ccгаваи. Като гръмнат. осгавам.Каго
жаби ша сух вир, ccгaвaи. На книга,
остава. На приказка, <Сн> остава.
Ин Ор—зша, не ми остава. Сам ши се¬
бе си. ccгaвaи. С празни ръце. оста¬
вам /е 2 знач./.
оcmaБaи / остана. Души в— ми остава /
остане. Душица не ми остава / остане.
Душичка ше ми остава / осташе. Камък
679

върху (нз) кимък но остана / остано.
Контрата остани / остино у мене. Не
остива / оствно здризо място по (ня)
моно. Не оставя / остино <п (ниО по¬
мен. Не оставам / остинз длъжен. Но
оставам / остяни <не-> назид. Ости¬
нам I остини боз души. Оставям / оста¬
на боз	Остиням / остинз боз по-
слтдктапа. Оставим / оствня без ръце.
Оставим / остани бил в очито. Оставам /
остани а тлухи линпя. Оставим / ос¬
тани в положение. Оставим I остани в
ръцете. Остиням / остааи в силя. Оста¬
вим / остани в киназ. Остинам / остана
вън от строи. Оставим / остяни гол пръст.
Остив-м / остани извън кръга. Оставам /
остана <аитo> в нобряно лозо. Оста¬
вям оствна кито гъска нв лед. Оста¬
вам / осгааи като Мзрз с веждите.
Оставам / остини като пятки на лод.
Остяви мп / остине ми а акъла. Остави
мп / остане мп в главата. Остяви ми /
остине мп а уми. Остиев ми / остано
ми едня крячая. Остива мп / остане ми
моряк. Остава мп / остане ми ни сърцс.
Остави мп / остино мп хвтър. Оставям /
остинз кито риби ни лосята. Оставим /
остани мъртвя букви. Оставим / останз
нз втори план. Оставам / остини ни
тлинитя. Оставам / остяни ни голите
бани. Оставим / остани няз-д. Остинам /
остина на задон пл-н. Оставам / остана
нз зелено. Оставим / остяна ня кози.
Останам / остина на място. Оставим /
остани на енашаити, Остивам / остини
нз штс<и> понеделник. Оставам / ос-
твнв ня nенeдeопис<a>, Оставям /
остяни ня произволи нз съдбити. Оста¬
вям / остяни ня пъта. Оставим / остани
ня накъкз. Остзазм / остинз нз ръцете.
Оставим / остяни ня . сродяти. Оставим /
остини нясрод пътн. Остив-м / остяни
настрани. Оставим I остяни нз студе¬
ните бзип. Оставим / остяни на сухо.
Остиввм I останз ни уппняти. Остиням /
остяня открит. Оставим / остина под
мmндорз. Оставим / остинз с вnоизтптнпт-
<ге>. Остие-м / остинз с телп ръце.
Оставям / остина само с одни ризи.
Оставам <си>I остяни <си> нз своото.
Остинам <си> / остяни <с^;> нп сам,
ни там. Оставим .7 останз соло. Оста¬
вам / оствня с отворени (отнорони)
устз. Остивам / останз с пръст а носи.
Оставим / остяня с пръст в устт<та>.
Оставим / остина със ззхипян пръст.
Останам / остани със зяпналя (запяш)
устз. Оставям / остяня чужд. Остават
ми / остинит ми еипте. Оставит мп /
остинит ми очите ®'нортнп. Остават ми /
остинит мп ръцете. Пипср няма ди ос¬
тане. <Само> кожи и кокал «> ос¬
тавам / остинз. <Само> кожа п коста
оставям / остинз. У моно остани / ос¬
тане - кръчмата.
остина. Остзнп один (едното), бухни други
(другиго). Оставип съм дяволи, онаш-
аати му не пущим. Октанип съм дяволз,
уловил съм сятинитя. След кзто изядох
ноли, опашката му ж да остави. Там
го п остявих. Що оставя греховете кп.
остиням. Но сп остизам думата в нснелтз.
Но си остизам колити в квпти. Не ст
оставим коня в рокяти. Не си оставим
мвтврето в битвки. Не ст оставам мага¬
рето а кая'-. Но ст оставям мигврото
нзсрод пъти. Но ст оставям ионпкз а
килтя. Нс си оставям чехъла в калта,
ост-вям. Боз зилък хляб, оставям. Боз
пзрчт хляб, екгивям.Ни<т<> на крач¬
ки, но екгавям, Сим ни себт ст, ос¬
тавям. С пра’™ ръце, оставям /в
3 знач./.
остиням / остяви. Не оставям / остиии здра¬
во място. Но оставим / остана и кзятз
под (изпод) ноктите. Но остиням / ос-
тизи ни попел на огнището. Но оставям /
остяни нп стврвтз шзназ. Но оставям /
остава прах дв падне. Но оставям /
остиии прашинки да нздис. Оставям /
остяня боз последствии. Оставям / ос¬
тави а глухи линиа. Оставям / остяви а
каааз. Оставим / остава да мо носи вя¬
търа. Остивам / ост-ни зад гърба ст.
Оставим / остави аостп. Оставим / ос-
тини мсчаптт дз аврдят дреаапто. Ос¬
тавям / остива ни аторп нлза, Оставям /
остина ня задон ^3^ Остиням / остини
нз мпр-. Оставям / остяни ни място. Ос¬
тавям / остави нз проп’еоли нз съд-
бита. Остивам / остива нв пътя. Оставим
/ост-вя ни аоипп ръце. Оставям / ос-
тявя нзсрод п^т^<<я>. Оставям / ос¬
тави настрани. Оставям / оставя нз улп-
цятя. Оставям / остава нз четпрптих
пътя. Остиням / остава <етверонa>
арзтпикз. Оставям / оставя етеороип
врати. Остиням / остани нсизт в душв-
ти. Остинам / остана питомното да
търси дивото. Оставим / остяви питом¬
ното, та <да> тоня дивото. Оставим /
остина ппинпа сам да падне. Оставям /
остяни по дяволито. Оставям ст / ост-вя ст
тливити. Оставям си / оставя си здра¬
вото. Оставим ст / остяви ст кеавяито.
Оставям ст / остяви ст пръстите. Оста¬
вим си / оствен ст ръцете (рък-та).
Оставям / оствии аяававп следи. Ос¬
тавям / остана слод (зид) себт ст. Оста¬
вям / остави с пръст в устити.
остиням се / остава со. Оставям се / остиии
со нз ръцете. Оставям се / остани ст ни
тсисипсте. Оставям ст / остяин се от
този моряк.
остана. Зи тобо дз ст остано. И семки да не
остане от тебе. Оато че ли нз него що
680

остине света. Крана - нс мл -станаха.
Между нит ди ил —стане. Ни гърл-т- тл
да остане. Нт дребно ■ нямам, а ни едро
не останаха. Нт <еднн> косъм остана.
На конец остани. Не съм -ст!Н!п ' с де¬
сет сирачета нт мегдан. Не щс остант
без кучи грижа. Останала ми е саме от
Бъдния вечер бибкттт. Останало ми е
само —т Бъден вечер гротето. Остани
ми сърцето. Останах без нрант. Останах
ктто халатна пръдня между две дъски.
Псд камък да остине. <Пртх> и пепел
не остина. Пусто д! остане. Сянка да ис
—стане. Торба и стан ми остана от сер-
мияти. Умря Марк— <^е^т^тнт TатCн->.
00^01. Н<<го> наaк,
сстиoип, <Осттеал> ст <ваeытг- на>
дяда Адам<а>. <Осттнал> от заe-
мтто нт дядт Иои. <Осгaаaл> ст <дя-
дсво> идтмсво време. Останало ст мсс-
ксетци.
сстиаи сл. Гук<а> да си -сттит.
-стаена. Смъртни останки.
остарея. Да та —стареят ноноткнте.
остарял. Кттс -старял зи—ц.
сития Измил бил-го, тт сетило уeанот-,
ситен. Мушкам и остсн.
-стриган. Зт втлиа тръгнал, -стриган се
зтанип.
—стрие. Нож и две остриета,
сстаи«a, Да -страж-м жабата,
остър. Имтм остро езиче. Имтм —итър
—зин. Остро ми е езичето. Остър нтмтн.
Остър като Брадва. Остър ми е сзика.
Показвам / понижи острия нрай,
сстмвим. Замрыкитм и осъмвам.
ситмиа. Замръкнал, та ис осъмнал,
отбивам / отбия Отбивам / отбия ст пътя
Отбавим си I отбия си т1йп-т—. Отби¬
вам ил / —тбая ии грижата. Отбивам си /
отбия сл номeаи. ОтБнвтм / отбия уда¬
ра (ударите).
отбирам. Отбира пн<гн> магаре от маг¬
даноз. Отбира ли<та> свиня ст апи-
д-иуeвт всди,
отбирам. Колкото (нит—) ивння от дния.
отбирам. Кола-т- (кат—)	свиня от
кал, отбирам. К-лното (нато) св<ии
от кратуни отбирам. К—лк—тс (като)
магаре ст кпaдтиу—ви в—ди, отбирам.
Кспнотс(атг—) свиня от тннвт, отбирам,
отбирам / отбери. Отбирам / отбери зърно
ст плява.
отблизо. Държа юздите (юздата) отблизо,
отБсй. Бая -тб-й.
отбор. Отбор юници.
ствтаиы. Отварям сл очите като жтба.
Отварям си очите нт четири.
отварям / —творя Отварям / —твоаи вра¬
тата (вратите). Отварям / отворя зт-
^-0. Отварям I отворя думт. Отварям /
ств-ри дутата. Отварям / отворя ду¬
лата ил. Отварям / огз-ри —дни (едни)
уста. Отварям / отвсаи —дни уста а1т-
ламя Отварям / —творя зыак—пнтe.
Отварям / —творя ищах. Отварям / от-
ссри място. Отварям / -творя oho
<мн тЛ> уста. Отварям / отворя очи.
Отварям / отворя —чи като плочи. От¬
варям / —тзсаи очи кит- филджтил.
Отварям / отворя очите1. Отварям /
отворя оултe2* Отварям / -творя при¬
казна. Огвтриы / -творя пъ1^<<и>.Ог-
втрям / —творя работа. Отварям си /
отвоая сн Беля. Отварям си / -творя си
зтрнелитс. Отварям сл / отворя ии
—унтel, Отварям . ии / отз-аи си —уитe2*
Отварям сл / -творя си очите нт че-
нрън. Отварям сл / -творя сл очите
ни у-тлаииийс-п, Отварям си / отворя
си птт. Отварям си / —геори ил работа.
Отварям си / отворя ии ушите. Отварям
ии / стесря ии фаровете. Отварям ии /
отворя . си човката. Отварям / отворя
скоби (сноби). Отварям / -творя стр-
цет—. Отварям / -ге-аи сърцето ил.
Отварям / отворя такава уста. Отва¬
рям / ог•еоая тези уста. Отварям / от-
3^ уста. Отварям / оте-ри устата.
отварям сс / -тз-аи ис. Отваря мл ие / от¬
вори ми сс глътни. Отваря ма се / ст-
зори мл се дулата. Отваря ма сс / от¬
вори мл се работи. Отваря мн ие / отво¬
ри мл сс свет. Отваря и— / отвори сс
света зт очите ми. Отварят мл ие / от¬
ворят мн сс зърнелите. Отварят ми ис /
отз-аит мн се —читс,
отвея Какъв (кой) вятър те отвя насам.
Какъв (кой) зипъа те —тси тун. Отсея¬
ла ил брашн-тс, попарили нюрни. От¬
веял стм си / отсял съм си брттиотс.
Отвяла Брашното и попарили ножухи,
отвисон—. Гледам отвисоко. Пикая —тилсоно,
етилена. Мътната да те отеп-уe, Тост мл
<го> кучки и —твлиал1.
отвличам / отзпeнa. Отвличам / ствлeаa
петнири.
отвсрeн, Бая в оте-рсоя срити. Държи ечи¬
те ии отворени. Излазим / изляза е
—творено лицс. Оставам / остана и от¬
ворени (отворени) уста. Остават ми /
-станат ми очите —творени. Оставям /
оставя <огвсаснa> вритауки. Оста¬
вям / оставя отвоасна врати. Разбавим
отсоасня врати. С —тсоаeиa (отзо-
рсия) уста. С стсореол обятни. С отз—-
р-ни очн! С -творени оуиa* С —твсреоя
ръце.
отворя. Не мога да си -творя очите. Н-
мсгт да сл -гвори устата. Отворил
ПНЦЕ,
-тзсаи СЕ. Сезам отвори ис.	.
отвръщам / опзырoa, Отвръщам / отвърна
взор. Отвръщам / отвърни глист. От¬
връщам / отзтриа лице. Отвръщам /
отвърна ст кривия път. Отвръщам /
681

отвърни очи. Отвръщам / '-върша сър¬
цето. Отвръщам отвърна сърцето си.
отвръщам се / отвърна ст. Отвръщам ст
/ отвърне ми се сърцето.
отвън. Виждам си / видя си червата отвън.
Отвън кукла. отвътре панукла.
отвънка. Отвънка гиздави, а глави гнидава.
Отвънка гиздави, отвътре тшнлава. От¬
вънка кукла, отвътре чума. Отвънка
свила, а отнетре свиня. Падам / падна
отвънка.
отвързан. Като от кол отвързан.
отвързвам / отвържа. Отвързвам си / от¬
вържа си езика.
отвътре. Върти мт отвътре. Отвънка гиз¬
дава. отвътре гнидава. Отвънка кукла.
отвътре чума. Отвън кукла, отвътре
панукла. Предавам / предам крепост¬
та отвътре.
отБHБaи / отвея. Отвява ме / отвее мт вя¬
търа.
о-где. Откъде накъде, отде накъде и отгле
нагл—.
отглеждам. От мръвка месо, отглеждам.
От парче месо. отглеждам.
отглеждам / о-тлeдни. Отглеждам / от¬
гледам спари кости.
cгтcиaряи. Ни черно, ни Ояло. нт огтд-
вaрпи. С nол'внн глас. отговарям.
С половин уста, cгтcиaрпи /в 1 знач./
о-готвам / о-голя. Зъб ш— опготеам /- ог-
готя.
отгоре. Вземам / взема отгоре си. Гт-цам
отгоре. Излизам / изляза отгоре. Из¬
лизам / изляза отгоре като зехтин <нац
водаН<1» и излизам / изляза като
зехтин о—торт. Изплувам отгоре като
з-хтиш. Изплувам отгоре като ^0.'.
Капак похлупиим / похлупя отгоре.
Капо капак отгоре. Кито пискюл от¬
горе. Турям / туря (туриим / турна)
<и> пискюл <огтдрe>. Турям му /
туря му пепел <отгоре> и турям /
туря пенел.
отдалеч. Духам тикви—— о-лaтeк.
о-двоя се. Отдиоил е— Божич от Бъдни ве¬
чер. Отдиоил ст Божич ог Коледа.
отде. Откъде накъде. отде накъде и онде
нагде.
отделям / отделя. Не отделям / отделя очи-
<ге cн>. Отделям / отлетя зи душата
си. Отделям / отделя и къшея оп гър¬
лото си. Отделям / отцеля оп гота душа.
Отделям / отделя от <тдло> гърло ц
отделям / отделя ог гърлото си. Отде-
тпи / отделя от залъка си. Отделям /
отдетя ог уста и онделтл / отделя залъка
от устати си. >mдтлпи / отделя от ус¬
тата си.
отделям се / отделя се. Ог душа се отeeлпи
/ се отделя.
отдолу. Бръжди ми отдолу. Измервам /
измеря огдоту догоре. Пр-мтреам /
премеря отдолу догоре.
ог—ля се. Отели ми е— вола. Отели мн с—
кравата.
отживея. Отживял съм си вр-м-то.
отзад. Отпред Оод—, отзад рнma. Отпред ма¬
же, отзад лраце. Отпред хап—, пи от¬
зад рипа. Очите ми са отзад. Енmвнм /
ритна попа <^огза^:>. Хапя се отзад.
отзаде. Отпртде ти лнжe. маже. оазадт
ти гроб копие. >mрпзaлн му ръцете, че
ги залепили отзад- му.
отивам. Кога варил mрн-ниaaтa. —огиз
отива да купи лъжица. Когато ти
отиваш—, аз ст връщах. Къде (де) щт му
отиде края и съд— (де) му отива края.
Накъде опива приказката. Отивам ша
добре. Отавам нн зле. Отавам на изуй-
гащи. >-нвaм ша кино. Отивам по се¬
бе <cн>. Ти депо отаваш. аз отпим
ида. Ти дето отнвaш, аз оттам се връщам,
отивам В О-зтрига, '—^8^ За Ояла
Oотa, cгнвaи. На четвърти кил'и-mыр,
дпнвa.и. По О-сните - Брашн, отива.
По дяволигe^дпнвaи. По небесните вра¬
ни, опива. С голяма кошница, '—^8^
отивам / отае.. Отива / отиде в
джоба ми. Отивам / 'тали в aран-
ента. Отивам / огили в гроба. >тнв8и /
отида в забвението. Отивам / отида в
коша. Отивам / отиди в ръцете. Оги-
вни / отиди в устати ша ламята. Оги-
вaи / отиди във вечността. >mнв8и /
отиди ди купя сол. Отивам / отида
далеч. Отивам / отили дотам. Оти¬
вам / отида за божата правда. Отивам /
отида зн вятъра, д-го ит—. Огнвaм /
огиеи за сол. Отивам / оmнцн за пози
ц-го духа. Отива ми / 'тнл— ми акъли.
Отива ми / '-идт ми главата. Отивам /
отида из ръце. Отива ми / оmндe ми ля¬
тото. Отива ми / отиде ми ог ума. Оти¬
ва ми / отиде ми сърцето в n—тнт—. Оги¬
ва ми / отиде ми ума. >mнвни / отиеи
към заник. >тнБaм / отндн ша бесилката.
Отивам / 'тила наврага. Отивам / оти¬
да на въжето. Отивам / отида ши
вълка в устта. Отивам / отида нн
вятър <а>. Отивам / отида ша тюрул-
гш<га>. Отивам / отида надалеч—.
Отивам / отида ша едно ^0'—'. Оти¬
вам / отида накрай света. Отнвaм /
'гида н. майната си. Отивам / отида ши
онзи (оня) свят. Отивам /отида ша пусто
пладне. Отивам / отиен ши- смърт. Оти-
вaи / отили ша халос. >тивaи / отида ша
юх. Отивам / отида но нтлaхк—рни.
О-ивим / отнлa поврага. Отивам / оти¬
да по вятъра. Отивам / отида под вен¬
чило. Отивам / отида по дяволите. Опи¬
вам / отида по реда си. Отивам / отида
по своя път. Опивам / отида при аллаха.
Отивам / отиди при свети Петър. Оги-
682

вим га / отида сп ни мястото. Отиват
ми / о'пдит ми еисте. Пот-пот ми оти¬
ва / отиде.
отизям га. Идвам к-то иояобиа, отивам га
като брянтин.
отивам кп, Квто посран, егпвим си.
С отворени очи1, егпвим си.
отпвзм га / етпди га. Отивам га / отиди
си боз снощпци. Отпвим <си> / отиди
<кп> на вятъра. Отаням си / отвди си
от този (тоя) квят.
отиди. Бъкол отишъл, кратуна дошъл.
Бъкол оташъл, кратуна сс върнал. Вол
отиде, бодо сс върна. Вол отидо, кра¬
ва се върна. Дв отпдош на баня п дз
си носиш водя. Дз отидеш с доцв нв
баня дв ти изядат сзпунз. До отида,
лельо, все (сО) ме бпят. Де<то> ' дз
отидо арзнв, вст (сО) посрана. Зз вода
отишъл и вода но нпл. Как отишъл ни
мтиаи и дошъл си боз ръчки. Къдо (до)
що му отиде края. Оъдо що отида. Нв
дърва отпшъп. брадвата забривпл. Н-
дърва отишъл, брвдзвти но взел. Отиде
зв роти, чс си дойде боз уши. Отидо
коня в рекяти. Отиде мп душсцзтз.
Отидо на ивор. Отпдо нв еа-т- ни дъ¬
ното. Отиде, та се но впдя. Отиде ти.
Отидоха проз рамо. Отсдох нищ нони-
допицз. Отидох .до крпез пътеки. Отишло
нито, аърняяе се гъска. Отишло, че се
но впдяяе. Отишъл без сват на годож.
Отишъл ни Голо бърдо. Отишъл съм
дз приви лули. Отишъл съм зад срвмз.
Отишъл шибан ня мсчки, забравил га
пушки'-. Теле е'пшьл, вол се върнал.
Торба ет<шъл, торба си дошъл.
отида га. Мокър дошъл, а азпси си отишъл,
отк-пн. Нямв да мп отх-пят ръцете,
е'киия. Отазчп зааачс,
откач-м. О'аииам цеатраяне,
о'азиям / откача. Откзиам / откача въжето,
отазив ст. Д-И пара дв ст ззааипш, дзИ
досет дв ст еткзииш.
опасия. Отаинвп кр-ктзаинз, ндитнв^а му
ст ппюкк-винз.
откинат. Зелен еткпнзт.
откснвaм / откиня. О'апнвам / етапиз
конеця.
откпни со. О'аинвп съм ст от болника. От-
кснзп съм се от учкури.
Бог знзе откога. Кой знио откога,
открзИ. Открий вромс. ОткряИ до конец.
Открий докряИ. ОткряИ кеети,
откраднат. С църеулпте нз откраднати'-
кравя прани мслектпни.
егарпвим. Кпрливпто риш, етарпвам,
етарпаим / открия. Опарпвим / етарпя
Америка. Откривам / открия <бири-
бвнен> огън. Откривам / е'крпа нрв-
твта (ер-'пто). Откривам / етарпя ду¬
шата си. Откривам I открия киртато си.
Открпвaм / открия нов- ери. Откривам /
открия нови стрзапц-. Откривам / от¬
крия ечптт. Откривам / открия нъ]т<я>, .
Отар:ивим / открия созонз. Откривам /
открия скобя (скебп). Откривам / от-
арпи га-тиите. Откривам / открия сър-
ноте си. Открпвам / етарпа фронт.
откри'. Играя с открити карта. Оставам /
остинз открит. Отарпт мп с пъти. Под
открито небе. При открити карти. С
отарсте пицт. С открито сърце. С от-
крпто чело.
откуп. Взомим / вземи нв откуп.
откъде. Бог знзе откъде. ОоИ знзс откъде.
Откъде някъде, отдо накъде и отгдо
нягдо.
откъртвам / откърти. Откъртвам / откъртя
го.Откъртвам / откъртя зъбпто нв вълки,
откършавм / откърти. Откъртвам / откър¬
тя то.
откъсвам / откъсна. Откъси-м / откъсни
конеця. Откъсвам / откъсни кръста.
Откъсвам / откъсна някой <п дрту>
грош. Откъсвам / откъсни някой <п
друг> лев. Откъсвам / откъсни от кат-
тв. Откъсвам / откъсни от сърцето си.
Но откъсвам / откъсна еч<<то га>.
Откъсвам / откъсна пазарлъка. Откъс¬
вам / откъсна пъпазтз. Откъсвам /
откъсна ръката (ръцете). Откъсвам га /
откъсна си тляв-тв.
откъсвам со / откъсна со. Откъсва мп ст /
откъсне ми сс кръста. Откъсва мп со/
откъсне ми ст от сърцето. Откъсвам сс /
откъсна се от светя. Откъснат мп се /
откъснат мп сс крвкяти. Откъснат ми
ст / откъснат мп сс ръцото.
откъсни. - Дв си откъснеш глината. Но моти
дв откъсни. Отаъкиаяи му ръцото, чт
ги заяспилп нв зздипкз му. Откъснал
съм глзезти. Откъснах ружзтз. Що от¬
късна главата <кзго нз ерабче>. Що
откъсни . глвняти като нв <nотровккo>
нплт. Ще етаъказ шията <авто ни <^п^о-
тровско> пиле>. Що ти откъгая ухото
(ушите).
откъсни ст. Кепаете (що) ми сс откъсно
от зъби
откъснат. Золен откъснат. От върхя откъс-
нит.
отлатам ст. ОтлвтвИ сс, кръсти со.
отпеннзм / отлепя. О'понвим / отлепя език,
отлитвм / отлети. Отлп'зм / отлети вън
вечността.
етмпаинзм / отмина. Отмпниввм / етмпа-
аъе вечността. Отмпниви ме / отмине
мо горисвaтз чзшз. Отминяв-м / отмсн-
с мълизнпе.
отнясим / отнеса. Отнасям / относя в тробз.
Отнасям / отнеса въпроси. Отнасям /
отнеси калая. Отнисам / отнеси пош-
ксрз.
отнема. Пантовците то отнели.
отнемам / отномя. Отномим / отнеми ду-
683

мита. Отнемам / отнеми комити от ус¬
тата. Отнемам / отнема хляба. Отне¬
мам / огн-ми честта.
-'^—01.	го отнесли. Мътната
да те отиeсe, Отнесе гс мътната. Този
(туй) ми кучни а отнели. Ум<т> да
та —'0—0—.
—тoтта—. Отвънка свила, т —тнетре свиня.
Отнетре мл — тиoио,
отношеннс. Скъсвам / скъсам дипломата-
чеснитс си отношения.
' —т-разин—. Бсз отса1C1иe.
отпечатък. Слтгтм / сложи отпечатък".
Отвея Отпял- ИС НТ ДС3СПДСИС,
отписвам / отпита. Отписвам / отпила
ст тефтери ти.
отпоря. Отпрал мл е— е камшика. Отпрах
камшика. Щс ии отпоря джоба. Щс та
отпоря утитс.
отпращам. С празни ръце, отпращам
/в 3 знач./.
отвред. Отпред Боде, отзад рата. Отпред
маже, отзад дртще. Отпред хапе, пи
отзад рити.
-т"^:-. Отпреде та лиже, маже, -тзтдт та
гроб ноктс,
стприщвим / опкааши, Отпалщв1м / отпри¬
щя бента. Огпаишс1м / отприщя пття,
отпускам / отпусни. Отпускам (отпущам) /
отпусна зрат. Отпускам (отпущам) /
отпусна гласи. Отпускам (отпущам) /
отпусна тпии. Отпускам (отпущам) /
отпусна гърло. Отпускам (отпущам) /
отпусна душата ил. Отпускам (отпу¬
щам) / отпусна кесията ил. Отпускам
(отпущам) / отпусни колана <с още
една дутн1>. Отпускам (отпущам) /
отпусна нолин—. Отпускам му (отпу¬
щам му) / отпусна му края. Отпускам
(отпущам) / отпусна поводите. Отпус¬
кам (отпущам) / отпусни ремъки ни нн-
акпдснcкaти дупна. Отпускам (отпущам) /
отпусна ръце. Отпускам ил (отпущам
ил) / отпусни ил —зяки. Отпускам ил
(отпущам ии) / отпусна ся ръката. От¬
пускам си (отпущам ии) / отпусна ил
устата. Отпускам (отпущам) / отпусна
0^6. Отпускам (отпущам) / -"^00,
фронта. Отпускам отпущам / отпусни
юздатс.
отпускам сс / отпусна ис. Отпуски ми тс
(отпуща мл ис) / отпусне мн сс душата.
Отпусна ми сс (отпуща мл тс) / отпусне
мя сс сърцето.
отпуснат. С отпуснато тыацс,
отпущам / опниата. Оппиними Отпущам)) /
отпусна врат. Отпускам (отпущам) /
отпусна гллас. □отпссам (отпущам) /
отпусна глас. Отпускам (отпущам) /
отпусна гтъал> Оотпссат (отпущам) /
отпусна душата тя. Отпускам (отпущам) /
отпусна неинята си. Отпускам (отпущам)
/ отпусни колана - <с —щс —дни дупка >.
Отпускам (откпшим) / -ткпинт коляно.
Отпускам му (отпущам му) / —1'^00,
му нртя. Отпускам (отпущам) / отпусни
поводите. Отпускам (отпущам) / отпусна
ремъка ни никулденскати дупка. От¬
пускам (отпущам) / отпусни ръце. От¬
пускам ии (отпущам ил) / отпусни ил
-зина. Отпускам си (отпущам ил) / от¬
пусна сл ръката. Отпускам (отпущам) /
отпусни стацс. Отпускам ся (отпущам
ил) / отпусна ии устати. Отпускам (от¬
пущам ) / —гппсни фаонти. Отпускам (от¬
пущам) / отпусни юздатс.
отпущам ис / отпусна ис. Отпусни мя сс
(отпуща мл ие) / отпусне мл сс дутата.
Отпуска мл тс (отпуща ми сс) / отпуснс
ми ис стацспо.
опкушсн<с, Козел отпулснни.
огр-жa, Отрязала му ръцете, че ги зале¬
пяли отзаде му. Отрязал съм главата.
Щс отрежа- главата. <ктгс ни врабче^
Щс —таeжи главата като нт <Kсгрсвскo>
капс.
—трепвам. Ктд- (дс) му -трепва обувната,
—трепка. Барабар Петно е мъжете и отреп¬
ката нт к—ии. И наш Петно е мъж-те и
отаenнa му ни коиит.
отаu, Впрягам —две. отри.
отразим / отрня Отравам / -трая мухата,
-тригвтм / —трuтаa, Отритвам си / —тритни
си късмета.
опрuи, Отрил ма е губер— тпасллтс.
0-^03,. Бтлвтм отроет. С устата мтд и ма¬
сло пти. в стацeп— псллн и 0^—31,
отрсвсн, Отровни стрела.
стасва.Ди плюе на змия в устата щс я отро¬
ви.
-гртнл, Нас ми (идва мл) отръце (отртна).
отрыни. Иа— мн (идва ма) отрыни.
—гръцс, Иде ми (нави мл) отръцс (отатан),
отрязан. Отрязан мл е пъпа.
отрязвам / —тасжa, Езика ти щс отрежа.
езика ти -таизв1м. Отрязвам / отрежа
го е ножица. Отрязвам / отрежи <аaгo>
е нож. Отрязвам / отрежа квитанцията
(квитанциите). Отрязвам / отрежи кра¬
лата. Отрязвам / отрежа нуCауки. От¬
рязвам / отрежа нинтио. Отрязвам /
отрежи през пасссто Бос. Отрязвам /
отрежи пыти. Отрязвам са / отрежи ил
главата. Отрязвам сн / отрежа си сзлаa,
Отрязвам / отрежи е нож думата.
описи. Отсеял съм си бр1шoсго.
опсау1ы / отс-аa, Отсичам <го> / отисна
<г—> като е нож. Отсичам / —тиски
нит— е брадви. Отсичам / стесни накъсо.
Отсичам / отсека птзтапъаи.
отсичам ис / отсена ис. Отсичат мл тс / —т-
ссн1п мл сс краката. Отсичат ма тс /
отсекат мл тс мартаннатт.
отстранявам / отстраня. Отстранявам /
стсгаини от пття ИЛ.
684

отстранявам с— / отстраня се. Отстранявам
ст / отoтрашп ее от пътя.
оттам. Оттук влиза, оттам излиза. Ти дето
отиваш. аз оттам ида. Ти дето отиваш,
аз о—'—^ и— връщам.
оттатък. ^Ам^;> и оттатък минава,
'-гeглпи / оттегля. Оттеглям си / оттегля
си консулите.
опт—глям се / оттегля се. >гтeтлпи се /
'mm-тлп се нн сянка.
от-навим / оттнкна. Отписвам / от—'™!.
коритото.
оттук. Оттук блюй, оттам излиза. Оттук
до круши.
отупиам / отупам. От-униам / отупам пе¬
пелта. Отупиам / огу^и^ перушината.
Отупеим / 'mуnaи праха <ог гърба>.
отхак. Дохождам / дойда о-хас (отхаки).
Идвам отхак (отхаки).
отхaкн. Дохождам / дойда отхак ('ахики).
Идвам отхак (отхаки).
отче. Като отче наш.
отчет. Давам си / дам си отчет.
отървавам / отърва. Оmървaвни / отърви
въжето. Отървавам / отърва главата
<cн>. Отървавам / отърва думи. Отър¬
вавам / отърва куршума. Отървавам /
отърва ножа. Отървавам / отърва от
въжето. Отървавам <oн> / отърва
<си> кожата. Отървавам <ct>	/
отърва <си> кожичката. Отървавам /
отърва арапи.
отърсвам / отърся. Отърсвам / отърся пас-
паля. Отърсвам / отърся праха. Отърс¬
вам / отърся пиздтрн. Отърсвам си /
отърся си яката.
отърсвам е— / отърся се. Отърсвам е— / отър¬
ся се като куче от наздер. Опьрcвaи се /
отърся и— като суче от роси. Отърсвам
се / отърся и— като пепелив тумбак.
офейкаим. По чорапи, cф-йaвaи.
охтaOвaи / охлaOп. ^либеим / охтaбп
фронта.
оцапам. Оцапах гащите.
оцапиим / оцапам. Оцинеим / оцапам я (го).
оцет. Брали мухи мед, потънала в оцет.
Из-урям си / изтуря си оцета. Капка
мед в ока оцет. Капка мед, ока жлъчки
и оцет. Кисел като оцет. Мед купува,
оцет продава. Продава оцет.
оцьклям / оцъкля. Оцъклям / оцъкля очи.
октшцт. Откъм сляпото окeшц—.
очерня се. Кога стана коиюрджнп. кога
се очерни.
очила. Гледам пртз (с) розови очила. Гле¬
дам през (и) черни очила. Тури си очи¬
лата. Турям си / туря си (турвам си /
турни си) т-шeкнeши очила.
окиcmвaм / очистя. >чнcтБaи си / '^0^ си
сметките (сме-ки-и).
'чички. Играят ми окнккн-т.
оч^с^. Ами . ако го очука градо.
окукБaи е— / очукам се. Очукай ми се / очу¬
ка ми с— на главата.
'чупиим / очуня. О^пиам си / очуня си езика,
ошав. За ошав за сол пари. И ог лайното
си ошав правя.
още. <И> още как. Какви лн сватове още
ще ин в'дн. Мирише ми още врата на
гайди. Не съм си хвърлил още булото.
Не чуло куко още. ОтПускам (отпущам)
/отпусна колана <с още една тцупкa>.
Още викам на яйцето косо. Оцт дете¬
то ше е— . — родило, Иванто го aръcmилн.
Още е ново ситото. <Още> Ивaшко
нероден. шапка му шият. Още коня не
видял, крика <па си> замахал. Ощ—
коня ш— видял, крака<гн си> размахал.
Още коня ше яхнал, орака<га crn> за¬
махал. Още коня ше яхнал, орнаа<-и
crn> размахал. Още мечката в гората.
кожата й продават. Още много оача-
мaaн нмн ди ям. Още много просеник
шз дъвчи. Още <мшого> хляб има да
ям. Още мляко бозая. Още ши коня и—
се кичил, крика <та> замахат. Още нн
коня се ше качил, размахат крика. Още
на лопош пикая. Още ша похлупка боб
ям. Още на похлупка леща ям. Още нн
щир пикая. Още шт видял вълка. вика
кучетата. Още ше видял коня. замахал
нога. Още не е дошел цо водата, гащи
събува. Още ше заспал. сънува съши.
Още ше зная да си връзвам / вържи га¬
щите. Оце не моги дн си връзвам / вър¬
жи гащите. Охц— не седнат на магаре.
замахал е крака. Още шт си взел нтст-
ници ша вер-сия. Още шт ти изсъхнала
плюнката. Още ше яхнал коня, замахат
нозе. <Още> ог пелени. Още ^■—0'
нероден <и> шапка му шият. Още ри¬
бата в морето, той точи зъOн ци яде.
Още рибата у морето, mурнт тавата
на огино. <Още> слънце нт го е вн-
дяло. Още ходя е ант-рия. Още яздя
mоптama нн соя. Още ям хляба ша Оищн
си. Плачи за още. РнOнmа е още в идртто.
гой турил ни огъня менче да я вири.
Рибата още в морего. РиОата още и
морето. и Hre я ядем. Рибата ощт в
морето, а те й тоmвпт тш-ни. РиОата още
в морето. и ат й пържа- тука. Рибата
ощт в морето, той тури'. mнтaнa ни
отъня, зн ли я пържи. ЕнOaтa ощ- в ид-
р-то, и гя тнтaшa слага. Е'eнх и— ощ- вед¬
нъж. Уча ощ- „сръсте Оожий, помагай“.
П
Навтл. Изгори Пиита, пи посини Петра.
Кикъвто Павел. такъв и Петър.
пагон. Свaляи / сватя нагоните. Гиыквaм /
смъкни нагоните. Хвърлям /хвърля
пагоните.
падам. Де дялат дървата, де падат ар-ски¬
те. Д- секат дървата. де падат треските.
685

Който то помирише, носи му пида. Кот¬
ки по гръб нт падя. Но ми п-да гърбя
нз зомятя. Но падам по гърбинз у ти¬
нята. Но падам <но-> дилеч. Не па¬
дам <но->д^ЛI0ч от кореня сп.
падам. Оато брашнен чувал, нздвм, Като
торба с аартофп, нвдзм. Оато чувал - с
картофи, нидзм.
падам / ^4^ Думпте му падвт / паднат
на място. Камък ми нвд3' / падне ни
съpцц<тo>, Овто чс (сакиш) падам /
падни от небето. Модец ми пвда / падне
нз сърцето. Мед ми пади / нздие на
сърцето. Мехлем мп пида / нздне ни
сърцето. Мехлем ми пада / пидне на сър-
ипцоте. Но пада / падне впзаие от гла¬
вата ми. Но пади / нздце <и> косъм .
от главата ми. Не падам / падни долу.
Но падам / нздиз по (ня) гръб. Не па¬
дам / пидни по-долу. Окото ми падя /
нидне. Пида / падно <ведоапиeн> ка¬
мък от търба ми. Пада / пидне <водо-
исиен > камък от нлешпте ми Пвдя /
пидно <ведоапчeн> кимък от раме¬
нете ми П-д- / падне камък от сър¬
цето ми. Падям / пада- в диритв
(но дпрпте). Пвдвм / паднв в аията.
П-дзм / нидца в капани. Пвдим / падни
в клопки <^та>. Падам / падня в (пред)
ариазтз. Падвм I надаа а - (прод) нозото.
Падам / падни в очп. Падам / пвднз в
примкити. П-дзм / пвдна а примки'-
(примките). Падам / падна а пътя. Пи-
двм / падна в нечаи ръце. Падам /
падна в уловк-тя (уловките). Пвдвм! /
падна в устати. Пидвм / пздня в ямата.
Пвдвм / падна духом. П-д- мп / падне
мм в еиипо. Пада мп / падне ми а ръ¬
цете. Пвдв мп / падне мп в ръиицпте.
П-д- ми / падне мп в ръчичките. Па¬
дв ми / пидно мп а устати. Пада ми /
падне ми гланати. Пада ми / н-дие мп
димли. Пвдв мп / пидне мп нв мушка.
Пвда ми / пздне ми нв ръка. Пзди мп /
нидне ми ни кмотаз, Пзди ми / пид¬
не ми нз (в) сърце <то>.. Пада ми /
пядно ми нур от небето. Пида мм /
пидне ми окото. П-д- ми / падне ми от
бота. Пвда мм / пздне ми от господа.
Пада ми / пздне ми от нобето. . Пидв мм /
пидне ми под окото. П-д- ми / нздне мп
път. Пвдя ми / нидае ми ред. Пада ми /
пздне мп сърцето в гзщпте. Пада мс /
пидно мп сърцето в нотпте. Пада мп /
пидне ми укроп. Пзди ми / п-дно ми
чудо на тлвиата. Пвдвм / пздна като
гръм от ясно небе. Падам / пздна кито
котки на крикята. Падам / падна ' на
змзн. Пвда / нздае нв (върху) гърба ми.
Падам / пвдна зирок. Падам / падни
нз колене. П-дим I нвдни на легло.
Падам / п-дни ни пепе'е на иостти.
Пвдвм / падна ипкке. Пвдвм / пзднв
<апкк<> а еиите. Падам / п-дни от¬
вънка. П-дям / падни от Марс. Пидим /
падна от небето. Падам / пядна прязо
а (нз) сърцето. Пздзм си / падни си
на късмотя. Пада / пвднс пл-нпаз от
гърбя мп, Пада / нздае плвниня от
пяощптт ми. Пвдв / пздне плзасаз от
раменете ми. Пада / пздне каная. Пвдвт /
пиднвт глави. Пада / нзднт <геккo>
броме от търба ми. Пада / пздне <тож-
к^;> бреме от пптщс'о мм. Пвда / пидно
<тожко> бреме от рзмонето м^ П-д- /
/ нздат <тежък> камък на сърцето мм.
Падат / нздаит к-то клон. Пздвт ми /
пиднит ми акциито. Падат мп / паднат
мм ®чпте, Пада / нздие товар от гърба
ми. П-д- / падне товар от площитт мп,
Пада / нвдцс товар от раменете ми.
Падат / наднат пзри. Пвдвт / пиднит
нирпчас.
пидим сс / падна ст. На мент сс пвдя / нидае
кръчмзтз.
пздня. Без ди мп пзднс влакно от гпавата.
Без да ми пзднс косъм от гпивати. Д-
го духнеш, щс падне. Да (що) ти падне
кипяти. Да (ще) ти пидно шипката. До-
квто (додето) мм пзднс калпака. Докато
(додето) ми пзднс к-пята. Дръж ме дв
не падня. Игла дз хвърлиш, нямз къде
да нидио. Каквото мп пзднс на озпаи,
Нв гърбя си да пздне, ниа носа ст щс рвз-
бпс, Но дззвм / дам првх дв падне.
Но дявам / двм прзшпназ да нидно,
Но е а грздинатя нпан-л, и е в керпте
паднал. Нс оставим / оставя прих да
нзднс, Не оставям / остиии прашинки
да падне. Но съм нидивп ни устата ст.
Няма дв ми паднат ръцете. Ними ди ми
падне взрики. Ням- да мп пздно гъ¬
за. Ними да ми нидае . злвте'е. Ня¬
ма да мп пвднс устита. Нямв . дв
ми падно шини. Ними да ми пад¬
не шинавта. Нямв дв пвдно косъм
от тлвиата мп, Ними къде пгпи дв
пядне. Ними къдо яйцо да нидно. Ос¬
тавям / оставя ниянпа свм да п-дно.
От сърцото мп с паднало. Падни като нз
въглен. Падни като нв огън. Падни коня
в рекята. Паднал съм нз пъпя ст. Пвд-
нзло мш трих. Паднало ми нордо'о от
очпто, Паднал съм нз корема ст. Пад¬
нал съм си нв късмета. Падна мп кла¬
дата връз тлизитя. Падни ми сеапрзта
в мода. Пздня ми сърце нз мяс'е, Пад¬
ни ми чосття. Пизя првх да но надно.
Трспсри првх да не падно. Човек от кру¬
ши пядне, та (че) пяк се сбъркз. Човек от
матаро нздае, та (чс) пик се сбърка. Що
найда ктзнп-нзднп. Яйце дз хвърлиш,
няма къдо да нидно.
нздаи, Като мах, нздиз /във 2 знач./.
п-днял. <Овто > пвднзя от небето,
пяднв ст. Пздня ст ни зъба.
686

пт—лни. За паслна кълни.
пазар. Грсша ми ис минава на пазара.
Изваждам / извадя нт пазаи<а>. Из¬
важдам / извадя <ат птзара> кирли¬
вите ризи. Изкарвам / изкарам ни па¬
зар <а>. Изнасям / изнеса ни пазар <а>.
Изнасям / нзн-ст <ц, пазара > кирли¬
вите ризи. Кттс цигани ни пазар. Лиси¬
ца ни пазар излиза лл. Лисици ни па¬
зар не излаза. Лисици ни пазар не хода.
Лисацт нт пазар ходи ля. Миого при¬
казни ни пазара. Пускам (пущам) /
пусна на пазара.	Хвърлям / хвърля
нт пазари. Що щ— ллсици ни пазар,
пазарлък. Откъсвам / откъсна пазарлъка.
Отсичам / —пискa пазарлъка. СНтсеам /
скъсим пазарлъка.
пазарени. ОБесил стм ушн като пазарени
хляб. Спуснал съм уши кит— пазарени
хляБ.
пазарувам. Мухите пазаруват из устата му.
пазва. Държа змия в пазвата ил. Края
змия в пазвата ил. Нт сл поплювам в
кизвит1, Исси змия в пазва<та сн>.
От устати вя в пазвата та. Плюя ил в
пазвата. Разцепих сл пазвата. Свила
мл ис с змия в пазвата. Слтгтм I сложи
в пазвата ил. Хвърлям / хвърля камък
от пазвата си.
название. Иипртвим■ / направя на пaззтнчс,
пизд-р. Изтегнал съм ис кат— стар псе на
пизд-р. Отърсвам / оттрии паздери.
Отърсвам ис / —търся сс като куче -т
пaза-а.
ктзи, Пиза Боже. Птзнл мс Бог. Пазил мс
господ. Пазя в итацсто ch. Пазя легло.
Пазя линяя Пазя <ксустнo> разстоя¬
ние. Пазя прах да нс падне. Пазя сн ко¬
жата. Пазя ил • чергата. Пазя стаята.
Пазя хитър <а>.
пазя. Кат— зеницата (зениците) ни окото
(очите) сл и като зеницата ил. пазя.
Кат— отатс ии а нит— дзете ил очн, па¬
зя, Като плотно яйце. пазя /втв 2 знач./.
Кит— тирен— яйце. пазя.
пазя ис. Ктто ст огти. пазя ис.
пазуха. Държа аaмы:<a> в пазухати ии.
Из устата ти, та в пазухата та.
nиCзиoп, Турям / тпри пайзант.
пан. Облякъл ис Алии, погледнал ис — пан
в гли. Облякъл сс Илия, коглсднaп сс —
пин в тия. Пак щс <сн> приказваме.
Паeмсн<п ее Алия, погледнал сс — пан
в тая. Пременил сс Илия, к—гпeдoтп
сс — пан в тля. Пртсбляатл ис Апни,
погледнал ис — пак в тая. Пассбли-
нтл ис Илия, ксгпeднaл сс — пин в тия.
панст. В пакет,
п^а. Пали тс палили.
ниптзрт, Предавам нлислн ктптзая.
п^с. Бързам като пипс пред майни сл.
На лоз ходил, Без птпс ее зърнал,
п^ец. Бият през птпелтс. Иидъазнл пал¬
ците. Стнснтм палци. Удрям / ударя
nип-ц,
пaпмa, Палмата ни първенството.
пипт-, Палто без ръкава.
nипи, Аз ктли. аз ттии. Аз паля, тз жаря.
Нт ной див-л свещ кaли, Нн гииН, ни
пТли. Ни гсрН, нн пТли. Палт тс ктпали.
Палих, смтад<х. Палих, струвах. Па¬
ля лулата сн ст нечия глави.
naы-п, Врязвам ис / врежи ее в паметта.
Гледай му памет. крой му аaки, Запе¬
чатвам сс / запечатам ее в П1мсгт1,
Излиза ма / излезе мл от паметта. Имтм
нъст - памет. Ктси мл с пам-тта. Пре¬
карвам / прекарам през паметта ил.
С нъст памет съм. Турил стм памет в
главата.
зимта. От пимти вени.
памук. Бръсна и ктыпк, Вадя и пиыпа ду¬
шата. Видя с памук душицата. Да ня¬
маш памук в ушате ил. Изваждам /
извадя и памук душата. Изваждам. /
извадя и памук душицата. Изкарвам /
изкарам и памук дулата. Изкарвам /
изкарам и памук душицата. Като и
памук. Като у памук. С птмун Бртсoи,
С птмун н—ли. Cъацтто мл с в птмун
-Бинт-.
птмпусн, Връзвам / зтржт и памучен ноиец.
Завързвам / завържи и памучен конец.
Увързеим / пзтажa и памучен конец,
панаир. Много сбор нт панаир.
паница. Ближи паницата. Въртя ни медена
паници. Дробя в —дни паница. Зи па¬
ница л-шa, Извратих паницата. Като
(сякаш) в паници. Нт щяла кумици —
—близани паница а нс щяла кумицата, а
оБлизали паницата. Облизала сс паници,
та излязла нт полици. Облизвам пани¬
ците. От лъжица дс пиница. Плюя в
паницата, от която сърбим. Плюя в
паницата, от аоито ям. Птхтм си гагата
в чужди паница. Стри в паницата, ст
а-ито стрбим. Сера в паницата, от която
ям. Стъпя на полица, разби паница.
Счупени паница. Троши паниците.
Пантелей. Пантелей пттинн.
пaoповца. П1нтовеятe те —гнспл,
пантоф. С един пантоф паизи Великден,
кинпкпa. Отвън кукла, отвътре ктoуапт,
Панчо. Блазни мс Панчо. Дразни мс Пан¬
чо. Стегнал мт ,с Панчо.
папа. В Рам живял, папата нс вндип, По-
<гспям> нтт—лик <Н> от папата,
пaн-а. Иaпаивяы / направя аа кaкса, Нямт
ктп-а. Пипер няма дт остане.
пaпсц, Вия ис като змия в киксц,
пип—. На хляба птн— викам. Нт хляба папо
казвам.
папунсц. Ни к1ппнц<,
пaкпц. И дзет— ноги в един папуц ще —Бус.
Имтм ил в кикуеa въгленче.
памуци. На хляби папуци винам.
687

нАри. Вднгaи / вдигни пНра. Държи под
нНра. Излязла ми — пИриаа. Намирам и—
под <пълна> нАри. Пйра излиза от
зaдшнкa ми. 'Ндд <аътиа> пАри съм.
С пътни пАри. Ти пНри се вдига.
пирй. Бит ме пирити. Вадя <луеа> пирй.
Взел съм си дв-ат пирй. Вземам си /
взема си двете пирй. Вземам си / взе¬
ма си пета- (пт—’—^ пирй. Давам /
дам двете пирй. Дий пирй дн се закачиш,
дай л-с—т ци се откачиш. Две пирй. Ду¬
ша за ди- пирй няиaи. Държа пирй, ка¬
то чувал вода. Едни пирй два пъти
връзвам. Една<та> пирй в дтетт възела
връзвам. Зи две пирй. Зн пирй. Зи пет пирй.
<И> бащи си зи парА продава. Иди
ин, дойди мн <аег пирй>. Излизана
ннрА. Като пет пирй в сесия. Нн ннрА
стъпва, за грош нита. Наnрaвнх пирй
(пирй). Не бръсна зн <една> пирй. Н-
грош. а ч—гирил-с-т пирй. Н- давам
две пирй. Н- дивим пет пирй. Не давам
пусната пирй. Не давам спукана нарН.
Не давам счупени пирй. Нямам ум зн
-дни пирй. Нямам ум зи пет пирй. Пн-
циг / паднат пирй. Пари дн нини. зн
смях це я дам. ПарА играт. ПарИ шт
правя. ПарИ ше свъртам. Парй нт чиня.
ПарА пит<а>. Нирйтa и куршум бия.
Пирй—а е куршум говя. Птт пирй. Правя
от пирНаи две. Правя пирй (пнрН). Пре¬
биваме ст като две пирй в кесия. Прт-
биена парН. Пребита парА. Пукната пирй.
Гвнвам се / свия и— зн пет пирй. Сека пара
(пнрн). Скършена пирй. Спукана пирй. Гтнc-
кам ги капо две пирй в съдрана кесия. Стъп¬
вам (стъпям) <сякаш (к;^'^<^)^)> ша парА.
Счупена парА. <Сякаш (оатоО и парА
разрязана (разрязани). Трак чаша, трак
пирй. Орen-рп над нирАгн. Триста ти-
кaрeни за пирй. Ударих парй<та>
(пирй). Удрям / ударя някоя парА. Хва¬
щам / хвана някоя парА. Хвърлям /
хвърля пирй (парА).
параван. Стужи зн параван,
парад. Командуенм паради.
параклис. Капо крави в параклис. Като ма¬
гаре в nарактнc. Чета nнрaктнc.
шарастаз. Сече мн ниристаза. Чета пари-
стаз.
пирасъ. Зи акъл парнсЪ.
параф. Турям / туря параф.
париам / парна. Парен ме / парне ме под
лъжичката. Парии ме / парне . ме но
дроба. Нaрвни / парни по дроба. Пир-
вам / парна по сърцето.
яире-сю. Хващам / хвани господа зи пнр-
десюго.
пирй. Без пири - Б-ти пари зн черни дни.
Бодат мт парите. Видя <луда> пара.
Видяла парите. че и— смее (смееш). Въш-
кав е (от) нари Гъбни и пири. ГъОясал
ог пари. Дължа ни Михаля за дъски
пари. За ошав за сол пари. Играя си
и пири. <Ида> цн си вземеш пирит- от
даскала. <оойго те е учил>. Изкарвам /
изкарам naрнтe. Изтезаг ми / излязат
ми парите. Изхвърлям си пирите ша
улицата. Имам да плащам ни Михаля
зн дъски пари. Имам пири като у жаби
к-рБ-н. Имам пари като у куче кЕрБтн
Колко пири струвам. Колко пари <ти>.
струва. Колко пири чиня. Меря парите
си и кантар. Не зная сметка на парите си.
Н- зная см-тоити на naрнтт си. Н- пра¬
вя пари. Не си чиня nарнтЕ. Не те пи¬
там зн колко пири ти е кината. От шего
души излиза, пири ше изтрит.. Падат /
паднат пари и пада / падне пира. Пирит-
т-сип капо вода. Парите тткат капо из
ръкав. Пениш се. ше пениш, кт те ядам,
<aaрн съм дил>. Пениш се. ше пениш,
щз те ям. <пaрн съм цал>. Правя па¬
ри (пара). Прогнил оп пари. Ръждясали
са ми пнрнmт но кecняmн. Стои нарй(пари).
Ставам / спина оргик ши naрнт-. Сърбят
ме парите. Оeкam ми парите из крачолите.
Удрям пири (нара). Усети парите n-шнш.
че се смееш. Хвърлям / хвърля пири
(нара). Хвърлям пари нн течение. Хвър¬
лям w парите ша улицата. Червив е
(ог) пари.
парица. Удрям / ударя шпкдп парица,
парички. <^С^я^анш (катоО и парички ря¬
зана.
naрнккн. Падат / паднат парички. Пениш
се ше пениш, ще те изям <пнрнккн съм
дал>. Чет съм паричките.
парников. Парниково ци-ат.
пирнатак. Сбирай си нарпитиои.
пирса. Елнш Оие тъпана. друг обира нир-
сити. Един Оие тъпани. друг събира
пирсиги. Един тупа тъпани. друг съ-
бнрa парсити. Не ми трябва оа тъниш
нирси. ОО^им / обери нирсааи. Събирам
/ събери парсата.
пар-ик-ши Вдигам си / вдигна си парта-
к-шите. Задигам си / зaeнгни си парта-
кeшнme. ОО^им си / обера си ниртао--
шнmЕ (партакеша). Прибирам си / при¬
бера си naр-aкЕШнme. Събирам си /
събера си партак-шите.
партия. От -два партия. Ог иопma партия,
пир-ушиии. Вдигам си / вeнгшa си наргу-
шини—е (пир-ушини-а). Задигам си /
задигни си naрmушнннme. Обирам си /
обера си naртушиннm-. Приб^ам си /
nрнOтрa ' си нар-ушините. Сбнрaм си /
сбера си нар-ушините. Събирам си /
събери си паргушишите.
пар-ушиики. ОО^ам си / оО-ри си пирпу-
шншкнтe.
парцал. Влнтaи си / вдигна си парцалите.
Зaлнтaи си / зaeнтнa си парцалите.
Засмели ми <са> се и парцалите. Из-
688

хвръквам I пзхеръкня квто нзрнял.
Изхвърлим / изхвърля кзто нзрцая.
Изяждам / изям с нирцилптт. Оато
удирон с мокър пврцзл .не тлаизти.
Лягам сп / погаз си нз нзрнзлсте. Ми¬
гам ни нзрн-ли. Налитам ст / налегни
си нзрнзлстс. НИ ти ауклпто, двй <си>
мп нзрц-лстс. Натпккам кп н-рнвлптт.
Обирим ст / обера ст п-рнвлпте, От
нашити чертя парцал. Побирам ст /
прибера си нирцалпто. Cвпвaм си /
свин ст нзрн-лпте. Седя ст нз нирца-
«'0. Събирам си / съборя ст нзрнялп-
те. Сядям си / седни си ни парцалите.
Ям парцалите.
нзрис. Боз пярчо хляб. Бир парчт. За пирчс
хляб. От парче мосо.
пЯра. Пири мп под кракатя.
нзкя. Вълк овце нзко. Да идо <в горяти
трови > да нзсо. Да ними нос, нзкъп бс
треви. Заедно сме рзклп и ниспп. Не
ники трови. Но що дз писс тол^. Пяся
ветровото. Пзся гъските. Паса няпаппо.
Премил- со козята на овцата, чс лудо
нзсо. Пускам (пущим) / пусни дв пасо1.
Пуским (пущам) / пустя дз пи^. Пус-
наяи вълците да ники’' овцете. Ходи
да ст ' нзкв дяволите. Що игрземе „Сля-
пя бвба кози пист“.
ивсз сс. Но учи ' стяроц кик со кози пзсят,
никъл. До е расло, до т нвсло.
писма. Боз писма.
някме. Cъберп си писмото.
някnвп. Изврял съм сс като плъх от изк-
пвл. Като ведтипчир с гюрултии и
няст-л. Отърсвам / отърся нвкнипа.
някнорт. Бълис ниснорт. Като снимки от
паспорт. Подписвам / подпиши нис-
нертз, Сменил съм ст пяспортя.
пистърмя. Оато пастърма. Направим- /
направя нИ нзспърмя. Цпгзаси пастър¬
ма суш^
пито. Върти ст като на'о а мъгли. Въртя
се кито нзто а решето. Зибъркням ст /
забърким ст кзто нзто в къпчпщз. О-то
нзте а мъгла. О-то пято а (у) рошето.
Мпкли квто н-те а дъжд. Ни пяте, ни
тъст. Обърквам сс / объркам ст като
нзто в аълчсша. Обърквам сс / обър¬
кам ст кито нзтс в рошото. Отишло нзте,
върнало ст гъскя. Ушитим ст / уплетз
со като нвто в къпчпщи, Уплитам се /
уплетя се като нзтс а рошото.
пзторпня. Нз натерпнз. С nзторсцз дз
тръгнеш. С нитерицп п с дпс-тп ни
нритя да тръгнеш.
патка. Влизя нзта-, излизи гъскя. Въртя
се като нзтаз в мъгли. К-то пят¬
ки а мъгли. О-то патки а рошото.
Орекна мп натазтз. Морих а пит¬
ки, в ударм гиргв. Оставям / остана
квто патки нз лед. Паса питките. П-ткз
мс с пзnилз якълз. Питки ми е изпиля
умя. Яйце дявам / дим, пяткя вземам /
взомя.
нятрихпп. Нзпизям без нятрзхил. Но то
опивай боз нзтрзхия. Опояп то и без
нзтрихия. Опявам то <без патрами^.
патрон. Изгърмявам ст / пзгърмя си пя-
тронито и пзгърмявам / изгърмя встч-
аптс си патрони. Изстрелвам си / из-
стролам си нятронстс и изстрелвам /
пзстролям вспиасто ст ня'рени. Из¬
хабявам ст / шх-би си нятренпте м
пзхзбивзм ст / изхабя си нстчкитт ня-
троас. Х-ба ст нитрен[итт.
пзтьк. Съдраха му ст нятънптт.
пита. Видях и нитих. П-ти мп тл-витя,
патя. От устити ст, п-тя.
паун. Пзунз си гледа арааатя и ниши,
пафти. Вада « мс, нент, котя ст комках,
с пяфти ли бях.
изхя. нЯмям ст н-хзтз.
п^чя. О-то <взрона> няии.
пичи. Глада с няио поро. Мижя с нзио поро.
Нв девот вълци един няип крик. На¬
саждим / н-сздя на няип ийци. Насаж¬
дим ст / нвсядя ст ни ничп ийци. На трп
кучетя один ничс крик. Логалнам / ro-
гяля с <пяиe> поро. Потлиждим . /
негладя с <nвиe> перо.
пвшИ. <И> нв пашатя джуаян дявам.
Като Мемиш паша. О-то пиша. О-то
паша у пра’™ ясли. Котя излязъл из
гряда, тогиз псува пашата. Лотурипп
ст пзшятя.
пашкул. Точи ст като нишкя от пашкул,
пяяджпия. Ора нзяджинзтз.
подал. На нодзп съм. Нитискям нсдзля,
пода. Дво нодп.
пезул. Почерних като нозул.
пой. Пой дивим.
ПсИо. Знзе Пейо дс зимуват ринпто. Пла¬
ши Пейо кокошките.
покз. Взри го, нсчс то. МяИкитс нп ня одно
слънцо ст некпп зидникя. Леа- души-
цати. Пеки нз отън. Пека ни ръжен. Пе¬
ка ня шиш. Пеки рибя на устата. Покз
ст риботити. Поки си рибя ня устати,
покз со. На одно слънце сме се пскли. Поки
ст <кито> нз ръжен. Пеки се на нъг-
пеас. Пеки со на дни огъна. Пека ст нз
отън. Пока со нз шиш. Почт мп се рпбя
нз устятз. Яйце мп со почт нз врата.
Яйце мп ст ноит нз гъза. Яйце мп ст
нсис на дпрнпкз. Яйце ми се нсис <нв
задника^
полсня. <Още> от нопсис,
полошат. Полошити бзбя.
полпн. Пелин дз пиеш. С устити мод и мас¬
ло <лея>, в сърцото нелин и отровя.
Пони. Щс доИдо Пона зв отън, тури-щем
й аътлснчс.
Пснкя. К-то мои потш, Пенко ле, кой ли ми
то слуша.
поняин со. Пенизи со като рзк ни бързой.
44 Фразоепогпчон речник, т. 2
689

■еня ис. Пенит сс, и— пенит, не те ядам,
<KIтаа стм да^;>. Пениш ис, нс пенят,
ще те изям <Iирлчал стм ди^;>. Пе¬
нил ис нс псишп, щс те ям <IIтан стм
дтл>.
■ежел. Вземам / вземи кск-п зи соп. Зарит
мл е ксиспa, Направям / направя <на>
прах и ксксп, Не оставям / остизи ит
псксп нт огнището. Нс си сстивим ду¬
мата в к-ксптт, Обръщам / —бърна в
прах и пепел. Огребвтм / —греби и пе¬
пели от —гноището. Отупвим / —тупам
кскслгa. Пепел мл ни -зина. Посипвам /
посипя ксксп и посипвам му / посипя
му ксксп. Посипвам сл / посипя ил
главата и кeпeп. Правя прах и кeксп.
<Паaх> и пепел нс -стана. Превръщам
/ превърни в (ни) прах <и пспсл>.
Сипвам му / сипя му кспсп, Слагам му'
/ сложа му пскeп, Сттвтм / стани на
прах и пепел. Сянтш имтм циганска
KЕKсп ни задника ил. Топля пси-пa, Ту¬
рям му / туря му п-п-п <0™—^.
Хвърлило кскeп, като ис е асднлс. Хвър¬
лям / хвърля псксп в очн.
вспспсе. До ще пплa зт оги—ц, турна щс й
кскспсц. Псд кскспсц, вытпснсц,
пспЕлав. Отърсвам ис / —тъаси сс кит—
пепелив тумБин.
■еаелянкт. Пепелянки му е плюла в устати.
пeаa, Моя майни и негсви ни една река ил
прали ризите. Нт едни река сме сл пра¬
ла дрехат—.
■ера ис. Ни -дни река сме ис катлн.
перачни. Изпратил ии муиттнатс ни перач-
ни.
п-рвтм / перна. Псрзтт -мс / пернат мс дя-
золапс.
nсртсп, Въртя ис ни ксатсп. Разтварям /
ртзгв-аи ксагтлa са (псагсляпс),
н—рдс. Паднало мн пердето от —члтс, Пук¬
нало мл ис е пердето <нт сч^:^<^;>.
Скъсало мл ис пердето ст —унтс, Съдрал
стм пердето ни очите ил. Тр-ситло ми
с п-адсп—.
п—рдю. Станки пердю.
перест. През гъз пса-ит—.
псрныeтыа, Запазен периметър.
нерки. Видя перка. Вдигам / вдигни перни.
Навивам / отвия перките. Надигам
<сн> / надигни <си> кepки<тe>. На¬
дувам / надуя псрНи.
перо. Галя и перо. Гладя и паче перо. Имтм
леко ^0. Имтм ^0. Като вълка нт
псре. Като перо. Кси пърди, вятър вей.
Димка перо люлей. Мажа и паче к-а—.
Обръщам / -бърна ксрого. Перо нс гс
хваща. Псгтлзам / погаля и гтше пе¬
ро. Погалиам / погаля и <KIИУe> перо.
Поглаждам / погладя и <ктуe> пер—.
С чужди пера хвъркам. Хвърчи мн пе¬
рото.
Перушин. Иaноношянип съм сс нато цар
Перушин.
перушина. Кттс перушина. ОинуБвтм /
оскпБи к-апшлиттa, Отупеам / ступам
п-рутината. Свивам сл / <30 ся перу¬
шината. Скубя ксаушниaтa. <Та> пе¬
рушина хвърчи. Щс хвана к-апmлаттт.
псауm<oкт. Като ксапш<ннa,
перце. Ано нс ааллцс. пои— (барем) перце.-
Гладя сл перце <пс глтвата>. Или
перце, ала наллцс, Като перце. От на<п-
це перце. Поглаждам / погладя и перце.
Трепери мн сърцето като ни пил— к-а-
цст—.
перча се. Като петел на Бпншцс. перча
сс. Ктто петел нт нпкяшс. перча ст.
псрусм, Рели перчеми. Рели - ии перчема.
перял—. Ройетх ксаиио.
пес. Изтегнал стм сс кат— стар пес ни птз-
дса. Като нт кси,
песен.. Вечната кeссн, Запявам / запея друга
ксисн. Запявам / запея ааатавт псисн..
Изпях ии к-сснти, Какви кeисн ще за¬
пее и канва щс я запее. Лебедови песен..
И1шeг- магаре ст гu<и> псисн умаи*
Нося сс нит- родни п-исн. Песента мл
— изкитa. Пея други пеисн. Пея —дни и
същи ксссн, Пея <си> вечната песен.
Пея си едни <н иъща> кeсeн и пея сл
същата пеисн. Пея <си> старата пс-
0—0. Пея <сн> тази псисн. Стари псеен
<на нос гптc> и иттаaгa ксисн,
песи. Оставам / остани нт пе:<н> конe-
д-пoла. Песи сан.
псстил. Направям / направя ни пестил.
Ставам / стани нт кситип, Сторвам /
сторя на пестил.
лсстннн. Още нс ии ззел ксстoле< ни зерс-
ияя. Свивам / изля кeитниа (п-ипн<ця),
пст. Вземам ии / вземт ии петте (ксптих>
пари. Давам / дтм пет зт девет. Дал
стм пет зт четири. За пет пари. иДн-
ми, дойди мя <ксг пари>. Ктто птт
пари в нтили. Като петте ии патстa. Нс
давам птт пари. Ни пет, ни шест. Ня¬
мам ум зт пет пари. Пет гогвип. пет
ип. Птт закара, трн д—а1а1. Пет закара,
четирн докара. Пет зт четири. Пет киаи,
П—т-птт мл отави / отиде. Петте мл
паъст1 ни янитт ти. Свивам сс / cbo-
сс зт пет пари.
пети. Ахалсс—зи пета. Бал стм ни баща ил
в кeтаос. Бая сс и пети по задника. Виж¬
дам / вадя петите. В (по) петите. Вървя
по петите. Втртя ее на пета. Дт сс за¬
смееш ни попи в петите. Дохожда мя /
дойде ми сърцето в петите. Забивам /
забия трън в петата. Зивъатив1м и- /
завъртя ис ни пети (пета<тт си>). Ида
по петите. Измервам / измеря ст глаеи-
<та> до кeти<гe>. Изстиват мя /
изстинат ми кспитс. Изтривам сл /
690

изтрия си петите. Изтърквам си / из¬
търкам си нт—итЕ. Капо ни спукани Пета
жълти чехли. Кога<то> ми поникнат
на п-тата коемн. Ни спукани пети жъл¬
ти чехли. От върха до петите. Ог гли-
ва<га> до аети<те>х. От
до пета-Стс^. Отава ми / оmнee ми
сърцето в петите. От аети<те> до гли-
ва<ги>. От ае:-^’<-<^;> до зъби<ге> и
<ог зъби> до пети. Пада ми / падне ми
сърцето в петите. Пега у лупе съм.
Нтmитт в задника. Пиши и петите си.
Плюя си на петите. Подпалвам / под¬
паля nЕ-нme. По петите..По петите съм.
Прeиeрваи / премеря от гл;^]^в^«<г!^:>
до пети<ге>. Припареи мн / припари
ми под петите. Стопих петите. Сърбят
и- петите. Тръгвам / тръгна по пети¬
те. Трънче в петата. Удрям / ударя
пети в зaцшнк. Ходя по петите. Ще видя
петите.
петак. До петак. Нт давим шн<гc>пттнa
Пукнат петак. Спукан петак. Счупен
петак.
петало. Бера петала. Изеръщам / извърна пе¬
талата. Лъсенм / лъсна пепитига (петали¬
те). Лъсеат ми / лъснат ми- петалата (пети¬
ците). Мятам (мятвам / ^—18) пета¬
лата (пЕтацитЕ). Иaм-рнл клинец,. тряб¬
ват му още не—шайсе и ч-тир-и петала.
ти кош. Намерил п-гато, още три. га
кош. Не си влнтaй криката, чт шпиим
петало ди тт кова. Не търся коня, и
петатот'. Обръщам / обърна петала¬
та (nemaлнmЕ). ГOнрнй си петалата.
Търся от умрялото магаре петатита.
Хвърлям / хвърля пепнлата (п-тили-т).
пегел. Вm'рн петли. Дт п-тел. Забърквам
се / забъркам се сито п-т-л в кълчища.
Заплитам се / заплети се капо петел в
кълчища. И без петли съмна и О-з пет¬
ли <се> съмва. Изпял ми е нетели.
И нашия петел це кукуригне. Като мо¬
кър петел. Капо петел на Оушшцт. Като
петел на купище. Капо н-п-т ни стоОор.
Като пран петел. Кокошка пъшка, пе¬
тел се тръшка. На петел гребеш ли съм.
Не — свел нет-та. Не ми птт петела.
Обърквам се / объркам се капо петел
в кълчища. Омотавам и— / омотая се
като петел в кълчища. Оправям се /
оправя и— като п-т-л в кълчища. ^——.8
ми кукурига. Петел пет. Пропя ми пе¬
тела. Пуснати нтг-та на прага, той се
поантат на полица. Първи петли. Снася
мн петела. Сплитам се / спл-та се като
петел в кълчища. Уnтиmии се / уплети
ст капо петел в кълчища.
пети. Вързан зн н—тий си крак. Пепа колони
Пепо колело и пето котето в колата
През него зн десето.
петима. Ни петима кози крик.
П-таи. Заспала св-ma Неделя ша света Пет¬
ка ша скута. На света Петка в тръше-о.
Н-тко. Барабар Петко с мъжете. Барабар
Петко с мъжете и отрепката на пояс.
Знае ^•—0' дека е жежкото. И шиш Пет¬
ко и мъжете и отрепка му ша пояса.
Ни ш-рол-ш Петко капа сошили. Неро-
лен Нemко, купили му капи. Още П-гоо
нероден <и> шапка му шият. Сърдит
^—•0'. Червен Н-mко.
петнайсет. Намерил клинец, трябват му
още н-тшайс- и четири петала, та кош.
петно. Хвърлям / хвърля нетно,
петня. Н-mшя врага до прага.
Нe-рдБлeн. Да е— омръзнеш ша Петровдеш.
nЕ-ровекн. Ще извия ерата <каго ша <пт-
тровско> пиле>. Ще извия шията
<каго на <^а^тгроБ^1^(^:> пиле^ Ще
откъсна .главата като на <пттровско>
пиле. Ще откъсна шнпma <аиго ни <ат-
троеско> нлe>. Щт отрежа главна.
капо на <птгровско> пиле.
а—тстоти1ш. На млялата половината си
петстотин и 'ни не са у тебе.
петък. Знай си петъка. Зная си ша устати
петъка. Зъл петък. Като чума в петък.
Когато дойде четвъртък подир петък.
Омърсявам се / омърся се ша разпета
петък. От петък до събота. Пита ли те-
шякой кога — мъжкия петък. Роден на
черен петък. Родил съм и— на черен пе¬
тък. Черен петък.
Петър. Изгори Пиита. га посипи Петра.
Кикъвто Павел. такъв и Петър. Отивам /
опида при cв-тн Петър.
печат. Оставям / оставя петат в душата.
Ноoтaвяи / пccmaвп печат. Стигам /
сложа печат. Турям / гуря петат.
печеля. Нeк-тп време. Печеля почва. Пе¬
челя сърцата.
печен. Вар-ш и печеш. Вятър варен. сняг
печеш. Давам / дам печеш хляб в ръце¬
те. И печени кнoeлиаи. Не ми продавай
печЕни кнoeлиaн. Не ща. куме, печено
праст. Н- ще кум печени кокошка. Не
ще Манго печено агне. Нт ще MaHro
neкЕШ' прасенце. Ни варен. ни петеш.
Пуща ми (пуск. ми) / пусне ми господ
neкЕШн врабчета. Точи зъби зи neкЕШH
прасета (печено прасе). Идваш ли. куме,
печено прасе <да ти опечем>. Яли сме
заедно печена лещи.
печЕно. Държа nЕкeшо. Ни сурово. ши neкЕШ'.
печурки. Знд вратата й печурки никнат.
пеш1. Влтам / вляза в пеши. Въртя се
окото пеша. Държа ст зи пеши. Хващам
и— / хвана ст зн пеша.
птш2. Ни кош съм, <шт съм пеш>.
пеши. Кош водя. пеши ходя.
птшиш. Усети парите нешиш, че е— cи-тш.
пЕшaнр. Отрим / опери пешкири. Отвли¬
чам / отвлека пешкира. >гшаoпи / ог-
шеси пешкири.
691

поцомвл. Оито ударен с мокър пощом-л.
Удярон с мокър псшемзп.
Пещера. Имам да дивам ни Мпп-лке от
Пещера.
пса. К-то мп посш, Понке ло, кой ли ми те
слуша. Кокошки пот. Кучо и котки щс
поят заедно. Но мп о пял поп нв глава¬
та. Но ми пот нетепз. Поо мп езики. Пе¬
тел нсс. Пон жилуи. Поя друга некен.
Пои одна и същя нокти. Поя като бюл-
бюл. Поя на друт тляс. Поя нз (а) один
тлис. Пон осиння. Пон <си> вечната
ноксн. Пон си одна <и кыцa> постн а
пои кп същ-тз нссси. Пон си сеояти.
Пои <ст> стирвти нокси. Пои <си>
тизп ноксн.
пои.. О' вспчкете ст гърло, поя. С пълно
гърло, поя. С (от, из) цяло гърло, пои.
Що тляс мп държи, пои.
ниодоcтяп. Издигам / пздптня на пседокт-л.
Локтиеим / нестзви ни нседоктал.
пикяИ-аоп. Върна на никаИ-аеп.
нсаза. Да ти п^яя в мозъки. Н-к-ре-м /
аиаирим в шпшо да ппаят. На оси (ост)
нпк-л. Не зная . отдо ппкзе кокошки.
Но съм пикал бъклпцз. Одеколон пп-
кзи. Още ни пепош ппаии. Ощс ни щир
нскзя. Пикае ни тенекия, та дз му дрън¬
ка. Лпазс на тенекия, та да му тропа.
Пий<ла> булката. Пикял съм на коп-
рпвз. Пикзл съм срещу слънцето. Пп-
ква ни верев. Пикзя накриво. Пикии ня
шумка. Пикин отнпсеке. Пикая си а
аИпеарптт. СтоИте, ще нпквт булката,
пикян со. Про слимка со ниазс,
пиляф. Щс хапни от пплифи.
нипс. Горско нипт. Да нт изхвръкне пипете.
Домашно нппт. Забърквам се / забър¬
кам се квто пипе в аъпчпши. Заплптам ст /
заплетя се като ппле в кочини. <И>
от пипе мляко. Като нипоти. Кога<то>
ст броят пппотятз. Къщно нипо. Напред
нипе, сетне свиня. Напред квиии, сетно
нипо. Но давам / двм нипо дз ^.хврък¬
не. Но мъти пслетз. Но пускай / пусня
пппе да нрохнръане. Объркв-м се квто
пmлс а къпчпщи. Пило не може дв мсне.
Пило не можс дв нрохвръкио. С устз си
пслпщи лови. Трепери мп сърцето като
ни голо п^с дунете. Тронорс ми сър¬
цето като на нипе. Тренерп мс сърцето
като ни нплс норноте. Унлптим се /
уплотя ст кито нсло в къпипщи, Хващам
тепп нплнс. Що пзаии ерата <азте ни
<nогревcкo> п^<^;>. Ще mBM шпя'и
<ааге нз <по'ревкаo> пиле>. Що
откъсна тлаввта, като на <nотревcкo>
нппе. Що откъсни шията <като нв <по-
тревккo> пиле^ Що отрежа главата
кзто ни <nогревcкo> ^«0.
нслтшкп. Имам нплтшао сърцс. Носи nс-
лешко сърцо.
пился со. Тя се нплти.
пплнп. Като nияцп. Прани му ст, чс вртд
пппнп се ядит.
пипзм. Ппп-м с аздафоип ръаянпцс. Пи-
пвм с ^мек^;> ръкинини.
ппнзм. Като боз ръце, нпним /в 1 знач./.
Като с людкап, nпнвм. К-то с памук,
nпнвм.
пипвам / пипна. Пипвам / нпннз за сърцето,
Пипвам / нипаи зв яката. Пипвам /
пипни натясно. С пръст нт nснвзм /
нипаи1. С пръст не нипвам / нпння 2.
пипс. Дохожда ми / доИдо ми нпноте <в
глввата>. Идеи ми (идо ми) нпнете
<в тяввaтa>. Идо ми (вдвз ми) нз пп-
нето. Киквото куко, тикво’ и ппно.
Кукувици ми с изпиля нпнето. Нвмо-
рпли се <кито> куко п nинс. Не те пп-
твм куко ли ст, нпнт ли ст. Сочо ми ни-
пето. Ститя мп• / ктптне мп ниното.
Чафки ми е изпила нпнтте.
пппер. Нв (вън) акаао гърне и нинтр. Нв дя¬
вола пипер в очито. Нв ката манджи п
нпнор, Направим / напрана ни сол и
нiпнор. Рвзстпвим / р-зспни нинори.
Ра’трпввм / разтрия шопа червен 0^-
пор на задника. Тълчи пипер ни глвня'а,
Чукам пинор на тлавити.
пппepкя. Арнаутски нппорая. Малък кито
пппораи. Почервенял съм кито ппнтрая.
ншпки. Сочо мп пипкзтз. Статз мп / стинт
мп пипа-т-.
птр. Бвлтзкзров пир.
ппртя. Взомам ст / вземи ст ппргзтз ' (пир-
тито).
пиров. Лпреви побода.
ппрон. Забивам / забия пирон. Зякянвзм (за¬
качам) / зааииа нз нпроаз. Мод ближя п
ппрени секз. Окзивам (окичим) / окачи
нз ппроиз. Турим / тури (турвам / тур¬
на) ни пирона.
плисян. Озто нпквно яйцо. Ставим / стани
к-то писани кокошки. Ходя квто пс-
сана кокошка.
№0631^1 / писна. Писеи ми / ппсно мп тлз-
ввти. Ппквит ми / писнят мп ушппо.
ппсаюл. Като пискюл отгоре. Турям / тури
(турвам / турна) <и> нискюп <о'-
терe>,
нисия. Дето в майчин корем пссни,
ппcтепст. Излапвам / нвлапям нистелетз.
ппкъа. В нобосатя (нобото), ппкъа / в 3
зи-и.I,
нс<a>1. Пара нит<з>.
пити2. Дърпам огъня към стояти пптя. И
кучото спте, и пптити цяли. Изправям /
няправя нв питя. Но що омеся пита от
туй брашно. Прани с чуждя пита <мзй-
ипн> номеа. Склопв-м / склопи nс-
тато. С людска пита мяйfчпи помен.
Ставам / стани ни питя. С чуждя нп'я
<мийчпа> помен. Що дойде голям дсн
<с> малки ни'а.
692

ишм. Ди (це) те питам из теб— как пърди
вълк в джамия. Ди <ще> те пнmни из
теб—. сак се плюе в джамия. Кой те пити
Оричи ли се владиката. Кой ге пита бръс¬
нат ли - Бтнднaаmа (бръсне ти и— влиди-
ои<ги>). Кой те пипа бръснат ти е ка¬
дията и пита ли те някой бръснат лн е
кадията. Кой те пита е— си вържеш
краставото магаре. Кой те пнma женен
ти е владиката. Кой тт пита зи колко си
продаваш калпака. Кой те пита кога пи
— бaйряиa.Кой а— пити мъжки ти е иa-
гирнаaтa. Кой те пита стриже лн и— той.
Кой тт пита тебе колко ги струва кал¬
ника. Кой тт пита тебе колко ти чини
калпака. Ни пири стъпва. зн грош пити.
Нт нитАт те на сутро село си говедар.
Не -е nнm8и зн колко пари ти е капата.
Не -е nнm8и куко ли си. nнnЕ да си.
Пити болника иска да дюшек. ^—8 ли
me някой бръснат ли — кадията. Пита
ли те някой кога е иыжкнп петък. Пити
ли те някой кога ти — Оайрамн. Пипам
си гъза.
nнпни. С половин глас, питам,
дотам ст. Болен е— пипа.
пито. Пиго-платено.
^'—''№1'. Оставям 1 оставя пнт'ишото да
търся дивото. Оставям / оставя пи¬
томното. ти <да> гоня диво—'.
nнхтип. Иanрнвяи / направя на пихтия.
Гмлamвaм / oитamя на nиатип. Ставам /
стана ша nнх-нп.
тапи. <Иe> nншa ша гъза си. Не пиша ши
риОоши си. Пиша на риОоши. Пиши ни
нечия сметка. Пиша и краката си. Пи¬
ша и петите си. Пиши го Оегит. Пншн
го ни дувара. Пиши го ви теца. Нншн
го умрял. Пиши го ни ухото. Пиши си
го ни челото.
пипа се. Лошо ми ст пише. Ннш- мн ст
ни гърби.
пише »ш ст. Зле мн ст пише.
шшшин. Който вчера умрял. дш-с пишман
станал. Нншиaш станат, чт се е родил,
шицов. Гол кито пищов и гот сито арнаут¬
ски пищов. Курeнoнл съм е- сито ръж¬
див пищов. Куреисат съм е— като ци¬
гански пищов. Куреисат съм ст като
строшен пищов. На года ртОрн чифте
пищови. Ни гот корем сребърни пищо¬
ви. Ни гот корем строшен пищов.
Нн гот корем <^tc> nищ'Б<н>.
Ни гот аулум пищов <н>. Ни гот тум¬
бак пищови.
гищол. Нн гота м—шиви пицолт.
ишця. Пауни си гледа краката и пищи.
Пищи баби зи —'^■8.
пищя. До штОтсати (штОтто), пищя /във
2 знач./. Кито разпран, падя /е 4 знач./.
Колкото глас имам. пHщп. Колкото
ин глас държи, пищя. Ти си глави
киши, nнщя.
пищялки. Свири <и> и гиОрови (гиберови)
пищялки. Свири и дрянова пищялки.
Свирчова ми пищялка.
пия. Бучни пръчка, пий вино. Вода шт давам
да пие. Дн тт прекара през девет води
и пи да ти шт даде вода да пиеш. Зи води
отишъл и вода шт пил. Заедно сме яли
и nнтн. Зарекъл съм ст ца шт пия води.
Знат ли свиня дн nнЕ из Оъсел води.
<Кикво> ими да ядт и ди пий. Като
че ли <ичера> съм ял и пил <зитено>.
Криката ми дн мие, водата ми (им)
ца нит. Краката му дн инп, водата <им>
цн пия. Не дивим и вода цн нит. Не ст
знае <ни> кой нит, <и^;> кой плащи.
Не съм пил заморен вода. Не съм
пил татул. От друг кладенец во¬
да съм пил. От елша река пием води.
Н-лнн да nнeш. Пих <едва> студени
вода. Пих чаши студени вода. Пия во¬
ди от извори. Пда води оа кладенеца.
Пия кръвта. Пия кръвчицата. Пия кръч¬
ми. Пия от много извори. Пия и очи.
През море те прекарва води дн ше пиеш.
Рода. ст ци яд— и да пит. Чорбата дн
му ние. Щом пит, ражда. Яла гъска лед
и пила гъска вода.
пнп. За живо и зи умряло пит/в 1 зшач./.
И зн живите, и зн умрелите, nня. <Й>
за мое. и <зи> твое здраве, пия. Като
провален, пия. Капо нродъшен, пия.
Капо 0^0. пнп.
пиян. Баща ми ме пиян привит. Въртя и—
капо пияни кокошки. Оставам / оставя
пияния сам цн падне. Пиян б-з вино.
nняш. До ротовтгe. nнпш. Капо кютюк,
пиян /във 2 знач./.
пладне. Виждам / видя Оял бивол но пладне.
Виждам / видя бял вълк <по (посред)
птидне>. Виждам / видя еявоо<а>
по пладне. Виждам / видя звезди по
пладне. Ден до пладне. До пладне Илия,
ог пладне Атия. Отивам / отиди ша
пусто пладне. Посред пладне.
плалнини. Виждам / видя бял вълк у плад-
шина.
плисни. Плисни си очите.
пламвам / пламва. Пламва ми / пламне ми
чергата.
пламни. Пламнали ми — главата. Пламнали
ми си ушите.
птимник. Огън и пламнис.
пламък. Огън и пламък,
план. Излизам / изляза на предеш плиш.
ИзиecпБНИ (изи-cтяи) / изместя ши
втори плиш. Изитomвни (изитеmям) /
изместя ша заден план. Изтласквам /
изтласкам на втори плиш. Изтласквам /
изтласкам на заден план. Минавам /
миша на втори план. Минавам / миша
ши зид-ш плиш. Ни втори плиш. Ни втори
план съм. На заден план. Нн заден плиш
съм. Ни предеш плиш. Ни предеш плиш съм.
693

Ни първи план. Нт птрси план итм.
Оставам / остина на втори план. Оста¬
вам / -стани на заден план. Оставям /
—итиви нт втори план. Оставям / остизи
ит заден план. Псигтвим / пссттви ни
втора план. Пссгтвим / псстиви на за¬
ден план. Поставям / костизи нт ^6:60
план. Cт-и ни втори план. Стоя на зт¬
дтн план. Cтси на ^6:60 план. Стоя
на първи план.
ппaнuят, Замычали сс планината. тт родила
мишка. Златин планини. Кттс планина.
Като Стара планина <през ытата>.
Напънала ис планината, тт асдипи миш-
ни. Няма дт живея стс Стари клиниoи,
Пада / падне планини от гтрба ми.
Пада / падне планина ст плещите мл.
Пада / падне планини от рамеоет— ми.
Правя от сламката планина. Правя от
пушката ппиoнни. Сваля ис / свтли ис
планина от гтрба ми. Сваля ис / свили
ис планани ст плещите мл. Сваля ис /
свали ис планини от раменете ми. Смък¬
ва ис / имтннс ис планина от гтрбт ми.
Смъква ит / смтннс сс планини ст пле¬
щите ми. Смъква ис / смъкне сс планина
от рaмтнтгт ми. Улавям / уловя плани¬
ната. Хващам / хвана планината.
ппaпeoс, Пит—-платен—.
кпипао. Да (дано) и— засмеет под платно.
Дт тс покрият е платно. Д-ттктх ил
платното, ритнах (ритам) та кросното.
Изплатоявтм / изплатил атг- кпитно.
Изтъних ил платното. Изтъках си плат¬
ното. пущана ти нрсин—т—. Изтъних сл
платоете. ритнах (ритам) та нрсснот—.
Като платно. Платно му ни (в) очите.
Псд платно да те п—гпegнa. Сттвтм /
стана <бяЦ> като платно. Гъни ил
клитнсто.
ппиттoеe. Стъпил итм ни ппиттнцст—.
платя. Платих общия дълг.
плач. Плачи мл е нт (по) носи.
плачи. Д-то плача, там ис и смея. Кога хо¬
ди. земята плаче под нсто, Когото нс
Баят. той плаче. Майни кпич-, Плачи
зт неинина, че ил махал нр1а1П1. Плачи
зт ^e. Плача ни чужд гроб (чужда грс-
Бищи). Р1бсгтгт плаче ст ыeнс,
плача. С сее гпис, плача. С зс<укли ся
глас. плача. С намокрена очн. плача.
Ппaуаовеи, Дт тс ис пратя ни Ппa^чноееa,
плаши. Плаша врабците. Плата гаргите.
Плати н—н-шантс, Плаши Пейо нонош-
ните. Тани Драган знае, така деца пла¬
ша. Тани (ттй) знае дядо, така (тъй)
плаши децата и тъй знае дядо Бас, тъй
плаши децата.
плаши се. Плаша ис <<> от сянката ил.
Плаши ис ст опашната ся. Плаши ма
ис окот—.
плаша ие. Кттс дявол от т1ыяo. плаша сс
/в 1 знтч./'. Като ст чумата, плаша се.
ппaшапо. Бсигaнсас плашило. Ни гаъигй
плашило. Плашило у тръиннцс,
плащам. Имтм дт плащам ни Махаля.
Имтм да плащам ни Михаля зт' дтени
пари. Не сс знае <еи> ной пие, <нЛ>
ной плаща. Плащам нечий грях (не¬
чии та-х—сс),
плащам. Нт гаоздобта. ще кптга. Нт
пун-Баии-, ще кптги. Нт стрит муха,
ще кптга. От джсБи ил плащам,
плащам / плата. Плащам / плита дан. - Пла¬
щам / платя данък. Плащам / платя и
лихя<та> (лихя1и<ге>). Плащам /
платя със същата м—нсти.
ппсвoна, Бързам нато попадия в кптзняк,
Сякаш <че> излязси из плеснин. Тър¬
ся игли в кпсзнаат,
ппсзoи. За бълхите в плевнята. Зинал съм
като ппсеии, Развалям цтрнва. отпра¬
вям ппсзни.
ппсзи, Плезя —зин.
кпсн. В плен съм. Плен и ласт. Плен и по¬
жар1. Плен и пож^. Плен ис пленя,
баба ис атmл,
nпeoи ис. Плен ис плени. Биби ис рети.
ппсисн. Дутата ми мирише на кпсссн.
плесои. Плеснали те Калана сто задники,
кпсиниеa. Удрям / ударя кп-синет,
плет. Духам таксита нт плета. Зид уши
има, <а плет очи лма>. И плета ама
—у<, И плет уши има. И стена уши ами,
и плтт очи има. Като кучета <кIасз
плет>. <Наглед> ктто тикви нт плет.
От два плети тртни. Плтт види. плет
чуе. Под (пр-з) плет и нтд (зад) плет.
Прсз плет не итм виждал / Bagra. През
пп-п итм гл-д1п.
плета. Плета ии въжето. Плета ил езика.
Плета ии а-moлаa. Плета сн к—шнацити.
Плети сн ношниукaтa. Плета сл крака¬
та. Пл-ти ил мрежата (ма-жлтс).
плети ис. Езаки ми ис кп-гс, Краката мл ис
плетат. Плета ис в краката. Плета ис
в ноз-п-. Плете мн ис нт езика.
плещи. Вземам / вземт ни кп-шaтe си. Дт
ти садя плещите. Изнасям / изнеси ии
плещите ил. Ляга / легне върху (на)
плещите мл. Пада / падне <яодсончен>
камък ст кл-шитс ми. Пада / падН—
планини ст кпсшuтс мя. Птдт / падне
<тeжаo> бреме ст плещите ма. Пада /
падне товар ст пл-щате мя. Поемам /
поема ни плещите ии. Сваля ис / овали
ис <^я^о^а^сои^^1^:> ктмтк от кпeшaгс ма.
Cстпи ис / свили ис планини от клeшu-
те ма. Cbio ис / свали се <гeжаo>
бреме от кл-шaтe мя. Сс1ли ис / свали
ис товар ст плещите мл. Смткси ис /
имтннс ис ^-дсанча^ камък от пле¬
щите ма. Смъква и— / смыни— ис - - плани¬
ни ст кпeщяпс ми. Смтнзи ис / имтннс сс
<^т^еж^|^:> бреме от плещите мл. Смък¬
ва ис / имткнс се т-зта от кпсшигс ми.
694

Снемам / каом3' бремо <то> от- n’лешп-
то. Стоварвам / стовари върху нптщите.
Стоварва се / стовари се върху (нз)
плещите ми,
«плещя. Плещя кито крочотвло. Площи като
мокра полз о бодро. Площи като мокра
поли о <тол> гъз.
площи. Зз прязни чували, площи,
плод. Зябрвнон плод. Запротон плод,
нпокаест. Върна по наклонени плоскост.
Дзижв со по наклоннон<тт> плоскост.
Плъзвам сс / плъзни сс по нзклононя-
<та> плоскост. Подхлъзним се / под¬
хлъзни се по нзклоннон<та> плоскост.
Поставям / постави на едни ппекаост.
Слагам / сложа ня едни нлекаост. Тръг¬
вам / тръгна по наклонена <та> нлок-
кост. Турям / тури ни една плоскост,
нлеиз, Звлостпл съм си тливити можду
дво нпочп. Нв б-нита под нпочпто.
Отварям / отворя ечс аи'е плочи. Сме¬
ням - / сменя нлоив'и. Ту ни клинец, ту
нв плочи бия.
плувам. Плувам в нечии вода. Плувам в
каоп вода. Плувам кито бъбрек в лой.
Плувам като бъбрек а мас. Плувам ка¬
то спроио в масло. Плувам като чернсло
по дъното. Плувам по точениото. Плу¬
вам срещу (против) течението.
плут. Довоти у плутя.
плъзвам се / плъзни сс. Плъзвам ст / плъз¬
на ст по азалoннон<тn> плоскост,
плъзгам сс. Плъзгам ст по повърхността,
нпът, В (от) плът п кръв. Д-е-м / дзм плът
п крън. Дебпв-м / добия плът <и ар'^1^2>,
Плът и кръв. Плът от плътта и кръв от
кръвта. Получив-м / получи плът и
кръв. Прпдобпв-м / придобия плът и
кръв.
плъх. Изврял съм ст като плъх от наспал.
Като плъх а трици. Лззаротски плъх.
Мпт-м кито плъх в бришненик.
пльечя. Трвжв от мъртво мвтвро пльеи-.
плюнипапа. Затвори кп нлюввпниая.
плюзям. Но си плюевм ня ръцете (на ръкя),
плюнка. Додо та пзсъхнт плюнк-тя. За¬
съхва ми / засъхне мс плюнкатя ни гър¬
лото. Но двзвм и плюнк-та сп. От змпи
плюнка. Ощо но та изсъхнали плюнкятя.
Плюнк-т- си дв не хвърлиш нз нсго.
С плюнка бих удивил.
ялюказвпнз, Отаинап аряктзапнз, вдигна¬
ла му се плюсазвиця.
плющя. <Та> ушите мп плющят.
плюя. В едно гърне плюем. Ди го плюеш
в очите, пвк но митя. Дв плюе на змпи в
уститв що я етревс. Да (що) те питам вз
тобо как се плюе в джамия. Да (що)
ти кажи зз тобо кяк ст плюе а джямия.
Дето плюя не ст обръщам ди то лижи.
Дръжте ст дз си плюя ни ръцото. Змпа
му е плюли в устати. Кзавето (коото)
плюя, но <то> лижи. Нз змиите в ус¬
тата плют. Но ближи това, дото (коото)
съм плюл. Но ппжя тови, дото (което)
съм плюл. Но плюя срещу вятъра. По-
полянкя му о плюля в устати. Ппюпп
смо кп' в устити. Плюя а ппцоте. Плюя
в мозъкя. Плюя- в паниц-та, от която
сърб-м. Плюя в няипнзтз, от която им.
Плюя в курати. Плюя ст а очито. Плюя
ст в пвзнвтз. Плюя ст ни длинито. Плюя
ст на арааита, Плюя си нв (в, върху)
ппцете. Плюя ст ни нозото. Плюя ст
нв петито. Плюя ст ня педмотапте.
Плюя си на ръцото. Плюя ст на (в, вър¬
ху) суратв. Плюя си нв шопите.
плюя / плюня. Плюя / плюна под опашк-та,
плявя. Вършои плява. За кош плява. Квто
води под плява. Нв дво маг-рота плявв
не могя дз разделя. На трп мвгвротз
плявати но мога да раздели. Отбирам /
отбори зърно от плява. Под плизитя
води влскя. Под пливити води прекар¬
вам. Продавам / продам зя две еас
плява. Пръст и плява. Търси игли в пляви,
пободи. Пиров- пободи.
нобепса. Бридата мс о поболяла не ни во¬
деници. Побола мп тливити. Поболяха
мп костте.
побсря. В зобилници дв то поберат,
поборя се. Квк та се побра в устати а кяк
можа да ти со поборе а устата.
побеснея. Коото кучо мо е з-лвяяо, асо т
побесняло. Коото кучо мо е ухапало,
ист с побесняло.
побсвям / побия. Побивам / побия кол. По-
бпвим / побия нозе. Пебпв-т мо / по¬
бият мо мернпнп. Побиват мо / побият
ме трънкп.
побиам / побера. Акъли ми но го небпря /
поберо. Глвввтв ми но то побира / по¬
бере. Но мо побира / поборе къщята.
Ума мп но то побира / побере.
побирам со / побери со. Едва се побоим /
сс поборя в кожата ст. Но мота да сс по¬
боря в кожатя ст и но се побоим / со
поборя а кожата си.
побит. Овто <небпт> кол. <Ни> - небпт
кол <в земята>.
побия. Колоц ж що побия. Кол ли ще по¬
бия <нв земяга>. Кол ли що побия
на тоя свят (ни свота). Но ще побия кз-
зък. Но що побод колец. Но що поб^
кол нв земята. Но що побия кол нз тон
сват (ни сеотя).
побледнявам. Побледнявам кито бозаджий¬
ска стомни.
повалям / повила. Повалим / повали. ня
легло.
повдигам. Лоедптям кокилите.
повдигам / ноадпгня. Не ст повдигам /
неадстня пръста, не повдигам / пондит-
ня пръсти а не си повдигам / повдигни
мвлкиа пръст. Ловдпгям / повдигни
глина. Повдигам / невдпги- жлъчката.
695

Повлнтaи / повдигни завесата. Повди¬
гам / n'влнтши раиЕШЕ.
повдигам ст / повдигна ст. Повдигат ми се /
повдигнат ми и— aкцнн-Е.
повдигни. Без дн си повдигна пръсти.
повеждам / поведа. Повеждам / поведа
крик. Повеждам / поведа хорото.
повеждам ст / поведи ст. Нов-жцaи и— /
поведа е— по aкълa.НоБ-жeaм ст / по¬
веди и— По ума.
повече. Дивим / дим повече сол от хляб.
Нашият кантар шт мери повече. Ни по¬
вече, ши по-малко. ПовечЕ дари, оасол-
кото масло. Пускам (пущам) / пусни
език от аршин повече. Скишит съм една
кошуля повече. Гaишaл съм едни опин¬
ци повече. Че (ги) няма повече никъде,
повече. Ни оа бълхи дроб, не давам по¬
вече.
■овея. Кикъвто вятър повее. Накъдето по¬
ит— вятъра. <Гaдрeд> както повее вя¬
търа.
повивам. Новнвaи ти сито вълк.
повия. С черти (чер) повой ме е повила май¬
ка ми. С черен (чер) пояс ме е повили
майки ми.
вовлеки. Повлечи навой, заприщи бири.
Червата си ще повлека.
■оилека се. Ди го обесят, ще ст повлекат
краката му.
повличам / повлеки. Повличам / повлеки
крак. Повличам си / повлека си пояси.
п^лжам ст / повлека ст. Новлнчни е— /
новт-са и— по акъли. Повличам ст /
повлека и— по корем. Повличам и— /
повлека и— по ума.
поводи. Водя зи поводите. Отпускам (от¬
пущам) / отпусна поводите. Стягам /
стегна поводите.
новолие. Мил и— у поводието.
.■оиой. С черен (чер) повой мт е повита май¬
ки ми.
■оврага. Оmнвaм / отиди поврага. Пращим /
пратя поврага.
п'въш. Излизам новъш.
■овъшка. Изл^ам новъшки.
повърна. Ди (ще) си повърнеш червата.
повърни. И червата си, повърнах,
повъртявам / повъртя. Повъртпвнм / по¬
въртя ша пръст. НовъртпБaм / повъртя
опашка.
повърхност. Плъзгам ст по повърхността.
повява / повее. Повява / повее друг вятър,
повярвам. Не мога ди повярвам и. 'чип—
си. Не мога да повярвам ни ушит— си.
повяхнал. Н'вяанил капо върба във води-
ногaжeнм / погодя. Погажеим / nотоля но¬
мер.
адтижeии ст. Кито оуч:<то>- и соаки-
<та>. aотaжeиит ст /в 3 зшач./.
Кито хляб и сот, nдтaжeнит ст.
погалвам / погаля. Погалиам / погаля с
гъше перо. Погалвим / погаля и <aaкe>
перо.
поганец. Кито мачси и потиш-ц. Мачка и
погишец ще лежи— наедно.
погачи. Кучка е n'така ще мише през пръс¬
тите му. Търся хляб преди nотaкama»
погачси. Н- ще иaкки погачси. Ще дойде
мачка зи погачси.
нопибел. От новина до n'гнOeт.
поглаждам / погладя. Поглаждам / погладя
и <^пич^;> перо. Поглаждам / погладя
е перце.
поглед. Впивам / впия поглед. ЗaOивaи /
заб^ поглед. Забождам / зиОоци по¬
глед. Забучиам / забуча поглед. Из¬
мервам / измеря с поглед. Обръщам /
обърша поглед. Нр-м-рвии / премеря
и поглед. Хвърлям / хвърля <^теи^;>
поглед.
погледна. Как це nотл-днa хората в дкит-.
Не моги дн погледна хората в очите.
Не cиeп ди погледни хората в очите.
Ногл-дшит съм в гроба. Погледни си
задника. Под платно да те погледна.
Чуки. ме горния праг, па погледшах-
долния.
погледна се. Облякъл е— Атия. погледнат
ст — пак в -ня. Облякъл се Шия. по¬
гледнат ст — пак в тия. Пременил ст
Атия, погледнат и— — пик в тия. Пре¬
менил ст Илия, nотлeцннл е— — пик и
тия. Преоблякъл ст Атия, погл-цнал
ст — пик в тия. НрeдOлпкъл ст Илия,
погледнат ст — пак в тия.
погледнат. Погледнат през вълч-шко гърло.
поглеждам. Много ще поглеждам като
нчтртшнш зн слънце. Не поглеждам на¬
зад.
поглеждам. Изпод (под) Б-жеи, ncттeж-
еим. Изпод (под) око ('кн). ncтлтжeии.
С бялото ни окото (очите) си. ncтлтж-
цим. С тдно<го> око, аcтлтжeии.
поглеждам / погледни. С гъза си шт поглеж¬
дам / погледни.
поглъщам / погълна. Поглъщам си / погъл¬
на си граматиката. Поглъщам си / по¬
гълна си думите. Поглъщам си / по¬
гълна си езика. Ноглъщии / погълни с
очи.
погни. Нотши келча, че му изжуОи Ориента,
поговоря. Ще си поговоря ша „та“.
погоня. НотошИ босия, ан (че, и) му вземи
цървулите.
погрешен. Нн погрешен път съм.
погрешно. Направям си / направя - си по¬
грешно cи--кaти.
погълнат. Ходя сито nотълшати игли.
подивим / подам. Не си подавам / подим
носа. Подаваме си / подац-м си ръси
(ръце). Подавам / подам ръси. Поцнвaи
си / подам си носи.
подарявам. От гърОн му опинците, ао-
дирпвии.
696

шщБелвам / подБеля. Псдбтляам / к—gб-ли
—ча.
подвеждам / подвсдa, Подвеждам / подведи
под един знаменател. Подвеждам /
подведи под оБщ знаменател.
подвивам. Подвивам гръБ.
подвивам / п-gзня, Не подвивам / к—gвии
крик. Не подвивам / поgвии нозе (и-тт),
П-двнвим / подвая врат. Подвивам /
псgвuи ръкави. Подвивам ии / подвия
ил нпйауни, Подвивам си / подвия сл
опашната.
п—gзлг, С подвита опашни,
п—gв-<еa. Нт п-двоици мл е.
псдгаззам / п-дгазя Псдгтзятм сл / под-
гтзи са думата.
поgтонсн, Кттс подгонен звяр.
подгъвам / подгъна. Не подгъвам / подгъни
кран. Подгъвам иа / подгъни ил опаш-
китa,
п—дагам. П-днгтм нота.
подирим / подиря. Псдирям / подиря сметка,
nодатgи. Няма комин да подкадя.
водназзам. Поднтзвтм хляба.
п^.^арвим / подкарам. Подиреам / под-
ктртм е краката напред.
лодклади. И дяволи бих п-gклтп на п-gи,
ксgаови. Навирал подк-ел, Търся ст мтр-
тти кси к-gк-вн,
п-дасвтвтм, Подновтстм мухат—.
подновявам / поgасви, И див-пи подновт-
етм <ат л—да> а а дяволи бнх подко¬
вал <ат лсда^
подкосявам / псgасии, Подкосявам / под¬
нося к-п-нсгс. . Поgноиивим / к—gасии
краната. Подкосявам / подкося но¬
зете.
подкосявам ис / псgасии ис. Подносястт
ми ис / к—gн—сип м< сс нопснстс. Псд-
нссив1т мл ис / коднсиит мл ие краката.
Подкосяват мл ис / подкосят мл ис но¬
зете.
подлагам. Подлагам атки,
подлагам. Нт —гтн и меч. подлагам.
подлагам / поgпожa. Подлагам / подложи
врат. Подлагам / подложи гръб. Под¬
лагам / подложи динена кори <псд
крана >. Подлагам / подложи крак,
п—gпив1ы, Под сеното соди подливам.
подллеам / подлея Псдлнятм / подлея
води. П-дллстм / ксgлeи вода под р—-
гсжттт. П-gпиетм / коgлeи масло на
огъня.
подлсти, Глождя подл-гитс. Гризи под¬
логите. Дт сл ядтт ксgпотит-. Сттвтм /
стани подлоги. Ям коgлотлтс.
подмазвам / подмажа. Подмазвам / под¬
мажа копити. Подмазвам / подмажа
нолитт да нс ил скрибуцат. Псдмтзетм /
подмажа колити да нс ни скърцат.
псgыстат, Блажи калта от подметките.
Ближа праха ст подметките. Гриза под¬
метките. Изтривам сл / изтрая сл под¬
метките. Изтърквам ся / изтъркам иН
к—gмстклтс, Лижи нилтт ст ксдм-ткнтe.
Лижа к—gмeгкнтс. Лижи праха от под¬
метките. Плюя сн на коgмсталтс, Скъс¬
вам сл / скъсам си коgмсгкитс. Ставам /
стани ни подметнт. Щс <си> вържи
черно нт подметката.
ксgылagи сс. Подмладял итм ее и младите
нимтин.
подмятам / псgмспoи. Псдмигтм / подметни
жребе под ясли. Подмятам / подметиа
кукувиче яйце. Подмятам / подметиа
чавче по гълтБт.
поднасям / поднеса. Поднасям / поднеса ни
Блюдо. Поднасям / поднеса ни тепсия.
поднеса Щс ми к-gн-сс gпл1ги у ношнаци
пред Бога.
п—g-бсн, Нищо подобие.
подпалвам / подпаля. Подпалвам / подпа¬
ля къщата. Подпалвам / подпаля пе¬
тите. Подпалвам / подпаля чергата.
подпалвам ис / подпаля се. Подпалва мл ис /
подпаля ми ис къщата. Подптпв1 мл ис /
подпала мл ис усатити,
подпирам. Подпирам гръб. Подпирам ди¬
река. Подпирам дувари. Подпирам зида
(зag-зстс),
подпирам сс / подпра ис. Подпирам ис /
подпаи ис нт нечия гтрБана.
подписвам / п-дпата. Подписвам / под-
пата квитанцията. Подписвам / под¬
пиша паспорти. Подписвам / подпиши
и gвe<гe> ръце. Подписвам сл / под¬
пиши ил смъртната присъда. Подпис¬
вам / подпиши смъртната присъда.
Подписвам / подпаши т-инсаст—.
поgnпси, Излезе на подклси,
п—дплесот се. Псдплсснал съм ис нт пeg,
п—дплтзои ис. Псдппъзoтл съм сс ни п-g.
Подппъзнтп итм ее на псgсц.
подпра. Не струвам да ил подпреш врат¬
ника е мене.
подръпвам / подръпна. Подръпвам / по¬
дръпна за улите (пх—по). Подръпвам /
подръпна юздите (юздата).
подрязвам / подрежа. Подрязвам / подрежа
каиптт1.
поденчам / подсека. Псдииу1м / подотки
дтрзсто под сеБ- ии.
подсладя С лъжици мед иенам да подсл1ди
вред.
подиыси ис. Подимилт се нуки ни нразо
дырие.
подставям / подставя Подставям / под-
сгтея ната,
ксgипоря Дяволи ме псдетсра.
п—gипoa, П—дсунтли ст тс цървулите.
п—дсунсим / подсуни. Псgспнвтм / подсуна
ни нaрnпзови кори.
nоgстgлм, Изправям / aзпаиви ни подсъ¬
димата иаимсйнa, Нт подсъдимата ска¬
мейка. П-иттвиы / поитиви ни подсъди¬
мата скамейка.
697

подхвърлим / подхвърли. Подхвърлям /
подхвърля кокал.
подхлъзвам / подхлъзни. Подхлъзвам /
подхлъзни ни динена коря. Подхлъзвам /
подхлъзна по побонпиовя кора.
подхлъзнам се / подхлъзни се. Подхлъзвам
сс / подхлъзна со по никлонена <та>
плоскост.
подядим / подям. Подяждвм (подидям) /
подям хлебеци. Подяждвм (подядвм) /
подям хляби.
недиждам / подям. Подяждим (подядим) /
подям хлебеца. Подиждам (подядвм) /
подям хляба.
поемям / посмя. Поемам / поема дългвтз.
Поемам / неоми кръста. Поемам / по¬
ема нв нлешпте ст. Поомзм си / поема
си дуIаа<тa;>, Поемам ст / поома ст
дъх<а>. Поомвм ст / потма си солукя.
Поемам / поомв хвърлонятя ръкавица а
поемам / поома ръаявпцятя,
пожар. Овто зв пожар. Плон и пожярЧ
Плон и нежир2. Процъфтявам / про¬
цъфти кито пипи у пожар. Раззеленявам
сс / рзззолснеи се квто лини а (у) пожар.
Тичам с лопа'- ни пожяр. Цъфвам /
цъфни к-то лппи у пожар.
пожълтил. Пожълтил ав'е дпаи, Пожъл¬
тил аи'е керемиди във нодз.
пози. Взомам / взомя нoзa<гa>,
позарл-ждам / пс^аглзди. Позвглвждвм /
позигладя косъма.
помазаим / позимижи. Позвмззввм / по-
замижв очите.
поз-червивим / позвчорви. Пезаиорвивим /
поззчорзн гробен-.
позолонявам / позеленен. Позолонявам /
незолоиоа като гущер. Позолонневм /
позеленен кито яторпдз.
познавам. Познават мо и кучетата и позна¬
ват ме и късите кучета. ^’^33' мо
п късито псети. Що незнивам дюкяна,
незаивзм, И джиторз си, незазвимо,
И зъбите му, незаивим, Оато длинти
нз ръкити ст, nезаивзм, Като потто
си пръсти, незаивим, Овто пръстите
нв ръквти си, незаиввм, Колкото (кз-
то) мвтвре от кантар, незазвим. Оол-
кото (кзто) книни от дани, незаивим,
Що има п а' (между) зъбито, познавам,
познавам / позная. Лезавв-м / познвя по
косъма.
незнивим со. От иториди, се незазвиме,
познан. И циганкатя позна, чо съм хиджийки.
позорен. Лекг-еим / ностава ни позорния
стълб. Прпаевввам / прикова ни (о)
позорния стълб.
нопгpaвим / ноигряя, Поиграви / нептрзо
червената кебсяа.
пепзмошвям / попзмешя. Поизмошнимо си /
нои’мошвмо си шзнасте.
пож^^ям / поискам. Поискзим / нопск-м
ръкити. Поисквам / неисаам кметая,
поИдя. Н-шъл съм село боз псета, пошъл
съм боз тоятв. Пошол съм за Cпаииовнп.
Пошол съм с мехове ни огъна. С две
торбп да нойдеш,
поИдя си. Дойде умът, -ма си пойдо кумът,
покажа. О-квото саби ноаиже. Покажи си
гърби. Щс та покажи кой кум, кой <стар>
сват.
покажи сс. Пръст да ми се неаижо.
покижуням ст. Ояр ст неазжувз, сормиятя
нома.
показ. Изваждам / п’вади нв некяз. Изкар¬
вам / п’а-рвм ни показ.
неаизвзм. Оирливито рпзи, неаззвим.
показвам / покижя. Но показвам / покажи
ппно нв бил свят. Не показе-м / покажа
лицо прод снета. Но си некизвим / по¬
кажи главата <азвъа>, Но ст неказ-
ввм / покажи носа. Но ст неказвам /
ноаажя носа нзвън. Но си неказввм /
ноавжи нося ни улицата. Показвам /
неавжа зрититв. Показвам / пеаяжз
добопа'а. Показвам / неаажа дебе-
край. Показвам / покажи острия
край. Показвам / покажа пътя. Показ¬
вам си / неаижи си гърбя. Показвам си/
неаажи ст зъбите. Пеавзевм ст / покажи
си №’№3'-. Показвам ст / ноазжз ст
носа. Показвам ст / нокяжа ст рогитя.
Показвам ст / покажа си рогни'а.
неаиавзм, С бъкяпнз, неазаввм.
покинн. Локвиили тарля под одъра, той сс
пекяипл ни одъра.
неаииним / покапа. Поканвв' мп / пок-пят
ми лптитс.
пеаярим, Рог- ще неаврвм,
пекиии со.1 Докито (додо) се нокяии сеина ни
дърво. Кога се пеаячп кнпии с жълти
чехли нв круша. Поканили тврля под
одъра, той се нокячил ня одъра. Пока-
чпп сс нз топомия ат. Пусн-ли го под
одъра, тоИ се ноазчпп нв одъри. Пус-
налп потола ни прита, тоИ се неаячил нз
нолиня, Лусивпи тарля под одър-, той
сс неа-чип нз одъри.
пекиия сс^ Да му се нек-чп чесън <за vpo™^
пеавяапс. Слод смърт некяянио,
поклон. Изправим / нвправя поклон,
покропало. Женско неарензпе.
покр^. Под сдан ноарпв. Покрив над (нз)
главата ст.
пеарпт, Покрит въглен,
покрито. Скрито <п> покрито,
пеарпя. Да то покрият с нлатие.
покров. Родил съм со на бил покров,
пол. От пол окя р^и изаирапп три лп'ря
хийнер.
поля. Въртя се около ползти ня жсна си.
Държа сс зв нопв'а. Дърпам нелито.
Кивп поли, тв хвърляй. Мок^ еип, мокри
непи. Площи а-'е мокра пола о бодро.
Площи к-то мокра полз о <тол> гъз.
Прпбпр-м си полите. Развявам поли.
698

Гвивaи си потите. Циаим капо мокра
пота о - гъз.
полазвам / полазя. Полазват мт / полазят
ме тръпки. Полазват ми / полазят ми
мравки по гърби. Полазват мн / пола¬
зят ми иравкн по снагата. Полазват мн /
полазят ми мравки по тялото. Полазват
мн / полазят мн тръпки по гърба. По¬
лазена ми / полазят ми тръпки но сна¬
гата. Полазена мн / полазят ми тръпки
но тялото.
поле. Ат нмни, поле нямам. Кирам преко
пдле и дДле. Оп едно пот- лайни. Падам
/ падна нн потето на честта. Широко
ти поле.
полека. Потека ци ст ше препънеш. По-
леки — лимбата. - Пол-аа ти ци ше му
кипне - опашката в герана.
полея. Като че (сякаш) ме поляха и вряла
води. Като че (сякаш) ме поляха със
студена вода. Не моги дн полея <воеа>
ни малкия пръст. Не ще ми ноте— дроО,
поливам / потея. Поливам / полея <анго
(сякаш) > със студен душ. Поливам /
полея и врят. вода. Поливам / полея
със студени води. Ще поливаш / полееш
Оахчиаи.
nолнгнки. Направям / направя политика.
Правя политики.
полици. Кичих се на полици. Нн кьоравата
nотнцa. Облизала се паница. ги излязла
ни полици. Нуoнaлн п-гета ша прага.
той се покачил ши nотнаa. Стъпи ша
полици, разби паница. Щт ми влнтш-
хтяОа на полицата.
половин. Половнш свят. Спирам / спри ши
половин път. С половин глии. С половин
душа. С половин око. С половин уста.
С половин ухо.
ПолоВИНИ. Дрън, дрън, три и половина.
Дявол и половина. И nолоБншa. Колко
е ши хилядата половината ти мислиш.
Направям се / направя е— на две и по¬
ловини. Направям се / направя и— ни
три и половини. Ни хилядата полови¬
ната. Ни хилядата половината са птт-
omо-нш и они шт са у тебе. Нежна
половина. Ннщо и половини. Правя
ее ни две и половина. Правя се ша
три и nоловншa. Щ— ти дим ци разбереш
колко е ша десет половината. Щт ти кажи
колко е ни лесе— половината. Я. ше ял —
трн и половина <дал>.
полог. Кога мн допре яйцето <на
тогаз полог търся. Припряло ми ша
зaeшнкa. че търся полог.
положение. Влизам / вляза в nотож-шн-то.
В положение. Голями фирма. бедно по¬
ложение. Държа е— ни положение. Ос-
гниим / остава в положение.
полудял. Лудо полудяло. огън изгоряло.
получи. Дивим / дим маслина ца получа
тулум. Дивим / дим маслино-а да получи
-утумч-.
получи. Ни и-c-чишa. щт получи.
получавам. Две пари. ше получавам
/в 1 зшач./. Палто Оез ръкави, получа¬
вам.
получавам / получи. Получавам / получи
плът и кръв.
поингии. Учи още „сръсае божий, nдмaтий“,
помини. Правя е чуждо жито nоианa. С
чуждо жито помина.
nоиЕH. Зи чудо и помен. Като на помен.
Като сиропи ша nои-ш. Не остава / ос¬
тане <и (ш]и))> помен. Ипмa <и>
nои-ш. Правя и чужда пети <иайчнн>
помен. Правя е чужди пшеници помен.
Нрaвп и чужд хляб Оицин помен. Прип¬
кам капо поп ви n'и-ш. С людсси нита
майчин nои-ш. С чужда пита <иIИйкин>
помен. С чуждо соливо ни nои-ш.
помени се. Дн се nоиЕШЕ зло под камък.
Дн се nои-шe под камък.
поменик. Прочети n'иeшнк. Прояли поме¬
ника.
померя. Померил съм в главата, ударил съм
в краката.
помети. Ди те помете черната <итглa>.
помини. Замина помина. Много вода ще ди
помине.
помириовам / помириша. Поиириoвaи /
помириши барут.
номирисвинЕ. Не съм китка зи n'мнриcвишe.
помириши. Да го помиришеш. носи ти 'кип¬
ва. Който го помирише, носа му осапен.
Който го помирише, носа му пада.
Преминал през иeаашата, а виното ше
nомнриcнл.
помиря. Помирил съм си акъли.
помитам / помети. Помитам / помети но
(от) пътя си.
помия. Излязъл чист сито nоинп. . Не ми —
кнcma помията. Обливам / оОлея е по¬
мия. Хубав като прасе в помия.
помня. НоишH ми думата. Помня кога съм
от майка си бозал. Помня на Оища си
сватОата. Помня си ума. Ноишя със
зъбите си. Ще помня дюкяни.
помощ. Господ цн ми е ни помощ.
помръдвам / помръдни. Не си помръдвам /
помръдни пръста. шт помръдвам / по¬
мръдна пръст и не си помръдвам / по¬
мръдна малкия пръст.
помръдни. Без да си помръдни пръсти,
помъквим и— / помъкни ст. Помъавам ст /
помъкна се по корем.
понаправям / поизправя. Нонипрнвпм / по-
ниправя главата.
понасям / понеси. Понасям / понеси кръста.
Пошиcпи / понеси и криката напред.
пошатърквим / nонaтъркии. Ношamърквaи /
поннтаркнм врата.
поне. Ако шт крилце. пои— (барем) перце.
Ако ше теч—. <го поне, се> сипе.
699

понеделнин. Оставам / сстини нт пес<н>
кон-gслнaк. Оставам / остана нт пс-
oeдeлнoн<a>.
понеса. Дт тс консстп напреки. Дт тс по-
итеат ни т-згерс. Да те пои-стт и ноил-
п-. Дт те понесат четвораци <атд-
цтааз1ти>. Нашъл мил дупка. па пе¬
нел а такви. Не итм ил пситл <стс
себе си> торбите.
пониквам / п-нинна. Нт нтмън треви поник¬
ва / поникне.
поникни. К—га<то> мл поникнат нт длан¬
та (дланите) нсиыл, Кога <то> мя пс-
наниат на петита косми. Кога<то>
поникнат нт ньссет— ыпиптеa. П-накни
мл нт (в) нсртмт. Поникнаха ма гъба
в устата.
поoнчаa, Очате мн станаха ни понички.
понятие. Нямам понятие.
ио—птвтм / по—птна. Псспъетм / посптоа
юздите (юздата).
нооравим / поори. Посраеим / посра по очи.
нсотпускам ие / поотпусна ис. Поотпусна
(п-отпуща) мн ис / к--тnпсo- ми сс съа-
цсгс.
псопкпшaм ис / поотпусна сс. Поотпусни
(ксстппщa) мл ис / поотпусне мл сс
иыацeт—.
поотрия Поотрил съм сл гурелите от очите,
коп, Арменски поп. Бързам като поп зт
порязаница (порязаници). Вадя лн ме,
попе. нога се комках. и пафти ла Бях.
Викайте попа да му уeтс. Влязъл нт по¬
па в джоба. Вред те ттаина. попе. саде
у вас нс ходих. Втржа попи ат с мирно
селото. Дт гледал попи в брадата. Дт
нс гледал попа в гърби. Дт ис засмеел
нт попа в пститс, Да ис азпружил нт
попа между нозете.	<Дядо> попе,
видя лл мс нсмнах ла ис. Заведа го при
попи да му чете молитва. Загрижила сс
пспидаятт, че израсли ни попи Бради.
Зарекъл ее поп да ис реже големи поаи-
зaoлел, Знает ли. попе, дт свариш.
Имал много здраве и имаш много здра¬
ве ст иамснснии поп. Кажа, дядо попе,
аз комках ли се. Като поп1. Като псп2.
Като поп ни задушница. Луди попе,
иная лн ме номнИх лн ис. Насетдс тс
тыаиaа. дядо попе, само у зае нс ходих.
Научал ее поп ни вирен боБ. Научил ис
поп на джурнин боб. Научил сс поп ни
пражен боб. Не мл е пял поп ни главата.
Не учи дяда ся попа нтн ис деца кръща¬
ват. Не ща попа. че тропа. Окали ти
попсе— ни главата. Опели го и б-з поп.
Поп без а1пим1ск1. Посрал е псnпгсыу
чувалите. Припкам ктто поп нт зидут-
нлцa, Припкам като поп ни наыщсис.
Припкам нато поп нт помен. Ритвим /
ратни попи <огзaд>. Станал съм ар¬
менски поп. Стоя като —бран поп. Тт¬
кт щс ии гс портил n-кт, Туй нт други
поп сеинтсллс, Ще напълня джоба на
попи.
попадам / попадна. Попадам / попадна в
(по). дирятт (дирите). Попадам / по¬
падни в капат<а>. Попадам / попадна
в апoIпа<тa». Попадам / попадни в
птпaт-. Попадам -/ попадат в прим-
нт <тт> (панмннтс). Попадам / по¬
падна в аъе-т-. Попадам / попадна в
тон. Попадам / попадна .в уловката
(уповкнт-), Попадам / попадна в целта.
Попадам / попадна в усрнли ■иnaиъа,
Попадам / попадни в усан<и тефтер
(черните тефтери). Попада ма / кскagoс
мн в ртцетт (рыка). Попада мн / попадне
ма под (нт) ртна. Попадам . / попадит
<кaго> в небрано псзe. Попадам /
попадна нт стлаи в уст1г1. Попадам /
попадни нт езика. Попадам / п-пидни
под ударите.
пскagни. Бтрзтм като попадня в плевник.
Загрижила и- поптдаятт, че израсла ни
попа Брада. И попадия по тсласет тава.
И попадията тсла- нуспа< ама. И стари
псптаии излъгвтм. Научила ис попадия¬
та нак ат п-среща илианната.
попадна. Каквото ма попадне ни езика.
Хитрата пис<ци попаднали в нлопнт.
п—пиаи. Дробил итм някаква попари. щс
я сърбам. Дробя някаква попари.
Забърквам / забъркам някаква псптрт.
Изяждам / изям п-nтатгт. която стм
надробил. Нтдасбиятм / надробя ня¬
каква псп1а1. Не е поптрт да я изсър¬
бат. Няма дт правя поnта1. П-пирт
ли щс паaзи. Пспaатгa му е горещи.
Сварявам / сваря някаква попари.
Сдр-бивтм / сдрсбя някаква попари.
Сирене няма. поптрт дроби. Сттвтм /
стани нт попарт. Сърбам попарата.
Сърбам попарат!, ноят— стм дробил.
Сърбам п-парата. к-ит- (що) стм на¬
дробил. Ям попарата Ям п-парата.
к-ято стм ии надробил.
попарвам / попаря Попарят мс / попари мс
сланата. Попарвам / попаря <нато>
и зряла сода.
попарен. Като попарто. Кттс кск!р-нт въл¬
на. Като попарен е вряла соди.
попаря Кат- че (сякаш) ме попариха и
ваил! зодт. Отвеяла си брашното. по¬
парила кюрна. Отвяла Брашното и по¬
парила кожуха. Сякаш ваал! вода мс
попари.
попсц. Научил сс попец ни джурнин Б-б-ц.
попивателен. Попивателна хартия.
поплювам ии. Не ии поплювам в пазвата.
Не ии поплювам на ръцете (на ръка).
кок—в, Все е малко на попово —но. Като
поповата дъщеря на задушници. Катс
попове ^10-. Като попов chh. Нт по¬
пова К-л-дт.
попощя Вечеряй, иссна-. да те поп-щя.
700

попреда. И- мосеиискя попрели, нз слън-
иицо некпила. Нз квeIтпнз попрела, ня
клъаипцо неснаяи.
ненpeхвърпип. Пепрохвърлпл гедиш^<тe>.
непpexвъpпим / попрехвърли. Лопрохвър-
лим / попрохвърпя тедиш<тe>,
поприще. Нв попрището жизнено в сродата,
ноnкаи. Овто нонккп дик-ги. Овто попско
дото нв задушипця. Оато нонкао чедо
нз задушници.
попълзанам / пеп•ьлза, Логт>лзявaт / нопъл-
зят мр-вкп по кожити ми.
поризи. До поризз.
поразвързвям / поразвържи. Первзеързв-м /
перззвържа езики. Порвззърззвм / по¬
развържи косиятя си. Порвзнързввм си /
норв’нържи си езикя.
поразвързвям со / поразвържя со. Езикя ми
се поразвързви / поряззържо.
поразия. И- поразия.
неразмърдаям се / неpaзмърд-м сс. Порвз-
мърднз мп се / поразмърда ми со икъла.
Поризмърдев ми се / порязмърди ми се
мозъка. Поразмърдвз мс се / норазмър-
да ми се ума.
поразмътвям / поразм-ъта. Порязмътевм /
порязмътя водата.
норязnaкним / поризп-шя. Леризn-кввм си /
порззпвши си ноясз,
поразя. Господ дз то перззп.
норякая. Брада му порасня. Оога<то> на
коня пораснят рогово. Оога<то> нз
кьосето нерасни' мустаци. Порасня мп
нв корема. Що та норасиат тъбп на очите.
нерактз. Лер-ктех- ми крилетс.
нер-кта-м / порасни. Пораствам / пор-снв
в (прод) очито. Пораствам / неракня в
кебс'воипте си еис. Пораства мп / по¬
расне мп кели. Пораства мп / по-
норвкио (порасте) мп р-ботата. Пор-кт-
ват ми / пориснат ми криля. Лериствит
мп / неракиит мп ушито.
пораствам / пораста. Пораства мп / порисне
(пористо) мп р-бетзтз,
порасъл. Под нос- му нерасло, в главата му
нс нокоаио.
породи. Родв ни породи,
поройна. Мътна и поройна.
портя. Идп на не-тера-т- порта. Петрен-
звм / нетреn-м нв нечия порти. Похлен-
ввм / похлопам ни нечия порти. По¬
чуквам / почукам на нечая порта.
Тропам на нечая порта. Уститв ми т
като хяиджпйсая порта. Хлопам от
порта ни порта. Хлопам по портите.
Хлътвм като кучо <не чуждп'е пор¬
та>. Чуким нв нечия порта.
поръси. Така що ст го поръси нонз.
пора. Какво ся тобо шпс п норп.
нера’яипня. Бързам като поп за поряза¬
ница (порязаници). Зарекъл се нен дз
но реже големи поризвипци.
некяда, Да та несадя' нз тробз цвото.
по^рам / нокбсря. Пекбпрзм / некборя
якълз. Посбирам / носбори уми. Посби-
рам / несбора юздпге (юздитя),
покнипа. ПесввпП, М-нго, носвзлИ,
посвярпня. По доня му неквзрпцз.
посветни ми / посветне мп. Посветни мс /
посветне ми прод очите.
посветя ст. Локвотил ст Мянто. Лесвт'ип
се от студ <азге Мзнта >.
посвивим / носаия. ПосвИи-м си / носаиа си
озикя. Леквпвзм ст / носвии ст куйрукя.
Поснивим си / носвии ст опашката.
Локвивам си / посвия си устата. Песви-
изм / посвпи иомбора, Пеквпвам / по-
«« юздп'о (юздита).
пекстия. С ръки дв некегисш.
поседя. Ив саешиня некодипя, нз слънце
неспили.
поссря. Посрал е попутому чувалите. По¬
срах лпцото.
постнн. Под нося му нерасло, в гл-зитя му
но нокеаае.
нокпнlвaм / посипя. Пекпнвим I носпня №-
пол а носснвям му / несини му птнопI.
Лосипвим ст / некпна си глзвятя с нс-
неп. Песинвам ст / постпи си жяр ня
главята.
посипа. Единя съжтжй, друган носппИ.
Изтерп одина (едното), та носипс дру¬
гия (друтито). Изторй Павла, та посипй
Петра.
поскам со. Нв одно слънце смо се носквлп,
поскъпн. Щс неккъна тамяна.
последен. В некподая смоткв. В последния
си час. До <покяод^a> игла. До послед¬
на авпая кръв. З-лвгзм / заложа неслод-
нзтв ст карта. Залитам / заложи послед¬
ния ст коз. И’^-,^ / изптрии послед¬
ната си киртв. Изигравам / п’птриа
носледнпи ст коз. Имам нослоднитя
думв1. Имам последняти дума2. Казвам
последната думи. Овзввм / кажи неслод-
нвтз си дума. Мои е последн-тз думв.
Последна дума. Последният мехпази.
Хвърлим / хвърля нокподната ст карта.
Хвърлям / хвърля последния ст коз.
посподстнпо, Оставам / остани боз некпод-
ктеия, Оставам / оставя боз неспсдктапи.
Тегла <си> пекпедктвпятз,
послушам. Ор-к-та мп не мо послушаха.
Нозото <ми> но мо послушаха.
посмали. ЛекмзлИ. търчо, носмапИ. По¬
смали, М-нто, <n<смаяй>.
поснемам / носасмя. Посномгам ст / посно-
мз ст глиевтв.
посоля .ПосолИ си приказката двносо осмърда.
посочвам / посочя. Посочвам / посоча вра¬
тата. Посочвам / некоиа пъта.
некнерп мп. Озто на жиби в утир, що
мп некnерп. Овто на жолки през орин,
що мп nекнерп,
носна. Ив мосечникз попрела, нв спъачпнт
пекпвля. Иа сеощсня попрели, на слън-
701

чице поспали. Ни св-щици поседяла,
ша слънце поспали.
посран. Де<го> ца отиде врана, все (е—)
посрани. Де<то> иде врана. вет (сТ)
посрана. Кито посран. Кито посришо
дет— майки си. Ни nоерншнтe круши.
Носа ми не ст стига е посрана клечка.
Посран мн е гъза.
посред. А той посред Оял червен. А гой
посред цъфти и върже.
посрещам. Научила ст	как ци
посреща aTae^ara.
посрещам. На нож, посрещам /във 2
зшач./. С отворени 'Оягия. посрещам.
С отвореши ръце, посрещам. С раз¬
творени оОяаия, посрещам. С хляб и
сол, посрещам.
посрещам / посрещна. Посрещам / посрещни
приказка. Н'cртщaи си / посрещни си
приказката.
мост1. Ни поста си съм. Стоя на поста си.
пост8. Мисля сито куче ни велики пости.
Мисля кито мисир през велики n'cтн,
nоcтавпи / поставя. Ноcгнвпм / поставя в
ших. Ноcгaвяи / поставя въпроса ре¬
бром. Поcmнвпи / поставя капни. По-
cтнвяи / постния снтни-ц ша устати.
Поomивяи / поставя катинар на устата.
Поставям / поставя клопка. Ноcтнвпи /
поставя кофир на устати. Поcтaвпи /
поставя кръст. Поставям / поставя ша
втори план. Поставям / поставяна дне¬
вен ред. Ноoтaвпм / поставя на —два
дъска. Поставям / поставя на елин плос¬
кост. Поставям / поставя ни зид-ш план.
Поставям / поставя на злрaвн основи.
Поставям / поставя на зелената маса. Но-
ипнеям / поставя ша карта. Поставям /
поставя нн колеше. Поставям / постния
нн крак. Нccmнвпм / поставя нн крака.
Поставям / поставя на лице. Поomaвяи /
поставя ша малкия си пръст. Поomaвяи /
поставя ша ияcтo<го>. Пдcmнвяи /
поставя ни пиедестал. Поcгавяи / по¬
ставя на nодcъднмama скамейка. ^0—8-
впи / поставя ни позорита стълб. Посги-
вям / поставя ша преден план. Поставям /
поставя на релси и nоoпнвпи / нос-ивя ши
някакви релси. Ноomaвям / поставя
нн пони <ни устата>. Поставям / по¬
стния шaтпcно. Нcomнипи / поставя печат.
Ноcmaвям / поставя под въпрос. Ноcmaвяи
/ поставя под въпросителна. Поставям /
поставя под -див зшнм-шатет. Ноcmaвяи /
поставя под мннлeрa. Ноoтaвям / по¬
ставя пред свършен факт. Поставям /
постния примка. Поставям / постния
пръст на (в) ринита. Ноcmнвпм / поставя
прът в колесницата. Ноcтнвпм / поставя
прът в <cш^aнm- иа> кол-лото (коле¬
лата). Ноomивпи / поставя рога. Поста¬
вям си / поставя си главата в торбата.
Поставям / поставя спирачки. Поста¬
вям / поставя сурдинки. Ноcmнвям /
постния точка. Пдcmнвпи / поставя
точки ни (над. върху) и-то. Ноcmавям /
поставя ударение <-о>.
постал. Давам / дам постили—- в ръка,
постелка. Вдигам се / вдигна и— ог постел-
кит-.
постеля. Деля nоoт-лп<гa> си.
постилам / постеля. Поcmилни си / носа-тя
си добре. Ндcmнлaм си / постеля си зле.
aдcгрaeвии. Ог устата o, aоoгрaeиии.
пострадеим / пострадам. Нcomрнлвн ми /
пострада ми джоба.
поoтнгим / №0--™.. Ноoтнгaм / постегни.
юздите (юздата).
посурна се. По гъз се посурших.
посъхна. О зелен Оор цн се хвати, и той
ще посъхне.
посягам / посегни. Ноcптнм / посегна ша стОт
си.
пот. ИзОиви ме / избие мт студена (студен)
пот. Смучи потта и смучи нечия но—
<и кръв>. С пот на	Хвър¬
лям / хвърля в девет поти. Ям потта.
потаен. В (по) потайна' доОа.
ад-ийиaи се. Като мишки в ' трици, по-
пийвам се /във 2 зшач./.
потапям / потопя. Потапям / потопя очи
<и зтмятн>. Нотоnявнм (потапям) /
потопя в кръв.
потеглям / потегля. Ноm-гляи / потегля-
крак.
потека. Мед и иаcлд щт потече. - Потекло — -
по води.
потичам / потека. Нотнкa / пот-ч- <киго>
по мед и масто. Потичат мн / ноа-кит
ин литит-.
потоп. След вас — потоп.
потопявам / потопя. Ноmоnпвии (потапям) /'
потопя в кръв.
потривам / потрия. Потривам / нотрия ели¬
ни. Ногрнвии / нотрия ръце.
потропвам / потропам. Нотроnвaи / потро--
пам ни нечия враги и nотроnваи / по-
тропам ни вратата.1 Потропвам / ао-
тропам на вратата2 (вратите). Поароа-
вни / потропам ша нечия порти.
потръгвам. Капо но реса, потръгва
ми.
acгрътнa. Капо ни бпcшо куче т''^-
тн<гe>. потръгна ми.
потупвам / потупам. Потупвам / потупам
по рaиоmо.
потури. Засмели ми <са> ст и потурите.
иотурча се. Кога ст потурчи и турски чн.тиa
ниви. Ндmуркнт се пашата.
потъвам. До гуши, потъвам в дългове.
До шия. потъвам в дългове.
потъвам / потъна. Потъвам / потъна в зе-
^—•8 и потъвам / потъни вдън зт1т<га>.
потъна. Брали мухи мед. потънала в оцет.
Гемиите ли са -и ногънали <и идрeтo>.
Г-мннme та си ти потънали в Черно ^1-
702

ре. Дт ис <бн да> са ти потънала ге¬
миите <в морето^ Дт нс <бн да>
ст ти потънали гемиите в Черно море.
Сякаш (като чe<Jп» иа та n-гынтпи
геминте <в ысаeтo>. Сянат (като
че <лн>) са ти потънали гемиите в
Черно море.
иотъпквам / потъпча. Потъпквам / п—ттпуи
думата ил.
еоттрсеам / пспърии, Псттасе!м / котъаси
смста!.
жотътри, С трън да п—ттпрнm, няма нанво
да заденеш.
пота се. Потя ис и под езика. Ухото ми сс
нс поти.
похвала. Похвалата в а—н!ти, П-хвалата
зта ератата.
нохваля её. Похвалил сс циганин и бял гтз.
похвърлям. Почивай сл и п-хвърляй камтици.
похлопвам / похлопам. Похлопвам / похло¬
пам ни нечия срита и похлопвам /
похлопам на вратата1. Псхлспеам /
похлопам ни вратат! (вратите). Пс-
хлопвтм / похлопам нт нечия порти,
похлупак. На всяко гърне похлупак. Нтй-
д—х похлупак. Намирам / намеря ни
веян— гърне похлупин. Намирам / на¬
меря похлупак. Присмяло ис гърнето
ни похлупака сл. че нями ухо. Ртстл
под к—хппкин, Слтгтм / сложа ни всяко
гърне похлупак. Гъраплил! и- тендже¬
рата, та (чс) сл итмсралт похлупака.
Търкулнали сс тенджерата, тт ил наме¬
рила похлупака. Търкулнал— ис гърнето,
тт ии нимeаило похлупака.
■охлупвам / похлупя. Капак псхлупвам /
похлупя отгоре.
похлупка. На виик— гърне n-хпппкт, Още
ни похлупни боб ям. Още на п—хлу-
пки леща ям. Тръшнало ис гърнето,
та сл нттл— похлупната.
поход. Кръстоносен поход.
почва. Губя почет <псд краката си>.
Загубвам / загубя почви пса нрикитт
ии. Изгубвам / изгубя почва <псд кра¬
ката си>. Имтм почви псд краката ил.
Опипвам / опипам почвата. Опитвам /
опитам почвата. Пeуeли почва. Поч¬
вата под краката ми сс изплъзва / из¬
плъзне. Почвата ис люлее под нозете ми*
почервенея. Поусавeнил съм като клксааa.
ксуeаяeааятм. Дс нор-на нт космите,
ксуeавeаияты. Като <ятаeн> рак,
поусаяeаавты.
почернея. Ксгт носач нова. ксгт дупт му
почерня. Ксгт ли стани аюыюрgжни.
кога му ръце кочсрнихт, Ксгт стани втг-
лтнтр <<> нога му ксчeани врати.
Кога стана съгллш!а <и> нога му
почерня еатта. Ксгт стани н!лийgжии,
кога му коч-аня задника. Ксгт стана ню-
мюрджля и нога му гъза почерня. Ксгт
стани. кюыюаgжли и нога му задника
к—ч-аoя, П—чeанаа кит- ксзпп.
почесвам се. / почеша се. П-у-сстм сс / по¬
чети ис по врата. П—уeсс!м ис / почела
ее по тала. Почесвам ис / почели сс тим,
дето ис ме сърби.
почест. Вземам / взема зт почест.
почетен. Дтржт на <IIСУ-тнo> ризстояние.
Държа сс от <псустнo> разстояние.
Пазя <ксу-'о^o> разстояние.
почеша. Почели ии езики.
почивам. Почивай си ■ п-хвърляй камтици.
Почивам нт (върху) лаврите ся.
починни. Чиним почивки.
почка. Вземам / взема почната.
почтен. Дтржа ни почтен— разстояние.
Дтржи ис нт почтен— разстояние.
почуквам / почукам. Почуквам / почукам
Нт нечия . врата ш почуквам / коупн!м
ни вратата1. Почуквам / почукам на
вратата (вратите). Почуквам / почукам
ни нечия к-ати.
ксупясгяпяты. Нт гърба ил а нт свой
гръб. ксупясгяпвты. Ни исбствен<ня
СИ> гртб, KСУПвCГЯПЯТЫ.
ксупясгяпяты се. Нт д-естст- исБе.
KСУПЯCГЯПЯТЫ се. Ни д-ист-то исБе.
KСУПЯCГЯПЯТЫ ис. Ни и—дм-т- исБе,
KСУПвCГЯПЯТЫ ИС.
nоуыаoси. Ксгт (нт) лл стани носач, кога
(ни) лн му кожи к—уъаис,
псшизoип, Полтвнтт в акъли.
nсшa, Изгубена поща итм. Минат пощи,
п-щук. Не мн сс нийде п—щпнa, Няма мл
п-щука.
пощуквам / пощукна. Пощукет мл / по-
щуки— мл уми.
пощянка. Колкото зи пощянни.
пощя се. Когато тттс и мами мт съдеха,
из гледах кучето нит— се поще.
поя. Из кандило ии кои,
появявам се / появя се. Появявам се / к-и-
зя е— на арената. Появявам ис / к-изи
ее на <бял> свип, Появявам е— / появя
се нт ицеиитт.
появяване. Появяване нт сцената.
пояс. Барабар П-тае е мъжете и ста-па!T!
ни коии, Влачи ся пояси. Влека си по¬
яси. Зттткзтм / затънии ни пояса- са.
И наш Петко и мъжете и ота-паи му ит
ксист. Повличам ии / повлека сл ксиси.
П—разписетм сл / - поразпита си к—исa.
Простирам си / простри сн п—исa. Пус¬
кам си (пущам ся) / пусни ии пояси.
Разпасвам ил / разпали ся поиеи. Стя¬
гам п—иеи. С черен (чер) п—ие ме е по¬
вила мтСни мя. Ще Бодни мaCсгсаa си
зт пояса.
приз. Вземам / взема па!вни птт. Вкарвам/
вкарам в ^130 <т>т>. Влизам /
слязи в правия <nьг>. Втрея <си>
в (нз. пс) прасия <птт>. За (ит) права
Богт. Изорах ст праз. Нт праз птт съм
703

Праза е дъската. Прзепи път. Прав
като въжо в торба. Прав к-то куки.
Прав като Овян куция. Прав кзто от
мзИкв роден. Прав като кеогон. Првн
аз'е' свещ. Праз кп, кринчо. Првн та
път. Тръгвам / тръгни а (по, из) привия
път и тръгвам <си> / тръгни <си>
в пъти.	" >•
прав. Кзто пръст, прав. Овто свещ, праз,
правда. Отивам / отадз за божити правда,
правен. Да не съм празен в кратуни. На
аедеипцз правен. Прзаон-нодопрзнон. Пря-
вен у дъжд. Правен у суши. Co моя пра¬
вен.
правина. На правина.
право. Гледам <нривo> в лпцсте. Глодам
<прзво> а ечипо, Заплюевм / заплюя
<нрзвo> а ппцсте. Изпрани ми -сс /
изправи ми се <нрзвo> нз кьpцц<тo>.
Падам /' падна право а (ня) сърцето.
Прано в пицото. Право в ечпто. Право,
кумо, тв в <черните> ечп и пряно пп,
кумо, в еип. Удрям / удара <нрзвo>
а сърцето. Улавям / улова <нрзвo>•
зв сърцето. Улучвам / улуча <прзво>
в сърцето. Хващам / хввня <нривo>
зв кърнсте. Хитрата ппспня прано в
стъниця.
правя. Бащи мс мо ппян привил. Бащи ми
мо правил на воденица. Дума дупки но
приви. Душа аонещпцитс да првни та¬
мян. <И> ни божата кризи път прави.
<>> нз мравката път правя. И от лай¬
ното си ошвз прави. Когато ст та рода,
и си правех епснцп. Ив глава място
приви. И- дяволско кспо черква но пра-
ай. Нз турш^ ли що приви. На якото
зъб одира, ни мекото лаф нт нряап.
Не приви нирп. Но прани нз две ду¬
мата. Не права ни<то> крачка. Но
приви хис. Не си прана зло сърце. Не
<нодей> учи баща си как со привит
доця. Не уис ствроня да приви доця.
Ними дв праза попари. Нямв да прави
туршпя. Отишъл съм да приза луда.
ПврВ не приви. Попярз да щс приви.
ЛрввП пиневп аинип. Првап ми иокт.
Лравп <му> смоткя. Прави въпрос.
Правя въртел <и>. Правя вятър. Пра¬
ни тлавити. Прави джуда. Првеи дума
и правя то думи. Првеи дълга фпзионе-
N0™. Правя твалпа, Прави пзтоион въ¬
прос. Прави кал. Приви капитал. Правя
ассол- фпзпоиомпи, Приви кисоло псне.
Правя куда в обляцптт. Праза дацо.
Правя мплп очи. Правя мръсно. Прави
<ни> бъзе п аопрпез. Правя номера.
Правя нощ'- на ден. Правя от бълхити
бпвол. Прави от бълхити клеи. Правя
от влакно руно. Правя от влвкното
крокао. Приви от едно кто, Правя от
птпиги чернсло. Првни от мрзеаятз 3^
лвн. Приви от мравката слон. Правя от
мухвтя бивол. Правя от мухвтя слон»
Правя от пзрИтз две. Прани от клямкити
троди. Правя от сламката нляиmая. При¬
за от шушката греда. Првни от шуш¬
ката плининя. Прави еис. Првеи пари
(пярЯ). Приви нолстпкз. Прани прах
п нонеп. Прави прпаззаз, Правя път.
Правя риботт<та>. Прави рввон със
зомятя. Приза сочсно. Прави си гар¬
гара. Правя да джуките. Правя си оглуш¬
ки. Правя да смеет:к<та> боз кръчми-
ра. Правя да сметкити и боз хзиджпи-
тз. Правя да сърце. Приви си труд. Пра¬
ви си устати. Правя си устати да ям мед.
Прави си устата зв кяиамва. Правя да
устата като габровец за бой. Правя да
устата кито габровец за <дряновз>
тояга. Првеи си устати ав'е габровец
зз лобут. Правя да устати к-то кирпид-
жпцаи кон зв слимя. Приви си хесяпя
и боз ктенвнпна. Приви да хекзня и боз
хянджпатз. Правя каемпнв. Првеи кмот-
кя и приви си смотки<ти>. Правя,
струним. Прави с чуждя пити <мзиИиа>•
помон. Правя с чуждя пшеници помен.
Правя с чуждо блюдо зИдуши. Првни с
чуждо жсго номвни. Правя с чужд хляб
бащин помон. Прави ф-сода. Разтурям
къщи, прива кодаба. Сб^им кданци
дв си прива кон. С едан пантоф приви
Великден. С цървулите ни откриднитя-
тз криви приви милостиня. Трайко да
правя. Трп чуда прави. Труп мо прзес.
Хис приви. Черненото стъкло правя на
било. Черното приви бяло. Що ти прай
кучето. Що ти трябва дв нравпш ни
дяволско ктпо чоркни.
правя. Мезе а (зя) устати, правя. Ив иг¬
ра, првея. От сомка '^3-, нрввя, С
крак-тз да, правя.
правя се. Лрвеп му сс, че нрод пmяцп сс
адит. Правя сс нв ямерпаянсц. Правя
сс ни ямпе. Правя се нв врял кочян.
Правя- ст ни (за) троздониця. Правя со
ня две п золя. Правя се ни дво п
неповиаз. Правя се на дръж мп
шипаати. Правя сс ни ибрямбвшиа.
Приви сс <на> ни лук ял, ни ни лук
, мприсвп. Првеи ст нв <c-меаеваки>
зслнпк. Правя се ни тани. Правя ст ня
трп и золи. Правя се на трп и ноповиня.
Прави сс ня унчо. Прави се нв утрепан.
Правя ст на японец.
прит. Биа пр-та. Из'иия ми от првти. Из'рп-
ввм / изтрия првгв (праговото). Изтърк¬
вам / изтъркам пратя. Като клонон ни
праг. Като сляп ня праг. Ив пр-та.
Ло'аа арйгз до прати. Под праг п над
прят. Прод прага т. Прод првти съм.
Прекрачиим / прокричи прати. Проливз
мп / прелее мп Cи> проз пратя. Пре¬
скочих прати. Простъпивм (престъпям)
/ престъпя <гфез> првгв. Простърт-
704

вам / пресгържи праговете. Нр-mриваи
/ nртmрнп прага (прагов-тт). Нроmривни
/ протрия прага. Пуснати петел. ни
прага, той и— покачил на nотнaa. Риз-
цнрнм / раздери котката <ша прага >.
Стигам / итожа орно ши праг. Удари мт
горния <ариг>, ан видях долния. Чуа-
ни ме горния праг. Чуки. мт горния
праг, ги видях долния. Чуки. ме торшнп
праг, та погледнах долния.
приж—н. Научил се поп ни приж—н ОоО.
праз. На Оихчееннджия приз продавам.
Приз лук да яде.
празен. Вися капо кош ша (пред) празни яcтн.
Връзвам / вържа ии празни ясли. Глава¬
та мн е празна кратуна. Гласи мн из¬
лиза кито из (от) <аризиа> бъчва.
Голям фес, ама празен. Дреждя като
кои ша nрaзшн ' ясли. Дртмнзтнм като
кош ни nрaзшн ясли. Дремя капо кош
нн nрнзшн ясли (празни яслн).Дрънкнм
като <аризиа> воденици. Дрънкам аа¬
то <аризна> мелници. Дрънча сито
<аризиа> воденици. Зн празни кувaлн.
Като б-й у nразнн ясли. Капо вол ни
празни ясли. Като кош на празна торОн.
Като кош ша nрaзнн ясли. Кнго магар¬
ии прaзшн ясли. Капо ниша у празни яс¬
ли. Капо <аризиа> вол-шнаa. Като
призна мелница. Капо празна тeнeaнп.
Като проста и празтш лнcит. Кълцам си
зъбите <ааго празни воееница>. Меля
капо <аризиа> волeннаи. Меля като
празни иeлшнаa. Нaм-рнл съм <ариз-
на> църква ца и— кръстя. Намерил съм
<аризиа> църкви ди ст прекръстя.
Очи пътни, ръце празни. Празен ми е
джоба. Празни воденица. Празна глави.
Призна кратуни. Призна Мари. Призна
Мари тъпан Oнтa. Призна ми — главата.
Призна ми е кратуната. Празни ми —
летсаги. Призна работа. Празни чуау-
ри. Рнзалопчвaм се / разхлопа се кито
призна волeннаa. С празни джобове.
С nрaзшн ръце. Тропам капо призна
воденица. Хитра Оули в призна кули.
празник. Би ще и в нашити улици празник.
И ша нашити улици ще дойде празник.
Капо вълчите nрaзшнцн. Като пред праз-
шик. Не зная ши летник. ши празник.
Няма зн и-шe делник, празник. Празник
свиря, делник играя.
празно. Изл^нм от пусто в празно. На¬
ливам от пусто в празно. Оа пусто в
празно. Преливам ог пусто в празно.
Преливане от пусто в празно. Хвърлям /
хвърля празно ди уловя пътно.
пран. Като нрав петел.
пранги. Удрям / ударя nриштиm-.
прасе. Капо попово прасе. Къде е нн пра¬
сето гъдела. Нт щн, куме, n-ктш' при¬
ет. Точа зъби зн печени нрисети (nЕкeш'
прасе). Хубав капо прасе в помия. Яд-
еаш ти. кум-. печеш' прасе <ди ги
опечем>.
прасенце. Не ще Манго печено прасенце.
Ипинтa си баби б-лица, <купнтa си
прнсенце>. Ипмaтн' си ОнОн работа, па
си купили прасенце.
праскат. Даскал праскал.
праскови. Капо праскови. Настръхнат съм
като праскови. От трън праскови. Тър¬
ся на трън праскови.
«раста. Джасги-нрасаа.
пратя. Да те ше пратя ни Плaкк'вцн. Да
тт пратя смъртта да мн дов-д-ш. Пра¬
тих за Чирпан.
прах. Блнжa праха ши нозете. Б^жа прах.
оа подметките. Вземам / вземи и праха
оа аървулнтe. Ди пръдит. прах щт вдиг¬
не. Измитам праха. Изnуaвии / изпу-
хам праха <ог гърба>. Изтупвам /
из-упим праха оа дрехите. Изтърсвам /
изтърся праха. Като (колкото. котam')
прах нн тъпан. Като аръдне, прах вди¬
га. Кога<то> прах на тъпан. ' Кротко
ходи, прах ше дигай. Л^а праха от
подметките. Mнр ша праха ми, Напра-
впм / направя <ни> прах и пепел.
Направям / направя <иа> пух и прах.
Не дивим / дим прах да падне. Н- оста¬
вям / оставя прах цн падне. Обръщам /
обърна в прах и пепел. Опухеим / опу-
хим праха. Оауавам / отупим прах.
<от гърба>. Отърсвам / отърся праха.
Пазя прах цн не палне. Нривп прах и пе¬
нел. <При^;> и пепел в— остава. Пре¬
връщам / превърна в (ша) прах <и не-
пел>. Превръщам ст / превърна се
ша прах. Разбивам / разбия ша (в) пух
и прах. ЕизOнвaм се / разбия се нн пух
и прах. Ставам / стани на прах и пенел.
С-нвим / спина ни пух и <ии> прих.
Треперя прих ди ше пиене. Хвърлям /
хвърля прах в 'кнтe.
прашинка. Не давам / цам nрншншкa да
падне. Н- оcтaвяи / оставя прашинка
да пиене.
пращам. Пращам огън и жупел.
пращим / пратя. Пращам / припя в Бруси
зи маймуни. Пращим / пратя в гроба.
Пращим / пратя в лж-шe-иa. Пращим /
припя гръм и мълния. Пращам / пратя
ци брули круши <с ушит— cн>. Пращам
/ пратя да липа мухи. Пращам / пратя
за ерови ябълки. Пращим / припя за
зелени тлогиши. Пращам / припя за зе¬
лев хайвер. Пращам / припя за липови
ябълки. Пращам / пратя зн нрезморсои
иншдaлн. Пращам / пратя ша Оашя.
Пращим / пратя на гробищата. Пращам
/ припя ша кино. Пращам / припя ши
кино в банята оа 6 до 4 <с Оитеа за
докъпване>. Пращам / пратя нн сиво
от 6 цо 5 и арамеа-ш Оил-m. Пращам /
пратя ни майната. Пращим / пратя ши
45 Фрнзт'тотнк-ш речник, а. 2
705

манастири да суши дренни. Пращам/
пратя нт онзи (оня) свят. Пращам /
nатти нт емтрт. Пращам / - пратя нт
студените Бани. Пращам - / пртги повра¬
га. Пращам / пратя по gявопaт-.
пращя. Праща мн задника ниоeпо. <Та>
ушите ми пращят.
пр—Бивам / пребия. Пребивам / пребия
опашката. Пребивам / преБая е ум.
преБивам и—. Пребиваме е— нато две пари
в нееяя
пребиен. Пр-би-нт пирй.
пребил. Бил съм и пр-Бил.
пребат Кттс пребит. Като пребита змия.
Кттс пребат— куче. Кттс пребито псе.
Пребита парТ. Пребнто дпнип—.
пребия се. Преби мл се клана,
nаeбспивты. Като ни нушлт, nрeбслаяa.
преброен. Дните ми от па—Брс-oл, Мину¬
тите мн са пр-Бро-ил. Чтс-вспe ми са
преброени.
преброявам и—. Патба-истм- се на пръста.
преваля. Кога дъждът пр-стпип, той на¬
метнал качулка.
nаeвтпавт. 'Нт облак. ка-ятпивт /в 1
зoту.I,
преварим. Паeеaаим ктто малко пулс май¬
на ch. Пр-вирям като пул- пред мтгт-
анцa. Пр-зарям ктто пърле майка сн*
преваря се. Превари мн се Бозити.
пр-веда. Дт те преведе през з-дата и ат та
и- даде соди. Дт те преведе през реката
и да та . не даде води. През води гс пре¬
вел л води му не дал. Пр-з рент гс
превел и зодт му ие дал.
превеждам / преведи. Превеждам / преведи
през десет земи.
превземам. Превземат мт рутилните.
превивам. Превивам шая.
превивам / превия. Не превивам / ^630
нриа, Преснстм / превия срит. Преви¬
вам / ка-еия ва!т!. Превивам / ^630
глави. Превивам / превия гртБ. Пре¬
вивам / превия гръбнака.
превръщам / паeзыаoa. Превръщам / пре¬
върна в живо дело. Превръщам / пре¬
върни в (ни) прах <а птпел>.
превръщам се / превърна ' се. Превръщам е¬
/ превърна е- ни прах. Превръщам се /
кр-еыаoa се нт (в) слух. Превръщам се
/ превърни ие нт (в) слух и за-ииe,
превъзнасям. До д-з-тото небе, каeятз-
атсаы. Дс звезда<те>, крeятзеaсаы
/в 1 зoту.I. Дс небесата (н-Бето). nат-
ятзнтсаы /в 1 зoaч.I, До е-дм-т- н—Бе,
прсстзнтсаы.
превържа. Дт си превържеш главата е кър¬
пи. Ще превържи черни кърпа.
превърна . се. Да та се превърне стомаха.
Превърна. се колити.
преглеждам. По ga!г—o!п, каeгпeжgты.
nрeтптшaы / преглътна. Преглъщам / пре¬
глътна горчивия хап. Преглъщам /
па-тпттни приказни. Преглъщам си /
па-тптпни си думите. Пр-глтщтм /
преглътна слюнката ил. Преглъщам /
па—глттн! сълзите ил. Преглъщам /
преглътни хапчето.
преграждам / преградя. Преграждам . / пре¬
градя пътя
прегриза. С лийнян— зтж- дт мт завържеш.
ще го прегриза.
прегъвам / прегъва. Прегъвам / пртгтиа
гръбнак.
преда. Не е прели Баби. Нт е пртпи май¬
ни ма. Не итм прел цигански кълчища.
Сити- преда1. Ситно преда2. Тънко пре-
ga1* Тънко прegи2* Тънко я ка-gт.
предавам / предам. Предавам / предам
Богу дух. Предавам / предам дута.
Предавам / предам ктп-т—. Предавам /
предам на-поетти. Предавам / пр-аим
нр-постти отвътре. Предавам / предам
нт черната земя. Предавам сл / предам
ил главата.
предаване. Край ит крeа!B!н-го.
предам. Предал съм ц!ретссго,
преден. Да са живи предни зтби. Да са
здрави предни зтБл. Излизам / изляза
нт преден план. Нт па-geи план. Нт пре¬
ден план съм. Ни nа-дн! лиим съм.
Пссгтеим / поставя ни nа-geи план.
Стоя ни преден план. Стоя нт ^6:01
пaиии.
предник. Преднини -стм обърнал ни заднан.
Хванал стм сл каЕднинa,
предняна. Вземам / вземи каeegннн<тa>,
презморски. Пращам / пратя зт пр-зморекл
мандала.
презносник. Удрям / ударя ка-зноиoла,
прекарал. Прекарал нт годинат-.
прекарам. Да те ^-^1 през девет соди
и пи дт ти ие даде води да пиеш. И ме-
н<е> ще прекарат през стъргата. Пре¬
карах през нпюмgжнйокл злак. Под
плявата зодт пр-аиасaм. Под сеното
всда прекарвам. Псд сламата вода па--
аaастм. Пр-з м-р— те пр-а!рс! всда
да ие пл-ш.
прекарвам / прекарам. Прекарвам / пре-
нтртм жаден през водата. Прекарвам /
прекарам под нож. Прекарвам / прека¬
рам през акъла сл. Прекарвам / па-аи-
рим през главата си. Прекарвам / пре¬
карам през еди— сито. Прекарвам /
прекарам през иглена улл. Прекарвам /
прекарам през паметта ' си. Пр-нтрзтм /
прекарам през стъррг<та>. Прекар¬
вам / па-кaаим през уми ил.
прекатури се. Като се кр-кaгпри а-лтти.
Па-аитуа< и— гърнето. Па-кaтуал се
колата. Ще е- кр-китпрят на дявола
колата.
прекланям / преклоня. Прекланям / ^6-
нлоня врат. Прекланям / -па-кп—ия
глист.
706

проаепи. Прокла мо сън.
прекрачвам / прекрача. Прекрачвам / пре¬
крача пр-та.
прекръстя. Бот го т прекръстил. Господ то
о прекръстил.
прекръстя се. Да се проаръст<ш. кито го
впдиш. Дв сс прекръстиш с дното ръце
и дз се нрткръстп човек с двете ръце.
Дв ст проаp•ыкп<п с пявa<гa> ръка а
дв се прекръсти човск с лявв<та> ръ-
кя. Намерил съм <нризнa> църква
да се прекръстя. Няшъл съм църкви
ди се прекръсти. Прекръсти ст, чт багий.
С ' кои ръки да со - прекръсти. С ляватя
<си ръка> ли да се прекръстя, с
дяка-тз ли.
прокършвим / прекърши. Но прекършиим I
прекърша думзтз <ня две>. Не нрокър-
швям / прокършя хятъра. Прокър-
шизм / прекърша врата.
преливам. Пртлпеям от пусто в призно,
проливам / пролея. Проливи мп / пролоо мс
<0 през притя. Проливам / пролея
. ч-шит- <нз търпонитто>. Чашатв <аз
търнтнпото> мш прслпвз / прелое.
проливяас. Проливано от пусто в пр-зно,
преливна. Изпил съм си и нроливаата.
пролки. Турим / туря нролаята.
пременен. Променен зз души,
променен. Овто кукли, променен,
пременя се. Лромтнпл ст Атая, ногптднал
ст — пик в тая. Променил ст Иш,
потлоднвл се — пик а тин.
премервам / премеря. Промтрввм / премеря
от главати до крикитя. Проморизм /
премеря от тлавв-<та> до нe'п<<гe>.
Проморезм / промори отдолу догоре.
Промтрввм си / промори га думите »
проморизм / промори всяки свои дума.
Промтрввм си / промера га яйцето
на (според) з-дники. Премервим / про¬
мори с еип. Промеривм I промера с
поглед.
премеря. Няморпл съм, че <та> съм пре¬
мерил.
промотня. И дяноля премятам а и дяноля
бм промотаил.
преметна со. Прометни мп со през корема,
преминя. Промсаило щиру време. Проми¬
нал съм проз игпоип уши.
nромпиивзм. О-то <бял> вятър, пре-
мпаивзм, Квто ни кучо, нремпизв-
мп. Оато ни - кученце, нромпи-в- ми.
Оато нз кушло, нремпиввв ми.
преминавам / пртмпнв. Лремпнив-м / пре¬
мини в ярхивити. Проминявим / премини
в ръцето. Проминзивм / премини аса-
каквя граници. Промпииним / промина
границ-тя (трзнпнптт) а промпниням /
промина нсякя граници. Проминвнвм /
промина к-то червеня нишка. Премп-
нвевм / премини проз игпонп ушп (иг¬
лено ухо). Проминвзвм / промпни през
отън п води. Промпавв-м / проминя
проз стърга <та>. Премин-зим / .. пре¬
мина проз трупи. Премин-зим 7 проми¬
на проз трупове. Промининам / про-
мпия Рубикон. Промпнзезм си / про-
минз си вромото.
преминал. Проз пръстен нромпнали. Про-
мпивл през мохиняти, в виното нт поми-
рпсзп. Промпизл проз отън и води.
Проминал проз гато и рошото.
премрял. С премряло сърцс.
премятам. И дяволз премятам а и дязолв
бта преметнал.
премятам / преметна. Премятам си / про-
метня си въжето ни арати.
премятам се. Премитам сс аа'е р^я ни
сухо.
промитям со / промотнз ст. Промята ми со /
преметне ми сс сърцето.
пренасям. Пренасям думс.
пронося. Пронега кал, камъни, пи лотн^ снс.
преоблека се. Преоблякъл се Алии, ноглод-
нзп ст — няк в тия. Преоблякъл ст Ияпи,
петлоднвп со — пик. а тии.
преобръщам се / преобърна се. Преобръща
мп се / преобърне ми со сърцето.
преобърна. К-кно дз прообърном. Ще сс
преобърна а гроба.
пренярпряа. О-то нренариряи.
превирам ст. Препирам се кято костилка.
Пропирам со като ня бързей. Пропирам
со кято ряк ни бързей.
nренпрвм ке, О-то клснсц ня приг, про-
нпрзм со. 0-то сляп ни прят, про¬
пирам со.
преилигам / преплета. Преплитам / про¬
плети 0’^. Пропяптзм / преплети кри¬
ки. Преплитам / прсплетя нота. Пре¬
плитам / преплети нозо.
преплитам со / проплети со. Ез^а мм ст пре¬
плита / пртппсте, Проплигат ми се -/
нртппо'зт ми со крикяти. Преплитат
ми со / преплетат ми ст нозете.
препреча. Вълк ми препречи пъти,
препречвам / препреча. Препречвам / пре¬
пречи пъта.
препълвам / препълня. Препълвам (препъл¬
ним) / препълня чзшзтя <ни ' търпо-
Пlого>,
препълвам се У .препълня се. Чашита <на
търнтнпоте> ми сс пропълзи / пре¬
пълня.
препълням / препълня. Препълвам (пре¬
пълним) . / препълня чзшвтя <нз тър-
псипото>.
препъна со. Полекя да се но нропъиош,
прережа. Каква жплка дз прореже. Про¬
рязах колиия.
прериина. Лртрпннял съм арабското,
преседяа.. Ще ми преседно нз гърлото. Що
мп проссднс хвнав'а.
707

яресека. Пресече ми сотой път<я>. Пре-
сечт мн мишки пъг.
яр-cтклнаи■ Ни ^—0—0^.
преселвам се / преселя се. Преселвам ст /
преселя ст във вечността. Преселвам
се / преселя се ви онзи (оня) свят.
пресен. Асти е риби прясни.
пресичам / пресека. Пресичам го / пресеки
го капо е нож. Пресичам / пресека каш¬
лицата. Пресичам / пресека пътя.
ар-сжам ст / пресеки ст. Пресичат ми се /
пресекат ми и— коленете (кол-шити).
Пресичат ми и— / пресекат ми и— кра¬
ката. Пресичат ми се / пресекат ми се
возете.
ярескоча. Прескочих прага. Нр-cкокнх трапа,
преследвам. До девети рода. преследвам.
До девего коляно, преследвам. Като
конска муха. преследвам.
преснак. Не Оито в пресники, та (цт) в
цвеклото.
престилка. Влашки престилки.
престол. Качвам и— / кичи ст ши престоли.
Гmъnвни / стъпя на престоли. Гядии /
седни ши престола.
престьпвам / престъпя. Пр-саьнвам / пре¬
стъпя грaшнцama (границите). Пртсаън-
енм (престъпям) / престъпя <през>
прага.
престъпям. Като патка в решето. пре¬
стъпям.
престъпям / престъпя. Нр-cmъnвии (пр-стъ-
nяи) / престъпя <пртз> прага.
лрестъргвам / престържа. Нр-cmъртиим /
престържи праговете.
пресуша. Ще пресуша чешмата,
пресъхвам / пресъхна. Пресъхва ми / пре¬
съхне ми гърлото. Пресъхва ми / пре¬
съхне ми езика. Пресъхва ми / пресъхне
ми устати. Пресъхват ш / пр-съхни-
ми устните.
пресявам / пресея. Нр-cпвии / пресея през
сито.
пресядам. Недей ми пресяда кито зелени
круша.
претеглям / претегля. Претеглям / пре¬
тегля думите. Претеглям / претегля
ша кантара <cн>. Претеглям си / пре¬
тегля си думите и nр-mтглпи / пре¬
тегля всяки своя дума.
преткновение. Камен преткновения.
претоваря. Претоварил съм сотаги,
арт-репеим. Капо куче. аре-репеим /в
3 знач./.
прегрявам / претрия. Нр-mрнвнм / претрия
прага (праговете).
претръпвам / претръпна. Нрeтръnвaп ми /
претръпнат ми гьоновете.
прехапвам / прехапя. Прехапвам / прехапя
език. Нрeхanвaи / прехапя пръст. Пре-
хапвам си / прехапя си бърните. Прт-
хапвам си / прехапя си долната джука.
НрeхanБаи си у прехапя си думите (ду¬
мата). Пр-хипеим / прехапя уста. Пре-
аaпвaи / прехапя устни.
прехвръкна. Не дивим / дам пиле ци пре-
хвръкшЕ. Нт давам / дам птички ди
арехвръсше. Н- пускам / пусни пиле да
прехеръсше. Пит- ше може ди прехврък-
ше. Птичка ше може дн пр—хвръсше.
прехвърлил. Прехвърлил голинки—-.
прехвърлям / прехвърля. Прехвърлям /
прехвърля Онири. Прехвърлям / пре¬
хвърля винв<та>. Прехвърлям / пре¬
хвърля всякакви граница. Прехвърлям /
прехвърля границата (трaшнаитЕ) и пре¬
хвърлям / прехвърля всяка граници.
Прехвърлям / прехвърля през акъла
си. Прехвърлям / прехвърля през уми си.
прехласна се. Намерил съм, че (ти) съм ст
прехласнал.
прехлупя. Пр-хлупил съм и ни Онби си ио-
oнтото. Пр-хлупил съм и ши баща си
носилото.
Пречи. Пречи— му и леете ръце.
пречупвам / пречупя. Не nр-купвaи I пре¬
чупя хатъра. Нртaуквaи / пречупя гръб¬
нак. Пречупвам / пречупя к-ръст. Пре¬
чупвам / пречупя нн дяволи опашката,
прешия. Тим. д-го шиеш ти. из съм веч—
пртшит.
преям. Пр-яет ми стимирьо.
прибера. Гоoncдн, защо в— си приО-реш
втр-сиитт. Защо (що) ше <си> те при¬
бере господ. Прибра го Оог <прнcтет
си>. ПрнOрa <си> го господ.
прибирам. НрнOнрнй си конците. Прибирам
си скутите. Прибира и нгтита, изнася
и котата. ПрнOнрaм си потите. С вила
орехи прибирам.
прибирам / прибера. НрнOнрнм / прибера
акъла. Прибирам си / прибера си Оигаае-
риитт. ПрнOирнм си / прибера си дри-
nнmт. Прибирам си / прибера си лъринmЕ.
НрнOнрaм си / прибера си -зики. Нрн-
бирим си / прибера си езичето. НрнOн-
рaи си / nрнO-рa си нараноешиа-.
Нрнбнрни си / aрнOeрa w партушинит-.
НрнOирим от / приО-рн си парцалите. Прн-
бнрни си / прибера от mнaъинme. Нрн-
Oнрнм си / прибера си устата. НрнOи-
рим си / прибери си кук'втme.
провеждам / приведа. Привеждам / приведи
към един зшaиeшнm-т. НрнБeждaи /
привела дъм оОщ зшaи-шa-eл.
привод. Добре ми е сито зет на привод.
привой. Не ми тряОен от иeкaa привой.
Що ми трябва от мечка nрнвой.
привтасам. Доде ОиОн ^^—808 и сватбата
сколаса.
привързвам / привържа. Привързвам / при¬
вържа към колтcшнцнmн.
пригарям / пригоря. Нрнтaрп ми / пригори
ми на сърцето.
придавам си / придам си. Придавам си /
придам си вид.
708

придобивам I придобия. Паuд-бaвтм I пра-
дсбия плът а нрые.
придържам се. Придържам се ктм буквата
<ат зтконт>.
паuсытм. С отвортни обитaя, каuсыaы.
С —тзср-ни ръце, панeытм. С хляб
и оСл, прнемам.
приемам / приема. Пра—мтм / приема зт
чисти монета. Приемам / приеми хвър¬
лената ръкавица и приемам / приема
ръкавицата.
призми. През призмата.
приказ. За чудо и <зт> приказ.
приказвам. Водт гледа, зт огтн приказва.
За вълна приказваме и (и) вълна (той)
в кошарата. Зт зтпаи приказваме и (и)
вълка (той) оаср-щт. Пан ще <сн>
приказваме. Приказвай нт вехтата ми
тапка. Приказвай ни стартт! ми шап¬
ка. Приказвай нт съдраната ма шапки.
Приказваме ни различни езици. С бога
стм приказвал. С господа съм приказ¬
вал. С гтзт си пряназетм.
приказвам. Гтче ни нинги гс у-гт. при¬
казвам. Зт пттлнт кълна, приказвам.
Като картечници, канатзяты. Ктто
латерни, приказвам. Като насити ма¬
лина. приказвам. Като ст кси, пра-
нтзятм. Ктто разпран. приказвам /е
3 знач./. Кттс <че> по (иа) книга
<^че^;^;>. приказвам. Нт аба, каннaз-
ятм. Нт ангро. приказвам. Нт зе-
атини, приказвам. Ни в-илндa. при¬
казвам. Ни дъжд и ни п!к!сaци, кан-
назвам. Нт едро, приказвам. Ни
кукла, приказвам. Ни стената (сттои-
тс) <сактл>. приказвам. Под (на)
аос<т ин>, приказвам.
пршкпване. Не - зт приказвай—.
приказка. Бибттни приказка. Вадя при¬
казка (принизни). Вадя приказките и
уeнгсп, Големи приказна. Д-то има ед¬
на приказна. Дохождам ии / дойда ил
на приказната. Идвам ии ни приказната.
Изваждам / извадя приказка (приказ¬
ни). Изкарвам / изкарам приказки (при-
а!зни).Излuзт мн / излезе мя приказки.
Изттрятвтм / изттрвт <няноя> при¬
казка. Казвам ся / нижа сл приказката.
<Колногс (само)> да се намирам /
дт се намеря нт приказни. Меря ' при¬
казните ил. Манаса мл / мин- ма при¬
казната. Много приказни нт вод-ии-
еa <тa><б<втг>.	Много приказни
ни пазара. Накъде отива приказката.
Нт приказна. Не вземам / вземи от при¬
казка. Нт - зт калаизкт. Не минавам /
мана паиктзаит!. Отварям / отворя
приказка. ПссолИ си приказната да и—
не —смърдн. Псса-шты / п-срещеи при¬
казна. Посрещам ии / пстр-щои ся при¬
казната. Патеи приказна. Преглъщам /
преглътна приказна. Приказката ма на
две не стави. Приказни . ст 1001 н—щ.
Пускам (пущам) / пусии па<аизаи (при¬
казки). Разбираме ся ст паиктзаип!.
Срещам ии / срещна си приказката.
Хабя сл каuатзннт-. Хвърлям сл / хвър¬
ля си nаин!заттa. Цедя приказни¬
те ся.
прикапя. Дт ти прaаипe на итрцет-,
приковавам / прикова. Панков!с!м / пра-
ковт ни (о) козорo<и еттлб.
каuарияты. Кирливите ризи,прикривам,
прикривам / прикрия. Прикрасам / ^<^0
асгтгт нт дявола.
прикривам се / прикрия се. Прикривам ие /
^<^0 се зад гърби.
крaкпаaм. И нашата нунузнцт ще прпнунт.
прилеп. Като каил-к кандило.
прилетявам / прилетя. Прнл-тивтг ма /
прилетят ми тнтeплт-,
пралант. На е бога, ни е прилики. Нямам
си приликата. С боги и и прилики.
nаипиуaм. Приличам ни изоран глистей.
каипнуaы. Като вати гривни нт тугизи
ръце, крuпнут мл. Като дст капки ве¬
да. приличаме са. Кттс нт дъртел.
кости гердин, каuпнут ми. Като на
камили нокринaретз—. прилича ми.
Като на намалт свинирство. прилича
ма. Кттс нт кочана аипaн-ц, прилича
мн.	Кттс ни магаре сegп—. прилича ми.
Като ни сзиии ботуша, крнпнут ма.
Като на свиня зетиец. крнпнут ма.
Ктто нт ивини обици. прилича ма.
Като нт свиня седло, прилича ми.
Като на спукана пети жълтя чехла,
nаипнут мн. Като на гинсa обръч,
каaпнуa мн. Ктто нт цигании дават.
канпaут мн.
крuпагты. Като ни намали а—пряниретс—.
каaпигт ма. Кттс ни кози брада,
канпагт мн. Ктто на сзнни джиниата,
каaпагт ма.
паимeа, Вземам / взема канмeр.
примигвам. Примигвам като нуч— в п!-
пaеиеa, Примигвам катс малка в
танци.
примка. Вкарвам / скарам в паимJKИП!. Вли¬
зам / влязи в примката. Влазтм / влязи
в примните (примката). Вплитам / впле¬
та в примните си. Заплитам / заплети в
примните ии. Мятам (мятвим / метни)
примки нт шията. Мятам си (митзты
ил / метни ии) примки ни еаити. Мятам
сл (мятвтм сл / метна сн) прн^т ни
шията. Нахлузвам сл / нахлузя си прим¬
ка на врати. - Нахлузвам сл / нахлузя ил
примки нт тията. Окичвам си (окачим
ил) / окичи ии примки нт затги. Окачвам
ии (окачим си)? -начи си паимаи нт лаята.
Падам/падна е примката. Падам / пидот
в примните (примката). Попадам /
попадни в пр1^.м}^на^1^г^;> (примките). Пс-
ег!сим / поставя приыа!. Слтгтм ии /
709

сложи ст прпмаи на арати. Слагам ст /
сложи си прпмаи на шсяти. Турим си /
туря сй (турвим ст / турня си) нрпмая
на нритя. Турям си / тури ст (турвам си /
турни си) нрпмки на шпитя. Улавям /
улови в примките си. Улавям со / улови
се в прпмаати, Улавям ст / улови ст а
примките (примката). Унпи'зм / унпоти
в нрпмаи'О ст. Хвищим / хниня а прим¬
ките ст. Хващам со 7 хваня сс в прим¬
ката. Хващам ст / хваня со в примките
(примаятв).
приострам / прио^ри. Пр^стрям то 7 при -
остра то.
припарвим / нриняра. Прппзрея мп / прп-
пари мп под крвкзтя. Припирнв мс /
припири ми под нопптс.
припек. Зякняп Михо ня припек.
nрпneая. Припекло ми о яйцето. Трабни
дз св му приноалп търното.
прпнким. Лрппа-м аито поп ни звдушни-
цз. Прппким кито нен на кръщене.
Прпнаим а-те нен ня немон. Припким
като нрекяа на задушници.
припра. Прппряло мс на задники, чт търси
полот.
ирипрян. Нося припряно сърцс. Лрпнриня
мои о р-бет-тз,
природа. Вторя нрпроди. Игра на приро-
двта.
присмея се. Присмяла ст кзмплзтя на гър-
ното, че ними уши. Прпсмаля со коз-тя
нз овцит-, чо й нсдаля задникя. Прима¬
ля со козата на оенят-. чс лудо никт.
Прпсмялз со - крастя на шутя. Прпсмил-
ко кука ни криви букв. Прималя ст ку¬
ки на криво дърво. Примяла со кукумяв¬
ката нв синиторя. Присмяла со курвятя
нв копилото. Присмяло со търното ня
котела, чо о черен. Прпкмиле со гърнето
на похлупака ст, чо няма ухо. Присмяло
со търното ня тонджоратя, чт няма дръж¬
ки. Присмяло со чунчо ня крятунчо.
Присмял со -^дюл нв чсреп. Присмял
со хумнпа ни чсреп. Присмял ст хърбол
нв щърбол. Примял со чоропя ня гърне¬
то, чо ними ухо. Присмял ' со шип-р
нз рзбул.
нрпкмпвзм со. В ппното, nрпкмпввм
со /във 2 ’н-и.I. В очиток нрпкмивзм
со /въе 2 знач./.
присойки. Нзшяп нрисоИките.
приставим / пристянз. Пристанам ст / нрп-
стана ст на гъза.
присъда. Лоднпсвим ст / нодnпшя ст смърт-
нвти присъдя. Поднпсе-м / подпиши
смъртната прпкъдя.
присърце. Взомам / взомя нрпкърно. Имам
присърце.
притискам / притисна. Лритпса-м / притис-
нв до (о) стонятя.	.
притисна. Лрптпсаитя ми т еняшаати.
йритупам. Не с прп'уняп тъпзнз. При-
туна и тоз тмин. Притупил мп е тъ-
нвия.
притурим. В морото с лъжици вода приту-
рпм.
притча. Прптиз но азицох.
притъмнява ми / притъмнее ми. Притъм¬
нява ми / нри'ъмноо -мм прод (ни) оипте,
прихващам / прихвана. Лрпхвашит мо /
прихванат мо дяволито.
прицел. Взомвм / нзомв ' на прицел,
причернява ми / причернее ми. Причернява
ми / причернее ми прод (ня) очито,
пришествие. До второ нр<шостапс. На
второ пришествие.
пришит. Пришит калоц у (в) кзлнуа.
пришка. Прпшаи мп пзлязох- на уститя,
проба. От долни проби. <От н-И-^чист-
проби.
пробен. Пробен кзмък.
пробивам / пробия. Пребпеим ст / . пробия
ст път.
проб^зм. Оито мечка гнили круш^
пробвам.
пробит. Пребпта бъчва. Пробити ми са уши¬
то. Пробит, чо пуснят.
пробито. Пробито, та (чо) н-чукино.
пробия. Пробиха ми джоба. Пробих дупка
а морото.
пробия се. Пробила му ст е шипката от ум.
проблем. Номер едно, проблем /във
2 знвч./.
пробода се. Сърцето мп со нребодо.
провален. О-то нроввпон, Пронилон, па
пущен.
провалям се / проваля се. Провалям со /
проваля со вдън зомя.
проваля се. Прое-лп ми се взпмо,
провесвам / провеся. Проносеим / провеся
нос.
провирам се / провра се. Преепр-м се /
прозра со проз иглени уши,
провождам / проводя. Провожд^ / про¬
водя за зопоа хайвер.
провра се. Провря ми со проз (из) ушпто,
провълнен. Лроаълноао гърло.
провьртявам / провъртя. Прозъртиизм /
провъртя ушите.
проглушавам / проглуша. Проглушавам /
протлуши снета. Проглушавам / про-
глушя ушито.
прогнил. Претнпя от нзрп.
проговорвим. Ни чорня ни била, но про-
говориим.
проговоря. Кръвта проговори.
продавам. Другнму ги продавай	(те¬
зи). <И> бяща си зв пара продавам.
И дявола продавам. Излъгвам те, та то
продавам. Кикто го купих, така го и
продинам. Озлето продинам. Кой те
пити зв колко си продаваш к-лпикя.
Кому продаваш <'« (зопенп) > крз-
кгявинп• Мед купува, мъст продиви. Мод
купувя, оцет продави. Нз бяхчев-аджия
710

краставици продавим. На бнхкeииш-
джия приз продавам. Нн Oоcтншцжнп
краставици продавам. На кого (кому)
ги продаваш <та> тия (тези). На кра-
cтaaикaр краставици продавим. Не ми
га продавай гия. Не ми продавай краста¬
вици и кому продаваш <^тия (зелени) >
крнcmивицн. Нт ми проливай печени ки¬
селици. Още мечка-и в гората, кожата
й продавит. Нродaвни Оибаи-тъс . (ба-
бннттъаи). Процaвни зи Оътхи цяр. Про¬
ливам <зтттши> краставици. Прода¬
вам и майчиното си мляко. Нролнвни
кисели крacmивиан. Продавам кисели
налаври. Продавам суршизлък (аурши-
зтъци). Продавам майка си и Оаща си.
Продавам етрО-злък (cтрOeзлъан). Про¬
давам спаник. Продавам фасони. Про¬
давам чалъм (чалъми). Нроднвни ши
калки. Пролива оцет. Тъй съм го купил,
тъй го продавам.
продавам. Ни зелено, продавам,
продавам / продам. Купувам -е и те про¬
давам и мога да тт <купя и> продам.
Прcдавни / продам за ди— оки плява.
Продавим / продам зи зелен хайвер.
Продавам / продам зи тридесет сребър¬
ника. Продавам / продам магаре зи кош.
Продавам си / продам си душата <иа
дявола>. Нродaвии си / продам си и
дрехите от гърба. Продавам си / про¬
дам си и капата. Проливам си / продам
w и ризата от гърба.
продавам се. Като симит. продавам
се.
продам. И дявола проливам и и дявола Оих
продал. Продал за грош, взел золити.
продирам / арод—ри. Продирам / продери
земята. Продирам си / продери си гър¬
лото. Продирам / продери ушите.
продрав. Продран джоб.
продумаим. Ни черви. ши Оята не про-
дуивии.
продънвам / продъня. Проданеим / продъня
ушите.
продънинм е— / продъня се. Нродънвaи и— /
продъня е— в земята.
продъштш. Капо продьн—ш.
прозорче. Гледам от сво-ао прозорче.
прозявай. Ходя сито прозява. оа усги и
(ша) уста.
произвол. Изоставям / изоставя на произ¬
воли на съдбата. Оставим / остана ши
произвола ши съдОиги. Оставям / оставя
ви произвола нн съдбата.
Пройна. Луда Пройши.
прокарвам / прокарам. Прокарвам / про¬
карам през дтвтт земи.
nроклншaм. Проклинам си дните.
проклинам / прокълни. Нроклншaи / про¬
кълна иaйкин'-о си мляко.
прокопсим. Прокопсит съм капо цар връз
самар.
прокопсим Като гол гъз в коприви, ще
прокопсим. Кито лисици в сипан, аро-
копсил съм /в 1 знач./. Като мишки в
ириeя. прокопсит съм. Като синигер
в кратуни, прокопсит съм. Кито сляпа
коза в тръне. ще прокопсим. Коги-
<то> ми изристне ни гроба треви.
ще прокопсим.
прокопсия. До коляно, прокопсия,
прокрустов. Прокрустово тоже.
пролет. Трий, коньо, скоро пролет идт.
проливам. Противим крокодилски сълзи
променям / променя. Нромтшпи / променя
боята си. Прои-няиЕ си / променим си
шапките.
прометеев. НроиЕп--a огън.
промъквам е— / промъкни се. Промъквам се /
промъкна и— между капките. Промъквам
се / промъкна е— през иглени уши.
промятам се. Промятам се кито Иаomрaдиш
Ходжа у чаршаф.
аропидни. Г-иииme ли са ти пропаднали
<в мортто>. Гемиите лн си та про¬
паднали в Черно море. Дн ше <бн да>
са ти пропаднали тeиннт- <и морето >.
Ди и— ^Ои да> са ти aроaaдшaлн ге-
иннт- в Черно море. Сякаш (като че
<ли>) са ти пропаднали гeиинтЕ <в
иорem'>. Сякаш (като че <ли>)
са ти пропаднали тeиииme в Черно
море.
пропаст. Завеждам / завела в пропастта.
Напред прописа. назад вълци.
пропея. Пропя ми петела.
пропищя. Дете в майки пропищя,
проплачи. Дете в майка проплака,
проправям / проправя. Проправям / пропра¬
вя пъртина. Проnрaвпи / Проправя т>т
<я>. Проправям си / проправя си
път<я>.
пропускам / пропусна. Пропускам (пропу¬
шим) / пропусни власи.
пропущам / пропусна. Пропускам (пропу-
щам) / пропусна влака.
проработвам / проработя. Проработан ми /
проработа ми бихаът. Проработан ми /
проработи ми късмети. Проработи. мн /
проработи ми ч-ст-и. Проработай ми /
проработи ми щастието.
просветни. Просветнали мн са ушите,
просей. Ни прос—шо зърно.
пр'с—н1ик. Още много простниа ще дъвчи.
Нр'OЕЧЕшнк. Търкалям ги от Простчешиа.
просо. Воловете у просото. Вървя през про¬
сото. Изгазвим / изгазя просото. Изго¬
ряло ми — просото. Карам през просото.
Отрязвам / отрежи през просото Оос. '
Сгазаим / сгазя просото. Сея на дъното
<му> просо. Сея ни корени <му>
просо. Суши просо ши ораома. Оикни
през просото. Треса се като кокошка
711

над прсе—. Тръгвам / ^^0! пр-з про¬
сото. Удрям / ударя г— (я) през просото,
проспивам / проспя. Проспивам ии / крсики
сл зр-м-то.
<90^. От прсст— итрце. С паоег— —но.
nаосг. Като фасул. каоег.
простен. Простен ст зелуао.
прсегиаиы, Не си паостaатм gа-хитe ни
едно илыoеe. Простирам си крикат!,
нола-тс ма чергата държи. Простирам
си ка!аит!, кслаото ма чергата стага.
Пр-старим ии краката епсртд чергата.
простирам / простра. Проигиаим си / про¬
стри си пояса.
лростнрам се. Простирам се додето (дскол-
а•—то) ми стига чергата. Пассгнатм и—
епоа-g чергата ии. Пасстиатм се спо¬
ред юргани ил.
просто. Часто и просто.
простота. Свещени прсетотт.
простра. Простри му само пръст, ще тт
плояи зт цяла ръка. Пассгаил итм си
брашното от втжт.
простра се. Пр-стаили се някоя ласаца ни
птт.
простя. Бог дт го паоиги. Зт бог да прости.
Ксластс зт бог да прости. Раздавам зт
бог да проста1. Раздавам зт бог дт про¬
сти2.
просяк. Батолеки каосиа. Бързам нато про¬
сяк ни зagпmнaет. Водим и— като би-
полеаи просяци. Врата му като нт би¬
т-лона каосин. Зачервил стм е— като
Билдь—вика просяк. Зачервил съм и—
кттс бат-лони па-сик. Като просяк и
празен дистг. Настриала им- се като в
гладно крссицлпe. Иип-жaл врат кттс
Блт—ликл просяк. Припкам кттс просяк
нт задушница. Сит като крсеик. Червеи
катс бaпопенa ка-сик. Ч-рв-о-я се кито
битолеаи просян.
просян. По просяна жттвт.
прося си. Прося ся гс кттс топъл хляб,
просяшки. Виоеим / васна като цафкт ни
просяшки нос. Довеждам / доседи до
касеяша! тояга. Докарвам / докарам
до проеишаи тояги. Достигам / достигна
до просяmаa тситт. Идвам до прсеиша!
тояги. Стигам / итагот до -прсеяша!
тояга.
протека. Ще каотeч- сода и ни моята во¬
деница.
проточвам / паопсуa. Пасгсувтм / проточа
врат. Проточвам / ка-г-ут лая.
протривам / протрия. Пасгрaвты / протрия
прага.
протягам. Протягам сл ааиа! ииепортд обув¬
ката. Протягам са краката според чер¬
гата.
протягам / протегни. Пастигтм / паст-гни
ръка.
протягам се. Протягам и— епр—ти губери си.
проумявам. Проумяви ла сеини ст gуии.
Проумява лн <та> сзлни ст нпag-o-
уeз! зоди.
каопыаяты. Колкото (а!го) магаре ст
ниoтта. каопыивaм.
процеждам / процедя. Па-етждтм / nрсц-gи
пр-з зъби.
процъфтявам / процъфтя. Процъфтявам /
процъфтя като лале у Бъзак. Процъф¬
тявам / процъфтя като лапа у пожар.
прочета. Паоу-ли ком-oaа.
nроуeп—н. Дните ми си прочет-ни. Чте—з-т-
ми си паоч-гeии.
прочитам / прочета. Прочитам / прочета
к-иск- <сятагслие>. Щнсчитам / про¬
чети между ртдсзтте. Пасунгты си /
прочети си молитвата.
прощавам се / простя се. Прощавам се /
nа-еги се е т-и свят. С аули и— проща¬
вам / проети.
прощъпалник. Ще ми месят прсщткaлouа.
проям. Прояли поменина.
пружа. Пружа си нозете спрста юрган—.
пружина. Навивам / навия пружината.
Стоя <нато> на пружина,
пръдльо. <И> от пръдля грот.
пръдна. Дт пртдос прах ще вдлгие. Като
пръдит, прах вдага. Ксгт бтбт пръднтли.
нога 3!мaаaс!лс. Лтна бтбт паъдн!ли.
сега замирисало. Лтна бтбт пртднтли,
сега <му> зтсыърдил-. Пръднил съм
пр-з тупана. Рекла, му да пртдие. то и—
насрало. Слон ми е пръдатл в утнте.
Стаени ме, <пeльo> Радке. <зоапeн>
да пръдни.
пръдня. Като пръдня в гащи. Като пръдня
аз гащи. Останах атпс хтлтшнт пръдня
между две дтина. Ртзеиеты са Iатзв-и
сн пръднята.
каъж'доыи. Върви по пръжд—матт. Пръждс-
ма ти главя <та>.
пръпор. Пръпср се вдига.
пръсвам се / пръсна се. Пръсвам! ст- / пръс¬
на е— откъм (прсз) гърби <са>.
пръскам ce. Пръсни ма и— главата. Пръскам
се сгнъ^/ (пр-з) гтрбт <си>.
пръскам ит. Като килеи, катсатыe ст
/е 1 зoти./. Ктто ирeблчeтa, сс патс-
атм-.
пръсна се. Пръсна мя се главата [ще мн ие
пръсне главата]. Стрцето да та се патс-
не. Ще ма ие пртсие еъре-то.
пръст4. Б-з да си вдигна патети. Б-з ат са
мръдна пртота. Б-з да си повдагот
пръста. Б-з дт сл помръдни пръста. Баят
през пръстнте. Божа пртет. Броим ие
от пртети. Брсам се на пръстнте ни ед¬
ната рткт. Бутам (бутсам / бутна)
пръст <т> в раната. Бъркам (бата-
ятм! / Бръкна) и пръст в раната. Виждтм
/ видя средния пръст. Връзвам / вържа
гс от пръст. Вържи сн уeре-на- <нт
пръста^ Въртя нт пръст. Гледам през
пръсти. Гол като nаъст. Завивам / зт-
712

bm ни пръсти сп. Завирим си / завря си
пръсти можду вратата. Ззвъртяв-м /
завърти на пръсти кп. Защо <си> вдеш
ззхвпвл пръст. Избоз-в-м / обозая из
пръсти (нръктпте) сс. Изсмуквам / из¬
смучи из (от) пръстите ст. Изнпцввм /
изцицим из нръстпте си. ИмВм гумони
пръсти. Имвм пръст. Имвм родап пръс¬
ти. Имвм шпроки нрък'п, Кврам през
пръсти. Като петте си пръсти. Оато
пръст. Озто пръстите ня ръквтя №.
Кучки с ногиии ще мпне през пръстите
му. Кърша пръсти. Н-впевм / навия
на пръст. Намизвам / намажа пръ-
с'пте. На пръста! Нз пръсти2. Не моти
да кипни вода ни мвлапя пръст. Не мота
дз полея <вода> ни м-якпи пръст. Не
мота дв се мери нв (с) мвяапи пръст.
Не мота да <со> ияппи води ни мзл-
аси пръст. Не се кр^ зад пръсти ст.
Не № вдптим / вди'ня пръста, но вди-
твм / вдигни пръст и не си вдст-м /
вдсгаи малкия пръст. Не си мърдям
(мръдвам I мръдна) пръста, нт мърдам
(мръдевм / мръдна) пръст а нс си
мърдам (мръдеам / мръдна) маякпя
пръст. Но ст певдпт-м / новдпгни пръ¬
ста. Не № нем:ръдеям / помръдни пръста,
не помръдвам / помръдна пръст и не ст
помръдвам / помръдни малкпи пръст.
Но № шаввам / ш-еня пръста. Нт стру¬
вам колкото мзякпи пръст. Но съм нито
ня мзпкпя пръст. Нокът ни пръста ра¬
сте. Няма ди мп со изяде от пръстите.
Облои-м ст / еблпжи ст пръстатс.
Оставим / остани тол пръст. Оставам /
остинз с пръст в носа. Оставам / ос¬
тана с пръст в уста<та>. Оставим /
/ остана със захвнин пръст. Оставям ст /
остава си нръстптс. Оставим / остиеи с
пръст в устити. Очптс мп си нз пръстите.
Потто мп пръсти нз якати ти. Повъртя-
ввм / повъртя на пръст. Поствеим /
ностивя нз милкпя си пръст. Поставям /
нест-вя пръст нз (в) ранята. Преброя¬
ваме ст нз пръста. Проз пръсти. Про-
хипвим / прехапи пръст. Простри му
само пръст, ще то улови за цяла ръка.
Пръст да ми ст покяже. Пръстите сп дв
изядеш. Пръстато си да оближеш. Пъхим
ст (пъхвам ст / пъхни си) пръсти тзм,
дото скърца вратата. Редап мп са пръ¬
стите. С два пръста. С один пръст искам
досет чепз да зятикнв. Слитим / . сло¬
жа ня миякси си пръст. Слзгвм / сложа
нръcс■гTa>, Cп-т-м / сложа пръсти в
огъня. Слагам / сложи пръст нв (в)
ринита. Слагам си / сложи си пръсти.
Слод к-то со ръкува, брст си пръстат,.
Смучв от пръстите си. Сочв с пръст.
С пръст не бутввм / бутна! С пръст не
бутевм / бут^. С пръст не докачим /
докаив. С пръст не докосвам / докосна.
С пръст не ’-кичим / закичи. С пръст
но нпlпввм / пипня! С пръст не пппвам /
пппия2, С пръст непобутнзт. С широки
пръста. Със захапан пръст. Троша ст
пръстите. Турам / туря (турвим / турни)
нз милкин си пръст. Турям / тури (турвам
/ турна) пръстта >. Турим / туря (тур¬
изм / турна) пръст на (в) раната. Удрям
/ударя пръсти. Чотом се ня пръсти.
Чупя пръста.
пръст2. Мпрпши нз пръст. Пръст п плява.
Пръст им. Яде ми гърба пръст.
пръстен. Като че съм в (у) пръстени. Но ст
в (у) нръстонп. Но ще ми зърнят пръс¬
тена. Проз пръстен нромпнвпи. Пръ-
стеип ли имяш нз ръцете ст.
прът. Вдигам си / вдигни ст рп’вта нз прът.
Гол аз'е прът. Дявам / дам пръта
<не гърба >. Дохожда ми / доИдо мш
прът в колелото. Поставам / ностави
прът в копекиин-тя. Поставям / ност-еа
прът <в кнпцптт на> колелото (коле¬
лата). Прът в колелото. Пъхам (пъхвам
/ пъхна) прът (пръти) в <CIIпщпто на>
колелото (кепела'и). Слагам / сложи
прът в аолокнпцятв. Слагам / стожа
прът в <cпI^цпте на> колелото (коле¬
лата). Турям / тури прът в аолокни-
цитв. Турам / тури прът в <CImнпте
на> копепо'о (кололатя). Удрим /
удари пръти. Чуаурлпв като глогов прът,
пръч. Дора пръч^^.
пръчки. Бучнп пръчки, пий вино. Гол като
пръчки. Като ни доцзтз пръчката. Оито
по махввне на вълшебни пръчка. Оито с
вълшебна пръчки. Оато с митически
пръчки. Начосвам / ничеши търба на
някого с букови пръчки. Изчесвам I
начоши гърба на някого <с дриновв
пръчка>. Що играе пръчквтв.
пръщиии. Дромя к-то пуйка нв нръшпни.
Кито пуяк ' над нръшинп, Стъпил съм
нв пръщиаи,
псалт. Овто пс-пт,
пкаптпр. Колкото (като) мвтяро от пкялтир,
псе. Забърквам ст / забъркам се като псе
в кппвс. И ни нсотита. К-то на нкс,
Оато пробпто нко. Оато нко'я ни мърша.
Като псета <ни> умрял кон. Кито
(колкото) псето ни нива. Оота се соло
засоли, кота лп псоти лввниха. <Мене>
псети мо	Н-впр-м / наври нз ^0-
тити в гъза. Нзшъл съм соло боз нктти,
ношъп съм боз тояга. Познават мо и
късите пкотя, Псе п котки там биха.
Псо и човек. СмвИвим се / смия со квто
псо в слпвп. Трътвм ряхвт кико поите ня
Взстлиця. Ходи като недобито псе.
пкувим, Кота излязъл из града, тогзз
псува паш-тз.
птпня. Важна птиц-. Нощна нтпнв. Рядка
птица. С уста ст птици ловя. Що за пта-
ца т.
712

птиче. <И> от п-ме мляко. Като иик- у
птиче.
птичка. <И> от птички мляко. Кито птич¬
ка божия. Не дивим / дам птички ди
прехвръснт. Птички ше може ди аре-
хвръсне. С уста<та> си n-нкки ловя, •
пуйка. Дремя кито пуйки на пръщини.
Капо пуйка.
nуйкт. Кито пуйче нн слънце.
пуйчи. Трижн пуйчо сиреше.
пукал. Капо пукал. Ще убия пукали.
пукам. Пука ин жилетката. Пукам сито
коприва в гърне. <Оа> ушите ми пу¬
кат.
пукам. Кито пукал. пукам /а 4 знач./.
пукам се. Дека го чукаш, деки се пука. <Дър¬
во и> камък ст пука. Къде (де) го биеш.
къде (де) се пука. Къде (де) го чукаш.
къде (де) и— пука. Ог акъл глава му и—
пуки. Пука ми ст главата. Пукам ст от¬
към (през) гърби <cн>. Пукам се от
шай-здривото мтясто.
пуквам. Кито куче, пуквам /във 2 знач./.
пуквам / пукни. Пуквам / пукни афиоша.
Пуквам / пукни тъпанчетата <иа уши-
ае>.
пуквам се. Когато се хвана ни хорото, то-
тaaa и— пуква тъпана.
пуквам се / пукна се. Пусии ми ст / пукне
ми се жлъчката. Пуквам и— / пукни се
откъм (през) гърба <си>.
пукна. ЖиОи в тулило дн пукне. Куче ди
вържеш. ще пукне. Нукшици те пуквали.
Топчето пукни.
пукна се. Да се пукне дяволи. Дърво и ка¬
мък и— пукни. Къде (де) иeрна, къде (де)
се пукни. Пуквало ми се е пердето <ша
очите>. Щ— ми се пукне сърцето.
пукнат. Не цнвни пуснати парА. Не дивим
пуснат грош. Пукната аспра. Пуснати
парА. Пукнат Оиш. Пукват грош. Пук¬
ват лев. Пукват иaшгър. Пукват петак.
пукница. Нукшнаи тт пуснали.
пуле. Бързам кито жулт пред майки си.
Нрeвнрпм' капо малко пулт майки си.
Пр-варям сито пуле пред мигарица.
пулс. Напипвам / шнnнnaи ' пулса.
пуля. Като жаби в гьол. пуля очи. Като
жаба в каг<га>, пуля очи /а 1 зшач./.
Като жаби в тиня. пуля окн.
пуля се. Като Оивол в трнцн. пуля се.
Като бути в мътеница. пуля се. Кито
жаба в гьол, пуля се. Като жаби в
кал<та>. пуля се /е 1 знач./. Като
жаби в тиня, пуля се. Като мишки в
-риан. пуля се /в 1 знач./.
пуне. Не бито в цуше, чт (аин) в пуше.
пунически. Пуническа война.
пункт. НЕврaлтикЕШ пушат.
пускам. Пускам (пущам) ги Оез марса.
пускам / пусна. Не пускам / пусни пиле да
прехиръкне. Пускам (пущам) / пусни
Оръмбър (бръмбари) в главата. Пускам
(пущам) / пусни Оътха в ухото. Пу¬
скам (пущам) / пусна в ръката. Пускам
(пущам) / пусна въдицата. Пускам (пу¬
щам) / пусна вълка в кошарата. Пу¬
скам (пущам) / пусна да насЕЧ Пускам
(пущам) / пусни да ние—2. Пускам (пу¬
щам) / пусни <^д^лОок^;> аортшХдъл-
Оок> корен). Пускам (пущам) / пусни
. език от аршин повече. Пускам (пущам) /
пусна стаевци——. Пускам / пусни кон¬
ски муха под опашката и пущам / пу-
щя конска мухи под опашката. Пускам
(пущам) / пусна котва. Пускам (пущам) /
пусни кръв. Пускам (пущам) / пусни кръв¬
чицата. Пускам (пущам) / пусни му срия.
Пускам (пущам) / пусна мухи (мухи)
<в главатаХ Пускам (пущам) / пусна
ши пазара. Пускам (пущам) / пусна при¬
казка (приказки). Пускам / пусни ръка.
Пускам си (пущам си) / пусни си божура.
Пускам си (пущам си) / пусна си боята.
Пускам си (пущам си) / пусна си пояса.
Пускам си (пущам си) / пусни си тара¬
леж в гащи——. Пускам (пущам) / пусни
таралеж в гащите. Пускам (пущам) /
пусни фитил (фиmили).Пуcкaи (пущам) /
пусни червената кобнлa. Пускам (пущам) /
/пусна шишове. Пускам (пущам) / пус¬
ни юздите. Пускам (пущам) / пусни
ютири. Пуща ми (пуска ми) / пусне ми
господ nткeшн врабчета.
пусна. Бнп водата да пусне масло. Кимь-
а<а> да стисне. вода ще пусне. Камък дн
хване, води ще пусне. Керемиди ииcто
ди пусне. Кога<го> пусне коня рога.
Пуснали вълците дн пасат овцете. Пус¬
нали го под одъра. той ст покачил ши
одъра. Пуснали петела ни прага, той се
покачил ша полици. Пуснати тартя под
одъра, -ой ши миид—ра. Пуснали тартя
под одъра, гой и— покачил ша одъра.
Сухо дърво лист пуснало. Сякаш са го
пуснали от въже. Турй му са^г^1^<^5^;>
и (па) го пусни ци брули круши.
пуснат. Пробит, че пусшит.
пуст. >mнвни / отида ша пусто пладне.
Пусти сопи <втоаие-ренн>. Пусти ао-
ятн. Пусто дърво . недодялано. Пусто
дърво <неооисгртно>. Пусто държите.
Търся огън ша пусто огнище.
пустиня. Глас <^в^о^пига^1^^> в пустиня,
пусто. Изливам от пусто в празно. Кирим
през диво и пусто. Нaлиaии оа пусто
в празно. Оа пусто в празно. Нр-лнвии
оа пусто в празно. Преливаше от пус¬
то в празно. Пусто да остане. Пусто и
върло.
пустя. Купи му Орънсатка и пусти го ди
брънки. Тупни му самар и го пусти да
Орули круши.
аусули. Забърквам / забъркам пусулати.
ЗaтуOвaи / загубя пусулати. Изгубвам /
изгубя пусутати. Изпускам (изпущам) /
714

изпусна ппиплипa. Изтървавам / из¬
търва nпиплaти. Сбърнсим / сбъркам
ппиуп!ти,
пух. Направим / нaкризи <на> пух и прах.
Разбавим / разбия ни (в) пух и прах.
Разбивам ое / разбия ее ни пух и прах.
Ставам / стана на пух и <на> прах.
Пухо. Дт не дойдт Пухе и Рев—.
пуша. К-мани ми много пуша,
пуша. Като комин, пуша.
пушек. Вдигам / вдигна пушен. Ти (чан)
пушен ие вдига.
пушечен. Пушечно месо.
пушилка. Вдигам / вдагии пушилката.
пушка. Вдигам / вдагии пушка. Гол като
пушна. Изтърт ми ие пушната. Нарам¬
вам / нарамя путки. Не ще Генчо пуш¬
ни. Нт ще Ненч— пушни. Отишъл ШтБин
ни мечки, забравил ии пулната. С пуш¬
ни при нозе.
пушнат. Като пушнат заек.
пущам. Не си пущам вълната. Оставил стм
дявола, опашката му не пущам. Пу¬
скам (пущам) ги без мирка. Пущам го
ни божа вeаeиии, ПушЛ го да ие Bee.
пущам / пусна. Пускам (пущам) / пусна
бръмбар (Бръмбари) в главата. Пускам
(пущам) / пусна Бтлхт в ухото. Пускам
(пущам) / пусна в ртнати. Пускам (пу¬
щам ) / пусии въдицата. Пускам (пущам)
/ пусна втлни в кошарата. Пуснам (пу¬
щам) / пусни да писс^ Пускам (пущам)
/ пусни да пасе2. Пускам (пущам) /
пусии <^:ъ>лбсал > корени «дълбок >
норен). Пускам (пущам) / пусна език
ст аршин повече. Пускам (пущам) /
пусии нeпснелт-. Пускам (пущам) /
пусна котва. Пускам (пущам) / пусна
кръв. Пускам (пущам) / пусии кръвчи¬
цата. Пускам (пущам) / пусии му каии,
Пуснам (пущам) / пусии мухи (мухи)
<В главата>. Пускам (пущам) / пусна
ни пазарзи. Пускам (пущам) / пусна
приказна (принизна). Пускам ии (пущам
ии) / пусни сл Божура. Пускам ил (пу¬
щам ил) / пусии ил бсита. Пускам ил
(пущам са) / пусна ии пояса. Пускам ся
(пущам ии) / пусна ии таралеж в гащите.
Пускам (пущам) / пусна таралеж - в
гащите. Пускам (пущам) / пусии фитил
(фитили). Пускам (пущам) / пусии чер¬
вената коБила. Пускам (пущам) / пусии
титоее. Пускам (пущам) / пусни юз¬
дите. Пускам (пущам) / пусии юптаи.
Пущам / пусна дута. Пуща ми (пусна
мн) / пусне мл господ п-чена врабчета,
пущам / пущя. Пускам / пусна н-нска му¬
ха под опашната а пущам / пу^я ноо-
ски муха под опашката. Пускам / пусна
рткт и пущам / пущя ръка.
пущ—н. Вързан, па ппш—и, Просален. пи
пуш—и.
пущина. Изтъках сл плитисто, пущина ти
кросното. Пс тупти пущини.
пущинак. Хващам / хвана пушииaциг—,
пуяк. Катс пуян. Кттс п^н над пръщини.
пчела. Вода ги като кч-пл, Въртя и— кит—
куeпи —кол- кошер. Да ти сер— пчела в
устата. Залепям се / залтпя и— катс пче¬
ла иа мед. Кттс пчели ни мед. Лязз<та>
пчела. Ухапала ме пчела зт езинт.
пшеница. Нося сл пшеницата в (у) зтБнтт.
Иоси ил пшеницата в уитити, Правя и
чужди пшеница помен. С чужди пше¬
ници оком—ни,
пъдарски. Бради циасаи, гласи пъgтрскт,
пъзня. Развявам ил / развея ил пъзнитт,
пъкам. Пъкам кат— гърне ноnаисиауe,
пълзя. Пълзя пс корем.
пълзя. Като кост-нпаки, ктпзи.
пълен. В птпeн ход. В ктпни власт. В пъл¬
ната ил или и в силата ии. Главата мн
е птлиа и бръмбари. Главата ма е пъл¬
ни и муха. Главата ми — пълни стс сла¬
ма. Джобът ми е пълен. Намирам сс
под <пьлн1> пара. Очи пълни, ртц—
празни. П-а <птпнa> пара стм. Пълни
ми е душата. С пълна пара. С пълни
шепи. С пълно гърло. Шуми. вълна,
торби ат — пълна.
пълно. Хвърлям / хвърля празно да ппови
пълно.
пълня. Пылия главата. Пълня джоба (джо-
Боссте). Пылия каци Б-з дъно. Пълня
окот- (—чат—). Пълня си джоба (дж—Б—-
зете). Пълня ии а-ияита,
пън. Катс пън. Нт птн мл е главити. Ого-
рял птн. Опален пън. От мени птие.
пъп. Вързан мн е пъпа. Вързан итм зт пъпа.
Гледам сл пъпа. Извряна ма ие пъпа.
Не стигам дс птпа. Отрязан ми — пъпа.
Паднал итм на птпа сл. Търся ии птпа.
Хвърлен мн е птпа.
пъпка. Набрала пъпка. Откъсвам / -ткте-
ни пъпката.
пьпък. Рязан мл е пъпънт.
първенство. Палмата ни първенството.
първи. На първи линия стм. На първи план.
Ни първи план стм. От първа ртаa1.
<От> първи рък^. Първи пстла. Свиря
първа цигулка. Стоя ни птрзи лaнии.
Стоя ни първи план. Ходя и първата ил
глава.
пърдя. В —диа тикви пърдим. В едно гтри—
пърдим. Дт (ще) те питам тз теб- кин
птрди зтлк в джамия. Да (ще) та кажи
тз тсБт кан птрдн вълк в джамия. Ка-
сeп— пърдя. Кои пърди, <Bитта еаИ>.
Кои пърдя, вапъа всИ. гората ос люлей -
Кси пърди, вятър веИ, Дамка пе¬
рс люлей. Ти го кръщаваш, то
пърди.
пържа. Пържа иИеи ни вятъра. Рабата —ще
в мсаeто. а те й пържат луни.' Рибата
715

още в морото, тоИ турпл тигиня нз отъ¬
ня, <зи дз я пържа^
пържа се. Пържя со в собственото сп мзк-
ло. Пържя со ни один татян. Пържи се
на жогли. Пържа ст ня отън.
пърле. Бързам кято пърле пред мвИкя си.
Проварим кито пърле майка кс.
пърлица. Кумта- надула пърлпни. Нзвпрам
/ н-ВЕрн nърлицз, Издувам / надуя
нърлпня.
пърля со. На много отньово съм сс nърпип,
пъртина. К-то зяок нз пъртини. Пропра¬
вям I пропрвва пъргав.
пъстър. Пъстря лъжи в кошничкя,
път1. Ако бъде богу нз път. Взомам / взомя
крпвии път. Вземам / взомя нр-впи
път. Вземим / взома пъти. Вземим га /
вземи си пътя. Вкарвам / икар-м в
правия <път>. Влизам / влиза в пра¬
вия <път>. Влпззм / влиза в пъта.
Вълк ми препречи пъти. Вън от пъта.
Въреп си по (в, из) пъти. Вървя по арпв
път (по крпвс пъта-щя). Вървя по лош
път. Вървя по пътя. Върви по (в) свой
път. Върви по утъпквн път. Върви <си>
в (из, по) пр-вия <ньт>, Върза <си>
по ц-рсаса <№'>. Дзввм / дам път.
Дявам / двм пъта. Да ми види тъзя път.
Да ми вади дунето път. Да мп впдп звд-
апки път. Добър ти път. Дръж га пъти.
Дръпвам га / дръпна га пъта. Ето (ой,
хей, хе) та пътя. Забравям / звбряви
пъта. Заставим / застини на пътя. Захва¬
щам / захваня крпеси път. Идо мп ня
път. Извън (отвън) пътя. Изпрочвзм сс /
изпречи со на пътя. Изхвърлям / сзхвър-
ли нз пъти. <>> нз божата кривя път
приви. <И> нв мрaвва<тa> път не
минаввм / мина. <>> ни мрзвкитя
път права. <И> ни мрзвучкятя не ми-
нуввм път. <И> ня мрвеяти път стру-
ввм. Карай га <из> пъта. Карай си
низ пъти. Кота излозе нз пъти, кучетата
що тръгнат слод него. ЛанвимIлаnаа пъта.
Лвп1вам <га> / линая <си>- пъта. Лизвим
/ лизни пъти. Лягам / летни нз път. Ме¬
ра пътищата. Мпнявзм / мпия иът<я>.
Мпия ми заек път. Миня ми ппкпня
път. Мпня мп мачка път. Мпия w
мечка път. Мгая ми мпшав път. Мини
мп <чорнаа> котки път. Мине мп път.
На крив път съм. Иа потрошен път съм.
На прав път съм. Нзнрявпм / направи
път! Изправим / няпрввн пъЛ На
(под) път и кръстопът. На път съм.
Насред път. Но га оставим митарото
нвсрод пъти. Но съм наморил ня
пъти. Но съм ст наморил нз пътя.
Опним га / опна га пъта. Оставам /
остинз на пътя. Остив-м / остани
насред пъта. Оставям / остава нз пъта.
ОстВеям / ост-ви нзсрод ны■<я>.
Оставям / ек'ввя нв иотпритях пъти.
Отбивам / отбпя от пъта. Отварям /
отвори ны’<я>, Отварям си / отворя
га път. Отвръщам / отвърна от кривия
път. Отавам / отадя по свои път. От-
крпвям / открия нът<я>, Открит мп
т пъта. Отпршцвзм / отприщя пъти.
Отрязвам / отрожз пъта. Отстряня-
нявам / отстрани от пъта ки.Отс'ряия-
зим сс / отстраня се от пъта. П-дзм /
падни в пъти. П-д- ми / пядне мп път.
Под път и нзд път. Показвам / покажи
пъта. Помитам / помети по (от) пътя га.
Лесеивзм / нокоии пъта. По у'ънааи
път. Правия път. Прив ти път. Правя
път. Прогрвждвм / прегради пъта. Пре¬
пречвам / препреча пъти. Проссчо ми
котка път<я>. Просочс мп мишка
път. Просии-м / просеки пъта. Пробп-
звм га / пробия си път. Проправям /
проправи пьт<я>. Проправим си /
проправи си пыг<я>, Простра со ня¬
коя ппспни нз път. Пъ'ишати ни со раз¬
делят. Пътят т чист. Пъцнзля то . ни
пъта. Рззчпствзм / разчистя пьт<я>.
Рззипствзм га / ря’иск'а си път<я>.
Сбърквам га / сбъркам си пъта. Свръ¬
щам / свърни от пътя га. Спирам Iкпрз
нз нолевпн път. Старам / спря н-срод
(посред) nът<я>, Ти го караш в пъта,
то вървп в трънето. Тръгвам / тръгна
в (по, из) правия път а трътввм <га> /
тръгня <си> в пъта. Трътввм / тръгна
по крив път (по криви пътпшз). Тръгвам /
тръгна по лош път. Трътввм / тръгна
по пъта. Трътввм / тръгна по свой път.
Улавям / уловя яеrа<Iп<> път. Хеи-
нял съм делнпа път. Хващам! / хвзни
аривпа път. Хващам / хвана пошпя
път. Хващам / хвиня пъти! Хвящям /
хвани пъти2. Хващам си / хввня си пътя.
Ходих до крие- пъти. Широк ти път.
път2. Друт път. Един път. Един път
<ще>. ст мре. Една пара дви пъта
връзвам. Ръкувал съм ст дви пъти. Хвпя
со два пъти ня едно място. Ходил съм
барем дви пъти нз воденсня.
пътека. Върви по крпви пътеки. До арпва
пътскя. Ззсрах си пътеките. Изправям /
направя пътека. Отидох до криви г(ъ-
токи. Стигнах до ксиив пътеки. Ходих
до арпе- пътека. Щс пда до крива пъ¬
теки.
нътоа. Пътен
пътник. ПянтелеИ нътипа, Пътипк за еизп
(оня) свит.
пъхим. Пъхим (пъхвам / пъхна) прът (пръти)
в <crrпнп'о на> колелото (кололятя).
Пъхвм га гатати. Пъхам га тататз в
чуждя ниници. Пъхам га мУн.уц-т-,
Пъхвм си нося. Пъхам си (пъхвам га /
пъхна си) пръсти там, дото скърца вра¬
тата. Пъхим! га ръцото в цтнсця.
пъхам се. Пъхам со (пъхвам се / пъхни со)
716

в устати ша вълка. Пъхам се (пъхвам е— /
пъхна се) в устати ша звяра.
лъханм / пъхни. Пъхам (пъхвам / пъхни) прът
(пръти) в <cпнци-- на> колелото (ко¬
тетата). Пъхвам си / лъхни си гагата.
Пъхвам си / пъхна си муцуната. Пъх¬
вам си / пъхна си носи. Пъхам си (пъх¬
вам си / пъхни си) пръсти тим. лето
скърца вритата.
пъхaaи ст / лъхни ст. Пъхам се (пъхвам и— /
пъхни се) в устати ша вълка. Пъхам е—
(пъхвам се / пъхни ст) в устати ша звяра.
ньцна. Пътната го ша пътя.
пъшкам. Кокошка пъшка, пепел се аръшка.-
Пъшкам пол ботуша. Пъшкам под хо-
моп<а>. Пъшкам под ярем<а>.
шши. Нпшa ми излиза / излезе ша устати.
С пяна ни у<с,а<ти>.
яясък. Градя ша пясък. Завирам / - завра
глава в пясъка. Заnншн го ни пясъка.
Кито риби ни пясък. Mпгaи ст като
риОа ши пясък. Оставим / остана ни пя¬
съка. С пясък цн е- триеш. Строя ши
пясък.
Р
раОоти. Божи рнОогн. Еукннишова ми —
работата. Виждам / Бнeп работата.
Влиза лн мн в работата. Влизам / влязи
в работи. Влиза ми / влезе мн в работа.
Върви си по работата. Върша рнОоги
колкото върбов клин. Вятър работи.
Гледай си работата. Гледам си рнОо-
-апа. Гт-й си работата. Голяма рнОоги1.
Голяма раОоГа2. Дяволи си шпии ра¬
боти. За в работа. Загубени работа. За¬
ловила и- цирскити дъщеря зи (ша) ра¬
Ооти. Имам <cd> работи. Какво ми
елши <^м^тш^;> в работа <га>. <Кол-
аото> цн ст намирам ни работа. Много
ми аттаи в работата. Моята <риОота>
— надве. Моята работи черта цо дванай¬
сет. Иилвтент съм ст над работата.
Накарали котката ши работи. и тя опаш¬
ката си. Накарали кучето ни риОотн. и
то опашката си. Накарали лисицата
ни работа. а тя опашката си. Иикирaлн
царската дъщеря ши работи. Иanравяи /
направя рабо-гг<та>. Н- ми влиза в
работата. Не ми е чисти работата. Нт
иоти ди се обърна от риОота. Не си —
работа. Нт ти е работа. Ипинлa си
ОнОа работа. зи си купила прасенце.
Ипинт си дяволи риОотн. ги взет да си
бици децита. Нямам си <еруга> ра¬
бота. Опичам си / опеки си работата.
Отваря ми е— / отвори ми ст работа.
Отварям / отворя раОоти. Отварям си /
'творя си работа. Пека си работата.
Пораства ми / порасне (порасте) ми ра¬
ботата. Правя рибоог<пи>. Празна
работи. Припряна ми — работата. Ра-
Оотата ми работи. Работата шт е заек
<да изОягн>. ЕaOоmaтa плаче от иЕШЕ.
Свърших си работата. Слаба работа.
Спукана ми — работата. Тежки риОопи.
Уловили се цирсси-и дъщеря за (ши)
риОоти. Хванали се царската дъщеря
зн (ши) раОоти. Хубава работи. Царска
раОоти. Чисти работа. Що ми влиза в
работа <-а>.
работи. Кито кучето ни шнвиmн, свършвам
рибо-иги. Капо (колкото) псето ши
ниви, свършвам работата. Оп дрян,
работи. От мъж дрян, работи.
рабо-я. Енедгнmн ми раОоти. РиОо-и ми
късмети. Еабдтн 'мн кeшe-о. РиОо-и ми
честта. Устата ми рaOоmн като картеч¬
ници.
работя. Кито Оез ръце. работя /в 1 знач./.
Капо вол, рибо-я /а 1 знач./. Капо
сириджийски кош. работя /в 1 знач./.
Като кърт, рибо-я. Като сърп под земя¬
та. работя. Капо луд, работя /във 2
зшич. /. Като мравка, работя /и 1 зшач./.
Капо ни бейлик, работя. Капо разпран.
работя / във 2 знач./. Като и тюлики,
работя. Капо и чужди ръце, работя.
Кито черен дявол, работя. Пет зи че¬
тири. работя /във 2 знач./.
риОош. Бележи нн риОош. Записвам <си>
/ запиши <си> на рнбош. Зарязвам /
зарежи ши рнбош. Не ниша ни риОоши
си. Нниa го е записи. господ на рибо-
шн си. Пнши нн рибошн.
рабски. Кош рабски доби,
риОул. Пр^мял е— шнпнр ни рнбут.
равен. Направям / направя със- земята ра¬
вен. На равна нога. Правя рие-ш със
земята. Равна .ливидн1. Равни .^8.82.
равен. Капо -enoип. равен /в 1 знач./.
равенство. Слагам / сложи знак ни рив-ш-
ство. Турям / туря знак ни равенство,
радвам. Радвам окото.
радвам се. Капо ни ланския сняг. рад¬
вам се.
Радка. Стиенн мт. <лелю> Радке, <зор-
ттн> цн пръдни.
Ридойтев. И той Радойт-е син.
ридокви. Скубя рндоквнпа от корен,
раждам. Жлеб -Ек-, жената ражда. Щом
нит, ражда.
раждам / родя. И мен<е> — майка раж¬
дали / родили. Ражда мн / роцн мн
главата. Ражда ин / роли мн кратуната.
Ражда ми / роли мн тиквата.
раждам се. Дето мт шт сееш, там ст раж¬
дам.
ризО—ри. Разбрал съм от свети. Разбрал съм
<cн> от животи. Ще разО-рат и кокош¬
ките. Ще разберем кой <е> кум. кой
<стир> свит. Ще аи дам ди разбереш
колко е на десет половината. Ще <гн
717

дам да> разберет отатge изгрява слтн-
ц-го, Щ— та дам да <сс> ризбт-
рет.
разбивам. Разбивам -тз-а-oл врата. Топ
нт мт разбият.
разбивам / разбия. Разбивам / разбия жи¬
вота. Разбавим / разбия на (в) пух и
прах. Разбивам / - разбия окозите. Раз¬
бивам / разбия	Разбивам
ся / разбия ил главата. Разбивам / раз¬
бия итацтт—.
разбавим ос / разбия и—. Разбивам и— / раз-
бая ос на пух и пата,
разбирам. Български разбирал лл. Кой ти
разбира ст вс—нна музика. Нт разбирам
(н<<то») Бык-л. Разбира ли <та>
ивини ст клад-очсзи всда. Разбираме
ии ст лафа. Разбирам- ил от приниз-
а!ги. Разбира ми главата. Разбира
<ти> свиня от ново корито.
разбирам. Колкото мигар— от всенна му¬
зика, разбирам. Колкото (като) мтгт¬
ре ст нтнг!а, разбирам. Коластс (ктго)
мигар— от псалтир, разбирам. Колкото
(като) муле ст кантар, разбирам.
Кслн-гс (аип— ) свиня ст gatHi. разби¬
рам. Колното (като) свлни от тлни.
разбирам.
разбирам / разбера. Нт разбирам / разбери
от думи.
разбия. Нт гтрбт сл дт пидне. пан носи ся
ще разбае. С топ ие можеш <дт> мт
разби <ел>. Сттпл нт псляеи. разби
паница. Топ ие може <дт> мт разби <е>.
разбия сс. С топ не може да се разби—,
разбързам ие. Разбързал стм ис като долная
кимтк нт з-д-ница.
разбързя ие. Кттс пред празник, раз¬
бърза ст.
разбърквам / разбъркам. Разбърквам /
разбъркам актла. Разбърквам / раз¬
бъркам глтвттт. Разбъркваме сл / раз¬
бъркам- он ттпнат—. Разбърквам /
разбъркам мсзтнт. Разбърквам / раз¬
бъркам сметките. Разбърквам / раз¬
бъркам някакви трицл. Разбърквам /
разбъркам ума.
разбягаим сс. Ктто мишка, аaзбагвтыс от.
развалям. Развалям нтщи, направим заход.
Развалям ои пститт. Развалям цтрнва.
направим пп-зни.
развалям / рaзвaли. Не развалям / разваля
хаттр <т>. Развалям / разваля наламт-
ртти. Развалям / разваля ктщи. Разва¬
лям / ртзяипи махмурлук.
развинвам ее. С все глас, разванвам
ис. С волукяи ил тпaс. ртзвиквтм ст.
развия се. Развала ма и— е бурмата.
развличам. Развличам боб.
ризялснт ие. Ртзяляатп итм ие като глистт.
Р!зялиатп итм ое нато мтгла по ридл-
Ш!, Ризвлинъл съм ос нит— съдран цър¬
вул.
развреждам / развредя. Ризвр-ждам / ртз-
затдя раната.
развържа. Не съм достоен дт развържа
връзките ни обувните. Не стм достсен
дт развържа выазaтe. Нт стм дсстстн
да риззтржи сандалите. Развързал стм
кит- лисицата войската. Развързал стм
ои пчнпаппаa.
развързан. С развързани ръце.
развързвам / развържа. Развързвам -га /
развържа ги. Развързвам / развържи гор¬
диевия выз-л. Развързвам / развържи
език. Развързвам / развържа —зини.
Развързвам / развържи н-слитт ся.
Развързвам / развържи ръцете. Развърз¬
вам / развържа уипa,
развързвам се / развържа се. Езика ми се
развързва / развърже. Развързват ма ос
/ развържат ми ие ръцеre. Устати ма и—
развързва / развърже.
развъртян. Развъртени ма ст Бурмите,
развявам. Развявам поли. Развявам ии за¬
брадката.
развявам / развея. Развявам / рaззти байрак.
Развявам / развея байрака. Развявам /
атзв-и като Байрак. Развявам <си> /
развея <са> баСрина. Развявам . ии /
развея ои пръднята. Развявам са / раз¬
вея сл пъзелте.
разгласен. Разгласена ми е гъдулката,
разглеждам. От г.ла1В1<та> дс кртна-
<та>, разглеждам /втв 2 знач./.
От главв!<та> дс п^т^1^<^-^(^^>1, раз¬
глеждам! /сте 2 знач./. От пети<те>
до гпaвз<тa>. разглеждам - / във 2
знач./. Прсз призмата, разглеждам.
разглобявам се / разглобя Се. Разглобя¬
ват ма ос '/ разглобят ми се ченетата,
разгоня. Майната ще ртзтсни. Майчицата
щ— разгоня. Мамата ще разгоня. Мами¬
ната ще рaзтсни. Соя ще разгоня. Фа¬
милията ще атзт-ни,
разгръщам. Разгръщам тревата и стъпвам,
атзгтпчт се. Ктто в циганска механи,
рaзгтпчтпн се. Като - нт циганска
сватба, атзгтпчтпи ст. Кттс цигтнн
на пазар, атзгтпуaпн се.
раздавам. Раздавам зт Бог дт прссти1*
Раздавам зт Бог да nасстл2*
разделя. На два коча осно ие мога да раз¬
деля. Ни дв— магарета <нол> слама
и— зная да разделя. Ни две магарета
<нол> слами. ие мога дт разделя.
Ни две магарета кпизи не мога да раз¬
деля. Нт две магарета сеио не могт да
разделя. Ни три магарета плявата и—
могт да риздeпи.
разделям. РизgтлиИ и влад-й. Разделям
легло.
разделям / рaзд—ли, Разделям / разделя -т
аула.
разделям се. Небо сс на. две разделя. Пъти¬
щата на и— разделят.
718

разделим со / ряздоли ст. С (от) душа со раз¬
делим / раздела.
раздели се. Разделила ст . Колода от Бъдни
вечер.
раздоря. Що си раздора забрадката,
раздпрам / риздори. Раздирам / раздоря
коткята <нз прага>.
р-здеая’взм. Рвздеаязввм мормоли и ме¬
сели.
риздор. Ябълката на раздоря.
рвздрзто. Рвздрато ми с дошло,
раздрънквям. Р-здрънкв-м оръжпс.
раздухвам / раздухам. Раздухвам / разду¬
хам огъна.
раззеленявам ст / раззеленея со. Раззеленя¬
вам ст / раззеленея ст кито липи в (у)
пожар.
разиграним. Кон дв рззигривзш, Разтривам
си коиисте, Рвзитривим си коня.
разигравам / рязитрия. Ризптрзвям / рази¬
грая като маймуни. Разтривам / рази¬
грая кято маймунка. Разпгрзвзм /
разиграя комодаи (комедии).
разигравам сс / рвзптрая ст. Рязитрзвя
ми сс / рвзитряс ми се кръвтя.
рязитряа. Рвзптрвй га ушито.
разказвам. Квто <чо> по (ня) аипгя
•TИетa>, разказвам.
разкатай. мВИквтз що разкитин. МвИЧп-
цата ще р-за-тза. Мимвти що разкатая.
Мвмпнзтз що 'р-заят-и.
рв’алядая. Дезотз рвзклздкз.
разклащам со / разаяитя со. Разклащат ми
ст / рв’алвтит ми сс аракати,
р-запеnвм ст. Разхлопала ми со о дъскяти,
разкрещявим се. Кзто жаба в кя^-^т:^;>,
разкрещни-м се /във 2 знач./.
разкривя. Жива разкривя.
ризкрпиим. Кирлпвпто рпзп, рззарп-
вам.
ризарпвим / ря’арпя. Разкривам / разкрия
истинското га лино, Разкривам / раз¬
крия картите га. Разкривам / рвзкрся
снитпсто,
ризкъсвим. Хвзлото мо уста, <че вп рзз-
аъквзм>,
разкъсвам се / разкъсам ст. Ризаъквя ми со
/ р-зкъся мп со сърцето.
ризлпвам / ризлоа. Разливам си / рязлоя га
млякото сам.
рззлпиеа. Геверпм ня рззяииип тзпнп.
Идват ми иий-рззяиинп якълп. При-
к-зе-мо на разлпинп озици.
рязмяхам. Още коня но видял, арвкa<гв
га> рязмзхвл. Още кона но ахнвя, кря¬
ка <тз га> ' размзх-п. Още ня кона ст
не кичпп, размахал краки.
размСнен Разменна монотя.
разменям / разменя. Разменяме си / рззмо-
нпм га аанито. Разменяме га / ризмеапм
га шипките.
ризмосвям / рязмоса. Рззмекв-мо га / раз¬
месим га ' шанкпто.
рззмиравям / размиря. Размпряввм / раз¬
миря м-х-л-тз,
ризмотяа со. Размотала со с макарата мп.
размърдам со. Озто прод празник, раз¬
мърдай сс.
ризмърдвим / размърдам. Размърдвам га /
размърдам си якълз. Ризмърдвям га /
размърдам га мозъка. Рвзмърдввм си /
размърдам га умя.
ризмърднам ст / рязмърдим ст. Рззмърдви
ми ст / рвзмърдв ми ст акъли. Рвзмърд-
ва мс сс / размърда ми сс мозъка. Рвз-
мърдвз мп се / размърда ми сс ума.
рязмътвим / размътя. Размътвам / размътя
икъла. Размътвам / размъти вод-тв.
Размътвам / размътя тлаизти. Размът¬
вам / размътя мозъка. Рвзмъ'ввм /
размътя уми.
рвзмътвям ст / размъти се. Размътва мп ст
/ размъти ' ми ст ааъля, Размътва ми сс /
размъти ми се тлввата.Рвзмътвв мп се /
размътя мп сс мозъка. Рвзмътвя ми ст /
размъти мп ст умя.
рязнясям. Р-зн-сам га магигто.
рззаокз со. Рвзаокохи сс като дарове по
свитове.
рязиосап. Тотля рзз]аoекаt<■то>.
разпасан. Разписан- команда. Рязпвсзнз
кучка.
разпасвам / разпиши. Разпасвам га / раз¬
пиша га неякз.
рязнотс. Омърсявам ст / омърся сс нз рзз-
нстп нстъа.
рззнпяявим се. Квто пилоти, рз’нп ля-
взме ст. Озто nплни, рззнпяявзмо
сс /в 1 знич./.
рязпи1ням ст. Рззппавм сс нз чотпрп,
разппаавим / рвзплаиз. Ризнлааввм / рвз-
нлииа доте в мийки. Разплаквам / рзз-
нпиия дото в майчини утроби.
рязппиии. Ворицяти що ризплиии, МяИк-тя
що разппичи. М-Ичицитя що ризнлячя.
Мамати що ризнлячи, Мвмпцзтз що
ризнлзча. Фамилията що разплача.
разплитам / рязплотз. Разплитам / раз¬
плета чорапи.
разнпптим сс / рязплотз сс. Чорапа се раз¬
плита / сс рвзнлт'О.
разпая. Бога ли рвзпнвп. Но ризпних бота,
ризнеяитзм се. К-то пот пари в аокпи,
ризнелзтзм се.
ризнеяокз се. К-то бей у првзип ясли,
рззнеяежия съм сс. Оато пашв у
празни <£«, рвзнеяекпп съм сс.
разправим. Кому га разправяш. Разправяй
то (га Cг<<>) на линскил сняг. . Раз¬
правяй то (<тп <тия>) нз л-ашапа
снят. РизпривнИ нз вохтятя ми шапки.
Разправяй ня к-лняая ми. Разправяй
ня п-иккити ми шипки. Разправяй нв
ляншнятз ми шапкя. Разправяй нз стя-
рвтв мс шипка. РззпрзвЯй ни старни
ми кюлах. Разправяй нв съдранята ми
719

шипки. Разправяй ши фес. ми. Разпра¬
вяй на шипката ми.
разправям. Зи паешка кълки. разправям.
Ни с—да. ви хeдн. разправям.
разправяне. Не е зи разправяше.
разпран. Като разпран. Разпрана уста,
разпрано. Като разпрано.
разпусна се. Разпуснал съм и— кито нож^си
в огън.
разпъвам / разпъна. Разпъвам / разпъни
ни кръст.
разпъвам се. Разпъвам се ни четири.
разрез. Влизам / влязи в разрез. В раз¬
рез.
разрушавам / разруша. Разрушавам / раз¬
руши вcиккн иоcгов- зид с-Ое си.
разрязан. <Сякиш (каигО и парА разря¬
зана (ризрпзишн).
разрязвам / разрежи. Разрязвам / разрежи
горди-вня възел.
разсипвам / разсипя. Не разсипвам / раз¬
сипя хатър<а>. Разсипвам / разсипя
пипера.
разсипвам се / разсипя се. Ензoнпвии се - /
разсипя се от ум.
разcнчаи / разсека. Ризсичнм / разсека
горцнeвнп възел.
разставям се / разспизя се. С души се раз-
cmaвпи / се ризoтaвп.
рaзoгояннт. Държи ни <^а^очег^<^:^ ризспоя-
шн-. Държи ша почтено рнзomдяшнт.
Държа се ни <почташо> разстояние.
Държи се ши почтено разстояние. Пазя
<acкeтнo> ризcmояшнe.
разтварям / разтворя. Разтварям / разтворя
вратата (аратите). Разтварям / раз¬
творя душат. си. Разтварям / разтворя
пергели си (пергелите). Разтварям /
разтворя сърцето си.
разтворен. С разтворени обппня.
риз-жиим се. Кито луд, рaзгичиaи
се /в 1 знач./.
риз-репереим се. Капо лисп, ризгре-
периим се.
ризарепериим и— / разгр-а-ря се. Ризтртнтр-
виа ми ст Z ризпртп-рнп мн се тнщнтe,
разтривам / разтрия. Еизmрнвим / раз¬
трия шепи чере-ш пипер ша зaцшнaa,
рaзгуран. Не чуе баба зи разгурци.
разтурям. Разтурям къща. правя колиОи.
ризmурпи / разтуря. Не разтурям / разтуря
хатъри.
разтурям се. Разтуря мн и— кефа,
разтягам. Разтягам ■ локуми.
ризалоnкБИм и— / ризхлоача се. Рнзхтоп-
чвии се / рнзхлоnки се като празна ао-
лeннци.
разум. СъOнрнм / събери ум <и ризум>.
рнзуипвaм. Колкото (кито) свиня от линя,
ризуипвaи.
разцепя. Еaза-aиа си пазвата.
разчеквам / разчекна. Ензк-aвии / разчекни
<ееии> уста. Разчесвам си / разчекни
си устата. Ензк-aвaи си / разчекна си
ченето.
рaзкeквaи и— / разчекни се. Разчесва мн се
/ разчекне мн се кeш-mо. Разчесват ми
ст / разчекнат мн се устата.
разчиствам / разчистя. Еизчнo-вни / раз¬
чистя аът<я>. Еaзкиc-вaи си / раз¬
чистя си ньъ<я>. Разчиствам си / риз-
^0™ си oм-mкнтe (сметката).
разчупвам / разчупя. Разчупиам / разчупя
леда. Разчупиим / разчупя осовите,
Разчупиам / разчупя осовите <cн>.
ризчурулнкии се. Разчуруликал съм и— кито
ОютОю..
рай. Карим зорте у рия. Магарешки рий.
Не щял мърmвнп да влезе в рий. Рий
божи. Ще мн занесе душата в сошничка
нн рий. Ще ми шоcн душата в сошничка
<и рня>.
Райка. Мъжки Райки.
Райо. Женски Рийо.
рак. В един цол ходим зи раци. ДоОрт мн
е капо рио на въглени. Държи се сито
рис на бързей. Залавям се / заловя и—
аато рак ни бързей. Запрягам се / за¬
претна се кито рио ши бързей. Запъвам
се / запъни се като рио ши бързей. Знае
Аврам де зимувит раците. Знае Кольо
де з^уиит раaнт-. Знае Пейо де зи-
мувит раците. Зная къде (де) з^уент
рaантт. Като <аартн> рак. Като ши
рис. Капо рак ии бързей. Нanншпм се ка¬
то рак на бързей. Ни<го> риби, ни<то>
рио и ии<го> рио. ни<то> риби.
Орел , рак и щуки. П-нявя се като рис
ши бързей. Преврим се кито рио нн бър¬
зей.
рило. Зиауетям / запустя ралото.
рамазан. Върви мн напред като турски ра¬
мазан. Кисел кито турчин през (ша)
рамазан. Стомаха ми еБнрн рамазан.
Червата мн свирят рамазан.
рамка. Излизам / изляза от (нзвъш, из)
рамките.
рамо. Вдигам / вдигна рииЕшe. Моего око
и през рамото гледа. Ни рамо цн си го
носиш. Нахлузили си мн кюляфа до ри-
иeшemЕ. Отидоха през рамо. Пнци /
падн- <вддтшнчeн> камък от рaи-нт-
-т ми. Пиди / пацит планини оа рамт-
н-а- ин. Паци / пиди- <гтжк<о> бреме
оп рнитнeтe ми. Пада / падне товар от
раменете ми. Повднтнм / повдигни рн-
иeШЕ. Потупвам / потупам по рамото.
През рамо гледам. Рамо цо рамо. Рамо
коляно ще сторя. Свиля се / свати ст
<водтннчeн> камък оа раиeшeтe ми.
Сватя се / свити се плaшншa ог раме¬
нете ми. Сватя се / cвнлн се товар от
рaиeштmт ми. Сватя се / свати се <птж-
ac»ерeит от рии-шeтe ми. Гвнвaи /
ce^ рамене. Гиnн. мъжо, кашата ни
рамо. Слагай. мъжо. кашата на рамо.
720

Смъква о— / имтанe ос <воатинтен>
камък от раментт— ми. Смтнеи ос ./
смъние ос планини ст раменете мл.
Смткзи ос / смъкис ос <тежко> бреме
ст р!мeн-пe ми. Смтнза ос / смъкне е—
т-вта от аaм-нтп- ма. Тупам пс рамото.
рана. Благ нит— мехлем ит атнa, Бутам
(бутсам / Бутни) каыит <т> в атнaтa,
Бъркам (брынзам / бръкна) е пръст в
раната. Д-то рани и той муха. Поставям ./
n-сттзи пръст на (в) раната. Разсрежаим
/ ртзертдя раната. Рана ни 0^^. Слт¬
гтм / сложа пръст ни (в) раната. Стъ¬
пил му — давсли ит раната. Турям /
гуаи(гурвтм / турна) пръст на (в) раната.
Чоппи аaнз<гa>. Чопля <0н> ра¬
ната.
рано. Раи— али нтин—.
атнтaя, Изваждам / извадя от ринпaитт,
рапои. Трая рапон ни зъбят—.
рaс-, Навличам / итвптаи рто-го, Итматим /
наметна аис-т-, Облачим / оБлсна рт-
оопо. . Хвърлям / хвърля рaс-то,
раста. Де е расло, де е птоп-, Дттс мт не
сееш. там расти. Заедно сме риели и
пасла. Не зная хляба ни кане— дърво
аиогe, Нт отм расъл в градинт. Не съм
раитл в сaниaи, Нснтт нт патоти риете;
По. твот лице це-тс расло. Раста в очите.
Раста в есБигзтнлт6 си очи. Растат ма
рога. Растат ми пmип6.
раста. Кит- под камтк, раста. Като под
птйoо. раста.
расъл. В т-аит! расъл. Расъл под ^«0.
Растл под к—алпптн, Расъл под стък¬
лен напик. Расъл у кал-еитит- години.
рахат. Гледай ил рахита. Гледам ся рахи¬
ти. Тртгим рахат нино пент- ни Втии-
рихатлън. Гледам си атаитлынт.
Рила. Ниши Рали.
р—Бре. Броят ма се ребрата. Ида ни р-бро.
Ни голи ребра члфт— пищови. Намествам
(oимeигим) / наместя р-Брата Счупил—
ми ос е ребро. Четат ми ос ребрата,
ребром. Поставям / поставя въпроса реБром.
рсв. Дс зеезди<те>, р-е ./вЗ знач../. До
небесата (неБсто), рее /в 3 знач./.
атвт. До и—бтиита (небето). рева /във 2
знач./. Кттс разпран, р-ет /е 4 знач./.
Коластс глас имам, атвт. Колнсто ма
глас държа, а-вт. С вие глас. ртвт.
С велчнля си глас, а-вт.
Ревс. Дт не дойде Пух- и Рево.
ред. Виично не ма — в ред под ' ттпкитт.
Глтвттт ма не — в ред. Между рсд—втп—.
Минавам си / мини си п— реди. Нт дне¬
вен ред. Ни нинтв (н—С) р-Д докарвам /
докарам. На нинтв (ноС. тоя) ред стм.
Не иде у ред. Ожени и— ника, доСдт и
мене ред. Отивам / стада по р-ди ии.
Пада ма / падне ма ред. Псет!сим /
поетaзи нт дн-веи ред. Прочитам /
па-у-гт между аeд—с-тe, Слагам Z сложа
нт дневен ред. Слазим / слязи от дне¬
вен ред. Стягам— / стегнем аeдосeпe си.
Турям / тпая иа дневен ред. Хващам /
хвана ред. Чарковете ма не ои в ред.
Чета между а6д—з6тс,
редица. Строявам / етр-и в две аeдлеи,
Огяттмe / стегнем редиците си.
рсжа. Акъла ми реже като Бръснач. Заре¬
къл е— поп дт и— режс големи поряза¬
ница. Ктсо го (я) аeжл, Н- итм рязал ст
ухото. Режа зт Бяс. Режа зизъбица.' Ре¬
жа изкъсо. Р-жт ктто и нож. Режа ктио.
Р-жи ианти—. Р-жт направо. Режа псд
езика. Режа п—д лъжичката. Рсжа ии
главата. Рибата в а-аипa, те й режат лука.
Рязах нолиoa, Ума ма реже кттс Брич.
Умт ма реж— нит— Бръснач. Щс та рсжа
фиша ст гърба.
р-жт. Като кучешки зъБи, р-жат. - Кито
тал—н, рсжа.
резил. Направим / направя резил мисниат.
река1. Дт те ^—3—:— пртз р-ката и да тя
не даде соди. Докарвам / докарам води
от девЕтдссет и десет аЕнл, Донасям /
дои-са соди от дeс6пд6сeт и дeятп рени.
Изпуснал итм н—ия в реката. Като по
а6ки, Ктто реки. Моя мТина и негови на
едни река сл прала ризите. На —днт река
см— ос п■рипл. Ни една рени сме ии приля
др—хлте. Не ил согaсим н—ия в . р-кaтa,
Нося води от деветдесет и дее—т рснл.
От една р-ки пием вода. Отиде кони в
реката. Пиана нсия в реката. Похвалата
в рЕаттт, Пртз река гс кассЕп и води м у
не дтп, Рибата в рената, те й режат
луни.
река2. Ано е ртатп Бог. Ано е р—нтл господ
Ано рекох. и— изпснсх. ГТн нт рснох
Дорде нс речеш. Здраве му речи. Копче
и— мога да реки и нонче няма дт аЕнa,
Река щт гызу добър ден. Рекли и казали.
Рекли му да пръдне. то ос н!ср!по,
Рекли на котнатт. а тя ни —палката си.
Рекли на кучето, а то ни —палнатт си.
Рекли ни лисицата, а тя ни опашната си.
Речи го (ги) . Речи ми да та рсна. Р—-
чл- му иго, да му е драго.
рeаa2* На куну. нт атаох.
рЕЛст, Влазтм / вляза в рeпиaгe. Изваждам /
извадя от аЕпилтЕ, Изкарвам / изкарам
от аЕпслтЕ, Излизам / изляза от аeпиитЕ,
Поставям / поставя ни атпсл а поставям /
поитиви на някакви рспси.
ремик. Защо ми трябва от мечка ремък
(р—мин). От втшна ремък (рсман).
ремичка. Държи на нъои р-мачна. Не мж
тряБва -т мечна аeыaчаa,
аЕЫъа, Защо ми трябва от мечка . р—мтк
(аЕмик), Нт ма трябва ст мечка р—мтн
(аeмик), Не мога да вържа <асыъаи
аа> обувните (обущата). От вълни ре-
46 Фразс—лсгимси аЕдтта. т. 2
724

мък (р—миа). Отпускам (отпущам)	/
отпусни ремъка ши шиаулдешокита дупка.
Що ми трябва ог мечки ремък (ре-
миа).
репей. Залепи е— / залепя ст като репей
<о дртха>. Лепвам и— / лепни се капо
репей. Налепил съм и— сито репей.
реч. Връщам / върни реч. Дето ими елши
реч. Мятеи^ / иЕ-•шa реч. Инaтнжцaи /
Шиктидя реч. С едни реч.
речено. РЕчено <и> казано.
рТши. Реши мус-иои-е. Реши n—рктии.
Реши си пЕрчеми.
реша се. Плен се плени. ОнОа ст реши.
решетка. Зад решетката (решетките). На-
нравя^ / направя ша решетка.
решето. Бит и в . сито. и в решето „ Оит и
е голямо решето. и в малко сито. бнл
в т'ляио и малко решето. Oнл в малко и
голямо сито.Влизал и в сито, и е решето.
Въртя се сито пате в решето. Знаулям /
зааутя слънцето е решето. Земя—и е на
решето. И решето сърце има. Като пипе
в (у) р—ш—то. Кито пипса е р-ш—то. Кол¬
кото решето води. Ловя вятъь<а> е
(е) решето. Минал през <cнгc и> ре¬
шето и минал и през толяио решето, и
през малко решето. Наливам води е
решето. Нanрaeпи / направя ши решето.
Нося е (с) решето води. Обърквам се /
объркам е— сито нате е решето. Преми¬
нал пртз сито и решето. Сея орехи и
решето. Ставам / спина ши решето. Упли-
—нм се / упл—та ст кито пите е решето.
Черпя вода е (с) р-ш—то.
риба. Асти е риба пряеши. Дребна рнOa.
Едри риби. Като риОи. Като риОи във
води. Като риби ни пясък. Капо риб а ни
сухо. Като риОи. Ловя риОи е мътна
води. Mптaи ст като риба на пясък.
Mпгaи и— като риба ви сухо. Н- щт ма¬
ца риба, има и— облизва. Не ще мачка
риби, <чт — високо закачена >. Не яде
оо—ои риба. Не яде иaккa риОи. . че —
висок' закачени. Н^-<г<^;> риОи,'
<-о> рак и ии<го> рак, ии<то> риОи.
Оставам / осгиви като риОи ви лесати.
От пол оки риОи изкарали три литри
хайвер. Ог тоеи тьолчe риОи няма да из¬
лез—. Оцт рибата е морето. гой -очи
зъби ци яде. Още рнбaтa у морего, -у-
гил тавата на огишо. ^0. риба ша
устата. Пека си риОи ши устати. Печ— ми
и— риОи ва устати. Пр-ип-аи с— кито
риба ни сухо. РиОата е реката. те й ре¬
жат туки. Рнбama е морето, ший туряме
котлето. РиОата още е морето, той ту¬
рил ни огъня менче да я вари. Енбa-и
още в морето. РнOаmа оцт в мор-то, и
bm— я ядем. РнOaтa още в морето, а те
й тоmeят тиган. ЕнOama още^в морето,
а те й пържат тука. Рибата още в морето,
а тя тнтншa слага. РиОата още в морта',
-ой турил тигана на огъня, <зи да я
нържи>. Хващам / хвани риОи е мътна
води. Ще влезе риба е серкме<то>.
рибен. Засяда ми / зас—цн— ми сито риОеша
(рибя) кост на гърлото. Ни рибено
Дко.
риби. Запъвам ' се / запъва се сито рибя кост
ни гърло. Засяда ми / заседне ин като
рибени (рибя) кост ва гърлото.
рид. Рaзeлпоъл съм се като мъгли по риди-
щи.
рижав. Брица рижиеи, глави гнидави.
риза. Без ризи ходя. Вдигам си / вдигни си
ризата ша арът. Вземам / взема <и>
ризата от гърби. Видяла вода свекър¬
вини ризи. Дивим си / дим си и ризата
от гърба. Д-вет братя е едни ризи. Из¬
важдам / извадя <на аазара> кирливите
ризи. Изгоря ми ризата ни гърба. Из¬
карвам / изкарам кирливите ризи. Из¬
насям / изнеси <ин	кирливите
ризи. Изнасям / изнеси непраните ризи.
Като въшка в нова риза. Кирливите
ризи. Кръсти. воло, cБЕaърБнши ризи.
Майките ни на —дно слънце си сушили
ризите си. Моя майки и негови ва едни
реки си прали ризите. Надявам / наляна
усмирителна риза. Ипиим ризи на гър¬
би си. Оставим / остави само е едни ри¬
за. От толяиитa рнзa ищи. Нродaeaи си
/ продам си и ризата от гърби. Роден
с ризи. Родил съм ст и ризи. Сeнлпи /
сватя <и> ризата от гърби. Свличам
/ свлека <и> ризата от гърба. Слaгaи /
сложи усмирителни риза. Смъквам /
смъкни <и> ризата от гърба. ГъOли-
ким / съблека <и> ризата <ог търбa>.
Усмирителни ризи. Ч-oтнma ризи.
ризки. Роден и ризки.
ризница. Иaдяeни / надява усмирителна
ризници. Глaгни / сложи усмирителна
ризници.
Рим. В Рим живял, папата ше eндпл.
риши. Не ги рипа и лопата. С лопати ци ги
ринеш.
рис. Изяждам / изям като рис.
ритам. Дотъсих си платното, ритнах (ри¬
там ) ти кросното. Изтъках си платното,
ритнах (ритам) ти кросното. Отпред
боде, отзад рити. Отпред хапе. пи от¬
зад рипа. Ритам . (ритаим / ритна) шизиц.
Рнпaи е бос крак ръжени. Еиmaи си (рит-
вам си / ритна си) късмета. Енmии си
(ритвам си / ритни си) кecптa. Ритам сре¬
щу ръжет<а>. Рнтии (ритвам / ритни)
-—киe-'. Цървул ме рити.
ритвам / ритна. Рнmaм (рипаим / ритни)
назад. Енmaм си (ритеим си / ритна си)
късм-аа. Еипaи си (ритвам си / рнmнa
си) к-cmтa. Рнmaи (ритеим / ритни) теа-
^тто. Енmeа ми / ритне ми назад. Еиm-
ви ин' / ритне ми сърце. Рнтeaи / ритни
722

камбанк-тз. Рп'вам / рптии непз «т-
ззд>. Ритвам / ритна грунието,
ритна. Дотъких ст платното, ритнах (ритям)
та кросното. Изтъках си нпзтното, рит¬
нах (ритям) ти кросното. Рп'нале и
магарето.
ритнат. Ритнят. в акъли.
ритник. Давам I дам рпTJHиаTa.>. Удрям /
удири ритии<а>.
ров1. Като ди съм ял ров.
ров2. <Кито> ровко (рово) яйцо и <кито>
рохко яйцо.
ровък. <Като> ровко (рово) яйцо и сака¬
то > рохко яйце.
рова. Кзавп ще ги ровя. Но ти рови с ло¬
патя. Под земи рова. Под земята ревпх.
Ровя като кокошка гюбро.
• ровя. Квто хърватин, -ровя /въз 2 знвч./.
рог.	Вижте мо сетя, чт пмвм роти. Вкарвам
/ вкарям в козп рог. Вол без ротя. Връз¬
вам / вържя бсаз зя ротата. Въвпр-м . /
въврз в козп рог. До ' роговете. Изправям
/ изправи роговете (рогатя). Имам ротя.
Кзм та роговете. Озто <и> рог. Оо-
ти<ге> ня коня пзрзсазт (израстат)
рогове. Кога<то> нв коня пораснят
рогово. Кота<то> пусне коня роти.
Нввпрвм / навра в кози рог. Нявирвам
/ н-впра ротя. Извкярввм / нязкврвм в
кози рог. И-ливвм / нзлоа катран в ро-
гята. Иятпавзм / нзгпазм в ао’п рот.
Изтънавзм / нятъпии в кози рот. Нс
съм нито нв кравити ен-ша-т-, ни ни
бики ротата. Окачвам (окачам) / окича
ротя. Орали мухити нз вола нз рогати.
Отиде зя рота, чс ст доИдо без' ушп.
По Bилп и по рогове ходи. Показв-м ст ./
некижа ст рогата. Поставим / нок'ява
роти. Прикривам / прикрил рогати на
дявола. Рвстат ми рота. Рот ни изоби-
лсете, Ротя (рогове) шс изкарам. Рота
ще неаирим. Сипвам / стпа кятрвн в
ротата. Слагам / сложи роти. Строша-
ввм / строши нз дяволи рогат-. Стро-
шавам / строши рогятз. Счупвам / счу¬
пя нз дявола ротитя. Счупвам / счупи
ротятв. Турим ./ -тура (турвам / турня)
роти. Търговец ни квиисап 'ротове. Хва¬
щам / хввня бики зз ротята. Хващам ./
хвзни дяволз зв ротата. Чукам - ст ро¬
гат-.
ротвтптс. Хващат мо / хевнят ме регитптт,
ротято. Но е ни шуто, ни рогато,
ротяч Нв ротяч.
рогожя. Подяпвзм / подлея водя под рото-
жяти.
ротожона. Но мп тори ' ротожонатя.
ротцо. Пок-зв-м ст / ноа-жя ст регцити,
род.	ВПяии опяшкятя си до девотя роди.
До доветя рода. Рода нп порода. Свое¬
то родя.
роден. • И зз съм от мзИкя роден. Из дупо
роден. Прав като от мзИкз родон. Ро¬
дена у горещините. ' Роден в (у) черен
вторник. Роден ня (във) ведснпця. - Ро¬
ден ня дезот-тз дупки ни кяваяи. Ро¬
дон ня чорон потък. Роден ня черната
съботи. Родон под щистлпвя звезди.
Роден с ризи. Роден с ризки.
родпп со. Родил со да хиби хляби. Родил сс
дв аде и да лис. Родпп ст за мотпая,
нипривида то вяядиаи. Родил ст котя
всчсрял дядо господ.
роднmая. 'Родапип по бялати кобила.
родя. Върба<та> маслини родиля. Дру¬
га но т редпля освон Мари — Василя.
Замъчили сс планинити, тв родсяи миш¬
ки. И аиаз му попт родил. И нашатя
върбя щс рода круши. Оикто го мзИкя
родили.' Кога<то> върба рода дроикп.
Оота<то> вьpба<тa> редп грозде. На¬
пънали сс ппанпивтя, та редипа мсшаa.
Родп ще и нашата върба грозде.
родя се. Котито се та рода, и ct привоя
епиицп. Ив воденици съм се родил.
Още дотото но сс родпле, Иванчо го
аръктилс, Ппшмвн станил, •чт со с редип.
Проз ' льжитров ст родип, Реда•<яo>
со цярис, Родм съм се в (у) чорон втор¬
ник. Родал съм сс нв бял покров. Ро¬
дил съм со на Великден. Родал съм 'ст
ня чорон №0^. Родил съм сс ня черната
събота.' - Родал съм -со под щастлпва.
звезда. Родил съм се с ризя. Рода ст ' .ев¬
рейче. Родах со ниново. Редпх ст ' още
веднъж. Толе .со родал, вол умрял. Хвър-
лпяе нонсл, като сс . родило. Чотато се '"0
родал в нитаакап ишлик. Що сс роди
царчс.
рожби. От сърцс, рожба.
розов. Глодям проз (с) розови еиили,
рой. Върти сс кято рой.
роИна. РоИнях иорлно.
роля. Влизам / влязи -в ролята. Влизам -1,
влязя в ролитя №. Играя ролл. ИтрвЯ
някаква роли. Итрви ролатя. . Изпгра-
вям / 'изптрзи някаква роли. Изпгра^
вам / пзпгрии ролатя ст.
роня. На чужд -роб сълзи роня. Роня- кро-
аодилсас сълзп,
роса. Отърсвам се / отърся сс аяте кучо от
роса. По роса. CмпТам роса.
росиця. От боти рокиня.
рося. Рося и капи,
рота. Майка нв ротитя.
рохък. <Като;> ровко (рово) яйце и <ки-
ге> рохко яйце.
рошав. Ако (кято) <тце> с тарга, рошива
да е.
рубя. Сб^ай си рубитв.
Рубикон. • ■Мпаавам / миня Рубпаен. Пре¬
минавам. / премина Рубикон.
ружи. Откъснах ружятя. Уклонил се с к-то
руж— . в градани.
рукло. Оато стадо . ни рукло; Нв рукло.
723

руно, О- влакно руно. Правя от - влакно
руно.
рунгав. Ще налетиш на руlнтиeн гърда. Ще
намериш руштае у гърдате.
русалии. Превземат ме русилииа—.
русалски. Русалика ленки.
русло. Влизам / влязи 'в руслото.
ручам. Ако ручи, шт вечеря;
ръб. Дохождам /' дойда- ни - ръО.
ръж. Не менявам чисто жито за ръж.
ръжда. Хванала ме ръждата. Яде ме ръж¬
дата.
ръждив. Курдисал съм се аато ръждив пищов.
ръждясам. Ръждясали са ми парите но
кесията.
ръжен. Въртя ни ръжен. Заеца е торama. и
ший - ръжен mъaини. Пека - ни ръжен.
Песа. се <киго> на ръжен. Ритам и
Оос- - крик ръжена. Енmaи срещу ръ-
жен<а>.
р£жен. Като <ръжен> квасник.
ръженица. Обаждам и— като куч— е ръже-
шици.
ръка. Бняг през ръцете. Ближа ръцете.
Броим се ни пръстите на едната ръ¬
ка. Бъркам е жарта и чужди ръце.
Бъркам с две ръце. Вадя аеет—шит—
оа огъня с людски ръце. Вадя - к-стени—'—
от отънп и чужди ръце. Вaтяи .0 ръ¬
цете. Влитaи' и слагам ши ръце. Вдигам /
e,цнтнa ръка1. Вдигам / вдална ръка2.
Вдигам / елиг’ша ръце (ръка). Вземам /
взема е ръце. Вземам си / ' взема си очите
е ръце. Вземам си / взема си хляба е
(ши) ръката (ръцете). Вземам ''/ взема
хляба <от ръката>. Вися на ръцете. Вли¬
зам/ влязи е ръце. Влизам./ влязи в ръцете.
Връзвам /вържа ръцете. Връзвам си / вър¬
жи си ръцетт.В ръцете. Вървя оа ръка ни (е)
ръси. Вързан е ръцете. Вързан е ума и ръце¬
те. Вързишн ми си ръцете. Гледам- е ръцете.
Гл-лии ши ръцете. Горе - ръцете. Горни
ръси. Гужеим / гудя ръка. Гъз О-з ръце.
Давам. / цим' в ръцете. Давам / дам го
и ръце, вземам го с крики. Дави ми /
даде ми . ръка. Давам / цам . коз . <и ръ-
цттт>. Диeaи / дим обущата- е ръцете.
Дивим' / дам nоcmaлнme е ръка. Даeaи - /-
цам печеш хляб е ръцете. Дивим ръси.
Дивим се / дам - се е ръцете. Давим - /
дам хлЖа> в ръцете -(ръката). Дивим /
цам чехлите в ръцете. Дадоха ми тиква
в ръси. Далеч ми cтнтa ръката. Дн ст
кръстиш и де-т— ръце - и да- - се - кръсти
човек .и двет— ръце. Ди се - кръстиш и
ляве<та> ръка и да- и— кръсти човек е
тяеа<та> ръка. Да е—. прекръстиш е
дает— ръц— и ца . се прекръсти човек е
дИ-те ръце. Ди и— прекръстиш . и лява-
<-И> ръка и цн се прекръсти ' човек е
ляи<та> ръка. Ди ' ти изям' ръцете.
Дтъжки ми си ръцете. ДоОри ми е ръ¬
ката. Долни - ръси. - Долу ръцете. Дръжте
ст ци си плюя ни ръцете. Държи е ръ¬
цете (ръката). Държи горещо желязо е
чужди ръце. Държи коз <в ръцете cн>.
Държи под ръси. Дясна ръси. Едно ша
ръка. Зиоършвим / закърши ръце. Здра¬
ви ръка. Златни ми си ръцете. Играчка
съм е ръцете. Иде ми (идеи - ми) -шипрез
ръси (ръки). Изваждам / извадя из - (оТ)
ръси. -Изваждам / извадя- ктcтeннтТ' от
огъня е лоцcaн ръце. Изваждам / из¬
вадя сес-тни-т от отъня и чужди ръце.
Изкрицен ми е— / изкрадае ми и— оа ръ¬
цете. Изкрацеам ст / изкрадна ст от ръ¬
цете. Излят съм си ръцете. Изинeaи си /
измия си ръцете. Изпаднат майни
из ръце. Изплъзвам се / изплъзни е— от
ръцете. Изпускам (изпушим) / изпусна
кокали от ръкити си. Изпускам (из¬
пушим) / изпусни комити от ръцете си.
Изпускам (изпушим) / изпусни от (из)
ръце<те cd>. Изтръгвам / изтръгна
от (го) ръцете. Изтръгвам се / изтръгва
и— от ръцете. Имам е ръката си. Имам
две леви ръце. Имам дълга ръс.1. Имам
дълга ръси2. Имам злитвн ръце. Имам
коз <в ръцете си>. Имам леки ръки.
Имам ви ръки. Имам под ръки. Имам
ръка.'Имам си ръки. Имам тежки ръки.
Имам широки ръки. Искам ръката.
Кито без ръце. Кито вити гривни ни шу-
тиeн ръце. Като дланта ви ръкити си.
Като пръстите ни ръкити си. Капо с
ръка eзeиии / вземи. Кито и ръки мах¬
вам / иихви. Капо и чужди ръце. Кога ли
опива комюрджня, кога ли му ръце по-
чeршпаИ' Косъм е ръце ши де— летя.
Кравай ши ръки. Кръстосвам / кръсто¬
сам ръце. Кръстя ръце. Кърши ръце.
Къси мн са ръцете. Левак и цвете ръце.
Лежи ви ръцете ми. Лека ми е ръкити. .
Лижи ръцете. Ловя змиите с людски.
ръце. Ляга / легна ши ръцете ми. Махам
(махвам / махни) <С> ръка. Миши е
ръцете. Минавам / инши е ръцЕ-е. Ми¬
нава ми / мише ми пртз - ръката (ръцете).
Минавам от едни ръце е други. ' Мина¬
вам оа ръка ва (е) ръси. Мини ми е (ши)
ръкк<га>. Моите ръц— круши ш— От¬
рит. Мърляв е ръцете. Мърся си ръ¬
цете. Ни бързи ръки. Намазвам / намажа
ръцете. Иимнрии ст под (ши) ръки. Ни
ръки. Ни ръцете ' ин т. НИтиnпи си / на¬
топя си ръцете. Ииmиnпи си / натопя
си ръцете е благината. Не можеш орех
му измъкни из (оа) ръкити. Н— си шно-
eaи ни ръцете (на ръки). Не си поплю¬
вам ни ръцете (ни ръки). Не съм хвър¬
лил камък ци ме заболи ръката. Ни е
клин, ши е ръси. Нося ши ръце. Ипиa да
видя чужди ръки ши гърби 0. Ияиа цн
ми откипят ръцете. Няма ди ин пад¬
нат ръцете. Иямa' да ми се нзплe от ръ¬
цете. Няма да ми и— изядит ръцете. Ос-
Ж

ттвтм / остана Без ръцс. Оставам / оста¬
ни е ръцете. Оотиятм / остани нт аыцeтe.
Оставам / -стана и голи ръце. Остават
ма/ останат ми аъцЕтe, Оставям / ос¬
тавя нт нечии ръце. Оставям ое / ости-
m се ни ръцете. Оставям ии / оставя ил
ръцете (ртнати). От (през. чрез) втори
аъкa1* <От> втора ръка2. От други ръ¬
ка. Отавам / стада в ръцете. Отивам /
-тлда аз ръце. Откъсвам / откъсни ръ¬
ката (ръцете). Откъсват ми ие / —тато-
оит ма се аъцeтe, Откъснали му ръце¬
те, че га зтпткaпи на задника му. -От¬
пускам (отпущам) / отпусна ръце. От¬
пускам иа (отпущам си) / отпусна ил
ртнати. От първи ръка1. <От> първи
аыки2* От ртна. От аыцeтт ма изпилва /
изпадне. Отрязала му аыеЕTЕ, че ги зт-
пeкaлл отзад- му. От (през) трета ртаal*
<От> таттт ръка2. Очи пълна, ръце
празни. Падам / падни в нечии ръце.
Пада ми / падне ма в аыцттe, Пада ми /
падне ми ни рыки. Плюя ии на ръцете.
Подавам— ил / подадем сл ръка (аыцс).
Подавам / подам ръка. Подлагам аыат,
Под моя ртна с. Подписвам / подпиша
е gвe<гe> ■ртцЕ, Под ръка ми с. Под
ръка стм. Пониквам / поискам ръката.
Попадам / попадии в атцЕTЕ. Попада
ми / попади— ми в ръцете (ръка). По¬
пада ми - / попадне ми под (ит) ртаa,
Потравам / потрия ръце и п-таaвтм иа-/
п—трaи ои ръцете. Пр-манавам / премяна
в ръцете. Пртчит му и двттс ръце. Про¬
стри му само пръст, ще тт упося зи цяла
ръка. Протягам / каотeгни ртна. Пръс¬
тени ли имал нт рыцeпЕ ся. Пускам (пу¬
щам) / пусии в атаити, Пускам / пусии
ръка а пущам. / пущя ръка. Пъхам си
ръцете в цепеца. Развързвам / развържа
аъцeтЕ. Развързват ми и— / развър¬
жат ма се ръцете. Ръка зт ртна. Ръката
ми — ср-бърна. Ръцете мл ит Бръкнали в
задника. РЪцет— -ми от в (на) гъзИ. Ръ¬
цете ма си като под намън. Ръцете ми от
нт задника вързани. С вързана ръце съм.
Свързвам / свържа ръцете. С голи ръце.
Сгръщам / сгъриа ръце. Сгъвам / сгъ¬
ни ръце. С де— леви ръце. С две<те>
ои ръце. Седя съи сгънати ръце. Седя
стс скръстени ръцс. С ноя ртна да се
прЕнаъити, Скръствам / скръстя ръце.
Слтгтм / сложи в ръката (аыцЕTЕ), Сла¬
гам / сложи ръка. Слагам си / сложи ил
ръката ни итацeпо. Слагам ил / сложа ии
ръцете в цтпЕци, С лени ръка. С пизтги
<сн рт1^<^;> лл да е— нртити. е дясната
ли. С лявата <сн рт!^г^:> ла да е— пре¬
кръстя, е дясната ли. С ствсртна ръце.
С празни -ртцЕ, С развързани ръце.
Средни ръка. С ртна да косЕгoЕm, С
ръка нт съацт<го>. С твърди ртна.
Стига ми / итагие ми ръка. Стисвам /
стисна (стискам) ртка<та>. Стея и
ръце 3 ДЖОбОBЕTЕ, Стси СЪС сгъаoити
ръце. Ст-и със -инаъсттни ръце. Схванат
в (у) ръцете. С широки ръка. СърБи мт
дясната ръка. Сърбя ме пазaти ръка
Сърби ме ръката <атетгe». Сто здра¬
ва ръка. сЪи златни ръце. Със игъаи!пи
ръце. Със инаъсттии ръце. Твърди ръка.
Тежка ма е ръката. Трепери ми ръката
ктто ни чифутан. Трая ръце. Турям /
гпаи ни ръка. Турям / туря псд нтмън
ръцете. Турям / туря (туриам / турна)
ръка. Турям ии / туря сл ръката нт сър¬
цето. Турям си / тпри си ръцете в це-
пеци. Tпаим ои / туря ся ръцете под ни-
мън. Търся бълхЛ в чужди ръце. Увис¬
вам / увисна ни ръц-тт. Умивам си /
пмии ил ръцете. Уста дс гъза, ръце в
гъза. Хващам Бсз ръце. Хвърлил кимън.
та гс заболяла ' ръката. Ходя от ръка ни
(в) ръка. Цапам ил ръцете. Целувам
а■тка!<тa;> (р'^1^«^-^тс>>^). Чакам ни де—-
тт ръце. Чакам на двете са ръцс. Ч-рвав
у ръцет—. Чисти ми си ръцете. Чужди рт-
нт. Чупя ръце. Шарона ми е ■ ръ¬
ката.
ръкав. Запретвам / запретни ръкави. Зииуа-
зим / засуча ръкави. Като из ръкав.
На в ^0, ни в ръкав. Нами мя — в клин
яли в ръкав. Палто Бтз ръкава. Парите
пЕаип нато аз ръкав. П—дзнетм / подвия
ръкави. Ртназа <е> нт меис. Теч— ми
из ръкавите. Теч— ма кат- из ръкав.
Ще та скъс—ят ръкавите.
ръкавица. Ктто че стм в (у) ръкавици. Пи¬
пам и кадифени ръкавица. Папам ' и
<ысаи> ръкавица. Поемам / поема
хвърлената ръкавица и поемам / поеми
ръкавицата. Приемам 7 приема хвърле¬
ната ръкавица п каятыим 7 приеми ръ¬
кавицата. Хвърлям / хвърля ръкави¬
ца <та>.
ръкувам се. Ръкувал съм ос два пъти. Сл—д-
като ит ръкува, броя са кръстятЕ,
ръчнни. Дясна аъуиеa. Златни ми — ртчи-
цата. Златни ти аъчяцт. Пада ми / падне
ма в аъУЛцитЕ.
ръчичка. Бръквам / Бръкни е ръчичка. Дър¬
жа в ръчичките си. Златни ма — рычим-
нита Златни ти ръчичка. Минава ма /
мине ми през ръчичката. Пада ма 7
пади— ми в ръчичките.
ръчка. Кан отишъл ни мечки и • дошъл си
б—з ръуал.
ряднити. - Хваща ме / хваис ме рядката.
рядък. Имтм аeдал пръсти. Нт хвърлям /
хвърля нтмън в рядка кал. Нт хвърлям /
хвърля намтн в рядко т—вно, Нт хвър¬
лям / хвърля камък в рядко п!ИнС.
Редки ма ст паъстaтЕ. Рядка птaет,
ааgта. Като бял гарван, аидта.
рязан. Рязан мл е пъпъна. <Сантш (като) с>
парички рязани.
725

рязвам / ризвя. Рязвам / ризни под тзпая,
рапз. Дз та соят ряпи на отапщоте. Итрия
на кой-<кой>-ряня. Изпръшяла ряпи.
Като на чорвой в рапя. Озто ряпа ни
бушитс. На (по) кото рипя. Ряпа ди ядо.
Соя ни дъното <му> ряпа. Сол на ко¬
реня <му> рапя.
с
сиби. Кяаве'е саби покаже. Ложи кп ни са¬
бята да го но срежа. Ни гол корем каал,
кядт, Врод то търспх, нопс, садо у взс но хо-
дпп, Саде моно мо ними.
сяда. Садя кьокевп ийци. Сидя <си> кра-
с'ивинп.
кааам. . Бища немя, додИ сякя. Каквото мп
душа сакя. Колкото ти душа сиая, Но
сакам устя низаом. От один вол каким
дво аежп. От одни овци сикам две аожп,
сякито. Куцо п кяаато, Кьорав <о> и са-
кит <о>. Сляпо и сиаите.
кякспл, Но съм расъл в кзкспа.
сал. Изрязъл нос, кая да митно,
кяпамуря. Докарвам / докарим ни саламу-
рити. Cлежп го в саламура.
салята. Що то гопм за свлити,
сяло. Изяла ми е котка сялото.
сим. Завил съм ст сам юляра. Ив свмя гла¬
ви. Ни сам, нп там. Оставам си / остини
си ни сам, ни тим. Оставим / остиин ниа-
нии сям да нядао. Свмя момв дома дошла.
Свмя кнапа. Свм ня себе си. Сам по
себе си.
сямар. bra самара да сс гащи матярото.
Гроз си симири. . Двввм / дим гръб за
сзмар. Добро мп е като цар връз сямир.
Къде (до) то прент симири. Оъдо (дс)
му убивя симири. Мятярото умпра и
сямвра му п’тапва. Нзлзгзм / наложи
самара. Напълвам си ' (напълним си)/
напълня co сзмири. Натъпквам / нз-
тыnия самара. Прекенсап съм кито цар
връз сямир. Туннп му •сямири и го пу¬
ста дв бруст круши. Тури . му самир <а>
п па го пусти да брули круши Турям /
Тура (турвам / турна) самир <и>. Уд¬
рям самар- да сс сощя кобилата. Хва¬
щам / хваня мигирето за сямяри. Хващам
сс / хвиня сс зи сямяри.
симо. <Kеяае'е (самоо> да ст аимиряме /
да сс нвморя ня дума. Колкото - само да
се намирам / дв се намеря ни приавзаз.
Оставам / оствня сямо с едни рп’я,
Остинили ми е само от 'Бъднпа втчор
аабая'я. Останило мп с само от Бъдни
втчор трошото. От сямо габо ст. . Про-
стрп му само пръст, що то улови зи
цяла ръки.. Само и сямо. - <Само> кожа
и аоав<<и>. <Сзмо> кожи и - ко-
ага<<тп> остивим / остяня. <Сзмо> ко¬
жа и аеJKlл<и> ктавам / стааи. <Сзмо>
кожя и коста. <Сзмо>' кожя и кектп
оставям / останз. <Сзмо> кожи п
коста ставам / стана. Сямо моно ме ни¬
ми. Само това (туй) остави. Сърцс п
бол джпгер <кзме>,
сямеаовкаи. Прави се ня <камоаевcса<>
зелник.
сяндяп, Но съм достоен ди развържа квнди-
лите.
сантим. Нп'о на сантим.
кянун. Бричи боз кинун. Бръсни боз сапун.
Дв вдеш с доця на бини да ти изядят
кинуиз, Дв отидеш с доця на бзна да ти
пзядят сяпуня. Ияжулим (нажулввм) /
няжулл главата <кък кануa>. Изтърк¬
вам / нзтъркам главата кък сапун. Обръ^
ввм / обръсна боз санун, Опущам /
опущя кипуиа. Язък зв сяпуня.
сапунен. Сапунен мехур.
сяпуапcвaм / кзпуниcaм, Cанунпквaм / си-
пунисим тлязата.
сардоли. Овто сардоли.
сарма. Свивим / квпя сярмпто.
ситиня. Октввпл съм дяволи, уловил съм са-
'анита. .
сятър. Тегли сятъри. Удрям / удирл ситъря,
кяхяа. Лпжи сах-ня. Обстзвим кяхянсто.
сбера. Сбрвх акъла в кешиснятя,
сбери га. Cаралп со Кюра и Мзрз.
сбера со. Кудя и куркудя (кудкудя), карз-
« се.
сбпрям. СбиряИ ст коннптс. СбиряИ ки пар-
напики. Сбиряй си но'злити, Сбирай ст
рубати. Cбприм кяпнцп да ст купя кон.
Сбирам апинни да ст направя кон. Cбп-
рам клпнцп да си приви кон. Сякаш чс
го е гълъб зърно по .зърно сапрвп.
сбирам . / сбора. Сб^ям / сбора акъл. Сби¬
рам/ сбора акъла <и тлвватаа>. Сбирам /
сборя дватя крия. Сбирам / сбери днппе,
Сбирям ст / сбора ст вкыа<В тлявя'а >.
Сбирим ст / сборя ст езикя. Cбприм ст /
сбери ст нартушпнстс. Сбирим ст /
сбери ст гачииятя. Сб^ам ст / сбора си
ума <и главата>. Сб^им ст / сбери ст
устита. Сбирим / сбора ум. Сбирям /
сборя ума <в глввата>. Cбпрaм / сбо¬
ра юздат, (юздяти).
сбогом. Оззвам / кижи сбогом.
сбор. Бп що и на наше сопе сбор. Да зяко-
лпм вола, да н-пряним сборя. Дето пмя
сбор, там и гол Асян (Хясян). Много
сбор на наиипр. Много сборове, торба
орехи Но ст вземим / взомя сборя нв-
звд. Що доИдо и на нише сопе сбора.
сборувам. Сборувам с гъзя ст.
саутвям / сбутям. Сбутвимо ст / саутямт
си аяпипс.
сбъркам. Сбъркал съм ст на гъзя дупкятя,
сбъркам со. Сбъркало -ми сс турското. Чо¬
век от крушя пздне, тв (чо) наа ст сбърка.
726

ЧоВ—к от мигар— надве. па (че) пик се
сбърка.
обърквАм се. Кито гъски в мъгла, оОъро-
вии Ор.
сбърквам А сбъркам. Обърквам / сбъркам
адреси. Объркваме си / сбъркаме си
шипките. Обърквам / сбъркам конци-—.
Обърквам / сбъркам нусутата. Обърк¬
вам си / сбъркам си пътя.
обърквам се / сбъркам се. Обърквам се /
сбъркам се кито куче в 0.™^ Обърквам
и— / сбъркам и— кито суче ша Оръв. Обър¬
квам се 7 сбъркам се като куче ни (във)
воденици. Обърквам с— / сбъркам се ка¬
то суче ва иоo-'
свалям. Свалям зe-злиm-' Свалям звезди-
<—е> <ог неО—то>. Свалям иeccц<a>.
Свалям месечината <ог шебето>. С
езика си звезда свалям. С устата си звез¬
ди ceиляи'
свалям / сваля. Не cБНтяи / сватя косъм от
главата. Не сваляй / свиля очи. Свалям /
сватя булото. Свалям / сватя в гроба.
Сeнлпи / сватя звии-т' (зшиитшити).
Гeнтпм / свиля <и> ржига от гърОи.
Свалям / свиля маската. Гeитпм / свиля
иeoeкивИ' Свалям / сваля от Отиитоита.
Свалям / сватя от бесилото. Свалям /
свиля оа въжето. Свалям / сватя паго-
нит—. Гeитяи си / сваля си маската.
Свалям / сватя шапка.
ceитяи и— / сваля се. Сваля се / свити ст
<водтвнкeel> камък оа гърОи ми. Сва¬
ля се / ceилн ст <воетничен> камък оа
плещите и(H' Сваля ст / свили се <воцт-
ннчeн> камък от рaи-н-тe ми. Сватя се
/ еeилн се планини от гърОи ми. Гeнлп с—
/ свали се планина от плещите ми.
Свиля ст / свали се планини оа рaи-шт-
-е ми. Свиля ст / свати и— </геж<о>
Ор-мт оа гърби ми. Сватя ст / свали се
<гтжко> Ор-м— оа плещите ми. Сваля
се / свити се <——жао> Oр-и— от раме¬
нете ми. Сваля се / свати с— товар от
гърОи ми. Сватя ст / свали ст товар от
плещите иH' Сваля се / свали се товар
оа рии-нeт— ми.
сварвам. Ни слаб ум. сварвам. По бели
гащи, сварвам:. По . долни гащи, свир-
eaM
сваря. Сварил съм лрeшкнпe'
сварявам / сваря. Сварявам / сваря някак¬
ва попари.
сват. Ди разО-р-м кой <е> кум, кой <сгир>
ceиT' Какви ли сватове още ще ми e'eH'
Н— це се вършат свитое-т-. Отишъл бтз
сват ши годеж. Разнесоха се кито дарове
по сватове. Тръгват съм О-з сват ни го-
деж. Ще вилим кой ' <—> кум, кой
<сгар> сват. Щт ти покажи кой кум,
кой <стар> сват.
сватба. Доде ОиОи приетаса и сеитбата ско¬
ласа. <3а> —ени сеатби, <зи> други
брадви. Калтсий го ви сеитба да те бла¬
гослови и дотодншИ' Като ви сеатОи.
Като ни цигански ceитбИ' Минала сваа-
Оага и търся невясти-и. Ноинп ни бащи
си сеитОита. Що щт магаре ни сеитби.
сватя. Холя. кито сватя б-з дарове.
свиха. Тики и свиха ми Горгп знае. Т-Ое
думам, свих', усещай се. зетьо. Ходя
сито шедир-ни ceихИ'
свеждам / ие-да. Свеждам / ив-ци глава.
Свеждам / сеели до нули.
свекър. Вечеряй. се—кр—. ца те нонощя.
oe-aърeИ' Жива — сеекъреи ти. Като снахи
и свекърви. Тебе думам, свекърво, усе¬
щай се. снахо.
свекървин. Видели вода свекървини ризи.
Кръсти, водо, свекървина рнзИ'
сверявам / сверя. Гeтряeaи / сверя си ча¬
совника.
свестя ст.. Умрях и и— ceecтнх.
св—т (свети). Водят ме ни свети крепки.
Държа се ни свети крепки. Държат ме
свети крепки. Era та запеят дългото
овети боже. Заспали сеети Неделя ша
св-ти Петка ни скути. Кихнат на свети
Васил. Крепя се нн свети крепки. Крепят
мт ви сеети кр-nкн. Наметнат ни свети
Атишиоа кожуха. На свети . Петка в тръ-
ше-'. Ни свети Мук. - Ни богу, ши еeeтитO'
Облякъл ни свети Атинаса кожуха.
>-нeaм / отида при ceemн Петър. Сеети
Богородици. Ситти Е'г'роднккИ' Света
вода ненипити. Гeтmн Илия мт окълца.
Стягат мт свети O-зoр—бърннан. Ще ми
изпеят дългото- свети боже.
светая. Светия ce-тнх.
светвам / светна. Звезди ин се-теи- / се-тнат
през очите. Гe-твaм / светна един.
Се-теи ми / св-ти— ми пред (ши) очите.
Светвам / светни по кeиeи—то.
светен. Като (аолкото) <ситтена> вода е
яз. Сеет—ии вода ш—иanн-a'
светец. Не зная на кой светец ца и— мотя.
Прие кито светец. Ставам / стана кито
еeeтeа'
светило. Вземам си / взема си светилата.
Хващам си / хвани си 'Св—тилитИ'
ситтнх. ^—0 еeeтнх,
светия. Кланям се кито ии ce--ип.
светкавица. Като cee-киeнаи. Мятам сеет-
кaeиан.
светлиши. Хвърлям / хвърля светлини.
еeeтуeaM' Докато сеят светува. Откикто
(откик) сеят светува.
светъл. Записвам / запиша светли cтришнцн'
Светли аи очи.
св—тя1. Н- съм светил със сеещ. Очите ми
светят ши кeтнрн. Светят ин ушит—.
Ще светя на мишките.
светя2. Сee-нх водата. Сee-нх маслото.
свещ. Вощ—ни свещ ца- ти занеси. Диря си
Отлята и даря си О-ляти със сеещ. Д^я
си боя и диря си боя със - свещ. Държи
727

сзсщ. Запалвам / запаля ивЕШ.■ Запала
му изе]щ, дий му яйце дт Беля. За та¬
мян и свещи да га давал. Като свещ
Млад съм си изгорил сетщти. Ни коС
дявол свещ птпи. Намерил в църква
свсщ. Не 'стм светил със свещ. Прав нит—
свсщ. Св—щ ми търси. Скривим ии /
скрия са св-щта п—д крината. Ставам ' /
стана ии (като) свещ. Сте изтщ. Със ив—щ
<Дт го тьасlлл>, и— можещ да гс на¬
мерит. Топя сс кттс cb^. Търся ии
бeлитa и търся ии бтлята със ивЕш. Тър¬
ся сл боя а търся ои боя със cb^. Тър¬
ся ии го а търся ии го със ив-щ;. Търся
ся лобута а търся ся лсбута сто свещ.
Човек ще си умре без свeш е псБЕ.
сссщен. Свещена простоти.
овЕщиеи. Духва ма / духне ма господ изс-
шaцaтa. На свещицт попртпт, нт слън-
УицЕ поспала. Нт ив—щици пссЕдилa.
нт слънце п-спaлa, Отивам ои / огиgи
ся Без ивeшлцa.
свивам. Свивам кит— ихряини. Свивам ся
полат—.
свивам / свия. Свивам / 030 БаИрини. Сви¬
вам / свия врат. Селзам / свия врата.
Свивам / свия в шепата. Свивам / ивия
сдии. Свива мт / свие ме псд лъжич¬
ката. Свивам / 030 змийско гнездо.
Свивам / 030 зиамената (зиимтто),
Свивам / ссяя калта. Свавам / 030
луБи. Свивам' / свия иидзe-иттая, Сви¬
вам / свия п-стаик (птитилцл). Свивам /
свия рамене. - Свивам / свия сирмите.
Свавам <са> / 030 <си> гнездо.
Свивам си / селя ии даяnитт, Свивам си
/ иеня ии —зина. Свивам ии / 030 ии
нуИрпнa. Свивам ии / свия ии опашната.
Свивам ся / свия сл парцалите. Свивам
ии / свия си перушината. Свивам ся /'
изля ся пститa, Свивам си / 030 ии УЕй-
иeт-, Свивам / свая уeмбeат. Свивам /
ияая юздите (юздата). Свивам / изля
юлири, Свивам / свия юмрук (юмруци),
свивам се. _ Свавам се кат— нозт в дъжд.
свивам е— / свия ос. Свива мл сс / излс мл
и— душата. Свива мл и:'/ сви— ма и— ду¬
тата ни кюлче. Свива мл ие / свие мя и—
душицата. Связи ми е— / ислс ми е—
итацeгс, Свива ми е— / сви— мл - сс итр-
цет— на Буца. Свива ми се / свле ми е—
итаетпо на Бучна. Свивам е— - / cbo ие в
кожата .са. сВавим е— / свия сс в у—апш-
кити ся. Свивам ' сс /'свия сс за пет паря.
Свавам сс / 030 е— кит— цигании. Свивам
сс ■/ изля и— нт ер голям. - Свавам се /
свия се на красТй.
свидетел. Бог ми е ивид—тЕп,
свиквам / свикам. ' Сеаквим / свикам под
знамената.
свила. Отвънка свила, а —титтрс изини.
сслитретс—. Кттс нт камили исинарстве.
свинка. <Аас ще> и свинка в джамия да
72S
влЕзе. Кога <Tо» злтзс свинка в джамия.
Та свинка у джамия дт сс начи.
ссиниая, Като свинина вълни. Кит- <сено-
ски> УЕрви, Търговец ни свинска ро¬
гове.
свиня. <Аас ще> и иваня в джамия да
влезе. Вдигнал стм ся гп!сиг! кттс
свиня, Дснито - (донлс) е— начи сяния нт
дърво. Дснат— (д—дс) сс покачи свиня ни
дърво. Зaа-нлa ос ияяoи дт ие яде гоена.
Зтплктл съм —чи като Бясна свяня Знае
лл cBaHt да пас из Бъксл вода.' Знае ивя-
. ня дт яде даня. Знае ивиoи кладенчова
ясда. Знае <тн> свиня. що — дяня
Зная аоJп:а<тo> иваня гръцка. Имтм
таaотa иваня в балтита. Като МeхпЕ-
роеити тения Като свиаи зт Оаmовa.
Като на ссини Бсгушя, Като ни свина
джиниаин. Като ни ccchi звънтц. Като
ни иваня обица. Като ни осния о-дло.
Кога е— покача иваня е жълти чсхля ни
крути. К-па-г— (като) иваня ст дния.
Колкото (като) свлoи от нал. К—лнсто (ка¬
то) свиня- от кратуна. Кспкото (като)
сваня ст тикви. Колкотс (нтто) иваня от
тиня. Напред плпс, сспи- свиня Напред
изaни, сетис №-. Ни свиии дай нсво
н-аят-. Ни ивлни звънец. Нт иваня
нптдсну-ви водт. Ни ивяни крой усmлая.
Отбира ля <тн> ивиии от нладсич-ви
30:1. Отвънка свила, а огн-тас селия.
Паопмяв! - ла свлии от дуня Прспмизa
ля <ти> изиии от нлтд-ич-ва вода.
Разбира ля <'<> иваня от кпидснч-вa
вода. РтзБара <т^;> свяня ст ново ко¬
рито. Свиня' Блатскт
свирвам / свирна. Сварвам / свирни едни,
свирен. Лтна свирено, а итги играят,
свирка. Вървя по свирката. Играя по свир¬
ката. Карам ои на твоята свирна. Нт
сухо ми свари - тзлааити, СеарИ <и>
и гаБроеи свирна. Сваря нт еврейска
свирни.
осиау—а, Сварчова ми nяшялат,
сваря Знаеш лл. попт, да сварил. Както
(нинзото) мя твирит, т!аa■ (този) играя.
Късмета мл свари ни тимбпр!, ' Моя
нтсм-п във зърБи голи свира. Ни
сух— ма свари свирката. Празник
изиаи, дслиин играя СварЛ <и> и
гибаов! (габерози) пищялка. Сварй <й>
е Г!Баов! свирки. Свари е дрииозт пи¬
щялки. Сваря втоаa цaтупнт. Сваря иа
сва-йтаa свирна. Сваря първи цягппаи,
Стомаха мн свари рамазан. Ч-ав!Г! мл
тзaаит рамазан. Щс твари мачка нт дпдпн.
твuаи.- Кттс луд. свaаи /сте 2 знтч./.
ивл-п—. Нт изяспо,
сват. Съи изят— гърло. Съи свито иъац-.
сватна. Дс 'свитка. Свитка ми излизат /
излязат ст оуuпс. Сватка ми изскачат - /
изскочат ст —чатс.

свия се. Свиля мп ст о змия в кестата. Свила
ми се О^мил в нязвяти. Cвпл съм со като
кеаеши\jадцск. Свил съм со кито котки
в чумаво', Свил съм со кято коткя ни
зло времО. CBип съм сс- като иакмик.
Свил съм ст на ер толам.
свличам / свлека. Свличам / свлека <и>
ризвтя от гърбя. Cвлииям / квпскя ко¬
жата <ег гьрба>.
свободен. Свободна България.
свой. Държа от ня квесто (свонтя). Знза кс
своето. Искам от квоото, Оставам <от>
/ остана <от> ни своето. Пои от своята.
Стон от ни своото (квеятя),
свря. Колкото глави ди свря.
сврака. Кзто сврикя на драки. От ’асц си¬
рено п от сврика масло. Свраки мп т
изпили якъпи, Сврака ми с изнпля мо¬
зъка. Свраки мп т изпили уми. Хитрата
свряки с двати крикя.
свруша се. Котито я заиграх, тота сс серум
топинз.
свръщам / свърна. Свръщам / свърна от
пъта ст.
свързвам / свържа. Две ня (в) одно но свърз¬
вам / свържа. Свързвам / свържи въ-
зсля. Свързвам / свържи двати крия.
Свързвам / свържа краищата-Свърззвм/
свържя ръцсто. СВързвям ст / свържи ст
съдбата. Свързвам от / свържа си тор¬
бичката.
свърна. Кой	свърнс.
свъртам. ПарЯ не свъртим.
свъртам ст / свъртя се. Не се свъртам /
свърта ня едно място.
свъртя мс. Но мо свъртя ня едно място,
свърша. Свършил у Италия зад кошя.
Свърших си работата. Свърша а.
свърша. Дввтз кран в <и> сродяти, съм
квършпя,
свърша се. Да ти ст свършат конците. И
хорото се свърши сВети няма да сс
свърши Cвършплп мс ся сс днппо.
Cвършп <се> моята. Cвършп <сс> та
<гая(оиая)>, <Тя> моята <со>свърши.
свършвам. Озто кучо ни нивити, свърш¬
вам рибегзгз (свършвам а). Озто
(колкото) псето ня нивя, свършвам
рзаегзга.. С крякяти ст, свършвам,
свършвам / свърша. Свършвам от / свърша
си времето. Свършвам от / свърши от
днстс. Свършвам / свърша със ссбс от.
свършвам се 1 свърша се. Свършва ми се /
свършп мСсо нярствете,
свършен. Изправям / изправя прод свършен
факт. Поставям / ностави пред свършен
факт.
связи ст. Связи мп ст сърцето.
свяст. Бпо мп со свяст.
свят! Бил сват. Види на бил квип. Видяли
двв свити. Виждам / авди ^бя^;> сват.
В^дим / видя - свит. Вън от светя. Вър¬
нах ст от они сват. Дз но с свстя бОс
хорз. Докито свят квттувя. До оня свит.
Дохождам / дойдя ни бил' квит. Дохож¬
дам / дойди ня тоя свят. Другая сват.
Души п свит мп с. Era хванеш итрнсн
сват. Забивам / зябии по светя. Зя ипше
на светя. Заминзвям / зямпиа зв ензп
(оня) свит. Заминзвам си / замини са
от 'озп (тоя) свит. Зя <прсд> квотз.
Иди от от този (тоя) сват. Идввм (идя)
на <бял> свит. Идввм (идя) ня тон
свит. Изваждам / пзвадя на <бaя>
свит. Извън свстя. Изкарвам / изкарам
на бял свят. Изкарвам / изкарам
нв свят. Излизам / излаза ня бал
сват1. И’лпзам / излазя на бял свит2,
Измъквам / измъкни ня бил сват. Изна¬
сям / износя ня бял свит. Изпращам /
изпрати ня онзи (оня) свят. Като свети
(сват). Като че ли ня него що остано
свстя. Оато че съм взел с тяnпи отота.
Кол ли що побси на тоя свят (ня свстя).
На оня (ензп) сват съм. Изпускам (на¬
пущам) / напусня тезп (тоя) снят. Но
впждим / впдя бил сват. Не от тоя свит.
Не показвам / нокижя лино на бял свят.
Но показвам / покажи прод светя.
Но съм със (за) светя. Но що побия кол
на тоя свит (ня квтта). Няма мо по свстя.
Няма свит зв моно. Обръщам / обър¬
на свстя. Оня (онзи) свит. Ортви-
вам / ореви свстя. Отваря мс сс / отво¬
ри мп се свит. Отвари ст / отвори сс
свстя за ечптс мс- Отивим / отиди нВ-
криИ квстя, Отпвям / отиди на онзи (оня)
квяп. Отавам ст / отида ст от 'озп (тоя)
сват. Отаикто (етааа) свит квотувя. От¬
край квотя. Откъсвам / откъсни от свети.
Откъсвам ст / откъсня ст от света. От
светя нзвън. Половин сват. По стат.
Появявам сс / пониа со ня бял квяп,
Пращам / пратя ня онта . (оня) свят.
Преселвам ст / просела сс ня онзи (оня)
квaт- Проглушавам / про-луши квотя,
Прощввям ст / простя ст с тоя сват.
Лътаск зя онзи (оня) свят. Разбрал съм
от свстя. Свстя ми о крив и нолияг свит
ми с крив. Светя ми со виждя чсрсн а
цслиат сват мп се виждя черен. Свстя
няма да сс свърши. СВети ст върти око¬
ло мс (моно). Стирин свaт1, CГарпa сват*.
Със светя ли съм. Тръгвам / тръгни
по свстя. - Улявям / улова свстя. Хващам
<си> / хввня <кп> светя. Чорон (чор)
мп е свстя. Чудото мп го нами никъде
<не свога>. Явявам со / яви сс ня
<бал> сват.
свяА Бпс мп сс свит. Върти ми сс свят. За-
вивя ми сс / зявие ми ст квят, Зизъртивя
ми сс / завърта мп се сват. Загубвам /
загуба свстя. Зимайвя ми сс / звмво ми
сс сват. Мзо мс сс сват.
стяззам / стязи. Сгаззам / сгазя луки. Стиз-
вам / кгазa просото.
729

сгладя. Иии-oт' вежди да огладя, избодох
окH' Нии-om' вежди да огладя, извадах
OKH'
сгоден. Гледам се кито сгоден aнтншнш.
Гледам и— кито cтол-шо циганче.
сгризвам / сгриза. Сгризвам / огризи кокил-
^1’—.
сгром. Гтрои и лом.
сгрявам / сгрея. Сгрявам / сгрея гърби.
Сгрявам / сгрея сърцето.
сгрявам се. Сгрявам ст кито лед е стомни.
сгръщам / сгърна. Ггръщaи / cтърши ръце.
сгъвам / сгъна. Не oгъeии / сгъни крик.
Сгъвам / сгъва ръце.
сгънат. Седя със сгъни-и ръце.
етърниг. Стоя със игарни-и ръце. Със сгър-
шипи ръце.
сгъстявам / сгъстя. Гтъетявии / сгъстя боите.
Сгъстявам / сгъстя краските.
сгьрчвам се. Сгърчиим ст сито кози е дъжд.
сдобивам / сдобия. Сдобивам / сдобия сърце.
сдробявам / сдробя. СдроOяeии / сцроОя
някаква попари.
сдружавам се / сдружа се. Сдружавам ст /
сдружа се и дяволи.
сдъвквам / сдъвкам.' Сдъвквам / сдъвкам
ги <тцни>.
сдържам / сдържа. Сдържам си / сдържи си
думата. Сдържим си / сдържа си езика.
сдържа ме. Не мт сдържи ви едно ^0—',
сдържам се / сдържа се. ' Не се сдържам /
сдържи ши едно място.
себе си. Извън сеОе си. Не съм ви с—Ое си.
Ог сам' себе си.
севда. ' Хвърлих стеди.
сега. Вижте ме cera. ч— имам рога. Дойдох
си чак сега у eоии. Лиши Оаба пръцнила,
с—га замирисало. Лaшн баба пръевали,
сегг<му> засмеят'. Лиши ceнр—шо.
и сега играят. Нрeдн години горяло,
сега мирише.
стго. Оа создания мира сего.
отлем. Липсват ми c—л-ит- години <в
аьщи>.
седи се. Н- и— седи шиир-щи ми.
седна. Н- ме хваща с—дки.
стело. Кито ша магаре сеело. Като ши ceн-
шя седло.
cтдмH' До с—дмото шеОе. Ни с—дмото шеО—.
Ни с—дмото ш—О— съм. Г—дии дупки ви
кавали.
седмица. Сшшп<та> o—диицИ'
седна. Де<то> и—дш—. де<го> стант.
Още ш— седнал ни магаре. замахал е
крика. С—лнал му — дявола ни ерата.
СЕднал съм ни ушит— си. Седнат съм е
иe^ка<та> дрешки да ям. Седни ми ши
сърцето. Седни, пи ст кръсти. Стани,
куме. кумицата ди стдш—. Стани та, да
стдни аз.
седя. Душата ми седа е зъбите. Кито чт ти
седя ши ушите си. Ни ушите лн си седиш.
Н- ми с—ди езика зид зъбите. Не селя на
—див кирир. Нима седи и бога коляно
до коляно. Ни седи. ни х'ди. Ни ходи,
ши еeдн. Седа грей с—. Гeли. с—ди и ни
магарето чуш кизеи. Седя е сянка. Се¬
дя като квачка ви мъттцн. С-дя <като>
ни въглени. Г-лп <като> ни игда. Се¬
дя <каго> ши тръни. Седя <като>
ви шишове. СЕдя ва (над) глиеити. Г-дп
ви деи стола. Седя ши сухо. Седя ша сян¬
ка. Седя си ши гъза. Седя си ни задника.
Гeлп си мирно. Седя си ни nирaилнтe'
Седя си настрана. С-ця <си> ши топло.
Г-дп <crn> на —'птичко. Седя със сгъ¬
нати ръце. Седя със скръстени ръце.
Стаи клони. ни който 0-.^
седя. Като истукан. с-ця.
сезам. С—зим, отвори се.
сезон. >maрнeим / отaрня е—зови.
сеир. Гледам сеир. Не щт гл-дии стир.
Сеир ли ще гледам.
сека. Де секат дървата. де падат -р-скит—.
Мед ближа и пирови стаи. Не ми сеч—
брадвата ши едно място. Стои гвоздеи.
С—ки дървото под себе си. С—ка клоша.
ши който седя. С—ки клони, ва който стоя.
С-ои клоша. ши който съм стъпил. С—ка
направо. Сека накъсо. Сека парА (пари).
Сеч— ми акъли. Сеч— ми акъла като бръс¬
нач. Гтк— ми акъла аато аилeиeжнйcки
тесли. Сече мн главата. Сече ми глиеити
сито ви хитeиджип теслата и сече ми
главата като хилeиeжнйcки тесли. Се¬
че ми кратуната. Сечт ми мозъка. Сече
ми пиристизи. Сеч— ми nнneт'' Сеч— ми
пипкити. Сеч— ми с-кирати и от леете
ограни. Сече ми тнквaтИ' Сеч— ми ума.
Сеч— ми ума като бръснач. Стте ин
чейнего като хилеиджийсаи тесла. Сече
ми к—ш—то. Сеч— ми кнeня-и. Ума ми
сеч— като бръснач.
секвам се. Наговарям -и, церко, секвай се,
снахо.
секира. Капо луд ши с—кири. Иииeрили бул¬
ката секирити зид вратата. Ниш.] млада
невести секира зид ернтитн. ^.13 ми
секирати в меда. Сече мн секирата и
от двете стрини. Удря ми / удари- ми се¬
кирити о камък.
село. Бие й занзилото из селото. Ен щт и
ши шише село сбор. Вържи попи цн е
мнрнo‘ селото. Зи (колкото) дев-г с—ли.
Кога и— село засели. котa ли псета лив-
шaхИ' Ни eъcк-ш'-о сел'. Ни дяволско
село черкви ше прави. Нниeрнл съм село
Отз кучтти. тръгвал съм без сопи. Иимe-
рнл съм село без - кучета <пръгнил съм
без аояга>. Нишъл съм и-то без кучтти.
Нашъ. съм село О-з пие-и. ношът -съм
Оез -'пги. Не нита— те ни кутрД село си
говедар. Ни е гора дружина. ши е село
гизеило. През дтетт 'с—ли е десето. Щт
дойде и ни шише село сбора. Що та
-ряОеи ди нравиш ша- дяволско село кeркБН'
730

селски. Зивпяк■ъя съм копсаaтз крини. Ста¬
нал съм селскя бъркалка. CТаиая съм
сслскя бъркачка. Станал съм сслскя
мотля. Ходи кито копкаи аяпзимялпн,
селям. На гиргпте солим дява.
семе. Дяволско сомс. Като
кеме. От зелени тиква соме не взомим.
Хамовото сомс. Хвърлям / хвърли се¬
мето.
семки. И семка да нс остане от тобо. От
ссмка тиква.
семафор. Вдигам / вдигни семафори,
ксне. Нв дви коча соно но мога дв раздела.
На дво мзтярстя. соно не моги да раз¬
дели. Под сеното води нодлпвим, Под
сеното води прокарвам. Търся птла в
купя коие.
соря. Да ти сорт пчела в устита. ОоИ мп
сри в гащите. Ни керп, нп еnерп. Стри в
няаинита, от конто сърбим. Сера в пи-
нинитя, от конто им. Стри от на късметя.
Срал съм ня джамията на върха. Сри ма¬
ца в каця. Срих ни мттeна<тo>,
серан. Напъвам сс като гладен ни серин.
сербезлък. Продавам сорао’лъа (сорбоз-
лъци).
серкме. Хвърлям / хвърли соркмо в мътня
води. Хвърлям / хвърля ктркмо'е в ха¬
рен гьол. Що влозо рпба в коpкма<тo>,
сермия. Кир сс ноаажувя, сормпя'я немя.
На ктрмпя. Слаба мп с кормсятя. Торба
п отап мп' ок'ааи от сормиитя,
серсем. Тапи ссрссм.
серсемлък. Тапя коркомлък,
сстно. Няпрод ниле, кетио квпиa. Напред
квиия, сстно нппс.
софор. Нв чужд гъз софор. С одпн софор.
ктним. Едно ди те дърпа, друто да те соця,
сои, Отън и кои.
коисае. Направим / направа сочено. Прива
стити®.
сечиво. Сбирам си / сбера от кочпвятя.
Съб^ам от / събори си кочивятя.
сещам се. Бия самари <дв сс соща мвгя-
рето>. Тобо думам, дъщо,	со,
стихо. Удрям квмара да сс ссщи коби¬
лата.	<
сещам се / сетя се. Сещям ст / сетя со в съ¬
боти прод Вепскдти.
сея. Вря ст, дото но мо кеяг. Дв та соят ряпя
ни огнището. Деки но мо стош, там кс
мо няйдош. Дото мо но сосш (коaт), там
никни. Дото мо но сеош, твм ристи.
Дото мо нт сеош, . там сс ряждям. ИтрвЯ
ни кой-<кeй--> рипя. Соя на дъното
<му> просо. СОа на дъното <му>
рапи. Соя ня кореня <му> просо. Соя
ни кореня <му> рапи. Соя ореж с ре¬
шето. СОа капва<e>• ни чуждо гумно.
сиямсап. Кито спимкаи блпзнини,
сив. Брада отвя, глава ' диви. Вятър мо вот
ня сивя кобила.
сиджимка. Измъквам сс / пзмъкна сс кито
мокра спджпмав.
сизифов. ^мфои труд.
сила. Влпзам / вляза в отля. В пълнятя от
отля и в силатя си. В отля съм. Вън от
силите си. Имам отля. Колкото ми отля
държп. Нечисти сила. Оставам / остана '
в силя. Хвърлим си / хвърля от силите
а хвърлям / хвърля вкпикп килс.
кипса. Силен на дена. Силен мп е бил ин-
топя,
Симеонче. Като цярчо Симеончс.
Симеончо. Като Cпмоеиие прсди Довети,
симит. Оато симит. Ще извадя симит.
син1. Бащпи и мийипн отн а майчин син.
И ти «, Бруто, <отно мой!>. И тоИ
Р-дойлов отн. Oиталваскп син. К-то
попов отн. Кучошап отн. Куип отн. Ма-
гирошап син. Мигирсас отн. Мимпи отн.
От стара мзИкя отн. От стар баща син.
Поот отн. Сукин отн. Юдин отн.
син2. Синя кръв. Ставам / стана отн дроб.
Ставам 7 к'ааи кпн-’епеи.
синджир. Cпнджпр марка. Cпиджпр ти на
туша.
кииитер. Като отнптср в кратуни. Присмяла
сс кукумявката на спастора. Смъркам
аа'о отнигер.	■
синко. Синко Гъргалчо.
синче. Мамино отнчо.
сипвам / сипя. Сипвим / отпи катран в ро¬
титя. Сипвам му / сипа му нентп.
сипя. Сипали мс си сол в аапоня. Cипс,
мъжо, каша'- на .рамо. Cпнa огън и
жулсл. Чуда со в кон водоа:пци да <от>
отпи <кигетo>.
сираче. Кито отрячо ни служба. Но съм ос¬
танал с довот спряиоти на мотдян.
сирен. Като халвя <не отрни затовозни^
сирене. Кито котки ни отроно. Колко хляб,
толко и отроно. Но ще - котки сирсно.
От ззец сирено и от свряки масло. Плу¬
вам кято отроно в масло. През джам
отроно ближи. Проз джвм отрене лижя.
Сирено' на кпенкп. Cпроио няма, по-
нзра дроби Тряжя пуИчо отроно. Щс яде
ли Хисин отрено.
сиромяшки. Сиромишко лято,
кпремвшпa, До шия, кпремвшпa,
сирота. Като отротя на помен.
сит. И зълки отт, и ягното няпо. Излязъл
съм като сити въшкя на чсло. И кучото
отто и пптятя цяла. Cпт като нрокaа,
ситно. Ситно нроди1, Ситно прод^,
сито. Бил п в отто, и в рошото а бил и в го¬
лимо рошото, п в малко отто, бил в голямо
и малко рошото, аип в малко и голямо
‘ сито. Влизал п в отто, п рошото. Мпивп
през <^т^о п> -решето и минал п проз
голямо рошото, и през мвлко решето.
Ощо е ново ситото. Прокарвам / прока¬
рам през одно спте, Проминал проз отто
и рошото. Пресявам / проста през сито.
731

скакалец, Напилам- I нтпидиеме кат— ска¬
калци. Скакалците гонил.
онакам. Колко знае дядо, толкоз хоро инана.
иаипa, Щс зз-ми иа!пни.
иним-Иаa, Изправям / изправя на п-аоъдн-
мтти иким-Иаи, Нт подсъдимата снтмсй-
ни. От учсничЕската скамейки. Пссттвиы /
посттзи нт подсъдимата скамейка.
скаран. Скаран стм и истината.
-кична. Ям скачна.
скачам. Ктто заклан, скачам /в 3 знaу.I.
саивaп. Сея снява<е> нт чужд— гумно.
инана. Ортомт да инлиет ни моста. Ски-
нал съм една нотупи косЕУЕ. СНинал съм
една опинци к—зЕУЕ.
скатам те. На богу, ни озспогс. скатам
ое /е 1 зиач./. Птт зт чeпири, инатам от
/в 1 знач./.
инлпиу, Господ не е снлтич, ама събирач.
скланям / онпоoя Скланям / онл—ня врат.
Скланям / склоня гласа.
снлатя. Снпити акъла.
онпскзaы / склопя. Снлспетм / онпопя очн.
Сапопзим / снлопя кaплпЕ.
сключвам / сключи. Сключвам / сключи
вежда.
сключвам сс / сключа тс. Сключва ма сс /
сключа мя сс сърцето.
онсБа. В (между) иаобя, Отварям / отворя
ск-Би (сноБа). Откривам / открия сноба
(сноБя).
та—п!тиы. Доде баби приетата а сватбата
та—пииa,
снемана. Б-ра снемана. Прася са-ыяит,
Екопяяим. Сн—пявтм кучетата.
скоро. Какво мя тиква дрънк—лл, не — скоро
Великден. . Кане— мя тлазa тпп—лоуa. ие
— скоро Великден. Скоро ще чуя илипуи,
Грай, н—нъ—. скоро е Гергьовден. Трий.
конъ—. онор— пролет лдс.
скосявам / тксти, Скосявам / сн—ся конците,
с^чт. Са—уяпя ни мене и хили. и врана,
снриш^м те / скрапя ос. Снатшазaт мя е— /
скрапят ми е— дните.
скривам / онрaи, Скривам / скрия в издъ¬
нената кошници. Скривам тя / скрия сн
овтщта под ааинaтa,
инравам и— / тнра^ ис. Скривам се / тнаии и—
в черупката ил. Скривам е— / 0^0 сс
зад гърба.
'нравим ее. В мити дупка, скривам от.
енаanуцaм, Подмазвам / подмажа аолити
да и— ни инряппцaп,
оарип. Скрито <и> к—каип—.
сарuи се. В дупки да и— оналeм,
скроя Виж му тнъла. че му скрой нюля^ф^
Виж му умт, ти му скрой дслтмт. Виж
му уми. тт му скрой mипаи, Гледай му
акъла, па му скрой чалма. Глтдай му
ума, чс му онаой чалми. Скрой му кю-
пифт, Скрои ще му напи.
оааоявиы / онрся Скроявам / скроя капан#
Скроявам / енроя нюл^. Сароисaм /
ика—и номер.
скръствам / онртоти, Скръствам / скръстя
ръце.
скръстен. Ссдя оъо скръст-ни ръце. Ст—я
със инаъитeни ръцс. Със скръстени ръцс.
снръциам / иааъенa, Снръцстм / скръцна със
зъБа.
икуБино. Ниытрипa бтбт онубтно. а чс жжи
и щипан—.
онуБя. СкуБя перушината. СнуБя атдокзтти
от корен. ' СНуБя сн нсоита (а-иятт),
онпп. Заспали свтта Неделя ни свети Петни
ни скута. Прибирам ил иаптигЕ,
инъпеим. Сс-тя Илия мт окълца.
'кълчиим / окълуи. Скълчв^ ся / 'кълчи ся
врати.
скъп. Излази ма / излезе мя скъп (скъпо).
Нт таaцaтe скъп, ни Брашното -стан,
скъпо. Излиза мл / излезе мя скъп (скъпо),
онърп—и. Скъак—н е Б—ля нонцл.
скършиам / скърша. Не икърлсам / скър¬
ши думата ни две. Не скършиам / скър¬
ша нефа. Не скършиам / скърша ха¬
търа. Сктршвам / скърши зрат. Сктр-
шзтм нефа.
октршсам ис / скърша ос. Скъртви мя ос /
скърши мл ос нефа.
скърцам. НамажН вратата със зехтин да
и— скърца. Подмазвам / подмажи ко¬
лата да нс на интацaп, Пъхам- ил (пъх¬
вам са/пъхна ил) пръсти там, д—т— скър¬
ца вратата. Скърца ма копити. Скърцам
като върбов нлли, Скърцам като- к—лсл—
б-з нтгатн, Скърцам нато иеподмазии
клуп. Скърцам <стс> зъбя.
скършен. Скършена парй.
скъсим ис. Да ' ти се скъси дулата. Скъсал—
мн ос пердето от оуaпс, СНъоилн мя от
ос дните.
скъсвам / скъсам. Скъсвам / скъсам дипло¬
матическите са оти-шсняя Скъсваме /
скъсаме кърпата. Скъсвам . '/' окъсим
и—азит—. Скъсвам / интиам пазарлъка.
сНтозим ся / скъсам са подметките,
скъсвам ос / окъсам и—. Скъсят ми се / скъ¬
са ми ое дутата. Скъсва ми .се / скъса
ми и— сърцЕто.
скъсявам / скъся. Скъсявам / скъся динт—,
скъсявам ос / октои ис, Скъсяват мн се f
онъоип мя и— днят—.
онъои ис. На тая <лтжа> й ис скъсаха но¬
зете. Ноз—тс ма и— скъсаха.
илаБ. Нт илиБ ум. СлиБт ми — о-рмяипи,
Слаби на аип-мa, Слаба работа. СлаБл
ма от з—п—снигЕ, СлтБ ми е !иг6пт.
СлтБ мя е Бил ангела. Слаб ит акъл.
Слаб— ма е кончето. Слабо място.
слаб. Кит- клсчна, слаб /е 1 знач./. Кттс
чирез, слаб.
слабо. СлтБ- и— чува.
илива. Слиза Богу.
732

«яявоИ. Котя <та> зиквирaт спивтито с
кавяли.
«лягам. Вдигам и слатим. Вдигам и спатам
ни ръце. Рибята ощс в морото, в ти тп-
твня стяга. Слятяй, мъжо, кашити ня
рвмо. Сл-там си на сърцото.
влагам / сложа. • Не съм- клвтвп / кпежся - за¬
лък в устз. Но съм слягял / сложил трохи
<хляб> в усти. Слитим / кпожя акцент.
Слагам / сложи в джоби Слагам /
сложа в джоба ст1 и слагам / сложа в
малкия си джоб. Слвгим / сложи в един
кош. Слагам / сложа в один кюп. Сла¬
гам / кпожя в кракитя. Слагам / сложа в
(прод) нозете. Слитим / сложи в общи кюп.
Слагам/сложи в пвзвята кп. Cявгам/слежа
в ръката (ръцстс). Слитим / сложи в
кмотаятя. Слагам / сложи в черния спи-
кък, Слитим / сложа в черния тефтер
(иорнптс тефтери). Слагам / сложи в шо-
питя сп. Слвгвм / сложи въжето на шия¬
та. Слвгим / сложи глав-1. Слягам /
сложа тлява2, Слагам / сложа динени
коря. Слагам- / сложа душя на мъки.
Слитам / сложи зняк на равенство.
Слагам / сложа капема. Слатим / сложи
камък на сърцото. Слагам / сложа кв-
няа. Слатим / сложа аитаноц ни ус¬
тата. Слагам / сложа китинир на ус-
твти. Слагам / сложа азчупаи. Слагам /
стозжз кости. Слагам / сложи кофар ня
устити. Слагам / сложа крик. Слагам /
сложа крак в зонтил. Слитам / сло¬
жи крик на приг. Слитам / сложи
кръст. Слагам/сложи мзркя. Слагам му/
сложа му нтпоп, Слитзм му / сложи му
тапя. Слатим / сложа ни везнс, Слатим /
сложа на вкяа® гърне похлупак-. Слитам /
сложи на днсвсн род. Слвгим i сло¬
жи на една дъскз. Слитим / сложа
ни одни карта. Слитим / сложа ня Одня
нпокаест. Слагам / кпожя на карта.
Слвтзм 1 сложи нЯкьлкя. Слагам / сло¬
жи на малкпя ст пръст. CПатам / сложи
на (под) мушк<та>. Слагам / сложи
ня мaкго<ге>, Слатим / сложа на-
стряня. Слагам / сложи нв топя <на
устата^ Слят-м / сложа натясно. Сла¬
гам / сложи ноти. Слагам / сложи отлив-
ник. Слагам / сложа ор^зж^ио^тт^:^.
Слатим / сложа етнсизтъа. Слитам /
сложа почит. Сл-т-м / сложи под един
заямоаятол. Слвтзм / сложи под аепaне.
Слитам / сложз под коритото. Слагам /
сложи под миндеря. Слитвм / сложя
пръст <а>. Слитим / кяежа пръста в
огъна. - Слагам / сложа пръст ня (в)
ранята. Слатим / сложа прът в аелок-
нпцита. Слитим / сложа прът в <спи-
цпте на> колелото (аенопогзтз) и кпв-
тим / сложа прът (пръти) <с спиц1иге>.
Слатям / сложи рота. Слагам / сложа
ръки. Слвтзм ст -/ клекя си. в малкото
_хеачо. Слатим ст / сложя ст въжето
ня врятя. Слитим си / сложя ст въжето
на шпятя. Слагам ст / сложи ст глави
<та> в торба<та>. Слагам, .ст . / кпо.-
жи си китянон на уститя. Слвтзм ст /
сложа 'ст китинир ни устятя. Слвтзм си /
сложи ст ключ ни устятя. Слвтзм - f
сложи ст кофяр на устятя. Слягам ст /
сложи ст ня :ум<а> (в уми). Слагам ст /
сложя . ст обпни ни ухото. Слагам ст - /
стожя ст нрпмкя ни врати. Слагам ст /
сложи си нрпмаз - на шсяти. Слагам ст /
сложи си пръстя. Слвгим ст / сложа -ст
ръкятз ни сърцето. Слагам ст / сложя ст
ръцете в нсптна. Слатям ст / сложи си
таралеж в тишито. Слатим / сложи кnс-
рзчаи, Слагам / сложи типа. Слатям /
сложя тоиаз. Слитим / сложа точка - на
(нзд, върху) и-то. Слитам / сложа уда¬
рение <то>. Слитим / сложа ума на мас-
тото. Слитим / сложа усмирпттлнз ри¬
зи. Слагам / сложа укмсриттлнз рпз-
асна, Слатим / сложа хляб. Слагам /
сложи юзди. Слатим / сложа юлар<в>.
сл-гим сс. Една сс стълби вдити, друга ст
слатя. Слатям сс по гръб и по корем,
слатим се. Като хляб и сол, слитам ст.
сладък. Кизвим / кажи няколко слидас думп.
Но дявам сладък залък. Не двввм сла¬
дък къшой. Сладка п модонз.
слада. Ни сяздИ, ни бпзжИ.
клама. Вървя като кризи за сляма. Глава¬
та ми т пълня със слама. Диви жпте зя
слама. Зи кош сламз. Зи иувип сляма.
Мисли като магаре без сл-м-. Нв дво
матароти <кош> слами но зная дв
раздели. На две мвгироти <кош> слв-
мв но моти дв раздела. - Но ям сламя.
Нп кош слама. Огън и сляма и тенлся
вятър. Под слимата вода ззлпвам. Под
сламвта вода прокарвам. Права си ус¬
тата кито кирнпджинап кон за слимз.
Слама ми тури, слами що ям. Чакам
да мп запалят сламати под гъза.
слзмсн. Cпамена вдовица. Сламен вдовец,
ст-мениця. Търся птла в спимоница,
сламки. Ловя сс . за кпамаи <га>, Ни<то>
<ни> климки, Под <шумка и> слим-
ки. Права от кпимаата треда. Пр-ва от
кламаата нпиииаи. Про сламка сс нпаяе.
Улавям ст / улова се за кяa^мааTтa>■,
Хвищим сс / хвани се за сламката. Цепя
слимаата.
сяаиз, Попарва мо / попари мо клааата,
следи. Вървя по следите. Оставам / остина
някаква слтдс. Улавям / улова кподптс.
Хващам / хвана сподпто.
кподвзм. По нотстт, слсдв-м.
слтноц. Водим сс кято клспнп. Дввам / дим
нв кпснсн око. Докопал съм сс кито
сяснсн о тояга. Държи сс аяте клонсн
о (зз) тояа<та>. Като клснтн боз
тоата. Озто клснсн ни прит. Уловй кяс-
733

п—ци, ти му изеадй 'чиге. Улавям се /
уловя е— сито слепец зи тояга. Хващам
е— / хвана ст сито слепец (слепия) за
—'«■8.
слепия. Държи и— като слепия о (зи) тояга
<ти>. Улови слепия, ги (че. и)' му из¬
вади очнг—. Хвани слепия. ан му изеидй
очите. Хващам е— / хвани ст като сле¬
пец (слепия) зи тояги.
слепчо. Дръж ст. cTen^. тоягата - то-оБа.
слепя се. Слепили ин и— к-рeи-и.
слива. Валям сливи. Гледам сито кучт ни
зрели сливи. ЗиOърaeии ст / забъркам
ст капо куче в сливи. ЗиOъркeии ст /
забъркам е— като нит е сливи. Зи слива. .
Капо крава ни слива. Кога цат господ
сливите. че дал и коoтнткнте. Надули и—
бълхи ди избълви слива. Надути се бъл¬
хи да изс-ре сливи. Н- бръсни зи сливи.
ГбъркБИм и— / сбъркам ст като куче е
сливи. Слива (сливи) ли имаш в устата
си. Гмийeни се / смая е— като пет е сли-
eн' Щт цъфни като слива —с—ш.
слизам. Дилафа шт ми слиза ог гърба. Ни
девет е— кичих, ши осем ше слизам.
слизам / сляза. Слизам / сляза от дш—е—ш
ред. Слизам / слязи оа сц-шити.
слободия. Надува мт / наду— ме слободия,
словом. Словом и цифром и цифром и сло¬
вом.
сложи. Н- зная съд— (де) ди сложи. Не на¬
мирам място къде (де) дн сложи. Ипмa
ци ми сложат под главата. Сложи го в
саламура. Сложих e'дтннцити.
слон. Падат / паднат кито слон. Правя от
бълхата слон. Правя от мравката слон.
Правя оп мухата стон. Слон ми е пръд¬
ни. е ушите.
слугувам. На кой (какъв, ни чий) господ
cлутуeии.
служи. Ни кой господ (какъв, ши чий) слу¬
жи. Служи зи миши. Служи зи параван.
Служа ни бога и ни мамова. Служи ши
двама тоcнолирИ'
служба. Като сираче ни - служби.
слух. ЗнОил мм ст т слуха. Обръщам е— /
обърна се на (е) слух. ООръщнм е— /
обърши се ни (е) слух и зрeшиe' Превръ¬
щам и— / превърна се ви (е) слух. Пре¬
връщам и— / превърни с— на (е) слух и
зрение.
случай. Игри на - случая. Тежък случай,
слушам. Капо ми пееш. Пенке ле, кой ти
мм те слуша. Слушам сърцето си. Тър¬
чи, Оож—, па слушай.
слушам. Капо е ионтe, слуша. С ееш'-
<то> ухо, слушам. С носа си. слу¬
шам. С половин ухо. - слушам. Със
зяпнат. (зпniнитн) уста, слушам.
слушам ст. Слуша ми ст думата.
слънце. Засмял се — сито слънце от облик.
Зa-утяи / загуля слънцето и решето.
И- ши нашита улици ще отр-е слънце.
Какво слънце ще ме грее. Кито ииcир-
че ни слънце. Кито пуйче ша слънце.
Maйкнт— ши ви едно слънце си пекли
задника. Майките ни ви —дно слънце
си сушили ризите си. Много ще пог¬
леждам кито нк—ртшнн зн слънце. <Mдп
майки и н-говаИ> ши едно слънце си су¬
шили дрехите. Място под слънцето.
Нн едно ' слънце ем— ст пекли. На едно
слънце см— и— поскали. Ни едно слънце
см— яли. ни едва итc—кнна спали. Ни
сеешици поседели, ни слънце постила.
Не си простирам eрeхнтe ни едно слънце.
Не съм слънце ца огрея. Огря ме и това
слънце. Отде це мт огрее слънцето.
<Още> слънце шт го е видяло. Писал
съм срещу слънцето. Хваща мт / хване
мт слънцето. Щт eилнш откъде изгрява
слънцето. Щт дойде слънцето и пред на¬
шата ерата. Щт тт научи откъде из¬
грява слънцето. Щ— те огрее иоemо слън¬
це. Ще <—и цам ди> разбереш откъде
изгрява слънцето. Ще ти кажи откъде
изгрява слънцето.
слънчице. На месечника попрели, ши стъш-
чна— ндcнитИ' Нн сетцици попрели, ши
слънчице поспали. Огряло ме ' — слъш-
кнц—.
слюнка. Дивaи си / цам си <и> cловaити
от Гърлото. Дивим си / дим си <и>
слюнката оа уcтитИ' Давам си / дим си
<и> слюнката под езика. И слюнката
под езжи му. Преглъщам / преглътни
слюнката си.
сляза. Стяз, Оожт, ан гледай. Слязъл от
кошя и се кичил ва магаре. Ума ми —
слязъл в крикити.
сляп. В ет-пите зори. Вятър ме вее ни сляпа
кобила. Играем <си> ни сляпа ОаОи.
Капо ни сляп кош ден и нощ ми —. Капо
сляпа кози е тръне. Кито сляп без тояга.
Капо сляп ни праг. Откъм сляпото окeш-
цт. Сляпа ми е кобилаити. С1ля1а<та>
шед—ля. Сллягпи<та> седмица. Сляпа-
<та> съботи. Сляп' и сакато. Ще
итри-иe „сляна ОаОи кози паст“.
сляпо. <И> куцо и - сляно.
смажа. Ще смажеш яйцата.
смазвам / смажа. Смазвам / смажа главата.
Смазвам / смажа глиеити ни .3^13.
Гиизeии / смажа кокитиге. Смазвам - /
смажи туби. Смазвам / смажи мутрата.
Смазвам / смажи опашката.
смайвам и— / смая ст. Смайвам е— / смия и— .
сито кучт е ш—Орано тоз—. Смайвам е— /
смая ст капо пит е 'СлиeH'
смачквам / смачкам. Смачквам / смачкам
глиеити. Смичкeии / смачкам главата
ви змията. Смачквам / смачкам фи-
0'!..
смекчавам / смекча. Смекчавам / cиeкки
сърцето.
734

сменя. Сменил съм ил пЕтaпимиеняпи. Сме¬
нил итм са паспорта.
сменям / сменя. Сменям / омeни пп-утти,
сметана. Не яде к-таa имтттнт. Не яде но-
тини сметана.
сметка. Б—з омЕгаи, Виждам / вяди смет¬
ката. Виждам ся / вадя ся сметните
(ометкитт). Вземам / вземи зт овси
иыeткт, В крайна сметки. Влизам /
зляза в смттнитт. Водя омЕтаa. В пос-
пeднт смЕтка. Гледам ся омЕтаяп6, Да¬
вам / дтм смстки. Давам си / дам са
имтткт. Даря ом-гкт. Държа омЕткa,
Държа имттка ни (зи) думите си. Забърк¬
вам / забъркам ом6палтс, Забърквам /
забъркам омЕткaгЕ си. Зи нечия - омттаи,
Зная ии сметнати (сметните). Иде ми
ни амeтаа<тa>. Излаза мл / азлтзт ми
нрави имтгнитa, Имтм сметка. Искам
омeтки, Минавам / мана зт сметки.
Ни къ-аaвaтe сметна давам. Нт нова
сметай. Направя са / нтпатяи ся нрав—
иытгкaтa. Направям ся / направя ся
погрешно -ометкитт. Ни нечия имтпни.
Нт им-ткт, Не ' зная сметай ни парите
са. Не зная сметката нт пирате ил. Не
влиза в сметките. Обърквам / -бъркам
омЕтаяп-, Обърквам <сЛ> / объркам
<сЛ> ом-ткaтe, ОБърнзит мл ос / обър¬
кат ми ос смЕпкитЕ, Очиствам .са / оулити
са сметните (сметната). Птдт ми / пад¬
не ма на ометат. Пиша нт нечия смет¬
на. П—дарям / подиря смтткт. П-никиам
/ поискам сметка. Потърсяим / п-т■ъаии
имтткт. Праей му им-ткa, Прася ом6тнa,
Правя са сыe•Jта<тa> Б-з аръумиаи,
Правя ии сметнати а Без хaнджяипи,
Разбърквам / разбъркам омЕтнлтЕ, Раз¬
чиствам / разчистя ии сыстаятЕ (смет-
нита). Слагам / сложа в сметката. .Смет¬
ки без ааъчммa<я». Смттатгa мл ' с
направена Без ааъчммт<я». Сметнати
ми излаза / излезе без кръчм^. Ста¬
ра сметна. Сто ом-ткт, Турям / туря
(тпаятм / турна) в сметката. Търся
сметат. Уреждам ил / урсдя ои смет¬
ните (ометната). Хващам / хвани смет¬
ната.
смешвам / смешам. Смтлеимт ии / омешт-
мт ся шапките.
смешение. Смешение на езиците.
смея. Не имея дт гледам хората в —чат—
а нс имея ди гледам в очите. Нт смея
дИ погледна х—рттт с —чат— а не смея
да п-гл-дна я - отат—.
смея ос. Видяла парите, ч— и— имт— (омсЕш),
Гурлъ— ие см—с на людоннте туаЕлн,
Дето плача, ттм и— и имЕИ. С гъза си
ще мн и— смсят. Смтят мл ее л кпУЕтaпa.
Уотти парат— пелин. че ос смтеш,
смея ос. В пицтт—. смея ос /выв 2 знтч,/,
В очите1, смея о— /втв 2 знтч./. Кито
гeвЕHдли. оыти ее. Кит- луд, смея
ст /в 3 знач./. Ктто луд на И6клаa,
смся ее. Ни пипaсици, смея се. Нт
катсснллцa, смся ое. Под мустак. смея
от. Пртз гръб, смся ое. С пыли— гтапс.
смея ое. С (ст, аз) цяло гъло, смея ие.
смилам. Воденицата мели, нащ— нс омипи,
смилам / смеля. Смали мл / омтп— ма ума.
‘ Смилам / ом—пи ни найми.
смитам. Смитам от четирите къ-т-ти.
Смитам аоо!, Ум не ми смата.
смлатвам / смлатя. Смп!тятм / смлття ни
найма. Смлттстм / смлатя на пихтия,
смок. Като смок. Оди да садил смон с
—Бици. Смок дт те изпие.
смразявам / смразя. Смразявам / смразя
каъят!, Смразявам / смразя кръвчи¬
цата.
смразявам се / смразя се. Кръста ми се
смразява ' / се смрази <в жилите >.
Кръвчицата ми ис смразява / смразя
<в жилите Е>.
смръзвам се / смръзиа се. Кръвта ми се
омртззт / омръзне в <жилате>. Кръв¬
чицата ми ис омръзяи / омръзне <в
жллиеЕ>.
смръзиа се. Да ое омръзнел ни Пттрсядeн,
смуча. Смуча кръвта. Смуча кръвчицата.
Смуча -т каъсгипЕ ил. Смуча потта и
смуча нечия пот <н
Смуча. Като смок, смуча.
смъдвам / смъдна. Смъдва ме / ' смъдне
мт псд лъжичката.
смьдя. Палих, смъдих.
смъквам / смъкна. Смъквам / смъкна було¬
то. Смъквам . / смъкна в гроба. Смъквам /
смъкна здравето. Смъквам / смъкна
<<> ризата от гърби. Смъквам / смъкна
наймикт. Смъквам / смъкна нсжита от
гърба. Смъквам / смъкна ножицата.
Смъквам / смъкни н-жичната. Смъквам/
смъкни маската. Смъквам / смъкна от
бесилката. Смъквам / смъкна от беса-
пот-. Смъквам / смъкна ст въжето.
Смъквам / смъкна от -дни овца <по>
две н—жя. Смъквам / смъкна по две
кожа от гърби. Смъквам / смъкна по
двт ножа от гърбината. Смъквам / смък¬
на п!т—нлг—. Смъквам си / смъкни ои
миокитт, Смъквам / смъкни чупи,
смъквам се / смъкна се. Смъква ос / смък¬
не и— <во>дтоачен> камък от гърби мя.
Смъква ос / смъкне и— <во>атouуeн>
камък от плещите мл. Смънва и— / смък¬
не ос <вод-начен> камък от рамене¬
те ма. Смънва ос / смъкне ос планини
ст гърба ми. Смъква ос / имтннс ос пла¬
нини от пп6шит6 мн. Смънвт ос / смък¬
не и— планина от раменете ма. Смънва
и- / имтннс ис <тежко> Бр-ме от гър¬
ба ми. Смъква ос / смъкне и— <гсжкo>
Бреме от кп-щипЕ мя. Смъква ос / смък¬
не ос <гсдкo> бреме от аты-нeтe мл.
Смъква се / смъкне и— пос!р ст гърба мл.
735

Смъква ст / смъкне с— товар от плещите
мH' Смъква ст / смъкне с— -овир от ра-
иeшe-e ми-
смъркам. Смъркам като синигер.
смърт. Ди me пратя смъртта ди ми дове¬
деш. До смърт. Иди ша смърт. ИЗпри-
щам / изпратя ви смърт. Кито смърт.
Между животи и смъртта. Нн живот и
смърт. Намирам и— / намеря ст между
животи и смъртта. Отивам / отида ша
смърт. Пращим / пратя ни смърт.
След смърт покаяние. Смърт ми т.
смъртен. Л-жа ви смъртно легло. Ни смърт¬
но тегло съм. Нолnнceaм / подпиши
смъртна-. присъди. Подписвам си /
подпиша си смъртната присъди. Смърт¬
ни оc-анaн.
cипгаи. Зн три коли тръне,	0^-
пии. <Киго> но воли, cипmaи /в
1 знач./. Ни ум, смятам.
смях. ПирИ ди иини, зн смях ц— я лам.
снага. Полазват ми / полазят ин мравки
но cшатитИ' Полазват мн / полазят ми
трънки но cшитити.
снасям. Снася ми петела.
свиха. Капо снаха и свекърви. Ингоeнряи
та. щ-рко, ставай. се. снахо. Снахи ми
Гюрги оа Бугр'ншан. Оeб— думам, дъ¬
ще. сецай ст. снахо. ТтОе думам, дъще,
усещай ст. снахо. ТеОт думам. свекърво,
усещай се. снахо.
еш—ми. Снех воденици-а.
cшeиии. С езика ' си звезди cш■eииM' Гнeиии
зи—зд.<те> <от в—Оегo>' С устати
си звезди cшeииИ'
снемам / снема. Не снемам / снеми окH'
Снемам I снеми	о— пле¬
щите. Са-мам / снеми булото. Гшeмии /
cш-ии - врат. Гнeиaи / cш-ии маската.
Свeиaи си / cш-иa си маската. ГШeиии /
снема товар от гърби. Снемам /
cшeии шипки.
снеси. Не е свел птт—ли.
снимка. Като снимки ог паспорт,
сишсим. Кита ден яйца oниcии.
снован. Снован, пи ше въч—ш.
снон. Вирдя като враната1 горния сшоа>
Чувам като вр;ана<та> горния сноп.
снощи. Сякаш ше е ял оа снощи.
сняг. Вятър вирен, сняг птк—Ш' Запиши го
на ешeти и запиши го на (върху) ланския
сняг. Капо (колкото) ланския сняг. Ки¬
то младо яре ни нов сняг. Кито ши
ланския сняг. Лaнcкнп сшяг. Лившшнп
сняг Разправяй го (ra <—та» ви лан¬
ския cвпT' Разправяй го (ги <пи»
ни ланшния cшяT' ГШпт ди лети, нас шя-
ии ди ст налепи о ш-т'.
соОстита. Издига ме / издигне ме е соО-
с-еените ми очи. Издигам ст / издигна
е— е cоOc-eeшн-— си очи. Израствам /
израсни в собств-шит— си о'^ Копая
си гроба и исяхая соОств—ш^ си гроО.
Мисля със соОсте—ната си глава. Мисля
със 0'0010—!:^ си мозък. Нн собствен
<ия си> - гръб. Пориcтвии / порасна е
собствените си ота. Пържа се в соб¬
ственото си миело. Распа в собствените
си ота.
ГодоИ' Содом и Гомор.
создание. От создания мири с—го.
сой. Соя це разгоня.
сокак. В сокака не се хващам. Задънен со¬
как.
сокол. Гол кито сокол.
сол. Атаче^и сол. Вземам / вземи пенел
за сол. В чужди манджа сол ше турям.
В чуждо гърне сол в— турям. Давам /
дам повече сол от хляб. Ди стан— сол
и e'ea. За ошав, за сол нирH' Като сол
в очите. Като хляб и сол. Кълцам сол
ви главата. М-ля сол ши глиеити. Ин-
нрaвни / направя ви сол. Направям / на¬
правя на сот и води. Ииaриeяи / направя
ни сот и пипер. Ни сол. Натьр-
квии / нитъркии сол ни главата.
Не съм сол да и— стопя. Оптаий
си солта. Отивам / отида дн купя сол.
>тнeим / о—вди зи сол. Синили ми си
сол в кал-ци. Сол ди лижеш. Солта зи
брашното. Солта ши земята. Ставам /
става ни сол. Станах сол и води. С хляб
и сол. Трия сол ва главата. Трия сол
ви носа. Търсим сол ши главата. Чукам
сол ши главата. Ял съм дрешки без сол.
Ям хляб и сол.
солен. Излиза ми / излез— ми солено (солен).
Солена вода ди me яд—.
солено. Излиза ми / излезе ми солено (со¬
лен).
соло. Оставам / остани соло.
солук. Вземам си / взема си солук<а>.
Ни —диш солук. Поемам си / поеми си
солуки.
соля. Какао съм го солил. тики и ще го сър¬
бим.
сола. Иимeрит съм село без кучета, тръг¬
нал съм без сопи. Пуста сопи <неоаис-
прена>. Търся сони.
ионол. Н- зная <още> да си обърши со-
нотиг—. Сополи си ди ше хвърлиш ни
него.
соиор. Ица ши сонДр. На сонДр.
сосвам. Не соеви— w дъcкн-e' Не сосвиг
ми ви черни-— камъни.
София. Запалили е— — София.	.
софри. Голяма му е тифрати. -малки *му —
софрата. Кьорава софри. Ял ви дявол¬
ска софра.
еокИ' Соча и пръст.
cошнп' Ни нероден №—0' кипи сошили.
спанак. Нродиeни спанак.
cшшикнlнK' Тота. - cпaшичшнa'
ГaивктицИ' Пошет съм зи ГHивк—ван.
Спасовден. Те ти (туй-го). булки. Спасовден.
736

спасявам / снясн. Списанам <кп> /паса
<ст> кожата.
спатия. Зная ^3'™',. Отарсвзм / етарся
кнзтиито. Разкрив-м / разкрия снитппто.
Улавям / улова княтпсто, Хващам /
хвзни сниппитс.
кnзхаз ст. Спихних се като тзИда,
кнокгяввм, От гърлото кп, кнекгaвим,
От звлъки кп, кnокгaиим.
с^^гтя^м / споста. Cпоктaиим / кноктя
пстпиити.
кнечелввм, Зи ошие за сол пири, но спо-
иеяввм.
спирам. Не ми спири сзпкз.
кнпрвм, Като ваонан, кnпрвм.
спирам / спра. Спирим / спри - ни . нелевпи
път. Спирим / спря насред (посред)
пьт<я>.
спирам сс. Оато (колкото) прих ни тъпян,
кнпрзм се. Овто (кожото) <ссотоша>
води в яз, кппрвм се.
спирачка. Поктавaм / нективa книрзчаз,
Слзтям / сложи кпсрвиаи, Турям / ту¬
ря (турвим / турни) кппряиая.
списък. Зинисвим / зиниши в чорнии кни-
сък. Попадам / поп-дни в иернпя книсък.
Слзтям / сложа в черния списък. Ту¬
рям / тура (турвим / турна) в иорнпя
кпикъа,
кнпцз. Лекгивaм / нос'звя прът в <спп-
цито на> колелото (колелити). Пъхвм
(пъхвам / пъхни) прът (пръти) в <спп-
цито на> колелото (кептлзтз). Слатим /
сложи прът в <^(^^^'0 на> кепелоте
(аепопити), Турям / тура прът <и кпс-
цп'о на> колелото (аепопати).
кплпгзм / сплоти. ' Сплитам / кнпетя език,
сплитям се / сплоти ст. Езикът ми ст сплита
/ кнлсто. Cнпптзм сс / сплотя 'ст кито
нотоп в кълчища.
спомен. С чуждо колино на спомсн,
спомена. С чуждя ншснпна кномонв,
споменавам. Не снемоиивиИ напразно име¬
то божис.
сломила се. Що се но кнемпнсш.
кнерп ми. К-то на жиба в утир, кперп ми.
Оито ни жолки проз оран, кнерп мп.
Кито на жолкз през утир, кнерп ми.
Оато на костенурка през утир, 'Knерп
ми Квто рвк на бързей, кnерп мп
/е 1 знач./.
спора. Зи бълхите в пловняти, спора,
кнегзйвим ст. Овто бълхи в гищи, кпе-
тийвим сс. Като плъх в трилп, кпе-
тзивим сс. Квто пръдни в tw, кне-
тайсам ст.
кнутзи. Кито ни кпукаип непи жълта чохли.
Ив кнукзнп краки жълти исхлп. Ни спу¬
кани нети жълти итхлп, Но дявам кну-
киня пирИ. Спукинз испра. Спуканя ми с
рвботити. Спукани пирЯ. Спукян бзн.
Спукан грош. Спукан лов. Спукан мзн-
гър. Спукан нотик.
спуквам / спукам. Спуквам / с	тынзн-
четити <нз уттатеХ
спуквам се / .спукам ко, Спуква ми се / спу¬
ка ми - сс жлъчката.
спускам. Спускам на устатз си миндипоте,
спускам / кнусии. Спускам (спущам) /
спусна кенеинппе, Спускам (спущам) /
кнукнз котви.
спусня. Спуснал съм ушс като nззарккп
хляб. Ще мп спусне господ със зюмбюл,
кнушим / спусня. Спускам (кпушам) / кнук-
на аснсннп'е. Спускам (спущам) /
спусни котвя.
спънат. Като спънат кон.
Cнъшшто, Що вървя ни Cньицйпе,
снa. Да спс зло под кямък. Да . кни кучо
под кимък. Довот ликпци в одая дункя
щс спят. И аотаати ни моко кнп. Котки
и мпшаи що спит заодно. Оуте<то> и
котак <та> ще княт ззодно. На едно
слънце смс нли, ни едня моктчиии кналп.
Лроиоки кал, кимънс, пя потни кпп.
Сама книпи. Спал съм върху лпкпчз
дупки. Спа ни тови ухо. Ял съм п снап съм.
кпя, Овто дзул, спа. Като зяск, спи /във 2
знач./. Оато ззапиа, спя /в 1 знач./.
Кито заклан турчпн, спя. . Оато къниа,
спа. Кзто мъртъв, кня. Кито пробит,
кпя, Оато пън, спя /в 3 знвч./. Кзто тъ-
нии, спи /в 1 знач./.
срзвнаезм / сравня. Сравнявам / сравна
със зтмяти.
сриживим се. Сражавам со с вятърас мопнсни,
срзм. Избърсвам / избърши . срвми «т
челото^ ОоИ ли ст е затрил срама да
си го нзморил. Ни срама, ни - еии. Нямам
ни срам^^ ни еип. Отишъл съм ззд
крзма, От кумова срами. Оипто ми кап-
еат от срим. Срам ти нл очите. Умпвим /
умоии срвми от лпнт'®. Умивам / умил
срама <от челото>.
сребърен. Иа гол кором сребър^ псшеви.
Ръкити мп т сребърни.
сребърник. Продаввм / продам за трпдекст
срСбърникя.
сродя. Дввти края в . fa) сродитя. Златна-
<ти> сроди. . На. нопрпщоте жизнено
в сродяти. На хляба срсдитя. Остиввм /
остинз нз средата. ОТ . двата стола, тв
в сродитя.
среден. Всждим / впдя 'Cроднпa пръст. В
Сродна тори апочкз няма. Сродни ръка.
Сродна хубост.
срежз. Ложа ст - на сабатя да го - но срсжа.
Но е конец да то срожош.,
срощи. Лоша ми е аияа кртщзтз, Но е та
зв стигз, га за срещя. Не та троби m
у стити, нп у . срощя. Нами ни статз,
та срсщи.
срсщам - / срещна. Срещам си / срещня си
нриказкзтз.
срещна. БаИ <ми>, бабо, ди ме. но срещно
моча<тa>. Да го срещнеш, дз се
47 Фразеологиен роииса, т. 2
737

кръстиш. Дт го иаЕШH6ш, че да битиш,
Са-шoип- ме пош- вятър. Срещна ме
вълк.
сривам / срана. Сривам / срана със зтмятт,
сритвам / сритам. Сритеам— ил / сритам—
си тапкате.
срутвам / срутя. Срутвам / срутя всичка
мсстояе зад тебе иа.
срына. Идт ма (идеи мя) тръна.
сряда. Късатв! <тт> сряда. На Връбница
в сряда. Нт мирта в оаиди,
срязвам / срежа. Срязвам / орежи нуЯрунa,
отизты1* Лягам и ставам1. Лягам отивам а
лягам а ставам2. Сядам а ставам.
ставам2. Думт дт не става. Лаф да не итияa,
Нт чуждя гащи учнпа не ставам. Не мя
отива ни <кю->т)>IIЛо, ни <по->
студен—. Не ми стави по-топло. Не може
и думи дт итава. Очите ма от!с!п на
листак. Приказната ма ни двс не отивa,
сгтвaы.1 В оп6китс зора, ставам. С но-
нотките, ставам /втв 2 и 3 зитч./.
ставам2. Зи мустака, ставам.. И нт куче¬
тата маскира, ставам. Мезе в потитт,
ставам. Плът и кръв, ставам. Плът
от плътта и нръс ст наъятa, ставам,
ставам / стана1. Ставам / стана ни арткa,
Сттвтм / стани нИнатаи, Ставам / ста¬
на ст пeглст—.
ставам / стана2. Думата мл ни де— не ста-
ст / станс. Нт давим / дтм и дума да
става / итинс, От яйц— отивам / стани
ни Буре. <Само> нсжи а аоIни<<и>
ставам / стана. <Стмо> нсжи а н-отя
ставам / стани. Ставам / стани магаре
зт н—н. Ставам / стани <бял> нит—
клaгн—. Ставам / стани гъба а неправи.
Сттзтм / стани дирмтдтн. Ставам /
стана <за> -мезе <в устати нт хсрата>
и отивам / стани мезе в (нт) хорските
поти. Стави мл / стане мл главата ни
(като) низан. Стави ми / стане ми гла¬
вата ни (нато) гъп!н, Става мл / стане
ма главата ни (като) шяниа, Става мл /
стан— мя горещо. Стави мл / стан— ми
китайско. Стаят мл / итине ми кръв
пред —чат—. Стави мя / стане мл таин—.
Сттвтм / стани нато плоана нонсшна.
Ставам / стана кит— светсц. Ставам /
стана като тъпан. Ставам / стана мТ-
зало. Ставам / стани мост. Ставам /
стана нт (като) зейна. Ставам / итани ни
джпмЕани. Ставам / стани на кайма.
СтТятм / стана ни (нато)	клечка.
Ставам - / стани ни коБилица Сттвтм /
стани ни (нит—) -нуаa, Ставам / етана ' нт
ктотип, Ставам / стани ни пита. Ставам' /
стает ни плхпяи, Ставам / стани нт под-
мттаи. Сттвтм / стана нт поптрт. Стт¬
втм / сттит на прах и кЕПЕл, Ставам /
стани нт пух а <на> прах. Ставам /
стани на . релето. Ставам / стани нт
(нато) свещ. Ставам / стана ни иоп.
Ставам / стани нт (като) сянка. Ставам /
стана ни хармоника. Ставам / стана
ортин ни неинята. Ставам / стана саг!к
ни парите. Стияам / стани подлога.
Сттвтм / стаит е дяволи орттн. Ставам /
стана сан дреБ. Ставам / стани сли-
зЕПЕH, Черно ми стави / стаит пред
—читс.
стадо. Като стадо в к-штат. Като <итт-
до> нт кърма. Катс стадо ни рукло.
Ктто стадо ни (зи) ярми. Намерил съм
стадо без кучета.
Стамбул. Какво отел Гогс ни Стамбул.
такт дотел. Оскубали му си мустакат—
ни Стамбул капля. Ходил с (ни) Стам¬
бул, а царя нс видял.
стан. Тына на два итана.
стана1. Де<то> иеди—, ge<го» стане.
Станал съм о гъза оа ' нагоре. Станал съм
е даринни ся нагоре. Станал съм и дир-
няка ся напред. Станал съм и краката
нагоре. Станал съм и пeзии ил крик.
Станал съм сто задника тя нтгсрт. Ста¬
на да ядсм. Стана, куме, кумицата да
Седне. Стана та. да седна аз. Стана,
Боже. тт гледай. Щс найди стинИ-пидон.
стана2. <^Ано ще> и турско дт стаит. А
станал аги. а завил чалма. Дт стане
сол и вода. Думите ма станаха баят.
Ктнеи стани та. Кога (на) ли стани носач,
нога (на) ля му ножа к—уърнЕ. Ксгт
ли стани нюыюрджии. кога лн му ръ¬
це кочЕаoих!. Кога стана зъгп-нтр.
<и> нога му почерня врата. Ксгт стана
сътлшцaр. <и> нога му . коУЕаня ера¬
та. Кога стана килаСджня, нога му по-
УЕани задника. Кога сттит нюмюрджля
и нога му гъза к—УЕани. Ксгт стаит кю-
мюрджии а нога му задника кочЕрни,
Кога итани нюмюрджля. нога ос —УЕрня,
Кога<то> стане вълна нпУЕ. Който
зу-ат умрял, дити пишман станал. Нт
ум стм станал. Очите ми станаха ни
поаaунa. От менс човек няма дт Cт!нe,
Пишман станал, чс ое — рсдал. Стана
гроша ни золт. Стана з-лата грош.
Станали дрънчални. Станала тиква. на¬
дула тя и опит. Станал итм арменски
поп. Станал стм селски бъркалкт. Ста¬
нал съм 0Епиаa Бъркачка. Станал съм
о—пикa метли. Стани ма у шише. Стана
<га> едни. Стани тя нткватс стана.
Стани тя що итиoт, Станахме зт Бицнине
през мтипа, Станах сол и ясда. Стана
ще миши дупка зт сто. Хаджия да стт-
н—т. Чудо г—пяыо <0пaатпо». Ще
ми стан— пЕ0Ен. Ще мя стане таено. Щс
та стан— маши дупка зт хилядс.
Станка. Знае Станки де ами круша. Изгу¬
бена Станна. Станки п—рдю. Tаинки-
флянни, бтбт Станна.
етап. Горба а етап мл -отини ст термият!.
стар. Д-ба-т- стар- саeмe. Изтегнал стм
738

се сито стар пее ви наздер. И спари по¬
падия излъгаим. Капо Стари планини
<пртз ииртa>. Майки му стари. Ни
стар гъз зелен Оъз. Ни старо дупе
връшкило. На старо луп— хързутан. Не
оставям ! оставя ни стирити шипки.
Ипмa ци живея със Стари планини.
Оттлeждни / отгледам стари кости.
От стара кози яре. От стари кокошки
яйце. От стари криви ттле. Оа стара май¬
ка лет—. От стари майка син. От стари
майка чедо. От стара шинриеи. От стар
бащи д—ае. От стар баща енШ' От стар
бащи чедо. От стари люде деца. Пея
<си> стирипи песен. Пр^азвай ша ста¬
рата ми шапки. Разправяй ши стирити
ми шипка. Разправяй ши cтирнп ми кю-
тях. Стари криикИ' Стара а—сеш <аи
нов тлac>. Стар вълк. Стари си ни Ои-
щн ти волое—те. Спари cи—тaи' Стария
cвпT1. Стария сеят2. Търся огън ши ста¬
ро огнищ—. Щт видим кой <е> кум,
кой <стир> сеат. Щ— разберем кой <е>
кум. кой <стир> ceиT' Щ— пи пока¬
жи кой кум. кой <сгар> сват.
старец. Н- учи старец ди мъти яйца. Нт учи
старец ди приви деца. Не ую старец
как ст кози haoa-.
стая. Пазя стаята.
стаям БиОи стая 0. и за гнили круши
0--™.. Гm-гнит ме е Михаля. Стегнал и¬
— Нинч0'
стегнат. Със c-eтви-о сърце.
спеши. Живи стеши. Закачиим (закачим) /
закача ни cтeшитИ' И стени уши има,
и плет очи нии. И cп—шнтe ииит уши.
Капо стена. Китайска стени. Между
к—тнрн стени. Ни стешити (c-eнн-e) <0^-
онш>. Притискам / притисна до (о)
сп—нипи. Удрям стенити ди бяга- миш¬
ките.
степен. На енти стен—ш.
стига. Н- е ни зи стига, ни зн срещи. Не ти
треби ни у cтити, ши у срещи. Ипии ши
стига, - ши среши.
cтнтим. Далеч ми cmити ръката. Досьет-
<то> (додето) ти око cтитИ' Н— ии
стига едната лъска. Нт ми стига кри-
тушити. Не мн стига куфалшицига. Не
ми c-нти куфарициги. Не стигам до
пъна. Простирам и— додето (докол¬
ко-') мн стига чергата. Простирам си
краката колкото ми ч-ргити c-нтИ' Сга-
гaи до Oклки-и. Стигам до циу. Стиг¬
нал ши книгата дъното. Хиня ст тим,
дето шт ми crara— зъбите.
стигам / стигна. Г-нгни / стигни далеч.
Стигам / стигна до мъртви точки. Сти¬
гам / стигна до просяшки тояга. Стигам /
стигна ' до точката ши замръзваш——'.
Стигам . / стигни до ушип— (ухото). Сти¬
га ми / с-иги— ми акъли. Спита ми /
стигне ми глави<та>. СТиги ми / c-ит-
ше ми до зъби. Стига ми / стигне мн
до кшнтe. Гтнтa ми / стигн— ми аин—го.
Стига ми / стигн— ми нинкаги. СТиги ин
/ стига— ми ръка. Гmнгa мн / cтнгнe ми
уми. С—нгии / стигни на опашката.
стигам ст. Носа ми в— и— стига и <^г^о^аня-
аа> кл—ккИ' ^ca ми в— се стига е клеч¬
ки. Иоoa ми ше и— стига е тийняни клеч¬
ки. Носа ми ше и— стига и посрана клеч¬
ка. Хиня е— mии, дето в— мога ди и— стиг¬
на Хиня е— <гии>. дето ше е— oгитии,
c-нтaи се. До кръв. oпнти <се>.
стигна.• Стигнал до „уф ан леле“. Стигни мт
дървени кучки. Стигнах до крива пъ¬
тека. Стигни босия. ти (чт, и) му вземи
цървулите.
стисвам / стисна. Сгисеам / стисни (cтнcкаи)
десници <ти>. Стисвам / стисна зи гу¬
шата. Сгисеам / cтнcши зи гуш^аки.'
Сгнcвии / стисни за гърлото. Сгиoeии /
стисни зъби. С-исеам / cтневи (cтнc-
ким) ръка<та>. Списвам / cтнcни
кcгнн.
еа■иекиM' Къде (д—) 'го стиски ботуши. Къ¬
де (де) го стиски сал-врата. Къде (де)
му стиски килeeрнцaги. Къде (д—) го
стиски обувката. Къде (де) го стиски
ченика Не ми cтнcки Отро. Н- ми стис¬
ки -зиeннaи. Гпнcвим / сгисни (стискам)
десници <-и>. Списвам / стисна (стис¬
кам) ръка<та>. Стискам ги като две
пари в съдрана кесия. Сгнcкaи душата
си в (зид) зъбите. Гтиcaaи зъби. Стис-
кии палци. Сгисоам си кecнятИ' Гтиcaaи
си устата.
стисни. Камък <а> да стисне. води ще
пусне. С-нcнн мт. Еленке. ди кихни.
Сгнcшн мт, <лттьо> Радке. <зорлтн>
ца пръдня.
стисна се. Стиснал съм е— като к'коши
трътки.
cпненaГ' Със стиснато сърце,
стихия. В cтнаипти си.
стнхьо. АрбивишКо стихь'.
сто. До сто и едно. Едва му глави. а иго му
—зики. Зивъртпвим / завъртя ни сто и
ос—мл-оет градуси. Зaвъpтяeaи и— /
завъртя ст ви сто и 'семдес—т градуси.
ИзБъртпБаи / извъртя ши сто ' и осем¬
десет тридуcИ' Извъртявии и— / извъртя
се ви сто и оo-илeoe- тридуcИ' На иго
вълци кози крик. Не са ст'. цнро. и - си
деве-десе- и л—втт. Обръщам / обърна
на сто и - ои—ме-cem градуса. Обръщам се/
обърни е— ни сто и ос—мд—сет градуси.
Он — видел едно, дет, я съм видел сто и
двт. Правя от -дно сто. Стани щ— миши
дупки за сто. Сто ни сто.
стобор. Като- петел ни o^оOор.
стоварвам / стоваря. С-овнрвни / стова¬
ря беля <аи глиаата>. Стоеираим /
стоваря вината. Стовирeии /' стоваря
върху плЕщите. Стоварвам / стоваря
739

.нпвпго дърва върху - гърби. Стоварв-м /
стоваря ни . търби.
стоварвам. се. КЯто брашнин - чувал,
кгесириим . се.
стоварвам' се 1 стоваря се. .Стоварва се /
стовари ст върху (нз) тл-ватв мп. СТо-
варии сс / . кТеварп сс върху (ни) гърба
ми. .. СтоварВи . - ст . - - /.' - стовари . ст - върху
(нз) плошип0 .мп.	. ■ . . ...
степаз. Вдигам , стеИап цод . котлони,
стоки. <ВсеО>. однИ 'стокз.. Зная си стоката.
' Но съм стоки' ;за . ' взем3ае. Под . облак
, стока . но чуня., СтокИ ..черноока.,
кПол, Можду дви . ' столя,' 'а допт...-От дви
столи, та в среед^^а.' От (можду) - два сТо¬
* ' ли, та" 'нИ земЯтИ. ОТ два столя, ти .ни на
,- .сдпи.. Сода на-. дв- .кпепв, .. Стон- . на .. два.
'- '' -стола. .	,	.	.	• ' . .	”
стомах. ..Да. ти . се..превърне - стомаха. Сто-
махз/ми $. зИпенен ’в. . тръааза3. Стомаха
-.,/мц- ' свйри./р-мазан.. ,	.’. ,	. ..
СГойна.-.' Побледнявам ' кито'.. бо’аджпйказ
1' ктомаа, Сгрявам со квто лсд в с'омнз.
Стоплим .кс к-то лод . - в. -стомн-. Топло.
{ Мй' окато ' лед 'в стомнИ. .' . ' ' •
стопанин. Права си . хссз^ . и боз кТенацпни.
стоплям / стопля.. Стоплим / стопля гърби,
стодлям сс. - Стоплям се ,'аз'е лед в. стомна,
стопа. ' Cтонпп - костите. .Стопих нотипо.
стопя 'се. Не. съм . сёл .д- сс .cтонa,'
сторя-м' / ' стори. ' Сторвам /..сторя врда 'ди
но . то . умива.. Сторвам / стори евалли.
‘ Сторвам / '. стори жюнжюиа, Сторвам /
сторИ' ни. ностпп. . ' .	.
сторя. ' Бодицо ле сторени. Рвмо аопaио що
. сторя. . Чудо що . сторя.	, .
стотинка. .Брои -всЯка стотинха. ■. и, брои сто-
тпиастС. До ' стотинки... Трепери нид - кТе-
тинкяти. Удръгних сс до .стотинка.
стоя. . Да стри зло - цод 'кимък. Добрината
1 ми ' стой 'ни (до) коляното. Дявол- но
стои мпрно. Като . стой-, .тв гледай. Ни
торната нога ' стои. Н-.. (в) дъното . ст.он..
Соки алона, на който •'Kтеa. Cтеп мп на¬
връх сзика. . <той,,но думий! ' Стой, та.
■ ' (0 и тПеД3йT СтоИТо, що . 'Ппк30 булаита,
/ Стои - ' в 'Глуха - линии. - Стои - викеае . в
' в . . очито.' Стоя в - кaиаи.• . Стои •дпваи. <ча-
7 праа^' .Стои зад гърба. '' С'оа'. - - зад мо-
'лита. •Стои 'здраво, ни кракитИ ' си. Стои
' . . ’драВо - . нз Hо’отс .. ки• - Стоя ..■<аипе>• ла
-. - беДлс,' '.' Стои - <кито> .. нИ . пглс. ... Стои
. - . <к-То> . ни, Hружпн3.- Стоя .<ааго/>. на
7' - тръни/. СтоИ к-то . обриц- поп. - Стои к-то
чир... - СТон . н.и втори 'пл-н. Стоя,, ня. (н-д)
/ глината. .. Стон . . на два . столя.. Стоя ла
заден ' План.. Стоя ' .нЯ. ' ' кръстопът. .. Стои
' на' кътЯй - зъби. - Стон? ня . (В), оцищдити.
Стои ня Hо,ктз . си.' Стои" нЯ преден ' план..
Стоя. на . 'прсдня . ^4 Стон ни ..-първ-
линии... СтоИ . ни' . . първи.. план, Стоя,. на
, ' свой- крик.. Стон. ни-сухиТо бан^^^''Стря‘ на
‘ . кяна3, Стон ' си’. аИ.-Ы’'в.- Стоя ри - з-д-
ипкз. Стои <си> нв своето - (квеяпи),
Стон <си> никгрини. Стои <си>
на пенлпико. Стои <си/> ни топяе.
Стон с ръце в джобовете. Стои със
сгърнзтп ръцс. Стои със .скръстени ръце.
Туки .« си — тим стой.
стоя. . Като вкопян, . стоя. Кито вол ни
нразап aспи, кгеa,. Като гръмнат, кгеa.
Оато дръвник, стои. Като дъб, стои
/в 1 знач-./. Като дърво, к'еa, Квто :№-
тукан,, стоя. Овто кон на пра’™ якпп,
. стон. .О-то крава <нз кливa>, стои.
Като магаре - . в пирикппс, . кгеa, Като
мвтиро на при’™ aспп, кгеa. Кито ми-
гире пред паоиостис, стои. Оато мумсa,
кгеa /във 2 знач/. Овто прод кум,
. кгеa, . Като пукал, стои /във 2 знач./.
, Овто пън, . стои /във 2 ’нич/. Овто
(колкото) <ссотена> води в яз, кгеa.
Озто . толе прод (е) жояознпци, стоа.
Като . толе - прод пкеиостас, кгея,
стридим. Кито кучо, страдам /в 1 знач./.
От устата кп, стридим.
страна.. Взомим / взома стрини. Взомам /
взомВ стрината. Държи стрини. Държа
. стринята. Завпвам си / ’33^	края
ни едня страни. Имим ни квея стрини.
Лежи на тая (тази) страня. На страната
съм. Обратни'- страна нз медала. Огря
мо о' . . новидонз страня. Опаката страна
ни медала. . От одни стрина со впряги.
Оипто мп гледат на иотпрп1 и еипто ми
тлодит ни иотпрп стриип, Оипто мп птраят
. на .вкичкп - стрини. Сочо ми секирата п
от двете страни; Тегля аа. квоa страня.
страница. .Влп’Вм . / - вляза в <стрaапtцсго
на> пкторпяпа. Записвам / запиши
светти , сгриницп. Обръщам / . обърни
одни ктраасни оТ. мои живот. Отарпвам /
етарпa нова кгранпна,
стрих. Вземам / взема страхи. Имим . стриха.
Колкото стрих ди вземе. Мсчки .страх,.
мон . . но - <стрих>. Ожпвa мп стриха
на сърцето.
кгрихяпи, Като зиок, сгрихяпс /вЗ заач,/.
страхувам. .сс. Страхувам сс <и> от - кaи-
.. аапа ' сп, •	..
стрихусзм - ст. Кзто дявол о' тимин,
.... стрихусзм .сс /и.1,знач.-/. Оато от. отън,
стрихусзм - ке,-"0-то от чумата, стра¬
хувам . ко,.	, ,
стрела.', -Отровна ктропа.
стрслЯм.- .Нв мото, • стрелям,
стрелян. . Стрелян зиок,
стрит. .. На . стрит - мухи.
стрижа. Кога .стрижат- <^3'3, Котито стрп-
жит бръмбарите. Ниско, •стрпжи, Cтрпе-
лп то дяволптт. Стрижа аъяхпто. Стри¬
жа вълна . от . яйцо. Cтрпжа до ко¬
,. жз. . Стрижа - комари. ' Стрижи мухити.
,Стрижз - aйнспо, - . Стрижи - нИцото за
Вълци,. - ;	...
стрижа се. . Ако - яйцето ■кс . спрпжошо, - тоИ
740

цсш— дт гс Бръсне. Кой те пата стри¬
же ля те той.
стрижено. Не — н—оен—, ама е епаaжeно,
На носено, ни отражено.
строй. Влизам! / сляза в - сгрои. Връщам ос /
зърни и— в итрся. Изваждам I извадя от
ита—и. Изкарвам / изкарам от огр—и.
Излазим / изляза <вън> от стр-и,
Оставам / остана вън от отр-и.
стройник. Не ще мл върнат итаойoяцитЕ,
стасшaвиы / строши. Нт стасш!стм / стре¬
ла хатъра. Сгрсшив!м / строша врати.
Стрсштетм / строши главата. Стрсши-
стм / игрошa■ к-атпятЕ. Стролтетм /
огасшa нт дявола ка!к!. Строштвтм /
отаошa ни дявола ногата. Стрсштвам /
отасши ни дяволи рогата. Стрсштетм /
строша рогати. Стаоm!в!м та / стре¬
ла са главата.
строша се. Строшило мя се е оъретто,
строшен. Занасям ос кат— отаоm-oa -а—пи.
Курдноал съм ос като строшен пищов.
Нт гол корем строшен пищов. От стро-
тенс яйце по-здртяс. Строшен грел.
Строшен мангър.
строя. Стаси <втзаулна> нула. Строя
нт пистн,	.
строявам / строя. Сгасивтм / отрси в две
редица.
струвам. <И> ни мртсятт път итапятм.
Кожата мя не струва зт нищо. К-С те
пати тебе колко та струят калпака.
Колко пара струвам. Колко пира <та;>
струва. Нт - та струва труда. ' Не струвам
дт ся подпреш вратнина и мене. Не
струвам зло стаЦЕ, Нт струвам н-люте
мaлнни паъсг, Нт струвам на калпака
иа. Не струвам хас. Птлнх, струвах.
Прaви. струвам. Струва ли оа труда.
Струвам хтгъа,
струвам. Вол а кои, сгапвa. Две пари
не сгапвaы /със 2 знач./. <Еднт (ан)>
торба камъни, нт сгапвты. За бъзес
трeбeн, нт сгапвты. Калпав грош,
нт струвам. К—ласгс едно д-брптас,
нт струвам. На бсдаи, не струвам.
На изяден— яСцс, нт струвам. На нот
слама. нс струвам. <Нн^^;> лула тю¬
тюн. нт сгапвты. Ни чЕрвеи Бан, не
сгапвты. Птт пира. нт струвам /въз
2 знач./. Пребита пари, нт струвам
/във 2 знач./. Пребит— дукато, нт стру¬
вам. Пуннитт испри, нт струвам /сте
2 знач./. Пукната пара, нт струвам
/сте 2 знач./. Пукнат Бан, и—- струвам
/със 2 зo!У.I.Пуаoтт грош, нт струвам
/стс 2 знач./. Пукнат лтз, нт струвам
/сте 2 знач./. Пунитт мангър, нт струвам
/със 2 знач./. Пукнат петак, нт струвам
/btc2 знач./. Спукана 10^!, нт струвам
/със 2 знач./. Спукани пира, аЕсгаувaы
/със 2 знач./. Спукан бти, нс струвам
/въз 2 знтч./. Спукан грош. нт е т р усам
/във 2 зотч./. Спукан ^3, не струвам
7във 2' знич.7. Спукан мингър, нс струвам
/стс 2 знтч./. Спукан пттик, нт стру¬
вам /със 2 знтч./. Строшен грош, нс
струвам /втв 2 знач./. СпроmЕн мтигтр.
нт сгапвты/втв 2 зoиу.I. Счупена тспрт,
нeсгапсaы /сте 2 знач./. Счуп-нт бсд-
ни, нт струвам /със 2 знач./. СУпKeни
пира, нс струвам /във 2 знтч./. Счу-
! пси Бан, нт струвам /въз 2 знич.I,
Счупен грош, не струвам /във 2 зниу./,
Счупен лев, нт струвам /втв 2 зниу.I.
Счупен мангър, нс струвам /въз 2
знач./. Счупен петак, нс струвам /във
2 зниу.I.
отрупвам се / струпам е—. Струпва ми е— /
струпа ма се ни главата. Струпва се /
струпа е— върху (ви) гърбт мл.
стръмно. Напред стръмно, назад яма.
стряха. Живея като куч— под стряха,
студ. Посвстaп се ст студ <атгс Мтнга>.
студен. Гърба ма — студен. Избава ме /
избие ме студени (студен) пот. Като чс
(сякаш) ме обляха със студент вода.
Като че (сякаш) ме к—лиаa със итуд-Ни
води. Нт бая студено желязо. Исеи
студен— сърце. ОБлавам / оБлея <ктго»
със студен душ. Обливам / обпeи със
студени вода. Осттвтм / —стани ни сту-
денате бани. Пах <едаа> студени вода.
Пих чала студ—ни води. Полазим /
полЕи <атгс (сякаш) > със студен
дут. Поливам / п-пЕи със студент
соди. Пращам / кр!пи нт студените
бани. Пртз дев—т всда студена. СтуденИ
boChi. Студен да те бтетп.
студено. Не ма става на <^п^с->^т^<^г^с. ни
<пс->студенс.
стъклен. Расъл под стънп—и капак. Стък¬
лен багаж.
стъкло. Ч—рв-иото стъапо ^10 на Бяло,
стълб. Поставям / постази нт позорная
сттлБ. Прaаов!с!м / пранова ни (о)
козоанaи стълб.
стълба. Едни и— стълба влага, друга и—
слага.
стълпотворение. Вавилонско стълпопзоат-
НЛЕ.
стъпвам. Където (де. аeпо) човешка крик
и— е стъпвал. Ни зегм!<та> не стъпвам.
Нт пир! стъпва, зи грот пата. Нс стъп¬
вам (стъпям) нт гнaпa дъска. Нт стъп¬
вам (стъпям) ни ууапа дъски. Разгръщам
тревата и стъпвам. Стъпвам Бос по
тръните. Стъпвам (стъпям) «якал (ки¬
то)> ни пир!.
стъпвам. Ктто (сянтл) в к!няел, стъпвам.
Ктто (сякаш) в чинял, стъпвам. Като
мечка, стъпвам /със 2 зниу.I. Кттс
нт въглеЕ<и>, сгтксты. Като нт
тръна, стъпвам.
стъпвам / стъпя. Крана ма не стъпят / стъ¬
пя. Ногата мн не стъпва / стъпи. С тай¬
ния каaа стъпвам / стъпя. Стъпвам /
стъпя <бос> в огтни. Стъпва ма /
741

стъпи ми краси. Стъпва мн / сгъни ми.
крик в зеш-ия. Стъпва ми / стъпи мн
крич-то. С-ъпаи ми / стъпи ми арич—ци.
Стъпвам / стъпя ви врати. Стъпвам /
стъпя ни тушипИ' Стъпвам / стъпя ни
гърба. Стъпвам / стъпя ша арака<пн
си>. Сгъaвaи / стъпя ви нозе<ге cн>.
Стъпвам / стъпя ви престола. Стъпвам /
стъпя ви -рони. Стъпвам / стъпя ви
хляба си. Стъпвам / стъпя ши шията.
Стъпвам / стъпя е бос крик <и> и
огъня.
o-ъaнаа. Хнарaти лисици влезе в стъпица
и двете нозе. Хитрата лисици право в
cтъaнаи.
стъпка. Броя стъпките. Вървя но стъпките.
Ни всяки стъпка. Тръгвам / тръгни но
стъпки——. Чети c-ынкнгт.
стъпквам / стъпча. Стъпквам / стъпчи в
салта.
0^™. Капо че ли съм стъпки. лещи-и,
стъпя. Не иотн да стъпя ни кутр—то. С eдн-
ния крик съм стъпил в гроба. С —дниги
нога съм стъпил в гроба. Сека клони.
ни който съм стъпил. Стъпил му е дя¬
воли ши раната. Стъпил съм ша птитъш-
цеао. Стъпил съм ни пришини. Стъпи
ви полици. рaзбн навици. Щт си стъпя
ви главата.
стъпим. Не cтъaeии (стъпям) ши гнили дъс¬
ки. Не стъпвам (еаъппи) ви чурук дъска.
Стъпвам (стъпям)	<сякиш	(аа-
то)> ни аирИ. Стъaяи ни честта,
cпъaяи. Като (сякаш) в кратуни. oгъaпи.
Капо (сякаш) в ниннан. спъпям^.
cmъaяи / стъпя. Сгъняи / стъпя на крик.
стърга. И м^е^-<<^:> ще прекара- през сгър-
гааи. М^авам / мннa пртз oгърти-
<ти>. Прекарвам / прекарам през
сгъргг<та>. Преминавам / премини
през стьррг<та>.
oтъркИ' Стърчи ви (вид) главата,
сгърчи. Като пън, сгърчи /във 2 знач./.
cгпгиИ' Къд— (де) го стяга ботуша. Къде
(де) го стяга калеерага. Къде (це) го
стяга 'Oквки-и. Къде (де) го стяги опи-
шьса. Къде (де) го стяга кeники. Гтптий
си гащите. Стягай си гърOинитИ' Стя¬
ги ме Михатко зи трите й золи. Стя¬
га ме Михаля. Стяга мт отърлт-O' Стя¬
гам каиши. Стягам колана. Сmпгни
пояса. Стягат ме евeтн ОезсртОър-
ници.
стягам / 0-—™.. Стягам / стегна въжето
окото шията. Стягам / стегни въжето
окото шията си. Саптии / стегна диз-
тишиг—. Стяга мт / стеги— мт под лъ¬
жичката. Стягаме / oгeгвeи редиците
си. Стягам— / cтeгнeи редовете си.
С-птн ме / с-егн— ме шапката. Стяга ме /
стегне мт яката около врати. Сгпти ми /
стегне ин сърцето. Г-ягии / стегни
мишци. Стягам / стегна поводите. Стя¬
гам си / стегна си багажа. Стягам си /
стега. си лупето. Стягам си / стегна си
задника. Стягам си / са-гва си килев-
рите. Стягам си / стегни си куфари (ку¬
фари——). Стягам си / стегни си опин¬
ците. Стягам си / cmeтна си сърцето. Спя-
гни си / стегни си цървулите. Стягам /
cmeтни юздите (юздата).
oтптии и— / c-—тни се. Стяга ми с— / стеги—
ми се душата. Стяги ми се / стетше ми ст
сърцето.
сукар. ИнOнрнм ст като сукар на огън,
сукин. Сусин 0™.
сукман. Лая ни еккиaш,
сукнян. Сукшян иотeц.
султан. <^Е^а^рон тфееши> султан бтз гащи,
сурат. Зисрит съм си cкритн; Имам сурит.
Плюя в сурити. Плюя си ви (в. върху)
сурити.
суратлъ. Миймуа oкритлъ.
cурлннаи. Под сурдинки. ПоcтиБпи / пос¬
тавя сурдинка.
суров. Ктннпи ст до oкроeaгИ' земя. Уд¬
рям / ударя <я> през суровото гръст-.
суроватка. Не бито в млякото, ти <ще ди
е> в суроватката.
сурово. И сухо и сурово. Ни сурово. ни
аеч—шо. № сухо. ши сурово. Покрий су¬
хото <гор11> и суровото. Сухо и су¬
рово.
Гкрко. Арпнoнло ви Сурчо. га цил ва Мърчо.
сух. Да ст 'б-енш ви сухи върби. Дн е—
обесиш ни сухо дърво. Държи Оируги
си сух. Зипaлeaи / запаля сухи шуми ни
ерата. И в мор-то ди влеза, пи сух щт
изтези. Излизам / излязи сух оа (из)
водата. Измъквам и— / измъкни и— сух
от водата. <И> ни сух камък и— ши-
храввам [<и> ва сух камък ще и— на¬
храня]. Капо жаба ша сух вир. М^авам
/мина <сух> между киaкнтТ' Мокър
в бъчви да влязи, сух ще изляза. Ни
сухо дърво се нахраниам [ша сухо дърво
ще е— нахраня]. Стоя ни сухите Оини.
Суха лъжи в кошници. Сухо дърво лист
пуснало.
сух. Капо ниcгърии. сухи. Капо чироз,
сух.
сухо. И сухо и сурово. Капо риби ши сухо-
Мятам се ' кито риби ви cкх'' На сухо¬
мн свири ceнркиги. Ни сухо, ви сурово
Оставам / остани ви сухо. Покрий су¬
хото <тдрн> и суровото. Премятам и—
аато риОи ви сухо. Селя ви сухо
Сухо и сурово. Ще ям сухото.
сучА. Не са мт сукали котките. Сучи от
де- майки.
суча2. Въртя, сучи. Суча икomик (мустициг-
0).
суши1. Мийаи-т ви ви едно слънце си су¬
шили ризите си. <Моя майки и негова>
ни —дно слънце си екшилн дрехите. Пра¬
щам I пратя ни манастира да суши
742

др—ннл. Сути просо ни оатомт, Ци¬
ганин пастърми суша лн.
суша2. Праз-н у суши,
сфинкс. Като сфинкс.
схвана се. Схванал ма се е кръста,
схванат. Схванат в (у) аъцто—.
схващам се / схвана се. Езика мя ос схваща/
схванс.
сцена. Излизам / излязи нт сцената. Поя¬
вявам ос / поизи ос ни ицтнити, Появя¬
ване на ецЕHипи, Слизам / сляза от сце¬
ната.
Сцила. Между Сцнли л Харибда.
счупвам / счупя. Не счупвам / счупя ду¬
мата ни две. Не счупвам / счупя хатъра.
Счупвам / счупя вртта. Счупвам / счу¬
пя главата. Счупва мл ие / счупя ма е—
кефа. Счупвам / счупя н-фи. Счупвам /
счупя карали. Счупвам / счупя . ко-
а!лaтЕ, Счупвам / счупя нт дявола
натки, Счупвам / счупя нт дявола опаш¬
ната. Счупвам / счупя нт дяволи рогата.
Счупвам / счупя рогати. Счупвам ил /
счупя ся вртта. Счупвам ии / счупя ся
главата. Счупвам / счупя фасона.
счупен. Не давам счупена птрИ. Сууктнт
аспра. Счупена Бодаa. Счпптнa панацт.
СупKЕит пирС. Счупен Бан. Счупен грот.
Счупен пeз. Счупен мангър. Счупен
петак. Щс ами счупена чинии.
счупя. Дано са счупи дяволи краката,
счупя се. Счупило мл е— — реБро.
събарям / съборя. Събарям / съборя всички
мостове зтд иеБе ии. Събарям / итБоря
на легло.
събера. СъберС ся патмото. Ще ти събери
зъБате. Щс - та събера двата крака в
едни оБузка.
събера. Кога<то> прах ни тъпан, щт
отбера.
събера се. Днатт не си ос събрала у врeплшe.
Дулата мя е— е събрали в зъБате. Ду¬
лата мл ос е събрала в нокът.
Съби. Дт го вдига СтБя.
събирам. Едни Бае тъпана, друг съБари
пaаоaгa. Едни тупа тъпани, друг съБира
пирсити. С сала ореха събирам. Съби¬
рам дула. Ще събирам нокaлaтЕ, Щс
събирам ноеплтe.
събирам. Като (нопкото) прах ни тъпан,
събирам.
отбирам / еъбтаa. Две ит едно не събартм /
отбери а двт нт едно и— могт дт тъБ—ра.
Събирам / събери акъл. Събирам /
стБтрт антла <в главатаХ Събирам I
събера греховете. Събартм / събера
двата края. Събартм / събера дните.
Събирам / събери махалата. Събирам /
съБтра пароатт. Събирам та I събера ся
акъли <в глистта >. Събирам са / съ¬
бери та багажа. Събирам ил / събери ся
Бигиттаuaпт, Събирам ся / отбера та
дрипите. Събирам са / събера та ду¬
тата. Събирам са / съБери тя дъамaтЕ. Съ¬
бирам ти / съБтра си —зини. Събартм са /
тъБерт 'ся крушите. Събирам са / ет-
бсра иа млелите. Събирам та / събера
са - naрп!аЕшлпЕ, Събирам ти / събера
ся п!агушaнaтЕ, Събирам ии / съБсри
оа парцалите. Събирам тя / събери са
е—улсипи. Събирам са / събери иа такъ-
мате. Събирам са / стБера ии ума <в
главатаХ Събирам та / събери та уи-
тттт. СЪБнрам та / събери ти чуковете.
Събирам / събери уми <в главата>
Събирам / отбери ум <н атзyм».
събирач. Господ и— е тнипaч. има съби¬
рач.
събличам / еъбптаи. Събличам / съблека
<<> ризата <от гърбаХ
събота. В оъБотт пред Великден. Едни акъл
зи събота ли, зт 06:60 ла. Един ум за
съботи лл, за неделя ла. Енинн ма —
едната отботи. Къоравв<та> събота.
Липсва ма едната събота. Нт ми до¬
стига - едната отБоти. От пЕтта до съ¬
боти. Роден ни утрн!п! итботт. Родил
стм ие ни черната стБоти. Сещам ос /
сетя ос в стБота пред Великден. Со-
п^<<т^;> итботи. У събота, нога сзсми
от сврслтс.
събувам. Ощ— и— дсштл до содата, гащи
събува.
събувам / съБуя. Събувам са / отБуя ся
оБузклте и влизам / сляза. Събувам са/
събуя ти у—хпнп— и влизам / спизт,
събуя. Хвана Боеии, тт му ттбуС опанцат—,
съд. Наливам соди в съд Без дъно.
съдби. Избранник на съдбата. Изоставям /
изоставя на nаонзсопт нт съдбата. Иро-
ная нт съдбата. Осттвтм / остана ни
каоизволa нт съдбата. Оставям / оста¬
вя на произволи ни съдбата. Свързвам
сл / свържи са съдбата. Удар на стдбати.
Чукси ме / чукие мт ттдбата.
еъд-аи. Дт ти съдереш кърпата. Съдраха
му е— пттьелсe.
отдарим. Съдрал стм ктадтпо ни очите сл.
Съдиртм / съдера кожата <ог гтрбаХ
СЪднртм / съдери по дс— ножа от гърба.
съдран. Влачи поднре та като съдран цър¬
вул. Приказвай ни съдраната мн шипка.
Ризвлиатл стм те като съдран цървул.
Разправяй ни съдраната ма шапка-
Стненим гл ктто две пара в съдрана ке-
chm.
стди. Когато ттто а мама ме съдеха. аз
гледах кпч-по като е— поще. Когато тато
а мама ме съдеха. тз повиа муха.
еъж—жа. Едини стж—жа. даптaи посапЛ,
съкрагявам / съкратя. Сыртовам / ст-
кратя дните.
сълза. Бърша сълзите. Избърсвам / избър¬
ша сълзите. Изтривам / изгани стл-
затс. Крокодaпсаa сълза.. Лея каскодuп-
скл сълза. Нт чужд гроб сълза аоoи,
743

Намвм сълзи в очито. Преглъщам /
преглътна сълзите ст. Проливам кро-
кедипккс кълзп. -Рони крокодилски сълзи,
съм. Ако бошо, чсшс. Беше то. Беше тя
<тая>. И тови <ми> аипе. Не съм ни
сСбс си Ти (тоИ) къдс бсшс.
съмва / съмне. И без нстлс съмни а и боз
нстпи <се> съмни. Съмва мп <со> /
съмно ми <се> прод (нз) очито.
съмне. И на нашата уппни щс съмно.
сън. Блазни мс дяволи <нз кыа>, <И>
на сън нс съм впждап / видял. Още нс
’акпал. сънува съни. Прокли мс сън.
Сън мс лъже. Сън но мс «3^ Сън но
мс хваща / хване.
сънувам. Какво сънува баби но казва, дру¬
го казва. Ощс но ’акнал, сънува кънс.
съпротивление. Тръгвам / тръгна по пп-
ниата нз наИ-малкото кънроппвпенсс,
сърбам. Дробил съм някаква попари,
щс а сърбим. Кааве'е надроби, тови
ще сърбам. Каквото съм дробпп, <тоиа>
щс сърбам. Кикто съм дробил, тики
щс сърбим. Кикто съм го сояип. таки и
и щс то сърбам. Плюя в нвнината, от ко¬
ито сърбам. Сери в паницата, от които
сърбим. Сърбим ааавоте съм дробил.
Сърбам кзавето съм дробил ни замино.
Сърбим каквото съм надробил. Сърбим
попарят-. Сърбим попарят-, която съм
дробил. Сърбам ненарати, които (що)
съм надробил. Сърбим чорбяти.
сърби <ме>. Де мс сърби, дс мс чешеш.
И сърби, и болп, Къде го кърап, Нс мс
сърби тим, дото мс чсшсш. Почесвам сс /
почеши се там, дето не мс кърап. Cърбп
мс гърби <зв геara>, Cърбп мс длан¬
та (дпзаптс). Сърби ме дякаа'а длин.
Cърбп ме дясната ръки. Сър^ ме сзпаа,
Сърби мс ляввтз длин. Сърби мс ла-
ввти ръки. CЪрбс ме ръката (ръцете).
Сърбят мс араазта, Сърбят мс ниритс,
Сърбят мс нспипе. Хем сърби, хом бояс,
Чсши со тим, дето не мс сърап, Чсшсш
ме, дето не мс сърап.
сърдит. Сърдит Лсгке,
сърдя. Не кърдп господи.
сърце. Без сърцс. Бодви мс 7 бодне мс в
сърнсто. Боде мс нз кърнсге. Боли мс
сърцето. Бучимишсзо сърцс. Вземам /
вземи нз сърцс. Вземам / взома сърце¬
то. Вкарвам / вкир-м сърцето под чи¬
тал.	Вл-там / вложи сърцс. Влизи мп /
влезе мп в сърцц<то>. Влизам / влязи
в сърцето. Врязвам сс / врожи се в сър¬
цето. В сърцето. Гори ми кьрнсто. Граб¬
вам / грабни сърцето. Дивим ст / дим
ст сърце. Дивим си / дим ст кърнспо.
Дивим / дим сърце. Дима на сърнсте,
Да та прпаинс ня кърнсто, До дъното
на сърцето <си>. ДоИдо мп сърцс нз
място. Дохожда ми / дойдс мп сърцето
в нспппс, Друто мп <о> на устата,
друго ни кърнсто, Ду^а^<^т^;> и сър-
нe<ге>, Едно ми <о> - на езикя, <а>
друто <мп о> ни сърцето.' Едно мп <о>
ни устяти, <а> друго <мп е> ни сър¬
цето.' Жетва мо / жетно мс в сърцето.
Заболява ме / звбелп мс сърцето. Зв-
лопа мп сс за сърцето. Затваря мп сс /
затвори ми сс сърнспо, Зпи'ио сърце.
Иди <нзправо> от сърцето и иди от
квмото сърцс. Извпрам <наприво> от
сърцето а <сакаш> извирам от са¬
мото сърцс. Изгоря мп сърнсто, Изли¬
зам <нзправо> от сърцето. Измествам
/ п’мостя от нечие сърцс. Изправя мп
сс / изправп ми сс кито кол нв сърнс'е.
Изправя мп со / и1зправи ми сс <лривo>
нз сърцц<то>. Израсни мп ни кърнето.
Изкгпва мп / пзсгпис ми сърнеге. Из¬
съхва мп / сзкъхнс мп сърцето. Изтръг
ви ми сс / пзтръгнс ми сс кьpцц<тo>,
Изтръгвам / изтръгни от кърнсто ст.
Имим блпзе до сърцето ст. Имам бу-
чимпшсве сърцс. Имвм желязно сърце.
Имвм жсикае сърцс. Имвм заешко сър¬
це. Имам златно сърце. Имим меко
сърце. Имам на сърцс. Имам нипсшке
сърце. Имам сърцс. Имам сърце като
бърце. Имим нпгансае сърцс. Имам шп-
роко сърце. И решето сърцс има. Кваве
ми е нв сърцето. О-квото мп е ни сър-
нсто, Какаото мп е на
'акови (този, туй, то) ми е на озикз.
Каквото мп е нИ сьpцц<тo>. такова
(това, туй, то) ми с на уcгт<та>■, Ка¬
мък ми пежп на сърцето. Камък ми ля¬
та / лотно ни кьpцц<то>, К-мък мп пада /
пзднс ни къpцц<тo>, Оимък мп тегне
нв кърнспе, Камък ми тожи ни сърцето.
Кимък ти ни сърцс. Кино ми сс сърце¬
то. Коптисна мп / аонппки мп от сърцс.
Кеип нокта драскат по сърцето ми
Кръв кинс от (на) сърцето ми. Къса ми
сс кьрнсто. Късам ст сърцето. Оъсим
кърнсто. Лотнв ми сърцс на място.
Лежи ми ни сърце:<то>. Лята ми '
лсгнс ми на сьрда<то>, Меден ми па¬
ди / ниднс ни кърнсто. Мод <п масло >
ми канаи на сърцето. Мод мп кале на
сърцето. Мод мп пади / нидис ня сър-
нсте. Моко мп с сърцето. Моко сърцс.
Мехлем <п мсд> мп капе нв кърнсто,
Мехлом ми кипни нз сърцото. Мсхлом
ми пада / пздне ни сърцето. Нв тлядно
<<ърце>. Нз драго сърцс. Направим /
направа къpцц<тo>. Изпълва ми сс
(напълни мп сс) / напълни ми сс сър-
нсто. Нвпълвзм (напълним) / напъл¬
ня кърнете. На сърцц<то> ми с. Нс w
дава сърцс. Но ми трие кьpцц<то>,
Нс ст дявам зло сърцс. Не си права зло
сърцс. Нс струвам зло сърцс. Нс съм
на сърнсто, Ни мод съм ал, ни сърце
мс боли. Носи атункке сърцс. Нося в
744

сърцето o. Нося пилешко сърце. Нося
aрнпряшо сърце. Нося студено сърце.
Ипиaм сърце. Обръща ми ст / оОърш—
ми се сърцето. Обръщам / обърша сър-
a—т'' Оживя ми ши сърцето. Оживя ми
играха ши сърцего. Отеква ми / ол—кш—
ин ни сърцето. >и-кeи ми / омекне ми
сърцето. Остава ми / остане ми ни сър¬
це. Остави мн сърцето. Отварям / от¬
воря сърцето. >авнрпи / отворя сър-
ц-го си. Отвръща ми и— / отвърне ми ст
oъраeT'' Отвръщам / отвърни сърц-го.
Отвръщам / отвърна сърцето си. Ог вс—
сърце <и ' душа>. >гниa ми / о-ид- ми
сърцето в пe-и-e' Откривам / открия
сърцето си. Откъсва ми и— / откъсне ми
и— от сърцето. Откъсвам / откъсна от
сърцето си. Оа просто сърце. Отпуска ми
е— (отпуща ми ст) / о-пкoв— ми с— сър-
a--O' Отпускам (отпущам) / отпусна
сърце. Ог сърце. От сърце <и душа>.
Ог сърц-го ми — палвало. От <цяла>
душа и сърце. От (е) кнo-' сърце. Пада /
нидн— камък от сърцето ми. Ниди ин /
падне ми ви (в) cьpца<тo>. Пада ми /
/ нидн— ми сърцето в гащите. Пада ми /
нидн- ин сърцето в н-тит—. Нидии /
падна право в (ни) сърцето. Пада /
/ пиди- <-ежък> камък ви сърцето ми.
Нидни ми сърце ши място. Пазя е сър¬
цето 0. Нирвии / парни ао сърцето.
Печеля сърцати. Пнпвнм / пипни зи
сърцето. Под сърцето си съм носили.
Пооаaкcкa (ноо-пуща) ми ст / поотпусне
ми и— сърцето. По сърце ин-. Правя си
сърце. Премята ми и— / прeиeтнe ми ст
сърцего. Преобръща ми и— / преобърне
ми ст- сърцето. Пригиря ми / пригори
ин ни сърцего. Разбивам ! рнзOнп
oъраem'' Разкъсва ми с— / разкъса ин
и— сърцего. Разтварям / разтворя сър¬
цето си. Рани ша сърц—. ЕHтви ми / рит¬
не ми сърце. СБнeи ми и— / свит ми ст
сърцего. Свива ми ст / cвн— ми и— сър¬
цето ши буца. Свива ми и— / cвн— ми ст
сърцето ни бучка. Связи ми и— сърцето.
Сгрявам / сгрея cъраeтO' Сдобивам /
сдобия сърце. С <^д^шн и> сърце.
Седни ми - ши сърцето. . С женско сърце.
С какво сърце. Сключва ми ст / склю¬
чи ми се сърцето. Скъсва ми и— / скъси
ми ст сърц-го. Стигам / сложи камък
ни сърцето. ГЛнтии си ни cърae-O' Сли¬
тии си / сложи си ръкити ши сърц—то. С
леко сърце. Слушам сърцето си. Гиeк-
чивим / смекчи сърцето. С открито сър¬
це. С о-пусни-о сърце. С премряло сър¬
це. Сръка ни cъpца<тo>. -Строшило ми
ст е сърцего. Стяга ми се / cтeтнe ми се
cъраeт0' С-птa ми ! с-егн— ми сърцето.
Стягам си / стегна си сърцето. С устата
м-д и миело <лея>, в сърцето пелин и
отрови. С пяло—о си сърце <и душа>.
С широко сЪрц—. Сърце да — широко.
Сърц— и Оял джигер <cиид>. Сърцт
и бял дроб. Сърцего да ти изтръгне.
Сърцето да та ст ' пръсне. Сърцето ин т
в нимуа оОвиго. Сърце-' ми е ши OкаИ'
Сърцето ми е циганско. Гъратто ми се
качва / кичи в гърлото. Гърa—-' ми се
обръща / обърше. Сърцето ми ст нро-
бодe' Сърцето мн -рении като ва мъртво
кучт опашката. Със заешко сърце. Със
замряло сърце. Със свито сърце. Със
стегни—' сърце. Със стиснато сърце.
О—ттн ме сърце <го>. Тегли ми сър-
аe<-c>. О—твe ми ши cъpца<тo>.
Оeтнe ми сьр1^е^т^'^<^:>. Тежи ми нн сър¬
цето. Топи ми и— сърцето. Топя сърцето.
Тртнеи ми / препие ми сърцето. Трт-
н-рн ми сърцето сито ши голо пиле ду-
п—ао. Орeнeрн ми сърцето като ни
мършав заек. Трепери ми сърцето като
ши аи«^.. Трепери ми сърцето кито на
пиле перц-то. Трепа. ми сърцето. Тръ-
ги ми сърц—. Турям си ни сърцето. Ту¬
рям си / туря си ръката ви сърцето.
Удрям / ударя <ариво> в сърцего.
Улавям / уловя <ариио> зи сърцего.
Улучвам / улучи <ариво> в oъраe-''
Хваща ме зи сърцето. Хващам / хвани
<приво> зи сърц—то. Хвърлям / хвър¬
ля камъка ог сърцето си. Циганско сърце.
Червей ми гризе сърцето. Червей ми
загризе сърцего. Червей ми яд— сърцето.
Широко сърце. Щт ми изскочи сър¬
це-'. Щ— ми ^хвръкне сърцето. Щт ми
и— пръсне сърцето. Ще мои ст пука—
сърц—-'. Що ми — ши cъpцаeTтoC>. -иоо-
аи (това, туй. ао) ми е ни —знaa' Що ми
е на еърцц<то>. пикова (това, туй. го) '
ми е ва устати. Яе ми кине ва сърцето,
сърчице. М—хлем ми пада / пиеше ши сърта-
a—-'' Трепка ми сърчицето.
съшит. СЪшит е бели конци.
същ. Впрягам ст / впрегна и— в същата коли.
Говорим ни един <и съгц> език. Зи-
нлнции / заплатя със същата мов-аa'
Ииии- —диш <и същ> —зиа. Меря и
един <и същ> аршин и меря със съ¬
щия аршин. М-ря със същата мярка.
На същия акъл съм Ни същия ум съм.
От —дно <и също> -тсго съм направен.
Оа същата закеаса съм зииecтв. От съ¬
щата инп. От същата мия съм замести.
Ог същия дол. От същото -тсго съм зи-
и-cтш. Пея едни и съща песен. Плащам
/ платя със същата монета.
OПДИM' ГяДИИ и СTИБИИ.
cпeии. Нн щита, сядам,
сядам / седни. Гядии / седна ни врати.
Гялaи / с—дша ши главата. Садим /
седни н. ияc-c-'. Сяeни / седни ни нрт-
стола. Сядам 7 седна ши хляба. Гадии /
седни ша шия-а. Сядам си / седна си ви
брашното. ГядАм си / седна си ви цир-
745

инна. Сядам ел / седна та ни д-то. Ся¬
дам та / седни си на задиинт. Сядам сл /
седни си ни задните части. Сядам иа /
итднт ел нт опашката. Сядам та / ттд-
нт та на парцалите. Сядам ти / седни ел
на четирите Букви.
сянка. Боя сс <и> от сянката ил. Вдигам
сянка. по-голямт от боя ил. Влача ос
като тинкa. Влени е— ктто тиикт. В сян¬
ка съм. Върбост сянка. Дт и— стм пиnо-
си сянка. Д-б-ла тиинa. Държа в сянка.
Лнпоса сянка ли стм. мЛиавт ми / ми¬
не мл еинки по лицето. Нт сиикa. Не вадя
ма ис синаигт. Оставам / остана в тяинт.
Оставям / оотася в тиннт. Оттеглям сс /
оттегля ос нт сянка. Пада / пидне сяант,
Плаша ос <<> от сянката са. Седя в
тинкa. Седя ни тяинт. Сттвтм / стани
нт (като) сянка. Стоя в сянка. Стои ни
тинаи. Страхувам сс <<> от сянката ии.
Сянка да и— остане. Хвърлям / хвърля
по-дълга ияннa, Хвърлям / хвърля сян-
аи. Ходя като иинкт.
Т
тава. Още рнбата у моатто, турил тавата
на огино,
таван. Впулвим е— / 3^0 е— в гивини.
Гледам тавана. Минавам / мана тавани.
Мятам (магв!м / мтгoт) нт тавана.
Насън ма — тавани.
така. И тСна. а вйка. <И> тини, а тани.
Както (каквото) мя твирит, такт (то¬
ва) aтрти. Както стм го еолaп, така а ще
го сърбим. Както стм даобuл, така ще
сърбим. Ктд— дават така (ттй). Тани бт¬
бт знае. така бас а ттС знае бтбт, ттй
Бис. Тини Драган знае, такт д-е! плаша.
Тини знтс дядо дт Бие. Тани (ттй) знае
дядо, такт (ттС) плаша дтцитт а ттй
знтс дадо Бте. ттС плаша децата. Та¬
ка зная. такт Бия. Тани (ттС) а баба зиат.
Тини л свахи ма Гюргя знае. Тани (ттС)
тт леаим, Така ще са го поръси попи,
тино. И вино, а тако.
такъм. Вдигам ти / вдигни' тя тикъмaте,
Задигам са / задигна ся тинтмите. Оби¬
рам та / обера та такъмите. Прибирам
са / прибери са тантматт. Събирам иа /
събера са такъмите.
сaпиш. Ям талаш.
талиански. Хващам / хвант тЕлтгртфа по
тилаиника.
талига. Една ттлaтт.
талия. По птлaя.
там.	Дени и— мт сееш, ттм нс ме ниСд—ш.
Д-то виачни, там и гол Ахмед. Дето
амт обор, там и гол Асан (Хисаи). Дс-
то мт не е—-ш (осят). там инкна. Дтто
мт нс е—ст, там расти. Д-то мт не сесш.
ттм те раждам Д-то плача, там ос а
тм—и. Д-то сит— <суац^<>, там и - гол
Асан (Хаити). На сам, ни тим. Оставам
<сн> / остани <си> на сам, на тим.
Почесвам сс / коу-m! ее там, д—то нс
мт иърБа. Пис а котаи там Бяха. Пъхам
иа (пъхвам си / пъхна са) nаъетт там.
атто скърца ватттгa. ' Там го и оетaвuа.
Там, дтто шнтш та, тз стм всчс па-шaп,
Там мт нями. Ттм имт. Това (там) е
белята в торбата. Тука лн са — там
стой. Гпа-ттм а тук а там. Хапя е— там. де¬
то нс ма егнгит зъбите. Хапя сс <гaы»,
дето не ит егнтим. Хапя те ттм, дтто
и— могт да се стигни.
тамбура. В гтзт му жичка от тамбура нс
можеш вкара. Късмета мн свари ит
тамбура.
тимт. Тун-ттме.
тиыиа, Бягам нато дявол <а> от пlмян.
Души зон—шицит- дт прася тимиo. Дър¬
жа тамяна под носи ил. Зт тамян а твтща
да ги давал. Захапал стм тамян у зъ¬
бат—. Кадя тамян. Ктто дявол от тaыин.
Нт богт тамян ие давам. Ни диволт тт-
мян и— давтм. Нося ил тамяна псд но¬
си. Иотя ил тамяна у утат—. Опели го
а бсз тамян. Щс котаъпи тамяна.
танталов. Танталова мъка.
тантела. T!oттпи марка стм.
танто. Танго зт танто.
тина. Н!ка!виы тт / нтnаaви те ни тапа.
Правя ие нт тапи. Слагам му / сложа
му тапа. Слагам / сложа тапа. Тапа
серсем. Тапи тeаттмпта, Турям му /
тпри му типа. Турям / гпая тапа.
тапара. Хващам са / хвани са тапaрттт—
тапая. Като чс ттм взел е тткяи свети *
тарала. Ттртла та марала.	'
таралеж. Бързам киго таралеж за меру
дня. Вземам тя / взема са таралеж в
гащите. Държа таралеж в гащите са.
Защо ма трябва таралеж в гащите.
Мазен като таралеж. Наежил стм ст
нтто таралеж. Нт ма трябва тара¬
леж в гтшигт, Ог таралеж възглав¬
ница. Пуснам (пущам) / пусни тт-
атптж в гащатт. Пускам иа (пущам ти)
/ пусни та таралеж в гащите. Слтгтм са /
сложи иа таралеж в гащите. Турям си /
туря иа (тпавтм сл / турни иа) таралеж
в гащите. Що ма трябва таралеж в га¬
щите.
тарaтииеаa, Хоро тирaтннеао не играя,
тарга. Нт тарга да тт зтнтсит,
тарльо. Псаинaпu ттапя под одъра, тсС
и- покачал нт одъра. Пуснала ттали
под одъра, тоС на ылндeат. Пуснала
ттрли под одъра, toC ос покачил ни
Одт;),.
тато, Дт носил много здрав- на тито. Ко-
гтто тито а мама мт съд-а!, тз тпЕдта
кучето като се пощЕ, Когато тито и
746

мвми мс съдоха, аз ловях муха Оот-то
'-то и мами мо учсхи, аз лових муха
татов. Квто нз татесете кръщене,
татул. Не съм пил титул.
тафра. Голяма му с тифрати, милка му с
софрата.
тихт. Днес бахт, зарин тахт. Я бихт, я тахт.
тичи. О-то лощи на (по) Беяиадсн, тича,
тая. Асли ап таи. Беше тя (таи). Зная кп
тан.	Умри та <ениa (тиа»’
твой. Ни мой, вд твой.
твърд. Зоматв твърда, небето впсоае. Имам
твърда тляви. С твърда ръки. Твърдя
мп с гливзтз. Твърда ръка.
твърдо. Удрям / ударя ни твърдо.
тегля. Един тотли напред, а друг дърпя
назад. Тегли мс съ1^1^е^о^-^<^;>. Тегли мп
главята. Тотли ми къpцц<тo>, Тотли
въглена към своето яйце. Тотли въжето.
Тегла грехи. Тегла думптс, Тсгла ду-
мптс си на кянтир. Тегла думате с чен¬
гел (исагопп) <от у<сгата>. Тегла один
зъб. Тегла една алагокловия. Тсгла едно
аонкао. Тсгла одно око. Тегла каиши.
Тсгла килая и тстяa сдпн каляИ. Тегла
калема а тотли один калем. Тотли ки¬
брити. Тсгла колити. Тсгла куршуми.
Тегля локума Тсгла моппви, Тегля ни
квеa страня. Тсгла ножа. Тсгла огъня.
Тегля огъна откъм ссбс сп. Тегли раз-
носаи<то>, Тегли сатъра. Тсгла си
въжето. Тсгла си душата аате проз
итпеип уши. Тегла от куршуми. Тсгла
<си> nеслсдктвпaта, Тегля ушптс, Тег¬
ла хярчз. Тегля < чергата > към себе
кп, Тегли чсртя. Чстито дявелп го тег¬
лят за ушппс.
гегяa, Овто апвоп, тегля /и 1 знач./.
Като вол, тсгля /в 1 зааи./. Кито кп-
рзджпИкап кон, гетпa /в 1 знач./. Оа¬
то куче, тегла /в 1 знач./.
тегля сс. Тегля се кито вол на жстля. Тсгла
со кято митаро нз мост.
тсгня. Камък мп тотно ни сърцето. Тетнс
мп нз душзти. Тетнс мс нз кърнсте. Тег¬
не мп сърт-О.
тежа. К-мък ми псжп на душата. Камък
ми тежи нз кърнето. Но ми тсжп иаъпи.
Нс мп пежп гяивзтя. Не мс пежп умя.
Тежи на гърба. Тежа нз мяктете са
Тожа ни хляби. Тежат <м<> апепз-
ии<ге>, Тсжп мп гпзви'и, Тежп мп ду¬
мата. Тежп мш на душата. Тежп мс на
езики. Тсжп ми на сърцето. Тежп нз
гърба ма
тожв. Оато куршум, тежа.
тежест. В тежост съм. Центърът нз тсжокттз,
тежко. Тежко и горко нв търното.
тежък. Имам пежаз ръки. Казвам от / ка¬
жа от тсжазти думи. Пада / нвдцс <тсж-
ко> броме от търби мп. Пвдя / пздне
<^т^еж^<^;> броме от ппсшп'с ма Пвдв /
надне <тожко> броме от раменете ми.
Пзди / пздне <тежък> кимък ни сър¬
цето ма Свила сс / сввлп сс <тежко>
бромо от гърби ма Сваля сс / свапп сс
<тожко> бремо от ппсшптс ми. Свили
сс / свзлп се <тожко> бромо от раме¬
нете ма Смъква сс / смъкне сс <тожко>
броме от гърби ми. Смъква сс / смъкне
се <тожко> бреме от нлсшппс ми. Смък¬
ва се / смъкне сс <тежко> бреме от
раменете ми. Тия обици ще мс доИде
тежка. Тежки ир'илерпa,. Тежка артало-
р^. Тежки гсмпa. Тсжки мс с ръкитя.
Тсжки риботи. Тежък мп с кантара.
Тежък случиИ.
тезгере. Да те поносят нз тезтерс.
тсза На кого (кому) гп продаваш <ти>
тия (ТО’^.
тека. Ако нс тече, <то поне, се> азно.
Жлоб точе, женатя рижда. Лпгппс ми
токит. Мед ми течо от устятя. Не тсис,
но (ама) кипе. От двс 'дуnкп катран ми
псис. От десст мости мп катран тече.
Парп'с тскя' като водя. Пирпто токат
авге о ръкав. Тока <кито> по мод и
масло. Теки по водя. Текат мп пирптс
из арвиелпгс, Тече мп из (от) ариче-
«'0. Течо мп из ръазвптс. Точе мп кито
из ведро. Тече ми кито из ръкив. Що
мп гърло течст.
гсаа, Оато из ръкзв, теки /във 2 заии,I.
Като реки, точо.
текме. Ратам токмото. Удрям / удара тек-
мото.
теле. И апаа му теле родпл. Квто тспс.
Квто теле под вол. 0-то толе прод (в)
жепе’нпцз. Оато тспе прод иаоностзк.
Оато тепо прод (в) шзронз врати. Овто
толе у ерипнз. Нс от нз ширснята криза
тслото. Нпма си ни ширснатя крива те-
псте. От стврв крави теле. Теле от•пшып,
вол се върнал. Тело со родил, вол умрял.
Тражи под воло 'спе. Търся под вола
тело.
толотриф. Хващам / хвааи тспсгрзфа по
твлпиакап.
телец. Зпитапaг пспсн. Но щс да паст телци.
Ни в тепни, м в товодз. Ни във воло-
исте, о в пслнппс.
телом. Толом и духом,
темел. Деля тсмеп, Хвищим / хвини псмсп,
темия. Да та се направи 'смпя нз гляватз,
тенджера. Белес сс азте ня тонджорити дъ¬
ното. Бал като ни тенджери дъното.
К-то гол аоаая в тенджери. Прпкмяле
се търното ни тенджерята, че нами дръж¬
ки. ТЪраулппз сс тенджерата, та (че)
си аимсрсла похлупака. Търкулнали
сс тенджерята, та от аимсрсяа похлу-
ниаи,
'^№0. Връзвам / вържа 'онекк<то>.
тенекиен. Турим си / туря си (турвам от /
турна от) псисапоии ечпли.
тенекия. Връзвам / вържа псиекпa. Оато
747

празна -тш—кия. Пики- ши -eвткнп, ти
да му дрънка. Пика— ни -тшeкня. ги ди
му тропи.
тенсия. Като ши тeпoнп. Кито тепсия. Поц*
насям / подн-си ни тепсия.
тепърва. Тепърва ОнОи на (зи) дърва,
терам ст. - Ни е— вода. ши е— -ера.
терк. Вземам / вземи -ера.
-три. Връаиа ми е— / връав— ми е— терся.
г—реен—. Всички наопаки, -той ни -трс—ше.
Тринадесет иeo—ни. . теро—ш— - толншa'
тесен. Щт ми ст види тесЕн. Щт ми стане
т—ств.
тескере. Ноeпнoвим / подпиши -—cк—р--O'
тесла. Сеч— ми акъли като хилeиджHйoки
—тила. Сече ми к-йш--о кито хилааджий-
ски тесла.
тестир.' Вземам си / взема си -тс-иро.
тесто. Зaиecтш съм оа някакво (нечие)
г-иго. Ог друго т-иао. Оа друго тесто
съм завесен. Оа друго --сто съм напра¬
вен. От —дно <и еъщо> --сто съм на¬
правен. От тцшо г-oaO' От едно -тсго
съм зииeo—н. От същото --сто съм заме¬
сти. О- това (туй) т-с-о съм зaиeoтШ'
тетка. Женски -т—си.
тетря. Теаря оиго крeкeтнл''
тефтер. Записвам / запиша в -еф-ерн. За¬
писвам / запиши в черния тефтер (ч—р-
шнгт тeфmeрн). Отписвам / отпиша ог
т—фгера си. Попадам / попадна в чер¬
ния тефтер (червит— -еф-ери). Слагам /¬
сложи в черния тефтер (к-рннтe тефте¬
ри). Турям / -уря (mкрвии / турна) в
черния тефтер (черните -еф-три).
течение. В -—чешит съм. Вървя но -—к—вн-т''
Вървя срещу (против) -—чешитто. Оста¬
вям се / оставя е— ни ттчешитто. Плу¬
вам по -eкeннe-'. Плувам срещу (против)
течениего. Тръгвам / тръгва срещу
(aро-нв) -—ктшн—-O' Хвърлям пари ви
г-чeшнe'
ти. Ни ти съм.
тиган. Белее и— като -нтиш на мec—киша'
Бял сито на aнтишa дъното. Излизам
кито ви питинa дръжката. Лъснал се
кито тиган ви и-oтчишa' Лъщя като ти¬
ган ши и-cткиши. Пържи и— ви един ти¬
ган. РиОата още в морето. и те й тотият
гнтиш. Рибита оце в морето, а тя антaвa
слаги. - РиОата ощ— в иор-ао, и той турил
тигана ши огъня. <зи да я - нържи>.
тикам. Онaaи (тиквам / тикна) в иктритa.
Тикам в (под) носа. Онкaм в очите.
Тикам си гагата. Онкии си носа.
тикам ст. Онкаи се под носи.
тикви. В една тикви пърлиИ' Грижи Ооги
зн тули гнкБИ' Дадоха - ми тиква в ръси.
Ди живееш от гикБн до кратуни. Дого¬
дина по (в) -нaвн. До ще гнкви зи вода.
Духам тнaвиаи ни плети. Духам тикви-е
отдалеч. Измих си -нaвитe. Какво ми
тиква дрънк'тн. ше - — скоро Великден.
Какво ми тнква тулол'кн. ше — скор:
Великден. Като ши тнaвa обръч. Като
тикви ни буниш—. Колкото (като) свиня
от -нaви. <Maтлeд> сито тиква ши
пл-г. Намазаха и гикБИ' Иaпърд—лн так-
вата. Нишът миш дупки зи с—О— и ов
анaви влаче. Ииaтъл миш дупки. нн ае-
ш—т и тикви. Не в ■гисеи, и в кратуни.
Не било в тикви <те>, чт (и. ти) в сра-
-ув^<^'а^:^ <лн>. Не било но череши,
че (и, ти) но тнквн ли. Не увира /
уври тиквата. Нямам мозък в тикви-и
си. Оплакнах си гикеит—. От зелеши
пиови еeи— ше вземам. От семки тикви.
Ог тиква ми е гроша. Ог тикви до кра-
г,у■шH' Под нощ тнквн цъфтят. Ражда ми /
роди ми гнкeигa' Сеч— мн -икеи-и.
Станала тиква, надула си и онаш. Онк-
еа и. лой. Тиквата ми е з—леши. Оиквн и
бърe'квH'
тиквам / тикна. Тикам (такеам / тикни)
в мутрата. Оиквии / пикни в (под ) носи.
ОнaБИи си / тиква си гагата. Тиквам си /
тикни си носи.
тиквен. Оиквeш ми е гроша,
тикла. Къде ца идт в гиклитa'
тил. И ни тила си имам 'ЧH' Кога<то>
си внeп гнлИ' Недочувам и тила. Очите
ми са. ва тила. Ноч-cваи се / почеши и—
но -или. Уми ми — в тила. Чеша ст но
(в) тали.
тилилейски. В гори тилнл—йекИ'
тилов. Тилов герой.
тиня. Капо ' жаба в тиня. Колкого (кито)
свиня от тиня. Не пнеим но търOнли у
аивптa' С двата крика съм в тинята,
тираж. Излиза ми / излезе ми тиража.
титра. Играя си <аи> татра.
тих. Но-пих от воднтн, по-нисък оа тревата..
По-пих оа кукувица. Тнхи води. Тих
въглен. Тих кито кукувици.
тнчaИ' Тичай. Ооже, ди Бнднш. Оикии пртз
просото. Тичам е лопати ви пожар.
Хем шуто, хем <гича еа> б'ee'
mнкии. Кито луд. пиим /в 1 знач./.
тия. На кого (кому) га продаваш <ги>
тия (-—зи). Облякъл се Атия, погледнал
е— — ник в тия. Облякъл и— Илия, по¬
гледнал ст — пик в тая. ПремЕнил ст
Атия, ногл—дшил и— — пик в тая. Пре¬
менил ст Илия. погледнал ст — ник в
тая. Преоблякъл се Атия, погледнал
е— — пас в -ИЯ' Пр-оОляаъл 0— Илия.,
погледнал ст — ник в тая.
тлъст. На тлъсто душ— лой. Тлъст кокал
Тлъсто кокилче.
то. Беше то.
това. И това <ии> било. <И> това си т.
Оови-'в'вa (-кй-'шуй)'
товар. Направям си / направя си • товари.
Н- мн увира / уври главата и трн товара
дърва. Пада / падне товар от гърОи ин.
Пада / надве товар от плещи-- ми.
748

_1ада / падне товар от раменете мя.
Ccto ит / сваля и— товар от гърби ма.
Сваля ос / свали ос товар от плещите
ма. Сваля сс / овала се товар от раме¬
нете ма. Смъква е— / смъкне ос товар
от гърба мн. Смъква тс / смъкне ос то¬
вар от плещите мн. Смъква ос / смъкне се
товта от раменете ма. Снемам / снема
товтр от гърба.
позири. С гртицн дт го товaрнш, С аопa да
га товтаaш.
тогава. Когато и- хвани на хорото, тогава
и— пуква тъпана.
тогтз. Ксгт зтаaп трaeннеaтa. тогаз отива
дт купа лъжица. Кога излязъл аз гради,
тогтз псува пашата. Кога ма допре яй¬
цето <нт гтза>, тогтз полог търся.
Годора. Йслт, Мари а камшик Тодора.
Камшик Tодсаa, Щс играе тънка Тс-
дорт.
тон. Изтривам са / изтрая сл токовете.
Изтърквам са / изтъркам ои поноз-тс,
толноса. И голаовт. Толкова мн с.
толкоз. И толаоз.
Тома. И-зср-н Томи. Неверник Тома. Не-
виавaш Тома.
тон. Взтмам / взема тон<а>. Влазам /
сляза в тсн. В тон съм. Давам / дам
тон. Попадам / попадна в тон,
топ. Къде ада, топ хвърлям. На топа на
пстттa. Поставям / посттзи нт топи
<аа устата>. Слтгтм / сложа на топа
<аа пстт!гa> Сртщу устати на топа.
С топ да ме баеш. С топ не може дт ис
разбие. С топ и— -может <да> мт раз-
Бн <ел>. Топ не ме разбива. Топ не
можт <дт> мт ртз(^1^-:<е;>. Турям /
тпаи (гуавaм / турна) на топи <ат
устата> Хвърлям / хвърля топа.
топaн, Когато я заиграх, тога те твруши
топана.
поппaчно. Седя <сЛ> ни топлaуао. Стои
<сЛ> НИ TОПЛИУKО.
тоnпо1, Държа ма топло. Не ми става ни
<^п^л->^'^<^г^л^о. на <aic->CTygeoc. Не
ма става nо-тcnпc. Топло ма — нато
лед в стомна.
токпc2* Натиквам / оттикам ни т-nпо.
Нт топло. Нт топло итм. Седя <с^;>
ни топло. Стоя <си> на топло.
тcкпи. Tоnпи птптпи.
п—п—а. Къде (де) Бае тспорт му. Нт ма Бас
т—п—ра нт еди— място. Не търся т—пори,
и топорищ-то. От тспсра попорaштто.
п—nоаищ-. Нт гтрси топcат. т топоаaштт-,
От тспсра топсрнщтто.
попус. T—Пу-то пукна.
топъл. Като топъл хляБ. Огтн а слама и
тсплня вятър. Прcси сл го нато «топът^
хляБ. Топля ма оа джоб—в-TЕ, Топло ме¬
стенце. Топло място.
тоnя, Топя сърцето.
тсп^ сс. Топя ма сс сърцето. Топя сс в ко¬
жата ил. Топя ос в уогaгa. Топя и— като
изeш.
тсрБа. Влязла мн — главата в торбата. Гла¬
вата мл с в торбата. Гуждамса / гудя са
главата в тоабa<сa». Д-ня и— с в тор¬
ба. Докарвам / докарам дс торбата.
<Еднт (ои<> торба намтан. Като н—и
ни празни торба. Като торба и картофа.
Много сБоаcв-, торба ореха. Нт диво¬
ли торба аaытиa, Намерих клан дт сн
занича торбата. Не итм са кcитп <Със
сеБ— си> торбaгт. Поставям иа / по¬
ставя са глтвттт в тоабттт. Прие кат—
зтж— в торба. С две торба дт поСаЕш.
С две торба дт тръгнел. Слтгтм са /
ип-жт та главв<та> в сорбa<тa».
Тоси (там) е б-лятт в торбата. Торби а
етап ма -стана от отамлитa. Торби нс-
налл. Торба отишъл, торба ои дошъл.
Турям ил / туря ил (тпавим ии / турна сл)
глтвттт в торбa<тa». Циганска торба
<бсз дтно>. Шума. вълна, торба да с
пълна.
торбичка. Свързвам та / свържа сн тоаБну-
ната.
Тот-в. Марко Тотев.
точ. Точ в точ.
точа. Ощ— рибата в мcа-то. той точа зтби
дт яд—. Точа зъба. Точа зтба зт печена
каттттa, Точи лига. Точа меч. Точа ножа
зад гърба. Точа ил -злу-тc в гтрба.
Точа сн и—жт. Точа ипаначплк. Точа
уaмтaкъз,
точа се. Точа и— нит— нишка ст пашкул,
гcут ст.Ктто «винена> черва, гоуиы ос.
точилки. Гърчав като точилна.
тоОт тоуaп- мтд изстисквам.
точна. Идвам до мъртва тоуаa. Идвам до
тоукaтт ит замръзването. Итвртпгнуoa
точка. Обирам <сн> / -б-рт <«>
тоуалт-. Обирам / обера тоуалт-. Пос¬
тавям / поставя тоукa. Пcеттзим / п-с-
тавя точна ит (над, върху) a-то. Слтгтм /
сл-жт тоуаa. Слагам / сложа точка на
(над. върху) н-т—. Стигам / отагна дс
мъртва тоуаa. Стнгам / стигна дс тоу-
кaгa нт зтыатззтo-то. Турям / туря
(тпавтм / ппаит) тоуаa. Турям / туря
(туриам . / турна) точка нт (над, върху)
а-т—.
тояга. Гол като тояга. Довеждам / доведа
дс проетшаa тоиги. Докарвам Iдcататы
дс пр-тзшат тояги. Дcаcnтл итм ос
нато слспсц — тояга. Дcсгaгты / доогнгoт
дс прооттна тояга. Дръж се, ел—пч—,
тоягата е гстсзи. Държа сз като слепец
с (за) тоатт <гт>. Държа се като сле¬
пия о (за) тоягa<гa». Засърбял мт с
гърба <за тояга> Идвам дс паcоаш-
на тояга. Като дете тояги. Кттс нучс
тояга. Като нт Бясно нуче тояга <гe>>■.
Като ит д-еттт тояга. Кттс ип—n-ц ' Без
тоатт. Кат- сляп ' Без тоигa. Навирам ос /
749

назря со между поятп'е. Намсрпл съм
сспе без кучетя, <Ттрътнал съм без
. Иашъл съм соло без псстз,
пошъл съм без тояга. Още язди тоягата
на кон. ПсШи б-б- за тояга. Правя №
устати кито габровец за <дрaаевa>
тояги. Пуста тояги. Стигам / стигни до
просяшки тояга. Сърби мо гърби <за
'оята>.. Турям / тура (турвам / турни)
шипка ни тояга. Уливам сс / улови сс
като кленсн зв тояга. Хващам сс / хввни
со кято спснсн (кленпa) за тояга. Хва¬
щам / хвани тоягата. Чешо мп сс търба
за тояги. Шипка ни тояга. Щс игрис
тоягата. Щс ям тояга <та>.
трагия. Хвинвлп са мп червати трития.
тража. Б-ща нома, дедИ трижп. Трвжа от
мъртво митаро	нльочп, Тража под
золо тело. Трвжа пуйчо кпрснс. Чс
'рзжпш арааа назисм. Що съм тражпп,
нашсл съм.
Трайко. Трайко да ти е пмсто. Трайко ra
приви. Умря Мирко, «ст-нв Трийко>.
трак. Трик чзшз, 'рак пирИ.
тракам. Мама<та> си трики.
трамваен. Пращим / пратя ни №№ от 6
до 5 с трамваен билст.
трамвай. Да не мо е	тримв-И,
гримлв, За кукуриту, гримли,
трампосвам. Трамнеквам врани за гзртя,
трап. Запълвам (запълним) / ’-пълна трипя.
Изпълвам (изпълним) / изпълня трипя
а пзпълвам (изпълним)	/ изпълня ни¬
кой трип. Копия трин, Н-пълсвм (на¬
пълним) / напълня трипя. Осмърдаввм /
екмърдя трапв. Отървавам / отърва
трапи. Пресаочпх трапа. С сдпипa крик
съм в трапа. Трзппша копия.
трипипаз. Запълвам (’анълаaм) / запълни
някоя тринчпии,
трая. Не ми трае сърцц<то>. Не трае баба
да духа хляба. ТраИ, душо, чорной, ко-
жо. ТряИ, коньо, зв зслсня 'ревя. Трий,
коньо, зв зслонз тревпнз, ТраИ, коньо,
скоро с Гергьовден. ТряИ, коньо, скоро
пролет пдс.
требим. Нс та тробз нс у стига, нп у
срсща.
трева. Дв иде <и торвтв трсва> да насс-■
Да му пзnадаи' зъбите нз зелени трови.
Да му . пзккокнит зъбите нз зелени 'ро¬
вя. Да няма нос, пасъл бп трови. Да сс
озъбиш като умрял кон ни зеленя трови.
Да ти израсте ня гроба треви. Жпвей,
коньо, зв зслсни трева. Като трови.
Кога<то> мп п’рактс ни тробз трева.
Мпрпшит мп зъбите нз трови. Ив ка¬
мък трои- ненпава / ненпкис, На огни¬
щето тп трови дв изапаис. Нс ника треви.
По-тах от водити, пе-аскък от тровити.
Разгръщам тров-тз и стънвам, Трий,
коньо, зв зеленя треви.
тревица. Но умирай ми, магирисине, до зо-
лени трсвпнв. Трай, коньо, зв ’спсаа
трсвпци.
тревога. Бии тревоги. Вдигам / вдпгаз тре¬
воги. Забпвам / ’аапa тревога.
треква ми / трекне ми. Трекеи мп / трекне
мп проз уми.
трсадафпп. От трън прсидафпл, Търся от
трън прсндафпл.
трепвам / трепна. Не мп тропки (трепва /
тропне) окото. Тропия мп / трепне мп
сърцето.
трспсра. Трепери мп ръката като нз ипфу-
'№. Тропори мп сърцето като на голо
нипс дупото. Треперп мп сърцето кито
ни мършив зиок. Трсперп мп сърцето
като на псило. Трепери мп сърцето ааге
нв пиле псрнсте, Трепери над пева,
Трепери над псвисте. Треперя над ла-
рВ'И. Трепери нвд стетпакита, Трепери
прах дв нс пзднс. Треперят мп тащп'е.
трепери. Оито гол нптвнпн, треперя.
Оито дърт нптаипн, треперя /във 2
’наи.I. Овто ’иск, трспсра /в 4 заии./.
Кито ппст, треперя. Квто лпст нв тора,
треперя. Като цитзнпн прод хзраииa,
трспсра.
трепкам. Не мп грсnаи ('рснви / трепне)
окото. Трснаа мп сърцето. Трепкз мп
сърчицето.
трепна. Боз да ми трепне окото. Сърцето мп
трспая к-то ни мъртво куче епишкитз.•
прслa, Къдс (дс) то прене самара.
треся -се. Да сс тросеш като лпкт на тори.
Треса сс като кокошка нвд просо.
тресе ме. Агунсаз трески ме трскс,
треска. Атунсаз прокаа ме Тросо. Бс’нирии-
на трсски мс трскс, Зпитаи трокаа. Хва¬
ща мс / хване ме атунсаaпз троказ.
треска. Де далвт дървата, дс падат трокаите.
До сокат дървсти'и, до пвдвт трокаипс,
Оито трсски. Не дивим върбова троказ.
Трескс зя дялане. Чеши со с трсски,
трескав. Гърм^ вили, в не трсски,
тресна. ,Трссаиле ми е нердете,
треснат. Като троснит.
трстп. Дето двими п тоИ трети. От (проз)
трота ръаи1, <От> трота ръки2.	От
трети колец.
три. Без . дви дни три дни. Броя до три.
<Ди то видиш^ да бягаш от него три
дип дзлси, Да ти сз много и три дап,
Дрън, дрън, три п нелевина. Курдпкал
съм сс кито 'рп и зола. Наморпл нс'вло,
ощс 'рп, тв кон. Нвнривпм сс / н-приви
со ни три и ноповпии., На три кучети
сдпи ниис крик. Нв трп магарета пля¬
вата но моги да раздели. Нс мп увири /
уврп главита с трп товари дързВ. Ни
две,	три. От пол оки рпби п’карилп
три яс'рв хийвер. От три бута — дво
вретеня. Пет закара, три докарз. Правя
се ни три и зола. Приви сс нз трп и по
ловин-. Смятам зв три коли тръне
750

Стяга ме Махално зт трaгe а з-пa.
Сякаш от три дни <хляб> и— е ял.
Три чуди правя. Ял ис ял — тра и пс-
лсвина <gтп».
тридесет. Продавам / продам зт палдстст
ср-Бърники.
триешща. Кога втрал прaЕиaеaтa, тсгаз
cгaвa дт купя лъжица. .
паяйтЕп, Триста а таaИсст,
тринадесет. Тринадесет мессци, тсрсснс го¬
дина.
трион. Като трион.
триста. Дохождат мл / дойдат ма таaсгa
ума. Зинала са ма триста дпnкл, Имтм
гаaотa свяна в бтлтттт. Кттс чс лл имам
траста гласа Бела лук. С паaстa зора.
С триста мъка. Триста а прaИо-п, Триста
лиатадaa за парИ. Траста мечка под
една хз—Сна. Ходя по паaитa o—злдeлнел.
трици. Бъркам някакви трацл. Давам /
дтм трaеa зт Брашно. Забъркал съм
трлцл, Забърквам / забъркам някакви
талцa, Зи какви таaцa, Изравям / аз-
рcзи някакви трaцa, Искам и трици
маймуна дт позя, Каква таaцa ще ям.
Катс Базол в таaцa. Като мишка в пряцл.
Като плъх в таaцa.Кaпзтт ма / капнат ма
таaцaпЕ, Магтм аип— мишка в таaцл. Нтд-
рсбястм / нaдаcби някакви траця. Ни тра-
цитт скъп. ит Брашното евтин. Не Бър¬
кай трици. Не яж трацл. Обърквам /
объркам някакви таaен. Примигвам
като мишка в . таaцa, Разбърквам / раз¬
бъркам някакви трацн. Трици бъркам.
Граци да яде. Ч-стат кттс малки в
паaеa. Ям паaцa.
прaуaв. Очя пикcмa. дупе паaчaв—.
трия. Трая длина. Трая нъпан. Трая лун
иа главата. Трая лун по иста. Грая рт-
пои ит зъбите. Трая ръцс. Трая ил гс
иа (—) главата. Трая ил зъБате. Трая сол
иа главата. Трая сол ии н-са.
трия се. С пястн да сс траст.
тровя. Tрози кръвта. Tаcзи он кръвта,
паcaеa. Троица е една шапка.
трон. Стъпвам / стъпя ит та-иa,
тронче. Дт те трснясит в Пр—ИУЕTО,
тронясам. Да те таcиистт в срcнч-п—.
гропaм, Нт ща попа, че тропт. Пакт— иа
псHЕНЛи. та дт му тропа. Тропам като
празна воденица. Тропам иа нечия
врати. Тропам ии нечия пеатт. Тропам
от врата ни врати. Тропам по врaтaпЕ,
Тропам и ушат- ин.
тропвам / тропна. Трепвам / тропна ит гла¬
вата.
тропвам се / тропна се. Трепвам тс / треп¬
на ос ит главата.
троскот. Tротаот ос и— губи.
троха. До тр—хa, Не стм слагал / ип—жaп
троха <хляб> в псгa. Не итм турял /
турил троха в устати сл. Нямам троха
хляб.
троша. Момата гаошл паниците. Не тро¬
ша думата ит две. Не троша хатъри.
Грсша кокалите. Троша онсвате. Тро¬
ша —а—вaтe <<<>. Тротт сл главата.
Троши та зъбите. Троша та краката.
Грсша са паъитaпс.
Троян. Кcлаотc Бтмс в Га-иo,
троянски. Гаоанснa нои.
труд. Дтвам са / дам сл труд. Не иа струва
труда. Не са чини тапдa• Правя оа труд.
Сизифов труд. Струва лн са труда.
сапgи се. Катс кираджиСики кои, трудя
ое /в 1 знач./.
труп. Жив папп, Манасам / мина през тап"
па. Минавам / мана през тапп—вЕ. През
трупа ма щс минет. Пр-маоистм /
nаeыaoи пр-з трупи. П-мнитвам /
кртмaии 'през трупове. Пряк- трупа.
Труп ме паaвл.
трупче. Ритвам / ритна тапку-то,
тръба. . Йсрахоеока тръба.
тръгам. Тръги мл сърце. Тръгтм рахат
како пейте ии Ваин-лица.
гатгвты. С голяма ношеяцт. сатгвaы,
тръгвам / тръгна. Тръгвам / тръгна в крак.
Тръгвам / тръгна в (пс, аз) правия птт
а тръгвам <сН> / тръгни <си> в пътя.
Тръгвам / тръгна <като> по мтд и
масло а тръгвам / тръгни <аттo> по
масло. Тръгвам / тръгна наред е хо¬
рата. Тръгвам / тръгна от уста ни уста.
Тръгвам / тръгни по акъла. Тръгвам /
тръгни по бела гащи. Тръгвам / тръгна
по содата (водите). Тръгвам / тръгна
п— врата иа. Тръгвам / тръгна по гай¬
дата. Тръгвам / тръгна пс колата. Тръг¬
вам / тръгна по нрав птт (по нрава пъ¬
тища). Тръгвам* / тръгни по линията ни
нтС-малкото сткр—тaвпЕнaЕ, Тръгвам /
тръгна по лош път. Тръгвам / тръгни пс
наклонена <та> ппотаоип. Тръгвам. /
тръгна по п—татт. Тръгвам / тръгна по
пътя. Тръгвам / тръгна пс света. Тръг¬
вам / тръгна по свой птт. Тръгвам /
тръгни по стъпките. Тръгвам / тръгна
по ума. Тръгвам / тръгна през просото.
Тръгвам / тръгна е глтвттт надолу.
Тръгвам / тръгна срещу (nаотлв) тече¬
нието.
тръгвам. Като п— з—да. тръгва мн /втв
2 знтч./.
тръгна. Да нажсш „даС“ <н> ще тръгне.
Да я шабнеш. ще паъгит. За вълна тръг¬
нал, остриган ос зърнал. Кога азлтзе
иа птта, кучетата щт тръгнат след него.
Иты-рaп ттм т-п— Без кучета, тръгнал
съм без т—кa, Намерил итм 0Еп— Без ку¬
чета, <^т^!^т^гетл итм Без тояга^ Пс
главата са да тръгна. С Бастун да тръг¬
неш. С две торба да тръгнел. С дисага
да тръгнел. С патерици дт тръгнеш.
С пaптаaцн а и дисага на врата дт тръг¬
неш. Сякат и пeзaи кран съм тръгнал.
751

Тръгвало ин е мигар-!' низ бърдо.
Тръгнал съм б-з онД ни годеж. Тръгнал
съм б-з сват ши год-ж.
тръгна. Капо ви рак, тръгни- мн. Нem
за четири. тръгнал съм /в 1 знач./.
тръквам / тръкна. Тръквам / пръсни кибрити.
трън. А той си трън вади. Влизам / вляза
сито трън в 'чиг—. Въртя е— като ни
тръни. Вършея тръни ши главата. За¬
бивам / забия трън в петата. И ни трън
колик. Като . ши тръни. <Кито> ни тръ¬
ни съм. <Каго (ся^<и^))> трън съм в
очите. На трън зидотш. Оа два плета
тръни. От трън арискоеи. Ог трън <ти>
ни глог. Оа трън трeнeифнл. Седя <ки-
-о> ши тръни. Стоя <киго> ни тръни.
С -ръш ди влачиш няма какво (цо) ди
закачиш. С трън ци завиеш няма какво
(що) ди закачиш. С трън ди зимихш-ш
няма какво (що) да закачиш. С -ръш дн
ловиш нищо ше можеш ди закачиш.
С трън да ногътриш, шпии какво да зи¬
л—ш—ш. С трън ди <с—> завърташ, ня¬
ма какво (цо) да закачиш. Стъпвам
бос но гръшиа—. Трън ги под опиш.
Трън та под 'нишки. Търся грозде ви
-ръш. Търся ви -ръш сривай. Търся ва
трън праскови. Търся оа трън трендафил.
трън—. Дий си, мъжо, жешипи. и аи забий
<в> тръието. Дий си, мъжо, жената,
и -и иди в -ръв-то. Дий си, мъжо. же¬
ната, а ги хвани тръш-то. Като сляпа
коза в тръне. Ни се-га Пепси в гръшето.
Смятам зи три коли -ръше. Ти го сириш
в пътя. ао върви в гръш-то.
трънен. Нося -ръш-ш венЕц. Трънен венец,
трънка. Днвии / дам тръшаити. Обирам си /
обери си трънки-е. От пая трънка заек
няма ди излезе. От тия трънки заек
ди изскочи.
трънкина. Бабината ти <—•рънкнaa>.
трънче. Трънче в петата.
трънка. Лазят мт тръпки. НоOивит ме /
побият ме тръпки. Полазват мт / пола¬
зят ме трънки. Полазват ми / полазят
ми тръпки но гърби. Полазват ми /
полазят ми трънки по снагата. Полаз¬
ват ми / полазят ми тръпки но тялото.
тръскам. Оръcaии си яката.
тръсна. Тръснах вълната. Тръснах си яката,
трътка. Гтнcнил съм се кито кокоша трътки,
тръшкам се. Кокошка пъшка. п-т-л и—
-ръшки.
тръшна се. Тръшнало ст гърнето, га си нашло
аохтупкити.
трябва. Трябва ди зар-ж-м <иа гр-^г^т^г^;^.
ОрпOeа ди му ст ч—гт молитва. Трябва
ца си му припекли гърнето.
трябвам. Ели, чт ин трябваш. Защо ми
трябва ши баир лозе. Защо ми трябва
оа мечки ремък (р—инa)' Защо ми
трябва таралеж в гащите. Иииeрил кли¬
нец, трпOвит му ощ— п-тнайс— и четари
петата, ги кон. H ми гряОеи ви баир
лозе. Нт ми трябва на здрава глава
с—ли. Не w трябва оа вълк лой. Не ми
трпOви оа иeкe а—чт. Не мн трябва ог
мече ухо лъжнкшнк. Н- ми трябва ог
и-кaи кожух. Не ин трябва оа мечки
привой. Не ми трябва ог и-кaи рeинк-
ки. Не ин трябва оа мечка ремък (ре-
мик). Не ми трябва о— тъпан пирcИ'
Н- ми трябва таралеж в тищнаe' Нт му
гряОва град ди го бие. Що ми трябва
зтл—н калпак ни глава. Що ми -рябеи
ни баир лозе. Що ми трябва ни здрава
глава кела. Що ми трябва от мече ухо
лъжикшиK' Що ми трябва от и-кки нри-
в'й' Що ми трябва ог мечки ремък
(р-мис). Що мн трябва таралеж в ги-
цнтe' Що аи mрпOeи ци правиш ни дя¬
волско село черкви.
тряшки-фляaкИ' Оряшaи-фляшaи, баби Станка,
туй. Тоeи-опоeн (туй-онуй). Туй зи -уй.
тук. Какъв (кой) вятър те завя тук. Какъв
(кой) вятър ат отвя тук. Тук-mии и тук
и тим. Оук-гии-.
туки. Замочил съм очи. пи гука, ги онд—си.
Оyу<a> ци си 'с-аше. Тука ли си —
гам стой.
тклолочи. Какво мн тиква аулолочн. н— е
скоро Великден.
тулум. Дивии / дим ииoлннa дн вземи ту-
тум. Дивии / цам маслина ди получа
гулки. Дтри на гулки. Като тулуи.
Ни гол тулум пищов <и>. Отарам /
опери гклуиa.
-улуичe. Дивам / цам маслинки ца взема
-улумч—. Давим / дам миcлнвкa ца по¬
луча -улуикт.
тумбак. Ни гот тумбак тащови. Отърсвам
ст / отърся е— сито н—птлнв тумбак,
гуня. Тута беда, иня вери.
тупам. Елта тупа тъпана, друг събира пир-
сиги. Ткпии брашнения чувал. Тупам
по рамото.
тупам се. Тупам се в (по) гърдите.
тупан. Връз (въз) тупаш Оревало. . Гол
сито тушиш. По тупаш пущина. Пръдни.
съм през гушиВа.. Хвърлям ги / хвърля ги
ни тупаш.
тушиам се / тупни се. Тупаим се / тупни ст
ни глиеи-и.
тупило. ЖиОа в гупнло ца пукне.
-унии. Тупни му симаря и го пусти ди брули
круши.
тупурдия. Заешки -упурдия. Mнши гушур-
дия.
турвам / турна. Туриам / турна ши копита.
Турям / туря (ткрвии /турна) балтията.
Турям / туря (ткрвии / —урви) в джоба
си1 и турям / туря (ткрвии / -урви) в
^.0^ си джоб. Турям / туря (турeии /
турни) в джоба си2. Турям / туря (туриам /
турни) в ' дупката. Турям / туря (турвам /
-урни) в eлнн кош. Турям ! туря (ткрвaи/
752

турна) в один кюп. Турам / тури (тур¬
изм / турни) в коша1. Турам / туря (тур¬
изм / турни) в коша2. Турам / тури (тур-
вам / турни) в смоткята. Турам / тура
(турвим / турни) в иернпa кнпсъа. Турим
/ туря. (туреим / турна) в черния тофтер
(черните тофтсри). Турим / тура (турвам /
турня) в шопатз сс, Турям / туря (турвам
/'урна) въжсто на шиита. Турам / тура
(турвим / турни) динсна кора. Турам /
туря (турвим / турни) и ппсаюп отгоре.
Турам / тура (турвам / турни) кзнаа,
Турам / тура (турвам / турни) аатзиен
на устати. Турим / тура (турвам / турни)
катинар ня устати. Турам / туря (туризм
/ турни) качулка. Турам / тура (турвам /
турни) кофвр ни устата. Турим / туря
(турвам / турни) араа, Турим / тура
(туризм / турни) кръст. Турам / тура
(турвам / турни) мирка. Турим / тура
(турвам / турни) макпо на (в) огъна.
Турим / тура (турвам / турни) на гърби
сп, Турим / туря (туривм / турна) на
една дъска. Турям / туря (турвим /
турна ) на о’^- сп. Турям / туря (тур¬
вим / турна) на кирта. Турим / тура
(турвам / турна) нз крак. Турям / тура
(турвим / турна) нИкълка. Турям / ту¬
ря (турвам / турна) нз мипася си пръст.
Турям / туря (турвам / турня) наморд¬
ник. Турим / туря (турвим / турна)
на мисто<то>. Турам / тура (туризм /
турна) на нога. Турям / тура (турвам /
турна) на око. Турим / тури (турвим /
турня) ни nсроиа. Турям / тура (турвам /
турна) настрана. Турям / тура (турвим /
турна) на топа <нз устата>. Турим /
тура (турвам / турни) натясно. Турям /
тура (турвам / турни) нощо в устз. Ту¬
рим / тура (турвам / турна ) ноти. Турим
/ туря (туризм / турна) огпзваса, Турим
/ тура (туризм / турня) око. Турям /
тура (турвим / турни) под ключ. Турям /
туря (туризм / турна) под корпге <то>.
Турям / тура (турвам / турна) под кра-
аа'и си. Турям / тури (турвам / турна)
под мпндера. Турям / тура (турвам /
турня) под нож. Турям / туря (турвам /
турни) пръст <а>. Турям / тури (туризм /
турни ) пръст на (в) ранатя. Турям /
тури (турвам / турни) - роти. Турям /
тури (турвам / турна) ръки. Турям /
тура (турвам / турни) симир <а>. Ту¬
рям кп / туря ст (турвам ст / турни
си) бела ни главата. Турим ст / тура си
(турвам си / турна ст) въжето на врати.
Турям си / туря си (турвим ст / турна си)
въжето на шпaти, Турям ст / тура ст
(турвам си / турни ст) главата в тор¬
ба <ти>. Турям ст / туря си (туризм ст /
турни ст) катзнен нз устата. Турим си /
тура ст (турвим ст / турни си) аагинзр
на устати. Турям ст / туря ст (турвим ст/
турни ст) ключ нз устити. Турям ст /
тура ст (турвам ст / турни ст) кофяр
ни устата. Турим си / туря ст (турвам
ст / турна ст) краки. Турям ст / тури
ст (туризм ст / турна ст) някаква
мпкъп, Турим си / туря ст (турвам ст /
турни ст) нз ум<а> (в ума). Турям ст /
тури си (турвам ст / турни си) обици
на . ухото. Турим ст / туря ст (турвам
си/ турни ст) нрпмаз ни врати. Турим си /
тура ст (турвам ст / турни ст) нрпмкз на
шията. Турим ст / туря ст (турвам ст /
турна ст) ръката нз сърцето. Турям ст /
тура си (турвам ст / турна си) тарапеж
в тищитс. Турям ст / туря ст (турвим си/
турна ст) тсисапснп очипа, Турям си /
туря ст (турвим си / турни сп) устати
на гъза. Турям си / тури си (турвим ст /
турня ст) устата на звдипаа, Турям /
тура (туризм / турна) спирзчаз, Турям /
тура (турвим / турна) точки. Турям /
туря (турвим / турна) точки ни (над,
върху) и-то. Турям / туря (турвам /
турня) у^^|^^о^а^<о^т^<^2>, Турям / тури
(турвам / турни) шапки на тояга. Турям
/туря (турвам / турна) юзди. Турям /
туря (турвам / турня) юлар<а>.
турня. Дво нз едно не турям / тура (турна)
и двс на едно но моги да тура (турна).
Дд ще лули за отнед, турна ще й нснс-
псн. Ис зная къдс (дс) да турни (тура).
Но нимирим място къдс (дс) дз турни
(тури). Турнах ст и двата крика в ка-
панз.
турски. Бървп ми напред кзто турски рама¬
зан. Овто кьорав кон през <турски>
требпшз, Оато проз (покрай) турски тро-
бпща, Оато турско тробпше. Оога сс
нотурии и турски чалма ^13^ Ив тур-
кката баня.
турско. <Аае ще> п турско да стане.
Друго турско.
турското. Сбъркало мп се турското.
турча се. Да сс турчиш ли, да сс к-ауриш
лп,
турчин. Дото сите <гурни>, там п гол
Асян (Хисвн). Оато заклан турчпн, 0^
ссп кзто турчпи проз (ни) рим-зин.
Кръстен пурииа. Но дават турнптс.
туршия. На туршпa ли що прави. Няма дз
приви туршия.
туря. Овто че съм си турил очите на търба.
Кръст дв та турят на главята. Но зная
къде (дс) да турна (тура). Нс аампрам
място къдс (дс) да турна (тури). Ни на
зъб но съм турил. Ощс рпбагз у морото,
турпл тиввтв на егпие. Рпбата ощо в
морото, тоИ турил нз огъна менче дв а
взрп, Рпбата още в морото, той
турил титини на огъна, <зи да и пър¬
жи>. Слвмз ми тури, слами щс
им. Турили шврлагзнджийкаmй кон.
Турили шарлитянджият с - исзмстс.
48 Фразсологисн рочнпа, т, 2
753

Гпрaп стм памет в главата. ТурС му
стмат<а> а (па) го пусия дт Бруля
круша. ГурС са Белег нт ухото. ТурН
са зърнтллте. Тури са оуaлaпa, Ще
дойд- Пена зт огън, турл-штм й въглен¬
че. Ще мл тура душата в кошнична.
Ще та туря двата крана в една обувка.
тпаиы. В чужди манджа сол не турям. В
чуждо гърне сол не туаим. Нт зcдaгa
ыaпао вино тпри. На мъртва глава юз¬
да турям. Рабата в мcртгc, ниИ туряме
аcтп-т—. Турям са ни оъацтто. Турям те
а тт изваждам.
тпаяы / тпри. Дет ни едно не тпаим / тпая
(^01) а две на -дно не могт да спаи
(тпанa). Не стм турял / турил залък в
уста. Нт итм турял / турил троха в по-
тaгт ил. Турям / тури (тпавтм / турна)
балтнята. Турям / гпаи бълха в ухото.
Турям / туря (турвам / турна) в джоба
cH а турям / туаи (гурвaм / турни) в мaлнuи
иа джоб. Турям / тпаи (туавты / спрнa)
в джсБа са2. Турям / тпаи (туриам /
турна) в дупката. Турям / тури
(гпавaм / турна) в сдан кош.
Турям / туаи (турвам / тпант) в едни
кюп. Турям / гуаи (туриам / турна)
в кота1. Турям / тпаи (гпрвтм / тпани)
в кола2. Турям / ппри в очите нт хо¬
рата. Турям / туря (туриам / турна)
в сметната. Турям / тпри (турвам / тур¬
на) в ч—аиaи иплиън. Турям / тпаи (тур¬
втм / турна) в уeанли т—фт—а (черните
тефтери). Турям / туря (турвам / ' турни)
в шепата сл. Турям / туря (гпазaм /
пуанa) въжето на шията. Турям / ппря
гемчс. Турям / туря гърбила. Турям /
туаи (тпрвaм / турна) динена н—ра.
Турям / туря дула на мъка. Турям /
туря знак на равенство. Турям / тпри
(гпpв^aм/тпаoт) <н> пискюл <огтоаe>.
Турям / гпри ктптмa, Турям / туря
(ппрвaм / ппанa) капан. Турям / туря
(туриам / турна) ктттнте ит устата.
Турям / туря (тпавaм / турна) кaтaнaа
на устата. Турям / пуаи (турвтм / турни)
аaуппкa. Турям / ппая (турвтм / турна)
кефир на устата. Турям / тпри (туриам /
турна) крик. Турям Iтпаи (тпазaм /
турна) наъоп. Турям / туаи лице под
нога. Турям / туря (туазaы / турна)
марка. Турям / туаи (туавтм / ппанa)
масло нт (в) огъня. Турям / тпаи мерак.
Турям му / спаи му к—п-п <оггоаe>
и турям / туря пeп—п. Турям му / тури
му тапа. Турям / туря (тпрзтыI / опрнa)
на гърба ся. Турям / туря нт дн—з—и
ред. Турям / тпаи (турвам / тпанa) на
-дни дъски. Турям / туаи на една nпcс-
аост. Турям / туря (турвам / ппрни)
на -зини ил. Турям / тпаи (турвам /
турна) на карта. Турям / туря (турвтм /
турна) на наин, Турям / туря (туритм /
турна) иИк•ъпнa, Турям / туря (туриам /
турна) ни малкия са паъст. Турям /
туря (турвам / тпанa) нaмордеaн, Ту¬
рям / туря (тпавтм / турна) нт миопо-
<го». Турям / тпри (туавaм / турна)
ни нога. Турям / туаи (турвтм / турна)
ни око. Турям / гуаи -(турвтм / турна)
на nиаоoи. Турям / гури на ртна. Турям /
туаи (турсим / турна) настрана. Турям /
тпаи (тпавтм / турна) на топи <еа уи-
гттa». Турям / тури (гуавaм / тпаoи)
натясно. Турям / туря (туриам / турна)
н-щ— в уста. Турям / гуаи (пуазaы /
туриа) нога. Турям / туря (турвтм /
турни) оглазинн. Турям / тпри (гуазaы /
турни) око. Турям / туря пийвант. Ту¬
рям / тпри параф. Турям / туря печат.
Турям / тпаи псд -дан знаменател.
Турям / туря псд нтмън аъеттт. Турям /
тпаи (турвтм / турна) под ключ. Туряме /
туря под аопяа—. Турям / тпри (гпрвтм /
турни) под коаaп— <го>. Турям /
туря (турвам / турна) псд краката ca.
Турям / туря (турвам / турна) под мнн-
д-аa. Турям / туря (туриам / турна)
под нож. Турям / туря ка-лкитa. Ту¬
рям / туря (турвтм / тпанa) пръст <а>.
Турям / туря (тпрвтм / турна) пръст нт
(в) раната. Турям / туря прът в колес¬
ницата. Турям / . туаи прът в <cкaцaгт
на> копслcт— (кcл-пттa). Турям / ту¬
ря (турвам / турна) рога. Турям / туря
(турвам / пуанa) ръка. Турям / туря
(турвам / турна) самар <т>. Турям иа
/ туаи ся (турвим си / турни си ) Б-ля
ни главата. Турям си / тпаи са (туриам
ии / турни сн) въжето ни врaтт.Tпаим си /
тпри ил (туавaм ил / турна ил) въжето
на шията. Турям сa/тпри си (туавтм ии /
турна ся) главата в торба <тa». Ту¬
рям ся / туря си (турвам ои / тпант ил)
китаи-ц на устата. Турям ся / туаи иа
(турвам си / турна ил) катинар ни ут-
тита. Турям ся / тпая иа (туавaм ти /
ппаиa ин) ключ иа пстттт. Турям си /
туря сл (турвтм сл / турна сл) кофар
на устата. Турям ти / туря си (туриам
си / турна тя) кртат. Турям са / туря
си кърпа ни устата. Турям ил / туря
тя мерак. Турям ти / туря ии (тпрвтм
ся / турна ся) някаква мисъл. Турям ии /
туаи сл (турвам си / турна си) ни у^'<а>
(в ума). Турям иа / тпаи ил на ухо. Ту¬
рям ся / тпаи си (турвам ся / турна тя)
—бици на пхото. Турям си / туря си (тур-
вам ии / турна иа) палмаa нт срита.
Турям ил / туаи сл (турвам си / турни
си) примка ни шлята. Турям си / тпри сн
ръката на оъац-то, Турям си / туаи си
ръцете в цеп—ца. Турям ся / туря сл ръ¬
цете п—д камък. Турям си / туря тя
(турвам ся / -турна си) таралеж в гащн-
пЕ. Турям тя / туаи ил (туриам си / тур-
754

ВН си) а—Вeки—ВH OKИлИ' Турям Си /
туря си (ауреим си / турни 0). устата
ша гъза. Турям! си / туря си (турвам си
/ турни си) устата ши зидашои. Турям /
туря (туриам / -урни) спирачки. Турям/
туря тапа. Турям / гуря (mурвии / тур¬
ни) гокки. Турям / туря (турвам / турна)
точки ви (над. върху) и-ао. Турям / гуря
(гкрeии / -урни) кeИIP—внeTтo>. Ту¬
рям / туря чиите по гълъОи. Турям /
гуря ч—раей в главата. Турям / туря
черво камъче е крикиаи. Турям / туря
(mкрeии / турни) шапки ни тояга. Турям /
туря (туриам / гурии) юзда. Турям /
туря (ткрвaи / -урви) юлар<а>.
турям се. Турям и— ни толпмиmи клeкки,
тута. Вура тута.
гкаи. Тути аванти.
тъй. Къде диеит така (тъй). Така баба знат.
тики Ои- и тъй знае ОаОа, пъй бие. Тиса
(тъй) знае дядо. така (тъй) плаши де¬
цата и тъй знае дядо Бае. тъй плаши
е-цата. Тика (тъй) и ОаОи знат. Така
(гъй) а- нcкaи. Тъй шaиeрнх кош, тъй
го възстдних. Тъй съм го купил. тъй
го проливим.
пъка. Тъка ши деи стави. Тъка си платното.
Тъка си ч-ргити.
тъкмя. Зи-ци в гори-и. и ший ръжен тъкмим.
гълчи. Тълча шнн—р .ви главата.
тыиeв. В (от. но) тъмни зори. ОЪини Индия.
тъмен. Капо <и> рог, тъмен.
тъмнило. Бнп тъишнло-о,
тъмнини. Бия тъин^ив^<тe>.
тъмници. Блъскам тъмницата. Ч-тиго дър¬
жан в тъмница.
тъмно. До тъмно. Оа тъмно. От тъмно до
тъмно. По (и) тъмно.
-ъиaд. Като в китришик, гъивд. Като
в кигриниаи. mъиво. Като <и> рог.
гъивд.
тънко. Тънко пртди1. Тънко нреда2. Тънко
я преди.
тънък. Кeoнпта ми — гъвки. По тънката кaoT'
Тънка кито каци. Щт игри— тънки Тодори.
тъпан. Бия гъпаа<а>. Бия аъпаи<и>
<аи гтиаата>. Гол като тъпан. Един
бие гъшиви. друг обири пирита. Един Оие
тъпани, друг събира парсата. Един гуши
тъпана, друг събира парсата. Кито въш¬
ки на тънив.Кито (колкото, котaт')
прах ши гънаш. Капо тъпан. Когато и—
хвана ни хорото, тогава се пуква тъ¬
пани. Направям / направя ви тъпан.
Н- е притушил тъпана. Не е тъпкал тъ¬
пана. Не ми -рпOви ог тъпан нирси.
Не це ми чуки тъпан ви главата. Приз¬
на Мири тъпан била. Притули и тоз
тъпан. Притупил ли е тъпана. С-иен ми
/ стане ми главата ни (като) тъниш.
Гаaвии / стана . кито тъпан. У момини
тъпан Оит. у иоикоeи хабер нямат.
Щт мн чуеш тъпана.
тъпанче. Пуквам / нукВА —Ъпаичт-а—а <ЛИ
ушите^ Спуквам / спукам тъпанче¬
тата <ни ушите>.
тъпкано. Връщам / върви го тъпкано,
тыива' Н- е тънвал тъпана.
тъпча. Тъпчи глиеити. Тъпчи дуииг-. Тъпча
ни едно <н също> ^0-' и тъпча ни
място.
тъпчи. Като гъски, тъпчи /е 1 знач./.
тъпчи се. Като вол. тъпча се /а 3 знач./.
търговец. Търговец ви свински- рогове,
търкало. Краставици ни търкат-ги.
търкалям. Търкaляи ги от Нроceчeвнк.
търкалям се / търколя се. Търкалят се /
/ пъркотят е— глави.
аъркиИ' Търкам си го ви (о) глиеити. Тър¬
кам сол ви главата.
търкулвам се / търкулна • се. Търкулва ин
и— / търкулне ми и— главата.
търкулна се. Търкулнати ст тенджерата,
аи си вaиeрнли похлупака. Търкулва¬
ло се гърнето. вииeрито си зихлун-
сати. Търкулнато и— гърнето, га си ни-
и-рнло захлупики. Търкулвало ст гър¬
нето. ан си нии-рило похлупака.
търкулнат. Ям търкулват хляб.
търкуля се. Оъркулилa ст тенджерата. та
(че) си намЕрила похлупака. Оъркулнто
и— гърнето, та си намерило захтушаиги.
търпение. Изваждам / извадя оа (из) аър-
ш—внT' Изкарвам / изкарам от (из) пър-
пЕнит. Излизам / изляза оа (из) търпе¬
ни—. Нртлнвии / прелея чашата <аи
тършснието>. Препълвам (ар-пълням) /
препълня чаша-и <аи -ърп-вието>.
Чашата <ви гърптш^eтo> ми прелива
/ прелее. Чашата <аи търн-нитго>
ми и— нр—пътви / препълня.
търпяло. Не ми аършн търпитого.
търпя. Не ми търпи търпялото. Търпи,
душо, червей. кожо.
търпя. Като бивол, търпя /е 1 знач./.
Като греш—в дявол, търпя.
търся1. Вред т— гырoнх, шоше, саде у вас ве
ходих. Каквото съм търсил. намерил
съм <0 го>. Каквото съм търсил,
това съм и намерил. Какво търсиш в
тръеаeг'' Кога ми допре яйцето <аи
гъза>. тогиз полог търся. Мината
свитбити и търся невястата. Инecъдe
те -ърoнх, дядо шоп—, само у вас в— хо-
eHX' Н- търся коня, и петалото. Не
търся топора. и топорището. Н- търся
успи визиeи. Оставям / оставя aнmом-
вото ди търся дивото. Припряло ми ви
задника, чт търся шотог. Свещ ми -ърси.
С еживбиз ди търсиш, и-0' в- можеш
хвана. Със свещ <ди го търс^;>.
в— можеш да го намериш. Търoн ни дъ¬
ното баща си. Търся бълхн в чужди
ръце. Търся вълна под езика ви ' бъл¬
хата. Търся вълна но яйцето. Търся
грозде ви трън. Търся игли в купа сено.
755

Търси птла в ппсвискз. Търси пГпа в
пляви. Търся сля в слзмснпнз. Търси
кой гьол е но-дълаеа. Търси косъм под
с’саз на бълхата. Търси кум Душзн
от Ниш. Търси нз кучешко петпо ко-
кзп, Търси ни кучешко псгевпщс ко¬
кал. Търси ня трън - крзввй. Търси нз
трън нрзскеви. Търся отън нз панкао
огнище. Търся огън нз пусто огнище.
Търси отън на старо огнищо. Търси от
мъртъв кон нодаеви. Търси от трън
трендафил. Търси от умрялото матире
потилата. Търси под воли пспе. Търся
под кучо кепплс, Търси ст бепaтз а
търся ст боляти със стащ. Търся ст бон
и търси си бон със стащ. Търси ст го а
търси ст то със ct^. Търси ст лобути
а търси си лобути със квеш. Търси ст
маИстори. Търси ст ня тлзвз'а цяр.
Търси ст пъпя. Търси сметки. Търси
сенз. Търси у кьосето бради и по дл-нт-
аесмп, Търси хляб преди ногзизтз,
Търси юнето под апкя. Хода дв ст тър¬
ся ума. Щс ме търстш, но (ими) нами
да ме намор<ш. Що търсиш в тръстото.
гъркa1. Кито нрипсн кандило, търся.
Иа авнпцатз мекото, търся. Ни хляби
моаоте. търси. Ив хляби средата, тър¬
си. Под <дърво п> камък, търси.
Под <дърве и> лпкго (псст), търси.
Под листо и камък, търси. Под <шум¬
ка и> сламки, търся. Със квсш, търси.
търкa2. Търся ст нкити.
търта. Жот дв го търга. Жетло дв го търти.
търтя се. Търтил сс е нойдс <аaаей> вълк.
Търта со в дирати. Търта сс в нсша,
търчи. Търчи, боже, та гладий. Търчи, бо¬
же, тв слушай.
тъща. Жпва е тъщи ти. Умрили тъща тиг.
тютюн. За лули тютюн. Нс бръсни за лули
тютюн. <Нптo> лули тютюн.
та. Бсшс тя (таи).
тaпе. Полазват ми / полазят ми мравки
по гaпего. Полазват ми / полазят ми
тръпки по тилото.
тясно. Бпждам сс / впдa се в тисто. Отнетре
ми с тясно. Стиви мп / станс ми тисто.
Щс ми станс . тясно.
У
убивям. Къдо (де) му убиви камара.
уб^им. Оато кучо, уб^им /в 3 зази,I.
убивам / убия. Уб^ам / убия бъдещето.
Убивам ст / убия ст бъдещето. Убивам
ст '7 убия си времето.
убия. Но мота дв убия едни мухи. Щс убия
пуаапз.
убоди сс. Убола сс нз апсиаз.
убоден. Като убодено даните.
уважение. Да си пмамс унижението,
увесвам / увеся. Увосвам / увеся гпава,
Увесвам / увеси нос.
увирам. Гоч му увири лещата.
увирам / увра1. Увирам / узря в ечсте, Уви¬
рам ст / узря ст гвгатя. Увпрам си /
узря ст носа.
увирам / увра2. Не мп ув^а / уврп акъла.
Но ми увира / уврп тлавата. Но мп увп-
рв / уври глввзтв с кола дърва. Нс ми
увири / уврп главата с три товара дързи.
Нс мп увири / уврс кратуната. Но ми
увири / уври тпаватв, Не ми увири /
уврп ума. Не мп увпра / уври иу'урзта,
увирам се / увра се. Увпрвм се / уври сс
като конски муха под опаш.
увисвам / увисна. Увисвам / увисна въз въз¬
духа. Увпква мп / увисно мп нося. Увпк-
вим / увпсиз ни бскплазта. Увисвам /
увскнз на бесилото. Увпсвам / увисни
на врата. Увпквам / увисни нз въжето.
Увпсвам / увпсиз на главата. Увпсвам /
увскнз на косъм. Увпквам / увисни на
ръцете. Увпквам / увисни на ^«<'3.
увързвам / увържа. Увързвам / узържа с
пзмучон конец.
угар. Бързам като жвбз проз угар. Бързам
аате желки през угар. Кито жолва в угар.
Овто нз жаба в утир. Като на желки
през угар. Овто на костенурки проз утир,
угасвам / угасна. Угасва мп / угасне мп•
звездя'а1. Угасва ми / угасне мс звез-
двта2.
угаси. Утаст фенери.
удавя. В (с) <одна> аапаа вода бих удивил.
В (с) <една> пъжпнз води бих уди¬
вил. С плюнкя бих удавип.
удавям / удавя. Удавям / удиви в кръв,
удавя се. Удавили сс муха в брашно,
удар. Отбивам / отапя удири (удзритс).
Попадам / ненадна под ударите. С един
удяр. Удир ни съдбата.
удирен. Като удирен с мокра кърпа по гли¬
ната. Като ударен с мокър нзрцвп по
глязита. Като удирен с мокър нсшомал,
Удирен в тлвввта. Ударен в устата.
Удирен с лопитя по главят-. Ударен с
мокър псшсмап.
ударение. Лоставям / неставa - удирсние-
<ге>,	Слягам / сложа удзрсапс-
<то>. Турам / тура (туризм / турна)
ударешгео<го>.
ударя. Бзсмп сдиипa, та удари другпя.
Дв хвърлиш камък, ще удариш кучо.
Един грабап, друт удири. Замерся съм
в тлавзтз. ударил съм в крика'-. Къде
(до) мерих, къдс (де) удярих. Мерих в
нзтаз, а удврпх тарга. Ив куче да за-
махнеш, що удариш. На кучо да хвър¬
лиш, щс удзрпш. Нимори голям кзмък,
та ст удзрс гливити. Померил съм в
тлявита, ударил съм в крвката. Удири
мс тернпя <пря^;>, та видях долния.
756

Удзрп ми часв. Ударихме гъзие''. Уда¬
рих лapр<тa> (пири). Удари часа.
Хвзнп сдинпa, удири другсa, Щс ударя
едни глава.
ударя се. Ударили смс се чвор на чвор.
удръгиа се. Удрътнах сс до стотинки,
удрям. Не ми удря брадвата на едно мaкте,
Удрям в (проз) кръста. Удрям в еип,
Удрям с-мвра да сс сощи кобилата.
Удрям стонати да бягат мпшаите, Уд¬
рям челпятз, Удрям- ийци на масло.
Улови едното за крак-тв, тв удряй
друтпте по главата. Хван^ едното зз крв-
аи'в, тв удраИ другпте по тлвввтв. Хвани
един- за нотите, удри другия по главата,
удрям. Тв перушина хвърчи, удрям,
удрям / ударя. Удря / удари дванадссе'пяп
иак, Удрям / ударя бвптпaтз, Удрям /
ударя в брат. Удрям / ударя в глинята.
Удрям. / ударя в гръб. Удрям / удири
е (о, у) земята. Удрям / удири <и (на->
азагари, Удрям / ударя <в> носи.
Удрям / удири в целта. Удрям / удара
го нв глухо. Удрям / удири то (а) проз
проке'о, Удрям / ударя динена кора.
Удрям / удири дреапака'з. Удрям /
удара	Удрям / удири дър¬
вото. Удря мо / удари мс в носи. Удрям /
удири едпн зъб. Удрям / удара едно око.
Удрям / ударя змията по главата. Уд¬
ря мп / удирп ми брвдввта о камък.
Удря мп / ударп мп косати о (в, нз)
кимък. Удрям / удири и лпсица, п ззек.
Удря мп / удари мп назад. Удря ми /
удзрп мп ксапрзтз о кзмък. Удрям /
ударя аз'ансца. Удрям / ударя аа'паа-
рв. Удрям / удири кснсацитс. Удрям /
удири апари'Я, Удрям / ударя клпис-
ца. Удрям / удири ключ-. Удрям / ударя
коф-ри. Удрям / удири крзк! Удрям /
удири краа2. Удрям / удара кьоравко.
Удрям / ударя кьоравото. Удрям /
удара кьоравото шаранче. Удрям /
удара аъ'нпав. Удрям му / удири му
крия. Удрям / удири нз аааатия, Удрям /
удвра ни жегпз, Удрям / удири назад.
Удрям / удири ни (о) кимък. Удрям /
удири азnрзво. Удрям / ударя настрянв.
Удрям / удири на твърдо. Удрям / уда¬
ра нож-. Удрям / удири някоя пири.
Удрям / удвра никои нярица, Удрям /
ударя озоми. Удрям I удири око. Удрям /
ударя палец. Удрям / удири нста в зид-
никя. Удрям /' удири нлесипца. Удрям /
ударя по (в) кесията. Удрям / ударя
право <в> сърцето. Удрям / удара
нрвигитс, Удрям / удири през кръстя.
Удрям / удара нрсзиекниа. Удрям /
ударя пръсти. Удрям / ударя пръта.
Удрям / удири рптн^с<a>, Удрям /
удири кзтърз, Удрям / ударя с един
куршум два ззски. Удрям си / удири си
гпивиги, Удрям си / . ударя си ножз.
Удрям / ударя токмото. Удрям / удара
ухо. Удрям / удара <а> през суровото
тръстс. Удрям / удара имити.
удрям се. Удрям со в гърдите1,
удържам / удържа. Удържим / удържи
връх. УдържИм / удържа фронти,
ует. Уст до ушите,
ужилен. Като ужилен.
ужиля. Ужплпла мс жппка зи езика. Ужи¬
лила мо оси <^п^од езика>.
уйдисвам / уИ^с-м. Уйдисвам / уйдисим
ни акъли. УЙдпквам / уйдпсам на к-лъ-
пз. УИдпквзм / уйдисим на ума. Уйдисвам
/ уйдисим по гайдата (ни гайдите),
укз. Ука ти от дски с. Хващам / хвана укя.
уклоня се. Уклонил со е квто ружи в градини,
укроп. Пвда мп / нзднс ми укроп.
улан. Въртя сс кито улиза кокошки,
улавям / уловя. Упввaм / улови билк-нз.
Улавям / улови в мрежата (мрежптс) сс,
Уливам / улови в нрпмкитс кп. Улявям /
улова торята. Улавям / улова двата
крия. Уливам / улова дикиш. Улввям /
улови дпрята (дирите). Улавя мо / уло¬
ви ме тевсджпиатз. Улавя мс / уповп мс
’ззъбпцз. Уливам / улова за врата.
Улавям / улови зв гушити. Улввям /
уловя зв ухото (ушито). Улавям / улови
зв ^^<'3.' Улавям / улови за яки'-. Ула¬
вям / улова коткити за ноктите. Ула¬
вям / улова крия. Упавaм / улова крия
нз конците. Уливам / улова пеш<пя>
път. Уливам / улова нзпaкио, Улисам/
улови нпянmиа'а. Упввям / улова <11рв-
со> зв сърцето. Упввaм / уловя свстя.
Улавям / улови кпедптс. Улввям / уло¬
вя кнапиптс, Улавям / улова шумата,
улввям сс / улова се. Упавaме сс / улевпм
сс туша за туши. Улвиамо сс / улевпм
сс зв косите. Улавям се / улови со в ка-
нвия, Улавям сс / улови сс в клонкз-
<ти>. Улавям со / улова сс в мрежа¬
та (мрежите). Улавям сс / улови со в
прпмката, Упввям сс / уловя со в прим¬
ките (примк-тв). Улавям се / улова сс
за глявати. Улввям сс / улова сс за ту-
ша<та>. Улавим се / улова сс зв ду¬
мата. Упавям сс / улови сс зя клам-
аa<ти>, Улавям кс' / улови сс като
клонен зв тояга. Улввям сс / улови сс
на (за) въдпнзгв. Уливам се / улова сс
на хорото.
улазям / улазя. Улвзям / улазя можду тре-
бсннп,
улей. Като из улсй,
уливам. Уливам нз въглени,
улица. Би що и в нашита улици нрззнпк.
Вземам / взомя от улицитя. <Взет>
от улпцата, Задънена уладз. Зелена ули¬
ца. И нз нашити улици щс дойдс Белиа-
дон. И ни нашата улици ще отрет слънце.
И нз нвшитя улици що доИде празнпа.
И на нвшати улица ще съмно. Изхвър-
757

лям / изхвърля на улицата. Изхвърлям
ои парите на улицата. Инженер по пля-
цaтЕ, Катстоовтм ппицит-. Меря ппaентс,
Мети улиците. Намирам ос / намеря ос
ни упuеaтa, Ни улицата итм. Нт ил по¬
казвам / покажи носа нт ' улицата. Нт итм
нам-рал ни улицата. Не съм е— нтм-алп
на улицата. Оставам / -стана ни ули¬
цата. Оставям / оставя ни ппaцaгa,
Хвърлям ил пират— нт улицата.
уличка. Бтбт знае и други ппиуаa.
уловна. Падам / падни в пл-вкaтa (улов¬
ките). Попадам / попадни в уп-заитт
(пп—вантт). Хващам сс / хвана те в
уповаaтa (пп—ваaтЕ).
ппcви. И мотто куче ще уловя засн. Като
итм и— упозлп ни хорото, ще играя
докрай. Оставал стм диз-лa. уловил
итм сатаната. Простри му само пръст,
ще те улова зт ципт ръка. Улови Б-оли.
тт (че. и) му вземи —пинелтЕ. Улова
Б-оии, тт (чс) му вземи цървулите. Уло¬
ва едного зт нринати, тт удряй друга¬
та по главата. Уп—вaпт мт къо—крачи-
цтта. Улсвал съм зтйчтто. Улова сле¬
пеца. тт му иззадИ очатс. Уловя ип-nия,
тт (че. и) му иззида очите. Улових за
опашната. Улови ще и нашата хрътка
затн. Хвърлям / хвърля празно дт уло-
m пълно. Ще ул-зи на Б-еaи —пaнцип-.
Ще пл-зи нт босия цървулите. Ще уло¬
вя опинците. Ще пл-зи цървулите.
Уловя сс. Уловила тс царската дъщ-ря за
(на) работа. Уп-вuа и— и е двата крика
в капана.
Улучвам. Нт слаБ ум. улучвам.
Улучвам / улуча. Улучвам / улуча <^130 >
в сърц-т—.
Ум. Акъл море, ум Брич. Акъл море, <ум
бръснач ^>. Би- мт ума ми. Бая ис е ум.
Бая ии ума. Близко до уми. Блаз— дс
ума. Блъскам си уми. Бъркам ума.
Бъхтя ил ума. Видя ст ум. Взема ма и- /
вземе ма ос ума. Вземам / взема нт ум.
Вземам / сзтмт ум. Вземам / взема ума.
Виж му ума, тт му крой аби. Виж му ума.
тт му нрой зт дома. Важ му ума, тт му
скрой долами. Виж му умт, тт му снр—С
шапна. Виж му ума. чу му купя гайда.
Виж му ума, че му крой калпак. Влачи ис
пс ума. Влиза мн / влезе мл в умт.
В пудaи ум. Водя ис по ума. Врязвам сс
/ врежа ис в ума. В ума мл е. В (на)
умт сн. Вървя по ума. Вързан в ума и
в ръцете. Върти мл и— в уми. Гледай му
ума, че му снрой чалма.. Грабвам / граб¬
на ума (пм—встс), ГуБя ои ума. Губя умт
и думи. Дт не ти зашия <и> ума. ДоС-
де умът. ама сл псСде нумът. Докарвам /
докарам на ум. Докарвам сл / докарам
ся нт ум. Докарвам / докарам умт <в
глтвата>. Дохожда ми / дойде ми друг
ум. Дохожда ми / дойде ма на ум<т».
Дохожда ми / доСде ма ума <в гласа-
тт». Дохожда ми / д—Сде мя ума в ну-
фалиицата. Дохождам / дойда на ум.
Дохождат ми / дойдат ми присти ума.
Едни ум за зиме ла. зт пттe лн. Едни ум
зт събота лл. зт HЕДЕпи лн. Забърквам /
забъркам ума. Зазыровам / завъртя
ума. Загубвам / загубя <<> ума и
дума. Загубвам ии / загубя си ума. За¬
мръкнал мя — ума. Записвам ти / запаша
ил едно наум. Запр-хвърлям през умт ил.
Зашъл ми — умт. Зная си ума. Идва ма
друг ум. Иде ма (адеи ми) на пы<a>■.
Идва мл (ад— мя) ума <в глтвттт >.
Избивам / избия от уми. Избавим ии /
избия ти ст (из) умт. Изваждам / извадя
от ум. Изваждам сл / извадя ся от (из)
ума. Изветрял мл - ума. Изгубвам /
изгубя <<> ума и думи. Изгубвам ил /
изгубя си ума .Изкарвам / изкарам от
ум. Изкарвам ил / изкарам сл ст (из)
ума. Изкарвам ся / изкарам ся ума.
Изкарвам / изкарам ума. Изкнп^л мн
— ума. Излиза мя / излез- ми ст (лз)
умт. Излиза ми / излезе ми ума. Изпа¬
рява ма ос / изпари ма се от ума. Изпал
стм ил умт. Изскача ми / изскочи ма
из (от) ума. Изоа—ави мн / язонсно— ма
умт. Изфиряса ма / изфиряса ма от
ума. Изфиряса ма / изфиряса ма ума.
Изхвръкна ми / изхвръкне ма из (от)
ума. Изхвръкса ми / изхвръкне мн ума.
^щукст ми / лзшукн- ма лз (от) умт.
Изял ттм ил уми. Изял съм ии умт 3
гладното < време >. Имтм кокоши ум.
Имтм на ум. Имтм <<<> еди— на ум.
Имал лл ум. Каквото ма доСде ни умт.
Кукувици ма — изпяла уми. Ктде (де)
та — ума. Лесен ст уми. Мтхтм ии (мах¬
вам ии / махна ин) ст (из) ума. Манаса
ма / мине ма пр-з ума. М-тт- ма се
в ума. Мртдеам / мръдни е ума иа.
Мръднал е умт ся. Мътя ума. Набивам
сс / набия и— в ума. На вейна ма с ума.
Нт едни ум съм. Ни нинтв ум съм. На¬
ливам / нтпeя ум <в глтвата>. Нт слаб
ум. Нт същия ум стм. Натъпквам /
натъпча ума в главата. Ни (в) умт ма с.
На ^<1 си>. Нт някакъв ум съм.
На нечиШ ум итм. Нт ум стм станал.
Не мя излаза от ума. Не мл тежи умт.
Не мл псиаи / уври ума. Не ттм и вилч-
аии ил <уы». Нт итм и ума си. Нт стм
е целия си <пы». Ни дума. нн умт.
Нямам ум <в гласттт <<>. Нямам ум
за едни пир!. Нямам ум зт пет пара.
Обръщам/обърна ума. ОыогaвaыIсмстая
ума. Опичам ии ума <в глтстта>.
Остави ма / оотанс ма в ума. Огивa ма/
-глдe мн от ума. Оглсa ма / стаде мн
ума. Патка мл с изпили уми. Повсждтм
ос / поведи ос пс ума. Повпиутм се /
n-спeкa ос по уми. Помня ил ума- Пораз-
758

мърда. w ст / поризиърдн ми е— уми.
НоcOирии / посбери уми. Пощукеи мн
/ нощукве мн ума. Пр-Оивим / пребия и
ум. Прекарвам / пр-кирии през ума си.
Прехвърлям / прехвърля през уми си.
ПроOнти му - е— е шапката оа ум. Раз¬
бърквам / разбъркам ума. Размърдай
ин ст / размърда ми и— уми. Размърд-
вии си / размърдам си уми. Размътва
ми ст / размътя мн и— ума. Размътвам /
размътя уми. Разсипвам се / ризcнaп
е— от ки. Сбирам ст / сбери си уми <и
ттиeнгн>. Сбирам / сбери ум. Сбирам /
сбери уми <и глиеити >. Свраки ми т
изпита ума. С Бенчкнп си ум. С веиккнп
ст <ум>	съм. Сече ми уми. Сеч— мн
ума като бръснач. С какъв ум. С кой
ум. С кокоши ум. Слагам / итожа уми
ви мястото. Стигам си / стожа си ва
ум<а> (в уми). Смити ми / смете мн
ума. Ггнги ми / стигне мн уми. С ума лн
съм. С ц-лтя си <уи> ти съм. Събирам
си / събери си уми <и главата> Съби¬
рам / събери уми <и тливaтa>. Съби¬
рам / събера ум <н ризум>. Тр-кеи
ми / тр-кнт ми през ума. Тръгвам /
тръгва по кии. Турям си / туря си (аур-
аим си / турна си) ви ум<и> (в ума).
Уйдисвам / уйдисам ви кии. Ум<и>
ца та '-весе. Ума ми — в гъза. Уми мн
— в задника. Ума ми е в крика—.. Ума
мн е влязъл в краката. Ума ми — е тила.
Ума ми — слязъл в краката. Уми ми в—
го вземи / вземе. Ума ми в— го побира
/ побере. Уми ми ше го хваща / хвиш—.
Уми ми ве е и глави—’и. Ума ми ве е ни
място. Уми ми в— е ипoаоао си. Уми мн
реже сито Орич. Уми ми реже сито бръс¬
нач. Ума ми и— върти. Ума ми сече капо
бръснач. Ум ца та зийце. Ум ми зийде.
Ум море. акъл бръснач. Ум море, гла¬
ва кофи. Ум ве ми oииги. Хеищи ми
уми. Хващам и— / хеива е— ви уми. Хва¬
щам / хвани ума. Хвръква ми / хвръкне
ми ума. Хвърчи ми киa. Ходн мн в
(ви) уми. Ходя ди си търся уми. ЧиВки
ми е изпита кии. Щуки. мн / щуки- ми
из (от) кии. Щуки. ми / щукве ми уиИ'
умен. Ти лн си най-умния ни Оищи си <и
ни майки ст>. Умен е краката. Умен
сито гъски.
кмнвaи. Сторвам / сторя води ца ве го
кииea.
умивам / умнп. Умнвим / умия лицето.
Умивам / умия 'кнт—. Уинвии си /
киип си лицето. Уинeни ст / умнп ст
очите.Умивам си / умия си ръцете.
Умнвнм / умия срама от тиа-то. Умн-
вни / умия срама <от ч-лото>.
кинрим. Магарето умира и самара
нзтниви. Не умирай ми, иигирчeна-.
цо зелени -р-вици.
умирам. Капо куче. кинрии /във 2 знач,/.
Капо мухи. кинриг. С отвор-ви оки1.
кинрии.
умиралси. Не е Оотса зи умирилси.
умирише. Не — болка зи умирише.
уиириккa. Не е болка за умирички.
кинcля ст. Капо ииoнрea. кинcлнл съм
се /във 2 знач./. Капо шуяс, кинoлнл
съм с- / в 3 знач./. Като фиа, кин-
oлнл съм се /а 3 знач./.
кмиг. Ияиим <ст> умита глава.
умия. Не ще ме уми— ад Бяло море. У.мих
ст очит—.
умра. Който вчера умрял. днес пишман
стават. Нашето магаре оа тиз<н>
птсев умря. Теле и— роднт. вот умрял.
Умря гарга зи джетЕр. Умряла ОиОи -и.
Умряла — майки ги. Умряла — някоя
лисици. Умряла тъща -и. Умря. Дейао,
вгр-сло го. Умря Мирко <остава Трай¬
ко >. Умря гя <дaип (—ая))>. Умрях
и ст евтс-их. Умрях. па оживях. Умрях.
га се ве видях. Хиризив умрял. Хватьо
— умрял, пък Вндьо е жив. Човек щ— ст
умре бтз сйец е г—бе.
умрял. Дн се озъбиш кито умря. кош на
з-лтни треви. Жда умрял съм. И за жи¬
вите. и зн кирeлитe. Капо в умряло кучт
черви. Капо кучета <ни> умря. кои.
Капо нс-га <на> умрял кош. Мърдам
капо умряло кучт опашката. Ни кмрпто
кучт нож видя. Ни жив, нн умрял. Нишн
го умрял. Търся оа умряло магаре пе¬
талата.
умряло. За живо и зи умряло. Като за уирп-
то. Капо ви (зи) умряло.
KмегБeв. Умствен бигиж.
ункaa. Дяволска квкки.
уичт. Правя и— ва квкт.
уплаша се. Уплаши мн <се> окото,
кaтитнм. Ушлнаии комитите.
уплитим / уплети. Умитам / упл-аа в мре¬
жата (мрежите) си. Упътим / унл-та и
Примките ст. Умитам / унт-ги конците.
Ушитам си / унт-аи си сошника. Уплнmии
си / уплети си кошницата. Уат-ам си /
уат-ти си к'шннккити.
кaлитим и— / уплети се. Уаттам ст / упл—ги
ст капо пипе в кълчища. Уа-лигам е— /
уплети се като патт в решето. Уaлнпии
се / уплети се като петел в кълкнщи.
Уплитим' и— / уплета и— като. пилт в
кълчища.
управи. Оттук до круши. управа.
кnрнвнп. До коляно, кaрнвнп.
упрптинe•. Не е ви зи упрягинт. ви - зн кaкeв—.
Jpa. Вднтии / вдигна ви ура.
уреждам / уредя. Уреждам си / ур-ея си
cитткиme.
уригвувам се. Уритвувии се на Оял лук.
урок. Давам / дам урок. Изaяeни си / нз-
шeп си уроки. Казвам си / кажи си урока,
уроки Газят ме урокн. . Да му и— покачи
чесън <за урокн>. Ди в— ти — (са) урокн.
759

уруци. Хващат мс / хванат мс уруци.
усета. Усети парите нсшсн, чс сс смсеш,
усета се. Усстппз сс хурката за къделя, п
то срещу недели.
уссщим / усста. Уссщим / усети дебелото,
усещам се. Тобо думам, дъще, усещай сс,
княхо, Тебе думам, свихо, усещай сс,
зетьо. Тебе думвм, свекърво, усещай
сс, снахо.
усмирителен. Нидяввм / надяна усмирптсл-
на рпза. Надавим / надяна укмпритслиз
ри’ипца, Слитам / сложи укмпрптспнз
рп’а. Слитам / сложи укмпритслаз риз¬
ници. Усмирителни ризи.
укмпхиим со. Под мустак, усмихвам сс.
усмихвам сс / усмпяая сс. Щастието мп сс
усмихва / укмпхно,
усое. Мъгли мо влече по золено усос,
усоИници. Змия усойници пмз в устити,
устз. Бпят мс устити мп. Вада думите с
куки от устата. Вади думптс с ченгел
(иснтспп) <от устатаИ>. Види залъка от
устати. Вземам / вземи <то> от ' устятя.
Взомам / вземи думита от (из) устати.
Вземим / взома залъка <от устати >.
Вземам / взема устита. Вземам / вземи
хляби от устити. Вкарвам / вкарвм в
устати - на вълки. Влизам / вляза в - ус-
твтв. Влизам / вляза на вълки в устити.
Вонсат му устити нв мляко. В (нз) ус-
'ата мс е. Въвпрам со / въврв сс в- ус-
твти на вълка. Въвирам сс / въврз сс
в устата на звяря. Върти мп со в устити.
Гвлатон в устити. Глодам в устити.
Грабвам / грабни думата от устити.
Гриба звлъки от устати. Давим ст /
дам си <и> залъка <егустигa>, Дивим
си / двм си <<> слюнката от устита.
Да плюс ни змия в устата, що и отрови.
Да ти соре nиспз в устита. Дв ти ндят
устати мед. Деля от устити ст. Дохожда
мии / дойдс ми на (до) устата. Друго
мп <о> нз устати, друго нз кърнсто,
Държи ст устити. Едно мп. <о> на ус-
'3'3, а друго <ми о> нз сърнсте. За¬
вирам сс / заври сс в устати на вълки.
Запушвам / запуши устити. Зитвярям /
затвори устити. Ззтвврям ст / затвора
ст устяти. Затъквам / зитъкни устати.
Зашивам / зашия устита. Зашивам си /
зашпa ст устити. Златнп ти уста. Змия
му с плюли в устити. Зм^ усойници има
в устити. Зняя марки ня устита ст. Зная
си на устати петъка. Зная си устати.
Зяпам в устяти. Запвим / зяпна в устити.
И боб, п устя си не държа. Иде мп (ид¬
еи мп) на устата. Изкривявам ст (изарп-
зям ст) / пзарпвя ст устити. Изтеглим /
п’тсглa с иснгсп думички от устита.
Изтръгвам / изтръгна залъка' от устата.
Из устита ти, ти в нвзухата пп. Имам го¬
лами устя. Имам златна устя. Имам кз-
тзнец нв устити. Имам китинир нз ус-
'а'а. Имам лимьови уста. Имвм ма¬
дони уста. Имам марки на устата ст.
Имам <ощ^:> жълто около (на, краИ,
по) устати <ст>. Имам укгз1. Имам
уста2. Имам устя кзто хамбар. Квавеге
мп дойде на (до) устт<та>. Оакво'о ми
с нз сърце <то>, такова (това, туй, то)
ми с нв устп<та>. Оак ти со побра в
устата и кзк можа да та со поборе в ус¬
тата. Кривя си устятя. 0рпвa уста. Ло¬
вя звсздп с устата ст. Мвзелп мп изля¬
зоха на устати. Мед мп кипс в устита.
Мод ми кипе от устита. Мед мп сс лес
от устити. Мед мп точо от устити. Мозе
в устятя. Молят мп устата. Мирише
(миришат) ми устата на мляко. Мотат
мп се в устата. Мотолсвп ми со в усти¬
та. Мухите пазаруват из устата му. На¬
вирам сс / навра со в устати нз вълки.
Навирам сс / ниври со в устати на ’ва¬
ря. На, - вълки в устяти. На ’мпптс в ус¬
тати плюя. Иаправам си / нвправя ст
устити. Нвп:ьхвам сс / напъхам се в ус¬
тата на вълки. Нв топа на устата. Нз
(в) устата ми е. Но взомам устя нзззсм.
Не е лъжици зв моята уста. Не з-такам
ст устата. Нс пскaм устз низасм. Но мп
излезе думи <0 (от)	Но мо¬
та да ст отвора устита. Нс свким уста
нзззсм. Нс съм сл-тил / слежпп залък
в устата. Не съм слигал / сложил троха
<хл,яб> в устя. Не съм паднал на ус-
'вта ст. Но съм турял / турил залък в
устя. Не съм турял / турил трохи в ус¬
тата си. Не търси уста назаем. Носа сс
от устз нз устз. Носи ст житото в ус¬
тати. Нося ст колпвете в устита. Носа
ст п^сн^ити в устита. Нима дв ми пад¬
не устати. Иями дв ми сс пз'рпс устата.
Нами дз мп се изядит устита. Нямаш ли
уста. Онлзаввм ст / оплзааа ст устити.
Орох ст имаш в устата ст. Оставам /
остинз с отворени (отверенп) устз. Ос¬
тавам / остани с пръст в уста -<';->.
Остивам / остана със зяпнала (’япнилп)
устя. Остивам / остави с пръст в устятя.
Отвврям / отвори едни (една) устз. От¬
варям / отвора сднп устя кито ламя.
Отвврнм / отвора ония <ми ти> устз.
Отварям / отвора твапва уств. Отварям /
отвора тези устя. Отвврям / отвори ус-
тз. Отварям / отвори устита. Отделям /
отдела от устз а отделям / отдели за¬
лъка от устити ст. Отделям / отдела от
устати ст. Отивам / отадв в устита на
лимита. Отаввм / отида на вълки в ус¬
тати. Отнемам / отнеми коми'- от ус¬
тата. Отпускам ст (отпущам ст) / от¬
пусни ст устати. От (из) твоите уста в
аеж<<птe> уши От уста. От устз на
уста. От устата ти в пазвитв ти. От ус¬
тата ми огън п’пиза. От устати ст.
Пвдвм / надаа в устита. Пада мп / пад-
760

не ма в устата. Пека риБа на погттт.
Пека сн риБа нт псгaгт. П-п-лянка му —
плюла в устата. Пече ма ит раби ат уо-
тати. Плюли сме си в пссaтт. Понанна-
ха ми гъби в устатт. Попадам / попадна
нт вълна в устата. Пссвнвам ти / косвли
ти уотaтт, Поставям / пcстиви катантц
ни пстaтa. Поставям / поставя катинар
на птпaтa. Пcотивим / поставя нофар
на устата. Поставям / поотaзи нт топа
<нт уотата>. Прася сн потaтт. Прася
ои устата да ям мтд. Правя ти устaгa зт
качамак. Пртвя ии устата кттс габро¬
вец зт бой. ^10 ти потaтa кттс габро¬
вец зт <Дриooвa> тояга. Прася ти ус-
ттта нит— габровец зт п—бпт. Правя тя
питaгa като ннапиджицал кон зт слама.
Пресъхва ма / пресъхне мя устатт.
Пртхтпстм / прехапя потa. Прибирам ии
/ прибера сн устата.' Пратка ма лзпЕ-
зоха ни пттaпa. Пъхам сс (пъхвам се /
пъхни ие) в потТтт на вълна. Пъхам сс
(пъхвам се / пъхна сс) в устата ни звяра.
Пяна ма излаза / излезе на потттa. Раз¬
валям сл пстттa. Развързвам / развържа
пттa. Разпрани питa, Ртзусавтм / раз¬
чекни <едаи> питт. РтзчЕавтп мл сс /
разчекнат ма и— устата. СБиртм си /
сбера ся пттaтa. Свавам он / свия ил
устата. С жълто окопо (на) потттт. С
кои уста. Слтгам / сложа нaттнЕе на
устата. Слагам / опожa нaтuнта на ут-
татт. Слагам / сложи нофар ни уиттпa.
Слагам / сложа ит топа <на устата>.
Слтгтм ся / сложа ил ктгaoeц ни пттттa.
Слтгам ил / сложт ил катинар ни уста¬
та. Слтгтм та / сложа сл ключ нт - уста¬
та. Слтгтм тя / ил-жа ил нофар на уо
гтгт. Слиса (сляви) лн амил в устaгт ся.
С мляно п— устати. С cгзоатнa (отво¬
рени ) уста. С половин пттa. Спускам
ни устата ся мандалото. С пяна на ут-
ст<сa». Срещу потaтa нт топа. Сттвтм
/ стани <за> мезе <в (на) устата ни
хср;^'^г^2> и отивам / стани мезе в (на)
хорските пстa.Стяснaм <сн> пстa<тa>.
С сЛ пилища лcви. С уста ся птица
пcси. С устата мтд и масло <пeя»,
в тъац-т— пелин и отаcзa. С устата си
звезди пози. С поттги си звезди свалям.
С устата си звезди снемам. С уит.<та>
тя птички п—зи. Събирам ил / събера
тя питaтт. Със зикнтпa (зяпнали) пспa.
Тегля думите и ченгел (у—oт—пл) <ос
устата>. Топя сс в потaтa, - Тръгвам /
тръгни от уста ни пттт. Турям / туря
(туриам / турна) наттнец ни питaтa,
Турям / ууря (тпавaм / турна) нaгaнaа
ни псгaтa, Турям / тпри (туриим / турна;
к-фар нт устата. Турям / туря (гуастм /
турна) нт топи <ет уст<ата^>. Турям / ту¬
ря (тпасaм/турнт) о-що в пттa, Турям ил /
тпаи си (туриам сн / турна ил) кaтaнЕе на
ПоГттт. ' Турям си / тпая си (туавaм иа /
турна сн) катинар на потттa. Турям ти /
туря ся (туасaм сл / турна са) ключ
ни устата. Турям ся / туря сл (туастм ти /
турна ии) нофар нт устата. Турям сл /
ппаи сл кърпа нт птпaпт, Турям са /
туаи ил (турвам сл / тпаoa са) устата нт
гъза. Турям си / туря ил (гпавтм са /
турна иа) устaгa ни задника. Ударен в
устата. Уста дс гъза, ръце в гъза. Уста
имтм. сзин нямам. Уста не обелвам.
Устата ми вълна хвани. Устати мн го¬
леми а те мт биит. Устатт мн - гcламт.
Устати мн е нтто г-раз. Устата мн с
като нтатЕУoнет. Устатт мн - кат- ханд-
жиСона n-ргa. Устата ми зинала дс
ушит— мл. Устата ма птпнтт. Устата мн
работа като нтат-уннеи, Устата мл си
като воденица. Устати ма са кттс крЕ-
ч—ттпо. Устати ма са по-голтма от гъза
ма. Устата мн ос п-nит. Устати мн ос
развързва / развърже. Хвaп-тЕ мс уста,
<чс ви разкъсвам^ Ходя катс ^0-
зявн! ст уста в (иа) потa. Цапнат в уо-
гтгт. Ч-гато е чужди пттa ■тзaчa. Щ—
ми е на ттpце<тo>, ттксст (товт, туй.
то) ма е на уотатт.
поттлта. Вземам / взема питaлъни.
пстoa, Пресъхват мл / пресъхнат мл псс-
ните. Пасхтпстм / прехапя устна. Спло-
вам / стисна пстил.
усуквам. Въртя усуквам. Усуквам г— <пс
нилифарски>. Усуквам я
утаЕ. И утре е ден. Като птрЕ. <От> днес
зт птаЕ. Утре п— това време.
ппатпти. Направим сс / направя ос нт утре¬
пан. Прася ис нт пта'eпaн,
утрешен. Утрешния ден.
утао, Дт живееш от „добро утро“ до „до¬
бър ден“. Добро птао■
утроба. Разплаквам / разплача дете в май¬
чина упа-бa.
утъккao, Вървя п— птъnнaн път. Пс пттп-
нан къп.
ух. Ух, та пeлЕ.
ухапя. Бълха не ще мт ухапс. И дето итм
ухапал майна ил зт цицата. Което куче
мт е ухапало, зее — побeонило. Ухапа¬
ли ме -ст за езика. Ухапала ме пчели зт
езика.
ухо. Бабината му ни ух—. Вдигам / вдигна
ушн. Вдязтм в агла Без - уши. В (от, през)
-диото <мн ухо> влиза, ст другото из¬
ляза. В-стинн да уeтeш през ушите му.
Вз-мтм ил / взема тя дулата като през
иглена уши. Влазтм / слязи в чужд— ух—.
Влиза ми / влезе мн бълха в ухото. Вя¬
тър мн духа в ушите. Гора ушл и мрак
—чи. Давам / дам ^0. Да мя държал
ушитс. Дт нямал з—оън в ушит— ил. Дт
£ .нямат памук в ушит— ся. Дт ил ядет
| 'ушите. Да ядет ушат—. Достигам /
достигна до ушите (ухото). Достига мн /
761

ДосТиГне мй д' ушите (ухото). До уши
<те>. Дохождам / дойда до ушите
(ухото). Дохожда ми / дойде мн до уши-
ат (ухото).' Дръпвам / дръпни зи ушите
(ухого)' Дълги ми си ушите. Дърпам
ушите (ухото). Зикиaвии си (закачам си)/
закача о обици ви ухото. Запушвам си /
запуша си ушите. Затварям си / затворя
си ушит—. Зид кшн нин, <и плет очи
ниa>. И гори уши има. Идвам до уши¬
те (ухото). Идеи w до ушите (ухото).
И дувари има уши. Изгоряло ми е ухо¬
то. Изгоряха ва зайците ушите. Издърп¬
вам / издърпам уши-е. (ухото). И зида
нми ушн. Изпотих и— и под ухото. Из-
тънeтн ми са уши——. Имам дълги уши.
Имам от <кито> обици ни ухото. И
плет уши ими. И са—ви уши ииa, и алт—
очи има. И стените имат ушн. Капо кър¬
леж в куче ухо. Капо през иглeвн ушн.
Като че лн седя ни ушите си. Кт-ават
ми / слепват ин ушите. Кога<то> си
видя кшн-e <Оез огтедало>. Лежа ви
това ухо. М-вгиш ви ухото. Минавам /
мнна покрай ушит—. Минавам / мина
през иглeвн уши Нивирвии / навиря
ушн. Нагаждам / нагодя ухо. Надавам /
надам ухо (кшн). Ни дявола камък в
ушит—. На дявола <м^;> куршум в
ушите.. Наливам / шат-я катран в кшн-
ге. Ииоcmрпи / наостря ушн. Ни ухо.
Ни ушит— ли си е—диш. Не вярвам ви
ушит- от. Н- ми mрпOea от иeк— ухо
лъжиквиa' Не мога ди повярвам ви уши¬
те от. Не съм ДЕВсти-ш в ушит—. Н- съм
комкаш в (у) ушнтe' Не съм рязал от
ухото. Нима го е забележил господ ни
кхоm'. ^0 от -aмпвa у ушите. Обесил
съм уши сито пазарски хляб. Обици ви
ухото. Обръщам и— / обърши се ви очи
и кшн. Обтягам уши-е. Окакeии от
(окикaе от) / окичи от 'O^a ни ухото.
Опериам / 'перя уши. Опъвам уши от
глад. Опъвам 7 опъни ушите. Отварям
си / отворя от ушиат. Отиде зн рога,
ч— си дойд- без кшH' От (из) твои-- ус¬
пи в Оожи<те> кшн. О- ухо ни ухо.
Очи и ушн. Писват ми / писни- ин уши¬
те. НншИ си го ви ухо—'. Пламвали мн
си ушит—. Подръпвам / подръпни за
ушиттС ухо—'). Порастват ми / порас¬
нат -ми ушите. Пращим / пратя ди бру¬
ли крушн <с ушнтe си>. Прткирвии /
пр-кирии през иглени уши. Преминавам
/ премина през иглeвн уши (иглево ухо).
Преминал съм през иглени ушн. Присмя¬
ла се камилата ни гърнето, че нпии уши.
Присмяло се гърнето нн похлупака си.
чт няиa кх'' Прнoмпт е— ч—реша ви гър¬
нето. чт няма ухо. НроOнан ин са ушите.
Провирам е— / проври ст през иглeвн
уши. Провря ми и— през (из) ушит—.
Пр—еъртяеим 7 шровъртя ушите. Про¬
глушавам / шроглуши ушит—. Прод^ам /
продери ушите. Нродъввни / продъня
ушит—. Промъквам се / промъква ст
през иглени уши. Нроoe-твaти ми са
ушит—. Пуквам / пусна -ъaивкт-ити
<ои к^ш)тe».Пускам (пущам) / пусни
бълхи в кх'-о. Разтрий от ушит—. Рас¬
тат ми ушите. Се-Тят ми ушит—. Седнат
съм ни ушит— от. С едно<то> ухо.
Слигни си / сложа от обици ви ухото.
Слон ми е аръдвил в ушите. С половин
ухо. Спуквам / спукам тънивк-тигА
<ни ушитеХ Спуснал съм уши като
пазарски хляб. Спя ни това ухо. Гтнгаи /
cтнгни до ушит- (ухото). Стига ми /
стигне ми до ушите. Сякаш <че> дя¬
вола го влачи зи ушит-. <Та> ушите
ми плющят. <Ти> ушн—— ин пращят.
<Та> ушите ми пукат. Оeоиa- думи в
божите уши. Тегля си душата сито през
иглени уши Тегля ушит—. Тропам е
ушите от. Туря, от б-л-г ви ухото. Ту¬
рям / гуря бълхи в ухото. Турям си /
туря си ни ухо. Турям от / туря си (тур-
еим от / -урни от) обици ни ухо-о. Уд¬
рям / ударя . ухо. Уе— цо ушнm—. Улавям
/ уловя зи ухо-о (кшнтe)' Устати ми з^
вaтн до ушите ми. Ухото ми ст ве шопи.
Ушите ми си в (ни) краката. Ушите мн
са ни гъза. Ушите ми си ни чЕтири Уши¬
те ти мърдиаa.Ушвик ни кхcао.Хвaщии /
хеивА зн ухо-' (ушит—). Хващам / хвани
мечката зи ушнтe. Хвърлям зид ушите
си. Чегито даволи го теглят зи ушит—.
Чуждо ухо. Чул те господ и и даете
уши. Щ— ми изгризе ушит—. Щт мн изя¬
де ушите. Щт ти откъсва ух'-' (кшн-
г—). Ще ти отпоря ушите. Що ми тряО-
ви ог иeкe ухо лъжичонK'
учи. <^0 ди си из-м-ш нарит- оп дас¬
кала <койпо те — укнlл>. И я съм учил
при диссат Лука. Когато аато и мами ме
учеха. из ловях икан' Не учи баба киа
ст д-те ОаОи. Не (недей) учи Оищи си киа
ст нравят деца. Н- учи дяди си шопи
кик се д—ци кръщават. Н- ута спир-ц
кик ст кози паси-. Не уж старец ди мъ¬
ти яйца. Не ую старец ци нрави деца.
Учи оце „кръсте божей. помагай““.
ученически. От ученическата скамейка.
учкур. Нн чужди гищн учкур в— еаивaи.
Оааивнл съм ст от уча^и.
учкурлук. Развърза. съм си учкуртука.
ушенце. Лежа ни това ушевц—.
ушник. Ушник нн ухото.
Ф
файтон. Еднв файтон. Крадоха мт на дви
фий-они. С хиежипешовите фиаm'вH'
762

факт. Изправим / изправи прод свършен
факт. Поставям / пектзвa прод свър¬
шен факт.
фзмилпa. Фамплпaта щс разгоня. Фамплп-
ятв що разппача.
фзр. Отварям сп / отвора си фаровете.
фасон. Давим си / дам си фасон. Кпхвам /
кихни нз фасона. Нвпривам / напра¬
вя фасон<и>. Прива фасенп, Прода¬
вим фисони. См-чкв-м / смачкам фа¬
сони. Счупвам / счупя фасони.
фасул. К-то кучо във фасул. Оато фвкул,
Като фасул в гърне.
фита. Щс то фята за очито.
фиши. Щс та роша фиши от гърби.
фенер. Духнп фенери. Загасп фенери. Угаси
фенера.
фес. Голям фес, ама празен. Изхвърлим/
изхвърли като кирлив фос. Накриви-
ввм си / накривя та фоси. Разправяй
нв фоса мс, Ходя по апсн фес.
фидин. Оито фидвн в градсня.
физиономия. Изправим / направа дълги
фпзпономпя. Направим / направя ап¬
сели физпонемия. Прави дълги физпо-
номия. Правя киселя физионом^.
фппджаа. Отварям / отвора еип като фип-
джини.
филм. Няма такъв фиж Такъв филм но дяват,
философ. Дървен философ.
фирма. Голами фирма, бодно ноложенпе,
фира. Фира заИцп с араби.
фит. Овто фит.
фитил. Вън^ам / въврз в носи фитили.
Зипвлвим / зипвла фитили. Пускам (пу¬
щам) / пусни фитил (фитили). Хвърлям
/ хвърли фитили.
фпшса. Гол кито фпшоа,
фльонтя. Връзвам си / вържи си с’пав нз
фльонти.
форми. Във форма.
форцз. Давим та / двм та форцв. Давам /
дим форци.
француз. Француз заъляпa.
фронсц. Хващим / хвана като фронта.
фрсnктп. Нвпрпаазввхме сс фрснкап,
фронт. Държи фронти. Изпускам (0^-
щам) / изпусна фронта. Откривам /
/ открия фронт. Отпускам (отпущам) /
отпусни фронта. Охлабввм / охлибя
фронтя. Удържам / удържи фронта,
фуния. Ззпуши си фунията. Нилив-м / нв-
леа с фута в тливати.
фурна. От много фурдо хляб съм ял.
фурnзджиИсап, Върти се кито фурнаджпИ-
скз лената. Фуразджийскз лопата.
фъртуна. Об^вм / обора фъртуните.
X
хабер. ДоИдо мп от гъза хибор. У момини
тъпвн апе, у момкови хибор нимат.
Хабер <си> нямам.
хзбя. Родал сс дв хаби хпaаз. Хабя иервп.
Хаби си думите. Х-би си патроаптс.
Хаби си нрпазза«тс.
пава. Глодам си хавата.
хинап. Бж иодатз в хзвин. Чукам водата
в хиван.
пзванис, Чукам водята в хявинчс.
хаджпйаа. И нптинаата позни, чо съм хз-
джийка.
хаджплъа. Коти си дойдвт свреитс от хиджи-
лък.
хяджипсшов. С хаджинсшовитс фаИ'опс,
хаджия. Хаджия да станеш.
хазни. Бръквам / бръкни в хазната,
хаир. Впждам / вида хзир.
хапрлпa. Хаирппя да е.
хайвер. Изпращам / изпрати за золен хаИ-
вер. От пол ока рпаа п’азрвли три лит¬
ри хайвер. Пращим / првти за зелен хаИ-
вср. Провождам / проводя за зспеn
хзИвср. Продавим / продим за зслсн
хаИвср.
хиниин. Нв хаИвзnптс хзки нс вземим. Хай¬
ван гпап,
хак. Изяждам / изям хики. На хзИвзнитс
хзка не вземим. Хак мп с. Ям хаки.
хали. И хала, и вринз. Скочили на монс и
хала, и вринз. Хала п неведз.
хилил. Хилил да ти с. Хилил ти майчпnоте
мляко.
хзпашап. Октаnах к-то хилашка пръдни
можду две дъкас,
хзлпкям. Халпкам на гърба.
халва. Оато ни халва <по спрнп загоеоз-
аи>. Хилея да яде.
пзпвзд[жи^Икап, Сочс мп акъла ic-to халва-
джийсаз тскла. Сочс ми тливати аи'е
нз хапвиджия тсклзта и сочс ми гливата
като хвлваджсйскз псклв. Сече мп
чейнето аз'е хвлвзджийсаз тосла.
хяпваджия. Сочс мп тлвватв к-то нз хил-
взджпя теслата и сочс мп тлвватв като
хвлвзджпйскз тссли.
за аезaджкп<та>,
хило. Ходя ни хило било.
халос. Отавам / отида ни халос.
хвмат. Овто хвмата кокошки.
хямбар. В хамбара ми мпшаи играят. Имам
устз като хамаар,Хамавра мп е в корема.
хамов. Оато	семе. Х-мово
комс,
хин. Влпзам / влиза аа'е в хин.
хзnджпИскп, Устати мп е като хзнджийкая
порта.
пзаджпa, Приви си смепаата п боз хзнджпa-
та. Правя си хосапя и боз хивджията.
хзп. Горчив хап. Гълтам (глътвам / глът¬
ни) ханз. Преглъщам / преглътна гор¬
чивия хип.
хзnвао, Намерплв бвба хзнзnо, в^ иски
и щпнапо.
хипка. Броя ханкипс. Засада мп / ззксдnс ми
хапката <ни гърлото>. Нвреждит ми
763

C— / ниртдит ма ис хапките. Ще мн пре¬
седи— хапката.
хапна. Щс хапна от а-лнс-г-. Щс хапна
ст пилафа.	-
хапче. Преглъщам / преглътна хапчето,
хапя. И бълха ит мт хапе. Изгарям си ута-
гтгт да мт не хапят Бълхите. Отпред
хапе, па отзад рита. Хапя си задника.
хапя се. Хапя се два пъта на едно място.
Хапя е— отзад. Хапя ее там, дето не ми
сташ зъбите. Хапя се там. детс не
мога да и— спигиa. Хапя се <там>.
дтто не и— стигам.
хариб^ Хариб^ мн краищата.
харам. Хтрам ям. Ям хляба хартм.
хирич. На царю харич, ил богу нолтч.
аaрaуни. Кттс циганин пред хaаaчяя.
хардал. Хвърлям / хвърля хтрдтл.
харта. Хвърлям / хвърля CЕаамЕт— в харен
гъсл.
Харибда. Между Сенлa и Харибда.
харнжа. Нт си (инмт ии) нахнил иа Бъдна
вечер, тт да та го хтража.
Харазае. Харазтн умрял.
харман. Гладен харман. Дсдс е нт хармана,
аaаы-ouаa. Направям / направя нт хармс-
инат. Ставам / стана на хармсонка.
хирел. Откак стм оглушал, мног- ма е
харно.
хартия. Плпнвтгтлнa хартая.
харч. Надвил стм си на харча. Тегля харчи.
харча се. Катс самат, харча се.
хас. Има си хас. Нт пртвя хас. Не сгапвтм
хас. Няма сн хас. Хас правя.
Хтсан. Детс ама сБор, там а гол Астн (Ха¬
ити). Д-то сит— <спаен», там и гол
Асти (Хасти). Нт ще яде Хтсан Баница.
Ще яде ли Хтсан баница. Ще яде лн
Хтсан сяаЕHЕ.
хатър. Вардя хатър <т>.Гледам хатър <а>.
Държа хатър. За хатър лайнс нт ям.
Нт излизам / изляза от хатъра. Не кър¬
ши хатъра. Не патктршвaм / прекър¬
ша хатъра. Нт пречупвам / пречупя
хатъра. Не развалям / разваля хатър-
<а>. Нт разсипвам / разсипя хтгъа-
<т>. Не разтурям / разтуря хатъра.
Не скършиам / скърша хатъра. Нт отал-
штвтм / сгрлшa хатъра. Нт счупвам /
счупя хаттрт. Нт троша хатъра. Не чупя
хаттрт. Остава ма / -стан- мл хатър.
Пазя хатър <а>. Струвам хитър.
Хзилъс. Хвалъо е умрял, птн Видно е жив.
хваля. ХвтпттЕ ме пстa, чс зи разкъсвам,
хвтпа. До звeздg<сe>. хваля /В 1 знтч./.
Дс небесата (небетл), хваля /в 1 зету.I.
хваля ст. Катс тгуптнна и белия гъз.
хваля се.
хвана. Б-зтрагт дт хванеш. Вртмсто хвана
капан. ДтС ся, мъжо, жената, а ти хва¬
ни гсртта. Дий ся, мъжо, жената, и та
хвана трънстс. Era хванел черная свяп.
Езика ма хвана мазоли. И моята хрътка
щт хване заен. Камък да хване, ссда ще
пусис. Итсидтпицa дт хванеш. Няма да
те хванат ни хлрстл. Няма за щс нучс
да гс хване. С джинблз да търсиш месо,
не можеш хвант. Устата мн вълна хва¬
на. Хванала ме — червената Бслтст.
Хванала мт НЕатмидтнaта жълтеница.
Хванала ме пanсaта. Хсантлт мс ръж¬
дата. Хванал арапина. Хванали оа ма
червата таaтии. Хванал стм долния
път. Хванал стм сл катдники. Хванах зт
опашната. Хванах ауИаунa. Хванах ту-
шаватт. Хвани Бссая, та (чс, н) му взе¬
ма опинците. Хвана б—сяи, та (чс. я)
му взема цървулите. Хвана босли, тт
му събуй опинците. Хвана едина за но-
гитЕ, удри другая по главата. Хвтна
eдиoяи, удара другая. Хвани тднсгс зт
краката, тт удряС другите п— главата.
Хвани кЕпчa, тт (че, и) му вземи нтnaта,
ХванС слепая, та му нзсадС оуaтe. Щс
хвана жив огън в (и) гъза ся. Ще хвана
на Босая опинците. Ще хвана нт босия
цървулите. Щс хвана —пннцнтс. Ще
хвана перутниата. Ще хвана цървулите,
хвана се. Когато ис хвана ни хсрст—, погтвa
И- пуква тъпана. Хванала се царската
дъштаи за (на) работа.
хванат. Хванати мн от гъските.
хватя се. О зелен бор да се хвати, и toC ще
посъхне.
хващам. Куршум не мт хваща. Не мт хваща
нал—ма. Нт ме хваща мястото. Нт мт
хваща седна. Нс мн <го> хваща окл-
<то». Не мн хваща главата. Не хва¬
щам място. Перо нт го хваща. Хващам
без ръце. Хващам гола палци. Хваща
ме зт стацeто. Хваща мл главата. Хва¬
ща ма ума.
хващам / хвани. Нт хващам / хвана нпипа.
Сън ит мт хваща / хване. Умт ма и— го
хваща / хване. Хващам / хвана Балкана.
Хвтщтм / хвана без гащи. Хващам /
хвана бани за регата. Хващам / - хвани
богт зт брадата. Хващам / хвана богт
зт нога. Хващам / хвана бога зт носа.
Хвтщтм / хвана Бъх. Хващам / хвана в
мрежата (мрежите)' ся. Хващам / хвана
в - nанмнигЕ сн. Хващам / хвтна врага зт
нога. Хващам / хвант врага зт носа.
Хващам / хвана гората. Хващам / хвт¬
на господа зт брадата. Хващам / хвана
господа зт ктрдтсюпc. Хващам / хвана
джендема. Хващам / хвант динлт.
Хвтщтм / хвана дарята (дарите). Хва¬
щам / хвант дума. Хващам / хвана дъл¬
гия (дългата, дългите). Хващам / хвана
див-лт зт опашката. Хващам / хвана
див—лт зт регата. Хваща ме / хване ме
aгупсатгa трески. Хваща мс / хване мт
Беса. Хваща ме / хване мт бързата Кт-
тeалнт. Хваща мс / хеиие4 мт вртмттс.
Хвтщтм / хвана едно зт гпaвa<сa»,
764

друго зи крики <—и>. Хваща мт / хване
ме зизъбицИ' Хваща мт / хване мт са¬
вана Хваща мт / хване мт келя. Хваща
ме / хване мт крастата. Хваща ме /
-хване ме иeрик. Хваща ме / хвинт №
мухата. Хваща мт / хване мт рядка-и.
Хеищи ме / хеив— мт слънцето. Хваща
ме / хване ме чумата зи eриaa' Хваща мт
/ хване -мт шугивити. Хваща мт / хвин-
ме щрт^1^5И^1^ци^т^£^;>. Хващам / хвана зи
ерата. Хващам / хвана зи гушата. Хва¬
щам / ханша за гърлото. Хващам / хва¬
на зизъбоци. Хващам / хвани зи носа.
Хващам / хвани злитннп eпиол зи опаш¬
ката. Хващам / хвана за каот' (уши--).
Хващам / хвани за шняан. Хващам /
хвани зи яаи-А. Хваща м< / ханш- мн
зaдннaА иизолн. Хваща м'и / хване мн
окото. Хващам / хвани киaип. Хващам /
хвани сито фр-в-ц. Хвaщaи / хеиви ко¬
рен <и>. Хващам / хвани крип. Хващам
/ханша кривия път. Хващам / хеиви лн-
м-го. Хващам / хеиви .'^0 път. Хва¬
щам / хвани мигар-ао зи самара. Хващам
/ хеиви мията. Хващам / хиива итo-ки-
внаи зн опашката. Хвищим / хвана
итккити зи ушнгe. Хващам / хвани мъгли¬
те. Хващам / хвана ипomо. Хващам /
хвана натясно. Хвищим / хвани някой
лев. Хвищим / хеиви някоя пари. Хващам
око<'—о> (оч1<ге>). Хващам / хвана
оръ:^1^€^е^^(^:>. Хващам / хвана очи
(око). Хващам / хвана очи--. Хващам /
хеиви планината. Хващам / хвана <ари¬
во> зи сърцето. Хващам / ханша шущн-
виаит—. Хващам / хвани нътя1. Хващам
/ хвани пътя2. Хващам / хеиви ред.
Хващам / хвани риОи в мътни води.
Хващам / хвана с —дно дете ивого ку¬
мове. Хващам си / хвана си беля<га>.
Хващам си / хвана си главата. Хващам
<си> / хвани <^си> дърмнг-. Хващам
си / хеиви о очи—т. Хващам си / хвана
си пътя. Хващам <cн> / хвана <си>
ев-гА. Хващам си / хвана си светилата.
Хващам си / хвана си аааариаа. Хва¬
щам си / хвана си хтпби. Хващам /
хиива cл-днг-. Хващам / ханша смет¬
ката. Хващам / хиива спатиите. Хва¬
щам / хвана телеграфа ао талииноаи.
Хващам / хиива темел. Хващам / хвана
тоягата. Хващам / хвани уса. Хващам /
хвани ума. Хвищим / хвана ши. Хва¬
щам / хвана шумата. Хващам / хиива
озднтe (юздата). Хващам / хвани ярем.
Хващат мт / хванат мт бeлнme братя.
Хващат мт / хванат ме Оратяги. Хва¬
щат мт / хеиви- ме внн-вн-e илимоoн.
Хващат мт / хванат мт eоeaнтe. Хващат
ме / хиива- ме дяволите. Хващат мт /
хванат мт зърк—лнт—. Хващат ме / хва¬
нат ме иaакнme. Хващат ме / хвани— ме
•мъгтн-e. Хващат ме / хвана— мт втр-
ви—е. Хващат мт / хвавиг мт рогатите.
Хващат мт / хвана— мт уроци. Хващат
мт / хванат мт щъркели.
хващам се. В сокака ве е— хващам.
хващам се / хвана е—. Хващам- се / хванем
и— гуша зи гуши. Хващаме се / хеиш-м ст
зи к'cнт-. Хваща мн се / хеин— ми ст
дкиaти. Хващам е- / хиива и— в кипиви.
Хващам ст / хвани се в клопки <ти>.
Хвищим се / хвана се в н-бриво лозе.
Хващам и— / хвини се в . нрнмaАГИ. Хви¬
щим ст / хеиви се в нрнмaитe (прнм-
кити). Хвищим се / хиива ст в уловка¬
та (уловките). Хващам се / хвани ст зи
глиеити. Хващам е- / . хвани се зн гу-
ша-<-а>. Хващам се / хвани е— за ду-
иaаи. Хващам и— / хвани и— зи пеши.
Хващам се J хвана ст зи самара. Хващам
се / хеина се зи сламки <ти>. Хващам
е— / хеиви ст капо слепец (сл—шия) зи
-опги. ХВащам ст / хиива се ви акъли.
Хвищим и— / хеиви се нн eъднaaгa' Хва¬
щам се / хвана ст ви зъб. Хващам се /
хвани ст ва киa. Хващам е— / хвани ст
ва хорото.
Хвойна. Трнcги иткaи под едва хвойна.
хвръквам / хвръква. Хвръквам / хвръкна
във (на) въздуха. Хвръква мн / хвръкне
мн акъла. Хвръква мн / хвръкне мн
глиеити. Хвръква ин / хвръкне мн уми.
Хвръква ин / хвръкв— мн чивията. Хврък¬
вам / хвръква но дяволите.
хвръкна. Да (ще) аи хвръкне капиги. Ди
(щт) ти хвръкв— шипката.
хвъргам. С вити орехи хвъргии. Хвъргам в
огън. Хвъргам чашите.
хвъркам. С ккжлн пери хвъркам.
хвърлей. Еднв хвърлей камък. Ни <ееин>
хвърлей камък.
хвърлен. Жребят е хвърлен. Поемам /
поеми хвърлената ръкавици и поемам
/ поеми ръкавицата. Нрн-мим / aритии
хвърлената ръкивнаи u приемам / прн-
ема ръкиeнаиmи.
хвърля. Да хвърлнш камък, ще ударо
куче. Игла дн хвърло няма къде да
над яз. Ни куче цн хвъртнш. ще клирнш.
Нз съм хвърлил камък. да мт забода
ръкити. Нт съм си хвъртнл още булото.
Нпин къде otta ци авърлнш.	къде
яйце да авъртнщ. Плюшснта .си ди ве
хвърлиш на него. Сопота си дн ве хаър-
.0 ви него. У море ца го хвърлиш и
морето цт го изхвърли Хвърлен w е
пъна. Хвърли го е две клечки в Mирнан.
Хвърлета о булото. Хвърлил камък.
та го заболяла ръката. Хвърлило ш—ш—т.
кито ст е рдднто. Хвърлих севда. Циф-
сити си ци в- хвърлиш ви в—го. Щ— хеър-
™ зeмлнaa у гроба. Яйце да хвърло,
няма къде ди надве.
хвърлям. БоО да хвърлям. Кнвн ноти, ги
хвърляй. Къде ицн, топ хвърлям. Късай
765

и (пя) хвърляй. Хвърлим парп ни псиснис,
хвърлям / хвърля. Не хвърлим / хвърли
камък в рядки кал. Нс хвърлим / хвърля
кзмък в рядко товно. Не хвърлим /
хвърля кзмък в рядко ляйно. Хвърлям /
хвърля божури (божури). Хвърлим /
хвърли в девет поти. Хвърлим /" хвърля
впnзтз. Хвърлям / хвърля в кошя. Хвър¬
лим / хвърли в лпнепе. Хвърлям / хвър¬
ли в отън. Хвърлям / хвърля в огъня.
Хвърлям / хвърля В оч^'^то:>. Хвърлим
! хвърли във въздуха. Хвърлим / хвър¬
ля въдицц<та>. Хвърлим гп / хвърли
ти на тупин. Хвърлям / хвърли гръм п
мъласa. Хвърля мс / хвърлп мо в огън.
Хвърлим / хвърли <сдин> негпсд.
Хвърлям / хвърля зад търба сп. Хвър¬
лям зад ушите сп. Хвърлим / хвърля
зъб. ХВърлам / хвърли кал. Хвърлим /
хвърля кал върху линсто. Хвърлим /
хвърли килпмявазтз. Хвърлим / хвър¬
ля кзмък. Хвърлим / хвърли камък от
нз’ввта кп. Хвърлям / хвърля камъка
от сърцато си. Хвърлим / хвърля аамъ-
nп в градпаата. Хвърлям / хвърли кито
нз кучо. Хвърлим / хвърля козовете
(коза ) си. Хвърлям / хвърли кокал.
Хвърлим / хвърли аеп]итата. Хвърлим /
хвърля котни. Хвърлям / хвърли аыи,
Хвърлим / хвърля мерак. Хвърлим /
хвърли <мосо> нз гърби си. Хвърлям /
хвърля мост. Хвърлям му / хвърли му
една. Хвърлям / хвърли на кръстопът.
Хвърлим / хвърля на легло. Хвърлим . /
хвърля ни пазара. Хвърлим / хвърли око.
Хвърлям / хвърли нзгоnптс. Хвърлям /
хвърли пари (пиря). Хвърлим / хвърля
нснеп в ечп. Хвърлим / хвърли пота-
литв (нстапипс). Хвърлям / хвърли пот¬
но. Хвърлим / хвърли под миндорз.
Хвърлим / хвърли по-дълга кaная. Хвър¬
лям / хвърля <п«> одно> око.
Хвърлим / хвърля послсдняти от кар¬
ти. Хвърлям / хвърли н«клсдnпa от коз.
Хвърлям / хвърли празно да уловя
пълно. Хвърлим / хвърли прах в очито.
Хвърлям / хвърли рисото. Хвърлим /
хвърли ръкaвиннаTтa>, Хвърлим / хвър¬
ля квспппнз. Хвърлим / хвърли семето.
Хвърлям / хвърля ксрамс в мътни води.
Хвърлям / хвърли ссрамс'о в харен
гьол. Хвърлим си / хвърли от думптс
нв вятъра. Хвърлим от / хвърли от мре¬
жата. Хвърлям си / хвърля от пирите ни
улицит-. Хвърлям си / хвърля си при-
кззаитс. Хвърлим си / хвърля си сппите
а хвърлим / хвърли вспчкс 'силп, Хвър¬
лим / хвърля кanкз. Хвърлям / хвърля
топа. Хвърлям / хвърля фитили. Хвър¬
лим / хвърля хардал. Щс от хвърлям /
хвърли авппааа на възбог. Щс си хвър¬
лим / хвърли кипяти. Щс си хвърлим /
хвърля шипазпз <до nо<бeтo>.
хвърлям се / хвърля се. Хвърлим сс / хвърля
сс в огъня. Хвърлим сс / хвърли сс в
очи^е^ Хвърлим сс / хвърли . со нз
врата. Хвърлям сс /' хвърли со на голямо.
Хвърлим сс / хвърли со на сдро. Хвър¬
лям сс / хвърля сс ни шиатя. Хвър¬
лим се / хвърли, сс с глината нидолу,
хвърча. Мисля, че вкииа«, що хвърчи, сс
иде. <Та> перушина хвърча Хвърча
в (из) облиците. Хвърча като муха боз
глави. Хвърчи нзвпс«к«. Хвърчи по
(в) небесата (по небето). Хвърчи мп пе¬
рото. Хвърип мп умя. Чпnп ми сс, чс
щото хвърчп, сС сс яде.
хвърчащ.	холиндоц,
хондок. Нвпълввм (напълnпм) / нзнълнa
пеnдеаз.
посяп, Приви от хесзнз п без с'онаnиnз.
Правя си поканя п боз хянджиити.
хплядя. Кепае е на хилядата поповиnатз
ли мислиш. Нв хилядата поповппзтз.
На хилядата непевпнaтз са нотктотпн
и «нп но св у тсбс.
пплaде. Б'ривзм ст / втрия сс кито калпав
бан в хилядо. Щс ■ти стяне миши дупки
зя хплaд«.
хпяa сс. Като нарони пячя, хплa сс.
Хиаке. Водим се като Хинко и Додьо.
хитър. Х^тра були в празна кули. Хитрити
лиотця влозе в кгънпцз с двоте нозе.
Хптрз'а лисиця нонадnалз е алонкз..
Хитр-тв лпсинз право в ктънпнз. Хит¬
рата ппспця с двати краки <и кипа-
аи>, Хитрята лпкпнз с двати крики в-
клюсяти. Хитрата яскицз с четирите
крика в кяпзнз. Хитрата лисици с чо-
тирппо крикя в клюсята. Хп'ра'з кврзаз
с двати кряки.
ппи. Хич да нс т. Хич мо ними.
хлабаво. Държи хлабаво юздите (юздвта),
хлсбсц. Подавдвм (подядим) / подам хле¬
беца.
хлопим. Нтдей хлопа меnиото. Нощо ми
хп«ня. Хлопа ми сдаата <дькаa> а
хлопя мп дъказтз. Хлопа мп едаяти
чивия. Хлопам като в«деnсцз. Хлопам
ни нечая врата. Хлопам . ни вратитя
(врятито). Хлопам от врати на врата.
Хлопам от порти на порти. Хлопам по
вратите. Хлопам по н«рпипо.
хлопни. Доде ми хлопне дъскятя. Котито ми
хлопне дьказтя <няд тяивaтa>, Хлен-
nапа ми е сдавта дъски.
хлътим. Хлътам като копоИ. Хлътам като
кучо <ле чуждите портик
хлътвам / хлътна. Хлътвам / хлътни с дав-
тв крикя.
хляб. Боз залък хляб. Боз нарис хляб. Ви¬
да си хляба. Взомам от / взома от хляби
в (нз) ръката (ръцете). Взомам / взема
хлаби <от ръкатаИ>. Взомам / изсмя
хляб- от устяти. В Царпград не държат
хляб- дв се обаитва. Дивим / дам неион
766

хляБ в ръцете. Дтвтм / дам повече сол
от хляб. Дтвтм / дтм хл^(^<^;^;>. ДтЗам /
дам хл1б<а> в ръцете (ръката). Дояж¬
дам си / доям сн хляба. Ела хляб, ат те
азям. За сдн1<ня> хляБ а зт хляба.
Зт <сдна> кора хляБ. Зт <сдна> ко¬
ричка хляБ. За залък хлябът к-мат
хляб. За парчс хляБ. Излъгах хляба.
Изяждам / азям хляба. Изял стм сн
хляба. Има хляБ. Катс тcnтп хляБ.
Кттс хляб а сол. Колкото зт хляба. Кол¬
ко хляб, толк— и capeo—. Лая сн хляба.
Лягам / легна на хляба сл. Много хляБ
ама да ям. Мързи мт хляб дт ям. Нт
хляба менете. Нт хляба пипе викам. Нт
хляба пап— казвам. Нт хляба пипуца
викам. Нт хляба ср-дата. Ни хляба
ат някого съм. Не зная хляба нт какво
дтрео атстЕ. Не леки ни хляБ, на водт.
Не си по-гслям от хляба. Не стм слагал
/ сложил троха <хпяб> в пстт. Не трит
баба да духа хляба. Нямам троха хляб.
Обесил стм ушн кат— пазарска хляБ.
От много фурна хляб стм ял. Отнемам /
отнема хляба. Още <мн—го> хляБ ама
да ям. Още ям хляба ни баща ил. Под-
назстм хляба. Пcдиждтм (подядам) /
подям хляба. Прася е чужд хляб бащин
помен. Прося си гс нит— <тсжтл> хляб.
Родил ос дт хиБл хляба. Слагам / сл—жа
хляБ. Спуснал стм ушн катс' пазарски
хляБ. Стъпвам / стъпя ни хляба са. С
хляб и сол. С чужди зъби хляб ям. Ся¬
дам / седна ни хляба. Сякаш ст три
дан <хпяб> не е x. Т-жт ни хляба.
Търся хляБ пред погачата. Хващам сл /
хвант сн хляба. ХляБ нмтм дт ям. Ще
мн вдигне хляба оивнион—. Ще мн вдигне
хляба на героата лавица. Ще ми вдигне
хляба ни п-лнеaтa, Щс си изкарам хля¬
ба. Ям даром хляба. Ям търкулнат
хляБ. Ям хляба. Ям хляба бадева. Ям
хляб и с—п. - Ям хляба хтртм.
ход. В пълен ход. Лягам / легна нт ход.
Ходжа. Премятам се нтто Настрадае Ход¬
жа у чаршаф.
ходя. Бтй Боен ходил у них. Без раза ходя.
В един дол ходим да берем даeнки. В
един дол ходам за раци. Вода баоди.
жаден ходи, Вода газя, гладен ходя зт
пeбЕ. Водт газя, жаден ходя. Вред те
търсих. пеп-. саде у сте нт ходих. Ксгт
хода, земята плаче псд него. Кон водя,
пели ходя. ' Кротаc - ходН. прах не дагай.
Къде ходя, Брана влача. Ктде (нъдeпо.
аттс) ходя, оаJП<<сe> водя. Ктде ще
ходя. Лионца нт пазар не хода. Лисица
на пазар хода лл. Насетде те ' ттаснх.
. дядо попе. само у вас и— х—дах. Нт ка¬
лето Беглик съм ходил. На лов ходил,
Без пале и— върнал. Не хода Март сама
нт Бара. Ни - сбди. - ил хода. Ни ходи, ни
седи. Още - ходя с тетсрая. По вила и
по а-говЕ ходи. Ходя Бастун бистрин.
Ходя Без гащи. Ходя Бои из ппнa, Ходя
гол и Бос. <Хоgи да> нося дтреи в
гората. Ходя да иа паст дявслатс.
Ходя дт си съаии ума. Ходя за Бега
рида. Ходя атг— въртогласи cвет. Хо¬
дя като няхтваца. Ходя кат— муха Без
гласа. Ходя <нтто> на чужда крака.
Ходя нтто недобита кучка. Ходя кат—
нед-Бато псе. Ходя атп— н—дирсна сва-
хa, Ходя нит— ой Мира. Ходя като пи¬
сана н—а-шаa. Ходя нато погълната
ягла. Ходя кат— паозиваa от уста в
(ни) усти, Ходя като сватя бсз диа-вт.
Ходя като сслсна нипзималан. Ходя
като сянна. Ходя на хал— Бaп-, Ходя ст
ръка на (в) ръка. Ходя п— алеи фес. Хо¬
дя по в—дaтa, Ходя по вягтат, Ходя по
гаСдата. Ходя п— жсни. Ходя по нервн-
тс. Ходя по нервите и налъми. Ходя по
петите. Ходя по с—Б— <<<>. Ходя по
триста иссиделици. Х—дя по чужд ткъл.
Ходя пс чужда врати (ватт1). Ходя —
първата си гласт. Ходила Цаца нт Вра¬
ца. Ходил в (на) СтамБул. т царя ит
видял. Ходил съм барем два пъти на со-
дЕHлеa, Ходил стм ни Блага черква.'
Хода мл в (на) ума. Ходих дс краси пъ¬
теки. Ходих до крава пътя. Ходя си зт
този, дето духа.
хcgи. Като коза ни лед, ходя. Кттс М—хтс-
а-вттт свиня. х-ди. Ктто мечка, ходя
/втв 2 знач./. Като пр—бат— куче, ходя.
Като пр-Бнт— пес, ходя. Като слепен
бсз т-агт. хcgи. Като хамита к—а-шкт.
ходя. Кат- хърватин. ходя /в 3 знач./.
Като циганин, ходя /в 2 знач./. Ктто
циганка. ходя /в 2 зату./.Ии Богу, ил
светого, ходя /в 1 знач./. Птт зт уeтиря,
ходя /в 1 и 3 знач./.
холандец. Ле,^)^1^<^:н^;>	холандец. Хвър-
чащ<ня> холандец.
аcлтрa. Оженила и— чума зт а—птрa,
аоыcо. Впрягам се / впрегна сс в хсмстт.
Надявам / надяна хомот. Пъшкам под
хомот <а>.
хоп. И зт хоп. и зи гроб.
хор. В хор.
аcрa. Влнзам / вляза между хоаaпт. Дт не
— осети без хора. За пред хo^аi<гa».
Ида тптдтИ хората в очите. Кан ще
гледам хората в очите а кан ще гледам
в —чнте. Кан щс погледна хората в —ча¬
те а кан щс погледна в —чатс. Кат— хо¬
рата. Нареждам сс / нар-дя и— между
хората. Не мога дт ' гледам хората в
очите. Не мога да п-тптдoa хората в
—чате. Не смея да гледам хората в счи-
те а и— смея дт гледам в —ултЕ, Не смти
да погптдoa хората в очите. и нс смея
да погледна в очите. Нт ям хора. Сттвтм- /
стана <зт> ' мезе <в (ни) пстaтa нт хо-
аaта> и ставам / етана мезе в (на) хср-
767

скипе уста. Тръгвам . / тръгни вир-д с
хората. Турям / гуря в 'чнme ва хората,
хора. Горни ръки, хора. Долна ръки.
хора. Еднв файтон, хора. Едни талига,
хора. Едни шепи, хора. <От> впори
ръка,хора. <От> първи ръси хора.
<От> гртги ръки, хора - Гр-днА ръки.
хора.
хоратя. За вълка х'рианм и (и) вълк. (той)
в кошарата. Инми е хорааил и бога,
хоро. Бил ва хорото, в— видял гайдата.
Водя хорото. Едно хоро играем. И хо¬
рото се свърши <И> хоро ще нгрип.
Кито съм ст ктовнл на хорото, ще иг¬
рая докрай. Когато ст хеиви ви хорото,
тогава е— пуква тънивА' Колко знае,
дядо. толкоз хоро скака. Ни хорото иг¬
рал. гайда шт видял. Не се ловя ни това
хоро. Ияиa дн те хеиви— на хорото.
Повеждам / новела хорото. Улавям се /
уловя се ни хорото. Хващам и— / хвани ст
ви хорото. Хоро ли играя и ди в— играя
хоро. Хоро аaри-нвцк' ке играя. Щт
игриеме шарено хоро. Що ще ОиОа ни
хоро,
хорски. За хорско тицт. Гпиeии / стана
• <зи> мезе <в (ва) ус—итА ни хората>
и ставам / става м-з- е (ви) хорекнат
кcma.
хош-беш. Имам о хош-Оеш.
храм. - Храм божи,
хривА. Давам / цам храна,
храна. Храни н брана.
храня. • И чере-то ве ще да храни. С мед
ца го аривнш (храня). С шек—р ди го (я)
храниш '(хрАвя)' Сякаш са го ви корито
хрaвнлн. Храня капии.
Христос. От зор Христос иъзкрес—.
хрътка. И • мопгa -хръаки ще хване заек.
Улови ще и вашата хрътаа зи-с.
хубав. Итиз<и> (тая) хубава. Хубави ра¬
бота. Хубав аато прасе в шоинп.
хубав. Капо кипа'и. хубав /в 1 знач./.
Като картина, хубав /е 1 знач./.
акбaвнаa. Като картини, акеaинан /и
2 знач/. Като кирmннки. акеивнаи.
хубаво. Виждам / видя хубаво.
хубост. За едвиги хубост. Средна хубост.
хукам. Да ти хусит д-реиши ви главата,
хуля. Не хуля боги.
хумник. Присмял и— хумвнк ни черен,
хурка. Гледай си хурка-а. Гол като хурки.
Ус-аити ст хурсити зи къделя, и го ср—щу
. отделя. Щт игра— хурката.
хъз. Вземам си / -взема си хъзи.
хък. Ни хък, ви гък. Ни хък, ви мък. Хък
мък и хъкк<та> м^1^5^«<п;а>.
хъка. Хък мък и хъка<та>	<<-;,>.
хър. Хър мър.
хърбел. Присмял се хърбел ви църОтт.
хърватин. •Като хърватин.
хързулвам / • хързулна. Хързулeaи / хърз^-
ни - . <тдна> дивена кори.
хърз^ки. Ни жаби хързулаи. Ни старо
душе хързклкА.
ц
ц. „Ц“ и— кизвни / кажи.
цапам. Ципам като мокра ноти о гъз. Ци-
пам си ръцете.
цапнат. Цапнат в устати.
цар. Бог Бне'к'. цар далеко и цар далеко,
бог високо. В Цариград живял, царя в—
видят. Господ Бне'к'. цар далеко. До¬
бре ми е . капо цар връз самар. И глухият
цир го е -чул. <И> ни царя джувиш ди¬
вим. Като цар. Ни кой <^л^:> цир ши
eр-иeт'. Ник'к'шншнл съм ст капо цир
Перушиш. Не си иго чиики. циро, и са
деве-еестт и лев—т. Ни царю хирик. ви
богу к'лик. От царя по-готяи.Нрокоaoил
съм като цир връз самар. Това. д-ао го
няма, и царя в— го ял—. Хоeнл в (ви)
Гаaибкл, и царя ве видят. Цар ми — до
коляно. Цир ни земята, Оог ши веб-го.
Цир съм ни жабите.
Цариград. В Цирнгрнд живял. царя ше ви¬
дят. В Цирнгрae ве държат хляба ца
се оOaпгвА.
царски. Брада царска, глава водЕничарска.
Брада ' царски, глава шъдарса'и. Вървя
<crn> но царския <аът>. Затовита ст
царската дъщеря за (на) работа. Капа
нми царски. ама глава в'лтннчирoки.
Накарали царската дъщеря ни риОопн.
Не тъжи царската земя. По царски.
Утовнли се царската дъштря зи (ши)
риОопн. Хваната се царската дъщеря
за (ва) работи. Царска риОоаа.
царство. Дръж ст. Манго, царство аи е.
Предат съм царството. Пр-з дев-г цар¬
ства в д-сеао. Свършва ми е— / свърши
мн се царството. Царство му ш—б-сшо,
цaркe. Като цирч— Снм—овк-. Едди<лo>
се царче. Щт ст роeн царче.
Цаца. Ходили Цаца ои Враца.
цвекло. Не било в нресоака. пи (ще) в цвек¬
лото.
це-ге. Ди ти посадш' на гроОи цат-т. И-
cъи цвете зи инриoивe. Парниково цве¬
те. По -вот тип- цвете расло.
цвят. Върбов цвят.
цедя. Комари цедя, aииитн гълтам. Ц-ця
думите си. Цедя пр^изоите си. Цедя си
окигe.
цел. Попадам / попадни в целта. Удрям /
ударя в целта.
целувам. Целувам ръка<та> (ръце<тт>).
целувам / целуна. Целувам / целува земята.
Целувам / ц—туви <и> криаити.
цени. Грош цеви. Държи ст ни цена. Ни
всяка цтви. Нямам ц—ши.
централно. Откачам аeш-рилв'.
768

център. Центърът на тежестта.
цепец. Пъхам си ръцето в нснсна, Слитим кп /
сложа си ръцете в нонсца, Турям сп /
тура си ' ръцете в нонеца,
цопн. Цопя басма. Цопа влааае'е <ни дсе>.
Цепя аеnсна, Цопя косъми <^3 дсе>.
Цопа <си> дъски <зи ковчег-Х Цопя
сламкита.
циганин. Влвшап нптвnпн, Върти ст аа'е
нпгзниn в черкви. Гледам ст аа'о сго¬
ден цпгзнин. За довот нптзnи. Оато
брадат нптаппп. Овто алишки нптвнип,
Оато гол нптанпн, Като дърт цпгзнпн.
Оато мъртъв ^-3^^ Овто ни нитанпн
дпви'. Овто нпгвnпn, Кито цптапи на
пвзар. Оато нпганпп на баИрвмв. Оато
нитанпн прод х-ричия. Кепаеге цптаnиn
кпсоло мляко. Обокпхв мп ст циганите
ни алоnапто, Лохвилпл ст нптвнпn с
бал гъз. Cвпсзм се / квпa сс като ^-3-
nиn. У (в, от) цптаппп кикоп« мляко.
У нпгвн.пп мусвндрв. Цптаппп пиктърма
суши ли.
циганка. Върти ст кито ^-3^- в черква.
И нпгаnаa'з позня, че съм хзджпйкв.
Като цпгзнав. Коритото с цитвnка.
цигански. Имим нитвпсао сърце. Овто в
нитвнказ мохвпв, Оато в цпганкап иш-
лпа. Овто нз цитвnкаа квзтаз. Курдис-л
съм ст аи'е цпгапскп нпшев. Но съм
прал цптансаи аълипши. Сърцето мп е
нитаnкао. Сякаш пма цигански ноноя на
задапка си. Чо-ито ст с родил в ^-311-
скп пшлпк, Цигански водрпчаа, Цигански
нулин. Цптвнккз любов. Цптаnсаз тор¬
би <боз дъно>. Цптзпкко лято. Циган¬
ско мпяае. Цигвnкао сърце.
циганче. Глодвм ст авг« сгодено цигапие.
Изхвръкнал му корема авге на нигапче,
Имвм ^-3^0'- на оиите.
цигулка. Свира втора ци-ужи. Свира пър¬
ва нигупаз,
циу. Стигам до циу.
цифка. Вдавам / виспв кито нпфаа ни про¬
сяшки нос. Ц^катв от да не хвърппш
на нсго.	ч
цифром. Словом и цпфрем.
цица. И дето съм ухапал майка сп за цп-
^'3. Кито м-лко дето ни цица.
цицам. Като чо сз го мзиаи ницвлп, Мач-
№ мо цицили. Цвдим от дво майап,
цървул. Взомам / изсмя и првха от църву-
.татс. Влача недпре си кито съдрин цър¬
вул. Връщам сс / върни се и боз църву¬
ли. Гложди цървулите. Глозгим църву¬
лите. Гриза цървулите. Дръж боспa,
тв (чс, и) му взоми цървулите. Изсу-
шпхз цървулите. Изсъхват ми / изсъх¬
нат мп нървулпго, Нв дяволи цървули
обувам. Натепп си цървулите. Ио моги
да вържи цървулите. Обута кучото в
цървупп, то си изяло криката. Погони
босия, тв (чо, и) му вземп нървулсто,
Педкуnата си то цървулите. Развлакъл
съм сс като къдрап цървул. Cтпгпп ае-
спa, тв (чо, rn му взомп цървулите. Ста-
-вм си / стотня кп -цървулито. С църеу-
ни е'арадnа'а'з крива правя мп-
пок'пня. Уповп босия, та (чо) му взомп
нървупп'о. Хвзnп аоспя, та (чо, ф му '
взомп цървулите. Цървули naма. -аИда
иск-. Цървули нами, -аИда купува,
Цървул мо рити. Що взома ни босия
цървулите. Що вземи цървулито. Що вида
цървулито. Що обуя в мпши цървули.
Що улови на босия цървулпто. Що улови
цървулито. Що' хвана на бома църву-
«'0. Що хвана цървулите. Ям църеу-
ппто,
църква. Ди то ненокап чотзорици <^1^ъ^до
църквата >. Ив вратата мвnдвлепе. на
църкв-тв клоналето. Ииморпл в църкви
квош. ' Наморил съм <лризнa> църкви
да ст кръсти. Наморпл съм <призна>
църква дв ст прекръсти. Нв църкв-тз прод
сритата да то вида. Нашъл съм църкви
да се кръста. Нашъл съм църква да се пре¬
кръсти. Развалим църкви, nвпрввaм плев¬
ни. Я но съм носсн по всиикатз църкви,
църковен. Оато църковна мпшаа,
църноземски. Армвсвли за църnезомско
юначо.
цъфвам / цъфна. Цъфвам / цъфни квто
араставпна. Цъфвам / цъфни квто лпnа
у пожар.
цъфна. Оога<то> цъфнат нилъмито. Цъф¬
нал п вързал съм. Цъфнал и завързал
.съм. Що цъфна к-то стави осен.
цъфтя. А той посрсд цъфти и вържо. Под
нощ ппавп цъфтят. Цъфти, <пи> но
връзвам. Цъфти, <ла> но завързвам,
нaп, Докато кажо пеблобпя, ще затворят
цялата чиршии. Зз одни бълхи цяли чоргз
изгарям. И вълка спт, и агното цяло.
И кучото сито, и питати цяла. Но съм с
цолиа си <ум>. От дво баби цяла но-
воста. От (цяли) души и сърце. Простри
му свмо пръст, що то улови за цяла ръ¬
ка. Свота ми е крад а цогаи сеят ми т
крпв. Свстя мп сс впждз черен а целия
свит мп сс впжда черен . С неппя от
<ум> ли съм. С (от, из) няпо гърло.
С цялото си сърцс <и душа> а от цяло
сърце.
цяр. Диря от цсрИ. За цяр. Оато (колкото)
зв цяр. Продиеим зв бълхи цар. Търся
си на -л-вата цяр.
Ч
чаики. Дв се чудят чаикито. Зпnвл съм аа-
то изваа. Зяпам по изваито. Но са сто
чзвкп, царо, в ся деветдесет и довот.
Чввкв мп с пзппла акъли. Чинка мп е
49 Фра’оелотпиоn реиниа, т. 2
769

изпили мозъка. Чиеки мн е издала шн-
шето. Чавка ми е изпили уми.
чавче. Подмятам / . подм—гни чавч— но
гълъби. Турям / туря кАeчe но гълъби.
чаир. Ти го сириш ао чиири, го бяга по Оа-
нрИ'
чак. Дойдох си чик сега у дома.
чакам. Чакам ца ми западаа сламата под
гъза. Чакам ши двете ръце. Чакам ши
даете o ръцт.
кнкии. До второ шрнш-cгeи—. чакам.
Ни нАнкшцн. киaии. С отворени обя-
-0. кнaaи. С отворени ръце, кaaии.
С открити обятнп. киaии.
чиaиaк. Свит съм е— сито кикиик.
кАлиА. А сганил ага, и завил кaлиА' Гле¬
дай му акъла. пи му скрой- чaлиa. Гле¬
дай му ума. чт му скрой кaлиА' Кога се
потурчи и турска чалми ВАBИ' Идcп
калми ви главата си.
Чалъков. Ннии е -ови . <Чалъкова> OАкнп.
чалъм. Продавам чалъм (килъмн),
чамсакъз. Точа чамсакъз.
чапраз. Стоя даван <чиар;аз>.
чипрашък. Ида ви кАнрaнгъK'
чара. Чарооа-а- ин в— са в . ред.
чаршаф. Прдияпни се сито Настроеш! Ход¬
жи у чаршаф.
кАPшнп. В кор-ии мн е кито чифугски чир-
шня. Докито каже лeOлeбнп. ще загио-
рпm цялата чаршия. Кито в чифутски
киршия. ЧнфутcкА каршнп.
час. • В последния си час. Дойде ми киеи.
Малките часов-. Ни добър ти час. На¬
стъпи ми часа. На часа. На чии по залък.
На чие но лъж^си. Удари ми часа.
Удари часа. Удря (удари) диишид-с--
—0 час. Часовете ин си aр—ер'-нн.
Часовете ми си шроч—атнн. Час по
час.
кА00вонк. Капо по часовник. Сверявам !
сверя си .часовника.
част. Не съм но тая чист. По тънката чист.
Сядии . О / СЕДНА си ши заднит- чисти.
чатал. Вкарвам / вкарам сърцето под чи¬
тал.
чаша. Буря в чаша воли. Бднгии / вдигни
чaшaaTпи>. Виря чаши. В (и) чаша ца
го нзшиeш. Гдрчинв<тa> чаши. Из¬
пивам / извия горкнeaтa чаша. Изпивам /
изпия до дъно горкиви—А чаши. Напи¬
вам чаша. Обръщам чашите. >гинви-
еа мт / отиннe мт горчивата чаши.
Пия чаша студени води. Преливам /
прелея чашата <ои търпението >. Пре¬
пълвам (шрeшътвни) / препълня чашата
<ни търпението >. Трак чаши. трик
пирИ. Хеърга.м чашите. Чашата <ои
търпениета> мн предава / ар—те—.
Чашата <ни пърпението> ми се пре¬
пълва ' / препълня. Чашата 'си не д-даме.
чашка. Виря кишaАГИ' В чашки ца го rn-
ннeш. Ни . чашка.
кидр. Удирида сме с— чвор ва чвор.
чегърта ме. Чегърта мт под лъжичката,
к-до. Капо попско ч—до ои задушница. От
спира майка чело. Ог стар Оища чедо.
чедо. Оа сърце. чтео.
чейне. Гeнeaи о / свия си кeИвeго. Гeкe
ми к—йвeто капо хилвиджийсаи -если,
чекрък. Завъраявим ни чекрък. Отварям си /
отворя си очите ви чекрък.
кeлeбнп. Идвам сито кeлeOия. отивам да
като бринтня.
к-лня. Удрям ч-тията.
кeл0' Зaaншн си го ва челото. Избърсвам /
нзбърши срама <ог челото>. Издазим
/ излязи е чнеaо чело. Излязъл съм кито
cнги въшка ни чело. Изсаъаил съм е—
кито въшки ни чето. Капо въшки ви чето.
Ииaншн си ни чeлоm'' Наяли ст въшка
ви гърба. че изпълзяла ни чело. Наяли
и— въшки, чт излязла ви чето. Пиши си
го ва челото. С открито ч—то. С пот ви
^.<10 > Сх чисто чето. Умнвим /
умия срами <ог челото >.
кeибeр. НнOнвнм / набия кeмбeри-—. Ноcви-
еим / поoвня чембера. Сeиeии / свия
кeмO-рн.
кeиeр. Блювим гущери и к—и—ри. За какъв
ч-мер мн т.
ченгел. Вадя думите и ченгел (кeвг—лн)
<ог устата>. Видя прикизкнme е ченгел.
Изтеглям / изтегля и ченгел думички от
устати. Тегля лкмнгe и ченгел (чeвг—Jш)
<ог кcгaти>.
чене. Игра- ми ч—н-ао. Имам чене. Мети:
ин ч—веао. Не иcкии к-вe визи-м. РиOдmн
ми ч-в—-O' Разглобяват ми се / разгло-
Oпг мн се ченетата. ЕА3к-кви мн и— /
разчекне ин се ч—веао. Еизкeaeии си /
разчесвА си к-в—ао. Сеч— ми ч—в—го.
чта. С тдин пръст искам десет чеша да за¬
тихни.
кenиa. Къде (д—) го стиски челика. Къде (де)
го стяга чешики. Не си оставям кeaнкА в
китти.
чери. Капо в умряло куче черви.
черит. И к-рв-ао в- щит ци го яда—. И. чтр-
вего ве ще ди храни.
червей. Върти мт капо червей в дърво. Ди
те ядат червеи. Ииии пари кито у жаба
кeрБeн. Имам пари като у кучт кeрБ—н.
Като ни черв-й в ряпи. Иибнрии е— ка¬
то ч-ри-й ни дърво. Наяд- ме червеят.
Турям / туря к-рвeа в главата. Ч-ретй
мн гризе сърцето. Черв-й ми зигризт
еърцтго. Червей ми яде сърцето.
кeриeн. А той посред бял ч—рв—в. Връзвам /
вържи червен г-рдив ни шнп-И' Ди - ве
дочакаш чтритното яйце. Минавам /
мина като червени дашс.. Ни чЕре-н Гер¬
гьовден. Ни зи к-рБ-в' .дусато. Ни чер¬
вен бан. Нонгрнвa / поигра- червената
коОити. Преминавам / премини като
ч—рвеша нишки. Пускам (пущам) / пусни
770

червената кобила. Разтривам / раз¬
трия уЕавeн пипер нт зтдoaнa, С уeа-
вена Бъклица. Хванала ме е червената
Болтст, Червена аспра загаси	Чер¬
вен Бан не се гуБи. Червен катс батлл-
сни паосик, Червеи мангър нс се гуБи.
Черсти мангър не сс изгубя. Червеното
стъкло правя нт Бяло. Червен Петко.
утрвсoси се. Червтнес ма сс гребена. Чтр-
3—00 сс нато Битолснн просян.
червенко. Вържи - си ч-ав-нно <нт паъсгт>.
Нт луд- и червсин—.
утрвaв. Ч-реас е (от) пари. Ч-рсив у ръцете,
черво. Видя са червата отвън. Възвирит мл /
възсрат мн у-асaтa. Въртя червата.
Да (щс) си избълсат червата. Дт (ще)
си посърнел червата. Дт ти се обърнат
червата. Зал-палн мл сс червата. <И>
в червата. И червата сл. Като <свннс<к<>
черви. Сп6пяли мн сс червата. <Сяатш>
червата си виждам / влди. Хванали са
мн утавaгa таaтня. Червата мн овнаиг
рамазан. Червата ми сс обръщат. Чер¬
вата ся ще пcвп6ни.
червя се. Черва мн сс вртта.
утагa. Дохождам / дойда до нечия черга.
Дърпам <уeагaтa> нъм себе сл. Зи Ед¬
на Бълхи еилa черга изгарям. Запалва
ма ее / запала ма се чергата. Запалвам /
зипаля чергата. Зи свcитa <си> чсрга.
Идвам до нечия уeатa, Изгарям ои чтр-
тaги дт ме нс хапят Бълхите. Изгарям /
изгоря у-атaпa. Измъквам / измъкна
чергата. Изтеглям / изтегля чергата
изпод краката. Изтъках си чергата. Нт
си зная чергата. Опържвам / опържа
у-атттa. От -дна черга. От моята чер-
гт. От нтшттт черга парцал. Пазя сл
чергата. Пламва ма / пламне мн ч-р-
тaтт. Поаптлвт ми сс / подпали ма е—
уeатитa. Подпалвам / подпаля у-ргaгa.
Паcстиаaм ст додето (доколкото) мн
■спигa чергата. Паcстиатм сс според чер¬
гата сн. Простирам сл кататтa, колкото
ма чЕргата държа. Прсстарам си кра¬
ката кслкотс мн чергата стига. Прости¬
рам си краката според чергата. Паcтя-
ртм ся краката според чергата. Тегля
<чсагaтa> ктм себе -си. Тъни си чер¬
гата.
утр-а. Моята работа черен до дванайсет.
черен (чер). Бели пари зт черна дни. Връз¬
вам / вържа черни кърпа <нт главатар
Въжето <уeааc 6ei^<^;> избеля. Гемиите
ли оа ти изгорела в Черно море. Геми¬
ите ла от ти потънала в Черно моас,
Гемиите ла са та пропаднала в Черно
море. Гледам пр-з (и) черни —чипa.
Дт нс <бн да> си та изгорели гемна-
т'— в Чери— море. Да не <бн да>стти
потънали гемиите в Черно море. Дт и—
<бн ga> са ти пропаднали гемиите в
Черно море. Дт тт помете черната
<^мет^;^;>. Дърпам черен Боб. Давcлт и—
е толаcвa чсрсн. Era хванел черния свят.
Записвам / запали в черния ипистн.
Записвам / запала в черния тефтер
(черните тефтери). За У6аня дна. За
утани<те> очи. Изгарям / изгоря дс
(пс) ч-рияи ароБ. Кттс У6а6H дявол.
Мниава / мнит черни а—таa помежду нн
(между нас). Мина ма <чeанa> аcгат
път. Нт черни борса. Не сссвтт мн ни
У6рoaг6 камъни. Н- стм садял чер лн е,
бял ли с. <Ни> чер, <нЛ> бип, Нн
черна, ни бяла. Ни ч-анc, ни бипо. По¬
падам / п-падна в ч-роня списък. По¬
падам / псптдоа в черния тефтер (чер¬
ните тефтери). По-черен от дивcли. Прт-
во, апмЕ, та в <утаoнтe> очн. Пре¬
давам / предам ни черната земя. Паaоыи-
0 сс гърнето нт котели, че е черен.
Роден в (у) черен втоаниа. Роден ни че¬
рен п6отн. Р-д-н нт черната стботт.
Родил съм ст в (у) черти сторнна. Родил
съм сс нт черен петък. Роднл стм ст на
черната събота. Света ма се сажда че¬
рен а е-лaи свят ма се вижда Ч6атo.
Слагам / сложа в утанuи спасън. Слагам
сложа / в черная тефтер (у-рoaг-п-фт-аи).
С чЕр-н (чер) повой ме е повали майни
ми. С черти (чер) п-ии мт е повали мтС-
на ма. Сякаш (като чс <«>) ст ти из¬
горела гемнатт в Черно море. Сякит
(като че <ли» оа ти потънала гемии¬
те в Ч-рис море. Сякаш (като че <ли»
ст та пропаднала гемиите в Черно море.
Турям / туря (турвтм / пуаoт) в УЕрнии
спасън. Турям / туря (тпавтм / турна)
в ч6анuи т-фт-р (у6рнип6 т-фт-аи).Tп-
рям / тпри У6ан— намъчт в краката.
Черти (чер) гcпcгтн не се губи. Черти
(чер) грош нс сс гуБи. Черти (чер) мангър
не ст губи. Черти (чер) ма е пред -чате.
Черен (чер) мн — ссттa, Черти п-пъа.
Черна дута. Черна —сет, Черно злато.
Щ— вържа черна нтрпа. Ще пртстржт
черни нтрпа.
усатo (у-а). Кттс втмпнрио. утатo.
череп. Присмял и— гидюл нт череп. Прис¬
мял и— хуминк ни У6р6п. Присмял ' сс
черепи ни гърнето, че няма ухо,
ч-атшa. Давам / дтм ска ч-р-ти зт ока Въл¬
на. Дт жнв-тш от бсБ до череша. Зоб—
думитт като череша. Не балл по ч-рЕши,
че (т, та) по тикви ли.
усаазa. Въртя се като циганин з у-аксa.
Въртя сс като циганка в УЕрнсa, Дсде
клепе чЕрксa, Нт дяволско село у-анвa
не паaвЛ, Хсдал итм на ' Блага у-аквa,
Що та трябва да правиш нт дисолсно
оeп- ч6аавт, Що ще куче в усанвa,
утаoЕи, Трий, дуто. У6ансИ, нож—. Търпи.
дуто, черней. ножо. Чернее ми ' пред
-чат—.
771

черно. На чсрно. Черно мп с прод «читс,
Чорно ми к'ава / стино прод «чите,
Чорно на било. Ще <си> вържи чорно
ни метлата. Що <си> вържи черно нв
подмоткяти.
черноземски. Годи за иорnезомсаз дъщоря.
Годи за иорнозсмсао юничо.
черноок. Стоки - чернооки.
черното. Дивим си / дим ки и черното под
(изпод) nоатп'0. Измпл бялото, та еств-
ло черното. И черното под ноктите
му. Ив черното впаам било. На черното
казвам било. Черното приви било.
черпи. Чорпя води в (с) рошото. Чорпя мо¬
рето с пъжпца.
черта. Тегла черти.
черупка. Завпрам / звера в орехови че¬
рупки. Затварям со / затвора со в черуп¬
ката кп. И’яп’им / п’ляза от черупка¬
та кп, Извирам / наври в орехови че¬
рупка. Н-такеим / на'паам в орехови че¬
рупки. Натъпквам /' натъпчи в орехо¬
ви черупки. Cвпвам се / свия се в иерун-
а'атз си Cарпввм сс / карпя со в черуп¬
ката кп.
чернсло. Да зипиппм чсрнслото. Загубили
си булката чернслото звд врз'апв. Лек
като чернсло във вятър. Н-морила бул-
кити черяслото зид зрититя. Плувим ка¬
то ' чсрнсло по дъното. Приви от иглатв
исрaкп«.
чсст. Зз зли чтст. Отнемам / отнема иоктта,
Лздам / надна нв нопето на чосттз.
Падна ми чсстта. Приви ми иокт. Про-
р-ботвв ми / проработи мп чсстта.
Работа ми честта. Ритим сп (ритвам си /
ригая сп) честта. Стъпим нз честта.
честит. Честата рои. Честата ти <аеви>
очи. Честата обуща. Честити чсхли
Чсстат като мишки в трици.
чесън. Да му се поазип чесън <зи уроап>,
Чссън в «ии'о та.
чета. Боктnпа дв чстош през ушито му.
ВикиИте попа да му чото. Гаче нз книги
то чети. Заводп го при нена да му чсто
молитви. Кикто дявола чето свзnтслпт-
то. Оито <чо> по (нз) кни-а <чоти>.
Трябва дв му сс тето молитва. Чел съм
паричките. Чотв запъните. Чета звездите.
Чота <аеакаa> молитва. Чети коасао
<есиагепиe>, Чота къшситс. Чота лек-
Чета можду родовете. Чоти морил.
Чотв нзраклик. Чота нврвстзс, Чотв стъп-
аптс,
чоти. Квто луд, чети '/въз 2 знич./. <Ки¬
то> по води, чсти /в 1 зnзи.I. Овто
нкапт, чети. По дии-оаал, иоги,
чети сс. Чотвт ми сс кокилите. Четат мп ст
ребрата. Чотом со на пръсти.
четворица. Виаалп му чтгв«риня ни -лава¬
та. Дв то вдптnат че'в«рица. Дв те
кренит чств«рпца, Дз зо носят иств«-
ринз, Да то поносят' иств«рицз <^з^ъ^до"
църкваитИ^.
иотвър'п, На четвърта километър,
четвъртък. Котято дойде четвъртък подир
петък.
истпрп, Върти си очитс ни четири. Глави за-
чотирп нозе. Гледам на истирп, Гледим
с четпрп «чп. Двл съм пет за четири.
Оито двс п две четири. Можду (ня) че-
тари «чп. - Можду чотирп с''™. Намо¬
рил кпиnсн, трябввт му оше нотпзИ-•
се п ио'ирп но'впв, тв кон. На тикява
тпава са малко два крики <иска че-'
тари>. На четири <криаи>. Нами да-
видя чотари краки у одно. Оставам /
оставя на чотприпaх пъти. Отвврям си
оиптс ни истирп, Очитс ми глодат на.
четирп1 и оиптс мп глодвт на иетпрп
ктранп, Очитс мп глодвт на чстири‘2-
Оиито мп птриaт ни иетирп, Очитс мп
си ни истпрс, Очито ми светят нз че¬
тири. Пот звк-рв, чттпри деаврз. Пот
за четири. Ра’nпnам се на иетирп, Раз¬
пъвам сс ни чстсри.. Смитам от ио'при-
то кьошеТи. С иетпрс леви крики. С че¬
тири очи. Сядам га / седна си нз чети¬
рите ауавс. Ушите мm са ня четири.
Хптрзтз лисици с ' четирите краки в кана-
на. Хитрит- лисица с иотприто крики в-
клюсвти.
четиридесет. Не грош, в иотирпдосет пари,
четиринайсет. Отварям си / отворя от «чп-
то нз чспириnзйсст, С истприазИкст «ии.
чехъл. Дивим / дам чехлите в ръцстс. Да.
идеш на Божи гроб по чехли Държа
под чсхъл. Овто нз кпукзnи поти жълта-
иехпи, Коти се покачи квиna с жълт»
чохли на круша. Измпрам се под чехъл.
На кнуааnи крики жълти чехли Нв гау-
кяап но'и жълта чсхли Ио моги дя
обърни чехъла (чехлите). Но га оставам
чохъли в каптя. Но съм достоен да обър¬
на чсхълз. Под чехъл съм. По чсхли.
Събувам га / събуя ст исхлпто п влизам;
/ вляза. Честита чехли
чеша. До мо сърап, де мо чешеш. Но ме-
сърби тим, дото мо чсшеш. Чоши ст
сзска, Чошеш ме, дото но мо сърби
чеша се. С клочки со чеша. Чеша ст не' ири¬
та. Чеши со по (в) тиля. Чеша со с трес¬
ки. Чоши со тим, дето но мо сърби Чо-
ше мп сс гърба за тояги.
иошо, Ако боше, чешо.
чсшири На квиna крой чешири.
чешма. Що просуши чешмата.
чивия. Еакиа мп с едаята чивия. Залязва мп /
залозо мп чивпa'а. Изапвам / пзбия■
и<вии<тa>, Изхвръква мп / изхврък¬
не мп чивпaтз, Лпнсвз мп одняти ии-
виа. Мръдез ми / мръдно ми чпвиaга,
Мърда ми одняти чпвпa. Наапвам /
nзапя чивията. Сочс мп ипвпaтз. Хврък¬
772

ва ми / хвръкв- ми чивията. Хлопа ми
ЕДНАТА ЧHBHП.
чизми. Турили шарлнганджипп и чизмите.
чини ми се. Ч^и ми и—, че щото хвърчи,
и— ст яде.
чиния. Кито (сякаш) в чинии. Облювим чи-
шиите. Щт ^8 cккшeвн чивни. Щ— тт-
-яг кивин.
чиня. Кой ат пита теОт колко ти чивн кал¬
пака. Колко нари чиня. Н- си чивн тру¬
ди. Не ои кннп пирите. Пара не чиня.
Чнвим шочнвки. Чння бъх. Чнвя -вит¬
ла.
кннп. Да— шари. ве кноя /във 2 знач./.
Калпав грош, от кноп. Ин кeрeeв баш,
не таня. Пта шири. не кннп /във 2
знач./. Нр-бнmи парА. не кннп /във 2
знач./. Пребито дукато. нт чиня. Пук¬
нати .спри, не кноп /във 2 знач./. Пук¬
ната ширИ. не кноя /във 2 знач./. Пук¬
нат Оив, нт кноп /във 2 знач./. Пккни-
грош. не кння. /във 2 знач./. Пукнат
лев, не кноп /във 2 знач./. Пуква- иин-
гър. не кноп /във 2 знич/. Пукнат
шетик. не кннп /във 2 знач/. Спукана
аспра, в- чння /във 2 знач/. Спукани
парА. нт кноп /във 2 знач./. Спукан баш.
от кннп /във 2 знач./. Спукан грош,
не кноп /във 2 знач./. Спукаш л—в,
ое кннп /във 2 знач./. Спукан мангър,
ое кноп /във 2 знач./. Спукан петак.
от кноп /във 2 знач./. Строшен грош.
не таня /във 2 знач./. Г-рошeн иингър,
не кннп /във 2 знач./. Счупени испри,
от юня /във 2 знач./. Счупени боцка,
нт кннп /във 2 знач./. Счупени парА,
нт кноп /във 2 знач./. Счупен Оив,
нт кноп /във 2 знач./. Счупен грош,
в— кноп /във 2 знач./. Счупен лев, вт
кноп /във 2 знач./. Счуш—н мангър.
ое кноп /във 2 знач./. Счупен ше-ис,
от кноп /във 2 знач/.
чир. Стоя сито чир.
чироз. Кито чироз.
Чирпан. Прагна зн Чирпан,
чист. Вземам/вземе зи чисти ион-аи. Из¬
лизам / изляза е кнc-' чтло. Излязъл
чнет капо помия. Н- м-вявaи таето
жито зи ръж. Не ми е чисти боята. Не
ин е чисти вълната. Н- ми е чисти aоинп-
га. Не ми т чисти работи-а. Н- ми — чнc-
восъка Не ми е чист задники. Не ми —
чист косъма. Нт ми е чисто брашното.
<Ог ннa-»кнomн проба. От (и) чнcт'
сърц—. Приемам / приеми зн чисти мо¬
нети. Пътят — чист. С чисто чтло. Чнomи
вода нeвaaнтa. Чнcmн рибоги. Чисти
ин си ръцете.
чисто. Кога Кнтнн мъж чисто ял. На кнc-'
см—. Чисто и просто.
чифте. На голн ребра чифте aнщоeи. На гот
корем <кнфтe> aншoд<и>.
чифутин. Кога се върнат ^футите оа Оожи
гроО. Орeш-рн ми ръкити капо на юфу-
THH'
чифутски. В корема ми е като чифутски
киршнп. Като в чифутска аира (хаира).
Кито в чнфкmcки киршнп. Чифутски аи¬
ра (хаира). Чифутски чиршия.
чичо. Всичко завършва чичо Мето.
човек. Да се кръстиш и двете ръце и ца ст
кръста човек и дв-тт ръцт. Дн се кръстиш
и	ръси и ди ст кръсти чов—к
е лява<та> ръка. Да ст прекръстиш е
дает- ръц— и да ст шр-кръста човек с
даете ръцт. Ди и— прекръстиш е ля-
иа<та> ръки и ди и— шрекръста човек
е тяза<та> ръси. .Докито (дол—. дорде)
ст обърнеш и докато (доде. дорде) ст
обърне човек. Знае се. че Кръсао е кръс¬
тен чов—к. И куче. н K'Бeк. Капо —див
<кcвтк>. Като к'в—K' Оа и-вe човек
впии ца став-. Псе и човек. Човек от
круши палне, та (че) нас и— сбърка. Чо¬
век от магаре шиене, ти (че) шик ст сбър¬
ка. Човек ще о умре бтз сеещ е г—Ое.
коe-к. Горни ръси човек. Де- пeeн
човек. Долна ръка ковтa. Не от мира се¬
го. кceтa. Н- оа той свят, кдвтк. <О—->
втори ръки, кcвтa. <Ог> първи ръка,
ковтк. <От> трети ръка, човек. Гр-e-
ва ръки. човек.
кceтктнат. Две н-дн кдeeктоаe.
човешки. Изгубвам / изгубя к'eeшкня си
образ. Къд-го (де. дето) к'eeшки крик
в— е стъпват.
човка. Огеирям си / отворя си ковкиmи.
човърка мт. Човърка мт под тъжтаита,
коджук. Юрган коджкк.
чопля. Чопля рина<та>. Чопля м мо¬
зъка. Чопля си носи. Чопля си раната.
чорап. По чорапи. Разплитам / разплети
чорапи. Чорапи ст разатита / и— разплете,
чорба. На (във) всяки чорОи <и> иeруднЯ'
Иямa ди варя чорби. ОО^ам / обера ни
корOнmи звънки--. Сърбим чорбата. Чор¬
Ои ли ще варя. ЧорОаги ци му ши—.
чотра. Килтсеим е чогра.
чувал. Брашнен чуват. Влтам / влязи е
котки и чуват. Държи пирй като чуват
води. Зи празни чували. Зи чувал слама.
Из—ърcнх <киго> из чуват. Кито браш¬
нен чувал. Кито чуват е картофи. Ни в
чували, № във иързаасиан. Посрал —
попу тому чувалите. С кучт в чувал
влизат	си. Тупам брашнения ккБИT'
чувам1. Едното виси. другото ве чува.
чувам2. Под облак стоки шт ккeИ' Чувам
сито врана <та> горвня сноп.
чувам се. Слабо ст чува.
чувам и— / чуя ст. Чува ми ст / чу— мн ст еу-
иити.
чуван. Като у памук. чувао.
ккиoгиквии се. Като риОи във вода,
чувствувам се. Кито риби ни пясък.
чувствувам се. Като риби ни сух',
773

чувствувам се. Ктто у дома си, чув¬
ствувам се. На дес-т-то иеБе. упвсгвп-
стм ст. Ни десетото небе. упвсгвп-
сам от. На седмот— небе, упвсгвпвты
ит.	.
чудо. Виждам сс / зиди и— в чул—1. Виждам
и— / вадя се в чудо? Виждам / вaди чудо-
г-. Зт -do-тс чудо. За чудо и <зт>
приказ. Зи чуло и помен. Намирам се /
отмеря се в чудо. Пада ми / падне ма
чудо ни главата. Пс -go- чул—. Грн
чуди nртви, Чуло тcлиы- <сгтатлo».
Чудото мн гс нямт накъде <^пС<^ВЕ^;^:>^.
Чудо ще напрам. Чудо ще отоаи,
чудя сс. Дт се чудят чтскитЕ, Чудя сс в коя
воd-ниеa да <сЛ> сипя <жиготo>.
Чудя се и <с—> мая. Чудя сс от ноя
дт мра.
чудя се. Катс младо яре ни нов сняг,
чудя ос. Катс теле псд сол, чудя се.
чужд. Бъркам в жарта е чужди ръце. Видя
нтсттннте ст отъаи е чужда ръцс. Вися
на чужда ваaтт. Влизам / влязи в чуждо
ухо. В чужда манджа сол не гприм, В
чуждо гърне сол не турим, Дт ти нс
злязва в къщата чужд тс-злeИ, Държи
горещо желязо и чужда ръце. Заплаках
ни чужд гроб (чужди грсБища). Зт чужд
гтз 0—^. Изваждам / извадя кестените
ст -гтая и чужда ръце. Кттс е чужда
ръце. Катс че е чужда зтби дъвча. Ни
чужда ватгa съм. Нт чужд гроб сълзя
аоoи. Нт чужди гащи ууапа и— ставам.
Няма да садя чужда ръка на гърба иа.
Оставам / —сгтoa чужд. Плача нт чужд
гроб (чужда гробища). Правя и чужда
пнта <ытСунн> помен. Правя е чуж¬
да пшеница помен. Правя и чужд— блю¬
до задуша. Правя и чужд— жито помина.
Прася и чужд хляб бащин помен. Пъхам
си гагата в чужда паница. Сея скивал
<е> ни чуждо гумно. С чужда плги
<ытСунн> комЕH, С чужда пшеница
спомена. С чуждя зъБа хляб ям. С чуж¬
да пера хвъркам. С чуждо блюдо за¬
лута. С чуждо жнт— помина. С чуждо
но.лнвл на ком-н, С чуждо колисо ни
спомен. Търся Бълха в чужди ръце.
Хлътам кaг- нуч— <по чуждите портик
Ходя като нт чужда крaаa, Ходя по чужд
акъл. Ходя пс чужди врата (вригa).
Чтгaгc и чуждя уигa гвaуa. Чужди ръка.
Чуждо око. Чуждо ухо.
чук. Вдигам сл / вдигна сл чуковете. Зала¬
гам са / задигна са чуковете. Между
чуу<а> и oиновтпoятa. Не мл Бие
чука ни едно ыисто, Обирам си / обери
си чуковете. Прибирам сл / приБсра сл
чуковете. Събартм са / събера са чуко¬
вете.
чукало. Обирам ся / обери ся чукалата,
чукам. Дт чукна нт дърво а чукаС (чунни)
на дърво. Дена го чукал. дека се пука.
Къде (де) го чукат. нъдс -(дс) се пуна.
Не щ— ми чука тъпан нт глaвaгa. ЧукиС
иа главата. Чукам вoдa<гa> з хаван.
Чукам водата в хасанче. Чукам камъни.
Чукам клинци. Чукам лук на главата.
Чунтм на нечия врата. Чукам нт саa-
гтгa (врaпaпe), Чукам на нечия порта.
Чукам от ерата нт врата. Чукам плкта
на главата. Чукам по ваaпaпe. Чукам си
глтетти. Чукам ся главата с два камъ¬
ни. Чукам сл гс на (о) главата. Чукам са
рогата. Чукам сол нт глтвтта.
чунан. Минал стм пр-з чуканите.
чунзам / чукна. Чукси ме / чуки— мт съдбата.
Чунва / чунни <по> носи.
упнoa, Да и— стм му чпкнaп въшка нт гъза.
Да чунни нт дърво и чукай (чунни) на
дърво. Чунит ме горния праг. Чунни ме
горния праг. тт видях долния. Чунни
мт горния праг, тт погледнах долния.
чукуи. От чукуи дядо.
упапаплз. Чунурлгив като глогов прът,
чул. Смтнвтм / смъкна чула.
чума. Като ст чумата. Като чума в петък.
Кога чумата върне нт майните d-еaтт.
Оженила се чума зт хол-аa. Отвънна
кукли. отвътре чума. Хваща мт / хване
ме чумата зт ваити,
чумавс. Свил стм и— атпо котка в чумаво.
ууoУЕ, Присмяло и— упнуe ни нрaтунус.
чупя. Не чупя думата ни две. Не чупя ха¬
търа. Чупя гръБ. Чупя гръбнак. Чупя
жeгъпa. Чупя кръст. Чупя оковите. Чу¬
пя онова. Чупя паъсти. Чупя ръце.
Чупя си главата. Чупя сзяк.
уурук. Нт стъпвам (стъпям) ни чурун дъска.
чупуаa, Влнза мл / слезе ми бръмбар з
чпгпрaтa. Не мл увира / уври уутуаaтт.
Не млатй сода по чптпаa. Празна чу-
турa,
чут. Седи. сели и на мaгтатто чул назст.
чушка. Арнаутска чушка.
чуя. Дт ие чу— дяволи. И глухият цар го —
чул. Не чу— баба зт аaзтуреa. Нс чул—
куко —ще. Ни<то> стм чул. н<<го>
стм вядил. Няма дт чуя кукувицата.
Плет вали, плет чуе. Скоро ще чуя али-
лпи. Чул го и мтхaлджняги. Чула са
и глухите. Чул те господ. Чул те
господ и и дс-т- уши. Щ— мл чу¬
ел тъпана.
чуя се. Нт сс чу. и— и— вudи и hj<to> се чу,
аи<то> се - види, Муха дт Бръмне ще
и— чус. Ще му сс чу— гласа. Ще се чу—
глас и ни нашита нива.
Ш
ШаБан. Оташтл ШаБан за мтчнн. забривал
сл пушнати.
шавам. И коптдuи по толкова лиса.- Ня¬
ма ктде да шавам. Няма никъде дт
774

швввм а нима накъде да со шизз. Шаваш
като върбов кппн,
шава се. Нима никъде да шавам и няма на¬
къде дв сс шиви.
<^£^а^1^ам / 1^-3^. Но сс шаввам / шизня
пръсти.
Шам. Норде Шим, нерде Багдад.
шамар. Б-иа си шамари. Бутам ст (бутввм
сс / бутни со) у шaмзрпго. Нввпрвм ст /
н-ар- ст можду шамарите.
шап. Нами дв мп пидно шина.
шантав. Из луд алено, ни шантав шароно,
шзатпаяор. Нова мода шан'пклор.
шала<. Белп мо шапката. Взомим / взомя
<<> шапката - <от главатар Взомам
ад / взема ад шапазта. Виж му акъли,
Счо му крой ш^а^;^'В<^;^>^. Впж му
уми , ти му скроИ шапаз. Всичко не мп
с в род под шапазта. Дивим ад / дам ад
и шипката от -л-вити. Да си адош шип¬
ката. Дв та опустее шапавга.Дв (що)
та падно шапазтз. Да (щс) ти хвръкне
шалаата. Деаепип съм се к-то колан о
шапки. Изврв'пя съм шипката. Квжи
го ни вохтита ми шипка. Олята шапки.
Копао шапап що опустеят. Oрпввам ад
/ арпвnа ад шапазта. Крпвя си шапаа'а,
Мвпао щрополе, а голям- шипки. Моши-
ме си шапките. Много шзнаи що опус¬
теят. Изкривявам ад / нзаривa ад швп-
аа'в. Направим со / направи со на дръж
мп шаnаати. Не ок'авям / остава ни
стирзти шипки. Нами да ми нвдно швп-
аатз, Омоссвмо си / омосим ад швп-
аите. Омошвамеад / омошаме си швп-
:кппе. <Още> Иваnио нероден, шипки
му шият. Още Петко нероден <<>
шипки му шият. Леп’мешвамо ад /
поп’мешамо ад шаnаmте, Права ст нз
дръж мп шапкитя. Приказвай на вех-
твТв мп швназ. ПрпаазваИ на старата
ми шаназ. ПрпавзваИ на съдраnата ми
шзназ. Преапяз му со с шапката от ум.
Променяме си / променим ад шипките.
Разбъркваме ад / разбъркаме ад шап¬
ките. Разменяме ад / размоnпм ад швн-
аите, Размесеамо ад / размесим ад шан-
кпто. РвзпразяИ на вохтитя ми шапки.
Разправяй на ланската (лапшпата) мп
шипки. Разправяй ни старати мс шап¬
ка. РвзпривяИ ни съдранити мп шяпаа.
Разправяй ' нз шапазтз ми. Объркваме
си / сбъркам, си шзпап'о. Сввлям /
свали ш-пк-. Смошваме си / смешимо
ад шапкито. Сномвм / снема шзназ.
Сритвамо ад ! крптаме ад шипките.
Стяг- мо / ктс-nо мо шапката. Трепнз
с одна шипки. Турям / тура (турвам /
турни) шипки на тояги. Шанкя на тояги.
Що мп накривиш шипкити. Що си хвър¬
лим / хвърли шапката <до небето^
знзрзn«в. Шаран«вп пюспп.
л^аранче. Удрям / удара кьоравото ширянче.
опарен. Овто толо прод (в) шарена врати.
Като широно яйцо. Но ад нз шарената
крив- толото. Но си на . шарената овца
шилото. H^a - ад нз шарената крави то-
пето. Що игриом широно хоро.
шзроn«, На луд алоно, нз шантав ша¬
рено.
шарлагааджийски. Турили шзрлзгзаджпй-
капй кон.
шарлаганджия. Турплз щaрлa-anджпяп с
чизмите.
Шаро. Не едно кучо впкaт Шаро. Не едно
кучо казват Шаро.
шах. В ших. Държа в шах. Поставим / по¬
ставя в шах.
шaшaрдпкиaм со. Овто пито в мъгла,
шaшaрдпсиaм се.
шекер. С шокер дв го (а) хрaнпш (хряна),
шепа. Държа в шепата ад. Държа го като
вода в шопи. Една шопа. Една шопа душа,
одно джезве кеавли. Лови морото в шо¬
па. Плюя ад на шопите. Рвз'рпввм /
разтрия шопа червен пспср на задника.
Cвпсaм / свия в шопити ад. Слагам /
сложи в шопити ад. С пълнп шопп. - Ту¬
рям / туря (турвам / турна) в шопити ад.
Щс си събори зъапте в шопята. Ял съм
барут с шопи.
шест.	пет, нп шсст,
шетам. Шетам ад гъза,
шотам. Оато булки без дар, шетам.
шиаnя, Да а шибнош, що тръгне,
шикалка. Играем си ни шпаaпкс. Продавам
шиазпаи.
шппе. Но си ни шарената овца шппото,
шпя«. Боде мо шилото. Дяволско шпло,
С шпло копая -роб.
шиник. Надува мп сс / надуе мп ст главата
<^1^и^то шиите >. Става мс / стане мп
-лавата на (аз'о) шпнпк.
шипар. Премил со шипир на рибул.
шир. Надлъж и шир.
ширй-мирй. ШирИ-мпрй, пик вятър духз,
широк. Върви с широки крзчаи. Дълга и
широки. Имвм широки ръка. Имам шп
рок гръб. Имам шир«ас пръста. Имам
шпреко сърце. Крачи с широкп . аряиап.
На шпрекa ноти. С шпреаa души. С
шпроаз ръка. С шсрекп пръсти.- С ши¬
роко сърце. Сърце да с широко. Шпр«аз
душа. Широка ми с ръката. Шпр«к мп
о гърба. Широко сърце. Шср«к« ти ливадо.
Широко ти попо, Шсроа ти . път.
шmроао. Широко мп с оаопо врати. Ш^
роко мои с около огърлото. Шпроао мп
е около шпaтa.
шит. Шит с бели к«nни,
шиш. Въртя на шиш. Пока на шиш. Пека
се нз шсш. Пускам (пущам) / - пусна
шишове. Содя <^кит<^;> ни шишове.
шише. В (у) шишо. Като aнпоазркас шп-
шетя. Овто лзмпоnс шишета. Накарвам
/ накарам в шише да пскяс. Hзппквaм
/ натиким в шишо. Стани ми у .шишо.
У шпшо мп т.
775

шия! Връзвам / вържи червЕШ гердав ни
шията. Грях ин ни шня. До шия. Камък
съм ви шията. Мятам (ияmeни / метна)
примка ви шията. Мятам си (ипавaи
си / и-ани си) въжето <ои шията>.
Мятам ст (ипmБии си / метна ст) примка
ви шнпгИ' ИнOнвни / вибня шия. Ни
срас—иии шия жетти жтл-нaн. Нахлуз¬
вам си / нахлузя си въжето ни шията.
Нахлузвам си / нахлузя си примки ни
шнпгА' Не по врат, и но шия. >б-cвaи
и— / 'Оеся и— ви шията. >кaкeии (оки-
кии) / окача иолeннчeв камък ни шия-
аи. Окачвам е— (окачам и—) / окичи ст
ни шнптa. Окачеим си (окачам си) /
окичи ст вод—внк—в камък <ои ш1ията>.
Окачеим си (окичии си)' / окичи си въ¬
жето ви шията. ОкАчвам ст (окичии си)
/ окичи си примка на шията. Нртвнeaм
шня. Нротокeни / проточа шия. Сти¬
гам / сложа въжето ни шията. Слигaи си
/ сложи си въжето ви шията. Слагам ст /
сложи ст примки ни шнятa. Стъшeaи /
стъпя ви шняги. Сmпгни / стегни въже¬
то около шията. Стягам / стегна въжето
окото шняaи си. Спдии / седна ва шия¬
та. Турям / туря (туриам / -урна) въ¬
жето ни шията. Турям си / гуря си (гур-
вии ст / . турна си) въжето ви шията.
Турям си / туря си (аурeаи си / турна си)
примки ни шията. Увисвам / увисни ни
шията. Уливпи / уловя зи шията. Хва¬
щам / хвани зи шнятн. Хвърлям ст /
хвърля ст ви шнпаи. Широко ми — окото
шнятИ' Щт извия шня—a <киго ви <ат-
пров^с^к^^ пиле>. Щ— откъсни шията
<кипо на <aтгрдвcкo> тиле>.
шия.2 Какво си --О- ши— и пори. <Още>
Иеинчо нероден, шапки му шнпT' Още
Петко нероден <и> шипки му шнят.
Там, е-то шиеш ти, из съм вече шр—шнл.
шия.3 Хвищим / хвана шнп.
шкбдрали. На шк'цратиа- ог вр-иeто,
шляя се. Пет зи кeтнрн. шлпп се /в 1
знач./.
шовръдан. Иди и— измий ви шовръеинете.
Нт си ст измнт ни шовръдАнет—.
шпага. Кръстосвам / кръстосам шпаги.
шута. Дошла краста при шута. Нриoмплa
ст криста ви шуги.
шугав. Капо вита гривни ни шугиеи ръце.
Хем шугиео, хем нос навирило.
шугавата. Хваща ме / хване ме шугаии-и.
шукер. Шукер ни господи.
шум. Вднгaи / илнгни шум. Много шум
зи нищо.
шума. Зишитвни / запатя сухи шуми ни
врата. Нещо шумни в шумата. Улавям /
уловя шумата. Хващам / хвана шуми-и.
Шуми, вълна, торба ца е пьлвА'
шумка. Капо шумки. Ннаип ни шумки.
Пое камък и шумки. Под шума. и
дръмаи. Под <аIKикa и> сламки.
шумна. Нещо шумни в шумата.
шупвам / шупна. Шуши. мн / шупн— мн келя..
шупла. Шушнал съм като шупли.
шуплив. Хем шуплие'. хем нос внрн.
шупна. Шушнал съм като шупли,
шуролинка. Ни шуря мн шуроливкита..
шуря. Ни шуря ми шуроливкитА. Ни шуря ми
шуря, аи негов шуря.
шут. Хем шуто, хем <тнки да> Oодe' Н--
е аш шуто, ви рогато.
шушава. Хванах шушиеити.
шушка. До шушки. Йи<го> <на> шушки.
Правя оа шушката греди. Правя от
шушката плннивИ'
шушон. Надувам / надуя шушошит—.
шушу-мушу. Имам шушк-иушк.
шюмадия. Шоиидия ца те яхне.
щ
ща. <И> какви дяволи не щеш. Искам си .
золнаиmи. ве ща ти гроши. И червета-
не щат да го ядиа. И червето не ще ди
хрАнн. Котати ми и две кот-ли. обръщам
виаъдето щи. Котко <то> щеш. Не -
ща да зная ви колкого едни мухи. Не ща,.
ккиe. печено арии—. Не ща пони, чт про¬
пи. Н- ще Генчо пушки. Н- ще <и (оиО
дума. Н- щт копка лой. Н- це ко-ки
мляко. Не ще копки стрев—. Не щт кум
ш—кeвa кокошки. Не ще OTca грозд-,
чт е кнoeло. Не це Манго печен' агне.
Н- це Манго н-ч—во прасенце. Не це -
маци риОи. ами и— облизва. Не це ииккА
шогикки. Н- це иикка риби, <чт — ви¬
соко зикачена>. Н- ще Ненчо шушки.
Не щяла кумиш — облизана навици и -
ве щяла кумицата, и облюата ниннцити.
Нт щял мъртвия ци влезе в рий.
ща. К-хая б-з брада. нт ща. Ии<гд> -
меда, ни<то> жнтого. не ща.
щастие. ПрЕработеи мн / проработи ми -
циcпнemо. Щастието мн и— кoииaвА /
усмихне.
щастлив. Роден под щacгтнви звезди. Ро¬
дил съм ст под щастлива звезди.
щерка. Наговарям ти. щтрко, секвай се, .
снахо.
щик. Вземам / взема ва щик.
щипано. Инм-рнти ОаОи скубано. и че иска .
и щипано. Нии-рнти ОиОи хншино. ими -
иска и щипано.
щипя. И бълхи ве ме щипе.
щир. Минато щиру вр—мт. Ощ— ви щир-
шикия. Пртмнвнто щнру време.
щит. На щипа.
що. Защо (що) ве <си> а— нриО-ре господ..
Кот цо. Що ми трябва зелен калпак ва
гтиеи. Що мн трябва ни баир лозе. Що -
мн трпOвa ни здрнеи глави кела. Що ми
трябва ог мече ухо тъжнчннк. Що ми .
776

трябва от мечка правой. Що ми тряБва
от мечка ремък (реман). Що ми трябва
таралеж в гащите. Що се не споминеш.
Щ— ти грибвт да правиш ит ливопин-
CЕпо чeрасa.
щом. Щом пие, ражда.
щрепеле. Малко шрeпeл-. т гcлимт шапка,
щрих. В едри щрихи.
щрьквам / щръкна. Щаъквaт ма / щръкнат
ми аcснг—.
шаъапaеa. Хваща мт / хвии— мт щаънли-
еa<гт>■.
щука. Орел, ртн и щуки.
нцдсвам / щукна. Щуква мн / щукие ма ума.
щуква ми / щуки— ми. Щукси ма / щуки— ма
из (от) акъла. Щуква ма / щуки— мл лз
(от) ума.
щърбел. Присмял ие хтрбтл на шъаб—п.
щъркел. Хващат мт / хванат мт щъркели.
щюще. Вземам сл / взема сл шюшeто, За¬
вивам сн / завия си шющeт—.
щяло. За щял— и нещяло. Ксгт щапc а нога
H—ШИЛ—.
Ю
юдая. Юдин- желязо. Юдин син.
юзди. Водя зт юздите. Давам / дам юздите.
Дръпвам / дръпна юздите (юздата).
Държа на къса юзда. Държа псд (в)
юзди. Държа хлабаво юздите (юздата).
Държа юздите (юздата) <^н^з^нтс^;>. Дър¬
жа юздите (юздата) отблизо. Дърпам
юздите (юздата). Захапвам / захапя юз¬
дите. Изпускам (азпущим) / изпусни
юздатс (юздата). Изтървавам / изтърва
юздите. Нт мъртва гласа юзда турям.
Опъвам /' спъна юздите (юздата). От¬
пускам (отпущам) / отпусна юздите.
Подръпвам / подръпни юздите (юздата).
Пссптстм / поопъна юздите (юздата).
Пссбиртм /	ююдант: (юздата).
Псеенстм / осеняя юззате (юздата).
Пcсгягтм / постегна юздите (юздата).
Пускам (пущам) / пусни юздите. Сбирам
/ сБтра юздите (юздата). Свивам / cco
юздите (юздата). Слагам / слсжа юзда.
Стягам / стегна юздите (юздата). Ту¬
рям / туря (тпрстм / турна) юзда. Хва¬
щам / хвана юздите (юздата).
тон. Направим си / направя ся юни. Нато¬
варим сл / нттcвтри си юни.
юлар. Водя за юлара. Завал стм ся стм юли-
аa. ■Итдавты / надяна юлтр. Пус¬
кам (пущам) / пусна юптат. Сенстм /
свия юлара. Слагам / спожи юлap<т».
Турям / туря (тпавтм / турна) юлар
<т>.	,
юмрук. За един юмрук душа нося. Свивам /
030 юмрук (юмруци).
юнак. Отбор юнаци.
юначе. Армасалн зт цьаиоз-мснc юначе
Годя зт черноземен— юничс.
юнашки. Нт юнашки зтаЕCня,
юне. Търся юнетл под бика.
юрган. За (заради) бълхата изгарям юргана
а зт (заради) една Бълха юргана изгарям.
Простирам сс според юргана са. Пружи
сл нозете спрлти юргано. Юрган уоджпн.
юрнек. Вземам / вземи юрнен.
юс. Дойда до юс. Ни юс. ни домуи.
юфке. Вадя сл юфк—т—. Изкарвам са / из¬
карам ии юфкето.
юх. Отивам / отнди на юх.
Я
ябълка. Пращам / nриги за ерози ябълка.
Пращам / патти зт липови ябълка.
Ябълката ни раздора.
явявам се / явя се. Явявам и— / явя ос иа
«я^ сзит.
ива ст. <^Н<> чер, <^н^:> Бял, Ис стм „сс
явил.
ягода. Бера ягоди.
ягорвда. От игоаидa. Пcзсл-oияaы / позт-
ЛЕHЕИ нит— иторидa.
яд. Вадя ил иди. Изваждам си / извадя си
аda, Изкарвам са / изкарам са яда.
Изливам сл / излея ил яда. Яд мл напс
иа сърцето.
ядам. Пенял се, не пенит, не те ядам,
<!!!£< стм daп».
идзaы, Ядеат ля. куме. печен— прасе <дт
ти спечем>.
идзты ис. Дт и— е кръстен, месото му се
ядза.
яз. Кттс (колаото) <свeстнa> вода в яз.
яздя. Още яздя тоягата на н—н. Яздя ит
авт нони.
язик. Притчи ял язиц—х.
язор. Катс язор.
язък. Язък зт Барута. Язък за ыcмнуeгc,
изгоря м-ыу-гc. Язтн зт мcычтто, из¬
горя моыну-гc. Язък зт сaппни,
яйце. Ако ийцeтc се стражете, т-С щете
да гс Бръсне. Бръсна иИц—п—. Големи
яйца. Дт нт дочакат утрвeнcпо яИце.
Дохожда ма / дойде ма яИцстс дс (на)
гъза. Дохожда ма / доСде ма иИц-то до
задника. Дърпам въглена нтм сво-то
иСцЕ. Запала му свещ, дай му яИце да
Бела. Има кcлаcто по ийцЕг- вълна.
Ката ден яИца онастм. Като гуатппозо
яИцЕ, Кттс змийските яйца. Като писа¬
но яИце. <Кaго» ровко (розо) яСце ш
<нтгo» рохко яйц-. Кттс шарено яС-
це. ■Кaг- ма допре яйцето <нт гтза>
тсгаз полог търся. Кога стрижат яйца¬
та. Когато м< допре иИцeто на гъза. Кс-
гттс мн допре иИц-то нт задника. Конош-
ктта не знае. иИе-т- знае. Колумбово
777

яйцо. Крал яйца. Мора . яйцето според
зaднпаз сс, Нв аpaдз'3 му щош naмерсш
и от Бъдни вечор от мода, и от Великден
от яйцето. На врата му щеш намериш
и от Бъдпп всчор от мода, и от Втппадеп
от яИцето. Насаждам / пaкaдя нз гурго-
ровп яйца. Насаждам / нaкaдa ня пачи
яйца. Насаждам со / насади ст нв нзчп
яйца. Не носи яйца ни гърбя. Но
старец да мъти яйца. Ни изядено нИце.
Носа аИцитз ни гърба сп, Няма къде яй¬
цо да 'нaдnо. Нимз къдо яйцо дв хвър¬
лиш. Нямам яИцт ни гърби №. Обръсвам /
/ обръсна на яйцето космите. Опира
ми / опре ми яИцето до гъза. Опира ми
/ опре мп яИцето до задника. От
яИце по-як. От стара кокошка лИцо. От
строшено яйце по-здраво. От яйце ста¬
вам / ктaнa нз буре. От яИцето по-здраво.
Още впаaм нз яИцето коко. Подмятам /
нодмотnз кукувиче яйцо. Проморзам ад
/ премери си яйцето на (според) задни¬
ка. Припекло мп т яИцето. Пържа яйца
нз вятъра. Седя нз кьосовп нИца. Cтрпжз
•вълна от яйце. Cтрпжa яйцето. Стрижа
яйцето за вълни. Тегли въглени към
своето яйцо. Търси вълна по яйцето.
Удрям иИца на масло. Що смажсш яй¬
цата. ЯИце давам / дам, нaтаз взомам /
взома. Яйцо да взомсш от него и то
желтьк нима. Яйце да хвърлиш, нима
къде дв нaдnс. Яйце мп се печо на врати.
ЯИце мп ст псчс . ни гъза. Яйцо мп со нсио
на дирникя. Яйце мп со нсис <ни ззднп-
ка>. Яйцето ми излезе запъртък.
як. От гнило айцс н«-як. Яки ми гърбина.
Яка мп душа. Яки ми душпня. Яка мп
душпикя. Яка ми кожа. Як ми т апп ан¬
гели. Яко о и магарето.
яка. Дръпвам / дръпни за яката. Отърсвам
си / отърси № aавгз. Петте мп пръсти
ни ик-тя та. Пипвам / пспnя за яката.
Стига ме / стотно мо икатя «копе врата.
Тръскам от aKa'a. Тръснах си яката.
Търси ад яката. Улавям / улова за яка¬
та. Хващам / хвани зв aаa'з.
якото. Ив якото зъб одпрз, ни меает« лаф
но нрзвп.
ялов. Искам да доя от ялова кризи млaае,
ям. Вълнп то яли. Гъби и коприва ам. Да
ми идат кучстя главата. Дв от ядош кра¬
ката. Дв си идеш нодпегппо. Да ад
ядеш ушито. Да от идеш шапката. Дв
те идат исрвоп. Да ти идат устата мод.
Да ядеш ушито. Долна манджа но ям.
Други манджа но ям. Заедно сме яли и
нплп. Зарекла ст квпня да но ядо говна.
Зарекло ст кучо да но яде аоаaлп. Зз ха¬
тър лайно не ям. Знио квинa дз идо диna.
И кучетата вар но идат. И кучетата но
ме идат. <И> на бзщпнето от кръще¬
не нс съм ял толкова. Искам с мечката
дз ям дробnпнп. И червото но шит дз
то идат. Кaавп трици що ям. Кaавп - що -
та .ям. <Квкво> има да иде и дз нпИ.
Като да съм ял ров. Оато чо лп <Е^чо-
ра> съм ял п пил <з^аод^<^1> и кито че¬
ли <счора> смс <« п нили <зиедно>.
Кзто чо съм ял лудото бппс. . Кога Oп-
тил мъж чисто нл. Коприви ядо, копри¬
ни носи. Оум дз ви то яде. Кучо с масло
но та ядо. <^Мен^;> вълци мо ялп. < Мо¬
не > кучета мо <«. <^Мен^;> пкстз мо
или. Мин со да им с влaдпазтa. Мното-
хлаб пмз да ам. Мързп ме хляб да ам.
На одно слънце сме a®, ни едни ме-
ксиmнз спaпп. Но съм ял лудото било.
Не съм ял люто. Но що яде Хисян бзnп-
цз. Но ядо котка риба. Но идо котка
смотани. Но иде лпкз грозде, чс т ки-
коп«. Но яде мачка рпбя, чс с впсок«
закачени. Но яж трици. Но ала котanз
смотана. Но ям вакси. Но ам слама. Но
ям хора. Ни лук ал, нп на лук вонил.
№ лук ал, ни <на> лук мпрпсaп. Ни
мод съм ял, нс сърце ме боли. Орп, моли,
аж. От мод се не яде. От много фурм
хляб съм ял. Ощт мно-о кзиaмaцп ^a
да ям. Ощо <маегo> хляб има ди ам.
Ощо на нехпупкз боб ям. Още на по . луп¬
ка лоша ам. Още рпаитв в морото, тоИ
т'™ зъбп . дз иде. Още ам хляба ни ба¬
щи от. Понпш сс, но нснпш, ще то ам,
<пири Гьм дил>. Пот готвил пот ял.
Плюя в лanицaтз, от аеaте ам. Правя се
<ни> ни лук ял, пс нз лук мпрпсяп.
Правя си устата ди ам мед. Приз лук
да идо. Пръст ям. Рпав'3 ощо е морото,
а ^0 я ядом. Родил со да яде и да нсе.
Рапа дз яде. Седнал съм с мeчиаиTтa>
дронки да им. Сери в нanпцзпa, от които
им. С лaасрдa мод ям. Слама мп турп,
слами що ам. Соленя вода да то ядо.
Срам ти ял очито. Стани да адом. С
чуждп зъап хляб ям. Сякаш но с ял от
снощи. Сякаш от три дни <хяaб> но т
ял. Това, дото го нима, п цари но го яде.
Трпци да ядо. Халва да идо. Хврвм ям.
Хляб нямам да ям. ЧорвоИ мп идо сър-
ноп«. Ще идо ли Хасин бвnпнa. Що идо ли
Хасан отроно. Щс ядош квлъиазтз. Що
ам др^<^с^ти^-^;^;>. Що ам дърво<то>.
Що ам мандрата. Що ям немит. Що ям
«псnнитс, Щс ам сухото. Що им ''<-
та<ти>. Ядат мо въшките. Ядо мо зо-
болз. Ядо мо крастата. Ядо мо ръждата.
Ядо мп гърби пръст. Ядом си -пзвито,
Яла гъска лод и пила гъски вода. Яли смс
заедно нсионз лощя. Ял на бзшпн«то от
кръщене <аиlшa>. Ял ни дяволска соф¬
ра. Ял но ял — три и ноповиnз <дия>,
Ял съм барут с шопа. Ял съм дронки -
боз сол. Ял съм п спал съм. Ял съм ко-
аошп кряк. Ял съм <от> кокоши ноти.
Ял съм от кокошки кълка. Ял съм от
кокошка нота. Ям тпaвa'з. Ям -'3^.
778

Ям даром хляба. Ям душата. Ям дървен
господ. Ям зишцэтта<га>. Ям сития
(катий). Ям парцалите. Ям подлогите.
Ям попари-и. Ям попарата. която съм си
вaдрдбнт. Ям потта. Ям ст джнгeрА.
Ям cкАчкH' Ям - галиш. Ям трици. Ям
търкулни- хляб. Ям хаса. Ям хляба.
Ям хляба Ондева. Ям хляби хирим.
Ям хляб и Сол. Ям цървулите.
пи. И печени кнceлнци. ще ям Като Оез
дъно. ям. Като бивол, ям /във 2 знач./.
Като врабче, я м. Кито вълк, я м /във 2
знач./. Като върколак, я м. Като коте,
я м. Капо ламя, я м. Капо Лои'пнаи.
я м Капо иeкки. я м / в 1 знач./.
Капо попов сив, я. м. Капо попско дете
ни задушници, я м. Като шроват-в.
я м. Като нродън-в, я м. Капо разпран,
ям. /е 1 знач./. Капо хърватин. я м /е
1 знач./. <Ти> ушите ми плющят. я м.
<Ти> уши—— ми пращят. я м. <Ти>
ушите ин пука—, я м.
яма. Зинат съм сито яии. Копая ями. Напред
стръмно, назад яии. Ниднм / падна и
ямиги. Под с—бт си ями копая. Удрям /
ударя ямАта.
ям се. Мисля , чт Bcrna'. що хвърчи, и— яле.
Прави му ст. чт вред aнтцн се ядат.
Чнвн ми ст. че щото хвърчи, е£ ст яде.
пи се. Като кучета <През ате—>, пeeи се.
Като кучки. пдти се. Капо рибн. ст
ядем.
японец. Правя е— ви яаон—ц.
яре. Д-ри ярета. Като- младо- яре ви нов
cнпГ' Оа стара кози яре.
яребиче. Кито пртбнкeаА.
ярем. Впрягам се / впрегна се в ярема. Ки¬
то бивол през ярем. Лягам си / .тегни ст
ва яреми. Иaдявaи / надява ярем. Пъш¬
кам под прeм<a>. Хващам / хвани
ярем.
ярина. Дрън. дрън, прннА.
ярма. Капо стадо ви (за) ярми.
ясен. Гръм от ясно в—бе. Като гръм от ясно
неб—. Нндим / падна кито гръм ог ясно*
небе..
ясли. Внcп като кон ви (пред) празни пcтH'
Връзвам / вържи ва празни ясли. Връз¬
вам / вържа ни ясли. Дреждя като ков¬
ша празни пoтн. Дртмтизгим кито кон¬
ни празни пcтн' Дремя каго кош ни праз¬
ни ясли (празни ясла);Каго- Оей у празни'
ясли. Каго вот ни празни пcтH' Като
кош ви шризвн пoлИ' Като магаре ви
шрaзнн пcтИ' Кито- наши у празни ясли.
На две ясли <с^;> връзвам коня.
ясно. Капо бял ден. ясно.
яхни. Още коня ве яхнал, и арака<пи си>-
замахал. Ощ— коня ве яхнал, крики
<ти си> размахат. Оцт ве яхнат коня.
замахат нозе. Шюиaлия ца -е яхне.
Яхват е ва оси.
779

ФРАЗЕОЛОГИЧЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ТОМ ВТОРИ
НИЧЕВА, СПАСОВД-МИХАЙЛОВА, ЧОЛАКОВА
*
Художник Т. Данов
Худ. редактор Д. Донков
Г—хн. р-лтнг—р Д. Калинова
Корсагcр Й. Кицевска
Изд. надени 5176
Дадена за набор нт 24. IX. 1974 г.
Подписант зт псчтт на 19. IX. 1975 г.
Формат 70/100/16 Тираж 20 150 ЛГ Ш-9
Печ. холя 48,75ИИзд. коли 57,53
Цена ДУ лв.
♦
Набрана и Отпечатана е Пeутгинеaгa ни Издaт-псгя-г—
нт Българската академия нт науките, София 13. ул. Анид. Г. Бончев
Поръчка № 16